Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-10-30

Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев, Благовест Сендов и Петя Шопова

Секретари: Васил Клявков и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка в днешната ни програма да бъде включен законопроектът за изменение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Отнася се до един срок, който изтича на 31 октомври. Предложението е да бъде удължен с шест месеца - до 31 март.
Моля, гласувайте това предложение за включване в дневния ред.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Съгласно седмичната програма продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ.
Има думата господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаеми господин председател, продължаваме с § 7.
"§ 7. В Наказателния кодекс (обн, ДВ, бр. 26 от 1968 г., попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 53 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г.; бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 и 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г. и бр. 62 и 85 от 1997 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 278в, ал. 1 думите "защитен природен обект" се заменят със "защитена територия или екземпляр от защитен растителен или животински вид".
2. В чл. 278в, ал. 3 думите "образувания, диви животни, птици, растения и други, обявени за уникални" се заменят с "и скални образувания, пещери, екземпляри от европейски или световно застрашени диви растения и животни, обявени за защитени".
Няма предложения по текста.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 8. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г.; Решение N 12 на Конституционния съд от 1993 г. - бр. 64 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г.; Решение N 7 и 8 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 59 от 1995 г.; бр. 79 от 1996 г.; Решение N 20 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 103 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г.; Решение N 3 на Конституционния съд от 1997 г. - бр. 15 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 62, 87 и 98 от 1997 г.) в чл. 24 ал. 4 се изменя така:
"(4) Не се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, включени в паркове с национално значение и природни резервати - изключителна държавна собственост, определени по реда на Закона за защитените територии, както и върху земите, под и върху които се намират неотделими от тях археологически обекти."
И по този текст няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте параграфи 7 и 8, както са предложени от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 7 и 8 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 9. В Закона за горите (ДВ, бр. 125 от 1997 г.) в чл. 3 се създава ал. 2:
"(2) Разпоредбите на този закон не се отнасят за горите и земите от горския фонд в защитените територии - изключителна държавна собственост."
Предложение на народния представител Александър Каракачанов: § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Александър Каракачанов § 9 да отпадне.
Отменете гласуването.
Пет минути прекъсване. (Звъни.)
(След прекъсването.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Поставям на гласуване предложението на господин Каракачанов за отпадане на § 9.
Гласували 130 народни представители: за 21, против 98, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 9 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва предложение на комисията за нов § 10 със следния текст:
"§ 10. В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд се създава нов § 4а със следния текст:
"§ 4а. Поземлените комисии се произнасят по искания за възстановяване на гори и земи, попадащи в границите на национални паркове, след определянето на границите по § 4 от Закона за защитените територии."
Следващите параграфи се преномерират съответно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за създаването на нов § 10.
Гласували 130 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 3.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва старият § 10, който сега ще бъде преномериран и който гласи следното:
"§ 10. В § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавните такси в изречение първо се добавя "и Закона за защитените територии."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 10 така, както е предложен от комисията, който става § 11.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, следват две предложения, които според Правния отдел на Народното събрание би трябвало да се оформят като един параграф, а не като два, и затова ще ми позволите да ги докладвам заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А § 11 на вносителя?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Параграф 11 ще стане последният параграф, защото той е последният наистина.
Предложението е да се създаде нов § 12 със следния текст:
В Закона за териториално и селищно устройство, в чл. 160 се създава нова ал. 8 със следния текст:
"Незаконни строежи в защитените територии, определени със Закона за защитените територии и вододайни зони, подлежат на задължително премахване и рекултивиране на терена за сметка на нарушителя."
И второто:
В Закона за териториално и селищно устройство, в чл. 162 се създава нова ал. 5 със следния текст:
"Не подлежат на узаконяване строежи или части от строежи в защитени територии и вододайни зони, извършени без разрешение или в отклонение на одобрените проекти и другите строителни книжа, както и в нарушение на Закона за защитените територии."
Тези текстове се подкрепят от комисията за нов § 12. Моля да ги подложите на гласуване заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз ще го подложа, но така, както го докладвахте, трудно мога да го подложа.
Първият текст ще бъде ал. 1 - така ли? Става един параграф.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Става един параграф...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С номерация "12".
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: С номерация "12", с две разпоредби в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тези две разпоредби ...
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Първа точка и втора точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Те няма да бъдат точки, редно е да бъдат алинеи.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Тъй като е параграф... Да, така или иначе това ще се уточни в Правния отдел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Освен това в ал. 2 казахте "алинея 5".
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, ако я коригирам съгласно консултацията с Правния отдел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте създаването на нов § 12 по предложение на комисията така, както беше докладван от господин Лъчезар Тошев.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: И последният параграф на този закон:
"§ 11. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на околната среда и водите, на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, на министъра на финансите и на кметовете на общини."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 11 така, както е предложен от вносителя, който става § 13.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Параграф 13, а с това и целият Закон за защитените територии, е приет. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря много.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преминаваме към точката, която включихме в дневния ред на основание чл. 39, ал. 5:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЦЕННИТЕ КНИЖА, ФОНДОВИТЕ БОРСИ И ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ДРУЖЕСТВА.
Има думата господин Никола Николов, председател на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Становището на Комисията по икономическата политика по внесения законопроект, който касае удължаване на срока за търгуване на фондовата борса без проспект на акциите на дружествата, които са били включени в първата вълна на масова приватизация, е, че след като не е приет Законът за публичното предлагане на ценни книжа, е целесъобразно удължаването на този срок от 31 октомври, както е сега в закона, до 31 март догодина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата по тази точка. Няма желаещи за изказване.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Николов има думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги! Предлагам да приемем и на второ четене този законопроект, тъй като няма какво да се променя между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Противно становище няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Николов за приемане закона на второ гласуване на сегашното заседание.
Гласували 143 народни представители: за 137, против 6, въздържали се няма.
Предложението за преминаване към второ гласуване е прието.
Моля господин Николов да докладва законопроекта на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Закон за изменение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
Параграф единствен. В § 2а от Преходните и заключителни разпоредби думите "31 октомври 1998 г." се заменят с думите "31 март 1999 г."."

"Преходни и заключителни разпоредби

Параграф единствен. Този закон влиза в сила от датата на обнародване в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието, параграф единствен и Преходните и заключителни разпоредби, както са предложени от вносителя.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към точка петнадесета от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, вносители: Министерският съвет - на 10 август 1998 г. и Илиян Попов и група народни представители - на 9 октомври 1998 г.
Водеща комисия е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Думата за процедура има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имайки предвид и малкото време, с което разполагаме до регламентираната почивка на Народното събрание и предстоящия парламентарен контрол, а също така, че в една точка са включени два законопроекта, независимо че те касаят промяната на Закона за административното и териториално деление, въпросите, които третират, са различни.
Затова предлагам най-напред да обсъдим като отделна точка закона на Министерския съвет за териториалното деление, а вероятно за дневния ред на следващата седмица да остане законът, чийто вносител са нашите колеги от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Надявам се, че ще приемете това мое процедурно предложение, тъй като ще имаме възможност и да гласуваме новото териториално деление на Република България още днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искате нещо, което не може да стане - ето, консултираме се и с господин Сендов, - тъй като е приет дневен ред, а след като сме приели дневен ред, тази поправка е невъзможна. Това можеше да стане в сряда, когато се гласуваше седмичната програма.
Моля господин Попов да докладва становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България N 802-01-49, внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 14 октомври 1998 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, внесен от Министерския съвет.
На основание чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията разгледа проекта едновременно със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България N 854-01-103, внесен от народните представители Илиян Попов, Велислав Величков, Емануил Йорданов и Методи Андреев, тъй като двата проекта уреждат една и съща материя.
На заседанието присъстваха господин Петко Еврев, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Васил Гарнизов, генерален директор на Националния център по териториално-устройствено развитие и жилищна политика, представители на Министерския съвет и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Васил Гарнизов. Той отбеляза, че законопроектът е съобразен и разработен в изпълнение на правителствената програма "България - 2001" и е в съответствие с приетата от Министерския съвет стратегия за изграждане на модерна административна система в Република България. Необходимо е усъвършенстване на административно-териториалното деление на страната по пътя на оптимизиране размера и броя на административно-териториалните единици, а това може да се постигне чрез привеждане на законодателството ни в областта на административно-териториалната реформа в съответствие с европейското.
Създадените и функциониращи след 1987 г. области имаха за цел да обслужват и регионалното развитие, а в същото време се опираха на други обществено-икономически условия, характеризиращи се с монопол на държавната собственост върху земята, подземните и надземни богатства, индустрията, селското стопанство, обслужващата сфера и наличието на структури на централизираното планиране в национален, секторен и териториален разрез.
Новите обществено-икономически условия, характеризиращи се с преход към пазарна икономика, равнопоставеност на всички видове собственост, отваряне на икономиката на страната доведоха до разпадане на планираните районообразуващи икономически функции на сегашните области, които така и на успяха да станат икономически центрове и да се оформят като икономико-географски зони. В сегашния си териториален обхват, мащаб и компетенции областите, замислени и като единни социални общности, не можаха да удовлетворят потребностите за разнообразни услуги на гражданите, физическите и юридическите лица, за разлика от запазените връзки и влияние на бившите окръжни центрове, не успяха реално да решават и конкретните обществено-политически и социално-икономически задачи, произтичащи от Конституцията и законите на страната.

Всичко това наложи преоценка на тяхната стойност и утвърждаване тенденциите за належащото им преобразуване, като се закрият сега съществуващите 9 области и се създадат 25 области с центрове бившите окръжни градове.
Господин Гарнизов и господин Еврев отбелязаха, че предложението за промени в областното деление на Република България, съдържащо се в законопроекта, е взело за основа избирателните райони, като подчертаха, че те са се очертали като действителните икономически райони. Законопроектите за регионалното развитие и за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България са разработени и внесени едновременно в Народното събрание поради синхронизирането на регионалната политика на Република България с тази на Европейския съюз и все повече открояващата се необходимост от преосмисляне районирането на страната както в секторен, така и в проблемен план. Отварянето на страната ни към Европа и света засилва още повече ролята на инфраструктурното развитие на националната територия, а сегашните области не са адекватни на един нов поглед към районирането на националната територия.
Законопроектът предвижда сегашния общ текст на чл. 6 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България да отпадне и да се замени конкретното изброяване на предлаганите 28 области в Република България с техните административни центрове и включените в тях сега съществуващи административно-териториални единици - общините. При определяне на територията на областите е взет под внимание Указ N 260 на президента на Република България от 1991 г. за определяне границите, наименованието и номерацията на избирателните райони. По този начин няма да възникнат трудности и при произвеждането на местни избори и организацията на изборния процес. Със законопроекта се предлага да се отмени Указ N 2704 на Държавния съвет на Народна република България от 1987 г. за определяне на броя и границите на областите, общините, които се включват в тях, както и техните административни центрове.
Предлага се новите области да започнат да функционират пълноценно от 1 януари 1999 г., за което Министерският съвет, в изпълнение на законовите си правомощия ще приеме съответните нормативни актове.
Общо бе мнението на членовете на комисията, че законопроектът е особено необходим и задоволява една обществена потребност, защото с него се създават предпоставки за подобряване на "фактическото отдалечаване" на центровете на области от хората и събитията и се създават възможности за вземане на своевременни и бързи решения.
Законопроектът и основните моменти в него бяха подложени на сериозен дебат, зададоха се много въпроси към представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, изказаха се становища и опасения относно финансирането на новите области.
Представителят на Националното сдружение на общините постави въпрос относно икономическата обосновка, която трябва да предложи вносителят, съгласно чл. 62, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Зададени бяха и въпроси относно съдбата на тези общини, в които са проведени референдуми, изразяващи волята за самоопределение на населението относно областта, в състава на която са включени.
Отговорено беше, че действително съществуват такива общини, чиито граждани се обслужват от два или три административни центрове, но същевременно правителството се е оказало изправено пред един много сложен казус, тъй като проведените референдуми не са по проблема на местното самоуправление и за тяхното провеждане няма легитимна процедура. Подчертано бе, че границите на областите не са догматични. Същото важи и за техните центрове. Предложено беше да се предоставят на вниманието на членовете на комисията всички преписки от проведените в общините референдуми между първо и второ гласуване на законопроекта.
Относно поставените въпроси във връзка с издръжката на областните администрации се взе решение за предоставяне на справка от Министерство на финансите. След проведените разисквания и дадените предложения Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството единодушно, с 10 гласа "за" предлага на Народното събрание внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България да бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Моля да прочетете и второто становище.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на         Република България N 854-01-103, внесен от народните       представители Илиян Попов, Методи Андреев, Емануил             Йорданов и Велислав Величков

На свои заседания, проведени на 14 и 20 октомври 1998 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, внесен от народните представители Илиян Попов, Методи Андреев, Емануил Йорданов и Велислав Величков.
На основание чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията разгледа проекта едновременно със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, внесен от Министерския съвет, тъй като двата проекта уреждат една и съща материя.
На заседанието присъства господин Петко Еврев - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Васил Гарнизов - генерален директор на Националния център по териториално- устройствено развитие и жилищна политика, представители на Министерския съвет и на Националното сдружение на общините в Република България.
Законопроектът бе представен от вносителите - членове на Комисията по местно самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Господин Илиян Попов обясни необходимостта от промени в Закона за административно-териториалното устройство на Република България, налагащи се от празноти и неясни формулировки в него, които сериозно затрудняват правоприлагащите органи и водят до забавяне на процедурите, регламентирани в закона. Вносителите отбелязаха, че проектът за закон предлага прецизиране на определени разпоредби от закона, свързани с прилагането на конкретни процедури - членове 17, 20, 28, 29 и други, с цел по-ясно и точно формулиране на задълженията на различните участници при извършване на съответните административно-териториални промени.
Възниква и необходимост от хармонизиране на разпоредбите на приетия през 1995 г. Закон за административно-териториалното устройство с влезли в сила нови нормативни актове.
С предлаганото изменение на чл. 3, ал. 3 се създава правна възможност за прерастване на някои свободни икономически зони, ГКПП, научноизследователски и учебни комплекси в селищни образувания във връзка с нарасналото им стопанско-икономическо значение, тяхната териториална обособеност и самостоятелност и значителния брой работещи в тях хора.
Налагащите се промени в чл. 8, ал. 1 са продиктувани от практиката по прилагането на закона, свързана с условията за създаване на нови общини. Сега съществуващите условия за създаването им - наличие на население над 4000 души общо в населените места, които ще бъдат включени в новата община, наличие на населено място традиционен обединяващ с изградена социална и техническа инфраструктура, включване на нови населени места, за които не съществуват условия за създаване на нова община или които не могат да се присъединят към друга съседна община, транспортна достъпност и максимална отдалеченост на населените места от центъра на общината не повече от 20 км - са прекалено занижени и не позволяват създаване и съществуване на пълноценни жизненоспособни административно-териториални единици.
Липсваха и критерии, изискващи достатъчен размер на собствените финансови приходоизточници, които да попълнят бюджета на създадените нови общини.
Предлаганата промяна в точки 1 и 4 на чл. 8, ал. 1 и създаването на нова т. 5 целят именно отстраняването на посочените проблеми.
В проекта се въвеждат отдавна очакваните легални определения на понятията "населено място" и "землище" с цел избягване на някои противоречиви тълкувания и нееднородна практика по прилагането на закона, свързани предимно със създаването и закриването на населени места, както и при извършване на административно-териториални промени - сливане, разделяне, присъединяване на този вид териториални единици. Предложените промени в чл. 17 търсят прецизиране на процедурата по създване на кметства и хармонизирането на тази разпоредба с разпоредбите на Закона за допитване до населението. Измененията предлагат допитването до населението за създаване на кметство да се реализират чрез една от двете форми - референдум или общо събрание на населението в заинтересуваните населени места. А чрез допълнението в ал. 1, т. 3 се регламентира условие за валидността на допитването, като успешно се премахва съществуващата празнота в нормативната уредба.
Промените в чл. 19 и 20 търсят по-прецизни редакции на уредбата, регламентираща създаването на нови населени места, уточняване и допълване на условията. Процедурата се провежда в съответствие с изсикванията на Закона за местното самоуправление и местната администрация, предивиждаща възможност за контрол по законосъобразност от страна на областния управител върху решенията на общинските съвети.
Промените са най-значителни и съществени в чл. 28, регламентиращ процедурата по промяна границите на община, вследствие отдeляне на населено място и присъединяването му към съседна община. И тъкмо при прилагането на тази процедура възникват най-големите проблеми по прилагането на закона.
Внася се яснота относно задълженията на областния управител и заинтересованите общински съвети при извършването на такава промяна. Уточнява се последователността при изпълнението на тези им функции.
В останалите разисквания много от членовете на комисията отбелязаха, че с предлаганите промени на Закона за административно-териториалното устройство на Република България ще се преодолее противоречивата практика по прилагането на някои текстове и ще се опростят, улеснят и ускорят редица процедури по извършване на административно-териториални промени.
Изказани бяха мнения и опасения относно промените в чл. 8, ал. 1, т. 1 и въвеждането на нова т. 5, като се отбеляза, че вдигането на границата на 7000 души е прекалено висока и нереална. Изразени бяха и становища против правната възможност Министерският съвет да предлага пренаименуване на населени места, регламентирана в чл. 34, ал. 2 от законопроекта.
Дискусия предизвика и отпадането на чл. 36 от закона, с който се отнема правомощието на Министерския съвет за категоризация на населените места. Повдигнат беше въпросът относно очертаване на по-ясна процедура за реда на носене на мандата на общинските съветници при промяна границите на общините вследствие на извършени административно-териториални промени.
След проведената дискусия и направените предложения с цел усъвършенстване на определени текстове на законопроекта, Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството предлага с 11 гласа "за", 1 глас "въздържал се" и 1 глас "против" на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство."
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание след приемането на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, внесени от Министерския съвет и от народните представители Илиян Попов, Методи Андреев, Емануил Йорданов и Велислав Величков на първо гласуване, Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще изготви от тях един общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, който ще представи на народните представители за писмени предложения по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Имате думата за изказвания. Няма желание за изказвания, така ли?
Има думата господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би щеше да бъде по-полезно, ако бяхме разделили двата законопроекта, тъй като, образно казано, единият може да се опредeли като Закон за вълната, а другият - за вълната. Но така или иначе, процедурата върви и ние трябва да навлезем по същество.
Аз и в комисията поставих въпроса - ако Франция има 14 региона, а Република България има 28 области, ще бъдем ли по-добре от Франция в резултат на тези промени? Естествено, Франция е няколко пъти по-голяма от България и това предполага, че ще бъдем няколко пъти по-добре от нея. За съжаление, това няма да стане. Вие много добре знаете и експертите, които се занимават с тази проблематика, че практически Европейският съюз разглежда България като един регион. Техните експерти твърдят, че има три исторически обособили се региона в България. Българската и европейската регионалистика използват различни критерии, но все пак регионите са 6, 7, 8, независимо дали икономико-географски, географски, икономически и т.н.
Не искам да предизвикам тази носталгия, която предизвиква вносителят с този законопроект, но искам да спомена, че има един стандарт НУЦ-2, който е на Европейския съюз и това се явява една рамка за транснационална европейска пространствена интеграция. И, забележете, единствената страна от източноевропейските страни и от югоизточноевропейските страни е България, която отговаря на този стандарт. Нашите 9 области, разбира се, с необходимостта да се усъвършенстват, отговарят изцяло на този стандарт. И днес ние тръгваме към увеличаване броя на областите, когато в същото време страни от Централна и Източна Европа започват да окрупняват своите окръзи, за да могат да получат области, които да отговарят на този европейски стандарт. Мисля, че това не е много добре, тъй като едно от малкото неща, по които България отговаря на европейските стандарти, ние ще се опитаме да го заличим. Като казвам "ние", имам предвид, че обсъждаме този въпрос.
Струва ми се, че действително се експлоатира носталгията на избирателите - носталгията към окръзите и главно носталгията към инвестиционния процес, който се извършваше в бившите окръжни центрове. Няма да може в условията на пазарно стопанство, независимо колко на брой области ще има, независимо кой ще бъде областният управител или какво ще бъде правителството, отново да се изсипят пари за площади, за заводи, за инвестиции. Тази носталгия е характерна за всички избиратели, живеещи в бившите окръжни центрове. Тя не е характерна само за избирателите на единия или другия цвят. И именно тази носталгия трябва да я уважим, но в същото време да подчертаем пред нашите избиратели, че това са илюзорни надежди и че възстановяването на тези области в бившите окръжни центрове, окръзи, няма да върнат нещата.
Че е илюзорна и че е носталгична тази проектоконцепция, говори и фактът, че се използват всъщност критерии, които са само в миналото, а именно, че съществуват все още изградeни администрации, които не бяха трансформирани в бившите окръжни центрове; че съществува инфраструктура; съществуват административни сгради и даже експертите на вносителите твърдят, че съществуват и икономическите връзки между отделните стопански субекти на територията на един окръг.
Аз не мога да се съглася категорично с тази постановка, тъй като бившите окръзи са административно-териториална структура, която действаше в условията на централно-планова икономика. И дори на централно-плановата икономика почнаха да пречат именно кооперативните и други икономически връзки и затрудняваха съществуването на тези окръзи. И без никаква фантазия, и без никакво творчество изведнъж днес правителството внася тъкмо възстановяването на тези окръзи. Ако трябва да бъдат реабилитирани, защото през 1987 г. са репресирани - Тодор Живков, лека му пръст - това мога да го разбера и да го уважа, но не виждам никакъв сериозен аргумент в този подход.
Когато се прави административно-териториално деление или се усъвършенства съответното устройство на една страна, практически винаги, всяка страна, всеки управленец, тръгва от принципите на управлението, т.е. очертава ясна стратегия, очертава цели, очертава функции, наличие на ресурси и естествено на структура, която може да осъществи този управленски цикъл. В конкретния случай нещата вървят отзад напред - изгражда се структура, без да е ясна нито целта, нито функциите, нито стратегията, нито ресурсите, които ще гарантират съществуването на тази структура. Нещо повече, няма административно-териториално деление, устройство, усъвършенстване, поява на ново ниво и т.н., което да не е свързано поне с едно от двете явления, които ще изредя, а именно: децентрализация на централната изпълнителна власт.
Промяна в административно-териториалното устройство правят всички западноевропейски страни, всички нормални демокрации, за да постигнат или децентрализация на централната изпълнителна власт - класически пример за това е Франция - или да могат да гарантират по-доброто регионално развитие на отделните региони.
В конкретния случай ние нямаме никакви предпоставки, че ще се извърши някаква децентрализация на централната изпълнителна власт, т.е. централната изпълнителна власт няма да предостави свои компетенции, функции, правомощия на орган на местното самоуправление, няма да се освободи от някои свои функции, предавайки ги, примерно, на агенции или на стопански субекти и в същото време започваме да изграждаме тези административни структури.
Беше потвърдено, и това е логично, че бъдещите области - 28 на брой - няма да могат да изиграят ролята на фактор за регионалното развитие. Аз съм съгласен, че сегашните области не се изявиха като фактор на икономическото и социалното развитие, но кои институции, уважаеми колеги, се изявиха в преходния период в своята пълнота? Кои институции дадоха максимума или работиха нормално, оптимално, за да изпълнят предназначението си и да гарантират едно икономическо и социално развитие? Нима Министерството на промишлеността или пък Министерството на финансите дава максимума? И не само това министерство - и предното, и по-предното. Така че този аргумент срещу сегашните области не е много съществен, тъй като ние се намираме действително в условията на преход. Раздробяването на 28 области действително ще затрудни регионалното развитие.
Словосъчетанието, че регионалното развитие има няколко нива е по-скоро невярно, отколкото вярно. Ние, това ви го казвам убедено и не искам да ви засягам, но действително, ако се приемат 28 области, повярвайте ми, че това ще се усети. Тези области ще се явят пречка на интеграцията с Европейския съюз - в този аспект, разбира се, а не въобще.
Вие добре знаете, че в последните години политиката на Европейския съюз е политика към регионализма, към стимулиране на интеграцията между различните, отделните региони. Областите и областните администрации, които се предлагат фактически са административни структури, които няма да имат правомощия нито да сключват договори, нито да поддържат партньорски отношения, нито ще имат ресурси за такова сътрудничество между регионите. И как тогава ще се осъществи сътрудничество между регион от Франция и България, или на Испания и България? Няма. Просто ще се появи една нова административна структура, която дори ще пречи на разширяването и задълбочаването на сътрудничеството с Европейския съюз в областта на регионалистиката.
Мисля, че трябва да ни бъде ясно, че областните администрации, увеличени толкова много, няма да донесат огромна полза и заради нещо друго - в самия проектозакон се предвижда функциите на областния управител да се опредeлят с постановление. Аз съм категорично против този текст и настоявам, както е практиката, разбира се, функциите на областния управител да се определят със закон. Настоявам вносителят между двете четения да внесе проект, за да може да се обсъди и приеме наистина от Народното събрание. В противен случай, уважаеми дами и господа, независимо кое е правителството, се създават предпоставки за политически произвол и субективизъм.
И сега се водят спорове какво ще правят новите областни управители - ще координират ли деконцентрираните служби на отделните министерства на територията на областта, което е една положителна стъпка според мен или ще осъществят главно надзор, контрол и намеса в работата на местните органи на самоуправление и на органите на местната власт? Аз не вярвам на клетви. Бих искал да видя декларацията, че ще координират, че ще подпомагат управлението на територията на областта и функциите въобще в това отношение - да ги видя записани в закона.
Струва ми се, че изграждането на толкова много области и областни администрации, ще доведе освен до администриране, до централизиране на изпълнителната власт, до съпротивление и ограничаване на местното самоуправление, ще доведе и до едно оскъпяване на администрацията. Няма да се спирам на цифри, нито на числа, но направете една обикновена аритметика. Вземете предвид Закона за администрацията, който включва допълнителни длъжности - 11 на брой, препоръчва още 4 длъжности. Накои от 11-те длъжности не могат да се изпълняват само от един човек, така че дори по закон, въпреки желанието ви, по закон, който вече е приет, администрацията ще набъбне по отношение на сегашната администрация в областите. Нещо повече - в някои от бившите окръжни центрове деконцентрирани органи няма, т.е. администрация на отделни министерства вече ги няма. Сега те трябва да бъдат възстановени и ще се получат 28 шапки, начело на които ще бъде една администрация. Под нея ще бъдат между 16 и 32 други администрации. Поне няма друг текст в закона или в друг закон, който да казва, че ще бъдат по-малко. Всичко това ще бъде свързано с издръжка, със заплата. Всичко това ще дойде от данъкоплатеца. Всичко това изисква да се ремонтират 19 сгради - по 50 долара един квадратен метър ремонт. Аз не искам да влизам в счетоводни операции, но струва ли си за нещо, което не гарантира децентрализирането на централната изпълнителна власт, не гарантира стимулирането на местното самоуправление, няма да гарантира регионалното развитие, а дори ще бъде съпротива на регионалното развитие, струва ли си да се дават толкова пари?
Не е без значение и фактът, че пари ще дадат и общините, когато трябва да преминат от една област към друга. Има скрити разходи, които ще легнат върху бюджета на общините.
Аз ще завърша с няколко неща по втория законопроект, внесен от колегата Илиян Попов и други колеги.
Няма да се спирам на всички слабости и препоръки, които могат да се отправят към този проект, но искам да подчертая 2-3 неща.
Първо, предложението да отпадне чл. 36 означава да се затрудни дейността на самите общини, а да се внесе също така определена неяснота в други закони - данъчни и финансови, и затова моля този въпрос да се обсъди по-нататък между първо и второ четене и този член да остане. Аргументът, че за година и половина не е могло да бъде изработена методика, която да замени методиката от 1982 г. не е аргумент да отпадне членът. Нека да се разработи методика и да влезе в други норми, но да остане този член.
Аз искам да се спра на една политическа мина, която, за съжаление се визира. Убеждават ни, че не е така, но този текст има характер на политическа мина. Не става дума за седемте хиляди човека. Каквото и да е числото, то е субективно, то не е доказано с аргументи. Седем хиляди е много. И четири хиляди дори е много. И петстотин човека могат да организират една община, стига да отговаря на количествените и качествените характеристики на общината. Струва ми се, че не трябва да допускаме текста, който предвижда при отделяне на 50 на сто от територията и 30 на сто от населението към друга община, да предвиждаме нов избор. Това предполага едно тълкуване, което е свързано с това - дайте да опитаме сега на изборите през 1999 г., ако победим - добре, ако не победим - в началото на 2000 г. предизвикваме отделяне на селища от една община към друга и ще предизвикаме още веднъж частични избори, дано от второ теглене на тотото да спечелим. Нека да не залагаме такива политически маньоври, тъй като ако сега се залага при едно мнозинство, то може да се използва после и при друго мнозинство. По-добре да бъдем принципни и обективни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
За процедура думата има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На основание чл. 50, ал. 2 от името на Парламентарната група на Демократичната левица искаме 30 минути прекъсване на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ето, и господин Сендов гледа часовника...
Аз току-що щях да му предоставя на него да води заседанието, за да Ви откаже той почивката, но аз ще Ви откажа, тъй като прекъсване предстои в 10,30 ч., и съгласно правилника един час преди и след прекъсване почивка не може да се вземе.
Има ли други изказвания?
Господин Ремзи Осман беше поискал думата. Заповядайте.

РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Още в началото на моето изказване искам да изразя моите опасения, че честите промени на законите, уреждащи административно-териториалното устройство, според мен не носят нищо добро за местното самоуправление. По тези въпроси винаги съм имал резерви в това отношение. Единственото, което е хубаво може би, е, че сме първенци в цяла Европа, било по отношение на измененията на нивата на административно-териториалните единици в страната, или по отношение на измененията на критериите за създаване на общини. И все пак бих посочил и положителни моменти в предлаганите ни изменения в Закона за административно-териториалното устройство.
Става въпрос за законопроекта, който е внесен от колегите Илиян Попов и група народни представители, като например промяната на ал. 3 в чл. 3, с което се дава възможност на свободните икономически зони, научноизследователските и учебни комплекси и други да прераснат, да имат възможността да прераснат в селищно образувание в състава на едно кметство.
Като положителен момент също в този законопроект бих посочил и § 2, с който се дава възможност наименованието на областта да не е само името на главния град, то може да бъде наименование, свързано с исторически или географски особености на региона. От една страна, един такъв текст може да помогне, когато има много сериозно противоборство от два големи града в една област, а такива случаи има много в нашите региони. Или, от друга страна, дава възможност да се използва примерно името на региона, утвърдил се от столетия насам - Тракия, Македония и др.
Дами и господа, бих искал да привлека вашето внимание за измененията в чл. 8, където са посочени условията за създаване на нова община. Може да се каже, че всички условия, които са посочени в чл. 8, са много относителни и практиката показа това. Защото ал. 2 от същия член дава възможност на Министерския съвет да вземе решение за създаване на община и когато не отговаря на тези условия. Не казвам, че не бива да има никакви условия, а да бъдат много добре обмислени. Ако ние се опрем на общественото мнение, тези условия трябва да бъдат много либерални, с което ще се получи едно роене на общини и ще се приближим много близко до френските общини, където е характерно едно населено място да бъде община. Знаете във Франция има общини от 20 жители. Но нещо, което не е характерно за нас, малко трудно би минало.
Ако вървим в тази посока, ще изчезне институцията кмет на населено място, кмет на съответно село. Но ако подходим държавнически, трябва да кажем, че не можем да си позволим този лукс, поради много причини и съм убеден, че вие ги знаете по-добре и от мен, като се има предвид, че в цяла Европа в последно време се наблюдава окрупняване на общините и за тях процесът на роене вече е останал в историята. И точно в тази насока някакви условия за образуване на общини трябва да съществуват.
Казах, че сегашните условия са относителни, защото липсва квалифициране по тежест на тези условия. Имам предвид това, че в различните региони в страната ни тези критерии имат различна тежест и съдържание. Едно от условията е 20 км отдалеченост от общинския център до крайното населено място, друго е в друг регион, същото това условие има друго съдържание, друга тежест. Вярно е, че когато липсва подреждане по важност на тези условия, Министерският съвет, както и в момента, може да вземе, както казах и в началото, решение при липса на някои от тези условия.
Що се отнася до новото условие за създаването на нова община, което ни се предлага в новата т. 5 на чл. 8, мисля, че е необходимо това допълнение за доказана възможност собствените приходи на новосъздаващата се община от местни данъци и такси да формира 25% от бюджета. Както изразиха колегите в самото заседание на комисията, не е ясно за коя година се отнася, коя година се има предвид.
Допълнението, което се предлага към чл. 27 за нова алинея, за възможността и Министерският съвет също да има инициатива за извършване на промени в границите на общините, ми се струва, че противоречи на принципите на Европейската харта за местно самоуправление. Защото в най-близката история от няколко години насам Министерският съвет подхожда много субективно. Наистина понякога реагира съвсем основателно, но понякога съвсем субективно подхожда за някои региони.
Колеги, смятам, че е много неуместно отпадането на чл. 36, което преди малко беше изразено и от господин Костадинов, от Закона за административно-териториалното устройство, в който член е казано, че "Общините, районите и кметствата се категоризират по критерии и показатели, определени от Министерския съвет".
На основанията на този текст бяха определени общини, които се намират в критично състояние, като се използваше методика за подпомагане на тези общини, където липсват сериозни приходи в посочените общини.
Опасявам се, че с отпадането на чл. 36 и общините от планинските региони ще бъдат обречени, ще бъдат поставени на една плоскост с големите градове. Отпадането на чл. 36 ще доведе до промяна на самата методика, която се използваше от Министерството на финансите за субсидиране и самото отпадане ще бъде в ущърб на посочените общини от планинските региони.
Бих искал също да привлека вниманието ви по текста на § 17, т. 2, с която се предлага нова ал. 2 за провеждане на частични избори, ако населението на дадена община спадне с над 30 на сто и територията на същата община спадне под 50 на сто, поради отделяне на населени места. Не мога да се съглася с вносителите, защото и при по-голям процент от намаляване на територията, може жителите да са 65 на сто, пак да са мнозинство от бившата цяла община, а 65 на сто в никакъв случай не са малък процент.
С подобен текст може да се предизвика една верижна реакция, което беше изтъкнато и от преждеговорившия, от провеждане на местни избори заради неудовлетворени амбиции на политически сили и местни лидери, които много лесно могат да предизвикат отделяне и от остатъчната община, ако са изгубили изборите, и ще се получи един маратон от провеждане на частични избори в цялата страна.
Фрапиращ е според мен и предложения текст за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, водещ до прекратяване на мандата на съветника, ако местожителството му се озове в новосъздадената община.
Бих искал да попитам колегите, които са вносители, ако има един-единствен независим съветник в цялата община, на който местожителството му е в новосъздадената община, той е получил гласове за независим съветник явно от остатъчната община, за него не са гласували от новосъздаващата се община. Хората са го избрали като професионалист. И вие искате по някакъв начин да прекратите мандата на този съветник.
Мисля, че един такъв текст не е много подходящ. Без значение от коя част на общината е, те са преценили по време на изборите и трябва да остане сегашният текст, който действа в Закона за местното самоуправление.
Съгласен съм с предложения текст, ако изборите бяха мажоритарни, както има в доста европейския страни - определено село знае кой е неговият съветник, знаят за кого са гласували. Изборите са пропорционални, в тях са участвали всички избиратели от цялата община. Те са избрали един съветник точно заради неговите качества. Предложете варант за мажоритарен избор на съветниците, тогава бих възприел този вариант.
Но все пак искам да изтъкна, че първият законопроект, по който взех отношение, има положителни моменти и по всяка вероятност до второ четене някои неща ще бъдат изчистени. Има неща, които биха заслужили подкрепа и от нашата група.
Що се отнася до законопроекта, внесен от Министерския съвет, за създаване на 28 области, аз просто не мога да разбера от мотивите защо Министерският съвет внася законопроект за създаване на 28 области. От общините не се изземват някакви правомощия. Казвате, че областните управители ще имат същите функции, въпреки че не е определено в закона, колегата преди малко го изрази, аз съм на същото мнение - че тези функции трябва да бъдат отразени в закона, а не в постановлението на Министерския съвет.
Казвате, че областният управител щял да координира дейността на децентрализираните държавни служби. Ако един министър не може да контролира своите служби в региона, аз не мога да разбера един областен управител как ще ги координира. Извинявайте, аз лично съм имал случаи, когато трима министри отбягват срещи с представители на опозицията. Искахме просто да ги запознаем, че техните ведомства по места не работят. Разбира се, когато някои министри се крият, техните представителства долу няма да работят. И те не искат да приемат сигнали, че не работят.
Какво се цели с този законопроект? Да бъдем честни и откровени, уважаеми колеги, единствено се целят предстоящите местни избори. Защо се лъжем? Това е истината.
Сега малко хора ще вземат отношение, защото ще се зарадват, че, виждате ли, бившите окръжни градове стават областни управи. Това е добре. Но населението ще спечели ли нещо от това? Няма да спечели! Напротив, ще плаща повече данъци, повече пари.
А по неформален начин тези областни управители имат хиляди начини как да въздействат върху кметовете на общините. Вие знаете, може би следващата седмица ще влезе в пленарната зала Законът за регионалното развитие, където областните управители ще държат целия лост за влияние над кметовете на общини. Това е целта - във връзка с предстоящите местни избори.
Аз винаги съм мислил, че 9 или 12 области в страната са достатъчни като представители на централната власт. Бившите окръзи винаги съм ги виждал като второ ниво на местното самоуправление. С едно такова предложение за един такъв текст вече се предрешава евентуалното второ ниво на местното самоуправление, като регионален съвет, както е по цяла Европа. Не си представям... Областният управител слиза надолу, второто ниво да е пак на същото ниво. Когато няма нещо, допълнителни функции няма да му бъдат възложени.
И пак повтарям, целта е по някакъв начин да се въздейства за предстоящите местни избори. Кметове и общини, където Съюзът на демократичните сили е изгубил изборите или няма възможност да спечели, това е целта. Около 1000 нови човека ще бъдат назначени горе-долу в областните администрации. А парите, които ще отидат за издръжката, за заплати на тези 1000 човека, са достатъчни за второто ниво на самоуправление в цялата страна. Защото ние рано или късно второто ниво на самоуправление ще го направим. Пак повтарям, с бъдещия законопроект за регионалното развитие, вече подхвърлено, в това ниво, на този етап, да се опитаме само с кметовете на общини, които да имат консултативни функции и по един представител от община. Това е смешно! Европа отдавна се е отказала от този вариант.
По принцип аз съм съгласен, че областният управител винаги трябва да е избираем, но в сегашните граници. Може до 12 области, това е моето лично мнение, може да е различно от моите колеги в групата, но виждам окръга не като областна управа, а като второ ниво на самоуправление, което да се занимава с една част от образованието, една част от здравеопазването и една част от проблемите, с които се занимава общината, с инфраструктурните проекти. И централната власт да предостави някакви допълнителни правомощия на това второ ниво на самоуправление. Но с тези 28 области това нещо не може да се осъществи. С 28-те области ние само ще намерим работа на моя баджанак, на братовчед ми, 10 човека от управляващото мнозинство винаги ще бъдат задоволени и това е единствената цел. Гражданите в окръжните градове много добре трябва да знаят, че за да намерят работа на един близък човек, просто трябва да плащат повече данъци. Вместо да строят един път, ще плащат допълнително за 1000 човека. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура ли? Добре, имате думата.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, на основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за удължаване на работното време след 14 ч. до два часа, до гласуване на тази точка от дневния ред. (Шум и възражения в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Друго предложение, друго мнение по този въпрос?
Да, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изказвам противно становище, защото ако е нужно да продължим работното си време след 14 часа, е нужно да продължим парламентарния контрол. Много от нашите колеги чакат реално много време да отговорят министрите, които сте ги наредили на последното и предпоследното място, така че законът е тръгнал като процедура, нека в сряда да си го довършим, а в момента не искайте такава процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам да ви уведомя, че актуалните въпроси и питанията са 30 на брой. Следователно в никакъв случай не могат да се поберат до 14 часа и естествено е продължението да бъде за парламентарен контрол.
Но формално направеното предложение е да се удължи работното време след 14 часа, в което време да се довърши Законопроектът за административното деление.
Моля да гласувате. Гласуваме направеното предложение.
Гласували 191 народни представители: за 92, против 94, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Втора процедура.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Моля да бъде прегласувано процедурното предложение. (Шум и реплики от ДЛ.) Смятам, че колегите са се объркали във връзка с въпроса дали удължаването на работното време да бъде по законопроектите или във връзка с парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сега вече ще използвам моите права. Прегласуване се прави по решение на председателствуващия.
Имате думата за реплика.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, колеги народни представители! Бях предизвикан да направя реплика на двамата колеги, които говореха преди мен - Тодор Костадинов и Ремзи Осман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика можете да направите само на последния.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Добре, на последния, защото смятам, че тук има едно неразбиране на това, което иска да направи правителството с новото административно-териториално деление на страната.
Пред мен имам една историческа справка и е много интересно да разберем историята на административното деление в България. Какво се вижда от тази историческа справка? Вижда се, че винаги, когато е имало правителство, което е било силно и което е можело да предложи нещо на държавата, тогава винаги в държавата е имало повече административно-териториални единици. Така например когато България се е съединявала, когато е протекло Съединението, две години след Съединението, а никой тук в залата не се съмнява, че тогава държавата ни е била силна, сме имали, примерно, двадесет и шест окръжия. Следователно, когато се говори за европейски поглед и европейски виждания за регионализъм, все пак не трябва да се забравя, че в България имаме традиции и тези традиции трябва да се спазват и да се вземат под внимание.
Искам също да кажа кога е имало седем области. Седем области е имало след преврата 1934 г. Девет области е имало на 9 септември. Девет области се създадоха и през 1987 г. И много добре знаем защо бяха създадени тези девет области. Много просто, защото в ръцете на тогавашните партийни секретари по окръзите беше централизирана изключително голяма власт. Тогавашната тоталитарна държава в лицето на Тодор Живков чувстваше вече заплахата от тези партийни секретари и се наложи създаването на тези девет области по наполеоновски - режем и създаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Андреев, аз съм съгласен с Вас, че имаме наистина много добри традиции в местното самоуправление, специално като второ ниво за самоуправление е имало окръжни съвети. И горе-долу сегашните европейски втори нива на самоуправление са копирани донякъде от нашите окръжни съвети. Аз също смея да твърдя, че много добре познавам цялата структура от Освобождението досега, но по отношение на общините вие искате да сложите бариери. В това няма логика. А по отношение на областите искате да ги раздробявате. Когато уйдисва във вашата програма давате пример с европейските страни, но когато не съвпада с вашите виждания за търсене на работа на близки хора не се съгласявате с европейските страни. Приемете същия вариант включително и за общините. Тогава СДС ще спечели само 5 на сто от общините. Вие затова се плашите. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Половин час почивка до парламентарния контрол, който ще започне точно в 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 23 до 29 октомври 1998 година:
- Постъпило е питане от народния представител Асен Христов към Иван Нейков - министър на труда и социалната политика, относно сигнал за нарушение на Постановление N 398 на Министерския съвет от 27 октомври 1997 г., поден от жиетели на с. Михалич - община Вълчи дол, област Варненска. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 ноември 1998 г.
- Постъпило е питане от народния представител Яшо Минков към Вилхелм Краус - министър на транспорта, относно уволнение на началник гара Ябълково при нарушение на Кодекса на труда и колективен трудов договор. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 ноември 1998 г.
Писмени отговори от министъра на отбраната Георги Ананиев на актуалния въпрос от народния представител Велко Вълканов; от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на питане от народния представител Лъчезар Тошев и от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народните представители Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев.
Има думата министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми господин премиер, господа министри! Поводът да се възползвам от правото да се обърна към вас като министър на външните работи, е преминалото на 27 октомври т.г. Четвърто заседание на Съвета за асоцииране "Европейски съюз - България". След решението на Европейския съюз в Люксембург през декември миналата година за откриване на процеса на разширяване с десетте страни от Централна и Източна Европа плюс Кипър, този форум бе натоварен на практика с допълнителни функции, свързани със започналия процес и в този смисъл заема особено място на фона на предишните три. На него България водеше диалог с Европейския съюз вече не само като асоциирана държава, а като държава - кандидат за членство, включена на равноправна основа в процеса на разширяването. Поради това бе направен преглед не само на изпълнението на Споразумението за асоцииране, но беше засегнато и изпълнението на партньорството за присъединяване, на Националната стратегия по присъединяване на Република България към Европейския съюз и на Националната програма по възприемане постиженията на европейското право.
За да си припомним откъде точно тръгваме при прегледа на извършеното между третото и четвъртото заседание, прегледах документацията по последното заседание на Съвета за асоцииране, проведено през месец февруари 1997 г. - само седмици след мирното решаване на дълбоката политическа криза в страната и на поемането от страна на служебното правителство на ангажимента за разрешаване на финансовата, икономическата и социалната криза. По същество тази документация дава оценка за управлението на страната по времето на предишното правителство - правителството на Жан Виденов, и като политик не бих могла да не спомена, че в позицията на Европейския съюз за Третото заседание на Съвета за асоцииране преобладаваха формулировки за загриженост, за настояване България да предприеме мерки по отношение на приватизацията и преструктуриране на икономиката, дори се говори и за замиране на процесите в продължение на години.
Все още помня думите на Гернот Ерлер - депутат от немския парламент и приятел на България, казани през май тази година в Мюнхен: "Позицията на правителството на Жан Виденов по НАТО оставяше у европейските партньори съмнението доколко искрена и сериозна е заявката на България за членство в Европейския съюз".
В позицията на Четвъртото заседание, което отчита сегашната година и половина, се използват фрази като: "Европейският съюз поздравява България", "Европейският съюз приветства България за конкретно предприетите мерки", "Европейският съюз отчита напредъка на България в конкретни области, като същевременно Европейският съюз насърчава България да продължи усилията си".
Днес между България и Европейския съюз има диалог, а диалог е възможен само между партньори, между хора, не които гледат един към друг, а хора, които гледат в една и съща посока. Дори ще си позволя да кажа още нещо: това не е диалог вече между нас и тях, а диалог между хора от едно семейство, от една общност.
Аз ще си позволя пред вас да кажа с няколко думи отчета, който българското правителство направи и оценките на Европейския съюз.
Съветът по асоцииране отдели голямо внимание на резултатите в макроикономическата стабилизация, преструктурирането на икономиката и прилагането на политика, ориентирана към растеж. Българската страна подчерта, че усилията, насочени към присъединяването, повишиха степента на приемане на законодателството в областта на вътрешния пазар и укрепиха административния капацитет за неговото прилагане. Беше приета дългосрочна и всеобхватна енергийна стратегия. Беше изработена рамката за присъединяване към политиката на Европейския съюз в областта на околната среда. Беше постигнат напредък в областта на правосъдието и вътрешните работи, в частност граничния контрол. Бяха взети законодателни мерки и беше създадена административна структура за борба с корупцията и организираната престъпност.
Но това, което е по-важното, уважаеми дами и господа, е оценката на Европейския съюз. Европейският съюз призна окуражаващите усилия, които България полага за европейската интеграция и реформите. Отчита, че значителните стъпки са направени за изпълнение на ангажиментите, поети в националната програма за приемане постиженията на правото на Европейската общност. Специално беше отбелязан положителният напредък на българската икономика в контекста на подновената политическа стабилност.
Независимо от това, беше подчертана нуждата от по-нататъшен напредък в процеса на реформите и от постепенно присъединяване към политиките на Съюза. Трябва да се решат въпросите с пълната ценова либерализация, приватизацията и отварянето на финансовия сектор, както и със структурната реформа в ключовите сектори, особено в енергетиката, включително ядрената сигурност и околната среда. Укрепването на публичната администрация и борбата срещу корупцията са също така важни предвид подготовката за членство.
Специално внимание Съветът за асоцииране обърна на визовия въпрос. Съветът за асоцииране приветства конструктивния начин, по който България третира визовия въпрос и отбелязва, че Съюзът ще продължи и в бъдеще да оказва техническа помощ, с оглед да съдейства България да продължи напредъка в приемането и прилагането на необходимото законодателство в областта на правосъдието и вътрешните работи. Съюзът насърчи България да продължи процеса на изграждане на доверие със съответните институции на страните-членки.
Уважаеми дами и господа, това е първото заседание на Съвета за асоцииране, за което Европейският съюз включва в своята предварително представена писмена позиция въпроса за визите. С това на практика въпросът за визите не само не е свален от дневния ред, а напротив, по него се влиза в диалог, а не в монолог, както до този момент съществуваше. Това стана възможно благодарение на това, че България докладва конкретно предприети мерки за граничен контрол, за визов режим, документи за самоличност, спогодби за реадмисия. Ключовите моменти от позицията на Европейския съюз са: приветства конструктивния подход на България по визовия режим, насърчава България да продължи мерките за укрепване на доверие, а именно спогодби за реадмисия и други двустранни споразумения за сътрудничество, подчертава готовността си да оказва техническа и финансова помощ, изтъква, че отделни страни-членки обмислят мерки за облекчаване процедурите по издаване на визи.
Уважаеми дами и господа, февруари 1997 г. съвпада със събитието, което свикнахме да наричаме "сключването на нов обществен договор". И днес аз съм тук пред вас, за да споделя удовлетворението си от заседанието на Съвета по асоцииране не от теснопартийни позиции, а именно в контекста на този нов обществен договор. Приех насърчителните думи, изречени в Люксембург, за постигнатото от България като насърчение на политиката на правителството, но преди всичко като насърчение за българския народ, за българския парламент и за българските политици като цяло. Именно затова реших да споделя този успех с вас, защото той е само началото на пътя. Защото споделената радост от досегашния успех трябва да бъде в основата на много бъдещи споделени усилия в същата посока. Последните дни ме убедиха, че независимо от противоречията, независимо от споровете и дискусиите, от различния подход, в България има едно стратегическо мнозинство от политици по основните и важни за България приоритети. Това е голямо завоевание на новата българска политика. Това ще ни даде възможност не само да набележим проблемите, но да обмислим тяхното решаване в наш взаимен интерес.
Надявам се, че в дебата, който ще проведем в близките седмици в парламента, отчетът на националната стратегия за присъединяване на България към Европейския съюз, след като получим и доклада на Европейската комисия по напредъка на България, ще протече в конструктивен и откровен дух, че ще можем да обсъдим в подробности дори не това, което е направено - то наистина е значимо, съизмерено с отправната ни точка преди година и половина, - а ще обмислим сериозния път, който имаме да извървим оттук нататък. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
От името на парламентарна група има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, безспорно изложението на министъра на външните работи представлява особен интерес, тъй като третира основен въпрос за България - нейното интегриране, нейното членство в Европейския съюз. И Парламентарната група на Демократичната левица внимателно ще се запознае с текста на нейното изложение и, разбира се, по цялостната проблематика, по която предстои нашият парламент да дискутира във връзка с този процес.
Бих искал да отбележа още сега няколко момента. Преди всичко не може да не предизвиква задоволство, оценка, констатации от заседанието на Съвета България - Европейски съюз, в които се фиксират позитивни резултати в развитието на интеграционния процес. Ние всички сме заинтересовани да се развиват процесите, контактите, взаимоотношенията между България и Европейския съюз в позитивна насока. За мен, господин председател, главната, основната причина в тази област като цяло да вървим напред е обстоятелството, че в България от самото начало на промените по въпроса за интегрирането има национално съгласие, истинско, действително национално съгласие, има консенсус. Този консенсус беше потвърден на няколко пъти и от българския парламент. През ноември 1995 г., когато правителството на Демократичната левица взе решение да подаде молба официално за членство в Европейския съюз, независимо, че конституционно не съществуваше прякото задължение ние да се обърнем към парламента, нашето правителство внесе въпроса в Народното събрание, по него се състоя сериозна дискусия и гласуването за това наше предложение беше практически единодушно в подкрепа.
Вторият път, когато парламентът се произнесе недвусмислено, беше през май 1997 г., когато се състоя дебат по Декларацията за национално съгласие, в която, както си спомняте, по отделните точки имаше различни гласувания. По две от тях имаше разделение на гласовете между мнозинство и малцинство. Но по въпроса за интеграцията в Европейския съюз отново беше потвърден този консенсус между всички политически сили.
Сега нашето намерение е в предстоящия дебат ние да подходим от същите позиции - в полза на интеграцията, в полза на членството в Европейския съюз. И аз тук бих приканил и мнозинството, и правителството да съдействат за развитието именно на такава дискусия, като предоставят цялата информация във връзка и с последното заседание на Съвета в Люксембург, като дадат достатъчно възможност за сериозна проработка на конкретните въпроси, съдържащи се в документите, съществуващи в различните области, и като водят активен и сериозен диалог и с всички други парламентарни групи.
Онова, което до известна степен ме безпокои в изложението на госпожа Михайлова, са две неща. Първото - и вие навярно се сещате - е опитът да се стесни консенсусът по този въпрос до така нареченото стратегическо мнозинство. Тук за мен възниква една потенциална, ако не опасност, то риск да се накърни общото съгласие по насоката, в която вървим спрямо Европейския съюз. И бих приканил още тук и сега да се откажем от това намерение.
Вторият момент е да приемем безспорно радващите ни позитивни оценки в констатациите на Европейския съюз като достатъчно основание да се успокоим, че сме преодолели основните проблеми. Тъкмо обратното, струва ми се, че тези позитивни моменти в най-добрия случай могат да ни служат като насърчение, но по никой начин да не си затваряме очите, че в основните, конкретни области - и в преструктурирането на икономиката, и в развитието, ако щете, на процесите на политическа демокрация, на административния ни капацитет и не на последно място проблема за корупцията ние тепърва имаме да преодоляваме основните предизвикателства пред нас. И нашето намерение е в предстоящата дискусия ние да се съсредоточим именно върху конкретните проблеми в отделните области.
Ето защо, господин председател, си позволих да отнема тези няколко минути на Народното събрание на този етап: първо, за да приканя цялото Народно събрание по този въпрос да работим именно така, както госпожа Михайлова ни препоръча - сериозно, конкретно, добронамерено, и второ, да приканя мнозинството и правителството да бъдат открити, отворени, прозрачни, конструктивни и кооперативни в хода на по-нататъшната работа. Благодаря ви за вниманието. (Ръкоплясания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев към министър-председателя на Република България господин Иван Костов относно: "Катастрофалните условия за България, подписани от заместник министър-председателя Евгений Бакърджиев в Москва и продиктувани от Рем Вяхирев".
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: (независим): Благодаря, господин председател. Надявам се, че нашите радиослушатели и телевизионни зрители наистина могат да чуят и видят това, с което ще адресирам министър-председателя.
Господин Иван Костов, ще направите ли щателно проучване с цел да се докажат загубите за България от видната некомпетентност, да не кажа корумпираност, на вашия вицепремиер Евгений Бакърджиев, а по-специално в газовите и петролни договаряния с Русия?
В мое петъчно питане в парламента същият, притиснат от факти и цифри, се държа като виновен и агресивен човек от улицата и отказа да ми даде специфичен отговор. Това е абсолютно нарушение на Конституцията. Докато фактите, изложени от бившия шеф на "Булгаргаз" господин Васил Филипов срещу действията на господин Бакърджиев - а Васил Филипов е най-големият седесар, който аз познавам от последните десет години... (Силен шум и викове в блока на мнозинството.) Повтарям: най-големият седесар. Докато тези обвинения се анализират, ще се занимае ли правителствена комисия с въпроса за пропуснатите ползи за България?
Господин Филипов казва, че държавните интереси не само не са защитени, те са продадени. Господин Филипов казва: има заложени капани в договора с "Газпром", поставяха се клопки чрез условия, които, ако не изпълним, руснаците тотално се отмятат. И същият каза: опасното е, че се реализират дейности и намерения, които предопределят изпадането на "Булгаргаз" в несъстоятелност, а по-късно, както и в Молдова, "Газпром" да стане собственик на нашата газопреносна мрежа.
Много ми е интересно да знам, господин министър-председател, ще направите ли една такава комисия, която да изследва, понеже знам, че с добра воля от Ваша страна това може да стане?
Защо не знаехме за акцията "Син поток" и "Шел интернешънъл" в Лондон, които отдавна предопределиха разпределяне на газовия пай на Балканите и ние участвахме, все едно в миманса, все едно със закъснение, все едно без абсолютно никакъв сериозен шанс, за запазване на нашите позиции на Балканите. При всичко това, при свършен факт, отива господин Бакърджиев и му подхвърля Рем Вяхирев документ от 16 страници, предопределен и подписан, и му казва: ами, ако Ви интересува това, подпишете го, ако не - ще се видим в бъдеще време. И той позорно подписва един такъв документ.
Къде са разпределителните газови станции в българска територия за транзита на газа, които руснаците са длъжни тук с нашите хора да ги реализират? (Шум и викове в блока на мнозинството.) Длъжни, повтарям!
Господинът се кръсти театрално (обръща се към дясната страна на залата), а господинът ме обвиняваше, че съм бил слаб актьор в Холивуд. Господине, аз съм добър актьор там и добър актьор тук. (Весело оживление. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Ганчев! В началото на нашия мандат, през лятото на 1997 г. ние категорично обявихме, че основен приоритет на правителството е защитата на българския интерес в областта на природния газ.
В началото на тази година тук, в тази зала, аз формулирах пред вас какви са българските национални интереси в газовата сфера. Изнесох и фактите за това как правителството ги отстоява. Но тъй като въпросът е особено значим и явно не е разбран докрай - поне от Вас не е разбран - ще си позволя да ги повторя.
Първо. От жизненоважно значение за Република България е осигуряването на природен газ на възможно най-ниска цена, при максимални гаранции за сигурност и надеждност на доставките - този природен газ, който съставлява 15 на сто от необходимите ни енергоресурси, който е суровина и гориво за най-големите ни промишлени предприятия, който дава топлина на значителна част от нашето население.
Второ. Стратегически важно за Република България е гарантирането на увеличаващи се транзитни потоци природен газ през нашата територия и то не само заради увеличаващите се суми на транзитната такса, които ще получим. Не по-маловажна е сигурността, която предопределят преминаващите през наша територия потоци природен газ. Тази сигурност днес се гарантира както от собственика на природния газ - Русия, така и от получателите на този газ - съседите ни Турция и Гърция.
Трето. От огромна важност за Република България е запазването на българската собственост върху националната и транзитната газопреносни системи, както и гарантирането на българския контрол върху бъдещото им развитие.
Каква беше ситуацията през последните четири години?
- Несекващи опити да бъде отнет контролът върху българската газопреносна инфраструктура, включително и чрез концесии, през периода 1994 - пролетта на 1997 г.
- Газова истерия и непрестанни спекулации на темата: "Кранчето ще бъде спряно", конфронтация и несигурност, целящи икономическа и политическа дестабилизация в началото на управлението на Обединените демократични сили.
Кои стояха в основата на тези спекулации? Тези, които ежемесечно отклоняваха в собствените си каси милиони от газа - посредниците по пътя на газа в и през България. И ако някой е забравил, ще припомня: по пътя на руския природен газ между собственика на газа "Газпром" и българския "Булгаргаз" се бяха наредили не един, а двама посредници - "Овергаз" и онази "Топенерджи", в която "Булгаргаз" имаше едва 25,1 на сто.
Какво се случи през март и април на тази година?
На 20 март в Москва вицепремиерът Евгений Бакърджиев и президентът на "Газпром" Рем Вяхирев подписаха протокол, който разсичаше газовия възел. В него за пръв път бе записано, че договорите за доставка и транзит на руски природен газ ще бъдат сключени директно със собственика му "Газпром". Тоест, изхвърлени бяха всички посредници. И още нещо, протоколът гарантираше 100-процентово запазване на българската собственост и българския контрол върху националната и транзитната газопреносна мрежа.
Всички спекулации на тема "Достъп до крайни клиенти" тук са повече от нелепи. Неуместни са и инсинуациите за някакви тайни договорености между подписалите, тъй като текстът на самия протокол напълно съответстваше на това, което обсъждахме с Евгений Бакърджиев до последния момент.
На 27 април, само месец по-късно, в София бяха подписани дългосрочни договори за доставки и транзит на руски природен газ за и през България. Срокът на тези договори е 2010 г. А контрагент от руска страна чрез свои дъщерни дружества е "Газпром". По договора за доставка това е 100-процентното дружество на "Газпром" - "Топенерджи", а по договора за транзит друго 100-процентово дружество на "Газпром" - "Газекспорт".
Какви бяха непосредствените резултати?
Първо. Отстранени бяха всички посредници по пътя на руския природен газ. Постигнати бяха договорености, които гарантират запазването на българската собственост и българския контрол върху транзитната и национална газопреносна инфраструктура. Сега до 2010 г. никой не може да ни спира кранчето.
Второ. Намалена бе не само базовата цена на търговската формула, но бяха въведени и изглаждащи коефициенти, гарантиращи плавна промяна на цената на газа. В резултат цената бе намалена с около 11 на сто.
Трето, особено важно. Кардинално бе променен договорът за транзита. Въведена бе обичайната за Европа и цивилизования свят методика "поръчвай и плащай". Тя гарантира на страната ни получаването на транзитна такса за предварително заявени количества транзитиран газ. А в договора за транзита те непрекъснато се увеличават. В резултат още през 2001 г. ние почти ще удвоим обема на транзитирания за трети страни природен газ, а след 2003 г. той ще бъде близо 19 млрд. кубически метра годишно.
За тези увеличени количества транзитиран газ страната ни ще получава по-висока транзитна такса. Годишно тя се измерва с деветцифрени числа и то в долари.
Защо са необходими анекси и какви са те? Обичайно в практиката на дългосрочните търговски договори е ангажиментите за текущата година да се уреждат с отделни анекси. Един от тези конкретни ангажименти е въпросът за начина на разплащането и гаранциите. До подписването на дългосрочните договори на 27 април 1998 г. "Булгаргаз" забавяше плащанията не само месец за месец, но не бе изплатила и разсрочените от началото на 1998 г. суми за вече консумиран природен газ. Просрочия имаше и през 1997 г., когато "Булгаргаз" плати 2 млн. 800 хил.долара лихви за забавяне. Затова и в договора за доставки са залегнали клаузи за авансово заплащане и гаранции.
След смяната на ръководството и установяването на коректни финансови отношения бе подписан анекс, който анулира банковите гаранции по договорите и за доставка, и за транзит. Нещо повече - с тях се въвежда една икономически обоснована схема за изплащане на консумирания газ като окончателното разплащане за доставките е фиксирано до 10-о число на следващия месец. Останалите анекси или по-скоро приложения, както ни бяха представени от "Булгаргаз" касаят въвеждането на нови газотранспортиращи мощности на Националната газова компания. Всички те са разработени от експерти на "Булгаргаз" и защитават, разбира се, не други, а само и единствено българските интереси.
Какви са към днешна дата обобщените резултати?
По доставките. През настоящия период цената на природния газ спадна с още над 13 на сто. Общото намаление спрямо периода преди април вече е близо една четвърт. Сега на вътрешния пазар "Булгаргаз" продава 1000 куб.м природен газ за цена, малко над 100 долара, докато за същото количество в Чехия например потребителите от различни категории плащат от 147 долара нагоре.
По транзита. Договорени с "Газпром" са всички параметри за увеличаване на транзита през следващите 3 години. И забележете - водещ тук е "Булгаргаз". Както ме увериха от фирмата, нейни експерти са обосновали и разработили всички потребности от нови газопреносни мощности и на линейните участъци, и на компресорните станции. Те са приети от "Газпром" и руската страна ще плаща транзитна такса въз основа на тях. Инвеститор и възложител на новите участъци ще е "Булгаргаз".
И тук не може да става дума за никакви явни или неявни преференции към когото и да било, защото според законовите изисквания за строежа на всеки нов участък "Булгаргаз" ще обявява публичен търг. Той ще бъде спечелен от фирмата с най-добрата оферта.
Такива са реалностите в момента. Тези реалности, които бяха договорени между Рем Вяхирев и Евгений Бакърджиев на 20 март в Москва и скрепени с договорите от 27 април в София, оптимално защитават българския национален интерес.
Аз мисля да не продължавам по отговора нататък. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Аз Ви благодаря, господин министър-председател за изчерпателния отговор и най-вече, че елиминирахте посредниците. Аз съм сто процента за! Това е един добър ход от Ваша страна и аз Ви поздравявам.
Ще ми е много интересно да направите една комисия, едно разследване и да питате господин Бакърджиев защо бяха директно намалени предвидените транзити през България от 28 на 16 млрд.куб.м газ.
Вземете стенограмата, след като свършим, моля Ви. И като народен трибун Ви уволявам още един път - направете една проверка. Във Ваша полза е.
Защо през 1997 г. транзитът закъсня с 2 млрд.куб.м газ, което донесе загуба за България от 6 млн.долара? След 4 февруари 1997 г. "Топенерджи" бе превърната в руска компания. Как и защо България се отказа от своите основни трансгранични проекти на Балканския полуостров? Защо се отказа и от 30-процентовия бартер, включен в меморандума на премиера Софиянски, например? И не е ли вярно, че споразумението на СДС с Москва на тяхната ценова политика съсипа българската химическа индустрия? И питам кой ще отговаря за това? Каква е реалната цена, на която се продава природният газ в България? В Европа цената спада, а нашата химическа индустрия вече загива. Някъде трябва да има отговори, разковниче. И аз мисля, че е Ваша отговорност Вие да проверите и да се заемете с този проблем. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
За дуплика има думата господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Ганчев! Бъдете така добър тези въпроси да ми ги зададете. Лекцията за Вас ще продължи следващия петък. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Актуален въпрос от народния представител Яшо Минков относно интервю на министър-председателя пред журналист от вестник "Труд" от 17 октомври 1998 г. към господин Иван Костов, министър-председател на Република България.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, сериозно недоумение у мен, а и у много колеги народни представители събуди Вашето интервю пред журналист от вестник "Труд" от 17 октомври 1998 г. В него Вие казвате, че едно становище на Консултативния съвет по национална сигурност тежи толкова, колкото становището на Народното събрание.
Господин Костов, България по Конституция е парламентарна република. Това е върховният орган, който избира и опредeля както изпълнителната власт, така и политиката. Наистина ли считате, че решението на който и да било консултативен орган има същата тежест на върховния орган на Република България - Народното събрание?
Моля за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Яшо Минков.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Минков! Прочитайки въпроса, аз разбирам откъде произтича Вашето смущение. То е преди всичко от обстоятелството, че сте си объркали понятията. (Весело оживление в залата.)
Да прочетем заедно с Вас въпроса ми: едно становище на Консултативния съвет за национална сигурност тежи толкова, колкото становището на Народното събрание.
По-нататък къде Ви е объркването? Наистина ли считате, че решенията на кой да е орган - сигурно сега вече ще направите разлика между решение и становище. Предполагам, че ще установите сам в какво сте се объркали точно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Уважаеми господин Костов, явно във Вашето разбиране на понятията има някаква грешка и Вие сте много далеч... Народното събрание не приема становища, а приема решения.
По Конституцията, сега действащата, ако сте я прочели, а не тази, по която работите - на Живков с прословутия чл. 1 за ръководната роля на партията - има определение за функциите на Консултативния съвет по национална сигурност. Има и едно законче, което също може би не сте прочели и ще бъде добре да го направите.
Господин Костов, Вие казвате малко по-надолу в същото интервю така: как ще гласува против Парламентарната група на СДС, ако Екатерина Михайлова е казала, че трябва да се подкрепи, къде ще ходят депутатите?
Що за логика е това! И ако Вашата политика на удари под пояса срещу основните опозиционни партии е обяснима, то този явен и звучен шамар към колегите от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили е изключително необясним.
И ако наистина Вие нямате нужда... (Силен шум в залата, реплики на недоволство от мнозинството.)
И ако наистина Вие нямате нужда от Парламентарна група на Съюза на демократичните сили, то нека многоуважаемата госпожица Екатерина Михайлова влиза сама в зала, гласува със 125 карти и ни съобщава какво бащицата на народа е решил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
За дуплика думата има господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Минков! Парламентарната група на Съюза на демократичните сили е такава, че стои винаги зад своя водач. (Шумна реакция на депутатите от опозицията.)
Водачът представлява парламентарната група изцяло и възможно най-отговорно на всички форуми за разлика, например, от водача ето на тази парламентарна група - тук, в левия преден ъгъл, който непрекъснато се договаря едно, след това се отмята. И за разлика от един водач на парламентарна група, който в момента представлява сам себе си. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър-председателя.
Актуален въпрос към министър-председателя на Република България господин Иван Костов от народния представител Руси Статков относно неизпълнение на решение на Министерския съвет за осигуряване своевременно на допълнителни средства за разплащане на социалното подпомагане за 1998 г.
Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги! Впечатлен съм от отговора на министър-председателя и най-вече от това, че отново във връзка с моя въпрос констатирам разминаването между министър-председателя и лидера на СДС. Господин Иван Костов декларира пред нас, че ще бъде политик на България, но продължава да бъде политик само на СДС. И ще кажа защо.
Въпросът ми е свързан с допълнителни средства за социалното подпомагане - средства, които касаят вече мнозинството от българския народ в резултат на доброто управление, което вие отчитате, и на хубавите неща, които стават в страната. Мнозинството от хората са зависими именно от този един единствен доход. Ако вие получавате всеки месец заплата, в България в повечето от общините 6 месеца вече ги няма тези средства. Защо? (Бурни реплики на протест от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
РУСИ СТАТКОВ: Защото господин министърът на финансите вече втора година предлага бюджет с 20 на сто по-малко приходи и съответно разходи. Миналата година 600 млрд. лева се оказаха в повече. Аз имам отчета на бюджета за 1997 г. 500 млрд. лева са отишли за дефицита. Това нещо се нарича политически канибализъм, когато ти уморяваш собствения си народ за сметка на дефицита.
Уважаеми дами и господа, този подход продължава и тази година, само че за разлика от миналата година сега господин Костов във встъплението си на есенния политически сезон обяви, че има излишъци и че те ще бъдат разпределени, като пое ангажимент - пред мен е стенограмата - основна грижа на правителството до края на тази година да продължават да бъдат социално слабите, бедните, гладуващите, сираците и инвалидите. Това нещо не е така. Има протести от много общини. Общинските организации са изправени да срещат хората поради вина на правителството и неговата политика. Защото се осигуряват много малко средства или има дисбаланс на бюджета, който продължава да съществува.
Господин министър-председателят не изпълнява закона. Неговите министри също. Заблуждават хората. Затова и моят въпрос е съвсем конкретен: наистина ли те ще бъдат политици на своята държава, на нашата държава, или ще бъдат лидери на СДС, за да поддържат страх в населението, за да поддържат икономически дисбаланс? Защото страхът на хората е огромен - за утрешния, за днешния ден, защото дисбалансът също така съществува в огромни размери - между 20 и 40 на сто от бюджета.
Уважаеми дами и господа, вие сте ръкопляскали, когато министър-председателят е поел ангжимент да нахрани бедните, да даде помощите. Сега защо не пляскате, когато не са дадени близо няколко милиарда, които са обещани на сдружението на общините от господин министър Муравей Радев? Защо, уважаеми дами и господа, вие искате да изкарате общинската администрация негодна? Защо вие искате да уморите хората? Чакам отговора на господин министър-председателя. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Има думата господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Какво прави правителството в изпълнение на тази позиция, която аз изложих пред вас? Министерският съвет досега е приел две решения за осигуряване на допълнителни средства от Републиканския бюджет за системата на социалното подпомагане. Първото е N 414 от 14 август 1998 г. за отпускане на средствата за снабдяване на учрежденията и заведенията на бюджетна издръжка с консервирана продукция от реколта 1998 г. Второто е N 488 от 17 септември 1998 г. за извършване на допълнителни разходи от Републиканския бюджет за 1998 г. за извършване на основен ремонт на социалните домове.
С отпуснатите средства по Решение N 414 на Министерството на труда и социалната политика в размер на 9 млрд. 202 млн. лева бяха закупени 6203 тона зеленчукови и плодови консерви. Същите са разпределени по общини и с тях ще бъдат подпомогнати 17 500 човека, домуващи в 220 заведения за социални услуги, 4340 човека, подпомагани в обществените трапезарии, и 34 477 човека, обслужвани от домашния социален патронаж, или 56 317 обслужвани лица в системата на социалното подпомагане.
По Решение N 488 на Министерския съвет на Министерството на труда и социалната политика са определени 2 млрд. лева. Същите са разпределени на 59 обекта както следва: за придобиване на дълготрайни материални активи - 1 млрд. и 10 млн. лева. Тук са включени предимно обекти, чието строителство продължава от няколко години и има реална възможност за етапно или цялостно завършване до края на 1998 г. Включени са и реконструкции на предоставени сгради с оглед пребазирането в тях на домове за социални грижи, разположени в неподходящ и напълно амортизиран сграден фонд. Предвидени са и обекти за изграждане на отоплителни инсталации. За основни ремонти са предвидени 990 млн. лева. Тук са включени обекти, свързани със спешни ремонти на покриви, ВиК инсталации и т.н.
Правителството изпълнява изцяло и стриктно всички обявени свои ангажименти в сферата на социалното подпомагане, включително чрез допълнително и извънредно финансиране. Очакваме същото да направят и общините, с които Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика поддържат непрестанен диалог. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Руси Статков, имате думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги! С огромно внимание изслушах както винаги добре написаните цифри, които се дават на господин министър-председателя, но не получих отговор на своя въпрос. А той е: защо вече няколко месеца хората не получават социалните си помощи?
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Питайте кметовете!
РУСИ СТАТКОВ: Кметовете няма да ги питам, защото държавният бюджет го правим ние по предложение на Министерския съвет, уважаеми дами и господа, защото вие чертаете икономически перспективи и говорите за хубави резултати, защото вие разпределяте основните средства. Това, което господин министър-председателят съобщи, още веднъж показва, че или не знаете, или не можете, или не искате.
Чл. 13, ал. 2 от Закона за държавния бюджет за 1998 г. на първо място поставя разходване на средства за социално подпомагане. Там не пише ремонти. Там не пише кабинети на министри, уважаеми дами и господа. Ал. 3 се отнася отново за министерствата - на първо място средства за социално подпомагане.
Господин министър-председател, нека да отидем в моя район, нека да отидем в която и да е община в страната и да видим има ли изплатени тези помощи или Вас Ви лъжат, или Вие - пак повтарям - не знаете, не искате и не можете. Или искате като лидер на СДС да излезе вярна онази Ваша теза, че догодина ще излезете пред народа с това, че тези администрации сега са негодни, че те създават проблеми и страх в хората. Кой създава страх в хората? Вие ги дискриминирате, Вие провеждате наистина канибализъм - ядете народа! Вие го унищожавате, уважаеми дами и господа, с това, което правите.
Аз мисля, че всички хора, които ни слушат днес, са чули тези напудрени цифри. Тях ремонтите не ги топлят, нито консервите, уважаеми дами и господа, които още не са получили, които ще, ще, както много други ще, които Вие обещахте тук. Едно 100 "ще" съм сравнил в последните си питания и изказвания. С "ще" никой не живее днес. С "щe" може би и всеки един от вас няма да живее, ако не си получи един месец заплатата.
Така че, уважаеми господин министър-председател, Вие продължавате да бъдете политик на СДС, но не и държавник за мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
За дуплика има думата господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, постъпилите многобройни писма от различни общини в Министерството на финансите и в Министерския съвет относно недостиг на средства по бюджетите им за социални помощи станаха причина за извършване на анализ на изпълнението на бюджетите на общините, при който се оказа, че в значителна част от тях не се спазва финансовата и бюджетната дисциплина, разпоредена със Закона за общинските бюджети и други нормативни актове.
Установи се, че не се актуализират първоначално приетите общински бюджети и се допускат преразходи по редица разходни параграфи, като в същото време собствените приходи бележат значително преизпълнение. Субсидиите от републиканския бюджет се превеждат регулярно от Министерството на финансите по уведомителен график и по редица разходни параграфи са реализирани значителни икономии.
Направената проверка установи, че от 262 общини в Република България 167 общини не са актуализирали към 30 септември своите бюджети. По този начин са създадени условия за извършване на неприоритетни разходи за сметка на приоритетните, включително и за социални помощи.
Министерството на финансите с писмо от 23.10. препоръчва на общинските съвети спешно преразглеждане и актуализиране на общинските бюджети с цел гарантиране получаването на помощите от най-слабата в социално отношение група на населението. В законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1999 г. се предвижда въвеждане на целева субсидия в размер на 50 на сто от очаквания размер по Закона за социалното подпомагане и Указа за насърчаване на раждаемостта. Ще ограничим възможността на общините самоволно да разпределят средствата и ще даваме част от субсидията от бюджета целево за тези нужди.
Това ви предлагаме и аз предполагам, че вие ще го приемете.
В законопроекта за държавния бюджет на Република България се предвижда и отпадането на задължителните ограничения за общинските съвети при съставянето на общински бюджети да разпределят средствата на основата на относителни тегла на разходите от предходните години. С това на общините се предоставя по-голяма свобода в разпределението на бюджетните средства, включително и за социални плащания и обезщетения.
В консолидирания държавен бюджет в частта за общините през 1999 г. се предвиждат разходи за социално подпомагане и грижи в размер на 192 млрд. и 200 млн. лв. или 13,4 на сто от общинските бюджети, от които за социални помощи и обезщетения 107 млрд. лв. или 7,5 на сто от общинските бюджети. При разчетени разходи за социални помощи по Закона за социалното подпомагане и Указа за насърчаване на раждаемостта в бюджетите на общините за 1998 г. в размер на 90,8 млрд. лв. в законопроекта за държавния бюджет на Република България се предвижда те да достигнат 117,8 млрд. лв. Това е нашата грижа.
Аз предполагам, че Народното събрание разбра как общинските ръководства заобикалят изискванията на закона и не изплащат помощите за социално подпомагане.
Към Вас лично имам една препоръка, тъй като знаете силните ми лични симпатии: ако искате да продължите да се развивате като политик, е добре да намалите малко броя на изговаряните думи. Да говорите просто, ясно и повече да обръщате внимание на фактите. Тогава ще продължите напред. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър-председателя.
Актуален въпрос от народния представител Георги Пирински към министър-председателя господин Иван Костов относно правното основание за решението на Министерския съвет от 10 октомври 1998 г. за достъп до въздушното пространство на Република България.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, господин министър-председател! На 23 октомври Народното събрание, по предложение на СДС, прие с мнозинство декларация, в която заявява готовността си да се предостави на НАТО достъп до въздушното пространство, съгласно Конституцията, законите на страната и договореностите по "Партньорство за мир" на Република България - както е формулировката на декларацията. С този акт недвусмислено бе потвърдено, че единствено Народното събрание е органът, който по Конституция има право да взема принципно политическо решение за достъп до въздушното пространство на страната, особено когато става дума с военна цел. Съответно отпадат като очевидно напълно несъстоятелни твърденията, че Министерският съвет може да приеме подобни принципни решения, а парламентът единствено да се произнася по конкретни случаи на преминаване.
Същевременно, както е известно, Министерският съвет на 10 октомври т.г., тоест 13 дни преди декларацията на Народното събрание, взе именно такова решение. Посланикът на страната в Брюксел връчи на следния ден официална нота със заявено принципно съгласие за достъп до въздушното пространство на страната.
Господин министър-председател, на какво конституционно основание Министерският съвет е приел решението си от 10 октомври т.г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Георги Пирински.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, конституционното основание е нотата. На основата на вербалната нота на НАТО правителството изцяло потвърди становището на Консултативния съвет при президента, около което становище се обединиха лидерите на всички парламентарно представени политически сили, президент и изпълнителна власт.
В текста, както ви е добре известно, категорично се посочва, че Република България е за мирно решение на конфликта при изпълнение на резолюции 1160 и 1199 на Съвета на сигурност на ООН за неучастие - нито пряко, нито косвено - във военните действия и като крайна мярка ще подкрепи военните операции на НАТО. В тази връзка Министерският съвет прие текст на писмо-отговор на нотата на Североатлантическия пакт, като ясно подчертава, че в случай че бъде поискан коридор, правителството е готово да започне процедурата, съгласно Конституцията, решението на Конституционния съд и законите на страната.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Няма такава работа.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Което, както многократно беше обяснено, ще означава, че правителството ще започне процедурата в Министерския съвет, а именно ще има съгласуване от страна на външно министерство с Министерството на отбраната, ще има положително решение на Министерския съвет и предложение за даване на достъп от Народното събрание.
Това е отношението спрямо Конституцията. Това са правомощията, в кръга на които правителството е отговорило. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Има думата за реплика господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, аз наистина с интерес очаквах отговора на министър-председателя. Чудех се какъв отговор може да даде, но, искрено казано съм удивен от отговора, който получих. Направо ще кажа - съм зашеметен! (Смях, весело оживление и неразбираеми реплики в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете на господин Пирински!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Защото очевидно министър-председателят не разбира какво го питам. (Шум и неразбираеми реплики в СДС.)
Аз го питам къде в Конституцията на Република България той намира основание за решението на Министерския съвет, което много ясно изразява принципна готовност да се даде достъп и по никой начин не прехвърля с такива условности, с които той се опитва сега да ни заблуждава, окончателното решаване на принципния въпрос, а той ми отговаря, че това основание се намирало в нотата на НАТО. По-абсурден отговор аз не мога да си представя.
Нещо повече. В днешните изявления на министър-председателя, включително и на отговора на господин Яшо Минков, прозира едно пълно неразбиране и пренебрежение към основните конституционни норми на Република България. Искрено го съветвам да отвори Конституцията и да прочете чл. 1, в който ясно пише, че България е парламентарна република, че цялата власт произтича от народа и тя се упражнява пряко или чрез конституционно определените органи, че никой - нито партия, нито отделна личност, нямат право да узурпират, да изземват този народен суверенитет. Вземете много ясните постановки и на Конституционния съд, че решение за преминаване на войски през територията на България, особено с военна цел, е от изключителната компетентност на Народното събрание и на никой друг. И това се регламентира в същото това Решение N 6 на Конституционния съд, което правителството и мнозинството се мъчат по някакъв начин да използват в защита на тяхната теза на грубото им нарушение на Конституцията.
И накрая това интервю, господин министър-председателю. Вие сам давате ли си сметка какво приказвате? Можете ли да заявите, че такъв въпрос, който Конституцията е утвърдила като от изключителната компетентност на Народното събрание, Вие да кажете, че това не може да се дискутира с 240 души? Вие, по време на дебата миналия петък да напуснете пленарната зала и да оставите, ако щете и Вашият отбор без своя водач, за какъвто обичате да се изявявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пирински, вече просрочихте времето с 1 минута.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие да допуснате да заявите, че не парламентът решава тези въпроси, а някой друг?! Наистина съм обезпокоен и към Вас бих отправил Вашите думи в това интервю, че сте обезпокоени за БСП имат ли бъдеще като политици и не разбират за какво става дума. Изключително сериозна тревога изпитвам за Вашето политическо бъдеще. (Ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Трябваше поне да ми благодарите, че Ви дадох двойно време.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Господин председателю, благодаря Ви. Оценявам жеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Аз разбирам желанието Ви да представите огромното поражение, което изживя Парламентарната група на Демократичната левица във връзка с въпроса за Косово и отношенията между България и НАТО. Разбирам, че желаете да го превърнете поне в някаква макар и дребна, и съмнителна победа, ако щете Ваша лична, търсейки и ровейки в думите, основания каквито очевидно там няма.
В това, което Вие самият казахте, се съдържа и отговорът на въпроса. Очевидно Вие не сте дочели Конституцията на страната, защото е казано наистина "упълномощени органи". Аз искам да Ви попитам кой орган е упълномощила Конституцията да отговаря за националната сигурност на Република България? Ако знаете, ако сте стигнали до след стотните членове на Конституцията, вероятно сте прочели, че този орган е Министерският съвет. Така че основания има и в Конституцията, има и в законите на страната и удивително е, че Вие не ги знаете.
Това, което на мен ми прави впечатление обаче, е нахалният начин, по който Вие се опитвате да представите собствената си напълно катастрофирала позиция по този въпрос като някаква националноотговорна позиция. (Ръкопляскания от СДС.) На Ваше място бих се попитал така - когато аз бях външен министър на тази страна - примерно, Вие питате себе си. Аз се питам често, когато съм бил финансов министър какво съм щял да правя, защото един човек винаги се връща към своя опит и го осмисля, ако иска да върви напред. Та Вие се поставете отново в ролята на външен министър и кажете как бихте реагирали Вие в тази критична ситуация, която се създаде за страната, за националната сигурност на България, когато над Съюзна република Югославия надвисна опасността от военни действия и ще разберете колко сте безпомощен и колко сте излишен за България. Благодаря. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Браво, Тато! Браво, Тато!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за процедура господин Георги Пирински, но се надявам, че наистина ще бъде процедура.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Браво, Тато! Браво, Тато! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, не пречете! Моля за тишина и ако господин Ганчев не се успокои, наистина ще си отиде.
Имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Процедурният ми въпрос към Вас, господин председателю, е в каква форма бихте ми препоръчали и позволили да отговоря на серията въпроси, които ми зададе министър-председателят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За съжаление, не мога да Ви благодаря, защото не ми отговорихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Седнете си на мястото и ще Ви отговоря.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Молбата ми, господин председателю, е в края на това заседание да ми дадате възможност за лично обяснение във връзка с доста грубите и плоски нападки, които ми отправи министър-председателят. Но що се отнася до Конституцията, той трябва да знае, че в нея пише... (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пирински, искането за лично обяснение става от място, а не от трибуната и Вашето не беше процедура, тъй че знаете какъв може да бъде моят отговор, съгласно правилника. Аз обаче няма да се възползвам от тези си права.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Може ли да подарим Конституцията на господин министър-председателя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожице Дончева, моля Ви, не ми пречете да водя заседанието и депутатите да чуят какво ще кажа.
Актуален въпрос от народния представител Любомир Божков към министъра на транспорта Вилхелм Краус относно приватизацията на "Автотранссервиз" АД - София.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Актуалният ми въпрос, господин Краус, като министър на транспорта, е отправен, за да отговорите на какво основание сте одобрили приватизационната сделка и сте прехвърлили 67 на сто от акциите на търговско дружество "Автотранссервиз" на господин Камен Михайлов, съпруг на госпожа Надежда Михайлова - външен министър на страната, след като резултатите от проведения конкурс за приватизация са атакувани пред Върховния административен съд и все още нямате окончателното решение на съда, за да можете да извършите такива прехвърлителни сделки с мажоритарния дял от акциите на това акционерно дружество?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): За кой гараж става въпрос?
ЛЮБОМИР БОЖКОВ: Бившият гараж на ЦК - за него става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божков, в отговор на Вашия актуален въпрос и по-специално на първия подвъпрос Ви отговарям следното:
На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия с моя Заповед N Пр-28-Б от 29 юни 1998 г. е определен начинът за продажба на пакет от 39 899 броя акции, представляващи 67 на сто от капитала на "Автотранссервиз" ЕАД - публично оповестен конкурс. Заповедта е в съответствие с изискванията и на чл. 2 от Наредбата за конкурсите, приета с Постановление N 155 на Министерския съвет от 1992 г. Същата е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 77 от 7 юли 1998 г., публикувана е в два централни ежедневника, както и в един местен.
В срока, определен с цитираната заповед, до 17.07.1998 г. конкурсна документация са закупили четири юридически лица, а те са:
"Автотранссервиз инвест" АД - на 7.07.1998 г. е закупила документацията;
"Елва Инк" ООД - на 7.07.1998 г.;
"Сигмакар" ООД - на 10.07.1998 г.;
"Джет пласт" ЕООД - на 10.07.1998 г.
В обявения срок за подаване на предложения за участие в конкурса - до 17.07.1998 г. са постъпили предложения от три от закупилите документацията дружества:
"Сигмакар" ООД под N 192-316 на 17.07.1998 г. в 9,39 ч.;
"Антотранссервиз инвест" АД под N 190-318 на 17.07.1998 г. в 16,49 ч.;
"Елва Инк" ООД под N 198-319 на 17.07.1998 г. в 16,52 ч.
С Протокол N 2 от 21 юли 1998 г комисията, определена да организира и проведе конкурса, съгласно Заповед 28-А от 25.06.1998 г., документира отварянето на пликовете с предложенията на участниците в конкурса и тяхното съдържание.
С Доклад N 07-28-ДК-09 от 31.07.1998 г., изготвен на основание чл. 10 от Наредбата за конкурсите, назначената комисия ме уведоми за разработките и предложенията на участниците по условията в конкурса, като на базата на комплексна оценка на тези разработки и предложения предложи участник, който да бъде определен за спечелил конкурса и класиране по ред на следващите участници, съобразно удовлетворяването на конкурсните условия. Докладът на комисията е мотивиран. При извършване на класацията комисията стриктно е следвала критериите за оценка, определени в конкурсната документация.
На основание чл. 11, ал. 1 в срока по този текст и на база на предложения доклад на комисията, определих участника, спечелил конкурса, и бяха освободени депозитите на останалите участници. Всеки един от участниците е уведомен писмено за мястото, на което е класиран, както следва:
На първо място "Сигмакар" ООД с писмо N 30-00-227 от 04.08.1998 г.
На второ място "Автотранссервиз инвест" АД с писмо N 30-00-228 от 04.08.1998 г.
И на трето място "Елва Инк" ООД София - с писмо N 30-00-230 от 04.08.1998 г.
Смятам, че при провеждане на конкурса са спазени всички изисквания на нормативните актове, регламентиращи приватизацията и условията на конкурса, поради което одобрих действията на комисията.
На втория Ви подвъпрос - защо съм одобрил приватизационната сделка, след като резултатите от конкурса са атакувани пред Върховния административен съд, краткият ми отговор е: защото съм длъжен да спазвам нормативните актове в нашата страна и аз го правя. А за да опресня и да обясня, може би, промените, които не са стигнали до вас, съм длъжен да съобщя следното.
Съгласно чл. 13 от Наредбата за конкурсите "Органът по чл. 3 сключва договор със спечелилия конкурса в двуседмичен срок от обявяване решението си по чл. 11, ал. 1", което значи, че нормата по чл. 13 е императивна и не дава възможност на органа по чл. 3 да преценява дали да сключи или да не сключи приватизационния договор.
Упражняването от страна на участниците в конкурса на правото, предоставено им от нормата на чл. 12 от наредбата, да подадат жалба по реда на Закона за административното производство, подчертавам, не е основание приватизационният договор да не бъде сключен. Съгласно чл. 23, ал. 3 от Закона за административното производство, във връзка с цитирания чл. 13 от Наредбата за конкурсите, подадената в срок жалба не спира изпълнението на обжалвания акт. Следователно, органът по чл. 3 е длъжен да сключи приватизационния договор в нормативно определения двуседмичен срок от обявяване на решението за определяне на спечелилия конкурса купувач.
В заключение категорично заявявам: проведената приватизационна процедура за продажба на 67 на сто от акциите на "Автотранссервиз" ЕАД е коректна, както и сключеният приватизационен договор е законосъобразен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Имате думата за реплика, господин Божков.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Благодаря, господин министър! Отговорът беше доста просторен, но той не засяга основните неща, които бяха зададени в моя актуален въпрос.
На първо място аз от всичко, което Вие говорихте, разбрах, че всъщност друга фирма комисията, която е провеждала конкурса, е класирала на първо място. Как Вие лично определихте, че точно фирмата на господин Камен Михайлов трябва да бъде определена за купувач на 67 на сто от мажоритарния дял на това предприятие? И как така стана, че семейство Михайлови, тоест външният министър с нейния съпруг, стават собственици на 67 на сто от тази огромна държавна собственост?
Чудя се защо толкова бързахте вчера и онзиден да променяте Закона за приватизацията, за да премахнете възможностите за атакуване в законосъобразни действия, тъй като пречело на процеса на приватизацията обжалването от онези кандидати за купувачи, които смятат, че е нарушена законовата процедура. Освен това, бързахте да премахнете и проблема с така наречените "свързани лица". А нима не са свързани лица външният министър и нейния съпруг с правителството и министъра на транспорта, който си позволява да подарява 67 на сто от тази държавна собственост?
Може би тези действия са насочени към така наречената "прозрачност в приватизацията", защото тази прозрачност се оказа просто не прозрачност, а всичко пълен мрак по всяка една приватизационна сделка, независимо към кой министър е отправена тя и какво действие е извършил той. И се питам: какво ли е заложил господин Михайлов, за да получи кредит от 1 млн. 200 хил. долара? Може би държавната собственост, защото той не знам да има такова имущество, с което да гарантира един такъв кредит, ако беше един простосмъртен гражданин и не беше съпруг на външния министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
За дуплика имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божков! Явно е налице разминаване, сериозно разминаване в ценностните ни системи. (Шум и репликиране от блока на ДЛ.)
Вероятно се налага да Ви дам и писмен отговор, за да може на спокойствие, без да бъде нарушено спокойствието от вашите колеги, да прочетете задълбочено това, което пиша, защото въпросът, който вие поставяте наново, подробно беше обяснен в моя актуален отговор. Съжалявам за това, че Вие не успяхте да ме разберете. (Шум и реплики от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Малко хора, голям шум вдигате. Хайде сега пак малко тишина, за да чуете кой следва да отговаря.
Питане от народния представител Яшо Минков към заместник министър-председателя господин Евгений Бакърджиев относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по отношение производството на азбесто-циментови изделия.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, производството на азбесто-циментови и азбестови изделия е в ресора на вашето министерство. Единствен монополист в това производство е циментовият завод "Вулкан" в Димитровград. Почти 100 процента от водопреносната система в нашата страна е изградена от азбесто-циментови тръби. Знае се, че предстои приватизация и на този циментов завод, както на всички останали. Сериозно е обезпокоението какво ще бъде бъдещето на азбесто-циментовите изделия, какво предприема като политика вашето министерство, какви средства са заделени като алтернатива на азбесто-циментовите тръби и плочи, които произвежда циментов завод "Вулкан" в Димитровград? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Минков! Да, така е, действително почти цялостната водопроводна система в страната ни е изградена от азбесто-циментови тръби и аз имах възможност вчера да разговарям с народните представители от СДС от Врачански избирателен многомандатен район и ние коментирахме, че водата, която стига до Враца, е с 60 на сто загуби по трасето и това налага обмислянето и търсенето на резервни варианти за решаване на водния проблем на град Враца. Но това не е само там. Това е навсякъде, в цялата ни държава. И освен че са азбестово-циментови, нашите водопроводи са безкрайно остарели. Те всъщност са изградени от материал, който съдържа азбест, материал, който, както е известно, не може да гарантира нито здравина, нито дълготрайност на водопреносната мрежа. И оттам, разбира се, не може да се гарантира и ефективност на преноса на вода. Същото се отнася и за другите азбесто-циментови изделия.
Но това не са единствените недостатъци на този материал. Азбестовият прах е вреден и за здравето на работниците, които произвеждат такива изделия, и за самите потребители. Като добавим и вредното въздействие върху околната среда, става ясно защо производството на азбесто-циментови изделия е отречено не само в Европа, но и в България. Съществуват изрични нормативни забрани както за производство, така и за внос на подобни материали. За съжаление у нас това е регламентирано едва през 1993 г. с Наредба N 12 на Министерство на здравеопазването. В чл. 3 от наредбата се забранява, цитирам:
"Производството, вносът и употребата в Република България на азбестосъдържащи материали и изделия, които имат безопасни и достъпни заместители, несъдържащи азбест, включително материали за водопроводни инсталации. Забранява се производството на шприцовани азбестови изделия и покрития, забранява се и употребата на азбестосъдържащи строителни материали и изделия при изграждане на лечебно-профилактични, детски, учебни, научни заведения, жилищни сгради и обекти за спортен отдих, както и обекти на търговията, административни и други обслужващи сгради и помещения, в които се предвиждат постоянни работни места."
Защо са въведени тези забрани е ясно и на вас, и на мен, и на останалите колеги, които са в бранша.
В нашата държава "Вулкан" ЕАД - Димитровград, е основният производител на азбесто-циментови изделия. Тук става дума за тръби, плочи и картони. Освен тях предприятието произвежда и цимент, разбира се.
Поради изброените по-горе причини производството на азбесто-циментови изделия непрекъснато намалява в нашата страна. Производството на азбесто-циментов картон е напълно преустановено. В сравнение с 1994 г. производството на тръби е намаляло наполовина, а производството на плочи - повече от три пъти. Търсенето на азбесто-циментови тръби, доколкото все още го има, е само за ремонт на съществуващата водопроводна мрежа, изградена от такива тръби, там, където не могат да бъдат заменени с други.
Естествено и политиката на нашето правителство, и конкретно на министерството, което ръководя, е насочена към създаване и използване на безопасни заместители на азбест в строителните материали и изделия. При изграждането на нови водопроводни инсталации изцяло се използват чугунени, стоманени и полиетиленови, с висока плътност ПВЦ-тръби. Техните предимства са безвредност, здравина, издръжливост и дълъг експлоатационен срок - от 50 до 80 години. Както вече казах, азбесто-циментови тръби сега се използват в отделни случаи и то само при ремонтни работи на водопроводни инсталации, изградени от такива тръби, там, където не могат да бъдат заменени. Тенденцията е използването им във водопроводните мрежи и канализацията да бъде след време напълно преустановено.
По отношение използването на покривни азбестосъдържащи елементи, нашата политика, разбира се, е същата. В производството и употребата навлизат много нови строителни покрития и материали, които не съдържат азбест. Миналата седмица аз имах удоволствието да открия в НДК изложението "Стройко '2000" - единадесетият по ред брой на това изложение. Там имаше повече от 600 участници - и седемте етажа бяха запълнени с представителства и павилиони, и трябва да ви кажа, че материалите, които видях там, включително и от "Солвей - Соди", допълнителни производства на химическите ни предприятия, дават едни много добри, много полезни заместители.
До края на тази година "Вулкан" ЕАД предстои да бъде почти изцяло приватизиран. За продажба са предложени 70 на сто от акциите на предприятието. При приватизационните сделки по принцип се предвижда задължение, че за определен период от време купувачът ще запази предмета на дейност на приватизираното предприятие. Такова изискване обаче не може да съществува за производства, които са в разрез с изискванията на българското законодателство и нашите наредби.
Приватизационната програма на Министерство на регионалното развитие и благоустройството по отношение предстоящата приватизация на "Вулкан" ЕАД предвижда: да бъдат запазени за три- до петгодишен период работните места, които към 30 юни 1998 г. са 880, става въпрос за работници и служители; да се запази основният предмет на дейност, става дума за производството на цимент; купувачът да няма право да прехвърля акции в продължение на три години и купувачът да вложи значителни по обем инвестиции за подобряване на условията и технологията на производството и особено за опазване на околната среда.
Както виждате, господин Минков, политиката на министерството, което ръководя, по отношение на производството и използването на азбесто-циментови изделия в България е съобразена със световната практика и с европейските норми и стандарти.
Извършва се преустройство на технологичната линия за производство на екстордирани панели в "Етерна" АД - гр. Плевен, с безлихвен кредит от Националния фонд за опазване на околната среда. В момента се изпълнява проект за преструктуриране и модернизация на ВиК-дружествата със заем от Световната банка в размер на 45 млн. щатски долара - водният заем, за който вие знаете. Изграждането на водоснабдителни системи по този проект никъде не предвижда използване на азбесто-циментови тръби.
В заключение искам да споделя, че този проблем отдавна е решен в Европа. По известни на всички ни причини, у нас не беше решен досега, но ви уверявам, че нашето правителство върви именно в тази посока, изпълнява тази политика и ще я доведе докрай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Минков, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Хората, които смениха технологията, са лауреати на Димитровска награда отпреди десет години, а не на вашето правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие имате питане, така че два допълнителни въпроса.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие цитирахте наредбата на Министерство на здравеопазването, с която също съм запознат, но ще Ви моля да направите един допълнителен коментар какво е направило и какво мисли да продължи да прави министерството, което ръководите, по отношение на документ N 1369 на Съвета на Европа, третиращ тази материя, предполагам сте добре запознат с него, както и доклада на английския депутат Том Кокс, изнесен, одобрен и гласуван също в Съвета на Европа, документ N 8015, третиращ същата тази материя. Моля за Вашия коментар по отношение на тези два документа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Минков.
Имате думата, господин заместник министър-председател:
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Минков, аз се опитах ясно да Ви обясня какво е производството, каква е политиката, какви нормативни документи спазваме и накъде вървим. Ако Вие искате да си коментираме доклади, ще го направя допълнително с удоволствие. Подайте ми въпрос и ще Ви отговоря. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Имате думата за оценка на отговора, господин Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Аз разбирам, че Вие сте много далеч от тези документи, господин министър.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Как може да му разрешавате да си говори с колегите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, това е мое задължение. Стойте си кротко на мястото.
Господин Цонев и господин Агов, моля да не пречите на министрите.
Имате думата, господин Минков.
ЯШО МИНКОВ: Добре би било да прочетете тези два документа на Съвета на Европа най-малкото заради претенциите на кабинета да се ръководи от основните принципи, залегнали в законодателството, препоръките и директивите на страните от Съвета на Европа. И тъй като не сте ги прочели, както предполагам и Вашите служители, иначе биха се позовали на тези два документа, ще си позволя да Ви изброя няколко основни неща, съдържащи се в тези два документа, господин министър.
Тук става въпрос, оставям настрана това, за което вече говорихте - за тоталната и необходимата замяна на циментовите тръби, това е добре, поздравявам Ви, но оттук нататък рехабилитационната политика в зоните, засегнати от производството, зони, в които се намират подобни предприятия, индустриалните зони и минните зони. Един такъв район е и моят избирателен район - Хасковският, с Циментовия завод в Димитровград. Какво е направило министерството досега по отношение на рехабилитационната си политика в тази зона? Отговор - нищо. Какво е направено за преквалификацията на стотиците работници, заети в производството на тези азбестоциментови тръби, колко средства са заделени и какво е направено? Отговор - нищо. Къде е медицинският контрол върху тези, заети в производството на вредните азбестоциментови изделия, мониторинга? - Няма го. Как е подобрено социалното обезпечение и осигуровката за болните? А в този документ се казва, че не е необходимо даже медицинско освидетелстване за вредните последици за работещите в това производство. Отговорът е, че нищо не сте направили. Къде е финансовата подкрепа, допълнителните данъчни облекчения, за които се говори като необходимост в този документ на Съвета на Европа, по отношение на производители на заместващи технологии и изделия? Отговорът е, че вие нищо не сте направили.
И вместо да се занимавате с футбол, с някои кабелни телевизии е по-добре да обърнете внимание върху това, което е основен приоритет на Вашето ведомство, а именно благоустройството и строителството. От футбол и от кабелни телевизии много хора разбират. Докажете, че Вие не разбирате само от футбол и от кабелни телевизии, а и от основните дейности, с които трябва да се занимава Вашето ведомство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Имате думата господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Минков! Когато някой като Вас излезе тук и започне да говори пълни глупости, на мен ми дожалява искрено. Какви данъчни облекчения в условия на валутен борд бе, господин Минков? (Силен шум и реплики от ДЛ и независимите депутати.) Вие наясно ли сте какво говорите? Аз мисля, че тогава, когато някой седне да коментира нещо, което въобще не му е ясно,... (Силен шум и реплики от ДЛ и независимите депутати.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев и останалите, моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: ... трябва задължително да има действително това, за което Вие говорихте. (Силен шум и реплики от ДЛ и независимите депутати.)
Много точно говорехте за медицинско освидетелстване и аз мисля, че там двамата, както сте седнали, трябва да го направите наистина задължително. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството, силен шум и реплики от ДЛ и независимите депутати.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Оставка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Има думата за процедура заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Моля, господин председател, да обърнете внимание на невъзпитаното държание на един заместник министър-председател. Така не се говори в Народното събрание! (Ръкопляскания от ДЛ и независимите депутати.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Оставка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Хайде сега да чуете малко и мен. Това, което направи господин Сендов, не беше процедура. И той много добре знае, че аз мога да държа сметка и да...
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Но не го правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Чакайте, изслушайте малко! Мога да държа сметка и да отговарям за поведението на народните представители. Аз не съм председател на Министерския съвет и не мога да правя забележки на министрите.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Вие водите заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, ако наистина е за процедура, господин Зънзов.
Господин Руси Статков и Вие ли за процедура? При следващата псевдопроцедура ще спазвам правилника.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Господин председател, предлагам заместник-председателят на Министерския съвет за грубото си държание да бъде отстранен от заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Зънзов, и на Вас Ви предлагам да прочетете правилника.
Господин Статков, предупреждавам Ви предварително, ако процедурата Ви е такава, като на господин Зънзов, ще се наложи с Вас да се разделим със залата.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Тогава не водете заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Зънзов, моля Ви, вижте правилника.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Въздържах се след министър-председателя да направя своето процедурно предложение, защото имам право и на лично обяснение, обаче няколкото отговора вече ми дават основание към Вас, господин председател, да отправя следното процедурно предложение, а именно: съгласно нашия правилник, министрите, когато има актуален въпрос към тях, имат право на дуплика до две минути. Вие, господин председател, си позволявате да им давате да говорят повече и да ни правят бележки после, че в рамките на трите минути думите ни са били много и силни. Аз искам да въведете в ред своето ръководство, да спазвате правилника, и да засичате на министрите колко говорят, а не да ни броят думите и да се страхуват от тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Съвсем прав е господин Статков и в същото време ще го помоля да ми обясни как мога да наруша Конституцията и да откажа да дам думата на министър по всяко време, когато я поиска и да му огранича времето на говорене.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Говори по правилника за актуален въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, моля Ви да ми обясните как мога да наруша Конституцията.
Приключихме с процедурите.
Актуален въпрос от народния представител господин Стефан Нешев към министъра на финансите Муравей Радев, относно наукосъобразността на методиката и нормативите за формиране на общинските бюджети.
Имате думата, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги, господин Радев! Моят актуален въпрос е свързан с някои жалби, които идват при нас от редица общини за това, че заложените нормативи за бюджет за 1999 г. не отговарят на техните икономически възможности, на реалната икономика в регионите и на потребността от издръжка, която трябва те да извършат в областта на редица социални дейности.
И аз искам да Ви попитам какво ще направите, като министър на финансите, да се отстрани това драстично подхождане при определяне на тези нормативи и да се тръгне към едно статистическо, математично обработено, прогнозно формиране на данните, които трябва да се заложат като бюджет на общините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
Съгласно правилника, десет минути... (Смях от СДС.) Няма смях! Аз ще покажа как може да се ограничава времето на министрите. Ще го прекъсна и ще му дам пак думата (весело оживление) ако я поиска.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Нешев! Може би пропускате факта, че в крайна сметка методиката, която визирате във Вашия въпрос, е елемент на държавния бюджет и тя се утвърждава от Народното събрание. Просто Ви го напомням, за да може онова, което като съображение изказвате в своя въпрос към мен, да го имате предвид по време на дебатите при приемането на бюджета за следващата година.
Колкото до Вашия въпрос за наукосъобразност, аз не бих подходил по този начин към отговора. Бих могъл да го направя по същия начин, но няма да бъде достойно, защото тази методика, въведена от 1993 г., има една основна цел, която е да ликвидира възможностите за субективно разпределяне на субсидиите по отделни общини. Това е нейната основна задача.
Тази година методиката има 26 обективни критерии и на базата на тези обективни критерии се разпределя по един изключително обективен начин субсидията по отделните общини. Винаги би могло нещо да се подобри в нея,разбирате ли? Винаги, в зависимост от условията в момента, които определят някои процеси на развитие. Но да се отрича нейната обективна същност от един народен представител, няма да е добре. Ако познавам добре методиката и ако методиката се отрича от народен представител, не би било най-доброто, защото иначе означава разпределянето на субсидиите да става по един субективен начин, което не е цел на нашето правителство и в това мога да Ви уверя.
Разбира се, тази методика стъпва на 26 обективни критерии, които като данни се получават в резултат на статистиката. Тя дава величините на тези показатели, а също и утвърдените счетоводни форми и документи на общините. Отчетът на общините и статистиката дават пълнежа на тези 26 обективни критерии. Дали тежестта помежду им е най-добрата, това ще решава разбира се Народното събрание, но тази методика ежегодно се съгласува и то на достатъчно висока степен на съгласуваност, с Асоциацията на общините в България, с Националното сдружение на общините и съвсем скоро имахме много ползотворна среща точно с това ръководство и по тази методика. Затова смятам, че следващата година тя ще бъде още по-добра от сегашната.
Има и още един, втори начин за определяне на субсидиите, но този начин е нормативен. Нормативният начин е на някаква база. Казваш: на единица еди-какво си - и всичко оттам нататък по най-лекия път, по най-малкото съпротивление се разпределя, което е възможно да се прави само в едно много силно централизирано общество на икономиката, както беше при социализма. Там нямаше методика и тя не беше нужна. Там всичко се централизираше в държавата и тя го разпределяше по нейно си усмотрение. Така въпросът приключваше. Това нормативно начало би могло да бъде използвано и в една много добре развита пазарна икономика. Разбирате ли? В едни пазарни процеси, където всичко това е установено, където са много малки колебанията в състоянието на отделните населени места и на общините във времето, също би могло да се използва, но в България днес, когато тази трансформация на индустриалната собственост, на търговската, на строителната - на цялата икономика създава едно твърде бързо, динамично, променящо се положение на отделните места, оттам и на общините, подобен подход би бил обречен и много неправилен.
Затова ние се стараем, колкото е възможно, да направим все по-адаптирана тази система към нуждите на общините и точно за следващата година ще ви предложим, а вие ще решите дали общините в България да бъдат разпределени в пет отделни групи с различни горни и долни граници на доходност, които определят дали една община да е на вноска или на субсидия. По този начин, разделяйки общините в тези различни граници, ние със сигурност ще успеем да постигнем един много по-приемлив начален старт на тези общини. Надявам се вие да разберете добре това и да го приемете.
Ако Вашият въпрос конкретно е свързан с Девня, то това е община на вноска и точно тази субсидия едва ли би била приета от тази община, защото през последните няколко години няколко общини, в т.ч. и тази, имат многократно по-голяма доходност, отколкото е средната за страната. През 1995 г. е около 6 пъти, 17 или 18 пъти е през 1996 г., а 11 пъти повече е миналата 1997 г., отколкото е средната доходност на общините в България. Така че в тази ситуация при новата методика със сигурност тази несправедливост ще бъде отстранена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Нешев да изрази отношението си към отговора.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, трябва да Ви кажа, че съм доволен от отговора. Доволен съм, защото подходихте в човешки план към проблемите, които поставят общините. Искам да Ви направя една малка бележка не защото съм в опозиция, а защото искам да Ви бъда добър партньор.
Те се оплакват, че в приходната част и отчисленията към Републиканския бюджет поради приватизационни процеси (Вие сте запознат с материала) не могат да достигнат норматива, който Вие им залагате и който ние трябва да приемем. Тоест, не са отразени динамично протичащите процеси, за които Вие говорите. В крайна сметка е вярно, че сме с такава икономика, в която конюнктурата се сменя много бързо, много динамично протичат икономическите процеси, но ние трябва да ги овладяваме. Ние трябва да открием съответните средства, с които да реагираме на смущенията в управленската система.
Ако приемате това, аз Ви благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министърът има правото да вземе думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодря на господин Нешев за това уточнение. Вярно е това, което казва. На отделни места се получава подобна казано най-общо несъгласуваност. Но това е едната тенденция и аз веднага искам да кажа, че има и друга - точно обратната, която е много по-голяма към този момент, отколкото Вашата, за която говорихте.
Общините и най-вече данните, които идват от териториалните данъчни управления, които дават прогнозата за събираемостта на данъците за следващата година, а това е фундаментът, върху който общината готви разчета на собствените си приходи, на много места са занижени и това пролича от изказванията на ръковдството на Асоциацията на общините. Обратната на тенденцията, за която Вие говорите, е по-сериозна, поради което аз допълнително наредих да се направят още веднъж по-прецизни изчисления за следващата година, за да може да не се получава някакво презастраховане, за да може да се изпълнят след това приходите, а те да бъдат по-близки до реалните възможности през следващата година и да може оттам насетне и планирането на собствените приходи на общините да е по-близко.
Следователно съществува едната тенденция, за която Вие говорите, но я има и другата, и тук основното майсторство е наистина да се постигне достатъчно балансирана национална система. А че отделна община ще бъде по-добре или по-зле, това вероятно винаги ще го има, но въпросът е колкото може по-малко да бъдат тези отклонения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Стефан Стоилов относно повишаването на цените на стоките досега освободени от облагане с данък добавена стойност. Заповядайте.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин министър, правителството обяви, че в проектираните промени на данък добавена стойност се отива към ликвидиране на по-голямата част от съдържанието на § 14 в Преходните и заключителни разпоредби, в смисъл, че основната част от предвидените там стоки се превръща в облагаеми сделки. Моят въпрос е: сега ли беше моментът да се отива към такова решение?
Когато питам сега ли е моментът, имам предвид равнището на доходите на по-голямата част от гражданите, оценките, които се правят. Да оставим българските експерти, но задграничните експерти, които заседаваха тук двадесет дни, дадоха долната и горната граница на бедността, в които граници се вместват малко над 70 на сто от гражданите на България. Ако оставим популистичните оценки, които имаха място в пресата - и аз се дистанцирам от тях, - а се обърнем към сериозните експертни оценки, излиза, че такива основни стоки в малката потребителска кошница на тези седемдесет и няколко на сто българи ще поскъпнат с 8-10 на сто. Само хлябът и млечните продукти заемат 22,5 на сто в малката потребителска кошница, с която живее основната част от българина сега. Той не купува автомобили, къщи и луксозни дрехи.
Казвам тези неща именно с оглед на това - защо сега, до това ли опря хазната в търсенето на решение за набирането на повече приходи? Това е не само икономически, това е преди всичко социален въпрос. И формалното основание, че изтича петгодишният срок, който беше предвиден в закона, когато се приемаше, със стартовата ставка от 18 на сто и с такова обезопасяване на тази малка група от потребителски стоки, не може да бъде уважено. Спокойно ние можем да предвидим отново един текст от две изречения и да продължим с две, три или пет години този срок.
Трябва да се има предвид, че самите разчети, които са направени в проектозакона за бюджета, който тези дни предполагам, че ще дойде в Народното събрание, показва, че и при освобождаването, тоест и при включването на тази група от стоки и услуги - а там са дърва за огрев, въглища, художествена литература, учебници...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да приключвате.
СТЕФАН СТОИЛОВ: ... и при задържане на ставка с 2-процентни пункта по-висока отколкото стартовата от 18 на сто, с която тръгна законът, събирането на приходи по линията на данък добавена стойност, взети като отношение към брутния вътрешен продукт, се приближава към равнището, което имаха тези приходи през 1994-1995 г. С други думи, господин министър, не това решава въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Професор Стоилов, моля да спазвате регламента за времето, защото и без това имаме изключително много въпроси, а времето е кратко.
Има думата министърът на финансите Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Какви са основанията - питате във Вашия въпрос. Няколко са и Вие точно ги нотирахте, но изпуснахте най-важния - първия във въпроса си така, както писмено сте го задали. Основанието най-напред е законово. Най-напред това е основанието. Преди всичко. Това даде повод да се стигне до новия Закон за данък добавена стойност, в който това облекчение е премахнато. То не е премахнато от закона сега, то е премахнато от закона в първия му вид, приет през 1994 г., когато Народното събрание, в което Вие сте били тогава народен представител, е гласувано петгодишен гратисен период на тези няколко стоки. Забележете - няколко стоки. Вярно, от първа необходимост, вярно, от ежедневна употреба - хляб, мляко, овче сирене, дърва за горене. Тези няколко стоки имаха петгодишен гратисен период, който изтича в началото на следващата година. И основанието първо е законово.
Вторият елемент, който служи като мотив за това действие, е така нареченият принцип на неутралност на закона. Много пъти сме говорили по този въпрос и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, и в Народното събрание, и в дискусиите. Данъчните закони трябва максимално да бъдат неутрални, за да може да се намалява тяхната данъчна ставка. Това е изключително важно предварително условие и точно Вие добре знаете, че е така.
Питате какви са икономическите основания за премахването - не, а за включване в сила на действието на закона, който някога вие сте приели. Икономическите основания са тези, че този закон - новият, намалява с 2 на сто данък добавена стойност абсолютно за всички стоки и услуги, на които се начислява данък добавена стойност. Абсолютно за всички, сто на сто. А тези, на които се въвежда онова, което досега го нямаше, казах, са няколко отделни единици стоки. Ако вие направите баланса между едното и другото, ще видите колко огромна разлика има между тези неща. Това е икономическият аргумент.
Има и социален, защото Вие запитахте и какви са социалните аргументи. Има и социален, господин Стоилов, и социалният елемент е, че през следващата година доходите в бюджетната сфера и пенсиите се увеличават с 19-20 на сто в абсолютен размер спрямо очакваното изпълнение на средните заплати тази година, при това при разчетена инфлация от 6,6 на сто на средногодишна и 6,3 на годишна база инфлация, което означава реален ръст на доходите около 14 на сто. И точно това ми дава основание да смятам, че и социални причини сега не могат да бъдат намерени срещу това решение.
Тук, разбира се, много важен елемент е този опит - да го нарека - за спекулация с рязкото завишаване на цените въобще в страната в резултат на това. Аз не твърдя, че някой ще намали цените с 2 на сто в резултат на свалянето на ДДС от 22 на 20 на сто. Сигурно няма да го намалят, освен ако не бъдат принудени от пазарния механизъм на конкуренцията. Но със сигурност това ще бъде една котва, един сериозен аргумент срещу това да не се увеличават оттук насетне цените. Това - първо.
Второ, спекулации би било да се увеличат наистина от търговците цените на тези няколко стоки с повече от 8-10 на сто. Професор Стоилов сигурно добре знае, че на някои от тези производители цените би трябвало да паднат при сегашните размери. Той не може да не се съгласи с мен, че всички производители, които не са регистрирани по ДДС - има такива и то немалко в България, - производители точно на тези няколко артикула, би трябвало с 0,5-1 на сто да намалят сегашните цени на тези стоки по простата причина, че те ще си останат нерегистрирани и утре и няма да начисляват ДДС, няма да оскъпяват цената на сегашната си продукция, но вече ще плащат на своите контрагенти, от които купуват материали и на които заплащат услугите, които са включени в цената на това изделие, вече не 22, а 20 на сто от техния данък добавена стойност на входа на производството на това изделие, а на изхода ще продължат да не начисляват, както и досега, нищо. Така че има най-малкото две тенденции тук. Вярно, признавам, че тя е масовата в страната. Това, за което говоря, е изключение. По-малко са тези случаи, те не са определящите, но ги има.
В другия случай, в масовия случай, цените не трябва да се увеличат с повече от разчетите, които сме направили, и то много точно, и то много подробно, и то при една аритметична даденост в момента, без да се отчитат логичните процеси на обезценяването на някои материали, които вече са по-евтини, отколкото в началото на годината или миналата година, но това не доведе до намаляване цената на крайния продукт.
Вземете хляба като пример. Вижте колко много се намали цената първо на зърното, а оттам вече и на брашното тази година спрямо миналата година! Но падна ли цената на хляба в същия размер? Не падна. Което означава, че тук има сериозен вътрешен ресурс, който би могъл да поеме, ако не цялата, то поне голяма част от това повишаване в резултат на въвеждането на данък добавена стойност. И това всеки един, който се занимава с тази материя, много точно може да изчисли. Поради което аз смятам, че точно проф. Стоилов - един икономист, когото аз уважавам - не би трябвало да се опитва да създава някаква, дори и малка, психоза за увеличаване на цените поради тази причина. Такова нещо просто няма да бъде професионално издържано от човек като Стефан Стоилов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър. И Ви благодаря, че спазвате регламента от 10 минути.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Както винаги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Както винаги и обикновено - да.
Има думата проф. Стоилов да изрази отношението си към отговора.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, Вие признахте, че ще има повишаване на цените на тези стоки между 8 и 10% и аз употребих число, което се предлага именно от сериозни експерти. Следователно Вие се съгласявате по първия въпрос, свързан с моите големи опасения.
Второ, преди пет години, господин министър, и в парламента, и извън парламента имаше една надежда, че за пет години ние ще успеем да достигнем някакво прилично равнище на доходи, тогава по-леко ще бъде вкарването на тези стоки в групата на облагаемите сделки. Това не стана. Голяма тема - няма време да я разискваме.
Трето. Вие говорите за неутралността на данъците. В теорията е известен проблем, но на практика европейското законодателство, с което се сихронизираме, познава широко използване на диференцирани ставки. Вие също така добре знаете това, както и аз.
И накрая, в този пункт правителството отива към една тясна ревизия на Закона за данък добавена стойност. Някои промени са положителни, други може да бъдат оспорвани, но в този пункт в сегашните условия тази ревизия е изцяло дясна. Тя е неоправдана. От социална гледна точка - двойно по-неоправдана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Смятам, че господин Муравей Радев няма какво да реагира по този въпрос. Благодаря.
Давам думата на народната представителка Татяна Дончева да зададе своя актуален въпрос към министъра на финансите.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министре, аз се надявам, че на моя въпрос ще отговорите също така по същество, както на предишния. Защото ми се струва, че министър-председателят и неговите заместници дадоха един много лош тон за началото на днешната парламентарна дискусия по контрола, сякаш забравяйки нещо, което всъщност знаем всички - че наглостта в излагане на една теза нито увеличава количеството, нито качеството на аргументите.
Моят въпрос е посветен на спазването на Закона за възлагане на държавните общински поръчки в Главно управление "Митници". Избрала съм този въпрос по две причини: първо, защото във всяка страна с пазарна икономика, а особено в страна, където икономиката е силно стагнирана, възлагането на държавни общински поръчки е един от основните източници на корупция. Ясно е, че когато получаваш големи поръчки, осигуряват работа на твоята фирма и сигурно заплащане. Това е твърде атрактивно и има една много голяма битка от страна на фирмите за добиране до такива поръчки и за получаване на плащания.
Приет е Закон за държавните общински поръчки през 1997 г. Много често се изтъкват негови недостатъци. Но независимо дали е съвършен или не, той все пак би трябвало да бъде спазван особено от Министерството на финансите и неговите структури.
На следващо място. Мисля, че когато се пробва общественото мнение за даване на нов закон за такива проръчки, трябва да видим действал ли е старият и ако не е действал - защо, дали това е заради липсата на добра воля или защото той има несъвършенства.
И на трето място, във връзка с митниците, а не с нещо друго, защото митниците наистина нашумяха напоследък; защото това беше единственото звено на управляващите, което едно радиопредаване разбуни и веднага последваха уволнения на журналисти; защото се води една битка, която бих оприличила на Боридинската - ще бъде ли издаден един ревизионен акт или не; ще бъдат ли наложени актове за начети или административни актове или не; ще се заобиколи ли Законът за финансовия контрол или не.
Така че моят въпрос е следният: известно ли Ви е дали от 7 юли 1997 г., когато е назначен за шеф на Главно управление "Митници" господин Пламен Минев, се спазва там Законът за възлагане на държавните общински поръчки при закупуване на стоково-материални ценности и възлагане на поръчки за униформи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, ако питате за моето мнение дали трябва да се спазват законите или не, Вие ще получите много еднозначен отговор: да, законите трябва да се спазват от всички, независимо от това колко са добри или лоши. Действащият закон си е закон и той трябва да се спазва абсолютно от всички.
Ако питате за моето намерение да упражнявам правомощията си така, щото да обезпечавам спазването на законите, моят отговор пак е "да". С всички свои съзнателни действия аз се опитвам точно това да правя.
Вие задавате вече един по-конкретен въпрос - известно ли ми е дали господин Пламен Минев е погазвал точно определен закон от периода месец еди-кой си миналата година та досега. Сякаш Вас не Ви интересува едва ли не какво с този закон е ставало преди тази дата юли, която вие посочихте. Този избирателен елемент на посочването издава вероятно и целта на Вашето питане.
Значи до 7-и какво става не е важно, а след 7-и и то еди-кой си погазвал ли е този закон - дали ми е известно. Отговорът е много ясен, тъй като искате ясни отговори. Не, госпожо Дончева, не ми е известно Пламен Минев да е нарушавал закона в този пункт. Не ми е известно, но ако се докаже, че го е нарушавал той - и тук вече отивам малко по-нататък - не толкова само той, а и всеки един друг, ще бъде наказан със съответната санкция, която отговаря на нарушението, което е извършил.
Аз предполагам, че Вашият въпрос и любопитството Ви се води преди всичко от нарушението на процедурата на Закона за държавен и финансов контрол, която си позволи да наруши един действащ финансов ревизор. Нарушена е, наистина е нарушена процедурата, правилникът, и, ако щете, етиката и практиката, която съществува толкова много години в Държавен финансов контрол. Защо е нарушена - вие сами може да си отговорите. Аз имам мое обяснение. То не е задължително за вас, разбира се. Но това, което ви гарантирам, е, че когато свърши повторната проверка, която ще установи какво точно се е случило там, всички вие ще бъдете запознати, всички вие ще знаете какво точно е станало и това, което в момента е дадено при вас, до каква степен е вярно и до каква степен то обслужва онези интереси, за които преди малко ви намекнах.
Вие имате много конкретен въпрос - дали е спазен конкурсът конкретно за някакви униформи. Питате във въпроса си писмено. Мога да Ви кажа, че по въпроса за тези униформи е бил извършен съответен конкурс. Това може да бъде проверено по документи, това може да бъде проверено по факти и не е нещо, което някой може да тълкува по един или друг начин. Това е безспорно и то ще бъде доказано, пак казвам, от тази ревизия - дали е имало или не е имало конкурс. Въпреки че, тук вече като юрист се обръщам към Вас, съществува едно до известна степен бяло поле в нормативната база. Казано е, че тези поръчки се възлагат, когато източникът им е държавният бюджет или общинският бюджет. И тук е спорът, защото когато източникът е извънбюджетни средства, извънбюджетни сметки или фондове, мнението не е ясно и в закона не е казано нищо изрично.
Ако питате мен, ще ви кажа, че те също се включват в кръга, би трябвало да се включват в кръга на сделките, които се изплащат от държавния бюджет. За мен това е правилното, тъй като извънбюджетните средства са елемент на консолидираната държавна бюджетна програма.
Това обаче в закона не е ясно посочено. И ако питате Сметната палата, тя ще ви даде друго тълкуване. Поне такова е давала досега.
Според мен, пак казвам, въпросът е принципен. И сега в новия закон, който излиза по този въпрос, аз категорично настоях и извънбюджетните фондове и средства да бъдат ясно записани, че и те ще подлежат на такъв контрол.
Дано да сте доволна от отговора ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народната представителка Татяна Дончева да изрази отношението си към отговора на министъра на финансите.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин министър, първо малко конкретика. Докато господин Пламен Минев е шеф на митниците са закупени канцеларски материали за 208 млн. 918 хил. 529 лева - без каквато и да било процедура по Закона за държавните и общински поръчки. Същото се отнася за всякакви консумативи за компютри - без конкурс, без избор на доставчик, без каквато и да било форма на процедурата по закона, а както е известно канцеларските материали и компютърните консумативи са много благодатни за заобикаляне на закона - лесно се консумират, няма смисъл да се заприходяват и т. н.
По същия начин е процедирано и с горивата. По същия начин е процедирано с компютърните дискети. По същия начин е възложено на конкретна фирма от Люксембург изработването на автоматични пломби тип "Трайдънт", без каквото и да било договаряне, без каквото и да било решение. Понеже се твърдяло, че това наистина е фирмата, даваща най-ниската цена, без това отнякъде да е видно, накрая сте били принудени да освободите от мита пратката, за да стигнете удурдисването на тази най-ниска цена. Това на Вас също Ви е известно, защото е станало освобождаването на 12 януари 1998 г.
А що се отнася до униформите - да, имало е конкурс, избрана е фирмата "П и Л" ООД, само че договорените в крайна сметка количества облекла са надхвърлили онова, което е било оферирано и което е дадено на конкурса, а също така има драстична разлика в цените от 30 - 40 хил. лева на костюм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Аз съм също като Вас и смятам, че трябва да се спазва законът в този вид, поради което мисля, че трябва да направите съответните административни актове на господин Пламен Минев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министърът на финансите Муравей Радев има думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Дончева, за голямо мое съжаление този път бяхте много под обичайното си ниво. Много!
Много, защото аз много ясно Ви отговорих, че има едно нещо, което е разпространено при вас и в момента то се проверява. И Вие, независимо от това, че Ви обещах, след като проверката излезе и се каже кое е вярно и кое не е вярно, тъй като поне половината неща, да не кажа повече са съмнителни, а много от тях са неверни и са избирателно взети - не искам да говоря по същество, но фактът ще го установи онзи, чиято работа му е да установява това, а не Вие. Вие четете в момента нещо, което не е окончателно, и затова казвам, че като Ви отговорих, че това нещо ще Ви бъде дадено, Вие продължавате тук, излизате и ми четете едни неща, които са мислите, че са такива, но не сте Вие онзи, който може да казва какви са фактите. Има кой да ги казва. Има кой да ги казва, а не Вие. И не оттук. (Силен шум в залата, реплики.)
Поради това аз твърдя, че Вие, госпожо Дончева, в момента извършвате един от поредните етапи или стадии на тази разработка, ако щете, или на това нещо, което много пъти Ви бе казано, че обслужва един процес, който, пак казвам, не е достатъчно национално отговорен.
Вие се интересувате от едни конкретни неща за един конкретен човек, а претендирате да познавате закона и да защитавате закона. И точно тук много силно Вие загубвате от това свое качество на защитник на закона. Когато това стане закон, тогава можете да говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, много моля да не давате оценки за качествата на народните представители. (Шум и реплики в залата.)
Думата за процедура има Татяна Дончева, само че да е процедура, защото аз съм строг!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Като член на комисията "Антимафия" поисках от шефа на вашия "Финансов контрол" да изпрати въпросния акт независимо в какъв е вид. Правилникът на парламента ми даде право да искам такива материали дори на достъп до висящи следствени, съдебни и пр. дела. Вашият началник на "Финансов контрол" отказа да изпрати акта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожо Дончева! Госпожо Дончева, това не е процедура!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тук аз Ви питам за факти, а не за акта. Актът е Ваша работа. Аз питам за фактите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Дончева, правя Ви бележка - използвате възможностите, но това, което казвате, не е процедура по воденето на нашето заседание. За съжаление, така е!
Преминаваме към питане от народния представител Руси Статков към министъра на финансите господин Муравей Радев.
Имате пет минути, господин Статков.
Моля народните представители да не занимават министрите по време на парламентарния контрол.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Задал съм днес един актуален въпрос и питане, свързани с една изключителна тема, каквато е съставянето на общинските бюджети.
Имахме възможност да чуем вече, възползвайки се от процедурата, как министър-председателят изнесе неверни данни, т. е. излъга, и прояви голяма некомпетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков, моля без обиди към министрите!
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, започвам с това, защото искам да насоча вниманието на всички колеги, които пляскаха на тези лъжи и некомпетентност по така важния, така отговорния проблем.
Не се възползвам от правилника, а говоря фактите такива, каквито са.
Уважаеми дами и господа, няма актуализация на общинските бюджети, както употреби министър-председателя, по действащото законодателство. Няма такова животно, както обича да казва господин Муравей Радев, така че продължавам по-нататък. Именно, защото няма актуализация на общинските бюджети по сега действащото законодателство, е изключително важно при обсъждането на проектите за следващата година да отчетем какви са трудностите досега и на тази база естествено като законодатели да гласуваме в една или друга посока.
А проблемите, уважаеми дами и господа, са много. В управлението, което правителството на СДС реализира вече, се изготвиха два бюджета на страната. В тези два бюджета се реализира един изключително негативен подход - подход преди всичко за изплащане на дълга и за покриване на дефицита за сметка на скрити, бих казал, приходи, които не се показват, в размер близо 20 на сто от бюджета и за сметка преди всичко на разходите на общините, на здравеопазването, на образованието.
И тази година още преди полугодието средствата за социално подпомагане бяха изчерпани в рамките на тези субсидии, които трябваше да получат общините.
Предложи се тук от министър-председателя най-безотговорно днес общините да търсят пари. Откъде да ги намерят, когато разрухата продължава, когато се увеличават безработните, когато се увеличават всички онези групи и то повсеместно, които подлежат на подпомагане, уважаеми колеги отдясно.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Говориш за преди две години, нали?
РУСИ СТАТКОВ: Говоря за днес, уважаеми колега. И ако вие не знаете фактите, това означава, че безочието е изключително голямо и аз съм прав, говорейки за политическия канибализъм, говорейки за унищожаването на собствения народ от вашата политическа сила.

Но да продължа по-нататък с питането, уважаеми дами и господа. В новия проект разговорите, които са се водили във връзка със съставянето му, господин министър, е приложен същият подход, независимо от това, че има нова методика, а именно да се скрият средства в рамките на централния бюджет в размер на около 20 на сто и с тези средства да се оперира, но за сметка - пак повтарям - на общините, като общините бъдат противопоставени на хората и във връзка с изборите да бъдат компрометирани.
Ние, уважаеми дами и господа, с вас сме български народни представители. И ако някой си прави тънки политически сметки във връзка с изборите, както днес направи това министър-председателят и господин Радев му готви такива проекти, ние не трябва да правим това. Ето затова трябва да се гарантират със следващия бюджет на базата на спецификата на всяка община, а не на методика, която осреднява, господин Радев, за което Вие се опитахте да кажете нещо пред господин Нешев, но нищо не се получи, на базата на всяка една община, която ще бъде под въздействие на ударите на структурната реформа, да се гарантират няколко неща. На първо място, да се спазват приоритетите и в следващия Закон за държавния бюджет, а именно социалното подпомагане, здравеопазване, образование. Да се гарантират онези средства, които не са разплатени до този момент, а те са в огромни размери. Да се гарантират онези средства, които в края на миналата година Вие дадохте под някаква форма за отопление, които ги няма. Да се гарантират средствата за новите закони, за здравното осигуряване, защото става дума за ангажимент на общините, които Вие уж сте предвидили, обаче това не е предвидено по разчетите, които получих от малки и средни общини. Защото безработните, които са извън помощите, нямат право или по-скоро трябва да бъдат здравно осигурявани от общините. А те ще бъдат много повече, отколкото са сега. Освен това общините ще плащат вече и по Закона за безработицата във фонд "Професионална квалификация и безработица". Ще се плащат и много други задължения, които, както и в досегашната практика, която Вие установихте, приемат се закони, за които няма средства. Тоест, на общините се дават и възлагат функции и отговорности без пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков, направете си питането, защото имате още 20 секунди.
РУСИ СТАТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Завършвам с това, че реално цифрите показват следното: от това, с което разполагам в последен вариант, близо 70 на сто от общините са получили средно 15 на сто увеличение, при необходимост 30-40 на сто увеличение, и една много малка част - 20 и няколко на сто или 30 на сто, което не решава проблемите на българските общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министърът на финансите.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Трябва ли да отговорям? На кое да отговоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Както прецените.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: На кое да отговоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В писменото питане накрая е казано: "Затова и питането ми е: какви мерки ще се предприемат от Министерството на финансите за съставяне на общинските бюджети за 1999 г.?"
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Сега вече мога да отговоря, благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, пореден монолог, нескончаем водопад от думи и накрая не стана дума за питане и какъв точно е въпросът. За сметка на това обаче стана ясна позицията на господин Статков по редица националноотговорни, важни въпроси, но неговата позиция, а не неговият въпрос. За голямо съжаление все повече и повече господин Статков не съумява да зададе въпросите си. И все пак добре е, че въпросът е написан и е добре, че бях улеснен от прочитането на председателя на заключителната част на Вашия въпрос.
И така, господин Статков пита какво ще правим с общините, доколкото схванахте, разбирам, и вие, господа народни представители. Господин Статков, сигурно вече Ви е ясно, че бюджетната процедура на общините има две основни съставни части: едната е съставяне на бюджета, а втората е изпълнение на бюджета. В момента ние изпълняваме бюджета в страната и на общините преди всичко, на онези общински бюджети, които са съставени и приети миналата година със Закона за държавния бюджет, а се изпълняват сега.
Каква е ситуацията 2 месеца и половина преди да приключи годината? Аз не мога да приема голословните приказки, че когато нещо не Ви харесва, готов сте да кажете: този лъже, онзи лъже и с това приключвате въпроса. Господин Статков, има статистика в България, има отчетни документи на общините в България. Потрудете се да ги видите. Два месеца и половина преди да приключи годината в България, т.е. към 15 октомври общините изпълняват 95 на сто от собствената си програма за приходи за 1998 г. Запомнихте ли го - 95 на сто 2 месеца и половина преди края на годината! Това означава, че ще има сериозно преизпълнение в края на тази година, а за някои общини това вече е факт.
Господин Статков, освен това трябва да Ви кажа, че субсидията, държавната субсидия се изпраща по графици, предварително известни, за което общините са уведомени. Те знаят кога какво ще получат и ще получат 100 на сто от субсидията си тази година. Всичко това означава, че общините ще бъдат в една ситуация много по-различна от преди - на доста голямо преизпълнение на собствените си приходи. А съгласно действащия закон, тези повече приходи, тези средства трябва да се разпределят при съответно действащите към настоящия момент приоритети, знаете ги: първо - медикаменти, второ - заплати, трето - стипендии, четвърто - социални плащания. И оттам насетне - всичко останало, господин Руси Статков. При това положение, естествено е общините да стигнат до актуализация на своите бюджети, тъй като имат средства, които трябва да бъдат насочени по този приоритетен ред, за който Ви говоря сега. И това сме го написали преди 10 дни и сме ги подсетили да го направят. Защото то е преди всичко тяхно задължение.
Господин Статков, второта процедура - съставянето на бюджета и въпросът, който задавате, издава още веднъж Вашето огромно объркване. Бюджетът на общините, запомнете това, господин Статков, не се съставя от Министерството на финансите. Общинският бюджет е самостоятелен по Конституция, той е независим и се съставя от общинските съвети. Така че не вменявайте на мен и на когото да било друг отношение по този процес, гарантиран от българската Конституция.
И все пак, с какво помагаме ние на съставянето на общинските бюджети за следващата година? Господин Статков, Вие казвате, че миналата година сме осигурили на общините много средства, а тази година, видите ли, нямаме тази възможност. Да, нямаме примерно в тези размери - на около 58 млрд.лв. разходи, които са типично общински и които осъществи държавата тази година, като по този начин облекчава общинските разходи за следващата година и най-вече за началото на следващата година. Преди малко министър-председателят Ви изреди няколко от тях, а аз ще добавя само онова, което той не каза: че от онези средства миналата година за отопление и осветление на социални заведения и училища останаха около 34 млрд.лв., които тази година ще се изразходват от същите потребители за същите цели. Петдесет и осем милиарда лева!
Отдeлно от това в съответствие с договореностите, които постигамe с Асоциацията на българските общини, ние променяме и методиката за следващата година, и редица други неща все в една и съща посока - увеличаване самостоятелността на общините. В тази посока говори и онова, че успяхме да договорим онова съотношение, с което преди заковавахме общините да изразходват всяка една година или да налагат за бюджета си в годината едно съотношение на социалните разходи, т.е. разходи за училища, за здравеопазване и за социални нужди, то относителният дял на изразходваните предходната година средства да не се намалява със следващия бюджет. По искане на общините се съгласихме те сами да опредeлят тези приоритети. Също така даваме възможност през месец декември при определени условия, разбира се, целевата субсидия по предложение на общините да се превръща в обща.
И най-сетне тези прословути социални проблеми, които Вие размахвате непрекъснато от тази трибуна. Господин Статков, тъй като на много места в България общините се отклоняват от тази приоритетност, за която преди малко Ви говорих, свързана със социалните нужди и задоволяването им, сме предложили в бюджета за следващата година половината от социалните нужди на общините да бъдат осигурени в субсидията на държавния бюджет, а другата половина да остане за сметка на собствените средства на общините.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за удължаване работата на нашия парламент до изчерпване на парламентарния контрол. Личните ми мотиви са свързани с това, че Народното събрание дължи поне уважение и кавалерство към министър Москова, която за пети път идва в събранието и все не може да отговори на актуалния въпрос, който й бях поставил преди повече от месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли някой против? Не виждам.
Моля да гласувате предложението за продължаване на работното време, но не повече от два часа.
Гласували 143 народни представители: за 80, против 56, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Господин Статков има думата да зададе два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Господин Радев, Вие все повече се обвивате в собствените си лъжи и в собствената си некомпетентност. Аз Ви зададох конкретни въпроси с конкретни факти. Какво отговорихте Вие, господин Радев? Вие казахте, че общините са имали средства. Това просто не е вярно! Ако някои имат, това не са преобладаващата част от общините и то в такъв размер, че да покрият на малките общини средно 100 милиона, които са за социално подпомагане. И Якимово, и Вършец, и Берковица, и да не Ви изброявам почти всички общини от областта, уважаеми господин министър!
По-нататък... Господин председател, господин министърът проявява, бих казал, обидно отношение към българския парламент, като разговаря...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам Ви продължение 30 секунди за загубеното време.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): А ти как се обръщаш към него?
РУСИ СТАТКОВ: Уважаеми колега Лучников, аз мисля, че Вие трябва да съдите справедливо. Когато аз говоря, той не трябва да разговаря с никого друг, така ли беше? (Неразбираеми реплики на народния представител Светослав Лучников.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников, моля, пазете тишина! Вие сте редови член на парламента, не се дръжте неприлично!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Вие трябва да обърнете внимание на него, че се обръща така обидно към министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз знам какво да правя!
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Ако някой беше обиден, то министърът се опита да обиди мен, обаче, повтарям, некомпетентно и неаргументирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков, спазвайте регламента.
РУСИ СТАТКОВ: Това беше в неговото всътъпление.
Продължавам по-нататък с фактите такива, каквито са. Стотици милиони са не само в тези общини, а и във всички общини на страната. И когато аз днес споменах цифрата 22 милиарда, която е искана от Асоциацията на общините, уважаемият господин колега ваш Нейков е приел, че са необходими 6 милиарда да бъдат осигурени. Разберете се вие в рамките на Министерския съвет, защото той ги обещава, а вие ги отричате. И защото в края на краищата министър-председателят говори неща, които сте му написали, неща обаче в които не е вникнал, че са онези средства, които не са нужни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков, двата допълнителни въпроса1
РУСИ СТАТКОВ: Двата ми допълнителни въпроса са: ще изпълни ли своята законова отговорност и задължение Министерският съвет, респективно Министерството на финансите, за да гарантира изпълнението на социалното подпомагане? Да даде онези 6 милиарда, които принуди народните съвети, администрацията да изстрадат.
Вторият ми въпрос е ще има ли промяна в методиката или няма да има промяна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви. Господин председател, не можете да отнемате възможността ми да се забавлявам от изявленията на господин Статков от тази трибуна.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Така не се говори в парламент, господин министър!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Говори се така в парламента. Този човек наистина забавлява не само мен, но и много други хора.
Но - конкретно на двата въпроса. Господин Руси Статков, правителството, а не само то, мога да кажа и от името на мнозинството ще изпълни всички свои ангажименти, които е поело, независимо от това дали на Вас Ви харесва или не - първо.
Второ. Дали ще има промени в методиката? Да, разбира се, че ще има предложени от нас промени, съгласувани с Асоциацията на общините. Но дали тези промени ще станат факт, попитайте себе си и Вашите колеги! Защото вие трябва да ги утвърдите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Искам да благодаря на министъра на финансите, че беше конкретен и кратък.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри! Аз съм възмутен от това, че се забавлява един министър, който не спазва законите, който нарушава законите, който не изпълнява онези отговорности, за които трябва да работи един министър. Налице е от няколко месеца, колеги от СДС, които се смеете, неизпълнение на социалното подпомагане по вина на министъра на финансите, на Министерския съвет. Излезте пред хората и се смейте там по същия начин!
На следващо място. Как ще въведете 50 на сто да поемете социалното подпомагане, когато в закона, който вие не сте прочели, не пише, че се поемат 50 на сто? Държавата и общините ще си поделят по 50 на сто - онези общини, които са смачкани, които са без никакъв приход, при централизиран бюджет и все повече централизиран от страна на господин министъра под давлението на Международния валутен фонд! Не ви ли е срам за тази некомпетентност и тази подигравка от страна на министъра на финансите с вас? Това е безотговорност, уважаеми дами и господа! (Шум и реплики в СДС.) Какво да ми бъде отношението? Унищожавате българския народ! Геноцид! (Смях и реплики в СДС, ръкопляскания.) Смейте се! Хората плачат и се чудят как да свържат двата края, а вие се смеете! На какво се смеете? На това, че не са изплатени детските надбавки? На това, че обещахте закон за детските надбавки, а не го внесохте! На това, че обещахте други закони за социалното подпомагане, но не ги внесохте! (Ръкопляскания в СДС.) На какво ръкопляскате? На един министър, който не знае къде е и за какво отговаря! На един министър, който казва, че не знае за ревизията, а я е подписал в Държавен финансов контрол! Който крие престъпниците! На един безотговорен, некомпетентен човек! На това ли се смеете? Това ли ви забавлява? Аз не зная кой е смешен. Хората ще го преценят най-добре. Не бягай, господин министър, народът ще те изгони! Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Приключихме с актуалните въпроси и питания към министъра на финансите.
Актуален въпрос към министъра на отбраната Георги Ананиев.
Давам думата на народния представител Веселин Бончев да зададе своя актуален въпрос.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Преди известно време Министерството на отбраната обяви в пресата, че следват съкращения на младши офицери в Българската армия. Началникът на Генералния щаб поиска среща с главните редактори на медиите, за да им обяснял да бъдат поднесени по-елегантно на обществото тези непопулярни мерки. Също в пресата, когато се появи това съобщение за съкращения в нашата армия, се каза, че това става по финансови съображения. Аз лично не мога да допусна, че е по финансови съображения, защото България има армия над един век и българският народ винаги е хранел своята армия, защото там служат неговите синове.
Второто, което се появи в пресата, че е по искане на НАТО. Да, тук допускам, защото и министърът на отбраната, и началникът на Генералния щаб трябва да свикват с изискванията на НАТО, защото от изявленията на министъра на външните работи и министъра на отбраната се разбра, че днес, утре, най-късно вдругиден България ще влезе в НАТО. А от изявленията на друг мастит български министър, влезем ли в НАТО, остава една крачка до Европейския съюз, ще потекат реки от екюта и чужди инвестиции, работни места. Но, господин министър, докато дойде това време, а според мен, както вървят нещата в България, няма да бъде следващите няколко десетилетия, моля да ми отговорите ще бъдат ли осигурени работни места на съкратените военнослужещи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата министърът на отбраната господин Георги Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бончев, няма да се опитвам да отговарям на нещата, които изложихте във Вашето изказване. Разбира се, Вие имате това право да развиете въпроса, но той беше по-ясен и категоричен в писмения му вид. Вие го зададохте накрая.
И така. С приетия от Министерския съвет и утвърден от Народното събрание план за организационното изграждане и структурата на Българската армия до 2010 г. в армията се извършва структурна реформа, която, разбира се, включва структурни и организационно-щатни промени, свързани с пренасочване на кадрови военнослужещи.
През настоящата година договорите за кадрова военна служба на преобладаващата част от офицерския и сержантския състав се прекратяват на основание членове 128 и 129 от Закона за отбраната и Въоръжените сили в Република България и Правилника за кадровата военна служба. Досега няма констатирани нарушения на процедурата по прекратяване на договорите с кадровите военнослужещи. Освободените от кадрова военна служба получават и ще получават еднократните си парични обезщетения в съответствие с чл. 237 от същия закон.
Същевременно в Министерството на отбраната се осъществява програма за социална адаптация на кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване или излизане в пенсия. На основание чл. 223 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и с моя заповед N ОХ-594 от 11.12.1997 г. са организирани курсове за придобиване на гражданска специалност и преквалификация в рамките на шест месеца във Военна академия "Георги Раковски", във висшите военни училища, във висши граждански училища и обучаващи организации в страната. Курсовете, организирани от бюрата по труда, се заплащат от бюджета на Министерството на отбраната. За обучението се осигурява платен служебен отпуск с продължителност до шест месеца.
Министерството на отбраната не може да поеме ангажимент за осигуряване на работни места на освободените кадрови военнослужещи, тъй като след придобиване на новата специалност те ще се развиват в професионално отношение в цивилния живот.
От наша страна ние сме направили необходимото и засега на експертно ниво са установени кантакти с Министерството на труда и социалната политика с оглед в близка перспектива да бъде подписано споразумение, което ще определи задълженията на всяка от страните по информиране, организация на курсове за граждански специалности и преквалификация и регламентиране на предлагането на работни места на освободените от кадрова военна служба преди и след регистрирането им в бюрата по труда. Това споразумение вече е изготвено и подписано от моя страна. Мисля, че и министър Нейков също ще го подпише.
В заключение, господа народни представители, искам да уверя всички вас, че структурната реформа в Българската армия и свързаните с нея организационно-щатни промени ще продължат да се извършват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Ананиев.
Има думата народният представител Веселин Бончев да изрази отношението си към отговора.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Министърът каза, че Министерството на отбраната не може да осигури работни места. Курсове за преквалификация - един млад офицер, който има висше военно образование, за няколко месеца най-много може да стане зидаро-мазач или заварчик. Курсовете ще ги плати МНО, но няма гаранция, че тези хора ще намерят работа, за да могат да издържат своите семейства. Това е първо.
Второ, до края на годината, съгласно данните на статистиката, се очакват 150 хил. безработни с граждански специалности. Питам - тези млади хора, които и образование, и половината от техния трудов стаж е минал като военни, кой ще им подсигури работни места?
Следващо, кой ще поеме тази отговорност, господин министър - Вие, началникът на Генералния щаб, Министерството на отбраната, правителството или главнокомандващият, президентът Петър Стоянов, за да може тези млади хора, които излизат навън на улицата да могат да изхранят своите семейства?
И следващо, питам Ви, кой ще поеме отговорност за състоянието на Българската армия с тези съкращения, когато вече седма година около България гори, като започнем от Босна и завършим с Косово, и този проблем става само на неколкостотин километра от столицата на България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Бончев.
Искам само да обърна внимание, че Вие трябва да изразите отношението си към отговора и тези въпроси са риторични. На тях министърът не е задължен да отговаря сега.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Той ми отговори, че не могат да гарантират работни места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие имате актуален въпрос. След актуален въпрос имате право да изразите отношението си към отговора. Вие зададохте допълнителни въпроси. Министърът може да вземе отношение, но по процедурата не е задължен.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: В началото аз казах, че на моя въпрос министърът даде негативен отговор. Въпросът ми е ще бъдат ли осигурени работни места са съкратените военнослужещи? Той каза, че министерството не се ангажира да гарантира работни места на тези хора, а само да им направи курсове за преквалификация, което значи, че те остават на улицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Желаете ли да вземете отношение, въпреки че по процедура Вие не сте длъжен да отговорите на допълнителни въпроси при актуален въпрос.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: И все пак на мен ми се струва, че един народен представител трябва да има ясна представа за това какво всъщност става в държавата и кой какво може да направи в тази държава.
Що за въпрос ми задавате, господин Бончев, на мен - може ли да осигури Министерството на отбраната на цивилни лица работа? Какво ми предлагате, да създадем някаква структура към Министерството на отбраната ли? Аз това не мога да Ви разбера?! Аз казах какво има като задължение Министерството на отбраната, което задължение се изпълнява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Преминаваме към въпроси към министъра на културата госпожа Емма Москова.
Актуален въпрос е зададен от народния представител Николай Камов, на когото давам думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! На 25 август т. г. заместник областният управител на София-град инж. Васил Маринчев е подписал акт за одържавяване на имотите на читалище "Славянска беседа". Това е станало, след като областната управа е поискала становище от Министерството на културата.
Какво е становището на Министерството на културата по отношение на издадения акт от заместник областния управител?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министърът на културата госпожа Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Камов, отговорът ми би могъл да бъде съвсем кратък. Не, не са одържавени имотите на читалището, а областната управа е издала констативен акт за държавна собственост на част от сградата на ул. "Раковски" N 127 на основание на правен анализ и заключение - цитирам: "че имотът е станал държавна собственост на 12 юли 1945 г. и все още е такъв". Затова и актът е констативен. Само констативен!
Частта от сградата, посочена като държавна собственост, не засяга, според документите, които имам, имота на читалището, определен пунктуално, единствено пунктуално, казвам, описано с решението на арбитражно дело N 5 от 7.05.1985 г. на Софийски градски съд. Разбира се, читалището е обжалвало и в момента води също дела.
Кратката информация, която изложих, е изведена от документите, които областната управа ми предостави по повод Вашето питане, тъй като министерството не е инициатор на действията на областната управа и не притежава посочените документи. Те, с цялата си юридическа обстоятелност и пълнота, са на Ваше разположение, ако имате интерес към тях.

Дължа да добавя, че след констативния акт по установения законен ред областната управа предоставя на Държавния театър "Сълза и смях" държавната част от сградата, която впрочем театърът винаги е обитавал, за безвъзмездно ползване - жест, за който съм дълбоко благодарна, защото министерството е принципал на Държавния театър и носи пряка отговорност за неговата съдба. Още повече, че дейността на читалището - институция, която по принцип дълбоко и доказано уважавам, и по отношение на която нося също своите морални и законови отговорности, макар и непреки, в никаква степен неговата дейност не е застрашена. За съжаление в продължение на месеци застрашена беше и в определена степен е дейността на Държавния театър при това с ескалираща агресивност от страна на читалището - необяснима за мен, достигнало до самоуправство - разбиване на стени, затваряне на врати, пресичане на достъп и т.н. - действия, които градска прокуратура, а впоследствие и апелативна прокуратура, осъди и нареди премахване на последствията от тях.
Аз вярвам, че въпросът Ви е предизвикан от искрена грижа към читалището, грижа, която убедено бих споделила, ако истината беше такава, каквато може би Ви е предоставена. Но фактите, само маркирани от мен поради липса на време, са с обратен знак за подобна загриженост и в момента те могат да предизвикат само тревога. Защото несъмнено тревожен е и сам по себе си фактът, че два културни института, които по формулата на същността си би следвало взаимно да подкрепят действията си, са изправени един срещу друг и не заради същностни противоречия, а заради подбуди на лица, имащи свои интереси. Позволявам си да кажа това, защото до мен е изпратено, и то е на ваше разположение, писмо от член на настоятелството на читалището...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля министрите да не разговарят с народни представители по време на парламентарния контрол. Това е забранено и от председателя на Народното събрание е обръщано внимание. Министрите са тук на разположение на всички народни представители, а не на отделни представители. Това се отнася и за професора.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Позволих си да кажа това, защото до мен е изпратено писмо на член на настоятелството на читалището, от което е видно, че поведението на читалището спрямо театъра всъщност не е било предмет на обсъждане в настоятелството. Това писмо също ще Ви предоставя, ако желаете.
Едва ли обаче, и това е тревожното, стотиците редови членове на читалището, както и стотиците почитатели на театъра, знаят цялата истина, която министерството съзнателно не огласяваше, надявайки се и правейки усилия за установяване на цивилизован диалог между двете институции, но за съжаление безуспешен до този момент. Добре е да знаем цялата истина, а може би и аз не зная цялата, като например, че лица, облечени с доверието на ръководството на читалището, правят своите договорености за даване не на друго, а на сцената на Държавния театър, на която от десетилетия той изпълнява своята мисия, под аренда на чужди граждани и т.н. Създалите се проблеми отново са отнесени до съда, чието решение нямам право да прогнозирам, но искам да вярвам на обективността му. Следват дълги месеци, дано не години, на юридически противоборства, загуба на интелектуална и творческа енергия и време, пренасочване на оскъдни финансови средства за водене на дела - кому и защо е нужно всичко това? Аз няма да дам своя отговор тук сега, но искрено се надявам въпроса ми да предизвика размисъл.
Ще си позволя да прибавя само, че още по-тревожно би било, ако подобни ситуации и действия получат политическа подкрепа, защото това би било по мое мнение недопустима игра с духовни ценности, които далеч надхвърлят партийните пристрастия. Обратното, общите усилия, за да се развърже този вид възел от информация, дезинформация, полуистина, идеи и пр., би било достойното поведение на всички нас. Защото когато културни институти, призвани да бъдат опора на духа ни, стават съзнателно или неволно двигатели на користни цели, тогава губи онова, което засяга всички ни, губи българската култура. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Николай Камов да изрази отношението си към отговора.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо министър, оценявам усилията, които сте положили да проучите в детайли този проблем, във връзка с моя актуален въпрос. Но за съжаление не мога да кажа, че съм доволен от този отговор, защото аз очаквах именно становището на министерството и лично на министъра да бъде различно, да не кажа противоположно, на действията на областната управа.
Даже не е необходимо човек да бъде специалист в юридическите въпроси, за да види очевидното несъответствие, грешката в констативния акт, която отбелязва още на първа страница, че няма собственост на читалището върху имота, а цяла серия от съдебни решения установяват тази собственост на основа на правоприемството и аз ще ги цитирам.
С протокол N 6 от 12 юни 1945 г., заверен от нотариуса, дружество "Славянска беседа" е преименувано в "Народно читалище Славянска беседа" и читалището става единствен негов правоприемник, заедно с това и собственик на всичките му имоти.
С протокол N 14 от 10.10.1945 г. е приет устава на читалището, където също се потвърждава правоприемството на дружеството от читалището.
Със заповед N 305 от 27.12.1945 г. на министъра на вътрешните работи окончателно се оформя приемственост на дружеството от читалището и се потвърждава читалището като собственик на всички имоти.
Разделителният протокол от 12 юни 1936 г. има силата на акт за собственост, където ясно е описан имотът на дружество "Славянска беседа", наследен от правоприемника му "Народно читалище Славянска беседа".
Читалището е признато за собственик и от Софийския арбитражен съд с влязла в сила присъда от 7 май по дело N 5 от 1985 г.
Софийският градски съд по гражданско дело 30144 от 1995 г. с решение по-късно ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтича.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Да, виждам, че времето ми изтича...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това време е да изкажете отношението си, а Вие го изказахте.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Искам поне само 30 секунди, уважаеми господин председател, тъй като беше повдигнат и въпросът за ситуацията в читалището. Тя действително е напрегната. Аз дълбоко съжалявам, че конфронтацията у нас минава през най-святата институция на българската култура и много бих искал именно министерството, надявам се лично министърът да съдейства това да бъде преодоляно и тъкмо там да няма политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли да добавите нещо? Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин Камов, аз споделям загрижеността за всички читалища в България, те имат своите проблеми, включително и това, което има своите традиции. Но едновременно с това нося отговорността и за театъра. Обясних в каква посока са действията и чие действие всъщност заплашва и в момента действията на една културна институция.
Затова спрях дотук - въпросът е отнесен в съда. Аз искрено се надявам на обективността му. Но аз се надявам и на доброто мислене на всички нас, за да не позволим която и да е културна институция да попадне под ударите на несъстоятелни и нечисти помисли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Приключихме с въпросите към министъра на културата.
Продължаваме с актуален въпрос към министъра на търговията и туризма господин Валентин Василев, зададен от Петър Владимиров Димитров.
Има думата господин Димитров да развие в рамките на три минути своя актуален въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! За втори път задавам въпрос, свързан с "Валентина Варина" - Варна, и ако занимавам парламента, то е само затова, че "Валентина" е част от визитката на Варна, става въпрос за 80 човешки съдби.
И тъй като въпросът ми има предистория, т.е. за следприватизационния контрол, аз с две думи искам да напомня и историята:
На 21 юли 1997 г. като управител е освободена Тодорка Павлова. Финансовият резултат е положителен, всички дългове са изплатени. За управител е върнат Лазар Панайотов, при който три години предприятието е на загуба и има личен начет от Държавен финансов контрол от 692 хил. лева. Продължава процедурата за приватизация. На 29 януари 1998 г. се провежда конкурс по документи за 80% от капитала на "Валентина Варина". Документите на кандидатите се приемат на различни места и се отнасят неизвестно къде, неизвестно, естествено, за кандидатстващите.
В 16,10 ч. шефът на СДС Варна и областен управител Добрин Митев се настанява при заместник-министър Тасев, който е и председател на комисията. Интересно защо?
В 16,55 ч., пет минути преди края на времето, подава документи именно господин Лазар Панайотов, който е оглавил "Валентина" и също има мениджърско дружество.
Смятам, че не необходимо да ви агитирам кой е спечелил конкурса. Това, естествено, е господин Панайотов, който подава документите си пет минути преди края.
Господин министър, не бих искал да Ви питам дали сте проверили откъде господин Панайотов - този губещ...
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Това ли Ви е въпросът? Аз мога да Ви отговоря на този въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, разбира се, разбира се. Имам три минути, позволете ми да ги ползвам.
Значи дали сте проверили откъде купувачът е осигурил тези 163 хил. долара няма да Ви питам. Няма да Ви питам откъде ще вземе и сумата от 1 млн. 475 хил. долара. Няма да Ви питам и за това как си представяте, че един губещ менаджер, след това изведнъж ще стане печеливш и ще осигури милиони.
Но господин Панайотов е поел много важни ангажименти: първо, да запази съществуващите работни места; второ, да разкрие 45 нови работни места; трето, до края на 1998 г. да осигури инвестиции в размер на 495 хил. долара, а за трите години - в размер на 600 хил. долара.
Моят актуален въпрос е, естествено, как контролирате дали се спазват тези ангажименти, спазват ли се наистина тези ангажименти и ако не се спазват, какво ще направите Вие като пълномощен представител на държавата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министърът на търговията и туризма господин Валентин Василев да отговори на актуалния въпрос на народния представител Петър Димитров.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Димитров, добре известно е, че приватизацията в Министерство на търговията и туризма става по точно определен начин - не чрез преговори, а чрез конкурс. Преговори се водят, само когато се обявяват. И на този конкурс комисията е 7-членна, присъстват журналисти, можете да присъствате и Вие, на всеки конкурс, който пожелаете.
Така. Сега, спечелил е конкурсът този, който е дал най-много пари. Продава се срещу пари. Но Вашият въпрос е съвсем друг - дали се спазват поетите в договора задължения? Значи освен да запази работните места въпросният купувач е поел дори ангажимент да ги увеличи с 45 до 2000 година. Освен това е поел задължения за много инвестиции.
В министерството има един много голям отдел - "Следприватизационен контрол", който попълва едни такива документи и там вътре всичко стои. В края на всяка година се прави проверка, дава се отчет за работни места и инвестиции, и ако въпросният купувач не е запазил за тази година работните места, по силата на чл. 30 от договора той ще плати за всяко работно място 150% неустойка, изчислявана върху средната работна заплата.
Този човек наистина е влязъл в ремонт, за да изпълни инвестициите, наистина, аз Ви го казвам, той е съкратил работни места, но той трябва да ги възстанови и то така да ги възстанови, че средноаритметичният състав... Тоест, той трябва да назначи повече работници. Казвам Ви какво трябва да направи. Ако той не го направи, за всяко едно работно место ще си плати 150% на база средна работна заплата за неизпълнените работни места и бъдете сигурен, че това ще стане. Ще бъде санкциониран също и ако не изпълни инвестициите за тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Петър Димитров да изрази отношението си към отговора.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър, за отговора.
Аз съм, знаете, настойчив. Обезателно в края на годината или в началото на следващата пак ще Ви попитам, да, тъй като в момента има три прости факта.
Първият факт е, че от 80 работещи са останали само 14. Това е факт сега, към този момент.
Вторият факт, аз не знам как ще увеличи работните места, тъй като всичко е дадено под наем на търг. Над 90% от площта! И той се е превърнал в рентиер. Значи не е един отговорен стопански субект, а обратното - един типичен, да не използвам лошата дума, който живее за сметка на чужд труд. Така че той не е никакъв отговорен стопански субект.
И третото, което е най-интересно - търгът се провежда и отдаването под наем не се прави от този, който е спечелил конкурса. Аз мога да ви оставя обявата и Вие да проверите телефоните. Търгът се провежда от фирма "Давидов", има една много интересна личност, казва се Любомир Георгиев, провежда се лично от господин Георгиев. Той отдава тези площи под наем.
Изгонените работещи, може би не съм прав, но те твърдят, че това е истинският купувач. Ако това е истинският купувач, излъгана е и държавата, излъган е и колективът, тъй като той няма право да ползва преференции.
Това е много интересна личност, аз неслучайно Ви казвам неговото име, тъй като той е много талантлив и е получил 20-ина обекта на "Златни пясъци" и там по подобна схема. Така че е добре действително да се заинтересувате кой и какъв е този човек, тъй като злите езици говорят, че е неофициален касиер на местната управляваща политическа сила.
Но, повтарям, благодаря Ви, аз се надявам, че действително договорът е подписан от държавния министър на България, и ако не се изпълнят поетите ангажименти, в края на годината Вие ще защитите държавата, а не една частна политическа сила. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Желаете ли да добавите нещо?
Има думата министър Валентин Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Димитров, Вие добре разбирате, че това вече е частна собственост и нито министърът, нито Вие, нито някой друг може да казва дали да се отдава под наем, дали да не се отдава. Той няма право да продава до три години и да изменя дейността. За това аз мога да го санкционирам. Ще го санкционирам, ако няма работните места или не е вложил инвестициите. Но оттам нататък просто ние с Вас не можем да се бъркаме в дейността на тази частна фирма.
Значи той може да промени работниците, да не са същите, дори аз не мога да окажа никакво влияние, но бъдете сигурен, че след изтичане на година той е длъжен да даде отчет по тези поети ангажименти. Бъдете абсолютно сигурен, че ако той не е изпълнил тези неща, ще си понесе съответните големи неустойки. Не равни на 100%, а дори 150 сме записали в договора. (Единични ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
С това приключваме актуалния въпрос към министър Валентин Василев.
Преминаваме към актуални въпроси към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков.
Давам думата за актуален въпрос на народния представител проф. Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, драги колеги! Моят актуален въпрос е следният: господин Нейков, ако обичате да направите коментар по освобождаването на госпожа Тотка Пантова от длъжността ръководител на Бюрото по труда в град Чирпан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министър Иван Нейков.

МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Зънзов! Преди да получа Вашия въпрос - просто съвпадение във времето - Надзорният съвет на Националната служба по заетостта бе запознат с проблема в Бюрото по труда в Чирпан. Надзорният съвет назначи експертна комисия, в която са включени трима представители на самия Надзорен съвет. Членовете на комисията се запознаха със случая, посетиха на място в Чирпан Бюрото по труда, срещнаха се с колектива, с всички, които имат отношение към проблема, и изводът, до който стигнаха и който беше съобщен на Надзорния съвет на последното му заседание на Националната служба по заетостта и беше приет от Надзорния съвет, е, че при прекратяване на трудовото правоотношение на бившия началник на Бюрото по труда от Чирпан няма политически мотиви, а е израз на оценка на работата на съответния бивш ръководител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Зънзов да изрази отношението си към отговора.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Нейков! Вашият отговор не може да ме задоволи. Убеден съм, че Вие нямате точна информация относно освобождаването на госпожа Тошка Пандова от длъжността ръководител на Бюрото по труда.
Госпожа Пандова е с висше икономическо образование, работи в Бюрото по труда от неговото създаване досега. Тя не е партийно ангажирана нито с БСП, нито със СДС, с никоя партия в България.
Госпожа Къндрова, за която Вие сте издали заповед, е учителка по професия, профсъюзен деятел, с Вас е работила, дъщеря на заслужило семейство в миналото, жена на политкомандира на Чирпанското поделение, която заедно със своя съпруг, който също е заслужил, на 10-и се осъзнават и стават едни от най-тъмносините. Сигурно, ако настъпи някаква промяна, могат да станат и пембени, и зелени, и всякакви.
Госпожа Къдрова е правила услуги на сега управляващите. Тя е злепоставила някои хора, за което трябваше да има и дело, и щеше да бъде осъдена, защото беше изнесла факти във вестника, а те не отговарят на истината. Аз лично се намесих да спрат тези неща, затова защото не бива да има повече конфронтация на дребно.
Господин Нейков, госпожа Къндрова като профсъюзен деятел, когато я освобождават, взима цялата документация на фабрика "Чирита" в град Чирпан. (Председателят дава звуков сигнал, че времето на господин Зънзов изтича.)
Времето изтече, разбирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече, но понеже зададохте въпроса много кратко, Ви давам още 45 секунди.
ИВАН ЗЪНЗОВ: Добре.
Имате ли информация, господин Нейков, че Вашият представител Олег Чулев, след като е пипнал чашата на една среща една вечер - а един мъж, особено от държавните мъже, трябва да знае каква му е дозата, защото може да издаде някои държавни тайни - той заявява в Хасково: може да сте способни, но не сте наши и ще бъдeте сменени, никой не може да ни спре - цитирам изказване, което ще потвърдят доста хора - и казва: най-напред започваме с Чирпан, Тополовград, Николаево.
Спирам с две думи. Олег Чулев е бивш Ваш представител. Той се престарава сега при Вас. Но на него му е наредeно от господин Тагарински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Достатъчно.
ИВАН ЗЪНЗОВ: Всичко това е известно и може да бъде доказано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли, господин Нейков, да добавите нещо към тези факти?
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: О, господин председател, Вие ги обявявате за факти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Като такива бяха казани.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Зънзов, това, което Ви казах по отношение на проверката, се съдържа в целия този пакет от документи, които експертната комисия е направила, оценила и дава като становище на Надзорния съвет. Не на министъра на труда, не на кой и да е - на Надзорния съвет. Вашият въпрос е как е освободена. Ето, тук са мотивите за освобождаването.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Една учителка, която пътува от Стара Загора...!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Всички други думи, които изказахте, според мен накърняват достойнството не само на жената, която е била ръководител, но и на жената, която в момента е ръководител.
От тази гледна точка, струва ми се, че Вие дължите извинение на този човек или на тази група хора, която може би е гласувала и за Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Следващият актуален въпрос към министър Нейков е зададен от народния представител Стефан Нешев.
Имате думата, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, драги колеги! Господин министър, първо, искам да Ви се извиня и това не е куртоазия. Въпроса си аз зададох към министър-председателя, защото съм убеден, че жизненият стандарт на 2 млн. 400 000 човека в България е сложен и с приплетени функции на няколко министерства. Вие сам не можете да поемете ангажимент към този проблем. Но тъй като председателят на Народното събрание ме упъти Вас да питам, трябва Вие да ми отговорите.
Искам във Вашия отговор тези хора, които са достойни хора, дали са много на това общество и днес твърде мизерно съществуват - между тях имам и много близки, пък и аз вече съм в пенсионна възраст и се тревожа за своето положение, да чуят следното.
От 93,6 на сто през 1989 г. равнището на средната пенсия спрямо социалния минимум спада до около 43 на сто през 1996 г. Какво е отношението през 1998 г.?
От 133 или 134 на сто през 1989 г. равнището на средната пенсия спрямо размера на екзистенц-минимума спада до 52,2 на сто през 1996 г. Какво е състоянието през 1998 г.?
Покупателната сила на средната пенсия от 1989 г., ако се приеме за 100 процента, то реалната покупателна сила на средната пенсия през 1996 г. е 23,2 на сто. Какво е съотношението през 1998 г.?
Това драстично снижаване на реалната покупателна сила на пенсиите издига на преден план въпроса за тяхното оцеляване, когато разчитат единствено или главно на доходите си от пенсия. Въпреки че сте планирали повишаването на относителното тегло на разходите за пенсиите спрямо брутния вътрешен продукт от 6,3 на сто през 1997 г. на 7,3 на сто през 1998 г., равнището на пенсиите става ниско и незадоволително, тъй като в Гърция това отношение е 10,2 на сто, в Холандия - 11,9 на сто, Англия - 10,8 на сто, Франция - 12,7 на сто, Испания - 9,4 на сто.
Аз се надявам, че не на мен, ще отговорите на 2 млн. 400 000 пенсионери, които живеят под екзистенц-минимума и мизерстват. Ние ги подлагаме на геноцид и аз се срамувам от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Нешев.
Има думата да отговори на актуалния въпрос министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Нешев! Този въпрос, който поставяте - въпросът за положението на пенсионерите - е един от въпросите, който всеки ден стои пред министерството, пред Националния осигурителен институт, пред Министерството на финансите, пред правителството. Ние нито за миг, нито за ден не сме забравили отговорността, която имаме.
Разбира се, мисля, че ще се съгласите с мен, че всички средни цифри съдържат в себе си една условност. Навярно на хората няма да им стане по-топло нито от цифрите, които Вие казахте, нито от тези, които аз искам да Ви кажа. Но с тях искам да посоча пътя, тенденцията, към която вървим, онова, което искаме да направим.
По принцип разходите на семействата, съставени от пенсионери, включват преди всичко доходи от пенсия. Това е около 56 на сто от общата сума на доходите. Освен това около 27 на сто са доходи от домашно стопанство, доходи от работна заплата или други трудови доходи - около 5 на сто и от собственост - около 2 на сто.
Това, което прави впечатление, изследвайки положението на пенсионерите е, че в най-тежко положение се намират самотните пенсионери. При тях, тъй като разходите по принцип са приблизително консатнтни за живота, за издържка на жилището, за отоплението, липсата на съпруга, липсата на втората пенсия поставя този човек в изключително тежко състояние. Затова и когато подготвихме механизмите за социално подпомагане както в миналогодишния, така и най-вече в тазгодишния Правилник за социално подпомагане ние предвидихме един засилен, приоритетен подход към нуждите на самотните пенсионери, особено на възрастните самотни пенсионери. Те ще имат по-високи възможности за достъп до системата за месечно социално подпомагане, а освен това предвиждаме тази година и един нов, по-удобен за хората подход за енергийна помощ. Ще бъдат предоставени средства в размер до 25 хил. лева всеки месец в пари, а не в натура, в пари на всеки един от нуждаещите се, на тези, които отговарят на системата. Разбира се, този размер се определя както в зависимост от нуждите на хората, така и от възможностите на бюджета, от възможностите на страната ни.
Тук искам да ви припомня, че през отоплителния сезон 1997-1998 г. около 500 хил. лица и семейства бяха подпомогнати през зимата. От тях около 30 на сто бяха пенсионери. Вероятно, това не може да бъде казано с точност, но с висока степен на вярност може да се прогнозира, че приблизително същият брой ще получат подкрепа и през тази зима.
Знаете, че през тази година на два пъти нарастна пенсията. Общо взето разчетите, без тук да включваме окончателните плащания, включително и 13-ата пенсия през месец декември, се очертава едно реално увеличение на размера на пенсиите спрямо предходния период около 23-24 на сто, като тази тенденция ще бъде запазена и в следващата година. Очаквам реално нарастване над 10 на сто над пенсиите през 1999 г. Това е заложено както в проекта за бюджет на Националния осигурителен институт, така беше предмет и на много дълги преговори с мисията на фонда.
Това, което искам също да споделя във връзка с гледната точка, която изразихте, е високият дял на разходи за храна в пенсионерското домакинство. Наистина, пак повтарям, особено в самотните домакинства разходите за храна са най-високи. През 1997 г. те наближаваха 65-66 на сто от всички разходи. Тази година от данните, които имаме към полугодието, защото това са последните данни, показват известно намаляване, не искам да се самоуспокоявам, но някъде около 56-57 на сто са данните от самите домакинства за разходите за храна. Тоест тенденцията се проявява.
Накрая, пак казвам, няма да им стане по-топло от многото цифри, които чуха, едва ли от тези цифри те ще получат една допълнителна увереност и спокойствие, но това, което искам да споделя с Вас по повод на Вашето наистина човешко питане за положението на пенсионерите искам да Ви кажа, че в "Програма 2001" на правителството, както и в самия бюджет, който вие ще гледате в следващите седмици, може да бъде проследена тази линия. Има три групи български граждани, които се ползват с определен приоритет от гледна точка на социалната политика, от гледна точка на социалното подпомагане. Това са децата, инвалидите и пенсионерите. Струва ми се, че минахме най-ниската точка, най-тежкия момент. Не са забогатели българските пенсионери, но всяка година, всеки шест месеца правим абсолютно всичко, което е във финансовите възможности на Националния осигурителен институт и на бюджета на държавата, те да позват нови и да получават нови и нови възможности. Пак повтарям, самият факт, че вече няма и не е имало каквито и да било съмнения у мен, че ще има 13-а пенсия, доказва, че ще направим и онова, което се струва невъзможно, за да защитим интересите на тези български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Стефан Нешев да изрази отношението си към отговора.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, аз искам да Ви благодаря. Благодаря Ви не от куртоазия, благодаря Ви, че говорихте със загриженост. Но искам да Ви кажа, че Вие трябва да отстоите тази си загриженост в условията на голямата интервенция, която Международният валутен фонд отправя към нашето правителство и поставя на изпитание всички тези добри намерения. Ако ние не ги отстоим и се подадем на влиянието и натиска на Международния валутен фонд се съмнявам, че няма да можем да дадем шанс на хората да оцеляват. Защото бяхте много прав - овдовелите пенсионери са под всякакъв критичен минимум в България.
И Ви благодаря. Насърчавам Ви да имате една твърда политика с Макгърк и с Международния валутен фонд. Благодаря Ви отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Вярвам, господин министър, че след това мнение за отговора Ви, няма да имате желание да кажете нeщо. Благодаря.
Приключихме с въпросите към министър Нейков.
Преминаваме към актуални въпроси към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев.
Давам думата на народния представител Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Прeдприетата от Вашия екип структурна реформа в здравеопазването, освен че е насочена в обратна на световните тенденции посока, в определени конкретни случаи съдържа елементи на антидържавност и параноични политически подходи. В случая става дума за преструктурирането на Националната референтна лаборатория по СПИН. За 40 дни прекроява два пъти и то по препоръка на Експертния съвет по СПИН към Министерство на здравеопазването и ръководството на Българския лекарски съюз при абсурдната намеса на господата Шишков и Игнатов. Преструктуриране, което води единствено до откъсването на имунологичното й направление, създадено през 1996 г. от същия директор. От 25 май 1998 г. Лабораторията по СПИН е разделена на още две части - Национална потвърдителна лаборатория на HIV-инфекции с ръководител д-р Бежков, без всякаква научна степен и звание, и Лаборатория по ретровируси със завеждащ проф. Аргирова.
За какви други вируси става дума, господин министър, и не е ли това само игра на думи? Резултатът от тези промени е, че България вече няма референтна лаборатория по СПИН в нарушение на Заповед N РД-09-05 на Министерство на здравеопазването и в противовес на световната практика.
Проф. Аргирова, единственият професор по проблемите на СПИН у нас е оставена да работи и да прави наука без допир не само до серопозитивни, но и до техните кръвни проби. Как се прави наука без обекта на научни изследвания, господин министър? Лабораторията, която тя завежда, е лишена от всякаква апаратура, а с колби и пипети днес наука никой не прави. Целта е ясна - вместо да бъде уволнена, което е очевидно нелепо, проф. Аргирова, учен със световна известност и признание, е лишена от възможността да работи нормално. България не може без можещи и знаещи хора, господин министър. Изглежда само Вашето правителство може без тях. Единственият грах на проф. Аргирова е, че беше заместник-министър по здравеопазването в предишното правителство.
Професор Аргирова внесе лабораторния щам на вируса на СПИН в България и е била месеци разпитвана за това от Държавна сигурност. Безпартийна след 1989 г., тя остана вярна на научното си и жизнено кредо. Как днес Вие ще обясните, че тя е лишена от редица международни участия, на които е докладчик, наказвана със забележка от проф. Петрунов - нейния директор, че нарушава Кодекса на труда и Наредбата за командировките, като изнася научно съобщение на международна конференция, ползвайки платен годишен отпуск. Каква наредба за командировки нарушава човек, който в платен годишен отпуск пътува служебно в чужбина?
Господин министър, водейки ни към Европа, коя нейна конвенция съблюдавате за препятстване на участието на българските учени в международния научен обмен, за правене на наука от световно известни учени с голи ръце, докато първите дами на България организират съмнителни форуми за подобряване на имиджа на България по света. Има доста подобни случаи "Аргирова", случаи на унищожаване на мислещи, компетентни специалисти, само защото са политически неудобни. Такива хора, издържали Държавна сигурност, ще издържат и Вашето управление, господин министър. От такава политика обаче губим всички ние и България. Ето защо Ви моля за ясен и еднозначен отговор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Мерджанов.
Има думата министър Петър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мерджанов! Ще започна с един ремарк към Вашите думи, които не са фиксирани във Вашия въпрос. Специалисти по унищожаване на научния потенциал на България бяха комунистите. Ние никога няма да тръгнем по техния път.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Вие какви сте?
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Ние сме всичко, но не комунисти. (Шум и реплики от ДЛ.) Всичко, но не комунисти!
Уважаеми господин Мердажанов, със заповед от 4 януари 1997 г. заместник-министърът д-р Радка Аргирова преименува ръководената от нея самата Централна лаборатория по СПИН в Национална референтна лаборатория по СПИН.
Със Заповед N 63 от 30 март 1998 г. на директора на Националния център по заразни и паразитни болести, въз основа на решение на Директорския съвет и по препоръка на Експертния съвет по СПИН и полово предавани болести към Министерството на здравеопазването, Националната референтна лаборатория по СПИН се преименува в Национална референтна лаборатория по HIV. Основание за това е, че лабораторията трябва да се занимава с вирусологичните проблеми на HIV-инфекцията, а не с медико-социалните аспекти на болестта СПИН.
Със същата заповед се регламентира имунологичните изследвания на HIV-серопозитивните и болните от СПИН лица да се извършват в Централната лаборатория по имунология при същия Национален център, която е специализирана и оторизирана за този вид изследвания. Тоест, премахва се една дублираща дейност, разграничават се функциите и отговорностите.
В работата на Националната референтна лаборатория по СПИН, впоследствие преименувана в Национална лаборатория по HIV с ръководител д-р Аргирова, бяха установени съществени пропуски:
Националната референтна лаборатория по СПИН не е изпълнявала задължението си да контролира дейността на всички лаборатории в страната, извършващи първична диагностика на HIV-инфекцията. Това представлява основно задължение на една потвърдителна (референтна) лаборатория.
За периода от 1 януари 1986 г. до 20 януари 1998 г. в лабораторията са водени 312 лица с неопределен резултат по "Уестърн блот", на които окончателният HIV-статус не е определен в необходимия срок, което се дължи на груби организационни пропуски в работата на лабораторията.
Няма да се спирам на пропуските, които доведоха и всеизвестния СПИН-скандал с хемофилиците в България.
През 1993 г. диагностичният отдел на Глобалната програма по СПИН към Световната здравна организация дава критична и негативна оценка на резултати, официално публикувани от нея за страната на научни форуми.
Лабораторията е допуснала грешки при изследването на панели от контролни серумни проби, които са изпращани от Международната програма за контрол на HIV-тестирането към Глобалната програма по СПИН към Световната здравна организация.
Безотворно и безстопанствено е било отношението към скъпоструваща уникална апаратура, голяма част от която изобщо не е била използвана.
От самото създаване на лабораторията е съществувало напрежение между работещите, за което има многократни устни и писмени оплаквания от тях.
Ето защо тази реорганизация беше особено наложителна.
Със Заповед N 112 от 22 май 1998 г. на директора на Националния център по заразни и паразитни болести, въз основа на решение на Директорския съвет, с оглед отстраняване на изброените по-горе недостатъци и подобряване на работата по потвърдителната вирусологична диагностика и мониторирането на HIV-позитивните и болните от СПИН лица в страната, се извършват структурни промени на Националната референтна лаборатория по HIV, като се създава Национална потвърдителна лаборатория по HIV с конкретна дейност за нуждите на здравеопазването, с практическите задачи, свързани с потвърдителната диагностика на HIV-инфекцията, с контролни и референтни функции.
Със същата заповед е създадена и Лаборатория по ретровируси. В тази лаборатория е дадена пълна възможност на д-р Аргирова да развива своята научноизследователска, внедрителска и учебна дейност в областта на ретровирусологията.
Гореизброените структурни промени са извършени след задълбочено обсъждане на Директорския съвет при Центъра като са взети предвид становищата на Националния консултант по вирусология, Експертния съвет по СПИН към Министерството на здравеопазването, както и представители на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта на Народното събрание.
Относно твърдението, че д-р Аргирова е световно известен учен, вероятно това е нейното собствено мнение и може би Вашето мнение. Моето лично мнение е точно обратното. (Смях и реплики от ДЛ.) Но ще ви помоля, тъй като е извън моите принципи да коментирам професионалните и личните качества на когото и да било публично, камо ли от трибуната на Народното събрание, още повече за колега, да приемете предложението аргументите ми за това мое твърдение да получите след заседанието. (Реплики от ДЛ.)
Следователно въобще не е нарушено правото на труд и реализация на д-р Аргирова. Тя има всички възможности като ръководител на лаборатория да осъществява своята дейност и реализация.
В заключение си позволявам да кажа, че писмените и устни излияния на д-р Аргирова до най-различни национални и международни институции, пресата и електронните медии ще продължат. Тя нееднократно е показвала склонност към такъв вид активност, с която цели да се превърне в герой, преследван по политически причини. При провеждането на тези необходими реформи във връзка с диагностиката на HIV-инфекцията, ние сме се ръководили и Националният център се е ръководил единствено от интереса на дейността, интереса на проблема СПИН, който както знаете е не само медицински, а е един сериозен социален, икономически, демографски и морално-етичен проблем. За съжаление трябва да заявя, че поведението на д-р Аргирова вече определено пречи на работата в Националния център по заразни и паразитни болести.
Относно наказанието: да, тя е наказана със символичното наказание "забележка" за груба документална измама, извършена от нея във връзка с едно нейно пътуване в Германия през февруари 1998 г., извършено без да уведоми ръководството на Националния център по заразни и паразитни болести. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Бояджиев.
Господин Мерджанов, имате право на реплика две минути.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, Вашето политическо заклинание в началото на Вашия отговор доказа абсолютната Ви безпомощност и липса на всякакви аргументи по обосновката на този случай. Господин министър, аз не очаквах да чуя от Вас нито признание, че с ликвидирането на Референтната лаборатория по СПИН се злепоставя България, нито че зад беззаконието, и то очевидното беззаконие, с командировките на проф. Аргирова стоят не чиновниците в министерството, а неговият политически кабинет. За всички тези своеволия Вие сте информиран още на 22 юли 1998 г., но дори и след това гаврата с нея продължава. Междупрочем, с Вашите твърдения Вие доказахте отново този случай.
Нещо повече, Вие сам давате оценка за качествата на един учен. Аз бих Ви попитал на свой ред, господин министър: а колко научни публикации имате самият Вие, на колко международни научни форуми сте канен точно Вие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Нека да не навлизаме в тези оценки.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Защото, за разлика от Вас проф. Аргирова е канена на поредица от международни форуми. Но Вие й препятствате, издавайки заповед на 31 август. За това свое неучастие тя не се е извинила на фондация "Хумболд". Какво бихте я посъветвали, господин министър? Може би е необходимо за участието в международни форуми тези, които канят, предварително да изпращат списък до управляващите и след като той бъде одобрен, едва тогава да се пристъпи към участието в международни форуми.
Вместо Вие като министър да се заемете ефективно с разработването на здравната политика, да се заемете с преодоляването на хаоса в Министерството на здравеопазването, който Вие сам сътворихте, вместо да направите необходимото и възможното да задейства най-после Законът за здравното осигуряване или поне да има предпоставки по неговото ефективно действие, Вие отдавате приоритет на чисто политически и конюнктурни цели, с което обезсилвате и унижавате българските учени. С тази си политика, с тези си действия Вие все повече обричате обикновените български граждани, обикновените български семейства и ги лишавате от най-елементарната медицинска помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Мерджанов. Само моля колегите тук да не оценяваме научните качества на никого.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): А министърът защо ги оценява?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля министъра за същото.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мерджанов, от нещата, които говорите, виждам, че сте много далеч от сферата, по която сега говорите. (Възражения от ДЛ.)
За Ваше сведение ще Ви кажа, че съм абсолютно сигурен, че моите публикации и научни прояви са повече от тези на госпожа Аргирова. Но в чужбина прояви нямам в никакъв случай повече от нея, защото първо, не ме допускаха, и второ, не съм монополизирал или приватизирал никой проблем в тази страна.
И понеже твърдя, че говорите наизуст, че тази госпожа, която според Вас е така страшно дискриминирана и световната наука е лишена от достъп до нейните приноси, ще ви кажа: през 1997 г. госпожа Аргирова е била в Дания 9 дни, в Германия - 5 дни, в Женева - 5 дни, в Швеция - 6 дни, в Германия - 6 дни. Тридесет и един дни през 1997 г. е била в чужбина. Освен това по някакъв друг начин, без заповед, тя е била в Съединените щати, в Мичиган 28 дни. Така че 59 дни през 1997 г. дискриминираната, преследваната по политически причини госпожа е изкарала два месеца в чужбина да разпространява своите научни знания и опит. Ако това се казва дискриминация, аз казвам, че това се казва безобразие. Един сериозен учен никога не може да си позволи два месеца в годината да напусне своята любима лаборатория. Обикновено учените дори не си взимат отпуските, за да работят своята научна работа.
За 1998 г. не съм правил точна справка колко дни са, но тя е била в Германия и в Швейцария.
Не съм я уволнил до този момент. Тя е завеждащ лаборатория в Националния център по заразни заболявания. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Бояджиев.
Следва втори актуален въпрос към министъра на здравеопазването - от народния представител Иван Борисов Цонев.
Заповядайте, господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Съгласно чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България внасям актуален въпрос относно назначаването на временно изпълняващ длъжността директор на Държавна белодробна болница - гр. Роман.
Уважаеми господин министър, след пенсионирането на директора на Държавната белодробна болница в гр. Роман д-р Маргарита Гарева, за временно изпълняващ длъжността директор беше назначена лекарка от друго здравно заведение, без специалност, без нито един ден организационен опит.
Моят актуален въпрос е: по какъв критерий е станал подборът при назначаването на временно изпълняващ длъжността директор на Държавна белодробна болница - гр. Роман? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Борисов.
Думата има министърът на здравеопазването Петър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов. Действително след пенсионирането на директора на Държавната белодробна болница в гр. Роман до провеждане на конкурс, тоест временно е назначена по чл. 68, т. 4 от Кодекса на труда единственият кандидат, която е подала документи за длъжността "временно изпълняващ" - доктор Павлина Дакова. Следователно конкретният ми отговор на Вашя въпрос е: критерият е това, че тя е била единственият кандидат. Просто друг кандидат не е имало.
Искам да ви обърна внимание на нещо друго. Понеже това е така, веднага е пусната процедура за обявяване на конкурс. Не знам точно заповедта откога е, но публикацията в пресата е от 17 септември т.г. В момента тече процедура и тя е към своя край. Трябва да ви кажа, че има двама или трима кандидати. Единият от тези кандидати е същата колежка. Но понеже тя няма съответните специалности, не е допусната до конкурса. Така че смятам, че няма за какво да се безпокоите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За реплика има думата народният представител Иван Борисов Цонев.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър, за отговора и преди всичко за това, че Вие много бързо реагирахте. Аз внесох въпроса в сряда сутринта, днес го коментираме.
Вероятно аз щях напълно да се съглася с Вашия отговор, ако нямах предвид следното. Запознат съм с начина, по който лекарката беше извикана в деня и часа да подаде молба. И не е вярно това, което казвате, че имало един-единствен кандидат.
Щях да се съглася с Вас, ако нямах предвид това, че след пенсионирането на директора на Държавната белодробна болница в гр. Роман за временно изпълняващ длъжността "директор" Вие назначихте лекарка от друго здравно заведение, без специалност, без нито един ден организационен опит, с единственото предимство, че същата е предложена за тази длъжност от местното ръководство на СДС. В същото време в болницата работят седем лекари, от които четирима са със специалности, както следва: един с две специалности, една от които "организация на здравеопазването", в момента завеждащ белодробен кабинет, един лекар със специалност "белодробни болести" с над 20 години лекарски стаж, в момента завеждащ отделение, и двама лекари със специалност "вътрешни болести" с по над 6 години трудов стаж в болницата, в момента "завеждащ отделение".
Господин министър, как иначе, освен с административно безсилие, можем да си обясним назначаването на главния лекар в болницата в Роман? Забележете - вътре в болницата има четирима лекари с дългогодишен стаж 6 или 20 години, при това четирима от лекарите са с подходяща специалност. И забележете - четирима от лекарите са от различни политически сили. Тоест ние не отстояваме интересите на член на БСП. Аз питам за критериите, по които е назначен.
Господин министър, остава да се надяваме, че при провеждането на конкурса за главен лекар ще постъпите принципно и ще намерите вярното решение.

Аз не познавам назначената от Вас лекарка. Вероятно има заслуги към СДС - миналата година имаше динамични събития, барикади, павета. Знае ли човек?... Вярвам, че при конкурса за главен лекар не верността към партията, а професионализмът ще бъде критерият, по който ще бъде назначен главен лекар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Борисов.
Желаете ли дуплика, господин министър? Не желаете. Добре.
Благодаря на министър Бояджиев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Пристъпваме към отговори на актуални въпроси от министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
Давам думата за актуален въпрос на народния представител Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Въпросът ми е свързан с три трагични случая. Три изчезнали деца бяха открити след издирването, но убити по особено жесток начин. Това са: 8-годишният Анатолий Пъшев от Велико Търново, 12-годишният Иван Михайлов от Вакарел, 7-годишният Никола Дачев, пак от Велико Търново.
Но тъй като не мога да не бъда искрен и да не подчертая, че съм имал многократни разговори с господин министъра по отделни случаи по общите проблеми, свързани с издирването на изчезнали деца, знам неговата съпричастност към тия проблеми, нека преди да преминем към тези случаи, тъй като мина известно време от моето актуално питане, да поздравя господин министъра и неговите служители от Трето районно управление, Люлинско районно управление, които действаха много спешно и ефективно след изчезването на едно дете миналата събота и успяха след два дни издирване да го върнат на неговите родители. По определени съображения не споменавам името на детето. А сигурен съм, че родителите се присъединяват към тези мои думи.
Що се отнася до визираните три случая, аз наистина се обръщам към министъра от името на родителите и на Анатолий, на Иван и Никола, с които имах няколко срещи, от името и на много други родители на изчезнали деца, с които съм в кореспондения, както и от името на много граждани от моя избирателен район Велико Търново, от Вакарел и, разбира се, от граждани и родители - членове на Гражданското движение за защита правата на децата в България "Съвест".
Разбираема е обществената тревога, разбираемо е и очакването на родители и граждани да чуят отговор на въпроса дали са взети в посочените три случая всички необходими мерки; дали са проведени нужните издирвателни действия; реагирала ли е полицията с онази тревожност, която от нея очакват родителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Иванов.
Думата има министърът на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, проверката, която разпоредих да бъде извършена във връзка с Вашия въпрос, установи следното.
Анатолий Димитров Пъшев е роден в град Велико Търново. Живущ е на ул. "Бяла Бона" N 8. Детето е в неизвестност от 8 декември 1992 г.
Анатолий Пъшев е обявен за общодържавно издирване на 15 декември 1992 г. - седем дни след това, това е съгласно нормативните документи - с телеграма на Националната полиция. В процеса на полицейската проверка е установено, че съпричастен към изчезването на Анатолий Пъшев е Лъчезар Трифонов Трифонов.
Независимо от активните издирвателни мероприятия трупът на изчезналото дете не е намерен.
Трифонов е осъден на една година условно за изнудване на родителите на детето.
През месец август 1998 г., във връзка с извършено убийство, Лъчезар Трифонов е задържан от полицейски служители. В хода на разследването е разкрито и убийството на Анатолий Пъшев от 1992 г. и трупът е намерен. По случая е образувано следствено дело.
Иван Михайлов Михайлов е роден 1984 г. в с. Вакарел, община Ихтиман, Софийска област. Детето е в неизвестност от 9 март 1997 г. В резултат от проведените оперативно-издирвателни меропирятия е установено, че съпричастен към изчезването на Иван Михайлов е Траян Николов Колев. Същият е предаден на следствените органи.
На 16 октомври 1998 г. в двора на бившето ТКЗС в с. Вакарел, в кладенец е намерен трупът на Иван Михайлов. Образувано е следствено дело за престъпление по чл. 116 от Наказателния кодекс.
Никола Радославов Дачев е роден 1991 г. в град Велико Търново. Детето е в неизвестност от 20 септември 1998 г. На 27 септември Никола Дачев е намерен убит чрез удушване. Трупът е бил захвърлен в шахта. От проведените оперативно-издирвателни мероприятия е установено, че извършител на деяниято е Маргарита Петрова Трифонова от град Велико Търново, живуща в същия град. По случая се води следствено дело.
Между тези случаи общото е само това, че става дума за деца. Всеки е различен сам по себе си. Следствието ще каже какви са психическите отклонения при извършителите.
На другия въпрос - има ли нормативни пречки, за да бъдат по-ефективни действията на полицията в случай на изчезнало дете или въобще на изчезнал човек? Не бих казал, че са пречки, но има възможност да се усвършенства нормативната уредба в няколко посоки.
През 1997 г., при промяната на Наказателния кодекс, бяха завишени санкциите за убийство на дете. Бяха завишени санкциите за блудство и за изнасилване на дете. Според нас не са достатъчно високи тези санкции - дотолкова, доколкото наказателната репресия, това е спорният въпрос, може да бъде превенция.
Това, което повече пречи на работата, е, че в голяма част от случаите при сигнал за безследно изчезнал - дете или възрастен човек - не се образува своевременно следствено дело. Тоест по линия на Наказателно-процесуалния кодекс може да се помисли за промяна на уредбата.
Поради това, че не се е образувало своевременно следствено дело, действията на полицаите, първоначалните действия нямат процесуална стойност и това много често след това затруднява разследването. Това е важен, съществен момент, който служителите от сектор "Издирване" към Националната полиция поставиха и пред мен и знам, че в разговор с Вас са повдигнали тоя въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Бонев.
Думата за реплика има народният представител Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Господин министър, благодаря Ви особено за втората част на отговора. Надявам се, че нормативната база ще бъде спешно попълнена в интерес на издирването на децата.
Що се отнася до конкретните случаи, разрешете ми да Ви предам вижданията на родителите, които смятам, че ще бъдат от полза при една Ваша оценка на проведените издирвателни действия.
На диапозитивите, намерени в убиеца, родителите на Анатолий разпознават веднага сина си. Реакцията обаче на тогавашния шеф на РДВР е, че въпросният Лъчезар блъфира, че той не е отвлякъл детето, а просто използва случая да ги рекетира за пари. Родителите са изпратени сами в София да занесат снимка в Националната телевизия.
Знаете, че Лъчезар наистина беше осъден условно, след като уби студента Димитър Узунов. Родителите на двете жертви си подават ръка и искат от полицията във Велико Търново да извика на помощ господин Драшански от София. Оттам им отговарят, че господин Драшански не може да бъде открит по телефона и бащите идват в София и намират господин Драшански на неговото работно място. След отиването на неговата група в Търново, убиецът прави самопризнания.
За Иван от Вакарел интересното е, че той изчезва от бащиния си двор, но три дни оглед на мястото не е направен. Едва след като родителите откриват стъпки на детето в двора на съседа, полицията ги фотографира. А съседът е педофил. Сега е подсъдим за изнасилване на друго момченце.
Детето изчезва в краен квартал. Трупът е захвърлен в кладенец в изоставен двор на ТКЗС. В тези условията следите се запазват дълго време и е непонятно защо не е използвано следово куче.
Не е претърсен и изоставеният кладенец, в който случаен минувач открива трупа, а той е на по-малко от километър от дома на изчезналото дете.
За случая на Никола във Велико Търново също показателно е, че трупът на детето е намерен от случаен минувач. Вие сте професионалист и ще направите по-добре оценка на тези бележки на родителите.
Господин министър, искам да Ви предам писмата на още няколко родители на изчезнали деца. Това са: Горица Атанасова от Русе, майка на 10-годишната Силвия, която изчезва 1992 г.; на Стилиян Станчев от Виница - Варна, баща на Ивайло, изчезнал 1993 г.; от Велико Койчев и Илия Георгиев от Варна - Галата, чиито синове Койчо и Владимир изчезват 1981 г
За съжаление, писмото на Бисерка Йовчева, което исках също да Ви предам, е вече безпредметно, защото преди три дни нейният син беше намерен мъртъв.
И писмото на Василка Ангелова от Шумен - майка на Янка, която заедно с три и половина годишния си син Стоян изчезва през 1989 г.
Разчитам на Вашата ангажираност към тези случаи и на спешна намеса за усъвършенстване на издирвателните действия като нормативна база и техническа въоръженост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин министър, бихте ли искали нещо да добавите по тази много болезнена за всички тема? Не.
Пристъпваме към следващия актуален въпрос към министър Богомил Бонев.
Има думата народният представител Асен Христов.
АСЕН ХРИСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Това, което ме кара да отправя моето питане до уважавания от мен министър на вътрешните работи, е безпроблемно ширещата се наркомания на територията на град Варна, която все и повече излиза от контрола както на обществото, така и на органите, които би трябвало да имат отношение към нея. Струва ми се, че предисловия от рода за вредата на наркоманията са излишни, тъй като и децата знаят какво е да си наркоман.
Тук искам да засегна един съществен момент, който като че ли не се коментира ясно и точно, прикрит зад нестикованите действия на прокуратурата, следствието и полицията, за които четем и слушаме всеки ден по медиите. На мен ми се струва, че от тези неуредици между инстанциите се възползват самите им служители, като се създава предпоставка за силно действаща корупция и единодействие по веригата пласьори - полиция - следствие - прокуратура. Интересното в тази игра е, че всеки гледа да прехвърли топката на другия, като се стреми колкото се може по-малко да играе с нея.
Според информация, подадена от живущи в ромските махали на град Варна, наркопласьорите спокойно вършат дейността си без проблеми и имат подкрепа от служителите на полицейските районни управления. Трябва да се знае, че в града в последните три-четири месеца наркотиците са отнели живота на около десет млади мъже от ромите. Последният смъртен случай е отпреди една седмица. Нехайното и в много случаи престъпно отношение на полицаите към този въпрос е в основата на отрицателното им възприемане от населението. Имам сведение, че наркопласьорите са в приятелска поносимост с полицейските служители, които им помагат, като ги протектират.
Няма какво да се правим на учудени и обидени като кажем, че полицаи участват в разпространението на дрогата. Мотивитите на мен са ми ясни. Може да има личностно обяснение. Може би лесно спечелените в тези случаи пари да са основният мотив, но лично аз не мога да възприема за реалност, когато обикновените хора посочат по име служител на полицията, който е познат с връзките си с тези, които пласират дрогата сред населението. Тук не става въпрос само за ромите, тук става въпрос за младото ни поколение въобще, което пред явната безперспективност потъват в розовите облаци на различните наркотични вещества.
За да не бъда голословен, уважаеми господин министър, аз съм представил списък с адресите.
Също така ми беше подадена информация за полицай, който също се дрогира и участва при продажбата на наркотици. Разбира се, че това ще прозвучи невероятно, но щом сред населението се носи свободно такова твърдение, то със сигурност може да има и частица истина. Щом свободно се знаят тези, които пласират дрогата, то на мен ми изглежда невероятно, че те никога не престояват в следствието повече от 24 часа.
Уважаеми господин министър, аз имам към Вас следните въпроси: каква е формата за контролиране на такива служители на полицията, за които има информация, че сътрудничат на наркопласьорите? Достига ли до Вас информация за такива полицаи, кой Ви я подава и какви са Вашите мерки спрямо тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Христов.
Думата има министърът на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин Христов, дами и господа народни представители! През 1998 г. в регионалната дирекция на вътрешните работи са постъпили 96 явни и негласни сигнала за разпространители и лица, употребяващи наркотични вещества. Отварям една скоба. През лятото на 1998 г. беше променено ръководство на регионалната дирекция на вътрешните работи и от София беше изпратен като директор началникът на отдела за борба срещу разпространението на наркотиците, който има особено успешна дейност точно в София. Проведени са 21 специализирани полицейски операции и са образувани 42 преписки по чл. 354 от Наказателния кодекс. Иззети са 1440 дози с наркотични вещества. Само през последните пет месеца са проведени 16 специализирани полицейски операции и образувани 31 преписки по същия текст от Наказателния кодекс. Открити са 18 оперативни дела. Реализирани са 6 оперативни дела, по които 27 лица - наркопласьори, са предадени на следствените органи и са иззети 1341 дози с наркотични вещества.
Борбата срещу наркоманията е изведена като приоритетна задача в регионалното звено "Полиция" във Варна и в началото на второто полугодие бяха извършени щатни промени. Увеличен беше състава, работещ в това направление, и от двама в настоящия момент по тази линия в регионалното звено работят 14 служители. Искам да уточня, че до този момент - всъщност до 1997 г., в Министерството на вътрешните работи нямаше структура, която да се занимава с пласьорите на наркотици. Имаше структура в Службата за борба с организираната престъпност, която се занимаваше с търговията на едро, с каналите, която все още съществува. Но със самите пласьори никой не се е занимавал. Ние създадохме такива звена.
До 15 октомври 1998 г. в Регионалната дирекция на вътрешните работи, Варна не са постъпвали сигнали и не са установявани случаи, при които служители да употребяват или разпространяват наркотични вещества. На 15 октомври 1998 г. по повод публикации във в. "Черно море днес" и в. "Труд" със заглавия "Полицай от Първо районно полицейско управление продавал дрога" с конкретна заповед е назначена комисия, която извърши задълбочена проверка и установи следното. В Първо районно полицейско управление в град Варна работят седем служители с малко име Димитър. Това го има и във Вашия въпрос - Митко полицая. Няма нищо повече. За нито един от тях не се установиха данни или факти, уличаващи ги в употреба или разпространение на наркотични вещества. Другият характерен белег бяха мустаците. Единствен между тях с мустаци е главен сержант Димитър Савов Димитров. Същият е на работа в органите на МВР от 1989 г. От декември 1992 г. е преназначен за полицай за охрана на обществения ред в района на квартал "Христо Ботев", населяван предимно с лица от ромски произход. Главен сержант Димитър Савов Димитров е проверен обстойно по местоживеене и по месторабота. Ползва се с добро име и авторитет сред колегите си, добър професионалист, известен със своята безкомпромисност към извършителите на престъпления и нарушения на обществения ред. Награждаван е през 1995 и 1996 г. за постигнати резултати в служебната дейност. Не е наказван. Само през месец август 1998 г. е задържал на два пъти лица, извършили престъпление в района на обслужвания от него маршрут в квартал "Христо Ботев".
В хода на проверката беше установено и друго лице на име Димитър Стоянов Димитров с прякор Митко - полицая, който обаче не е служител на МВР. Роден е в град Белово, живее на ул. "Дубровник" N 18. Не е женен. Не е осъждан. Работи в квартал "Христо Ботев" като отговорник на зала с покер-автомати. Заявявал е пред клиенти и живущи в квартала, че е полицай и се е представял за такъв при възникнали конфликти с посетители на игралната зала. За незаконно организиране на хазартни игри на 15.10.1998 г. срещу него е образувано бързо производство по чл. 409 от НПК за състав престъпления по чл. 327 от Наказателния кодекс. Изнасянето на имена и адреси в публикациите във вестниците попречи на оперативно-издирвателните и други мероприятия за документиране на цялостната престъпна дейност на лицата по воденото в Регионалната дирекция на вътрешните работи, Варна, оперативно дело и това наложи преждевременна реализация на 17 октомври. Тъй като нататък Вие самият спестявате имената и улиците, ще ги спестя и аз, защото наистина информацията все още не е за изнасяне.
При обиските са намерени конкретни доказателства за престъпления и случаите са предадени на следствието.
Някои от адресите, които ни давате, не съществуват изобщо като улици. За някои от адресите се потвърди дадената информация.
За да приключа с това, искам да Ви помоля всички конкретни случаи за участие на полицаи да предавате лично на мен или на регионалния директор на вътрешните работи във Варна.
Отношението към служители на МВР, които са уличени в такава дейност, може да бъде само едно - дисциплинарно уволнение и предаване на Военната прокуратура. Но наистина трябва да има конкретни сигнали, а не да говорим по принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Бонев.
Господин Христов, заповядайте, ако желаете думата за реплика от 2 минути.
АСЕН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря за отговора, господин министър. Доволен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря и аз на народния представител Асен Христов.
Следва актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев. Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Моят въпрос е наистина много близък до въпроса, който зададе и народният представител Асен Христов. А той е: вярно ли е, че служителите от Първо районно полицейско управление в град Варна се занимават с разпространение и продажба на наркотици.
Аз наистина намирам отговора, който Вие дадохте, за удовлетворителен, затова не държа да отговорите втори път. Но искам, ако ми разрешите, госпожо председател, да обясня мотивите си защо Ви зададох този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Разрешавам.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Както знаете, на заседание на 4 октомври 1998 г. по време на обсъждане на Законопроекта за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите народният представител Асен Христов от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, който говори преди мен, в свое изказване даде следните факти: свободно във Варна се говори за продажба на наркотици. Продажбата на наркотици е обществена тайна. Ако Ви интересува, готов съм да Ви представя списъка с улиците и номерата, където се продават, а най-важното е, че във Варна най-много се пласират наркотици към Първо районно полицейско управление и полицаи от Първо районно полицейско управление в град Варна участват в пласирането на наркотици.
Лично за мен, господин министър, това е едно сериозно обвинение към дейността на полицията и то най-вече в град Варна.
Аз очаквах от Вас безспорно със съдействието на Вашия парламентарен секретар веднага след подобно изявление да вземете съответно становище - ако има такива случаи, да предприемете мерки срещу лицата, които петнят честта на българската полиция и да защитите полицията като цяло. Надявам се, че за в бъдеще това ще бъде Вашата политика. Не е нормално на българските граждани да се поднася информация, че полицията е пряко замесена в едно от най-тежките престъпления - продажбата и разпространението на наркотици.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Мутафчиев.
Желаете ли думата? Не.
Аз просто бих могла да препоръчам на народните представители да питат в бъдеще министъра за нови дисциплинарни производства, ако има такива, и за следствените дела. Така ще се изясни пълната картина.
Следва актуален въпрос от народния представител Цветелин Кънчев също към министъра на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Кънчев.
ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На 5 октомври 1998 г. на спирката на с. Волуяк, Софийска община, шестима униформени полицаи спират под претекст проверка ромското семейство Стефка и Симеон Владови от град Костинброд, след което насилствено ги отвличат и задържат с вързани очи в къща в с. Григорево, област Софийска. Пет дни отвлечените са жестоко бити и малтретирани, като през цялото време са разпитвани къде е закопано златото им.
При грешка от страна на похитителите потърпевшите успели да разпознаят трима от мъчителите си, също от ромски произход.
На петия ден похитителите пускат Стефка Владова, която, между другото, седмица преди това е тежко оперирана, за да предаде на роднините си, че е необходим откуп за освобождаването на съпруга й в размер на 500 хил. долара - половин милион долара!
Още същия ден братът на отвлечения Симеон Владов - Станчо Владов, отива в НСБОП и подава жалба. Докато малтретират Симеон Владов, похитителите многократно го свързват с братята му по мобифона, за да ги помоли да платят откупа почтено, без да хитруват.
През това време оперативните работници от НСБОП инструктират брата на потърпевшия да събират колкото се може по-голяма сума от необходимата валута и при обаждане на похитителите да им определят среща за предаване на откупа.
На другия ден, след като част от сумата е предадена и обработена от органите на МВР, похитителите се обаждат на братята на Симеон Владов и им определят среща за предаване на откупа. Братът на Симеон Владов - Станчо Владов, веднага отива в НСБОП и информира за това обаждане оперативните работници, занимаващи се със случая. Съвсем неочаквано обаче един от тях заявява, че лично ген. Кирил Радев е наредил акцията да бъде спряна под претекст, че има опасност за живота на похитения. Нещо повече, съвсем нелогично оперативните работници се опитали да му въздействат да оттегли жалбата си. Тъй като Станчо Владов не се съгласява да направи това, той е принуден да подпише декларация, че няма да се саморазправя с похитителите. Въпреки това братята на отвлечения отиват на мястото на уговорената среща и се опитват сами да заловят похитителите, но същите успяват да избягат, след което бандитите се обаждат на брата на отлечения и му предават, че брат му ще умре.
На другия ден в стаята на похитения Симеон Владов влиза шефа на бандата и забелязва, че превръзката на очите му се е надигнала над едното му око и изрича думите: "Щом ме видя, очистете го! Аз съм си платил!" След което в коридора започва оперативна, при която отлеченият чува много ясно инструкцията на шефа на бандата къде да бъде изкопан гробът. След оперативката шефът си тръгва, а останалите остават да копаят гроб. При Симеон Владов остава само един, за щастие по-милостив пазач. "По-милостив" казвам, тъй като той откликва на молбата на отлечения да му отвърже ръцете от таблата на кревата и да ги върже отпред пред тялото му. Когато пазачът излязъл и отишъл в другата стая, отлеченият успял със зъби да прегризе сезала, с който били вързани ръцете му, развързал си и краката, отворил прозореца и скочил от втория етаж на къщата, в която е бил задържан. Прескочил през оградите на няколко съседни двора и за щастие попаднал на добър човек, на когото обяснил ситуацията. Господинът го накарал да легне на пода на неговия автомобил и го закарал в РПУ - Елин Пелин.
Господин министър, тази банда върлува на територията на Софийски окръг и страната от 12 години! Единственият удар срещу нея е нанесен преди около година и половина, когато МВР беше под Ваше ръководство, за което Ви поздравявам. Но моля Ви, отговорете ми кой и по какви причини е наредил да бъде спряна акцията по задържане на похитителите при предаване на откупа и с това не се ли поставя в опасност животът на един български гражданин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Кънчев.
Думата има министърът на вътрешните работи, господин Богомил Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин Кънчев, от проверката се установи следното.
На 6 октомври 1998 г. в Районно полицейско управление в Костинброд се явява Николай Владов и съобщава, че на 5-и брат му Симеон Владов, заедно със съпругата му Стефка Михова са отишли в София за контролен медицински преглед и до момента не са се прибрали у дома. По случая е заведена преписка N ЗМ-387 от 6 октомври по описа на Районно полицейско управление - Костинброд. Симеон Владов и съпругата му са обявени за общодържавно издирване с телеграма от 6 октомври на Дирекция на Националната полиция.
В РДВР - София, на 8 октомври е получена по оперативен път информация, че вероятно Владов и Михова са отвлечени с цел искане на откуп. За информацията незабавно са уведомени директорът на НСБОП ген. Кирил Радев и директорът на Столичната дирекция ген. Емил Танев.
На 9 октомври около 5 ч. в района на бензиностанцията в кв. Горубляне е била изоставена от неизвестни лица отвлечената Михова. Тя не е могла да посочи къде се намира в момента съпруга й Владов. Обяснила е, че са били отвлечени и изнудвани за сумата от 500 хил. щатски долара. Потърпевшата е заявила, че пътувайки със съпруга си към град София в района на Волуяк, са спрени под предлог за извършване на проверка от група лица в полицейски униформи и автомобил, подобен на полицейски.
Вечерта на 9 октомври, след пълен анализ на получената до момента информация е взето решение работата по случая да се продължи от регионалното звено за борба с организираната престъпност при Столична дирекция.
На 10 октомври в дежурната част при Регионалната дирекция - София, е получено съобщение от РПУ - Елин Пелин, че в 15 ч. издирвания Симеон Владов се е явил в управлението. През периода, в който Владов е бил отвлечен, спрямо него е било указано физическо и психическо насилие, поради което той, придружен от полицейски служител от РПУ - Елин Пелин, е отведен за спешна медицинска помощ в Института "Пирогов".
С помощта на Симеон Владов е установено, че след отвличането е бил затворен и държан в къщата на Велин Тончев Андреев, живеещ в с. Григорево, община Елин Пелин.
Предприети са незабавно всички законови действия за запазване на местопроизшествието - извършване на оглед, претърсване, обиск и изземване. Тези процесуални действия са извършени от следовател при Следствена служба - Елин Пелин, служители на Районното полицейско управление в Елин Пелин и регионалното звено за борба с организираната престъпност - окръг София.
В резултат на полицейската проверка са установени извършителите на престъплението - Върбан Златев Събев, Злати Върбанов Златев от София, Иван Николов Бенов и Христо Върбанов Василев от Костинброд. Както знаете, те нямат нищо общо с полицията.
Събев, Златев и Бенов са издирени и задържани на 10 и 11 октомври 1998 г. от служителите на Регионалното звено за борба с организираната престъпност при Столична дирекция, след което са предадени на Следствената служба в Елин Пелин.
По случая е образувано следствено дело за престъпление по чл. 142, ал. 1 от Наказателния кодекс.
В настоящия момент специализираните служби на МВР продължават работа по установяване и задържане на други лица, участници и поръчители на престъплението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Бонев.
Господин Кънчев, имате право на реплика. Заповядайте.
ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ (ЕЛ): Господин министър, Вие не ми отговорихте конкретно на въпроса - при задържането на похитителите, което е трябвало да бъде осъществено, кой е наредил да бъде спряна акцията.
Искам да Ви информирам за някои други неща. Когато в СДВР задържат някой от разпознатите похитители без шефа на бандата, който в момента е пуснат под гаранция по друго дело - по обвинение за овличане и грабеж, през цялото време там е присъствал подполковник Манол Николов от Дирекция на Национална служба "Полиция", който е кръстник на един от задържаните роми - един от тези, които току-що споменахте Вие. Същият е бил чут от братята на потърпевшия да прави опити за въздейстиве над колегите си от БОП - СДВР под претекст да ги остави да се оправят сами, защото това са си техни, цигански работи.
Подполковник Николов има и други грехове, но по принцип в моя актуален въпрос с цел да не се попречи на работата на полицията и следствието, както и да не бъдат информирани и бандитите, извършили това тежко криминално престъпление, се въздържам от цитирането на повече имена и факти. И Ви уверявам, че ромите, които аз познавам, категорично осъждат такъв род деяние и са готови да окажат пълно съдействие на Вашите служители в техните по-нататъшни действия.
Но искам и нещо друго да Ви кажа, господин министър. Тук, пак забелязваме, участва един ръководен офицер от Дирекцията на Националната служба "Полиция". Мисля, че е крайно време да се вземат мерки да се въведе някакъв ред. Не разбирате ли, че това ръководство е некадърно? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Кънчев.
Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
Следва актуален въпрос от народния представител Георги Михайлов - също към министър Бонев.
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 11 октомври 1998 г. около 2,30 ч. без никакво предупреждение и без никаква причина трима въоръжени полицаи нахлуват в жилище в град Плевен, намиращо се в жилищен комплекс "Дружба", бл. 225, вх. Е, ап. 5а, където се намират четири семейства, включително и семейството на господин Петьо Борисов Петков, секретар на община Плевен.
Полицаите се разпоредили всички да представят документи за самоличност, а от собственичката на жилището, сестрата на господин Петков, поискали нотариален акт за притежаване на жилището. На въпроса на господин Петков имат ли някакъв документ или причина, които да оправдаят среднощното нахлуване в частен дом, полицаите отговорили отрицателно. Те не представили и служебните си карти.
При така създалата се ситуация домакинът е помолил полицаите да напуснат дома му. Полицаите отказали да сторят това, като при шумен скандал са направили опит да арестуват господин Петьо Петков, без да посочат причината за това. По-късно, когато господин Петков сам отива с таксиметрова кола до районното полицейско управление за изясняване на случая, там му съставят акт N 613965 от 11 октомври 1998 г., цитирам, че същият не носи документ за самоличност (личен паспорт), с което затруднява установяването на местоживеенето му. Край на цитата. При положение че господин Петков е представил и на полицаите, и в РПУ шофьорската си книжа и, забележете, служебната си карта, че е секретар на община Плевен. Актът, в който подробно е описано къде живее господин Петков, е абсурден. За съжаление такъв полицейски произвол не е единствен случай.
Моят актуален въпрос към Вас, уважаеми господин министър, е какви мерки като министър предприемате, за да спре полицейският произвол? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Михайлов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин Михайлов, при цялото ми уважение към Вас, искам да Ви кажа, че са Ви заблудили за фактическата обстановка. Специално за Плевен много често се случва полицейски произвол ту с кмета, ту с някого от общината.
Проверката, която извършихме, показа следното. На 10-и срещу 11 октомври 1998 г. в дежурната на Първо районно полицейско управление в Плевен са се получили три телефонни обаждания за нарушаване на нощната тишина в ж.к. "Дружба", бл. 225, вх. Е, ет. 1. Оплакванията на гражданите са регистрирани от оперативния дежурен в следната последователност: 0,55 ч., 1,30 ч., 0,02 ч.
Автопатрулът на Първо районно полицейско управление е реагирал веднага на първия сигнал в съответствие с Наредба N 1 на Общинския съвет - град Плевен, за поддържане и опазване на обществения ред на общинското имущество на територията на община Плевен, както и въз основа на изискванията на Закона за МВР. Установява се, че нарушението на тишината е в апартамент 5а в ж.к. "Дружба", бл. 225, вх. Е, ет. 1.
Полицейските служители от автопатрула не са могли да извършат предвидените в Наредба N 1 мерки за санкциониране на нарушителите, тъй като собствениците на апартамента не са отворили. За това е уведомен оперативният дежурен и автопатрулът е продължил обхода на маршрута си. В 1,30 ч. в оперативната дежурна част на Първо РПУ в Плевен е получено второ обаждане по същия повод. Веселбата е продължила много здраво. В същия момент е получен сигнал за взломена входна врата на частен дом в жилищен блок на комплекса. Служителите са отреагирали първо на този сигнал за извършване на неотложни полицейски действия. Междувременно в 2,00 ч. оперативният дежурен в Първо РПУ - Плевен е получил трето телефонно обаждане за нарушаване на нощната тишина от горепосочения адрес. Полицейският автопатрул в състав главен сержант Валентин Георгиев, сержант Валентин Карамалаков и сержант Пламен Маринов, и тримата служители от Първо РПУ, са посетили адреса. След настоятелни почуквания по входната врата на апартамент 5а поради липса на звънец, им е било отворено от господин Пламен Дачев Петков, живущ на същия адрес. С жест на ръката е поканил полицейските служители да влязат в апартамента. Там в момента са присъствали лицата Ирена Петкова, съпруга на Пламен Петков, Петьо Борисов Петков, Сашка Петкова, Веска Николова Николова, Огнян Атанасов Николов, Дора Николова и Николай Николов. Поводът за събирането е бил рожденият ден на собственичката на апартамента Ирена Петкова.
Главен сержант Валентин Георгиев се е представил на собственичката на жилището и в съответствие с разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, е поискал личния паспорт и паспорт за установяването на самоличността й. В този момент съпругът й, Пламен Петков с викове и жестове подканил полицаите да напуснат дома му. Полицейските служители излезли на площадката пред апартамента. В същото време от жилището излязъл един от присъстващите мъже, започнал да блъска в гърдите сержант Валентин Карамалаков и да обяснява на висок глас, че е Петьо Петков, секретар на община Плевен. Главен сержант Валентин Георгиев предупредил господин Петьо Петков да преустанови действията си и да не пречи на изпълнението на служебните му задължения. Господин Петьо Петков се нахвърлил върху него и започнал да му нанася удари в гърдите и корема, вследствие на което му нанесъл леки телесни повреди, установени от д-р Пламен Доросиев, катедра "Съдебна медицина и деонтология" при Медицинския университет - Плевен, с медицинско свидетелство N от 12 октомври 1998 г.
Тъй като от апартамента са излезли всички присъстващи на тържеството и започнали да крещят срещу полицаите, служителите се оттеглили пред входа на блок 225 и поискали от оперативния дежурен съдействие за преустановяване на възникналия скандал. На адреса са изпратени още два патрулни автомобила. При появата и на другите полицейски служители от терасата на апартамент 5а в блок 225, вх. Е, господин Петьо Петков и господин Пламен Петков отправили обидни думи към тях и ги заплашили, че ще ги уволнят, след което се прибрали.
Поради оказаната съпротива полицейските служители не са могли да изпълнят служебните си задължения, напуснали района и продължили нощния обход. След около един час първият автопатрул по време на обхода на района си забелязал две съмнителни лица около паркираните автомобили пред блок 225. При извършената проверка е установено, че едното от лицата е Пламен Дачев Петков, а другото лице е господин Петьо Петков. В момента господин Петьо Петков е бил без документи за самоличност, поради което е поканен от полицаите, не е отишъл сам, поканен е да ги придружи до Първо РПУ - Плевен, за установяване на самоличността и съставяне на акт по Указа за борба с дребно хулиганство. Тъй като господин Петков е отказал да ги последва, отново е поискано съдействие от друг патрулен автомобил. След пристигането на втория автомобил господин Петьо Петков викал на висок глас: "Помощ! Убиват ни, пребиват ни! Взеха ни 500 000 лв. от апартамента!"
Тогава от апартамент 5а на бл. 225 излязла жена, заплашила полицаите с уволнение и че за действията им е уведомила по телефона началника им полковник Васил Маринов. Патрулните автомобили напуснали района поради отново осуетена полицейска проверка.
Около 5,20 ч. господин Петьо Петков пристигнал, тогава чак, в Първо РПУ - Плевен, с таксиметров автомобил. Там е поканен да влезе в управлението, където е установена самоличността му. Съставени са му актове за нарушение на съответните наредби и за неизпълнение на полицейско разпореждане и осуетяване на полицейска проверка съгласно чл. 280, ал. 1 и чл. 285 от Закона за МВР.
Господин Петков е подписал първия акт и е отказал да подпише втория, след което е напуснал полицейското управление. По горепосочения случай е заведена полицейска преписка номер от регистъра на Първо РПУ - Плевен, която на 14.10.1998 г. е докладвана на Районна прокуратура - Плевен. С Постановление от 21.10.1998 г. на Районна прокуратура - Плевен, срещу господин Петьо Петков е образувано предварително производство за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 - госпожа Дончева ще Ви каже - "квалифицирано хулиганство", във връзка с ал. 1 от НК. Това е, което мога да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Бонев.
Господин Михайлов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, аз наистина Ви уважавам, защото Ви познавам. Искам да Ви кажа две неща.
Първо, секретарят на Община - Плевен, Петьо Петков е по-слаб, може би е на височината на Руси Статков, и се съмнявам, че той въобще би могъл да употреби сила спрямо ваш полицай. Ако това го направи, жалко за полицая.
Но второто е по-важно. Вие изчетохте много подробностите, но трябва да Ви кажа, че очевидно са Ви подвели, защото това, което е пред мен и аз ще Ви го дам - жалбата на собственика, жалбата на Петьо Петков към Главна прокуратура, към военния прокурор, показва, че още в 9,30 ч. вечерта е имало патрулна кола, когато въобще не е имало никакви сигнали за нарушение на реда. Още повече, че в съседния апартамент - те са два на едната площадка, с една врата - е имало също рожден ден и те са се разбрали за начина на прекарване на вечерта, включително са уведомили и своите съседи.
Второто нещо от втората част. Вие казвате - в Плевен се получават такива неща. Жалко, че се получават, защото и господин кметът горе-долу е завъртян в същата процедура и тук са и неговите писма до посланика на Съединените американски щати и до посланика на Русия. Аз Ви предавам всички тези документи, за да можете да бъдете обективен, когато преценявате ситуацията, защото очевидно Вас Ви заблуждават. Нещата не са така в Плевен. Убеждавам Ви, тъй като обществеността в Плевен е очевидка на това, което става в града. Благодаря Ви. (Господин Михайлов предава материалите на господин Бонев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Михайлов.
Има думата за дуплика министърът на вътрешните работи.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Така или иначе е образувано следствено дело за хулиганство. То ще изясни фактическата обстановка, но повечето от нещата са документирани, включително и телесните повреди в "Съдебна медицина". Какво пише в жалбата на господин Петков и дали това не е защитна реакция, едва ли е наша работа сега да коментираме - дали той би могъл, дали не би могъл. Аз Ви казвам какво пише в документите по делото.
Понеже не сте ми задали още такъв въпрос, но споменахте сега за господин Петков, моят съвет е някой да го посъветва да спре да се излага. Защото действията, които той извърши при арестуването на Богдан Николов, са документирани на видеокасета от самия него. Видеокасетата можем да Ви я предоставим. Той извика тогава телевизията. Държал се е безобразно с полицията по време на полицейска проверка. Материалите за това също са изпратени за образуване на дело по чл. 325 в районната прокуратура. Аз не мисля, че един кмет може да си позволи да се държи така с полицията. Вие ще видите видеокасетата и ще видите той в какво състояние е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Бонев.
Следващият актуален въпрос към господин Бонев е от народния представител Татяна Дончева.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, аз се надявам, че ще си говорим по актуалния въпрос, който Ви задавам, а не по всичко, което Ви дойде на ум. Нещо, което правиха днес по време на целия парламентарен контрол и Вашите колеги. Независимо, че публиката е рехава в залата, мисля, че сме достатъчно добри артисти, за да играем и на празна зала.
В петък вечер стана един много трагичен случай в Сливен. Надявам се, разбирате, че последното, което искам, е да използваме тази трагедия за тесни политически цели. Много ме
тревожи обаче фактът, че това е някой по ред случай. Аз не Ви питах нито за полицая Васил Ценов, нито за стрелбата в Търговище по децата, които играели на детската площадка, нито за много други случаи. В някаква степен аз съм работила с полицаите и знам, че стават грешки и стават нещастни случаи. Това са част от рисковете на професията. Но това е и някой поред случай, който ми се струва, е много показателен.
Също така са показателни действията, които станаха след това - начинът, по който се проверява; начинът, по който се опитвате да режете глави и който у мен създава впечатление, че Вие търсите изкупителни грешници, а не наистина установяване на някакви порядки в ръководената от Вас система, които да подобрят работата в нея и да избягнат други такива случаи.
Още по-голямо недоумение буди за мен спорът Ви с директора на Дирекцията на националната полиция. За мен конфликтът Ви с него е известен, откакто сте министър, и не се притеснявам от парламентарния микрофон да Ви кажа, че може би най-големият недостатък на полк. Босилков е, че минава за близък на Софиянски, а не за човек от Вашия кръг.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Няма ли да говорите по същество?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Но Вие от няколко дни си разменяте една престрелка във вестниците, която просто прехвърля отговорността. Случаят в Сливен е факт. Факт са полицейските оставки. Факт е обстоятелството, че те направиха пресконференция, в която се отрекоха от тях и Ви обвиниха де факто, че Вие искате да се разправите с тях, за да си измиете ръцете пред обществото без да проверявате случая. Факт е и желанието Ви да прехвърлите вината на полк. Босилков.
Във вторник обаче аз видях в един голям вестник Ваше изявление, в което казвате - "Готов съм да поема политическата отговорност". Това на политически език означава подаване на оставка.
Моят въпрос е - готов ли сте да подадете оставка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата министърът на вътрешните работи за отговор на въпроса на госпожа Дончева.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаема госпожо Дончева, наистина се надявах, че случаят няма да бъде използван за теснопартийни цели, защото това наистина не е достойно за паметта на убитото момиче - за Станиела.
Ще Ви призная, че този случай лично аз го изживявам много тежко. Може би това е най-трудният момент в живота ми досега. Знаете добре, че аз също имам деца и затова полицейската небрежност с нищо не може да бъде оправдана, с никакви думи. В същото време имах разговор с майката на момичето и с нейните близки. Не е лесен този разговор, предполагам, че се досещате. Не мога да изнасям сега подробности, защото беше твърде личен, но едно от нещата, които ми бяха казани и бяха подчертани, че на мен лично те ми имат доверие.
Що се отнася до причините за това да бъдат поискани оставките на полицейски шефове в Сливен, това се дължи на факта, че те не са изпълнили моя заповед, свързана с организацията на подобен род мероприятия, при което се изисква оперативен работник по криминална линия да извършва проверките. Не са изпълнили и една друга заповед, която изисква целият ръководен състав да подложи на преглед пригодността на сержантите да носят оръжие, да употребяват оръжие. Тази заповед е от началото на 1998 г.
Следствието ще покаже дали този сержант е бил годен или не да носи оръжие. Много подробности ще бъдат изяснени по време на самото следствие, но така или иначе отговорността на полицейските шефове е пряка и непосредствена заради неизпълнение на заповед.
Разбира се, ако аз не бях издал тези заповеди, моята отговорност би трябвало да бъде пряка. Аз съм съгласен.
Сега на въпроса. Въпросът Ви беше готов ли съм да подам оставка? Да, госпожо Дончева, винаги съм готов да подам оставка. Бих бил слаб министър, ако не съм готов да подам оставка, ако не нося оставката в джоба си винаги. При цялото си пристрастие към моята дейност, аз Ви благодаря, че досега не сте си позволили да ме упрекнете, че съм слаб министър. В случая обаче политическата отговорност означава и още нещо - поемайки чужда отговорност, вина на хора, които не съм назначавал аз, вина на хора, които са назначавани през 1995 -1996 г., аз поемам и тежката участ да се срещна с Вас утре на парламентарни избори, в което и да било кътче на България, включително и в Сливен, и да нося този пасив. Вие ще имате възможност винаги да ми го припомняте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Татяна Дончева да изрази отношението си към отговора.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министре, аз наистина мисля, че не само трябва да носите оставката в джоба си, а и да я подадете, поради следните причини.
Смятам, че този пореден инцидент доказва няколко неща.
Първо, че трябва да се замислим дали Законът за МВР, който приехме миналата година и беше внесен от Вас и отразяваше Вашето виждане за устройството на системата и за връзките между отделните й части, създава достатъчно добри условия за работа на органите на МВР, за достатъчно добрата им стиковка, за достатъчно добрата съгласуваност и за достатъчно добрите резултати. Не искам да вземам страна, но аз наистина се постарах да погледна членове от 22 до 40-и, където са описани правомощията на различните органи, и наистина недоумявам как искате оставката на директора на полицията! Той не ги назначава, не го питате за нищо, не може да ги проверява, не може да ги контролира, не може да ги накаже, тоест той за тях е някакъв методолог отнякъде. И какво да направи той? Какво искате от него? Ако имаше някаква друга връзка между регионалните директори на вътрешните работи и Дирекцията на полицията, и вероятно не само за нея ще става дума, а и за другите дирекции, би могло да се постави и така въпросът, но сега при този закон това не може да е така.
Второ, кадровата Ви политика. Независимо дали Вие сте заварили хора или следващите след Вас министри ще са заварили хора, ние не можем да въртим тези хора в МВР-системата като на виенско колело и всеки нов министър да изрива половината, защото те никога нито ще навлязат в работата, нито ще я научат, нито ще се сработят.
Така че тази несигурност, в която те живеят, откакто сте министър, не го преписвам само на Вас, имаше много министри преди Вас със същия стил, създава една изключителна дискомфортност. Тези хора просто не могат да работят нормално. Очевидни пропуски има в организацията на работата. Простете, не искам да навлизам в детайли. Това е някоя поред провалена полицейска акция, от която излиза, че нещата не са добре направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтича.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Свършвам.
И четвърто - Вашето поведение. Вие наистина им внушавате тази рамбовщина не отсега. И аз не се учудвам, че този полицай така си е развявал автомата и че е бил с автомат без да е нужно да бъде и че си го е зареждал, когато не трябва.
Не може всеки път, когато ние Ви сигнализираме за някакви несъвършенства в работата, Вие да отговаряте: това не се отнася до мен. Това се отнасяше за много актуални въпроси и те всички излизаха верни.
Така че аз наистина мисля, че трябва да подадете оставка. И ако има друг човек, който има други виждания за устройство на системата и за нейното функциониране, нека да го поканят вашите началници и да ги каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Дончева, времето изтече.
Господин министър Бонев има думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Госпожице Дончева, нямам публични пререкания с директора на полицията и не бих могъл да имам, защото ми е подчинен. Това, което излиза в медиите, не са мои реплики, ако внимателно четете вестниците.
Що се отнася до спора кой вариант на Закона за МВР е по-добър - дали онзи, при който дирекциите, националните служби, ръководят и последния полицай в страната, или този, при който регионалните директори на място отговарят за всичко, а дирекциите имат методически функции, както е записано в чл. 31 на закона, то аз съм убеден, че новият вариант е по-добър не само защото не е вярно това, което казвате, че МВР не работи по-добре. Резултатите го показват и оценките в цяла Европа го показват.
Престъпността, уважаема госпожице, мога да Ви дам статистиката, е с 40 на сто по-ниска в момента и това хората го виждат. Това са данни на Дирекция на полицията.
По-добър е този вариант независимо от този трагичен инцидент и едва ли от него трябва да се правят генерални изводи, защото при стария вариант станаха инцидентите в "Белите брези", при стария вариант беше убит невинен човек на "Плиска". Интересно как може шефът на една национална служба да отговаря за последния териториален работник в страната? Как би могъл директно да се ръководи, оттук как би могла да се ръководи една операция? Напротив, децентрализацията в цял свят показва, че местните общини трябва да имат големи правомощия. Това е по спора за Закона за МВР.
На Славчо Босилков ще му бъде обяснено какво точно не разбира в Закона за МВР. Не знам защо Вие като законодател не внесохте необходимите текстове тогава и необходимите предложения?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Това е Ваше виждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не разговаряйте.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Така че толкова по този въпрос.
Нямам, повтарям, спор с директора на полицията. Неговата дейност ще бъде оценявана така, както се оценява дейността на всеки един служител в Министерството на вътрешните работи. Само искам да ви обърна внимание, че при същия Закон за МВР Националната служба за борба с организираната престъпност получи най-високи международни признания за дейността си. Същото е и с Националната служба за сигурност. Националните служби работят добре, само на една законът й пречи! Ще коригирам много бързо нещата, но не закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Последният въпрос към министър Бонев е зададен от Ангел Найденов. Имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър, на 9 октомври 1998 г., една седмица преди втория тур на изборите в Тополовград, в изявления пред представители на средствата за масова информация в Капитан Андреево, община Свиленград и в самия Тополовград Вие, господин министър, заявихте, че има данни за икономически престъпления, извършени от единия от кандидатите за кмет на общината. В изявленията си подчертавате, че след провеждане на изборите ще обявите резултатите от Вашата проверка, осъществена от Вас лично.
Ще отворя една скоба, господин министър, за да подчертая, че до момента на Вашите изявления и до момента на Вашето посещение, изразявайки уж загриженост за образа на полицията, когато си върши работата, уж нежелание да се тълкуват превратно действията на полицията, особено в хода на кампанията, никой не си е и помислял да обвинява полицията или да предявява претенции за недопустимост на намесата й. Нямаше и намек за превратно тълкуване на усилията за реализиране на проверката и странно защо е иззета от общинската администрация документация на 23 юли, а е образувана преписка на 5 октомври, тоест два месеца и половина по-късно.
Очевидно е, че това е в пряка връзка с изборите. Именно Вашето посещение, господин министър, катализира една насочена клеветническа кампания срещу единия от кандидатите и това сякаш случайно, по Вашите думи, се оказа, че не е кандидатът на СДС.
В тази връзка моят актуален въпрос, господин министър, е следният: какви бяха основанията Ви за подобни твърдения и установили ли Вашата проверка извършени икономичеки престъпления в община Тополовград?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин Найденов, ако трябва да перефразирам Вашия въпрос, Вие може би искате да ме питате защо загубихте изборите в Тополовград.
Искам да Ви убедя най-горещо, че това не се дължи на моята поява там. Много скромна е личността ми, за да може да повлияе на настроенията на избирателите. Бих Ви припомнил, че още на първия тур Вашата кандидатка губеше.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Не говорете за изборите.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Нещата са свързани. Нещата са тясно свързани.
Тъй като искам да Ви припомня хронологията, ще започна от това, че не моето изявление постави началото на този процес, а публикацията в ляв вестник същия ден, когато аз отидох с господин Фортескю от Европейската комисия за правосъдие и вътрешните работи, за да разгледаме Капитан Андреево. Публикацията от същия ден обвиняваше полицията за същата тази проверка. По един недопустим начин в същата тази публикация беше замесено името и на Вашата кандидатка за кмет. Ако прочетете вестника, ще го видите добре, но явно е, че просто или не го четете този вестник, или сега не си го спомняте добре. И това беше причината да използвам посещението на господин Фортескю и моето присъствие в близост до Тополовград, за да отида там. И когато журналистите ме запитаха защо отивам, аз им обясних - заради тази публикация. Защото не искам името на полицията да се замесва в каквато и да е предизборна борба.
За да разберете колко далеч могат да стоят от нас упреците, че полицията се е намесвала чрез тази проверка, ще Ви спомена само, че зетят на Вашата кандидатка е полицай в същото районно полицейско управление и е началник на оперативна група.
Що се отнася до конкретната проверка, която беше извършена, аз ще Ви предам отговора си и Вие вътре ще видите какви точно материали има. Само ще приключа с това, че проверката е завършила с мнение за образуване на предварително производство за извършени престъпления по чл. 282, ал. 1 във връзка с чл. 220, ал. 1 от Наказателния кодекс и е изпратена на Районна прокуратура - Тополовград.
В тази връзка искам да помоля и Вас, и господин Георги Първанов да ми се извините за клеветническите твърдения, че аз съм правил клеветнически твърдения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Ангел Найденов да изрази отношението си към отговора на министър Бонев.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин министър, аз по същество не чух отговор на въпроса. Надявам се, че ще го видя във Вашия отговор. Да, благодаря.
Аз ще оставя настрана странното съвпадение на датите - споменах вече - на изземване на преписката, т.е. на документацията от общинската администрация и образуване на полицейската преписка така, както е странно и съвпадението, че моят въпрос беше подаден на 28, Вашият отговор е на 30, а преписката е внесена в Прокуратурата на 29 - вчера, така, както ще оставя - и очевидно това е от нейните компетенции - окончателното мнение и преценката на внесените материали дали и доколко има извършени икономически престъпления.
Не мога обаче да оставя настрана, господин министър, независимо от Вашите опити да отвлечете вниманието, участието Ви в тези избори и да окачествя Вашата намеса като абсолютно недопустима. Абсолютно недопустима според принципите на политическата етика и според нормите за провеждане на една обективна, честна и толерантна кампания, ако тези принципи и норми имат някакво значение за Вас. Не е ли странно, че Вие примерно не ходите лично да изяснявате доказателства за икономически престъпления например в Русе по повод на "Хлебна мая" или във Видин по повод на писмата на ръководителите на търговски дружества, свързани с намесата на депутати от мнозинството, а отидохте лично да изяснявате в Тополовград доказателства и данни за икономически престъпления?
Очевидно е, че Вашето посещение беше в пряка връзка с втория тур и очевидно става дума за един откровен политически натиск и за едно грубо въвличане на МВР в реализация на политическа поръчка, осигуряваща победата на кандидата на СДС. Аз не исках да коментирам резултатите от изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Не може да не знаете - завършвам, господин председател - че в Констативния акт от проверка на Сметната палата за периода от 1991 до 1997 г., приключила през м. юли 1998 г., няма никакви констатации за нередности, още по-малко доказателства за престъпления. Същото се отнася и за проверката на финансовата ревизия.
Следователно, става дума за диктувана полицейска намеса в пряка връзка с изборите.
Благодаря Ви, господин председател! Благодаря Ви, господин министър! (Господин министър Бонев предава писмения си отговор на господин Ангел Найденов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Желаете ли да кажете още нещо?
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин Найденов! Вероятно, като прочетете този материал, по друг начин ще гледате на нещата.
Що се отнася до преднамерено участие в предизборната кампания, оставям настрана факта, че министрите са политически лица и това не е нарушение на нито един закон в страната, но в случая не става въпрос за това. Аз не знаех за проблема "Тополовград", не знаех за преписката, не знаех нищо. Научих го от вашия вестник в деня, в който посетих КПП "Капитан Андреево" с господин Фортескю. Това е истината по въпроса.
А това, че не можах да Ви отговоря предния път, това се дължи на факта, че тогава просто не ми стигна времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
С това приключихме актуалните въпроси към министър Бонев. Благодаря му.
Остават 4 минути. Господин Пинчев, министър Върбанов е готов да отговаря, но едва ли за 4 минути бихме могли да свършим някаква работа.
От тези 4 минути 3 минути са за лично обяснение и 1 минута за съобщения. Следващия път ще продължим с министър Върбанов.
По правилник съм задължен да дам думата за лично обяснение на господин Пирински в рамките на 3 минути.
Имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Вземам думата за лично обяснение не по друга причина, а поради това, че министър-председателят постави под въпрос мотивите ми, с които се аргументирах, които са в основата на актуалния ми въпрос към него за конституционното основание на решението на Министерския съвет от 10 т.м.
По никой начин не приемам неговите квалификации, че това е преследване на някакви евтини лични или тактически политически изгоди нито за мен лично, нито за левицата. Става дума за възможно най-сериозен въпрос, свързан с начина, по който министър-председателят разбира своята функция и своите отговорности на министър-председател. И отново повтарям, че отговорът, който той даде днес, поведението му днес в парламента затвърждават у мен убеждението, че той се разглежда над закона, над Конституцията и над парламента. И България, за съжаление, а и съвременната европейска и световна история имат достатъчно трагични примери за ръководители не без качества, които заживяват със самочувствието и със самосъзнанието за всезнайство, за възможности и способности всичко сами да решават, за това, че те по-далече виждат и това им дава правото, когато сметнат за целесъобразно, да пренебрегнат, да речем, една конституция.
Задава се въпросът: какво бих направил аз в случая, за който става дума? Поначало да се задава този въпрос вече е достатъчно показателно. Защото Конституцията е ясна и практиката на парламента е ясна. В екстремна ситуация се свиква извънредно заседание, води се закрито заседание, достатъчно сериозно се разглеждат фактите, обръщенията към страната и се изработва едно отговорно решение. То може да не се приеме с пълно мнозинство. Може пак да се стигне до различни мнения. Но нека не подменяме въпроса какво е решено конкретно с безпрецедентния, недопустим начин, по който министър-председателят и правителството пренебрегнаха Конституцията и пренебрегнаха парламента.
В изявленията на министър-председателя в печата, включително и на 17 т.м. във вестник "Труд", това негово самочувствие, тази негова нагласа да се разглежда над волята на Народното събрание - а трябва да се знае, че това е демонстрация на пренебрежение към избирателите, пратили тези 240 депутати в тази зала - говори за възможно най-опасната, най-тревожната форма на самозабравяне.

Ето защо тази квалификация, че съм бил ненужен и безпомощен никак не ме тревожи. Смятам, че все по-ненужен става такъв премиер и той не само е ненужен, но и опасен, и едно общество и един парламент са длъжни да направят съответните изводи. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС, от място): Двадесет и един дни чакам за актуален въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Пинчев, процедурата е проста. Ще трябва да предложите в дневния ред на Народното събрание следващата седмица да се отдели специално допълнително време за парламентарен контрол, тъй като то беше пропиляно за други цели. А днес ние достатъчно дълго време се занимавахме с парламентарен контрол. Нямам никакво право да удължавам повече заседанието.
Така че, моля, направете си предложенията по съответния ред.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС, от място): Да, но селяните в Мамарчево ще загубят възможност да си обработват земята заради 4 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм, съгласен съм.
Съобщения:
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 3 ноември 1998 г., вторник, от 15,00 ч. в зала "Запад" на Народното събрание.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 5 ноември 1998 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
На 3 ноември 1998 г., вторник, в зала 356 от 13,00 ч. в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 ще се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде в сряда, 4 ноември.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,03 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Благовест Сендов
Петя Шопова

Секретари:
Васил Клявков
Ивалин Йосифов