Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-10-08

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Христо Димитров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат народните представители Валентин Симов и Йордан Нихризов. Да им е честито! Желаем им всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)

Започваме с отложената вчера втора точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА КОМПЕНСАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ДЪЛГА НА МИНЕРАЛБАНК ПОСРЕДСТВОМ КОНВЕРТИРАНЕТО МУ В УЧАСТИЕ НА ИНВЕСТИТОРИ В ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Кой ще изнесе доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера Вие, господин председател, отсъствахте. Водеше заседанието господин Куртев. Аз направих предложение тази точка да остане в дневния ред, но да се проведе заседание на комисията, на което заседание да бъде изработено становище. Защото обясних, в миналия петък имаше опит да се направи становище на подпис. Нещо, което е правено няколко пъти, но е правено при други обстоятелства. Бях един от тези, които подписаха с уговорката, че ако имам възражения, ще искам заседание на комисията. Вчера направих това, като, повтарям отново, предложих точката да остане предпоследна преди парламентарния контрол, а преди това да имаме заседание на комисията, на което да се отговори на проблемни въпроси, които се налага да получат такъв отговор. И първият от тях беше свързан със Закона за държавния бюджет за 1998 г.
Тук се предлага да се преобразува от дълг на Минералбанк в държавен дълг нещо, което никъде не е заложено. Предлага ни се да се прави нещо, което трябва да бъде одобрено с изменение в Закона за държавния бюджет. Ето затова Ви моля, господин председател, да отложим тази точка след като се състои заседание на комисията по нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля гласувайте предложението за отлагане на тази точка.
Гласували 174 народни представители: за 72, против 89, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Ние гласувахме нещо, но това гласуване не променя нещата. Не може да бъде гледана тази ратификация, след като няма становище. И това е едно неуважение към Вашето разпореждане. Не е разглеждано в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, какво становище няма?
МИХАИЛ МИКОВ: Ами, няма становище, има доклад. Не е имало заседание на комисията, а правилникът в това отношение никъде не предвижда...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Как не е имало заседание на комисията?
МИХАИЛ МИКОВ: Ами, нека някой от Бюджетната комисия излезе и да каже имало ли е заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, никой няма да излиза. В Деловодството е постъпил доклад. Прочетете правилника, че всяка комисия излиза с доклад, в който се изразява становището на комисията.
МИХАИЛ МИКОВ: Никъде в правилника няма доклад, изработен на подпис, господин председател! Трябва да има заседание - редовно или извънредно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кой Ви каза, че е доклад на подпис? (Реплики от ДЛ.)
МИХАИЛ МИКОВ: Нека стане един човек от тази комисия и да Ви каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма какво да става. Ето Ви един нормално оформен доклад на комисията.
МИХАИЛ МИКОВ: Но заседание не е имало, господин председател. Не е имало заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз няма да проверявам дали е имало и какво заседание е имало. (Реплика от ДЛ: "Те Ви лъжат!") Има доклад на комисията.
Има думата господин Симон Спасов да изнесе доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК СИМОН СПАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по Законопроект N 802-02-43 от 2.10.1998 г.,
за ратифициране на Рамковото споразумение за
прилагането на компенсационен механизъм за изплащане
на дълга на Минералбанк посредством конвертирането
му за участие на инвеститори в приватизацията на
български държавни предприятия

Рамковото споразумение е сключено въз основа на даденото от Народното събрание съгласие за уреждане на висящите финансови въпроси с Кралство Испания, изразено в Меморандума за разбирателство с Европейския съюз, подписан на 3 декември 1997 г. в Брюксел и ратифициран от Народното събрание със закон (ДВ., бр. 120 от 1997 г.).
Уреждането на висящите финансови въпроси между Република България и Кралство Испания е елемент от процеса на асоцииране на страната ни към Европейския съюз. Поемането от наша страна на ангажимента за изплащане на дълга на Минералбанк към испанската държава в размер около 30 млн. щатски долара допринася за преодоляване на съществуващите проблеми и затруднения при разширяване на взаимното икономическо сътрудничество и стимулира притока на испански инвестиции у нас.
Членовете на комисията, след като се запознаха с текста на законопроекта, с 11 гласа "за" подкрепиха неговото приемане, въз основа на което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, подписано на 24 септември 1998 г. в Мадрид."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Спасов.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата за изказвания.
Има думата господин Руси Статков за процедура.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че ние трябва да се уважаваме взаимно. Ако господин Цонев миналата седмица се опита да ни излъже и ние подкрепихме на доверие с уговорка, днес не трябва да продължава това нещо, защото вече никога няма да има подобно нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, само не ни обяснявайте какво сте подписали. Това никак не ни интересува. Това си е Ваш проблем.
РУСИ СТАТКОВ: Във връзка с това, което разглеждаме в момента е необходимо, господин председател, да има представители на Министерство на финансите, които да обяснят за какво става дума, защото наистина ние говорим за нещо, на което никой няма отговор. Това е първо.
И второ, представители на Сметната палата, за да кажат ясно това противоречи ли на Закона за държавния бюджет, Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за държавен бюджет за 1998 г. Без тези хора ние не можем днес, уважаеми колеги, да вземем решение. И аз ви моля отново, господин председател, да отложите точката до идването на тези представители, за да получим ясна информация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
МИХАИЛ МИХОВ (ДЛ, от място): И синдикът на Минералбанк.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за изказване господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Преди да започна изказването си по същество, искам да ви помоля да поканим и някой представител на Минералбанк, за да представи пред парламента това вземане, защото прочита на текста поражда ред въпроси. И принципният въпрос на първо място, с който трябва да е наясно парламентът, е откъде произтича това вземане, изискуемо и безспорно ли е то днес. Синдикът още повече ще ни е необходим тук, за да ни каже какъв е редът на кредиторите в момента, защото знаем, че тази банка е в особено състояние.
Защото при приемането на това споразумение никъде в мотивите, а и в комисията при тази порочна процедура, която беше възприета и неуважение на Вашето разпореждане за разглеждане, не може да се уточни този принципен въпрос - какво ще се получи когато ние ратифицираме един договор. Защото несъмнено искането на Министерския съвет е на основание чл. 85. С тази ратификация държавата ще поеме определени финансови задължения. Така е внесено и в искането на Министерския съвет. За тези финансови задължения ние днес трябва да гласуваме. Но втората част и основание за искането се отнася - чл. 85, т. 7 от Конституцията - до действието на закона и изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение. Става въпрос, че с тази ратификация, уважаеми дами и господа народни представители, ще дерогираме действието на два закона - Търговският закон и Законът за приватизацията. И ще го дерогираме именно в момент, когато чуждите инвеститори са притеснени от инвестиционната среда в България. Ще го дерогираме в полза, поне така личи от представения ни текст, на една чужда държава.
И тогава възниква един много прост въпрос: защо ние трябва да правим изключение тук по отношение на една държава - вярно от Европейския съюз, след като има и други държави от Европейския съюз? Ще ви спомена само скандално известния случай с "Камет", който господин Божков за не знам кой си път продава, където ние дължим пари на италианците. Японските кредитори на "Минералбанк" също са поставяли многократно въпроса за своите вземания. Всичко това поставя изключително важни въпроси, които касаят не само ратификацията и уреждането на този дълг, за който след малко ще говоря по същество, но и въпроси на отношенията ни с други държави.
Принципният въпрос на това споразумение е дали то е от международно публично-правен характер, каквито пълномощия ние несъмнено имаме. Това не става ясно от предложения текст. Сигурно би било дребнаво да кажа, че едно споразумение, в което в началото не е посочено между кого и кого се сключва, не са посочени езикът и действителните екземпляри доста олекотява цялата работа, която вършим днес тук. И в крайна сметка защо всичко това става в този криминален порядък, без да се събере комисията и да обсъди сериозно всички тези въпроси, а трябва тук, в пленарната зала, ние да ги поставяме?
Кои са другите въпроси, които възникват по така предложения текст?
На първо място, бих желал навсякъде в текста - и това го приемете като процедура за второ четене - "испанската държава" и "испанската страна" да се заменят с "Кралство Испания", а "българската държава" да се замени с "Република България". Някак си е срамотно Народното събрание да не уважава дори и думите, които употребява в законите, които приема.
На второ място, има ред неясноти по предлаганата компенсационна схема. Твърди се, че дългът има корпоративен характер. Дългът е на "Минералбанк" от 1985 г. и българската държава, приемайки този, на едни места наречен механизъм, на други места - схема, и в крайна сметка една твърде сложна конструкция, ще се задължи да изплати на испанската държава - това дали е Кралство Испания, дали някаква държавна институция, някаква служба на тяхното търговско министерство също не е много ясно - едни средства, които са доста по-големи от тези, които ние изплащаме след редукцията на българския дълг към страните от Лондонския и Парижкия клуб Разбирате в каква деликатна ситуация се поставя и правителството, поставяме се и ние като страна, когато се прилага един такъв преференциален режим към отдeлни европейски страни, а не принципно решение на въпросите с нашия външен дълг.
Следващият въпрос, който възниква: в предлаганото ни рамково споразумение в т. 3 се предвижда да има избираеми инвеститори. Избираеми инвеститори, които ще заплащат цената по определени приватизационни сделки след одобрение на съответен испански орган. Тези избираеми инвеститори ще бъдат в крайна сметка и определяни от един орган, който е на чужда държава, а ние в това споразумение възлагаме някакви функции на него.
И тук стои един преюдициален въпрос: дали Испания, ако това наистина е международен договор, е приела същата процедура по ратификация, защото аз имам сериозното съмнение, че в испанския парламент може да се гледа един международeн договор, по който Кралство Испания се нарича испанската държава, испанската страна и прочие?
В предлагания материал няма достатъчно гаранции за неучастие на съмнителни инвеститори в приватизационния процес. В предлагания материал - т. 6.2. - е дадена една възможност избираемият дълг да бъде намаляван, т.е. дисконтиран от испанската институция, без да са определени размерите на това дискунтиране. Казано е само: за да гарантират на инвеститорите възможности за печалба - профит маржин. Но ние като парламент трябва все пак да знаем в крайна сметка, когато уреждаме с държавата Испания, с Кралство Испания своите отношения в какви размери ще бъде този профит маржин, така че други инвеститори, които участват не като избираеми инвеститори, да могат при равни условия да участват в съответните приватизационни сделки - нещо, което категорично беше поставено и в изискванията на Международния валутен фонд по отношение на някои преференциални режими, които поставят в неравнопоставено положение инвеститорите в Република България.
Има още въпроси, които стоят и които са свързани с така наречените вътрешни процедури. Аз съм силно учуден, че в едно споразумение с друга държава се говори за вътрешни процедури на отделни институции, а не за спазване на действащите закони. Закони разбираме и като нормативен акт, приет от Народното събрание, и като нормативен акт на подзаконово равнище. Навсякъде се говори, че има някакви вътрешни процедури. Не е ясно дали става въпрос за действащите закони в широкия смисъл или става въпрос за някакви специални процедури, които отделни приватизационни органи ще си създадат, за да удовлетворят някой си избираем инвеститор.
Не са решени същностните въпроси и аз затова исках съвсем сериозно да дойде синдикът да каже дали този дълг въобще се дължи, дали не е погасен - погасен дори и по давност и при какви условия. Поставям въпроса за действителния текст на споразумението, който никъде не е третиран: кой е езикът, защото при международните договори това е твърде важен въпрос - кой текст на кой език ще има значение или двата текста - на български и на испански. Не е ясно дали е подписан и на двата езика. Макар господин Родриго Фигаредо, който е обозначен като заместник министър-председател на Испания да има сигурно мандат, ние нямаме категоричното доказателство за това и основният въпрос е защо министърът на финансите на Испания не се е ангажирал с решаването на този проблем.
В крайна сметка трябва да поставим и въпроса доколко споразумението, което може би вече сме подписали с Международния валутен фонд, поставя определени изисквания, дали тези компенсационни механизми ще доведат до 60-процентно отчисляване на финансови средства от всяка приватизационна сделка за погасяване на този кредит, поет от българската държава. Но тук в крайна сметка се получава една много хитра работа. Предполагам, че тя ще стане случайно.
Испанската държава или испанската страна, защото аз съм далеч от мисълта, че Кралство Испания трябва да се замесва в тази работа, от един кредитор, който е на определен ред в реда на кредиторите, чрез целия този механизъм, чрез българската държава ще бъде прередена цяла група от кредитори и българската държава ще отиде най-отпред. Защото това вземане на чужда държава ще се превърне в държавно вземане и ще бъдат прередени ред кредитори на Минералбанк.
Ето, виждате колко много въпроси има по това споразумение. Затова най-сериозно, най-конструктивно искахме тези въпроси да се обсъдят в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Не срещнахме разбиране от ваша страна. И лично аз ще апелирам народните представители, ако не се намерят отговори на всичките тези въпроси, които поставих, да не подкрепят тази ратификация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За процедура има думата господин Спасов.
СИМОН СПАСОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да бъде поканен господин Христо Градинаров, началник отдел "Външни финанси" при Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 165 народни представители: за 163, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Христо Градинаров в залата.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, законопроектът, който е предложен на вниманието на Народното събрание по тази точка от дневния ред, наистина заслужава нашето сериозно внимание, защото третира един въпрос, който е не от вчера, създава един механизъм, който може би ще се прилага и в други случаи. И е редно народните представители с ясно съзнание за значението на материята да гласуват, когато поставите законопроекта на гласуване.
Преди всичко, господин Соколов, струва ми се все пак, че трябва да прилагаме онази норма от правилника, която изисква вносителят на всеки законопроект за го обоснове пред Народното събрание. Ясен е текстът на нашия правилник. Това е законопроект, внесен от Министерския съвет, и беше редно член на Министерския съвет да го обоснове пред парламента. Аз гласувах за участието на господин Градинаров в работата на днешното заседание и вярвам, че то ще е полезно, но то не може да замести участието на член на кабинета.
По доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Струва ми се, че възраженията, които бяха направени относно начина, по който е изготвен този доклад, и приемането му по-специално на подпис, както се нарича, бяха напълно основателни. Защо?
В първия абзац на това решение, господин председател, приемането на този законопроект се свързва с вече дадено съгласие от Народното събрание за уреждане на висящите финансови въпроси с Кралство Испания, изразено в меморандума за разбирателство с Европейския съюз от 3 декември 1997 г. Тук обаче нещата не са казани точно и според мен неправомерно се използва този меморандум за обосноваване на съдържанието на механизма. Меморандумът е приложен към кредитното споразумение, сключено с Европейския съюз в края на миналата година, с което се договаряше един заем от 250 млн. екю като част от общото финансиране в полза на България. Към това кредитно споразумение е приложен въпросният меморандум, като в т. 5 от меморандума са изброени някои предпоставки, ако щете, условия, ако щете, за отпускане на тези 250 млн. екю.
И второто условие е, че преди отпускане на втория транш от тези 250 млн. екю правителството ще постигне значителен прогрес в уреждането на висящи въпроси по отношение на сключването и изпълнението на двустранни споразумения по дълга към кредиторите от Парижкия клуб, които са страни-членки на Европейския съюз, по-специално ще бъдат организирани консултации с италианските и испанските власти за уреждане на висящи въпроси относно непогасените задължения на Минералбанк и Стопанска банка към съответните кредитни институции на Италия и Испания.
Въпросът е достатъчно стар, има история за преговорите в рамките на Парижкия клуб, при които нашите партньори, в случая Испания и Италия, настояваха дълговете на тези две търговски банки да бъдат признати от българската държава като суверенен дълг, тоест дълг на държавата. Дълго време се отхвърляше това от наша страна. Очевидно е, че преговорите са продължавали и, разбира се, в крайна сметка двете спорещи страни е трябвало да стигнат до едно или друго споразумение, защото тези дългове така или иначе ще трябва да бъдат уредени.
Въпросите, които бяха поставени от господин Миков, са основателни - за ранжирането на кредиторите на тези банки, на онези институции, които търсят удовлетворение. Защото известно е, че японските кредитни институции, които са с най-много претенции към Минералбанк, дълго време поставят тези въпроси, без да са намерили удовлетворително решение. Но, да речем, в контекста на механизмите с Европейския съюз и нашите отношения с Европейския съюз.
Това споразумение, което сега се предлага да бъде ратифицирано, е сключено на 24 септември тази година, тоест споразумение, което е след изплащането на втория транш от тези 250 млн. екю. Очевидно е, че то не е било пречка за отпускането на този транш. Явно е, че изпълнението на стенд-бай споразумението от миналата година е позволило такова изплащане. Така че няма някаква особена причина да се бърза прекомерно от гледна точка на отношенията с Европейския съюз. Целият въпрос тук е какъв механизъм създаваме, какъв контрол осигуряваме върху този механизъм и доколко той е благоприятен за възпроизвеждане.
Тук, господин председател, в самия текст на това рамково споразумение има редица понятия, които се нуждаят поне в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, а и в Народното събрание, от ясно осмисляне. Говори се за съответната българска институция, която ще осъществява правата на кредитора - испанската държава, които се прехвърлят на българската държава, която ще контактува с испанските институции, която очевидно ще бъде ангажирана в изясняването на всички тези въпроси, за които спомена господин Миков - какви ще са условията, които испанската държава ще предостави, да речем, по-благоприятни, на един или друг избираем инвеститор, за да реализира той по-голяма печалба, каква цена ще бъде призната на един или друг избираем обект за приватизиране, който бъде включен в изпълнението на този механизъм, и т.н.

Тук има възможност за изключително широк диапазон на, така да се каже, еднократни решения или целеви решения, или решения, които дават ефект от милиони долари. Едва ли можем просто така бланкетно да кажем, че съответната българска институция ще върши това. Много по-наясно трябва да сме ние вече в приложенията на това споразумение от българска страна как точно ще се прилага такъв механизъм, който досега не съществува и който ние създаваме.
Има редица понятия, които също се нуждаят от изясняване, защото според мен даже от гледна точка на езика и на превода не са достатъчно ясни. Например след изтичането на двете години, които са срокът на прилагането на този механизъм, в т. 1.3, в последното изречение е казано: ако остане неуреден дълг, неговото изплащане ще бъде уредено съгласно условията, подобни на тези, договорени за кредити с независима гаранция. Понятието "независима гаранция" не можа да бъде разшифровано от хора, които ежедневно работят в тази област. Допускам, че става дума на английски за т.нар. соверен гаранция, т.е. държавна гаранция. Тоест, тук навярно става дума за стандартните условия по споразуменията в рамките на Парижкия клуб. Но даже една такава текстуална небрежност говори за необходимостта от дооглеждане на нещата.
В заключение, господин председателю, аз се колебая дори да предложа Вие днес да поставите на гласуване на първо четене този закон, просто защото ние не сме извършили онази работа, която изисква правилникът и изисква добрата процедура, ако щете, за да се постави на гласуване в пленарната зала на Народното събрание един закон.
Моето предложение е да върнете предложения закон за доработка в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, да се осигури присъствието на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Цонев, който не разбирам защо не е тук, когато се разглежда такъв съществен въпрос, и да можем да докладваме на едно следващо заседание на Вас, на народните представители, че с ясно съзнание и вътрешна убеденост ви предлагаме една ратификация, която е в интерес на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Предложението председателят да върне - според кой текст от правилника?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Да поставите на гласуване моето предложение. Така разбирайте това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не мога да поставя на гласуване предложение, което не намира опора в правилника. И друг път сме имали възможност да се занимаваме с този въпрос. Ние тук не може да оценяваме процедурата, по която се е движела една или друга комисия. Това си е вътрешен въпрос на съответната комисия. След като има внесен доклад, оформен по начина, по който го иска правилникът, как е станало гласуването, какви разисквания са провеждани ние тук не може да проконтролираме.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Ако ми разрешите, да направя процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, разрешавам, направете процедурно предложение. Но господин Статков бил подписал, ама защо бил подписал... Сега ние това ли ще преценяваме - как го е подписал?...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Уговорката, уговорката, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уговорката не я виждам тук. Дайте ми документ, че имате уговорка, ама сега да спорим тук за неща, които просто не сме в състояние да проверим, е излишно.
Господин Пирински, имате думата за процедурно предложение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, нещата действително са така. Тук е и заместник-председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, който може да потвърди, че наистина е приложена тази процедура...
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Къде е Йордан Цонев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Извън България е председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Истината е, че тя е прилагана и друг път, но такава процедура е оправдана, господин председателю, когато по същество няма някакви особени въпроси, свързани с едно или друго проекторешение, което се предлага на парламента.
В случая аз предлагам да не подхождаме формално процедурно, да погледнем същината на въпроса и да дадем възможност на комисията на свое заседание да изслуша спокойно и представителите на Министерството на финансите, на синдиците на Минералбанк и най-спокойно и без драматизиране да подготви един допълнителен доклад и да бъде поставен на гласуване законопроектът.
Така че правя формалното процедурно предложение за отлагане на гласуването на първо четене на предложения законопроект и за отлагането му за следващо заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Такова предложение вече беше направено и беше отхвърлено, ако сте внимавали.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би не бяха същите мотиви? Аз го мотивирам с други мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, с други мотиви не може. Не може едно и също предложение да се мотивира всеки път по различен начин. Вашето предложение е за отлагане на разискванията или за отлагане на гласуването?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): На гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Има ли някой срещу това предложение?
Поставям на гласуване предложението за отлагане на гласуването.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 64, против 96, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля - и отново го повтарям - че ако днес ние продължаваме така, действително няма да има никакво доверие. Наистина уговорката я направих, повтарям това нещо, не е нужно да правим специално проучване. А виждате защо се налага и ще дам още аргументи в посока на това, че ние днес правим едно грубо нарушение на законите на Република България.
Господин председателю, пред мен е Законът за устройство на държавния бюджет. В него ясно е записано, че държавният бюджет обхваща приходите и разходите на държавата. Това го чета нарочно и опростено, за да продължа по-нататък: "Приходите и разходите на държавата включват и приходите от приватизацията".
Ние ежегодно правим програма за приватизацията, която е в неразривна връзка с приходите на държавния бюджет. Какво ни се предлага днес? Предлага ни се ние да не зачетем Закона за устройство на държавния бюджет, да го нарушим, да направим нещо извън него. Това - първо.
Второ, ние имаме конкретен Закон за държавния бюджет за 1998 г., в който има планирани цифри като приходи. На нас ни се предлага и него да нарушим. Отделно от това се предлага да се преоформи в държавен дълг едно задължение, без да имаме сметките с всички онези дългове. Тук трябваше да се даде информация и схемата за издължаване до момента. Предлага ни се отново да нарушим Закона за държавния бюджет за 1998 г. с разходи, обаче е записано при какво условие може да се направят тези разходи. Те могат да се направят съгласно чл. 3, когато ние имаме излишък от държавния бюджет. За дългове, става дума, могат да се реализират подобни неща. А аз тук питах и министър-председателя, и господин Радев и те казаха, че ние в момента не можем да говорим за излишъци, излишъци има в края на годината. И стенограма има, и вие го слушахте.

Следователно, не можем да реализираме и тази схема дори и да допуснем, че нарушаваме други два закона. Неслучайно аз помолих да дойде министърът на финансите и вчера го предложих да го поканим. Щяхме да ходим с бъклица, с извинение, тази сутрин с един от колегите, но разчитахме на вашата отговорност, на вашето чувство като юрист, като правист, за спазването на законите.
Не може, уважаеми колеги, така грубо да се нарушават законите и да се лъжем толкова елементарно, защото беше направен опит в рамките на вчерашния ден, когато беше ратифицирано, но преди това едно друго споразумение, което няма проблеми, да бъде прокарано и това.
Аз се присъединявам към колегите Пирински и Миков с предложение действително - още веднъж го правя, тъй като го направих в началото - ние да отложим разискванията по този въпрос и да направим обсъждане и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, в което да участват всички тези, които изброихме, плюс Сметната палата.
На следващо място ще припомня и още един факт - сегашният министър на финансите господин Муравей Радев беше онзи човек или колега, който най-много в предишния парламент, господин Соколов, имаше и други колеги, но беше против това част от средствата, които парламентът гласува със Закона за изменение на държавния бюджет за Минералбанк, да бъдат гласувани. Много държеше тогава тези въпроси да се изпишат на отделен ред. Защо имаме такъв двоен стандарт? Защо същият този колега, който днес е министър, си позволява да ни предложи нещо друго, което е грубо нарушение на законите? Защо същият този колега, който молеше за друго отношение по друг повод, когато му се казваше отново, че нарушава законите, за сетен път ги нарушава? Не може така! Не може Вие с такова, бих казал, грубо потъпкване на всички закони, защото тук вече в последния месец, месец и половина, поне десет закони бяха нарушени, да продължавате!
Аз знам, има съобразяване от институциите, за съжаление, които са паралелни, поради страх да бъдат сменени някои хора там, но така ли ще вървим? Със страх?
Мисля, че, уважаеми колеги, най-доброто е да отложим - повтарям - обсъждането на този закон, докато получим отговор на въпросите, които бяха поставени. Може и да се получат убедителни отговори по някои от въпросите. Казвам: може, но нека да ги получим тези отговори преди да продължим с каквото и да е друго обсъждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да получим от представителите на министерството на финансите малко повече информация преди да пристъпим към гласуване на този законопроект.
Господин Куртев тук, ако желае, може да потвърди, че проблемът с Минералбанк е още по-остър по отношение на ценните книжа на Минералбанк, разпространени чрез Японската индустриална банка до редица малки инвеститори в Япония.
Аз смятам, че ако нищо не налага да се бърза с ратификацията на договора с Испания, би било добре за парламента, за традиционните отношения, които имаме с Япония, да ратифицираме едновременно двете споразумения. В случая с Япония става дума за много по-сериозен дълг, изразен в ценни книжа. Вие знаете, че когато някой не плаща по ценните книжа, няма по-страшен вид дълг от този - случая на Минералбанк. Когато не се плаща по тези ценни книжа и когато този въпрос се поставя пред България в последните четири години - той е много сериозен въпрос и особено остро се поставяше и през 1996 г. Тогава не намери решение. Би било неправилно сега според мен ние да ратифицираме това споразумение, преди да си изясним как вървят преговорите с Япония.
Мисля, че видът дълг, който има Минералбанк към Япония, изисква най-малкото парламентът да се занимава с двата въпроса едновременно.
Затова аз Ви моля, господин председател, да предложите на представителя на Министерство на финансите да ни информира как вървят преговорите с всички международни кредитори на Минералбанк, кои от тези дългове на Минералбанк са първостепенни и приоритетни, налага ли нещо сега това споразумение да се ратифицира вече толкова бързо пост фактум като е отпуснат вторият транш, преди да са ни представени споразуменията с другите кредитори на Минералбанк? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Градинаров, желаете ли да обясните? Моля, заповядайте.
ХРИСТО ГРАДИНАРОВ: Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин председател, дами и господа! Честно да си кажа подготовката ми действително е свързана преди всичко с Рамковото споразумение с Кралство Испания.
Господин Папаризов, съжалявам, но в момента не мога да Ви дам точна информация как вървят общо преговорите с всички кредитори на Минералбанк.
Основното е всъщност, че все още ние стоим твърдо на позицията, че дългът на Минералбанк е корпоративен дълг и това беше основното, което застъпихме като теза при преговорите с испанците.
Предложената на вашето внимание схема за ратифициране цели всъщност чрез една правна сделка - цесия, както ние си го знаем - да премине този дълг към държавата.
Ще се опитам да бъда кратък и просто да отговоря на въпросите, които бяха зададени. Основното, което ни мотивира за сключването на това рамково споразумение, е всъщност възможността испанската държава пряко да участва в нашия приватизационен процес.
Господин Миков действително правилно забеляза, че се предвиждат привилегии за испанските инвеститори и затова, ако ми позволите, ще се спра малко повече на това.
На практика това е финансиране на приватизационния процес в страната от страна на испанската държава пряко. Това е нещо ново, нещо, което досега не е било познато. Аз смятам, че една такава линия по-нататък евентуално и с други наши външни кредитори с пряко заангажиране на държавата би следвало да бъде подкрепена.
Конкретно механизмът означава, че испанските инвеститори при абсолютно равни условия, - това има предвид рамковата спогодба, вътрешното ни законодателство, а не някакви извънредни, други норми - при равни условия кандидатстват в приватизационния процес за български държавни предприятия. В случай, че бъдат определени съгласно процедурите по нашия закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, тогава вече се пристъпва към реализиране на този компенсационен механизъм. Той не означава нищо друго освен, че испанският инвеститор заплаща 100 на сто от стойността на предприятието, но всъщност това разплащане се извършва в Испания и по този начин, рефлектирайки върху задължението, което се поема по силата вече на това рамково споразумение от нашата държава, испанската страна на практика покрива част от дължимата сума.
В рамковото споразумение не е даден този процент, действително. При преговорите с испанците те ни казаха, че този механизъм е прилаган при тях и е доста гъвкав. Те не могат да се ангажират с точна цифра, но все пак ориентировъчно около 10 - 20 на сто поне твърдяха, че ще бъде сконтирането спрямо испанските инвеститори.
По отношение на законността на спогодбата мисля, че е излишно да ви убеждавам, че именно Народното събрание по пътя на ратификацията ще се произнесе за нейната законосъобразност. Все пак да ви кажа: по устройствения закон - Закона за устройството на държавния бюджет, действително има това задължение за липса на корелация, за липса на връзка между приходи и разходи. Това е така. Това е общият принцип. Считам, че няма пречки именно по реда на ратификацията, на международния договор, който ще има предимство пред вътрешното ни законодателство, да се приложи конкретният механизъм. Веднага бих го свързал със Закона за бюджета за 1998 г. - по никакъв начин няма да се отрази, господин Статков, тази рамкова спогодба върху бюджета за 1998 г. просто защото проектът ще стартира на практика през 1999 г. и Министерството на финансите ще отчете всъщност ратифицираната спогодба при разчети за 1999 г.

На практика се очаква всъщност ратифицирането на тази рамкова спогодба да увеличи приходите от приватизацията, защото - пак повтарям - това е един действен механизъм за активиране на испанските инвестиции в страната по коренно различен път - чрез пряко ангажиране на испанската държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Градинаров.
За процедура думата има господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Обръщам се към Вас с "уважаеми господин председател", защото мисля, че сте слушали обясненията на господин Градинаров и на колегите. Аз също така искам да Ви обърна внимание. Господин Градинаров каза три неща. Първо, че това е рамково споразумение. В Конституцията е записано, че ние ратифицираме само договори, които имат финансови задължения. В тези финансови задължения се говори ориентировъчно - около 90 млн. Вие говорите за това, че ще действа от 1999 г. Никъде не пише, че ще действа от 1999 г. и т.н. Това още веднъж показва, уважаеми колеги, че ние трябва да отложим обсъжданията или да минем на варианта на господин Пирински да има първо и второ четене, за да може да се коригира това споразумение. Иначе при всички случаи нарушаваме грубо законите.
И аз още веднъж моля, господин председател, да отложим този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Като направите четвърти път това предложение, накрая ще ме принудите да Ви накажа.
Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не съм финансист, не мога да говоря по същество, както би говорил господин Статков или господин Папаризов, но искам да напомня някои неща.
Първо, господин Статков, рамкова. Не е първият рамков документ, който ратифицираме, много скоро ще ратифицираме още една рамкова конвенция, така че това не трябва да ви смущава.
Преди малко разговарях с господин Башикаров, с господин Папаризов и с господин Пирински, защото наистина съм вътре в един подобен проблем - този с Япония, от много години. И както аз мисля, така мислят и вашите колеги от лявата страна на залата, че начинът, по който се решава този въпрос, не е лош. Той е добър. По-скоро възраженията, както и Вашите, са по процедурата, по която става, защо се бърза и т.н. Но наистина начинът за решаване на това задължение е добър. И може би е прав господин Папаризов, когато казва, че трябва да потърсим общо решаване и на останалите такива случаи.
Но аз искам да кажа пред народните представители какво се случи с Япония, след като не се реши въпросът. И оттам моят страх да не би да стане същото и сега с Испания, с Италия и с другите страни, с които не са уредени задълженията на "Минералбанк". В Япония преди 2 години поради това, че тогавашният министър-председател дори не искаше да говори по този въпрос за своя външен министър, който е в тази зала, и се наложи да идва председателят на Комисията по външна политика, който пак е в тази зала - господин Камов, да търсят моето съдействие за среща с министър-председателя, да видите на какъв хал е било и тогавашното правителство, но заради това, че тогава не се реши въпросът с Япония по един подобен механизъм, знаете ли какво стана? Влязохме в един такъв черен списък, не Шенгенския, един японски списък, където нещата бяха доведeни дотам, че когато човек прави дори някакъв най-малък превод в България, го караха да подпише в съответната японска банка, че той осъзнава риска, защото страната, в която превежда тези пари, е еди-каква си, без да се цитира името на страната.
За да не изпаднем в подобна ситуация, така че освен в Япония и в някои други страни да има подобно отношение към нас, аз подкрепям ратифицирането на това рамково споразумение, още повече, че когато обсъждаме един такъв закон, ние наистина можем да коментираме самия договор или споразумение, но ние или го приемаме, или го отхвърляме. В случая нямаме никакво основание да отхвърлим това споразумение на първо четене, да кажем "не" и да вървят да правят някакво ново споразумение, защото това споразумение никой не може да каже, че не решава по добър начин нещата. Напротив, решава ги по един добър начин.
Моят призив е да подкрепим със своя вот, без да се хващаме за разни процедурни хитрости, да подкрепим и да ратифицираме това споразумение. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Думата за реплика има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Куртев, уважаеми народни представители! Ние винаги ще останем в някакъв черен списък, ако не е ясно на народните представители, когато натискат копчетата, как аджеба по 5-4 изградената процедура за определяне на продажната цена на български държавни предприятия ще предполага участието на известни одитори и ще бъде съгласувано с испанското Министерство на икономиката и финансите, с посредничеството на търговската служба на Испания в България. Моля ви се, има текстове, които са свързани и с някакво национално достойнство и суверенитет. А какво ще каже английският, немският, турският, американският, китайският, руският инвеститор? С техните търговски служби ще се съгласуват ли цените по приватизационните сделки? Ето, това са рисковете. И ние съвсем сериозно не искахме те да стават достояние на широката общественост. Затова искахме комисията да седне и да реши тези въпроси. Вие - не, та не. Във все повече черни списъци ще влизаме при този подход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Под формата на дуплика аз ще задам един въпрос на господин Миков, на който въпрос той може да ми отговори когато иска - може в кулоарите, може и по медиите. Господин Миков, какво лошо виждате в това едно задължение на една българска банка, което така или иначе трябва да плащаме, в крайна сметка да се превърне в инвестиция от тази страна тук, в България? Разбрахте ми въпроса и се надявам някой ден да получа отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Преминаваме към гласуване. Моля, гласувайте на първо четене Закона за ратифициране на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на "Минералбанк" посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия.
Гласували 161 народни представители: за 116, против 29, въздържали се 16.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Иван Сунгарски.

ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение предложената на вниманието на народното представителство ратификация да бъде гласувана на второ четене в това заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За противно мнение - господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, може би има основание господин Куртев, че по принцип рамковото споразумение дава един приемлив механизъм. Така той се обоснова. Но въпросът е все пак как ще се прилага от българска страна това споразумение. Всички тези въпроси, които господин Миков постави във връзка с взаимодействието с испанските органи, цялата процедура между българските институции, по какъв начин ще взаимодействат те, какво значи съответна българска институция и т. н. - на всички тези вътрешни аспекти също се предполага, че ние им даваме едно бланково одобрение, без въобще да сме наясно как ще действа този механизъм. Аз затова и гласувах против. Не толкова, защото имам сериозни съмнения по самото съдържание на това рамково споразумение, а защото когато ние го ратифицираме, това не е просто съгласие със съдържанието, а това е и яснота по това как българската страната ще го прилага. Яснота, която ние в момента въобще нямаме.
Освен това господин Градинаров, господин председателю, сам заяви достатъчно откровено, че той не е наясно как вървят преговорите и степента на уреждане на тези въпроси с "Минералбанк" с японската страна. Нека между първо и второ четене си дадем възможност да се изясни този аспект на проблема, да чуем в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол един по-цялостен доклад по проблемите на външните дългове на "Минералбанк" и тогава да дойдем и да гласуваме на второ четене с достатъчно яснота.
Ето защо аз правя противното предложение за отлагане на гласуването и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Поставям на гласуване предложението за преминаване към гласуване на второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте!
Гласували 182 народни представители: за 124, против 54, въздържали се 4.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, на базата на това, което каза господин Пирински, предлагам поне да има половин час почивка между първо и второ четене. На основание чл. 50, ал. 2 предлагам от името на парламентарна група половин час почивка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА КОМПЕНСАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ДЪЛГА НА МИНЕРАЛБАНК ПОСРЕДСТВОМ КОНВЕРТИРАНЕТО МУ В УЧАСТИЕ НА ИНВЕСТИТОРИ В ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, госпожо министър! Аз считам, че е нормално да приемем на второ четене законопроекта за ратифициране на това споразумение по две прости причини.
Първата е, че това споразумение е най-добрият вариант за уреждане на външен дълг. Защото то ни дава възможност да превърнем пасив на държавата в актив на българската реформа, като насърчим чуждестранен инвеститор за участие в приватизацията. По този начин пари, които ние дължим и които могат да бъдат активни извън страната ги правим активни вътре в България. По този начин уреждаме един дълг по най-добрия начин, според мен.
Второ, това е първото ни споразумение с държава, която ни е кредитор, и това би могло да бъде едно добро решение и да подскаже една форма за уреждане на българския дълг и с другите наши кредитори.
Тези две основания ме карат да предложа на Народното събрание да приемем този законопроект и на второ чете, защото това е най-добрият начин да уредим големия външен дълг, който безспорно е натрупан от неефективната икономика, която беше преди 10 ноември, и в края на краищата е правилно решение за уреждане на нашия дълг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Други желаещи да се изкажат?
Прочитам текста на законопроекта:

"ЗАКОН
за ратифициране на Рамковото споразумение за
прилагането на компенсационен механизъм за изплащане
на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му
в участие на инвеститори в приватизацията на
български държавни предприятия

Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, подписано на 24 септември 1998 г. в Мадрид."
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 148 народни представители: за 118, против 21, въздържали се 9.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ - продължение.
Има думата за процедура господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Надявам се да ви убедя в това, че имам повод да отклоня макар и за минута Народното събрание от неговата работа по същество.
В продължение на една година и осем месеца в безизвестност беше Иван Михайлов - 12-годишно дете от Вакарел. Преди три дни полицията намери трупа на детето, убито по изключително жесток начин. Това е третият труп на дете след случаите в нашия избирателен район - Великотърновски район, където знаете, че жертви станаха 7-годишният Никола Дачев и похитеният преди 8 години Анатолий Пъшев - също на 8 години.
Вчера се състоя заседание на Управителния съвет на Движението за защита на правата на децата в България и аз излязох оттам като родител, но и като народен представител с твърдото убеждение, че ще апелирам към вас и ще внеса съответно предложение за вдигане на мораториума върху изпълнението на смъртните наказания в случаите на такива умишлени и жестоки убийства на малолетни.
Моля Ви, господин председател, във връзка с тези три жертви, със ставане на крака и с едноминутно мълчание да почетем тяхната памет и да отдадем нашия респект към неизмеримата скръб на техните родители. (Всички стават и с едноминутно мълчание почитат паметта на убитите деца.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, трябва да продължим с чл. 17.
"Чл. 17. (1) В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на:
1. тяхната охрана;
2. посещения с научна цел;
3. преминаването на хора по определени пътеки, включително с образователна цел;
4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места.
(2) Пътеките по ал. 1, т. 3 се определят със заповед на министъра на околната среда и водите.
(3) Посещенията по ал. 1, т. 2 и 4 се осъществяват с разрешение от Министерството на околната среда и водите."
По този текст има три мои предложения, едното от които е оттеглено.
Първото е преди думата "пътеки" в ал. 1, т. 3 да се добави думата "маркирани".
Комисията подкрепя по принцип това предложение. Следователно то няма да се гласува.
Другото предложение е в ал. 1, т. 4 да се добави текстът "в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите".
Комисията подкрепя това предложение.
Има и още едно предложение, което е на народните представители Божинов, Такоров, Богданов и Такев:
1. В ал. 2 думите "министъра на околната среда и водите" се заменят с думите "министъра на земеделието, горите и аграрната реформа".
2. В ал. 3 думите "Министерството на околната среда и водите" се заменят с думите "Национално управление на горите при Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага в чл. 17, ал. 1, т. 3 думата "определени" да се замести с думата "маркирани".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прощавайте, не ми стана ясно. Второто Ваше предложение...
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: То е подкрепено от комисията и трябва да се гласува. Първото е подкрепено по принцип и следователно не трябва да се гласува. Третото предложение е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, по предложението на народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Атанас Богданов и Ангел Такев, има ли желаещи да вземат думата?
Има думата господин Такоров, като вносител.

РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Законът на практика дава насоки за решаване проблемите на защитените територии, но и третира единствено и основно функциите на Министерството на околната среда и водите, което централизира всички дейности в областта на защитените територии. Тази централизация не е в хармония със започналите процеси на децентрализация на управлението в страната ни и не е в интерес на защитените територии. Защото Министерството на околната среда и водите, освен с управлението, охраната и поддържането, пряко ще се занимава и разпорежда с природните ресурси в тях, което от своя страна го превръща от надведомствен и контролиращ орган в ресурсно ведомство със стопански функции.
В закона автоматически на практика се прилага американският модел за управление на защитените територии без да се съобразява с нашата действителност, а именно многото на брой населени места и малката територия на страната ни. С лека ръка се изземват част от функциите на съществуващата специализирана структура към Национално управление на горите при Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа с над 20-годишен опит при специализираното управление и планиране на защитените територии с подготвен персонал, сграден фонд, необходима механизация и създава една чисто нова държавна структура, изцяло на бюджетна издръжка, за която в бюджета за 1998 г. няма подсигурени средства.
Но практиката показва не само в тази насока, а и в много други, че разделянето на изградени структури, които са отговаряли за дадени функции или дадена дейност, след като се разделят на две те отново се събират и отново се обединяват. Така беше и в системата на водите, в системата на пътищата и много други. На практика това вече е отхвърлено като начин на работа.
Съвместяването на инвеститорските, експлоатационните и контролиращите функции в едно ведомство бе единствено възможно само в условията на единна общодържавна собственост. На сегашния етап това не трябва да се допуска или Министерството на околната среда и водите трябва да запази своите надведомствени и контролни функции на държавни органи.
Искам това, което кажа, да се разбере от всички, че в момента изцяло функциите по управлението, охраната и поддържането на националните паркове, само за националните паркове, ще се прехвърли към Министерството на околната среда и водите, а за всички други защитени територии функциите, които са по охрана, управление и поддръжка, ще останат към Националното управление на горите и за това разделение аз говоря, което не е удачно да се приема.
Ето ви например казуса с Витоша, който вчера решихме, че ще бъде природен парк. И по-нататък в чл. 32 ние всички ще приемем едни завишени критерии, които ще се използват за природния парк, които са изисквания и за Националния парк, но всъщност Министерството на околната среда и водите също няма да има никаква намеса освен частични контролни функции в природния парк "Витоша".
Затова, извинете, госпожо Манева, но когато Вие от тази трибуна казахте, че ще поставите на стотина метра по един пазач, който да се грижи за чистота на Витоша, след вчерашното гласуване на чл. 8 това просто не може да се осъществи. Защото природният парк "Витоша" отново ще остане под юрисдикцията на Националното управление на горите. Те ще се грижат именно за охраната, поддържането и управлението на този парк.
Затова аз предлагам да гласувате това мое предложение, което в целия си контекст е, че защитените територии трябва да имат единно управление, поддържане и стопанисване, а контролните функции да останат при Министерството на околната среда и водите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател!
Госпожо Манева, с най-добро желание адресирам към Вас това, което ще кажа.
Аз живея във Витоша и всяка вечер съм с кучето си нагоре, включително и снощи, мръсотията и абсурдът вече прехвърлят всякакви граници, даже и на държава като Орландо Урунди. Горе си изхвърлят боклука не само по асфалтираните пътища от Владая нагоре, но и по алеите, и по пътеките. Там, където яздех с коня си, в момента не може да се мине вече, тъй като планини от боклук зариват абсолютно всичко.
Аз съм потресен от това варварско отношение на наши сънародници към това, което Бог ни е дал толкова щедро. Затова моля Вие технократски да решите въпроса за Витоша и нейната чистота ефективно, точно и навременно, иначе ще имаме едно бунище там в скоро време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Бих желал да подкрепя най-горещо направеното предложение, което дебатираме тук, на господата Божинов, Такоров, Богданов и Такев. Тук за първи път опираме до един принципен въпрос, който се решава по-нататък в текста на закона, но това е за характера на министерството и неговото отношение към защитените територии - дали то трябва да запази, както досега и както е европейската традиция, контролни функции, надведомствени, или директно да се заеме с управлението практически на природните ресурси.
Още когато се гласуваше наименованието, това беше и един от мотивите Политически клуб "Екогласност" да не подкрепи правителството на Иван Костов, защото там се омешваха по недопустим начин опазването на околната среда и един такъв икономичен природен ресурс, какъвто са водите. Сега виждаме, че министерството си присвоява постепенно функциите да стопанисва фактически и да управлява горския фонд, който е в рамките на защитените територии, водите, минералните извори, след време може би и подземните природни богатства, гъбите, бубулечките и всички видове и неща, които се намират в свободно състояние в природата и които могат да бъдат използвани за определени икономичеки цели. Това коренно ще проемени характера на министерството. Ние вече няма да имаме министерство на екологията, а ще имаме министерство на природните ресурси. Може би такова министерство е необходимо, защо не, което да стопанисва водите, изворите, събирането на билки, плодове и други такива ресурси, лова, риболова, вместо да се формират тук ловни дружинки в Огледалната зала, по-добре ще бъде действително в крайна сметка едно национално ведомство да си поеме контрола и върху този ресурс. Но защо това трябва да бъде Министерството на околната среда и водите?
Затова е и този дебат тук, където по повод един действително незначителен проблем, какъвто е маркирането на пътеките в резерватите, сега се предлага да отпадне това задължение на министъра на околната среда и водите и да се прехвърли то на една структура, каквато е бившият Комитет по горите, а сега Национално управление към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, която има богати традиции в това отношение. От всички защитени територии и обекти в България само два, ако не се лъжа, не са в рамките на горския фонд - езерото "Сребърна" и "Дюните" край Несебър. Всичко останало е в рамките на горския фонд и досега е стопанисвано по един безупречен, много добър начин, разбира се, слабости винаги може да има. Но все пак и европейски, и американски специалисти са се възхищавали от начина, по който Управлението по горите или Комитетът по горите са стопанисвали природните ресурси, които се намират почти изцяло, в случая с България, в горски фонд.
Ето защо и тук, и по-нататък - особено в по-следващия раздел - трябва да бъде защитена именно тезата, че Националното управление по горите трябва да поеме функциите си по управление и конкретно - регулиране процесите в тези резервати и защитени територии, а Министерството на околната среда и водите да остане единствено контролен орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин Лъчезар Тошев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, дами и господа! Аз се противопоставям на това предложение, тъй като в компетенциите на Министерския съвет е да разпределя функциите вътре в системата на изпълнителната власт. Министерският съвет е решил, че националните паркове и резерватите ще бъдат охранявани от Министерството на околната среда и водите, а останалите защитени територии - от съответния орган към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Тук е началникът на Националното управление на горите, както и министърът на околната среда и водите, и аз предлагам да ги чуем по този въпрос и да го решим сега, в момента. След това, ако не се приеме от Народното събрание тази промяна, която аз смятам, че е нередно да се приеме, тъй като се намесваме в други компетенции, тогава вносителите да си оттеглят и последващите предложения, аналогични на това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата министър Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съжалявам за ниската управленска култура на изказалите се господа. Няма такова министерство, което има само контролни функции. Нито европейската традиция е такава, нито при нас нещата стоят така. Всяко министерство изпълнява комплекс от управленски функции и точното разпределение на функциите се решава наистина от Министерския съвет. В случая предложението е Министерството на околната среда и водите да управлява националните паркове. А това са територии, в които изобщо няма стопанска дейност. Така че за никакво стопанисване и за никаква стопанска дейност не става дума. Вие забравяте може би, че управлението по горите също няма стопански дейности. Така че това "умело стопанисване", което Вие изтъквате в случая, в бъдеще няма да се изпълнява от Националното управление по горите. Те ще изпълняват само охрана и контрол така, както ние ще изпълняваме тези функции в националните паркове, тъй като в националните паркове са съсредоточени уникалните природни богатства на страната и специалистите, които се занимават с тези проблеми, са в Министерството на околната среда и водите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Манева.
Нека първо да чуем господин Добрев, началник на Националното управление по горите при Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
ДОБРОМИР ДОБРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манева, уважаеми народни представители! Третираната тема тук е за чл. 17 относно маркирането на пътеките - от кого да се извършва това. Смятам, че Националното управление по горите е дало своето становище и досега методически защитените природни територии са били ръководени от Министерството на опазване на околната среда и водите, както това министерство има отношение и към всички лесоустройствени проекти, които се извършват за целия горски фонд.
Така че аз предлагам да остане пътеките да се маркират от Министерството по опазване на околната среда и водите така, както е предложено от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря ви.
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като вносител се чувствам длъжен да внеса известна яснота. Този спор не е за пътеките и за тяхното маркиране. Тук намира проявление един принцип, който ние предлагаме в целия закон последователно и този принцип може да бъде утвърден от парламента, може да бъде отхвърлен.
Господин Тошев каза, че това е в прерогативите на Министерския съвет. Да, така е. Министерският съвет може да разпредели функциите между своите звена. Но това, което е предрешило въпроса, искам да го кажа на колегите, които не познават проблема дълбоко и по същество, а и не бива и не е тяхно задължение, може би.
Въпросът е предрешен от едно споразумение, което вече сме подписали и като страна сме поели този ангажимент. Получили сме и може би ще получим съответната сума по това споразумение. И аз, макар и че съм вносител на този принцип и го отстоявам, съм сигурно убеден, че това споразумение ще мотивира хората, които формират мнението на мнозинството и друг принцип ще бъде проведен в целия закон. Не е въпросът за пътеките, уважаеми господин Добрев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Атанас Богданов и Ангел Такев.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 68, против 98, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 17, както е предложен от вносителя, с корекциите, направени от комисията, а именно:
1. в ал. 1, точка 3 думата "определени" се замества с думата "маркирани";
2. в същата алинея в точка четвърта накрая се добавят думите "в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите".
Гласували 159 народни представители: за 113, против 37, въздържали се 9.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 18. (1) За национални паркове се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа.
(2) Националните паркове се управляват с цел:
1. поддържане разнообразието на екосистемите;
2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите;
3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности;
4. създаване на предпоставки за развитите на туризъм и други дейности, съобразени с целите по предходните точки."
Предложение на Лъчезар Тошев:
В чл. 18, ал. 2, т. 1 да се добавят думите "и защита на дивата природа".
Комисията подкрепя предложението.
Следва предложение на Светослав Лучников:
В чл. 18, ал. 1, след думите "населени мееста" да се добави "техните землища, манастири и техните земи, както и заварените почивни станции и курортни комплекси".
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Илиян Попов, Росица Тоткова, Орфей Дуевски, Николай Томов и Борислав Джолев - в чл. 18, ал. 2, да се създаде нова т. 5:
"5. Осигуряване на екологосъобразен поминък на населението, живеещо в парковете или в близост до тях."
Комисията подкрепя по принцип предложението.
И предложението на комисията е следното:
1. В чл. 18, ал. 1 думата "пейзажи" се заменя с "ландшафти".
2. В чл. 18, ал. 2, т. 4 след думата "туризъм" се добавя "екологосъобразен поминък на населението".
3. В чл. 18, ал. 1 след думите "населени места" се добавя "и селищни образувания".
Господин Лучников иска думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние вчера приехме едно съдържание на чл. 8, ал. 2, с което определихме какво се включва в състава на националните паркове.
Смятам, че абсолютно сме задължени паралелен текст да приемем и тук.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Ние определихме какво не са.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Е, да, и тук да определим какво не се включва. Защото ние не можем за националните паркове да поставяме по-строги условия, отколкото за обикновените. Сега трябва да го повторим и тук.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Защо? Това го има вече.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Но това не са национални паркове. Тук става въпрос за...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не, за национални паркове става дума. Целият раздел е "Национални паркове".
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не става ли дума за природни? Защото съгласете се, че каквото сме написали за националните паркове, трябва да го запишем и за другите. Да, прощавайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Понеже председателят на комисията пропусна да прочете, сега сме на раздел втори - "Национални паркове". И след това чл. 18.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Извинявам се, да, "Раздел втори - Национални паркове".
Господин Лучников заяви, че оттегля предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. Моля гласувайте заглавието на раздел втори - "Национални паркове".
Гласували 148 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 8.
Заглавието на раздел втори е прието.
Моля гласувайте чл. 18, както е предложен от вносителя с корекциите на комисията:
1. В чл. 18, ал. 1 думата "пейзажи" се заменя с "ландшафти".
2. В чл. 18, ал. 2, т. 4 след думата "туризъм" се добавя "екологосъобразен поминък на населението".
3. В чл. 18, ал. 1 след "населени места" се добавя "и селищни образувания".
4. Добавя се нова т. 5...
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Не, това е включено. В т. 1 на ал. 2 се добавят думите "и защита на дивата природа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, дотук.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 5.
Член 18 е приет.
ДОКАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 19. В националните паркове се обособяват следните зони:
1. резервати и поддържани резервати;
2. туристическа зона;
3. зони на хижите, административните центрове и спортните съоръжения;
4. други зони съобразно конкретните условия в парковете."
Предложение на Ангел Малинов, което е оттеглено. Това е първото.
А второто предложение на Ангел Малинов е в чл. 19, т. 3 след думите "административни центрове" се добавя "за управление и поддържка на парковете".
Комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 19 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 19, както е предложен от вносителя, с добавката, която прави комисията в чл. 19, т. 3 - след думите "административни центрове" се добавят думите "за управление и поддръжка на парковете".
Гласували 151 народни представители: за 149, против 2, въздържали се няма.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 20. Резерватите и поддържаните резервати, попадащи в границата на националните паркове, запазват режимите си, определени със заповедта за обявяването им."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 20? Няма предложения.
Моля, гласувайте чл. 20, както е предложен от вносителя.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 21. В националните паркове се забранява:
1. всякакво строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, както и ремонт на съществуващите сгради и пътища;
2. всякакви производствени дейности, с изключение на поддържащи и възстановителни дейности в горите, земите и водните площи;
3. извеждането на голи сечи;
4. използването на изкуствени торове и други химически средства;
5. внасянето на неприсъщи за района растителни и животински видове;
6. пашата на кози, както и пашата в горите;
7. събирането на билки, диворастящи плодове и други растения и животни, освен на определените за това места;
8. събирането на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;
9. дивечоразвъдна дейност и ловуването, освен при регулиране на числеността на животинските видове;
10. спортен риболов и риборазвъждане, освен на определените за това места;
11. замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци;
12. бивакуване и палене на огън извън определените места;
13. намеса в биологичното разнообразие;
14. други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление."

Следва едно мое предложение в чл. 21, т. 1 след думите "съществуващите сгради" да се добавят думите "спортни съоръжения".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Второто ми предложение е в чл. 21 да се създаде нова т. 14 със следния текст:
"14. събирането на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове".
И т. 14 става т. 15.
Комисията подкрепя това предложение.
Следват две предложения на народния представител Ангел Малинов:
1. В чл. 21, т. 1, след думата "пътища" да се добави и "съоръжения".
2. В чл. 21, т. 8, след думата "образувания" се добавят думите "на водни площи и водни течения и техните брегове и прилежащи територии".
Комисията подкрепя по принцип предложенията.
Следват предложения на народните представители Илиян Попов, Росица Тоткова, Орфей Дуевски, Николай Томов и Борислав Джолев:
1. В точки 1, 2 и 3 да се допълни "- за зоните по чл. 19, точки 1 и 2".
2. В т. 4 да се допълни: "- за зоните по чл. 19, т. 1".
3. В т. 6 да се допълни: "- за зоните по чл. 19, точки 1, 2 и 3".
4. В т. 7 да се допълни: "- за зоните по чл. 19, т. 1".
5. В т. 9 да се допълни: "- за зоните по чл. 19, точки 1 и 2".
6. В т. 10 да се допълни: "- за зоните по чл. 19, т. 1".
Комисията не подкрепя тези предложения.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов - в чл. 21 т. 14 да придобие следния вид: "Други дейности, определени с плана за управление".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 21:
а) В т. 6 да отпаднат думите в началото "пашата на кози, както и".
б) Точка 7 да отпадне.
в) В т. 14 думите "със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление" да се заменят с думата "закон".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложенията на комисията са следните:
1. В т. 1 и т. 2 да отпаднат съответно думите "всякакво" и "всякакви".
2. Точка 1 да се прередактира така:
"1. строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради за нуждите на управлението на парка и обсужването на посетителите, подземни комуникации, както и ремонт на съществуващите сгради и пътища, спортни и други съоръжения;".
3. Създава се нова т. 9:
"9. нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии;".
Останалите точки се преномерират съответно.
4. Точка 6 се прередактира така:
"6. пашата на кози, както и пашата в горите извън ливадите и пасищата;".
5. В т. 7 се прередактира така:
"7. събирането на билки, диворастящи плодове и други растения и животни на определени места;".
6. Точка 10 се прередактира така:
"10. спортен риболов и риборазвъждане на определени места;".
Това са редакции към текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста с направените предложения за нови редакции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В предложенията на комисията не виждам само приетото Ваше предложение за т. 14.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, защото то е отделно и се гласува отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То не е отделно. Гласува се заедно.

По неприетите предложения желае ли някой думата?

По предложенията на народните представители Илиян Попов, Росица Тоткова, Орфей Дуевски, Николай Томов и Борислав Джолев, има думата господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Нашето предложение е мотивирано най-вече от това, че смятаме, че не е редно с подзаконов нормативен акт да се зонира на практика националният парк, тъй като тези забрани чрез плана за управление ще бъдат отнесени към съответните зони в националния парк. Част от предложенията които сме направили, на практика бяха отразени в решенията на комисията, тъй като бяха променени основните текстове. Но това са нашите мотиви да внесем тези предложения. Смятаме, че забраните, които важат и са предложени в чл.21 за националните паркове, трябва още в самия закон да бъдат определени за коя зона се отнасят от определените преди това в чл. 19 от закона зони на националните паркове.
Едновременно с това, ползвайки възможността да коментирам нашето предложение, искам да припомня на господин Тошев, може би това е чисто техническа грешка, че по време на работата на комисията като предложение на комисията е пропуснато и част от предложението, което се гласува тогава. Става въпрос за прередактирането на т. 1 - след "сгради", доколкото си спомням гласувахме "и съоръжения".
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Не е пропуснато. То е в моето предложение, което ще бъде включено.
ИЛИЯН ПОПОВ: Ще бъде включено допълнително? Извинявам се. Това, което ни мотивира да направим предложението. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, дами и господа! Ние, в Комисията по опазване на околната среда и водите, сметнахме, че не е възможно със закон да се районират определените паркове. Първо, защото те са различни и не може с един закон да се обхване многообразието в различните паркове. Второ, стават промени в екосистемите, така че смятаме, че това трябва да стане с плановете за управление, които според предложението на комисията, ще бъдат приемани от Министерския съвет, който е най-висшият орган на изпълнителната власт. Така че намираме предложенията на господин Лучников - всичко това да се определя със закон, и на групата депутати, представени от Илиян Попов, за неуместно. Затова смятаме, че текстът трябва да остане така, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Господин Такоров, имате думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо Манева, дами и господа народни представители! Искам да направя само една малка редакционна поправка на т. 1 от това, което е предложено от комисията, аз съгласувах това и с експертите на Министерството на околната среда, ако се вгледате текстът гласи: "В националните паркове се забранява:
1. строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди" и т. н., "както и ремонт на съществуващите сгради и пътища, спортни и други съоръжения;".
Значи за ремонт на съществуващите сгради и пътища, спортни и други съоръжения е забранено в националните паркове. Затова предлагам процедурно да отпадне: "както и" и да продължи след "подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради и пътища, спортни и други съоръжения;".
Защото се подразбира, че забраняваме ремонтите. Даваме съгласие да се строят туристически заслони и хижи, а на съществуващите няма да правим ремонти. Просто не е логично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е чисто стилна поправка. Предложението Ви е в т. 1 да отпаднат думите "както и".
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: От предложението на комисията и да се заместят със запетайка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.

Имаме и още едно не прието предложение - на народния представител Драгомир Драганов: т. 14 да придобие следния вид: "Други дейности, определени с плана за управление".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 139 народни представители: за 25, против 101, въздържали 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Илиян Попов, Росица Тоткова, Орфей Дуевски, Николай Томов и Борислав Джолев.
Гласували 138 народни представители: за 28, против 46, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 21, както е предложен от вносителя, с корекциите направени от комисията, като в предложения от комисията текст в т. 1 отпадат думите "както и" и се добавя нова т. 14: "Събирането на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове"; а т. 14 става т. 15...
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: С Ваше разрешение, господин председателю, в т. 1 след думите "съществуващите сгради" се добавят думите "спортните съоръжения" - това е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това го има.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: За ново изграждане не става въпрос, а само за ремонт на съществуващите сгради...
Господин председателю, смятам, че трябва да се гласува текстът на вносителя с редакциите, предложени от комисията и предложението, направено от мен и подкрепено от комисията за нова т. 14 и преномерирането на сегашната т. 14 в т. 15. Това следва да се постави на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Доколкото разбирам, става дума за друго: забранява се не само ремонтът на спортни и други съоръжения, но и строителството...
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Забранява се строителството, освен... и следва изброителен текст. Всякакво строителство се забранява, освен това, което е точно изброено. Няма решение на комисията да се изграждат нови спортни съоръжения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е спорът - дали се разрешава изграждането на нови спортни съоръжения.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Не, не се разрешава според текста. Разрешава се само ремонт на досега съществуващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Орфей Дуевски.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като точно в този абзац става въпрос за сгради за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, като се има предвид точно обслужването на посетителите, в комисията беше гласувано след думата "сгради" да се добави "и съоръжения". Вариантът "спортни съоръжения" също е приемлив.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Така е предложено от комисията.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ: Не, става въпрос за съвсем друго нещо: в т. 1 да се каже "строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите". Така беше гласувано в комисията: "сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите".
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Но така може да се включи всичко! В "съоръжения" може да се включи всичко. Нека да прекъснем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Половин час почивка. (Звъни.)ГЕГ
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, след проверката, която направихме, се оказа, че комисията е коректна, но можем да приемем предложението на господин Дуевски като редакционно предложение: след думата "сгради" в предложението на комисията да се добави "и съоръжения" и след това текстът да продължи "за нуждите на управлението на парка...".
Предстои да гласуваме първо поправката на господин Дуевски и на господин Илиян Попов, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред трябва да гласуваме предложението на господин Лъчезар Тошев за нова т. 14:
"14. събирането на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове." А т. 14 да стане т. 15.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението на господин Тошев е прието.
Поставям на гласуване поправката, предложена от народните представители Илиян Попов, Росица Тоткова, Орфей Дуевски, Николай Томов и Борислав Джолев. Това е редакционна поправка, която господин Тошев прочете.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това е редакционна поправка към предложението на комисията. Това не е тяхното оригинално предложение, което вече гласувахме и го отхвърлихме, а една редакционна поправка към т. 1 в предложението на комисията - след думите "пречиствателни съоръжения, сгради" да се добавят думите "и съоръжения" и по-нататък текстът да продължи "за нуждите на управлението на парка" и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте тази редакционна поправка.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следващата редакционна поправка е да отпаднат в същия текст по-нататък думите "както и". Предложението е на господин Такоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на думите "както и" от предложението на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата господин Едуард Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Взимам думата и по повод поправката, която предложи господин Такоров. Той беше абсолютно прав като каза, че с такова подреждане на текста всъщност се забранява ремонт на сгради, пътища и съоръжения. Но независимо от това при внимателен прочит на текста всъщност се губи смисълът на изречението.
Ще ви обърна внимание на това, че се забранява строителство, освен на заслони, хижи и т.н. - изпускам всичко това, освен на ремонт на съществуващите сгради и пътища. Тоест, "ремонт" не е на мястото си.
Това, което предлагам, е "строителство" да се замени със "строителни дейности". Смисълът с нищо не се променя. И текстът става така:
"Чл. 21. В националните паркове се забранява:
1. строителни дейности, освен за изграждане на туристически заслони и хижи, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения и подземни комуникации или за ремонт на съществуващи сгради, пътища и съоръжения", т.е. строителни дейности, освен за изграждане или за ремонт на съществуващи сгради, пътища и съоръжения. Забраняват се строителни дейности, освен за изграждане или за ремонт. По този начин става ясно, че се забряняват всякакви строителни дейности, освен за или за изброените дейности.
Позволих си също така да махна пълния член от "съществуващи", защото "съществуващите сгради, пътища и съоръжения" невинаги могат да бъдат свързани с новата функция на националния парк. Там може да има останали пътища, сгради и съоръжения, които вече да не бъдат подходящи за дейността на парка, и те трябва да се разчистват, а не да се ремонтират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Клайн, молбата ми е да прочетете още един път текста, точно както го предлагате, за да може да се запише точно и да го чуят депутатите.
ЕДУАРД КЛАЙН: "Чл. 21. В националните паркове се забранява:
1. строителни дейности, освен за изграждане на туристически заслони и хижи, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения и подземни комуникации, или за ремонт на съществуващи сгради, пътища и съоръжения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Аз мисля, че текстът, както е записан, е по-добър, защото в строителния отрасъл ние имаме две функции - ново строителство и ремонти. Тук е фиксирано строителството, а по-нататък се дава пояснение, че може да се извършва и ремонт на съществуващите сгради и пътища. Защото, ако запишем "строителни дейности", такива има много.
Мисля, че текстът, както е предложен от комисията, е по-добър. Тук ние забраняваме на практика новото строителство, както е записано, и допълваме, че не забраняваме и ремонта на съществуващите сгради и пътища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Искам да обърна внимание, че неговата редакция е по оригиналния текст, а не по предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред поставям на гласуване редакцията, прочетена от господин Едуард Клайн.
Гласували 124 народни представители: за 57, против 13, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Сега трябва да преминем към гласуване на текста на комисията. Ние вече го редактирахме два пъти. Към текста на комисията добавихме към т. 1 "и съоръжения" и махнахме "както и".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По т. 1 сме приключили гласуванията. Следва да гласуваме текста на вносителя с направените от комисията предложения за промени и с редакционните поправки, приети тук.
Моля, гласувайте чл. 21, с уговорките, които току-що направихме.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По чл. 22 няма предложения. Той гласи следното:
"Чл. 22. Зоните по чл. 19, районите, местата, начините и други условия за извършване на дейностите в националните паркове се определят с плановете за управлението им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По технически причини давам 15 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието. Бяхме стигнали до чл. 22. По него няма направени предложения.
Моля, гласувайте чл. 22 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Член 22 е приет.
Господин Тошев, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, тъй като имаме някои текстове, които трябва да бъдат допълнително уточнени, предлагам днес да прекратим работата по този закон и да се върнем към него след необходимите консултации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Тошев за прекратяване на работата по т. 3.
Гласували 94 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 12.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към точка четвърта:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
"Доклад на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост N 802-01-14, внесен от Министерския съвет.
Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли изказвания?
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 1, текст на вносителя:
"§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 2 след думата "имотите" се поставя тире и се добавя "държавна собственост" и думите "органите на държавна власт" се заменят с "ведомствата".
2. В ал. 2, т. 4 думите "други имоти" се заменят с "имоти - държавна собственост".
3. В ал. 4 след думата "фондациите" се поставя точка и текстът след нея, включително и изречение второ, се заличава.
Предложение на народния представител Младен Влашки:
В § 1 се добавя нова точка 2 със следния текст:
"2. В ал. 2 т. 3 отпада, досегашните точки 2 и 3 стават съответно точки 3 и 4."
Комисията не приема предложението.
Предложение на народната представителка Ева Жечева:
В чл. 2, ал. 2 да отпадне т. 3.
Идентично предложение. Комисията не приема предложението.
Предложение на Светослав Лучников:
В чл. 2, ал. 4 да отпадне второто изречение.
Комисията приема предложението.
Предложение на господин Димитър Абаджиев:
В чл. 2, ал. 4 думите "единствен притежател на вложеното в тях имущество" се заменят с "единственият им собственик". Изречение второ се заличава.
Комисията приема предложението.
При това положение комисията подкрепя текста на вносителя по § 1, като предлага т. 1 и 2 да останат така, както са предложени, а т. 3 да се измени така:
"3. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата, господин Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили с госпожа Жечева, е по искане на Министерството на културата. Ще си позволя да прочета мотивите, които Министерството на културата е изпратило до всички нас. Те са следните:
"Действащите в момента закони обвързват собствеността със статута на имоти, които са обявени за паметници на културата от световно, национално и местно значение. По принцип подобен подход е неправилен, тъй като Законът за паметниците на културата и музеите поставя необходимите изисквания за тяхното опазване независимо от тяхната собственост и осигурява възможността за достъп до тях по ред, определен от Министерството на културата.
Считаме, че третирането на паметниците на културата от световно, национално и местно значение, държавна или общинска собственост, като публична държавна или публична общинска собственост изключително много ограничава възможностите други инвеститори извън държавата и общините да влагат средства за тяхното опазване и стопанисване.
Поради тези мотиви Министерството на културата прави следните предложения: ..."
Бих желал само да допълня това с един пример. Поради тази разлика между Закона за опазване на паметници на културата и Закона за държавната и общинска собственост, не могат да бъдат инвестирани примерно пари от общинските бюджети в държавна собственост, която се намира на територия на общината. По тази причина, примерно в стария град в Пловдив, голяма част от сградите, които с постановление на Министерския съвет от 1956 г. са обособени в архитектурен ансамбъл, просто се рушат.
Ето, водени от тези практически мотиви министерството, а и хора, които стопанисват такива обекти, са направили това предложение чрез мен и госпожа Жечева.
Затова аз ви моля - разговарях и с госпожа Москова, която за жалост в момента не е в България, тя поддържа това писмо - да разгледаме проблема по-обстойно, а не с лекота да отхвърляме предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки.
Други изказвания има ли?
Ако няма други изказвания, поставям на гласуване предложението на господин Влашки и на госпожа Жечева за отпадане на т. 3 от ал. 2.
Гласували 121 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 50.
Предложението за отпадане на т. 3 е прието.
Останалите предложения са приети от комисията.
Моля, гласувайте § 1 с точки 1 и 2 така, както са предложени от вносителя, и т. 3 така, както е предложена от комисията, като разбира се имаме предвид, че в ал. 2 вече гласувахме отпадането на т. 3.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Параграф 1 е приет.



ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. Точка 4 се изменя така:
"4. включени в наследства, за които няма наследници по закон или по завещание, всички наследници или заветници са се отказали или са изгубили правото да ги приемат, с изключение на тези имоти и вещи, които стават общинска собственост по реда на чл. 11 от Закона за наследството."
2. Точка 5 се заличава".
Предложения на Светослав Лучников по § 2:
1. В чл. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост да се измени така:
"2. на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в страната, след приключване на ликвидацията им, освен ако специален закон или уставът им не предвижда друго;"
2. В чл. 3, т. 3 думите "представляващи частта на българската държава в", да се заменят с "представляващи ликвидационна квота на българската държава от".
Комисията подкрепя текста на вносителя и предложенията на господин Светослав Лучников и предлага § 2 със следната редакция:
"§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. Точка 2 се изменя така:
"2. на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в страната, след приключване на ликвидацията им, освен ако специален закон или уставът им не предвижда друго;"
2. В т. 3 думите "представляващи частта на българската държава в" се заменят с "представляващи ликвидационна квота на българската държава от".
3. Точка 4 се изменя така:
"4. включени в наследства, за които няма наследници по закон или по завещание, всички наследници или заветници са се отказали или са изгубили правото да ги приемат, с изключение на тези имоти и вещи, които стават общинска собственост по реда на закон."
4. Точка 5 се отменя."
В т. 4 се споменава за чл. 11 от Закона за наследството, но към този текст препраща Закона за общинската собственост, който още не сме приели и за да не препращаме към не приет закон предлагам просто следния текст: "общинска собственост по реда на закон", без да уточняваме по реда на кой закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване § 2 така както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 6.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя:
"§ 3. Член 5 се изменя така:
"Чл. 5. (1) Държавата установява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за държавна собственост.
(2) Актът за държавна собственост е официален писмен документ, съставен от определени със закона лица по определен ред и установена форма."
Предложение на Димитър Абаджиев:
В чл. 5, ал. 2 се изменя така:
"(2) Акт за държавна собственост е официален писмен документ, съставен по определения в закона ред и установена форма, и утвърден от посочените в закона длъжностни лица."
Комисията приема предложението.
Предложение на Светослав Лучников:
В чл. 5 да се създаде нова ал. 3:
"(3) Актът за държавна собственост няма правопораждащо действие".
Комисията приема предложението.
Комисията предлага § 3 със следното съдържание:
"§ 3. Член 5 се изменя така:
"Чл. 5. (1) Държавата установява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за държавна собственост.
(2) Актът за държавна собственост е официален документ, съставен от определените в закона ред и форма, утвърдени от посочените в закона длъжностни лица.
(3) Актът за държавна собственост няма правопораждащо действие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения по този параграф.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя:
"§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, да се придобиват по давност, както и да се включват в капитала на търговски дружества."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Особено право на ползване, концесия, се предоставя върху обекти - публична държавна собственост, по ред, определен със Закона за концесиите."
Предложение на Светослав Лучников:
В предлаганото изменение на чл. 7, ал. 1 думите "в капитала" да се заменят с "в имуществото".
Комисията приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 4, като предлага в чл. 7, ал. 1 думите "в капитала" да се заменят с "в имуществото".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И това, което господин Лучников каза за т. 2 след думите "държавна собственост" да се добави "по ред", което е пропуснато технически при написването на материала.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от вносителя и с корекцията, направена от комисията в ал. 1.
Гласували 115 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 3.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя:
"§ 5. В чл. 14, ал. 2, след думата "ползват" се добавя "и управляват" и думите "и се стопанисват" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 5, по който няма други забележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя за § 6:
"§ 6. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В алинеи 1 и 2 думите "органите на държавна власт" се заменят с "ведомствата и общините".
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Имоти - публична държавна собственост, могат да се предоставят безвъзмездно за ползване на общини от Министерския съвет за задоволяване на техни нужди."
3. Досегашните алинеи 2, 3, 4 и 5 стават съответно алинеи 3, 4, 5 и 6."
По текста няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 6.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 7 със следното съдържание:
"§ 7. Член 16 се изменя така:
"Чл. 16 (1) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват не по предназначение.
             (2) По изключение имоти - публична държавна собственост, както и части от такива имоти, могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно по договор с трети лица за срок до три години, при условие, че се използват съобразно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.
    (3) Изключението по ал. 2 не се отнася за обектите по чл. 4 от Закона за концесиите, които се предоставят за ползване само по реда, предвиден в Закона за концесиите."
По текста няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 7 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 8.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на народния представител Димитър Абаджиев за създаване на § 7а:
"§ 7а. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Ръководителите на ведомствата управляват имотите и вещите, придобити след ликвидация на търговски дружества, в които те са упражнявали правата на собственост на държавата."
Комисията приема предложението и предлага да се създаде § 8 със следната редакция:
"§ 8. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Ръководителите на ведомствата управляват недвижимите и движимите вещи, придобити от държавата при ликвидация на търговски дружества, в които те са упражнявали правата на собственост на държавата, както и ползваните от тези дружества недвижими и движими вещи, държавна собственост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 8 така, както е предложен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 3.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 8 със следното съдържание:
"§ 8. В чл. 19 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, се отдават под наем от съответния областен управител или ръководител на ведомство чрез търг или конкурс при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2)  Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем без търг или конкурс за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от областния управител или от ръководителя на ведомството по ред и цени, определени от Министерския съвет."
3. В ал. 3 цифрата "5" се заменя с "3".
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 8, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за § 8, предложен от вносителя, който ства § 9.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 9 със следното съдържание:
"§ 9. В чл. 21 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Наемателите на държавни имоти и вещи не могат да ги пренаемат, да ги преотстъпват за ползване, да ги ползват съвместно по договор с трети лица, както и да ги ползват за дейност, различна от тази, за която са им предоставени."
2. Алинея 2 се отменя."
Предложение на Светослав Лучников: член 21 да отпадне.
Комисията приема предложението и предлага § 9, който става § 10, със следната редакция:
"§10. Член 21 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за § 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, 1 въздържал се.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 10 със следното съдържание:
"§ 10. В чл. 23 думите "държавно учреждение" се заменят с "ведомство".
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 10, който става § 11, със следната редакция:
"§ 11. В чл. 23 думите "държавно учреждение" се заменят с "ведомство" и думите "на което са предоставени за стопанисване и управление" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 11 така, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Параграф 11 е приет.


ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на Светослав Лучников - създава се § 10а:
"§ 10а. Чл. 24 се изменя така:
Чл. 24. Наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите."
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 12 със следното съдържание:
"§ 12. Чл. 24 се изменя така:
Чл. 24. Наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 12 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага:
"§ 11. В чл. 25 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"(1) Поддържането и ремонтите на имотите публична държавна собственост се извършва от ведомствата, на които са предоставени, а когато не са предоставени по установения ред - от областните управители."
2. В ал. 2 думите "органи на държавната власт" се заменят с "ведомства"."
Няма предложения по текста.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 13 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на Светослав Лучников за създаване на § 11а:
"§ 11а. Чл. 27 се отменя."
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 14 със следното съдържание:
"§ 14. Чл. 27 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 12 със следното съдържание:
"§ 12. В чл. 28 ал. 1 се изменя така:
"(1) Движимите вещи - частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно на ведомства или други организации на бюджетна издръжка със заповед на ръководителя на ведомството, съответено на областния управител."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 12, който става § 15.
Други предложения по текста няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 15 така, както е предложен от вносителя, като § 12.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 13 със следното съдържание:
"§ 13. В чл. 29 ал. 2 се изменя така:
"(2) Държавните движими вещи, които не са предоставени на ведомства, се управляват от областните управители."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 13, който става § 16.
Други предложения по текста няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложения от вносителя § 13, който става § 16.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 14 със следното съдържание:
"§ 14. Чл. 30 се изменя така:
"Чл. 30. Движимите вещи - частна държавна собственост, предоставени на ведомства, могат да се отдават под наем при условия и при ред, определени от ръководителя на ведомството."
Няма предложения по текста.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 14, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложения от вносителя § 14, който става § 17.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Димитър Абаджиев предлага създаването на § 14а:
"§ 14а. В чл. 32, ал. 1 думите "и равностойно обезщетение" се заменят с "и равностойно парично обезщетение или обезщетяване с друг равностоен имот"."
Комисията приема предложението.
Предложение на Светослав Лучников - създава се § 14а:
"§ 14а. В чл. 32 ал. 2 се отменя."
Комисията приема предложението.
Комисията предлага да се създаде § 18 със следното съдържание:
"§ 18. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "и равностойно обезщетение" се заменят с "и равностойно парично обезщетение или обезщетяване с друг равностоен имот".
2. Ал. 2 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 18 така, както е предложен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на Светослав Лучников - създава се § 14б:
"§ 14б. В чл. 33, ал. 1 се създава изречение второ: "По този начин не могат да се отчуждават сгради, освен когато задоволяването на държавната потребност изисква незабавното им събаряне."
Комисията приема предложението.
Комисията предлага да се създаде § 19 със следното съдържание:
"§ 19. В чл. 33, ал. 1 се създава изречение второ:
"По този начин не могат да се отчуждават сгради, освен когато задоволяването на държавната потребност изисква събарянето им в едногодишен срок."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 19 така, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 10.
Параграф 19 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 15.
"§ 15. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Искането за отчуждаване по ал. 1 съдържа:
1. обосновка за наличието на условията по чл. 32 и 33;
2. обща характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите;
3. цена на отчуждаваните имоти;
4. финансова обезпеченост на предложението за отчуждаване."
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството се произнасят относно наличието на условията на чл. 32 и 33 по отношение на мероприятието, за което се иска отчуждаване. Министърът на финансите се произнася относно финансовата обезпеченост за отчуждаването. След одобряване на искането за отчуждаване министрите изпращат преписката на областния управител за извършване на отчуждителните процедури."
По текста няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 15, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за предложения от вносителя § 15, който става § 20.
Гласували 129 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 3.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 16.
"§ 16. В чл. 35, ал. 1 думите "от същия вид" и "или имот от друг вид" се заличават."
Предложение на Димитър Абаджиев по § 16 - в чл. 35, ал. 1 думите "с неговото съгласие" се заменят с "при невъзможност".
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 16, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Абаджиев го няма в залата.
Поставям на гласуване най-напред предложението на господин Абаджиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 13, против 48, въздържали се 50.
Предложението на господин Абаджиев не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 16, така както е предложен от вносителя, и който става § 21.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на Светослав Лучников за създаване на § 16а:
"§ 16а. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "издава заповед за отчуждаване на имота и обезщетяване на собственика" се заменят с "отнася въпроса пред съответния окръжен съд по местонахождението на имота" и текстът до края се заличава.
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 4 се създават второ и трето изречения: "То замества договора между страните. При отказ да се удовлетвори искането на областния управител производството се прекратява."
Комисията приема предложението и предлага да се създаде § 22 със следното съдържание:
"§ 22. Член 38 се изменя така:
"Чл. 38. (1) Ако не се постигне споразумение, областният управител в 14-дневен срок отправя искане до окръжния съд по местонахождението на имота за допускане на отчуждаването. С решението съдът се произнася относно:
1. наличие на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин;
2. начин на обезщетение;
3. равностойността на обезщетяване;
4. допускане или не на отчуждаването.
             (2) Към искането си областният управител прилага цялата преписка по отчуждаването.
             (3) Решението на съда е окончателно и има силата на отчуждителен акт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 22 така, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 17.
"§ 17. В чл. 39, ал. 1 след думата "отчужден" се добавя "от датата"."
По предложението няма забележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 17, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 23 така, както е предложен от вносителя, като § 17.
Гласували 116 народни представители: за 115, против 1, въздържали се няма.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 18.
"§ 18. В чл. 43 думите "както и" се заличават и накрая се поставя запетая и се добавя "както и безвъзмездното им прехвърляне в собственост или учредяване".
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 18, който става § 24.
Други бележки и предложения по текста няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 24 така, както е предложен от вносителя, като § 18.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 19. В чл. 45, ал. 1 думите "министърът на финансите и" се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 19, който става § 25.
Други бележки няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 25 така, както е предложен от вносителя като § 19.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 20. Създава се чл. 45а:
"Чл. 45а. Прекратяването на съсобственост между държавата и физически или юридически лица върху недвижими имоти по чл. 36 от Закона за собствеността се извършва по реда на чл. 44, ал. 2 и 3, съответно на чл. 45, ал. 2 и 3 от този закон."
Предложение на господин Емануил Йорданов: параграф 20 да отпадне.
Народният представител Емануил Йорданов си оттегли предложението.
Предложение на Светослав Лучников:
Предлаганият нов чл. 45а да се прередактира така:
"Чл. 45а. Прекратяването на съсобствеността на държавата и физически или юридически лица върху недвижими имоти се извършва по реда на чл. 34 от Закона за собствеността и глава двадесет и осма от Гражданския процесуален кодекс."
Комисията приема предложението на господин Лучников и предлага § 20, който става § 26 със следното съдържание:
"§ 26. Създава се чл. 45а:
"Чл. 45а. Прекратяването на съсобствеността на държавата и физически или юридически лица върху недвижими имоти се извършва по реда на чл. 34 от Закона за собствеността и глава двадесет и осма от Гражданския процесуален кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Йорданов си е оттеглил предложението.
Моля, гласувайте § 26 така, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 21. В чл. 46 думите "Продажбата или замяната на" се заменят с "Разпореждането с", думите "със съгласието" се заменят с "по искане" и думите "по реда на чл. 44, съответно чл. 45" се заменят със "съобразно изискванията на този закон от областния управител по ред, определен от Министерския съвет."
По текста няма бележки и предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 21, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 27 така, както е предложен от вносителя като § 21.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 22. Член 48 се изменя така:
"Чл. 48. Договорите, с които се извършва разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, се сключват в писмена форма и се вписват от съдията по вписванията по местонахождението на държавния имот."
По текста няма направени бележки и предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 22, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 28 така, както е предложен от вносителя като § 22.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 23. В чл. 55 се правят следните изменения:
"1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица недвижим имот се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител, съответно до ръководителя на ведомството, на което е предоставен имотът. Предложение за доброволна делба до останалите съсобственици може да направи областният управител или ръководителят на ведомството, на което е предоставен имотът."
По текста няма направени бележки и предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 23, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 29 така, както е предложен от вносителя като § 23.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага § 24. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
"1. В ал. 1 след думата "търг" се добавя "или конкурс".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Със заповедта по ал. 1 се определят начинът и условията за учредяване правото на ползване - възмездно или безвъзмездно. Когато правото на ползване се учредява възмездно или при определени условия, в заповедта се посочва цената му, съответно условията, определени въз основа на резултатите от търга или конкурса."
По текста няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 24, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 30 така, както е предложен от вносителя като § 24.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Светослав Лучников предлага създаване на § 24а.
"§ 24а. Член 57 се отменя."
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 31 със следното съдържание:
"§ 31. Член 57 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 31 така, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Параграф 31 е приет.
Ще продължим утре със законопроекта.
Сега ще ви направя съобщението за парламентарния контрол на 9 октомври 1998 г.
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на три актуални въпроса - от народните представители Кирил Ерменков и Евгени Димитров, Кънчо Марангозов и Жорж Ганчев, и на две питания - от народните представители Елена Поптодорова и Руси Статков.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на два актуални въпроса - от народните представители Жорж Ганчев и Кирил Йорданов.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков.
Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на питане от народния представител Румен Такоров.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на два актуални въпроса - от народните представители Иво Атанасов и Татяна Дончева.
Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Зънзов.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на два актуални въпроса - от народните представители Кънчо Марангозов и Атанас Мерджанов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков - на четири актуални въпроса - от народните представители Велислав Величков, Драгомир Драганов, Александър Томов и Иван Бойков и Петър Мутафчиев;
- министърът на транспорта Вилхелм Краус - на актуален въпрос от народния представител Георги Михайлов;
- министърът на културата Емма Москова - на актуален въпрос от народния представител Николай Камов;
- министърът на външните работи Надежда Михайлова - на два актуални въпроса - от народните представители Евгени Кирилов и Иво Атанасов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на отбраната Георги Ананиев.
Комисията по външна и интеграционна политика ще проведе заседание днес, четвъртък, 8 октомври от 15 ч. в зала 328.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание на 14 октомври, сряда, от 15 ч. в зала 356.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 9 октомври от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Христо Димитров

Свилен Димитров