Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2013-02-28

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Митхат Метин и Любомир Владимиров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум – откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Преди да преминем към точка първа от програмата ни за днес, а именно Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносител Министерския съвет, както обявих във вчерашния ден, днес от 10,00 ч. по време на пленарното заседание президентът на Републиката господин Росен Плевнелиев ще отправи обръщение към народа и Народното събрание.
Правя формално предложение за пряко излъчване на обръщението по Националното радио и Националната телевизия.
Режим на гласуване, моля.
Гласували 139 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието. (Шум и реплики.)
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожа Гинче Караминова ще ни запознае с доклада.
ДОКЛАДЧИК Гинче Караминова: Уважаема госпожо председател, колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, Красимир Сивев – началник на отдел, дирекция „Данъчна политика”, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчноосигурителна методология” в Националната агенция за приходите и Калоян Кръстев – председател на Държавната комисия по хазарта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване, моля.
Гласували 143 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Слушаме Ви, госпожо Караминова.
ДОКЛАДЧИК Гинче Караминова:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 302-01-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2013 г.
На свое заседание, проведено на 27 февруари 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Владислав Горанов – заместник-министър, и Красимир Сивев – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика”, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”, и Васил Панов – директор на дирекция „Контрол” в Националната агенция за приходите, и Калоян Кръстев – председател, и Десислава Панова – главен секретар на Държавната комисия по хазарта.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов.
Предложенията за промени в Закона за данък върху добавената стойност са свързани с усъвършенстване на разпоредбите, регламентиращи задълженията на лицата за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност.
Основните моменти в законопроекта са:
- създават се ясни разпоредби, регулиращи отношенията между данъчно задължените лица, сервизните фирми, Българския институт по метрология и НАП и се намалява административната тежест, като отпада задължението за регистрация на сервизните фирми, обслужващи фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;
- създава се специфичен ред за отчетност и контрол на доставките и движението на течни горива от петролни бази, когато са изпълнени едновременно следните условия: плащанията да се извършват само по банков път; петролната база да разполага със собствена измервателна система, която позволява надеждно и достоверно отчитане на наличното количество горива във всеки момент; петролната база да осигурява при поискване от органите по приходите незабавен достъп до измервателната й система; петролната база трябва да подава данни в Националната агенция по приходите за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях;
- създава се специфичен ред за отчетност и контрол на доставките за данъчно задължени лица, които за целите на независимата си икономическа дейност извършват зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива;
- предлагат се дефиниции на понятията „фискално устройство”, „интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“, „петролна база“ и „краен потребител”;
- прецизира се режимът за предоставяне на данни в Националната агенция по приходите за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива от доставчиците и получателите.
За практическото прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост по осъществяване на проекта от органите по приходите на Националната агенция по приходите.
Със Заключителните разпоредби се предлагат промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за здравното осигуряване и Закона за хазарта.
Промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица и в Закона за корпоративното подоходно облагане са свързани с усъвършенстване на разпоредбите, регламентиращи задълженията на лицата за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност, както и с прецизиране на разпоредбите, свързани с данъка върху хазартната дейност.
Промените в Закона за здравното осигуряване са свързани с прецизиране на действащи разпоредби, касаещи изключването от задължените лица в Националната здравноосигурителна каса на българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни в една календарна година, както и на българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година.
Промените в Закона за хазарта са следните:
1. Предлага се да се прекратява лицензът и да се издава лиценз за новия обект при промяна на обекта, в който се организират игрите, посочени в предложената нова ал. 4 на чл. 3 от Закона за хазарта.
2. Предлага се да бъде отменена действащата разпоредба, която предвижда допълнителни изисквания при издаването на лиценз по Закона за хазарта към дружествата, в които съдружници или акционери са чуждестранни лица.
3. Предлага се допълнение в чл. 9, което цели преодоляване на възникнали затруднения и неясноти в практиката по прилагането на закона.
4. В Допълнителната разпоредба на Закона за хазарта се предлага нова редакция на дефиницията за „вносител” и се дава дефиниция за „офшорна зона”.
След представяне на законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17 народни представители, „въздържали се” – 3 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 302-01-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: И ние Ви благодарим, госпожо Караминова.
Колеги, законопроектът е разпределен на две други комисии – на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и на Комисията по здравеопазването. От тях няма доклади, но съгласно нашия правилник, щом като има доклад от водещата комисия – Комисията по бюджет и финанси, който беше прочетен от госпожа Караминова, можем да пристъпим към дебат.
Откривам дебата по законопроекта.
Имате думата, заповядайте.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
В такъв случай закривам дебата и подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 302-01-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2013 г.
Гласувайте, колеги.
Гласували 130 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 19.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието, а с това на първо гласуване и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Има желаещ за процедура.
Заповядайте, господин Главчев, имате думата.
Димитър Главчев (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, съгласно чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да гласуваме срок за предложения между първо и второ четене в размер на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Има ли някой против това процедурно предложение, друго становище? Няма.
Режим на гласуване.
Гласували 127 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.

Следващата точка в дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПРАВЯНЕ НА ПОКАНА ЗА РАЗШИРЕНА МИСИЯ НАБЛЮДАТЕЛИ НА ОССЕ И ПАСЕ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ, вносители – Ангел Найденов, Янаки Стоилов, Мая Манолова и Михаил Миков, и ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ДА БЪДЕ ОТПРАВЕНА ПОКАНА КЪМ МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ПАРЛАМЕНТАРНИ АСАМБЛЕИ ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА НАБЛЮДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2013 Г., вносители – Лютви Местан и група народни представители.
Кой ще представи първия проект за решение?
Господин Найденов, кой ще представи проекта за решение?
Ако от вносителите не желаете да го представите, аз да го прочета? Вие желаете да го представите.
Заповядайте, имате думата.
Да се отчете времето, защото госпожа Манолова няма карта в момента.
ДОКЛАДЧИК Мая Манолова: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Последните парламентарни и местни избори ще бъдат запомнени в най-новата ни история като едни от най-безобразните и манипулирани избори. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Хайде стига вече!
Мая Манолова: Това е оценка, която беше дадена от международните наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Беше включена за първи път в Доклада на Европейската комисия, който отбеляза с неудоволствие констатацията за наличие на изборни измами в България.
В резултат на ограничената мисия, която ОССЕ изпрати в България, беше изготвен доклад, съдържащ 32 препоръки, които политическите сили поехме ангажимент да заложим в промените в Изборния кодекс. Аз няма да се връщам на това кои от тези 32 задължителни препоръки намериха място в промените на изборното законодателство. Ще отбележа само, че задължителните препоръки по отношение на избирателните списъци и на медийното отразяване не бяха взети предвид, което, заедно с не докрай разписаното участие на наблюдатели в изборния процес, създава предпоставки за създаване на среда, в която отново да бъдат извършвани изборни нарушения.
Всички политически партии декларираха желанието си, от друга страна, да положат усилия за едни по-честни избори и за едно по-честно, адекватно и справедливо отразяване на изборните резултати на вота на българските граждани.
На проведените консултации при президента Плевнелиев беше заявена готовност от всички парламентарно представени политически партии за отправяне на покана за разширени мисии от наблюдатели и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в резултат на което сме предложили този проект за решение. Не трябва да има никакво съмнение в декларираната воля от Коалиция за България, която, предполагам, ще бъде подкрепена и от другите парламентарни групи, на предстоящите извънредни парламентарни избори да има достатъчен брой наблюдатели, включително на авторитетни международни организации, които да следят за съответствието на изборите както с българското изборно законодателство, така и с утвърдените стандарти за честни избори.
Аз се надявам, че внесеният от нас проект ще бъде подкрепен и от Парламентарната група на ГЕРБ, и от останалите парламентарно представени политически сили, което ще бъде знак и към българските граждани, че сме готови да направим поредна стъпка за феърплей на предстоящия вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
От името на вносителя на втория Проект за решение от господин Лютви Местан и група народни представители думата има господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК Христо Бисеров: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, дами и господа! Движението за права и свободи също има Проект за решение за възлагане на министъра на външните работи да бъде отправена покана към международни организации и парламентарни асамблеи за изпращане на наблюдатели на Парламентарни избори 2013 г.
Нашият проект за решение е следният:
„Народното събрание на Република България на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с § 1, т. 18а от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс
РЕШИ:
Възлага на министъра на външните работи на Република България да бъде отправена покана към международните организации и парламентарните асамблеи, посочени в § 1, т. 18а от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс, за изпращане на наблюдатели на Парламентарни избори 2013 г.”
Нашите мотиви са, че с оглед на изборите и във връзка с ангажимента, поет от всички парламентарно представени политически сили да се гарантира максимална прозрачност и демократичност на тяхното организиране и провеждане, е наложително да се предприемат необходимите мерки за привличане на максимален брой външни наблюдатели.
Убедени сме, че преди разпускането на Четиридесет и първото Народно събрание следва да се изпълни този ангажимент, поет пред българските избиратели и утвърден на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента на Републиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бисеров.
Дискусията е открита.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
Джема Грозданова (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да Ви кажа, че съмнението, което се поражда у Вас, че няма да бъдат поканени наблюдатели на изборите, е неоснователно. Искам да Ви напомня, че в годините от 2009 досега всички покани по изборите – местни, президентски и референдум, бяха отправени навреме и по надлежния ред.
Не мога да не Ви припомня, че през 2009 г. председателят на 40-ото Народно събрание не изпрати покана до Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Поканата е била изпратена от ръководителя на делегацията на 40-ото Народно събрание в ПАСЕ. През септември 2009 г. пред бюрото на ПАСЕ аз трябваше да обясня защо демократи като Вас не успяха да си свършат елементарното задължение – да поканят международните организации на изборите през юли 2009 г.
Аз ще подкрепя проекта на решение на господин Лютви Местан и група народни представители, защото той съответства на Изборния кодекс, защото той е по-общ и защото дава възможност да бъдат поканени и повече международни организации.
Уважаеми колеги, това беше моята позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Не се изненадвам, че вероятно единственото изказване от ГЕРБ е обърнато назад във времето. Нормално е за тази политическа сила вместо да гледа напред, да гледа назад. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Нека все пак да добавя това, което не каза госпожа Грозданова – че ръководителят на мисията беше депутатът от Коалиция за България депутатът Евгения Живкова. Нали така? Можехте да добавите тази подробност, за да бъде пълен разказът Ви.
Тук не е толкова важна фактологията – какво се е случило. По-важно е по какъв начин Вие, след като беше приета ограничена мисия на ОССЕ, изпълнихте препоръките, дадени в доклада на международните наблюдатели от ОССЕ.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Те са ни дадени заради Вас.
Мая Манолова: След като по искане на мен и на господин Пирински беше включен парламентарен дебат за препоръките на ОССЕ, след като Парламентарната група на ГЕРБ пое пълен ангажимент да се съобрази при промените на изборното законодателство с тези препоръки, в крайна сметка се случи както с всички обещания на ГЕРБ – казаното казано, а когато дойде време да се изпълнява, сме забравили какво сме обещали.
Би следвало по-притеснителното да бъде, че легитимните препоръки на ОССЕ не бяха спазени при промените на изборното законодателство от Парламентарната група на ГЕРБ.
Пак повтарям – става дума за медийното отразяване на предизборната кампания, за възможностите на всички участници в изборите равнопоставено да представят своите предизборни платформи. Става дума за необходимостта да бъдат прочистени избирателните списъци, защото 800 хиляди български граждани „плюс” в избирателните списъци е предпоставка за манипулация на резултатите от страна на тези, които разполагат с базата данни. Да не продължавам нататък – със задължителното изискване за участие на опозицията във всички ръководства, да не продължавам нататък със задължителното изискване за участие на наблюдатели на всички фази на изборния процес.
Да не се връщаме назад, тъй като Изборният кодекс вече е факт. Нека се съсредоточим върху това поне да направим необходимото, та в България да дойдат мисии наблюдатели, и то разширени мисии.
Усещам тук Вашето желание да подкрепите само единия проект за решение. Ние също ще подкрепим проекта, предложен от Парламентарната група на ДПС.
Ще направя предложение за редакция – пред думата „мисии” да бъде добавена думата „разширени”, за да е ясно, че става дума за разширени мисии от наблюдатели на ПАСЕ, ОССЕ и на останалите мисии наблюдатели на парламентарните асамблеи, които ще бъдат поканени за изборите, тъй като това е смисълът на предложението на колегите от ДПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, моля да ми предадете предложението в писмен вид, защото редакцията не се получава.
Ето Вашия проект за решение – да го прочетете, тъй като не сте направили това преди.
Мая Манолова: Ще Ви обърна внимание на съществената разлика между двата проекта. Това, което ние сме предложили, е разширена мисия за наблюдение на предстоящите избори.
Предлагам, ако Парламентарната група на ГЕРБ реши да подкрепи предложението на ДПС, след думите „за изпращане на” да бъдат добавени думите „разширени мисии наблюдатели на парламентарни избори 2013”.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Тези международни организации къде ползват разширени мисии?! Няма такъв термин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Реплики? Няма.
Госпожа Грозданова иска лично обяснение.
Джема Грозданова (ГЕРБ): Уважаема госпожо Манолова, тъй като ми споменахте името и понеже смятам, че както винаги – влизате в залата и влизате в темата без да сте подготвена (частични ръкопляскания от ГЕРБ), проверете си кой е бил председателстващ на делегацията в 39-то и 40-то Народно събрание в ПАСЕ. Може би бъркате ПАСЕ и ОССЕ. Има разлика между двете делегации. (Оживление в ГЕРБ.)
Искам да Ви кажа, че Вашият проект на решение не е коректен, защото не съответства на Изборния кодекс. Въпреки че Вие бяхте тук на тази трибуна на всеки член от Изборния кодекс, явно не сте прочели т. 18 от § 1. В бъдеще наблюдателите ще бъдат канени от Външното министерство, а не от председателя на Народното събрание.
Моля да си направите бележка.
Не знам защо Вие от името на ДПС предлагате корекция в техния проект на решение. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване думата има господин Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Първо искам да отбележа, че българският парламент изпълни препоръката на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – да бъдат направени промени в Изборния кодекс, които да осигурят провеждането в България на парламентарни избори според всички международни стандарти. Това стана, както се очакваше – колкото се може по-бързо. Една от препоръките, която се съдържа в резолюцията, е факт чрез последните промени в Изборния кодекс. Казвам го, тъй като ние се стремим да бъдем обективни и там, където има основание за критики, те да бъдат отправени както тук, така и в организациите, в които участват български представители, и в същото време там да се отбелязва къде е постигнат напредък, къде има съответствие между ангажиментите, които е заявила България, и нейните партньори.
Сега по темата, която обсъждаме и която, надявам се, скоро ще завърши с положително решение.
Истински новото в този проект за решение е необходимостта България да покани разширена мисия за наблюдение на изборите от двете организации.
Ако ставаше дума за традиционните ограничени мисии, които са изпращани при предишни избори, дори няма нужда да се внасят предложения за такива промени, защото те могат да бъдат направени от институциите на България по съответния служебен ред. Ако днес се прави нещо, трябва изрично да се посочи изискването, разбирането, че е необходимо да има разширена мисия, която да разполага с много по-голям състав, да направи по-внимателно проучване и наистина да може да участва наред с българските наблюдатели, което да гарантира прозрачност и достоверност на провежданите избори и отчитаните от тях резултати. Ако това не бъде изрично посочено, независимо в кой от двата проекта за решения, тъй като в проекта, който ние сме внесли, се посочва точно това и ако за основа се вземе проектът, внесен от Парламентарната група на Движението за права и свободи, задължително трябва да се направи това допълнение.
Точно с това завършвам: ако това предложение не бъде подкрепено, самият Проект за решение няма почти никакво значение. Всичко ще бъде по досегашния ред. (Реплики от залата.) Не, не, казвам, след като не се направи стъпката, която отбелязва конкретната ситуация и необходимостта за разширено наблюдение, другото означава, че Парламентът отказва да се осигури такова ефективно наблюдение на предстоящите избори.
Нека всички, които гласуват, да го знаят, защото спорът не е словесен и той не трябва да бъде представен като спор кой от двата проекта да се приеме. Предполагам, че и самите вносители съзнават тази важна разлика и смятам, че за това си дават сметка и хората от мнозинството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Лютви Местан, заповядайте.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, не съм съгласен, че има противоречия между проекта за решение, внесен от Коалиция за България и нашия проект за решение. Нашият проект за решение третира по-широко приложно поле на поканата, която българските институции биха отправили – не само ПАСЕ и ОССЕ, а и други организации.
Що се отнася и точно по тази причина, понеже не всяка организация дели формàта на наблюдението си на ограничена, неограничена или разширена, затова не сме добавили. А иначе, ясни са политическите тези на ДПС, че този път искаме не ограничена, а разширена мисия наблюдатели собствено по линия на ОССЕ. И в този смисъл, ако е необходимо, ще предложим и корекции на текста. Това е категорична позиция.
Освен това добре съзнаваме, че поканата за ПАСЕ се отправя от председателя на Народното събрание, че ОССЕ може да бъде поканена от министъра на външните работи, но това не означава, че законодателният орган не може да вземе свое решение, с което да задължи всички останали компетентни органи. Бога ми, затова България е република с парламентарно управление. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин Стоилов, и аз ще се присъединя към мнението на господин Местан, че Вие не бяхте съвсем коректен, изтъквайки различията между двата проекта за решения.
Наистина в проекта за решение на ДПС се съдържа възможността освен отправяне на покана за наблюдатели от ОССЕ и от ПАСЕ, но и към други парламентарни асамблеи.
Също така можехте да обърнете внимание и на госпожа Грозданова, която е участник в парламентарна делегация на Българския парламент, че участието в тези международни организации се състои в това, включително, когато бъдат отправени препоръки на техни ограничени или разширени мисии, депутатите, които ни представляват в тези организации, да следят и да настояват за реализацията на тези препоръки.
Госпожа Грозданова абсолютно удобно пропусна дебатите по Изборния кодекс. Тя не се впечатли от факта, че препоръките, които са отправени от организациите, в чиято парламентарна делегация на България тя е член, се игнорират от това мнозинство. Това нея не я притесни, притесни я фактът, че видите ли конкретно не е разписана процедурата, чрез която да бъдат поканени международни наблюдатели. Не е смисълът на т. 18, § 1 – този, който е разбрала госпожата, защото наистина няма никаква пречка председателят на Народното събрание от името на Българския парламент, реализирайки негово решение, да отправи покана към съответните международни организации, още повече когато в такава организация Българският парламент е представен чрез парламентарна делегация. Няма никаква пречка. Напротив, нашето мнение е, че когато става дума за канене на разширена мисия от наблюдатели, които да следят как се прилага и българското изборно законодателство, и международните стандарти, това е най-добрият възможен вариант.
Ако сте следили промените в Изборния кодекс, които касаят международните наблюдатели, което очевидно не сте направили, щяхте да разберете, че просто сме добавили и възможността с изрично разписване на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, тъй като досега Изборният кодекс третираше само ОССЕ. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов. Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, времето изтече. Благодаря.
Трета реплика?
Заповядайте, госпожо Грозданова.
Джема Грозданова (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Дали ОССЕ ще изпрати ограничена, или разширена мисия, зависи само от предварителната мисия, която ОССЕ изпраща предварително в България, която оценява политическата обстановка. Само ОССЕ може да прецени дали да изпрати разширено, или ограничено наблюдение. ПАСЕ няма практиката да прави различен тип делегации. Така че каквато и да е мисията, това не зависи в момента от нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Репликата трябваше да бъде към господин Стоилов.
Дуплика – господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, госпожо Грозданова, с Вас добре знаем, че решението по този въпрос се взема от Организацията за сигурност и сътрудничество, но в случая вземаме решение, за да отправим покана към тази организация за вида на наблюдението, което да се организира в страната. Ние не сме органът, който решава този въпрос вместо тях и приемайки или неприемайки решението да предопределим какво ще бъде становището на Организацията за сигурност и сътрудничество. Българският парламент е в пълното си право да изрази позиция, да отправи покана. Тази покана е също един от важните фактори в оценка на ситуацията и в решението, което ще бъде взето. Времето за това е достатъчно и тези действия могат да се организират в предстоящите два месеца и половина.
По отношение на другите репликиращи ме – господин Местан, и госпожа Манолова, искам да им обърна внимание, че изглежда не са достатъчно запознати с този проблем.
Разширена мисия не означава добавянето на други организации към Организацията за сигурност и сътрудничество и Съвета на Европа. (Реплика от залата.) Не, не, защото тук се излагат аргументи. Недейте да омаловажавате този факт. Защото ако това не се приеме, ако не се приеме думата „разширена” Парламентът не приема нищо различно от досегашното.
Нека когато се говори по въпроси, да е ясно какво правят международните организации и какво прави Българският парламент. Това че могат да бъдат поканени представители от други парламенти, от други организации, е положителен факт. Но официалният доклад за изборите се изготвя от Организацията за сигурност и сътрудничество, призната за международната специализирана организация, която има най-голям капацитет, и организира цялостния процес и присъединяването на другите организации. Такъв доклад изготви и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Ако някои не са сигурни, предлагам им в следващия мандат да ги изпратим в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, за да знаят как се водят дебатите и там, и тук, и каква е тежестта на едните и на другите решения.
Моля Ви да бъдем наясно, защото многото приказки от трибуната не са достатъчни, за да се реши въпросът по най-добрия начин.
Предлагам тези, които ме репликираха – и госпожа Манолова, и господин Местан да си оттеглят репликите и да приемат тези аргументи. Защото без думата „разширена” (реплика от народния представител Лютви Местан) Парламентът ще приеме решение, от което няма да има никакви последици, различни от това.
Призовавам колегите от ДПС или да добавят това към решението, което ще гласуваме, или да оттеглят своя проект. Защото другото, независимо от добрите намерения, няма да постигне резултата, който поне ние искрено желаем да бъде за предстоящите парламентарни избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Казак, имате думата за изказване.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам да успокоим малко страстите и да видим точно за какво става дума.
Съществената разлика между двата проекта за решение – проектът, който ние сме внесли, и този на Коалиция за България – е, че ние сме се придържали стриктно към записа в Изборния кодекс и то запис в Допълнителната разпоредба, който съвместно успяхме да извоюваме, а именно ...
Лютви Местан (ДПС, от място): Кажи го, да чуе Янаки Стоилов, за да се успокои.
Четин Казак: Уважаеми колеги, не само ОССЕ и не само ПАСЕ изпращат мисии от наблюдатели за провеждане на избори в различни страни в света. Такива мисии, на първо място, уважаеми колеги от Коалиция за България, изпраща и Европейският парламент, и то не маловажни мисии. Това са мисии, които също наблюдават изборния процес – Вие знаете много добре, изготвят доклади, след това се обсъжда в Европейския парламент и там се взимат дори резолюции по демократичността на провежданите избори.
На следващо място, мисии изпращат и други парламентарни асамблеи. Парламентарната асамблея на НАТО също изпраща мисии от наблюдатели на избори. Ако щете, Парламентарната асамблея на франкофонията също изпращат такива мисии. Неслучайно ние успяхме да извоюваме в Изборния кодекс да се запише „и други парламентарни асамблеи” – не само ОССЕ и не само ПАСЕ. Това че Вие сте работили в ПАСЕ или някой друг е работил в ОССЕ и си мисли, че едва ли не само ПАСЕ и ОССЕ са компетентни в тази проблематика или само те могат да оказват влияние и да правят оценка за демократичността на изборния процес е дълбока заблуда.
Ето защо ние предложихме да се задължи и министърът на външните работи да покани всички, които са обхванати в дефиницията на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби. Това е голямата разлика между досегашната ситуация, господин Стоилов, и новият момент, който предлагаме. Защото досега пращахме само на ПАСЕ и ОССЕ и мислихме, че сме си свършили работата.
Не, сега ще задължим министъра на външните работи да покани Европейския парламент да изпрати мисия, ОССЕ да прати мисия, ПАСЕ да прати мисия, други парламентарни асамблеи също да пратят мисии – да има колкото се може повече и различни мисии от наблюдатели и специално там, където има разлика между ограничена мисия и разширена мисия, както е в случая в ОССЕ, естествено ще настояваме да бъде изпратена разширена мисия, за да може да се покрие максимално наблюдението на изборния процес.
Затова, госпожо председател, правя предложение за редакционна добавка към текста на нашия Проект за решение – да се добави следното изречение: „Поканата до Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да бъде за изпращане на разширена мисия от наблюдатели”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – госпожа Мая Манолова.
Мая Манолова (КБ): Тъй като ще бъдат гласувани редакции, пояснявам, че предложението, което направих, е в същия смисъл – пред „наблюдатели” да се добави „разширена мисия”.
Тук нямаме спор за това, че има разлика между ограничена и разширена мисия, а че всички настояваме за това да бъде включено нашето предложение за изпращане на разширена мисия.
Втората разлика между двата проекта е, че Парламентарната група на ДПС предвижда възможността за отправяне на покана и за международни организации и други парламентарни асамблеи, което на практика не променя смисъла и на двата проекта за решение.
Просто пояснявам, че предложението ми е аналогично с това, което направи господин Казак, и може да бъде гласувано едновременно.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Не е вярно, че е аналогично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Втора реплика? Няма.
Ще ползвате ли дуплика, господин Казак? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Към първия по време Проект за решение от господин Ангел Найденов и група народни представители няма направени редакционни предложения.
Подлагам на гласуване Проект за решение, който първо ще изчета:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за отправяне на покана за разширена мисия наблюдатели на ОССЕ и ПАСЕ в предстоящите парламентарни избори
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Отправя покана към Организацията за сигурност и сътрудничество и към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да изпратят разширена мисия за наблюдение на организацията и провеждането на предстоящите парламентарни избори за Четиридесет и второто Народно събрание.
2. Възлага на председателя на Народното събрание и на министъра на външните работи да предприемат необходимите действия за осигуряване на това наблюдение.”
Режим на гласуване!
Гласували 131 народни представители: за 50, против 18, въздържали се 63.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Преминаваме към втория Проект за решение – от господин Лютви Местан и група народни представители от Движението за права и свободи.
По неговата редакция в залата са постъпили две редакционни предложения.
Първото по време е на госпожа Мая Манолова, която предлага след думите „за изпращане на” да бъде допълнено: „разширени мисии от наблюдатели за Парламентарни избори 2013 г.”.
Гласуваме предложението на госпожа Мая Манолова.
Гласували 139 народни представители: за 50, против 47, въздържали се 42.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Второто редакционно предложение е на господин Четин Казак, който предлага към текста на Проекта за решение да бъде добавено следващо изречение: „Поканата да бъде за разширени мисии от наблюдатели”.
Гласуваме предложението на господин Казак.
Гласували 138 народни представители: за 123, против 5, въздържали се 10.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Поставям на гласуване пълната редакция на Проекта за решение за възлагане на министъра на външните работи да бъде отправена покана към международни организации и парламентарни асамблеи за изпращане на наблюдатели на Парламентарни избори 2013 г. – по вносител, съобразено с приетото току-що от нас решение по допълнението, което поиска господин Четин Казак.
Гласуваме!
Гласували 145 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.

Следваща точка от седмичната ни програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ.
Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо четене на 11 юли 2012 г.
С доклада на комисията за второ гласуване ще ни запознава господин Татарски – председател на същата.
ДОКЛАДЧИК Любен Татарски: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, преди да предложа на Вашето внимание Доклада за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Черноморското крайбрежие, предлагам да подложите на гласуване да бъде допуснат в залата заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Добромир Симидчиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване, моля.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете заместник-министъра.
Слушаме Ви, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК Любен Татарски: „Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Любен Татарски: От основния доклад са параграфи от 1 до 4.
По § 1 е направено предложение от народния представител Димчо Михалевски, което комисията подкрепя по принцип.
Направено е предложение от народния представител Менда Стоянова § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 1 се създава т. 3:
„3. условията и реда за провеждане на процедурите за определяне на концесионери и на наематели на морските плажове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Менда Стоянова, което комисията не подкрепя.
Гласували 127 народни представители: за 22, против 32, въздържали се 73.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията за редакция на §1.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Любен Татарски: По § 2 е направено предложение от народния представител Димчо Михалевски.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 2 т. 2 се изменя така:
„2. осигуряване на свободен и безплатен достъп до морските плажове;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 в редакцията по доклада на комисията.
Колеги, правя уточнение, че винаги, когато се позовавам на доклада, става дума за основния доклад. За допълнителния – ще упоменавам изрично.
Гласували 134 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Любен Татарски: По § 3 – предложение от народния представител Димчо Михалевски § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 138 народни представители: за 44, против 78, въздържали се 16.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието. (На балкона заема своето място патриарх Неофит.)
Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 3.
Гласували 132 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 21.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Любен Татарски: По § 4 е направено предложение от народния представител Димчо Михалевски, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морските плажове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Татарски, ще продължите след това. (В залата влиза президентът на Република България Росен Плевнелиев. Всички стават и приветстват госта с ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, в пленарната зала влиза президентът на Република България господин Росен Плевнелиев, който на основание чл. 98, т. 2 от Конституцията на Република България ще отправи обръщение към народа и Народното събрание.
Господин Президент, моля заповядайте.
Уважаеми колеги, искам да Ви уведомя, че на балкона на пленарната зала е Негово Светейшество Българският патриарх Неофит. Моля да приветстваме Негово Светейшество! (Всички стават и приветстват госта с ръкопляскания.)
Господин Президент, имате думата.
ПРЕЗИДЕНТ РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, Ваше Светейшество, уважаеми народни представители, уважаеми господа президенти, скъпи сънародници! Позволете ми да поздравя новоизбрания български патриарх с огромно уважение и респект към тежестта и силата на патриаршеския жезъл, както и с очакването и надеждата на всички граждани избраните от тях политически и духовни водачи да работят за единение, с вяра в демократичните и християнски ценности, за достоен живот, за добро и за напредък.
През последните 23 години бяхме свидетели на много – тези 23 години, които ние наричаме преход, България премина през няколко мащабни кризи. За този кратък период имахме две експертни и две служебни правителства, но историята на България не е от 23 години. Ние знаем какво се е случвало, имали сме периоди, през които политическите партии са били забранени, имали сме седем велики народни събрания, имали сме период на суспендиране на Конституцията, когато народните представители са били 47, имали сме тоталитарни и авторитарни управления, които са се обявявали за народни. Историята е важна, трябва да я помним, защото без корените си ще изсъхнем бързо.
Вярвам, че законите и правилата в правовата държава са щит срещу задълбочаване на кризи и здравия фундамент по пътя на тяхното преодоляване. Българската Конституция ни пази в трудни моменти и предвижда как да ги преодолеем. Тя е нашият стълб и опора. Десетилетия наред всички ние сме се стремили към това – да изградим държава върху основите на правов ред, да имаме общество, което е активно, общество, което отправя своите претенции и очаквания към избраните от него представители на властта, иска и намира форми, чрез които да участва във формулирането и осъществяването на важните за държавата въпроси.
Много път извървяхме, но и немалко постигнахме. България заслужи да бъде член на Европейския съюз и НАТО. Българското общество показа недвусмислена ориентация към ценностите на европейската демокрация и този процес е необратим, защото това е наш съзнателен избор, в който всички ние вярваме и го искаме. Демокрацията в Европа обаче е свързана и с представата за добър живот.
В последния месец хората излязоха масово на улиците и показаха, че в България има силно гражданско общество. Нашите сънародници искат много прости неща: първо, да ги управляват почтени хора, второ, да не ги крадат, трето, да не ги лъжат, четвърто, да живеят добре.
Гражданската енергия днес е много силна и е навсякъде. Въпросът е дали тя ще бъде съзидателна, или разрушителна. Това зависи от лидерите на протестите, но зависи и от нас политиците. Това е наш общ ангажимент – и на партиите, и на гражданите, да не търсим дестабилизация. Гражданите ни подадоха ръка, нека да я поемем. Имаме исторически шанс да върнем тяхното доверие. Днес сме свободно общество, лесният достъп до информация и интернет ни променят. Хората реагират веднага на всяко събитие. Те искат да знаят повече, институциите да са прозрачни към тях и да могат да упражняват регулярен контрол. Хората имат своите основателни искания и те имат своите дълбоки корени назад във времето на прехода и отвъд.
Българското гражданско общество е активно и привързано към демократичните ценности. Показват го и протестите – те са мирни. Нещо по-важно, все по-големи групи от български граждани обличат своите протести в конкретни искания към институциите. Искания, насочени основно към това, те да работят ефективно и открито. Това е новото, това е и различното и ние нямаме право да го пренебрегваме.
Какво ни казват гражданите, как разчитаме техните послания? Това са важните въпроси, насочени към политическите сили, към тези, които след броени дни ще поискат нашето доверие на предстоящите избори.
Да, протестите са много, исканията са разнородни. Някои от протестиращите искат ЕРП-тата да станат държавни, от друга страна, не вярват в държавата. Искат държавата да не финансира партиите, от друга страна, кой да ги финансира – частният сектор, това по-добре ли е? Други предлагат депутатите да се отзовават. Имали сме го вече и това – двете конституции на тоталитарната държава, тези от 1947 и 1971 г., имаха точно такива текстове. Говори се за национализация, но това не е решение, защото ще изгони инвеститорите. Ако навлезем в период на трайна несигурност и дестабилизация на страната, това ще увеличи риска да се инвестира, ще вдигне безработицата, ще вдигне лихвите, следователно, ще направи всички по-бедни, а животът ни още по-труден. Не искаме да се стигне дотам, затова разчитаме на мъдрост, добронамереност и отговорност за излизане от кризата, а не на емоции, прибързани действия и оценки. Нека да не се подценяват рисковете и последиците от действията на всички нас, но и да не се правят прибързани оценки за исканията на гражданите като крайно леви, крайно десни, лозунги, популистки и други. Тези оценки са плоскост, върху която не препоръчвам на никой да стъпва, а и гражданите не го позволяват.
Днес безизходица се излива по улицата, но проблемът на държавата не е причинен от улицата и хората ясно го показаха. Проблемът е в неизпълнените обещания на политиците, неефективните институции и ниското доверие към тях. Проблемите няма да бъдат решени от днес за утре, но днес и утре ние ще вземем решения – някои ще бъдат правилни, някои ще бъдат грешни, но всяко едно от тях ще има своя краткосрочен и дългосрочен ефект.
Дано всички си даваме сметка за това, че днес пред очите на целия свят в България се гори европейското знаме, гори се Конституцията. Един мъдър човек каза: „Преди да изгорим Конституцията, добре е да я прочетем”. Вместо да погазим основния закон в държавата, трябва да покажем демократична култура и умение да го правим цивилизовано, да запазим гражданския мир и обществения ред – това е нашият основен дълг днес към държавата, към децата ни, но и да надградим постигнатото, а не да разрушаваме.
Обръщам се към протестиращите: Вие вече променихте България! Правителството не просто подаде оставка, правителства са падали преди, ще падат и в бъдеще, но Вие променихте дневния ред. Институциите се задвижиха в зададената посока, партиите също. Сега е време за градивен диалог, базиран на демократичния правов ред. Нека заедно посочим проблемите и търсим решения.
Българското общество иска промяна и формулира ясно своите претенции към политиците, съгласие обаче се постига с желание от всички страни и воля за съгласие. Всички трябва да подходят отговорно. Хората очакват реални решения на реални проблеми, очакват конкретни мерки, с които да се ангажират бързо и ефективно институциите, политиците, да се загърби противоборството и да започнат да се решават. Не е възможно всички проблеми да се решат отведнъж, посочих много ясно, те са трупани много дълго време в годините назад, но са необходими ясни ангажименти и резултати на ниво правителство, Президент, Парламент, общински власти, партии по конкретните проблеми. Те са посочени, ще изброя само някои от тях: сметки за ток, парно, монополи, регулатори, доходи, заетост и други.
Хората се борят срещу монополите, посочиха ги като основен враг. За тях монополите са символ на задкулисие – задкулисие в политиката, задкулисие в икономиката, задкулисие в съдебната система. Хората негодуват от това, уважаеми народни представители – от липсата на справедливост и от задкулисието. Именно затова събрах всички заедно на консултациите, именно затова посочих първия, втория, третия, за да няма задкулисие, за да дам своя принос за обективност и конструктивен честен подход.
След внезапната оставка на правителството преди няколко дни, проведох незабавни консултации, свиках и Консултативния съвет по национална сигурност, за да търсим път за излизане от кризата и за опазване на гражданския мир. Демокрацията ни дава решението, а решението са изборите.
Някои очакваха Парламентът да функционира до края на мандата си, дори да приеме фундаментални реформи и закони, които да променят съществено организацията на демократичните институции, включително и да се дебатира по промени в Конституцията. Вярвам, че е правилно за България важните промени в законите да бъдат направени от нов, избран от народа, Парламент с висока степен на легитимност. Това Народно събрание в оставащите дни да се фокусира върху неотложните задачи, да се ангажира с най-спешните мерки и решения, които да направят възможно намаляването на цената на тока и облекчаването на социалното положение на българските граждани.
Важно е да се предприемат и други спешни мерки, например за опазване на природните богатства и недопускане на тяхното унищожаване, визирам дюни, плажове и защитени територии. Добре би било да се приеме Законът за устройство на Черноморското крайбрежие, който беше широко дискутиран и по него беше постигнато съгласие с гражданското общество.
По време на консултациите посочих важността на Закона за водите и наводненията от последните дни показаха, че и той е спешен. Пакетът от четири закона в сектор „Сигурност” е много важен, може да бъде финализиран също в оставащите дни и отговаря напълно на изискванията на гражданите за прозрачност, правила, институционална култура и обществен контрол върху дейността на службите.
Обмислете внимателно възможността за промени в Кодекса за социално осигуряване, в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване или в Закона за държавния бюджет за 2013 г. (оживление вляво), както и за други краткосрочни възможни решения в политиката по доходите и в подкрепа на най-нуждаещите се.
Най-почтено и най-отговорно към гражданите в политическата безизходица, в която се намираме, е да има избори. Но трябва да дадем шанс изборите да се организират добре. Не мога да допусна избори без необходимата готовност на Централната избирателна комисия. Не искам избори на Цветница и на Великден. Това са светли християнски празници, които не може да бъдат натоварени с политически страсти. Нека тези християнски празници ни просветлят и обединят, а не противопоставят и разделят.
Затова ако и третият мандат не успее, изборите ще се поведат на 12 май 2013 г. – първата възможно дата е тази.
Дами и господа народни представители, макар и в краткото оставащо време, трябва да положите усилия да оползотворите всяка минута, всеки ден и дневният ред да бъде дневния ред на гражданите. Очакваме не необмислени, прибързани и декларативни, а някои посочват – и популистки, мерки. Те няма да могат да помогнат на нацията и на държавността.
Нека да поемем инициативата по посочените от гражданите проблеми рационално и отговорно. В днешната ситуация е важно всички институции да продължат да работят спокойно. Правителството в оставка ще продължава да си върши работата и да носи своята отговорност до датата на разпускане, съгласно сроковете, посочени в Конституцията. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране също да си върши работата. Това искат хората – работа и резултати по наболелите проблеми. Чакат се много отговори и хората трябва да знаят какво плащат и защо са се увеличили драстично сметките. Необходими са проверки на всички по веригата на ценообразуването – цената на тока, прозрачност и ново ценообразуване в интерес на гражданите. Обещано бе спешно намаляване на цената на тока и аз Ви благодаря, че за това бяха предприети съответните законодателни мерки. В дългосрочен аспект енергийната либерализация и енергийната ефективност са единствено правилното решение за България. Само така сметките за ток могат да намалеят значително.
Надявам се в оставащите дни на Парламента да се прилагат по-малко политически трикове и да се наблегне на успешното приключване на важните законопроекти. Апелирам към политическите партии в предстоящия предизборен период да направят всичко необходимо, всичко възможно, за да бъдат на нивото на демократичната зрялост, която им показва обществото и да отговорим на обществените очаквания.
В тези кризисни дни аз многократно призовах за отговорно поведение. Популизмът е лесно средство за краткосрочни, теснопартийни дивиденти. Но в чий интерес е това – на гражданите, на нацията, на отделни партии? Гражданите ни показаха, че очакват целенасочени ефективни решения, които да имат осезаем дългосрочен ефект. Конкуренцията на идеи е добра, но поляризацията и разделението неведнъж са ни отклонявали от пътя. Нека да не го допускаме и днес.
Наслагваните проблеми няма да отпаднат сами изведнъж, няма да ни напуснат с думи и ораторско майсторство. Решението е в усилената работа на всеки един от нас, стъпка по стъпка, всеки ден по националните приоритети.
Националният интерес – всички знаем много добре, не е абстрактен. Той е еманация на всичко, което ни обединява като нация и всичко, което искаме да постигнем заедно. Отстояването на националните интереси е призвание на политиците, но същевременно е тяхна отговорност.
Стана ясно на всички – предстоят избори. Това е основният инструмент на демокрацията.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Стига популизъм!
ПРЕЗИДЕНТ РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Избирателната система може да се променя, но в основата на демокрацията стоят изборите. Те са механизмът, с който гражданите могат най-силно да въздействат върху управлението на страната, да му зададат посоката, да му кажат ясно кои са техните приоритети.
Днес част от гражданите изпращат ясен сигнал към партиите, че не виждат своето политическо представителство. Нека да променим това, нека да се отворим, нека да демократизираме вътрешнопартийния процес и да дадем възможност на широк кръг членове и симпатизанти да участват пряко в номинациите за длъжностите: народни представители, общински съветници, кметове и други изборни длъжности. Сигурен съм, че това ще помогне.
Дефицитът на справедливост бе посочен от всички като основен проблем на нацията. Дефицитът на справедливост е в основата на недоверието. Доверието не се гради обаче за ден и два, доверието се гради само със системни и последователни действия, защото доверие означава способността да поемаме отговорност и да постигаме резултати по поетите ангажименти и обещания.
Днес България има исторически шанс да върнем доверието, да чуем какво казва българският народ, да го разберем и ако трябва, да се променим. Защото с исканията, които получих, а те заливат всеки ден президентската институция, гражданите са изключително активни, молбите са ежеминутни, желанията, идеите, поставянето на проблеми, търсенето на решения. Това е огромна енергия, която се концентрира при нас, а всичко това, аз считам, е една здрава основа и нещо, върху което да стъпим, да се справим и да вървим напред.
Разбирате, че от президента хората очакват истината, а тя е, че не разполагаме с магическа пръчка, за да направим народа богат веднага. Богатството се постига не с магия, а с инвестиции, с работа и производство. Постигането на приоритет и просперитет не е кратък процес. Сигурен съм, че българите го разбират, но очакват отговорно управление и напредък.
Още от първия ден новоизбраното Четиридесет и второ Народно събрание ще има важни проблеми за решаване, посочени и от гражданите, но и необходими за дългосрочното развитие на държавата: антимонополно законодателство, преструктуриране на енергетиката, либерализация по европейски правила на пазара на ток, така че фирмите и хората да имат правото и свободата на избор на доставчик, въведена с мисъл и защита за битовия потребител.
Проблемите, пред които се изправят младите семейства и младежката безработица, търсят своите решения, защото на младите ще се опира страната ни през следващите десетилетия. Нужно е ново послание за солидарност между поколенията.
Важно е да се строи инфраструктура – това е изключително отговорна и необходима за държавата мисия, но по-важно е какво се случва днес в българското училище, какви добродетели, каква компетентност, какво възпитание получава бъдещото поколение на България. А бъдещото поколение на България, нашите деца гледат от нас, гледат какво ние правим, как го правим.
Трябва да се намерят решения на остри социални проблеми, пред които са изправени някои групи от българското общество.
Трябва да се предприемат мерки срещу демографската криза.
Разбира се, предстои реформа в здравеопазването, към която да се отнесем отговорно, заедно и да я приведем в действие.
Трябва да се предприемат мерки и за гарантиране на свободна, открита, равнопоставена конкурентна среда, като предпоставка за инвестиции и заетост, за постоянно подобряване на бизнес средата. Това е постоянна задача на всеки от нас.
Да се предприемат мерки в подкрепа на малките и средните предприятия, защо не и специална програма за тях, защото те създават работните места и доходите, а не политиците.
Мерки за енергийна ефективност, за саниране на панелните жилища, за електронно правителство, което да бъде довършено, за здравеопазване, за по-добри доходи и повече справедливост чрез ефективно правораздаване.
Мерки за защита на стратегическите български интереси в рамките на динамичния европейски дневен ред.
Това са някои от големите проблеми за решаване, които стоят пред нас. Поемете ясни ангажименти в предизборната кампания. Дайте реални обещания на хората и ги изпълнете. Толкова е просто. Това ще създаде висока степен на доверие. От това какви лица ще влязат в следващия парламент и правителство и какво ще свършат, зависи дали очакванията на протестиращите граждани няма да отидат напразно и с това да се създаде още по-голямо напрежение след време.
Нека да се променим, нека да се адаптираме към новата реалност.
Нека следващото Народно събрание даде пример за прозрачност и прогнозируемост. Ако искаш да промениш един закон, обоснови се публично и навреме, с оценка за въздействие, както пише в правилата, а не поправки в последния момент. Това дразни. Депутатите не решават проблеми на един или друг влиятелен кръг. Те решават системни проблеми на държавата и нацията.
Гражданите поставиха под съмнение волята на всички нас да преборим корупцията. Толкова пъти променяхме законите и правихме реформи. Ясно е, че само това не е достатъчно – трябва морал,. Трябва и електронно правителство. Искат го всички в държавата. Твърдо съм решен в моя мандат като президент, благодаря на всички досега, но трябва да се положат усилия то да заработи. Когато то заработи ефективно, гражданите няма да чакат по гишетата, няма да плащат подкупи, няма да чукат на вратата на бюрокрацията и няма да се молят за услуги.
Това ще даде възможност да въведем и електронното гласуване. Тогава няма да говорим за мъртви души в избирателните списъци, защото това са българите в чужбина, които ще могат да гласуват където и да са по света. Наше задължение е да им гарантираме това право. Те не са мъртви души, те са активни глобални българи, които имат мнение и могат да бъдат полезни на родината си.
Скоро предстои да бъде създадено и да поеме своите отговорности служебното правителство, което да гарантира плавния преход към следващия кабинет.
Европа също преживява най-тежката икономическа и финансова криза от своето обединение досега вече пета година. В много държави тя също прерасна в социална и политическа криза. В България разполагаме с необходимия капацитет, зрялост и воля по един демократичен и спокоен начин да минем през трудностите, в които се намираме.
Служебното правителство ще изпълни своите ангажименти за управление на държавата в преходен период. Институциите ще работят спокойно. Стабилността и нормалното функциониране на всички системи в държавата ще бъдат гарантирани. Гражданската енергия и политическата воля, с които ще започне работа служебното правителство, са ресурсът, с който се надяваме да създадем възможности за развитие.
Служебното правителство ще организира отговорно и честно следващите избори. Към министър-председателя на служебното правителство ще заработи граждански борд за свободни и честни избори, както и ще бъдат поканени разширени мисии за наблюдение от ПАСЕ и ОССЕ, както всички се договорихме.
Служебното правителство ще гарантира работата на институциите.
Служебното правителство ще управлява отговорно, спазвайки законите, и разбира се, ще гарантира експертност, професионализъм, без да гледаме партийната принадлежност.
Ключовата дума за този период е стабилност.
Затова от парламентарната трибуна призовавам всички държавни институции да продължат да изпълняват ангажиментите си, да бъдат инициативни, спокойно да установяват и да осъществяват своите правомощия в интерес на държавността и на гражданите.
Европа не е спряла, тя няма и да ни чака. В този период Европейският съюз взема много важни решения за своето развитие и България ще бъде част от тях.
Предстои много работа по еврофондовете. Те трябва да продължат да се усвояват с високото темпо, което беше зададено.
Служебният кабинет ще играе важна роля в подготовката на договора за партньорство с Европейската комисия за периода 2014-2020 г.
Ще обърнем поглед към малките и средните предприятия, ще работим с фокус върху техните нужди.
Ще ускорим и ще обсъдим Национален план за въвеждане на електронното правителство, в който да се посочат всички услуги – на държавно и общинско ниво, както и конкретните срокове за тяхното въвеждане.
Пенсиите ще бъдат увеличени от 1 април, както е планирано. Бюджетът на държавата ще се изпълнява стриктно, както е заложен.
Скъпи сънародници, уважаеми дами и господа народни представители! С повече спокойствие, работа, доверие и самочувствие, че сме на прав път, ще минем и през този тежък период.
Нека намерим нови двигатели на позитивната промяна, катализатори на доверието в собствените сили. Нека стартираме конкретни проекти и нека продължим да отключваме потенциала за развитие.
Кризисните ситуации не са нещо непознато в съвременната ни история. Кризи е имало и ще има – икономически, финансови, парламентарни, политически. Имало е всякакви, със сигурност ще ги има.
Проблемите сме си създали сами в България, сами и ще ги решаваме. Изходът от кризата е плод на колективното усилие на всички. Всички сме в тази лодка – и протестиращите, и партиите, и държавата. Затова е време да действаме мъдро и отговорно. Ако минем по достоен начин през тази криза, всички ще спечелят много, защото ще укрепим демократичните устои на държавата и ще се сплотим като общество. „Ако всеки действа солово, хор няма да стане” – каза вчера един мъдър владика на срещата с мен. Хор само от солисти няма. Държава само от индивидуалисти и самостоятелни субекти – също. Правителствата идват и си отиват, държавата обаче не е само за един ден. И докато правителствата и партиите могат да действат солово – това е и тяхна отговорност, аз се надявам, апелирам: по проблемите на държавността и нацията нека да сме хор! Трудностите, пред които сме изправени, изискват национално отговорен подход. Благодаря Ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Президент.
Уважаеми народни представители, обявявам 30 мин. почивка до 11,00 часа.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, заседанието продължава.
Господин Татарски, моля Ви да започнете доклада от § 4, тъй като го прекъснахме по средата.
ДОКЛАДЧИК Любен Татарски: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По § 4 има предложение от народния представител Димчо Михалевски, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морските плажове.
(2) Достъпът на гражданите до морските плажове се осигурява чрез предвижданията на устройствените планове, включително на парцеларните планове за изграждане на обектите на техническата инфраструктура, обслужваща тези територии.”
2. В ал. 3 думите „по ал. 1” се заменят с „по чл. 6, ал. 4 и 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 4 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Любен Татарски: Минаваме към допълнителния доклад, § 5.
По § 5 отново има предложение от народния представител Димчо Михалевски, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.”
2. В ал. 4, т. 5 думите „изградените от” се заменят съc „създадените в резултат на”.
3. В ал. 7, изречение второ думата „изработването” се заменя с „възлагането, създаването”.
4. Създават се ал. 8 и 9:
„(8) Когато в резултат на естествени процеси на взаимодействие на морето със сушата се образуват морски плажове, засягащи един или повече имоти – частна собственост, частта от засегнатите имоти се отчуждава по реда на Глава трета от Закона за държавната собственост по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(9) За създаването на специализираните карти и регистри по ал. 7 органите, на които със закон са възложени опазването и контролът на защитените територии и на защитените зони, са задължени да предоставят информация и/или да посочват очертанията на обектите по ал. 4, т. 3 и 4. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин председател на комисията господин Татарски, аз повдигнах въпроса по време на заседанието на комисията.
Колеги, обръщам се към мнозинството, разбира се, ако решите за уместно. Обърнете внимание на ал. 2 на § 5 в допълнителния доклад, има го и в първоначалния вариант, какво е определението за морския плаж.
Според проекта морският плаж е: „Територия, представляваща обособена част от крайбрежна плажна ивица, покрита с пясък, чакъл” – добре, дотук няма проблем, „и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани процеси в резултат на човешка дейност”.
На някой му останал имот от дядо му или прадядо му, има скално образувание на брега на морето. Човекът по някаква причина се е постарал няколко квадрата около този камък да го изчисти в морето, но изведнъж по това определение излиза, че това е нов морски плаж.
По-нататък четем, че се създават нови алинеи 8 и 9. В новата ал. 8 допускаме, колеги, сигурно е така, че „могат да бъдат образувани и нови плажове” освен тези, които в момента ги има. Ние нямаме и карта, няма никаква карта и не знаем къде какви плажове има. Следователно скалата в частния имот по това определение ще бъде вече плаж. Ще започне процедура за отчуждаване, за да бъде държавна собственост.
Аз лично получих писмо от гражданин от черноморския край. Заявявам, че нямам никакъв интерес – нито бизнесът ми е там, нито избирателният ми район е там. Един частен имот граничи обаче с голям туристически имот. Човекът не продава своя имот, малък имот, останал от дядо му. И този имот, тоест „плаж”, ако бъде отчужден, защото става държавна собственост, той ще бъде отдаден, за съжаление, масова е злоупотребата с право от съответните органи, на собственика на съседния имот, който иска да го купи. Тоест заобикаляйки закона, смачквайки частната собственост, имотът на човека ще бъде одържавен. Запомнете, че това може да стане масово. Злоупотребата с право ще я има. Не обвинявам никого.
Във връзка с това, уважаеми колеги, госпожо председател, процедурно предлагам да отпаднат думите „или скални образувания” в определението за „плаж”, защото уж всички сме за неприкосновена частна собственост. По-нататък продължава: „или изкуствено предизвикани в резултат на човешката дейност процеси”. Само „или скални образувания” да отпадне и въпросът ще бъде изчистен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Реплика – господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК Любен Татарски: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Осман, заслужава уважение Вашето отношение в защита на частната собственост. Наистина е така, но ние вече приехме, а и той не е променен, защото в чл. 6, ал. 3 в съществуващия закон изрично се казва, че „морските плажове са изключителна държавна собственост”. Ако сега тръгнем да променяме статута на плажовете, ще влезем в основно противоречие.
Що се касае до това дали камъните, скалите, скалните образувания са плажове, трябва да направим тълкувание що е то „скално образувание”, защото не всички плажове са пясък. Има плажове с чакъл, с дребни скални отломъци и това е смисълът на термина „дребни скални образувания”. Поне аз така го разбирам.
Смятам текста за коректен.
Възможно е да има злоупотреби, но да се надяваме, че отговорните институции ще прилагат точно, съвестно и коректно закона така, както е разписан. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Татарски, съгласен съм с Вас, но в този параграф ние даваме определението за „плаж”. Точно тук е определението. Оттук-нататък ще възникне въпросът или проблемът, вкарвайки или отпадайки „скални образувания”, винаги при „плаж” това ще означава и скално образувание. Ако мнозинството реши да отпадне „скално образувание”, морският плаж няма да включва това скално образувание. Определението за „морски плаж” е в този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Дискусията е закрита. Пристъпваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Осман в § 5, т. 1, ал. 2 да отпадне текстът „или скални образувания”.
Гласували 107 народни представители: за 14, против 52, въздържали се 41.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Сега гласуваме пълната редакция на § 5 по допълнителния доклад на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Любен Татарски: От основния доклад – § 6.
Предложение от народния представител Димчо Михалевски.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Менда Стоянова:
„В § 6, в чл. 7 се правят следните изменения:
а) ал. 1 се отменя;
б) ал. 2 става ал. 1 и се изменя така:
„(1) Морските плажове извън границите на защитените територии, включени в Приложение № 2 към Закона за защитените територии с прилежащата им акватория до 200 м, могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия за услуга за срок до 15 години при условията и по реда на Закона за концесиите, доколкото друго не е определено в този закон.”;
в) ал. 3 става ал. 2, като след думата „концесионера” се оставя изразът „на свой риск”;
г) ал. 4 става ал. 3, като думите „по ал. 2” се заменят с „по ал. 1”;
д) ал. 5 става ал. 4, като думите „по ал. 4” се заменят с „по ал. 3”;
е) ал. 6 става ал. 5;
ж) ал. 7 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) При условията и по реда на Закона за концесиите се предоставят концесии за строителство на морски плажове върху имоти – публична държавна собственост.”;
з) ал. 8 става ал. 7.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Атанасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо след думата „концесия” се добавя „за услуга”, думите „Закона за концесиите” се заменят с „този закон”, а думите „10 години” се заменят с „15 години”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Концесията се предоставя срещу задължението на концесионера да извършва концесионно плащане към концедента, да осигурява свободен и безплатен достъп на морския плаж, да осъществява задължителните дейности и да постави указателни табели със схеми на отделните зони и условията на концесията.”
3. Алинеи 3 и 4 се отменят.
4. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Морските плажове, които не са предоставени на концесия или под наем, се обявяват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за неохраняеми морски плажове ежегодно до 31 май. Заповедта се публикува на официалната интернет страница на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.”
5. Алинея 8 се изменя така:
„(8) Морските плажове с прилежащата им акватория в границите на защитените територии, включени в Приложение № 2 към Закона за защитените територии, могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия или чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, ако с плановете за управление, утвърдени по Закона за защитените територии, се допуска осъществяване на дейности, свързани с използването им за рекреационни нужди.”
6. Създават се ал. 9, 10 и 11:
„(9) Условията и редът за осъществяване на задължителните дейности на морските плажове по ал. 2, 5, 7 и 8 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(10) По реда на Закона за концесиите се предоставят концесии за изграждане на изкуствени морски плажове върху имоти – държавна собственост.
(11) Морските плажове не се предоставят на концесия или под наем при наличието на някое от обстоятелствата по чл. 12, ал. 2 от Закона за концесиите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Менда Стоянова, което комисията не подкрепя.
Гласували 104 народни представители: за 13, против 18, въздържали се 73.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията за редакция на § 6.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Любен Татарски: Предложение от народния представител Менда Стоянова за създаване на нов § 6а:
„§ 6а. Създава се нов член 7а със следното съдържание:
„Чл. 7а. (1) При провеждането на откритата процедура за предоставяне на концесия за услуга по чл. 7, ал. 1:
1. срокът за получаване на оферти не може да бъде по-кратък от 30 дни;
2. не се провежда подбор по чл. 26 от Закона за концесиите;
3. уведомяването на участниците за отстраняването им от участие в процедурата поради наличие на обстоятелство по чл. 16 от Закона за концесиите се извършва едновременно с уведомяването им за решението по чл. 58, ал. 2 от Закона за концесиите.
(2) Срокът на концесията за услуга по чл. 7, ал. 1 не може да бъде удължаван.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Стоянова, което комисията не подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 13, против 24, въздържали се 62.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависими