Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-05-08

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колежката Жулиета Калчева. Да й е честито! Всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Ще започнем с полагане на клетва от новоизбран народен представител. Моля квесторите да поканят господин Панайот Стефанов Гърдев.


"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ


Р Е Ш Е Н И Е
N 291
София, 5 май 1998 г.

На 29 април 1998 г. с решение на Народното събрание, прието съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България, са прекратени предсрочно пълномощията на народната представителка Василка Добрева Папломатас, избрана с листата на коалиция "Обединени демократични сили" в 27.Старозагорски многомандатен избиратерен район.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 27.Старозагорски многомандатен избирателен район Панайот Стефанов Гърдев от коалиция "Обединени демократични сили - СДС, БЗНС, ДП, БСДП."
Ако обичате, повтаряйте след мен думите на клетвата:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!"
(Господин Панайот Гърдев повтаря текста на клетвата. Продължителни ръкопляскания.)

Преминаваме към съответната точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ, второ четене.
Има думата председателят на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми агосподин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Миналия път стигнахме с второто четене до чл. 9. Сега трябва да продължим от чл. 9 нататък.
"Чл. 9. (1) Към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се създава и поддържа Интегрирана информационна система и Национална система за съвети в земеделието.
            (2) Информацията от Интегрираната информационна система и Националната система за съвети в земеделието, предназначена за земеделските производители, се предоставя безплатно. Заплаща се само цената на информационния носител.
            (3) Земеделските производители представят периодично в регионалните земеделски служби информация за дейността си."
Има предложения на народните представители Красимир Каменов и Владислав Костов, които бяха оттеглени.
Предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев - в чл. 9, ал. 2, второто изречение да отпадне, бе подкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев:
В чл. 9 ал. 3 придобива следния вид:
"(3) Земеделските производители, които са подпомагани по реда на този закон, предоставят периодично информация за регионалните земеделски служби за земеделското си производство и изразходваните средства."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 9:
"Чл. 9. (1) Към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се създава и поддържа Интегрирана информационна система и Национална система за съвети в земеделието.
            (2) Информацията от Интегрираната информационна система и Националната система за съвети в земеделието, предназначена за земеделските производители, се предоставя безплатно.
            (3) Земеделските производители представят периодично в регионалните земеделски служби информация за дейността си."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев, което не е прието от комисията, някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 159 народни представители: за 42, против 54, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 8.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Има предложение от народния представител Васил Клявков за създаване на нов чл. 9а, което е оттеглено в комисията.
Има предложение от народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов, които в момента също дават знак, че го оттеглят.
Отиваме към глава втора "Държавен фонд "Земеделие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора.
Гласували 154 народни представители: за 153, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 10. (1) Създава се Държавен фонд "Земеделие", наричан по-нататък "фондът", който подпомага финансово земеделските производители съгласно одобрения годишен доклад.
   (2) Фондът е юридическо лице."
Предложение от народния представител Александър Каракачанов и група народни представители.
В ал. 1 думата "доклад" да се замени с "програма".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
В чл. 10 се създава нова ал. 3:
"(3) Фондът включва в структурата си:
1. Агенция за кредитиране, кредитни гаранции и подпомагане на земеделието;
2. Интервенционна агенция;
3. Агенция за развитие на селските райони."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Кръстьо Трендафилов беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители, желае ли някой думата? Предложението е в ал. 1 думата "доклад" да се замени с "програма".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 148 народни представители: за 37, против 78, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Желае ли някой думата по предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев. Има думата господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, нещата, които предлагаме с колегата Колев, не се приеха от комисията. Навярно и няма да се приемат от парламентарната зала. Защото общо взето сме си създали една философия, това което е предложено от вносителя, в случая Министерският съвет, това е всичко и другото просто не е необходимо.
Аз искам да ви помоля да преосмислите нещата. Защото, ако някой от вас, предполагам че доста колеги са прочели вчера изявлението на Александър Димитров, нашият посланик в Полша ще види, че той дава развитието на земеделието в Полша и общата икономика със 7 на сто ръст годишно и че този основен ръст идва от развитието и просперитета, получен в селското стопанство и че този просперитет на селското стопанство се осланя преди всичко на създадените три агенции.
Аз не съм знаел, казвам го откровено, че в Полша са създадени тези три агенции. Но това, което ви предлагаме, са фактически тези три агенции, които вече работят в Полша и въз основа на което посланикът Александър Димитров дава това изявление за ръста на земеделското производство в Полша.
Така че, аз ви моля да преосмислите, ако това представлява някакъв проблем на колегите, че може би ще трябва да вземете и друго решение, като мнозинство можете да приемете да се отложи това гласуване, защото може би ви се налага едно такова решение, но не го разглеждайте по такъв елементарен начин, с едно гласуване "не". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
По това предложение има ли друг желаещ да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Гласували 176 народни представители: за 67, против 64, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 10 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 166 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 49.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 11. (1) Фондът подпомага земеделските производители за:
1. инвестиции в земеделието;
2. производството на земеделска продукция за пазара;
3. създаването и развитието на частни земеделски стопанства и организациите по чл. 8;
4. развитието на земеделието в райони с влошени социално-икономически характеристики или по-неблагоприятни природни условия;
5. подобряване на почвеното плодородие, генетичния фонд и развитие на екологичното земеделие;
6. развитието на производствената инфраструктура в земеделието;

7. закупуването на земя за създаване или разширяване на земеделско производство;
8. дейности за обучението, информационното и консултантското им обслужване.
(2) За изпълнението на задачите по ал. 1 фондът:
1. отпуска субсидии;
2. отпуска целеви кредити;
3. покрива изцяло или отчасти разходите за лихви по банкови кредити;
4. дава гаранции и поема поръчителство пред финансови институции."
Предложението на народния представител Красимир Каменов в първия му пункт - за изменение на ал. 1, т. 1 - беше оттеглено. А що се касае до втория пункт - да се създаде нова т. 9, комисията подкрепя предложението за създаване на нова т. 9 към чл. 11, ал. 1.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители:
В чл. 11, т. 4 да се прередактира по следния начин:
"4. развитието на земеделието в планински райони и други райони с влошени социално-икономически характеристики или неблагоприятни природни условия;".
Да се добави нова т. 9:
"9. изкупуването на земеделска продукция по определените от Министерския съвет изкупни цени".
Към чл. 11, ал. 2 да се прибави и нова т. 5:
"5. сключва договори с производителите и търговците на земеделска продукция по ред, установен с неговия правилник".
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
В чл. 11 се правят следните промени:
а) В ал. 1, т. 3 в началото на изречението се добавят думите "Комплексни проекти за...".
б) Създават се нови ал. 3, 4, 5 и 6 със следното съдържание:
"(3) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определя ежегодно до 31 юли интервенционни цени за следващата стопанска година на основни видове земеделски продукти.
 (4) (Вариант първи) Интервенционната цена не може да бъде по-малка от 50 на сто от левовия еквивалент на средната интервенционна цена, прилагана в Европейския съюз за съответния продукт през предходната година.
 (4) (Вариант втори) Интервенционната цена на всеки отделен вид земеделски продукт се определя като процент от прилаганата за този вид в Европейския съюз интервенционна цена от предходната година. Процентът към интервенционната цена може да варира от 50 до 100 на сто.
 (5) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определя интервенционната цена след консултации с обединенията на земеделските производители по чл. 7, ал. 1, браншовите организации на предприятията от хранително-вкусовата промишленост и организациите на потребителите.
 (6) При падане на пазарните цени с 5 на сто от интервенционните цени фондът чрез Интервенционната агенция осигурява изкупуването на предлаганите количества до изравняването на двете цени."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Калчо Чукаров и Христов беше оттеглено.
Предложение на народните представители Божанов и Пинчев:
Член 11, т. 5 се допълва с "както и рекултивация на екологично замърсени и ерозирани земеделски земи".
Точка 6 - прибавя се думата "изграждане" преди "развитието...".
Точка 7 - вместо думата "създаване", се вписва "организиране и...".
Точка 8 отпада и се създава нов чл. 11а със следното съдържание:
"Чл. 11а. Фондът осигурява чрез Интегрираната национална система безплатно обучение, консултантско и информационно обслужване на земеделските производители."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кръстьо Трендафилов и група народни представители:
В чл. 11, т. 5 да се добавят думите "опазване и".
Комисията подкрепи предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 11:
"Чл. 11. (1) Фондът подпомага земеделските производители за:
1. инвестиции в земеделието;
2. производство на земеделска продукция за пазара;
3. създаване и развитие на частни земеделски стопанства и организациите по чл. 8;
4. развитие на земеделието в райони с влошени социално-икономически характеристики или по-неблагоприятни природни условия;
5. опазване и подобряване на почвеното плодородие, генетичния фонд и развитие на екологичното земеделие;
6. развитие на производствената инфраструктура в земеделието;
7. закупуване на земя за създаване или разширяване на земеделско производство;
8. дейности за обучението, информационното и консултантското им обслужване;
9. създаване на животновъдни ферми и закупуване на племенни животни.
    (2) За изпълнението на задачите по ал. 1 фондът:
1. отпуска субсидии;
2. отпуска целеви кредити;
3. покрива изцяло или отчасти разходите за лихви по банкови кредити;
4. дава гаранции и поема поръчителство пред финансови институции;
5. заделя средства за съвместно финансиране на целеви проекти по програми на Европейския съюз, свързани с развитието на земеделието и селските райони при условия и по ред, определени от Управителния съвет на фонда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, по предложението на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 141 народни представители: за 43, против 83, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
По предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Има думата господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, философията на онова, което предлагаме в чл. 11, е да има интервенционна схема в земеделието. Вие отхвърлихте трите алинеи, които предлагах в предишния член - Агенция за кредитиране, Агенция за интервенция и Агенция за подобряване на земеделските райони.
Колеги, ако ние не създадем тази интервенция, искам да ви кажа, че ще има две земеделски форми. Това са: останали здрави, силни земеделски кооперации и сериозни арендатори. Липсата на такава политика, която ви предлагам, означава да се откажат всички онези, които желаят да се занимават със земеделие, защото те са слаби, те се нуждаят от известна интервенция на държавата. И ако ние не им създадем тази предпоставка, казвам ви, и съм задължен да ви кажа, уважаеми колеги, че аз се притеснявам не за 1998 г., аз се притеснявам за производствената 1998-1999 г. още от есента на 1998 г. Това ви го гарантирам. Липсата на такава гаранция, на такава интервенция на слабия, на дребния, на сега поемащия хъса да се занимава със земеделие ще го откаже.
Аз ви казах и в предишната си пледоария, че съм убеден, че вие няма да приемете. Но ще ви кажа кое е лошото: че аз направих две пледоарии тук - едната беше във връзка с гроздето и другата впоследствие беше във връзка с този закон на първо четене за Агенцията за интервенция. Какво ми прави впечатление? Прави ми впечатление, че министърът на земеделието, горите и аграрната реформа прие това и сега вече по отношение на гроздето даде 72 месеца кредит за засаждане на лозя, с 4 години гратисен период, и че в законопроекта, който се предлага за зърното, вече се приема интервенционна агенция.
Защо да не го приложим това и за другите култури? Това не ни задължава. Колеги, нека това да бъде за всички. Това ще се определя от годината, от министъра, от състоянието... Лошото е това, че изпълнителната власт започва да се съобразява с такива реакции на депутатите, а мнозинството тук, в парламента, мълчаливо гласува против тези предложения. По този начин вие, колеги, ще бъдете изолирани от политическия живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Господин Стоянов, Вие по ал. 4 предлагате два варианта. Имате ли предпочитание към някой от тях и просто него да го гласуваме?
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): За първия... Той дава по-голяма свобода...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев с първия вариант на ал. 4.
Гласували 177 народни представители: за 78, против 53, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев.
Има думата господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Уважаеми колеги, това, което ние предлагаме към чл. 11, цели да конкретизира текста, който се предлага в проекта на Министерския съвет. Как ще подобряваме почвеното плодородие и как ще развиваме екологичното земеделие, ако оставим без рекултивация обширни райони замърсени земи около големите индустриални предприятия?
Това, което предлагаме, е толкова естествено. Припомнете си онова, което многократно ни е показвала телевизията за районите около Димитровград, КЦМ - Пловдив, и други индустриални предприятия, които е излишно тук да изреждам. Средства трябва да се предвидят и те трябва да дойдат именно от фонд "Земеделие". Да не говоря за ерозираните земи...
Ние правим текста не само по-универсален, ние го правим и по-конкретен и аз ви приканвам да подкрепите нашето предложение, за да бъде наистина точка 5 работеща точка от чл. 11 на предложения законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пинчев.
Господин Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам желанието на господин Георги Пинчев и загрижеността за тези земи около такива региони, но в Закона за възстановяване собствеността на земеделските земи и в Закона за опазване на земеделските земи има ясни текстове, че това е грижа на държавата, която трябва да полага усилия и има специален фонд към Закона за опазване на земеделските земи, откъдето трябва да се извършва рекултивацията, и проблемът със земи, които са замърсени, осолени и т.н.
В случая мисля, че в тези два закона - Закона за възстановяването на собствеността и Закона за опазване на земеделските земи, държавата е поела своя ангажимент. Ако ние пренасочим усилията и на фонда в този случай и за тези дейности, това би означавало, че основна част от средствата биха отишли именно само за това, така че мисля, че този проблем е регламентиран в два закона и не е необходимо в този закон отново да има регламентация по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев.
Гласували 153 народни представители: за 39, против 28, въздържали се 86.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 11 така, както е предложен от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 8.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев да се създаде нов чл. 11а със следния текст:
"Чл. 11а. Фондът осигурява чрез интегрираната национална система безплатно обучение, консултантско и информационно обслужване на земеделските производители".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има ли изказвания?
Господин Костов има думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията не прие това предложение, защото то по своя характер фактически е прието. Тук се добавя "система за безплатно обучение". Тази система за безплатно обучение комисията прецени, че не е в рамките на задълженията на фонда, който да осигурява и обучение на земеделските производители. Това е работа на съвсем други структури и на други организационни похвати, а бих казал и средства, които се получават по линията на квалификацията. Затова и не беше прието, защото то се урежда по други закони, а никой не оспорва необходимостта да има и обучение за земеделските производители. Комисията не подкрепя предложението за създаване на нов чл. 11а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 146 народни представители: за 35, против 32, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 12. Фондът подпомага земеделски производители в случаите по чл. 11, ал. 1, когато отговарят на определените в годишния доклад изисквания. Фондът приема на основата на тях програми за изпълнение на дейностите по чл. 11, ал. 1."
Предложенията на народните представители Костов, Чукаров и Христов бяха оттеглени.
Предложението на народните представители Божанов и Пинчев е подкрепено по принцип. В доклада неправилно е написано, че комисията не подкрепя предложението, защото то се подкрепя по принцип.
Предложението на народния представител Трендафилов и група народни представители беше подкрепено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 12:
"Чл. 12. (1) Фондът подпомага земеделските производители в съответствие с приетите от Министерския съвет годишен доклад и програма, съгласно чл. 3, ал. 2. Фондът приема на основата на тях програми за изпълнение на дейностите по чл. 11, ал. 1.
     (2) Фондът разработва програма за стимулиране на земеделските производители - физически лица на възраст до 35 години. Възрастта се установява към момента на подаване на молбата за предоставяне на средства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 5.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 13. (1) Приходите във фонда се набират от:
1. ежегодна субсидия от държавния бюджет;
2. приходи от приватизацията съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;
3. премийния приход в размер 4 на сто по застраховки на земеделските култури, животни, машини, сгради, съоръжения и друго имущество, както и други дълготрайни активи на земеделските производители;
4. управлението на средствата на фонда, включително и от лихви;
5. експортните такси за непреработени и преработени земеделски стоки;
6. вноски в размер 2 на сто върху стойността на приходите от продажба на продукцията от предприятията на хранително-вкусовата промишленост;
7. средства в размер 50 на сто от приходите от наем и аренда на държавни и земеделски земи, както и от тяхната продажба;
8. дарения, помощи и средства по международни споразумения и програми;
9. средства, получени в рамките на кредити и безвъзмездни помощи по решение на Министерския съвет;
10. други средства, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
(2) Средствата от фонда се разходват за:
1. дейността му по чл. 11;
2. други дейности, предвидени в годишния доклад;
3. управлението, администрирането и други разходи, свързани с дейността му.
(3) Превишението на приходите над разходите е преходен остатък и се ползва по предназначение през следващата година.
(4) Приходната и разходната част на фонда се утвърждават ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Предложение на народния представител Каракачанов и група народни представители:
По чл. 13, т. 1 да добие следната редакция:
"1. Ежегодна субсидия от държавния бюджет, чийто размер е не по-малък от 0,5 на сто от отчетения за предходната година брутен вътрешен продукт."
В т. 5 след думата "експортните" да се прибави изразът "импортни такси".
Точка 6 да отпадне изцяло.
В т. 7 изразът "средства в размер на 50 на сто от приходите" да се замени със "средствата от приходите".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Стоянов и Иван Колев:
В чл. 13 се правят следните изменения:
а) в ал. 1, т. 1 накрая се добавя "в размер не по-малък от 0,3 на сто от него";
б) създава се нова т. 8 на ал. 1:
"8. финансова помощ, получена от Европейския съюз по линия на "Партньорство за присъединяване", предназначена за подпомагане на земеделието и за развитие на селските райони;"
в) точки 8, 9 и 10 на ал. 1 стават съответно точки 9, 10 и 11;
г) в ал. 2, т. 3 накрая се прибавя "но не повече от 0,1 на сто от средствата, постъпили във фонда".
Предложението по чл. 13, ал. 2, т. 3 беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението по чл. 13, ал. 1, т. 8 и не подкрепя по ал. 1, т. 1.
Предложение на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов.
В чл. 13, ал. 1, т. 1 придобива следния вид:
"1. ежегодната субсидия от държавния бюджет не по-малко от 0,3 на сто от брутния вътрешен продукт;"
Създава се нова т. 11 със следния текст:
"11. такси от адмнистративни и консултантски услуги, извършвани от фонда;"
Създава се нова т. 12 със следния текст:
"12. такси за регистрация и лицензии, извършвани от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емануил Йорданов:
Чл. 13, ал. 1, т. 6 се изменя, както следва:
"6. Вноски в размер на 2 на сто върху базовата стойност на основните суровини от растителен и животински произход, влагани в производството или преработвани на ишлеме в предприятията от хранително-вкусовата промишленост."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кръстьо Трендафилов и група народни представители:
В чл. 13, ал. 1 да се добавят думите "чийто размер е 0,5 на сто от отчетения за предходната година брутен вътрешен продукт".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 13:
"Чл. 13. (1) Приходите във фонда се набират от:
1. ежегодна субсидия от държавния бюджет;
2. приходи от приватизацията съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;
3. премийния приход в размер 4 на сто по застраховки на земеделски култури, животни, машини, сгради, съоръжения и друго имущество, както и други дълготрайни активи на земеделските производители;
4. управлението на средствата на фонда, включително и от лихви;

5. експортните такси за непреработени и преработени земеделски стоки;
6. вноски в размер 2 на сто върху стойността на приходите от продажба на продукцията от предприятията на хранително-вкусовата промишленост;
7. средства в размер 50 на сто от проходите от наеми и аренда на държавни земеделски земи, както и от тяхната продажба;
8. дарения, помощи и средства по международни споразумения, програми и структурните фондове на Европейския съюз;
9. средства, получени в рамките на кредити и безвъзмездни помощи по решение на Министерския съвет;
10. други средства, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
(2) Средствата от фонда се разходват за:
1. дейността му по чл. 11;
2. други дейности, предвидени в годишния доклад;
3. управлението, администрирането и други разходи, свързани с дейността му.
(3) Превишението на приходите над разходите е преходен остатък и се ползва по предназначение през следващата година.
(4) Приходната и разходната част на фонда се утвърждават ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Господин председател, може ли да направя едно процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте за процедура, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Моля, господин председател и уважаеми колеги народни представители, да бъде допуснат в залата изпълнителният директор на фонд "Земеделие" господин Димитър Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е гласувано, така че моля квесторите да поканят господин Николов в залата.
Започваме с предложенията.
Първо, предложение на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители.
Има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! От досегашното гледане на законопроекта стана ясно, че ние имаме принципно разминаване във вижданията за това как трябва да се подпомага и защитава селскостопанският производител. И тази принципна разлика личи включително и в чл. 13, защото от това как се смята да се събират пари в този фонд става ясно дали се очаква този фонд да заработи. По начина, който е предложен тук за събирането на парите, е очевидно, че този фонд или ще работи отвреме-навреме, или въобще няма да работи.
Голям въпрос възниква по т. 6, където е казано, че се правят вноски в размер 2 на сто върху стойността на приходите от продажба на продукцията от предприятията на хранително-вкусовата промишленост. Уважаеми колеги, тук се въвежда един данък. Възниква големият въпрос, за който вероятно юристите ще кажат, че може, но все пак трябва ли да въвеждаме един данък със закон, който по принцип не е данъчен.
Второто, което е по-важно, е къде остава равнопоставеността на предприятията, на юридическите лица, които се занимават с производство. Защо ние ще облагаме с данък точно тези предприятия? Вероятно отговорът веднага ще бъде: Защото те са свързани със селското стопанство. Но това е твърде порочно, защото показва, че въобще не се грижим за селското стопанство и за събиране на пари, особено когато на него са му необходими. Защото логиката е съвсем проста - ако не работи добре селското стопанство, няма да работи добре и съответната хранително-вкусова промишленост, значи няма да има какво да се отчислява за този фонд, който би трябвало да подпомага това селско стопанство, за да заработи. Виждам един очевидно затворен порочен кръг. Затова предлагаме тази т. 6 да падне, категорично, защото очевидно тя е порочна като идея, вкарана в този тест. Или ако все пак някой държи да се налага данък, тогава да го наложим върху цялото поризводство.
В този смисъл предлагаме в чл. 13 да се добави, че ежегодната субсидия от държавния бюджет, чийто размер е не по-малко от 0,5 на сто от отчетения за предходната година брутен вътрешен продукт да се добави като основа за попълнение на фонда със съответните финанси.
Предполагам, че това няма да се приеме, но това още веднъж ще потвърди, че всъщност идеята за крайна либерализация и за пълна незаинтересованост на държавата от това, което става в селското ни стопанство, е изцяло обзела мнозинството.
По-нататък. По въпроса за т. 5 - в т. 5 към думата "експортните" да се добави и "импортни" такси, защото не виждаме каква е причината да отпаднат импортните такси и да се включат само експортните.
Същият е смисълът и за средствата в размер на 50 на сто от приходите да се замени със средства от приходите, т.е. имат се предвид всичките средства.
Пак повтарям и с това завършвам, че очевидно разминаването между предложителите от чието име аз говоря, от името на ОНС, и философията, която развива мнозинството, е голямо и нашите виждания по това как трябва да се подпомага нашето селско стопанство са коренно различни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Вземам думата за реплика на господин Каракачанов. Господин Каракачанов, моля Ви да оттеглите предложението си за отпадане на т. 6. От всичко, което е направено за селското стопанство, това е може би най-доброто.
Господин Каракачанов, когато съществуваше плановата система, в продължение на 30 години земеделското стопанство изпълни само една година плана си. А хранително-вкусовата промишленост изпълняваше всяка година 120, 150, 200 на сто плана си. Тоест селското стопанство не можеше да си изпълнява производствената програма по отношение на домати, чушки, грозде и пр., а хранително-вкусовата промишленост си изпълняваше производствената програма. Цялата тази хранително-вкусова промишленост, господин Каракачанов, е изградена върху труда и изсмукването на земеделския производител, на когото нищо не му плащаха в този период. Тогава килограм домати се изкупуваше за 4 стотинки, а на пазара един буркан се продаваше по 32 стотинки. Можете да си представите колко работа имаше от измиването му до вакумирането му, за да стане готова консервата! Така че аз ви моля да отчетем това като един положителен резултат във включването на места, откъдето могат да се вземат средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
За дуплика има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Господин Стоянов, моля Ви да не се безпокоите, защото предложението, които ние сме дали за отпадане, е свързано с другото предложение - да има ежегодна субсидия от държавния бюджет. И това е по-справедливото според нас. Но тъй като много добре знаете, че нито едното, нито другото ще се приеме, нещата ще останат така, както са в момента в текста. И може би наистина сте прав, че тогава единственото място, откъдето ще идват някакви пари в този фонд, ще бъде хранително-вкусовата промишленост. Аз пак ви казвам, че това е един порочен затворен кръг, защото, като не работи селското стопанство, не работи хранително-вкусовата промишленост, нищо няма да идва в този фонд и нищо няма да се развива.
Вашето безпокойство е напразно. И аз само бих казал, че няма защо да се безпокоим за умрелия, че няма да му направят добро опело!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители.
Гласували 130 народни представители: за 40, против 74, въздържали се 16.
Предложението не се приема.

По предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев, всъщност не е прието само предложението - в ал. 1, т. 1 накрая се прибавя "в размер не по-малък от 0,3 на сто от него". Заповядайте, господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви. Както казахте, някои от нашите предложения са оттеглени, а други - приети.
Колеги, става въпрос за следното - ал. 1 на чл. 13 е съществена. Пише: "ежегодна субсидия от държавния бюджет" - дотук спирам. Ние предлагаме - "в размер на не по-малко от 0,3 на сто от него".
В останалите предложения, както на господин Каракачанов, така и на колегата Трендафилов, мисля и на Моньо Христов и Калчо Чукаров се поставя въпросът за слагане на определена стойност за получаването на тази субсидия.
Различното при мен е това, че аз не поставям въпроса за брутния вътрешен продукт, а казвам "от бюджета". Съображенията ми са, че ежегодно, когато се прави бюджетът и на нас той се предлага през месец декември, винаги съществува едно оправдание, че предвидената сума не е, защото предходната година не е завършила и не се знае колко е бил брутният вътрешен продукт. И тази година господин Муравей Радев така ни изработи, казвам го съвсем вулгарно, че за първи път се почувствах така унижен, само че по-късно, но без да мога да му се сърдя.
Когато аз защитавах тук с редица колеги за субсидията на фонд "Земеделие", че не се изпълнява по закон, той каза, че е по закон. И когато вече гласувахме закона, аз видях, че в Допълнителните разпоредби е написано не както беше в закона - "не по-малко от 0,5", а той го включва "до 0,5". И оттук нататък той го беше сложил 0,1.
Колеги, имам чувството, че всички тук, в тази зала, сме се ангажирали да помогнем. Нека да разберем, че това е сериозната и сигурната инвестиция, която фондът ще получава. Нека да не оставяме въпроса чиновникът да определя тази стойност. Можем да коментираме и взаимно да се уверяваме дали да бъде 0,3 от бюджета, дали - 0,5 от брутния вътрешен продукт, дали - 0,4, но нека да го решим ние. Много ви моля да го решим ние, а не да го предоставяме буквално на чиновника, който най-малкото може би е ходил поне един път в селата.
Моята молба е, първо, да се убедим да имаме стойност, тъй като в почти всички предложения има стойности, да се чуем по този въпрос и ако може да изкоментираме този въпрос и тогава да бъде 0,3, 0,5, а да не разделяме разговорите си само и само, защото аз съм го предложил, а пък другият - различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има ли желаещи да се изкажат по това предложение?
Заповядайте, господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, тъй като предложенията принципно се припокриват, аз мисля, че наистина е разумно да ги коментираме всички заедно и тогава всеки от нас да избере кое ще подкрепи и кое не.
Въпросът наистина е принципен - дали да има категорично определена субсидия от държавния бюджет или да няма такава субсидия. Аз мисля, че тази година допуснахме нещо, което тези, които ни наблюдават отстрани, трудно биха могли да го разберат. За земеразделяне отделихме 34 млрд., а за подпомагане на земеделието в цялост чрез фонд "Земеделие" - 30 млрд. Трудно би приел някой гражданин на Република България, че ние наистина сме загрижени за селското стопанство в България.
Когато предлагахме и лично аз, и колегите, които тук предлагат да има фиксирана цифра, бих защитил тезата така, бих модифицирал моето предложение - "не по-малко от 0,3 и не повече от 0,5 на сто". Тоест, все пак да има една граница. Това има значение, първо, за един твърд приход във фонд "Земеделие", което е жизнено необходимо.
Второ, с този закон ние задължаваме фонд "Земеделие" да прави инвестиционни програми, да създава предпоставки за развитие на един дългосрочен инвестиционен процес. Аз не виждам кой ще бъде този, който би могъл да направи някаква що-годе разумна програма, ако той няма и не може да разчита ежегодно на определен приход. Какъв ще бъде той, това ние можем да го решим със закона.
Това, което е записано сега - "ежегодна субсидия от бюджета", е нещо, което е твърде обтекаемо. Нея може да я има, може и да я няма или ако я има да бъде 0,0 някакъв процент.
Тук се изказа опасение от професор Стоянов, че брутният вътрешен продукт няма да бъде изчислен от предходната година. Можем да стъпим на законовото право да се отчита брутният вътрешен продукт от годината, в която се прави отчета за бюджета. Така че тук няма сериозен проблем. Проблемът е дали ние ще приемем тази твърда позиция за приходи във фонд "Земеделие".
Колеги, аз подкрепям и настоявам да задължим изпълнителната власт да се съобрази с нашата воля да има един достатъчно сериозен източник на средства за фонд "Земеделие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидно, че в чл. 13 това е основният пункт, който трябва да насочи нашето внимание към вземането на най-доброто решение.
Аз няма да крия, че това вече беше разисквано тук и при първото четене голяма част от дебатите бяха посветени именно на този член 13, т. 1. Аз бих казал, че и в комисията разговаряхме много по този въпрос. Но тъй като тук има народни представители, които не са присъствали в комисията, а и очевидно хора, които ни слушат, и които се интересуват от това какво решение ще вземем, затова и взех думата.
Уважаеми колеги, главно тези, които поддържат да има определен процент било от брутния вътрешен продукт от предшестващата година, било от бюджета. Няма да крия, че аз просто бих подкрепил и ще подкрепя редакцията на вносителя - да не определяме тук, защото философията на закона е съвсем друга. Философията на закона е, че целите и задачите, които ще бъдат преследвани през следващата година, са посочени в доклад на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа в Министерския съвет, който доклад се внася до 1 октомври и който предшества изработването на бюджета, и в който са посочени и средствата, с които ще се осъществят задачите на фонд "Земеделие" през следващата година.


Пред Министерския съвет министърът на земеделието, т.е. най-високият човек в изпълнителната власт, който осъществява конкретно политиката в областта на земеделието, определя какви цели, задачи и средства за осъществяването ще му бъдат необходими, където с план-сметка той аргументира приходната част на фонд "Земеделие" и където посочва каква ще бъде необходимостта от средства и то не в проценти и от брутен вътрешен продукт, или от бюджет, или от друга база, а в абсолютни цифри - в толкова и толкова милиарда лева, за да може да се осъществят целите и задачите на фонда през следващата година, когато ще действа вече Закона за бюджета.
Защо ние ще поставяме 0,2 или 0,3, или 0,4, или 0,5, а може да е необходимо и 0,8? Това е вече въпрос, който ще ни бъде предоставен след приемането от Министерския съвет на окончателната цифра в приходната част на фонд "Земеделие" и средствата, които ще бъдат необходими, за да се допълни тази приходна част от бюджета. А те могат да бъдат действително такива, каквито са необходими, за да може дейността на фонд "Земеделие" да се извършва нормално и ползотворно.
В този смисъл аз мисля, че по-добре е защитена тезата за подпомагане на земеделския производител с предлаганата формулировка, а именно - отпускане ежегодна субсидия от държавния бюджет. Естествено е, че ние ако определим сега една точно застопорена цифра, това да си признаем е нещо умозрително упражнение в момента и не знам дали ще отиваме на пазарлък - 0,2, 0,3, 0,4, 0,5 и т.н.
Сериозното е, че трябва да се аргументира едно абсолютно число, което е необходимо за покриване на приходната част във фонд "Земеделие", за да може фонд "Земеделие" действително да изпълнява задачите си. Самият факт, че Министерският съвет като вносител внася този законопроект, той оценява важността и на средствата, с които на практика ще се изпълняват задачите и функциите на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
За първа реплика думата има господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Малко непривично e от трибуната да се прави реплика на оратор, но понеже нашият спор тръгна в едни такива абстрактни числа, от които не става ясно за какво става дума, с господин Соколов се посъветвахме и направихме една сметка и се оказа, че спорът ни до голяма степен е безпредметен. Това, което беше казано тук за 30 млрд., които са били досега, означава, че е доста повече от 0,3. Тогава очевидно няма от какво да се страхуваме, тъй като при 3000 млрд. бюджет 0,3 означава някъде около 10 млрд. С други думи числото е по-малко от това, което в тази година е било предвидено в бюджета. И ако има една долна граница, както предлага проф. Стоянов - 0,3, тази долна граница, защото е казано "не по-малко" - то ни фиксира, тази долна граница едва ли ще създаде някакви затруднения и на бюджета, едва ли ще бъде и онова, което ще бъде включено в бюджета, защото ако се придържаме към това, което досега сме приемали с бюджета на страната, очевидно сумата ще бъде по-голяма от 0,3, което като минимална граница предлага проф. Стоянов.
Така че аз искам все пак известно пояснение и от господин Костов в дупликата, за да стане ясно точно за какви числа става дума, защото ако 0,3 е като долна граница не е някакво астрономическо число, а то очевидно не е такова, тогава с нищо няма да сбъркаме, ако определим една долна граница, каквато практика имаме и в някои други закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
За втора реплика думата има господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин Куртев! Става дума за съществено разминаване между това, което Вие казвате, и това, което защитаваме тук.
По сега действащия закон трябваше да се дадат 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт от предходната година, което означаваше ни повече, ни по-малко от 84 млрд.лв., а се отпуснаха 30 млрд.лв. Следователно, тук става дума за една сериозна цифра, която като долна граница, според мен, задължително ние трябва да поставим в този закон. Защото аз уважавам разсъжденията на господин Костов преди малко, но същият този Министерски съвет и същото Министерство на финансите си позволи в дебата в комисията да каже: "Ние преценихме, че толкова са необходими за земеделието", даже при наличието на законова норма.
Така че аз отново защитавам позицията, че трябва да има долна граница, а горната естествено според възможностите на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За трета реплика думата има господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми Костов, Вие ме върнахте преди 30 години. Значи такива сладки приказки започнахте да разказвате и аз като наивен тогава вярвах, че в следващата година вече отиваме на 1 млрд. 900 млн.лв. за селското стопанство. И след това - 1 млрд.!
Вижте, господин Костов, това, което ни казвате, е приказка, която съм я слушал. И второто, това, което Вие предлагате, за разлика от господин Трендафилов, който казва, че уважава Вашето мнение, не го уважавам, защото аз защитавам долна граница, а щом министърът, щом Министерският съвет, щом нещата подсказват, проблемите подсказват, че трябват повече, ние в никакъв случай не слагаме горната, а Вие искате да няма долна. Вие казвате, че може да трябва 0,8. Ами като трябва 0,8, ние не ги спираме със закона да ни го дадат. Ние казваме: Не по-малко от 0,5 от брутния вътрешен продукт. Толкова. А оттук нататък живот и здраве! Ако дадат повече, ще кажем: Разбирате от земеделие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
За дуплика има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): От уважение към репликиращите ще взема думата, но просто да кажа, че уважавам всяко мнение и този плам, с който се отстоява мнението, е похвален и точно така трябва да бъде в пленарната зала. Аз, разбира се, не бих искал сега да повтарям доводите, които казах досега, и дайте върховния арбитър да си каже думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Чукаров има думата.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Моля ви, оставете вестниците и вникнете в това, което говорим, защото вече доста време обсъждаме един въпрос, който бе сравнително добре уреден в Закона за защита на земеделския производител, който приехме в 37-ото Народно събрание.
Аз няма подробно да се спирам на това, което е заложено в чл. 13 и това, което е направено като предложение от Парламентарната група на Народен съюз, защото то се доближава до това, което бе изказано преди малко и от проф. Христо Стоянов, и от господин Трендафилов. Изказвам само недоумението си и оставам учуден от позицията, която заема председателят на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и съжалявам, че не се въоръжих със стенограмите от изказванията и от този дебат, който сме водили в предишното Народно събрание, за да чуем каква позиция той е защитавал тогава. А позицията, която защитавахме тогава аз и той, беше, че трябва да бъде 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Напротив, ние сега дори слязохме малко по-долу и казахме "не повече от 0,3 на сто". Защо постъпваме така? Защото не искаме да оставим решаването на един такъв важен въпрос в ръцете на бюрократите и на чиновниците, тъй като чиновниците никога, никога не са гледали с добро око на земеделието.
Затова апелирам към всички тук да се обединим около това "не по-малко от 0,3" или 0,5. Дори да бъде 0,3 на сто от брутния вътрешен продукт, но да знаем, че тази цифра е фиксирана, че под нея не може да се слиза и няма да стане така, както стана тази година - вместо това, което беше записано в закона, че трябва да бъдат отпуснати 84 млрд. лв., бяха отпуснати само 30 млрд. лв., въпреки че беше записано. А ако го няма записано, представете си, че следващата година ще бъде отпуснат може би само 1 млрд. лв. за земеделието.
Затова още веднъж апелирам към всички да се обединим около тази цифра и наистина да сложим долна граница 0,3 на сто от брутния вътрешен продукт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров. Господин Чукаров, само че и Вие правите една грешка. Разглеждаме предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев. Предложението е 0,3 на сто от бюджета, а не от брутния вътрешен продукт.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Нали коментираме на цяло тази тема!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Коментираме, но коментирайте предложение, което ще трябва да гласуваме. След това има и други предложения, и Вие имате вече предложение въз основа на брутния вътрешен продукт. Но сега това, което разискваме, е предложение за 0,3 на сто от бюджета.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изказвам личното си мнение. Мисля, че едно от големите достойнства на този закон е т. 1 от ал. 1 на чл. 13. Това е един много важен момент в бъдещото изграждане на селскостопанското производство в България. Но към него не бива да се подхожда волунтаристично, със субективни оценки.
Една теория, която беше създадена във военнопромишления комплекс на Съединените американски щати и се нарича "Ценностен анализ", твърди, че във всяка система трябва да се задава целева постановка. Тоест, ние трябва да знаем ясно какви цели ще поставяме пред нашето селско стопанство. Но за съжаление целите не се създават от самата система, защото тя винаги има желанието да си поставя ниски цели, за да ги изпълнява.
Постановката, която изказа господин Костов като специалист в агрополитиката, че министърът на земеделието трябва да задава целта на развитието на земеделието, мисля, че е погрешна. Именно институцията, която създава правителството, трябва да му поставя целта, която то трябва да изпълнява.
Аз се обръщам към мнозинството, че то носи именно тази отговорност. А каква трябва да бъде целта, също не трябва да бъде обет на волунтаризъм. Тя трябва да бъде обективна. И аз мисля, че сериозен пример можем да вземем какви цели си поставят в Европейския съюз, там, където искаме от 2001 г. да ставаме членове - какви цели си поставят пред тяхното селско стопанство и с какви субсидии реализират тези цели.
Аз не бих искал да коментирам дали трябва да бъде 0,3 от брутния вътрешен продукт или от бюджета, защото като специалист не мога да претендирам, че разбирам добре агрополитиката, но бих ви препоръчал: не гласувайте сега и вижте там, където искаме да отидем, какви цели си поставят и с какви субсидии ги реализират. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Пристъпваме към гласуване.
Първата точка от предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев - отново обръщам внимание, в ал. 1, т. 1 накрая се прибавя "в размер, не по-малък от 0,3 на сто от него". Значи от държавния бюджет, затова защото т. 1 гласи: "ежегодна субсидия от държавния бюджет".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 160 народни представители: за 59, против 59, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
По този текст - той наистина и важен, има доста предложения да гласуваме. Това ще стане след почивката.
Давам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 1 до 7 май 1998 г.:
Питане от народните представители Екатерина Михайлова и Христо Бисеров към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно едногодишното управление на правителството.
Питане от народния представител Станка Величкова към Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно политиката на правителството в областта на индустриалната собственост.
Питане от народния представител Станка Величкова към Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно обновяването на законодателството по търговски марки, промишлени образци и интегрални схеми.
Има получени писмени отговори:
- от министъра на отбраната Георги Ананиев на актуален въпрос от народния представител Димитър Димитров;
- от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов;
- от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Златко Златев.
Пристъпваме към отговорите на господин Иван Костов - министър-председател на Република България.
Има думата народният представител Кемал Еюп да развие своя актуален въпрос относно намеренията за ново териториално разделение на община Кърджали. Заповядайте.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, като министър-председател на Република България Вие добре съзнавате, че промяната в статуквото на даден регион от страната е особено важен и от национално значение проблем. Пораждането на етнически напрежения на базата на такова искане от определени политически сили, е особено опасно както за националната сигурност на страната ни, като имаме предвид, че целият Балкански полуостров се тресе от етнически конфликти, така и за мира на Балканите въобще.
В тази светлина как Вие и Вашето правителство вижда решението на сложната ситуация в община Кърджали? Планирате ли или вече имате готови превантивни мерки, които няма да допуснат създаването на ситуация за етническо противопоставяне в Кърджали и околните селища?
Господин Костов, Вие сте информиран, че Споразумението за взаимодействие между политическите сили в тази община включва формации, които, нека ги наречем условно така, не съдействат за запазването на най-голямото постижение на нашата демокрация - мирния преход. Имам предвид политически сили като Българската национално-радикална партия, подкрепила режима на Саддам Хюсеин. Вашето правителство имаше точно обратно становище, изразено в една добра декларация. Също така ОКЗНИ, Обединения блок на труда и неизвестната за България ГИК. Тези извънпарламентарни сили, повечето непредставени и в местния парламент, настояват за ново териториално деление на общината. Не е известно на каква електорална база предприемат тези действия, но това е друг проблем.
На въпроса: смята ли Вашето правителство да подкрепя искания на политически партии, които с действията си създават ситуации, влияещи негативно на мира в райони със смесено население? Ако не смятате, то как ще ги парирате?
От друга страна, Вие, господин Костов, намирате ли за необходима намесата на изпълнителната власт сега в тази ситуация, и ако не намирате, то какви превантивни мерки бихте взели за париране на бъдещото разрастване на този проблем?
Благодаря Ви, господин премиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Еюп! Отговаряйки на Вашия въпрос, не искам, първо, да останете с впечатление, че подценявам въпроса, но искам да Ви призова да гледаме на него изцяло в рамките на закона, в рамките на Конституцията и разделението на властите.
На въпроса как виждаме решението на един преплетен политически казус на една местна власт, отговорът е естествен: ние нямаме прерогативи да се намесваме в правомощията на местните власти.
От тази гледна точка аз мога да дам само един добронамерен съвет от тази трибуна на Вас и на местното ръководство - кметско, общинско, да се прилага политиката на консенсус, да се търси съгласие, да се търсят пресечни точки.
Няма важен въпрос на местното самоуправление, както показва богатият опит на общините, където да няма многобройни пресечни точки на всички общински съветници и на кметската администрация, тъй като силата на местните интереси е много голяма.
Ако ме питате откровено какво би могло да се направи, би трябвало да се търси диалог, би трябвало да се търси и съпричастност на всички, които са представени в местния общински съвет, да участват при вземането на решения, да се споделя отговорността, особено като е създадено такова напрежение.
Аз не искам да се връщам назад във времето, но ми се струва, че местната власт - кметската и общинският съвет, направиха твърде много да се прекрати диалогът. Ако съдим по поведението на това Народно събрание и тук има много мераклии да се прекрати диалогът, да се спре политиката на консенсус, да се затръшне, ако е възможно, вратата между управляващи и опозиция. И виждате колко последователно, колко твърдо и търпеливо управляващите не дават да се прекъсне диалогът.
За съжаление тази мъдрост не беше проявена в необходимата степен в Кърджали. И сега ние изпадаме в странна позиция на безпомощност да казваме: ама, може ли правителството да ни оправи? На базата на кой закон точно да се намеси правителството? На базата на кой член от Конституцията Вие предлагате правителството да отиде и да оправи нещата? И как да ги оправи? Това е един вътрешен конфликт, граждански, вътрешен политически проблем.
Аз не искам въобще да се произнасям за това какви местни партийни или други структури участват в тази коалиция. Вие знаете, че партийно съм се произнесъл по този въпрос. Такава коалиция за Съюза на демократичните сили е невъзможна за предстоящите местни избори и в тези рамки аз мога да Ви отговоря, за съдбата на всякакви такива самозвани партии и прочие.
Това не означава обаче, че тези, макар и малки партии, непредставени в парламента, не функционират според законите на страната. Те са партии, имат право да изявяват някаква политическа позиция и го правят, възползват се добре.
Ние гледаме с разбиране на предложението на Евролевицата да излезем със закон за политическите партии, където наистина да понамалим малко тези възможности доста самозвани политици да се упражняват в българския политически живот, но това е някъде в бъдеще.
Въпреки това законът не позволява нито на правителството, нито на който и да било да въздейства върху граждански структури, каквито са политическите партии, тъй като те са регистрирани, създадени съобразно закона и заявяват своята позиция.
Аз не споделям Вашата тревога, че налице е опасност от етническо противопоставяне. За да има етническо противопоставяне, трябва да има големи сили, които да желаят такова нещо. Би трябвало по някакъв начин да бъдат привлечени, примерно, представители на правителството или самото правителство, или някои крупни власти в страната, за да предизвикат такъв етнически конфликт. Никой, нито съдебната власт в страната, най-малко парламентът, нито изпълнителната власт има каквото и да било отношение към тези въпроси. Така че как ще се роди етнически конфликт, като ние всички сме демократи? В демократично общество такова нещо не може да стане. Което отново ни връща на извода, че това си е местен проблем. За съжаление, не искам да ме схващате като недобронамерен, но управляващите в Кърджали не проявяват достатъчно сръчност, щом са допуснали да се стигне до развитието на такъв конфликт.
Няма никакъв етнически конфликт и никакво лошо отношение на правителството към смесените региони няма. Напротив, господин Еюп, аз ще Ви дам пример за Джебел. Една забъркана и от политици, и от местни власти интрига, много долнопробна, много нечиста - бяха измамени маса хора. И правителството принуди "Булгартабак" да отиде и да спаси положението. Аз възложих на Венцислав Върбанов, което въобще не му е работа - да се намеси в едни частни търговски отношения, за да спасим хората там. Специално правителството не може да бъде упрекнато по никакъв начин в недобронамереност към хората от смесените райони. И вие знаете това отлично.
Ето така смятаме да парираме етническите противопоставяния. Там, където имаме ресурс, и там, където има възможности, там, където можем да се намесим с добра воля и където има реални очаквания за ефективен изход, да го направим. Но кажете какво да направим в Кърджали? Какво можем да направим в Кърджали? Една каша, която е забъркана на място.
Това е моят отговор на въпроса. Изпълнителната власт няма намерение да влиза в конфликт със законите и да се намесва в такива неща. Няма средства за това, няма основание. Може би ще останете разочарован от отговора, но това са законите на България. Впрочем, призовавам всички да ги спазваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата за реплика господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Благодаря Ви за отговора, господин министър-председател.
Да, ние сме демократична партия, както и СДС. Добре казахте, че има закони и законите трябва да се спазват. Това е в основата на демокрацията, както и изборното начало е в основата на демокрацията. Добре дадохте съвет за диалог. В диалога водеща сила е по-силната страна, която е на власт. Добре е това да се има предвид и на по-високо ниво, на централно ниво, а не само да се дават съвети на регионално ниво.
Демократична партия сме и СДС е демократична партия, и Вие, като председател на СДС, господин Иван Костов, все пак има един факт, има една коалиция, където участва СДС, наравно с фашизоидни партии като Българската националрадикална партия, която прибра под крилото си бръснатите глави, скин хедс, които знаем как действат и в Германия, и във Франция срещу малцинствата, срещу евреите. А мисля, че и в България имаше подобен пример с разрушаване на гробището в Русе.
Именно това е много смущаващо, господин министър-председател. Вие бяхте на конгреса на Европейската народна партия в Берлин. Мислите ли, че тези действия, дали на регионално ниво или не, на СДС не биха попречили на демократичната партия СДС да се интегрира в Демократичния алианс в Европа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Еюп.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Отговорът е прост. Ахмед Доган да поиска среща с мен на политическа основа и ще си говорим политически. Тук е Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Александър Томов да развие своето питане относно политиката на доходи на правителството.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател! Проблемът за спада на реалните доходи на българското население стои отдавна в политическия дневен ред. Неблагоприятни тенденции в движението на този показател занимават всички правителства на България от 1990 г. насам. Намесата обаче по-често се изчерпва с козметични мерки за поддържане на доходите и поддържане структура на доходи, които са далеч от стандартите, към които се стремим. В нито един, или почти в нито един от случаите, тези мерки не доведоха до осезаема промяна. Вашето управление спря срива в доходите на населението в началото на 1997 г., без обаче да продължи тази политика през 1998 г. Компенсациите и увеличенията вследствие на редица мерки през пролетта на 1997 г. не бяха продължени през тази година. През последните месеци се потвърждават някои много сериозни неблагоприятни тенденции.
Силно обезпокоителен например е фактът, че непрекъснато спада делът на трудовите доходи в общия доход на българското население. Според официалните данни заплатата през 1997 г. средно е формирала само 37,9 на сто от доходите на българите. Дял, който е с около 7 на сто по-нисък от съответния през 1992 г. и повече от два пъти по-нисък от равнището на този показател в европейските икономики. В същото време непрекъснато се увеличава делът на приходите от домашно стопанство. През миналата година този дял е бил 24,9 на сто. Сега, в момента средно над 32 на сто от доходите си българите получават в натура. Нещо повече, социалните групи с най-високи доходи са и с най-голям дял, повече от половината на приходите са в натура, реализирани в личното им стопанство. Излиза, че за да си богат в България, трябва да имаш градинка, независимо че иначе си лекар, учител, висококвалифициран работник или държавен чиновник. (Оживление.) На езика на всички икономически теории и политически идеологии това се нарича натурално стопанство, или най-малко тенденция към такова. А социалните проблеми в тези условия не се регулират с възприетите от модерните общества политически инструменти.
Във връзка с това бих искал да Ви запитам, господин министър-председател, има ли Вашето правителство изработена политика на доходите и каква е нейната основна философия?
Второ, какви ангажименти към международните финансови институции по отношение на политиката на доходите е поело Вашето правителство за тази година?
Трето, какви са показателите по доходите, записани в проекта за ново тригодишно споразумение с Международния валутен фонд? Въпрос, който вълнува цялата българска общественост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин председателят ме попита защо не раздадем по една градинка на всички? Имат си, господин председателю, но не искат да ги работят. Всеки си има градинка. Всички си имаме градинки и знаем, но никой не ще да копае тук. (Весело оживление, ръкопляскания.)
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Томов! Проблемът за спадането на доходите през 90-те години винаги е бил на вниманието на всички правителства. Не може да се отрекат добрите намерения, като основни насоки и цели на политиката на доходите почти винаги е било обявяване или спиране на спада, или растеж. Специално предишното правителство обеща растеж на доходите и спад на безработицата. И аз съм длъжен тук да припомня, че този растеж стигна дотам, че средната пенсия спадна на 7-8 долара през януари и февруари 1997 г., а средната работна заплата - на 10 долара. (Неразбираеми реплики в блока на Демократичната левица.)
Чувам, че в левия преден ъгъл се разнасят някакви гласове. Искам да кажа, че слушах реч на канцлера Кол в Берлин. Той напомни глада през 1947 г. в Германия. И винаги трябва да се напомнят огромните провали на едно управление, за да не се стига отново дотам. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
Аз просто не искам да мисля какво щеше да се случи с българския народ, ако това управление беше продължило в същата посока. Защото екстрапулирайте тенденцията на спада на доходите по времето на последните месеци на Виденовото правителство, още преди да беше подал оставка, и вие ще видите, че в края на м. декември средната работна заплата беше вече 28-30 долара.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Това не е вярно!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Вярно е за съжаление. И точно тези големи катастрофи в сферата на доходите трябва да се напомнят непрекъснато. И точно тук вие трябва да получавате твърд отпор от обществото. Защото не може да продължаваме да се самозалъгваме както с възможностите на държавата в областта на политиката на доходите, така и с ресурсите, които могат да бъдат приложени в това направление. Огромният крах на политиката на доходите на социалистите дойде от това, че те причиниха една колосална инфлация, разрушавайки макроикономическата система на страната.
Ето защо, тръгвайки към отговора на въпроса, аз искам да кажа, че една политика на доходите трябва да се гледа винаги в здрави, разумни макроикономически рамки. Каквато и да било политика на доходите, откъсната от макроикономическата рамка, води неминуемо до този страхотен крах, който ние наблюдавахме в началото на миналата година.
Аз ще разкажа за движението на доходите през 90-те години.
През 1997 г. намалението на доходите на наблюдаваните домакинства в реален размер в сравнение с 1990 г. е с около 70 пункта. Това е наследството. Подчертаваме - на наблюдаваните домакинства, тъй като отчитаме, че в основни линии наблюдението не обхваща високодоходните домакинства, включително и тези с нерегламентираните доходи, по които не се плащат данъци, т.е. домакинствата, които са "на светло", а не домакинствата, които са в сенчестата икономика. Приблизително със същия процент е спаднал реалният размер на минималната работна заплата - 78,8 пункта; средната работна заплата - с около 64 пункта; базовият доход за социално подпомагане - със 72 пункта; средната пенсия - със 73 пункта; минималната пенсия - със 78 пункта. Това сме заварили.
Най-голям спад на доходите е регистриран през първата част на периода на 90-те години - с 30-30 и няколко пункта, минималната работна заплата с 20 и т.н.
През 1992 г. се наблюдава известна стабилизация на доходите, след което темповете на намаляването им продължават с променливи размери.
Второто шоково намаление на доходите е регистрирано през 1996 г., когато реалните доходи намаляха с около 32 пункта спрямо 1995 г. и сумарното им намаление спрямо началото на 1990 г. достигна 65 пункта. Това намаление беше понесено основно от получаващите минимални и близки до минимални равнища на заплатите и пенсиите. Тук искам да посоча това като пример за антисоциална политика на управляващата тогава Българска социалистическа партия. Защото ако говорим за социална политика, тежестите на реформата трябваше да бъдат разпределени равномерни. Всъщност най-силно пострадаха от намалението на доходите най-бедните хора, хората с най-ниски доходи.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): А сега?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ще дойдем и до сега.
Нарастващата инфлация в края на 1996 г. и особено през първите два месеца на 1997 г. доведе до нов срив в доходите на населението, като през първите два месеца на 1997 г. реалните размери на защитените плащания спаднаха с около и над 50 на сто. Още от м. февруари 1997 г. започна макар и частична компенсация на доходите, която продължи регулярно до м. май включително. От 1 октомври защитените доходи бяха повишени с още 10 на сто. През м. април същите тези защитени доходи достигнаха реалното си равнище в края на 1996 г., а в края на 1997 г. нараснаха с над 20 на сто, сравнени двата периода.
Естествено правителството за по-малко от една година не беше в състояние да осигури повишаване на доходите в средногодишен аспект при огромния спад в началото на годината. Реалният размер остана по-нисък от 1996 г. заради този първоначален спад с около 15 пункта, при спадане - напомням - на 32 пункта само за 1996 чиста година. Смятаме, че увеличението на доходите в края на годината заедно със стабилизацията на цените от втората половина на 1997 г., последните 6 месеца, ценовият индекс е 6,5 на сто, което е годишна инфлация около 13 на сто. Това стабилизиране може да се отчете като успех след шоковото намаляване на доходите и финансовото състояние на страната през 1996 и първите месеци на 1997 г.
Следва да се отбележи, че през годината с целеви помощи за отопление бяха подпомогнати около 600 хил. лица и семейства, а с помощи от Европейския съюз - около 500 хиляди. Ето, дотам доведе социалната политика на Българската социалистическа партия - 1 млн. и 100 хил. българи и български семейства да бъдат подкрепяни със социални помощи и помощи от Европейския съюз.
В своето питане Вие поставяте въпроса за намаляващия дял на доходите от работна заплата в общата структура на доходите на населението на страната. Това се обуславя преди всичко от рязко изменената социално-икономическа обстановка в страната. Преди това аз искам да отворя една скоба. Спомням си Вашите критики за първоначалното възстановяване на доходите през пролетта и м. май на миналата година. Вие тогава твърдяхте, че ще има инфлация. Всъщност инфлация нямаше.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ, от място): Имаше през лятото.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не, нямаше инфлация. Всъщност тези покачвания на доходите не доведоха до инфлация. Вие твърдяхте, че това ще доведе до срив в политиката на доходите до края на 1997 г. И това не стана. Напомням го нарочно, за да сме наясно кой от каква позиция се опитва да оценява политиката на доходите. Случва се да сбърка човек в политиката, особено в икономическите прогнози - също често срещано. За Вас специално това... (Веселост в блока на СДС.)
Връщам се на относителния дял на работната заплата. Това се обуславя преди всичко от рязко изменената социално-икономическа обстановка в страната. Доходите от работна заплата от 57,3 на сто през 1990 г. намаляха на 37,9 на сто през 1997 г. Но в този период настъпиха сериозни промени в заетостта и структурата на работната сила. Броят на лицата, които получават работна заплата, намаля от 3 млн. 855 хил. през 1990 г. на около 2 млн. и 200 хил. през 1997 г. или с повече от 40 на сто. Всъщност ние заварихме страната с над 600 хил. безработни. Увеличи се броят на безработните и лицата, работещи за своя сметка. В България има над 750 хил. регистрирани фирми. Тези доходи на тези лица не са включени, както знаете, в работната заплата.

При тези съществени промени в структурата на работната сила е естествено да се наблюдава и намаление на дела на работната заплата в доходите на населението. Впрочем това е структурата на доходите в европейските страни.
Като се има предвид изменението на структурата на заетостта, считаме, че е по-правилно да следим измененията в дела не само на доходите от работна заплата, но и доходите от труд, тоест включително доходите от предприемачество, лично стопанство и други доходи извън работната заплата.
Делът на доходите от труд в общата сума на доходите на населението се променя значително по-малко - от 71,8 на сто през 1990 г. на 69,3 на сто през 1997 г. Тоест българинът не е станал рентиер, продължава да живее от доходите си и от труд.
Нормално е в тези доходи една значителна част да заемат доходите от лични стопанства на населението, които също са доходи от труд. Още от 1991 г. се наблюдава тенденция на тяхното нарастване. Благодарение на тези стопанства една значителна част от населението понесе тежките години на прехода и все още поддържа приемливо равнище на потребление. При тоталната икономическа криза, обхванала страната, при загуба на хиляди работни места това бе и е най-добрата алтернатива за оцеляване и излизане от кризата.
Ние си даваме отлично сметка, че личните стопанства не само са източник на доходи за тези, които ги притежават и обработват, но са и възможност за преразпределение на доходи към децата и близките им в градовете.
Ние ще поощряваме развитието на този източник на доходи и занапред. Вярно е, че тези доходи не са характерни за модерните пазарни икономики. Но ние не би следвало да се откажем от тях, докато не се увеличи производството от останалите дейности, докато броят на безработните е все още висок и имаме нужда от разкриване на работни места, за което нямаме необходимите възможности.
Страна с географско и климатично положение като нашата, която разполага с благословена земя, можеща да носи доходи и да храни населението й, би следвало да поощрява получаването на доходи от земята, дори с риска да не бъде в крак с европейската мода.

Затова и парламентът със Закона за защита на земеделските производители прие специални облекчения при облагане на доходите от селското стопанство.
Политиката на доходите за 1998 г. е в съответствие с договореностите с международните финансови институции, съществуването на валутен борд в страната и основно в съответствие с макроикономическата рамка на държавния бюджет, приет в края на миналата година от парламента. С това започнах.
Ние отчитаме, че доходите на населението са ниски. Но не можем да си позволим необоснованото им от гледна точка на финансовите възможности на бюджета повишаване. Ще водим политика на постоянен, макар и бавен в началото, но стабилен растеж на доходите, в съответствие със стабилизацията на цените, вместо да последваме недобросъвестни съвети и да отидем към рязко увеличаване на доходите им в определен период, с произтичащата от това заплаха за макроикономическата рамка и валутния борд в страната. Тъй като в дългосрочен аспект това отново ще доведе до спад на същите тези доходи.
В политиката на доходите е възприет принципът на обвързване на трудовите възнаграждения и социалните плащания на населението, с наличието на трайни и стабилно формирани приходи. Единствено наличието на финансовите ресурси гарантира реален ръст на доходите.
В средносрочен план целта на политиката е осигуряване на реален растеж на доходите и социалните плащания, съответстващ на темповете на икономическия растеж на страната. Не можем да си позволим друго. Значи умерено нарастване без скокове, следваме положителните тенденции и изхождаме от принципите на финансово обезпечаване с ресурси.
Започналото стабилизиране и повишаване на покупателната способност на основните защитени доходи на населението през втората половина на 1997 г. продължава и през изтеклите месеци на 1998 г. То е резултат от една страна от повишаване на доходите с източник държавния бюджет и на осигурителните плащания - пенсии, обезщетения за безработни, а от друга - на овладяването на инфлационните процеси.
Политиката на доходите през 1998 г. за първи път от годините на прехода не си поставя за цел частична компенсация на доходите. Целта е да се постигне растеж на реалните доходи и съответно на покупателната способност на населението, т. е. увеличението на доходите да изпреварва очакваната годишна инфлация.
За 1998 г. доходите с източник държавния бюджет ще се увеличават, както вече е оповестено, с темпове, които да превишават разчетената инфлация в края на периода. Впрочем тук отново искам да вляза в полемика с черногледите критици на правителството, които при приемането на бюджета твърдяха, че 16,5 на сто инфлация е твърде ниска и във всички случаи ще бъде надхвърлена. Впрочем такива гласове имаше и в тази зала. Сега за мен е почти очевидно, че тази инфлация няма да бъде достигната. Това ще гарантира реалното нарастване на доходите не само спрямо 1996 г., но и средногодишното нарастване. По този начин ще можем постепенно да намалим и спадът на реалното равнище на доходите спрямо 1990 г.
Целта ни сега е да задържим инфлацията в разчетените размери. Изтеклите три месеца, вече четири месеца на годината, показват нарастване на цените по-ниско от първоначално разчетеното. При разчетена инфлация за първото тримесечие около 6,5 на сто е регистрирана инфлация средно за тримесечието 4,3 на сто. При положение даже, че е нарушена методиката за определяне на месечната инфлация и е отчетена по-висока, отколкото би се отчела, ако се спази твърдо методиката. Аз държа на това становище на Министерския съвет и мога да го докажа, ако се направи специално обсъждане в Комисията по икономическата политика. Но мисля, че много депутати вече знаят за тези нарушения в методиката. Но нека бъдат 4,3 на сто.
В същото време бюджетните плащания бяха повишени със 7 на сто, а пенсиите с 5 на сто. От 1 април бюджетните плащания бяха повишени с още 4,6 на сто, пенсиите ще получат по-чувствителното си увеличение на 1 юли.
Още веднъж посочвам, не смятаме, че заплатите и другите доходи ще пораснат изведнъж достатъчно, но ще нарастват трайно, макар и бавно в съответствие с възможностите на бюджета. Но още първата съпоставка в тези три месеца на годината, за които ние имаме данните за инфлация, и даденото увеличение на заплатите в бюджетната сфера показва, че вече има растеж на доходите, което вие сами констатирате от числата, и то на реалните доходи.
Що се отнася до държавните предприятия от реалния сектор, там действа механизъм на формиране на средствата за работна заплата, съответстващ на икономическото и финансово състояние на предприятията. Не може повече да си позволим необосновано нарастване на заплатите в губещи и неработещи предприятия. Няма никаква пречка за увеличаването на заплатите в печелившите предприятия без задължения към бюджета, банките и доставчиците.
Този механизъм на формиране на заплатите в реалния сектор е съгласуван с Международния валутен фонд и стриктно се следи за изпълнението му. Основните му принципи бяха обявени от правителството и при внасяне на проекта на държавния бюджет за 1998 г. в парламента и се спазват стриктно.
Що се отнася до показателите за доходите, записани в проекта за ново тригодишно споразумение, както ви е известно, те тепърва се уточняват, няма записани такива, обект на спор. Тази тема е дискусионна. Във всеки случай те ще бъдат в съответствие с възможностите на бюджета, в съответствие с ръста на производството, покачването на качеството на услугите и с нарастването на брутния вътрешен продукт на страната. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата господин Томов за два уточняващи въпроса.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уточняващите въпроси са само два. За съжаление господин министър-председателят, съгласно нашия много демократичен правилник може да говори по този въпрос колкото иска, а моят коментар е двуминутен, само две минути мога да коментирам.
Но във всички случаи въпросите са следните. Господин министър-председател, колко беше лятната инфлация за миналата година? И можете ли да съпоставите това с официално изразената от мен прогноза на страниците на печата през м. май с. г.?
Моето твърдение тогава беше много просто. Аз смятах, че масата на широките пари се разрасна прекалено бързо, което щеше да доведе до лятна инфлация. Така и стана. Грешката, съгласно публикуваната в печата прогноза и това, което стана през лятото, е само една десета. Може да се направи справка.

И вторият ми уточняващ въпрос, преди да направя коментар, е следният. Много Ви моля, бихте ли дали разяснения пред народното представителство има ли правителството данни колко са в момента трайно неосигуряваните или неосигуряваните за повече от 3 месеца лица в нашата икономика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз мисля, че дискусията за инфлацията е повече от очевидна, тя е ясна. Прогнозираната от правителството инфлация за 1997 г. се изпълни такава, каквато беше, и не се допуснаха никакви провали в посока на нейно завишаване. Къде точно е била разположена инфлацията, защо е била разпределена първоначално първата половина на годината, а след това е спаднала и т.н., няма никакво значение, според мен. Важно беше, че тази политика на доходите не заплаши бюджетната макрорамка. Това беше важното. Това е по първия въпрос.
А що се отнася до втория, аз си признавам веднага: нямам готовност да отговоря, тъй като това е въпрос, който изисква една много конкретна справка, изисква сериозна работа и проучване в съответните служби и териториални служби на страната. Опитите ни да получим убедителни данни, примерно, за безработицата, не удовлетворяват засега с качеството си (тези данни) изискванията на правителството. Така че е въпрос на проучване и аз се надявам, че и Националният статистически институт, и бюрата по труда ще решат този важен проблем на макроикономическото управление на страната. Аз съм абсолютно съгласен с Вас, това е много важен въпрос, ние тук не можем да се заблуждаваме, не можем да се подвеждаме по стари данни и не можем да строим политика на доходите и политика на заетост на тъмно.
Признавам, досега в тази държава ние сме действали на тъмно по отношение на тези данни. Както, впрочем, ще призная и нещо друго - както се действаше на тъмно по въпроса за зърното, както беше подведено и нашето правителство по въпроса за зърното. На нас, например, ни казваха, че няма да има зърно, че зърното е малко, че цената трябва да бъде не тази, която даде правителството, че трябва да е много по-висока. И добре, че не ви послушахме. Добре, че не послушахме тия, които твърдяха това нещо тук, в Народното събрание. Отворете и вижте дебатите!
Сега спорим със земеделския министър дали са ни излъгали и излишните количества са 600 или са 700 000 тона. (Реплики в залата.)
А тия, които ви послушаха тогава, впрочем, и не си продадоха зърното, висят сега с тези огромни количества и държавата се чуди какво да направи.
Държавна политика с лъжи и с фалшива информация не може да се прави. И аз приемам тази Ваша критична бележка и ще го направим. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата господин Томов да изрази отношение към отговора.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър-председател! Вие два пъти се отклонихте от текста при отговора и според мен два пъти сбъркахте. Първият път беше, когато ме обвинихте в това, че е невярна прогнозата за инфлацията за миналата година. Може да погледнете публичните справки. Казаха: една десета е разликата. Вторият път, защото през време на целия отговор Вие връщахте към управлението на Жан Виденов, което аз съм критикувал от самото начало и то по един много катерогичен начин - от 1995 г., от януари.
Какво обаче смятам, че във Вашата политика не е достатъчно в областта на доходите? Първо, тя е структурно, според мен, недостатъчна, да не кажа погрешна. Според нас прекалено голямо количество българи са на такъв праг на реалните доходи, че това влияе обратно върху макроикономическото равновесие.
Аз споделям истината, която изразихте, че без макроикономическо равновесие няма начин да се вдигат доходите. Но според мен доходите са на такова ниско равнище на цели групи от населението, че това намалява търсенето, блокира сегменти от пазара или най-малко задържа търсенето. И това е начална тенденция, която ще се задълбочи в края на годината.
Ако ние с Вас сме на различно мнение, то е заради следващата, ето тази есен, която идва. Ако се получи вътрешно оживление и оживено търсене, би било добре, ако не - ще се окажа аз прав.
Второто. Благодаря Ви за това, че признахте, но по наша оценка около 1 млн. българи не се осигуряват и затова сме внесли закон, който искаме да бъде публично обсъден.
На трето място. Подчертавам тези неща, защото копенхагенските критерии задължително искат за влизане в Европа определен социален минимум. Ние трябва да се съобразяваме и с него. Критериите са по-високи. Тоест, не могат доходите да бъдат изваждани от макроикономическото равновесие.
Вие не ми отговорихте на принципния въпрос. За миналата година - добре, но аз Ви казвам: нима ние не Ви подкрепихме тогава? Не отговаряйте за други. Аз отговарям за това, което е било наша политика. Но Ви казвам сега: нацията не знае какво е договаряно до този момент с Международния валутен фонд. И ние предлагаме публична дискусия по политиката на доходите от 1 януари 1999 г. Тази е фиксирана, блокирана.
Тук дискусията е действително по структурата на политиката на доходите, а не е за вдигане на заплати. И ние предлагаме принципна реформа с минимално почасово заплащане като база на бъдещото управление. Цифрата ще се уточни по-късно, когато се правят макроикономическите рамки, но ние искаме черната икономика, мътната да излезе на светло, да няма неосигуряване, да няма незащитени хора. Има експлоатирани хора до такава степен, че получават по 15-20 000 на месец в частния сектор и няма кой да ги защити. Затова повишаването на доходите е не самоцелен популистки въпрос, а въпрос на структурна реформа.
Завършвам, господин министър-председателю, със следното. Тъй като отговорът Ви беше частичен и само за миналото, а не за бъдещето в следващите две или три години, ние ще внесем до народното представителство с желание за публичен дебат в парламента по този въпрос, защото смятаме, че в навечерието на преговорите с Фонда по 3-годишна рамка - нека да бъде 3-годишна, по-добре за България - ние трябва да имаме ясна позиция по този въпрос и това не може да бъде позиция само на една отделна парламентарна група, дори тя да е мнозинство в този парламент.
Завършвам със следното: прогнозите се проверяват във времето и те са писани. И аз мисля, че тази прогноза, която правя днес, че тази политика на доходите е недостатъчна и че ниските доходи водят към едно нещо, което се нарича "нулев" или "отрицателен" икономически растеж при борд. Съгласявайки се с необходимостта от макроикономическа стабилизация и за в бъдеще, смятам, че е необходима друга политика на доходите, друга структура на тази политика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата народният представител Стефан Нешев да развие своето питане относно целите, стратегията и управленските решения на правителството за реализиране на прогнозирания брутен вътрешен продукт за 1998 г. в размер на 21 трилиона 637 млрд.лв. и прогнозната инфлация от 16 на сто.
Заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър-председател, основание на моето питане ми дава Програмата на правителството на Република България 1997-2001 г., раздел шести - "Средносрочна фискална стратегия", страница 25-27 с изведените 11 точки. По моя преценка управлението на ръководеното от Вас правителство през тези 11 месеца не само че не реализира целите, заложени в средносрочната фискална стратегия, но се реализираха и отрицателни резултати. За да не бъда голословен, ще Ви обърна внимание върху следното:
Нормалното обслужване на задълженията на държавата не става от създаден излишък от 4,5-5 на сто от брутния вътрешен продукт, а се изтеглиха допълнителни заеми от външни кредитори, надхвърлящи 1 млрд.щатски долара.
При изчисление в средногодишни цени за 1996 г. брутният вътрешен продукт за 1997 г. е със 7,5 на сто под равнището на 1996 г.
Очакваният стойностен обем на брутния вътрешен продукт по текущи цени за 1998 г. е 23 трилиона лева, като нарастването на обема в съпоставими цени се прогнозира да е между 1 и 3 на сто спрямо този за 1997 г. и не отговаря на заложения от Вас ръст от 4,15 на сто. При тази си прогноза сме отчитали влиянието на основни фактори, предпоставки и условия, които ще ограничат нарастването на производството и добавената стойност, като: силно стеснените рамки на вътрешното потребление от ниските доходи и завишените данъчни ставки. По предварителни данни продажбите на вътрешния пазар на промишлени предприятия са намалели с около 7 на сто.
Прогнозата за реалните доходи на домакинствата, които не превишават тези през 1997 г. не може да стимулира оживление на продажбите на вътрешния пазар. През 1997 г. продажбите на дребно при база 1996 г. е 64.6 процента, а нетният размер на приходите от продажбите е 67 процента от предходната година.
Нарастването на производството се задържа и от намаления износ, тъй като голяма част от традиционните пазари е загубена, а вашето правителство не е постигнало политически и икономически предпоставки за завоюване на нови пазари.
Допълнителен фактор за продължаващата стагнация на българската икономика е слабата инвестиционна активност на стопанските субекти и на населението, което силно влияе върху ограничаването на ръста на производството и създаване на добавена стойност.
Поръчките за инвестиционни стоки са незначителни в резултат на затрудненото финансово състояние на предприятията.
Процесът на приватизация протича бавно, тъй като няма ясна политика на правителството за приоритетите на България по отрасли и продуктова номенклатура в резултат на ефективен маркетинг на вътрешния и външния пазари, както и свързаното с това технологично и структурно обновление.
Към всичко това трябва да се прибави и обстоятелството, че реализирането на брутния вътрешен продукт през 1998 г. ще бъде повлияно и от негативните резултати в селското стопанство, породени от факта, че засетите площи с жито и ечемик са по-малко с 1.5 млн. дка спрямо предходната година.
Прогнозата за инфлация през 1998 г. е, че ще надмине 25 на сто при положение, че се запази съотношението на курсовете на долара и марката. Не е изключено величината на инфлацията да бъде надхвърлена в резултат на ревалоризацията на дълготрайните материални активи, което ще рефлектира върху повишаване цените на крайния потребител на вътрешния пазар, в т.ч. и на тяхното спекулативно повишаване.
Към това трябва да се добави спадът в производството на основни хранителни стоки, както и увеличението на цените на транспорта, водата, топло- и електроенергията, повишаването на административните цени, които заемат около 20 на сто от теглата при изчисляване на потребителските цени.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Къде е въпросът? Къде е времето?
СТЕФАН НЕШЕВ: Към инфлационните фактори косвено могат да се прибавят и повишени данъци, въведеният патентен данък за дребните фирми и еднолични търговци и измененията в здравноосигурителната система.
Господин министър-председател, моето питане е можете ли да обявите пред Народното събрание каква стратегия и управленчески решения ще вземе вашето правителство в резултат на които да се изпълни заложеният брутен вътрешен продукт за 1998 г., както и да декларирате разбивките по отрасли и сектори.
Към това моля да обявите и каква част от него ще се реализира при продажби на вътрешния пазар и съответно каква част ще се реализира при продажба на външните пазари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Нешев! Аз винаги съм имал трудности с разчитането на Вашите въпроси (ръкопляскания от мнозинството, шум и реплики в залата) и бих предложил на председателя на парламентарната група, на ръководителя на Парламентарната група на Демократичната левица... (Весело оживление в залата)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не обиждайте. Той не е от Демократичната левица.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Кого обиждам?! (Смее се.)
Добре, на Евролевицата, да ви помогне с експерт - истински - при подготовката на въпросите. (Шум и реплики в залата.)
Съвсем нелепо е да питаш във въпрос, че при създаден излишък от 4.55 процента от брутния вътрешен продукт са се изтеглили допълнителни заеми от външни кредитори, надхвърлящи 1 млрд. долара, след като е имало въпрос - негов, към мен, и аз съм му отговорил точно. Просто да си прочете отговора и щеше да види какво пише вътре. Аз съм дал официална информация.
Значи, аз просто се чудя има ли диалог между нас. Това действителен парламентарен контрол ли е или Вие се упражнявате в речи? (Ръкопляскания от мнозинството.)
Целият Ви въпросник е пълен с фактически грешки. Целият въпросник! И аз наистина се притеснявам, ако Вие минавате за експерт при задаването на въпроси в Евролевицата. Не искам нищо лошо да кажа, но ако искате ще седнем отделно и ще поговорим. Ще видите на колко места Вие просто говорите абсолютно несъстоятелни неща. Съвсем наизуст! Точно така - съвсем наизуст!
Въпреки това обаче аз съм се опитал съвсем добронамерено да отговоря на Вашите въпроси, впрочем както го направих и предишния път. Само ще Ви помоля просто да изчитате след отговора ми, при задаването на следващите си въпроси, и да се съобразите поне с част от информацията, която получавате. Тя специално е приготвена заради Вашия въпрос.
Правителството следва в своята икономическа политика стратегията и основните цели, заложени в Програма 2001.
Отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 1997 г. ще представи изпълнението на краткосрочните цели във фискалната област, заложени в Програма 2001. Тези цели бяха изпълнени, включително най-важната от тях - стабилизиране на макроикономическите параметри.
Разработената средносрочна стратегия за икономическо възстановяване и растеж в периода 1998-2001 г. представлява развитие и конкретизация на основните постановки в Програма 2001 на българското правителство в съответствие с условията за успешно асоцииране с Европейския съюз и членство в НАТО.
Вие оценявате като отрицателни някои резултати от тази макроикономическа стабилизация.
По-конкретно - относно първичния излишък на консолидирания държавен бюджет, така се опитвам аз да схвана Вашия въпрос. В съответствие с българското законодателство и Правилника на Народното събрание предстои внасянето от правителството в парламента на отчет за изпълнение на Закона за бюджета за 1997 г., където ще бъде отговорено подробно на този Ваш въпрос.
Средносрочната цел на правителството е първичният излишък да покрива точно лихвените плащания на бюджета, което е еквивалентно на нулев бюджетен дефицит.
Предвид очакваните значително по-ниски равнища на лихвения процент в сравнение с последните години, както и предвид очакваното намаление на размера на правителствения дълг, първичният излишък в средносрочен план ще намалява номинално, а също и като дял в брутния вътрешен продукт.
Реализирането на първичен излишък по-голям от лихвените плащания, с който да се покриват частично главниците по дълга не е цел на правителствената политика. И това многократно е било обявявано. Такъв излишък би бил постижим само за сметка на намаляване на разполагаемия доход на неправителствения сектор, което би наложило върху този сектор натоварване с неблагоприятни последици. Използването на външни кредити за финансиране на бюджета има поне две основания:
Първо, по този начин правителството не измества неправителствения сектор от националния кредитен пазар, т.е. оставя кредитен ресурс за развитието на неправителствения сектор.

Второ, използването на вътрешни източници за погасяване на държавните задължения, деноминирани в чужда валута, би довело до намаляване на валутния резерв на страната, което е нежелателно. Това беше и невъзможно през първата половина на 1997 г., когато имаше големи плащания навън, при валутен резерв в началото на годината под 700 млн. щатски долара, включително златото. И това няма да се уморявам да повтарям пред Народното събрание.
Финансирането на бюджета със заемни средства е съобразено със средносрочната стратегия на правителството за управление на държавния дълг. Ако се опитам грубо да преведа това, което Вие казвате: ако България беше върнала главница и беше увеличила първичния излишък или беше използвала валутния резерв, сега нямаше да има валутен резерв. И пак нямаше да стига.
Нулевият бюджетен дефицит означава нулево нетно финансиране. Тъй като постъпления в приватизацията са положителен компонент в брутното финансиране, то при нулево общо финансиране нетното финансиране със заемни средства става отрицателно, т.е. номинално намалява размерът на правителствения дълг.
Друг източник за намаляване размера на дълга е приватизацията с дългови инструменти. Съчетаването на двата източника заедно с растежа на брутния вътрешен продукт ще създаде условия в средносрочна перспектива отношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт на страната да достигне стойности близки до изискванията на Маастрихския критерий, за което аз вече съм ви отговарял.
В обобщение, процесите във фискалната област, които се развиха след м. февруари 1997 г. и са в резултат от провежданата икономическа политика, имаха силно положително въздействие върху финансовата система и реалната икономика.
Относно равнището на брутния вътрешен продукт през 1997 г. Според предварителните оценки на Националния статистически институт реалният спад на брутния вътрешен продукт през 1997 г. спрямо 1996 г. е 6,9 на сто. Вие боравите с първоначалната прогноза от 7,5 на сто, което беше прогноза от средата на миналата година. Проследяването на динамиката по тримесечия показва, че стабилизацията през второто полугодие е била съпроводена с реално възстановяване на брутния вътрешен продукт и растеж спрямо съответните тримесечия на 1997 г.
В обобщение: ефектът от провежданата икономическа политика през 1997 г. и особено от средата на годината, след въвеждането на борда, е бил изцяло положителен за икономическата активност.
Относно растежа на брутния вътрешен продукт през 1998 г. За равнището на брутния вътрешен продукт през 1998 г. съществуват множество прогнози. Като правило различните прогнози се отклоняват помежду си в зависимост от прилаганите методики и модели за прогнозиране. Поради това всяка прогноза има основание до момента, в който се изпълни нейният времеви хоризонт. Всяка прогноза подлежи на преоценка, ако в рамките на периода настъпят съществени промени в макроикономическите параметри.
В отговор на Вашия въпрос могат да бъдат посочени основанията, послужили да заложим реален растеж на брутния вътрешен продукт от 4 на сто. За нас това е средната прогнозна стойност на растежа, която при определени обстоятелства може да бъде надхвърлена. Очакванията си базираме на данните за второто полугодие на 1997 г. по елементи и сектори на брутния вътрешен продукт. Отчетът, за който Вие питате, ще бъде готов заедно с отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1997 г. Няма страна, която три месеца след като е изтекла годината да може да ви отговори на въпросите. И това между другото влиза в познанията на всеки експерт в тази област.
Потреблението. След спада си през първото полугодие на миналата година, през второто полугодие потреблението отбеляза реално възстановяване. Ако допуснем, че през 1998 г. то се дължи реално на възстановеното равнище и след като отчетем сезонността в потреблението, се получава реално увеличаване на потреблението с 9,4 на сто през 1998 г. в сравнение с 1997 г.
Инвестиционното търсене. Делът на инвестициите в брутния вътрешен продукт спадна през 1997 г. катастрофално поради кризата в началото на годината. Въз основа на ниския лихвен процент, на мерките за либерализация на вътрешния пазар и външната търговия, както и на инвестициите в приватизираните предприятия за 1998 г. очакваме инвестициите да възстановят дела си в брутния вътрешен продукт поне до 13,5 на сто. Долната граница за нарастване на физическия обем на износа, включително приходи от услуги, без лихви, е 3,4 на сто, получена въз основа на очакванията за растеж на брутния вътрешен продукт по сектори и за динамиката на относителните цени на изнасяните стоки. При това делът на износа в брутния вътрешен продукт ще възлезе на 50,2 на сто.
Реалното нарастване на потреблението и инвестициите, както и обвързаността на износа на България с вноса ще доведат до нарастване на физическия обем на вноса с 9,8 на сто. Първите два месеца обаче не показват такъв темп на увеличение. Очакванията за реален растеж по сектори са: индустрия с 1,5 на сто, услуги с 6,2 на сто и селско стопанство с 0,9 на сто.
Впрочем, тук искам да отворя една скоба, очакванията за спад на износа, според мен и вие боравите с това нещо, някъде по вестниците се носеше такова число, не се оказаха реалистични. Отчетите показват, че износът е спаднал с по-малко от процент през 1997 г.
Ролята на правителството за стимулиране на износа се свежда по наши разбирания до създаване на благоприятна икономическа среда - ниска инфлация, предвидимост и обща стабилност, както и сключване на съответните международни споразумения. Последното се свързва с успешно приключилите преговори за присъединяване на страната към ЦЕФТА, с промените във външнотърговския режим. Отстояването на завоювани пазари, както и завладяването на нови е обект преди всичко на управлението на конкретната фирма, а не на правителството. В този смисъл, ако самите производители не се погрижат да станат конкурентноспособни, правителството едва ли би могло да им помогне в по-голямата част от случаите. Нарастването на българския износ е преди всичко функция на качеството на призводствения цикъл, на маркетинг на ниво фирма, отколкото на програми за селективно насърчаване на износа. Правителството може да бъде само един от факторите, но не и основният, който ще спомогне за бързото нарастване на външното търсене на българските стоки и услуги.
Два основни проблема се опитваме да разрешим в момента. Единият проблем е сключване на споразумение за взаимна либерализация на условията на търговията с Република Турция. Като страни, асоциирани членове на Европейския съюз, ние имаме възможност да сключим такова споразумение за освобождаване от мита и либерализация на условията на търговията, което правителството си поставя за задача да свърши през тази година. И ако го направим, ние ще дадем сериозен стимул на българския износ за Република Турция.
Вторият проблем, който се опитваме да решим, това е отново да влезем в цикъл от преговори с руското правителство. Аз обявих, че съм поискал среща с руския министър-председател. Една от основните теми вероятно ще бъде тази, а именно нормализиране на митническите и данъчните облагания на българския износ в Русия. Очакваме да бъде потвърдено желанието за среща и евентуално преговори, този път сериозни, по този изключително важен проблем на българо-руските търговско-икономически отношения. Разчитаме на пробива, който вече имаме по една от важните теми и считаме, че този пробив може да бъде решен. И сега е моментът това да се направи. Ако успеем, това ще бъде начинът, по който правителството ще помогне за насърчаване на износа.
Относно инфлационните фактори през 1998 г. Влиянието на ревалоризацията. Поради сроковете за ревалоризация на дълготрайните материални активи би трябвало евентуалният им брой инфлационен ефект вече да се е проявил и да се е изчерпил. Спадът на производството на хранителните стоки, който беше характерен за миналата година, вече е преодолян и няма основания да се очаква скок в цените на основните хранителни стоки. Напротив, аз имам очаквания за противното.
Господин Нешев, авторитетът на един политик зависи от това колко правилни са му прогнозите за бъдещето. Аз не съм безгрижен за своя собствен политически авторитет и не си позволявам, както много хора, които съм видял в тези девет години, да си позволяват да говорят неверни неща и след това да се чудят защо изведнъж постепенно губят цената си в общественото мнение. Тук имаше един колега, седеше на Вашето място, който всеки месец, даже през две седмици излизаше със статии, в които казваше как ще се разгроми валутният борд на страната. Един път, два пъти, три пъти, пет пъти и изведнъж самият той се е унищожил в очите на общественото мнение поради неверните си очаквания. Така че трябва да се прави баланс между популизма, опита да се атакува правителството. И аз затова неслучайно посъветвах опозицията - че опозицията тогава е силна, тогава е конкретна, резултатна и ефективна, когато борави с реалните неща. А опозиция с очаквания, с фалшиви илюзии не може да се прави. Не можете да кажете: няма да бъде 25 процента! Ами какво ще ми кажете в края на годината, като не е 25 процента? Как ще гледате тази зала? Аз Ви питам, нали се съветваме взаимно, учим се на политика. Аз съм абсолютно сигурен, че 16,5 процента инфлация тази година не може да има. Ето, залагам моята дума срещу Вашите очаквания. Аз много пъти съм правил това нещо в тази зала. И винаги или в огромното число от случаите съм се оказвал прав.
Оценката за ефекта на либерализацията на цените на стоките и услугите, които все още подлежат на административен контрол, фиксирани цени и наблюдавани цени, е за принос в инфлацията от порядъка на 4,65 на сто. Тази оценка е направена с илюстративна цел, тъй като за някои стоки, например за електрическата енергия, промяна на цената до края на годината не се очаква.
Данъчната политика. Искам да Ви запитам, въпреки че не ми е работа, но все пак това е диалог и начин на отговаряне, по повод коментара за увеличената данъчна тежест при патентния данък или данъка върху кожарските и обущарските услуги или върху часовникарските и шапкарските услуги как това ще стимулира инфлацията? Става дума за общо 150 хиляди души, които се регистрираха по патентния данък. Вие знаете, че правителството намали патентния данък. Тези услуги имат незначителен дял в брутния вътрешен продукт. Значимите субекти, които бихте могли да наречете генератори на инфлацията, производителите на стоки, плащат от 60 хил. до 100 хил. и от 200 хил. до 300 хил.лв. годишно. Това е несравнимо по-малко от годишния данък върху месечната работна заплата от 200 хил.лева, която вероятно ще се постигне в края на годината, и Вие го знаете добре. Така че няма нужда от коментар. За мен поне няма нужда от коментар, не знам за Вас дали е достатъчно.
В заключение: моята прогноза за инфлацията срещу Вашата в края на годината. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата господин Нешев за два уточняващи въпроса.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин министър-председател, ще си спестя първия уточняващ въпрос, който беше свързан с износната политика. След това ще обясня защо го спестявам, Вие в известна степен дадохте информация по него. Ще оставя само втория си уточняващ въпрос.
Господин министър-председател, при сегашното състояние на икономиката е необходимо да започнат процесите за стабилизиране на индустрията, като се осъществят качествени и количествени промени в оформяне на адекватен за параметрите на държавата и за съвременната пазарна икономика модел на индустрията. Вие като министър-председател ще подкрепите ли внесения от Евролевицата и разработен с помощта на специалисти от Съюза на българската индустрия Закон за насърчаване на стабилизацията и развитието на промишлеността, който създава правно-икономическата среда, която да мотивира и насърчи промишлените предприятия в повишаване на инвестициите, иновацията им и активността, както и дефинираната роля на държавата във формиране и провеждане на национална промишлена политика? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Отговорът е кратък: не влиза в правителствените приоритети такъв законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Нешев да изрази отношение към отговора.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин министър-председател, искам първо да Ви кажа, че арогантното поведение е присъщо само на хора, които са слаби. Силните и можещи хора са толерантни и никога не са арогантни. Вие си позволихте да бъдете арогантен към един народен представител - това си остава за Ваша сметка.
Аз и сега ви говоря, че информацията, която ви изнесох за взетите от вас дългове през единадесетте месеца, е взета от библиотеката на Народното събрание въз основа на приетите решения с мнозинството, които са парафирани. Така че информацията ми е абсолютно коректна и точна.
Искам да Ви кажа, че ако има успеваемост в икономиката, информацията, която имаме за неплатежоспособността на общините, нямаше да бъде на това ниво, на което реално е.
Искам също да отбележа, че дезангажираността на правителството от каквато и да е икономизирана вътрешна и външна политика е пагубна за всяко правителство. Това е доказано от всички проспериращи страни. Вие сам потвърдихте, че не може една страна да реализира в своя брутен вътрешен продукт съответния раздел чрез износна програма, ако не се икономизира външната й политика под ръководството на правителството й.
Вие също некоректно отбелязахте, че ревалоризацията не влияе върху инфлацията. Ревалоризацията ще повиши цените, тъй като отчисленията за амортизация, които ще бъдат многократно по-високи, ще рефлектират върху ценообразуването. И няма стопански субект, който да не ги отрази или да ги поеме за своя собствен икономически фалит. А при положение, че и доходите, както Вие твърдяхте преди малко, ще бъдат завишени, аз не виждам как инфлацията няма да се реализира в пълния си вид. По повод на онези фирми, които посочихте по патентния данък и които не играят съществена роля в търсенето на вътрешния пазар, искам да ви кажа, че от началото на годината досега 250 хил. фирми са приключили своята стопанска дейност благодарение на успешно провежданата от Вашето правителство политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Преминаваме към отговори на заместник-министър председателя и министър на промишлеността господин Александър Божков.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своя актуален въпрос относно разрешаване изваждане на активи от "Пивиконсерв" - ЕАД, Монтана.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин заместник министър-председател, колеги! Проблемът, който поставям, е свързан с една община, която за съжаление в продължение на години вече не го решава. И то не го решава не защото не зависи от някого, не го решава, защото този някой протака въпроса. От миналата година досега се надявах на доброто взаимодействие между две министерства - на строителството и на промишлеността - за да бъде решен този въпрос. За съжаление обаче търпението, господин Божков, ми се изчерпа и тъй като бях писал многократно писма и до Вас, реших от парламентарната трибуна днес да чуя отговора Ви.
Съвсем накратко. Става дума за изваждане на активи от едно консервно предприятие, това е помпена станция, за да може да се реши проблема на голяма част от жителите на община Бойчиновци, свързан с тяхното водоснабдяване, така че 250 човека от квартала, който е близо до комбината, и още 500 - от Портитовци, най-после да имат нужната в количество и в качество вода.
И тъй като господин Божков в момента дава надежди, че въпросът е решен, аз ще си спестя всички други аргументи, които съм имал предвид, защото наистина цяла година да се бави един такъв проблем, при наличието на всички възможности да бъде решен от раз и не за повече от месец, просто налагат всякакви изводи.
Спирам до тук. Струва ми се, че е най-добре да изчакам отговора на господин Божков и след това да продължа своя коментар, ако се налага. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Статков, госпожи и господа народни представители! Съвместната работа на трите институции - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенцията за приватизация и Министерството на промишлеността, доведоха до следните заключения.
Очевидно е, че дружеството "Пивиконсерв" ЕАД - Монтана, към момента е в много тежко финансово състояние и е пред фалит. Към момента то няма никаква производствена дейност. Същевременно обаче, за щастие, приватизационния проект на "Пивиконсерв" е в много напреднала фаза. Приета е приватизационната оценка и приватизационния меморандум. Предстои изпращането на писма-покани до потенциалните купувачи за закупуване на приватизационния меморандум и документация за подаване на оферти.
Помпената станция N 2 представлява актив с прилежащ терен от 30 дка земя. Отписването на същата от баланса на "Пивиконсерв" ще доведе до намаляване капитала на дружеството и би затруднило значително приватизационната процедура, с оглед спазване разпоредбите на Търговския закон, касаещи намаляването на капитала - чл. 201 и следващите.
При забавяне на приватизационната процедура няма да се осъществи сделка и дружеството ще изпадне в несъстоятелност, което няма да помогне никому.
По информация от изпълнителния директор на дружеството, ако Помпена станция N 2 бъде безвъзмездно предоставена на Търговско дружество "В и К" - гр. Монтана, бъдещият собственик ще осъществява производствена дейност с намален капацитет в рамките на 30 на сто. Затова Агенцията за приватизация с едно писмо предложи едно добро решение на Министерството на промишлеността и Министерството на регионалното развитие и благоустройството - да бъде разпоредено учредяването на право на ползване от страна на "Пивиконсерв" - Монтана, на "В и К" ЕООД - Монтана върху Помпена станция N 2.
При сключването на приватизационния договор се предвижда в него да бъде включена клауза, която ще задължава новия собственик на дружеството да осигури изпълнението на всички права и задължения, произтичащи от така учреденото право на ползване. Това задължение ще бъде скрепено с надеждната санкция.
Ако проблемът с Помпена станция успеем да го решим така, а нещата вървят към такова решение, няма да бъде намален капитала на дружеството. То няма да изпадне в несъстоятелност. Ще има възможност да работи с пълен капацитет. Приватизационният проект ще бъде финализиран в кратки срокове и ще бъде решен, което е най-важното за Вас, разбира се, като народен представител и за нас, като правителство, ще бъде решен въпроса за водоснабдяването на тези квартали от град Бойчиновци.
Мисля, че това е решение, което удовлетворява всички и позволява едновременно да се реши въпроса с водоснабдяването, да се извърши приватизацията и Помпената станция и предприятието да работят. Благодаря ви.
Разбира се, благодаря Ви и за активността, защото без Вашата намеса тези неща сигурно щяха да се забавят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата за реплика господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Разбира се, всеки един от нас се стреми да търси решение на проблемите в рамките на своята компетентност. Но аз бих искал да не се чака да се поставя от трибуната определен въпрос, за да бъде решаван.
По отношение на самото решение, което господин Божков предлага, ми се струва, че това е решение, но не най-доброто. Определено считам, че процедурата по приватизация, която ще се проведе, ще бъде забавена. По същество това ще отложи решаването на проблема, тъй като в момента Помпена станция N 2 не се поддържа на това равнище, на което трябва, защото няма средства, господин Божков. Вие сам казахте, че "Пивиконсерв" е в лошо финансово състояние. Освен това Портитовци, което трябва да бъде водоснабдено също ще чака. Разбира се, решенията в края на краищата ги взимате вие.
В този смисъл моята настоятелна молба е, от една страна, да бъде ускорена процедурата. И на следващо място, най-после в това, което Вие поемате като ангажимент, в клаузите за приватизационния договор да има и контрол, защото на много места контролът го няма, господин Божков. Вие сега обещавате, че проблемът ще се реши по този начин, което все пак е решение, но, ако след това контролът го няма, и премине в частни ръце, ще има изнудване. Хората и общината ще бъдат изнудвани от новия собственик за вода, която е изключително на общинска и държавна земя в момента, господин Божков, която е извън рамките на предприятието. Така че се надявам днешното Ваше изказване, което сигурно е чуто и от хората в Бойчиновци, да подлежи наистина на изпълнение.
В този смисъл Ви припомням още няколко неща, с което ще завърша, които са отправени към Вас, свързани с "Електроснаб" - Вършец, с "Пима" - Монтана, с "Прециз" - Монтана. Не чакайте от тази трибуна аз да Ви напомням за това, че не се изпълняват Ваши ангажименти, за това, че проблемите нарастват и че ние като народни представители не можем да стоим, буквално казано, и да обясняваме или по-точно да се мъчим да обясним, че правителството на Република България чака да го поканим от трибуната, за да изпълни своите ангажименти. Приемете го в най-добрия смисъл и вземете мерки, защото нещата в нашия регион в рамките на министерството, за което Вие отговаряте, са много тежки.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Статков, човек да не Ви похвали. Аз Ви казах, че благодаря за Вашата настоятелност, Вие ми изнесохте цяла лекция, че ако не сте Вие в Монтански район всичко ще пропадне. Недейте така! Има някакъв баланс на въпроса и отговора. Но може би аз не съм обяснил достатъчно добре.
Учредяването на право на ползване ще стане още докато е държавно "Пивиконсерв". Веднага ще стане. А при приватизацията просто новият собственик ще се задължи да прилага това право, да изпълнява клаузите срещу съответната санкция, за което също Ви казах. Така че контрол и санкции ще има. Не се притеснявайте, ние не сме чак толкова загубени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Иван Костадинов Иванов да развие своето питане относно участието на държавен служител в управление на фирми.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! За състоянието на националната ни икономика от голямо значение е освен общия климат за бизнес, който държавата създава, и начинът, по който се управляват българските фирми.
Както е известно болшинството от тях са акционерни дружества и се управляват от съвети на директорите, т.н. бордове. Затова е много важен техния състав, професионалната подготовка и квалификация на техните членове.
С идването на власт на ОДС вашето правителство започна масова смяна на съставите на тези бордове. Подменени са вече хиляди специалисти. До този момент единствено мащабът на уволненията и назначенията отговаря на определението "всеобхватност на реформата". Реализацията й остава на равнище и уволнение на заварените, в болшинството добри специалисти, за да дойдат нашите, като правило, без минимум експертни качества и без образование.

Какъв е механизмът, по който се извършват тези подмени? Местните структури на СДС правят предложение пред областния управител, който институционализира тези предложения до съответния министър.
Вторият път е личният контакт на активисти, народни представители - членове на НКС на СДС, директно с министъра. И двата пътя са резултатни - съответният министър издава заповедта за назначение. Естествено е, че там няма мотиви за уволнение на старите, липсва проверка на качествата на новите. Те, разбира се, са със заслуги към новата власт и трябва да бъдат възнаградени. Лошото е, че нямат нито образование, нито подготовка, за да се справят с възложените им задачи. Стотици са вече тези примери.
Сервитьорка на заместник-председател на регионално ръководство на СДС в Бургас - в борда на фирма за резистори. Съпругът на министър Михайлова, със средно образование, - в борда на "Алумина" - Шумен. Вашата секретарка е в борда на "Гарант филтър" - Овчарово. Вие пък с нея не можахте да се разберете и тя не разбра, че сте казали, че е инженер и си призна, че няма висше образование, и т.н., и т.н.
Какво правят тези хора в бордовете?
Първото е, разбира се, да си вземат редовно възнагражденията от 500 хиляди до 1 милион на месец за участие в четири заседания годишно.
Второто е да внимават при приватизацията фирмата да отиде в ръцете на когото трябва. Вече видяхме как се работи по приватизацията на русенските фирми "Хлебна мая" и "Оргахим".
Многократно през последната година народни представители от Демократичната левица, включително и аз ви предупреждавахме, че това представлява сериозна опасност за българските фирми и за българската икономика като цяло. Неумението на неквалифицираните хора да управляват добре, прекъснатите връзки, защитата на частни икономически интереси, недоверието на традиционни чуждестранни партньори към новите ръководства доведе до ограничаване на пазарите и свиване на производството.
Според официални данни на Националния статистически институт брутният вътрешен продукт за 1997 г. е намалял с 6,9 на сто спрямо 1996 г. - онази, катастрофалната, под управлението на социалистите година.
През март всички отрасли вървят надолу, без строителството, поради сезонни причини. Най-зле е промишлеността - спадът за месец е 11 на сто. Поръчките към предприятията намаляват и се трупат запаси от готова продукция. Производствените мощности са натоварени едва 50-60 на сто. Само 10 на сто от предприятията в България използват напълно мощностите си.
Това са данни от Статистическия институт, господин заместник министър-председател.
В моя избирателен район Русе няма фирма, която да работи по-добре след смяната. Примерите са десетки.
В "Латекс" - Бяла, вече трети месец не получават заплати. Новият управител на "Напорни тръби" за шест дни присвои шест милиона лева. Ръководството на "Агромет" - Бяла, след като не можа нищо друго да направи, изсече и продаде деветдесет и четири бора от двора на предприятието на свои хора, защото не се водили в основния му капитал и т.н.
Тревогата ми за състоянието на българските фирми и информацията, че едни и същи хора са в по няколко борда ми дават основание да отправя към Вас, господин заместник министър-председателю, следното питане: в колко и кои съвета на директорите или надзорни съвети на фирми, в които държавата има някакво участие, е включен началникът на Регионалното бюро на Агенцията за приватизация в Русе Цветан Добрев и като чий представител? Има ли случаи на участие на държавни служители или активисти на СДС в повече от два директорски борда? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Началникът на Регионалното бюро на Агенцията за приватизация в Русе Цветан Добрев е определен с моя заповед от 14 март 1997 г. за представител на държавата в "Приста" - АД, Русе. На последващото общо събрание акционерите на "Приста", която е 67 на сто в частни ръце, избират господин Добрев за член на съвета на директорите. По това време господин Добрев е безработен. Хубаво е все пак да разберем кой е този господин Цветан Добрев, който толкова много Ви безпокои.
Господин Добрев преди всичко е инженер, с 35 години стаж. Господин Добрев е бил 21 години главен проектант в "Машпроект" - Русе. Господин Добрев е бил заместник-кмет на кметство "Приста", град Русе. Господин Добрев е бил председател на общински съвет на община Русе. Господин Добрев близо четири години беше отличен ръководител на Регионалното бюро на Агенцията за приватизация в Русе. Аз го назначих през 1992 г. Не го закачи Ренета Инджова, не го закачи Божидар Кабакчиев, не го закачи повече от година дори Веселин Благоев, докато не се намесихте лично Вие, господин Иванов, и тогавашният областен управител Заяков и чисто по комунистически, чисто политически накарахте Веселин Благоев да уволни Цветан Добрев и го оставихте безработен. Затова беше безработен господин Добрев, когато го назначих за държавен представител в "Приста". Затова беше безработен господин Добрев, докато Александър Съботинов не го възстанови на полагащото му се място на началник на Регионалното бюро на Агенцията за приватизация в Русе. Естествено беше, че ще го възстанови, след като освен огромния си трудов стаж и опит в приватизацията, господин Добрев има допълнителни квалификации по такива въпроси, по които Вие вероятно не сте и чували, като финансов анализ и стопанска оценка, приватизационни методи, секторен анализ, корпоративно финансиране, управление на инвестиционни фондове и други.
Сигурно управителният съвет на приватизационния фонд "Света София" е имал предвид тези качества на господин Добрев, когато го е определил за свой представител във "Фуражи" - АД, Две могили и "Лакта" - АД. В тези бордове участва.
Господин Иванов, Вие все пак може би знаете, че аз не мога да разрешавам и да забранявам на приватизационните фондове и на акционери на предприятия с местно участие да гласуват доверие на определени личности и не мога да командвам кого да избират за свой представител и за свой мениджър в дадено дружество. Въпреки че един Ваш колега наскоро упорито ме караше да давам обяснение защо председателката на СДС в Айтос, за която Вие преди малко говорихте, била член на съвета на директорите на едно частно предприятие. Не ми се иска всеки път тук да разяснявам на парламентарната ви група каква е разликата между държавна и частна собственост. Вероятно защото е безсмислено. Вие нищо не сте разбрали за тези осем години, както показа и последният ви конгрес.
Колкото до втората част от въпроса Ви, веднага ще Ви успокоя. Правителството взе решение държавните служители да участват само в един управителен или контролен орган на търговските дружества. Изпълнението на това решение вече е в ход.
За Ваша информация само ще Ви кажа, че когато преди година и три месеца поех Министерството на промишлеността, заварих служители назначени от вашите социалистически министри Вучев и Дачев в 5 - 6, дори и 7 борда. Ако някой народен представител ми зададе въпрос за това, готов съм да предоставя информация.
Колкото до активистите на СДС, участващи в бордове, дай Боже всичките да са като господин Цветан Добрев - с тази квалификация и с този опит. Аз поне съм сигурен, че голяма част от членовете на СДС са високообразовани и морални хора, ползващи се с уважението на хората. Нали затова всъщност СДС спечели изборите, а БСП така катастрофално ги загуби.
Вие тук ми поставяте въпроса колко активисти на СДС участват в повече от два борда. За голямо съжаление не мога да Ви отговоря, защото би било добре да изясните първо какво е според Вас това "активист на СДС"? Включвате ли в групата на активистите всичките членове на местни клубове - около 50 до 70 хиляди души? Или пък ръководствата на местните клубове - около 5 хиляди души? Или пък членовете на общински ръководства - около 1000 души? Или пък членовете на регионалните ръководства - около 400 души? Или пък членовете на Националния съвет - над 150 души? Или пък членовете на НИС? Нас ни знаете по име.
Аз самият съм член на три борда. Единият е един син национален всекидневник по партийна линия и на два като вицепремиер и министър на промишлеността на Държавния фонд за реконструкция и развитие и Банковата консолидационна компания. Казвам ви веднага: аз съм син активист и съм член на три борда. За голямо съжаление, трябва да членувам в тези три борда, защото това ми е задължение като министър.
А понеже сте депутат от Русе и вероятно Ви интересуват русенските сини активисти, опитах се да направя една проверка за тези, които според мен бихме могли да наречем русенски активисти, регионалното и общинското ръководство, мога да Ви кажа следното.
Регионалното ръководство - Тодор Бонев, председател - не участва в бордове; Мира Радкова, заместник-председател - не участва в бордове; Стоил Петров, заместник-председател - не участва в бордове; арх. Светозар Панайотов, заместник-председател - не участва в бордове; Бисерка Христова, заместник-председател - не участва в бордове; Драгомир Дамянов, заместник-председател, управител на приватизираната фирма "Жокей"-ООД, Две могили, бивша общинска приватизирана, и член на съвета на директорите на "Модул" - АД, Бяла; инж. Маргарита Гарвалова, секретар, член на съвета на директорите на "Екогея" - ЕАД, Русе.
Общинско ръководство на СДС - Русе:
Тодор Бонев, председател - не участва в бордове;
арх. Светозар Панайотов, заместник-председател - не участва в бордове;
инж. Цонка Цонева, заместник-председател - не участва в бордове;
проф. Петър Ненов, заместник-председател - член на Управителния съвет на "Тежко машиностроене" - Русе;
инж. Венцислав Атанасов, заместник-председател - член на Управителния съвет на "Тежко машиностроене" - Русе;
Драгомир Драганов - изпълнителен директор на "Металснаб" - Русе;
Йордан Демелов, секретар - не участва в бордове.
Аз мисля, че оттук нататък просто не знам какви ще бъдат Вашите два уточняващи въпроса, но ако ще ме питате за конкретни хора, надявам се, че ще мога да ви отговоря. Ако не мога да Ви отговоря сега, ще Ви отговоря допълнително. Но ако ще се качите на трибуната отново да правите съмнителна политическа пропаганда, аз ще седна и просто ще Ви слушам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Иванов за два уточняващи въпроса.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Божков, Цветан Добрев изобщо не ме притеснява. Притеснява ме въпросът как си върши работата в Агенцията за приватизация и как едновременно членува, работи и управлява три фирми. Казват, че Ви бил близък, но аз на такива неща вече не обръщам внимание, откакто Иван Костов каза, че "братовчедът" в България е нормално да бъде близък човек.
Въпросът е, че тези три фирми са с различен характер на работа - "Приста" прави кожи, "Фуражи" произвежда фуражи, а "Лактис" - Бяла - произвежда сирене и кашкавал. Като казах "Лактис", се сетих, че и нашият уважаем колега от Парламентарната група на СДС Красимир Каракачанов участва в този борд. Госпожица Михайлова каза, че нямало такива народни представители от СДС. Може би някои хора е пропуснала.
Тревожи ме това, че един човек представлява в една фирма държавните интереси, а в други - частни, както е и с Фонда "Света София". И Вие май имахте някакво отношение към този фонд.
Въпросът ми е: смятате ли за нормално, че държавен служител може да представлява частни интереси в бордове на фирми?
Вторият ми уточняващ въпрос е във връзка с мое питане отпреди 8 месеца около участието на Йордан Георгиев, бивш областен координатор, известен около хлебната мая, участващ в четири или пет борда. Тогава казахте, че е само в един и ще го махнете веднага. После потвърдихте дори и писмено, че е бил в пет през м. август, по-късно - в четири, и ми казахте да Ви попитам след една седмица, за да се уверя, че Вие сте го сменили. Питах Ви след два месеца, оказа се, че още е там. Сега, шест месеца след това, отново Ви питам: Йордан Георгиев още ли е член на Надзорния съвет на "Кремиковци" и на борда на "Ел. кабел" - Бургас? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Иванов! Вие неколкократно използвате парламентарната трибуна, за да правите, бих казал, непочтените си намеци. Аз обаче съм човек, който няма какво да крие, и мога да Ви кажа: да, Цветан Добрев е човек, когото изключително много уважавам. Мога да го нарека с гордост мой приятел. Запознах се с него, когато го назначавах за началник на регионалното бюро през 1992 г. Оттогава го познавам, първоначално като мой подчинен, а след това като човек, когото наистина уважавам за неговите човешки качества, за неговата професионална кариера и за възможностите му да управлява. Явно е, че и други са го оценили. Аз нищо лошо не виждам в случая, че той не е изпълнителен директор на нито едно предприятие, а е член на борда. Много хора, които работят на друго място, са членове на съвета на директорите в други предприятия. Това е нормална практика и Вие го знаете, това е било оценено и от други предприятия. Разбира се, че ще участва в частни предприятия. На него това му е работата - да ускорява приватизацията. Той е специалист по приватизацията. (Шум и ръкопляскания в блока на БСП.) Ако за вас приватизацията е мръсна дума, никак не се чудя защо никаква приватизация не направихте. Това е резултатът. Дори и всичките ваши приватизационни сделки, които бяха сключени през управлението на вашето правителство, знаете до какво водят.
Вчера бях в Пловдив и отново видях вашият колега Стойчо Шапатов докъде е докарал "Чайка" - Пловдив, като председател на съвета на директорите. Това е социалистическата ви приватизация. Кадърните хора ще участват и в държавни, и в частни предприятия, защото бъдещето е на частните предприятия и няма никаква причина да не участват.
По отношение на Йордан Георгиев в момента не мога да Ви дам информация, защото не сте ми го записали във въпроса. Ще проверя и ще отговоря в рамките на 24 часа, но мисля, че е излязъл вече отвсякъде, въпреки че, както знаете, следствието срещу двамата беше прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Има думата господин Иванов да изрази отношение към отговора.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Попитах Ви за Йордан Георгиев, защото тогава много убедено ми казахте, че политическото Ви разграничение решава проблемите. Оказа се, че си го държите в бордовете. Даже го взехте в НКС на СДС, а на жена му намерихте работа в Президентството.
По въпроса за преплитане на държавните и частните икономически интереси - виждам, че не Ви тревожи и се учудвам, господин Божков, но впрочем сигурно е нормално за Вас, такива са Вашите разсъждения и въпреки уверенията на Иван Костов, че всичките министри са излезли от частните си фирми, Вие самият много добре знаете, че юридически не сте излязъл нито от АСЕТ "Консултинг", нито от Института за оценки и инвестиции. Вие много добре знаете, че преди няколко дни - съвсем скоро, премиерът в Страсбург каза: времето на суперкорупцията в България изтече. Основният аргумент беше, че вече няма сливане между икономическата и политическа власт. Там сигурно могат да повярват. Но президентът, не разбрал какво каза премиерът, в Дупница заяви, че в бордовете трябва да влизат добре подготвени и квалифицирани хора, а не да бъдат хранилка за политици. Точно така е, господин президент, много сериозна хранилка е, ако слушате сега радио. Според икономистите всеки месец оттам изтичат около 10 млрд. лева от джобовете на политици и на активисти, разбира се, знаете, че става въпрос за "сини".
Премиерът казва, че веднага ще реагират на това, само че не забелязвам Вие да реагирате, а той Ви натовари Вас, господин Божков, да отговаряте и да решите този проблем. Като знам обаче през последната година какви акции за хвърляне на прах в очите на хората по различни проблеми са проведени и с Ваше участие, аз искам да кажа на тези активисти: тревожете се и се гответе, могат и да ви разместят от един борд в друг. А за българската икономика? На българската икономика - жална й майка! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Министърът има право винаги да вземе думата.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Няма право по процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не ме учете на правилник. По всяко време един министър има право да вземе думата в парламента.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): За министъра не се допуска реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не става въпрос за реплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Изобщо не става въпрос за реплика.
Уважаеми господин председател, аз Ви моля да вземете мерки в съответствие с правилника на Народното събрание за това, че народният представител от Русе Иван Иванов произнесе от трибуната на Народното събрание две лъжи.
Моля Ви в съответствие с правилника да вземете отношение. Никога не съм бил съдружник в АСЕТ "Консултинг". Това го знае господин Иванов, защото го беше проверил внимателно, а в Института за оценки и инвестиции просто е невъзможно да бъда съдружник, тъй като поради невнасяне на началния капитал бях изключен още преди регистрацията.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Сега ще Ви дам справката.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Кажете. Като изпълнителен директор може би някога са ме водили, след като съм си подал оставката.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): А, това е друго.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Ако на Вас не Ви е ясно каква е разликата между съдружник и изпълнителен директор, значи по-хубаво да не излизате на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Преминаваме към отговор на актуални въпроси и питания към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев.
Първият актуален въпрос е от народния представител господин Георги Михайлов относно проблеми, произтичащи от Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и действията на областната управа в гр. Ловеч.
Имате думата.

ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Бакърджиев, уважаеми колеги народни представители! След приемането на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост възникнаха множество проблеми, свързани главно с разделянето на двете собствености. И това беше естествено. Защото никой закон не е съвършен. По-лошо е това, че по изкуствен начин бяха създадени проблеми от страна на държавните органи, в случая Областната администрация - Ловеч.
Съгласно Закона за държавната собственост областният управител е овластен да разпорежда отписването на недвижимите имоти от регистрите за държавните имоти, които са преминали в общинска собственост по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за общинската собственост.
Тук обаче, било то по волята на областния управител, или по тази на негови подчинени, се намира начин да се затормози работата, особено на община Плевен. Отказва се отписването на такива имоти, които безспорно са преминали в общинска собственост. Издадените заповеди с отказ за отписване най-често са неправилно мотивирани. Характерен е случаят с административната сграда на община Плевен.
С писмо N ОДС 06-00-77 от 25 ноември 1997 г. до областния управител в Ловеч община Плевен е поискала отписването на сградата, в която осъществява функциите си. Независимо от етичните разпоредби на § 7, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 2, т. 6 от Закона за общинската собственост, областният управител е издал Заповед N 25-73 от 19 декември 1997 г., с която отказва отписването на сградата. Главният мотив е, че сградата е публична държавна собственост и в този случай отписването й е от компетентността на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Обърнете внимание, сградата е публична държавна собственост, защото е обявена за паметник на културата с национално значение. Това обстоятелство безспорно я поставя в тази категория собственост. Законът за паметниците на културата - чл. 2, изрично урежда въпросът със собствеността. Тя може да бъде държавна, общинска, на юридически и физически лица.
Становището за публична държавна собственост на сградата е изразено в писмо N ДС 58-78 от 18 декември 1987 г. на областния управител до Общинския съвет - Плевен.
Другите мотиви за отказа са в цитираната по-горе заповед, че имотът не е придобит чрез отчуждително производство, че не е придобит по някои от начините, посочени в чл. 2, ал. 2 на Закона за общинската собственост и цитираният чл. 30, ал. 2, т. 3 от Правилника за приложение на Закона за общинската собственост, будят недоумение. Няма да ги коментирам.
Съобразявайки се с главния мотив за отказа община Плевен е отправила писмо N 06-00-92 от 9 януари 1998 г. до министъра на регионалното развитие и благоустройството с молба за компетентното становище на министерството по проблемите.
Не по-малко учудващ е отказът за отписване на всеизвестната Панорама "Плевенска епопея - 1877 г.". Областната администрация я приема за публична държавна собственост, съгласно акт за държавна собственост N 59-69 от 10 декември 1991 г.
Уважаеми господин Бакърджиев, възникват въпросите: кой упражнява контрол върху действията на областните управители и областната администрация при прилагането на Закона за държавна собственост и Закона за общинска собственост? Кой и по какъв начин оказва методическа помощ на областните администрации, в частност, управление "Държавна собственост"? По какъв начин да защитят интересите си общините, като се има предвид, че обжалването пред съдебните инстанции се протака с години?
И накрая, в крайна сметка кой печели и кой губи от противоборството между държавните и местни органи?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Ще го помоля да се съобразява с времето и въпросите, които задава, да ги има и в писмения текст.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Михайлов! Моите отговори на поставените от Вас актуални въпроси са следните:
Първо. Относно проблеми с отписване от актовите книги за държавна собственост на жилища общинска собственост.
С писмо N 22-17 от 6 май 1997 г. община Плевен е поискала от областния управител на Ловешка област отписване от актовите книги за държавни имоти на 412 жилища. Със Заповед N 726 от 24 юни 1997 г. са отписани 321. С последващи заповеди са отписани още 24. Отказано е отписването на 67 жилища държавна собственост, предоставени на ведомства, собственост на бившия Окръжен народен съвет. Отказаните за отписване жилища се стопанисват от общинска фирма "Жилфонд".
Областният управител - Ловеч не е настанявал дори и в безспорно държавни имоти, с едно-единствено изключение. На ул. "Васил Левски" N 130 е настанена Мариана Николова Боходска, грижеща се сама за двете си малки деца. Досега госпожа Боходска е живяла в реституиран имот на ул. "Дойран" N 158 в стая, кухня и коридор, негодни за обитаване и застрашени от самосрутване. Случаят е известен, предполагам и на Вас, и на плевенската общественост.
Известна е обаче и тази несъпричастност на общината към този проблем, независимо че госпожа Боходска по силата на закона трябва да бъде картотекирана в I-ва група и настанена с предимство именно от общината. Настаняването на това семейство от областния управител е съвсем навременно и съвсем човешко.
От друга страна проблеми с неправомерни действия в жилищното настаняване, правени от общината, аз не мисля да коментирам, за да не израждаме разговора. Има заведена преписка в Плевенска окръжна прокуратура за незаконно настаняване на 35 души - списък на неправомерно настанени от кмета на община Плевен.
По т. 2 относно частта на зададения актуален въпрос във връзка със сградата на пл. "Възраждане" N 2 в град Плевен, Вие развихте доста дълго историята на сградата. Страхувам се, че ние ще говорим едно и също и ще правим различни изводи.
Съгласно списъка на паметниците на културата, одобрен от архитектурната комисия при експертния съвет на Националния институт за паметниците на културата от 12 септември 1989 г. сградата на пл. "Възраждане" N 2, в която общинската администрация осъществява своите функции, е паметник на културата с национално значение. Това обстоятелство безспорно я поставя в категорията на имотите публична държавна собственост, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за държавната собственост. Предвид това за посочения имот е неприложима разпоредбата на чл. 54 от Закона за държавната собственост, която урежда безвъзмездното прехвърляне на собственост на имоти частна държавна собственост и сградата по този повод не може да бъде предоставена на общината.
Третият Ви въпрос, свързан със собствеността на Панорама "Плевенска епопея - 1877 г.". Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4 от Закона за държавната собственост недвижимият имот, представляващ сградата-паметник "Плевенска епопея" е публична държавна собственост като имот, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение. Сградата-паметник е изградена в чест на 100 години от освобождението на град Плевен и е единствена по характера си в страната. До момента представители на община Плевен пред мен като министър на регионалното развитие и благоустройството не са поставяли проблем със собственик на самия паметник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика, ако искате, имате думата, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Очевидно е, че ние наистина боравим с едни и същи факти, с едни и същи закони и правим различни изводи. Аз бих Ви помолил Вие лично да се заемете с общинската сграда и с Плевенската панорама, тъй като Плевенската панорама е част от Историческия музей, а тя е общинско мероприятие, независимо от това, че е с общонационално значение.
Освен това, има и други обекти, аз наистина не искам да губя времето на колегите със специфични за нашия край неща. Последно Ви моля Вие наистина да се заемете с нещата в Плевенската община, защото очевидно областната управа има специално отношение към сегашната плевенска управа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Господин Иван Бойков оттегли своя актуален въпрос.
Следва питане от народния представител Жорж Ганчев относно лицензирането на частните електронни медии.
Господин Ганчев не е в залата.
НАНСЕН БЕХАР (независим, от място): Той отиде до господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля квесторите да поканят господин Ганчев в залата, защото обикновено се отговаря в присъствието на депутата.
Господин Ганчев, имате думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Току-що зададох един въпрос на господин министър-председателя на неговата пресконференция и моля за извинение, ако съм ви забавил.
Господин вицепремиер Бакърджиев, колеги! Питането ми ще бъде строго специфично и кратко. Лицензирането и даването на концесии по Закона за концесиите на частни електронни медии се бави, господин вицепремиер. Предвидена ли е начална дата за откриване на процедурата? Въпрос първи.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Виж закона!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Моля не ме прекъсвайте, тъй като аз съм един от вашите учредители, от първите 22 души, които са ви учредили! Трябва да имате някакво уважение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, моля Ви не обръщайте внимание, а продължете с...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Трябва да имате някакво уважение. Берон и аз бяхме първите 22 души. Как смеете Вие един човек, който ви е учредител, да го апострофирате? (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете на господин Ганчев. Моля господин Ганчев да си зададе актуалния въпрос.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Закон за концесиите вече има. Благодаря на Бога. Наредба N 1 за лицензиране - също има. А самото лицензиране или предоставяне на концесии се бави по неизяснени на пряко заинтересованите от обществеността причини. Това поражда несигурност в самите излъчвателни организации, а тяхното функциониране в бъдеще буди тревога сред хилядите абонати. Възникналата парадоксална ситуация възпира българските и потенциални чуждестранни инвеститори в един перспективен сектор на икономиката и информацията.
Функциониращите частни електронни медии са несигурни за своето бъдеще и се въздържат от допълнителни инвестиции. Въздържат се и от допълнителни проекти за закупуване на технически съоръжения. Чакащите с месеци и депозирали документи търпят огромни загуби без мотивиран отказ на направената от тях оферта. Защо?
Относно функционирането на лицензираните релейни станции възниква груба аномалия - безконтролното замърсяване на ефира, което предизвиква реална опасност за срив на радиовръзките на полицията, армията и авиацията. Тази небезопасна практика е реалност и срещу нейното прекратяване не се предприемат никакви мерки. Моят въпрос е защо?
Следващият ми въпрос. Какъв е броят на кабелни оператори, които са нелицензирани до ден днешен? Голяма част от тези нелицензирани кабелни оператори отдавна са депозирали в Комитета по пощи и далекосъобщения необходимата документация, включително техническа експертиза или експертна оценка за изградените вече кабелни мрежи. Много от тях приведоха мрежите в съответствие на изискванията на БДС и бавенето на отговора от компетентните органи по молбите им за лицензиране или концесия ги превръща де факто в кабелни пирати. Защо? Кому е нужно? Напомням ви, че БББ представлява в Народното събрание средната класа, дребния, средния и семейния бизнес, а без такъв бизнес България кучета я яли.
И накрая, отделен е въпросът каква например филмова продукция излъчват тези нелицензирани хора от гледна точка на нейната легитимност по смисъла на закона и авторското право. Нямам отношение. Там ще отговарят бюрократите, които забавят даването на разрешение на тези оператори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин заместник-министър председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Ганчев. Ние затова сме управляващи в тази страна, за да не я ядат България кучетата. Лошото е, че прекалено много батак заварихме и лошото е, че освен всички усилия, които полагаме, ни трябва и още малко време, за да наваксаме всичко това, за което сега ще ви разкажа, свързано и с Наредба 1, и Наредба 2, и Наредба 10, и Закона за концесиите, и Закона за радио и телевизия, и за начина, по който трябваше да се дават лицензи.
От 30 април в българския парламент е внесен законопроекта за радио и телевизия и законопроекта за далекосъобщенията. Аз обаче съм длъжен да кажа защо досега този батак е бил толкова сложен, за да разчитам, че вие ще подкрепите тези два законопроекта и да излезем най-накрая от ситуацията, в която сме били напъхани.
Явно се намирахме в един много сериозен хаос, в който демократични съвременни електронни медии умишлено не бяха допускани да се намесят на вътрешния пазар. Този хаос, разбира се, в най-голяма степен рефлектира върху електронните медии и наистина тяхното лицензиране се забави, но не от последните месеци и година, а ще кажа, господин Ганчев, от 6 години. Повтарям, от 6 години е стопиран цялостният процес. И това забавяне, според мен, е било повече от умишлено. Още повече, според разговорите, които аз съм водил с колеги, представители на тези, които искат да реализират кабелни телевизии или радиочестоти, те винаги са смятали, че ние ще решим техния проблем, за разлика от нашите предшественици. А нашите предшественици с усилията и на екипа на проф. Беров, и най-вече правителството на Жан Виденов направиха правния и нормативен вакуум толкова пълен, че да не може да се процедира в областта на електронните медии.
Какво заварихме? Закон за съобщенията от 1997 г., подчинен на онзи чл. 1 от оная конституция, в която всичко зависеше само от един представител на една партия. Заварихме Закон за радиото и телевизията, противоречащ и на Конституцията, в която се клеха всички народни представители, и на демократичните норми, и на елементарната логика. Всъщност и яловият Закон за радио и телевизия даде повод повечето от текстовете Конституционният съд да отмени като противоконституционни. Наследихме един Закон за концесиите, който не само че блокираше законовото уреждане на операторите на радио- и телевизионните честоти, но на практика напълно затваряше радиочестотния спектър. Говоря за Закона за концесиите на Жан Виденов. Заварихме и куп подзаконови актове в областта на далекосъобщенията, всеки от които беше по-абсурден от предишния, а всички те си противоречаха и се отричаха един друг. В Наредба N 1 на Комитета по пощи и далекосъобщения се определяха техническите норми и правила за разрешаване и регистриране на местни предавателни станции за радио- и телевизионно разпръскване. В Наредба N 2 се регулираха кабелните разпределителни системи за радио- и телевизионни сигнали, а в Наредба N 10 се определяше реда, по който КПД трябва да издава лицензи за далекосъобщителна дейност.

Още през 1996 г. Комитетът по пощите и далекосъобщенията издава наредба за отмяна на Наредба N 1 и Наредба N 2, при едно условие обаче - издадените лицензии по реда на отменените вече наредби запазват своето действие и се привеждат в съответствие с прословутата Наредба N 10. Казвам - прословутата, с ясното съзнание, че мнозинството от вас не са забравили нормативния текст, с който председателят тогава Любомир Коларов се самообявяваше за едноличен разпоредител на българското информационно пространство. Наредба N 10 вече я няма. Тя не действа от края на 1996 г., когато с две свои решения - съответно на 11 септември и на 28 ноември 1996 г. Върховният административен съд на Република България отмени, като същевременно отмени и най-важните текстове от Преходните и заключителни разпоредби от наредбата за отмяна на Наредба N 1 и Наредба N 2.
Съжалявам, че всичкото това трябва да го обяснявам, но всекиму трябва да стане ясно какъв огромен хаос всъщност съществуваше. Следва Законът за концесиите, Законът за радио и телевизия, който също беше блокиран и с отменени текстове.
Какво се случи в резултат на този хаос, за който разказвам. До влизането в сила на Закона за концесиите Комитетът по пощите и далекосъобщенията беше издал 16 лицензии за изграждане и използване на телевизионни станции, 51 лицензии за изграждане и използване на радиостанции, 94 лицензии за изграждане и използване на кабелни разпределителни мрежи и 1 лицензия за изграждане и експлоатация на радиорелейна линия. Като правомерено придобити в съответствие със Закона за концесиите са признати само една лицензия за използване на радиопредавателна станция и една лицензия за използване на телевизионна предавателна станция. Всички останали лицензии до днес са в зоната на неопределеността. Нещо повече, след влизане на Закона за концесиите и в нарушение на този действащ вече закон Комитетът по пощите и далекосъобщенията е издал три лицензии за телевизионни станции, три лицензии за радиостанции и 8 лицензии за изграждане и използване на кабелни разпределителни мрежи. Издаването им обаче е до такава степен противозаконно, че Главна прокуратура на Република България препоръчва тези лицензии да бъдат обявени за нищожни.
Колкото до кабелните телевизионни оператори, тук проблемът е още по-комплициран. През 1993 г. бе наложено в едно населено място да бъде допуснат само един кабелен оператор. Представете си как един-единствен кабелен оператор трябва да кабелизира Варна, Пловдив или София, колко години ще му трябват, колко време ще му трябва, колко усилия. На практика е направено така, че да не може да се получи, господин Ганчев. И естествено лицензираните кабелни оператори не успяха. Търсенето обаче продължава и то е много голямо. Нормално е по законите на пазарната икономика да се появят фирми и лица, които да задоволят това търсене.
По данни на Комитета по пощите и далекосъобщенията до момента на територията на страната разпространители за кабелни телевизии са изградили и експлоатират около 400 оператори. При повечето от тях телевизионният сигнал е с твърде влошено или посредствено качество, а самите телевизионни програми не подлежат на коментар. Въпросът е с какви филми се борави, с какви материали. Разбира се, че когато нещо не е наред, то води след себе си допълнителни неудачи.
Констатацията на Комитета по пощите и далекосъобщенията, който на 19 май миналата година с правителствено решение бе задължен да извърши проверки за нелицензираните кабелни оператори, извърши своята работа. До края на септември 1997 г. контролното звено провери 113 нелицензирани лица и техните мрежи. Съставени са констативни протоколи, като копия от тях и допълнителни документи са предоставени в съответните окръжни прокуратури и териториални управления на данъчната администрация. Административни действия обаче не са предприети.
Тук веднага трябва да се сподели, че немалка част от така наречените "пиратски" кабелни оператори през всичките тези години не само че желаеха да узаконят своята дейност, но правеха всичко възможно, за да узаконят своята дейност. Но това на практика е било невъзможно, разбира се, не само поради правния вакуум, а заради нежеланието да се допуснат те на пазара.
Общият резултат от всичко това е добре известен. Потърпевши сме всички. Губещи са абонатите, тези, които гледат нискокачествения телевизионен сигнал и повече от съмнително ниво програми, губеща е и хазната с неплатени данъци, концесионни, лицензионни такси и възнаграждения. Потърпевши са и добросъвестните кабелни оператори и то не само с това, че им залепиха етикета "пиратски", а и с това да имат невъзможност, да са изправени пред невъзможност да планират своите действия, да планират свои инвестиции, да планират собственото си бъдеще като такива оператори.
Всичко това, господин Ганчев, аз мисля, че беше до 30 април, деня, в който в българския парламент беше направено внасянето на двата проекта за закони. Колкото по-бързо вие в комисиите и в тази зала гласувате тези два закона, толкова по-бързо ще дойде този тримесечен срок, в който всеки един ще подаде своите документи и по съответната процедура ще бъде направено всичко възможно, за да се освободи пазарът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Ганчев, имате възможност да зададете два уточняващи въпроси.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Благодаря господин Бакърджиев, за изчерпателния отговор. Аз имам пълна добронамереност и се моля Богу след приетите закони Вие много агресивно да тръгнете срещу хората, които чрез корупция са си напълнили джобовете, не ме интересува от кое правителство, и да ги видим в затвора, тъй като досега не съм видял нито един осъден за 8 или 9 години и нашата държава вече е синоним на великата криминална революция. Тъй че оценявам Вашите думи, че не само предишното правителство, а и други правителства преди това са направили много малко.
За мен е неприемлив вече батакът, оставен от Жан Виденов, тъй като за това се говори през цялото време. Мен ме интересуват последните 15 месеца - какво е направило правителството на Софиянски и Вашето правителство. И мисля, че съм резонен в този случай. Затова ще следя действията Ви. "По делата ще ги познаете" - казва Библията. Надявам се, че ще бъдете енергичен.
Много "услуги" направиха много хора в България богати. Познавам някои хора, които имаха и ножа, и хляба в тази област, която дебатираме днес. И моля Ви, информирайте Народното събрание, когато имате ясна информация за техни злоупотреби. Искаме да им знаем имената, от коя партия са и какво възмездие ще има за тези хора. Защото народът ни обеднява и започва да не вярва на властта като такава. Попадаме в една депресия на пълна правна безтегловност.
На един мой колега нещо не му хареса и започна да ръкомаха. Колега...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оставете колегите, господин Ганчев. Довършете си въпроса.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Колега, от десетте Божи заповеди едната е "Толерантност". А демокрацията се прави от демократи, не от марсианци. (Шум в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Изтече времето, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Имам едно изречение, господин председател, бъдете така любезен. Призовавам Ви, господин вицепремиер, в името на младостта Ви, на енергията Ви и на желанието Ви за работа, знам, че сте работяга: направете нужното, след като е парафирал господин Костов, да върнете откраднатите помещения и 15 000 долара, мои, инвестирани в тях, тъй като ще стане международен скандал. Ние, Бизнесблокът, сме на улицата, а другият четвъртък ще има парламентарна група на Социаллиберален център - БББ. (Веселост в блока на СДС.)
Моля Ви, вземете го под внимание, тъй като е във Ваша полза. С доброжелателна дума Ви адресирам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев. Нямаше допълнителни въпроси.
Господин Бакърджиев желае да вземе думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Ганчев, аз съм от тези, които се опитват действително да вършат работа и да бъдат полезни. Тъй че чакам само да гласувате двата закона в тази зала, за да развържем цялата система на ефирни и кабелни телевизии и радиочестоти. Защото според мен това е бъдещето на медийното пространство. Чакам просто да излезе обнародване на двата законопроекта в "Държавен вестник". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бакърджиев. Имате възможност за още две минути, господин Ганчев, ако имате да дадете оценка.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): На руски: "Благодарю Вам ужасно!"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може и на български. (Смее се.)
Питане към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев от народния представител Пламен Славов, относно разговор и договореност с Република Турция, засягащи учебниците по история.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Методиев, уважаеми дами и господа народни представители! В интервю за Радио "Свободна Европа" в предаването "Преди полунощ" на 13 април т. г., господин Методиев, коментирайки своето посещение в Република Турция, информирахте, че имало "разговор и договореност да продължи на експертно ниво работата по взаимното разглеждане на учебниците по история и география". По-нататък Вие заявявате, че "по този начин се цели избягване на озлоблението и възпитанието в агресивност чрез изучаването на историята, особено на историята на съседни държави". В публикации за Вашето посещение в пресата се говори за "взаимни обидни квалификации, възприемани в други времена и за да се избегнат общи квалификации и обидни нападки в учебниците по история".
Традиционна и пословична е етническата, религиозната и културната търпимост и толерантност, характерни за българския народ през епохата на Възраждането, след Освобождението и по време на най-новата българска история. В това отношение е показателен начинът, по който се изучава не само историята на България, но и историята на съседни народи и държави на Балканския полуостров , в Европа и в света.
Традиция е учебниците по история в българското училище да се пишат от утвърдени специалисти, университетски преподаватели, научни работници, учители и да се отпечатват след провеждане на конкурс от Министерството на образованието и науката.
Твърдя, като историк и учител по история, че в момента в учебниците по история, включително и българска история, няма текстове, които да ни карат да ги преразглеждаме, загрижени за отношенията със съседните балкански държави.
С лансирането на подобни идеи Вие, господин министър, по-скоро давате възможност за необективна и тенденциозна интерпретация на факти и периоди от българската история от наши съседи, което и досега съществува като практика.
Във връзка с цитираните и с други Ваши изявления след завръщането Ви от Турция, отправям следното питане към Вас: Каква беше позицията Ви в проведените разговори и постигнатите договорености в Турция, засягащи учебниците по история? Тази позиция обсъждана ли е предварително в ръководството на Министерството на образованието и науката, с експерти и специалисти и какви са мотивите, които Ви ръководеха при нейното реализиране? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин заместник министър-председател, имате думата да отговорите на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Вашият въпрос засяга един от много важните аспекти на образованието във всяка страна - образованието по история. Приемам Вашата загриженост по този проблем и се надявам, че с моя отговор ще разсея евентуални Ваши опасения. Имам все пак една бележка към предварителния Ви въпрос, когато цитирате моето изказване от 13 април. Вие сте пропуснал да сложите в кавички първата част на изречението, а именно: "Това е една инициатива на ЮНЕСКО отпреди много години, след Втората световна война" и тук продължава цитатът, който Вие съобщихте.
Длъжен съм да направя това уточнение, защото в последно време по обсъждания от нас проблем ми бяха приписани какви ли не идеи, фрази, тези, термини, които не отговаряха на истината и които с право биха скандализирали нашата общественост.
Затова едно от първите неща, които искам да Ви заявя е, че историята, която българските ученици учат в българските училища, няма да бъде писана от чужди историци. Аз като историк добре познавам колегите си и смея да твърдя, нещо повече, убеден съм, че ние можем сами, без да разчитаме на чужда помощ да напишем родната си история.
По въпроса каква бе позицията ми в проведените разговори. Аз смятам, че сътрудничеството между различните балкански държави в областта на преподаването по история и география е една хубава традиция, която трябва да се спазва и разширява.
Какви са конкретните стъпки в тази насока през последните години? През май 1990 г. се провежда първата среща на експерти от Гърция и България по учебниците по история и география в двете страни. Българската делегация бе ръководена тогава от проф. Тодор Христов, а гръцката - от акад. Михари Сикелариу, един от най-изтъкнатите гръцки историци. В протокола беше отбелязано, че трябва да се спазват принципите на доброжелателство, разбирателство, сътрудничество, взаимно уважение на историята и традициите на всеки народ и, забележете, избягване на изказвания и прилагателни, които биха могли да намалят или оронят престижа на двата народа и да създадат антипатии в новите поколения. Ето на какво за в бъдеще трябва да се опират съставките на училищните помагала на двете страни.
През ноември 1995 г. Министерството на образованието, науката и технологиите създава комисия, която има за цел да прочете учебниците по история за средните училища в Република Румъния, да представи в превод откъси от нашата българска история, да ги анализира и да представи персонални мнения за съответните учебници. В представения от комисията доклад, редом с бележките по съдържанието на българските учебници, фигурира и предложение да се обсъдят учебни помагала в смесена българо-румънска комисия по история. Ръководител на екипа от експерти от българска страна е един от най-добрите познавачи проф. Веселин Трайков.
Господин Славов, в интерес на коректността не искам да останете с впечатлението, че началото на тези инициативи се слага едва с демократизирането на нашето общество след 1989 г. Подобни идеи си пробиват път още в началото на 70-те години, обикновено по линията на ЮНЕСКО.
Ще Ви дам само един от многобройните примери. През април 1983 г. в Париж се провежда междуправителствена конференция върху образованието, за разбирателство, сътрудничество и мир. Българският представител, тогавашен заместник-министър на образованието, председателства една от двете комисии.
В заключителния документ от конференцията се препоръчва на държавите-членки (цитирам): "Да се насърчава, в рамките на двустранното или многостранно сътрудничество размяна на преподаватели, чужд опит, учебни пособия, включително и учебници" и по-нататък (отново цитирам): "Да се насърчават всички инициативи, позволяващи преглеждането на учебниците и преди всичко учебниците по история и география". Краят на цитата е: "за да могат да се предпазят от предизвикване на омраза, подозрителност или предразсъдък между хората и между народите".
Аз съм убеден, че Вие и като историк, и като днешен български политик ще се съгласите с препоръките на ЮНЕСКО.
През 1991 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО взима решение да създаде една международна комисия, на която да се възложи да вземе становище по проблемите на образованието и обучението през ХХI век. Фредерико Майор възлага председателството й на Жак Делор. В представения рапорт през 1995 г., четвъртата глава е озаглавена "Да се научим да живеем заедно". В нея се заявява (отново цитирам): "Трудно е да се борим срещу предразсъдъците, защото човешките същества винаги имат тенденцията да надценяват своите качества и на групата си и да изпитват различни предразсъдъци към другите". Какво да се прави, практиката е доказала, че не е достатъчно да се организират контакти и връзки между различните групи, защото ако при тези контакти групите се намират в условия на съревнование, това може да доведе до избухване на скрито напрежение и открит конфликт. Обратното, ако връзките стават в условията на равнопоставеност и ако съществуват общи цели и проекти, взаимната враждебност може да се преодолее." Край на този дълъг цитат. И повече обещавам да не цитирам тези документи. Мисля, че бях ясен.
Мотивите ми за предложението на работно ниво експерти да изготвят становища върху учебни пособия, които да могат да бъдат използвани съвместно от двете страни, освен по посочените по-горе причини идват и от факта, че аз винаги съм се стремял да бъда човек, отворен за диалог. Уви, съвсем близо до нашата страна в момента се виждат трагични резултати именно от липсата на желание за диалог. И затова нека да се съберат български и чуждестранни историци-експерти, нека да обсъждат, нека да преценяват какво ни свързва и какво ни дели в различните учебници, без да забравяме или още по-малко - да си позволяваме да изопачаваме нашето минало, а да се опитаме да видим и общите неща в общата ни балканска история.
И аз като Вас, господин Славов, имам пълно доверие в българските историци, в българските образователни експерти и в българските учители. Те ще успеят да защитят родната ни история и няма да допуснат ценното в нея да бъде изопачено или забравено. Дори бих си позволил да кажа, че съм съгласен и с председателя на Комисията на Висшия съвет на Вашата партия за политиката на БСП в областта на културата господин Инджов, който на страниците на вестник "Дума", подкрепяйки тази идея, заяви, че именно на попрището на културата могат да се обединят усилията на различните политически сили за една и съща цел - благото на страната.
България се намира на Балканите, но сме тръгнали към Европа. Ето я причината да решаваме цивилизовано проблемите, да общуваме. Проведената в началото на този месец среща на образователни експерти на тема "Образът на балканския съсед в учебниците за средно училище" завърши с редица конкретни предложения: изготвянето на литературна христоматия за балканска литература, на учебни пособия за децата със сведения за балканската география и история, езиците, културите, връзките с Европа, видните личности, спорта и т.н. Това са добри инициативи, които бяха подкрепени от присъстващия специален съветник в отдела "Образование" на Съвета на Европа господин Манджион.
А че Съветът на Европа подкрепя и препоръчва подобни инициативи, се вижда от решенията на Постоянната конференция на европейските министри по образованието, проведена в Норвегия през юни 1997 г. - да се подкрепят усилията, като се организират срещи между историци и експерти, подготвящи учебни програми, самите автори на учебниците, представители на преподавателите по история и на издателите и т.н.
Ето линията, която се стремя да провеждам като министър - като се облегна на положителните традиции в управлението на образованието и като се доверявам на българските учени и специалисти, като всичко това го правим, използвайки положителното от европейския опит.
Господин Славов, надявам се, че този отговор Ви показа каква беше позицията в разговорите в Република Турция. Спазих и наложената от мои предшественици добра традиция в министерството да се обсъждат със съседните страни проблемите по учебниците, като естествено смятам, че всяка страна сама трябва да дава окончателни оценки за миналото си.
Позволете ми в края само още един цитат. Той е на един уважаван от мен български историк, човек, който е принадлежен към вашата политическа формация и беше мой предшественик - проф. Илчо Димитров. Неговите думи, казани по този повод, са, цитирам: "Науката ще продължи да се развива, а развитието й предполага сблъсък на мнения без пречки от идеологическо, политическо и конюнктурно държавно естество".
Ето защо, уважаеми господин Славов и господа народни представители, нека да се обединим по тези въпроси и съвместно да помогнем на онези наши колеги и на онази част от нашето общество, която коментира тези проблеми, пречупена единствено и само през призмата на уж забравената ленинска класово-партийна методология. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Славов, имате думата за два уточняващи въпроса.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин Методиев, от Вашия отговор аз разбрах единствено какви са били Вашите лични мотиви, основания и аргументи, за да отстоявате такава позиция. Вие обаче не отговорихте на един съвсем конкретен въпрос: какви договорености постигнахте в Турция, касаещи написването на учебниците по история? Става дума за конкретни договорености. Ако има такива, кажете ги какви са.
Второ, аз Ви попитах дали Вие предварително сте обсъдили това свое намерение, тая своя позиция с ръководството на Министерството на образованието и науката или това беше Ваша лична позиция като министър. Ние Ви питаме доколко тази позиция ангажира позицията на правителството на Република България, на което сте не само член, а и вицепремиер.
Използвам правото си да задам два уточняващи въпроса и да Ви попитам:
Все пак точно какво от учебното съдържание по история в българското училище Ви кара да говорите за обидни квалификации на партии?
И второто, не считате ли за необходимо при подобни важни инициативи и идеи предварително да се консултирате с парламентарната Комисия по образованието и науката, със специалисти и експерти, за да се избегнат възможностите за накърняване на националното самочувствие и за обидно отношение към труда на научни работници, специалисти и учители, автори на учебниците по история?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И за личната ми позиция, мисля, достатъчно дълго говорих, и за това, че договорености има единствено и само за работна група от експерти казах. Може би трябва да го повторя, за да стане ясно.
На двата Ви уточняващи въпроса. Аз не мога да се държа в парламентарната зала като експерт по история, но в името на добрия тон по време на парламентарния контрол мога да си позволя личното мнение като човек, който също се занимава с история като професия. В нашите учебници по история, засягащи цялата 1300-годишна българска история за мен лично обидни квалификации към наши съседи няма. И това е моето лично мнение. Но съвсем не означава, че по този начин аз трябва да затворя вратата за диалог с мои колеги, експерти, български или чужди историци.
Що се отнася до обсъждането на подобни въпроси в парламентарната комисия, аз Ви уверявам, и друг път съм отговарял на този въпрос, че съдържанието на проблема се намира в законопроекта за учебния план. Имал съм възможност да говоря с депутати от Вашата парламентарна група, че това, което ние искаме да направим като политическо решение, като решение на парламента, ще бъде отразено именно там. Нашето право в момента като действащи политици е да решаваме тези въпроси и да дадем път на експертното мнение и становище. Затова аз вярвам и съм убеден, че в парламентарната Комисия по образованието и науката включително и въпросът за учебното съдържание по история ще бъде коментиран добронамерено, толерантно, без създаване на абсолютно излишни политически сблъсъци по време на обсъжданията на Закона за учебния план. Аз съм убеден, че разумът и взаимната - на всички нас, българските политици - любов към България, ще ни помогне да преодолеем безсмислените конфронтации, които се настаниха в тези две седмици и които, се надявам, от утрешния ден ще престанат. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Методиев.
Господин Славов, имате възможност да изразите отношение към отговора.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Методиев, уважаеми колеги! Историята на човечеството е низ от конфликти, войни, завоевания, възходи и падения за различни народи и държави. Всяко историческо събитие по специфичен начин се вписва в контекста на конкретните икономически и обществено-политически условия на развитие. Илюзия и недалновидност от Ваша страна е да очаквате, че която и да е страна в Европа и на Балканския полуостров ще промени историята и миналото си, за да подобри взаимоотношенията със своите съседи и да укрепи с тях добросъседството.
"Когато си облечен с власт, трябва да имаш национална свяст и да уважаваш чувствата и историята на народа си. Поради липсата на тези неща Методиев може да се окаже вреден за държавата." Това заявява в редакционния коментар дори вестник "Стандарт", пословичен с доброжелателното си отношение към мнозинството в Народното събрание и правителството. Това ме кара да се обърна към управляващото мнозинство и да попитам:
Защо, след като знаете и можете, не направите това, което обществото очаква от Вас?
Защо, след като сте силни, сами не се разделите с тези, чиято работа предизвиква обществено напрежение и отрицателна реакция у българските граждани? Защо не го направите, а чакате и тласкате единствено опозицията да търси отговорност и да иска оставки?
Какво още трябва да се случи, за да освободите членове на правителството, които допускат гаф след гаф и се чудят как след това да го обясняват и замазват, поставяйки себе си и Вас в жалка ситуация? (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
За процедура има думата господин Овчаров.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Хайде, пак ще си говорим за газта!
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Няма да си говорим за газта този път!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, тъй като повече от един месец не сме провеждали заседание за парламентарен контрол и тъй като днес от предвидените за отговор въпроси е отговорено на по-малко от 1/3, от името на Парламентарната група внасям предложение за продължаване работата на Народното събрание до изчерпване на въпросите, предвидени в предварително обявения ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Предстои гласуване. Очевидно е, че няма кворум в залата. Лошата ни практика е, че като удължим контрола пък в последните 2 часа остават 5-6 депутати. И обикновено само тези, които са задали въпросите...
Докато чакаме да се съберат депутатите - има ли противно становище на становището на господин Овчаров?
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Него ще го изразим с гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител господин Овчаров за удължаване на работното време с 2 часа.
Гласували 171 народни представители: за 76, против 61, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Давам думата на народния представител господин Стефан Нешев, да зададе своето питане към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков относно методологията за формирането на средната работна заплата по отрасли и сектори.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги!
Господин министър, в раздел VI, т. 3 от Програмата на правителството на Република България за 1997-2001 г. на страница 41 е записано: нова мотивация на членовете на управителните органи на търговските дружества с преобладаващо държавно участие за постигане на положителни финансови резултати, за подготовка и извършване на приватизацията на предприятията.
В раздел VIII на същата програма на стр. 87 четем: налагане на твърда финансова дисциплина в държавните и общинските предприятия като не се допуска необосновано нарастване на заплатите в разрез с финансовите възможности, твърдо ограничаване политиката, включително и замразяване на заплатите на онези губещи предприятия, които имат огромни необслужвани задължения към бюджета и социалните фондове.
Анализът на информацията показва средната работна заплата по отрасли и сектори през м. февруари 1998 г. за страната така:
Първо - средната работна заплата в страната е 160 хил. 333 лв., в т.ч. 175 хил. 366 лв. в обществения сектор и 134 хил. 549 лв. в частния сектор.
В отрасъл производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво средната работна заплата е 415 хил. 461 лв., в т.ч. 463 хил. 730 лв. в обществения и 224 хил. лв. в частния сектор.
В отрасъла металургия средната работна заплата е 327 хил. лв., в т.ч. 346 хил. 548 лв. в обществения и 251 хил. 340 лв. в частния сектор.
И да не чета останалите отрасли. Вие имате информацията. Да не оскъпяваме с времето...
Бих казал, господин министър, че моето питане е по каква методология се формира средната работна заплата в България така че в някои отрасли тя е 259 на сто от тази за страната; в някои отрасли тя в частния сектор е 83.43 на сто от обществения, а в други в частния сектор е 136.8 на сто от обществения?
В бюджетните организации средната работна заплата е 78.7 на сто от тази за страната.
Със средната работна заплата в България не може да се създаде необходимото потребителско търсене за повишаване на брутния вътрешен продукт и пазарно търсене при приватизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Нешев! Вие сте човек с чувство за хумор - сигурно ще ми разрешите в началото да кажа, че първоначалната ми реакция, когато видях въпроса за методологията за изчисляване на средната работна заплата ми се искаше да кажа, че се събират всички заплати, делят се на броя и се получава средноаритметичното, но разбира се, че ще се спра и на самите механизми, с които се формира работната заплата в материалната сфера, в бюджетната сфера, както и изводите, които Министерството на труда прави.
По принцип нарастването на средствата за работна заплата в държавните предприятия е обект на регулиране още от края на 80-те години, както и в годините на прехода с приемани от Министерския съвет механизми за това регулиране.
На заплащането в държавните предприятия се е гледало не само като на антиинфлационна котва, но като и на един от факторите за макроикономическа стабилизация на страната, за поддържане на известно равновесие между нивото на заплатите и заетостта в условията на осъществяване на структурната реформа и преди всичко като преграда срещу декапитализацията на предприятията.
Всички механизми, които действаха до края на 1997 г. имаха за цел защита в определена степен на заплатата от инфлацията и съдържаха в себе си принципи и критерии, свързани главно с отразяване влиянието на инфлацията и в по-малка степен на производителността на труда и на финансово-икономическите резултати от дейността. Тези механизми до 1997 г. бяха главно от данъчен тип - при превишаване на средствата за работна заплата, нарушителите се санкционираха от данъчните органи.
В интерес на истината трябва да се посочи, че редица търговски дружества през отделни периоди са формирали средства за работна заплата в нарушение на приетите механизми. В резултат на това се е налагало след това те да плащат данък върху нарастването на средствата за работна заплата като някои все още дължат този данък.
От второто тримесечие на 1997 г. със сумата на превишаване на средствата за работна заплата се преобразува финансовият резултат на самото предприятие, а съразмерно превишаването над определените в механизма размери се санкционират и органите за управление.
Има предприятия, които поради липса на финансови възможности през определени периоди, а има предприятия, които системно не са имали такива финансови възможности, те не са достигали до нормативно възможните тавани на средствата за работна заплата. Това в голяма степен създаде предпоставки за разтваряне на ножицата в заплатите между отделните предприятия и отрасли.
Други предприятия и то много предприятия поради добро икономическо и финансово състояние винаги са достигали максимално възможните равнища на заплатите си.
От началото на 1998 г. нарастването на заплатите в държавния сектор на икономиката е обвързан единствено с производителността на труда, печалбата, обслужването на задълженията.
За първи път от началото на прехода предприятия, които са на печалба, които нямат задължения към държавния или към общинските бюджети, към своите доставчици, които увеличават продажбите си, са напълно свободни, те нямат ограничения в нарастването на работните заплати.
В същото време губещите предприятия, които имат свои задължения и не обслужват своите задължения не могат да увеличават средствата си за работна заплата.

Формирането на заплатите в самите предприятия пък е резултат на свободно договаряне в съответствие с колективните трудови договори, сключени със социалните партньори, в рамките на средствата за работна заплата, определени по реда на механизмите, за които преди малко стана дума.
Равнището на заплащането в частния сектор във всичките години на прехода се е формирало свободно. Тук трябва да се има предвид, че тази свобода в известна степен е била и стихийна. До настоящия момент, а и за в бъдеще, държавата не се е намесвала и няма да се намесва във формирането на заплатите в частния сектор с изключение на определянето - и в бъдеще това ще продължи да прави изпълнителната власт - на минималната работна заплата като долна граница на трудовото възнаграждение. Не е тайна, знам, че това и на Вас Ви е известно, че част от частните предприятия обявяват заплати близки до минималната заплата с цел да се избегне плащането на високи осигурителни вноски. Това в значителна степен влияе върху посоченото във Вашето питане съотношение на заплатите между държавния и частния сектор.
Формирането на заплатите в бюджетните организации е било единствено в съответствие с финансовите възможности на държавния бюджет. Още от началото на прехода заплатите в бюджетните организации започнаха да изостават от тези в стопанските организации. Чрез механизмите за заплащане на труда на заетите в бюджетната сфера се утвърждава задължително минимално равнище на началните основни заплати, които са обвързани с коефициенти към минималната работна заплата за страната. За 1998 г. се предвижда доходите с източник държавния бюджет да бъдат увеличавани с темпове, които отговарят на разчетената инфлация в макроикономическата рамка на бюджета и едновременно с това да се гарантира реален ръст на тези заплати. По този начин постепенно ще намалява спадът на доходите и това ще доведе до известно затваряне на ножицата между заплатите в бюджетните и стопанските организации в държавния сектор.
Намаляването на реалния размер и съответно на покупателната способност на средната работна заплата в страната започна от 1991 г. Особено голямо намаление на реалния размер бе регистрирано през 1996 г. и първите месеци на 1997 г. През следващите месеци, особено през второто тримесечие на 1997, както и в следващите - на 1998 г., в резултат на макроикономическата стабилизация на страната бе възстановен и повишен реалният размер на заплатите и на другите защитени доходи по отношение на доходите в края на 1996 г. Тази тенденция продължава и през изтеклите месеци на 1998 г. Разчетите показват, че при запазване на ниските темпове на инфлация, характерни за първите месеци на тази година, в края на годината ще бъде осигурено реално нарастване на заплатите спрямо 1997 г. и повишаване на покупателната възможност на заплатите.
Господин Нешев, аз съм убеден, че в края на 1998 г. доходите на хората ще тежат повече. Хората ще могат да купуват повече с парите си, отколкото през 1997 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Нешев, имате думата за два допълнителни въпроса.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин министър, моите допълнителни въпроси са следните.
Първият ми въпрос. През 1997 г. 905 предприятия имаха негативни икономически резултати и създадоха загуба на държавата в размер на 491 млрд. лева. С над 100 млн. загуби са ЕАД "Нефтохим" със средна работна заплата - моля, отбележете си - 415 хил. 461 лев; АД "Стомана", Перник, със средна работна заплата 346 хил. 548 лева. През същия период най-големият данъкоплатец ЕАД "Национална електрическа компания" дава 91 на сто от изплатените данъци в размер на 248 хил. милиарда лева, а нейната средна работна заплата е 293 хил. 347 лева.
Моят въпрос е: на какъв пазарен принцип се формират тези средни работни заплати?
И вторият ми въпрос, господин министър: много работещи в частните фирми в южните части на България работят и получават заплати в условия, близки до робските. Вие като министър лично ще подкрепите ли в Министерския съвет закон, който ще премахне тези унизителни условия на заплащане на българския народ и ще го приближи до жизнения стандарт на нормалните държави? В това число, ще подкрепите ли нашия внесен закон за минималното подоходно заплащане? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Нешев, аз се опитах може би малко с повече думи да обясня механизмите, по които се определя работната заплата в различните отрасли. Навсякъде по света има разлика между заплащането в едни или други отрасли и не може да има пазарен механизъм, който води до уравниловка. Едновременно с това има случаи - и аз ги споменах, - в които отделни предприятия са нарушавали механизмите, създадени от правителството, за определяне на работните заплати. В тези случаи ръководствата на тези предприятия, както и самите предприятия са били санкционирани. Затова точно пазарният механизъм на определяне на работните заплати означава те да се формират на базата на производителността на труда, на базата на финансово-икономическите резултати на предприятието. Това е била позицията на правителството, такава ще продължи да бъде тя и за в бъдеще.
Колкото до създаването на законова нормативна уредба, чрез която да бъдат определяни високи доходи на хората в България, това е някакъв нонсенс. Не е възможно в условията на пазарно стопанство със закон да бъдат определяни доходите на хората. Те са резултат от икономическата им дейност в материалната сфера или в резултат на изпълнението на бюджета в бюджетната сфера. Но определянето с административни, пък били те и законодателни мерки, на нивото на доходите помоему е нещо неприсъщо на пазарното стопанство.
От тази гледна точка аз смятам, че използването на законодателна уредба, на законодателна техника за фиксиране на доходите на хората не е подходящ инструмент в условията, в които България се намира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Нешев, имате думата да изразите отношението си към отговора.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин министър, преди малко министър-председателят ме упрекна, че не му давам точна информация, а сам той си противоречеше с отговора. Вие повторихте това, което направи вашият премиер.
Вие не ми обяснихте защо губещи предприятия, които ощетяват държавата, имат високи заплати, а печелившите имат по-ниски от тях. Това не е пазарен принцип. Ефективността и реализираната принадена стойност определят възможностите за заплати.
Второто, което искам да Ви кажа: ние не можем да влезем в Европейския съюз, за което Вие гарантирате, че ще стане, без жизнен стандарт, гарантиран със същите законови норми, с които се гарантира в Щатите и в западноевропейските страни, за минимално заплащане на труда. Другото е експлоатация и възстановяване на онзи див капитализъм, за който Вие говорехте, когато бяхте профсъюзен деятел.
И третото, което искам да Ви кажа: ако ние нямаме регулативни функции в държавата, то значи, че имаме стихийно управление, а, пази Боже, от такава държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин министърът има думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин Нешев, аз мислех, че разговаряме професионално, но явно съм се излъгал. Имаше моменти, имаше механизми точно на регулативно уреждане на доходите и то беше много ясно, много просто - едно към три минимална към максимална заплата и да живей, да живей трудът. Това нещо не може да се върне. И не може с административни мерки да бъде казано на "Нефтохим", че ще получават такава заплата, каквато заплата получават в една баничарница. Или обратно: защото баничарницата продава повече банички, отколкото "Нефтохим", затова в баничарницата заплатата ще бъде по-висока, отколкото в "Нефтохим".

Просто икономиката има други закони, а не тези които на някого може би му се иска - някой някъде да седне на едно бюро и да определи заплата: ей в това предприятие ще е толкова, в онова ще е друга. Просто пазарът е този, който ще определя заплатите. По същия начин този пазар ще доведе до фалит онези предприятия, които не спазват принципите на пазарната икономика. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
За лично обяснение има думата народният представител Иван Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Тъй като от тази трибуна министър Александър Божков каза, че лъжа, а аз никога не говоря празни приказки и никога не лъжа, предоставям на господин председателя документи, доказващи моите твърдения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз пък няма да се запозная с документите, а ще Ви напомня чл. 107 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Дори бях длъжен да Ви санкционирам тогава, но не го направих.
Справете се с чл. 107, който нарушихте!
Съобщения:
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 12 май, вторник.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 13 май, сряда, от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 13 май, сряда, от 15,00 ч.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 14 май, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
Следващото заседание на Народното събрание е на 13 май, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,07 ч.)




Председател:
  Йордан Соколов

Заместник-председател:
 Иван Куртев

Секретари:
         Васил Клявков

       Атанас Мерджанов