Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-06-10

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Иван Колчаков. Да му е честит и всичко най-хубаво! (Ръкопляскания от цялата зала.)
Започваме с полагане на клетва от новоизбран народен представител.

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

Р Е Ш Е Н И Е
N 294
София, 9 юни 1998 г.

На 3 юни 1998 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Цоньо Георгиев Ботев, избран с листата на Коалиция "Обединени демократични сили".
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избрана за народен представител в 7. Габровски многомандатен избирателен район Светлана Христова Бончева-Иванова от Коалиция "Обединени демократични сили".
Моля квесторите да поканят госпожа Иванова за полагане на клетва.
Ако обичате, повтаряйте след мен! (Всички народни представители стават прави.)
СВЕТЛАНА ИВАНОВА: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Честито! (Ръкопляскания от цялата зала. Председателят и заместник-председателите поздравяват госпожа Светлана Иванова. Госпожа Иванова попълва и подписва клетвения лист.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 3 до 9 юни 1998 година:
законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите. Вносители са народните представители Станка Величкова и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
законопроект за ратифициране на Конвенция N 105 относно премахването на принудителния труд, приета от Международната конференция на труда. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика;
законопроект за изменение и допълнение на закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Вносители са народните представители Дора Янкова и Кръстьо Трендафилов. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа;
законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител е народният представител Панчо Панайотов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител е народният представител Панчо Панайотов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител е народният представител Панчо Панайотов. Водеща комисия е Комисията по национална сигурност;
законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по външна и интеграционна политика;
законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители са народните представители Йордан Соколов, Екатерина Михайлова и Светослав Лучников. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
законопроект за маслодайната роза. Вносители са народните представители Иван Зънзов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика;
законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са народните представители Велислав Величков, Петър Рафаилов и Емануил Йорданов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
проект за решение за избиране на председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Вносител е народната представителка Екатерина Михайлова;
годишен доклад за състоянието на околната среда през 1996 г. Вносител е Министерският съвет;
проект за решение за емитиране на инвестиционни бонове. Вносител е Министерският съвет.
Съобщение за промени в Парламентарната група на Демократичната левица:
"Уважаеми господин Соколов, уведомяваме Ви, че на съвместно заседание на Висшия съвет на БСП, Парламентарната група на Демократичната левица и Националния съвет на Политически клуб "Екогласност" на 30 май 1998 г. и на заседание на Общото събрание на Парламентарната група на Демократичната левица на 4 юни бе избрано ново ръководство на Парламентарната група на Демократичната левица в състав:
председател - Георги Първанов;
заместник-председатели: Георги Пирински, Любен Корнезов, Румен Овчаров, Стефан Гайтанджиев;
секретари: Асен Гагаузов, Евгени Кирилов, Иван Костадинов Иванов, Любомир Панталеев, Михаил Миков, Татяна Дончева."
Предложения за дневен ред през седмицата - има две предложения: от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и от Парламентарната група на Демократичната левица. Въз основа на тях е изготвена проектопрограма, която беше уточнена на Председателския съвет, както следва:
П Р О Г Р А М А
за работата на Народното събрание
за 10 - 12 юни 1998 г.

1. Проект за решение за избиране председател на Комисията по местното самоуправление, регионалното развитие и благоустройството.
2. Проект за решение за изпълнение на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1997 г. и по Отчета за извънбюджетната сметка на "Държавен вестник".
3. Проект за решение за вземане на акт от международни конвенции, протоколи и препоръки на Международната организация на труда.
4. Законопроект за ратифициране на Договора за основите на приятелските отношения и сътрудничеството между Република България и Литовската Република.
5. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Съединените американски щати и правителството на Република България.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
7. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
9. Първо четене на законопроекта за ветераните от войните.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията.
11. Второ четене на законопроекта за туризма.
12. Първо четене на законопроекта за далекосъобщенията.
13. Първо четене на законопроекта за закрила и развитие на културата.
14. Парламентарен контрол.
За процедура има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Вземам думата за процедура на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 от нашия правилник с искане да отложим разискванията по точка 12 от проектопрограмата на парламента за тази седмица, а именно законопроекта за далекосъобщенията.
Аргументи! Този законопроект не е минал през Комисията по културата и медиите. Вярно е, че той не е разпределен на тази комисия, но вярно е също така, че не може един законопроект, в който става дума за електронни медии, да не мине през Комисията по културата и медиите.
Имаме уверенията, изразени публично от шефа на комисията - господин Райчевски, че е изискал този закон на допълнително разпределение за Комисията по културата и медиите и е редно преди да се обсъди в пленарната зала колегите да имат становището и на тази комисия.
Второ, докладчиците от Съвета на Европа - господата Гелерод и Аткинсън, се ангажираха вчера с изготвяне на експертиза по този закон.
И трето, в петък господин Димо Димов и моя милост, като заместник-председатели на Комисията по културата и медиите, поискахме от господин Кристоф Клорел - шеф на Медийната секция към Комисията по правата на човека към Съвета на Европа, експертиза на Закона за далекосъобщенията. Вярно е, че не сме длъжни да се съобразяваме с тази експертиза, но въпрос на добър тон е да направим това.
Предложенията, които излагам тук, пред вас, не са вписани изрично в нашия правилник, но и не са забранени изрично. А при демокрацията това, което не е забранено, е разрешено, нали така, господин Соколов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така е.
ИВО АТАНАСОВ: С оглед на всичко това, предлагам да бъдат отложени разискванията по т. 12, а именно първо четене на законопроекта за далекосъобщенията, докато са налице условията, за които стана дума в моето процедурно изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Срещу това предложение за отлагане - госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, взимам думата, за да направя възражение на това процедурно предложение.
Аргументите ми са следните: утре в Комисията по културата и медиите ще бъде разгледан този законопроект. Така че ще има становище от комисията към момента, в който започне гледането на първо четене на този законопроект. Господин Атанасов, сигурно е, като се погледне дневният ред, неслучайно е т. 12. Вероятността да се стигне до гледане на този законопроект тази седмица, в най-добрия вариант е да бъде в петък, ако въобще можем да стигнем до разглеждането на законопроекта.
Относно второто възражение, което направихте, за експертизата от Съвета на Европа. Още преди 2 дни законопроектът е предоставен на Съвета на Европа, така че остава вече от тяхна страна ангажиментът в какъв срок ще получим отговора. Още повече, че при разговорите с тях изрично беше заявено, че ако имат възражения, те ще бъдат възражения, които ще бъдат нанесени като поправки между първо и второ четене. Тоест, няма никаква пречка да започне разглеждането на законопроекта и междувременно, при получаване на експертизата, парламентът да се съобрази с това.
Поради това аз смятам, че няма причина да се отложи. Нищо страшно няма да се случи, напротив, вървим именно по правилата, съобразявайки се с всички факти, които могат да настъпят в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов за отлагане на т. 12 от седмичната програма - първо четене на законопроекта за далекосъобщенията.
Моля, гласувайте.
Гласували 199 народни представители: за 79, против 114, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Моето предложение е свързано с точното формулиране на т. 6 от проекта за дневен ред. Искам да припомня на колегите, че на първо четене приехме два законопроекта относно изменение на Закона за облагане на доходите на физическите лица - единият на Министерския съвет, а другият на нас, трима колеги от Демократичната левица. И тъй като формулировката не е правилна, предлагам, господин председател, във връзка с окончателното гласуване на дневния ред, да се направи съответното изменение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не разбирам за какво изменение става дума. Съгласно правилника, когато има няколко приети на първо четене законопроекта, комисията изготвя един обобщен проект за второ четене.
РУСИ СТАТКОВ: Обаче говорим за приети законопроекти на първо четене. Не един, а два. Вижте т. 6 как е формулирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Приети", добре. Приемам тази поправка. В скобите ще пишем "приети на първо четене...". Да.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както е предложена.
Гласували 196 народни представители: за 145, против 24, въздържали се 27.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ, РЕГИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова, която е вносител на проекторешението.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът за решение за избиране на председател на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. След подаването на оставка от народния представител Цоньо Ботев, който беше председател на тази комисия, всъщност нямаме избран председател и затова предложението, което правя, е да се избере Илиян Страхилов Попов за председател на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
По това предложение някой желае ли да вземе отношение?
Моля, гласувайте проекторешението за избиране на председател на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
"Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Илиян Страхилов Попов за председател на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството."
Гласували 191 народни представители: за 153, против 7, въздържали се 31.
Решението е прието. (Ръкопляскания в залата.)
Да му честитим и да му пожелаем успех в работата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТНАТА СМЕТКА ЗА РАЗХОДИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 1997 Г. И ПО ОТЧЕТА ЗА ИЗВЪНБЮДЖЕТНАТА СМЕТКА НА "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК" ЗА 1997 Г.
Моля господин Йордан Цонев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет, финанси и финансов
контрол по проекта за Решение N 854-02-13 от
9 април 1998 г. за изпълнението на бюджетната сметка
на разходите на Народното събрание за 1997 г. и по отчета за извънбюджетната сметка на "Държавен
вестник" за 1997 г.

Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на заседание, проведено на 4 юни 1998 г., разгледа внесения от председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов доклад N 854-02-13 от 9 април 1998 г. и проект на решение за изпълнението на бюджетната сметка на разходите на Народното събрание за 1997 г. и по отчета за извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1997 г.
От името на вносителя проектът беше представен от главния счетоводител на Народното събрание господин Симеон Иванов, който отбеляза основни моменти от изпълнението на бюджетната сметка на Народното събрание и на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1997 г. и изчерпателно отговори на поставените въпроси от членовете на комисията.
След проведените разисквания народните представители единодушно подкрепиха внесения проект за решение.
Въз основа на резултатите от гласуването и изразеното становище от депутатите, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме следния проект за
РЕШЕНИЕ
за изпълнение на бюджетната сметка за разходите
на Народното събрание за 1997 г. и по отчета за извън-
бюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1997 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 2 от Бюджета на Народното събрание - приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 14 от Закона за "Държавен вестник"

Р Е Ш И:

1. Приема доклада и отчета на председателя на Народното събрание за изпълнението на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1997 г., Приложение N 1.
2. Приема отчета на председателя на Народното събрание за изпълнението на годишната извънбюджетна сметка на "Държавен вестник" за 1997 г., Приложение N 2.
Двете приложения се прилагат към протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата. Господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДА): Уважаеми господин председател, колеги! Мисля, че е редно всеки един от нас, когато обсъждаме собствения си бюджет, да се разравя в цифрите и съответно да вземе отношение по тези цифри. В Бюджетната комисия тези от вас, които разполагат с краткия бюджет, сигурно са видели, че навсякъде в планираното и в изпълнението ние имаме икономия, което само по себе си е добре, говорейки за това, че има постигнати икономии. Но възникват въпроси. И тези въпроси са свързани с планираното, а именно за това дали ние сме планирали реално цифрите по отношение на отделните пера. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос, дали ние не сме лишили Народното събрание, икономисвайки в отделни пера средства от минималните такива за дейност.
И трето, залагайки такива цифри в следващ бюджет, от гледна точка на икономиите, да не поставим себе си в такава ситуация, че да не можем да осъществим тази дейност, която предстои да реализираме.
На тези три въпроса аз за себе си давам следния отговор, а именно, че миналата година ние се опитахме в отговор на предложенията, които бяха направени от председателя на събранието, от съответните експерти, да гласуваме средства, които да осигурят минимално необходимата дейност. И ги гласувахме, въпреки поетите тогава пасиви от медиите. Всички ние поехме тези пасиви за това, че в една или друга степен средствата ще ни трябват за неща, които не са нужни. Не бих искал отново да отварям скоба тук, за да давам повод на медиите да говорят.
Второ, струва ми се, че ние по отношение на средствата за техника не сме реализирали онова, което е нужно да направим. Всеки един от нас се сблъсква с невъзможността да си извърши качествени услуги, тъй като, за съжаление, една голяма част от техниката ни е подарена от американския конгрес. Но тя е подарена след втора употреба. Следователно, господин председател и уважаеми колеги, ние в това отношение трябва да вземем необходимите мерки, за да не се поставят в неудобно положение не само отделния народен представител, осъществявайки своята дейност, а и Народното събрание като такова.
И трето, струва ми се, че по отношение на онези неща, които ние направихме, Народното събрание пропусна някои възможности от гледна точка именно на този стремеж - да се икономисат допълнително средства. Затова казвам тези бележки, тъй като е редно днес, приемайки отчета, ние да видим фактите такива, каквито са. И мисля, че при следващото формулиране на бюджета те ще бъдат взети предвид, господин председател, и действително ние ще залагаме и реалистични цифри, и по отношение на това, което е необходимо да правим, ще го правим, защото наистина Народното събрание се нуждае от него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли други изказвания? Няма други желаещи да вземат отношение.
Поставям на гласуване проект за решение за изпълнение на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1997 г. и по отчета за извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1997 г.
Гласували 173 народни представители: за 127, против 4, въздържали се 42.
Решението е прието.
По трета точка от седмичната програма - ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА АКТ ОТ МЕЖДУНАРОДНИ КОНВЕНЦИИ, ПРОТОКОЛИ И ПРЕПОРЪКИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА.
Има думата господин Агов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председател, уважаеми госпожи и господа!
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение N 802-03-8 за вземане на
акт от международни конвенции, протоколи и препоръки
на Международната организация на труда, внесен от
Министерски съвет на 4 май 1998 г.

На свое заседание от 14 май 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за решение за вземане на акт от международни конвенции, протоколи и препоръки на Международната организация на труда и прие следното становище.
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 5, буква "в" и ал. 6, буква "в" от Устава на Международната организация на труда да приеме за сведение и да вземе акт от следните международни конвенции, протоколи и препоръки:
1. Конвенция 173 от 1992 г., относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя и Препоръка 180 от 1992 г., относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, приети на 79-та сесия на Международната конференция на труда.


2. Конвенция 174 от 1993 г. относно предотвратяването на крупни промишлени аварии и Препоръка 181 от 1993 г. относно предотвратяването на крупни промишлени аварии, приети на 80-ата сесия на Международната конференция на труда.
3. Конвенция 175 от 1994 г. относно работата при непълно работно време и препоръка 182 от 1994 г. относно работата при непълно работно време, приети на 81-ата сесия на Международната конференция на труда.
4. Конвенция 176 от 1995 г. относно безопасните и здравословните условия на труд в мините и Препоръка 183 от 1995 г. относно безопасните и здравословните условия на труд в мините, приети на 82-ата сесия на Международната конференция на труда.
5. Протокол от 1995 г. към Конвенция 81 от 1947 г. относно инспекцията по труда, приет на 82-ата сесия на Международната конференция на труда.
6. Конвенция 177 от 1996 г. относно надомния труд и Препоръка 184 от 1996 г. относно надомния труд, приети на 83-ата сесия на Международната конференция на труда.
7. Конвенция 178 (морска) от 1996 г. относно инспекцията на условията на труд и живот на моряците, приета на 84-ата (морска) сесия на Международната конференция на труда.
8. Конвенция 179 (морска) от 1996 г. относно набирането и предоставянето на работа на моряците, приета на 84-ата (морска) сесия на Международната конференция на труда.
9. Конвенция 180 (морска) от 1996 г. относно работното време на моряците и корабните екипажи, приета на 84-ата (морска) сесия на Международната конференция на труда.
10. Протокол от 1996 г. към Конвенцията относно търговското корабоплаване (минимални норми) от 1976 г., приет на 84-ата (морска) сесия на Международната конференция на труда.
11. Конвенция 181 от 1997 г. относно частните бюра (агенции) по труда и Препоръка 188 от 1997 г. относно частните бюра (агенции) по труда, приети на 85-ата сесия на Международната конференция на труда.
София, 14 май 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Госпожо Светлана Дянкова, моля да докладвате становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще представя становището на Комисията по труда и социалната политика относно проект за решение за вземане на акт от международни конвенции, протоколи и препоръки на Международната организация на труда, N 802-03-8 от 4 май 1998 г., внесен от Министерския съвет:
На редовно заседание, проведено на 13 май 1998 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа проекта за решение и мотивите към него за вземане на акт от международни конвенции, протоколи и препоръки N 802-03-8 от 4 май 1998 г., внесен от Министерския съвет.
Република България членува в Международната организация на труда от 1920 г. Във връзка с това вземането на акт от конвенции, препоръки и други документи на Международната организация на труда е неразделна част от създаването на съвременно трудово и социално законодателство в България, което е свързано с динамично променящите се социални условия.
Беше обсъден и приет приложеният доклад на министъра на труда и социалната политика за внасянето в Министерския съвет на пакета от приложените конвенции, протоколи и препоръки. Съгласно чл. 19, ал. 5 и 6 от Устава на Международната организация на труда, конвенциите и препоръките, приети на нейните конференции, трябва да бъдат представени пред съответния законодателен орган на страните-членки.
От членове на комисията бяха изразени мнения за ратификация на конвенции на Международната организация на труда, които вече са приложени в приети от Народното събрание закони.
След проведеното гласуване с 14 "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
"Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да приеме решение за вземане на акт от следните международни конвенции, протоколи и препоръки:
1. Конвенция 173 от 1992 г. относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя и Препоръка 180 от 1992 г. относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, приети на 79-ата сесия на Международната конференция на труда.
2. Конвенция 174 от 1993 г. относно предотвратяването на крупни промишлени аварии и Препоръка 181 от 1993 г. относно предотвратяването на крупни промишлени аварии, приети на 80-ата сесия на Международната конференция на труда.
3. Конвенция 175 от 1994 г. относно работата при непълно работно време и препоръка 182 от 1994 г. относно работата при непълно работно време, приети на 81-ата сесия на Международната конференция на труда.
4. Конвенция 176 от 1995 г. относно безопасните и здравословните условия на труд в мините и Препоръка 183 от 1995 г. относно безопасните и здравословните условия на труд в мините, приети на 82-ата сесия на Международната конференция на труда.
5. Протокол от 1995 г. към Конвенция 81 от 1947 г. относно инспекцията по труда, приет на 82-ата сесия на Международната конференция на труда.
6. Конвенция 177 от 1996 г. относно надомния труд и Препоръка 184 от 1996 г. относно надомния труд, приети на 83-ата сесия на Международната конференция на труда.
7. Конвенция 178 (морска) от 1996 г. относно инспекцията на условията на труд и живот на моряците, приета на 84-ата (морска) сесия на Международната конференция на труда.
8. Конвенция 179 (морска) от 1996 г. относно набирането и предоставянето на работа на моряците, приета на 84-ата (морска) сесия на Международната конференция на труда.
9. Конвенция 180 (морска) от 1996 г. относно работното време на моряците и корабните екипажи, приета на 84-ата (морска) сесия на Международната конференция на труда.
10. Протокол от 1996 г. към Конвенцията относно търговското корабоплаване (минимални норми) от 1976 г., приет на 84-ата (морска) сесия на Международната конференция на труда.
11. Конвенция 181 от 1997 г. относно частните бюра (агенции) по труда и Препоръка 188 от 1997 г. относно частните бюра (агенции) по труда, приети на 85-ата сесия на Международната конференция на труда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Светлана Дянкова.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Твърдо съм убеден, че Народното събрание не може да приеме този проект за решение. Такъв акт - решение за одобряване под някаква си форма на международни договори, няма в Конституцията. Международните договори не се приемат от Народното събрание с решение. Това, първо.

Второ, по силата на нашата Конституция има два вида международни договори, по които България е страна. Единият вид договори, които са изброени в чл. 85, ал. 1, от точка 1 до точка 7 от Конституцията, изискват ратификация от Народното събрание.
Ратификацията от законодателния орган става винаги със закон. Така сме го правили и досега. Щом един международен договор е ратифициран от Народното събрание със закон, той става част от вътрешното право на България и по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията даже има предимство пред вътрешното ни законодателство. Другите международни договори, които са извън обсега на чл. 85, ал. 1, не подлежат на ратификация, те не стават част от вътрешното ни право, имат друга юридическа сила и за тях не е необходим акт на Народното събрание.
Следователно Народното събрание по международните договори има една единствена възможност - със закон или да ратифицира международния договор, или със закон да отхвърли тази ратификация, било защото този международен договор противоречи на Конституцията, било защото той не е целесъобразен с оглед на нашите конкретни условия, но никога и никога с решение.
Следователно самият акт решение, с което се взема акт от тези международни конвенции, изброени в точка 1 до точка 11, е юридически невъзможно.
Но има и още нещо, уважаеми колеги. В чл. 85, ал. 1, точки 6 и 7 е казано кои международни договори подлежат на ратификация и то със закон.
"6. Подлежат на ратификации със закон, когато международните договори се отнасят до - обърнете внимание - основни права на човека." А правото на труд безспорно е основно право. То е регламентирано както в нашата Конституция, така и в редица европейски конституции.
Следователно част от конвенциите, тоест международните договори, които ни се предлагат, да вземем акт от тях с някакво си квази решение, се отнасят до основни права на човека, основни права на гражданина. Примерно Конвенцията относно безопасните и здравословни условия на труд. Това може да стане само със закон, който да ратифицира този международен договор, респективно тази конвенция.
Точка 7 от чл. 85, ал. 1: "Изрично се изисква със закон ратификация на международни договори, които предвиждат и задължават законодателни промени и законодателно уреждане на въпросите". Редица от тези конвенции задължават нашата страна да вземе акт от тях и да приведе вътрешното си законодателство с условията, с принципите на тези конвенции.
Следователно тези именно конвенции, да не ги изброявам, част от които са изброени, примерно последната, нека да взема точка 11, е необходимо да стане със закон нейната ратификация.
Следователно Народното събрание не може да приеме това решение. Затова, господин председателю, моля да снемете от дневния ред тази точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Други изказвания?
Има думата господин Руси Статков.
Междувременно, докато говори господин Статков, моля депутатите да се запознаят с Меморандума за задължителното представяне на конвенции и препоръки пред компетентните органи, за да разберат защо се занимаваме с този въпрос в момента.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително в този свитък има в рамките на мотивите и такова приложение, за което Вие току-що споменахте. Но и господин Корнезов изложи своите аргументи на основата на българската Конституция. В този смисъл в комисията ние, членовете на комисията от страна на Демократичната левица, изразихме и своите възражения. И тъй като по първото вече беше договорено, аз ще взема отношение по второто, а именно: че има в тези конвенции няколко, които вече не могат да бъдат взети предвид при съставянето на законите, тъй като ние направихме законите. И нещо повече, ние се позовахме при тези закони, че сме изпълнили докрай изискванията на международните организации и документите, които са приети.
Следователно възниква въпросът: от какво се страхуваме да ратифицираме официално тези конвенции? Например конвенцията, която е свързана със заетостта. Ние имаме такъв закон, приет с вас. Отделно от това случаите по отношение на безопасните условия на труд. Ние също приехме такъв закон. А да не говорим за първата конвенция - от 1992 г. - за защита вземанията на работниците в случай на несъстоятелност.
Ами вижте, ние сме ратифицирали 1946 г. подобна конвенция. Тази конвенция от 1992 г. е изключително нужно да бъде ратифицирана и то час по-скоро. Това, между другото, е позиция на синдикатите във връзка с обявяването на фалити на предприятия. Ето например случая с "Плама", в който трябва да бъдат защитени работниците като привилегировани кредитори. Ако вие не желаете ние да защитим българските работници, тогава да протакаме с ратификацията на тази конвенция. Или пък, ако вие считате, че ние сме излъгали, че сме приели онези закони, за които споменах, и сме излъгали в това, че те съответстват на международните документи, тогава какво правим?
Ето затова, господин председател, се налага и трябваше да бъде тук вносителят, да даде отговори на въпросите, защото в комисията такива отговори не бяха дадени по същество. Така се затруднява работата на Народното събрание и ние не можем да взимаме тези решения, които са най-добри и които произтичат от Конституцията в рамките на компетентността на Народното събрание.
Затова аз считам, че ние трябва процедурно да отложим този въпрос и според мен - това, което господин Корнезов посочи - да се внасят една след друга, а може и наведнъж, конвенциите, които трябва да бъдат ратифицирани. И това да се извърши от Народното събрание съобразно неговите правомощия от Конституцията
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Други изказвания има ли?
Преди да дам думата на господин Пирински, обаче, за да си спестим може би малко излишен дебат, тъй като очевидно народните представители не са виновни за това, че не разполагат с тази информация: "В брой N 41 от 1992 г. на "Държавен вестник" е публикувано решение на Народното събрание, с което са приети за сведение и се взема акт от ..." И следва изреждане на конвенции и препоръки, приети на сесиите на Международната конференция по труда. Приети са до 170, 171, 172, сега продължаваме 173 и т.н. Така че по същия начин - по този, по който се предлага сега - се взема акт от тези международни документи през 1992 г., приети на сесии на Международната конференция по труда.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Една направена грешка в 1992 г....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Една направена грешка... Не искам да припомням кой беше член на Конституционния съд по това време. Очевидно тогава сте го приели за конституционно.
Господин Пирински, имате думата.
Просто трябваше да знаят народните представители, че по този начин е процедирано досега.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю! Безспорно тематиката на тези конвенции е от първостепенна важност, както се заявява и в становището на Комисията по социална политика. Едва ли можем да приемем, че с едно такова решение, взимайки акт, ние отдаваме дължимото внимание в Народното събрание на онези въпроси, които тези конвенции третират. А то е правото на работниците да получават възнаграждение при фалирали предприятия и другите въпроси, включени в тези конвенции. Тези въпроси са изключително актуални за обществото ни днес и се сблъскваме като народни представители и като общество всеки ден с такива казуси.
В тази връзка, господин председателю, струва ми се, че Вие преди всичко трябва да приложите чл. 66, ал. 3, която третира процедурата за разглеждане именно на законопроекти в Народното събрание. Ясно е казано, че законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя в рамките на 10 минути и доклади на други комисии, на които той е бил разпределен.
Съгласете се, че е абсолютно непонятно, когато се дискутира тази тематика, от залата да отсъства, да речем, министърът на труда и социалната политика, да не сме изслушали каквито и да е съображения от представител на Министерския съвет. Струва ми се, че нормалното е да го направи министър-председателят като вносител, като подписал мотивите.
Затова настоятелно Ви предлагам да не подлагате на гласуване това решение сега, да се внесе този проект в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, защото също така непонятно е защо той не е бил разпределен и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, след като имаме един сериозен и правен аспект, и то конституционен, на приложението на тези конвенции. И нека с цялата отговорност, която тази проблематика изисква, да изясним и адекватната форма на акта, който Народното събрание трябва да приеме. Аз също споделям виждането на господин Корнезов, че тук ние трябва да приемаме закони за ратификация и то на съответните конвенции и да проследим вътрешното право до каква степен съответства или не, до каква степен има колизия или разминаване и как да ги преодолеем, и при всички случаи ние да имаме ангажираното участие на Министерския съвет като вносител на това решение в обсъжданията на парламента.
Повтарям процедурното си предложение и Ви моля да го поставите на гласуване - да не се поставя на гласуване в пленарна зала този проект на решение сега, да бъде изпратен той в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията за евентуално разглеждане с участието на министъра на труда и социалната политика и когато комисията прецени, че има такава готовност, да бъде внесен в пленарна зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Пирински, съгласно чл. 41 от нашия правилник, може да стане или прекратяване на разискванията или отлагане на разискванията, или отлагане на гласуването. Коя от тези три възможности предлагате, защото така, както го предлагате, не мога да го поставя на гласуване? Предполагам, че настоявате за отлагане на гласуването.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, встрани от микрофоните): Предлагам прекратяване на разискванията и отлагане на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Но прекратяване на разискванията означава преминаване към гласуване. Значи, отлагане на гласуването? (Шум и реплики в залата.)
Отлагане на разискванията също е възможност. Ако искате и така да го формулирам? Такова предложение вече беше направено от господин Пирински.
Противно становище по предложението на господин Пирински за отлагане на разискванията има ли?
Господин Христо Иванов, имате думата за противно становище.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно е, че тук става дума за това Народното събрание днес да изправи някои грешки, допуснати в правния мир, които говорят, разбира се, и за недотам прецизно отношение към нормативите на Международната организация на труда, като се започне от 1974 г. и се стигне до 1998 г. Забележете, че става дума за конвенции, които датират може би 20 години и повече назад от днешната дата.
Още по време на заседанията в комисията се постави този въпрос - дали да се вземе решение за вземане на сведения и акт от въпросните международни документи или да се премине към ратификация. Никой не изрази съмнение в комисията - това показаха и консултациите с Министерството на труда и социалната политика, че ратифициране на тези документи и застъпването на отделните норми в българските закони е неизбежно и неотложно и то ще стане в течение на времето и аз съм убедeн, в рамките може би и на следващата парламентарна година. Но ратифицирането на всички тези документи ангро в момента е невъзможно, защото това би означавало едно неискрено и неадекватно отношение към поставените проблеми, тъй като днес те нормативно, макар и в голяма част да са застъпени в нашите закони, като цяло не са заложени в тях.
Защо е важно днес да гласуваме това решение за вземане на сведения от въпросните документи? Важно е, защото цялостното наше по-нататъшно законодателство и работа ще бъдат съобразени с тези международни документи, т.е. ние поставяме законотворчеството си в социалната сфера, защитата на труда, социалната политика в тези рамки, определени от Международната организация на труда. Затова аз не виждам никакви пречки, напротив, ние ще направим един допълнителен пропуск, едно допълнително отлагане на поставените проблеми, ако днес прекратим дискусията и не гласуваме въпросното решение. То по никакъв начин не пречи, напротив, то ще трасира пътя към една бъдеща ратификация на въпросните документи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов. (Шум и реплики в залата, искания за вземане на думата.)
Не мога да ви дам думата! Има процедурно предложение, има контрапредложение, трябва да гласуваме. След това можете пак, ако искате, да вземете думата.
Поставям на гласуване предложението... (Шум и реплики на недоволство.)
Не можем, преди да гласуваме Вашето предложение... Има процедура за гласуване, господин Корнезов. Аз съм длъжен да поставя на гласуване предложението на господин Пирински, след това всеки, който иска думата, в това число и министърът, пак може да говори.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Георги Пирински за отлагане на разискванията.
Гласували 164 народни представители: за 72, против 90, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Има ли желаещи за нови процедури или господин министърът, ако иска думата, да заповяда.
Господин Школагерски иска думата. Заповядайте.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позоваването на един прецедент от 1992 г. не е задължително за Народното събрание през 1998 г. Не е задължително да се позоваваме и да повтаряме този прецедент, който по дълбоко убеждение е бил грешка и тогава, и сега ще бъде грешка.
Какво се случи между 1992 г. и 1998 г.? Случи се това, че ние сме асоцииран член в Европейския съюз. За нас е задължително да съобразим законодателството си с всички международни документи, които са излезли и които са протектирани от Европейския съюз. Това е и решението, което вие искате да гласувате. Тогава поставяме въпроса защо е необходимо това решение, след като ние сме длъжни да съобразим законодателството си? Защо не вървим крачка напред с онова, което е действителното, че съобразяваме законодателството? Тогава, когато ние нямаме вътрешно законодателство, както беше досега и то в много от случаите, ние ратифицирахме конвенциите и те се превръщаха във вътрешно законодателство. Следователно, ние приемаме европейското право. Ние приемаме правото на Европейския съюз веднага да започне да действа у нас, а не да обещаваме, че някога ние ще си вземем поука от него. В края на краищата в това отношение не съзирате ли нещо друго? Ще вземете поука от кое? Дали от един текст, дали от цялата конвенция, дали част от конвенциите или цялата конвенция? Не е ли това заобикаляне на европейското право? Не правим ли ние по този начин лоша услуга на нашата държава, за оценката, която ще получи тя от Европейския съюз?
Затова беше разумно предложението и аз мисля, че юридическата комисия, която е към парламента, както я наричаме ние, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, щеше да излезе задължително със становище, че ние не можем да си играем с решение, че ще се поучим.
След това много интересно е да чуем становището на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Нека да видим какво ще третира господин Гоцев. Така ли се присъединяваме ние към европейското право като си обещаваме уж, че ще си вземем поука или да не подложим на ратификация с вносител уважаемия господин министър, който много добре познава тези конвенции и знае колко сме се мъчили да се съобразяваме с тези конвенции и колко, и какъв вакуум в нашето право те ще попълнят, ако ги ратифицираме.
Затова аз ви моля - нека да не направим отново грешката, която направихме навремето през 1992 г. Както виждате, с грешката от 1992 г. имаме обръщението на представителя на Европейската общност с призива, след като бяхме приети активно да съобразим нашето законодателство. С това, което сме правили през 1992 г., през 1998 г. не можем да минем и ние ще олекнем в очите на Европейския съюз с това, че не изпълняваме собствената си Конституция, която ни задължава да превърнем във вътрешно действащо право международните конвенции. Останалите протоколи, ако са към конвенциите, да, вървят също заедно с тях, но има и актове, както каза колегата Корнезов, които не подлежат да се занимаваме с тях в парламента.
Затова Ви моля, господин министър, нека да вървим в един хор - хорът е да уеднаквим нашето законодателство и да превърнем българското законодателство в част от европейското. С решения, които ние вземаме, уж че ще се съобразяваме, ние не превръщаме това право в наше право, а само с ратификация.
Затова Ви моля повторно да поставите въпроса за отлагане на разискванията и за пращането им задължително за разглеждане на конкретния случай в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията с участието на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, който е министър за нашата интеграция в Европа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
Министър Нейков има думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да ви кажа, че се чувствам горд с този парламент, който съм избирал, затова че отделяте такова внимание на проблемите на хармонизацията на нашето законодателство с нормите на Международната организация на труда. Наистина това е нещо съвършено ново за последните 6-7, ако не и повече парламенти на България. Аз мисля, че тази обща загриженост в залата има отговор и ще се опитам да обясня защо нещата не се променят, не се влошават, няма демагогия или някакъв опит за заобикаляне на международни ангажименти.
В случая, първо, става дума за норми на Международната организация на труда. Международната организация на труда за разлика от европейските стандарти, от европейските директиви, които се приемат от европейските структури, има много прецизен устав, който е задължителен за всяка страна, член на Международната организация на труда. В този устав са предвидени три последователни стъпки, които всяка държава трябва да направи, за да приеме, за да включи в своето законодателство една норма на Международната организация на труда. Първата стъпка е на съответната годишна коференция да гласува за дадена конвенция. Втората стъпка - това е норма в Устава на МОТ - е държавата да вземе акт от тази норма, от този протокол, от тази конвенция, от тази препоръка. Вземането на акта не е заобикаляне, не е отказ от ратификация. Между другото, уставът предвижда вземането на акт да стане в много кратък период от време след гласуването на конвенцията, т.е. веднага, на практика до следващата година, следваща гласуването, държавата трябва да вземе акт. Това означава, че след като парламентът е взел решение за вземане на акт от тази норма на Международната организация на труда, оттук нататък изпълнителната власт е длъжна да започне работа за съобразяване на своето законодателство с тази норма, да започне процеса, който процес завършва със закона, който парламентът приема за ратификация.
Няма срок, в който една държава ще ратифицира една конвенция. Може да е след 10 години. Но има срок по устава, в който трябва да се вземе акт, държавата да изрази отношение чрез парламента си по отношение на тази норма.
Затова и ние се опитваме да наваксаме онова, което няколко парламента не направиха, и сега да вземем акт за всички норми на Международната организация на труда от 1992 г. насам. Смятам, че по този начин, макар и със закъснение, България става коректна спрямо Устава на МОТ, по никакъв начин не нарушаваме нито нашата Конституция, нито практиката на Народното събрание. Вземането на акт е легитимно действие. Произнасянето с решение също е правилно. Самата Конституция дава възможност на Народното събрание да се произнася с решение. Едновременно с това изпълнителната власт получава достатъчно ясен сигнал от парламента да започне работа за хармонизиране на нашето законодателство с нормите на Международната организация на труда.
Вие вече взехте своето решение чрез закон за ратификация на две конвенции тази година. Ратифицирахте със закон изменение на Устава на Международната организация на труда. Аз съм убеден, че до края на годината вие ще се произнесете поне по още един или два акта на Международната организация на труда. Но тази първа стъпка, тя е следствие на нашия ангажимент от Устава на Международната организация на труда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Други изказвания?
Думата има госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем естествено е, когато говорим по въпросите, свързани с правото на труд, с условията, при които се упражнява това право на труд, да се проявява особен интерес от колегите. Искам да кажа, че по време на разглеждането на това предложение на Министерския съвет за вземане на акт от тези международни конвенции, протоколи и препоръки на Международната организация на труда имаше доста оживена дискусия. И това също намирам за много естествено.
Иска ми се да кажа, че ние сме пропуснали много време в нашите народни събрания, които са работили най-вече след 1944 г. И това, което прави впечатление на всички и което е безспорно, е, че много от документите, които са приети от международните организации, не са били ратифицирани. И сега ние просто трябва да направим това, което сме пропуснали, а и това, което искаме. Защото ние всички искаме да влезем в Европейския съюз. И аз мисля, че това е искреното желание на всички нас. Вярвам, че това е искреното желание на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, а ми се иска да вярвам, че това е и желанието на Парламентарната група на Демократичната левица.
Не знам дали ви направи впечатление, но днес ние получихме един материал, който се казва "Закон за ратифициране на Конвенция N 105" относно премахването на принудителния труд, приет от Международната организация на труда, което е направено на 40-та сесия през юни 1957 г. Аз мисля, че всички трябва да се замислим много върху тези неща, защото сега не трябва опозицията да ни кара да тичаме. Ние, уважаеми господа от опозицията, искаме да правим това, което е възможно, и се стремим да го правим по-бързо. Вие искате от нас сега да приемем документи, с които да се задължим да променим вътрешното си законодателство в сроковете, които вие искате. А ние искаме да направим така, че това, което казваме, да се превръща в действителност. И мисля, че това е основната разлика. Сега не трябва да се отнасяме тук по абсолютно некоректен начин.
Господин Корнезов, аз искам Вие, ако можете, да ми отговорите защо не сте ратифицирали тази конвенция на Международната организация на труда за принудителния труд? Отговорете ми на този въпрос.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Защото падна от закона.
РОСИЦА ТОТКОВА: Вие ми отговорете на този въпрос, защото това е прието през 1957 г. Може би тогава много неща нямаше да ги има в нашата страна. Така че просто ви моля, колеги от Демократичната левица, нека се държим коректно. Нашето желание на всички е да приемем тези закони, да ги ратифицираме със закон и по този начин те да станат част от вътрешното ни законодателство, но без да заблуждаваме международните институции, че ние правим нещо. Ние искаме наистина, след като ратифицираме, това да се превърне в реалност в нашия правен мир.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Реплика от господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Госпожа Тоткова говори за коректността и за това, че опозицията пришпорва мнозинството. Аз мисля, че именно коректността изисква да се вслушате в тези аргументи, които бяха изложени дотук - че има определен порядък съгласно Конституцията на Република България за действия по отношение на такива документи. Второ, че ние се ангажираме при изготвяне на законите, след като сме подписали Споразумение за асоцииране към Европейската общност, да залагаме определени норми. И аз припомних в своето изказване, че вече приехме три закона, по част от които Вие, госпожо Тоткова, бяхте много активна, с аргумента, че те са съобразени с всички международни документи. И сега казвате, че пришпорваме. Ами нали трябваше именно тези документи Вие да внесете съобразно това изискване, господин Нейков, преди да приемем тези закони, да ги ратифицираме или да бъдат припокрити. Кого заблуждаваме? И най-коректният тон не изисква ли наистина ние част по-скоро да ратифицираме тези конвенции? Тук не става дума въобще за пришпорване.
Отделно от това има конвенции, които Вие продължавате да държите настрана, по които изтичат срокове. Например Европейската социална харта - колко време вече е минало? И други. Затова дайте да внесем порядък и приемете тези предложения, които правим, като желание за такъв порядък, а не да търсите проблема там, където го няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За втора реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема колежке! Хубаво е това, което казвате, но не трябва да се подхожда избирателно, когато се законотворчества в тази област и се ратифицират конвенции. Преди три седмици аз имах възможността да задам актуален въпрос на господин министъра и ставаше въпрос за ратификация на още една конвенция, която касае начина на сключване на трудови договори. Тя също така е отлежала във времето и е много актуална в момента. Той не ми отговори кога ще се ратифицира и дали има интерес и действия в тази посока. Призна си, че има такъв проблем в страната, огромен проблем със срочните трудови договори и с цялата тази система на законодателство. Този въпрос е решен от Международната организация на труда, има решение по този въпрос, към което кой знае защо България също не се присъединява. Би трябвало като се върви в тази област, да се говори обективно, точно и неизбирателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Бойков.
За трета реплика има думата господин Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Вземам реплика по изказването на уважаваната госпожа Тоткова. Аз мисля, че ние се занимаваме със сериозни неща и ако от тази трибуна ще говорим какво е било по времето на един режим, който всички ние осъждаме, и с този режим Вие ще вадите аргументи да осъждате нашата парламентарна група - госпожа Таткова, това е най-малкото несериозно и не е за 1998 г.
Второ. Не става дума за нищо лошо, става дума за това, че ние искаме да изправим правната практика на парламента. Това е неговото основно задължение. И аз много се радвам на изказването на господин министъра, защото той и всичките ни общи приятели юристи ни слушат в момента. Да се говори за конвенции, които са приети преди толкова време, че ние сега в този кратък срок, който се дава, една година и сега да говорим, че ние си вземаме поука за неща, които отдавна са минали, а не ги ратифицираме... Аз се радвам да чуя това нещо от устата на господин министъра в качеството му на мой колега юрист. Това го слуша цялата юридическа аудитория в България и затова аз смятам, че предложението, което ние направихме, не цели ни най-малко нито заобикаляне, нито замъгляване, а изправяне и поставянето на една истина. Уставът на МОТ не може да дерогира българската Конституция, която ни задължава да приемем това право като наше право по начина, който е определен в Конституцията. За това става дума, уважаеми колеги, не става дума за нищо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
Има думата за дуплика госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми колеги, благодаря ви за вниманието, което ми отделихте.
Вие, господин Статков, и Вие, господин Школагерски, сте били народни представители и в предишното Народно събрание.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): И в по-предишното.
РОСИЦА ТОТКОВА: Да, още по-зле! Значи от всички тези документи във времето на това Народно събрание са 90 %. Аз просто си задавам въпроса Вие къде бяхте тогава, за да може като компетентен юрист просто да кажете на Вашето парламентарно мнозинство тогава да направи това? Но вие дори и да го направите, типично във вашия стил "правим, но не довеждаме докрай", естествено, че сега щяхме да бъдем изправени пред същия проблем. В това съм абсолютно убедена.
Искам да кажа на господин Руси Статков, че когато ние правихме Закона за безопасни и здравословни условия на труд, когато правихме Закона за социалното подпомагане, ние изцяло се съобразявахме с всички международни документи. Но в този списък, господин Статков, няма такива документи, които да са изпълнени с тези два закона. И просто това трябва да си го кажем така, както е. И аз мисля, че това е общо убеждение поне в комисията. Защото обикновено се получава, че в комисията се говори едно, тук се говори друго. И можем да направим съпоставка. Поне в комисията убеждението на всички колеги е, че всеки следващ документ, който излиза от нашата комисия, ще бъде съобразен именно с всички тези международни документи. И в това няма никакъв спор. И аз мисля, че още при следващия закон, който ще бъде внесен тук от Комисията по социална политика, вие ще се убедите в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Таткова
Има ли други изказвания?
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 41, ал. 2, т. 5 да отложим гласуването на предлаганото проекторешение. Кои са мотивите? Всъщност всички изказали се дотук, включително и уважаваната госпожа Таткова, желаем тези международни договори да бъдат част от нашето право, да станат част и от нашата действителност. Парламентарната група на Демократичната левица също желае това. Проблемът е в това, госпожо Тоткова, че с това решение, което ние евентуално ще приемем, това ще бъде удар във въздуха. Те не могат да станат част от нашето право.
Обръщам се и към уважаемия министър Нейков, и към госпожа Дянкова: нека да постигнем целта си. За да постигнем тази цел, проектът за решение, трябва да мине през Правната комисия, нека да дойде и министър Гоцев, заповядайте Вие, за да обсъдим въпроса, който е типично юридически - как да постигнем целта си тези 11 международни договора действително да проявят своето правно действие у нас. В противен случай, разберете, няма да постигнем нищо. Това, че в 1992 г. сме направили една грешка, защо трябва да я повтаряме и тази година?
Моля Ви, господин председателю, моля Ви, господин министър Нейков, и като колега, сами разбирате, че има правен проблем. Конституцията е основен закон, той стои на върха на пирамидата на нормативните актове. Позоваването на чл. 19, ал. 5 от Международната организация на труда все още нищо не значи. Но хайде да не превръщаме трибуната на парламента в лекционна трибуна.
Моля Ви, господин председателю, подложете на гласуване моето предложение за отлагане на гласуването. Нека да мине през Правната комисия и максимално бързо да го внесем в парламента. И аз ще гласувам за него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Противно становище на това процедурно предложение има ли?
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Любен Корнезов за отлагане на гласуването по т. 3.
Гласували 153 народни представители: за 70, против 81, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване проекта за решение за вземане на акт от международни конвенции, протоколи и препоръки на Международната организация на труда.
Гласували 113 народни представители: за 103, против 7, въздържали се 3.
Решението е прието.

Точка четвърта от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ОСНОВИТЕ НА ПРИЯТЕЛСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЛИТОВСКАТА РЕПУБЛИКА.
Господин Агов, сега е моментът да прочетете становището, което преди малко искахте да ни прочетете.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председателю, уважаеми колеги! Не само че исках да го прочета, но аз почти го прочетох цялото, сега ще го повторя, за което още веднъж се извинявам на всички колеги.
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон N 802-02-24 за ратифициране на
Договора за основите на приятелските отношения и сътрудничеството между Република България и Литовската Република, внесен от Министерски съвет на 22 май 1998 г.

На 5 юни 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Договора за основите на приятелските отношения и сътрудничеството между Република България и Литовската република и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за основните на приятелските отношения и сътрудничеството между Република България и Литовската република, подписан в София на 10 април 1996 г.
5 юни 1998 г."

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля да гласувате на първо четене законопроектът, предложен от Министерския съвет.
Гласували 109 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата, тъй като се гласува. Ако народните представители не влязат в залата, ще помоля да се направи проверка на кворума, тъй като гласуваме с по-малко от 120 гласа.
За процедура думата има господин Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю! Вотът при първото четене на този законопроект показа, че можем да преминем и към второ четене. Затова предлагам, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да гласуваме на второ четене законопроекта за ратификацията на Договора за основите на приятелските отношения и сътрудничеството между България и Литва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли против това процедурно предложение? Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение, направено от господин Агов.
Гласували 139 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Агов, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю! Ще прочета единственият член на законопроект, който гледаме на второ четене.
"Закон за ратифициране на Договора за основите на приятелските отношения и сътрудничеството между Република България и Литовската република.
Член единствен. Ратифицира Договора за основите на приятелските отношения и сътрудничеството между Република България и Литовската република, подписан в София на 10 април 1996 г."
Предлагам да гласуваме на второ четене този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
Гласували 136 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 3.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка пета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Отново има думата господин Агов да докладва становището на комисията. Няма да откажете за Съединените щати.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председателю! Предвид някои твърдения за моите връзки аз с удоволствие ще прочета това становище.

"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон N 802-02-21 за ратифициране на
Меморандума за разбирателство между правителството на Съединените американски щати и правителството на Република България, внесен от Министерския съвет на
30 април 1998 г.

На свое заседание от 14 май 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Съединените американски щати и правителството на Република България и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между правителството на Съединените американски щати и правителството на Република България, подписан на 6 февруари 1998 г. в София.
14 май 1998 г."

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки?
За процедура думата има господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря ви, господин председател! Уважаеми колеги! Все пак предлагам при обсъждането на тези въпроси, които касаят в една доста сериозна перспектива развитието на капиталовия пазар в България, да поканим тук в залата или представител на Централния депозитар, или на Комисията по ценни книжа, или министър Божков, за да можем съвсем наясно и в детайли да сме запознати с едно решение в тази насока. Тук не става въпрос само за някакви външнополитически отношения. Аз съм малко учуден, че по този въпрос Комисията по външна и интеграционна политика...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Миков, прощавайте. Аз дадох думата на господин Агов, тъй като го видях в залата. Но освен това има и доклад на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, която е водеща комисия.
МИХАИЛ МИКОВ: Всичко това е чудесно, но въпросът е да дойде някой, който пряко се занимава с организацията на капиталовия пазар в България. Затова предлагам да отложим разискването, колкото е възможно. А ако не може господин Божков, да дойде шефът на Комисията по ценни книжа. Ако и той е толкова ангажиран, да дойде някой от Централния депозитар, да ни обясни за какво става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да бъде съобщено на господин Божков, че има желание в Народното събрание да бъде изпратен експерт по тези въпроси. Засега ще дам думата да бъде прочетен и докладът на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, след което ще гласуваме направеното процедурно предложение, тъй като може междувременно да се появи някой представител.
От името на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол кой ще прочете становището? Моля квесторите да поканят председателя на комисията господин Цонев или ако има тук някой от заместниците му, за да прочете становището.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ:
"Доклад
по Законопроект за ратифициране на Меморандума за
разбирателство между правителството на Съединените
американски щати и правителството на Република
България N 802-02-21 от 30 април 1998 г.

На заседание, проведено на 4 юни 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Съединените американски щати и правителството на Република България, внесено от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от господин Апостол Апостолов и Цветана Бундаренко от Централния депозитар. Меморандумът е подписан на 6 февруари 1998 г. в София.
Меморандумът предвижда предоставяне на безвъзмездна помощ за развитието на Централния депозитар, изразяваща се в проучване на наличните компютърни и счетоводни системи, които трябва да бъдат придобити, закупуване на системи, инсталиране, изпитване и пускане в експлоатация, както и обучение на българския персонал.
Собствеността върху оборудването ще се прехвърли изцяло на правителството на Република България за нуждите на Централния депозитар. С оглед предвиденото освобождаване от мита, данъци и такси на това оборудване, внасяно за целите на меморандума, и в съответствие с изискванията на Конституцията на Република България, той подлежи на ратифициране от Народното събрание.
След проведеното обсъждане членовете на комисията единодушно подкрепиха законопроекта, въз основа на който Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между правителството на Съединените американски щати и правителството на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване процедурното предложение на народни представител Михаил Миков да бъде отложено обсъждането дотогава, докато в Народното събрание дойдат представители на министерството.
Има ли против това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отлагане обсъждането по т. 5.
Гласували 138 народни представители: за 44, против 80, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Продължаваме обсъждането на поставения законопроект.
Има ли желаещи да се изкажат по него?
Има думата за още една процедура господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Имайки предвид току-що състоялото се гласуване, моля ви все пак да разтълкувате как да се приложи чл. 66, ал. 3, защото тя изрично иска да се изслуша и становището на вносителя и то в рамките на 10 минути, когато се дискутира един акт, който предстои Народното събрание да вземе. Съвършено непонятно е как по такъв въпрос - аз пак му обръщам внимание и на онова, което каза господин Миков, свързан с развитието не на друго, а на капиталовия пазар - една дейност, която ще регулира в най-голяма степен развитието на икономиката, ние по един такъв далеч не отговорен начин подхождаме към вземането на решение.
От една страна, имаме онова гласуване, което току-що се състоя, от друга страна, имаме императивния текст на чл. 66 - как да процедираме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласно този член, цитиран от Вас, господин Пирински, имат право вносителите да се изкажат, но то не е задължително и практиката на Народното събрание е такава, че ако има желание от вносителя - се изслушва, ако няма желание - не се изслушва.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Не, не е по право. Казва се, че се разглеждат след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя и евентуално на други комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, но това не е императив, че задължително трябва да се изслуша. Изслушването може да бъде празно. Празното множество е също множество. Вносителят може да каже: нямам коментари.
Така че по този въпрос аз не мога да отложа обсъждането.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Трябва да мълчим 10 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма нужда да мълчим 10 минути, защото не е задължен да говори 10 минути, а "до 10 минути". "В рамките на 10 минути" значи до 10 минути, а не пълни 10 минути, както е ясно за всеки обикновен гражданин. Господин Пирински, когато се каже "в рамките на 10 минути" и нула минути е в рамките на 10 минути.
Има ли бележки?
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз много съжалявам, че сигурно и тази ратификация ще мине така, както и много други ратификации - без да разберем всъщност за какво става въпрос.
Какъв е проблемът, който мен лично ме смущава? От няколко години в България се говори, че ние трябва да възприемем някакъв модел на капиталов пазар. Също така се говореше, че нашата страна е в преговори - това явно е една реализация на част от тези преговори, с американците. Имаше такива преговори и с френската фондова борса, и с френското правителство за оказване на такава методична помощ и за възприемане на един модел на капиталов пазар. И тук вече стои принципният въпрос: какъв модел на капиталов пазар ние ще възприемем - дали един, предложен ни от друг континент, или един модел, който ни прави по-близки до Европа.
За съжаление аз по никакъв начин не намирам нито в доклада, нито в мотивите на вносителя аргументи за възприемането на този модел.
Под формата на Меморандум за оказване на помощ какво става всъщност?

Внася се в страната едно имущество, освобождава се от мита, данъци и такси, моля да обърнете внимание на чл. 2, ал. 4, което остава собственост на Американската агенция за международно развитие за времето на действие на меморандума. При успешното приключване на помощта пет години от момента на подписването му или в друг срок от страните собствеността се прехвърля на правителството. Но при обръщането отзад при прекратяването, където има предвидена такава хипотеза за прекратяване с причина или без причина - по споразумение на страните, в последните изречения се казва, че приетите условия, изложени в чл. 2, ал. 4, а именно, че имуществото остава собственост на Американската агенция за развитие, отнасящи се до правото на собственост и използването на имуществото, остават в сила и след прекратяването. Тоест ще се прекрати действието на меморандума. Има едно вътрешно противоречие и аз моля някой да ми го обясни: това имущество, с което ще функционира Централният депозитар, то българско ли е или ще си остане собственост на Американската агенция за чуждестранно развитие.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Остава собственост на България, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Моля да прочетете прекратяването, последните изречения. Пише така:
"Приетите условия, изложени в чл. 2.4, че той е собственост на ААЕмЕр, отнасящи се до правото на собственост и използването на имущество, предоставено в съответствие с настоящия Меморандум за разбирателство, остават в сила след прекратяването".
Тоест тук има една вътрешна връзка, в която има противоречие. Там се казва, че след изтичане на пет години се прехвърлят на Министерството на финансите, а тук пише, че при прекратяване остават собственост на агенцията и след прекратяването. Аз разбирам да е тяхна собственост, ако е в петгодишния срок до прекратяването. Тук пише, че и след прекратяването си остава тяхна собственост.
И стои другият принципен въпрос. По принцип една такава организация и целта на меморандума е в нея да участват свободни търговски агенти. Значи ли това, че Централният депозитар ще стане едно акционерно дружество? И тогава, ако то ще стане едно акционерно дружество, в което ще има свободни частни агенти, на какво основание ние освобождаваме от данъци, мита и такси? Ако Централният депозитар ще остане държавна структура, това е съвсем друго нещо. Това са много съществени въпроси, които възникват за устройството, функционирането на капиталовия пазар в България. Именно поради тази причина аз исках някой да обясни, защото едни ангажименти, поемани така и ратифицирани с лека ръка от Народното събрание, впоследствие могат да имат твърде важно значение за развитието или за някакви проблеми, или за някакво категорично обвързване, което да не доведе до създаването на капиталов пазар в България, което несъмнено е цел на всички ни - създаването на такъв пазар. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други желаещи да се изкажат по законопроекта?
Да, има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз не виждам къде е точно проблемът в ратифицирането на този Меморандум за разбирателство по няколко причини.
Първо, както отбелязахме в доклада, както беше казано и в комисията, меморандумът въобще нямаше да мине за ратификация през Народното събрание, ако не беше цитираният от колегата Миков чл. 5 - "Мита и данъци", според който ние поемаме ангажимента помощта, която ще ни бъде предоставена, да не я облагаме с мита и данъци. Това е причината, поради която влиза за ратифициране този меморандум за разбирателство.
Внимателният прочит, какъвто виждам, че колегите не са направили, поне някои от тях, дава възможност да се убедим в следното: че става въпрос за едно споразумение, съобразно което ангажиментите на българската страна, въобще, колега Миков, не са избиране на точно определен модел. В никой член не се казва, че ни задължават да изберем модел на съществуване на Централния депозитар и въобще на Фондовата борса, а става въпрос, сега ще ви прочета точно и точката, в която се казва, че няма такова изискване за избиране на модел.
Член 2, т. 5, нали така?
"5. Страните се споразумяха, че разработването на модел за българския капиталов пазар и краткосрочната, средносрочна и дългосрочна стратегия за неговото развитие представляват приоритетна дейност. ААЕмЕр би могла да предостави методическа и консултантска помощ на участниците в системата за развитието на такъв модел и стратегии."
Нямаме никакъв ангажимент да избираме предоставения от тях модел. Биха могли да ни помогнат, ако ние искаме.
А по поставения от Вас, колега Миков, въпрос за прекратяването, естествено е, че в продължение на тези пет години това, което ни се предоставя безвъзмездно, остава собственост на организацията, която ни го предоставя. Затова и ние поемаме ангажимент то да не е обложено с мита и данъци, защото при прекратяване, ако решим да го върнем обратно, трябва тези мита и данъци да бъдат съответно и те върнати.
Така че аз не виждам абсолютно никакви причини за тревога. Напротив, виждам основания за ратифициране и за задоволство от страна на цялата зала, защото става въпрос за оказване на една материална помощ и методическа, ако имаме нужда от такава. Няма никакво основание за безпокойство по отношение на финансовата страна. По отношение на освобождаване от мита, данъци и такси, казано е, че ще бъде само във връзка с оборудването и това, което ще бъде доставено за нормалното функциониране на системата. Просто наистина не ми е ясно за какво става въпрос. Благодаря ви.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Процедура.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Може ли реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика най-напред и след това процедура. Да завършим с този въпрос.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз не мога да се съглася с колегата Цонев относно аргументите му, че не става дума за модел. Става дума за модел преди всичко.
Член 2, т. 2 говори за това, че агенцията ще предостави безвъзмездна помощ, в която се включва именно оценката на нуждите, проучване на личните компютърни и счетоводни системи, препоръки за хардуера, софтуера, комуникационните системи и т. н., и т. н. Това ще го осигури безвъзмездно.
Ясно е, че препоръките, като са нейни, ще си препоръча нейния модел.
Второ, господин Цонев, по отношение на контрола. Ще осъществи контрол върху цялата система. Ще има достъп до системата, независимо дали ще реализира тези задачи или не. И това е още един аргумент, който мен лично ме смущава.
Така че внимателният прочит действително поставя много въпроси и проблеми и аз мисля, че наистина процедурно въпросът трябва да се реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други реплики? Господин Миков има думата.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Вземете съветския модел.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Съветският модел също функционира доста добре, както е известно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, не разговаряйте помежду си.
МИХАИЛ МИКОВ: Пак не чух отговор. Този Централен депозитар държавна институция ли е и правителството ще договаря? Защото в чл. 6 пише така:
"Чл. 6. Правителството на Република България потвърждава, че Централният депозитар ще бъде институция, в която контролният пакет се държи от търговските участници на пазара".
Тоест става въпрос за едно в перспектива търговско дружество. Търговско дружество, през което ще тече целият поток от акции и ценни книжа. Само държавните няма да минават там. Ами, като ще стане толкова хубаво, защо и държавните да не се котират там?

Аз много съжалявам, но пак ще потвърдя казаното от Статков, в текста се казва, че би могло да предостави методическа и консултантска помощ на участниците в системата за развитието на такъв модел и стратегия. Разбира се, че като хората си плащат парите, ще предоставят техния модел. Няма да предоставят южнокорейския или някой друг.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Или съветския.
МИХАИЛ МИКОВ: Или съветския, както каза господин Агов, който е особен фен на тази вече несъществуваща страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата за дуплика господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги, колега Статков! Не зная за кой път чета т. 2 на чл. 2 и пак не мога да видя къде те ни предоставят модел, може би ще трябва да я прочета за залата. Как я четете Вие, не мога да разбера. Трябва да ми обясните.
"2. За улесняване развитието на централния депозитар и за създаване на условия за осъществяването на клиринга, сетълмънта, депозитарните, регистрационните функции и отчетността за акционерите на такъв пазар, ААМР желае да предостави безвъзмездна помощ, която ще включва: оценка на нуждите на централния депозитар, проучване на наличните компютърни и счетоводни системи, препоръки за хардуеъра, софтуеъра и комуникационните системи, които трябва да бъдат придобити, закупуване на системата, обучение на българския персонал на централния депозитар, инсталиране, изпитания и пускане в действие."
Много ми е интересно как ще формулирате Вие този член ако искате примерно в него да няма дори никакъв намек, че нещо ще ни накарат да направим. Как ще го формулирате? - Ако българската страна няма нищо против, ще задължи американската каквото тя иска другата да й предостави, или нещо от този род. Просто се хващате за неща, които нямат никакво отношение. Най-много като слушат дебата хората да кажат: "Какво сме тръгнали да им помагаме на тези? Те просто не разбират, не са в час, не знаят за какво става дума. Ние искаме да им създадем условия да им функционира нормално капиталовия пазар, те се заяждат и търсят, както казва народът "под вола теле"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за процедура господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, от името на Парламентарната група на Демократичната левица, на основание чл. 50 от правилника моля за 30 минути почивка. И дано за тези 30 минути вносителят да дойде тук и 10 минути да помълчи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Половин час почивка, след което следва редовната почивка. Ще продължим в 12 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Намираме се на точка пета. Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Съединените американски щати и правителството на Република България.
Гласували 103 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Думата за процедурно предложение има господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Правя процедурно предложение да минем към второ четене на законопроекта за ратифициране на меморандума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Цонев законопроектът да бъде приет и на второ четене в днешното заседание.
Гласували 112 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Има думата господин Цонев да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю!
"З А К О Н

за ратифициране на Меморандума за разбирателство
между правителството на Съединените американски
щати и правителството на Република България

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Съединените американски щати и правителството на Република България, подписан на 6 февруари 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли изказвания по заглавието на закона и по член единствен? Няма.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на този закон.
Гласували 135 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 11.
Законът за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Съединените американски щати и правителството на Република България е приет.

Точка шеста от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., в сила от 1 януари 1998 г., изм., бр. 35 от 1998 г. - Решение N 6 на Конституционния съд от 19 март 1998 г.)"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на закона има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 4.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 1. В чл. 6, ал. 1, т. 2 думите "една календарна година" се заменят с "всеки 365-дневен период".
Комисията подкрепя текста на вносителя. Няма предложения за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 13.
Параграф 1 е приет.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател! Моля да ми разрешите да направя процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Във връзка с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, моля в залата да бъде поканен господин Ангел Савов от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Цонев в залата да бъде поканен господин Ангел Савов от Министерството на финансите.
Гласували 122 народни представители: за 109, против 4, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Моля господин Савов да бъде поканен в залата.
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Руси Статков, Асен Гагаузов и Васил Козалиев за нов § 1а:
"§ 1а. В чл. 8 се създава нова ал. 6 със следното съдържание:
"(6) Предприятията и кооперациите - местни юридически лица, с годишен оборот от предходната година до 75 млн.лв. и едноличните търговци, които не ползват данъчното облекчение по чл. 29, ал. 3 от този закон, и отговарят на условията на чл. 59 от Закона за корпоративното подоходно облагане, се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане"."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Няма нужда от изказвания, предполагам.
Поставям на гласуване това предложение, което е подкрепено от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за нов § 1б:
"§ 1б. В чл. 12, ал. 1, т. 4 се добавя: "обезщетения по застраховки "Живот" и други лични застраховки в страната"."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на господин Цонев, подкрепено от комисията за нов § 1б.
Гласували 130 народни представители: за 123, против 3, въздържали се 4.
Параграф 1б е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Руси Статков за нов § 1в:
"§ 1в. В чл. 19, ал. 2 т. 5 се изменя така:
"5. стойността на картите за пътуване от местоживеенето до местоработата".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което съм направил, е свързано със следното: стойността на картите за пътуване от местоживеенето до местоработата да бъде приспадната при облагане на доходите на тези, които се облагат. Това предложение не е ново за парламентарната зала не само за този мандат, то е и от предишния мандат, правено многократно не само от мен, а и от други колеги.
Защо заставам сега отново да го аргументирам? Защото в последните гласувания по този повод ние почти бяхме стигнали до съгласие в пленарната зала за подкрепа на едно такова предложение. Ще спомена само, че става въпрос за пътувания, които са свързани с работата. И тъй като в много от населените места се налага, особено за малките населени места, да пътуват и медицински работници, и учители, и др., и трети, които реализират определени функции, а съответно повечето от общините нямат средства и не им плащат картите, в този случай се утежнява положението на тези хора, тъй като те не разполагат с такива доходи, за да могат да си покриват разходите и съответно от това страдат и населените места, тъй като не могат да бъдат реализирани жизнено важни функции за тяхното съществуване.
Затова ви моля, колеги, да преоцените досегашното си разбиране. Искам да ви убедя, че не става дума за някакъв значителен ущърб на хазната и дори само в този аспект разгледано, а трябва нещата да ги погледнем комплексно, да отчетем всичките ефекти, които биха имали.
И още веднъж ви моля: подкрепете това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 44, против 93, въздържали се 10.
Предложението на господин Статков за нов § 1в не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 2. В чл. 22, ал. 1, т. 2 думите "минималната месечна работна заплата за страната" се заменят с "12-те минимални месечни работни заплати за страната за календарната година"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Няма предложения за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 4.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Михаил Миков за нов § 2а:
"§ 2а. В чл. 22, ал. 1 се създава нова т. 4:
"4. Разходите за издаване на нови документи за самоличност и подмяна на досегашни, свързани с тях свидетелства, удостоверения и документи."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков го няма в залата, за да аргументира предложението си.
Поставям на гласуване предложението на господин Михаил Миков.
Гласували 128 народни представители: за 33, против 89, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 3. В чл. 29, ал. 5, след думата "търговци" се добавя "както и нотариусите и лицата, упражняващи частна медицинска практика"."
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"§ 3. В чл. 29, ал. 5, след израза "чл. 21, ал. 1" с добавя "както и нотариусите и лицата, упражняващи частна медицинска практика, когато формират данъчната основа по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 3 с редакцията, предложена от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 130, против 12, въздържали се 3.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 4. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 7 се изменят, както следва:
"3. търговия на дребно:
а) за един обект - съобразно нетната търговска площ в квадратни метри на обекта, в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място и местонахождението на търговския обект в него:" (Следва таблица, която прилагаме към протокола.)
"б) за един обект - съобразно нетната търговска площ в квадратни метра на обекта, в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място:" (Следва таблица, която прилагаме към протокола.)
"4. платени паркинги - съобразно броя на местата за паркиране, в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място:" (Следват две таблици, които прилагаме към протокола.)
"5. складове за търговия на едро - за общата складова площ, на квадратни метри, в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място:" (Следва таблица, която прилагаме към протокола.)
"6. производители - за едно заето лице в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място:
а) производители на хранителни стоки:" (Следва таблица, която прилагаме към протокола.)
"б) производители на други стоки:" (Следва таблица, която прилагаме към протокола.)
"7. други дейности - за едно заето лице, в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място:
а) дърводелски услуги:" (Следва таблица, която прилагаме към протокола.)
б) шивашки услуги:" (Следва таблица, която прилагаме към протокола.)
"в) кожарски и кожухарски услуги:" (Следва таблица, която прилагаме към протокола.)
"г) обущарски услуги:" (Също следва таблица, която прилагаме към протокола.)
"д) металообработващи услуги:" (Също следва таблица, която прилагаме към протокола.)
"е) бръснаро-фризьорски услуги:" (Следва таблица, която прилагаме към протокола.)
"ж) фризьорски услуги:" (Следва таблица, която прилагаме към протокола.)
За да не повтарям, след всяка буква следва таблица, която прилагаме към протокола.
"з) козметични услуги:
и) маникюр, педикюр:
к) часовникарски услуги:
л) шапкарски услуги:
м) услуги по поддържане и ремонт на моторни превозни средства:
- авторемонтни, автотенекеджийски и бояджийски услуги" (Следва таблица, която се прилага към протокола.)
"- други услуги" (Следва таблица, която се прилага към протокола.)
"н) ремонт на музикални инструменти:
о) водопроводни услуги:
п) стъкларски услуги:
р) поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, в т.ч. електрически и механични:
с) отдаване на видеокасети под наем:
т) компаньонки и компаньони:
у) масажисти:
ф) гадатели и екстрасенси:
х) ателиета за фотографски услуги:
ц) фотографски услуги извън буква "х":
ч) санитарни възли, наети под аренда:
ш) проста (масова) бижутерия:
щ) заложни къщи:
ю) продажба на българска и преводна литература:
я) пътуващи работилници
     - по 10 000 лв. за всяка."
2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Групите по ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 7 са, както следва:
1. нулева група: Столична община;
2. първа група: Благоевград, Бургас, Варна, Русе, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Враца, Велико Търново, включително курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморието, включително "Албена", "Златни пясъци", "Слънчев бряг", "Елените", "Св. св. Константин и Елена", "Ривиера", "Слънчев ден", "Дюни"; курортните комплекси "Пампорово" и "Боровец"; Несебър, Созопол; балнеоложките центрове Сандански, Хисаря, Велинград; планинските центрове Витоша, Банско, Беклемето, с изключение на дейността по ал. 1, т. 3, буква "а" за Бургас, Варна и Пловдив;
3. втора група: Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол, Ботевград, Горна Оряховица, Димитровград, Дупница, Казанлък, Карлово, Лом, Петрич, Самоков, Свищов, Червен бряг, включително крайпътните обекти и извън границите на населените места, всички селища по Черноморието, с изключение на тези по предходната група;
4. трета група: населените места от III функционален тип по приложение 1, с изключение на посочените в предходните групи;
5. четвърта и пета група: населените места от IV и V функционален тип по приложение 2, с изключение на посочените в предходните групи;
6. шеста, седма и осма група: населените места от VI, VII и VIII функционален тип по Единния класификатор на населените места в Република България, с изключение на посочените в предходните групи."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 7, буква "я" се изменя така:
"я) пътуващи работилници - по 10 хил. лв. за всяка; други подобни занаятчийски услуги, като ключарски, ремонти на брави, ремонт и зареждане на запалки и др. подобни - по 50 хил. лева."
2. В предложената от вносителя нова ал. 3 т. 1 се изменя така:
"1. нулева група: Столична община със следните зони:
първа зона: включва районите "Лозенец", "Възраждане", "Триадица", "Оборище", "Средец" и "Сердика";
втора зона: включва районите "Изгрев", "Слатина", "Красно село" и "Подуяне";
трета зона: включва районите "Студентска", "Младост", "Надежда", "Искър", "Витоша", "Люлин", "Илинден", "Красна поляна" и "Овча купел";
четвърта зона: включва районите "Нови Искър", "Връбница", "Кремиковци", "Панчарево" и "Банкя";
3. Създава се нова ал. 4:
"(4) Новообразуваните общини и други населени места се класифицират в съответствие с Единния класификатор на населените места в Република България."
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 31, ал. 3, т. 6 след думите "функционален тип" се добавя "и всички населени места с население до 5 хил. души".
Комисията не подкрепя предложението. Но всъщност това предложение частично е подкрепено в допълнителния текст, която се прилага към приложения 1, 2 и 3, за което ще стане дума в края на закона.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 31, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 буква "г" се изменя така: (Следва таблица, която се прилага към протокола.)
2. В т. 3 се изменя мярката в таблиците, свързани с площ, и се въвежда:
Първи вариант - принцип за заплащане на квадратен метър.
Втори вариант - във всички таблици на стр. 1 и 2 и първата таблица от таблица 5 се въведе мярка до 10 кв. метра, като съответно размерът в левове за зоните и групите е половината от размера до 20 кв. метра. Вместо "до 20 кв. метра" се запише "от 10 до 20" и се запази досегашната стойност, съответстваща на тази мярка за различните зони и групи.
3. В т. 7 се правят следните изменения на размера на данъка:
а) В буква "е":
за трета група - 100 хил. лева;
за четвърта и пета група - 70 хил. лева;
за шеста, седма и осма група - 30 хил. лева;
б) В буква "о":
трета група - 120 хил. лева;
четвърта и пета група - 100 хил. лева;
шеста, седма и осма група - 70 хил. лева;
в) В буква "п":
трета група - 170 хил. лева;
четвърта и пета група - 100 хил. лева;
шеста, седма и осма група - 80 хил. лева;
г) В буква "с":
трета група - 800 хил. лева;
четвърта и пета група - 700 хил. лева;
шеста, седма и осма група - 600 хил. лева;
д) В буква "ю":
трета група - 60 хил. лева;
четвърта и пета група - 40 хил. лева;
шеста, седма и осма група - 15 хил. лева;
е) Буква "я" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Васил Клявков: В чл. 31, ал. 1 се правят следните изменения: т. 3, буква "а":
"а)  за един обект - съобразно нетната търговска площ в квадратни метра на обекта, в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място и местонахождението на търговския обект в него.
Таблиците се заменят със следните: (Прилагат се четири таблици към протокола.)
б) За един обект - съобразно нетната търговска площ в квадратни метри на обекта, в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място.
Таблиците се заменят със следните групи: (Следва таблица, която прилагаме към протокола.)
4. платени паркинги - съобразно броя на местата за паркиране в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място.
Таблиците се заменят със следните: (Следват две таблици, които прилагаме към протокола.)
м) услуги по поддържане и ремонт на МПС: авторемонтни, автотенекеджийски и бояджийски: (Следва таблица, която прилагаме към протокола.)
с) отдаване на видеокасети под наем:" (Следва таблица, която прилагаме към протокола.)
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев, ще трябва да гласуваме и Вашето предложение.
Започвам по реда на предложенията.
Най-напред ще гласуваме предложението на народния представител Йордан Цонев за изменения в чл. 31, които са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте за предложенията на господин Цонев.
Гласували 138 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 6.
Предложенията на господин Цонев са приети.

Следва предложението на господин Михаил Миков.
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря ви. Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Позволих си да направя това предложение и други, които по-скоро касаят моя избирателен район, с оглед на този класификатор, който е даден в приложението. Класификаторът е изключително остарял, от 1988-1989 г., доколкото разбрах, и по никакъв начин не отразява при данъчното облагане реалния стопански живот най-вече в малките населени места. Именно затова съм си позволил да направя това предложение за населени места до 5 хиляди души, които да отидат в по-задна категория и които да бъдат облагани по-ниско, доколкото именно в тези населени места стопанският живот почти е замрял. Там едни такива патентни данъци, които ще бъдат наложени за тези дейности, фактически ще принудят хората, освен ако не нарушават закона да не плащат, да не извършват такава дейност. Защото за малките населени места, а аз мисля, че всички народни представители имат такива в регионите си, всякакви суми от порядъка на 200-300 хиляди лева за такива дейности са доста високи. Не става въпрос за окръжни градове, не става въпрос за курорти, не става въпрос за оживени места, където има стопански живот. По този начин законът няма да реализира конституционния принцип за едно справедливо и пропорционално облагане с оглед на ниския оборот в тези места, от една страна, и, от друга страна - няма да позволи все пак едно балансирано развитие на страната, тоест засилване на икономическата активност поради по-ниския данък в тези малки населени места. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на господин Михаил Миков.
Гласували 148 народни представители: за 48, против 76, въздържали се 24.
Предложението на господин Миков не се приема.
Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложенията, които съм направил, са няколко. Ще се постарая да не използвам цялото време, което ми е предоставено от правилника, но бих искал да мотивирам тези предложения най-общо със следното. Наистина при представянето на законопроекта и в рамките на обсъждането в комисията на нас ни беше съобщено, че е постигната договореност между Асоциацията на общините и вносителя по отношение на размерите на тези данъци, за които в момента говорим. Това, от една страна, е добре като подход, но същевременно в разговорите, които имах с представители на тези групи, по които съм направил предложения, се оказа, че те имат изключително големи трудности в осъществяването на своята дейност и дори и минимални такива суми на пръв поглед за нас, като хора, боравещи с големи числа, за тях са наистина трудност.
Това беше и първата идея, която ме мотивира да търся друго решение, за няколко от тези групи, не за всички групи.
И, второ. Става дума за населени места, които са от трета група нататък. Става дума за малките населени места, там, където потреблението на хората е максимално свито и където услугите за съжаление не са търсени. Не са търсени, защото доходите на хората са ниски и в този смисъл съответно ефективността на всеки един от тези, които реализират тази дейност, е изключително ниска. Възможностите им да се препитават от тази дейност са минимални и те трябва да търсят евентуално повишаване на цената, което по същество е омагьосан кръг, защото не решава проблема.
Трето. Става дума за групи, които са изключително нужни на хората. Това са бръснаро-фризьорските услуги, водопроводните услуги, стъкларските услуги, продажбата на литература. Разбира се, можеше да има още по-голяма прецизност, тъй като в момента тези групи са обединени. Например можеше бръснарите да бъдат разделени от фризьорите, както се предлагаше от тези гилдии, защото има разлика в заплащането на бръснарите и заплащането на фризьорите. Това е истина. Също така можеше да бъдат разделени продавачите на българска литература от тези на чуждестранна литература, за да се стимулира по определен начин у нас продажбата на българска литература. Но за съжаление това не беше осъществено и изхождайки от тези три основни аргумента, аз съм предложил минимално намаление на тези суми, но по същество значими за хората, които осъществяват тази дейност.
И още нещо. По отношение на площта на търговските обекти се предлага да се въведе заплащане от 20 квадратни метра нагоре. Аз разговарях с представители на малки търговски обекти и моето предложение е свързано с тези разговори - да се тръгне от 10 квадратни метра нагоре, за да може да бъде по-справедливо и заплащането от тяхна страна, защото те имат огромни разходи за енергия, особено в отоплителния сезон, които не могат да компенсират с това, което получават. Защото тук отново важи аргументът за свитото потребление на хората. Те трябва да боравят с оборотни средства, които за съжаление, знаете, че и в банковата система не се предлагат вече даром.
Това са основните аргументи, които са ме мотивирали. В комисията се договорихме най-общо да ги спомена тук. Очевидно основният аргумент специално на господин Цонев за това, че сумите са достатъчно ниски, може да смущава някого, мен лично не ме притеснява, смятам, че наистина хората са в изключително тежко положение. Знам, че всеки има интереси, в това число и тези, които произвеждат тези видове услуги, да убедят, че са в такова положение, но аз съм се убедил от разчетите, които са ми предоставени. Надявам се, че и в разговорите, които вие сте имали, сте получили достатъчно информация, ще подкрепите предложенията, които съм направил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за изменение в чл. 31, ал. 1, т. 2, буква "г", а също в т. 3 и т. 7.
Гласували 142 народни представители: за 45, против 90, въздържали се 7.
Предложението на господин Статков не се приема.
Следващото предложение е на народния представител господин Васил Клявков. Той прави предложение за изменение също в ал. 1, т. 3 и т. 4.
Комисията не е подкрепила и неговото предложение.
Поставям на гласуване предложението на господин Клявков.
Гласували 138 народни представители: за 33, против 36, въздържали се 69.
Предложението на господин Клявков не се приема.
Поставям на гласуване § 4 така, както е предложен от вносителя, с приетите изменения, които ние гласувахме, предложени от господин Йордан Цонев. Напомням, че гласувайки § 4, гласуваме и приложение N 1 и приложение N 2.
Гласували 135 народни представители: за 104, против 16, въздържали се 15.
Параграф 4 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 5. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя, както следва:
"(1) Лицата, извършващи транспортна дейност, заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство в следните размери:".
Следва таблица, която прилагаме към протокола.
"2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Лицата, извършващи таксиметрова дейност, независимо от годишния оборот за предходната година и от осъществяването и на други дейности заплащат годишния данък за дейност с едно моторно превозно средство в размерите по ал. 1, а за другите дейности се облагат по общия ред."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
За § 5 няма направени предложения... (Шум и реплики в залата.)
Извинявайте, аз прочетох направо текста, който в крайна сметка комисията предлага за § 5.
Ще прочета § 5 от самото начало, защото допуснах грешка:
"§ 5. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя, както следва:
"(1) Лицата, извършващи транспортна дейност заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство в следните размери:".
Следва таблица, която прилагаме към протокола.
"2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Лицата, извършващи таксиметрова дейност независимо от годишния оборот за предходната година и от осъществяването и на други дейности, заплащат годишния данък за дейност с едно моторно превозно средство в размерите по ал. 1, а за другите дейности се облагат по общия ред."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 32:
1. В ал. 1 за всички видове моторни превозни средства да се извърши намаление във втора и трета група с по 50 000 лева.
2. В ал. 1 се създава нова буква "е" със следното съдържание:
"е) извършване на услуги със селскостопанска техника:
- първа група - 900 000 лева;
- втора група - 700 000 лева;
- трета група - 400 000 лева."
Предложение на комисията:
1. Не подкрепя предложението по т. 1.
2. Подкрепя предложението по т. 2, което да влезе в сила от 1 януари 1999 г.
Предложение на народната представителка Мария Брайнова:
В чл. 32, ал. 1, буква "г" се изменя така:".
Следва таблица, която прилагаме към протокола.
Комисията подкрепя предложението по принцип, което да влезе в сила от 1 януари 1999 г.
Предложение на комисията за § 5:
"§ 5. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя, както следва:
"(1) Лицата, извършващи транспортна дейност заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство в следните размери:".
Следва таблица, която прилагаме към протокола.
"2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Лицата, извършващи таксиметрова дейност независимо от годишния оборот за предходната година и от осъществяването и на други дейности заплащат годишния данък за дейност с едно моторно превозно средство в размерите по ал. 1, а за другите дейности се облагат по общия ред."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДА): Уважаеми господин председател, колеги. Съвсем накратко:
Едното предложение е прието.
По отношение на другото предложение аз го поддържам, защото отново става дума за превозни средства, които се използват в групи населени места - втора и трета - там, където възможностите за реализация на определени приходи не са така големи и съответно ефективността на тези, които осъществяват тези дейности е ниска. Поставени сме отново в положение да преценяваме доколко дадена услуга може да бъде извършена, от една страна, и съответно кой ще я извърши. Всеки един, който се наема да върши тези неща, трябва да поддържа техниката, трябва да осигурява текущо зареждане. За всички тези неща трябват пари.
Разчетите, които ми дадоха при срещи, за подобни дейности техните извършители ме убедиха, че и тук трябва да се търси намаление. Аз съм предложил такова намаление.
За съжаление, това в комисията не беше възприето отново с аргумента, че намалението, което се предлага е достатъчно и че оттам нататък не трябва да се прави подобно. Не ме убедиха, затова поддържам това предложение и предлагам да го гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на господин Статков по ал. 1 на чл. 32.
Гласували 129 народни представители: за 34, против 87, въздържали се 8.
Предложението на господин Статков не е прието.
Моля да гласувате за § 5 така, както е предложен от комисията, което включва и приетите от комисията предложения.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 6. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "точки 6 и 7" се заличават.
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) За дейностите по чл. 31, ал. 1, точки 6 и 7, по които е заето повече от едно лице годишният (патентен) данък се заплаща в пълен размер само за първото заето лице, за всяко следващо заето лице данъкът се заплаща в размер 25 на сто от определения за съответния вид дейност. Деклараторът не се смята за заето лице."
3. Ал. 4 се заличава."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 33 ал. 2 се изменя така:
"(2) Годишният данък за дейностите по чл. 31, ал. 1, точки 6 и 7, когато физическото лице извършва само с личен труд"...
Това предложение не го ли оттеглихте, господин Статков?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Да, това предложение е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това предложение е оттеглено, затова няма да го чета.
Предложение на комисията за редакция на т. 2:
"2. Създава се нова ал. 3:
"(3) (Досегашната ал. 3, обявена за противоконституционна с Решение N 6 от 19 март 1998 г. на Конституционния съд.) За дейностите по чл. 31, ал. 1, точки 6 и 7, по които е заето повече от едно лице, годишният (патентен) данък се заплаща в пълен размер само за първото заето лице, а за всяко следващо заето лице данъкът се заплаща в размер 25 на сто от определения за съответния вид дейност. Деклараторът не се смята за заето лице."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се двама.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 7. В чл. 34, ал. 3 се създава изречение второ:
"Те са длъжни да поставят на видно място в обектите документа, удостоверяващ плащането на окончателния годишен (патентен) данък."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Няма направени предложения за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 7 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за нови § 7а, 7б и 7в:
"§7а. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Данъкът по ал. 1 се удържа месечно от работодателя или възложителя и се внася по реда на чл. 50."
2. В ал. 4 след думата "данъка" се добавя "върху доходите по глава седма".
§ 7б. В чл. 43 се създава ал. 3:
"(3) Лицата, подлежащи на облагане с годишен (патентен) данък по чл. 31, ал. 1, точки 1 и 2, декларират осъществяването на дейността за данъчната година."
§ 7в. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста думите "осма и седемнадесета" се заменят със "седма и шестнадесета", а думите "по сметка на данъчната служба по местоседалище на работодателя/възложителя" се заличават.
2. Създава се ал. 2 и ал. 3:
"(2) Когато работодателят (възложителят) има постояннодействащ обект извън селището си, данъкът за заетите в обекта лица се внася в данъчната служба (бюро) по местонахождението на обекта.
(3) Подразделенията на бюджетните организации, които имат самостоятелна сметка внасят данъка по местонахождението си."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков за нов параграф, касаещ пак чл. 50:
"§ ... Член 50 се изменя така:
"Чл. 50. Данъкът за доходите по глава осма и седемнадесета се внася от работодателите и възложителите едновременно с тегленето или с банковия превод на сумите за заплати и/или други възнаграждения от банковата сметка на работодателя (възложителя), а за касови плащания - до 10-о число на следващия месец по сметката на данъчната служба, където се извършва дейността."
Комисията подкрепя предложението, но с редакцията, дадена в предложението на народния представител Йордан Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, Вие приемате тази редакция?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Да, приемам я.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имам само една корекция. В предложението за § 7в:
"§ 7в. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1, като думите ..." и оттам нататък следва текстът "осма и седемнадесета" и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложените нови параграфи 7а, 7б и 7в, които комисията подкрепя.
Докато гласувате, да поправя една правописна грешка. При четенето господин Цонев в § 7в, ал. 2 каза "селището", а трябва да бъде дума за "седалището".
Затова моля, да бъде коригирано и в протокола.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 3.
Параграфи 7а, 7б и 7в са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 8. В чл. 53, ал. 3, изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя: "с изключение на дейностите по чл. 31, ал. 1, точки 1 и 2."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 след думата "таксиметрови" се добавя "и транспортни", а след думата "услуги" се добавя "и дейности, които не се извършват от постоянно място".
2. Създава се нова ал. 5:
"(5) Данъчно задълженото лице изчислява и внася дължимия данък в съответствие с декларацията по чл. 43."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди да поставя на гласуване, искам да обясня следното. Текстът на вносителя ще бъде т. 1, а двете предложения на господин Цонев няма да бъдат т. 1 и т. 2, а ще станат съответно т. 2 и т. 3. Така че параграфът става с три точки.
Моля, гласувайте § 8 така, както е предложен от вносителя с двете допълнения за нови точки на господин Йордан Цонев.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 9. В чл. 55, ал. 2 думата "до" се заменя с "от" и думите "подаде декларация" се заменят с "плати данъка"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване § 9 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 3.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за нов § 9а:
"В чл. 58 се правят следните допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) В седемдневен срок от изплащането на суми по изпълнителни дела за присъдени в полза на взискателя обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, за заплащане на суми по облигационни (търговски) сделки, както и за други доходи, подлежащи на данъчно облагане, съдиите-изпълнители уведомяват съответната данъчна служба по местоживеенето или седалището на предприятието - лицето взискател, за размера на изплатените суми, включващи главница, лихви и разноски, и правното основание на уважения иск"."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за подкрепяното от комисията предложение за създаване на § 9а.
Гласували 118 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 3.
Параграф 9а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 10. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 7 думата "малко" се заличава.
2. В т. 29 думата "признае" се заменя с "приспадне".
3. Създават се точки 30, 31, 32 и 33:
"30. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
31. "Заето лице" са наетите по трудови и/или граждански договори (без лицата в отпуск по майчинство и изпратените на работа в чужбина), едноличният търговец и физическото лице, извършващи с личен труд дейностите по чл. 31, ал. 1, точки 6 и 7 и/или съдружниците в търговски дружества, заети в извършването на дейността.
32. "Товарни автомобили с товароносимост над 4 тона" са бордови и самосвални автомобили, ремаркета и полуремаркета.
33. "Постоянно действащ обект": цех, ателие, магазин, ресторант, работилница и други подобни обекти, както и строителни, геоложки и други подобни обекти, действащи повече от 365-дневен период."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
"В § 1, т. 2 на Допълнителната разпоредба след думите "от друга" се добавя "както и всички лица, получаващи доходи от изборни длъжности"."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В Допълнителната разпоредба т. 18 се изменя така:
"18. "Нетна търговска площ" е площта в съответния търговски обект, в т.ч. и щандовете, която е достъпна за купувачите"."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте § 10 така, както е предложен от вносителя плюс направените предложения от господин Йордан Цонев и господин Руси Статков, които комисията е възприела.
Гласували 129 народни представители: за 128, против 1, въздържали се няма.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 11. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 4 думите "ал. 12" се заменят с "ал. 14".
2. § 5 се изменя така:
"§ 5. (1) Лицата, извършващи транспортна дейност с годишен оборот над 75 млн. лева, които не са направили авансови вноски по реда на чл. 56 от Закона за корпоративното подоходно облагане, уравняват вноските по посочения в същия закон ред до 15 май 1998 г.
(2) Лицата по чл. 32, ал. 2 декларират дейността, подлежаща на облагане с годишен (патентен) данък в 30-дневен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник".
(3) Лицата по чл. 32, ал. 2, ако заплатят дължимия годишен (патентен) данък до 31 юли 1998 г., ползват отстъпката по чл. 53, ал. 2."
3. В § 8 думите "чл. 24" се заменят с "чл. 28"."
Предложение на народния представител Йордан Цонев по § 11:
"В § 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 1:
"1. В § 3 от Преходни и заключителни разпоредби, след думите "1997 г." се добавя "както и за трудовите възнаграждения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, неизплатени до влизането на закона в сила"."
2. Досегашната т. 1 става т. 2.
3. Точка 2 става точка 3 със следната редакция:
"3. Създава се нов § 5.
"§ 5. (Досегашният § 5 обявен за противоконституционен с Решение N 6 от 19 март 1998 г. на Конституционния съд)
(1) Лицата, извършващи транспортна дейност с годишен оборот над 75 млн. лева, които не са направили авансови вноски по реда на чл. 56 от Закона за корпоративното подоходно облагане, уравняват вноските по посочения в същия закон ред до 15 юли 1998 г.
Алинеи 2 и 3 остават както са предложени от вносителя.
4. Създава се нова т. 4:
"4. В § 6 думата "май" се заменя с думата "юли".
5. Досегашната т. 3 става т. 5."
Комисията подкрепя предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Само за протокола искам да кажа, че това, което той прочете в скоби за § 5, е пояснение, а не е част от предложението.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Сега аз имам окончателна редакция на § 11 с тези изменения, което се предлага от комисията, защото така се правят изменения в различни точки и не е ясен пълният текст.
Предложение на комисията за редакция на § 11:
"§ 11. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 3 след думите "1997 г." се добавя "както и за трудовите възнаграждения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, неизплатени до 1 януари 1998 г."
2. В § 4 думите "ал. 12" се заменят с "ал. 14".
3. Създава се нов § 5: (Досегашният § 5 обявен за противоконституционен...)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не е част от закона, господин Цонев. Това не е необходимо да го четете.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Юристите от Правния отдел казаха, че трябва да го пишем това и ние затова го написахме, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ние не можем да гласуваме, че досегашният § 5 е обявен за противоконституционен и т.н.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Казвам ви основанията комисията да го включи, Вие решавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е за информация. Продължавайте.

"§ 5. (1) Лицата, извършващи транспортна дейност с годишен оборот над 75 млн.лв., които не са направили авансови вноски по реда на чл. 56 от Закона за корпоративното подоходно облагане, уравняват вноските по посочения в същия закон ред до 15 юли 1998 г.
        (2) Лицата по чл. 32, ал. 2 декларират дейността, подлежаща на облагане годишен (патентен) данък в срок до 15 юли 1998 г.
        (3) Лицата по чл. 32, ал. 2, ако заплатят дължимия годишен (патентен) данък до 31 юли 1998 г., ползват отстъпката по чл. 53, ал. 2.
4. В § 6 думата "май" се заменя с думата "юли".
5. В § 8 думите "чл. 24" се заменят с "чл. 28".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 11 така, както е предложен от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 130, против 1, въздържал се 1.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Заключителна разпоредба".
Предложение на комисията: думите "Заключителна разпоредба" се заменя с "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за заглавие "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 117 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 4. 
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за нов § 12:
"§ 12. В чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г. (обн., ДВ, бр. .... от ........), след думите "физически лица" се добавя "и другите данъчно задължени лица по Закона за облагане доходите на физическите лица".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 12 така, както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 114, против 1, въздържал се 1.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 12 така, както е даден от вносителя:
"§ 12. Разпоредбите на § 4 и 5 от този закон се прилагат от 1 януари 1998 г."
Предложение на комисията:
1. Параграф 12 става § 13.
2. Създават се нови § 14 и 15.
Сега ще прочета целия текст.
Параграф 13 - предложение на комисията:
"§ 13. Разпоредбите на § 4 и 6 от този закон се прилагат от 1 януари 1998 г.
 § 14. Разпоредбата на § 5 от този закон се прилага от 1 януари 1998 г., с изключение на букви "г" и "д" на ал. 1 от чл. 32, които се прилагат от 1 януари 1999 г.
 § 15. Лицата, извършващи през 1998 г. дейностите по чл. 32, ал. 1, букви "г" и "д", заплащат годишен (патентен) данък за 1998 г. по реда на отменените с § 5, букви "г" и "д" на ал. 1 на чл. 32."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложените от комисията параграфи има ли някакви бележки?
Поставям на гласуване § 13, 14 и 15 така, както са предложени от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 6.
Параграфи 13, 14 и 15 са приети.
Напомням ви, че когато гласувахме § 4, гласувахме и приложенията.
С това целият Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица е приет.

Преминаваме към точка седма от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ ЗА МИРНИ ЦЕЛИ.
Вносител - Министерският съвет.
Моля господин Димитър Иванов да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е

ОТНОСНО: Законопроект за изменение на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели N 850-01-26, внесен от Министерския съвет на 9 април 1998 г.

На свое редовно заседание на 29 април 1998 г. Комисията по енергетика и енергийните ресурси обсъди законопроект за изменение на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели, внесен от Министерския съвет на 9 април 1998 г.
В заседанието взеха участие председателят на Комитета по енергетика, заместник-председателят на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, изпълнителният директор на НЕК-ЕАД и управителят на АЕЦ "Козлодуй".
В хода на обсъжданията бе изяснено, че предложените изменения са продиктувани от променената икономическа обстановка, сравнена с тази от 1995 г., в резултат на настъпилите инфлационни процеси и процеси на приватизация и ликвидация на обекти от стопанския живот на страната, както и от засиления търговски обмен, произтичащ от тези процеси.

Измененията обхващат санкциите за административните нарушения в областта на безопасното използване на атомната енергия, предвидени в чл. 39, 40, 41 и 42 на закона, целят въвеждането на адекватни по размер наказания, съобразно значителната обществена опасност на тези нарушения.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по енергетика и енергийните ресурси смята, че промените в закона са наложителни и предлага на Народното събрание да приеме предложения проект на Закон за изменение на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели на първо четене.
Становището е прието от комисията единодушно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по законопроекта? Няма.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели на първо четене.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Имате думата за процедура.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Господин председател, правя процедурно предложение днес да гласуваме и на второ четене законопроекта за изменение на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели, имайки предвид, че никой от народните представители не взе отношение по така предложените промени.
Промените действително са наложителни, тъй като цифрите, които са за административни нарушения, отдавна не биха могли да бъдат санкциониращи нарушителите. Отлагането на гласуването на този законопроект всъщност отлага действието на тези санкции във времето.
Ето защо предлагам днес да гласуваме закона и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли възражения? Няма възражения.
Моля да гласувате предложението на господин Иванов за гласуване на законопроекта и на второ четене.
Гласували 140 народни представители: за 120, против 12, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Моля, господин Иванов, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ: "Закон за изменение на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели (обн., ДВ, бр. 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 69 от 1995 г.)".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли становище по названието на законопроекта? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ИВАНОВ: "§ 1. В чл. 39 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числата "2000" и "45 000" се заменят съответно със "100 000" и "1 000 000".
2. В ал. 2 числата "2000" и "45 000" се заменят съответно със "100 000" и "1 000 000".
3. В ал. 3 числата "50 000" и "500 000" се заменят съответно с "2 000 000" и "10 000 000".
4. В ал. 4 числата "5000" и "100 000" се заменят съответно с "250 000" и "2 000 000".
5. В ал. 5 числата "100 000" и "5 000 000" се заменят съответно с "5 000 000" и "50 000 000".
§ 2. В чл. 40 числата "2000" и "50 000" се заменят съответно с "50 000" и "500 000".
§ 3. В чл. 41 числата "2000" и "50 000" се заменят съответно с "1 000 000" и "5 000 000".
§ 4. В чл. 42 числата "2000" и "45 000" се заменят съответно с "200 000" и "2 000 000"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, зная, че е късно, но ще Ви го кажа - така не се законодателства. Ние чухме сега числа. Тези числа обаче са пари. Това са глоби. Глоби до 50 000 000 лв. Аз не казвам дали е правилно или не е правилно, но сега приемаме санкции, и то тежки санкции в парично изражение за милиони левове всъщност на едно четене, в една полупразна зала. Така не се законодателства. Не може така.
Моля, зная, че процедурно не е възможно, но даже голяма част от народните представители, да си призная и аз, в момента нямах закона, тъй като не знаех какво ще залегне в дневния ред. Самият проект го поглеждам в момента. Нека да имаме поне малко време да го видим, да направим своите предложения. Това са санкции, които хората ще плащат, а може би някога и някой от нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Корнезов, с най-добри чувства към това, което Вие казахте, но аз, като председател на Народното събрание в момента, попитах след първото четене има ли някой против да го минем и на второ четене. Нямаше никой против.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): При гласуването имаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имаше гласували против, но никой не възрази на това предложение. Днес за втори път ме поставяте в положение да вземам страната на десницата. (Весело оживление.) Няма нужда от коментар. Господин Корнезов, по коя точка от правилника искате да отложим гласуването?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Мисля, че чл. 40 беше отлагане на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отлагане на гласуването може, но отлагане на гласуването на какво? На § 1? Добре.
Има ли някой против процедурното предложение на господин Корнезов за отлагане на гласуването?
Въобще, човек като председателства, не може да има "парти при". Трябва да се следва процедурата.
Има думата господин Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Бих искал по същество да репликирам и да се опитам да убедя колегите в смисъла на това, което правим и защо трябва да избързаме. Действително налагането на санкция изисква отговорно да се осмислят санкциите. Но ние все намираме в дадената ситуация - в действието на този закон в санкции, които са страшно неадекватни. Санкции от 50 000 лв., 100 000 лв., дори 1 000 000 лв. в днешните условия за тези особено опасни и общественозначими поражения, които предизвиква тази дейност, са нищожни. И аз смятам, че именно адекватното и разумно законодателство в случая следва да избързаме със създаването на едни адекватни санкции към тези, които експлоатират обектите, към тези, които са направили нарушения.
Затова смятам, че тази реплика и тази постановка може принципно да е разумна, когато се говори за числа, но в случая едно отлагане с една или две седмици, няма да бъде полезно за самото действие на закона и за общественото поведение в страната. Даже смятам, че беше и забавено във времето, в което това трябваше да бъде променено. Така че аз съм против предложението за отлагане.
Искам само в подкрепа на фактологията да кажа, че тези числа са изчислени на база инфлацията и промените, които са настъпили за последните 3 години и са абсолютно прецизирани. Така че, ако някой можеше да оспори по-голямо или по-малко число - да, но в случая нямаме такава ситуация. Затова моля народните представители да приемат и да гласуваме този закон, което ще бъде полезно, колкото по-бързо стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Съгласно изискванията на правилника, поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за отлагане гласуването на § 1.
Моля да гласувате.
Искам да успокоя господин Корнезов, че по сметките, които направих, никъде няма увеличение повече от 500 пъти (весело оживление), а инфлацията за това време е много по-голяма. Така че всичко според мен е в нормалните граници.
Гласували 157 народни представители: за 48, против 104, въздържали се 5.
Предложението за отлагане на гласуването не се приема.
Подлагам на гласуване § 1, § 2, § 3 и § 4 на законопроекта.
Моля да гласувате.
Гласували 129 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 9.
Законопроектът за изменение на Закона за ползване на атомната енергия за мирни цели е приет и на второ четене.


Преминаваме към точка осма от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Вносители: Здравко Зафиров и група народни представители; Руси Статков и Асен Гагаузов; Калчо Чукаров и Моньо Христов.
Давам думата най-напред на председателя на Комисията по земеделието, горите и аграрната реформа господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Ще прочета становището на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и Комисията по правните въпроси и законодателството срещу корупцията относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи N 854-01-43, внесен от Здравко Василев Зафиров и група народни представители на 16 април 1998 г.; законопроект N 854-01-54, внесен от Руси Иванов Статков и Ангел Димитров Гагаузов на 6 май 1998 г., и законопроект N 854-01-58, внесен от Калчо Петров Чукаров и Моньо Христов на 15 май 1998 г.
"Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и Комисията по правните въпроси и законодателството срещу корупцията на свое съвместно заседание, което се проведе на 28 май 1998 г., разгледаха трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, прочетени от мен преди малко. Общото в трите законопроекта е, че се предлагат изменения и допълнения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които целят конкретизиране, детайлизиране и допълнение на някои от текстовете на закона.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха становища, че някои от предложените със законопроектите текстове, вече са намерили отражение в други закони, приети от Народното събрание, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани отново. Параграфи 2 и 5 от законопроекта, внесен от Здравко Зафиров и група народни представители, § 1 от законопроекта, внесен от Руси Статков и Асен Гагаузов, както и § 3 от законопроекта, внесен от Калчо Чукаров и Моньо Христов, следва да бъдат променени и прецизирани.
Трите законопроекта предлагат изменение и допълнение на една и съща материя. При условие, че те бъдат приети на първо гласуване, на основание чл. 67, ал. 2 и чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, двете комисии следва да изготвят един общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който да се представи на председателя на Народното събрание и на народните представители за правене на писмени предложения по него.
След станалите разисквания и на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията приеха следното становище:
Предлагат на Народното събрание да бъдат приети по принцип на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи N 854-01-43, внесен от Здравко Зафиров и група народни представители на 16 април 1998 г.; законопроект N 854-01-54, внесен от Руси Статков и Асен Гагаузов на 6 май т.г. и законопроект N 854-01-58, внесен от Калчо Чукаров и Моньо Христов на 15 май 1998 г.
На основание чл. 67, ал. 2 и чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията при условие, че законопроектите бъдат приети на първо четене, да изготви един общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Това становище беше гласувано, както следва: от членове на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа - с 14 за, без против и въздържали се, и от членовете на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - с 12 за, без против и въздържали се."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Както обърнахте внимание, господин Костов докладва становището и на двете комисии едновременно.
Преминаваме към обсъждане на предложенията на вносителите, ако имат желание. От страна на вносителите има ли желание да се изкажат? Господин Зафиров има думата.
ЗДРАВКО ЗАФИРОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда лаконичен.
Мотивите са, че с приемането на Закона за Върховния административен съд и Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс се създадоха несъответствия с предвидения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ред за обжалване решенията на поземлените комисии пред районните съдилища, съответно прегледът по реда на надзора - пред окръжните съдилища. Именно това наложи създаването на една нормативна законова уредба относно компетентността на Върховния административен съд да разглежда по реда на касационното обжалване и на отмяната на съдебните решения, постановени по специалния ред на чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Именно с допълнението на разпоредбите на § 29, ал. 8 от Преходните и заключителните разпоредби на закона се урежда представителство по новообразуваните дела.
Допълнението на чл. 24 създава необходимата по степен нормативна уредба и засилва правомощията на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа да упражнява правата на собственост и върху държавните земи, които са застроени или прилежащи към сгради на организациите по § 12 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Предвижда се и допълнителна защита на земите от държавния поземлен фонд чрез забраната за придобиването им по давност и се постига изравняване на статута им към този със земите от общинския поземлен фонд. Предвиденото допълнително материално стимулиране със средства от фонд "Поземлена реформа" се осъществява по ред, определен от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, съответно съгласувано с министъра на финансите. Неговото въвеждане се предлага във връзка с важните функции, осъществявани от органите на поземлената собственост за приключване на процеса на възстановяване на собствеността върху земеделските земи и снабдяването на собствениците с нотариални актове за техните права. Средствата за допълнително материално стимулиране са от собствени приходи от такси и извършвани от поземлените комисии административни услуги.
Накрая искам да се спра и на разширяване правомощията и засилването на контрола на областните управители в § 29, когато общото събрание на организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби не е определило в срок реда на ал. 8 и разпределението на имуществата не е приключило. Тогава областният управител може да свика общо събрание на правоимащите в двумесечен срок от влизането на закона в сила, като на тези събрания той изиска отчет за дейността на пълномощниците и упражнява контрол върху тях за законност и срока за окончателно разпределение на имуществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Руси Статков желае ли да вземе думата като вносител? Не.
Господин Калчо Чукаров? Също не.
Определям до 30 минути време за всяка парламентарна група.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма желаещи.
Поставям на гласуване най-напред законопроекта, внесен от Здравко Зафиров и група народни представители.
Моля да гласувате.
Гласували 152 народни представители: за 149, против 3, въздържали се няма.
Законопроектът, внесен от Здравко Зафиров и група народни представители, е приет.
Поставям на гласуване законопроекта, представен от народните представители Руси Статков и Асен Гагаузов.
Моля да гласувате.
Гласували 154 народни представители: за 136, против 9, въздържали се 9.
Законопроектът, представен от народните представители Статков и Гагаузов, е приет.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта, представен от Калчо Чукаров и Моньо Христов.
Моля да гласувате.
Гласували 144 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът, представен от народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов, е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ.
Внесен е от народните представители Велко Вълканов и Стефан Савов.
Заповядайте, госпожа Дянкова, да прочетете Становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО:  законопроект за ветераните от войните, N 854-01-2 от 28 януари 1998 г., внесен от народните представители Велко Вълканов и Стефан Савов

На свое заседание на 4 юни 1998 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа и обсъди законопроект за ветераните от войните, N 854-01-2, внесен от народните представители Велко Вълканов и Стефан Савов.
В заседанието участваха: народният представител Стефан Савов, един от вносителите на законопроекта, полк. Красимир Василевски - началник-отдел "Законодателен" в Министерството на отбраната, господин Николай Николов - управител на Националния осигурителен институт, госпожица Росица Велкова от Министерството на финансите, отдел "Социално направление", господин Весел Етугов от Министерството на труда и социалната политика.
Господин Стефан Савов представи законопроекта. Той изтъкна трагичния факт, че все повече намалява броят на ветераните от войните, като за 1997 г. този процент е 13,6. Законът има за цел да отдаде заслужената почит и уважение към всички, които са изпълнявали дълга си в защита на родината.
В хода на дебатите бе прието, че в нашето законодателство има над 17 нормативни и поднормативни актове, които се отнасят до ветераните от войните. С предложения законопроект се систематизира, кодифицира и унифицира това законодателство в един закон, особено необходим сега, когато се интегрираме с европейското и световното законодателство, и в частност по отношение на третирането на този особен вид обществени отношения към ветераните от войните, в духа на справедливост и достойнство.
Бе отбелязано, че понятието "ветерани от войните" е много широко и че една формулировка "ветерани от войните, които е водила българската държава" би била конкретна и с национално значение.
Бе обърнато внимание и на използвания термин "оперативната зона на фронта", като такова определяне би стеснило значението и обхвата на закона поради невъзможност за териториално определяне на бойните действия.
Направено бе предложение за конкретизирането на въпросите, отнасящи се до почивната база, която да се предоставя за ползване, която не е на Министерството на труда и социалната политика, а под управлението на Националния осигурителен институт.
По статистически данни от Националния осигурителен институт, по силата на Указ N 1611 от 1985 г. и Указ N 2066 от 1986 г., се изплащат добавки към пенсиите на 96 хил. 950 ветерани от войните. Добавките се изплащат в размер на 20 на сто от социалната пенсия. Средства за тези добавки се привеждат в Националния осигурителен институт от републиканския бюджет.
Понятието "средна пенсия", използвано в законопроекта, е резултативна величина, която се формира впоследствие, и затова технически е трудно да бъде прието като някаква база за изчисляване. Това би могло да се формулира по друг начин. Не е ясно по какъв ред ще се актуализира тази добавка.
Изразена бе необходимост от конкретизиране на чл. 4а относно правото за ползване с намаление на лекарствени средства, в посока на осигуряването на средства за аптеките и болниците.
Голяма част от принципите по т. 6 са решени в Закона за здравното осигуряване. Член 6а от законопроекта не е състоятелен, защото това е решено в Закона за здравното осигуряване. Член 6в също не е актуален поради това, че формата "домашен стационар" няма да съществува. Налице са обективни трудности от страна на Министерството на здравеопазването да осигури законопроекта по отношение на санаториалната база.
Бяха изказани мнения, че ще бъде по-ефективно, ако законът е насочен само към ветераните, без да се отнася до членовете на техните семейства, и преференциите да са персонални, за да не се влиза в противоречие със Закона за отбраната и Въоръжените сили и други закони. Такава е и международната практика.
Бе прието като нецелесъобразно субсидирането от държавата на организациите на ветераните от войните, тъй като това са организации с идеална цел.
След проведено гласуване, с 12 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма, Комисията по труда и социалната политика взе следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ветераните от войните, N 854-01-2 от 22 януари 1998 г., внесен от народните представители Велко Вълканов и Стефан Савов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
От Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол кой ще прочете становището?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ:

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 854-01-2 от 22 януари 1998 г. за
ветераните от войните, внесен от народните
представители Велко Вълканов и Стефан Савов

На заседание, проведено на 9 юни 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа и обсъди законопроекта за ветераните от войните, внесен от народните представители Велко Вълканов и Стефан Савов.
В предложения законопроект се определя правното положение на ветераните от войните за защита на националните интереси и териториалната цялост на България. Предвиждат се привилегии за ветераните от войните, като: безплатна абонаментна карта за транспорт, намаляване със 75 на сто цените на лекарствени средства по лична рецепта и други предимства и облекчения при ползване на социални услуги, както и добавка от 20 на сто върху размера на средната пенсия за страната.
След станалите разисквания, предложеният законопроект бе принципно подкрепен от всички членове на комисията.
В резултат на това комисията предлага Народното събрание да приеме на първо четене внесения законопроект за ветераните от войните, като между двете четения се отразят целесъобразните предложения на народните представители." Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Поставени сме пред следната алтернатива - да продължим. Имаме четири минути.
Аз предлагам, проф. Вълканов, утре сутринта със започването да разгледаме тази точка, за да има време да се изложат съображения. Но ако Вие можете да се поберете в три минути?... (Шум и реплики в залата.)
Оставяме довършването на тази точка от дневния ред за утре сутринта.
Съобщения:
На 10 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 356 в сградата на пл. "Княз Алекскандър Батенберг" N 1, Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание при следния дневен ред: Обсъждане законопроект за чужденците в България.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе свое заседание на 18 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала N 142.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе свое заседание на 17 юни, сряда, 15,00 ч. в зала N 248.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 11 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 10 юни, днес, сряда, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, 10 юни, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 10 юни, днес, от 15,00 ч. в зала 130 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,52 ч.)


Председател:
  Йордан Соколов


Заместник-председатели:
   Иван Куртев

  Благовест Сендов

Секретари:
         Васил Клявков

        Свилен Димитров