Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-05-28

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Александър Джеров 
Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Кирил Ерменков. Да му е честито! (Ръкопляскания.) Той кани всички свои колеги и приятели през почивката в Клуба на народния представител на чаша шампанско.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Вчера в края на заседанието от уважавания иначе от мен народен представител Александър Джеров, който ръководеше заседанието, правилникът бе нарушен и ми бе отнета думата за обяснение на отрицателен вот с аргумента, че аз съм се изказвал.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Беше 16,00 ч.
МИХАИЛ МИКОВ: Стенограмата мога да Ви я дам да я прегледате. Такъв аргумент няма колко часът е било. По този начин бях лишен от правото да направя обяснение на отрицателен вот.
Аз иначе не бих толкова настоявал, ако това не беше обяснение от името на моите избиратели. (Веселост в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да чуем процедурното предложение.
МИХАИЛ МИКОВ: Процедурата ми е със следните аргументи. На основание чл. 41, ал. 2 моля да ми предоставите думата за обяснение на отрицателен вот. За разлика от личното обяснение, което е в същото заседание, в правилника е записано, че обяснението на отрицателен вот става след гласуването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Започваме с решение за прекратяване пълномощията на народен представител.
"З А Я В Л Е Н И Е
от Александър Иванов Хаджийски
народен представител в Тридесет и осмото Народно събрание

Уважаеми господин председател,
Във връзка с избирането ми за председател на Националния статистически институт и на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България заявявам, че подавам оставка и моля да ми бъдат прекратени предсрочно пълномощията ми като народен представител.
С уважение: Александър Хаджийски"
Проект за решение:

"РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Р Е Ш Е Н И Е
за прекратяване на пълномощията на народен
представител

Народното събрание, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:
Прекратява пълномощията на Александър Иванов Хаджийски, народен представител от 25-и многомандатен избирателен район - София."
По този проект за решение някой желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекторешението за прекратяване на пълномощията.
Гласували 159 народни представители: за 144, против 8, въздържали се 7.
Решението е прието.

Преминаваме към втора точка от седмичната програма:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ.
Има няколко проекта за решение.
Първи проект:

"Р Е Ш Е Н И Е
за промяна в състава на Комисията
по икономическата политика

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Освобождава Стефан Станчев Нешев като член на Комисията по икономическата политика.
2. Избира Венко Стоянов Вълчев за член на Комисията по икономическата политика."
По този проект за решение някой желае ли да се изкаже? Просто Парламентарната група на Евролевицата заменя един свой член с друг. Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 156 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 3.
Решението е прието.
Има и втори проект за решение:

"Р Е Ш Е Н И Е
за промяна в състава на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Освобождава Бойко Кирилов Радоев като член на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
2. Избира Стефан Станчев Нешев за член на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството."
По този проект за решение някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте за проекта.
Гласували 134 народни представители: за 129, против 2, въздържали се 3.
Решението е прието.

"Р Е Ш Е Н И Е
за промяна в състава на Комисията по
национална сигурност

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Елена Бориславова Поптодорова - Петрова за член на Комисията по национална сигурност."
Някой желае ли да се изкаже по този проект за решение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта.
Гласували 128 народни представители: за 119, против 2, въздържали се 7.
Решението е прието.

"Р Е Ш Е Н И Е
за промяна в състава на Комисията по труда
и социалната политика

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Освобождава Венко Стоянов Вълчев, като член на Комисията по труда и социалната политика.
2. Избира Бойко Кирилов Радоев за член на Комисията по труда и социалната политика."
По проекта за решение някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта.
Гласували 136 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
И последен проект за решение по предложение на Парламентарната група на Евролевицата, по което ще помоля да се вземе отношение:

"Р Е Ш Е Н И Е
за промяна в състава на Комисията
по земеделието, горите и поземлената реформа

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Освобождава Елена Бориславова Поптодорова - Петрова, като член на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
2. Избира Ивалин Костов Йосифов за член на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа."
Този проект беше разискван на Председателски съвет. Става дума за следното. С включването в Парламентарната група на Евролевицата на народния представител Христо Стоянов, Евролевицата попълва квотата си в тази комисия. При това положение, ако госпожа Елена Поптодорова излезе от комисията, разбира се, залата ще реши дали може на нейно място да влезе друг представител на тази парламентарна група или това автоматически прави народният представител Христо Стоянов, представител на тази парламентарна група. И ако това не може да стане, дали остава в сила предложението госпожа Елена Поптодорова да се освободи като член на тази комисия или да остане.
Има думата заместник-председателят на комисията господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, наистина се създаде прецедент, поради преминаване в нашата парламентарна група на трима народни представители, получи се дублиране в квотата на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Вие знаете, че Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа е работещ орган и ние сме имали предвид именно тази функция. Ето защо желаем на мястото на госпожа Елена Поптодорова, която ще има сериозни ангажименти в Комисията по национална сигурност, да вкараме един работещ колега депутат. Аз мисля, че това няма да промени кворума в комисията, нито ще попречи на успешната й работа, напротив. В противен случай ние може да процедираме да не правим промяна в тази комисия. Изхождали сме само в името на добрата работа на Народното събрание и на комисията. Явно е, че в случая това е прецедент, не сме разглеждали този въпрос съгласувано с правилника.
Ето защо ви моля, съвсем колегиално, да вземете решение да стане тази промяна. Тя ще бъде, пак повтарям, в името на добрата работа на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Нищо няма да се промени.
Ако вие приемете такова решение, аз ще поддържам и първото ми становище - да освободим госпожа Поптодорова от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Някой друг желае ли думата?
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В случая се явяваме пред един казус, който беше обяснен и от председателя, беше засегнат и от господин Бойков. С преминаването на господин Христо Стоянов от Парламентарната група, която вече не съществува - на Бизнесблока, към Евролевицата, фактически консумира правото на един представител в Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Аз смятам, че в случая сме изправени пред една хипотеза, че тогава това, което сме гласували като квотен принцип за участие в отделните комисии, създава прецедент ние в момента да го нарушим. И за да не създаваме такъв прецедент, който може да предизвика и по-нататъшни позовавания на този прецедент за промяна в други комисии и при други случаи, предлагам, господин председател, на залата да се приеме госпожа Поптодорова да напусне Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, което вече приехме в Комисията по национална сигурност, като с един член по-малко ще действа комисията. Това няма да се отрази върху нейната работа, защото господин Христо Стоянов, първо, е професор в тази област и дава своя принос в работата на комисията и второ, защото е достатъчно компетентен, за да може да покрие и отсъствието на госпожа Поптодорова от тази комисия.
Ето защо предлагам да приемем само първата част, а да не приемаме втората част на предложението, т.е. за представителството на господин Ивалин Йосифов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Значи предложението Ви е да се гласуват точките поотделно.
Някой друг желае ли думата?
Има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Явно, господин председател, ще се наложи едно съгласуване. Ние оттегляме нашето предложение, моля да не го подлагате на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В такъв случай госпожа Поптодорова остава член и на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Преминаваме към точка трета -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ - продължение.
За процедура има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да бъде поканен в залата заместник-министърът на здравеопазването д-р Илко Семерджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 134 народни представители: за 130, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят г-н Илко Семерджиев в залата.
Продължаваме с чл. 20.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 20. Директорът на районна здравноосигурителна каса:
1. представлява НЗОК на териториално равнище в рамките на правомощията, предоставени му от Управителния съвет на НЗОК;
2. организира и ръководи дейността на РЗОК в съответствие със закона, Правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията на Събранието на представителите, решенията на Управителния съвет, директора на НЗОК и Правилника за устройството и дейността на РЗОК;
3. сключва, изменя и прекратява договорите с работещите в съответната РЗОК;
4. сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, Националния рамков договор и Правилника за устройството и дейността на НЗОК и на РЗОК."
По чл. 20 има направено предложение от народния представител д-р Кънчо Марангозов, което комисията не е подкрепила; на народния представител Димитър Петров, което комисията също не е подкрепила; на народните представители проф. Зънзов и д-р Баташки, което също не е подкрепено от комисията, и на народните представители Никола Николов и Димитър Иванов, което също комисията не е подкрепила.
Комисията предлага чл. 20 да бъде приет с текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По предложението на народния представител Кънчо Марангозов има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз продължавам да настоявам, че сключването, изменянето и прекратяването на договорите на работещите в съответната районна здравноосигурителна каса трябва да става на основание на конкурс, независимо че доц. Китов може би ще ме репликира: "Включително и с чистачките ли?". Но аз считам, че трябва да се провеждат такива конкурси, защото отговорността, особено в началото, когато ще започне работата по този закон и внедряването му, трябва да влязат там изключително отговорни специалисти, висококвалифицирани и не бива в никакъв случай да се остава само на субективната преценка на ръководителя на съответната районна здравноосигурителна каса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има ли други желаещи? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кънчо Марангозов.
Гласували 124 народни представители: за 33, против 83, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
По предложението на народния представител Димитър Петров. Оттегля се.
По предложението на народните представители Иван Зънков и Илия Баташки. Оттегля се.
По предложението на народните представители Никола Николов и Димитър Иванов. Тях ги няма, за да си го оттеглят, така че трябва да го гласуваме.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 108 народни представители: за 5, против 72, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 20, както е предложен от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 13.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 21. Директорът на НЗОК и директорите на РЗОК, както и лица, които не отговарят на изискванията на чл. 18, не могат да бъдат членове на управителни органи на търговски дружества, кооперации и сдружения с идеална цел, осъществяващи медицинска помощ."
Има направено предложение от народния представител Димитър Петров, което комисията подкрепи по принцип.
Комисията прави предложение на уважаемите народни представители текстът на чл. 21 да изглежда така:
"Чл. 21. Директорът на НЗОК и директорите на РЗОК, както и лицата по чл. 18 не могат да бъдат членове на управителни органи на търговски дружества, кооперации и сдружения с идеална цел, осъществяващи медицинска помощ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 21 така, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 4.
Член 21 е приет.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Раздел III - Финансово устройство на Националната здравноосигурителна каса."
Комисията предлага наименованието на раздел III да остане с текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте заглавието на раздел III, както е предложено от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 22. Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет."
По този текст няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 22, както е предложен от вносителя.
Гласували 133 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 12.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 23. Приходите на Националната здравноосигурителна каса се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. лихви и приходи от собствено имущество;
3. приходи от сделки с гарантирани от държавата ценни книжа;
4. приходи, установени с други закони в полза на здравното осигуряване;
5. възстановяване на направени осигурителни разходи в предвидените в нормативните актове случаи;
6. глоби и такси;
7. заеми;
8. положителни резултати по годишния бюджет от предходната година.
9. постъпления от търговски дружества - длъжници, обявени в ликвидация;
10. дарения, завещания и др."
По чл. 23 има направено предложение от народния представител д-р Димитър Игнатов и д-р Павлов.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Кънчо Марангозов.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Янаки Стоилов, което комисията също не подкрепи.
Има направено предложение от народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепи.
Предложение от народния представител Руси Статков, което комисията не подкрепи.
Предложение от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов, което комисията също не подкрепи.
Комисията предлага на уважаемите народни представители чл. 23 да придобие следния вид:
"Чл. 23. (1) Приходите на Националната здравноосигурителна каса се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. лихви и приходи от управлението на имуществото на касата;
3. приходи, регламентирани с други закони в полза на здравното осигуряване;
4. възстановяване на направени осигурителни разходи в предвидените в нормативните актове случаи;
5. глоби и наказателни лихви;
6. такси, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет;
7. ликвидационни дялове от търговски дружества - длъжници, обявени в ликвидация;
8. дарения и завещания;
9. други.
(2) При временен недостиг на средства могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет или извънбюджетни сметки и фондове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Предложението на народните представители Димитър Игнатов? Оттегля се.
По предложението на народния представител Кънчо Марангозов?
Има думата народният представител Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Непрекъснато се пледира, че в касата трябва да се налеят парични средства и ние според нас съвсем правилно предлагаме освен глобите и таксите в касата да влязат средства от мита и от акцизи. На всички е ясно за какво става дума. И по-нататък, вместо да се събират пари от родителите за децата и да се вземат от гражданите - и за това ще стане дума - противоконституционни такси за преглед, макар и от минималната работна заплата, ето откъде могат да се влеят пари в здравноосигурителната каса. Затова правим това предложение към т. 6 - от мита и акцизи.
Освен това аз имам едно предложение за създаване на т. 11 - "предвидени средства от държавния бюджет по национални здравни програми". Какво съм имал предвид? Предстои България да изпълнява редица профилактични здравни програми, а и други. Знаем какво е здравното състояние на нацията и знаем, че тези програми ще се изпълняват главно в доболничната помощ от лекарите, работещи в първичната здравна помощ. Затова предлагам тези средства да не бъдат отделно, а да се вливат в касата и именно по този начин също да се набират средства по тези национални програми, защото не може да се отдели лечебната дейност на лекаря, работещ в първичната здравна помощ, неговата диагностично-лечебна дейност, от изпълнението на една такава програма, като двете неща са пряко свързани. Това ми бяха мотивите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин Китов има думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина в комисията спорът беше доста обширен. Става въпрос, че държавата и държавният бюджет поемат 44 на сто от вноските. Това са всички пенсионери, включително и безработните, съответно от бюджета, който се дава на общините. Митата и акцизите влизат в държавния бюджет и държавата пак ги дава.
Що се отнася до националните програми, те си остават приоритет на държавния бюджет и са записани в тези точки, които си остават приоритет на държавния бюджет. Това представлява от единия джоб в другия джоб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Думата за дуплика има д-р Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми доц. Китов, да, това е така, но нали по-нататък тези 44 на сто от държавния бюджет ще намаляват и касата все повече ще отнема от държавата тези средства и ще ги включва в здравноосигурителната каса. Това също е презумпция, за да се включат приходи от мита и акцизи и да няма нужда след една или две години да променяме пак закона и да ги включваме, когато ще се стесни участието на държавата в здравноосигурителните фондове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Думата има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Преди да обоснова моето предложение аз предлагам на председателя на комисията да чете съдържанието на предложенията, колкото и пространни да са те, защото дейността на парламента е публична. Това, че народните представители разполагат с текста, не е основание само да се съобщава, че има направени предложения, да се отхвърлят с лекота и по-нататък да се гласуват само възприетите от комисията предложения. Такава е и практиката на парламента и мисля, че хората, които имат впечатления за нея, могат да я потвърдят. А тя заслужава да бъде и следвана.
Сега по съществото на предложенията. Обстоятелството, че за определени категории лица държавният бюджет ще заплаща вноските не е достатъчно, за да не се предвиди допълнителна гаранция при необходимост всяка година бюджетът допълнително да отделя средства за здравноосигурителната каса. Практиката в други страни от Източна Европа показва, че в определени периоди тези каси са изпадали в много тежко състояние и може да се наложи те да бъдат допълнително финансирани от бюджета. Не тогава да се правят изменения в закона, а да има едно правно основание, което да увеличава възможностите на здравноосигурителната каса.
Моето предложение е в същата посока - да се предвидят два съществени допълнителни приходоизточника. Те са следните: постъпления от приватизацията на държавни и общински предприятия и постъпления от акциза върху сделките с цигари и алкохол. Какви са основанията да бъдат приети тези предложения?
Първо, ние вече сме предвидили в някои други закони и то твърд процент от средствата за приватизация, които да постъпват в тези фондове. Каква по-голяма ценност има от здравето и каква друга система има, която се нуждае от по-голяма издръжка от здравното осигуряване? И аз съм безкрайно учуден и разочарован, че точно членове на Комисията по здравеопазване са отклонили подобно предложение. А тяхната памет не трябва да бъде толкова къса, че когато те се събираха в състава на правителственото мнозинство, такива идеи, които вече бяхме лансирани, се подкрепяха от тях и когато дойде времето да се гласува законът, странно е, че се върнаха на първоначалните позиции, пренебрегвайки подобни общополезни предложения.

След като правилно се заделят такива средства за фондовете за културата и за други дейности, все пак ние трябва да гарантираме българските граждани първо да оживеят, да бъдат здрави, за да могат да се ползват от някакви други ценности, които са с по-висок ранг и които във всяка страна се степенуват.
Освен това именно в близките 2-3 години могат да се осигурят относително най-голям дял средства от приватизацията, въпреки че такива в по-малки размери ще постъпват и през следващия период. Тук са неуместни възраженията, че могат да се ограничат оперативните възможности на държавния бюджет, защото неслучайно, въпреки че имах преди това друга идея и аз не съм се отказал от нея, но най-малкото трябва да се предложи принципът всяка година, когато се приема бюджетът на Здравноосигурителната каса, съгласувано с Министерството на финансите и правителството като цяло да се определя и конкретният процент от средствата, които ще влязат. Но трябва да има основанието, за да могат именно членовете на Здравноосигурителната каса да адресират това задължение към правителството, а не да разчитат само на неговото благоволение и на моментните нужди, които винаги ще се оказват по-малки от тези, които се осигуряват.
И по другия въпрос - за част от средствата, които идват от акцизите върху сделките с цигари и алкохол. Тези твърде печеливши дейности трябва да участват с по-голям дял в осигуряване на средства за здравеопазването. Освен това възприет е принципът, че увреждащите дейности трябва да водят до задължаване да се компенсират тези вредности по отношение на здравното състояние както на лицата, така и на цялата нация.
Това са мотивите за предложенията и аз ви призовавам настоятелно да ги подкрепите, тъй като обратното ще бъде един абсурд, който ще говори много лошо както за вашия политически избор, за способността ви да оценявате интелектуално и професионално предложенията и ще покажете, че вие не мислите, когато приемате един толкова важен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за реплика госпожа Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колега Стоилов, Вашето предложение по т. 10 е уредено по-нататък в закона в Преходните и заключителните разпоредби в § 13. Просто Вие не бяхте в комисията, за да защитите тези предложения. Погледнете проекта за закон и ще видите, че наистина това, което предлагате като т. 10, се урежда по-нататък в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
За дуплика има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Първо, тези предложения съм имал възможност включително и пред всички вас, и в комисията по друг повод да ги обосновавам и не е било необходимо при всяко едно тяхно обсъждане да ви бъдат повтаряни тези аргументи.
На второ място, аз знам, че въпросът е включен в Преходните и заключителните разпоредби, но неговото място не е там. Защото това не е въпрос на някаква инцидентна ситуация, аз предлагам един принцип, който да действа постоянно. Така че вие трябва да го махнете от Преходните и заключителните разпоредби и той да остане тук като принцип на закона там, където се уреждат приходоизточниците на Здравноосигурителната каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Величкова има думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Аз моля колегите да подкрепят идеята, заложена от господин Кънчо Марангозов и от господин Янаки Стоилов. Мотивът, който многоуважаемият от мен господин Китов изтъква, че всичко влиза в бюджета и че не трябва от единия джоб да се прехвърля - това е мотив по принцип. Но, строго погледнато, като четем текста, ще видим, че абсолютно всичко е чрез бюджета. Нима глоби и такси не влизат в перото на държавния бюджет?
В крайна сметка аз смятам, че би трябвало да се помисли по-сериозно за едни по-точни постъпления, които да пулсират непрекъснато, независимо след време какъв ще бъде Законът за държавния бюджет за една или друга бюджетна година.
Особено държа на предложението на колегата Марангозов за предвидени средства от държавния бюджет по национални здравни програми. Тук трябва да влезе това, колеги, а не в крайна сметка да създаваме онова, което за съжаление се практикува - чиновникът да разпределя нещата по националните програми, по международни програми и т.н. Нека именно на Националната здравноосигурителна каса приходите й да бъдат и чрез този канал, за да бъдат по-регулирани, по-точни и по-целенасочени. Особено ако вземем постъпленията от акцизи върху сделки с цигари и алкохол. Какво ви смущава? Знам, че Министерството на финансите отрича тази възможност, казва, че не е целесъобразно, че много ще е голямо перото и т.н. Това бяха мотивите. Но това е работата на ковчежника, той точно така трябва да говори. Аз не се сърдя на Министерството на финансите, но аз искам ние като законодатели да имаме една държавна политика в името на здравето на нацията. Да прередим приоритетите и същевременно да кажем, че приоритетът за здравето на нацията е най-високият приоритет, с най-висок ранг, това е ценност.
Следователно можем, ако трябва да се съобразим с постановката на Министерството на финансите, да сложим някакъв процент от тези акцизи, които се събират, но не да заличаваме това перо. Това е моето мнение и много моля и въпреки че виждам, че д-р Игнатов се кани или да ме репликира или пък нещо да ми оспори, но аз се надявам, че ще ме допълни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Доктор Игнатов има думата.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Репликата ми ще бъде малко в стила на вчерашните реплики, които подкрепят изказването. Аз, колеги, съм съгласен с вас. Точно така е. Приветствам и споделям напълно вашата загриженост, че фондът трябва да се пълни. Но имайте предвид нещо друго: когато сме казали в т. 4 на чл. 23 приходи, установени от други закони в полза на здравното осигуряване, това е глобалната формула, която заложихме ние в т. 4. Значи не ги фиксираме тук в този закон, а тези закони, които ще вървят и по отношение на приватизацията, и за акциза, ако е възможно, процентът, за който говорите Вие, те трябва да влизат в тази точка. Те пак ще постъпват.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Но принципът няма да го има.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Принципът е записан: приходи, установени с други закони в полза на здравното осигуряване. Това е принципът. Значи в другите закони ще има описан начин, по който ще влизат пари в касата.
И второто, което искам да кажа, е за националните програми. Безспорно вие сте прави. Само че ние трябва да разделяме пътя на финансирането. Всяка държава има здравна политика. Здравната политика се определя от Министерството на здравеопазването. Националните здравни програми са задължение и ангажимент на Министерството на здравеопазването. Тоест, те ще бъдат финансирани пряко от бюджета. И това се записва в бюджета на Министерството на здравеопазването всяка година по волята на парламента. И там можем да спорим какви точно национални програми да се правят, какви пари да се дадат за тях, но в Републиканския бюджет, който ще отиде към Министерството на здравеопазването. Да не натоварваме фонда с излишна дейност на този етап, особено важен. Дайте фондът да плаща само за медицинските дейности, а всичко друго, което е също медицинска дейност, но в профилактичната дейност или друго, ще го плаща Министерството на здравеопазването чрез бюджета. Парите пак може да минават през фонда чрез един договор между министерството и фонда. И те ще минават, но това вече е оръжието, а не да са вътре в касата. Защото просто няма смисъл, те не са приоритет на касата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на д-р Игнатов.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Но това е разсейване на парите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласуваме по ред.
Първо, предложението на народния представител Кънчо Марангозов за изменение на точка 6 и за създаване на нова точка 11. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 149 народни представители: за 41, против 99, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов за създаване на нови точки 10 и 11. Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 41, против 85, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
По предложението на народния представител Михаил Михайлов. Моля, гласувайте това предложение също за създаване на нова точка 11: "приходи от ДДС на здравните услуги и лекарствените средства, приходи от управлението на акциз в структуроопределящи фирми, приходи от управлението на дълготрайни материални активи, както и 3 на сто от акциза на алкохола и цигарените изделия".
Гласували 139 народни представители: за 39, против 38, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Руси Статков в чл. 23 да се включи нова точка със следното съдържание: "субсидия от държавния бюджет за първите три години от функциониране на касата".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 134 народни представители: за 35, против 88, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Предложение от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов за прередактиране на целия чл. 23.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колегите от Евролевицата бяха вкарали целия си законопроект на второ четене, така че тяхната номерация не отговаряше и, разбира се, след това с тях работихме добре и те сами посочиха кои техни текстове отговарят на членове тук на вносителя. Затова членовете са 43 и 48. Това е тяхно предложение. И госпожа Петя Шопова, ако си спомняте, миналия път направи процедурно предложение, когато техните са повече от едно, да ги гласуваме анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов.
Гласували 129 народни представители: за 19, против 74, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 23 така, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 109, против 20, въздържали се 2.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 24. Средствата на Националната здравноосигурителна каса се разходват за:
1. заплащане на медицинска помощ, посочена в чл. 44, договорена с Националния рамков договор и с договорите с изпълнителите;
2. издателска дейност в рамките на средствата за издръжка на административните дейности на Националната здравноосигурителна каса;
3. издръжка на административните дейности на Националната здравноосигурителна каса в размер до 4,5 на сто от годишния приход на Националната здравноосигурителна каса;
4. възстановяване на заеми и лихви по тях;
5. придобиване на ценни книжа, гарантирани от държавата;
6. придобиване на движимо и недвижимо имущество и други инвестиционни разходи за нуждите на Националната здравноосигурителна каса в размер до 0,5 на сто от годишния приход на Националната здравноосигурителна каса."
По чл. 24 има направени предложения от народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народните представители Никола Николов и Димитър Иванов.
Комисията не подкрепя предложението.
Направено е предложение от народния представител Михаил Михайлов, което комисията подкрепи.
Предложение от народните представители Димитър Игнатов и Тодор Павлов, което комисията не подкрепи.
Предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което комисията не подкрепи.
И предложение от народния представител Янаки Стоилов, което комисията също не подкрепи.
Комисията прави на уважаемите народни представители следното предложение за чл. 24:
"Чл. 24. Средствата на Националната здравноосигурителна каса се разходват за:
1. заплащане на медицинска помощ, посочена в чл. 45, договорена с Националния рамков договор и с договорите с изпълнителите;
2. издръжка на административните дейности по здравното осигуряване, предвидена с годишния закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
3. издателска дейност в рамките на средствата за издръжка на административните дейности на Националната здравноосигурителна каса;
4. придобиване на движимо и недвижимо имущество и други инвестиционни разходи за нуждите на Националната здравноосигурителна каса;
5. други разходи."

Тук има известно объркване. Има също предложение от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов, което е следното:
"Националният здравноосигурителен фонд задължително образува резервни фондове съобразно устава си."
Комисията също не подкрепи създаването на нов член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 24, първо, по предложението на народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки някой желае ли думата?
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 143 народни представители: за 31, против 99, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
По предложението на народните представители Никола Николов и Димитър Иванов някой желае ли да вземе думата?
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 4, против 24, въздържали се 99.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Михаил Михайлов е прието.
По предложението на народните представители Димитър Игнатов и Тодор Павлов има думата господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да кажа, че по този член имаме консенсус всички заедно, защото, вижте, че се касае за различни числа. Аз предлагам да се намалят разходите по административното поддържане на фонда, д-р Марангозов предлага да се качи на 8%, а господин Стоилов - на 4, и така нататък.
Това сме го изчистили в точка втора, която казва:
"2. издръжка на административните дейности по здравното осигуряване, предвидена с годишния Закон за бюджета на Национална здравноосигурителна каса".
По този начин мисля, че всички предложения, които бяха направени досега, в крайна сметка са обобщени с тази точка. Естествено се съгласяваме и със създаването на резерва и начина, по който се създава този резерв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Игнатов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Може да не се гласуват тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттеглят се останалите предложения.
Моля, гласувайте чл. 24 така, както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Има направено предложение за нов чл. 25 от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов. Тяхното предложение е следното:
"Националният здравноосигурителен фонд задължително образува резервни фондове съобразно устава."
Комисията подкрепи по принцип това предложение и предлага на уважаемите народни представители да се създаде нов чл. 25 със следното съдържание:
"Чл. 25. Националната здравноосигурителна каса задължително образува резерв".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте новия член 25 така, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Новият чл. 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 26 - бившият чл. 25 на вносителя.
"Чл. 25. (1) Резервът на Националната здравноосигурителна каса се обособява от:
1. 5 на сто от всяка постъпила осигурителна вноска;
2. от други приходи.
(2) Със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата или на териториален дисбаланс в потреблението на медицинска помощ.
(3) Общият размер на резерва не може да надвишава 15 на сто от годишните приходи на НЗОК, изчислен като средноаритметична стойност от годишните приходи за предходните три години."
По чл. 25 на вносителя има направени предложения от народния представител Кънчо Марангозов.
Комисията подкрепя предложението по ал. 1, т. 1, а предложението за отпадане на ал. 3 бе оттеглено.
Има направено предложение от народния представител Димитър Петров, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народния представител Михаил Михайлов, което бе оттеглено в комисията.
Въз основа на дебатите комисията предлага чл. 25 на вносителя да стане чл. 26 със следното съдържание:
"Чл. 26. (1) Резервът на Националната здравноосигурителна каса се набира от:
1. 5 на сто от събраните осигурителни вноски;
2. от други приходи.
(2) Със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата или на териториален дисбаланс в потреблението на медицинска помощ.
(3) Общият размер на резерва не може да надвишава 15 на сто от годишните приходи на Националната здравноосигурителна каса, изчислен като средноаритметична стойност от годишните приходи за предходните три години".
По предложението на народния представител Димитър Петров има думата господин Димитър Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми колеги! Смисълът на предложението е, че аз виждам някакво противоречие между ал. 1 и ал. 3. Така, както е дадена ал. 1, се получава, че 5 на сто от всяка осигурителна вноска плюс други приходи постъпват в резерва. А в ал. 3 пише, че общият размер не може да превишава 15 на сто от годишните приходи. Тоест получава се така, че потенциално касата, ако няма разходи от резерва, за две - три години може да натрупа тези 15 на сто и след това тези 5 на сто няма къде да отидат.
Мисля, че 15 на сто трябва да се отнася за годишните приходи, а не за общия размер на резерва, защото практиката на осигурителните фондове е те с течение на годините да трупат значителни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Петров.
Има думата заместник-министърът господин Илко Семерджиев.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми народни представители, идеята на Националната здравноосигурителна каса е да бъде каса от разходно-покривен тип, тоест да не е капиталов фонд, който да натрупва самоцелно, а напротив, да купува здравни услуги. Така че максималният размер трябва действително да е фиксиран в рамките на тези 15 на сто, а не да се разширява до безкрай с цел натрупване на капитали. Всяка година бюджетът се занулява и единствено тези 15 на сто могат да се прехвърлят към следващата година, за да се поемат евентуални аварийни обстановки. Мисля, че не би трябвало да се разширява повече от 15 на сто това капиталово натрупване и да не превръщаме Националната здравноосигурителна каса в капиталов фонд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Семерджиев.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Петров.
Гласували 137 народни представители: за 20, против 16, въздържали се 101.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 26 така, както е предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 6.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 26 на вносителя:
"Чл. 26. (1) Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се съставя и реализира така, че разходите да не надвишават приходите в рамките на една бюджетна година.
(2) Временно свободните средства и средствата от резерва на НЗОК могат да се влагат в депозитни сметки на банки и в държавни ценни книжа.
(3) Банките, които имат право да оперират със средствата на Националната здравноосигурителна каса, се определят съвместно от Българската народна банка и от Министерството на финансите. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки Управителният съвет на НЗОК избира тези, на които да възложи правото да оперират със средствата на НЗОК."
По този член няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 26 да стане чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 27 така, както е предложен от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 4.
Член 27 е приет.
И по-нататък членовете се изместват с един номер. Нека ги четем така, както са в доклада на комисията, а след това текстовете ще бъдат преномерирани.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 27 на вносителя:
"Чл. 27. (1) Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса внася в Министерския съвет проект на Закон за бюджета на НЗОК в сроковете, предвидени за представяне на проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за следващата календарна година.
(2) Проектът на Закон за годишния бюджет на НЗОК се разглежда от Народното събрание едновременно с проектите на закони за държавния бюджет и за фонд "Обществено осигуряване".
(3) Със Закона за бюджета на НЗОК се определя размерът на здравноосигурителната вноска."
По този член имаше направено предложение от народния представител д-р Кънчо Марангозов, което в дебата бе оттеглено.
Комисията предлага чл. 27 да бъде приет с текста на вносителя и да стане съответно чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 27 така, както е предложен от вносителя.
Всъщност вие искате чл. 27 на вносителя да бъде приет, но да стане чл. 29.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, за да стане ясно, искам да поясня, че в комисията, съвместно с вносителите, с консенсус беше прието следното: чл. 27 на вносителя става чл. 29 на закона; чл. 28 на вносителите става чл. 30 на закона, а чл. 30 на вносителите става чл. 28 на закона. Няма промяна на текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: После трябва отново да се провери номерацията.
Сега гласуваме чл. 27 на вносителя, като комисията предлага той да стане чл. 29.
Гласували 133 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 2.
Член 27, който става чл. 29, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 28 на вносителите:
"Чл. 28. (1) Годишният отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса се внася от Управителния съвет чрез Министерския съвет в Народното събрание за приемане заедно с отчета за изпълнението на държавния бюджет.
(2) Решението на Народното събрание за приемане на отчета за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса се обнародва в "Държавен вестник".
По този член бе направено предложение от народния представител д-р Кънчо Марангозов, което бе оттеглено в дебатите.
Комисията предлага чл. 28 на вносителя да бъде приет и да стане чл. 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 28 на вносителя така, както е предложен, като той стане чл. 30.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Член 28 е приет като чл. 30.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 29 на вносителя:
"Чл. 29. Първостепенен разпоредител по сметките на Националната здравноосигурителна каса е директорът на Националната здравноосигурителна каса, а директорите на районните здравноосигурителни каси са второстепенни разпоредители по тях."
Имаше направено предложение от народния представител Михаил Михайлов, което бе оттеглено.
Комисията предлага чл. 29 да стане чл. 28 със следното съдържание:
"Чл. 28. Първостепенен разпоредител със средствата на Националната здравноосигурителна каса е директорът на Националната здравноосигурителна каса, а директорите на районните здравноосигурителни каси са второстепенни разпоредители по тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 29, който става чл. 28.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Член 29, който става чл. 28, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 30 на вносителя:
"Чл. 30. Националната здравноосигурителна каса не може да притежава медицински кабинети, здравни заведения и аптеки."
Имаше направено предложение от народния представител Михаил Михайлов, което беше оттеглено.
Направено е предложение от народния представител Тодор Павлов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага чл. 30 на вносителя да стане чл. 31 в следния вид:
"Чл. 31. Националната здравноосигурителна каса не може да притежава медицински кабинети, лаборатории, здравни заведения и аптеки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 30, както е предложен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 4.
Член 30 е приет като чл. 31.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 31 на вносителя:
"Чл. 31. Всички имущества и средства на Националната здравноосигурителна каса и на районните здравноосигурителни каси са освободени от данъци и такси."
Има направено предложение от народния представител Руси Статков, който предлага всички имущества и средства на Националната здравноосигурителна каса и на районните здравноосигурителни каси да са освободени от данъци, мита и такси.
Комисията не подкрепи предложението.
Комисията предлага чл. 31 на вносителя да бъде приет с текста на вносителя и да стане чл. 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Руси Статков да се добави изразът "и мита", някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 130 народни представители: за 26, против 87, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
С господин Джеров споделихме, че за прецизност в текста е по-добре да се каже "се освобождават от данъци и такси".
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Предложението, което направиха господин Соколов и проф. Джеров, е следното. Ние сме казали, че всички имущества и средства са освободени от данъци и такси, а те предлагат "се освобождават". Според мен "са освободени" е за тези, които ги има, а "се освобождават" е в бъдеще, но не знам... (Оживление.)
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС, от място): "Се освобождават" е постоянната форма. По-добре е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилното е "се освобождават".
Моля да гласувате чл. 31 с тази корекция, която е чисто редакционна.
Гласували 141 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 3.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Раздел IV - Осигурени лица. Права и задължения."
По наименованието на раздел IV има направено предложение от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов:
"Създава се нов раздел II, вместо раздел IV и раздел VI в следния вид:
"Раздел II - Осигурени лица и осигурителни случаи".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за раздел IV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов желае ли някой да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 137 народни представители: за 31, против 85, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел IV, както е предложено от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 6.
Заглавието на раздел IV е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 32. Задължително осигурени в НЗОК са всички лица, постоянно живеещи в страната, които са:
1. наети на работа от български или чуждестранни физически или юридически лица по договор или по силата на специален закон;
2. лица, които упражняват самостоятелно трудова дейност;
3. малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството;
4. пенсионери;
5. регистрирани безработни;
6. пълнолетни учащи се във висши училища до навършване на 25-годишна възраст;
7. военнослужещи на наборна военна служба; пострадали при или по повод отбраната на страната, ветерани от войните; военноинвалиди;
8. задържани под стража или лишени от свобода;
9. неработещи с доходи над базовия минимален доход;
10. социално слаби, получаващи помощи по Правилника за социално подпомагане;
11. лица без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи;
12. чужди граждани или лица без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
13. лица с предоставен статут на бежанец или с предоставено право на убежище."
По този член има направено предложение от народния представител Хасан Адемов, което комисията не подкрепи.
Предложение от народния представител Ганчо Стоянов, което комисията не подкрепи.
Предложение от народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки, което комисията не подкрепи.
Комисията, въз основа на разискванията, предлага чл. 32 да стане чл. 33 от закона и да придобие следния вид:
"Чл. 33. Задължително осигурени в НЗОК са:
1. всички български граждани;
2. чужди граждани или лица без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
3. лица с предоставен статут на бежанец или с предоставено право на убежище."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на господин Адемов е оттеглено.
Предложението на господин Ганчо Стоянов се оттегля.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Каква е възрастта, която предлагате?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Важи за всички български граждани. За това стана проблемът. Ето защо стана - всички български граждани.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Защото има удължение на срока за висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки.
Гласували 146 народни представители: за 42, против 102, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Господа народни представители, в залата се намира делегация на Казахстанската република, водена от генерал-полковник Мухтар Алтънбаев. Да ги поздравим. (С ръкопляскания народните представители поздравяват казахстанската делегация.)
Моля, гласувайте чл. 32 така, както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 33. (1) Задължението за осигуряване възниква:
1. по чл. 32, т. 12 - от деня на получаването на разрешение за постоянно пребиваване;
2. по чл. 32, т. 13 (съответно тук ще бъдат поправени) - от деня на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище;
3. за всички останали - от деня на раждането или от деня на попадането в съответната категория.
(2) Правата на осигурените по чл. 32 възникват:
1. за новородените - от деня на раждането;
2. за всички останали - от деня на заплащането на здравноосигурителната вноска.
(3) Осигурените получават от РЗОК в 7-дневен срок от заплащането на първата вноска здравноосигурителна книжка по образец, утвърден с Националния рамков договор."
По този член има направено предложение от народния представител проф. Зънзов и Илия Баташки, което комисията подкрепя по т. 4. Останалите предложения бяха оттеглени от проф. Зънзов и д-р Баташки, затова аз ще прочета т. 4.
"4. Създава се нова ал. 4:
(4) Правата на осигурения са лични и не могат да бъдат преотстъпвани (прехвърляни)."
Има направено предложение и от д-р Марангозов, което комисията не подкрепи.
Комисията предлага чл. 33 да стане чл. 34 със следната редакция:
"Чл. 34. (1) Задължението за осигуряване възниква:
1. за всички български граждани - от влизането на закона в сила, а за новородените - от датата на раждането;
2. по чл. 33, т. 2 - от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване;
3. по чл. 33, т. 3 - от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище.
(2) Правата на осигурените по чл. 33 възникват:
1. за новородените - от датата на раждането;
2. за всички останали - от датата на заплащането на здравноосигурителната вноска.
(3) Правата на осигурения са лични и не могат да бъдат преотстъпвани (прехвърляни)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Кънчо Марангозов има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всъщност в чл. 34, ал. 2, т. 2 се препокрива с презумпцията на моето предложение, поради което аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Моля, гласувайте чл. 33 така, както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Член 33 е приет.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 34. Задължително осигурените имат право:
1. да получават медицинска помощ в обхват, предвиден в този закон, в Националния рамков договор и в договорите между РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ;
2. да избират изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с РЗОК;
3. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;
4. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;
5. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и договорите."
По този член има направено предложение от народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Има направени предложения и от народния представител Григор Шишков. Комисията подкрепя предложението за ал. 2 и не подкрепя предложението му за нова ал. 2а.
Има направено предложение от народните представители проф. Зънзов и д-р Баташки, което те оттеглиха.
Постъпило е предложение от народните представители Никола Николов и Димитър Иванов, което комисията не подкрепя.
Направено беше предложение и от народния представител Кънчо Марангозов. Комисията подкрепя предложението му за т. 5, а предложението му за нова т. 6 той оттегли.
Предложение на комисията за чл. 34, който става чл. 35:
"Чл. 35. Задължително осигурените имат право:
1. да получават медицинска помощ в обхват, предвиден в този закон по чл. 45, в Националния рамков договор и в договорите между РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ;
2. да избират един изпълнител на първична медицинска помощ, сключил договор с РЗОК;
3. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;
4. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;
5. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК и пред директора на НЗОК при нарушение на закона и договорите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Михаил Михайлов.
Моля, гласувайте това предложение, което комисията не подкрепя.
Гласували 111 народни представители: за 8, против 61, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
По предложението на народния представител Григор Шишков в частта му, която не е приета, а именно: за създаване на нова ал. 2а - "за спешна помощ там, където попадне".
По това предложение има думата господин Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз предлагам този уточняващ текст и ще ви моля да обърнете внимание защо го предлагам.
Цялата спешна помощ се предвижда да бъде изплащана от държавния бюджет по отделна финансова линия, но тя ще бъде контролирана от Инспектората в районните здравноосигурителни каси за всички случаи, за които са получили медицинска помощ. И за да няма в началото, понеже ние очакваме известно сътресение, когато започне да действа този закон, затова предлагам този уточняващ текст - че всички спешни случаи попадат там, където фактически се е явила нуждата от тази спешност, за да може все пак Инспекторатът да има известен контрол, а нашите здравни заведения да се чувстват задължени с този текст, че трябва да ги приемат.
Така че това е само един уточняващ текст, който смятам, че не пречи на закона, а напротив - помага му. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте това предложение на народния представител Григор Шишков.
Гласували 139 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 59.
Предложението е прието.
По предложението на народните представители Никола Николов и Димитър Иванов.
Моля, гласувайте това предложение. Комисията не го подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 8, против 52, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Кънчо Марангозов е прието и е оттеглено в другата част.
Моля, гласувайте чл. 34, като предложението за текст на комисията става ал. 1, а се добавя като втора алинея приетото предложение от народния представител Григор Шишков.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако разрешите, господин председател.
Вижте, колеги, получава се сега един парадокс: спешната помощ е безплатна и винаги ще е от държавния бюджет. Ние казваме: "задължително осигурените". Ами те нямат, за спешна помощ никой не се осигурява!
РЕПЛИКА ОТ СДС: Не е така.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Е как да не е така? (Неразбираема реплика от СДС.) Спешната помощ няма нищо общо с осигуряването. Аз моля вносителите да си кажат думата. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отменете гласуването!
Има думата народният представител Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук възниква малко недоразумение. Когато се касае за спешна помощ, ние сме казали, че тя е отговорност на държавата. И тук не става въпрос за спешната помощ изобщо на фонда.
Парите - как ще стане разплащането. Чрез бюджета, разбира се, и чрез Министерството на здравеопазването. Министерството на здравеопазването може да възложи на фонда да направи разплащането, т. е. да минават парите пак през фонда. Но те си отиват и се гласуват в отделен раздел в Републиканския бюджет, който отива за спешната помощ. А един договор, сключен, както и преди малко казах, между Министерството на здравеопазването и касата за изплащането на тези услуги, е напълно нормален.
Друг е въпросът, обаче, тук. Въпросът, който обсъждахме преди малко и със заместник-министъра, е: ако ние приемем тази теза, разделеното финансиране - едното си отива от Републиканския бюджет, а другото от фонда - как ще стимулираме хората, които ще работят в Бързата помощ и изпълняват спешната помощ, как ще ги стимулираме да останат там? Това ще стане с еднакви принципи при установяването на заплащането на всички видове наемни работници в тази система. Тогава ще има основание и едните, и другите да защитят работното си място. Това ще се оформя обаче с длъжностната характеристика, а не е работа на закона.
Значи целта на заданието е да стимулираме хората да работят и в Бързата помощ, да работят и в спешността. Иначе какво ще се получи? Представяте ли си, ако сега ние с тези средства на бюджета се разплащаме по тоя начин, по който сега плащаме? Ще настане отлив от тая зона и всички специалисти, които работят там, ще се прехвърлят към онези болници и здравни заведения, които са финансирани от фонда. Това не може да се получи.
Затова въпросът за заплащането просто се урежда по-нататък чрез тоя договор между Министерството на здравеопазването и фонда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Григор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Аз не исках да отнемам много време, защото не е хубаво да бавим Народното събрание, но изглежда, че ще се наложи да обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нали трябва да направим закона както трябва.
ГРИГОР ШИШКОВ: Когато казах, че ще има известно сътресение, понеже тази спешна помощ ще се плаща от държавния бюджет, има две опасности. Първо, ако ние създадем една отделна администрация чрез държавния бюджет за спешната помощ, която да дава на болниците и на поликлиниките, нека да не си въобразяваме, че още в началото ще има абсолютен ред: дотук се плаща това, дотам - онова, защото примерно, ако вземем златоградската болница, тя ще продължава да бъде един кош - и за планова, и за спешна, и за всякаква помощ. Ще се появи една тенденция, с която от спешната помощ ще искат до известна степен да се освобождават, примерно на базата на местоживеене. Ще ви дам един прост пример с острия апендисит. Докторът, който го преглежда, като знае, че от спешната помощ той не може да получи нещо, което е задоволително, ще му каже - примерно той е в София: Откъде си ти? - Аз съм от Самоков. - Оттук до Самоков можеш да издържиш и да отидеш там. Това може да доведе до известни инциденти, включително и до смъртни случаи.
Затова този уточняващ текст не е само финансов, този текст задължава всички здравни заведения в цялата страна, независимо на какво ниво са, защото ние няма да създадем навсякъде в страната спешни центрове. Как ще им направим такива в Златоград, в Мадан, в Гоце Делчев? Което съществува сега, ще съществува и в началото поне на влизане на системата. И аз не виждам защо този текст притеснява някого. Това е един уточняващ текст, задължителен. Значи отиваш, получил си криза в София - по закон те задължават да т е приемат в София. Тук няма никакъв политически елемент. Има известно неразбиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Шишков, само кажете къде да отиде този текст, защото във Вашето предложение казвате, че се добавя нова ал. 2а, а по този текст изобщо няма алинеи, има точки.
ГРИГОР ШИШКОВ: Техническата страна е най-малкият проблем в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, но ние трябва да го гласуваме. Ето Ви основният текст, ето Ви и текстът, който се предлага от комисията, кажете къде виждате мястото на Вашето предложение.
ГРИГОР ШИШКОВ: Добре, нека да бъде точка. Аз не държа да бъде алинея, аз държа да влезе като текст.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, нямаме нищо против. Нека да се включи като отделна точка.
Уважаеми господин председателю, би следвало да е т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще бъде т. 3, а другите ще се преномерират.
Господин Петров има думата.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Искам само да кажа, че спешната помощ не се регламентира в задължителното здравно осигуряване. Тя е на държавна издръжка и мястото й не е в този закон. Тя е регламентирана в Закона за народното здраве и тук няма нужда от този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Трябва да знаем каква е структурата на оказването на спешна и неотложна помощ в България и че тя още дълго време ще се запази. Доктор Шишков е прав, във всички градове извън София - Бургас, Варна, Пловдив и някои други големи градове, спешната помощ тясно се преплита с неотложната и не само с неотложната. В малките градове денонощните поликлинични дежурства приемат и планови, и спешни случаи. И когато един пациент попадне, както каза д-р Шишков, може да станат такива бели в здравното обслужване, че след това да има проблеми ясно от какъв характер, както той даде пример с острия апендисит. И това е така. И няма нищо страшно, че тази точка ще остане в текста. Тя все пак гарантира нещо на гражданите в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-министърът Семерджиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Там е работата, че спешната помощ е задължение на държавата и на нейния бюджет, а не на Националната здравноосигурителна каса. Друг е въпросът, че неотложната помощ се плаща от касата и чрез системата на общопрактикуващите лекари. Двете компоненти обаче вече трябва категорично да се разделят. Това, което в момента изгражда държавата по линия на Програма ФАР и подпомогнато от Световната банка, е система за спешна медицинска помощ в цялата страна. Тя има териториално покритие в рамките на цялата държава. Това са центрове за спешна помощ в окръжните градове и техни филиали, които са в подокръжните градове. Те обаче покриват всички общини в страната. Там за заплащане от касата на дейности не може и да става дума. Говорим, че това е система за сигурност, която независимо от това дали има някакви инциденти или няма, тя стои в система на непрекъсната готовност, в състояние на готовност. Ето защо там заплащането ще бъде от бюджета и ще бъде като заплата. Там, ако се плаща на дейности, на едно място ще има дълги периоди, когато няма да се получава заплата, а там, където възникнат множество инциденти изведнъж, ще се получи невероятен дисбаланс.
Затова нека да не смесваме нещата. И когато говорим за Националната здравноосигурителна каса, въобще да не говорим за спешната помощ. Тя е задължение на държавата и в § 14 много добре е разписано кой поема сигурността и осигуряването с финанси на спешната помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Семерджиев.
Изхождам от това, че предложената поправка от народния представител Григор Шишков вече е приета с гласуване.
Второ, на мен ми се струва, че няма да загубим много, ако наистина този текст залегне, защото чл. 34 казва на какво имат право задължително осигурените, а не кой плаща.
Така че, моля гласувайте чл. 34, като приетият текст от предложението на народния представител Григор Шишков ще стане не "за", а "на спешна помощ", там, където попадне, става точка 3, а точки от 3 до 5 се преномерират.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 2.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл.35. (1) Задължително осигурените имат право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това от Националната здравноосигурителна каса.
(2) Разрешението по ал. 1 се дава само за видовете медицинска помощ, която не се извършва в страната, по реда на чл. 76 и чл. 77."
Има направено предложение от народните представители проф. Зънзов и д-р Баташки, което комисията не подкрепя.
Комисията предлага чл. 35 да стане чл. 36 със следното съдържание:
"Чл. 36. (1) Задължително осигурените право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това от Националната здравноосигурителна каса.
             (2) Разрешението по ал. 1 се дава само за видовете медицинска помощ, която не се извършва в страната, по реда на членове 77 и 78."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доктор Китов.
Поставям на гласуване предложението на господата Зънзов и Баташки, които не са подкрепени от комисията - в чл. 35, ал. 1 думата "предварително" да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 29, против 95, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията да се възприеме докладваният текст и той да бъде чл. 36.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Член 35, който става член, 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 36. (1) Лицата по чл. 32, точки 1, 2, 4, 5, 6, 9, 12 и 13 заплащат на лекаря, стоматолога или на здравното заведение суми, както следва:
1. за всяко посещение при лекаря или стоматолога - 1 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
2. за всеки ден болнично лечение - по 2 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-дълго от 20 дни годишно.
(2) От заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към Националния рамков договор.
(3) Лекарят, стоматологът или здравното заведение издават на лицата по ал. 1 документ за заплатените суми."
Има направено предложение от доктор Кънчо Марангозов чл. 36 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки - чл. 36 да отпадне.
И второ предложение: ако не се приеме предложението за отпадане, в чл. 36, ал. 1 да се създаде нова точка 3:
"3. доплащат за лекарствени средства за домашно лечение, чиято стойност се покрива от Националната здравноосигурителна каса съгласно правилника на касата и рамковия договор и за фармацевтично обслужване такса в размер на 0,5 на сто от минималната работна заплата".
Комисията не подкрепя предложението.
Направено е предложение от народния представител Янаки Стоилов чл. 36 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Направено е предложение аналогично от народния представител Руси Статков, което комисията не подкрепи.
Направено е предложение от народните представители Никола Николов и Димитър Иванов - в чл. 36, ал. 1, точка 3 да стане така:
"3. доплащат за лекарствени средства за домашно лечение, чиято стойност се покрива от Националната здравноосигурителна каса (чл. 44) съгласно правилника на касата и рамковия договор и за фармацевтично обслужване такса за обслужването в размер на 0,5 на сто от минималната работна заплата".
Комисията не подкрепя това предложение.
Има направено предложение от народния представител Мария Брайнова, която го оттегли, както и от народните представители Александър Златанов и Тодор Янев, което също бе оттеглено.
Комисията предлага на уважаемите народни представители чл. 36 да стане чл. 37 в следния вид:
"Чл. 37. (1) Лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, стоматолога или на здравното заведение суми, както следва:
1. за всяко посещение при лекаря или стоматолога - 1 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
2. за всеки ден болнично лечение по 2 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-дълго от 20 дни годишно.
(2) От заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към Националния рамков договор, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството; военнослужещи на наборна военна служба; пострадали при/или по повод отбраната на страната, ветерани от войните, военноинвалиди; задържани под стража или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за социално подпомагане; лица без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи.
(3) Лекарят, стоматологът или здравното заведение издават на лицата по ал. 1 документ за заплатените суми."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доцент Китов.
Пристъпваме към обсъждане и гласуване на предложението за отпадане на чл. 36. Това е предложение на господин Марангозов, господата Зънзов и Баташков и на колегата Стоилов.
Господин Марангозов, имате думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз зная, че Вие ще ми кажете, че в Европа съществува така наречения КОПИЕМ, че го има навсякъде във всички цивилизовани страни. Тази теза вече я слушам години наред, от 1990 г. насам. Зная, че ще ми кажете, че по този начин ще се ограничат безпредметните посещения при лекарите и необоснованите посещения при лекарите, които съществуваха, съществуват и вероятно и когато се въведе това, пак ще съществуват. Но този човек е осигурен и ние го караме да плаща.
И, второ, все пак ние се намираме в една страна, чието население над 80 процента е бедстващо. И независимо че тези суми са минимални, ние ще го караме да плаща за всяко свое посещение, включително, забележете, включително и при избрания от него лекар в първичната медицинска помощ. Ами тогава какво става? Значи той си избира лекар в първичната медицинска помощ, който трябва да го изпраща по-нататък за специализирана медицинска помощ по етапите на медицинската помощ, етапност, която в България е добре структурирана, обаче е на път да се разруши, вие ще го карате да заплаща за всяко свое посещение определени суми. Е, това според мен противоречи на здравата логика за българските условия. Ние натоварваме гражданите с ново време, а по-нататък вие ще ги карате да заплащат и за близките си. И какво става? Значи медицинската помощ в България се превръща в платена. Вероятно  колеги след мен ще обосноват по-добре, че това противоречи и на Конституцията. Защото това е такса според мен, задължителна такса, която се въвежда за оказване на здравна помощ в България. При нас здравното осигуряване е задължително. И след като е задължително здравното осигуряване, защо ще трябва да плащат и за този вид медицински услуги, медицинска помощ, както казвате. Вие не възприехте термина услуга, ще трябва да плащат за медицинска помощ при тази ситуация. Знам, че доктор Игнатов не е съгласен с мен, но аз смятам, че това не бива да го допускаме в закона и то няма да бъде възприето добре от българските граждани, колкото и да им го обясняваме и откъдето и да им го обясняваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Доктор Петров има думата.

ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Марангозов! Вие правилно казахте какво ние ще ви кажем, че тази такса съществува в почти всички страни, в които има здравноосигурителна система, затова, че тя предпазва пациентите от необосновани посещения. Но аз ще Ви кажа и още нещо, че тази такса има известен контролен ефект, т.е. тази такса контролира и самите изпълнители на медицинска помощ, защото тази символична такса предпазва пациентите до голяма степен да ходят на необосновани прегледи и това да става в някаква комбинация с лекаря. Тази такса фигурира в повечето страни и не противоречи на Конституцията, защото това е такса, която освен това е свързана с някои най-елементарни неща. Например в много страни действително се заплаща и за рецепта, написана от лекаря. Тоест забравяте и контролните функции, които има и то особено при една система, която не е достатъчно натрупала опит, и контролната система на здравноосигурителната каса.
Така че нищо не противоречи на Конституцията. Това е действително просто такса. И както виждате, това са едни символични такси. Дори моето мнение е, че те можеха да бъдат малко по-високи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Петров.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги! В хода на дебатите, уважаемият д-р Марангозов знае, че ние фиксирахме именно тази група, която наистина е по-социално слаба. Тя е изброена и аз мисля, че това са, да не казвам 80 на сто, но една голяма част от хората, които имат възможност, ги освободихме от такива плащания.
Така че ние отидохме на това, че тези, които наистина имат най-много нужда, няма да плащат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Тук въпросът, разбира се, е финансов, но той в много голяма степен е въпрос на социално мислене. Защо това, което някъде съществува, непременно трябва да бъде пренесено в България при утвърдената вече в резултат на десетилетия психология на хората, че трябва обществото чрез създадените осигурителни системи, независимо дали те ще са бюджетни или сега както се предлагат, да поеме отговорността и да се почувстват в по-голяма степен сигурни за най-големите ценности, каквото е тяхното здраве. Тези такси само на пръв поглед изглеждат символични, а в някои случаи те могат да се окажат съвсем не незначителни точно за хората с най-ниски доходи. Защото спрямо минималната заплата този, който я получава, тези суми от 500 и 1000 лв., когато се натрупат, ще видите, че за него не са чак толкова без значение. И тук правилно беше посочено, че в някои случаи, за да се стигне до една по-сериозна медицинска интервенция, той трябва да направи множество посещения, включително по предписанието на лекаря, и тази сума няма да е просто едно отиване при лекаря или един ден престой в болницата.
Забележете, че опитът ви да смекчите този текст е довел даже до известно разминаване с логиката. Алинея 2 предвижда тези групи, които ще са освободени от такава такса. Но нали за неработещия член на семейството, който ще може да отиде безплатно при лекаря, трябва да плати другият работещ член, който в много случаи съвсем няма да има толкова високи доходи и ще се окаже, че единият има по-големи права, който се осигурява, от този, който си е платил, и това противоречи на тази логика.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: За таксата на прегледа става дума.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, за таксата на прегледа става дума, за нея говорим, целият член е по този въпрос.
Споменахме, че този въпрос е твърде съмнителен и от конституционна гледна точка, защото се казва, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ. Няма ли да се превърнат при цялото натрупване тези такси поне за част от хората в недостъпни медицинските услуги? И, забележете, тези минимални такси за хората с високи доходи няма да бъдат никакъв възпиращ праг. Те ще смятат, че след като са осигурени, лекарите винаги им дължат внимание, те ще ходят винаги при тях и ще са готови да плащат тези суми. А точно хората, които могат да се нуждаят понякога от по-голямо внимание, заради нестабилното им здравно състояние, ще трябва те да плащат тези такси. И те са ниски за заможните, но не са незначителни с натрупванията за хората с ниски доходи. Те няма да оправят състоянието на бюджета на здравеопазването и това вие го признавате. Единственият аргумент в полза на този текст е създаването на някои допълнителни контролни механизми - не по административен, а по финансов ред.
Но смятам, че все пак натежава другият аргумент и ние трябва да кажем на хората: след като вие се осигурявате, оттам нататък вашите взаимоотношения с лекарите няма да бъдат поставени на финансова основа. Тъй като пък заплащането на тези такси в някои случаи може да породи и допълнителни проблеми дали ще се плащат точно тези такси или нещо в повече неофициално. Знаете какви предпоставки съществуват за корупция и в тези чувствителни области.
Така че нека да възприемем принципа за липса на пряко финансово посредяване във взаимоотношенията лекар - пациент. И затова е по-добре да се отхвърли този текст, след като вие отхвърлихте по-големи възможности за попълване на бюджета, а трябваше да ги приемете, които предлагахме, защото по тези канали можеха да постъпят повече средства, а не тези суми, които няма да променят съществено състоянието на здравноосигурителната каса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Смоленов има думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! Аз се вклинявам може би малко неуместно по време, но след като става дума за толкова важни неща като здравното осигуряване, искам да ви изразя недоумението на кадровите военнослужещи - мои бивши колеги, от отпадането на някои текстове от Закона за отбраната и въоръжените сили. (Реплики от мнозинството.) Моля ви, правя кратка забележка. Моля ви да отчетете това пораснало недоумение, изразено между другото и в една статия във вестник "Българска армия" по повод на задължителното осигуряване на кадровите военнослужещи, подчертавам, по повод на това, че някои техни привилегии, като например това да бъдат обслужвани от държавния бюджет, се отнемат на фона на това, че правилно, подчертавам, правилно подобни неща остават в сила за офицерите и сержантите от полицията.
Моля ви от тази гледна точка в дебатите оттук нататък да включите този аспект, който буди недоумението и, бих казал, известното разочарование на хората под пагон.
Допускам, че неизясненият характер на проблема е основание за тяхното напрежение. Затова аз се обръщам към вас своевременно тук, в хода на дискусията да изясните каква е била позицията на комисията и с това приключвам моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Смоленов.
За реплика госпожа Брайнова има думата.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колега! Аз искам да ви кажа, че законът, преди да влезе в Министерския съвет, е съгласуван с всички ведомства и министерства, в това число и с Военно министерство. Така че аз не разбирам защо Вашите бивши колеги сега протестират. Нещата са изчистени. Тази съгласуваност, тези материали на повечето членове от комисията, които ги поискаха, ни бяха дадени. Ние се запознахме с тях. Така че смятам, че нещата са напълно изчистени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Брайнова.
Давам думата за втора реплика на доц. Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Смоленов! Не само че не им се отнемат привилегиите, а напротив. Първо, ние правим задължително здравно осигуряване, задължително за всички български граждани, което значи, че по силата на този закон те си плащат. Досега военните можеха да се лекуват само във военните болници, а сега с това осигуряване могат да се лекуват във всички останали болници. Така че те нищо не губят.
Ако в другия закон в Преходните и заключителните разпоредби, където евентуално ще се направят някакви поправки, има проблем, готови сме да го обсъдим тук с най-голямо удоволствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доц. Китов.
За дуплика има думата господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Аз благодаря на доц. Китов за отворената врата за допълнения в този толкова деликатен проблем.
Много добре разбирам, че не трябваше да се чакат преходните и заключителни разпоредби на закона, когато влакът вече е отминал, за да се поставят тези неща. Моля, колеги, и вие да разберете същото.
Още нещо. По принцип при съгласуването на законопроекта между две различни ведомства все още няма решение на проблема, тъй като можете да бъдете сигурни, че степента на подготвеност на едното министерство може да изостава в сравнение с другото. Ясен ли съм? Благодаря ви. Още веднъж поставям този въпрос своевременно, подчертавам, макар и не навреме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Има думата господин Руси Статков, който също е направил предложение за отпадане на чл. 36.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз заедно с другите, които вече се аргументираха, бих искал да насоча още веднъж вашето внимание по този изключително важен член, тъй като знам, че при всички случаи, след като човек се сблъска с една или друга ситуация - а на всеки един от нас се налага, със закъснение разбира това, за което в момента става дума.
Приемам, че комисията е еволюирала, че тя е отворила, така да се каже, вратата, за някои групи. Но, именно след това "но" бих искал да кажа своите допълнителни аргументи във връзка с предложението ми да отпадне като цяло този член, а именно да не се плаща нито при прегледите, нито при увеличената продължителност на лечение.
Ние много пъти с вас разговаряме по повод състоянието на страната сега и в близките няколко години, за съжаление, като гледаме прогнозите, които вие давате. А те са, че доходите ще бъдат изключително ниски. Ние говорим за това, че изразяваме с вас по най-добрия начин и защитаваме интересите на нашите гласоподаватели. И ако признаваме, че 95 на сто от хората са бедни и под чертата на бедност, какво правим? Ние по същество не допускаме, че те могат да се разболеят, а то е така, защото като не се дохранва човек, той естествено е да се разболее. Тоест, ако ние сме имали презумпцията, че се ходи много често в кабинет и трябва да ограничим това ходене, че някой си прави внушение, тук няма място за внушение. Хората наистина са болни и ходят, и трябва да ходят. Тогава трябва да плащат такси.
Второ, лекарят е този, който ще каже колко да бъде курсът на лечение, господин Игнатов и другите лекари, които са тук. Не може да се установи норматив и да излезе болният виновен, че в рамките на норматива от 20 дни не се е излекувал. Дайте да не поставяме така нещата.
На следващо място, изрично е записано в чл. 45 и по предложение на комисията, че Националната здравноосигурителна каса заплаща за указаните следните видове медицинска помощ. Ние ще стигнем дотам, обаче аз искам да го посоча още сега:
"Медицинска и стоматологична дейност за предпазване от заболяване."
Е, как ще стане предпазването? Нали той трябва да отиде?
След това: "За ранно откриване на заболяването". За лечението!
Уважаеми колеги, да не ви се налага да изпадате в такова положение. Ходил съм по кабинетите и си представям какво ще бъде и занапред. Казах и ще го повторя, защото наистина трябва да се повтаря. Следващите години, за съжаление, по вашите прогнози доходите няма да нараснат, хората ще живеят мизерно, болестите ще се задълбочават. Какво ще искате? Да се заплаща допълнително? Откъде ще вземат тези пари?
Ако нещо може да се направи, това е днес да се премахне този член.
Ето затова настоявам и поддържам своето предложение да не се гласува този член да остане, тоест да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата д-р Игнатов, понеже обеща да бъде кратък.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да се впускам сега в популистки разговори, да казвам кой е беден и кой трябва да плаща и да не плаща, просто защото няма време, не искам да ви губя почивката.
Искам само да ви кажа, че ние сме направили допустимия компромис с всички системи в света. Направили сме с българските лекари тук чрез тази система на копеймънт (допълнително заплащане). В една Франция, за която вие не може да кажете, че тя е недемократична държава, а напротив - тя е фриволно демократична държава, пациентът отива, вади от джоба си парите и плаща на лекар и след това отива в касата и там му се връща определен процент, не цялата сума. А за един преглед, примерно, който струва 100 франка, му се връщат 70 на сто. Значи 70 франка. Ние разбрахме народопсихологията на българина, че точно така е. Той не може в момента да си извади парите от джоба и да ги харчи наляво и надясно. Затова накарахме обратно на логиката - лекарят да отива с тези талони да си търси парите. Това го няма никъде по света. Но ние го смятаме като принос към народопсихологията на българина и му помагаме по този начин.
А що се касае до въпроса за копеймънт, аз затова ставам да се изкажа и исках да има дебат. Този въпрос е фундаментален в закона за здравеопазването. Ние утре и в преходния период ще има копеймънт, тоест смесеното финансиране, за което вие внесохте законопроекти и по които сме говорили с господин Стоилов нееднократно.
В тази част го нямаше. Аз говоря за големия смисъл на копеймънт. Ако ние сега приемем по принцип че приемаме това доплащане, то ще ни отвори вратите по-нататък да намерим онази формула на смесеното финансиране в преходния период. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Игнатов.
Няма други желаещи за изказване.
Поставям на гласуване предложението, направено от господата Кънчо Марангозов, Иван Зънзов, Илия Баташки, Янаки Стоилов и Руси Статков, за отпадане на чл. 36, неприет от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 56, против 92, въздържали се 9.
Предложението за отпадане на чл. 36 не е прието.
Съобразяваме се с часовника. Давам половин час почивка, след което ще продължим с другите предложения по чл. 36. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Имаме кворум. Продължаваме заседанието.
Преди почивката стигнахме до чл. 36 от проектозакона. Преди малко гласувахме предложението за отпадане на чл. 36, което не беше прието.
Продължаваме с другите две предложения, които не са приети от комисията.
Първото предложение е на господата Иван Зънзов и Илия Баташки за създаване на нова т. 3.
Някой да желае да защити това предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки за създаване на нова т. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 25, против 88, въздържали се 14.
Предложението на господата Иван Зънзов и Илия Баташки не е прието.
Третото и последно предложение е на господата Никола Николов и Димитър Иванов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): То е същото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Абсолютно същото предложение. При това положение всъщност и то е гласувано.
Поставям на гласуване чл. 36 с докладваната редакция, който ще стане чл. 37.
Моля да гласувате.
Гласували 135 народни представители: за 94, против 37, въздържали се 4.
Член 36 е приет.
За отрицателен вот думата има госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Гласувах против това разписване на чл. 36, тъй като то влиза в противоречие с моето разбиране за конституционния запис за социалната държава. Това първо.
На следващо място, ние с този закон гласуваме Закона за здравното осигуряване на българските граждани, а не закона за таксите в българското здравеопазване.
Не на последно място, гласувах против мотивацията на колегите лекари, които тук предложиха в Народното събрание, може би изхождайки единствено и само от тяхната гледна точка като лекари. За какво става въпрос? Не можем ние да говорим и постоянно да подценяваме българския народ, че той трябва да се контролира с такси. Българският народ в момента е в такава ситуация, че той много добре разбира кога да подходи към лекаря, кога да има допир със здравеопазването, с лекарите, с образованието и с всички други институции, с които е във взаимоотношение. Така че да им налагаме такива срамни минимални такси, които да ги водим като такси, които да го контролират, категорично съм против, тъй като това е отношение към самия народ.
Това беше моето разбиране да ме мотивира принципно от Конституцията, принципно от социалното положение на българските хора и принципно от това, което вие лекарите днес мотивирахте тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Други желаещи за отрицателен вот? Няма.
Има думата доц. Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 37. Осигурените са длъжни да изпълняват предписанията на изпълнителите на медицинска помощ и изискванията за профилактика на заболяванията в съответствие с Националния рамков договор и с договорите с изпълнителите."
Комисията предлага чл. 37 да бъде приет с текста на вносителя и да стане чл. 38.
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма. Предложения? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията чл. 37 на вносителя да бъде приет като чл. 38.
Гласували 132 народни представители: за 117, против 7, въздържали се 8.
Член 37 на вносителя е приет.
За отрицателен вот? Заповядайте, д-р Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз гласувах против този член, защото той влиза в пълно противоречие с чл. 36. Забележете: "Осигурените са длъжни да изпълняват предписанията на изпълнителите на медицинска помощ и изискванията за профилактика на заболяванията в съответствие с Националния рамков договор..." и т.н. Значи тези хора, които са задължени да изпълняват препоръките за профилактика, ще трябва и да плащат пак такса за тази профилактика, която им се прави, след като лекарят го вика активно. Е, това вече аз не мога да възприема и затова гласувах против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Други за отрицателен вот? Няма.
Продължаваме с чл. 38.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 38. Юридически и физически лица, които по този закон имат задължението да плащат осигурителни вноски, са длъжни в срок до 7 дни при възникване на основание за здравно осигуряване или при промяна в условията на здравното осигуряване, да уведомят Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси."
Направено е предложение от народния представител Димитър Петров - абревиатурата "НЗОК" да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Направено е предложение от народния представител Кънчо Марангозов - думите "в 7-дневен срок" да се заменят с думата "веднага".
Комисията не подкрепя предложението.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте го? Благодаря, д-р Марангозов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Предложение на народните представители проф. Зънзов и Илия Баташки - в чл. 38 накрая да се добави текстът: "чрез изпълнителя на здравната услуга".
Комисията не продкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 38 да стане чл. 39 и да придобие следния вид:
"Чл. 39. Юридически и физически лица, които по този закон имат задължението да плащат осигурителни вноски, са длъжни в срок до 7 дни при възникване на основание за здравно осигуряване или при промяна в условията за здравно осигуряване, да уведомят районната здравноосигурителна каса."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Единственото предложение, което не е възприето, е предложението на господата Зънзов и Баташки.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване неприетото предложение на двамата колеги.
Гласували 130 народни представители: за 26, против 96, въздържали се 8.
Предложението на господата Зънзов и Баташки не е прието.
Поставям на гласуване чл. 38, който става чл. 39.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Член 38, който става чл. 39, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Раздел V - Здравноосигурителни вноски".
Няма други предложения.
Комисията подкрепя наименованието за раздел V, предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване раздел V с наименованието "Здравноосигурителни вноски".
Гласували 132 народни представители: всички са за.
Раздел V със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: В раздел V веднага след заглавието има предложение от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов, което включва от чл. 49 до чл. 56 в техните предложения, които са на ваше разположение. В хода на дебатите те оттеглиха членове 53, 54 и 55, но останалите държат да бъдат гласувани. Вие чухте вчера уважаемата госпожа Петя Шопова, която предложи да бъдат гласувани ан блок техните предложения, които не са оттеглени.
Комисията не подкрепя предложенията, които остават и са неоттеглени. Затова предлагам, а това е предложение и на госпожа Петя Шопова, да се гласуват ан блок чл. 49, 50, 51, 52 и 56 от тяхното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов за нови членове 49, 50, 51, 52 и 56.
Моля да гласуваме.
Гласували 134 народни представители: за 29, против 82, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 39. (1) Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 27, ал. 3, се определя върху доход, който е:
1. за лице, реализиращо доходи само от трудово правоотношение - брутното трудово възнаграждение;
2. за лице, реализиращо доходи само от извънтрудови правоотношения - доходът, подлежащ на облагане с данък върху общия доход, след приспадане на присъщите разходи и данъчните облекчения;
3. за лицата, реализиращи доходи от трудови и извънтрудови правоотношения - брутните трудови възнаграждения и извънтрудовия доход, подлежащ на облагане с данък върху общия доход, след приспадане на присъщите разходи и данъчните облекчения;
4. за пенсионери - основният размер на пенсията;
5. за лица, получаващи пенсия и реализиращи доходи от трудови и извънтрудови правоотношения - основният размер на пенсията, брутните трудови доходи и извънтрудовия доход, подлежащи на облагане с данък върху общия доход, след приспадане на присъщите разходи и данъчните облекчения;
6. за регистрирани безработни - обезщетението, получавано за безработица;
7. за социално слаби и безработни, които не получават обезщетение, и за неработещите членове на техните семейства - 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
8. за лица, които получават обезщетение за временна нетрудоспособност поради болест, бременност, раждане и гледане на дете - обезщетението за временна нетрудоспособност;
9. за живеещи в страната неработещи членове на семействата на български граждани, които са на работа в чужбина повече от един месец - 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.
10. за военнослужещите на наборна военна служба, за пострадалите при или по повод отбраната на страната, за ветераните от войните и за военноинвалидите - 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
11. лица в производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище - 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
12. за задържани под стража или лишени от свобода - 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
13. за лица без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи - 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
14. за пълнолетни учащи се във висши училища без доходи до навършване на 25-годишна възраст - 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
15. за майки, които ползват неплатен отпуск по чл. 165 от Кодекса на труда - 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.
(2) Максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителна вноска, е 10 минимални работни заплати, установени за страната.
(3) Здравноосигурителните вноски се изчисляват:
1. за лицата по ал. 1, т. 1, 4, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 - ежемесечно;
2. за лицата по ал. 1, т. 2, 3 и 5 за доходите по извънтрудови правоотношения - ежемесечно върху заявен от тях доход, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, и годишно - съгласно данните от данъчната декларация;
3. за лицата по ал. 1, т. 3 и 5 - за доходите от трудови правоотношения и пенсии - по реда на т. 1, а за останалите доходи - по реда на т. 2."
Има направени предложения от народния представител Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Всичките оттеглям.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви.
Има направени предложения от народните представители Александър Златаров и Тодор Янев - комисията не подкрепя предложенията.
Направено е предложение от народния представител Димитър Петров.
Комисията подкрепя предложението за ал. 1, т. 10 и не подкрепя предложението му за ал. 3, т. 2.
Направено е предложение от народния представител Ганчо Стоянов. Комисията подкрепя предложението.
Направено е предложение от народния представител Хасан Адемов. Комисията подкрепя по принцип неговото предложение.
Направено е предложение от народния представител Михаил Михайлов, което беше оттеглено по време на дебатите.
Комисията предлага чл. 39 да стане чл. 40 и да бъде приет в следната редакция:
"Чл. 40. (1) Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход, който е:
1. за лице, получаващо доходи само от трудови правоотношения - облагаемият доход по чл. 19, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица;
2. за лице, получаващо само доходи по глава 8 от Закона за облагане доходите на физическите лица - облагаемият доход след приспадане на разходите за дейността;

3. за лице, получаващо доходи от трудови правоотношения и такива по точка 2 - сумата от облагаемите доходи по точка 1 и 2;
4. за лицата, упражняващи дейностите по глава ХIV от Закона за облагане доходите на физическите лица - избран осигурителен доход, но не по-малък от две минимални работни заплати за страната;
5. за пенсионери - основният размер на пенсията;
6. за лица, получаващи пенсия и реализиращи доходи от трудови и извънтрудови правоотношения - сумата от основния размер на пенсията и облагаемите доходи по точка 1 и 2;
7. за регистрирани безработни - обезщетението, получавано за безработица;
8. за социално слаби и безработни, които не получават обезщетение, и за неработещите членове на техните семейства - 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
9. за лица, които получават обезщетение за временна нетрудоспособност поради болест, бременност, раждане и гледане на дете - обезщетението за временна нетрудоспособност;
10. за живеещи в страната неработещи членове на семействата на български граждани, които са на работа в чужбина повече от един месец - 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
11. за военнослужещи на наборна или алтернативна военна служба, за ветераните от войните и за военноинвалидите, за инвалиди - пострадали при или по повод отбраната на страната, при природни бедствия и аварии и пострадали при изпълнение на служебния си дълг служители на МВР - 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
12. за лица в производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище - 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
13. за задържани под стража или лишени от свобода - 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
14. за лица без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи - 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
15. за пълнолетни учащи се във висши училища без доходи до навършване на 25-годишна възраст - 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
16. за майки, които ползват неплатен отпуск по чл. 165 от Кодекса на труда - 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.
            (2) Максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителна вноска, е десет минимални работни заплати, установени за страната.
             (3) Здравноосигурителните вноски се изчисляват:
1. за лицата по ал. 1, точки 1, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16 ежемесечно; (Моля да се уточни как е по-правилно месечно или ежемесечно.)
2. за лицата по ал. 1, точки 2, 3 и 6 за доходите по извънтрудови правоотношения - ежемесечно върху заявен от тях доход, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, и годишно - съгласно данните от данъчната декларация;
3. за лицата по ал. 1, точка 3 и 6 - за доходите от трудови правоотношения и пенсии - по реда на точка 1, а за останалите доходи - по реда на точка 2;
4. за лицата по ал. 1, точка 4 - ежемесечно върху заявен от тях доход, но не по-малък от две минимални работни заплати за страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, доц. Китов. Това беше един тежък и дълъг текст.
Първото предложение беше оттеглено от господин Марангозов.
Следващото предложение е от господата Златаров и Тодор Янев за ново съдържание на точка 3 в ал. 1.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господата Златаров и Янев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 21, против 50, въздържали се 58.
Предложението на господата Златаров и Янев не е прието.
Има думата д-р Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, моето предложение е в точка 11 на ал. 1 от текста "за военнослужещи на наборна или алтернативна военна служба" да отпадне думата "военна". Тъй като ние преди две седмици, може би, започнахме да гледаме на второ четене този закон и там приехме той да се нарича "Закон за алтернативната служба". Това е моето конкретно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, ще го поставя на разглеждане след малко.
Има ли желаещи да вземат думата по предложението на народния представител Димитър Петров? Няма го в залата. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на господин Димитър Петров, в чл. 39, ал. 3, точка 2 цифрите "3" и "5" да отпаднат.
Комисията не възприема това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 31, против 57, въздържали се 35.
Предложението на господин Димитър Петров не е прието.
Другите предложения са приети или оттеглени.
По ал. 1, точка 11 беше направено предложение след думата "алтернативна" думата "военна" да отпадне.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Възприемаме това предложение. Така се нарича законът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Все пак възприемането е устно, ние трябва да гласуваме.
Моля, гласувайте за направеното предложение.
Гласували 134 народни представтели: за 131, против 1, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на думата "военна" в чл. 39, ал. 1, точка 11 е прието.
Поставям на гласуване предложената редакция на чл. 39, който става чл. 40, с току-що приетата промяна.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 39, който става чл. 40, е приет.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 40. Здравноосигурителната вноска се заплаща:
1. за осигурените, работещи по трудово правоотношение - поравно от работодателя и от осигурения; когато осигуреният се намира в повече от едно трудово правоотношение, всеки работодател заплаща половината от вноската на базата на трудовото възнаграждение, което дава на лицето, а лицето заплаща другата половина от нея;
2. за осигурени, реализиращи доходи от извънтрудови правоотношения - от самите тях;
3. от осигурения член на семейството с по-висок доход - за малолетни, непълнолетни и пълнолетни неработещи членове на семейството му, в следните размери:
а) двадесет на сто от половината от вноската, определена по реда на чл. 27, ал. 3 - за един неосигурен член на семейството;
б) пет на сто от половината от вноската, определена по реда на чл. 27, ал. 3 - за всеки следващ неосигурен;
4. за пенсионерите - от републиканския бюджет;
5. за регистрирани безработни, социално слаби, безработни, които не получават обезщетение, и за неработещите членове на техните семейства, както и за майки, които ползват неплатен отпуск по чл. 165 от Кодекса на труда - от общинския бюджет по местоживеене;
6. за лица по чл. 39, ал. 1, т. 5 - за частта на вноската от пенсия - от републиканския бюджет; за частта на вноската от трудов доход - поравно от осигурения и от работодателя; за частта на вноската от извънтрудов доход - от самите тях;
7. за лицата по чл. 39, ал. 1, т. 8 - от работодателя;
8. за лицата по чл. 39, ал. 1, т. 9 - от самите тях;
9. за лицата по чл. 39, ал. 1, т. 10, 11, 12, 13 и 14 - от републиканския бюджет."
Има направени предложения от народния представител господин Янаки Стоилов, които комисията не подкрепи.
Направено е предложение от народния представител Руси Статков, което комисията не подкрепи.
Направени бяха предложения и от народния представител Кънчо Марангозов. Комисията не подкрепя предложението за отпадане на т. 3, а останалите предложения господин Марангозов оттегли.
Направено бе предложение от народния представител Хасан Адемов, което той оттегли.
Направени бяха предложения и от народния представител Димитър Петров. Той оттегли предложението си за нова т. 10, а комисията не подкрепи предложението му за т. 5.
Комисията предлага на уважаемите народни представители за чл. 40, който да стане чл. 41, следния текст:
"Чл. 41. Здравноосигурителната вноска се заплаща:
1. за осигурените, работещи по трудово правоотношение - поравно от работодателя и от осигурения; когато осигуреният се намира в повече от едно трудово правоотношение, всеки работодател заплаща половината от вноската на базата на трудовото възнаграждение, което дава на лицето, а лицето заплаща другата половина от нея;
2. за осигурени, реализиращи доходи от извънтрудови правоотношения и лицата, които се облагат с окончателен патентен данък - от самите тях;
3. от осигурения член на семейството с по-висок доход - за малолетни, непълнолетни и пълнолетни неработещи членове на семейството му, които не са регистрирани като безработни, в следните размери:
а) двадесет на сто от половината от вноската, определена по реда на чл. 29, ал. 3 - за един неосигурен член на семейството;
б) пет на сто от половината от вноската, определена по реда на чл. 29, ал. 3 - за всеки следващ неосигурен;
4. за пенсионерите - от Републиканския бюджет;
5. за регистрирани безработни, социално слаби, безработни, които не получават обезщетение, и за неработещите членове на техните семейства, както и за майки, които ползват неплатен отпуск по чл. 165 от Кодекса на труда - от общинския бюджет по местоживеене;
6. за лица по чл. 40, ал. 1, т. 6 - за частта на вноската от пенсия - от републиканския бюджет; за частта на вноската от трудов доход - поравно от осигурения и от работодателя; за частта на вноската от извънтрудов доход - от самите тях;
7. за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 9 - от работодателя;
8. за лицата по чл. 40, ал. 1, т . 10 - от самите тях;
9. за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 11, 12, 13, 14 и 15 - от републиканския или общинския бюджет според начина на финансиране."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доц. Китов. Сега да видим подред направените предложения.
Първото предложение е на господин Янаки Стоилов.
Имате думата, господин Стоилов, по петте си предложения.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председателстващ, уважаеми дами и господа! Това е третият съществен проблем, който днес обсъждаме. Той се отнася до начина на заплащане на осигуровките на лицата.
Предложението ми съдържа две части. Първата предвижда за осигурените, работещи по трудово правоотношение, две трети от вноската да се заплаща от работодателя, а една трета - от осигурения. Разликата е в това, че вносителят и комисията предлагат това разпределение да бъде поравно.
Втората важна част на предложението е вноските за малолетните и непълнолетните деца да се поема не от техните родители, както е предвидено, а от републиканския бюджет.
Мотивите за тези предложения са следните. Социално по-оправдано е по-голямата част от размера на вноската да се поеме от работодателите. Такава е преобладаващата практика в редица европейски страни. Вие сте заимствали един модел, но забравяте, че там, откъдето е взето предлаганото от вас разрешение, гражданите имат високи доходи. И тъй като говорим за Германия, това е една от европейските страни със сравнително най-високи доходи, съпоставими дори с други страни от Европейския съюз.
След като българските граждани се намират в трудно социално положение, разбира се, че и българската икономика изпитва значителни тежести, но все пак по-оправдано е да се предвиди това съотношение две към едно или две трети от вноската да се заплаща от работодателя и едната трета от работника.
Следващото предложение мисля, че трябва също да бъде възприето. То е още по-важно, защото след като единият член от семейството, работещият, в много случаи при високата безработица трябва да заплаща предвидената част, която се запазва, за другия - неработещ, неосигурен член от семейството, ако той не ползва осигуряването като безработен, ако това семейство има едно или две деца, ще се окаже, че твърде много нарастват разходите, които трябва да правят един или двама родители за своите деца.
Настояваше се средствата в Националната здравноосигурителна каса да бъдат в по-голям размер чрез допълнителните приходоизточници, за да се предотврати нейният фалит. И тъй като тази каса най-вероятно няма да се допусне да фалира, по-реална е другата опасност - да фалира здравето на нацията, като се осигуряват в един размер под минимума здравните услуги, които се предвиждат.
При тежкото демографско състояние на страната, което е от години и което продължава да се задълбочава, не трябва ли именно като държавна политика да се изведе отглеждането на децата, разбира се, и като ангажимент на техните родители?
Забележете, самата Конституция е прокламирала в чл. 47, ал. 1, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители, но това, което в случая е важно - се подпомага от държавата. С какво държавата ще подпомогне това отглеждане, след като тя не желае да поеме дори този дял от здравната осигуровка, която ще постъпва за децата до навършване на тяхното пълнолетие?
Вие често възразявате и се засягате, когато вашата политика я определяме като антисоциална, а в случая и като антинационална, защото тя не прави нищо, за да задържи българската нация поне на здравното равнище и по тези други демографски показатели, на които тя се намира в момента.
Имате възможност да коригирате тези квалификации за провежданата политика, ако подкрепите предложението, което ви предлагам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Други становища по неговото предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложенията, направени от господин Янаки Стоилов.
Гласували 137 народни представители: за 46, против 71, въздържали се 20.
Предложенията на господин Стоилов не се приемат.
Следва предложението на господин Руси Статков. Ще вземете ли думата, господин Статков?
Думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаем господин председател, колеги! Моите предложения са свързани с този проблем, по който говори колегата Стоилов, разбира се, касаят не само предложените от него, а и други точки. Затова бих искал, тъй като можеше да се иска и процедура на прегласуване за част от неговите предложения, да се възползвам от правото си да дам допълнително аргументи във връзка с тези предложения, за да може да се гласува при по-пълна информираност за всички колеги в залата.
Бих добавил във връзка с първото си предложение, което съвпада с това на господин Стоилов - за пропорцията или по-скоро съотношението на плащане от работодател и осигурени, и този аргумент, а именно: ние вече сме възприели в чл. 39 да се вземе за база брутното трудово възнаграждение на работещите по трудово правоотношение. Вземайки този критерий, тук вече влизат и други начисления, които начисления могат да подведат, защото става дума за брутно, а не за нетно възнаграждение. Те утежняват по същество това, което получава чисто един работещ по трудово правоотношение. Залагайки принципа по равно да се осигурява вноската, ние натоварваме още повече тази пирамида на брутното възнаграждение и същевременно намаляваме нетния, чистия приход, който получава един работещ.
Ето затова съвсем основателно в повечето европейски страни се прилагат други съотношения, които са в полза на работещия. Аз, разбира се, бих приел това, че не трябва да се товари работодателят, че трябва по този начин да бъде стимулиран или че не трябва да се увеличават цените, но в края на краищата, представяйки си тази голяма пирамида, с която товарим работещия, и боравейки вече с брутен, приет от нас доход, струва ми се, че най-малкото не 2:1 или друга пропорция, както ние предлагаме, но не е целесъобразно да остане поравно. Затова и поддържам своето предложение по тази точка.
На следващо място - за т. 3. Предложението, което правя, е за деца и учащи се до 26-годишна възраст осигурителната вноска да се плаща от Републиканския бюджет. Защо? Защото, както сме тръгнали, уважаеми колеги, ние, ако си спомняте, ратифицирахме един заем, в който заем се поемат определени ангажименти и тези определени ангажименти са свързани с това, че се удря или по-скоро се унищожава и майчинството, а и семейното подпомагане. Или се поема ангажимент за неговото унищожаване. С предложението, което се прави за тези вноски в досегашния вид, на вносителя, се създава още една тежест за семейството. И в края на краищата тук въпросът опира до това: ако вие сте решили максимално да бъде затруднено семейството и отглеждането и възпитанието на децата, да се каже ясно. Но ако не сте, тогава трябва да се намери онова решение, което предлагам аз в случая - държавният бюджет да поеме здравноосигурителната вноска за деца и учащи се до 26-годишна възраст, или по-скоро и по-точно - Републиканският бюджет като част от държавния бюджет.
И предложението, което правя по чл. 40, т. 5. Това, което се предлага, е да се натоварят общините да поемат здравноосигурителната вноска за регистрираните безработни, социално слаби и тези, които не получават обезщетения, както и за неработещи членове на семейството - за майки, които ползват неплатен отпуск. Вие знаете как е сега. Ние с държавния бюджет гласуваме субсидии за общините. Има ли смисъл да товарим общините с нещо, за което ще се иска субсидия? Не е ли по-добре това да бъде за сметка на Републиканския бюджет директно? И по този начин да не създаваме предпоставки за допълнителен хаос и проблеми на общините.
Ето затова, господин председател, уважаеми колеги, поддържам своите предложения и моля да се имат предвид тези аргументи при тяхното поотделно гласуване, а не в пакет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Думата за първа реплика има д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Господин Статков, ние обсъждахме този въпрос - кога да натоварим работодателя. Ние правим вноската поравно, за да могат да имат равнопоставено участие в управлението. Това е задачата. Затова е поравно. А оставете работодателя, той няма да влезе в други договорни отношения със своя работник. Ако иска да го защити, той може да вземе цялата работническа квота, т.е. той да се натовари с 12 на сто. Защо ние мислим за него? Защо ние възлагаме само чрез работодателя да се гарантира вноската? Той ще си я пусне в цената. А ние оставяме тази вноска и възможността на работодателя сам да избере този начин, като инструмент в новите взаимоотношения работник-работодател.
И второ - защо общините? Защото, вижте, колеги, общините оттук нататък претендират за самоуправление. Оттук нататък общинските ръководства трябва да разберат, че именно здравеопазването е сериозният им коз в битката за местната власт. Образование, здравеопазване и сигурност - това е законът, който ги кара, това е законът, който кара общините да питат кой е собственикът на болницата, кой е собственикът на поликлиниката? - Общината. Ами, като е собственик, да си поеме издръжката. Кметът не искал. Тогава няма да бъде кмет. Това е логиката на закона. Щом като ние го принуждаваме от тези пари, които той получава - и в момента получава субсидия, и от местните приходи, които получава, той заделя за здравеопазването, заделя за социално слабите. Сега ще влага тези вноски във фонда. Това е логиката. Но той трябва да бъде заинтересован с политиката на провеждане на собствената си идея. Като иска да бъде политик, като иска да бъде кмет втори мандат, трябва да се грижи за здравеопазването. Ние това му казваме със закона. Като иска да бъде втори път кмет, трябва да поеме всички разходи по отношение на собствеността, т.е. всички здравни заведения. Щом са на неговата територия, ще си ги поеме той. И тогава разделяме финансирането и се вижда, че фондът финансира дейности, а собственикът си финансира сградата. Така е у нас, така е и в къщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Игнатов.
Има думата д-р Павлов.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Тезата на господин Стоилов и на господин Статков според мен изобщо не издържа, защото по принцип тези вноски, които се правят за осигуряване на семейството, на децата, са, първо, изключително минимални и по никакъв начин не могат да се сравнят с това, което тези хора ще получат, не дай си Боже, ако попаднат в едно здравно заведение. Изчислено само за минималната работна заплата на страната един баща осигурява своята неработеща съпруга и три деца най-много с около 1000 лв. Изчислете го и ще видите.
Какъв е принципът, който се залага? Това, което и д-р Игнатов каза - във всеки един гражданин на тази република да се създаде чувство на отговорност за собственото му осигуряване, за осигуряване на семейството му и да се откъснем вече от тази псевдосоциална зависимост, която създаваше една социалистическа държава. Това е принципът и на "копеймън", на който ние залагаме при всяко посещение при лекаря. Просто е излишно сега да си говорим, че децата ще останат неосигурени, че демографията е нарушена и т.н. Празни приказки. Много ви се моля да не ги повтаряме.
Аз пак повтарям, изчислено на минимална работна заплата, един работещ баща ще осигури своята съпруга и деца срещу някакви си хиляда лева, дори и по-малко. Ако му се наложи на този човек да влезе в болница, той или член на неговото семейство и ако той трябва да заплати стократно по-големи суми, естествено ще се съгласи да внесе тази сума предварително и да има убедеността, че ще бъде осигурен и той мисли за своето семейство, а не някой друг хипотетично. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доктор Павлов.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Базата не е тази, която Вие казвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: За дуплика има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Благодаря за репликите, защото ми дават възможност не да говоря още, а да изтъкна още веднъж допълнителни аргументи, които, надявам се, ще бъдат чути този път.
Господин Игнатов говори за общините, за тяхната самостоятелност, за издръжка на болници и т.н. в един много широк план. Уважаеми господин Игнатов, тук има колеги, които са в комисията, занимаваща се със самоуправлението. Съжалявам, че председателя го пратихте на друго място, той може би щеше да потвърди. Става дума за една реформа, която на базата на Европейската харта за местно самоуправление ще разширява във времето самостоятелността на общините и техните възможности. Но днес и в близките десет години, а както гледам и Европа на базата на това, което се дава за субсидиите, или пък фонда, който е изравнителен, и там продължават голяма част от общините да бъдат субсидирани.
Следователно, господин Игнатов, не е въпросът да си играем от единия джоб в другия. Въпросът е, след като има определени плащания, които ще се реализират от държавния бюджет, по-добре да не се дават субсидии, пък оттам да се дават на еди кого си. Най-добре е да се следи този поток и той да бъде независим, за да гарантира и да си отиде директно в касата. От републиканския бюджет да си отиде в Националната здравноосигурителна каса.
Така че аргументът Ви в случая касае нещо, което за съжаление, колкото и да Ви уважавам, не ме убеждава, че е правилно.
На следващо място. Вие казвате, че ето на тези неща са малки, те са незначителни, както и колегата Павлов след това говори. Как да са малки и незначителни, когато ние говорим за брутно възнаграждение? Ние говорим за процент от него. Колега, Вие сте се объркали с минималното, което касае друг член. Тук става дума не за хиляда лева, а за много повече. Не можем така произволно да оперираме с ниски числа и да считаме, че ако са на някого по джоба, то на мнозинството също трябва да бъдат по джоба.
И аз ви моля, за да не изпадат в заблуждение колегите, да разберете, че става дума за процент от брутно възнаграждение, който, повтарям, е значително по-висок от споменатата от Вас цифра. Всеки от вас може да смята, аз не искам да обиждам никого. Убеден съм в това, което казвам. Моля ви, колеги, всеки разполага с текста, следете текстовете, те са свързани един с друг. Става дума за брутно възнаграждение, става дума за процент от него. Нека да се уважаваме. Аз не бих искал да обиждам когото и да е, затова не казвам колко по-голяма е цифрата.
Ето защо още веднъж, уважаеми колеги, ви моля да гласувате на базата на точна и ясна преценка, а не групово и поръчково, което няма да бъде отговорно като народни представители.
Господин председател, ще Ви моля да подложите на отделно гласуване точките, като може би е нужно да повторите текста, защото някои народни представители не разполагат със законопроекта.
Надявам се, че наистина, уважаеми колеги, ще проявите отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Някой друг желае ли думата?
Пристъпваме към гласуване на предложенията на господин Статков. Ще ги поставя на отделно гласуване, за да може евентуално всеки народен представител да има различно отношение към различните предложения.
Първото предложение на господин Руси Статков е по чл. 40, точка 1.
Моля да гласувате.
Гласували 142 народни представители: за 41, против 88, въздържали се 13.
Първото предложение на господин Статков не е прието.
Поставям на гласуване второто предложение на господин Статков - точка 3 в чл. 40 да добие нова редакция.
Гласували 154 народни представители: за 56, против 90, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване третото предложение на господин Статков по отношение на чл. 40, точка 5.
Гласували 138 народни представители: за 43, против 83, въздържали се 12.
Третото предложение на господин Статков не е прието.
Преминаваме към предложението на господин Кънчо Марангозов - в чл. 40 точка 3 да отпадне.
Имате думата, господин Марангозов. Нали Вашите предложения по точки 2 и 3 са оттеглени?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Да. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Един от мотивите ми да гласувам против този закон беше именно тази точка 3. И понеже тук колегата Тодор Павлов говори, че били празни приказки числата за демографската ситуация, аз ще ви кажа някои предварителни данни. Раждаемостта в България за 1997 г. е 7,7 на хиляда; смъртността е 14,7 на хиляда. Естественият прираст е минус 7 на хиляда. Или България е намаляла с около 58 хиляди души. През 1990 г. този прираст е бил минус 0,4. Забележете, детската смъртност през 1997 г. е 17,5 на хиляда при 15,6 на хиляда за 1996 г.  Увеличила се е по време на вашето управление детската смъртност. (Шум и реплики в мнозинството.) Да, увеличила се с два пункта. Защото ще ви кажа, че през 1990 г. е била 14,8, през 1996 - 15,6. Нарастването е бавно. А сега е станала 17,5 на хиляда. По това вероятно ще си поговорим в парламента, помислете какви отговори ще дадете. И сега вие предлагате да натоварим семейството с допълнителни плащания, които са антисоциални на всичкото отгоре! И не само това, ами да плащат и за неработещата съпруга или за неработещ съпруг. Е, няма да ви казвам до какво може да доведе в семейството това.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Те умряха през първите два месеца.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: А, така ли смятате? Вие тези два месеца ще има да ги приказвате двадесет години поне! Придобили сте хубав опит. Едно време приказвахме за черното буржоазно минало, сега вие ще приказвате за тези два месеца докато сте на власт. Дано по-скоро да паднете! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доктор Марангозов.
Има думата за реплика доктор Павлов.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател!
Д-р Марангозов, представяме на уважаемите колеги факти, статистики и данни и искате да ги представите за някаква особена актуалност за този момент. Пак Ви казвам да не тръгваме натам. Ако говорим за демографски показатели, ако говорим за показатели, които Вие цитирате тук, това са статистически данни, които се движат в продължение на десетилетия, моля Ви се. Демографският срив в България е започнал още преди 15 - 20 години. Просто излишно е тук сега да ги казваме тези неща.
А за това що е социално и що не е социално, ще си поговорим в края на закона. Ами държавата осигурява достатъчно много хора, достатъчно, пак казвам, по силата на този закон и излишно е да се захващаме сега за децата и да тръгваме да говорим.
И на Вашите реплики: какво съм изчислявал и правилно ли е или не е правилно, ще Ви кажа - каквато и стойност да ми посочите за средна работна заплата, за максимална и т. н., сумите, които бюджетът на семейството трябва да изразходва за здравеопазване, са доста минимални и всеки може да си го позволи, хората плащат. Недей да говорим тук така пред залата. Моля Ви се, престанете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Павлов.
Други желаещи за реплика има ли? Няма.
За дуплика думата има господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Ами като са толкова малки, да ги поеме бюджетът. Защо искате да натоварим и допълнително гражданите, макар и с малки суми? (Реплики от СДС.) Приеми ги. (Шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, уважаеми млади колеги от СДС! Вярно е, че демографският срив не е започнал от вчера, но вярно е, че днес ние носим отговорността как да го преодолеем. И вярно е, че един Де Гол имаше ясна позиция как да възстанови възхода на французите във Франция, а вие това не правите.
Господин Китов, ти си земеделец, народовластието има жестоки традиции в тази държава. Не се отказвай от битността си, защото ще си загубиш корените. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Думата за реплика има доц. Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Нешев! Вие обаче пропущате един изключително важен принцип, че всеки е отговорен за своето здраве и съответно, както е записано в Конституцията, че на родителите е право и задължение отношението към децата. Това е народовластието - всеки е отговорен за своето здраве.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доц. Китов.
Имате право на дуплика, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Доц. Китов, Шарл Де Гол даде пенсия на всички французойки, които имат три деца. Това е народовластие. Това е отговорност пред нацията. Това е отговорна политика. А това егоизмът, че всеки трябва да се спасява, не е моята доктрина като социалдемократ. И аз мисля, че социалдемокрацията и земеделците са корелативни в народовластието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Д-р Янев има думата за изказване.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Само две думи за демографския срив. Вижте какво, в 1960 г. излязоха едни тезиси на Тодор Живков за третото дете в семейството и оттогава се почувства, че нещо недобро става в България - 1960 г. А защо започна да става недобре, защото селата, които възпроизвеждаха населението в България, се обезлюдиха. Там се раждаха много деца, защото бяха нужни работни ръце в селото. След като селата останаха без жители, това е положението. Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Янев.
За реплика думата има господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Току-що колегата Янев каза нещо, което във вашата Програма 2001 го има и което винаги е предизвиквало в мен най-малкото възмущение. Ако ние ще възпроизвеждаме работен добитък в селата, кажете ясно. Ако вие по този начин ще увеличите раждаемостта в България, кажете ясно - с връщане на хората в село и възпроизводство на работен добитък.
Моля ви се, уважаеми колеги и господин Янев, не поддържайте такава теза, защото е обидно за България. Аз мисля, че в България селското стопанство трябва да се развива по съвсем друг начин, модерен начин и в него не трябва да заробваме никого, а трябва да вкарваме средства.
И второ, в България трябва да се развива поколение, за което, действително без да цитираме Де Гол, трябва нашата отговорност да я има. И тази отговорност се изразява в това: да създадем условия, които са нужни, защото Вие казвате: всеки един, господин Китов, е длъжен. Да, длъжен е, ако има и други условия, за да е отговорен. Да, обаче, пише там: право на труд, права и други, и трети, които трябва да създадем ние, заедно с вас - законите, а ние не сме ги създали и сега абсолютизираме едно от тях. Ами не може да стане. И нека да говорим действително очи в очи с това, което правим или не правим, и не само да говорим, а да действаме отговорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
За втора реплика думата има господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Времето е наше вече, не е само ваше. (Шум и реплики от СДС.) Предизвикахте ме, уважаеми колеги, затова Ви го казах.
По отношение на демографската криза тенденцията започва от 70-те години. Това е вярно. Но такъв срив, какъвто има в последните осем години, извинявайте. Ако се бяха запазили тенденциите, които имаше след 70-та година, други щяха да бъдат нещата.
И аз ви заявявам, че през 1990 г. едва в цялата страна е минус 0,4. Преди това естественият прираст е бил винаги положителен, независимо че е намалявал, с изключение на градовете в Северозападна България. А сега сривът е голям, когато настъпи дълбоката икономическа криза. И едва ли ще я преодолеем по този начин и с такива решения.
А колкото до селата, това, което говори господин Янев, това е несериозно и не можем да говорим така от тази трибуна. (Реплики от СДС.) За селата? Е, не съвсем, когато има урбанизация в целия свят. Това не може да бъде сериозен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Други реплики има ли? За дуплика, д-р Янев, желаете ли да вземете думата?
ТОДОР ЯНЕВ (СДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуването на предложението на господин Марангозов в чл. 40 т. 3 да отпадне.
Гласували 146 народни представители: за 43, против 99, въздържали се 4.
Предложението на д-р Марангозов не се приема.
Предложението на господин Хасан Адемов е оттеглено.
Преди малко и д-р Димитър Петров ми заяви, че оттегля предложението си.
При това положение поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 40, който става чл. 41. Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 143 народни представители: за 100, против 41, въздържали се 2.
Предложената редакция от комисията на чл. 40, който става чл. 41, е приета.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Чл. 41 - предложение на вносителя:
"Чл. 41. (1) Осигурителният доход върху който се изчислява вноската, се установява по ведомостите за трудово възнаграждение, пенсионните картони, изплатените болнични листове, изплатените помощи за безработни и данъчните декларации по Закона за данък върху общия доход.
(2) Здравноосигурителната вноска не подлежи на данъчно облагане.
(3) Работодателите, органите по общественото осигуряване, данъчните администрации, общинските власти и ведомства са длъжни при поискване да предоставят на НЗОК необходимата информация по ал. 1".
По чл. 41 бе направено предложение от народния представител д-р Кънчо Марангозов, което бе оттеглено в дискусията.
Комисията предлага чл. 41 да стане чл. 42 и да бъде приет в следната редакция:
"Чл. 42. (1) Осигурителният доход, върху който се изчислява вноската, се установява по ведомостите за трудови възнаграждения, пенсионните картони, изплатените болнични листове, изплатените помощи за безработни и данъчните декларации по Закона за облагане на доходите на физическите лица.
(2) Здравноосигурителната вноска не подлежи на данъчно облагане.
(3) Работодателите, органите по общественото осигуряване, данъчните администрации, общинските власти и ведомствата са длъжни при поискване да предоставят на НЗОК необходимата информация по ал. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Китов.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложената редакция за чл. 42 с три алинеи.
Гласували 129 народни представители: за 123, против 4, въздържали се 2.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 42 на вносителя:
"Чл. 42. (1) Вноската се дължи ежемесечно.
(2) Работодателят плаща вноските едновременно с плащането на трудовите възнаграждения и обезщетенията за временна нетрудоспособност. Той удържа при изплащане на трудовото възнаграждение частта от вноските, които се дължат от осигурените, и ги привежда по сметките на НЗОК заедно с дължимата от него част на здравноосигурителната вноска.
(3) Републиканският и общинските бюджети плащат дължимите вноски до десето число на текущия месец.
(4) Осигурените по чл. 39, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 9 плащат вноските до десето число на текущия месец. Годишното заплащане на точния размер на вноската се извършва в сроковете за заплащане на данък върху общия доход".
Към този член бе постъпило предложение от народния представител д-р Кънчо Марангозов, което той оттегли в хода на дебатите.
Комисията предлага чл. 42 да стане чл. 43 и да бъде приет в следната редакция:
"Чл. 43. (1) Вноската се дължи ежемесечно.
(2) Работодателят плаща вноските едновременно с плащането на трудовите възнаграждения и обезщетенията за временна нетрудоспособност. Той удържа при изплащане на трудовото възнаграждение частта от вноските, които се дължат от осигурените, и ги привежда по сметките на НЗОК заедно с дължимата от него част на здравноосигурителната вноска.
(3) Републиканският и общинските бюджети плащат дължимите вноски в рамките на текущия месец.
(4) Осигурените по чл. 40, ал. 1, точки 2, 3, 4, 6 и 10 плащат вноските през текущия месец. Годишното плащане на точния размер на вноската се извършва в сроковете за облагане доходите на физическите лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доцент Китов.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Предложения? Няма.
Поставям на гласуване предложеното съдържание на чл. 43.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Текстът приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 43. (1) Вноските се изплащат:
1. по банков път;
2. с пощенски запис;
3. в брой.
(2) В случаите по т. 1 за валидна дата на превода се приема датата, на която е постъпило нареждането от платеца към банката. В случаите по т. 2 за валидна дата на превода се приема датата, на която пощата е приела сумата за пощенски запис. В случаите по т. 3 за валидна дата на плащането се приема датата, на която е внесена сумата в районната здравноосигурителна каса."
Комисията предлага чл. 43 да стане чл. 44 и да бъде приет в следната редакция: само вместо "изплащат" се пише "плащат". Но аз съм длъжен да го прочета:
"Чл. 44. (1) Вноските се плащат:
1. по банков път;
2. с пощенски запис;
3. в брой."
Останалото е същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доцент Китов.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложената редакция на чл. 44 с неговите две алинеи.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Член 44 е приет.
Имате думата, доцент Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Току-що се установи, че има една печатна грешка. Аз правя процедурно предложение да прогласуваме повторно ал. 3 от чл. 42.
Мисля, д-р Марангозов, Вие също бяхте, когато ние фактически се споразумяхме с консенсус сметките да се събират от НОИ. И тук би следвало ал. 3 да стане така:
"(3) Работодателите, данъчните администрации, общинските власти и ведомствата са длъжни при поискване да предоставят на НОИ необходимата информация".
Отпадат думите "органите по общественото осигуряване".
Повтарям: ал. 3 на чл. 42 на вносителя става така:
"(3) Работодателите, данъчните администрации, общинските власти и ведомствата са длъжни при поискване да предоставят на Националния осигурителен институт необходимата информация по ал. 1".
Отпадат думите "органите по общественото осигуряване".

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Доцент Китов, по кой текст е предложението?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По чл. 42. Правя процедурното предложение да прегласуваме ал. 3 на чл. 42 от текста на вносителите, така както прочетох преди малко. Нека и д-р Марангозов да каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата д-р Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, исках да кажа, че Националният осигурителен институт застава на входа на системата. Това е смисълът на този текст и по него ние имахме консенсус в комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: И не само това. Имаше консенсус и на заседанието с Министерството на финансите, социалния министър, министъра на здравеопазването и министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Понеже случаят е малко по-специален, поставям на гласуване направеното предложение за прегласуване на приетия преди малко чл. 42, ал. 3.
Гласували 136 народни представители: всички 136 са гласували за предложението.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще прочета точния текст на ал. 3:
"(3) Работодателите, данъчните администрации, общинските власти и ведомствата са длъжни при поискване да предоставят на Националния осигурителен институт необходимата информация по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложената редакция от доц. Китов по чл. 42, ал. 3.
Гласували 126 народни представители: всички 126 са гласували за.
Алинея 3 на чл. 42 е приета в току-що докладваната редакция.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Раздел VI - Обхват на медицинската помощ при задължителното здравно осигуряване".
Има предложение от народните представители Александър Томов, Петя Шопова и Драгомир Драганов:
"Създава се нов раздел III със следния текст:
"Раздел III - Обхват на здравното осигуряване".
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение и от народния представител д-р Кънчо Марангозов наименованието на раздел VI да стане така: "Обхват и основен пакет на медицинските услуги".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага наименованието на раздел VI да бъде прието така, както е предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Две предложения. Първото е на господата Томов и Драганов и госпожа Шопова за нов раздел и за заглавието. Желаещи да вземат думата по това предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложеното заглавие и нов раздел, така както беше докладвано от доц. Китов.
Гласували 124 народни представители: за 50, против 73, въздържал се 1.
Предложението на народните представители Томов, Шопова и Драганов не е прието.
Следва предложението на д-р Марангозов наименованието на раздел VI да бъде "Обхват и основен пакет на медицинските услуги". Заповядайте.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В комисията спорихме по този въпрос и там бях оборван с аргумента, че не бива в заглавието да се фиксира изразът "основен пакет". Но забележете по-нататък - аз казвам "основен пакет на медицинските услуги". И понеже не е разискван въпросът за услугите и за помощта, аз искам тук да ви отнема няколко секунди.
Според мене в здравното осигуряване трябва да говорим за медицински услуги, защото те вече се заплащат от осигурителния фонд. Безплатна е спешната медицинска помощ, осигурена от държавата. Затова там говорим за спешна медицинска помощ, а тук трябва да говорим за медицински услуги. Знам, че тази терминология ще навлезе трудно в здравната общественост, сред гражданството, както трудно навлезе и понятието "публични здравни заведения", но вече всички сме свикнали и с публичните здравни заведения, и с публичната общинска собственост.
Освен това ние трябва да говорим за един основен пакет, независимо, че той по-нататък ще се разширява. Ние трябва да имаме основния пакет фиксиран в закона. Това ми е била презумпцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Марангозов, само че публичната собственост е уредена в Конституцията - чл. 17.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Кънчо Марангозов за заглавие на раздела, неподкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 25, против 95, въздържали се 11.
Предложението на господин Марангозов не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията за раздел VI със заглавие "Обхват на медицинската помощ при задължителното здравно осигуряване".
Моля да гласуваме предложението на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 121, против 4, въздържали се няма.
Прието е предложението на комисията за заглавието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, след като не подкрепихте предложението на Евролевицата за нов раздел, преминаваме към чл. 44:
"Чл. 44. Националната здравноосигурителна каса заплаща за оказването на следните видове медицинска помощ:
1. медицински и стоматологични дейности за предпазване от заболявания;
2. медицински и стоматологични дейности за ранно откриване на заболявания;
3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;
4. медицинска рехабилитация;
5. неотложна медицинска помощ;
6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;
7. аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване;
8. стоматологична помощ;
9. медицински грижи при лечение в дома;
10. лекарствени средства за домашно лечение;
11. медицинска експертиза на трудоспособността;
12. транспорт по медицински показания."
Има направени предложения от народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки. Комисията не подкрепя предложението за чл. 44. Предложението бе оттеглено за чл. 44, точка 10.
Има направено предложение от народната представителка Мария Брайнова, което комисията подкрепи по принцип.
Предложение на народния представител Хасан Адемов, което комисията не подкрепи.
Предложение от народния представител Ганчо Стоянов: комисията не подкрепя предложението му за точка 4, точка 7 и нова точка 13, а подкрепя по принцип предложението му за точка 10.
Има направено още едно предложение от д-р Марангозов, което комисията не подкрепи - предложението за отпадане на т. 5 и т. 11, а подкрепя предложението му за т. 12.
Има направено предложение и от народните представители Александър Златаров и Тодор Янев.
Комисията не подкрепя предложението.
Направено е също предложение от народните представители Димитър Иванов и Никола Николов.
Комисията не подкрепи предложението.
Въз основа на направените разисквания комисията предлага за чл. 44, който става чл. 45, следната редакция:
"Чл. 45. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за оказването на следните видове медицинска помощ:
1. медицински и стоматологични дейности за предпазване от заболяване;
2. медицински и стоматологични дейности за ранно откриване на заболявания;
3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;
4. медицинска рехабилитация;
5. неотложна медицинска помощ;
6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;
7. аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване;
8. стоматологична и зъботехническа помощ;
9. медицински грижи при лечение в дома;
10. лекарствени средства и консумативи за домашно лечение;
11. медицинска експертиза на временна нетрудоспособност;
12. транспортни услуги по медицински показания.
(2) Минималният пакет медицинска помощ по ал. 1 се определя с наредба на министъра на здравеопазването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, доц. Китов.
Първото предложение на господата Зънзов и Баташки няма да поставя на гласуване, защото е оттеглено. Така ли е?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Не, те оттеглят т. 10. Първото не го оттеглят, трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре. Господата Зънзов и Баташки нямат представители. Поставям на гласуване...
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Те оттеглят за т. 10, но не оттеглят думите "медицинска помощ", трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Те предлагат думите "медицинска помощ" да се заменят с думите "здравни услуги".
Поставям на гласуване предложението на господата Зънзов и Баташки.
Гласували 121 народни представители: за 17, против 98, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Както каза доц. Китов, предложението на госпожа Мария Брайнова е прието.
Господин Адемов оттегля своето предложение.
Предложението на господин Ганчо Стоянов по отношение на т. 7 и т. 13 е оттеглено.
По предложението на господин Кънчо Марангозов има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам т. 5 да отпадне, тъй като неотложната медицинска помощ влиза в извънболничната помощ. Това влиза и в стратегията на министерството. Извънболничната медицинска помощ... И доколкото ми е известно, д-р Игнатов, Вие развивате тезата, че лекарите от първичната медицинска помощ след време ще оказват и неотложната медицинска помощ. Така ли е? Така ли е? Тогава защо трябва да го включваме в момента тук като отделна точка? Това е едното.
И второ, според мен т. 11 трябва да отпадне. А медицинската експертиза на трудоспособността да се заплаща от Националния осигурителен институт, тъй като временната нетрудоспособност е там. Защо трябва здравноосигурителната каса да осигурява тези средства? По-добре от НОИ да се осигуряват тези средства.
Предлагам двете точки да се гласуват отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Марангозов.
Има думата д-р Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, тук е записано точно така за извънболничната помощ, че неотложната медицинска помощ се заплаща от фонда. Защото в момента спешната и неотложната вървят заедно. Ние отдавна искаме да разделим едното от другото. Неотложната помощ отива в извънболничната помощ на общопрактикуващите лекари и се заплаща от фонда. И затова тук е записано, за да бъде ясно, че отложната помощ никога няма да остане повече с бързата. Значи законът задължава по-нататък Министерството на здравеопазването, при прилагането на структурната реформа, да раздели двете помощи. Това е логиката.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Как ще бъде до 2000-та година?
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: До 2000-та година ще бъде по логиката, която върви сега, щем - не щем. А другото, което каза д-р Марангозов, е принципно. И аз моля д-р Семерджиев да каже своето становище.
Значи, ако ние временната нетрудоспособност и нетрайната нетрудоспособност поначало решим да я плаща фондът, трябва да вземем принципно решение. Понеже доводът беше, че в момента в НОИ тази дейност е работеща добре, аз така поне разбрах от дебата, и тази функция НОИ изпълнява задоволително и даже много добре, няма защо да нарушаваме една добре работеща машина. Затова да си остане НОИ да плаща експертизата.
Сега тук е сложено още едно допълнение. Така че, да изясним този въпрос. И мисля, че т. 3 за услугите е приета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Игнатов.
Има ли друга реплика?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, става въпрос не за изплащане на временната нетрудоспособност, а за това, че той е установил, това е лечебна дейност, в крайна сметка. За експертизата - по установяване... издаването на болничния лист. Сега не е въпросът, уважаеми д-р Игнатов, да прехвърляме. Това е лечебната дейност. Сега да караме НОИ да им плаща отделна сметка, че преглежда...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли трета реплика? Няма.
За дуплика има думата д-р Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, тогава другите експертизи кой ще ги заплаща? Другите експертизи? Не се прави само експертиза по време на нетрудоспособност, правят се и други експертизи на болни хора. Кой ще ги плаща? Фондът? И съдебните?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Съдебните са по друга линия.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Какво като са по друга линия? Защо и това да не стане по друга линия, а трябва фондът да се натоварва? Временната нетрудоспособност, трайната нетрудоспособност, експертизата защо трябва да я плаща фондът? Ще я плаща този, който заплаща тази нетрудоспособност. Защото вършим негова работа, а не вършим работа на болния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Марангозов.
Има думата заместник-министърът д-р Семерджиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря, господин председател, аз ще бъда съвсем кратък. Наистина не става въпрос за изплащане на обезщетенията за нетрудоспособност, а само за медицинската им експертиза. Ето защо логиката да бъде медицинска експертиза на нетрудоспособността е най-добрата логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, д-р Семерджиев.
Поставям на гласуване поотделно, както помоли господин Марангозов, двете негови предложения.
Първото предложение е в чл. 44 т. 5 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 30, против 106, въздържали се 2.
Първото предложение на д-р Марангозов не е прието.
Поставям на гласуване второто предложение на д-р Марангозов, в чл. 44 т. 11 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 18, против 113, въздържали се няма.
И второто предложение на господин Марангозов не е прието.

Продължаваме със следващото предложение. То е на господата Александър Златаров и доктор Тодор Янев.
Доктор Янев, желаете ли да вземете думата? Оттегляте предложението.
Следва предложението на господата Димитър Иванов и Никола Николов. Няма ги.
Поставям на гласуване предложението на господата Димитър Иванов и Никола Николов - точка 10 на чл. 44 да гласи: "списъци с лекарствени средства за домашно лечение". Комисията не го подкрепя.
Гласували 136 народни представители: за 24, против 53, въздържали се 59.
И това предложение не е прието.
Следва предложението на комисията за чл. 45, докладвано от доцент Китов.
Моля да гласуваме за предложението...
Извинявайте, отменям гласуването. Доктор Игнатов иска думата.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Само една секунда да направим една поправка и ако сте съгласни, така да гласуваме. В точка 11 - "медицинска експертиза на временна нетрудоспособност;" - да остане: "на нетрудоспособността", което е по-общото понятие и ще обхване и временната, и трайната. По-общото понятие да вземем в закона, отколкото фиксираното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Бих помолил доцент Китов да вземе отношение по така направеното предложение.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз мисля, че абсолютно коректно е предложението, защото наистина нетрудоспособността е по-общо понятие - има и трайна нетрудоспособност - и това е по-точно понятие. Аз лично нямам нищо против, мисля, че и никой от колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на доктор Игнатов, подкрепено от председателя на комисията - в чл. 45, ал. 1, точка 11 думата "временна" да отпадне.
Моля ви да гласуваме.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Думата "временна" отпада.
Поставям на гласуване чл. 45 с неговите две алинеи, като в ал. 1, т. 11 думата "временна" отпада.
Моля да гласуваме.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Член 45, без думата "временна" в т. 11, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Чл. 45. (1) Редът за предоставяне и съдържанието на отделните видове медицинска помощ по чл. 44 се определят в Националния рамков договор и в договорите между РЗОК и изпълнителите.
(2) Качеството на оказваната медицинска помощ, заплащана от НЗОК, трябва да отговаря на правилата за добра медицинска практика, които се приемат от съсловните организации на лекарите и стоматолозите и от НЗОК и се утвърждават от министъра на здравеопазването.
(3) Правилата за добра медицинска практика съдържат изисквания за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ."
Има направено предложение от народните представители професор Иван Зънзов и Илия Баташки, което бе оттеглено в хода на дискусията; предложение от народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепи; предложение от народните представители Димитър Иванов и Никола Николов, което комисията не подкрепи; предложение от народния представител Кънчо Марангозов, което бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията предлага на уважаемите народни представители за чл. 45, който става чл. 46, следното съдържание:
"Чл. 46.(1) Редът за предоставяне и съдържанието на отделните видове мединиска помощ по чл. 45 се определят в Националния рамков договор и в договорите между РЗОК и изпълнителите.
             (2) Качеството на оказваната медицинска помощ, заплащана от НЗОК, трябва да отговаря на правилата за добра медицинска практика, които се приемат от съсловните организации на лекарите и стоматолозите и от НЗОК и се утвърждават с наредба от министъра на здравеопазването.
    (3) Правилата за добра медицинска практика съдържат изисквания за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Сега, ако успеем, ще бъде добре.
Първото предложение е оттеглено.
Предложението на господин Михаил Михайлов. Не го виждам в залата.
Поставям на гласуване предложението, което не е подкрепено от комисията - за отпадане на думата "националния".
Гласували 131 народни представители: за 9, против 54, въздържали се 68.
Предложението на господин Михайлов не е прието.
Следват предложенията на господата Димитър Иванов и Никола Николов. Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване трите техни предложения, които не са подкрепени от комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 137 народни представители: за 5, против 47, въздържали се 85.
Предложението на господата Иванов и Николов не е прието.
Предложението на господин Кънчо Марангозов е оттеглено.
Поставям на гласуване предложения текст от комисията за чл. 46 в неговите три алинеи.
Моля да гласуваме.
Гласували 144 народни представители: за 143, против няма, въздържал се 1.
Член 46 е приет.
С това прекъсваме разглеждането на законопроекта. Благодаря на доцент Китов за нашето сътрудничество.
Днес е четвъртък, което означава, че трябва да направя съобщението за парламентарния контрол утре, 29 май, петък.
1. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители: Любомир Божков, Бойко Великов, Георги Пинчев и Драгомир Драганов.
2. Министърът на финансите господин Муравей Радев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители: Стефан Нешев, Руси Статков и Михаил Миков и на питане от народния представител Иван Костадинов Иванов.
3. Министърът на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева ще отговори на три актуални въпроса от народните представители: Александър Каракачанов, Методи Андреев и Александър Пиндиков.
4. Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов Цонев.
5. Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на две питания от народните представители Дора Янкова и Ивалин Йосифов.
6. Министърът на здравепазването доц. Петър Бояджиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители: Кънчо Марангозов и Александър Каракачанов.
На основание чл. 76, ал. 3 от правилника отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков - на актуални въпроси с писмен отговор от народните представители Ангел Найденов и Румен Такоров;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков;
Поради отсъствие от страната не могат да отговорят:
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на актуални въпроси от народните представители Станимир Калчевски, Руси Статков и Кирил Йорданов;
- министърът на външните работи Надежда Михайлова - на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов;
- министърът на транспорта Вилхелм Краус - на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов Цонев.
Това е по отношение на парламентарния контрол.
И още едно съобщение:
Заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, обявено за днес, четвъртък, от 15,00 ч., се отменя.
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 ч. Продължаваме със законопроекта за здравното осигуряване.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Александър Джеров

Секретари:
Васил Клявков
Свилен Димитров