Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-11-27

Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народният представител господин Георги Джаджев. Да му е честито! (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като първа точка в днешното заседание да бъде законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от господин Светослав Лучников и група народни представители от всички парламентарни групи.
Моля, гласувайте това предложение за първа точка от дневния ред.
Гласували 138 народни представители: за 122, против 15, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към разглеждане на първа точка :
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС (ЗА ОТМЯНА НА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ).
Моля, господин Лучников, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията

ОТНОСНО:  законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (за отмяна на  смъртното наказание) № 854-01-118, внесен от Светослав Лучников и група народни представители.

На извънредно заседание, проведено на 25 ноември 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (за отмяна на смъртното наказание) № 854-01-118, внесен от Светослав Лучников и група народни представители на 20 ноември 1998 г.
На заседанието присъстваха госпожица Златка Русева и господин Никола Филчев - заместник-министри на правосъдието и правната евроинтеграция.
Председателят на комисията докладва, че внесеният законопроект трябва да бъде основно преработен от техническа гледна точка. Необходимо е да се отразят точно измененията, които отмяната на смъртното наказание налага да бъдат направени в редица текстове на Наказателния кодекс и на Закона за изпълнение на наказанията. Промените, които отмяната на смъртното наказание налага да се направят в Наказателно-процесуалния кодекс, да се извършат с предстоящите промени на този кодекс.
Необходимо е също така в изричен текст да се декларира, че в Република България няма смъртно наказание.
Всички изказали се подкрепиха законопроекта и направиха само конкретни бележки по редакцията на отделни текстове.
Реши се законопроектът да бъде докладван на първо гласуване с направените редакционни подобрения и в такъв вид да се раздаде на народните представители.
В заключение комисията реши с 12 гласа "за" и 1 "против" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (за отмяна на смъртното наказание) № 854-01-118.
Приложение: подобрена редакция на законопроекта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Господин председателю, ако ми позволите няколко думи като вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников има думата като вносител.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аргументите "за" и "против" смъртното наказание могат да заемат книжен материал, равен на тази зала, та и по-голям от нея. Този проблем е предмет и на научни изследвания. Сега-засега има две неща, които се открояват като безспорни в тази материя.
Първото е резултат на статистически наблюдения, резултат на цифри, пред които и боговете мълчат. А тези статистически наблюдения показват, че наличността или липсата на смъртно наказание не влияе върху броя на престъпленията, които се наказват с него. Така че смъртното наказание няма превантивна роля за извършване на определен брой и вид най-тежки престъпления.
Второто, което също е безспорно, е, че в полза на смъртното наказание стои всъщност чувството на мъст на близките на пострадалите от тежките престъпления.
Чувството на мъст, уважаеми господин председател и уважаеми дами и господа, не е от най-цивилизованите чувства. То е израз на една първосигнална реакция, примитивна, противоречаща на основните изисквания на съвременния морал, не само на християнския морал, но и на всеки хуманитарен възвишен морал. Именно затова комисията се обедини, за да предложи отмяна на това наказание.
За мен винаги, като противник на смъртното наказание, е имало един аргумент по-силен от всички други - на мен не ми е жал за този, който ще бъде наказан, този, който ще бъде съдебно убит, мен ми е жал за тези, които ще го убият. Защото смъртното наказание превръща една редица от хора в палачи - първо тези, които гласуват и го приемат като законодателен текст, второ, тези, които предлагат и налагат присъдата, и най-накрая тези, които го изпълняват.
Трябва да ви кажа, че в разговор с директора на местата за лишаване от свобода господин Георги Трайков, той ми е доверявал, че когато смъртното наказание още се е прилагало, в последните случаи просто не са могли да намерят палачи. Това е за чест на нашето общество, което не желае повече да излъчва помежду си палачи.
Именно затова ние трябва да преминем към една фаза на по-културно отношение, на по-цивилизовано отношение към този проблем и да отменим смъртното наказание.
Тук искам да се спра предварително на един аргумент, който много ме смущава. Някои казват: дайте да отменим смъртното наказание, защото това е условие да бъдем приети в Европа.
Недостоен аргумент, уважаеми дами и господа. Какво излиза? Излиза, че ние ганьовски сме за смъртното наказание, но за пред хората ще направим един компромис и ще го отменим, за да станем годни за приемане в Европа. Не, не и хиляди пъти не! Ние трябва да отменим смъртното наказание, за да докажем на себе си, на народа си, на Европа и на света, че сме една цивилизована страна и бидейки такава цивилизована страна, да претендираме да бъдем на общо основание приети в Европейската общност.
Ето с тези няколко думи аз искам да ви представя този законопроект и да ви помоля да го приемете на първо гласуване. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
От името на вносителите думата има заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! За мен този законопроект не е въпрос на научни изследвания и на статистика. За мен този законопроект е един морален законопроект. Аз го подписах като вносител, тъй като смятам, че културата на българския народ се гради върху християнските добродетели, а в Светото писание в Десетте божи заповеди една от основните божи заповеди - казва: "Не убивай!".
Затова аз смятам, че съм длъжен да подкрепя този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
За изказвания от Демократичната левица са ми дали списък, от другите парламентарни групи, ако искат, също могат да ми дадат.
Определям по 30 минути на група.
Министър Гоцев има думата.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм убеден, че днес народните представители участват в един исторически акт затова, защото въпросът да има или да няма смъртно наказание в една държава е въпрос преди всичко на морални ценности.
Аз искам да ви дам една малка информация, която показва как се е развивал този въпрос във века, който изтича, в миналия век и в различните страни. Така например за мен беше интересно да разбера, че Португалия е отменила смъртното наказание още в 1867 г., Холандия - в 1870 г., Венецуела - в 1863 г., Коста Рика - 1890 г., Бразилия - 1890 г., Еквадор - 1897 г., за да минем към европейските страни, където Франция - от 1981 г., Германия - 1949 г., Австрия - 1950 г., Швейцария - 1937 г., Италия - 1944 г., Белгия - 1996 г., за да стигнем в края на 1996 г. до едно състояние на света, където от 193 държави в 58 няма смъртно наказание.
Аз съм категоричен, че нито една от тях не го е отменила заради международни конвенции и договори, което беше току-що казано преди мен от уважавания господин Лучников, затова, защото когато в миналия век са го отменяли, не е имало нито Европейски съюз, нито Съвет на Европа. Но мисля, че тези актове на международните организации като Международния пакт за граждански и политически права и Факултативния протокол към него, които България е ратифицирала със закон, като вземем предвид Европейската конвенция за правата на човека и допълнителния Протокол № 6 към Европейската конвенция са създадени именно не за да наложат онова, с което ние, които искаме да бъдем членове, трябва да се съобразяваме, а да покажат какви са моралните ценности, на които трябва да се изгражда едно общество.
Помолих министъра на вътрешните работи да ми направи една справка по тяхна линия в европейските страни, където е отменено смъртното наказание, какъв е бил процентът на престъпността преди и след смъртното наказание, за да не повтарям винаги нещо, в което не съм сигурен в цифри, че смъртното наказание не влияе върху престъпността. Късно снощи министърът на вътрешните работи ми даде тази информация и ми каза, че тя го прави и него убеден противник на смъртното наказание, затова защото никъде, където то е допълнително въведено, не е намален размерът на престъпността и никъде, където е отменено, не е увеличена престъпността.
Аз това го казвам не заради вас, защото знам, че вие всички сте убедени, че то трябва да се отмени. Всички или почти всички. Но го казвам и за тези, които ни слушат, тъй като е трудно за едно Народно събрание, трудно е за вас, когато ние говорим сега, че ще се борим с престъпността, когато имаме едно парламентарно съгласие, за да го правим общо - и отляво, и отдясно, и когато престъпността съществува, да кажем, че отменяме смъртното наказание. Много хора в нашата страна може би ще ни упрекнат, а аз искам те да ни разберат. Дали има престъпност или не, дали тази престъпност ще бъде свързана с отнемане на човешки живот, което, както каза и господин акад. Сендов, никой няма право да отнема - нито да отнема живота на този, който е невинен, нито да отнеме живота на този, който е отнел този живот, така е казал и Апостолът. Това, което Бог е сътворил, човек не може да отнеме. Но затова, защото други са подбудите, други са структурите, които определят размера на престъпността. Това е организацията на държавната система и на съдебната власт, която се бори с престъпността.
И аз мисля, че усилията на всеки един от вас, усилията на всеки един от нас, които сме в изпълнителната власт, трябва днес да бъдат насочени към създаването на една съдоустройствена система, създаването на една съдопроизводствена система, създаването на една полиция и органи, които са свързани с това явление, които да направят все по-малко възможно извършването на такива престъпни деяния, които досега се наказват със смърт.
И още нещо. Проверката, която правих във връзка със възможностите, които сега ни дава това, че контролираме затворите, показва, че тези, които са осъдени на доживотен затвор, животът им е много тежък и те фактически имат убеждението, че са лишени от живот.
Аз не съм от тези, които вярват, че наистина затворът може да превъзпита и че колкото по-дълго седиш в затвора, толкова повече се превъзпитаваш. И там са други механизмите, които действат. Но аз мисля, че ние, вие - законодателите, и ние, които сме в изпълнителната власт нямаме право да направим убийци тези, които ще подпишат една смъртна присъда. Защото аз съм присъствал като адвокат, когато един достоен съдия - Събов, преди години подписа първата си смъртна присъда и на когото, с извинение, му прилоша, падна и след това трябваше да го изнесат от залата. Аз мисля, че ние не трябва да бъдем хората, които да караме и този, който пряко ще извърши екзекуцията, да я направи. Аз се обръщам и към моите приятели, мисля, че има един от тях, който огласи противопоставянето си за това, и искам да го попитам: би ли могъл Емо да изпълни една смъртна присъда? Но ако не може да я изпълни, нека да не гласува за това друг да трябва да я изпълни. Нека да гласуваме за това днес и за в бъдеще да създадем една правна система, в която и тези, които са отляво, и тези, които са в центъра, и тези, които са в дясно, единно да действат, за да се организира държавната машина така, че хората да живеят спокойно, престъпленията да бъдат ограничени до един минимум, какъвто съществува. А ние, които - както разбирам и господин Благовест Сендов - сме вярващи, смятаме, че има едно друго наказание някога и някъде, което е по-силно от това, което ще направи изпълнението на една смъртна присъда.
Аз вярвам, че днешният ден ще се ознаменува с гласуване отмяната на смъртното наказание в България като знак, че тя е една цивилизована европейска държава. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Вносителите имат още време, ще го използва господин Михаил Миков. А останалите вносители, естествено ще получат думата в рамките на времето на техните парламентарни групи.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Днес ние, народните представители в Тридесет и осмото Народно събрание, сме поставени пред един голям избор и едно твърде отговорно решение, решение, в което не може да има политически цветове и което е въпрос личен на всеки един от нас, изпратен тук от гражданите на републиката.
Но този въпрос не стои от днес, той не стои и от Мораториума върху смъртното наказание. Той не стои от 1980, 1970 или 1960 г.
Уважаеми дами и господа народни представители, този въпрос е застанал на вниманието на българското Народно събрание още през 1896 г., когато докладчикът - господин Константин Стоилов, заявява по отношение на смъртното наказание:
"Върху въпроса дали трябва да задържим това наказание в нашия проект, станаха дълги и всестранни разисквания. Няма съмнение, че щяхме да бъдем по-последователни с началата, които сме провели в законопроекта и с духа му, ако отстраняхме смъртното наказание."
Думи, казани тук, в тази зала, преди 100 години.
Или всъщност въпросът за смъртното наказание от въпрос по същество се превръща във въпрос за историята на неговата отмяна. И това не само в България е така. Защото преждеговорившите, имам предвид най-вече уважаемия председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, казаха всичките проблеми и всичките отговорности, пред които ще се изправи всеки един народен представител - проблеми и отговорности, които тежаха върху народните представители в предните легислатури след 1990 г.
Но въпросът за смъртното наказание в крайна сметка и неговата 100-годишна история по отмяната му, и едно позитивно решение ще покаже една крачка и на парламента, и на Републиката в ХХI век.
Разбира се, че трудно може да бъде аргумент европейският натиск, както и малко парадният характер, който придаваме сега във връзка с годишнината от Хартата за правата на човека на ООН. Но в крайна сметка практическото значение на този акт ще ни нареди сред страните, които в края на ХХ век са направили своя цивилизационен избор. Благодаря ви. (Ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михаил Миков.
Има думата господин Александър Джеров - заместник-председател на Народното събрание, който също е вносител.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На мен ми се струва, че ние сме изправени пред решаването на един много основен въпрос и съм убеден в неговото положително решаване, което означава, според мен, че Тридесет и осмото Народно събрание ще остане в историята и с решаването на този въпрос, с който сега, в момента, се занимаваме.
Аз бих искал да кажа само две неща. По този начин ние постигаме две цели. Едната - мораториумът, който беше наложен и който точно тук докладвах преди осем години, според нас, съставителите на това решение, беше нещо временно. За съжаление обаче това временно решение виждате колко години остана в сила и никой досега не посмя да го отмени.
И нещо друго, аз си спомням, че във всичките народни събрания, които последваха Великото Народно събрание, които бяха преди настоящето, многократно беше поставян въпросът за отмяна на мораториума и, естествено, решаване на въпроса. Никое Народно събрание не посмя, просто използвам тази дума, да постави на разглеждане този въпрос.
Аз си спомням в председателските съвети, когато настоявах за поставянето на този въпрос, имах противодействието на всички политически сили и даже тогава, когато той влизаше в седмичната или двуседмичната програма, когато стигахме до него залата се опразваше и поради липса на кворум не можеше да бъде поставен и разгледан.
Затова аз приветствам, че най-после въпросът се поставя тук и то се поставя, за да бъде решен.
Вторият момент или втората цел, която ние постигаме, е да премахнем, да отменим смъртното наказание. Този вид наказание не съответства на сегашното правосъзнание на българина и на сегашните виждания не само на Европа, не бих мислил винаги така, че да се представяме пред Европа, просто на българина, който живее в този континент.
И последното, което бих искал тук да кажа, разбира се, в положителния смисъл. За мен това е въпрос на политика. Не въпрос на тази политика между парламентарните групи, то е въпрос на наказателна политика, въпрос на наказателно-процесуална политика и точно с оглед на това ние взимаме едно съдбоносно решение.
Убеден съм, че всички народни представителни единно ще гласуваме "за" и мисля, че тук няма да се получи никакво различие. Благодаря ви. (Ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Има още четири вносителя, които не са се изказали, но ще им дам думата вече по реда на записването.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кажете им имената, които са вносителите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще им казвам имената, разбира се.
Има думата пак от вносителите господин Димитър Абаджиев.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Значи започваме дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, вече започнахме дебата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз преди всичко като един от вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс в частта му за отмяна на смъртното наказание искам да изразя преди всичко своето задоволство от изключително големия консенсус, който беше постигнат в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, а аз се надявам, че такъв ще бъде постигнат и в Пленарна зала. Наистина този консенсус показва, че народните представители като такива и като политици в Тридесет и осмото Народно събрание умеят да надмогват всички други обстоятелства, свързани с популизъм или с други субективни фактори, и наистина да поставят ясно проблемите пред обществото. Това е така, защото според мен наистина този законопроект има историческо значение.
За първи път откакто е създадена българската държава, за мен с това изменение се поставя начало на качествено нова концепция в наказателно-правната политика, бих казал, въобще в политиката за управление на цялото общество, концепция, основана не просто на възмездието и на самото наказание, концепция, основана на това да се създадат условия за намаляване на тези най-тежки, негативни явления в нашето общество. Защото за мен това се прави с отмяната на смъртното наказание.
Наистина много се спекулира и по неправилен начин се интерпретират аргументите, свързани с евроинтеграционните ангажименти на нашата страна и с това, което става в момента в Европа. Действително не това е основният аргумент за отмяна на смъртното наказание, въпреки че ние трябва ясно да кажем на нашето общество, че ние като страна, която е поела вече такива ангажименти, като членове на Съвета на Европа, като страна, която е асоциирана към Европейския съюз, не можем да възстановим изпълняването на смъртното наказание и сме длъжни да го отменим.
Също искам да припомня резолюцията от 1996 г. на Съвета на Европа, която въведе като задължително изискване налагането на мораториума и предприемането на стъпки по пълната отмяна на смъртното наказание. В момента Европейският съюз има нова политика по въпроса за смъртното наказание и неслучайно в годишната оценка за изпълнението на критериите по членство в Европейския съюз за България в главата "Политически критерии" е записано, че България все още не е подписала протокол № 6 за отмяна на смъртното наказание, което ясно показва насоката на развитието на Европейския съюз по този въпрос.
Но аз бих казал, че Европа и обществото в Европа е достигнало до тези ценности не поради някаква куртоазия или поради аргументи, които не са свързани с действителни правни основания. Наистина до тези ценности, според мен, е стигнато именно затова, защото смъртното наказание не изпълнява основните функции, които трябва да изпълнява едно наказание - на превантивност и на изолиране на личността, а не на просто физическо унищожаване.
Банални са наистина статистиките, но те са абсолютно категорични. Навсякъде, където смъртното наказание е отменено, в голяма част от Западна Европа това е станало през края на миналия век, в други страни - по-късно, се забелязва ясна тенденция за намаляване на престъпността, която преди това е наказвана със смъртно наказание.
Това показва, че самото смъртно наказание не спомага в обществото да се намалят тези най-тежки прояви на престъпност, а обратното - само по себе си то е един от факторите, които спомагат за увеличаване на тази престъпност. Очевидно подсъзнателно това е фактор, който също влияе за създаването на личности, които са склонни да извършват такива престъпления, а в края на краищата смисълът на едно наказание в една демократична държава е не самото унищожаване на личността, която е извършила това най-тежко престъпление, а вземане на мерки и създаване на условия за намаляване на такива личности, на такива прояви. Това е смисълът на една съвременна наказателно-правна политика. И тази тенденция, която се забелязва в статистиките, очевидно показва, че не смъртното наказание, а друго адекватно наказание, каквото е доживотният затвор, без възможности то да се заменя, изпълнява много по-точно тези функции.
Затова аз съм сигурен, че по този начин ние ще поставим началото на една съвършено нова концепция. Вярно е, че е тежко и вярно е, че голяма част от обществото е свързано с този наистина най-естествен рефлекс за унищожаване на тези, които са извършили най-тежкото престъпление, но дори и тогава, когато си зададем въпроса какво се случва след унищожаването на престъпника, отговорът е абсолютно нищо. С него не се връща човешкият живот, който той е отнел, но с това ние не правим нищо с подобряване на обществото в този смисъл.
Затова много очевидна и показателна е статистиката в Съединените щати, тъй като много често те се използват като аргумент в подкрепа на смъртното наказание. Да, действително в 30 от щатите има смъртно наказание, а в 20 няма. В тези 20 щата, престъпността, която се наказва със смъртно наказание в другите 30 щата, е от 2 до 3 пъти по-ниска. И въпреки това обществото в тези щати, в които няма смъртно наказание, в преобладаващата си част е за смъртното наказание. Това е така, защото трябва действително ясно да се поставят тези проблеми. И затова Европа е стигнала до тези ценности и оттук е стигнала до ангажиментите, които е заложила в документите, които се приемат в основните европейски организации.
Затова, според мен, грешен е и аргументът за това, че нашето общество не е достигнало до това ниво, за да се отмени смъртното наказание. То не е достигнало именно поради това, защото не е започнала нова концепция, нова политика в наказателното право. Не е достигнало, защото, съществувайки смъртното наказание, също спомага за това общество да не може да осъзнае функциите на едно друго наказание. И самото смъртно наказание спомага за увеличаването на тази престъпност.
Завършвайки, аз действително смятам, че народното представителство ще подкрепи този акт, ще подкрепи този законопроект за изменение на Наказателния кодекс, с който се отменя смъртното наказание и то се заменя с доживотен затвор без право на замяна, защото по този начин ние ще спомогнем цялостното ни общество да се демократизира много повече и ще поставим началото на нов период в наказателната политика в България. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз отдавна съм работил по въпроса за смъртното наказание, имам публикации по този въпрос. Моето дълбоко убеждение е, че смъртното наказание е несъвместимо с основите на цивилизованото общество. Не правя никакво изключение в това отношение, много хора са осъзнали тази голяма проста истина. Колегата Михаил Миков вече спомена за дискусията, която се прави при приемането на нашия пръв Наказателен закон в края на миналия век. Нека ви цитирам едно от много ценните изказвания, направени тогава от депутатите. Например Янко Сакъзов заявява, че няма да отнема времето на народните представители с приказки за някакви хуманистични чувства, свързани с края на ХIХ век. Той направо поставя въпроса дали смъртното наказание изобщо постига своите цели, за да отговори решително: "Смъртното наказание има обратен резултат, обратна цел е постигната от оная, които са гонели партизаните на смъртното наказание".
Днес в света отношението към смъртното наказание се преоценява много сериозно, в резултат на което огромна част от държавите вече са се отказали от тази наказателна мярка. Например Португалия, Холандия, Швеция, Дания, Швейцария, Италия, Австрия, Германия, Финландия, Исландия, Монако, Испания, Люксембург, Франция са държавите, в които е отменено смъртното наказание. Освен това в други континенти също се намира за нецелесъобразно запазването на тази мярка: Венецуела, Коста Рика, Бразилия, Еквадор, Панама, Уругвай, Колумбия, Хондурас, Домениканската република, Израел, Нова Зеландия, Канада, САЩ - в много от щатите, Мексико - в много от щатите, Австралия - в 2 от щатите и т.н.
Срещу смъртното наказание могат да се използват много сериозни и основателни доводи. Най-напред искам да посоча довода, използван в подкрепа на смъртното наказание - доводът "страх". Но вероятно сте забелязали, колеги, че страхът действа само за известен период от време. След това той спада като функция, като фактор и не упражнява вече никакво въздържащо въздействие.
Друг довод, който силно се използва в подкрепа на смъртното наказание, е неговата генерална превенция. Смъртното наказание се иска, за да може да възпре онези, които са готови да извършат тежко нарушение на законността. Но пита се в този случай и нека да цитирам, уважаеми колеги, Маркс, който пита: "Какво право имате вие да наказвате мен, за да поправите или плашите другите?" Това е наистина изключително сериозен довод, който смятам, че трябва да заслужи цялото наше внимание.
Смъртното наказание е единственото, при което има пълна необратимост. Веднъж изпълнено, то вече не подлежи на изправяне. И зная, че това в крайна сметка означава, че евентуалната съдебна грешка тук няма начин да бъде изправена, колкото и да търсим форми за реабилитация, те са недостатъчни пред факта, че всъщност самият човек вече го няма.
Смъртното наказание, уважаеми колеги, е твърде драстично наказателно въздействие. Но то е за сметка на чужди интереси. Не бива ние в своето безсилие да премахнем престъпността да стигнем дотам да наказваме отделни лица с тази най-тежка мярка. Ще си позволя да кажа още, че смъртното наказание е в някаква степен проява на гражданска непочтеност. Мисля си, че е страшно самите ние да извършим убийство, но нима по-малко страшно е да извършим убийство чрез другиго. Нали ние трябва да възложим на някой да извърши тази репресия, да превърнем някой от нас в палач.
И пак ще цитирам Маркс, уважаеми колеги, прощавайте, но аз използвам много тази статия, писана преди 10 години: "Но какво е това общество", - казва Маркс - "което не познава по-добро средство за своята собствена защита от палача?".
Не изчерпвам всички доводи, но нека, приключвайки, да кажа, че смъртното наказание със самия факт на съществуването си, отрича абсолютната ценност на човешкия живот. Не, не е вярно, казва ни държавата чрез него, че изобщо не бива да се убива. Бива да се убива, но само при определени предпоставки. Не, не е вярно, продължава да казва държавата с него, че никой не бива да убива. Аз, държавата, бива да убивам.
Следователно, ние по този начин, запазвайки смъртното наказание, отричаме всъщност абсолютната същност на човешкия живот. Ето защо, уважаеми колеги, аз дълбоко съм убеден, че смъртното наказание няма място в съвременното общество.
Бих искал обаче да използвам и доводи в насрещния смисъл. Аз се питам, питам и вас сега може ли да се смята, че доживотният затвор е по-леко наказание от смъртното наказание? Нима да изкарате цял живот в килия не е по-страшно от смъртното наказание?
Питам освен това дали имаме право в този случай ние да проиграваме своите собствени разбирания по този въпрос? Аз като народен представител представлявам своите избиратели, но зная, знаете и вие, че нашите избиратели в своята огромна част - може би 80 на сто - са против отмяната на смъртното наказание. И аз лично ще ви призная, че ако има референдум, без съмнение ще гласувам за отмяна на смъртното наказание, тъй като ангажирам само себе си. Питам се дали сега, когато ще трябва да гласувам тук, имам право да гласувам против убежденията на своите избиратели? И това силно ме смущава, силно ме притеснява.
Затова се питам, уважаеми колеги от ляво и от дясно, дали не бихме могли да помислим на този етап за някакво средно решение? Например, поетапната отмяна на смъртното наказание, примерно да се отмени смъртното наказание за жените, за възрастните хора, да се отмени смъртното наказание за непредпазливите престъпления, за опит за убийство да няма смъртно наказание, за евентуален умисъл да няма смъртно наказание... (Силен шум в залата.)
Колеги, излагам доводи. Защо се смущавате от тези разсъждения?
Така например, когато ще се налага смъртно наказание, да има широк състав от съдии - пет или седем души, решението да се приеме единодушно от състава на съдиите. Да има винаги преглед по надзора за смъртното наказание и да има някакъв мораториум, в който все пак да се види дали няма шансове това смъртно наказание да бъде коригирано с оглед на данните, които съществуват.
Ето защо аз самият заявявам, че няма да участвам в гласуването по този въпрос, защото отчитам и волята на моите избиратели. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Действително това е проблем, който се дискутира много отдавна в страната ни, един много тежък за решение проблем, който е свързан преди всичко с личното решение и с личната съвест на всеки един от нас.
В началото бих искал да кажа, че затвор до живот без право на отмяна според мен е много по-справедливо възмездие, отколкото смъртното наказание. Затова аз ще подкрепя предложението за отмяна на смъртното наказание.
Присъединявам се към всички аргументи, които бяха изказани до този момент, но ще посоча и някои мои аргументи:
Аз не мога да се съглася и не мога да си представя, че има законно убийство и незаконно убийство или незаконното убийство да бъде компенсирано, съпроводено, последвано от законно убийство... Убийството е едно - то е убийство.
Вторият ми аргумент е, че смъртното наказание всъщност е отмъщение. Мисля, че отмъщението е атрибут на миналото. Много ми се иска то да изчезне в дълбините на миналото, да го няма. Да го няма в едно общество, което е европейско, което е в началото на ХХI век.
Освен това в хода на предварителните дискусии с много колеги от противници на предложението, което се внася, ми беше изтъквано, че в Съединените американски щати не е така. Искам да кажа, че с пълното си съзнание принадлежа към Европа, към европейската цивилизация и европейските ценности. Това е един особено силен аргумент поне за мен, аргумент помогнал ми да взема своето решение.
Като последен личен аргумент бих искал да изтъкна и факта, че съм член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Нали така, господин Сунгарски? Член съм с пълното убеждение и с пълната си съвест, с най-голямо желание да изпълнявам желанията си като член на тази комисия. Тъй като тя е и Комисия по правата на човека, аз не мога да си представя да застана зад едно решение, което потвърждава или одобрява смъртното наказание.
Накрая бих искал да ви кажа, че Парламентарната група на Българската евролевица, обсъждайки този проблем, реши всеки от нас да гласува според своята съвест - така както му диктува съвестта, защото по един такъв проблем мисля, че друг вариант на решение не би трябвало да има. Още повече, че един такъв стил е напълно в социалдемократически дух. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата господин Теодосий Симеонов.
ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както неведнъж съм заявявал, винаги съм бил противник на тази крайна мярка - налагането на смъртно наказание. Такъв ще остана до края на дните си. Адмирирам всички изказвания досега в полза на внесения законопроект, но искам да ви посоча няколко довода от практическо естество и свързани с досегашната ми практика като адвокат.
Най-важното според мен е тази сериозна декларация, която ние ще направим с приемането на този законопроект, че България окончателно скъсва с позорното си минало. Досега в Наказателния кодекс съществуват около 70 текста, които предвиждат смъртно наказание - тази крайна мярка. Основната част от този наказателен закон е създадена с една цел - репресия и респект на обществото. Ние трябва да приключим с всичко това и това е моят първи аргумент.
Второ, ние с този акт трябва да решим и съдбата на тези хора, които са с влезли в сила смъртни присъди и поради мораториума присъдите не са изпълнени. Аз кореспондирам с някои от тях, тъй като са бивши мои клиенти. Съдбата на тези хора е ужасна. Те никога не са сигурни дали ще доживеят до следващия ден. И това е от години! Ние трябва да намерим храброст и достойнство, за да решим този проблем по един цивилизован начин.
Ние трябва да помислим и за нещо друго. Трябва да помислим за душевния мир на хората, които ще произнесат смъртната присъда. Трябва да помислим за душевния мир и на хората, които ще изпълнят смъртната присъда. Ако ние отхвърлим този законопроект и оставим в сила текстовете в Наказателния кодекс, които предвиждат смъртното наказание, не създаваме ли един вид постоянни, дежурни убийци? Кой закон ни разрешава това? Кой? Такъв за съжаление няма.
Готов съм да дискутирам с всеки един от вас, който би искал да отхвърли законопроекта, по тези въпроси. Бих го запитал виждал ли е с очите си как умира човек?
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Аз съм виждал и е много жалко.
ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: И той би ли бил един от тези палачи? Защото според моите морални категории, ако някой реши, че трябва да подкрепи законопроекта, наистина постъпва хуманно. Но ако той го отхвърли, превръща се в един косвен палач, в един косвен изпълнител на смъртна присъда, в един косвен съдия, който постановява смъртно наказание! Колко от вас биха си позволили това?
Колеги, аз ви моля да помислите и върху една друга хипотеза, това, което обаче се е случило в живота неведнъж. На всички са известни случаи, в които има наказани хора за извършено убийство. Впоследствие обаче се оказва, че има съдебна грешка, че не този, който е осъден и върху когото е изпълнено смъртното наказание, е извършителят на престъплението, а това е друг.
Кой от вас би поел моралната отговорност да произнесе смъртна присъда върху невинен човек? Замислете се върху тези доводи, считам, че са достатъчно силни и ви моля да подкрепите проекта за отмяна на смъртното наказание. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Любен Корнезов от Демократичната левица, който също е вносител.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа! Днес разглеждаме закон, но въпросът не е толкова юридически. Тук, бих казал, правото е само едно ехо и затова ще говоря от тази трибуна този път не като юрист.
Ако иска да остане в историята това Тридесет и осмо Народно събрание, трябва да отмени смъртната присъда. (Единични ръкопляскания в блока на СДС.) И не само заради историята, а заради всеки един от нас, за да се пречистим духовно и физически, заради катарзиса. Защото добротата, а не злобата ще спаси рода човешки.
Днес обществото иска смъртта на престъпниците. Разбира се, това е библейско - око за око, зъб за зъб. Но колко са очите и зъбите човешки, за да бъдат избодени или изтръгнати? С това ще прекършим ли, питам се - и вероятно всеки един от нас се пита - престъпността, ако разстреляме десетината осъдени нещастници, които повече от девет години гният в килии-едноочки? Страшно е, когато не можеш вече да живееш, нито още да умреш.
Къде са истинските, обаче, престъпници - зад решетките или самодоволно се усмихват зад стъклата на скъпите си лимузини?
Днес получих писмо, в което се казва: "Вие плачете и ратувате за убийците, вместо за жертвите. Пазете убийците, те са ваши!". Тежки думи, думи-вопли от мъка, мъка по изгубени деца като Иванчо Михайлов на 12 години, Съвестин Деянов на 8 години и други деца.
От тази трибуна бих казал: ако ми паднат, бих разкъсал убийците. Това не са хора, а изчадия адови. Но тези убийци не са разкрити. И кой ли вече може всъщност да върне детския смях и глъч?
Явно човекът е заченат в грях. Някъде из пещерите на библейската земя бяха намерени и издълбани в камъка десетте божи заповеди на Мойсей. Една от тях прозвуча и от тази трибуна: "Не убивай!". Но Той, Създателят сътвори Адам и Ева и позволи техният първороден грях. От този грях човешки на любовта се роди Каин, който уби брат си Авел.
Ние можем да мечтаем, но сме безсилни да спрем убийствата. А днес в тази зала на българския парламент всеки от нас е изправен пред съвестта си как да гласува - да гласува за живота или да гласува за смъртта.
Мисълта за смъртта е по-жестока, отколкото самата смърт, защото всеки от нас живее, за да получи правото да умре. Често, за да живееш, е нужно повече мъжество, отколкото да умреш. Защото да се умре не е страшно, страшно е да не се живее. Но знаем ли ние, народните представители, нещо за смъртта, когато още не знаем какво е животът? Затова нека да гласуваме за живота, а не за смъртта! (Ръкопляскания от СДС.)
А какво да правим с убийците? Тях Бог ще ги презре в отвъдното, когато дойде часът на Страшния съд. А дотогава да гният зад решетките в земния си път чрез присъдата "доживотен затвор".
Но когато се решава въпросът, колеги, за смъртната присъда, не можем да мислим само от категорията: убиец - жертва, ето го убиецът, ето я жертвата. Това е само един от пластовете в историята на правораздаването - както на българското, така и на световното. Защото много по-често мечът на Темида е отсичал невинни глави, отколкото глави на убийци. От това дуло на правосъдието, което е и неговият позор, са се раждали светци, защото и Христос беше разпнат на кръста чрез присъдата на древния съд; защото Джордано Бруно е изгорен на клада чрез присъдата на средновековния съд; защото Апостола Левски беше окачен на бесилото чрез присъдата на съда на поробителя; защото Вапцаров беше разстрелян чрез присъдата на фашисткия съд. Да продължавам ли с имена, които са позор за правосъдието?
РЕПЛИКА ОТ СДС: Продължавай! Никола Петков...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Включително и Никола Петков, точно така. Но дваж по-голям е позорът на законодателя, който чрез закон е наредил те да бъдат убити. Защото съдията е само гласът на закона и е подчинен нему.
И две думи като изповед. Като най-стар съдия в тази зала, който може би е единственият човек между вас, който е изричал сакралните думи: "В името на народа - смърт чрез разстрел!", ви призовавам: не превръщайте съдиите в убийци! Призовавам ви да гласувате законопроекта не за да измия съвестта си, нея грешната нейде другаде ще я съдят, а заради това, че животът трябва да победи смъртта, че злото може да бъде победено и с доброта. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Хубаво е, че представителите на левицата все по-често започнаха да цитират Библията и да се позовават на Бога. Това е добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Винаги са я цитирали, винаги са я цитирали!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: По същество осем години българското правораздаване е в една абсурдна ситуация - в Наказателния кодекс съществува смъртното наказание, а с мораториума, въведен от 20 юли 1990 г. от Великото Народно събрание, неговото изпълнение беше спряно.
Преди повече от месец аз и колегата Христо Иванов внесохме един законопроект за частична отмяна на мораториума върху изпълнението на смъртното наказание, касаещ убийците на деца. В комисията като основна цел на този наш законопроект беше да предизвикаме една сериозна дискусия както в обществото, така и в парламента по въпроса за смъртното наказание. Вместо това обаче, буквално за броени дни по стахановски се появи един законопроект, който по същество не решава проблема, а предлага само формално да сменим смъртното наказание с доживотна присъда.
Аз смятам, че това не е решението на въпроса дотолкова, доколкото този въпрос, по който 90 процента от българския народ са категорични за смъртното наказание, не може да бъде решен в едно-две заседания на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията с едно формално решение: навсякъде, където пише "смъртно наказание", заменяме с "доживотна присъда".
Още повече не съм съгласен и с част от аргументацията. Ние отново, позовавайки се само на европейския опит, забравяме, че в голяма част от европейските страни, преди да отменят смъртното наказание, имаше един дълъг период от време, когато те изграждаха своето нормално общество.
И спадането на престъпността и тежките престъпления в тези европейски държави не се дължи на това, че било отменено смъртното наказание и априори автоматично намалява престъпността, а се дължи на усилията както на тяхната образователна система, така на тяхното законодателство, така и на цялото общество да се бори с този проблем.
Не приемам аргумента също така, че смъртното наказание било нехуманно и недемократично поради простата причина, че в Съединените щати, в чиято демократичност никой не може да се съмнява, в тридесет от щатите има смъртно наказание. Там дискусията е не дали да има или да няма, а как да се изпълнява. В останалите щати, както каза и господин Абаджиев, обществото е за едно такова наказание.
Факт е също така, че голяма част от тежките престъпления в България и убийствата конкретно се извършват от хора, които един път са минали през затвора, стояли са 10, 15, 20 години, излезли са и буквално още на първата година правят нови тежки престъпления. Такъв е случаят с онзиденшната присъда на варненския съд, който осъди един убиец на майка си. Престъпникът преди това е лежал 17 години в затвора, излиза, изнасилва племенницата си и убива майка си. Така че, нека да не пренасяме механично чуждия опит и да не бързаме с един такъв сериозен проблем, по който, както вече казах, българското общество е много категорично.
Още повече, нека някои от колегите, които досега се изказаха с красиви слова против - аз съм съгласен, че убийството е нехуманен акт, но нека да се срещнат с родителите на убитите деца, нека да се срещнат със семействата, потърпевши от тези тежки престъпления и нека тогава да излязат на трибуната и да говорят по този въпрос.
Именно заради това аз на първо четене ще гласувам против внесения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители, не разбирайте, че с внесения законопроект ние твърдим, че автоматично ще намалее престъпността. Ние твърдим, че смъртното наказание само по себе си съществуващо в Наказателния кодекс не помага в борбата с престъпността.
И ако аз съм съгласен с господин Каракачанов, че всички тези мерки, които той изброи, трябва да ги предприеме обществото за борба с престъпността, аз не мога да бъда съгласен, че смъртното наказание само по себе си е такъв тип мярка, която влияе на престъпността.
И само с две думи - нека погледнем кои са тези щати на Америка, в които не е отменено смъртното наказание. Дали това са северните щати, господин Каракачанов, или южните?
И с две думи, последно за внесения законопроект за частична отмяна.
Уважаеми народни представители, само по себе си това е по-скоро политически акт, а не правен. Не може да има частична отмяна - или има отмяна на мораториума, или той остава. Частична отмяна юридически е абсурдна и невъзможна. Този акт беше наистина полезен, за да започне отново тази дискусия. И тя много задълбочено и внимателно върви. И тя не върви от днес, а както ви казах, вече сто години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други реплики няма.
Господин Каракачанов има думата за дуплика.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Това пък беше пълен абсурд - да разделяме щатите на северни и южни толкова години след приключването на Гражданската война.
Миналата година ние приехме едни поправки в Наказателния кодекс, които дават право на зрелия човек да се защитава - така наречената неизбежна самоотбрана.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Конституционният съд я отмени!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ако аз и вие, като големи хора, можем да се защитаваме, децата, бременните жени и възрастните хора, които са най-големият обект на посегателства, трудно се защитават. И това е смисълът на внесения преди месец от мен и от господин Христо Иванов законопроект.
А относно всички тези цифри, които се изброяват, как намалявала престъпността, искам да ви попитам нещо - никой от вас не каза колко пъти се увеличи престъпността, тежките престъпления, след въвеждането на мораториума? Колко пъти? Не проценти! Защото ние казваме: няма да намалее, но колко пъти се увеличиха тежките престъпления след въвеждането на мораториума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Гиньо Ганев от Демократичната левица.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа!
Аз не мога да се освободя от чувството, че разглеждаме един от най-големите сюжети на българското общество прибързано. Не може внезапно, по средата на седмицата, в един гласуван дневен ред да възникне този проблем, защото той трябва да бъде разглеждан и решаван с тежкото снаряжение на целия общонационален разум, а не с леката кавалерия на едно или друго впечатление.
Тук трябва да стои една препълнена зала, с достойнството на всеки един от нас и той да носи на плещите си чувството за историческа отговорност.
Къде са тези криминологични и социологични проучвания, за които говорим? Те не трябва да бъдат даже в нашето знание. Те трябва да са били сложени на масата на една най-широка обществена дискусия години наред, за да се дойде тук. Това го няма.
Между две кафета, с това чувство за внезапност, усещам, че темата не стои по достойнството на Тридесет и осмото българско Народно събрание! И с един спокоен разговор, с едни аргументи почти всекидневни, ние решаваме този въпрос, който има своите морални и философски аспекти, но лежи и в българската народопсихология.
Но решението е взето и дискусията е в ход. Аз искам да не бъда част от обидата на самия парламент. Затова много кратко ще се спра на няколко мисли по-точно или разсъждения и ще дойда до това, което искам да кажа.
Ние, вярно е, така леко да говорим за повелята на петата заповед божия: "Не убивай!". Ако е така просто, защо тогава папа Йоан-Павел II в 1992 г. направи една невероятна теза за това, че когато става дума за самоотбраната на човека, става дума и за самозащитата на обществото и на неговите ценности и че в тези случаи публичните власти, които са натоварени да раздават справедливост и да бранят обществото, могат да прилагат и смъртна присъда? Така че голото християнско позоваване просто не е достатъчно.
И по-нататък. Върху другата идея тук се каза нещо, което ме обижда, че трябвало от днес да приключим едно минало, вероятно комунистическото, и че Великото Народно събрание, като приело този мораториум, просто оставило едно нехайство в пространството на обществото. Ами, не е вярно! Великото Народно събрание не намери мнозинство да приеме въпроса за отмяната на смъртното наказание. Затова тази идея не беше включена в Конституцията и парламентите след това не са могли да се върнат не поради други причини, а защото просто не е лесно! Така че отнемането на този божествен дар - живота, чрез един акт на публичната власт има своето основание и ние нямаме право по някакъв датен повод - 10 декември и т.н., елементарно да създаваме впечатление, че сме стигнали до върховенството на разума над цялата нация.
Братоубийството е започнало с Каин. То няма да бъде приключено, ако отсечем неговата глава, или пък даже на нашия великолепен колега Клайн, ако беше престъпник.
За мен проблемът е друг. Смъртното наказание в българския живот като една върховна изключителна санкция има място и аз, когато подписах в Комисията по правни въпроси предложението за днешния законопроект, направих това с чиста съвест при единственото условие, ако вместо смъртното наказание се въведе доживотен затвор без право на помилване или на замяна.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Нали го правим!
ГИНЬО ГАНЕВ: Добре, това е направено дотук. Но какви са гаранциите - питам аз, - че един президент на Република България по силата на своето суверенно право на чл. 98, т. 11 може да бъде спрян да не помилва един осъден на доживотен затвор? Затова мисля, че нашата отговорност е какво да направим с този конституционен принцип. Една декларация на днешния президент ангажира ли и следващия? Достатъчна ли е да го възпре, когато той реши да помилва? Това е големият правен проблем сега.
Само ако доживотната присъда няма връщане назад за престъпника, който е проявил акт на варваризъм към обществото, това може да оправдае днешното ни решение. Тези гаранции трябва да намерим ние. Всичко друго ще бъде едно желание да кажем тук това, което сме прочели, да се вгледаме в себе си и да кажем колко сме европейци, или пък, че не сме достатъчно.
Затова аз казвам, че ще се присъединя с едно позитивно гласуване към този законопроект на първо четене. Нека да има достатъчно време до неговото второ разглеждане. И ви призовавам: съберете експертите си да видим какво ще правим, за да се отнеме възможността на който и да е, даже на държавния глава, да отменя това решение, което ще вземем днес. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Не можах да разбера какво е Вашето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Думата за реплика има господин Григор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Много внимателно слушах изказването на господин Ганев, както внимателно слушах и неговото изказване по време на Великото Народно събрание, когато наложихме заедно мораториума. Точно тогава именно обстановката в България не позволяваше Великото Народно събрание да вземе радикалното решение.
Аз обаче искам да Ви кажа на Вас, господин Ганев, понеже Вие сте освен добър оратор и известен юрист, една малка подробност. Като заменяме смъртното наказание в определени членове на Наказателния кодекс с доживотен затвор без право на помилване, това е закон, който се отнася за всички, включително и за президента, който се кълне тук да спазва законите и Конституцията на страната. Не може да имаме никакво безпокойство по отношение на това, ако парламентът единствено след време не го измени.
Така че аз не виждам опасение българският президент, който и да е той, да злоупотреби с текстовете на закона, който ви призовавам да гласуваме така, както е даден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шишков.
Искате ли думата за дуплика, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Нямам нужда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз се колебаех дали да взема участие в тази дискусия. Всички ние дамите в това Народно събрание с особено чувство участваме в днешната дискусия, защото ако за господин Ганев това е въпрос ад хок, за мен този въпрос стои отдавна и съвсем предметно от 1993 г. Тогава аз и група народни представители внесохме проект за нов Наказателен кодекс, в който не се предвиждаше смъртно наказание, а само доживотно лишаване от свобода. И тогава с внасянето на този законопроект останалите принципи, които бяха принципи на съвременната наказателна политика, бяха разбрани повече или по-малко от обществеността или медиите, но основният въпрос, който възникна, първо, между вносителите - спомням си тогава дискутирахме с групата на Движението за права и свободи, ние бяхме независими депутати, а след това и с други колеги от парламента - основният въпрос беше как да се отговори на настроенията на българската общественост и на това, което става в страната, както и на ръста на престъпността. И тогава като политици ние предложихме: доживотно лишаване от свобода без право на помилване.
Каква беше реакцията, уважаеми дами и господа? Тази реакция аз продължавам да нося в себе си и вероятно вие ще я срещате от днес нататък. Към вас ще се обръщат много хора, повечето жени, повечето от тях или потърпевши от насилствени престъпления, или такива, които се страхуват, че техните деца и близки могат да бъдат потърпевши от насилствени престъпления, и които не могат да разберат дали с отмяната на смъртното наказание въпросите с борбата с престъпността и особено с тежката насилствена престъпност ще бъдат решени в България.
Голямото предизвикателство пред Народното събрание е ние да убедим българската общественост, че това е така. Това е един от малкото обществени въпроси, по които обществените настроения и мнението в Народното събрание сериозно се различават. Вижте социологическите изследвания отпреди 2 - 3 години. 75 на сто от българските граждани са за смъртното наказание. Това е един невероятен консенсус, който по други въпроси не се среща в такава степен. Ако днес се проведе референдум, резултатите са предварително ясни. Затова се избира Народно събрание. Затова ние сме политици. Затова има изключителни моменти, в които ние трябва да вземем решение въпреки обществените настроения и да обясним на нашите избиратели защо сме го направили - за тяхно добро.
Какви са аргументите, свързани със смъртното наказание и по-точно с неговата отмяна? Тези аргументи са още от Средновековието. Има сериозни наблюдения и криминологични изследвания, има много книги, и господин Ганев е чел тези книги, и аз смятам, че няма не само юристи, няма грамотни хора, които да не знаят за какво става дума, а още повече народните представители. В Средновековието, когато се е правила екзекуцията и всички публично са били събирани около бесилката, едновременно с това около самото място на екзекуцията са били извършвани по няколко тежки престъпления - или изнасилвания, или убийства, или телесни повреди. Лекарите в тази зала вероятно знаят повече от нас, че насилието ражда насилие. Самият факт на наблюдаване, на съпричастност към акта на насилието подбужда хората, които смятат, че това е нормалната атмосфера, да извършват насилие. Това е средновековната цивилизация, средновековната култура.
И ако днес в някои страни от света все още има остатъци от средновековната култура, това е защото битът в тези страни, националната ценностна система все още не се е приближила до такава степен към съвремието, каквато би било нормално. Аз мисля, че България е свързана с европейската цивилизация. Нашата духовна култура е свързана с ненасилието. И затова ние много сериозно трябва да се замислим всъщност какъв е нашият цивилизационен избор от тази гледна точка.
Второ. В наказателното законодателство на България е имало смъртно наказание обикновено за умишлените убийства, за грабежите с убийство, за престъпленията против републиката. Но, забележете два интересни факта: през 60-те години се въвежда смъртно наказание за изнасилване, само за изнасилване, не когато е с убийство, защото тогава винаги е имало смъртно наказание. Това смъртно наказание за изнасилването в Наказателния закон съществува около 2-3 години. Резултатите са обратните, в смисъла, няма никаква промяна върху тенденцията на престъпността. Напротив, има едно леко нарастване на престъпленията, за които е въведено смъртното наказание.
През 70-те и 80-те години се въвежда смъртно наказание за длъжностно присвояване, господин Корнезов добре си спомня това. И това е една от най-тежките дилеми за съдиите тогава. Когато налаш смъртно наказание на извършителя на насилствено престъпление, тежко е вероятно, аз не съм била съдия, но си представям, че е тежко, но не е толкова тежко, а когато налагаш смъртно наказание на лице, извършило длъжностно присвояване, вероятно е дваж по-тежко. Въвеждането на смъртното наказание за длъжностното присвояване въобще не помага на тенденцията, напротив, тенденцията се задълбочава. Тоест, криминолозите в цяла Европа и българските криминолози са абсолютно единодушни в извода, че смъртното наказание не влияе на кривата на престъпността. На кривата на престъпността влияят много други фактори, сред които самата наказателна политика, видовете наказания, повечето от които без лишаване от свобода, за да има възможност за превъзпитаване, за тежките престъпления наказването с лишаване от свобода и, разбира се, наказанието тогава, когато е извършено престъплението. За да чувства обществото, че държавата реагира чрез съда.
И тук се поставя въпросът за неизбежната отбрана и смъртното наказание. Не е хубаво юристи да поставят този въпрос, защото известно е, че неизбежната отбрана се отнася не само до възрастните хора. В ситуация на неизбежна отбрана е и лицето, което в момента на извършване на нападението може да защити всяко друго лице, било то малко дете, било ненормален човек, било всеки, който не може да се защитава. Или нападнатият е стреснат от това, което му се е случило и затова той встъпва в ситуацията на неизбежна отбрана, защитавайки чуждите интереси. Все по-малко обаче са хората в България, които биха искали да встъпят в ситуацията на неизбежна отбрана, защитавайки чуждите интереси, защото вярно е, че в България в момента има тенденция на нарастване на насилието и на насилствената престъпност. Но това въобще не е повлияно от смъртното наказание. Причината е в резките обществени промени. Съвсем естествено е това да се случва в такова време. Ние имахме един от най-ниските коефициенти на престъпността. Сега коефициентът ни на престъпността не е много висок. Трябва да ви кажа, че това лято бях в Унгария и по молба на министър Бонев бях в Министерството на вътрешните работи на Унгария. И когато казах на унгарците, че нашият коефициент на престъпност въобще не е по-висок от техния и от тази гледна точка ние сме готови фактически за приобщаване към европейския процес, господата от Министерството на вътрешните работи на Унгария казаха: да, това е вярно и ако вие докажете, че вие сте една територия, в която има контрол върху престъпността, вашето желание да бъдете тази част от Европейския съюз, в която да важат всички принципи и вие да бъдете границата, която да ни отделя от другия свят, който все още не е готов за приобщаване, това може да стане. И унгарците обещаха своята подкрепа.
Мисълта ми е, че нещата са много по-дълбоки, много по-сериозни. Колегите вероятно се усмихват, че унгарците ни обещават подкрепа. И поляците, и чехите трябва да ни обещаят. Защото ние доста изостанахме.
Следователно, върху тенденциите на престъпността влияят обществените процеси. И ако ние с нещо можем да ги подпомогнем, това е, първо, да се промени социално-икономическата ситуация и, второ, да има едно нормално наказателно законодателство, в което извършителите на престъпления да получават справедливите наказания.
Другото, което искам да ви кажа, криминологическите анализи сочат, че годишно във времето, когато се е налагало смъртно наказание, са се налагали около 19-20 смъртни присъди, които са били изпълнявани в съответната година. Смятам, че този факт говори, че това не влияе сериозно върху тенденцията на престъпността.
Другият въпрос е психологически. Дисертацията, която аз подготвих и която въобще не беше дамска, беше свързана с предотвратяването на тежките насилствени престъпления. Изследвала съм тенденцията на умишленото убийство, тежката телесна повреда и изнасилването.
Каква е психологията на хората, които извършват тези престъпления? Психологията на убийците, които извършват убийство по битови причини, на битова основа, е такава, че след това те могат да се поправят. Психологията на извършителите на изнасилване е такава, че те трудно могат да се поправят. За изнасилване обаче няма смъртно наказание. А за убийство има смъртно наказание. Изводът, който правя, е, че има извършители на насилствени престъпления, за които не се предвижда смъртно наказание, но върху които трябва да се влияе така и трябва да бъдат ограничавани, че да не могат в бъдеще да извършват това престъпление. Тоест, решението отново не е в смъртното наказание.
И в заключение бих искала да ви кажа, че могат да се кажат още много неща. Ние сме убедени, че трябва да бъде отменено смъртното наказание, но предупреждението, което правят всички колеги днес, е всъщност предупреждение към всички нас и към правителството чрез Вас, господин министър. Ако в България не се създадат необходимите условия да се изтърпява наказанието доживотно лишаване от свобода така, че да бъдат отделени от обществото тези, които получат това наказание, ще компрометираме и отмяната на смъртното наказание, и самите себе си, и въобще наказателната политика в България.
Затова много ми се искаше и на мен в тази пленарна зала да не гледаме откъслечно нещата, да обсъдим общата наказателна политика на България, да видим какви ще бъдат принципите на новия Наказателен кодекс и едва тогава да се говори за смъртното наказание. Явно съдбата ни е такава, че поради редица обстоятелства трябва да отговаряме на въпросите веднага. И затова аз с голямо затруднение за акта, който трябва да направя, заявявам, че ще подкрепя решението и ще работя за текст за второ четене, само ако парламентът и правителството поемат общата отговорност, че така ще бъдат уредени нещата в нашата страна, че доживотното лишаване от свобода ще гарантира предпазването на обществото от най-тежките престъпления.
Надявам се Тридесет и осмото Народно събрание и правителството, излъчено от него, да се окажат на нивото на ситуацията. В противен случай българският народ няма да ни разбере. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За реплика има думата господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Може би ще е малко парадоксално, тъй като аз също ще подкрепя вероятно предложението на вносителите, но в действителност това, което чух от госпожа Шопова, а и всички останали българи вероятно ще си зададат въпроса: създаването на условия, за да могат осъдените на доживотен затвор без отмяна да изтърпят това наказание до края, това означава на практика, че всеки един данъкоплатец, включително и тези семейства, които са потърпевши, всички те трябва за тези, които са убийци, за тези, които подлежат на присъда смъртно наказание, да плащат за техния живот. Това е нещо, което аз бих поискал, след като госпожа Шопова е мислила и е специалист, да даде един отговор как психологически тези хора ще се чувстват, знаейки, че те плащат, за да живее един убиец?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
За втора реплика думата има господин Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Шопова! Аз не бих така лесно се позовал на тази статистика, която цитирате - 75 на сто от българите са съгласни със смъртното наказание. От коя година е тази статистика? Нима преди 10 ноември престъпленията бяха толкова малко? Просто не се знаеше за тях, това е истината! Идете в V-то районно, което е на пет крачки и ще видите какво показват тайните доклади тогава - че престъпленията и убийствата са почти толкова, колкото са сега.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Е, докторе, не се бъркай в работи, дето не ги разбираш!
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Друг е въпросът, че за тези 10 години от 1989 г. беше създадена безнаказаната възможност на престъпниците да правят каквото си искат. В същото време имате една свободна преса, която даде такава информация на обществото и го направи почти лудо това общество от престъпления! Вземете всеки ден ежедневниците, първата работа, с която се започва, са убийствата и изнасилванията. Добре, това е добре, това има и превантивна мярка към обществото. Но нагласата на българите не е такава, че 75 на сто от тях да са за смъртното наказание! Това искам да кажа. Те, българите, могат да проумеят, че има акт на хуманност в това, което предлагаме тук.
И аз искам да кажа, че в общата част подкрепям Вашето изказване, подкрепям и законопроекта, но може би много важно е това каква нагласа ще създадем у обществото то да го приеме. И гаранциите, които парламентът ще създаде по-нататък за действително ненарушаване на тези закони, които сега тук ще гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Игнатов.
За трета реплика има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Шопова, искам да Ви репликирам в онази част, която използвахте като аргумент кладата, където е горял Джордано Бруно. Моята реплика е към Вас и към всички преждеговоривши, а и към тези, които след това ще вземат думата.
Искам да ви помоля, когато се аргументирате - "за" или "против", недейте взема такива примери от историята. Аз чух господин Корнезов да казва, че сравнява светеца Васил Левски, че също бил обесен и започва да ги изрежда. Тук също се позоваха в историята как са убивали прогресивната мисъл. Дайте да разграничаваме нещата.
На мен ми е обидно да слушам в тази зала да сравняваме убийството на едни велики личности и тук, когато става въпрос за смъртно наказание за престъпници. Разграничавайте престъплението. (Неразбираема реплика от Любен Корнезов.)
Няма значение. Тук, в единия случай, господин Корнезов ние говорим, когато злото убива доброто. В другия случай, когато доброто трябва да убие злото, за да няма повече друго зло. За това става въпрос. Моля ви, недейте да сравнявате велики личности с тия, защото тогава са действали други закони с други цели, а тук става въпрос за съвсем други неща. Това е репликата ми към Вас.
Търсете другаде аргументи защо не трябва да се изпълнява смъртното наказание или защо трябва. Аз може би след това ще взема думата, ако ми я дадат, и предварително ще ви кажа, че съм на кръстопът, защото сега ще използвам случая да ви цитирам един от най-мъдрите от древността досега - Сократ, който казва: "Да откраднеш от крадеца, да излъжеш лъжеца и да убиеш убиеца не е престъпление." Мислете по тези неща!
Лично искам да ви запитам вас господин Корнезов и господин Ганев. Тримата с вас сме в една гора, не знам дали сте ловджии или не, но да кажем, разполагаме с по един автомат и гледаме как трима убиеца карат невинни деца и жени на една поляна да ги разстрелват. Ние ги молим да не ги разстрелват, но те вдигат оръжието и ще ги разстрелят. Какво ще правите вие, господин Ганев и господин Корнезов?
Аз ви заявявам, че Петко Илиев ще зареди автомата и ще убие убийците. Изпълнил ли е смъртно наказание? Но аз убивам злото, за да спася невинния живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петко Илиев.
Има думата за дуплика госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): За събитията в гората, господин Илиев, Вие ще се намирате в ситуация на неизбежна отбрана и справедливо ще убиете убийците.
Що се отнася до Васил Левски, зависи от ценностната система. Една е ценностната система на Левски, друга - на Отоманския наказателен закон. Левски е бил осъден на смърт по Отоманския наказателен закон и затова ние си позволяваме да третираме този въпрос.
По репликата на проф. Буров. Да, така е, но аз смятам, че всички български семейства ще отделят в данъците това, което се отделя за много други неща, за да предпазят себе си и децата си от извършването на тежки престъпления. Смятам, че такава дилема няма.
На д-р Игнатов искам да кажа, че ще му предоставя тези изследвания. Те са правени през годините 1993, 1994, 1995, 1996 г. от една и съща социологическа агенция и сочат това, което казах.
Що се отнася до престъпността преди 10 ноември, мисля, че няма българин и няма да има народен представител в тази зала, който да не се гордее, че ние сме били с най-ниския коефициент на престъпност в цяла Европа. Мисля, че това е комплимент за България и този комплимент ни дава възможност и сега да се стремим да бъдем една от европейските страни, която да има най-ниския коефициент на престъпност.
Що се отнася до това дали има бум на насилствените престъпления - да, има. Те са се увеличили двойно. И в останалите престъпления елементът насилие се е увеличил, но затова ние трябва да вземем много сериозни мерки с новата си наказателна политика. В тази наказателна политика обаче има сериозни противоречия между мнозинството и опозицията. И ако мнозинството намери сили да намери онзи тон, в който заедно да намерим решенията по българската наказателна политика, ще стигнем по-бързо до ефективната борба с престъпността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Преди да продължим трябва да вземем решение относно по-нататъшната програма на днешното заседание.
Както знаете от 11 до 14 ч. е парламентарният контрол. Има още записали се за изказвания.
Моето предложение към вас е да продължим до приключване на тази точка и след това да продължим с парламентарен контрол в рамките на 3 часа - толкова, колкото е по правилник. Следователно, ако започнем парламентарният контрол от 11,30, да продължим до 14,30, но да си запазим времето от три часа за парламентарен контрол.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте да приключим с тази точка, а след това да продължим с парламентарния контрол в рамките на три часа така, както е по правилник.
Гласували 154 народни представители: за 137, против 12, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители! Преди малко господин министър Гоцев каза, че от 193 държави в света в 58 е отменено смъртното наказание и в 135 - смъртното наказание го има.
През последните няколко години ние слушаме, виждаме, четем - сериен убиец, гавра с деца и след гаврата жестоко убийство, убийство на полицаи, които гонят престъпници. Дори в пресата имаше случай - гавра и убийство на млада жена с дете в утробата.
Питам се тези родители, близки на тези хора, които така жестоко са убити и са се гаврили с тях, те никога няма да забравят това. Те ще чакат престъпника да излезе от затвора.
По-нататък - сериен убиец беше осъден. Съобщение на пресата: дори и в затвора прави убийства на свои съкилийници.
Питам се дали в тази зала някой може да каже колко малък е броя на убийците и колко голям е броя на невинно убитите хора? Това трябва да се знае.
Преди пет години в една централна европейска държава беше убит след обяд полицай. Издирването продължи три часа, убийците бяха хванати и моментално разстреляни. А в България бяха убити хиляди невинни полицаи и няма разстрелян бандит.
Аз ще дам моя вот за този закон, когато чуя мнението на българския народ и на моите избиратели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Веселин Бончев.
Има думата за реплика господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Бончев! Аз не зная коя е тази централноевропейска страна, в която се е изпълнила смъртната присъда след три часа, но това се нарича също убийство. И ако Вие знаете, то Вие цитирате един начин на извършване на насилие, което аз не вярвам да се е получило. Но все пак ще Ви репликирам и по следния въпрос.
Дълги години човечеството е имало само един начин на наказание - на насилието се отговаря с насилие, дали това ще бъде побой или смъртна присъда.
Така че били са необходими години, за да се достигне дотам, че затворът, който е бил привилегия само на благородниците, да стане начин, с който обществото да отдели хората, които извършват насилие, в него.
Аз няма да ви давам повече аргументи и ще ви кажа, че като човек, като социалдемократ знам, че в една централноевропейска страна - Франция, когато социалдемократите дойдоха на власт, Митеран отмени смъртната присъда. И аз ще бъда този, който също ще гласува за отмяна на смъртното наказание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Господин Иван Колчаков има думата за втора реплика.
ИВАН КОЛЧАКОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа! Аз ще ползвам правото на реплика, за да изкажа една теза за физиологията, чувствата и рационалното при взимане на такова решение и ще използвам двете минути на репликата да ви кажа как разсъждава един лекар - реаниматор, който е приемал в своята практика и убиецът, и жертвата в състояние на свръхопасност за живота им и как действа той в тази ситуация.
При решенията за смъртното наказание аз искам да ви кажа тази теза, която е изцяло лекарска, медицинска. Наблюдавам и моите колеги в обществото и трябва да ви кажа, че аз съм твърд противник на смъртното наказание и ще ви кажа защо.
Две са изходните точки, когато се взима такова решение за един човек и аз уважавам и двете, но те физиологически почиват на две коренно противоположни основи. Когато хората приемат смъртно наказание, те основно са базирани на мотивите на емоцията. Това казват и моите колеги като Краси Каракачанов, това казват и близките на убитите, това казват и хората, които са емоционално настроени. Емоцията е дълбоко заложена и тя физиологически е възникнала след инстинкта. Това е и развитието на цивилизацията. Когато рационалните мотиви започнат да надделяват над емоционалните, в хората и обществото започва да надделява решението за премахване на смъртното наказание.
Аз уважавам изцяло мотивите на тези, които смятат, че трябва да има смъртно наказание. Трябва да им кажа, че във възмездието, в наказанието те не са прави. Защото физиологически смъртният акт е еднократен акт и страданието остава за близките на тези, които са починали вече, тези, които са наказани със смъртно наказание и тогава вече започва да действа емоцията на близките на убитите и така възниква и кармата. Докато този, който е оставен на доживотен затвор, той страда и духом и тялом. И аз съм за това - този, който остава да живее с доживотна присъда, той да не бъде оставян в комфорт, а той да има възможността да работи за обществото, да не бъде готованец и в това си амплоа да страдат и неговият дух, и неговото тяло, докато Господ Бог го прибере.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Колчаков.
Имате думата, господин Бончев, за дуплика.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги! Моята дуплика към господин Нихризов е следната. Той говори много хубави думи, социалдемокрация и така нататък, но аз го питам: господин Нихризов, когато на една майка убият детето или на детето убият майка му, кой мисли за социалдемокрация в този момент? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Думата ума господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще започна с това, че съм съгласен с изказването на господин Корнезов, че днешният дебат най-малко е юридически, а по-скоро е морален, цивилизационен и дори политически, но не в партийния смисъл на тази дума. И тъй като тук се чуха вече няколко аргумента против предложения законопроект, аз искам да започна моето изказване по нетипичен начин.
Преди около 10 години гледах един филм по една много известна пиеса на Сидни Лъмет, която се казва "Дванадесет разгневени мъже". Дванадесет съдебни заседатели, абсолютно убедени в своята правота, че едно момче е убило собствения си баща, се отделиха в една малка стаичка и започнаха гласуване "за" или "против" виновността на това момче. Единадесет гласа бяха "за". Дванадесетият глас, който трябваше да реши присъдата, защото се взимат с единодушие тези решения на съдебните заседатели, беше на един човек, който каза: "Аз гласувам "против" само защото съм много уплашен от това, че всички са толкова убедени, че престъплението е извършено".
В продължение на около два часа тези съдебни заседатели разсъждаваха, направиха много морални съждения по време на своите разсъждения, но и откриха много нови факти, които са останали скрити в залата. И след два часа се оказа, че момчето е невинно и беше постановена оправдателна присъда.
Питам се обаче какво би станало, ако в този начален момент при тази абсолютна сигурност 12 души бяха гласували "за" и присъдата беше изпълнена? За каква превенция на наказанието щяхме да говорим тогава? За каква възпитателна функция на наказанието, за какво предпазване на обществото от престъпление, когато щеше да бъде убит един невинен човек?
Тук вече беше поставен въпросът за съдебната грешка. Колкото и малка да е тя, тя съществува и в страните от Европа, и в България. И съдебната грешка може да бъде поправена по съответния процесуален способ при възобновяване на наказателното производство, когато има открити нови факти и обстоятелства по делото, но само когато присъдата е обратима. Когато присъдата е смърт, никой повече не може да върне този човешки живот.
И аз се питам какво ще стане с тези хора, тези съдии, съдебни заседатели, дори хора, които са извършили присъдата физически - убили са този човек, тогава, когато те разберат, че са отнели живота на един невинен човек? И каква е възвращаемостта от този момент нататък? Това е едната страна на въпроса.
Втората страна на въпроса, тук бяха цитирани божиите заповеди "Не убивай!" и така нататък, но какъв е смисълът и целите на наказателната политика на една държава, която претендира за справедливо и хуманно наказателно право? Дали тази държава, която казва, че убийството е престъпление и която наказва с присъда човека, който е убил, за да отмъсти за убит негов роднина, може на законно основание самата тя да постанови убийство и чрез оторизираните си органи да го изпълни. Може ли държавата да бъде законен убиец? Може ли държавата да отнема човешки живот, след като тя претендира, че трябва да наложи най-суровото наказание именно за отнемането на човешки живот? Може ли да бъде това смисълът на наказателната политика, смисълът на специалната, на генералната превенция? Може ли това да предпази обществото? И колко души са наказани с налагането на една смъртна присъда на практика?
Тук говорим за отнемането във физическия смисъл на думата на живота на човека, който е извършил престъплението според съда.
На второ място обаче, говорим за съдията, който е постановил присъдата, съдебните заседатели, които заседават заедно с него и които знаят, че със своя подпис под тази присъда узаконяват едно убийство, че един човешки живот повече няма да съществува.
След това говорим за тези хора, които трябва да изпълнят присъдата - защото, колкото и грубо да звучи, такава е длъжностната им характеристика - които трябва да извършат убийството, примерно чрез разстрел. Има ли или няма психически поражения у тези хора? И с изпълнената смъртна присъда не наказваме ли и тях за извършеното престъпление от друг човек? Не наказваме ли всички тези хора, които присъстват на изпълнението на смъртната присъда, които стоят там, гледат и по един или друг начин са съпричастни? И как това действа на тяхната психика? Как това действа въобще на обществото, което става свидетел на изпълнение на смъртната присъда?
Тук се говореше, че това действало превантивно и възпитателно. Аз ще ви дам един пример. В страните от третия свят все още има публични екзекуции. Там на площада, пред очите на десетки, стотици, хиляди хора се извършва това. Спада ли престъпността в тези страни? Спадат ли тежките престъпления срещу личността? Не, не спадат. Напротив. Както вече беше споменато, насилието ражда ново насилие. Това са хората, които държавата възпитава в насилие, на които държавата им показва, че може да се отнеме човешки живот по брутален и жесток начин. В следващия момент те намират своята лична мотивация, защото са засегнати по някакъв начин, защото срещу тях е извършено някакво посегателство, също да посегнат и също да извършат насилие. Може ли да има законни убийци? Имаше един филм на Оливър Стоун, който се казваше "Родени убийци", а ние трябва да си зададем въпроса може ли да има законни убийци, убийци, които са оторизирани от държавата да лишават от човешки живот? И ако погледнем дори Наказателния кодекс, този член, който говори, че в никакъв случай наказанието не може да бъде повод за причиняване на физически страдания, какво по-голямо физическо страдание от това да бъде отнет човешкият живот? Безвъзвратно и завинаги! Може ли това да бъде хуманна, справедлива и цивилизована наказателна политика? Може ли ние да кажем на хората в България, на децата в България, че убийството е законен начин тогава обаче, когато държавата го е постановила, иначе е незаконно? Убийството винаги си е убийство, уважаеми дами и господа, както и да го погледнем. Има начини да се справим с тази престъпност. Има начини да се осъществят целите на превенцията. И предложеният днес законопроект - доживотен затвор без замяна, дава може би най-добрия възможен от тези начини в момента. Тези хора ще бъдат отделени от обществото. Те повече никога няма да могат да направят своето престъпно посегателство. Но държавата няма да покаже, че тя отвръща на престъплението с престъпление. Няма да покаже, че чувството за мъст е водещо в наказателната им политика.
И аз тук не мога да се съглася с довода, който беше изказан от уважавания от мен колега Буров - как държавата ще издържа тези хора, как ще плаща тяхната храна и разноски. Но държавата издържа и другите хора, които са осъдени за престъпление - тези, които не са осъдени на смърт, които са осъдени на доживотен затвор, на 20, на 30 години и плаща техните разноски. Защото това е смисълът на държавната наказателна политика. Защото не може да бъде довод: за да не храним, трябва да убием. Такъв довод не може да има. Държавата трябва да се грижи за всички свои граждани, а тези хора - били те и с влязла в сила присъда - продължават да бъдат граждани на съответната държава. И заради това, за да няма едни минимални разходи за тяхната издръжка, ние не можем да кажем на държавата: убий, за да не храниш. Такъв довод не може да има.
И аз съм много доволен, че в Тридесет и осмото Народно събрание, след като няколко поредни парламента избягваха този въпрос, защото е деликатен, защото е неудобен, защото е несъзвучен с общественото мнение, има народни представители от всички политически сили, които постъпват - въпреки че между тях има и дами - мъжки. Поставят този въпрос и съгласно конституционните си правомощия - да действат според собствената си съвест и убеждения - са склонни дори да отидат и да се сблъскат с обществената реакция, да влязат в полемика с хората, които са за смъртната присъда, да им обяснят своите доводи. И аз съм сигурен, че огромната част от хората ще ги разберат. Ние трябва да убедим днес хората в нашата правота, в това, че България прави своя цивилизован избор в края на ХХ век. И този цивилизован избор е: държавата не може да бъде убиец. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Велислав Величков.
За реплика има думата господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство, уважаеми колеги народни представители! Представете си казус, който е много характерен за италианските затвори, в които хора, осъдени на доживот, стават наемни убийци на хора, изпратени за по-кратък срок в затворите, просто защото няма какво повече да губят. Това е една много интересна ситуация, която показва как репресията на криминалните среди, във всеки случай, може да продължава и в заведения, които са бастиони на блюстителите на реда и законността.
Аз просто бих искал да ви обърна внимание върху този казус, за да не стане така, че и в нашите затвори да загиват от ръцете на наети доживотници други хора, които по една или друга причина са вътре в затворите.
Моля за извинение, че нося тези очила. Не желая да приличам на генерал Пиночет, а още повече, че всички диктатори, забележете, рано или късно, ги настига по един или друг начин възмездието на техните жертви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Искате ли думата за дуплика, господин Величков?
Имате думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин Смоленов! Аз съм съгласен, че такъв проблем съществува и той съществува и в европейските страни, и зад океана. Но този проблем трябва да бъде решен, когато настъпят съответните промени и в Закона за изпълнение на наказанията. Трябва да бъде уреден въпросът за хората, на които има наложена присъда "доживотен затвор без замяна", как те ще бъдат отделени от хората, които са с друг вид присъди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Преди господин Гайтанджиев господин министър Гоцев иска думата.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата във връзка с поставения въпрос за разходите и за това, което току-що се каза.
Разбира се, отмяната на смъртното наказание изисква и много сериозни текстове и решения в Закона за изпълнение на наказанията. Това, което в момента се предлага, то е, бих казал, чисто технически да се отменят онези текстове, в които се говори за смъртното наказание и начина, по който се изпълнява. Обаче ние веднага започваме една много сериозна подготовка във връзка с проектирания нов Закон за изпълнение на наказанията, в който на осъдените на доживотен затвор без право на замяна, ако вие приемете този закон, ще трябва да се осигури пълна изолация, при което да няма възможност да става това, което се твърди, че става в италианските затвори. Не съм осведомен и не зная дали става или не, но трябва да има една изолация, при която нито да могат да извършват престъпления, нито да могат да се чувстват комфортно. Това се изисква. Каква ще бъде тази изолация, каква е степента от нея, която няма да противоречи отново пък на други човешки права, е въпрос, който специалистите, които се занимават с пенитенциарния режим, тези, които ние ще потърсим от всички европейски страни, ще ни кажат и аз поемам ангажимента като член на правителството, че ние ще направим такива промени в Закона за изпълнение на наказанията.
Колкото се касае до другото, което се говори, аз си позволявам да дам два примера от миналото, за които съжалявам, тъй като господин Корнезов го няма, той го знае единствен, във връзка с един аргумент в повече против смъртното наказание, за който не чух нищо тук да се каже.
Преди доста години, в един парк до черквата "Св. Троица", през една нощ беше станало едно изнасилване и убийство на едно младо момиче. Впоследствие хванаха един, който е ловил щиглеци, за да ги продава - процесът беше известен като "Процесът на Щигличаря". При пълни негови самопризнания как е извършил изнасилването и убийството, при показание на останалото живо момче, което е придружавало жертвата, беше осъден на смърт. Обществото, което беше запознато с процеса, одобряваше тази присъда и той беше убит.
След доста време се разкри, че друг е действителният убиец и в това нещо нямаше никакво съмнение по доказателствата, които бяха събрани, беше осъден на смърт и беше убит и другият. Това беше един от случаите на съдебни грешки, които стават.
Аз не искам да се спра на това как е действало следствието - дали е имало намерения да отчете повече разкрити престъпления, но аз искам да вляза в положението на съдията, който и в единия, и в другия случай е издал присъда по убеждение, съобразно доказателства и съобразно закона. Но това е първата присъда, която е резултат на така наречената съдебна грешка.
Вторият случай беше с убийството на касиерката. По-възрастните от вас го помнят. Тази касиерка беше убита в центъра на София и беше осъден на смърт и убит този, който я е убил, при пълните негови самопризнания в първата инстанция, при противопоставяне на неговия адвокат тогава, уважаваният от нас юрист и колега Лев Левков, и при отказ от неговите самопризнания във Върховния съд.
Много по-късно се намери действителният убиец на касиерката, с веществените доказателства и той също така беше осъден на смърт и беше убит.
Не искам да говоря за един случай, който е известен с така наречения Иванчо Александров, който го съди бившият министър-председател господин Димитър Попов и за който имаше основание да се издаде смъртна присъда. Не си спомням как протекоха нещата, но той не беше осъден на смърт, беше осъден на 17 години за убийство и пак се разкри действителният убиец.
Когато гласувате, недейте забравя въпроса за съдебната грешка. Аз не говоря за съзнателните увлечения или незаконосъобразните действия на някои от звената на системата, от които зависи това. Работа на законодателната и изпълнителната власт е да пречи те да стават. Но аз говоря за съдията, който постановява присъдите във всички тези случаи, съобразно закона и доказателствата, и говоря за онова, което означава съдебна грешка.
Когато хората в обществото говорят, какъв е процентът им не знам, че трябва убиецът на детето да бъде наказан със смърт, че трябва убиецът на бременната жена да бъде наказан със смърт, те предполагат убиеца, който наистина и безспорно е извършил престъплението. Но в правото ние юристите знаем, че се казва, че съдебният акт се смята за верен - "про веритате хабетор". Не се казва, че е верен, защото цивилизованото общество до този момент не е намерило начин да направи така, че съдебният акт винаги да бъде верен. Той само се смята за верен.
И ако ние имаме и тази хипотеза - за съдебната грешка или за неправилното съдебно решение, кое е по-добре - да пазим ли смъртното наказание с всичките рискове или да създадем пенетициарна система, каквато аз ви казвам, че правителството чрез мен поема задължението, че ще създаде, не за ден и два, разбира се, за да може такъв един човек да бъде до края на живота си лишен и от възможността да се радва на живота, който има, и от възможността да извърши и друго престъпление. Моля и това да имате предвид, когато гласувате.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Това е най-важното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Гоцев.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Като че ли бих се присъединил към тези, които казват, че този дебат е неподготвен. От многото аргументи против смъртното наказание, към които аз също бих се присъединил, като че ли те се отнасят само за една от частите на този текст на законопроекта, който ние трябва да обсъдим и приемем. Става дума за различните случаи на тежко предумишлено убийство. Тук аз съм в привържениците на тези, които смятат, че смъртното наказание трябва да бъде отменено, не само като човек и като гражданин, но и поради това, че повечето от представителите на екологични и зелени партии ценят, почитат живота като ценност, която трябва да бъде запазвана и да се ограничи неговото прекъсване от когото и да е.
Но, уважаеми колеги, ние обсъждаме не само чл. 116 от Наказателния кодекс, колкото и там действително да са най-фрапантните и тежки случаи. В нашия Наказателен кодекс има състави, по които трябва да се замислим дали действително трябва да отменим смъртното наказание. Съгласен съм, че трябва да отпаднат много от текстовете, които досега предвиждаха смъртно наказание - за шпионаж, за опит за участие в преврат и някои други, които безспорно, за мен, са остарели.
Но същевременно трябва ли да отменим смъртното наказание за тежки случаи на предателство към Отечеството във време на война, когато моят живот и животът на хората около мен зависи от група безумци, може би, които обръщат оръжието си срещу мен? И аз, моля, ще ги затворя и след това ще ги съдя по надлежния ред, за да гният в затвора! Мисля, че в този случай, има и международни спогодби в това отношение, смъртното наказание за тежки предателства по време на война трябва да бъде запазено.
Има също много тежки престъпления, които могат да засегнат голям брой хора. Можем, да кажем, да простим на капитана, който не полага грижи за спасяване на пасажерите от потъващ кораб - чл. 399 от Наказателния кодекс. Но можем ли да простим на този, който отровителства във водопроводната мрежа, за случаите на въздушен тероризъм, когато се взривява самолет и загиват стотици хора? Тук вече действително трябва да се помисли. Трябва да се помисли също и за случаите, когато се предвижда смърт за тежки военни престъпления, като, да кажем, убийство на болни и ранени - чл. 410 от НК, убийство на военнопленници - чл. 411 от НК, убийство и изтребление на гражданско население - чл. 412 от НК. Всички те са включени да отпадне мярката "смъртно наказание".
Ами за геноцид?! Хитлер би се радвал, ако чуе дебата, въпреки че в чл. 416 и чл. 417 тези наказания са наречени "апартейд". Но човек, който изпраща милиони хора - евреи, цигани или каквито и да са, в концлагерите само поради расови причини, заслужава ли той живот? Или трябваше да завърши и той като Рудолф Хес в луксозната си килия в "Моабит" с цветния си телевизор? И това ли трябва действително да оставим - за такива тежки престъпления към човечеството?
Бих добавил също дори и въпроса за чл. 409 от Наказателния кодекс - за воденето на агресивна война. С какво право някой политик, а това е ситуация, пред която можем да се изправим още утре, не дай Боже, някой политик, който праща едно-две поколения на фронта и загиват в една безсмислена война, носи ли той отговорност?
Всички морални аргументи, които бяха изказани по повод на това, че някой е убил някого по насилствен начин - бременна жена, дете и т.н., бяха правилни, приемам тези морални аргументи - и той е човек, трябва да запазим неговия живот, действително държавата може би няма право да се разпорежда с него. Но трябва да мислим не само от морала на общуването, от морала на обикновения човек. Трябва да мислим и исторически. Историята няма да ни оправдае, ако агресорите, подбудителите, един нов Бен Ладен, да кажем, взриви атомна бомба в центъра на Манхатън, какво, ще го глезим сега? Да го тикнем в луксозна килия?
Ето защо трябва да гледаме комплексно на този въпрос. Аз съм съгласен и ще подкрепя отпадането на наказанието "смърт" за много от съставите, включително и за чл. 116, но ще внеса предложение и на второ четене ще искам по някои от съставите, макар и може би ще бъде необходимо и по друг начин да бъде преформулирано, наказанието "смърт" да остане, защото ние сме, първо, българи, и второ, сме човеци. И трябва да се грижим за съществуването, даже бих казал, не само на човешката цивилизация, която може да загине от една ядрена война, но и на живота изобщо, който може би е уникален и единствен на нашата планета. И тук това е друг тип отговорност, а не просто дали ще хленчат близките на жертвите и ще искат мъст. Да, приемам, те искат мъст. Това е може би човешко, но все пак не толкова голямо чувство. Но ние трябва да претеглим на кантара и други аргументи.
Ето защо, въпреки че аз съм автор на програмата на "Екогласност", в която пише, че не трябва да има смъртно наказание, че то трябва да бъде отменено, аз няма да подкрепя този законопроект на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Реплика на господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Гайтанджиев. Ако Рудолф Хес знаеше какво го чака и че ще се побърка пред телевизора сам в затвора, сигурно щеше да постъпи така, както направи Хитлер със себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Не искате думата за дуплика.
Има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, не мога изцяло да се съглася с това, което каза преди малко колегата Гайтанджиев, тъй като тук не става въпрос за мъст, а става въпрос за едно справедливо наказание. Да, аз съм съгласен, но нека не търсим тази дума, която много болезнено отеква в съзнанието на много хора, звучи доста грубо и се разминава с действителната същност на нещата. Тук, според мен и според много други мои колеги, извън Народното събрание, става въпрос за едно справедливо наказание за извършено тежко сериозно престъпление - причинена умишлена смърт и т.н. Това не е мъст. Това е търсене на справедливото наказание.
Уважаемият колега акад. Сендов се позова на Библията, но аз, господин Сендов, не мога и не искам да убедя родителите, близките на зверски убитите хора, че те трябва цял живот да хранят убийците на техните деца, на техните родители, на техните близки. Аз не съм убеден, даже точно обратното - аз няма да подкрепя този закон. И не мога да убедя хората, които са пострадали, че те трябва цял живот да плащат издръжката на едни изроди, извършили умишлено тези зверства.
Бих се съгласил, разбира се, с максимално ограничаване на състави в Наказателния кодекс, които постановяват случаите, в които да има смъртно наказание, но съм абсолютно против пълната отмяна на този вид наказание. Нека не ставаме по-големи католици от Папата. За съжаление, само колегата Лучников каза, че това не бива да бъде аргумента, имам предвид критериите за Европейския съюз, нека видим най-напред какви са нашите български тенденции, да помним, че ние преди всичко сме българи, след това европейци, да чуем думата на българския народ. (Неразбираема реплика от Росица Тоткова.) Статистиката е категорична, уважаема колежке, колко български граждани желаят на този етап смъртното наказание. Дайте да не прескачаме етапи в развитието. Може би в един момент ние ще стигнем до това израстване в съзнанието на българина, което ще ни позволи да отменим смъртното наказание като такова в Наказателния кодекс. Но на този етап аз мисля, че ние не бива и не можем да си позволим това.
Отмяната на смъртното наказание не е превантивна мярка. Тя няма да ограничи извършването на тези зверства. Тук става въпрос за промяна в съзнанието, в манталитета на хората. Нещо, което изисква един значително дълъг период, свързан с много изменения в социалната, в икономическата сфера. Аз не мисля, че толкова бързо и с лека ръка ние можем да постановим отмяната на това наистина тежко наказание.
Колегата Колчаков се опита с медицински аргументи да обясни защо ще подкрепи отмяната на смъртното наказание. Но, уважаеми колега, тук има много ваши колеги медици, които са хирурзи. А те изрязват тумора, не го лекуват, не го консервират в тялото, за да предпазят живота на пациента. В случая пациентът може би е една огромна част от българското общество, от българските хора. Нека да запазим това, което е здраво.
Колегата Бончев подхвърли една теза колко са преките извършители, става въпрос за доказаните, не говоря за съдебните грешки - колко са убийците и колко са жертвите. Много пъти става въпрос за едно лице, което е извършило многократно това престъпление.
Имаше и друг аргумент в подкрепа на този законопроект, че е имало начин да се справим с тази престъпност и без смъртното наказание. Да, може би е така, но какво ни пречи сега да осъществим тези методи? Извинявайте, аз категорично ще гласувам против този законопроект. Не зная колко са колегите, които са пострадали пряко или непряко от подобни насилствени действия. Даже имам и личната мотивировка да гласувам против този закон. Преди по-малко от два месеца моят син на 8 години беше зверски пребит от 22 - 23-годишен младеж с тежки черепно-мозъчни травми. И това беше малкият Дявол. Не дай си Боже да беше станало нещо друго. Добре че не е станало, но аз ще гласувам против този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Има думата за реплика господин Жеко Стоянов.
Ще го помоля репликата му да бъде максимум от една минута, за да останат две минути и за госпожица Михайлова.
ЖЕКО СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз много се вълнувам и искам да изразя становището си по този въпрос, който е много дискусионен. Ще споделя с вас съвсем накратко какво значи да бъдеш осъден на смърт. Аз бях на 21 години, когато бях осъден на смърт чрез разстрел за възстановяване на опозицията. Самата смърт настъпва при различни ситуации. Вие знаете, това може да стане и по време на катастрофа, може и при други обстоятелства. Но мисълта за смъртта е нещо страшно. Месеци наред аз очаквах изпълнението на смъртната присъда. Аз вярвах, че един ден нещата ще се променят. Всеки божи ден след 4 часа сутринта аз живеех с мисълта и се заклех пред себе си и пред Бога, че ако аз някога мога да влияя в политическия живот на страната, винаги ще бъда срещу смъртното наказание.
Трябва да ви кажа, че само по една случайност в края на 1961 и началото на 1962 г. в резултат на развитието на политическите събития ние останахме живи. Ние щяхме да бъдем екзекутирани. И не само ние, а много хора.
Затова ви призовавам, време е най-после да разберем, че в България наистина трябва да бъде отменено смъртното наказание. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Стефан Стоилов.
Демократичната левица разполага с 9 минути. Ще го помоля да остави време и за госпожица Татяна Дончева.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Парламентът се държи високомерно към българските граждани. Във всички страни, където е обсъждан този въпрос, дискусиите са продължавали много години. И това не може да бъде отречено от никой от присъстващите. Тук, в една почти театрална обстановка, в движение, вероятно за да се угоди на някого - позволете ми да изразя и такова съмнение - се бърза с вземането на това решение.
Второ, какъв е този парламент, който не се съобразява малко от малко с преобладаващите настроения и нагласи? Какво си въобразявате, че сте? Нещо много по-високо от българските граждани!? Че виждате много по-надалеч? При положение, че българските граждани знаят, че и в този, и в другите парламенти е имало много хора, които по поведение и по морал са фарисеи и че са автори на малки или други далавери? И стои много по-високо от българския гражданин?
Трето, под претекста на аргументи тук звучаха - добре е, ако се предават за българското общество - глупости. Първо, това бил цивилизационен избор, 140 страни са все още според тези народни представители в плен на средновековната цивилизация!?... Групости!
По-нататък: Бог и религията изисквали... Онези общества нямат ли богове, нямат ли религии, не вярват ли?
Не можело едно съвременно общество в края на ХХ век да си позволи средновековни методи... В половината щати на Америка се посочи, че се прилага тази мярка. Аз ви питам вас, префинени господа и дами, там да не живеят хуманоиди? Вие какво? По-напред ли сте отишли от тях? Българските граждани са назад. Само 240 човека са изпреварили епохата си!?... Защо не си давате сметка за една такава оценка на поведението и приказките на българските парламентаристи, бързащи за пет дни да вземат това историческо решение?
Не може да си позволите да смятате, че 140 страни са в плен на средновековната цивилизация. Нямате право. Ако светът научи за тези аргументи, не знам каква ще бъде реакцията.
С други думи, това което се сочи като основни аргументи, са несъстоятелни неща. Утре, след няколко години, при промяна на условията, при промяна в настроенията и нагласите на гражданите в рамките на една дискусия и с промяна на обстановката вероятно ще ни бъде много по-леко заедно с гражданите на България да отидем към едно такова решение. А във времето до този момент нека юридическите институции, правните институции да поработят върху това в България да действа една максимално пълна процедура на обжалване, на проверка в случаите на постановяване на смъртни присъди. Нека тук проявят талант юридическата мисъл и парламентът, а не, пренебрегвайки всичко, за което аз говорих, да се бърза с вземането на това решение.
Аз не мога да подкрепя това решение на първо четене. Българското общество, гражданите на България, три четвърти не подкрепят един такъв ход на българските парламентаристи, хукнали напред и откъсващи се с цяла епоха уж. (Ръкопляскания от независимите депутати.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Думата има господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател! Драго ми е, че госпожа Михайлова ще се изкаже след мен, тъй като нашите мнения са диаметрално противоположни в този смисъл и аз благодаря на проф. Стоилов, който изложи по-голямата част от моята теза: че човек не може да върви срещу времето, народа си и неговите страдания и абсолютно резонното възмездие.
В тексаските затвори 12 години е възрастовата граница, от 12-годишна възраст тия изроди изчезват и никое общество не ги храни до 60- или 80-годишна възраст.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): И при Сталин е било така.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Започвам от там нарочно - от 12-годишна възраст. Аз знам изстъпленията.
На мене момченца ми се обаждат, някакви муцуни от години и непоканени идват във Владая да ми правят предложения. Групировки, които казват: ние даваме пари и на червени, и на сини в последните девет години... И се чувстват абсолютно защитени, че могат да се откупят по всяко време.
И аз им казвам: Господ да ви е на помощ, момчета, просто забравете тоя адрес, защото сте един стадион хора...
Ние няма да позволим нашите баби, дядовци, бащи и майки, нашите деца, внуци и правнуци да бъдат жертви на такъв произвол. Ще го храня аз този бандит, разбойник, мошеник? Не, абсолютно не. Без никакъв срам, правещ предложения от най-високите нива в държавата и плашещ 8-годишния син на нашия депутат Яшо Минков. И когато той получава мозъчно сътресение, в Димитровград никого не го е еня... Това е отдалечаване на човек от човека. Това нарушаване на всякаква норма на елементарно уважение към човешкия живот и законност трябва да спре. Абсолютно трябва да спре!
Ако аз като дълбоко вярващ християнин ви казвам тези силни думи, значи съм осмислил. Пътувал съм из цялата страна, видял съм какви неща се вършат. В нашата страна цари един режим на ненаказуемост. Един режим на хора, които знаят, че и вътре като влязат, осъдени на доживотен затвор без право на помилване, с отвертката ще убият още двама души за удоволствие или за да докажат себе си. Такъв комплексар аз с моите данъци и данъците на моите колеги не желая да хрантутя до края на живота му.
Аз поздравявам министър Бонев с неговата теза, която е и на господин Джулиани, за нулева толерантност. Абсолютна нулева толерантност! Като полицейско чедо ви казвам: поздравявам го още един път. Ако това е тезата, ако може да я доведе докрай, той ще има нашата подкрепа.
Но вие като законодатели, както ви каза и проф. Стоилов, ако се поставите над народа си, ще сбъркате. Народът ни в момента има граници на търпение. Търпението е преляло. До тук! И в нашите и вашите ръце е възможността да ги изплашим, да им вдигнем гарда. За година ли, две ли, три ли - докато се свият в черупката и разберат, както хората в Ню Йорк. С 40 на сто падна престъпността в Ню Йорк по времето на Джулиани. Как? Паркирай си колата, брат ми - първо няма да я има там, не си платиш глобата и вече започва да се акумулира, а ти момченце ще се научиш по друг начин как да спазваш закона... (Реплики от СДС.)
Това е отговорът, господин Величков. Прекалено си млад, много зелен и още непостигнал нищо, за да правиш подобни реплики към мене, врял и кипял, на 59 години и живял в 52 страни. (Силен смях в залата.) Много млад си. Иди да видиш как се респектират бандитите. Иди да видиш как хората от негърски, африкански произход кротнаха в един мегаполис като Ню Йорк. Как кротнаха! Иди да ги видиш във Вашингтон как не са кротнали, точно обратното - заради слободията, заради неспазването на закона, защото там се занимават с по-висши дела. Точно както ние. Вашингтон се занимава с по-висши дела и затова никой не смее вечер да ходи по улиците. Никой. А в Ню Йорк сити вече си ходят по улицата хората. Иди в южните щати.
Професор Стоилов ви каза, че ние тръгваме срещу 160 държави - те са варварите, а ние сме европейците. Е, какви европейци сме ние, като Асен Агов обещава, че утре ще бъдем в Европа, вдругиден в НАТО, а 10-15 години ни разделят, защото ние нямаме работни навици, защото ние нямаме производство и износ, защото нямаме пиетет към законността и още много, много други причини, за да не можем да влезем достойно в тая Европа.
Осъзнайте се, колеги! Господин Лучников, засрамете се! Вие сте юрист - обичам Ви, уважавам Ви, но в тоя случай правите грешка! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Думата поиска господин министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми народни представители, имам чувството, че някои в тази зала са готови по-лесно да убият човек, отколкото бездомно куче. Много по-лесно решават този проблем. Може би се надяват, че палачите ще са други - някой друг ще върши това вместо тях, за да може благородните им пориви да се овладява престъпността, да получат и медийна изява, и политически дивиденти.

Може би ако бяхме всички ние загрижени толкова много за овладяване на престъпността, по друг начин щяхме да разсъждаваме за това как да се осигури правосъдие. Именно защото имаме смъртно наказание, макар и с мораториум от толкова години, не ни връщат Милен Захов, убиецът на трима полицаи. Кое е по-добро за близките на загиналите полицаи и за обществото - да стои той извън страната и да не ни връщат престъпника, защото считат, че сме варварска държава, или да го вземем тук и ефективно да го осъдим? Аз мисля, че вторият вариант е по-добър.
Искам да повторя нещо, което вероятно господин Гоцев ви е казал: смъртното наказание не влияе на ръста на престъпността. В Ню Йорк нулевата толерантност не означава, че са започнали да се стрелят като в Дивия Запад по улиците. Добре съм запознат с тази стратегия. Съвсем не означава това. Даже много голяма част от цялата тази стратегия е насочена към много тясно общуване между полицията и обществото, към отваряне на полицията. Това не означава, че понеже са изпълнени повече смъртни присъди, затова е намаляла престъпността. Смъртните присъди настройват агресивно престъпниците.
Всичките проучвания показват, че доживотният затвор се приема по-тежко от извършилия убийство, отколкото смъртното наказание. Смъртното наказание, още веднъж повтарям, не е пречка, господа. И затова съвсем не става дума за преждевременен, прибързан избор. Съвсем не става дума за това. Съвсем не става дума за това да взимаме пример от закони от Шериата или от Корана и така нататък, да режем пръсти, да режем глави, да правим публични екзекуции, за да овладеем престъпността.
Наближава краят на годината. Не се дължи на Министерството на вътрешните работи единствено, но така или иначе обстановката в страна е значително по-спокойна от по-рано и това хората го усещат. Не се налагат в този момент драстични мерки. Не се налагат! Но дори и в най-трудната 1997 г. бих бил противник на една такава мярка. Затова аз апелирам: без повече политиканстване гласувайте и наистина отменете смъртното наказание, защото е позор за тази държава, за нашата страна. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател, господа министри! Господин Жорж Ганчев позна - различни са становищата ни. И той позна, защото аз много отдавна съм казвала публично моето становище. И вярвам, че всеки, който застава днес и говори тук, от тази трибуна - а то си личи и по начина, по който говори - се вълнува, защото наистина едно такова решение е много тежко и много отговорно.
Това, което обаче искам да кажа, е, че не приемам, че днешното решение и днешният дебат е бърз, лек, прибързан. Това е дебат, господин Миков каза, от 100 години в нашия парламент, а извън нашия парламент - откакто свят светува.
Всъщност проблемът за наказанието, за престъплението е тема, която сигурно няма да свърши с днешния дебат. Но в крайна сметка всеки е взел своето решение. Затова аз смятам, че не е прибързан този дебат. Този дебат се води вече години наред и от обявяването на мораториума върху смъртното наказание практически във всеки един парламент, а и в обществото, дебатът се води.
Лично аз си спомням много добре как с госпожа Елена Поптодорова, в момента я няма, но участвахме в едно радиопредаване преди 3 - 4 години, и ни попитаха какво е нашето отношение. Там бяха още колеги депутати. Само ние двете казахме, че сме против. И си спомням какво чух по радиото. Спомням си думите и знам, че това е настроението в голяма степен в България. Все още много хора са против налагането на смъртното наказание и не вярвам, че днес можем да се убедим в нещо повече. Всеки от нас отдавна е взел своето решение. И струва ми се, че наистина днес без партийно гласуване, защото такова няма да има и от изказванията си пролича и вярвам, че никоя парламентарна група не си е позволила да наложи партийно решение по един такъв въпрос, защото това е много личен избор, вярвам обаче, че ще помогнем с днешното решение малко повече доброта да има в българското общество. И отговорността ни като политици, независимо от изследванията, които има, е точно днес да покажем какво е становището ни. Да не се плашим, а да кажем истината, която мислим, и наистина, ако можем, да убедим все повече хора за това, че има и други начини, по които да се наложи наказание, без да се отнема човешки живот. Защото наистина може би затова юристите сме повече привърженици на това да няма смъртно наказание, защото повечето от нас сме преживели да чуваме в съдебна зала, преживели сме и това да трябва да кажем на родителите на човек, който вече не е жив, че той не е жив. И това са неща, които, вярно е, че са много лични, но юристите ги знаят. И знаят, че с това не са помогнали да се спрат нещата, а за да се спре престъпността и да се ограничи, има много други форми.
Затова аз призовавам да направим наистина един избор днес, колкото и тежък да е - може би днес наистина е денят, в който може да го направим, защото много, много дълго сме дебатирали и помежду си, и с обществото - да направим един наистина цивилизован избор. Аз съм убедена в това и дори и някой да смята, че е глупост, пак смятам, че е така и никой не би могъл да ме убеди в другото. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Госпожица Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги! Говоря ви като опозиционен депутат и още повече като човек, който няма желание да се поставя над българския народ, нито пък желае да мине за някакъв бегач, който значително е изпреварил времето си, но и като човек, който е имал своите съмнения и колебания, който допреди само 3 - 4 години е смятал, че по принцип е за отмяна на смъртното наказание, но това не бива да става сега, и като човек, който е гледал в очите убийците и близките му и очите на близките на убития, и като човек, който е гледал в Ловешкия затвор убийци-психопати, които до края на живота си ще бъдат оковани във вериги.
Аз бях тази, която в Правната комисия каза, че ние, юристите на БСП в Правната комисия, ще подкрепим правителството в тази му стъпка, знаейки че има определен международен натиск върху България, че това дали ще се прецени, че изпълняваме политическите критерии за интеграция в европейските структури зависи и от решението ни по този въпрос и съзнавайки, че никоя политическа сила сама, без подкрепа на другите, не може да взема това решение заради обществените негативи.
Но има трудни решения в различни области от различни правителства в различни страни, където са се намирали хора, които да поемат тази отговорност. И ако виждам нещо днес като наша задача, е да дадем на обществото не отвлечени аргументи, които няма да го приближат към тази теза, а да му обясним ясно и просто, че предлагаме решение, което е в обществен интерес, макар да среща обществена съпротива.
Какво значи "не му е сега времето"? Какво значи този аргумент от устата на депутати четвърти мандат? Ами че нали е поставен 1990 г. във Великото Народно събрание! Защо беше този мораториум, ако не за да използваме всички тези години да сложим на масата пред обществото аргументите "за" и "против"? Направихме ли го това ние в тези осем години? Не.
Има ли надежди, че ние в следващите десет години, ако ги оставим за тази цел, ще го направим? Не! Не, защото това е труден въпрос и преодоляването на обществените нагласи е още по-трудно.
За тези, които искаха възмездие - възмездието е, когато за едно престъпление получаваш наказание. В това е силата на Джулиани, че можа в Ню Йорк да каже: има неотвратимост, а не защото ги обеси по електрическите стълбове на Ню Йорк.
Запитайте се вие - голямата част от вас имате деца. Като биете едно дете три пъти на ден и го пребивате, какво правите - по-добро дете или агресивно дете, което, като не може да съди на вас, започва да натиска другите! Това е факт. (Ръкопляскания от всички страни на залата.)
Въпросът не е политически! Приветствам доктор Колчаков, който се опита да обясни какво действа на човек, защото опасенията на обществото са реалност и трябва на тях да бъде отговорено.
Първото опасение на обществото е - възпираме ли убийците - днешните и бъдещите, когато сме предвидили смъртно наказание? Отговорът на този въпрос се съдържа, първо, в мотивационния механизъм на убиеца. Кажете ми кой от вас е виждал убиец, който ще ви каже, че преди да убие, се е занимавал с въпроса има ли смъртно наказание или не. Няма такъв! Няма такъв!
Вижте каква статистика са направили криминолозите през 1983 г. На всеки 100 човека, на които са били зададени въпросите: "Защо извършихте престъпление? На какво разчитахте?" - 50 на сто отговарят: "Не съм мислил нищо"; 20 на сто смятали, че няма да ги хванат; 12 на сто - че няма да ги накажат; 9 на сто - не съзнавали, че вършат престъпление.
Има много състави, за които е предвидена смъртта като наказание. Онова, за което днес дискутирахме в залата, е за убийците. За голямата част от другите престъпници не го дискутирахте. Защо? Има тежки престъпления срещу страната - предателство, шпионаж и т.н., но хората, които се занимават с това, много преди са претеглили аргументите "за" и "против", включително смъртната опасност. Но тях ги движи друго - дали това са идеи, които смятат за възвишени; други цели; убийците-камикадзе си спомнете; хората, които по верски убеждения смятат, че могат да станат убийци, приемайки да бъдат наказани със смърт. Значи, наличието на смъртно наказание за тях по никакъв начин не е възпиращо и по никакъв начин не пази обществото. Какво остава за другите?! Убийството е ситуативно престъпление. Всичко става понякога много бързо. Дори онези, които са правили предумишлено убийство. Има психопати хора, хора, за които емоционалното е надделяло. Има хора, които се страхуват от кръв и им прилошава, като я видят, но има други, които имат по-нисък праг. За тези хора наличието на смъртно наказание няма никакво значение.
Що за довод са данъците? Ами, да направим референдум за плащане на данъците?! Знаем ли всички неговия резултат? Ами, огромната част ще кажат, че не искат да плащат данъци! (Ръкопляскания от всички страни на залата.)
Какво значи икономическата цена срещу правото на живот? Ами, накарайте осъдените на доживотен затвор да работят, за да се изкупят. Бих ви дала следния житейски аргумент - познаваме ли всички самоубийци, които са предпочели смъртта пред това да живеят, защото считат, че да живеят е непосилно за тях? А познавате ли някой, който доброволно да се е самозатворил? Не познавате такъв! Защо приемаме, че доживотният затвор без право на замяна е по-леко наказание? Защо, откъде следва това? Аз съм за възмездие и смятам, че това наказание ще изпълни тези цели. И е наша работа да детайлираме как да го правим - да не ги смесваме с други затворници. Но, извинявайте, аз бих ви призовала към друго - ние наистина да покажем, че сме в Европа, че можем да вземем общо решение по един такъв труден въпрос. Защото, ако не можем да вземем решение по такива тежки въпроси, по какво тогава можем да вземем общи решения?
А що се отнася до другото - защо ние непрекъснато тиражираме насилие? Погледнете какво върви по видеото, какво върви сред нашето младо поколение между 10 и 18 години и да се замислим какви хора правим и как ще се борим срещу хора, които имат такава нагласа към други хора - свръхагресивни, свръхнагли? Защото непълнолетните хора нямат нашето рацио, вместо да правим речи, в които да обясняваме, че ако обесим всички хора по стълбовете, кой знае какво ще направим.
Един последен аргумент, господин Лучников - въпросът със смъртното наказание наистина е от сто и петдесет години. И първо се е поставял въпросът за отмяна на публичните екзекуции, защото дълги векове наред обществото е смятало, че, екзекутирайки публично, създава превенция за онези, другите, които не са убийци. Преди сто и петдесет години, когато Англия е искала да отмени публичните екзекуции, правят изследвания в затворите и само в Бристолския затвор от 167 убийци се е оказало, че 164 са присъствали на публични екзекуции. Това са фактите.
Аз знам за общественото предубеждение, но нашата задача не е да го преекспонираме, не е да нахъсваме хората, а да вземем мерки за реалната обществена защита. В противен случай ще си мисля, че ние наистина правим политиканстване на дребно и че бягаме от тежките проблеми и че когато не ни уйдисва да вземаме тежки решения, казваме: а, бе, да ги вземе някой друг парламент, някой друг депутат, някой друг човек!
И накрая - съдебните ми заседатели, защото аз винаги съм била обвинител по такива дела - са били винаги хора, които са били крайни привърженици на смъртното наказание и точно те са се пробивали най-лесно, когато видят убиеца в очите, когато чуят разказа за неговия житейски път, защото това обикновено са несретници, отритнати и въобще мотивирани по сто начина да стигнат до този ден в съдебната зала. И точно тези хора най-трудно налагат смъртно наказание и гласуват за него, но когато става дума за нещо абстрактно, за нещо по принцип, за нещо, което не касае конкретен човек и за нещо, което нас конкретно не ни ангажира с конкретното решение на конкретния случай, тогава работата става друга!
Затова аз ще подкрепя проекта, без да имам никакви, никакви претенции, че се слагам над народа, защото съм го преживяла, защото съм имала своите колебания и защото преди няколко години един голям френски юрист Робер Бадентер, отменил смъртното наказание във Франция, дойде и ме убеди в това. Съветвам всички хора, всички в тази зала да прочетат тези стенограми и да видите един човек, който за двадесет години е имал своите съмнения и колебания и е извървял своя път. Затова ви призовавам днес да извървим своя път! (Бурни ръкопляскания в цялата зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
За процедура преди гласуването думата има господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съжалявам, че именно поради процедурни причини не можах да се изкажа по този въпрос и под формата на процедура се обръщам към председателството по-внимателно да преценява разпределението на законопроектите, проекти за решения и т.н., защото по това предложение за решение на Народното събрание Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите не се произнесе. Комисията нямаше право явно по процедурни причини да обсъжда този въпрос, а той пряко касае човешки права.
И другото, което искам да направя като процедурно предложение - когато има дебат по такъв въпрос и в него се чуват аргументи много важни, бих казал, които се чуха както от устата на колегите и от едната, и от другата страна този дебат трябва да бъде използван, за да се възпитава обществото в определена посока. Точно по такива дебати, уважаеми колеги, трябва да има пряко предаване по телевизията, за да може този дебат да изпълни своята роля пред обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски. Сетихте се! Сетихте се...
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от господин Светослав Лучников и група народни представители от всички парламентарни групи.
Гласували 168 народни представители: за 128, против 30, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Бурни и продължителни ръкопляскания.)
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, гласувах "против" не защото съм за смъртното наказание, а по следните три причини.
Първата е, че в условия, когато обществото не разбира това, което правим днес тук, ние нямаме право да вземаме това решение. Тъй като днес в обществото цари едно мнение за безнаказаност на престъпниците. И в този смисъл едва ли можем да правим паралели с Франция и с други страни, в които е ясно, че действа едно строго правосъдие и че престъпниците не остават безнаказани.
Втората причина, господин председателю, е, че както Вие знаете, бързането с този законопроект е свързано с 50-годишнината от приемането на Международната харта по правата на човека. И какво правим ние сега? Бързаме да покажем, че сме цивилизовани. Искаме да се представим пред Европа и света, че в чест на 50-годишнината сме приели един прогресивен закон. А как изглеждат нещата със самите права на човека днес в България? И не искаме ли ние с един такъв акт да прикрием реалната картина, истината за това доколко и как се съблюдават тези права?
И третата причина е онази, която и господин Сунгарски преди малко изтъкна. Когато ще дебатираме такъв закон, когато ще се дискутира такъв въпрос, не сте справедлив, господин Куртев, да го укорявате, че накрая се е сетил да предложи това. В края на краищата това е задължение на ръководството на парламента, на председателя, на Председателството...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е задължение на ръководството, залата решава и тя предлага.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... да помисли по какъв начин трябва да протече такъв дебат, каква гласност да му се даде, за да започнем да изпълняваме онова, за което се говори - да убеждаваме обществото, че трябва да се стигне до тази стъпка.
В момента има мораториум върху смъртното наказание в България. Аз съм категорично той да не бъде отменян, да остане. Но преди да приемем подобен закон, да сме извървели пътя до това равнище на цивилизованост, до което ние някак си искаме да скочим сега изведнъж. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Думата за второ обяснение на отрицателен вот има господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах "против" този закон. Това ми дава възможност за две минути да кажа онова в съвсем схематична форма, което бих казал с много повече слова.
Напълно уважавам всички съображения, които изтъкна господин Лучников в морален, във всякакъв човешки характер. Той е мой връстник, той е обичан от мен човек и той повтори буквално онова, което аз срещнах като противопоставяне от собственото си дете, от моята дъщеря. Но има четири категории убийци, за които не може да бъде отменяно смъртното наказание: рецидивистите убийци, професионалните убийци, убийците с изтезание на жертвите си и убийците на деца. Тези категории не са хора и няма място за човечност, когато ще се произнася присъдата. (Ръкопляскания.) Това са бесни двуноги, а знаем, че дори защитниците на животните премахват бесните животни. Попитайте Бриджит Бардо.
Вторият аргумент. Тук се цитираха религиозни текстове, божи заповеди. Аз ще ви цитирам Исус Христос. Когато му се задава въпрос при срещата му с децата какво да направим с онзи, който прелъсти - забележете, не убие, - който прелъсти дете, какво отговаря синът божи? "На такъв да се окачи камък на врата и да се хвърли в реката!" Аз не съм по-голям хуманист от сина Господен.
И третият аргумент. Кой ви е казал, че зад решетките до края на живота е по-хуманно наказание, отколкото смъртното? Адмирал Редер помоли за милост в Нюрнбергския съд, като се замени доживотния му живот с разстрел. Отхвърли се молбата за помилване. Цитирам ви само този класически случай, който вероятно ви е известен. Зад решетките, ако човек, или двуногото е запазило малко човечност, той ще свърши със самоубийство. Уверявам ви! Който е бил зад решетките, ще потвърди това. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Думата за трети отрицателен вот има господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Срамувам се, че днес с това гласуване, с този резултат българският парламент показа колко е далеч от българския народ, от очакванията на народа, от въжделенията на народа и от надеждите на този народ. Хората са ни изпратили тук с доверие. Ние често пъти спекулираме с това.
Аз като писател ви казвам: гласувах "против" този закон, тъй като съм покъртен от това, което става в България всеки ден. Министър Бонев съобщи, че напоследък престъпленията видимо са намалели. Аз не знам каква статистика ползва господин министърът, но виждаме какво става всеки ден в нашата трагична страна. И ние стоим неми, ние със своята пасивност, със своето поведение днес, което за мен е под всяка критика, даваме възможност да се развихря престъпността в България. Не мога да допусна в никакъв случай, че смъртното наказание не би помогнало за намаляване на престъпността. Нека си спомним Крумовите закони. Докога ще проявяваме такова "великодушие" към тези, които отнемат човешки живот, към тези, които изнасилват и убиват за 100 лева? Вие знаете какви гаври стават с българските деца. Помните убийци, които след като са изнасилили жертвите, прерязват гърлата им със счупени буркани. И какво става? Тези хора ще бъдат уж по-тежко наказани, след като са осъдени на доживот, и всички ние ще се грижим за тях макар и косвено. Докога ще продължава това?
Мисля, че въпросът е ясен. И въпреки че много се говори ние да стигнем в Европа, а Европа е тук, нека да не забравяме своята същност и своята национална идентичност, мисля, че трябва да помислим много сериозно за второто четене на закона и за времето, през което ние ще работим върху него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шопов.
Думата за процедура има господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение на основание на Правилника за организацията и работата на Народното събрание срокът между първо и второ четене за предложения по законопроекта да бъде съкратен на пет дни. Моля да го поставите на гласуване. (Шум и реплики на недоволство.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Госпожица Татяна Дончева има думата за противно становище.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Искам да бъда правилно разбрана. Нашата задача е да убедим обществото, че не правим по този въпрос някакъв параден въпрос, с който някъде искаме да се похвалим и непременно да ознаменуваме 50-годишнината на приемането на Конвенцията по правата. Ще приемем конвенцията, ще си направим каквото трябва и ще работим по този закон. Но да не създаваме изкуствено напрежение, че нещо правим триумфално и тържествено. Това е сериозен въпрос, нека да си го обсъдим сериозно. Има нормално време за внасяне на предложения.
Знаете, че имаме чисто правен проблем, който не сме изчистили в законопроекта, и той е какво правим с тези присъди, които са произнесени от мораториума до евентуално влизане на закона в сила.
Предлагам ви да си използваме нормалното време. Няма нищо да ни стане, ако не ознаменуваме петдесетата годишнина от подписването на конвенцията с второто гласуване. В противен случай създаваме излишни подозрения към себе си. Мисля, че това не ни мотивира в правната комисия да приемем решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Абаджиев за това срокът за писмените предложения преди второ гласуване да бъде пет дни.
Гласували 137 народни представители: за 36, против 70, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
За второ процедурно предложение има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми колеги, мисля, че и аз имам правото, използвайки процедурата, да кажа още един мотив...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, мотиви няма да кажете! Направете си процедурното предложение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Процедурното ми предложение е да увеличим срока между първо и второ четене на един месец. Аз съм майка и...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетете правилника! Няма такова нещо в правилника, един месец не можете да предлагате! Правете предложение, което да съответства на правилника!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Добре. Правя процедурно предложение за 14-дневен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Поставям на гласуване процедурното предложение на госпожа Масларова за увеличаване със седем дни на срока за предложенията за второ четене по този законопроект.
Гласували 179 народни представители: за 65, против 99, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Едно съобщение: в почивката тук ще бъде учредена групата за приятелство България - Мароко в Интерпарламентарната група. Моля да останат депутатите, които са членове на групата.
След почивката ще продължим с парламентарен контрол.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието с:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Още в началото искам да уведомя уважаемите народни представители, че поради закъснението, с което започваме парламентарния контрол, и поради това, че се разминава с ангажиментите на господа министрите, програмата ще претърпи малка корекция и отговорите ще бъдат в следния ред:
- най-напред министър-председателят Иван Костов;
- втори ще отговаря заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков;
- след това - министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев;
- след това са отговорите на министърът на вътрешните работи господин Богомил Бонев;
- следва заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев;
- следва министърът на здравеопазването Петър Бояджиев;
- след това е министърът на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева;
- след това ще бъде министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов;
- накрая ще бъдат министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков и господин Муравей Радев - министър на финансите.
Причината е, както ви казах, в това, че променихме часа за парламентарен контрол и някои министри помолиха за тези размествания.
Новопостъпили питания в периода от 20 до 26 ноември 1998 г.:
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Евдокия Манева - министър на околната среда и водите, относно замърсяването на въздуха от завод "Фурнир" в София. Следва да се отговори писмено до 4 декември 1998 г.
Постъпило е питане от народния представител Христо Николов Стоянов към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно политиката на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа в областта на напояването през 1999 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 декември 1998 г.
Постъпило е питане от народния представител Петър Димитров към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно трансформиране на български предприятия и банки в транснационални. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 декември 1998 г.
Постъпило е питане от народния представител Панчо Панайотов към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно приватизацията на АД "Фармация" - град Дупница. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 декември 1998 г.
Получени са писмени отговори от:
- министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Дора Янкова.
Госпожо Янкова, заповядайте да получите Вашия писмен отговор.
- министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Георги Карабашев.
Господин Карабашев, заповядайте отговора на Вашия актуален въпрос.
Започваме...
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Искам думата от името на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От името на парламентарна група, извън дневния ред, може да се вземе думата само от представител на ръководството на групата. Вие сте член на ръководството.
Има думата господин Любомир Пантелеев.

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ):

"Д Е К Л А Р А Ц И Я
на Парламентарната група на Демократичната левица

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър-председател! Вчерашните дебати по бюджета на Република България за пореден път се превърнаха в сеанс на показна цифромания, затлачила съзнанието на българите с проценти и безкрайни статистически данни. В същото време животът на обикновените хора става все по-тежък, а социалната картина все по-мрачна и тягостна. Правителството остава глухо към исканията на земеделските производители. Българското правителство месеци наред си затваря очите пред основателните и нарастващи протести на пенсионерите от София до Варна. С циничен законодателен размах парламентарното мнозинство, в рамките на изтичащата седмица, удари преподавателите и студентите. Металурзи и химици роптаят в очакване на предизвестената смърт на техните предприятия. Набират сила споннтанните протести на работниците от "Видахим", Телефонния завод в Белоградчик, в Лом като резултат на безизходицата, в която са поставени.
По един безпардонен, крайно субективен и унизителен начин министър Радев изхвърля на улицата 1200 миньори от "Горубсо" - Златоград и с това обрече на глад техните семейства. Действията на правителството са израз на нарастваща социална нечувствителност и политическа безскруполност.
Какво се промени, уважаеми господа, във времето от края на 1996 г., когато стачниците бяха носители на автентична демокрация, а днес ги обявявате за престъпници?
Премиерът и министрите се крият от миньорите. Управляващите не само не желаят, но и не могат да решат проблемите на българската икономика.
Парламентарната група на Демократичната левица отхвърля подхода на правителството по структурната реформа, сведен до обикновена ликвидация на водещи доскоро предприятия.
Как на фона на човешките страдания, вие, господа, ще отбележите след няколко дни с фанфарна показност годишнината от Декларацията за правата на човека?
Ние се обръщаме към всички политически сили, към българската общественост, заедно да защитим гражданските и човешките права на миньорите. Нека да проявим своята човешка солидарност към онези, чиято съдба, за жалост, вече е предрешена!" Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Преминаваме към отговори на актуални въпроси от министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Първият актуален въпрос е от народния представител Георги Пирински, относно изявлението на министър-председателя във връзка с инцидента пред дома на ръководителя на СДС в Свиленград.
Имате думата, господин Пирински.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Защо не си оправите вашите неща?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Те, ваши неща ли са тия?
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди 2 седмици зададох следния актуален въпрос на министър-председателя.
Господин министър-председател, във връзка с инцидента пред дома на депутата Георги Шишков на 14 ноември Вие публично заявихте, че в борбата с престъпността същият се е откъснал далеч напред от отбора. Че борбата с престъпността е работа на държавата.
От думите Ви следва, че независимо че са известни фактите за корупцията и престъпността на митница Свиленград, Вашата администрация съзнателно не предприема необходимите действия. По такъв начин само потвърждавате мнението, че бездействате, защото тази корупция е свързана с хора от висшия ешелон на СДС.
Господин премиер, каква е причината Вашата администрация да бездейства, да не предприема всички необходими действия, за да "догони" един такъв Ваш представител, като депутата от Свиленград в борбата с корупцията и смятате ли въобще да го направите?
Господин председателю, ще повдигна и един процедурен въпрос, тъй като въз основа на чл. 76, ал. 1 актуалният ми въпрос беше върнат с мотива, че не е достатъчно ясен и че не било ясно дали се отнася за самия инцидент или за думите на министър-председателя. Така че, първо бих искал да попитам Вас има ли нещо неясно в това, което питам? Има ли нещо обидно в това, което питам, защото и това също е забранено по чл. 76? И въобще, това ли е процедурата, по която да пазите министър-председателя от може би неудобни въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Фактът, че ще Ви отговаря министър-председателят, означава, че никой не го пази.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господа и дами народни представители! Уважаеми господин Пирински, ефективното противодействие на организираната престъпност и корупцията, усъвършенстването на организацията и структурата на граничния контрол са част от основните приоритети на националната стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
В доклада на Европейската комисия относно напредъка на България в процеса на присъединяване, от 4 ноември 1998 г. в раздела "Правосъдие и вътрешни работи" е посочено, че в борбата с корупцията, организираната престъпност и граничния контрол са взети конкретни мерки за подобряване на ефективността на институциите в съответствие със стандартите на Европейския съюз. В тази връзка е дадена оценка, че България е осъществила напредък, заслужаващ овации, отговаряйки на краткосрочните приоритети на партньорството за присъединяване в борбата с организираната престъпност и граничния контрол.

Същото е казано в нарочно писмо от европейския комисар Ханс Ван ден Брук до министъра на външните работи на Република България, където се казва, че комисията в редовния си доклад за прилагането на общото право на Европейския съюз е отбелязала, че България е направила отново напредък, заслужаващ овации, в изпълнение на краткосрочните приоритети на Партньорството за присъединяване.
Постигнато е много по-тясно сътрудничество в борбата срещу контрабандата и наркотрафика между митническата администрация у нас и тази в съседните страни. Подписани са двустранни спогодби и меморандуми за разбирателство относно сътрудничеството и помощ в митническата дейност с Турция, Румъния, Югославия, Русия, Великобритания и Австрия. Подготвени са за подписване двустранни споразумения с Гърция, Македония, Молдова, Украйна, Грузия, Армения, Монголия, Унгария, Франция, САЩ и нови с Румъния и Великобритания. Ползва се навременна двустранна информация, изгражда се компютърна система по места, като пилотно се въвежда такава и с Република Гърция, за която очевидно питате. Разработва се програма за съвместен граничен контрол в общи митнически пунктове със съседни държави.
С оглед по-голяма ефективност при борбата срещу контрабандата и наркотрафика на качествено ново равнище се организира сътрудничеството между Главно управление "Митници", от една страна, и Национална служба "Гранична полиция", Националната служба за борба с организираната престъпност и Националната служба за сигурност, от друга. Подписаха се съвместно и се изпълняват конкретни заповеди и указания за работа.
Конкретно по въпроса за граничния контрол на пропускателен пункт Свиленград.
От началото на 1998 г. до настоящия момент в участъка на ГКПП Капитан Андреево и Свиленград при нелегално преминаване на държавната граница са задържани 1001 лица. На границата не са допуснати 1944 чужденци при опит да влязат в страната с нередовни документи от така наречени рискови държави. Пресечени са 87 опита за незаконно превеждане на български граждани и чужденци през границата. Разкрити са 371 случая на контрабандна дейност, като само по 7 случая е пресечен контрабанден внос на стоки на обща стойност 321 млн. 900 хил. лв. и 3 млн. 500 хил. щатски долара. Разкрити са и случаи на присвояване на валута на обща стойност 71 млн. 400 хил. лв. Разкрити и предотвратени са 13 случая на корупция с 20 служители от различни служби по граничния контрол и са образувани 7 следствени дела.
За периода от 1 юни 1997 до 1 ноември 1998 г. само от митница Свиленград са освободени от заеманата длъжност общо 149 митнически служители, като 12 от тях са дисциплинарно уволнени. Няма защитен политически чадър за митническите служители, когато е налице доказано нарушение на законовите разпоредби. Предприети са мерки и се осъществява принципът на ротация по отношение на митническите служители в различни смени и различни направления на работа.
По защитен проект на Главно управление "Митници" за борба срещу корупцията са осигурени от програма ФАР 2,5 млн. екю. В ход са проверки, осъществявани от Министерството на вътрешните работи, съвместно с главно управление "Митници" и Главно управление на данъчната администрация, за изясняване на доходите и недвижимото имущество на митнически и други държавни служители от Свиленград.
Правителството чрез специалните органи работи по изпълнение на единната национална стратегия за противодействие на престъпността в съответствие с препоръките в заключителната част на доклада на Европейската комисия, с оглед ускоряване на процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Имате думата за реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, аз имам чувството, че господин премиерът отговаря на някакъв друг въпрос. (Смях от Демократичната левица.) Въпросът беше съвършено конкретен. Става дума за това, че този инцидент на 14 ноември ясно беше изтълкуван като предупреждение към господин Шишков да мълчи. Защото 100 грама взрив това означава. Един ден след това господин премиерът по свой начин също каза, че най-добре е да си мълчи. И става дума за какво да мълчи? Има три тези, които звучат във връзка с изявленията на Шишков - едната е за така наречени генерали, другата е за митничари и третата е вече за нещо по-близо до средите на мнозинството. И според мен министър-председателят, водач на мнозинството, беше длъжен да защити преди всичко днес морала на мнозинството, да снеме от мнозинството тази сянка на съмнение, че може би някой във вашите редици получава от това, което тече там. Вместо това ние бяхме засипани от цифри и отчети, които навярно ще бъдат подети от медиите и това ще бъде тиражирано тази вечер и утре сутрин, но аз ви уверявам, че не става въпрос дали аз съм удовлетворен или не, в обществото вие с този отговор затвърждавате убеждението, че има какво да криете. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
За дуплика има думата господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Пирински! Един министър и един министър-председател тук отговаря на основата на фактите. Ние нямаме основание да коментираме хипотези, нямаме основание да коментираме предположения и версии, сценарии и така нататък. Едно правителство е сериозно и солидно тогава, когато се опира изцяло на фактите. Това, което ви отговорих, са фактите за борбата на правителството за възпиране на каналите за контрабанда на хора и стоки на граничния контролно-пропускателен пункт Свиленград.
Другите проблеми възникват във Вашата глава. Аз обаче ще Ви посъветвам да помислите още веднъж и да зададете въпроса си така, както желаете да предизвикате отговора, за да научите повече за контрабандните канали.
Правителството вече има горчив и успешен, и неуспешен опит по възпиране на тези контрабандни канали. Не е случайна тази оценка, която аз прочетох, от Европейската комисия. Тя е дадена за постигнати успехи, разбира се, и за натрупан сериозен опит.
Ако вие проявявате искрен интерес, не да политиканствате тук, а да научите нещо повече за това какво прави правителството, просто задайте по подходящ начин и съответно добре обмислен въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За процедура думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, процедурният ми въпрос е във връзка с чл. 75 от нашия правилник, в който се предвижда, че отговорите на актуални въпроси са такива, които са по въпроси от текущ характер, които представляват обществен интерес, и именно в момента са в центъра на вниманието на обществото. Моят въпрос е именно по такъв остро актуален въпрос, свързан с конкретни случаи на корупция, и аз очаквах министър-председателят тук да информира за това какво прави Националната следствена служба, тъй като МВР и господин Бонев потвърдиха, че се води следствие по въпроса. Ако няма окончателни заключения, то да каже докъде е стигнало разследването, а не да ни хвърля в общи приказки.
И второ, което искам да кажа, също процедурно, господин председателю, предлагам една част от вниманието ви да следи изказванията на премиера, защото той при всеки отговор също включва и поучения, и преценки. Сега прозвуча, че тук се политиканства и в такива случаи е Ваш дълг да го приведете в по-добър ред. (Смях и оживление в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински. Преди Вас обаче аз имам думата процедурно, защото бяха направени процедурни обвинения. Господин Пирински, Вашият въпрос е: "Каква е причината Вашата администрация да бездейства?"
Съвсем в съответствие с чл. 75 от Правилника на Народното събрание министър-председателят ви обясни, че администрацията не бездейства, а ви каза какво върши. Така че нямаше нищо процедурно във Вашия, така наречен, процедурен въпрос. При следващото нарушаване на правилника ще бъда принуден да Ви накажа. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Ще го понеса, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз не искам да влизам в ролята на учител по демокрация, господин Пирински, но само една забележка.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Защо го правите тогава? Не можете да ми правите забележка!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Националната следствена служба не е подчинена на изпълнителната власт. Вие казахте тук, че трябвало да дам отчет за националната следствена служба, което е въпиюща неграмотност. (Смях, оживление и ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Актуален въпрос от народния представител Стефан Стоилов относно създаването на съвместни българо-турски фирми за реализация на инфраструктурни проекти.
Имате думата, господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Има един безспорен факт, който не може да бъде отречен - преговорите, разговорите и сключеното споразумение в Турция - между Вас и тогавашния турски министър-председател, предизвикаха сериозни реакции в българската общественост, в пресата, в това число и в такива органи на печата, които повече от добронамерено се отнасят към сегашното правителство. Това е основанието и аз да Ви задам днешния въпрос. Почти съм убеден, че ще има не един и не два въпроса, свързани с постигнатите договорености.
Уважаеми господин Костов, от Ваши и на господин Шиляшки изявления разбрахме, че реализацията на инфраструктурните проекти, предвидени в споразумението, подписано от Вас и от министър-председателя на Република Турция, се предвижда създаването на съвместни българо-турски фирми. Кои са фирмите, които ще участват от българска и турска страна и по какъв начин са определени те?
Редица органи на печата, а няма да скрия и в разговори, в коментари се поставят доста въпроси, но един от тези въпроси, който предизвиква и днешния мой въпрос, е: защо там беше решен въпросът за турската фирма, която ще участва? Кой предлага тази фирма? Защо тези въпроси не се решиха допълнително? А не може да не са Ви представили информация, че и във връзка с избора на фирмата, и във връзка с това, което стана миналата седмица в Турция, в турския и в българския печат не са малко коментарите, че довчерашният министър-председател на Турция е свързан с икономическата мафия, че една от протекционираните фирми е тази, чието име се появи в пресата. Съмненията са повече от основателни и аз моля Вие да хвърлите светлина върху този въпрос, който е един от многото въпроси, възникващи във връзка със сключеното Рамково споразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов. Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Днес подписах документа, с който предлагам на Министерския съвет в понеделник да обсъди и предложи споразумението, за което питате, да бъде ратифицирано в Народното събрание. Така ще отпаднат всякакви инсинуации, каквито има около тази тема. Впрочем там ще разберете, че в споразумението не са определяни фирмите. Казано е, че турското правителство, което и да е това турско правителство, няма никакво значение кое ще бъде това турско правителство, ще посочи участващи фирми. Това е поетият ангажимент от българска страна и аз много Ви моля като сериозен и солиден икономист Вие да разпространите тази истина.
От българска страна е сравнително по-ясно кой ще участва. Вероятно това ще бъде Националната електрическа компания в смесеното дружество като един от съучастниците и съинвеститорите на проекта "Горна Арда".
Много е възможно, проявяват интерес и други западни фирми да участват, в това число например споменатата от председателя на Комитета по енергетика канадска фирма "Хидро Квебек" и някои други. В този смисъл въпросът е открит.
И има едно много просто излизане от ситуацията, която в момента е, според мен, до голяма степен измислена. Ще има ново турско правителство. То ще посочи някоя фирма. Дали ще посочи същата, същите или други, това е изцяло техен въпрос. Това не е въпрос на българската страна. Ние преговаряме с този, който иска да влезе и да инвестира в България, да прави работни места, да направи 3 хиляди работни места за хората, които са останали и ще остават без работа след преструктурирането на "Горубсо".
От друга страна, що се касае до другата идея за смесено дружество, тя се отнася за строителството на автомагистралата от Плодовитово до Капитан Андреево. Очевидно българският субект ще бъде или най-вероятно да бъде едноличното акционерно дружество "Автомагистрали", което е учредено впрочем с тази цел. То ще бъде най-вероятният български участник. Кой ще бъде от другата страна, отново е право на турското правителство да реши. Пак подчертавам, което и да е това турско правителство. Ние вярваме, че турската страна е заинтересована от това споразумение, че няма да го изостави и ще го реализира, тъй като то представлява интерес и за Република Турция и се надяваме, че ще се стигне до неговата реализация и, разбира се, аз лично не вярвам, че ще спрат приказките, които се носят по този повод.
Искам да обърна внимание на следното важно обстоятелство - че българското правителство и в други случаи ще използва този начин на привличане на инвеститори, за да може да гарантира солидно участие, да може да гарантира срокове за създаване на работни места и за изпълнение на важни проекти. Това ще бъде правителствена политика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За реплика имате думата, господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Съвършено ясно е, че в България няма човек, който да е против каквито и да са инвестиционни програми и реализации на инвестиционни проекти и от този род. Вие не се сърдете, тъй като още във връзка с Вашето посещение, по време на пребиваването и веднага след завръщането Ви се появи името на тази фирма. И в пресата оценките за министър-председателя на Турция, за тази фирма, за други личности и фирми, бяха почти еднозначни. Съвършено ясно е, че ние не можем да наложим на Турция коя ще бъде турската фирма - участник в смесеното дружество, но ние като страна в едно смесено дружество имаме право да изразим своята позиция, своите оценки, а не да бъдем безгласни участници и да ни се натрапва една или друга фирма.
Това е проблемът, около който аз ограничавам днес своя въпрос, а възникват много други въпроси, които не случайно бяха дискутирани нашироко в пресата и все още не са слезли от страниците на пресата. Вие сте прав, ще има нов министър-председател и дано за този нов министър-председател не се дават квалификации и в турската, и в българската преса, които се даваха за довчерашния, с когото беше сключено това Рамково споразумение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата министър-председателят за дуплика.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Стоилов! Взимам думата, не за да вляза в ролята на нечий адвокат, а за да кажа само фактите. Нашето правителство имаше отлично сътрудничество с досегашното турско правителство в борбата срещу организираната престъпност.
РЕПЛИКА ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: А какво пише в пресата?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз казвам фактите. Аз казвам, че със съвместна акция на българските и на турските специални служби беше заловен един от шефовете на мафията в Турция и това е факт. Аз казвам, че министър-председателят на Турция господин Месут Йълмаз награди 12 български полицаи за отличната им служба при залавянето на този мафиот. Аз знам, че господин Месут Йълмаз поиска от нас съдействие - ето тук е господин Васил Гоцев - този човек непременно да бъде репатриран в Турция и да не му бъде давано българско гражданство. Това го потвърждавам като действие, като факти. Какво Вие сте прочели по вестниците, аз не мога да коментирам. Но не съм съгласен с лека ръка от тази трибуна на Народното събрание да се сипят такива наистина недоказани недомлъвки по отношение на правителствения ръководител на съседна Турция. Защото съм видял колко почтено, честно и активно се бореше срещу организираната престъпност и мафията. Знам какво е направил и за случая Йоджалан, тъй като съм в течение на тези неща и просто не мога да оставя без отговор подобни приказки от трибуната на българското Народно събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на промишлеността господин Александър Божков от народния представител госпожа Емилия Масларова, относно прекратяване на трудово правоотношение на работещ в "Латекс" - АД, град Бяла.
Имате думата, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин Божков, уважаеми господа министри! На 3 ноември 1998 г. в "Личен състав" на акционерно дружество "Латекс" - Бяла, е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на инж. Нейка Черкезова, началник на един от най-значимите цехове в предприятието - цех № 101. До този момент инж. Черкезова не е получавала никакви бележки относно нарушения на трудовата и технологичната дисциплина в периода, в който тя работи в "Латекс" - Бяла.
За Ваше сведение тя работи там повече от 18 години. Един от основателите на предприятието е и е минала през всички йерархични равнища, за да стигне до началник-цех.
За сведение на вас, колеги, трябва да кажа, че доскоро "Латекс" - Бяла, беше водещо предприятие в общината и хранеше близо една четвърт от работещите и живеещите на тази територия.
Пак за ваше сведение, уважаеми колеги, трябва да кажа, че преди една година без малко благодарение на ваши протекции, ваше ходатайство там беше сменен директорът и беше сложен друг директор, който явно, след като мина първата метла, започна втората на второто равнище.
Моят въпрос към Вас, господин Божков, е каква е причината все пак да бъде освободена началник-цеха и на нейно място да бъде връчена заповед за назначение на студент, току-що завършил, който няма нито един час трудов стаж?
Надявам се, господин Божков, че ще направите всичко възможно да не ми давате напътствия от трибуната и да не ме убеждавате в това, че, видите ли, предприятието е частно, тъй като там има повече от 30 на сто държавно участие, а Вие много държите всичко, което е държавно, да бъде кътано, съхранявано, пазено и да носи икономически и добри резултати на нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Моля депутатите отдясно да изслушват внимателно, а да не се държат така, както вчера се държаха депутатите отляво.
Има думата заместник министър-председателят Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Аз искам да Ви благодаря, защото си мислех, че едва ли има нещо, което да ме учуди повече в Народното събрание, но всеки ден се изненадвам все повече. Бяха ме питали за директори и заместник-директори, но още за началник-цех не бяха ме питали. Но аз съм готов да Ви отговоря.
Също така съм съгласен, въпреки че това е частно предприятие и аз по никакъв начин не мога да се бъркам в действията на директора му, тъй като държавата участва в него с около 30 на сто, аз направих необходмото, ангажирах специалисти от министерството, които отидоха на място, направиха проверка. Въпросът на народния представител е такъв, че трябва да му се отговори и аз Ви отговарям.
Искам само да ви помоля - по никакъв начин не искам да ви поучавам, не го приемайте по такъв начин - но много ще ви моля, когато задавате въпросите си, проучете внимателно данните, на основата на които задавате въпроса си, за да не се налага тук да ви опровергавам за очевидни неща.
Започвам отзад напред. Вие казвате, че на мястото на госпожа Черкезова е назначен току-що завършил студент, без нито един час трудов стаж не само в това предприятие, но и въобще.
На мястото на госпожа Черкезова е назначен Никола Маринов Колев. Ето справката за трудовия стаж на Никола Маринов Колев. Чета ви оригиналната справка, за да не кажете, че нещо фалшифицирам.
"Лицето Никола Маринов Колев е започнало работа в "Латекс" - Бяла, като сменен ОТК на 9 ноември 1980 г. и работи като такъв до 25 октомври 1983 г., след което е преназначен като технолог в същия този цех № 101 и работи като такъв до 3 ноември 1998 г. При отсъствието на началник-цеха същият го е замествал.
От 4 ноември 1998 г. лицето Никола Маринов Колев е назначен на длъжността началник-цех № 101."
Тоест, назначеният на мястото на госпожа Черкезова не е току-що завършил студент, а заместникът й, който от 1980 г. работи в същия този цех. Така че, ето тези неща би трябвало да проверявате. Вие сте народен представител от този район, доколкото знам.
Второ, защо все пак е била уволнена госпожа Черкезова? Без да влизам в ролята на наставник на ръководството на предприятието, искам да Ви съобщя само фактите.
На госпожа Черкезова е прекратен трудовият договор за проявена недобросъвестност и неспазване на срок по договор за изпълнение на поръчка на транспортна лента за фирма "Ниникомерс" - град Скопие, Македония. Крайният срок за натоварване на готовата продукция е 4 ноември 1998 г. Поръчката е възложена на госпожа Нейка Черкезова, началник-цех № 101, като същата е информирана за срока, договорен с клиента, който от 3 ноември чака със собствен транспорт в дружеството. Госпожа Черкезова отказва да спази срока, като иска отлагането му до 11 ноември без основателна причина. Цехът работи със значително намален капацитет. Неизпълнението на всяка поръчка е от съществено значение за дейността на дружеството и неизпълнението на срок по сключен договор е недопустимо.
Затова директорът по един такъв очевиден случай е издал заповед за уволнение на госпожа Черкезова. И в това също не виждам нищо лошо. И с минималното държавно участие аз бих подкрепил такива действия на директора.
Същевременно, разбира се, Вие индиректно поставяте въпроса за предишно уволнение на директора - на предишния директор господин Трифонов. Господин Трифонов, разбира се, е бил уволнен, защото от 1992 г. - не знам дали знаете това - допреди 1 година е снабдявал същия този цех, на който е била началник същата тази госпожа Черкезова - с каучукови сажди чрез частната си фирма едноличен търговец "Нико".
Връзката между тях двамата на техните бизнесотношения е добре известна в град Бяла. Но, както виждате, и след освобождаване на директора господин Трифонов, госпожа Черкезова е продължила да работи близо цяла година в "Латекс" - Бяла, и никой не е имал намерение да прави чистка. Но когато е провалила договор в едно предприятие, което изпитва остра нужда от пари, нормално е да бъде уволнена.
Аз се надявам наистина и ще помоля ръководството на Народното събрание да намери някакъв начин да не започна да отговарям и за цехови майстори, за началник-смяна, за портиер, чистачка и т.н. Все пак времето на народните представители е скъпо и си заслужава да отговарям на по-съществени въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата за реплика госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Благодаря, господин Божков. Аз поемам ангажимента да не ви питам за чистачи и по-ниско равнище, но факт е това, че Законът за лустрация вече влиза в действие. (Смях и реплики от мнозинството.)
Вие забавихте своя отговор доста и явно, че през това време сте се постарали, тъй като студентът си е изтеглил документите, бързо да сложите други документи. Това е факт и се знае.
Между другото държа да отговоря, господин Божков, защото тук се коментира едно предприятие, което хората в Бяла знаят какво е било и какво е. Откакто е дошъл новият директор, който е с протекциите на Драгомир Драганов - шеф на СДС в Бяла. Предприятието от бившия директор, за когото говорите, е оставено на 3 декември м.г. с 516 млн. лева печалба. До момента не само че печалбата е стопена, а 1 млрд. и 500 млн. лева са натрупаните загуби, освен това има 500 млн. лева неразплатени задължения към персонала.
Що се отнася до "Ниникомерс" фирмата от Скопие и господин Бранко Василевски, който е неин шеф, искам да Ви кажа, че в присъствието на двамата лидери на КНСБ в града - госпожа Димитрова и господин Синабов, както и директорът Ангелов, както и потърпевшата, на която е връчена заповед за уволнение, той е заявил, че няма никакви претенции към нея, нито към изпълнението на договора. Що се отнася до провалянето на договори, господин Божков, все пак ние сме длъжни да следим какво става в нашите предприятия, колкото и да ни е малко участието. Искам да кажа, че до момента, разполагам с документи, че този господин Ангелов с новия му екип, откакто е дошъл на власт - 3 декември м.г. до този момент, има нанесени щети за над 100 млн. лева.
Освен това, господин Божков, същото това Ваше протеже е доставил 5 тона латексова боя със съмнително качество, със "сертификат" че е произведено уж в Словакия, а то е произведено в Македония. Отгоре на фактурата е написано да се скрие в закътан склад, защото пазарът на боята може да се реализира от самата фирма-производител на боя. Така че, господин Божков, има една българска поговорка: "Не виждате гредата в собствения си двор, а гледате сламката в чуждия." (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата за дуплика господин вицепремиерът Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаема госпожо Масларова, аз не зная точно какво разбирате под Закона за лустрацията, но вероятно от това разбирам, че госпожа Черкезова е член на БКП или някакъв лидер на БКП. Току-що го научавам от Вас, защото тук не ставаше въпрос за никакви партийни въпроси, а ставаше въпрос за неизпълнение на договор в предприятие. И аз мисля, че бях съвсем ясен.
Другото нещо, което искам да Ви кажа е, че Вие очевидно толкова добре познавате въпроса с боята, произхода й, какво пише на фактурата й, че очевидно Вашият интерес към това предприятие е засилен. Така че още по-неясно е как тогава, след като имате толкова засилен интерес към това предприятие, не зная причината, очевидно като народен представител се интересувате за това предприятие, как тогава Вие не знаете кой е назначен на нейно място? И изведнъж се оказва, че това, което са Ви съобщили оттам, не отговаря на истината. Заповедта за назначаването на господин Колев е от 4 ноември, а Вашият въпрос е от 11 ноември. Тоест, едва ли Вие към 11 ноември не сте имали възможност да проверите кой в края на краищата е назначен, след като задавате толкова сериозен и задълбочен въпрос, който показва и Вашите изключително сериозни познания по складовете, кофите с боя и другите проблеми на ръководството на "Латекс" - Бяла. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Това е проблем на нашите избиратели, господин Божков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков от госпожа Росица Тоткова относно увеличаване на капитала на "Пирин харт" - АД, град Разлог.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божков, уважаеми колеги! Аз няма да се ограничавам при задаването на своя въпрос до съдбата на едно лице, независимо от това дали то заема някаква степен в йерархията на управление, защото всеки човек сам по себе си е достатъчно важен. Моят въпрос се отнася до едно предприятие, в което работят 830 човека.
"Пирин харт" - ЕАД, град Разлог е раздържавено чрез масовата приватизация. Оценката на дружеството е в размер на 245 млн. и 45 хил. лева. Това е стойност, която е определена към 31.12.1992 г. Предприятието е включено в списъка за масова приватизация с тази стойност през януари 1996 г. Акции на предприятието са изкупени и на трите тръжни сесии, проведени през 1997 г., като цената на една акция от 1179 лева на първата сесия пада на 525 лева на третата сесия. Акции от това предприятие са закупили фонд "Доверие", фонд "Албена инвест", Българо-холандски фонд, фонд "Фаворит", индивидуални акционери и оставеният държавен дял от 33 на сто.
През 1998 г. някои от собствениците на акциите вече са променени и разпределението на капитала е както следва: държавното участие е 33 на сто, акционерно дружество "Валфин" - Италия, 21,50 на сто; акционерно дружество "Цвета" - Швейцария - 30,45 на сто, Българска холдингова компания "София" - 10,10 на сто и индивидуалните акционери.
На 15.10.1998 г. е проведено общо събрание на "Пирин харт" - АД, с точка втора от дневния ред - увеличаване капитала на дружеството чрез апортна вноска на машини и съоръжения, направена от акционера "Валфин" - АД, Италия. Апортната вноска се състои от следните машини и съоръжения: дефлекар - мелница за накъсване на влакна, фракционатор - машина за разделяне на влакна - става въпрос за целулозно-хартиено предприятие - и система за топлинна обработка на отпадъчната хартия. Оценката на тези три машини и съоръжения за последното е в размер на 414 млн. и 290 хил. лева.
Общото събрание на акционерите, без индивидуалните акционери, взема решение капиталът на дружеството да се увеличи с тези 414 млн. на 659 млн. 335 лева. След острия протест на индивидуалните акционери държавният представител е предложил това решение на общото събрание да бъде одобрено от Агенцията за приватизация.
Моят въпрос, господин Божков, след като е взето такова решение, към Вас е следният: смятате ли, че не се ощетяват по този начин, при тази несъизмеримост на капитала дребните акционери? Искам да кажа, че дребните акционери са хора, преди всичко работещи в предприятието, тяхната загриженост произтича най-вече от това, че те не са запознати с оценката за ефективността на машините, които ще се включат в технологичните линии и за своите работни места. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Искам да изразя своята благодарност за този въпрос, защото веднага след общото събрание аз получих писмо, подписано от един от мажоритарните акционери, който изразяваше същите съмнения. Затова направих обстойна проверка по случая и в министерството, и в Агенцията за приватизация. Затова бях подготвен за Вашия въпрос и имам възможност да Ви отговоря съвсем подробно.
До провеждането на събранието държавата е собственик на 33 на сто от капитала. Вие казахте основните акционери: "Валфин" - Милано, Италия и "Цвета" - Швейцария са притежавали 51,85 на сто от акциите на дружеството. Същите са предприели действия за подобряване на качеството на основната продукция чрез апорт на следните машини и съоръжения, внесени от Италия през август 1998 г.:
- фракционатор модел FR-26 на стойност 166 млн. 90 хил. лв. Служи за разделяне на късите от дългите влакна на отпадъчната хартия. Последните заместват влагането на целулоза, с което се намалява стойността на произвежданата хартия;
- дефлекър модел DEP-635 на стойност 88 млн. 100 хил. лв. - мелница за нарязване на дългите влакна на отпадъчната хартия;
- система за топлинна обработка на отпадъчната хартия на обща стойност 160 млн. 100 хил. лв., което служи за отделяне на ненужните лепила в отпадъчната хартия и която съдържа вертикална преса, дисперсна система, триторатор, скоростно задвижване и редукторна кутия.
Стойността на машините и съоръженията, предмет на апортната вноска в капитала на дружеството е 414 млн. 290 хил. лв.
Министерството на промишлеността се запозна се технологичните параметри на предложените машини и съоръжения. Установи се, че те са свързани пряко с подобряване качеството на гладкия слой (тестлайнер) на велпапето. Подобряването на качеството на хартията ще доведе до по-добро качество на крайния продукт - велпапето, произвеждан в други предприятия от целулозно-хартиената промишленост. Такива машини няма в дружеството и тяхното внедряване не води до намаляване на работните места.
Въз основа на гореизложеното Министерството на промишлеността даде становище, подкрепящо предложението на основните акционери, да инвестират в "Пиринхарт" АД - Разлог, с посочените машини и съоръжения.
Общото събрание на акционерите е проведено на 15 октомври 1998 г. Представена е оценка от три вещи лица, съгласно чл. 72 от Търговския закон, за осъществяване на апорт на машините и съоръженията. Взето е решение за увеличение на основния капитал на дружеството. Държавният представител е гласувал съгласно даденото му пълномощно - за увеличаването на капитала, като за същото има и съгласие от Агенцията за приватизация.
Госпожо Тоткова, направеното предложение за увеличаване на капитала на "Пиринхарт" - Разлог, чрез апортна вноска на машини и съоръжения, като имате предвид, че увеличението на капитала се прави не от външен инвеститор, а от вече мажоритарния собственик на акциите на предприятието, представлява типичен случай за инвестиция по своята същност, а това е един от основните приоритети на нашето правителство: създаване на условия за привличане на чуждестранни инвестиции. В конкретния случай нашето положително становище - на Министерството на промишлеността, е и в изпълнение на цялостната правителствена политика за привличане на чужди инвестиции.
Понеже знам, че в Разлог се носят какви ли не слухове, подклаждани от най-различни хора, искам да ви прочета само един откъс от заключението на извършената оценка на трите вещи лица, която е приета от Окръжния съд в Благоевград. Трите вещи лица са госпожа Донка Милкова, госпожа Емилия Рачева и господин Панчо Христов - и тримата от Благоевград. Те са определили, както казах, тяхната констатация за цената на тези машини:
"Формирането на пазарни цени се свързва с експлоатационната годност, техническите параметри, продажната цена на активите към деня на оценката, отчита характера на производствената дейност, спецификата на оценяваните машини и съоръжения, както и годината на производство. Пазарната стойност се определя в съответствие с продажната цена на активите или на аналогични на тях към датата на оценката. При оценката сме се съобразили с фактурната стойност на оценяваните машини и съоръжения, платените такси, мита, транспортните и други разходи по представена ни фактура във валута и тяхната левова равностойност към деня на оценката им - 19 септември 1998 г. (и оценката е съвсем прясна). Отчетено е физическото и моралното изхабяване на системата за топлинна обработка на отпадъчна хартия. След направения оглед на същите в склада на дружеството в град Разлог (тоест машините са вече в предприятието), бе констатирано, че системата за топлинна обработка на отпадъчна хартия е в много добро техническо състояние, а дефлекърът и фракционаторът са съвсем нови - произведени са през февруари 1998 г. Машините и съоръженията отговарят на серийните номера при проверката и огледа на място в дружеството на тези, приложени към делото на спецификацията" и така нататък. Тук се определя и тази цена от 414 млн. 290 хил. лв.
Аз се задълбочих толкова в отговора, защото скоро бях в Разлог и знам, че хората там имат притеснения относно това дали тези машини са добри за предприятието, дали оценката им е била добра. Затова се заех да направя толкова внимателна и подробна проверка, за да могат да бъдат спокойни хората от Разлог и да не се създава недоверие към чуждестранните инвеститори.
За нашето правителство един от основните приоритети е да подкрепяме доверието на българските граждани към навлизането на чужди инвестиции в страната. Аз много разчитам, че днешният ми отговор ще даде възможност на хората в Разлог да се успокоят и да знаят, че чуждите инвеститори в Разлог, а там вече има двама сериозни чужди инвеститори - и американската фирма, и италианско-швейцарските фирми, които влязоха в "Пиринхарт", а това дава възможност на един град като Разлог да бъде сигурен за бъдещето на работните места.
Бих искал, използвайки факта, че парламентарният контрол се предава по радиото и телевизията, да кажа на хората от Разлог да не се притесняват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народната представителка Тоткова, за да изрази отношението си към отговора.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин Божков, аз Ви благодаря много за пространния отговор, който вероятно е дал повече информация на моите не само избиратели, но и на моите колеги, защото преди доста време съм работила в същото това предприятие. Все пак ми се струва, че проблемите произтичат и от това, че специалистите в предприятието не са съвсем наясно за мястото на две от машините. За една от тези машини - фракционатора - технологично и технически е определено мястото, дори е започнало нейното монтиране, но за другите две все още на тях не им е ясно как ще се използват и аз си мисля, че пораждането на такива недоразумения е предизвикано преди всичко от факта, че липсва информация. "Пиринхарт" е предприятие, което съществува от 1974 г., с много проблеми за всички хора, които живеят в Разложката котловина, защото и четирите аргумента да се построи това предприятие в центъра на Разложката котловина, бяха опровергани във времето. Но така или иначе по тази технологична схема, по която сега работи предприятието, след една много крупна авария, която затвори замърсяващата част от това предприятие, там много хора си изкарват хляба. И наистина се надявам, че с тези машини и с други подобрения предприятието ще може да се разширява в производството на хартии.
Позволявам си все пак да отправя към Вас една молба - още веднъж да прегледате нещата от тази гледна точка. Предполагам, че няма да има съществени различия, но поне за мене това ще внесе допълнително спокойствие. Освен това искам да използвам трибуната, за да поканя господин Божков още веднъж да посети нашия град, да направим една среща с работещите и по този начин той да добие и лични впечатления от развитието на предприятието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуални въпроси, зададени към министъра на правосъдието и правната евроинтеграция господин Васил Гоцев.
Давам думата на народната представителка Татяна Дончева да зададе своя актуален въпрос относно приложението на чл. 116 от Закона за съдебната власт.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър! При приемането на закона Демократичната левица предупреди, че ще се създадат редица практически проблеми и че нещата са крайно сурови и недомислени.
Един от проблемите, за които Ви говорихме при второто четене на закона, а също и във връзка с президентското вето, е проблемът с прекратените дела. Шестте младежи, на които възложихте внасянето на поправките, за да не носите отговорност Вие, решиха да променят чл. 116, ал. 4 от Закона за съдебната власт, като забранят на прокуратурата да прекратява дела. Този текст мина лесно в пленарна зала, защото разбиращите от технология на наказателен процес са единици.
Какво обаче се получи? По досега действащия Наказателно-процесуален кодекс единствената институция, която може да прекратява дела, е прокуратурата. По изменението, което направихме с приетия от нас Закон за съдебната власт, ал. 4 постанови, мнозинството в Народното събрание, следното: "Прокуратурата не може да прекратява наказателното производство. Когато прокурорът намери, че наказателното преследване следва да се прекрати, той е длъжен да сезира незабавно съда, който се произнася по ред, установен в Наказателно-процесуалния кодекс".
Да, но в Наказателно-процесуалния кодекс такъв ред няма. Изобщо не е ясно и никъде не е регламентирано, ако прекратяването става от съда, това едноличен съдия ли го прави или тричленният състав, или по-широк състав, или без съдебни заседатели, с или без призоваване на страни, подлежи ли актът на съда на обжалване и т.н. При което, влизайки в сила законът, ние поставихме в шах съдебната власт. Една част от прокурорите казаха, че не могат да прекратяват дела, а другата част просто не ги прекратяват, защото чакат.
Преди няколко дни Правната комисия получи писмо от главния прокурор, в което той коленопреклонно, в кавички, моли парламента да вземе мерки и да внесе чрез законодателната инициатива на народните представители някаква преходна разпоредба, в която да укаже какво да правят те до изграждането на новите структури. Защото очевидно, когато се произнесе един акт от некомпетентен орган, той е процесуално невалиден.
Писмото на господин Татарчев беше разгледано доста повърхностно в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и тя не се ангажира дори с тълкувание. Но аз Ви питам като министър на правосъдието: Вие не предупредихте ли шестимата вносители, на които възложихте въпроса и които консултираха Вашите заместници, и сигурно и Вие, че такъв проблем ще съществува и какво да се прави, когато той е налице?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, господин министре! Госпожице Дончева, откровено казано, въпросът Ви като дългогодишен прокурор ме изненадва, защото трудностите, за които Вие говорите, че ги има, просто не съществуват. Има нещо много просто в правото и Вие го знаете, но в момента политически пристрастия Ви карат да атакувате измененията на закона, защото те наистина са радикални.
Законът за съдебната власт е устройствен закон. Сега просто все едно, че ще трябва да обяснявам неща, които се знаят от всички. Този устройствен закон определя организацията на съдебната власт. Как да се гледат делата се определя от Наказателно-процесуалния кодекс.
В 1994 г. беше приет действащият Закон за съдебната власт и там беше казано, че има Върховен касационен съд, че има апелативни съдилища. Беше казано как са организирани, как са комплектувани и какви дела разглеждат. Но това не стигаше, за да започнат без Гражданско-процесуален кодекс и Наказателно-процесуален кодекс делата да се гледат от три инстанции. Трябваше да станат промените, които направихме ние, или вие по-точно, защото народните представители гласуваха измененията в законите. И тогава, когато влязоха измененията в Гражданско-процесуалния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс, за да се гледат делата апелативно и касационно, тогава започна всъщност да има синхрон между устройствения закон и между процесуалния закон.
Никаква изненада и никакво сблъскване с трудности няма нито за мен, нито за тези от съда, които добросъвестно искат да гледат своята работа.
В Закона за съдебната власт е казано какво е Главната прокуратура, какво е следствието, какво ще прави главният прокурор, какво ще правят другите прокурори. Но в чл. 116, който Вие имате предвид, ал. 4, а и в другия текст, който третира въпроса за прекратяването, а и в другия, който третира въпроса за ограничителните мерки, е казано: "съобразно Наказателно-процесуалния кодекс". Следователно тази система ще функционира така и тогава, когато наказателно-процесуален кодекс създаде правилата за това.
Сега просто за да задоволя интереса, може би тук има двама-трима юристи, Наказателно-процесуалният кодекс е готов в своя проект. Той се изготви преди всичко от една група, на която ръководството на Народното събрание й възложи. След това мина на работа в Министерството на правосъдието с тази група. В тази група има и магистрати, има хора от различен политически цвят и те направиха един модерен Наказателно-процесуален кодекс, който, за съжаление, може би на някого ще пречи, защото той наистина ще действа много ефикасно срещу престъпността и срещу това някой да спира провеждането на следствия и на процедури срещу хора, които са извършили престъпления.
Аз получих три много авторитетни експертизи от лица - поименно помня името само на проф. Дрексел - които скоро дойдоха и които казват, че те са съобразени с всички изисквания на европейските конвенции, като имат думата, като се намират на горната граница на тези конвенции. Значи могло е и по-малко да бъдат съобразени, но са съобразени на горната граница.
Мога да ви кажа, че вчера изпратих по съответния ред и на останалите институции, които се занимават с одит, за да дадат становището си не само по Наказателно-процесуалния кодекс, проектът на който е готов, но и по гласувания вече Закон за съдебната власт. Защото за този закон непрекъснато поддържах връзки с министрите от Европейския съюз и със специалистите от тези институции дотогава, докогато се гласуваха тук. Сега искам да имам и една експертиза, която да ви дам да я прочетете, да видите, че затова е така.
Колебанията, които Вие имате, ги имат и една част от магистратите, но във всеки случай 16 членове на Висшия съдебен съвет - тези, които гласуват различно от останалите 7. Но в останалите 7 има и съдии, има и прокурори, има и други. Така че Вашите колебания, Вашите смущения не се споделят от всички.
Вчера, именно по повод на Вашия въпрос, поканих един апелативен прокурор на един голям апелативен съд, за да разговарям с него наистина дали пък в практиката не е станало нещо такова, за каквото Вие съобщавате и което, ако би станало, е много опасно. Той каза: "Не, никой от нас не се колебае, поне в моя апелативен район, че ще се прилага НПК дотогава, докато ги има".
Аз вярвам във Вашата добронамереност, вярвам, че от загриженост задавате въпроса и бих желал с отговора си да Ви успокоя толкова повече, че новият Наказателнопроцесуален кодекс до 7 декември ще бъде внесен в Министерския съвет за внасяне в Народното събрание. Той е разгледан и от него са взети мнения от всички прокуратури и от всички степени съдилища в страната. Техните мнения днес - утре за последно се обработват, които се правят от работна група, съставена от тези, които Ви казах, че бяха привлечени от Народното събрание и от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народната представителка Татяна Дончева да изрази отношението си по отговора на министъра.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Гоцев, смайвам се как на абсолютно конкретен въпрос можете да говорите за всичко, което Ви дойде наум.
Ние, юристите, сме известни с това, че можем свободно да тълкуваме, но не всяка норма позволява това. Законите не се съотнасят така, както Вие казвате тук, от тази трибуна. Съотнасят се норми - нормата на чл. 116, ал. 4 е категорично процесуална. Не можеш да я кажеш на един орган: забранено е прокуратурата да прекратява и да й дадеш след това 4 месеца да продължи да прекратява, защото в стария закон това било предвидено. Вие много добре знаете, че прокурорите няма да прекратяват, а тези, които прекратяват, ще им бъдат отменяни актовете. И вместо да действате, като не си признавате грешката и не вземате никакви мерки за нейното поправяне, за да не стане по-голяма беля, седите като щрауса и си заравяте главата в пясъка като говорите каквото Ви е удобно.
Не само тук ще възникне проблемът с прекратените дела. Ще възникне проблемът с действията на прокурорите от Главна прокуратура и на следователите от Национална следствена служба, които законът ликвидира. Няма адвокат, който да не Ви направи възражение по делото си, че действията в процеса са извършени от следователи и прокурори, които не са легитимни. Няма такъв!
Викате Емилия Миланова на разпит в Националната следствена служба. Първите думи на адвоката й Гатев са следните: "Нямат право да ме викат в Националната следствена служба, нямат валидност техните действия, тази служба вече е закрита".
С това, което си тълкувате Вие, можете да успокоявате министър-председателя, ако той Ви вярва. Обаче аз не виждам защо да Ви вярва. По-добре си внесете много спешно една преходна разпоредба в закона, за да не станат по-големи поразии.
През миналата година има 12 000 прекратени дела. Бъдете сигурни, че до решаване на въпроса няма да бъде прекратено нищо и тези преписки ще стоят и ще отлежават.
Свършвам, господин председател.
Колебанията на магистратите са много по-сериозни и въобще не засягат никаква квота във Висшия съдебен съвет. Хората просто не пипват тези преписки. Недейте да си затваряте очите и недейте да заблуждавате. По-добре си свършете работата като министър поне този път и коригирайте пропуска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желае ли господин Гоцев думата за реплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Аз бих искал да кажа само това - добре е, че госпожица Дончева не е в момента прокурор, защото щеше да има още един човек, който да се противопостави на реформата. Но не са много тези, които го правят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата пак народната представителка Татяна Дончева за своя актуален въпрос към министър Гоцев относно свикването на делегатски събрания в съдебната система.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! От днешния отговор на предишния си въпрос аз разбрах, че Вие сте потънал до уши в реформата. Вече не отличавате конкретните неща...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля без квалификации към министрите, за да могат и те да бъдат учтиви към народните представители!
Искам да кажа и на министрите да спазват това уважение към народните представители индиректно.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тези дни ми стана известно, че Вие сте свикали общите събрания в магистратурата. Не знам защо твърдите, че имате правомощия за това и не ми се позовавайте на преходната разпоредба, която Ви възлага използването на закона, защото чл. 16 от Закона за съдебната власт разпорежда, че Висшият съдебен съвет осъществява организацията на съдебната власт. В същата глава е посочено, че законосъобразността на избора на член на Висшия съдебен съвет се оспорва пред Висшия съдебен съвет. Това е чл. 20. В същия нормативен акт - ал. 3 на чл. 20 - се казва, че когато Висшият съдебен съвет констатира незаконосъобразност на избора, той именно насрочва нов избор, така че изпълнението на закона не Ви дава право по никакъв начин да си изземате правомощия, които Ви харесват. Свикването на избора е въпрос на Висшия съдебен съвет. Вашите опасения, че той няма да свика избор, защото ще Ви оспори правото да му прекратявате мандата, е друг въпрос, но Вие нямате право да насрочвате избори.
Още по нямате право да насрочвате избор в Националната следствена служба и Главна прокуратура, каквито вече няма. Ясно е за всички присъстващи в залата дори и за онези, които са подкрепили закона, че след като са въведени нови структури, право или криво, нов Висш съдебен съвет трябва да изберат новите структури, така че вземете ги направете и съдействайте за това, а недейте да свиквате общи събрания в структури, които вече са закрити, за да може да си оспорваме изборите до второ пришествие.
Аз мисля, че ако не го правите това нарочно, за да създадете възможност да се оспорват избори, ако те не Ви харесат, Вие просто недобросъвестно прилагате закона, излизайки категорично извън правомощията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Това, което мога да съобщя на госпожица Дончева, е, че днес вече свършиха всички делегатски събрания в България на съдии, включително и във Върховния касационен съд. Последните две бяха в Бургаски окръг и на София-окръг, които знаех, че ще се проведат днес, защото днес имат тези свои събрания, на които да ги изберат. Така че вече са избрани делегатите и никой съдия - от председателя на Върховния касационен съд до апелативни и окръжни съдии не сподели Вашето мнение, за да не се проведе събранието.
Постъпих така, както са постъпили и двамата мои предшественици - министри, когато са свиквали предишните събрания на делегати за Висш съдебен съвет, защото някак си - не искам да кажа "наивно", не бих желал да Ви оскърбя, ако това би Ви оскърбило, но да се смята, че един Висш съдебен съвет, който повече няма да функционира е този, който ще трябва да свиква събранията за следващия Висш съдебен съвет. Явно това право е дадено да го свика на този, който прилага закона, на когото законодателят му е дал правото да приложи закона.
Писмото, което написах, беше много коректно. То е отправено до ръководителите на звената и в него е казано, че се препоръчва - то има препоръчителен характер, - че на тази и тази дата препоръчва да се свикат, беше 25 ноември, делегатските събрания, на 4 декември да бъде националното събрание.
Структурите - няма да Ви повтарям отново, разбира се, прокуратурата, както и да я наречете, си има своите структури. Там е казано, че те ще си свикат събрания. Мога пак за ваша осведоменост да ви кажа, че някъде и прокуратурите са направили своите събрания, например Окръжната прокуратура в Пазарджик, ако не се лъжа, и във Варна е проведено събранието.
Същото се отнася и за следствията. Законът дава двумесечен срок да се преведат структурите в съответствие с новия закон, но дава и двумесечен срок да се избере Висшият съдебен съвет. Следователно, не е възможно двете неща да станат в един ден едновременно, нито едното да стане преди, а другото да стане след, така че, бъдете съвсем спокойна, събранията са проведени. Бъдете съвсем спокойна - събранието ще се проведе на 4 декември и аз не се съмнявам, че Народното събрание също ще си проведе и то своето събрание и ще имаме Висш съдебен съвет в рамките на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народната представителка Татяна Дончева да изрази отношението си към отговора на министъра.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз мисля, господин министър, че не е нужно човек да има висше юридическо образование, да прочете чл. 18, ал. 1 от закона, че отделните събрания на тези, тези, тези, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Специализираната следствена служба избират делегати на отделни събрания. Ако нямате такива делегати от тези структури, общото събрание на прокурорите и общото събрание на следователите просто не може законно да се проведе, за да се изберат съответно трима и двама представители във Висшия съдебен съвет.
Това, което чух от Вашия отговор е, че Вие наблягате на факта, че законно или не вървят събрания. Меко казано е несериозно един юрист да говори така, да правите избори, които са оспорваеми и които ще бъдат оспорвани едва ли не до второто пришествие. Това, меко казано, е несериозно. Изобщо не обсъждам факта, че има три решения на Конституционния съд, който забранява каквото и да е било прекратяване на мандат на Висшия съдебен съвет с акт на парламента. Категорична практика на Конституционния съд. Не я третирам тук, защото той ще има възможност да се произнася по това. Но ние вече бяхме в ситуация, в която парламентът избира една квота, Конституционният съд отменя това, едните са избрани, почти встъпили в длъжност, след това се обяснява, че старите продължават. Ако ние, юристите, не дадем тон работите в съдебната система да стават по закон, аз не зная какво ще стане в другите области. След като ние можем да си позволим пълната свобода да правим каквото си искаме, какво остава за другите? Как ще ми кажате: аз изпълнявам закона? Свикайте тогава избора в Народното събрание, защото вие имате същите права по отношение на магистратурата, каквито и по отношение на Народното събрание по този закон, ако ще се позовавате, че вие ще го изпълнявате. Това е меко казано несериозно и Вие, според мен, създавате хаос в съдебната система с едно прилагане на закона, което е абсолютно противоконституционно, за което трябва да носите отговорност. Ще ви го посоча в малко по-късен момент, когато стане ясно, че и тук сте създали хаос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Не мога да го свикам в Народното събрание, защото правилникът за Народното събрание си е закон и този закон е такъв, че определя работата на Народното събрание. А Законът за съдебната власт е също закон и определя правомощията във връзка с това. Така че бъдете съвсем спокойни, нямам никаква възможност да свикам Народното събрание на заседание да избере останалите единадесет члена. Това ще го направи председателят. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не това ни безпокои.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, министър Гоцев.
Преминаваме към актуални въпроси, зададени на министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
Има думата народната представителка Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Бонев, аз се надявам, че ще бъдете значително по-добросъвестен да отговорите конкретно на моите конкретни въпроси и освен това, че не сте си оставили дипломата на юрист на входа на Народното събрание, което очевидно е направил министърът на правосъдието.
Питах Ви преди време за случая в Сливен, за освободените длъжностни лица от регионалната дирекция на вътрешните работи, защо те са освободени и защо искате оставката на директора на Националната полиция. По стечение на обстоятелствата няколко седмици поред отлагаме отговора на въпроса. Предполагам, че вече Министерството на вътрешните работи е готово с конкретната проверка на случая и че днес ще можете да ни запознаете освободените досега лица какви конкретно Ваши разпореждания са нарушили и защо са освободени от системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаема госпожице Дончева! Резултатите от анализите и оценката.
Първо, констатирани са общоорганизационни пропуски в дейността на регионалната дирекция, особено в полицейските звена. Допуснати са съществени пропуски в цялостната организация на работата по планирането, подготовката, провеждането и контрола на полицейската дейност. Формално се подхожда към подготовката и провеждането както на специализираните, така и на рутинните полицейски операции и мероприятия. Не са спазени разпоредбите на нормативните документи от ръководните служители на всички нива на управление - от прекия ръководен състав в патрулния участък, от ръководния състав в районното полицейско управление, в регионалната дирекция на вътрешните работи до този в Дирекция на Националната полиция.
Второ, сериозни са проблемите и състоянието на кадровия потенциал. Пропуски има, както в подбора, така и в обучението, преподготовката и развитието на кадрите. Това е дейност, почти занемарена през последните 6 - 7 години, последствията от която се проявяват сега.
В хода на проверката в Регионалната дирекция на вътрешните работи в Сливен беше извършена оценка на всички служители. Проведено беше и социално-психологическо изследване на сержантския и офицерския състав от полицията от специалисти в Института по психология при МВР. Изследването целеше да се даде ясен отговор на въпросите относно мотивацията за работа, социално-психологическата нагласа на полицаите, влиянието на средата върху колективите, ролята на професионалната подготовка и др. Окончателните резултати все още не са предадени, очакваме ги всеки момент, но и първичните резултати дават възможност да предприемем допълнителни мерки за подобряване обстановката в тази регионална дирекция. Според специалистите от Института по психология в настоящия момент обстановката в регионалната дирекция е спокойна. Първоначалният стрес след трагичния инцидент е преодолян. За това говорят и резултатите, постигнати от сержантския състав при проведения с тях професионален тест, средният успех от който е много добър 4,50.
Трето, съществени са пропуските на полицейския състав при изпълнение на служебните задължения в резултат на неспазване изискванията на закона и разпоредбите на вътрешните нормативни актове. При осъществяване на своите правомощия в ежедневната дейност и при специализираните операции полицейските служители невинаги успяват да приложат на практика разпоредбите и инструкциите за действие, наученото в полицейските училища и в практиката. Действията им невинаги са адекватни на конкретната оперативна обстановка. Вземането на решение за реагиране в конкретната ситуация, както и самите действия, макар и законосъобразни, невинаги са съотносими с конкретната ситуация. Допуска се ненужна демонстрация на полицейска сила.
В конкретния случаи, например, допусната е грешка, като е използвано дълго оръжие по време на наряда. Съществуват строго регламентиране правила за носене на такова оръжие, проведен е и инструктаж. Полицейските служители имат право да носят зачисленото им дълго оръжие, но в конкретния случай обстановката не е налагала това.
Четвърто, подценява се ролята на методическото ръководство и контрола, особено от страна на Дирекция на Националната полиция. Досега съществуващата организация за тяхното осъществяване очевидно е слабо ефективна и не дава очакваните резултати.
Тези първоначални изводи от извършената проверка в РДВР - Сливен, предопределиха и последващите мерки, които взехме за отстраняване на констатираните пропуски. Дадени са конкретни указания за стриктното спазване на законовите разпоредби относно случаите на употреба на огнестрелно оръжие, особено на дълго оръжие. На ръководния състав на всички нива на управление са дадени допълнителни указания за създаване на организация и вземане на личен контрол на разпоредените мерки. За всеки случай на неправомерна употреба на огнестрелно оръжие, физическа сила и помощни средства спрямо граждани, ръководният състав, подчертавам това, носи професионална отговорност.
За подобряване професионалната, теоретичната и практическата подготовка на новоназначените полицейски служители през тази година са въведени нови програми за обучение. В тях са включени модули с практическа насоченост за придобиване на практически умения и навици, включително за носене и употреба на огнестрелно оръжие при стриктното спазване на законовите изисквания. Изпълняват се и програми за специализирана преподготовка и проверка на действащия полицейски състав. Подготвено е и практическо ръководство, съдържащо правни, етични и психологически правила за поведение на полицейските служители при контактите с гражданите, при осъществяването на дейността им.
Колкото до въпросите и спекулациите по отношение на така наречената принуда за подаване на оставки, мога да посоча, че след трагичния инцидент, предизвикал смъртта на 16-годишното момиче, на служителите е било предложено да подадат оставките си. Като ръководни служители те са дали съгласието си да подадат оставки, считайки, че носят и морална отговорност за случилото се. Впоследствие обаче те решиха да ги оттеглят. А в министерството редът за това е подаване на писмени рапорти. В съответствие със закона беше спазена процедурата и служителите бяха освободени по собствено желание.

Тук ще си позволя да цитирам мотиви от рапорта на о.з. ген. Манчо Манчев във връзка с инцидента на 23.10.1998 г. на пътен възел "Петолъчката". Цитатът е следният: "Във връзка с инцидента на 23.10. на пътен възел "Петолъчката" - гр. Сливен, с полицейски служител от РДВР - Сливен, като бивш директор на същата в продължение на повече от седем години се считам морално отговорен, за което моля да бъда освободен от органите на МВР."
Извършената проверка е констатирала, че директорът на РДВР майор Любомир Кючуков носи отговорност за общото и непосредствено ръководство на дейността на регионалната служба и провежда държавната политика по националната сигурност и обществения ред на съответната територия. За допуснатите от него пропуски като директор на РДВР, за неупражнен контрол на подчинените си и за допуснати пропуски в организацията на тяхната работа Кючуков е наказан с най-тежкото наказание преди уволнение - понижение в звание. Всъщност това е единственият наказан служител.
Вие знаете след това как се развиха събитията. Той подаде втори път оставка.
По време на проверката, извършена в РДВР - Сливен, са констатирани следните конкретни нарушения. Старши сержант Здравко Спиридонов Петков е нарушил грубо чл. 87, ал. 3 от Инструкцията за патрулно-постовата дейност № I-63 от 1996 г., която не допуска работата на полицейските наряди да се осъществява със заредено оръжие, поставено на предпазител. Майор Валентин Михайлов Вълчев, началник група "Патрулно-постова служба" в РПУ - Сливен, в качество на дежурен по ръководство на 23.10. е превишил правата си и е разрешил използването на дълго оръжие от полицейските наряди, без оперативната обстановка да налага това. Същият е проявил небрежност при изпълнение на служебните си задължения, като е провел формален инструктаж на длъжностните лица, без да акцентира върху мерките на безопасност при носене на дълго оръжие. Лейтенант Тодор Иванов Наков, началник патрулен участък "Петолъчка", при определяне на полицейския наряд е нарушил норматива, предвиден в чл. 21, ал. 2 от "Инструкция I-63", предвиждащ на особено важен участък, какъвто е участъкът "Петолъчката", да се осигури участие на служител от ръководния състав, което е грубо нарушение на служебната дейност. Полковник Чавдар Борисов Божурски, началник на регионално звено "Полиция" при РДВР - Сливен, майор Сашо Иванов Александров - началник на РПУ - Сливен, майор Димитър Койчев Георгиев - началник сектор "Охранителна полиция" при РДВР - Сливен, и майор Валентин Георгиев Пепелов - началник сектор "Охранителна полиция" при РПУ - Сливен, не са упражнили необходимия контрол над подчинените им служители относно стриктното спазване на нормативните документи, регламентиращи реда за съхранение, носене и използване на служебното оръжие, вследствие на което се е стигнало до трагичния инцидент. Същите са допуснали несъгласуваност в действията между охранителните и оперативните звена в регионалната дирекция и районното полицейско управление, не са упражнили личен контрол върху работата на ръководените от тях звена, както и при организацията и провеждането на важно мероприятие. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Татяна Дончева да изрази отношението си към отговора.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, радвам се, че накрая ни запознахте и с конкретните пропуски от всеки служител по Ваша преценка. Първите двама наказани, за тях имаше конкретни текстове, които са нарушили - това са изискванията към тях. Но за следващите четирима, за които ни казахте, че не са упражнили контрол, Вие сам знаете, че това е доста разтегливо. Правеше много неприятно впечатление този месец фактът, че се опитвате да спасите единствения пряко отговорен майор Кючуков, известно на кого от колегите отдясно е близък, който всъщност наистина носи отговорност. Вие го наказахте, но след един натиск в продължение на един месец. Изпаднахте в нелепата ситуация Пресцентърът на МВР на 25 октомври да съобщи, че шест души от РДВР - Сливен, са подали оставки, без всъщност те да са ги подали, те са ги подали един час по-късно. Което означава, че наистина върху тях има оказан натиск.
Аз, разбира се, няма да приема, че сте им заповядали да си подадат оставката. Аз съм сериозен човек и знам, че който си е подал оставката, трябва да си е правил сметката. Но ако тези хора наистина имаха конкретни нарушения, Вие би трябвало да ги накажете. Защото, внушавайки им и притискайки ги да си подадат оставката, създавате впечатление, че няма за какво конкретно да ги накажете, а се нуждаете от такъв механизъм за освобождаване от тях, че да не могат те да го обжалват.
За отношенията Ви с полковник Босилков говорих предния път, не желая да се спирам на този въпрос. По някакъв начин правителството е намерило решение, видно от действията му преди два-три дни. Но, вярвам, ще се съгласите, че не бива никой министър да използва такива случаи, за да си разчиства лични сметки с хора, с които има отношения на лична неприязън. И също така е много лошо да жертва хора, които могат да му бъдат полезни, които са дългогодишни служители на министерството, за което отговаря, само за да си измие ръцете с тях. Нямаше да стане скандал, ако не бяхте се опитвали да спасявате майор Кючуков, който очевидно е пряко и най-отговорен за това, жертвайки шест човека, от които искате да се отървете.
Така ми изглежда на мен този въпрос. И пак Ви призовавам да погледнете Закона за МВР и да преосмислите дали само Вие и регионалните директори трябва да концентрират цялата информация и всички властнически правомощия в структурата на министерството и в работата им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Госпожице Дончева, подаването на оставка и уважаването на искането за напускане не е наказание съгласно Закона за МВР. Понижението в звание е наказание според Закона за МВР. Никой не е разпростирал какъвто и да е чадър над регионалния директор Кючуков. Особено бях възмутен от спекулацията на местния следовател, който намеси името на един политик. Аз не съм разговарял с въпросния политик относно съдбата на Кючуков. Кючуков е добър професионалист, беше съдия, ние го взехме от съдебната система именно с оглед бъдещото полицейско разследване, човек, който се ползва с добър авторитет между юристите в града. На него очевидно му беше необходимо много повече време от тези няколко месеца, за да може да носи пряка отговорност за обучението на този състав, за неговата работа.
Не мога да се съглася с очевидното противоречие в изказването Ви. От една страна, ме упреквате, че преките началници на полицая, извършил престъплението, нямат конкретна отговорност, а по-големият началник има конкретна отговорност.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Така сте го написали в закона!
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Това е проблем при вас, не при мен.
Освен това искам да ви кажа още нещо. Аз го подчертах и в изказването си. Ако тази реформа, която ние сме започнали, беше започнала преди девет години, може би нямаше да се случи това. Това е проблем на цялото общество. Силова полиция се създаваше през цялото време. Аз наистина съм готов да нося отговорността за хора, които са назначавани от Начев, от Добрев и не са обучавани. Точно такъв е сега случаят. Но аз я нося, като се опитвам сега тези хора да ги направя истински служители на МВР, истински полицаи, да ги измъкна от онзи милиционерски манталитет, който очевидно предишните две години им беше втълпяван. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към Евдокия Манева, министър на околната среда и водите.
Давам думата на народния представител Маргарита Петрова да зададе своя актуален въпрос относно необходимостта от срочно решаване на съществуващи екологични проблеми в района на с. Ерма река, община Златоград.
МАРГАРИТА ПЕТРОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манева! Конкретен повод за този актуален въпрос е тревожното състояние на екологичната обстановка в района на Ерма река и необходимостта от предприемането на срочни мерки за решаване на съществуващите проблеми. С цел обслужване интересите на развитата широкомащабна минна дейност в ерморечието през 1964 г. е въведен в редовна експлоатация рудопреработващият комплекс обогатителна фабрика и хвостохранилище "Ерма река". Всички основни обекти на комплекса, както и обслужващите комуникации са проектирани с оглед постигането на добри икономически показатели, без да се отчитат екологичните последствия за района и жителите на с. Ерма река. Показателни примери в това отношение са използването на естественото корито на реката, първо, за открит канал, по който се транспортират токсични отпадъци от преработката на оловно-цинковите руди до хвостохранилището, включително и през квартал "Крушкова махала". Поради силно пресечения и стръмен терен жилищните сгради на квартала са разположени в непосредствена близост до този канал.
Второ, като промишлена площадка, върху която е изградено хвостохранилище "Ерма река".
В резултат на тези проектантски недомислици години наред жителите на с. Ерма река и на рйона са принудени да обитават жизнена среда с неизяснени последици за здравето и безопасността им.
Извършените през месец април тази година анализи от отпадъчните води от коритото на р. Ерма показват стойности над пределно допустимите, като например за сианиди - 8,76 пъти, за манган - 41,57 пъти, за олово - 2,3 пъти. Екологичната обстановка на с. Ерма река и района допълнително е влошена поради съществуващото прахово и шумово натоварване от експлоатацията на рудниците, обогатителната фабрика, хвостохранилището, както и от автомобилния транспорт на рудата и концентрата.
Нещо повече, в района на ерморечието са създадени реални предпоставки за възникване на стопанска екологична катастрофа с непредвидими последици. Необходимо е спешно надграждане на хвостохранилище "Ерма река". Поради системен недостиг на финансови средства за надграждане на преградната стена на хвостохранилището през последните няколко години са настъпили изключително рискови ситуации, довели до преливане на високи води през 1990 г. и замърсяване на кладенците в терасата на р. Върбица, осигуряващи питейно водоснабдяване на над 150 хиляди жители от района и наводнения през 1996 г.; пробив в глиненото ядро в стената през 1994 г. и нарушаване на устойчивостта й. В хвостохранилището е депониран над 15 млн. тона отпадък, който при скъсване на стената ще залее цялата речна тераса на язовир "Кърджали".
Жителите на Ерма река отдавна сигнализират за нарушеното екологично равновесие в района. През 1990 г. доброволно гражданско сдружение "Екогласност" е сезирало Великото Народно събрание с декларация за нерешените социално-битови и екологични проблеми на жителите на Ерма река. Оттогава до настоящата година въпросът е поставян за решаване нееднократно пред различни институции.
Уважаема госпожо Манева, отчитайки изключителната сериозност на съществуващите екологични и социални проблеми на жителите на Ерма река и района на ерморечието като цяло, както и фактът, че решението им не е от компетенциите единствено на Вашето ведомство, моят конкретен въпрос е:
Какви действия предприема Министерството на околната среда и водите за изясняване и подобряване на екологичната обстановка в района и за предотвратяване на съществуващия геоекологичен риск от експлоатацията на хвостохранилище "Ерма река"? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Петрова.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, въпросът Ви отразява тревожното състояние на екологичната обстановка за жителите на с. Ерма река и района около рудопреработвателния комплекс, обогатителна фабрика и хвостохранилище "Ерма река".
Факт е, че още при проектирането на рудоподготвителният комплекс през 1960 г. не са отчетени реално екологичните последствия от експлоатацията му за жителите на с. Ерма река и прилежащия район. Примерите, които Вие посочихте в подкрепа на този факт - използването на естественото речно корито като открит канал за транспорт на токсични отпадъци от преработката на оловно-цинковите руди; изборът на промишлените площадки, върху които са изградени хвостохранилище и обогатителна фабрика "Ерма река"; нарушената санитарно-защитна зона; увреждането на жизнената среда и други, са достатъчно показателни и едва ли е необходимо да бъдат коментирани допълнително.
Все още не е решен въпросът с изселването на 26 семейства от квартал "Крушкова махала" в с. Ерма река, чиито жилища и имоти са в непосредствена близост до открития хвостопровод и попадат в чашата на хвостохранилището. Безспорна е и необходимостта от срочно завършване на реконструкцията на стената на хвостохранилището и нейното надграждане с цел ликвидиране на съществуващия екологичен и стопански риск от компрометирането на съоръжението, в което са депонирани над 17 млн. тона отпадък; осигуряване на нормална работа като пречиствателно съоръжение на това хвостохранилище за технологичните води от добива и преработката на оловно-цинковите руди и опазване на района от наводнения, както и от замърсяване на кладенците за питейно водоснабдяване и терасата на р. Върбица.
Конкретните действия, които Министерството на околната среда и водите предприема в рамките на своите компетенции за цялостна оценка на екологичната обстановка в района, са следните:
На първо място, на основание чл. 20, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда и чл. 2, ал. 1, т. 5 от Наредбата за оценка на въздействието върху околната среда задължихме ръководството на "Горубсо" ЕАД, респективно "Горубсо" - Златоград, да възложи разработването на доклад за оценка на въздействието върху околната среда за обект "Хвостохранилище "Ерма река".
Поради факта, че в представения ни доклад липсват конкретни данни и доказателства за влиянието на обекта върху здравето на жителите от с. Ерма река, с решение по оценка на въздействието върху околната среда № 12-7 от 1998 г. на Регионалната инспекция по околната среда и водите в гр. Смолян, докладът е върнат за доработване при следните условия:
- да се извърши анализ и оценка на въздействието върху човешкото здраве и хигиенно-санитарните условия от хвостохранилище "Ерма река" върху населението от с. Ерма река;
- да се изготви доклад за оценка на миналите екологични щети за обект "Хвостохранилище "Ерма река".
В началото на 1999 г. предстои повторно внасяне на доклада за обект "Хвостохранилище "Ерма река" и вземане на окончателно решение по него, съобразно с резултатите от възложените допълнителни анализи и оценки, както и предписване на незабавни конкретни действия.
На второ място, отчитайки съществуващия геоекологичен риск за района на ерморечието от сегашното състояние на хвостохранилището "Ерма река" и на съоръжението като цяло, включихме към нашите предложения за финансиране на проекти от програма ФАР инвестиционния проект "Реконструкция на хвостохранилище "Ерма река" в съответствие с директива 75/442/ЕС на Европейския съюз и няколко други нормативни европейски документа, които касаят този проблем с общ бюджет 3 млн. и 600 хил. екю.
Проектът предвижда довършване на започнатата реконструкция на стената на хвостохранилището, в това число изграждане на стоманобетонна диафрагма и цялостна противофилтрационна завеса и надграждане на стената до кота 592, както и изместване на съществуващия път до с. Ерма река.
На трето място, искам да отбележа факта, че след ликвидиране на възникналата през 1994 г. авария в стената на хвостохранилището на Ерма река - пробив в глиненото й ядро, е извършено цялостно обследване на стената. Поради съществуващ риск за нови пробиви в стената и свързаните с тях катастрофални последици, които са и екологични, и социални, е разработен проект за изграждане на противофилтрационна завеса по цялата стена на хвостохранилището. Реализацията на проекта се осъществява и в момента и се очаква да приключи през 1999 г.
Поради факта, че инвеститорът "Горубсо" - Златоград, не разполага с необходимите финансови средства, реконструкцията на хвостохранилището временно в момента е преустановено. Не са изплатени извършените през 1998 г. работи на СД "Геостабил" в размер над 1 млрд. лева. Не е осигурено финансирането на довършителните дейности по цялостното изграждане на противофилтрационната завеса на стената на хвостохранилището.
Имайки предвид тези обстоятелства, на предстоящото заседание в началото на месец декември на Управителния съвет на Националния фонд по опазването на околната среда ще бъде разгледано внесеното от "Горубсо" - Златоград, предложение за срочно предоставяне на финансова помощ за осигуряване разплащането от 1998 г. и изпълнение на допълнителните работи по реконструкцията на стената на хвостохранилището. В противен случай спирането и неизпълнението на оставащите инжекционни работи обезсмисля крайната цел на извършеното досега и поставя под съмнение предотвратяването на бъдещи аварии на стената на хвостохранилището.
Смятам, че няма никакви пречки и обективни причини, които да попречат да се вземе положително решение и искането на "Горубсо" да бъде удовлетворено, за да продължат незабавно работите по укрепване на стената на хвостохранилището. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Имате думата за реплика, госпожо Петрова.
МАРГАРИТА ПЕТРОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Манева, благодаря Ви много за изчерпателния отговор. Много се надявам, че Вие ще намерите общ език с господин Муравей Радев и двамата заедно ще предприемете тези срочни мерки, които са необходими за жителите на Ерма река. Благодаря Ви не само от мое име, благодаря от името на всички ермореченци, които са били принудени толкова години да понасят вредностите на околната среда и обръщайки се към различни ведомства и институции, не са получили никакъв отклик на техния зов. Благодаря Ви, че Вие първа и Вашето ведомство се обърнахте към техния зов за помощ и Вашият отговор и готовността Ви за действие ще успокои натрупалото се социално напрежение там.
Освен това бих искала да Ви отправя една покана, заедно двете да отидем на място, за да видим как стоят нещата и да Ви съдействам, доколкото мога по моите възможности, за да се разреши час по-скоро този наистина жизнено важен проблем за жителите от с. Ерма река. Благодаря Ви още веднъж.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Приемам поканата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Петрова.
Актуален въпрос към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева от народния представител Стефан Гайтанджиев относно предварителни разчети на Министерството на околната среда и водите за възможните последствия върху околната среда от договореното строителство на каскадата "Горна Арда".
Имате думата, господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Манева, уважаеми колеги! Всички знаем, че един от проблемите, който обсъжда нашата общественост, са договореностите в Турция на нашия министър-председател Иван Костов за продажба на ток от АЕЦ "Козлодуй" и съответно за изграждане на частта от автомагистрала "Тракия" - от Оризово до Капитан Андреево, респективно и на строеж на каскадата "Горна Арда". Аз няма да се занимавам с проблема доколко е рентабилна стойността, на която ние продаваме тази електроенергия. Лично смятам, че подобна сделка доста трудно може да се осъществи като схема, но ако има възможност, да кажем, изграждането на магистрала "Тракия" за мен е даже нещо положително. Не е такъв проблемът с каскадата "Горна Арда".
Още от 50-те години знаем, че имаше няколко варианта и накрая се закова един вариант за четири язовира, срещу който обществеността и в София, и в големите градове, и в района на Родопите произнесе доста критични нотки и акценти. Сега обаче отново се говори, че ще се строи с три язовира, доколкото разбирам, "Мадан", "Ардино" и "Сърница". Дори нещо повече, на въпроси на обществеността: това няма ли да постави въпроса за опазването на уникалния ландшафт на долината, поне доколкото зная, над 30 защитени растения и животни, които обитават този район, за стотици хиляди декара, разбира се, това все още не е напълно уточнено, горски фонд и отделно фонд, който е в селищните регулации или пък респективно в земеделската земя.
Тези въпроси стоят пред българската общественост, за да може да се произнесе както по конкретното строителство, така и по целесъобразността на цялата сделка. Лично моето убеждение е, че от икономическа гледна точка този ВЕЦ едва ли ще даде някаква икономическа полза на страната, както и досегашните ВЕЦ-ове, които се ползват само от време-навреме. Но тук е проблемът за околната среда.
На редица питания, доколкото разбрахме, от вашето министерство са отговорили, че Министерството на околната среда и водите поддържа по принцип реализацията на проекта - обект каскада "Горна Арда".
Моят конкретен въпрос е: след като сте запозната, може би, с някои предпроектни варианти, имали ли сте необходимото време и извършени ли са необходимите, според Наредба № 4 за извършване на ОВОС, действия, някои от тях изискват повече от година за наблюдаване на флората и фауната в района, за да дадете едно такова становище? Считате ли, че независимо от мнението, което може би ще обосновете, по което може и да се спори, все пак има и отрицателни последици за околната среда и къде ги виждате точно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гайтанджиев. Преди да отговоря по същество, бих искала да ви информирам, че Министерството на околната среда не подготвя предварителни разчети за възможните последици върху околната среда за който и да е случай на планирани или проектирани дейности, тъй като това не е в компетенциите на министерството и не се изисква съгласно националното законодателство.
Вероятно Вашият въпрос се отнася до спазването на процедурите по Закона за опазване на околната среда и за извършване на оценка на въздействието върху околната среда в случаите, когато предвижданите строителни работи биха оказали значително неблагоприятно въздействие върху околната среда.
За изграждането на каскада "Горна Арда" на етап предпроектни проучвания са възложени независими екологични експертизи на доц. Николаева и инж. Генов, съгласно изискванията на действащото през 1992 г. законодателство - тогава Законът за опазване на околната среда и Наредба № 1 за екологичните изисквания към Териториално-устройственото планиране и инвестиционните проекти. Такива са били законовите разпоредби тогава и затова на този екип от учени е било възложено да изготви екологична експертиза.
С решение на Висшия експертен екологичен съвет при Министерството на околната среда, протокол № 13 от 9 юли 1992 г., инвеститорът се задължава да възложи изготвянето на допълнителна оценка на въздействието върху околната среда по отношение на състоянието на биологичното разнообразие и ландшафта, включително и на обекти от културното наследство в засегнати райони. Допълнителните експертизи са изготвени от научни сътрудници от Института по екология към БАН, Института по ботаника към БАН и Националния институт за паметници на културата. Въпреки липсата в този период на наредба за оценка на въздействието върху околната среда, са проведени всички етапи на процеса - обществено обсъждане в засегнатия район и вземане решение на заседание на Висшия експертен екологичен съвет, утвърдено с протокол № 30 от 29 декември 1992 г., съгласно което решение се одобрява предложеният вариант 1 - 3.
Министерството на околната среда приема, че е спазена по принцип процедурата за вземане на решение по предварителен доклад за оценка на въздействието върху околната среда, имайки предвид, че в представените екологични експертизи се оценява и прогнозира общото въздействие върху околната среда на предложените варианти за изграждане на обекта и освен това е проведено обществено обсъждане на резултатите от тази оценка.
В момента е възложен окончателен доклад за оценка на въздействието върху околната среда на първия етап от строителството хидровъзел "Мадан". Заедно с това във връзка с промените в първоначалния вариант, одобрен от Министерството на околната среда, едновременно е възложено, заедно с окончателния доклад, да бъде представена и актуализирана оценка на въздействието върху околната среда за целия обект, съгласно предлагания нов вариант на изпълнение. След внасяне на документацията в Министерството на околната среда ще се проведе процедурата, спазвайки всички законови изисквания.
Искам обаче да ви цитирам, че съгласно решението от 1992 г. е изразено становище, че изграждането на каскада "Горна Арда" е пряко свързано със стопанисването на поречието на река Арда, което задължително включва почистване и поддържане на речното русло в района, че изграждането ще доведе до оводняване на района, което е наложително за бъдещото залесяване с широколистна растителност, и освен това ще доведе до намаляване на дела на производството на електроенергия от топлоелектрическите централи, които са основен замърсител на атмосферния въздух, и ще ни съдейства да изпълним задълженията, които произтичат от Конвенцията за замърсяване на въздуха на далечни разстояния. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Имате думата, господин Гайтанджиев, за реплика.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо Манева! Положила сте усилие да систематизирате това, което в общи линии, за съжаление, вече е известно. Действително, според процедурите и по-точно липсата тогава - през 1992 г., на нормативни правила министерството е правило нещо да прецени дали действително няма да се наруши състоянието на околната среда.
Но първо, тогава се е действало по неконкретни планове, само при някакви предварителни проекти и то, доколкото знам, други проекти. През 1992 г. беше актуална една съвсем друга схема, друг брой язовири вероятно трябва да посочим - четири язовира.
Второ, все пак не е спазена тази процедура за едногодишно наблюдение на биологичното разнообразие.
Трето, мисля, че трябваше като министър на околната среда и водите, когато господин Костов така гръмко обявява, че вече има подписани такива споразумения, да тропнете малко по масата или по комплекса от маси в Министерския съвет и да кажете: господин Костов, не бързайте, има процедура по ОВОС. Има обществено обсъждане, което трябва наново да се проведе вече на базата на тези проекти и тогава може да обявите дали действително може да се разпространяват за едно такова строителство.
Мисля, че това е задължението на един такъв министър на околната среда и водите.
Учудва ме по някой път и спокойствието сред обществеността. През 1995 г. за някакъв канал, който буквално нямаше 2 - 3 км., който трябваше да спаси състоянието на язовир "Искър", опозицията тогава вдигна шум до небесата, вой до Бога колко е променен законът, колко тежко ще бъде състоянието на околната среда. Този канал вече го няма, доколкото знам. Каналът вече не работи. Имало достатъчно вода, тя си тече в София. Нищо, освен около 200 - 300 дървета, даже и по-малко, бяха отсечени. Сега, когато става дума за едно много по-значимо увреждане на околната среда, като че ли Съюзът на демократичните сили, които имаха пет питания тогава към нашето правителство, сега мълчи.
Смятам, че действително българската общественост трябва да се заинтригува от този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин Гайтанджиев! Аз съобщих, че през 1992 г., независимо че нормативният акт, който е действал, не е сегашната наредба, са извършени достатъчно обективни, подробни експертизи и няма никакви данни, че този строеж е невъзможен от екологична гледна точка. Така че няма никакви основания да смятаме, че може да има екологични съображения, които да спрат строежа. Друг е въпросът, че ние ще приложим изцяло процедурата по оценка на въздействието върху околната среда наново и вероятно това ще доведе до определени предписания и условия, които трябва да се спазват при изграждането на тази каскада. Но подчертавам, че няма никакви съображения, които да правят този строеж невъзможен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Манева.
Питане към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева от народния представител Панайот Ляков относно ликвидиране на екологичните последици от експлоатацията на открит рудник "Медет".
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Откритият рудник "Медет" в комплекс с обогатителна фабрика и хвостохранилище е спрян от експлоатация през 1992 г. Околната среда в тази част на Средна гора е трайно и сериозно увредена. Там има 7 насипища и един отвал, на които са депонирани 167 569 млн. т. скална маса. Освен това в хвостохранилището има 194 108 млн. т. отпадък. Унищожени са над 6000 дка гори и има радикални промени на микроклимата в района. Река Медетска, която е ляв приток на река Тополница, е мъртва поради намаление на отока и вливането на замърсени дренажни води от насипищата. Хвостохранилището непрекъснато замърсява въздуха, като при по-силни ветрове се образуват облаци от прах, който трови населението, особено на село Душанци.
Без да описвам останалите процеси в района, е ясно, че възстановяването на природата е изключително трудно и много скъпо. Аз знам, че има приета програма още през 1994 г. Тя в момента се изпълнява от дружество "Екомедет", което в момента рекултивира терена. Но актуализираната стойност на тази програма е над 36 млрд. лв. Явно с финансирането й от бюджета изпълнението й се премества в твърде далечни времена.
Какви са възможностите този проект да бъде финансиран от международни институции, от Националния фонд за опазване на околната среда или от други източници?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Министър Манева има думата.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Вашият въпрос засяга изключително сериозните екологични проблеми в района на ликвидираната най-голяма миннодобивна мощност в страната - открит рудник "Медет". Рудник "Медет" е включен в списъка на обектите за ликвидация по приложение № 1 към Постановление № 140 от 1992 г. на Министерския съвет за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни производствени мощности поради изчерпване на промишлените запаси от медни руди на находище "Медет".
За периода на експлоатацията му - от 1964 г. до 1972 г. - са добити и преработени над 160 млн. т. руди със средно съдържание 0,322 на сто, като количеството на получения от тях метал мед е от порядъка на 520 хил. т. До 1998 г. осъществените дейности, свързани с опазването и възстановяването на околната среда в района на рудник "Медет" включват: рекултивация на части от голямото южно насипище, северозападно насипище и хвостохранилище или общо 462 дка; очистка на води; оползотворяване на извънбалансови руди и скални отпадъци. Изразходваните средства за опазване и възстановяване на околната среда през този период надхвърлят 1 млн. щатски долара.
През настоящата година със средства от бюджета в рамките на 918 млн. лв. е извършена минно-техническа рекултивация на 107 дка. от северозападното насипище. За ликвидация на екологичните последици от рудник "Медет" през 1999 г. се очаква от републиканския бюджет да бъдат отделени около 1 млрд. 100 млн. лв.
Изнесените в питането Ви данни за сегашното състояние на околната среда в района на ликвидирания рудник "Медет" са реални и смятам, че не е необходимо допълнително да бъдат подлагани на коментар. Отчитайки мащабността и сериозността на проблемите, по наше настояване още през 1995 г. беше разработена комплексна програма за ликвидация на екологичните последици от добивната и преработващата дейност на рудник "Медет". Програмата е съгласувана с Министерството на околната среда през октомври 1995 г., а разходите за нейната реализация през периода 1999 г. - 2008 г. са актуализирани към 30 октомври 1998 г. Последните разчети показват, че необходимите средства за изпълнение на програмата възлизат на около 36 млрд. 500 млн. лв., а само за научноизследователски работи и проектиране - повече от 570 млн. лв.
Изрично искам да подчертая, че тези средства следва да бъдат осигурени от държавния бюджет или от други държавни източници, тъй като става въпрос за ликвидиране на стари замърсявания.
На поставения от Вас конкретен въпрос. Възможност за външно финансиране по комплексната програма има още през следващата 1999 г. по линията на преприсъединителните фондове на Европейския съюз. По наша преценка обектът отговаря на изискванията на фонда, тъй като по същество това са стари екологични замърсявания, ликвидацията на които е задължение на държавата.
На реализацията на програмата ще помогне извършващата се приватизация в миннодобивния отрасъл и в съответствие с европейските директиви за опазване чистотата на въздуха, водите и директно на отпадъците. За целта обаче е необходима пълна проектна готовност, каквато, за съжаление, липсва за отделните подобекти на програмата. С оглед своевременно решаване на този въпрос и по-точно за финансовото му обезпечаване по предложение на Министерството на околната среда и водите проблемът беше внесен и разгледан от Управителния съвет на фонда и със свое решение от 21 октомври т.г. се дава възможност проектното обезпечаване на комплексната програма да бъде финансирано със средства от фонда.
Така че от фонда ще бъдат финансирани около 600 млн. лв., за да бъдат извършени необходимите проектни работи, за да можем своевременно да внесем проектите в Европейската комисия за тяхната реализация. Нещо повече, по предложение на Министерство на околната среда Управителният съвет на националния фонд разгледа и реши да финансира изцяло разработването и на втори мащабен проект - "Комплексна програма за саниране на отпадъците от преработката на руди за цветни метали в Република България". Проектът е свързан с ликвидацията на екологичните последствия от рудодобива и преработката на руди в страната в района на хвостохранилищата Лютаджик , Елшица, Гюешево 2 и 3, Росен 2, Рудозем 2 и Устрем 4.
За изготвянето на необходимите проекти в случая е потребна значително по-малка сума и тя възлиза на около 45 млн. лв. и също ще бъде осигурена или е осигурена със същото решение на управителния съвет от националния фонд.
Пълната проектна готовност по ликвидиране на екологичните последици от миннодобивната и преработвателна дейност на открит рудник "Медет", както и по посочената по-горе комплексна програма за саниране на отпадъците от преработването на руди за цветни метали в страната ще позволи тези проекти да бъдат реализирани чрез външно финансиране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За два уточняващи въпроса имате думата, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Не въпроси, господин председател, а по-скоро мнението ми за отговора.
Аз благодаря на министър Манева за компетентния и подробен отговор и се надявам, че след решението, което е взето от Управителния съвет на фонда, и довършване на проектирането и внасяне на тази програма за финансиране пред присъединителния фонд на Европейския съюз, ние ще получим необходимите средства, за да довършим действително едно много важно оздравяване на околната среда и ликвидирането на последствията от това находище.
Надявам се също така, че Министерство на околната среда следи начините, по които се експлоатира другият рудник - "Асарел-Медет", и не би трябвало да се допусне след време, когато той бъде спрян от експлоатация, да бъдем изправени пред същия проблем, но затова си запазвам правото да направя питане допълнително и още веднъж Ви благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов от народния представител Тодор Костадинов относно пропуснатите възможности за инвестиции в размер на 10 млн. щатски долара от изготвения съвместен проект от "Геоводинженеринг" ЕООД и "Виомет" АД - Гърция, за водоснабдяване и рекултивация на замърсените почви в Република България и подновяване на техниката.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър Върбанов! "Геоводинженеринг" е специализирано предприятие за инженерно-геоложки, хидрогеоложки, почвени, геофизически проучвания, лабораторни изследвания и анализи.
От създаването на предприятието са разработени над 2000 малки, средни и големи водохранилища, повече от 1500 помпени станции и напоителни канали. В резултат на многогодишната работа са проучени и разработени множество хидромелиоративни обекти в Алжир, Куба, Мали, Сирия, Ирак и т.н.
До месец март т.г. предприятието е в добро финансово състояние. От месец юни 1997 г. от вас е започната процедура за създаване на смесено българо-гръцко дружество с държавно участие с апортна вноска на "Геоводинженеринг" и парична вноска на "Виомет АД - Гърция, съгласно чл. 261 от Търговския закон. "Виомет" АД кандидатства и печели проект по програма ФАР на Европейския съюз, който предвижда рекултивирането на 250 хил. дка замърсени земеделски земи и изграждането на мининапоителни системи. Финансирането на проекта е изцяло от Европейския съюз и е на стойност 10 млн. щатски долара.
През последните месеци процедурата по създаването на смесеното българо-гръцко дружество е спряна от Вас, а финансовото състояние на "Геоводинженериг" рязко се влошава. Това поставя под въпрос инвестиция в размер на 10 млн. щатски долара за българското земеделие, което вече осма година се намира в тежка криза.
Изхождайки от изложението дотук, бих искал да поставя пред Вас следния актуален въпрос: какви са причините да преустановите процедурата по създаването на смесеното българо-гръцко дружество от "Геоводинженеринг" и "Виомет" - Гърция? И в тази връзка, не се ли явява загуба за страната и за земеделието инвестицията от 10 млн. щатски долара? Защо е допуснато рязкото влошаване на финансовото състояние на "Геоводинженеринг" за последните месеци?
Отговорът на този въпрос е важен за земеделския производител, който е принуден да осигурява изхранването на България в изключително трудни икономически условия, докато в същото време с лека ръка и без всякакви аргументи се пропуска възможност за инвестиция от 10 млн. щатски долара за поверения Ви отрасъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Има думата господин министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костадинов! Не мога да се съглася с Вас, че с лека ръка са пропуснати възможности за инвестиции от 10 млн. долара. Напротив, не с лека ръка не бе дадена една възможност за приватизиране тайно на едно предприятие, което е 100 процента държавна собственост и всъщност не бе дадена възможност да бъде направено едно смесено дружество, което нищо нямаше да донесе нито за България, нито за земеделските производители.
Не знам откъде имате информация, че въпросната фирма е спечелила търг по програмата ФАР. Такъв документ в нашето министерство не е представен. Наистина през месец юни 1997 г. в министерството е предприета процедура за създаване на смесено българо-гръцко дружество с непарична вноска "Геоводинженеринг" ООД и парична вноска на дружеството "Виомет" - по реда на чл. 261 от Търговския закон.
Въпреки извършените предварителни действия, подготвящи започнатата процедура, приехме за необходимо неосъществяването на цитираното смесено дружество, за което имахме следните съображения: с чл. 261 от Търговския закон се допуска сливането на търговски дружества и образуването по този начин на ново дружество. В същото време Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия създава специален ред за приватизацията им, при което създаването на въпросното дружество би могло да се определи като заобикаляне на закона и прикрито приватизиране и съм сигурен, че ако аз бях създал това дружество, сега вие щяхте да ми зададете въпроса защо съм създал това дружество и не се ли опитвам по този начин скрито да го приватизирам.
В предложението за образуване на ново дружество се декларира и едно желание за инвестиции в размер на 5 млн. 358 хил. щатски долара за срок от пет години. Същите обаче могат да се окажат и едно намерение, което никога да не се осъществи. Обратно, при една приватизационна сделка в самия приватизационен договор се залагат и клаузи относно обема на инвестициите и справка за тяхното извършване, като по пътя на следприватизационния контрол тези инвестиции могат да бъдат следени.
Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че предмет на вноските от страна на държавата, респективно на "Геоводинжерениг", е цялото имущество на последното, което съгласно оценката на назначени от съда вещи лица възлиза на 661 млн. 500 хил. лв., срещу които другият акционер прави само парична вноска. Внасяйки посоченото имущество в новообразуваното дружество, държавата губи правото на собственост върху недвижимите имоти, дълготрайни материални активи, срещу които получава акции, тоест държавният интерес би бил значително ощетен.
Предвид на гореизложеното, взехме решение, че по-целесъобразно е да не се създава такова смесено дружество, още повече, че ние смятаме, че това бяха само едни намерения, които не бяха доказани с никакви документи. Благодаря ви.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Този отговор не ме удовлетворява и не само мен, а и интересите на земеделието в България и българския интерес.
Аз нямам намерение да засягам въпроса за приватизацията и опитите, които биха могли да се тълкуват, че се правят. Ваше право е да предпазвате от такива ходове. Но всъщност Вие сте дали ход за процедура за създаване на това дружество и сте запознати с предпроектните проучвания, с възможностите, които има както дружеството, така и Европейският съюз да инвестира, и така да се каже - да имаме грам в българското земеделие. Това обаче не стана. Ние загубихме 10 млн. щ.д. инвестиция, няма изчистени 250 хил. дка земеделска земя, продукцията на тази земеделска земя не може да влезе в европейския пазар, не се използваха част от тези 10 млн. да се закупи ново оборудване за "Геовод инженеринг", която си е държавна фирма. И фактически това са загуби, щети. В същото време се оказва, че новоназначеният от Вас управител, с който Вие сте сключили договор за управление, фактически ликвидира дълготрайните материални активи. И ако направите една по-подробна проверка, която ще Ви помоля да направите, Вие ще констатирате, че той си е позволил да продаде дълготрайни материални активи само за месеците април и май повече от 5 на сто, отколкото сте му позволили с договор. Той е продал дълготрайни материали активи, които са почти половината от тези по баланса.
Нещо повече, има и престъпление, тъй като се демонтира една сонда, автомобилът се продава като бракуван, а сондата като скрап.
Искам да кажа, че не съм удовлетворен нито от решението на проблема, нито от това, че не бяха посочени причините. А една от причините е това, че се извършват политически назначения на кадри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Господин министър Върбанов има думата за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Костадинов, ако трябва да си говорим за политическите назначения, трябваше по друг начин да ми зададете въпроса и тогава щях да Ви отговоря точно защо е подменен изпълнителният директор.
Във връзка със сигналите, което Вие току-що казахте от трибуната на Народното събрание, аз ще назнача комисия, за да проверим изпълнителният директор как си върши работата. Но още веднъж искам да Ви кажа: едно е заявяването на добри намерения, друго е те реално да бъдат осъществени, защото гръцката фирма не представи всички необходими документи, които щяха да дадат сигурност на ръководството на министерството, че създаването на едно такова смесено дружество няма да е в ущърб на държавните интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министър Върбанов от народния представител Станимир Калчевски относно срока за подаване на заявления за обезщетение по чл. 10в, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от Добруджанската третина.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, срокът за подаването на заявление в Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа беше 31 октомври 1998 г. Тези заявления се отнасят до обезщетяването на българските граждани, получили право на парично обезщетение по глава трета от Закона за уреждането на собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 157 от 1942 г., отменени с извънредния брой 16 от 1951 г. във връзка с т.нар. Добруджанска третина.
Към заявленията по чл. 10в, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи трябва да се приложат копия от съдебни решения, изпълнителни листове или други документи, които се съхраняват в Централния държавен архив на град София. Набавянето на тези копия от Централния държавен архив затруднява изключително правоимащите от страната, 90% от които живеят в най-отдалечените региони -
Добрич и Силистра. От случаите, когато посещавахме Централния държавен архив, много малка част граждани успяха да открият някакви документи, след което насочвахме проблемите в Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа.
С оглед на малкото оставащо време за подаване на заявления, хиляди добруджанци ще бъдат лишени от възможността да бъдат обезщетени за една голяма историческа несправедливост.
Тъй като този въпрос написах в периода между 15 и 20 октомври, доста много време изтече, изтече и срокът 31 октомври 1998 г. Във връзка с това моят първи актуален въпрос е: не смятате ли, че е необходимо ново, този път последно удължаване на срока до 31 декември? И вторият ми насочващ въпрос е как конкретно и окончателно ще се реши този въпрос, тъй като и експертите в Министерство на земеделието срещат доста затруднения по отношение изготвянето на скалата за обезщетение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калчевски.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калчевски! С § 30 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 98 от 1997 г.) срокът за подаване на заявления се удължи до 31 март 1998 г., а със следващите промени в закона този срок се промени съответно до 30 юни и след това до 31 октомври т.г. Тоест, първоначално поставеният срок за подаване на заявленията 20 май 1996 г. до последния 31 октомври 1998 г., той е удължаван четири пъти. Смятам, че времето от 3 април 1992 г., когато в закона се включва въпросът за обезщетяването на българските граждани в Южна Добруджа до последния срок 31 октомври 1998 г., т.е. почти 6 години и 6 месеца, е достатъчен за всички заинтересовани лица да потърсят, открият и подадат съответните документи в министерството, поради което не намирам за основателно искането Ви за ново удължаване на срока. Независимо от изложените по-горе аргументи, все пак Вие знаете, че този проблем е от компетентността на Народното събрание. И ако Народното събрание реши отново да бъде удължен срокът Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа ще изпълни произтичащите от това задължения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Има думата за реплика господин Калчевски.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Господин Върбанов, от опита, който направихме да влезем в контакт с колегите от румънския парламент, депутат от румънския парламент пое ангажимента и резултатите, които дойдоха от Букурещ са такива, че в края на 40-те и началото на 50-те години всички архивни материали в Констанца и в Букурещ са били изгорени. След това ние прекъснахме пътя към Румъния и решихме, че изцяло ще изровим всичко, което има в България чрез Централния държавен архив, архива на Министерство на отбраната и т.н., и т.н. - изключително оскъдни материали, с които можахме да работим.
Зная, че в момента има около 2800 подадени заявления. Това е една малка част от всичко онова, което би трябвало да бъде компенсирано. Затова аз поставям въпроса така: наистина ако има възможност Народното събрание би направило тази стъпка, но това става по инициатива на Министерство на земеделието. Ако всички пътища вече са извървени и остава да се даде решение на този отговор, то тогава как ние през следващия месец декември ще дадем отговор на тези 2800 заявления? Ако ли решим да го удължим, а това ще стане с позицията на Министерство на земеделието, ако получим такова предложение, аз мисля, че в Народното събрание ще има единомислие и ние бихме удължили с още едно тримесечие този срок. Дали ще бъде така или не ще покаже времето, но за мен остава открит отговорът на въпроса как ще се процедира, каква ще бъде скалата, каква ще бъде методиката по обезщетяването на тези 2800 заявления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калчевски.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Калчевски, както казах, аз също съм съпричастен към проблемите, които стоят за разрешаване за премахване на тази несправедливост. Така че приемам да поставя въпроса за разглеждане и в Комисията по земеделието. Ако има желание в парламента отново да се удължи срокът, той да бъде удължен. Но аз лично се съмнявам, че едно удължаване на срока ще промени коренно нещата, поне така показва практиката, след като вече 6 години и 6 месеца постоянно срокът е удължаван и все още има хора, които не са си окомплектовали необходимите документи. Не съм много сигурен дали тези три месеца, които Вие предлагате да бъдат дадени отново, ще са достатъчни, за да се свърши работата. Но Вие знаете, че този срок не може постоянно да се отлага до безкрайност.
А по втория Ви въпрос има доста експертна работа, която експертите в министерството в момента изпълняват. И Вие знаете, че всички ще бъдат компенсирани така, както повелява законът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министър Върбанов от народния представител Дянко Марков относно действието и бездействието на органи, подведомствени на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, по провеждането на поземлената реформа и мерките, които се вземат или се налага да се вземат спрямо тях.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Замолен съм от граждани от различни райони на страната да им окажа съдействие в рамките на моите възможности в усилията им да получат справедливо решение на законосъобразните им искания, свързани с поземлената реформа - връщане на земеделските земи на законните им собственици.
Можах да установя, че в редица случаи пречките, които блокират навременото и справедливо осъществяване, се създават от някои институции, подведомствени и под контрол на управляваното от Вас министерство. Днес аз си позволявам да поставя пред Вас два случая - случаите са повече, но в рамките на моите правомощия поставям два случая.
Първо, случаят с братя Цеко и Тодор Цекови - собственици на два земеделски имота в местността "Елака - Цековата мелница" в землището на град Криводол, област Монтана. Случаят е познат много добре в министерството, защото е отпреди повече от 5 години. Разполагате с пълната документация.
Законните права на братя Цекови са признати от вашите предшественици господин Чичибаба и господин Шиваров. Аз му зададох актуален въпрос. Но закъсняла справедливост Цекови получиха само частично. И до днес недобросъвестни и алчни хора, ползващи имота на братя Цекови за своя изгода, си служат с всички възможни средства, включително чрез нови и нови претенции и съдебни увъртания, за да протакат изпълнението на законосъобразните разпореждания, включително дадени от страна на повереното Ви министерство. Такъв е случаят с кмета на Криводол господин Крум Сотиров. По този начин те забавят и осуетяват въвеждането на законните собственици във владение на техния имот.
Моят въпрос към Вас е: не намирате ли, че задължение на Вашето министерство е да разпоредите братя Цекови незабавно да бъдат въведени във владение на признатия им по закон имот, а всички допълнителни увъртания на самоволно настанилите се в имота им хора, възбуждали съдебни експертизи, контраекспертизи и прочие - неща от частноправен характер, да предоставите с тях да се занимават по-нататък надлежните съдебни институции?
Второ, положението в село Ракитница, Старозагорско във връзка със земеразделянето. Представени ми са с подписите 239 жалби на собственици и наследници на земеделски земи от селото, недоволни от произволното земеразделяне, проведено от поземлената комисия, оглавявана още от създаването й от господин Таньо Танев. За едно малко селище като село Ракитница, това е преобладаващият брой на земеделските стопани. Може би не Ви е известно, че господин Таньо Танев, макар и член на БКП и приближен на фамозните служби, е бил уволнен от заеманата длъжност в същата тази комисия по земеразделянето по време на правителството на господин Жан Виденов! Очевидно тогава е бил направен опит да се даде справедливост след многобройни оплаквания срещу него от страна на селските стопани.
Обществено недоумение буди обстоятелството, че след изборите през 1997 г. господин Танев е възстановен на този пост - председател на Поземлената комисия в Стара Загора, за да продължи със заплахи, лъжи, задкулисни действия и произволи да издевателства над скромните селски труженици, които - обръщам Ви внимание - винаги са се отнасяли към него почтително и с уважение, като възпитани и културни хора.
Моят актуален въпрос към Вас свеждам до три подвъпроса: първо, проявили ли сте интерес и запознат ли сте с жалбите на хората от село Ракитница по повод саботажните по същество действия на лицето Таньо Танев срещу поземлената реформа в община Стара Загора?
Второ, не бихте ли проявили готовност да посетите село Ракитница и на място да се запознаете с болките на хората или поне да приемете делегация в определено от Вас време, за да Ви осветлят лично по въпроса?
И трето, не мислите ли, че е крайно време лица като въпросния Таньо Танев, да бъдат лишени от възможност да саботират провеждането на поземлената реформа и посичат доверието на гражданството в институциите и действията на държавната власт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Марков! В отговор на поставения от Вас актуален въпрос относно мерките, които се вземат от органите, подведомствени на моето министерство, по провеждането на поземлената реформа, искам да Ви уведомя, че такива мерки са предприемат и то своевременно.
Случаят с братя Цеко и Тодор Цекови - собственици на два земеделски имота в местността "Елака - Цековата мелница" в землището на град Криводол, наистина е познат много добре в нашето министерство. На въпроса Ви не намирам ли, че е задължение на повереното ми ведомство да разпореди братя Цекови незабавно да бъдат въведени във владение, отговорът ми безспорно е да. Това е направено по категоричен начин с входящ № 9062 от 5 декември 1997 г. от началника на Главно управление "Поземлена собственост". Бездействието на вече бившия председател на Поземлената комисия в Криводол донякъде е мотивирано от факта, че в един от въпросните имоти има масивна стопанска сграда - кожарски цех. Обяснимо е затруднението на поземлената комисия, тъй като съгласно чл. 2, ал. 3 от закона, застроените имоти не са земеделска земя.
Независимо от гореизложеното, изпълнението на съдебните решения е задължително и това изрично е посочено при даване на разпореждането от Главно управление "Поземлена собственост". От 1 септември 1998 г. председателят на Поземлената комисия в Криводол е освободен от длъжност.
Относно поставения от Вас въпрос по плана за земеразделяне в землището на село Ракитница, община Стара Загора, Ви уведомявам, че с изменението на закона, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 98 от 28 октомври 1997 г., се даде възможност по § 31 лицата, пропуснали да обжалват влезлите в сила планове за земеразделяне, да направят това с мотивирани индивидуални възражения в нов едномесечен срок, считано от 1 ноември 1997 г. В този срок в Поземлената комисия в Стара Загора за землището на село Ракитница са постъпили общо 196 възражения, от които 189 са срещу одобрения и влязал в сила план за земеразделяне.
Комисия, назначена със заповед на началника на Главно управление "Поземлена собственост", е разгледала обстойно всички постъпили възражения в поземлената комисия, при което е установила, че за един и същи имот има по няколко възражения от наследници, които в много случаи противоречат, че има постъпили възражения от лица, които не фигурират в регистрите на заявителите и в жалбите има искания за разместване на парцели в един и същи масив.
Комисията е уважила 27 възражения, които засягат 26 масива от плана за земеразделяне с обща площ 713 дка. Протоколът е одобрен и има издадена Заповед № РД 46-241 от 3 април 1998 г., за частична преработка на плана за земеразделяне. Всички лица, подали възражения, са уведомени писмено от Поземлената комисия в Стара Загора за решението на комисията. Към настоящия момент планът за земеразделяне на землището в село Ракитница ще се преработва и по този начин ще бъдат разрешени проблемите на собствениците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Благодаря Ви за грижата, която сте си създали да ми отговорите на този въпрос. Аз Ви привличам допълнително вниманието към факта, че сигурно това не се отнася единствено за град Криводол. Така е в много други места на страната, когато върху един имот, който подлежи да се върне на признатия вече собственик на законно основание, се спекулира с някакви бараки, гаражи и тям подобни други незаконно възникнали и създадени сгради и допълнителни устройства, за да се протака, докато измрат хората, които са претеденти именно да влязат в законните си права. Точно за това аз привличам вниманието Ви с актуален въпрос. Той е актуален не само за тези двама братя. Той е актуален за много хора в страната. Тази именно недобросъвестност чрез Вашите подведомствени органи да я посечете и да изпълнявате Вашите нареждания, без да се оставяте да бъдете въвеждани в главоблъсканицата на по-нататъшни частноправни съдебни процеси.
По отношение на село Ракитница аз съм много задоволен от това, че Вие наистина сте се вслушали в молбите на хората и сте наредили отново да се извърши едно такова оглеждане какво е правено там и какво не е направено както трябва.
Но Вие не ми отговорихте на въпроса именно за тази личност, която стои в основата на всичките недоволства на хората, която се е погрижила да облагодетелства с неправилно разпределяне... Аз вярвам на хората, които са дошли. С единия от тези хора заедно съм летял във войната срещу Германия във Второ ято на Пети бомбардировъчен полк и той не може да ме лъже. Това са хора, на които наистина са посечени техни законни интереси. И аз Ви моля когато тази комисия отново разгледа проблема със село Ракитница, нека да има малко по-близо до сърце болките на хората, а не само онова, което се внушава от човека, който я оглавява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Следващите два последователни актуални въпроса са от народния представител Георги Пинчев, когото не виждам в залата.
Питане към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Върбанов от народния представител Петър Башикаров относно корекцията на плановете за земеразделяне в селата Лесичово и Калугерово, Пловдивска област.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър! Повод за моето питане е голямата тревога на стопаните на земеделска земя в селата Лесичово и Калугерово, които се обърнаха към мен с писмо чрез кмета на град Лесичово господин Стоилов. Става дума за следното.
Планът за земеразделяне на село Лесичово е бил приет през м. август 1996 г. През пролетта на 1997 г. е извършен и въводът във владение. След последното изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от края на миналата година, по реда на § 31 са подадени 497 жалби, от които комисията е уважила 326. Комисията е разгледала жалбите и е предложила планът за земеразделяне да се преработи частично. Доколкото съм информиран, към настоящия момент, понеже питането е от 12 октомври, близо една година след влизането на закона в сила Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа в края на миналия септември издава заповед за цялостната преработка на плана в село Лесичово, но все още не е сключило необходимия договор с фирма-изпълнител на техническите въпроси. От тази ситуация произтичат следните по-важни неблагоприятни последици.
На първо място, стопаните от село Лесичово не знаят какво да правят, как да обработват имотите си - дали по действащия план или да чакат неговата преработка, с оглед избягването на конфликти от навлизането в евентуална чужда собственост.
На второ място, практически е блокиран пазарът на земята и приложението на Закона за арендата поради липса на легитимни собственици. И трето, в селото назрява социално недоволство, което нараства с изтичането на оптималните срокове за селскостопански дейности.
Подобно е положението и в село Калугерово, където има представен готов земеразделителен план, по който не се предприемат никакви действия.
Господин министър, тъй като посоченият проблем не е единичен случай - в съседната Панагюрска община има също такива случаи, в град Панагюрище и в село Оборище например въобще не се работи по земеразделителните планове, в селата Левски и Бъта тази работа е прекратена и в други населени пунктове има подобни ситуации, - моля да отговорите кога реално ще започне и ще приключи корекцията на плановете за земеразделяне в селата Лесичово и Калугерово и кога Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа ще приключи с издаването на заповед за преработка на плановете за цялата страна и ще сключи необходимите за това договори с фирмите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Башикаров! С § 31 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародван в "Държавен вестник" бр. 98 от 1997 г., се дава възможност на лицата, пропуснали да обжалват решенията на поземлените комисии и влезли в сила планове за земеразделяне, да ги обжалват в едномесечен срок от влизане в сила на този закон. Комисиите, назначени от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за разглеждане на възраженията на собствениците по § 31, са предложили за частична или цялостна преработка 1350 землища, което е около една четвърт от общия брой на землищата в страната. Това изисква провеждане на редица допълнителни процедури, свързани с прекратяване на договори с фирми-изпълнителки на техническа дейност, възлагане или обявяване на търгове за сключване на новите договори.
В тази връзка в министерството бе изготвен и проект на постановление за регламентиране на условията за възлагане и сключване на договори за цялостната преработка по § 31, който е приет от Министерския съвет. Всичко това налага процесът по възстановяване собствеността на земеделските земи да продължи и през 1999 г., като до края на 1998 г. ще бъдат възстановени над 80 на сто от признатите земеделски земи.
По отношение на землищата, в които плановете за земеразделяне подлежат на частично преработване, за по-голяма част от тях техническите дейности вече са възложени и се изпълняват от фирмите-изпълнителки.
Протоколите на комисията по § 31, предлагащи пълна преработка на плановете за земеразделяне, подлежат на одобрение в Централната експертна комисия към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, назначена с моя заповед.
В землището на село Лесичово централната комисия е потвърдила с Протокол № 5 от 2 юни 1998 г. необходимостта от пълна преработка на плановете за земеразделяне. Въз основа на горното решение и на основание на чл. 17, ал. 8 от закона е издадена заповед РД 46-17-61 от 30 септември 1998 г. за извършване на технически дейности по преработка на цялостния план. До изработването и прилагането на новия план за земеразделяне на землището на село Лесичово, собствениците стопанисват имотите съгласно досега действалия и отложен план на терена за земеразделяне.
Протоколът на комисията по § 31 за землището на село Калугерово предлага цялостна преработка на плана за земеразделяне. Същата е потвърдена и с Протокол № 7 от Централната комисия. Предстои провеждането на търгове за фирми-изпълнителки. Тъй като не е извършено трасиране и въвод във владение по действащия до момента план за земеразделяне в землището на село Калугерово, до изработването и прилагането на новия план собствениците могат да обработват земята си съгласно временния въвод, действал до настоящия момент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Башикаров, за два уточняващи въпроса.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър.
За съжаление нито аз, нито вероятно заинтересованите хора от Лесичово и Калугерово можахме да чуем във Вашия отговор конкретни мерки и ясни срокове за връщането на тяхната земя. Това ме настройва, откровено казано, песимистично и смятам, че ще продължи този изоставащ ход, така да се каже, на пазарната реформа, който наблюдаваме вече повече от 10 месеца.
За мен лично не е ясно какви са причините, защото, доколкото знам, всички необходими финансови и законови предпоставки за осъществяването в срок на задачата за връщането на земята са обезпечени.
Странно впечатление ми направи, когато се запознах с данните за усвояването на осигурените 34 млрд. лв. за нуждите на поземлената реформа за тази година. Към края на август настоящата година са били усвоени едва 9 млрд., което говори за много ниска ефективност в дейността на администрацията.
Разбираме също, че министерството още не е издало по-голямата част от заповедите за преработка на плановете, а договорите с фирмите са сключени едва за около 25-30% от всички землища. Хората за пореден път прибраха реколтата, изораха, засяха отново. По смисъла на закона сега те пак ще трябва да чакат прибирането на новата реколта и чак тогава евентуално би се извършил въводът във владение.
Сигурно знаете, господин министър, че социалното напрежение във връзка с възстановяването на собствеността на земята продължава да расте, за което говори и увеличеният брой на жалбите по въпросите на земята в аграрното министерство през настоящата година. В тази връзка допълнително питам: каква е гаранцията, че тази ситуация няма да се повтори и през следващата 1999 г. и възстановяването на собствеността на земята да се отложи още с 1 - 1,5 години и, второ, в крайна сметка кой ще носи отговорност за последиците, тъй като агротехническите срокове очевидно не се съобразяват със закона и с действието и бездействието на отговорните фактори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Башикаров.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Башикаров, социалното напрежение расте и има толкова много жалби, защото, когато вие управлявахте, по един несправедлив начин се възстановяваше собствеността върху земеделските земи и точно затова сега около 1/4 от всички планове за земеразделяне се наложи да бъдат преработени. И проблемът, който Вие цитирахте - че се забавя новото възлагане, се дължи именно на не толкова лесното разваляне на договорите с фирмите-изпълнителки, които всъщност не са си свършили работата, но тия договори все пак, първо, трябва да бъдат развалени, защото те носят след себе си и съдебни последствия.
Не знам откъде черпите информация за това колко средства са похарчени от нашето министерство, но искам да Ви кажа, че до момента са похарчени над 17 млрд. и до края на годината парите ще бъдат усвоени. Сега в края на годината започват да се отчитат всички фирми-изпълнителки и ние всъщност плащаме само за добре свършена работа, а не както в миналото се е плащало - на калпак, и просто са похарчени много пари от държавата, а всъщност работа не бе свършена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Върбанов.
Имате думата да изразите отношението си към отговора, господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Благодаря, господин министър.
Господин министър, аз приемам, че в миналото са допуснати грешки в аграрната реформа и специално в процеса на възстановяването на земеделската земя. Но все пак не стана ясно защо за година и половина все пак управление не се решават въпросите на стопаните на земеделската земя в селата Лесичово и Калугерово. Това време беше достатъчно не само да се извърши необходимата корекция и да се върне земята на нейните собственици, но и да се изготвят и нови земеразделителни планове.
Следователно, без да изпадам в излишна мнителност, аз мисля, че ширико заявеното и разгласено намерение за пълно връщане на земята може да се окажа една традиционна пропаганда. А проблемите със земеразделителните планове на Лесичово и Калугерово говорят, че Вие, господин министър, имате сериозен проблем, който може би надхвърля организационно-техническите проблеми на Вашето ведомство. Той вече - не бива да си затваряме очите - се превръща в политически проблем. Политически проблем е и на Обединените демократични сили и може да доведе до провал на програмата на правителството и на политическата сила, която стои зад него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Башикаров.
Господин министър Върбанов има думата.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Да, господин Башикаров, Вие сте много прав, че това е вече политически проблем. Именно затова на миналото заседание правителството разгледа хода на поземлената реформа и за Ваше сведение то подкрепи поземлената реформа, която извършва моят екип. А в същото време ми възложи да създам една програма за оздравяване на собствеността на земеделските производители и на собствениците на земя, тъй като практиката показа, че в една голяма част от възстановените земеделски земи, там, където възстановяването на земеделски земи е приключило и хората са станали реални собственици, те са реални собственици в по-голямата си част по документи, тъй като кооперациите и различни други структури са се самонастанили върху техните земи и вашите кметове просто не искат да изпълнят задълженията си, които са заложени в закона, и да извадят всички тия, които са се самонастанили и в момента обработват чужди земи.
Но аз искам да Ви кажа, че не е толкова лесно да бъдат обработени един огромен поток от жалби. От 1992 г. до април 1998 г. са подадени 180 хил. жалби, като само за един месец по § 31 са подадени около 100 хил. жалби. Сто хиляди жалби не могат да бъдат разгледани и с лека ръка да бъде взето решение по тия жалби дали те са основателни или не за една седмица или за един месец. Около шест месеца са обработвани тия жалби, за да бъдат представени и да бъдат подложени на преработка там, където има допуснати несправедливости в плановете за земеразделяне.
Така че правителството присърце се отнася към проблемите на собствениците на земеделските земи и, както вече ви казах, през следващата година този процес ще бъде приключен. Но ние не искаме само да извадим един евтин популизъм и точно затова допуснахме в § 31 да бъдат обжалвани и да бъдат атакувани планове за земеразделяне, защото искахме точно тия несправедливости, до които ги докара вашето управление, да бъдат изправени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Ще се опитаме да приключим с въпросите към министър Върбанов.
Има питане и от народния представител Панайот Ляков относно изграждане на пазар на производителя до с. Гелеменово, община Пазарджик. Ще помоля и господин Ляков, и господин министърът да бъдат кратки, за да може да се вместим във времето, което е определило Народното събрание с решението днес.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Проектът за изграждане на пазар на производителя в с. Гелеменово претърпя доста интересно развитие и вече е в мъртва точка. Има актуализация на плана за 1997 г. Общинският съвет - Пазарджик, предприе съответните мерки, с които намали дяловото участие на община Пазарджик до 10%, тъй като преди това общината държеше 51% и това беше една спирачка пред бизнесмените. Теренът е подготвен за строителство, но въпреки тези предварителни условия засега няма никакъв инвестиционен интерес. Причината, разбира се, е и в недостатъчната активност на общинската администрация.
Но според мен има и други слабости на проекта. Мисля, че голямата стойност на проекта, която може да се намали до 4,5 млн. долара, а иначе тя е 6 млн. 721 хил. долара, би могла да се намали чрез по-евтино проектиране, чрез участие на местни изпълнители, като една от фирмите, която може да изпълни това, е фирмата "Пако" АД, която е изградила крайпътния комплекс на автомагистрала "Тракия".
Също така слабост е бавната възвръщаемост - 10-12 години - на вложените финансови средства, която спира бизнесмени и производители да се включат в акционерното дружество за изграждане на пазара; ускореното изграждане, което би могло да се замени с постепенно въвеждане в експлоатация на части от пазара и така много по-точно да се определи капацитетът му и той със сигурност да се запълни от местните производители. Бих прибавил също така и късия гратисен период и т.н.
Тези слабости са накарали Европейската банка за възстановяване и развитие да преосмисли участието си в този проект и затова Ви питам: българската държава, респективно Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, ще поиска ли промени в бизнесплана, отстраняващи тези слабости, и ще предложи ли друга схема на кредитиране? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! В проекта за създаване на пазари на едро за пресни плодове и зеленчуци и цветя беше включен и пазар на производителя, т.е. събирателен пазар в град Пазарджик. Проектът може да бъде реализиран, но за целта е необходимо да се изпълнят редица условия, поставени главно от основния кредитор, а именно Европейската банка за възстановяване и развитие. До този момент община Пазарджик не успя да изпълни тези условия.
Конкретно на въпроса: Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа поиска и предложи на Европейската банка за възстановяване и развитие промени в инвестиционната част на бизнесплановете и нова схема за кредитиране още преди една година. Писмено тази наша позиция бе изразена с Писмо № 99 от 8 януари 1998 г. до банката.
От страна на банката се получи реакция едва на 8 септември т. г. с голямото закъснение и днес завършват преговорите с представителите на банката за оформяне на ново, актуализирано кредитно споразумение, в които преговори участва и Министерството на финансите.
Междувременно след 8 септември т. г. се появи интерес за кредитиране на този проект от Федералната служба за възстановяване на Германия КаЕфВе. По тази възможност работим заедно с Министерството на търговията и туризма, което е координатор за българо-германското двустранно сътрудничество, като повече яснота по тази възможност ще има в края на годината или в началото на следващата година.
Град Пазарджик отпадна от първата фаза на проекта, за което може само да се съжалява, тъй като бизнеспланът на този пазар е най-ефективен в сравнение с всички останали пазари. Работата по този пазар бе прекратена на 30 юни 1998 г., след като кметът на града не изпълни Решение № 41 на общинския съвет за учредяване на "Пазар на производителя" АД. Повече от година получавахме обещания от страна на община Пазарджик, че ще регистрира търговско дружество, но това и до днес не е направено. Част от общинските съветници предизвикаха Решение № 41 на общинския съвет, в което се определя срок 18 юни 1998 г., и след като то не бе изпълнено до 30 юни, бе прекратена техническата помощ за този пазар, с което той автоматично отпада от първата фаза на проекта за кредитиране.
В тази ситуация предложихме на община Пазарджик с наше Писмо № 00-171 от 13 април 1998 г. общинският съвет да резервира терена в с. Големиново за пазар на едро за пресни плодове и зеленчуци и да продължи да участва активно във всички общи действия в рамките на проекта.
С Решение № 36 на общинския съвет теренът е резервиран до края на 1999 г., т. е. при определени условия проектът може отново да бъде активиран, което е и нашето желание. Това би било добре за всички производители в района.
За съжаление обаче от м. април общината не е направила нищо повече по проекта, което отново показва незаинтересованост на сегашното общинско ръководство за разлика от това на предишното. В този смисъл трябва да кажа, че изброените от Вас четири точки като слабости на проекта са повече аргументи на общинското ръководство за несвършената от него работа, изложени в доста техни писма. Освен това става дума за работа, с която останалите обхванати в проекта общини се справиха блестящо.
Каква слабост е например проектирането и строителството да се възлагат чрез международен конкурс, след като такова е изискването на Закона за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, публикувано в "Държавен вестник", бр. 60 от 16 юли 1996 г., или пък ускореното изграждане на една нормална практика за възможно най-бързо усвояване на средствата? Що се отнася до поетапното изграждане на пазара, то то е възможно и това е ясно още при самото начало на проекта.
В заключение искам да добавя, че Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, заедно с Министерството на финансите и Министерството на търговията и туризма, работи усилено за осигуряване на кредитори при благоприятни условия за реализацията на този изключително важен за българското градинарство проект и се надяваме, че общинското ръководство в гр. Пазарджик ще положи необходимите усилия, за да отговори на изискванията на кредиторите, и преди всичко ще регистрира търговското дружество, което е абсолютно задължително, за да имаме насреща ние кредитополучател, а именно юридическо лице, което да поеме необходимата работа по проекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Имате думата за два уточняващи въпроса, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Не, отговорът беше достатъчно ясен. Аз просто исках да изясня дали слабостите на проекта са толкова непреодолими или всъщност пасивността на общинската администрация е основната причина този проект да не бъде реализиран досега. От отговора това ми стана ясно.
Единствената ми молба към господин министъра е, след като бъдат уточнени параметрите на новото кредитно споразумение, да бъда информиран, защото явно там организацията на това акционерно дружество трябва да се поеме от общинския съвет или от групата общински съветници от Обединените демократични сили, тъй като администрацията на община Пазарджик не е готова и няма да свърши тази работа - за изграждането на този толкова важен за зеленчукопроизводителите и производителите на цветя в Пазарджишка община пазар. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
С това приключваме парламентарния контрол за днес.
Няколко съобщения:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе извънредно заседание на 1 декември, вторник, от 14,00 ч., в зала 356.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 1 декември от 13,00 ч., в зала 248 и на 2 декември от 15,00 ч. в същата зала - 248.
Комисията по културата и медиите ще проведе две заседания - на 2 декември, сряда, от 14,00 ч., в зала "Запад" и на 3 декември, четвъртък, от 15,00 ч., в зала 134.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 3 декември, четвъртък, от 15,00 ч., в зала 142.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 2 декември от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,47 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Благовест Сендов

Секретари:
Виктория Василева
Ивалин Йосифов