Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-07-22

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров  
Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Георги Агафонов. Да му е честит. Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 15 до 21 юли 1998 г.:
Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Полша. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за държавния служител. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение относно сключването на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд. Вносител: народният представител Александър Томов.
Проект за решение относно сключването на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд. Вносител: народният представител Екатерина Михайлова.
Проект за решение относно сключването на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд. Вносител: народният представител Георги Първанов.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител: народният представител Любен Корнезов. Водеща комисия: Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има постъпили предложения за дневния ред на седмичната програма от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили точка първа да бъде законопроект за ратифициране на споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за отпускане на заем от Задграничния фонд за икономическо сътрудничество за разширение на пристанище Бургас и на Споразумението за заем за проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество - Япония и Република България.
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители: Здравко Зафиров и група народни представители, Калчо Чукаров и Моньо Христов, Руси Статков и Асен Гагаузов, второ четене.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве. Вносители: Михаил Карафезов и група народни представители, първо четене.
4. Законопроект за далекосъобщенията. Вносител: Министерският съвет, второ четене.
5. Законопроект за съхранение и търговия със зърно. Вносител: Министерският съвет, второ четене.
6. Законопроект за защитените територии. Вносител: Министерският съвет, второ четене.
7. Проекти за решение относно сключването на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд. В това предложение се визират внесените до вчера проекти за решение с вносители Екатерина Михайлова и Александър Томов.
Има предложение от Парламентарната група на Демократичната левица за включване в седмичната програма на точка: провеждане на обсъждане по проект за решение относно сключването на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд с вносител госпожа Екатерина Михайлова, като същевременно има внесен проект за решение и от господин Георги Първанов по същия въпрос.
Има предложение от народния представител Александър Каракачанов за включване като точка в дневния ред на Народното събрание на законопроект за преизчисляване на валутните задължения с вносител Александър Каракачанов. Има становище на водещата комисия.
Има предложение от народния представител Любен Корнезов за включване в дневния ред на седмичната програма на проект за решение за спиране изпълнението на наложените наказания от съда на осъдените журналисти, издатели, автори в печатни издания и електронни медии в това им качество. Има становище на водещата комисия.
Има предложение от народния представител Стефан Гайтанджиев за включване на точка в дневния ред: проект на декларация относно мирното решаване на кризата в Косово. Водеща комисия: Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика. Няма становище от тези комисии.
Има предложение от народните представители Петър Мутафчиев, Михаил Миков, Румен Овчаров и Иван Костадинов Иванов за точка в дневния ред: проект на решение за избиране на временна комисия по проблемите на приватизацията.
Има предложение от народния представител Стефан Стоилов да бъде включено като точка от седмичната програма отчет на Българската народна банка за 1997 г. Водеща комисия: Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Няма становище, не е изтекъл срокът за даване на становище по нашия правилник.
И последното предложение - от народния представител Руси Статков за включване като точка в седмичната програма на отчет за изпълнението на държавния бюджет за 1997 г. с вносител Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Няма становище на водещата комисия. Не е изтекъл срокът по нашия правилник.
Някой от вносителите на предложенията желае ли да вземе думата, преди да ги поставя на гласуване?
Има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми колеги, вече ще си науча наизуст речта всяка сряда сутрин, която касае един законопроект, който не знам защо най-вече мнозинството се прави, че не го касае. За тези, които не са разбрали толкова дълго време от писано по пресата и разговори на тази тема, става дума за следното - повтарям отново. Извинявам се за назидателния тон, но просто не знам как да говоря.

От така наречените кредитни милионери, 40 на сто от сумите, които са в този списък, са получени във валута, тоест това са близо 1 трилион лева, получени във валута. Тези пари, според едно решение на Върховния касационен съд от миналата година, ноември месец, се връщат по курса на падежа. Този падеж на тези кредити почти във всички случаи е бил в 1991-1992 г., но не повече от 1995-1996 г., когато доларът е бил максимум 60 лв. Това означава, че тези кредити се опрощават от 20 до 30 и повече пъти.
Ако още не е ясно за какво става дума, ще ви дам един пример. Примерът не е случаен. Просто, понеже това е най-големият кредит, който е близо 57 млрд.лв. на една фирма - "Либела", която може би не всички я знаете, но която не зная как е взела тези 56 млрд.лв. наведнъж, във валута, слуховете са, че те даже са повече от 56 млрд.лв. И сега, според решението на Върховния касационен съд, ще върне не повече от 1-2 млрд.лв., не повече.
Затова аз питам, госпожо Михайлова, обръщам се към Вас, с най-голямо съжаление именно към Вас, защото, иначе сте ми симпатична, а трябва да задам на Вас този въпрос. Какъв е интересът на СДС да опрости този дълг на тази фирма? Защото това е реално опрощаване. И не само на тази фирма, на много други фирми, които аз сега няма да чета. Но ще се принудя следващата сряда да ви чета тогава от списъка други хора, които са по-известни, които са по-свързани с някои хора от тази зала. Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Времето Ви изтече, господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Значи, молбата ми е: отговорете ми, госпожо Михайлова, какъв е интересът на вашата група да спира този закон? Още повече, че той е минал през комисия с положително мнение. Осем месеца спираме този въпрос, осем месеца!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: През тези осем месеца някои хора си решиха проблемите за цял живот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вносител съм на предложение в програмата за работа от 22 до 24 юли да влезе и обсъждане на проекта за декларация за мирно решаване на проблемите в Косово.
Уважаеми колеги, знаем много добре, че много от точките, които предлагаме и обсъждаме, са важни. И все пак, ако сложим ръка на сърцето си, трябва да признаем, че има някои важни и някои още по-важни неща.
Вероятно за вас, колеги от дясната страна на залата, сега е много важно да разместите прокурорите, следователите на какво подчинение да бъдат. Обаче, извинете ме, ако утре този прокурор трябва да отиде на погребение на колегата си, или следовател на погребение на тъщата си, загинали от бомби вследствие на война, която може като нищо да запали и нашата страна, тогава за какво са ни тези порядъци? За какво е тази нова съдебна система? За какво трябва толкова важност по този Закон за далекосъобщенията, когато в действителност става дума за живота може би на десетки хиляди, стотици хиляди, а може би и на милиони хора.
Българският парламент трябва да поеме своята ангажираност за проблема Косово, за неговото мирно решаване, за балансирано отношение към всички противостоящи страни. Не само Балканите, но и светът очаква тази позиция. Защото дисбалансираният подход, опитите за насилствено и военно решаване на проблемите, в крайна сметка могат да доведат до опасно разпалване на конфликти.
Виждаме какво става в Баския, виждаме какво става в Корсика, виждаме какво става даже и в Тексас, щата на самотната звезда (оживление в мнозинството, възгласи: "А-а-а!", "Е-е-е!", ръкопляскания)... който... вече се появиха гласове, че няма да се търпи повече американско робство! (Възгласи в мнозинството: "Браво!", смях.)
Практически какво се получава? (Шум и обаждания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Ако ние действително искаме да спрем този сепаратизъм... (Шум и ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: ... да не се получи така, че утре и в България, не само... (Ораторът говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Гайтанджиев. (Продължава смехът и оживлението в мнозинството.)
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е в по-друга сфера и то се вписва изцяло в необходимата подготовка, която трябва да съпровожда работата на парламента по обсъждане на подготвеното тригодишно споразумение с Международния валутен фонд - един сериозен, голям проблем. Няма място за съмнение. И щом е така, подготовката за това обсъждане трябва да бъде повече от сериозна.
Едно от изискванията в тази връзка е да бъде направена оценка на всичко онова, което до този момент е зад гърба ни. Един от инструментите за такава оценка, за такъв анализ, безспорно е отчетът на Централната банка.
Ето, това са мотивите, господин председател, които са продиктували предложението да включите в дневния ред обсъждането на представения преди доста месеци отчет за 1997 г. на Централната банка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Руси Статков.
Искам да предупредя, че всичките предложения за включване в дневния ред, по които няма становище на водещата комисия и не е изтекъл срокът, предвиден в правилника тя да даде своето становище, изобщо няма да ги поставям на гласуване.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Ще започна от това, с което завършихте. Вие може формално да се позовавате на много основания, но същевременно и министър-председателят, и госпожица Михайлова призоваха за диалог по споразумението. Следователно, ако вие желаете да има диалог, то трябва през тази седмица да бъдат обсъждани всички онези предложения, които са свързани със споразумението.
Мисля, уважаеми колеги, че представеният ни преди един месец отчет на бюджета от 1997 г. можеше и може да бъде обсъден. И ще ви кажа аргументите си в тази връзка.
Първо. Ние не можем да стъпим на някаква хлъзгава основа, освен на тази, която е реалното изпълнение на бюджета за 1997 г. Още повече, че има и тригодишна прогноза, която вие поехте ангажимент да бъде отчитана, миналата година.
И най-сетне, във връзка с тази прогноза има разминаване в мерките, които предприехте, и това, което се получава. И то е, защото не сте изпълнили поети ангажименти. Например, данък общ доход е по-висок, защото със 130 хиляди са повече тези, които са работили, отколкото е трябвало да бъдат. Тоест вие не сте предприели мерки в структурната реформа. Това е от една страна.
От друга страна, и самата госпожица Макгърк, или госпожа Макгърк, която дойде онзи ден, в събота, подчерта необходимостта от обсъждане на проблемите на бюджета, госпожице Михайлова, от това, че трябва да има обществен диалог по тези въпроси.
И ако вие наистина желаете да има този диалог в парламента и след това в обществото, то трябва тази седмица, господин Соколов, да включите в дневния ред този въпрос. И аз съм убеден, че ако вие направите това, ще бъде едно доказателство за вашите намерения, за вашата готовност.
Повтарям отново, прегледът, който ни е даден във връзка с отчета на министъра на финансите за бюджета, показва драстично разминаване между онова, което вие ни дадохте като прогноза за трите години, в първата година - 1997 г., и реалностите. И това произтича... Увеличението, което се получава за бюджета за 1997 г. не е от изпълнение на собствените ви мерки, а от тяхното неизпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: И само още едно съображение. Деветстотин милиарда лева се губят и вие трябва да кажете къде са тези пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, защото той започна да говори с друга карта и след това си смени картата.
РУСИ СТАТКОВ: Аз мисля, господин Соколов, че Вие трябва да се вслушате в аргументите, а не в картите. И разчитам на Вас и на мнозинството, което пое ангажимент за диалог. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, аз не определям дневния ред. Дневният ред се гласува.
РУСИ СТАТКОВ: Вие сте председател на Народното събрание и представител на мнозинството, което пое ангажимент за диалог. И, ако ще правим диалог, да го правим, а не да създавате в обществото впечатление, а същевременно... (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Мутафчиев.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вече за пети пореден път депутати от Парламентарната група на Демократичната левица внасяме предложение в седмичната програма на Народното събрание да влезе предложението за решение за създаване на Временна комисия по проблемите на приватизацията. На всички нас ни е ясно, че оценките на международните финансови организации за забавянето на този процес са сериозни. Ясно е и друго - че напоследък правителството е сериозно притеснено за бавния ход на приватизацията, независимо че главната задача, която вие като управляващо мнозинство си поставихте в "Програма 2001", е извършване на структурната реформа. Явно е и друго - че това правителство не може да се справи със сериозните проблеми, които стоят пред приватизационния процес. Аз ще спомена само 4 от тях.
1. Промените в законовата и нормативната база не доведоха до ускоряване на приватизацията.
2. Липса на какъвто и да е сериозен интерес от страна на западни инвеститори.
Факт е, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, че до момента са финализирани сделки с крупни чужди инвеститори, които са започнати само от правителството на Демократичната левица през 1996 г.
3. Тотална корупция в изпълнителната власт при извършване на приватизационните сделки. Безспорно тази корупция е породена от икономическата заинтересованост на определени кръгове в Съюза на демократичните сили.
4. Забавянето на приватизацията създава една сериозна опасност за ликвидация на губещите предприятия. Безспорно потърпевши отново ще бъдат най-бедните хора в нашата страна.
Уважаеми дами и господа! Създаването на тази комисия за 6-месечен срок на действие ще може да направи сериозни проучвания и анализи, за да добием ние като Народно събрание една пълна представа от процеса на приватизацията и по този начин ще можем да предложим съответните законови мерки за ускоряване на процеса на приватизацията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Мутафчиев, времето Ви изтече.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Приключвам, господин председателю. Аз се надявам, че като мнозинство вие ще подкрепите това наше предложение, защото в противен случай целият български народ ще разбере, че Съюзът на демократичните сили не е заинтересован от провеждането на структурната реформа и от решаването на сериозните проблеми с корупцията в приватизацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Господин Корнезов има думата, защото има предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Моля да включите като т. 2 в дневния ред проекта за решение относно отлагане изпълнението на влезли в сила присъди относно журналисти, издатели и автори за извършено от тях престъпление по чл. 146-148.
Кои са мотивите ми?
Първо, проекторешението - обърнете внимание! - е внесено на 2 април т.г. Има становище на комисията от 10 април, т.е. преди повече от 3 месеца.
Всеки законопроект в тази седмична програма е по правилото: "Който е първи по време, е първи по право". Би следвало тази точка да бъде включена, тъй като нито една от точките в дневния ред, който днес ни се предлага, не е с по-раншна дата.
Второ, през последните години на т.нар. "демокрация", колеги, 208 журналисти са осъдени - не бандити, не кредитни милионери и корумпирани служители, а журналисти - заради написаното от тях. Някои от тези осъдени журналисти ги очаква затвор, включително и влизане зад решетките. И бих казал: нима словото може да бъде заключено зад решетките?!
Но за да разсея и една друга спекулация, която се появява в пресата - това искане за т.нар. "мораториум" е подписано от 27 народни представители, а не само от Любен Корнезов. Между тези 27 народни представители има от всички парламентарни групи. Аз няма да ги прочета всичките, но между тях са Анастасия Мозер, Драгомир Драганов, Мира Радкова, Лъчезар Тошев, Цветелин Кънчев и т.н., и т.н. Така че това, което каза, примерно, в едно от предаванията господин Лучников - че БСП била партия на лъжата и Любен Корнезов защитава лъжата - аз бих казал, че господин Лучников фалшиво изпълнява "Арията на клеветата".
Така че, моля ви, нека нашето Народно събрание да не се превръща в мракобесник върху журналисти, а да проявим едно благородство, една държавническа мъдрост и да наложим този временен мораториум поне за тези, които им предстои да влязат в затвора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Пристъпваме към гласуване.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Искаме думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате думата. Няма разисквания по дневния ред. Само вносителите слушаме.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): А за пренареждане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За пренареждане може. Заповядайте. Може и за отпадане.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! В програмата за работата на Народното събрание за периода 22-24 юли 1998 г. като т. 3 е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве за първо четене. Този закон е важно, изключително важно да мине през тази седмица поради допуснатия гаф от Народното събрание във връзка с отмяна на текстове от Закона за народното здраве по плащането на безплатните лекарства от общините - частично или пълно заплащане. Но там се предлага един § 3, който внася съществени промени във философията на Закона за здравното осигуряване. А тук не е дадено становище и няма становище на Министерския съвет или най-малко на Министерството на труда и социалната политика във връзка с промяната на този член от Закона за здравното осигуряване.
Ето защо аз предлагам тази т. 3 да стане т. 6 в програмата за работа на Народното събрание и през това време да се вземе писменото становище най-малкото на Министерството на труда и социалната политика. А защо не и на Министерството на финансите, защото това е свързано по-нататък ясно с какво - със сключване на външни заеми с външни кредитори във връзка с приложението на Закона за здравното осигуряване. Затова предлагам т. 3 да стане т. 6. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Пристъпваме към гласуване.
Господин Първанов, Вашето няма да го гласуваме отделно - то е включено в проекта за решение.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов - точка от седмичната програма да бъде законопроектът за преизчисляване на валутните задължения, с вносител Александър Каракачанов.
Гласували 186 народни представители: за 87, против 67, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов - да се включи като точка от седмичната програма проект за решение на Народното събрание за спиране изпълнението на наложените наказания от съда на осъдените журналисти, издатели и автори в печатни издания и електронни медии в това им качество.
Гласували 184 народни представители: за 73, против 85, въздържали се 26.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте предложението на народните представители Петър Мутафчиев, Михаил Миков, Румен Овчаров и Иван Иванов като точка в дневния ред проекторешение за избиране на Временна комисия по проблемите на приватизацията.
Гласували 190 народни представители: за 72, против 108, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кънчо Марангозов т. 3 от проектопрограмата - първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, да стане т. 6 от същата проектопрограма.
Гласували 187 народни представители: за 64, против 95, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Останалите предложения няма да ги поставям на гласуване, защото няма становища на водещите комисии.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма вече процедури. Свършихме процедурите, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, но ще Ви накажа, ако процедурата е в нарушение на правилника.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, Вие нарушавате правилника. И моята процедура е да спазвате правилника. Това е разпореждане на председателя за разглеждане на бюджета, по който аз внасям предложение, да се обсъжда в комисията на 27 май. Съгласно нашия правилник, чл. 64 и другите, свързани с внасяне и обсъждане на законопроекти от Министерския съвет, трябва да има становище на водещата комисия до един месец. Това, че си е проспал контрола, задълженията в лицето на председателя и комисията не значи, че днес Вие няма да подложите на гласуване тази точка.
Затова, ако Вие действително и съдържателно, госпожице Михайлова, искате да обсъждаме нещата и формално, господин председател, имате право, подложете на гласуване тази точка и я подкрепете. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прав е господин Статков. (Ръкопляскания от опозицията.) Наистина по нашия правилник, когато вносител е Министерският съвет, срокът за водещата комисия е един месец.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков да бъде включен като точка в седмичната програма отчетът за изпълнение на държавния бюджет за 1997 г. с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 194 народни представители: за 78, против 91, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Чета проекта за програма.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не давам повече думата за процедура.
Първо, вижте правилника. Прочетете правилника как се иска думата.
Проект за програма за работата на Народното събрание.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте за процедура.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Беше направено процедурно предложение в програмата за дневен ред да бъде включено и гледането на отчета на БНБ. От неговото внасяне са изминали 2 месеца. Моите основания да предложа да се подложи на гласуване това са същите, които сподели господин Статков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Същите не важат, господин Димитров, защото в правилника е казано "с вносител Министерският съвет".
СВИЛЕН ДИМИТРОВ: Изминали са 2 месеца. Това, че комисията не си е свършила работата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, но правилникът визира 3 месеца за този случай.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ: Аз правя процедурно предложение то да бъде подложено на гласуване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): За народни представители е 3 месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А какво е народната банка, народен представител ли е или е Министерски съвет?
Чета проекта за програма.
Думата за процедура има господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам един процедурен въпрос от трибуната. Каква беше процедурата, когато миналия път, миналата седмица, Вие подложихте на гласуване проблема за Косово? Сега отказвате да включите този проблем в дневния ред на Народното събрание. Искам да Ви припомня, че нашият проект за декларация се подмята в комисиите повече от 1 месец. Това е времето, в което, както виждаме, ситуацията в тази област се развива в неблагоприятна посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Първанов, това е без значение за процедурата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Не, аз обосновавам необходимостта от включването на тази точка в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не можете да я обосновавате в нарушение на правилника.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вече в две заседания Комисията по външна и интеграционна политика и Комисията по национална сигурност разглеждат този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, но няма становища и не е изтекъл срокът. Има ли нужда да спорим?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Питам аз, господин Соколов, на какво основание Вие включихте тази точка в дневния ред миналата седмица, а сега отказвате да я включите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз мога да Ви кажа на какво основание сега не я включвам. И обясних много ясно.




1. Първо четене на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за отпускане на заем от Задграничния фонд за икономическо сътрудничество за разширение на пристанище Бургас и на Споразумението за заем за проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество - Япония и Република България.
2. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
3. Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
4. Второ четене на Законопроект за далекосъобщенията.
5. Второ четене на Законопроект за съхранение и търговия със зърно.
6. Второ четене на Законопроект за защитените територии.
7. Проекти за решение относно сключването на Тригодишно споразумение с Международния валутен фонд.
8. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте този проект за седмичната програма.
Гласували 181 народни представители: за 130, против 42, въздържали се 9.
Седмичната програма е приета.
Преди да пристъпим към първа точка искам да информирам Народното събрание, че днес пристига на посещение в България госпожа Лени Фишер, председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, и утре в 9 ч. тя ще произнесе реч пред Народното събрание на Република България.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЯПОНИЯ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ЗАЕМ ОТ ЗАДГРАНИЧНИЯ ФОНД ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА РАЗШИРЕНИЕ НА ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата председателят й господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект N 802-02-28 от 1998 г. за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за отпускане на заем от Задграничния фонд за икономическо сътрудничество за разширяване на пристанище Бургас и на Споразумението за заем за проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество - Япония, и Република България, внесен от Министерски съвет на
8 юли 1998 г.

На заседание, проведено на 16 юли 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за отпускане на заем от Задграничния фонд за икономическо сътрудничество за разширяване на пристанище Бургас и на Споразумението за заем за проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество - Япония и Република България, внесено от Министерския съвет на 8 юли 1998 г.
Законопроектът бе представен от господин Вилхелм Краус, министър на транспорта, който изтъкна основните параметри на подписаните споразумения с правителството на Япония и със Задграничния фонд за икономическо сътрудничество, като подчерта, че те са изключително благоприятни за страната ни, както и за пристанище Бургас.
Въз основа на Решение на Народното събрание от 23 октомври 1997 г. и в изпълнение на решение на Министерския съвет от 6 март 1998 г. министърът на външните работи подписа и размени с посланика на Япония у нас нота, съставляваща споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония относно отпускане на заем от Задграничния фонд за икономическо сътрудничество (OESF). На 29 юни 1998 г. в Токио бе подписано Споразумението за заем между Японския фонд за икономическо сътрудничество и Република България за разширение на пристанище Бургас.
В Междуправителственото споразумение се предвиждат следните условия на заема:
1. За реализация на първия етап от проекта за разширение на пристанище Бургас се отпускат 14, 312 млн. йени.
2. Лихвен процент - 2,7 (0,75% за наемане на консултанти).
3. Срок за изплащане на заема - 30 години (40 години за наемане на консултанти), включително 10 години гратисен период.
4. Доставките по проекта могат да се извършват от произволна страна.
По-важните задължения на българското правителство, произтичащи от споразумението са:
- гарантира редовното изплащане на задълженията по заема;
- освобождаване на Японския фонд от всички данъци и такси върху кредита и лихвата;
- освобождаване от данъци и такси доходите на японските фирми, действащи като доставчици на стоки и услуги по реализиране на проекта;
- освобождаване на японските фирми от мита за вноса и последващия износ на собствено оборудване и материали, използвани от тях при реализиране на проекта.
Погасяването на заема ще се извърши със собствени средства на "Пристанище Бургас" ЕАД.
По представения законопроект се проведе обстойна дискусия, свързана с параметрите на договора. Поставени бяха редица конкретни въпроси, на които министър Краус даде изчерпателни отговори и разяснения. В своите изказвания народните представители подкрепиха подписаните от правителството споразумения.
След приключване на разискванията се проведе гласуване, при което всички присъстващи членове на комисията единодушно одобриха подписаното с Япония Междуправителствено споразумение Споразумението за заем между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество - Япония и Република България, без нито един "въздържал се" или "против".
Въз основа на резултатите от гласуването, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на две гласувания в едно заседание Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за отпускане на заем от Задграничния фонд за икономическо сътрудничество за разширяване на пристанище Бургас и на Споразумението за заем за проект за разширение на пристанище Бургас между задграничния фонд за икономическо сътрудничество - Япония, и Република България, внесен от Министерския съвет на 8 юли 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Някой желае ли да се изкаже по внесения законопроект?
Поставям на първо гласуване внесения законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Цонев за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за отпускане на заем от Задграничния фонд за икономическо сътрудничество за разширение на пристанище Бургас и на Споразумението за заем за проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество - Япония, и Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението да пристъпим към второ гласуване.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за отпускане на заем от Задграничния фонд за икономическо сътрудничество за разширение на пристанище Бургас и на Споразумението за заем за проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество, Япония и Република България

Чл. 1. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за отпускане на заем от Задграничния фонд за икономическо сътрудничество за разширение на пристанище Бургас, сключено на 6 март 1998 г. чрез размяна на ноти.
Чл. 2. Ратифицира Споразумението за заем за проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество, Япония и Република България, подписано на 29 юни 1998 г. в Токио."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте на второ гласуване законопроекта.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ - второ четене.
Има думата председателят на водещата Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 134 народни представители: за 134, против няма, въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 1. В чл. 5 думите "държавни и местни такси" се заменят с думите "държавни, държавни нотариални такси и местни данъци и такси".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
"§ 2. В чл. 10, ал. 14 преди израза "и Постановление N 1559" се добавя: "Постановление N 5 на Министерския съвет за подготовката и провеждането на пролетната сеитба и за грижите по отглеждането на есенните посеви през 1951 г., (обн., Известия, бр. 4 от 1951 г.)".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
"§ 3. В чл. 10б се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Общинският съвет въз основа на мотивирано предложение на поземлената комисия определя вида, размера и местонахождението на земите от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собствениците, включително и в случаите по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3, ал. 2 и 4, но не по-малко от 50 на сто от наличния общински поземлен фонд. Когато предложението е за земи, представляващи по-малко от 50 на сто от наличния общински поземлен фонд, решението на общинския съвет е до размера на исканата земя. Поземлената комисия предоставя необходимата информация на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и на общинския съвет."
2. В ал. 3 след думите "която е отменена" се добавя изразът "и собствеността, върху която не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
"§ 4. В чл. 10в се създава ал. 4.
"(4) Българските граждани, чиито имоти не са били заменени със земи от Държавния поземлен фонд по реда на глава седма от Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа (ДВ, бр. 57 от 1948 г.) се обезщетяват по реда на ал. 2."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
"§ 5. В чл. 14, ал. 1, т. 3 думите "в срок до 31 януари 1998 г." се отменят."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
"§ 6. В чл. 17, ал. 8 се добавя изречение второ "Заповедта за преработване на плана за земеразделяне се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява от поземлената комисия в кметството на съответното населено място."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По прочетените шест параграфа някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте параграфи от 1 до 6 включително, така както са предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Параграфи от 1 до 6 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение на народния представител Владислав Костов - да се създаде нов § 7.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 7:
1. "§ 7. В чл. 24 се създава ал. 7 със следното съдържание:
"(7) Земите от Държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност."
2. Параграфи от 7 до 12 стават съответно параграфи от 8 до 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложения § 7 някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложения от народния представител Владислав Костов и подкрепен от комисията § 7.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Текст на вносителя: "§ 7. В чл. 34а, ал. 1, изречение последно, думите "държавни такси" се заменят с "държавни, държавни нотариални такси и местни данъци и такси".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
Текст на вносителя: "§ 8. В чл. 34б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 думите "издадено от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и съгласувано с министъра на финансите" се изменя с "одобрена от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, съгласувано с министъра на финансите".
2. В ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 4:
"4. за допълнително материално стимулиране при прилагане на закона при условия и по ред, определени от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, съгласувано с министъра на финансите;"
б) досегашната т. 4 става съответно т. 5."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Текст на вносителя: "§ 9. В Преходните и заключителните разпоредби § 15 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По параграфи от 7 до 9 на вносителя някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи от 7 до 9 включително на вносителя, които стават съответно § 8 до 10 на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 121, против 1, въздържал се 1.
Параграфи 7 до 9 на вносителя, респективно 8 до 10 на комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Допълнителна разпоредба".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздела "Допълнителна разпоредба".
Гласували 124 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 7.
Заглавието "Допълнителна разпоредба" е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Текст на вносителя: "§ 10. Правомощията на кметовете на градове с районно деление по приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи могат да се упражняват и от упълномощени от тях лица".
Има предложение от народния представител Владислав Костов § 10 да придобие една нова редакция с две алинеи.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
"§ 11. (1) В градовете с районно деление правомощията на кмета по изпълнението на закона и правилника за неговото прилагане могат да се упражняват и от упълномощени от него длъжностни лица.
          (2) Функциите на общинската техническа служба по изпълнението на закона и правилника за неговото прилагане могат да бъдат възлагани на районните технически служби с решение на общинския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложения от комисията § 11 няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте § 10 на вносителя, който става § 11 така, както е предложен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 2.
Параграф 11 на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Текст на вносителя: "§ 11. (1) Когато разпределението на имуществото на организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби не е приключило, областният управител свиква Общо събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 в двумесечен срок от влизането на този закон в сила.
                  (2) Свикването на Общо събрание се обявява чрез съобщение в местните и централните средства за масова информация и се окачва на видно място в кметствата на съответните населени места.
                  (3) Ако в определения ден и час за провеждане на Общо събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 не се явят лицата, притежаващи общо над 50 на сто от дяловете, Общото събрание се отлага с един ден и може да взема решения при присъствие на лицата, притежаващи не по-малко от 30 на сто от дяловете. Решенията се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство от представените дялове. Всяко лице има толкова гласа в Общото събрание, колкото е дяловото му участие (колкото дялове притежава). Наследниците на лице, имащи право на дял, имат толкова гласа, колкото дяла има техния наследодател. На събранието присъства и областният управител.
(4) На общото събрание определените лица по § 29, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 45 от 1995 г.), правят отчет за своята дейност.
(5) Свиканото общо събрание може да продължи дейността на определените лица по § 29, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 45 от 1995 г.), или да определи с избор нови лица за окончателното разпределение на неразпределеното имущество за срок не повече от четири месеца от провеждането на събранието, както и за представляване по висящи дела в съда съгласно § 29, ал. 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 45 от 1995 г.).
(6) Областният управител следи за спазването на приетия от общото събрание срок за окончателното разпределение на имуществото.
(7) Лицата по ал. 5 носят солидарна имуществена отговорност."
Има предложение на народния представител Владислав Костов за изменение на внесения § 11, което комисията подкрепя.
Има предложение на народния представител Васил Клявков, който предлага § 11 да се допълни, както следва:
1. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Ако в определения ден и час за провеждане на повторно общо събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 не се явят лицата, притежаващи общо над 50 на сто от дяловете, общото събрание се отлага с един час и може да взема решения при присъствие на минимално 50 лица."
2. Алинея 3 до 7 стават съответно алинея 4 до 8.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 11, който става § 12:
"§ 12. (1) Когато разпределението на имуществото на организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби не е приключило, областният управител свиква общо събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 в двумесечен срок от влизането на този закон в сила.
(2) Свикването на общото събрание се обявява чрез съобщение в местните и централните средства за масова информация и се окачва на видно място в кметствата на съответните населени места.
(3) Ако в определения ден и час за провеждане на общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 не се явят лицата, притежаващи общо над 50 на сто от дяловете, общото събрание се отлага с един час и може да взема решения при присъствието на лицата, притежаващи не по-малко от 30 на сто от дяловете. Решенията се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство от представените дялове. Всяко лице има толкова гласа в общото събрание, колкото е дяловото му участие, представляващо процентно съотношение на притежаваните от него дялове към общото имущество на организацията по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби. Наследниците на лице с право на дял имат толкова гласа, колкото е дяловото участие на техния наследодател. На събранието присъства областният управител или упълномощено от него длъжностно лице. При невъзможност да се проведе общо събрание, се свиква ново в едноседмичен срок при условията на ал. 1.
(4) На общото събрание определените лица по § 29, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 45 от 1995 г.), правят отчет за своята дейност.
(5) Свиканото общо събрание може да продължи дейността на определените лица по § 29, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 45 от 1995 г.), или да определи с избор нови лица с правомощията по § 29, ал. 1 за срок не повече от 6 месеца от провеждането на събранието, както и за представляване по висящи дела в съда съгласно § 29, ал. 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона собствеността и ползването на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 45 от 1995 г.)
(6) Областният управител или упълномощено от него длъжностно лице следи за законността на общото събрание, като заверява протокола от него, както и за спазването на приетия срок за окончателното разпределение на имуществото.
(7) Лицата по ал. 5 носят солидарна имуществена отговорност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Васил Клявков, което не е подкрепено от комисията, има думата господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Първо, бих искал да помоля, тъй като сега влизам в залата, моето предложение да бъде разгледано след като се разгледа предложението, което господин Владислав Костов е направил, тъй като то е свързано с него, защото, моето предложение, искам да обясня тук, е направено по време на дебата в самата комисия като нова алинея, тук има една техническа грешка, ал. 4 след ал. 3, предложена от господин Костов. То не е алтернативно на нея, а е допълващо като условие и следва останалите алинеи да се преномерират.
Така че, ако се приеме по този начин, да го дискутираме, ако ли не - веднага, както прецените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на народния представител Владислав Костов е прието от комисията и е включено в самото предложение на комисията.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Да, тогава ще обясня моите мотиви и нека залата да реши.
В предложението на господин Костов, когато се свиква общо събрание, ако в определения ден и час не присъстват притежателите на повече от 51 на сто от дяловете, след един час може да се свика следващо общо събрание, ако присъстват поне 30 на сто от дяловете. Аз смятам, че това е една разумна позиция, но практиката, която наблюдавам при тези събрания по селата, показва, че не навсякъде и много трудно ще можем да съберем този изискуем минимум от 30 на сто. Ще обясня причините за това.
На много места са извършвани редица нарушения в тази област. На много места са вършени редица беззакония и хората вече са демотивирани да участват в такива общи събрания. В същото време тези хора, които са извършили тези беззакония, са избрани по един друг принцип, който досега е действал и в който не е имало такива минимуми - на следващия ден общото събрание е протичало без значение колко присъстват, може да са присъствали двама или трима души. И тези хора, които в момента са избрани с един никакъв минимум, управляват това имущество и ще го управляват още шест месеца, ако такова събрание в съответното населено място не се проведе и не събере необходимият кворум. Това означава, че тези, които до този момент са управлявали имуществото, ще продължат да го управляват и ще го разпродават в продължение на тези шест месеца, които предвижда законът. Това означава, че ние ще им помогнем да продължат на много места със своите беззакония, които са вършили досега.
И аз предлагам след ал. 3 в предложението на господин Владислав Костов моето предложение да се чете като ал. 4. И тъй като в предложението на господин Костов е казано, че ако такова събрание не може да стане, след една седмица трябва да се свика ново, аз предлагам именно това повторно събрание - след една седмица, да бъде проведено, ако няма необходимия кворум от 50 на сто, след един час то да заседава при присъствие на поне 50 правоимащи лица от съответното населено място, за да можем да гарантираме, че поне във втората седмица ще има събрание, което да бъде легитимно, което да реши съответните проблеми с имуществото в дадено населено място на бившите организации по § 12 от Закона за стопанисването и ползването на земеделските земи. В противен случай предполагам, че ще се получат някои изкривявания на процеса.
Такива са моите аргументи за това предложение и се надявам залата да го подкрепи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клявков.
Господин Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям по принцип съдържателната част на параграфа, който се предлага, но казах в комисията и съм длъжен да го кажа и в залата, едно мое притеснение, което и в сегашния текст на § 12 не е намерило решение.
Разбирам желанието да се представляват дялове, а не физически лица, които ще участват в събранието на правоимащите по чл. 27 от закона. Това е приемливо, въпреки че мисля си, че както и хората с висока стойност на дяловете, така и тези с малка стойност на дяловете са еднакво заинтересовани. Даже по-бедните вероятно са по-заинтересовани да участват в такова събрание, защото все пак ще получат някакъв дял. Но това е друг проблем.
Проблемът в момента е друг. Казва се - 50 или 30 на сто от дяловете и се гласува с относителния дял към общото имущество в кооперацията.
Първо, не е определено какво значи това "дял"? Разбирам, процентно съотношение. Но, вижте, там трябва да има компютър, който да изчислява във всеки момент какво е процентното съотношение. Моето е 1,39, а на съседа е 1,43. Как ще стане това нещо? Този текст просто е неработещ.
Казвам, аз го поставих в комисията, върнахме се, но за мен не се стигна до приемливо решение. Това просто ще затрудни и ще постави в невъзможност тези събрания да решат проблемите. И като имам предвид, че все пак това не са преобладаващата част от селищата в страната, дали да не си остане правилото хората, които присъстват, всеки да участва с един глас, един човек, един наследник. Защото другото, отново повтарям, просто е неработещо. Никой няма да е в състояние да изчислява в момента, а и няма никакъв критерий колко е делът - 1000 лева, 10 хил. лева, 100 хил. лева. Кое е един дял? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми колеги, аз ще взема отношение и по двете изказвания.
Що се отнася до мотивировката, която изтъкна пред вас господин Клявков, аз няма да му правя реплика, просто правя изказване. Аргументите, с които той защити своето предложение, са точно аргументите, поради които е записан текстът на вносителя, за да не стават именно тези нежелани процеси в тяхната дейност, която вече е и прекратена, трябва да имаме определен минимум, който да гарантира, че това присъствие може или да даде правомощия и пълномощия на тези, които досега са я вършили, или да избере други лица. Иначе се връщаме пак на няколко лица, които са дошли, дали ще бъдат те 30 или 40 при "п" броя правоимащи, не решава въпроса.
Много правилно, според мен е посочено и комисията прецени, затова отхвърли и Вашия текст, господин Клявков. Вие в стремежа си да аргументирате Вашето предложение, просто аргументирахте прекрасно предложението на комисията.
Що се отнася до изказването на господин Трендафилов, аз смятам, че той изрази тези опасения и в комисията, но, господин Трендафилов, възможността да се проведе събранието на базата на дяловото участие, е включена още в ал. 1, когато то не става ад хок, а в двумесечен срок от влизането на закона в сила се подготвя това събрание с участието на упълномощени лица от областния управител, за да може действително да се изчисли дяловото участие на всеки един правоимащ, който може да участва в общото събрание на базата на процентното съотношение на притежаваните от него дялове към общото имущество на организацията. Именно това е периодът за подготовка на събранието, в който няма да се явят изобщо някакви дялове, а те ще бъдат идентифицирани, тези дялове ще бъдат персонифицирани.
И затова аз смятам, че този текст така, както е предложен - разбирам опасенията на господин Трендафилов, уважавам ги - но да се надяваме, че в края на краищата този, който иска да му бъде възстановена собствеността и желае тази собственост да получи своя собственик, да се персонифицира тази собственост и да може тя действително да служи за реформата на земеделието, той ще прояви и съответната активност, за да може общото събрание да вземе съответните решения, които ще решат въпроса.
Това са моите съображения, това бяха и съображенията на комисията. Аз не правя реплика към вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Трендафилов обаче има реплика към Вас.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Имам най-доброто желание наистина да се намери решението, но вижте, тези два месеца кой ще работи по изчисляването на дяловете? Няма структура, която да работи. Тези т.нар. тричленки и прочие са ликвидирани на 31 декември. На кого ще възложим да прави изчисления на дяловете? Това, първо.
И второ, отново казвам, относителният дял не е дял. Той е относителен дял, но няма мярка, да се каже, примерно, че този, който е със 100 хил. лева, участва с 10 дяла, а онзи, който е с 10 хил., участва с един дял. Така че това беше моята бележка. Съжалявам, ако затруднявам работата.
Аз ще подкрепя текста, но сериозно се притеснявам, че този текст е неработещ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Искам да кажа, че това, което каза господин Костов е правилно, аргументите са едни и същи и наистина трябва да постигнем решаване на този проблем. Но същността на моето предложение е, че ако при това положение, когато трябва да се свика събрание и не се съберат 30 на сто веднъж, втори път, три пъти не може да се събере това събрание, тогава се блокира този процес. Ние в закона даваме 6 месеца, за да се реши проблемът с разпределението на имуществото. Не се събират хората, не решават проблема. И какво става? Тези, които в момента управляват, беззаконстват и безчинстват, в един момент никой не може да им потърси отговорност. И ще ви дам примери. Има населени места с над 10 хил. правоимащи. Да речем град Съединение в моя избирателен район. Или някъде другаде. От 10 хил. 30 на сто, хайде дяловете може да са по-малко, но 20 на сто да са от тези 10 хил., това са 2 хил. души. Няма зала в Съединение, която да събере 2 хил. души, за да се направи събрание и то да бъде легитимно. Няма такава зала. И на много други места ще има такива проблеми. Как ще направим това събрание да стане легитимно и да се вземе там някакво решение? Естествено, че тези, които няма да бъдат два пъти, три пъти, няма да има легитимно събрание и тези, които в момента са избрани... Затова има един много по-лош принцип, те са избрани не на дялове, както аз подкрепям този принцип, те са избрани като един глас - едно лице. И когато не са присъствали 51 на сто, това никъде не е било, са присъствали кой колкото си иска. Може и 5 души да са ги избирали. И понеже сега ние правим един висок таван, в момента никой не може да ги смени, никой не може да им потърси отговорност.
Аз бих подкрепил такова нещо, ако в момента започваме разпределението на имуществото в начална фаза да имаме един висок таван и да имаме много време, в което все някой ден да съберем с пълномощници и да се легитимира този процес. Но в момента той завършва. Ние за 6 месеца трябва да завършим този процес и в един момент ще се изпадне в блокаж именно за това наше желание. Това ми е аргументът. Сега удължаваме срока. Предполагам, че ще се наложи поради искания от хора и от различни лица пак да удължаваме срока и по друг начин да поправяме закона след това. Това са ми аргументите. Дано да бъда разбран.
Тук господин Соколов ми направи една разумна бележка и в самите дебати на комисията също по този начин предложих текста, но тъй като имаше разисквания, че трябва да има долна граница, аз бях предложил при повторното събрание, втората седмица да няма долна граница. Така че приемам тази бележка, тъй като от юридическа гледна точка, господин Соколов е юрист, мисля, че е по-точно и нека така да се чете алинеята, ако бъде приета от Народното събрание, че през втората седмица, когато първото е провалено и ако няма в обявения час 50 на сто, след това събранието взема решения независимо от кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Моньо Христов.

МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз защитавам в случая текста на комисията. Ако ние продължим по тази логика, че една част или голяма част от собствениците са дезинтересовани от своите права и не се интерусуват от това, че държавата полага усилия чрез областния управител или чрез упълномощени или чрез упълномощено от него лице да свиква такова събрание и да подпомогне организирането на правоимащите, този процес няма да приключи наистина в рамките на 6-те месеца. Така че това, че са дезинтересовани самите собственици, не означава, че трябва да сваляме процента на дяла. Или да се върнем към принципа, който беше преди. Защото, господин Клявков, Вие предлагате фактически улеснение на стария принцип - личности, които се събират на второто събрание и избират някакво ръководство. Това означава, че в цялостното разпределение ще трябва да работим на два принципа - един път, на дялове, втори път, на лица.
Така че по-добре да остане текстът на комисията с това ограничение за 30 на сто от дяла и заинтересованите собственици наистина да присъстват на събранието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Клявков, поддържате ли си предложението?
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Васил Клявков.
Гласували 136 народни представители: за 48, против 20, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 11, който става § 12, така, както е предложен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 9.
Параграф 12 на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: И последният параграф - § 12 на вносителя:
"§ 12. В § 30 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 98 от 1997 г.) думите "и ал. 2" се заменят с "ал. 2 и 4", а думите "30 юни 1998 г." се заменят с "31 октомври 1998 г."."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 12 на вносителя няма желаещи.
Моля, гласувайте § 12 на вносителя, който става § 13, така, както е предложен от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Параграф 13 е приет, а с това и целият закон на второ четене.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ.
Вносители са Михаил Карафезов и група народни представители.
За становище на водещата Комисия по здравеопазването, младежта и спорта има думата нейният председател господин Борислав Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за народното здраве N 854-01-83, внесен от
народните представители Михаил Карафезов, Мария
Брайнова, Григор Шишков и Николай Недков на
30 юни 1998 г.

На извънредно заседание на 3 юли 1998 г. на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, се разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве N 854-01-83. На заседанието присъства министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев.
Предложенията за промени в Закона за народното здраве се налагат от факта, че системата на здравеопазването трябва да продължи своето функциониране по посочения законов ред до въвеждането на здравноосигурителната система. Общините трябва да продължат да осигуряват финансирането на лекарства за домашно лечение на населението, като се заложи икономическият принцип за избор на аптеки, предоставящи тези лекарства. Целта е рационално да се използват финансовите средства на общините.
Принципите за функциониране на здравеопазването, за оказване на първична и спешна медицинска помощ, следва да се извършват по предложения законов ред.
Значими промени ще настъпят при започване на изпълнение на договорите между районните здравноосигурителни каси и изпълнителите на извънболничната медицинска помощ, като денонсите ще бъдат преразпределени във връзка със Закона за здравното осигуряване.
В Закона за народното здраве, в Преходните и заключителни разпоредби, се конкретизира текст, според който Националният осигурителен институт ще предоставя данни на Националната здравноосигурителна каса за набраните здравноосигурителни вноски.
Въз основа на проведената дискусия и гласуването Комисията по здравеопазването, младежта и спорта с 12 гласа "за", без "против" и "въздържали се", взе следното

Р Е Ш Е Н И Е:

"Предлага на Народното събрание, съгласно чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Някой желае ли да вземе отношение - от вносителите или другите народни представители?
Има думата господин Карафезов.
МИХАИЛ КАРАФЕЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато преди около месец и половина ние гласувахме Закона за здравното осигуряване, в редица от неговите Преходни и заключителни разпоредби ние предложихме отмяна или промяна в някои текстове на Закона за народното здраве. Предлагайки тези промени, обаче, ние не съобразихме, че ще трябва да продължи финансирането на здравеопазването в общините. И тези текстове, които ние в момента предлагаме на вашето внимание, касаят именно тях. Защото общините трябва да продължат да осигуряват финансирането на лекарствата за домашно лечение на населението до момента, докато влезе в сила здравноосигурителната система.
Освен това ще има значителни промени и в изготвянето на договорите, което ще започне с влизането на здравноосигурителната система. Значи, договорите между районните здравноосигурителни системи и изпълнителите на болничната помощ, по същия начин ще регламентират тези отношения.
Затова ние предлагаме на вашето внимание тези текстове, които коригират текстовете в Закона за народното здраве, и ви призовавам да го приемем на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Карафезов.
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Винаги съм твърдял, че опозицията има изключително важна роля в приемането на законите, не само със своята конструктивност, но и като коректив на внесените закони от мнозинството, и не по-маловажно е да не се допускат подобни грешки или направо казано гафове, какъвто допуснахме ние в комисията. (Неразбираема реплика от Михаил Карафезов.)
Така е, доктор Карафезов. И аз, като член на комисията, и като представител на опозицията, поднасям своите извинения за това, че не видях този пропуск, който допуска мнозинството, Министерският съвет в Закона за народното здраве. Защото този пропуск не позволява в момента на общините да изплащат безплатните лекарства на гражданите, частично или пълно. Още повече, че всеки един закон преминава през правните отдели и управления на министерството, което внася закона.
Аз зная, че Министерството на здравеопазването има едно Правно управление, от години наред, не от една-две години, което е мярка за юридическа неграмотност. Но законът минава през Министерския съвет, през Правния отдел на Народното събрание. Има Съвет по законодателство към Министерството на правосъдието, и оттам минава този закон, под председателството на проф. Гоцев. И въпреки това ние допуснахме един правен вакуум.
Ето защо аз ще подкрепя, и моите колеги също, ще подкрепим закона на първо четене по промените, които се правят в Закона за народното здраве, за да не се допусне спиране на изплащането на безплатните лекарства за гражданите.
Но, аз не зная какво ще стане при една проверка на Сметната палата, когато се установи, че кметовете са изплащали, защото те продължават да изплащат медикаменти в този период от края на юни, до края на юли, докато се публикува законът, или при една проверка от Държавен финансов контрол. Защото липсва в момента такава законова уредба, която да позволява плащането в този период. Може би финансистите ще кажат.
И другият проблем, който е не по-маловажен, по § 3 от закона. В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве е записано следното: "Законът за народното здраве, в Преходните и заключителни разпоредби, се конкретизира текст, според който Националният осигурителен институт ще предоставя данни на Националната здравноосигурителна каса за набраните здравноосигурителни вноски.". В чл. 69 от Закона за задължителното здравно осигуряване, който ние приехме много наскоро, се казва: "Информационната система на Националната здравноосигурителна каса е част от информационната система на Националния осигурителен институт".
Сега ние напълно променяме този текст. Предлага се да се промени именно този чл. 69 от Закона за здравното осигуряване. Променя се цялата философия на закона.
Аз и в комисията зададох въпроса: какво ще стане с Националния здравноосигурителен институт? И досега този отговор не е получен. Затова, когато обосновавах тази точка от дневния ред да остане по-назад в седмичната програма, имах предвид именно това - да се каже най-после какво е становището на министъра на труда и социалната политика по този член, в който правим промяна по Закона за здравното осигуряване, чрез Закона за народното здраве правим тази промяна, или какво е становището на Министерския съвет.
Защо казвам това? Защото след време вероятно ще се сключи заем за създаване на информационна банката, на информационно осигуряване на здравноосигурителната каса. И този заем ще бъде сключен с външни финансови институции. И на нас ще ни се представи, в Народното събрание, да ратифицираме този заем. И ще ни се каже: "Вие приехте така да бъде, когато има готова информационна система в Националноосигурителния институт.".
Ето, това е проблемът, който трябва да реши днес Народното събрание с тази промяна. Защото това са средства, които едва ли е необходимо да бъдат харчени при наличието на информационна система в Националния осигурителен институт. Още повече, че вноските за здравното осигуряване ще бъдат събирани от Националния осигурителен институт.
Тогава защо трябва да правим отделна информационна система? За да изолираме напълно Националната здравноосигурителна каса? Какво й пречи и сега да бъде самостоятелна тя, като ще ползва информационната система на Националния осигурителен институт? Въобще тази промяна, според мен, се прави просто, за да се задоволят нечии амбиции по отношение на Националната здравноосигурителна каса.
Ето защо аз категорично ще подкрепя и на първо, и на второ четене § 1 и § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за народното здраве. Но в никакъв случай няма да подкрепя § 3 в предлагания законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве гледам като на една сериозна крачка в посока на един нов тип политика - политика на социално ангажиране на държавата при определяне на важни, помоему, действия и ..., трудно ми е, защото не познавам специфичния език - действия и операции, свързани с лечението на българския народ. Но аз смятам, че има един съществен пропуск, който вие трябва да осмислите и който трябва напълно да бъде решен - за средствата, с които ще се решават тия, заложени в закона допълнително и гарантирани безплатни манипулации, ако това не е в порочния смисъл на думата казано, неща, свързани с обезпечаване здравето на българските граждани.
Сега, при срещи и разговори с редица кметове на общини и на населени места, се говори за необезпеченост на бюджета с необходимите средства. Говори се за това, че една община не формира бюджети на населените места и не дава съответните възможности на кметовете да реализират тази социална политика; че средствата, които се отпускат към набраните от общините средства по пътя на местните данъци и такси във формата на осигурявани от централния бюджет допълнителни средства, не са разчетени с потребностите; че има един дисонанс между населените места, там, където има голям интензитет на стопанска дейност, има много промишлени предприятия, които функционират или развиват стопанска дейност, и те дават възможност да се отделят такива средства от местните данъци и такси към други общини, където такъв интензитет стопанската дейност няма и те не могат да ги набират, а и средствата, отпуснати от републиканския бюджет, не са достатъчни и те ги притесняват да покриват такива социални разходи, като образование и здравеопазване.
В ал. 5 аз ви моля, уважаеми колеги - и се обръщам и към доц. Китов, който по стечение на обстоятелствата води Парламентарната комисия по здравеопазването - да се помисли как реално да се обезпечат тези средства на общините и населените места. Не само да покажем, че имаме добро намерение и добро желание, защото да не стигнем до това, че "пътят към ада е постлан с добри намерения", а да задължим с известна корекция в бюджета, която правителството трябва да внесе, да се обезпечат тези средства и те да бъдат реални. Не отново с имагинерни понятия да вършим реална социална политика. В противен случай няма с нашето законотворчество да спомогнем за реализирането на тези важни проблеми, а само ще налеем масло в огъня, с който ще пържим местната власт и местното самоуправление как да решават тия проблеми.
Затова отново повтарям: когато вменяваме задължения, да им дадем правата и ресурсите, с които те да ги изпълнят. В противен случай това не е добро законодателство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Борислав Китов има думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като че ли наистина правим по-сложни нещата, отколкото са. Че допуснахме една чисто техническа грешка в комисията - прав е д-р Марангозов, защото просто трябваше да запишем, че отпадъчните текстове отпадат тогава, когато започва да действа здравното осигуряване. Просто това пропуснахме. Защото априори всички разбирахме в комисията, че така би следвало да бъде, но наистина от чисто юридическа гледна точка просто това го пропуснахме. Затова са тези промени. И тези промени са не за да подобрят средствата, господин Нешев, а да върнат старото статукво такова, каквото беше.
Въпросът за средствата, въпросът за бюджета е отделна тема и не е сега мястото да я разискваме. (Неразбираема реплика на господин Стефан Нешев.)
Не, тя е отделна, голяма тема, но не е по този закон. Затова просто сега няма да я разглеждаме.
Що се отнася до последното, аз мисля, че д-р Марангозов определено не е прав. Ами именно защото информационната система на НОИ си я има, тя си остава и преди всичко в частта й за набиране на средствата, съвсем естествено е да искаме Националната здравноосигурителна каса да знае какви вноски са събрани по здравното осигуряване.
А че самата здравноосигурителна система трябва да има една специфична информационна система, която да касае заболеваемостта, заболяването на болните, какви прегледи, какви лекарски действия са извършени и там да се следи как се води разплащането по тези дейности, просто е едно задължително условие. Просто самата система не може да функционира иначе. Но ние бихме искали с тази промяна на текста просто да задължим Националният осигурителен институт да дава данни на касата към всеки един момент какви пари са събрани.
Ето това е този текст и той нищо друго не променя, а камо ли философията на закона. А ти не можеш да задължиш някой да ти дава информация, ако просто в бъдеще не предвиждаш той да има тази информация или неговата информационна система да остане.
Аз мисля, че просто излишно сега тук спорим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата за реплика господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз нямам нищо против това, което каза доц. Китов. Но защо този чл. 69, който е записан в Закона за здравното осигуряване, не си остане такъв? Информационната система на Националната здравноосигурителна каса е част от информационната система на Националния осигурителен институт. Предложете един член - 70-и ли, 69а ли: Националният осигурителен институт е задължен да предоставя данни за събраните вноски. Още един член. Защо не се направи така? Ето ви също вариант, но да си остане чл. 69 от здравноосигурителния закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, господин председател! Не само че разбирам, а и съм длъжен да ги знам тези факти - по повод реплика на някой от залата - защото аз съм член на Социалната комисия от предишния парламент и ние този въпрос сме го обсъждали многократно. Имам предвид репликата на колегата във връзка с това, че 25 млн. долара е даден заем от Световната банка за създаване на информационна система, която да обслужи различните осигурявания. И тогава проектът, който беше защитен пред Световната банка, включваше и здравното осигуряване. То не е било отделно разработено като мероприятие.
Това, което е записано в текста на закона, реално отговаря на този проект и парите, които се дават по него.
Господин Китов аргументира необходимостта от допълнителни данни за системата, като с това и търсене вече на допълнителни средства. Вижте, става дума за милиони долари и в случая трябва да се избира. Така е, господин Китов, трябва да се избира в дереджето, в което сме. Защото Вие многократно сте поставяли въпроса за ефективността от тия заеми.
Ако ние търсим, господин председател, наистина ефективност на този заем и ако действително желаем да си свършим добре работата, действащият текст по закона, който е приет вече, ни устройва. Ние можем в рамките на тази информационна система да искаме и допълнителни данни, това не пречи. Тук има хора, които се занимават със здравно осигуряване и знаят много добре, че може само и трябва да бъде разширена програмата. А иначе - да купуваме нова техника за милиони долари, да обзавеждаме такава - това е напълно излишно. Ние не можем да подкрепим подобно нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за дуплика господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Откъде се разбира, че ще правим друга информационна система? Аз съм казал, че има нужда от допълнителни данни, но това не значи, че тя трябва да бъде отделена и изобщо не идва реч за тази работа. Когато задължиш някой да ти дава информация, най-малкото нещо, което задължително се разбира, е, че той ще има тази информация. Което значи, че той ще има информационна система. Другото изобщо е въпрос, който наистина ще се прецени от специалистите - кое е най-доброто и кое е най-евтиното. Но не идва реч за това в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве. Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Думата за процедура има господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да можем другата седмица да приемем закона, аз предлагам да намалим срока за подаване на предложения за второ четене на три дена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някой да изрази противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Китов срокът за писмените предложения преди второ четене да бъде намален на три дни.
Гласували 119 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Следващата точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Думата има господин Никола Николов, председател на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект N 802-01-30 от 4.05.1998 г. за далекосъобщенията, внесен от Министерския съвет, за второ четене

На редовното си заседание на 15 юли 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за далекосъобщенията, постъпилите писмени предложения от народни представители, както и направените предложения по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди закона със заглавие "Закон за далекосъобщенията"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по заглавието на закона? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
За процедура думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с разглеждането на второ четене на Закона за далекосъобщенията предлагам в залата да бъде поканен председателят на Комитета по пощите и далекосъобщенията господин Антони Славински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно мнение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Благой Димитров в залата да бъде поканен господин Славински.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Моля да поканите господин Славински в залата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава първа - Общи положения.
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщенията в Република България."
Няма предложения по този текст.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на глава първа и по чл. 1 няма направени предложения. Моля, гласувайте за наименованието на главата и за чл. 1, така както са предложени от вносителя.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава първа и чл. 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 2. (1) Целта на този закон е задоволяване на потребностите на обществото от далекосъобщителни услуги.
(2) С този закон се осигуряват условия за: равнопоставеност на операторите, предоставяне на всеобщо предлагана услуга на територията на цялата страна при достъпни цени; защита на интересите на националната сигурност."
Предложение на народния представител Благой Димитров - прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 2 се изменя както следва:
"Чл. 2. (1) Целта на този закон е да гарантира предпоставки за задоволяване на потребностите на обществото от далекосъобщителни услуги.
(2) С този закон се осигуряват условия за:
1. либерализиране на далекосъобщителните дейности и услуги, създаване на свободен пазар и лоялна конкуренция;
2. равнопоставеност на операторите;
3. предоставяне на всеобщо предлагана услуга на територията на цялата страна при достъпни цени;
4. защита на интересите на националната сигурност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов, 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район.
Уважаеми колеги, искам да обърна вашето внимание най-напред върху ал. 1 на чл. 2, където е записано, че целта на този закон е задоволяване на потребностите на обществото от далекосъобщителни услуги. Смятам, че този израз не е точен, тъй като един закон има за цел да регулира обществени отношения, а не да задоволява едни или други обществени потребности. Такова задоволяване на обществени потребности имаше при един друг строй, който всички ние тук заедно в тази зала смятаме, че повече не трябва да съществува в България. Както си спомняте, това ставаше по петилетки, имаше генерални перспективи, народностопански планове и т.н. Все по-пълно зодоволяване на все по-нарастващите материални и духовни потребности на трудещите се.
Смятам, че в един закон, създаден в условията на демокрацията, не може да съществува текста за задоволяване на някакви потребности, пък било то и потребности от далекосъобщителни услуги. Господин Благой Димитров е направил известна промяна, като предлага законът да гарантира предпоставките и отново за задоволяване. Изобщо имате голяма грижа и големи проблеми със задоволяването, но ми се струва, че това не може да бъде предмет на законодателен текст. Проблемите със задоволяването са лични проблеми. Освен това чл. 2 звучи изцяло декларативно и напълно се опровергава по-нататък от текста на закона. Така например ал. 1 не е подкрепена със законови гаранции за създаване на условия за задоволяване на потребността от далекосъобщителни услуги. Фактът, че законът предвижда запазване на монопола върху гласовата комуникация и върху фиксираната телефонна мрежа е чак до 2002 г., това се вижда от § 10 от Преходните и заключителни разпоредби, този факт доказва, че конкуренция в тази дейност за следващите четири години не се предвижда.
Абсурден е и текстът във връзка с този член на чл. 103, т. 1, който дава възможност на монополния оператор, Комитета по пощи и далекосъобщения, да предоставя всеобщо предлаганата услуга, само когато му е икономически изгодно, и фактически гарантира запазването на широкоразпространената сега, извинявам се, корупция в тази дейност.
По ал. 2, т. 1 също няма законови гаранции. Нищо не е ясно по отношение на мобилните и спътниковите комуникации и как именно ще се създаде този свободен пазар в тази област, за който се говори.
Точка втора - равнопоставеност на операторите. За такава въобще не може да се говори, когато таксите, събирани от сега започващите дейността си частни оператори, се прелива чрез фонд "Национална съобщителна система" извънбюджетната сметка на Държавна комисия по далекосъобщенията към монополиста БТК. Това може да се види по-нататък в членове 18, 19, 20 и 38.
Правата, дадени чрез закона на основния далекосъобщителен оператор БТК, фактически отнемат правата на останалите оператори.
Така че чл. 2, като махнем задоволяването, макар и да звучи добре, не се гарантира по-нататък от следващите текстове на закона. Така че това е един пожелателен, декларативен текст и след като той няма покритие в по-нататъшните текстове, това означава, че няма да има реализация в действителността, в обществените взаимоотношения, а това означава, че няма да може и да ги регулира. А тъкмо това е основната цел на всеки закон. Така че според мен е по-добре, след като нямаме гаранции никакви за реализирането на това, което е записано в чл. 2, по-добре е такъв член да няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Аз съм направил едно предложение за изменение на чл. 2 и мисля, че е ясно. Става дума за това, че законът трябва да гарантира предпоставки за задоволяване наистина на обществото от далекосъобщителни услуги. Аз обаче искам да използвам това, че съм на трибуната, за да спомена това, че господин Иво Атанасов каса неистини. Той вероятно не е чел добре закона. Има такива гаранции навсякъде в текстовете. Така например, ако внимателно се прочете дефиницията на чл. 3 какво е всеобщо предлагана услуга и какви гаранции дава законът за това всеобщо предлаганата услуга, която на практика е обикновено телефонна услуга, да достига до всеки български гражданин на достъпна цена независимо от географското местоположение и пр., става ясно, че в закона има гаранция за това.
Що се отнася до монополизма на Българската телекомуникационна компания за гласова телефония до 2002 г., това е на базата на лицензия, дадена на БТК. И аз мисля, че е абсолютно безумие преди приватизацията на компанията народен представител да твърди, че трябва монополът да бъде премахнат. Или това може да стане, ако народният представител не си дава ясна сметка за какво става дума, какви са интересите на държавата във връзка с приватизацията на Българската телекомуникационна компания. Аз даже мисля, че такова изказване граничи с безотговорността.
Така че, уважаеми господин председателю, аз считам, че чл. 2, така както е предложен от вносителя, с тази малка поправка, може да бъде гласуван от пленарна зала и призовавам народното представителство да подкрепи текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Господин Никола Николов има думата.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз считам, че в чл. 4, където е описана целта на този закон съвсем ясно са регламентирани и целите, които трябва да се постигнат, като наистина тук става дума за задоволяване потребностите на обществото от далекосъобщителни услуги, като тук не бива да объркваме далекосъобщителната услуга с простата търговска услуга, ако така можем да наречем всяка търговска дейност по предоставяне на услуги.
Значи, далекосъобщителната услуга е нещо по-различно. Тя не е само достъпа до услуга за далекосъобщителна дейност. Далекосъобщителната услуга е ангажимент на обществото за всеки един негов член, особено на развитите общества.
Така че, аз, приемайки, разбира се, цветущият език на Иво Атанасов, който също и мен ме забавлява, не съм съгласен с неговото определение, че задоволяването на обществото с такива услуги било проблем лично на всеки член на обществото. Това не е така. Напротив, обществото трябва да се погрижи да има достъпна далекосъобщителна услуга. Това е логиката на този закон и тя е преследвана по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Иво Атанасов направи предложение за отпадане на чл. 2.
Поставям на гласуване неговото предложение.
Гласували 146 народни представители: за 42, против 104, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 117, против 4, въздържали се 4.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 3. (1) Далекосъобщения са пренасяне, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или информация от всякакъв вид чрез проводник, радио, оптична или друга електромагнитна среда.
(2) Далекосъобщителна дейност е осъществяване на далекосъобщения чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне на далекосъобщителни услуги.
(3) Всеобщо предлагана услуга е услуга с определено качество на предоставянето й, достъпна за всеки потребител независимо от географското му местоположение и предлагана на приемлива цена. Всеобщо предлагана услуга е обикновената телефонна услуга, предоставяна чрез фиксираната телефонна мрежа."
Има предложение на народния представител Иво Атанасов, народния представител Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев, което е прието от комисията.
Има второ предложение, което е редакционно, отбелязвам. То не е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Благой Димитров, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 3:
"Чл. 3. (1) Далекосъобщения са пренасяне, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или информация от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.
            (2) Далекосъобщителна дейност е осъществяване на далекосъобщения чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне на далекосъобщителни услуги.
            (3) Всеобщо предлагана услуга е услуга с определено качество на предоставянето й с възможност за достъп за всеки потребител независимо от географското му местоположение и предлагана на достъпна цена. Всеобщо предлагана услуга е обикновената телефонна услуга, предоставяна чрез фиксираната телефонна мрежа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председателю. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Искам да благодаря на господин Николов и на комисията, която той ръководи, че от всичките 101 предложения, които сме направили тримата колеги, той е приел едно предложение, а именно в чл. 3, ал. 1 думата "радио" да се замени с "радиовълни". Не че няма основание да го приеме, напротив, има основание и затова го поздравявам.
Но по отношение редакцията на чл. 3, ал. 3 нашето предложение е:
"(3) Всеобщо предлагана услуга е обикновената телефонна услуга, предоставяна чрез фиксираната телефонна мрежа, достъпна за всеки потребител, независимо от географското му местоположение и предлагана на приемлива цена."
Приемам предложението, което дава господин Благой Димитров думата "приемлива" да се замени с думата "достъпна" и нататък предлагам да бъде одобрено, да бъде гласувано предложението в нашата редакция, тъй като промените тук са предимно редакционни, а в цяла България едва ли някой се съмнява, че аз съм по-добър редактор от господин Джипов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Има думата за реплика господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз разбирам тона на господин Иво Атанасов, но той каза неистина, че е прието само едно предложение. Просто това не е истина. Нищо, че тонът е шеговит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Атанасов, господин Мерджанов и господин Пантелеев за нова редакция на чл. 3, ал. 3.
Гласували 156 народни представители: за 52, против 98, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3, така както е предложен от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 8.
Член 3 е приет.
Следва половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Николов има думата да докладва чл. 4.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 4. Осъществяването на далекосъобщения се извършва от далекосъобщителни оператори въз основа на концесии, лицензии и свободен режим."
Има предложение на народния представител Благой Димитров, което е прието.
Комисията по икономическата политика предлага:
"Чл. 4. Осъществяването на далекосъобщения се извършва от далекосъобщителни оператори въз основа на лицензии и свободен режим."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 4 има ли желаещи за изказване? Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Няколко думи само във връзка с въвеждането чрез това предложение на общ лицензионен режим.
Има излязло решение на Конституционния съд във връзка с тълкуването на чл. 18, ал. 3 от Конституцията на Република България, във връзка с използването на радиочестотния спектър, отдаден на страната, съгласно международни договори и споразумения и във връзка с това решение стана ясно, че може да се мине от концесионен режим за радиочестотния ресурс в един общ лицензионен режим, което ни накара да обмислим един такъв по-либерален лицензионен режим и всъщност да откликнем и на обществените очаквания и виждания в тази връзка. Аз съм провел срещи с много оператори за радио- и телевизионна дейност и това общо взето е мотивът за въвеждане на общ лицензионен режим. Преди решението на Конституционния съд и тълкуването на радиочестотния спектър като един ресурс, който представлява на практика виртуален обект, беше разписано от вносителя "концесионен режим и лицензионен режим за радиочестотния спектър".
Аз обаче искам да кажа няколко думи и за това какво е свободен режим. Освен общия лицензионен режим, свободен режим има тогава, когато се използват електромагнитни вълни, без да има нужда да се използва лицензия, разрешение. Става дума за различни случаи на радиоуправляеми модели или пък такива краткосрочни връзки за използване на уоки-токи системи, маломощни радиостанции и пр., просто практиката относно такива специализирани средства е накарала вносителят и аз мисля, че това е абсолютно разумно, да има такива възможности за използване на спектъра. Има редица случаи от практиката, когато се обезсмисля дори и лицензионният режим, да не говорим за концесията, която всъщност вече отпадна.
Така че аз призовавам народните представители да подкрепят общия лицензионен режим, за да може да вървим в една облекчена обща процедура на лицензирането и използването на радиочестотния спектър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов - 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, парламентарна група на Демократичната левица.
Уважаеми колеги, аз също подкрепям текста на чл. 4 така, както е предложен от комисията. Защото виждаме, че тук липсва думичката "концесия", а това беше възможно и преди решението на Конституционния съд, но нека не спорим по този въпрос, тъй като вече такова решение има и Конституционният съд каза, че въпрос на законодателно решение е какъв да бъде режимът - дали концесионен или лицензионен. Друг е проблемът, но ние ще стигнем по-нататък по следващите членове до него, дали лицензията, заложена в този закон, в доклада на комисията за второ четене, не е една скрита концесия. Но това е въпрос на по-нататъшни гласувания.
Аз предлагам на уважаемото народно представителство да подкрепим текста на чл. 4 така, както ни е предложен, включително и със свободния режим. Някой питаше за свободния режим, господин Димитров направи разяснение. Но когато отидем например в луксозните жилища на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус, ако искаме да си направим дистанционно отваряне и затваряне на вратата на гаража, това ще можем да го направим при условията на един свободен режим, без да искаме лицензия от Комитета по пощи и далекосъобщения.
Така че предлагам да подкрепим този член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов. Само искам да му кажа, че жилищата на БОДК съвсем не са толкова луксозни, има дори никак нелуксозни. Понеже разбрах, че той има желание за такова жилище, предполагам, че работната група ще го удовлетвори да получи едно нелуксозно жилище.
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Нямаме желание за никакви такива жилища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже по чл. 4? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 4.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 5. Органите за управление и регулиране и обществените далекосъобщителни оператори гарантират свободата и тайната на далекосъобщенията."
Комисията по икономическа политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 5, както е предложен от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 4.
Член 5 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава втора - Управление на далекосъобщителните дейности", раздел първи - "Управление".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора, раздел първи така, както са предложени от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на глава втора и раздел първи са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 6. Управлението на далекосъобщителните дейности се осъществява от Министерския съвет, от Съвета по националния радиочестотен спектър и от орган, създаден от Министерския съвет, съгласно определените им в този закон правомощия."
Предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев:
1. Текстът на чл. 6 да стане ал. 1 и в него думите "Съвета по националния радиочестотен спектър" и "орган, създаден от Министерския съвет" да се заменят съответно с "Държавната комисия по далекосъобщенията" и "Министерството на съобщенията".
2. Към чл. 6 се създава нова ал. 2:
"(2) Управлението на далекосъобщенията включва понятието "политика в областта на далекосъобщенията" и "регулиране на далекосъобщенията".
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Благой Димитров: в чл. 6 думите "орган, създаден от Министерския съвет", се заменят с думите "Комитет по пощи и далекосъобщения".
Комисията по икономическа политика подкрепя това предложение.
И предложение на Комисията по икономическа политика - чл. 6 се изменя както следва:
"Чл. 6. Управлението на далекосъобщителните дейности се осъществява от Министерския съвет, от Съвета по националния радиочестотен спектър и от Комитета по пощи и далекосъобщения, съгласно определените им в този закон правомощия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 6 има думата вносителят на предложението господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов - 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица. (Реплика от блока на СДС: "А ЕГН-то?") ЕГН-то не съм задължен по правилника да го казвам.
Уважаеми колеги, действително беше смущаващо това, че в първоначалния текст на законопроекта, който приехме на първо четене, органът, създаден от Министерския съвет, не беше уточнен. Това създаваше известни смущения, тъй като само един месец според Преходните и заключителни разпоредби след приемането на закона и след влизането му в сила този орган трябва да бъде създаден. А първоначално във всичките 165 члена на законопроекта не ставаше ясно за какъв орган става дума.
Сега нашето предложение беше това да бъде Министерството на съобщенията. Виждам, че господин Благой Димитров предлага това да бъде Комитет по пощи и далекосъобщенията, както е сега. Има, разбира се, логика и в неговото предложение, но според мен е по-удачно това да бъде Министерство на съобщенията, защото един Комитет по пощи и далекосъобщения е ограничен в известна степен в своите функции, а освен това не подлежи на парламентарен контрол. Смятам, че това е една много важна сфера, една много динамична област, в която ще настъпват бързи промени и не може тези промени да убягват от окото на парламентаристите. Ако бъде Министерство на съобщенията, ние ще можем да контролираме, а утре вие, когато сте в опозиция, ще можете да контролирате министъра на съобщенията, да му задавате въпроси в тази зала и по този начин да можете да се произнасяте по това, което става в сферата на пощите и далекосъобщенията.
Така че бих предложил господин Димитров да се съгласи с моето предложение и Комитетът по пощи и далекосъобщения да бъде записан в закона като Министерство на съобщенията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Разбира се, въпросът за това дали трябва да бъде създадено или не министерство, е въпрос, който трябва да реши настоящото мнозинство, макар че това би могло да стане и по-нататък. Аз не разбирам, ако все пак сме включили част от нашето предложение, както господин Благой Димитров го предлага, Комитетът по пощи и далекосъобщения да участва в управлението на далекосъобщителните дейности, защо в такъв случай и на какво основание изключваме Държавната комисия по далекосъобщенията. Тук фигурират още органът, създаден от Министерския съвет, който отпадна, но според мен те пряко имат съществени функции, които не някой друг, а този закон им дава, така че те би трябвало да участват. Значи наред със Съвета за националния радиочестотен спектър да включим както органа, създаден от Министерския съвет, така и Държавната комисия по далекосъобщенията. Това е моето предложение, ако оставим все пак текста, предложен от господин Благой Димитров, да включим там и така наречения орган на Министерския съвет и Държавната комисия по далекосъобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Гласували 152 народни представители: за 49, против 103, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 6, както е предложен от комисията.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Там аз имах предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да имате предложение, защото трябва да се направи в писмен вид и в срок.
Гласували 136 народни представители, за 107, против 6, въздържали се 23.
Член 6 е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Николов за чл. 7.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 7. (1) Министерският съвет определя държавната политика в областта на далекосъобщенията като приема Секторна политика.
(2) Секторната политика определя стратегията, принципите и етапите на развитие на сектор "Далекосъобщения" и задължително съдържа видовете дейности и услуги и сроковете, в които се либерализират.
(3) Секторната политика се актуализира по целесъобразност всяка година или на по-кратки периоди и се публикува."
Предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев: в края на чл. 7, ал. 1 да се добави: "разработена и предложена от Министерството на съобщенията".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Благой Димитров, което е прието по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 7 се изменя, както следва:
"Чл. 7. (1) Министерският съвет приема Секторна политика в далекосъобщенията, в която определя държавната политика в тази област. Секторната политика се обнародва в "Държавен вестник".
            (2) Секторната политика определя стратегията, принципите и етапите на развитие на сектор "Далекосъобщения" и задължително съдържа видовете дейности и услуги и сроковете, в които се либерализират.
            (3) Секторната политика може да се актуализира всяка година или на по-кратки периоди и актуализацията се извършва по реда на приемането на Секторната политика."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов, 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица. (Весело оживление, реплики от мнозинството.)
Уважаеми колеги, текстът на този член показва, че в законопроекта е заложена една много висока степен на централизация. Министерският съвет не само определя държавната политика в далекосъобщенията, според ал. 1 на чл. 7, но и управлява изцяло далекосъобщителните дейности, според предишния чл. 6. Тоест, и определя държавната политика, и управлява изцяло тези дейности. Ще видим по-нататък, в следващите текстове на законопроекта, че те доразвиват тази теза и фактически Министерският съвет се нагърбва с функции по непосредственото управление и регулиране на обществените отношения в отрасъла. Това вероятно е резултат на липсата на доверие и сигурност в назначената от Министерския съвет администрация или може би желание за концентриране в Министерския съвет на функции, които биха могли да бъдат източник на, извинявам се, корупция или друга практика, несъответстваща на обичайната регулаторна дейност.
Разбрах, че оттук нататък вместо Министерство на съобщенията, ще има Комитет по пощи и далекосъобщения, вие го гласувахте току-що в чл. 6. Но все пак, въпреки че като мнозинство, естествено наложихте волята си, макар че едва ли сте най-прави, бихте могли да приемете предложенията на тримата колеги-депутати от Парламентарната група на Демократичната левица, която включва БСП и Политически клуб "Екогласност"...
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): А БЗНС "Александър Стамболийски"?
ИВО АТАНАСОВ: ... в ал. 1 да се добави текстът: "разработена и предложена", добре, нека да не е от Министерството на съобщенията, нека да е "от Комитета по пощи и далекосъобщения". По този начин в закона се фиксират едни правомощия на Комитета по пощи и далекосъобщения и благодарение на това утре няма да има възможност за спорове и за неясноти по отношение на това кой какви правомощия има.
Така че, моля Ви да подложите на гласуване нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Само че, господин Атанасов, с такъв закон не се създава ново министерство. Не е разрешено по Конституцията.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Аз мисля, че разумна беше отстъпката, която предложи господин Иво Атанасов, след като приемаме, че няма да има Министерство на съобщенията, а Комитет по далекосъобщенията. Абсолютно резонно е да пише в този текст кой разработва въпросната Секторна политика, за да не я възложи утре Министерският съвет на Министерството на външните работи, на господин Божков или на Министерството на труда и социалната политика.
Освен това аз бих искал да кажа, че ал. 3, която е предложена в окончателния текст, е напълно излишна, защото аз не разбирам какво ние приемаме, след като изведнъж даваме възможност тази Секторна политика да бъде променяна по всяко време и по всякакъв начин. За какъв дявол тогава ние ще я публикуваме и обнародваме в "Държавен вестник", след като в ал. 3 ние даваме възможност в някакви неизяснени предварително срокове Министерският съвет да я променя. В този смисъл алинеята е абсолютно излишна и би трябвало да останем само на ал. 1 и ал. 2, където се казва, че се приема някаква Секторна политика, която, според нас, би трябвало да бъде разработена и предложена от Комитета по далекосъобщенията, и в ал. 2 да кажем какво би трябвало да включва тази политика. А ал. 3 е напълно излишна, тъй като и без нея Министерският съвет би могъл да прави каквито си иска актуализации. Но ако той наистина възнамерява да ги прави, т.е. не е сигурен в това, което е приел няколко месеца по-рано, то не разбирам защо трябва да се обнародва в "Държавен вестник", след като след няколко месеца биха могли да настъпят грандиозни промени, тъй като ние с нищо не закрепваме необходимостта тази политика да действа за определен период от време.
Така че, казано накратко, моето предложение е следното. Първо, да обмислим добре дали е необходимо да се обнародва в "Държавен вестник" тази Секторна политика и освен това аз съм катерогично против да остава ал. 3.
Мисля, че "Секторна политика" трябва да бъде изписана с малка буква, а не с главна, тъй като няма такава практика в подобен род документи да се ползват правописни правила, които създават неясноти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Кое предлагате да отпадне?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Предлагам да отпадне ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В нея няма "Държавен вестник", за което говорихте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: И предлагам да обмислим дали да оставим това изречение в ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, разбирам Ви. Вие сте за отпадане на ал. 3.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Михаил Миков, 5.Видински избирателен район и от името на целия български народ. (Весело оживление.)
Щяха да се спестят много приказки, ако ми бяхте дали първо на мен думата. Предлагам да отпадне целият този чл. 7. (Реплики от мнозинството.) В закон приемате политика и чудо. Ами, това ще бъде Секторна политика за далекосъобщенията. В Закона за БДЖ да вкараме "Секторна политика за БДЖ". В Закона за съдебната власт има време да вкараме "Секторна политика за правосъдието". Това е закон, искам да обърна внимание на уважаемите народни представители. Какво е това чудо? Пък и в "ДВържавен вестник" ще се публикува. Просто да отпадне този текст, защото срамотно ще бъде един такъв закон, в който да вменяваме...
Ами, Министерският съвет, разбира се, по Конституция се занимава с вътрешната и външната политика и във всеки един момент, във всеки един сектор или секторче той може да реши, когато е общественонеобходимо, народополезно и нуждата го изисква, да си разработи своя политика. Създаваме опасен прецедент с един Закон за далекосъобщенията. Ами в близкосъобщенията? Недейте да правим такова чудо.
Направо моето формално предложение е да отпадне целият чл. 7, камо ли пък да се публикува в "Държавен вестник" Секторна политика. Ето, виждам господин Цонев, в бюджетната сфера, в Закона за държавния бюджет и там да се публикува Секторната политика. Недейте, закон е това и трябва да има правни норми, а не такива парадно-пожелателни работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Благой Димитров за процедура.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми колеги, на мен ми е ясно, че в момента по някакъв начин уплътнявате парламетарното време, обаче не го правете така смеховорно. Имайте предвид, че тези микрофони са включени в ефир, има специалисти, които слушат, и не е препоръчително народни представители, колкото и да са лаици, да говорят безмислици от парламетарната трибуна. Затова защото - с няколко думи, преди да си направя процедурното предложение - чл. 7 е добре обмислен.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Кажи за ал. 3.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: За ал. 3 ще Ви кажа. Далекосъобщенията са една много динамична област в областта на технологиите, в технологичен смисъл. Има например значение при усвояването на по-високи честоти - един конкретен пример ви давам, - което е свързано с международни договорености, да речем, за областта на GSM-връзките, на мобилните връзки. Това трябва да бъде заложено в така наречената "секторна политика". Секторни политики имат далекосъобщителните пазари на страните от Европейския съюз. И точно този термин - стана дума тук и с колегите - е взет от съответните директиви на Съвета на Европа и това е точната дума на Секторната политика. Има Секторна политика в областта на далекосъобщенията, на електронните медии и пр. Така че трябва да се актуализира във връзка с динамиката.
Моето процедурно предложение, господин председател, е да прекратим дебатите по чл. 7 и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви. За противно становище? Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Аз имам противно становище и то е съвсем логично, тъй като наистина въпросът е важен. И аз се връщам отново на моето предложение за ал. 3, тъй като тя е пълна безмислица, след като така или иначе никъде не е забранено на Министерския съвет да не променя така наречената Секторна политика.
Аз държа все пак и на това, което предложих - Секторната политика, колкото и да е важна, да се изписва с малка буква.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Пантелеев, аз Ви дадох думата за обратно становище.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Защо тогава външната политика на страната, икономическата или която и да е друга ще се изписват с малка буква, след като те са по-важни от въпросната Секторна политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С други думи, не изразихте противно становище.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Казах, че съм против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за прекратяване на разискванията по чл. 7.
Гласували 141 народни представители: за 103, против 38, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Прекратяваме дебатите и поставям на гласуване трите предложения.
Първото предложение е на господин Миков - за отпадане на чл. 7. Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 49, против 100, въздържали се няма.
Не се приема предложението за отпадане на целия чл. 7.
Поставям на гласуване предложението на господин Любомир Пантелеев за отпадане само на ал. 3.
Гласували 132 народни представители: за 46, против 78, въздържали се 8.
Предложението за отпадане на ал. 3 не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господата Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за добавка към ал. 1.
Гласували 157 народни представители: за 60, против 95, въздържали се 2.
Не се приема предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 7. (Шум в блока на Демократичната левица.)
Господин Пантелеев, моля Ви, от място никой няма право да говори. Вземете думата, за да Ви разбера за какво искате да правите предложение.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Аз го направих няколко пъти това предложение. То наистина не е фундаментално. Но е смешно да изписваме Секторна политика с главна буква, тъй като Секторна политика не е институция, не е орган. Изобщо има правопис и правоговор в българския език. Нека не приемаме такива документи и излишно да губя времето. Предлагам го няколко пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване чл. 7 така, както е предложен от комисията, с неговите три алинеи. Ако почнем да гласуваме големи и малки букви...
Гласували 146 народни представители: за 101, против 29, въздържали се 16.
Член 7 с неговите три алинеи е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 8. Министер-ският съвет дава концесии за радиочестотен спектър, чрез който се осъществяват обществени далекосъобщителни услуги, и одобрява издаването и отнемането на лицензции за радио- и телевизионна дейност и изграждане на далекосъобщителни мрежи, през които могат да бъдат рапространени радио- и телевизионни програми."
Предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев: чл. 8 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложението на народния представител Благой Димитров е прието от Комисията по икономическата политика.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 8:
"Чл. 8. (1) Министерският съвет одобрява издаването на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез ползване на радиочестотен спектър.
(2) Одобряването на лицензиите по ал. 1 от Министерския съвет се извършва по законосъобразност и при съобразяване с обществения интерес, държавния суверенитет и националната сигурност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Постъпило е едно предложение от господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев за отпадане на чл. 8.
Има думата господин Иво Атанасов. Може вече да не се представяте, защото знаем, че сте от Парламентарната група на Демократичната левица.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател, но правилникът ме задължава да правя това. Иво Атанасов, 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Това е един от най-спорните текстове. Тук беше заложен контролът върху електронните медии в България чрез режима на концесиониране. Вие попитахте чрез Министерския си съвет Конституционния съд и той ви каза това, което всеки нормално мислещ знаеше - че Конституцията не пречи радиотелевизионната дейност да бъде на лицензионен режим.
Оттук нататък топката е, както се казва, във вашето поле. От вас зависи на какъв режим ще бъде по-нататък радио-телевизионната дейност. Безспорно по-либерален, по-демократичен е рецензионният. И този текст е критерий за демократичността на демократичните сили.
Сега, вие сте сменили думата "концесия" с думичката "лицензия". Представихте това като своя победа. Имаше среща при президента с групата за европейско медийно законодателство, с журналистически сдружения. И там се каза как, едва ли не, опозицията, лошата опозиция в България, настоявала за концесия, а пък вие храбро сте се борили за лицензия, как опозицията искала държавен орган да издава разрешителните, пък вие сте казали, че по-добре е това да става от независим орган. И в края на краищата вие мобилизирахте масите, активизирахте творческия потенциал на нацията, домогнахте се до подкрепата на Европа и ето, сега вие побеждавате, като стигате до думата лицензия.
Но вие само сте сменили думичката, уважаеми колеги. Прочетете двата текста, първоначалния текст на чл. 8 и новопредлагания текст на чл. 8, и кажете каква друга разлика има освен това, че думичката концесия е сменена с думичката лицензия.
Това е един опит за скрита концесия. Вие сменяте думата, тъй като превеждате добре и от английски на български, и от български на английски, когато законът стигне до Съвета на Европа, до Европейския съюз, те ще кажат: "Браво, СДС най-после склони и реши режимът да бъде лицензионен." Но той на практика е концесионен. Каква е разликата между двата текста? В първоначалния текст пише: "Министерският съвет дава", а сега пише "Министерският съвет одобрява". Тоест дали ще бъде концесия, дали ще бъде лицензия, както щете го наречете, този, който ще иска да извършва радио- и телевизионна дейност в България, ще трябва да получи разрешението на държавен орган, а не на независим орган, и ще трябва да получи подписа на премиера, в случая Иван Костов. Есента не зная кой ще бъде.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Аз ще ти кажа.
ИВО АТАНАСОВ: Ти може да кажеш. Аз не зная. Но може би си съгласен, че няма да е той, добре, това го приемам.
Така че, няма никаква промяна. Аз предлагам този текст да отпадне. Това е един скрит концесионен режим. Това е един текст, който ни отдалечава от Европа, който ви позволява да установите пълен политически контрол върху електронните медии в България и който е в разрез с цялата европейска практика, като изключим Швейцария, която обаче също ще си промени режима. И вие ще направите България единствената страна в Европа, в която лицензите се издават от държавен орган и се подписват от министър-председателя. (Неразбираема реплика от Йордан Цонев.) Сега ще кажеш за Италия, зная, има едно-две изключения. Но не зная защо вие искате непрекъснато да бъдете изключението, а да не бъдете нормалната демократична европейска практика.
Предлагам колегите от всички парламентарни групи да гласуват за отпадането на чл. 8. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Николов за реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам отново да ви върна към основния текст, защото иначе вероятно четем различни документи. Става дума за издаване на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез използване на радиочестотен спектър. За това става дума тук. Частен случай е този, за който говори Иво Атанасов. А няма страна в света, в която лицензията, която касае далекосъобщителната дейност, да не се дава, или, в зависимост от режима или концесията, да не се дава от Министерския съвет. Затова става дума и то е простичко и ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Втора реплика - господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател! Когато аз бях председател на Комисията по радио, телевизия и БТА в миналия парламент, искам да питам господин Иво Атанасов, когато абсолютно същият проблем се дъвчеше, с абсолютно същия проблем се борихме тогава, да бъде изяснено всичко и наистина да прескочим този трап, и да бъде лицензията и всички други съответни наредби в полза на демокрацията, и да не може Министерският съвет или министър-председателят, или който и да било от управляващите да се гаври и да създава положение на цензура в една държава, абсолютно никаква реакция в подкрепа на нашата борба оттогава не получихме от управляващите. Сега другите управляващи желаят абсолютно същото. Това означава, че ние явно не сме дорасли в съзнанието си да престанем да управляваме с "тежката лапа" на хората горе - радио, телевизия, БТА. Мога да ви доверя, че и вестниците в момента са управлявани. И вестниците се управляваха и тогава.
На мен ми е неудобно да правя такова изявление. Но ви казвам: много ме тревожи как чужденците гледат на нас.
Днес четох едно интервю на Амбасадор Тремо - най-обидното интервю, още по-обидно от Георг Потика - австриеца.
Аз, като българин, наистина се срамувам вече за начина, по който сме третирани от някои господа. Не желая те да ни дават съвети повече. И ние, които ковем законите, да си подадем ръка и да направим наистина един демократичен закон за медиите. Сега е моментът! Надраснете ръста си! Поставете, управляващите, в сърцето си тези критерии.
Благой, моля ти се, ти разбираш от този спорт, бъди така добър, втълпи на твоите колеги, че вие, които сте осъдени да управлявате в най-трудния период, трябва на всяка цена да покажете благородство и извисяване от желанието за ръката на големия брат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Има ли друга реплика на господин Иво Атанасов? Няма.
Има думата господин Иво Атанасов за дуплика.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Уважаеми господин Ганчев, най-малкото съм се проявявал като човек, който си крие главата от истината. Действително, това което казвате за миналото Народно събрание, е точно така. Наистина нашето мнозинство гласува един закон, който предвиждаше концесия за тази дейност, няма защо да се крие това нещо.
Но аз няма да твърдя, че ние се развиваме и узряваме, аз приемам, че ние сме лошите, че ние сме партията, която е обременена и носи своята историческа вина. И това ни пречи. Но аз приемам, че вие сте добрите, че вие сте символът на демокрацията в България, че вие сте силата, политическата сила, която е в състояние да ни отведе по пътя към Европа. Интересно тогава защо добрите са по-лоши от лошите? Ето, това е въпрос, на който вие не можете да отговорите вече 9 години.
Действително, и в становището по законопроекта на госпожа Каролин Морисън и господин Майкъл Уагнър, вие всички притежавате това становище от Европейския съюз за радио-телевизионно разпръскване, се казва, че "Решенията за даване и вземане на лицензии трябва да бъдат вземани единствено от Националния съвет за радио и телевизия и да не са в компетентността на Държавната телекомуникационна комисия".
БТК в нашия случай трябва да разпределя честотния спектър. И по-нататък всички решения по отделните молби за лиценз трябва да бъдат предоставени на НСРТ. Вие не правите това нещо.
Двамата експерти казват, че е съмнително дали общите разпоредби в законопроекта за телекомуникациите са подходящи за отнемането или прекратяването на лиценз за радио-телевизионно разпръскване, като се имат предвид последиците от такова решение върху свободата на словото и свободата на електронните медии. Хората ви го казват очи в очи. Казват ви го толкова просто и толкова ясно, че господин Бакърджиев даже, макар че той е в друг сектор, би могъл да го разбере.
Умолявам ви, гласувайте за отпадането на този член. Иначе се запазва и се узаконява политическият контрол в електронните медии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Давам думата на господин Благой Димитров за изказване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): С няколко думи, уважаеми госпожи и господа, искам да внеса яснота, защото има неразбиране. Става дума за изграждане на далекосъобщителни мрежи и обществени далекосъобщителни услуги чрез използване на радиочестотния спектър.
Аз Ви съветвам да не се изказвате неподготвен, господин Атанасов. Отворете чл. 18, ал. 3! Вътре е записано, че върху радиочестотния спектър държавата осъществява суверенно право. Значи Вие предлагате в момента на пленарна зала, искате да я заблудите, че с отпадането на този чл. 8 може някой с някакъв свободен режим да въведе в пазара Джи Ес Ем втори оператор. Вие това предлагате в момента. Тук не става дума въобще за радио- и телевизионна дейност.
Искам да Ви помоля да четете внимателно текстовете и да не говорите тук безумия и безсмислия. Не се изказвайте неподготвени.
Прочетете ал. 2 - радиочестотният спектър се използва за специални цели. Той се използва за отбраната на страната, за Министерството на вътрешните работи. Използва се от такива оператори в транспорта, като Български морски флот, за граждански цели на авиацията и прочие, и прочие. Точно за това става дума. Тук не става дума - преди малко и Жорж Ганчев каза - за радио- и телевизионна дейност. И Вие тук цитирате фриволно изказването на европейски експерт.
Член 8 точно това регламентира и точно затова се въвежда и този Съвет за разпределяне на националния честотен спектър.
Аз Ви умолявам да се съсредоточите. Още един път разбирам, че искате да губите времето на пленарна зала, но не се изказвайте неподготвени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз с удоволствие искам да отбележа, че има развитие в управляващото мнозинство и в някои негови представители, включително и в председателя на Комисията по икономическата политика. Най-после разбрахте, че не може да има и концесии, и лицензи и избрахте по-доброто - лицензи, защото искате качество, а не печалба от неща, които формират ценностна система, етика и естетика у тези, които наблюдават.
Аз ще Ви подкрепя предложението, това е разумно. Но искам да Ви обърна внимание: ако има защо в нас, в опозицията да има известни притеснения, то е, защото отново избирате политическият орган да издава лицензи, т.е. Министерският съвет. А преди малко в чл. 6 - ще си позволя да го цитирам, защото не го помня наизуст - Вие казахте: "Управлението на далекосъобщителната дейност се осъществява от Министерския съвет, от Съвета по националния радиочестотен център и от Комитета по пощите". А защо не избрахте Съвета по националния радиочестотен център, където аз предполагам, че ще бъде изграден от специалисти, не от политици? Те имат най-високия уровен на познания, на информираност и на квалификация, които могат да дадат най-добрата характеристика на лиценза.
Аз се обръщам към вас: проявете това разбиране и променете институцията, която трябва да ги дава. Тогава ще вярваме, че вие търсите действително качеството, а не политическа намеса. Защото вече ми е неприятно да гледам "Нова телевизия", която се превърна в слугинска телевизия на министър-председателя. Стига вече!
Господин Димитров, искам да се обърна и към Вас. Като погледна проекта за второ четене, най-много предложения имате - сигурно сте специалист - и всичките са приети. Хайде, Вие недейте да предлагате да се прекратяват разискванията. От чувство на мяра и на етика не е удобно да го чуваме това от Вашите уста. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Любомир Пантелеев има думата за изказване.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Аз първо, също като господин Нешев, ще приветствам мнозинството, че отстъпи от първоначалната формулировка на чл. 8, където нещата бяха съшити по един доста лош начин.
Искам да се върна с въпрос към окончателната формулировка по предложението на господин Благой Димитров. "Обществени далекосъобщителни услуги чрез използване на радиочестотния спектър" - това включва ли (признаваме нашето невежество, но наистина законът е сложен) раздаването на честоти за радио- и телевизионна дейност или не включва?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Включва ги, но те са много малка част.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: А-а, значи в такъв случай аз предлагам една редакционна поправка, на което мисля, че имаме право: във втората част на това изречение да прибавим, че когато става дума за честоти, свързани с радио- и телевизионна дейност, Министерският съвет дава становище, но окончателното решение се взима от независимия специализиран орган.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Ама то е така!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Ама не е така! Тук той не дава становище, а одобрява. Дава становище, но окончателното решение се взима от Националния съвет за радио и телевизия, за този, както казахте, много малък обем от честоти, които касаят радио- и телевизионната дейност. И аз мисля, че тук можем да намерим съгласие по този въпрос и да го решим.
Освен това считам, че ал. 2 е абсолютно излишна, тъй като тя регламентира неща, които според мен са направо абсурдни. Какво значи ние със закон да заставяме "Министерският съвет да работи по законосъобразност" и "съобразявайки се с обществения интерес"?
Аз питам: Министерският съвет - има и за това процедура, ако работи по незаконосъобразност - какъв е редът за отменяне на неговите актове? Този ред е абсолютно ясен и е излишно да го задължаваме допълнително да работи по законосъобразност.
Освен това питам: кой и как ще формулира обществения интерес? Дайте ми формулировка за "обществен интерес".
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Програма 2001.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Това са неща, които не подлежат на дефиниране. Имат пожелателен характер. Кой би формулирал? Значи общественият интерес според Обединението за национално спасение изисква въвеждането за обучение и на матерния език, да речем, и т.н. Общественият интерес според БСП не включва скорострелна процедура за влизане в НАТО и т.н. Кой би формулирал този обществен интерес?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Обществото.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Кой, Министерският съвет? Да запишем, че общественият интерес се формулира от мнозинството. В такъв случай нещата ще са ясни.
Кой го формулира обществения интерес, та да се съобразява с него? Кой би могъл да го разпише?
Дайте да не поставяме изисквания пред Министерския съвет, каквито той не би могъл да изпълни, тъй като това не е термин. За разлика от думите - защото вие в случая си служите не с термин, който има еднозначен смисъл, това е разликата между дума и термин - терминът е еднозначно определен, в смисъл отношение, а думата е многосмислова. Така че да го задължаваме да се съобразява с нещо, което не е ясно какво е и според едни е едно, а според други друго, е напълно излишно. Също така и да действа по законосъобразност. Ами то е ясно, че трябва да действа по законосъобразност!
Ако искате, да оставим за държавния суверенитет и националната сигурност. Това намирам за необходимо да се повтори още веднъж, защото политиката, която досега води Министерският съвет, включително и с това споразумение, което се подготвя да подпишем с Международния валутен фонд, в крайна сметка ще доведе до допълнителна загуба на суверенитет и национална сигурност. В този смисъл нека да оставим тук, макар и в един страничен закон, едно напомняне за Министерския съвет, че трябва да се съобразява с тези неща.
Така че предлагам ал. 2 да отпадне...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имате предложение за отпадане на чл. 8!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Така, но Вие в някаква степен сте се съобразили. Ние поддържаме това предложение, тъй като чл. 8 фактически го няма. Комисията е приела някакъв съвършено друг член, в който част от нашите претенции към стария чл. 8 са удовлетворени.
И сега моите предложения са в две насоки:
Първо, по ал. 1 на новопредложения чл. 8 ние да запишем, че що се отнася до обществени далекосъобщителни услуги, които касаят радиотелевизионната дейност, Министерският съвет просто дава становище, но окончателното решение се взима от Националния съвет за радио и телевизия.
Значи, слагаме една запетайка след "радиочестотния спектър" и казваме, че дава становище за далекосъобщителни услуги, свързани с радиотелевизинната дейност. (Шум и реплики в залата.)
Нека да прибавим следния текст след "радиочестотен спектър": "дава становище за предоставяне на далекосъобщителни услуги, свързани с радио- и телевизионната дейност". Този текст можем да го подобрим още малко.
Освен това предлагам да отпаднат в ал. 2 думите "законосъобразност и при съобразяване с обществения интерес".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Думата за процедура има господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Тъй като възникнаха много предложения по чл. 8 и голяма част от тях са разумни, а аз вярвам, че господин Благой Димитров и господин Никола Николов ще ги осмислят, предлагам процедурно гласуването на този член да оставим за утре, за да имаме време да стигнем до един взаимноприемлив текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И да се изразим съобразно правилника - за отлагане на гласуването на чл. 8.
Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам да направя противно предложение - да не се отлага гласуването на чл. 8, защото цялото поведение на членовете на Парламентарната група на Демократичната левица, които се изказват по този закон, е деструктивно. В интерес на истината нека те да признаят, че аз търсех възможност, тъй като логиката, която те са преследвали със своите предложения, почти съвпада с логиката, която е преследвал Благой Димитров в неговите, и комисията е приела неговите предложения, можехме да намерим една допирна точка, една процедура по даването на разрешение за далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги. Но очевидно те не пожелаха това да стане, затова аз не виждам причина ние да се съгласим да отложим този член, защото няма да има резултат. Даже да го отложим, не виждам как до утре ще има резултат по приближаване на тези позиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване направеното предложение за отлагане гласуването на чл. 8.
Гласували 142 народни представители: за 30, против 99, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Думата за процедура има господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Искам да изясним какво направихме. Нашето предложение е да отпадне чл. 8 със следния текст: "Министерският съвет дава концесии за радиочестотния спектър, чрез който се предоставят обществени далекосъобщителни услуги и т.н.". Това е нашето предложение за отпадане на чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имам го предвид.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Значи този член остава, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Пантелеев, много Ви моля, когато се правят предложения за гласуване, да се изслушваме. Не съм поставил на гласуване предложението за отпадане.
Господин Николов има думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, аз наистина ви призовавам сериозно да погледнем на този закон, който е закон, ориентиран към това да създадем един либерален режим за далекосъобщителни услуги в България, което ще даде възможност, първо, за добрата приватизация на Българската телекомуникационна компания и ще създаде възможност да поставим на реална законова основа създаването на разрешение за лицензия за онези далекосъобщителни оператори, които решат да правят радио- и телевизионни предавания. За това става дума тук.
Има връзка между двата закона - единият за радиото и телевизията и другият за далекосъобщенията, но тази връзка е само в законовата основа при даването на разрешения. Друга връзка, емоционалната връзка, която търсите тук, просто запазете тези емоции за второ чете на Закона за радиото и телевизията. Там очевидно ще има такива спорове, които сега се опитвате да вмените при четенето на този закон.
Още един път се обръщам към вносителите на предложения в лицето на народните представител Иво Атанасов, Мерджанов и Панталеев. Вижте логиката на вашите предложения. Аз си поиграх да я начертая така, както вие сте я предложили. Тя отговаря на това, което предлага Благой Димитров. Не може да се твърди и е смешно да се твърди, че лицензията била скрита концесия. Просто това е несъстоятелна теза. Тази теза, ако искате, я защитавайте, обаче е несъстоятелна, защото концесията се дава по реда на концесиите. Значи там има процедура, която се спазва. А лицензията е нещо съвсем различно, което е описано тук. Вашата логика съвпада. Ако искате да работим сериозно по този закон, в смисъл да приемаме и ваши предложения - аз специално подчертах, че има приемливи ваши предложения, които формално са отхвърлени от комисията, - моля ви да го правим в залата, а не по 10 пъти да вземаме думата с цел забавяне на закона.
Още един път се обръщам към вас с тази молба. Иначе очевидно ще си вървим по този ред, по който досега карахме - за два часа минахме само осем члена и сме стигнали до наистина най-важния, в който има съвпадение. И вижте къде е съвпадението: господин Иво Атанасов тук атакува текста на Министерския съвет, който е отхвърлен от комисията. И това се вижда. Вземете утре, ако не знаете какво точно говорите или пък ако говорите по подготвени бележки, моля ви погледнете ние какво сме предложили. Има го в доклада за второ четене. Имали сте възможност да го погледнете.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Аз нали ви приветствах за това, че е оттеглен чл. 8?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, Вие ни приветствахте за това, че е отпаднал чл. 8, а цялото Ви изказване, а и на Вашите колеги беше против чл. 8 на Министерския съвет, без да обсъждате предложения от комисията. И се надявам, че ще го гласуваме по начин, който е предложен от комисията.
Аз още един път се обръщам към вас, нека да намерим съгласие в това, където нашите тези съвпадат, да гласуваме закона. А там, където не съвпадат, ги кажете, но недейте да смесвате двата закона, защото иначе ще се окаже, че в момента разглеждаме тези, които са в Закона за радиото и телевизията, а не в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Никола Николов.
Думата за реплика има господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Нямаше да правя тази реплика, но господин Николов на няколко пъти вече каза, че предложенията по законопроекта и от ляво, които сме направили тримата колеги депутати от групата на БСП и Екогласност, и от дясно, които е направил господин Благой Димитров, са до голяма степен съвпадащи, т.е. те имат една и съща логика. Добре, да приемем, че предложенията и от ляво, и от дясно са в рамките на една и съща логика. Какво да се прави оттук нататък? Господин Николов предлага на няколко пъти ние от левицата да оттеглим своите предложения. Добре, но защо? Ако приемем, че са еднакви, близки, сходни, то ако искате наистина работата да върви бързо и законопроектът да приемем в сроковете, които вие сте си предвидили, аз не ги знам какви са, оттеглете вашите предложения. И ще ви кажа защо. Питайте когото искате и той ще ви обясни, че аз съм по-добър редактор и от господин Никола Николов, и от господин Благой Димитров.
Така че, ако ще трябва някой да си оттегли предложенията, оттеглете по-слабо редактираните предложения и нещата ще тръгнат.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има си процедура за това и тя е в комисията. А вие не присъствате там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Втората реплика е на господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Аз още веднъж искам да повторя, че по моя преценка ние се намираме на терена на компромиса и искам да го извървим докрай. За това става дума. Ние приемаме формално, че нашето предложение за отпадане на чл. 8 в първоначалния му вид е прието. В това няма никакви съмнения.
Сега говорим за последната редакция - така, както е приета от комисията. За жалост обаче на второ четене в Комисията по културата и медиите този текст не мина.

Сега аз имам съвсем конкретно предложение за чл. 8, ал. 1. За да разграничим този малък обем от радиочестоти, които касаят радиотелевизионната дейност и да отворим процедурата, да прибавим след радиочестотен спектър "и дава становище за далекосъобщителни услуги, свързани с радиотелевизионна дейност". За да не се изисква изрично одобрение, което би блокирало след това лицензионната дейност на Националния съвет за радио и телевизия. Дайте да помислим как да го направим. Аз не отричам ролята на Министерския съвет за 93 процента, нека той да дава становище или той да определя честотите за такива нужди, но оттам нататък да предоставим възможността на Националния съвет за радио и телевизия, след като има такива честоти, да преценява на кого да ги даде.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Вие отивате в друг закон.
ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ: Ама тук вие предпоставяте одобрението на Министерския съвет! Ако Министерският съвет поименно се произнесе и не даде одобрение за някого, който кандидатства за радиотелевизионна честота, то е безсмислено той да ходи в Националния съвет за радио и телевизия. Нали за това става дума.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Четете внимателно текста на ал. 1.
ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ: Внимателно го чета. Вие казвате, че той одобрява издаването на лицензии. Ако не го одобри? Защо Министерският съвет трябва да има решаващата дума в това дали да се издаде лицензия за радиотелевизионна дейност? Той трябва да има решаващата дума в това да бъде определена честота за радиотелевизионна дейност - може или не може да бъде дадена тази честота. А лиценза да го издава независимият специализиран орган.
И държа на предложенията си за ал. 2, макар че те не са толкова важни - по законосъобразност и при съобразяване с обществения интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз държа на това, което казах, че ние действително сме приближили текстовете си поне по структурата на раздаване на лицензии. Така че това, което тук чух и от депутатите, които са автори на тези предложения, и това, което ние обсъждахме в Икономическата комисия, ме навежда на мисълта, че ние действително можем да постигнем компромис, стига да сме решили да направим това в залата, и да приемем един добър, приемлив Закон за далекосъобщения. Подчертавам, далекосъобщения, а не радио и телевизия.
И все пак аз съм принуден и да отговоря, понеже постоянно се смесват тези два закона, и да кажа, че нашата ясна политическа воля е да има свободни медии, частни свободни медии. Затова вероятно предложенията, които касаят по-голямата защита, създаването на среда за националните медии просто се надявам, че в пленарната зала ще бъдат силно ограничени и ще бъдат създадени условия именно за създаването и за появата на нови частни независими медии. Това е нашата политическа воля и каквото и друго да си говорим, ние ще я защитим със съответните текстове и в този закон, и в следващия Закон за радио и телевизия. Смятайте това за ясна политическа декларация от наша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно с отхвърлянето на проекта на Министерския съвет за чл. 8, с редакцията на господин Благой Димитров се прави една много сериозна стъпка напред към сближаване на позициите. Аз мисля, че предложението за отпадане на чл. 8 не е удачно, защото безспорно има територии, върху които държавата трябва да упражнява своя суверенитет. Имам чувството обаче, че проблемът произтича от другаде. От проекта на Министерския съвет отпадат изразите, че Министерският съвет дава концесии за далекосъобщителни услуги и одобрява издаването и отнемането на лицензии за радио- и телевизионна дейност. Но отпадането на израза "за радио- и телевизионна дейност" не означава, че новата редакция на чл. 8 не урежда и тази материя.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не я урежда!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Урежда и тази материя, господин Димитров. Защото, струва ми се, че в чл. 8 е заложен общият принцип, лицензионен режим, включително и за радиотелевизионната дейност. Мисля, че тук е порокът и тук е проблемът. И ако си представим радиочестотния спектър като един кръг, нека Министерският съвет, нека именно държавният орган да определи предварително териториите, върху които ще упражнява своя суверенитет, и в този кръг за радиотелевизионната дейност естествено ще се остави определен спектър. И издаването на лицензии за ползване на този спектър вече да става не с одобрение на Министерския съвет, а да става по решение с един-единствен акт на независим обществен орган, бил той и Националният съвет за радио и телевизия. И ако днес ние намерим политическата воля във Вашия вариант, господин Благой Димитров, на чл. 8 да заложим този специален режим за радиотелевизионната дейност -издаването на лицензии за тази дейност да става не с одобрение на Министерския съвет, а с един-единствен акт, решение на независимия орган Националния съвет за радио и телевизия, аз с удоволствие ще подкрепя Вашата редакция на чл. 8. И аз мисля, че тук всички колеги, включително и от Демократичната левица, при това положение биха подкрепили варианта на чл. 8, предложен от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лютви Местан.
Има думата господин Благой Димитров за реплика.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Аз преди малко, господин Местан, споменах, че не става дума за радио- и телевизионна дейност. И внимателният прочит на чл. 8 дава възможност това да се схване от текста.
По-нататък, в чл. 27 е уреден въпросът, за който говорите, вече от Държавната комисия по далекосъобщения. Там става дума и за Националния съвет за радио и телевизия. Тук говорим за изграждане на далекосъобщителни мрежи и услуги, използващи радиочестотен спектър. За нищо друго не говорим. Аз не мога да разбера защо включвате радиотелевизионната дейност. Е това не мога да го разбера!
ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (ДЛ, от място): Аз те питах и ти каза, че се включват. Не каза ли, че се включват?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Има начин от трибуната да се питаме и да си отговаряме. И имам усещането, че има неподготвени народни представители, които не са чели закона внимателно и се изказват фриволно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Панталеев има думата за втора реплика.
ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (ДЛ): За да е ясно това, което искам да предложа: в края на изречението, след "радиочестотен спектър" просто да прибавим "които не се отнасят до радиотелевизионната дейност". Мисля, че тогава всички спорове ще отпаднат. Аз мисля, че това е и в логиката, която и господин Благой Димитров заяви.
Предлагам чл. 8 да добие следния вид:
"Чл. 8. Министерският съвет одобрява издаването на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез използването на радиочестотния спектър, които не се отнасят до радиотелевизионната дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): На мен ми се струва, че наистина тук е най-важният елемент на този закон и ми се струва, че има неразбиране главно поради това, че материята е сложна. Предлагам господин Славински като вносител на този законопроект да каже своето становище точно за реда на издаването на лицензиите, включително за радиотелевизионна дейност и за далекосъобщителни услуги. Ако разрешите, разбира се, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Мога да давам думата само тогава, когато някой я поиска.
Има думата за дуплика господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин Димитров, моето изказване беше абсолютно добронамерено и се надявам, че не към мен се отнася претенцията Ви, че някои народни представители се изказват неподготвени.
Напротив, аз се опирам изключително на текста на ал. 1 на чл. 8, така както Вие предлагате - "одобрява лицензия..." - прескачам - "... включително и за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги", като този израз, Вие сам казахте, че включва именно и радио- телевизионната дейност като обществена услуга.
И понеже тук е застъпен общият режим, цялата философия на нашата позиция по този въпрос е без да смесваме двата закона, защото те поначало са смесени, лицензията за радио- телевизионна дейност да не се дава с одобрение на Министерския съвет, а да е достатъчен акта на Националния съвет по радио и телевизия.
Затова предложението е именно в този чл. 8 или чрез принципа на изключването, така както предложи колегата Пантелеев, или чрез допълнителна ал. 3 да се реши този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Местан.
Давам думата на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения господин Антони Славински.
АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първото, което бих искал да обясня - предложението за изключване на радиочестотния спектър за радио- и телевизионни услуги би създало веднага предпоставки за неконституционност. Когато в тази зала е приемана Конституцията и е прието, че държавата осъществява суверенни права, ако е трябвало да се въведе специален режим за радио- и телевизионната дейност, то това би трябвало да бъде отразено в Конституцията. Текстът касае целия радиочестотен спектър.
Второто, по което бих искал да се спра, е каква е идеята за лицензиране. Съгласно препоръките и на международни консултанти, и на експерти от Европейския съюз е възприета идеята да е лицензионен режим и един-единствен орган да издава лицензиите. Това, според направените изменения и съгласно закона, ще бъде Държавната комисия по далекосъобщения. Тези лицензии, които касаят радио- и телевизионна дейност се подготвят в НСРТ. НСРТ взима решение за тях и когато то е положително, прилага проектолицензията. Фактически те се занимават с текста на лицензията. Тя се издава от Държавната комисия по далекосъобщения.
Когато се касае за далекосъобщителна дейност, която включва честоти, самата далекосъобщителна дейност, лицензията за нея се подготвя в Държавната комисия по далекосъобщения. Министерският съвет се произнася единствено по честотата. Идеята е в лицензията, която е за далекосъобщителна дейност, да се включи и разрешението за честота. Тоест, да няма трети документ за честотата, тъй като естествено всички технически параметри, които съпътстват тази честота като мощност, географска точка, височина и т.н. са в лицензията за далекосъобщителна дейност. Това е идеята, че тази лицензия, която ще съдържа и точната стойност на честотата се одобрява от Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Славински.
Има думата господин Панайот Ляков.
Позволете ми докато идва следващият оратор да помоля уважаемите народни представители да имат предвид правилника. Член 69 - "При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили писмено в съответния срок, както и предложения на водещата комисия. Допустими са и редакционни поправки".
Моля да не се правят непрекъснато искания за промени. На второ четене сме. Благодаря.
Имате думата, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да се представям с подробни данни, включващи ЕГН, номер на обувките и т.н. Но при обсъждането на законопроекта в комисията нито един от тримата колеги не защитаваше своите предложения. Можеше поне един от тях да дойде там, а не сега да си правят тука волни интерпретации на материя, която явно не разбират.
Затова предлагам прекратяване на разискванията и гласуване на чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата за обратно становище господин Иво Атанасов.
Моля Ви, по направеното предложение!
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Тъй като е ясно, че ще се гласува прекратяването, аз искам да се изкажа против прекратяването.
Защо? Тук имаме възможност да постигнем съгласие, но вие искате да ви хванем вяра ей така, заради черните ви или сините ви очи. Тук имаме колеги-студенти, които сигурно знаят, че така се лъже ученичка, но ние все пак сме зрели хора. Добре, дайте доказателство за това, че вашите намерения са чисти. Какво пречи ... (Неразбираема реплика от Панайот Ляков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Атанасов, моля Ви!
ИВО АТАНАСОВ: Вие сега го казахте неясно. (Неразбираема реплика от Панайот Ляков.)
Аз се обосновавам защо не трябва да се прекратяват разискванията. Не ми губете времето господин П. Ляков.
Но Вие казвате, че тук не влиза радиотелевизионната дейност. Добре, но дайте ни гаранции! Какво пречи да се сложи една запетая и да се пише "без разрешителните за създаване и разпространение на радиотелевизионни програми"? Какво пречи? Ето, това ще ни обедини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Атанасов, има процедурно предложение.
ИВО АТАНАСОВ: Вие казвате - може би няма да е конституционно решението. Не е така. Така казвахте и по това дали да бъде на концесия или на лиценз. Конституционният съд каза, че може да бъде на лицензия.
Аз ви гарантирам, че ние няма да сезираме Конституционния съд. Вие вероятно също няма да го сезирате, ако толкова се боите. Никоя друга парламентарна група без нас и вас не може да сезира Конституционния съд. Така че това не може да бъде мотив.
Моля ви да гласувате срещу предложението за прекратяване на разискванията, защото ние сме пред прага на постигането на съгласие. Нека заради господа като П. Ляков не разрушаваме тази възможност за консенсус. Много ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване направеното предложение от народния представител господин Ляков за прекратяване на дебатите по чл. 8.
Гласували 159 народни представители: за 106, против 51, въздържали се 2.
Предложението на господин Ляков е прието.
Ще поставя на гласуване само онези предложения, които имам право да поставя, при спазване на чл. 69 от правилника.
По чл. 8 е постъпило предложение от господата Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на чл. 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 39, против 106, въздържали се 10.
Предложението на тримата господа не е прието.
Предложенията за промени за допълнения в чл. 8 няма да поставя на гласуване по силата на чл. 69, ал. 2 от нашия правилник.
Поставям на гласуване предложения от комисията чл. 8.
Гласували 136 народни представители: за 114, против 15, въздържали се 7.
Член 8 с неговите две алинеи, предложен от комисията, е приет.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Аз имах предложения за отпадане на конкретни думи от чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Николов, моля Ви, докладвайте чл. 9.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 9. Съветът по националния радиочестотен спектър към Министерския съвет провежда държавната политика по радиочестотен спектър."
Има предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов, Пантелеев, чл. 9 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
По чл. 9 има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов от 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: А кое ЕГН?
ИВО АТАНАСОВ: Тъй като говорите за ЕГН-то, колега Величков, моят номер е по-голям от Вашия, но едва ли в пленарната зала трябва да уточняваме размерите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля Ви по същество.
ИВО АТАНАСОВ: Въпреки че ни извивате ръцете, въпреки че провалихте съгласието, пред чийто праг ние бяхме застанали, и то заради колеги като Панайот Ляков, за да ви покажем, че нашата цел не е губене на време, за да ви покажем, че сме максимално добронамерени и че искаме да приемем един добър европейски закон, с който да можете да се кичите и вие като ходите по Европа и с който и ние, като българска опозиция, да можем да казваме, че най-после имаме един модерен европейски закон за телекомуникациите, аз оттеглям предложението на тримата колеги от Парламентарната група на Демократичната левица по чл. 9.
Моля ви дайте такива примери за конструктивност и вие по-нататък. Имало е прецеденти и друг път, нека по чл. 8 да помислим тази вечер, да стигнем до сближаващ текст и утре да го прегласуваме.
Това предложение го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Подлагам на гласуване чл. 9 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от Комисията по икономическа политика.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 10. Органът, създаден от Министерския съвет, провежда далекосъобщителна политика въз основа на този закон и на Секторната политика, приета от Министерския съвет."
Има предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев в чл. 10 текстът "Органът, създаден от Министерския съвет" да стане "към Министерския съвет се създава Министерство на съобщенията, което".
Комисията по икономическа политика не подкрепя текста на народните представители.
Предложение на народния представител Благой Димитров думите "Органът, създаден от Министерския съвет" да се заменят с думите "Комитет по пощи и далекосъобщения".
Комисията по икономическа политика подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическа политика за чл. 10.
"Чл. 10. Комитетът по пощи и далекосъобщения провежда далекосъобщителната политика въз основа на този закон и на Секторната политика, приета от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Може да се счита, че тук думата "секторната" е с малка буква, защото става дума за секторна политика, а не за документ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има предложение от тримата господа Атанасов, Мерджанов и Пантелеев. Имате думата, ако го поддържате, но помислете и за Конституцията.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов от 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица. За разлика от предишния чл. 9, където оттеглихме предложението си, в чл. 10 настояваме наистина да се приеме нашето предложение, тъй като едно Министерство на съобщенията подлежи на парламентарен контрол и един министър на съобщенията може да се явява в тази зала и да отговаря на важни въпроси в ресора на неговата дейност. Докато предложението, което е направил господин Благой Димитров, се отнася до Комитет по пощи и далекосъобщения, сиреч за господин Славински или тези, които ще бъдат занапред на този пост, те не подлежат на парламентарен контрол и по този начин една изключително важна, динамично развиваща се сфера от нашата икономика остава извън полезрението на българския парламент.
Смятам, че това е крайно ненормално и се надявам да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
За реплика има думата госпожа Тошкова.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Атанасов! Не станах още при чл. 6 да Ви кажа нещо, понеже се чувствам неудобно, но виждам, че в този член и в следващите Вие предлагате "министерство".
Направих си труда да Ви изкарам члена от Конституцията, за да Ви образовам малко. Не се обиждайте.
Значи чл. 84 казва: "Народното събрание създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя". Вие засега не сте такъв. Моля Ви се не продължавайте с това предложение "министерство", защото ние, като народни представители, не можем по наше предложение да създадем министерство.
И вместо времето, което използвате да ни се представяте от кой многомандатен избирателен район сте, просто отидете и прочетете Конституцията. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Тошкова. Тя просто ми отне възможността да кажа същото.
Имайте предвид, че противоконституционни предложения аз няма да поставям на гласуване. Ако ще спорим по Конституцията, също така няма да давам думата.
Моля, съобразете се, господин Атанасов, господин Пантелеев, както искате се подреждайте. Но моля ви по Конституцията няма да дам възможност да се дебатира.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Аз, след като размислих и под формата на реплика към господин Атанасов, приемайки убедителните аргументи, които бяха изложени от мнозинството, съм склонен да оттегля тази част от предложението, което ние правим, и да предоставим на Министерския съвет и на министър-председателя, в частност, да решава този въпрос както намери за добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Думата има господин Атанасов. Но пак казвам, нека да уважаваме Конституцията.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Разбира се, уважаеми господин председателю!
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов от 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица.
Уважаема госпожо Тошкова, аз също като Вас уважавам българската Конституция. Ние тук заедно се заклехме в началото на мандата на Тридесет и осмото Народно събрание. Разбира се, аз не съм министър-председател, но не искам и да бъда. Но, както аз се подчинявам на законите, така и министър-председателят се подчинява на законите, надявам се.
И ако ние приемем в Закона за далекосъобщенията, че трябва да има Министерство на съобщенията, естествено, че министър-председателят ще изпълни закона. Вие съмнявате ли се в това? И ще внесе предложение в Народното събрание за създаване на Министерство на съобщенията. Така че не виждам конституционен проблем. Ако Вие се съмнявате, че българският министър-председател не изпълнява законите, които ние приемаме, това е друг проблем и той не е за тази зала, а е за други органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, колега Атанасов.
Аз казах, че няма да поставя на гласуване това предложение, защото то противоречи на чл. 84, т. 7 от Конституцията.
Поставям на гласуване чл. 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Член 10 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел втори - Съвет по националния радиочестотен спектър".
Има предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Панталеев - раздел втори от глава втора да стане раздел четвърти.
Комисията по икономическа политика не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По предложението има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов - 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица.
Уважаеми колеги, още веднъж искаме да демонстрираме, да покажем нашата добронамереност заедно, в съгласие да постигнем един добър, демократичен, европейски закон. И като доказателство оттеглям предложението си по това раздел втори от глава втора да стане раздел четвърти. Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Поставям на гласуване предложението на комисията - раздел втори със заглавие "Съвет по националния радиочестотен спектър".
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Прието е предложението на комисията.
Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 11. (1) Към Министерския съвет се създава Съвет по националния радиочестотен спектър. В съвета участват като членове представители на органа, създаден от Министерския съвет, на Държавната комисия по далекосъобщения, Министерството на финансите, Министерството на промишлеността, Министерството на транспорта, Министерството на околната среда и водите, Министерството на търговията и туризма, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
(2) Министерският съвет определя председателя на съвета с мандат четири години. Членовете на съвета изпълняват своите задължения за периода на пълномощията на председателя на съвета.
(3) Ръководителите на ведомствата по ал. 1 определят своите представители и осигуряват участието им в работата на съвета.
(4) По предложение на председателя на съвета Министерският съвет приема правилник за дейността на съвета.
(5) Административното обслужване на съвета се извършва от ведомството, чийто представител е председателят на съвета."
Предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов и Панталеев:
1. В чл. 11, ал. 1, в първото изречение "Министерският съвет" да стане "Държавната комисия по далекосъобщенията". Във второто изречение "органа, създаден от Министерския съвет" да стане "Министерството на съобщенията", след "отбраната" да се постави запетая и "и на" да отпадне, а в края да се добави "на ниво заместник-ръководител на ведомството".
2. В чл. 11, ал. 2 първото изречение да стане: "Председател на съвета е председателят на Държавната комисия по далекосъобщенията".
Комисията по икономическата политика не подкрепя тези предложения.
Предложения на народния представител Благой Димитров, които са приети от комисията, и предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 11 се изменя, както следва:
"Чл. 11. (1) Към Министерския съвет се създава Съвет по националния радиочестотен спектър. В съвета участват като членове представители на Комитета по пощи и далекосъобщения, Държавната комисия по далекосъобщения, Министерството на финансите, Министерството на промишлеността, Министерството на транспорта, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
  (2) Министерският съвет определя председателя на съвета с мандат от четири години. Членовете на съвета изпълняват своите задължения за периода на пълномощията на председателя на съвета.
  (3) Ръководителите на ведомствата по ал. 1 определят своите представители и осигуряват участието им в работата на съвета.
  (4) По предложение на председателя на съвета Министерският съвет приема правилник за дейността на съвета.
  (5) Административното обслужване на съвета се извършва от ведомството, чийто представител е председателят на съвета."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Иво Атанасов с молба да не поддържате нещо, което е в противоречие с Конституцията.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, че говорите от името на Конституционния съд.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов - 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица, съставена от Българската социалистическа партия и Политическия клуб "Екогласност".
Уважаеми колеги, за да покажа още веднъж нашата добронамереност, нашето желание да работим заедно, да направим хубав закон, да търсим съгласието, надявайки се обаче и на ответен жест от ваша страна, а такъв досега не е имало, аз се отказвам да аргументирам предложенията си по този член, за да пестим време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поддържате ли ги или не? Господин Атанасов, поддържате ли ги или не?
ИВО АТАНАСОВ: (ДЛ, от място): Не, просто няма да ги аргументирам. Те ще ги разберат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: За реплика има думата господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Атанасов! Без да се представям, много добре е, че най-после престанахте да аргументирате нещо, което е в явно противоречие с Конституцията и Вие прекрасно го знаете. Четири мандата сте депутат, ако не се лъжа, и прекрасно знаете какво пише в Конституцията и че такова министерство не може да бъде създадено. Обаче не е хубаво така да си правите майтап с Народното събрание, по този начин, според мен, по който опитахте досега. И като си представяте коалицията, използвате, че го няма господин Шопов и затова пропускате БЗНС "Александър Стамболийски". Включете ги и тях, сериозна партия! (Реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Реплика ли искате?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Не, дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Атанасов, имате думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов - 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица.
Уважаеми дами и господа, действително дискусията е сериозна и на моменти остра, но забележете, ако искате, вижте стенограмите, и ще видите, че аз не съм употребил една квалификация, една обидна дума. Тук, от дясната страна на залата, непрекъснато се чуват обидни изрази, многократно. Умолявам ви, ако искате действително Народното събрание да запази авторитета си на сериозна институция, изразявайте се по парламентарен начин, употребявайте парламентарен език. Това е моята реплика и надявам се по-нататък да няма поводи за други такива реплики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Други желаещи да вземат думата не виждам.
Поставям на гласуване предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Панталеев - без "Министерство на съобщенията".
Гласували 144 народни представители: за 38, против 99, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 11 с неговите пет алинеи.
Гласували 137 народни представители: за 110, против 13, въздържали се 14.
Член 11 е приет.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ДЛ: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Кой иска процедура?
Има думата господин Панталеев. Да не искате удължаване на времето?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Вие четете мислите ми, господин председателю.
Тъй като законът е изключително важен и до края на парламентарния сезон остава малко време, ние предлагаме да се удължи с два часа работното време днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли противоположно становище? Господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Моето противоположно становище е може би не толкова противоположно, а напротив, съгласие с това, което беше поискано от господин Пантелеев. И предлагам, може би си струва да гласуваме след като съгласуват ръководствата на парламентарните групи, в понеделник и вторник да имаме извънредни заседания, за да можем да видим и този закон наистина докрай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване направеното от господин Пантелеев предложение за удължаване на работното време на днешното заседание до 16,00 ч., т.е. с два часа.
Гласували 166 народни представители: за 36, против 90, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Преди да закрия заседанието има само едно съобщение: Комисията по културата и медиите ще проведе заседание от 15,00 ч. в сряда, четвъртък и петък. В сряда - в зала "Изток", в четвъртък - в зала 134, в петък - в зала 134.
За лично обяснение има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): В началото на нашето заседание днес споменах името на господин Лъчезар Тошев - един от 27-те народни представители, подписали проекта за решение във връзка с журналистите. Моля господин Тошев да ме извини. Явно погрешно съм разчел името в списъка. Господин Лъчезар Тошев не е подписвал този проект за решение и още веднъж моля от трибуната да бъда извинен от господин Тошев. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 ч. Продължаваме работата по одобрената днес програма.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:
  Йордан Соколов


Заместник-председатели:
   Иван Куртев

  Александър Джеров

Секретари:
         Илия Петров

       Атанас Мерджанов