Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-06-24

Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Анелия Тошкова и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народният представител Димитър Иванов. Да му е честит рождения ден! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 17 до 23 юни 1998 г.
Проект за решение за даване на разрешение за участие на военнослужещи и самолети от Българската армия в многонационалното авиационно учение на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ ЧАНС'98". Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Проект за решение за даване на разрешение за участие на военнослужещи и самолети от Българската армия в многонационалното авиационно учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" - "ОЛИМПИЯ'98". Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Проект за решение за даване на разрешение за участие на военнослужещи и самолети от Българската армия в многонационалното авиационно учение на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ КИЙ'98". Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Проект за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на пилотната фаза на фонд "Социални инвестиции". Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Проект за решение за даване на разрешение за продължаване участието на Република България в многонационалните сили за стабилизиране СФОР в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО. Проектът за решение е разпределен на Комисията по национална сигурност.
Законопроект за автомобилните превози. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за училищните настоятелства. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката. Разпредeлен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за ветеринарномедицинската дейност. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Законопроектът е разпределен и на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и на Комисията по опазване на околната среда и водите.
По дневния ред са постъпили предложения от председателя на Парламентарната група на СДС госпожица Екатерина Михайлова, от народния представител Калчо Чукаров - тези предложения са включени в проекта за програма.
Постъпило е предложение от господин Александър Каракачанов за законопроекта за преизчисляване на валутните задължения. На Председателския съвет господин Каракачанов се съгласи този законопроект да остане за другата седмица. Няма да искате да се гласува сега Вашето предложение? Благодаря на господин Каракачанов.
Предложение от Парламентарната група на Демократичната левица - проекторешение за избиране на Временна комисия по проблемите на приватизацията.
Ще ви прочета и проекта за програма за работата на Народното събрание от 24 до 26 юни 1998 г.
1. Законопроект за ратифициране на Конвенция N 105 относно премахването на принудителния труд, приета от Международната организация на труда. Вносител - Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска (Мутлудере) и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море. Вносител - Министерският съвет.
3. Второ четене на законопроекта за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст. Вносител - Тодор Янев.
5. Първо четене на законопроекта за движението по пътищата. Вносител - Министерският съвет.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители: Велислав Величков, Петър Рафаилов и Емануил Йорданов.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство.
8. Второ четене на законопроекта за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
9. Първо четене на законопроекта за съхранение и търговия със зърно. Вносител - Министерският съвет.
10. Парламентарен контрол.
По проекта за програма и по предложението на левицата има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Не знам, може би някакъв технически проблем има ръководството на парламента, но досега поне практиката е такава - всички внесени законопроекти и решения да бъдат раздавани на народните представители. Ние сме внесли нашия проект за решение за създаване на Временна комисия по проблемите на приватизацията заедно с мотивите. Но не мога да разбера защо той не е раздаден, а само съобщен. Парламентарната група на Демократичната левица по силата на чл. 79, ал. 3, включително и чл. 30 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с подписите на 25 народни представители, тъй като се иска минимум 10 на сто от народните представители, е направила това искане тази комисия да се състои общо от 17 члена, включително председател и двама заместник-председатели. Тя да има срок за действие 6 месеца с основна задача чрез анкети и проучвания да анализира извършващата се в страната приватизация на държавната и общинска собственост и предложи мерки за защита на общонационалните интереси. Като казвам мерки, имам предвид и законодателни мерки, за да може приватизацията да стане по-ефективна и в края на краищата да постигне и целта, която сме си поставили за трансформацията на тази собственост.
Мисля, че Народното събрание не може да остане само един наблюдател на този процес. Правителството изрично заяви, че приоритет е приватизацията, а следователно парламентът не може да стои встрани от този процес. Още повече, че Конституцията го задължава чрез парламентарния контрол, включително и чрез комисии да наблюдава и да коригира този съществен процес, засягащ абсолютно всички граждани в България.
Така че, господа народни представители, предлагам ви да гласуваме сега решение да се включи в дневния ред за тази седмица в програмата на парламента, ръководството на парламента да раздаде нашия проект заедно с мотивите и в дух на желание да помогнем на приватизацията да създадем една такава комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на Парламентарната група на Демократичната левица в седмичната програма да бъде включена точка - проекторешение за избиране на временна комисия по проблемите на приватизацията.
Гласували 176 народни представители: за 67, против 98, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля гласувайте за седмичната програма от 24 до 26 юни 1998 г., така както ви беше съобщена.
Гласували 172 народни представители: за 137, против 16, въздържали се 9.
Седмичната програма за работата на Народното събрание е приета.

Първа точка от дневни ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ N 105 ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ПРИНУДИТЕЛНИЯ ТРУД, ПРИЕТА ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТРУДА.
Има думата госпожа Светлана Дянкова да докладва становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Становище относно Законопроект N 802-06-26, внесен от Министерския съвет на 4 юни 1998 г., за ратифициране на Конвенция N 105 за премахване на принудителния труд, приета от Международната конференция на труда на 40-ата сесия през юни 1957 г. в Женева.
На свое заседание Комисията по труда и социалната политика разгледа Законопроект N 802-02-26, внесен от Министерския съвет, за ратифициране на Конвенция N 105 относно премахването на принудителния труд. Конвенция N 105 относно премахването на принудителния труд е приета на 40-ата сесия на Международната конференция на труда през юни 1957 г. в Женева и е ратифицирана от 119 страни, в това число от всички държави - членки на Европейския съюз.
Тя се основава на Конвенция 29 относно принудителния труд от 1930 г., на Конвенция 95 за закрила на работната заплата от 1949 г. и на Допълнението на Конвенция 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите.
Международната конференция на труда на своята 85-а сесия през 1997 г. разглежда като необходимо условие всеобщото спазване на основните човешки права на работниците и по отношение на принудителния труд.
Конвенция N 105 задължава страните, които я ратифицират, да не допускат и използват под каквато и да било форма принудителен или задължителен труд. Член 1 определя, че това се отнася до използването на принудителния труд за политическа принуда, превъзпитание или наказание за изразени или отстоявани политически възгледи или идеологически становища, противоречащи на съответната установена политическа, социална и икономическа система. Не е допустимо използването на принудителен труд и като метод на мобилизиране и използването на труда за целите на икономическото развитие, както и като средство за трудова дисциплина или като наказание за участие в стачки. В конвенцията е посочена и недопустимостта на принудителния труд като средство за расова, социална, национална или религиозна дискриминация. В проведените дебати бе изтъкнато, че прекалено късно е предложено настоящото ратифициране на Конвенция 105 на Международната конференция на труда. Още повече, че България е член на Международната организация по труда от 1920 г.
Бе прието да се препоръча на министерствата и ведомствата в Република България да съдействат за привеждане на нормативните актове по съответните дейности и практики към изискванията на Конвенция 105 след нейното ратифициране.
Бе отбелязано, че ратификацията със закон на Конвенция 105 относно премахването на принудителния труд ще доведе до продължаване процесите на интегриране на нашето законодателство с международните трудови и социални стандарти.
След проведените дебати Комисията по труда и социалната политика с 11 гласа "за", без "против" и "въздържали се" прие следното становище:
предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект N 802-02-26, внесен от Министерския съвет, за ратифициране на Конвенция 105 относно премахването на принудителния труд, приет от Международната конференция на труда на 40-ата сесия през юни 1957 г. в Женева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Агов има думата да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря, господин председателю. На 11 юни 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Конвенция 105 относно премахването на принудителния труд, приет от Международната конференция на труда, и прие следното становище.
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенция N 105 относно премахването на принудителния труд, приета от Международната конференция на труда на 40-ата сесия през юни 1957 г. в Женева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Изказвания има ли?
Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция N 105 относно премахването на принудителния труд, приета от Международната конференция на труда.
Гласували 160 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Госпожа Дянкова, имате думата за процедура.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да направим в зала и второто гласуване на този законопроект за ратифициране на Конвенция N 105.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли противно становище? Няма
Моля, гласувайте за процедурното предложение на госпожа Дянкова.
Гласували 159 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля госпожа Дянкова да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"ЗАКОН
за ратифициране на Конвенция N 105 относно премахването на принудителния труд, приета от Международната конференция на труда

Член единствен. Ратифицира Конвенция N 105 относно премахването на принудителния труд, приета от Международната конференция на труда на Четиридесетата сесия през юни 1957 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин министърът иска думата. Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Международната организация на труда през своята 86-годишна история е приела над 170 конвенции. Много от тях продължават да действат и в настоящия момент, но по всеобщо признание има 7 фундаментални конвенции на Международната организация, които уреждат основните човешки права. Сред тези 7 конвенции е и Конвенция 105 относно премахване на принудителния труд.
Тази конвенция определя формите на принудителния или задължителен труд, която всяка страна-член на Международната организация на труда следва да забрани или пък, ако не забрани, да поеме ангажимента да не го използва като средства за политическа принуда, да не го използва като средство за превъзпитание или наказание, поради поддържане или изразяване на политически възгледи или идеологически становища, които противоречат на установената политическа социална или икономическа система. Страната, която го е ратифицирала, не може да използва принудителния труд като метод за мобилизиране и използване на труда за целите на икономическото развитие, не може да го използва като средство за трудова дисциплина, принудителният труд не може да бъде наказание за участие в стачки, както и средство за расова, социална, национална или религиозна дискриминация.
Всички страни-членки на Европейския съюз са ратифицирали тези 7 конвенции - основните фундаментални 7 конвенции, включително и Конвенция 105.
Очакването е и България също да направи тази важна, решителна крачка за премахването на всички форми на принудителен и задължителен труд, като по този начин ще изпълним и нашият ангажимент по Декларацията на Световната среща на най-високо равнище по социалното развитие в Копенхаген.
По време на дискусията в правителството, както и с различни обществени среди по повод ратификацията на конвенцията, беше поставен и въпросът, аз затова си позволявам да споделя с вас това становище, дали някъде в нашето законодателство не е необходима сериозна, дълбока промяна след ратификацията на тази конвенция. И най-важният аспект на този разговор беше дали тази конвенция не се отнася до наказанията, които са включени в наказателно-правната система на България.
Анализите, които направихме, а и експертните на различните министерства, показаха, че няма противоречие между разпоредбите на чл. 1 от конвенцията и установените с присъда на съда в определен наказателен процес изтърпяване на наказание поправителен труд без лишаване от свобода по реда на чл. 37, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 43 от Наказателния кодекс, както и с чл. 41, ал. 1 от Наказателния кодекс. Тъй като в тези текстове се предвижда, че изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен, общественополезен труд, тоест в никакъв случай не става дума за фигурите, които са фиксирани в Конвенцията за принудителен труд или някакъв задължителен труд.
От тази гледна точка нашето законодателство е адекватно на изискванията на конвенцията и затова аз ви призовавам да приемете закона за нейната ратификация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване заглавието на законопроекта и член единствен.
Гласували 167 народни представители: за 163, против няма, въздържали се 4.
Законът за ратифициране на Конвенция N 105 относно премахването на принудителния труд, приета от Международната конференция на труда, е приет.

Втора точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГРАНИЦАТА В РАЙОНА НА УСТИЕТО НА РЕКА РЕЗОВСКА/МУТЛУДЕРЕ И РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА МЕЖДУ ДВЕТЕ ДЪРЖАВИ В ЧЕРНО МОРЕ.
Водеща комисия е Комисията по външна и интеграционна политика.
За процедура има думата господин Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Във връзка с гледането на т. 2 от дневния ред, предлагам да бъде поканен в залата началникът на Управление "Правно" на Министерството на външните работи господин Альоша Неделчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Агов.
Гласували 151 народни представители: за 150, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Неделчев в залата.
Господин Агов има думата да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На 11 юни 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска/Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море и прие следното становище:
"1. Комисията намира в съответствие с българските национални интереси, че споразумението определя границата между Република България и Република Турция в района на устието на река Резовска, морската граница между Република България и Република Турция в Резовския залив, държавната граница между териториалните морета на двете страни, така както тя е установена от българското законодателство през 1951 г., границата на континенталния шелф и изключителната икономическа зона между Република България и Република Турция в Черно море.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 3, 4 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразумението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Господин Бехар, ако обичате да докладвате становището на Комисията по национална сигурност.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР:
"СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска - Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море, N 802-02-25, внесен от Министерски съвет на 4.06.1998 г.

Комисията по Национална сигурност разгледа предложения законопроект на своето заседание на 10.06.1998 г.
По реда на чл. 25, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на външните работи.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 3, 4 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска - Мутлударе и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море, подписано в София на 4 декември 1997 г.
Становището на комисията беше прието на 10.06.1998 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Имате думата за изказвания.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз няма да правя изказване, но разбрах, че тук има представител на Министерството на външните работи и чух от докладчиците, че ни се предлага да ратифицираме този договор с Република Турция на основание чл. 85, ал. 1, т. 3. Казаха се и някои други точки.
Точка 3 е "Коригиране границите на Република България". Моля, вносителите, включително и от представителите на Министерството на външните работи, да ни обяснят какво означава "коригиране границите на Република България" - кой ги коригира и как се коригират те. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Други изказвания има ли?
Има думата господин Агов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! С това изказване аз нямам намерение да влизам в реплика и в диалог с господин Корнезов, защото уважавам неговите изключителни качества на юрист и съм сигурен, че неговото изказване тук е продиктувано от, може би, недостатъчно участие в дебата по изработването на това споразумение и по-нататък по ратификацията в двете комисии.
Аз съм сигурен, че господин Альоша Неделчев, когото поканихме тук и който беше упорит участник в преговорите с Турция за постигането на това историческо споразумение, ще може да внесе всички ясноти, които може би аз ще пропусна в своето изказване. Аз съвсем убедено казвам, че това е историческо споразумение, защото в 1951 г. България със свой закон - и справката във всяка юридическа библиотека би подсказала това, определя своите граници. В продължение на 30 години този въпрос се търкаля от един министър през друг министър на външните работи в Анкара и съответно преминава през ръцете на един или друг министър на външните работи в България. По различни причини споразумение не се постига. Една от тези причини е, че Турция в продължение на десетилетия отказва да признае българското законодателство от 1951 г. и смята, че определянето на границите е едностранно. Едва след интензивните контакти между министър-председателите на България и на Турция - господата Костов и Йълмаз, се стига до онова споразумение на най-високо равнище, което дава силната политическа енергия за служителите на двете министерства на външните работи да работят интензивно в периода от 7 октомври до 4 декември м.г. и да постигнат едно изключително подробно разработено споразумение.
Къде са изгодите на България? Аз бих искал да подчертая не само по повод изказването на нашия колега господин Корнезов, а за да може да се осветли и тази зала, защото съвсем естествено е не всички колеги да проявяват интерес към този жизнено важен проблем за България, да изтъкна онези ползи за България, които всъщност оформят мотивите да бъде подписано това споразумение и по-късно в двете комисии - в едната с консенсус, а в другата само с 3 гласа въздържали се и 1 глас против - това е комисията, която аз имам честта да оглавявам, беше постигнато ратифицирането на това споразумение.
Впрочем, отварям една скоба, по време на визитата на Комисията по външна политика миналата седмица в Турция ни беше съобщено, както впрочем и вчера на срещата с председателя на Турското национално събрание господин Четин, че вече Турското национално събрание с единодушие е одобрило, ратифицирало това споразумение.
Пак подчертавам, в това споразумение България е защитила, първо, изцяло своите национални интереси, и второ, дори извлича изгоди, които в продължение на десетилетия изглеждаха твърде проблематични и това е най-мекия израз, който аз мога да използвам.
Искам да подчертая няколко мотива, които оформиха решението в двете комисии. Това е, първо, мотивът, че между Република България и Република Турция на практика с това споразумение се решава въпросът за наличието или неналичието на териториални претенции и спорове. Границите бяха определени по мирен и цивилизован начин.
На второ място, онези, които познават района на Резовска река и това са сигурно депутатите от Бургаския регион и които са посещавали района на Резовската река, вероятно знаят за наличието на три буни, изградени от турските власти в годините на конфронтацията по време на студената война, буни, които със своето екологично влияние създаваха една пясъчна коса вътре в красивия резовски залив. Благодарение на това споразумение се дава възможност да се разчисти устието, което ще предотврати заливанията и ерозията на българския бряг, т.е., онова, от което ние се опасявахме, че се подяжда от българската територия, и на практика природата, благодарение на тези инженерни съоръжения, изяжда част от българската територия, сега на практика този аргумент се ликвидира.
Наред с това хората, които познават района на Резовската река, вероятно са обърнали внимание, че резовският нос влиза надълбоко, но в същото време той е изключително скалист. Там е невъзможно корабоплаването. И тук благодарение на разбирателството между двете страни е постигнато споразумение разширяването на устието и установяването на общ навигационен сектор в залива да даде възможност за свободен достъп на рибарите към устието и към морето. Това е изключително важно, за да може да се ползва богатството на Резовския залив.
Уважаеми колеги, пледирайки за това ние единогласно да ратифицираме този закон, аз искам да подчертая още един факт. И тук аз не бих използвал, господин Корнезов, думите "корекция на границите". Напротив! Природата извършваше корекциите на границите чрез разрушителните процеси, които налагаха тези три буни, изградени, както казах преди малко, в периода на конфронтацията. Ние сега даваме възможност да се върне границата в нейните естествени очертания, без да може да се позволява на природата да руши тази граница и да подяжда българската територия. Искам да подчертая факта, че с това споразумение беше призната държавната морска граница на Република България така, както тя беше установена от нас през 1951 г. От нас, искам да подчертая това.

Освен това, разграничени са юрисдикциите на двете държави в шелфа и в икономическата зона, което дава възможност за извършване на проучвателна и стопанска дейност, без да се създават конфликти и напрежение. И онези, които могат да вникнат зад това изречение, вероятно ще обърнат внимание на обстоятелството, че няколко компании вече извършват своите проучвания за онова, което всички искаме - богатството от петрол, което вероятно би могло да се открие в този континентален шелф. Именно с това споразумение ние даваме възможност без спорове от двете страни - и аз веднага искам да ви насоча към един друг спор за континенталния шелф, който съществува между Гърция и Турция, а с това споразумение ние ликвидираме възможността от разгарянето на такъв спор - ние ще имаме възможност да ползваме всеки в своя сектор богатствата, които се намират в континенталния шелф. Блоковете в шелфа, отдадени към момента на сключването на споразумението от Република България на концесия на чужди компании за търсене на нефт и газ са изцяло под българска юрисдикция.
Господин председател, аз съм убеден, че всички тези аргументи създават отлични предпоставки тази зала, подобно на нашите колеги във Великото национално събрание на Турция, единодушно да подкрепи този исторически - подчертавам, без да влагам патос в тази дума, защото се опитах да разкажа цялата драма на постигането на това споразумение - да одобри, да ратифицира този документ. Той е в полза на двете страни. И аз препоръчвам на всеки, който се интересува от историята на България, защото това ще влезе в историята на България, това е истината, да прегледа и картите, които придружават споразумението. Особено бих препоръчал това на депутатите от Бургаския регион, защото те ще видят как там се очертава една чудесна перспектива за икономическа дейност, за защита на българските интереси, за защита на интересите на местното население. Благодаря Ви, господин председател. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
За изказване има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, това, което господин Агов заяви по отношение на важността на законопроекта, който разглеждаме, е истина. Действително става дума за една договореност, която Народното събрание днес трябва да узакони, която има наистина дълга история и ще има дългосрочни последици.
Склонен съм да споделя в определена степен и неговата характеристика относно постигнатите договорености по същество. Тоест, че договорките, залегнали в това споразумение, в определена степен отразяват позиции и искания на българската страна, които в продължение на много години са били отклонявани от турска страна. Разбира се, до каква степен в крайна сметка тези договорености отговарят на дългосрочните и може би оптималните очаквания на българската страна, е друг въпрос, но в този род въпроси и взаимоотношения не бива да се проявява максимализъм и трябва да се търсят работещите решения. Къде обаче е въпросът, господин председателю, и къде е проблемът лично за мен по отношение на това как ще гласувам?
Първо и преди всичко Вие продължавате да не прилагате онази норма от Правилника на Народното събрание, която изисква законопроекти, внасяни от Министерския съвет, да бъдат представяни пред Народното събрание от член на Министерския съвет така, както всеки друг законопроект се представя от неговия вносител.
Господин Агов говори за историческото значение на тази договореност. Според мен съвършено естествено беше този законопроект да ни бъде представен от министър-председателя. Още повече, че господин Агов спомена, както той се изрази, че енергията, дала тласък на усилията на представителите на двете министерства, произтича от срещите между двамата министър-председатели във втората половина на миналата година. Срещи, за които така и не се разбра много и които остават тайна като съдържание за Народното събрание, поради което според мен сега беше един много удобен момент, когато министър-председателят на България можеше да запълни тази празнота и да обоснове той, а не господин Агов, именно тази целесъобразност и отговорността, която правителството е поело.
Това не е чисто формална или процедурна страна на въпроса, защото, както всеки от нас разбира, когато една страна по един въпрос, по който се е дискутирало с десетилетия, прави съществена крачка по отношение интересите на другата страна, в такива взаимоотношения подаръци не се правят. Ясно е, че от българска страна са били поети еквивалентни по значение навярно за турската страна ангажименти и задължения, за да може да се открие възможността за постигане на тази договореност. Само че това Народно събрание въобще не знае има ли или няма такива договорености и ако има какви са те.
Беше съобщено в печата, че от 1 януари следващата година между България и Турция ще бъде установен режим на свободна зона на търговия. Действително подобна стъпка по принцип произтича от ангажиментите, от договореностите на България за асоцииране към Европейския съюз и митническия режим, митническия съюз, функциониращ между Турция и Европейския съюз. Но от едно принципно задължение до въвеждането на такава съществена промяна в митническия режим, на практика трябва да се извърви един определен и то сериозен път. Защото известно е, че в момента конкурентоспособността на българските производители е силно занижена по много причини, включително и поради надценения валутен курс. Защото, известна е подчертаната конкурентоспособност на турските износители по отношение на редица основни номенклатури на производството и на износа на България.
Ето защо дори и да не е имало и намек за подобно взаимно отиване на крачка напред, редно беше правителството тук днес да използва и този случай, за да заяви как подхожда по комплекса от отношения между България и Турция, които имат много и много различни аспекти. Аз твърдя, че за една страна в съвременните условия няма по-съществен въпрос от достъпа до пазара, до външен пазар. Това е, за което днес се водят съвременните международни съперничества, тъй като вече с война в класическия смисъл е невъзможно да се завоюват територии, това се прави със средства на търговската политика. Така че Резовска река и спогодбата по нея безспорно е едно историческо споразумение, но разглеждането му в изолирания контекст, в който го направи господин Агов от гледна точка на трите буни и достъпа на рибарите до водите на устието, съвсем не може да изчерпи въпроса.
Нещо повече, не може да изчерпи въпроса и признанието на границите от 1951 г., защото, както и господин Альоша Неделчев може да потвърди пред вас, този въпрос е свързан с интереси и на Украйна, и на Русия. И в годините, когато се третираше този въпрос през последния период, винаги е имало и контакти, и консултации с Министерството на външните работи и на Украйна, и на Русия, доколкото фиксирането на точките на шелфа и на зоната с Турция влияе върху цялата карта на континенталния шелф и икономическата зона на Черно море.
И тук възниква вторият кръг от твърде сериозни и принципни въпроси. Какво става с отношенията ни с другите черноморски държави след тази ратификация и след тази договорка? - Също пълна неяснота. Тук може би поне бихме могли да се осветлим от евентуалното присъствие на министъра на външните работи в залата. И, разбира се, не само физическото присъствие, което винаги е приятно, но, разбира се, с нейните разяснения и становища. Но и в случая правителството остава вярно на своето поведение на пълно пренебрежение на задълженията си да изяснява пред парламента своите външнополитически действия.
Всички тези въпроси, независимо от договорката по същество, що се отнася до река Резовска, за мен правят невъзможно да гласувам за този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата за реплика господин Агов.
Само, господин Пирински, упрекът Ви към ръководството на събранието не беше основателен, защото чл. 66 и неговото прилагане беше разяснено много добре от господин Сендов само преди няколко дни относно задължението на вносителя, който и да е той, да аргументира и мотивира проектозакона, който внася.
Имате думата, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Благодаря, господин председателю, за това уточнение, защото аз щях да го направя вместо Вас. Ако търсим мотиви да не можем да постигнем съгласие и единодушие по един - съгласен съм тук и се радвам, че колегата Пирински потвърждава тезата за историческия характер на това споразумение - не ми се вижда сериозен дебат.
Искам да внеса обаче една яснота по повод намека, че едва ли не сме изтъргували споразумението със зоната за свободна търговия и вметката за надценения валутен курс.
Днес стокообменът между България и Турция се равнява на повече от 500 млн.долара. Ако е живот и здраве, след година имаме шанс, след това споразумение да имаме 1 млрд.долара стокообмен с Турция.
Нещо повече! И тук искам да подложа на съмнение тази забележка на колегата Пирински. Турският внос в България е 100 млн.долара, а 400 млн.долара е българският износ за Турция. Има много силен дисбаланс в полза на България, много силен актив в полза на България в търговския стокообмен с Турция (шум и реплики), което означава, уважаеми колега Пирински, и мисля, че е излишно двамата с Вас да си обясняваме това нещо, че нито надцененият курс, нито едно предполагаемо изтъргуване на Резовското споразумение със Споразумението за свободна търговия могат да имат някаква връзка. Щом България при този надценен според Вас курс поради валутния борд може да има активно салдо от 400 млн.долара, значи това не е фактор, който ние бихме могли да разглеждаме тук в нашите дебати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Господин Пирински, имате думата за дуплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Това, което каза господин Агов, само потвърждава моята теза, че този въпрос предполага цялостен поглед върху българо-турските отношения именно поради неговата важност. Тези цифри, които той цитира, са верни за миналата година, когато наистина в българския износ фигурираха и все още може би фигурират редица масови стоки, които обаче в производствено и търговско отношение днес са поставени под огромен въпрос. Въпросът е оттук нататък как ще се развива балансът, а не какъв е бил досега.
Второ, господин председателю, аз се удивлявам, че господин Агов черпи и от Вашата процедурна интерпретация аргументи за отсъствието на правителството тук днес. Вие се позовахте на разясненията на господин Сендов, а те се свеждаха до това, че може 10 минути вносителят да мълчи... Аз все пак се надявам, че той каза това в момент на шеговитост, защото така да се интерпретират задълженията на вносителя - да дойде и да помълчи 10 минути, просто е фриволно.
Отново повтарям, че това би могло да се възприеме за някой рутитен законопроект, но за този законопроект и Вие да считате, че едва ли не е съвсем редно тези банки вдясно от нас да бъдат празни, е просто безотговорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Думата има господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че познавам добре случая с оформянето на границата в Резовска река. (Реплика на господин Йордан Цонев, която не се разбира.) Посещавал съм многократно мястото, господин Цонев, където Вие имате вила. Познавам района много добре. (Шум и реплики от СДС.)
На първото разглеждане в комисията аз подкрепих това споразумение. Ще го направя и сега в пленарната зала - ще гласувам за ратификацията на това споразумение.
Искам просто да се присъединя към някои критики на моите колеги от Парламентарната група на Демократичната левица, че същността на това споразумение не беше обяснена тук много добре. В дадения случай проблемът не е само за екологичните последици, които са ме интересували. Там действително, благодарение на това, че на двете места се изграждат диги от каменни блокове (изгражда ги една димитровградска фирма), това доведе до заблатяване на българския участък на реката и практически хората от селото не могат да използват земите си. Подобни последици има и от турската страна. С премахването на тези диги ще се възвърне естественото състояние на поречието на река Резовска.
Проблемът е в същността на споразумението и дали то ще бъде одобрено или не от българския парламент. Турската страна отстъпва - тя прави отстъпление от досегашните си позиции - непосредствено в акваторията на това, което можем да наречем пристанище Резово, което може да бъде изградено, но сега е най-обикновено скеле. Действително по този начин рибарските лодки и може би малки корабчета ще могат по-спокойно да захождат и да акостират в Резовския бряг. В този смисъл това е едно отстъпление от турска страна в акваторията на териториалните води, които, както е известно, са средно около 12 мили.
За сметка на това обаче, ако видим внимателно картите, ще се види, че вместо да продължи на изток, както е обикновената практика, българо-турската граница по-нататък в шелфовата зона, която там не е голяма - някъде около 20-30 мили и след това следва стръмен склон на дъното и практически там мястото за нищо не може да се използва, освен може би за лов и риболов... На изток от устието следва един завой на североизток що се отнася до границата. И тук вече е спорът: ние отстъпваме практически икономическата зона, така наречената 200-милна зона - шелфът там е по-малък, но примерно за повърхностните води би могло да се говори за права на улов на риба, за сметка на известни придобивки в териториалните води. Това е същността на споразумението.
И целият въпрос е в тази територия от може би няколко десетки квадратни километра морска площ, където е шелфът, дали няма значими залежи от нефт или някакви други природни богатства, които ние бихме могли да използваме. Може би наша е вината, че тези територии там не са достатъчно проучени. Засега има надежди и може би нещо ще има, но ние отстъпваме практически известна територия...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ха, отстъпваме територия...
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: ... пак повтарям - това са може би няколко десетки квадратни километра икономическа зона срещу придобивки в териториалните води, които да могат да бъдат ползвани от Резово. В някакъв смисъл това е уравновесяване и тук е въпросът да се прецени точно дали значимостта на едното съответства на значимостта на другото.
Лично аз смятам, че при дадените обстоятелства е по-добре да има споразумяване, па макар и на тази не напълно сигурна база. Затова повтарям, че ще подкрепя ратификацията. Разбира се, ако някой прецени, че аргументите за ползването на възможни икономически придобивки от шелфа са по-важни, тогава споразумението може да изглежда като неизгодно за България. Тъй като такава преценка за съжаление няма, лично моят принцип е, че е по-добре да има едно уреждане на нещата, отколкото никакво уреждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата господин Николай Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Все пак ми се струва, че трябва да разграничим двата въпроса: този, който е поставен на гласуване и въпроса, който повдигна уважаемият господин Пирински. Просто ще повторя това, което вече беше съобщено като резултат от обсъждането в Комисията по външна и интеграционна политика. Бяха изслушани всички експертизи в много големи детайли и мисля, че всички колеги народни представители се убедиха в защитения български интерес. Днес това беше съобщено и в залата и тъй като това е въпросът, поставен на гласуване след десетилетия в качеството му на висящ, нерешен въпрос между България и Турция, с доста сложни перипетии и казуси, мисля, че ние нямаме основание да поставяме под съмнение именно това, което нас ни интересува като български народни представители - че българският национален интерес е защитен.
В този смисъл аз ще съобщя, че Парламентарната група на Евролевицата ще подкрепи ратифицирането на споразумението.
Що се отнася до другия проблем, много голям и много съществен, повдигнат от господин Пирински, аз не бих обвързал тези два въпроса, въпреки че има безспорна връзка и тя съществува винаги, когато се урежда някакъв въпрос между две държави. Безспорен е фактът, че през последните две години българо-турските отношения придобиха изключително сериозен тласък и развитие. Това, доколкото мога да съдя от вчерашните срещи с председателя на Великото национално събрание на Турция, са заявили всички парламентарни групи, подчертавам, всички парламентарни групи.
Разбира се, може да бъде поставен и въпросът защо преди това не е било така. Но така или иначе ние имаме прецедент и в рамките на Конституцията и на правомощията на парламента и неговите комисии вече Комисията по външната политика в предишния парламент е приемала становище по двустранните отношения между България и Турция. Аз не виждам никакъв проблем, ако господин Пирински би формализирал своето предложение, досега такова предложение не е възникнало в Комисията по външна и интеграционна политика, предполагам, че колегите от мнозинството ще подкрепят това - не само българо-турските, но изобщо нашите отношения със съседните страни, а вече ние имахме няколко много интересни дискусии по българо-македонските отношения, да бъдат поставени отново на дневен ред. И тогава чрез инструментите и възможностите и на парламентарния контрол, пък и на изслушванията в комисията, което е също форма на парламентарен контрол, ние бихме могли да опресним своите представи за това до каква степен ние в интерес на България развиваме тези отношения. Но във всички случаи аз не бих поставил като негативен в някакъв смисъл или доста неясно въпроса какво точно се урежда в контекста на договореността по Резовска река в българо-турските отношения. Безспорен е фактът на тяхното развитие и мисля, че ние трябва да приветстваме това. Ако това се случи с всички съседни държави, толкова по-добре изобщо за отношенията на България с нейните съседи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Камов. Не виждам други, които искат да се изкажат.
Господин Неделчев, към Вас бяха отправени някои въпроси и ако обичате, да изкажете становището на министерството.
АЛЬОША НЕДЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Доколкото разбирам, поканен съм на пленарното заседание в качеството ми на ръководител на българската делегация, която водеше преговори с Република Турция. Българската делегация ръководя от 1994 г. С проблемите на Резово се занимавам от 1987 г., така че имам поглед върху нещата и в исторически аспект.
Казвайки това, не бих се спирал отново на повторение на мотивите, които Министерският съвет е внесъл при разглеждане на законопроекта, нито бих желал да повтарям становищата на двете парламентарни комисии, които, мисля, бяха изчерпателни. Ще си позволя да отговоря на някои от поставените от народните представители въпроси.
Първо, на въпроса на господин Корнезов коригира ли се или не българската граница. Господин Корнезов, по отношение на река Резовска в долното й течение съществува описание на границата от 1934 г. Според това описание границата минава по талвега на реката, което за мен лично е странно решение, тъй като талвег на река се използва за определяне на граница в реки, които се използват за международна навигация. Река Резовска не е навигационна река. В този смисъл талвегът не е подходящ критерий за определяне на границата. Според споразумението, което беше подписано с Република Турция, в устието на река Резовска границата вече ще минава по средата, но по средата след неговото разчистване. С други думи, отварям една скоба, границата ще бъде преместена на юг в наша полза в този район и в този смисъл тази корекция е в интерес на българската страна.
Следващият пример, който искам да ви дам, е, че в Резовски залив границата отива на юг от паралела. До 1951 г. и впоследствие Резовски залив не беше обособен като самостоятелна морска единица и беше част от териториалните води на България. В този смисъл според указа от 1951 г. границата е минавала по паралела и в Резовски залив. След като беше подписана договореността с Турция, Резовски залив се обособява във вътрешни води, тоест той вече не е част от териториалното море и в него границата вместо да върви по паралела, както е било в началото, сега ще върви на юг от паралела. И ако погледнете на приложението за Резовски залив, това се вижда. В този смисъл е и корекцията на границата, ако се смята частта на Резовски залив, но тя пак е в интерес на българската страна.
Що се отнася до териториалните води, границата не се коригира, тъй като турската страна прие границата да минава по паралела и то с координати, които бяха дадени от българската делегация.
Ще отговоря и на въпроса, свързан с отношение на споразумението или последиците от него спрямо трети държави от Черно море. Първо, искам да подчертая, че Русия е толкова далеч в Черно море от България, че границата между Република България и Република Турция по никакъв начин не може да я засегне, тъй като трябва да отиде отвъд центъра на морето. Що се отнася до Украйна, и не само до Украйна, но и до Румъния, в своите преговори ние винаги сме се водили от разбирането, че двустранните договорености с Турция не могат да засегнат законни права и интереси на останалите черноморски страни и споразумението, което беше подписано, не засяга такива законни права и интереси.
Аз не мога да се спра на въпроса за връзката на това споразумение с други аспекти на българо-турските отношения. Единствено като ръководител на българската делегация мога да заявя, че договореностите по Резово никога не са били обвързани с други аспекти от българо-турските отношения, нито ни е оказван натиск в тази връзка.
По отношение на изказването на господин Гайтанджиев. Господин Гайтанджиев, границата по паралела свършва 12 морски мили и това е, което е в съответствие с международното право и установената договорна практика. Продължаването й още на изток по паралела не само, че не е реалистично, но никога не е било в позициите на българската делегация, колкото и назад да се върнем в преговорите, тъй като това нямаше да бъде нито реално, нито в съответствие с установена договорна практика.

Границата в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона е установена именно в съответствие с международната практика, в това число и с решенията на Международния съд, тъй като ние, на етапа на преговорите, винаги сме заявявали, че ако не може да ги постигнем чрез двустранни преговори, българската страна е готова да отнесе въпроса до Международния съд. И винаги сме се съобразявали с една такава възможност, при което, естествено, сме предлагали неща, които са реалистични и могат да бъдат защитавани пред една независима трета инстанция.
В този смисъл трябва да ви кажа и, че границата в шелфа и в изключителната икономическа зона бе прокарана с отчитане на блоковете, които българската страна вече беше предоставила на чуждестранни компании за търсене и проучване на нефт и газ. Границата, която беше договорена, минава на юг от тях. Нещо повече, ние се съобразявахме не само с блоковете, а с перспективните структури, които съответните компетентни институции, бившият Комитет по геология и т.н., бяха предоставили като информация на българската делегация. И трябва да ви кажа, че границата минава не само на юг от концесионните блокове, но тя минава на юг и от перспективните структури.
Така че български интереси не са засегнати, тъкмо обратното, ние си гарантираме със споразумението свободното безпроблемно търсене и проучване на залежите, които има в Черно море в този район. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Неделчев.
Има ли други изказвания?
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Моля, на основание чл. 41, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложите гласуването на този законопроект. Защо, кои са мотивите?
Аз благодаря на господин Неделчев за разяснението, което той ни представи тук. И аз не се съмнявам в неговата добросъвестност. Но както в неговото разяснение, така и в изказванията на господин Агов, на господин Гайтанджиев стана ясно, че дума има тук, проблемът е тук не само за граници, но и за територии. Е, може би малко територии в наша полза, но така или иначе, за територии, дали територията е един квадратен метър или, както се спомена тук, десетки квадратни метра. Освен това се касае за 12-милната зона, която е територия на България, касае се за шелфа и за икономическата зона. И се поставя правният въпрос: дали Народното събрание е компетентно да ратифицира този договор?
Затова моето предложение е: освен двете комисии - Комисията по външна и интеграционна политика и Комисията по национална сигурност, този законопроект да мине и през Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Тъй като, обърнете внимание на чл. 158 от Конституцията, т. 2, че проблемите за територията на Република България, независимо дали са 1 кв.м или 100 кв.м, са в компетенциите на велико, а не на обикновено Народно събрание.
И моето предложение е сега да не се гласува законопроектът, да мине през Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, за да има и правно становище по този въпрос. Благодаря ви. (Обаждания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има ли противно становище?
Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Слушах внимателно мотивацията, представена тук от господин Корнезов. Но аз не мисля, че тук става въпрос за споразумение или законопроект, който би трябвало да влиза в компетенциите на Великото Народно събрание. Защото напълно в компетенциите на обикновеното Народно събрание и на това Народно събрание е да ратифицира със закон едно международно споразумение, което, както чухме от поясненията на изключително компетентния господин Неделчев, изключително компетентният и потъналият в целия процес на преговорите господин Неделчев... (Шум в малцинството. Обажда се от място господин Иво Атанасов.) Бих желал, господин Атанасов, да имате същата компетентност като господин Неделчев, когато се произнасяте по други въпроси. Просто наистина бих желал да чуя поне веднъж нещо компетентно от Вас и да не се произнасяте по въпроси, от които не разбирате.
Също така, наистина препоръчвам на това Народно събрание да не се опитва да превръща от ратификацията... да превърне ратификацията в една процедура, която подлага на съмнение, според мен, изключително благоприятното развитие на отношенията ни с Турция, което, както беше изтъкнато и от колегата Камов, представлява един добър пример за развитието на отношенията ни и с другите съседни страни.
Тоест, аз прозирам в това процедурно предложение, господин председател, опит наистина да се бламира едно положително развитие в отношенията ни със съседна страна, която има наистина много голямо значение за стратегическото развитие на България.
И аз виждам вече политически подтекст, зад процедурите се крие политически подтекст. И аз искам да оборя този политически подтекст с противно на предложението на господин Корнезов, това Народно събрание сега и веднага да ратифицира законопроекта за Споразумението за река Резовска. Благодаря ви. (Обаждания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Аз ще поставя на гласуване процедурното предложение на господин Корнезов, независимо че моето лично мнение е, че чл. 85, ал. 1, т. 3 от Конституцията ни дава пълно основание точно това да направим, което предстои да направим. (Обаждания от Демократичната левица. Обажда се от място господин Корнезов.)
Вие цитирате чл. 158 за територии, аз Ви цитирам чл. 85 от Конституцията.
Поставям на гласуване Вашето процедурно предложение, господин Корнезов, за отлагане на гласуването, след което, ако искате думата за друга процедура, винаги ще получите думата.
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за отлагане на гласуването.
Гласували 181 народни представители: за 47, против 134, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Имате думата за процедура, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, вероятно Вие и господин Агов не сте ме разбрали точно. Аз не съм твърдял от тази трибуна, че това Обикновено Народно събрание не е компетентно да разгледа и реши въпроса с предлагания законопроект. Има обаче проблем в чл. 158, вижте го, отворете го, прочетете го, т. 2. И затова Ви предложих този проблем, който е типично юридически, да бъде разискван в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, за да имаме правно становище по въпроса.
Този въпрос стои. Щом става въпрос за територии, записано е в Конституцията, прочетете го, колеги, не е в компетенциите... Аз не казвам, че... Конкретният случай е такъв, трябва да се разгледа всичко, включително и континенталният шелф, икономическата зона, 12-милната зона, включително и за това, което тук говори господин Неделчев.
Ето защо моля, правя следното предложение, не да се отложи заседанието, а да се отложи само гласуването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Вече гласувахме за отлагане на гласуването. И без да съм юрист с неговата квалификация, ще си позволя да оспоря това, което казахте. Защото т. 2 от нашия дневен ред е: законопроект за определяне на границата, а не за промяна на територията. (Гласове от Демократичната левица: "Е-е-е!".)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Леле, територията не се променя, като се определя границата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска/Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море.
Гласували 176 народни представители: за 140, против 21, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата господин Асен Агов за процедура.

АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам да гласуване на второ четене Закона за ратифициране на Споразумението между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска/Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище?
Господин Иван Генов преди Вас поиска думата, госпожице Дончева.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз взимам думата не толкова за противно становище, колкото да разясня на господин председателя на Комисията по външна и интеграционна политика, че господин Альоша Неделчев е единственият началник-управление в Министерството на външните работи, който все още не е махнат от вашия кабинет. Затова е професионалист. Но вие няма да се посвените да посегнете и на него след известно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Генов, нищо общо няма това с процедурата. Отнехте думата на госпожица Дончева. (Силен шум в залата.)
Давам думата на госпожица Дончева, за да се изпълни процедурата.
Имате думата, госпожице Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Разглеждаме важен въпрос, който ще има съществено значение за години и сигурно ще влезе в историята, както казва господин Агов.
Да правим знакови гласувания на барабан, за да покажем, че ние не сме по-назад от турския парламент, който, като го гласувал единодушно, сега и ние да го гласуваме единодушно, ми се вижда доста несъстоятелен аргумент.
Че трябва да сме реалисти - го разбираме и никой не е срещу това; че не може ние да сме изцяло на печалба от всяка една точка от това споразумение - също така е ясно, че ние трябва да отстъпим в нещо и съответно да получим бонификации в друго. Но тук става дума за конкретни уточнявания в текста, които трябва да види Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Не виждам разумен довод между първо и второ четене поне да не бъдат те погледнати и евентуално изчистени.
Приемам, че има някакви пороци в маниера на работа, при който, когато става дума за въпроси, засягащи няколко комисии, те никога не могат да се изчистят. Също така приемам, че най-вероятно ние също е трябвало своевременно, преди поставяне на въпроса на първо гласуване, да вземем нещата, да ги предложим, да ви поискаме в пленарна зала да мине и през Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията текстът, но сега има възможност между двете четения това да стане. Не виждам разумни доводи да не стане, освен за да отчетете някакво измислено съревнование, че всичко може да се претупа за 10 секунди. Ами, претупайте си го с вашите гласове! Ако искате, ще променим правилника и Конституцията всичко да минава на едно четене, а ако искате - и на половин четене. (Реплики в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Агов второто гласуване на закона да бъде извършено в днешното заседание.
Гласували 174 народни представители: за 129, против 44, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Агов, имате думата да докладвате закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Добре е да имаме еднакви стандарти, когато работим в този парламент. Добре е, когато вчера се срещахме с председателя на Великото Национално събрание, да говорим същото, което говорим днес тук, в тази зала. Извинете за това отклонение от задължението, което имам от тази трибуна.
"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между Република
България и Република Турция за опредeляне на границата
в района на устието на река Резовска/Мутлудере и
разграничаване на морските пространства между двете
държави в Черно море
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска/Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море, подписано в София на 4 декември 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието и по член единствен? Няма изказвания.
Поставям на гласуване заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): С колко карти гласуват, господин председателю? Вие винаги сте бил много стриктен в тази насока. Много стриктен бяхте. Погледнете какво става!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не разбирам за какво съм стриктен само. (Шумна реакция в блока на ДЛ.)
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма, поради неучастието на една парламентарна група.
Законът за ратифициране на Споразумението между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска/Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море е приет.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И КОНТРОЛ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА И ГОРСКАТА ТЕХНИКА.
Моля господин Владислав Костов да докладва закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"З А К О Н
за регистрация и контрол на земеделската
и горската техника"

Предложение на народния представител Касим Дал и група народни представители:
Заглавието на закона се изменя и допълва, както следва: "Закон за земеделската и горската техника".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Костов.
Господин Касим Дал? Няма го.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Касим Дал за друго заглавие, което не е прието от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 32, против 76, въздържали се 4.
Предложението не е прието.


Поставям на гласуване предложението, подкрепено от вносителя, за наименованието на закона.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Заглавието, предложено от комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава първа - "Общи положения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
"Чл. 1. Този закон урежда дейностите по регистрирането, придобиването на правоспособност за работа и контрола на земеделската и горската техника".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
"Чл. 2. Целта на закона е осигуряването на безопасност на земеделската и горската техника и създаването на условия за контрол върху нея."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
"Чл. 3. Законът се прилага за земеделската и горската техника, наричани по-нататък "техниката" независимо от вида на нейната собственост".
Комисията подкрепа текста на вносителя по чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Няма направени предложения. Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване глава първа със заглавието и чл. 1, чл. 2 и чл. 3, предложени от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Глава първа с наименованието и членове 1, 2 и 3, включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава втора - "Държавни органи".
Комисията подкрепа текста на вносителя за наименованието на глава втора.
"Чл. 4. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа провежда държавната политика в областта на регистрацията и контрола на техниката самостоятелно или съвместно с други ведомства".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
"Чл. 5. Специализирани звена към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа са:
1. Контролно-техническата инспекция;
2. акредитираните лаборатории".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
"Чл. 6. (1) Контролно-техническата инспекция осъществява контрол по състоянието и безопасността на техниката и придобиването на правоспособност за работа с нея.
(2) Контролно-техническата инспекция е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и с регионални служби в страната.
(3) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определя с правилник устройството и дейността на Контролно-техническата инспекция.
(4) Контролно-техническата инспекция създава и поддържа информационна система с база от данни за регистрация, отчет и контрол на техниката".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
"Чл. 7. (1) Акрeдитираните лаборатории към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа са юридически лица на бюджетна издръжка.
(2) Устройството и дейността на акредитираните лаборатории по ал. 1 се определят с правилник на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
"Чл. 8. (1) Държавата подпомага доброволното обединяване в сдружение на производителите, търговците, собствениците и ползвателите на техниката.
(2) Подпомагането на сдруженията по ал. 1 се осъществява със средства, получени по национални и международни програми."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Костов.
Предложения не са постъпили.
Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване глава втора със заглавие "Държавни органи" и членове 4, 5, 6, 7 и 8, докладвани от господин Костов, подкрепени от комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Глава втора със заглавието и членове 4, 5, 6, 7 и 8, включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава трета -"Безопасност на техниката".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложения не са постъпили.
Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване глава трета със заглавието "Безопасност на техниката".
Моля квесторите да поканят народните представители да бъдат в залата с оглед гласуванията.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Глава трета със заглавието е приета.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 9. Лицата, произвеждащи и извършващи сделки с техника и резервни части, са длъжни да докажат тяхното съответствие с изискванията за безопасност".
Комисията предлага следната редакция на чл. 9:
"Чл. 9. Лицата, които произвеждат техника и резервни части, и извършват сделки с тях, са длъжни да докажат тяхното съответствие с изискванията за безопасност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Предложения няма.
Не виждам желаещи да правят изказване.
Поставям на гласуване чл. 9 с предложената от комисията редакция.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 10. (1) Безопасността на техниката се удостоверява след извършване на изпитване от звената по чл. 5, т. 2.
(2) Въз основа на извършените изпитвания звената по чл. 5, т. 2 издават сертификати и поставят знаци за съответствие. Екземпляр от сертификата се предоставя на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
(3) За изпитванията на техника и резервни части заявителят заплаща такса по тарифа, утвърдена от Министерския съвет.
(4) Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа ежегодно до 31 март издава бюлетин за техниката по ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Няма постъпили предложения.
Желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Предлагам вместо "изпитвания" да се каже "изпитание" - "въз основа на извършените изпитания".
ГЛАС ОТ СДС: Терминът е "изпитвания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Костов, моля Ви уточнете.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Мисля, че в законопроекта на министерството е дадено като "изпитвания" и по-нататък в комисията не е предложен друг термин. Сега така ад хок не би трябвало да решаваме този въпрос.
Господин Трендафилов, оттегляте ли предложението си?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Не че го оттеглям, но не съм сигурен.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Значи остава така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване чл. 10 в съдържанието, докладвано от господин Костов.
Гласували 131 народни представители: за 129, няма против, въздържали се 2.
Член 10 в редакцията, предложена от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава четвърта - Регистрация и придобиване на правоспособност за работа с техниката."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.
"Чл. 11. (1) Собствениците регистрират в общините по местоживеене в 10-дневен срок придобитата от тях самоходна техника с мощност на двигателя над 18 киловата (kW) и прикачния инвентар към нея.
(2) Колесните трактори, самоходните шасита и тракторните ремаркета подлежат на регистрация и съгласно Закона за движението по пътищата.
(3) Общината предоставя копие от документите за регистрираната техника на Контролно-техническата инспекция.
(4) Регистрация на техника се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
"Чл. 12. Договорите за прехвърляне правото на собственост на самоходна техника с мощност на двигателя над 18 kW се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Сключените договори се регистрират от собственика на техниката по реда на чл. 11, ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
"Чл. 13. (1) С техника могат да работят само лица, притежаващи съответната правоспособност.
(2) Придобиването и отнемането на правоспособност за работа с техника по ал. 1 се извършва по условия и ред, определени с наредба, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и министъра на образованието и науката.
(3) За управление на самоходна техника с мощност на двигателя над 18 kW водачите трябва да притежават и свидетелство за управление на моторно превозно средство."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
"Чл. 14. Собственикът на самоходна техника с мощност на двигателя над 18 kW е длъжен да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
По тази глава няма постъпили предложения. Желаещи да вземат думата?
Господин Койчев, имате думата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Искам да направя едно уточнение, което да направи закона по-добър при ползване в практиката. Вярно е, че по мерните системи, с които работим в страната, киловатът е измерител за мощност, но в говоримия език и в практиката конската сила се използва по-често. И мисля, че законът ще спечели, ако...
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Това е стандартът.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: След 18 kW в скоби да напишем 24,5 конски сили за удобство. Аз знам, че има стандарт и с това започнах, но законът става по-полезен, ако вместо хората да си преизчисляват конските сили, в закона те да се напишат. Законът не губи от това. Записваме 24,5 или 25 конски сили и продължаваме.
Конкретното ми предложение е да се запази "18 kW" и в скоби да се напише "24,5 конски сили". В практиката всеки борави с конски сили. Законът нищо не губи.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията е предложила този текст, възприела е стандартизационната норма, която е дадена за мощност на двигателите, и при това положение, ако господин председателят го подложи на гласуване, аз лично ще гласувам "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чухме становището на господин Костов.
Постъпило е предложение за допълване в членове 11, 12, 13 и 14 след "18 kW" с "24,5 конски сили" и това да бъде поставено в скоби.
Поставям на гласуване предложението на господин Койчев.
Гласували 130 народни представители: за 45, против 75, въздържали се 10.
Предложението на господин Койчев не е прието.
Поставям на гласуване глава четвърта с нейното заглавие и членове 11, 12, 13 и 14 включително, предложени от комисията.
Гласували 116 народни представители. За 108, против няма, въздържали се 8.
Глава четвърта със заглавието и членове от 11 до 14 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава пета - Контрол."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.
"Чл.15. Контролно-техническата инспекция извършва контрол на:
1. регистрацията на техниката по чл. 11;
2. правоспособността на лицата, които използват техниката;
3. техническото състояние на техниката;
4. въздействието на техниката върху околната среда."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.

"Чл. 16. Контролно-техническата инспекция извършва сезонни, годишни и тематични прегледи на регистрираната техника. Условията и редът за извършване на прегледите се определят с правилника по чл. 6, ал. 3."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
"Чл. 17. (1) За прегледите по чл. 16, с изключение на тематичните, собствениците на техниката заплащат такса по тарифа, утвърдена от Министерския съвет.
(2) Приходите по ал. 1 се разходват от Контролно-техническата инспекция за усъвършенстване на дейността по контрола."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Няма предложения, няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване глава пета със заглавието и членове 15, 16 и 17.
Моля да гласуваме!
Гласували 118 народни представители, за 116, против няма, въздържали се 2.
Глава пета със заглавието и членове 15, 16 и 17 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава шеста. "Принудителна административна мярка"
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шеста.
"Чл. 18. (1) Контролно-техническата инспекция спира временно от работа техника, която:
1. не е регистрирана съгласно чл. 11;
2. технически е неизправна или не е обезопасена.
(2) Контролно-техническата инспекция дава задължителни предписания, когато установи, че техниката урежда и замърсява продукцията и околната среда и представя копие от предписанието на съответните компетентни органи."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване глава шеста със заглавието и чл. 18, докладвани от председателя на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Глава шеста със заглавието и чл. 18 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава седма. "Административнонаказателни разпоредби".
Тук искам да обърна вниманието на народните представители, които следят законопроекта, че в комисията сме направили някои размествания в текстовете, за да може да има една по-голяма систематична последователност.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване заглавието на глава седма "Административно-наказателни разпоредби".
Гласували 111 народни представители, за 107, против няма, въздържали се 4.
Заглавието на глава седма е прието
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 19. Който не изпълни предписание на Контролно-техническата инспекция по чл. 18, ал. 2, се наказва с глоба от 100 000 до 250 000 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 19.
"Чл. 19. (1) Който не е регистрирал придобитата техника съгласно чл. 11, се наказва с глоба от 50 000 лв. Когато нарушението е повторно, лицето се наказва с глоба от 200 000 лв.
(2) На юридическо лице, което извърши нарушението по ал. 1, се налага имуществена санкция от 200 000 лв. Когато нарушението е повторно, имуществената санкция е от 500 000 до 1 000 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложения не са постъпили, желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване чл. 19 с неговите две алинеи със съдържанието, предложено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Фактически ние гласувахме чл. 19 с текста и промени в чл. 20 на вносителя, затова аз ще прочета чл. 20, но комисията не го подкрепя и предлага същият да отпадне, защото ние вече го гласувахме.
"Чл. 20. (1) Който работи с техника, която не е регистрирана съгласно чл. 11, се наказва с глоба от 50 000 лв."
(2) На юридическо лице, което извърши нарушението по ал. 1 се налага имуществена санкция от 100 000 лв."
Комисията предлага чл. 20 от текста на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 20.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложеният текст от вносителя за чл. 20 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 21. Който работи с техника, която е технически неизправна или не е обезопасена, се наказва с глоба от 50 000 до 250 000 лв. Когато нарушението е повторно, лицето се наказва с глоба от 250 000 до 1 000 000 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 20.
"Чл. 20. (1) Който работи с техника, която е технически неизправна или не е обезопасена, се наказва с глоба от 50 000 до 250 000 лв. Когато нарушението е повторно, лицето се наказва с глоба от 250 000 до 1 000 000 лв.
(2) На юридическо лице, което извърши нарушението по ал. 1, се налага имуществена санкция от 500 000 до 2 000 000 лв. Когато нарушението е повторно, имуществената санкция е от 2 000 000 до 5 000 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Костов.
Предложения няма, желаещи за изказване също няма.
Поставям на гласуване предложения от комисията чл. 20.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Текст на вносителя:
"Чл. 22. (1) На юридическо лице, което не изпълни задължително предписание на Контролно-техническата инспекция, се налага имуществена санкция от 250 хил. до 1 млн. лв.
(2) На юридическо лице, което работи с технически неизправна или необезопасена техника, се налага имуществена санкция от 500 хил. до 2 млн. лв. Когато нарушението е повторно, имуществената санкция е от 2 млн. до 5 млн. лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 21.
"Чл. 21. (1) Който не изпълни предписание на Контролно-техническата инспекция по чл. 18, ал. 2, се наказва с глоба от 100 хил. до 250 хил. лв.
(2) На юридическо лице, което извърши нарушението по ал. 1, се налага имуществена санкция от 250 хил. до 1 млн. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Няма постъпили предложения. Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване предложения чл. 21.
Гласували 106 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 23. (1) Който продава или извършва сделки с техника и резервни части в нарушение на чл. 9, се наказва с глоба от 500 хил. до 1 млн. лв.
(2) На юридическо лице, което извърши нарушението по ал. 1,  се налага имуществена санкция от 500 хил. до 2 млн. лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения. Няма желаещи за изказване.
Поставям на гласуване предложения текст от комисията за чл. 22.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"Чл. 24. (1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Нарушенията се установяват с актове, съставени от служителите на Контролно-техническата инспекция.
(3) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или от упълномощени от него длъжностни лица."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 23.
"Чл. 23. (1) Нарушенията по предходните членове се установяват с актове на служителите на Контролно-техническата инспекция.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или от упълномощени от него длъжностни лица.
(3) Наложените по този закон глоби и имуществени санкции се внасят по сметките на:
1. Държавен фонд "Земеделие" - за земеделската техника;
2. Национален фонд "Българска гора" - за горската техника.
(4)Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Няма предложения. Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване предложената редакция за чл. 23.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Допълнителна разпоредба".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието "Допълнителна разпоредба".
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Земеделска и горска техника" са мобилни и стационарни машини, съоръжения, инсталации и апарати, използвани в земеделието и горите.
2. "Акредитирана лаборатория" е официално признаване, че една изпитвателна лаборатория е компетентна да извършва определени изпитвания или определени видове изпитвания."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Няма предложения. Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване заглавието "Допълнителна разпоредба" с § 1 в неговите две точки.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Допълнителната разпоредба със заглавие и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване това предложение, въпреки че то е задължително съгласно Закона за нормативните актове.
Гласували 121 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 6.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 2. Техниката, придобита преди влизането в сила на този закон, се регистрира при условията на чл. 11 в тримесечен срок от влизането в сила на закона."
Предложение на народния представител Касим Дал и група народни представители:
В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
"§ 1. (1) Производителите на техника и резервни части, които са данъчно задължени лица по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, създават резервен фонд "Техническо развитие", като отделят за него 25 на сто от печалбата преди облагането й с данъци.
(2) Средствата във фонда по ал. 1 се внасят от собственици и ползватели на техника, самостоятелно или обединени в браншови съюзи, сдружения и др.

(3) Средствата по ал. 1 се разходват за създаване на нови и усъвършенстване на съществуващи образци, техника и резервни части и усвояването им в производството.
(4) Преференциите по предходните алинеи се ползват, ако произведената техника и резервни части отговарят на изискванията по чл. 10."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Касим Дал и група и народни представители:
В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
"§ 2. (1) Държавните фондове "Земеделие" и "Българска гора" предоставят инвестиционни кредити за: купуване на техника; изграждане или реконструкция на сграден фонд; съхраняване или ремонтиране на техниката; купуване на технологично и техническо обзавеждане за ремонт на техниката.
(2) Кредит по ал. 1 се отпуска за техника, която отговаря на изискванията по чл. 10.
(3) Предимство за получаване на кредит по ал. 1 при еднакви други условия имат заявителите:
1. на възраст от 20 до 35 години включително;
2. използващи техниката в планински и други райони с влошени социално-икономически характеристики и по-неблагоприятни природни условия."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Желаещи да вземат становище по направените предложения от народните представители Касим Дал и други за нови параграфи 1 и 2? Няма.
Поставям на гласуване предложението на групата народни представители за нови параграфи 1 и 2.
Гласували 121 народни представители: за 36, против 74, въздържали се 11.
Предложението на народните представители за нови параграфи 1 и 2 не се приема.
При това положение поставям на гласуване предложението на комисията за § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 3. Контролно-техническата инспекция е правоприемник на Контролно-техническата инспекция за селскостопанска техника, създадена с Разпореждане N 6 на Бюрото на Министерския съвет от 1990 г. (обн. ДВ, бр. 20 от 1990 г.)."
Предложение от народните представител Касим Дал и група народни представители:
В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
"§ 3. Финансовият резултат на юридическите лица преди данъчното преобразуване, съгласно чл. 23, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане се намалява със средствата, разходвани от тях за придобиване на техниката.
(2) Преференцията по ал. 1 отпада, ако придобитата техника се прехвърли на други лица в 3-годишен срок от нейното купуване."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
По предложението на господин Касим Дал и групата народни представители желаещи да го представят няма.
Поставям на гласуване това предложение, което не е прието от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 21, против 88, въздържали се 12.
Предложението на групата народни представители не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 3.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет.
Господин Костов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 4. В Закона за движението по пътищата (обн. ДВ, бр. 53 от 1973 г., изм. и доп. бр. 22 от 1976 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 73 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 32 от 1991 г., бр. 21 и 34 от 1994 г., бр. 45 от 1996 г. и бр. 87 от 1997 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 35, ал. 1 след думите "Министерството на транспорта" се добавя "и Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа".
2. В § 5 от Преходните и заключителните разпоредби след думите "министърът на транспорта" се поставя запетая и се добавя "министърът на земеделието, горите и аграрната реформа"."
Предложение от народния представител Касим Дал и група народни представители:
"§ 4. В чл. 9, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 12 се заличават думите "от кооперации със собствени машини" и "собственост на членове на кооперацията".
2. Създава се т. 18:
"18. вносът и прехвърлянето на собственост върху земеделска и горска техника и резервни части за нея."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Всъщност това са две различни предложения.
Ще поставя на гласуване първото предложение по § 4 - за промени в Закона за движението по пътищата.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 105, против 13, въздържали се 4.
Параграф 4 за промени в Закона за движението по пътищата е приет.
Поставям на гласуване предложението на господин Касим Дал и други народни представители за промени в Закона за данъка върху добавената стойност, което предложение не е прието от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 3, против 94, въздържали се 9.
Предложението на господин Касим Дал и група народни представители не е прието.
Господин Костов, имате думата.


ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 5 със следното съдържание.
"§ 5. В закона за подпомагане на земеделските производители (обн. ДВ, бр. 58 от 22 май 1998 г.) се прави следното изменение и допълнение:
1. В чл. 14, ал. 1:
а) създава нова т. 10 със следното съдържание:
"10. глоби и имуществени санкции по глава седма на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника";
б) т. 10 става съответно т. 11."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за нов § 5.
Гласували 113 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 4.
Предложението на комисията за нов § 5 е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 6 със следното съдържание:
"§ 6. В Закона за горите (обн. ДВ, бр. 125 от 29 декември 1997 г.) се прави следното изменение и допълнение:
1. В чл. 93:
а) създава нова т. 20 със следното съдържание:
"20. глоби и имуществени санкции по глава седма на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника";
б) т. 20 става съответно т. 21."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма предложения, няма желаещи за изказване.
Поставям на гласуване § 6 в съдържанието, предложено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 5. Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да гласувате § 5, който става § 7, в съдържанието, предложено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Параграф 5, който става § 7, е приет и по този начин Законът за регистрация и контрол на земеделската и горската техника е приет. Благодаря. (Ръкопляскания.)
Давам половин час почивка. Продължаваме в 12 ч. (Звъни.)

(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава с точка четвърта:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ - вносител народният представител Тодор Янев.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
От Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията има ли някой в залата? Тъй като очевидно няма никой от комисията и нямаме готовност, 10 минути прекъсване. В това време да бъдат намерени членовете на комисията и да дойдат в залата. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Все още сме на точка четвърта. Ако няма от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията някой в залата да прочете становището, ще помоля някой да направи процедурно предложение.
Господин Сунгарски има думата.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Правя процедурно предложение за отлагане на разглеждането на т. 4 - първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българския червен кръст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
ИВАН СУНГАРСКИ: Оттеглям предложението си, защото се появи господин Джеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Господин Джеров, ще Ви помоля да прочетете становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българския червен кръст, внесен от господин Тодор Янев, е следното.
"На заседанието, проведено на 30 април 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българския червен кръст, внесен от господин Тодор Венелинов Янев. На заседанието присъстваха вносителят и професор Съев - председател на Българския червен кръст.
Комисията вече веднъж е взела становище по този законопроект с мнение той да се приеме на първо гласуване, но внасянето му в пленарната зала да стане след получаване на писменото становище на Министерството на финансите по § 6 и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по § 8.
Председателят на комисията докладва получените писмени становища на двете министерства. Беше констатирано, че няма съществено различие между мненията на министерствата и законопроекта по неговия § 7.
Комисията констатира също така, че § 8 е излишен, тъй като въпросът се урежда генерално с новата редакция на чл. 3, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти в редакцията му, приета с § 1 от този закон, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 107 от 1997 г.
Съществено различие обаче има между § 6 на законопроекта и становището на Министерството на финансите, което решително възразява срещу предлаганата нова т. 6 на чл. 23, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
В съгласие с предишното становище комисията реши да предложи на народните представители да приемат законопроекта на първо гласуване, като се има предвид и становището на Министерството на финансите. Решението на комисията беше прието единодушно."
Това е становището на комисията, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Вносителят господин Тодор Янев има думата.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Червеният кръст е високохуманна организация. Тя е образувана още в началото на века и със своята дейност е показала, че тя е допринесла много полезни неща за нашата държава и със своите международни връзки също така подпомага развитието на много високохуманни дейности в страната.
Неслучайно през миналата година Червеният кръст е доставил хуманитарни помощи на стойност над 34 млрд. лв. Но транспортните средства, получени в Българския червен кръст като дарения, се ползват изключително за социално подпомагане, за разпределение на хуманитарните помощи, предназначени за социални домове, медицински заведения и определени граждани, както и изпълнение на дейности от държавна програма.
Но казаното дава ясна представа, че освобождаването от митни сборове е голямо облекчение на Българския червен кръст с оглед получаваната от него хуманна помощ и дарения от чужбина, които се насочват към най-уязвимите социални групи от населението.
По сега действащите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност пратките на Червения кръст, така наречените безвъзмездни и възмездни, се освобождаваха от заплащане на данък добавена стойност. Но с влизане в сила от 5.08.1998 г. на новия Закон за митниците от данък добавена стойност ще бъдат освобождавани само стоките, които се внасят и предоставят на Българския червен кръст като безвъзмездна помощ. Това означава, че за всички стоки, които Българският червен кръст ще получава от внос по силата на договора за доставка и покупко-продажба, тоест възмездно, организацията ще дължи данък добавена стойност. Предмет на такива договори сега са предимно съоръжения и оборудване за нуждите на планинската и водно-спасителни служби, за щатни и доброволни сътрудници - спасители по плажовете например, за моторни шейни, водолазни костюми, плавници, ски, обувки и много други.
Във връзка с подготовката на населението също така за бедствени ситуации също се внасят стоки, необходими за осъществяването на тази дейност. Дейността по планинско и водно спасяване, и за гражданска защита, се изпълнява по държавна поръчка и за тях се отделя субсидия от държавния бюджет, чийто размер е крайно недостатъчен за покриване на всички необходими разходи по извършването им и всички средства не могат да покрият плащането по данък добавена стойност за закупените в страната стоки от Червения кръст.
По различни двустранни и многостранни проекти с други червенокръстки дружества за безплатни трапезарии, за подпомагане на социални домове и други обществени групи, както и по волята на отделни дарители, граждани, правителства и организации, Българският червен кръст получава парични средства за закупуване на моторни превозни средства и различна по вид техника. Очевидно е по силата на новата разпоредба на чл. 23, ал. 1, т. 6 от Закона за добавената стойност, посочените по-горе стоки, макар и закупени с дарени средства, при внос от чужбина няма да се третират като безвъзмездна помощ по силата на закона.
С оглед на изложеното считаме, че направеното предложение за допълнение на чл. 23 от Закона за данък добавена стойност е разумно да бъде прието и призовавам колегите да гласуват на първо четене предложения законопроект за промени в Закона за Червения кръст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янев.
Думата има господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Прави чест на българския парламент, че е приел Закон за Българския червен кръст - една организация, която съществува в България вече 130 години, и всички знаем кога е създадена, и смея да заявя отговорно от тази трибуна, че това е може би една от малкото организации в България, за която все още корупцията и редица други подобни явления са непознати и че в тази организация работят всеотдайни хора напълно безвъзмездно и отговорно оказват помощна дейност на хиляди бедстващи хора в България.
Затова смятам, че тези промени, които се предлагат в момента в Закона за Българския червен кръст, са съвсем навременни и че в тях отново ще проличи отговорността на българския парламент към дейността на Българския червен кръст. Действително транспортни средства са крайно необходими за помощната дейност на Българския червен кръст, а и не само за нея, и би следвало да бъдат освободени от акциз. Но още по-добре е, че едновременно с това по Закона за държавната собственост и общинската такава безвъзмездно се предоставят за ползване, докато е необходимо, сградите, в които се намира Българският червен кръст. Трябва да ви кажа, че тези сгради навсякъде са съвсем скромни, в тях няма пищност, няма онова, към което се стараят в момента много фондации и редица други организации, и затова аз смятам, че това също е много навременно и трябва да бъде гласувано.
Колкото до възстановяването собствеността на Българския червен кръст, затова трябва да бъдем твърдо "за", Българският червен кръст е имал много голяма собственост и това, което се предлага в момента в приложението, е съвсем малко. И вижте отново високоотговорното чувство, което са предложили колегите от ръководството на Българския червен кръст за недвижимите имоти, отнети на Българския червен кръст, собствеността върху която не се възстановява, Българският червен кръст се обезщетява по ред и условия, определени от Министерския съвет в срок до 31 декември 1998 г. Отново проличава, че Българският червен кръст разбира за какво се касае и иска съвсем малко от държавата в това оношение, във връзка с неговата собственост.
Затова, уважаеми колеги, аз призовавам всички депутати да гласуваме за приемането на тези поправки в закона, за да можем още повече да помогнем на дейността на Български червен кръст. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Други изказвания има ли?
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст.
Гласували 140 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 3.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като не възникнаха съществени спорове и противни становища във връзка с предложените текстове, аз предлагам законопроектът за Българския червен кръст да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище?
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз смятам, че трябва да имаме време все пак в нормалния срок да направим предложения по този закон. Още повече, че аз лично гласувах против законопроекта, тъй като според мен не трябва на една организация да се дава право за някакви преференции, а за определени стоки, които имат съответния статут. Но това е моето лично становище. Ще помисля дали между първо и второ четене ще направя предложение за промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител Кънчо Марангозов.
Гласували 144 народни представители: за 50, против 59, въздържали се 35.
Предложението не се приема.

Преминаваме към точка пета от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Моля председателя на Комисията по икономическата политика да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, представям ви становище по законопроект N 802-01-37 от 28 май 1998 г. за движението по пътищата, внесен от Министерския съвет.
"На редовното си заседание на 10 юни 1998 г. с участието на министъра на транспорта Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за движението по пътищата.
Предложеният законопроект отразява европейската концепция за движението по пътищата по отношение на правилата за движение и на институциите, на които е възложено да осъществяват определени функции в тази област. В законопроекта са намерили своето систематично място всички правни норми, уреждащи правата за движение по пътищата в съответствие с Конвенцията за пътното движение и Конвенцията за пътните знаци и сигнали.
Нов момент в законопроекта е разпределението на функциите, свързани с прилагането на закона, между министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта, министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката. Законопроектът въвежда значителен брой правила, които до настоящия момент бяха включени в Правилника за движението по пътищата, макар че по съдържание имат характер на законови норми. В законопроекта се предлага въвеждането на точкова система за отчет на извършените от водачите нарушения на правилата за движение по пътищата, която отговаря на европейската практика.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпросите за съотношението между законовата и подзаконовата уредба на отношенията, свързани с движението по пътищата; условията и реда за придобиване на правоспособност на водачите на моторни превозни средства от различните категории; необходимостта от прецизна еднозначна формулировка на понятието "съобразена скорост", уредено в чл. 20 от законопроекта; установяването на отговорност на стопаните на пътищата; размера на санкциите, налагани при нарушение на изискванията за движението по пътищата; ясно означаване на контролиращите органи. Обсъдени бяха и проблемите относно възможността за завой надясно при червен цвят на светлината на светофар; отговорността на притежателите на алармени инсталации на моторните превозни средства; специалния режим на движението по пътищата на автомобилите на Народното събрание.
Комисията по иконмическата политика подкрепя законопроекта за движението по пътищата и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Ще помоля господин Джеров да докладва становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги!


"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията

ОТНОСНО: законопроект за движението по пътищата, внесен от Министерския съвет.
На заседание, проведено на 18 юни 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за движението по пътищата.
Комисията се занима със законопроекта от гледна точка на неговите правни проблеми.
На първо място се констатира, че не е изяснен статутът на пътищата по отношение на тяхната собственост и стопанисване. Необходимо е да се определят точно правата на собственост на държавата и общините, както и да се уредят отношенията с евентуалните концесионери. Във връзка с това трябва да се изясни понятието "стопанин на пътя" както в чл. 2, така и в чл. 99 на законопроекта.
Вносителят е направил опит да определи по-подробно изискванията за скоростта, с която трябва да се движи превозното средство. Едва ли обаче е целесъобразно да се прави опит за определяне съобразяването на скоростта с конкретни условия, при които се движи превозното средство. Това ще води винаги до непълнота. Трябва да се предвиди по-широка и гъвкава дефиниция.
Въпроси поставя и уреждането на принудителните административни мерки и специално редът за тяхното налагане и обжалване. Комисията смята, че не е оправдано отклонението от общото правило при обжалването на административните актове, предвидено в чл. 172, ал. 3, според което подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
Необходимо е да се изясни характерът на контрола, възложен на служби, определени от кметовете на общините по чл. 167, ал. 2, и тяхното отношение с органите на държавния контрол.
Комисията с 13 гласа "за" и 1 "въздържал се" реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за движението по пътищата, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров. Имате думата по законопроекта.
Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, предложеният проект за Закон за движение по пътищата не отговаря на обстановката на безопасността на движението, състоянието на престъпността, финансовото състояние на страната и според нас той е неприемлив. В условията на валутен борд не е оправдано да се разходват средства за съществуването на един проект, който не е приоритетен в момента, и има изградени действащи структури и традиции в тази област. Трябва да се вземе под внимание и фактът, че последните изменения в закона влязоха в сила през месец февруари 1998 г. Но определено считаме, че той може да послужи като основа за изготвянето на нов законопроект за движение по пътищата.
Ще спра вниманието ви върху няколко проблема, които не са решени сполучливо в предложения ни законопроект.
Философията на законопроекта е да се дават права на неограничен кръг упълномощени длъжностни лица с неустановени отличителни знаци да регулират движението и да спират моторните превозни средства, което дава права пътният контрол да се извършва и от цивилни лица, не от полицията, и ще доведе до липса на сигурност. Европейското законодателство допуска спирането на моторни превозни средства на пътя само от полицаи и това следва да се възприеме от нашето законодателство, като изрично се регламентира, че всички видове контролни органи могат да извършват проверки само на моторни превозни средства, спрени от униформен полицай.



Този въпрос има връзка и с борбата с престъпността. Понастоящем по пътищата се извършват престъпления от хора, облечени в полицейски униформи. Водачите на моторни превозни средства ще избягват да спират за проверки, а оттам ще се влоши дисциплината в движението по пътищата.
Прехвърлянето на правата за извършване на задължителни периодични технически прегледи на моторни превозни средства на министъра на транспорта и отнемането на тези права от министъра на вътрешните работи ще намали разкриваемостта на кражбите и ще влоши техническото състояние на моторните превозни средства.
С действащата организация силно са ограничени възможностите за продажба на незаконно придобити моторни превозни средства.
От досегашната практика е видно, че в упълномощените пунктове за извършване на технически прегледи извън системата на Министерството на вътрешните работи не е констатиран нито един случай за откраднат автомобил. Всички кражби и неправомерни интервенции върху моторните превозни средства са установени в техническите пунктове на КАТ - Пътна полиция.
От друга страна не е без значение и факта, че трябва да се отделят допълнителни средства от държавния бюджет за изграждането на нови технически пунктове.
По отношение на правоспособността на водачите на моторни превозни средства в законопроекта не е посочено пред кого се полага изпита за водач и кой ще издава свидетелството за управление.
При предложената схема едно министерство ще определя изискванията, на които трябва да отговарят водачите на моторни превозни средства, друго ще определя условията и реда за подготовка и издаването на разрешение за обучение, а двете заедно ще определят реда за провеждане на изпитите на кандидатите за водачи на моторни превозни средства, а отделно трето министерство ще утвърждава образеца за свидетелство за управление на моторно превозно средство. И кой ще го издава? Сигурно министър-председателят или Христофор Събев, който, както чухме напоследък, има дарбата да размножава утвърдени образци. Това ще доведе до влошаване на административното обслужване на гражданите, усложняване на процедурата по издаването на свидетелство за управление и неоправдани допълнителни разходи.
В предложения ни Законопроект за движение по пътищата не е регламентирана съгласувателната и контролната функция на Министерството на вътрешните работи относно контрола на пътните условия и организацията на движението.
Отнемането на тези възможности за извършване на превантивен и постоянен контрол в процеса на проектирането, експлоатацията и ремонта на пътната мрежа ще влоши пътните условия за движение, ще увеличи конфликтните ситуации, броят и тежестта на пътнотранспортните произшествия.
Никъде в закона за стопаните на пътя не е вменено като задължение осигуряването на безопасността на движението.
Не е регламентирано в необходима степен използването на такива основни средства за сигнализация и организация на движението, като пътните знаци, маркировката, светофари.
Куриозно е, че няма текст, в който да се посочи значението на зеления, жълтия и червения сигнал на светофара, а са изписани всички положения на лявото и дясното рамо на регулировчика.
Посяга се на конституционните права на гражданите чрез използване на информационните фондове на Министерството на вътрешните работи, като се въвежда задължението и предоставяне на данни и само министърът на вътрешните работи определя реда, по който това ще стане.
Никъде в Преходните и заключителните разпоредби не е упоменато кой ще пише Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата и кой го приема и утвърждава.
Член 9, ал. 1 най-вероятно е писана от човек, който живее в Африка или е превел някой африкански закон, защото просто там сняг няма.
Член 167, ал. 2, т. 1 дава уникалната възможност и на любителите на киното да се пресъздаде една сцена на Чарли Чаплин като стъклар и детето с прашката. Но във вменените в закона права Чарли Чаплин ще изпълнява ролята на общинския служител, който ще контролира правилното използване на алармените инсталации, монтирани в превозното средство за тяхната охрана, а детето вместо с прашка ще бъде обуто в кубинки и инкогнито ще ходи да рита автомобилите, за да задейства алармените инсталации на спрелите превозни средства.
Като вземем предвид казаното дотук, могат да се направят следните изводи. Законопроектът не създава нови възможности за борба с престъпността, а обратно, създава условия за нова престъпност, няма финансова обосновка и много от вложенията са свързани с допълнителни разходи, влошава административното обслужване на гражданите. А и не трябва да си затваряме очите, че през последните няколко години при действието на съществуващия Закон за движение по пътищата са намалели произшествията, ранените, убитите, откраднатите моторни превозни средства, което обективно определя законопроекта като излишен за момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
За реплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да отправя реплика само към някои от тези, които тук бяха казани. Част от притесненията, които господин Такоров тук сподели, бяха споделени в Икономическата комисия и бяха отразени коректно в становището на Икономическата комисия.
Аз считам, че предишният закон... сегашният закон, сегашното предложение, за мен е един закон, който беше законът на милиционерите, които се криеха зад храстчета, за да контролират Закона за движение по пътищата. И вие знаете какво се получаваше. Първо си подготвяхте 1000 лв., след това 5000 лв., сега може би към 10 000 лв., за да можете да се отървете от съответната санкция. Значи сегашният закон отговаря точно и е съобразен с европейската практика в тази област. Това първо.
Второ, безспорно той се опитва да реши, например това за алармите, се опитва да реши някои от проблемите, които всички ние имаме - постоянно включените аларми на някои от автомобилите, които са оставени, очевидно защото след като собственикът не отива да изключи алармата, са оставени така, само за да безпокоят обществото. Значи това е един проблем, който очевидно трява да се реши, защото е в интерес на спокойствието на хората, особено в големите градове.
Така че отхвърлянето, така както започна господин Такоров, отхвърлянето на закона заради ето тази административна уредба, която създава този закон, ми се вижда несъстоятелно. И напомням, че в Икономическата комисия ние приехме закона, мисля че нямаше даже "въздържали се", от всички парламентарни групи.
Така че да засилваме тезата си с такива примери, според мен не е много състоятелно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика думата има господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Николов, Вие може би не сте ме чули, аз казах, че той е излишен за момента. Аз не казах, че този закон ще бъде отхвърлен. Има доста време и затова щях да направя и процедурно предложение да удължим срока с две седмици, за предложенията на второ четене. Аз просто казах, че той е излишен и като влезе в залата, ще ни отнеме много от работното време, по които закони има да работим тепърва и са по-важни за нашето общество.
А за алармените инсталации сте съвсем точен и прав.
Становището, което сподели и проф. Стоилов по време на работата на комисията, е, че трябва да се намерят нови механизми, които да подават сигнал на собственика на автомобила, или лично на него, или в жилището му, а не 24 часа в денонощието тези сигнали да пищят постоянно в колите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата за изказване господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители! Изложеното от колегата Такоров показва само едно, че във висока степен и ние искаме да имаме един добър закон за движение по пътищата, доколкото става въпрос за обществени отношения, които касаят изключително много граждани. Това са важни обществени отношения, доколкото движението по пътищата трябва да има такива правила, че да бъде наистина безопасно като движение.
В крайна сметка аз забелязах и в двете становища - и на Икономическата комисия, и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, че доста от проблемите, които съществуват в законопроекта, внесени в този му вид, трябва да бъдат решени между двете четения. Да бъдат решени така, щото наистина ние да постигнем един континюитет между сега действащите правила за движение, които са на базата на Виенската конвенция, по която България е страна още от 1968 г., на едно лежерно вкарване на материята от Правилника за движение досега в самия закон. Защото не случайно досега е имало друга преценка. Тоест има една твърда материя, която е уредена в закона и една по-мобилна материя, на която изпълнителната власт да може да въздейства, с оглед на постоянните промени в тази важна сфера.
Сега ние вкарваме част от тази мобилна материя в закона и там ще бъде много по-трудно тя да бъде променяна.
Тук стоят поне още няколко въпроса, които не бяха коментирани. Това е въпросът дали знаците за движение по пътищата, които досега са част от правилника, трябва да влязат в закона, защото материята в правилника подборно е вкарана в закона в по-голямата си част. Това е въпрос, който също си заслужава да бъде дискутиран между първо и второ четене.
Още един въпрос, който възниква и който беше поставен и в коментарите на комисията, и в коментарите на колегата Такоров - най-точна преценка от страна на законодателя на междуведомствените права и задължения, които в известна степен ще бъдат разместени от този закон. Ред функции и права ще отидат към Министерството на транспорта. И е много хубаво, когато господин Николов каза, че по този начин полицаите зад храстите ще се премахнат, ама може ли Министерството на транспорта със своя човешки, финансов и прочие ресурс наистина да осигури един контрол по транспорта, когато малко тегли към себе си тези права?
Другият въпрос е свързан въобще с квалификацията на шофьорите, с изпитите. Защото когато част от материята в правилника отива в закона, се получава един сериозен вакуум между закона и подзаконовите актове, които по силата на внесения проект ще трябва да бъдат наредби, издавани от съответните министри. Тоест досега беше правилник, приеман от Министерския съвет, а сега ще се отиде на ниво наредби на съответните министри, където всички знаем, че която и власт да е, има винаги междуведомствени напрежения. Балансът на тези междуведомствени напрежения трябва да бъде установен тук, в закона, и да се оставят технически детайли, които министрите да решават, а не да навлизат в права на граждани, в уредба на неща, които впоследствие могат да предизвикат повече проблеми, отколкото да решат.
В крайна сметка ние сигурно ще подкрепим сега, на първо четене, този кодификационен опит, който се прави, но при всички случаи настояваме, както изтъкна и колегата Такоров, да има един по-голям срок между първо и второ четене, да има още веднъж обсъждане, да бъдат привлечени и от магистратурата хора, защото най-голямата част от престъпленията са тези по транспорта - автотранспортните престъпления, чл. 342 и 343 от НК. Нека да чуем мнението и на някои съдии, които се занимават с тази материя, защото Министерството на транспорта, според мен, е твърде несръчно - и то е отразено в доклада на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - прави опит да вкарва наказателноправни моменти в един такъв закон, какъвто е Законът за движение по пътищата.
Всички тези проблеми предполагат един по-дълъг срок между първо и второ четене, в който те да бъдат съобразени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Валентин Симов има думата.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да се спра на няколко пункта в предлагания от Министерския съвет законопроект за пътищата.
Първо, искам да подчертая, че наистина крайно време беше да се приеме един съвременен закон и правилникът за неговото преложение, както беше в досегашния закон, да отпадне.
Има няколко пункта в закона, които обаче будят недоумение у мен и по-скоро предизвикват тревогата ми дали тези правомощия, които иска Министерството на транспорта, ще може да ги упражнява.
Преди известно време аз внесох един законопроект за изменение на Закона за движение по пътищата в частта си за регистрация на моторните превозни средства и по-специално за тези с пренабити номера, които са крадени. Има големи проблеми с тях. Вие всички знаете пред районните полицейски управления в столицата по колко автомобила стоят и колко прах има върху тях. Тогава Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ме подкрепи по принцип и ми даде възможност да прецизирам текстовете си. Аз нарочно изчаках да видя законопроекта на Министерския съвет, но за съжаление забелязвам, че и в този вариант тук също не е добре прецизиран текстът относно регистрацията на този род автомобили и как ще се процедира при смяната на собствеността им. Надявам се, че в срока, който ние ще приемем, ще може да бъдат направени предложения и те ще бъдат приети от вносителя.
Другото, което ми прави впечатление в този закон, е, че липсва по-ясен критерий при възможността инвалидите да паркират своите автомобили. В съвременните европейски държави, да не говорим за Америка, инвалидите имат специални карти, които окачват на предното огледало на автомобила и тежко и горко на онзи, който си позволи да премести или да санкционира такъв автомобил. От друга страна, в техните законодателства например водач, който е паркирал три пъти на място, определено за паркинг за инвалиди, след три установени нарушения му се отнема документът за правоуправление. Това е един много сериозен поглед върху възможността инвалидите да ползват преференции по този закон.
Третото, което е също основно за мен, е, че като прокламиран приоритет в работата на Народното събрание е борбата с корупцията и престъпността. В предишния си вариант много от пропуските ставаха чрез препращане именно към подзаконови нормативни актове и това създаваше възможност корупцията на по-ниско ниво да се вихри. Надявам се, че в този вариант на законопроекта това нещо ще се избегне и ще се даде възможност на по-ниско ниво корупцията да бъде овладяна.
И третият елемент, който буди тревога у мен, е дали органите на ДАИ, които вече ще дават лицензите за проверка и регистрация на техническото състояние на моторните превозни средства, няма да допринесат в момента да се регистрират редица автомобили, които КАТ върши по един или друг начин в момента, като се извършва смяната на пререгистрацията. Ако това нещо бъде отнето от КАТ, т.е. ако КАТ не получи лиценз, аз сериозно се замислям дали фирмите, които ще бъдат лицензирани от държавната инспекция и оторизирани да извършват тази проверка, ще имат съвременната техническа възможност да проверяват дали двигателят на автомобила е с пренабити номера, дали отговарят знаците, които фирмите-производители поставят на съответните места.
В този дух аз мисля, че Обединението за национално спасение ще подкрепи на първо четене законопроекта и се надявам управляващата партия най-отговорно да подкрепи нашите предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пред нас е Законът за движение по пътищата. Общо взето всеки трети българин има отношение към този закон. Над 2 млн. са шофьорите в страната и сигурно има много знаещи хора по тази материя.
Какво е новото в този закон в сравнение със стария действащ закон, правилник и нормативни актове? Основното е, че се отделят функциите на КАТ и се прехвърлят част от тези функции от МВР на Министерството на образованието и на Министерството на транспорта. Това е, според мен, положително.
Второто, което е ново, е въвеждането на така наречената точкова система, върху която сигурно ще има доста сериозни дискусии. Това е системата за наказание на водачите на моторни превозни средства, когато те не изпълняват правилника и нарушават разпоредбите на този закон. Имахме доста просторна дискусия по този въпрос в Комисията по икономическа политика.
Всъщност това е една система, която е въведена във Франция. Там също се предизвика доста сериозна дискусия и протести на шофьорите. Всъщност накрая се оказа, че има положителен ефект. Хубаво е, че при нас ще се въведе след 2000-ата година, когато има възможност да се подготвят нещата за прилагането й.
Аз се колебаех доста по отношение на този тип санкции върху шофьорите.
Третото, което искам да споделя по този законопроект е, че в него има някои нови неща. Едното е наредбата АDR за превоз на опасни товари, на която България досега негласно, но не по закон, се подчиняваше. Тази наредба я има вече включена в Закона за движение по пътищата. Това е добре.
Има някои неща, които споделих в комисията и които са доста интересни. Дискусията беше да се разреши ли десен завой на червен светофар. Много сериозна дискусия протече. Знаете, че в повечето европейски страни това е разрешено с оглед на облекчаване на движението и опазване на околната среда. Като че ли надделя мнението в комисията едно такова предложение да бъде вкарано между първо и второ четене. Много внимателно трябва да се обмисли този въпрос. Аз си мисля, че това е пътят, по който ние ще се приближаваме към европейския стил на управление на моторните превозни средства. Разбира се, трябва да се създадат и подходящите условия.
Има нещо, което и до момента и мен като водач на моторно превозно средство ме притеснява. Това е инфлацията от знаци по пътищата. Да видим само в София, че почти няма улица, на която да е разрешено паркирането и въпреки всичко са паркирали коли. Ако следваме глобите по този закон би трябвало всички ние да се наказваме всеки ден по 3-4 пъти. А сумите са солидни. Няма начин просто да се спазва буквата на закона спрямо това, което става реално на пътя. Тук доста сериозна е отговорността на органите, които по този закон следва да маркират със съответните знаци пътя.
Липсва един баланс и той не е само в този закон, а и в други закони. Липсва баланс между правата и задълженията. Ако прочетем внимателно закона ще видите колко много задължения имат тези, които управляват моторните превозни средства и колко малко имат контролните органи. Като че ли задължения имат всички водачи на моторни превозни средства, а контролните органи така, някак си отстрани само ги маркират и ги наказват. А в случая не трябва да бъде така.
Напоследък сме свидетели, например, на много катастрофи, които се предизвикват от изключително лошото състояние на пътищата в страната. И в София имаше преди две седмици такава катастрофа на бул. "България" по причина на немаркиран участък от пътя.
Трябва да са изведе отговорността на органите, които отговарят за пътищата. Това обикновено са общинските съвети и Министерството на транспорта, както и Министерството на благоустройството в различните части, за които отговарят - за републиканските пътища и за местните пътища. Не трябва да е абсолютна вината на този, който управлява моторното превозно средство, макар че е записано, че трябва да кара със съобразена скорост и т.н. Има неща, които са задължителни. И там трябва да има строга отговорност. И тази отговорност, според мен, трябва да се фиксира в новия закон.
Аз предложих в Комисията по икономическата политика едно нещо, което се появи във вестниците и това е, че проверките от КАТ трябва да са явни. Вижте, уважаеми колеги, почти в цяла Европа обидно е контролиращите органи да се крият по храстите и да вършат този тип проверки по един начин, който е нецивилизован. Мисля, че и това нещо трябва да влезе в нашия закон. Има съответен ред и начин, по който проверките могат да са явни на пътя. На някои места са стигнали и дотам, че обявяват предварително къде ще има и проверка даже. И това има своето превантивно действие.
Съмнявам се, че глобите, които са заложени тук и начинът, по който са ситуирани ще имат определен ефект. Има парадокси в закона. Например за това, че човек ще изхвърли кибритена кутия на улицата има глоба до 30 хил. лева, а за това, че няма да спре на знак "Стоп!" - глобата е 10 хил. лева. Това са смешни неща. Аз ще ви цитирам и членове.
Това е чл. 184: водач или пътник, който изхвърли от превозно средство предмети или вещества, които замърсяват пътя, се наказват с глоба до 30 хил. лева. А в предишния член: наказва се с глоба до 15 хил. лева водач, който управлява моторно превозно средство без светлини; наказва се с глоба от 10 хил. лева водач, който не спре на "Стоп!". Това са смешни неща. Явно е, че трябва да се огледат още един път тези наказания и се балансират.
Тези наказания, които са с по-високите суми и касаят неизпълнение на юридически лица и собственици на моторни превозни средства на определени наредби би трябвало да са високи, наистина. Касае се за неправилно натоварени автомобили, тежкотоварни, за нерегистрирани, за не минали преглед моторни превозни средства. Аз смятам, че това е нормално. Но в тази част с глобите, особено на водачите на леки коли - честно да ви кажа, аз ако мина през София днес един път поне три пъти ще ме глобят! Има ситуации, в които просто е невъзможно да спазиш този тип регламент, който ти е написан тук. Затова тук много внимателно трябва да се прегледат и да се видят нещата.
Има и един проблем, който също го обсъждахме в Икономическата комисия и който касае цялото гражданство. Това е въпросът със силното озвучаване на София от алармите.
Парадоксално е, че в Закона за движение по пътищата ние забраняваме използване на звуков сигнал в населено място, а същевременно звуковите сигнали са навсякъде между нас, включително и около парламента.
Аз не знам, не съм виждал европейска столица, в която да има такова масово озвучаване на околната среда от аларми на автомобили. Напоследък има и други технически средства. Обикновено се ползват сигнализатори, които са в човека, които му седят вкъщи и които сигнализират при подобен тип посегателство върху личните моторни превозни средства. Разбира се, тук трябва да се пипа много внимателно и много деликатно да се подхожда към въпроса. Той е икономически, но явно е, че трябва да се отива към решение на този проблем. Не може това състояние, в което се намира сега, в момента страната, да съществува такъв тип сигнализация.
Иначе законът е навременен, според мен. Критиките, които се отправиха към това, че законът може да почака са неоснователни. Според мен той е навременен.
Между другото има и няколко международни разпоредби, които не са изцяло съобразени в този закон. Сега е моментът да се свърши това - между първо и второ четене, за да може съвсем да се уеднакви той с европейското законодателство по отношение на движението по пътищата.
Нашата парламентарна група ще подкрепи закона.
Явно е, че ще има доста работа между първо и второ четене.
Хубаво е, че няма да има правилник към него, а той е влязъл в закона.
С тези няколко предложения, които ви казах, аз смятам, че той на първо четене може да се приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Калчо Чукаров има думата.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Досега действащият Закон за движението по улиците и пътищата и Правилникът за приложението му е съобразен с Виенската конвенция и това, което на нас днес ни се представя тук е едно продължение, едно усъвършенстване на това, с което ние сме изостанали.
Безспорно, че след като сме поели пътя към Европа ние трябва да синхронизираме и да уеднаквяваме нашите закони, но движейки се по пътя към Европа, особено движейки се по нашите пътища, ще видим каква голяма е разликата в това, което е в страните, към които се стремим, и това, което е у нас.
В този закон, който е представен, а той третира човека, пътищата и контролните органи, недостатъчно добре е обхванат въпросът със стопанисването и поддържането на пътищата в нашата страна. Всички знаем, сблъсквали сме се с този проблем - за пътищата и досега аз не знам да има някой осъден за това, че не поддържа пътищата в състоянието, в което трябва да бъдат, а немалко от пътно-транспортните произшествия в страната стават именно поради лошото състояние на пътищата. Почти винаги вината се понася от водача на моторното превозно средство.

Затова в закона е необходимо този въпрос достатъчно добре да се регламентира и наистина тези, които поддържат съответните пътища, да носят отговорността и то да я носят наравно с водачите, които - пак повтарям - нерядко пъти влизат в затвора именно поради лошото състояние на пътя.
Не бива да се страхуваме от това, което е предложено в закона, наказанията на водачите на моторни превозни средства да се извършват с точкуване. Аз си спомням, преди около 30 години, когато за изпитите за водачи на моторни превозни средства бе въведена тестовата система, точкуването, каква остра беше реакцията тогава, че това е една форма, която няма да може да се наложи, която не обхваща и не може чрез нея да се проверят знанията на водачите. Но времето показа, че това е една правилна форма, една форма, която много лесно може да се прилага. И стига тя добросъвестно да се възприеме от тези, които трябва да я прилагат, ще даде своето отражение. Затова аз поддържам този вид на контролиране, което се предлага в закона, именно за точкуването.
Другият въпрос, който заслужава внимание и на който беше обърнато внимание от преждеговорившите, това е ролята и мястото на контролните органи в целия процес на движение по пътищата. Единствено в Сърбия и в България служителите на КАТ са скрити някъде в храсталаците или зад някой ъгъл и дебнат водача какво нарушение ще направи, за да го санкционират. А те би трябвало да бъдат в помощ на водачите, да допринасят за безопасното движение, а не единствено и само това да бъде тяхната цел - да санкционират. Затова този въпрос трябва да бъде обхванат в сега предложения ни закон, което аз се надявам, че ще стане между първо и второ четене.
Засега има изградена една що-годе добре система на провеждане на изпитите за водачи на моторни превозни средства. Аз не поддържам това становище, че непременно тези изпити трябва да бъдат провеждани в КАТ, но това също трябва да бъде точно регламентирано. Защото в закона сега е казано, че разрешенията за провеждане на обучението се дават от едни, документите се подготвят от втори, изпитът се подготвя от трето ведомство. Това трябва да бъде уеднаквено, за да няма след това несъответствие. И моето мнение е, че ведомството или министерството трябва да бъде едно-единствено, което да издава документите. Не бива да се разпростираме и да допуснем някаква възможност, т.е. вратичка, с което различните министерства да имат такива права.
В заключение ще кажа, че този законопроект, който е изключително навременен, но и много обемист и засяга изключително много въпроси, за да не ставам втори път и да вземам думата по процедура, предлагам, господин председател, след изказванията да подложите на гласуване моето предложение, което е процедурно, срокът за внасяне на допълнения към този закон вместо една седмица, да бъде удължен на 2 седмици. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Други желаещи да вземат думата по разглеждания законопроект?
Професор Драгомир Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз също по принцип се присъединявам към положителната оценка на този законопроект. Съгласен съм, че той е навременен, че той е необходим, че вероятно отговаря на новите изисквания на новото време.
Имам само няколко смущения, свързани най-вече с правата и задълженията на службите за контрол, и едно конкретно предложение.
Вижте, във всяка една държава, която се хвали, че е изградила основите на гражданското общество, във всяка една държава, която твърди, че почива на правото и на върховенството на закона, като че ли правата на службите за контрол са доста по-балансирани с техните задължения. За съжаление и в този закон ние виждаме, примерно от чл. 165 надолу, че абсолютно всеки български гражданин, който се намира на улицата или участва в движението по пътищата, може да бъде без какъвто и да е повод подложен на проверка, на контрол. От тази гледна точка и като се погледнат размерите на глобите, които трябва да се плащат, в известна степен като че ли законопроектът повече прилича на един индивидуален Кодекс на труда, или Кодекс за повишаване на индивидуалното или извънработното възнаграждение на службите за контрол.
Няма държава в света - и аз предполагам, че мнозина от вас ще го потвърдят, - в която ясно и точно да не е указано в закони от този тип, че проверки се правят само при нарушение, при констатирано нарушение, или пък при някакви по-особени обстоятелства, свързани с обществен ред, с национална сигурност и т.н. Иначе ние във всеки един момент зависим от всеки един случайно намиращ се на пътното платно униформен служител, който може да започне да издевателства над гражданите, участници в движението. Нали казваме, че искаме да скъсаме с миналото? Дайте тогава да скъсаме с този, дори ако щете морален терор, когато водачите на моторните средства се панират, виждайки катаджия - казано постарому - само защото той би могъл да ги спре, без те да са извършили каквото и да било. Дайте по някакъв начин, и аз ще се опитам да го формулирам като конкретно предложение, по някакъв начин ясно и точно в закона да се укаже, че службите за контрол осъществяват своите функции, само когато са констатирали нарушение. Иначе ние сме граждани с всичките ни права, а не нещо като отворена кутийка, в която всеки един орган може да бърка.
Имам едно съвсем конкретно предложение. Когато преди се приемаше промяната в стария закон, се водеше една много сериозна дискусия - колко да бъде нормата на алкохолното съдържание в кръвта, което е допустимо за шофиране. Аз мога много пространно да се аргументирам в полза на това, че след като и в Европа има държави, и то държави със значително по-малки традиции в употребата на алкохол, отколкото в България, та има държави, в които тези граници са 0,7 и 0,8. Не виждам никакъв проблем ние да повишим допустимото съдържание на алкохол в кръвта при шофиране на 0,6 или на 0,7, за да бъдем пак в рамките на европейското законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф.Драганов.
Има ли желаещи да вземат думата по законопроекта? Ако няма желаещи да вземат думата, в такъв случай обявявам разискванията за приключили.
Поставям на първо гласуване законопроекта за движението по пътищата.
Гласували 161 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 16.
Законопроектът за движението по пътищата е приет на първо четене.
Думата за процедура има господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз преди малко обосновах защо поисках срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене да бъде удължен - вместо една на две седмици. Причината е, че това е един обемист закон, по който има много неща, които трябва да се пипнат и трябва по-вниматиелно да се огледат, за да се внесат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Калчо Чукаров за удължаване срока за предложения с една седмица.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Срокът за даване на предложения е удължен с още една седмица.
Други процедурни предложения? Няма.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Има думата господин Пламен Марков, за да прочете становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси въпроси и законода-
телство срещу корупцията относно законопроект
за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
N 854-01-75, внесен от Велислав Величков, Петър
Рафаилов и Емануил Йорданов
На заседание, проведено на 18 юни 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, N 854-01-75, внесен от Велислав Величков, Петър Рафаилов и Емануил Йорданов.
Комисията констатира, че законопроектът представлява сбор от отделни законодателни предложения, несвързани с обща принципна основа. Поради това комисията прецени поотделно различните параграфи.
По § 1 се изказаха мнения, че "спирането на плащанията" като елемент от фактическия състав на съответното престъпление трябва да остане, а не да се замени с "от настъпване на неплатежоспособността". Предлаганото изменение може да създаде объркване при приложението му.
В § 2, ако се приеме увеличаването на наказанието, то трябва да се формулира "от 1 до 5 години", а не "до 5 години", както е предложено.
В новата ал. 3 на чл. 253 би трябвало да се помисли още веднъж дали е целесъобразно налагането на глоба да се кумулира с конфискация на част или цялото имущество на виновния.
По ал. 4 на чл. 253 предлаганата формулировка създава опасност да се конфискува предметът на престъплението, дори когато той е отнет противоправно от неговия собственик.
По предлагания нов чл. 253а би трябвало да се отграничат ясно съставите, които представляват "по-тежко престъпление", съставите, които съставляват предвиденото в този текст престъпление, и маловажните случаи, които се наказват с административно наказание.
При тези забележки комисията предлага на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, N 854-01-75, внесен от Велислав Величков, Петър Рафаилов и Емануил Йорданов, като между първото и второто гласуване се вземат предвид направените бележки.
Решението беше взето с 9 гласа "за" и 4 "въздържали се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
Откривам дебатите по представения законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Моля парламентарните групи да ми представят списък на желаещите да вземат отношение.
Заповядайте, имате думата, господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да представя законопроекта от името на вносителите.
Този законопроект е изготвен във връзка с приетите от Народното събрание изменения на Търговския закон и на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Действително, както е отбелязано в становището на комисията, той би могъл да бъде разграничен на две.
Първото. В § 1 предлаганото от нас изменение на чл. 227в от Наказателния кодекс. За колегите, които не са юристи, бих искал да обясня малко по-подробно за какво става въпрос. Сега действащият текст предвижда, че когато един търговец изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или с глоба до 100 000 лв. Ние предлагаме да отпаднат думите "от спиране на плащанията". Защо се прави това предложение?
Както в предишната редакция на Търговския закон, така и сега, спирането на плащанията е един факт, от който се предполага неплатежоспособност. Тоест в сегашния текст на Наказателния кодекс ние казваме едно и също нещо по два различни начина. Това е излишно повторение на израза.
От друга страна, аз смятам, че спирането на плащанията не е единственият белег за изпадане в неплатежоспособност. По определението на закона неплатежоспособността е невъзможност да бъде изпълнено едно изискуемо и безспорно парично вземане. Това означава, че на практика би могло да има хипотеза, при която един търговец да е изпаднал в неплатежоспособност дори и без да е спрял плащанията.
Ще дам един съвсем обикновен пример. Търговецът има задължение към свой кредитор. Неговият падеж настъпва на определена дата. Само че на тази дата кредиторът е извън страната, не е оставил на длъжника си банкови сметки. Уговорката им е сумата да бъде изплатена в брой. Тоест нямаме спиране на плащанията, а в същото време има възможност да съществува неплатежоспособност или иначе казано - невъзможност да се изпълни задължението.
В поправката, която ние предлагаме, се съдържа възможността именно да се разшири обхватът на тези случаи. Не мисля, че има някакъв проблем за това, че спирането на плащанията било единственият, така да се каже, явен белег на неплатежоспособност, след като самият закон казва, че при спиране на плащанията се предполага неплатежоспособност, това означава, че винаги в случаите на спиране на плащанията търговецът е задължен да обяви това пред съда.
Другата част от предложения от нас законопроект касае мерките срещу изпиране на пари. Ние предлагаме да бъде приета една ал. 3 на сега съществуващия чл. 253, която предвижда значително по-високи наказания - лишаване от свобода от 3 до 12 години, когато средствата или имуществото, които са предмет на престъплението, са в особено големи размери и случаят е особено тежък. Мисля, че не е необходимо да обосновавам нуждата от предлагане на една подобна по-висока санкция. Ако такава санкция не бъде приета, до голяма степен би се обезсмислил и приетият на първо гласуване Закон за мерките срещу изпиране на пари.
Предвидено е и наказание за длъжностни лица, които нарушат или не изпълнят задълженията си, създадени със Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако извършването не съставлява по-тежко престъпление.
Не бих споделил притеснението на някои мои колеги, че би трябвало тук да се определя кои са по-тежките престъпления. Това е един строго професионален правен въпрос, по отношение на който ще се произнесе съдът. Възможни са случаи, в които извършеното деяние да съдържа в себе си белези и на други престъпни състави по Наказателния кодекс, които предвиждат по-тежки наказания. Естествено е тогава да бъдат приложени те. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата господин Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Лично аз и в комисията, а и тук няма да подкрепя този законопроект. За да се внесе един законопроект и парламентът да го гласува, той трябва да отговаря на няколко основни изисквания.
Първо, каква е практическата необходимост от тези два, нека да ги нарека три текста? Какво е положението с нашия Наказателен кодекс, т.е. основното средство за борба срещу престъпността? От 1990 г. насам нашият Наказателен кодекс, обърнете внимание, е изменян 16 пъти. С други думи, по два пъти на годината. Резултатите с престъпността са видими. Следователно, усилията и на нашия парламент, а и на предходните парламенти с постоянни изменения на Наказателния кодекс, не водят и не дават целените резултати.
Второ, кои текстове се предлагат за изменение? - Член 227 и чл. 253. Аз си направих труда да се запозная със съдебната практика и статистиката на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Тези текстове всъщност са от 1996 г., нека да кажем, че действат около 3 години. За тези 3 години, уважаеми колеги, няма осъдени лица по тези текстове.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Ами, осъдете де!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не съм нито прокурор, нито съдия, та да ги съдя. Ние тук сме законодатели. И ние искаме да изменяме мъртви текстове, които 3 години не работят. Какво правим? И да увеличаваме включително санкцията. Това е просто една безсмислица.
И трето, за да отговаря един законопроект, за да бъде гласуван от един парламент, има основни изисквания, нека да ги нарека правно-технически, които трябва да отговарят, бих казал, на азбуката на наказателно-правната наука. Тук това е наказателно право. Трябва да отговаря на изискванията на наказателно-правната норма.
И сега във връзка с това отговарят ли тези норми, които ни се предлагат, на правилата на наказателно-правната норма - хипотеза, диспозиция, санкция и оттам нататък за престъплението?
Вижте чл. 227, който ни се предлага. Уважаемият господин Йорданов не каза за какво става реч в чл. 227. Става дума за търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране на плащането не сезира съда. Тук ни се предлага да отпадне "спиране на плащането". И чух от тази зала, а и в комисията, че "неплатежоспособност" било равно на спиране на плащането и затова "спиране на плащането" трябвало да отпадне. Моля ви, колеги! Как ще бъде това? Това е азбуката на търговското право. Освен това, за да бъде едно деяние престъпление, трябва да отговори на няколко елемента и те са дадени не тук, а са дадени в чл. 9. Разбира се, няма да чета лекции тук - това е деяние, това е вина, това е противоправност и т.н. престъпен резултат. Така че в един наказателно-правен текст трябва да се даде едно деяние, човешко деяние. А неплатежоспособността е правно положение, а не деяние. Едно лице може да изпадне в неплатежоспособност по хиляди и хиляди причини, включително и не по негова вина.
Все пак старият текст, колкото и да е мъртъв, е по-добър, защото спирането на плащането все пак е един точно определен резултат, който може да бъде доказан, тъй като има един 15-дневен срок.
Накратко ще кажа няколко думи за следващия текст на чл. 253, където се предлагат нови ал. 3 и 4. Но, колеги, досега съществуват ал. 1 и 2 - това са въпросите за финансови престъпления против финансовата система и който извърши финансови операции или други сделки със средства и имущество, за които знае или предполага, че са придобити по престъпен начин, се наказва с определено наказание. Така че ал. 1 дава общия текст на сега съществуващия, всъщност квалифицирания състав на тази правна норма. Тази правна норма и досега не се прилага. Мъртъв текст! На този мъртъв текст ние слагаме още две кръпки, т.е. още една ал. 3, където му слагаме 12 години лишаване от свобода и обърнете внимание - конфискация. Но нека бъдем много, много предпазливи, когато наред с другото наказание "лишаване от свобода", предвиждаме и наказание "конфискация на имуществото" на лицето, което е извършило престъпление. Защото чрез една конфискация посягаме не само върху имуществото на конкретно осъденото лице, но посягаш и върху правните интереси на неговите наследници, на един много по-широк кръг лица. Така че конфискацията трябва да се прилага много, много предпазливо.
И обърнете внимание на ал. 4. Това пък е правно, не искам да кажа точно какво, но предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. Това е записано в ал. 4. Но, колеги, в Наказателния кодекс има чл. 53. Отворете го, той и сега действа. И сега предметът на престъплението в различните хипотези, които са описани в чл. 53 се отнема, независимо по кой текст е осъдено едно лице. Защо ви е тази ал. 4 или не сте прочели чл. 53, който сега съществува?
По този начин стои и новият текст в чл. 53, който предвижда някакви глоби или пак някакви квалифицирани състави.
Вижте, този закон е безсмислен и затова аз няма да го подкрепя. Отново създаваме мъртвородени закони, които няма да помогнат в борбата срещу престъпността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Заповядайте, господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колегата Корнезов повдигна едни въпроси, които касаят главно приложението на закона, само че приложението на закона не е работа на Народното събрание, а на съдебните органи.
Що се отнася до това дали един текст се прилага или не, бих искал да припомня, че санкциите, които се предвиждат в Наказателния кодекс и създаването на определени текстове, които криминализират едно или друго деяние, имат за цел не само да наказват извършителите на престъпления, а те имат за цел да действат и предпазващо. Тези текстове имат своята превантивна роля. Става въпрос за превъзпитание, за възпиращото действие по отношение на лица, които биха извършили едно или друго престъпление.
Конкретно, в практически аспект, по отношение на чл. 227б. Аз мога да ви кажа като доскоро действащ адвокат, че този текст има своето място в нашата правна система главно заради това, че на практика се получава така, че когато един длъжник не изпълнява свое вземане и би могъл да попадне под ударите на закона, именно във връзка с този текст, би могло с подаването на една тъжба до прокурора той да бъде мотивиран по някакъв начин да осигури средства и да изпълни задължението си. В своята практика аз имам два такива случая. Така че не можем да говорим за безсмисленост на текста.
Що се отнася до другите текстове, които са свързани със Закона за мерките срещу изпиране на пари, нормално е досега да няма случаи в практиката, за които да може да се даде пример. Защото старият Закон за мерките срещу изпиране на пари беше приет така, че самият той не действаше. А текстовете на Наказателния кодекс са свързани именно с него. Един действащ закон вече би осигурил действие и на съответните текстове от Наказателния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Йорданов, като реплика ли да разбирам Вашето изказване?
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли други реплики към господин Корнезов? Няма.
Господин Корнезов, имате думата за дуплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин Йорданов, искрено желая Вие да бъдете прав. Само че, ако сме заедно още една година тук или да не сме заедно, пак ще се виждаме - ние сме добри колеги, ще видите, че отново Вашите текстове ще бъдат мъртвородени. Практиката показва това. Вие говорите по Закона за изпиране на мръсните пари. Нали този закон съществуваше? Новия закон, който приехме тук, е 95 на сто - точно 95 на сто преписан дума по дума, запетая по запетая от предишния!
И още нещо: обърнете текста си - чл. 253 не е наказателно-правна норма. Вие казвате: за нарушение на един закон се носи наказателна отговорност... Как може така? Едно нарушение, включително и на този закон, може да бъде или дисциплинарно, или административно нарушение, или някакво друго правонарушение, но в никакъв случай не може да бъде престъпление. Нарушението на един закон още не значи престъпление, господин Йорданов!
И още нещо да Ви кажа: големият проблем на нашето законодателство не само на този парламент е, че ние произвеждаме много, много закони, много много брак и много мъртви закони. За неприложението на тези закони е виновен първо и първо законодателят, защото той е длъжен, когато приема един законопроект, да има предвид как този закон ще се прилага. Не толкова правоприложителят, не толкова прокурори, следователи и съдии са виновни, колкото ние като законодатели сме виновни, че им даваме негодни средства в борбата срещу престъпността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Рафаилов има думата за изказване.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред вас колегата Корнезов не за първи път се изказва като последна инстанция за това кой текст е работещ, кой текст е мъртвороден и колегите преди мен ненапразно казаха, че това е принцип на правоприлагане. Ние тук сме законодателен орган, а не сме нито правоприлагащ, нито изпълнителен орган.
Аз съм на мнение, че един текст е мъртвороден или неприложим тогава, когато основният закон не е добър. Измененията, които ние предлагаме, са свързани с промяна или с новия закон за прането на мръсни пари. Друг е въпросът за мнението на колегата Корнезов, че този закон бил 95 на сто същият или преписан...
Също така искам да подчертая, че предложеният на вашето внимание законопроект предлага определени принципи. Аз и в комисията казах, че забележките по един или друг текст - дали да бъде до 5 години или от 1 до 6 години, са нещо, което подлежи на обсъждане и което никой не е против да го обсъдим, като комисията приеме варианта, който смята за добър. Но в момента законопроектът е предложен на вашето внимание на първо четене и вие трябва да го прецените само с оглед на необходимостта му. Ние твърдим, че такъв законопроект е необходим за промяна на Наказателния кодекс, именно във връзка с изразената воля на Народното събрание, което прие изменения както в Търговския закон, така и в новия закон за прането на мръсни пари.
На второ място бих искал да подчертая, че така или иначе ние като вносители се съобразихме с взетите от Народното събрание решения, например: по Търговския закон ние премахнахме 15-дневния срок, с което прогласихме, че от момента на спирането на плащанията е налице състояние на неплатежоспособност; ние направихме това, като отменихме 15-дневния срок по Търговския закон. Ние просто закрепваме наказателната отговорност съобразно приетите изменения - нищо повече не правим.
Ако колегите от Демократичната левица имат бележки, ние сме готови да говорим по този въпрос. Но има други три текста, които се отнасят до закона за мръсните пари и където с изключение на някои забележки, които съм готов да обсъждам, аз по принцип не съм съгласен с изложените тук разбирания, че това били неприложими закони. Нека да оставим правоприлагането на органите, които са оправомощени да правят това. В противен случай аз не мога да си обясня гласуването примерно на колегата Корнезов в комисията. Ако той е толкова против този законопроект, бих искал да го попитам "въздържал се" в комисията? Защо, колега Корнезов, не гласувахте "против". Другите колеги също се въздържаха, тоест със забележките на комисията ние се уточнихме, че ще предложим на Народното събрание да приеме този законопроект на първо четене, а за второто четене в комисията ще обсъдим вече детайлно отделните текстове.
Не приемам от тази трибуна изказвания, които са свързани, за съжаление много често се случва така - с чисто политически аргументи и с принципа на голото отрицание, не с прилагането на една санкция, която е във връзка с вече приети от Народното събрание изменения в други закони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Други желаещи да вземат думата? Госпожица Дончева има думата за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Нашият парламент изобилства със случаи на закони за човека, правени с оглед на личността. В този смисъл настоящият проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс не прави изключение. Член 227б може да бъде наречен в новата си редакция "членът Красимир Стойчев". Навремето беше известен другарят Тодор Живков, който промени Семейния кодекс и организира осиновяването по начин, позволяващ му да си осинови внучката... (Оживление.) Тогава в нашите юридически среди се говореше за "законът за внучката". Сега на дневен ред дойде "законът за братовчеда Стойчев"... (Смях от СДС.) Неслучайно ви го казвам, защото вестниците го пишат от момента, в който си депозирахте проекта. (Шум и реплики от СДС.)
Защо има смисъл един наказателно-правен текст да бъде ясен? За да може да се прилага удобно. И първото, за което законодателят трябва да държи сметка, е, като е предложил един текст как той ще се прилага на практика.
Всеки наказателно-правен текст се състои от елементи, при които следователят, прокурорът, съдът трябва да докажат признаците на престъплението. Те са две групи: обективни и субективни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Съдът не доказва.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Всичко се заключава в това да се направи от едно наказателно дело доказване на една математическа задача. Казвам го, за да могат хората, които имат технически специалности, да си представят всъщност в какво се състои правоприлагането.
Какъв е текстът на чл. 227б в сегашния му вид? Търговецът, който изпадне в неплатежоспособност, а неплатежоспособността е състояние, и в 15-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с ... Какви са признаците? Да е спрял плащанията, да са изтекли 15 дни и да е обективно състоянието на неплатежоспособност.
Какво прави един оперативен работник, следовател, прокурор и съдия? Проверяват тези факти. Колкото са по-прости фактите, нещата са по-лесни.
Какво предлагаме сега, след като има доста висящи дела, защото задълженията на търговците в 15-дневен срок от спиране на плащанията да заявят това на Фирменото отделение, просто не се изпълняват тотално в цялата страна откакто съществува Търговският закон и трябва да има някакъв механизъм, защото той е за улеснение на стопанския живот. За да може, когато някой търговец ви дължи пари или има нередност в сделките, да си направите справката във Фирменото отделение и оттам да ви кажат: да, това е търговецът, който е заявил, че не плаща, че е спрял плащанията в 15-дневен срок...
Ние може да сме изменили Търговския закон и да сме накарали търговеца в момента, в който спре плащанията, да уведоми съда. Но нека да дадем на оня наказателно-правен орган, който ще налага санкцията, един разумен срок, след който той да каже: няма да изследваме откога ти точно си в състояние на неплатежоспособност, защото това е някакъв счетоводен въпрос, който подлежи на омъгляване... Но ние ще знаем, че от момента, в който си спрял плащанията и са ти изтекли двете седмици срок, който е разумен, за да уведомиш Фирменото отделение, ти вече си наказателноотговорен с тази макар и дребна санкция...
Но има неколкостотин дела, които в момента вървят на производство. И в този момент ние променяме текста?! Защо? За да го приведем в следния вид: търговец, който изпадне в неплатежоспособност, в 15-дневен срок от настъпване на неплатежоспособността заяви това пред съда ...
Защо го правим това? За да може той да ни обяснява безкрайно дълго, че не знае дали е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, което е едно състояние, което подлежи на доказване, по което се спори и т.н.? Ами погледнете, ако нищо друго не можете да се сетите, тези фалирали банки, на които Централната банка казваше: вашата банка е в състояние на неплатежоспособност. И те си водят по една година спорове, доказват го счетоводно. Защо е нужно да правим това? Ако е за делото "Красимир Стойчев", дайте да сложим една преходна разпоредба, че Красимир Стойчев не подлежи на наказателно преследване до мандата на еди кое си правителство, на неговите братовчеди! Но да не бъркаме текста, поне за останалите длъжници да се го оставим в състояние, годно за просто прилагане.
Така че моля колегите, които разбират за какво става дума, и уважаемия господин Лучников, който също изпадна в потрес, като видя текста и днес отсъства - вземете мерки и махнете това. То просто е неудобно за мнозинството.
Що се отнася до изпирането на пари. Хайде, представете си вие, че от вас е отнета една сума, която е изпрана по някакъв начин. Тя ви е отнета неправомерно, открадната ви е или по друг начин. И вие искате тази сума да се конфискува. Ами че какво сте виновни вие? Трябва да се накаже престъпникът, не да се наказва някакъв друг потърпевш. Какъв е този текст на ал. 4 на чл. 253? И се отнемал предметът на престъплението в полза на държавата, независимо чия собственост е. Че тази собственост може да е променена съвършено неправомерно, в ущърб на лице, което няма никаква връзка с пране на пари или с каквото и да е. За какво предвиждате този текст?
И ми говорят в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - това било само първо четене. Но първото четене се състои от три текста, не от триста. Каква философия изразява това, което искате да приемем като философия? Какви обществени необходимости налагат промени на санкции по мъртви текстове? Какво показва - че имаме много преследване ли, че е малка тази санкция ли, че е малко да си две години в затвора ли, когато до момента няма никой там? Дайте да направим необратимостта на наказанието факт, а не да качваме санкции така, на приумица. Ако имате някакви други форми на отчитане и трябва да внесете някакви законопроекти и по това ви отчитат дейност, кажете? Ще ви оставим да си го изгласувате. Но недейте да бъркате наказателното право. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожица Дончева. Бих помолил репликите да останат за утре, защото часът е два без две минути. Утре ще продължим с този законопроект. Или първо ще бъдат репликите, след това ще бъде дупликата на госпожица Дончева, ако желае. Запазвате си правото на реплики, колеги.
Преди да закрия заседанието, ще направя няколко съобщения:
Комисията по образованието и науката ще има заседание в сряда, 24 юни, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по икономическата политика ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала "Изток".
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание утре, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по културата и медиите ще има заседание утре, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание ще бъде утре, четвъртък, от 9,00 ч. и ще продължим с репликите по изказването на госпожица Дончева.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,00 ч.)


Заместник-председатели:
   Иван Куртев

  Александър Джеров

Секретари:
         Анелия Тошкова

        Иван Бойков