Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-10-28

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Калчо Чукаров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието. Постъпили законопроекти и проекторешения от 21 до 27 октомври:
- Проект за решение за частична отмяна на решението от 20.VII.1990 г. за отлагане изпълнението на влезлите в сила смъртни присъди по чл. 116, ал. 1, т. 4 от Наказателния Кодекс за случаите на убийство на малолетно лице. Вносители - народните представители Христо Иванов и Красимир Каракачанов. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол, приет на 13.Х.1995 г. и на Протокол 2 с измененията от 3.V.1996 г. към Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателни въздействия. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност.
- Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители - народните представители Михаил Миков и Любомир Пантелеев. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
- Законопроект за лечебните заведения. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
- Законопроект за обществените поръчки. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол. Вносител - народният представител Георги Шишков. Водеща комисия - Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за правата на пациента. Вносители - народните представители Кънчо Марангозов, Иван Зънзов и Илия Баташки. Водеща комисия - Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
- Законопроект за изменение на Закона за собствеността върху горите и земите от горския фонд. Вносител - народният представител Владислав Костов. Водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
По дневния ред има предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили за 17 точки.
Има и предложение от народните представители Велко Вълканов и Любен Корнезов за второ четене и гласуване проектозакона за ветераните от войните.
Въз основа на тези предложения е изготвен проект за програмата, както следва:
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание
за 28-30 октомври 1998 г.

1. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, върнат от президента на Република България с Указ N 362.
2. Законопроект за ратифициране на Устава на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.
3. Законопроект за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразумението за гаранция на заем за експортен кредит между Република България и банка "КРЕДИТАНЩАЛТ" - Австрия, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници.
4. Законопроект за ратифициране на Договора между Полската национална банка и правителството на Република България и Булбанк относно преструктуриране на дълга на Булбанк към Полската национална банка.
5. Законопроект за ратифициране на Договора за заем (проект: Развитие на летище София) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и приложенията към него.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносители: Министерският съвет, народните представители Панчо Панайотов, Петя Шопова и Стефан Нешев, Яшо Минков.
7. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за застраховането.
8. Първо четене на законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс.
9. Първо четене на законопроекта за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания.
10. Второ четене на законопроекта за замяна на воинските задължения с алтернативна служба - продължение.
11. Второ четене на законопроекта за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
12. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българския червен кръст.
13. Първо четене на законопроекта за ветеринарномедицинската дейност.
14. Второ четене на законопроекта за защитените територии.
15. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
16. Второ четене на законопроекта за българското гражданство.
17. Второ четене на законопроекта за чужденците в Република България.
18. Второ четене на законопроекта за ветераните от войните.
19.Парламентарен контрол.
Едно пояснение. Законопроектът за ветераните е сложен назад по молба на председателката на Комисията по социалната политика госпожа Дянкова, която тази седмица отсъства от страната.
Има ли предложения по дневния ред за отпадане или за разместване? Няма.
Моля, гласувайте проекта за седмична програма.
Гласували 176 народни представители: за 160, против 4, въздържали се 12.
Седмичната програма е приета.

Пристъпваме към първа точка -
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С УКАЗ N 362.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников да изнесе доклада на комисията.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с разглеждането на указа, с който президентът върна за ново разглеждане Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, моля да бъде допусната в залата заместник-министър Златка Русева, като представител на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 164 народни представители: за 146, против 14, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят госпожа Златка Русева.
Има думата господин Лучников.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО: Указ N 362 на президента на Република
                      България, постъпил на 15.10.1998 г. за
                      връщане за ново обсъждане на    Закона
                      за изменение и допълнение на Закона за
                      съдебната власт, приет от   Тридесет
                      и осмото Народно събрание на 30 сеп-
                      тември 1998 г.

Президентът, на основание чл. 101 от Конституцията, връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, като оспорва следните негови разпоредби:
1. Параграф 7 относно чл. 30, ал. 1:
С оспорвания текст се разпорежда предложенията до Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на директора на Специализираната следствена служба и директорите на окръжните следствени служби да се правят от председателя на Върховния касационен съд. Президентът предлага това предложение да се прави от главния прокурор.
Президентът обръща внимание върху пропуска, че не е посочено кой ще прави предложение за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване на следователите при Специализираната следствена служба и предлага това да бъде нейният директор.
Комисията констатира, че с допълнителния си доклад N 853-03-74 от 18 септември 1998 г. към второто гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт тя е предложила същото, но предложението не е било гласувано по процедурни съображения.
2. Параграф 9 относно чл. 35:
Президентът счита за неправилно отпадането на ал. 2 от чл. 35, според която Инспекторатът към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция не проверява дейността на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Главната прокуратура и предлага тя да бъде възстановена.
Комисията констатира, че и по този въпрос с допълнителния си доклад е предложено същото, но то не е било гласувано по процедурни съображения.
3. Параграф 10 относно чл. 36, ал. 3:
Президентът предлага да се отстрани задължителното изискване за главен инспектор от Инспектората към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция да се назначава лице, което отговаря на изискванията за заемане на длъжността съдия във Върховния касационен съд или във Върховния административен съд.
Комисията също така констатира, че и това предложение съвпада с изразеното от нея становище в допълнителния доклад към второто гласуване на закона.
4. Параграф 28 относно чл. 111:
Президентът предлага за отстраняване на всякакво съмнение за ръководство от съда над прокуратурата да се направи терминологично уточнение на нейните звена, а именно да се въведат навсякъде термините "районна прокуратура", "окръжна прокуратура", "апелативна прокуратура", "Върховна касационна прокуратура" и "Върховна административна прокуратура". Досега беше прокуратура при районния съд, съответно при окръжния съд и т.н. Предлага се също всички текстове на Закона за съдебната власт да се съобразят с новата терминология.
5. Параграфи 34 и 35 относно чл. 122 и чл. 123:
Аналогично с терминологията за прокуратурата се предлага да се подчертае независимостта и на следствените служби, като наименованието "Специализирана следствена служба при Софийския градски съд" се замени със "Специализирана следствена служба", а наименованието "следствени служби при окръжните съдилища" се замени с "окръжни следствени служби". Предлага се тези терминологични уточнения да се отразят съответно във всички текстове на закона.
6. Параграф 46 относно чл. 143:
Президентът намира за необходимо в т. 4 на чл. 143 да се добави още един ранг - ръководител на отдел в Специализираната следствена служба. Президентът предлага също така да се запази рангът "завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура".
Това се налага, за да се увеличат възможностите за повишаване на място на следователите и повишаване авторитета на прокурорите.
7. Параграф 53 относно чл. 169, ал. 2:
Президентът оспорва разпореждането на чл. 169, ал. 2, според което на несменяемите съдии, прокурори и следователи може да се налага дисциплинарно наказание уволнение при нарушаване на положената клетва.
Президентът смята, че тази разпоредба нарушава чл. 129, ал. 3 от Конституцията, която ограничава възможността за освобождаване от длъжност на несменяемите съдии, прокурори и следователи само при изрично определените условия: пенсиониране, подаване оставка, влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание "лишаване от свобода" за умишлено престъпление, както и при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си повече от една година.
Президентът смята също така, че такова основание за уволнение би създало условия за субективна преценка и противоречиво прилагане.
8. Параграф 71 относно чл. 196, ал. 1:
Позовавайки се на чл. 117, ал. 3 на Конституцията и Решение N 18 от 1993 г. на Конституционния съд, президентът смята, че изпълнението на бюджета на съдилищата (без Върховния касационен съд и Върховния административен съд) следва да се извършва от Висшия съдебен съвет, а не от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. С това предложение всъщност се променя и съществуващото положение в Закона за съдебната власт преди измененията му с оспорвания от президента Закон за неговото изменение и допълнение.
В изпълнение разпореждането на председателя на Народното събрание N 850-01-304 от 15 октомври 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията на заседание, проведено на 22 октомври 1998 г., реши да докладва на народните представители Указ N 362 на президента и мотивите към него." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Пристъпваме към разисквания преди гласуването. Пак искам да припомня, че се гласува върнатият закон, а не ветото на президента. Ако законът бъде подкрепен от повече от 121 народни представители, се отхвърля ветото. Ако законът не бъде подкрепен от този брой народни представители, всъщност се зачита ветото на президента и понеже са върнати отдeлни текстове, по силата на чл. 69 от нашия правилник, по-нататък процедурата следва като при второ четене на законопроект.
Имате думата по 30 минути на парламентарна група, съгласно правилника.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Спокойствието и като че ли неангажираността на пленарната зала в днешния днес са всъщност привидни. Това, че президентът дойде тук и прочете мотивите за ветото, което наложи на някои текстове от Закона за съдебната власт, беше всъщност моментът, в който и Народното събрание, и обществеността разбраха мотивите на президента за този негов акт. Преди да изразя становището на Парламентарната група на Евролевицата, бих искала да подчертая, че президентът на републиката като държавен глава показа, че чрез отлагателното вето може да се общува между институциите по начин, който предвижда Конституцията, за да има добър законодателен процес и законите, които се приемат, да бъдат полезни за страната и нейните граждани.
Парламентарната група на Евролевицата ще подкрепи ветото на президента. Предполагам, това е очевидно и за всички народни представители, и за журналистите, които следят дебатите, и за цялата общественост по причини, които многократно изтъкваше както през месец юли, когато започнаха обсъжданията на този закон, когато започнаха срещите с президента, когато бяха направени много обсъждания с представители на независимата съдебна власт, така и по времето, когато Парламентарната група на Евролевицата изрази категорично своето становище, като не участваше в гласуването на тези изменения, а само участваше в дебатите, за да предпазим мнозинството от онези гласувания, които сега са предмет на президентското вето.
Защо Парламентарната група на Евролевицата изцяло ще подкрепи президентското вето? На следните основания:
Първо, заради текстовете, които са ярко противоконституционни и поради това президентът налага вето върху тях. Първият от тези текстове е текстът, свързан с уволнението на несменяемите магистрати. Ако, уважаеми дами и господа, си спомняте финала на приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, оттук, от това място от името на нашата парламентарна група аз предупредих мнозинството и всички народни представители, че този противоконституционен текст ще срещне две бариери: първо, бариерата на президентското вето, а ако това не се състои - бариерата на Конституционния съд.
Аз се радвам, че господин Петър Стоянов като държавен глава и добър юрист постави пред Народното събрание въпроса за този противоконституционен текст. Не може, когато Конституцията изрично изброява основанията, на които един магистрат може да преустанови своята дейност, Народното събрание да си позволява да въвежда нови основания. Това може да се получи само след изменение на Конституцията. Затова текстът беше гласуван като ярко противоконституционен и държавният глава, налагайки ветото, не можеше да не започне от него, макар че в хронологията това е към края на неговото изложение.
Вторият текст, който е ярко противоконституционен и по който говорихме още когато Министерският съвет внесе проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, това е текстът за упражняването на бюджета на съдебната власт. Има изрично решение на Конституционния съд в този смисъл, президентът се позовава на това решение и на принципа за разделение на властите - бюджетът може да бъде упражняван само от Висшия съдебен съвет.
Впрочем, ако колегите от парламентарното мнозинство си спомнят, още при началото на обсъждането на тези текстове министър-председателят предупреди своята парламентарна група, че в този смисъл текстът не може да бъде приет, тъй като има принцип на разделение на властите и тъй като бюджетът и по начин на съставянето и упражняването трябва да бъде свързан с гарантиране независимостта на съдебната власт. Много странно защо парламентарното мнозинство не се вслуша и в мнението на министър-председателя.
Другите въпроси, които поставя президентът на републиката, не са свързани с противоконституционност, а с принципите на устройството на съдебната власт, с начина на най-доброто устройство. Президентът поставя въпроса най-напред за Инспектората към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Този Инспекторат беше предложен от колегите, които правиха предложение за второ четене, по начин, по който инспектор с различен ранг можеше да бъде лице, което има само юридическо образование, без да се изискват някакви специални критерии, за да бъде той инспектор. След това в хода на обсъждането това беше коригирано, но тъй като тези текстове бяха приемани само на едно четене, остана въпросът за главния инспектор. И ето, президентът поставя пред нас въпроса за това какъв трябва, а не само може да бъде главният инспектор и въпроса за това, че Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор не трябва да подлежат на този контрол, така както беше текстът досега.
Другият въпрос, който поставя президентът пред нас, е не само терминологичен. За мен е много странно, когато се казва, че президентът поставил пред нас само терминологични и технологични въпроси. Той е достатъчно дискретен, за да не обижда Народното събрание и затова поставя някои същностни въпроси като въпроси, свързани с терминологията, но те опират до структури и същност на съдебната власт.
Първият въпрос от този ранг, който поставя президентът, е въпросът за това как трябва да се нарича прокуратурата - окръжна, апелативна, съответно върховна касационна и върховна административна прокуратура. Затова защото, уважаеми дами и господа, има едно решение на Конституционния съд, за което аз също така няма да се уморя да съобщавам в пленарната зала, в което се казава, че съдът, следствието и прокуратурата са равнопоставени части на съдебната власт. След като това е така, не само терминологично, а и същностно прокуратурата трябва да запази тази своя самостоятелност в общата структура на съдебната власт и затова прокуратурата не трябва да бъде при, а просто районна, окръжна, апелативна, съответно върховна касационна и върховна административна.
Вторият въпрос, който поставя президентът пред нас, е въпросът за следствените служби. Още по-елегантно, обаче съвсем недвусмислено.
Първият въпрос, който поставя президентът във връзка със следствието, е за това как да се наричат службите, но той е свързан и със запазването на тяхната относителна независимост в структурата на независимата съдебна власт и равнопоставеност. Естествено не да има окръжни следствени служби, след като има окръжна прокуратура и окръжен съд. Освен това президентът поставя въпроса за ранговете в следствието и прокуратурата, тъй като при едноструктурното предвиждане на окръжните следствени служби е невъзможно да има растеж в ранговете, и по този начин поставя основния въпрос - не беше ли дебалансирана съдебната система, като на следствието беше отредено място, различно от това, което предвижда решението на Конституционния съд? Затова основателни са възраженията на президента срещу тези текстове.
Или, ако в заключение трябва да обобщим аргументите, с които президентът върна Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, той гарантира с това президентско вето два принципа: първият принцип - за независимост на съдебната власт и вторият принцип - за вътрешното структуриране, при което съдът, следствието и прокуратурата са равнопоставени.
Както е известно, по Конституция и правилник Народното събрание, ако приеме ветото на президента и ако отхвърли приетите текстове, може да се движи в своето обсъждане само в периметъра на президентското вето.
Има ли, уважаеми дами и господа народни представители, въпроси, които останаха вън от президентското вето? Да, такива въпроси има. Това са двата въпроса, свързани с конституционосъобразност - първият, за нов избор на Висш съдебен съвет преди да е изтекъл мандатът на предишния Висш съдебен съвет, с несъстоятелни аргументи, че видите ли, тъй като имало нова структура на апелативните съдилища и прокуратури, трябвало да се промени съставът на Висшия съдебен съвет и защото структурите щели да изглеждат по нов начин. Като се забравя, че във Висшия съдебен съвет първо, трябва да изтече времето за неговото съществуване, второ, хората се избират съобразно личните си качества, а не защото са представители на районен, окръжен, апелативен или някакъв друг съд, тоест хитрува се, за да се прекъсне мандатът на този Висш съдебен съвет и да се избере нов Висш съдебен съвет, съответно квота на парламента, която да бъде формулирана и създадена от това парламентарно мнозинство.
Това е очевидно за всички, които се интересуват от Закона за съдебната власт, и затова Парламентарната група на Евролевицата, след като приемем целия закон, след като той влезе в сила, ще упражни своите правомощия по Конституция, за да сезира Конституционния съд по този въпрос.
И вторият въпрос, който остана извън президентското вето, това е въпросът за правомощията на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Текстовете, свързани с тези правомощия - за това министърът да предлага за назначаване, повишаване, понижаване, освобождаване от длъжност, за издаване на заповеди за назначаване и в някои случаи за издаване на заповеди за отпуски на магистратите - са всъщност една възможност министърът на правосъдието и правната евроинтеграция да се превърне в кадровик на съдебната система.
По сега действащия закон и по Конституция той дори не е председател с право на глас на Висшия съдебен съвет, а само го председателства. С правомощията, които му се дават в момента, той не само не е нежна връзка между изпълнителната и съдебната власт, каквато е логиката на Конституцията и закона, той се превръща в една прекалено тежка връзка между тези две власти. Затова ние смятаме, че това е нарушаване на принципа на независимостта на съдебната власт и ще сезираме Конституционния съд и по този текст.
Що се отнася до обясненията на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, че някои от текстовете, които президентът връща, са били предвидени в този вид да бъдат докладвани в пленарната зала, искам да напомня на колегите от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, че това се случи, защото тези текстове бяха приети на едно гласуване. Тоест, огромната поука от президентското вето освен по същество е свързана с факта, че по конституция и правилник законите в Народното събрание се приемат на две гласувания. Законопроектът, който внесе Министерският съвет, беше гласуван на две четения и затова там нямаше притеснения за процедурата. Но погледнете окончателния текст. Ще видите, че между текста на Министерския съвет и окончателния текст на приетия от мнозинството закон има огромна разлика, тъй като колеги народни представители си позволиха да предлагат текстове между двете четения само на едно гласуване и фактически Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията не възрази, подложи ги на това единствено гласуване, след това беше затруднена да ги коригира поради липса на процедурна възможност за второ гласуване, а сега се оправдава с това, че не е имала процедурната възможност да нанесе корекции в текстовете, които президентът оспорва.
Аз смятам, че Народното събрание, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, народните представители, които са допуснали това процедурно нарушение, трябва да си направят много сериозен извод от ветото на президента и оттук нататък по никой начин, включително и чрез Вашата намеса, господин председателю на Народното събрание, не би трябвало да се допуска приемането на законите само на едно гласуване. Това ще ни гарантира едно спокойно обсъждане така, както предвижда Конституцията, и няма да се стигне до последиците, до които се стигна сега.
И в заключение, тъй като от страна на Министерския съвет, на парламентарното мнозинство се поставя въпросът за това желаем ли реформа в съдебната система, аз искам от името на нашата парламентарна група да заявя, че ние много сериозно желаем тази реформа. Учудваме се, че все още в Народното събрание не са внесени предложенията за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, които са свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Това е твърде нелогично - прави се структурата, без да се знае по каква процедура ще се действа.
Затова аз искам да се обърна към колегите от мнозинството и към представителя на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция госпожа Златка Русева и да ги призова много скоро да внесат в Народното събрание предложенията за изменение на НПК, за да се види връзката между устройствения закон и НПК.
Освен това призовавам парламентарното мнозинство и правителството, тъй като това е в кръга на техните компетентции, да внесат в Народното събрание, ако желаят, включително и в Комисията, която беше създадена, за борба срещу престъпността и корупцията, принципите на наказателната политика, която ще следва Република България. Само ако има съгласие около тези принципи, в Народното събрание ще се приемат качествени закони.
Що се отнася до гражданите на Република България, за тях темата за промените в Закона за съдебната власт е свързана само с едно желание - да бъдат защитени техните интереси и от престъпни посегателства, и тогава, когато има спорове между тях.
Скоро в България се проведе една конференция, основен организатор на която бяха Националният фонд за демокрация на Съединените американски щати и три български неправителствени организации, на която конференция представители на чуждестранния бизнес говориха за средата, в която чуждестранните инвестиции се реализират в България. Основният въпрос на тази конференция беше корупцията. А въпросът за корупцията е пряко свързан с въпроса за съдебната власт, за нейната независимост и за гарантиране защита на правата както на гражданите, така и на юридическите лица, които действат на територията на страната.
В заключение на своето слово аз бих искала да цитирам господин Карел Гершман - президент на Националния фонд за демокрация на Съединените американски щати, който в интервю във в. "Демокрация" заявява следното: "Вие се нуждаете от независима съдебна система. Ако тя не съществува, тогава се развива и корупцията и тя получава допълнителна сила. Всеки път, когато силата на правото отстъпва, това пространство се заема от корупцията и от мафията".
Аз призовавам цялото Народно събрание да работи така, че това пространство да не се заема от корупцията и от мафията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Друг желаещ?
Има думата господин Петър Рафаилов за изказване.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моето изказване е вдъхновено от изказването на колежката Петя Шопова.
Аз няма да пледирам пред вас и да казвам, че ще гласувам за или против президентското вето по простата причина, че ние тук няма да гласуваме за или против президентското вето. Това е невъзможно. Ние ще гласуваме за закона, който в отделни пунктове беше върнат от президента в кръга на неговите правомощия. И тъй като много се спекулира с това връщане и за пореден път се прави опит това връщане отново да се използва за извличане на политически дивиденти, аз искам да кажа следното.
Пунктовете, по които президентът върна закона, са въпроси, които са дебатирани в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Тези въпроси не представляват обаче основата на реформата, която ние предложихме в съдебната власт. Аз не чух какво стана с въпросите, по които най-много представители на опозицията пледираха тук, в тази зала: какво стана с противоконституционността на следствието, на мястото на следствието; какво стана с обвиненията, че решението за избор на нов Висш съдебен съвет е противоконституционно? Защо тези въпроси не намериха място в мотивите на президента?
Въпросите, по които законът е върнат, действително са неща, по които се спореше. Защото ако госпожа Петя Шопова или други колеги присъстваха на заседанията, те биха чули, че например ние дълго време спорехме от кого да излиза предложението за шефа на специализираната следствена служба. Едни колеги предлагаха това да бъде само главният прокурор, други - да бъдат главният прокурор и председателят на Върховния касационен съд. Прие се това предложение.
Също така аз не съм убеден, че, цитирам, "е израз на ярка противоконституционност" това, че министърът на правосъдието бил един изпълнител на бюджета на съдебната власт. Ами аз искам да ви кажа, уважаеми дами и господа народни представители, че ако това е противоконституционно, ние досега сме били точно в такава противоконституционна процедура. Защото и досега министърът на правосъдието по същество беше един изпълнител на съдебния бюджет.
Искам да питам аз: нима Висшият съдебен съвет има счетоводство? Нима Висшият съдебен съвет има банкови сметки? Нима Висшият съдебен съвет прави преводи на суми по съдилищата? Кой вършеше досега това? Министърът на правосъдието.
Следователно предложението не е нищо ново, освен продължение на досегашното статукво. Така че това при всички случаи не е противоконституционно.

Това означава ние да направим ново счетоводство и нова администрация към Висшия съдебен съвет, която да прави преводите на сумите към съдилищата.
Също така бих искал веднъж завинаги да се изясни въпросът за това между първо и второ гласуване какво има право да се предлага. Конституционният съд вече се произнесе по този въпрос и няма защо непрекъснато едно и също да се говори.
Между първо и второ гласуване в доклада водещата комисия включва предложенията, които са направени от народните представители по определения от нашия правилник ред - първо. И второ - предложения от самите членове на комисията, направени на самото заседание, макар и устно, които комисията е възприела и ги е включила в своя доклад. Правилникът е категоричен. Какво означава тук, че са приемани предложения само на едно гласуване? Това не е вярно просто!
И в заключение бих искал да кажа, че за мен мотивите на президента за връщане на този законопроект просто дават ясен отговор на тези въпроси, които бяха спорни между нас. На фундаменталните въпроси, по които Народното събрание изрази своята воля - една воля за решителна реформа в съдебната власт - мотивите на президента показват, че той по същество одобрява тази реформа. Ако имаше съмнения за противоконституционност, то нашият президент би включил и тези моменти в своя доклад. Аз такова нещо не виждам.
Що се отнася до това дали текстовете са противоконституционни или не, аз призовавам колегите от опозицията вместо да се подхилват от места, да изчакаме решението на Конституционния съд и тогава ще си поговорим пак, както например същите подхилквания бяха тогава, когато говорихме за противоконституционността на Закона за нотариусите, например. Там с 12:0 гласа се каза кое какво е.
Аз ви моля, уважаеми дами и господа, да приемете моя призив. Аз, например, ще гласувам с "въздържал се" и по този начин ще дам възможност в комисията да обсъдим още веднъж тези спорни въпроси. Аз ви призовавам да направите същото като искам да ви уверя, че колегите, които работим в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията много добре си вършим работата и ние именно затова предлагаме на Народното събрание тази реформа, за да изкараме мафията и престъпността от тези структури на съдебната власт, където безспорно те са взели определени позиции. С тази реформа ние считаме, че правим това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Други желаещи за изказвания има ли?
Господин Кирил Йорданов има думата.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички ние сме известени за Указ N 362 на президента на Република България, наясно сме за основанието, на което той връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт - чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България.
По обясними причини повечето от нас се надяваха това да не се случи.
По обясними причини малцинството от нас таяха своята надежда, че той ще върне този закон.
По необясними причини обаче всички приветствахме Указ N 362 поне привидно. Защото не може и едното, и другото да бъде вярно, при това едновременно.
Нямам за цел да дразня никого неоснователно, а още по-малко да предизвиквам спор по причини, различни от точната, ясната и съобразно Конституцията на Република България необходимост да се окажем на нивото, за което ни е гласувано доверие. Нека да преминем още един етап, макар и в подножието на Конституционния съд.
Ще спра вниманието ви на § 9 - чл. 35; § 10 съответно чл. 36, ал. 3; § 53 - чл. 169, ал. 2 съответно от Закона за изменението и от Закона за съдебната власт.
Прочетох стенограмите от нашите заседания и мотивите на президента. По-краткото се съдържа в по-обширното, но го има.
Питам защо и ние не сме го съзрели овреме, за да не губим и без това малкото време, което имаме.
Верен би бил отговорът, че напрежението, амбицията, желанието, а защо не и процедурата, както има честта да заяви министър Гоцев, са били причина за това. Но верен ще бъде и отговорът, че не всички сме го желаели и сме били готови за това, както ще трябва да го сторим днес и в следващите дни.
Параграф 9 - чл. 35. От процедурна гледна точка нито вносителят, нито който и да е народен представител е направил валидно и обвръзващо, съгласно правилника, предложение за отпадането на ал. 2. Погледнете сега мотивите към указа - при осъществяване на правомощията на съдебен, съответно прокурорски надзор, от тези органи в системата на съдебната власт, не трябва да се допуска и най-малка възможност за съмнения за намеса на изпълнителната власт чрез Инспектората или Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция в тяхната работа и накърняване на независимостта им.
Въпреки очевидната еволюция, видна от стенограмата при замяната на "контрол" с "проверява", въпреки изричното уточнение, че Инспекторат още не означава самия министър и т. 6, че предоставя на Висшия съдебен съвет информация за констатациите и оценка на организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорски и следствени дела за ал. 2, е гласувано отпадане. Именно затова в тази част законът е върнат, с което е възстановена традицията и е уважен духът на българската държава и правораздаване, спазена е йерархията и достойнството на инстанциите.
Въпреки Препоръка N 94 на Комитета на министрите на държавите-членки към Съвета на Европа за независимостта, ефективността и ролята на съдиите, никой друг орган освен съдилищата не трябва да преценяват собствената им компетентност, определена със закон или от закона.
Тук логиката на закона ни прехвърля веднага в § 10 или чл. 36, ал. 3 във връзка с ал. 2. В този случай мотивите очевидно целят прецизност и яснота на критериите и изискванията за заемането длъжността на главен инспектор. Естествено е по-високата длъжност, по-широките правомощия да изискват и по-големи основания от тези по ал. 2 и в систематическото тълкуване, както и граматическото - със съюза "ако" да се изчистят съмненията и да се предпоставят по-високите изисквания по тези по ал. 2, така и съответствието с онези, за заемането длъжността "съдия" във Върховния касационен съд или Върховния административен съд.
Президентът на Република България е върнал и § 53 или ал. 2 на чл. 169 от закона. Мотивите му затова са ясни - чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България - несменяемостта на магистратите след навършване на изискуемия 3-годишен стаж на длъжността, която заемат. Те са в съответствие с Решение N 3 на Конституционния съд от 3 април 1992 г. по конституционно дело N 30. В него е упоменато, че с всяко друго основание за тяхното преждевременно освобождаване освен изрично упоменатите от законодателя основания - четири на брой, се нарушава съществено чл. 117, ал. 2 от Конституцията. Нарушават се и правата на Висшия съдебен съвет, без това да е изрично предвидено.
В мотивите се говори за създаване на условия за субективни преценки или иначе казано - произвол.
Ще си позволя отново да цитирам посочената Резолюция на Съвета на Европа, с което ще завърша, в която съвсем точно е казано: когато съдиите не изпълняват задълженията си надлежно и ефективно или извършват дисциплинарни нарушения, трябва да бъдат вземани всички необходими мерки, които не засягат съдийската независимост. В зависимост от конституционните принципи, законови разпоредби и традиции на всяка държава, тези мерки могат да включат примерно: отнемане на дела от съдията, пренасочване на съдията към други съдебни задачи, икономически санкции като например намаляване на заплатата, временно отстраняване от длъжност, с което и приключвам. Съдии не могат да бъдат отстранявани от длъжност окончателно, без валидни основания до навършване на задължителна възраст за пенсиониране. Най-деликатно, но най-категорично е казаното становище по въпроса за Закона за съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Ние доста дълго дискутирахме аргументите по измененията на закона. Факт е, че по второ четене само представителите на Демократичната левица, на Евролевицата и малко от ОНС вземаха отношение по закона, за да ви главоболя днес и да ви приспивам с повторение на тези експертни доводи.
Бих искала обаче да използвам времето за излагане на доводи по президентското вето - второ за този парламент, - за да ви обърна внимание на други два въпроса. Те са свързани с положението на парламента. Тридесет и осмият парламент заседава и взема решения в доста неблагоприятна ситуация. Това не е 1990 г., когато в обществото се говореше за възраждане на парламентаризма, това е четвърти по ред парламент от демократичните промени. И след три парламентарни легислатури винаги бяхме изправени пред ситуация парламентът да приключва с едно доста негативно отношение към себе си.
Това негативно отношение към парламента според мен се дължи на две неща. Първото е качеството на актовете, които парламентът приема, и авторитетът, който си е извоювал благодарение на това. И второто, позволил ли е парламентът да бъде използван за изтривалка от онези, които е излъчил на върха на изпълнителната власт. Казвам този проблем, защото това не е проблем само на нашия парламент. Ние сме някой по ред парламент, който има такъв проблем. Но ние зависим не само като собствено политическо бъдеще, а като личен авторитет от това ще съумеем ли да защитим честта на парламента. Не защото непрекъснато ще опонираме на правителството, не, в края на краищата едно парламентарно мнозинство излъчва правителство и трябва да взаимодейства по някакъв начин с него и да го подкрепя. Но дали парламентът ще допусне да бъде превърнат в изтривалка - питам аз.
Налице е второ вето. Имиджмейкърите веднага ни казаха каква е най-удобната теза, която да лансираме, за да оправдаем този несъмнено некачествен законодателен продукт. Въпрос на политическа целесъобразност, на политическа територия е дали президентът е върнал закона за всичко онова, което е намерил за недостатък, или само за онова, което е счел за възможно, само за онова, което е счел, че не го поставя на големи удари, на конфликт с мнозинството. Това е друг проблем. Но аз съм много поразена като депутат първи мандат защо след като господин Лучников употреби известни усилия да вразуми някого, той не се подписа под никакво предложение за изменение на закона, а беше единственият човек, който каза: "Аз поемам отговорността за това вето". Мисля, че този човек по някакъв начин даде знак на нас, хората, които са новаци в политиката, че макар тя да е мръсен занаят, в нея трябва да има някакъв морал и някакъв знак към обществото, което ние трябва да даваме. Не само да питаме имиджмейкърите коя е тази теза, която ни е изключително удобна.
Второто нещо, на което мен лично ме научи това вето и което ми заостри много вниманието върху това, е в какво позволяваме да ни превръщат, а и много други фактори, които станаха в последния месец. Защо Министерският съвет, който желае да направи правна реформа, който казва, че той е този, който е носител на тези идеи, не пожела в своите предложения за изменения на законопроекта да се ангажира с всичко онова, което стана факт след второ четене? Чудя се как колегата Рафаилов има готовността да каже, че процедурата ни пречела, поставяйки своя си председател на парламента в небраното лозе след като е гласуван текст в пленарната зала на второ четене, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, понеже нещо се присетила, да променя текстове и след като той е гласуван дори на второ четене, да кара председателят си наново да се прегласува, защото ние не можем да се разберем кой да назначава шефа на следственото бюро, кой да го предлага - председателят на касационния съд или главният прокурор. Това е отношение към начина, по който се правят закони. Тук няма положение, при което някой да каже: искам да се поправя. Има точни актове - първо четене, становище, гласуване, второ четене и край. Смисълът на конституционната процедура да се приемат закони на две четения е, че това дава гаранция, че ще се приемат по-добре обмислени закони, а не просто, че някой ще може да злоупотребява с процедурата, за да излъже противника си. Излъжете противника си, вие имате достатъчно много технологично време, вие можете предварително да си разпишете ходовете и да ги играете така, както намерите за добре, защото вие водите играта. Но не процедурата ви е крива. И накрая трябва да излиза нещо, което е качествено. А не парламентът да се черви.
За да направи това Министерският съвет и да накара тези шест човека, част от които незавършили юристи, да се подпишат под тези изменения, за мен означава само едно, че кабинетът иска това, но той не иска да поема отговорността за него и за неговите последици. Това ми напомня вица за началника: "Началникът винаги е прав, той може да бъде само подведен". И аз се чудя на решението онзи ден на парламента да вземе отношение даже по косовската криза, без да чете. Това не е лоялност към никой кабинет. То не беше лоялност и на нашето парламентарно мнозинство към Жан Виденов да върви като овце. Но не е и ваша лоялност към министър-председателя ви. Аз знам неговата сила. Знам неговото влияние. Знам, че той беше човекът, който утвърди тези списъци, за да бъдете депутати. Знам, че той с една своя дума може да ви зачеркне. Но така или иначе той ви товари с отговорност, която утре няма да пропусне да посочи. На него нищо няма да му попречи в момента, в който този законодателен продукт, който той е поръчал на тези услужливи момчета, се окаже, че не му върши работа или че му носи негативи, да бъде първият човек, който да каже: парламентът прие това. Парламентът, не аз съм поръчал, не аз им казах. Не аз им казах, че тяхната бъдеща политическа кариера ще зависи от това. А те го приеха. Всеки човек, който е работил малко по-дълго време, знае началническият табиет началникът да си измива ръцете когато му е удобно. Ще допуснете ли това да стане за сметка на парламентаризма?
Да присъстваш в политиката носи много негативи, опасности от много удари. Не носи само мерцедеси, кюфтета, престиж и поява по президиуми. Носи и други неща, и те понякога са горчиви. Не вървете по тези стъпки, по които е вървяло старото парламентарно мнозинство. Няма да ви изведат по-далеч. Нищо, че днес нещата изглеждат много розови.
Някой може ли да каже какво иска министър-председателят с това, което ви поръча с този закон? Може ли да каже? Може ли да каже: аз съм готов да легна и да го оставя да мине по мен, и когато утре на него му е изгодно, много спокойно да си измие ръцете и да каже: парламентът прие това, парламентът, не аз поръчах, не моите експерти не ми казаха. Буди много тягостно впечатление. Защото вие произведохте този закон. Президентът за каквото можа да го върне, за каквото не се побоя, го направи. Нещо ще падне в Конституционния съд, нещо ще остане. И там работят хора. И там желаят да не си развалят дослука с парламентарното мнозинство. Но накрая ще излезе нещо от този закон, който, позволявам си днес да ви кажа, не става за нищо.
Няколко месеца по-късно не някой друг, а министър-председателят, който ви го поръча, ще ви каже: аз не съм ви поръчал това, аз ви поръчах една играчка, която искам да прави еди-какво си. Но тази не прави. Освен това прави други неща, които ми пречат. Тогава ще има опъване на уши. Защото началникът винаги е прав, само може да бъде подведен. (Частични ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Аз призовавам изказващите се да се изказват по същество, а не да правят свободни съчинения кой какво бил поръчал и то по преценки, които нямат никаква стойност.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Питам се, господа народни представители, какво разглеждаме днес? И мисля, че днес разглеждаме едно срамежливо президентско вето за един многострадален закон. Защо това всъщност 27-о поред президентско вето в българската история е така срамежливо, след като знаем, че нашият президент не е срамежлив човек, а и не бива да бъде срамежлив човек един държавен глава? Ветото на президента е срамежливо, защото то не се спира на основните проблеми на този закон. И за да не бъда голословен, ще ви кажа само няколко от основните пунктове.
Първо, ветото мълчи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, прощавайте, ще си позволя да Ви прекъсна. Вече четири души се изказахте, включително и от нашата парламентарна група, съсредоточете се по президентското вето.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно това правя, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не правите това.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Говоря специално за президентското вето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Съвсем друго правите - какво президентът не бил върнал. Това, което не е върнал, ние не може да го разглеждаме. Правилникът казва, че трябва да се говори по темата и председателят е длъжен когато един народен представител се отклонява от темата, която е предмет на обсъждане, да се намеси. Имаме вето, имаме атакувани текстове...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви за намесата, но ще продължа да говоря това, което аз считам, че е необходимо да кажа.
И така, защо президентското вето е срамежливо? Ами защото президентът, повтарям, не се спира на основните проблеми на този закон. И първият от тях е подмяната на Висшия съдебен съвет, което е в грубо нарушение на чл. 130, ал. 4 от Конституцията, тъй като сега действащият Висш съдебен съвет, както ви е известно, има петгодишен мандат. Но по този въпрос президентът мълчи. Е, ние ще сезираме Конституционния съд, но мисля, че и държавният глава трябваше да вземе отношение по този въпрос.
Второ, защо се ликвидира военната колегия на Върховния касационен съд? Кому не са удобни висшите военни магистрати, включително и техният шеф генерал Черипов, всъщност назначен на този пост и дадени му пагони с президентски указ? Да, наистина от предишния президент, но това е президентски указ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, пак не чувам нищо по отношение на ветото.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трето, защо се ликвидира Висшата прокуратура на Въоръжените сили? Нали самият президент е върховен главнокомандващ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обсъждаме закона във върнатата му част!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно за върнатата част говоря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е върната част. Вие досега говорите защо президентът не бил върнал нещо.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Председателят на това заседание ме прекъсва, следователно не иска да чуе това, което имам да кажа, затова ще заключа в тази връзка: президентското вето е срамежливо, вяло, бих го нарекъл, квазивето. Едно вето-плесница към мнозинството! И все пак вето. И за него се изисква мъжество, макар и срамежливо мъжество.
Нарекох закона многострадален, нещо като Многострадалната Геновева. Това е така, защото, колеги, законът е приет в 1994 г. И ако го отворите, ще видите, че за тези четири години той е и изменян от този и предишния парламент шест пъти. Четири пъти Конституционният съд се е занимавал със Закона за съдебната власт и е отменял редица негови текстове като противоконституционни. И като имам предвид и днешното разглеждане и след десетина - петнадесет дни това, че ще сезираме Конституционния съд за другите текстове, това означава, че за четири години дванадесет пъти се е променял този закон. Значи на четири месеца ние променяме закона. И това е един устройствен закон, който трябва да бъде стабилен, а не да бъде подменян както си сменяме носните кърпи, когато сме хремави.
Да, законът е многострадален, но още по-многострадални са българските магистрати, след като има такива законодатели. Но проблемът и днес стои по конкретните текстове, върнати от президента.
Първо, питам се защо синьото мнозинство гласува § 53, примерно, че нарушаването на клетвата води до уволнението на съдебните магистрати, което от тази трибуна не само аз, а и госпожа Шопова, и Татяна Дончева, и още десетина народни представители изрично ви казахме, че това е категорично противоконституционно? Даже един млад колега от тази трибуна дойде тук и прекъсна дебатите, отиде след това и натисна зеленото копче. А сега като Пилат Понтийски: а, ама това не било съществено! След президентското вето с една стъпка па де дьо мнозинството прикляка пред президента.
Второ, колко пъти от тази трибуна, разглеждайки този закон, ви казахме, че не е целесъобразно председателят на Върховния касационен съд да предлага шефовете на следствените служби? Даже и самият Румен Янков ви го каза. И въпреки това вие го гласувахте! И сега отново казвате: ама той, президентът, добре че го върна, ние сме го обсъждали този въпрос. И същият този президент, когото вие нарекохте фигурант!
Трето, колко пъти говорихме и в комисията, и от тази трибуна, че е недопустимо, срамно е за висшата магистратура, Върховния касационен и Върховния административен съд да го проверяват инспекторите от Министерството на правосъдието? Но въпреки това вие натиснахте зеленото копче и гласувахте. А сега отново казвате: ама това е един второстепен или третоспенен въпрос.
И тук чух господин Рафаилов да казва, давайки си една самооценка: Правната комисия работи много, много добре! Ако това е добре, бих казал, това е срам за майстора.
Няма да се спирам на четвърто и пето, но ще ви кажа следното. Президентът връща точно 22 текста от Закона за съдебната власт. Тук е част от стенографските протоколи, другата част са в чантата ми. По всеки един от тези 22 текста, на които президентът наложи вето, и от тази трибуна опозицията ви казваше да не ги приемате, защото те не са целесъобразни, респективно част от тях са противоконституционни. По всеки един текст! Но вие, включително и хора, които уважавам, за тази наша позиция ни нарекохте, цитирам, "гамени, саботьори, престъпници".

Защо, след като президентът ви върна закона по същите тези текстове, за които ние ви казвахме да не ги приемате, не употребите примерно същите епитети? Нима президентът е гамен, саботьор или защитава престъпниците? Е, отговорете или пък се засрамете.
Но все пак, приключвайки, се обръщам към младите колеги от дясно, все пак моята глава вече е побеляла. Зная, че младите колеги няма да си посипят главите с пепел. Но, ако все още, млади колеги, носим в себе си вътрешно правото, в което сме се клели, че ще му служим и ще служим на закона, не се превръщайте в юридически талибанчета.
Приключвайки с горчиви думи, първо, на нашия президент не му достигна мъжество да издаде действително един указ-вето върху целия закон. На мен пък и на моите другари от опозицията явно не ни достигнаха сили, за да спрем този волунтаризъм. А на вас, колеги от СДС, не ви достигна юридическата съвест. И затова бих казал от тази трибуна, макар и да не съм гласувал за този закон и съм против него, може би трябва да се извиним на българските магистрати, защото този закон е един експеримент върху българската магистратура. Все пак вярвам, че българските магистрати ще защитят своята независимост, защото да защитаваш своята независимост и независимостта на съдебната власт означава да воюваш за нея. И все пак вярвам, че правото ще победи, а не политиката, с която, със сини подковани ботуши, искат да стъпчат съдебната власт. Благодаря ви. ( Единични ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря ви.
Има думата за реплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Като слушам гнева, с който представителите на опозицията атакуват този закон, неволно ми идват на ума три неща.
Първо, една древна римска поговорка - "Ти се гневиш, Юпитере, следователно не си прав." Ако това важи за върховния бог, колко повече това важи за дребни и смъртни човечета?
Второто нещо, което ми идва на ума, е българската народна мъдрост, че есенните мухи хапят най-лошо. Когато една политическа сила се почувства в положението на есенна муха, тоест, в положение на отмираща и изчезваща от политическата сцена сила, тя хапе най-лошо. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Репликата не Ви е по темата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Трето, аз се убеждавам за сетен път, че левицата - евро или не евро, не е забравила нищо старо и не е научила нищо ново. Тя не е схванала самата същност на гражданското общество и на демокрацията. Тя продължава да мисли, че винаги има само една-единствена истина и това е нейната партийна истина. И ако тая партийна истина не бъде възприета, всички, които са против нея, са сектанти, разбойници, предатели, реакционери и т.н.
Същината на демокрацията е в плурализма. А това значи, че за демокрацията съществуват много истини, много равностойни и равнопоставени истини, всяка една от които може да се защитава и отстоява с еднакво основание. Също при такъв случай се прави и тук. Ние сме възприели една истина и тя е отразена в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Тая истина е приета по начините, по които се приема наистина в демократичното общество. Тоест, с гласуване с мнозинство в едно Народно събрание. Оттам нататък тя е задължителна за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Демократичната процедура обаче е предвидила начини, по които да се коригира едно становище на мнозинството, без да се драматизира въпросът. Това е възможността на президента да върне законопроекта за второ разглеждане, за да се обсъдят още веднъж някои негови съображения по този закон. Какво лошо в това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Лучников, много Ви моля. Аз разбрах, че правите реплика, защото имаше желаещи и за други реплики.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз не правя реплика, а говоря по същество.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е така, аз исках реплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има възможност да се отнесе въпросът и пред Конституционния съд, който има последната дума да определи коя истина е меродавна за решаване на въпроса.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може така. Аз исках реплика. Такова преимущество не може да се прави.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз продължавам моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте продължава. Не може, има реплики преди Вас. След това ще продължите изказването си.
Има думата за реплика заместник-председателят господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Корнезов, моля да ми обясните защо толкова срамежливо понасяте намесата на председателя на Народното събрание, когато Вие говорите. Точка първа от дневния ред гласи: "Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт". Следователно, Вие имате право да говорите по целия закон, а не само по върнатите текстове.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Това реплика ли беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е реплика. Колкото и да ви е чудно, реплика е.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще има дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама недейте подсказва сега. Той не вдига ръка, а Вие започвате като разпределител. (Неодобрителни реплики от блока на ДЛ.)
Има думата господин Лучников.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Има дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е вдигнал ръка, за да видя, че има желание за дуплика. Дупликата не се иска от господин Сендов или от госпожа Дончева, а от този, на който е направена репликата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Господин председателю, първо, позволявам си да протестирам, че ми отнехте думата. Прекъснахте моето изказване, но аз, независимо от това, ще го продължа.
Демократичните правила предвиждат още един начин за преразглеждане на решенията на Народното събрание - това е отнасянето до Конституционния съд. Но във всички случаи, господа, се касае за разглеждане на равнопоставени и равностойни истини, които имат еднакво право да бъдат защитавани от своите автори. И ако президентът покаже със своето вето, че не е съгласен с някои от тези истини, не значи, че тази истина се бламира и унищожава. Значи само, че съгласно демократичните процедури се обявява за меродавна друга истина.
Когато Конституционният съд се произнесе по оспорване конституционността на някой текст, това не значи, че това, което той е отхвърлил, е еретично, погрешно, зловредно. Това означава само, че според демократичните правила той е приел за меродавна другата истина. Но всичките истини в една плуралистична държава, в едно гражданско общество имат еднакво право да бъдат зачитани.А всички, освен това, са длъжни, когато по един демократично установен законов път се установи коя истина да бъде в случая меродавна, да я зачитат и уважават. И изчерпани процедурите, по които тя може да бъде оспорвана, тя става задължителна за всички. В едно демократично общество всички, включително и тези, които са били против приетата за меродавна истина, са длъжни да се съобразяват с нея и са длъжни да работят за нейното осъществяване. Без тези основни правила на демокрацията ние не можем да говорим, че сме демократи.
И понеже вие непрекъснато проявявате именно едно такова неразбиране на принципите на демокрацията, което показва, че просто не може да надраснете своите тоталитарни навици да мислите по един начин, който е против плурализма, затова именно така се гневите, когато вашите истини не бъдат възприети. И, гневейки се, потвърждавате още веднъж, че сте в хипотезата на есенни мухи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин Лучников, преброих във Вашето изказване, да го наречем, двадесет и седем пъти казахте "истината, истината, истината". Значи Вие трябва да звучите оттук като гласа на истината.
Аз питам обаче, господин Лучников, преди един месец, когато гласувахме този Закон за съдебната власт, истината от Вашите уста беше една, гласувайки включително и за клетвата. След един месец днес от Вашата уста звучи друга истина. Истината, господин Лучников, не е ветропоказател.
Вие ни говорите за Юпитер, чувам за някакви сини мухи или някакви други мухи. Аз ще Ви отговоря, господин Лучников, и ще приключа с думите на Данте, епитафията му: "На злото аз не се подчинявам" - така казва Данте. И перефразирайки, аз ще Ви кажа: аз и истинските български магистрати на синьото зло няма да се подчиним!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
За втора реплика думата има господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, колеги, господин Лучников! Напълно съм съгласен с Вас, че този, който се гневи, не е прав. Но и този, който обижда, е още по-малко прав. Казвам го затова, защото Евролевицата няма какво да забрави, тя е на една година, но тя научи нещо много важно - какво е демокрация и в устава й няма заложени такива казуси, че нямаш право да критикуваш висшестоящата си организация или депутат, избран от съответната партийна формация. Това вече не е демокрация и го научете от нас, тъй като в петнадесет европейски страни управляват тринадесет социалдемокрации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика думата има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Корнезов! Аз поддържам тази моя истина, тази моя теза, която поддържах и в комисията, която поддържах и в пленарната зала. Аз не съм се отказал от моята истина и аз ще продължавам да я аргументирам, понеже съм убеден по съвест, че тя е и правилна. Но пак ви казвам, ако ние спазваме правилата на демократичното управление на една страна, ние трябва да имаме алгоритъм, по който да кажем коя истина в момента се признава за меродавна и всички да й се подчиним.
Господин Нешев, много сте далеч от социалдемократическите партии, които управляват сега Европа, ама много сте далеч. Защото във вас още пулсира тоталитарното чувство за една-единствена истина.
А колкото до това, че ние сме записали в нашия устав, че всеки е длъжен да се подчинява на веднъж взети решения, това го пише в устава на абсолютно всички нормални организации, които се уважават. Само че до вземане на решенията всеки има право да си отстоява своите мнения и никой не е длъжен да се отказва от своите мнения, когато те не бъдат приети, но той е длъжен да се съобразява с демократично взетото решение на обществото.
Ето това са прости истинки, които са все още недостъпни за вашето покварено от тоталитаризма съзнание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Думата има господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Отегчително ми е да слушам постоянните нападки отляво и отдясно, разменяте си една канонада, която толкова вече омръзва на нашия народ, че ако ни слуша в момента по радиото, ще затвори радиоапаратите и телевизорите.
Дълбокоуважаеми господин Лучников, моля Ви с думите на господин председателя: говорете по същество. Да не си разменяме нападки, тъй като никой няма да се промени и никой няма да се научи нищо в тази зала, ако така продължаваме, просто няма, много сме възрастни, за да се променим.
Моисей води евреите четиридесет години в пустинята и им казва: докато не умре последният от вас, който помни робството, няма да има свободен евреин. Просто да си спомним.
Аз възразявам на факта, че господин президентът е изкарван тук, в това Народно събрание, като вода ненапита. Господин президентът е тъмносин и играе с Иван Костов и неговото правителство и му казва: няма да се разсърдя, ако не приемете моите забележки. Една такава анемична позиция не ме изпълва с уважение към господин президента. Той играе с вас на всяка крачка.
Второ, когато Европейският съд реши, че вие в това Народно събрание нарушихте закона и нямахте право да ми отнемете депутатството в миналия парламент - това го пише в списание "Правата на човека", превело решението на Европейския съд, аз не възразих тук и не вдигнах скандал, тъй като беше късно и никога не искам да гледам назад, да носи гарез на някой, главно на СДС, които ме изкараха от миналия парламент напълно незаконно.
Но уважавам желанието за подобрение на този закон. Вярно е, че работихте яко и подобрихте много аспекти на този закон, за което ви благодаря. Но нагазихте лука в параметри, които не са достойни за една партия, която се нарича демократическа. Не може да давате на вашия министър на правосъдието правото да заточава магистрати за три години, ако не му харесват. Не можете да му давате икономически в ръцете ножа и хляба. И не може сега господин президентът отново да лавира, когато много добре знае, че тези хора, които в Конституционния съд ви служиха и незаконно ме изкараха от миналия парламент, отново да ги предлагат за главен прокурор - господин Павлов, господин Григоров и тем подобни.
И аз ви казвам: вашето лавиране трябва да спре, за да може ние да ви уважаваме като една истинска демократическа партия, за да може ние да имаме доверие във вас.
Една година някакво смешно фирмено дело за пререгистрация на четвърти мой конгрес се мотляви по политически причини и всички го знаете. И някаква смехотворна съдийка, която господин министърът каза, че е била в сферата на ненормалните, защото му е била стажантка, си прави каквото иска по политически причини, ние не възразихме от тази трибуна, за да не оцапваме реномето на нашите уважавани независими съдии и съдебната власт. За първи път говоря за това, тъй като сега е моментът.
И ви умолявам: бъдете така добри, коригирайте се в авенютата, където господин президентът ви посъветва, коригирайте се в другите авенюта, където господин Корнезов, един бивш конституционен съдия, уважаван от цяла България, ви посъветва. Недейте да нападете с лични или партийни намерения хора, които са ясни. Тези хора на мен ми откраднаха още един депутат онзи ден с ужасния шеф на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов - "Генералско движение" - точно тези хора. Но аз не мога да не защитя техните добри юристи, които имат добра репутация и наистина трябва да се уважаваме в тази зала.
Затова ви казвам: уважението е един от най-важните аспекти на демокрацията, изслушването и най-вече правилното решение в полза на Отечеството, а не на партии, мартии, на клики и на различни водачи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Думата има господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам пред вас да развия само две мисли.
Първата е, че с ветото на господин президента от закона се отстранява една значителна несполучливост, а това е приближаването и сгъстяването на трите органа, които са вътре в съдебната власт.
Вие си спомняте, аз се изказах против това. Вие не го приехте тогава, репликирахте ме. Аз казах, че не може към един съд да се създава прокуратура и следствие, защото в Конституцията на Република България е издигнат един принцип, който ние отдавна сме забравили - равнопоставеността на страните пред съда по време на разглеждане на съдебния процес. Не може да се скъсява дистанцията така, че да съдим един магистрат, на когото е подчинен следователят, който прави следствието, на когото е подчинена прокуратурата, който внася обвинението. И тогава какво става с нещастния гражданин, който се съди вътре, и с принципа на равнопоставеността?
Президентът, упражнявайки вето в тази посока, дава възможност да се изчисти законът в това отношение, че прокуратура и следствие не са към съда, а трябва да имат съответните стъпала и структури, съответстващи на съда.
В тази насока особено предпазливо трябва да бъде Народното събрание при приемането на бъдещите текстове.
Вторият въпрос аз го намирам за по-важен. Уважаеми колеги, създавате закон за независима съдебна власт. Аз уважавам мнението на всички колеги. Вие знаете, мнението на един човек релефира в пространството и в отношенията с другите. Това е така. Но когато ние създаваме закон за независима власт, избягвайте процесуалната възможност да го приемате само с гласовете на една политическа сила. Когато създавате онези правила, по които независимата власт ще се упражнява, ще упражнява своите правомощия по отношение на всички граждани, тогава ние сме длъжни да положим максималните усилия в този парламент и да се върнем към едни времена, които са добре известни, когато много от текстовете се приемаха с консенсус. Това е и силата на съдебната власт, която е получила общата мисъл, общо решение на парламента за своите правила.
Всеки опит да се налага с воля едно мнозинство върху малцинства, за да се създават правила на независима власт, крие своята опасност в дейността на тази независима власт да искаме оттенъка или разбирането на едно болшинство. Оттук нататък това от само себе си е посягане върху независимостта на съдебната власт.
На мен ми се струва, че в този случай най-правилно е да изслушаме колективното мнение на органите, чиято дейност искаме да регулираме. Защото един съдия изпитва отговорността пред собствената си съвест еднакво. Дали ще съди човек с червени убеждения или човек със сини убеждения - за него е човек и той е длъжен да даде от себе си, от собствената си съвест това, което никой не е предписал да дава. Затова съдиите не са чиновници и затова ние не трябва да подходим към тях по този начин.
Затова аз апелирам: може да има сто истини, може всеки от своята камбанария да вижда една истина и има право да я отстоява докрай - това е демократичност, вярно, господин Лучников, но по-вярното е другото - че когато има различни мнения, демокрацията е да чуеш мнението на най-слабия. Това е истинската, реализирана демокрация.
А това, че Конституцията ни дава различни възможности за коригиране на един закон, приет в залата, това е демократичността на нашата обществена система.
Затова по отношение на нашата работа аз апелирам: при работата върху текстовете по отменените или по ветираните от президента текстове нека да се вслушаме в общия разум. Създаваме закон, който ще се прилага от една независима, непартийна съдебна власт. Нека да й дадем възможност тя да работи еднакво независимо от произход, пол, възраст и убеждения на тези, които ще търсят нейната закрила. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Президентът с Указ N 353 се опита да предпази и гражданите, и съдебната власт от другата истина, от тази истина, която от юни до края на м. септември се налагаше тук, в залата, понякога със 105 гласа, понякога със 101, понякога със 121. Но никога повече.
Тази истина обаче пак ще обласкае съдебната власт.
Аз искам да поставя един принципен и основен въпрос, свързан с президентското вето, вето върху целия закон за съдебната власт. Ние, като народни представители, не може да не държим сметка и за обръщението на президента по повод наложеното от него вето, и най-вече за първата част от това обръщение, свързана с безумната смес на наказателно-процесуални норми в Закона за съдебната власт - имам предвид чл. 116, която и той не намери сили да предложи на вниманието на Народното събрание за ново обсъждане. Една безумна смес, която ще даде своите резултати много скоро, много бързо, до месеци, още след публикуването на този закон. Защото съдиите още сега си задават ред въпроси, уважаеми народни представители, по повод на мерките за неотклонение, по повод на прекратяването, по повод на спирането, по повод на липсата на процедури в Наказателно-процесуалния кодекс, които да визират такава възможност за съда, за кой съд, за какъв състав, за едноличен съдия ли, за тричленен състав ли.
Но като че ли тук никой не взема отношение по тази голяма опасност за функционирането на съдебната власт и по-същностния въпрос - как така ще стане ефективна тази борба с престъпността, дето всички се кълнем в нея, ако това наистина, което ние ще прегласуваме, без да променяме чл. 116, как така ще стане, като това ще създаде един невероятен хаос в съдебната система.
Тук много се говори, че президентът бил наложил вето на някои текстове. Никакво вето на никакви текстове президентът не е наложил. Президентът върна Закона за съдебната власт за ново обсъждане. Оттук възникват следващите принципни въпроси.
При второто четене или при процедурите, които ние ще трябва да спазваме, дали ние не трябва овреме да погледнем онези - ще бъда деликатен - по-несъобразени и с Конституцията, и с действащите закони, и с действащата съдебна система текстове, които реално ще създават проблеми? Защото чл. 71 от правилника е едно решение, по повод на което и Вие, уважаеми господин председател, и господин министърът на правосъдието, и господин президентът сте се произнасяли в свое искане до Конституционния съд. Веднъж решен от Конституционния съд този въпрос по един начин, няма пречка с нашата законодателна воля да бъде преразгледан и вкаран в истинския канон на конституционната норма, че вето се налага върху закон. И когато се върне закон, това, което е записано в правилника, по принцип или някои негови части, не означава нищо повече от връщане на целия закон и не означава нищо повече от обсъждане отново на целия закон.

Защото, ако философията на този закон, пак ви казвам, е борбата с престъпността, как ще реализирате тези борба при условията на чл. 116, ал. 4? Напротив, в хаоса, който ще настъпи по отношение на спирането, на прекратяването, между прокурори и съдии, ще цъфти и престъпността. И опитът на президента да спре всички тези несръчни опити за законотворчество, да предпази обществото от тях, ще бъде временен и ще свърши със седемдневния срок след второто четене, в който той трябва да публикува закона. Но тогава ще дойде по-страшното от този закон, по-страшното в практиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Не виждам други желаещи за изказване.
Пристъпваме към гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, върнат от президента на Република България с Указ N 362.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 1, против 67, въздържали се 113.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за процедура господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тъй като при второто гласуване на този законопроект ние можем да разглеждаме само текстовете, оспорени от президента, а те са много на брой, но по съдържание съвсем малко, моля да се съкрати срокът за предложения на народните представители за второ гласуване на пет дни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Правя противоположното предложение на следното основание. Вярно е, че част от мотивите за връщане изглеждат терминологични - да се смени това наименование с онова. Но е нужно много добре да се прегледа целият закон и да се стиковат текстовете.
Бих искала да използвам това време за отрицателни доводи, за да ви кажа с думи прости какъв недостатък, например, има сега в закона и защо се налага той да бъде много детайлно прегледан.
Ние записахме в този закон, което президентът връща отчасти и замазва, че съдът прекратява, но не казваме кой, в какъв състав и по каква процедура. И става така, че от влизане на закона в сила по този закон ще могат да прекратяват съдиите, без да имат процедура, а прокурорите, които досега прекратяваха, и които имат процедура, няма да могат да прекратяват. И се пита: какво става с тези дела?
Това е само един пример, за да ви обясня, че когато се връща един текст, не е въпросът само как той ще изглежда сам по себе си, а каква рефлексия ще има в целия закон. Понеже наистина е въпрос на изглаждане на много детайли, аз мисля, че най-лошото нещо, което можем да направим, е да се плъзнем по терминологичната част, да кажем, че нещата са много лесни и просто като сменим думата "прокурор при еди-какво си" и "следовател от еди-къде си" с това, което е предложил президентът, работата се оправя. Опасявам се, че това няма да ни свърши работа. Затова да не правим пазарлък за два-три дена, след като ние така или иначе сме загубили повече време, нека да отделим нормалното технологично по правилника време. Няма кой знае какво да спечелим от съкращаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Моля, гласувайте предложението за намаляване срока за предложения на пет дни.
Гласували 171 народни представители: за 100, против 64, въздържали се 7.
Предложението е прието. Срокът за предложения става пет дни.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кога изтича срокът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Понеделник, 18,00 часа. Сещайте се, бройте дните.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Само че, когато са дадени "дни", се броят работните дни.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължаваме със следващата точка от седмичната ни програма -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА УСТАВА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ЧЕРНОМОРСКО ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО.
Становището е на Комисията по икономическата политика.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за процедура господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Господин председател, както знаете, тази ратификация е разпределена и в Комисията по външна и интеграционна политика, която утре на заседание ще разглежда този въпрос. Поради това предлагам да се отложи обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някой да изрази противоположно становище? Има предложение за отлагане на тази точка от дневния ред за днешното заседание.
Поставям на гласуване предложението на господин Кирилов тази точка да остане за следващото заседание на Народното събрание.
Гласували 163 народни представители: за 61, против 95, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля господин Николов да докладва становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика по законопроект N 802-02-47 от 16 октомври 1998 г. за ратифициране на Устава на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание на 21 октомври 1998 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за ратифициране на Устава на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), подписан на 5 юни 1998 г. в Ялта, Украйна.
Решението за подготовка на устав на ЧИС е взето на Осмата среща на министрите на външните работи на страните - членки, състояла се на 25 октомври 1996 г. в Москва. На Десетата среща, състояла се в Киев на 22 октомври 1997 г., министрите на външните работи одобриха подготвения проект за Устав на ЧИС, а на Единадесетата среща, проведена през април 1998 г. в Ереван, ръководителите на делегациите парафираха Устава.



На основание Решение N 21 на Министерския съвет от 27 април 1998 г. президентът на Република България господин Петър Стоянов подписа устава, наред с другите държавни и правителствени ръководители на страните от ЧИС. На тази среща е приета съвместна декларация с призив към националните парламенти на страните-участнички да ускорят ратификацията на Устава на ЧИС.
Съгласно чл. 33 на устава, той влиза в сила от първия ден на месеца, следващ датата, към която девет (от общо 11 страни-учредителки) са депозирали своите документи за ратификация.
В края на октомври т. г. изтича шестмесечният период, през който България е председател на ЧИС, а през октомври София е домакин на Дванадесетата среща на министрите на външните работи. Целесъобразно е ратификацията да се извърши по време на председателството на България като израз на подкрепа на трансформацията на ЧИС от международна инициатива в регионална икономическа организация.
Участието на България в ЧИС не противоречи на нейния основен външнополитически приоритет - пълноправното членство в Европейския съюз и НАТО, а е във взаимовръзка както с европейските интеграционни процеси, така и с икономически програми и инфраструктурни проекти с общо европейско и регионално значение. Показателни за това са кандидатурите на Франция и Германия за получаване на статут на наблюдател в ЧИС.
България също така има интерес от развитие на търговията и икономическото сътрудничество със страните-участнички, които формират един огромен и перспективен пазар. Ратификацията на устава създава също предпоставки за реализация на конкретни инфраструктурни проекти.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Устава на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов. Имате думата за изказвания.
Няма желаещи за изказвания.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Устава на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.
Гласували 122 народни представители: за 118, против 3, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Резултатът от гласуването мисля, че ми дава основание да поискам да гледаме на второ четене законопроекта за ратифициране на Устава на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Николов законопроектът да бъде гласуван на второ четене на днешното заседание.
Гласували 129 народни представители: за 110, против 13, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля господин Николов да докладва законопроекта на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!

"ЗАКОН
за ратифициране на Устава на Организацията за
Черноморско икономическо сътрудничество

Член единствен. Ратифицира Устава на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, подписан на 5 юни 1998 г. в Ялта, Украйна."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по второ четене? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен, както са предложени от вносителя. И заради първото гласуване ще напомня, че пълен консенсус има и винаги е имало в държавата по този въпрос.
Гласували 123 народни представители: за 119, против 4, въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към трета точка от нашата седмична програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ЗАЕМОДАТЕЛ НА ЕКСПОРТЕН КРЕДИТ И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ГАРАНЦИЯ НА ЗАЕМ ЗА ЕКСПОРТЕН КРЕДИТ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БАНКА "КРЕДИТАНЩАЛТ" - АВСТРИЯ, ПО ПРОЕКТА ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ.
Моля председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Цонев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 802-02-44 от 5 октомври 1998 г.
за ратифициране на Акта на присъединяване на
заемодател на експортен кредит и на
Споразумението за гаранция на заем за експортен
кредит между Република България и банка
"Кредитанщалт" - Австрия, по проекта за
оздравяване и преструктуриране на Българските
държавни железници, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 22 октомври 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразумението за гаранция на заем за еспортен кредит между Република България и банка "Кредитанщалт" - Австрия, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници, подписан на 20 май 1998 г. в София.
От името на вносителя законопроектът бе представен от заместник-министъра на транспорта Апик Гарабедян, който изтъкна, че със закон от 31 януари 1996 г. Тридесет и седмото Народно събрание е ратифицирало Споразуменията за гаранция и Протокола за създаване на Споразумение за заем за експортен кредит. Въз основа на това Министерският съвет одобрява и внася за ратифициране от Народното събрание:
1. Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит между банка "Кредитанщалт" - Австрия, Република България и Националната компания "Български държавни железници", подписан на 20 май 1998 г. в София.
2. Споразумението за гаранция на заем за експортен кредит между Република България и банка "Кредитанщалт" - Австрия, подписано на 26 юли 1998 г. в София.
Споразумението с банка "Кредитанщалт" - Австрия, е първото от общо петте такива споразумения, включени в оздравителната програма на Български държавни железници. Общата сума на всички тези споразумения няма да надхвърли одобрената с Протокола за създаване на споразуменията за експортен кредит на сума от 12 млн. щатски долара.

При проведените разисквания се очерта становището, че с изпълнението на проектите в рамките на оздравителната програма на Българските държавни железници ще се решат задачите по тяхното преструктуриране, като се осигурят минимално необходимите условия за стабилизиране на железния път и развитие на подвижния състав и на системите за сигурност и безопасност на движението.
Въз основа на проведеното гласуване - 9 за, и 3 въздържали се - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, да ратифицира Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит между банка "КРЕДИТАНЩАЛТ" - Австрия, Република България и Националната компания "Български държавни железници" и на Споразумението за гаранция на заем за експортен кредит между Република България и банка "КРЕДИТАНЩАЛТ" - Австрия, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля господин Благой Димитров да докладва становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ:

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 802-02-44 от 5 октомври 1998 г.
за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател
на експортен кредит и на Споразумението за гаранция на
заем за експортен кредит между Република България и
банка "КРЕДИТАНЩАЛТ" - Австрия, по проекта за
оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници, внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание на 7 октомври 1998 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразумението за гаранция на заем за експортен кредит между Република България и банка "КРЕДИТАНЩАЛТ" - Австрия, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници.
Заемните и гаранционни споразумения, подписани със Световната банка и с Европейската банка за възстановяване и развитие и Протоколът между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие и Българските държавни железници за създаване на споразумения за заем за експортен кредит за подпомагане на финансирането на проекта за преструктуриране на българските железници, са ратифицирани със закон от Тридесет и седмото Народно събрание на 31 януари 1996 г. Съгласно Процедурата за заемни споразумения за експортно кредитиране, заложена в Споразумението за заем с Европейската банка за възстановяване и развитие и в съответствие с Протокола за създаване на споразумения за заем за експортен кредит в размер на 12 млн. щатски долара, са проведени търгове за доставка на машини за подновяване и поддържане на железния път и дрезини за ремонт и поддръжка на контактната мрежа, необходими на Българските държавни железници за осъществяване на програмата за оздравяване и преструктуриране.
По инвестиционния проект за доставка на машини за ремонт и поддържане на железния път и съоръженията е проведен търг за доставка на две баластопресевни машини и на 28 май 1997 г. е сключен договор с австрийската фирма "Пласер и Тойрер" на обща стойност 56 339 372 австрийски шилинга. С предложената от "Пласер и Тойрер" банка "КРЕДИТАНЩАЛТ" - Австрия, явяваща се в ролята на агенция за експортно кредитиране, която трябва да отпусне под формата на заем за финансиране на част от сумата, необходима за изпълнение на търговския договор, са проведени преговори и на 20 май 1998 г. между банката и Българските държавни железници е сключено Споразумение за заем за експортен кредит в размер на 33 803 623 австрийски шилинга за финансиране на 60 на сто от стойността на доставките по търговския договор. Останалите 40 на сто ще се финансират със средства от заема на Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 22 535 749 австрийски шилинга по Процедурата за заемни споразумения за експортно кредитиране в рамките на Протокола за създаване на споразумения за експортен кредит.
Гарант на заема за експортен кредит ще бъде Република Българи, съответно Министерството на финансите, като Споразумението за гаранция е подписано на 26 юли 1998 г. в София.
Споразумението с банка "КРЕДИТАНЩАЛТ" - Австрия, е първото от общо петте такива споразумения, включени в оздравителната програма, като общата сума на петтте споразумения няма да надхвърли одобрената с Протокола за създаване на споразуменията за експортен кредит сума от 12 млн. щатски долара.
Комисията по икономическата политика смята, че с изпълнението на проектите, финансирани със средства по Процедурата за заемни споразумения за експортно кредитиране в рамките на оздравителната програма се решава въпросът за преструктурирането на Български държавни железници и със заемите се осигуряват минимално необходимите условия за стабилизиране на железния път, подвижния състав, системите за сигурност и безопасност на движението, без които Български държавни железници не могат да изпълняват основната си функция на национален превозвач.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит между банка "КРЕДИТАНЩАЛТ" - Австрия, Република България и Националната компания "Български държавни железници" и на Споразумението за гаранция на заем за експортен кредит между Република България и банка "КРЕДИТАНЩАЛТ" - Австрия, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници."
Подписано е от председателя на комисията господин Никола Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Има ли изказвания? Господин Ерменков има думата.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, законопроектът за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразумението за гаранция на заем за експортен кредит между Република България и банка "КРЕДИТАНЩАЛТ" - Австрия, е едно съвременно и полезно решение за кредитиране на инвестиционния проект за доставка на машини за ремонт и поддържане на железния път, за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници.
Един от основните елементи за развитието на железопътния транспорт е безопасността и сигурността на движението, естествено и на превоза на пътници и товари на тази база. Ето защо ликвидирането на значителното изоставане на ремонта и поддържането на железния път и съоръженията е приоритетна задача на Националната компания "Български държавни железници", приоритетна задача за транспортния сектор и на нашата, българската икономика. Още повече, че за доставката на машините за поддържане и ремонт на железния път е проведен търг и на тази основа вероятно е подписан договор с известната и доказала в България своите технически, икономически и инвестиционни възможности австрийска фирма "Пласер и Тойрер".

Фирмата-производител и банката "Кредитанщалт", която се явява като агенция за експортния кредит, са добре познати в България и поетият ангажимент за отпускане на заем, осигуряващ 60 на сто от стойността на машините, е положителна тенденция за ефективно дългосрочно присъствие на българския пазар. Необходимостта от ново технологично оборудване за оздравяване на Българските държавни железници, включено в една програма, част и от програмата на правителството "България 2001", е подкрепена с държавна гаранция на експортния кредит. Споразумението с "Кредитанщалт" е първото от предвидените, както споменаха и колегите от Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, 5 експортни кредита и ние трябва да подкрепим тази първа стъпка.
Искам да напомня на уважаемите колеги, че международните финансови институции приеха като едно от условията за осигуряване на необходимите средства приемането на Закона за Българските държавни железници. Говоря за периода, когато се разработваше и съгласуваше оздравителната програма на Българските държавни железници, това е периодът 1992-1994 г., заедно с ръководители и експерти от Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка.
В съответствие със закона Българските държавни железници и правителството изготвят ежегодно план-договор, с който се определя размерът на годишните компенсации и субсидии на компанията. Благодарение на приетия Закон за БДЖ международните финансови институции се съгласиха да отпуснат заемите за предвидените в оздравителната програма инвестиции. Ето защо си разрешавам да ви призова, уважаеми колеги народни представители, да подкрепим становището на Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и да гласуваме за ратификация на Акта за присъединяване на заемодател на експортен кредит между Република България и Банка "Кредитанщалт" - Австрия. Това за мен е една гаранция, предполагам и за всички вас, уважаеми народни представители, че Република България ще осигури необходимите средства с годишния план-договор още с бюджета за 1999 г. и за следващия период, за да се реализира наистина една сериозна оздравителна програма за преструктуриране на националния ни превозвач Български държавни железници.
Моля също така да не забравят за този ангажимент уважаемите председатели на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по икономическата политика, когато се прима бюджетът за следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидно е, че инвестиционната програма, в това число и в развитието на крупни инфраструктурни системи, не може да бъде реализирана без използване на кредити при нашето финансово състояние. Очевидно е, че железниците са сред тези системи. И ако вземам думата, господин председател, то е, за да споделя някои свои съображения, които ме карат да се отнасям с известно смущение при обсъждането на предложения договор във връзка с някои от неговите елементи.
Първо, България, според мое убеждение, има доста възможности за използване на заеми за финансиране на подобни проекти при по-добри условия. Ако не се впускаме в търсене на много аргументи, можем да посочим обстоятелството, че и досега са получавани заеми при по-добри условия.
Какво имам предвид? Ако се вгледате в клаузите на този договор и сумирате всички елементи на реалната лихва, която ще бъде плащана, тя стига някъде до 8,5. И една голяма компонента се получава от така наречената "гаранционна премия", която формира някъде около 1,8 на сто ежегодно, чрез която се изплащат именно 90 на сто от поетата гаранционна премия.
Парламентът на България е ратифицирал много споразумения за заеми, при които българската държава поема гаранцията, без да се плащат такива гаранционни премии. Това ми дава основание да смятам, че в търсенето на средства в дадения случай е възприет по-лекият път, първата възможност.
По-нататък. Съвсем наскоро в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъждахме един проект за финансиране на работата по реконструкцията на софийското летище. Заемът се отпуска от Кувейтския арабски фонд за развитие. Първо, там лихвените условия са далеч по-благоприятни. Те са почти на два пъти по-ниско равнище. И второ, правителството ни предлага една информация, от която личи, че софийското летище ще може да заработва средствата, с които да покрива заема. Този заем се предвижда със субсидии от бюджета да бъде обслужван. Трябва да се съгласите, че това е допълнително смущаващо обстоятелство.
И в заключение, господин председател, мисля, че в търсенето на кредитни ресурси за реализиране на тези части от инвестиционната програма трябва да се полагат повече усилия главно за намиране на ресурс при по-изгодни условия. Много от проектите се финансират чрез заеми от Световната банка и от други международни финансови институции, където условията са далеч по-благоприятни.
Запознаването с този проект за договор ми дава основание да смятам, че в дадения случай - и с това приключвам - не са потърсени всички възможности и се отива на един вариант на финансиране на тази реконструкция на железния път при условия, които са доста, доста по-тежки, отколкото в други инвестиционни проекти. Това ми дава основание аз да се отнасям с голямо съмнение към целесъобразността на тази сделка и да се въздържа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има ли други изказвания?
Моля, гласувайте на първо четене предложения законопроект.
Гласували 133 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Цонев.
Гласували 124 народни представители: за 111, против 9, въздържали се 4.
Процедурното предложение на господин Цонев е прието и моля да докладва законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"З А К О Н
за ратифициране на Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит и на Споразумението за гаранция на заем за експортен кредит между Република България и Банка "КРЕДИТАНЩАЛТ" - Австрия, по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници

Член единствен. Ратифицира:
(1) Акта на присъединяване на заемодател на експортен кредит между Банка "КРЕДИТАНЩАЛТ" - Австрия, Република България и Националната компания "Български държавни железници", подписан на 20 май 1998 г. в София.
(2) Споразумението за гаранция на заем за експортен кредит между Република България и Банка "КРЕДИТАНЩАЛТ" - Австрия, подписано на 26 юли 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието и член единствен ще има ли дебати? Не.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 9.
Законът е приет на второ гласуване.
Редовната почивка е до12,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Четвърта точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПОЛСКАТА НАЦИОНАЛНА БАНКА И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БУЛБАНК ОТНОСНО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЪЛГА НА БУЛБАНК КЪМ ПОЛСКАТА НАЦИОНАЛНА БАНКА.
Законопроектът е разпределен на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Моля господин Цонев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект N 8020241 от 29.09.1998 г. за ратифициране на Договора между Полската национална банка и правителството на Република България и Булбанк относно преструктуриране на дълга на Булбанк към Полската национална банка, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 22 октомври 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между Полската национална банка и правителството на Република България и Булбанк относно преструктуриране на дълга на Булбанк към Полската национална банка, подписан на 17 септември 1998 г. в София.
На заседанието присъства господин Васил Иванов, началник отдел в Главно управление "Външни финанси" на Министерството на финансите.
При представянето бе изтъкнато, че с решение от 23 януари 1992 г. Тридесет и шестото Народно събрание дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи споразумения по неуредени задължения на Българската външнотърговска банка АД, София след мораториума от 29 март 1990 г. По силата на това решение задълженията на Булбанк към Полската национална банка бяха включени в обхвата на дълговете, посочени в решението на Народното събрание.
Настоящият договор урежда изплащането на задълженията на Булбанк към Полската национална банка, възлизащи на 25 млн. щ. долара и 44 млн. германски марки, заедно със съответната дължима и неплатена лихва и възникнали в резултат на депозити, открити от Полската национална банка в Булбанк през периода 1989 - 1990 г. Общата сума на консолидирания към 29 декември 1997 година дълг възлиза на 123 556 936,22 германски марки.
Подписването на договора е израз на политиката на правителството за уреждане на всички непогасени външни задължения.
Въз основа на проведеното гласуване, на което със 7 "за" и 3 "въздържали се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира договора между Полската национална банка и правителството на Република България и Булбанк относно преструктуриране на дълга на Булбанк към Полската национална банка, подписан на 17 септември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Поставям на първо гласуване предложения законопроект.
Гласували 118 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Йордан Цонев.
Гласували 112 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля господин Цонев да докладва закона.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"З А К О Н
за ратифициране на Договора между Полската национална банка и правителството на Република България и Булбанк относно преструктуриране на дълга на Булбанк към Полската национална банка

Член единствен. Ратифицира Договора между Полската национална банка и правителството на Република България и Булбанк относно преструктуриране на дълга на Булбанк към Полската национална банка, подписан на 17 септември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Поставям на гласуване заглавието на закона и член единствен.
Гласували 108 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 10.
Законът за ратифициране на Договора между Полската национална банка и правителството на Република България и Булбанк относно преструктуриране на дълга на Булбанк към Полската национална банка е приет.

Преминаваме към пета точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ (Проект Развитие на летище СофиЯ) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КУВЕЙТСКИЯ ФОНД ЗА АРАБСКО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И НА ПРИЛОЖЕНИЯТА КЪМ НЕГО.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Господин Цонев, имате думата.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект N 802-02-39 от 14 септември 1998 г.
за ратифициране на Договора за заем (проект Развитие
на летище София) между Република България и
Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие
и на приложенията към него, внесен от
Министерския съвет

На заседание, проведено на 22 октомври 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Договора за заем (проект Развитие на летище София) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие, подписан на 22 юни 1998 г. в София, и на приложенията към него.
При представянето на законопроекта бе изтъкнато, че с решение от 31 юли 1997 г. Народното събрание е дало съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи договори за заеми за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище София. Проведeни са разговори и е сключен договор за заем с Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие в размер на 12 млн. 300 хил. кувейтски динара при следните условия: срок за изплащане - 20 години; гратисен период - 5 години; годишна лихва - 4 на сто.
Според обменния курс към датата на подписване на договора размерът на заема възлиза на 40 млн. 200 хил.щат.долара.
В съответствие с разчетите в прединвестиционните проучвания приходите от дейността на търговско дружество "Летище София" ЕАД ще бъдат достатъчни за покриване на текущите разходи и за погасяване на главниците по кредитите и съответните лихви. За периода от 1998 г. до 2017 г. се очаква дружеството да реализира от дейността си приходи в размер на около 1,5 млрд.щат.долара.
Въз основа на проведеното гласуване с 10 "за" и 1 "въздържал се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, предлага на Народното събрание да ратифицира Договора за заем (проект Развитие на летище София) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Никола Николов да докладва становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика
към Тридесет и осмото Народно събрание по
законопроект N 802-02-39 от 14 септември 1998 г.
за ратифициране на Договора за заем (проект Развитие на летище София) между Република България и Кувейтския фонд
за арабско икономическо развитие и на приложенията
към него, внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание на 23 септември 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора за заем (проект Развитие на летище София) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и приложенията към него. Воденето на преговорите и подписването на договора и приложенията към него са осъществени въз основа на мандат, даден на министъра на транспорта и министъра на финансите от Министерския съвет. Този мандат е даден от Министерския съвет въз основа на решение на Народното събрание от 31 юли 1997 г., което на основание на чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България даде съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи договори за заеми, единият от които с Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие за 12 млн. 300 хил. кувейтски динара за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище София.
Подписаният на 22 юни 1998 г. в София договор предвижда сумата за заем от 12 млн. 300 хил. кувейтски динара, равняващи се на 40 млн. 200 хил.щат.долара да бъде погасена за срок от 20 години при 5-годишен гратисен период и при 4 на сто годишна лихва. Изплащането на заема ще започне през 2004 г. и ще завърши през 2017 г. на две равни годишни вноски по главницата в размер на 440 хил.долара.
Условията на заема са благоприятни и не пораждат опасения от затруднения по плащането. Съгласно оценките на Министерския съвет за периода 1998-2017 г. приходите на летище София се очаква да възлязат общо на 1,5 млрд.долара.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за заем (проект Развитие на летище София) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли изказвания? Господин Ерменков има думата.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Договорът за заем по проекта за реконструкция и модернизация на летище София между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие дава според нас една добра финансова възможност за изпълнение на проекта. Условията на заема, равняващ се на 40 млн. 200 хил.щат.долара, погасявани за срок от 20 години при 5-годишен гратисен период и 4 на сто годишна лихва са особено благоприятни за страната ни. И както преди малко и проф. Стоилов сравни, много по-благоприятни наистина от други договори, подписани за кредити по проекти, реализирани в България.
Така че очакваме наистина в периода до 2017 г. да има подобрени условия и параметри за обслужване на самолетите, на пътниците и увеличение на товаропотока.
Искам да споделя и някои недостатъчно ясни текстове в договора, които будят в известна степен и колебание: по отношение приетия писмен ангажимент, неподлежащ на преразглеждане, за изплащане на половин процент годишно от неизтеглената сума от главницата; за изплащане на заема само в кувейтски динари или за други валути, които фондът приема, цитирам, "от време на време". Или неясните предложения като "в кръга на разумното" и т.н., които могат да бъдат тълкувани включително в ущърб на кредитополучателя, т.е. на България.
Освен това съгласно договора на фонда се предоставя правото да управлява вече предоставени по-големи инвестиции - тези на Европейската инвестиционна банка и, чета, "изземва възможностите на правителството на Република България да предоставя гаранции при възможността за получаване на по-благоприятни кредити, които безусловно са необходими за цялостно финансиране на проекта".
Проектът за изграждане на съвременно национално летище в София, което да се превърне в регионален център на Балканите по отношение на международните въздушни превози, има повече от 30 години история. За съжаление досегашните опити за осъществяване на този проект са били безрезултатни по много субективни и обективни причини, които няма да коментирам сега.
През периода 1992-1997 г. бяха извършени двукратно технико-икономически проучвания относно възможността за реконструкция и модернизация на летище София. За ваша информация, беше проведен международен търг за реализация на проекта. И нещо повече, през септември 1994 г. беше направена и първата копка на проекта. Беше изградено акционерно дружество за развитие на летище София. През този период от 4 пропуснати години, уважаеми колеги, само крайно неотложните ремонтни дейности са свързани с авиационната безопасност, бяха реализирани.
Уважаеми колеги, предлаганият за ратификация договор по същество обезпечава целесъобразното финансиране и отстраняване правно всички по наша оценка досегашни пречки за развитие на летище София и, убеден съм, гарантира също така успешната реализация на инвестицията и ефективна експлоатация на летището, което основно зависи от изпълнителите, както и от качеството на реализацията.

Освен това е постигната обвързаност и координация на финансовото сътрудничество с международните финансови институции, без да се ограничава достъпът и на други кандидати за финансиране на проекта при запазване на целенасочеността на средствата и контрола по внедряването им. По този начин договорът е не само рамка, но и ефективен механизъм за управление и контрол на всички дейности, свързани с реализирането на проекта за изграждане на съвременно национално летище София, което предлагам на всички вас да подкрепим, а с това да подкрепим и приемем Законопроекта за ратифициране на Договора за заем по проекта за Развитие на летище София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпдин Кирил Ерменков.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 129 народни представители: за 129, против няма, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Цонев, имате думата за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли противно становище? Няма.
Моля гласувайте процедурното предложение.
Гласували 123 народни представители: за 122, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Цонев да докладва законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Договора за заем (проект Развитие на           летище София) между Република България и
Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и
на приложенията към него

Член единствен. Ратифицира Договора за заем (проект Развитие на летище София) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие, подписан на 22 юни 1998 г. в София и приложенията към него."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госопдин Цонев.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
Законът е приет на второ четене.

Шеста точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Вносители са: Министерският съвет - от 14 септември 1998 г.; народният представител Панчо Панайотов - от 13 март 1998 г.; народните представители Петя Шопова и Стефан Нешев - от 15 май 1998 г. и народният представител Яшо Минков - от 28 май 1998 г.
Има думата господин Николов да прочете становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика към ХХХVIII Народно събрание по законопроект N 802-01-51 от 14.09.1998 г. за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет; по законопроект N 854-01-28 от 13.03.1998 г. и от 14.09.1998 г. за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Панчо Панайотов; по законопроект N 854-01-59 от 15.05.1998 г. за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизаиця на държавни и общински предприятия, внесен от Петя Шопова, Стефан Нешев и група
народни представители; по законопроект N 854-01-66 от 28.05.1998 г. за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Яшо Минков

На редовното си заседание на 7 октомври 1998 г. с учаситето на вносителите Комисията по икономическата политика разгледа законопроекти за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация, внесен от Министерския съвет и законопроекти, внесени от народните представители Панчо Панайотов, Петя Шопова и Стефан Нешев и Яшо Минков.
Предлаганите във внесения от Министерския съвет законопорект изменения и допълнения целят ускоряване на приватизационния процес; гарантиране изпълнеинето на приходната част на държавния бюджет; преустановяване и разпределението на паричните постъпления от приватизация на държавни предприятия по извънбюджетни фондове; ограничаване преференците на работническо-мениджърските дружества и доброволните пенсионни фондове и установяването на оптимално съотношение между реституционните и приватизационни процеси и справедливо обезщетяване за екологични щети.
Законопроектът, внесен от народния представител Панчо Панайотов предвижда ограничаване възможността на държавните служители да участват в управителни и контролни органи на търговски дружества с държавно участие.
Внесеният от народния представител Яшо Минков законопроект осигурява възможност на общините да използват средства, набрани от приватизация на общински предприятия за придобиване на дълготрайни материални активи със социално предназначение.
Законопроектът, внесен от народните представители Петя Шопова и Стефан Нешев, цели използване на инвестиционните бонове при приватизация на общински предприятия.
В хода на дискусията по внесените законопроекти, народните представители поставиха въпроса за целесъобразността екологичните щети на приватизиращите се предприятия да се поемат от държавата; допълнително обсъждане на необходимостта от отпадане на забраната, отнасяща се до свързаните лица; ограничаването на преференциите за работническо-мениджърските дружества и доброволните пенсионни фондове; прозрачността на приватизационния процес в приватизацията чрез инвестиционни бонове.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесени от Министерския съвет, народния представител Панчо Панайотов и народния представител Яшо Минков, като между първо и второ четене се изготви от тях общ законопроект.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното сърбание да не приема на първо четене законопроекта за измнение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Петя Шопова и Стефан Нешев." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина съм затруднен как да започнем по този закон. Не знам коя поправка по ред е вече и на всичкото отгоре внасяхме поправки без никакъв смисъл. По-скоро прозира някакъв смисъл в цялата работа, че всичко, което се изкара от приватизацията отива в бюджета и оттам се харчи по някакъв начин.
Може би да започна с малко шега, защото пролетта, като приемахме Програмата за приватизация, господин заместник министър-председателят каза, че пилците ще ги броим на есен. Есента дойде, а пилци няма и влиза поредната поправка на закона. Да вървя подред в тези поправки.
Още в § 2 се вижда, че и Министерският съвет се отказа от принципа на равнопоставеност за начина на плащане, като се дава изключителен превес на паричните плащания, а като че ли изчезва начинът на плащане чрез ЗУНК.
Спомням си много добре още преди две години, а и миналата година, когато се говореше, че и начинът на плащане чрез ЗУНК ще бъде равнопоставен на другия начин. Всъщност сега отдаваме превес на кешовите плащания, а ЗУНК-а отива на гърба на данъкоплатеца. И това се вижда после по схемата, по която ще бъдат елиминирани евентуално дълговете на предприятия, които са натрупани и които притежават ЗУНК. Ако това е политика и начин на извършване на приватизацията, аз съм категорично против нея.
В името на това да са атрактивни предприятията и да има максимални постъпления в бюджета и то максимални в смисъл каквото се продаде да влезе вътре, дотук зачеркваме каквото сме правили и вкарваме в неравнопоставено положение инвеститорите. Ами тези инвеститори, които са закупили този тип платежни средства именно с тази цел, те къде отиват? Нали говорим, че искаме да имаме еднаква, равна среда, да имаме стабилност в икономиката, стабилност в икономическата среда? Значи, сега казваме - хайде, оттук нататък вас ви няма.
Не стига, че консултантите по програмата "Сара" не работят ефективно, ами сега се изисква през бюджета да им плащаме възнаграждения. Това пък не знам как да го нарека! Значи, понеже предприятията, които те ще продават и за които те предварително са известени, и за които са сключили търговски договор, той е търговски договор и с продажбата на които трябва да реализират известно възнаграждение, сега не можело да ги продадат на печалба, значи бюджетът да им плаща за това, че те са продали тези предприятия за един лев на някакво РМД. Това се цели с промяната, която е заложена в същия този закон. Що за логика и начин на разсъждение е този? От бюджета, от нашите пари на данъкоплатците да финансираме нескопосна продажба на посредници! Такъв тип виждане ми е дълбоко чужд. Нали посредниците се взимат, за да вкарат в България инвеститори и да добият добра цена. Откъде накъде ще им плащаме ние за това, че не са си свършили работата? Това не е ли търговски риск и защо държавата трябва да им плаща за несвършена работа?
Друг скандален текст е предложеният за промяна по чл. 25, ал. 3, т. 5. Аз ще го цитирам: "Никой не може сам или чрез свързани лица да притежава повече от една трета от капитала на юридическото лице".
Аргументът е също смехотворен, извинете - нямало как да се провери. Ами как се проверява по Закона за банките, как се проверява по Закона за застраховането, как се проверява по Търговския закон? Този закон прецедент ли е, нещо друго ли е, че не може тези лица да се проверят дали са свързани или несвързани, или се цели под формата на преференции в РМД да влязат хора, които нищо общо нямат с тези ремедета, да се ползват техните капитали при придобиването на собственост. Кажете го и дайте да го пишем направо и да е ясно така. Какво значи аргументът, че не може да се провери дали са свързани и не носят отговорност? Още повече, че има такава практика в нашето законодателство за проверка.
Големият въпрос, който обаче стои пред мен с промяната на този закон, е платеното средство инвестиционни бонове. Ние имахме много големи дискусии още от началото на тази година при поредните промени и тогава изказахме опасение в Комисията по икономическата политика, че този тип платено средство може да се обезцени. Сега тук в закона, говоря за мотивите на Министерския съвет, се признава, че може да се получи инфлационен бум на тези инвестиционни бонове. От друга страна обаче, ние премахваме редица плащания чрез тях и възможността тези инвестиционни бонове да станат пари.
Премахват се преференциите. Отказваме се от възможността чрез допълнителното доброволно пенсионно осигуряване да прехвърляме част от тези бонове и да ги направим като средство, което има и социално значение, има и значение за превръщането на тези фондове в един български инвеститор.
Същевременно обаче, уважаеми колеги, забележете, че ние много свободно и демократично даваме право на тези, които не са си получили заплатите в България, да получат инвестиционни бонове. Какво им даваме тогава? Какво им даваме, след като тези инвестиционни бонове не можем да ги превърнем в пари и срещу тях не стои реална стойност? Не може да имаме двойна мярка, двоен аршин в този тип разсъждения.
Промените по § 16, 17 и 18 за опрощаване на дълговете по ЗУНК, аз говорих отначалото, също е едно прехвърляне върху данъкоплатеца на тежестите върху бюджета на тежестта на вътрешното задължаване за сметка на това предприятието да стане по-атрактивно и да се продаде. Кой ще покрива тези дългове? Бюджетът ли ще ги покрива, след като предприятията ги освободим от задълженията по ЗУНК? Някой трябва да ги покрива. Значи няма да ги покрие този, който ще купи предприятието, а ще ги покрие някой друг. Кой е този някой друг? Може би ще ми отговорите. А вътрешният дълг расте. Той стана 7 трилиона, ако не бъркам цифрата, но мисля, че е толкова приблизително.
Има още един текст, който визира задължението на държавата към предприятията за нанесени екологични щети. Тук също има голяма дискусия. Безспорно е, че държавата трябва да има своята отговорност по ликвидиране на тези екологични щети, но въпросът е един обаче: как да стане това? Имаше две предложения, които обсъждахме в Комисията по икономическата политика. Едното беше чрез фонд - от приходите от приватизация чрез фонд, който да се ползва целево за покриване. Това означава, че част от приходите се заделят и служат за изчистване на щетите, което според мен е справедливо.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Не е актуално.
ИВАН БОЙКОВ: Да, както казва господин Цонев, не е актуално
Другото, което е, пак е за сметка на данъкоплатеца. Значи чрез бюджета ще се покриват щетите, т. е. от нашите данъци, а приходите ще влязат в бюджета от продаване на предприятията, което сигурно е много актуално, но за сметка на всеки човек, господин Цонев.
Така че аз не приемам този тип разсъждения и този тип поправки и мисля, че няма да подкрепя закона в този му вид и в този тип и начин на политика.
Няколко думи по предложенията на господин Панайотов за бордовете. Аз го подкрепям категорично и се радвам, че и комисията го подкрепи. Само че, господин Панайотов, много е късно.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС, от място): Аз съм го внесъл преди една година.
ИВАН БОЙКОВ: Ами да бяхте го вкарали в залата, вие сте управляваща сила, като че ли и президентът се изказа по този въпрос, министър-председателят се изказа по този въпрос, професори щяхме да вкарваме в бордовете. (Реплики от Панчо Панайотов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Панайотов, моля Ви.
ИВАН БОЙКОВ: И какво се получава сега? Ние след 6 - 7 месеца ще приватизираме всички държавни предприятия, значи дотогава заинтересованите лица ще седят в 6 - 7 - 8 борда. То си загуби ефекта вече. Каквото стана, стана.
Аз като чета внимателно пресата, понеже бюджетът още не е дошъл, и господин Цонев може би ще ми каже тук, чета, че един милиард марки ще се получат от приватизация на две трети от предприятията, нали така, господин Цонев? - Пишеше в един вестник. Значи собствеността, основните фондове на България станаха един милиард марки. Миналата година като пресмятах в бюджета бяха 16 млрд. долара. Ако управлявате още една - две години, по тази схема няма да струват и една марка. Продължавайте да не приватизирате, продължавайте да протакате процеса, всичко ще се обезценява. Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Думата за реплика има господин Никола Николов към Иван Бойков.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам само да отбележа, че когато се обсъжда Законът за приватизацията, хубаво е да не се цитират вестници, а да се чете законът такъв, какъвто е внесен от неговите вносители, и да не се тълкува по начина, по който Иван Бойков например изтълкува опрощаването на зунка - че било за сметка на бюджета. Ами друго Народно събрание, с друг състав, с друго мнозинство реши, че тези задължения на държавните предприятия ще бъдат уредени по този начин - чрез бюджета. Така че не мога да разбера тази логика.
Друг е въпросът, че българските предприятия в момента са декапитализирани. Това също е въпрос, по който може да се спори, да се говори - в Комисията по икономическата политика го правим - и тези предприятия имат отрицателна стойност. Да продължат ли те да трупат загуби за публичния сектор или не? Да продължат ли да трупат загуби за държавата или да бъдат продадени - това е идеята. И когато говорим за това, трябва да сме наясно, че наистина трябва да се прецени с колко средства, които бюджетът няма да получи при обслужването на тези необслужвани кредити, се ощетява самият бюджет и с колко той би се ощетил, ако тези предприятия бъдат ликвидирани. За това става дума. Тази преценка е хубаво да бъде правена, като се чете Законът за приватизацията, а не някакъв вестник, който Вие цитирате, или да разсъждавате по него от гледна точка на идеологията, която изповядвате. Това аз съветвам да се говори, когато приемаме Закона за приватизацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика думата има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Николов! Сигурно е така, само че този пърчин инструмент беше предвиден да се търгува, а вие го махате от системата на търгуване. За зунка става въпрос. Той беше предвиден като средство, чрез което може да се купува. Имаше стойност, редукция и така нататък. Сега той вече изчезва от схемата. Вие казвате, че ще има списък. Извинявайте, не говоря за Вас, вносителят - Министерският съвет, казва, че има списък, по който всичко, което е атрактивно, се продаво кеш - срещу пари. Оттам нататък какво става с този паричен инструмент? Той изчезва. Той не е атрактивен, не върви. Не е нужно да Ви го обяснявам на Вас.
Второто, което исках да ви кажа, е, че когато гледаме нещата само от гледна точка на бюджета, тогава се получава друг тип икономическа политика, господин Николов. А мисля, че и аз, и Вие сме привърженици на политиката на стимулиране на растежа. Тук трябва да има баланс. Безспорно, че трябва да има стабилен бюджет - никой не спори в това отношение - само че тази стабилност не трябва да е за сметка на растежа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Госпожа Даниела Николова има думата.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Промените, предложени в проекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, предложен от Министерския съвет, са насочени към ускоряване и усъвършенстване процеса на приватизация на държавната собственост, а оттам и ускоряване на структурната реформа в икономиката.
За мен предложенията за изменения на закона са безспорно необходими, защото решават проблеми, пречещи на процеса на приватизация или свързани с договорености с Международния валутен фонд. Такива са предложенията например по § 1 от проекта, които предложения премахват противоречия между този закон и правилата за ликвидация, залегнали в Търговския закон.
Също така стои и въпросът с § 2, където се предлага Министерският съвет да продължи да определя предприятия, за които няма да се допуска плащане с непарични платежни средства и разсрочване на плащанията. Така атрактивните предприятия ще осигурят постъпления в пари и изпълнение на приходната част на бюджета, което е важно. Безспорна е необходимостта от смяна границата на компетенции на органите по чл. 3, тъй като след ревалоризацията границата от 350 млн. лв. стана твърде ниска и твърде много предприятия останаха в компетенциите на Агенцията по приватизация, което няма да е в полза на ускоряване на процеса. Предложената граница от 1 млрд. лв. разпределя ресурса от държавни предприятия между отделните органи по чл. 3.
Новият проект предвижда 90 на сто от приходите от приватизация да постъпват в държавния бюджет, с което се преустановява разпределянето по извънбюджетни фондове. Това, всички знаем, е във връзка със споразумението с Международния валутен фонд. Остава само вноска в рамките на 10 на сто във фондовете за покриване на разходите за процеса на приватизация на държавните предприятия. Може би тук е мястото обаче да се помисли за създаване и записване в закона на механизъм за заплащане на работещите в органите по чл. 3, обвързващ обема и резултатите от тяхната работа с персоналното им възнаграждение, което липсва според мен в закона.
Много важни по мое мнение са предложените текстове, които решават проблеми, блокиращи процеса на приватизация, а именно предложенията в § 13 и § 21 от проекта, касаещи § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на съществуващия закон, текстовете, свързани с обезщетяване на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Аз смятам, че тези текстове трябва да ги приемем.
Текстовете по § 16, 17 и 18, където се предлага решаване на проблема за негативното влияние, което оказват в процеса на приватизация на някои търговски дружества задълженията им към държавата по ЗУНК, също са важни и необходими. Предвидената възможност за редукция от Министерския съвет на тези задължения ще осигури по-голяма атрактивност на тези предприятия и по-добри условия, при които да се продадат, както и приходи за бюджета от приватизационните сделки с тях.
Друга добра идея, залегнала в проекта, целяща ускоряване на приватизацонния процес, е опитът да се посочи субектът, носещ отговорност за минали екологични щети от големите предприятия-замърсители. Най-пресен е примерът с "Агрополихим", тъй като сега се говори много за него.
Известно е, че всички сериозни купувачи на големи предприятия заявяват, че няма житейска и правна логика те да отговарят за минали щети. Според мен има две възможности. Едната е отстраняване на старите замърсявания и другата е именно посочената в законопроекта - да се определи субектът, към който да се обръщат трети лица, търпящи щети от стари замърсявания.
В Закона за опазване на околната среда има според мен един несполучлив запис, който гласи само, че "не отговаря купувачът".
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Напротив, има такъв текст.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Естествено е, че той няма такава отговорност. Тук се предлага за тези щети да отговаря държавата. И тук според мен също трябва да се помисли дали това е най-доброто решение. Дали държавата, особено както сме в условията на валутен борд, да има пряка отговорност, или трябва да има някакъв механизъм, чрез който да се реализира тази отговорност. Защото е възможно да се получи нещо подобно на една планина от дела срещу държавата за възстановяване на нанесени минали екологични щети.
Трябва да помислим дали не е по-добре затова да има един фонд, като например може да бъде Националният доверителен екофонд, ако неговите функции, разбира се, бъдат по-добре разписани. Тоест той не само да раздава кредити, но и да отговаря именно и за тези минали екологични щети.
В заключение искам да кажа, че може би трябва да се помисли и за ускоряване на съдебния контрол по актовете на приватизиращите органи, тъй като обжалванията по сключени сделки също много забавят процеса на раздържавяване.
Искам да ви приканя да подкрепим на първо четене проекта за изменение на закона, внесен от Министерския съвет.
По отношение на другите внесени проекти моето мнение е това, което беше и в комисията - единствено не одобрявам проекта, внесен от Евролевицата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
За реплика има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Не толкова реплика, колкото въпроси, които искам да задам на госпожа Николова.
Вие хвалите вдигането на прага. И вижте какво се получава с това вдигане на прага. Агенцията за приватизация ще има да приватизира сто предприятия. Министерство на промишлеността - хиляда. Всички други министерства - между триста и петстотин предприятия. Първо, процедурно не се различава дали продаваш голямо или малко предприятие. Подчертавам процедурно - като бумащина, като юридически процедури. Но вижте какво става - Министерство на промишлеността ще трябва да продава по три предприятия на ден. Те не са специализиран орган и им даваме такава сума само с една цел - да няма капка прозрачност и каквото и да питаме, министърът отговаря: "Не мога да ви отговоря, понеже това е търговска тайна". В агенцията пак има надзорници, а тук няма и надзорници. Не го правете, тъй като това след време ще се обърне срещу вас.
"Национализация на екощетите" - имаше един стар лозунг, който учихме едно време, че всикчи капиталисти са братя. В момента действително това братство се потвърждава. Екощетите ще ги сложим на данъкоплатеца, а собствеността, експлоатацията на тази собственост ще я дадем на някой друг. Или, както казвате, примерно на "Орс хидрос" ще я дадем, за да може да печели от това, което е в България.
Не мисля, че това е подход, който трябва с радост да възложим на българския данъкоплатец и дори да не му се извиним. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Искате ли дуплика?
Госпожа Николова има думата за дуплика.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Представете си, господин Димитров, всички тези хиляда предприятия и още толкова от другите министерства да отидат само в Агенцията за приватизация, колко ще се забави процесът. И престанете да говорите, че нямало прозрачност, много Ви моля, защото пък чуждите инвеститори, вече на всички е известно, се оплакват точно от обратното - че има прекалена прозрачност в процеса на приватизация в България. (Смях в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Има думата господин Георги Божинов за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги народни представители, гледаме на първо четене законопроект, внесен от Министерския съвет. Ако трябва да определя с една дума този законопроект, трябва да кажа, че Министерският съвет сам връща за ново разглеждане голяма част от промените, които бяха предложени и приети от мнозинството само преди няколко месеца. Ще бъде прелюбопитно, ако отворим стенограмите от онова заседание, на което присъстваше и вицепремиерът господин Божков, на което той нееднократно взе думата, за да обоснове принципите на новата втора вълна за масова приватизация - колко по-добре са решени проблемите, колко по-големи възможности са дадени на българските граждани във времето да си получат боновете, какво изобилие от възможности се предлага: ако искат пенсионни фондове, където един лев ще се брои за два лева, ако искат работническо-мениджърски дружества, където роднините могат да подпомогнат участниците и т.н., и т.н. Сега, ако погледнем същността, сърцето на това изменение, трябва да го определим така, както подчертах в начало, че Министерският съвет реализира тези принципи и ограничава драстично правата, които бяха предоставени досега с българското законодателство на работническо-мениджърските дружества. И второ, ограничава и стеснява до минимум приложимостта на така наречения инструмент - инвестиционни бонове.
Освен това, прави се една промяна в чл. 25, ал. 3, т. 5, където в мотивите срамежливо ни се обяснява, че е много трудно да се разбере кои са свързаните лица, а не се каже направо, че трима души от едно семейство, когато отпадне този текст, вече ще могат спокойно да консумират всички досегашни привилегии, дадени по чл. 25 на така наречените работническо-мениджърски дружества. Защото, когато отпаднат думите "сам или чрез свързани лица", става ясно, че баща и двама сина могат по една трета да владеят 90 на сто от собствеността в работническо-мениджърското дружество.
Но аз се връщам отново на проблема за ограничените възможности за използването на инвестиционните бонове. Питам и преждеговорившата колежка: кога видяхте, че се налагат промени и кои точно факти, тъй като Министерският съвет направи огромни разходи, за да напише наредбите, бяха направени огромни разходи, за да се разпространят формулярите в пощите, бяха направени огромни разходи да се информират българските граждани какви възможности има. И днес, преди да е стартирала въобще в нарушение на всички обещания и декларирани тук, от тази трибуна, с едно завидно самочувствие срокове, че ще стартира масовата приватизация, тя не е стартирала и нито едно предприятие не се е реализирало по този ред. Питам: кой ще понесе отговорността за този законодателен и управленски брак? Кой? Това бяха огромни разходи. Всички вестници с платени съобщения публикуваха наредбите, по които ще се използват инвестиционните бонове. Какво ще ги правите сега след тази промяна на закона? Те просто отиват в кошчето. Трябва някой да носи отговорност. Зная, че на партийната конференция сте отчели, че законодателството ви е добро, защото само два законопроекта бил върнал президентът. Ето, тук имате конкретен случай, в който някой трябва да отговаря за това защо блъфира и изразходва средства, без да се получат резултати.
И в резултат на тези промени, в които абсолютно не се съмнявам, че отново под строй ще гласувате единодушно, в § 11 отпадат така високо и шумно рекламираните от вас привилегии за новите пенсионни фондове. Тези хора ще питат: като се направиха огромни разходи, но при едни правила на играта, при една цена на платежния инструмент сега, когато вие два пъти снижавате тяхната платежоспособност и покупателна способност, кой ще отговаря за направените от тях разходи, когато по тези нови правила те не могат да продължат играта и не могат да участват. Кой ще носи отговорност за това? Така, с лека ръка, на един ред е написано: "§ 11. В чл. 49, ал. 3, изречение второ се отменя". Ще го гласуват народните представители, без дори да знаят кой е този ред трети или четвърти от ал. 5, т. 10 и така нататък, и решават съдбите на хората. Кой ще носи отговорност за това конкретно безобразие?
Преди пет месеца ни уверявахте, че така ще бъде и тези хора започнаха да събират бонове. И аз ви предлагам това да не го гласувате. Предлагам ви да не гласувате и предложеното изменение в § 9, чл. 44, с който пишете, че се създава една нова ал. 7, с която казвате, че инвестиционни бонове не могат да служат за плащане по приватизационни сделки по чл. 25, ал. 1, т. 1. Аз познавам хора, които само заради това отидоха до пощите, платиха и си купиха тези нови платежни инструменти, защото разчитаха, че ще ги дадат на свои роднини, които вече участват в РМД. А вие сега по средата на играта казвате, че няма да се играе по тези правила. Какво ще ги направи този човек? С 250-те си хиляди ще отиде да играе за едно предприятие за 10-15 милиона или 5-6 милиарда лева? Той никога няма да може да се състезава. Той се включи в тази масова приватизация само защото преди пет месеца вие му казахте, че може да ги даде на свои роднини, които да играят по чл. 25, ал. 1 в РМД. Сега пишете...
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Точка 4, а не т. 1.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да, не ми подсказвай, Кольо, ама пише, че в публично предлагане той не може да се състезава. Защо му отнемате това право? Защо му го дадохте преди пет месеца? Господин Божков слиза тук пет пъти на трибуната, за да каже колко перфектни правила сте направили на втората вълна на масовата приватизация. Какво се случи от тогава до днес, та вие отменяте това право на хората, което им дадохте? Защо? Не мога да го разбера. Някой трябва да носи отговорност.
И още нещо, на което и господин Бойков се спря. В чл. 12, т. "а" пишете, че: "Министерският съвет може да отписва задължения по този закон, главница и лихва на търговски дружества към държавата при условие, че се извършва приватизационна сделка за продажба на над 50 на сто от дяловете и гаранциите на дружеството. В този случай не се прилага ограничението по чл. 12." Може, ама може и да не може. Кой ще решава? Кой, освен Народното събрание, ще преценява целесъобразността? В коя сделка? Който купувач не му харесва, ще използва тази възможност. А който си е купил вече другия платежен инструмент?
Значи даваме на администрацията - и се чудите откъде идва корупцията. Ето, със закон даваме на администрацията, делегираме й права, за да притиска човека и да иска комисионната и рекета. Какво значи това може? Дайте да напишем в кои случаи може, за да е ясно, че в съответствие със закона се прави това и това, а не защото е наш, ваш, добър или лош или може да даде повече под чекмеджето. Всички тия неща трябва да се огледат.
Затова аз се връщам към старото си предложение и ще го направя за второто четене. А то е следното: в чл. 47 освен ал. 1, която казва, че всеки български гражданин, навършил 18 години, има право на 250 хил. инвестиционни лева, се връщам на старото си предложение: всеки български гражданин има право за всяка година трудов стаж да получи по 25 хил. инвестиционни лева. Връщам се към това предложение, защото разбирам, че няма интерес, хората разбират, че не могат да се състезават, няма да участват и не е случайно, че нищожен процент досега са се включили. Трябва да ги стимулираме. Това е начин да се възмезди трудът. Това е начин да се помогне на пенсионерите. Това е начин да се придобие култура за участието на фондовия пазар от по-широки слоеве от българския народ.
За второто четене ще направя и още едно предложение, тъй като на 31 изтече срокът по закона, който признавам, че вие внесохте и беше целесъобразен - за обезщетяване с инвестиционни бонове на български граждани, чиито земи не могат да се възстановят, от така наречената третина. Под 4 на сто само са успели да се оправят с трудностите в Държавния архив, с намиране на документи, предявяване на претенции в министерството. Ако сме честни към тези хора, трябва, както виждам тук, че в Преходните разпоредби препращате към Закона за опазване на околната среда, така и там да удължим този срок, за да могат повече хора да си установят документите, тъй като това е през едно-две поколения и е много трудно, за да могат и те също да се включат и да използват това право, а не предимство, което им дадохте с друг закон, за което аз ви поздравявам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
За реплика - господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да репликирам господин Божинов главно за опита му да внуши, че се намаляват преференции, че сме излъгали някого с тези промени в закона, което просто не отговаря на истината.
Ние не допускаме участие на борсата, на фондовия пазар чрез инвестиционни бонове, защото това означава, че ще се състезават два различни инструмента. Този специфичен пазар, специфичният инструмент, какъвто е инвестиционният бон и парите, ще са централизираните публични търгове. Аз искам да успокоя и тези български граждани, които са чули изказването на господин Божинов, че до края на годината ще има търг, че са отделени достатъчно голям пакет от акции на предприятията. Нещо повече, ще бъдат обявени всички предприятия, чиито акции или част от чиито акции ще бъдат пуснати за тези централизирани търгове. Няма да има никакво притеснение за използването на този инструмент за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика - господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Николов, ние с Вас се познаваме добре и се уважаваме. Аз си записах, че ще има търг, но Вие не можете да не признаете, че всички досега обещани срокове не са изпълнени. Вие това не можете да го оспорите.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Това е очевидно.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Второ, Вие казахте, че не съм бил прав, когато казах, че се ограничава. Повтарям, в чл. 49, ал. 3 отпада онова, което беше дадено на пенсионните фондове - един лев да служи за два. Знаете, че ние тогава ви казахме, че това не е реалистично. Вие казахте: не. И го направихте. Но сега действително сте разбрали. Тези хора обаче са стартирали кампанията си при това условие и вие го ограничавате.
Освен това е вярно, че само в т. 1 по чл. 25, ал. 1 - това е при публичното предлагане, но това също беше обещано при предишното гледане, а то не трябваше да стане. За това говоря аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин Стефан Нешев има думата като вносител.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставам на трибуната да защитя внесения от госпожа Шопова и от мен законопроект. Същевременно ще се опитам да взема отношение към останалите законопроекти, които разглеждаме на първо четене.
Какъв е поводът с госпожа Шопова да внесем законопроект работниците от общинските предприятия да могат да участват в работническо-мениджърската приватизация с инвестиционните бонове? Това преди всичко е среща с колектива на общинската фирма "Изкуство" в Русе - една доста специфична фирма, бившата "Габровски" за кревати. Собственик е бил Габровски, след това е била национализирана и по една или друга причина сега е дадена като общинска собственост, регистрирана по Търговския закон. Тук искам да ви кажа, че предприятията от този тип са малки, които са регистрирани по Търговския закон и няма да останат общинска собственост. Те ще бъдат приватизирани, защото с промяната на Закона за общинската собственост ясно се регламентира само кои предприятия остават монополна общинска собственост. Конституцията защитава всички - те имат еднакви права в процесите, които протичат, и това ни мотивира да внесем тази поправка в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Това че Комисията по икономическата политика е реагирала негативно, в първия момент ме наведе на мисълта, че това е едно лично отношение на господин Николов към моята особа, защото с това аз не целя нищо и нищо няма да спечеля. След това обаче разбрах, че вие сте притеснени. Притеснени сте по два показателя:
Първо, от приватизационните сделки, които искате да станат изключително чрез касовата приватизация, за общинските предприятия вие снемате от бюджетите на общините субсидиите, които са определени с държавния бюджет. Тоест, вие не можете да подсигурите издръжката на общините и поради това посягате на изконното право на гражданите, които са работили по 30-35 години в тези предприятия, да си ползват правата и да участват в приватизационния процес с предоставените им чрез закона инвестиционни бонове. Безпомощността да печелите и да обезпечавате поетите ангажименти в държавния бюджет ви мотивира да предлагате да не бъде приет на първо четене нашият законопроект. Затова в крайна сметка нека да разсъждават и да мислят всичките макар и малко на брой работници и служители в общинските предприятия, които вие лишавате от изконното право на равнопоставеност съгласно Конституцията.
Втория момент, който аз мисля, че вие отбягвате да приемете, и няма да го приемете - в това съм сигурен, познавам ви политическия нрав, няма да приемете този законопроект и поради това, че навремето аз предупредих Николов: не пускайте социална приватизация с инвестиционни бонове преди реално да сте обезпечили чрез конкулативна сметка с материална част. Вие я нямате. Вие искате да предлагате за социална приватизация предприятия, които са в оздравителна процедура или вече почти са фалирали. Никой няма да ги купи. Те не струват, те нямат пазарна цена. За съжаление, вие като управление не се ангажирахте да създадете истински оздравителни процедури за възстановяване на реалната икономическа мощ на много от предприятията от българската промишленост. То е, защото вашият министър на промишлеността и аз ще имам удоволствието директно да му го кажа, не създаде индустриална политика на България. Индустриална политика, която да даде реалните средства и начини за развитието на българската икономика и преди всичко на българската промишленост.
Ето, това ви притеснява и заради това вие не искате да приемете една малка придобивка за една малка група от хора, работещи в много тесен кръг от предприятия - общинска собственост, регистрирани по Търговския закон. Всичко това, което говорихме за това, че сме за човека, за една социална пазарна икономика, явно вие го изпразвате от съдържание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Нешев, Вашето изказване е в рамките на правото Ви на вносител, затова не се зачита за изчерпано време на вашата парламентарна група.
Давам думата на проф. Стоилов от Парламентарната група на Демократичната левица.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно е, че има някои текстове, предложени от вносителя - Министерския съвет, които в технологично отношение подобряват закона. Но според мен в случая с тези промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия това е второстепенен момент. По-важни са други неща, които засягат важни механизми на процеса на приватизация, такъв, какъвто е към момента.
Избързвайки малко, ще си позволя една оценка. В икономически и в социален план основните промени не работят за подобряване на процеса на приватизация, така че той да работи по-ефективно за икономиката, да решава и онези въпроси, които, нека наречем условно или неусловно социални, което споделят всички парламентарни групи. И като така, много от нещата са оспорими. Това се чувстваше и при дискусията в Комисията по икономическата политика и то не само в изказванията на представители на опозиционните парламентарни групи.
Безспорно в закона се предлагат редица ограничения и премахване на преференции. Едни аз подкрепям, но други оспорвам, без какъвто и да е елемент на политизация. И ще си позволя да приведа само няколко аргумента.
Единодушно навремето беше приет текстът, който предвижда определени преференции за доброволните пенсионни фондове. Но моля ви да обърнете внимание - това практически косвено беше една привилегия за пенсионерите и кандидат-пенсионерите дотолкова, доколкото приетото правило срещу един инвестиционен бон да се придобива за 2 лв. собственост практически увеличаваше възможностите на тези фондове за създаване на този паралелен фонд чрез инвестиционните бонове в по-кратко време да постигнат ликвидност, да имат практически възможността да започнат да дават нещо срещу вложените инвестицинни бонове. Премахвайки тази преференция, ние силно затрудняваме тези доброволни пенсионни фондове, отдалечаваме в календарното време тази практическа възможност инвеститорите да получат нещо. И питам се аз: защо, в името на какво? Фондът възразява срещу всякакви преференции. Но нали ние имаме мозък в главата си да приемем едни внушения за ограничения, други да не приемем!
Не е нужно да се разисква темата за хала на пенсионерите. Всички сме единодушни и по това какви са причините, вчера сложили се, за това положение, и кои са факторите, които в последните 4, 5, 6 години водят до влошаване на положението на пенсионера най-малко поради това, че от 48-49 до 50 на сто спрямо средната заплата днес средната пенсия е някъде около 26-27 мизерни процента от средната заплата. Аз мисля, че парламентът ще си свърши работата, ако възрази срещу това внушение за премахване на преференцията спрямо инвестиционните бонове, които се инвестират в доброволното пенсионно осигуряване.
Второ едно ограничение на преференция е свързано с работническо-мениджърската приватизация по чл. 25. Аз в комисията си позволих две изречения, тук може би ще кажа пет за това как моята позиция сега е една, а би била по-друга преди две години, когато се създаваше този режим. От 2 години се сгъстяват оценките, правени и вътре в страната от анализатори и наблюдаващи приватизацията, и от нашите партньори - международните финансови организации, че в тази форма на приватизация замърсяването е стигнало критични размери. Неслучайно не толкова от лявата и опозиционните парламентарни групи се носят вече цяла година оценките, че тя се е превърнала в приватизация на близки, на свои хора, колкото такива оценки в публичното пространство се правят от хора, които са далеч от нас. Всъщност това е едно от големите основания на Световната банка и на Международния валутен фонд да настояват за премахване на някои от преференциите за работническо-мениджърската приватизация.
Аз ще ви припомня, че в Комисията по икономическата политика преди 10 месеца може би не се прие предложението за намаляване на числото "50" като необходимост за броя на персонала, с който да се образува работническо-мениджърско дружество и намаляването му на 20 на сто. Но в залата господин Божков прегази това становище и наложи 20-те процента. Аз по достойнство оценявам загрижеността на колегите от Комисията по икономическата политика тогава, в това число и на нейния председател, които усещаха, че това не работи за осигуряване на по-голяма чистота на процеса. И аз от това съм заинтересован.
Сега обаче, при тези характеристики, които има работническата приватизация, аз подкрепям предложенията на Министерския съвет и съвършено ясно е какви са ми мотивите - като ги принуждаваш да отидат на търга с по-висока цена, създаваш известни затруднения. Не че това кой знае колко ще действа очистващо, но все пак. И истински съжалявам, че отиваме към разваляне на този режим, който беше един български вариант на западния ЕСОП. В наши условия, до голяма степен наш, оригинален български, роден през 1995 г. с подкрепата на колегите от СДС.
Споделям, тъй като с един депутат от 1995 г. съм съавтор на закон, който искаше решаване на големия и придобил брада въпрос за извънбюджетните сметки и фондове. Не остана време тогава да се направи това, което сега под натиска на Фонда се прави, с това концентриране на средства в бюджета на открито и намаляване, свиване до максимум на възможностите за злоупотребяване със средства или най-малкото изразходването им за цели, които са встрани от онова, което са приоритети и се залагат в бюджета. Но това отиване до крайност отново с премахването на практиката в някои основни фондове да се заделят средства от приватизацията е неприемливо. Вярно, вие променихте Закона за подпомагане на земеделския производител, режимът на фонд "Земеделие" е друг, но това е съгласувано и с тази тенденция всичко да отива в бюджета.
И големите приказки, че всяка година ще се оценяват потребностите на съответния отрасъл - както е в случая със земеделието - и от това ще следват изводи за сумата, която да се предлага в бюджета, си останаха приказки. А оня автоматично действащ механизъм на 0,5 на сто заделяне от БВП към този фонд, при полуразрушеното българско земеделие, и приток на ресурс от приватизацията силно увеличаваха възможностите на този фонд да бъде наистина фактор в усилията да изправим българското земеделие на крака не само откъм решаване на въпроса за земята и нейното възстановяване като собственост, но и материално-технически, продуктивно. Тъй като сме свидетели как българското земеделие сега произвежда продукция, която по абсолютни разходи не позволява да се вместим в цените, които предлага европейският пазар при десет пъти по-високи доходи. От тази гледна точка абсолютната централизация не работи в чисто икономически план.
За свързаните лица вече говориха колеги, ще говори и Михаил Миков. Трудно защитима позиция. Иван Бойков беше точен. Какво от това, че е малко по-трудно? Дайте да изчистим механизмите, там да се потрудим с привличане на юридически експерти, а не поради това, че е малко по-трудно, да отиваме към оголване и откъм тая страна на приватизационния процес. И отваряме отново една врата, през която той се замърсява.
Когато разговаряме с много колеги и от СДС, става ясно, че и те са заинтересовани да бъде максимално чист процесът. На практика той се замърсява две години и това е публична тайна.
Отмяната на § 34, приет 1998 г. Аз си спомням като ден-днешен как сред колеги от СДС, в това число и у председателя на комисията, имаше в такава степен тревога, както и у мен, че след многото приказки за масовата приватизация, която ще бъде направена по един друг, съвършено нов, принципно нов модел и че ще даде резултати, надскачащи кратно резултатите, дала в първата вълна, някак си методично се вървеше по линията на това, емитирайки инвестиционните бонове на втората вълна, създавайки и чрез пропаганда колко различна ще бъде тя от първата, търсене на този инструмент, откъм страната на предлагането се очертаваше един гол фронт. И аз съм доволен, че тогава беше приет този § 34, който задължаваше минимум 5 на сто от капитала на приватизираните дружества, на всичките, да излиза на търговете. Това беше част от голямото решение да осигуриш срещу стимулираното търсене едно съответно предлагане. Защо сега се премахва тази практика, въведена от този парламент?
Вижте, даже тези специализирани икономически органи, които се отнасят не добронамерено просто, а на моменти даже и слугинажно към правителеството, признават, че до този момент всъщност не е направено нищо реално практически за осигуряване на предлагане в рамките на масовата приватизация. Това е факт.
Сега отново се обещават списъци. Такъв един списък преди два-три месеца се появи и тези, които се интересуват от приватизацията, са си направила труда да го видят. Той беше оперета. Там имаше деветдесет и няколко предприятия, една трета от които окръжните транспортни предприятия, моля ви се, една трета - окръжните строителни предприятия и няколко инкомса. Това е смешно при толкова много дитирамби, особено от министъра на промишлеността, за втората вълна, която едва ли не ще послужи за образец на други страни, които ще тръгват в преход. Защо допускате такова оголване на предлагането?
И отново заклинания: до Коледа ще има търг. То търг може да има, ама какво ще се предлага и няма ли да бъде една комедия, с което дискредитирате цялата философия на масовата приватизация, която, ако истински бъде направена, наистина пак ще ви даде в кошницата едно 8-12 процента. Че и много често даже не разбирате това, което би работело за постигане на цели, които сами си поставяте.
Ето тези неща карат човек наистина да се въздържи от приемането на предлагания проект от Министерския съвет, тъй като аз не виждам едно от основните предложения да работим в посоката, в която се прокламира, че се преследват цели.
Остава една-единствена възможност - съответните комисии да поработят така, ако има воля и разбиране у народните представители, че сега проектираните промени да бъдат наистина такива, които ще работят в икономически и социален план приватизацията да бъде фактор на структурната реформа, но не обслужващ определени кръгове, а решаващ основния проблем - за преструктуриране на собствеността по начин, който да бъде приемлив за обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли реплики?
Има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Професор Стоилов професионално и коректно изложи своята принципна позиция и спомена някои факти и обстоятелства в настоящия момент, които го карат да приеме някои от измененията, които предлага Министерският съвет.
В моята реплика аз ви моля да поясните дали приемате това изменение на § 19, че при класирането на оферти, подадени от дружества по чл. 25, ал. 3; чл. 31, ал. 1, офертната цена се дисконтира или всички изменения, защото имам едно опасение. Господин Николов е говорил, ако не греша, че има неколкостотин предприятия, които нямат друг начин и друг очакван собственик, освен колективите под формата на РМД. Дали с тези изменения няма да вдигнем толкова този праг, че и те, лишавайки ги от този допълнителен платежен инструмент - инвестиционните бонове, да се откажат да станат стопани на тази собственост и да постигнем за обществото по-негативен резултат, отколкото точно за тези предприятия да бъде поставена тази преференция, за да има стопанин?
Ето това е големият въпрос, който не зависи от партии и от цветове и трябва да го решим заедно с пресмятане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Никола Николов за реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Не очаквах, че Георги Божинов ще ме изпревари с въпрос, който бих задал на професор Стоилов, а именно: той счита ли, че дисконтирането на офертите, което е практика, междупрочем, в приватизиращите органи, това го знаят всички, на работническо-мениджъръските дружества е в посока именно на реалното сравняване на възможностите, които имат потенциалните инвеститори, които са кешове и са стратегически за дадено предприятие, и работническо-мениджъръското дружество, което безспорно знае всички проблеми в едно предприятие?
Разбира се, аз ще се възползвам да отговоря и на въпроса на господин Божинов, който той зададе, дали това ще представлява праг за работническо-мениджърските дружества - дисконтирането 10 на сто, което означава намаляване на цената с 10 на сто всяка година. Това очевидно не може да бъде праг, първо, защото имат възможности работническо-мениджърските дружества единствени да плащат разсрочено. После те имат възможности да правят консорциуми и когато се нуждаят от подкрепата на стратегически инвеститори, да участват. От друга страна, добре е да се сравнят тези оферти, за да се направи наистина изборът.
Правилният въпрос тук е може би: може ли да има списък на предприятия, за които има забрана за работническо-мениджърско раздържавяване, какъвто по същество ще представлява списъкът, чл. 2, ал. 10? Това е истинският въпрос и аз се надявам, че доста сериозно върху него ще говорим в нашата комисия и решението ще бъде във всеки случай взето правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други реплики?
Има думата професор Стоилов за дуплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз честно ви заявих, че преди време позицията ми във връзка с режима по чл. 25 беше различна от позицията, която сега изложих пред вас. Аз наистина съм свързан с този преференциален режим, тъй като се смятам за един от авторите му.
Отварям една скоба - глупави журналисти в някои от икономическите издания...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Без обиди към журналистите, че ще загазим!... (Весело оживление в залата.)
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, има и такива. Те написаха, че работническо-мениджърските дружества са нещо като орсовки. Интересно е защо ги използват сега като форма. И правилно се използват! И правилно се използват, но моят аргумент да променя становището си и да съм съгласен именно с този механизъм на дисконтиране - и аз казах, без да влизам в подробности - създава едно стъпало по-високо, на което трябва да стъпят в конкуренцията тези дружества. И то тъкмо поради нещата, които изложих и не искам да повтарям.
Всъщност - нямаше други въпроси. (Реплика от Георги Божинов.)
Вижте сега: има, разбира се, предприятия, които са в процедура. За тях би могло с една преходна разпоредба да се реши въпроса, но дотолкова доколкото преобладаващите оценки са, че чрез работническо-мениджърската приватизация ще правят тези далавери и полудалавери, аз виждам в това един инструмент за ограничаване на тази далавера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Веселин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще започна с последните думи на господин професор Стоилов - от изказването, а не от дупликата. Той заяви, че може да бъдат приети някои от текстовете на този законопроект, но съответните комисии да поработят доста сериозно.
Господин професоре, за да поработят съответните комисии, би трябвало да приемем законопроекта на първо четене, но досега не чух някой колега от опозицията да заяви, че ще подкрепи законопроекта.
Комисията, към която е разпределен този законопроект разбира се, е само една - това е Комисията по икономическата политика, но наистина се налага колегите от съответно Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да вземат отношение и може би с техни предложения, тъй като законопроектът тук ни препраща към промяна на други закони, какъвто е ЗУНК - Законът за необслужваните кредити и Законът за обезщетение на собственици на одържавени имоти.
Прав е господин Иван Бойков, че това е най-често променяния закон в последните седем години и най-дискутираният закон, разбира се...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Законът за собствеността на земеделските земи е по-често обсъждан...
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ: Може, господин председател. Аз, за разлика от господин Бойков, горе-долу съм броил - може би 16 или 17 поправки има на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Това според мен е нещо нормално, тъй като това е процеса, който е най-важният в структурната реформа, която се осъществява в страната ни от няколко години. Понякога има и замърсяване на процедурата, както каза професор Стоилов, но не съм съгласен, че това е само в последните две години. Фактът, че този закон се променя още от началото на приемането му през 1992 г. говори красноречиво за това.
При предпоследната промяна, която направихме на този закон аз къде на шега, къде на сериозно в Комисията по икономическата политика заявих, че ако се наложи още една промяна на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, то би трябвало да отидем към приемането на нов закон, а да спрем да мъчим този вече толкова измъчен закон. За съжаление това не може да стане, тъй като процедурата по приватизация е доста напреднала. В момента има доста сделки, които са пред финализиране и по които има започнати процедури. Един нов законопроект, един нов закон би по някакъв начин променил философията, логиката на закона, от което разбира се страната ни и преструктурирането на реалния сектор на икономиката ще загубят.
Дали се налагат тези поправки? Фактът, че има внесени не един, а четири законопроекта за промяна - освен този на Министерския съвет имаме още законопроекти от Панчо Панайотов, Петя Шопова, Стефан Нешев и на Яшо Минков - красноречиво говори, че се налагат промени в този закон.
Едва ли някой от вас, колеги, ще оспори това, че се налага промяна в чл. 6, по-точно § 4 от законопроекта, където доста от средствата за приватизация се насочват към централния републикански бюджет. Това неминуемо трябва да стане, тъй като знаете поетите ангажименти от правителството в тригодишното споразумение с международните финансови институции. Те ни задължават да закрием доста голяма част от извънбюджетните фондове, които съществуват в страната ни.
Освен това § 1 на законопроекта решава проблем, който съществува, според мен, от прекалено многото поправки в закона и се стига до колизия между този закон и някои други закони. В случая се решава такъв проблем. Би трябвало активите на предприятията, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, да се продават по два начина - единият е по Търговския закон и вторият - по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, което разбира се е един правен абсурд и чрез § 1 струва ми се, че този въпрос се решава.
Втори проблем, който се опитва да реши този законопроект, това е подобряване на закона в доста негови части - хармонизиране с общата нормативна уредба при използване на непарични средства в процеса на приватизация, както и разсрочване на плащанията по приватизационните сделки.
Прави се опит за решаване на проблемите в прословутите работническо-мениджърски дружества, а също и при използване на инвестиционните бонове в процеса на приватизация, съгласно глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Оттук неминуемо следват и промени, както казах вече, в Закона за уреждане на необслужваните кредити. За разлика от господин Бойков аз не съм съгласен, че изцяло зунковете се отхвърлят като платежно средство в процеса на приватизация. Правят се промени в Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.
Следващият момент това е промяната на границите на стойността на дълготрайните материални активи от 350 млн. на 1 млрд. Господин Петър Димитров заяви, че това не е правилно. Според мен е абсолютно правилно и нека министерствата и ведомствата да поемат по-голям ангажимент към процеса на приватизация, а Агенцията по приватизация да се занимава единствено и само с големите сделки, да се занимава със стратегическите инвеститори и да не се забравя, че Агенцията по приватизация освен като орган по чл. 3 от закона има и много други свойства. Тя е длъжна да наблюдава целия процес на приватизация. Тя е длъжна да контролира министерствата и ведомствата, които се явяват орган по чл. 3 от Закона за приватизация. Тя трябва по-добре да работи с приватизационните посредници, тъй като според мен досега приватизационните посредници не оправдаха нашите очаквания. Така че нека Агенцията по приватизацията да насочи своята дейност по-скоро към своите контролни функции в целия процес. За разлика от господин Димитров аз мисля, че специално Министерството на промишлеността има достатъчен човешки ресурс и може да се справи с приватизацията на по-малките предприятия.

Освен това да не забравяме, че започва приватизация на свръхголемите предприятия. Такъв е примерът с Националната електрическа компания и изобщо с някои от дружествата в Комитета по енергетика. Пуловата приватизация също е проблем, върху който трябва да наблегне Агенцията за приватизация.
И няколко думи по останалите три законопроекта.
Аз мисля, че идеята на господин Панчо Панайотов е много добра, но както заявих и в Комисията по икономическата политика, мисля, че предложението е добро, но между първо и второ четене трябва да се види дали разрешаването на този проблем може да се реши в този законопроект. Така че между първо и второ четене трябва да се намери точно мястото на това предложение.
Законопроектът на господин Яшо Минков подкрепих в Комисията по икономическата политика, ще подкрепя законопроекта и тук. Това е един чисто технически проблем. Неговото предложение е направено отдавна и е крайно време този проблем да бъде решен.
Законопроектът на госпожа Петя Шопова и господин Стефан Нешев според мен няма да сработи. Дори само с тази промяна, която предлагат те, мисля, че текстът е неработещ. Докато в техните мотиви е разписано как ще стане това - грубо казано - осребряване на тези инвестиционни бонове от страна на държавата към общините, но в мотивите е разписано по-подробно и по-добре, а самият текст, господин Нешев, струва ми се, че е неработещ. И едва ли някоя община ще допусне на този етап този вид приватизация. Но ако се намери начин, колегите могат да направят предложението между първо и второ четене.
Ще завърша с това, с което започнах: има безспорни промени, които час по-скоро трябва да се направят. И съм абсолютно убеден, че ще има предложения и по други текстове, по които няма предложения в законопроекта на Министерския съвет. Отново колегите от опозицията ще внесат много предложения, а в момента имат намерение да не подкрепят законопроекта, поне тези, които се изказаха досега. В същото време ми се струва, че когато се правят прекалено много предложения по този законопроект извън текстове, които са внесени - без значение дали от Министерския съвет или от някой от колегите, понякога подвежда както Комисията по икономическата политика, така и пленарната зала и тогава се получават колизии между този закон и други закони, които имат отношение към този процес.
Пак заявявам, че ще подкрепя законопроекта на Министерския съвет, законопроекта на господин Яшо Минков и законопроекта на господин Панчо Панайотов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата за реплика има господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Проблемът с промените в този закон е един-единствен - липсва ясно дефинирана, постоянна и последователна политика за приватизация такава, каквато я дефинира вносителят, Министерският съвет. Затова толкова често правим промени и ги правим при възникнали обстоятелства. Затова се хвърляме от параграф на параграф и от текст на текст, защото няма ясно дефинирана, конкретна и целенасочена политика. Затова ще има 16-та, 17-та, 28-ма поправка. Това е проблемът. Няма никакъв друг проблем. Просто си променяме концепциите всеки два месеца - бяха 50 на сто работническо-мениджърски дружества, станаха 20, щеше да има конкуренция. Тук заместник министър-председателят обясняваше каква огромна конкуренция има между работническо-мениджърските дружества. Глупости, нищо такова не се случи. Обосновава се конюнктурата в момента и се правят поправки в закона. И те не заработват, защото са конюнктурни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Думата за втора реплика има господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз дойдох на трибуната притеснен от нова, че казахте, че текстът няма да сработи. Текстът е толкова елементарен: към това, че могат да се ползват за държавна собственост се предлага и за общинска собственост. Елементарно нещо.
И второ, аз си направих труда и разговарях с Асоциацията на общините. Те нямат нищо против тази промяна. Асоциацията на общините - запомнете това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Думата за дуплика има господин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Бойков по същество не ми направи реплика, тъй като аз също съм против прекалено честите промени на този закон. А политиката по отношение на приватизацията едва ли се съдържа изцяло в един закон. Политиката се осъществява от изпълнителната власт.
Господин Нешев, други текстове трябва да се променят в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Направете си труда и вижте, че в няколко от членовете на закона е записано, че приватизацията чрез инвестиционни бонове се отнася само до държавните предприятия, а не до общинските. Вие сам заявихте, че става въпрос за едно предприятие в Русе. А сте говорили с Асоциацията на общините в България, нормално е, тъй като кметът на град Русе е председател на тази асоциация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чолаков.
Като вносители има двама желаещи да вземат думата.
Най-напред има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, ще бъда много кратък. Благодаря на господин Чолаков за подкрепата, която изказа за моя много кратък законопроект.
Всъщност исках само да напомня на уважаемите колеги народни представители, че този мой законопроект веднъж вече беше разгледан и приет както в комисията, така и в пленарната зала на първо четене, но по едно недоглеждане, съвсем техническо, не беше включен за второ четене при предишното разглеждане на поправките в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Именно поради това се наложи сега отново да бъде включен.
Тук наистина става въпрос за едно до голяма степен техническо изчистване на нещата и този законопроект е съгласуван и със Сметната палата, тъй като досегашният текст не даваше възможност на общините да разходват придобитите чрез така наречената "общинска приватизация" средства за придобиване на дълготрайни материални активи със социално предназначение. В този случай се спъваше изпълнението до голяма степен на основното им предназначение, именно социалната политика. Тъй като - както вече казах - този текст е съгласуван и със Сметната палата, оттук нататък, ако Народното събрание реши и приеме този текст, общините повече няма да бъдат санкционирани при разходването на техните собствени средства за придобиване на дълготрайни материални активи именно със социално предназначение - нещо, което в сега съществуващия текст влизаше в противоречие с националните счетоводни стандарти N 16. И мисля, че има пълно основание комисията, а и залата - самите вие подкрепихте това мое предложение на предното четене. Затова не мисля, че ще има някакви сериозни възражения по този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Господин Панчо Панайотов като вносител не иска думата.
Думата има господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, с тези предложения за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия, направени от Министерския съвет, ние по същество имаме един внимателен подбор и формулировка от цялата съвкупност проблеми на приватизацията, един подбор, който е насочен в крайна сметка в една посока - да се затормози и обезмисли това, което наричахме масова приватизация или боново раздържавяване. Да се обезмислят и в крайна сметка да се ликвидират дружествата за работническо-мениджърската приватизация и да не се допусне това, което беше добило публичност и гражданственост преди две години - така нареченият социален аспект на приватизацията. (Реплика от СДС.) Ами някои хора са пропуснали и това - че е имало приватизация!
Тъй като всичко това беше записано в Програмата на Евролевицата, всичко това беше записано и в предизборната платформа, естествено е, че представителите на Евролевицта в Икономическата комисия не можеха да подкрепят едни такива текстове на закона. За съжаление, всички тези промени изглеждат много логично в контекста на очевидната вече преоценка, която е в ход и се реализира, по отношение на приватизацията в целите и политиката на управляващите. Това е вече факт, който се появява на няколко пъти. И този закон е едно такова логично следствие. Тази преоценка е толкова фундаментална, че аз мисля, че ние вече спокойно можем да кажем, че "Програма 2001" на правителството по отношение на приватизацията в тази й част вече не съществува. Приканвам ви да отворите тази програма, да я прочетете, да видите какво сте записали там и отново да разсъждаваме тя в сила ли е или не. Аз мисля, че е в сила една нова програма, не я знам къде е писана, но която без особен риск да сгрешим можем да назовем, да кажем, "Програма а ла меморандум 98". И това е една допълнителна демонстрация на правителството, че то е много по-склонно максимално да се съобразява с изискванията на Международния валутен фонд, на международните институции, на международните стопански субекти, на потенциалните ефимерни инвеститори, отколкото с интересите на българските стопански субекти, с интересите на българските граждани, а в крайна сметка, доколкото виждам, и със собствената си политическа програма.
Аз разбирам и съм склонен да приема, да се съглася с изказванията на някои правителствени представители, включително и на заместник-премиера Божков, който на заседание на Икономическата комисия направи едно изказване, с притеснение, като откровеност, че, в крайна сметка, разберете, България няма икономически суверенитет или е загубила икономическия си суверенитет. Аз го приемам и го разбирам това нещо.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС, от място): Кога е казал това?
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Вижте протоколите на Икономическата комисия и ще видите. Самият факт на съществуването на борда означава точно това. Действително ние сме загубили част от нашия икономически суверенитет. Предоговарянето на дълга и преминаването през брейди-процедурата означава, че реално България не е суверен на собствения си дълг. Това са факти, това са реалности. Въпросът е обаче ние с такова спокойствие ли ще останем на фазата на констатациите, че сме в това състояние? Няма ли да се опитаме лека-полека, хайде да не се борим, но поне да работим да излезем от това състояние.
ВЪПРОС ОТ СДС: Как?
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Как - аз мога да ви кажа някои неща, но така сте хванали властта, че няма смисъл да ви се казва.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС, от място): Напиши го тогава!
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Ще ви го напиша. Ако искате, още сега мога да ви подскажа някои работи. Но вижте, тези неща са трудни. Хванете се, съберете мъжество и отидете на нови преговори за предоговаряне на външния дълг. Отидете! Защо не отидете! Господин Николов се усмихва. Да, аз знам, че няма такъв прецедент. Създайте го. Вярно е, че това може да има последствия, вярно е, че може да падне правителството. Ами ще направите ново. Защо не? Имате толкова много хора. Но ще се защити интересът на страната. И недейте отъждествява интереса на правителството с интереса на страната. Това са трудни неща. Аз не случайно ви ги казвам. Вие вървите по лекото. Каквото ви поискат, хоп, готово! И в чий интерес е това? В интереса на българските стопански субекти.
Искате ми - казвам ви. Още мога да ви кажа, но нещата, както казах, не са толкова леки.
За какво става дума конкретно в тези неща, които сте записали в закона? Как да вярваме, че всичко това е насочено към усвършенстване на приватизационните процеси. Най-напред, за процедурата. Тази процедура е така усложнена, така объркана, така формализирана, толкова документи и документчета има, че тя е насочена не в посока да стане това, което трябва да стане, а в посока да обезсърчи всеки един, който все още смята да участва по някакъв начин в тази приватизация.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС, от място): Е, това не го разбрах!
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Ами не го разбрахте, защото не ги разбирате тези работи. Аз не казвам, че процедурата, която беше направена от БСП, беше перфектна. Но тя беше насочена поне да станат нещата и резултатът да отиде някъде си, където трябва. Докато вашата процедура е насочена да не стане нищо. Просто нищо да не стане! Да си остане на мястото.
Второ, вижте колко внимателно и колко последователно са ликвидирани всички стимули, всички интереси, големи и малки, които могат да накарат хората да отидат да участват в тази приватизация. Отворете си програмата, прочетете пак закона и вижте това нещо съответства ли на вашата програма. Записано е в закона, че трябва да се определи списък, моля ви се, от Министерския съвет, за предприятия, които не могат да бъдат пуснати за приватизация с бонове! Защо? Когато самите вие съвсем наскоро защитихте тезата, че 5% от всички приватизиращи се предприятия ще бъдат пуснати с боново раздържавяване? Защо го правите сега това? Ясно е защо, аз няма да го коментирам.
Вие правите невъзможно дружествата за работническо-мениджърска приватизация да плащат с бонове собствените си сделки. Ами това, съчетано с индексацията на цената, с индексацията им със сложнолихвения фактор, която я прави вече неконкурентна, независимо, че е разсрочена, господин Николов, във времето. Това по същество означава, че работническо-мениджърските дружества губят своя смисъл. Те бяха създадени с някакъв смисъл и този смисъл се поддържаше. Сега вие казвате: няма смисъл от тях, махаме ги! Аз не знам дали те са били орсовки в промишлеността, но със сегашния им статут те вече излизат от статута си на орсовки и стават нещо друго - може би божковки някакви, които са в предсмъртния си час и след това ще изчезнат съвсем.
Давате ли си сметка вие какво означава отнемането на възможността пенсионните фондове да разплащат приватизацонните сделки в това прословуто съотножение 2:1? Аз мисля, че това може в крайна сметка да се превърне и в предсмътен акорд на целия Закон за доброволното пенсионно осигуряване. Тези пенсионни фондове, от които с такава голяма надежда очакваме да стане нещо... Не случайно влизането на този закон в пленарната зала се забави. Пенсионните фондове до такава степен са стегнати в изисквания, контрол и така нататък, че очевидно е, че поне десетина години от създаването им тези фондове реално няма да носят печалба и няма да има икономически интерес за хората, които са ги създали. А там се концентрират големи пари. Единствената реална възможност нещичко да се спечели, да се реализира, да се движи в тези фондове, беше възможността да се играе на масовата приватизация чрез боновете. Сега с този текст е съвсем реална опасността тези фондове изобщо да не приемат бонове като вноски за пенсионни осигуровки. Откъде-накъде, защо да се главоболят те да приемат тези осигуровки, след като могат и да не ги приемат. Защо им е да ги приемат?
Особено смайващо е, че в мотивите се лансира уж между другото, но доста ясно и отчетливо един термин, от който на мен ми се изправя косата. Той се казва бонова инфлация. Аз съм смаян как може да се лансира едно нещо, казвам, в мотивите на закона, а в текста на закона така се подразбира. С прокарването на този термин в документ, който влиза в Народното събрание, за мен вече е очевидно, че това нещо ще стане. Тази бонова инфлация ще стане и според мен ще стане планирано и с помощта на правителството, с което ще се постигнат определени цели.
Аз не отричам, че има известен рационален елемент в цялата тази процедура. Във всеки процес на инфлация има рационален елемент, ако той се използва както трябва. Но това е некоректно по начина, по който става, и при положение, че се полагат организирано усилия някои хора да бъдат изключени от този опасен процес на боновата инфлация. Ще дам пример какво имам предвид. Той, разбира се, не е съществен. Това не е най-същественото нещо в закона.
Вижте сега какво става. Допускане до раздържавяване чрез непарични средства е възможно с четири инструмента. Едното от тях са приватизационните бонове. Има още четири, които се лансират в различни закони. (Неразбираема реплика от СДС.)
Ами не го знаете, затова ви го казвам.
Това са поименните компенсационни бонове; поименните бонове; компенсаторните записи и жилищните компенсаторни записи.
Вярно е, че в заключителните разпоредби на този закон е записано, че по отношение на приватизацията те се приравняват към инвестиционните бонове. Обаче точно това ме учудва. Защо след като се приравняват към инвестиционните бонове, в четири текста на новия законопроект фигурират компенсаторните записи, с които се обезщетяват различни лица, засегнати по някакъв начин от реституцията? Това не е въпрос на непрецизно записване, защото някъде е записано: "само с компенсаторни записи". Тоест, изрично е мислено защо, нали разбирате? От тези четири инструмента три са свързани със защита на реституционни интереси - всички, трите, без инвестиционните бонове. Очевидно, че когато се е правил законът, хора, които защитават тези интереси, са успели да се преборят да защитят интереса на хората, за които те работят. Очевидно човекът, когото имам предвид, го няма, но аз не споря. В цялата тази работа лично аз също ще спечеля, защото сигурно и аз имам някои неща, но тук става въпрос за принцип. Защо това нещо продължава да стои в един нов текст? (Нераазбираеми реплики от СДС.)
Виждам, че е 14,05 часа, за съжаление, но сега ми дават думата. Какво да направя?
За съжаление, аргументите, които ораторите от страна на СДС изложиха в подкрепа на законопроекта, не ни дават основание да преосмислим позицията, която имахме още в комисията, и затова ще се въздържим да подкрепим този проект. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Очевидно гласуването ще остане за утре, тъй като мина 14,00 часа.
Съобщения за заседания на комисии:
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание днес, от 15,00 ч., в зала 232.
Комисията по икономическата политика ще заседава също днес от 14,30 ч., в зала "Запад".
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 29 октомври, четвъртък, от 15,00 часа, в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 29 октомври, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Благовест Сендов

Секретари:
Калчо Чукаров

Камен Костадинов