Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-06-19

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Бойко Радоев и Никола Николов. Да им е честито! Желаем им всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам точка от днешния дневен ред да бъде: проект за решение за даване разрешение за продължаване участието на Република България в многонационалните сили за стабилизиране ЕСФОР в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 162 народни представители: за 127, против 15, въздържали се 20.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЕЖАНЦИТЕ, N 854-01-29.
Внесен е от Евгени Кирилов и група народни представители.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите - господин Иван Сунгарски да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е

по законопроект за бежанците, N 854-01-29, внесен от
Евгени Захариев Кирилов и група народни
представители

На 8 април 1998 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за бежанците, N 854-01-29, внесен от Евгени Захариев Кирилов и група народни представители.
На заседанието присъстваха представители на: Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Бюрото за бежанците към Министерския съвет, Върховния комисариат за бежанците към ООН и Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
Присъстваха 9 народни представители, членове на комисията.
Представителите на различни инстанции, присъстващи на заседанието, предложиха писмени становища, съдържащи много позитивни предложения за доразвиване и допълване на предложения законопроект.
В изказванията на вносителите, както и на членовете на комисията, беше подчертана необходимостта България да има такъв закон, което е и в изпълнение на вече поети международни договорености. Беше изразено одобрение за професионалното и отговорно разработване на предложения законопроект за бежанците.
Народните представители изразиха готовност под формата на предложения между двете четения да внесат необходимите промени, отразени в становищата на институциите, които са пряко ангажирани с реализацията на бъдещия закон. При проведеното гласуване присъстващите народни представители единодушно го подкрепиха.
Комисията предлага на народното представителство да приеме законопроекта за бежанците, N 854-01-29, внесен от Евгени Захариев Кирилов и група народни представители от всички парламентарни групи, на първо четене." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
От името на вносителите - те са не само от всички парламентарни групи, а и независими депутати - някой желае ли да се изкаже?
Да, госпожа Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Първо, искам да благодаря на мнозинството за толерантността, която прояви, и при положение че точно този закон липсваше от пакета закони, които разглеждахме вчера и онзи ден - за гражданството, за чужденците - се съгласи, при положение че той отговаря на международните стандарти и на потребностите на страната в момента и правителството е удовлетворено от уредбата, която се съдържа в него, да бъде просто присъединен и да отпадне необходимостта Демократичната левица, Евролевицата или другите, подписали законопроекта, да го вкарват в първата сряда на месеца.
Документът, наречен "Закон за бежанците", е нужно да бъде приет предвид международните ангажименти, поети от България по международни договори, а именно: Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., Протокола за статута на бежанците от 1967 г., който сме ратифицирали 1993 г., решенията на Изпълнителния комитет на службите при Върховния комисариат на ООН за бежанците, Препоръка N 81-16 на Съвета на министрите на Съвета на Европа по хармонизиране на националните процедури.
До момента България не е имала сериозен проблем с бежанците, но предвид сегашната ситуация на Балканите и рисковете, които тя крие в следващите години, считаме, че ще се съгласите, че е уместно да имаме такъв закон.
Досегашната уредба на тази категория лица е била в Закона за пребиваване на чужденците в България от 1972 г. и Правилника за неговото приложение от 1990 г. - една твърде стара уредба и твърде неадекватна на съвременните условия. Още повече, че е правена преди ние да ратифицираме част от тези международни договори.
По-детайлно въпросът е уреждан с две постановления на Министерския съвет - Постановление N 207 - за създаване на Национално бюро за териториално убежище и бежанци, от 6 ноември 1992 г., и Наредбата за предоставяне и регламентиране статута на бежанците с Постановление N 208, от 14 октомври 1994 г.
В закона се уреждат в Общите положения при кои случаи едно лице не може да получи статут на чужденец, в кои случаи може да получи по преценка на компетентните органи, в кои случаи се прекратява предоставения статут на чужденец и при кои той се отнема, изчерпателно са изброени хипотезите, уредена е процедура по обжалване на актовете на компетентните органи, уредена е дейността по предоставяне и отнемане статут на бежанци, устройване на бежанците на работа и т.н., което да се поеме от един централизиран орган, за който са и международните ангажименти на България - това е Агенцията за бежанците.
Агенцията е орган на Министерския съвет. Нейният директор се назначава и освобождава от министър-председателя по предложение на трима министри - на външните работи, на вътрешните работи и на правосъдието и правната евроинтеграция. Той, от своя страна, се подпомага от заместник-директор и главен секретар, които той назначава. Има си изисквания, на които трябва да отговарят тези лица. Те са съобразени с изискванията на ООН към тези лица.
Уредено е детайлно производството по предоставяне, отказване, прекратяване и отнемане статута на бежанци, обжалването и съдебният контрол, производството на временната хуманитарна закрила на чужденците, правата и задълженията на бежанците, документите им за самоличност.
Предвижда се създаването на фонд "Бежанци" под контрола на министъра на финансите. Изчерпателно са изброени перата, по които може да се изразходва този фонд и по които може да се набира. Той влияе на държавния бюджет, доколкото министърът на финансите би дал съгласие за това.
Смятаме този закон за необходим и полезен и за естествено допълващ приетите вече няколко закона за статута на лицата в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Госпожица Екатерина Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители. Аз искам да направя едно съвсем кратко изказване, но държа да го направя, защото хубаво е, че дойде този момент - да бъде приет Законът за бежанците, в българския парламент. Това е въпрос, който вече няколко парламента не успяваме да решим поради това, че нямаше готовност за приемането на този законопроект.
В момента ние имаме шанса да приемем може би един от най-модерните закони за бежанците. Това е работа на няколко правителства, на няколко народни събрания, на няколко експертни групи на най-високо ниво в ООН.
Обръщам се към народните представители от всички парламентарни групи да подкрепят на първо четене този законопроект. Знам историята му, защото това е история, която всички, които сме били в парламента, знаем - ние сме имали контакти с представители на Комисариата на бежанците и знаем, че той е плод на много сериозен експертен труд, който беше направен през годините и е един добър пример за това как по някои въпроси може да се работи и да се постигне съгласие от всички и да има приемственост в работата на различните парламенти и правителства. Ето защо аз ще гласувам за този законопроект и се надявам, че всички народни представители ще го подкрепят. Крайно време е България да има такъв закон и да стане ясно какво е "бежанци", какъв е техният статут, тъй като в тази посока има все още много спекулации, много неяснота и сред обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател. Благодаря за добрите думи на госпожица Михайлова, към които искам да се присъединя.
Искам да благодаря на всички от свое име за труда, който положиха, и най-вече моята благодарност ще бъде насочена към Бюрото за бежанците, което, независимо че досега нямаше закон в българското законодателство, работеше по тази тематика и работеше с хората, които търсена убежище у нас.
В тази връзка искам да се спра на два елемента: България е страната, която дълго време раждаше бежанци. Няма да коментирам причините. Сега тя е обект на вниманието на хора, които са заплашени за своите права, за живота, за здравето си и т.н. Това е един добър атестат за нашата страна. Това е едно ясно доказателство, че в България вече има демократично устройство на държавата. Има демократично устройство, което позволява правата на всеки един, независимо дали е наш или чужд гражданин, да бъдат спазвани, да бъдат уважавани. Ето защо и този закон се явява отговор на усилията на цялото общество да постигне подобно ниво на развитие.
И същевременно, говорейки за бежанци, би следвало да отбележим и друг един изключително важен момент - фактът, че в момента нашата демокрация не създава условия България да създава свои бежанци, които да напускат страната. По този въпрос съвсем наскоро у нас присъстваше представител на върховната институция на Франция, която дава статут на бежанци в тази страна. Нейният представител беше категоричен в своето заключение след около десетдневен престой в България и това искам много високо да се чуе и ясно да бъде разбрано - България днес не създава бежанци, като изключим, разбира се, хората, които по икономически причини се опитват да напуснат страната, условията у нас вече са коренно различни.
Самият факт, че Тридесет и осмото Народно събрание приема такъв закон, който пряко касае темата човешки права, отразява и още един много важен елемент на политиката на България - отваряне към темата човешки права и даване приоритет на темата човешки права в нашата вътрешна и външна политика.
Аз се радвам, че днес госпожа Дончева благодари на мнозинството за отзивчивостта. Това е също много добър признак за начина, по който се работи в това Народно събрание. Надявам се обаче такива, макар и тривиални, бих ги нарекъл, недотам искрени комплименти, да се чуват по-често.
Същевременно не мога да не подчертая и това, че ако едно Народно събрание наистина е представител на народа, който го е избрал, подобни вече искрени похвали или благодарности между опозиция и управляващи трябва да се чуват по-често. Самият факт, който и госпожа Дончева отбеляза, че законопроектът, предложен от един от колегите от левицата и подкрепен от представители на много парламентарни групи, показва, че по темата човешки права в България и в българския парламент има консенсус.
Аз вчера споменах от тази трибуна нещо, което искам да повторя: вчерашният ден, а и днешният, са знаменателни за човешките права, затова защото в рамките на два дни ние приемаме четири законопроекта, които са пряко свързани с тази сфера на обществените взаимоотношения. Българският парламент има основание да се гордее с това, което направи вчера и което прави днес.
Аз благодаря на всички народни представители, които показаха с гласуването си и през вчерашния, а надявам се, и че и днешният ден ще покаже, че уважават и приемат приоритетното внимание, което България отделя на тази сфера от общественополитическите отношения. Благодаря.
И в заключение искам да призова от свое име всички народни представители да подкрепим единодушно законопроекта, което ще постави поредния знак за нашето изключително внимание и уважение към тази тематика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Възложено ми е от Парламентарната група на Евролевицата първо да изкажа поздравления на вносителите за един много професионален и с много висок стил на изказ закон, който е удоволствие да бъде четен от нас. Да кажа, че това, което е заложено в закона, доказва авторитета и достойнството на нашата страна. Да споделя с вас, че България е приемала бежанци при неизгодни и трагични за нея обстоятелства, пращала е бежанци при лоши за нея политически и други обстоятелства. Да се надяваме, че този закон няма да бъде претекст отново да приемаме бежанци, но нека да дадем достойно място между нас на тези, които биха потърсили закрила от политически репресии, от верски репресии и ще я намерят, така както сочи законът.
Призовавам всички да подкрепим законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Не виждам други желаещи да се изкажат.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за бежанците.
Моля, гласувайте законопроекта.
Гласували 197 народни представители: за 196, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.



Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Становището на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще изнесе нейният председател господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавна собственост N 8020114, внесен от Министерския съвет.
На заседание, проведено на 26 март 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост N 8020114, внесен от Министерския съвет. Председателят на комисията представи законопроекта, като обърна внимание върху обстоятелството, че основната му цел е да се разшири обхватът на общинската собственост за сметка на държавата, както и да се внесе по-голяма яснота в режима на държавната собственост.
При станалите разисквания беше обърнато внимание на някои необходими уточнения, които трябва да се направят в законопроекта. Трябва да се каже изрично, че актът за държавна собственост по чл. 5 от законопроекта има само констативно, а не конститутивно значение. Също така е необходимо да се изяснят някои разпореждания на Преходните и заключителни разпоредби по отношение предоставянето на някои имоти, специално спортни обекти и съоръжения за ползване. Изказаха се съмнения дали спортните обекти и съоръжения въобще представляват публична държавна собственост.
Комисията реши със 7 гласа "за" и 3 "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавна собственост N 8020114, внесен от Министерския съвет, на първо гласуване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя едно чисто правно възражение по закона и по изменението и допълнението на закона. Още в основния закон, който беше гласуван от предходното Народно събрание, доколкото помня, е допусната една юридическа неточност. В закона се говори за имоти и вещи. Обаче това са понятия на гражданското право и на вещното право. Имоти не е понятие на правото. Никъде в правото не работим с имоти. В този закон се презюмира, че имотите - това са недвижимите вещи. И затова аз бих помолил сега, когато правната комисия ще изготвя окончателния вариант, да направи съответната корекция. Имоти няма, да има недвижими и движими вещи или там, където трябва да говорим за недвижимости, да ги наречем направо недвижими вещи или недвижимости, без значение е, но да не вкарваме в законодателството неюридически термини, които би трябвало да тълкуваме по някакъв свободен начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Считам, че законопроектът, който разглеждаме днес, е необходим. Той въвежда една по-голяма прецизност в текстовете на съществуващия закон. Това, което оценявам аз като най-положително в него, са няколко нови разпоредби. Едната е създадената нова алинея втора на чл. 15, според която имот и публична държавна собственост могат да се предоставят безвъзмездно за ползване на общини от Министерския съвет за задоволяване на техни нужди. Положителна е и промяната в ал. 3 на действащия чл. 19, в която максималният срок за отдаване под наем на държавни имоти се намалява от пет на три години. Считам, че това е съобразено с възможностите на хората, които единствено извършват действия по управление на имотите, да могат да сключват такива договори само за три години, а не за повече. Другото положително е новата редакция на ал. 2 на чл. 34, в която се въвежда един по-прецизен режим относно изискванията към искането за отчуждаване на имоти за държавна нужда, като се включва задължението в такова искане да има обосновка за наличието на условията по чл. 32 и чл. 33 от закона, обща характеристика, вид, местонахождение и размер на имотите, цена на отчуждаваните имоти и нещо, което съвсем не е маловажно - финансова обезпеченост на предложението за отчуждаване, тъй като съгласно Конституцията и законите в държавата отчуждаване може да се допусне само след равностойно и справедливо обезщетение.
Единственото нещо, което ме смущава в този законопроект, е разпоредбата на § 20, с която се създава нов чл. 45а относно прекратяване на съсобственост между държавата и физически или юридически лица върху недвижими имоти. Той се позовава на чл. 36 от Закона за собствеността, който е отменен, и ми се струва, че така формулиран, влиза в противоречие с изискванията на Конституцията и Закона за държавната собственост относно отчуждаването на имоти. Благодаря.
Благодаря на господин Йорданов.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост N 802-01-14.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 162, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ.
Думата има господин Хубенов от името на водещата комисия - Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ХУБЕНОВ: Уважаеми колеги, ще ви прочета становището на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
"На свое редовно заседание, проведено на 25 март 1998 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството разгледа и обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
На заседанието присъстваха представители на Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националното сдружение на общините в Република България.
Комисията счита, че законопроектът отговаря на принципите, заложени в Конституцията на Република България. Той ще продължи да съдейства за утвърждаване и развитие на общинската собственост, изрично посочена в чл. 17, ал. 4 и чл. 140 на Конституцията на Република България.
Приетият през 1996 г. Закон за общинската собственост показа липса на редица правни решения, което предизвика спорове по отделни негови разпоредби и затрудни дейността на общинските администрации по прилагането му.
Законопроектът формира по-ясни критерии по разграничаването на държавната и общинската собственост. Допълненията в чл. 2, ал. 1 и 2 конкретизират обектите на общинска собственост, като посочват, че общинска собственост са: всички парцели в селищните територии (застроени и незастроени), придобити чрез отчуждително производство, предназначени за жилищно строителство, за обществени и благоустройствени мероприятия; всички жилища, ателиета и гаражи, стопанисвани и управлявани от общините към датата на влизане в сила на закона; плажовете в строителните граници на населените места; всички мрежи на техническата инфраструктура в частта им, обслужваща територията на съответната община; находищата на инертни строителни материали от общинско значение; както и имотите и вещите, които общината придобива съгласно чл. 11 от Закона за наследството.
Внесеният проект конкретизира режима на регламентация на публичната общинска собственост. Предложените изменения в чл. 3, ал. 2, т. 3; чл. 6, ал. 1 и 3 и в новата ал. 4; чл. 7, ал. 1 и 2; чл. 12, ал. 3 и 4 дават възможност за по-експедитивно вземане на решения при обявяване на имоти и вещи за публична или частна общинска собственост и изключват възможността имоти и вещи публична общинска собственост да се включват в капитала на търговски дружества. В тази връзка производството по обявяване на имоти и вещи - публична или частна общинска собственост, се опростява.
Създава се по-точна и ясна регламентация на обхвата, условията и реда при разпореждане с недвижими имоти - частна общинска собственост, разширяват се правомощията на общинските съвети като органи на местното самоуправление, както и на органите на изпълнителната власт в общините в процеса на управление на общинската собственост.
При обсъждането на законопроекта бяха направени предложения в посока прецизиране режима за предоставяне на особено право на ползване - концесии, върху обекти - публична общинска собственост.
Заедно с това, Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството счита, че трябва по-точно да се определи юридическото действие на акта за общинска собственост и на имотите, които подлежат на актуване. Редица разпоредби следва да получат по-прецизна юридическа редакция.
Комисията предлага законопроектът за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост да бъде разгледан заедно със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост на съвместно заседание с Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията при обсъждането им за второ гласуване. Двата законопроекта са симетрични, уреждат едни и същи правни институти, имат еднакъв обект, но различен субект - титуляр на собствеността.
След проведените дебати и направените предложения, с цел усъвършенстване на внесения законопроект, Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството единодушно, с 12 гласа "за", предлага на Народното събрание законопроектът за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост да бъде приет на първо гласуване." Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Хубенов.
Има думата господин Лучников да докладва становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

"С Т А Н О В И Щ Е

на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО: законопроект за изменение и допълнение на
   Закона за общинската собственост,  N 802-
   01-15, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 26 март 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от Министерския съвет.
Председателят на комисията представи законопроекта, като обърна внимание, че неговата основна цел е да се разшири обхватът на общинската собственост за сметка на държавата, с което ще се създадат по-добри възможности за имуществена самостоятелност на общините и укрепването на местното самоуправление.
В хода на разискванията се обърна внимание върху някои необходими уточнения при окончателното приемане на закона. Така например, не може да се приеме новата редакция на чл. 3, ал. 2, т. 3, с което се дава право на общинския съвет да обявява за публична общинска собственост имоти, които по своята същност не са публична собственост. Също така е необходимо да се изясни, че актът за общинска собственост не учредява такава собственост, а има само констативно значение. Трябва да се преразгледат и начините за уреждане на наемните отношения като се премахне изключителния режим и се премине към регулирането им по правилата на Закона за задълженията и договорите.
Също така е целесъобразно да се ревизира режимът за отчуждаване на имоти за общинска полза, като се предвиди, че при непостигане съгласие със собственика на отчуждавания имот, въпросът трябва да се отнася от кмета за решаване в съда, а не да се издава административен акт за отчуждаване. С оглед на препращането в Закона за държавната собственост към § 4, респективно измененията на чл. 11 от Закона за наследството, е необходимо Законът за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост да влезе в сила едновременно със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Затова именно и те се разглеждат паралелно.
Комисията реши със 7 гласа "за" и 3 "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от Министерския съвет."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Преминаваме към разисквания. Определям по 30 минути на парламентарна група.
Кой желае да се изкаже?
Има думата госпожа Дора Янкова. Заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Подкрепям по принцип внесения законопроект за изменение на Закона за общинската собственост, тъй като в този период от време, в който той действаше, много бележки в реалната практическа дейност общините отнесоха към Министерския съвет и една част от тях реално са коригирани, една част от тях реално са съобразени с практиката в общините, в живота на местните администрации.
Няколко принципни бележки искам да споделя в залата между първо и второ четене на законопроекта.
Наред с положителните си качества, предлаганият законопроект не дава отговор на няколко основни въпроса, възникнали в хода на практическото приложение на този законопроект.
Първата принципна бележка - не се постига желаното разграничаване на собствеността по отношение на определен кръг имоти, поради липса на легална дефиниция, определяща понятията национално и местно значение. В тази връзка е нужно, и ние, Парламентарната група на Демократичната левица, ще направим възможното да конкретизираме в допълнителни разпоредби да се даде едно принципно определение за двете понятия. Това до голяма степен би премахнало съществуващите спорове и противоречия, а понякога и субективизма при определяне категорията на дадения имот, а оттам и на неговата собственост, включително и при отсъствието на специализирано законодателство в определени области.
Втора принципна бележка - не е предложено разрешение на въпроса за облекчаване на доста тромавите процедури за отписване, респективно за актуване на общински и на онези държавни имоти, които по закон преминават или вече са преминали в собственост на общините. А това във времето беше реалност.
Трета принципна бележка - не са допълнени някои празноти в нормативната уредба, още повече, че те са налагат в практиката, както и от предлаганите нови норми в Закона за общинската собственост, по-конкретно чл. 7, ал. 2.
В Преходните и заключителните разпоредби на закона е необходимо да се създаде аналогична уредба по отношение на общинските търговски дружества и дружествата с общинско участие, като съществуващите и в Закона за концесиите.
Четвъртата принципна бележка е по отношение на необоснованото за ограничени по целесъобразност пълномощия на общините в определени случаи за разпореждането с общинска собственост.
Петата бележка - не са обхванати всички случаи, които обуславят увеличаването на кръга от обекти - собственост на общината.
И шестата принципна бележка, която касае и предишния закон - реално отделни текстове между първо и второ четене ние като народни представители ще се постараем да прецизираме редакционно и в съдържателен аспект.
Относно § 1 нашата парламентарна група ще внесе предложение за изменение - там, където една голяма част от общините правят предложение за водоемите от местно значение и принадлежащите към тях плажове, както и плажовете, попадащи в строителните граници на населените места, кореспондиращо с чл. 18 от Конституцията, да бъдат по-конкретни.
По отношение на т. 7 от § 1 също ще внесем конкретно предложение.
По отношение на § 20, според мен включването и на общински съветници в хипотезата за настаняване в резервните жилища разширява значително броя на лицата, които по изключение могат да бъдат настанявани и това може би се нуждае от една допълнителна аргументация, от едно допълнително преглеждане на тези принципни наши бележки.
Така че имайки предвид всички тези мои принципни бележки между първо и второ четене, аз сега на първо четене ще подкрепя този законопроект и в периода, даден за корекция, с моите колеги от Парламентарната група на Демократичната левица ще направим необходимото, за да подпомогнем общините реалната местна власт да работи по-леко със собствеността, която тя притежава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз по същество споделям всички ония бележки, които госпожа Дора Янкова изложи пред вас. Това е мнението и на Парламентарната група на Евролевицата. Ние ще подкрепим този закон на първо четене, но има един проблем, който тя не разгърна в онзи план, в който аз бих искал да поставя пред вас и преди всичко пред господин Лучников, който е и председател на Правната ни комисия.
Господин Лучников, между 1947 и 1989 г. се строи много, което беше предоставено като правомощия на общините, но не беше общинска собственост, защото такава собственост де факто нямаше в този период от време.
Смятам, че не само този закон, а и някои други правни норми в България трябва да бъдат променени, за да се даде ясна постановка кое от онова, което е строено с общите национални пари, ще бъде предоставено реално на общините. Защото в момента ние даваме възможност на държавата да се откаже да деактува определени обекти в полза на собствените си глобални, национални интереси срещу местните интереси.
И аз приканвам Правната комисия и всички специалисти в парламента, които са с правна квалификация, да спомогнат за преодоляване на това вътрешно противоречие в нашето законодателство, с оглед на това да има ясна концепция що е това общинска собственост.
Благодаря ви за вниманието. Още веднъж декларирам, че ще подкрепим законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев. Други желаещи?
Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, аз ще се опитам да бъда съвсем кратък, защото това, което казаха преждеговорившите, отговаря на това, което и аз мисля. Но не виждам защо трябва да засилваме тенденцията за обособяване на общините като самостоятелно действащи структури само в областта на жилищното строителство. Защо да не дадем и празните незастроени парцели в нежилищните територии именно в правата на кметовете или на общините да се разпореждат с тях? Защо трябва този закон след една година отново да го преправяме? Нима кметът или общинските съвети не са най-заинтересовани да създават повече работни места на хората, на населението, което живее на тази територия. И затова аз мисля, че не само жилищните, а и нежилищните трябва да бъдат предадени към общините и да станат общинска собственост.
Второ, мисля, че си спомняме, че по силата на Постановление N 82 на Министерския съвет за образуване на общински аптеки, бяха образувани общински дружества, но собствеността върху аптеките остана държавна. Мисля, че в момента е времето да решим този въпрос, защото нито могат тези аптечни управления да започнат процедури за приватизация, нито могат да продължат да работят спокойно. Защото в момента само фирмите и инвентарът в тези аптеки са собственост на общините, а сгради на аптеките останаха държавна собственост. Затова на второ четене ще направя предложение именно и тази собственост да стане собственост на общината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Позволявам си, първо, да направя същите бележки, които преди малко направих спрямо Закона за държавната собственост. В гражданското право или по-точно във вещното право ние нямаме понятието "имоти", а имаме вещи, които биват недвижими и движими. Други понятия нямаме. И поради това бих предложил при корекциите, които ще бъдат направени при измененията на проекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, да бъдат уточнени от правна гледна точка понятията, за да не трябва да тълкуваме някои понятия, които не са възприети от гражданското право.
По принцип приветствам този законопроект. Той е полезен и необходим.
По отношение на § 8, чл. 7. Досега се получаваше така: в Закона за собствеността в чл. 86 не е допустимо да се придобива по давност публичната държавна и общинска собственост, в Закона за общинската собственост беше забранено да се придобиват всички общински имоти по давност. Това беше една колизия, която не беше правилна и сега с изменението в § 8, чл. 7 се предотвратява тази колизия, което е полезно, точно и необходимо.
По отношение на § 14 относно чл. 34. Заменя се досегашната алинея с нова алинея. Смятам, че тя е по-точна, само че, когато се говори за прехвърляне на вещни права, след като говорим за продажба, замяна, делба и т.н., би трябвало да кажем: "прехвърляне на ограничени вещни права", за да бъдем съвсем прецизни.
И на последно място, разбира се, не и като последно, съвсем правилно е създаден § 2, защото крайно време е да уточним разликата практически между държавната и общинска собственост. Знаете, че 1990 г. ни завари с една общонародна собственост, в която нямаше общинска собственост. Постепенно създадохме и общинската собственост, редом с държавната собственост. Разбира се, не можахме практически да установим кои вещи са общинска собственост, кои са държавни, защото съответно на това трябва да създадем и актове за държавна и за общинска собственост. И колизията тук също беше доста сериозна. Сега с § 2 се създава едно уточняване в терените, отредени за жилищно строителство, които трябва да бъдат общинска собственост. Смятам, че законопроектът е навременен, полезен и предлагам да го гласуваме така, както той е предложен, за да можем при подготовката за второ четене да бъдат направени някои не толкова съществени предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
Без да правя реплика, господин Джеров, досега ние се бяхме ориентирали към понятието "недвижими имоти" и "движими вещи".
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС, от място): Може ли реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата за реплика, само че се облечете и заповядайте. (Весело оживление.)
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Значи, аз ще резюмирам, че не е важно какво носиш върху гърба си, а какво носиш горе-долу в главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така е.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Уважаеми дами и господа, аз се чудя този парламент какво ще изгражда? Ще изграждаме модерна, европейска, цивилизована държава или ще изграждаме някакво патриархално социалистическо комунистическо общество? Та тази идея, която отново се поднася, тези аптеки, които бяха предоставени на общините само като инвентар, да се предоставят и сградите на общините и да се правят общински аптеки, просто го няма в Европа. Това е такъв абсурд!
Уважаеми дами и господа, и аз ще се обърна към групата на СДС и към Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, ако правим някаква перестройка фалшификат, нека да го правим. Ако правим истинска модерна България, да я правим както трябва. Няма такова животно общината да се занимава с търговия на медикаменти. Имаше го при социализма, господин Савов. В Дупница имаше 15 фирми. Занимаваха се с търговия на обуща, на платове, производство, но това ние там го приватизирахме. Така че тази идея изобщо е погрешна. Аптеките трябва да са собственост на дипломирани фармацевти и да си вършат работата, защото това не е само търговия.
Така че тази идея просто не става - общините да взимат собственост. Най-доброто нещо, което може да стане, аз не зная какво пречи, след като сградите са държавна собственост, нека се предоставят на тези аптекари, които и в момента работят без пари, или работят по някакъв порочен начин и да си вършат работата както трябва. Или ще правим модерна България, или ще правим полупатриархално, полукомунистическо общество - вечно бедно, вечно мизерно и вечно да работи на ишлеме и в задния двор на Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панайотов.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Искам реплика. Това не беше реплика, а изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Той поиска думата за реплика. (Реплики от ДЛ.) Какво има да спорим, като господин Панайотов поиска думата за реплика и аз дадох думата за реплика. Вие ли ще определяте какво е това?
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Господин Джеров не говори за общински аптеки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защо се вълнувате? Той си го определи като реплика. Какво да правим ние, да го обявим за нещо друго?
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Направете му зебележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Който иска да се изкаже, има пълната възможност да го направи.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Искам думата за реплика на господин Джеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Извинявайте, господин Джеров, но явно господин Панайотов разбира повече от барикади, отколкото от търговско право. (Реплики от СДС.) Защото аз не зная как, господин Панайотов, ще стане приватизацията на тези аптеки, когато собствеността е смесена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Такоров, прощавайте...
РУМЕН ТАКОРОВ: Извинявайте, господин председател, защо не спряхте господин Панайотов? И той не направи реплика на господин Джеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Той взе думата за реплика, а Вие за какво я взимате сега? Реплика на репликата или реплика на изказване?
РУМЕН ТАКОРОВ: Не, за реплика на господин Джеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, продължавайте.
РУМЕН ТАКОРОВ: Защото той е специалист по барикадите и не зная...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Джеров не е говорил за барикади.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Кажи ти по какво си специалист?
РУМЕН ТАКОРОВ: Ще кажа, господин Цонев, по какво съм специалист. (Реплики от СДС.)
Така че не зная как ще се приватизират общинските аптеки, когато собствеността в момента е смесена. Сградите са държавна собственост, а фирмите и инвентарът е на общините. Как ще стане това, господин Панайотов? Затова предлагаме да стане единна собствеността, за да може да тръгне процесът на приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Друг желае ли да се изкаже? Не.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост N 802-01-15.
Моля, гласувайте!
Гласували 169 народни представители: за 167, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към новата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ СИЛИ ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ (СФОР) В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА ПО МАНДАТ НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН И ПОД КОМАНДВАНЕТО НА НАТО.
Има думата председателят на водещата Комисия по национална сигурност господин Христо Бисеров да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по национална сигурност

ОТНОСНО: Проект за решение за даване на разрешение за продължаване участието на Република България в Многонационалните сили за стабилизиране в Босна и Херцеговина под командването на НАТО и по мандат на Съвета за сигурност на ООН.

Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши продължаване на участието на Република България в многонационалните сили за стабилизиране в Босна и Херцеговина под командването на НАТО и по мандат на Съвета за сигурност на ООН, с инженерен взвод от Българската армия с обща численост от 35 военнослужещи с личното им оръжие и 5 (пет) броя автомати АК-47 - за резерв, боеприпаси и материални средства в състава на холандския военен контингент и с транспортен взвод от Българската армия с обща численост от 30 военнослужещи с личното им оръжие, боеприпаси, автомобилна техника и материални средства в състава на гръцкия военен контингент към Многонационалната интегрирана тилова група "БЕЛУГА" за срок от 12 (дванадесет) месеца в съответствие с Резолюция N 1174 на Съвета за сигурност на ООН от 15 юни 1998 г."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Някой желае ли да вземе отношение? Господин Гайтанджиев, заповядайте.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Господин председателю, вече може би трета или четвърта година ще изразя отново моето становище и ще ви призова да не подкрепите този проект за решение на правителството, тъй като сега стана дума и по повод на подготовката за декларацията за Косово, че българският парламент може би не е зле да се придържа към своята декларация от 1993 г. за ненамеса във вътрешните работи в Югославия. Изобщо намесата на български военни части в балканските страни винаги може да стане повод за обтягане на отношенията не само с местното ръководство и с местните сили в Югославия, но и с редица други балкански страни.
Ето защо именно по тези съображения аз призовавам народното представителство да гласува против това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев
Друг желае ли да се изкаже? За реплика има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Гайтанджиев. Вече от доста години Босна и Херцеговина е независима държава. Не е част от Югославия! Какво говорихте тук? Няма бивша Югославия. Няма я и тази Югославия, която беше. Босна и Херцеговина е една независима държава и очевидно ще трябва да се съобразявате с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Дуплика - господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Като е независима държава, господин Куртев, що щат там войските на НАТО и на разни други държави? Те имат там умиротворителна цел. Тяхната функция - пак ще подчертая - е достойна. Аз не съм против това, че международната общност е изпратила там войски. Аз съм против това България да изпраща там войски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да участва в достойни неща.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Колкото и да са независими тези държави и три пъти да са независими, все пак българското присъствие там е вредно за българските национални интереси.
Ако става дума за изпращане на български войски в Корсика, в Северна Ирландия, в Елзас и Лотарингия, или други райони, които са размирни и в които има такива етнически сблъсъци, аз ще подкрепя. Български войски могат да отидат там, но не и в района на Балканите. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Друг желае ли да се изкаже?
Ще ви прочета проекта:
"Р Е Ш Е Н И Е
за продължаване участието на Република България в
Многонационалните сили за стабилизиране (СФОР) в
Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност
на ООН и под командването на НАТО

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Разрешава продължаването на участието на Република България в Многонационалните сили за стабилизиране (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО, дадено с решение на Народното събрание от 20 юни 1997 г. (ДВ, бр. 51 от 1997 г.) и с Решение на Народното събрание от 26 март 1998 г. (ДВ, бр. 38 от 1998 г.), с инженерен взвод от Българската армия с обща численост до 35 военнослужещи с личното си оръжие и 5 (пет) броя автомати АК-47 - за резерв, боеприпаси и материални средства в състава на холандския военен контингент и с транспортен взвод от Българската армия с обща численост до 30 военнослужещи с личното си оръжие, боеприпаси, автомобилна техника и материални средства в състава на гръцкия военен контингент към Многонационалната интегрирана тилова група "БЕЛУГА" за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от 20 юни 1998 г., в съответствие с Резолюция N 1174 на Съвета за сигурност на ООН от 15 юни 1998 г."
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 185 народни представители: за 139, против 40, въздържали се 6.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЕРИТОРИАЛНО И СЕЛИЩНО УСТРОЙСТВО.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа. Доклад относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за териториално и селишно устройство N 802-01-23, внесен от Министерския съвет, проект за второ гласуване.
Заглавие: "Закон за изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване заглавието така, както е предложено от вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 5.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В чл. 3 се създава ал. 3:
"(3) Специализиран орган за териториално-устройствен и строителен контрол на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е Дирекцията за национален строителен контрол. Тя упражнява контрол върху действията на общинските технически служби и на участниците в проектирането и строителството, като издава разпореждания, санкционира нарушителите и изпълнява действията, предвидени в този закон, за недопускане и премахване на незаконно строителство."
По този параграф няма бележки. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 5.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Имаше предложение от народния представител Методи Андреев за създаване на нови § 1а, § 1б и § 1в. Народният представител Методи Андреев оттегля предложението си.
"§ 2. В чл. 32 ал. 3 се изменя така:
"(3) Не се допуска застроителните и регулационни планове да се изменят на основанията, посочени в ал. 1 точки 1 и 3, с оглед създаване на законно разположение или допустим начин и характер на застрояване за незаконно направени строежи."
Към този пункт също имаше предложение от господин Методи Андреев, което той оттегли.
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Преди да прочета предложенията на някои народни представители, които те оттеглиха или не оттеглиха, съм длъжен да направя едно обяснение. При разглеждането на законопроекта за второ гласуване ние постигнахме съгласие да не правим основно прекрояване на този закон, тъй като той поначало е остарял и в момента в много напреднала фаза е работата по създаването на нов Закон за териториално и селищно устройство. Затова решихме да приемем тук само тези предложения, които уреждат засилване на контрола върху незаконното строителство. Затова предложенията на господин Андреев бяха оттеглени, а много от предложенията на господин Малинов не бяха подкрепени. Това го давам като междинно обяснение.
Предложението на господин Методи Андреев за създаване на § 2а беше оттеглено. Остава обаче предложението на господин Ангел Малинов, който не присъстваше на заседанието. Той предлага да се създаде нов § 2б:
"§ 2б. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думите "съвременни изисквания" се добавят думите "в т.ч. по-енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници".
2. В т. 2 след думата "функционални" се добавя "енергийни".
Комисията не подкрепя направеното предложение по тези съображения, които изложих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз оттеглям всички предложения, които съм направил и които не са подкрепени от комисията, защото разбирам смисъла на този закон. Лично ще ги внеса в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да бъдат взети предвид при изготвянето на новия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов. Тогава, господин Лучников, не е необходимо да четете другото предложение за нов § 2в.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 3. Член 42 се изменя така:
"Чл. 42. (1) Строежите и проектите, въз основа на които те се извършват, трябва да бъдат съобразени с изискванията за безопасност, които включват носимоспособност, пожарна безопасност, опазване на здравето и живота на обитателите при ползването им по предназначение, безопасност при ползване на инсталации и инженерни системи, осигуряване на топло- съхранение и икономия на енергия, както и с изискванията за опазване на околната среда. За обекти - паметници на културата, се прилагат специфични изисквания, определени с отделен закон.
(2) Строежите се проектират и изпълняват от лица съобразно придобитата техническа специалност. Министърът на регионалното развитие и благоустройството определя с наредба видовете проектни строителни работи, изискващи изпълнение от лица, притежаващи и специално разрешение за това, както и условията и реда за получаването му. Проектирането и изпълнението на строителни работи на обекти - паметници на културата, се извършват от лица, определени от министъра на културата.
(3) При проектирането и строителството се упражнява независим строителен надзор за сметка на собственика (инвеститора). Лицата, упражняващи независим строителен надзор, се оправомощават за това от министъра на регионалното развитие и благоустройството при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(4) Забранява се влагането на строителни материали и изделия, несъответстващи на нормите за безопасност, определени в ал. 1 и конкретизирани в акт на Министерския съвет."
Предложение на господин Руси Статков:
В § 3, чл. 42 се създава нова ал. 2а:
"(2а) Лицата по ал. 2 на този член може да се сдружават и да бъдат представлявани в органите по лицензирането."
Комисията не подкрепя направеното предложение.
Тъй като колегата Ангел Малинов оттегли своите предложения, ще ви прочета това, което предлага комисията, което се различава от предложението на вносителя.
"§ 3. Член 42 се изменя така:
"Чл. 42. (1) Строежите и проектите, въз основа на които те се извършват, трябва да бъдат съобразени с изискванията за безопасност, които включват носимоспособност, пожарна безопасност, опазване на здравето и живота на обитателите при ползването им по предназначение, безопасност при ползване на инсталации и инженерни системи, осигуряване на топлосъхранение и икономия на енергия, както и с изискванията за опазване на околната среда. За обекти - паметници на културата, се прилагат специфични изисквания, определани с отделен закон.
             (2) При проектирането и строителството се упражнява независим строителен надзор за сметка на собственика (инвеститора). Лицата, упражняващи независим строителен надзор, се оправомощават за това от министъра на регионалното развитие и благоустройството при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
             (3) Забранява се влагането на строителни материали и изделия, несъответстващи на нормите за безопасност, определени в ал. 1 и конкретизирани в акт на Министерския съвет."
Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата, господин Димитров.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз още в комисията изразих своето становище, че мястото на този така променен член просто не е в раздел II. Ако погледнем раздел II, той е озаглавен "Застрояване". А промените в чл. 42, така както са предложени от вносителите, засягат по-скоро въвеждането на една нова инстанция за строителен контрол.
В този смисъл аз правя предложение да отложим гласуването на този текст и нека в сряда в комисията вносителят отново да помисли къде е систематичното място на този текст. Просто мястото му не е в раздел II.
Ако погледнете останалите членове от раздела, ще видите, че тук се третират въпроси по застроителни планове и други въпроси по застрояването, но в никакъв случай проблемите със строителния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Направено е процедурно предложение за отлагане на гласуването на § 3.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Свилен Димитров.
Гласували 131 народни представители: за 49, против 51, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
По предложението на господин Руси Статков? Няма го господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 40, против 77, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 25.
Параграф 3 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 12-18 юни 1998 година:
Питане от народния представител Кръстьо Трендафилов към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно Решение N 232 от 1998 г. на Министерския съвет.
Питане от народните представители Иван Зънзов, Кънчо Марангозов и Илия Баташки към Петър Бояджиев - министър на здравеопазването, относно сключени договори между здравни заведения и финансиращите ги органи - общините.
Питане от народния представител Велислав Величков към Васил Гоцев - министър на правосъдието и правната евроинтеграция, относно действия на органите на предварителното производство по делото "Балканбанк" - клон Пловдив.
Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев.
Има думата народният представител Веселин Бончев да развие своя актуален въпрос относно перспективите за развитието на енергетиката на Република България в периода 2001 - 2005 г.
Заповядайте, господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бакърджиев, драги колеги народни представители! Изминаха четиринадесет месеца от работата на Тридесет и осмото Народно събрание на Република България. През тези четиринадесет месеца още няма ясна стратегия на Комитета по енергетика за развитието на българската енергетика и закон за българската енергетика.
В Комисията по енергетика и енергийните ресурси бяхме уведомени, че до 31 декември ще бъде дискутиран новият Закон за енергетиката. След това бяхме уведомени, че на 31 януари ще бъде готов, бяхме уведомени, че ще бъде готов до 31 март, а сега вече минава половин година.
На всички е ясно, че един от най-важните отрасли на България, без който не може страната да развива своята икономика, а и все още получаваме валута от износ на електроенергия, не може да няма стратегия и закон за енергетиката. Вие виждате спекулациите почти всеки ден. Днес пак пресата е пълна с увеличаване на парното, чака се увеличение на електроенергията от 1 юли. Това не може да бъде спорадично и да се решава с решения и постановления. Трябва да има закон за енергетиката и дългосрочна стратегия за нейното развитие.
Беше поканен един американски специалист, който беше представен на Комитета по енергетика, да прави закона за енергетиката. От разговорите, които човек можеше да проведе с него за няколко минути, беше ясно, че на този човек не му е ясна ситуацията в България, каква е ситуацията на нашата енергетика, от какви енергоизточници. И е явно, че хората, които са го поканили, мислеха, че той ще дойде, ще седне в "Шератон", ще напише закона и ще си замине. Това не стана.
На базата на това, уважаеми господин Бакърджиев, ще Ви помоля да ми отговорите: какво е становището на нашето правителство относно развитието на енергетиката в Република България за периода 2001 - 2005 г., защото тогава, ако не стане, той ще бъде критичен. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! В дните за парламентарен контрол дотук пред мен са поставени 56 питания и актуални въпроси. По-голямата част от тях бяха действително актуални, важни и ние сме се опитвали да постигнем един добър диалог в интерес на доброто развитие на държавата ни.
Вие сте абсолютно прав, че закон за енергетиката и енергийна стратегия в средносрочен и дългосрочен план са необходимост за България и е необходимо те да бъдат финализирани и предложени в българския парламент колкото се може по-скоро.
Аз съм оптимист за това, че при параметрите, които сега ще бъдат утвърдени, и в последващите преговори с Международния валутен фонд в тригодишната програма, която сме си поставили, вече ще можем да предложим на вашето внимание и като комисия, и на всички народни представители и проектозакона, и енергийната стратегия на Република България.
Разбира се, че енергетиката е най-сериозният отрасъл в нашата държава и че на нея трябва да се отделя максимално време и внимание. За да говорим, обаче, за енергийна стратегия от 2001 до 2005 г., най-напред трябва да видим какво представляваше България в 1997 г., какви са нашите планове до 2001 г. и, разбира се, оттам насетне в средносрочен план какво сме си поставили като цели.
Какво заварихме в енергетиката през 1997 г. за всички няма тайни. Това беше една продължителна криза и в управлението, и в стопанисването, неизяснени национални и стратегически приоритети, неизяснени договорни отношения с външните ни партньори, остаряла законова, подзаконова и нормативна база. Затова сега се налага всичко това да актуализираме.
И още нещо много сериозно - заварихме една много сериозна декапитализация на търговските дружества, замряла инвестиционна дейност, занемарена охрана и безопасност на труда, кражби на материали, на енергия, фиктивни ремонти. Това беше енергетиката през 1997 г.
Какво смогнахме да свършим през изминалия период, за който Вие говорите?
Беше осигурено и това никой няма да оспори, убеден съм, в България, сигурно електро- и топлоснабдяване на населението и индустрията като бяха отделени средства за отопление и на болници, детски градини, училища, социални домове, всички бюджетни организации за цялата зима до края на април още през 1997 г.
Увеличихме енергийната независимост на страната чрез максимално и ефективно използване на местните енергийни ресурси и разнообразяване на доставките на горива, технологии и съоръжения.
Сключихме дванадесетгодишни договори за доставка, увеличени доставки и увеличен транзит на руски природен газ за и през България, с които изцяло защитихме нашия български национален интерес.
Работихме сериозно и по необходимото равнище на ядрена безопасност посредством реконструкция и модернизация на ядрените мощности.
Разработихме програма за екологизация на отрасъла, осигуряваща спазването на националните норми и поетите международни задължения.
Стабилизирахме финансовото състояние на дружествата в отрасъла, повиши се събираемостта на вземанията. За първи път Националната електрическа компания приключи годината с положителен финансов резултат и то без да се повишават цените на електроенергията, което преди това беше "чудесната практика".
Разработихме конкретни програми за преструктуриране и приватизация на енергийни предприятия. В ход е и приватизацията на първите двадесет и два ВЕЦ-а с обща инсталирана мощност 226 мегавата.
През 1997 г. в НЕК инвестирахме 116 млрд. и 700 млн. лева, а в областта на въгледобива други 37 млрд. и 600 млн. лева.
Какво е в момента състоянието на електроенергийната система у нас?
Инсталираните мощности са общо 12 хил. и 500 мегавата. От тях 6750 мегавата или 54 на сто са ТЕЦ-ове, 3760 мегавата или 30 на сто - АЕЦ "Козлодуй", и 1990 мегавата или 16 на сто са във ВЕЦ.
Националната електрическа компания притежава 10 хил. и 700 мегавата или 86 на сто от мощностите. Останалите 1800 мегавата са мощности на крупни индустриални предприятия или топлофикационни дружества. През 1997 г. максималният товар е бил 7000 мегавата. Очакванията за тази година са 7180, т. е. ние ползваме малко повече от 55 до 60 на сто от инсталираната мощност в страната. И както всички виждат, резервата от мощности в България е достатъчно голяма.
Повечето от действащите електропроизводствени мощности обаче са достатъчно остарели и естествено е някои от тях да започнат да отпадат, затова се разработи програма за въвеждане на нови електропроизводствени мощности.
Започнахме подготовка на големи инвестиционни проекти, осигуряващи над 1500 мегавата рехабилитирани, нови, заместващи мощности. За тези проекти и в момента се водят преговори с потенциални инвеститори.
Какви са плановете ни до 2001 г., господин Бончев?
Приоритетна задача е разграждане на монополната вертикална структура на Националната електрическа компания, при което ще бъдат напълно отделени трите основни дейности - производство, пренос и разпределение на електроенергия, при това до пълно самофинансиране на отделните търговски дружества в отрасъла.
Второ. Предвиждаме приватизацията на ТЕЦ "Марица-3", Димитровград, и ТЕЦ "Русе-изток", на обслужващите дейности и на част от електроразпределителните мрежи ниско и средно напрежение.
Трето. Ще продадем 63 малки водни електроцентрали на течащи води, с което в частни ръце ще минат общо 374 мегавата инсталирани мощности.
Четвърто. Ще стабилизираме търговските дружества във въгледобива и то на основата на комерсиализация на производството, създаване и укрепване на нови, пазарно ориентирани структури.
Пето. Предстои преструктуриране и приватизация на топлофикационните дружества.
И още - либерализация на газовия сектор за битово потребление.
Какво следва след 2001 до 2005 г.? Следва отваряне на пазара и приватизация на определени клонове на разпределението и продажбите на електроенергия на крайни потребители, по-нататъшно преструктуриране на въгледобивния отрасъл, който в този период ще функционира при вече напълно пазарни методи; либерализация на достъпа до крайни потребители при условие, че се осигури и алтернативна доставка на природен газ освен договорирания с "Газпром". Предстои присъединяване на енергийната ни система към западноевропейската и натрупване на аварийни запаси по изискванията на Европейския съюз.
Предстои доизграждане на сероочистващите инсталации в ТЕЦ "Марица-изток 2" и пълно съответствие на действащите и новостроящи се тецове и вецове с поетите ангажименти по отношение на опазване на околната среда.
В областта на ядрената енергетика: развитие на база за безопасно съхранение на радиоактивни отпадъци; модернизация и оптимизиране на горивния цикъл на действащите реактори; по-нататъшното усъвършенстване на нормативната база за ядрена безопасност и изграждане на агенция за безопасно управление на радиоактивните отпадъци.
Що се отнася до ядрените мощности, за които споменах, в периода до 2005 г. ще изведем от експлоатация блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй". Блоковете 5 и 6 на централата ще бъдат модернизирани - нещо, по което вие сте в течение, че се работи много сериозно, с повишена безопасност и надеждност, която в никакъв случай няма да се различава от тези фактори, които са валидни в реакторите на европейските страни.
Ние на практика не разчитаме на нови ядрени мощности, за да осигурим енергийния баланс на страната. Друг е въпросът, че атомните реактори от новото поколение са с вътрешно присъща безопасност и повишена маневреност. Изобщо не могат да бъдат съпоставяни с морално остарелите Ве Ве Ер, които могат да предизвикат безпокойство у нас или у експертите от Европа.
През периода 2001 - 2005 г. ще завърши строителството на основната част от големите инвестиционни проекти, с което към енергийната ни система ще се присъединят нови 1830 мегавата инсталирани мощности. Сред тези 1830 мегавата са: заместваща мощност от над 900 мегавата на "Марица-изток 1", каскада "Горна Арда" с мощност 160 мегавата, хидровъзел "Цанков камък" с мощност 100 мегавата.
Ще финализира и рехабилитацията на четирите блока в "Марица-изток 3", която осигурява нови мощности от 160 мегавата.
Новите мощности от ВЕЦ са 430 мегавата, а от газотурбини и настройки на топлофикационни тецове - 240 мегавата.
Повечето от новите мощности, господин Бончев, няма да бъдат държавни. Както в цялата икономика, така и тук държавата ще трябва да се оттегли максимално като разбира се продължава да защитава българските интереси. А интересите на енергетиката във вътрешността на системата ще бъдат диктувани от пазара и строгите закони на пазарната икономика, както междупрочем е в Обединена Европа.
Въпросът Ви касае един период, който започва след три години и половина. Аз се надявам 2001 - 2005 г. да работим пак заедно, за да видим, че това, което са отделни елементи, споделени от мен днес от общата програма и стратегия в енергетиката са съвсем реални и изпълними.
И отново ще се върна на конкретно зададения от Вас въпрос - ще направим всичко възможно и проектозаконът, и енергийната стратегия да влязат максимално бързо в Комисията по енергетика и енергийните ресурси, в Народното събрание, за да приключим с този период, в който работим с остарели нормативни документи и не сме достатъчно актуални. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
За реплика, ако желае, има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бакърджиев, уважаеми колеги!
Благодаря на господин Бакърджиев за изнесените данни за състоянието и перспективите на нашата енергетика, но когато говорим за перспектива, трябва да изхождаме от две неща: първо, от заместващи мощности.
Господин Бакърджиев казва, и това е много правилно, за заместващи мощности на "Марица-изток" от 900 мегавата. Но за тези заместващи мощности и евентуалното разширение на "Белене" и на "Козлодуй" се изисква и много пари, и много време.

Уважаеми господин Бакърджиев, Вие знаете, че в момента нямаме нито много време, нито много пари. Защо? Защото натискът, който беше отправен преди няколко месеца от Европейския съюз и Европейската банка за развитие спирането на тези четири реактора да започне от 1998 г. и завърши в 2001 г., щеше да доведе до убийствени резултати. И Вие и в нашия разговор, и правителството се противопостави на този натиск, защото той не беше реален. Международни институции доказаха, че реакторите са едни от най-надеждните в сравнение с тези централи, които имат същите реактори в Унгария, Чехия и Финландия. Този натиск беше и политически, и икономически, и комерсиален. Защото някои среди натискаха да затворим АЕЦ "Козлодуй", не защото е опасна, а за да може тези фирми, които са в рецесия, да продадат част от новото оборудване и България да не продава ток.
Уважаеми господин Бакърджиев, преди няколко дни прочетох едно Ваше интервю, че България в момента може да изнесе електроенергия за 500 млн. долара. Ако ние нямаме стратегия до 2004, 2005 година, това, което Вие писахте, ще бъде само един хубав спомен. Защото Европейският съюз ако удържим, независимо кое правителство, до 2005 г., по-нататък няма да удържим, защото ни натискат на най-болезнената струна: или затваряйте АЕЦ "Козлодуй", или няма да влезете в Европейския съюз.
Затова моят въпрос беше за тази дългогодишна стратегия за електропроизводството на България. Защото една велика жена, Маргарет Тачър, каза: електроенергията не се държи на склад, но който я има, е богата държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Бончев, ние с Вас говорим едни и същи неща. Във всичките си разговори дотук и в Комисията по енергетика, и в отделен диалог с Вас сме споделяли това, че България няма основания на този етап да закрива първи и втори блок на АЕЦ "Козлодуй", нито предсрочно в 2000 - 2001г г. да затвори трети и четвърти реактор. Затова и аз казах, че срокът за затваряне на първи и втори блок в 2005 г., тоест проектната мощност, така както е даден срокът във времето. И, разбира се, именно затова ние работим по заместващите мощности на ТЕЦ  "Марица-изток-1". Там в момента тече тръжна процедура, която е в много напреднал етап, за участие на чужди инвеститори, тъй като България, както и Вие споменахте, няма този финансов ресурс за осигуряване на необходимите капиталовложения.
Същото важи и за ТЕЦ "Марица-изток-3", където има сериозно предложение за смесено дружество, като ние, Националната електрическа компания, участваме с мощностите, които има, със съоръженията, със собствеността, партниращата страна предлага сериозна инвестиция, с която да се качат мощностите.
Ето в този план аз виждам заместването на остарелите енергийни мощности и производства в България поетапно във времето - до 2001 г., и, разбира се, от 2001 до 2005 г. И, както вече споменах, тогава ще бъдем във втория мандат на управлението на Обединените демократични сили и ние редовно ще се отчитаме пред вас. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за процедура господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри и колеги! В чл. 77, ал. 3 е записано: "Отговорът на министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра е до 10 минути. Народният представител, задал актуалния въпрос, има право на реплика до 2 минути, а министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът - на дуплика също от 2 минути."
Господин Бакърджиев премина в отговора си тези 10 минути. Затова аз предлагам да се засича времето и на господа министрите, когато отговарят тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов. Започваме да засичаме времето.
Преди да дам думата за следващия актуален въпрос - на господин Стефан Гайтанджиев - има за връчване писмени отговори от министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Руси Статков; писмен отговор от министъра на културата госпожа Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Кирил Йорданов; писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Кирил Йорданов.
Писмените отговори са на разположение на задалите ги народни представители.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев да развия своя актуален въпрос.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Господин Бакърджиев, известно е решението на трудовия колектив на "Плама" постепенно да изостави нефтопреработвателните съоръжения, резервоарите с химическите продукти, електроинсталациите и пречиствателните съоръжения на рафинерията. Оставени без контрол, а вероятно подложени и на грабежи, част от тези инсталации има вероятност да аварират и да емитират в околната среда - въздух, почви, води, подпочвени води и т.н. - вредни вещества, които да заплашват живота и здравето на живеещото наоколо население. Според графика на оттегляне това може да стане още в началото на следващата седмица.
Да изоставиш рафинерия, не е като да изоставиш конюшня. От конюшнята могат да се задигнат вероятно циглите, вероятно могат да се задигнат някои останали пирони, докато само на територията на "Плама" има немалко количество военновременен и държавен резерв от нефтопродукти и гориво, десетки тонове амоняк, пропан, стотици тонове фенол, ацетон, етилова течност, водород, солна киселина, натриева основа. Необходимо е също непрекъснато да работи пречиствателната станция на комбината. Тя не просто пречиства течности, а пречиства и цялостната система на подпочвените води, които вече са предварително замърсени и при всеки дъжд могат да вливат в реката нефтопродукти.
Ето защо въпросът ми е какви действия смята да предприеме изпълнителната власт и оглавяваната от Вас Комисия за защита на гражданите от крупни производствени аварии и природни бедствия за недопускане на екологична катастрофа в района на Плевен и предотвратяване на заплахите за живота и здравето на хората и за околната среда? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата министър Бакърджиев. Разполагате с 10 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз мисля, че ситуацията в "Плама" не може да се ограничи в три, пет или десет минути. И тъй като информацията, поискана от господин Гайтанджиев, е доста обстойна, надали ще мога да се вместя в тези 10 минути. Така че ако не получите пълната информация, господин Гайтанджиев, сърдете се на Вашите колеги, които през цялото време не искат да чуят какво се прави, а просто участват в цирка парламентарен контрол.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Стига обиди!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Господин председател, той обижда парламента! (Реплики и възражения в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата! Парламентът не може да се обижда.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Също като Вас, господин Гайтанджиев, аз съм загрижен за възможните последици, които биха могли да застрашат околната среда. И в създалата се ситуация въпросът Ви е навременен и уместен.
Аз мисля, че трябва да се използва възможността от парламентарната трибуна да ви информирам и чрез тази трибуна и всички, които по един или друг начин могат да бъдат потърпевши, за готовността на правителството и на местните органи на изпълнителната власт да реагират при евентуални аварии и замърсяване на околната среда.
Правителствената комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи следи обстановката в "Плама" още от 16 декември м. г. Тогава бяха получени първите сигнали за решението на част от работещите да напуснат работните си места. От 22 май т. г., когато значително се увеличи вероятността за това решение, пристъпихме към вземане и на много конкретни мерки. Няма да ви правя анализ на това какво има, какви са пречиствателните станции там, за да спестя време, ще мина веднага към какво е направено до момента от съответните органи и длъжностни лица.
На 22 май със заповед на министъра на околната среда и водите е въведено непрекъснато дежурство и контрол на състоянието на водите и атмосферния въздух от екипи на Районната инспекция по околна среда и води - Плевен. На същата дата Министерството на промишлеността е уведомено с факс за възникналата ситуация и за взетите до този момент мерки.
По мое нареждане на 23 май в "Плама" беше изпратена комисия под ръководството на началника на Гражданска защита ген.-майор Николов и с участието на специалисти и от Гражданска защита, Министерството на околната среда и водите и главният еколог на рафинерията. Комисията проучи на място обстановката и съответно определи система от мерки и варианти за действия, в случай че възникне бедствена ситуация. Приетите от комисията мерки са в съответствие с чл. 44 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи.
В съответствие с решенията на комисията на 25 май началникът на Гражданска защита е издал съответните разпореждания за определяне и подготовка на необходимите сили и средства за действия при такава ситуация. Задачите на регионалните органи са определени на същата дата със заповед на кмета на община Плевен. Разработен е и план за изпълнение на мерките във връзка с повишаване готовността за действия при кризисна ситуация.
На 25 май директорът на Районната инспекция за околна среда и води е уведомил изпълнителния директор на "Плама" за опасността от създадената ситуация.
Резултатът от координираните действия на структурите на Гражданска защита, околната среда, Министерство на вътрешните работи и органите на местната администрация е следният.
Установено е непрекъснато дежурство в Районната инспекция на околната среда и водите и Гражданска защита - гр. Плевен, за наблюдение на функционирането на пречиствателната станция и контрол на качеството на водите и атмосферния въздух. За тяхното състояние ежедневно се подава информация в Министерския съвет и Министерството на околната среда и водите. Осигурени са помпи със собствено ел. захранване с цел да не се допусне преливане на замърсители от утаечните басейни на пречиствателната станция. Има готовност да бъде тампониран каналът извън територията на Плевен, за да се предотврати изтичане на замърсена вода в р. Вит. За тази цел на поделение 62320 на Строителни войски е осигурена необходимата техника, багери, фадроми, самосвали и работници за извозване на инертни материали от землището на с. Търнене.
От Гражданска защита са осигурени заграждения за ограничаване замърсяването на водата в езерата, в случай на по-голям разлив. При евентуално замърсяване с опасни химически вещества и при пожари готовност за незабавна реакция имат местните органи на Националната служба за противопожарна и аварийна безопасност. Това са ведомствената пожарна, Районната служба за противопожарна и аварийна безопасност - гр. Плевен, и Пети спасителен отряд на Гражданска защита - Горна Оряховица.
За оказване на медицинска помощ на пострадали са подготвени три лекарски екипа от Центъра за бърза и неотложна медицинска помощ - гр. Плевен, два екипа от Военна болница - Плевен, както и легла за болнично лечение.
Регионалната дирекция на вътрешните работи - гр. Плевен, има готовност за охрана на района, както и за регулиране движението при възникване на бедствена ситуация.
Гражданска защита е извършила проверка на готовността за средствата за оповестяване и на плановете за действия на населението на селата, непосредствено застрашени от евентуално замърсяване. Това са селищата Долни Дъбник, Търнене, Тръстеник, Дисевица и Ясен.
Проведени са тренировки за проверка готовността на отговорните длъжностни лица за изпълнение на задълженията им.
Това е направено досега. Както е известно, технологичните линии в комбината не работят. Дежурни смени има в пречиствателната станция, ТЕЦ-а и енергоснабдяването. На 16 и 17 юни тези смени напуснаха работните си места, съответно за един и за три часа. Ако протестиращите изпълнят решението си от вчера всеки ден за по три часа технологичните инсталации и процеси да бъдат оставени без контрол, правителствената комисия за защита на населението при бедствия и аварии в Плевенски регион съвместно с Министерството на околната среда и водите следят непрекъснато обстановката и имат готовност за предприемане на необходимите мерки.
Мисля, че за всички, включително и за протестиращите работници, най-доброто е да не се случат подобни ситуации.
От 22 май до момента на няколко срещи, последната на 17 юни, преди два дни, между служители на Гражданска защита и Министерството на околната среда и водите и представители на работниците са обсъждани всички възможни опасности от изпълнението на намерението на протестиращите. И независимо от взетото решение вчера, аз искрено се надявам, че рискът ще бъде правилно оценен и от протестиращите работници на "Плама".
И тук искам веднага да добавя личното си мнение. Аз разбирам тежкото положение, в което са работещите там, уважавам правото да си отстояват законните интереси и разбирам чисто човешките им проблеми. Проблемът с плевенската рафинерия, обаче, не е, както знаете, нито от вчера, нито от миналата година. И аз мисля, че трябваше да се мисли, когато Жан Виденов подари "Плама" на "Евроенерджи" какво ще последва след година или две. Сега за съжаление всички негативи са за сметка на работещите там, а усилията за опазване на ситуацията - от държавата. Ние ще направим тези необходими усилия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
За реплика, ако желае, има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Благодаря на господин Бакърджиев. Той в общи линии действително пресъздаде тези най-общи действия, които възнамерява изпълнителната власт да предприеме.
Моето лично мнение е, че някои от тях трябва да бъдат засилени. Примерно охраната - и сега има случаи, когато цигани прескачат през загражденията с надеждата да източат може би малко нафта, а всъщност могат да пуснат резервоара с амоняк. Охраната не е достатъчна - това категорично.
Също така и при необходимост за изграждане на спешни заграждения за недопускане преливане на води работата по изграждането на тези насипи и тампониране на глина трябва да започне още отсега. Това е видяно добре и дори плевенският кмет още на 25 май също е издал една такава заповед РД 15-26-98, в която също по-голямата част от конкретните действия се предвижда да започнат. Това обаче действително смятам, че е само намерение, а все още реални действия като че ли не се забелязват.
И сега няколко думи все пак по общата Ви оценка, господин Бакърджиев. Да, действително може би предишното правителство е действало не напълно удачно с подбора на този купувач, тук господин Божков също има опит, но и сегашното правителство също не намери подходящ купувач. Смятам, че тук правителството на Република България трябва да поеме своята отговорност. В крайна сметка не е достатъчно да вярваш, че частната собственост автоматично ражда сигурност и благосъстояние. Държавата е длъжна и трябва да може да се намесва в управлението на, включително и частната собственост, след като виждаме, че частният интерес и прехваленият от Съюза на демократичните сили либерализъм не винаги е достатъчен да защити обществения интерес.
Моето изказване и моето искане за отговор по тези въпроси е свързано именно с това, че общественият интерес е над частната собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
За дуплика има думата господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Аз съм абсолютно съгласен с Вас, че общественият интерес стои над всичко и че една частна собственост, независимо по какъв начин е придобита, включително, цитирам случая в "Плама", не може да саботира дейността на хиляди работници и на цялата държава, като сигурност и в Плевенския регион и изцяло.
И тук за съжаление трябва да кажа, че законовата база е такава, че няма как да се намесиш пряко в чуждата собственост, каквато за съжаление е придобита при миналото правителство на Жан Виденов от "Евроенерджи". "Евроенерджи" бяха достатъчно непочтени, за да използват времето не за да се реши проблемът, а за да вадят все нови и нови предложения за евентуални купувачи, които щели да участват, щели да изкупят "Евроенерджи", щели да имат грижа за "Плама", щели да платят заплати, щели да инвестират, щели да възстановят дълговете - все щели, но не са направили нищо.
И аз се надявам, че ако действително се направят необходимите законови промени, така че държавата, независимо кой в момента представлява тази изпълнителна власт, има право да се намесва при такива кризисни ситуации за живи хора и за цял един регион, тогава се надявам, че никой няма да упрекне управляващите, в случая нас, че се опитваме да въведем твърда ръка, военни мерки, че сме силово управляващи.

Населението на България няма никаква вина за непочтено сключената сделка с "Плама" и останалите не трябва да патят за сметка на грешни ходове на правителството на Жан Виденов. И тук вие, депутатите, ще имате думата и грижата да създадете такъв механизъм, че изпълнителната власт да може полезно да се намесва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Свидетел съм на нещо, което не е приятно за всеки парламент и за всяка парламентарна република. Процедурата ми е към Вас, господин председател: не позволявайте от тази трибуна висши държавни чиновници, избрани от парламента, да идват и да нанасят от тази трибуна обиди на отделни депутати или парламентарни групи. Аз се чувствам засегнат, защото отношение към "Плама" нямам.
Но да оставим всичко това, да оставим, че можете да кажете: "израз на лошо възпитание". Но когато се говори, особено онези, които можем да ги приемем като политически еничари, да ни обвиняват само - една или друга парламентарна група, моля Ви се, поддържайте реномето на парламента, иначе ставаме за смях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
Питане от народните представители Йордан Бакалов, Методи Андреев и Здравко Зафиров относно предприетите от правителството мерки за отстраняване и компенсиране на щетите от наводненията в общините Асеновград, Лъки, Садово и Родопи.
Има думата господин Йордан Бакалов да развие питането.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател! В резултат на поройните дъждове, паднали в общините Асеновград, Лъки, Садово и Родопи, се създаде бедствено положение в редица райони. Реките Чая и Първенецка излязоха на много места от коритата си и заляха големи площи земеделска земя. Разрушени и повредени бяха много мостове, подпорни стени и диги. От придошлите води бяха отнесени много градини и части от пътища. В родопската част на засегнатите райони се активизираха много свлачища. Най-опасното от тях - това в с. Храбрино, и досега застрашава доста жилищни сгради от селото.
По първоначални данни щетите от това природно бедствие възлизат на около 5 млрд. лева. Ние, като народни представители от този район, сме съпричастни с всички пострадали от пороя. Затова ние, както и всички жители на засегнатите от водната стихия населени места, искаме да чуем от това високо място как правителството работи за отстраняване на повредите и компенсиране на щетите от наводнението. Искаме да чуем и каква оценка дава правителството на свършената до момента работа от областния управител на град Пловдив, Гражданска защита, Транспортни войски, ВиК - Пловдив, работили за бързото отстраняване на сериозните аварии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакалов.
Има думата господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Бакалов, Андреев и Зафиров! След 12-те години сравнително сушава България, които докараха до много сериозен режим на редица населени места в страната, сме свидетели на 2 години, в които цяла Европа, а оттам и България, е с увеличени валежи и, разбира се, че тези увеличени валежи нанасят много сериозни щети на всички страни в нашия континент. Като че ли напоследък започнаха да се изливат порои във вашата област и то най-вече през периода 9-15 май - големите валежи там създадоха критична ситуация и нарушиха нормалния режим на живот в редица български общини, най-вече във вашата област. Разрушени бяха много съоръжения и участъци от пътната мрежа, диги и подпорни стени по поречията на реките Чепеларска, Първевенецка и Марица, в зоната на помпена станция Юг, активизираха се редица свлачища в районите на Нареченски бани, с. Бойково, с. Храбрино, а също така и на територията на община Девин.
Усложнената обстановка даде основания на областния управител да обяви бедствено положение за Пловдивска област на 13 май със заповед N 14-38. Същевременно и кметовете на общините Асеновград и Садово също предприеха необходимите мерки за овладяване на създадената ситуация и организиране на спасителни и аварийно-възстановителни дейности на територията на общините.
Организацията на работа по ограничаване и ликвидиране на последствията се насочи основно към потенциално най-застрашените обекти.
Първо, възстановяване на разрушени участъци от дигите на р. Първенецка, р. Марица, р. Чепеларска в района на селата Ягодово и Катуница.
Второ, поддържане на проходимостта на пътната мрежа и създаване на организация за снабдяване на населението с основни хранителни продукти.
И трето, наблюдение и превантивни дейности по активизиралите се свлачища, като акцентът беше поставен на свлачището в с. Храбрино, при което беше установена скорост на движение на свлачищния масив 3 до 6 метра в денонощие. Там беше въведено денонощно дежурство от комисиите, като се включиха и допълнителни сили за действие в критични ситуации.
В работата в тези обекти в Пловдивска област, които бяха засегнати, се включиха Гражданска защита, войските на Министерство на транспорта, Строителни войски, поделения на Българска армия, териториалните поделения на Главно управление на пътищата, представители на ВиК дружества, напоителни системи, Комитетът по пощи и далекосъобщения, Комитетът по енергетика. Привлечени бяха и редица фирми, разполагащи със съответната техника.
Още в провеждането на спасителните и аварийно възстановителни дейности взеха участие 2257 човека и 725 единици техника. Създадената организация позволи да се работи едновременно на обектите и да не се допусне допълнително усложняване на обстановката. Пристъпи се към възстановяване на повредените и прекъснати водопроводни и канализационни системи. Изграждането на разрушените диги, като тази предпазваща помпена станция Юг, а също така и при Храбрино и Първенец, бяха на вниманието на аварийните екипи. Същевременно се предприеха мерки за осигуряване на нормалната проводимост на реките, като се премахна натрупаната дървесна маса.
Бих искал да отделя специално внимание на свлачището в с. Храбрино. Там бяха застрашени няколко къщи, жилищни сгради, и да споделя, че първите проявления на това свлачище датират от 1982 г., когато свлачището е засегнало 2,5 дка площ. През следващите години се наблюдават периоди на затихване и активизиране, като през м. май т.г. размерите на свлачищното тяло достигат 400 на 50 метра.
През 1997 г. за укрепването на това свлачище са усвоени 24 млн. по програма на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, за настоящата година са предвидени още 30 млн. Тук не говоря за аварийната ситуация.
С решение на Постоянната комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи от 25 май 1998 г. по искане на областния управител за засегнатите общини бяха отпуснати средства в размер на 481 млн. лева: за Пловдив - 147, за Асеновград - 75; за Девин - 50; за Родопи - 50 ; за Садово - 29.
Такава беше обстановката в Пловдивска област тогава и сигурно е едно - че ще продължат възстановителните работи, но за мен въпросът стои защо и този път вървим все в тази стара схема?
Една от основните причини остава пренебрегването на превантивните мерки. Непочистените речни корита, неизпълнението на указанията за намаляване на опасността от наводнения, които ние извадихме още на 17 февруари т.г., тези неизпълнения създадоха предпоставка на много места реките да прелеят и да бъдат разрушени съответните съоръжения. Тук, разбира се, не бива да пропускаме и субективния фактор и бездействието на определени длъжностни лица, ще кажа дори кметове, които с това си бездействие допринесоха за усложняване на обстановката и създаване на допълнително напрежение.

Но аз няма да говоря сега за виновните. Искам да благодаря на всички, които се включиха много активно и освен структурите, които изброих, да споделя, че и областният управител, и кметът на Пловдив, и останалите колеги от администрацията бяха там денонощно. Ние държахме връзка през около 30 минути. Те направиха всичко възможно, така че да няма големи щети, големи разрушения, за което още един път им благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата господин Методи Андреев за два уточняващи въпроса.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Видя се и се чу, че правителството, и централната власт навреме и качествено са реагирали на това, което стана в тези общини. Обаче има един много обезпокоителен факт - кметът на община "Родопи" Георги Мостров, който е кмет от БСП, точно по време на наводненията и по време на бедствията беше в отпуск. Може би господин Мостров си е гледал пуйките в личното стопанство в Цалапица, но тогава, когато река Първенецка отнасяше и пътни съоръжения, отнасяше и нивите на хората, разрушаваше стените, господин кметът Мостров трябваше да бъде точно там, сред хората. Достигна се до следния парадокс - да дойде държавният глава, президентът на Република България и господин Мостров пак да го няма в Храбрино.
Господин Мостров съвсем безхаберно абдикира от своята длъжност като кмет и остави кметът на град Пловдив Спас Гърневски да спасява положението. И аз задавам своя въпрос - това не е ли поредният пример, който доказва, че на много места местната власт по качеството на своето управление не съответства на качеството на управление на централната власт в лицето на правителството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Андреев.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Какъв е въпросът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Съответства ли местната власт на централната власт.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Андреев, как мога да Ви обясня защо кметът Мостров не е бил на своето служебно място? Той е излязъл в отпуск на 27 април. Явно, че почивката му е била по-важна от ситуацията, която беше създадена в Храбрино. Но това не е защото той изпитва липса на активност или на енергичност. Аз ще се опитам да Ви върна малко по-назад, на събитията в Цалапица 1992-1993 г. Тогава, когато трябваше да се разрушава държавата, и господин Мостров, и останалите от БСП бяха много активни. Сега, когато стихиите разрушават земята, за която те отговарят, те си хранят пуйките или както Вие споделихте. Това е поведението на кметовете от БСП и не бива да се изненадвате от това. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
ЗДРАВКО ЗАФИРОВ (СДС, от място): Искам думата за втори уточняващ въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата за втори уточняващ въпрос.
ЗДРАВКО ЗАФИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бакърджиев, Вие действително отговорихте на известна част от поставените въпроси и аз Ви благодаря за своевременното формиране на тази комисия и мерките, които тя предприе с чудесния си колектив. Но мисля, че в последните години, особено обхващащи периода 1993 - януари 1997 г. станахме свидетели на много кризи. А виновници никога няма. В края на краищата българското общество иска да разбере кой и защо е виновен. Защото в момента Министерството на регионалното развитие и благоустройството и правителството направиха всичко възможнода ликвидират тези последствия, но аз искам да попитам, тъй като това са мажоритарно избрани кметове, но те отговарят на Закона за местното самоуправление и местната администрация, какви препоръки Вие ще отправите към областния управител на Пловдивска област господин Андонов за административно-наказателни мерки срещу тези кметове, които не са изпълнили указанията на областния управител и на Гражданска защита? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зафиров.
За отговор има думата министър Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Аз искам още един път да споделя, че по-важно в случая е включването на всички, които са загрижени, за да се спре разрушението от природната стихия. И тук трябва веднага да подчертая, че тези, които участваха, действително заслужават благодарност, независимо от политическия им цвят. А за това, че кметът Мостров с поведението си е доказал абсолютно безхаберие към жителите там, на 9 юни са му връчени наказателни постановления - на него и на други длъжностни лица - от областния управител господин Андонов.
Аз мисля, че с едно наказателно постановление не се изчерпва реакцията на вината на един или друг отговорен служител, фактор или кмет. По-скоро тук става дума за морала. Искам да видя как тези хора ще се появят пред своите съседи, пред своите приятели и ще обяснят какво са правили, какво са хранили, яли или пили, докато другите се бориха със стихията. Моралът за мен е най-важният фактор. И нека да ги гледат в очите, когато си отидат пред хората. Това за мен е достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Народният представител Руси Статков съобщава, че не може да участва в заседанието за парламентарен контрол, поради участие в конференция. Неговият актуален въпрос е към министъра на финансите господин Муравей Радев. Към министър Радев това днес е единственият зададен актуален въпрос. Моля квесторите да предупредят господин Радев, че няма да има отговор днес.
Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на промишлеността господин Александър Божков.
Има думата народният представител Иван Борисов Цонев да развие своя актуален въпрос относно кризата в "Химко" - ЕАД, Враца. Заповядайте.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господа министри, колеги! Съгласно чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България, внасям актуален въпрос относно кризата в "Химко" - ЕАД, Враца.
Уважаеми господин Божков, за "Химко" - Враца е написано и казано много. Ние гледаме на "Химко" като на мощна фирма, с която са свързани съдбите и поколенията на строители, химици и ръководители. Фирма с огромни технологични възможности, фирма, която в последните десетилетия прослави България. За дълъг период "Химко" беше свързан с името на Кирил Петров. Сега хиляди семейства във Враца с тревога очакват развръзката на сложната ситуация там. "Химко" е в критично състояние. Враца е на колене.
Известно Ви е, че 1996 г. беше най-успешната година в историята на предприятието. От 1 юли 1998 г. "Химко" спира работа. За една година Ваше управление фирмата натрупа задължения от 56 млрд.лв. без лихвите. Дружеството се декапитализира. През последните 7 месеца на 1997 и цялата 1998 г. фирмата не формира печалба. След 1 юли 1997 г. "Химко" не внася данък върху печалбата нито в Републиканския, нито в общинския бюджет Враца.
Вие гледате на "Химко" от друга гледна точка - приватизация, долари, бюджет. Разбира се, че има вариант двете виждания да бъдат съвместени.
За "Химко" трябва да се говори или много кратко, или много подробно. Аз избирам първия вариант и си позволявам да Ви задам следния актуален въпрос: господин Божков, имате ли виждане как би могло да се излезе от критичната ситуация в "Химко", Враца? Бихте ли се ангажирали със срокове? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! Преди да отговоря по същество на Вашия актуален въпрос, искам да направя едно уточнение. Няма и не може да има ваша и наша гледна точка за мястото и бъдещето на "Химко". Няма разлика и разнопосочност на българските интереси по отношение на предприятие като "Химко". Интересът на всички нас е само един - Врачанският химкомбинат да работи със 100 на сто натоварване, да продава 100 на сто от продукцията си на възможно най-високи цени и да печели колкото може повече.
Сега с няколко думи за критичната ситуация в "Химко".
Всъщност всички производители на минерални торове в целия свят имат сериозни затруднения. Проблемите произтичат от стагнацията на най-големите пазари: Китай, Индия и Пакистан. На проведената неотдавна в Торонто - Канада, конференция на най-големите компании от бранша бе констатирано, че стагнацията е довела до рязко спадане на цените: 40 на сто на амониевия нитрат и 50 на сто на карбамида. Мисля, че може да направите сметка как това се отразява върху "Химко". В резултат редица световни фирми са съкратили, дори замразили производството на минерални торове. Глобалната криза естествено се отрази и на българските производители, които бяха допълнително затруднени и от свиването на вътрешния пазар. Капак на проблемите сложиха конкурентите от Русия и Украйна, които превзеха с дъмпингови цени Черноморския район и Азия.
Основната причина "Химко" да влоши финансовото си състояние е спадът на международната цена на карбамида. По принцип продажбите на карбамид формират 90 на сто от всички приходи на дружеството, а 95 на сто от произвеждания в "Химко" карбамид се реализира на външните пазари. При себестойност 122 долара на тон и цена 95 долара лесно може да пресметнете, че на всеки продаден тон карбамид "Химко" губи по 27 долара. Тази загуба не може да се компенсира от другите продукти - серовъглерод, промишлени газове и катализатори. Загубите от продажбата на карбамид през едногодишния кризисен период силно влошиха финансово-икономическите резултати. Все пак "Химко" успя да запази позиция на световния пазар, не създаде затруднения на фирмите-потребители на продукцията му, съхрани изцяло персонала си. Ръководството на дружеството предприе серия мерки за ограничаване на загубите в кризисната ситуация. Производството на карбамид бе свито до 50- процентно натоварване на мощностите, бяха намалени разходите за ремонти и инвестиции. В началото на 1998 г. се оказа, че дружеството няма възможност да обслужва задълженията си. Това наложи допълнителни мерки. От 1 юли ще бъде временно спряно губещото карбамидно производство. Това време ще бъде оползотворено за извършване на установъчен капитален ремонт на инсталацията. Останалите производства ще продължат да работят.
Има три ключа за изхода на "Химко" от кризата. Те са: приватизацията, цената на природния газ и международните цени на торовете.
Защо приватизацията е така важна за дружеството? Защото "Химко" се нуждае от собственик от категорията стратегически инвеститор - голяма компания с лидерски позиции в бранша, която има възможност да финансира и развива нови производства, да разширява продуктовата листа на фирмата, да намира пазари и да осигурява адаптиране към твърде променливата международна конюнктура.
Няма да ви занимавам с перипетиите около неосъществената сделка с компанията "Стелар глобал", която бе класирана на първо място, но протакаше преговорите и провали всички срокове за плащане и подписване на договора. Само ще напомня, че от 25 юни "Ису Деу Корпорейшън" трябва да потвърди окончателните си интереси към "Химко". Агенцията за приватизация даде този срок на южнокорейската компания, която беше класирана на второ място след "Стелар глобал". Ако компанията не потвърди, Агенцията за приватизация ще разстартира приватизационната процедура. Намеренията на агенцията са възможно най-бързо сделката за "Химко" да стане факт. Успешната приватизация е единствената гаранция за бъдещето на предприятието.
Но има още два източника за оптимизъм относно бъдещето на "Химко". Единият е свързан с природния газ. Както е известно, най-сетне ние имаме дългосрочно споразумение с "Газпром". Благодарение на това стана възможно цените на природния газ да се намалят значително и заплащането да се диференцира според използването на газа като енергиен източник или като суровина, количеството и равномерността на потреблението през годината.
Другото особено важно условие за успеха на "Химко" е международната конюнктура. Експертните прогнози сочат, че през четвъртото тримесечие на 1998 г. ще започне съживяване на пазарите на минерални торове, включително и на карбамида.
Всичко, казано дотук, дава основание да очакваме, че в края на 1998 г. "Химко" ще излезе от критичната ситуация. Използвам случая да ви съобщя, че към Министерството на промишлеността действа Консултативен съвет по проблемите на химическата промишленост. Този съвет проучва потребностите на страната от минерални торове, техническото и технологичното състояние на българските фирми-производителки, продуктовите им възможности и конкурентоспособността на международния пазар. Консултативният съвет разработва програма за развитието на торовата промишленост до 2005 г. с отчитане на приватизацията, която се извършва, международната конкуренция и развитието на вътрешния пазар.
В момента аз не съм готов да ви представя данни по отношение на допълнителния си въпрос - дали управлението на Кирил Петков и сегашното ново управление на предприятието има някакво влияние, въпреки че съм категоричен в това, че управлението на Кирил Петков е донесло огромни беди и щети на предприятието. Готов съм да ви предоставя писмено данни и затова само ще спомена за неефективно инвестираните около 40 млн. долара в една инсталация, която не само не облекчава процеса на приватизация, а го утежнява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
За реплика има думата господин Иван Борисов Цонев.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Уважаеми господин Божков, налага се да бъда абсолютно откровен и да Ви кажа, че Вашият отговор не ме удовлетворява. Аз не чух нищо ново. Едва ли имат основание да бъдат доволни от Вас и хилядите работници от "Химко" или стоте хиляди жители на Враца. Откровено казано, Вие за пореден път ме разочаровахте. Да Ви се чуди човек как може при тези катастрофални резултати в "Химко" да имате подобно самочувствие.
Господин Божков, Вие не може да намерите изход за тежката ситуация в "Химко" - Враца. И все пак изход има и той се казва оставка. Достатъчно вреди нанесохте на българската промишленост. Стига! Така ще бъде по-добре и за Вас, и за министерството, и за приватизацията. Сега може да се оттеглите с известна доза достойнство. След това ще бъде късно. Казвам Ви го с най-голяма доза добронамереност. Казвам Ви го като човек, който има 25 години трудов стаж в машиностроенето. Построихме два завода, които Вие сега трудно успявате да разрушите.
Нима не сте убедени, че това, което става днес, е най-голямата разруха? Това е най-голямото разграбване на България за века. Не се ли смущавате, господин Божков, че за тази разруха ще носим отговорност всички ние: Вие, затова, че я организирате, ние затова, че Ви позволяваме. В тази зала виждам поне десет човека, които, убеден съм, ще се справят по-добре от Вас: Атанас Богданов, Стефан Нешев, Яшо Минков, така че моят съвет и настояване е: господин Божков, подайте си оставката! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Работа на опозицията е да иска оставката на управляващите - това е нейно задължение, така че аз не се притеснявам от това. Вероятно ще продължавате да искате оставката ми. Нямам намерение да си подавам оставката.
Направи ми само едно нещо впечатление - репликата, която господин Борисов току-що си прочете... Независимо от това, какво щях да отговоря, той си я беше написал предварително и беше сигурен, че няма да бъде удовлетворен от моя отговор... (Оживление.) Така че тази схема вече наистина започна да досажда на всички.
Ако си задавате въпросите, за да можете да правите политически декларации от трибуната, по-хубаво е да не Ви отговарям. Вие просто си правете политическите декларации, а аз просто ще Ви слушам. Какъв е смисълът цял екип да подготвя отговори, ако Вие сте си написали репликата предварително? Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Господин Корнезов, Вие имате актуален въпрос към Веселин Методиев. Той е бил тук, но са му съобщили, че майка му е починала и моли да се отложи този отговор.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Да, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Михаил Миков да развие своя актуален въпрос към господин Божков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин председател, добре дошъл на господин Божков, уважаеми колеги! Аз не съм си написал нищо повече освен актуалния въпрос и няколко драсканици, но вчера си направих труда да преровя печата от началото на месеца до днес и констатирах, че въпросът ми наистина е бил актуален, защото почти във всеки ежедневник и най-вече в специализираните икономически издания в общественото внимание са отношенията с един чужд инвеститор - господин Брейч, който дава интервюта по телефона от Канада, известната "Стелар глобал" и свързани с нея други структури.
Всичко това не би било толкова интересно, ако около това име и около неговата инвеститорска дейност в България, както и в отговора на предишния въпрос каза господин Божков, не се въртят няколко от най-болните проблеми от най-големите предприятия в България - става въпрос за "Плама" - Плевен, става въпрос за "Химко" - Враца, става въпрос за "Дружба" - Пловдив. И Вие, господин министър, посещавайки Северна Америка, на връщане с присъщия Ви възторжен оптимизъм - само в скоба искам да кажа, че ние и други министри, не от това правителство, сме виждали, лъхащи от оптимизъм - наговорихте едни неща. След това господин Брейч по телефона във вестник "Пари" каза други неща, след това Тимоти О`Нийл - трети неща. А сами разбираме, че тези приватизационни сделки са важни.
Въпросът ми е: какво говорихте Вие с господин Брейч и какви ангажименти бяха поети от него във връзка с инвестиционните му интереси в България? Защото това касае и "Плама", и "Химко", и "Дружба", и в крайна сметка касае тази прословута приватизация, заради която държавните дружества не се управляват ефективно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков. Има думата господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Похвален е Вашият интерес към командировката ми в Северна Америка от 25 до 31 май 1998 г. Бих искал да Ви информирам, че целите на едноседмичното ми посещение в Канада и САЩ бяха, както следва:
1. Участие в международна конференция в Монреал с доклад.
2. Представяне на възможностите за инвестиции в България пред канадски фирми на форум в Монреал.
3. Двустранни срещи с канадски компании от сферата на енергетиката относно бъдещи техни проекти за България.
4. Среща с българската общност в Монреал.
5. Среща с канадския министър на индустрията г-н Джон Менли в Отава относно предстоящото подписване на двустранни спогодби между България и Канада.
6. Среща във Вашингтон с директора за България в Световната банка Кенет Лей и неговия екип относно изпълнението на вече одобрената тригодишна програма за подпомагане на структурната реформа в България.
7. Среща във Вашингтон с началника на отдел Европа 1 на Международния валутен фонд Майкъл Деплер, неговия заместник господин Хоригучи и екипа на госпожа Макгърк по повод предстоящите тогава преговори за тригодишно споразумение с Международния валутен фонд.
8. Провеждане на първото заседание на Смесения българо-американски икономически комитет на високо ниво, оглавяван от българска страна от мен, а от американска страна - от помощник-държавния секретар Стюарт Айзенстат, с участието на 8-членна българска делегация.
9. Провеждане на поредица от срещи в Индустриалния парк в Дъръм, Северна Каролина, свързани с възможностите за развитие на подобни структури у нас, както и за привличането на рискови американски инвестиции във високотехнологични производства в България.
10. Среща в технологичния инкубатор в Оуклънд, край Сан Франциско с представители на държавната и местната власт, управата на инкубатора, както и с фирми, работещи в инкубатора.
11. Серия от срещи и преговори в Силиконовата долина, Калифорния, във връзка с развитието на високотехнологични производства у нас и създаването на директни контакти между американски софтуерни фирми и американски инвестиционни фондове, от една страна, и български софтуерни и високотехнологични фирми, учебни заведения и Българска академия на науките, от друга.
12. Среща с господин Ъруин Брейч от "Стелар Глобал" относно неуспешните му опити да инвестира в България.
От тази интересна и напрегната програма, която трябваше да бъде осъществена за пет дни и резултатите от която бяха широко разгласени и коментирани, Вие, господин Миков, сте си избрали да се поинтересувате от двадесетминутната ми среща с господин Брейч. Ваше право и аз ще се постарая да бъда максимално точен и изчерпателен, за да не пропусна нищо.
Срещата се проведе на 30 май сутринта, в деня на отпътуването на делегацията, в хотел "Сър Франсис Дрейк" в Сан Франциско. Срещата имаше неофициален характер. Вероятно е важно да се знае, че господин Брейч беше изразил неколкократно желание за среща на канадска или щатска територия с факсове и телефонни обаждания преди заминаването ми, в които той твърдеше, че при лична среща ще има възможност да ме убеди в сериозността на намеренията си относно инвестиции в България.
Сметнах, че ще бъде полезно за изясняване на ситуацията около "Плама" и "Химко" да се срещна с господин Брейч и потвърдих по принцип съгласието си за среща още преди заминаването ми. След пристигането ми в Канада господин Брейч многократно се обаждаше по телефона и настояваше за срещата. Уговорихме се тя да стане в Сан Франциско, градът географски най-близко до Ванкувър, където е седалището на господин Брейч. След това отклонение се връщам на самата среща в хотел "Сър Франсис Дрейк".
Още със започването на срещата попитах господин Брейч продължава ли да има намерение да инвестира в България и с какво ще докаже своята сериозност. В отговор той ми изброи разходи, които бил направил до момента, за ангажиментите си у нас, между които заплащане на адвокатски фирми, заплащане на "Прайс Уотърхауз", изплатени заплати в "Плама" и платени сметки за електроенергия на "Плама", депозит от името на работническо-мениджърското дружество за приватизацията на завод "Дружба" - Пловдив, самолетни билети и други разходи, като твърдеше, че общо е похарчил вече над 5 млн. щатски долара за ангажиментите си в България, което било според него най-сигурният белег, че е сериозен.
По-нататък той изрази несъгласие с искането на Агенцията за приватизация да внесе още 5 млн. щатски долара като условие за продължаване на преговорите по "Химко" и обвини юристите на Агенцията за приватизация, че били направили над 100 поправки по проектодоговора, което правело невъзможно подписването му. Предупредих го, че съгласно информацията от Агенцията за приватизация ексклузивният срок за преговори с него е изтекъл и ако иска наистина да купува акции от "Химко", то ще трябва лично или чрез пълномощник веднага да влезе в директен контакт с Агенцията за приватизация. В отговор господин Брейч ме увери, че още следващия вторник, тоест 2 юни сутринта, в Агенцията за приватизация ще се яви негов пълномощник.
Както сигурно знаете, това не стана, не е станало и до днес.
По отношение на "Евроенерджи" господин Брейч изрази своето разочарование от взаимоотношенията си с пълномощника си господин Тимоти О`Нийл, който, според думите му, не бил си свършил работата. Затова лично господин Брейч бил осигурил суров петрол от най-малко два източника.
Съобщих му, че преди да става дума за доставка на петрол, "Плама" трябва да има ново, отговорно ръководство и да се върне доверието на работещите в рафинерията относно неговите сериозни намерения. Господин Брейч ме увери, че ще преведе до края на идващата седмица пари за заплатите в "Плама", с което смяташе, че ще може да успокои напрежението там. Както сигурно Ви е известно, работещите в "Плама" и до днес не са си получили тези заплати от господин Брейч.
След това господин Брейч се опита да постави въпрос за "Дружба" - Пловдив, но аз отказах да коментирам тази тема. Той започна да развива своя теза и за това как заедно с други инвеститори щял да кандидатства и за приватизацията на "Нефтохим". Тук за пореден път му припомних, че все още с нито едно свое действие не е доказал, че има сериозни намерения, така че разговори за бъдещи сделки са безпредметни, докато не приключим със сегашните.
Госпоин Брейч повтори, че още на следващата седмица съм щял да имам възможнот да се уверя в неговата сериозност, защото твърдо щял да устои на ангажимента да изпрати пълномощник в Агенцията за приватизация до 2 юни, а до 7 юни работещите в "Плама" да получат заплатите си. С това завърши и разговорът ни.
За голямо съжаление до 7 юни се убедих окончателно колко сериозен е господин Ъруин Брейч. И до ден-днешен той продължава да засипва и господин Захари Желязков, и мен, и адвокатите си в България, и адвокатите си в Лондон с факсове, пълни ту с обещания за скорошно плащане, ту със заплахи за съд.
При тази ситуация смятам, че ускорените действия на кредиторите на "Плама" за обявяването й в несъстоятелност, както и започналите преговори на Агенцията за приватизация с други кандидати за "Химко", са естествените и единствено логични последици от моя разговор с господин Ъруин Брейч на 30 май от 8 до 8,20 ч. сутринта в хотел "Сър Франсис Дрейк", Сан Франциско, Калифорния. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков. За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Аз благодаря на господин Божков, че не прочете и отчета за цялата си командировка. Той сигурно го е депозирал и на премиера. Но аз питах само за 12-а точка.
Подробното описание на тази среща, господин Божков, за съжаление показа, че един така наречен чужд инвеститор Ви е излъгал. Излъгал Ви е и чрез Вас лъже България, български работници, български предприятия и Агенцията за приватизация вече доста месеци. Когато се обсъждаше Законът за приватизацията, аз исках някой да отговаря за тази приватизация. Вие тогава казахте, че се разбирате чудесно с приватизационните органи. Оказва се, че Вас Ви използват и Ви лъжат, за да могат да въртят някакви игри. А най-шокиращото за мен във Вашия отговор е, че сте приели със спокойствие факта, че господин Брейч е внесъл депозит от името на работническо-мениджърски колектив. Има в Преходните разпоредби фигурата "подставено лице". Тоест от Вашия отговор излиза, че господин Брейч е един шарлатанин, който лъже за "Плама", който лъже за "Дружба", защото инвестира чрез подставено лице. За "Химко" Вие говорихте преди това, май и там е излъгал.

За съжаление Вие участвате в тази работа, волю или неволю, и подкрепяте, така, надеждите и на работници, и на обществеността, че намирате някакви сериозни стратегически инвеститори. Ето, това е един балон, който се пукна.
В крайна сметка Вие заявихте и друго нещо, че той ви е показал едни документи за 5 млн. долара, инвестирани в България. А чета във вестниците, че той си смята за инвестиции депозитите и другите неща.
Това е поклон пред чуждите инвеститори. И се страхувам, че липсва интерес към нашия, българския инвеститор. Защото ако Вие, като представител на държавата не бяхте позволили "Евроенерджи" да увеличи своето участие в "Плама", ако стриктно беше спазен онзи договор на агенцията, който много пъти е коментиран, Вие лично знаете моето отношение към него, може би "Плама" щеше да бъде в ръцете на министерството, на Вас или на агенцията, в търсене наистина на сериозен купувач. Балонът се спука, господин министър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Миков, съжалявам ако четете по този начин вестниците. Аз мисля, че във всяко свое изказване съм правил много ясна разлика между становището на министерството, моето становище и информацията, която предавам след срещата си, напълно открито, без да крия, от срещите си с господин Брейч или с когото и да било друг.
Аз наистина съжалявам, че цялата тази история придоби толкова комичен вид. Аз мисля, че комедията започна с приватизацията на Плама.
Аз зная Вашето лично отношение към договора с "Евроенерджи". Вие тогава бяхте член на "Надзорния съвет" на Агенцията по приватизация. Зная, че бяхте противник на този договор. Но беше хубаво също така и по това време публично да изразите своето несъгласие с договора, а не сега, две години по-късно да казвате, че тогава сте били несъгласен.
Аз особено пък не мога да приема подмятания от място от господин Румен Овчаров, който пък с гласуването си в Министерски съвет е, така, добре заковал, добре заковал възможностите на "Евроенерджи" да се разправи с "Плама" по най-изгоден за тях начин. Аз мисля, че хората в България вече наистина с подробности знаят историята около приватизацията на "Плама", около ролята на правителството Ви, господин Овчаров, правителството на Жан Виденов за тази приватизация, за изключително тежкото наследство, което беше оставено с тази псевдоприватизация на "Плама" и огромните усилия, които полага правителството в момента да реши този казус.
Както забелязвате, решаваме го, общо взето, в момента. През следващата седмица вече сме оставили в ръцете на съдебната система да реши въпроса с несъстоятелността.
Ако делото в Плевен завърши, както би трябвало да завърши, мисля, че най-после "Плама" ще си има собственик, дори и той да е временен синдик. Но ще има отговорно лице, което да управлява това предприятие. От времето на сключването на сделката за "Плама" с "Евроенерджи", до момента "Плама" не е имала собственик. И вие всички го знаете отлично. И това е една огромна тежест върху страната ни.
Съжалявам много, че сега ние трябва да се оправяме с тези стари бакии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Стефан Нешев, да развие своя актуален въпрос относно гарантиране с опаковъчно стъкло на консервната промишленост, винпромите и пивоварните заводи на България след приватизацията на "Дружба"-АД, град Пловдив.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа министри, господин Божков! Във връзка с бъдещата приватизация на един от най-големите доставчици на Балканите на опаковъчно стъкло за консервната промишленост, винпромите и пивоварните заводи, какъвто е "Дружба"-АД, град Пловдив и в съпоставка с фирмата, която повереното Ви министерство е избрала за бъдещ купувач, игнорирайки желанието на работещите в завода да се проведе приватизиране и с работническо-мениджърско участие, в нейните клиенти е назряла тревога за сигурността на бъдещото им подсигуряване с опаковъчно стъкло. Тези притеснения са свързани с основни за българската икономика сектори от отрасъл "Хранително-вкусова промишленост", са предизвикали работна среща на 8 юни 1998 г.
Декларация от проведената среща е изпратена и до Вас. В тази декларация се изказва тревога, че има реална опасност заводът да бъде купен от фирми, които са конкурентни на едни и същи пазари с наши фирми и могат да предприемат мерки за репресиране на нашите фирми чрез намаляване или спиране производството на опаковъчно стъкло.
Моят актуален въпрос към Вас е, господин Божков: какви гаранции ще поемете пред Тридесет и осмото Народно събрание и пред целия български народ, че след приватизация на "Дружба"-АД, град Пловдив българските заводи за консервната промишленост, винпромите и пивоварните заводи ще продължат да получават през следващите 10 години заявеното и получавано до сега от "Дружба"-АД, град Пловдив по номенклатура и по количество опаковъчно стъкло?
Срокът, който визирам, отговаря на срока, в който една фирма е задължена да произвежда резервни части, при спряно производство, съгласно международните норми. Благодаря ви, господин Божков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Нешев, надявам се със следващите числа и факти да разсея Вашите опасения, че България ще остане без стъклен амбалаж.
Шест са заводите в България, които произвеждат амбалажна стъклария - бутилки и буркани. Два от тях са в Южна България и това са "Стинд", град София и "Дружба", град Пловдив. Четири се намират в Северна България - "Белопал", град Белослав, "Китка", град Нови пазар, "Интериор", град Елена и "Рубин", град Плевен. Общо шестте завода произвеждат 1,5 млрд. броя бутилки и буркани, приравнени на база 0,5 литра. На "Дружба"-АД, град Пловдив, се падат 30 на сто от общото количество амбалажна стъклария.
С изключение на "Дружба"-АД, град Пловдив, всички изброени заводи са раздържавени над 67 на сто - чрез масова и чрез касова приватизация. През изтеклата 1997 г. повечето от тези дружества имат ръст на производството.
Освен това в приватизираните предприятия, на база договорени инвестиции, за тригодишен период до 2000 година се предвижда производството на стъклен амбалаж да се увеличи чрез внедряване на нискоенергоемки технологии и производство на олекотени изделия, отговарящи на нормите на Европейския съюз.
В същото време "Дружба"-АД, град Пловдив, дружество със 75 на сто държавен капитал, е намалило производството си за последните две години с 10 на сто.
Общо шестте завода произвеждат, както ви казах, 1,5 млрд. бутилки и буркани, приравнени на база 0,5 литра. Много или малко е това за България? През 1996 г. родната хранително-вкусова промишленост е имала потребност от около 1120 млн. броя бутилки и буркани. През 1997 г. числото е още по-малко - едва 800 млн. броя стъклени опаковки.
Горните числа ясно показват, че производството на амбалаж надвишава значително потребностите на вътрешния пазар. По тази причина около 30 на сто от стъкления амбалаж се изнася.
Следователно Вашите опасения, господин Нешев, че консервните фабрики, винзаводите и пивоварните в България ще останат без опаковъчни стъкла, са неоснователни.
Що се отнася до приватизацията на "Дружба"-АД, град Пловдив и изказаното от Вас становище, че е игнорирано желанието на работещите в завода да се проведе приватизирането му с работническо-мениджърско участие, ще изтъкна следното.
Агенцията за приватизация, с решение от 15 януари 1998 г. откри конкурс за продажба на 51 на сто от акциите на "Дружба"-АД, град Пловдив. В крайния срок - 4 март 1998 г., бяха получени две оферти. Едната оферта е на работническо-мениджърското дружество, което, както преди малко казах в отговор на другия въпрос се оказа, че май че е било финансирано от господин Брейч, а другата - на чуждестранния инвеститор "Барек Овърсис"-АД, Никозия, Кипър.

Агенцията за приватизация даде възможност и на двамата кандидати да подобрят и да допълнят офертите си. Натрупаният досега опит показва, че приватизацията на големи заводи от работническо-мениджърски дружества не е най-добрият вариант. Тези заводи се нуждаят от значителни инвестиции за обновяване на производството, каквито работническо-мениджърските дружества не винаги могат да осигурят. Това се отнася и за стъкларските заводи, където е задължително през четири години да се влагат от 10 до 30 млн. долара за основен ремонт на стъкларските ванни пещи.
Независимо от тези разсъждения, при отчитане на резултатите от конкурса, с решение от 14 май 1998 г. Агенцията за приватизация определи "Барек Овърсис"-АД за купувач на 51% от акциите на "Дружба" -АД, град Пловдив. Инвестиционната програма за три години е в размер на 30 млн. щатски долара. Купувачът поема ангажименти за:
1. поддържане на сегашното ниво на заетост на работната сила;
2. модернизиране на производствените мощности и разширение на капацитета на завода;
3. внедряване на нови технологии и ноу-хау от водещи компании в стъклопроизводството;
4. производство на нови видове бутилки за по-добро задоволяване потребностите на клиентите на "Дружба"-АД;
5. подобряване състоянието на околната среда.
С влизането в сила на новия Закон за защита на конкуренцията резултатите от конкурса не бяха приключени, за да може Комисията за защита на конкуренцията да направи проверка и да се произнесе дали няма опасност от злоупотреба с монополно положение.
Тази сутрин, след вчерашното заседание на комисията, разговарях с господин Николай Павлов - Вашият наследник в Комисията за защита на конкуренцията - който ми съобщи, че решението на комисията е да даде ход на сделката, като обаче комисията поема редица ангажименти: да проследи оттук нататък ангажиментите на купувача и да предприеме съответните ефективни действия, които Законът за защита на конкуренцията й позволява, при промяна на изпълнението на параметрите от страна на купувача.
Господин Нешев, цитираната от Вас декларация на клиенти на стъкларската промишленост повтаря стария въпрос дали да продаваме структуроопределящи или ключови предприятия на чужденци. Ще ви обърна внимание само на две неща:
1. Досега нито един стратегически инвеститор не е затворил български завод. Стратегическият инвеститор има за цел да разширява производството и пазарите си, а не да ги ограничава.
2. Логично е кандидатът за закупуване на едно предприятие да е конкурент от същата промишленост. По принцип стратегическите инвеститори са стабилни компании от същата индустрия, които имат най-добри възможности да развиват предприятието. Пример за успешна приватизационна сделка от този род е "Соди" - Девня. "Соловей" беше най-големият конкурент на "Соди" - Девня, а в момента е негов собственик и предприятието се развива отлично.
И накрая ще ви припомня, че има кой да следи дали купувачът на "Дружба" изпълнява задълженията си и спазва българските закони. Както ви казах, тук се намесва не само Агенцията за приватизация, но и Комисията за защита на конкуренцията. Така че аз съм спокоен относно бъдещето не само на "Дружба" - Пловдив, което създава и работни места, и ще плаща значителни данъци на държавата след своята приватизация, но и за снабдяването със стъкло на българските предприятия от хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост. Количествата, които се произвеждат дори и при затворен завод "Дружба" - Пловдив, ще бъдат достатъчни, но аз съм напълно наясно с това, че "Дружба" - Пловдив, ще произвежда все повече и повече.
Аз никога не можах да разбера тази теза, при която някой ще дойде в България, ще инвестира пари, ще купи предприятия и след това няма да продава на вратата на предприятието на местните консуматори, а ще продава някъде в чужбина, или пък ще затвори предприятието. Това е антипазарна теза, която едва ли ще се роди в главата на някой нормален собственик на предприятие, какъвто виждаме, че е "Барек лимитед", който в момента в цяла Югоизточна Европа е един от най-големите производители на стъкло. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин Божков, господа министри!
Знаете ли, господин Божков, аз съм сега затруднен да си дам оценката. Вие доста обстойно отговорихте, изнесохте доста факти, само че не можахте да ми обясните защо е тревогата в консуматорите на стъкло и не казахте нещо, което смятам, че или е пропуск, или съзнателно го премълчахте, че редица заводи, в това число и винзаводи, са имали притеснения в експортната си програма поради липса на опаковъчно стъкло и са ходили да внасят от Македония.
Аз исках от Вас да успокоите тия наши фирми, които са структуроопределящи. Това е хранително-вкусовата ни промишленост. Това е поминъкът на България. Да кажете: да, аз от тази трибуна заявявам, че вие няма да имате притеснения в производствената си програма. Защото преди малко казахте, че има и хора, които купуват и не изпълняват обещанията си - "Плама" - Плевен. Да не Ви кажа, че имате притеснения и с "Девня".
Исках от Вас това: носите ли национална отговорност за просперитета на тази българска икономика или не. Да кажете: да, аз отговарям, че няма да има сътресения. И така щяхте да успокоите хората.
Съмнявам се дали след приватизацията те няма да направят това, което направиха в Словакия - затвориха циментовите заводи на Словакия тия чужди инвеститори. Страхувам се, защото съм националноотговорен човек. Благодаря Ви, господин Божков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата за дуплика господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Нешев, аз съм министър на промишлеността и мога да контактувам с представителите на предприятията от промишлеността без Вашето посредничество. Така че не е необходимо на Вас да давам отговор. Въпреки това Ви го дадох съвсем ясно с цифри. (Неразбираема реплика от народния представител Стефан Нешев.)
Дадох Ви го, господин Нешев, и го дадох с цифри. Ако Вие не разбирате от цифри!... Аз много съжалявам! Как мога да Ви отговоря по друг начин? Дадох Ви числа, казах Ви колко е капацитета, казах Ви какви са възможностите на предприятията. Ако Вие не можете да си направите заключение от тези числа, това си остава за Ваша сметка.
Аз много се притеснявам от друго, господин Нешев - че Вие сте представител на българската Евролевица. И тук да изповядвате, от трибуната на Народното събрание, такива ксенофобски виждания за опасността от европейските инвеститори в България, от инвеститори от страни - членове на Европейския съюз, аз наистина не мога да разбера каква точно позиция заемате Вие като представител на една Евролевица, която пропагандира влизането на България в Европейския съюз. Или сте за европейските инвестиции в България, или сте против. Съжалявам много, но ако може да ми обясните след това в личен разговор, ще бъда много благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
СТЕФАН НЕШЕВ (EЛ): Искам процедура, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каква процедура? Да я чуем.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, обръщам се лично към Вас. За пореден път един министър обижда народен представител и го обвинява в неща, които не е изказал.
Никога не съм бил ксенофоб. Никога в моята биография не са заложени такива елементи никъде и не може да се докаже. Аз съм патриот и не се срамувам от това.
Моля, правете бележки на министрите, които не знаят какъв стил и език да държат в туй Народно събрание. (Ръкопляскания от ДЛ. Възгласи "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Велко Вълканов да развие своя актуален въпрос към министъра на вътрешните работи Богомил Бонев относно причинена чрез побой от полицай средна телесна повреда на Тошко Борисов Кочев.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Бонев! Преди няколко дни в Комитета по правата на човека приех гражданина Тошко Борисов Кочев, който ме запозна с трагичните събития, на които е станал жертва.
Господин Кочев е работил като шофьор в софийската фирма "Тотал 55", която се занимава с производство на гроздов сок. Преди около година - това е някъде през май миналата година - господин Кочев, заедно с президента на фирмата, пътувал из страната във връзка с предмета на дейност на фирмата. В град Правец той неочаквано вижда в няколко вестника снимката си с надпис, че е опасен престъпник, търсен от полицията.
Дълбоко обезпокоен от прочетеното, господин Кочев веднага след завръщането си в София се явява в Четвърто районно управление на МВР - това е на ул. "Бъкстон". Там го задържат, при което служители на Централната служба за борба с организираната престъпност са го разпитвали за наркотици и оръжие, но след 24 часа го освобождават.
Четиридесет дни по-късно - това вече е юни - юли миналата година - господин Кочев, намирайки се в офиса на фирмата, бива отново задържан от служители, този път маскирани, на Централната служба за борба с организираната престъпност. Още при задържането полицаите започват жестоко да го бият, в резултат на което той за известно време изпада в безсъзнание. Захвърлят го в задната част на някакъв микробус, като продължават да му нанасят удари с приклади. Бил откаран в Националната следствена служба.
Шестнайсет дни по-късно той е освободен без да му е отправено обвинение. В Националната следствена служба не е бил бит. Напротив, там лекари са положили грижи за възстановяване на здравето му, което за жалост се оказва изключително тежко увредено. Бъбреците отказвали и отказват да работят.
Днес господин Кочев е инвалид първа група, непрекъснато е по болници, поддържат живота му с хемодиализа. Спешно се нуждае от присаждане на бъбреци.
Обръщам се към Вас, господин Бонев, с въпроса дали Ви е известен случаят с господин Кочев и по-нататък - какви мерки смятате да вземете, за да изключите в бъдеще подобни прояви спрямо задържани български граждани?
Искам освен това да запитам дали смятате да обезщетите господин Кочев за извънредно тежките, крайно опасните за живота му увреждания на неговото здраве, довели до пълната му нетрудоспособност.
Накрая смятам за необходимо да отбележа, че досега господин Кочев не е известил надлежните органи за случилото се с него, защото се страхувал за неговата сигурност и защото все още се е надявал, че ще успее да възстанови своето здраве. Очакванията му в това отношение са се оказали напълно неоправдани.
Към своя актуален въпрос, господин Бонев, аз приложих и писмената молба на господин Кочев, в която бяха подробно изложени всички обстоятелства по случая. Надявам се те да са Ви улеснили във Вашата работа по-нататък.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Вълканов.
Най-напред искам да Ви кажа, че напълно споделям Вашата загриженост за това да не се нарушават правата на човека не само от страна на полицията, а и в случаите на насилие в следствените арести, в затворите, в случаите на просрочване на мярката за неотклонение "задържане под стража", които са многобройни.
В конкретния случай проверката, която извършихме, показа следното:
Тошко Борисов Кочев е криминално проявен. Прякорът му в криминалните среди е Тошко Лудият.
Роден е на 5 октомври 1963 г. в София. От 1981 г., малко преди да навърши пълнолетие, за него започват да постъпват сигнали в органите на МВР, както следва: пет пъти за измами, два пъти за грабежи, два пъти за побои и хулигански прояви, също така за кражби, валутни престъпления, сводничество.
До средата на 1997 г. Кочев е регистриран и многократно задържан за измами, грабежи, изнудвания, взривяване, незаконно притежаване на оръжие и боеприпаси и разпространение на наркотици. Срещу него са образувани няколко предварителни производства.
През 1992 г. е имал постановена присъда за кражби. Срещу Кочев многократно са постъпвали жалби на граждани за извършени от него посегателства - рекет и физическо насилие, включително с употреба на оръжие.
Известно е, че Кочев е силно зависим наркоман. Най-близките му съучастнически връзки са криминално проявените Николай Кършев и Красен Гечев, като и двамата са изтърпявали ефективни присъди "лишаване от свобода".
Аз не разбрах името на президента на фирмата, но може би единият от двамата беше...
Междувременно на 27 май 1998 г. трупът на Красен Гечев е намерен в местността "Бялата вода" над Бояна с огнестрелна рана в тила.
Офисът на фирма "Тотал 55", която се е занимавала със сокове на "Цар Асен", 28 е известен на НСБОП като офис на "ВИС 2".
На 16 април 1997 г., само няколко дни преди насрочените избори, в НСБОП постъпва сигнал, че в дома на Кършев в кв. "Свобода" се намират два автомата "Калашников" 5,45 калибър, 2 пушки тип "помпа", пистолет "Макаров" и неустановена марка пистолет 7,65 калибър. В момента Кочев заедно с Кършев били под въздействието на кокаин - агресивни и склонни да употребят оръжието, с което разполагат. Кочев и друг път е оказвал съпротива на полицай.
Според сигнал оръжието щяло да бъде пренесено в офиса на "Цар Асен", 28, на фирма "Тотал".
Освен това по оперативни данни с това оръжие група лица в центъра на с. Торос, община Луковит, устроили засада на два автомобила и открили огън срещу пътуващите в тях като при престрелката е убит един човек.
Причината за престрелката била борбата за надмощие между "ВИС 2" и "СИК" за контрол над кабелните оператори в Луковит, родния град на покойния вече Красен Гечев, убитият. Ето защо НСБОП със сили на Специализирания отряд за борба с тероризма планирал и провел операция в дома на Кършев, където обаче Кочев не е намерен.
Законосъобразността на действията на служителите на МВР при тази операция е проверена от Софийска военна окръжна прокуратура.
След операцията Кочев се е укрил в апартамент на столичен квартал, но предупреден, че барети отцепват района, отново е успял да избяга.
На 12 юни 1997 г. в НСБОП отново постъпва сигнал от оперативен служител, че оръжието е пренесено в офиса на ул. "Цар Асен", 28 и в момента там се намира Кочев заедно с неговите съучастници в организираната престъпна група. Служба за борба с организираната престъпност провежда съвместна акция заедно с регионалното звено в Столична дирекция и Първо районно управление на МВР и задържа в офиса освен Кочев и Кършев - Гечев, Еди Стефанов Кръстев и Цветан Атанасов Александров. Операцията от 16 април 1997 г. и 12 юни 1997 г. са заснети на видеокасета. Можем да ви ги предоставим.
Задържаните лица заедно с вещи и документи, намерени и иззети при извършеното мероприятие "претърсване" са предадени на следствието.
Срещу Кочев е образувано предварително производство и е повдигнато обвинение. На същия е взета постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража". Това без повдигане на обвинение не може да стане, както добре е известно на уважаемия господин Корнезов.
В какво състояние Кочев е бил приет от следователя и дали е бил освидетелстван при него, може да отговори единствено Националната следствена служба, но достатъчно показателен е фактът, че Кочев не фигурира в списъка на Татарчев и Рашков за упражнено полицейско насилие. Обезателно щеше да го има, ако е вярно това, което той е изложил пред Вас в молбата си.
Към жалбата не са приложени удостоверение за медицинско свидетелство от съдебен лекар или медицинска документация от Клиниката по нефрология, за да могат да се правят изводи относно степента на увреждане, което той е получил. Не е приложена и документация, от която да е видно, че Кочев наистина е пенсионер по болест първа група с придружител, както сам се определя в жалбата. Тези неща просто липсват като документация при проверката.
Аз искам освен това да Ви уведомя, че задържането му под стража на шестнайсетия ден беше прекъснато по лекарско предписание след диагноза. Диагнозата не е заболяване на бъбреците, а някакво заболяване в главата. За това има проведено специално разузнавателно средство. Имаме запис за проведен разговор от кабинет на следовател с един от съучастниците на Кочев като Кочев казва: "До мен е следователят". Чува се как следователят му казва подробности при кой лекар ще бъдат, къде точно, кой е председател на комисията, кога да отидат там, кога да го чакат. Веднага след прегледа без да имаме данни, че в съответната болница имат скенер, който да удостовери такова заболяване, той беше освободен. Ние го обявихме за общонационално издирване.
Направихме съвместна проверка за корупция срещу лекаря и срещу съответния следовател заедно с Националната следствена служба. Уведомихме директора й и ръководството на НСС. За съжаление и за наша изненада заключението е, че следователят законно му е дал телефона, за да се обади на този човек. Това е случаят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Вълканов за реплика.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Бонев, Вие естествено разбирате, че аз не мога да знам всички тези обстоятелства, за които Вие преди малко говорихте, съобщихте ги. Нямам причини да се съмнявам, че това е така. Вероятно този Кочев е криминално проявен гражданин, но Вие не отговорихте все пак на този въпрос - Кочев бит ли е в полицията и то в такава степен, че да бъде разрушено неговото здраве. Аз смятам, че даже един толкова лош човек, какъвто Вие го описахте, като български гражданин трябва да има право на своя интегритет, на своето здраве, на своя живот. Вие мисля, струва ми се, просто отминахте този въпрос, а той е същественият въпрос.

Извинете, господин Бонев, понеже аз по силата на своето положение често имам работа с хора от този тип, приемам много граждани в Комитета по правата на човека и, извинете, пак повтарям, имам впечатлението напоследък, че в полицията много често се използва неоправдано и необосновано насилие.
Преди седмица изпратих една молба на Здравка Ашар. Млада жена, майка - повикана в полицията и бита. А преди това нейният съпруг е пребит, едва е ходел. Ще Ви кажа и за друг случай. На моите съседи, в един блок живеем, синът им беше задържан преди 2-3 месеца. Поканиха ме в къщи да го видя - цялото тяло от раменете до долу беше в синьо. Пребит от полицията. Аз разбирам, че в някои случаи човек може да си изтърве нервите, човешко е, да нанесе удар, не го оправдавам, но мога да си го обясня. А такъв жесток побой до такава степен, че човекът да загуби своето здраве, наистина не разбирам.
Настоятелно Ви моля да използвате всички свои възможности и правомощия, добрата си воля, за да сложите край на това насилие. Защото насилието ражда насилие, особено ако то идва от страна на държавните органи. Ако Вие биете, тогава аз с повече основание ще бия, гражданинът ще бие и нашето общество става неуправляема система. Носите голяма отговорност за това, което става. Разберете, че го казвам без желание да Ви уязвявам лично, просто съм обезпокоен от това, което става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Аз, господин Вълканов, Ви благодаря за добрия тон и за разбирането на проблема. Сам разбирате, че на този етап, в който се намира проверката на тази жалба - конкретният повод за питането - ние нямаме правно основание да му изплатим обезщетение. Правното основание може да бъде съответно присъда, постановление и т.н. Ние нямаме в момента такъв акт.
От друга страна, аз Ви отговорих на въпроса, че няма данни да е бил бит в полицията, най-малкото, защото не се е оплакал в следствието при приемането му.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Имате оплакване сега чрез мен.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Извинете, след 1 година. В момента на предаването в следствието това се документира. Ако имаше такова нещо, щеше да фигурира в списъка.
Освен това аз много се надявам, че Вие няма да използвате тази тема за целите на политическата борба, защото от оръжие в политическата борба това може да се превърне в оръжие на престъпниците. И когато не са пипнати, най-напред тичат да се оплачат, че някой ги е бил. Имаме случаи, при които е упражнено насилие в момента на задържането в рамките на закона, в повечето случаи се оказва, защото Военна прокуратура постановява отказ да образува предварително производство. След време тези хора се оплакват, че са били несправедливо бити. Сам разбирате, че все пак полицията има правомощия, строго определени в закона, когато може да упражни насилие. За съжаление зачестиха случаите, когато полицаи са бити. И наскоро имаше такъв случай. Но бъдете сигурен, не само че се вземат всички мерки, абсолютна безкомпромисност и нетърпимост има към каквото и да било неоправдано насилие в полицията. Има достатъчно заповеди, в момента отново се пуска такъв документ, уволняват се самите началници на полицаи, които си позволяват това. Имало е такова явление в миналите години и Вие знаете това, има го и сега, макар че статистиката показва, че случаите са по-малко. Въпросът е, че то не може да се пресече като с нож, това е въпрос на обучение на полицаите, въпрос съответно на наказателната репресия, която правосъдната система трябва да осъществява. Когато тя не го прави достатъчно ефективно, зачестяват случаите, когато някой неподготвен, неквалифициран и агресивен полицай си позволява да си изпусне юмруците. И той си получава заслуженото - предаваме го на Военна прокуратура, уволняваме го и началника му също. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
Има думата народният представител Валентин Симов да развие своя актуален въпрос относно контрола по функционирането на канална помпена станция в Свиленград.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! Моят въпрос е свързан с град Свиленград и неговото много тежко положение като един от градовете по поречието на река Марица е включен в някои от международните програми за изграждане на пречиствателни станции. В самия град няма пречиствателна станция и в момента обществеността там е силно обезпокоена. Това безпокойство идва от проливните дъждове, които от няколко дни насам се изсипаха върху нашата страна, а има вероятност да продължат и през следващата седмица.
Нивото на самия град и неговите комуникационни съоръжения за отпадъчни фекални води са под нивото на река Марица. Преди известно време там е била построена една помпена станция, която за съжаление днес много трудно функционира, тъй като няма никаква поддръжка, няма възможност двигателите да бъдат ремонтирани. "В и К" - Хасково е разработило един проект чрез речни устройства да изхвърля водите при отказ на помпената станция в река Марица. Това, разбира се, ще доведе до частично решаване на проблема. Но и този проект не е разработен, тъй като самото "В и К" е в много тежко състояние, то е едно мега "В и К", няколко от общините участват в него, все още не могат да се разделят. Проблемите там са изключително сложни.
Аз бих искал Вие да отговорите от тази трибуна какви превантивни мерки ще бъдат взети, ако и последните два двигателя на помпената станция тази седмица изключат и градът се окаже в много тежко положение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Има думата министър Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Симов, споделям Вашата загриженост по отношение на отвеждането и пречистването на отпадъчни води и предотвратяване на рисковете от наводняване на квартал в Свиленград, както и за опазване чистотата на река Марица, която освен национално има и международно значение в качеството си на трансгранично водно течение.
Каналната помпена станция на град Свиленград е проектирана от "Водоканалпроект" през 1972 г. Строителството е извършено от Главно управление на Строителни войски. През 1983 г. се извършва частичен пуск от държавно-приемателна комисия, при която възникват съмнения за избора на помпите, тяхната надеждност и заложената технологична схема. Съгласно проекта тя има 8 помпи, 4 от които са за дъждовни води с дебит по 4500 куб.м и 4 броя за битови отпадъчни води. За съжаление водните помпи са полско производство и са предназначени за чисти или слабозамърсени води.
По повод на възникналите съмнения в процеса на пуска по отношение на избора на помпите и на технологичната схема, комисията изисква становище на Базата за развитие и внедряване по помпостроене в град Видин, както и от проф. д.т.н. Марин Славов, които потвърждават избора на помпите като правилен и отхвърлят необходимостта от строителството на пясъкозадържател. При последващата експлоатация на обекта обаче, се установява, че пясъкозадържателят е бил необходим и помпите не са били подходящи.
В момента самата черпателна камера е затлачена с около 1 м пясъчен слой поради неефективност на предвидената по проект система за разбъркване на утайките в камерата. По тази причина 6 броя помпи са аварирали, работят само 2 помпи и то на система едната работи, другата е резервна. Изваждането и ремонтът на аварийните агрегати е невъзможно поради кулматирането им с пясък. Каналната помпена станция няма преливник, отвеждащият водите тръбопровод с диаметър 1500 мм е с кота дъно 47 м и 37 см. Котата на терена на застрашения квартал на Свиленград е 51 м, а котата ТМ на подпорната стена на брега на река Марица е 52 м 70 см. Съответно котата на най-високите води е 52 м 20 см.
При тези условия в случаи на интензивни дъждове и изключване на електрозахранването или авария с помпените агрегати може да се стигне до критична ситуация, свързана с наводняване на квартал на Свиленград.
Подобен случай е имало вече през 1992 г., когато при проливен дъжд и изключено електрозахранване е започнало наводняването на квартала. Критичната ситуация е била овладяна със съвместни усилия на ВиК, на районната инспекция по околната среда и водите, на Гражданска защита, Пожарна охрана и Общинския съвет при използването на наличните в района помпи тип "Бибо". Тогава възниква и общата идея за изграждане на авариен канал, чрез който да се изолира каналната помпена станция и да се създадат условия за извършване на необходимите ремонтни работи.
Специалисти от ВиК са подготвили чертежи за аварийния канал, които могат да послужат като основа за изработване на работен проект. Ориентировъчната стойност на обекта е около 37 млн. лв., без необходимите за аварийния канал тръби с диаметър 1200 мм, чиято дължина не надминава 15 метра, и които са доставени.
Реализацията на аварийния канал, разбира се, няма да отмени необходимостта от доставка и подмяна на съществуващите помпи с други, които са подходящи за отпадъчни води. Тяхната ориентировъчна стойност е около 120 млн. лв., а изграждането на система от хидроелеватори за изнасяне на утайките е с ориентировъчна стойност 10 млн.лв.
Виждате, че сумите не са големи и напълно е възможно да бъдат намерени. За съжаление, до момента всички тези необходими мероприятия не са осъществени поради липса на инициатива, мога съвсем отговорно да го заявя, от страна на общинското ръководство и макар че е имало изготвена инвестиционна програма, не е направено абсолютно нищо тя да бъде финансово обезпечена.
Експлоатацията и поддръжката на канализационните мрежи и на каналната помпена станция се осъществява от общинската администрация и това е задължение на ВиК, на нейното дружество "ВиК". Във всички случаи за такива рискови ситуации, за които говорим, има изготвени аварийни планове и те са съгласувани с Министерството на околната среда и водите.
В конкретния случай обаче, независимо че това е задължение на ВиК, респективно на общината, реалните мерки за предотвратяване на заливането на квартала от Свиленград са подготвени и са предвидени като съвместни действия преди всичко на Районната инспекция по околната среда и водите, на Гражданска отбрана и на Пожарната охрана, разбира се, ще участва и общинската администрация и ВиК. Предвижда се да се използват всички налични потопяеми помпи от областта. Ефективността на тези мерки вече е доказана през 1992 г. Разбира се, ние не смятаме, че трябва да се достига до такива ситуации, а категорично сме в подкрепа на едни действия, които ще доведат до недопускане, изключване изобщо на такъв риск.
Министерството на околната среда и водите във всички свои действия по отношение на пречистването на водите, изграждането на обекти, свързани с пречиствателни станции, работи в тясно сътрудничество и координация с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което пък има и своите правомощия към ВиК.
В случая с каналната помпена станция на Свиленград общината е трябвало да предприеме необходимите действия за проектиране и осигуряване на средства за изграждане на аварийния канал, както вече споменах, и за поетапната подмяна на помпите. При положителна оценка от страна на Министерството на околната среда и водите, включително и на предвидените превантивни мерки за контрол и опазване безопасността на хората и околната среда със съответния план за действие, Министерството на околната среда и водите може да окаже финансова подкрепа за реализацията на проекта за изграждането на аварийния канал и за закупуването на такива помпи. За съжаление досега такова искане към министерството не е било отправяно.
Липсва каквато и да е инициатива по този въпрос от община Свиленград и Министерството на околната среда и водите не е органът, който трябва да инициира и да предприема тези мерки. Затова и досега фактически по отношение на строителството ние не сме се намесвали.
Що се отнася до приоритетното изграждане на пречиствателната станция, приоритетите за изграждане на такива очистни съоръжения за цялата река Марица са определени на основата на оценка на количеството и качеството на замърсителите на тази река и като приоритетни са определени пречиствателните станции в Стара Загора, Хасково и в Димитровград.
За съжаление, по моя преценка, имайки предвид освен това инвестиционната програма на правителството до края на 2001 година, както и факта, че общината няма проект за пречиствателна станция, аз виждам, че реална възможност за започване на строителство на пречиствателна станция няма в близките две-три години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Манева.
Думата за реплика има господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаема госпожо министър! Аз Ви благодаря за точния отговор, който Вие дадохте. Надявам се общинското ръководство на Свиленград съвсем сериозно да погледне на този въпрос, ако то досега не е правило подобни искания. Мисля, че като част от тази трансгранична програма, за която толкова много се говореше и имаше в Министерството на регионалното развитие един отдел, който беше прехвърлен към Националната дирекция по териториално и селищно устройство, доколкото ми е известно, там бяха разработени проекти за четирите града, които са по поречието на река Марица - Хасково, Харманли, Любимец и Свиленград. Но какво стана с този отдел, нямам представа, дали той все още функционира, дали тези проекти стоят някъде прибрани в нечие чекмедже, не знам, но Ви уверявам, че аз лично ще настоявам пред общинското ръководство на Свиленград и обществеността ясно и категорично да бъде потърсена както отговорност защо досега не са взети мерки от тяхна страна, а също така и да се пристъпи към реализирането на този проект.
Особено съм удовлетворен от това, че Министерството на околната среда и водите е готово да помогне на града да реши този свой проблем. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Думата има министър Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз заявих, че малкият проект може да бъде финансиран. По отношение на пречиствателната станция Вие сте запознат с някои от идейните проекти за строителството на пречиствателни станции по река Марица. След като направихме една преценка на реалните финансови възможности за осъществяване на тези проекти, засега са само трите проекта - Хасково, Димитровград и Стара Загора.
Така че останалите пречиствателни станции мисля, че в обозримо бъдеще не могат да бъдат построени. Това обаче не означава, че общините не трябва да намерят средства, за да направят съвременни и ефективни проекти. В момента, в който се появят такива финансови възможности, да се тръгне към строителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Манева.
Думата има народният представител Георги Пинчев да развие своя актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов относно разрешаване на проблеми на собственици на земеделски земи в село Лешница, община Сандански.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ще ви запозная с проблема на 106 собственици на земеделска земя в землището на село Лешница, община Сандански.
Трета година стопаните на 1000 дка плодородна земя изтриха праговете на много кабинети в Министерството на земеделието, но без резултат. За какво иде реч?
През 1970 г. 378 дка от земите им са одържавени, макар досега да не е открит документ за отчуждаването и са предадени на Държавна фирма "Оранжерии" в град Сандански. Десетките опити на правоимащите да бъдат обезщетени по реда на чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия, трета година се сблъскват с пренебрежителното мълчание на отговорните длъжностни лица.
Второ, в периода 1960 - 1985 г. за горски разсадник са предоставени 200 дка земеделска земя. През 1991 г. 50 дка от тази земя са изоставени, но обявени за държавен поземлен фонд, който на практика се обработва като лично ползване от горските работници.
От останалите 150 дка 40 са върнати на бившите им собственици, а 110 се сеят с жито, отново за лично ползване, пак от работниците в горското стопанство.
Трето, с разпореждане на Министерския съвет N 159 от 1965 г. за нуждите на Държавното стопанско предприятие "Рибовъдство" са отчуждени 800 дка земеделска земя. През 1992 г. рибарниците преустановяват дейността си и са изоставени.
Въпреки аргументираното предложение на поземлената комисия земята да се върне на бившите й собственици, тогавашният земеделски министър Чичибаба я предоставя на Комплексна опитна станция в град Сандански. При все че КОС - Комплексната опитна станция, се занимава с опити в областта на лозарството, зеленчуко- и тютюнопроизводството, предоставените му земеделски земи са станали добра основа за частен бизнес - отглеждане на жито, осигуряване на пасища за личните крави.
От описаната по-горе ненормална ситуация възникват, господин министър, три въпроса:
Първо, правонямащите прибират плодовете от земята на правоимащите.
Второ, в село Лешница, с всеки изминат ден нараства градусът на общественото напрежение.
Трето, руши се авторитетът на властта.
Господин министър, моля от трибуната на Народното събрание да успокоите стопаните в село Лешница и да обявите срок, в който проблемът им ще бъде разгледан и решен от назначена от Вас експертна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пинчев.
Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пинчев! Сам разбирате, че след толкова години натрупана ненормална ситуация в землището на село Лешница, община Сандански, на мен ще ми е много трудно с едно изявление от трибуната на парламента да обявя точния срок, в който проблемът на собствениците ще бъде решен и хората ще бъдат напълно успокоени.
От зададените от Вас въпроси става ясно, че са много субективните и обективните фактори, които са довели гражданите трета година да трият праговете на много кабинети в нашето ведомство. Аз разбирам и съм благодарен на Вашата добронамерена загриженост за тяхното положение, която е предизвикала задаването на Вашия основателен въпрос.
Ще започна с отговора си на Вашия първи въпрос - за земите, попаднали в Държавна фирма "Оранжерия" - град Сандански, преобразувана по-късно в ЕАД "Мело".
Отказът на Поземлената комисия град Сандански е правомерен, тъй като съгласно закона няма значение дали е водена процедура за одържавяване. Въпросът за участието на бившите собственици в приватизацията на ЕАД "Мело" - град Сандански, не е от компетенцията на поземлената комисия. Обезщетяването на собствениците на земя по чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, е възможно само ако е открита процедура по чл. 3 на същия закон. В случая обаче за ЕАД "Мело" град Сандански, не е открита процедура за приватизация и такава не може да бъде открита, поради обявяването на дружеството в несъстоятелност. Единственият начин, по който правоимащите могат да бъдат овъзмездени, е по Закона за обезщетение на собствениците на одържавени имоти, така наречения закон "Лучников", по чл. 2, т. 3 с компенсаторни записи.
По отношение на втория въпрос, относно предоставените 200 дка земеделски земи за горски разсадник, мога да Ви отговоря следното: със Заповед N 00182 от 17 декември 1992 г. тогавашният министър на земеделието Георги Стоянов на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на Държавно лесничейство - град Сандански за горски разсадник Липница е запазено правото на собственост на държавата върху 80 дка земеделска земя. До издаването на заповедта разсадникът е ползвал обща площ от 125 дка. Освободените площи са предоставени на Поземлената комисия в град Сандански за възстановяване на собствениците. Върху запазените за държавни нужди 80 дка земеделски земи, при доказване на собственост от частни лица, същите имат право на обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Тъй като проблемът наистина е сериозен, аз съм назначил комисия, която на място ще извърши щателна и подробна проверка. Ако се констатира, че площите наистина се ползват не по предназначение, Министерството ще пристъпи към ревизиране на издадената тогава заповед и земите от държавния поземлен фонд ще бъдат освободени и предоставени за оземляване на съответните собственици.
По отношение на третия Ви въпрос, искам да Ви уведомя, че тогавашният министър Чичибаба е имал право да вземе решение на кого да бъде предоставена отчуждената площ. Друг е въпросът дали това свое право той е упражнил справедливо, давайки за опити в областта на лозарството, зеленчуко- и тютюнопроизводството 800 дка земя, подлежаща на връщане на собственици. Фактът, че министърът има право да предоставя отчуждена площ, означава, че има право и на обратното - да отменя такива заповеди. След съответното запознаване и преценка от наши експерти за решаването на така посочения от Вас въпрос, аз Ви уверявам, че ако изнесените от Вас факти отговарят на истината, ще предприема именно такива действия за отменяне на горепосочената заповед и предоставяне земята за възстановяване на нейните собственици. Искам да Ви уверя, че ведомството, което ръководя, има равнопоставено отношение към държавната и към частната собственост. В този смисъл ние няма да позволим върху държавна земя, предназначена за научни опити и експерименти, да се извършва частен бизнес или както Вие твърдите, да осигуряваме пасища за личен добитък.
Смятам, че с това свое изявление все пак донякъде, макар и не напълно, аз ще успокоя жителите на село Лешница и Ви уверявам, че ако проверката потвърди това, което Вие казахте, съответните мерки ще бъдат взети навреме. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
За реплика има думата господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Господин министър, аз искам да Ви благодаря наистина за онова, което казахте, и което, предполагам, в немалка степен в момента удовлетворява жителите на село Лешница. Разбира се, още един път ще настоявам пред Вас да направите всичко възможно за максимум справедливост за тези хора. Знаете, че районът е полупланински и планински, всеки декар земя е свързан с поминъка на тези хора и те ще бъдат дълбоко благодарни, ако видят, че наистина Министерство на земеделието прави всичко възможно да има справедливост и законност от държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пинчев.
Има думата народният представител Станимир Калчевски да развие своя актуален въпрос относно хода на процеса, засягащ стопанисването и връщането на земята - собственост на Въоръжените сили на Република България, към министъра на отбраната господин Георги Ананиев. Заповядайте.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Добър ден, господин министър! Адресирайки своя въпрос, аз го адресирах към господин министър-председателя, тъй като смятах, че отговорът е на щика между двете министерства - Министерство на земеделието и Министерство на отбраната. Изясни се, че по-конкретно, по-необходимо е на Вас да зададем този въпрос, тъй като той засяга и полигона на Артилерийското училище в град Шумен.
И така, установено ли е точното количество на земята, собственост на Въоръжените сили? Колко процента от земята е върната на Въоръжените сили като реален собственик?
Но същността на въпроса засяга земите на Артилерийския полигон край село Марково, на Шуменското артилерийско военно училище.
В края на 50-те години този полигон е създаден, като в него са включени земи на жители от село Марково. До момента този въпрос остава открит. Над 100 дка от тях наоколо са заразени със снаряди. Необходимо е тяхното почистване от сапьори, за да могат собствениците да я обработват. В момента за тази земя не се плаща рента, тя не се обработва, не може да се продава. Останали са само трапищата. Въобще забравена и ничия земя. Тази земя от полигона трябва да се заплати. Средствата за това не са предвидени от Въоръжените сили. Земята е от трета до единадесета категория. От 1990 г. досега не е заплащан наем. Може би ще се използват приватизационните бонове.
През 1995 г. беше изпратена подписка от 125 жители на с. Марково до председателя на Комисията по земеделието в Народното събрание. Отговор досега няма. Преди един месец с председателя на Поземлената комисия от община Каспичан посетихме тоя регион. Нещата не са се задвижили.
Моля Ви, господин министър, да вземете отношение по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Калчевски.
Има думата министър Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калчевски! Преди да отговоря на двата въпроса, които всъщност поставихте, бих искал да внеса пояснение относно собствеността на земите, които ползват и стопанисват Въоръжените сили на Република България.
За нуждите на отбраната и Въоръжените сили Министерският съвет предоставя земи, сгради, съоръжения и други обекти - държавна собственост - за управление и стопанисване. Управлението и стопанисването на предоставените от държавата имоти и имущества се урежда с акт на Министерския съвет. Член 24, ал. 3 на приетия през 1991 г. Закон за собствеността и ползването на земеделските земи изрично определя: "Правото на собственост на държавата върху земеделски земи, предоставени на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на други ведомства за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, се запазва в места и размери, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, съответно на министъра на вътрешните работи или ръководителя на съответното ведомство". Тези земи са държавна собственост. Могат да се ползват само за целите, за които са предоставени. Една част от предоставените на Министерството на отбраната земи попадат в границите на населени места, друга - в горски фонд, а трета - в територии, заети от земеделски земи. Не са редки случаите, в които един военен имот е разположен върху терен и от трите вида територии.
Земите за преобладаващата част от военните имоти са променили своя статут по силата на промененото им предназначение. Те представляват по същество урбанизирани територии, заети от сграден фонд заедно с елементите на инженерно-техническата инфраструктура и специални съоръжения за нуждите на отбраната. Това вече не са земеделски земи по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Независимо от това параметрите на тези територии са заявени в поземлените комисии за вписване в информационната система на единния кадастър на страната. С определено земеделско предназначение са земите, ползвани от спомагателни стопанства, каквито все още има в армията. Част от тях са включени в полигони и стрелбища, летища и мобилизационни бази и други, които попадат основно в охранителни зони, в зони с по-особен статут или са малки площи, разположени в териториите на самите военни поделения.
Поради тези обстоятелства, както и поради факта, че в много населени места процесът на земеразделянето не е приключил, е невъзможно да бъде определен точният процент на земеделските земи с признато и възстановено право на държавна собственост, дадени за стопанисване и управление на Министерството на отбраната.
По втория въпрос относно земите, които ползва полигонът край с. Марково:
Военният полигон край с. Марково е създаден през 1973 г., а през 1975 г. е въведен във владение на Военното училище в гр. Шумен. Земите на полигона, използвани от Военното училище, са определени, както следва: с Решение N 239 от 4.10.1975 г. на Министерския съвет се предоставят 1650 дка необработваема земя пета категория; с Разпореждане N 259 от 25.12.1973 г. пак на Министерския съвет са предоставени 2410 дка мери и пасища от четвърта категория и 800 дка обработваема земя трета категория; със Заповед N 2170 от 12.07.1973 г. на Министерството на горите и опазването на природната среда тогава се предоставят 2173 дка горска площ в землището на с. Марково и 784 дка от горите на ДЗС - с. Марково, без площта да се изключва от държавния горски фонд. Общата площ на полигона е 8817 дка, от които 4860 дка земи трета, четвърта и пета категория, актувани като държавна собственост, и 2957 дка горски фонд.
Поземлената комисия от гр. Каспичан през 1995 г. възстановява земя от 4860 дка на Висшето военно училище в Шумен. Издаден е и нотариален акт N 4109 от 26.09.1995 г. В границите на полигона попадат и земи частна собственост: 200 дка обработваема земя, 27 дка ливади, 38 дка овощни градини и 5 дка негодна за обработка земя. Собствениците са обезщетени със земи от общинския поземлен фонд.
Цитираните във Вашето питане 100 дка земя се намират извън границите на полигона и са почистени от невзривили се снаряди. Ръководството на училището винаги е откликвало на исканията на кметството на с. Марково за осигуряване на време за селскостопански дейности в тези земи, прилежащи на полигона. След всяка стрелба на полигона се съставя схема на невзривилите се снаряди. Те се обезвреждат в присъствието на комисия, в която участват и представители на Министерството на вътрешните работи, на Гражданска защита и на самото кметство. Изготвя се протокол, който се завежда на отчет в щаба на военното училище. Този протокол е на разположение и на кметството. Те много добре знаят за тази процедура. Ако има повредени участъци около полигона, те се рекултивират. Искам да уверя Вас и останалите народни представители, че такива грижи се полагат и за всички територии, на които са разположени военни полигони.
Позовавайки се на решението на Поземлената комисия от гр. Каспичан за признато право на собственост на държавата за площ от 4860 дка смятам, че въпросът със собствеността, правото на владение и ползване на този имот и произтичащите от това последствия са регламентирани в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи и правилника за неговото прилагане. В случаи, че бъдат предявени претенции за възстановяване на собственост върху земи, включени в границите на полигона, правоимащите ще бъдат обезщетени по съответния ред. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи собствениците на земеделски земи, върху които са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяването на собствеността, както е в случая с изграждането на полигона, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд или с поименни компенсационни бонове, които се определят с решение на общинския съвет, т. е. този въпрос не е в компетенциите на Министерството на отбраната.
Уважаеми господин Калчевски, смятам, че инициативата е в ръцете на собствениците на имоти, които следва да предявят искане към съответните компетентни органи, в което да изразят своите предпочитания за начините на обезщетение, регламентирани със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Ананиев.
Има думата за реплика господин Калчевски.

СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин Ананиев, добре е, ако наистина ситуацията е така. Аз ще вляза във връзка с кмета на селото и с председателя на поземлената комисия, тъй като, според мен, е възможно да възникнат текущи противоречия. Възможно е. И затова адресирах въпроса към министър-председателя.
Тъй като не се виждаме много често, искам в заключение да поставя и въпроса за военния архив в град Троян. Във връзка с проблемите на Крайовската спогодба миналата седмица бях в Централния държавен архив. Много хора от Добричкия избирателен район посещават сега държавния архив и се налага процедурата по разсекретяването на картовия материал на военния архив в град Троян да бъде ускорена. Това няма нищо общо с въпроса, който аз задавам, но използвайки възможността, че Вие сте тук, искам да поставя този въпрос, тъй като във Вашето ведомство дисциплината, пагонът, субординацията са на особено уважение. И искам да апелирам към Вас. Този въпрос поставиха и служители от Централния държавен архив - максимално да се ускори въпросът за разсекретяването на картовия материал на военния архив в град Троян.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Само това, което е разрешено.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ: Само това, което е разрешено, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Калчевски.
Питане на народния представител Кънчо Марангозов към министър Петър Бояджиев.
Имате думата, господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Стоматологичната помощ в Република България е недостъпна за голяма част от гражданите. Оставена е без необходимите за нормалното й функциониране средства и контрол. Кариесното заболяване е разпространено сред 94 на сто от децата с постоянно съзъбие. Деветдесет и девет на сто от подрастващите до 18-годишна възраст са засегнати от кариес. Всяко 12-годишно дете има 3-4 разрушени, извадени и пломбирани зъба. Възпалителните заболявания на меките тъкани и устната кухина и пародонтопатиите са разпространени сред 57 на сто от населението. Зъбно-челюстните деформации и аномалии, изискващи изключително скъпо и продължително лечение се откриват в 54 на сто от населението.
Прекратени са всякакви организационни мерки по профилактика на зъбния кариес сред децата и учениците. Намали се приемът на студенти по стоматология, а обучението на медицински сестри стоматологичен профил беше преустановено.
Средствата, заделени за издръжка на публичната стоматологична мрежа са по-малко от 4 на сто от средствата за здравеопазване. Препоръките на Световната здравна организация са за не по-малко от 11 на сто. През 1997 г. за стоматологичната помощ са заделени около 10 млрд.лв., с които могат да се пломбират около 340 000 зъба при цена около 30 000 лв. средно за пломба по цени в частните лекарски кабинети. Днес колко струва дори и този вид най-често срещана стоматологична услуга в публичните здравни заведения е невъзможно да се определи и Вие много добре знаете защо. Някъде пациентите плащат всичко, другаде само консумативите, разбира се, невинаги тези пари попадат в здравните заведения и по изключение не се заплащат.
Работната заплата на стоматолозите от публичните здравни заведения се определя формално и е обидно ниска. През месец юли 1997 г. Вие закрихте отдела по стоматологична помощ към Главно управление "Лечебно-профилактична помощ" в Министерството на здравеопазването и съкратихте експертите в него. Министерството на здравеопазването и районните центрове по здравеопазване не упражняват контрол върху стоматологичните кабинети и заведения. Там се настаниха злоупотребите и корупцията. Липсва какъвто и да е контрол върху качеството на лечебнодиагностичната дейност в частните стоматологични кабинети, върху използването на лечебните методи и средства, върху ценообразуването на стоматологичните услуги.
Моето питане, господин министър, е какви мерки предприема Министерството на здравеопазването и лично Вие за осигуряване на необходимите условия за нормално функциониране на публичната стоматологична мрежа? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Марангозов! Първо, искам да заявя, че почти всички твърдения във Вашето питане относно състоянието на стоматологичната помощ са неверни, тенденциозни и спекулативни. Не би могло да се твърди, че стоматологичната помощ в Република България е недостъпна за голяма част от гражданите. У нас е изградена широка мрежа от стоматологични поликлиники, отделения и кабинети, която в последните години се разшири със създаването на множество частни кабинети.
Статистическите данни, които цитирате, сте взаимствали от монографичен труд, който няма претенции за изчерпателност, обхващащ 16 155 души в България и премълчавате факта, че тези статистически данни са от 1989 г. Не изнасяте факта, че засегнатите от кариес зъби на едно лице нарастват от 9,25 през 1970 г. на 11,15 през 1989 г., което показва, че ефективността на стоматологичната помощ е отрицателна. Вие също така прикривате факта, че от всички засегнати от кариес зъби при цялото население 40,4 на сто са излекувани, като при 12-годишните този процент е 67,3, при 18-годишните е 72, при 35-44-годишните е 48 и над 65-годишните е 8.
Броят на студентите по стоматология за учебната 1998-1999 г. ще бъде общо 100 без платено обучение и е съобразен с броя на стоматолозите в страната, броя на предишните випуски и реалните нужди на страната в близките 10 години. Този брой е съгласуван със стоматологичните факултети в София и Пловдив и е обсъждан и приет от Висшия медицински съвет.
Обучението на медицински сестри стоматологичен профил не е премахнато от настоящото ръководство на министерството. Не зная кой е сторил това, но аз подкрепям тази мярка.
Средствата, които се заделят за издръжка на стоматологичните заведения, макар и недостатъчни, надхвърлят цитираните от Вас цифри, а чиста спекулация е да изчислявате обема на потенциалната стоматологична помощ на база цени в частните кабинети, където има чисто пазарни отношения.
Но предварителни наши проучвания показаха, че реалната стойност на всички видове стоматологични услуги, а не само на пломбите, осъществявани и в публичната стоматологична мрежа, надвишават от 2 до 4 пъти цените в частните стоматологични кабинети, тъй като разходите по фонд "Работна заплата" и другата издръжка на публичните заведения е огромна и съставлява над 80 на сто от средствата, отделени за стоматологични услуги. С други думи, по-малко от 20 на сто от средствата, заделяни за стоматологична помощ, ако може така да се изрази човек, влизат в устата на пациента. Всичко друго остава за издръжката на тези публични здравни заведения. Това недвусмислено показва, че стоматологичната помощ, осъществена от публичните здравни заведения в момента е абсолютно неефективна финансово. Като се прибави към това и ниското качество на услугата и незаинтересоваността на стоматолозите, става съвсем ясно, че стоматологичното обслужване на населението се нуждае от радикална промяна.
След професионално проучване на проблемите ние стигнахме до категоричния извод, че преструктурирането и реформирането на организацията на стоматологичното обслужване не е възможно да се осъществят сами за себе си, а единствено в рамките на реформата в доболничната медицинска помощ, и промяната на начина на финансиране. Както Ви е много добре известно, в тази насока са направени първите, но много важни стъпки - Законът за здравното осигуряване и Законът за професионално-съсловните организации.
В момента в министерството се работят конкретни програми и разчети по населени места, общини и райони, на базата на които ще се структурират елементите на доболничната медицинска помощ, в т.ч. и на стоматологичната. В тази сфера по мое мнение най-лесно могат да се приложат принципите на приватизацията и договорните отношения.
Що се отнася до средствата, които се отделят, и контрола за тяхното изразходване, това е в правомощията на общинските народни съвети, респективно на общинските бюджети. А контролът е многопосочен. Той започва от директорите на тези здравни заведения, които понякога вие много ревностно защитавате, и свършва, разбира се, до Министерството на здравеопазването. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Марангозов, за два уточняващи въпроса.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин министър, в моето изложение аз споменах цени в частните кабинети, имайки предвид това, което Вие казахте - какво става в момента в държавните кабинети. Тези мои данни са от защитена докторска дисертация, която е преминала през ВАК. Смятам, че там има методи и способи, които могат да докажат, че са статистически достоверни, за да бъде признат докторат на личността, която го е защитила.
Моите уточняващи два въпроса са следните.
С Наредба N 9 от 29 май 1998 г. за набиране на извънбюджетни приходи и реда за тяхното изразходване в Министерството на здравеопазването от бюджетните организации в системата на здравеопазването, по реда на § 8 от Закона за народното здраве чрез членове 29, 30 и 31 се включват скъпоструващи стоматологични услуги и ортодонско лечение. Необяснимо е обаче защо стоматологичните здравни заведения отсъстват в прословутата Наредба N 22 на Министерството на здравеопазването. За тях няма райониране на стоматологичната помощ, липсват цени за лечебни манипулации по желание на гражданите извън осигуряваните по реда на личния стоматолог. Ще бъде ли коригирана тази аномалия или ще продължи хаосът и задълбочаване използването за други цели?
И вторият ми въпрос. Продължава порочната практика, въведена с Наредба N 5 още през 1991 г., в общинските стоматологични заведения да се работи и частна практика срещу нищожно нисък наем. Особено порочна е тази система в зъботехническите лаборатории. Тази практика води до корупция, до изнудване на болните, безогледно експлоатиране и амортизиране на медицинската техника и апаратура, която и без това е остаряла. Ще бъде ли оптимизирана или ще бъде ли отменена тази наредба от 1991 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Благодаря, господин председател. Господин Марангозов, да, аз казах, че статистическите данни, които изнасяте, са верни. Те са от дисертационен труд и се отнасят за 1989 г. Това е разликата между моето твърдение и Вашето. Така че аз не ги подлагам на никакво съмнение.
По въпроса за извънбюджетните сметки и за Наредба N 22, която Вие така силно мразехте, която така силно атакувахте. Сега идва моментът Вие да искате да включваме още неща в нея. Напълно умишлено не са поставени цени за стоматологичните услуги. Защото тезата ни е: преди реформата ние няма да даваме и не искаме да даваме право на стоматологичните кабинети от поликлиники, отделения и пр. да работят по тази система, т.е. под никакъв предлог да не вземат пари от пациентите.
Второто. Вие знаете, че откакто съществува обществена стоматологична помощ пациентите винаги са заплащали консумативите. Друг е въпросът, че сега цените на тези консумативи станаха огромни.
Трето. Вие ме питате за възможността да се работи частно в тези държавни, общински или други заведения - Наредба N 5 от 1991 г. Аз не виждам нищо лошо. Аз съм за това. След като могат и лекари да работят частно в такива публични здравни заведения, нека да могат и стоматолозите. Това е един от начините, по който може да се избягва това даване на пари под масата или в плик в джоба, тези явления, които аз, разбира се, не одобрявам. Защо Ви пречи това един стоматолог да може да наеме кабинет в публично здравно заведение и да работи по тарифи, цени и контрол, които са установени, а да го забраним, за да могат те да правят именно това, което аз и Вие не искаме - да работят в държавния кабинет частно?
Следователно не в това е бедата, д-р Марангозов. Вие знаете много добре. Бедата е в начина на заплащането, бедата е в цялата структура, собственост и, разбира се, едни взаимоотношения, които не стимулират стоматолозите да оказват по-евтина и по-качествена стоматологична помощ. Пак повтарям, че е ужасяващо, че една пломба в частните кабинети, доколкото знам, струва около 30 марки, а реалните разходи в публично здравно заведение за една пломба са над 100 марки. Като имате предвид, че, пак повтарям, за да стане по-ясно на всички, 80-90 марки от тази стойност отива за заплати, защото знаете какви са щатовете, знаете каква е администрацията. Тези пари отиват и за издръжката, която е много голяма - парно, осветление, отопление, амортизация, ремонти на машини и пр.
С други думи, аз съм съгласен, че е много лоша сега организацията на стоматологичното обслужване и ние сме тези, които заедно трябва да го променим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Марангозов, да изразите отношение към отговора.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин министър, аз ненапразно зададох този въпрос. Защото в Програма 2001 на правителството е записано за стоматологичната помощ следното (цитирам): "приватизация на стоматологичната помощ с определени социални гаранции".
Освен това миналата година на 30 юни Вие сте подписали заповед в министерството, според която работна група да разработи модел за реформата на стоматологичната помощ в Република България. Минала е една година, откакто тази заповед и този модел трябва да действат. Обаче в стоматологичната помощ нищо не става и не се случва. Хаосът продължава.
Какво показват допълнителните проучвания? В момента в България има заболели от кариес - пак според тези епидемиологични проучвания - 9 млн. 980 хил. зъба. Поради занемарено лечение трябва да се извадят 2 млн. и 500 хил. зъба, да се поставят 8 млн. и 500 хил. мостови коронки, 700 хил. снемаеми протези. Това не са смешни неща, колеги. Защото ще ви дам един пример, понеже тук министърът цитира. През 1989 г. са направени в държавните здравни заведения 7 млн. и 500 хил. пломби. Какво струва това днес по тези цени? Пак по цени на частните кабинети една пломба струва между 18 и 90 хил. лева - и Вие го казахте. Лечението на пулпата струва между 37 и 90 хил. лева, изваждането на един зъб - между 8 и 15 хил. лева, една коронка - между 62 и 90 хил. лева.

Е, откъде ще ги вземе българският гражданин тези пари? И здравноосигурителната система няма да ги има.
Значи трябва да се направи голяма реорганизация в стоматологичната помощ. Защото, не бива да забравяме, че лечението на гражданина ще започва от неговото съзъбие. И там също трябва да се направи необходимото, а засега това не се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Преди да дам думата на министъра, искам да напомня, че при питания думата се дава накрая, за да се изрази задоволство или недоволство от отговора.
Господин Марангозов, можехте в първите пет минути, Вие не ги използвахте, всички тези въпроси да поставите и да получите отговор. Поради това сега съм принуден отново да дам думата на министъра.
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Много Ви благодаря. Аз Ви обещавам, че ще бъда максимално кратък. Доктор Марангозов, много се радвам, че най-накрая и на Вас Ви увря главата, че всичко това струва пари. Досега било безплатно. А сега това струвало пари. Е, Вие направихте голямо откритие.
Второто нещо. Вие говорите, че аз съм издал още през юли заповед. Да, и тази група от професионалисти, аз споменах в моето изказване, всичките бяха стоматолози. Те направиха модел, те направиха проучванията, те дадоха данните. И се оказа, за мое разочарование, че това не може веднага да стане.
Аз мислех, поради добре развитата частна стоматологична мрежа, че ние ще може да въведем поне договорното начало, с един фонд "Стоматология". И така да направим една стъпка в структурната реформа на доболничната помощ. Оказа се, по много причини, че това е невъзможно.
Ето защо ви заявих преди малко, че ние ще включим всичко това в цялостния модел на преустройството на първичната здравна мрежа.
Аз напълно споделям Вашето безспокойство и Вашата констатация, че както цялото здравеопазване у нас, така и стоматологичната помощ се нуждаят от коренна реформа. Защото стоматологичната помощ в България в момента е такава, каквато е създавана в продължение на 50 години. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, министър Бояджиев.
Две съобщения, преди да приключим заседанието.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 24 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 25 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е на 24 юни от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Замесетник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Калчо Чукаров

Иван Бойков