Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-04-16

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
За процедура има думата господин Тодор Павлов.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение, първо, да отменим разглеждането на точка пета от дневния ред и да започнем да разглеждаме Концепцията за националната сигурност.
И второто ми процедурно предложение е за пряко предаване в ефира на Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Павлов. Срещу това предложение някой ще се изкаже ли?
Моля, гласувайте направеното предложение да се отложи разглеждането на точка пета и да преминем към разглеждане на точка шеста от дневния ред.
Гласували 189 народни представители, за 168, против 17, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка шеста от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност господин Христо Бисеров да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, колеги! Представям ви становището на Комисията по национална сигурност относно проект за решение за приемане на Концепцията за национална сигурност на Република България, внесен от Министерския съвет.
Комисията по национална сигурност на съвместни заседания с Комисията по външна и интеграционна политика, проведени на 9 и 13 април 1998 г., разгледа предложения проект за Концепция за национална сигурност на Република България. Същата беше представена от министър-председателя господин Иван Костов на заседанието на 9 април 1998 г.
Комисията по национална сигурност прие следното становище:
1. Концепцията за национална сигурност е идейната рамка, която наред с Конституцията и законите на Република България предлага системата от критерии за организиране и координиране на дейността на държавните институции, които са натоварени с правомощията да опазват националната сигурност. Документът е съобразен с новите реалности в света, в Европа и на Балканите, които налагат присъединяването на страната към ефективните европейски и евроатлантически системи за сигурност и икономическо развитие.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме Концепцията за национална сигурност на Република България, внесена от Министерския съвет, с направените промени от комисиите.
Становището на комисията е прието на 13 април 1998 г. с консенсус.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председателю, уважаеми колеги! Ще ви прочета становището на Комисията по външна и интеграционна политика по проекта за решение за приемане на Концепцията за национална сигурност на Република България N 802-03-7, внесен от Министерския съвет на 7 април 1998 г.
Комисията по външна и интеграционна политика на съвместни заседания с Комисията по национална сигурност, проведени на 9 април 1998 г. и на 13 април 1998 г., разгледа предложения проект на Концепцията за национална сигурност на Република България. Същата беше представена от министър-председателя господин Иван Костов на заседанието на 9 април 1998 г.
Комисията по външна и интеграционна политика прие следното становище:
1. Концепцията за национална сигурност е идейната рамка, която наред с Конституцията и законите на Република България предлага системата от критерии за организиране и координиране на дейността на държавните институции, които са натоварени с правомощията да опазват националната сигурност. Документът е съобразен с новите реалности в света, в Европа и на Балканите, които налагат присъединяването на страната към ефективните европейски и евроатлантически системи за сигурност и икономическо развитие.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме Концепцията за националната сигурност на Република България, внесена от Министерския съвет, с направените промени от комисиите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
От името на вносителя има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Приемането на предложената Концепция за национална сигурност на Република България се налага по няколко причини.
Първо, от разпадането на предишната система за колективна сигурност, в която участваше страната. С това разпадане на практика беше разрушена предишната система за сигурност, базирана на безусловна политическа, икономическа и военна гаранция от могъщ съюзник.
Второ, от новите реалности в света, в Европа и на Балканите след краха на източноевропейския социализъм. Налице са нови реалности, които съществено променят вида и характера на заплахите за националната сигурност.
Трето, от новата ни представа за националната сигурност. Отказваме се от Концепцията за държавна сигурност. В демократичните страни националната сигурност се гарантира на гражданите, на техните сдружения и на държавата.
Четвърто, от необходимостта да се създаде нова система от демократично функциониращи структури, които носят отговорност пред обществото за ефективното изпълнение на своите задачи и зависят от вота на избирателите, който да замести партийно йерархичната система на тоталитарната държава.
Пето, тази концепция е нужна за изграждане на законодателна основа и формирането на демократични институции на сигурността. Този процес започна с приемането на Конституцията на Република България от 1990 г. и приемането на редица специални закони на системата за национална сигурност.
Шесто, тя се изисква и от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Концепцията е идейна рамка, която заедно с Конституцията дава система от критерии за адекватност на съществуващите и на новите нормативни актове. Тя предполага преглед и актуализация на сегашното българско законодателство по отношение на сигурността. Тази концепция дава идеите за организиране и координиране на дейността на държавните институции, която им е възложена съгласно Конституцията и законите на Република България, с оглед опазване на националната сигурност, като отразяват или неутрализират опасностите и съхраняват сигурността в условията на криза и извънредно положение.
На основата на тази концепция, Конституцията и законите на страната държавните институции се задължават непрестанно да отстояват националните интереси, решително да неутрализират рисковете за сигурността на страната и да засилват стратегическото значение на България.
На основание чл. 26, т. 6 от Закона за отбраната на Въоръжените сили на Република България и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България Министерският съвет предлага Народното събрание да приеме Концепцията за национална сигурност на Република България.
Искам да благодаря на всички комисии, на ръководството на Народното събрание и на народните представители за експедитивното придвижване на Концепцията за национална сигурност и за стигането до това обсъждане и, надявам се, приемане.
Призовавам всички да подкрепите концепцията. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Моля парламентарните групи да дадат списък на желаещите да се изказват.
Има думата народният представител Димитър Абаджиев от Парламентарната група на СДС.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа, министри, уважаеми колеги народни представители! Пред нас е внесен проект за решение, с който ние трябва да утвърдим един изключително основополагащ документ за нашата държава. Това е проект за решение, с който ще се утвърди Концепцията за национална сигурност.
Действително още в уводната част на концепцията е подчертано и изразено най-важното, което тя представлява, а именно, система от възгледи, т. е. идейната рамка, в която трябва да бъдат насочени усилията на нашата държава по отношение на въпросите на държавната и националната сигурност. Тоест това е рамката, в която трябва да бъдат насочени както законодателните, така и всички останали усилия на нашата държава по тези въпроси.
Аз няма да се спирам подробно на същността на самата концепция, тъй като предполагам, че в самите дебати това ще бъде направено от много мои колеги и дебатът, който се водеше през последните дни, беше достатъчно открит и показа различните страни на концепцията. Искам да се спра само на някои юридически аспекти, които са свързани с Концепцията за национална сигурност.
Първо, защо концепцията трябва да бъде приета с решение на Народното събрание? Известно е, че съгласно чл. 86 от Конституцията на Република България Народното събрание приема закони и решения, които имат общозадължителна сила за всички в нашата страна дотолкова, доколкото концепцията представлява наистина рамката от възгледи, рамката, която насочва усилията на нашата държава по най-важния въпрос, а именно, въпроса за националната сигурност. Очевидно е и е напълно необходимо, че тя трябва да бъде приета именно с решение на Народното събрание, което ще я облече в обща задължителна сила.
Оттук следват и няколко други юридически въпроса, които бяха много широко дебатирани през последните дни, а именно въпросите, свързани с организацията на самата дейност по националната сигурност.
Много големи усилия бяха положени през последната седмица в двете постоянни комисии на Народното събрание - Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика, усилия, положени, подчертавам, от всички парламентарни сили, от всички народни представители, които показаха, че наистина има огромно желание да се постигне консенсус по тези най-важни въпроси, включително и по въпроса за организацията и функциите на системата за национална сигурност.
В този раздел, който има преди всичко и до голяма степен юридически аспекти, съвсем конкретно и синтезирано е очертана организацията и функциите на системата с оглед на най-важните институции на нашата държава - президент, Народно събрание и Министерски съвет. С редакцията, която беше постигната след проведените дебати, мисля, че бяха прецизирани юридически всички въпроси, които бяха поставени при предварителното обсъждане на концепцията. Ясно бяха очертани правомощията на президент, Народно събрание и Министерски съвет. Ясно беше подчертана последователността в техните функции.
По широко дебатирания въпрос за създаването на Съвет за национална сигурност действително се казаха много неща, но с окончателната редакция, която беше постигната в документа, считам, че се показа именно тази юридическа същност на съвета, която е залегнала и в самата Конституция.
Има две основни решения на Конституционния съд, които бяха споменавани в този дебат, а именно, Решение N 16 от 1993 г. и Решение N 5 от 1994 г., в които ясно е показано и е изразено, че Министерският съвет в рамките на своите правомощия за обща организация на администрацията в нашата държава има възможност да създава свои помощни органи по всички въпроси, касаещи неговите функции, и че Конституцията не е изброила изчерпателно всички административни органи, които трябва да създава Министерският съвет.
В текстовете на тази глава ясно е подчертана логиката, че Консултативният съвет, който е съвещателен орган и който се възглавява от президента, обсъжда въпросите, които са свързани с действията на Министерски съвет по въпросите за националната сигурност, а тези действия се извършват въз основа на помощната дейност на Съвета по национална сигурност. Логиката беше съобразена в окончателно утвърдения текст и действително той напълно съответства на Конституцията. Въпросът е дали наистина трябваше Съветът за национална сигурност като структура да бъде включен в решението за утвърждаване на концепцията, тъй като действително Министерският съвет може да създава такъв съвет, както е създавал и други съвети, без санкцията на Народното събрание.

Смятам, че съобразно огромната отговорност, която носим всички ние, включително и Министерският съвет, по тези въпроси, съвсем коректно беше действието от страна на самия Министерски съвет, който предлага именно Народното събрание да очертае основните рамки на функциониране на Съвета за национална сигурност. Защото той се занимава с въпроси, които действително са от национално значение. Наистина ние с този документ ще очертаем основната рамка, въз основа на която ще бъде създаден този орган.
Искам също така да подчертая, че благодарение на усилията, които бяха положени по време на този дебат, беше очертан и още един много важен въпрос, свързан с приоритетите на нашата национална сигурност, а именно текста на т. 34 от концепцията. В нея наистина се синтезираха приоритетите на нашата национална сигурност, като в един последователен план подчертава, че процесът на присъединяване към НАТО и Европейския съюз има положително въздействие, подчертава се следващата стъпка, че само окончателното включване в тези структури ще гарантира напълно нашата национална сигурност и че националният приоритет на България е именно членството в тези структури, което ще съответства и съответства на нашите национални интереси.
Смятам, че с тази формулировка беше синтезирано всичко онова, което трябваше да се каже по този най-важен приоритет за българската национална сигурност.
В заключение искам да кажа, че наистина проведеният дебат и това, което беше постигнато като окончателен документ показа волята на всички народни представители по този най-важен въпрос за нашата държава да се постигне максимално широк консенсус. Затова според мен неприемането и негласуването на решението или отрицателният вот на това решение, което касае именно Концепцията за национална сигурност, след всички тези изброени съображения от мен, ще покаже преди всичко нежелание да се приемат реалностите, нежелание по този най-важен въпрос за нашата държава да се покаже воля и невъзможност да се преодолее желанието за търсене на политически дивиденти по всички въпроси, включително и по въпроса за българската национална сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Моля групата на Евролевицата и на ОНС също да ми дадат списък на своите оратори.
Има думата господин Александър Лилов.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! За трети път през тази седмица се изказвам по документа, който днес обсъждаме и за трети път задавам един и същи въпрос, без да получа отговор на него. Затова съм и на трибуната. Този въпрос е следният: защо така спешно внасяте Концепцията за национална сигурност на България в парламентарната зала, когато е очевидно, господа, че по нея има още доста работа? Какво се е случило или какво предстои да се случи, което налага такова бързане? Кое пречи да се завърши спокойно работата по този документ с извънредна важност за нашата държава, още повече, че за такава именно спокойна и конструктивна работа има воля във всички парламентарни групи. Това не са риторични въпроси, нито заядливи въпроси. Това са сериозни въпроси и аз не разбирам защо не им се отговаря.
Защо ги поставям отново тук, в парламентарната зала?
Първо, защото очаквам да чуя един убедителен отговор. Може би наистина нещо се е случило или нещо страшно предстои да се случи през Великденските празници, което не дава възможност примерно за още една, две или три седмици за дообмисляне и доработване на проекта за концепция.
Но аз имам за ваша информация още едно, по-съществено основание да задам и днес този въпрос. То се заключава в готовността на Демократичната левица да бъдат изчерпани всички възможности за съвместна работа по този документ, да се подготви и да се приеме с парламентарен консенсус този документ. Не подценявайте тази готовност на Демократичната левица!
Аз смятам, че ние се нуждаем като държава от възможно най-добре обмислената, най-прецизно обсъдената концепция за национална сигурност. Това е ясно. Не е ясно защо се бърза, защо не се осигури нужното за това време? Въпросът днес не е има ли готовност, има ли желание правителството и мнозинството за това. В края на краищата всяко мнозинство постъпва така, както смята за необходимо и разбира се, плаща, когато бърка.
Мен ме тревожи друго нещо. Нима е допустимо една сериозна държава и нейният парламент да не могат да постигнат консенсус по собствената си национална сигурност? Как ще резонира този факт вътре в страната и как ще погледне на този факт светът? Сигурен съм, че този въпрос и вас ви тревожи. Не ви подценявам. Не би трябвало да не ви тревожи. Отговорът му според мен ще излъчва и ще показва наличие или недостатъчност на държавническо мислене.
Уважаеми господа, не може да има солидна концепция за национална сигурност, когато около нея не са обединени всички партии и граждани на България. Вчера тук беше министър-председателят на Гърция. Вижте примера на гърците, на древна Елада! По въпроса за националната сигурност на Гърция там няма "Нова демокрация", там няма ПАСОК, там няма други партии. Има гърци, има гръцки партии и гръцки политици. Така трябва да бъде и у нас. Ако в този парламент има държавнически разум, той не би трябвало да гради националната сигурност или да започва да гради съвременните условия на националната сигурност, предизвиквайки още един повод за национално разделение.
Аз смятам, че няма търпение, което да е прекалено, няма компромис, който да не може да се направи. Няма високомерие, което да може да бъде оправдано при решаването на проблемите на националната сигурност на страната. Тук не трябва да се правят грешки, защото България, уважаеми господа, е заплащала такива грешки с най-скъпата валута - с кръв и територии.
Като излизам от такова разбиране, аз правя конкретно предложение: да продължи работата по този документ. Аз смятам това за напълно възможно и даже много достойно решение на въпроса, на спора. Аз смятам, че може да се направи така, че всички парламентарни групи да внесат своята лепта за подготовката на този документ. Разбира се, вие можете да го приемете и в този вид, в който го внасяте. Направете го! Но знайте, че това ще бъде ваша сериозна грешка. Не знам какво целите да спечелите с това вие като мнозинство или правителството, което управлява България, но знам, че по този път няма да се постигне дълготрайна сигурност. Знам, че от това няма да порасне авторитетът на България.
Уважаеми дами и господа, аз се облягам не само на тези сериозни политически аргументи, когато предлагам да продължи работата по Концепцията за национална сигурност. Имам и няколко бележки по съществото на въпроса. Положих много усилия да привлека вниманието на мнозинството в комисиите и на другите опозиционни партии върху два от тези въпроса, които искам да изложа тук пред вас, които смятам за твърде съществени фактори, чиято роля за нашата сигурност е сред основните, но не е достатъчно отчетена в предлагания документ.
Първият се нарича "балканската политика на България". Парламентът по никакъв начин не може да подцени или да не постави адекватно този въпрос. Той не може да бъде поставен по неадекватен начин. Сега той се третира в документа като необходимост от активна балканска политика на България. Това, разбира се, точно така, това е напълно ясно. Но не това решава въпроса. Въпросът се решава от това каква именно българска балканска политика ще бъде заложена в проекта за националната сигурност на България. Именно от този въпрос зависи сигурността на страната, а не от това дали е активна или недостатъчно активна. Ако не е правилна балканската ни политика, колкото е по-активна, толкова е по-лошо, уважаеми господа. Това трябва да бъде според моето разбиране и според разбирането на левицата политика на партньорство - и тя трябва да бъде дефинирана, политика на добросъседство, политика на ненамеса, политика на недопускане на намеса в нашите вътрешни работи, балансирана политика на отношенията с всички балкански държави, особено с нашите съседи.
Разумно е, че имаме и че укрепваме добрите си отношения с Гърция, разумно е, че имаме добри отношения с Турция, разумно е, че имаме добри отношения с Румъния. Неразумно е обаче според мен, че отношенията ни със Сърбия не са добросъседски, неразумно е, че отношенията ни с Република Македония са блокирани - и това е ясно на всички и в България, и в Македония, и в света. Въпросът за балканската политика на страната трябва да се реши така, че тя да произвежда сигурност, да изнася и да внася национално изгодното, модерното, европейското решение на регионалния фактор за национална сигурност, а не декларативни пожелания. Те не вършат работа.
Вторият наднационален фактор, който според мен е сред основните фактори на нашата сигурност, но който изобщо не се споменава в предложената правителствена концепция за българската национална сигурност, се нарича Русия. Тук не става дума за русофилство, уважаеми дами и господа. Аз не повдигам въпроса да се промени нашата генерална ориентация за интегриране в структурите на обединена Европа. Аз не поставям въпроса от русофилски позиции, въпреки че никога не съм скривал добрите си чувства към Русия, както и никога не съм се колебал, че принадлежа към европейската цивилизационна традиция. Аз поставям следния въпрос: нима някой от вас, уважаеми колеги, сериозно мисли, че на Балканите е възможна сигурност и стабилност без Русия и против Русия? Мисля, че ще се отиде много далеч, ако така мислим. Мисля, че ще се развалят още повече българо-руските отношения, ако не се третира ясно въпросът за българо-руската политика в нашата Концепция за национална сигурност. Мисля също така, че трябва този въпрос да бъде поставен в концепцията, че тя трябва да бъде коригирана в тази посока. Развитието на българо-руското доверие и сътрудничество според мен без всякакво съмнение не само е фактор, той е сред мощните фактори на балканската и на българската национална сигурност.
По-солидно трябва да се решат в документа нашите отношения с другите велики сили, които също така играят голяма роля, независимо дали ни харесва това или не ни харесва, в укрепването на балканската сигурност и на балканската стабилност. Става дума за Съединените щати, за Германия, за Франция, за Великобритания. Изобщо, колеги, ако се погледне ди профундос, издълбоко на българската национална сигурност, тя е непостижима, ако сме национално разединени, и няма да бъде гарантирана, ако не задействаме всички определящи фактори на нашата сигурност.
Аз се обръщам към мнозинството още веднъж и към другите парламентарни групи - да отложим гласуването на документа след празниците и да продължим работата по него, за да го приемем с консенсус. Ако искате да го наложите силово - ваше право, ваша воля. При това положение аз предлагам на моите колеги от Демократичната левица да участваме активно в обсъждането на проекта, да бъдем на разположение на парламента за доработване на документа, но да не участваме днес в неговото гласуване, защото той не е готов и защото той не носи сигурност на България. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лилов.
Има думата господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Лилов, Вие зададохте един въпрос за това защо концепцията е внесена в Народното събрание. Отговорът е много прост. По време на дебата за състоянието на българските Въоръжени сили в проекторешението, което предложи вашата група, имам предвид Парламентарната група на Демократичната левица, се поиска от правителството да внесе концепция за националната сигурност. Всъщност вие поискахте тази концепция от правителството и правителството внася тази концепция. Наистина това проекторешение не стана решение на Народното събрание, но правителството внимателно слуша какво казва опозицията и се съобразява с нейните искания. (Ръкопляскания.)
Сега вие искате отсрочка. Аз заедно с моите колеги съм хвърлил достатъчно усилия, за да проследя еволюцията на отношението на Българската социалистическа партия и нейното управление по въпроса, за който всъщност Вие искате отсрочка - това е произнасянето за желанието на България за членство в НАТО. (Шум в блока на Демократичната левица.)
Внимателният анализ на вашите позиции показва нещо много интересно. Първо, проектоконцепцията за национална сигурност, внесена от правителството на господин Жан Виденов, практически съдържа в себе си приемането на тезата, че България ще членува в евроатлантическите структури. Така е казано. За съжаление обаче Концепцията за национална сигурност, приета по принцип от Висшия съвет на Българската социалистическа партия в присъствието или заедно с депутатите от парламентарната ви група, се произнася по въпроса за членството в НАТО по следния начин. Казва се, че интегрирането, партнирането, сближаването са фактори за сигурността. Не се произнася сакралната думичка "желаем" да членуваме в НАТО. Обаче в подготовката на документите за вашия конгрес, който ще се състои на 1 май, се наблюдава още една еволюция, всъщност още един регрес по тази тема. Там вече започва да зрее едно неутрално и почти враждебно отношение към тази теза, тази теза, която всъщност вие не сте отхвърлили по същество в официален документ.
Аз не виждам времето да помага на Парламентарната група на Демократичната левица да съзрява по въпроса за това къде България трябва да търси гаранция за своята национална сигурност. Напротив, налице са документи, които показват явно връщане назад. Всъщност истината е, че вие не можете да отговорите на простия въпрос: може ли България да гарантира сама сигурността си, може ли България да гарантира сигурността си вън от колективна система за сигурност?

Вие не желаете да поставите този въпрос. За съжаление вие гледате на НАТО така, както са гледали в Българската комунистическа партия преди 1989 г. Всъщност вие не виждате еволюцията на организацията. Не я виждате как тя се превръща в гаранция за сигурността в Европа, при това една доказала ефективността си колективна система за сигурност. Времето не ви помага. Заради това няма нужда да губите времето и на Народното събрание. Това са простичките отговори на Вашите въпроси. (Бурни ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Реплика на господин Лилов от господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да отправя една реплика към господин Лилов, обръщайки внимание на факта, че ние изоставаме вече 8 или 9 години от приемането на Концепцията за национална сигурност на България и оттам от невъзможността да бъдат извадени онези приоритети и фактори на вътрешната и външната сигурност, от които ние имаме нужда.
Разбирам, че това беше плод на обективни причини, свързани преди всичко с бързи промени на политическата конюнктура, с разнопосочност на политическите фактори, които трябваше да се произнесат по Концепцията за националната сигурност на България, но ние нарушихме една логика. Съвсем нормално беше да се приеме преди всичко Концепцията за национална сигурност, от нея да се изведе доктрината за отбраната на страната, оттам да преминем към идеите и Закона за реформата във въоръжените сили и така нататък. И ние не можем да продължим по-нататък да работим в една такава неестествена и нарушена логика на нещата.
Що се отнася до идеите за политиката на България на Балканите, разбира се, че всяка добра идея е приветствана. Аз имам например предложение към точката, касаеща политиката на Балканите, но едно е ясно казано и то е основното: България отрича създаването на каквито и да било оси и всякакви други блокови геометрии на Балканите с цел установяване на траен мир и добросъседство на Балканите. И мисля, че това е основната отправна точка.
Това, че в концепцията липсва и не се упоменава експлицитно отношението към Русия, аз не го намирам за пропуск. Защото няма тук човек, който да не разбира, че не може да има европейска сигурност, а оттам може би и световна сигурност, ако в тази система не се интегрира, не се инкорпорира и Русия. Но ако ние започнем да третираме поотделно всяка една от държавите, включително Русия или Съединените американски щати, това означава, че нарушаваме нашия баланс на равнопоставени отношения с всички останали. Ето защо в тази концепция не може да има приоритет никоя от изброените преди това страни. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Господин Лилов, искате ли дуплика? Имате думата.
Искам да предупредя независимите депутати, че когато правят реплики, това влиза в основното им време от пет минути, на което имат право.
Господин Лилов, Вие разполагате с три минути.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ (ДЛ): Да, благодаря Ви.
Най-напред искам да кажа, че ние днес сме на вълната на националната сигурност на България, не сме на вълната на предстоящия конгрес на БСП. Вярвам, че този конгрес ще укрепи опозицията - това е крайно необходимо и ще бъде много полезно за България.
Съгласен съм с господин министър-председателя, че нито една държава не може да гарантира сама своята сигурност. Това е много точна, това е базисна постановка на въпроса. В това число и великите сили не могат да го направят. Нито една велика сила днес не третира своята сигурност в самостоятелен план. Тя търси колективна сигурност. И тук аз нямам никакви различия.
Моят въпрос е дали България разчита само на един фактор, каквото е модерното решение, търсен навсякъде по света, или тя разчита да задейства всички фактори, които ще гарантират нейната сигурност. В този план изглежда ние се различаваме принципно.
Що се касае до позицията, която изрази господин Христо Иванов...
РЕПЛИКА НА ДЕПУТАТ ОТ СДС: Стига с тези глупости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете!
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Вижте, Вие намирате, че не е нужно да се споменава Русия в Концепцията за българската национална сигурност. Мога да ви репликирам по следния начин: Съединените американски щати, Обединена Европа намират да правят това. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лилов.
Има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Днес сме изправени пред дебатите по въпроса за Концепцията за национална сигурност. Никой не се съмнява, че това е един важен въпрос, един съществен въпрос и естествено, че ние трябва да отдадем цялото си внимание при този дебат.
Смятам, че и в Народен съюз имаше в даден момент известно учудване на припряността, за която говори преди малко уважаемият господин Лилов. Но по-късно, след като обсъдихме въпросите и след като действително в двете комисии - по национална сигурност и по външна политика, имаше едни много задълбочени дебати, смятаме, че е направено всичко възможно, за да стигнем до едни, бих казал, правилни решения, които да дадат по-нататък рамките на всичко това, което се прави, в името на националната сигурност.
Искам да обърна внимание, че когато обсъждахме в Народен съюз концепцията за национална сигурност, на нас ни направиха много положително впечатление две точки, става въпрос за общите положения, т. 16, в която се поставят основите на демокрацията и се казва, че "постепенно се утвърждава традицията в обществото да се отстояват правата и свободите на отделния човек. Държавата се поставя в услуга на човека, а не обратното - човекът да бъде подчинен на държавата."
Мисля, че това становище, което ние възприемаме изцяло, е от голямо значение, и въпреки че то се отнася до, бих казал, един реал от вътрешната политика, е от огромно значение, когато се изгражда и външната ни политика, и Концепцията за национална сигурност.
Още по-важно е това, за което тук говори и господин министър-председателят, говори и уважаемия господин Лилов. В т. 19 е казано: "България не е в състояние сама да опазва своята сигурност или да се стреми към сигурност чрез неутралитет поради недостатъчният си финансов, икономически и военен потенциал".
Смятам, че всичко това е казано много ясно и това вече предначертава бъдещата Концепция за национална сигурност, която се надявам, че днес ще приемем.
Смятам, уважаеми господин Лилов, че мъчно би могло, излизайки от това положение, което Вие заявихте, че също го поддържате, да твърдим, че ние може да изграждаме нашата национална сигурност освен в сътрудничество с Евроатлантическите европейски структури и, както Вие казахте, с Русия и другите страни. Това се разбира естествено и ние, които ще гласуваме за тази концепция, в никой случай не сме против това, че в идеите на тази концепция ще бъде прието и нашето сътрудничество, нашата, бих казал, по-нататъшна работа с всички страни.
Но в съвместните заседания на комисиите по национална сигурност и по външна и интеграционна политика се постави този въпрос. И се постави така, и се дебатира дълго време: ще може ли ние в тази концепция да говорим пространно не само за нашата основна идея, нашите приоритети, а именно това са евроатлантическите и европейските структури, да говорим и за отношенията ни с Русия, а защо не, както се каза там, и беше, бих казал, добре обосновано, и с Германия, и с Франция, и с Англия, и т. н.
Мисля, че в тази концепция важното е тази точка, в която се казва кои са приоритетите. А то е изтъкнато точно. Национален приоритет на България е членството й в НАТО и в Европейския съюз, което отговаря на дългосрочните интереси на страната.
Сега, представете си, уважаеми господин Лилов, че тук започнем да изреждаме на НАТО, пък и с Русия, пък и с еди-коя си и еди-коя си страна. Ние всички това го разбираме, ние всички това го поддържаме. И аз смятам, че и уважаемият министър-председател, и всичките членове на правителството нямат никакво противно становище по този въпрос. Но не може да става едно такова изреждане. В края на краищата трябва да стане ясно кой е националният приоритет на България, а именно това е НАТО, това е Европейският съюз.
И мисля, че е вече време по този въпрос и Демократичната левица, БСП да вземе едно окончателно и ясно становище.
Вие казвате, че няма консенсус. Но именно по този въпрос все още няма консенсус. Точно по този въпрос е това, което ни разделя. Защото за нас, всички сме наясно, че няма друг избор, няма друг избор. И в такъв случай, ако ние започнем да се хващаме за дребните неща... Мога да ви кажа, че и в Народен съюз имахме забележки за това или онова. Обаче въпросът тук е в една Концепция за националната сигурност да се върви по основното, по основните линии.
Ето защо мисля, че в тези часове, които остават до гласуването, ще бъде добре депутатите от Демократичната левица да помислят още веднъж. Защото те всички казват, че са убедени в истината, убедени са в това, че действително нашият национален приоритет се основава на нашето членство в НАТО и в Европейския съюз. Нека тогава да го покажем решително.
Това ще се види и в чужбина. А пък не е въпросът и за чужбина. Важното е хората в България да разберат кое е основното за нас, кое представлява приоритет на националната сигурност.
В Народен съюз смятаме, че всички тези, бих казал, пасажи, всички тези идеи, в които се говори за икономическата основа, за националната сигурност, за още много неща, които ние в комисиите ги дебатирахме по пространен начин, са от голямо значение.
Но казвам, че от особено значение е и това, че националната сигурност се гради чрез строго спазване на Конституцията, на законите на Република България и на ратифицирането от Народното събрание на международни договори и конвенции.
Вие виждате, че в тази концепция, в проекта за тази концепция, неведнъж се дава предимство на демократичните пътища, на демократичните начини. И това задоволява напълно Народния съюз. Това е изтъкнато, това е подчертано. И на мен ми се струва, че това е от голямо значение и е един плюс за вносителите.
Нека кажа още две думи и с това да завърша. Значението на българската икономика за националната сигурност и стабилното развитие зависи от способността да се развие собствената инфраструктура. Това е, безспорно, извънредно важно. Нека свържем икономическото състояние, нека свържем политическите идеи, нека свържем вече чисто ясните формулировки за национална сигурност, които опират до нашето членство в НАТО и нашето членство в Европейския съюз, да ги представяме свързани. Да видим в тази концепция едно лице, бих казал, едно отражение на демокрацията, която градим сега и която е в основата на тази национална Концепция за национална сигурност, която ние, надявам се, днес ще гласуваме с възможно най-голямо мнозинство. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Има думата народният представител Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, господин министър-председател, господин министре, колеги. Бих искал да изразя общото становище на Парламентарната група на Обединението за национално спасение по този толкова важен за страната политически акт. Определено трябва да се каже, че в периода на обсъждането на различните проекти на Концепцията за национална сигурност в Националния консултативен съвет и после в комисията, беше постигнат огромен напредък. Аз мога да кажа, че разликата между предишния вариант и сегашния е цялостна. В сегашния вариант личи един професионален почерк, личи едно ясно виждане на основните реалности, основните фактори, от които зависи сигурността на страната. Разбира се, в хода на дискусиите в двете комисии - по национална сигурност и външна и интеграционна политика, бяха изтъкнати много, много проблеми, кусури, имаше остри дебати.
И другото, което бих искал да подчертая, това беше добрата воля, добрата воля, демонстрирана и от управляващи, и от останалите парламентарни групи, да стигнем до важни, много важни решения по един завършен вариант, който сега ни се поднася.
Ние смятаме, че действително е крайно време да се приеме този политически акт и България да заяви своята воля, своята воля за ориентация, своята воля за присъединяване към онези евроатлантически структури, от които зависи към днешна дата сигурността на света, на Европа, Балканите и България.
През 1999 г. ще бъде последният тур, не последният, следващият тур на преговорите, от който зависи приемането на нашата страна, или някакво решение, свързано с нашата страна, по въпроса за присъединяването ни към НАТО. Няма дори и година и ние сме длъжни да приемем такъв акт, да заявим нашата воля, както го направиха останалите източни демокрации, нашата воля ясна, категорична воля, че ние искаме да бъдем в сътрудничество и част от системата за евроатлантическа сигурност, в системата НАТО, в системата на Европейския съюз, от всички структури на ООН и на евроатлантическото съдружество.
Разбира се, мисля, че можеше да се поработи още малко. Мисля, че дали концепцията ще се приеме преди Великден, на Велики четвъртък или ще се приеме някъде в началото на май, това не беше решително. И не толкова за това, че щяхме да доизкусурим още кой-знае колко този документ, а за да се потърси максималният, оптималният консенсус, оптималната подкрепа на този документ.

Аз действително бих бил щастлив, ако българският парламент като цяло би заявил една единна воля.
Разбира се, тук ясно бих искал да кажа, че нашата парламентарна група не разбира нежеланието на Българската социалистическа партия да се произнесе по основния въпрос, който се съдържа в този документ - въпроса за присъединяването към НАТО и евроатлантическите структури. Ние прекрасно разбираме, че това няма да стане, както се изрази един генерал, на галоп. То не може и да стане. Самите критерии и стандарти на НАТО, на европейските структури са такива, че ние и да искаме толкоз да бързаме, просто няма да стане.
В този смисъл използвам случая да препоръчаме на Министерския съвет по-ефективни, реални и практични стъпки през тази оставаща година, за да можем не само на думи, но и на дела да демонстрираме нашето желание и нашите възможности за процеса за присъединяване към тези структури. Мисля, че в това отношение ние изоставаме. Изоставаме по отношение на свои съседи, по отношение на други държави и поставяме под въпрос решението на тези, от които зависи всичко това.
В концепцията са формулирани ясно няколко най-важни въпроса:
Първо, ориентацията на България, нейната стратегическа цел за сигурност под егидата на световните организации и на световните организации за сигурност, каквито са НАТО, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Европейският съюз, ЗЕС и т.н. Съвършено ясно.
Второ, в т. 20 съвършено ясно постигнахме един приемлив консенсус за целта на тази концепция за сигурност.
Трето, ясно беше заявена нашата воля за активна политика на Балканите в полза на една кооперативност и като разглеждане на Балканите като основен фактор за стабилността и на българската държава.
Аз не бих искал да изброявам други неща, които са действително от значение.
Нашата парламентарна група - на Обединението за национално спасение - обаче счита, че биха могли да бъдат застъпени още някои съществени въпроси и бихме желали да получим разбиране в залата от представителите на управляващото мнозинство. Ние се разбрахме в комисиите, че всички възражения ще бъдат поднесени в залата, независимо че изразихме нашето съгласие към този документ като цялост.
Първо, става въпрос за един много важен проблем - как се вмества нашата стратегическа цел и нашето разбиране за концепцията за сигурност с тази на нашите съседи и страните, които са в хитерланда на сигурност, ако може да се изразя така, за България.
Ние мислим, че в т. 3 формулировката "Намалява значително опасността от пряка военна агресия срещу България" не е достатъчна. Нашето предложение е да се каже ясно, че "Няма реална опасност от пряка военна агресия срещу България.".
Проблемът не е само редакционен. Проблемът, че ние трябва да кажем на своите съседи като какви ги считаме - като партньори или като макар и малка, макар и незначителна и пр. опасност. Вие отлично знаете как се тълкуват подобни думи във външните министерства и генералните щабове на съответните страни. Не може Турция, Гърция и Румъния да заявят ясно, че България не е противник, а ние да даваме уклончиви формулировки.
Аз виждам, че господин Бисеров се усмихва. Аз зная, че се постави въпросът за известна опасност от конфликти на Запад, но или ще кажем къде са конфликтите и опасностите, или няма да слагаме всички под един знаменател.
Да, има проблеми със Сърбия и тези проблеми са главно поради това, че Сърбия не е част от европейската система за сигурност. Но тези проблеми не са от характера да бъдат квалифицирани като опасност от военна агресия. В други пунктове на концепцията ясно е посочено наличието на конфликти, наличието на напрежение на Балканите и оттам възможността да бъдат те решавани с политически и други средства.
Така че ние категорично предлагаме да има категорична постановка в този документ, който касае отношението на нашите съседи и който показва по какъв начин нашата стратегическа концепция се вплита във вижданията за сигурност на нашите съседи.
Вторият пункт, който касае хитерланда на българските национално-стратегически интереси, е да очертаем посоката на тези интереси. В документа съвършено ясно са посочени двете посоки - североатлантическите структури и Балканите. Но това не е достатъчно.
Ние предлагаме в текста на т. 41 - "Утвърждаването на България като важен компонент за европейската и регионалната сигурност зависи" - да бъде вмъкнат текст: "също от устойчиви и приятелски отношения с Русия, страните от Черноморско-Кавказкия регион и Близкия Изток". Това е сферата, реалната сфера на нашите стратегически интереси и на нашите възможности да развиваме своята отбранителна концепция и своята по-активна външна политика.
Естествено, че не можем да отбелязваме възраженията за много страни - Япония, Китай, Корея - не защото отношенията с тях не са важни, а просто защото ние говорим за концепция за сигурност, от която зависят действията по формирането и структурирането на Българската армия, на нейната отбранителна концепция, задачите на българското разузнаване, контраразузнаване и т.н., от което зависи пряко сигурността на България.
Затова много държим да бъдат посочени и останалите, както се казва в натовските документи, азимути на нашата сигурност. Мисля, че от това документът само ще спечели.
Предлагам допълнение, нов абзац в т. 45:
"Военната доктрина е изцяло отбранителна, насочена към създаване на по-малка, но по-модерна и професионална армия, способна да реагира на всяка опасност."
Документът ясно очертава органите, които имат отношение към сигурността на българската държава. Това беше един грамаден спор и, слава Богу, завърши много добре с факта, че прословутият Съвет за сигурност си отиде на мястото и се превърна в помощен орган на Министерския съвет, такъв, какъвто той трябва да бъде. Това беше и ясната постановка и предложение на Обединението за национално спасение.
Тук, обаче, възниква един допълнителен въпрос, който ние искаме да поставим - въпросът за гаранциите за парламентарен контрол. Така, както е дадена възможността за получаване на информацията от председателя на Народното събрание, президента, министър-председателя и председателя на Комисията за национална сигурност, ние мислим, че това не е достатъчно. Все пак и Конституцията, и демократичните правила изискват всички парламентарни групи и представителите на политически малцинства да имат известен достъп до тази информация. В този смисъл ние предлагаме председателите на парламентарните групи да могат да ползват информация от Съвета за сигурност като членове на Националния консултативен съвет, оглавяван от президента. Това, мисля, че е от изключително важно значение, за да има все пак контрол в тази толкова деликатна сфера по отношение на толкова деликатни, меко казано, структури, от които до голяма степен е зависело и ще зависи развитието на процеса на нашата сигурност.
Това са нашите основни предложения, които нашата парламентарна група държи да бъдат отчетени и биха завършили, по наше мнение, този документ.
В заключение искам да кажа, че ние сме готови да подкрепим концепцията за национална сигурност, като държим на направените предложения и призоваваме този акт на Народното събрание да бъде направен по възможност днес, за да бъде ясна и категорично изявена волята на България по един толкова важен за нея въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев. Господин Луджев, Вие направихте някои предложения, ще Ви моля, както и други, които евентуално ще направят такива, да ги дадат в писмен вид, защото иначе гласуването ще бъде невъзможно.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми дами и господа! Присъединявам се към тези от вас, които вече се изказаха и които смятат, че приемането на днешната концепция е много важен политически акт на българския парламент. Внасянето на тази концепция беше задължение на Министерския съвет, произтичащо от българското законодателство, на най-важното е, че тази концепция е продължение на усилията на всички ни да намерим мястото на България в едни нови световни реалности, да ориентираме системата за национална сигурност именно от гледна точка на тези нови световни реалности. Мисля, че най-важното в тази концепция, в нейните първи раздели е постигнато именно от тази гледна точка.
Евролевицата не приема позицията на неутралитет, защото я смята за неадекватна на тези нови световни реалности. Ние смятаме, че идеята за неутралитет в условията на глобална интеграция е обратна на световните процеси, неадекватна на това, което трябва да направим - интеграцията ни в новите световни реалности, интеграцията ни в Европа. Ние смятаме, че днес при конкретните реалности в края на 20 век неутралитетът означава изолация. И точно поради това искахме в тази концепция да бъдат ясно описани съюзите и взаимовръзката от съюзи, които са ни необходими.
На второ място, ние не смятаме, че днес е възможно да се влезе в Европа, казано образно, на пачи крак, само в икономиката или само да кажем по повод на културата и духовния живот. Без комплексна интеграция, включително в сферата на сигурността, интеграцията в Европа не е реалистична. И това са нови реалности не само от началото на 90-те, но и от средата на 90-те години, когато стана ясно, че НАТО е основната база и система за колективна сигурност на Европа.
Ето защо ние принципно подкрепяме линията на комплексна интеграция, включително в областта на сигурността на НАТО и всички северноатлантически структури.
Накрая, тази принципна характеристика се определя и от още едно обстоятелство. Наистина в конкретните реалности на Балканите вече не е възможно ние да гарантираме сами сигурността си, но не по принципи и въобще, а конкретно, поради конфликтите, които вече седма, осма година тресат нашия полуостров. Трябва да бъдем реалисти и да знаем, че при тези икономически условия, при това, което става около нас, всяко бягство от тази истина, че ние се нуждаем от комплексна международна сигурност, от колективни форми на сигурност, е бягство от реалността.
Има нещо много важно, което ние от Евролевицата искахме да стане по повод на тази концепция: тя да се приеме с максимален консенсус. Трябва да кажа на уважаемите колеги депутати, че преди да се разгори острият, на моменти неприятен дебат по повод на концепцията, имаше 6-7 часови разговори и дискусии в Консултативния съвет при президента. Така че тази дискусия имаше своя предистория и тя не започна нито с нашето внасяне на искане и питане до Конституционния съд, нито започна преди няколко дни и седмици. Тази дискусия беше ясна още в началото на м. февруари.
Евролевицата внесе Харта за национална сигурност, в която има едно просто искане: няколко системи на обществения живот да излязат от сферата на партийно противопоставяне, да излязат от сферата на партизанщината, в частност сферата на националната сигурност, проблемите на армията, на националната сигурност, проблемите, от които зависи стабилността на страната.
Искам да кажа, че според нас правителството не потърси достатъчно възможности за диалог, особено в последния момент, за постигане на максимално приемливи текстове, включително по въпроси, които не будят партийно противопоставяне. Ако това беше станало, много неща щяха да се изгладят преди да беше внесена концепцията от правителството. Месец и половина след последното заседание при президента ние прекъснахме този процес. Бяха отписани възможни текстове, които да обединят тази нация. Защото наистина е много важно един народ да излезе с обща концепция, а не с концепция на една партия. Ако това е концепция на една партия, тя не може да бъде национална концепция дори да има пълно мнозинство. Ние смятаме, че такъв консенсус можеше да се получи и затова трябваше да има търпение.
Вярно, трябва да призная, че не послужи за този консенсус междинната стъпка на ръководството на БСП, което прие декларация срещу НАТО. И все пак, нямаше нужда от този остър дебат, ако имаше диалог.
Следващият въпрос, който искам да поставя, е за геополитическите реалности, в които ние съществуваме. В голяма степен те са отразени в концепцията, особено в последните промени, но някои от тях продължават да присъстват по странен начин и в странни текстове. Има пожелателни текстове или текстове, които като чл. 30 не са достатъчно реалистични. Те са добри като пожелания, но те се дават императивно, като факт. Ние смятаме, че наистина примерът на Гърция за нас е добър, първо, като съгласие между всички партии и като една стара поговорка, че напуснеш ли границите си, ти си само англичанин и само българин. Няма разлика какви сме по партии, когато излезем извън границите на страната. Гърция има добри отношения с Русия и е един перфектен член на НАТО. Казвам това, защото не е нормално в новите условия и след Договора НАТО - Русия присъствието в севорноатлантическите структури да се противопоставя на Русия и обратно. Тук е необходим много трезв поглед в бъдещето, много умно вглеждане.
И заедно с това искам да отговоря на тези, които искаха да бъдат вкарани специални текстове по този въпрос, че тази концепция е използвала един подход да няма упоменаването на нито една отделна страна. Може би това надделя и в нашата група, когато се съгласихме в крайна сметка на подобно нещо. Наистина много трудни са балансите, когато започват да изреждат отделни страни. За нас в този парламент трябва да е ясно, че именно в контекста на Договора НАТО - Русия ние можем да търсим стратегически стабилитет на страната си.
Бих искал да се обърна към министър-председателя по повод на нашето искане до Конституционния съд. Пред мен, уважаеми господин министър-председателю, е текстът на искането. Трябва да кажа с удовлетворение, че от двете точки и трите тирета, поставени като въпроси в този текст на концепцията, са удовлетворени практически всичките. Тоест, това не беше безполезен документ. Това не беше документ, който иска да дърпа чердже или да отвива и завива черджета.
От друга страна, искам да кажа, че не е нормално едно законно наше право, публично заявено и през февруари, и през март, и през април да бъде наричано интригантство. Искам да декларирам, че ние не сме се допитвали до президента, нито сме се интересували от неговото мнение при това питане. Ние не искахме и не се занимаваме с правата на президента, а със системата за сигурност като нейна вътрешна съпоставка. Защото, не пропускайте, дами и господа, че тази концепция има вече и претенцията да бъде устройствен закон за националната сигурност. Тя има претенцията да съпостави, да изгради елементите на управление на националната сигурност. И това е изключително важно.
Но аз не смятам за добър стил, стилът, при който в публична дискусия чрез използване на законови норми и права могат да бъдат наричани провокаторство и интригантство. Такъв стил ограничава собствените ни права и всява страх, а това не е достатъчно демократично. И смятам, че истинският стил, добрият стил на поведение, включително изслушването при такива дебати и уважението при такъв диалог са част от нашата демокрация.

Няма демокрация извън демократичен стил, уважаеми господин премиер. (Министър-председателят разговаря с народния представител Атанас Папаризов.)
Разбирам колко отговорен в момента е един друг разговор, но ние сме удовлетворени затова защото в пети раздел се направиха промени и тези промени вече поне частично спират голямата опасност, която можеше да се състои - ние да изменим системата за управление на държавната сигурност не със закон, а да я подменим с документ, който извинявайте, но има съвършено друг характер, принципен характер.
РЕПЛИКИ: Министър-председателят не Ви слуша! Изчакайте го да завърши разговора!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Аз говоря, уважаеми господа, на народното представителство. Нямам такова намерение - да изчакам...
Мисля, че гласът на народните представители се чува по друг начин и не зависи от това дали министър-председателят слуша или не слуша в момента.
Мога да кажа и още нещо - имаше няколко опасности, искам да Ви кажа, пред народното представителство, които и сега съществуват, ако стилът на новия съвет, като помощен орган при президента, се подмени. Това беше нашата грижа.
И, господин премиер, понеже вече ме слушате, ние не можехме, нямаше как да атакуваме концепцията. Това не е закон. Не е прието решение. Ние нямахме формалната възможност и затова тръгнахме по този обходен път, а не "да отвиваме или завиваме черджета". Голямата опасност беше да създадем нов институционален орган без някаква обвръзка. Вие имате право да поискате това. Имахте това право, аз ви го казах и при президента, на Консултативния съвет, но трябваше да стане със закон. Тогава всички връзки в системата на управление щяха да бъдат подредени, нямаше да се създават възможни бъдещи противоречия. И това е отговорност на депутатите - да контролират и следят този процес.
Нашето искане до парламента, питане до парламента, бе следствие на собствената ни отговорност, както я чувстваме, на принципната ни позиция, а не искане да преразпределяме баницата, за което ние нямаме никаква възможност. Още повече, че ние не сме излъчвали президент като наш партиен представител. Нямахме никакво право на това. Но ние питахме и поставихме въпроса, ако това е помощен орган, както е сега, тогава нещата са наред, но тогава ние даваме с решение права. И аз искам да предпазя от няколко възможни опасности този помощен орган при премиера, който днес установяваме и да не се превърне той тихомълком в Министерство на националната сигурност. Това е опасност, която трябва да се има предвид. Аз не вярвам това да стане. Не допускам, че това е възможно да стане, но такава опасност в бъдеще може да съществува и при следващи правителства.
Второ. Трябва много да се внимава да не се капсулира системата на национална сигурност и вместо национална тихомълком да се превърне отново в държавна. Ако нашата грижа за Консултативния съвет беше в нещо, то е в това и опозиционните партии да имат някакъв поглед, страничен макар, върху тази система. В Европа има вече модерни съвети на делегирани представители - всички партии участват в обсъждане на общите въпроси на сигурността. Нашият страх е да не се капсулира системата на държавна сигурност и при един зает, свръхзает държавен ръководител, какъвто е министър-председателят, да започнат да си правят каквото си искат.
Правилно казва тук премиерът: ние се борим за национална вместо държавна сигурност. Това означава разделяне на властите в системата на сигурността, публичен контрол, контрол от страна на парламента. Това беше грижата ни и затова ние сме удовлетворени от последните записи в пети раздел. Но веднага искам да кажа - потенциална опасност съществува дори при тези текстове, особено при записа, който е направен за функциите. Надявам се, че няма да стане.
Удовлетворени сме силно от записа на т. 57, който беше главната опасност. Той падна. Там се създаваше потенциална възможност кризисни ситуации с неясен произход да бъдат пряко управлявани по начин, който се предполага изключително от новия съвет. Падането на т. 57 е крупна крачка напред и смятам, че комисията тук си свърши много добре работата.
Накрая бих искал да кажа следното - ние във всички случаи смятаме, че тази концепция, уважаеми дами и господа, е етап от един широк обществен диалог за това каква национална сигурност да имаме, накъде да бъде ориентирана страната. Най-хубавото в тази концепция е, че е ясен цивилизационният избор на България. Това е безспорното. Това е доброто. Това е силното. Заедно с това аз мисля, че ние и за в бъдеще ще продължаваме да дебатираме тези теми по системата за управление на националната сигурност, следвайки, уважаеми господин министър-председателю, каноните на нашата Конституция и това, че ние сме за парламентарна република всички. Мисля и моля за това: най-важният тезис в мотивите да бъде изпълнен, да имаме национална сигурност, а не сигурност, която служи на отделни лица, отделни партии и която е насочена срещу правата на гражданите.
Винаги бдете, уважаеми народни представители, върху това! Най-лесната система за деформация, най-лесната система, която може да бъде обърната срещу интересите на гражданите е тази и затова искам да кажа, че ние сме удовлетворени от работата, която извършихме. Ние смятаме, че сме извършили немалко, но недостатъчно и че ще продължим да работим по този път.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
За реплика думата има господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, господин Томов. Когато дискутираме проблематиката на националната сигурност трябва да сме наясно преди всичко с основните понятия. Вие приравнихте НАТО със система за колективна сигурност. Точка 19 на концепцията също говори за присъединяване към ефективна система за колективна сигурност, но нека не е тайна нито за тази зала, нито за правителството, нито за когото и да е, че засега НАТО е отбранителен съюз, а не система за колективна сигурност. И това не е мнение на БСП, не е някакво нецивилизовано трактуване на НАТО. Мога да ви цитирам трактовката на характера на НАТО в един от най-авторитетните межуднаридни източници, какъвто е списание "Економист" от края на март т.г., където съвършено според мен ясно и аргументирано се обосновава, че по своята същност НАТО си остава отбранителен съюз. Това няма как да не е така, защото категоричната гаранция за общя отбрана на всеки негов член придава на НАТО неговата същност и неговия авторитет, ако щете, във военната област.
Тази гаранция обаче не може безкрайно да се разпростира териториално. Същевременно от Балтика до Балканите - именно това е мотивът, който движи една или друга страна да се старае да стане член на този съюз.
И важното заключение: но на такава основа разширяването на НАТО няма премахне разделението на Европа. Ще се премести линията на разделение, но няма да се премахне напрежението, което по необходимост съпътства една такава разделителна линия.
Когато разсъждаваме за това кои са най-добрите гаранции за нациналната сигурност на България, защото наистина ние трябва да ги търсим не само вътре, но и навън, в отношенията с нашите партньори, ние трябва да търсим такова съчетание на интересите на всички фактори, които влияят на Балканите, така че те да не се сблъскват и да си противоречат, а напротив, да се съчетават. И тук сегашното правителство според мен показа, че не умее да прави това, примерно със срещата на министрите на отбраната миналия октомври в София.
Аз и тогава зададох на министър господин Ананиев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, времето за реплика изтече отдавна...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... на господин Ананиев, който е в залата, въпросът защо отсъства Русия и той отговори: защото тя не е съгласна с разширяването на НАТО, ето защо няма защо да я каним.
Така че, господин Томов, и втората Ви теза, че не бива да се противопоставя единният процес на отношенията с Русия пропада именно в светлината на практиката на самото правителство.
За мен ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви. Господин Пирински, 3 минути говорите, а имате право на 2 минути!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За мен гаранцията е ние така да успеем да съчетаем функциите, както имахме възможност това да го направим на срещата на министрите на външните работи... (Народният представител Георги Пирински говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Втора реплика има ли? Няма.
За дуплика думата има господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин Пирински. Аз мисля, че България има две възможности в последното десетилетие на нашия век. Едната е да се присъедини към колективната система за сигурност, втората е да остане извън нея и да бъде неутрална. Трета възможност никой не е измислил, или не е предложил. Тя не е чута в тази зала. Ето защо аз ви отговарям така: повтарям, неутралитетът в момента означава изолация и несъобразяване с реалностите.
На следващо място. НАТО не само извършва еволюция, и надяваме се, тя да продължи, но в концепцията си за своето разширяване предлага една съвършено нова, различаваща се от договора в края на 40-те години основа за интеграция на различните системи за сигурност.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Въпрос на бъдеще.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Въпрос на реален документ в момента.
И още нещо. НАТО сключи преди нас много подробен или, да кажа достатъчно ясен договор с Русия, който изключва логиката на разсъждение, че ние разделяме отново Европа на две.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Не е мое мнение.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ние смятаме, че навсякъде и без изключение сега в света се търси нова, нека да я наречем, полицентрична система за сигурност в света с участието на всички заинтересовани органи. Но колективната форма, която реално присъства в Европа и която предполага нашата интеграция в Европа, е тази. Имаше възможност в началото на 90-те години това да бъде ЗЕС, но днес имаме ясни документи, които предполагат икономическата ни интеграция в Европа да бъде едновременно интеграция в областта на сигурността. Ако има трето решение при тези трудни конфликти, които изпитваме и има около нас, нека някой го посочи, но ако няма трето решение, да стоим изолирани, да бъдем поставени под рискове? Това, разбира се, не е далновидно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов. Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги и народни представители! Тъй като завърши първият цикъл от изказвания на парламентарните групи, аз вземам думата, за да изразя отношението на правителството по направените промени в текста, който вероятно ще бъде даден за гласуване, и които, както чух вече тук, влязоха в обръщение.
Изхождайки от записа в Закона за отбраната и въоръжените сили, че Народното събрание приема Концепция за националната сигурност по предложение на Министерския съвет, ние безспорно зачитаме волята на Народното събрание съответно чрез комисиите да прави всякакви изменения и допълнения в текста на Концепцията за национална сигурност. Ние по принцип, приемайки този процес, приемаме и съдържателно поправките, които са направени. Въпреки това аз не мога да спестя своето неудовлетворение от част от редакционните намеси в текста, които намаляват силата на констатациите в концепцията, особено в първата част, и превръщат концепцията наистина в пожелателен документ. Това се отнася например за кризата на законността, която се признава от самата съдебна власт. Тук всичко е представено в един положителен план, като една възходяща градация, което според мен лично няма да създаде по-добра сигурност за страната. По-добре е да има тревога за сигурността. Всъщност сигурност се поддържа, когато се поддържа тревожно съзнанието на всички, които отговарят за тази сигурност, и по-малко, когато се представят нещата като че ли те вървят добре.
Въпреки това обаче ние считаме, че щом такава е волята на Народното събрание, ще я приемем.
Що се отнася до някои по-съществени намеси в текста, аз предполагам, че те ще бъдат дебатирани накрая, но не искам тук да се създава превратна представа по отношение на един важен въпрос. Въпросът се нарича криза и извънредно положение.Струва ми се, че неправилно и според мен е необяснимо защо неправилно беше възприета тази теза в концепцията. Тя е отпаднала впоследствие. Касае се за нещо много съществено за националната сигурност. В модерните представи за сигурността, сигурността се разпростира до момента, в който вече страната влезе в конфликт. И в периода преди влизането в конфликт тя се намира в криза. Аз разбирам, че тук са се породили някакви опасения по отношение на това как се интерпретира кризата. Но ние трябва да имаме разрешение на този въпрос посредством закона. И аз искам да кажа, че съгласявайки се с отпадането на 57-а точка Министерският съвет ще го направи само за да се изчисти текстът на концепцията, което обаче не означава, че няма да има Законопроект за извънредно положение. Такъв закон е необходим. В него трябва да има дефиниране на понятието криза, трябва да има разрешение на тези въпроси. Добре беше да се запише, ако питате мен, в самата концепция, че това е проблем, който трябва да бъде решен, че той е част от Концепцията за сигурността. След като са били такива опасенията, приемам, че може би този текст ще звучи по-меко по този начин и се съгласяваме и с това. Но отново казвам, това не означава, че проблема го няма и че проблемът няма да бъде предложен от Министерския съвет за решение.
И накрая, що се отнася до тези опити концепцията да бъде сведена до едно измислено противопоставяне между институциите. Много неправилно беше тълкувана, както между другото много от ходовете, които се извършват от правителството, и тази концепция се тълкува като опит за преразпределение на власт в страната. Всеки юрист в това Народно събрание ще ви каже, че такъв опит за преразпределение на власт, изобщо за разпределение на власт не може да има, тъй като има Конституция на страната. Щом като има Конституция на страната, въпросът за овластяването е приключен, той е решен. Всичко може да се говори в рамките на тази Конституция. Това го изискват елементарните познания по право. Някои обаче си пожелаха и направиха от тази концепция едно плашило, което визираха в целите си като опит за преразпределение на власт. Никога органът Съвет за сигурността не е предвиждан като разрешаващ орган. Никога. И в оригиналния текст не е предвиждан по този начин. Точно в смисъла, в който господин Абаджиев говори тук от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, това е в правомощията на Министерския съвет. Такива неща помагат на Министерския съвет да си изпълнява задълженията. И заради това тези недостойни инсинуации и провокации, които започнаха за съжаление от водача на Парламентарната група на демократичната левица господин Първанов с изречението "Костов дърпа черджето на президента" и продължено от господин Томов с "Костов дърпа чергата на президента", всъщност се смени само понятието "чердже" с "черга", а иначе инсинуацията остана. Тези сериозни балкански проникновения в областта на овластяването и на институциите в страната не ползват никого. Те между другото катастрофираха челно с позицията на президента и аз изразявам своето съжаление на всеки, който се опита да разиграе това като карта. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата за реплика господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Днешният акт на обсъждане и приемане на Концепцията за национална сигурност се приближава по значимост до приемането на българската Конституция, защото в тази Концепция се дефинират произтичащите от националните цели и идеали приоритети и гаранции за вътрешната и външна сигурност, защото от нея произтича военната доктрина на България, защото цялата ни законодателна дейност практически е насочена към изграждане на системата за национална сигурност.
Дами и господа, предложеният документ дава шанс да сложим край на политическата шизофрения, свързана с външните фактори на националната ни сигурност. Идеята за неутралитет и още по-екзотичната й модификация за активен неутралитет е толкова непродуктивна, колкото и тежненията по регионални оси и блокове. Нима не е ясно, че страните-членки на Европейския съюз суспендират част от националния си суверенитет в името на една по-ефективна колективна икономическа сигурност, а евроатлантическата интеграция естествено е продължение на този процес.
Призовавам, без оглед на цветовете, да се обединим около тази отговорност. Нека в края на ХХ век да покажем, че в новите реалности суверенно градим националната си сигурност, не под натиска и не срещу трети страни.
Уважаеми колеги, неведнъж съм изразявал становище, че най-характерният белег на българския преход е неговото априори заложено, планирано и хладнокръвно проведено криминализиране. Ето защо неотложна е визираната задача за изработване на национална стратегия за борба с престъпността и корупцията. Българското общество очаква от този парламент, от това правителство, от органите на вътрешната сигурност и системата на правораздаване да дадат отпор, да се докажат срещу престъпността, особено в нейните организирани форми.
На мнение съм обаче, че част от Концепцията за национална сигурност трябва да бъде и националната стратегия за преодоляване на демографския срив и стопяването на българския ген.
Уважаеми колеги, накрая няколко конкретни бележки, които са не само редакционни, а според мен имат и съдържателен смисъл.
В т. 33 вероятно е пропуск, но изречението, което визирам, гласи: "Изгражда се образът на България като родина на всички българи извън границите на родината". Очевидно, тук трябва да се прибави "в и извън" границите на родината.
В т. 35 в изречението, тук става точно дума за проблема, засегнат от господин Лилов, за балканската сигурност, се казва: "Това предполага страната да води много активна външна политика за омиротворяване на Балканите".
Опасявам се, че думата "омиротворяване" внушава активна намеса, има конотацията и на вмешателство. Затова аз ви предлагам едно прередактиране на текста, а именно думата "омиротворяване" да се замени с израза "активна външна политика за установяване на траен мир и партньорство на Балканите".
Уважаеми колеги, и накрая искам да изразя мнението си по отношение на организацията на национална сигурност, че всички се убедихме, че няма опасност за изземване на правомощията на президента, нито на председателя на Народното събрание, нито на Народното събрание като цяло, че това е един необходим колективен орган, който ще обслужва всички институции, имащи отношение към националната сигурност, ето защо аз ви призовавам днес единодушно, това е шанс за българския парламент, да приемем Концепцията за национална сигурност. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Думата има народният представител Красимир Каракачанов от Парламентарната група на СДС.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа! Аз мисля, че настоящият документ, който трябва днес да разглеждаме и да приемем - Концепцията за национална сигурност, е един съвсем навременен документ. Не мога да се съглася с аргументите, които бяха изложени от един стар и опитен политик като господин Лилов, че трябва да чакаме, трябва да обсъждаме, трябва да мислим. Аз мисля, че мина достатъчно време - осем години, през което можехме да мислим, да обсъждане и накрая да измислим нещо, но не го направихме.
Двете комисии - по национална сигурност и по външна и интеграционна политика, проведоха по две общи заседания, последното от което беше шест часа, на които се обсъждаха всякакви предложения. За съжаление, Демократичната левица не предложи никакъв алтернативен проект, с изключение на няколко предложения, някои от които на господин Иван Иванов бяха приети, и мисля, че е ненормално да искаме отлагане на дискусията, отлагане въобще на гледането на концепцията. Още повече, че тази концепция налага да бъде приета от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по-точно чл. 26, ал. 6 от този закон.
Защо аз ще подкрепя тази Концепция за национална сигурност? Както е известно, аз в Парламентарната група на СДС представлявам ВМРО, а ние вече осем години говорим, че на България е необходима българска национална доктрина и концепция за национална сигурност. Българската държава и българската нация имат необходимост от една идейна рамка, чрез която да бъдат формулирани българските национални интереси и непосредствените национални цели и задачи, които да станат задължителни за администрацията, а не тези приоритети да се ориентират според партийните програми.
В тази концепция има поне четири неща, за които ние отдавна пледираме и поради които аз ще подкрепя тази Концепция, които междупрочем разсейват и част от опасенията, че не са заложени ясно и точно определени тези относно балканската политика на България, относно намеренията на България да води активна политика на Балканите и други, които бяха изразени до момента.
Първото нещо, което е заложено, е в т. 19, че България има потенциал да бъде значим фактор на Балканите. Тя вече го доказа, каза го вече няколко пъти - с инициативата за Косово България показа, че може да бъде фактор на Балканите, с който да се съобразяват, и фактор, който може да дава разумни предложения за бъдещето не само на нашата страна, но и на Балканския полуостров. Защото, ако България не стане фактор на Балканския полуостров и ако България не се наложи като подобен фактор, никой няма да ни уважава, никой няма да слуша нашето мнение и ние ще бъдем едни глухи молители.
Второто нещо, което е заложено в две точки - т. 26 и т. 36, това е нещо, което заслужава акламации, че България сама решава своите проблеми, без външна намеса по всички онези теми, свързани с вътрешната и външната ни политика - нещо, което 50 години България не можеше да прави. Тя беше една зависима държава, без собствена държавна и национална воля. Като влезе в НАТО, няма да бъде така.
Другото нещо, което е заложено, е, че България не признава териториални претенции. Известно е, че - било явно, било завоалирано - към България има подобни претенции и залагането на този постулат в нашата национална доктрина означава, че цялата администрация, без значение кои правителства ще управляват в бъдеща България, това ще бъде една неотклонна задача, която трябва да се изпълнява.
И последното нещо, което е важно и за което ние отдавна пледираме, е утвърждаването на историческите, духовните и културни ценности на българската нация и тезата, че България е родина на всички българи, без разлика дали те живеят в пределите й или извън пределите на България.
Извеждайки само тези постановки в Концепцията за национална сигурност, аз още един път призовавам всички колеги да подкрепят този документ, като един документ, който беше крайно време да стане задължителен за българските правителства.
Имам и две забележки, разбира се, които са повече редакционни. Това са две неща, които ние уточнихме на нашите съвместни заседания между двете комисии, но които поради технически, предполагам, грешки, не са вмъкнати в настоящия текст, който имаме като втори текст. Това са в т. 23 и т. 35, няма да ги чета, а ще ви ги предоставя, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Думата има господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважеми господин министър-председател и господа министри, дами и господа народни представители! Безспорно концепция за националната сигурност България трябва да има. Ние поискахме и по време на дебата информация за състоянието и боеспособността на Българската армия.
Това, срещу което ние възразяваме, е, че времето за обсъждане по същество на тази концепция е твърде малко. И 6-те часа, за които говори тук преди мен колегата Каракачанов, смятам, че в никакъв случай не са достатъчни. Тук всяко изречение, всяка дума има значение. И аз ще припомня само, че правителството на Демократичната левица през юни 1995 г. беше изготвило своя концепция. Ето я. Доста по-голяма, може би по-пространна, по-разписана, която беше разпространена за обсъждане от обществеността и заинтересованите ведомства. Има ли време сега обществеността да разгледа тези положения? Тази концепция дори не е публикувана. Ами Генералния щаб, ами Министерството на външните работи? Нямам информация там да са обсъждали тази концепция. Аз ще бъда радостен, ако бъда опроверган, да не говорим, че са много повече ведомствата и кръговете от специалисти, които би трябвало да вземат отношение по този въпрос. Действително съмненията - специално в Парламентарната група на Демократичната левица, че бързането е с оглед някакви междупартийни, а може би и вътрешнопартийни ефекти, които биха се постигнали от форсирането на това да се постави Парламентарната група на Демократичната левица да избира с или против НАТО, са доста сериозни, поне за мен.
Явно това е опит за намеса във вътрешните работи на един партиен конгрес. Това е, господин Костов.
Другият момент - по същество. Аз няма да подкрепя тази концепция не за друго, а защото това е концепция, която по своя дух уронва българското национално достойнство. Тя разглежда България, нейната държава, българската нация единствено като просяци, които са консуматори на национална сигурност, доставена от другаде. Явно е, че когато в самата концепция отсъства духът на това, че България самостоятелно трябва да осигури своя икономически, социален просперитет и т.н., и да бъде достоен партньор и за европейска или колективна система за сигурност, когато само се подчертава това, че ние трябва да вървим да се интегрираме и да се присъединяваме към определени изградени вече системи, такава концепция няма да сработи. Подобно меркантилно, консумативно, дори ако щете - лумпенско отношение към проблемите на националната сигурност, за мен е обидно.
По проблемите за НАТО. Това е т. 34, ако не се лъжа, от концепцията. Спорът действително е голям. Българското общество е разделено. Знаете ли, господа от Министерския съвет, че българското общество е разделено по този проблем? Това, че ще има 200 или 300 000 при евентуален референдум или допитване, това не означава, че ние категорично трябва да вървим натам.
Аз съм с най-облекчена позиция тук. Още през 1991 г. Политически клуб "Екогласност" имаше своя позиция. И това е естествено за една Зелена екологична партия, че България не трябва да се присъединява към никакви военни пактове. Това е естествено. "Зелените" и в Германия, ако щете и във Франция, и т.н., заемат подобна позиция. Но тогава тази позиция, господа от дясната страна на залата, не беше случайна, а произтичаше от платформата на Съюза на демократичните сили. Спомнете си тази платформа от 1990 г. Там се говореше за това, че България трябва да участва в колективни системи за сигурност, но при условие, че се разформироват военните пактове, които си противостояха. Да, тук господин Величков отбелязва: да, този раздел аз съм го подписал, но смятам, че тогава той беше приет не само от Съюза на демократичните сили, а тези 35 на сто, които постигна тогава Съюзът на демократичните сили, бяха благодарение и на тази позиция. Какво наложи, както много тук задават въпроса, да се променя тази концепция, да се върви именно към интегриране в един военен пакт? Военните пактове не са средството, което може да осигури сигурност на България, най-малкото, защото се изискват две неща. Първо, България със своята икономика, със своята социална сигурност, със своето законодателство, защита на гражданските права от престъпността, както беше отбелязано тук и от министър-председателя - и аз съм съгласен, че първият вариант, който описваше вътрешните заплахи за националната сигурност, беше може би по-точен, не е в състояние да предложи дори на пакт като НАТО нещо сериозно. Разрушена икономика, липса на самостоятелни позиции, заплаха за социалните права, безработица - при тези бедни хора ние самите създаваме предпоставка вътре да нарушим Пакта за сигурността и балансите в пакта, в който искаме да влезем.
Тук бихме разглеждали сериозно едно наше евентуално членство в НАТО тогава, когато България има стабилна икономика и стабилна защита на вътрешните, преди всичко - социални права. Иначе не си правете илюзии. Може пет пъти тук да подскачат членове от дясната страна на залата, както вашият колега Васил Михайлов в предишния парламент, да казват: искаме НАТО, искаме НАТО, искаме НАТО, искаме НАТО - НАТО просто няма да ни иска. С тази икономика няма да ни вземе. Не си правете илюзии.
И последният е международният фактор. Извинявайте, но все пак споразуменията от края на 1988 г., ясни или неясни, са категорични: присъединяване към НАТО евентуално за страните от Централна Европа. Балканските страни - тогава не ставаше дума за Съветския съюз, няма...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Няма балкански страни!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Добре, считайте, че няма, но аз ви казвам, че има и тези споразумения ще бъдат спазени. Няма да ги видите написани.
Ето защо аз смятам, че присъединяването на България към НАТО ще бъде вредно и за нея, и за нейната икономика. Това са някъде между 13 и 15 млрд. долара за превъоръжаване. Защо, когато се приема концепция с такъв пункт, не кажете и това на народа - колко ще струва това присъединяване към НАТО?
И последният пункт, който бих желал да засегна, е за Съвета по сигурността. Аз лично смятам, че такъв орган трябва да има. Изпълнителната власт е отговорната за това да има състояние на стабилност. Единствената ми препоръка е, че това трябва изрично да се направи в устройствен закон. В никакъв случай единна система на информация! В никакъв случай! Само в тоталитарните общества има такава. Не се ли допусне система за дублиране и дори повече канали за независимо събиране, анализиране и употреба на тази информация, такъв орган ще бъде един автогол за самата политическа сила.
Ето защо по тези и по други съображения, които ще бъдат казани и от моите колеги, Парламентарната група на Демократичната левица няма да подкрепи Концепцията за национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
За реплика има думата господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаем господин председател! Правя кратка реплика, именно за да не остане една лъжа в протоколите. Те след това остават за историята в стенограмите на Народното събрание.
Съюзът на демократичните сили от момента на своето създаване винаги е защитавал една пронатовска, проевропейска, проатлантическа политика на интеграция на България и това е просто от първия ден. Тук господин Стефан Гайтанджиев просто излъга. И бившият президент също е заемал тази позиция като лидер тогава на Съюза на демократичните сили. И още едно доказателство: също екологичният депутат навремето, привърженик на екологичната идея, член на Зелената партия, Соломон Паси неслучайно стана председател на Атлантическия клуб в България в онези времена, за които Вие говорите.
Това означава, че това е била една обща политика и не трябва да се лъже от трибуната на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
За втора реплика давам думата на господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз действително смятам да направя съвсем кратка реплика към господин Гайтанджиев и бих казал, че тя сигурно не е и много съществена, обаче когато чух господин Гайтанджиев отново да възхвалява и показва колко била пространна Концепцията за национална сигурност на Виденов или Виденовото правителство, просто искам да му напомня, че комунистите никога не са могли да пишат кратко, винаги са пишели много пространно и затова именно показва такава една книжка. Но това в никой случай не е някаква.
Така че, първо, това. И второ, вижте, господин Гайтанджиев, Вие за публиката ли, за кого ли, за публиката вън, която слуша, говорихте, че трябва да се постави на всенародно обсъждане, горе-долу нещо такова. Така. Ами, вижте, това са работи, които мисля, че ги изживяхме. Има избрано Народно събрание, където тези неща се обсъждат и всичко това пак е една комунистическа работа. Обсъждания имахме много, но кой се вслушваше в тях. Така че няма смисъл да се връщаме към неща, които са отдавна, отдавна вече отречени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Трета реплика - господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Господин Гайтанджиев, Вие явно не правите разлика между партийна концепция, която сте предлагали за националната сигурност и между този документ, който, ние тук като гласуваме, ще стане задължителен за българската държава. Това е разликата.
И другото нещо, което е: защо когато бяхте на власт, точно през 1995 г., за която година Вие говорите, за тази концепция, вие тази концепция не я предложихте за обсъждане в парламента и не я приехте? Може би за да избегнете темата за НАТО, която толкова не ви е приятна.
И второто, което направихте, беше една чиста манипулация, че с настоящия документ се нарушавали националните интереси на България и тя се поставяла в чужда зависимост. Ще ви цитирам и ще го направя, за съжаление дословно, две точки - 26 и 36.
"26. Главно условие за реализация на националните интереси и съхраняването на възможността България сама да решава вътрешните си политически, икономически и социални проблеми, както и сама да урежда отношенията си с други държави и общности, независимо от намеренията, позициите и интересите на трети страни".
Още една точка, господин Гайтанджиев - 36:
"36. Политиката на сигурност разпределя националните ресурси така, че да се защити България от налагането на чужда политическа и икономическа воля и да осигури правото й на суверен избор по всички аспекти от външната и вътрешната политика, на сигурността и отбраната".
Мисля, че някои загубиха тези 6 часа на дискусия между двете комисии, която правихме. Просто трябваше да се чете повече концепцията, а не да се манипулира общественото мнение по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов. За дуплика има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): По бележката на господин Йорданов. Каня утре господин Йорданов в пресцентъра, ще донеса предизборната платформа на Съюза на демократичните сили и нека всички журналисти да видят каква е била тогава позицията. Съжалявам, че не е в мен, но действително, господин Йорданов, първото СДС изобщо не е мислило да предлага такива неща като членство в НАТО. (Шум и реплики в блока на СДС.) Говоря на господин Йорданов, защото той все пак беше от първите дни. (Шум и реплики в блока на СДС.) Моля Ви, Вие не се обаждайте!
Соломон Паси, това е негова лична работа, лично дело. За мен Зелената партия е една екологична, но твърде дясна партия. Така че той има право да си заеме пронатовска позиция.
Не мога да приема, господин Савов, междупрочем отговарям и на бележката на господин Каракачанов, че едва ли не народните представители нямали проекта, че това било партийна концепция. Не е вярно. Той беше раздаден на всички народни представители и тези, които бяха от предишния парламент, нека се поровят из шкафовете, ще го открият. Ето, със зелена корица е, неслучайно. Там пише, че "проектът на концепция за национална сигурност на Република България е одобрен на 13 юли 1995 г. от Министерския съвет и се публикува за обсъждане от обществеността и заинтересованите ведомства".
И не мога да приема, господин Савов, че тези всенародни обсъждания, както ги наричате, това е остатък от комунизма. Напротив, нека всеки един обикновен български гражданин да прочете, стига да има желанието, да си каже мнението. Иначе тогава по тази логика трябва да ги лишим и от правото да гласуват дори. Ами, те също не са запознати може би с някои от тези проблеми.
И последният пункт от възраженията на господин Каракачанов беше за тези два хубави текста, които напълно одобрявам. Така, има ги в концепцията, има и други неща, които също са добри, те са или заимствани, или пък изобретени. Да, тя е по-кратка, аз даже харесвам този вариант на краткост, а не този - разлетия, който беше на предишното правителство, но това е само по формата, а не по съдържанието. Но все пак основното си остава: когато станеш член на един военен пакт, господин Каракачанов, ти ще приемеш условията на играта, включително и разполагане на чужди войски, и ядрено оръжие на българска територия. Благодаря. (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата господин Арлин Антонов.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин министър, дами и господа народни представители! Искам да изкажа своето становище по предложения ни документ, да направя някои бележки, и да ви предложа да направим една по-голяма почивка преди да го гласуваме, за да може това, което е като редакционна бележка, да се направи добре и да попълни Концепцията за национална сигурност, да стане тя такава, че да ни върши работа.
Първо, какво е за мен необходимото и кое беше най-важното. Това, че минаха 8 години и никой от предишните парламенти не се сети да има такова виждане за развитието на въоръжените си сили. Така че смятам, че това, което обсъждаме днес, то е необходимо да се обсъди. Друг е въпросът, тук се изказаха различни мнения от колегите, за колко време и в какъв порядък.
Прави ми впечатление, че независимо от краткия срок - внесена е на 7 април, разглеждаме я днес, знаете датата, тя дава два основни отправни момента: първо - членство в Европейския съюз, и, второ - членство в НАТО. Мисля, че по тези два основни момента нямаме различия. Но за да бъде действително работещ и да даде възможност на съответните министри, на всички, които имат отношение към националната сигурност, да изградят свои програми, да насочат работата на своите министерства така, че да осигурят изпълнението на това, което днес приемаме, смятам, че два основни момента в нея все още липсват.
Първо, говорим, че нашето разузнаване и контраразузнаване ще събира информация, ще я предоставя на съответните органи, упоменати от Конституцията и от законите. Питам: кои са външните фактори, тук не се чете добре, поне за мен, външните фактори, които влияят на дестабилизацията на нашата страна? Защото от тези външни фактори съответните ведомства, добиващи и контролиращи информацията и следящи за държавната тайна, трябва да развърнат своите си структури и своя агентурен апарат, за да събират такава информация. Оттук министърът на отбраната трябва, тъй като реформата върви от 1992 г., казахме, а сега приемаме нашите виждания по един основен документ за националната сигурност, т.е. част от нещата са направени. Дали тези неща са верни, дали няма да се наложи да променим някои от устройствените закони? Следователно накъде трябва да бъдат насочени усилията и на Въоръжените сили? Накъде трябва да бъде насочен мобилизационният запас на държавата?
Естествено е, че в т. 30 е записано, че на нас ни гарантират сигурността, членството в Европейския съюз и в НАТО, но ние все още не сме членки. Това е документ за преходния период. След като е документ за преходния период, този период, поне аз мисля, че няма да е по-малък от 25-30 години и няма да свърши утре или вдругиден. Тоест ние пишем документ, който ще бъде ползван от много парламенти след нас и от още няколко правителства. За да може действително България да извърви своя път и да се приобщи към Европа и към евроатлантическите структури.
Искам само да ви прочета моменти, които са вътре. Примерно отворете да видите т. 3, където сме записали:
"Т. 3. Намаля значително опасността от пряка военна агресия срещу България".
И след това отваряме на т. 11, където пише:
"Т. 11. Рязко се увеличи регионалната заплаха за националната сигурност на България".
Един път казваме, че "намаля", а в т. 11 казваме "рязко се увеличи".
Тоест изисква се прецизиране на текстовете. Затова поисках и по-голямата почивка - за да може действително нещата да бъдат подредени така, че да направим работещ документ, който да бъде за честта на всички, които сме в тази зала.

Има един момент, който не е засегнат според мен - това е въпросът за сектите в България, които включително отрицателно влияят върху подрастващото поколение. Две думи няма за духовната сфера, как ще възпитаваме младото поколение, което трябва да бъде в основата на бъдещата ни Концепция за национална сигурност и за развитието и влизането на България в ХХI век. Ние се намираме на основен, жизненоважен артериен коридор N 8. В момента сме в процес на приватизация, в момента сме в процес на раздържавяване. Няма две думи кои са в приоритетите по този коридор N 8 действително да бъдем ние българи. Защото има опасност от този коридор N 8 нас и нашите фирми да ги няма, а коридорът да минава през България, което ще намали икономическия ефект и ползата от него.
Накрая бих искал да кажа, че този Консултативен съвет, който ще се създаде към Министерския съвет, е необходим. Но за да има пълна прозрачност, за да има народен контрол чрез нас, народните избраници, аз ви предлагам да се определят от всички парламентарни групи представители, които да участват в работата на този съвет - това няма да навреди, за да могат да информират своите парламентарни групи, без да имат право на глас, но да изказват свои мнения и становища.
Смятам, че този документ, който сега разглеждаме, трябва да бъде приет действително с консенсус, за да може светът да разбере, че ние действително политически отговорно мислим за нашата страна, а не теснопартийно. Аз не бих приел, ако го приемем със 130-140 гласа. Трябва да има две трети, за да разбере Европа, че ние сме тръгнали напред, хората, към които искаме да отидем, действително да знаят, че имаме политическа воля.
Ето, затова предлагам още веднъж да го огледаме, ако трябва, да се отделят и групи за контакт между отделните парламентарни групи, да прецизираме текстовете и като го предложим след почивката, действително да приемем един работещ документ, който да бъде основа за по-нататъшната ни работа. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ОНС и ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Антонов.
Има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. В началото ще се опитам малко да приземя опитите за тържествени акорди в днешната дискусия. Защото смятам, че това, което правим, е най-сетне да въведем в пленарна зала една доста изтощена тема, изтощена от 7-годишни безплодни усилия в крайна сметка да се произведе един документ, който - твърдя - не би следвало да се фетишизира. Ето защо не бих приела опитите да се придава някаква заклинателска стойност на документа, било от неговите привърженици, било от онези, които имат резерви към него.
За мен прозвуча странно например едно изявление, едно, бих казала, съждение за това, че тази концепция не гарантира националната сигурност на страната. Аз не познавам случай, в който документ сам по себе си да гарантира нечия национална сигурност. Имаше възражения и за сроковете. Те са основателни. Действително много набързо трябваше да бъде приеман този текст. Но аз пак ще кажа: важна е практическата политика, която се води, и тя е тази, която определя и подпомага сигурността или не.
Можеше действително да бъдат прецизирани някои текстове и като понятия, и като текстове, и редакционно. Чудесно щеше да е и да бъде постигнат консенсус. (Госпожа Елена Поптодорова прави пауза.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Продължавайте да си говорите! Господин председател, как смее министър-председателят да си говори, когато говори народен представител? Това е парламентарна република!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами както Вие сега се изказвате. По същия начин. Вие недейте да давате определение, защото не са Ви ясни много неща.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Ще давам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така че, стойте си на мястото, не се обаждайте и си спомнете вчера какво стана. (Шум в залата.)
Продължете, госпожа Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Та казвам, щеше да е чудесно да има реална възможност за постигане на консенсус по този документ. И аз приемем примера с Гърция. И този пример трябва да бъде добре дешифриран и за слушателите ни, и за народното представителство. Няма гръцка партия, която да е оспорила военнополитическата принадлежност на Гърция, включително и ПАСОК. И тъй като Гърция е тема и на нашата двустранна дипломация в момента, аз ще припомня, че най-висшите гръцки представители - министър-председателят и министърът по европейските дела, заявиха публично подкрепата си за членството на България в Европейския съюз и Северноатлантическия договор. А това са - говоря и за министър Пангалос - хора от ПАСОК, т.е. социалистическа партия. Тъй че много ми хареса позоваването на гръцкия пример.
Тъжното е друго. Аз нямам надежда, че такъв консенсус можеше да бъде постигнат. Иначе не го искам. Най-прясно доказателство за това са различните гласове, които проличаха в изказванията на онази политическа фракция, която изразява най-силни резерви към членството на България в НАТО. А бих казала и друго. Бих казала, че самото гласуване в комисията също показа една предварителна нагласа за това как ще бъде оценена именно тази политическа част от документа. За мен не беше обяснимо защо двамата представители на Демократичната левица в комисията се въздържаха по т. 2 от увода на концепцията. И аз ще го прочета, за да бъде ясно по какво е било въздържането: "Основа на системата за евроатлантическа и европейска сигурност са Организацията на Северноатлантическия договор, Европейският съюз, Западноевропейският съюз и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа". Това е текст от учебник, той е, както се казва, троизъм, той не подлежи на коментар. Оттук нататък аз лично загубих надеждите, че е възможно постигането на такъв консенсус.
Защо обаче считам, че наистина са верни възраженията за начина, за процедурата, по която се пристъпи към обсъждането на документа? За мен е неприемливо да се налага волята на изпълнителната власт върху парламента като цяло. И аз не мога да приема декларативния, категоричен начин, по който министър-председателят с едно изречение обясни след първото заседание, даже не след заседанието, а след своя кратък престой на него, на двете комисии, които пряко се занимават с темата - цитирам точно от синхрона в Канал 1: "Точката ще бъде приета". Искам да декларирам, че има един човек, който може да говори от името на парламента и от мое име като народен представител, и аз съм делегирала и на него своите - нека да кажа - представителни права. И това е председателят на Народното събрание. Бих искала тази парламентарна процедура да бъде спазвана в парламентарната държава. (Частични ръкопляскания.)
Каква е целта на концепцията? За мен тя има една важна военнополитическа цел, геополитическа цел и тя е наистина търсене на военнополитическа подкрепа за членството на България в Северноатлантическия договор. Тук имаше редица бележки за отсъстващи елементи в нея, включително желание за това по-подробно да бъде описано регионалното значение на България и нейната роля като регионален фактор. Аз не мисля, че бихме могли да запишем повече от основни принципи на отношения със съседни държави и те се съдържат по добър начин според мен в текста. А и мисля, че и правителството нямаше нужда от тази концепция, за да предприеме една поредица от успешни според мен дипломатически външнополитически ходове, каквито бяха решаването на въпроса с река Резовска, каквато беше Декларацията по Косово, каквито са напредналите разговори по създаване на регионални омиротворителни сили. Следователно, връщам се на първото си твърдение, този документ има нужда да ни освободи по-скоро от една тежка вътрешнополитическа бременност, която трае 7 години, в която външната политика и националната сигурност се използват като инструменти в междупартийно противоборство.
Проблемът с това какво да споменем и какво да изпуснем от концепцията, за мен не съществуваше. И аз при отчитане на съображенията, с които бяха направени тези предложения, не бих приела идеята да имаме изрично включване на отделни държави. Дори и Русия, за отношенията с която имаме и декларация на Народното събрание, още по-малко Близък Изток, Кавказки район. Тогава веднага трябва да говорим за Делечен Изток и за всеки един регион от света.

Ето защо смятам, че този пестелив, но достатъчно ясен начин, по който са очертани приоритетите на България, е достатъчен.
И още една дума по отношение на настойчивите предложения за изрично включване на Русия. Аз недоумявам, нима някой изключва Русия от Европейската сигурност? Не мисля, че Русия би била щастлива да се види по този начин изключена и изолирана от европейската сигурност.
Ето защо предлагам да запазим текста такъв, какъвто е, без изрично позоваване на отделни държави.
И накрая, няколко думи по наистина инициирания от Евролевицата въпрос за тази доста несвойствена част на документа - устройствена, както я наричам аз. Поведението на Евролевицата имаше абсолютно принципен характер.
Искам да напомня, че до ден днешен аз нямам отговор на многократно поставян от мен въпрос - веднъж лично на господин министър-председателя, втори път в радиопредаване и във вестниците. Защо все пак тази концепция има амбицията да уреди съставянето на един орган, за който има вече друга нормативна и регламентираща база?
Отговорът, който получих от господин министър-председателя, беше - в името на прозрачността. Значи ли това тогава, че Съветът за европейска интеграция, Съветът по структурна реформа, Съветът по инфраструктурни проекти, всички останали, дължими на Министерския съвет и формирани в пълно право на министър-председателя органи, са непрозрачни или нелегитимни?
Какво налага, продължавам да питам, защото органът продължава да съществува в Концепцията, създаването на специален режим, специално по отношение на службите за сигурност и на поверителната информация. И въпреки много подобрената част от текста, и тук трябва да дадем дължимото на председателите на двете комисии, на депутатите, които работиха в тях, имаме един практически нов пети раздел, този принципен въпрос остава. И в него, господин министър-председателю, не се съдържа нищо персонално.
Аз искам да кажа, че всички ние трябва да си дадем ясна сметка за това, че в България има дефицит на демократична култура.
И неслучайно още един мой публично поставен въпрос остана без отговор. Нека си представим как би изглеждала България, как биха се развили събитията у нас, ако в края на 1996 г., в началото на 1997 г. функционираше такъв орган, под председателството на един друг министър-председател. Ние не можем да решаваме конюнктурно въпрос, който регламентира принципно взаимоотношения между такива ключови за вътрешния ред, а и за външната сигурност на страната органи. И това беше мотивът, който ни предизвика към такова действие.
Оставям настрана, че доказателство за отсъствие на такава демократична култура аз виждам и в реакциите по отношение на нашето напълно законно парламентарно действие.
И аз питам: как е възможно за макроръководители, за хора с национална отговорност за страната, да се пренебрегне толкова, според мен, ценната политическа подкрепа, която Евролевицата даде от първия миг на геополитическата част от концепцията и която ние реално даваме, откакто е заработило това Народно събрание и това правителство, заради една, бих казала, конюнктурна стъпка, която е сведена до преки, субективни интереси на правителството, което работи в момента. Това аз не намирам за оправдано от гледна точка на голямата политика.
Казах вече, че ние дадохме, от самото начало, политическата си подкрепа за геополитическата част от документа. Говоря от свое име, но в голяма степен ще предскажа и гласуването на моите колеги. Да, ние ще подкрепим тази концепция. И ще я подкрепим именно от гледна точка на голямата политика.
Имам и някои предложения, които ще направя. Намирам, че някои текстове на правителството бяха по-добри от това, което се получи впоследствие. Затова бих предложила възстановяването на т. 15 от концепцията. Това е точка, свързана със социално-икономическото положение на страната.
Искам да напомня само, че темата за социалното изключване, за социалната ексхлузия е острата тема и на Европейския съюз, и на Съвета на Европа. И там няма страх, няма предразсъдък по отношение на това да се съобщят реалните социални проблеми в обществото. Намирам, че редакцията на правителството беше по-почтена, по-ясна.
По отношение на т. 30. Тя не е толкова даже невярна, по-скоро неясна. Това беше претекст и на много питания от страна на журналисти. Тя не дава нищо повече от това, което е казано като приоритетно развитие на страната. И затова бих предложила в името на по-изчистен текст тя да отпадне.
С това завършвам изказването си, господин председателю. И още един път искам да уверя правителството, че винаги, когато става дума за стратегическия, за големия национален интерес на страната, ще има подкрепата на Евролевицата. И винаги, когато усетим, че има неевропейски тип инстинктивно поведение, което може би е обосновано и от минал опит, и пак ще кажа, от крехка демократична култура, от крехко гражданско общество, ще реагираме, за да може да има едно национално възпитание в името и в посока на едни демократични правила на живот. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
За първа реплика има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги. Ще се опитам да бъда колкото е възможно по-кратък, защото времето напредва, а ни предстои още много работа.
Искам да кажа две неща. Госпожо Поптодорова, много отдавна вече се познаваме, но не бях чувал, че може да делегирате права на председателя на Народното събрание. Вижте, добре е да слушаме такива неща, че да се учим на парламентарно поведение.
И второ нещо, което ще кажа. Нека не се обиждат нашите колеги от Евролевицата. Вижте, като ви слушам, ще кажа като председател на една партия, която повече от 100 години нито веднъж не е сътрудничела с комунисти, няма бивш комунист, и, както няма и бивш негър, и това винаги ми напомня, когато ви слушам вас, от Евролевицата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): А бившите комунисти при вас какви са, господин Савов?
СТЕФАН САВОВ: Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
За втора реплика има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Аз мисля, колеги, че има известно неразбиране в постановката за посочването на някои държави - региони. Не става дума за изброяване на държави. Става дума, че нашите ведомства и служби трябва да получат ясно указание в Концепцията за сигурност, какъв е регионът на тяхното действие, за да осигурят максимално националната сигурност на държавата. За това става дума.
В този смисъл ние трябва да посочим приоритетните зони на действие на нашата външна политика, на нашите, да кажем, други структури в сферата на отбраната, на нашите разузнавателни и контраразузнавателни структури. Просто трябва да ги посочим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Преди дупликата на госпожа Поптодорова иска думата и има думата господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаема госпожо Поптодорова, аз ценя изключително високо подкрепата, която евентуално Евролевицата ще даде на Концепцията за национална сигурност. И се съгласявам с много голяма част от констатациите, които Вие направихте.
Едновременно с това обаче искам да хвърля повече светлина върху една част от проблематиката на Концепцията за национална сигурност, за която, поради неосведоменост, очевидно, и в медиите започнаха да се пишат неверни неща. Отнася се за организацията на структурите, които гарантират, като система, сигурността на страната. Отнася се и до наличието на концепция.
Аз, например, прочетох във вестниците теза, която се приписва на Вас, че концепции за национална сигурност имали само нацистка Германия и фашистка Италия. Концепция за сигурност има и Руската федерация, демократична Русия сега. Сигурно я познавате. Концепция за сигурност, изразена даже в нещо повече, в Закон за националната сигурност, има Румъния, проект, който в момента се работи. Има аналогични документи в повечето страни за Източна Европа. Тоест очевидно тази теза, която се опитват да представят като Ваша, е съвсем несъстоятелна.
Този раздел, който изгражда координацията и системата, присъства във всички концепции. И този раздел не може да бъде унифициран. Защото става въпрос за нещо много сериозно, става въпрос, особено в нашия случай, да се напише така концепцията, че така ясно да се разграничат правомощията и отговорностите, всъщност да се експлицират, защото те са казани и в Конституцията, и в законите на страната, че да може всички органи да функционират взети заедно, като си гарантират взаимно демократичен контрол.

Това не може да бъде опит, който България ще вземе отнякъде и ще го препише и ще го напише в своята концепция. Това не може да се взаимства нито от руската, нито от която и да било. Това е нещо, което се прави тук, съобразено с българската Конституция и законите на страната. Тъй като в противен случай означава да се зачеркне всичко, което е правено, и едва ли не да се оферира промяна на Конституцията точно по въпроса за националната сигурност, което е най-неразумното нещо.
Аз казах, и сега ще повторя, казах го при представянето на концепцията пред комисиите: няма нови идеи в областта на сигурността от 1991 г. насам. Няма такива нови идеи - това трябва честно да се каже на обществото. Има колебания на левия преден ъгъл тук, на парламентарната зала, по въпроса за това дали приемат докрай всички идеи. Обаче идеите са ясни. А това, че ние сме бременни и че не сме ги изказали, се дължи сигурно на много обстоятелства. Аз не искам да бъда обстоятелствен в тази сфера.
Връщам ви на въпроса за Съвета за сигурността. Съжалявам, но медиите представят така нещата... Просто спекулират с доброто желание на Евролевицата. Хайде така да го изразим, по най-мекия начин!
Съветът за сигурността не е нещо, което ще направи единна система на взаимно потушаваща се информация, разбира се. Съветът за сигурността е помощен орган. Той ще дава мнение при разпределението на ресурсите на страната. Ще казва какво страната може да си набави.
Съветът за сигурността ще издава становище и за плановете за добиване на информация. И това е нещо изключително важно. Той няма нужда в концепция да му се посочват врагове.
Тук просто не съм съгласен с тезите, които прозвучаха в изказванията на предишни оратори - че едва ли не концепцията трябва да посочи кой е врагът на България, ако може той да бъде външен, за да се насочели специалните служби нататък. Такова нещо никой не прави в един модерен свят. Нямаме нужда от разпалване на опасения от своите съседи.
Концепцията предлага да се изгради този орган по този начин - вие питате защо с другите съвети не става така - точно защото има свръхголяма обществена чувствителност по въпроса за националната сигурност. Точно поради тази причина. Защото, ето, влизайки в предложението на Министерския съвет в тази концепция, става дебат по този въпрос. Това е втората причина, поради която е добре първо да се дебатират нещата, да се кажат ясно. Ако претърпят промени, Министерският съвет ще се съобрази с тези промени. Ето защо беше необходимо да бъде записано.
Тук просто няма друга причина и няма достатъчно мотиви да не се споменава един важен компонент, който показва как Министерският съвет ще изпълнява възложени му от Конституцията функции в областта на гарантиране и осигуряване на сигурността на страната.
Аз през цялото време, откакто започна дебатът, си мисля какво вие си мислите, че се опитва Министерският съвет да направи със Съвета за сигурността. И знаете ли, вече ми идва малко много. Какво си мислим ние чрез вестниците за вас, какво вие мислите по повод на концепцията - всичко това става толкова безсмислено и толкова излишно, че наистина тезата за чергата и черджето става съвсем понятна и прощавайте, ако аз съм се увлякъл в нея.
Още един път благодаря за изразената подкрепа по принципите на тази концепция, защото това е важно за България. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За дуплика има думата госпожа Поптодорова. След това следва почивката.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря на господин министър-председателя, че ме уважи с отговор.
Да, тезата за концепцията, както Вие я описахте, е моя и тя не е интерпретация на вестниците. И това е една проверена теза. Продължавам да твърдя, че по този начин никъде не е приемана концепция. Закони - да, но не концепция. И нещо повече, аз мисля, че е имало посланици... (Неясна реплика на министър-председателя Иван Костов.)
Да, вярно е, аз говоря за това от няколко години. Това, че не съм чувана, е съвсем отделен въпрос. Дори посланици са разговаряли с Вас, господин министър-председателю, и са се опитали да Ви убедят, че няма особен смисъл в тази концепция, при положение че практическите политически действия на правителството са онези, които имат значение. Но това не е важното. Аз казах: ние толкова сме напреднали по въпроса, че е безсмислена принципната, философската дискусия за тази концепция.
По отношение на другия въпрос - за съвета. Аз не си мисля върху вестникарски интерпретации. Аз чета текстове в концепция. И във Вашия вариант, господин министър-председателю, беше записано: "висша компетентност на този орган". Нямам друг начин да го интерпретирам, освен като преподреждане на равнищата в тази област.
Най-добре е - и аз отново предлагам това, което правихме като предложение - да пристъпим към изработването на един устройствен закон в сферата на националната сигурност.
По отношение на начина, по който съм се отнесла към правата на председателя на Народното събрание. Вероятно съм била непрецизна. Смисълът беше: аз съм подкрепила с гласа си председателя на Народното събрание и затова очаквам той да говори от името на Народното събрание, включително и от мое име.
Едно пожелание към господин Савов накрая. Както винаги, той говори много съдържателно, много по същество и пряко по темата. Това е известно от години насам. (Единични ръкопляскания.) Само едно искам да пожелая: дано в близко бъдеще да не говорим за Демократическата партия като за бивша, защото, за съжаление, признаците са в тази посока. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Давам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата народният представител Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги!
Смятам, че на всички в България е ясно, че трябва да има Концепция за национална сигурност, но тъй като трябва да бъде ясна всяка точка от текста на концепцията, аз имам две конкретни забележки по текстовете на т. 34 и т. 36.
За да бъдат по-ясни тези забележки, ще кажа - вие знаете, че преди няколко дни тук беше господин Солана, който не даде някакви конкретни срокове за присъединяването на България към НАТО. Преди няколко месеца аз лично водих разговори с помощника на господин Солана в присъствието на български дипломат, който конкретно ми каза, че след 15 години може би България ще бъде пълноправен член, но не е въпросът за сроковете. Въпросът ми е към т. 34, където е записано следното: процесът на присъединяване към НАТО и Европейския съюз има положително въздействие върху сигурността на България, но само пълноправното членство в тях ще доведе до цялостното й гарантиране.
Въпросът ми е, питам, независимо кога ще влезе България в НАТО - веднага или след 10 или след 15 години, както ми отговори помощникът на Солана, но докато станем пълноправни членове на НАТО кой ще гарантира цялостната сигурност на България? Това ми е първият въпрос към вносителите по т. 34.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Националното единство!
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Цялостното й гарантиране!... "Сигурността", така е записано, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Националното единство! Единният народ!
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Втората ми забележка или въпрос към т. 36 - политиката на сигурност разпределя националните ресурси така, че да се защити България от налагането на чужда политическа и икономическа воля.
Да бъда по-ясен: и в момента, и от няколко седмици, на България се налага чужда икономическа воля, която премина в терор към българската ядрена енергетика, в спирането на четири реактора в АЕЦ, което ще убие икономиката на България.
Второ. Вие знаете, че на България беше наложено едно брутално ембарго и понесохме страхотни загуби.
Въпросът ми е - след като знаем какви са събитията в Косово в момента и в пресата се прокрадва информация, че международните институции може би ще наложат нови югосанкции на Югославия, следователно ново ембарго на България, което ще убие съвсем икономиката, кой ще ни гарантира, че това няма да бъде направено? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми колеги!
Аз ще се постарая да бъда съвършено кратък. Няма да правя задълбочен анализ на този съдържателен документ - Концепцията за национална сигурност.
Искам да спра вашето внимание и вниманието на българската общественост върху два мита, които умишлено се тиражират в последно време в медийното пространство поради изопачено тълкуване на положенията в Концепцията за национална сигурност.
Първо, става въпрос за мита за опита на правителството и лично на министър-председателя да изземе правомощия на президента на републиката. Тук парадоксите са два - първо, не могат да се изземат правомощия от президента, каквито той не притежава, защото точно преди шест години в тази зала мнозинството във Великото Народно събрание от БСП фактически оряза почти всички правомощия на държавния глава. И в това мнозинство тогава присъстваха и участваха в изработването и подписването на Конституцията някои депутати от Евролевицата, които са в основата сега на това питане до Конституционния съд.
И вторият мит, който се тиражира в публичното пространство, че правителството и министър-председателят със създаването на Съвета за национална сигурност се стремят да акумулират огромна информация, а по този начин огромна власт, каквато не притежават по Конституция.
Достатъчно е внимателно да се прочете чл. 105 на Конституцията, където е казано, че Министерският съвет провежда и отговаря за вътрешната и външната политика на страната и Министерският съвет осигурява общественият ред и националната сигурност на страната, за да стане ясно, че със създаването на този съвет, Министерският съвет и лично министър-председателят не могат да придобият никаква по-голяма информация и никакви по-големи права от тези огромни права в управлението на страната, които са им поверени от българския народ и от мнозинството в парламента.
Още от самото начало беше съвършено ясно, че Съветът за национална сигурност беше замислен не като властови орган, който да взема решения, а като помощен орган на правителството. И аз питам кой може да забрани на правителството да изгражда помощни органи в неговата дейност?
Що се отнася до съпоставките с Консултативния съвет за национална сигурност, възглавяван от президента, той затова е консултативен, защото там, за разлика от Съвета за национална сигурност при Министерски съвет, са представени всички политически сили в парламента, включително и опозицията. И именно на този съвет бяха изслушани доводите на опозицията по отношение на Концепцията за национална сигурност. И както заяви господин Първанов - една голяма част от тези препоръки и забележки бяха взети предвид при изработването на втория вариант на концепцията.
За да приключа искам да подчертая, че концепцията е един изключително сериозно изработен и важен документ и да призова всички народни представители да подкрепят тази концепция и по този начин Народното събрание на Република България да даде своя принос в усилията на другите държавни институции за укрепване и защита на националната сигурност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Има думата господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, струва ми се, че дотук ние изслушахме достатъчно мнения, достатъчно много аспекти от тази концепция бяха третирани и аз не бих желал да повтарям някои от аргументите, които вече бяха изнесени и които чухме, и които все пак показаха, че ние можем като парламент и сме способни да оглеждаме многостранно един такъв изключително важен документ.

Безпокойството, както го изказахме в предварителен план беше, че много от тези съображения сега, на този етап, поради бързината, с която процедира мнозинството, поради натиска в понеделник обезателно, за седем часа, без никаква почивка да се гласува текст по тест, без да има време даже за принципни обсъждания, ни попречи за много от положенията, за които говориха колегите, които можеха да бъдат избистрени.
Аз бих желал да кажа, повтаряйки това, което вече няколко колеги изнесоха тук, че има един изключително важен аспект и се питах, докато слушах дискусията в залата, как ни възприемат обикновените хора - и вашите, и нашите, и на всички останали парламентарни групи почитатели, слушатели и просто нормалният българин. Как ли ни възприемат в една ситуация, в която и по най-неточни, невзискателни европейски критерии, почти 70 на сто от нашите хора живеят в условия на тотална бедност. Възможно е да се опитате и други да се опитат да политизират и този въпрос, но фактът си остава факт. Ние просто няма нужда да го политизираме, когато обсъждаме една система за национална сигурност. Фактът си остава факт, че ако погледнем реалността, това е най-сериозният фактор, който е заплаха за вътрешната сигурност на нашата държава. Нека да не говорим по всички останали въпроси.
Този въпрос, ако ние смятаме, че може да бъде заобиколен и избегнат, в отделни моменти, разбира се, съществува в концепцията, но ние не го третираме с необходимата тежест. И нека да погледнем реално на нещата. Нищо магически не може да се сравни. Ние слушахме преди една година в предизборната кампания редица опростенчески схващания, но за съжаление виждаме, че една година и след новото управление хората не чувстват този ръст. Още повече, ако погледнем условията за нашите въжделения за европейска интеграция, мнозинството говори и за интеграция в НАТО, но по принцип, ако говорим за евроатлантическа интеграция и критерии, ние трябва да си дадем ясна сметка, както много колеги посочиха тук, че всъщност основната ни пречка да вървим по този път е това невероятно състояние, кризисно, продължително състояние, което подтиска нашия народ, подтиска нашите хора и което създава реална угроза за нашата сигурност. Това ни пречи по пътя към интеграцията, няма защо да си правим илюзии.
Ние знаем, че поне отделният факт - присъединяването на страните от Централна и Източна Европа към Европейския съюз, ще допринесе до едно увеличение по население с 28 на сто и само 4 на сто увеличение на брутния национален продукт на Европейския съюз. Какво ще кажем за състоянието на България в целия този процес? Не знам дали е 0,1 или 0,3, не съм изчислявал, но във всички случаи е ясно, че това е основният ни проблем.
Аз бих желал в тази връзка да кажа, че въпреки моята намеса да постигнем известен напредък по този въпрос, и даже се базирах на оригинала от внесения документ от правителството, вижте на дело от тази иначе широко рекламирана конструктивна дискусия в двете комисии какво се получи. Оригиналният текст - мисля, че и друг колега засегна този въпрос, - само накратко ще зачета началните текстове на точките.
Точка 15 - "В България основен източник на несигурност е тежкото икономическо положение на страната и катастрофалното спадане на жизненото равнище на българските граждани".
Абсолютно вярно. Реален факт. Без да се политизира. Вижте в какво се превърна този текст на точка 15 - "В България се преодолява несигурността от тежкото икономическо положение на страната и катастрофалното спадане на жизненото равнище на българските граждани".
Уважаеми колеги, беше изтъкнато, че европейският стандарт и мислене е гледане на реалностите право в очите. Бяха изтъкнати и редица документи в Европа. Те не се стесняват да говорят за техните си проблеми. Ние говорим да имаме техните проблеми, но те говорят много сериозно за икономическите проблеми, за безработицата, за всички реални заплахи за тяхната сигурност. Това е съвършено ясно.
Вижте точка 16 - "Друг силен източник на несигурност е страхът на гражданите за техния живот, страхът от безнаказаните престъпления срещу личността и посегателствата върху личната собственост".
Да видим в какво се преобразува този текст, въпреки изказаните наши съмнения - "Неутрализира се постепенно и друг източник на несигурност, какъвто е страхът на гражданите за техния живот, страхът от безнаказани престъпления..." и така нататък. Два много силни фактора за вътрешната стабилност, маркирани и само за два, три дена обърнати на 180 градуса. Не е реално. Трябва да бъдем реалисти.
Пак казвам, не е нужно да го политизираме, но нашият народ във всички случаи знае много добре, между другото, и нашите партньори в Европейския съюз знаят положението. Ако не го знаят, даже е по-добре по-добре да го знаят. Ние трябва да изхождаме от реалностите, тръгвайки по този път.
Ето вижте какво гласеше точка 17 - "Вътрешната нестабилност на страната идва от съмненията в способността на изпълнителната и съдебната власт да защитят гражданите, гражданското общество и държавата срещу беззаконията". И вашите, и нашите избиратели ще потвърдят това. Вижте в какво се превръща тази точка - "Вътрешната стабилност на страната ще се задълбочава заедно със засилването на способността на изпълнителната и съдебната власт да защитят гражданите, гражданското общество..." и така нататък. Една точка в една концепция, която фигурира с "ще" - светлите бъднини пред нас. Не е сериозно и не е солидно, колеги.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Това е концепция за бъдещето!
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Дайте тогава пред всички точки да напишем "ще", господин Йорданов, ако решите така да третирате въпроса.
Колеги, говоря изключително отговорно и говоря за реалности. Смятам, че ние не можем да избягаме от тях. Аз лично дълбоко се тревожа, че нашият народ днес гледа тази дискусия и може би на всички ни се надсмива, защото въпросите, които обсъждаме, са сериозни, но големите въпроси, които ги вълнуват, са тези, за които говорих и за които частично естествено става дума и в концепцията. Аз мисля, че не е солидно да не се обръща внимание на това. Аз мисля, че във всички случаи ние трябва да имаме една трактовка, която засяга стабилното вътрешно развитие на страната. Това е и в интерес на управляващите. Нека да помислим по този въпрос.
Затова аз смятам, че тази спешна задача на всяка цена до Велики четвъртък тази концепция да се приеме не е сериозна. Тя в известна степен е и обидна, обидна за всички нас. Разбира се, мнозинството, както казаха редица колеги, е в правото си да я приеме, като е решило, но смятам, че мнозинството ще загуби от това. Аз апелирам към вас, колеги, да помислите и наистина да направим нещо, което ни обединява. Тогава и вашите, и нашите избиратели, и симпатизантите на всички останали парламентарни групи ще погледнат по друг начин: да, имат сериозни проблеми, но поне по най-важните тези хора, които сме избрали, са намерили сили да се обединят. И това ще им даде надежда. Това ще даде надежда и на вашето управление. Защото, нека да помислим сериозно, ако вие успеете с вашето управление - и искам да кажа, че ние не ви желаем злото - да повишите стандарта на живот на гражданите на тази държава, те ще ви повярват и за много други неща, ако щете, ще ви повярват и в един референдум ще ви подкрепят даже за НАТО. На този етап аз не съм съгласен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Има думата господин Николай Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Моите уважения към всички в тази зала! Един от ораторите днес сравни обсъждането на тази концепция с Конституцията. Мисля, че това е прекалено. И все пак днес се случва нещо важно и съществено в Българския парламент за доста години, за много години напред.
Има основание да се постави въпросът за кратките срокове, в които беше обсъдена концепцията с нейното внасяне по същество. Изминаха само седем работни дни, откакто министър-председателят подписа проекта, който днес ние с вас трябва да гласуваме. Проблемът обаче не е в тези седем дни, а в седемте години, които изминаха, без България да има решение за своята национална сигурност, за сигурността на всяко българско семейство. И днес е тъжно - политически и човешки - да сравним гласуването на чешкия парламент вчера, стандарта на Чехия, възможностите пред чешките семейства да посрещнат Великден с това, което българските граждани, българските деца в момента преживяват.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): И при социализма беше така.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Господин Йорданов, може би при социализма беше по-различно. Въпросът е, че аз сравнявам тези седем години, които заедно с Вас, уважаеми господин Йорданов, изминахме. Защото и до ден днешен остава открит въпросът защо през 1992 г. ние не можахме да постигнем тази яснота? Сега е ясно защо през 1995 и 1996 г. се поддържаше неяснота по този въпрос. И затова казвам, че е крайно време днес да сложим една точка. Днес трябва да се заеме позиция. И аз мисля, че българският парламент и партиите в него са призвани тъкмо към това - да се заеме една ясна и категорична позиция за бъдещето на България.
Съгласен съм, че не бива да се партизира въпросът, не бива да се говори за партии, само че така се получава, че много говорят за това, малко го вършат. Затова си позволих да спомена партиите. Евролевицата, нямайки възможност да се произнесе по този въпрос през изминалите седем години, още в предизборната кампания ясно заяви това - че ще подкрепим категорично ориентацията на България към една интеграция, цялостна, включително и в аспектите на сигурността. Вие си спомняте нашите дискусии, в които беше изграден един убедителен, не консенсус, но все пак убедителен, внушителен сигнал към външните наблюдатели на страната. Това беше един от моментите, който даваше надежда да излезем от кризата, включително и в този аспект.
Струва ми се, че сега, когато приемаме текстовете и предстои да ги гласуваме, имаме и своя принос формулировката на т. 34 да бъде достатъчно ясна, да бъде по-добра от тези, с които парламентът се е произнасял. Това е принос на Евролевицата, уважаеми господа!
Искам да кажа и няколко думи за, за съжаление, разгорелия се спор по отношение на институциите. Едва ли е нужно да повтарям, този въпрос беше достатъчно изяснен, че текстът на последния раздел от концепцията е по същество нов. Щеше ли да бъде така, ако ние, депутатите от българската Евролевица не бяхме повдигнали този въпрос в съответствие с българските закони? Очевидно не. Аз ще цитирам пак Вас, господин Йорданов, в комисията, че не можем да се съгласим два пъти, не можеше да се съгласим с първия вариант и да се съгласим с втория. Радостно е, че този текст, който се предлага днес на парламента, очевидно ще събере мнозинство, може би и консенсус. И това също е принос на Евролевицата.
Ще си позволя и лично обръщение към министър-председателя Иван Костов. Уважаеми господин Костов, Вие ще ми повярвате, че бих възразил със същата енергия на Вашия предходник, ако той беше предложил подобно решение. По-важното е обаче, че Вие лично също щяхте да възразите за такава уредба, която поставя на едно равнище орган, посочен от Конституцията, с помощните органи, комисиите в парламента и този съвет към Министерския съвет. Хубавото е, че нещата свършват добре, че ние няма да имаме смущения, за които вие говорите. Но да оставим вестниците настрана, няма да имат притеснения и българските граждани, за голямата част от които не по тяхна вина тази наша дискусия днес може би звучи съвсем абстрактно и непонятно.
Ще завърша с това, че ние, това беше вече съобщено, ще подкрепим концепцията, защото принципно я подкрепяхме още преди да бъдем парламентарна партия. Защото направихме всичко възможно тя да отговаря на българските закони и днес този текст да бъде такъв, че утре ние да произведем сигурност с документа, който приемаме. Това е нашият вот, нашето колективно решение.
Що се отнася до личния му аспект, аз мога да кажа с чиста съвест, че днес с гласуването си за тази концепция съм направил нещо добро за моите две деца. (Ръкопляскания в СДС и Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов.
Има думата за реплика господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми господин Камов, моята реплика е за приноса на Евролевицата. Моята реплика е за последната глава на Концепцията за национална сигурност. Приносът е на вносителя на проекта, приносът е на премиера, приносът на българския президент, приносът е на Съюза на демократичните сили, който предложи този последен вариант на цялата глава. И тогава можем да говорим за приноса на българската Евролевица. За това е моята реплика, господин Камов. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Бисеров, аз не отричам приноса на когото и да било, Вашия личен, когато в комисиите по същество беше постигнат този вариант. Истината е, и аз вярвам, че и господин Костов няма да отрече, че всъщност парламентът направи тази концепция. Може би трябва експертите и хората, които са работили върху правителствения вариант да получат една малка забележка, че можеха да избягнат тези недоразумения. Но всъщност парламентът на основата на правителствената концепция изработи документ, който днес ще гласуваме. Ние не отричаме ничий принос. Също така мисля, че нашият принос за вас е само комплимент. (Ръкопляскания в Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов.
Има думата господин Жорж Ганчев. Да се готви народният представител Александър Йорданов . (Оживление, смях.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател, хубаво сте ни подредили. (Смях.)
Аз не присъствах в понеделник съзнателно, тъй като казах това, което имах да кажа на господин премиера на предишното комбинирано заседание на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика. Подкрепям, че трябва да има Концепция за националната сигурност, такава предложихме ние с проф. д-р Нансен Бехар от Бизнесблока и я защитихме по телевизията в 1993 г. с опоненти от СДС господин Николай Слатински и полк. Димитър Йончев от БСП. Тогава все още имаше дебат по телевизията и не съществуваше мракобесният режим на изолация от радио, телевизия и вестници на хора, неудобни на правителството. Сега обаче с чисто сърце мога да приветствам много точки в тази концепция и съм съгласен, че нейното раждане е навременно.
Смешно е Евролевицата, една партия, която се е пръкнала вчера (смях в СДС) да прави такива бомбастични изявления, една партия от бракониери... (Смях в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Избягвайте квалификациите.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Квалификациите са много точни. Не може хора да играят театро тук, хора, партньори на господин Иван Костов и СДС от първия ден на тяхното правителство, изведнъж стават опозиция, защото виждат, че си губели вота долу по места. Така не може! Ние сме тук да служим! (Оживление и смях в СДС.)
По отношение на нашата реакция срещу създаването на този Съвет за сигурност господин Костов знае много добре, че той е изкусен играч, много сериозен демагог и много изкусно византийско йезуитски шахматист. Аз го поздравявам! (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, правя Ви официално бележка...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Налагайки този съвет...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Слушайте, слушайте!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не мога да Ви слушам в моето време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Винаги ще слушате!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не мога. Ако Вие ме слушахте, щяхте да бъдете главата на тази държава, тъй като Конституцията Ви дава това право, а Вие го предадохте на министър-председателя, както и президентът един път е върнал един закон и се е превърнал в слуга също на едноличния режим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, пак не сте наясно.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Но господинът има право - вкарва ред в държавата и аз го поздравявам, че има силата да наложи едно мнение, което е сметнал за необходимо за стабилитета на държавата. И когато си говорим тук в прав текст и хората долу ни слушат, трябва да се знае, че ние от центъра, и то ние от центъра вдясно, може да имаме разбита парламентарна група, може да имаме разбито правителство в сянка, може да има и поразбита партия тук и там, но не може да се прекроява народният вот и затова ви казвам: слушайте сериозно и добронамерено, от нашата партия ние ви подаваме ръка за тази концепция в много точки, тъй като смятаме, че тя е нужна за България. За разлика от вашите слуги там на човека-брадавица (смях в залата), ние ще ви кажем следното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, наистина прекалявате!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Ние ще се въздържим джентълменски от мнение днес при гласуването. Даже и неявяването на проф. д-р Нансен Бехар - доайенът по национална сигурност в тази държава, ви говори, че ние сериозно сме притеснени от начина, по който вие налагате този съвет и по начина, по който...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Кои сте вие?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Кои сме ние ли? Ами 270 000 избиратели, бе, сладур, (бурен смях в залата) и 24 на сто преди една година... (смях в залата), които следващия път ще бъдат двойни. И аз като минавам, ще кажеш: господин Ганчев, изслушайте ме внимателно. Нещата се променят ден след ден в една нестабилна държава.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Какъв е изходът?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Изходът е обединени да постигнем един консенсус и хората долу всички да подкрепят това, за което ние сме тук. Там е изходът.
И затова с чувство на национална отговорност ви казвам: господа, когато включвате точка и то една пълна с недомлъвки точка за военно положение и един друг режим, цитиран в този документ, в който не ми харесва начинът, по който е поставен, но не съм аз човекът, който трябва да го коментира, има си специалисти.
Искам да ви кажа, че вие не трябва да използвате този съвет по начина, по който използвахте срещу мен някои активни мероприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: А, ето, времето изтече. Радва се председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, да.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Вашият министър Марио Тагарински правеше активни мероприятия, един действащ полицай. Защо не го наказахте, господин Бисеров? Това ме тревожи. Когато имате цялата тази власт в един такъв съвет, вие ще елиминирате вашите противници и това е лошо за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Днешният ден е белязан с две събития и двете са исторически. На този ден преди много години терористичната Българска комунистическа партия извършва един от най-големите атентати, терористични актове в историята на човечеството - в центъра на българската столица е взривен катедрален храм на Велики четвъртък, загинали са 200 души достойни представители на българския народ и още 500 са били ранени. Това е срамна дата в историята на България и още по-срамна за Българската комунистическа партия.
Но днес е и хубав ден за българската демокрация, защото с приемането на Концепцията за национална сигурност много ясно ще се открои развитието, което е претърпяла нашата държава през този период. Говоря дори от периода от 1925 г. до днес. И това движение на нашата държава е отразено в Концепцията за национална сигурност.
За първи път от началото на демократичните промени в един висок законодателен акт - документ на Народното събрание, ясно се формулират принципите на сигурността в нашата страна, формулират се както вътре в страната от гледна точка на нейното вътрешно развитие, така и принципите на сигурността от гледна точка на нейните интереси, свързани с движението й напред в една Обединена Европа.
Много неща се казаха в тази зала досега. Имаше и откровени глупости, каквито говори господин Ганчев преди мен (смях в залата), но имаше, разбира се, и сериозни анализи.
Това, което ме подразни като човек, който от самото начало участва повече или по-малко в демократичните процеси, е желанието непременно да се изтъкват партийни заслуги, когато се говори за националната сигурност на България. Това е стар глас. Ние живяхме вече в период, в който сигурността на България беше свързана с партийността, с доминиращата партия в България. Точно в обратна посока е адресът на тази концепция. Затова и тя до голяма степен намери консенсус, намери разбирателство и в двете комисии - по национална сигурност и външна и интеграционна политика.
За първи път в този документ са очертани основните фактори на сигурността. За първи път в един такъв висок документ се говори откровено за икономическото състояние на страната - за това откъде тръгваме и накъде отиваме. Затова е грешен този възглед, който тук бе изразен от господин Кирилов, че непременно ние трябва да фиксираме сегашното трудно, тежко и т.н. състояние и това да бъде нашата концепция. Ние не можем да имаме концепция за лошото състояние на страната, за да го заковем завинаги такова. Ние трябва да го кажем какво е то и към какво се стремим, и затова документът се нарича концепция. Това е документ за развитието на един процес към по-добро, а не за развитието към по-лошо. Никой не прави концепция за развитието на една страна към нещо по-лошо. И ако Българската социалистическа партия твърди, че в този документ, когато се говори за европейска интеграция, когато се говори за натовска интеграция, когато се говори за реална борба с престъпността като основа за националната сигурност, когато се говори за стремеж да се преодолеят икономическите трудности, и всичко това е изложено, повтарям, в документ, свързан с понятието "национална сигурност", това е лошо, това е вредно за България, нека да гласува против този документ. Но тогава всъщност БСП, гласувайки срещу този документ, ще попадне в същото символно пространство на 1925 г., когато взриви катедралния храм в София, ще попадне в категорията на националните предатели (ръкопляскания от мнозинството), на националното предателство, защото ние тук от никой от тях не чухме какво те предлагат.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): А ти какво предлагаш?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Единственият аргумент, който се чу, беше да се подчертае ролята на руския фактор, на Русия. Но тогава влизаме в противоречие с тезата, че документът трябва да фиксира сегашното състояние на нещата. В момента Русия не е сигурна държава, тя дори правителство няма, намира се в парламентарна криза, по границите й има конфликти, срещу самата Русия и вътре в нея и извън нея има отношения и напрежения.
Нещо повече, твърде неясно е нейното отношение към нашата държава.
Всичко това не ни дава основание да се превърнем в някакви исторически чудаци и днес, в края на ХХ век ние да сложим в концепцията нещо, което реално не съществува. Защото не съществува сигурността, ако вие я търсите в източна посока. Може би в бъдеще ще съществува, но днес, в тази концепция я няма.
Затова моят призив към вас е следният. Този документ отдавна се ражда. За него много се е работило. Огромна е заслугата, че правителството го направи като текст, внесе го в парламента и днес го обсъждаме. Нека да не очерняме този хубав ден, а всички заедно и Българската социалистическа партия поне днес да забрави, че предстои партиен конгрес, партийни страсти, партийни битки и да гласува веднъж поне в новата си история също за България. Иначе се връща към времето на тероризма, към времето на националното предателство. И това не е чест нито за българския парламент, нито за българските политически партии, нито за българската държава.
Вярвам, че накрая, при гласуването разумът ще достигне и до партията на българските социалисти. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
За реплика има думата господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Йорданов! Очевидно, че с подобни изказвания се опитвате в максимална степен да завоалирате недостатъците на предложения проект зад площадно подходящи, но абсолютно неуместни интерпретации на възражението от наша страна. Безспорно, Вие сам разбирате, че това е едно профанизиране на дискусията по темата за националната сигурност. Но междупрочем, подобно отношение издава една дълбоко предопределена нагласа, нагласа, която съществува у вас да не чувате и да не възприемате същностните бележки и предложения тогава, когато те не идват от вашите стройни редици. Подобна нагласа прави участието ви в дискусията в една твърда елементарна апологетика на правителствения проект и с нищо не допринася за сериозното обсъждане на темата за националната сигурност.
Аз мисля, че Вие сам разбирате, че силно ограниченият във времето характер на разработката не само поради това, че е изрично подчертано "до приемане на България в НАТО", но и поради признанието на министър-председателя, че това е все пак едно виждане в рамките на едно парламентарно мнозинство, на излъченото от него правителство, на практика обезсмисля целият труд, който се влага от страна на народните представители. И нещо по-лошо, то поставя под съмнение трайността на прокламираните в тази концепция принципи и приоритети, а в крайна сметка това поставя под съмнение предсказуемостта на поведението на страната, което безспорно особено в международен план е твърде лоша характеристика.
Ето към това трябва да се стремите и да коментирате въпросите доколко и в каква степен имаме устойчивост на системата за национална сигурност, а не да ни връщате в празнословието, което междупрочем е твърде характерно за вас. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
За дуплика има думата господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Слабо изказване, господин Найденов! Слаба реплика! Просто нямаше реплика! Защото аз участвах от самото начало в този процес на подготвяне на документа заедно с колеги от Българската социалистическа партия, Вас Ви нямаше.
Но от направените общо от Българската социалистическа партия седем предложения - толкова сте направили, да не мислите във вашето съзнание, че те са някакви много големи предложения, седем, от тези седем комисията прие четири, което е израз на едно разбиране, на едно уважение към мнението на опозицията, конкретно към мнението на социалистическата партия. Те намериха отражение в документа и мисля, че вносителят изрази - и това е записано в стенограмите на комисията, своето удоволствие от този факт. Тоест, никакво Ваше предложение не е пренебрегнато. Ако Вие имате някакво предложение конкретно, станете и го кажете още тук и да го запишем. Обаче не и глупавото предложение срещу НАТО. Защото то е глупаво. Ако кажете нещо умно, веднага ще го запишем в концепцията и аз пръв ще го гласувам. Благодаря за вниманието- (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата господин Кирил Йорданов.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Позволете ми от трибуната да поздравя всички колеги с професионалния празник на юриста и да припомня същевременно, че точно на този ден, свързан с Българската конституция, ние сме на път да я погазим.
Моето изказване ще се върне към началото на дискусията и то се отнася не по отношение на концепцията, а по отношение на нейния устройствен характер, тоест то носи процедурен такъв.
Първо, по вида на акта на Народното събрание. С решение на Народното събрание се създава Съвет по сигурността. Добър ход, защото в този си вид то не подлежи на контрола от Конституционния съд. Защо се бяга от този контрол? Защото действащата Конституция не предвижда съществуването на такъв орган, какъвто например е органът по чл. 100, ал. 3 - Консултативният съвет по национална сигурност при президента, освен ако не е с ранг на министерство или самото то да бъде министерство. Това е Решение N 16 от 1993 г. на Конституционния съд.
Второ, след като не носи този характер, то би трябвало да бъде създаден от Министерския съвет, а не от Народното събрание. Само че и тук съществуват категорични забрани, защото не се допуска съществуването на междинни структури нито от гледище на правомощията за създаването им, нито чрез овластяването им с функции, които са аналогични на тези на министерствата на вътрешните работи, на отбраната, на външните работи.
Очевидно е, че изкуствено се създават и обосновават структури и дейности, които по принцип по чл. 105 от Конституцията на Република България са задължение на Министерския съвет. Вижте състава: министър-председател и трима министри. С други думи те ще се самоанализират, самосезират с мерки, планове, анализи. Защо е необходимо това, след като цялостното ръководство на държавата е в ръцете на министър-председателя и Министерския съвет като колективен орган? Защото съществуват конституционни забрани за създаването на такива органи. Ще ви цитирам Решение N 5 на Конституционния съд: "Министерският съвет не може да създава структури с функции по опазване на обществения ред, националната сигурност, които да са извън съответните министерства. Важността на административната дейност в такива области налага тя да се извършва изцяло в рамките на органи, предвидени от Конституцията или създавани от Народното събрание. Министерският съвет не може да делегира на други органи такива свои правомощия, които са му възложени, подчертавам, пряко от Конституцията.
Ето тук е и отговорът на въпроса защо се създава този орган - за да се извият ръцете на Народното събрание и да се обслужат директно интересите на изпълнителната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Искам да обясня с няколко думи историята на създаването на Съвета за сигурност. Той не възниква от момента, в който дойде сега последният проект за концепция на националната сигурност и специалистите в тази страна добре знаят това. За създаване на разузнавателна общност изобщо в България се заговори от момента, в който отделните специални служби, отделните звена, свързани със сигурността на страната, бяха разделени, бяха разпокъсани, бяха преподчинени на различните институции в страната, на различните власти. От този момент още беше констатирано, че на практика в страната няма координация между разузнавателна и контраразузнавателна информация, което пряко застрашава националната сигурност на страната, пряко въздейства върху вземането на политически решения, върху тяхната ефикасност, върху тяхната целенасоченост, ако щете, върху решенията, които именно касаят проблемите на сигурността.
Така по един и същи обект, да не го наречем страна, могат да работят едновременно Националната служба за сигурност, контраразузнавателните и разузнавателните структури в Гранични войски, сега вече Гранична полиция, Военното контраразузнаване, което е подчинено на друга институция, Военното разузнаване, Националната разузнавателна служба. Във всяка демократична, във всяка цивилизована страна, когато се констатира липса на координация между институциите, които работят в една и съща посока, се предприемат стъпки за преодоляване на този недостатък. Във всяка една демократична страна има подобна структура, която да позволява да се координира разузнавателната и контраразузнавателна информация.
И аз ще ви припомня проекта за разузнавателна общност и за подобен орган, който беше създаден по време на правителството на господин Виденов от ваши експерти по национална сигурност - проект, който не можа да влезе. Този проект предвиждаше да се създаде щатна структура към Министерския съвет на ниво експерти, структура, подчинена изцяло на Министерския съвет, а не на отделните служби, която да се занимава със същите проблеми, с които сега се занимава в проекта за концепция Съветът за национална сигурност. Недостатъкът на такава структура е, че даваше възможност на ниво експерти да се подменя политическата воля и всъщност това, от което вие се опасявате, в много по-голяма степен е заложено именно в такава щатна структура, каквато беше предвидена във вашия проект.
Решението да се създаде Съвет за национална сигурност на това ниво, на ниво министри, е свързано именно с избягване на опасенията, че може да бъде подменяна политическата воля от някои чиновници, от някои експерти по съвсем други съображения, а не такива, които диктуват интересите на страната. Именно като начало на разузнавателна общност трябва да се схваща създаването на Съвета за сигурност сега към Министерски съвет. Този съвет не може да се създаде с постановление, защото с постановление би трябвало да се канят само да присъстват на заседанията представители на президента или служби, които са подчинени на президента. Именно Народното събрание трябва да създаде този орган, защото е много важен за сигурността на страната, защото проблемите на сигурността на страната са особено чувствителни за обществото, и защото в крайна сметка това е начинът, по който ние можем да избегнем опасенията на Евролевицата за това, че щели да бъдат изтеглени правомощия на президента, по някакъв начин ще бъдат ограничени нечии пълномощия и т. н.
В първоначалния проект на правителството и в дискусиите след това, в резултат на които се стигна до този проект, принос за което имат всички и в тази зала, всякакви такива опасения са напълно избегнати. Това е орган, който координира разузнавателна и контраразузнавателна информация, служи като помощен орган към правителството и предлага решения. Нищо повече.
И затова казаното от изказалия се преди мен, че Конституцията забранявала да се създават органи, които да се занимават с обществения ред, не отговаря просто на истината. Този орган само координира информацията, помага на службите да не се дублират ресурси, да не се харчат съвсем излишни средства и в крайна сметка да се достига до най-верните политически решения - решения като реакцията на нашето правителство за Косово, като всичките положителни стъпки във външната политика, които изброи и госпожа Поптодорова.
Привършвайки искам да ви кажа, че този вариант на Концепция за национална сигурност е възможно най-опростения, дава най-голяма гъвкавост, дава свобода на всички власти, дава им възможност да дадат своя принос именно за сигурността на страната и измислените аргументи за това, че отнемал правомощия на един или друг или че създавал авторитаризъм, смятам за смешен плач. Благодаря ви.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): То е смешен плач, ама за кого? И за кого е плач?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми гости, уважаеми колеги народни представители! Ще се опитам да бъда кратък. Изразявам тезисно своето убеждение, че:
Първо, в системата на нашата национална сигурност има място и за Национална гвардия. Смятам, че това ще бъде едно продължение на славните традиции на Българското опълчение, моят прадядо е активен участник в него, но освен всичко друго смятам, че можем да се поучим от добрия опит в това отношение, например на САЩ и на някои други страни. Системата на Националната гвардия там функционира много добре в критични ситуации, дава възможност за мотивиране на човешкия фактор, което е изтъкнато и в т. 44 от тази концепция, дава възможност да се организира по-адекватно контингентът, безценният кадър, бих казал, от запасни офицери и сержанти, с които Българската армия по принцип може да се гордее, подчертавам това като човек, който познава дейността и на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, и на Съюза на възпитаниците на Негово Величество - военните училища, и смятам, че и на едното, и на другото място има хора, които ще подкрепят тази идея.
И още повече, важно е, че в България, където наборите все повече изтъняват, където скоро може да се стигне до положение новобранците да не са достатъчни по количество за изпълняване на определени задачи по поддържане на бойната готовност, има всички нормални основания, има и обучени кадри, има, надявам се, и воля за национално оцеляване и развитие, така че моето конкретно предложение, за да не се говори, че в тези дебати не е имало и конкретни предложения, е да се обмисли мястото и ролята в системата на националната сигурност на една масова, доброволна организация, наречена Национална гвардия или както сметнете за необходимо. Готов съм при необходимост да представя законопроект в тази насока, готов съм, подчертавам, да изучим и приложим съществуващия по света, включително и в натовските държави, опит в това отношение.
Второ. Независимо от това кога и дали ще бъдем приети в НАТО ние бихме могли да се придържаме, а според мен би следвало да се придържаме към политика на регионален неутралитет, което означава нито пряко, нито косвено, нито дори под егидата на международни организации да не участваме във военни конфликти на територията на балканските държави и държави от Черноморския регион. Подчертавам това нещо, защото си спомням, че през април 1993 г. Народното събрание гласува специална декларация, смятам, далновидна декларация, за неучастие в югоконфликта и така бяха предотвратени някои планирани провокации.
Трето. Защото смятам, например, че дори от позицията на евентуална членка на НАТО ние не можем да се месим в трудностите, които съществуват например между Гърция и Турция. Ние не можем да се месим в един подобен конфликт с ниска степен на интензивност.
Между другото международният тероризъм, конфликтите с ниска, но градираща степен на интензивност и пр. създават сериозни проблеми пред нашата национална сигурност не само в светлината на вече старото и позабравено противоречие Изток - Запад, но и в контекста на това, което се разбира под противоречия Север - Юг, в най-общ план.
И така, смятам, че нашата интеграция е една трудна, но не неосъществима форма на адаптация и тя трябва да стане с достойнство. Смятам, че нашата евроинтеграция не бива да бъде с цената на структурна деградация на нашата икономика, с цената на деградация на човешкия фактор, на българската държава, т. е. на това население, което е народ, и не бива да бъде деградирано именно до население, живеещо на една буферна територия.
И още веднъж искам да подчертая, че в условия, когато страната ни е в труден преход, срещу нея се води понякога и технологична война. Срещу нея се води и психологическа война, в резултат на която са припламванията на различни мегакомпромати тук или там. Ние можем и трябва да сме единни и да направим това съединение, което прави силата. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Има думата господин Петко Илиев.

ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС):  Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Първо, искам да кажа, че Концепцията за национална сигурност е малко закъсняла.
Второ, ние не трябва да я разглеждаме като някакво хрумване, политическа прищявка или начин за обсебване и съсредоточаване на цялата власт в ръцете на изпълнителната власт. Това е един документ, който е жизнено необходим за България в един период, когато става смяната на две системи. И ние трябва да разглеждаме именно Концепцията за национална сигурност не изолирано от общата политика, която се води в България, и от реформите, които стават в България. Националната сигурност е онова условие, което ще създаде прекрасните условия за по-скорошно извършване на реформите.
Каква е общата национална политика на управляващите?
Първо, намаляване до минимум ширещата се престъпност от всякакъв калибър и условията, които пораждат ликвидиране на тия условия, които пораждат престъпността.
Второ, трябва да се извършват реформи и то бързо. Който смята, че системата е сменена, дълбоко се лъже. Все още във всички сфери на нашия обществено-политически и културен живот има като остатъци комунистически порядки. Тези комунистически порядки трябва да изчезнат от нашия живот. И който е против тази концепция, който я отхвърля или не иска да гласува за нея, значи той защитава комунистическите порядки като остатъци в нашето общество и той е човек, политик с остатъчно мислене. (Ръкопляскания.)
Искам да кажа нещо и за черджето, и за чергата. Да, напълно споделям, че премиерът, изпълнителната власт искат да дърпат чердже и черга. Но чие чердже, под чии крака и коя черга? Във всеки случай не е на президентска институция, не е на президент или на някой друг. Това е черджето, на което стоят именно тези хора, които пречат на реформата. И трябва да се дръпне това чердже, и трябва да се дръпне тази черга, под която се крият мафиотските групировки и хората, които искат да се запазят комунистическите порядки, за да лъсне цялата им политическа гнусота с политическите им мръсотии. Трябва да се дръпне чергата.
Национална сигурност трябва да има. Всички членове в тази концепция са важни. Но чл. 20 казва: Трябва да има национална сигурност, за да бъдат защитени политическите права и свободи на гражданите. Ние имаме политически права и свободи на гражданите, но гражданите нямат икономически права и свободи, за да се закръглят всички общи граждански права. И именно за реформата, която провежда правителството за създаване на онази прослойка от собственици в нашата държава, тази концепция ще бъде гаранция.
И накрая искам да се обърна към всички: концепцията за национална сигурност е онзи тест, отношението към нея ще бъде онзи тест за всички депутати - политици да проявят своето отношение доколко те имат политическа воля, политическа съвест, доколко те имат отговорност, доколко те имат държавническо мислене, доколко те ще се проявят като българи за защита на националните интереси. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Петко Илиев. Времето, с което разполагат парламентарните групи: СДС - 8 минути, Демократичната левица - 3 минути, ОНС- 18 минути, Евролевицата - 6 минути, Народен съюз - 22 минути.
Има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Инициативата за изработването на подобен документ може да бъде оценена положително. Ние не можем, нямаме право да отлагаме за неопределено време изработването на единна държавна политика по основните проблеми на националната сигурност. Изработването и приемането на подобен документ обаче не бива да става в обстановка на излишно форсиране и силово налагане на партийни виждания на една или друга политическа сила. Консенсусът е необходимо и задължително условие за ефективност и трайност на политиката, заложена в документа. Ние нямаме нужда от материал-еднодневка. Концепцията за национална сигурност е документ, който във висша степен трябва да бъде продукт на националното съгласие.
Трябва да призная, че в този си вид материалът е силно дебалансиран, в него натежава констативната част, което не е от съществено значение за документ с доктринален характер. Основният въпрос обаче, който стои днес тук пред нас във връзка с обсъжданията на проекта за концепция, е: къде са надеждните гаранции за националната ни сигурност?
Какви отговори дава проектодокументът?
Точка 30 на стр. 7: "Сигурността на България се гарантира от световните и евроатлантически структури за колективна сигурност".
На стр. 8 - друг текст: "Процесът на присъединяването към НАТО и Европейския съюз има положително въздействие върху сигурността на България. Но само пълноправното й членство в тях ще доведе до цялостно гарантиране". Вниманието към този текст привлече и господин Бончев.
Кое от двете твърдения, уважаеми дами и господа, е вярно, защото противоречието е очевидно. Или пък нито едно от двете? Както е казано в уводните думи, времевите рамки на концепцията обхващат периода до евентуалното влизане в НАТО, тоест така наречения преходен период. Може ли някой от управляващите днес да поеме категоричния ангажимент, че в този преходен период НАТО ще осигури необходимите ни гаранции за националната сигурност? Според мен е наивно и безотговорно да се вярва, че самата тенденция за приобщаване към НАТО е гаранция за нашата национална сигурност. Това е една постановка, която възникна спонтанно, записана беше в предпоследния вариант. В този проект отсъства буквалният запис, но духът, това разбиране е останало.
Логиката на документа ни насочва към изключване или свеждане до незначителни външните заплахи за националната ни сигурност. Но ако рисковите фактори са от вътрешен характер - икономически, престъпност и др., то защо гаранциите се търсят изключително навън? В този документ, уважаеми дами и господа, я няма българската държава. Настоящото правителство последователно се опитва да изтегли държавата от икономиката, от духовния живот, а сега ще трябва да абдикира и от ангажиментите си по националната сигурност. Обсъжданият днес документ не дава отговор на въпроса как българската държава, как българското общество ще гарантира националната ни сигурност.
Категорично не можем да бъдем доволни от начина, по който схематично се маркира въпросът за военната сигурност на Република България. Препращането към бъдещата военна доктрина е неубедително. По настояване на Демократичната левица Въоръжените сили като фактор на сигурността все пак се появиха в концепцията, но присъствието им тук е доста скромно, символично. Тук дисбалансът е очевиден.
Трябва да отбележа, че независимо от многобройните заседания и обсъждания са останали немалко бели петна, например за социалната сигурност, за демографската криза и вътрешноетническите проблеми като сериозни рискови фактори за националната сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Нашите опоненти тук демонстрираха познаване на документите за развитието на позицията на БСП по отношение на НАТО. Но щеше да бъде по-убедително, ако и господин Костов, и господин Йорданов бяха проследили еволюцията в собствената си позиция.
Тук съм длъжен да припомня, уважаеми дами и господа, че наистина СДС предлагаше в своите документи, цитирам: "Едновременно разпускане на Варшавския договор и НАТО", а "България да работи за скорошното премахване на двете конфронтиращи се групировки". Цитатът е от в. "Демокрация", 1990 г. Така че не ние, а господин Йорданов лъже, освен ако не познава собствените си документи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Първанов, вече две минути просрочихте.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Няколко думи по въпроса за мнението на БСП към НАТО, уважаеми господин председател. Разбрахме вече, че Министерският съвет държи да чуе позицията на българската опозиция, така че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние чухме вече и трябваше в трите минути да кажете.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Не, не сте чули всичко.
Само с няколко думи за отношението ни по прословутия въпрос за НАТО. Аз възразявам категорично срещу опитите този дебат тук да бъде прехвърлен върху плоскостта за или против НАТО.
Партиите от Коалицията на Демократичната левица имат едно ясно становище по взаимодействието с тази организация. Ние сме за диалог на България с НАТО, за взаимодействие със съюза в процеса на неговата трансформация, като един от елементите на колективната европейска сигурност. Ние сме за неучастие на България във военни блокове и НАТО. Ние сме против прокарването на нови разделителни линии в Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Пред Европа стои, и с това приключвам... (Говори на изключен микрофон)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Два пъти по-дълго говорихте от трите минути, с които разполагахте. (Оживление в Демократичната левица)
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: И Вие очаквате, уважаеми господин председател, след като ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо не очаквам, очаквам да спрете.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: ... след като не пожелахте да изслушате аргументите на опозицията, аргументи, които можеха да допринесат... (Говори на изключен микрофон. Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Уважаеми колеги народни представители! Разрешете ми, на първо място, да поздравя правителството и министър-председателя (възгласи в малцинството: "А-а-а!") за това, че в един период, който започна от октомври 1997 г., в един еволюционен процес, който включваше разисквания, включително и в Консултативния съвет по национална сигурност и завършва сега с този дебат в Народното събрание, ние имаме един чист и ясен документ, който се опира на три категорични вътрешно-политически фактора и три категорични външнополитически фактора.
Първите три вътрешнополитически фактора са онези, които решително доближават България до желанието й да се интегрира в европейските и евроатлантическите структури. Преди всичко това е гарантирането на преобладаващата, доминиращата, господстващата, категоричната роля на българската Конституция при решаването на проблемите на националната сигурност.
Вторият много важен опорен пункт е обстоятелството, че веднъж завинаги, ясно и категорично в цялостната доктрина за това как да се развива сигурността на всеки българин, държавата се подчинява на всеки гражданин на България. И най-накрая, третият опорен пункт, който е изключително важен за бъдещото демократично развитие, свободно развитие на страната ни, това е гарантираният граждански парламентарен контрол върху целия процес на изграждането на сигурността на всеки българин.
Няма да коментирам тук първият опорен пункт, който е Конституцията. Но аз искам да обърна внимание на друг фактор - вторият опорен пункт. И това именно е подчиняването на държавата на интересите на всеки български гражданин, който съвсем естествено се стреми към сигурността. Това означава много повече от това всеки държавен чиновник, всеки министър да бъде в услуга на онзи, който му плаща заплатата, тоест българският данъкоплатец. Това означава, че този всеки български гражданин, този всеки български данъкоплатец има право да пита правителството (председателят звъни), има право да пита онези, които определят неговата роля, да ги пита за това защо не могат да се разхождат спокойни по улицата, или защо този или онзи обират домовете им. Те могат да ги питат затова защо днес доходите им са ниски и могат да ги питат за това, ако доходите им след две години продължават да бъдат толкова ниски. Ето, това означава държавата да бъде в услуга на обикновения гражданин в гарантирането на неговата сигурност.
И най-накрая, третият опорен пункт, който е изключително важен, това е именно гражданският контрол, демократичният контрол върху целия процес на изграждането на сигурността на този български гражданин. Защото именно като данъкоплатец той може да пита своя министър-председател, онзи министър, който води делата в този или в онзи ресор, може да го пита днес: какво прави директорът на Националната разузнавателна служба, какво прави началникът на Военното контраразузнаване и началникът на Военното разузнаване, именно чрез структурирането, най-накрая на координацията на процеса на изграждането на националната сигурност.
Трите външни фактора, уважаеми колеги, са ясни - Северноатлантическият съюз и присъединяването на България към него, Европейският съюз и Западноевропейският съюз и присъединяването на България към тях. И те вървят в една строга последователност, защото има три критерия за членството в тези среди. Тези три критерия са: изграждането на една ясна и прозрачна демокрация, изграждането на свободен пазар и защита на човешките права. И ако тези три критерия са онова, към което България се стреми, те именно се отнасят към първите вътрешнополитически опорни точки, за които говорих и досега.
Аз не съм пламенен защитник на тази концепция. Но аз съм сигурен, госпожи и господа, че днес имаме един ясен и чист документ за бъдещето ни. Днес имаме ясен и прозрачен документ, който гарантира нашия контрол.
Госпожи и господа, днес аз призовавам всички да гласуват за този документ и да поемат своята отговорност за него. Защото онези, които се откажат от това гласуване, на практика абдикират от отговорността си за сигурността на всеки българин. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Струва ми се, че вложихме прекалено много политика и прекалено много емоция в нещо, което трябва да е освободено и от емоцията, и от политиката.
За мен нормалният анализ и нормалната дискусия по тази Концепция за национална сигурност трябваше да започне с отговора на пет въпроса. Първо, изтъкнато ли е в тази концепция, че основата, върху която България ще гради своята национална сигурност, това е демократичната политическа система? Аз мисля, че в концепцията това нещо не се оспорва, обратно, изведено е, можеше, разбира се, малко по-силно.
Второ, можеше да се каже още по-ясно и още по-точно, че вторият сериозен фактор, върху който ние ще градим нашата национална сигурност, това е пазарната икономика. Вярно, там се говори, макар и в по-завоалирани форми за това, но според мен трябваше още по-ясно и точно да се каже. Но така или иначе, то също присъства.
Трето - нещо, което, не знам, господин премиер, Вие сте вносител, може би е чисто технически пропуск - много важен фактор, върху който се крепи националната сигурност на една държава, това са нейните международно признати граници. Слава Богу, ние имаме такива международно признати граници и аз мисля, че това трябваше ясно и точно да залегне като фактор, който вече е предпоставка за гарантиране на нашата национална сигурност.
Четвърто. Още един, много важен фактор, особено за Балканския полуостров и в частност за България, това е липсата на етнически конфликти вътре в държавата. За щастие в нелеките условия на демокрацията ние като цяло съумяхме да запазим, не говоря за етническия мир, а говоря за етническата толерантност. И аз мисля, че това също трябваше да се вкара... Господин Ананиев, може би съм го прескочил? Има ли го?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Има го.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Много ме радва. Може би на мен ми се е искало още по-силно.
И последното, което би трябвало да потърсим в Концепцията за националната сигурност - гарантира ли тя граждански контрол върху Въоръжените сили като цяло. Да, тя гарантира този контрол.
Следователно, ако Концепцията по национална сигурност отговаря на тези пет критерия, ние чисто и просто трябва наистина да отсеем емоцията, да отсеем политиката - това се отнася както за лявата, така и за дясната страна - и да кажем: хубаво, след като вносителят е преценил, че трябва да има такава концепция и то трябва да я има в този момент и тя отговаря на тези условия, какво по-хубаво от това, че ги намираме вътре.
Съвсем дребни бележки, свързани с т. 53, където Министерският съвет ежегодно посочва рисковете. Вижте, в света от началото на 90-те години, дори от края на 80-те години има три основни риска или три основни опасности. И, за съжаление, България е на пътя и на трите. Това е международният тероризъм, международният наркотрафик и ислямският фундаментализъм.
Няма нужда да дирим някакви нови, чисто вътрешни, дори бих казал, рискове. Ако ние ориентираме нашата национална сигурност по спазване на тези три, или по управление и планиране на тези три опасности, ние чисто и просто ще смеем да твърдим, че сме гарантирали нашата национална сигурност в условията на преход или до влизането на България в структурите на Североатлантическия пакт.
Завършвам с една реплика, господин министър-председател, "за черджето и за чергата". Не сме търсили интрига и изобщо не ни интересува кой точно и на кого точно е дърпал черга, чердженце, пътечка, мокетче под краката, над краката и т.н. Евролевицата е прекалено сериозна политическа сила, за да се занимава с такива дребни интриги. (Шум в залата.)
Нашето впечатление беше, че в първия вариант на концепцията като че ли съществуваше опит от страна на изпълнителната власт да издърпа килима изпод Конституцията. (Оживление.) Видяхме, че във втория вариант този опит е премахнат; видяхме, че във втория вариант вносителят е подходил много сериозно, поради което отново заявявам: ние ще подкрепим Концепцията за национална сигурност. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова. И с това приключваме дебатите.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Аз ще се опитам да говоря в рамките на 3 минути - толкова, колкото е останало за нашата парламентарна група. По една случайно толкова имаше и господин Георги Първанов, толкова му беше оставено и от неговата парламентарна група. Но аз ще се опитам да спазя правилата и да не се сърдя за това, че нямам повече време, защото това е един от принципите, за които говорим.
Спазването на правилата е един от начините за гарантиране и на сигурността. Защото спазването на правилата означава спазване на законите, спазване на Конституцията, спазване на основния ред, който сме приели в държавата. И това е част от гаранциите, и това е част от отговора, който давам на въпроса, който беше зададен - имаме ли начин да гарантираме сигурността. Да, имаме начин и това е именно с правилата, които въвеждаме, и политическата воля, която демонстрират всички институции в едно демократично общество.
Днес спорът се разгоря за това защо сега се приема, можеше ли да чакаме повече. Аз искам да напомня, че дебатът по Концепцията за национална сигурност не е станал днес, не е станал в рамките на тези седем дни, от който момент влезе концепцията в парламента. И тук съм съгласна с господин Камов - дебатът върви от седем години, но особено интензивно в последните шест-седем месеца. И много хора, които днес се намират в тази зала, са участвали активно в дебата по време на заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност при президента. Много от тезите, които днес има пред нас, са именно тези, които ние сме разисквали, и не е нещо ново, което за първи път се вижда от политическите сили.
На мен ми направи силно впечатление, че днес всички политически сили казаха, че имат принос към Концепцията за национална сигурност. Но най-важното е, че всъщност принос имат всички демократични институции. И нека да не се сърдим за това, че някой е казал по-силни думи. Имаше и интрига и тази интрига наистина и днес продължи в някаква степен да се разиграва: кой на кого дърпа черджето - президентът на премиера или премиерът на президента; парламентът ли на премиера или премиерът на парламента.
Ние сме демократична страна и това е голямата гаранция. Демократичната страна има демократични институции и това е гаранцията за сигурността, защото по демократичен начин ще приемем Концепцията за национална сигурност. И аз призовавам всички, наистина всички народни представители да постигнем съгласие по основните принципи и да подкрепим тази концепция. Знам, че трудно може да се постигне съгласие, защото Българската социалистическа партия казва, че не желае членуване в НАТО. Тоест, по този пункт колкото и да отлагахме дебата, нямаше да постигнем съгласие. Но на практика съгласието и в обществото, и глобално в политическите сили, и в институциите на демократична България е постигнато и аз се надявам на една висока степен на консенсус днес при приемането на тази концепция. Вярвам, че това ще стане и по този начин наистина концепцията ще стане гаранция за сигурността на България.
Всеки един глас "за" днес дава глобално гаранцията и вътре в страната на всеки български гражданин, и на страната пред света за това, че сме държава, която се уважава и е уважавана и от другите. Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Министерския съвет аз искам да изразя задоволството и благодарността от тази полезна дискусия по най-важния въпрос на всяка страна - въпроса за сигурността, която тя гарантира на своите граждани, на гражданското общество и на държавата.
От тази дискусия станаха ясни ключови въпроси за политиката и бъдещето на страната. Стана ясно, например, защо БСП загуби така катастрофално изборите. Защото няма отговор, който да даде убедително пред хората, как България да си гарантира сигурността.
Тази истина не може да бъде прикрита с отказ да се отговаря на въпросите. Дали един лидер иска или не иска да му се поставят определени въпроси, които времето е поставило, така както направи господин Първанов, който протестира срещу начина, по който стои въпросът - а това е всъщност един от сериозните въпроси на сигурността - е всъщност бягство от отговорност.
БСП няма отговор на най-съществения въпрос за България. Това е основният извод от тази дискусия.
Аз благодаря и за друго, че не беше изместен акцентът по дискусията за сигурността на страната така както вероятно желаеха мнозина, не беше превърнат в една интрига между различните институции, не се отдаде този път да бъдат въвлечени в някакъв конфликт те. И това е изключително полезно.
Това, че днес се дебатира по съществените въпроси на сигурността на страната, това показва колко отговорен и с колко сериозно отношение към сигурността е българският парламент. Това, че нямаше "черги" и "черджета", между другото се дължи и на принципната позиция на българския президент, за която аз изразявам благодарност. Той показа действително отговорно отношение, ясно познаване на собствените правомощия в държавата и той, между другото, пресече тези опити за недостойно политическо интригантстване.
Аз искам да кажа още нещо. Тук се зададоха два въпроса: кой гарантира сигурността на страната. Единият отговор вече го даде Екатерина Михайлова. Законите, правилата, в една държава гарантират сигурността.
И още нещо гарантира сигурността - единството и духът на нацията! Единството и духът от най-старата притча, която ни е останала - тази за цар Кубрат и неговите синове. Това е силата на една държава! (Бурни ръкопляскания.) Ако ние сме единни, ако тук има доверие, ние ще имаме и сигурност. Няма да се нуждаем някой друг да ни попечителства отвън като непораснали деца.
И накрая, опитите да бъде представена тази концепция като преходно явление - една концепция не може да е преходно явление. Идеи, които зреят и се отстояват в едно общество по един или друг начин, по-малко или повече успешно, които слагат отпечатък върху Конституцията, върху законите на страната, не са за един управляващ мандат. Тези идеи, които залагаме в тази Концепция за националната сигурност моделират и ще създават утре институциите на българската държава. Ние правим тази концепция за добро. Ние правим тази концепция, за да гарантира българските граждани не само в следващите 4 години. Правим я така, че да можем да посрещнем предизвикателствата на времето.
Призовавам ви още един път: подкрепете тази концепция!
Аз съм много щастлив, че вие я наричате "рожба на Народното събрание". Това е най-доброто нещо, което може да се каже. Нека бъде ваша рожба! (Бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За процедура думата има господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги!
На основание на чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам работното време на днешното заседание да бъде удължено до 2 часа - до приключване на точката от дневния ред и приемането на Концепцията за националната сигурност на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Срещу това предложение има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение за продължаване до 2 часа на заседанието, но до приемане на концепцията.
Гласували 180 народни представители: за 169, против 5, въздържали се 6.
Предложението е прието.
За процедура думата има господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Малко припряно скочих, извинете ме.
Действително, трябваше да се гласува удължаване на работното време, за да мога да предложа аз пък другата процедура.
И така, господин председател, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, от името на Парламентарната група на Демократичната левица искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! В хода на дебата бяха направени предложения за промени в текста на Концепцията за национална сигурност на Република България. Искам да взема отношение по тях, като искам да изходя от едно важно за мен обстоятелство, обстоятелството, че проектът, който имате пред вас в последната си редакция, беше утвърден от Комисията по национална сигурност с консенсус, с нито един глас "против", и нито един глас "въздържал се"; от обстоятелството, че същият този проект в същия вид, в който го имате раздаден, беше утвърден от Комисията по външна и интеграционна политика само с един глас "против" и само един глас "въздържал се". Искам да изходя от обстоятелството, че няма тема, която днес да беше повдигната на заседанието, която да не беше разгледана на няколкото заседания на двете комисии. Тоест, днес в залата за нашите две комисии няма нищо ново.
С оглед на това аз изразявам становището си, че предложенията за промени вече са обсъждани като тези и като конкретни текстове и смятам, че от името на ръководствата и на двете комисии, а и от целите комисии, като имам предвид начина, по който те работеха, е по-правилно да застанем на позицията, че не трябва да правим сериозни промени в текста, който имаме.
Аз например не бих подкрепил предложение на член на Комисията по национална сигурност, който не си е направил труда да даде своите идеи по принцип и в конкретни текстове, а днес да внася цяла страница предложения. Имам предвид колегата Арлин Антонов.
Аз не бих подкрепил предложенията на господин Луджев, защото те вече бяха обсъждани в комисията и не бяха подкрепени на практика. Говоря за тези текстове, които той сега предлага, те не бяха подкрепени от комисията. Комисията прие някои важни предложения, които направи господин Димитър Луджев. Аз например няма да се съглася с предложението на господин Луджев да се извършва промяна в чл. 45 на тема "военна доктрина".
Господин Луджев предлага да стане така: "Военната доктрина е изцяло отбранителна, насочена към създаване на по-малка, но по-модерна и професионална армия". Ако господин Луджев беше отворил малко по-напред концепцията, щеше да види, че по този въпрос концепцията се изказва. Концепцията говори именно за отбранителна военна доктрина.
Не е нормално да се приемат и предложения, свързани с промени в текстове по последната глава, най-трудната глава на концепцията, която беше утвърдена с консенсус от двете комисии.
Не е нормално да се приема предложение, с което се създават правомощия на представители на законодателната власт да участват в орган на изпълнителната власт.
Смятам обаче, че имаше някои предложения, които следва да бъдат уважени. Такива бяха двете предложения на господин Христо Иванов - предложението по т. 35 за две корекции в текста. В изречение първо изразът "съседните й държави" да се чете "съседни държави" и в следващото изречение думата "омиротворяване" да бъде заменена с израза "установяване на траен ред, мир и сигурност". Другото удачно предложение, което беше направено и което е по-скоро редакционно, е в т. 10, втория абзац изразът "Източна и Централна" да се замени с израза "Централна и Източна". Става въпрос за Централна и Източна Европа и става въпрос за уеднаквяване на терминология. Другото предложение, което смятам, че е правилно да бъде подкрепено, това е предложението, което беше направено по т. 33, предпоследното изречение след думата "българи" да се добави "в и". Това също е предложение на господин Иванов.
Смятам, че в духа на парламентарните правила и в духа на парламентарната традиция в залата да се правят предложения в духа на утвърдените текстове в комисиите... Знаете, че когато се разглежда закон, предложенията се внасят в определен срок в писмен вид, те се разглеждат от комисиите, приемат се или се отхвърлят в комисиите и тук се защитават или отхвърлят. Но предложения, които променят характера на текстовете, по правилата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не се правят в залата, правят се в комисиите - във водещата и съответно другата комисия, която има отношение по въпроса.
С оглед на тези обстоятелства, господин председател, очевидно е, че Вие ще подложите на гласуване всички направени предложения, но от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили аз призовавам народните представители да гласуват по предложенията по начина, който изложих пред вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди да Ви дам думата за процедура, смятам да се гласува така, каквато е практиката: всички предложения, които не са приети, а приетите предложения, за които говори председателят на водещата комисия, да се гласуват заедно с текста на концепцията.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: А кога ще се приемат предложенията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Като гласуваме ще ги приемаме или няма да ги приемаме.
Думата за процедура има господин Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз съм изненадан от изказването на господин Бисеров. Мисля, че това не е много коректно. Това е процедура, защото става дума за процедурата на гласуването на текстовете.
Тук ние въобще не можем да правим сравнение със закон, тъй като на галоп в понеделник работихме седем часа и се разбрахме директно: гласуваме положително становище на комисията, но всички възражения и предложения, които не бяха приети - аз направих там примерно моите предложения, имаше и други предложения - ще бъдат оставени за дискусия и за гласуване в залата. Това първо.

Второ, аз изрично заявих от името на нашата парламентарна група, това го направиха и от Евролевицата, че ние не сме обсъждали въпросите в парламентарната група и че при обсъждането на въпросите в парламентарната група може да възникнат някои допълнителни решения. Така че ние спазваме договорката в двете комисии. И тук не бива да се счита, че процедурата е била нарушена, че едва ли не ние сме гласували ан блок всичките неща. Напротив, аз мисля, че тези предложения бяха най-коректно представени в хода на дискусията от името на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Луджев, нали се разбрахме, че ще ги гласуваме?
Има думата господин Антонов.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бисеров! Аз в понеделник не бях в работата на комисиите. Не бях, защото всеки понеделник в избирателния си район аз имам приемен ден и там ме чакат хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Антонов, ако имате процедурно предложение, направете го.
АРЛИН АНТОНОВ: И си ходя в този приемен ден. Това, че вие ходите или не ходите, си е ваша лична отговорност, на всеки един от вас пред тези, които са го избрали.
И съвсем законно в изказването си казах, че ще внеса предложения. И не е удачно да казват, че там сме били единни, а сега станало нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще ги гласуваме, господин Антонов.
АРЛИН АНТОНОВ: Ами тогава защо ги казва господин Бисеров с този тон? Едва ли не, че вчера сме говорили едно, днес друго. Така стана, когато се приемаше Законът за досиетата. Моите предложения умишлено ги скрихте на пета от седма глава и така минаха. Умишлено!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Антонов, имате ли процедурно предложение?
АРЛИН АНТОНОВ: Процедурното ми предложение е да не се манипулира общественото мнение, защото освен в залата гледат и всички останали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е процедура, господин Антонов. Ако имате процедурно предложение, направете го.
АРЛИН АНТОНОВ: Това ми е предложението - всичко да се гласува, всичко да се осмисли, за да приемем действително работеща концепция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще се гласува! Ще се гласува!
За процедура има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Очевидно стигнахме до трудности, които произтичат от особения жанр, който въвеждаме днес в законодателната практика. Съгласно Конституцията Народното събрание приема четири вида актове: закони, решения, декларации и обръщения. Понеже жанрът "концепция" е непознат както за българската Конституция, така и за българската законодателна дейност, се пита по какви правила се приема концепцията? Защото това, което имате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Веднага мога да Ви отговоря. По правилата на решение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това, което имате като решение, се приема изцяло. Но в нашия случай концепцията съдържа 55 текста. Ще имате ли различия текст по текст? Ако имате постъпили предложения, а вярвам, че ще се съгласите, че няма пречка и в пленарна зала да се правят такива предложения, не смятате ли, че трябва да спазим правилника и да ги раздадем? Защото не знам на какво основание председателят на Комисията по национална сигурност каза: тия предложения ги приемаме, тия не ги приемаме. Като какъв? Ако ставаше дума за приемане на законопроект, за предложения, постъпили между първо и второ четене, по които се е произнесла Комисията по национална сигурност, разбира се, той тук щеше да ни докладва: това приема комисията, това - не. Но в случая вие въобще не сте събирали комисията за обсъждане на тези предложения, за да говорите от името на комисията.
Значи сме изправени пред два варианта - в единия случай да счетете, че независимо от особения жанр комисията трябва да докладва кое от тези предложения приема и кое не, тоест да съберете; втори вариант, да кажете, че няма да я събирате, само че не знам на какво основание ще го кажете, и да започнете в пленарна зала с раздаване на текст. Но така да си правим някакви упражнения по диктовка като за проверяване на класни работи на третокласници, ми се вижда доста несериозно. Неслучайно колегата Йорданов ви пита каква е тази заключителна глава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Концепцията е виждания, ама в заключителната глава няма виждания, има пар екселанс правни норми, които предвиждат органи, функции, компетенции, състав и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, госпожа Дончева!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Така че как ще вкарате тези норми във виждания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте протестира, правилникът се спазва стриктно. Предложения, които се правят в пленарна зала, очевидно не могат да бъдат раздадени. Ще се четат, всеки има пред себе си концепцията и проекта за решение и ще гласуваме текст по текст предложенията.
Предложения на народния представител Арлин Антонов:
1. В т. 11 да отпадне изречението "Това рязко увеличава..." до края, крайната дума е "стандарт".
Моля, гласувайте това предложение за отпадане на изречение в т. 11.
Гласували 158 народни представители: за 18, против 78, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Второ предложение на същия народен представител - точка 13 да отпадне изцяло. (Шум и реплики в ДЛ.)
Прочетете пред себе си, четат се предложенията, а не точките.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на т. 13.
После ще ви дам думата за процедура.
Гласували 162 народни представители: за 18, против 119, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което правим в момента, се излъчва директно. Аз бих искал да ви попитам дали българският зрител разбра какво е съдържанието на т. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Той няма защо да разбере, българският зрител... (Шум и викове в ДЛ.) Ще разбере, когато се гласува т. 13, а не когато се гласува предложение за отпадане на т. 13.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Очевидно вие не искате българският народ да разбере какво гласуваме ние. Очевидно, че не искате да разбере българският народ къде са същинските гаранции за нашата национална сигурност. (Викове в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Първанов, ако имате процедурно предложение, направете процедурно предложение. Вие сте третият, който взема думата за процедура, а не последва процедурно предложение.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Първо гласувайте и тогава говорете. Нула гласа има БСП - нито "за", нито "против".
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ме изслушате ли за процедурното предложение?
Тъй като се констатира очевидната неподготвеност на мнозинството и на парламента като цяло да приеме този документ, предлагам вместо да слушаме импровизирани докладвания от името на председателя на Комисията по националната сигурност и на тази база на вслух да гласуваме, да отложим гласуването, да изпратим всички направени предложения в двете комисии, които да бъдат обсъдени коректно, точно, да бъде изразено отношение по тях и едва след това да се пристъпи към гласуване на документа като цяло или поотделно, както прецените. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Срещу това предложение има думата господин заместник-председателят Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както винаги тук съм с правилника в ръка, защото го чета внимателно.
Не за първи път приемаме решение и никога досега не е имало процедура, каквато предлага господин Първанов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Има решение съгласно текста.
ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, четете правилника! Не се намираме в процедура на приемане на закон тогава, когато се изисква раздаване на материалите, прочитане на материалите, обсъждане в комисии и т.н.
Още повече, че когато в началото на днешното заседание първият народен представител, това беше господин Димитър Луджев, постави въпроса, че иска да направи предложение, припомнете си какво му отговорих аз - "Моля Ви, господин Луджев, дайте го в писмен вид и всички предложения ще бъдат гласувани". Това, което правим в момента. И никой не възрази срещу тази процедура, защото тя отговаря на правилника.
Това, че господин Бисеров е изказал някакво становище, с което не сте съгласни, се оказа, че не е съгласен и господин председателят и той спазва правилника и поставя на гласуване абсолютно всички предложения.
Поради това правя контрапредложение на направеното от господин Първанов за отлагане на гласуването и предлагам да бъде отхвърлено това предложение и да продължим заседанието си до приемането на Концепцията за национална сигурност. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Първанов за отлагане на гласуването.
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 58, против 137, въздържали се 13.
Предложението за отлагане на гласуването не се приема.
Следващо предложение на народния представител Арлин Антонов е в т. 17 да отпадне последното изречение - "Вътрешният ред и сигурност ще предотвратят криза на законността в България.".
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 23, против 125, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура госпожица Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, аз съм много любопитна как пресяхте предложенията, защото очевидно голямата част от тях не бяха граматически и касаещи пълния член на нещо в изречението? Те бяха по същество.
Текстовете в тази концепция са свързани един с друг. Промяната на един текст рефлектира върху други 5-6. Какво правим в момента? Гласуваме на парче, без някой да има представа как влияе това, върху което гласуваме, на целия текст. Защо правите това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Целия текст не сме го гласували още, госпожице Дончева. Гласуваме предложение по предложение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Вие гласувате предложение по предложение, което е безсмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е безсмислено.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: То е безсмислено, защото никой не знае един приет предложен текст как би се отразил. Значи Вие не искате въобще да приемете нито едно от тия предложения, само че няма как да стопирате гласуването. Защото тук механичното мнозинство си гласува като гилотинка на автопилот и на робот и това по Концепцията за национална сигурност. (Неразбираема реплика от Александър Йорданов.)
Въпросът не е граматически, господин Йорданов, той е за националната сигурност. (Неодобрителни реплики от СДС.)
Още веднъж поставям този въпрос пред вас - когато гласувате едно решение и то обикновено е кратко по обем, народните представители са запознати, даже да съдържа 4-5 точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожице Дончева, чакам процедурното Ви предложение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Но това са 60 текста, по които и членовете на двете комисии, които го гледаха, не го знаят. И което накрая съдържа правни норми не с концептуален, не с въпрос на виждания характер, а предписва правни норми, създава органи и има преки правни последици. Това да наричате концепция, решения и други е просто смешно. (Неодобрителни реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво беше процедурното Ви предложение?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да го върнете по комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не чух да кажете изобщо нещо по процедура. Ако Вие вече не сте и наясно какво е процедура, извинявайте.
Има думата по процедура госпожица Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И аз имам една подобна процедура на предишните.
Аз държа в ръцете си ето този документ. (Госпожица Михайлова показва документа на залата.) Постъпил в канцеларията на Народното събрание на 14.04.1998 г. и раздаден на всички нас. Вътре всичко е написано текст по текст. Ако някой народен представител не си носи материалите, по които цял ден дебатираме, това е негов проблем.
Но, господин председател, искам да отбележа още нещо. Аз забелязвам, че когато се гласува, след това имаше показване на таблото кой как гласува по групи, и забелязвам, че от Парламентарната група на Демократичната левица никой не гласува. (Неодобрителни реплики от Демократичната левица.) Не гласува нито "за", нито "против", нито "въздържал се", което за сетен път ни показва, че Българската социалистическа партия по най-важните въпроси за страната бяга от позиция. Тя за сетен път не смее да каже къде, какво мисли, как го мисли и защо го мисли. (Ръкопляскания от СДС.) Просто искам да кажа, че съм удивена, че цяла парламентарна група не знае по какво се изказва днес, защото това беше раздадено на всички. Явно, че не го знаят, щом възразяват днес така, а още повече и не гласуват, и нямат позиция по въпроса за националната сигурност на България. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова. (От Парламентарната група на Демократичната левица искат думата за процедура.)
Ще ви дам думата за процедура като гласуваме.
Следващото предложение е да отпадне целия текст на т. 32.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 16, против 142, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Георги Божинов.
Господин Божинов, наистина, ако е процедура, иначе ще налагам наказания, ако народни представители взимат думата за процедура, а не правят процедурни предложения.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Приемам тази съдба, господин председателю, с риска да понеса последствията.
Парламентарната група на Демократичната левица не приема процедурата, по която се гласува такъв изключително важен за България документ.
Не беше нужно, госпожо Михайлова, толкова високо и с такъв апломб да съобщите това, което беше нашето намерение - да не участваме и да изразим това отношение към процедурата.
Второ, питам Ви, господин председателю...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не питайте, а поставете процедурното си предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Питам, за да ми отговорите.
Каква е процедурата, по която народен представител, който желае да направи конкретно предложение от този ранг, който обсъждаме, или от друг, по-съществен, може да го направи и неговото мнение да бъде гласувано по същия начин? Трябва да определите процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ето, това правим - които имаха, направиха го, и сега гласуваме точно такива предложения, ако не сте разбрали.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ние не приемаме председателят на комисията да определя еднозначно кои предложения да бъдат гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е председателят. Всички предложения са гласувани.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тази процедура е неприемлива за Демократичната левица и тя не може да вземе участие с гласуване по тази процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, благодаря. Това е за информация.
Следващото предложение е в т. 33 думата "българи" да се замени с "български граждани"...
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се.
В т. 43 да отпадне второто изречение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): По същия член има направено друго предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма направено друго предложение. (Шум и реплики).
В т. 43, второто изречение е: "Приоритет е и да се гарантира със специален закон защитата на държавния информационен ресурс от изтичане на важна за страната политическа, икономическа, научно-техническа и друга информация".
Предложението е за отпадане.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 161 народни представители: за 15, против 132, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е в т. 54 да се добави ново изречение със следния текст: "В работата на Консултативния съвет при министър-председателя на Република България да участват председателите на парламентарните групи или упълномощен от тях народен представител."
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 164 народни представители: за 29, против 124, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Последното предложение е да отпадне цялата т. 57, която гласи:
"57. Гражданският контрол върху държавната политика за сигурност и органите, които я изпълняват, се гарантира от Конституцията и законите на страната".
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 17, против 119, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Предложения на народния представител Димитър Луджев:
Първо, в т. 3 да отпадне изречението: "Намалява значително опасността от пряка военна агресия срещу страната.", като на негово място се предлага нов текст: "Няма реална опасност от пряка военна агресия срещу страната".
Всъщност се предлага замяна на текста.
Моля, гласувайте предложението за новия текст - "Няма реална опасност от пряка военна агресия срещу страната."
Гласували 167 народни представители: за 18, против 91, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Второто предложение е в т. 41 след думите "Утвърждаването на България като важен компонент за европейската и регионалната сигурност зависи..." да се добавят думите "също от устойчиви и приятелски отношения с Русия, страните от Черноморско-Кавказкия регион и Близкия Изток".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 166 народни представители: за 17, против 90, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Трето предложение. В т. 45 се добавя нов абзац:
"Военната доктрина е изцяло отбранителна, насочена към създаването на по-малка, но по-модерна и професионална армия, способна да реагира на всяка опасност."
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 164 народни представители: за 31, против 68, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Последно предложение. В т. 57 се добавя:
"Председателите на парламентарни групи могат да получават информация от Съвета по сигурност като членове на Националния консултативен съвет, оглавяван от президента."
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 166 народни представители: за 33, против 102, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
За отрицателен вот има думата господин Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, колеги депутати! Аз мисля, че работих твърде кооперативно и твърде лоялно в комисиите, които обсъждаха този въпрос и там всички се водихме от идеята да се търси оптимално възможния консенсус по тези въпроси.
Искам да ви кажа, че мисля, че моята работа е отишла напразно. Искам да ви кажа, че по този начин национално съгласие по такъв важен политически акт за България не се постига. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има три предложения.
Първо: в т. 10 във втория абзац вместо "Източна и Централна Европа", да се запише "Централна и Източна Европа".
В т. 33 се добавя съюзът "в" и изразът става "в и извън страната".
В т. 35 да се запише "съседни страни" вместо "съседните й страни".
Това са редакционни поправки.
Моля, гласувайте за тях.
Гласували 153 народни представители: за 132, против 6, въздържали се 15.
Корекциите са приети.
Пристъпваме към гласуване на проекторешението.
"Народното събрание на основание чл. 26, т. 6 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Приема Концепцията за национална сигурност на Република България."
Моля, гласувайте.
Гласували 219 народни представители: за 170, против 48, въздържал се 1.
Концепцията за национална сигурност е приета.
Има три отрицателни вота - на народните представители Йордан Школагерски, Иван Генов и Янаки Стоилов.
Има думата народният представител Йордан Школагерски за обяснение на отрицателен вот.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем накратко ще обясня моя отрицателен вот.
Въпрос, че България трябва да има концепция за национална сигурност не стои и не е спорен. Въпросът, че ние като Народно събрание можем да приемем с решение тази концепция в частта й, която представлява нейното съдържание, не е спорен. Въпросът е, че ние гласувахме заедно с една част от тази концепция, която създава органи и правомощия. Затова аз гласувах против, защото съм против тази част и ви обяснявам защо. Днес народният представител Кирил Йорданов в изказването си обясни процедурата, че такова решение ние не можем да гласуваме.
Конституцията на Република България не предвижда създаването на такъв орган. Обратно, в чл. 100, ал. 3 е предвидила съставянето на такъв орган.
В чл. 105 на Министерския съвет като цяло е възложено всичко онова, което вие гласувахте днес като концепция. Затова защото като цяло Министерският съвет е длъжен да осъществява и вътрешната, и външната сигурност. Но кое е пречката? Пречката е там, че Народното събрание може да създава единствено по Решение N 16 на Конституционния съд, както изтълкува Конституцията, че той единствено може да създава централни ведомства, които да имат качеството на министерство или на квазиминистерства, както ги наричаме ние. Този орган не е предвиден в структурата на органите на Република България по Конституция. И ако гласувахме "за" това значи да подкрепим нарушение на Конституцията. В Решение N 5 на Конституционния съд това изрично е казано. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
Има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, гласувах против, защото:
Първо, Концепцията за националната сигурност се употреби срещу философията на прехода, срещу националното съгласие и срещу консенсусното начало във външната политика и сигурността.
Вие, господа, бягате от националното съгласие, тъй като то не съответства с налаганата от сегашното управление нелегитимна синя Конституция с нов чл. 1. (Шум и реплики в блока на СДС.)
За парламентарната ни група е неприемливо намерението на мнозинството да възприема тази концепция и като фактор за сигурността на еднопартийното му управление.
По време на съвместното заседание на двете комисии премиерът призна, че голяма част от концепцията ще е обект на предизборно съревнование и всяко ново управление ще я променя, т. е. на нейната валидност се гледа в ограничените рамки на сегашното управление. Такъв подход не увеличава националната сигурност на страната. (Шум и реплики в блока на СДС.)
На второ място, гласувах против, защото чрез Концепцията за националната сигурност продължава порочната практика на премиера да присвоява правомощия и да концентрира власт за сметка на други. Дуализмът, двата синода в сферата на националната сигурност, са във вреда на България. И много жалко е, че самият държавен глава не посмя убедително да защити статуса си, гарантиран от чл. 100 на Конституцията и регламентиран със специален закон. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Една концепция не може да се превръща в устройствен закон, който освен това противоречи на конституционните разпоредби. Колосална опасност крие всяко двусмислие в държавния механизъм по политиката на сигурността.
И на трето място, гласувах против, защото е нереалистично в подобен документ да не се подчертава ролята на Русия като един от основните фактори на сигурността в региона и за България, защото в документа отсъства ролята на качествения аспект на балансираната и добросъседска балканска политика на страната, и знайте, че омиротворяването на Балканите е музика от друга опера. Защото е прескочена границата на компетентност, когато не се прави разлика между система за колективна сигурност и система за колективна отбрана. Защото политическото значение на фактора време е игнорирано, а идеологемите отново са тук.
Ето защо, господин председател, тази концепция може да е достойна за това правителство и за това мнозинство, но не и за България и нейната геополитика. (Шум и силно изразено неодобрение в блока на СДС.)
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): От Москва ли ти го изпратиха?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трети отрицателен вот - господин Янаки Стоилов.
Докато дойде господин Стоилов да ви прочета правилника, за да няма после спорове.
"Чл. 40. (5) Председателят дава думата на председателите на парламентарните групи, а при тяхното отсъствие - на заместниците им или на упълномощен от тях народен представител, когато я поискат, в рамките на дискусиите по дневния ред и времето, определено на парламентарните групи.
(6) Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи или на техните заместници по въпроси, извън обсъждания дневен ред".
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Ние имаме 18 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото господин Юнал Лютфи иска от името на парламентарна група, но това можеше да стане преди да гласуваме.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Не е така, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, господа министри и депутати! Независимо от приемането на това важно решение мисля, че то едва ли поражда достатъчно удовлетворение както в мнозинството, а по разбираеми причини такова липсва и сред Парламентарната група на Демократичната левица. Вярно е, че процедурата е необходима част от демокрацията, но за съжаление, поне за мен и днешният дебат показва, че тя далеч не е достатъчна за раждането и създаването на държавници в България.
По три причини, градирани по следния начин, се принудих, въпреки нежеланието си, да гласувам срещу предложения проект, който се оказа по-скоро проект на СДС, към който охотно или не се присъединиха още три парламентарни групи. (Гласове от блока на СДС: "Всички!")
Още три парламентарни групи.
На първо място, не се предостави достатъчно време парламентът да постигне съгласие, което да включва всички политически сили по всички основни въпроси, застъпени в Концепцията.
Второ, тя не осигурява независимост и стабилност на България чрез система за разнопосочни външни гаранции и система за колективна сигурност.
И трето, посочени са много от факторите, но за съжаление липсват повечето от реалните гаранции на националната сигурност.
Мисля, че ние можехме да дадем един по-добър резултат и за това нямаше да бъде необходимо чак толкова много време.
Иначе отново парламентът възпроизвежда тези ситуации, които са познати от предишните мандати и дано това не се отрази твърде тежко и на националната сигурност, за която говорим. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
От името на парламентарна група, защото разполагат с неизползвано време, има думата господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Днес Народното събрание прие с подобаващо мнозинство с решение Концепция за националната сигурност на Република България.
Бих искал да информирам народното представителство, както и министър-председателя, че добре би било както за парламента, така и за правителството, този изключително важен за целия народ и държавата документ да беше приет с консенсус или почти консенсус.
Ние, народните представители от Обединението за национално спасение, подкрепихме с вота си Концепцията за национална сигурност с ясното съзнание, че тази концепция е крайно необходима за формулиране на основните идеи, които касаят националната сигурност във всичките й аспекти и компоненти.
Ние, народните представители от Обединението за национално спасение, изцяло споделяме формулираната идея, че националните интереси на България диктуват ясно и недвусмислено заявяване и стремление с конкретни действия и работа за по-бързото интегриране на страната ни в НАТО и в останалите европейски и евроатлантически структури, като реална гаранция за сигурността на Република България.

Бих искал да кажа няколко думи, уважаеми колеги, че предложенията, които бяха направени от моите колеги от Парламентарната група на Обединението за национално спасение, имаха единствена цел - да направят по-прецизна и по-оптимална тази Концепция за национална сигурност, да бъде гарантиран по-ефективно парламентарният и гражданският контрол за работата на спомагателния орган - Съвета за национална сигурност към Министерския съвет. За съжаление с мнозинство всички предложения, направени от моите колеги, бяха отхвърлени.
Тази Концепция за национална сигурност, уважаеми народни представители, бихме искали да стане гаранция за укрепване на демократичните процеси в страната и да бъде фундамент, върху който ще се гради националната сигурност на нашата родина - Република България. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лютфи.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Благодаря ви, уважаеми дами и господа народни представители, за това, че подкрепихте с такова внушително мнозинство Концепцията за национална сигурност на страната. Мнозинството, с което тя е приета, е повече от три четвърти - 78 на сто от народните представители гласуваха "за". Това показва, че реформаторското мнозинство е живо. По най-важните въпроси една огромна част от това Народно събрание гласува заедно и изолирани остават само тези, на които принадлежи миналото. (Продължителни ръкопляскания от блока на СДС.) Но аз мисля, че има и нещо положително за Българската социалистическа партия, за нейната парламентарна група - вие отивате напълно пречистени на 1 май на вашия конгрес, верни на своите идеи. (Продължителни ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Едно съобщение: Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание на 29 април, сряда, от 15,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 29 април от 9,00 ч. сутринта.
Пожелавам ползотворна ваканция и весело посрещане на Възкресение Христово!
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 15,34 ч.)

Председател:
  Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
         Виктория Василева
        Камен Костадинов