Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-05-13

Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Най-напред да поздравим господин Асен Гагаузов с рождения ден! Да му е честит, да е жив и здрав! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 6 до 12 май 1998 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители - Руси Статков и Асен Гагаузов. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители - Георги Пинчев и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители - Анатолий Величков и Красимир Каракачанов. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за българските документи за самоличност. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите и на Комисията по национална сигурност.
Законопроект за чужденците в Република България. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител - Любен Корнезов. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Едно съобщение:
Миналата седмица бе съобщено за промени в ръководството на Парламентарната група на Евролевицата. Има още една промяна, която не е обявена: господин Евгени Димитров се освобождава от ръководството, на негово място за секретар на Парламентарната група на Евролевицата е избран господин Венко Вълчев.
По дневния ред е постъпило предложение от заместник-председателя на Парламентарната група на СДС господин Благой Димитров и от председателя на Парламентарната група на Евролевицата господин Александър Томов.
Проектът за програма за работата на Народното събрание за периода 13-15 май 1998 г. е:
1. Второ четене на законопроекта за подпомагане на земеделските производители - продължение.
2. Законопроект за ратифициране на Лондонските и Копенхагенските изменения на Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой. Вносител - Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител - Министерският съвет.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица. На единия са вносители Руси Статков, Асен Гагаузов и Васил Козалиев. Другият законопроект е внесен от Министерския съвет.
5. Първо четене на законопроекта за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Вносител - Министерският съвет. На законопроектите за земеделската техника вносители са Христо Стоянов, Калчо Чукаров и Иван Димитров, а също така Георги Агафонов и Веселин Бончев.
6. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за административните нарушения и наказания. Вносители - Димитър Абаджиев, Иван Димов, Петър Рафаилов и Емануил Йорданов.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство. Вносител - Министерският съвет.
8. Второ четене на законопроекта за гарантиране на експортното застраховане.
9. Отчет на Българската народна банка за 1997 г. Вносител - Българската народна банка.
10. Второ четене на законопроекта за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
11. Второ четене на законопроекта за здравното осигуряване.
12. Отчет за изпълнението на плана за статистическите изследвания през 1997 г. на Националния статистически институт. Вносител - Националният статистически институт.
13. Проект за решение за освобождаване на ръководството на Националния статистически институт.
14. Проект за решение за избиране на ръководство на Националния статистически институт.
15. Парламентарен контрол.
От господин Томов е предложено в седмичната програма да се включи проект за решение за промени в състава на постоянни комисии на Тридесет и осмото Народно събрание.
Господин Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предвид на свръхнатоварения дневен ред за тази седмица, оттегляме нашето предложение. Запазваме си правото вероятно следващата седмица да го внесем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлагам да отпаднат т. 13 и 14 от проекта за дневен ред за тази седмица. Това са въпросите за освобождаване и избиране на ново ръководство на Националния статистически институт.
В досегашната практика на такава институция, която директно се отчита пред парламента, винаги е търсена възможност да се осигури ръководство, което да е професионално, независимо и да отразява духа на тази институция, като осигурява достоверност на информацията, независимо от каквато и да било партийна окраска на управляващите към даден момент. Подходът към новото ръководство изцяло противоречи до момента на това виждане за избор на ръководство на такъв важен институт.
Предлагам да се отложи разглеждането на тези точки, за да има време между политическите сили, както е традиционно за подобна институция, да се проведат консултации и действително да бъде осигурено избирането на ръководство от професионални и независими експерти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Други предложения за отпадане или разместване в програмата? По предложението на господин Папаризов коментар не може да има. То се гласува без изразяване на противно становище. Други изказвания по дневния ред? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов за отпадане на т. 13 и т. 14 от предложения проект за дневен ред.
Гласували 201 народни представители: за 86, против 113, въздържали се 2.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване проекта за програма за работата на Народното събрание от 13 до 15 май 1998 г.
Гласували 193 народни представители: за 134, против 20, въздържали се 39.
Програмата за работата на Народното събрание през тази седмица е приета.
Преди да започнем работата по дневния ред - извинявайте, сега ще ви дам думата - пропуснах да направя още едно съобщение:
Народният представител Панчо Панайотов е изтеглил внесения от него проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физически лица, заведен под N 854-01-12 от 19 февруари 1998 г.
Госпожа Петя Шопова, заместник-председател на Народното събрание, има думата за изказване от името на парламентарна група.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От петъчното заседание на Народното събрание до днес станаха събития, за които не можем да се правим, че не са се случили. Затова от името на Парламентарната група на Евролевицата аз искам да изразя нашата сериозна тревога от това, което стана - най-напред от трагичната смърт на младши лейтенант Васил Ценов, който загина при полицейска акция, и да изразим нашите най-дълбоки съболезнования на неговото семейство; също така много сериозната тревога от тежката телесна повреда, която беше нанесена на журналистката Анна Заркова - има сериозна опасност тя да загуби зрението си. Ние й желаем тя да оздравее и да осъществява по-нататък нормално своите функции. Поздравяваме я за нейната сила на характера, защото и след трагичния инцидент Анна говори за това, че трябва да има гражданско общество, което да казва истините в страната.
Също така искаме да изразим нашата много сериозна тревога от напрежението, което се създаде между институциите, от престрелката между министъра на вътрешните работи, директора на Националната следствена служба и главния прокурор на републиката. Тази престрелка не доведе и няма да доведе до нищо добро. Не може ръководителите на най-висшите правозащитни институции да си позволят в момент, когато трябва да обединим усилията на трите власти, да водят престрелка, която преминава вече в лични нападки, да се обиждат, а не да обединяват усилията си за борба с престъпността. Това е абсолютно недопустимо!
И трето, не може законодателната власт да стои безучастна. Ние не сме само производители на закони. Ние сме върховният, висшият представителен орган в парламентарната република. И затова този орган, освен чрез закони, трябва да се произнесе по събитията и с другите парламентарно възможни форми, които ни предоставя и Конституцията, и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
Днес на Председателския съвет бяха обсъждани тези въпроси. От името на Парламентарната група на Евролевицата аз заявявам, че ние не само ще участваме, а ние ще предизвикаме консултациите, за които заявиха своето желание и колеги от другите парламентарни групи. В хода на тези консултации ще видим кои са конкретните решения, които ще предложим на Народното събрание, включително по измененията на Закона за съдебната власт, които се готвят за второ четене; включително по един доклад, който ни е изпратен тук от правозащитните институции.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Евролевицата, изразявайки още веднъж нашата сериозна тревога, ви предлагаме да вземем онези мерки, които очаква от нас обществото. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.

Преминаваме към първа точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Намираме се в обсъждане на предложенията по чл. 13. Бяхме стигнали до предложението на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов.
Господин Чукаров, Вие говорихте по въпроса. Остава да гласуваме предложението на господата Чукаров и Моньо Христов, което не е подкрепено от комисията.
Поставям на гласуване това тяхно предложение.
Гласували 164 народни представители: за 62, против 23, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Емануил Йорданов. Господин Йорданов го оттегля.
Последното предложение е на господин Кръстьо Трендафилов. Той го аргументира - беше за 0,5 на сто от отчетения за предходната година брутен вътрешен продукт. Това предложение беше обсъждано, но не е гласувано.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Кръстьо Трендафилов, което не е подкрепено от комисията.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): Искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В процедура на гласуване сме, господин Стоянов. Ако Вие искате по окончателния текст, предложен от комисията, можете да вземете след това думата.
Гласували 167 народни представители: за 74, против 80, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
И преди да поставя на гласуване чл. 13, така както е предложен от комисията, господин Христо Стоянов искаше думата. Заповядайте.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, по всичко се разбира, че окончателният текст ще влезе, така че няма да имаме изискване колко да бъде процентът от бюджета, с което да подпомогнем фонда.
Аз искам да използвам случая по този повод, за което, първо, благодаря, че министърът на земеделието, горите и аграрната реформа е тук, да си разреша нещо не съвсем стандартно, но да го попитам той доволен ли е от едно такова наше решение и това помага ли на земеделието?
В същото време, уважаеми колеги от мнозинството, искам да ви кажа нещо, защото морално съм задължен.
С господин Владо Костов през 1995 г. бяхме най-настоятелни пред тогавашния министър Чичибаба, за да дадем цена и то не 3,20, а 5,50 на пшеницата. Не се направи. И тогава засяхме есента 7 млн.дка пшеница.
През 1996 г. се направи една добра цена на есенниците и се засяха 15,5 млн.дка.
През 1997 г. за това, което министърът на земеделието и председател на Министерския съвет съобщава, че се е направило грешка, като е дадена една цена, висока, с която са създадени проблеми - в осем години от промяната това беше най-сериозното решение, което в България е вземано в земеделието. Това беше един национален кредит към българското земеделие.
И въпреки че годината беше страшно неблагоприятна, година с късна пролет, година, в която царевицата се прибираше през месец ноември, все пак се засяха от порядъка на 12 млн. дка. Защото тези хора бяха мотивирани. Защото вярваха. Защото имаха надежда. Днес вие изключвате тази надежда. Правите грешка, колеги. Животът в земеделието има цикли. Цикълът през 1995 г. беше грешка, през 1996 г. - трагедия за България - да нямаме хляб след 53 години война.
Сега вие ще направите това, че през 1998 г. няма да се засее. Христо Стоянов съобщава това в парламента, че не могат да се засеят повече от 8 млн. дка и няма да бъде засято. А аз не искам това нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Аз никъде не съм казвал, нито пък премиерът, че е грешка определената цена, която миналата година правителството даде за изкупуване на пшеницата реколта `97. Напротив, ние сме доволни от това, което направихме, защото тези средства отидоха в българския земеделски производител и бяха използвани както за закупуване на по-добра земеделска техника, така и за оборотни средства. И наистина имаше ефект от цената.
Но искам да кажа нещо във връзка с въпроса, който ми беше отправен. И досега, макар че твърдо в закона беше фиксирано каква част от брутния вътрешен продукт трябва да влезе във фонд "Земеделие", досега това не се изпълняваше. Има ли смисъл да се приема нещо, което след това не може да бъде изпълнявано? Именно заради това, когато обсъждахме законопроекта, надделя мнението, и аз поддържам това мнение, че в аграрния доклад, който ще бъде приет преди обсъждането на държавния бюджет, ще бъде заложена програмата на Министерството на земеделието за следващата година. И именно в този аграрен доклад ще бъдат заложени средствата, които са необходими за следващата година, и те ще бъдат гласувани в бюджета. Така че поддържам предложението на правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Върбанов.
Поставям на гласуване чл. 13 така, както е предложен от комисията.
Гласували 171 народни представители: за 112, против 49, въздържали се 10.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 14. (1) Средствата на фонда се съхраняват по отделни банкови сметки в Българската народна банка.
(2) Българската народна банка олихвява сметките на фонда в съответствие със Закона за Българската народна банка и по взаимно договаряне."
Предложение на народния представител Владислав Костов: в чл. 14, ал. 2 думата "сметките" да се замени със "средствата".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов: в чл. 14 ал. 2 придобива следния вид:
"(2) Българската народна банка олихвява средствата на фонда в съответствие със закона."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 14:
"Чл. 14. (1) Средствата на фонда се съхраняват по отделни банкови сметки в Българската народна банка.
(2) Българската народна банка олихвява средствата по сметките на фонда в съответствие със Закона за Българската народна банка и по взаимно договаряне, но не по-ниско от основния лихвен процент."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов оттеглят предложението си.
Поставям на гласуване чл. 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 7.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 15. (1) Органи на фонда са:
1. Управителният съвет;
2. изпълнителният директор.
(2) Управителният съвет се състои от 9 члена. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по право е член и председател на Управителния съвет. Четирима от членовете на Управителния съвет се определят от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Министърът на финансите, министърът на търговията и туризма, министърът на околната среда и водите и министърът на труда и социалната политика предлагат по един заместник-министър за членове на Управителния съвет, които се утвърждават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(3) Управителният съвет от своя състав избира изпълнителния директор на фонда и по предложение на изпълнителния директор утвърждава двама негови заместници."
Предложението на Владислав Костов беше оттеглено.
Предложение на Александър Каракачанов и група народни представители:
В чл. 15, ал. 2 изречение първо да добие следния вид:
"Чл. 15. (2) Управителният съвет е в състав до 15 членове."
Да се добави ново трето изречение към чл. 15, ал. 2:
"Останалите членове се назначават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на националните браншови организации на земеделските производители."
В ал. 3 да отпадне изразът "от своя състав".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев: в чл. 15 се правят следните изменения:
а) В ал. 1 да се добави нова точка 3:
"3. Консултативен съвет."
Предложението по ал. 3 на чл. 15 беше оттеглено в комисията.
б) Създава се нова ал. 4:
"(4) Към Управителния съвет се създава Консултативен съвет от представители на обединенията на земеделските производители по чл. 7, ал. 1, браншовите организации на предприятията от хранително-вкусовата промишленост и организациите на потребителите. Председател на Консултативния съвет е министърът на земеделието, горите и аграрната реформа. Той свиква заседания на съвета по необходимост, но не по-рядко от четири месеца. Управителният съвет одобрява вътрешните правила на Консултативния съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов: в чл. 15 ал. 3 добива вида:
"(3) Управителният съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа избира изпълнителния директор на фонда."
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Кръстьо Трендафилов и група народни представители:
В чл. 15, ал. 2 цифрата "9" се заменя с "11" и се добавя преди "които" "двама представители на националните организации на земеделските производители".
В ал. 3 да отпадне думата "двама" и да се замени с "един".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 15:
"Чл. 15. (1) Органи на фонда са:
1. Управителният съвет;
2. изпълнителният директор.
             (2) Управителният съвет се състои от 9 члена. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по право е член и председател на Управителния съвет. Четирима от членовете на Управителния съвет се определят от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Министърът на финансите, министърът на търговията и туризма, министърът на околната среда и водите и министърът на труда и социалната политика предлагат по един заместник-министър за членове на Управителния съвет, които се утвърждават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
              (3) Управителният съвет от своя състав по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа избира изпълнителния директор на фонда.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Каракачанов има предложение, което не е подкрепено от комисията.
Поставям на гласуване най-напред това предложение на господин Александър Каракачанов.
Гласували 147 народни представители: за 39, против 95, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господата Христо Стоянов и Иван Колев.
Господин Стоянов, имате думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председателю. Беше съобщено, че се отказвам от предложението си, направено в ал. 3, думите "двама негови заместници" се заместват с "директори на агенциите по чл. 10, ал. 3". Отказах се във връзка с това, че вие не приехте чл. 10 в промяната за Агенцията за кредитиране, Агенцията за интервенция и Агенцията за развитие на селското стопанство. Това обстоятелство наложи да си оттегля предложението, а не че не е необходимо.
По същество, към онова, което предлагам за създаване на ал. 4. Към Управителния съвет се създава Консултативен съвет. В мотивите се обяснява, че Консултативният съвет не е необходим във връзка с това, че в предишния закон е имало такава точка, но той не е действал. Ами как да действа, господа, когато шест министри се изредиха и не създадоха Консултативен съвет? И ние даваме оценка - той не действа! Защото не се създаде!
Колеги, ние говорим за гражданско общество. И ако в гражданското общество не свържем трите страни - производител, преработвател, потребител - и не балансираме техните интереси, това означава, че решаваме нещата еднопосочно. Да не говорим, че в една Франция тези средства, за които коментираме, се предоставят не по този начин, който ние правим. Там се предоставят на Земеделската камара, в която има представители, и това става от 200 години. А ние сега не смеем да включим един Консултативен съвет, в който да включим представители на различните организации от тези три категории. Грешим! Аз ви моля, настоявам, поне за това бордът не пречи. Може да затруднява министъра, но ние не сме избрали министъра, за да му се създава рахатлък там, ние сме го избрали, за да изпълнява законите. Нищо няма да попречи да има един такъв Консултативен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев за нова ал. 4 и съответно за промяната в ал. 1, която е свързана с това тяхно предложение.
Гласували 159 народни представители: за 56, против 74, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Следващото предложение - на господата Чукаров и Моньо Христов - е прието от комисията.
Остава предложението на господин Кръстьо Трендафилов и група народни представители.
Имате думата, господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Първо, в интерес на коректността, искам да кажа на проф. Стоянов, че от създаването на фонда със закон не са се сменили шест, а двама министри и единият от тях направи Консултативен съвет, но той не заработи, просто нема време да заработи.
Що се отнася до моето предложение, тъй като аз наистина подкрепям тезата, че трябва да има представители на гражданското общество в управлението на средствата на фонда и въобще на дейността на фонда, и след като не се прие предложението на проф. Стоянов за Консултативен съвет, аз правя едно компромисно предложение, а то е: вместо 9, членовете на Управителния съвет да станат 11, от които тези 2-ма да бъдат представители на националните организации на производителите на селскостопанска продукция, т.е. представители на структурите на гражданското общество. Дори бих отишъл и по-нататък - ако примерно не се приеме предложението да се увеличат с 2-ма членовете на Управителния съвет, нека господин министърът да поеме ангажимента, че от 4-мата, които той има право да назначи, 2-ма ще бъдат представители на структурите на гражданското общество. Иначе Управителният съвет на фонда става само от държавни чиновници, а това не е в интерес на фонда и на производителите на селскостопанска продукция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кръстьо Трендафилов и група народни представители.
Гласували 171 народни представители: за 66, против 96, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 15 така, както е предложен от комисията.
Гласували 162 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 52.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 16. (1) Управителният съвет:
1. определя условията и реда за управление на средствата на фонда съобразно целите на този закон;
2. утвърждава структурата и щата на фонда;
3. осъществява контрола за целевото разходване на средствата на фонда.
 (2) Председателят на Управителния съвет свиква заседания при необходимост, но не по-рядко от веднъж на 3 месеца.
 (3) Управителният съвет може да заседава, когато присъстват най-малко две трети от неговите членове. Решенията се вземат с квалифицирано мнозинство две трети от всички членове.
 (4) Председателят на Управителния съвет представя в Министерския съвет до 30 април отчет за дейността на фонда за предходната година."
Комисията предлага в ал. 3 изразът "може да заседава" да се замени със "заседава". Алинея 3 става:
"(3) Управителният съвет заседава, когато присъстват най-малко две трети от неговите членове. Решенията се вземат с квалифицирано мнозинство две трети от всички членове.".
Останалите текстове са така, както е предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 16 така, както беше предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 5.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл.17. Изпълнителният директор:
1. изпълнява решенията на управителния съвет;
2. организира и ръководи дейността на фонда;
3. представлява фонда;
4. назначава и освобождава служителите на фонда и членовете на кредитните съвети;
5. решава всички въпроси, които не са от изключителната компетентност на управителния съвет."
Предложение на народния представител Васил Клявков:
Към чл. 17 да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Изпълнителният директор може да предоставя упражняването на някои от правомощията си на други длъжностни лица към фонда.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев - в чл. 17 да се създаде нова т. 6 със следното съдържание:
"6. организира и осъществява контрола на изпълнението на сключените договори на фонда със земеделските производители.".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Клявков, желаете ли да вземете думата?
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Клявков оттегля своето предложение.
Господин Христо Стоянов и господин Иван Колев имат предложение за нова т. 6.
Моля, гласувайте за това тяхно предложение.
Гласували 129 народни представители: за 34, против 80, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 17 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 9.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 18. Устройството и дейността на фонда се уреждат с правилник, приет от управителния съвет."
Имаше предложение на народните представители Стоянов и Колев, което беше оттеглено в комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 18 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 133 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 6.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:  "Чл. 19. (1) Упра-вителният съвет създава регионални структури на фонда. На национално и регионално равнище могат да се формират кредитни съвети, които да дават становища по оценката на проектите на земеделските производители за получаване на средства по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2.
     (2) Дейността на кредитните съвети се урежда с Правилника за устройството и дейността на фонда."
Предложението, направено от Владислав Костов, беше оттеглено в комисията.
Предложението на народния представител Васил Клявков е подкрепено от комисията.
Предложението от народните представители Стоянов и Колев беше оттеглено в комисията.
Предложение на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов - чл. 19 добива вида:
"Чл. 19. (1) Управителният съвет създава регионални структури на фонда.
     (2) На национално и регионално равнище се формират кредитни съвети, които да дават становища по оценката на проектите на земеделските производители за получаване на средства по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2."
Сегашната ал. 2 става ал. 3.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението, направено от народните представители Божанов и Пинчев, беше оттеглено.
Предложение на народния представител Кръстьо Трендафилов и група народни представители - чл. 19 да добие вида:
"Чл.19. Управителният създава регионални структури на фонда. Те оказват консултантска помощ на кандидатите за кредитите за получаване на средства по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2."
Ал. 2 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция за чл. 19:
"Чл. 19. (1) Управителният съвет създава регионални структури на фонда, които го представляват съгласно Правилника за устройството и дейността му.
     (2) На национално и регионално равнище могат да се формират кредитни съвети, които да дават становища по оценката на проектите на земеделските производители за получаване на средства по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2.
     (3) Дейността на кредитните съвети се урежда с Правилника за устройството и дейността на фонда.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов ги няма в залата, за да обосноват предложението си.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов.
Гласували 148 народни представители: за 31, против 29, въздържали се 88.
Предложението не се приема.
Господин Трендафилов, искате ли думата по направеното от Вас и група народни представители предложение?
Заповядайте.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Аз по принцип подкрепям създаването на регионални структури на фонда и това би било твърде добре, за да се улесни дейността на кандидатите за кредити от фонда. Но съм против предложението кредитните съвети да дават становище. Тоест, да бъдат предварителният филтър, преди постъпването на проектите в банката.
По този начин има реална опасност голяма част от хората, които не са симпатични на държавния служител, въобще да не стигнат до получаване на кредити от фонд "Земеделие". В този смисъл консултантската дейност, помощта, която трябва да оказват регионалните структури - да, но така, както е записано - "... да дават становища по оценката на проектите...", аз не съм съгласен. Именно поради това съм направил и това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Поставям на гласуване предложението на господин Трендафилов и група народни представители.
Гласували 136 народни представители: за 42, против 81, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 19 в редакцията, която ни предлага комисията.
Гласували 146 народни представители: за 109, против 20, въздържали се 17.
Член 19 е приет.
Има думата за отрицателен вот господин Христо Стоянов.

ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, гласувах отрицателно. Искам да ви напомня 36-ото Народно събрание, в което се гласува един член "Капудалиев". Така се случи, че мнозинството, което гласува член "Капудалиев", не дойде до него, но следващото мнозинство използва чудесно този член "Капудалиев".
Искам да ви кажа, че това, което гласувахте сега, е член "Капудалиев". Не мислете, че сте вечни. След вас ще дойдат други и по същия начин ще действат.
Уважаеми господин министър, хората, които искаме да вкараме в земеделието, не са толкова знаещи да си направят своята програма, някой трябва да им я подготви, трябва някой да плати. Те ще бъдат оскубани като банатски гъски. Знаете ли защо се казва "банатска гъска"? Защото се скубе на живо, за да бъде дълго време пухкава. Така ще бъдат оскубани тези селяни, ако не запишем, че тази консултация, че техният проект ще бъде за сметка на фонда или че няма да плащат. Уверявам ви, че от утре започват да плащат. (Реплика от СДС.) Петко, много те уважавам, понеже си много коректен, но съжалявам, че те вкарват и тебе с твоята коректност.
Защо не го вкараме в закона, а ще го вкараме това в правилника? Каква е логиката? Щом като сме убедени, аз съм съгласен и заявявам, и ще благодаря публично, ако господин министърът го вкара това в правилника. Публично! Но след като не го сложим в закона, къде е логиката, че ще остане в правилника?
Така че казвам ви, че грешите и правите лоша услуга и то на бедните, току-що прохождащи, желаещи да станат земеделски производители. Те не знаят, те не могат да попълнят тези документи, те не могат да си направят бизнеспрограма, те не могат да се защитят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Господин министърът има думата.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Аз не знам защо трябва така да се изказвате точно тук, когато се гласува един член, където наистина идеята е да не се карат хората да плащат нито за съветите, които ще получават от органите на фонд "Земеделие", а именно идеята е да участват в тези кредитни съвети, за да могат да дават указания, и в същото време в тях да участват и представители на банките, които работят с фонда, за да не се допуска това, което е в момента. През Управителния съвет на фонд "Земеделие" минават почти всички проекти, които се подават от областните земеделски служби, и след това те не могат да бъдат финансирани от банките, защото не отговарят на изискванията на банките. Банките си имат специфични изисквания по закона, по който те работят. Именно това е нашата идея.
Още повече аз съм готов да ви предоставя инструкциите на фонда, където изрично се подчертава, че всички указания, всички услуги, които се дават на земеделските производители, са безплатни. Идеята е наистина да бъдат премахнати всички тези посредници, които посредничат при изготвянето на проектите на земеделските производители. Още повече че в молбите-декларации, които ние сме гласували на управителен съвет, това представляват техните документи, с които те кандидатстват за получаване на средства от фонда. И именно не е необходима икономическа обосновка, а е необходимо да бъдат попълнени само тези молби-декларации, които с помощта на представителите на фонда на регионално ниво всеки един земеделски производител ще може да попълва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Моля господин Костов да докладва следващите членове.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 20. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Националният статистически институт и другите държавни и общински органи предоставят безплатно на фонда информацията, която е необходима за неговата дейност."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
"Чл. 21. Фондът поддържа структура на активите и пасивите си в съотношение, определено от Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По членове 20 и 21 няма направени писмени предложения.
Моля, гласувайте тези два члена така, както са предложени от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Членове 20 и 21 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 22. Фондът може да придобива дълготрайни материални активи само във връзка с осъществяване на дейността на неговата администрация."
Предложение на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители: текстът да се прередактира, както следва:
"Чл. 22. Фондът може да придобива дълготрайни материални активи във връзка с осъществяването на дейността си."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стоянов и Колев, което е идентично: в чл. 22 думите "на неговата администрация" се заменят с думичката "си".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов е прието.
Комисията предлага следната редакция на чл. 22:
"Чл. 22. Фондът може да придобива:
1. дълготрайни материални активи само във връзка с осъществяване дейността на неговата администрация;
2. акции във финансово-кредитни институции, осъществяващи дейности в областта на земеделието със съгласието на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението на господин Каракачанов има ли бележки? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 118 народни представители: за 17, против 84, въздържали се 17.
Предложението не се приема.

Предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев по същество е същото, така че няма да го поставям на гласуване, тъй като вече отхвърлихме предложенията на господин Каракачанов.
Има предложение на господата Калчо Чукаров и Моньо Христов по т. 2, което не сте приели.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Не, не. То е прието, но в други ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То е възприето.
Поставям на гласуване чл. 22 така, както беше предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 121, против няма, въздържали се няма.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 23. (1) Правилата за отпускане на кредити, поемане на гаранции и субсидиране се определят от управителния съвет.
(2) Фондът изисква обезпечаване на отпусканите от него кредити и поети гаранции, като ликвидната стойност на обезпечението не може да бъде по-малка от размера на кредита и дължимите лихви.
(3) Фондът е длъжен в срок от две години да продаде придобитите по реда на обезпечителното производство дълготрайни материални активи, движимо и недвижимо имущество.
(4) Фондът не приема за обезпечение дълготрайни финансови актови с изключение на държавни ценни книжа."
Има предложение на народния представител Владислав Костов, което комисията прие.
Има предложение на народния представител Васил Клявков към чл. 23 да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Фондът приема за обезпечение по отпусканите кредити и земеделски земи по оценка, съставена въз основа на наредба, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Комисията не подкрепи това предложение.
Предложението на народните представители Чукаров и Христов комисията подкрепи по принцип.
Предложението на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев комисията също подкрепи по принцип.
Комисията предлага следната редакция на чл. 23:
"Чл. 23. (1) Правилата за отпускане на кредити, поемане на гаранции и субсидиране се определят от управителния съвет.
(2) Фондът изисква обезпечаване на отпусканите от него кредити и поети гаранции, като ликвидната стойност на обезпечението не може да бъде по-малка от размера на кредита и дължимите лихви.
(3) За обезпечаване на отпуснати кредити и издадени гаранции в полза на фонда може да бъде учредявана и ипотека върху земя.
(4) Фондът има право на законна ипотека върху земите, придобити с отпуснат от него кредит или с банков кредит, гарантиран от фонда.
(5) Фондът е длъжен в срок от две години да продаде придобитите по реда на обезпечителното производство дълготрайни материални активи, движимо и недвижимо имущество.
(6) Фондът не приема за обезпечение дълготрайни финансови активи с изключение на държавни ценни книжа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Клявков, оттегляте ли Вашето предложение? Да.
Останалите предложения са приети.
Поставям на гласуване чл. 23 така, както е предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 15.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 24. (1) По всички приети в негова полза залози фондът има правата по чл. 311, ал. 1 от Търговския закон независимо от формата на договора.
(2) За вземанията си по реда на този закон от физическите и юридическите лица фондът се снабдява с изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка. Вземанията се събират по реда на Закона за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 26 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г. и бр. 51 от 1997 г.)."
Има предложение на народния представител Владислав Костов и на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов, които са приети от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 24:
"Чл. 24. (1) По всички приети в негова полза залози фондът има правата по чл. 311, ал. 1 от Търговския закон.
(2) За вземанията си по реда на този закон от физическите и юридическите лица фондът се снабдява с изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка. Вземанията се събират по реда на Закона за събиране на държавните вземания."
Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 24 в редакцията, която ни предлага комисията.
Гласували 123 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 5.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 25. (1) Не се облагат с данък доходите на земеделските производители - физически лица, от реализацията на произведената от тях растителна и животинска продукция, в това число от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното.
(2) Не се облагат с данък върху печалбата земеделските производители - юридически лица, за непреработената растителна и животинска продукция, в това число от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното."
Предложение на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители:
Да се добави нова трета алинея със следното съдържание:
"Чл. 25. (3) За регистрацията на организациите по чл. 8 не се заплащат държавни такси."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
Член 25 се изменя така:
"Чл. 25. (1) Земеделските производители не се облагат с данък върху печалба..."
Впрочем предложението по чл. 25, ал. 1 и 5 беше оттеглено.
Затова остават алинеи 2, 3 и 4, които ще прочета:
"(2) Намалява се данъкът върху печалбата на предприятия от хранително-вкусовата промишленост при инвестиране в производството на необходимите им земеделски суровини в размер на съответната инвестиция.
(3) Намалява се данъкът върху печалбата на юридическите лица, регистрирани по Търговския закон, при инвестиране в земеделска техника с 50 на сто от размера на съответната инвестиция. Тази данъчна преференция се отменя, ако земеделската техника не се използва по производство на земеделска продукция или бъде продадена до три години след закупуването й.
(4) При подпомагане по чл. 11 на земеделските производители - физически лица, предимство имат тези, които до момента на регистрацията си по чл. 7, ал. 1 не са навършили 35 години. Предимството се ползва от лицата в течение на пет години."
Комисията не подкрепя предложението по тези алинеи.
Има и едно предложение на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев - в чл. 25, т. 1 се допълва със следния текст:
"... и други специални производства, като: гъбопроизводство, билкарство, производство на миди, охлюви и други."
Точка 2 да отпадне поради това, че тя е инкорпорирана в т. 1.
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Каракачанов за нова ал. 3.
Гласували 128 народни представители: за 28, против 85, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев за нови текстове на алинеи 2, 3 и 4.
Гласували 126 народни представители: за 27, против 89, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
И предложението на господата Божанов и Пинчев. Господин Пинчев, ще го обосновавате или не? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господата Божанов и Пинчев, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 23, против 36, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Моля, гласувайте чл. 25 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 12.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Земеделски производители" са физически и юридически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.
2. "Екологично земеделие" е система за поддържане естественото плодородие на почвата, биологичното разнообразие на видовете и екологичния баланс в околната среда.
3. "Райони с влошени социално-икономически характеристики" са райони, застрашени от обезлюдяване или с ниска гъстота на населението, ограничени възможности за трудова заетост, чието ускорено западане може да застраши икономическата жизнеспособност на даден район и населеността му в дългосрочен план.
4. "Райони с по-неблагоприятни природни условия" за развитие на земеделието са райони, където има постоянни естествени природни пречки за развитието на земеделието, дължащи се главно на лошото качество на почвата, големия процент на наклона на обработваемата земя и краткия растителен период, които могат да бъдат преодолени с цената на големи разходи, водещи от своя страна до високи производствени разходи и непозволяващи на земеделските производители да получат доход, съизмерим с доходите на земеделски производители, занимаващи се със същия вид земеделие в други райони.
5. "Предприятия от хранително-вкусовата промишленост" са всички предприятия от мелничната, фуражната, месопреработвателната, млечната, маслодобивната, захародобивната, захаропреработвателната, консервната, винарската и пивоварната промишленост."
Предложението на народния представител Владислав Костов беше оттеглено.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители - точки 1 и 5 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Васил Клявков беше оттеглено.
Предложението на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов беше оттеглено също.
Предложението на Божанов и Пинчев беше оттеглено.
Така че комисията подкрепя текста на вносителя за §  1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Остава само да гласуваме предложението на господин Каракачанов за отпадане на точки 1 и 5, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте предложението на господин Александър Каракачанов.
Гласували 115 народни представители: за 6, против 91, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 1 така, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
По този начин е прието и заглавието, и съдържанието на § 1.
Господин Костов, следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Този закон отменя Закона за защита на земеделските производители (Обн., ДВ, бр. 57 от 1995 г.; попр., бр. 67 от 1995 г.; изм., бр. 110 от 1996 г., бр. 115 и бр. 123 от 1997 г.)."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения, поради което поставям на гласуване съдържанието на § 2 така, както е дадено, и заглавието - "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 126 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 22.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби", както и параграф 2 с докладваното съдържание, са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 3. (1) Прекратява Държавен фонд "Земеделие", създаден с чл. 9, ал. 1 от Закона за защита на земеделските производители.
(2) Държавен фонд "Земеделие", създаден с чл. 10, ал. 1 от този закон, поема активите и пасивите на прекратения фонд."
Предложение на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители - § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Каракачанов го няма в залата, за да защити предложението си.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители за отпадане на § 3, неподкрепено от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 9, против 93, въздържали се 19.
Предложението на господин Каракачанов и група народни представители не е прието.
Поставям на гласуване § 3 с текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 98, против 4, въздържали се 13.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 4. В случаите по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 фондът може да извършва дейността си чрез лицата по § 17 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките (ДВ, бр. 52 от 1997 г.)."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става чл. 13б. Систематичното място на този текст не е в Преходните и заключителни разпоредби, а в тялото на закона, затова работно го слагаме чл. 13б, а след това групата, която редактира окончателно закона, ще преномемира членовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Костов.
Няма постъпили предложения.
Поставям на гласуване предложението на председателя на комисията първо за съдържанието на отразения параграф като § 4, а освен това той да намери своето място в самия закон като чл. 13б.
Гласували 120 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 9.
Параграф 4 с докладваното съдържание е приет и неговото място е чл. 13б.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 5. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа приема наредби по прилагането на чл. 6, чл. 7, ал. 1, чл. 8, чл. 9, ал. 3 и § 8, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби."
Предложението на народния представител Красимир Каменов е прието от комисията.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители - в § 5 да отпадне: "чл. 7, ал. 1 и чл. 8".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложенията на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
"§ 4. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава наредби по прилагането на чл. 6, чл. 7, ал. 1, чл. 8 и чл. 9, ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Народният представител господин Каракачанов не е в залата, но след като има постъпило от него предложение и то не е прието от комисията, го поставям на гласуване.
Гласували 124 народни представители: за 22, против 96, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители не е прието.
Поставям на гласуване § 4 в съдържанието, докладвано от председателя на комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 126 народни представители: за 108, против 16, въздържали се 2.
Параграф 4 е приет.
Има думата господин Трендафилов за обяснение на отрицателен вот.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах против този параграф само заради чл. 8. На мен лично не ми е ясно какво значи да се издаде наредба за подпомагане сдружаването на земеделските производители при условие, че има Закон за кооперациите, че има Търговски закон. Тоест, има законови норми, по които да се извърши евентуалното сдружаване на земеделските производители. Как това може да стане с наредба, на мен лично не ми е ясно при условие, че има достатъчно ясни действащи вече закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 6. (1) Ежегодно до 31 януари списъкът на регистрираните земеделски производители - физически лица, се предоставя на регионалните служби по заетостта.
(2) Лицата по ал. 1 се считат за самостоятелно заети по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (ДВ, бр. 120 от 1997 г.)."
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев - § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става чл. 7а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Професор Стоянов, имате думата да подкрепите Вашето предложение.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, останах с впечатление, когато разглеждахме този параграф в комисията, че колегите не разбраха философията или просто не вникнаха по-дълбоко в това наше предложение - да отпадне текстът. Затова искам да ви кажа какви бяха нашите съображения.
За да ползва един стопанин държавен фонд "Земеделие", съгласно закона трябва да бъде регистриран. Имаме обаче едно специфично положение - че земеделци, земеделски стопани, намиращи се в близост до предприятията, където работят, се занимават с дребно земеделие - с 5-6 дка и с 1-2-3 крави. И това е добре. За да ползват обаче този фонд, те трябва да се регистрират. Ако обаче се регистрират, те утре, освободени, безработни, няма да могат да получават средства от фонда за безработни. Защото с 5-6 дка и с 1-2 крави те при всички случаи ще бъдат под минимума. И тогава ние по един косвен начин караме тези хора в тази несигурност, която съществува в работната сила, да не се занимават със земеделие и да не се регистрират и в този случай да не се развиват. И аз ви предлагам следното. Нищо не пречи на закона да отпадне този параграф, с оглед да можем да защитим тези наши стопани, които са с малки възможности, и покрай работата, която имат, да могат да ползват и фонд "Земеделие", без да имат страха, че утре, когато бъдат освободени, те няма да получат право да ползват фонд "Земеделие". Това е съображението ми, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоянов.
Поставям на гласуване предложението, направено от проф. Стоянов и мотивирано преди малко, което комисията не подкрепя.
Гласували 141 народни представители: за 30, против 90, въздържали се 21.
Предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев не е прието.
Поставям на гласуване предложението на вносителя за § 6, който става чл. 7а.
Гласували 132 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 23.
Параграф 6, който става чл. 7а, е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 7. Вноските по чл. 13, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и 7 се събират всяко тримесечие."
Предложението на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов беше оттеглено.
Предложението на народния представител Емануил Йорданов се оттегля.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става чл. 13а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Няма направени предложения.
Поставям на гласуване предложението на комисията първо да се приеме тестът на вносителя за § 7, а също така той да стане чл. 13а от самия закон.
Гласували 138 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 11.
Приет е § 7, който става чл. 13.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 8. (1) Охраната и опазването на земеделските имоти се организират, ръководят и контролират от кметовете на общини. За тази цел кметовете назначават общински пазачи за осъществяване на охраната и опазването на земеделските имоти на територията на съответната община.
(2) За охраната и опазването на земеделските имоти се събира годишна такса от земеделските производители съгласно чл. 122, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 117/1997 г.)."
Има предложения на народните представители Красимир Каменов, Калчо Чукаров и Моньо Христов този параграф да отпадне.
Има предложение на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев за отпадане на този параграф.
Комисията подкрепя тези предложения и предлага § 8 да отпадне.
Едновременно с това народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев предлагат да се създаде нов § 8 със следното съдържание:
"§ 8. Ежегодно изпълнителният директор прави задължително отчетен доклад за дейността на фонда."
Предложението не се подкрепя от комисията, тъй като то влиза в друг член, който предвижда това да стане, и то е мотивирано и в Наредбата за дейността на фонда, и в задачите на неговия изпълнителен директор.
Комисията предлага § 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Във връзка с § 8 има две предложения: едното е за отпадане на § 8, а другото е за заместване с предложен от народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев текст.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на § 8.
Гласували 146 народни представители: за 124, против 8, въздържали се 14.
Предложеният от вносителя текст за § 8 не е приет.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев за нов § 8 с докладваното от господин Костов съдържание, което не се приема от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 10, против 54, въздържали се 71.
Предложението на народните представители Димитър Божанов и Георги Пинчев не е прието.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 9. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определя с наредба районите по § 1, т. 3 и 4."
Предложението на народния представител Красимир Каменов беше оттеглено.
Предложението на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение няма постъпили предложения.
Поставям на гласуване предложението на комисията да се приеме § 9 в съдържанието, предложено от вносителя, и същевременно той да стане § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 7.
Параграф 9 като съдържание е приет и той става § 5.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 10. Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Има едно предложение на народния представител Александър Каракачанов и група народни представители в § 10 да се добави изречение второ със следното съдържание: "За приложението му се издава правилник.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И тук няма други предложения, поради което поставям на гласуване предложението на вносителя за съдържанието на § 10, който става § 6.
Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложението на народния представител Каракачанов не е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Извинявайте, моя е грешката. Господин Каракачанов е направил предложение за ново съдържание, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител господин Каракачанов.
Гласували 138 народни представители: за 16, против 91, въздържали се 31.
Предложението на народния представител господин Александър Каракачанов и група народни представители не е прието.
Поставям на гласуване последния текст - § 10 на вносителя, който става § 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 2.
Текстът на вносителя за § 10 е приет и той става § 6.
С това целият закон е гласуван. (Ръкопляскания.) Имаме Закон за подпомагане на земеделските производители.
Има думата министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да ви благодаря от името на министерството и от името на всички земеделски производители за това, че вие вече гласувахте Закона за подпомагане на земеделските производители. С приемането на този закон ние даваме една възможност наистина да подпомогнем земеделските производители. И се надявам, че земеделието, както вече е определено като приоритетен отрасъл, ще може да спомогне за излизане на нашата страна от тежката криза.
Благодаря на всички. Приятен ден. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Продължаваме с приетия тази сутрин дневен ред в програмата.

Точка втора е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЛОНДОНСКИТЕ И КОПЕНХАГЕНСКИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ НА МОНРЕАЛСКИЯ ПРОТОКОЛ ОТ 1987 Г. ЗА ВЕЩЕСТВАТА, КОИТО НАРУШАВАТ ОЗОНОВИЯ СЛОЙ.
Вносител е Министерският съвет.
Кой от двамата председатели ще докладва?
Има думата госпожа Юлия Янева, представител на Комисията по опазване на околната среда и водите, да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИЯ ЯНЕВА: Господин председател, дами и господа колеги:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по опазване на околната среда и водите

ОТНОСНО: законопроект за ратифициране на Лондонските и Копенхагенските изменения на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озонния слой.

На своето редовно заседание на 30 април 1998 г. Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет на 27 април 1998 г. законопроект за ратифициране на Лондонските и Копенхагенските изменения на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озонния слой.
От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра на околната среда и водите господин Нено Димов и госпожа Лидия Асенова - експерт в МОСВ.
Монреалският протокол е в сила за България от 18 февруари 1991 г.
Поети са ангажименти за намаляване на потреблението на фреони. Страната ни не е производител на такива вещества.
Според Лондонските изменения страните се задължават да приемат мерки за по-съкратен график и за поетапно ограничаване на потреблението на озоноразрушаващи вещества.
Съгласно Копенхагенските изменения към списъка на озоноразрушаващите вещества се добавят нови, с доказан негативен ефект.
Задължението на България, която не произвежда такива вещества, е да наблюдава и контролира техния внос и потребление.
Основните мерки са насочени към ограничаване на използването на озоноразрушаващите вещества, като хладилни агенти, пенообразуватели, аерозолни носители и др.
На практика България и в момента изпълнява задълженията си по тези изменения на Монреалския протокол, въпреки че все още не се е присъединила към тях.
След 1992 г. е разработена Национална програма за поетапно прекратяване на потреблението на озоноразрушаващи вещества, според изискването на Копенхагенските изменения. Реализирано е прекратяването на използването на фреони във фармацевтичната и парфюмерийната промишленост, на халони - използвани в пожарогасителите, и др. Основните средства по изпълнение на тази програма са осигурени като безвъзмездна помощ от Глобалния екологичен фонд. Отпуснатите средства са за техническо преструктуриране на съответните производства.
Ето защо комисията смята, че е нужно присъединяването на България към Лондонските и Копенхагенските изменения на Монреалския протокол и предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за тяхната ратификация.
Становището е взето единодушно с 15 гласа "за"."

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Янева.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.

Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Лондонските и Копенхагенските изменения на Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой. Моля да гласуваме.
Гласували 139 народни представители: всички са гласували за.
По този начин е приет на първо четене разглежданият законопроект.
Има думата госпожа Янева за процедурно предложение.
ЮЛИЯ ЯНЕВА (СДС): Господин председател, колеги! Предлагам законопроектът да се гледа и на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря за направеното предложение.
Друго предложение не е постъпило.
Поставям на гласуване предложението, направено от госпожа Янева, за преминаване към второ четене на законопроекта.
Гласували 129 народни представители: всички са гласували за.
Предложението е прието.
Моля госпожа Янева да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИЯ ЯНЕВА: Господин председател, колеги, заглавието на законопроекта е:
"Закон за ратифициране на Лондонските и Копенхагенските изменения на Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложеното заглавие на законопроекта.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИЯ ЯНЕВА: "Член единствен. Ратифицира измененията към Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой, приети на втората среща на страните в Лондон на 29 юни 1990 г. и на четвъртата среща на страните в Копенхаген на 25 ноември 1992 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване съдържанието на току-що прочетения текст.
Гласували 132 народни представители: всичките 132 депутати са за.
Член единствен е приет, а по този начин и Законът за ратифициране на Лондонските и Копенхагенските изменения на Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой, е приет и на второ четене.
Приключихме и т. 2 от програмата за работата на Народното събрание.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА АРАБСКА РЕПУБЛИКА ЕГИПЕТ ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Вносител на този законопроект е Министерският съвет.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов да докладва законопроекта на първо четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Становище по законопроект N 802-02-22 от 30 април 1998 г. за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
На редовното си заседание на 6 май 1998 г. с участието на представител на вносителя Комисията по икономическата политика разгледа проекта за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 15 март 1998 г. в Кайро.
Комисията по икономическата политика смята, че този договор потвърждава политическата воля на двете страни да създадат възможно най-благоприятни условия за интензивни стопански връзки, съдържа реципрочно третиране на всяка една от двете страни и не съдържа клаузи, които накърняват интересите на България.
Договорът представлява важен елемент от международноправната основа за изграждане и развитие на отношения на сътрудничество и партньорство между Република България и Арабска република Египет в условията на новите икономически реалности. Уреждат се цялостно отношенията във връзка с инвестиционната дейност на физически и юридически лица на територията на другата договаряща се страна на основата на равнопоставеност и добра воля. Чрез договора се създават условия за стимулиране притока на инвестиции в Република България и за закрила на българските инвеститори на територията на Арабска република Египет. Влизането в сила е необходимо условия и предпоставка за активизиране на деловите контакти и за засилване на доверието в областта на инвестициите между двете договарящи се страни.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон договора между правителството на Република България и правителстовто на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Желаещи да вземат думата по разглеждания законопроект има ли? Няма.
При положение, че няма желаещи да вземат отношение по законопроекта, поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Моля да гласуваме.
Гласували 129 народни представители: всичките 129 депутати са гласували за.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Николов за процедурно предложение.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Резултатът от гласуването ми дава основание да предложа процедура и за второ четене на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Николов.
На основание чл. 66, ал. 2 от нашия правилник поставям на гласуване предложението, направено от господин Николов, да преминем и към второ гласуване.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Прието е предложението да преминем към второ гласуване.
Господин Николов, имате думата да докладвате заглавието и съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Закон за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите".

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Николов, поставям на гласуване първо заглавието на законопроекта.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Всички народни представители са гласували за предложеното заглавие.
Господин Николов, продължете, моля.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 15 март 1998 г. в Кайро."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Поставям на гласуване съдържанието на член единствен.
Гласували 131 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Член единствен е приет.
По този начин на второ четене е приет Законът за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.

Преминаваме към точка четвърта от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Единият законопроект е внесен от Министерския съвет на 27 април 1998 г., а другият законопроект е внесен от народните представители господата Руси Статков, Асен Гагаузов и Васил Недялков Козалиев на 3 април 1998 г.
Следва докладът на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, на която е разпределен законопроектът.
Има думата професор Стоилов като заместник-председател на комисията, за да изнесе доклада.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. След оспорването на редица текстове от Закона за облагане на доходите на физически лица беше внесен проект за изменение на закона от Министерския съвет и едновременно с това трима наши колеги - Статков, Гагаузов и Козалиев, направиха предложения за промени във връзка с облагането на кооперации на инвалиди.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа двата законопроекта и ви предлага следното становище:
На заседание, проведено на 5 май 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица, внесени от Министерския съвет и от народните представители Руси Статков, Асен Гагаузов и Васил Козалиев.
По законопроекта, внесен от Министерския съвет, изложение направи представител на Министерството на финансите, който изтъкна, че с решение N 6 на Конституционния съд на Република България от 19 март 1998 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от Закона за облагане доходите на физическите лица, както и на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на същия закон. Тези текстове оправомощаваха общинските съвети да определят конкретния размер на окончателния годишен (патентен) данък, определен от Народното събрание в чл. 31, ал. 1, точки 3, 4, 5, 6 и 7 от Закона за облагане доходите на физическите лица в минимален и максимален размер.
Поради конституционното изискване за установяване на данъците и определяне на техния размер от Народното събрание, възникна необходимостта да бъде подготвен проект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
В законопроекта се определя и размерът на окончателния годишен (патентен) данък в зависимост от редица критерии, като: нетна търговска площ, заети лица, брой на местата за паркиране, обща складова площ и други. Конктретните размери на данъка са определени в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място и местонахождението на търговския обект, както и по отделни зони за столичната и другите големи общини.
Размерите на данъка по вид дейност и населени места са определени, съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България, като се имат предвид и предложенията на професионалните организации на превозвачите. Предложените данъци са в умерени размери, с облекчена методика и процедура за тяхното прилагане и с тях се постига намаляване на данъчната тежест и създаване на благоприятен данъчен климат за малкия бизнес и занаятчийските услуги.
Предлагат се и някои изменения в отделни текстове на закона, които целят подобряване на практиката на неговото прилагане.
Законопроектът на народните представители Руси Статков, Ангел Гагаузов и Васил Козалиев бе представен от вносителите, които изтъкнаха, че при приемането на действащия закон не са били взети предвид някои специфични особености на фирми и кооперации на инвалидите. За преодоляване на този пропуск се предлага внесеният от тях законопроект.
По представените законопроекти се проведе обширна дискусия, в която се изразиха различни становища по въпроса за критериите, въз основа на които общините са разпределени във функционални типове и зони, по показателите за определяне размера на данъка по дейности и населени места; посочиха се конкретни примери за някои несъответствия на данъка по отделни видове дейности и населени места, като автотенекеджийски дейности, фотографски услуги, отдаване под наем на видеокасети и други с внушения и предложения в едни случаи за намаления, а в други случаи - на увеличения на горните и долните граници на предлагания данък.
Посочени бяха конкретни примери за някои несъответствия на данъка по отделни видове дейности.
Подкрепи се предложението да се отчетат някои специфични особености на специализирани фирми и кооперации на инвалидите.
Изразено бе съмнение относно необходимостта от направените допълнителни предложения за промени извън визираните от Конституционния съд.
Оспорено бе предложението за промяна на чл. 6, ал. 1, т. 2, а именно: за замяна на календарната година с израза "всеки 365-дневен период", както и някои други.
След приключване на дискусията народните представители единодушно подкрепиха двата законопроекта и предложиха при подготовката за второ четене те да бъдат обединени в един.
Въз основа на това Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме законопроектите на първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Искам думата за процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, заповядайте, но още не сме завършили докладите, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Точно в тази връзка искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС:) Господин председател, колеги! Аз неслучайно вземам думата по процедурен въпрос точно в момента.
Докладът, който е изготвила комисията, касае два внесени законопроекта, но има внесен още един законопроект по същия въпрос - това е законопроектът на народния представител от СДС Панчо Панайотов. Аз съжалявам, че не го виждам тук. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Този законопроект е оттеглен.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не е така! Вие казвате, че го е оттеглил, обаче аз не чух в комисията да го е оттеглил. Даже ако го оттегли, трябва сега, в момента да го направи.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС, от място): Днес беше обявено от председателя, че той официално го е оттеглил.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте, аз говорих онзи ден с него, след като разгледахме законопроектите. Щом го е оттеглил, аз нямам нищо против да не го разглеждаме, но в него имаше ценни моменти.
Но, господин Глушков, след като го разгледахме в комисията този законопроект на правителството и другия, аз говорих с него и той ми обърна внимание, че не сме обърнали внимание на неговия законопроект.
РЕПЛИКИ: Вие сте говорили с него вчера, а той го е оттеглил днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Димитров, беше официално обявено тази сутрин от председателя, че този законопроект е оттеглен.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре. Оттеглям тогава процедурното си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И все пак, има и подготовка за второ четене и всеки народен представител ще може да направи своите предложения.
Има два законопроекта - на Министерския съвет и на колегите Статков, Гагаузов и Козалиев.
Някой от вносителите на втория законопроект желае ли да вземе думата?
Господин Руси Статков има думата като вносител.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това изменение, което ние предлагаме във връзка със Закона за облагане доходите на физическите лица, е свързано с предложение на организациите на инвалидите, което предложение е отправено до ръководството на Народното събрание преди няколко месеца. В тази връзка ние сме направили предложение и по Закона за корпоративното подоходно облагане, който сигурно ще се гледа през следващите седмици.
Конкретно по това предложение. Става дума за промяна на чл. 8 от Закона за облагане доходите на физическите лица, а именно за данъчно задължените лица по този закон. Нашето предложение е да се включи нова алинея, която обхваща предприятията и кооперациите местни юридически лица с годишен оборот от предходната година до 75 млн. лв. и едноличните търговци, които не са инвалиди, но осъществяват дейностите си с инвалиди и членуват в националните организации на и за инвалиди, да се облагат по реда на чл. 59 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Защо правим това предложение? По Закона за корпоративното подоходно облагане в чл. 59 ние продължихме от стария Закон за печалбата преотстъпване на данъка върху печалбата и данъка за общините на юридическите лица, които са специализирани предприятия, кооперации и обособени производствени единици, членуващи в националните организации на и за инвалиди. Съответно има, разбира се, критерии, за да стане това преотстъпване. То се използва за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
В писмото, което е отправено до ръководството на Народното събрание, организациите на инвалидите споменават, че годишната сума специално за тази година, която е нужна за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, е в размер на 58-60 млрд. лв., а със Закона за държавния бюджет ние гласувахме една сума - знаете, че имаше доста аргументи за действието на Закона за инвалидите, вие променихте като мнозинство този закон, - по същество там е приета една сума от 1 млрд. и половина лв. Допълнително с тези суми, които се заделят за организациите на инвалидите, стават около 2 млрд. лв. При това положение виждате сами каква е огромна разликата и то от цифрите, които не аз, като представител на опозицията, а хората от съюзите на инвалидите дават като информация. Необходими са 58-60 млрд. лв. за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите за годината, а има само 2 млрд. лв.
Ето в тази връзка, при положение че ние по Закона за корпоративното подоходно облагане сме дали възможност на по-големите предприятия на инвалидите да получат преференции, просто сме пропуснали в Закона за облагане доходите на физическите лица да направим това и за малките предприятия с инвалиди. И това беше разбрано в комисията, която единодушно подкрепи нашето предложение да направим тази промяна.
Господин председател, ако позволите, за да не ставам втори път, да изкажа отношението си и по законопроекта на Министерския съвет, който изменя Закона за облагане доходите на физическите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Все пак ми се струва, че първо е представянето. Благодаря на господин Статков.
Има ли други желаещи от вносителите да защитят своите предложения? Няма.
Откривам дебатите по първо четене на законопроектите на Министерския съвет и този на тримата народни представители за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Парламентарните групи имат по 30 минути време за изказване, като моля да бъдат представени списъците на желаещите да вземат думата.
Заповядайте, господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата по двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесени съответно от Министерския съвет и от господин Руси Статков.
Най-напред ще говоря по законопроекта на господин Статков, тъй като е по-кратък, и ще кажа с две думи позицията на СДС, че подкрепяме този законопроект, тъй като дава облекчение на хората, които наемат инвалиди в своята дейност.
По отношение на законопроекта, внесен от Министерския съвет. Аз смятам, че този законопроект трябва да се подкрепи, тъй като ние приехме вече Закона за облагане на физическите лица, в който предвидихме съответния патентен данък за хората, които имат дейности с оборот под 75 млн. лв. за предходната година. В този закон ние дадохме право на общините в определени граници да определят точния размер на данъка на всяко едно данъчно лице със съответни решения на общинския съвет, като смятахме, че по този начин по-справедливо и по-точно ще се диференцират данъчните тежести върху стопанските субекти. Тъй като бе сезиран Конституционният съд по този въпрос, точно това решение на Народното събрание бе отменено и според мен, след като е отменено от Конституционния съд, не трябва да го тълкуваме. Затова Министерският съвет е внесъл този законопроект, който дава една ясна диференциация на различните видове дейности и като дейности, а и по зони.
Във всяка една дейност се създават зони, първо, за Столичната община, която се раздела на пет зони в зависимост от това къде се намират съответните обекти. Големите градове се разделят на две групи. Оттам нататък, малките населени места се разделят общо на пет зони. Това дава възможност достатъчно справедливо да бъде определен конкретният размер на данъка в този законопроект. Най-голямото му предимство е, че за всички дейности, за които са предложени ставки, се вижда едно намаление спрямо минималния и максималния размер на предишния закон. С това смятам, че Министерският съвет прави още един реверанс към дребните и средните производители, тъй като по този законопроект, ако бъде приет от Народното събрание, те ще трябва да плащат по-малък данък, отколкото ако това не беше се случило.
Смятам също така, че този закон трябва да бъде приет най-сетне, защото вече мина половин година почти поради тези проблеми с Коституционния съд, а реално приходи от тези дейности и тези лица в държавата няма. Ако така продължи тази агония, ние поставяме в неравнопоставеност гражданите на Република България - едни хора ще плащат данък, други няма да плащат. Това е нещо, което не трябва да бъде допускано от Народното събрание на България.
Аз смятам по принцип, че патентният данък дава едно голямо предимство на дребните и средните и производители, и търговци, защото в рамките на един оборот от 75 млн., хората ще могат съвсем спокойно да реализират и да осчетоводят. Защото в момента какво се наблюдава? Голяма част от дребните магазини, занаятчии и производители просто не отчитат изцяло своя оборот. Даже бих казал на места има някои случаи, на които съм бил лично свидетел, една десета, една пета от оборота реално се отчита. Когато този данък ще се приеме и ще се прилага, независимо от оборота до този от 75 млн. като таван, съответно от различни показатели като квадратни метри площ за търговската дейност, брой места за паркиране, брой на заетите в производството и други критерии, съответно отдалеченост, големината на населеното място, ще бъде определен един точен размер на данъка. И по този точен размер на данъка съответният гражданин ще си плати. И аз искам да дам един пример. Да речем, един магазин, което е по-близко до хората. Може би най-голям брой хора, които ще плащат този данък, ще бъдат именно търговците. При положение, че един магазин, а то не е невъзможно, направи 75 млн.лв. оборот за годината, близко до този таван, при една нормална печалба от 10 на сто, печалбата на един такъв обект ще бъде около 7 млн. и нещо. И за тези 7 млн. и нещо, според данните, които тук са дадени, най-ниската стойност е 15 000 лв. за 20 квадрата магазин в най-малките населени места, до неколкостотин хиляди лева в по-големите, до 200 000 лв. в София. Говоря за най-малките магазинчета. И вече в зависимост дали е по-голяма площта, по-голям размерът на магазина, съответно по-голям е оборотът и печалбата, и съответно данъкът.
Какво показва това? Че при една огромна печалба, която би могла да се реализира дори в един малък търговски обект, съответният гражданин ще плаща една много малка сума и то на фона на това, което плащат всички останали. Това е една голяма преференция, която се дава на дребните търговци, на дребните производители за тяхната дейност, и още една стъпка назад в тези нива, които бяха посочени от предходния закон. Аз мисля, че и те не бяха въобще високи.
И затова ви приканвам да подкрепите на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане на физическите лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Клявков.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата народният представител господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би беше добре да поканим представител на Министерския съвет с оглед едно по-широко представяне на законопроекта на Министерския съвет.
Господин председател, аз считам, че би могло, правя го като предложение, да се поканят от Министерството на финансите, ако не министърът, заместник-министърът, който наблюдава тези въпроси, тъй като има неща, по които и експертите трябва да се произнесат, а не да ходим да ги търсим допълнително, за да пояснят и пред колегите. За да не остават с впечатление колегите, че един или друг въпрос не е добре огледан.
Първо, правя предложение да се покани представител на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, господин Джеров вече се е обадил в министерството.
РУСИ СТАТКОВ: Благодаря.
Конкретно по законопроекта на Министерския съвет. Нашето очакване беше, че този законопроект ще обхване по-широк кръг от изменения. Защото поводът Конституционният съд, който беше сезиран да преразгледа част от този Закон за облагане с данък физическите лица, беше добре да се види още веднъж след изказаните мнения от отделни браншове, от общини, от много и различни субекти да се направи преоценка на този закон.
Лично аз считам, че са отпаднали съществени въпроси, които между първо и второ четене, съгласно нашия правилник, ние бихме могли да включим при обсъждането на законопроекта на Министерския съвет за второ четене. Но с това ще завърша.
Конкретно по направените предложения.
Внимателният поглед, съпоставяйки закона, който ние приехме и който Конституционният съд фактически отменя със свое решение, и това, което ни се предлага, води до следните изводи.
Първо, че се намалява съществено горната граница за общините от първи и втори тип. Но за малките общини и въобще за селищата от по-малките функционални типове, тъй като е застъпен такъв подход, това намаление е много малко или няма такова.
Следователно онова, което се лансира в печата, че малкият и средният бизнес са съществено облекчени, не е точно. Най-малкото не се отнася за общините от по-малък функционален тип.
Второ, предлаганите изменения за отделни браншове будят до известна степен недоумение. Например за компаньонките се предлага да се намали горната граница с 400 хил., което, според мен, няма основание. Бих могъл да посоча и други такива браншове, които може би със своето място в обществото са повлияли, но, според мен, ние като законодатели не трябва да се влияем от подобни такива внушения.
Разбира се, би могло и трябва да се прецизират между първо и второ четене някои професии, в това число и за по-големия тип общини, а не само за малките, които са свързани с услуги за населението. Например товарни превозни средства до 4 и над 4 тона, особено за малките населени места, не е така ефективен, тъй като това са остарели автомобили, амортизацията е голяма, поддръжката е голяма, а същевременно не такива големи са поръчките. Трябва да се прецизират, за да бъде осъществявана тая дейност, а от друга страна хората, които я осъществяват, да имат възможност да натрупват, за да я продължат в перспектива, а не само една-две години.
Спорен е въпросът за така наречената "нетна търговска площ". В изменението, което се предлага, отново се борави с това понятие. Очевидно между двете четения ще се наложи прецизиране. И най-вече, говорейки за търговската площ - това е третото, което е съществено - предложението на малките общини и на средните общини е не да се борави с "до 20 кв. м" търговска площ - нетна, а да има или до 15, или до 6. По време на почивката разговарях, с колеги от СДС. Според мен, те направиха и по-рационално предложение - "на квадратен метър". Да има една площ и към нея вече съответно да се добави "на квадратен метър". Това ще бъде много по-прецизно и ще отчита и малките населени места, и възможността хората там хем да осъществяват тази дейност, хем да имат някакъв резултат, който да ги стимулира, за да вършат това нещо.
Четвърто, другият голям проблем, който произтича от предложеното изменение, е свързан с класификацията на населените места. И в комисията стана дума, че тази класификация на населените места е от много отдавна, бих казал, от ранния социализъм или средно развития, когато имаше съвсем друга ситуация в тези населени места. Сега тези, които носят законопроекта, или ако не го носите, обърнете внимание между първо и второ четене, че има селища, аз проверих моя регион, които са със значително по-различна инфраструктура. И тези елементи, които са съответствали тогава на класификатора и сега. Те са поставени в неизгодно положение.
Очевидно отговорът, който се дава от представителя на Министерството на финансите в комисията, че няма време, че е много трудно сега да бъде изготвен такъв класификатор, не е онова решение, което да съответства на нуждите. Мисля, че в това отношение трябва да се уточни принципно как ще подходим, за да не създаваме допълнително настроение за ощетяване в отделни населени места, а те не са малко, или пък привилегии за други.
И тъй като споменах за това, което липсва, а е съществено, ще започна с две неща. Първото, очаквах, че чл. 50 от сега действащия закон ще бъде променен. А това е за плащането на данъка.
Сега данъкът се плаща по местоседалище на тези, които го внасят. Всъщност той може да има поделения в няколко общини, образно казано, съответният данъкоплатец, но няма да го плаща там, а ще се внася само в центъра, където е седалището му. С това се ощетяват общините. Ние сме разговаряли многократно с някои от колегите от мнозинството, но, когато се приемаше законът, не успяхме да го внесем това като съществена промяна.
Колеги, предлагам ви между първо и второ четене да направим това, за да можем действително да обхванем тези парични потоци и да ги насочим по-справедливо там, където трябва да бъдат реализирани. Защото става дума за 50 на сто данък общ доход. Петдесет на сто остават в общините. Това не са малко средства. Това са значими средства.
Другото, което би трябвало да обмислим като изменение между първо и второ четене, тъй като по правилник имаме тази възможност, е свързано с промени в т. 1 и 2 в чл. 31. Става дума за това, че ние обсъждаме законопроект за туризма. Той ще върви на второ четене. Говорим за това, че туризмът ще бъде приоритетен отрасъл. Би могло в чл. 31, ал. 1, т. 1 - за хотели и други средства за настаняване, да помислим още веднъж с оглед създаване на още по-благоприятни условия от гледна точка на намаляването на това, което се внася, въпреки че за някои може да прозвучи и по-различно. Считам, че след като тръгваме да търсим една държавна политика в туризма, ние трябва да подложим още веднъж на преразглеждане и този въпрос.
По отношение на т. 2. От много от общините има предложения да се разделят баровете и вариететата и да се изведе като отделен въпросът за тези барчета, които съществуват. Те не са барове в буквалния смисъл на думата, а са барчета. Те са много и съответно трябва да бъдат диференцирани и в нашите закони, така че да може и облагането, и това, което се реализира, да бъде адекватно на съществуващата практика.

Очевидно ние имаме резерв за всички тези неща, за които говорих, а именно, действително да намалим данъчната тежест за малките, защото независимо от намаляващото преизпълнение, което Министерството на финансите изтъкваше в началото, то има, разбира се, и други причини, за да го има това преизпълнение, все пак очевидно има някакъв резерв, който резерв ни позволява още сега, господин Димитров, да направим по-радикална крачка, а именно, да намалим действително за тези малки и средни производители данъците - патентният и други, които са свързани с този закон.
Ето затова ние в комисията всички подкрепихме, когато трябваше да се внесе законопроектът в залата, тогава нашето уточнение беше, че между първо и второ четене трябва сериозно да се допрецизират предложенията. Затова още веднъж, изразявайки нашата позиция в комисията, че трябва да станат тези изменения, искам да подчертая настояването ни между първо и второ четене ние да намерим най-добрите решения.
Сигурно господин Димитров ще постави и други въпроси, които в комисията бяха поставени, аз не бих искал да изземам неговите инициативи и предложения, но смятам, че действително ние имаме нужда този път, между двете четения, заедно с представители на Министерството на финансите и всички парламентарни групи да се прецизират нещата така, че да не се срамуваме пред нашите избиратели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Думата има господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Обсъждаме закон, внесен от Министерския съвет, по един не много ласкателен повод за него - отмяна на членове от приетия наскоро закон от Конституционния съд.
Аз съм изненадан все пак, че Министерският съвет и специално Министерството на финансите, а виждаме, че няма още никакъв представител от тях, проявиха такова безхаберие в продължение на последните два месеца и вместо бързо да се захванат, аз даже им казах, че след като беше ясно, че има сезиране на Конституционния съд, че те трябваше да бъдат готови със своите предложения още преди излизане решението на Конституционния съд, за съжаление не възприеха този подход и виждаме, че се бавят два месеца. А време вече няма, виждаме коя дата е, май месец е преполовен, а срокът изтича на 31 май. Естествено той ще бъде сигурно удължен, но ние сме принудени до 31 май да се вместим с първо, второ четене, с указа на президента, публикуването му в "Държавен вестник" и влизането на закона в сила, тоест въобще нямаме много време.
Още когато обсъждахме закона, защото по същество това е един нов закон, който измени Законът за данъка върху общия доход, тогава направих характеристика, че това е един недоработен закон, набързо приет от парламента, непрецизиран, изработен с немного квалифицирани експерти без опит в данъчното законодателство и тъй като нямаше много време, тогава бяхме притиснати от бюджет и т.н., да се оправя законът в парламента, естествено излезе недоработен, бих казал, непълен и има още доста празноти.
Основният проблем, който трябва да се реши, е да се запълни тази празнота, която беше създадена от Конституционният съд. Въпросът е следният: дали в сегашното предложение няма постановки, които биха могли пак да бъдат обект на сезиране от тези институции, които имат право да сезират Конституционния съд, и евентуално една нова отмяна. Мисля, че няма да говори много добре не само за правителството, не само за експертите от Министерството на финансите, но мисля и за нас като парламент, тъй като не сме имали сили да посочим тези недостатъци и навреме да бъдат отстранени. Аз мисля, че има такива и конкретно в предложенията, и конкретно в другите текстове, но нека да оставим този въпрос за по-нататък, които не са били отменени от Конституционния съд, защото той не отменя служебно онова, което смята, че противоречи на Конституцията, а отменя само онова, за което е сезиран. След като е сезиран за това, той е отменил това.
Каква е опасността? Опасността, колеги, е в зонирането в момента. Знаем, че зонирането е правомощие на общинския съвет. За големите градове - София, Варна, Бургас, Пловдив, зонирането е оставено, това си е правомощие на общинския съвет, обаче заедно с оставането на зонирането съществува възможността чрез промяната в зоните, а и тъй като не са указани в закона, се дават права на общинския съвет на практика да определя размера на данъка, а точно това беше целта на отменянето на чл. 33 - да се отнемат тези права от общините. В момента те остават, когато определят зоните.
След като е направено толкова много, за да се запишат всичките общини в какъв функционален тип е съответната община, защо да не се направи същото и за зоните. По този начин ще бъде избегната опасността Конституционният съд отново да отмени поправения вече закон, става дума за поправките. Това е едната от опасностите.
Другата опасност е по-принципна. Знаем, че по Конституцията данъците се определят от Народното събрание и гражданите ги плащат, съобразно техните доходи и имущество. Тук има толкова широк спектър от дейности, че се съмнявам, че при едно сезиране на Конституционния съд относно законността на патентния данък това нещо може да бъде счетено, че става дума за патентния данък на изискването гражданите да плащат, съобразно доходите и имуществото.
Аз още тогава предложих патентният данък да се счита не като такъв окончателен, а като задатък срещу дължимия данък. И без това всички субекти, които са задължени да плащат патентния данък, са длъжни да водят счетоводство. Разбирам да бяха освободени от воденето на счетоводство, но те са длъжни да водят счетоводство, тоест да имат сметки. Ако патентният данък се смяташе като задатък, един вид като разрешение, първоначален задатък срещу дължимия данък, разрешение от общината, тогава съобразно Закона за счетоводството те можеха да видят дали дължат още данък или не дължат. Ако дължат по-малко, няма какво да плащат повече; а ако дължат повече, нека да си го платят.
В закона има една съществена празнота. Примерно, казва се, че лица, които са имали оборот миналата година до 75 млн. лв., могат да плащат патентен данък. Обаче не е ясно дали тази година ще имат оборот 75 млн. или ще имат много по-голям. Нищо не пречи тази година да имат оборот 750 млн. или 5 млрд. Никой не ги задължава да плащат нещо друго, освен патентният данък. И ето една възможност, не бих казал за укриване на доходи, защото те се движат по закона, а чисто и просто няма да дължат нищо на държавата.
Нещо друго - сериозно опрощение. Тук има доста хора, които защитават селскостопанските производители, аз също ги защитавам. В рамките на този Закон за облагане на доходите на физическите лица не се знае дали селскостопанските производители плащат данък и как го плащат. Никъде не е казано. В стария Закон за данък върху общия доход много ясно беше казано с една преходна разпоредба, която ние дебатирахме тук, не в миналия, а в по-миналия парламент, когато казахме, че тези селскостопански производители, които произвеждат селскостопанска продукция на върната земя или на наета върната земя, те не плащат данък в продължение на пет години - по предложение на един колега, който го няма сега тук, става дума за младите семейства да не плащат осем години, но както и да е. Смяташе се, че само те ще бъдат за в бъдеще частните селскостопански производители.

В глава осма, мисля, че се казваше - точно така, пише: "Доходи от стопанска дейност, включително селско, горско и водно стопанство". И вижте какво пише. Тази разпоредба, между другото, вече не съществува в новия закон. Тоест, хората като че ли са задължени да плащат данък общ доход. Но по каква разпоредба те ще плащат данък общ доход? Не че аз искам те да плащат този доход, напротив. Искам с изрична разпоредба те да бъдат освободени и който иска селскостопанските производители да плащат данък, нека да предложи това, което той намери за добре.
Вижте сега какво пише в глава осма, чл. 22 - как се определя данъчната основа:
"Разходите за дейността по чл. 22, ал. 1 се намаляват със 70 на сто за отглеждане на животни и птици."
Значи за животни и птици им признават разходи, а тези, които примерно отглеждат растителна продукция, на тях не им се признава нищо. Но не се и пише те по каква точка плащат данъци. Аз ще ви кажа какво ще стане и това всички го знаете. Най-просто - те няма да плащат данъци. Обаче какво пречи данъчният да ходи при тях и да им иска пари, а тъй като те няма начин как да плащат данъци и понеже не се ориентират, да ги рекетира той или някой друг? В интерес на всички, в интерес на законността в България е хубаво този въпрос да бъде уреден. И защо да не бъде уреден точно в момента, когато гледаме поправките и опущенията в първоначалния вариант на закона?
Аз ще направя такова предложение, но искам и подкрепа, защото само моето предложение няма да мине. Искам подкрепа и от всички онези, които са загрижени, първо, за селското стопанство в България, които са загрижени данъците да бъдат събирани по определен ред, а всички сме длъжни да сме такива, да има законност в България, която да се спазва. Това да стане наистина поне сега, на първо време, до приемането на някакъв друг ред - да бъдат освободени селскостопанските производители от данък. Те нито са еднолични търговци, нито са занаятчии, нито са такива, които плащат патентен данък, нито са интелектуалци или такива, които работят на свободни професии - те са изброени в Допълнителните разпоредби. Аз се чудех към кой вид данъкоплатец може да бъде причислен един селскостопански производител и не можах да намеря такава класификация в закона.
Между другото, има и още доста такива опущения.
Колеги, аз бих могъл да направя пак отново всички онези предложения за усъвършенстване на закона, които съм ги правил и които са били отхвърлени в тази пленарна зала и не виждам причина пак да не ги направя, макар и не в същия обем, в който съм ги правил и преди, защото знам, че все пак сега се поправя закон, не се прави наново. Знам, че е приет Закон за държавния бюджет. Още тогава ние си позволихме да изкажем мнение, че този закон може да работи с по-ниски ставки, за да осигури даже и по-добри приходи и то не само за патентния данък.
Аз категорично ще подкрепя всяко едно предложение, което предвижда намаление на патентния данък в онези общини, в които едва ли има някакви сериозни условия за извършване на нормална стопанска дейност, за закъсалите общини. Ние знаем, разделили сме ги на тези, които са над средно, тези, които са под средното от гледна точка на доходите. Защо не и някъде да се освободят от патентен данък, за да развиват някаква дейност? Те едвам взимат пари за своята прехрана. На мен думата ми е за по-друго.
След като изтича вече почти половин година от 1998 г. и виждаме сериозните опущения в макроикономическите показатели от гледна точка на това, което трябва да постигнем и което не сме постигнали, аз мисля, че ние още сега можем да направим това, което е необходимо, макар и не всичко, поне в този закон, за да стимулираме и да предизвикаме икономически растеж у нас. Статистическите данни сочат - вчера пак излязаха нови, макар че някои не вярват на статистиката, обаче този, който не вярва на статистиката, нека да предостави някаква друга меродавна информация, виждаме, че няма икономически растеж. Стабилизация - стабилизация! Добре, обаче след стабилизацията трябваше да има икономически растеж. Няма икономически растеж! Това, което сме сега, е, че пълзим по дъното на мизерията. Няма спестявания, няма инвестиции, потреблението също спада. Стигнахме дотам, че в първите 3 месеца на тази година да се съкратят работните заплати. Инвестиции, пак подчертах, няма, и след като няма инвестиции, ние няма как да разчитаме, че догодина или по-догодина пак ще има някакъв растеж. Въз основа на какво ще разчитаме на такъв растеж? Само на смяната на собствеността? Безспорно е важно. Много е важно, но важно е и да има растеж.
Затова аз ви предлагам да приемем едно намаляване на данъчните ставки в рамките на... Затова беше хубаво да има хора от Министерството на финансите. Доколкото знам, има реализиран излишък. Излишъкът ще създаде проблеми на правителството. Ще трябва да се актуализира държавният бюджет. Между другото, не знам какви са данните на Министерството на финансите, но ние получихте всички отчети на Българска народна банка. Оказа се, че за миналата година има извършено нарушение в изпълнението на държавния бюджет от страна на изпълнителната власт. Нарушение - в смисъл, че са направени повече разходи, отколкото са предвидени. Досега не сме разглеждали отчет на бюджет в последните 7-8 години. Има няколко внесени, трябва да ги разгледаме. Но това нарушение - не казвам, че е кой знае колко голямо, но все пак е нарушение, все пак изпълнителната власт трябва да знае, че може да харчи максимум пари до тези, които са й гласувани от парламента, разбира се, в рамките на приходите. Ако няма приходи, тя няма да ги харчи. Обаче тъй като има по-големи приходи, те са направили и по-големи разходи. Точно по закона е, господин Благой Димитров, по закона говоря. Като предлагам намаление на данъчните ставки, намалението ще обере онзи излишък от приходи, който в момента има в държавната хазна, но и ще даде възможност за реализиране на един минимален растеж било чрез потребление, било по пътя на спестявания, инвестиции, икономически растеж. Да не се постигне това, което постигна правителството днес, поне половината от това, което го направиха... Затова ще търся и вашата подкрепа.
Уважаеми колеги, същевременно би могло да се помисли дали да направим пак облекчения в признаването на разходите на хората, наети по трудово правоотношение. Пак ще ви предложа пътните разходи, пак ще ви предложа социалния елемент - ако имате хора, които издържате в семейството, да се плаща по-малък данък, това, което е така навсякъде по Европа. Всички говорят за достигане на критериите по Маастрихт, критериите за еврото и т.н. Създават лъжливото впечатление у българския народ, че след 2 години ние ще влезем в Европейския съюз. Вижте какво е данъчното законодателство! Няма никакви социални елементи в него. Даже не става дума за социалния елемент, а става дума за едни нормални разходи да влязат в данъчното законодателство наистина като разходи, а не да влизат като приходи и да се увеличава непрекъснато облагането.
Същевременно, колеги, има някои постановки в новите предложения на Министерския съвет, които не облекчават, а затягат режима, а някои и направо са странни. Затова очаквам да чуя мнението на хора от Министерството на финансите. За съжаление, защо ги няма - не знам. Смятат, че може би това, което са предложили, е върхът в постижението на световната мисъл в областта на данъчното облагане. Но то чисто и просто не е така. Вижте каква глупост са записали, сега ще ви я прочета. Започваме да четем още чл. 1.
В чл. 6, ал. 1, т. 2 думите "една календарна година" се заменят с "всеки 365-дневен период". Чета ви оригиналния текст:
"Местни физически лица, без оглед на тяхното гражданство, са лицата:
1. постоянно...
2. които пребивават в България повече от 183 дни през една календарна година; В този случай физическото лице се счита за местно лице през годината, в която пребиваването му надхвърля 183 дни."
Те искат една календарна година да я заменим с 365 дни. Тоест, ако да кажем, живее от средата на миналата година, до първите 2-3 дни на тази година, те искат да се счита, че са местни лица, ако общо пребиваването им за миналата година и за тази в рамките на 365 дни надминава 183 дни. И кога започват те да се облагат за доходите си? В годината, когато се надвишат тези 183 дни. Тоест, ако миналата година те са живели 180 дни в България, тази година живеят 3 дни, те се признават за местни лица за тази година, в която са живели само 3 дни. И забележете до какво последствие води това - че те са длъжни за тази година, в която са били само 3 дни в България, да декларират всичките си доходи от България и от чужбина и ние тук да им вземем парите. Е, кажете, кое да е лошото? Лошо е, но те няма да искат, господин Клявков. Разбирате ли? Говорете с преподавателите в Американския университет. Те ще Ви обяснят. Не е толкова прост и толкова елементарен случаят. Те живеят цяла година в чужбина и Вие за всичките доходи от Америка или откъде ще им кажете: я елате тук и си платете, защото по нашия закон сте местни лица. Е, сега извинете, те не пасат трева. Значи трябва много от текстовете още да се обмислят, да се прегледат.
Пак подчертавам, предполагам, че моите други предложения едва ли биха намерили широка подкрепа, обаче, колеги, поне по отношение на зонирането, бихме могли да се замислим.
Може ли да избегнем даването на права на общинските съвети чрез зонирането да определят съответната данъчна ставка? Защото има едно решение на Конституционния съд, в което се казва, че Народното събрание е длъжно и от Народното събрание трябва да се определят всички елементи на данъчната основа. Това определение излезе по време на предишното правителство - на Виденов, съответно на Димитър Костов, когато сезирахме Конституционния съд за отмяна на чл. 13, ал. 2 от стария Закон за местните данъци и такси, който пак даваше права на общините да определят дадени елементи от данъчната основа.
Мисля, че между първо и второ четене може добре да се поработи върху този закон. Не казвам, че той ще стане съвършен, но за съжаление това трябва да го разбере и самото Министерство на финансите, трябва да го разбере и Министерският съвет, за да можем и ние като Народно събрание да изпълним по-добре нашите функции.
И забележете, колеги, с изключение на големината на данъчните ставки, нито една парламентарна група в този парламент няма да се обяви срещу въвеждането на по-добър ред в събирането на данъците. Иначе с тези опущения ще направим това, което сме правили на практика досега - стимулиране образуването на един значителен дял сенчеста икономика, икономика, която не плаща данъци, икономика, която стои и в основата на икономическата престъпност в България, икономика, която ще ни попречи да вървим към Европа и да реализираме това, което всички ние искаме - икономически растеж и по-добър просперитет за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за реплика господин Васил Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Искам да отбележа няколко неща от изказването на господин Венцеслав Димитров.
Първо, беше направено едно изказване по принцип върху общата данъчно-икономическа ситуация в България, а не точно, конкретно по законопроекта, който в момента разглеждаме, и аз смятам, че наистина може да се върви към по-малко данъчно бреме, но това трябва да го направим в края на годината, а не сега, във връзка с този законопроект.
Това, което господин Димитров накрая точно каза, че с този законопроект ние подкрепяме сенчестата икономика, не е вярно. Аз още в своето изказване дадох примера, че ние даваме право и въможност на хората в рамките на този оборот те спокойно да могат да осчетоводят всички свои приходи, да ги покажат, да ги декларират и ще платят една такса съответно по критериите, залегнали в законопроекта. И ние им даваме възможност и това са малки ставки. И вие сте съгласни с това нещо. Може да са нищожни дори на базата на други доходи от такъв характер, но по този начин се дава възможност да се започне да се въвежда ред в тази държава и хората просто да не се страхуват, че като си декларират доходите, държавата ще им ги обере. Нали?
Ето това е начинът, по който ние помагаме на дребните търговци, на дребните производители.
Не съм съгласен и с изказването във връзка със селскостопанските производители.
Точно преди да започнем дискусията по този закон на второ четене бе приет законопроект за закрила на земеделските производители и в него е премахнат всякакъв срок, в който земеделските производители не плащат данъци.
Така че тези неща, които вие ги казахте, са безмислени, там да правим проверка. Просто по Закона за земеделските производители те няма да плащат данъци. Това е - независимо дали са физически лица, дали са юридически лица. Това е изменението в този специален закон, приема се по-късно и започва да действа. До 2000 г. те няма да плащат данъци, докато Народното събрание не се събере и не каже: започвайте да плащате данъци. По този начин се решава проблемът със земеделските производители. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
Има думата господин Статков за реплика на господин Димитров.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, аз бих искал по един конкретен въпрос да използвам повода, като реплика, разбира се, за да обърна внимание още веднъж върху това, което каза господин Димитров.
Става дума за споменатото от мен във връзка с класификатора на населените места. Той е правен с подзаконов акт. Аз изразих резервите, които имахме и в комисията, че този акт, който е правен преди много години, не е актуален и че трябва да търсим решение. Но мен ме смути определено това, което господин Димитров още веднъж посочи - възможността за зониране на общинските съвети като противоречаща на решението на Конституционния съд.
В този смисъл, колеги от СДС, наистина налага се да дойде човек от Министерство на финансите и юрист, за да не стане така, че ние ще гласуваме на първо четене по принцип измененията в закона и това да влезе в противоречие наистина с Конституционния съд. Защото основният мотив на Конституционния съд, който беше посочен, е, че данъците се определят със закон и че не може да се даде право фактически на други да ги определят. А в случая действително наред с този класификатор, за който говорих, второто, със зонирането възниква такова основание и действително може още веднъж да се наложи в залата да обсъждаме този въпрос и да изпаднем в неудобно положение.
Затова, господин председател, настоятелно предлагам преди да гласуваме да се извика юрист от Министерство на финансите или някой от колегите юристи, който е вътре в тази материя, свързана с конституционните тълкувания, да даде становище, за да не се подведем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. И аз настоятелно моля да не злоупотребява с моята добрина и под формата на реплика да прави други изказвания.
Господин Венцеслав Димитров има правото на дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): По възраженията на господин Клявков, че съм говорил по общата данъчна политика. Господин Клявков, аз мисля, че всички трябва да говорим за общата данъчна политика, когато говорим за общ данъчен закон и всички да сме загрижени за икономическия растеж в България, всички да сме загрижени за това защо Министерство на финансите има тези излишъци.
Знаете ли, господин Клявков, какво значи един излишък в Министерство на финансите? Един излишък значи, че е намалено потреблението в България. И утре, когато стане въпрос защо няма икономически растеж, значи в класическата макроикономика по-високите данъци водят до стагнация. И обратно, когато искаме малко да стимулираме растежа, той не е толкова голям, ние може да намалим данъците. А сега сме в режим "поправка на закона".
Ето това ви предлагам и жалко, че вие не го разбирате. Между другото, това е един от проблемите да се намираме в тази ситуация - че твърде малко хора, които се занимават директно с управление на финансите в България, си дават сметка за макроикономическите последици от техните действия. И затова сме и на това дередже. Аз искам искрено да ви помогна и на Вас, и на тези, които управляват. Нали живеем в една държава, господин Клявков?
За селскостопанския закон, вижте сега, хубаво, много добре, обаче данъчният закон е специалният закон. Данъчният закон е този, който, когато въпросът опре до съд, съдът ще каже: има специален закон, а онзи е общ закон. Какво пречи в този данъчен закон да се вкара точно тази постановка? Нищо не пречи и ние към това трябва да се стремим. Вие сте член на нашата комисия, недейте да давате излишни концесии на други хора, които не се занимават с тези неща, да определят данъците. То затова сме данъчна, бюджетна комисия, всичко там да е концентрирано.
Сега чувам, че Икономическата комисия решила да маха ДДС. Е, как ще го махне ДДС? Трябва да мине оттук и да мине през парламента. Те не бива да се занимават с тези работи. Нека да го предложат, но в нашата комисия трябва да дойде това нещо.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС, от място): То мина през нашата комисия. Разгледа се.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: През бюджетната комисия не е минало. Не, за туризма става дума. Аз ви казвам за селскостопанския закон.
Настоявайте и Вие, господин Клявков, същата тази постановка както е в закона, да влезе и в този закон, за да е ясно данъчното облагане. А недейте да казвате: защо аз съм го казал. Аз съм го казал, за да има ред в данъчните закони, не за друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Има ли други изказвания? Няма.
Ще гласуваме двата законопроекта по реда на тяхното постъпване.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физически лица, внесен от народните представители Руси Статков, Асен Гагаузов и Васил Козалиев.
Гласували 152 народни представители: за 115, против 16, въздържали се 21.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физически лица, внесен от Министерския съвет.
Гласували 127 народни представители: за 120, против 3, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Пета точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И КОНТРОЛ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА И ГОРСКАТА ТЕХНИКА С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ, ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКАТА ТЕХНИКА, С ВНОСИТЕЛИ ХРИСТО СТОЯНОВ, КАЛЧО ЧУКАРОВ И ИВАН ДИМИТРОВ И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКАТА ТЕХНИКА С ВНОСИТЕЛИ ГЕОРГИ АГАФОНОВ И ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ.
Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Имате думата, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви прочета становището на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.

"С Т А Н О В И Щ Е

относно законопроект за регистрация и контрол на
земеделска и горска техника N 802-01-27, внесен от
Министерския съвет на 9 април 1998 г., законопроект
за земеделската техника N 54-01-25, внесен от Христо
Николов Стоянов, Калчо Петров Чукаров и Иван Колев
Димитров на 11 юни 1997 г. и законопроект за
земеделската техника N 54-01-116, внесен от Георги
Симеонов Агафонов и Веселин Стоянов Бончев на
9 декември 1997 г.

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на свое заседание, проведeно на 22 април 1998 г. обсъди законопроектите. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Димитров, председателят на Комитета по стандартизация и метрология господин Цоков, представители на Министерството на финансите и Министерството на търговията и туризма.
В хода на обсъждането народните представители, взели участие в дискусията, се обединиха около становището, че с внасянето на законопроектите, създаващи правна уредба за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, отговаря на една обществена потребност. Със законопроектите се цели да се преустанови съществуващия хаос в областта на разпространението, поддържането, регистрацията и контрола на земеделската и горска техника. Да се спре с присвояването, разкомплектоването и спекулациите с прехвърлянето на собствеността на земеделската техника.
1. По законопроекта на Министерския съвет:
Със законопроекта за регистрация и контрол на земеделската и горската техника се създава регламентация относно: 
Извършване на регистрация на техниката и създаване и поддържане на достоверна и пълна информация относно вида, броя и техническото състояние на наличната техника. Създава се система за оценка на произвежданата в страната и внасяна техника относно нейната пригодност и безопасност, включваща както техническата и трудовата, така и противопожарната, екологичната и друга безопасност.
Придобиване на правоспособност за управление на самоходна техника, която не е транспортно средство по смисъла на Закона за движението по пътищата.
Регламентират се функциите на Контролно-техническата инспекция по отношение на провеждания контрол и прегледи на техниката и съответното заплащане на тези дейности от собствениците на техниката.
Привеждане на законодателството ни в тази област в съответствие с европейското законодателство.
Предвижда се и система от административно-наказателни разпоредби, която създава гаранция за спазването на закона чрез административни санкции.
При обсъждането бяха изразени мнения за подобряване редакцията на някои членове от законопроекта, като например чл. 7, ал. 1 и 2, чл. 8, чл. 10, ал. 2, чл. 11, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, които ще бъдат направени от народните представители в предложенията за второ гласуване.
2. По законопроекта за земеделска техника, внесен от Христо Стоянов, Калчо Чукаров и Иван Димитров:
В сравнение със законопроекта за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, внесен от Министерския съвет, законопроектът, внесен от Христо Стоянов, Калчо Чукаров и Иван Димитров, е с по-широк обхват и прави опит да обхване въпроси на производството, вноса и разпространяването на земеделската техника.
С чл. 3 от законопроекта се цели стимулиране на промишленото производство на земеделска техника от местно производство, като се предлага възможност всеки производител да може да създава "резерв Техническо развитие", а средствата за него да се набират от печалбата преди облагането й с данък, което се отнася към общите нормативни актове за определяне на преките данъци, а не в закон за земеделска техника.
С чл. 4 от законопроекта се предлага средствата, разходвани от земеделските производители за придобиване на земеделска техника да се считат като разходи за производството. Въпросът е решен в Закона за подпомагане на земеделските производители - доходите на физическите лица - земеделски производители, не се облагат с данък върху общия доход, а юридическите лица се освобождат от данък върху печалбата. В Допълнителните разпоредби не е уточнено и съдържанието на понятието "земеделски производител", а това от своя страна води до много въпроси. Независимо от изложеното дотук, съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители са предвидени механизми за подпомагане на земеделските производители при снабдяването им със земеделска техника.
България има задължения, които произтичат от Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки за въвеждането на европейските технически директиви, касаещи в този случай изискванията за безопасност към земеделската техника. Предложените текстове в чл. 6 не са съобразени с европейската практика за пускане на продукт на пазара, която е отразена и в Наредбата за оценяване на съответствието на продуктите с изискванията на безопасност.
В законопроекта се предвижда създаване на специализирани изпитвателни организации за земеделска техника на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа или Селскостопанската академия, които да издават сертификати за съответствие и определяне коя техника да бъде използвана. Този ред изисква създаване на нови звена. В законопроекта на Министерския съвет идеята е развита по-подходящо, а именно с акредитирането на ограничен брой лаборатории, установяващи съответствието с изискванията към техниката, в това число и с изискванията за безопасността, като тези лаборатории си съществуват и в момента.
В чл. 7 се предвижда създаването на експертен Научно-технически съвет към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. При необходимост такъв съвет може да бъде създаден в министерството, но не е необходимо това да става със закон. Това е организационно-структурен въпрос, който се решава с устройствения акт на министерството.
В чл. 10, ал. 1-4 се съдържат правила, които имат уредба в други закони, поради което е излишно да бъдат преповтаряни в този законопроект.
В чл. 12 от проекта се предлага контролът по внос и разпространяването на земеделската техника да се осъществява и от Министерството на търговията и туризма. Предложението е необосновано, тъй като Министерството на търговията и туризма няма контролни звена по вноса на стоки. Контролът върху внасяните стоки се осъществява от митническите контролни органи, държавния контрол върху безопасността на стоките от внос и за износ - от специализираните държавни органи.

В административно-наказателните разпоредби на законопроекта са предвидени глоби, обвързани с минималната работна заплата за страната. Следва да се отбележи, че глобата е паричен еквивалент на наказанието и размерите й следва да бъдат фиксирани, каквато практика е въведена във всички закони, приети от 38-ото Народно събрание.
III. По законопроекта за земеделска техника N 54-01-16, внесен от Георги Агафонов и Веселин Стоянов.
Законопроектът за земеделската техника, внесен от Георги Агафонов и Веселин Стоянов, е близък по философия със законопроекта, внесен от Христо Стоянов и Калчо Чукаров. Различава се, разбира се, в текстовете. Той също предлага широко приложно поле, което в по-голямата му част да се осъществява като функции и контрол на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и основно на Контролно-техническата инспекция.
Вместо опростяване на схемата за снабдяване и ползване от производителите на надеждна и безопасна техника, подчинена основно на регулацията на пазарното стопанство, в законопроекта се предвижда един засилен административно-бюрократичен режим, който на практика ограничава инициативата и волята на гражданите.
За почти всички дейности, обхванати в законопроекта, се предвижда да се издават от държавата лицензии, чрез които се стига до някои прекалени зависимости от тях. Предвижда се дори лицензия за ремонтиращите земеделска техника.
Член 7 от законопроекта, идентичен с чл. 6 от законопроекта на Христо Стоянов, е в противоречие с принципите на европейските технически директиви.
В законопроекта е привнесен твърде много елементът "държава". Препоръките за закупуване на определена земеделска техника в чл. 8, ал. 2 имат статут на разрешителен или забранителен акт за производство, внос или разпространяване на земеделска техника, посочено и в разпоредбите на следващата ал. 3 от чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от проекта.
В чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от законопроекта се регламентира нещо, което е безспорно, а именно, че земеделска техника могат да притежават всички юридически и физически лица и се задължават да я съхраняват и поддържат, което е естествено задължение за всеки собственик и условие за успешен технически преглед.
Подобно на законопроекта, внесен от Христо Стоянов, и в този законопроект се съдържат правила, които имат уредба в други закони - чл. 14, ал. 1 и чл. 15. И в двата законопроекта се говори за техниката, работеща в растениевъдството, а не се отделя внимание на техниката за животновъдството и горите.
Участниците в дискусията изразиха мнение, че независимо от изброените слабости двата законопроекта за земеделска техника могат да бъдат защитени в предложенията при подготовката на текстовете в доклада за второ четене на законопроекта на Министерския съвет, тъй като в определени членове и алинеи има добри идеи и формулировки, които могат да бъдат ползвани.
След станалите разисквания и на основание чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното

СТАНОВИЩЕ:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за регистрация и контрол на земеделската и горската техника N 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 9 април 1998 г.
2. Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроекта за земеделската техника N 54-01-25, внесен от Христо Стоянов, Калчо Чукаров и Иван Димитров на 11 юни 1997 г.
3. Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроекта за земеделската техника N 54-01-116, внесен от Георги Агафонов и Веселин Стоянов на 9 декември 1997 г.
Това становище бе гласуване, както следва:
По т. 1 - с 12 гласа "за", "против" няма и 2 "въздържали се".
По т. 2 - със 7 гласа "за", 4 "против" и 3 "въздържали се".
По т. 3 - с 3 гласа "за", 10 "против" и 1 "въздържал се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов. От вносителите има ли желание да вземат думата?
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, така, както бях поканен от председателя, се разбира: вече не ви ли омръзна? Затова господин председателят се обърна: има ли вече желание? Все още имаме желание да защитаваме онова, което мислим, че е по-добро от онова, което се отхвърля спокойно.
Уважаеми колеги, предварително искам да ви кажа, че не това е страданието на българското земеделие - липсата на закон и законодателна дейност за регистрацията и контрола. Затова ще ви съобщя няколко цифри.
Селското ни стопанство разполагаше с над 55 000 трактора и всичките бяха регистрирани; с около 40 ремаркета и всички бяха регистрирани; комбайни и всички регистрирани. И никога не е съществувал проблемът да бъдат регистрирани. И ако е имало някакъв проблем, това е било най-малкият. В момента от верижните и колесните ни трактори 65-70 на сто са или за брак, или с над 12-годишен срок на използване, т.е. на практика за брак. Аналогично е положението с комбайните, аналогично е положението и с другите ни селскостопански машини. Ние разполагаме със 70 конски сили на 1000 декара, Европейският съюз тогава разполагаше със 150 конски сили на 1000 декара. Сега Европейският съюз има 160-180 конски сили, някой от членовете на Европейския съюз са с 200-250 до 300 конски сили на 1000 декара.
Ако отчетем това, което вече е негодно, а на практика остава около 30 на сто годно, ние ще се окажем някъде с 30 конски сили на 1000 декара. Ето, това е проблемът на държавата и това е проблемът на селското ни стопанство. И към решаването на този проблем ние пристъпваме, като предлагаме Закон за регистрация и контрол. И то учудващо положение - на 10-дневка да се отчете кметът и веднага един комплект от документи да се изпрати на Контролно-техническата инспекция към министерството! И какво ще стане, като засечем тази информация, с какво ще си помогнем? Това ли е проблемът - да разширим Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и съответната регионална система, която трябва да регистрира всичко това?
Има си принцип - всяка година накрая се регистрират, уточняват се и всичко се знае. Довеждаме до положение, че Конторолно-техническата инспекция става джандарин в земеделието. Джандарин - казвам ви. Представете си какви функции и какви глоби. На кого? - На селянина, че не бил регистрирал един трактор! И той мислите, че вече ще се занимава със земеделие! Представете си това положение - това юридическо лице, което работи с технически неизправна машина, ще бъде глобено от 500 000 до 2 млн. лв.! Каква неизправност бе, колега? Не може да му пали пусковият двигател и акумулатора. И затова ще го глобим ли? Къде си дефинирал какво е неизправност? Създаваш една такава възможност в тази измислена инспекция, която да върви и да глобява хората и да се губят и последните надежди!
Аз мисля, че тук желанието на някои хора да направят службите си величие и самите те да станат величие и да се юрнат из страната с коли, за да проверяват... И като проверят - какво? И как ще го проверят? Ще ходят във всяко село и ще проверяват! И като таван на всичко това ще правят технически контрол и този селянин трябва да си плати. Това чудо не го е имало в историята, откакто в България е влязла техника. Да си плати, защото Контролно-техническата инспекция ще мине да направи преглед!
Погледнете друга недомислица. В чл. 11 се казва да се регистрират мощности на двигатели с над 18 конски сили. И това са, колеги, трактори с около 24-25 конски сили. Дотам няма да регистрираме. Ами ние регистрираме каруците и ги задължаваме да имат осветителни тела, а пък тях няма да ги регистрираме. Защо ще го правим, защо ще ги изпускаме?

Задължаваме по чл. 14 собственикът на самоходна техника с мощност на двигателя над 18 конски сили да я застрахова с "Гражданска отговорност". Ами този, който е с верижен трактор, и той е със скорост 5 километра в час, а е забранено той да се движи по пътищата. Ами по същите пътища се движат каруците, и те се движат с 5 километра в час. Те ще бъдат ли с "Гражданска отговорност"?
И така погледнато, във философията на закона е създадено едно правомощие на една инспекция, която ще се превърне в инспекция, която няма да поощри земеделието, а обратно, ще наказва земеделския производител.
Да не говорим за тази подробност, че ще бъдат изпитвани всички, без да се съобразят с директивата, която има Европейската общност от 14 юни 1993 г., от 14 юни 1989 г., в които е казано точно как и кои страни, които се стремят или са приети в Европейския съюз, в това число и ние, че сме задължени да признаваме всички тези изпитания, а не да ги поставяме на изпитание.
В този смисъл искам да ви кажа, че законопроектът, който предлагаме с колегите, третира въпроса този закон да уреди условията и реда за производство, внос, изпитване, разпространяване, използване, ремонт, техническо поддържане и стопанисване на земеделската техника и да осигури използването на обезопасена, технически изправна, ефективна, отговаряща на агро- и зооизискване и на екологическите изисквания в страната. А що се отнася за онова, което се коментира в Закона за регистрацията и контрола, в два члена с общо шест алинеи всички тези въпроси са решени.
Аз приканвам, колеги, да приемем на първо четене Закона за регистрацията, който предлага Министерският съвет, да приемем и Закона за земеделската техника, това не трябва да ни вълнува, че е земеделска техника, тя по същество и по философия влиза и за горската техника, няма нищо страшно да се добавят неща, аз също съм готов да добавя. И по този начин да намерим решението в един подобрен закон, с който да защитим и други въпроси, свързани със земеделската техника в България, а не само, както сме акцентирали сега, за регистрация и контрол. Няма да направим добра услуга на земеделския производител с приемането само на Закона за регистрация и контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на професор Стоянов.
Първо бих помолил вносителите на двата законопроекта, ако желаят, да вземат думата. И след това ще преминем към общите дебати. Не виждам желаещи от страна на вносителите.
При това положение преминаваме към дебати, към разисквания към първото четене на трите законопроекта.
Моля парламентарните групи да представят своите списъци на желаещите да вземат думата оратори.
На парламентарна група давам време по 30 минути за изказвания. Имате думата.
Има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, нямах намерение да се изказвам по закона, но съм учуден от желанието на господин Христо Стоянов да омаловажи или да обезсмисли законопроекта, който е предложен на вашето внимание, най-вече с аргументи, които, меко казано, звучат странно.
Господин Стоянов, няма период от историята на земеделието в България, в който земеделските машини да са били извън регистрация. Исках само да Ви припомня, че преди около двайсетина години, не мога да бъда съвсем точен - 15 или 20, каруците, за които споменахте Вие, господин Стоянов, собствениците им бяха принудени да ги регистрират и да получат номера. Знаете ли каква беше целта? Не да се следи за тяхната техническа изправност, а да се следи за това да не се появяват каруци без съответни възможности да бъдат идентифицирани на полето, за да крадат. Това беше един от способите, приет по времето на тоталитаризма, за да се прекратят постоянните и несекващи кражби на земеделска продукция.
Мисля, че подобна теза има и сега заложена в закона.
Няма възможност моторно превозно средство, при това и земеделско, което обаче така или иначе ползва пътищата на републиканската и не само на републиканската пътна мрежа, да не отговаря на определени технически изисквания. Може ли трактор без спирачки или без осветление да се появи на пътя? И как ви звучи това, че това е удар срещу земеделския стопанин? Или това е грижа не само за този, който управлява това превозно средство, а и за тези, които ще имат нещастието, ако евентуално технически е неизправно, да го срещнат на пътя, независимо дали е на, пак повтарям, републиканска или вътрешна пътна мрежа?
Струва ми се, че когато се застава на трибуната, трябва да се говори истината. Истината е една и вие вероятно по-добре от мен я знаете, че смисълът на законопроекта е да прекъсне безконтролното разграбване на все още съществуващата в отделни машинно-тракторни станции техника, за да се стигне до приватизация на безценица, да се поставят под контрол всички земеделски машини, които работят на полето, и да се прекрати използването на тази техника за ограбване на населението. Защото това са фактите.
Тази земеделска техника, която в продължение на десетилетия обработва българските поля, отново е тук, в България, никой не я е изнесъл навън. Но тя е станала собственост на определен кръг хора и вие знаете прекрасно кои са били принципите, които са определили кръга. И тези хора в момента си позволяват да мародерстват, съжалявам за тежката дума, но е вярна, тези селски стопани, които не са били в кръга. И целта на законопроекта е не да попречи на селския стопанин, а да му помогне да избегне този вид отношение към техниката или по-точно този вид употреба на техниката. Защото освен за обработка на земеделските земи, тази техника се използва и за ограбване на хората.
Странно звучи и другият Ви аргумент, че било абсолютно невъзможно или било непознато в практиката да се контролира техника. Не може да не съществува някаква форма на контрол за всичко, което е наречено техника. Защото отговаря на всичко, тя трябва да отговаря и на определени изисквания за безопасна работа, в това число и на този, който я управлява или е неин собственик.
Два вида регистрация съществуваха за подобен вид техника преди време. Това бяха държавните контролни номера и всички трактори - и колесни, и верижни, които бяха снабдени с държавни контролни номера, периодично, точно както и останалите моторни превозни средства, минаваха на преглед пред КАТ.
Втората регистрационна форма бяха инвентарните номера. Тези машини, които бяха с инвентарни номера, не бяха задължени да отговарят на държавния стандарт за движение по Републиканската пътна мрежа, но за сметка на това при тяхното транспортиране те трябваше задължително да бъдат съпровождани от моторно превозно средство, което да сигнализира, че води колона или такава машина. Струва ми се, че е излишно за преобладаващата част от народните представители да припомням съвсем очевидни неща.
Ако вие не съзнавате каква е целта на законопроекта, би следвало да се справите с избирателите - с тези, които стоят на село и работят. Те много по-добре от нас и от вас предполагам знаят за какво става дума и те самите и пред мен лично многократно са настоявали земеделската техника на бившите ТКЗС, станала частна собственост, да бъде поставена под контрол. И не само техническата й изправност, а и начинът, по който тя се използва за работа на полето, както и сумите, които абсолютно необосновано нито технически, нито агротехнически се искат от хората, за да им бъде обработвана земята. За никого не е тайна, че дребната и средна селска номенклатура е монополизирала земеделската техника и я използва точно по начина, за който говорих в началото.
Струва ми се, че ако ние сме народни представители на българския народ и на българския земеделец, не би трябвало да излизаме с отношение като това, което демонстрира преди малко проф. Стоянов. И ми се струва, че този човек, който в момента чака някаква, макар и дребна помощ от нашата държава, би приветствал този закон и не би говорил така за мерките, които са предвидени в него. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Професор Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Сунгарски, явно в моето експозе съм направил грешка, че не съм казал много неща, тъй като те са ежедневие за онзи, който познава въпроса. Във връзка с това Вие направихте нещо, което въобще не може да влезе в главата ми - да няма регистрация и т.н. ...

ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Вие казахте да няма регистрация, да няма контрол. Чувайте се какво говорите!...
ХРИСТО СТОЯНОВ: Аз не съм казал такова нещо. Аз казах точно, че не стои така въпросът и не в това е проблемът на българското село. Казах, че не там е зарито кучето и ви казах, че в закона, който се предлага, тези въпроси с регистрацията и контрола са решени. И второто, което казах е, че тези 55 хил. машини са били регистрирани и си има ред. И ако сега трябва да допълним този ред, нека да го направим, но не това е проблемът на българското село. Това казах. Така че отговарям на Вашата реплика...
Не зная как се прие - изказване или дуплика към мен?
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Аз правя изказване, така че Вие можете да ми направите реплика.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Нека все пак да свършим.
Прегледите да се плащат - това казах, а не да няма прегледи. Обратното, във всяка държава се правят прегледи на земеделската техника. Даже на растително защитните машини на всеки сезон се прави преглед, така че никога не мога да поставя въпроса да няма прегледи...
Този законопроект бил уреждал въпроса за използване на земеделската техника - не виждам такова чудо в този закон - да урежда използването на полето или изобщо или пък да урежда плащанията. Това е съвсем друг въпрос - за плащанията. И аз не съм съгласен като Вас всеки да си измисля някаква цена. Но ако дойдем дотам, аз също ще развия своята теза как да стане така, че да не се спекулира.
Господин Сунгарски, с цялото си уважение към Вас искам да кажа, че регистрация е имало и трябва да има, но това не е проблемът. И повтарям, че със Закона за земеделската техника, който се предлагаше, се уреждаше и този въпрос. Ние сега отиваме само към регистрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоянов.
Думата има господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Уважаеми господин професоре, аз съм приятно изненадан от това, че Вие приехте позитивната страна на моето изказване. Ако има някаква неточност, тя може би е в първото Ваше експозе. Аз изцяло говорих по него.
Надявам се, че между двете четения тези неща, които виждате като нереализирани в момента в законопроекта, който се предлага или който бъде гласуван на първо четене, защото знаете, че независимо от това, че даден законопроект влиза с отрицателно становище на комисията в залата, няма проблем, ако убедите народните представители, той да бъде приет на първо четене и да отиде на следващия етап от работата на парламента...
Аз обаче бях провокиран точно от това, което казахте в началото, че регистрацията ще попречи, поставянето под контрол на машините ще попречи... Това просто не е така.
И нещо друго, което може би пропуснах и сега искам да спомена е, че Вие казахте, че има трактори или земеделска техника над 12 години. Господин професоре, на Запад аз съм виждал трактори на по 50 години, които работят много добре най-вече затова, защото земеделската техника е със сезонен режим на ползване. Тя не навива толкова машиночасове или машиносмени, колкото примерно един транспортен автомобил. От тази гледна точка специално в тази сфера на техниката и по отношение на експлоатационните качества всичко зависи от поддръжката, на която са били тези машини, всичко зависи от грижата за тях най-вече.
Надявам се сегашните частни земеделски стопани да съхраняват техниката по-добре от това, което се правеше, когато техниката беше изключителна държавна собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Отправям апел към желаещите да вземат думата по поставените три законопроекта на първо четене.
Господин Трендафилов, имате думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На нашето внимание са предоставени три законопроекта, от които единият е с препоръка да бъде приет на първо четене. Аз ще си позволя да изкажа моето мнение, което споделих и в постоянната комисия и което в известен смисъл съвпада с тезата, която разви професор Стоянов.
В момента големият проблем за България и за българското земеделие е въобще липсата на достатъчно ефективна и годна техника, която да отговаря на изискванията за съвременно селско стопанство. Затова че е остаряла, че е недостатъчна и на декар площ, и като конски сили, натоварване и т.н. - това са факти, които всички знаем. Въпросът е, че този законопроект подменя темата. Той подменя проблема. Това е един законопроект - говоря за проекта на Министерския съвет за регистрация на селскостопанската техника, който ще удовлетвори, ще доизясни един проблем, който у нас е решен по принцип, тъй като и сега селскостопанската техника се регистрира.

Въпросът е, че тук се узаконява, институционализира се дейността на комисията към Министерство на земеделието, създават се правила, изисквания, наказателни разпоредби и т. н. Но не това е големият проблем на нашето земеделие, на нашето селско стопанство.
Големият проблем е как в тези условия, когато протичат вече с ускорени темпове, надявам се, процесите на приватизация, когато се поставя въпросът за конверсия на военните заводи, използвайки кадровия си и технически потенциал, за да се произвежда селскостопанска техника. Въпросът е как да се регулира в известен смисъл вносът, защото унификацията е отношение към поддържането на техниката и използването, снабдяването с резервни части и т. н. ... Тоест, проблемите са твърде, твърде много. И в случая ние наистина ще помогнем да се създаде порядък, да се регистрира, да се приведе в известност техниката, но с това нищо не решаваме. Ние не решаваме проблема. Да, ще узаконим, ще направим така, че всеки да се движи с изправна техника, да бъде спряна онази, която е неизправна, но дотук.
Тук само искам да напомня на господин Сунгарски, че регистрацията на каруците, включително, не е от преди 15 - 20 години. Преди 1944 г. 8484 беше номерът на каруцата на моя баща, регистриран официално, лепнат на съответните места. Така че тази техника, тоест пътнопревозните средства са били регистрирани открай време.
Какъв е проблемът според мен? Този проблем се опитват да го решат и двата законопроекта, които внася господин Агафонов и проф. Стоянов, и според мен също в недостатъчна степен. Като започнем въпроса с производството. Ние имаме само в системата на Министерството на земеделието 16 завода. Част от тях са усвоили повече от 30 на сто от най-добрите образци на западната техника. Примерно, на фирмата "Клас доминатор" около 30 на сто от резервните части могат да се произвеждат в България. Голяма част от руската техника, която все още преобладава в селското стопанство също голяма част се произвежда - става дума за използването на селскостопанската техника. Това зависи от прикачния инвентар и от нейната универсалност. Ние можем да натоварим тракторите, а ако имаме достатъчно прикачен инвентар, но за съжаление и това съотношение едно към осем за Запада е едно към две у нас.
Ето това са проблеми, които този закон въобще не поставя, а другите два закона ги решават, но не в достатъчна степен.
Въпросът с поддръжката - 150 бази на бившите машинно-тракторни станции, няколко мощни ремонтни завода в момента са спрели. И в същото време всеки сам за себе си търси как да поддържа, как да ремонтира, как да възстановява селскостопанската си техника при наличието на кадрови потенциал, разпръснат разбира се сега, и при наличието на материална база, която не се използва и се разпродава на безценица. Ето един проблем, който държавата според мен е длъжна да реши. Защото, само примерно с приватизацията на една машинно-тракторна станция нищо по принцип не се решава.
Въпросът за снабдяването с резервни части - това е голям проблем във всички развити страни, а за нас той е от изключителна важност. Този проблем се поставя в двата законопроекта, но за мен недостатъчно добре е решен, а може да бъде решен. И то може да бъде решен така, че да осигури сравнително евтини и достатъчни по количество резервни части за все още възможната да се възстанови и поддържа селскостопанска техника.
В същата връзка стои проблемът с подготовката на кадри. Не можем да разглеждаме техниката откъсната от проблема за подготовката на кадри. Ето, влязоха при нас "Кейс", влязоха над 400 машини вече "Клас доминатор", имаме други модерни съвременни машини. Не можем да разчитаме, че хората, които традиционно са се занимавали със селскостопанско производство като механизатори, ще могат да се справят с тази сложна, скъпоструваща техника.
И заради това моето предложение е наистина ние да приемем, ако не трите законопроекта на първо четене, то поне законопроекта на проф. Стоянов не защото сме добри приятели със Стоянов, а защото наистина неговият законопроект е по-пълен. Той и в комисията беше на кантар да влезе или да не влезе с мнение на комисията за приемане. И между първо и второ четене наистина да се опитаме да направим един законопроект, който да помогне за решаването на проблемите, свързани с механизацията на селското стопанство.
И аз отново казвам - ето, въпросът с приватизацията. Въпросът с приватизацията трябва да се постави в прекия контекст на нуждите от земеделието и нуждите на обслужването на тези общински или други звена, които трябва да се създадат за механизирани услуги. И тогава бихме пресекли онова, което господин Сунгарски казва, че всеки си формира цена, а най-високата цена дават тези, които са наследили, за съжаление, за жълти стотинки онова, което държавата е акумулирала и създала като материално-техническа база. Да се види състоянието и да се подпомогне за създаване, примерно, на смесени предприятия за производство на резервни части на базата на заводите, които съществуват в системата на земеделието. И разбира се, успоредно с това да се засили контролната дейност на техническата дирекция и въобще на функциите на Министерството на земеделието.
Завършвам с това - и трите законопроекта третират само подвижния състав и никой не говори за това, че освен подвижен състав, т. е. трактори и комбайни - най-популярните селскостопански машини, има и друга селскостопанска техника, която обслужва животновъдството. Има и друга техника, от чието ниво земеделието е в пряко зависимост, както и от достатъчната обезпеченост в различните селскостопански предприятия, така че моят апел към народните представители е да приемем на първо четене по принцип и двата законопроекта и да ни се възложи - на комисията, с привличане на достатъчно експерти да разработим закон на второ четене, който наистина да отговори на нуждата, на дневния ред, на деня на селското стопанство, а това е наистина как да подобрим обслужването и по-доброто обработване на земята, както и отглеждането на животните с оглед решаването на продоволствения проблем и на експортните възможности на българското селско и горско стопанство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този час - накрая на пленарното заседание в сряда, 13 май, ние разглеждаме един изключително важен въпрос за някои аспекти на проблема с техниката в земеделието и горското стопанство.
Аз с всичкото уважение, което изпитвам към моите колеги от Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, които взеха досега думата, не оспорвам многообхватността на проблема и това, че той едва ли не фокусира в себе си, както всяко едно материално производство, ако вземем дори и производството на телевизори, а не селскостопанска техника, и то е резултат на редица обстоятелства, които са необходими да бъдат уточнени, изяснени, регламентирани, за да може този телевизор да бъде технически добър, да бъде безопасен, екологичен и т. н.
Но по случая за селскостопанската техника аз мисля, че в случая ние разглеждаме един обсег от въпросите, които касаят снабдяването с техника, контрола върху нея и регистрацията на техниката, а не всеобхватно цялата верига от въпроси по отношение на производство, снабдяване, резервни части и т. н., които в края на краищата не влизат в предмета на един чисто земеделски закон, който работи с определена техника в дадено състояние.

Аз бих казал, че основният момент, който Министерският съвет откроява в случая, това е, че в момента съществува направо хаос по отношение на регистрацията, регламентацията и използването на земеделската техника. Абсолютен хаос. И в този хаос тази техника е неосветена. Тази техника е натъмно. Никой в момента не може да каже реално каква е тази техника, колко е, кой я притежава и в какво състояние. И това не е напразно. Защото в тези години тази техника беше направо разграбвана, макар че тя си има своите собственици, но по една или друга причина тази техника трябваше да бъде скрита, трябваше да бъде по някакъв начин променила своя собственик, за да може след това да обслужва някого си. И кого да обслужва - Хикс. Този Хикс отива да обслужва след това Игрек с тази техника и му налага съответните цени, съответните условия и т.н. А самият този, който ползва услугите, той самият е бил собственик на тази техника по една или друга причина, защото тя е кооперативна техника в основата си - от бившите текезесета и апеката.
Какво се получава на практика? На практика се получава, че в страната функционира неизвестно количество техника. Неизвестно като марка, като сбор от съставки. В много случаи тази техника се разкомплектова, за да отиде на друго място, където се окомплектова в някакъв друг вид. Това не може да съществува. Ние трябва да извадим тази техника от тъмното и да я покажем на светлото.
Аз няма да забравя как през 1997 г. се говореше, че в страната няма техника, която да прибере зърното. Дори се говореше, че трябва да наемем румънски комбайни, които да помогнат в Добруджа да се прибере зърното, защото няма с какво да се пребере. Нито едното беше вярно, нито другото. Имаше техника. Друг е въпросът дали тя е на равнище, както каза господин Трендафилов, дали тя е на необходимото ниво, дали не разпилява зърното, ако говорим специално за комбайните, дали е достатъчно ефективна. Но такава техника има.
Освен това, воплите, че не може да се осигури внос на комбайни. Естествено, че можа. Макар и рециклирани в по-голямата си част, но една голяма част и нови комбайни се внесоха. Ето сега на "Агра 98", изложението в Пловдив, всички комбайни и цялата техника, която беше изложена от известни фирми, известни марки - "Джон Диър Кейс" и "Клас доминатор", бяха закупени. Там не остана незакупена машина.
Но какво е необходимо да се направи? Необходимо е - и в този закон специално, аз не говоря, че този закон в този му вид трябва да бъде приет и на второ четене, очевидно той се нуждае от редица поправки, които ние посочихме тук, когато четох становището на комисията, - но в този закон се извлича основното: тази техника да бъде регистрирана, да бъде освидетелствана - дали тя е безопасна, дали тя технически отговаря на необходимите нормативи, дали тя е екологично чиста, противопожарна. Също така и техниката, която ще се разпространява в страната, да мине по съответните изпитания. Ние не говорим, че ще изпитваме световноизвестните марки, които отдавна са получили своя сертификат за годност, но такива неизвестни, които ще се разпространяват в страната, те също ще бъдат изпитвани в тези лаборатории. Няма нужда да създаваме нови бюрократични звена. Тези лаборатории съществуват и то с хора, които имат съответния опит и ценз и могат да извършват тези изпитания. И съответно за това ще се издават и сертификати.
Освен това, на тази база ние говорим, че ще се извършва и по-ефективна контролна дейност върху лицата, работещи със земеделска и горска техника, тъй като нейните задачи и функции тук са ясно определени, в законопроекта на Министерския съвет.
Информационната система, която ще бъде изградена на основата на събраната база данни, ще предоставя възможност както на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, така и на областните и окръжни служби да вземат адекватни решения именно по отношение регулиране на процесите и по отношение на вземане на съответните мерки тази техника да бъде в годност и да бъде привеждана в съответното състояние за работа.
Тук от особено голямо значение са и въпросите за притежаваната правоспособност за работа със земеделската и горска техника. Защото не може всеки да борави с техника, която не познава, или няма необходимата правоспособност, тъй като тя все пак е опасна. Аз не говоря за тази техника, която излиза на пътищата. Тя ще се регистрира и по Закона за движението по пътищата. Аз говоря за онази техника, с която хората ще работят на полето, защото това е за тяхната безопасност, както и за безопасността на хората, които ще помагат или ще бъдат обслужващи тази техника.
По-нататък, искам да кажа следното нещо. Аз смятам, че този законопроект има за цел преди всичко да създаде определена нормативна база, която реално отсъства, затова техниката да е легитимна, да са ясни правилата, по които ще се работи с нея, да са ясни също така и хората, които ще работят с нея, да са ясни условията, на които ще отговаря тя. И всичко това, разбира се, смятам, че - както каза и колегата Сунгарски - ще можем да направим съвместно в комисията, когато някои текстове на предложения законопроект бъдат доогледани. Но смисълът, и затова комисията взе решение да не подкрепи двата законопроекта, защото смисълът на другите два законопроекта имат едно много широко поле, което обхваща производството на селскостопанска техника, което само по себе си крие много неща, защото, ако кажеш "а", после трябва да кажеш "б", "в" и "г", защото ако само маркираш някои неща за производството на земеделската техника, ти все едно че нищо не си направил. Въпросът за производството на техника е много важен и той съдържа много въпроси. Затова ако ние сега решим в този закон да регламентираме производството... Ами, може ли с един-два члена, господин Сунгарски, да регламентираме производството на селскостопанска техника толкова многообразна, с всичките й проблеми. Така или иначе не може. Отговорът е ясен. Не може. Какво правим тогава? Да направим това, което ще ни служи, което ще работи. А ако трябва да се прави изобщо някакъв закон за техниката, да се прави. Затова никой няма против. Но сега да омесваме в една материя всичко останало около техниката и накрая: "Напънала се планината и родила мишка!" Защото и в двата законопроекта, които комисията отхвърля, са напипани някои неща, но не са изчерпани. А е и невъзможно в този закон да бъдат изчерпани.
Ето защо комисията тогава взе становището да не подкрепи тези законопроекти, а не че не са хубави. Те са хубави - и на господин Стоянов. Но идеята, вложена в законопроекта на господин Стоянов, е такава, че тя не се подкрепя от този закон, който той представя. Друг е въпросът, че този законопроект също може да служи, законопроектът на господин Стоянов, известна част за база, за основа или за подобрение на някои текстове от законопроекта на Министерския съвет. Ето това исках да споделя с вас съвсем добросъвестно и това е моето становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Думата за реплика има господин Михайлов.

ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Налага се още един път да ви обърна внимание, че изказалите се - и проф. Стоянов, и Кръстьо Трендафилов - изобщо не отхвърлят нуждата от регистрацията и контрола на земеделската техника. Това е необходимо условие за един Закон за селскостопанската и горската техника. Но тук става въпрос за това, че вече става традиция ние да приемаме половинчати закони, свързани със селското стопанство. Току-що приехме един Закон за подпомагане на селскостопанския производител. И в комисията, а и днес стана ясно, че този закон не решава цялостно проблема за подпомагане на селскостопанския производител. В случая не е само необходимо, трябва да има и достатъчно условие един закон да бъде добър за решаване на даден проблем.
Затова ние смятаме, че предложените законопроекти от господин Стоянов и господин Агафонов, ако щете, даже и варианта на такъв закон, приет на първо четене от 37-ото Народно събрание, дават възможност, пък и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание дава възможност в срокове ние да изработим един необходим за селското стопанство закон за техниката. Иначе излиза, че наистина работим на парче. И, пак казвам, ние не сме против приемането на такъв закон. Но ние желаем закон, който да реши проблема със селскостопанската техника. Защото селскостопанската техника е необходимото условие за развитие на това производство. Аз не знам защо се опасявате от това, че става дума за производство на селскостопанска техника. Нали целта е да се създават нови работни места, нали целта е да съживим производството? Ето един начин за решаване на този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
При това положение приключваме дебатите по първото четене. Ще поставя на гласуване трите законопроекта по реда на тяхното постъпване в Народното събрание.
Поставям на гласуване законопроекта за земеделската техника, внесен от народните представители Христо Стоянов, Калчо Чукаров и Иван Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 74, против 29, въздържали се 76.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за земеделската техника, внесен от народните представители Георги Симеонов Агафонов и Веселин Стоянов Бончев.
Моля да гласувате.
Гласували 168 народни представители: за 65, против 83, въздържали се 20.
Законопроектът за земеделската техника, внесен от господата Георги Агафонов и Веселин Бончев, не се приема.
Поставям на гласуване третият законопроект - Законопроект за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 128, против 33, въздържали се 22.
Законопроектът на Министерския съвет за регистрация и контрол на земеделската и горската техника е приет на първо четене.

Съобщения:
 Заседанието на Комисията по образованието и науката, насрочено за 13 май, сряда, от 15.00 ч. се отлага.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите отменя днешното си заседание.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 13 май, сряда, от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 14 май, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе заседание на 14 май, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 13 май, сряда, от 14,30 ч. в зала 238.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 13 май, сряда, от 14,30 ч. в пленарната зала.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, четвъртък, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев
  Александър Джеров

Секретари:
Васил Клявков
       Атанас Мерджанов