Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-09-04

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова

Секретари: Анелия Тошкова и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Димитър Стефанов и Петър Георгиев. Да им честитим. Нека да им пожелаем всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам първа точка от днешния дневен ред да бъде първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Срещу това предложение има ли някой? (Стефан Нешев репликира от място.)
Господин Нешев, разбирам, че сте срещу предложението.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Не, не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, тогава не се обаждайте, като сте "за", защото аз питам кой е против, а не кой е за. Така е поне по нашия правилник.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, първо четене.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
"Доклад
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона
за местните данъци и такси N 802-01-50 от
1 септември 1998 г., внесен от Министерския съвет и
N 854-01-95 от 1 септември 1998 г., внесен от
народния представител Руси Статков

На заседание, проведено на 2 септември 1998 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет и народния представител Руси Статков.
От името на вносителите законопроектите бяха представени от госпожа Дора Андреева, заместник-министър на финансите и началник на Главно управление "Данъчна администрация" и народният представител Руси Статков.
При обсъждането единодушно бе подчертана необходимостта от изменение на действащия закон, тъй като в някои от големите общини обработката на декларациите подадени от гражданите закъсня, има много грешки и неточности при попълването им. С предлаганите изменения се осигурява възможност за всички данъкоплатци да внесат дължимите данъци съобразно изискванията с ползване на преференции от 5 на сто, на разсрочено плащане и без да се начислява лихва при независещи от гражданите закъснения при плащането на данъка.
Комисията се обедини около становището двата законопроекта да бъдат обединени в един като предлага следния окончателен вариант на текстовете:

"Закон
за изменение и допълнение на
Закона за местните данъци и такси

§ 1. В § 3 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "31 август" се заменят с "30 септември", а думите "30 септември" се заменят с "30 октомври".
2. В ал. 2 думите "31 август" се заменят с "30 септември" и се създава изречение второ:
"Същата отстъпка ползват и гражданите, получили съобщение след този срок, ако заплатят целия размер на данъка и таксата за битови отпадъци в 30-дневен срок от получаването на съобщението. В същия срок не се дължи лихва за закъснението".
§ 2. Законът влиза в сила от 1 септември 1998 г."
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси на две четения в едно заседание".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Прави ми впечатление, че това, което предлага комисията, не е съобразено с правилника, господин Цонев. Комисията може да предложи обединение, след като законопроектите се приемат на първо четене.
Определям по 30 минути за изказвания на всяка парламентарна група.
Някой от името на вносителите, желае ли да вземе отношение?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Ще се възползвам от правото си на вносител на законопроекта, за да изложа в рамките на определеното от правилника време до 10 минути мотивите, които са ме ръководили. Казвам го това не за да дам допълнителна информация на Българското радио, че има още един законопроект, освен този на Министерския съвет и не за да изтъквам себе си пред колегите от дясно, а за да помоля още веднъж, уважаеми колеги, онова, за което ви молих на заседанието преди ваканцията, а именно - да се разбере, че това не е една просто техническа промяна на определен законопроект. Става дума за промяна, която има много сериозни последици. Не искам да цитирам дословно стенограмата. Тези последици рефлектират в мнозинството от хората, които рефлектират върху нашия авторитет, които рефлектират и в няколко от данъчните закони във връзка с тяхното изпълнение.
За съжаление тези неща вие не ги чухте, когато променяхме последния път срока. Имаше разговори от колегите в ръководството на СДС. Аз и тогава помолих и персонално се обърнах към ръководството на Народното събрание да покани министъра на финансите. Имаше спор дали да бъде доведен насила или да бъде помолен да дойде. (Оживление в залата.)
Аз мисля, че тези неща трябва да бъдат припомнени, не за да уязвим когото и да е, а за да можем най-отговорно този път да подходим към тази много сериозна промяна.
В съвсем кратък вид в законопроекта, който съм внесъл, аз съм изложил своите мотиви във връзка с проблемите - единият е срокът, а другият е предложение за опростяване на процедурата във връзка със Закона за данъчното производство.
Защо съм направил само тези две предложения? Очевидно ние се намираме в процес на изпълнение на един закон и сериозни, драстични промени не могат да бъдат направени, защото те ще доведат до още по-големи проблеми, затова трябва да се концентрираме в най-належащите изменения.
Стараех се да изясня за себе си дотолкова, доколкото информацията, с която се разполага, позволява и на тази база съответно с колегите, тъй като ние многократно сме разговаряли с колегите от левицата в бюджетната комисия, а и с други колеги от групата, с останали колеги, затова в края на краищата кое е най-доброто решение.
Аз мисля, че говорейки за тези мотиви, господин министър на финансите, днес отново трябва да припомним, че Вие многократно отказахте да изпълните нашите предложения от края на миналата година, във връзка с изменение на законите въобще за данъците, за конкретния данък "Местни данъци и такси", че Вие многократно отказахте да се вслушате в мненията в рамките на парламентарния контрол или в слушанията в комисията за това, че тази реформа трябва да бъде заложена на много здрава основа, че за нея трябва да има концепция, и че тази концепция - това вече излиза извън рамките на Вашите задължения - трябва да бъде в съответствие с концепцията за икономическото развитие, социално развитие и така нататък.
За съжаление вие работихте на парче с обещания от началото на вашия мандат за радикални промени, след това за други и се стигна дотам, че наистина ще цитирам дословно това, което съм казал: стигна се до прибързани, необмислени изменения.
Да, идеята за тези изменения в местните данъци и такси е добра - ние да направим един имуществен кадастър по същество. Това е много добра идея. Но Вие, господин министър, не искахте да чуете аргументите на специалистите, на експертите не само отвън, от опозицията, а и на собствените, в рамките на данъчната администрация, че това трябва много внимателно да бъде организирано.
Нещо повече, вие тръгнахте на една промяна в данъчната администрация без да имате и законова основа за това, на което многократно сме ви обръщали внимание. Вие тръгнахте на изолиране на данъчната администрация от приложението на тези процеси още при подготовката на законите.
Освен това, говорейки отново за мотивите, вие се опитахте и се опитвате да пренесете тежестта на несполуките върху общинските администрации. Имах възможност в началото на годината и на Вас, и на господин министър-председателя в рамките на парламентарния контрол, и не само аз, а и други колеги, да обърнем внимание затова, че се възлагат функции на общинските администрации без да има ресурсно обезпечение, тоест отговорности без за това да има хора. Напротив, имаше съкращения. Тогава господин министър-председателят каза в една патетична реч пред нас: общините са заинтересовани, те ще направят всичко възможно. Това беше началото на годината. Да, обаче ние на същите общини им прехвърлихме и Закона за земята, и други закони, които променихме в края на годината, по-точно вие, много бързо, без да имат отражение в бюджетите. Напротив, за общинските бюджети стъпихте на една много ниска база. По същество изолирахте да не могат да бъдат извършени и други плащания.
В края на краищата, не обръщайки внимание на тези неща и въпреки тези неща, общините положиха неимоверни усилия. Защото специално по този данък основната тежест я носят техническите служби. Аз имам информация за непрекъсната работа, която не беше афиширана, както някои други правят това, че работят и в събота, и в неделя, за да може да се включат в рамките на това време. И сега е много непочтено, уважаема колежке, да се прехвърля вината на общините. Много непочтено е. Вместо да се изкаже благодарност на тези хора, които работиха наистина и без пари, основната вина се търси там.
На следващо място, вината не може да се търси у хората, че са си сгрешили данните. Не може 600 хил. единни граждански номера да бъдат сгрешени.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Може!
РУСИ СТАТКОВ: Господин министър, това значи, че изборите, които вие спечелихте, са невалидни. Аз проучих, господин министър, и Ви съветвам и Вас да отидете да проучите кое е всъщност едно от най-слабите ви звена, а то е: наред с удара върху данъчната администрация и необмислянето на тактиката за приложение на тази хубава идея, възлагането на един договор, за който аз Ви питах и Вие отрекохте, че има нарушение в закона. Но за мен това остава. Възлагането на един договор, който Вие отказахте да дадете на Демократичната левица, един договор, който Вие възложихте на една фирма, която не е в състояние в момента и технически, и технологически да реализира. За есграоните аз проверих. Там също се допускат грешки и те не са малко. Защото, господин министър, там се работи на кашони, защото се дели един процес, който ще бъде изключително затруднен и за в бъдеще, и сега.
По-нататък, господин министър, Вие се постарахте в рамките на амбицията си да обещавате, да казвате, че можете, да отхвърляте нашите предложения. Това беше добре в известна степен, но стигнахте и до лъжа, защото вие подведохте парламента, защото вие подведохте не само мнозинството, а и нас, въпреки че Ви молех да ни кажете какво ви е нужно. Поне в четири стенограми - аз съм готов да Ви дам цял свитък, ако искате, а можете и да си го вземете - аз Ви питам: господин министър, кажете какво Ви е нужно, какви изменения да направим в законите и конкретно в този закон, за да не напрягаме хората, за да не създаваме допълнително напрежение и трудности. Защото те не са само морални, те са и материални, защото един билет ако за Вас няма стойност от едно населено място, за пенсионерите има стойност. Даже и в София.
Ето затова преди заседанието на комисията аз внесох преложение за изменение в тези две основни проблемни точки - едната е срокът, а другата е процедурата за обжалване. По този начин, чрез съобщението не може да се създаде възможност за ускоряване на процедурата. Трябва да се върви със заявление, трябва да се направи проверка в рамките на 15 дни. Тук има юристи, които знаят много добре закона за нашето производство. След това да се върне отново и чак тогава да се издаде данъчно-облагателен акт, който отново да се обжалва. Това са два-три и повече месеца и да се отиде на съд. А се оказва, че при обработката на информацията се допускат грешки не от хората, а от тези, които я вкарват, че има накъсване между данъчните служби и тези, които обработват информацията. Защо да патят хората?
Ето затова съм направил тези предложения - в комисията да стане много съдържателен разговор. В рамките на процедурата, която е предложена, съм внесъл и ново предложение за сроковете, което ще аргументирам отделно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Думата за процедура има господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение във връзка с четенето на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси в залата да бъдат поканени госпожа Дора Андреева, заместник-министър на финансите и господин Ангел Савов от Главно управление "Данъчна администрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. Моля квесторите да поканят госпожа Дора Андреева и господин Ангел Савов в залата.
Друг желае ли да вземе отношение по разглежданите законопроекти?
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Намираме се на поправка на един закон, който приехме преди не чак толкова много време и който поправихме преди около два месеца. За съжаление тогава предложената поправка не можа да стане и сега сме длъжни пак да се връщаме на този законопроект и да извършим това, което трябваше да бъде направено тогава.
Между другото, ние даваме един твърде лош пример на законотворчество. Когато един срок е изтекъл - става дума за намалението от 5 на сто, което за някои може да е малко, за други обаче е много, но има един принципен въпрос, че самата държава пречи на данъкоплатците да реализират едно свое право, залегнало в закон. Защо стана така? Аз мисля, че в данъчното законодателство има достатъчно примери, особено с местните данъци и такси, когато се оказва, че държавата в лицето на Министерството на финансите, бих казал в лицето на изпълнителната власт, че не може да бъде на необходимото ниво. И точно с този закон знаем какво беше. Конституционният съд отмени една поправка на предишното правителство, което се опитваше с постановления да въвежда данъчни норми. Тук виждам господин Джеров, ние инициирахме една подписка пред Конституционния съд, после осъдихме правителството във Върховния съд и естествено като последица се създаде хаос. Данъчните служби и общините бяха лишени от приход. Тоест, държавата вместо да се грижи за приходи на общините, направи всичко възможно да създаде данъчен хаос, така че общините да бъдат лишени. Горе-долу и сега сме свидетели на аналогичен случай, макар че, разбира се, че случай със случай не си приличат, но последиците са същите. Създаде се данъчен хаос, общините нямат приходи, или ще бъдат получени по-късно, а най-вече тези, които страдат, са естествено гражданите, които се мъчат да бъдат изрядни данъкоплатци.
Бих казал, че онези граждани, които използват последните срокове и едва ли не се оставят да ги бута течението, не са толкова пострадали. Най-много страдат тези, които искат да бъдат изрядни данъкоплатци, да използват всичките намаления и да служат за пример на другите. Тук за мен от пресата беше повдигнат въпросът, използвам присъствието на господин Радев... Между другото, ако господин Радев беше на последното поправяне на законите в нашата комисия, щеше да направи всичко възможно още тогава срокът 30 септември да бъде вкаран като норма. Но той, кой знае защо, отсъстваше. Мисля, че тогава от заседанието на комисията отсъстваше даже и госпожа Андреева, даже и господи Савов или някой друг от така наречените експерти - никой не уважи заседанието на комисията. При неопитността на ръководните органи на Министерството на финансите мисля, че това беше решаващо. И сега трябва със задна дата да оправяме закона.
Аз се присъединих към едно предложение, което възникна в публичното пространство - парламентът да бъде наказан, да бъде санкциониран за това, което не направи през месец август. Мисля, че председателят на парламента беше длъжен да свика извънредно заседание в един от последните дни на август. Не го направи, за да не счупи хатъра на някои хора, които почиват. Но тогава наистина колегите народни представители щяха по-отговорно да се отнесат към своите задължения на законотворци.
Мен специално ме интересува, господин Радев, има ли, имало ли е срок 30 август в договора между Министерството на финансите и Информационното обслужване? Ако е имало такъв срок и Вие сте знаели за него, тогава сте направили нещо много лошо - чисто и просто не сте уведомили парламента, когато е приемал закона и на практика сте въвели парламента в една голяма лъжа спрямо всички български данъкоплатци. Защото е невъзможно, ако е имало срок, аз не знам дали е имало срок, аз Ви питам, но така казват, ако е имало срок 30 август като краен срок за обработка на данъчните декларации от Информационно обслужване, чисто и просто, ако бяхте казали тук Вие или Вашите експерти, че има такъв срок, ние през август щяхме да кажем, че не може до 30 август да се обработват декларациите и до 31 август хората да реализират своето право на намалено плащане на данъка. Може би господин министърът не е бил уведомен за този срок. Но това значи, че са го подвели неговите подчинени - било госпожа Андреева, било нейните подчинени. Това значи, че нещо куца в машината за управление. А това е много важно - когато искаме да култивираме честни данъкоплатци, държавата да се отнася нечестно спрямо тях, с други думи, чисто и просто да ги лъже. Аз не искам да имаме такава държава. И на мен ми е неудобно за Министерството на финансите, неудобно ми е и за цялото Народно събрание, неудобно ми е и на мен като заместник-председател на тази комисия, и като член на този парламент да участвам в една такава лъжа. Ние бяхме подведени и участвахме всички в тази лъжа.
Крайно време е вече ние всички да разберем, това съм го казвал от години насам, но няма кой да чуе, всеки мисли, че искам да го подведа, но бих се обърнал към парламентарното мнозинство. На практика това, което предлага Министерският съвет, аз го одобрявам. Господин Цонев ще ви каже това, той знае моите предложения в комисията, когато поправяхме този закон през месец юли. Не мога да имам нищо против предложенията на Министерския съвет, но трябваше да ги приемем по-рано.
Но има и нещо друго, което съм предлагал. Госпожа Дора Андреева даже се опита да се произнесе по това по телевизията, обаче не можа да схване проблема. Това е, че един данъчен закон, след като се приеме от парламента, трябва да има достатъчно дълъг период всички да свикнат с него - и данъкоплатци, и данъчна администрация да настроят своята работа така, че законът да бъде изпълнен и никой да не разбере как се изпълнява законът. За съжаление последните години показват, че случаите не са такива. Данъчните закони се приемат от днес за утре, а се предполага, че сега, като приемем този закон, той ще действа със задна дата. Не казвам, че не трябва да действа, по-добре е да действа, по-добре е да има закон, отколкото да няма закон, но все пак всички ние трябва да свикнем - и правителство, и Народно събрание. Така както се прави в Европа. Нали към Европа отиваме? Като не ви харесва в Европа - Съединените щати. Вижте там кога влизат данъчните закони! Гласува се днес и законът ще влезе на 1 януари след две години или нещо такова. Или еди-коя си постановка влиза от 1 януари по-следващата година, а другата - след още 2 години. Ето така се прави. Не казвам, че трябва чак толкова много да се разсрочва във времето, но някои много обичат да говорят за данъчна реформа, а данъчната реформа не прави нищо друго, освен да създаде един грамадан хаос.
Уважаеми колеги, още когато приемахме този закон, аз посочих някои негови недостатъци. Такива недостатъци има и в другите данъчни закони, които приемаме - било нови, било поправки. И тези недостатъци ние всички тук сме длъжни да отстраним. Аз го казвам така: това е асиметрията между интересите на държавата и общините и интересите на гражданите. Три субекта - държава, общини и граждани. Но тези, които са най-много ощетени от гледна точка на своите интереси, са гражданите. Не става дума за плащането на данъци. Естествено гражданите затова са граждани, за да плащат данък. Държавата затова е държава, за да събира данъка. Не казвам, че държавата или общините не трябва да събират данъци. Даже винаги съм бил привърженик на по-голяма самостоятелност на общините по отношение на събирането на данъците.
Хайде сега да разгледаме нещо друго, което касае точно това съобщение, което получават гражданите в момента. Плащат данък сгради, имуществен данък и плащат такса смет. Намалението важи само за данъка. Намалението, казват, за таксата не важи. Защо да не важи? Защото, казват, простата логика е такава: таксата не е данък. Данък всеки трябва да плаща в зависимост от своите възможности, имущество, доходи и т.н. Добре, таксата какво е? Таксата е възнаграждение за услуга. Когато общината ти предлага по-голяма услуга, ти плащаш повече. Когато общината ти предлага по-малка услуга, ти плащаш по-малко. Нека да оставим на съвестта на тези масмедии и на тези хора от Министерството на финансите, които изглежда не разбират тази разлика, да казват: да, по-богатите да плащат по-голяма такса. Защо? Питам. Когато отидете в магазина, пита ли Ви някой Вие богат ли сте, та ако сте богат, да платите два пъти повече за един хляб, за да има за бедните по-евтин хляб? Нека социалната функция да бъде отредена само на държавата - държавата чрез данъка да ликвидира донякъде, разбира се, тези несъответствия между доходите на гражданите, да компенсира тези бедни, но не да остави това с цената на една услуга, каквато е събирането на смет. Ами, вижте какво има, и аз съм засипан с писма, сигурно и Вие сте засипани с писма и обаждания, особено сега по отношение на събирането на таксата смет. Такса смет в момента не е такса в закона. На гърба на данъчното съобщение, което, между другото, не е чак толкова лошо, е записано: ако имате възражения за таксите, обръщайте се към общините. Обаче аз питам господин Радев ние направили ли сме достатъчно добър закон, така че да дадем точните рамки на общините как да определят своите такси смет? На практика таксата смет се е превърнала в един своеобразен общински данък. Чисто и просто тя съответства на данък сгради - дали ще е два пъти по-голяма, два пъти по-малка, това няма никакво значение. Обаче основата за определяне на такса смет е това кой какъв данък трябва да плаща. Тоест, един имуществен данък. И тя се превръща в допълнителен имуществен данък, а не се превръща в такса за услуга. Би трябвало да е много просто. Мисля, че има такива наченки в закона, обаче те би трябвало да се развият. Поставям това като задача на Министерството на финансите. Ако вие не се справите, аз ще го предложа или моите колеги ще го предложат. Нека такса смет да се събира само там, където наистина се събира сметта, където е организирано това нещо. Естествено, ще кажете, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитров, ние разглеждаме конкретни законопроекти. Не се отклонявайте от тях. Вашите препоръки към министерството има начин как да си ги направите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Извинете, господин Соколов, ако не сте запознат с този законопроект, отворете го. В момента дебатираме точно това. В момента дебатираме плащането на данък сгради и такса смет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, но не техния размер, защото това не фигурира.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Получили ли сте съобщението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Получил съм го.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И там пише на първия ред данък сгради, на втория - такса смет. Накрая се сборуват и на практика плащате една сума, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Законопроектът не е за размера нито на данък сгради, нито на данък смет.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Знаете как се разглежда законопроектът. Законопроектът е за целия закон и аз, ако не правя предложения за други членове, а се ограничавам само за това да говоря за данък сгради и такса смет, то е, защото предстои тяхното плащане. Защото възраженията на хората са и по отношение на таксата - че таксата играе ролята на данък, че таксата се събира там, където не се събира смет.
Вярно е, тук би трябвало да има принцип - величината на услугата. Каква е величината на услугата? Ако имате две кофи за смет пред къщата, ще ви вземат два пъти повече, отколкото ако имате една кофа. Разбира се, ако го извозват редовно. Вярно е, че може да се направи и една корекция примерно по размера на фасадата или нещо друго, защото таксата смет отива и за поддържане на чистотата, но не и спрямо сградите. Това е един типичен пример на асиметрия между интересите на данъкоплатците и интересите на общината в този случай. И ние сме тези законотворците, които трябва да определят в точно определени рамки какво може да прави общината и какво не може. Никой не казва, че хората не трябва да плащат. Да плащат, но в съответствие с боклука, който те произвеждат.
Уважаеми колеги, аз ви призовавам да подкрепите в случая предложението на Министерския съвет. Естествено, хубаво е да не затормозяваме излишно законодателния процес и да приемем днес закона на първо и второ четене, за да се създаде някакъв ред в събирането на данъците, защото се оказва, че между датата 31 август и датата, когато този - между другото хубаво е, господин Цонев, законът да влезе в сила веднага след публикуването му в "Държавен вестник", а не три дни след това. Защото сега в данъчните служби не знаят какво да правят - дали да събират с намаление или без намаление. На практика, ако събират с намаление, те ще нарушат закона.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Прочети решението какво е. То решава този въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз дебатирам предложението на Министерския съвет.
Но, господин Радев, аз мисля, че данъчното ведомство и Министерството на финансите има какво да работят още по оправяне на този закон и нека всички заедно да помислим как да оправим закона, така че да бъдат защитени равномерно интересите и на данъкоплатците, и на общините, и на държавата.
Да помислим малко по-добре, преди да предлагаме и приемаме други закони.
Казах, че експертите в Министерството на финансите, за съжаление, така е, госпожо Андреева, не са на необходимото равнище. Не че народните представители са, обаче народните представители обикновено приемат това, което експертите предлагат. Самият господин Радев каза - "Ами те, експертите са виновни за тая работа". Аз знам, че експертите са виновни, но и Вие затова сте министър, за да ги гоните да си гледат работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Димитров, Вие изглежда не сте забелязали, че и двете законодателни предложения са с дата 1 септември. Тоест, аз не мога да насроча извънредно заседание, без да има внесен законопроект. Ако Вие бяхте внесли предложение през август, уверявам Ви, че щях да насроча извънредно заседание.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз се опитах да се свържа с госпожа Андреева. И Вие можехте да го предложите като народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не съм предложил, но не отправям критика като Вас към други за нещо, което и аз съм могъл да свърша, пък не съм го свършил.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз ако можех да насроча, щях да предложа и да гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, позволявам си да взема думата по този законопроект по една причина преди всичко. И господин Радев ще си спомни, че през м. юни от тази трибуна аз му създадох актуален въпрос дали срокът 30 юни, не друг, а 30 юни, ще бъде спазен и уверен ли е той, че хората ще могат да се възползват от възможността да изплатят данъците си със законовата отстъпка. Тогава той заяви пред парламента, че е създадена перфектна система, че няма никакви основания за каквото и да е колебание или смущение за това, че правителството и Министерството на финансите ще осигурят спазването на този срок и дори образно, за да подчертае категоричността си, заяви, че търсят телето там, където то не е. Да оставим тази метафора.
Но какво е положението днес? Имаме един провал на правителството и на Министерството на финансите в прилагането на един закон, който опира до всеки български гражданин. Това е един факт, който правителството и мнозинството трябва ясно да погледнат в лицето и не да се мъчат да прехвърлят отговорността било на гражданите, че не си попълнили както трябва декларациите, било на опозицията, че не внесла тя законопроект за удължаване на срока, и затова от 1 септември трябва да се занимаваме със законопроект, който да удължава срока. Просто непонятна логика.
Обръщам ви внимание на мотивите, подписани от министър-председателят, внасяйки законопроекта за изменение на срока. Именно там е прокарана тази позиция - че удължаването на срока се налага поради това, че в законово определения срок са били пратени по-голяма част от съобщенията за дължимия данък, но значителен брой декларации са невалидни, с грешки, дублирани ЕГН-та и т. н. Значи пак гражданите излизат криви.
И тук е принципният въпрос във връзка с казуса, пред който сме изправени. Едно правителство, което ясно съзнава своята отговорност пред гражданите, най-малкото да не ги разиграва, в един такъв случай, ако има чувство за отговорност и за достойнство, поема своята отговорност ясно и недвусмислено. Извинява се пред обществото, отчита това, че е направило организация, която не е заработила, а не заявява, че заради бълхата няма да горим юргана и т. н., и т. н. Но аз си обяснявам защо това не се прави.
Защото тук не става дума само за липса на достатъчно обективна преценка за техниката, за сроковете, за реквизитите на декларация, която се оказа не по силите и на водещи народни представители да я попълнят. Защото има и един друг аспект - от началото на годината данъчната администрация е поставена в едни невъзможни условия за работа. Бяха въведени тримесечни договори, бяха предприети действия за прочистване и на тази администрация. И има ли нещо чудно, че когато вие привличате студенти, когато поставяте опитните данъчни служители в една абсурдна атмосфера на работата, тя, разбира се, започва да буксува и се получава това, пред което сме изправени днес. Разбира се, правителството не може да даде свястно обяснение защо и в тази област вместо да се заеме със създаването на възможно най-добра организация и най-безпроблемно прилагане на тези нови данъци, макар и в тези съкратени срокове, както каза господин Димитров, а не след нормалния годишен срок на подготовка, то се зае и в тази област с метенето със синята метла.
Ето защо освен всичко друго, господин председателю, правителството би трябвало да си припомни и чл. 7 от Конституцията, който с едно изречение достатъчно ясно заявява, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Въобще в дебатите и през последните дни, и днес за мен най-тревожното е едно - като че ли мнозинството няма достатъчно ясно съзнание как функционира една държава на парламентарната демокрация, какви са отговорностите на изпълнителната власт, наред с нейните права, и какво трябва да е взаимоотношението между правителство и граждани, между мнозинство и малцинство в един парламент.

В Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол онзи ден наистина проведохме, бих казал, спокойна и сериозна дискусия, не беше политизирана. Но отново въпросът, който възникна, беше свързан с предложението на господин Статков. Защото, макар и юридически може би недостатъчно изпълнимо, неговата основна теза беше, че в случая гражданинът трябва да получи възможността да обжалва и да има възможност да оспори размера на данъка, който му е определен, когато той счита, че той е сгрешен, неправомерно завишен. И целият въпрос беше такъв. Тук правителството, Министерството на финансите, данъчната администрация ясно да поемат ангажимента те да трябва да докажат, че са направили вярната сметка за данъка, а не да оставят гражданина, по процедурата, която спомена и господин Статков, да тича да си търси правата по реда за обжалване с месеци и години и да не може да си получи правата тогава, когато те са ощетени. Разбира се, че има много случаи, когато и самите граждани са сгрешили, но в дадения случай, след като правителството е довело всеки гражданин, цялото общество до една абсурдна ситуация, в този случай именно правителството конкретно трябваше да поеме бремето и да каже: да, ние поемаме да изясним дали данъкът е достатъчно точно определен, а не да оставяме гражданинът да върви да си търси правата след като е платил неправомерно завишена сума. И това щеше да е отношение на правителство, което съзнава своята отговорност и в дадения случай, и по принцип.
Намирам, че и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ние не можахме да стигнем до достатъчно задоволително решение в този случай. Ясно е, че сме изправени пред една ситуация, когато час по-скоро трябва да се нормализира законово положението, защото няколко дни данъчната администрация функционира без закон, без действащ закон. Най-малкото това и вие като юристи, и цялото Народно събрание трябва да си даде сметка, че е безпрецедентно положение, създадено в резултат именно на безсилието и немърливостта на правителството.
Така че ясно е, че трябва да приемем този закон. Аз подкрепям предложението да бъде въведен той в действие от деня на публикуването му в "Държавен вестник". Но принципният въпрос остава с цялата си сила - правителството и тук показва една абсолютна неадекватност. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата има председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Аз искам да взема реплика към изказването на господин Георги Пирински.
Разглеждаме законопроект за удължаване на един срок - срок, който не беше изпълнен и всеки трябва да си поеме отговорността. Трябва да си поеме отговорността и Народното събрание, което определи този срок. Ако този срок не е изпълнен в резултат на действия на хората, които са изпълнявали закона, трябва отговорността да се поеме и от хората, които ръководят тези хора, включително и от правителството, и от министъра на финансите. Но да се говори за провал на правителството по един такъв въпрос и то от човек, който беше член на правителство, което не само то се провали, но провали България, господин Пирински, като я вкара в най-тежката икономическа катастрофа в нейната история, с това аз не мога да се съглася. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
Господин Пирински има думата за дуплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Първо, господин Соколов, несъстоятелен е опитът да разпространите отговорността върху институции извън правителството. Правителството е натоварено да изпълнява този закон. И това, че той не се прилага и се прилага некачествено е отговорност на правителството. Това е отговорност на Министерския съвет по закон. И Вие добре го знаете като юрист.
Разбира се, Вие направихте реплика не защото не знаете това, а защото искахте да развиете втората част от своята реплика. От процедурна гледна точка Вие сам нарушихте собственото си становище, което изразихте по отношение на господин Димитров, третирате материя, която не е по точката, която разглеждаме. Но по принцип, господин Соколов, докато Вие и мнозинството по всеки въпрос, по който търпите критика, подменяте въпроса, който се дискутира, с тезата за онова правителство и т.н., и т.н., вие осуетявате същинската функция на парламента - да дебатира сериозно по точките от дневния ред, които са на неговото внимание. (Ръкопляскания от Демократичата левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Действително съм провокиран от репликата, която направи председателят на Народното събрание, затова заставам на тази трибуна. Трябва ли да приемем този закон? Трябва. Той полезен ли е за обществото? Полезен е.
Но, господин Соколов, Толстой казва: "Да сгрешиш е човешко. Но да си повтаряш грешката, е свинско".
Ние за втори път правим промяна на този срок. Това означава, че специалистите, които трябва да отговарят за този тип функции и регулиране на тези части от обществените отношения не са наясно, нямат квалификация. И когато от опозицията ви подсказахме, че този срок също е нереален и ви предложихме два месеца, за да бъдем готови, вие с присъщото си високомерие, обръщам се към цялата парламентарна група, казахте: не ни учете. Станете и се извинете. Един достоен политик, един достоен държавник, когато сгреши и разбере, че е сгрешил, обръщам се и към господин Лучников, че вчера ме учи що е социализъм и има ли почва у нас - има в държавата и в света, господин Лучников. Защото има достойни хора, които са дали на света развитие на държави, които стоят на десет години пред нас. Да не ви споменавам имена - на Гранитски, на Фишер, на Бранд и ред други, на Митеран. И с цялото си високомерие отхвърлихте един законопроект отново. (Реплика от Асен Агов.) Не ме учи, господин Агов, направи нещо за тази държава и кажи какво си направил полезно за тази държава и аз ще ти преклоня глава. Още нищо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, по темата, ако обичате.
СТЕФАН НЕШЕВ: Затова аз смятам, че ние трябва да подкрепим промяната, но трябва да се вслушаме и в предложенията, които Статков прави по този въпрос. Защото той създава една функция как гражданинът, ощетен от нашите неразбории, може да защити правата си. Вие също за това не искате да говорите.
И ако има един достоен, който пледираше, че може да поеме вината, Цонев да стане с посредствеността си и да каже: аз сбърках, затова има тази грешка. Казвам "посредствен", защото и на него му се обясняваше, че този механизъм изисква определен технологичен цикъл от време. А да не говорим, че ако Венци е прав, че има договор между информационната система и Министерството на финансите за тази дата, при която трябва да си платим данъците, то явно, че трябва да има и наказания. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За реплика думата има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На всеки политически грамотен човек е известно, че след Годегсберската програма на Германската социалдемократическа партия всички социалистически партии на Запад се отказаха от социализма и плановото централно ръководство на народното стопанство. (Реплики от опозицията.) Това е така за всеки грамотен човек. Социалдемократите по цял свят приеха капиталистическото общество с неговото пазарно свободно стопанство и само си поставиха за цел да отстояват по-добри условия за живот на наемните работници.
Ако това вие не сте разбрали, а очевидно не сте го разбрали, и на мен ми е много приятно, че един човек и от така наречената Евролевица продължава да се солидаризира с другата, не Евролевицата - тя ще каже каква е, за да възстановява социализма, който е равен на тоталитаризъм и който е отвлечен от гласуваната от вас Конституция на Република България. Ако продължавате да настоявате за възстановяване на такъв социализъм, вие действате противоконституционно и поставяте под съмнение правото да съществувате в една демократична държава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. Струва ми се, че пак забравихме закона и минахме към вчерашната тема на госпожа Дончева за Тодор Живков.
За втора реплика има думата господин Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да репликирам господин Нешев. Разбирам неговото негодувание, обаче то е неправилно насочено. Аз бих го посъветвал да прочете стенограмите и да види каква е хронологията на проблема.
Господин Сендов преди малко понечи да стане, аз мислех, че той ще внесе яснота по въпроса, за да не политизираме излишно този проблем.
Действително мнозинството беше подведено. Първо, господин Сендов каза, че не може да се променя срокът, тъй като предложението на господин Цонев беше 30 август, а след това комисията го направи на 30 септември. И тук се получи едно предложение от господин Сендов, което след това беше развито от господин Стефан Стоилов, който също би трябвало да си спомни какво е говорил тук на 8 юли, и той предложи да се върнем поради формални причини - може би е прав от тази гледна точка, да се върне срокът 30 август.
Така че развитието на нещата не е точно такова, каквото го разправя господин Нешев. Прочетете горе стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Имате думата за дуплика, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин Лучников, Вие прочетете Готенсбергската програма, защото аз съм я чел добре и я приемам като елемент на ценностната им система. Там се отказват не от социализма, а от извращенията, които извърши болшевизмът със социализма.
Аз се чудя защо Огнян Дойнов Ви е наел за адвокат при тази елементарност, която имате.
Второ. В стенограмата, за която Вие говорите, именно опозицията Ви подсказа дата 30 септември, а Вашето високомерие пожела да бъде 30 август. И затова пак сгрешихте. Ако има някой, който е необходимо да чете, не е лошо Вие, който ме репликирате, и цялата Ви парламентарна група да прочетете малко история и онова, което са написали - как трябва да се развива светът в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Вече няколко пъти масовите грешки, които се правят от управляващите, се опитвате да ги прехвърлите от болната глава на здравата.
Току-що уважаемият колега се опита да прехвърли тази грешка върху мен, като каза: "Прочетете стенограмата!". И аз ще прочета стенограмата, уважаеми колега. И друг път, когато цитирате нещо, вземете текста и го цитирайте. Текстът на стенограмата е следният:
"ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата заместник-председателят Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Както се разбира от изложението на господин Статков, Демократичната левица няма как да не подкрепи този законопроект, тъй като той е в полза на данъкоплатеца. Но аз искам да възразя на предложението на председателя на комисията господин Йордан Цонев, който смята да предложи този законопроект да бъде приет и на второ четене. Това би нарушило драстично нашата процедура, тъй като този законопроект, внесен от Министерския съвет...", Йордан Цонев ме прекъсва и казва от място: "Не е внесен от Министерския съвет, от мен".
"БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Внесен от Йордан Цонев! Още по-зле. Предлага се да се замени 30 юни с 30 август. За да може да се измени този текст, трябва между първо и второ четене да се направи предложение за изменение. То да се разгледа от комисията и след това да се докладва на второ четене."
Така че аз съм бил против това да се приема наведнъж промяната и да стане 30 август, а да се върне в комисията. Ако беше се върнало в комисията, тя щеше да съобрази.
Възразявате на стенограмата ли? Или Вие имате някакъв спомен? Не може да говорите по спомен, а трябва да четете стенограмите.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! И вчера казах: редно е, когато някой сгреши, да си признае грешката, да се извини и да предложи решение, а не да прехвърля от болната глава на здравата. Когато беше предложено правене на нов кадастър, тъй като имам известен опит с обработка на информация, ми беше напълно ясно, че това не може да стане без грешки. Не може да стане без грешки. Ако аз бях този, който предлага законопроекта, щях да предложа да се прави кадастър, но да се плаща, както в предишната година. Този кадастър да се изчисти, както прави всеки програмист, когато прави програма и когато смята нещо, да го провери и следващата година... Не се смейте, господин заместник-министър, защото все пак знам какво значи да се смята на компютър. Виждате какво стана. Трябваше да се направи този кадастър, да се провери, да се изпрати на хората да си видят как са регистрирани, всеки да си провери какво има в този кадастър написано за него и следващата година да се събира данъкът по този кадастър. Защо бързате? Беше казано тук, че данъчните закони трябва да бъдат проверявани.
Сега ние навлизаме в още един процедурен хаос. Предложени са два законопроекта. Комисията, понеже вече свикнахме да погазваме и правилници, и закони, от тези два законопроекта преди да има първо четене предлага нов законопроект, което е драстично нарушение на правилника.
Аз държа на това, че всяко, макар и много благовидно нарушение, води до много непредвидими последствия.
Затова аз съм категорично против ние да погазваме нашия правилник. Ние тук трябва да разглеждаме тези два законопроекта, да ги гласуваме, да приемем единия или другия или и двата. Тези два законопроекта да се върнат в комисията. Комисията да състави един законопроект и да го предложи. Ако трябва да се съберем утре, ако трябва да се съберем вдругиден, но такова погазване на правилника е недопустимо. Виждате какво стана, когато не се върна законопроектът в комисията.
Много ви моля, всички искаме България да върви добре. Всички ще се радваме това правителство да бъде едно успешно правителство, защото ще бъде успешно за България. Но когато правите грешки, признавайте си ги. Иначе нещата няма да вървят добре. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
За реплика има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин акад. Сендов, абсолютно съм съгласен с втората част от Вашата реплика. Грешка на доклада, а не на комисията е, нека бъдем точни, извинявам се на цялото Народно събрание. Решението на комисията беше, че приема двата законопроекта на първо четене по принцип. И колегите ще го кажат. Действително е грешка на доклада, може би пак много бързахме. И предлагаме за второ четене, понеже го гледахме и на второ четене поради липсата на време, този текст. Просто в доклада не го отразихме, както беше решението на комисията. Така че комисията не сбърка, сбърках аз с доклада, за което се извинявам на всички.
Да се върнем обаче на стенограмата, господин академик. Като четем стенограми, да ги четем както трябва. Стенограмата има и други страници. И една от тях е становището на комисията по въпросното изменение на срока, т. е. по въпросния законопроект, внесен тогава от мен. Преди малко Вие тук казахте, че Вие не сте били против това да бъде изменен срокът, а процедурно против това да бъде гледан на две четения, да се премине на второ четене в същото заседание, поради това че комисията не се е произнесла по срока. Преди малко така се изразихте. Сега аз искам да ви върна към становището на комисията оттогава. Чета последния абзац:
"След проведеното обсъждане и гласуване членовете на комисията подкрепиха единодушно предложението за удължаване на срока за плащане на първата вноска на данъка върху недвижимите имоти, като предложиха срокът "30 юни" на § 3, алинеи 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби да се замени с "30 септември", въз основа на което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за изменение на Закона за местните данъци и такси."
По тази причина преди няколко дни аз в пресата заявих, че поемам своята отговорност като председател на комисията за това, че срокът тогава не беше удължен в залата. Защото, прочитайки стенограмата, аз разбрах, че ако съм бил настоятелен, съм имал процедурното право да предложа на тази зала да бъде гледано в две четения на едно заседание и да бъде гледан точно този срок, който предлага комисията. Не бях достатъчно настоятелен като председател на комисия, съгласих се с предложението на акад. Сендов и с аргументите, изложени от проф. Стоилов и по тази причина казах, че поемам своята отговорност за това, че още тогава срокът не стана 30 септември. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за дуплика господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин Цонев, ако все още твърдите, че аз съм виновен за тази бъркотия... Твърдите ли?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Не. (Реплики от залата.)
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не твърдите. Добре. Това трябва да се чуе много добре, защото когато настоявам да се спазва правилникът, аз не съм виновен за това, че хората, като не го спазват, правят грешки. Така че оттук нататък - аз много Ви уважавам за това, че Вие сте един от малкото в дясната страна, който употребява и знае думичките "извинявам се" и затова смятам, че имате бъдеще (реплики от мнозинството), затова ми беше приятно да Ви чуя - не може да има и намек за това, че лявата страна или аз в частност имат някаква вина за това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Първо, да изчистим един въпрос, който се появи в дискусията във връзка с приемането на проекта за изменение на Закона за местните данъци, според който срокът беше определен 31 август. Каква е истината във връзка с моето участие и направеното предложение?
Наистина в залата при създадената обстановка аз си позволих да ви предложа и за да се излезе от процедурната трудност, да приемем срок 31 август. Защо? В комисията аз бях един от тези, които, както останалите колеги си даваха сметка, че вече е направена голямата грешка с приемане на нереалистични срокове, с нереалистично договаряне на срокове за обработка на документацията - нещо, на което се спря доста обстоятелствено и колегата Венцеслав Димитров. Не твърдя, но имах подозрение, че сроковете са неправилно приети.
Трето, аз неколкократно обърнах внимание да се доверим на категорично направената декларация на Министерство на финансите, че те са в състояние да се справят. Вътре у мен имаше дълбоко убеждение, че това е един пореден случай, когато се демонстрира, в резултат на голямото самочувствие, на самонадеяността, нещо, като че ли винаги ти е във възможностите, макар че то тече във физическо време. Ще кажете: защо постъпвате така? Ами, от време на време трябва да ви се дават уроци. И знаете ли защо? Тук прозвучаха думи, че на всички ни се иска правителството да управлява умно. Повярвайте, аз съм един от тези, които горещо го желаят, защото осем години управление с големи, малки и средни грешки са твърде много за осем милиона българи. Затова, колега Балтаджиев, Стефан Стоилов направи това предложение.
Нека да погледнем този случай в една по-широка рамка и нека днешното заседание, господин министър, - загубеното време ще се плати стократно ако последват изводи, полезни за управлението и за работата в държавата - бъде заседание, на което с този загубен час все пак ви обърнем внимание на някои неща.
В пресата, а не отляво, в течение на месеци се трупат оценка след оценка за един пълзящ хаос в данъчната област. Колегите от три парламентарни групи говореха, а вие мълчите и не приемате. В селското стопанство - вестниците натрупаха хиляди страници, за да дискутират един проблем, който е изключително голям и опасен. Вие не обръщате внимание. Много сте спокойни. Тръгва масовата приватизация. Във вестниците, които услужливо работят за вас, в това число и такива, които бих казал са рупор на управлението, тяхно право, новата вълна на масовата приватизация беше посрещната със следните ключови думи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоилов, извинявайте, че точно Вас прекъсвам. Вие сте един от най-коректните депутати, но нека да се върнем на закона, защото се страхувам, че ще има извънредно заседание.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Да, връщам се, господин председател, но всичко това, което се говори днес, е свързано с обсъждания проблем. Ключовите думи са: недоумение, неяснота и предстоящ хаос. Тоест във всички основни сектори, от които зависи да се получат резултатите, които преследваме, даже в рамките на вашата програма, пълзи един хаос. Някой ще каже: стабилизация и пр., и пр. Тя не е резултат от политиката на правителството. Тя е рожба на валутния борд... (Реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще се принудя да Ви отнема думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ: И следователно ако и в данъчната област продължавате така, както я караме досега - да давате обещание и подготвяйки сега промените в данъчните закони да отидете само към фризиране на някои неща и да обещавате в необозримото бъдеще решаване на проблеми, които всички икономисти, целият бизнес смята, че са крайно наложителни, няма да се постигнат резултатите, които обявявате и които ние подкрепяме.

С други думи, днешното заседание е доказателство, че трябва да се сложи край на самонадеяността, на това самочувствие, което като че ли тече отвсякъде и има опасност да ви удави, и да се върши една делова работа с приемане на решения, с предлагане на проекти на обществото чрез парламента, които работят, а не увеличават хаоса. Ето, това е смисълът на днешния час или час и половина от заседанието. Ако вие не си направите поука, лошо не толкова за вас, колкото за страната.
Уважаеми господин председател, разбира се, аз подкрепям предложението за увеличаване на срока. Бих казал - ако на министерството е нужно да бъде увеличен този срок с още - предложете, господин министър. Целият въпрос е спокойно този процес да протече и да няма проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов. Има думата господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Виждаме, че действително трябва да се приеме този проект, който се внесе в парламентарната зала. Но аз като бивш администратор бих предложил на председателството в лицето на господин Соколов затова, че все пак допуснахме в пленарната зала за втори път да се гледа предложение за изменение на закон, който е приет съвсем наскоро, за тези неща председателството, ако счита, че е целесъобразно, да вземе решение в сряда и да внесе едно предложение за решение в пленарната зала председателството за месец септември да бъде лишено от тези възнаграждения, които получава допълнително, а членовете на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол също да бъдат лишени за месец септември от възнаграждението си затова, че допуснаха ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Богданов, направете го това предложение. Залата решава и моля Ви, не губете времето на парламента с празни приказки. (Шум в залата.)
АТАНАС БОГДАНОВ: Мисля, че това не са празни приказки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има начин да направите предложение за решение, което се приема или отхвърля.
АТАНАС БОГДАНОВ: Това е пример за това да не губим излишно парламентарно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви. Час и половина за вината на Йордан Цонев! Ако бяхме отделели половината време за вината на БКП, сигурно щеше да бъде малко по-добре. (Шум в блока на Демократичната левица.)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Откога съм го предложил - една комисия да се направи за това. Ама вие си траете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колежки и колеги, ако мога така да кажа! Безспорно всеки един от вас се е сблъскал с цялото това негодувание или разочарование у хора, които вече не мислят за политическата си окраска, а мислят за това, че са унижавани, правени на какво ли не пред данъчните гишета, връщани. Онзи ден господин президентът правилно каза, че трябва нещо да се смени в държавната администрация. Защото се създава едно напрежение, което ми се струва, че е напълно излишно, защото в известна степен е създадено изкуствено. Няма нищо по-порочно от това в политиката да се определят твърди срокове, понякога кампанийно. Ние виждаме определени срокове примерно за членството ни в НАТО, определени срокове за влизането ни в Европейския съюз и е много интересно какво ще стане, когато тези срокове просто не се изпълнят. Аз лично считам, че по този закон ние трябва да влезем в положението на финансовите институции, на данъчните институции, че много трудно се обработва този масив. Имаше редица предупреждения от страна на народни представители и отляво, и отдясно, че това е една трудна, времеемка работа и особено в по-отдалечените общини ще стане така, че срокът - аз съм почти убеден, може би вече напълно - 30 септември също няма да бъде спазен.
Затова аз лично предлагам да се въведе една такава система, която е напълно допустима, тя е също система, която се предлага и в европейското данъчно законодателство - да не се определя срокът 30 септември, тоест думите "31 август" да не се заменят с "30 септември", а просто да остане втората част, че отстъпката се ползва от гражданите в разстояние на един месец от датата на получаването на известието.
Тук веднага може да възникне един въпрос, че това също ще създаде известен хаос. Но много ми се иска да не разглеждаме този въпрос още един път, когато на 30 септември се окаже, че редица хора просто не са получили отново своите съобщения.
В заключение искам да кажа, че за съжаление финансовото мислене на всички министри на финансите от 10 ноември насам като че ли е едно и също. Целта е как да се напълни бюджетът, целта е как да се получат известни излишъци или поне да се компенсират, да се понамали малко бюджетният дефицит. Това мислене превалира, това мислене заслепява всички други усилия. И съвсем известно е, че фактически основна цел на данъчната политика е да оживи икономиката, да създаде тези стимули, които ще напълнят бюджета по линия на увеличено национално производство, по линия на по-висок износ и така нататък.
Това е, което исках да кажа. Считам, че трябва да се подходи много внимателно. Аз съм за това да се удължи срокът, да се успокоят гражданите, защото напрежението е голямо, но да се помисли какво ще стане, когато след 30 септември те отново няма да получат своите съобщения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Колеги, искам да репликирам уважаеми проф. Бехар и да ви призова да не се съгласявате с това, което той предложи, защото чисто и просто това е по-неблагоприятно за данъкоплатците.
Сега какво предлагаме - този, който има съобщение, да го плати с намаление до 30 септември, а този, който получи след 1 септември съобщение, да го плати в срок един месец от получаване на съобщението. Аз получих съобщение за един от имотите си, за другия, който е на друго място, още не съм получил. Получих го някъде около 20-и и някой август. Значи по вашата логика ще ме накарате да го платя до 20 септември, а законът ми позволява до 30 септември.
Редно е според мен да имам малко нещо повече за данъкоплатците поне по отношение на срока, когато държавата е сбъркала. Така че нека да остане така - до 30 септември за всички, а само за тези, които са получили съобщението след 1 септември, независимо по каква причина, нека да има едномесечен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, разбира се, че трябва да приемем законът, дори ако трябва да има извънредно заседание. И аз очаквах, че правителството няма да гледа хаоса, който е създало, и министърът на финансите ще инициира. И бях готов да участвам. Наложи се обаче през месец август да реагирам на обвинения, че ние сме виновни и да обявя, че ние предлагаме такова нещо. И не исках да изземам инициативата на правителството, затова чаках до последния момент да внеса предложение, ако се наложи. Обаче се оказа, че правителството не е внесло. И ще видите фактът какъв е.
Господин Соколов е вносител на законопроекта на правителството. Вижте първата страница. И това е станало вероятно след моето предложение.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: То се прави така стандартно .
РУСИ СТАТКОВ: Да, стандартно се прави. Извинявам се тогава, но става дума за това, че не може господин...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вашето е постъпило в 14,51 ч., а на правителството в 16,09 ч. и по този ред ще бъдат гласувани.
РУСИ СТАТКОВ: Така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Успокоихте се.
РУСИ СТАТКОВ: Не, аз се притеснявам за това, че се чака последният момент. И господин Соколов каза на господин Венци Димитров: "Защо не внесохте?". Ами той предложи, човекът! И аз предложих в средата на август, но ние не сме правителството, ние не следим целия процес.
Ето, изтъквам го това и с това започвам изказването си, защото се търси вината там, където наистина не е, търси се отговорността там, където не е. Господин Куртев водеше това заседание. Аз предложих тогава, когато го обсъждахме, това е данъчен закон, че трябва да има човек от правителството, че трябва да бъде министърът, именно министърът. Защото се налага да губим парламентарно време, цитирам, днес, а твърдя, че ще се наложи да губим парламентарно време и за в бъдеще, ако Министерството на финансите и Министерският съвет не вземат определени мерки, които да ни предложат, ако трябва да гласуваме. Никой не чуваше. Тогава Вие казахте: "Спокойно, няма да го водим насила, ако иска, ще дойде", господин Куртев.
Така че въпросът за отговорността е изключително централен, бих казал, за днешното обсъждане и за някои други.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Ключов.
РУСИ СТАТКОВ: Да. Можем определено да кажем, че има по Закона за данъчната администрация отговорен, основен и това е министърът на финансите. Аз многократно съм се обръщал към него с именно това припомняне: господин министър на финансите, Вие отговаряте. Какво си позволи господин министърът на финансите? Позволи си да омаловажи няколко сериозни предложения и сигнали.
И ще се върна отново на прословутата електронна обработка. Тогава той говореше, че това са фикции за възможностите, за договора - че това са измислици, че Сметната палата ще докаже, че той е невинен. Тогава той говореше за това, че едва ли не има някаква зла умисъл от наша страна, че опозицията е безотговорна.
Мислех да му спестя тези неща, обаче се оказва, че днес, когато се говореше точно и отговорно, той продължава да се усмихва - да се усмихва на това, за което трябва да се плаче, за което действително трябва оставка да се иска. И аз съм я искал в средата на август, когато се опитаха да ни прехвърлят на нас вината, защото хората са настроени срещу нас, срещу българското Народно събрание. Защото и журналистите пишат, че докато ние си почиваме, народът страда. И неведнъж.
Не можем да носим отговорност за хора, които са безотговорни, за хора, които ни лъжат. Най-малкото, ако вие, мнозинството, искате да я носите, кажете го ясно и днес още веднъж.
По отношение на това, което съм предложил, още веднъж с две думи искам да допълня. Аз, както, мисля, господин Бехар аргументира, съм внесъл точно това предложение - да бъде месец след получаване на съобщението. Обаче действително ние трябва да успокоим хората. Ние трябва да дадем възможност вече без допълнително напрежение и хаос и четене по вестници и злоупотреби, защото тази сутрин се коментираше, че са тръгнали мними данъчни инспектори на базата на адресите. Ще тръгнат и други инициатори на разни почини, мръсници и мошеници. Ние трябва да пресечем тези неща. И не губим време, господин Куртев, в момента. Не губим време, защото трябва да намерим наистина решение, от което вече повече да не се срамуваме, макар и съвсем центрирано по някои неща, защото има и други въпроси, които са остри в тоя данък.
Аз, господин министър, се обръщам към Вас като отговарящ за този процес, за да погледнете още веднъж "168 часа" и да ни кажете днес - това, което Ви питаме много пъти - наистина какъв договор сте сключили. Второ, господин министър, да ни кажете знаете ли, че и програмното осигуряване за плащане на данъци не е добро. Знаете ли, че разкъсването на процеса данъчни декларации от масив създава допълнителни трудности във възраженията на хората? Защото онзи ден, след като президентът е платил данъка си в община "Студентска" мисля, че беше, е пропаднало програмното осигуряване и е трябвало отново хората да вкарват данните. Изчезнали са данните за плащането на президента. Знаете ли, че в три от общините в София се случват такива неща? Знаете ли, че основните проблеми са Ви във София? Знаете ли, че голяма част от хората от София са в провинцията, за да си докарват, дето се казва, жизнено нужни доходи или продукти и че всяко едно разкарване оттам до София струва пари? Знаете ли, че и този срок, който се предлага, който Вие сте внесли - до 30 септември - няма да се изпълни? Това го казват вашите инспектори. И вчера в разговор с някои от тях ми казаха: "Нека да дойдат най-после тия, които ни ръководят, да ни чуят! Нека да дойде министърът! Нека да дойдат другите хора от ръководството!". Но аз се обръщам към министъра, защото според мен той е този, който нагнетява, който продължава да се присмива, повтарям, на това, което се казва.
Очевидно ние процедурно, господин Куртев, днес ще бъдем принудени отново да правим компромиси в името на това да се сложи край на беззаконието. Само че този път процедурата ще бъде още по-тежка. Защото когато има два законопроекта, приети на първо четене, господин Цонев, трябва да има след това 14 дни и така нататък, и така нататък. Но нека в този стремеж да възстановим законността, да погледнем още веднъж, ако вие ще пишете за вече получените съобщения някакъв срок, друга дата. И аз съм подготвил, няма да бъде изненада за вас, но отказват да го приемат горе във връзка с процедурата, нов срок - не 30 септември за тези, които са получили, а 15 октомври. Защо? Защото действително в София е основният проблем. Не можем да разкарваме хората, които в момента се занимават със зимнината си, непрекъснато да идват да търсят. Нека да ги оставим по-спокойно, да имат време, защото това не е само за 5-те процента, това се отнася и за първата вноска и считам, че поне малко от малко... Защото аз мислех и 30 октомври да предложа, но реших че 15-ти... Защото вчера или онзи ден в комисията ни каза госпожа заместник-министърката, че има програмно осигуряване, което е подготвено в някакъв вид и не трябва да го нарушаваме, и ние се съобразяваме с това.
На следващо място, така прокламираните плащания също не са добре огледани, защото разплащателни сметки нямат всички; защото от семейството има хора, които ще плащат 50 на сто и ако един има разплащателна сметка, другият няма да има.
Бих отворил скобата да кажа още и още неща, които като подробности не са огледани от този, който е трябвало да отговаря, да проиграе този процес. Защото и днес в "168 часа" шефът на служба "ГРАО" господин Панчев каза: "Ако данъчните се бяха обърнали към нас, тоест ако имаше координация, второ, ако ни бяха чули, ако имаше организация, нямаше да се допускат тези неща или поне в голяма степен щяха да бъдат избегнати".
Ето затова, господин Куртев, считам, че ние трябва да имаме възможност днес между двете четения да чуем всички мнения и да направим най-нужните изменения такива, че повече, поне по този данък, в рамките до края на годината българският парламент да не се срамува и да търси вината в себе си. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли други изказвания?
Има думата господин Венцеслав Димитров за реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Ще използвам изказването на господин Статков, за да направя нещо като реплика. Той говори за средствата за масова информация и данъка.
Аз мисля, че не е нормално данъчните служби да си служат с вестниците и то за неща, които противоречат на закона. Ето, днес в един вестник, тук не го казвам какъв е, пише следното: "Потърсих госпожа Андреева, но я нямаше. В данъчната служба (това са тия, на които са им сбъркани адресите) ще получите вашето съобщение и може да платите данъка и таксата чрез банката, пощата и ДСК. Данъкът и таксата не се заплащат в данъчната служба, от която ще получите съобщението". Не се заплащат! Въпреки че в закона има изрично текст, че данъчните служби не могат да отказват приемането на пари в брой.
Кой ги дава тия съобщения, господин Радев! Аз съм сигурен, че Вие не го знаете, защото Ви попитах. Стройте ги тия експерти!
И не знам ... И каква е тая акция с вестниците? Ами чрез вестниците не може да контактувате с данъкоплатците. Ами ако започне данъкоплатецът да контактува чрез вестника с данъчните служби, какво ще стане тогава? (Весело оживление.) Пак има асиметрия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за дуплика господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Аз благодаря на господин Венцеслав Димитров за репликата, защото позволява да се обърне още един път внимание върху нещо, което е изключително важно, а именно желанието, което беше прокламирано от госпожа Андреева по "Ефир 2" вие да бъдете в услуга на данъкоплатците. Но каква услуга?
Второ, да кажа, че претенцията за евтиност на тази обработка на този данък вече не трябва да съществува. Милиардите, които се хвърлиха по този процес допълнително, защото не беше проигран, вече са достатъчно много, за да отпадне претенцията за евтиност на цялата операция. Напротив, тя стана изключително скъпа.
И аз искам да се обърна към госпожа Андреева - тя е тук - не може 600 млн. лв. да има ДДС и да говорим, че само 2 млрд. лв. са дадени на тази прословута фирма. Очевидно много повече са дадени. Очевидно много повече се дават сега за допълнителните мероприятия, господин министър. Очевидно и на студенти, и на други, и на трети се дадоха допълнително, което породи пък други напрежения. Тоест, господин Венцеслав Димитров, ние с Вас и с останалите членове на комисията, въпреки че искахме заслушване периодично на тези въпроси, а и други въпроси има, не го получавайки, не можеше да реагираме допълнително и навреме. Затова Вие сте прав, но това не може да продължава така.
Очевидно господин министърът след като направи преоценка и според мен си подаде и оставката, ще ни бъде полезен в комисията вече с горчивия си опит, а мнозинството да си търси решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. (Шум и реплики в залата.)
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев.
Уважаеми господин Куртев, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители. Каква е ситуацията днес, когато обсъждаме тези изменения в Закона за местните данъци и такси? И държавната администрация, и гражданите не спазват закона и той вече е нарушен. Ако трябваше ние, законодателите, да искаме спазване на закона, трябваше в тази зала този въпрос преди изтичането на срока да се съберем, и да го обсъдим, и да го решим, и да го удължим извънредно.
Днес ние не сме в никаква извънредна ситуация. Работата е ясна. Отговорността е ясна. Сега ние трябва обаче да помислим дали има възможност още неща в този закон да подобрим. Аз лично имам едно предложение. Преди малко пак така се смутих - ще ги минем днес двата закона в един, на първо и на второ четене. Много пъти ги правихме тези работи и резултатите бяха все едни и същи: резултатите от зелената нива!
Затова аз предлагам - нищо няма да нарушим и нищо няма да стане, ако дадем едни, макар и по-кратки срокове, данъчната администрация и гражданите да си действат по досегашните условия. Дали ще приемем днес това изменение или не - нищо няма да се промени до другата сряда. Казвам: другата сряда! Другата седмица в сряда можем да продължим, но нека да видим още текстове в закона, които можем да изменим, за да може гражданите... И нека всички тук да си даваме сметка, че ние не трябва постоянно да мислим за данъчната администрация, а да мислим за тези, които са данъкоплатци - и ваши, и мои избиратели са всички те.
Аз имам едно предложение свързано с местните такси, с таксата "Смет". Ще го мотивирам на първо четене, защото така може да се извърти процедурата и да кажете: ама, давайте сега, ние се събрахме за срока. Понеже ходих през лятото из страната и много хора наши избиратели, не мои избиратели, а наши избиратели, поставиха този въпрос - при определяне на данък "Сгради" за този имот, който не е основен, ние предвидихме една редукция. За съжаление, при таксата "Смет" такава редукция не е предвидена. И при тази ситуация е добре тогава когато едно лице има основен имот, за него да си плаща сто на сто такса "Смет", но много хора имат жилища в провинцията, където отиват лятото да си затворят туршиите и компотите за един-два-три месеца. Нормално е, когато това жилище не е основно, таксата "Смет" да се събира поне със същата редукция, каквато е при данъка "Сгради". Много са тези хора и някой спомена преди малко - пътуват постоянно, събират зимнината, идват тук, плащат данъци, а там ще отиде в другата община, ще му иска данъчната служба в Шепиковски колиби за това, че има бащина си къща, която е запустяла и той я ходи в нея, я не ходи, 100% такса "Смет". Ето това нещо не сме го догледали, когато сме приемали закона, а касае изключително много хора.
Моето формално предложение за второ четене ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Формално, писмено...
МИХАИЛ МИКОВ: Ама, аз съм го написал - ето го, само че е написано на ръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Проект за изменение и допълнение на закона в писмен вид си го внасяте - има определен ред, знаете. Поне юристите да не ги уча!
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, тогава формалното ми процедурно предложение е второто четене на обсъждането на закона да бъде в сряда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Дотам не сме стигнали още, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Сега какво? Пак ще претупате работата, пак ще завъртите нещата: дайте да бързаме. Закъде бързате? Работата е изпусната!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не сме приели на първо четене още нищо, за да поставяте някакви условия за второ четене.
МИХАИЛ МИКОВ: Дайте малко по-спокойно и да видим и някои други текстове. Благодаря.
Значи, да не правя сега предложението? Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин министър, имате думата. (Шум и реплики в залата.)
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, чувствам се длъжен да кажа няколко неща днес пред вас.
Опозицията, поне от последните изказвания, като че ли се изживява на звездния си миг днес. След малко ще видим дали този миг наистина е звезден и дали е на опозицията. (Шум на неодобрение отляво.)
Това, което най-напред искам да засегна е да решим дали има проблем. Има ли наистина проблем? Отговорът е: да, има проблем.
Този проблем се създаде в края на месец август с действително недостигът на време по обработването и плащането на местния данък, свързан с имуществените доходи. Това е факт.
Твърде много са причините. За тях може би няма да ми стигне един час да обясня всички те - обективни и субективни, които доведоха до този резултат. Не е това и целта ми днес, защото повечето от тях вече са изнесени и по медиите, и в диалози, и в разговори. Ако мина през броя на онези институции, които се занимаваха с тази изключително голяма и сложна задача - пет на брой, от които само едно е финансовото министерство, през масата грешки допуснати както от гражданите, така и от досегашните институции, примерно работещите с есграон и други, та стигна до субективните причини и най-накрая и завърша и с опитите за саботаж на отделни данъчни служби. Има и такива. В момента те се доказват и виновните лица ще получат своето наказание в най-скоро време.
Всичко това обаче с нищо не променя факта, че се създаде проблем. Проблемът се състои в създаденото напрежение; в неудобството, което създадохме в самите данъкоплатци; проблемите, които им създадохме; в затрудненията които изпитаха самите данъчни служители по времето на тази ненормална обстановка на работа. Аз съзнавам това и точно на тези хора, точно на данъкоплатците - на онази част от тях, която беше затруднена и на данъчните служители, които работеха в необичайни, в неестествени условия, аз съзнавам, че дължим извинение на тези хора. И аз като министър на финансите и от името на цялата данъчна администрация и от собствено име поднасям извиненията си на тези хора! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Естествено е такава огромна задача като тази, която вече приключва, мога да ви уверя в това, да протече с известни сътресения. Напълно е естествено. Но питам ви аз вас отляво, уважаеми господа и дами от Българската демократична левица, кое е онова правителство, което се реши на подобен ход досега? Та нима вие не знаехте, че ние чудесно предвиждахме какви негативи можем да съберем и като управляващо мнозинство, и като правителство, и аз лично като финансов министър? Та какво ми пречеше да кажа като моите предшественици: това не ме интересува! Този данък не е републикански, той не е на правителството, това е данък на общините. Сумата не е кой знае каква и от фискална гледна точка съвсем не е нещо, което да не мога да пренебрегна. Но това е един несериозен подход, недостоен подход. Аз поех тези ангажименти и тези негативи с ясното съзнание какво може да се случи. И смятам, че това, което направихме, та дори и негативите, които събрахме, заслужават цената си, защото този труд, който беше положен, този резултат, който ще има сега, не е резултат на нашето правителство, този резултат ще ползва десетки правителства оттук насетне. И това е нещото, което ме кара да казвам, че сме изпълнили задължението си. (Ръкопляскания от СДС.)
Няколко думи за вашия звезден миг, господа социалисти. Вие твърдите, че се е създал данъчен хаос, създала се е много сложна обстановка поради лошата преценка за срока на обработването на данъчните декларации - това поне е, което официално сте казали досега, - твърдите, че затова е виновен финансовият министър и искате неговата оставка по доста странен начин. Не искам да го коментирам. Това е личен акт, можем да говорим отделно за нея, ако желаете. Но вие казвате, че аз съм виновен затова, че неправилно съм оценил срока и в резултат на тази неправилна оценка се е стигнало до този хаос. Тук преди малко няколко народни представители обясниха някои неща, сега аз ще се опитам да ги погледна от по-друг ъгъл.
Къде е вината на правителството? Вие днес разглеждате един законопроект, който е предложен от българското правителство за удължаване на срока. Някой от българското правителство да е предложил през месец юли Народното събрание да удължи същия срок? Да сте получили по някакъв начин писмено предложение за подобен акт? Аз твърдя, че няма документ в Народното събрание, с което правителството да се е ангажирало с един или с друг срок. Това предложение за 31 август е предложение на един народен представител в Комисията по бюджет и финанси. След заседание Комисията по бюджет и финанси по предложение на друг народен представител приема единодушно срокът да бъде 30 септември. И с този срок Комисията по бюджет и финанси влиза в Народното събрание през последните дни на месец юли, преди вашата ваканция. И тук, уважаеми господа социалисти, вие с изключително хитри процедурни хватки успяхте да провалите срока 30 септември и наложихте срока 30 август. Всеки грамотен човек, който прочете тази стенограма, ще види какво е записано в нея. И сега вие, създавайки този проблем, точно вие викате - крадецът вика: дръжте крадеца! Това е истината и тя е записана в стенограмата. (Ръкопляскания от ОДС.) Вие сами създавате един изкуствен проблем и след това го размахвате в тази зала по един абсолютно недостоен начин, но присъщ и за вас, и за вашите предшественици. (Ръкопляскания от ОДС.) На това сте се научили през дългите години от 1944 г. досега. Вас изобщо не ви интересува съдбата на данъкоплатеца, вас ви интересува дестабилизирането на правителството.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Точно така!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие знаете, че сега наближават нови законопроекти, свързани с окончателния втори етап на данъчната реформа. Вие знаете, че се готви да влезе за втори път навреме, в срок, проектът за държавен бюджет за следващата година. Вие знаете всичко това и какво по-добро за вас да се опитате точно сега да дестабилизирате правителството на България? Като опозиция имате право, правете го, но намерете по-точни, по-достойни, по-преки начини. Защото това, което правите, не е онова, което ви трябва. Господа социалисти, ние имаме здрави нерви. Вероятно сте забелязали.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Нашите са по-здрави!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ще ви понесем, бъдете сигурни.
Сега няколко думи за така наречената данъчна реформа като провал. Руси Статков, уважаемият народен представител, а също така и професор Стоилов си позволиха да кажат някои много тежки думи за резултатите и за провала, бих казал според вас, на тази данъчна политика. Аз вероятно друг път ще говоря за нея, но сега само няколко маркера. Не е важно какво казвате - дали един факт е провален или не от това, че само твърдите нещо. Важно е да видите резултатите от това и тези резултати да дадат отговор на нещото - дали то е провалено или не. Аз твърдя, че точно с тази данъчна реформа, приключила първия етап миналата година, на път да приключи окончателно тази година като втори етап, ние постигнахме резултати, с които и Народното събрание, и управляващото мнозинство, и правителството могат да се гордеят.
Ще споделя само два малки факта. В резултат на тази данъчна политика миналата година бяха събрани 650 млрд.лв. повече от държавния бюджет от това, което беше предвидено. Шестотин и петдесет милиарда лева! Това не пада от небето. Това означава 125 на сто ръст на събираемостта на данъчните приходи за миналата година. Това означва 400 млрд. лв. раздадени в повече на общините, на здравеопазването. Това означава допълнителни субсидии за социалните грижи извън стоте процента, които напоследък бяха забравени от тях. Пълната субсидия за първи път беше получена от всички данъчни субекти, от всички бюджетни потребители. И това - казвам - не пада от небето и е пряк резултат от тази данъчна политика.
Какво стана с дефицита? Миналата година дефицитът от 6,2 в резултат точно на тази политика достигна до 2,5 на сто. А в Европейския съюз границата е 3 на сто. Тази година ние имаме бюджетен излишък и този бюджетен излишък ще бъде отново използван за инвестиции за работни места, за икономически растеж. Това е пряк резултат точно от тази данъчна политика. И който отрича това, означава знаете какво. Това е вашият провал, за което вие говорите. Аз наистина смятам, че има провал, но този провал е, че се провали вашето очакване за провал. Това е истинският провал. (Ръкопляскания от ОДС.) И ако тези резултати, за които говоря, във вашето съзнание са провал, то, дай Боже, повече такива провали на България оттук насетне. Тя има нужда от такива. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Жорж Ганчев, имате думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. С цялото уважение към тежестта, която управляващи, всички управляващи носят на гърба си, бих призовал уважаемия колега Муравей Радев да подходи с голяма самокритичност към някои от катаклизмите, които са явни и не могат да бъдат скрити. Народът ги знае, ние ги знаем. Навлизането в датички, срокове и прочие, и прочие само утежнява проблема. Срокът е сбъркан още в зародиша и трябва да се извините на българския народ и на българския парламент и да вървим напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Той го направи, господин Ганчев, но Вие не бяхте тук.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Тъй като ме нямаше тук, аз се извинявам, ако господинът го е направил преди мен. Аз имам доблестта да се извиня, когато греша, и бих желал и вие да имате доблестта да се извинявате, когато грешите.
Думата ми е за данъчната ви политика. Ако вие желаете да управлявате и то ефективно, и то дълго, за да има политическа стабилност тук, правилна стъпка направихте, като си избрахте Георги Седефчов Първанов за водач на опозицията. Правилна стъпка, поздравяваме ви! Втората стъпка беше, че без опозиция разбрахте, че управлявате трудно. Вече ви е трудно, виждам. Единственото, което може да ви спаси, е да създадете средна класа. А тя се създава с ниски данъци, с поощрение, с кредити и оборот, въртене на оборота. Знаете го прекрасно. Ето, господин Цонев е бил бизнесмен и сега е бизнесмен, и то доста богат, доста голям и разбира, че без оборот е мъртъв.
След като сме съгласни с този елементарен тезис, ще бъдете ли така добър Вие, и Вашите колеги да вземете под внимание, че дребният, средният и семейният бизнес наистина ще ви държи на власт за дълго време, ако вие го поощрите, ако оборотът се завърти и привлечем някак си чужди инвестиции. За да привлечем чужди инвестиции, аз идвам сега от Великобритания и Ирландия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, хайде по темата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Темата е много ясна, господин председател. Темата е трагична за цяла България, тъй като няма влекач, който да завърти оборота в тази държава и тази държава загива!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Днес говорим за местните данъци и такси.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Всичко е ясно. И ви казвам: променете срока и се извинете - стъпка първа. Втора - дайте възможност да диша дребният, средният и семейният бизнес, създайте тази средна класа и ние ще ви държим на власт. Иначе ще ви свалим. Точка по въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
За процедура има думата господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Тъй като точката от дневния ред е изключително важна и виждам, че има голямо желание да се дискутира тя и да се стигне до гласуването й днес, заявено от всички страни на залата, предлагам на основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание днешното редовно пленарно заседание да бъде удължено с 2 часа до приключване на тази точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Противно становище има ли?
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Величков за удължаване на днешното заседание с 2 часа до приемането на Закона за местните данъци и такси, което означава, че в 14,00 ч. започваме работа по този закон отново. Ако свърши по-рано контролът, ще започнем по-рано.
Гласували 184 народни представители: за 177, против 2, въздържали се 5.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Пристъпваме към:
Парламентарен контрол.
Новопостъпили питания в периода от 1 до 3 септември 1998 г.:
1. Питане от народния представител Елена Поптодорова към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно отчитане на препоръките на Съвета на Европа във внесените от Министерския съвет законопроекти в Народното събрание.
2. Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Богомил Бонев - министър на вътрешните работи, относно местонахождението и съдбата на тленните останки на цар Борис III.
3. Питане от народния представител Лютви Местан към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно изпълнението на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
4. Питане от народния представител Дора Янкова към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно картофената реколта в страната и грижите на правителството за защита на картофопроизводителите.
5. Питане от народните представители Емилия Масларова и Иван Иванов към Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно задоволяване на населението на община Ветово - Русенска област, със съобщителни услуги.
6. Питане от народния представител Руси Статков към Муравей Радев - министър на финансите, относно данъчната политика на правителството.
Постъпил е писмен отговор от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от народния представител Георги Божинов.
Започваме с отговори на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Има думата народният представител Веселин Бончев да развие своя актуален въпрос относно забраната на Европейския съюз за експорт на български млечни продукти.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, драги колеги народни представители! Преди време в пресата беше съобщено, че Европейският съюз е наложил забрана за експорт на български млечни продукти. Това е поредният удар срещу икономиката на България в последните 7 - 8 години, когато се извършват демократичните промени в цяла Източна Европа.
След промените в Европа работливият български народ бързо се приспособи към изискванията на принципите на пазарното стопанство. Много хора взеха кредити от банки, използваха свои лични средства, ипотекираха имоти и създадоха малки, средни и дребни предприятия за производство и започнаха да произвеждат.
Пролетта по една случайност се запознах с един от членовете на комисията на Европейския съюз, която трябваше да обиколи български мандри. След това съобщение го намерих по телефона и му зададох въпроса защо е тази реакция на Европейския съюз? Той ми отговори само с две думи: "Видях прекрасно производство и продукция с перфектни вкусови качества".
От тези седем години на промените България е изпълнявала всички условия от световните и европейски институции относно икономическото и политическо развитие на Балканите. България се отвори за чужди инвестиции. Всички знаем американци, азиатци, западноевропейци дойдоха, купуват хубави евтини предприятия, използват квалифицирана, евтина работна ръка, произвеждат. България се отвори визово, туристически и икономически. Но като че ли обратно Европа и светът все по-плътно всяка година се затварят за България.
На основание на горното, уважаеми господин министър-председател, моля да ми отговорите каква е позицията на българското правителство относно забраната на Европейския съюз, наложена на Република България за износ на български млечни продукти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата министър-председателят господин Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! Във връзка с постъпилия Ваш актуален въпрос искам, първо, да изясня обстановката в момента.
Производството на млечни продукти е концентрирано преди всичко в частни предприятия. Държавното участие е сведено до 43 - 44 на сто от общия дял на акциите в бившите държавни млекопреработвателни предприятия. Ето защо може да се направи заключението, че млекопроизводството в България е в частни ръце.
За осигуряване на пазарен достъп в Европейския съюз на български млечни продукти са договорени преференции под формата на частично намаляване на митата в рамките на определени тарифни контингенти. Съгласно Европейското споразумение за асоцииране и протоколите за адаптиране на търговските му аспекти квотите за износ на млечни продукти са съответно:
- от 1991 до 1995 г. - по 2 хил. тона годишно количество;
- от юли 1995 до юни 1996 г. - 2 хил. и 400. Така е и до юни 1997 г.;
- от юли 1997 до юни 1998 г. е 4 хил. 840 тона. Тоест, двойно по-голямо количество.
Обръщам ви внимание на това, че от юли 1998 до 30 юни 1999 г. квотата вече е 5 хил. и 60 тона, а от юли 1999 до юни 2000 г. - 5 хил. 280 тона, а оттам нататък - 5 хил. и 500 т годишно.
Реализираният износ, за съжаление, е значително по-малко от квотата:
- през 1995 г. - 1990 тона или 89 на сто от квотата;
- 1996 г. - 1167 или 47 на сто от квотата;
- 1997 г. - 943, т. е. 40 на сто от квотата.
В съответствие с изискванията на Директива 9246 на Европейския съюз вносът на млечни продукти от страни извън рамките на общността се разрешава само на продукция, произведена от лицензирани млекопреработватели, чиято дейност следва да отговаря на строги хигиенни и санитарно-технически изисквания. Стриктното изпълнение на условията на директивата се контролира от санитарни инспектори на Ветеринарния комитет на Европейския съюз.
Направените през м. август 1997 г. проверки в български млечни предприятия установяват неспазване на хигиенния процес по веригата добиване - изкупуване и преработка на мляко и млечни продукти. В резултат на това се отнема лицензът на следните предприятия, изцяло частни или с преобладаващо частно участие, осъществяващи дотогава износ за Европейския съюз:
- "Кондов - екопродукция" ЕООД, с. Старо село - Ловешки регион;
- "Млечна промишленост - Пловдив" ЕООД, с. Ръжево Конаре - Пловдивски регион;
- "Агроком" АД, с. Орешец - Пловдивски регион;
- "Бано" ООД, с. Елховец - Смолянски регион;
- МК "Родопа - Милк", с. Смолян - Смолянски регион, и
- Едноличен търговец "Грейт - Г. Стойчев", с. Леново - Пловдивски регион.
За периода м. август 1997 г. до настоящия момент са осъществени две официални проверки от страна на ветеринарните инспектори на Европейската комисия - през април 1997 и юни 1998 г. За същия период са осъществени и две посещения на консултанти от страна на Европейската комисия с цел даване на препоръки относно подобряване санитарно-хигиенните условия за добиване и преработка на мляко.

През 1998 г. за получаване на лиценз за износ на млечни продукти на пазара на Европейския съюз кандидатства също и "Млечен път" АД - Нова Загора, Сливенски регион, "БТ - фабрика 12" ЕООД - град Белово, Пазарджишки регион и "Млечна промишленост - Пазарджик" ЕООД - Велинград, Пазарджишки регион.
По време на ветеринарната инспекция за периода от 8 до 12 юни 1998 г. ветеринарните инспектори за Европейската комисия са посетили млекопреработвателните предприятия в с. Старо село, Ловешко, "Кондов екопродукция" и "Млечен път" - Нова Загора. И двете млекопреработвателни предприятия са частни.
В доклада на европейските ветеринарни инспектори по време на инспекцията им от 8 до 12 юни 1998 г. се посочват следните причини за недопускане на българските производители на млечни продукти до пазарите на страните-членки на Европейския съюз.
1. Несъответствие на хигиенните параметри на суровото мляко на параметрите, изложени в Анекс N 4 на Директива на Европейския съвет 92-46. Според доклада тези параметри не съответстват даже на българските държавни стандарти - БДС 2278 от 1989 г.
2. Слаб контрол на топлинната обработка на суровото мляко, в частност контролът на операциите по пастьоризация все още не отговаря напълно на изискванията на Европейския съюз.
3. Лоши хигиенни условия на посетените предприятия - поддръжката и чистотата.
4. Съществени несъответствия на млекопреработва-телните предприятия от гледна точка на сгради, помещения, инсталации и оборудване на предявените изисквания от Европейския съюз.
Мнението на ветеринарните инспектори след посещението в двете млекопреработвателни предприятия е, че санитарно-хигиенните изисквания в "Кондов екопродукция" са спазени до известна степен, докато тези в "Млечен път" изобщо не отговарят на изискванията.
Въз основа на горното се налага изводът, че млякото, събирано от частни млекопроизводители, както и условията за неговото преработване не отговарят на санитарно-хигиенните и технологични изисквания на Европейския съюз.
Без съмнение държавата, респективно правителството, е разработило необходимата нормативна уредба в тази посока - Наредба N 29 за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при изграждането и експлоатацията на млекопреработва-телните предприятия и Наредба N 3 за добив, изкупуване и окачествяване на суровото мляко. Нейното прилагане обаче зависи изцяло от частната инициатива.
В момента в Европейския съюз има свръхпроизводство на краве мляко и производство на млечни продукти от него. Достъпът на български млечни продукти ще зависи само, подчертавам, само и изцяло от стриктното спазване на санитарно-хигиенните и качествени изисквания, залегнали в нормативните документи на Европейския съюз за този отрасъл.
В заключение искам да кажа, че само от българските производители зависи този гарантиран и осигурен пазар от споразуменията, които правителството има, за асоцииране с европейския съюз, да бъде използван. Очевидно инициативата е в техни ръце. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата, ако желае, за реплика господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин министър-председател, благодаря Ви за данните, които изнесохте, обаче за причините, които ветеринарните инспектори са посочили, абсолютно не са верни. Това е с цел да се спре българският износ и да се облагодетелстват други държави, като съседна Гърция. Това - първо.
Второ, 50 години това сирене се търси и ние само за Германия до миналата година при разговорите с господин Сергев, който почина, имахме над 20 хил. тона.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Това не е вярно.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Не ме прекъсвай, Владо. (Реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Много е малко времето, не ме прекъсвай.
Трето, за тези седем години, уважаеми господин министър-председател, европейските институции как само за България не наложиха нещо хубаво. 1991 г. - ембарго и България загуби 8 млн. долара. След ембаргото дойде унизителният черен списък. След черния списък дойде още по-унизителният Шенгенски списък. След Шенгенският списък се запя песента да се спре АЕЦ - Козлодуй. Това ще бъде пагубно за България. Тази песен почнаха да припяват македонци и гърци. Това е мое лично мнение и това беше унижение за българския министър-председател да носи на грък една папка и да му казва колко е сигурна нашата централа. Тази папка е от такава комисия, която беше направена от експерти, а има и в Брюксел, има и във Виена, в Агенцията по атомна енергия. И накрая ударът с уж лошите хигиенни условия на българското сирене.
И ако прибавим, че преди 5 - 6 години няколко хора, които нямаха понятие от външноикономически отношения, съсипаха руския и арабския пазар, картината за българския експорт е много трагична, уважаеми господин министър-председател.
Настоявам като народен представител от 23 район София пред Вас, като ръководител на нашето правителство, да вземете съответните мерки да се спре този терор срещу българската икономика и тази дискриминация на България като второстепенна нация. Няма да се учудя, ако след не много време, българският народ е понесъл много злини през ХХ век, се изправи и каже на тези господа: стига толкова! Не ви желаем нито меда, нито жилото! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми господин Бончев, има, разбира се, два начина да се реагира при такава ситуация, когато не усвояваш дадена ти квота, тоест осигурен ти пазар. Единият е да прехвърлиш вината за това неусвояване на Европейския съюз, а другата е да насочим българските производители към строго спазване на хигиенно-санитарните и технически изисквания, които европейският съюз изисква. Защото по този начин той не ги изисква въобще, а той ги изисква, за да се запазва здравето и качеството на храните да не допринасят за задълбочаване и влошаване на здравната обстановка в страната, а напротив, за да бъде издържана храната от гледна точка на всички норми и изисквания за пълноценно хранене. Тук не става въпрос според мен въобще за възможност ние да хвърляме упрек върху Европейския съюз. Напротив, ние трябва, ако сме истински отговорни народни представители, да кажем така, и правителството впрочем това трябва да го направи и ще го направи, ние трябва да издигнем изискванията на Българския държавен стандарт на такова ниво в областта на млекопреработването, че да гарантираме и на българския потребител качествени млечни произведения.
Има ли друга възможност? Няма и за съжаление позоваването на опита с руския пазар и тук отново показва същото. Всеки, който разбира от търговско-икономическите ни отношения с Русия знае, че една от основните причини за затварянето на руския пазар е неотговаряне на изискванията, които се отправят към българските стоки, особено в сферата на храните. Ние в момента имаме окачествена само една лаборатория за издаване на сертификати за износ към Русия, а вие знаете, че в Русия, поради острата борба за пазари, тези изисквания станаха изключително високи.
Така че дали искаме да излезем на гарантирания ни пазар на Европейския съюз, дали искаме да излезем на пазара на Русия, и в двата случая ние трябва да спазим тези изисквания. Просто най-честно е да кажем на производителите, че те трябва да вложат тези инвестиции, трябва да отговорят на тези изисквания. Изискванията не са политическа материя. Тук никаква демагогия, никаква идеология няма отношение. Тук са градуси за топлене на млякото, състав на млякото по параметри, наличие в него на определени компоненти, масленост, бактерии и така нататък - цяла една наука е и тук няма защо да се прави политика от такива неща.
Вие като човек, който се е занимавал с търговия, сигурно тези работи ги знаете и не бива просто да създаваме илюзия в българските млекопроизводители и млекопреработватели, че има вратички за избягване на тези изисквания. Напротив, трябва много честно и ясно да заявим, че тези изисквания ние ще ги предявим и по отношение на българския пазар.
По отношение на това, което Вие си позволихте да наречете унижение. Даването на информация на гръцкото правителство произтича от една спогодба, която българското правителство има сключена с гръцкото правителство. Ние тази информация я дължим регулярно.
Освен това тази информация се дължи и по силата на спогодбите между българския КИАЕМЦ и гръцката Комисия за атомна енергия. Така че нищо унизително няма в това да си изпълниш предварително подписаните спогодби. Впрочем спогодби, които не са подписани от това правителство, подписани са и правилно са подписани от други правителства. Ние трябва съвсем ясно да заявим в сферата на безопасността на нашите съседи, че и за нас безопасността е приоритет пред производството на електроенергия така, както заявява цивилизована Европа - първо безопасност и след това производство. И това трябва да го доказваме непрекъснато с жестове, защото жестовете от този тип създават доверието между нашите страни. Благодаря ви. (Ръкопляскания от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Христо Стоянов да развие своя актуален въпрос относно изпълнението на законите, регламентиращи държавната аграрна политика в сектора зърнопроизводство.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Господин министър-председател, разбирам, че както за всички колеги тук, за тези, които ни гледат и слушат, и за вас проблемът за зърното е важен проблем, който аз няма да обосновавам. Ще пристъпя към моя актуален въпрос. А той е:
Ше изпълни ли Министерският съвет приетите от Тридесет и осмото Народно събрание закони, които са нормативната основа за адекватната държавна аграрна политика по отношение на създалата се тежка пазарна конюнктура спрямо зърнопроизводството, а именно Законът за подпомагане на земеделските производители, влязъл в сила от 13 май 1998 г., и Законът за съхранение и търговия със зърно, влязъл в сила от 11 август 1998 г.?
И когато поставям така въпроса, ще акцентирам малко вниманието към онези по-конкретни членове, които ви дават възможност и ви задължават да направите неща в онази насока, в която законите дават предпоставки за зърнопроизводството.
Цитирам от Закона за съхранение и търговия със зърно чл. 7, ал.1:
"Чл. (1) Министерският съвет може да създаде към Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" стоков фонд от зърно за стабилизиране на пазара."
До 17 август трябваше да има наредба на министъра на земеделието. Разбирам, че днес - видях, в "Държавен вестник" е излязла, макар че са минали 15 дни, но излезе. Очаква се и вашата наредба - на Министерския съвет, с която да се даде редът за лицензиране на публичните складове за зърно, които са две основни предпоставки за регламентирането на зърнения пазар.
По-нататък. Законът за подпомагане на земеделските производители дава следните възможности, цитирам чл. 1:
"Чл. 1. Този закон урежда държавното подпомагане на земеделските производители за производство на земеделска продукция с цел продажба.
Чл. 2. ... :
5. Развитие на стабилен вътрешен пазар и разширяване на външните пазари за българските земеделски стоки;
..................
7. Създаване на условия за повишаване на доходите на земеделските производители от продажба на земеделска продукция."
В Закона за подпомагане на земеделските производители и по-конкретно в Държавния фонд "Земеделие", който в основата на този закон беше формиран, цитирам чл. 12, ал. 2:
"1. отпуска субсидии;
2. отпуска целеви кредити;
3. покрива изцяло или отчасти разходите за лихви по банкови кредити;
4. дава гаранции и поема поръчителство пред финансовите институции."
Тоест, имаме всички законови основания да намерим формули не по една или друга точка, а от всичките по нещо, с което можем да намерим едно раздвижване на пазара, който днес е мъртъв.
Затова аз именно към Вас отправям, господин министър-председател, този въпрос. Не Ви обвинявам за тежката международна конюнктура. Тя не е от Вас, не е и от България. В тази тежка конюнктурна обстановка нашите земеделски производители трябва да намерят възможности отново и в следващата година да ни изхранват.
В този смисъл задавам моя актуален въпрос - какво конкретно ще направите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата министър-председателят господин Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин професор! Информацията, с която аз съм подготвен тук да Ви отговоря, е следната. Ще си позволя обаче накрая да кажа нещо от себе си.
Разбира се, аз споделям Вашата съпричастност и постоянния интерес към проблема за зърнопроизводството. Вашето участие в разработването и на законодателството, и в определени моменти - и на политиката за зърното, е значимо и ние не можем да не оценяваме това. Ето сега пръв и навреме повдигнахте проблема и аз мисля, че направихте много добре.
Обстановката в момента е такава, че закупуването на зърното се извършва изцяло на кредити. Знаете причината, поради която ние не можем да използваме механизма от миналата година, а именно да дадем държавната гаранция за кредитите за изкупуване на зърното, тъй като, първо, тази гаранция се върна като бумеранг срещу правителството, и второ, поради това, че вече има ограничение в тригодишното споразумение с Международния валутен фонд, което трябва да се изпълни. Консервативната политика на някои банки и наистина много голямото по обем предлагане на зърно в страната са все още пречка за изкупуване на големи количества, което означава, че процесът на изкупуването ще продължи във времето и ние трябва да се подготвим точно за такъв вид решение на проблема за реализацията на зърното.
Как Министерският съвет изпълнява приетите решения, свързани със Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за съхранение и търговия със зърно?
Първият влезе в сила през май тази година, а вторият - през август тази година. И двата закона - ние всички вярваме, ще допринесат за разрешаване проблемите на българското земеделие. Въпросът е такъв: практически тези закони могат ли да подпомогнат два-три месеца след своето издаванерешаването на всички проблеми, които ние се надяваме, че ще решават в бъдеще. Ако мислим реалистично, трябва да бъдем готови да дадем отрицателен отговор. Един закон, който е приет през август, не може да даде резултат през септември или през юли - да даде резултат през септември, даже закон, който е приет два-три месеца по-рано.
Какви са основните причини за тази немощ на закона да може да задейства веднага? Преди всичко в обстоятелството, че законопроектът за държавния бюджет е гласуван и приет миналата година и той не е могъл да знае какви ангажименти ще поеме и следва да поеме към изпълнението на тези закони. Очевидно е, че законопроектът за бюджета през 1999 г. ще се съобрази с изискванията на законите и ще гарантира необходимия ресурс. Но в момента това още не е така. Първата причина за нашите затруднения е тази.
Втората е следната. Не Министерският съвет, както Вие сте направили справка и сте се убедили, приема наредбата за регистрацията на търговците на зърно, а министърът на земеделието. На практика той това задължение е изпълнил.
Наредбата за лицензиране на публичните складове за зърно и зърнохранилищата в момента се работи, има подготвени текстове, те са в процес на съгласуване между отделните ведомства и ние вярваме, че този подзаконов нормативен акт ще бъде приет скоро. Министерският съвет въобще няма да бави приемането на този нормативен акт от момента, в който той е готов.
Устройственият правилник на Националната служба по зърното също е в процес на съгласуване и предстои да бъде приет от правителството.
Ще се използват ли от Държавния фонд "Земеделие" пазарните инструменти, предвидени по чл. 12, ал. 2 на Закона за подпомагане на земеделските производители? Естествено да. Държавният фонд "Земеделие" с решение на Управителния съвет от 2 септември откри преференциална кредитна линия за производство на пшеница за хляб реколта 1999 г. По тази финансова линия фондът субсидира със 100 на сто от основния лихвен процент на БНБ лихвата по отпуснатите от търговските банки кредити. Лихвата със срок на действие от 15 септември 1998 г. до 31 август 1999 г. ще финансира около 50 на сто от преките материални разходи за предсеитбени мероприятия, сеитба, торене, растителна защита и прибиране на реколтата. Паричният ресурс във вид на субсидия за тази финансова линия е в размер на 3,6 млрд.лв., което може да стимулира усвояването на кредитен ресурс в размер на 52 млрд. 700 млн.лв. Това е ресурс на търговски банки. Тук искам да вметна, че това очевидно създава много благоприятни обстоятелства на банките, за да отпуснат търсените кредити.
Съгласно споразумението с Международния валутен фонд, таванът на средствата за субсидирането на земеделието по линията на Държавния фонд "Земеделие" е в размер на 13 млрд.лв., които ще бъдат използвани за преференциални кредитни линии за производство на царевица, слънчоглед, пшеница и дейността на кредитните операции по схемата на земеделски капиталов фонд - още една ефективна форма, осъществявана, съвместно с Европейския съюз.
Държавният фонд "Земеделие" е подготвил и ще внесе за разглеждане от Управителния съвет на фонда още една форма за стимулиране на есенната сеитба, по която идеята още се дискутира, а именно подпомагане на фючърсна основа на производството на пшеница за хляб реколта 1999 г. По това направление би могло да се предвидят средства за авансово финансиране в размер на 28 млрд.лв. Пак по тази линия фондът може да изкупи на зелено чрез заплащане на 70 на сто от фючърсната цена около 360 хил.т пшеница за хляб от бъдещата реколта. Договорите със земеделските производители предполагат възможност за стимулиране засяване на около 5-5,5 млн.дка площи.
Целево кредитиране фондът осъществява и по линия на преференциалните им инвестиционни кредити. Към 30 август 1998 г. такива кредити са отпуснати в размер на над 6 млрд.лв. Разгледани са молби и са в процедура на обсъждане в търговските банки още 6 млрд.лв.
На 20 януари 1998 г. на срещата с представители на търговските банки в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа беше взето решение от първата половина на месец септември експерти на Асоциацията на търговските банки на Държавен фонд "Земеделие" да уточнят основните правила, върху които ще бъдат изградeни взаимните отношения при гарантиране и поръчителство от страна на фонда пред банките.
И въпреки това ние сме много длъжници в областта на политиката. Аз искам да реагирам и по повод една новина, която беше пусната във вестниците днес сутринта, а именно, че Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа е предложило и други инициативи на политика за разрешаване на проблема за раздвижване на пазара на зърното. За съжаление част от тези инициативи, особено най-съществената им част, влизат в противоречие с поети споразумения с Международния валутен фонд и се отнасят до максимално възможното количество запас зърно, което може да държи правителството под една или друга форма в Държавния резерв и военновременните запаси. За съжаление, пак с желание да раздвижим пазара, ние изкупихме пшеница от старата реколта и там вече има 420 хил.т зърно. Идея за ново закупуване и увеличаване на този запас, при положение че не се очертава ситуация на рязък недостиг на зърно, и то повсеместен в страната, няма никакво оправдание и няма как да бъде защитена пред която и да е от институциите, които в момента се занимават с изпълнението на програмите за развитие на българското земеделие. И въпреки това смятам, че има място за политика, която да раздвижи пазара на зърното. И си позволих през лятото да кажа какъв е този начин. За мен основното средство продължава да бъде раздвижване на пазара чрез износ на зърно. Ние в това отношение имаме определени възможности и ако се организираме достатъчно добре, точно този източник на раздвижване на пазара трябва да задейства.
Освен това на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа му е необходимо още малко време, за да отговори на няколко много конкретни въпроса, а именно въпроса за баланса на зърното. Имаше оценки, че вероятният излишък е от порядъка на 500 хил.т. С 500 хил.т България да се появи като износител на световния пазар е едно много сериозно количество. Ние трябва да разбираме и това обстоятелство. Но все още тези неща подлежат на уточнение.
Ние трябва да водим политика в много направления. За съжаление проблемът за зърното трябва да се разрешава с ефективна политика не само по отношение на зърнопроизводителите, но вече и по отношение на тези, които съхраняват зърното, по отношение на търговците на зърно, по отношение на тези, които преработват зърното. По цялата тази верига правителството трябва да има ефективна политика, защото тези 8 години показаха, че лошата политика само в едно от направленията е в състояние да прекъсне веригата и да създаде остри проблеми. Вие си спомняте, че имаше година с излишък на зърно, когато лошата политика по отношение на търговията със зърно фактически докара една изключително тежка криза в страната. Затова по-добре е сега да бъдем малко предпазливи и едновременно с това да търсим ефективни решения за всички субекти, които участват по веригата: производство на зърно - предлагане на хляб, за да сме убедени, че няма да допуснем това, което медиите побързаха да предупредят, а именно, че можем да се изправим пред ситуация на недостиг на зърно.
Аз вярвам, че ние ще намерим тези решения. Искам да помоля всички депутати в Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа да участват активно, ако евентуално има дискусии по тази тема и да подпомогнат правителството в изработването на политиката. Аз, за съжаление, констатирам, че има известно откъсване на връзката между администрацията на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа по въпроса за зърното и това, което реално чувстват народните представители, когато обикалят по населените места. Тази връзка между администрацията и хората не трябва да бъде прекъсвана. И в това отношение аз ще моля за много активното ви поведение и подпомагането ни за вземането на правилни решения. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-ппредседателя.
Има думата за реплика господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин министър-председател. Вие дадохте един друг тон в отговора си и затова аз няма да отговарям в друг тон, защото имам някакво чувство, че Вие, като министър-председател, като че ли искате да потърсите и познанията, и опита и на други хора, освен Вие и управляващите Ваши помощници.
Господин министър-председател, аз в първото си питане, което имах през месец юли Ви казах, че този Закон за съхранение и търговия на зърно е добре да се приеме, но той през 1998 г. няма да функционира. И затова аз реагирах малко остро и сега ще Ви напомня, Вие ми отговорихте: "Вие ме питахте как веднага ще получат парите си земеделските производители? Изкарайте веднага Закона за зърното по възможност до края на месец юли и те веднага ще започнат да работят със складовите разписки. Те могат да си залагат и с тях могат да получат кредити. Това е механизмът." Излъгахме се.
Многократно напомнях и съжалявам, не исках един личен разговор, за да Ви кажа: Европейският съюз оцени като голямо постижение на Полша, че в продължение на три години можаха да вкарат този закон в действие. А ние в рамките на три седмици искаме да го направим. Не е реалистично. Може би омръзвам на някои хора, на които поставям този въпрос, но аз искам да ви кажа и да помоля онези, които ще коментират този въпрос. Този въпрос аз го поставям и искам с него никога да не се прави политика. Защото майка ми ме е била много пъти през ръцете и краката за това, че съм наронил или стъпкал трохи, затова гледам на хляба с голям морал. И гавра, и политика в тази насока не правя. Затова съм съгласен с Вашето обръщение - да потърсим изход.
Но искам да ви кажа още нещо, което забавяте - господин председател, само половин минута още, - което е критично за държавата ни и за което трябва да намерите изход. Не става въпрос дали вие ще паднете от власт. Става въпрос за България. До 15 септември трябва да сме изорали дълбока оран, за да имаме пролетни култури. Не го ли направим, 50 на сто от това, което ще сеем напролет, е загубено. Не сме изорали и 20 на сто, защото хората нямат пари. Обходих цялата страна, цяла Северна и Южна България - нямат пари.
Втори въпрос. Ще ви дам следния пример. Даже в Софийско при получено семе качествено, първо размножение или второ размножение в най-лошия случай, е получил 470 кг добив, а съседът му, който сее, каквото излиза от хамбара, защото няма пари, получава по 230 кг.
Трети случай - 420 кг и то на 15 хил. декара, а съседът му - 280 кг. Тоест ние сега ще засеем и за това, което ще засеем, ще похарчим много пари. Но когато човек поради оскъдица отвсякъде пести, той ще спести и от това да си купи качествени семена, а в България има такива, ще получи лоши резултати.
Ето, затова настоявам за тези бързи мерки, каквито и да са. Ако трябва, ние затова сме тук, дайте да видим какво да решим. Ние трябва да намерим някакъв изход.
Затова аз приключвам с едно пожелание. В момента съществува криза на пазара, но съществува една втора, по-голяма криза, господин министър-председател. Тя има три елемента, които формират производството: демотивиран е производителят, демотивирани са банките да дават пари, демотивирани са хората, които обслужват с торове, с препарати, с механизирани услуги земеделския производител. Това трябва да го върнем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата народният представител Бойко Великов да развие своя актуален въпрос относно Постановление N 181 на Министерския съвет за определяне на първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател! На 10 август 1998 г. Министерският съвет приема Постановление N 181 за определяне на първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетните кредити. Според него рязко се ограничава кръгът на първостепенните разпоредители с държавните кредити. Оказва се, че извън техния списък са академиите и висшите училища. Безпрецедентно е, че Българската академия на науките, една от най-авторитетните национални институции, съществуваща повече от 130 години, със своите над 60 института преминава на финансово подчинение на Министерството на образованието и науката. Дори след 9 септември - от 1947 г. Българската академия на науките е била подчинена на Министерския съвет, но винаги е била с ранг на министерство. От 1991 г. Българската академия на науките стана напълно автономна, каквато е и световната практика. С това постановление Министерският съвет по същество освен Българската академия на науките лиши и висшите училища, Селскостопанската академия, Националния фонд за наука и патентното ведомство от законовите права самостоятелно да се разпореждат със своя бюджет. Една проста сметка показва, че отпадат 86 първостепенни разпоредители на бюджетните кредити. От тях две трети или 56 са от науката и висшето образование. Мисля, че тези факти са достатъчно красноречиви.
По същество, централизирайки разпореждането с бюджетните кредити, се централизира още повече власт в Министерството на образованието и науката. Оказва се, че приетото Постановление N 181 е в пълен разрез и с вашата правителствена Програма 2001, в която ясно се заявява - искам да припомня - голямата необходимост от спиране на администрирането и гарантиране на академичната автономия, гарантиране на условия научната общност сама да решава своите проблеми.
Не може и не трябва държавният чиновник да администрира науката и да я държи под свой контрол, а понякога и под диктат. Къде тогава остава ролята на председателите на академиите, на ректорите на висшите училища, на общите събрания и академичните съвети? С този подход още веднъж се ограничават и малкото останали стимули за развитието на образованието и науката.
Недоумение буди и § 3 от Преходните и заключителни разпоредби, според който трябва да се разделят учебната и лечебната дейност на висшите медицински училища и включените към тях университетски болници. Трудна ще бъде задачата на министрите на образованието и науката, на здравеопазването и на финансите да изработят механизъм за разделянето на дейност, която едновременно е и лечебна, и научноизследователска - сгради, в които се обучава и лекува, висококвалифицирани лекари, които са и преподаватели, и учени. Това разделение, ако въобще е възможно и се реализира, неминуемо ще доведе до рязко повишаване равнището на доброто българско медицинско образование.
Това са част от съображенията, които ме накараха да се обърна към Вас с този актуален въпрос, за да обясните какво наложи приемането на това Постановление N 181, как то ще се отрази според Вас на финансирането на академиите и висшите училища, обосновано ли е според Вас разделянето на учебната от лечебната дейност във висшите медицински училища.
Ще си позволя и още един допълнителен въпрос: не считате ли, че постановлението влиза в противоречие с действащото законодателство и по същество отменя приети вече закони? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов! На основание чл. 76, ал. 1 и чл. 86 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ви уведомявам за следното. Постановление N 181 на Министерския съвет от 10 август 1998 г. за определяне на първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити е елемент на програмата на правителството за усъвършенстване на публичните финанси и първа стъпка за нейната реализация. Изпълнението на тази програма осигурява техническото усъвършенстване на бюджетния процес, ефективност на разпределяне на бюджетните средства, без това да нарушава правомощията на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. Програмата може да функционира в условията на малък брой първостепенни разпоредители с бюджетни кредити и при значително намаление на броя на извънбюджетните сметки и фондове.
Съществуващата у нас до този момент структура на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити създава много трудности в процеса на подготовката на проектобюджета и прави изпълнението на бюджета по-скъпо, по-трудно и по-неефективно, отколкото може да бъде. Това е единственият мотив на правителството за намаляване броя на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, както и предстоящото решаване на въпроса за извънбюджетните сметки и фондове.


Следва да се има предвид, че приемането на постановлението не влиза в противоречие със Закона за висшето образование и със Закона за Българската академия на науките и не нарушава определените с тези закони механизми за финансиране. Тук Вие правите съществена грешка.
И за в бъдеще Народното събрание, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 от Закона за висшето образование, ще продължи да определя субсидиите за всяко държавно висше училище със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Със същия закон ще продължи да се определя и субсидията от бюджета за Българската академия на науките съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за БАН. Ето Ви отговора.
От изложеното дотук се вижда, че правителството не си е поставило за цел да ограничава правата на висшите училища и БАН по дадените им такива със съответните закони. Значи правата са си права, бюджетът си е бюджет, той се гласува от Народното събрание, никакво нарушение на закона няма. Тук няма политика, колкото и да ви изглежда странно. И на господин Корнезов усмивката виждам... Това са си финансови процеси. Как точно ще бъдат организирани? Трябва да бъде подчинено на практични съображения, да бъде бързо, ефективно и икономично от гледна точка на средствата, да се спре разхищението на средствата. Това е проблемът на финансите - парите да бъдат точно там и тогава, когато е предвидено със закон. Пак повтарям, тук няма никаква политика, въпреки че Вие очевидно търсите такава.
Не се предвижда промяна във формирането на бюджета и на Селскостопанската академия, макар че за нея няма специален закон.
По отношение на отделянето на лечебната от учебната дейност на висшите медицински училища считаме, че е правилно, тъй като е свързано с въвеждането на здравноосигурителната система. Съвсем естествено здравноосигурителната система не може да издържа учебния процес във висшите училища по медицина. Това е необходим етап от подготовката за нейното въвеждане. И аз просто се удивлявам как един народен представител не вижда тези съвършено очевидни необходимости. Тук решението на правителството е продиктувано от създаването на организационни и финансови предпоставки за изпълнението на законите за въвеждането на здравното осигуряване.
Аз мисля, че толкова са очевидни нещата, че просто не виждам къде възниква проблемът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Великов за реплика.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Аз се изненадвам, господин министър-председателю, че Вие не виждате къде точно възниква проблемът. Защото аз не чух да отговорите на една част от въпросите, които Ви поставих. Вие говорите за усъвършенстване на публичните финанси, за изпълнението на бюджета, което е по-скъпо и по-трудно на настоящия етап, смятате, че не се нарушават законите именно за висшето образование и за Българската академия на науките. Но това, изглежда, е Ваше мнение и мнение на юристите, които са консултирали това постановление. Но аз ще дам някои допълнителни примери, на които Вие може би ще отговорите.
Интересно е, че според постановлението първостепенни разпоредители на държавния бюджет са по-значими държавни институции. Едно сравнение само ще направя тук. Оказва се, че Българското национално радио и Българската национална телевизия, с цялото мое уважение към тези институции, са по-значими държавни институции, отколкото Българската академия на науките. Ето тук може би Вие ще отговорите на какво се дължи това, че се разделят по този начин първостепенните от другите разпоредители с държавния бюджет.
На следващо място, не считате ли, че Сметната палата е този държавен лост за контрол върху разходите, който ние сме приели тук и сме гласували в Народното събрание, а академичните институти си имат своите органи, с които да правят това разпределение? Оказва се, че всичко централизираме именно в Министерството на образованието и науката. Тежко и горко на министъра на образованието и науката за това, което ще последва.
Но още нещо бих искал да кажа тук. Вие се учудвате на това как не разбираме разделението на лечебната от учебната дейност. Сигурно се учудват тези, които ни слушат точно от Медицинска академия за това как ще трябва да бъдат разделени.
Аз неслучайно във въпроса си Ви попитах как и какъв механизъм ще измислят съответните трима министри, за да направят това разделение, след като съществува традиция в българското медицинско образование.
Ще завърша с това, господин министър-председател, че за мен това постановление по същество е ясна смяна на подхода на изпълнителната власт към образованието и науката. Това по същество ще бъде поредният удар върху образованието и науката, защото Вие самият сте признавали, че 0,16 на сто от брутния вътрешен продукт не само може да развива, но то не може и да доведе до едно реално съществуване на българската наука на този етап.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Три цяло и двадесет и пет.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Това за 3,25 може би на друго място трябва да го кажете.
Завършвам, господин председател. Още веднъж считам, че това постановление на Министерския съвет показва, че актовете, които приема Министерският съвет, имат по-висока стойност от законите, които приема Народното събрание, което е още едно доказателство, че Народното събрание е действително придатък към изпълнителната власт, а не така, както е прието в парламентарната република. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов.
За дуплика има думата министър-председателят господин Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, трябва да отговоря на допълнително зададените въпроси.
Логиката в изграждането на структурата първостепенни и второстепенни разпоредители на бюджетни средства беше такава, че за всяко ведомство, за което има министерство, което докладва проблемите му в Министерския съвет, то става второстепенен разпоредител към първостепенния разпоредител, който на практика представя неговите въпроси за решаване пред висшия орган на изпълнителната власт.
Както ви е известно, в България няма министерство на информацията и заради това Българското национално радио и Българската национална телевизия просто кой да им докладва въпросите и отдавна техните въпроси не се докладват в Министерския съвет. Ние държим тези проблеми много далече от себе си предвид и крайно изострените обществени чувства по отношение на Българското национално радио и на Българската национална телевизия. Считаме, че това е просто един ясен знак, който правителството дава за дистанцирането си от тези въпроси. Няма министерство, няма кой да поставя и да се занимава с техните въпроси, никой не се занимава с тях директно. Вие сте избрали Национален съвет за радио и телевизия, нека да си се занимава той с тях. Тук си има комисия, има си закон. Както каже законът, така ще бъде.
Що се отнася до другия въпрос, който поставяте, аз съм съгласен, че може би технически на лекарите и на преподавателите, изобщо на служителите във висшите медицински училища им изглежда трудно как ще стане разделението. Но все пак това разделение на учебна и на лечебна дейност трябва да стане, тъй като тези висши училища ще бъдат финансирани за лечебната дейност от здравноосигурителната каса. Здравноосигурителната каса по никакъв начин обаче не може да бъде накарана да финансира учебния процес. Предполагам, че това ви е съвсем ясно. И вместо оттук да сеем някакви съмнения и да се опитваме да правим някаква политика, въпреки че аз честно не виждам къде можем да направим политика, по-добре е да кажем на хората, че това разделение е част от оная реформа, която неминуемо трябва да бъде направена, и те самите трябва да подпомогнат този процес, а не да се съпротивляват на него. Тъй като, пак повтарям, средствата, които те ще получават за лечебната дейност, ще идват от друго място, друг ще ги финансира. И ето ви тук и нова тема за разсъждаване за първостепенните и второстепенни разпоредители на бюджетните средства. Понеже питате защо са второстепенни. Ако разсъждавате логично малко и за механизмите на финансиране специално за висшите медицински училища, ще разберете защо става така и поради други причини.
Аз си мисля, че този лозунг за централизацията в Министерството на образованието наистина, ако се опира само на това, че министерството е първостепенен разпоредител, а останалите са второстепенни разпоредители към министерството, но че това не снема задължението на Министерския съвет да ви предложи бюджета за гласуване така, както е записано в закона, значи това е много слаба позиция като източник за атака срещу тези действия на правителството. Просто е нелепо. Някак си съвсем не ми се връзва.
Може би във Вашите представи, аз не Ви знам какъв сте по специалност, това кой е първостепенен и кой е второстепенен разпоредител звучи някак си много страховито и много голямо като политика, но това е просто нещо съвършено елементарно. Аз не знам дали си представяте какво значи точно първостепенен или второстепенен. Ами, това е просто един стопански отдел. Това е. Нищо друго. Ще се премести една кадрова бройка от Министерството на финансите в Министерството на образованието. Всъщност целият Ви въпрос се базира точно на един единствен човек, който от едно място ще отиде да работи на друго. Вие не знам дали съзнавате колко нелепо е това, което в момента търсите като основа за атака. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Продължаваме със следващите отговори.
Има думата народният представител Румен Такоров да развие своя актуален въпрос към Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството относно освобождаването на управителя на дружество "В и К" ООД, град Търговище.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакърджиев!
Актуалният ми въпрос е относно освобождаването на управителя на дружество "Вода и канали" ООД, град Търговище.
Уважаеми господин Бакърджиев, на 15 юли 1998 г. е насрочено общо събрание на съдружниците на "Водоснабдяване и канализация" ООД, град Търговище, но както обикновено става, информация за целта на насроченото събрание изтича от Координационния съвет на СДС, град Търговище, областната управа в Русе и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а тя е една - единствено смяната на управителя на дружеството инженер Михаил Тешовски с човек, доказал лоялността си към сега управляващите. Информацията се оказва точна и на 15 юли 1998 г. се провежда общо събрание, на което се явява само представителят на държавата господин Пламен Никифоров от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, притежаваща 51% от дяловете на дружеството и в отсъствието на другите съдружници - общините Омуртаг, Антоново и Търговище, притежаващи 49% от дяловете на дружеството, господин Пламен Никифоров сам си предлага и сам си гласува решение за освобождаването на управителя на дружеството без дори и на фотоснимка да е виждал предложения от него нов управител. Така му е разпоредено и той стриктно си изпълнява разпорежданията, защото в противен случай ще влезе в армията на безработните. Аз него не го упреквам. Той изпълнява просто ролята на екзекутора.
Предложението за освобождаването на управителя не е предварително съгласувано със съдружниците и е взето при пълна анонимност.
Мотивите за смяна на управителя на областния управител на Русенска област, подкрепени от представителя на държавата са абсурдни и смешни. Те са обида за по-голямата част от работещите в дружеството, тъй като вложеният от тях труд се обезценява, но в случая и областният управител не мога да го упрекна. Той не е виновен щом не може да разбере, че дружество като "В и К" не може да се води към фалит и след това да бъде купено за 1 лев, а системата на водоснабдяването е трудна. Нейното управление не би трябвало да е обект на експерименти. Аз вече казах, че той не е виновен.
Тази смяна не кореспондира с финансово-икономическите показатели на дружеството. Това вие много добре го знаете, защото не е очевидно, а е очевадно от баланса за 1997 г. и шестмесечието на 1998 г. и анализите към тях, че дружеството е на печалба. Овладян е спадът в производството и реализацията на продукцията. В дружеството не е намалена трудовата заетост и заплащането на труда. Няма кредитна задлъжнялост. Няма промяна в общия капиталов ресурс в края на 1997 г., което е добър признак за добро финансово здраве на дружеството.
В края на м. април на 1998 г. приключи финансова ревизия на дружеството за периода 1995 - м. декември 1997 г. Беше ревизирана финансово-счетоводната дейност на дружеството. Няма констатирани нарушения по законови нормативни актове, обработка на първични и вторични счетоводни документи.
Уважаеми господин Бакърджиев, аз не оспорвам Вашето право - приключвам, господин председател - да предлагате и извършвате смени на управители в търговски дружества, чийто принципал се явява Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В този конкретен случай взетото решение е продиктувано от нечии нечисти политически амбиции.
От гореизложеното възникват няколко въпроса, които интересуват обществеността на Търговищкия регион. Моля да ми отговорите какви и на кого са мотивите, довели до решението за освобождаването на Михаил Тешовски като управител на "В и К" ООД, град Търговище и ще поемете ли еднолично политическата и икономическата отговорност при евентуални неудачи на дружеството? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Такоров! Дружество "В и К", Търговище е преструктурирано с държавно и общинско имущество през 1996 г. като с решение N 1097 на Министерския съвет от 26 септември, държавата е прехвърлила 49% от дружествените дялове на общините Антоново, Омуртаг и Търговище.
Бившият управител на дружеството господин Михаил Тешовски е избран на първото заседание на общото събрание на съдружниците, което е проведено на 15 ноември 1996 г.
Вие тук споделихте, че разполагате с конкретни данни за добри финансови резултати, за едно добро състояние на дружеството. Аз ще Ви представя това, което имам като справка към 31 март 1998 г. Това са данни, които са прекалено тревожни. По-важните от тях, които са ни предоставени: в края на първото тримесечие на тази година - балансова загуба от 58 млн. и 287 хил. лева; загуба от основна дейност - 172 млн. и 918 хил. лева; несъбрани вземания - 184 млн. и 164 хил. лева; общи задължения - 319 млн. и 454 хил. лева.
Значителното нарастване на вземанията и задълженията на дружеството показват, че това управление за този период не е било така ефективно, както може би Вас са Ви подвели. Освен неблагоприятните финансови резултати управителят на дружеството е проявил незаинтересованост и слаб инвеститорски контрол по изграждането на малки водоснабдителни обекти, които са в програмата на нашето министерство и се финансират от бюджета в обслужвания от дружеството район.
Дотогавашният управител на дружеството не е взел мерки и не е провел необходимите действия за намаляване високите загуби на питейна вода. Загубите във "В и К", Търговище са 71%, господин Такоров!
Също така са извършени и неправилни уволнения на дългогодишни инженерно-технически кадри, като впоследствие са възстановени на работа от съда. Ако трябва, аз ще подготвя имената, заповедите и ще Ви ги дам допълнително.
Независимо от драстичното увеличаване на действащата цена на питейната вода за населението в Търговище от 420 лева на кубически метър, януари 1998 г. на 595 лв. за кубически метър, дружеството към 30 юни 1998 г. реализира загуба от основната си дейност в размер на 22 млн. и 823 хил. лева, а задълженията превишават вземанията към същата дата с 25 млн. 864 хил. лева.
Това са съвсем обяснимо и основните причини Министерството на регионалното развитие и благоустройството да поиска свикване на общото събрание на съдружниците в дружеството. Това е с писмо N 26-Т-33 от 25 юни 1998 г.
Проведеното общо събрание на 15 юли т.г. е протекло при спазване на необходимите процедури, като е следвало да бъдат разгледани финансовото състояние на дружеството и да се предложат мерки за подобряване на неговото управление.
Според мен Вие сте се впуснали в писмения си въпрос неправилно в разсъждения за нарушение на процедурата по провеждането на общото събрание и на дружествения договор, тъй като такива нарушения просто няма. На определената дата, 15 юли т.г., в 11 ч. не са се явили представителите на трите общини - Антоново, Омуртаг и Търговище, поради което общото събрание било отложено за 14 ч. на същия ден. За отлагането на събранието са били уведомени кметовете на съответните общини със спешно изпратени им съобщения по факса.
В заключение искам да отбележа, че изложените мотиви е следвало да бъдат разгледани от общото събрание на съдружниците. Именно поради съзнателното неявяване на представителите на общините, които изброих, Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез своя представител Пламен Никифоров, който дълго време беше заместник-министър в това министерство, той е сериозен професионалист и не от вчера, и не от правителството на Жан Виденов, а и от преди това, е счел, че освобождаването на господин Тешовски може да се гласува и при така създалата се ситуация.

Оттам насетне за длъжността "управител" на "В и К", Търговище, е назначен новият управител инж. Атанас Атанасов. Представителите на тези общини могат и никога да не се появят и неявяването на техни представители в никакъв случай няма да блокира дейността на дружество, за което отговарям аз като министър и цялостно Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бакърджиев.
Думата за реплика има господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Бакърджиев, никога не съм казвал, че господин Никифоров не е професионалист, но ако си беше направил труда да вземе анализа за производствената дейност на 5-месечието на фирма "В и К", щеше да прочете нещо друго. През отчетния период са реализирани приходи от основна дейност в размер на 847 млн. 948 хил. лв. и приходи от допълнителна дейност в размерна 46 млн. 549 хил. лв., или всичко приходи от основна и допълнителна дейност 894 млн. 497 хил. лева. Разходите за дейността през съответния период от основна дейност са в размер на 884 млн. 115 хил. лв., от извънредни разходи 1 млн. 743 хил. лв. или всичко разходи 885 млн. 828 хил. лв. Няма промяна в общия капиталов ресурс от края на 1997 г., което е много добър признак за доброто финансово здраве на дружеството. Значи той не си е свършил работата както трябва. По другите показатели няма да влизам в диалог с Вас, защото аз Ви казах, че те са стари, те са от тримесечието. Трябваше да вземете резултатите от петмесечието и щяхте да разберете, че това не отговаря на истината, за която Вие говорите.
Инж. Тишовски е сменен поради простата причина, че той е професионалист и общински съветник от листата на Българската социалистическа партия в Търговище.
Запомнете това, което ще Ви кажа, господин Бакърджиев. Както Вие и Вашите деца никога няма да забравите това, което се е случило на Вашия баща, който в момента е в залата - здравейте, господин Бакърджиев-старши - и на Вашето семейство на базата на едни управленски решения, така поколения деца, внуци, роднини, близки на уволнените от вашия кабинет хиляди хора няма да забравят това. Защото приемствеността е нещо много силно. Това е един вечен двигател, перпетуум мобиле от първи род. И, господин Бакърджиев, не правете на другите това, което не искате на Вас да се случи. Защото ефектът на бумеранга Ви е известен. Не се заблуждавайте, че ще управлявате още 100 години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
За дуплика има думата заместник министър-председателят господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Аз не бих искал да коментирам качествата на общинските съветници от БСП в Търговище, тъй като това е политика, а тя не бива да бъде свързвана със стопанската дейност. Но когато говорим за 71 на сто загуби и то в такъв регион, какъвто е Търговище, където водата в никакъв случай не е в излишък, когато говорихме за тези 319 млн. общи задължения към края на първото тримесечие, съвсем естествено е след тези резултати към края на м. март да се предприемат необходимите мерки. И точно тези мерки са били предприети. И това трябва да бъде нещо естествено. Не можем да оставим предприятия, които губят едно, две, три тримесечия, да чакаме да падне таванът, да чакаме да се случи нещо страшно хубаво, за да се оправят нещата.
Но тъй като Вие засегнахте и темата за приемствеността, за разправите след 9 септември, аз съм длъжен да взема отношение. В никакъв случай не мога да приема, че смяната на един директор тогава, когато ние носим отговорността за управлението на страната в момента, може да бъде съпоставимо с тези безчинства, с това животинско поведение, което вашата партия, вашите членове и вашите кадри са направили не само спрямо баща ми, а спрямо десетки хиляди хора. Осемнадесет годишни хора да бъдат съдени от Народен съд, да бъдат вкарвани по затвори и лагери и Вие това да съпоставяте с желанието ни в момента да си вършим добре работата, меко казано е цинизъм. Смятам, че културен и интелигентен човек, какъвто сте Вие, трябва добре да си дава сметка за разликата между едното и другото. Никога няма да приема лекция за морал да ми бъде четена от комунист. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Преминаваме към отговори на Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността.
Има думата народният представител Иван Цонев да развие своя актуален въпрос относно намеренията на Министерството на промишлеността за развитието на машиностроенето в България.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Позволявам си от името на хилядите работници и специалисти в България, свързали съдбата си с машиностроенето, да ви помоля да изразите становището си за развитието на този отрасъл от българската промишленост. В програмата на правителството - "1997 - 2001 г.", буквално е записано: "През годините след Втората световна война България беше насилствено превърната във високоиндустриална държава. На втори план бяха изтикани производства, свързани с преработката на селскостопански суровини. Вместо това беше изградена мощна металургична, металообработваща, машиностроителна, електронна, химическа промишленост". Можем уверено да ви признаем, че тази част от програма "2001" вие изпълнявате успешно. Тоест, успешно разрушавате българското машиностроене. В програмата вие констатирате как се е развивал този отрасъл през последните 45 години и не казвате нито дума как мислите да го развивате по време на вашия мандат. Ние видяхме как ще го развивате. Ще го разрушите до основи. Ето защо казвам, че този раздел от програмата на правителството вие изпълнявате успешно, т. е. разрушавате машиностроенето без никакви затруднения.
Не е мястото тук и сега да развивам темата какво беше българското машиностроене. Не мога обаче да не кажа това, че в редица градове като Сливен, Ямбол, Казанлък, Стара Загора, Враца, Плевен и Русе десетилетия наред цели поколения традиционно намираха своя поминък именно в машиностроителните заводи. Познавам стотици семейства, в които по наследство от баща на син, на внук се предаваха тънкостите на машиностроителната професия. Българските стругове, фрези, електротелфери, електро- и мотокари бяха добре познати на световния пазар. Производството на хидравлични елементи, зъбни колелета, помпи, електрически двигатели и инструментална екипировка достигнаха високо технологично ниво. Високото качество на нашата машиностроителна продукция беше признато от десетки реномирани европейски фирми като "Балуф", "Секура", "Тисен" и още десетки други. Динамично се развиват технологичните процеси. В много наши заводи се постигна завидна култура на работните места. Практика беше в заводите да се внедряват прогресивни технологии като нишкова и обемна електроерозия, йонно азотиране, честова обработка чрез валцоване, хонинговане и т. н. Смея да твърдя, че имаме мощна материално-техническа база с огромни технологични възможности. На завидно ниво беше кадровият потенциал.

Каква е ситуацията сега - ние всички добре знаем. Материално-техническата база се руши и разграбва, кадровият потенциал се разпилява, объркани бяха много човешки съдби. Инвестициите, които се направиха в продължение на десетки години за технологично оборудване и за подготовка на кадри, отидоха на вятъра. Ето защо Ви казах в предишния си актуален въпрос, че това, което в момента става, това е най-голямата разруха, най-голямото разграбване на България за века.
Имайки предвид гореизложеното, моят актуален въпрос е: какви са Вашите намерения, намеренията на Министерството на промишлеността и на правителството на Република България за развитието на машиностроенето? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата заместник министър-председателят господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цонев, позволете ми преди да започна по същество отговора на въпроса Ви да изразя едно съмнение - съмнение за правото Ви да говорите от името на хилядите работници и специалисти в България, свързали съдбата си с машиностроенето. Вие може да говорите от свое име и от името на своите избиратели. Предполагам, че има хиляди работещи в машиностроенето, които не споделят Вашите виждания, така че не говорете от името на всички работещи в машиностроенето.
Машиностроителната и металообработващата промишленост е една от най-важните сфери на провежданата в република България икономическа реформа и е с решаващо значение за осъществяване на прехода към пазарно стопанство.
Един от най-старите и традиционни отрасли на българската икономика води началото си от построяването на малки железарски работилници през 80-те години на миналия век с основна дейност - ремонт на внесени машини. Част от машиностроителните предприятия са изградени до Втората световна война. През периода на бързата индустриализация на българската икономика след този период са изградени днешните големи заводи и днес те са 310, без тези от военнопромишления комплекс.
Аз много се радвам, че Вие така внимателно четете и изучавате програмата "България 2001". Струва си, тя е една добра програма. В нея, разбира се, обаче, в нейните 102 страници не може да бъде написано всичко. Затова аз тук ще Ви запозная малко повече с нашите виждания за това какво заварихме и какво очакваме да правим с българското машиностроене.
Натрупаните кризисни явления през изминалите десетилетия, главно поради изградената нерационална структура, доведоха машиностроителната и металообработващата промишленост като основен сектор на промишлеността с 15,7 на сто дял за 1989 г. до тежка криза. През последните години тази криза намери израз в сериозен спад в обемите на производството и реализацията на продукцията, ниско натоварване на производствените мощности, намаляване броя на заетите, замразяване на инвестициите и рязко влошаване на финансовото състояние на предприятията от подотрасъла с всички неблагоприятни последици за това.
От относителен дял от 14,2 на сто от обема на произведената промишлена продукция в страната за 1991 г. и 11,8 на сто за 1992 г. през следващите 1993 и 1994 г. се запазва тенденцията на още по-голямо намаляване на този дял - 10 на сто, за да достигне същият през 1996 г. до 9,7 на сто. Ако трябва да направим още един път анализа, виждаме, че в 1989 г. делът на машиностроенето е бил 15,7 на сто, а през 1996 г. вече само 9,7 на сто. Ако имаме рязък спад, той е в периода 1989 - 1996 г.
Искам накратко да ви изброя, Вие започнахте това изброяване, но аз ще бъда по-подробен и ще Ви изброя какво се е наела да произвежда България през тези години на ускорено индустриализиране: металорежещи и дървообработващи машини и инструменти, стругове, универсални, машинни центрове, високопрецизни стругове, фрезови машини, плоскошлифовални машини, пробивни и отрезни машини, абразивни инструменти, дървообработващи дву-, три-, пет- и 7-операционни машини; машини за въгле- и рудодобива, за циментовата промишленост, енергетиката, химическата промишленост, промишлени и отоплителни котли, пречиствателна и климатична техника, ковашко-пресово оборудване; електро- и мотокари, повдигателни кранове, въжени и верижни електротелфери, асансьори, дизелови двигатели; автобуси, товарни автомобили, двигателни мостове, ремаркета; технологични линии за бутилиране на газирани безалкохолни напитки, пиво, бистри сокове и нектари, миячни машини, палетизатори, машини за поставяне на етикети, тунелни пастьоризатори, хладилници; машини за консервната, хлебопекарната, млекопреработващата, винарската, тютюневата, месопреработващата и мелничарската промишленост, комплексно оборудване за хладилни складове, опаковъчна техника и др.; корабостроене на речни кораби и на морски кораби в Бургас и Варна; селскостопанско машиностроене - трактори, разсадъчно-посадъчни машини, тороразпръсквачки, съоръжения за механизиране на животновъдството, машини за растителна защита, плугове, самоходни силажокомбайни, косачки, машини за прибиране на цвекло и др.; хидравлични и климатични изделия - произвеждали са се и се произвеждат хидравлични зъбни помпи, клапани, дросели, регулируеми, релета за налягане, хидравлични миниагрегати, хидравлични разпределители с ръчно управление, телескопични цилиндри, главни и колесни спирачни цилиндри, помпи маслени за двигатели с вътрешно горене, хидравлични станции, хидравлични и пневматични цилиндри, пневматични разпределители и др.; отливки от черни и цветни метали, изковки, щамповки, свързочни елементи, арматура, изделия от металокерамика, електроди.
Нарочно ги изброих. А това е само част от огромната гама на производството, която е имала българската промишленост. Аз Ви питам в условията на едно пазарно стопанство, господин Цонев, възможно ли е една малка България да произвежда всичко това на световно ниво, да поддържа качество и то в мащабите и обемите, които са били предвидени при изграждането на тези мощности?
Резкият спад и ниската степен на натоварване на производствените мощности са характерни за всички основни машиностроителни изделия през периода 1993 - 1996 г., което се илюстрира със следните данни: металорежещи машини - степен на натоварване - 23 - 25 на сто; двигатели с вътрешно горене - степен на натоварване на мощностите 15,5 - 16 на сто; въжени и верижни електротелфери - натоварване на мощностите 25 - 27 на сто; електро- и мотокари - 6,4 - 7 на сто; трактори - 5,3 - 8 на сто; автобуси - 2 - 3 на сто; товарни автомобили - 3 до 4 на сто; изковки - 13 - 17 на сто; отливки - 37 - 44 на сто; скрепителни изделия - 22 - 27 на сто.
Това е в периода 1993 - 1996 г. Очевидно независимо от типа на управление на държавата, от бавно, но все пак движещият се процес на приватизация в това време горе-долу сме очертали възможностите за производство, местна консумация и износ на машиностроителни изделия. Тези данни показват всъщност колко по-малко е възможно България да произвежда и да продава при конкуренцията на международния пазар от мощностите, които имаме.
Износът на машиностроителна продукция през 1996 г., искам да Ви обърна внимание, винаги се връщам на 1996 г. в контекста на това, което казвате,че в момента се разграбвало всичко, възлиза само на 80 млрд. лева или 9,8 на сто от общия износ за страната и е само 10,3 на сто от износа, реализиран от промишлеността.
Въпреки това анализът на състоянието и добрите традиции на българското машиностроене дават основания за оптимизъм относно перспективите му, разбира се, в размери и нормални за страната мащаби.
Предимствата, които нашата страна предлага, могат да се групират в няколко насоки: създадени са тесни технологични и продуктови връзки между предприятията, част от машиностроителните предприятия разполагат с модерно технологично оборудване и свободен капацитет, в производствения процес могат да се внедряват нови технологии, които да позволяват оптимално използване на наличните суровини, както и опазване на околната среда, страната ни има възможност да си възвърне водещите позиции в производството на кари,електротелфери, ходравлични елементи и корабостроене. В дружествата и сега работят много добре подготвени ръководни екипи и изпълнителски кадри, притежаващи качества за решаване на сложни производствени и технически проблеми. Това, което не ни достига, е професионално управление на тези предприятия в пазарни условия. Не ни достигат професионални мениджъри на тези предприятия, тъй като те никога не са имали стопанска ясна насоченост.
Най-силен тласък за развитието на българското машиностроене могат да дадат приватизираните предприятия. Те могат да организират по-рационално пазарите за суровини, замяна на морално остаряло и физически износено оборудване с ново, съвременно, подобряване или прилагане на нови енергоикономисващи технологии и осигуряващи високо качество на изделията.


В подотрасъл "Машиностроене" към момента е раздържавен 38 на сто от основния капитал на дружествата.
Стартира програмата за приватизиране на структуроопределящи дружества с използването на международни инвестиционни агенти. С решение на Министерския съвет в нея са включени:
- първоешелонните леярски и ковашко-пресови дейности - "Леко Ко" - Радомир, "Веслец'91" - Враца, "Пресков" - Стара Загора;
- всички каростроителни дружества от структурата на "Балканкар-холдинг" и "Балканкар-рекорд" - Пловдив;
- ЗММ "Победа" - Сливен - металорежещи машини, "Унимаш" - Дебелец и "Тежко машиностроене" - Радомир, "Мадара" - Шумен, "Сила" - Ямбол, "Хранинвест - Хранмашкомплект" - Стара Загора.
В приватизационен проект, финансиран от Програмата ФАР и изпълняван от немската консултантска фирма "Роланд Бергер" са включени: "ЗММ" - София, "Чавдар" - Ботевград, "Теспом" - Габрово.
Агенцията за приватизация предлага за продажба през 1998 г. пакети от акции на 20 машиностроителни дружества.
По програма на Министерството на промишлеността вече започна процедурата по приватизация на 6 дружества, включени в пул "Машиностроене": "Лесилмаш", "Центромет", "Плиска" - Нови пазар, "Пасат" - Царево, "ЗМИ - Технотроника" - София и "ЕАЗ" - Перущица.
Чрез фондовата борса се предложиха 36 на сто от акциите на "Крепежни изделия".
Съобразно изискванията на структурната реформа са обявени в ликвидация 28 дружества с незадоволително финансово състояние.
Машиностроенето се преструктурира на основата на:
- Проекти за партньорство с корпоративни международни компании, които ще включат наши дружества в своята международна мрежа. Чрез смяна на собствеността, в дружествата ще навлязат технологии на световно равнище и вече навлизат, нова продуктова структура, отговаряща на изискванията на световните пазари.
- Технологичното обновяване.
- Създаването на нова фамилия "Двигатели за покриване на екологичните норми за токсичност на изгорелите газове по европейските норми.
- Изграждане на лаборатории за изпитване на дизелови двигатели и др. Тук не искам да изброявам, моите служители са ми приготвили един списък от 4 страници. Мисля, че ще премина всички разрешени срокове, които председателят на Народното събрание би ми дал. Затова няма да продължавам да изреждам това, което в момента се работи.
Искам само да ви обърна внимание, че в Министерството на промишлеността на 30 юни 1998 г. е създаден Консултативен съвет, който започна работа по изготвяне на стратегия за развитие на подотрасъл "Машиностроене и металообработваща промишленост". В него са включени много широк кръг специалисти от Министерството на промишлеността, Министерството на финансите, от техническите университети, от структуроопределящи дружества, от браншовите камари, синдикатите. Този Консултативен съвет в момента се занимава с изготвянето на една стратегия за развитие на подотрасъла, която ще бъде неразделен елемент от цялата ни стратегия за преструктуриране и приватизация на отрасъла.
Ние обръщаме изключително голямо внимание на българското машиностроене. Ние, като екип на Министерството на промишлеността, вярваме, че България има много сериозно бъдеще в машиностроителното производство. Повтарям отново, в рамките на възможностите, на физическите възможности на българските предприятия, на българските кадри и на ресурсното обезпечаване на тези предприятия, така че страната ни да произвежда висококачествени, международноконкурентни машиностроителни изделия, такива, каквито е произвеждала.
Нека се върнем само за момент назад, въпреки че е по-добре да гледаме напред, разбира се. Но помислете си за това, което беше гордостта на България - карите, производството на "Балканкар". Нека да погледнем - тук има и други хора, които са се занимавали с този въпрос - какъв процент от карите, произвеждани в "Балканкар" можеха да пробият на западния пазар и какъв огромен процент отиваше за поглъщащия всичко съветски пазар.
За голямо съжаление и новият руски пазар иска качеството, което ние предлагахме в малкия брой кари, които успявахме да продадем на Запад. Не повече от 15 до 20 на сто от производството на всички поделения на "Балканкар" отиваше на други пазари извън съветския пазар по това време. Защото просто качеството не достигаше. Вие, ако сте ходили в заводите, знаете, че в някои от тях имаше даже по две технологични линии - едната за масово производство за Съветския съюз, а другата за висококачествено производство за Запад. Ето тази, малката линия, вероятно ще продължи да произвежда добри кари, които ще продаваме на Запад, а голямата трябва да се чудим какво да я правим. Това е наследството ни от социализма. Оправяме се както можем и мисля, че ще се оправим добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Борисов, имате думата за реплика.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев. Благодаря Ви, господин Божков, затова, че след една година и половина работа на Тридесет и осмото Народно събрание, след безконечни разговори за зърно и за НАТО все пак стигнахме да говорим и за машиностроене. Затова Ви благодаря. Сигурно трябва и Вие да благодарите на Вашите сътрудници, които са Ви подготвили такъв подробен анализ, в който се говори преди всичко за това какво е било. Това беше основата и на Вашия отговор. Какво е било, ние добре знаем. Аз имам там 25 години и мога да говоря с часове, но за мен времето е регламентирано.
Що се отнася до самия Ваш отговор, не мога да бъда доволен. Най-после стана дума за машиностроене в залата, но ето, в тази програма, един-единствен път се споменава терминът "машиностроене". Един-единствен път, и то със съжаление, че е развиван. Ето от това не мога да бъда доволен. В продължение на десетина минути Вие ни доказахте, че, виждате ли, от тези мощности, които сме изградили, съжалявам, че цифрата съвпада, но трябва да оставим някъде към 10 на сто да работят. Няма никаква връзка с някаква друга цифра - 10 на сто, но това ни доказвахте през цялото време.
Вашият отговор, господин Божков, още веднъж ми доказа, че абсолютно правилно съм постъпил, когато преди 2 месеца в моя актуален въпрос Ви поисках оставката от тази трибуна. Тогава ставаше дума за химия. Тогава ставаше дума за разрухата в химическата промишленост. Тогава ставаше дума за "Химко" - Враца. Как се развиха нещата в тези 2 месеца е ясно. Сега освобождават 1200 човека. Четиринадесет пъти падна цената на акциите на "Химко" - Враца. Ако от това можете да бъдете доволен, здраве. Но ние сега говорим за машиностроене.
Вашият отговор и Вашето отношение към проблемите на машиностроенето безкрайно много ме тревожат. Отговорът, който получих сега можеше да бъде отговор и на въпроса от рода на - господин Божков, трудно ли е от машиностроителна държава да се направи бананова република или, господин Божков, има ли още братовчеди за устройване в машиностроителните заводи? Аз очаквах, че днес ще говорим за развойна дейност. Очаквах, че ще говорим за кадрова политика. Каква кадрова политика?
Мога да Ви кажа завод, в който за една и половина година Ваше управление ръководният екип се смени 4 пъти. Мога да Ви кажа завод, който съществува по книгите, но там, на площадката, няма нито сгради, нито ограда, нито хора. Става дума за "Металик" - Видин. Ето, това става сега в машиностроенето на България.
А за кадрите, те сега пасат крави при най-примитивни условия, занимават се с куфарна търговия, занимават се с продажба на цигари на тротоара. Тези кадри, които продават бира в гаражите, вероятно според Вашите квалификации са средна класа. Голяма част от тях напуснаха България. Вие говорите, днес се говореше много от тази трибуна - "ще направим, ще направим". Когато все пак един ден речете да го правите, хората няма да ги има. За 2 минути толкова може да се каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Те станаха доста повече от 2, затова Ви моля да прекъснете.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Свършвам. Благодаря, господин председател.
Сега, когато говорим за машиностроене, аз считам, че трябва още един път още по-убедено, още по-категорично да Ви кажа - господин Божков, подайте си оставката, не ставате за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата за дуплика заместник министър-председателят господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Борисов, за подаването на оставката си има процедура. Ако толкова много ми искате оставката, поискайте я чрез парламентарната си група. Това си е ваш проблем. Вие за това сте в опозиция, за да не сте съгласни с управлението на управляващите и е съвсем нормално. Аз нямам нищо против и ще бъда изключително доволен, ако вие продължавате да проявявате сериозен интерес към българското машиностроене, да ни държите непрекъснато в напрежение, да ни задавате сериозни въпроси, за да можем ние да се подготвяме и да отговаряме на тях, за да може и обществеността, чрез методите на парламентарния контрол, да научи повече за нашите намерения. По този начин вие ни правите много добра услуга.
По отношение на това дали хората, които са специалисти в машиностроенето днес продават бира по гаражите, нека всеки от тях, тези, които ни слушат в момента, те най-добре си знаят кога са започнали да продават бира по гаражите, дали през последната година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Актуален въпрос от народния представител Драгомир Драганов относно набиране на средства и продукти от Министерството на промишлеността за благотворително тържество към господин Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността.
Имате думата, господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Божков! В навечерието на Коледа, миналата година, в повереното Ви Министерство на промишлеността е планирано да организира благотворително тържество с цел подпомагане на детски и старчески домове, както и на болнични заведения. Без съмнение инициативата на ведомството ви е била високоблагородна.
Моят актуален въпрос към Вас е: как е процедирало ръководеното от Вас министерство, за да обезпечи в условията на валутен борд финансовата страна на това високоблагородно намерение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! Преди всичко позволете ми да изразя най-малкото учудване, че чак в края на юли Вие сте се сетили да питате за коледната благотворителна инициатива на Министерството на промишлеността. Тя не е била тайна. Даже направихме плах опит да извлечем някакви медийни дивиденти от направеното, естествено, не успяхме. Добрите дела, особено извършвани от управляващите, рядко намират отражение в пресата. (Бурна реакция и смях от опозицията.)
Вие ме питате как сме процедирали, за да обезпечим в условията на валутен борд това високоблагородно намерение. Очевидно се надявате да почерпите опит и един ден, ако станете министър, да знаете как се правят тези неща. (Смях от опозицията.) С радост ще споделя с Вас и народните представители опита на Министерството на промишлеността.
Както ви е известно, в резултат на динамичния процес на приватизация за по-малко от година в хранително-вкусовата промишленост съотношението на собствеността се промени така, че още в края на 1997 г. - времето, за което се отнася Вашия въпрос, над 50 на сто от предприятията в отрасъла бяха вече в частни ръце. Новите частни дружества, както и тези в процедура на приватизация, непрекъснато имат нужда от представяне на продукцията си, за да набират повече клиенти. Затова Министерството на промишлеността организира предколедно представяне на тази продукция в залата на ул. "Триадица", като предварително предупреди фирмите, че представените стоки ще отидат за домове за социално слаби. В резултат на този апел редица фирми предложиха и парични дарения, които настояхме да бъдат скромни и те бяха такива - в обхвата от 200 хил. лв. до 1 млн. 800 хил. лв. на предприятие.
Така събрахме в пари 5 млн. 550 хил. лв. и хранителни продукти за 4 млн. 472 хил. лв. Главният секретар на министерството беше натоварен да следи за това събраните продукти и средства да отидат по предназначение. На представянето имаше много гости, включително и министър-председателят дойде за няколко минути. Даже ще ви споделя, че пихме и по чаша вино - все пак беше Коледа.
Това е, господин Драганов, коледни истории. Искам само да ви припомня, че това не е единствената благотворителна акция на нашето министерство. Продадохме на търг и един чисто нов "Мерцедес", който услужливо беше даден за ползване на бившия министър от една държавна фирма. Правим усилия да подпомагаме и болни, когато имат нужда от средства, както и млади хора в тяхното образование. Това е нормално и валутният борд тук няма нищо общо. Не харчим бюджетни пари. Отделяме от времето си и силите си за такива благородни цели. Защото в Министерството на промишлеността, господин Драганов, работят нормални хора, които могат от време на време, особено по Коледа, да извършат и по някое добро дело. Нали една от целите на това, което правим, е да станем по-добри.
Накрая, за да не забравите повтарям: събрахме в пари 5 млн. 550 хил. лв. и хранителни продукти за 4 млн. 472 хил. лв. Толкова. Вие си направете сметка, господин Драганов, колко похарчихте днес за ефирното време на телевизията и на радиото, които предават директно моя отговор на Вашия дълбокосъдържателен въпрос, колко време загубихте на депутатите и на гледащите и слушащите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на вицепремиера. До момента 4 минути и 22 секунди и двамата сте загубили общо.
Господин Драганов има думата за реплика.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Божков! Отговорът Ви не ме изненадва. Аз съм специалист по политически системи и в частност по тоталитарната и като такъв познавам добре методите на демагогия и популизъм, с които си служиха Ленин, Сталин, Хитлер и Мусолини. Виждам, че вие цялото правителство сте достойни техни ученици. Нещо повече, вие толкова прилежно ги изучавате и им подражавате, че някои от вас дори и физически започват да приличат на тях. Вие например на Ленин, един друг Ваш колега на Хитлер без мустаци и така нататък.
А иначе въпросът ми беше достатъчно актуален, когато го зададох, тоест на 29 юли 1998 г., защото съвпадаше с отчета на една високопоставена дама за спонсорите на нейната фондация "Бъдеще за България". Странно защо тя срамежливо прескочи повереното Ви министерство, което с писмо фактически задължава шефовете на държавните предприятия, подчинени на министерството, цитирам: "Да участват в спонсорирането с продукти и финансови средства, като финансовите средства бъдат преведени по банкова сметка на Фондация "Бъдеще на България" - край на цитата. (Смях от опозицията.)
Господин Божков, Вие искахте да споделите опит как аз като стана министър, бих могъл също да организирам подобни благотворителни тържества. Само че това писмо показва Вашия опит, не нормалният, а Вашият, на това правителство. Това писмо на обикновен език, господин Божков, се нарича правителствен рекет спрямо държавни предприятия, а следователно и спрямо данъкоплатците в полза на една частна фондация със силно изявена политическа окраска. Или, както е казал народът, Вие и госпожа Костова за пореден път сте направили помен с чужда пита.
Ако знаех, че имате чувство за срам, щях да Ви помоля да се засрамите. Но понеже такова чувство нямате, аз се срамувам, че такива хора участват в управлението на държавата. Между другото, преди малко господин Костов Ви похвали, че сте добър министър. Виждам, че има защо. Вие абсолютно брутално потъпквате законите в интерес на вашата политическа сила и на вашите приятелски кръгове. Така е баба, и дядо може. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
За дуплика има думата вицепремиерът господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, господин Драганов! Аз си знаех, че Вие сте си организирали целия този въпрос, за да може да излезете с някакъв пореден каламбур, което е основната Ви задача в това Народно събрание. Сега решихте да съобщите, че аз съм приличал на Ленин. Може би на някой му приличам, а на който му се привижда Ленин в главата непрекъснато, той гледа да намери някой да му прилича на неговия идол. Вие сте се клели толкова години в Ленин и за него си мислите.
Аз искам да Ви кажа малко истини, за разлика от нещата, които Вие говорите. Ето го писмото, което Вие ми показвахте. Това е официално изведено писмо и то за голямо Ваше съжаление е отправено към поредица от фирми и Вие освен да го размахвате беше хубаво да прочетете част от него.
"Най-учтиво ви каним да предложите на вниманието на гостите традиционни за вашата асортиментна гама продукти. Предоставяме ви възможността преди коледните празници да участвате в спонсорирането на детски и старчески, и болнични домове както с продукти, така и с финансови средства. Представянето на вашите изделия на изложбата ще бъде и съобразна реклама на българската хранително-вкусова промишленост".
След като завърши представянето, ние написахме това писмо, вероятно го нямате обаче, там пише: "Уважаеми господа, наистина ви благодарим за отзивчивостта и участието ви в благотворителното тържество, в изложбата и спонсорството, организирани от Министерството на промишлеността и Фондация "Бъдеще за България"."
Само че, господин Драганов, за всичко това, което казахте, има една малка разлика и тя е, че от 16-те предприятия, отзовали се на това писмо, само 5 са с държавно участие, а 11 от тях са частни. Така че цялата Ви теза затова, че аз като министър разпореждам на държавните предприятия да спонсорират домове чрез "Бъдеще за България" просто не издържа, просто не издържа тезата Ви. От тези 16 предприятия само 5 са държавни, останалите са частни. И най-големите дарения идват от частните предприятия, които по никакъв начин не могат да бъдат командвани от министъра на промишлеността, господин Драганов. Много Ви се иска да намерите под вола теле, много Ви се иска да намерите нещо лошо в нашата работа, само че все не уцелвате. Не мога да разбера защо така не уцелвате, но явно е, че Вашите сили са останали в тоталитарното време, което познавате добре, но явно демократичното време Ви е много чуждо.
Явно, че вашите фондации, които са също така известни - фондации, известни на Евролевицата, очевидно не се занимават с благотворителна дейност. И ако Вие някой ден, не дай си Боже, станете министър, никога няма да използвате своите възможности, за да направите някое добро дело. Ние в Министерството на промишлеността използваме своите възможности, за да направим добро дело - за да нахраним някои бедни деца, да нахраним бездомни хора, да нахраним старци. Ако можем, ще продължаваме да го правим в рамките на закона, абсолютно доброволно. Ще организираме частните предприятия да помогнат да направим това. Нищо лошо няма в това. В цял свят се прави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Марангозов, ще Ви помоля да направим една малка размяна. Преди Вас да дам думата на господин Миков, защото министрите имат различни ангажименти. Първо ще мине въпросът на господин Миков и веднага след това - Вашият въпрос. Няма да остане за другия път. Ето, господин Миков обещава, че ще бъде кратък.
Има думата господин Миков за своя актуален въпрос към министъра на финансите господин Муравей Радев.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Куртев! Актуалният ми въпрос е много тясно свързан с темата, която беше обсъждана сутринта. Аз съм много довелен, че чух и някои цифри от господин министъра.
За какво иде реч? Когато миналата година декември месец ние обсъждахме бюджета, правителството на Републиката, представлявано от Министерство на финансите, а то получило данни от други министерства, както по-късно господин Радев обясни в един отговор на актуален въпрос на колегата Найденов, то предложи на нашето внимание една сума - 9 млн., приходи от концесии. Аз много пледирах за тази сума и внесох предложение да бъде сериозно завишена. Защото тази сума никак не отговаряше на постъпленията от тази дейност. И днес е много интересно ние да чуем от господин министъра какви са приходите - договорени и действително платени, за дейност по концесионирането.
Ето, аз икономисах минута и половина в развиване на актуалния си въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Десет са концесионните договори, които са сключени до този момент. По тях са постъпили суми. Точната сума е 784 млн. лв., от които 666 млн. лв. са постъпили в бюджета и 118 млн. лв. в съответната извънбюджетна сметка за покриване разходите по концесии.
Аз чудесно съзнавам подтекста на Вашия въпрос. Защо в приходната част на държавния бюджет - вероятно след малко ще попитате, на този ред са записани 20 млн., а сега по отчет вие показвате 800-900 млн.? Вие казвате, че бюджета е приет през месец декември миналата година, но пропускате факта, че бюджетът беше изготвен от правителството в края на месец септември и началото на месец октомври 1997 г. и тогава по това време всички ведомства и министерства дадоха своите виждания и заявки както за приходната си част, така и за разходната си част. По онова време съществуваше твърде голяма неяснота в законодателната база, в нормативната база въобще на концесиите. Нямаше заявен интерес за концесиониране. А забележете, отделните собственици на обектите, които са предмет на такава концесия, са онези, които дават тази информация. И когато Министерството на финансите събираше тези предложения и изготвяше проекта на бюджета, бяха постъпили толкова малко предложения поради липсата на истински концесионерски интерес.
Това е моят отговор. Тези хора затова дадоха такива малки суми, защото такива разговори са били водени със съответните интересуващи се от концесии лица. Това нещо тази година от 20 млн. отива на 800-900 млн. досега, а може да стигне и до милиард до края на годината и, дай Боже, да стигне. Но това, което търсите, е безкрайно малко за тезата, която развивате. Защото всъщност това е 1 млрд. приходи повече, но в мащаба на тези 6,5 - 7 трилиона лв. приходи в бюджета тази разлика е толкова малка, че вероятно тезата, която искате да развиете, става пренебрежимо малка. С абсолютна сигурност мога да Ви кажа, че сега при съставянето на бюджета за следващата година много по-внимателно ще бъдат огледани заявките от отделните ведомства, които ще сключват договори със съответните концесионери. И мога да ви заявя отсега, че сумата в следващия бюджет ще бъде значително, значително по-голяма. Защото вече има нормативна база, има и интерес, има и опит в отдаването на концесия в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Миков, имате думата за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев! Благодаря Ви, господин министър! Но аз съм крайно учуден, защото в предишния въпрос - от февруари месец, Вие казахте една друга теза - че Вашите колеги от съответните министерства не са Ви подали навреме информация. Това го заявявате, четох внимателно стенограмата. Екип сте, разберете се.
По отношение на средствата. Тогава аз ви предложих да ги увеличим на 600 млн. лв. Но, да речем, ще се очертае доста по-голяма сума, защото вторите вноски не са постъпили сега. Тази сума ще е доста по-голяма. Но тя показва само едно - че планираното е 40 пъти, а то по моя бегла сметка от вестниците каквото се пише и каквото се подава от правителствения пресцентър за сключените концесии, поне 80 пъти по-ниско от заложеното в бюджета. Сега на сутрешното заседание ви посиняха гърдите да се биете, че имате превишение на приходите вместо дефицит. Сутринта чух една сума от 650 млрд. Ако вие всички цифри в бюджета така ги занижихте четиридесет пъти...
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не сме ги занижили.
МИХАИЛ МИКОВ: Е, другите, по-големите суми, сте ги занижили по десет, по петнадесет пъти. Така че нека правителството да носи отговорността за това и пряко Вие, доколкото Вие сте внесъл бюджета. А не предишния път в отговора Вие да казвате: ами народните представители носят отговорността. Кои народни представители - пак пише в стенограмата, тези 90 души точно, които са приели или по-скоро са отхвърлили моето предложение. Но те и Вие сте едно и също. И това посиняване на гърдите сега от преизпълнението на бюджета трябва малко по-скромно медийно да се експонира. И когато говорите за 45-те години, имаше един стар номер в планирането, явно добре усвоен от вас. Дай нисък план, за да го преизпълним и да вземем премии. Нищо повече от политически прения, а не реален бюджет, беше неговата приходна част тази година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов относно детската смъртност в Република България към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Известно е на всички, че Република България е в тежка демографска криза: раждаемост 7,7 на 1000, смъртност - 14,7 на 1000, естествен принос - минус 7 на 1000. Детската смъртност през 1997 г. достигна 17,5 на 1000 при 15,6 на 1000 за 1996 г. През 1989 г. детската смъртност е 14,4 на 1000 при родени 112 хил. деца и умрели деца до еднагодишна възраст 1614.
През 1996 г. починалите деца до 1-годишна възраст са 1125 но са родени 72 хил. деца. През 1997 г. при родени 64 хил. деца, починалите в тази възраст са 1123. Наблюдава се нещо много страшно - при намаляваща раждаемост абсолютният брой на починалите деца се запазва. Естествено относителният дял на детската смъртност се увеличава. Такива са и показателите за перинаталната детска смъртност, която е 10,8 на хиляда през 1989 г. и става 13,3 на хиляда през 1997 г. И нещо страшно - нараства броят на починалите деца след периода на новороденото, т. е. от постнаталната смъртност - от 7,1 на хиляда през 1989 г. на 8,6 през 1997 г.
Недоносеността, която в много голяма степен влияе на детската смъртност, от 6,3% през 1989 г. достига до 9,6% през 1997 г. България е с един от най-лошите показатели в Европа по детска смъртност. Ето някои други примерни страни: в Гърция - 8,2 на хиляда, в Португалия - 7,5 на хиляда, в Унгария - 10,7 на хиляда, във Финландия - 4 на хиляда, Италия - 6,7 на хиляда, Германия - 5,8 на хиляда, Чехия - 7,7 на хиляда, Швеция - 3,4 на хиляда. И внимание, в тоталитарна Куба, където всички много смятат, че там се нарушават човешките права, тя е 7,2 на хиляда.
Господин министър, известно е, че за умрелите деца до 1-годишна възраст голяма отговорност носят здравните специалисти и особено акушеро-гинекологичната и педиатрична мрежа в страната. Организацията и структурата на тази мрежа е все още същата, която през 80-те години, преди демокрацията, доведе детската смъртност по тогавашните показатели в редица европейски страни, близка до тях. Все още тази мрежа не е разрушена, не е, както обичаме да казваме, преструктурирана и продължава да действа, но резултатите от нейната дейност в момента, в последната година, довеждат към това.
Моят актуален въпрос, господин министър, е кои са според Вас причините за увеличаващата се детска смъртност и какви мерки предприема Министерството на здравеопазването за нейното намаляване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Марангозов! Както вероятно Ви е известно, детската смъртност е един от най-чувствителните индикатори на социално-икономическите условия и състоянието на околната среда. Детската смъртност е демографски показател, върху който влияят следните по-важни фактори - икономическото развитие на дадената страна и по-специално като интегрален показател размерът на брутния вътрешен продукт; на второ място социално-демографски показатели, ниво на раждаемост, относителен дял на малцинствените етнически групи, образование, здравна култура, религиозна принадлежност, социален статус на семейството, извънбрачност и много други; състояние на екологичната среда; степен на развитие и достъпност на здравната система; ниво на медицински технологии, квалификация и др.
Аз съм в състояние да анализирам влиянието на всеки от тези многобройни фактори върху равнището на детската смъртност у нас, но едва ли този проблем Ви интересува професионално, а не политически. Очевидно е обаче, че голям комплекс от фактори влияят, от тях медицинският фактор по наши и литературни данни има относителен дял не повече от 15, максимум 20 на сто. Ето защо всички предприемани мерки, отнасящи се до детското здравеопазване - едни от тях полезни, други абсурдни, не оказаха съществено влияние върху детската смъртност в България. Величината му през последните 15 години с изключение на някои случайни колебания, се движи в диапазона от 14,8, да го закръглим на 15, до 16,9 на хиляда живородени. В този смисъл неправомерно и вредно е да се внушава на нашето общество, че проблемът детска смъртност е проблем само на здравеопазването. Не, това е проблем на всички - от бъдещата майка до най-отговорните държавни институции. Още повече, че както и Вие казахте, нашето детско здравеопазване е добре организирано, разполага с добра база, медицински технологии, квалифицирани кадри и се финансира приоритетно.
И още нещо, в нашето детско здравеопазване работи най-преданата, най-безкористната и най-скромната част от медицинското съсловие у нас. Министерството на здравеопазването предприе редица конкретни мерки, насочени към опазване здравето на бременните и децата. Така от 1997 г. се осигури безплатно лечение за деца до 1 година с лекарствени средства, изплащани от бюджета сто на сто, и за деца до 4 години - 75 на сто. Осигурени са средства и са закупени ваксини и тестове за ранно откриване на фенилкетунорията и вродената хипотелиоза, храни за деца с вродени веществообменни заболявания. За първи път бе закупен за около 100 хил. щатски долара екзогенен сърфактант, животоспасяващо средство при респираторен дистрес синдром у недоносените, за които Вие споменахте. И за около 20 хил. щатски долара и клапни системи за хипертензионно хидроцефелния синдром. Бяха осигурени и се осигуряват средства и то много за осъществяване за първи път в България костно-мозъчни трансплантации на деца с онкологични и хематологични заболявания и продължаването им като рутинна практика.
При акредитацията на редица болници се договориха с общините програми за оборудване с апаратура на детските сектори за интензивни грижи на новородени и на кърмачета с тежка патология, като Министерството на здравеопазването разреши два пъти по-висок стандарт за медицински персонал за тези интензивни легла.
С правителството на Швейцария продължаваме да преговаряме за финасиране на проект за обединяване на съществуващите структури за интензивно лечение на новородени и кърмачета в единна система, която да свържем същевременно със създаващите се в момента центрове за спешна медицинска помощ, както и за организиране на звено за обучение на кадри - висши и средни, което е много важно, в тази област.
Стартира проект за първичната здравна помощ, в който се обръща особено внимание към селата, откъдето идват и значително по-високите показатели на детската смъртност.
На основата на програмата по семейно планиране, финансирана от ФАР, се изпълнява и Националната ни програма по семейно планиране.
Министерството на здравеопазването осъзнава отговорността си и ролята си за здравето на децата като проводник на държавната здравна политика. Заедно с това е необходимо да подчертая пред всички, че за решаването на проблемите на демографското състояние на нацията и нейното репродуктивно здраве следва да се обединят всички възможности на нашето общество. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Марангозов, имате думата за реплика.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър! Аз не отричам факта, че детската смъртност зависи от много фактори и главно от икономическото развитие, но в същото време не можем да не отчетем и факта, че голяма е ролята на акушер-гинеколозите и педиатрите в тази дейност. Аз също, както и Вие, работя в тази област. И аз ще Ви цитирам само някои факти. Обхватът в женските консултации през 1997 г. до третия лунарен месец е 81,5 на сто, а през 1989 г. е бил 91 на сто. В детските консултации децата са обхванати през 1997 г. 88 на сто, а през 1989 г. те са били обхванати 97 на сто. Това говори, че има намален контрол. И все пак тези 15 - 20 на сто, за които Вие казахте, а в България този дял за детската смъртност в здравната мрежа е по-голям, на мен ми се струва, че ние, като здравни органи, можем да намалим детската смъртност.

На второ място. Господин министър, аз знам, че Вие в Добрич сте постигнали значителни успехи в детската смъртност. Били сте ми давани за пример от наши професори, например от професор Ниньо, когато сте работили. Защо това, което Вие прилагахте там по отношение на контрола в здравната мрежа, не се приложи и сега и районните центрове, и директорите на здравните заведения с много по-голяма отговорност да се занимаят с тези въпроси? Вие знаете ли, че патронаж вече не съществува почти никъде в страната? Не искам да засегна никого, но активният патронаж в страната по отношение на новородените деца и децата до 1 година е сведен до минимум. А там имахме добре развита мрежа и добре осъществяващ се контрол.
За мен това са изключително важни въпроси. Иначе, ако продължаваме така безконтролно да се работи... Забележете, детската смъртност през 1997 г. е увеличена при намаляваща раждаемост. Аз го подчертах в развитието на въпроса си. Това, което става с тези деца, е много страшно. Ами умиранията по домовете на децата до 1 година и не само на децата до 1 година? Този показател също се увеличава. Много трудно можах да се добера до някои данни и понеже тези данни не съм сигурен дали са точни, не искам да ги цитирам.
Затова на мен ми се струва, господин министър, че трябва да се обърне особено внимание. Вие правилно казахте да внимаваме и със съкращенията, които правим сега в педиатричната и в акушеро-гинекологичната мрежа. В доболничната помощ според мен, независимо от намаляване броя на децата, които обслужва един участък, лекари-педиатри и среден медицински персонал в никакъв случай не бива да пипаме, докато има такива показатели, които говорят зле за нашето здравеопазване.
Аз считам, че в тази насока трябва да обърнем особено внимание в борбата с детската смъртност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата министърът на здравеопазването господин Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Шопова. Уважаеми господин Марангозов, първо, искам да Ви благодаря, че диспутът става на професионална основа, въпреки че сравнявате 1989 г. с 1997 г. - това са безпочвени неща. (Възражения от блока на ДЛ.) Аз съм съгласен с много от нещата, които Вие казвате. Не мога да се съглася абсолютно с някои неща, които Вие тук два или три пъти повторихте.
Първо, аз не приемам, че е занижен контролът или е намалена взискателността при работата специално на педиатричните и неонотологичните звена. Напротив, аз от тази трибуна мога отговорно да ви кажа, че в цялата система на здравеопазването, ако в някоя сфера се работи съвестно, добре и организирано, това е в сферата на педиатрията, както за новородени, така и за кърмачетата и децата от средната възраст. Тоест педиатричните отделения в поликлиниките и болниците са едни от най-добрите по моя преценка.
Второ нещо. Тези факти, които Вие изтъквате, например, че при намалял брой на ражданията абсолютният брой на починалите деца се запазва на едно и също ниво, ами това говори, че има фактори, които действат постоянно. Това са постоянни фактори, те са непроменящи се фактори.
Аз ще допълня Вашето изказване. Основен проблем сега за детската смъртност от медицинска гледна точка, вече като медицински проблем, а не социален, защото разделяме нещата, както Вие казвате, е недоносеността. Повишава се броят на недоносените деца и то в тежките степени на недоносеност, и то до застрашаващи размери. А това е извън възможностите на лекарите. Това е тежката патология и това са умиращите деца. Това, че умират деца в следноворожденския период - ами да, понеже имаме добри интензивни сектори почти във всеки окръжен град за новородени, много добри и добре оборудвани, аз не казвам, че това е наша заслуга, аз ви говоря факти, затова тези деца в тези сектори преживяват по-дълго време. Една част оздравяват, но друга част умират вече в друг период.
И още нещо. Много Ви моля като лекар да не лансирате старата идея, на която ние сме яли попарата, на академик Малеев, че само докторите са виновни за детската смъртност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министъра на здравеопазването.
Следващият актуален въпрос е също на народния представител господин Марангозов относно политиката на правителството по определяне цените на лекарствените средства.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Аз никога не съм казал, че само медицинските специалисти носят вина за детската смъртност. Но ние трябва да отчетем своя дял в тази детска смъртност, защото при нас проблемите по-лесно могат да се решат с този кадрови потенциал, който имаме, в сравнение с другите сфери на обществения живот.
Въпроса, който искам да задам сега, отправих два пъти към министър-председателя. Господин Соколов го върна и двата пъти. Аз ще предложа по-нататък в чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде включен текст, с който да се определи кой е ресорът на министър-председателя, какво върши в държавата, за какво отговаря, за да знаем какво да го питаме, а не да ни връщат въпросите. Защото според господин Соколов министър-председателят няма ресор. Добре ще е да прочете чл. 102, ал. 2 от Конституцията на Република България. Аз считам, че господин Костов разбира от ценова политика, включително и лекарствена, въпросът е междуведомствен. Редно е господин Соколов да не поставя министър-председателя в положението на Закона на Паркинсон, че този, който нищо не разбира, става министър-председател.
Господин министър, през месец юни Вие като министър на здравеопазването обещахте цените на лекарствата да спаднат с 10 на сто. С постановление бяха намалени надценките в аптеките от 28 на 25 на сто. В резултат на това някои вносни лекарства поевтиняха. През месец юли цените на много от медикаментите, произведени от завод "Фармация" - гр. Дупница, чийто принципал - отбелязвам - е Министерството на промишлеността, затова аз отправих въпроса към министър-председателя, се качиха до 135 на сто. Това доведе до поскъпване - и то значително - на редица най-често прилагани български медикаменти, като беналгин, бромхексин, диезепам, нитролонг, нифедипин, едно основно средство за борба с хипертонията - а в "Програма 2001" е записано, че трябва да се осигуряват животоспасяващи лекарства за социалнозначимите заболявания, за мен всеки медикамент, който има отношение към хипертонията, е такъв - седалгин нео поскъпна, човек да не го заболи главата, хинидинът и т.н. Въобще тежко на сърдечноболните. И забележете, много от тези цени, които имам аз тук, са цените с поскъпването в завода, а след това тези цени отиват в аптеките, в търговците на едро и много от тях стават непосилни за гражданите. Австрийският антибиотик успексин е по-евтин с 1000 лв. от българския медикамент цефалексин. А с едно и също действие са двата медикамента, това по-добре от мен го знаете.
Преди седмица се появиха съобщения, че заводът в Дупница няма да повишава една година цените на медикаментите. Е, какво да ги повишава, когато той ги повиши само преди един месец!
Имайки предвид посочените факти, моят актуален въпрос, господин министър, е: каква е политиката на правителството по определяне цените на лекарствените средства в Република България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Марангозов.
Думата има министърът на здравеопазването доцент Петър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Марангозов! След въвеждането на валутния борд и фиксирането на постоянен курс на лева към германската марка от 1 юли 1997 г., се постигна една относително стабилна икономическа обстановка и овладяване на инфлацията в страната, което се отрази и на търговията с лекарствени средства. В резултат на това правителството прие с министерско постановление N 111 от 18 май 1998 г. намаление на максималния размер на надценките при търговията на едро и дребно с лекарствени средства. По-високото им ниво, прието с Постановление N 43 на Министерския съвет през февруари 1997 г., бе в резултат на стремителното изменение на валутния курс и бързата декапитализация на участниците на този пазар.
С цитираното Постановление N 111 на Министерския съвет бяха отменени и текстовете, приети през 1998 г., даващи възможност на българските производители и търговци да компенсират валутни разлики при вноса на суровини за производство и готови форми
Реалното изражение на предприетите от правителството мерки е намаляване на продажните цени на лекарствата от внос. Този процес е по-плавен при цените на произвежданите в страната лекарства поради някои специфични закономерности, а именно: съществуващите наличности от суровини и материали за производството в българските фармацевтични фирми, доставени преди упоменатия по-горе период и неизчерпани до момента. Всяка доставка на нови такива при по-различен валутен курс води до нова значително по-висока левова цена на суровината и съответно по-висока крайна цена на лекарството. Особено изразително е това за лекарства със слаба реализация и ограничено производство.
Разпоредбите на Постановление N 433 от 1997 г. на Министерския съвет за ревалоризация на активите и пасивите на фирмите - в резултат на това има увеличение на амортизационните отчисления, които се включват като разход съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството и националните счетоводни стандарти.
Промените, приети с Постановление N 111, касаещи намалението на максималния размер на надценките на търговците, практически не се отразява върху производствената цена. Влиянието на горепосочените фактори не би могло да се избегне съгласно действащото законодателство. Дори и в случай, че не бяха намалени търговските надценки, продажните цени на лекарствата щяха да бъдат значително по-високи.
Предприетите от правителството мерки на този етап целят постигане на стабилност на продажните цени на лекарствата за вътрешния пазар. Тези мерки в известна степен са ограничени от съществуващите разпоредби на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина от 1995 г., на Закона за счетоводството, националните счетоводни стандарти и други, касаещи ценообразуването нормативни документи.
С предложеното от правителството изменение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната политика, което вече е на разположение в Народното събрание, се предвижда въвеждането на система на договаряне на крайни продажни цени на лекарствата за потребителите, което ще отстрани съществуващите до момента слабости при ценообразуването на лекарствените средства.
В допълнение искам да Ви кажа, че преди Вашия въпрос аз инициирах една конкретна проверка във "Фармация" - Дупница, и в Комисията за ценообразуване, която е междуведомствена. Трябва да Ви кажа, че не се установиха никакви нарушения на съществуващите нормативни документи.
Имам пред себе си и една справка, която прави съпоставка на цените на "Фармация" - Дупница, защото Вие това предприятие цитирате, за същите лекарства, произвеждани от други български предприятия. От нея се вижда, че в болшинството от случаите продукцията на "Фармация" - Дупница, е по-евтина - за едни и същи медикаменти става дума - отколкото на тези, произвеждани в други български фармацевтични предприятия.
Освен това "Фармация" - Дупница, е едно от предприятията, което сравнително много рядко коригира своите цени. Не знам точно какви са им там икономическите резултати и начините на ръководство на това предприятие, но искам да Ви уверя, че те повече от година и половина не бяха правили никакви корекции на цените на своята продукция. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Бояджиев.
Господин Марангозов, имате право на реплика. Заповядайте.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, госпожо председател! Като слушах обяснението на министъра, ми идва една мисъл на един голям икономист, носител на Нобелова награда - Фридман, който е казал, че "Цените са нервната система на пазарните механизми". И действително като че ли това, което в момента Вие казахте по отношение на лекарствата, напълно покрива тази мисъл на този известен американски икономист.
Действително в чл. 85 от Закона за лекарствените средства - и в Закона от 1995 г., и в сегашния закон - е казано, че държавата ще продължава да регулира крайните цени на медикаментите. И това трябва да бъде така. Но фактът, който цитирах с Дупница, това не се е получило.
Какво се получава? Растат цените на лекарствата и българските лекарства стават по-скъпи от вносните лекарства, които ние внасяме. По този начин ще започне застой на продукция в това предприятие, което навява на някои мисли за декапитализация на предприятието ясно с каква цел. Още повече че политическата сила, която Вие представлявате, има опит в разрушаване на фармацевтичната промишленост и загуба на пазари. Знаем какво направи господин Филип Димитров. За награда сега го знаем къде е.
На второ място, за мен повишаването на цените на лекарствата е антисоциална политика и правителството я провежда по този начин.
На трето място, няма в момента определена ценова политика. Дано с новия закон, с промените, както гарантирате Вие, това да се оправи, но законът ще внесе нов хаос.
Какво ще стане, ако цените на лекарствата така играят, когато се сключват договорите със здравноосигурителната система и ни в туй, ни в онуй време цените на лекарствата скочат. И знаем какво ще стане със средствата, които отпуска здравноосигурителният фонд за тези медикаменти - изведнъж свършват парите. Още повече че Вие сега предлагате на общините и на здравните заведения да сключат финансов договор за оказване на медицинска помощ. Ами представете си, че по този начин се увеличават цените на лекарствата, а не може да се отложи закупуването на лекарства, и парите свършат през септември! Ще фалира ли това предприятие? Изведнъж му се увеличават цените.
Ето тук, според мен, трябва да се намеси държавата, именно защото едни механизми се прилагат за здравните заведения и за общините, други механизми...
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Не може при пазарни условия...
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Ами при пазарни условия! Тогава махнете чл. 85 от закона, да не регулира държавата цените на медикаментите и нещата ще се оправят.
И какво става? Че медикаментите, които са най-търсени и най-често употребявани, именно те поскъпват. Въобще става нещо много страшно. Невидимата ръка на режима "Костов" действа много здраво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Марангозов.
Господин министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми д-р Марангозов! На Вас ли трябва да обяснявам, че със Закона за здравното осигуряване, освен с този законопроект, който сме внесли, този въпрос е уреден. Но да искате Вие от държавата, от правителството или от когото и да било да фиксира единни държавни цени на дребно или на едро, това е много демодирана носталгия. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос от народния представител Иван Борисов относно намеренията ни Министерството на околната среда и водите за реализация на проекта "Старопланински парк на мира" към госпожа Евдокия Манева - министър на околната среда и водите.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Съгласно чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България внасям актуален въпрос относно намеренията на Министерството на околната среда и водите за реализация на проекта "Старопланински парк на мира".
Уважаема госпожо Манева, аз съм убеден, че Вие сте запозната с историята на Декларацията-меморандум за изграждането на двустранен Старопланински парк на мира между Република България и Република Сърбия.
Убеден съм и в това, че Вие сте запозната с предимствата на проекта и целите, които се поставиха с обособяването на Старопланинския парк на мира като природозащитна зона и нейното развитие като устойчива еколого-социална и икономическа система.
В края на 1996 г. бяха проведени две срещи между министъра на околната среда на Република България и министъра на защитата на жизнената среда на Република Сърбия. Срещите се проведоха в София, а след това бяха посетени някои от общините в Северозападна България. Разговорите приключиха с подсписване на Декларация за провъзгласяване на двустранния Старопланински парк на мира. Това стана на 7 декември 1996 г.
От българска страна Декларацията беше подписана от министъра на околната среда тогава господин Георги Георгиев, от господин Иван Пейчев - главен директор на Националния център за околната среда и устойчиво развитие, областния управител на Монтана, кметовете на общините Чипровци, Монтана, Чупрене, Кула, Георги Дамяново, Берковица и Белоградчик.
За Република Сърбия документът беше подписан от господин Йордан Алексич - министър на защитата на жизнената среда, акад. Никола Пантич - Сръбска академия на науките, началника на окръг Пирот Нейбоша Манич, началника на Зайчарски окръг Сретен Траянчевич, председателя на Балканската академия на науките за качество на работната и жизнената среда, а също така и от кметовете на общините Пирот, Зайчар, Бела Паланка, Димитровград и Княжевац.

Непосредствено след подписване на декларацията, от сръбската страна получихме настойчиво предложение да бъде включена и община Враца.
Ако говорим за мащабите на намеренията, заложени в идеята за Старопланинския парк на мира, трябва да припомним, че става дума за разстояние от 100 км дължина по границата на планината и площ от 142 хил. хектара.
Подписвайки Меморандума двамата министри потвърдиха волята на двете страни за устойчиво развитие на този старопланински регион. Целта беше да се създадат предпоставки и възможности, които да гарантират по-добър поминък и благоденствие на хората. Това може да стане на основата на добро познаване на природните ресурси и на историческите традиции на занаятите от двете страни на Балкана. Оценката на състоянието и възможностите на природните ресурси в цялото им разнообразие, така също и анализ на социално-икономическото развитие, традиционните поминъци и индустриалните възможности трябваше да бъдат в основата на разработване на съвместни проекти. Става дума за една конкретна зона, която трябва да се разглежда като посредник, способстващ за преминаване на стоки и хора през границата. Отчиташе се и фактът, че тази територия на Стара планина е силно обезлюдена. Двете страни си поставиха задача чрез ефективна инфраструктура да върнат население в тези територии. Засега опитите за привличане на чужди капитали са неуспешни.
В проекта не става дума за биосферата заради самата нея. Защитата на природата се разглежда като цел за съществуването и оцеляването на човека.
За да се реализира проектът, е необходимо да се създадат междудържавни, регионални и местни условия и предпоставки за устойчиво развитие на зоните, чрез които да се насърчат чистите екологични производства на основата на местни ресурси, свободно движение на хора и стоки, въвеждането на по-специфични преференции за населението, координирано решаване на екологическите, природозащитните, инфраструктурните и други социално-икономически потребности от взаимен интерес, съхранението и развитието на местните културни и духовни ценности, паметници и традиции чрез възстановяването им, взаимното им опознаване, ползване и обогатяване.
Всяка от страните ще финансира дейността на своя територия, като заедно те ще кандидатстват и участват в програми и проекти, финансирани от международни организации и институти.
Моят актуален въпрос е: считате ли, че идеята за Старопланински парк на мира между Република България и Република Сърбия е все още актуален и какво ще предприемете Вие за неговото реализиране? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Борисов. По повод на Вашия въпрос искам да Ви уверя, че идеята за създаване на двустранен парк в Западна Стара планина в сътрудничество с Република Сърбия е напълно актуална. Министерството на околната среда е предприело необходимите действия за целта.
Проведени са срещи между ръководителите на Министерството на околната среда на България и Сърбия. Срещнах се с вече бившия министър на околната среда Алексич, проведени са срещи и между експерти, срещи на местни органи, очертани са грубо границите на бъдещия парк. Постигнато е и съгласие за категорията и предназначението на този парк.
Предложенията са съобразени с постановките на проектозакона за защитените територии, който е на ваше внимание за второ четене.
Следва да се отбележи, че обявяването на една защитена територия се предхожда от сериозна и трудоемка проучвателна дейност за установяване на различни характеристики на района, свързани с биоразнообразието и използването на земите и ресурсите, културното и историческото наследство, демографията и т.н.
Особено внимателно се обосновават и очертават неговите граници, описват се земите, попадащи в тях, определят се режимите за опазване и ползване, подготвят се всички необходими карти и материали и всичко това отнема един значителен обем време, но тази подготовка вече е започнала.
В процеса са се включили и няколко неправителствени организации. Проектът се финансира от Регионалния екологичен център, Будапеща, като този проект се реализира в партньорство със сръбски неправителствени организации.
До голяма степен задачата е облекчена и от това, че в района вече имаме обявен резерват - Чупрене.
Проучването и подготовката на необходимата документация следва да приключи в началото на 1999 г., след което ще пристъпим към административните процедури за обявяването на парка. Те включват обществено обсъждане на границите и статута на парка, както и официалното, предвидено в закона съгласуване, със заинтересованите централни органи и местни власти.
Намирам, че до края на 1999 г. природният парк "Западна Стара планина" ще бъде факт, с което ще дадем своя принос за създаване на трансгранична защитена територия от този тип в полза на международното сътрудничество и на местното население.
Що се отнася до активизиране на стопанските дейности, за които Вие говорихте, те ще бъдат последица от създаването на природния парк. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Борисов, имате думата за реплика.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев.
Уважаема госпожо министър, съвсем откровено Ви казвам, че аз очаквах друг отговор от Вас. Вярна на принципите на вашия кабинет, Вие със самочувствие отчитате успехи, резултати. Една година и половина вече от работата на Тридесет и осмото Народно събрание аз не чух от тази трибуна един път да се каже: недооцених, пропуснах, сбърках, а когато се говори за реализацията на този проект, действително трябва да се говори със съжаление за това, че са пропуснати възможности.
Аз няма да цитирам цифри за състояние в България, но не мога да си позволя да не цитирам някои от тези цифри за Северозападна България. В област Монтана има 621 хил. жители и е с най-високата безработица в страната - около 60 хиляди човека безработни имаме ние, което прави 21 на сто безработно население от трудоспособното. Някои от общините са с над 28 на сто безработица, а Белоградчик - точно в центъра на тази зона - е с 31 на сто! Седемдесет и четири на сто от безработните в Северозападна България нямат право на обезщетение, като най-засегнати от безработицата са хората на възраст 30-44 г.
За едно работно място в област Монтана се състезават 129 човека, а в Белоградчик в края на месец юли тази година за едно работно място в бюрото на труда чакаха 372 човека. Казвам за Белоградчик, където е центърът на тази зона. В Бяла Слатина те са 270, във Видин те са 194.
На фона на тази мрачна картина в Северозападна България бездействието по отношение реализацията на този екологически проект за мен няма обяснение. Става дума за проект за нови работни места, за екологически производства. Става дума за поети международни ангажименти, които не се изпълняват.
Обърнете внимание на състава на участниците, които са подписали този Меморандум. Това са хора на науката, хора експерти, специалисти, представители, ако щете, на църквата и на местното самоуправление. Става дума за екологична защита на този регион. Ще ви покажа страници на вестници със заглавия на първи страници, където пише: унищожиха кантариона в Балкана. Не се ли смущавате, че този район ще запустее така, както бавно движим този проект и вашият мандат ще изтече?
Завършвам, господин председател.
Не разбирам какво ви смущават нашите сръбски партньори? Те и сега настояват проектът да бъде реализиран. Преди няколко дни разговарях с посланика на Република Югославия Радос Милкович. В понеделник имаше среща във Видин. Те питат: защо бездействате? Не се ли смущавате, че след...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Борисов, не за първи път правя компромис, но Вие вече наистина прекалявате. Всеки път говорите по няколко минути повече. Изядохте наистина времето за други въпроси.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Аз с голямо съжаление констатирам, че този проект не се реализира, че много се забавя и че се пропускат сериозни възможности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Госпожо министър, за дуплика имате думата.

МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин Борисов, не очаквах, че ще одобрите моя отговор. Това, което Вие искате да стане в района на Западна Стара планина, за него няма никакви пречки и в момента да се прави. Никакви пречки няма да се организират екологични производства, да се раздвижи стопанската дейност. Но това не е задача на Министерството на околната среда. Обявяването на защитена територия в този район няма да донесе автоматично работни места, нито пък трябва да се чака да се обяви защитената територия, за да се работи. Кметовете, които ви се оплакват, имат всички правомощия, за да раздвижат активността в този район. Жълтият кантарион също няма нищо общо с обявяването на защитената територия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, госпожо министър.
Съгласно гласуваното процедурно предложение в днешното заседание от 14 часа продължаваме с
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз нямаше да вземам отношение по този закон и по този провален срок от този закон, ако не бях изслушал Вашата реч. И трябва да ви кажа, че съм дълбоко разочарован от това, което чух по този закон от Вас. Аз си представях, че в тази дискусия би се обосновала необходимостта от тези декларации и тяхната тежест, какво се цели с тях, защо се получиха забавянията. А пък чух едни аргументи, които ми приличат много на аргументите, които съм слушал в 7 - 8-те години на новия парламент.
Чух това, което исках да чуя от Вас, че Вие се извинявате на гражданите за неудобствата, които сте им причинили, макар че го казвате сега, на 4 септември, а срокът изтече на 31-ви, макар че имахте и други изказвания.
Начинът, по който се развиват промените в този законопроект, за съжаление стана типичен за част от работата на Народното събрание и в частност на мнозинството да се стигне до парадокса Вие, господин министър, да обвинявате нас, парламента и в частност и синята парламентарна група, която е инициатор на тези промени, за това, че законът не влезе в сила. Аз се обръщам най-добронамерено специално към колегите от мнозинството, защото считам, че и друг път ще се правят такива изказвания от страна на министрите.
Искам да ви обърна внимание, господин министър, пак по отношение на този закон, че Вие или не сте били тук, или сте мислили за друго, когато президентът на Република България, когато открихме сесията, говори за народната притча за стомната и водата, за лошата администрация, за трудно работещия бюрократичен и административен апарат, за данъчната реформа в частност. Част от нашите изказвания, които прозвучаха днес в залата, бяха насочени именно в тази посока. И затова Вашата реакция ме разочарова. Тя според мен не е нормална реакция на един министър на финансите на едно демократично, ново правителство, което провежда реформи. Още повече, че вие в качеството си на министър трябва да провеждате финансова политика, а не да се ограничаваме само в бирническата част на нещата, която събира данъци от хората.
Част от тази финансова политика е и отношението към гражданите. Уважаеми колеги, с новата Конституция и с новото отношение и реформите в държавата отношението между висшите държавни чиновници и гражданите трябва да бъде равнопоставено. И това е част от реформата, която ние искаме това правителство да направи. За съжаление тази част от реформата я няма. А оттам се започва първо. Това че има обидени граждани, че всяка вечер гледахме опашки, че слушахме противоречиви информации и грубо отношение на служители, е именно част от политиката, която вие трябва да проведете, за да се премахнат тези неща. А това, че вземаме повод за всички тези изказвания от един частен случай, от един провален срок, не трябва да дава основание да омаловажаваме нещата, които стават в страната главно във връзка с отношенията между администрацията и гражданите.
Искам да се обърна и към колегите народни представители от ОДС и да им напомня, че ние сме народни представители и като такива сме представители на народа, а не на министрите, каквито и да са те и които да са те. И сме тук, за да изразяваме волята на хората, които са ни изпратили, а не да подкрепяме в добро и лошо тези, които сме избрали да управляват като министри страната, за да не се получи накрая така, че реформата да отиде в някаква друга посока и да не изпълним това, за което са ни избрали. А провалянето на сроковете на законите, в частност на този закон, е част от реформата, за която сме избрали това правителство. Именно с това трябваше да приключим и да се разберем.
Още един път, господин министър, съжалявам за това, което казахте Вие от тази трибуна. Като че ли не сте в час на политическата обстановка, която е в страната. Аз мога да перифразирам един широко разпространен анекдот и да Ви кажа, че Вие сте още на първия плик, в който казвате колко са лоши тези, които са управлявали преди това. Даже не сте стигнали до светлото бъдеще. А за третия плик няма да Ви казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За реплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Бойков! Аз се учудвам на лекомислието, с което Вие се отнасяте към данъчната реформа и финансовата политика. За да се съди за резултатите от една финансова политика, вие знаете, че има обективни показатели. Те бяха отчетени както у нас, така и от редица чуждестранни институции. Изводът е категоричен: финансовата политика е успешна и има конкретни резултати! Това че някакъв срок бил прескочен, забавен с един месец, това ли е най-важното? Или по-важното е, че в държавата има пари, че данъците се събират и че може да си позволи държавата да отделя много повече средства за толкова важната според Вас социална политика, за която вие непрекъснато плачете и която благодарение на вашето управление изобщо беше забравена! И училища, които от 10 години не са ремонтирани!
ИВАН КИРИЛОВ (ЕЛ, от място): Не сме управлявали, но ще управляваме!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Не сте управлявали! Управлявахте вие през целия този преходен период! Не гледате това, гледате най-маловажното.
Финансовото министерство ли е виновно за това, че по време на вашето 50-годишно управление няма кадастър на имотите в България и не се знае с какво разполага държавата? И сега тепърва трябва да се прави и всичко това трябва да се проверява от тях, което не е тяхна работа!
Затова аз много ви моля, не правете от един дребен факт, от една дребна неуредица генерални изводи и да поставите пък толкова смешните искания за оставка на уважаемия господин министър, вместо да отдадете дължимото, което той направи за краткото време той самият и неговият екип. Заслужава само поздравления! (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
За дуплика има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Ляков, Вие май се опитвате да заместите един народен представител, който отиде посланик, и говорите по общи въпроси.
Първо, искам да Ви кажа, че по всички финансови закони съм взел отношение и имам над 100 поправки по тях, така че знам за какво става въпрос. За разлика от Вас.
Освен това искам да Ви кажа, че не съм бил в никакво управление на страната 50 години. Дай Боже да бъда!
Трето, не сте разбрали за какво Ви говоря от тази трибуна. Аз Ви съветвам да прочетете стенограмата, за да разберете точно и ясно за какво става въпрос. Не съм искал оставката на министъра, исках му извинение, получи го българският народ днес. Но аз Ви говоря за финансова политика и начина на отношение между държавната администрация и гражданина в страната. Защото това е част от демокрацията. А Вие сте разбрали съвсем друго. Хвалете си министъра, това си е за Ваша сметка, във вашите прерогативи е, Вие го хвалете! Аз съм длъжен да го критикувам. Между другото този министър съм го избрал и аз и имам право на отношение към него, имам право да искам да си изпълнява програмата, имам право да искам да има отношение адекватно към гражданите, така както го разбирам и аз. Така в нашата парламентарна група сме свикнали и имаме възможността всеки да изразява собственото си мнение, а не групово мнение. С това приключвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата за изказване господин Иван Кирилов.
ИВАН КИРИЛОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз искам да направя едно уточнение, понеже останах с впечатлението от това, което чух от господин Ляков, че някои неща не са разбрани в залата.
Първо, Евролевицата никога не е управлявала, както казах преди малко, може би й предстои да управлява.
Второто, което искам да уточня, е, че никой от колегите от моята парламентарна група, изказали се до този момент, не е поискал оставката на господин финансовия министър. По-скоро в нас има очакването, че той би могъл сам да си реши да си я подаде, тъй като това би бил един акт, показващ висока политическа култура, една европейска политическа култура. Знаем, че в страните - членки на Европейския съюз това е нещо нормално. За много по-малки проблеми, не искам да казвам гафове, както е в случая, следват такива оставки. Още повече, един такъв евентуален акт на господин финансовия министър би опровергал някои мнения, които в последно време господстват в нашето общество, че ние се бавим и се отдалечаваме от пълното си членство в Европейския съюз. С една такава европейска политическа постъпка ние бихме могли да опровергаем това мнение.
И последното нещо, което искам да кажа: бях много впечатлен от това, което господин финансовият министър каза в своето по-скоро емоционално политическо изказване, отколкото изказване на финансов министър, че някой се старае да дестабилизира правителството, искайки неговата оставка. Аз мисля, че едно негово евентуално решение за оставка само би стабилизирало това правителство. Нещо, което ние всички искаме - да имаме едно стабилно правителство! Благодаря. (Ръкопляскания в Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
Преминаваме към гласуване на двата законопроекта.
Най-напред поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от народния представител Руси Статков.
Гласували 175 народни представители: за 73, против 82, въздържали се 20.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет.
Гласували 182 народни представители: за 181, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Цонев, имате думата за процедурно предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта за изменение на Закона за местните данъци и такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
За противно становище има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Куртев. Сутринта не се мотивирах заради икономия на време, но явно това твърдоглавие на това синьо мнозинство, на този Ваш министър, който Ви накисва постоянно в една каша пред данъкоплатците, трябва по-дълго да се обяснява, госпожо Тоткова, а Вие се научете да говорите на микрофон. (Шум и реплики в залата.)
Разберете, има дребни неща, които в Комисията по бюджет и финанси могат да направят по-добър този закон, по-приемлив за нашите данъкоплатци и за нас като данъкоплатци и с по-малко негативно отношение на гражданите и данъкоплатците към Вас, господин министър, като личност, което е лошо. Но по-лошото е, че това се прехвърля все повече на правителството и на Вашето мнозинство. И ние това ще го ползваме политически, докато Вие не изпълните съвета за доближаването ни към Европа.
Та, затова ви предлагам: и данъкоплатците със закъснение, и данъчната администрация не си изпълнява задълженията, ами ни кани по вестниците - кашата е забъркана, нека да отложим гласуването на второ четене до сряда сутринта. До вторник или до понеделник да се направят някои разумни предложения, да се приемат, са облекчат данъкоплатците и ние да покажем едно наистина разбиране на проблемите. А не - сега срокът не се спазва, дайте срока да изменим; след 10 дена друго ще се види... Ето, сега гледам пак постъпило предложение за застраховането. Колко пъти ще го изменяме? Колко пъти!
Но понеже сте изключително твърдоглави, сигурно няма да можете да осмислите и приемете това мое предложение и аз, господин председател, внасям между първо и второ четене моето предложение. Депозира се в момента горе, в деловодството на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви и аз.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Цонев.
Гласували 152 народни представители: за 116, против 24, въздържали се 12.
Предложението е прието.

Преминаваме към
Второ гласуване на законопроекта за изменение на Закона за местните данъци и такси.
Има думата за процедура господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Меко казано, съм удивен от това, което прави мнозинството. Ако бяхте прочели моя законопроект, щяхте да видите, че съвпада в 60-70 на сто с вашия.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Не е достатъчно!
РУСИ СТАТКОВ: За съжаление изглежда не можете да прецените кога и как да гласувате. Това вече наистина е проблем. Тук гилотината, тук наказанието на този или онзи от народните представители влиза в ярко противоречие с принципите ви и призивите за национално съгласие. Или по-скоро ги задрасква.
Господин председател, за да си направим предложенията между първо и второ четене, сутринта, тъй като аз се бях съгласил да обединим в едно заседание двете четения, бях подготвил предложение, обаче в деловодството ми отказаха да го приемат, защото законопроектът не беше минал. Сега как, като започне господин Цонев да чете, ние ще си дадем предложенията за второ четене? Каква процедура ще приемем? Нека това да уточним. Защото освен мен, господин Миков и други сигурно ще имат предложения за второ четене. И ако ги правим в едно заседание, трябва да има процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За процедура има думата господин Венцеслав Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Точно това, което предложи господин Статков, искам да го направя като предложение. Да забравим това, което сме гласували дотук - че комисията е приела едно, а тук се е решило друго. Аз ви предлагам следното.
Нека за основа на гласуването да служи доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Апелирам към господин Статков да се откаже от промяна на ал. 1 и 2, господин Статков, в § 3 и ал. 4 и 5 го направете като предложение, още повече, че е раздадено на народните представители и не трябва да се прави ново писмено предложение - като допълнение към предложението на комисията. Нека пленарната зала да реши какво да се прави оттук нататък. Това е моето предложение, съвсем делово, за да можем да приключим с гласуването на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Точно по този начин сме процедирали и при други подобни случаи. Ще поставим на гласуване всички предложения - и предложението на господин Миков, и на господин Статков, така че няма място за притеснения. Ще помоля господин Статков да даде копие от неговото предложение. Господин Миков го даде тук преди да го даде в деловодството. Няма проблем, дайте и Вашето предложение, да го имам тук, за да ги поставя на гласуване.
Господин Цонев, моля да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! "Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, обн., ДВ, бр. 117/1997 г., изм. и доп., бр. 71 и 83 от 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за заглавието на законопроекта така, както е предложен от комисията.
Има малък проблем със системата, затова ще изчакаме малко с гласуването.
15 минути прекъсване поради технически причини. (Звъни.)


(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължаваме заседанието. Моля председателят на комисията господин Цонев да докладва за второ гласуване закона.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние сме в процедура на гласуване на заглавието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, напълно прав е господин Цонев, докладвано е заглавието и трябва да гласуваме заглавието на законопроекта.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 149, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 1. В § 3 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "31 август" се заменят с "30 септември", а думите "30 септември" се заменят с "31 октомври".
2. В ал. 2 думите "31 август" се заменят с "30 септември" и се добавя: "Същата отстъпка ползват и гражданите, които са получили съобщение след този срок, ако заплатят целия размер на данъка и таксата за битови отпадъци в 30-дневен срок от получаването на съобщението. В същия срок не се дължи лихва за закъснението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, имате две предложения. Първото е в ал. 1 думите "31 август" да се заменят с думите "15 октомври", а думите "30 септември" да се заменят с "30 октомври".
Моля, гласувайте за предложението на господин Руси Статков.
Гласували 177 народни представители: за 69, против 88, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Второто предложение на народния представител господин Руси Статков е в т. 2 на § 1 в ал. 2 думите "31 август" да се заменят с думите "15 октомври".
Моля, гласувайте предложението на господин Статков.
Гласували 186 народни представители: за 72, против 78, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 171 народни представители: за 171, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Заключителна разпоредба.
§ 2. Законът влиза в сила от 1 септември 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Венцеслав Димитров иска думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги! Аз мисля, че такъв текст не може да гласуваме. Не че се обявявам против задната дата, а напротив, трябва да се прецизира много добре задната дата, но досега в гласуваните данъчни закони четири поредни парламента никога не сме правили така "влиза в сила".
Аз ще ви предложа един текст, който смятам, че е перфектен от юридическа гледна точка и от гледна точка на традицията в нашето данъчно законодателство. Най-вече защото е имало няколко дни, а законът може да се появи в правното пространство едва когато бъде публикуван в "Държавен вестник". Дотогава няма закон, дотогава има някакви намерения за закон. Ние искаме да кажем, че разпоредбата на закона по отношение на събирането на данъци може да се прилага от 1 септември и затова трябва да го напишем точно по този начин.
И затова ви предлагам следния текст, който на практика отразява това, което са искали да вкарат вносителите, но го прави по-добре. Текстът е следния:
"Законът е в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" и се отнася за всички плащания на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци, извършени след 1 септември."
Ето това е текстът. И аз не виждам защо тук господин Цонев и някои други трябваше да се опъват. Този текст е в съответствие с нашите традиции в данъчните закони и мисля, че изчиства нещата. Другото - появява се един вакуум между 1 септември и докато се публикува законът и може да се тълкува по различен начин - не е имало закон, а из един път друг закон е в сила. Извинете, не може един закон да е в сила след като има време, когато друг закон е в сила, тоест предишният.
Така че аз смятам, че това, което аз ви предлагам, е по-добре от предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Други изказвания не виждам.
Поставям на гласуване заместващия текст на § 2, предложен от господин Венцеслав Димитров.
Гласували 180 народни представители: за 135, против 20, въздържали се 25.
Параграф 2 е приет.
Има и предложение от господин Михаил Миков за създаването на нов § 3. Да го прочета ли, господин Миков, аз или искате да говорите. Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Куртев! Касае се за едно мое предложение, което съвсем безболезнено се вписва и в досега действащия закон, и няма по никой начин да попречи на събирането и реализацията на тези данъчни приходи в кой знае каква степен, а тези, които всъщност са платили досега, спокойно може тази такса да им бъде приспадната, защото и от тази страна сме го гледали - ами тези, които досега са платили.
За какво става въпрос? Става въпрос за една несправедливост, която касае изключително голям кръг от хора и то най-вече хора, които са напуснали родните си места, живеят в големите градове и там имат бащин имот. Те по отношение на данъка на основание чл. 25 за основното им жилище, което декларират като такова, ползват намаление от 50 на сто. А данъкът иначе за този имот, който им е останал на село или някъде другаде, таксата за смет, пардон, я плащат сто на сто без те да живеят там и да ползват тази услуга. Общината ще им изчисли и както на единия, който живее в едната къща има 100 квадрата и ще му определи такса "Смет", така и на другия. Защото тук се появява и аргумент - ама тя общината ще определи. Ама общината няма къща по къща да гледа дали се живее в нея, а ще определи на квадратура. И по този начин се получава една изключително голяма несъобразност и несправедливост. И логиката на закона да се облекчи за данъкоплатеца, прокарана в чл. 25 по отношение на данъците, не е довършена по отношение на таксата за смет. Общините ще си определят и ще кажат: ами ние нямаме основание да ви освободим вас от плащането - имаш имот там - живееш си.


Текстът, който предлагам, има следния вид. В чл. 67 от закона, където се определя размерът на данъка, има досега първа и втора точка, където е казано пропорционално или прочие.
Аз предлагам да има една т. 3 със следното съдържание:
"3. За жилищен или вилен имот, който не е основен, таксата се дължи със 70 на сто намаление."
Тази сума можеше да бъде и малко по-голяма, но съм се съобразил с това, че както каза и уважаемия господин министър, тези приходи от местни данъци и такси са някъде 20-30 млрд. Те не се отразяват така съществено нито на държавата, нито ще се отразят кой знае колко, за да се замогнат общините от тях.
И четвъртата точка, за да не могат да избягат от закона тези недобросъвестни собственици, които са го дали под наем, да звучи:
"4. Намалението не се прилага, когато имотът е отдаден под наем."
Тоест, там живеят хора, да плащат данък. Но когато имотът пустее, той веднъж плаща за него пълен данък, без намаление, защото намалението се отнася за основния му имот в големия град, а за бащината си къща ще плаща 100% данък. Къде е основанието?
Ако наистина има такъв текст, който е свързан с деклариране, че не живееш там, за да не плащаш такса, и този текст е безспорен - защото аз пак ви казвам, че това не го измислих аз, а много хора, и то възрастни хора, идват и казват: абе защо, живеем при децата в града, а искат сега такса "Смет"? Може би е добре това да се разясни на данъчните и на общините, за да не се плаща.
Моля да прекъснем, защото сега се появява друг текст - че могло да се декларира и да не се плаща. Има такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз също имам един въпрос. Член 67 от кой закон?
МИХАИЛ МИКОВ: От Закона за местните данъци и такси. Има грешка на машинописката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, защото тук гледам "Гарантиране на влоговете в банките" и се чудя какво общо има. Благодаря ви.
По казаното от господин Миков някой иска ли да вземе отношение?
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Миков, това, което искахте, ще Ви го прочета. В чл. 71 на закона се казва, че не се събира такса по чл. 62 за... и ви чета втората точка:
"2. Имотите, които няма да се ползват през цялата година и е подадена декларация за това в данъчната служба по местонахождението им от собственика или ползвателя до края на предходната година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Миков за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Но вижте, аз не казвам за имотите, които няма да се ползват през цялата година. Той лятото ходи за два месеца там. Това не му е основно жилище, разберете. А може ли да декларира този имот като основен и да не го ползва? Може. Излиза от такъв запис на закона. Е, как да не може. Вижте какво се получава. Отива за два месеца, как да попълни декларация, че няма да го ползва. Лятото е там. Отива си на вилата - барака на Панчарево, и да декларира, че няма да го ползва? Отива данъчният или някой от общината и казва: о, о, ето напълнил си кофите, а си декларирал, че няма да го ползваш!
Добре, щом смятате, че този текст решава, аз все пак си поддържам моето предложение, защото смятам, че става въпрос за различен случай и касае много хора и ще спести нови главоболия по събирането на тези данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги! Аз смятам, че нямаме полза от тази дискусия, господин Миков, защото и аз имам доста предложения, които, макар и под формата на пожелание към специалисти от Министерството на финансите, ги направих, когато го разглеждахме на първо четене.
Аз мисля, че въпросите със събирането или по-скоро с определянето на таксата "Смет" предстоят да бъдат решени по един задоволителен начин. За мен в закона те не са решени по задоволителен начин, най-просто защото се решават на база данъчна оценка на жилището, а не за това кой произвежда сметта. Ние колко пъти сме го дебатирали в комисията, питайте професор Стоилов. Има едно малко кафененце, може да е една барака, а знаете ли колко смет произвежда? Вървете из гората и ще видите където ги хвърлят. Примерът Ви за Панчарево, по вилни зони, аз знам, че въобще не извозват сметта и хората я хвърлят по деретата.
Дайте да накараме хората от Министерството на финансите да помислят как може да се регулира законодателно този процес. Ако не може, и ние да помогнем и по-нататък да се опитаме да направим една поправка в този закон. Сигурно има и други предложения. Аз имам и предложения и за данъка върху моторните превозни средства, и за таксата за кучета - да отпаднат, но нека да ги оставим за друг път. Сега по спешност сме се сбрали точно за този срок и нека да не се занимаваме с другите неща.
Има много трески за дялане. Примерно намалението се отнася само за данъка, а не се отнася за таксата "Смет". Тази асиметричност между интересите, които се появяват - един път таксата "Смет" се явява като някакъв данък, който трябва да е социален - който живее по-нашироко, да плаща повече, а друг път, когато обаче някой трябва да го таксува като данък, т.е. всичките намаления да важат за него, не се таксува като данък и се казва: пращайте ги в общината, там да определят. Обаче ако ние направим нещата в закона както трябва, те няма да имат много големи възможности да шават. И нека да си определят естествено таксата такава, че да могат да я събират. Обаче нека и това да бъде такса наистина, да бъде цена на услугата, която се оказва от общината на гражданите. И когато не се оказва тази услуга чисто и просто, когато ги няма хората, или когато не се извозва сметта, нея да я няма.
Но нека да го оставим на един по-късен етап. Сега мисля, че нямаме нито време, нито възможности да дебатираме на прима виста всички предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Манов.
ГЕОРГИ МАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Мисля, че Вашето предложение като правило, като принцип е правилно. Но точно в този момент то е невъзможно да бъде приложено по една много проста причина. Както знаете, съгласно действащия закон промилът за такса "Смет" се определя с решение на общинските съвети. Общинските съвети са планирали тези суми. Друг е въпросът за принципа на закона. Тук съм напълно съгласен и с господин Венцеслав Димитров. За това нещо можем да помислим. Аз ще ви дам също елементарния пример. Не само за жилищните имоти, говоря и за нежилищните имоти. Драстична несправедливост е да се плаща на база данъчна оценка такса "Смет" от един магазин за мебели, който е огромен и който не произвежда нищо друго освен една лопатка прах на ден. А в същото време има редица други магазини или производствени дейности, които на много, много по-малки площи произвеждат огромни количества смет.
Затова лично аз съм убеден, че в най-скоро време ще бъде приет закон, който ще отговаря на световните принципи - не този, който е собственик плаща, а който мърси, той плаща. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Манов.
Искате думата за реплика на господин Манов?
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Репликата ми към господин Манов е свързана с това, че никакъв проблем няма да се създаде на бюджетите на общините. Пренебрежимо малки са тези средства и те още дори не са събрани. Те не са събрани по други причини и ние ги знаем какви. Цял преди обед тук се разправяхме за тази работа. Става въпрос за пренебрежимо малки суми, а ще се облекчат гражданите. Недейте все ние да мислим за администрацията, а най на последно място да мислим за онези баба и дядо, които са с най-малки доходи. Още повече, че министърът каза, че има 625 млрд. преизпълнение на бюджета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Седемдесет и пет на сто от този данък вече е събран.
МИХАИЛ МИКОВ: Като е събран, ще му се приспадне по някакъв начин. Има варианти, има данъчна практика. За тези хора 2, 3, 5 хил. лева са важни. За тях е важен дори билетът, който пет пъти са платили, за да ходят да си търсят данъчното съобщение заради 5%. Това има голямо значение за тях, за голямата част от гражданите.
Затова да се подложи на гласуване и всеки да си гласува по съвест и да си обяснява на избирателите и на нашите данъкоплатци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението, направено от народния представител господин Михаил Миков.
Гласували 173 народни представители: за 64, против 74, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Приет е и Законът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
С това приключихме работата.

Съобщения:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 9 септември, сряда, от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 9 септември, сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по национална сигурност ще заседава в сряда, 9 септември, от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе редовно заседание в четвъртък, 10 септември, от 14,30 ч. в зала 356.
Следващото заседание на Народното събрание е на 9 септември 1998 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 15,06 ч.)



Председател:
   Йордан Соколов

Заместник-председатели:
    Иван Куртев

    Петя Шопова

Секретари:
          Анелия Тошкова

         Камен Костадинов