Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-07-21

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров 
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание.
Днес рожден ден имат народните представители Анатолий Величков и Юлий Павлов. Да им е честито, желаем им всичко най-хубаво! (Ръкопляскания в залата.)
По силата на нашия правилник и в съответствие с гласуваното онзи ден процедурно предложение днешното извънредно заседание ще протече при единствена точка в дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников.
Преди това има думата господин Корнезов за процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Моля на основание чл. 41, ал. 2, т. 2 от нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание да отложите това заседание.
Аргументите: в раздадения материал вече втора седмица има § 80, който се състои от многоточие. Той касае въпросът кога ще влезе в сила законът. Този изключително важен въпрос има много пряко отношение към текстовете, които сега ни предстои да разглеждаме.
Освен това в тези Преходни и заключителни разпоредби, които не са ни представени, не е решен въпросът какво ще стане със следователите от районните следствени служби и Националната следствена служба, които за нас се ликвидират, включително и прокурорите от Главна прокуратура. Това е необходимо да се отрази в Преходните и заключителни разпоредби.
Не е решен въпросът и няма нито ред, а само многоточие и относно проблема какво ще стане с мандата на сега действащия Висш съдебен съвет.
Следователно Народното събрание не може да продължи да разглежда следващите текстове, без да се решат предварително тези въпроси. Народното събрание не може да гласува многоточия, а правни текстове, които са предложени на народните представители.
Затова предлагам отлагане на заседанието, още днес Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да се събере на извънредно заседание, да се решат тези въпроси, да се раздадат на народните представители и в края на краищата да знаем поне какво гласуваме в тази зала. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Константна практика на нашето Народно събрание е големите законопроекти да ги разглеждаме на части. Те се раздават на части на народните представители и така се гласуват. За нас остават едно-две преходни правила, които ние знаем, че не сме ги решили, ще ги решим в сряда на заседанието на комисията и тогава ще ги предложим. Но това с нищо не пречи досегашните текстове да бъдат разгледани и приети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте направеното предложение от народния представител Любен Корнезов за отлагане на днешното извънредно заседание.
Гласували 191 народни представители: за 67, против 114, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Имате думата по предложенията на народния представител Иван Димов и група народни представители за създаване на параграфи 7б, 7в, 7г и за предложението на комисията, която приема направените предложения и предлага те да станат § 11 със съдържание, което е прочетено на предишното пленарно заседание.
За процедура има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, категорично възразяваме срещу подобен начин на обсъждане - по цели глави.
Предложени са различни текстове, текст по текст. Докато миналия път господин Каракачанов го нямаше тук, за да се пребори за текстовете си и това ви позволи да отхвърлите ан блок предложената от него цяла глава, днес вносителите са тук. Тяхна работа е дали ще мотивират или не предложенията си. Работа на госпожица Екатерина Михайлова е дали ще каже по Националното радио, че те предпочитат бързината пред аргументите. Това са други неща, но Ви моля обсъждането да бъде текст по текст. В момента се обсъжда § 7б като чл. 36а. Така че, моля Ви, дайте ни думата да аргументираме чл. 36а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обсъждаме § 11 на комисията, в който са включени чл. 36а, 36б, 36в и 36г. Всеки може да се изказва по всеки един от тези текстове.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Господин Соколов, не може да се гласува по § 11, като са пет текста с по четири алинеи.
Иначе да си го гласуваме целия. Молим Ви, дайте ни думата по чл. 36а и да започнем дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Давам Ви думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): По чл. 36а обаче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, по чл. 36а и по който си изберете.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Няма по който си изберем. По чл. 36а.
Текстът на чл. 36а е пряко следствие от проблемите, които поставяше предният текст на чл. 36, които аргументи вие не пожелахте да чуете и преустановихте дискусията. Той касае лицата, които могат да бъдат инспектори в Инспектората. Съгласно предложението на групата народни представители Иван Димов и сие преторианци, инспекторите се назначават за срок от две години, като се изисква мнението на Висшия съдебен съвет.
Текстът поставя два въпроса:
Първо, какво е това две години - мандат, срок на трудов договор или нещо друго? Ще може ли инспекторът да бъде предсрочно освободен от работа, при какви условия, при условията на Кодекса на труда ли? Ако бъде назначен друг, той за остатъка ли от това време ще се назначава?  
Вторият въпрос. (Шум в залата.) Моля, господин председател, за ред в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие продължавайте и не си вадете картата, защото времето Ви тече и без това.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Времето не ми тече и Вие знаете това.
Следващият въпрос - изискването на мнението на Висшия съдебен съвет. Ако Висшият съдебен съвет даде отрицателно мнение, ще има ли право министърът на правосъдието да назначи въпросните инспектори, въпреки мнението на Висшия съдебен съвет?
На тези въпроси вашият чл. 36а и следващите до края на закона не дават отговор, което означава, че практическите проблеми с формирането на Инспектората ще се създадат с приемането на закона.
Проблемът в ал. 2 - за инспектори могат да бъдат предлагани съдии и прокурори от апелативното равнище. Глаголът "могат" е възможност, а не задължително. Няколко пъти вече по ред поставихме въпроса за употребата на глагола "могат". За да бъде задължително, трябва текстът да звучи: "за инспектори се предлагат", а не "могат". Защото "могат" е възможност и означава, че могат да се предлагат и други. Ако тълкувате текста извън значението на "могат", означава, че вие ще си избирате инспектори само измежду съдиите и прокурорите от апелативното ниво. Ха представете си практическата хипотеза, че конкретните ръководители не са съгласни или че нямате желаещи от това ниво да станат инспектори. Какво правим? Инспектората няма ли с какво да го попълним и ако имаме други желаещи, които биха желали да заемат тези места, горе-долу с такава квалификация, ще ги лишим ли от тази възможност?
Следващ проблем, който беше и при главния инспектор, и сега. Вие нямате изисквания към хората, които можете да назначавате за инспектори и за главни инспектори, дори за висше юридическо образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Господа народни представители, всъщност това, което ни се предлага с чл. 36а, за мен е едно недоразумение. Защо? Ами защото за инспектори - вече госпожица Дончева каза - могат да бъдат предлагани - обърнете внимание - съдии или прокурори от апелативните съдилища. Разбира се, че това "могат" означава, че могат и да не бъдат прокурори и съдии.
И още нещо. Обърнете внимание на ал. 4. Те запазват своята несменяемост и своята длъжност, ако са работили в съдебната система. Това означава, че самият текст на ал. 4 предполага, че за и инспектори ще бъдат назначавани хора, които въобще никога не са били нито съдии, нито прокурори, я са влизали в съдебна зала, а не са влизали в съдебна зала.
И още нещо. Кое е парадоксалното? В Инспектората, който и сега съществува, има инспектори. Те са профилирани. Една част от тези инспектори извършват проверки на съдилищата, други - на прокуратурата, трети - на следствието. Обикновено - и сега в момента е така - бивши следователи са тези инспектори, които правят тези проверки в следствието. А за инспектори могат да бъдат предлагани само съдии и прокурори. Къде са следователите? Защо отново правим следователите трета или четвърта категория юристи, включително им забраняваме де факто да бъдат и инспектори, тоест хора, които могат да правят тези проверки като инспектори на следствените дела? Следствената работа е много специфична. Може да си бил и 20 години съдия или прокурор, но не е възможно, ако не си работил като следовател, да правиш проверка на следствената работа, да констатираш грешки, да констатираш пропуски, да правиш анализ на следствената работа, включително и да даваш препоръки, след като не си работил никога като следовател. Следователно поне в ал. 2, господа народни представители, освен на съдии и на прокурори дайте възможност и на следователите, когато, разбира се, някой от тях желае това, да стане и инспектор. В противен случай - пак казвам - вие ги лишавате от право да упражняват определена професия.
И още едно недоразумение - в ал. 5: "Инспекторите запазват статута си на несменяемост". Чакайте бе, хора, несменяемостта е конституционна регламентация, това е един от елементите на статута на магистрата и то само на съдията, прокурора и следователя. Чиновникът - той може да е и най-висш чиновник, той може да е и инспектор, но той е държавен чиновник, той е в областта на изпълнителната власт и не може да се ползва с несменяемост, той не може да запазва своята несменяемост. Разбира се, че само този, който е съдия, прокурор и следовател, и то след тригодишен непрекъснат стаж, може да има елемент от този негов статут.
И още нещо. Вие давате възможност на инспекторите - да не говоря за ревизорите и експертите - някои от които - пак повтарям - вероятно никога не са били съдии, обърнете внимание, да правят проверки и на председателя на Върховния касационен съд, и на председателя на Върховния административен съд, на най-висшите съдебни учреждения у нас. Как е възможно да се дават такива правомощия на лица, които даже не е задължително да имат и юридическо образование. Даже аз бих казал, примерно ако съм на мястото на Румен Янков, надали ще допусна във Върховния касационен съд ревизионни инспектори да почнат да ме проверяват, след като те в живота си не са гледали и не са решили нито едно дело.
Така че, господа, поне оправете си текстовете, преди да ги гласувате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сега сме точно на текста, за който ставаше дума на миналото заседание. Искам да прочета целия досегашен текст на чл. 36 за това кой може да бъде инспектор: "За инспектори в Инспектората се назначават лица, които отговарят на изискванията за съдия от апелативен съд, прокурор от апелативна прокуратура и следовател от Националната следствена служба". Всичко е ясно и по-нататък текстът се доразвива.
Така както сега е чл. 36а, се казва, че за инспектори "могат да бъдат" предлагани. Значи първият въпрос по ал. 2 е защо не се използва същата глаголна форма "се назначават". Това, че могат да бъдат предлагани съдии и прокурори при апелативните съдилища, означава една възможност. Но втората възможност е да бъдат предлагани и други лица, които нямат това качество. Ето тук е големият въпрос. Това означава всички лица, по моята презумпция с висше юридическо образование, а по презумпцията на вносителите не зная какво означава. Би било хубаво да чуем някой от вносителите.
Второ. Казва се в ал. 5, че инспекторите запазват статута си на несменяемост. Колеги, това би било така, ако това са командировани магистрати в Инспекторат на Висшия съдебен съвет, за който ви говорих миналия път, а не и в Инспекторат на изпълнителната власт според мен. Освен това аз смятам, че те имат качеството на държавни служители и не могат да се ползват от привилегиите на магистрати. Може би поглеждам прекалено строго на тях, но това е втората тема. Първата тема е свързана с това, че и други лица, които нямат качеството на магистрати, ще бъдат инспектори. Тогава и те ли ще запазват статут на несменяемост, какъвто нямат?
Текстът е доста противоречив и аз предлагам на вносителите поне да коригират императивните изисквания към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тъй като наистина трябва да се внесе известно уточнение в тези текстове, предлагам да отложим разискването им. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица..)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това е достойна позиция.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Нали разбрахте защо искаме да разглеждаме текст по текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля гласувайте предложението за отлагане на разискванията. Това е по § 11 от предложението на комисията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Нали разбрахте защо искаме текст по текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разбрахме, разбира се. Ние бързо разбираме тук.
Гласували 133 народни представители: за 126, против 4, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следва текст на вносителя:
"§ 8. В чл. 44, ал. 2 думите "свръхсрочна служба" се заменят с "кадрова военна служба"."
Комисията предлага § 8 да стане § 12 и да се гласува както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други предложения.
Моля гласувайте § 8 както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 114, против 1, въздържали се няма.
Параграф 8, който става § 12, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя:
"§ 9. В чл. 50 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) За времето, през което изпълняват задълженията си по този закон, на съдебните заседатели се разрешава неплатен отпуск, а на съдебните заседатели във военните съдилища - платен служебен отпуск."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) За участието си в съдебни заседания, съдебните заседатели, които са в неплатен отпуск, получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт."."
Комисията предлага § 9 да стане § 13, и да се гласува, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 9. Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. По материята на съдебните заседатели - един много важен институт за правораздаването. Той беше чувствително ограничен с последните изменения на ГПК и НПК, и само за тези поне, които са неюристи, трябва да спомена, че всъщност сега съдебни заседатели участват само в наказателното правораздаване, а не и в гражданското правораздаване, както беше досега.
Но дали това, което ни предлага вносителят, е разрешено по най-удачния начин? Обърнете внимание на ал. 1 - за времето, през което изпълняват задълженията си, тези съдебни заседатели, се разрешава неплатен отпуск, а за съдебните заседатели от военните съдилища - платен служебен отпуск. Отново правим два режима, два различни режима на съдебни заседатели, в зависимост дали те са военнослужещи или са цивилни. За тези, които са цивилни, се разрешава неплатен отпуск, а за тези, които са военнослужещи, трябва да им се подсигури служебен отпуск.
Защо трябва да делим съдебните заседатели, които всъщност имат едни и същи правомощия, едни и същи отговорности, да правим два различни режима?
Според мен както за тези, които са цивилни, така и за тези, които са военни, следва да излизат в служебен отпуск и работодателят да е длъжен да заплаща, както за военнослужещите, съответното възнаграждение, съобразно работата им. Защото в практиката се получават доста големи затруднения. Когато един съдебен заседател работи на държавна или на недържавна работа, неговият работодател или не го пуска да заседава, тоест да изпълнява задълженията си, или пък, ако го пусне, той не му заплаща, а от бюджета на съдебната власт му се заплаща едно минимално възнаграждение, като, в края на краищата, съдебният заседател търпи имуществени вреди от това, че е изпълнил едно свое служебно задължение. Тъй като в закона не е определено какъв ще бъде размерът на това възнаграждение, от бюджета на съдебната власт, на този съдебен заседател, който е в този неплатен отпуск.
И, освен това, има тежки дела в наказателното правораздаване, които понякога продължават с месеци. Кой ще заплаща и в какъв размер ще бъде това възнаграждение?
Следователно, този текст отново изисква да се прецизира и да има еднакъв режим за всички съдебни заседатели, независимо дали те са цивилни, или са на срочна военна служба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, ние се намираме на второ четене, което означава, че народните представители могат да правят предложения за отпадане или за редакционни поправки, но не по същество...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): За отпадане го приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всичко това, което казахте, сте могли - имали сте такава възможност и такова право - да направите предложение за изменение на този текст. Сега е излишно да разискваме по този начин.
Има думата за реплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря. Започвам репликата си с формалното предложение текстът да отпадне. Защо? Ако съм съгласен с господин Корнезов, че трябва да има еднакъв режим, то дълбоко съм несъгласен отделни търговски дружества или държавни служби да плащат на съдебните заседатели, защото щяла да им падне заплатата.
Но също така съм и несъгласен с подхода на вносителите, които са решили чрез тая хватка да разтоварят част от бюджета на съдебната власт към бюджета на Министерството на отбраната. Аман от тези междуведомствени тегления на чергите, още повече, че става въпрос за нещо твърде дребно. Както е било досега - ще си планира съдебната власт, като смята да се осигурят съдебни заседатели; ще си предвидим тук тоя бюджет за съдебната власт; ще си ходят всички в неплатен отпуск там, а бюджетът на съдебната власт ще плаща на всички, защото изпълнението на задължението като съдебен заседател не е по трудов договор, че да страдаме ние от това, че ще му падне трудовото възнаграждение там, където работи. Ами това е обществен дълг! И там ще се предвиди една сума за всички съдебни заседатели, независимо дали са управители на богати търговски дружества или е метачка в някое предприятие, защото тя изпълнява дълга си по реализация на правосъдието в държавата.
Така че още веднъж апелирам за отпадане на този текст. Благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това ли беше реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По същество изказване, след като се прави предложение, каквото вие не сте направили.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на § 9 на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 5, против 114, въздържали се 3.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте § 9, който става § 13, както е предложен от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Параграф 9, който става параграф 13, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага да се създаде § 14 със следното съдържание:
"§ 14. В чл. 53, ал. 2 думите "и следствена служба" се заличават".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! На пръв поглед заличаването на "следствена служба" следва автоматично от текста, който мнозинството прие за чл. 3, ал. 3 - че следствени служби ще има само при окръжните съдилища. Обаче обръщам ви още оттук внимание на следния факт - какво остана? При районния съд има прокуратура. Тоест на прокурорите им поставихте наименование като самостоятелна структура - прокуратура при районния съд. И така вероятно трябва да се наименова от най-ниската до най-високата инстанция. Защото е знайно, че прокурорите, бидейки при съда, няма да бъдат подчинени на председателя на съда.
Добре, но междувременно ние приехме едно изменение на текста с Висшия съдебен съвет, който след малко ще ви кажа по номер. И там този текст звучи така - чл. 18, ал. 1, когато ставаше дума за делегатските събрания, за избор на Висшия съдебен съвет: "Върховният касационен съд, Върховният административен съд, прокурорите при Върховния касационен съд, прокурорите при Върховния административен съд".
Очевидно законът трябва да има обща терминология. Ако ще боравим с понятието "прокуратура при", нека да си върви така от районен до Върховен касационен и Върховен административен съд. Ако няма да боравим с това понятие и ще кажем, че няма да ги наименоваме никак, което очевидно не е най-доброто, нека да върви "прокурорите при", но нека да бъде еднакво. Еднакво! Изчистете си текста, защото старата редакция и новата редакция са в очевиден дисонанс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Не виждам други желаещи.
Моля, гласувайте § 14, както се предлага от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Параграф 14, предложен от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има направено предложение за § 9а, което авторите на предложението оттеглиха.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не го оттеглиха.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Оттеглиха го становището.
"§ 10. В чл. 61, ал. 1 думата "закона" се заменя със "закон"."
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Чакайте, чакайте, § 9а! Комисията предлага § 9а.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 9а го отлага. Това е преписано по погрешка. Предложението се оттегля и се ликвидира.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ,от място): Само по т. 3.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Как по т. 3?!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ама как?! Все така казвате...
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложението е оттеглено и въпросът се ликвидира.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Нека да заявят, че го оттеглят. Така, както е записано, предложението е оттеглено само в т. 3.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Нека да кажат авторите.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС, от място): Оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Оттеглят го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Цялото, добре.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Но те не са заявили, че го оттеглят.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Оттеглят го и толкова. Зорлем ли да го гласуваме? Те казват, че оттеглят цялото предложение. (Продължават репликите от ДЛ.) Да, моя е грешката, извинете.
Комисията приема предложението и предлага § 9а да стане § 15 със следната редакция:
"§ 15. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 накрая след думата "съда" се добавя "и го изпраща на Висшия съдебен съвет чрез неговия председател".
2. В ал. 1 се създава нова т. 3:
"3. в края на всяко 6-месечие подготвя и предоставя на инспектората при Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция информация за образуването и движението на преписките и делата на съдиите, съдиите по вписванията, съдиите-изпълнители при съда;"
3. Досегашните т. 3, 4 и 5 стават т. 4, 5 и 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по § 15 на комисията.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, ако вносителите бяха казали ясно защо го оттеглят, защото по този текст има становище в Асоциацията на прокурорите, да разберем за каква Мара иде реч. Сега виждам, че от текста на вносителите е отпаднала думата "прокурорите", защото там се казва, че е противоконституционно. В противен случай не мога да разбера с какво се различава текстът на комисията от текста на вносителите, който те оттеглят. Нека да станат и да кажат какво оттеглят и какво не оттеглят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, недейте да казвате кой да става и какво да казва, а си правете Вашето изказване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Отпадат "прокурорите".
МИХАИЛ МИКОВ: Само прокурорите отпадат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие ако досега не знаете за какво става дума, трудно някой ще Ви обясни.
Всяко предложение може да се оттегли от вносителя. По силата на нашия правилник предложения между първо и второ четене могат да правят отделни депутати, може да го прави и цялата комисия. Няма пречка едно оттеглено предложение от даден вносител да бъде възприето от комисията и тя да си го внесе като свое предложение. Така че е излишно тук всеки път, когато някой е оттеглил нещо, а нещо от това е прието от комисията, да казваме: като е оттеглено, какво правим. Правим това, че гласуваме едно предложение на съответната водеща комисия, която има право по силата на правилника да направи това.
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Очевидно гласуването и разбирането на текста не считате, че са взаимносвързани неща и че някой е поръчал да се приеме законът за даденото време, а неговото съдържание не го интересува. Тогава направете заявление в тази връзка, а не че ви бави малцинството...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, недейте да препоръчвате кой какви изявления да прави, направете си Вашето изявление.
ТЯТАНА ДОНЧЕВА: По текста, господин Соколов, и понеже той стана неясен дори за тези, които са го гледали. Наистина думата "прокурорите" от § 9а, т. 3, само че тя тук е под името "т. 2" - "в ал. 1 се създава т. 3", е отпаднало. Това е едната разлика в текста.
Кое е обаче онова, което остава? Слага се изискване председателят на районния съд, който е направил своя доклад, да го изпрати на Висшия съдебен съвет чрез неговия председател. Това е едната новост. Има случаи в тези 8 години от практиката на българския обществен и политически живот, когато министърът на правосъдието и съветът са в особени, деликатни отношения. Това се случваше много често и се случваше както когато СДС беше на власт, така и когато БСП беше на власт. Даже и в момента министърът на правосъдието и правната евроинтеграция е в едни особени отношения с Висшия съдебен съвет. И се пита: като има Висш съдебен съвет и като той има администрация, какъв е проблемът председателят на районния съд да изпрати доклада до Висшия съдебен съвет? Не чрез еди-кой си, а до Висшия съдебен съвет. Изпраща го на администрацията и съветът го разглежда.
Защото иначе ще следва следният практически въпрос: ако министърът откаже да внася тези доклади, няма ли да има нужда Висшият съдебен съвет да ги разглежда? Ще има ли право да ги разглежда, ако те не са внесени чрез председателя? Правата на министъра са права на министъра. Никой не е за това те да бъдат ограничавани повече от разделението на властите. Но какъв е практическият смисъл да накараме районните съдии, председателите на районни съдилища да изпращат докладите си чрез председателя? Това е едно криворазбрано повишаване статуса на министъра.
Смисълът на цялата тази работа е председателите на районните съдилища да си правят доклади на 6 месеца и тези доклади и техните констатации да стават достояние на съвета, като той взема съответните мерки. А дали е чрез председателя, чрез министъра или чрез някой друг, в крайна сметка няма никакво значение.
Затова аз предлагам в § 15, т. 1 да се премахнат думите "чрез неговия председател".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Подлагам на гласуване съгласно правилника предложението за отпадане от т. 1 в предложения § 15 от комисията на думите "чрез неговия председател".
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 7, против 112, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 15, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя по § 10:
§ 10. В чл. 61, ал. 1, думата "закона" се заменя със "закон".
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 10, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 10, който става § 16 така както е предложен от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Параграф 10, който става § 16, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на народните представители Иван Димов, Димитър Абаджиев, Здравко Зафиров, Пламен Марков, Жулиета Калчева, Велислав Величков и Петър Рафаилов - създава се § 10а:
"§ 10а. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 след думите "районните съдилища" се добавя "и следствените служби".
2. В ал. 1 се създава нова т. 2:
"2. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората при Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция информация за образуването и движението на преписките и делата;"
3. Досегашните точки 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 стават точки 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9."
Вносителите на предложението оттеглят това по т. 1.
Комисията приема останалата част от предложението и предлага § 10а да стане § 17 със следното съдържание.
"§ 17. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава нова т. 2:
"2. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората при Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция информация за образуването и движението на делата;"
2. Досегашните точки 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 стават точки 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 17, предложен от комисията, има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Параграф 17 и онзи, който преди малко гласувахте, са съответстващи. Предишният касаеше функциите на председателя на районния съд, сегашният - функциите на председателя на окръжния съд. Има съответствие, разбира се, има и някои различия. По силата на т. 2 от сега предлагания текст остава старата редакция на т. 2 и тя става т. 3. А тя беше такава: "Председателят на окръжния съд изготвя годишен доклад за дейността на окръжния съд и районните съдилища от съдебния му район". Тоест, вие дори не му казвате да си прати доклада на Висшия съдебен съвет. Не чрез неговия председател, а дори не го задължавате да го прати. Виж, председателят на районния съд го накарахте да си го прати чрез министъра на правосъдието като председател на съвета. Ако някой от вносителите може да ми обясни логиката на едно такова решение, бих му била много благодарна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Твърде неясно е това "в края на всяко шестмесечие". Досегашният текст е "изготвя годишен доклад", а не изготвя шестмесечен доклад. Кой е краят? Или другата терминология, която се използва в нашето законодателство - веднъж на шест месеца. И тук отново хем е оттеглен този текст, но нека колегите, като го оттеглят, да казват защо го оттеглят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не са длъжни да казват защо го оттеглят.
МИХАИЛ МИКОВ: Тогава какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега ще Ви кажа какво гласуваме.
Има думата за процедура господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Отчитайки важността на текстовете, които приемаме, и на целия закон, моля да призовете народните представители и да се направи проверка на кворума в залата, тъй като на таблото излизат 118 - 116. По този начин ще проверите и кои присъстваме от опозицията, без да гласуваме.
Моля за проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков. Преди да призова народните представители за проверка на кворума го призовавам него да прочете правилника и да научи кога може да се иска проверка на кворум. Там пише.
Моля, гласувайте § 17 така както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители, за 128, против 1, въздържал се 1.
Параграф 17 на комисията е приет.
За процедура има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Известно е на залата, че в 15,30 ч. в Атлантическия клуб ще изнесе реч господин министър-председателят на Испания Хосе Мария Аснар. Това е може би една от най-интересните лекции, които ще чуе Атлантическият клуб за последните няколко години и един от малкото министър-председатели, които са идвали.
Така че, ние правим две предложения, на едно от които имаме право съгласно чл. 50 от правилника - да поискаме прекъсване от името на група, но ви предлагаме да присъедините регулярната почивка към това прекъсване, за да можем да чуем и лекцията, без да нарушаваме графика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева. Можем да работим още 15 минути и след това ще дадем почивка до 16,15 ч.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение пак на народните представители Иван Димов и други:
Параграф 10б - те предлагат чл. 65 да се отмени.
Комисията не приема предложението за отпадане на чл. 65.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Оттегля се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението се оттегля.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Параграф 11 - текст на вносителя - чл. 73 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 11, като предлага той да стане § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 11 на вносителя?
Моля, гласувайте § 11, който става § 18, така както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 122, против няма, въздържали се няма.
Параграф 18 на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на Иван Димов и други народни представители - да се създаде § 11а.
"§ 11а. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2, след думата "район" се поставя запетая и се добавя "който изпраща на Висшия съдебен съвет чрез неговия председател".
2. В ал. 1 се създава нова т. 3:
"3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората при Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция информация за образуването и движението на преписките и делата;"
3. досегашните точки 3, 4, 5 и 6 стават точки 4, 5, 6 и 7.
Комисията подкрепя предложението по § 11а, който да стане § 19 и в който думите "преписките и" в т. 2 да се заличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Нека поне да внесем съответствие между текстовете. Това са компетенциите, правомощията на председателя на апелативния съд. Преди минути гласувахме правомощията на председателя на окръжния съд, които са почти аналогични. Сега, тук, председателят на апелативния съд трябва да изпраща своя доклад чрез председателя на Висшия съдебен съвет, тоест, чрез министъра. Малко преди минути гласувахте за председателя на окръжния съд да го изпраща пряко, а не чрез председателя. Нека да има съответствие между определените текстове, моля ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Подлагам на гласуване § 11а, така както е предложен, като в т. 2 отпадат думите "преписките и", а в т. 1 да отпаднат думите "чрез неговия председател", като това да важи и за т. 1 на § 9а - за районните съдилища, така че за всички съдилища да бъде уеднаквено - "изпраща се на Висшия съдебен съвет" и слагаме точка.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 6.
Параграф 11а, който става § 19 е приет.
С корекцията и във вече гласувания § 9а, т. 1 и смятам, че това предложение, което се прави - в чл. 63 в новата т. 3 да се добавят думите "който изпраща на Висшия съдебен съвет". Това е във връзка с § 17 на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
И тази корекция в § 17 на комисията е приета.
Почивка до 16,15 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Моля господин Лучников да продължи с докладването на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на Иван Димов, Димитър Абаджиев, Здравко Зафиров, Пламен Марков, Жулиета Калчева, Велислав Величков и Петър Рафаилов:
Създава се § 11б:
"§ 11б. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 препинателният знак "запетая" се заменя със съюза "и"1 думите "и военна колегия" се заличават, а след думата "наказателна" се добавя "колегия".
2. В ал. 3 думата "Главна" се заличава."
Комисията приема предложението по § 11б, като предлага той да стане § 20 със следната редакция:
"§ 20. В чл. 82 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 препинателният знак "запетая" се заменя със съюза "и", думите "и военна" се заличават.
2. В ал. 3 думата "Главна" се заличава и след думите "ръководена от" се добавя "заместник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Школагерски има думата.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Това е един съществен текст и искам да ви върна към него с едни разсъждения, които, ако вие ги отчетете, биха повлияли.
Моето предложение е да отпадне исканото изменение на чл. 82 в т. 1, тоест ликвидирането на военната колегия на Върховния съд.
Съображенията, които ви предлагам да прецените отново, са следните.
Поне досега, откакто имаме армия, имаме традиционно военно правораздаване, което завършва до края. Ние нарушаваме нашата собствена традиция с премахването на военната колегия.
Второто съображение обаче е от сегашно значение, защото в най-скоро време ние създадохме Военноапелативния съд. По линията на военното правораздаване ние имаме завършена апелация, а нямаме касация, без да можем да обясним защо спираме този процес на касирането да завърши във военната структура на съдилищата.
На последно място ми се струва, че ние се отдалечаваме от онова, към което всички прогласяваме, че се стремим, към европейската интеграция и към НАТО. Всичките наши съседи имат завършено догоре военно правораздаване, които са членове на НАТО. След евентуално влизане в НАТО, ние задължително ще създадем военна колегия към Върховния съд, защото третирането на престъпността вече тогава във военните редици е престъпност, която ще води до изискването за завишаване на нуждата от тайната, а не на цивилното правораздаване, защото ние тогава ще боравим и с онези императиви, които военният съюз налага.
Затова на мен ми се струва, че е неоправдано да се отдалечим сега и да създадем образно една фигура, която, позволете ми за малкото разведряване, тъй като цял ден работим, си я представям така: военно правораздаване като един военно облечен човек в униформа със своите ботуши, със своята униформа, но вместо фуражка, е сложил мека шапка.
Недейте да правим това нещо. Не виждам нуждата от него. Струва ми се, че с отпадането на т. 1 ние ще направим едно добро дело, за което ви моля. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
Госпожа Петя Шопова има думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е едно предложение, за което в магистратурата се знае, че е направено по определени причини. Няма да третирам тези причини, само ще кажа, че моето лично убеждение като юрист е, че във военната колегия на Върховния касационен съд работят много добри магистрати.
Освен това искам да съобщя на колегите неюристи, че същите тези магистрати и в момента влизат в наказателни състави със своите колеги от наказателната колегия и участват много активно в това, което правят, тоест работата на Върховния касационен съд е и тяхна работа.
Те са във военната колегия, затова защото по Конституция в България има общи особени съдилища. Особените съдилища са военните, те имат своята йерархия и касационната инстанция досега беше тази. Аргументът на тези, които правят предложението, е, че и цивилни съдии, в смисъл съдии, които не са отделени във военна колегия, могат да осъществяват тази дейност. Това би било логично, ако този принцип се проследи до долу, тоест ако това се отнася до всички останали видове съдилища, които се занимават с такива дела. Целият този принцип не стига в своята верига до основата си, там, където започва разглеждането на едно дело, при което извършителят на престъплението е военно лице, а се предлага само за касационната инстанция, което създава много сериозни съмнения, че става дума за други аргументи, извънпроцесуални, и това не е полезно за нашата правораздавателна система.
Затова аз съм от юристите, които, разсъждавайки обективно и оценявайки справедливо работата на магистратите във военната колегия, смятам това предложение за нецелесъобразно. И смятам, че времето ще покаже, че трябва цялата структура на военното правораздаване да бъде синхронизирана, хармонизирана сама със себе си и да бъде прокаран този принцип в закона по един и същи начин, а не за едната инстанция - едни принципи, за другата инстанция - други принципи, поради което възразявам на това изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! И аз поддържам становището за отпадането на така направеното предложение.
Много ми хареса метафората на господин Школагерски, че вместо фуражка, на върха трябва да има мека шапка. А някои казват тук и каскет.
Вижте, има традиция от Освобождението на България през 1879 г., когато се изгражда съдебната система, досега винаги е имало военни магистрати, военни съдии, включително във Върховния касационен съд.
Когато правехме текстовете за Конституцията и ставаше въпрос за военните съдилища, направихме сравнително-правен анализ - и в Гърция, и в Турция, и почти в цяла Европа има изградено военно правораздаване. Това, от една страна.
Второ, изрично чл. 119 от Конституцията предвижда военни съдилища, включително и Законът за съдебната власт има вече на окръжно и на апелативно ниво военни апелативни съдилища.
Следващият аргумент. Престъпленията, колеги, извършени от военнослужещи, са доста специфични. Ако отворите Наказателно-процесуалния кодекс ще видите, че има специална глава, специални процесуални правила за разглеждането на делата от военните съдилища.
Така че не е целесъобразно веднъж дела, разглеждани и постановени от военни съдилища, тоест от военни юристи, магистрати на върха, в края на краищата да се разглеждат от цивилни магистрати. Това би нарушило равновесието, бих казал, върху самото правораздаване, имам предвид престъпленията, извършвани от военнослужещи.
Разбирам и зная защо е направен този текст. В края на краищата някому не е угоден генерал Черипов и защото генерал Черипов не им е угоден, дайте сега да ликвидираме военната колегия и военните съдилища, които в момента най-добре, най-бързо и най-точно правораздават. Защо трябва да разрушаваме нещо, което нормално и точно функционира. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Георги Дилков има думата.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Без да повтарям онова, което се каза вече като мотиви, аз само ще припомня, че на миналото заседание цитирах една мисъл на Йосиф Висарионович и затова казах, че ще се обръщам вече към господата като другари. Очевидно точно с този и следващите текстове се цели да се премахнат отделни хора, които ръководят тези съдебни институции. Няма човека, няма го проблема.
Подобен текст беше вкаран, вие си спомняте всички и той беше обявен за противоконституционен, в Закона за МВР. С този текст десетки хиляди служители под пагон от Министерството на вътрешните работи бяха лишени от конституционното право да бъдат избирани. Още тогава ви казах от трибуната, че това не е подход на мнозинството и че Конституционният съд ще отмени тази разпоредба. Аз не зная дали специално по този въпрос ще се произнесе Конституционният съд, защото формално смятам, че това не е толкова противоконституционно, въпреки мотивите, които бяха изтъкнати, но очевидно не можем да поставяме при други условия хората с пагон, те също са редови данъкоплатци, и с приемането на този текст на практика те няма да се възползват от възможността на триинстанционното производство при решаване на техните проблеми. За всички останали ще има триинстанционно производство, само за военните, т.е. както стана въпрос тук - по графа "Военни престъпления" от особената част на Наказателния кодекс, в Касационния съд няма да има такава структура.
Така че заставам зад направеното предложение. Поне един път се съобразете с нас! За съжаление малко са юристите в тази зала, но нека те да реагират. Видяхте какво се получи преди почивката - оплетохте се, дами и господа, като пиле в калчища. Дайте да не стават такива прецеденти. Приемаме закон, важен закон.
И моля накрая, господин председател, след като се гласува, да обърнете внимание на техническия сътрудник, да излиза на таблото винаги гласуването по парламентарни групи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков. Няма проблем в това.
Госпожица Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Може би за да сме още по-ясни в мотивите, поради които се прави това, трябва да кажем, че освен решаването на един личен въпрос, този текст и някои следващи имаха за задача да разделят гилдията и да се даде нещо и на някои представители на съда, високоотговорни, за да може те пък съответно да направят компромиси в други части.
Нещо, което е създадено преди 100 години в царска България, което е преживяло всякакви власти и режими, е редно да се запитаме защо е било създадено преди повече от 100 години и защо пък днес някой решава да го закрива. Аз също съм се интересувала преди време защо трябва да има специално военно правораздаване. Защото на мен не ми беше никак ясно каква е пречката общите граждански съдилища да гледат и делата на военни, още повече, че военните съдилища не гледат само военните престъпления.
Оказа се обаче, че има неща, които за военните хора са сериозни. Например един от тях ми каза, че не би желал на никаква инстанция да го съди жена, защото те имали офицерска чест и това за тях било важно.
Може би за някой, който не е от тази група хора, тази логика да излежда смешна. Но ако не искаме да я пренебрегнем просто така, априори, би могло да питаме Министерството на отбраната ли, Генералния щаб ли, който и да е, който би могъл да ни каже аргументите на военните хора, които преди повече от 100 години са си създали военно правораздаване.
Що се отнася до работата на Военната колегия на Върховния съд, уверявам ви, че това е най-сериозната колегия на Върховния съд. И наистина нейната работа има за свое следствие това, че тя беше сравнително малко засегната от големите кадрови сътресения. Там успяха да съберат добри магистрати, да им дадат стимул да работят и резултатите са налице. Ако нещо може човек да вземе от практиката на Върховния съд в последните няколко години, това именно е практиката на Военната колегия, и не само по военните престъпления.
Един друг проблем, който господин Румен Янков винаги е изтъквал, е натовареността на военните съдии от Върховния съд спрямо другите съдии. Има наистина такъв проблем - военните съдии са малко по-малко натоварени от другите, но в последната година дори това се компенсира като те влизат в други състави, даже не само на наказателните колегии. И се пита тогава: защо се прави всичко това? Не ме притеснява, че днес в залата не чувам аргумeнти. Приемам, че това е тактиката, която СДС е възприел, за да спести максимално времето си за обсъждане. Но аргументи не бяха изнесени дори в комисията.
А господин Димов, който е флагман на мероприятието, все пак е прекарал една част от кариерата си като военен съдия. Може би даже господин Чирипов му е поръчител в партията, може би би могъл да ни каже нещо по въпроса. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Има думата за изказване господин Миков. Без фактологически грешки обаче, каквито направи госпожица Дончева. Тя обяви Царство България преди 100 години, а тогава е било Княжество.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Добре, де!
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Защо и аз апелирам за отпадане на този текст - съвсем прагматично и даже не толкова с правни аргументи?
Когато ние премахнем Военната колегия на Върховния съд, възниква един прост въпрос: за реализацията на наказателната отговорност по отношение на най-висшите офицери - на генералите. И какво ще се получи? Ще си остане, че с лейтенантите и капитаните ще се занимават специализирани военни съдилища, а генералите ще ги съдят цивилните съдилища!
Това е един много интересен въпрос, който няма никакъв отговор сега, днес, в тази зала, когато вие предлагате премахването на Наказателната колегия. Или ако има отговор, той поне не се споделя тук пред народното представителство. Той е някакъв таен отговор.
И следващият въпрос: какво въобще ще стане с военните съдилища? Защото трябваше да дойде един американец - председател на щатски върховен съд, за да ни каже, че Щатите имат изключително добра и развита система на военните съдилища, въпреки че в Щатите, в обществото до болка е обострено желанието за граждански контрол и върху военните, и върху всичките дейности, с които се занимават те. Но те не са унищожили своята военна система.
И още един въпрос, на който е добре да бъде отговорено от вносителите: какво ще стане, ако не дай си Боже, казвам не дай си Боже, и как ще функционира тази система, когато стане някакво положение, при което военните съдилища стават доста по-необходими на държавата, отколкото цивилните? Ще може ли цивилният съд да осъществи онези функции на правораздаването за едни престъпления, включени в края на Наказателния кодекс, ако, пак казвам, мир е сега, но, не дай си Боже, се наложи да има едно бързо, ефикасно военно правосъдие за военно време, когато дори цивилни лица може да се наложи да преминават през военните трибунали?
Това са неща, които не може с лека ръка да преминат през залата само с натискане на копчетата. Нека да получим отговор по тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Направено е предложение от господин Школагерски за отпадане на т. 1 от предлагания § 11б.
Поставям на гласуване предложението на господин Школагерски.
Господин Школагерски, поне Вие си подкрепете предложението, защото се получава нещо парадоксално. Благодаря Ви.
Гласували 158 народни представители: за 40, против 118, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 11б, който става § 20 така, както е предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
Параграф 20 е приет.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Има ли толкова в СДС, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на народния представител Любен Корнезов за създаване на § 11в:
"§ 11в. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 изразът "и при вземане на решение за сезиране на Конституционния съд при констатиране, че нормативен акт противоречи на Конституцията" се заличава.
2. Създава се т. 3:
"3. когато при разглеждане на делото Върховният касационен съд констатира, че законът, който трябва да приложи, противоречи на Конституцията, спира производството и сезира Конституционния съд."
Предложение на Иван Димов и други народни представители:
Създава се § 11в:
"§ 11в. В чл. 84, т. 2 думите "и при вземане на решение за сезиране на Конституционния съд при констатиране, че нормативен акт противоречи на Конституцията" се заличават.
Комисията подкрепя предложението на господин Любен Корнезов.
Комисията приема предложението на Любен Корнезов по § 11в, като предлага той да стане § 21 с предложената от народния представител Любен Корнезов редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Корнезов. (Реплики от залата: "Оттегля го!".)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Но да отговоря на част от гласовете - разбира се, че не го оттеглям.
За какво става реч? Става дума за конституционно правосъдие и мисля, че това е една сериозна крачка в неговото развитие. Благодаря и на колегите, които в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията подкрепиха това мое предложение. А то тангира и е близко с предложението и на други народни представители, които са отбелязани в доклада, който ни е раздаден.
Сега текстът на чл. 84 изисква общото събрание на Върховния касационен съд, когато констатира противоречие между закон и Конституция, да има възможност да сезира Конституционния съд. Но това е един много бавен, тромав и в края неефективен начин за сезиране на Конституционния съд. Защото общото събрание, колеги, на Върховния касационен съд всъщност не е правораздавателен орган, той не разглежда дела, не решава дела.
Постави се въпросът: добре, когато органът, съдът в определения състав от 3 члена или 5 члена разглежда едно конкретно дело и трябва да приложи една конкретна правна норма, констатира, че тази правна норма противоречи на Конституцията, какъв е изходът от създаденото положение? Сега изходът, който се предлага, включително възприетият от комисията, е направо този състав на Върховния касационен съд да има възможност да сезира Конституционния съд, който да разгледа случая и ако прецени, да обяви тази норма за противоконституционна. Делото, което е висящо пред Върховния касационен съд, трябва за този период да бъде спряно.
Мисля, че това в унисон и с вече приетия чл. 182 от Гражданско-процесуалния кодекс, такъв текст има и в Наказателно-процесуалния кодекс и по този начин Конституционният съд се приближава, ако мога така да се изразя, до възможността на една от проекциите на индивидуалните жалби, които засега всъщност са недопустими. Конституционното право на всеки един гражданин по конкретно дело чрез този механизъм, макар и косвено, може да бъде защитено от Конституционния съд на Република България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението за § 11в, който става § 21.
Гласували 120 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 3.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на Иван Димов и група народни представители:
Създава се § 11г:
"§ 11г. В чл. 85 се правят следните изменения:
1. Алиея 2 се отменя.
2. В ал. 3 думите "участват, като изразяват становище, и прокурори от Главна прокуратура" се заменят с "участва заместник-главният прокурор или прокурор при Върховния касационен съд"."
Комисията приема предложението по § 11г, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Всъщност се предлага да отпадне ал. 2 на чл. 85, където е казано, че "Наказателната и Военната колегия образуват едно общо събрание на наказателните колегии, което се председателства от ръководителя на Наказателната колегия". Отпадането всъщност на тази ал. 2 е свързано с гласуването преди минути, с ликвидирането всъщност на Военната колегия, което е крайно нецелесъобразно, но така или иначе вече е гласувано.
Става въпрос обаче за ал. 3. В ал. 3 се предлага в това заседание на общото събрание на колегиите да участват и да изразяват становище - предлага се само заместник-главният прокурор или прокурор при Върховния касационен съд. Функциите на общото събрание на колегиите имат изключително важна роля за издаване на така наречени тълкувателни решения. Тези тълкувателни решения всъщност представляват едни съдебни прецеденти в българското право. Тези тълкувателни решения са задължителни за всички съдилища, а и не само за съдилищата. Всъщност те доразвиват, тълкувайки правната норма и съдилищата, а и другите държавни органи, които прилагат тази правна норма, са задължени да спазват това тълкувателно решение.
По този начин се внася единство в практиката на съдилищата и на правораздавателните органи в цялата страна. Това е практика, която е много богата, тя е и традиция в българското правораздаване още от създаването му преди повече от 100 години.
И сега се поставя въпросът: освен съдиите, които, разбира се, вземат решението, относно тълкувателните решения и другите актове, които издава Общото събрание, кой може да участва, за да даде становище по повдигнатия въпрос? Ами вие изключвате главния прокурор, с вашето предложение.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Той и сега беше изключен.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е изключен.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Четете текста.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как ще бъде изключен, като, господин Лучников ... Аз чета текста и не само чета текста, но съм участвал в Общото събрание, когато съм бил поканен много често на събранията, много често е участвал и главният прокурор, и неговите заместници. Не говоря за главния прокурор сега, господин Татарчев. Това е практика от десетилетия, десетилетия назад. Как може вие да изключвате главния прокурор, който стои, така или иначе на върха на пирамидата, да няма право да участва в Общото събрание и да си каже становището? Разбира се, че прокурорът си казва само становището, а не решава въпроса. Нека да имаме възможност поне главният прокурор, заедно с прокурорите във Върховния касационен съд, нека те помежду си да решат кой да участва в това Общо събрание.
Така че, предлагам в ал. 3 поне да се включи и главният прокурор. Другото е, бих казал, неразумно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов. Но аз, както гледам, ал. 4 е точно за тълкувателни решения и остава същата. Там е предвидено участието на главния прокурор. Без да съм юрист, го виждам.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев.
В ал. 4 става въпрос за Общото събрание на Върховния касационен съд. В ал. 3 става въпрос за Общото събрание на колегиите. И се има предвид наказателната и военната, която заличихте вече.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Гражданската.
МИХАИЛ МИКОВ: Но с предлаганото изменение аз искам на друго да ви обърна внимание, и ако прецените, го допълнете. Досега текстът беше - че участват, като изразяват становище. Тоест не може да участва като пие кафе или си чопли носа. Законът задължава главния прокурор по тези въпроси, по които ще се произнася съответният колегиален орган, да вземе становище в рамките на неговия надзор за законност - едно твърде широко и разтегливо правомощие, но реализирано чрез този конкретен текст.
Сега текстът става - че участва като изразява становище. Участва. Участва като народен представител по обсъждането на Закона за съдебната власт. Натисне си картата и отива в бюфета да пие кафе. Така ще участва главният прокурор. Защо? Защо да не го задължим законово, като участва там, да каже - за, против, да мотивира своето становище, а не само да отиде да се подпише за протокола. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да подкрепя предложенията на колегите Корнезов и Миков, тъй като, така както се вижда текстът в старата му редакция, той има един смисъл - колегите са искали да заменят само терминологично по новите структури прокурорите, но не са провели принципа докрай.
В ал. 3 се говори действително за Общо събрание на колегиите. И в това Общо събрание, в стария текст, като изразяват становища, аз предлагам непременно това да остане и затова ви предлагам да отпадне в предложението на колегите - "участват, като изразяват становище". И след това, в стария текст е казано: "и прокурори от Главна прокуратура". Прокурорите от Главна прокуратура са всички, включително и главният прокурор. Който може повече, може и по-малко. Той по ал. 4 участва в Общото събрание на Върховния касационен съд. Може ли да му се отнеме възможността, ако желае, разбира се, да участва и в събранието на колегията?
И затова предлагам редакция - да отпаднат димите "участват, като изразяват становище", да се добави "и главния прокурор, заместник-главния прокурор или прокурори при Върховния касационен съд". Смятам, че това отговаря на новата структура на прокуратурата и едновременно с това не отнема правомощия на главния прокурор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може ли да ми дадете предложенията си в писмен вид, иначе ще ме затрудните? Защото трябва и да записвам.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников има думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! И в досегашния текст на закона е записано, че "в заседанията на Общото събрание на колегиите участват, като изразяват становище, и прокурори от Главна прокуратура". Никъде нищо не е споменато за главния прокурор, за който се говори в ал. 4. Ако той е имал право да участва по тълкувателен път и досега, нищо не му пречи да участва и отсега нататък.
Колкото за това, че "изразяват становище", ние като премахнем това "изразяват становище", даваме по-големи права на прокурорите. Защото досега им се даваше право само да изразят становище. А сега, като участват, те участват пълнокръвно и могат дори да гласуват.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А, не се гласува.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Така че вие искате да осакатявате правомощията, а не да ги разширите.
Правя реплика към госпожа Шопова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков има думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Моето беше реплика към госпожа Шопова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нищо, тъкмо ще имате възможност за дуплика. Реплика е било на госпожа Шопова. Ако тя желае дуплика? Господин Лучников сам си го определя като реплика към госпожа Шопова, така че нека да не му определяме ние какво е искал.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Ние с господин Лучников от време навреме, така, искаме да разведрим залата и затова си отправяме реплики и дуплики, смисълът на които знаем предварително.
Моята дуплика е следната, че главният прокурор е прокурор, който е от прокуратурата, досега той е начело на структурата на прокуратурата, така че по досегашния текст той е имал възможност да се възползва от това си правомощие. По новия текст те са изрично изброени. Това е неговият заместник, който е към Върховния касационен съд и другите прокурори, които са прокурори към Върховния касационен съд. След като той изрично вече не е изброен, а по новата структура той е една самостоятелна институция, това означава, че му се отнема правото.
Що се отнася до изразяване на становище. Много хубаво би било това, което каза господин Лучников, да е така. Но от текста не личи, когато изрично е записано, че те изразяват становище по повдигнатия въпрос, по казуса, който се разисква, то тогава и съдиите ще бъдат задължени да ги изслушат, тъй като законът ги задължава за това. Той не е член на никаква колегия, той не е член на съдийска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз също мисля, че в текста, предложен от господин Димов и компания, наистина се изключва изрично главният прокурор, докато сега действащият текст не го изключва, защото главният прокурор стои начело на тази институция.
Искам да ви обърна внимание върху чл. 126 и чл. 127 от Конституцията. Там се говори за прокуратурата, имайки предвид единната структура на Главна прокуратура. Сега вече, с направените и гласувани досега предложения, а и в бъдещи текстове, очевидно, в разрез дори с термина на Конституцията, в единствено число, ще трябва да започнем да говорим за прокуратури. Но, наистина парадоксално е, че шефът не може да бъде, т.е. главният прокурор... Разбира се, вие го обезличавате, и това не е случайно, той си остава с неговата секретарка. И аз не виждам господин Татарчев какво може да направи оттук нататък. Очевидно, аз, така, ако бях на негово място, в знак на протест бих дори си подал оставката, защото вие наистина го сривате.
Но, съобразявайте се, моля ви, с Конституцията. Там се говори за прокуратура, а не за прокуратури. И заместник-главният прокурор, понеже ще бъде ваш човек, той ще отива в тези заседания, а неговият ръководител вие го обезправявате.
Съжалявам, но наистина става фарс вече, така, приемането на този текст от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Дилков, ще Ви помоля да се върнете, все пак, на трибуната и да кажете какво предлагате.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Предлагам да остане сега действащият текст. На главния прокурор да се даде възможност да участва в тези заседания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да остане сегашният, означава да отпадне предлаганият. На второ четене сме и моля да правите конкретни предложения.
Реплика от господин Велислав Величков имате, господин Дилков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем накратко към господин Дилков.
Господин Дилков, според чл. 126 от Конституцията структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. Може ли, ако, по Ваше тълкувание тук става въпрос само за Главна прокуратура, нейната структура да е в съответствие с тази на съдилищата?
И според чл. 127 - прокуратурата следи за запазването на законността, като: първо, привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпление и поддържа обвинение по наказателни дела от общ характер...
Кой, господин Дилков, само Главната прокуратура ли привлича към отговорност? Просто не сте разбрали текста от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Ако искате, имате думата за дуплика, разбира се, господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Вие Конституцията я четете като дяволът Евангелието, колега. Защото наистина никъде не се казва - да, прокуратурата, в лицето на Главната прокуратура, трябва да съответства на съдилищата. Но не да ликвидирате Главната прокуратура и да я обезличите. И да си направите свои хора заместник-главни прокурори, които на практика са, както се предлагаше в комисията. Вие си спомняте, че наистина в едно от заседанията се говореше за прокурор на Републиката и главни прокурори към съответните съдилища. Нека да си кажем "право куме в очите". Смешна беше тази история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков.
Поставям на гласуване предложението на господин Дилков и господин Корнезов за отпадане на § 11г.
Гласували 117 народни представители: за 1, против 115, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от госпожа Петя Шопова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може, защото това са предложения на комисията, по които тя не е имала възможност да направи предложения между двете четения. Имаме тази практика.
Госпожа Шопова предлага да отпаднат думите "участва, като изразява становище", да се добави "главният прокурор" и следва: "заместник-главен прокурор или прокурор при Върховния касационен съд".
Поставям на гласуване предложението на госпожа Шопова.
Гласували 116 народни представители: за 3, против 110, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 11г, който става § 22.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин Любен Корнезов оттегли предложението си за създаване на § 11д.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Момент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вие сте заявили пред комисията, че го оттегляте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нищо, пак има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Да го приема, господин председателю, като някаква грешка. Аз даже проверих протокола на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Не съм оттеглял предложението си.
РЕПЛИКА ОТ СДС: А не гласуваш!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, не гласувам и ви казах защо. Няма да участвам във фарсове, които правите тук.
Сега за какво става реч? Помислете - ако искате, не го гласувайте - кой има право да прави предложения за тълкувателни решения на Върховния касационен съд? В областта на наказателното правораздаване има две фази. Предварителното производство основно се извършва от следователите. Бих казал, това предварително производство е основата на наказателното правораздаване. Там също има много тежки правни проблеми. Следователите се сблъскват с тези правни проблеми. И оттук е нормално да дадем възможност на следователите - в лицето, разбира се, на директора на Националната следствена служба вече е невъзможно, тъй като се гласува за ликвидирането на Националната следствена служба - но нека да се даде възможност на ръководителя на това специализирано следствено звено да има възможност да прави предложения за тълкувателни решения пред Върховния касационен съд. Разбира се, тези предложения ще бъдат свързани със самата работа, с проблемите, с които се сблъсква следствието. Защо трябва да отнемаме тази възможност на следователите и практически на най-високо поставеното лице в тяхната йерархия? Това всъщност ще бъде в полза на самото правораздаване, на самия Върховен касационен съд, който ще може да издава тези тълкувателни решения, които, пак повтарям, са задължителни за всички, включително и за следователите, които извършват следствени действия.
Така че аз не съм си оттеглил предложението. Но след като вие приехте, че няма да има Национална следствена служба, поне я заменете с това измислено от вас специализирано следствено звено и нейният ръководител да има право да прави тези тълкувателни решения. Нека да не правим отново следователи трета и четвърта категория юристи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Формулирайте го, господин Корнезов, защото аз не съм длъжен да формулирам предложенията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След думите "главен прокурор" да се добави "и директорът на Специализираната следствена служба към Софийския градски съд". Или "при Софийския градски съд", така го приехте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Дилков има думата.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тъй като на практика ние нямаме становище на комисията по този текст, както направихме на предишното заседание, бихме могли да отсрочим гласуването на този текст. В противен случай аз наистина пледирам към мнозинството да приемат предложеното от господин Корнезов, тъй като ние излъгахме колегите следователи, които вече слагаме в трета категория труд като магистрати, втора и трета категория, че ще запазим техния статут. Какво се получи обаче?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Те са го нямали и досега...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников!
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Извинявайте, нека да не се прекъсваме!
Във Висшия съдебен съвет не се прави предложение за шефа на тази служба, както искайте я наричайте. Президентът не издава указ за неговото назначаване. Сега дори нещо, което наистина практиката го налага - неговото участие в такива случаи - и тези правомощия не му даваме на този директор.
Очевидно вие продължавате да сривате авторитета на отделните хора. Вие имате предвид сега управляващите тези звена. Вие дори не мислите за бъдещето - че тези специалисти, професионалисти, които ще ръководят работата по най-тежките престъпления на територията на цялата страна, независимо че са към Софийския градски съд, поне да имат такова правомощие. За функции става въпрос тук, не за права, господа! За задължения дори, ако щете. Негови задължения да бъдат, на този директор.
Затова подкрепям предложеното от господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков.
Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов за създаване на § 11д.
Гласували 129 народни представители: за 14, против 113, въздържали се 2.
Предложеното не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на вносителя за § 12:
"§ 12. В чл. 89 точка 3 се отменя".
Комисията приема текста на вносителя по § 12, като предлага той да стане § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване текста на вносителя за § 12, който става § 23.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложение на господин Любен Корнезов § 13 да отпадне.
По същия текст има предложение на господата Иван Димов и група народни представители, които го оттеглиха.
Комисията приема предложението на господин Корнезов и предлага § 13 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, все пак трябва да прочетете текста на вносителя.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 13. В чл. 90, ал. 1, т. 5 се изменя така:
"5. Назначава и освобождава правните сътрудници и служителите в съда. За правни сътрудници се назначават за срок не по-дълъг от две години лица, които отговарят на изискванията по чл. 126."
Господин Корнезов предложи да отпадне именно този текст, защото тук не става въпрос за съдебни длъжности, а за лица, обикновени чиновници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! В чл. 90 са изброени правомощията на председателя на Върховния касационен съд. Сега т. 5 гласи, че той, председателят на Върховния касационен съд, назначава и освобождава служителите в съда. Разбира се, че това е едно от неговите правомощия като административен ръководител на Върховния касационен съд. Всъщност Върховният касационен съд, колеги, се състои от съдиите. Това е Върховният касационен съд. Съдиите са тези, които правят Върховния касационен съд съд. Останалите са всички служители, които в края на краищата са технически лица и подпомагат съдиите при осъществяването на тяхната правораздавателна власт. Защото правораздавателна власт имат само съдиите.
Сега тук, а ще видите и по-нататък в текстовете, включително и във Върховния административен съд, се предлагат правни сътрудници. Но правните сътрудници не са магистрати, те са служители.
Второ, никъде в законопроекта на вносителите, имам предвид на Министерския съвет, защото те са вносителите на това предложение, не се казва какъв е статутът на тези правни сътрудници. А те трябва да имат някакъв правен статут. Разбира се, аз виждам идеята, която са имали вносителите, разбира се, вероятно внушена им и от представители на върховните съдилища. Тези правни сътрудници, които преди десетина години се казваха консултанти, всъщност са, за да разглеждат делата не като съдии, а като помощници, да изготвят проектите за решения и да ги предлагат на съдиите. Но дългогодишната практика показа, както се правораздаваше при тези консултанти, наречени днес правни сътрудници, че всъщност правните сътрудници (консултантите) решаваха делата и в много случаи съдиите ги подписваха на доверие. И тези немагистрати ставаха де факто съдии.
При това положение на нещата смятам, че съвсем правилно и разумно комисията прие предложението, направено от мен, § 13 да отпадне. Разбира се, щатът на Върховния касационен съд се определя от Висшия съдебен съвет. Там могат да бъдат предвидени определени служители, включително и с юридическо образование, които под формата на съвети или под друга форма да бъдат в помощ на върховните съдии, но нека да не правим и измисляме някакви длъжности като "правни сътрудници" към върховните съдилища, тъй като тези - пак повтарям - правни сътрудници, вярвайте ми, де факто ще се превърнат в едни съдии зад сцената, което ще наруши всъщност и конституционното право да се правораздава само от магистрати. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за отпадане на § 13, което е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 113, против 5, въздържали се 2.
Параграф 13 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 14. В чл. 95, т. 3 думата "съдиите" се заменя със "съответната колегия"."
Комисията приема текста на вносителя по § 14, като предлага той да стане § 24 и получи следната редакция:
"§ 24. В чл. 95, т. 3 думата "съдиите" се заменя със "съответната колегия", а думите "и при вземане на решение за сезиране на Конституционния съд при констатиране, че законът противоречи на Конституцията" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване § 14, който става § 24, както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Параграф 24 е приет.
Думата за процедура има госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, моля да предложите текста на прегласуване.
Вместо "съдиите" "съответната колегия" е точно, защото и сега двете колегии - и наказателна, и гражданска, си информират общите събрания. Но не бива да отпада "и при вземане на решения за сезиране на Конституционния съд", защото има една тънка разлика кое е невъзможност да се тълкува, или противоречива съдебна практика от различни състави на съда, която може да се коригира с едно тълкувателно решение на общото събрание, а не да дадете право на всеки състав да предлага на председателя на Върховния касационен съд и той по своя преценка да взема решение. Още повече че почти е изключено председателят на Върховния касационен съд да е еднакво добър и в гражданска, и в наказателна материя. За него самия би било много по-полезно да свика съдиите от съответната колегия, да направят разбор на съответния нормативен акт, за чиято противоконституционност евентуално се разсъждава, и да внесат такова нещо в Конституционния съд.
Не е въпросът само кой ще има право да сезира. Нека това да е председателят на Върховния касационен съд, но той трябва да има и някакъв инструмент, някой, който да му поднесе практиката и да я анализира. Не бива да премахваме това право на общото събрание на наказателната, съответно на гражданската колегия.
А за първата част от текста мисля, че е коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на прегласуване § 24 по искането на госпожица Дончева.
Моля, гласувайте за § 14 така, както е предложен от комисията, който става § 24.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Параграф 24 е приет.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва § 15. Основният текст е:
"§ 15. В чл. 96, ал. 1, 2 и 3 думата "съдиите" се заменя със "съответната колегия".
Комисията приема текста на вносителя по § 15, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Куртев. Аз изпаднах в заблуждение, че тук става въпрос за някаква грешка. Всъщност тук вносителят иска да премахне органа Общо събрание, пленум, който беше досега и който даваше тълкувателни решения с определено значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По кой параграф говорите, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ: Точно по чл. 96, по текста на вносителя, § 15. С тази уж дребничка замяна на съдиите със "съответната колегия" излиза, че се извършва една фундаментална революция в българското правораздаване. И ще има само решения на съответната колегия - гражданска или наказателна. Няма да има решения, досега се наричаха решения на Пленума на Върховния съд, които излизат в книжки, зелени по граждански дела, а червени, колкото и да е тъжно на някого, по наказателни дела. И така е от 100 години. Тоест, няма да има този разширен орган. Значи това е решението на Министерския съвет - вътрешно разбиване на самия Касационен съд, всяка колегия поотделно, без да има онзи общ орган, чиито решения имаха определена сила за долните правораздавателни институции. Има установена и практика, и прочие. Аз съм бил дълбоко заблуден, че това е от недоглеждане. Това е съвсем тенденциозно, без да се коментира, тихо и кротко в два текста подред се премахва въобще това събрание на всички съдии от съответния съд и остават двете отделни, които имат само препоръчителен характер. И тогава няма защо да се чудим, че в България съдилищата ще правораздават по различен начин - в Малко Търново по един начин ще тълкуват закона и ще правораздават, в Кулата по друг начин и т.н. Ако не е така, моля да ме опровергаете. Реално повече няма да има разширен състав, ще има състави само на колегиите. Това се постига. С това ще въведете тотално калужката и московската правда и няма да има сериозен орган, който да унифицира практиката по прилагането на законите. Само съответните колегии, чиито решения са с по-малка степен на обвързаност, отколкото са решенията на досегашния пленум или на всички съдии от съответния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате ли конкретно предложение?
МИХАИЛ МИКОВ: Предложението ми е да отпадне този текст и да се прегласува предходният.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предходния го прегласувахме един път и съгласно правилника един път се прегласува и второто гласуване е окончателно.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Обръщам се към мнозинството: преди да го гласувате, помислете! Ще бъда максимално кратък. Основно правото се дели на три клона - гражданско, наказателно и административно. Затова във Върховния касационен съд, по-рано Върховен съд, всъщност имаше две основни колегии - Наказателна колегия и Гражданска колегия. Наказателната колегия, когато издава тълкувателни или други решения, се произнася в областта на наказателното право; Гражданската колегия се произнася в областта на гражданското право. И вие ще видите тези сборници. Когато се създаде Върховният административен съд, всъщност той се произнася в областта на административното право и ще издава тълкувателни решения в областта на административното право. И затова сегашният текст на чл. 95 изрично казва, че Общото събрание на всички съдии от Върховния административен съд издава тълкувателни решения в областта на административното право, това, което в края на краищата то разглежда. Сега обаче се предлага нещо друго, предлага се във Върховния административен съд да има колегии. Аз питам колко колегии? Три, четири, пет, дeсет колегии? Всяка една от колегиите ще има възможност да издава тълкувателни решения в областта на административното право. Ама това, разберете, ще доведе до разнобой вътре в самите колегии в административното правораздаване. След като създадохме много прокуратури, сега създаваме във Върховния административен съд, който е всъщност единен съд, още няколко юрисдикции - три, четири, пет, и аз не знам колко, които ще имат възможност да издават тълкувателни решения. Обърнете внимание, тези тълкувателни решения са абсолютно задължителни за всички. Ами едно тълкувателно решение на едната колегия може да каже едно, а другата колегия да каже друго по същия въпрос. Защото имат еднакви компетенции. Ще се получи разнобой в самата практика, противоречие в най-висшия орган на правораздаването в областта на административното право и административния процес. Това е крайно нецелесъобразно. Помислете го! Това няма да бъде в полза на правораздаването. Не разбивайте поне Върховния административен съд на някакви колегии. Те имат вътре колегии и отделения, които разглеждат делата, но когато се касае до тълкувателни решения, това е съвсем, съвсем различно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Нека да изразя и своето учудване. Параграф 14 и § 15 са от вносителя. Между двете четения никой не е открил това, което сега откривате, и никой не е направил никакви предложения. И сега, когато сме на второ четене и няма никакви предложения, изведнъж правите някакви предложения.
Единственото, което мога да поставя на гласуване е, отпадане. Нищо друго.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Господин Куртев, тук комисията го е променила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не са на комисията тези предложения, погледнете, § 14 и § 15 са внесени от вносителя.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз наистина смятам, че се допуска грешка, като се заменя Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд с Общо събрание на колегиите. Това наистина нарушава една основна норма на вземане на тълкувателни решения и решения по противоречива практика от Върховния съд.
Затова предлагам § 15 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има предложение за отпадане на § 15 от господин Корнезов. Това предложение се подкрепя от господин Лучников.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на § 15.
Гласували 106 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 2.
Параграф 15 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 16. Член 98 се изменя така:
"Чл. 98. (1) Общото събрание на всяка от колегиите се състои от съдиите в тях.
             (2) Общото събрание заседава, ако присъстват най-малко две трети от съдиите от колегията. Решенията се вземат с абсолютно мнозинство, а при издаване на тълкувателни решения - с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите в колегията."
Комисията приема текста на вносителя по § 16, като предлага той да стане § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, споделям изнервения тон на председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията в някои случаи срещу министерството. Тук има няколко текста, които целят да дадат уредба на общото събрание на съдиите във Върховния административен съд.
Вярно е, че за приемане на Закона за Върховния административен съд стана един разнобой с много отдавна утвърдена терминология. Обаче мисля, че правим разнобой в самите текстове. Един път в чл. 95 заменихме съдиите с колегията. Втори път в чл. 96 се разбрахме, че смисълът на тълкуването изисква всички съдии от съответния съд да кажат какво става с административните дела. Сега в чл. 98 пък правим дефиниция и въвеждаме освен понятието общо събрание на съдиите, общо събрание на всяка от колегиите. Защо ни е това? Като дефиниция за какво го ползваме? Общото събрание на колегията - няма такъв термин. Колегията си е колегия, тя сама може да си прави неофициалните тълкувания. Но ония тълкувания, които са задължителни за прилагане в съдебната практика ги правят всички съдии от Върховния административен съд по административни дела. Така че целият текст на вносителя, независимо че не е пипан, с оглед на това, което правим до тук, трябва да падне. Защото, за да има еднакво прилагане на закона, което е смисълът на тълкувателната дейност, трябва да го правят всички съдии от съответния административен съд, за разлика от Върховния касационен, в който можем да ги разделим едните да правят наказателни, и другите - граждански, да правят тълкуване. Но дори и там има актове, които се приемат от всички съдии - граждански и наказателни, за да се уеднакви правоприлагането. Така че целият текст на вносителя трябва да падне, с оглед досегашната логика, и да се говори само за един термин - общо събрание на съдиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Има думата господин Лучников по предложението за отпадане.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Аз смятам, че "общото събрание на колегията" не трябва да се отменя, защото то може да решава някои въпроси, които възникват вътре в колегията. Може дори да уточнява някаква практика вътре в колегията. Затова няма смисъл да отменяме статута на едно общо събрание на колегията. Обаче то не може да издава тълкувателни решения, защото ние вече приехме другото.
Затова предлагам да отпаднат само думите след "решенията се вземат с обикновено мнозинство" след това думите "а при издаване на тълкувателни решения - с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите в колегията". Това, последното изречение, трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата за процедура госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Лучников, това може и да е така, но тогава трябва да оставим и текст, който да оказва кога заседава общото събрание на съдиите и кога се счита, че е взело решение. Така че, ако искате може да оставим чл. 98 в досегашната редакция, а общо събрание на всяка от колегиите, ако искате да имаме и такова, трябва да бъде чл. 98а примерно. Защото иначе оставаме без текст, който да описва кога общото събрание на съдиите от това заседава и кога може да взема решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
При това положение има постъпило предложение от госпожица Дончева § 16 да отпадне.
Моля да гласуваме предложението на госпожица Дончева.
Гласували 115 народни представители: за няма, против 105, въздържали се 10.
Предложението на госпожица Дончева не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията, съвсем правилно коригирано в момента от господин Лучников. Или предлагаме да се гласува § 16, който да стане § 26 със следното съдържание:
"Чл. 98. (1) Общото събрание на всяка от колегиите се състои от съдиите в тях.
(2) Общото събрание заседава, ако присъстват най-малко две трети от съдиите от колегията. Решенията се вземат с обикновено мнозинство."
Това е текстът, който поставям на гласуване.
Гласували 114 народни представители: за 114, против няма, въздържали се няма.
Параграф 26, относно чл. 98, е приет така, както преди малко го поставих на гласуване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин председателю, уважаеми дами и господа, за да има елементарна логика в това, което правим, предлагам така гласувания чл. 98 да стане чл. 98а, и да се възстанови старият, да остане и старият - чл. 98.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на господин Лучников е чл. 98, така както е действал сега, в момента, заварен, да не се променя. А това, което гласувахме преди малко да бъде чл. 98а.
Поставям на гласуване, което означава прегласуване на предложението на господин Лучников. Ще го повторя отново.
Член 98 от действащия закон да не се променя. Създаваме чл. 98а със съдържанието, което преди малко беше поставено на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 118, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 17. В чл. 100, ал. 1, т. 5 се изменя така:
"5. назначава и освобождава правните сътрудници и служителите в съда; за правни сътрудници се назначават за срок не по-дълъг от две години лица, които отговарят на изискванията по чл. 126."
Положението е напълно аналогично с това, което приехме за Конституционния съд и затова предложението на господин Корнезов - да отпадне този текст, се възприема от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов да отпадне § 17, който визира чл. 100, ал. 1, т. 5.
Гласували 108 народни представители: за 92, против 11, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Параграф 17 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя:
"§ 18. В чл. 102, ал. 2 думите "но в съдебни зали" се заличават".
Текстът гласи така: "Съдебни заседания могат да се произвеждат извън седалището на съда, но в съдебни зали".
Текстът на вносителя е в чл. 102, ал. 2 думите "но в съдебни зали" да отпаднат, т.е. да могат да се произвеждат извън помещенията на съда.
Предложението на господин Каракачанов е § 18 да отпадне.
Предложението на госпожа Петя Шопова е също § 18 да отпадне.
Аз искам да ви кажа, че досегашният текст съдържаше в себе си един нонсенс - да се произвеждат извън седалището на съда, но в съдебни зали. Просто безсмислица.
Така че предложението да отпаднат думите "но в съдебни зали" трябва да се подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа Петя Шопова има думата. Тя е автор на предложение за отпадане на § 18.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Освен със своята компетентност и справедливост съдът респектира гражданите и с това как провежда съдебните заседания и къде ги провежда. Както ще видите към края на закона, идеята е да се върнем към старата българска традиция - тези, които са в съдебната зала, съдиите и прокурорите да бъдат с тоги, което още повече да респектира хората, които са отишли да чуят резултата от спора или да чуят присъдата.
Затова аз не смятам, че съдебните заседания могат да се провеждат вън от съдебни зали или вън от зали, ако трябва да бъдем съвсем точни.
Извън седалището - аз го разбирам така, че съставът на съда е отишъл в друго населено място, в което обаче също така има съдебна зала.
Аргументът на колегите вероятно е свързан с това, както виждаме и коментарии в пресата, че трябвало да се правят огледи, особено по споровете за земя.
Прощавайте, колеги, но огледът си е оглед и той може да се направи като процесуално действие и това не е необходимо да бъде свързано с мястото, в което заседава съдът.
Аз смятам, че не могат да се изтъкнат сериозни аргументи за каквито и да са видове дела, затова че съдебните заседания трябва да се провеждат вън от съдебните зали. Ще направя едно откровение. Това ми напомня повече за публичните процеси и процесите за назидание и за магистратура по-близка до обществените настроения, едва ли не за онова, от което се отказахме, за разни форми, които са повече граждански, отколкото съдебни, при решаването на определени въпроси. Хайде да не правим такива реминесценции с близкото минало и съвсем консервативно и в съответствие с повече от 100-годишната традиция, съдебните заседания да си бъдат само в съдебните зали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ако трябва да се разпитат свидетели на място за установяване на граници?
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Джеров, но представете си свидетелите за граници и съдията и прокурорът с тогите през стърнищата на границата! Просто или ще бъде съдебни зали и ще ги задължим съдиите и прокурорите и ще им даде пари министерството, както предвиждаме по-нататък, да се облечат в тези тоги, а тогите, който ги е виждал, е като расо, с които ще ходят по нивите и стърнищата. Това е просто чудо на чудесата. Или поне някой да предложи, без да е предлагал досега, че в тези случаи не се заседава поне с тоги, а по стърнищата да се заседава с дънки.
Но в рамките на сериозното. Както каза и колегата Шопова, разберете, всеки казва, че правосъдието трябва да отиде близко до народа, трябва да е по-евтино. Ами няма евтино правосъдие. Има в Брюксел - сърцето на Обединена Европа една съдебна палата, предполагам, че по-голяма част от народните представители са посещавали тези места, е най-високото място, по-високо и от кралския дворец, и там има съдебни зали, и е строена тази съдебна палата, за да внушава респект, що се касае до близостта на правосъдието в малките и отдалечените населени места.
Господин Лучников каза, че има нонсенс. Аз мисля, че няма нонсенс и го споделих и в комисията.
Става въпрос за това, че има три-четири общини, които имат един районен съд и това е седалището на съда, където има съдебна палата или съдебна сграда, където има зала. В съседните две общини или три няма такива съдебни зали. Но няма пречка в читалището или на друго място, където дал Господ, хора няма, зали има, да се направи една зала, да й се предаде вид като съдебна, да има банка за съда, банка за прокурора и когато съдът отиде там, да влезе в тази зала в съответното населено място - център на община, и там да раздава правосъдие. А ако иска да отиде да види къде минава точно границата, ще си съблече тогата, ще си обуе работно облекло и ще обиколи къра.
Така че няма нищо общо едното с другото.
Дайте да помислим как да правим европейско правосъдие, а не да се връщаме към правосъдието от времето на кадията.
Подкрепям колегата Шопова да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! С всички уважения към госпожа Шопова, към господин Миков, виждам, че и господин Каракачанов е направил подобно предложение, лично аз обаче не мога да се съглася. И не е въпросът, както някой преди малко образно се изрази, че съдиите едва ли не ще заседават с раса, а не с тоги, и не е въпросът до тогата, и по-точно дали тогата при един оглед на място трябва да бъде сложена или трябва да се правораздава по дънки.
Вижте, колеги, практиката е по-силна от самите нас и от нашето желание. Какво казва ал. 2: "Съдебни заседания могат да се провеждат извън седалището на съда, но в съдебни зали".
Та това е невъзможно. Вижте, особено в големите градове няма съдебни зали за самите съдии. Съдиите заседават в своите кабинети, включително и в сградата на Съдебната палата в София. А ние да искаме извън седалището на съда, да се заседава в съдебни зали. Следователно това е абсурд, практически е невъзможно. Вероятно някога България ще стане по-богата, ще имаме възможност във всеки един град да имаме съдебна зала, където ще бъде обзаведена, където ще има и респекта, където действително може да се сложи и тогата, за да се даде тази тържественост, която е безспорно необходима. Но, разберете, практически сега е абсурдно, това е невъзможно. И от много години е така.
Второ, самата практика не само за огледа, където трябва да се определят граници, както разисквахме тук с господин Абаджиев, включително и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, но има така наречената процесуална икономия. Вие имате да разпитате 20 свидетели примерно за едно дали е наказателно или гражданско дело, които са от едно населено място. Това населено място обаче не е седалището на съда. Нека, хайде от моя край да го кажа, делото е за някакъв спор в град Стралджа. В град Стралджа няма съд, няма седалище на съда. Там 20 човека ще трябва да се разпитат. Защо съдът или съдията да не отиде на място, разбира се, в едно подходящо помещение...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): В кръчмата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо в кръчмата, господин Миков? Ще се намери подходящо помещение - или читалище, или училище, да се разпитат на място, вместо 20 човека да се разкарват на 35 км от Стралджа до моя родeн град Ямбол да харчат средства и т.н. Това е прагматизъм.
Разбира се, принципът трябва да остане. Той трябва да се утвърждава - делата да бъдат разглеждани само в съдебни сгради, само там, където е седалището, в тържествени съдебни зали с тоги и с всичко това, което е необходимо. Но разберете, някога ще има нужда, просто практиката ще го наложи, съдът да отиде, вместо десетки, а някога и стотици граждани да се разкарват до седалището на съда.
Така че предлагам това, което се внася от вносителя, а и е възприето от комисията, да остане.
Второто изречение обаче, само маркирам: "Разпореждането за разглеждането на дела извън седалището може да направи само председателят на съда". Е, всеки съдия си е съдия. Съдията няма началник. Не може един председател да разпорежда на един съдия. Поне аз никога не съм допускал председателят да ми разпорежда кога да гледам и как да гледам едно дело. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
За реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Почитаемият Корнезов хубаво каза, че в София, в Пловдив няма съдебни зали. Разберете, това не е проблем на големите градове. Това е проблемът на малките градове, в които има районен съд и в съседните им общини, в които няма районен съд. И разберете, че за да бъде нещо съдебна зала, не е необходимо нито да е собственост на Министерство на правосъдието във фонд "Съдебни сгради", нито непременно да е Съдебна палата. Това може да бъде помещение, което поради подредбата си, да дава условия да се реализира един нормален процес.
И нищо общо няма огледът със заседанието. Както ви каза колегата Шопова, едното е процесуално действие, а заседанието е нещо съвсем друго. И има дълбок смисъл, когато искаме да имаме едно нормално правосъдие. А още повече, представяте ли си какво ще стане, когато всеки съдия започне да си насрочва той където прецени - по Гергьовден ще ги насрочва на едно място, по Великден - на друго, а на есен, като прекипи виното - на трето.
Недейте да създаваме такива възможности, защото след време ще ни пишат по вестниците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря за репликата.
За втора реплика - госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Господин Корнезов, личи, че сте били заместник-министър на правосъдието - познавате добре сградния фонд. И като познавате сградния фонд, разбирате, че той не достига. Обаче аз мога да се ангажирам, надявам се и други колеги ще ме подкрепят, този текст, който господин Лучников нарича нонсенс, да бъде разработен така, както предлага колегата Миков - "извън седалището на съда и в други центрове на общини в зали, пригодени за съдебни заседания". Обаче да отпадне - "но в съдебни зали", значи да бъде навсякъде, практически навсякъде. Няма вече пречка, може да бъде не в зала.
Извинете за абсурдния пример, но може да бъде в ресторант, може да бъде в хотелски комплекс. Защо не? По-уютно, отколкото на полето!
И вторият аргумент: по силата на това, което казвате, че трябва да следваме многото свидетели, ами, дайте да изберем по един съдия, равен на шериф, във всяко село, и без това колегата Панайотов върви натам в своята законодателна инициатива, и тогава всеки магистрат ще бъде при селяните и няма да има никакви проблеми с разпитите.
Това е много несериозно, участвала съм в достатъчно дела, в които знам, че е трудно да се призовават свидетелите, но свидетелите идват, разпитват ги и магистратите си вършат работата там, където трябва, а това става в съдебните зали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За трета реплика има думата господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
На мен ми се струва, че по този въпрос чак толкова дебати не трябваше да има. Може би трябва да помислим върху нещо друго. Колежката Шопова направи една крачка напред, но ако синтезираме това нещо, ще стигнем до едно съвсем просто решение. В цялата редакция на ал. 2 махнете само "съдебни" и маркирате, че "един съд не може да заседава в неподходящо помещение, а трябва да заседава в зала". Ами, естествено, че залата ще бъде пригодена за заседания - ще има място за прокурора, ще има място за съдиите, ще има място за всички.
Затова, елементарно, махнете "съдебни" и си остава текстът така, както е.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Кое определя кое ще бъде заседателна зала?
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма заседателна зала. Щом заседава съд, става. Това е заседателна зала, където заседава съдът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля Ви, господин Школагерски, моля Ви не по този начин.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Когато заседава, той си заседава в зала и тя се превръща в съдебна зала. (Неразбираема реплика на Петко Илиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви да спазваме правилника.
Господин Корнезов има думата за дуплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Само две изречения.
Господин Миков ми направи реплика и каза: какви са тези зали и къде ще заседават, когато, цитирам "виното прекипи". Е, когато виното прекипи, съдът няма да заседава, а ще върши нещо друго, където е по-приятно, а не в съдебна зала.
Но какво означава, и аз съм съгласен с господин Школагерски, междупрочем в такава насока бяха и другите изказвания по същество - и на госпожа Шопова, и на господин Миков. Защото сега е казано: "Съдебните заседания могат да се провеждат извън седалището на съда, но в съдебни зали", това е практически един мъртъв текст, който не работи. Това означава, че съдията трябва да носи със себе си една табела, на която да пише "Съдебна зала", и където да влезе, като започне да гледа делата, да я закачи предварително отвън, на вратата, за да пише "Съдебна зала" и да може да гледа делото. Разбирате, че това е невъзможно.
И затова ви предлагам това, което тук предложи господин Школагерски, включително и идеята на госпожа Шопова, която е в тази насока, да, може извън седалището на съда, но в зала. Това мисля, че решава въпроса.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Но не в кръчма!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, кръчмата не е зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Абаджиев има думата за изказване.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми колеги, понеже много се спекулира с този текст, искам само няколко думи да кажа. Напълно подкрепям становището на господин Корнезов и становището на вносителите. Този текст е мъртъв и той е нонсенс не заради термина "съдебни зали", а поради това, че основната причина да се провеждат съдебни заседания в момента извън съда, са съвсем други. Най-честият пример е именно тогава, когато трябва да бъдат разпитани свидетели на място - това, което каза госпожа Шопова, за да се установи даден факт. И това е примерът, който дадох и в заседанието на Правната комисия - установяване на граница. Няма такова процесуално действие в гражданското производство - оглед. Просто няма такова процесуално действие. То трябва да бъде извършвано чрез съдебно заседание. Няма друг начин, по който да бъде извършено. И в момента това се прави и този текст наистина е мъртъв. Това е съобразено и с процесуалната възможност по Гражданско-процесуалния кодекс съдът в определени случаи да насрочва съдебното заседание на пункт. Това в момента съществува като процесуална възможност по нашия Гражданско-процесуален кодекс и се прави именно в тези случаи, когато той трябва да се убеди на място в това, което говорят свидетелите, поради това защото в съдебната зала той не може да придобие ясна представа. То наистина се прави по изключение, но ние не можем да ограничаваме тази възможност. Това е в интерес именно на гражданското производство у нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли реплики, господин Школагерски, или от място само? Други изказвания?
Има думата господин Дилков за реплика. (Шум и реплики в залата.)
Колеги, моля ви за по-голямо спокойствие в залата.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Господин председател, една кратка реплика.
Понеже постоянно се посочва един от казусите, това е при едно делбено производство, аз мисля, че ако тръгнем по този начин и не приемем предложението на господин Школагерски поне да бъде зала, наистина ще трябва да ги качим на какво? На фургон ли, на някаква платформа ли, за да водят там съдебното заседание? Къде ще бъде техническият сътрудник, къде ще се направи протоколът?
Въобще мисля, че трябва да ограничим поне до някаква зала, тъй като, колеги, аз предполагам, че може да се създадат условия и за корупция. Значи има някакъв спор в един частен хотел, там си има и залички, и всичко, и заинтересованата страна предлага на съда да му осигури превоза, спането, залата, всичко ще бъде о'кей. Е, как ще се вземе тогава това решение?
Затова наистина дайте да се съобразим с предложеното от господин Школагерски точно това да се приеме. Очевидно става въпрос за специално оборудвано помещение. Това е залата. И тя наистина се превръща в съдебна зала. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Аз моля, ако може господин Лучников да реши въпроса и да стане да обобщи това предложение. Тогава нямаше нужда да ставам.
Колега Абаджиев, бъркате две неща - смесвате процесуалното действие, което, ако сте го изпуснали в Гражданскопроцесуалния кодекс, включете. Идете си правете оглед, правете си всичко. Но ние говорим за заседания на съд, говорим за тоги, говорим за представителност, говорим за внушение. Това се прави в зала, не на оглед. Затова, ако има действително пропуск в Гражданскопроцесуалния кодекс, предстоят изменения на ГПК сега, включете ги там. Но няма защо да казваме сега, че това било неработещ текст. Задължително. Това е текст по представителността на съда и затова е задължително да го приемем.
Аз ви предложих едно кратко решение и мисля, че ако помислим, това поне можем да отстъпим - да заседава в зала. Вън от мястото си, но в зала. Това е вече задължението да има един вид, да има едно въздействие върху хората, което се цели с всичкото, включително и с тогата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Школагерски. След малко ще го поставя на гласуване. Последната реплика е на госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колега Абаджиев, смисълът на залата е да внуши институцията. За това има съдебни палати. Иначе съдилищата ще се помещават, където е удобно. Затова има смисъл определени институции да имат специални сгради, които нещо да внушават. Затова има нужда тези сгради на съдебната система да бъдат обзаведени по подходящ начин и магистратите да ходят облечени по подходящ начин. И дори когато нямаше тоги, да ходят в костюми, с вратовръзки и т.н., за да внушават респект, да внушават онова, което институцията изисква от тях. Не може да ги пуснете по дънки и по гуменки, понеже така ще е удобно за гражданите. Не бива да стане така.
Така че коректно е мисля предложението да отпадне "съдебни", ако проблемът е, че залите в местата, където няма съдът седалище, могат да се ползват и за други цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Аз съм много впечатлен от аргумента, че съдебното заседание трябва да се провежда в обстановка, която да създава респект и да буди уважение. Има ли сега от нас някой да се съмнява, че църковната служба трябва да се извършва в църквата, именно за да има своя авторитет? Но въпреки това вие знаете, че много често църковни служби се отслужват и на открито, когато това е необходимо, например когато се хвърля кръстът в реката на Йордановден. Затова защо да не може да се проведе съдебно заседание на открито, както каза и господин Абаджиев например, да разпитат свидетели? А разпитването на свидетели е част от съдебното заседание, колега Школагерски. Огледът е съвсем друго нещо. Огледът е събиране на доказателства. Прочетете текстовете и ще видите, че в съдебното заседание се включва и събирането на доказателства от съда.
Така че аз смятам, че нищо не ни пречи да приемем текста така, като се надявам, че съдиите сами уважават себе си и няма да отидат да заседават в кръчми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Повече изказвания няма. Мисля, че отделихме повече от необходимото време.
Има три предложения, които последователно ще поставя на гласуване.
Първото предложение е на господин Александър Каракачанов и госпожа Петя Шопова за отпадане на § 18.
Гласували 113 народни представители: за няма, против 111, въздържали се 2.
Предложението на народните представители Александър Каракачанов и Петя Шопова за отпадане на § 18 не е прието.
Следва предложението за отпадане само на думата "съдебни". Това предложение беше направено от господин Школагерски.
Гласували 117 народни представители: за няма, против 75, въздържали се 42.
Предложението на господин Школагерски не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията, като същевременно това ще бъде § 27.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Прието е предложението на комисията за § 27 с докладваното от господин Лучников съдържание.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложение на народния представител Любен Корнезов да се създаде § 18а:
"§ 18а. В чл. 109 думите "и нотариус" се заличават."
Само че думите вече са заличени, затова той оттегли своето предложение.
Има предложение на народния представител Иван Димов и група народни представители за създаване на § 18б:
"§ 18б. Член 111 се изменя така:
"Чл. 111. (1) Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор и прокурори при Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни съдилища, военноапелативни съдилища, окръжни съдилища, военноокръжни съдилища и районни съдилища.
               (2) Главният прокурор ръководи прокуратурата, подпомаган от заместник-главни прокурори.
               (3) При прокуратурата на Върховния касационен съд има Съвет за криминологически изследвания."
Комисията приема предложението и предлага § 18б да стане § 28, със следната редакция:
"§ 28. Член 111 се изменя така:
"Чл. 111. (1) Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор и прокурори от прокуратурите при Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативните съдилища, военноапелативните съдилища, окръжните съдилища, военно-окръжните съдилища и районните съдилища.
(2) Главният прокурор ръководи прокуратурата, подпомаган от заместник-главните прокурори при Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
(3) При прокуратурата на Върховния касационен съд има Съвет за криминологически изследвания.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, навлязохме малко повече по съществото на устройството на съдебната система. Новият текст на чл. 111 поставя няколко проблема. Един от тях е: какъв е главният прокурор? Очевидно ал. 1 го разделя от всякаква прокуратура. Защото той говори за "главен прокурор и прокурори от прокуратурите при". Следователно главният прокурор не е в никаква прокуратура. И ще видите оттук нататък тази идея доразвита. При главния прокурор не може да има прокурори. Тогава какъв е той всъщност?
Смисълът да се описва една институция, каквато е прокуратурата, а тя по Конституция е несъмнено една самостоятелна институция, е не само да я описваме с персоналния й състав, като съвкупност от "прокурори при", а и като една институция, състояща се от различни подструктури.
Каква е идеята да усложним до такава степен техните наименования? Няма никаква пречка да предвидим, примерно, че актовете на прокурора за спиране и прекратяване ще подлежат на съдебен контрол и редица други правомощия на съда по отношение действията на прокуратурата и на конкретните прокурори. Но налага ли това да усложним до такава степен наименованията?
Аз съм много любопитна да видя дали след няколко месеца, примерно, на окръжно ниво те ще се наименуват "прокурори от прокуратурата при окръжния съд" или просто ще се казват "прокурори от окръжната прокуратура". Но терминологичният въпрос е най-малката беда и най-малката беля.
Като измислихме това сложно наименование на нашата Комисия по външна политика или на Министерството на правосъдието, което, откакто е измислено, се казва Министерство на правосъдието, като му сложихме и еди-какво си, в обичайния речник се именува както и досега.
Но единият въпрос е: къде се намира главният прокурор, какви са неговите функции, кой може да работи при него, с какъв апарат от хора? Това е един важен въпрос. Защото от този въпрос следва: ще ли бъдат конституционосъобразни всички онези текстове, които не му дават възможност да изпълни конституционното си задължение да упражнява надзор за законност и върху прокурорите, които са в системата, и върху държавните органи и другите лица?
Сам по себе си със секретарка и шофьор, един човек не може да направи нищо, ако и да се наименува главен прокурор. Не може да се прави уредба с оглед на личността, която в момента заема едно място, защото утре това място ще се заема от друга личност.
Този спор ми прилича досущ на 1990 г., когато си спомняте, че дълго време се спореше дали да се казва президент или председател. И една година се казваше "президент (председател)". И се водеха едни големи дискусии на кръглата маса и след това, и всеки си слагаше функции с оглед на Петър Младенов. Като че ли може да се запише, че Петър Младенов ще бъде председател сега и всякога, и во веки веков.
Другият проблем, който поставя текстът, сравнен със стария чл. 111 - ще има ли отдели и други организационни звена?
Защо задавам този практически въпрос? Особено ясно изпъква на различните прокурорски равнища необходимостта от разделяне на работата. Това особено е видно в големите прокуратури, където има много на брой, понякога 40-50-60 души, които трябва да бъдат по някакъв начин специализирани.
На горните нива, на ниво "Главна прокуратура" или, както сега се казва "Прокуратура при Върховния административен съд и при Върховния касационен съд" също, и с още по-голяма степен изпъква нуждата от специализация.
И аз не случайно питах нашите експерти: "Имате ли идея как от сегашния състав на Главна прокуратура ще си направите новата структура? (Председателят Иван Куртев звъни.) Защото и сега има прокурори от наказателно-съдебния надзор, които ще влязат в касационната прокуратура и ще се явяват по дела, но има и такива по гражданския надзор, които се явяват и в дела на Върховния административен съд, и в дела на Върховния касационен съд.
Бихте ли ми казали имате ли идея към какво ще бъдат те? А има и следствен надзор на прокуратурата, който очевидно никъде не отива. Ако не дадете право на прокуратурата да има отдели и звена и да се специализира, какво ще има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожице Дончева, моля Ви да приключите, защото пет минути и половина говорите без да предложите нищо конкретно. Сигурно сте добра юристка, но спазвайте и правилника на парламента. На второ четене поне можехте да предложите отпадане. На второ четене се предлага нещо конкретно.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ние се изказваме срещу текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ама срещу текста се изказвате, това се прави на първо четене. На второ четене се предлага отпадане, заместване, нещо конкретно. Иначе ще започна да спазвам правилника, само който има писмено предложение - пет минути и толкова. (Неразбираема реплика от господин Дилков.)
Господин Дилков, като вземете думата, оттук ще говорите.
Има думата господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Нека спазим ритуала. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако стриктно спазваме разпоредбите на чл. 26, аз не намирам конституционна опора в ликвидацията на Главна прокуратура. Или, за да спазя и уместната забележка на господин председателя, аз се изказвам с предложение за отпадане на текста по следните съображения. Структурата на прокуратурата, в съответствие с тази на съдилищата - не е казано "към съдилищата"... (Неразбираема реплика от мнозинството.) Е, да, но казвате "прокурор при". Между "към" и "при" каква е разликата?
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Има разлика.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, коя е разликата, нека да я кажат филолозите. Последиците за нас са много тежки. И ще ви кажа защо се изказвам. Аз зная, че няма да го възприемете. Трябва да влезе в протокола, за да се чуе, че от една парламентарна група е застъпена европейската тенденция. Защото вие не четете вероятно какво става в Европа. Затова вие се връщате и реституирате онова, горе-долу, което е било до 9 септември. Уважаеми дами и господа, до 9 септември няма организирана престъпност, нещата са съвсем различни сега. Сега, когато ние отиваме... (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина. (Неразбираема реплика от залата.)
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, не е само в България организираната престъпност, не се смейте, това е трагедия за цялото човечество.
Когато в Рим сега заседаваше един елит от юристи на Европа, се постави въпросът и се влезе в спор. Континенталната доктрина, представена от две групи - едната от младите държави, сравнително млади държави, които се строиха след Втората световна война и системите се строиха след Втората световна война, тази група се ръководи от Германия. В Германия, ако нямате нищо против, има единна прокуратура и то доста силна прокуратура. Никой не я нарича сталинска, както нашият председател се опитва да ни каже. Не този председател, извинявайте, господин Куртев. (Обръща се към председателстващия господин Иван Куртев.)
В този двубой на мнения се разделиха, за да се изясни и да се изчисли следното. Спорът беше по вида на прокуратурата. Континенталната правна теория и практика застъпи, че ни е необходима силна прокуратура към Наказателния съд на Европа, която прокуратура да има право да образува, извършва и контролира следствието - това нещо, което тук го няма. Тук вие се ръководите от съда.
Така че в модерните тенденции, които сега идват, идват по необходимостта да се извърши една реална и ефективна работа в борбата с престъпността и то не вече с обикновената престъпност, а с организираната престъпност. И ви питам: кой ще се бори с организираната престъпност по вашата структура?
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Съдът.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие нямате надзора на следствието вътре най-напред тук. А друго правите, което е нещо много страшно. Тогава, когато е "при" - приемам забележката на моя колега "при" - "при" ли е, "към" ли е, "във" ли е, тя е към определен съд. Тук се получава едно смесване и групиране - прокуратурата при този съд възбужда наказателно преследване и се съди от този съд. И ви питам по този начин давате ли си отговор поне на въпроса: как се спазва конституционният принцип за равноправност на страните в наказателния процес?
Извинявайте, ние можем да се кичим с много етикети, но това, което сега Европа напипва и тръгва по него, ние тръгваме в обратна посока. Помислете! И ако мислите, че е така, моето конкретно предложение е: да отпадне този текст. Мога да направя алтернативно предложение: отложете разглеждането и вземете експертиза на Европейския съюз по този въпрос, за да ви кажат какви са тенденциите и дали се приближаваме или отиваме към Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господа народни представители, когато господин Школагерски ви обясняваше за мястото на прокуратурата не само в нашата страна, но и тенденцията в Европа - прокуратурата като едно от основните звена в борбата срещу престъпността - отдясно се чуха думите, че борбата срещу престъпността ще я води съдът. Съдът! Ама чакайте бе, хора! Съдът правораздава. Съдът разглежда делата и дава правосъдие, когато решава споровете. Тоест, съдът не може - или председателят на съда - да извършва оперативноследствени или други функции, тъй като вие ще срутите всякакви мои представи за правораздаване, които са от памтивека. Но толкова по изказването на господин Школагерски. Дано да е стигнало до ушите ви!
Но, господин председателю, господин Куртев, Вие направихте забележка на госпожица Дончева, че тя не предлага нищо, че писмено нямаме предложение за отпадане на текста. Но чакайте, вижте какво става! Всъщност за новата, в кавички, структура, което е практически ликвидация на Главна прокуратура, изграждане на някаква никому ненужна и незнайна структура на прокуратурата, вносителят - Министерският съвет - няма никакво предложение. Вносителят няма предложение по този текст на чл. 111! Е, как ние да правим предложение за отпадане на един текст, който въобще не съществува?!
Второ, има изричен чл. 69, ал. 2 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където е казано, че текстове, които противоречат на приетия по принцип на първо четене законопроект, въобще не се поставят за гласуване. Този текст, който ни се предлага сега - чл. 111 - въобще нямаме право да го гласуваме в тази зала, камо ли да правим предложение за отпадане на нещо, което въобще Министерският съвет не ни предлага.
Трето. Вижте чл. 126, за който каза господин Школагерски, втората алинея, цитирам: "Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Това е негово конституционно задължение".
И аз питам: след като вие предлагате главният прокурор да бъде сам - може би с една секретарка, един шофьор и може би охрана, без нито един прокурор към него - как ще осъществява той своите конституционни задължения? Ами че той да е гений, не би могъл да направи това сам! Той не може да си изпълнява, пак повтарям, конституционните задължения и както образно съм го казвал и преди това, той става негово излишно превъзходителство или нещо такова.
И питам още: след като предлагате този текст, какво става с прокурорите, които сега са към Главна прокуратура, след като ликвидирате де факто Главна прокуратура и има само един главен прокурор, разбира се, с вързани ръце?
Целта е ясна, целта се преследва от година, година и половина, защото главен прокурор е господин Татарчев, който обаче не е назначен по предложение на сегашното ръководство на СДС. Господин Татарчев многократно може да е казвал и е казвал, че е антикомунист, но аз съм убеден, че той е мъж. И е мъж. И ако вие сте истински мъже, които го предлагате, елате тук и защитете текста си, а не мълчете! Постъпете поне като мъже, а не мълчете през цялото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А Вие гласувайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря.
Получава се така, че Вие ги обвинявате, че не защитавали текста си, а в същото време Вие защитавате нещо, за което изобщо не гласувате. Такава процедура наистина в парламента за първи път има.
Господин Дилков има думата.
Поне гласувайте за предложенията, които правите (обръща се към лявата страна на залата), има логика в това, а не нула гласа.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Наистина и господин Соколов, и Вие продължавате да обръщате внимание на изказващите се от опозицията, че те не са по надлежния ред внесли предложенията, които правят сега в пленарната зала.
Аз отново ви напомням, че това е един законопроект, който беше изготвен от някаква работна група, чийто председател не знаеше състава на своята работна група до последния момент, когато беше срещата с Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията.
Второ, още при първото четене господин Димов, след като го слушах, че даде интервю пред журналистите и заяви, че ще направи тези изменения, тоест предложение за изменение на закона, тук, от трибуната заяви, че няма такова намерение. Това е протоколирано на първото четене на законопроекта. Впоследствие, шест минути или пет минути преди изтичане на срока, тези предложения, които не са минали, повтарям, на първо четене нито в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, нито в залата на пленарно заседание, не са депозирани и ние не можем да знаем какво ще направи господин Димов, за да предложим да не стане това.
Така че основният вносител на законопроекта е Министерският съвет. Никъде в неговите предложения няма такива текстове, които ние вече в продължение на трети пленарен ден приемаме. Ние приемаме законопроекта "Димов", а не законопроекта на Министерския съвет. Е, тогава, щом е така, нека да го приемем на първо четене, да се счита това обсъждане на първо четене на законопроекта "Димов" и тогава да мине поне и на второ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Хайде, върнете се на § 18б!
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Така че наистина не да се приеме предложението за отпадане на този текст, а да се отложи обсъждането на този текст, както вече направихме това с един-два от текстовете, да седнем отново в комисията и да приемем оптималният вариант, оптимално решение.
Това е процедура. Предлагам да се отложи обсъждането и гласуването на този текст и да помислим разумно. Ние с лека ръка ликвидираме Главна прокуратура. Мотивите са, че никъде в Конституцията не пишело, че Главна прокуратура е институция, а едва ли не е главният прокурор. Същото нещо важи и за господин президента на Републиката. На миналото заседание аз отправих към него молбата си да върне поне този закон, поне един закон, откакто е президент на Републиката. Защото в случая наистина няма институция Президентство, но вие много добре знаете, че това е една сериозна институция със солиден бюджет и пр.
Ако главният прокурор ви пречи, ще изчакате до месец февруари. Но да разбивате съдебната система, само защото искате да покажете, че времето е ваше - повтарям това, - няма да стане, господа. Ще съжалявате и вие. И аз съжалявам, че тук има професионалисти, корифеи в областта си, като господин Лучников, който многократно заявяваше по медиите, че тези предложения са само предложения и те няма да станат закон, или повечето от тях може би няма да станат закон. Аз не знам защо тези неща се промениха. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата за изказване има господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми колеги, очевидно всеки разсъждава в законотворчеството според собствения си начин на мислене. Затова именно в този текст, който според мен е един от най-ясните текстове, започнаха да се търсят задни мисли, причини, свързани с личности. Не е вярно, че мотивът е свързан с главния прокурор. Не е вярно, че той е свързан с това, че в Конституцията нямало записан текст за Главна прокуратура.
Причината и мотивът за този текст се крие именно в Конституцията. Този текст е пренесен в закона, който е свързан именно със съответствието на структурата на прокуратурата с тази на съдилищата. Това съответствие в момента е доведено до равнище на апелативните съдилища. Този текст, който се предлага, довежда това съответствие докрай - съответствие с Върховния касационен съд и с Върховния административен съд. Нищо повече не се прави. Никой не ликвидира нищо. Довежда се конституционният принцип докрай, а главният прокурор запазва своите функции, които са му отредени по Конституция. Това се прави с този текст и той е напълно ясен. Това се вижда от всеки, който наистина съвсем добросъвестно чете текста и Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Думата за реплика има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев! Ще опонирам на колегата Абаджиев, че това, което каза, не е вярно. Как, колега Абаджиев, главният прокурор да си върши функциите? Гледайте текста. Някой каза, че щял да има секретарка и шофьор. Той и това не може да си назначи. Сам, ще остане сам. Вижте текста на чл. 114 след изменението. Главният прокурор назначава и освобождава служителите в еди-коя си и еди-коя си прокуратура. Обръщаме отзад и виждаме, че никъде няма възможност ... Той назначава в касационната и в другата прокуратура, но към себе си не може да назначи дори един писар.
А той има функции - освен конституционните, споделени от господин Корнезов, функции по различни текстове на този закон. Вижте чл. 115: "Лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира ...", методически, прочие неща. Как да ги върши? И вие казвате, че той си се запазва и се привежда в съответствие с Конституцията. Как? Фактически той остава сам, единствен. И Съветът по криминологически изследвания, който трябва да бъде към него, отива към Касационния съд.
Това е гавра не само с главния прокурор, а това е гавра с тези 660 души в страната: 40 апелативни, 50-60 души в Главна прокуратура. Луди ги направихме! Спрете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Думата за втора реплика има доктор Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! През 1984 г. в България излезе една книга на Арисън "Човекът - социално животно". И там се казва: не е нужно да си психично болен, за да вършиш налудничеви неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов. Ценен принос.
Думата за дуплика има господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Напълно съм съгласен с това, което каза доктор Марангозов. Въпросът е наистина да помислим към кого то е съответно.
Очевидно репликите се правят за медиите и репликиращите знаят отговорите предварително. Пълна спекулация беше това, което бе казано от господин Миков. Той самият прекрасно знае, че това, че главният прокурор осъществява общометодическо ръководство и контрол не означава, че Висшият съдебен съвет не може да осигури администрация на главния прокурор. И той ще си върши тези функции именно чрез своите правомощия по отношение на другите прокурори.
Така че няма никаква опасност главният прокурор да престане да си върши функциите, които са му отредени и по Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата за процедура има господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! От дебатите досега става ясно, че има заяждане и няма политическа воля. Това личи от таблото. На основание на това ви предлагам да прекратим разискванията по този член и да преминем към гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Думата за противно становище има госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Този филм го гледахме в петък. Минахме един текст за Инспектората. Ако имахте малко ухо да чуете част от аргументите, които стопирахте с прекратяване на разискванията, имахте на разположение събота, неделя и понеделник поне тези пет текста, които отложихме, да си изчистите. Не би.
Ако нещо ви затруднява в текста, а той е много затруднителен, защото много е затруднително човек да гледа низ от текстове, в които няма никаква вътрешна логика, можете да прекратите всякакви разисквания. Вие може даже да си ги разгледате на "Раковски" 134 всички. Обаче имайте предвид, че ако сега спрете разискванията по този текст, нататък, след два-три текста, ще изпаднете в пълен тупик. Ако искате да си ги спестите, не прекратявайте тези разисквания сега, защото просто онова, което върви през всичките тези дни, показва само едно: когато вие не сте наясно какво искате, когато правите нещо правено като в час по трудово, накрая отговорността ще е ваша.
А това да искате от опозицията да мълчи и да не обсъжда един законопроект, не можете да направите. Парламентът затова е парламент, за да се обсъжда. А това, когато вие искате да приемете един законопроект с механично гласуване, без обсъждане, това не е парламентаризъм и не е парламентарно поведение. И не винете опозицията за това, че не знаете нито какво искате, нито как да си го направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева. Добре говори, очевидно опозицията говори.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Сунгарски.
Гласували 125 народни представители: за 120, против 4, въздържал се 1.
Предложението се приема.

Съгласно правилника най-напред трябва да гласуваме предложението за отпадане на § 18б, направено от господин Школагерски.
Моля, гласувайте!
Гласували 116 народни представители: за няма, против 113, въздържали се 3.
Предложението на господин Школагерски не се приема.
Следващото предложение е на господин Георги Дилков за отлагане на този текст за следващото заседание.
Моля, гласувайте!
Гласували 132 народни представители: за 12, против 116, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 18б, който става § 28, така както е предложен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 19 - предложение на вносителя:
"В чл. 113 ал. 1 се отменя."
Предложение на Любен Корнезов - § 19 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Иван Димов, Димитър Абаджиев, Здравко Зафиров, Пламен Марков, Жулиета Калчева, Велислав Величков и Петър Рафаилов - в § 19 в чл. 113 ал. 3 се отменя.
Комисията приема предложението на групата народни представители начело с Иван Димов и това на вносителя и предлага § 19 да стане § 29 със следното съдържание:
"§ 29. В чл. 113 ал. 1 и ал. 3 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Петя Шопова има думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лучников, уважаеми дами и господа народни представители! Член 113 отразява целия абсурд на процедурата по приемането на този закон. Предложението по ал. 1 е предложение на Министерския съвет и аз ще го коментирам, а предложението за отпадане на ал. 3 е направено сега и ще мине само на едно гласуване.
Затова Ви предлагам от гледна точка на това кога и как трябва да се обсъждат предложенията на второ четене, господин председател, да не бъдете много строг, тъй като фактически по някои от предложенията ние вървим сега на едно гласуване. И това е причината нашата парламентарна група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Шопова, като ми дадете предложение, аз го поставям на гласуване.
ПЕТЯ ШОПОВА: Да, така е, само че Вие не можете да знаете между първо и второ гласуване какви предложения ще се направят.
Но сега по същество. Предложението на Министерския съвет е интересно. То е свързано с това, че Министерският съвет предлага да отпадне текстът "Военната прокуратура е военно учреждение съобразно Закона за всеобщата военна служба в Република България". То е интересно предложение, защото по Закона за съдебната власт, вярно е, че има военни съдии и военни прокурори, обаче препратката към един друг закон създава възможност за двойствен режим, който може да бъде уреден в самия Закон за съдебната власт. И ако волята на законодателя е да се запази статутът на военните прокурори, съдии и следователи по начин, който да ги отличава, това да стане в Преходните и заключителни разпоредби.
Затова предложението само на Министерския съвет би могло да бъде подкрепено.
Погледнете обаче какво предлагат колегите Иван Димов и група народни представители. Те предлагат да отпадне и ал. 3. Остава само една ал. 2, която казва, че военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи. Чудесно! Защо трябва да отпада ал. 3? Защо трябва да се казва, че Военната прокуратура няма своя собствена структура и ръководителят на Военната прокуратура, който е прокурор на Въоръжените сили, е заместник-главен прокурор на републиката? Досега, преди общата прокуратура да бъде разделена към Върховния касационен съд и към Върховния административен съд, в цялата структура на прокуратурата, уважаеми колеги, Военната прокуратура е отделена в самостоятелна структура. Доказателство за това е и фактът, че към Военната прокуратура има дори и следователи, нещо, което го няма в общата прокуратура. Цялата тази структура на Военната прокуратура се пренася и в Главна прокуратура, затова там има прокурори, които са военни и начело на тези прокурори е прокурорът на Въоръжените сили. Ако може някой от вносителите да обясни защо се нарушава логиката и защо се прекъсва тя в Главната прокуратура, аз ще им бъда много благодарна. Не виждам никаква логика, тъй като се нарушава самата логика на структурата на Военната прокуратура от най-ниското до най-високото звено. Остава се с впечатлението, че това се прави единствено за да не може прокурорът на Въоръжените сили да бъде такъв и единствено затова тази структура на прокуратура на Въоръжените сили да престане да съществува, защото я няма Военната колегия на Върховния касационен съд.
Предполагам, че неюристите вече се умориха да слушат нашите съображения. Казано накратко, защото на някого му пречи Военната колегия, затова няма да има и прокуратура на Въоръжените сили и няма да има прокурор на Въоръжените сили. Според мен законодателство така не се прави. Аз няма да подкрепя направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Господа народни представители, госпожа Шопова разви своята теза и на юридически език обясни що значат тези предложения по чл. 113. Аз ще кажа на неюридически език за какво става дума. Става дума за главата на генерал Карамфилов, прокурора на Въоръжените сили. Преди малко разжалвахте генерал Чирипов, разжалвахте офицерите във Военната колегия на Върховния съд, сега чл. 113 с предложенията, които се правят от групата народни представители, точно това цели - разжалване на военните прокурори в Главна прокуратура. Питам се обаче защо? Нека тук вносителите да станат и да обяснят. Има ли военни прокурори и следователи? Ами има! Те офицери ли са? Да, офицери са! Те са юристи с висше образование и като офицери, макар и юристи, работещи в съдебната власт, те, разбира се, имат и права, и задължения по Закона за всеобщата военна служба в Република България. Как така ще има прокурори и следователи и към апелативните, и към окръжните, въобще към военните съдилища и ще бъдат една структура, а да няма прокурор на Въоръжените сили на България, когато такъв прокурор е имало от Освобождението ни от османско робство! Защо сега вие не само го разжалвате, но и такива достойни български юристи и офицери вие ги изхвърляте на бунището, бих казал? Защо поне ги обиждате? Елате, кажете защо правите това!

Така че моето предложение е, разбира се, аз съм го направил и в писмена форма, § 19, тоест, чл. 13, ал. 1 да си остане - че Военна прокуратура е военно учреждение съобразно всеобщата военна служба на Република България. Тук преди малко господин Миков ви говореше. Да, сега сме в мирно време, дай Боже, да сме още дълги, дълги години в мирно време, но е възможно при дадени екстремни ситуации веднага и Военна прокуратура, и следствие, и военните съдилища преминават към военнополеви съдилища във всяка дивизия, във всеки полк. Това са разстановки, за които не е необходимо тук да говоря. Вероятно някои от вас ги разбират тези неща. И ние без прокурор на Въоръжените сили къще ще отиваме?
Моля ви, първо, да отпадне § 19, така както е предложен от Министерския съвет, и това, което съм ви предложил, и въобще да не се поставя на гласуване предложението на народните представители, които пък ликвидират въобще Военна прокуратура като такава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, стана ясно за какво става въпрос. Извинявайте за тавтологията. Отново, този път обаче безцеремонно, грубо, антидемократично - ликвидира се ръководителят на Военна прокуратура. Добре, кой ще ръководи, все пак оставате в окръжните, на други апелативни и пр., към съдилищата оставате някакви прокурори, кой ще ги ръководи тях?
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Аз, аз.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Ръководител се ликвидира. На автопилот, дето се обаждат тук колегите. Това е безцеремонен текст, според мен, немотивиран, абсурден, бих казал. Няма го Чирипов, няма да има проблеми с Военна прокуратура. Никой не може да посегне върху големците, както казва българският народ. Това ви е играта на вас - главният прокурор, заместник-главният прокурор, в лицето на прокурор на Въоръжените сили. Вие искате да смачкате всичко, от което се плашите, уважаеми господа.
Но освен Конституционен съд има Бог. Ако Конституционният съд не ви отмени тези глупости, както казваше дядо ми, Бог трябва да ви накаже за тая работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев, че все пак ми давате думата преди формална процедура за нечуване на аргументи. Но аз ще разширя малко темата, която господин Корнезов спомена преди малко.
Какво означава заличаване на Военната прокуратура като военно учреждение? Ами аз мисля, че колегите и може би колегата Иван Димов, който има и специален стаж в тази сфера, много добре знае, че има една категория юристи-запасняци, които минаваха на стаж през Враца - такъв е и един бивш ваш външен министър, колегата Стоян Ганев - които стават военнополеви съдии и военнополеви прокурори. За една нужда, която, явно че трябва много повече да ви се обясни, за да разберете защо в този закон е направена препратката като военно учреждение съобразно Закона за всеобщата военна служба. Защото явно никой не мисли за това. И в момента се посяга на една система, която има определени функции - функции и в изпълнение на Конституцията, функции и в защита на националната сигурност. Функции, които са необходими да има такава структура на България, разберете го! И защо? Защото Чирипов не слушал, защото друг не слушал. Ами който ще да е, защо унищожавате учреждението?
Пак ви казвам, не дай си Боже утре да свирнат тръбите. Ами това означава, че няма да има такова военно учреждение, защото аз съмнения нямам. По пътя, по който сте тръгнали и днес, с натискането на копчетата, вие ще го махнете. Ама като го махнете, ние затова се изказваме и затова казваме още веднъж на българските граждани, които са ни изпратили тук - ние не участваме в тая работа. Носете си отговорността щастливи от 19 април. Ще има избори или други, или трети, но това са неща, които дори не се поправят с избори. Това са неща, които са против България и извън нещата, в рамките на съдебната система.
Ами изложете други аргументи. Тази структура - на военните съдии, на военните прокурори, тя не функционира само в борбата с престъпността. Нещо, което сте издигнали като един голям трансперант на 1 май и го влачите вече една година. Нещо, което доведе, че отнехте едни права на прокурора - Роко, та Роко. Е, сега съдът го освободи. Така ще бъде и с това, но промените в закона се направиха октомври.
Сега ще се унищожи учреждението. С престъпността, така както я карате, няма да се справите. Ама учреждението се унищожава и ви казват - сто години го има това учреждение. Ето, като пипате зеленото копче, разберете го това, ако искате. Ако не искате, си носете отговорността.
Аз предлагам формално да не бъдат приемани отпадането на ал. 1 и 3, доколкото това предложение включва и предложението на вносителя, преминало на първо четене, за закриването на това учреждение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Предлагате опадане на § 19.
Има думата за реплика госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Миков, аз много се надявах, и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, и днес в залата да чуя някакви смислени аргументи защо военните прокурори няма по някакъв начин да се подчиняват на Закона за всеобщата военна служба. Защото, ако те не се подчиняват на този закон, който урежда статуса на всички военни, тогава какви военни биха били. Не ми го дадоха вносителите на това предложение. И много се надявах, че Вие, като един човек служил в казармата, ще можете да ме осветлите по въпроса.
Защото аз предполагах, че някой ще ми каже като тези прокурори ще бъдат военни кой ще им присвоява звания и ще им слага допълнителни звездички. Освен това много исках вносителите да ми кажат те във взаимоотношенията помежду си ще имат ли и нещо друго, освен взаимоотношенията между цивилните прокурори, които също са йерархични.
Третото, което чаках е да ми обяснят как така от стария чл. 113 ще остане една-единствена алинея със следното съдържание:
"Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи."
Ама защо са военни? Тази независимост и подчиненост само на закона е валидна за всички.
Четвъртото нещо, което чаках да ми кажат - какво отношение имат военните институции в държавата към това? Защото има неща, които ние, цивилните хора, непознаващи тази система, не можем да преценим. Не можем да преценим по какъв начин трябва да бъде деструктурирано това звено.
Ясно е от предишния текст на чл. 111, че има военни прокуратури, но как са свързани помежду си не е ясно. Ако може да ми обясните!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Втора реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За втора реплика ще Ви оставя за следващото заседание, тъй като няма да има време.
Съобщения:
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание в сряда, утре, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 22 юли, сряда, от 15,00 ч. в зала N 130.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще заседава на извънредно заседание на 22 юли, сряда, от 14,30 ч., в зала 356.
Редовно заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще има в четвъртък, от 14,30 ч. в зала N 356.
Комисията по национална сигурност ще заседава в четвъртък, 23 юли от 15,00 ч., в зала N 232.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 22 юли, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,01 ч.)

Председател:
             Йордан Соколов

Заместник-председатели:
              Иван Куртев

              Александър Джеров

Секретари:
         Виктория Василева

        Камен Костадинов