Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-12-11

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Една информация - от 10,00 ч. ще се проведе тържествено честване 50-годишнината от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека. Заседанието ще бъде до 9,50 ч., след това молбата ми е, както направихме вече веднъж, всички народни представители да се изместят с един ред назад, а на първите редове да седнат гостите, които сме поканили. Това са представителите на Конституционния съд, на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, на Главната прокуратура, представителя на ООН за България. (Реплики и възражения в опозицията.)
Какво не ви харесва? На гостите се полага хубави места да им предоставим.
За процедура - господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Извличайки основание от това, което казахте преди малко, и ако, колеги, погледнете програмата си, ще видите коя точка следва - Законът за териториалното деление, който е достатъчно дълъг.
Затова предлагам като първа точка днес да разгледаме предложенията за избор на Висш съдебен съвет. Това е моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юнишев.
Срещу това предложение има ли?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 171 народни представители: за 107, против 58, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Има ли раздадени предложения? Какво ще гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Проект за решение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Кога е раздаден?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много отдавна е раздаден, преди дни.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): Имената сега ли ще научим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имената сега, предполагам, че ще научим.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Това е много сериозен въпрос, има ли 24 часа от раздаването на решението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да докладва проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията

ОТНОСНО: проект за решение за избиране на членове на Висшия   съдебен съвет от квотата на Народното събрание            № 854-02-56/98 г., внесен от Светослав Лучников.

На заседание, проведено на 10 декември 1998 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди представените кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет и проведе избор за такива.
Народните представители от Парламентарната група на Демократичната левица Татяна Дончева, Янаки Стоилов, Михаил Миков и Любен Корнезов поискаха да им бъде предоставена квота за номиниране на кандидати за членове на Висшия съдебен съвет. След като това им бе отказано, тъй като се прие, че кандидатите няма да бъдат свързани с отделните политически сили и им бе предложено да представят на общо основание свои кандидати, те не се съгласиха и напуснаха заседанието.
След станалите разисквания и проведеното гласуване се получиха следните резултати:

- за Димитър Тончев Петров - 12 гласа;
- за Любка Борисова Илиева - 11 гласа;
- за Йорданка Йорданова Хаджиенева - 9 гласа;
- за Минко Недялков Минков - 11 гласа;
- за Ани Аршавир Аджемова - 11 гласа;
- за Людмил Нейков Нейков - 10 гласа;
- за Здравко Кирилов Киров - 8 гласа;
- за Камен Атанасов Георгиев - 8 гласа;
- за Илияна Владиславова Ризова-Вълчанова - 12 гласа;
- за Лидия Петрова Иванова - 12 гласа;
- за Анна Любомирова Банкова - 9 гласа;
- за Боян Георгиев Магдалинчев - 3 гласа;
- за Мария Михайлова Костова - 0 гласа;
- за Стефан Дечков Саранеделчев - 0 гласа;
- за Евелина Иванова Попова - 6 гласа;
- за Валентина Радкова Иванова - 1 глас;
- за Ангел Трифонов Ганев - 1 глас;
- за Коста Щерев Богацевски - 2 гласа;
- за Константин Йосифов Хаджийски - 1 глас.

Комисията реши да предложи на пленарната зала да бъдат избрани за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание единадесетте кандидата, получили най-много гласове.
Приложение: проекторешение.

Проект

Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на членове на Висшия съдебен съвет

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 130, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 73 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 16, ал. 3 от Закона за съдебната власт във връзка с § 81 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, "Държавен вестник" бр. 133 от 1998 г.
Р Е Ш И:
Избира за членове на Висшия съдебен съвет:
1. Димитър Тончев Петров
2. Илияна Владиславова Ризова-Вълчанова
3. Лидия Петрова Иванова
4. Любка Борисова Илиева
5. Йорданка Йорданова Хаджиенева
6. Минко Недялков Минков
7. Ани Аршавир Аджемова
8. Людмил Нейков Нейков
9. Здравко Кирилов Киров
10. Камен Атанасов Георгиев
11. Анна Любомирова Банкова

Решението е прието на еди-кой си декември и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура - господин Любен Корнезов.
Господин Пирински, седнете прилично на мястото си!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Извинявайте! Макар че всичко е много неприлично, така че едно в повече...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това също е проблем.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Явно дясната страна в залата въвежда ново движение в парламента - Стахановското движение. Вижте, господа, решението, което господин Лучников ни прочете преди малко, е внесено в Народното събрание в 17,17 ч. вчера.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: А комисията завърши в 17,30 ч.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега решението е раздадено преди минути на народните представители. Те не са имали възможност даже да прочетат решението, а камо ли да го обсъдят и да вземат позиция.
Първо, има един принцип, заложен в правилника, че закони, а и други актове на Народното събрание не могат да бъдат решени и разглеждани 24 часа преди раздаването им.
Второ, нашата позиция, на Парламентарната група на Демократичната левица, е следната. Сегашният Висш съдебен съвет по силата на чл. 130 от Конституцията има мандат от пет години. Така че не може със закон или с друг акт, какъвто е решението, да се прекъсва този конституционен мандат.

Трето. Ние сме сезирали Конституционния съд, делото е висящо, допуснато, включително и около този § 1 от Закона за съдебната власт, където се касае до избора на нов Висш съдебен съвет. Конституционният съд ще реши делото в началото на януари.
Следователно, разумно е докато не се произнесе Конституционния съд, да не се избира и някакъв нов противоконституционен Висш съдебен съвет.
Четвърто. Това, което се прочете тук от тази трибуна, включително, виждам че е посочено и в писмена форма, че Парламентарната група на Демократичната левица искала някаква квота от Висшия съдебен съвет, категорично не отговаря на истината. Тази позиция, която чухте тук, същата е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, направете си предложението, защото времето Ви изтече.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако искате отнемете ми думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате две минути - искате процедура. Какво сега: "Ако искате отнемете ми я"? Ще Ви я отнема, ако не можете да си направите предложението. (Неодобрителни реплики от ДЛ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тази позиция беше изрична и...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Хайде за Вас винаги да променяме или да нарушаваме правилника , защото за процедурно предложение, ако това не знаете, наистина може да се съжалява, има две минути. (Неодобрителни реплики от ДЛ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И именно процедура, господин председателю, и я мотивирам. И на базата на това, че такова искане не е направено, категорично заявявам, моля на основание чл. 40 да се отложи разискването по тази точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение?
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин Корнезов, ние съвсем не въвеждаме стахановски почини, защото с такива стахановски почини миналата година вие избрахте членове на Висшия съдебен съвет дори и без да вземете мнението на Комисията по правни въпроси тогава. (Ръкопляскания от СДС.)
Ние ви дадохме всичката възможност да направите заедно с останалите народни представители ваши предложения за членове на Висшия съдебен съвет, като ви обяснихме, че в никакъв случай не изхождаме от някаква партийност и от желание да бъдат представени партийни групи във Висшия съдебен съвет. Госпожица Татяна Дончева на два пъти поиска да ви дадем партийна квота. Недейте злоупотребява, защото това е записано в протокола на заседанието! Така че няма нищо нередовно и трябва да пристъпим към избора на нашите кандидати за нашата квота във Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направено предложение за отлагане на точката от дневния ред.
Моля гласувайте това предложение.
Гласували 200 народни представители: за 78, против 117, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Имате думата по проекта за решение.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! От една страна приетият от мнозинството Закон за изменение на Закона за съдебната власт изисква в двумесечен срок да бъде избран нов Висш съдебен съвет. Така че вие прилагате този закон, за който беше отбелязано, че възникват множество конституционни проблеми.
От друга страна обаче при висящия спор пред Конституционния съд, днешният избор на членове на Висшия съдебен съвет може да постави Народното събрание и въобще всички институции, имащи отношение към съдебната власт, в много неудобно положение.
Вярно е, че решенията на Конституционния съд, ако се приеме, че той ще следва последователната своя практика досега, когато в три случая не е допускал такова действие, каквото днес вие извършихте и извършихте със закона, ще се окаже, че избраният Висш съдебен съвет запазва своя мандат. Но според конституционните изисквания легитимен ще бъде именно предишният състав на Висшия съдебен съвет. И в този случай ще се получат два конкуриращи се органа, които трябва да ръководят съдебната власт. Всъщност нищо ново, защото вие постоянно се опитвате да разделяте Църквата, да разделяте спортните организации. Тоест, да дублирате цялата държава там, където не успявате да наложите еднозначно своята воля. (Ръкопляскания от ДЛ.)
България е имала други примери в по-далечната си история, когато такова разделение е завършвало по най-печалния начин, затова аз ви призовавам мнозинството да се упражнява по един донякъде разумен начин, защото това, което става днес, е неприлично от гледна точка на елементарната не само парламентарна процедура, но и парламентарна етика.
По каква логика това решение, което вчера мнозинството в късния следобед прие и днес сутринта народните представители получават, трябва да се гледа по такава спешност? Вие имате възможност да наложите своите кандидатури, но това поне трябва да стане с оглед на елементарно спазване на парламентарните традиции и процедурни изисквания.
Искам обаче да обърна внимание на това, което е написано в мотивите към проекторешението от председателя на комисията.
Господин Лучников, вярно е, че вие можете да имате претенции по начина, по който парламента в миналия мандат излъчи членовете на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. И дълго време се жалехте, че този Висш съдебен съвет не трябва да изкара петгодишния си мандат, защото в него при гласуването на тези членове не са имали възможност да направят предложения представителите на тогавашната опозиция и тези предложения да бъдат приети.
Наистина смятам, че когато се решават въпроси на съдебната власт, парламентът трябва да търси едно по-голямо съгласие и мнозинство дори и предложенията да излизат от различни посоки, защото никой човек не е обществено политически чак толкова неутрален, защото всеки един живее в света, обграден от много социални и политически обстоятелства. Но това не значи, че хора със значителни професионални качества и опит не могат да бъдат намерени, така че да надделяват някои свои обществени и политически пристрастия, когато става дума за изпълнение на техните конституционни задължения по най-добрия начин. И сега, когато вие оспорвате иначе един законен, но според вас недостатъчно добър избор, намирате основание не само да промените закона, но и да внесете едно решение напълно в същия дух, дори и в още по-краен, защото то нарушава и задължителни изисквания, които са приети за всички народни представители.
Имате наглостта да твърдите, че представителите на Демократичната левица са искали свои представители. Да, ние поставихме в последователност два въпроса. Първият беше, че самият избор днес на парламента е много спорен и може да задълбочи кризата в съдебната власт. Всички ние имаме основание да претендираме към днешното състояние на днешните институции, защото едва ли има някой, на който те да му харесват и заради забавеното правосъдие, и заради проникване на корупцията в самата правозащитна система, и заради това, че хората по финансови причини в много случаи не могат да получат защита на своите права. Но това не е основание всеки да започва с нова ера в съдебната власт. И всеки един случай, когато съдебната власт потърси своята елементарна еманципация, стремежът тя по някакъв начин да бъде отделена от политическите институции, винаги се хваща за шията с натиска на политическите институции на мнозинството в тях.
И как ще представите вашите кандидатури - като свободни предложения на свободни народни представители ли? Вчера един от колегите казваше, че той бил независим като народен представител и като такъв предлага независимо една-две кандидатури. Това, че вие сте разпределили кандидатурите сред своите членове на комисията, означава ли, че те наистина са безпристрастни? И хората, които познават отвътре съдебната власт, за кои от кандидатите, някои от които наистина са добри професионалисти, мога да кажа, че не са дълбоко свързани с вашите политически разбирания? В това могат да бъдат убеждавани само наивници.
Ето виждам тук и госпожа Мозер. Та даже като ваш близък политически партньор вие не сте приели нито едно от нейните три предложения. Това ли е широката основа, на която се формира този орган? (Ръкопляскания от ДЛ. Неразбираеми реплики от СДС.) Не, аз го давам за пример, защото вашият опит да поставяте под пряк диктат съдебната власт е толкова силен, че той не търпи дори елементарни коалиционни отношения.
И недейте да пишете такива неща, защото обстоятелството, че от различни обществени и политически среди ще се направят предложения, не означава, че всеки член на Съдебния съвет трябва да бъде докрай обвързан с тези предложения. Но когато те наистина се диктуват еднопосочно, когато това, което не сте успели да направите вътре, чрез избраните делегати от съдебната власт, трябва да го компенсирате чрез парламента по такъв груб начин., не само не ви прави чест, но то поставя под заплаха независимостта на правосъдието в Република България.
Ето, с тези принципни съображения, аз оспорвам предложението и за мен вече не е толкова важно дискусията върху отделните кандидатури. Смятам, че това посегателство, което се извършва днес върху съдебната власт, ще бъде заплащано с правата на гражданите. Това е най-лошият резултат от действията през последните години. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не е весел този ден за българската демокрация, макар че днес ще честваме 50-годишнината от Всеобщата декларация за правата на човека. Аз съм особено пристрастена към темата за съдебната власт. Получих това предложение преди малко от колегата Бойко Великов, защото преди това не ми беше дадено в материалите.
Какво искам да ви кажа в днешния ден.
Първото, което всички знаем в тази зала, е, че нашата парламентарна група възразяваше по много пунктове от Закона за съдебната власт, включително и по това да се прекъсва мандатът на Висшия съдебен съвет. Ние заедно други колеги от опозицията сме оспорили този текст пред Конституционния съд.
Второ, както е известно, оспорването пред Конституционния съд не спира изпълнението на закона - това е вярно. Но тук възниква големият въпрос: за моралните ангажименти и за това желае ли мнозинството тази парламентарна квота да бъде парламентарна, а не квота на мнозинството?
Аз имах известни надежди и те бяха свързани с изявленията на господин Светослав Лучников - председателят на правната комисия, когото много уважавам, който по време на дискусията по Закона за съдебната власт, ни уверяваше, че тази квота ще бъде парламентарна. Тази моя надежда съществуваше, докато не ми стана ясно, че процедурата е твърде внезапна. Формално всеки от народните представители може да внесе кандидатурите. Фактически вчера Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията само на едно заседание, което е било напуснато от опозицията, не защото се е спорило да има партийни квоти, а вероятно защото разговорът по същество, който не се е провел, е дали квотата ще бъде парламентарна или само на мнозинството.
Какво е станало с колегите, които са имали моята надежда и са проявили повече наивност? Тук виждам имена на известни юристи, които са получили по един - два или нула гласа.
Уважаеми колеги, в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията вие сте провели едно партийно гласуване, едно гласуване на мнозинството, с което сте бламирали (ръкопляскания от Демократичната левица) известни юристи, които биха могли да бъдат представители на Народното събрание в квотата на Народното събрание. Ние не предложихме никого. Колебаехме се дали да постъпим така и в края на краищата нашият песимизъм се оказа по-основателен, отколкото личният ми оптимизъм. Оказа се, че въобще не са били обсъждани по същество кандидатурите на известни юристи, които биха могли да представляват цялото Народно събрание.
Тогава задавам генералния въпрос на мнозинството, и може би е хубаво, че го задавам в днешния ден: скъпи колеги, нали територията на борбата с престъпността щеше да бъде територия на националното съгласие? Нали това е една от темите, която не трябва да ни разделя, а трябва да ни обединява, заедно с външната политика, заедно с националната сигурност? Къде отиде желанието за националното съгласие? То се проявява само по повод на избори или то е действително? Защо ще обявявате, че други парламентарни групи биха могли да си сътрудничат с групата на мнозинството, съответно със структурите на мнозинството, а когато става дума за толкова важни за държавата въпроси, когато става дума за квотата на Народното събрание в третата власт, вие решавате въпроса само с предложенията и гласовете на мнозинството? Питам ви: защо постъпвате така? Ако някой има куража и аргументите да отговори, нека да отговори.
Парламентарната група на Евролевицата няма да участва в това гласуване. (Ръкопляскания от Демократичната левица и от Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Друг желае ли думата?
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Днес трябваше да бъде тържествен ден. Преди една или две седмици, когато обсъждахме смъртното наказание, аз ви казах, че се притеснявам от тържества. Защото в редки случаи, когато наистина има повод за празник на душата, има тържества, но в останалите случаи тържествата са фалшиви.
За днес ние притикахме няколко точки от дневния ред на парламента, които трябваше да са апотеоз на демокрацията в България.
Първо, смъртното наказание, което отменихме вчера. Смятам в много голяма степен по общо съгласие - и съзнавайки общата необходимост, и приемайки общо негативното обществено мнение за това действие. И направихме това, юристите на ПГДЛ, знаейки колко негативи приемаме, заради разбирането си, че в българската политика трябва да се работи така и че между политическите сили винаги трябва да има мостове. И че ако българската история от освобождението на България до днес ни е показала нещо, то е именно това: че когато мостове няма, няма просперитет за България. Може да има временен просперитет за една политическа сила, но никога няма да има нещо добро, нещо трайно изградено и нещо, за което има смисъл ние да сме в политиката, а не някъде другаде.
Защо сегашното мнозинство прави това, което прави? За да изкопае отвсякъде окопи към другите политически сили и към онези, които счита за свои абсолютни опоненти, и за тези, които счита за свои потенциални съюзници, и за тези, които счита свои коалиционни партньори? За това ли? На кого обяснявате, че искате реформа в съдебната система и в какво се изразява тази реформа? За нас е хиляди пъти по-лесно да ви кажем: ами правете я и носете отговорност за това, което ще излезе от нея. Защото човек трябва да е много наивен, за да не знае, че дребните камъчета могат да обърнат една кола. И че когато се прави реформа във важна сфера, е важно да има подкрепа от много посоки: на първо място - от професионалните среди; на второ - от политическите. И че когато една политическа сила бъде подозирана, за да не кажа обвинена, че тя тръгва срещу цяла професионална общност в името на партийните си псевдоинтереси, тя няма да има нейната подкрепа, че когато така работи с другите политически сили, тя никога няма да има тяхната подкрепа.
Какво искаме да направим за България ви питам от тази трибуна? Не е ли ясно, че са толкова тежки проблемите на България, че не може една политическа сила сама да тръгне и да влачи колата 10 - 15 - 20 години. Това означава смяна във властта. Но за да има просперитет на България, трябва да има приемственост в целите и в постиженията, а не всеки да идва и да обявява, че почвал нова ера.

Трябваше да дойде светът, ПАСЕ, Съветът на Европа, Европейския съюз, да ни кажат, че имат към нас изисквания и че не е въпрос само на политически договорки, на търгуване с нашето геостратегическо положение, а и въпрос на постижения на страната да бъдем интегрирани някъде. И тези постижения са в няколко важни насоки. И ако в икономическата сфера е трудно да бъдат достигнати, защото ни искат хората национален доход на глава от населението, определено развитие на производството, на търговията и така нататък, което изисква време, усилия, вероятно не само от нас зависещи. От какво зависи изпълнението на политическите критерии, сред които първо място заема независимостта на съдебната система? Ако не е независима от системата на една държава, тя не се счита за демократична по европейските критерии.
От какво зависи това, ако не и единствено от нашата добра воля? Защо поставихме въпроса: ще дадете ли на опозицията места? И изрично казахме, не за да си слага опозицията партийни активисти: вие готови ли сте да споделите отговорността между различните политически сили, давайки им определена територия, и, разбира се, искайки от тях да ви предложат високопрофесионални и авторитетни хора?
Това бяха основните възражения на господин Лучников в продължение на една година, нищо, че сега обяснява, че неговите възражения били процедурни.
Е, какво направихте вие? Ами поне във Висшия съдебен съвет, приет от миналото Народно събрание, имаше за мая един, посочен от ДПС, и един, посочен от Бизнесблока. Сега има само от НИС на СДС. И отгръщам днешния вестник "Стандарт" известен, че той е повече официоз, отколкото "Демокрация" и прочитам на първа страница, че господин председателят на Народното събрание щял да бъде следващият главен прокурор. Да Ви е честито!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да бъде! Успокойте се.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да Ви е честито! И да не е той, ще е пак някой изявен партиен чиновник, прононсиран от сегашното управляващо мнозинство.
Лошо е това, лошо е по много причини. Лошо е, защото след като една година се пънехте какви реформи, какви добри намерения в борбата с корупцията и престъпността, и какви чудеса ще направите, днес стигнахте дотук. Всъщност аз пак се връщам към една стара моя любима фраза: "Аз ли направих завой или вие дойдохте на моя?"
За каква реформа ми говорите? Назначете си ги всички в партийния комитет. Дайте възможност на местните си партийни комитети да ги назначат по места и да се знае, че работата я решава партията, и че ние пак се връщаме там, където бяхме, няма никакво значение с какви пременки - с червени, със сини, със зелени, с някакви други. Това са подробности. Това са подробности, защото не искате да признаете едно просто нещо - демократична е оная политическа сила, не която нарича себе си демократична, защото това е съвършено недостатъчно. Ако беше достатъчно, щяхме всички да си сложим по една демокрация към малкото име, обаче не става, не става, трябват действия. (Смях и оживление в залата, ръкопляскания.) Трябват действия такива, които биха били приети навсякъде. И от тези действия не да се срамувате.
Какво искате от тази съдебна система? През 1992 г. я демокунизирахте, раздадохте си списъците на тогавашния НКС на СДС, изпратихте си партийните послушници в съвета, който разглеждаше по цели папки. Днес тези, които пряко участваха, не щат много да си припомнят този период. Той е хубав за припомняне и хубавото е, че съдебната система си го спомня, защото погромът на съдебната система стана през 1992 г. И няма никакво значение дали вие отчитате 1993, 1994, 1995 г. влошаване на показателите. Не може да не си влошите показателите, когато сте си разбили отбора. Не може да не ги влошите!
Не чоже да слагате провинциални писачи на нотариални актове във висшата магистратура и да разчитате, че те са за там. Сложете си ги в партийния комитет, може да ви свършат работа, но във висшата магистратура няма да ви свършат. И ще стигнете дотам, че ще направите от висшата магистратура партийни органи, че ще казвате на тези хора срещу кого искате дела, кога искате да свършат и по какъв начин, тоест да ги направите органи за политически поръчки.
Другото, което ще направите, е да сложите чадър над себе си и да кажете, че за вас това не се отнася. Ама, нали знаете, че който нож вади, от нож умира. (Силен шум и възгласи в блока на СДС.) Защо правите това? Ще го направите, ще им дадете делата, ама вашите партийни послушници и дела не могат да направят. И дела не могат да направят! Е, там ще бъде другият зор и другите усилия, които ще отидат напразно. Тези хора вече няма да бъдат ваши, защото ви нямат доверие. Няма да бъдат ваши в смисъл да вярват в добрите ви намерения, да вярват в борбата ви с престъпността.
Няма да пишем кой за шест месеца като митнически директор си направил къща на 500 квадрата разгъната площ, няма да питаме кой от псевдореституцията си направил палат, няма да обяснявате тук каква неистова работа ще свършите в борбата с престъпността и корупцията, слагайки под политически контрол съдебната система.
Но в крайна сметка какво ще оставите вие на България?
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Спас Мулетаров.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ние Спас Мулетаров да оставим, берекет версин, господине! Защото Спас Мулетаров беше уважаван юрист, защото, мога да го кажа от тази трибуна, бидейки партийно свързан с тогавашната управляваща партия, Спас Мулетаров знаеше докъде може да внушава и докъде не. Докато вие не знаете това. (Смях и оживление в блока на СДС.) Вие сте като с подковани ботуши, като слонове в стъкларски магазин и мислите, че нещо ще оставите. Нищо няма да оставите, освен руини! И със злорадо чувство бих ви оставила да стигнете докрай, докрай, за да стане ясно и на българския народ, че не може някой да си закачи на плаката "Ние можем!", без българският народ да го пита какво ти си направил досега, какво точно твърдиш, че можеш? Защото моженето не е една гола претенция и едни голи мераци, а професионални постижения и тези професионални постижения ви казвам, че не се правят в никой партиен комитет. В партийните комитети отиват хора за други неща. И всяка партия трябва да ги има, но в партийните комитети не се намират магистрати, не се намират висши магистрати сред вашите представители и говорители в ЦИК, защото това означава висше политическо доверие за тези хора, а не доверие на магистратурата. И това, което вие правите, е жалко. И сте дошли вчера да раздадете този списък по двойки на всеки депутат, за да се правите на независими, след като вестниците от няколко дни пишат кои са ви евентуалните кандидати, за да формирате този списък на принципа: в които гилдии смятаме, че имаме влияние и където имаме възлови хора, ще им дадем да си направят отборче. Направете си го, но резултатът ще бъде за вас. Прочистете ги, ако искате пак, то вече няма кой да работи там. За това замисляте ли се? Казва ли ви някой, че пристигат млади хора в магистратурата и на третата - четвъртата година напускат, напускат и стават адвокати. Разбира се, че ще стават адвокати, по-доходно е и по-сигурно.
Кога ще я направите тази магистратура? След 30 години! Ако някой ви остави да правите тоталитарен режим. Няма да ви остави Европа! Няма да ви остави! И не е въпросът да правим друго, а да правим онова, което да ни приобщи към тези европейски страни. Не да правим тези псевдотържества днес, голяма работа, като ги направим, голяма работа като поканим дипломатите! Те да не са слепи и да не са глухи, да не би да не са виждали нищо. Те са виждали всякакви хора, всякакви политически изчадия. (Силен шум и реплики в блока на СДС.) Обаче в крайна сметка това, към което тласкате страната, е абсолютен политически контрол и диктат на СДС. (Ръкопляскания в блока на СДС.) Направете го, направете го, но не правете тържества за правата на човека, защото е гротескно политическата сила, съсипала правата на човека, да прави тържества. (Силен шум и възгласи в блока на СДС, ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За процедура има думата господин Иван Куртев.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ДЛ: Каква процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Как каква процедура? Чакайте, ще чуете. Сигурно някаква процедура, щом иска думата.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да направя процедурно предложение след почивката да продължим работата по тази точка до изчерпването й и парламентарният контрол да започне след това. (Реплики от Демократичната левица.) Спокойно, господин Божинов! Във Ваша полза се предлага. Като контролът да продължи в рамките на три часа - толкова, колкото е по правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение? Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз правя противоположно предложение на господин Куртев. Благодаря му за грижата, но той многократно нарушава правилника и тогава не се грижи точно за нашите интереси. Започнахме тази точка по предложение на мнозинството. Другото би показало, че вие искате тази точка да се претупа по-тайна доба, както се претупва в много други случаи. Дайте да я довършим тази точка. Вие предложихте, гласувахте си я, хайде да продължим. Благодаря.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Нали това предлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест вие не сте против това да продължим с тази точка, така ли да разбирам?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Сега да продължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не можем да продължим, защото ще дам почивка.
Моля, гласувайте предложението на заместник-председателя господин Иван Куртев след почивката да се продължи със същата точка, а времето за парламентарен контрол да си остане след това три часа с удължаване на работното време.
Гласували 194 народни представители: за 126, против 64, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с разискванията по проекта за решение за избиране на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
Желае ли някой да се изкаже?
Да, има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа! Вчера като член на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията свидетелствам, че малко неочаквано, но много добре подготвено, на пръв поглед импровизирано, но добре премислено се разигра кратък театрален уж парламентарен сюжет. Под привидността на свободни и индивидуално правени предложения, всъщност се правиха колективно и предварително добре партийно премислени и пресметнати състави за парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. Отначало даже имах чувството - и казах това вчера - че всеки сякаш уж предлага собствени познати от собствения си избирателен район или пък от родното си място. Оказа се, че и това даже не можа да се състои. Земляческият принцип отстъпи на друг род съображения. И трябва да кажа искрено, като съдя от имената, които прочетох едва тази сутрин и то търсейки ги, че не мога да се освободя от впечатлението: има провинциализъм, но той се съчетава и с географския, и с духовния. Става дума за имена, които хора, принадлежащи отдавна на правната общественост, почти не знаят. И това не са новите имена, които имат толкова и толкова години трудов стаж и са се наложили в съзнанието на хората. От друга страна - а господин Лучников даже прочете това днес - едно обвинение към опозицията, че искала политически квоти и то в един орган, който и конституционно не е политически и не може да бъде доминиран от политически предпочитания.
Аз съм съгласен с това, разбира се, но днес се оказа - пак като се съди по имената - че не толкова е възмутителна възможността да се парцелира по квоти Висшият съдебен съвет, а другото е по-възмутително - че той ще се окаже доминиран, наложен от една-единствена партийно-парламентарна квота. Това аз смятам, че просто е недопустимо.
Но взех думата не за да разказвам един епизод, а защото, струва ми се, че той тревожно започна да се повтаря. Днес Висшият съдебен съвет, утре Националният съвет за радио и телевизия, вдругиден като онзи ден - други закони и решения, но пак по същия начин многократно налагани от мнозинството.
И аз не зная народните представители - и стари, и по-нови - най-после не заживяват ли с усещането, че тук става дума за един парламентарен диктат на мнозинството и че това е несъвместимо не с текста, Боже мой, със смисъла на модерния конституционализъм!
Това, че БСП била правила във вчерашното Народно събрание почти същото - е, оправдава ли днешното? Аз не мога да аплодирам нито едното, нито другото. И затова са неуместни и днешните ръкопляскания.
Днес искам да ви кажа искрено, че виждам не само черти на една открита, гола диктатура на мнозинството, а цял портрет, в цял ръст. И тя даже не е толкова гола, защото се разхожда облечена, по сако, с вратовръзки и по риза. Нямаше да има нужда от този малко излишен патос, ако наистина не изразим една тревога - дано тя да се чуе - от този начин на употреба на парламентарния режим.
Добре, вчера с толкова усилия, които ценя, на съвестта, на морала, ако щете на независимата воля, се постигна с гласовете на хора от различните политически предпочитания една обща отмяна на смъртното наказание. Но колко по-добре би било този пример да се прилага не за целите на смъртта, а за поне една-единствена цел на живота, на нуждите на хората и на обществото. Защо няма такива примери? Защо един закон или едно решение тук не се приема по този начин? Защо живеем с чувството, че парламентът се превръща в една удължена ръка на Министерския съвет? Ами това даже анатомически не е красиво!
Какво трябва да се прави ли? Ами трябва да се отсече дългата ръка! Някой ще каже: как? - На избори, господа! Само че дотогава мислете как да ги подготвите. И не трупайте обратни примери.
Аз смятам, че в трудни времена - десети път повтарям това - като времето в България, ние имаме императивна нужда от едно минимално разбирателство не за да разлистваме Конституцията, защото здравият разум иска това. Изгубих надежда, че това може да става и се учудвам, от друга страна, пък на спокойствието, което цари в мнозинството - това спокойствие на един уют през зимата, когато временно си на топло. И в същото време обаче уж спокойствие, а чисто психологически едно нетърпение да се приеме днес, да се приеме сега, веднага решението, съветът, съставът и т.н.
Аз чисто психологически трудно съчетавам такова спокойствие с такова нетърпение. Нито едното, нито другото трябва да лежат в разума, в психологията и в характеристиката на българския парламентарен режим.
И се обръщам не с евтини думи: господа от мнозинството, спрете с това представление! То, първо, е познато, както вие твърдите - когато се играе твърде много и всеки ден, то бързо се изиграва - и вместо да четете вестници, помислете си, че утре за това представление няма да има и публика, даже да раздавате билетите, имам предвид бюлетините. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
За процедура има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
На основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде проведено извънредно заседание на Народното събрание във вторник, 15 декември 1998 г., от 15,00 ч. при следния дневен ред:
1. Ново обсъждане на законопроекта за чужденците в България, върнат от президента на Република България с Указ №  407.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, второ четене.
3. Законопроект за публичното предлагане на ценни книжа, първо четене.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение за извънредно заседание.
Гласували 185 народни представители: за 140, против 28, въздържали се 17.
Предложението за извънредно заседание за вторник от 15,00 ч.
За изказване има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, господа депутати! Ще говоря по един неприятен повод за нашата парламентарна група. Ние винаги сме очаквали, че при решения, които касаят съдбата на държавата, при изграждането на национални институции ще има диалог, ще има консултации, ще се зачита мнението на опозицията, на парламентарните групи от опозицията, така както го изискват демократичните обичаи и процедури в демократичните страни.
Нямаше нито диалог, нямаше и консултации!
Направихме предложение от нашата парламентарна група, членове на нашата парламентарна група, за членове на Висшия съдебен съвет. Те бяха просто отхвърлени от мнозинството без обяснение, без коментари, без някакво сравняване на качествата на хората, които се предлагат.
Разбрах, че някои представители на мнозинството са говорили вчера, че опозицията иска да политизира избора на представители на Висшия съдебен съвет. Щом е в Народното събрание, изборът е политически. Въпросът е какъв ще бъде този политически избор, избор на някакъв диалог - не говоря за консенсус - или избор на някакво взаимно уважение, или пък избор на силата. Този избор, който предлагате, е партиен. Той дори не е политически. Това представлява партизиране на изграждането на една национална институция.
Прозрачни са целите. Прозрачни са намеренията. Само не е ясно докъде ще я докараме по този начин. И не ми е ясно какво печелите от това нещо, защото времето не е спряло. Има минало, има и бъдеще. Ще има и друг тип управление. Желателно е това управление да бъде в посоката, в която прокламирахме, че ще вървим.
Аз се питам как ще се води диалог на тема "управление", на тема "взаимодействие", на тема "закони, изгодни за тази държава"? Вие просто не желаете да говорите с нас. Ваше право е! Ваше право - можете да ни лепите каквито си искате етикети, но това не е начин на едно разумно политическо поведение.
В такъв смисъл на нас, от Парламентарната група на Обединението за национално спасение, не ни остава много голям избор. Ние просто няма да участваме в гласуването на тази институция. Тя няма да бъде институция, подкрепена от Обединението за национално спасение. Нека тя да бъде ваша институция. Нямаме нищо против. Щом прокламирате като основна теза, че вие носите отговорност за всичко в тази държава - носете я. Нямаме нищо против! Имате и такова право!
Просто искаме да предупредим, че по този начин вие поемате една друга отговорност - отговорността, цялата отговорност, за българската държавност! За българската държавност - за превръщането на българската държава в партийна държава - нещо, от което, заедно с вас, доколкото си спомням, прокламирахме, че ще избягаме; нещо, което беше една от целите на нашата пропаганда, на нашите програми, на нашата идеология, ако щете - да приключим с партийната държава!
Много е лесно да създадеш еднопартиен режим, еднопартийна държава. Мина времето, когато това можеше да стане. За да го направите, трябва да създадете Държавна сигурност, трябва отново да национализирате собствеността, трябва да създадете стройна партийна и идеологическа система, стройна номенклатура, тясно свързана с държавната структура. Но мога да ви кажа, че независимо от напъните в тази посока, това не може да стане в края на ХХ век! Не може да стане в границите на Европа! Просто не може да стане! И този, който го прави, само ще си строши главата. Нищо повече. Само ще докара допълнителни беди в тази страна. Допълнителни беди!
Никога такъв режим не е бил плодотворен режим. Никога той не е носил нито успехи за държавата, нито успехи за нейната икономика, нито добро за нейните граждани. Никога!
Колкото и да ви се струва обяснимо и приятно, че ето, ние, понеже сме носители на най-прогресивните ценности в тази държава, понеже сме най-умните, най-интелигентните, най-големите демократи, като вземем цялата власт в ръцете си, ще оправим всичко. Това е илюзия! Това е катастрофална илюзия. Казвам ви го съвсем приятелски. Никога това не е водило до добро.
Социалното инженерство, във всичките му форми, е било привилегия на комунистически и тоталитарно мислещи хора и никак не е приятно, че днес това се случва и го прави управляващото мнозинство, което е дошло в името на демократична платформа.
Не искам повече да говоря. Искам приятелски да ви кажа, докато е време, променете тази своя политика. Потърсете диалог, истински; потърсете път към национално съгласие, национални цели; създайте предпоставки за действително демократично общество и гражданско общество, иначе вие действително ще носите цялата отговорност за всичко, което се случва в тази държава и недейте разчита на някакъв общ език, на някаква съвместност, още по-малко на някаква подкрепа от наша страна! (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
За реплика думата има господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Луджев, никой от народните представители от мнозинството не иска да създава еднопартийна държава или едноличен режим.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Тя е създадена!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Но всички ние искаме да създадем силна държавна власт в нейните три съставни части - законодателна, изпълнителна и съдебна. Аз се надявам, че Вие лично не твърдите, че в момента съдебната власт е най-силната част от държавната власт. Ние искаме тази съдебна власт в духа и на тържеството днес за Всеобщата декларация за правата на човека (смях и реплики в опозицията) да защитава правата и законните интереси на българските граждани. Тя обаче в момента не го прави. Ние искаме тази съдебна власт да се реформира и да започне да работи в полза на хората. До момента и това не се прави. И затова хората, които ние предлагаме във Висшия съдебен съвет, са хора, които досега не са работили за запазване на статуквото, на неработещото статукво в съдебната власт, а са хора, които ще работят за реформата и за една ефективна и полезна за хората съдебна власт.
Когато говорим за предложение, аз между другото уважавам вашата позиция, че вчера вашите народни представители, за разлика от тези от БСП, не се отказаха сами от правото си да направят предложения. Не, но когато говорим за предложения, нека все пак да видите и имената, които ваши народни представители или парламентарната ви група предложи за Висшия съдебен съвет, и да кажете тези хора, които вие предлагате, до момента работили ли са за ефективната съдебна власт и могат ли да осъществят реформата в съдебната власт. Защото ние познаваме огромната част от тези имена, които бяха предложени. И имаме право на свое мнение относно техните качества да работят за тази силна съдебна власт. И именно въз основа на това мнение, което имаме, ние сме преценили, че те не са хората, които ще направят съдебната власт силна и ефективна. А ние желаем точно това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Втора реплика - господин Жорж Ганчев.
Жорж ГанЧев (независим): Благодаря, господин председател. Бедни ми приятелю Луджев, това, което казваш, че не може, аз ти казвам, че може. И те го направиха. Някои господа от големи държави са казали на господин Костов: хвани това робско племе за гушата, един милиард годишно обратно връщайте дълга, ще си обърнем главата за демокрацията и правнуци ще плащат заемите, които ще ви даваме сега, за да ви държим на власт. Това е схемата.
Снощи аз казах на госпожа Боулън, американската посланичка, пред целия дипломатически клуб в НДК за разбиването на земеделието по поръчка, за разбиването на ВПК по поръчка, за разбиването на всичко в България по поръчка и тя не ми отговори, а каза само едно изречение за пиратите в компактдисковата индустрия, което е признание за всичко, което изложих, и тяхната безрезервна десетгодишна помощ само на една партия!
Аз като бивш американски гражданин й казах, че се срамувам да бъда част от политическата класа в България в момента. Аз дълбоко се срамувам! На хората отвън не искам даже да им говоря вече, дълбоко се срамувам!
РЕПЛИКА ОТ СДС: Напусни парламента тогава!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: И това разделение "червено - синьо"! Понеже господин младият юрист спомена за правата на човека...
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Той не е юрист!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Списание "Правата на човека" писа преди два месеца, че Конституционният съд на Република България е нарушил закона: не е имал право да вади Жорж Ганчев от Тридесет и седмото Народно събрание. Аз не вдигнах международен скандал. Напротив. Сега идвам от Англия и от Ирландия, на най-високо ниво в Камарата на лордовете и на общините не съм казал и дума за това! Тъй като и Петко Каравелов, когато го пребиха, не каза една лоша дума за България.
И ви казвам, че рано или късно вие ще платите за цялата си самонадеяност. Както плати и правителството на Жан Виденов и неговата партия, която е раздирана вече от такива противоречия, че докато не си отиде Седефчов Първанов такава партия няма да има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
За трета реплика - господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Странно е да чуеш от един историк една теза, която не е подкрепена с доказателства. Господин Луджев много добре знае какви са признаците на еднопартийния режим, на тоталитарния, на диктатурата, но не изброи нито един от тях. И е много лесно от трибуната да се правят квалификации, които не са подплатени от доказателства. Кой закон в България, питам аз, е нарушило правителството на Република България? Кой закон?
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Всичките!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Кой член от Конституцията е нарушило, ви питам аз?
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Всичките!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Не, не говорете общо "всичките", а кажете: в този и този случай беше нарушен този и този член. С това действие, с това решение на Министерския съвет беше нарушен този член от този закон на Република България. А не говорете от трибуната общи приказки?
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Не само членът, духът на Конституцията е нарушен.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: За духа на Конституцията, господин Ганев, можем да си говорим на друго място. Нарушенията и това, в което обвинявате и мнозинството, и правителството, имат конкретни измерения. И това е пак пример за обратното мислене - вие проектирате върху нас това, което винаги сте си мислели. Тази власт, абсолютната, която имахте и която полека-лека ви се изплъзва, вие сега я приписвате на нас, че мислим като вас и искаме да я овладяваме. Вие винаги забравяте, че думата "демократичен", която присъства в символите на нашата организация, не е празна дума. Тя за нас е свещена дума и ние винаги ще я защитаваме. Защото без тази дума ние сме загубени и го знаем по-добре от вас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
За дуплика има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, колеги! Господин Величков, Вашето изказване беше изпъстрено с думи и изрази, характерни за една тоталитарна държава: силна държава, не правова държава; силна съдебна власт, не независима съдебна власт; ние преценихме; нашите кандидати; а вашите кандидати били лошо.
Господин Величков, много трудно ще Ви бъде да докажете, че вчера за половин час сте преценили Вие, че легендата в българското следствие генерал Богацевски не е подходяща кандидатура. Много е трудно да докажете за половин час, че госпожа Валентина Иванова, с дългогодишен съдебен стаж, адвокатски стаж, човекът, който направи първия закон за МВР по време на нашето правителство, е неподходяща кандидатура. Много е трудно. Но аз просто на това ви обръщам внимание - оправете си речника. Оправете си речника, защото това е речник на един тоталитарист.
А що се касае до думите на господин Ляков, всички авторитарни режими са изграждани въз основа на Конституцията, и ви го казвам като човек, който много добре знае и е писал по тези въпроси, и в границите на действащите конституции. Не искам да говоря за живковската, мога да ви върна към режима на Хитлер. Така че проблемът с Конституцията даже не е за духа на Конституцията, проблемът е кой как тълкува евангелието. А вие го тълкувате като партийни хора, като партизани, но не и като демократи. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
Има думата господин Иван Тодоров.

ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да ви призная, че съм много силно смутен от въпроса, който обсъждаме, начина, по който го обсъждаме и евентулното решение, което ще вземем по този въпрос, тъй като то като че ли е ясно много отдавна.
Преди малко празнувахме най-тържествено 50-годишнината от Хартата за правата на човека. Ужасно е съвпадението с това, според мен, че празнувайки правата на човека, ние всъщност пренебрегваме правата на нашето Народно събрание и правата на всеки един депутат. Или не ги защитаваме в достатъчна степен. Защото аз имам все по-силно нарастващо чувство, че парламентът се превръща в някакво изпълнително звено, реалните права на депутатите непрекъснато намаляват и че депутатите като че ли са избрани от Министерския съвет или от някаква партийна централа, а не от десетки хиляди избиратели. Казвайки това, искам да ви помоля непрекъснато всеки един от нас да помни, че точно толкова, десетки хиляди избиратели са ни избрали, а не партийни централи или още по-малко Министерският съвет.
Колежката Петя Шопова говори за националното съгласие. Аз виждам как то с всеки следващ ден се приближава към окончателната си смърт. Защо разбирате националното съгласие като съгласие с мнението на управляващото мнозинство? Нали не беше така? Нали в началото и вие, и ние, всички заедно говорихме, че не е така и че точно това е шансът? Това Народно събрание е може би шансът за истинското национално съгласие.
Защо се говори за квотиране? Защо се говори за наши и ваши предложения особено по проблеми, които не подлежат на никакво квотиране? Един от тях е съдебната власт, господин Величков. Съдебната власт е нещо свещено, тя не подлежи на квотиране. Тя трябва да бъде наше общо дело. Този Висш съдебен съвет трябва да бъде наше общо дело - не само на Народното събрание, то трябва да регистрира само този факт, да го узакони. Или Националният съвет за радио и телевизия. Пак говорихме за квоти. Ние още тогава, при разглеждането на закона се обявихме против всякакво квотиране. Медиите също не подлежат на квотиране. Медиите са национални, те са обществени.
Затова ние няма да участваме в гласуването на новия състав на Висшия съдебен съвет.
Въобще искам да споделя с вас, че това е един ужасно порочен стил, който налагате. Порочен стил, който е ужасно далеч, повярвайте ми, тук има много от вас, които участват в различни европейски форуми, стил, който е ужасно далеч от политическия стил в Европа, от резонния, от разумния политически стил. Защо правите така, че непрекъснато се самоизолирате? Вие се оттегляте на някакъв самотен полунаселен остров. Слава Богу, че все още е полунаселен. И се изолирате, ограждате отвсякъде. Дали това е най-печелившата политика, дали това е най-добрата национална политика?
И накрая, искам да споделя нещо с вас, което много ви моля да не приемате като съвет, а да приемате като загриженост. Вие сте силните. Вие имате абсолютното мнозинство. Вие управлявате самостоятелно тази държава. Когато един човек се чувства абсолютно силен, той е по-великодушен, той е по-готов за диалог, за компромиси, за постигане на съгласие, по-готов на отстъпки, ако щете. Всичко това вие непрекъснато забравяте. Забравихте го, когато се прие син бюджет на държавата, когато се приеха сини данъци в държавата. И помислете дали синият цвят е най-доброто нещо за България, след като България е известна в света с красотата си и с многоцветието си. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Думата за първа реплика има заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! Изчаках да чуя повече изказвания и репликата ми е към Вас, господин Тодоров, но тя е и към всички останали, които говориха досега. Вярно е, че парламентът - както каза господин Гиньо Ганев - е място, където се говори. И в това няма нищо нередно. Тук е мястото и за политически дебати и спорове, а много често конкретна точка от дневния ред се използва за излагане на политически тези. Но така или иначе днес трябва да свършим някаква конкретна работа. В нито едно изказване, в това число и във Вашето, аз не чух нито едно име. Впрочем, господин Луджев спомена едно име и аргументът му беше, че господин Богацевски бил легенда. Но легенда не е аргумент, господин Луджев.
Господин Тодоров, Вашата политическа сила пък не е предложила дори една легенда, която да обсъдим. Или пък за противната страна - те били предложили, ние - каза господин Луджев, - тоталитаристите и т.н.
Добре, но не чух нито една дума за нито един от тези, които комисията предлага, 11 юристи - защото си признавам, че аз голямата част от тях не познавам - да ми кажат: този съдия е корумпиран, този адвокат е мошеник или некомпетентен, или каквото и да е. И затова моля да ми отговорите срещу кой от предложените от комисията какво конкретно намирате в неговите действия досега като професионалист, като съдия.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз ще се изкажа в това отношение.
ИВАН КУРТЕВ: Добре, господин Миков, ще кажете и Вие, но аз питам господин Тодоров кой от тези хора не отговаря на критериите да бъде избран. Или пък кажете едно име. Аз Ви обещавам да подкрепя Вашия кандидат, ако Вие се аргументирате, че този кандидат отговаря на условията. И не само аз, уверявам Ви, че много хора ще го подкрепят. Но така само да се говорят общи приказки за това, че съдебната система загивала, за това, че държавата загивала - това го слушаме от много време. Дайте нещо по-конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
За дуплика има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Куртев, благодаря Ви много за репликата. Първо, аз не искам съдебната система и държавата ни да загинат. И точно затова се изказвам така. Мисля, че изказването ми звучи повече конструктивно и загрижено, отколкото агресивно.
Освен това, Вие сигурно сте ме слушали внимателно, убеден съм в това, е трябвало да разберете философията, позицията, която защитава Евролевицата въобще, в случая и при обсъждането на тази материя. Аз неслучайно споменах и Закона за телевизията и радиото. По принцип Евролевицата смята, че бяха приети недобри закони. И тя с отношението си към тях го показа. Оттам нататък всичко се опорочава. Опорочава се начинът за съставяне на Националния съвет за радио и телевизия. Опорочава се начинът за съставяне на Висшия съдебен съвет.
Аз изразявам мнение. Защо трябва всяка парламентарна група да представя или да предлага кандидати? Не може ли това да стане от гилдията, както трябваше да стане и за Националния съвет за радио и телевизия? Ето това е нашата позиция. Пак говоря за свещените места, които трябва да останат незасегнати от всякакво квотиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, тук се чуха много неща от различни политически сили. За съжаление, вие слушате, но като че ли не си взимате никаква бележка. Аз мислех, че господин Величков е щастлив човек, защото не е живял в ония времена, които днес наричаме тоталитарни. Но, господин Величков, не се прави законодателство и независима съдебна система с повтаряне на лозунги, като курдисани оловни войници. Ефективността, ефективността не се прави така, защото ефективността на съдебната система е на най-ниското си равнище и ще бъде на още по-ниско равнище. И това не става само днес и със Закона за съдебната власт. Това е една линия, която вие я прокарахте.
Аз си задавам въпроса - кажете, че това не е вашата цел. Опровергайте ме! Когато отменихте правото на прокурора да следи за държавния интерес в ГПК през 1997 г., когато въпреки упоритите напъни опозицията да ви вразуми, приехте този прословут чл. 116 в Закона за съдебната власт и продължават неразбориите в наказателното производство, а само се сипят обещания, че ще внесете измененията в НПК. Но с тях явно не бързате. Хаосът трябва да продължи. Защо, кому е нужно това? За замитане на икономическите далавери, които вие все прехвърляте в някакъв по-заден исторически период? Че той се отдалечава все повече. Дайте тая система, пуснете я да работи. Стига сте плашили света и децата с приказки за ефективност.
Сега и кадровият орган на съдебната власт трябва да бъде в същия хаос. В него трябва да има хора, които тук, в тази зала, не само господин Куртев не познава.
Сега малко и по същество за същия тоя хаос. Обвинявате Висшия съдебен съвет за хаоса в съдебната система. Ами от тоя списък има поне трима души, които бяха във Висшия съдебен съвет, на който мандатът му изтече преди година и половина, които изкараха пълен мандат. Пак те, от вас кадрувани, и пак вие си ги предлагате и казвате, че имало хаос, системата била съсипана. Поне си извадете новите кадри.
Защо вчера, слава Богу, ние не участвахме в тоя фарс? Погледнете какво сте внесли днес на народното представителство! Тук имате гласувано за едни хора, а решението съдържа други хора. Първият човек - Димитър Точев Петров, въобще не е гласуван.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не си слушал, Лучников го прочете.
МИХАИЛ МИКОВ: Е, как го е прочел, вижте решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пропуснато е.
МИХАИЛ МИКОВ: Не съм слушал, но защо да слушам, нали се внасят писмени документи, има ред? Колко души? Защо да слушам, нали работим с документи - входящи, изходящи и пр.? Тоест, един трепет бърз, комсомолски сега, веднага ние тая съдебна система да я ремонтираме и прередим.
Ами господин Лучников като прочете името на този господин - сигурно е един коректен и прекрасен човек, лично аз не го познавам - какви доказателства представи той пред народното представителство, според изискванията на чл. 130, ал. 2 от Конституцията? Какви? - "За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, а се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15-годишен юридически стаж". Или юридическият стаж е онзи стаж, който вие приехте и стажа ни като студенти, и стажа насам и натам, стажа като, да не казвам какво, юридическо?! Това ли включваме в тези хора? Дайте да видим къде са работили! С какво се доказват техните високи професионални качества?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Защо не бяхте на заседанието, там се изнесоха тези неща?
МИХАИЛ МИКОВ: Ами защото, господин Лучников, на заседанието на НИС сигурно и по-подробно са се изнесли, но народните представители ги избират и вие пред тях трябва да ги изнесете. (Ръкопляскания от ДЛ.)
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Да сте стояли и да сте чули!
МИХАИЛ МИКОВ: Накрая, с две думи - днес всички политически сили извън управляващото мнозинство ви казват разумни неща. И не ви го казват затова, че някой ще си уреди един или двама души от неговата политическа сила във Висшия съдебен съвет. И на вас ви е ясно, че този дебалансиран списък, в който пак е надделяла част от съдебната система - Върховният касационен съд, ще нарушава баланса там, както го нарушихте и в закона с квотите на следователи и прокурори, тоест втората и третата категория магистрати. Не може да има наказателно правосъдие, ерго, ефективна борба с престъпността с това, което се прави. Може да има ненаказуемост за икономическите далавери, може да има политически преследвания, оформени като наказателни процеси, но рано или късно - аз мисля, че няма да бъде дълго времето - всичко това ще се види не само извън България, където то вече е лъснало, а ще се види и от българските граждани, които сега по телевизия и радио, централни, успокоявате колко ефективна и слънчева ще стане борбата с престъпността. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В изказването си ще засегна темата колко безполезни са опитите, изложени оттук, да се преиначат съществото на нещата и изборът, който се провежда в тази зала.
Никой от колегите от опозицията, който говори преди малко - от началото досега аз внимателно ги слушах - не си направи труда, или може би умишлено го направи това, да каже, че ние днес не избираме тук състава на нов Висш съдебен съвет, а избираме квотата в този Висш съдебен съвет на Народното събрание. (Възгласи и весело оживление в ДЛ.) Това е много важен аргумент и никой от тези... (Шум и реплики от ДЛ.)
Колеги, аз не ви прекъсвах. Моля ви за елементарно възпитание!
Ако си бяха направили тоя труд, те щяха да запознаят уважаемите народни представители, че съгласно чл. 130 от Конституцията на Република България Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Квотата на Народното събрание, които ние ще изберем днес, са 11. Така че аз не приемам аргументи, че, виждате ли, тук сега става някаква политическа атака да изберем нов Висш съдебен съвет, който е доминиран от една политическа сила. (Ръкопляскания от СДС.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не е ли нов? Не сте ли разбрали, че е нов?
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Второ...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не е ли нов този Висш съдебен съвет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Помолих ви нещо, колеги.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не е ли нов този Висш съдебен съвет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стоилов, Вие се изказахте и никой не Ви прекъсна. Докога ще се надвикваме тук? Господин Георги Божинов не е юрист, за да се обажда. Госпожа Масларова - де юрте мисис. Вашите юристи се изказаха. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.) Говориха тридесет и шест минути. Дайте да ви удължим времето!
Моля за тишина, изслушвайте се!
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: На второ място, бих искал да заявя, че този орган, чиято квота избираме днес, и това правилно отбелязаха някои от колегите, е деполитизиран. Следователно, ние не сме в състояние да водим каквито и да са разговори за политически квоти. Това го обяснихме и в комисията. И ако колегите не бяха решили да напуснат, щяха да разберат, че повторихме десет пъти, че право на всеки народен представител е да предлага кандидатури. Не можеш да критикуваш приети кандидатури, след като, първо, колегите от опозицията не присъстваха на заседанието и, второ, забележете, те не предложиха никакви кандидатури.
Питам колегата Иван Тодоров, чието изказване слушах внимателно, коя кандидатура, колега Тодоров, беше предложена за обсъждане лично от Вас като народен представител, или от колегата от Евролевицата, който беше член на комисията? Ние предложихме кандидатури
Искам да кажа друго, уважаеми народни представители, за да се разсее още един мит, че бяха предложени повече от 11 кандидатури - бяха предложени 18 кандидатури от народни представители. И понеже ни обвиняват, че е имало политическо гласуване, ще ви кажа, че имаше регламент да се гласува само 11 пъти. И тогава нека всички да знаят, че например от предложените две кандидатури от колегата Теодосий Симеонов едната не беше приета. (Смях и весело оживление в ДЛ.)
Също така бяха обсъдени задълбочено и не бяха приети кандидатурите, предложени от нашите коалиционни партньори от "Народен съюз". Понеже те бяха все пак достатъчно интелигентни и предложиха кандидатури, защото имаше хора, които не предложиха никакви.
Съжалявам, че го няма колегата Арлин Антонов, който накрая се съгласи, когато към края на дебатите предложи една кандидатура, която беше сравнително добра, просто той я каза в края на дебатите, когато всеки беше гласувал по 11 пъти. Затова цялата комисия се въздържа на неговата кандидатура. Тук отговарям и на колегите от ОНС. Иначе, как ще си обясните например, че има кандидатури, където са събрали гласове включително на народни представители от групата на СДС, гласували "за" кандидатури, предложени от ОНС? Може да направите справка с протокола. Аз го имам тук. Значи за тези неща не се говори.
По-важното е друго, по-важното е да се разбере, че от така предложените кандидатури, които се предложиха от народни представители, аз действително не чух някакви конкретни аргументи. Аз не мисля, че е конструктивен разговорът, когато не се говори по конкретните кандидати за членове на Висшия съдебен съвет, а се говори за политически манипулации и механизми. Механизмът е ясен, той е определен в Конституцията на Република България и в нашия правилник.
Не приемам също така възражения от колеги, които не са запознати с някои основни правила за избор на Висш съдебен съвет. В този смисъл аз искам да помоля колегите от опозицията, ако действително имат възражения срещу така предложените кандидатури от комисията, да бъдат така добри, сега е моментът да обсъдим действително конкретни имена, така че бих ги помолил да предложат имена или да обсъдим конкретни кандидатури по тези 11 членове, които сме предложили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
За реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин Рафаилов, питат вече и чуждите посланици колко висши съдебни съвета имаме. И десет пъти повторихте тук разни работи, и още десет пъти да повторите, никой няма да ви хване вяра дори в мнозинството. Стига! Не бил политически съставът. Ами тази госпожа Илияна Ризова, тя за говорител на Висшия съдебен съвет ли я избирате? Не бил политически! Ами тези кадри, които бяха веднъж във Висшия съдебен съвет, откъде ги изкопахте? На кого ги разправяте тези работи? Просто взехме се съвсем така за ахмаци. И недейте да спекулирате повече с отношението, което проявихте и към вашия коалиционен партньор, и към ОНС, които ви повярваха на въдиците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За втора реплика думата има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колега! Вярно е, че не съм юрист, но съм дълбоко убеден, че не съм глупак, за да се правя, че слушам с интерес, когато разсъждавате на тема дали предлагате нови членове във Висшия съдебен съвет или членове във Висшия съдебен съвет. Това ваше разсъждение обижда парламента.
Има една ясна ситуация в България - има ширеща се престъпност, има корупция, свързана с властта. Вие като управляваща политическа сила обещахте на народа борба. Променихте закона, променихте правата и статута на Главна прокуратура, променихте статута на следствието, а днес променяте и кадровия състав на Висшия съдебен съвет. Моля ви, отговорете честно и точно пред българския народ: от каква идея се ръководите - да се победи престъпността и корупцията в България или да направите неприкосновени участниците в правителството и свързаните с властта, която ражда корупция? Отговорете ясно и категорично, защото двете са невъзможни в България. Ако вие защитите своите хора - тези, които разграбват днес и искат да бъдат безнаказани, няма да има победа над престъпността. Отговорете ми с "да" или "не", моля ви! (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
За трета реплика думата има господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги! Моята реплика към господин Рафаилов е следната.
Повод ми дадоха думите на господин Куртев, тъй като комисията, която предлага тези 11 души, ги познава, но българският парламент е 240 човека и би трябвало, както каза господин Куртев, да видим тези хора, какъв им е стажът, какво могат да работят, корумпирани ли са. И съвсем правилно е. Защото, ако погледнете пресата, всеки ден в пресата пише: корупция във висшите ешелони на властта, корупция в съдебната система, корупция в МВР, корупция в "Митници", корупция в приватизация - навсякъде корупция. А Висшият съдебен съвет на Република България ще бъде огледалото на правната система на тази държава.
И точно преди един час в тази зала бяха посланиците на Европа и света. И ако българският парламент така продължава, с такива методи, тогава няма защо да се чудим, а аз съм сигурен, че поколенията след нас ще ни осъдят, че депутатите в 38-ия парламент на Република България са виновни държавата да бъде дискриминирана от европейските и световни структури. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
За дуплика думата има господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По реда на репликите.
Уважаеми колега Миков, аз имах повод в комисията да заявя и тук го заявявам най-отговорно: решително протестирам срещу това да ми се нарушават правата на народен представител и избран от целия народ да предлагам или да правя предложения за кандидати такива, каквито аз намеря за добре. И тъй като аз направих предложението за госпожа Ризова, аз направих също така и предложението за Лидия Иванова, искам да Ви кажа, колега Миков, че ако Вие бяхте останали, щяхте да се запознаете подробно със справките и с информациите, които аз представих за тези кандидати.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: И ние искаме.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Категорично обаче протестирам да се смесва, че правото ми на народен представител е еднакво с това право на налагане на някаква политическа воля.
Аз никога не съм позволявал през моя живот някой да ми ограничава правата на човек, пък да не говорим на народен представител.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Аз също не искам да ми се ограничават правата.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: По отношение на втората реплика.
Да, уважаеми колега, давам ви точен и конкретен отговор: ние водим борба точно срещу престъпността и корупцията и ще ви дам само едно елементарно доказателство. Щом престъпността и корупцията, и това е безспорно прието от всички, съществуваше в огромни размери досега, тази форма на престъпност и корупция, уважаеми колега, съществуваше при тази съдебна система и при този Висш съдебен съвет. Именно ние, борейки се с тази корупция, трябва да направим реформа в тази система, съответно и във върховния орган. Ето, това е доказателство, че ние твърдо следваме обещанията, които сме дали пред нашите избиратели.
По отношение на третата реплика.
Да, абсолютно прав сте, колега Бончев. Искам да ви кажа, че действително сте прав в това, че трябва да се разгледат кандидатурите подробно. Съгласно нашия правилник обаче, водещата комисия прави предложение пред парламента от кандидатите кои да предложи да бъдат избрани. Искам да ви уведомя, че водещата комисия разгледа съвсем подробно както автобиографичните справки, така имаше и обсъждане на самите кандидатури. Там всеки народен представител има достъп. Проблемът е, че тя, въз основа именно на обсъждане на тези качества на кандидатите, прави това предложение в Народното събрание.
Така че сте абсолютно прав, но за съжаление това е приоритет на комисията. Просто съжалявам, че не присъствахте, щяхте да се убедите в това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има думата народният представител Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз бях единственият представител, малко по-късно дойде и господин Арлин Антонов, на неуправляващото мнозинство, който присъства на заседанието на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията вчера, когато се реши да се предложат тези 11 представители и бъдещи членове на Висшия съдебен съвет.
Ето защо аз искам да напомня на господин Рафаилов, че това, което казва, не е чиста лъжа, но то е демагогия. Защото, уважаеми колега, вие бяхте предварително решили някакъв кошмарен регламент - всеки от вас да гласува, казвам от вас, защото аз заявих, че няма да участвам в гласуването, да гласува само 11 пъти "за".
Следователно бяхте предрешили избирането на хората, които ви бяха раздадени - от 18 раздадени 11, които вие трябва да подкрепите.
Така че що се отнася до процедурата, аз също искам да предложа вече в процедурата на парламента, господин председателю, да се предвиди прочитането на биографиите, на биографичните справки на хората, които вие предлагате за Висшия съдебен съвет. И ние всички да чуем данните за тези хора.
Понеже стана въпрос, че никой не е предложил, примерно Евролевицата не е предложила, не е предложила БСП или по-точно, извинявайте, Демократичната левица. Ами, за какво да предлагаме, уважаеми колеги? Ако аз бях видял имена като на бившия ваш министър, във вашето правителство - Петър Корнажев - виден юрист, ако бях видял имената на Христо Данов, не на неговата съпруга, зная, че тя е включена от вашата квота, ако бях видял името на бившия премиер - юриста, Димитър..., в момента не си спомням името.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Попов, ако имате предвид.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Тогава щях да подкрепя такива имена. Примерно защо не името на Трендафил Данаилов и пр., и пр.
Аз там чух, че от тези 11 човека, примерно три са съпруги на видни политици.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Така ли? Не може да бъде!
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Да. Единият представител на мъжкия пол е така нареченият Доф - ваш активен борец, на СДС.
Направи ми впечатление, че когато се четеше справката за този човек, се каза, че той като малолетен е бил в ТВУ. В това няма нищо лошо. Аз разбирам, че там отиваха и деца, които са без родители и пр. След това обаче, когато е следвал право е бил лишаван за известен период от време от студентски права. Много по-късно, и то след демократичния процес у нас, имам предвид след 1989 г., ако не се лъжа 1993 или 1994 г., е лишен дори от права да упражнява юридическата си професия. И аз не чух... (Реплика от залата, която не се разбира.)
Ами, журналистите записваха имената, аз дори не ги записвах, и интересното е, че днес няма нищичко в медиите по тези въпроси.
Тоест, Вие, господин Рафаилов, за пореден път в комисията, а там председателят дори заяви, че това са хората, които са избрани за новия Висш съдебен съвет. Казвам: не, господин председател, напомням Ви, че ние сме още в комисията. Зная, че утре ще го направите в пленарна зала, но поне бъдете етичен, не са още избрани. Ще ги изберете утре!
Така че аз Ви моля, господин председател, да се прочетат тези длъжностни характеристики и биографични справки на 11-те кандидати, които Вие предлагате. А нека да не спекулираме с този политически елемент - че не са политически фигури. Ами, какви са те, след като дори на коалиционния си партньор не приехте поне един човек или, хайде, нека да не е влязъл във Висшия съдебен съвет, но да не е предложен за него! От кумува срама един от вас да беше ги подкрепил. Вие бяхте 11 човека.
Мотивите на председателя на комисията бяха, че няма нужда да се четат дори и биографичните им данни, тъй като няма представител на Народен съюз - на вашия коалиционен партньор, който да защити тези кандидатури. Ами, то е смешно, бе колеги. Беше фарс! Беше фарс, както беше фарс приемането в комисията на Закона за съдебната власт, защото ние на практика го приехме в тази комисия. Вие използвате в последните няколко месеца, аз не казвам от началото на управлението ви, не силата на аргументите, а аргументите на силата. Нищо друго вас не ви интересува. И постоянният аргумент: така беше в миналото мнозинство, така ще ви разкажем играта и ние. Само че и аз, и тогавашната парламентарна група, в която участвах, ние винаги - и към онова мнозинство - миналото, и към сегашното, имаме претенции - да бъдете лоялни към всички депутати, избрани в този парламент. Защото не само вие имате това право, господин Петър Рафаилов. Съгласно чл. 67 от Конституцията и аз, и всички 240 колеги сме избраници на народа. Не на СДС, не на ОНС. Ето това е истината. Каквото е вашето право, такова е и моето. И вие не можете да го противопоставяте на моето, нито аз ще го противопоставя на вашето. Само че във Вашето изказване имаше много демагогия. Много демагогия.
И понеже вчера, когато говорих за другия проблем - за Закона за смъртното наказание, ме прекъснахте, аз повтарям тази мисъл, защото тя е свързана и с днешното проекторешение: екзекуторите на съдебната власт в страната ни, на отделните звена в съдебната власт, включително и на Висшия съдебен съвет, това са хората, които вчера взеха и това проекторешение, което ни се предлага днес. Шест човека от тези колеги от комисията, представители само на СДС, повтарям, не на ОНС, направихте това със Закона за съдебната власт. Сега продължавате да правите безобразия. И аз искам да кажа съвсем човешки, наистина и като професионалист, като колега на много от вас и в миналия парламент, вие знаете, че наистина бяха възмутителни проявите на тогавашното мнозинство в някои случаи, дори и конкретно за този случай. Но когато те избираха Висш съдебен съвет, аз си спомням, вие напуснахте залата и имахте предложение, ако не се лъжа точно за съпругата на Данов, което се прие от тогавашното мнозинство. Да не говорим за това, за което стана въпрос, че ние имахме един представен като професионалист, но просто от наше име - от името на тогавашната Парламентарна група на Българския бизнесблок. Същото нещо стана и с ОНС. Бяха приети тези хора. И никой не искаше от вас: дайте квоти за партийни представители.
А ето, аз ви казах 4-5 имена. Кой от вас може да стане и да ми каже: господин Дилков, това са от тоталитарно време проявили се типове, поддръжници на тоталитарния режим и пр. Аз ви казах пет имена и такива имена аз щях да подкрепя.
Помниш, Петьо, че когато ставаше въпрос за генерал Богацевски, дори не се чете неговата справка. Започнаха да бъркат, че това е бившият шеф на следствието и аз им казах, че това е бившият главен секретар на Министерството на вътрешните работи, че е генерал по звание и пр., но нищо не се прочете и никой не стана да гласува за тази позиция, поне да обсъждаме такива хора. Нямаше такова нещо!
Дори имаше един момент, в който щяхте да направите гаф, аз мога да го кажа пред целия парламент, и тогава председателят на комисията ви стегна с поглед и с иширети, защото никой от вас вече не можеше да наруши регламента.
И ако сега наистина прегледаме внимателно протокола, аз съм убеден, че някъде ще излезе, че някои са дали по 12 гласа "за", защото, вярно е това, имаше колеги от вас, които четоха справки и гласуваха за оня, който те предлагат. Но явно не им се отвори парашута и бяха инструктирани формално да ги предложат, а иначе да си знае всяка жаба гьола, тоест кого ще подкрепим и кого не. Това беше истината, Петьо!

И ако ние наистина прегледаме протокола внимателно и ако протоколът е поименен, в което се съмнявам, защото в тази комисия, откакто е формирана, никога не се прави такова поименно гласуване, броят се хората, дори не се отразява в справката, която се дава, в доклада на парламента не се отразява, примерно, че Георги Дилков още тогава заяви: "Няма да гласувам за този фарс, за нито един". Въпреки че имаше резон и аз подкрепих предложения от ОНС, от господин Арлин Антонов, подкрепих Коста Богацевски. Подкрепих, но казах, че ги подкрепям де факто, а де юре не мога да си дам гласа за тях. И той щеше да бъде един-единствен. За какво да го давам? За какво ни предлагате вие наистина да сме давали такива кандидатури? За да ставаме смешни в очите ви? Не, вие станахте смешни в нашите очи. Това е истината, че в тази комисия се законодателства, че в пленарна зала се вкарва в Закона за съдебната власт един нов текст, който не е гледан нито на първо четене, нито на второ четене, нито в комисия, нито в пленарна зала от господин Лучников. Това е грубо нарушение на принципите на демокрацията.
И не искам да ви разяснявам какво е това демокрация, но това е народовластие. Не може, както и във вчерашния ден, и в днешния да се вземат от мнозинството решения и да се поставя въпрос, че едва ли не народът е зад нас, той ни е избрал, когато в тази зала има не по-малко равни на вас хора, господин Рафаилов, т. е. колеги депутати. Да не говорим, че в много отношения вече - и по отношение на почивки, и по отношение на ползване на базата за спортуване има колеги, които са първа категория, около които хвърчи целият персонал, и колеги, които са нормални хора, но от опозицията и за тях няма карти, за тях няма еди-какво си, за тях няма обслужване, както трябва, и т. н. Ето това е страшното. Това е страшното, че вие, макар и де факто, не де юре - няма да ви се отвори парашутът де юре да го направите - но вие възстановявате чл. 1 от предишна конституция.
С днешното си решение, ако вие го гласувате, вие ще го гласувате сами, тъй като ние няма да го подкрепим, вие отново ще потвърдите, че няма никакво национално съгласие, няма такова мнозинство в българския парламент. Вече го унищожихте. (Ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков.
Ще дам думата за реплика на господин Рафаилов, но след малко, защото господин Дилков направи едно процедурно предложение, което е много уместно, и аз ще го подложа на гласуване - да се прочетат биографичните справки на предложените кандидати.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Преди гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Естествено, че преди гласуването.
Поставям на гласуване предложението на господин Дилков да бъдат прочетени биографичните справки на предложените кандидати, а след това ще продължим с репликите и дупликите.
Гласували 147 народни представители: за 146, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието и справките на предложените от комисията кандидати за членове на Висшия съдебен съвет, ще бъдат прочетени.
За реплика има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми колега Дилков! Аз Ви благодаря, че във Вашето изказване Вие споменахте моето име седем пъти. Това само ме ласкае и ми прави комплимент, защото това означава, че много внимателно сте ме слушали и аз Ви благодаря.
В същото време обаче аз решително не приемам тези обвинения, които отправихте към мен, че изказването ми било демагогско. Аз просто искам да кажа неща, а нека другите да кажат дали това е демагогия или не. Аз не съм виновен, господин Дилков, че Вие присъствахте на това заседание и знаете много добре, че всички предложения, включително и това на генерал Богацевски, беше изчетено със справките, тъй като генерал Богацевски беше предложен от колегата Костадинов, който седеше до мен и той прочете съвсем спокойно справката. Така че не е вярно това, че не е прочетена справка за генерал Богацевски.
Също така, колега Дилков, аз не съм виновен, че Вие не предложихте никого. Значи аз не зная това не е ли демагогия - да не предложиш никого, след което да обвиняваш останалите, че приели предложенията, които те са предложили.
Аз мисля, че това е демагогия, колега Дилков. Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Голословието на хора, като господин Дилков, ме кара да изтръпвам и искрено да се извиня на всички народни представители, че аз съм виновникът той да бъде в две народни събрания. (Смях от СДС.) Той отиде при котилото на Българската комунистическа партия - там, където заслужава, там му е мястото. (Единични ръкопляскания от СДС.) Там му е мястото! Заедно с другия подкупен елемент в земеделието, който цял живот е бил хранен от въпросната Българска комунистическа партия. И на него там му е мястото. И благодаря на Бога, че ме избавиха от тях! Благодаря на Сашо Томов, покланям му се, че ме избавиха от тях! Но демагогията, която се развива тук, е следната. Ако Георги Дилков - Лорда, беше останал в гордата центристка партия Български бизнесблок, той, единственият юрист, щеше да внесе предложението за генерал Милчо Бенгарски - бившият секретар на МВР, един историк, един патриот, един българин без черна точка в биографията си. Но ние в момента не само че нямаме парламентарна група, ние нямаме и уста на юрист. Той беше единственият, вкаран в БББ чрез Профсъюза на полицаите, господин Рашев, който измоли в миналия парламент да има човек при нас, който да работи за поправките в НК и НПК и пр., и пр., за да можем да се борим ефективно срещу престъпността. Това е причината той да бъде предложен и в миналия, и в тоя парламент.
И затова със свито сърце ви казвам: бракониерството в този парламент е ужасно, но благодаря на Бога, че се избавихме от такива личности! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин Дилков за дуплика.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Казах вече, че не предложих човек, защото, Петьо, виждах, че такава е работата. То си беше театър. Недей повече да продължаваш да ме убеждаваш, че съм могъл да го направя.
А що се отнася до господин Ганчев, аз не съм член на Българската евролевица като партия, защото съм в неплатен служебен отпуск като полковник от Националната полиция. Не бях, знаете много добре, господин Ганчев, и ваш член, т. е. на партията. Мисля, че съм направил много повече за тази партия от Вас, поне като парламентарно лице, което давах на партията Ви в миналия парламент.
И неотдавна, аз съм го заявявал, ще го повторя и сега от трибуната, защото наистина ми е болно, че вместо принципно да заемете една позиция, Вие демагогствате. Това не Ви е чуждо. Аз съм казал: прости му Господи! Аз ти прощавам, Жорж, за всичко ти прощавам. (Смях в залата.) Нека да ти прости и Господ! Освен с високия ръст, с който те е дарил, и с който ти спекулираш, всичко друго у теб е дребно и низко с голямо "з"! (Смях в залата.) Понеже от "низост" идва, брате, от "низост"!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за процедура заместник-председателката госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател уважаеми колеги! Тъй като съм човек юрист и адвокат, вземам думата по процедурен въпрос не да защитя господин Георги Дилков, той е достатъчно опит юрист, за да се защити сам, но да изразя възмущението си от поведението на господин Жорж Ганчев по отношение на изключително уважавания от целия парламент проф. Христо Стоянов и да Ви помоля, господин председателю, да не бъдете снизходителен към господин Жорж Ганчев и да му наложите наказание, съобразно чл. 107 от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Пред мен са автобиографичните справки на кандидатите за членове във Висшия съдебен съвет.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): От кого са изготвени?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От кого трябва да са изготвени според Вас? (Реплики в блока на ДЛ.) Автобиографични справки. Когато се каже автобиография, се разбира, че е изготвена от човека, който си я е написал. Това е справка, автобиографична справка. (Реплики в блока на ДЛ.)
Любка Борисова Илиева. Съдия при Върховния касационен съд. Родена на 10 март 1949 г. в София. Баща й е работил като адвокат, майка й - като учителка по литература, понастоящем са покойници. Средното си образование е завършила през 1967 г. Същата година е била приета за студентка в Софийския университет "Климент Охридски", Юридическия факултет. Дипломирала се е през 1972 г. "Едногодишния ми стаж съм изкарала като стажант-адвокат". През 1974 г. е избрана за младши съдия при Пернишкия окръжен съд. След изтичане на двегодишния й мандат, през 1976 г. започва работа като нотариус. От 1977 г. до 1982 г. е работила като районен съдия при Пернишкия районен съд. "Същата година бях избрана за районен съдия при Софийския районен съд. През 1990 г. постъпих на работа като член-съдия към Софийския градски съд. През 1991 г. съм избрана за член-съдия във Върховния съд, където съм работила последователно в Делбено, Административно и Търговско отделение. От месец февруари до месец април 1995 г. работих като адвокат, след което отново бях избрана във Върховния съд на Република България". Ползва немски и руски език. Съпругът Стоян Дъндев работи като инженер на летище София. Има дъщеря ученичка на 18 г.
Йорданка Йорданова Хаджиенева - Данова. Родена на 7 юли 1939 г. в град София. Завършила Софийския държавен университет през 1965 г. До 1976 г. е работила като юрисконсулт в системата на "Балкантурист". От 1976 г. е съдия в Софийския районен съд, от 1985 г. - съдия в Софийския градски съд и от 1990 г. - съдия във Върховния съд на Република България, сега Върховен касационен съд, където работи и понастоящем.
Ани Аршавир Аджемова. Родена през 1942 г. в град Пловдив. След завършване на висшето си образование полага едногодишен стаж в Софийския градски съд. През 1967-1968 г. е била разпределена на работа като адвокат при Софийската адвокатска колегия, където работи до 1973 г. От 1973 г. е избрана като младши съдия при Софийския градски съд, където работи до 1974 г. През 1974 г. е избрана като районен съдия при Коларовски районен съд и работи като съдия при Районния съд до 1982 г., когато е била избрана за съдия при Софийския градски съд. На 15 ноември 1990 г. е била избрана за член на Върховния съд на Република България, където продължава да работи като председател на Първо гражданско отделение. Била е член на Висшия съдебен съвет, мандат 1992-1997 г. по предложение на Тридесет и шестото Народно събрание.
Лидия Петрова Иванова. Родена през 1949 г. в София в семейство на служещ. Средно образование завършва през 1967 г. в 11 СПГ "Отец Паисий" - София. През 1972 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Климент Охридски", специалност "Право". От 1972 до 1973 г. - стажант-съдия в Софийския окръжен съд; от 1973 до 1974 г. - юрисконсулт в Параходство "Български морски флот" - Варна; от 1974 до 1979 г. - юрисконсулт в Градско управление "Транспред" - София; от 1979 до 1983 г. - арбитър в Градския държавен арбитраж - София; от 1983 до 1992 г. - арбитър във Върховния държавен арбитраж - София; от 1 юли 1992 г. и понастоящем - член-съдия във Върховния касационен съд. На 8 април 1998 г. е повишена на място в ранг председател на отделение във Върховния касационен съд. Семейно положение вдовица. Дъщеря Лора Ескенази, родена на 21 септември 1990 г.
Людмил Нейков Нейков. Завършил Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски" през 1956 г. Работил е като адвокат 2 г. и 7 м., арбитър и заместник-главен арбитър в Градския арбитраж в София - 12 г. и 8 м., арбитър във Върховния държавен арбитраж - 12 г. и 1 м., съдия и председател на отделение във Върховния съд от 1990 до 1996 г. - 6 г., и 2 г. е заместник-председател на Върховния административен съд. Тридесет и пет години юридически стаж.
Камен Атанасов Георгиев. Роден през 1925 г. в Пловдив. Баща Атанас Стоянов, роден в Пловдив през 1891 г. Майка Йорданка Георгиева, родена в град Пловдив през 1897 г., починала през 1983 г. Братя Момчил Георгиев и Александър Георгиев, родени в Пловдив, висшисти, пенсионери. Съпруга Сийка Георгиева, лаборантка, пенсионерка. Син Атанас Георгиев, висшист, служещ в град София. Основно образование - Първа мъжка гимназия в Пловдив, завършил 1943 г. От 1943 до 1945 г. отбил военната служба. От 1948 г. е редовен студент в София, право, Юридическия факултет. Изключен от университета в началото на 1949 г. и изпратен на лагер в ТВУ - Чомаковци. Физически работник до 1954 г. Възстановени студентски права - последен семестър и дипломиран от Държавна изпитна комисия през март 1955 г. Стажант-съдия в Пловдивския окръжен съд през 1955 г. Адвокат в Девин от 1956 г., от 1959 г. - адвокат в град Пловдив. Заличен като адвокат през 1960 г. Юрисконсулт от 1961 г. в "Горубсо" - Мадан, Златоград и Лъки. Възстановени адвокатски права от 1967 г. до днес. Общ юридически стаж 44 г. В момента е председател на Съвета на Адвокатската колегия - град Пловдив. Без участие в политически организации от 1945 г. до днес.
Здравко Кирилов Киров. Председател на Апелативния съд - град Пловдив. Роден през 1928 г. в град Пловдив. От 1954 до 1979 г. работи като юрисконсулт в Държавно строително обединение - Пловдив и в ДСО "Балканстрой" - град Пловдив. От 1979 до 1980 г. - арбитър в Държавния арбитраж - град Пловдив, от 1980 до 1982 г. - главен юрисконсулт в ДСО "Булгаргеомин", поделение в Либия. От 1982 до 1984 г. - арбитър в Държавен арбитраж - Пловдив, от 1984 до 1991 г. - главен арбитър в Държавен арбитраж - град Пловдив. От 1991 до 1998 г. работи като председател на Окръжния съд в град Пловдив. Понастоящем е председател на Апелативния съд - град Пловдив.
Минко Недялков Минков - председател с ранг съдия в административния съд на окръжния съд в Габрово. Роден през 1953 г. в с. Ловни дол - Габровско. Женен, с две деца. През 1972 г. завършва гимназия с преподаване на немски език в град Ловеч. През 1979 г. е студент в Юридическия факултет. От 1981 до 1983 г. е стажант-съдия в Окръжен съд - Габрово. От 1981 до 1983 г. - младши прокурор в Районна прокуратура - Габрово. От 1983 до 1985 г. е заместник-районен прокурор в Районна прокуратура - Габрово. От 1985 до 1992 г. е районен прокурор в Районна прокуратура - гр. Трявна. От 1992 до 1995 г. е прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Габрово. От 1995 до 1998 г. е заместник окръжен прокурор с ранг прокурор в Апелативния съд в Окръжна прокуратура - гр. Габрово. От юни 1998 г. е председател с ранг съдия в Административния съд на Окръжния съд - Габрово.
Ана Любомирова Банкова - родена 1953 г. в София. Завършва през декември 1977 г. в Софийския университет Юридическия факултет с отлична диплома. През м. януари завършва едногодишния си стаж. "Работила съм като юрисконсулт в системата на Министерството на химическата промишленост от септември 1980 г. до м. май 1985 г., когато бях избрана за районен съдия в Софийския районен съд. През 1991 г. бях избрана за съдия в Софийския градски съд. От м. януари 1992 г. до януари 1993 г. преминах едногодишен стаж в Екол насионал дьо ла мажистратюр в Париж, Франция. От 1 декември 1993 г. съм прокурор в отдел "Гражданско-съдебен надзор" при Главна прокуратура, понастоящем Върховна административна прокуратура при Върховния административен съд. Омъжена, имам две деца. Владея писмено и говоримо френски език."
И Димитър Тончев Петров - роден 1952 г. в гр. Търговище. Завършва право в Софийския университет "Климент Охридски". Работил е като съдия и от 1992 г. е назначен за председател на Търговищкия окръжен съд, какъвто е и понастоящем.
Това са справките за 11-те предложени от комисията кандидати.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Ние чухме биографичните справки на кандидатите, залегнали в проекта за решение, и това е добре. Но има още едно изискване, което поне аз не чух, пък и никой от залата. Не че държим на него, но просто то е изискване на закона. Съгласно гласувания от мнозинството Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, чл. 3, т. 4, трябва да има и данни дали тези членове на Висшия съдебен съвет са били сътрудници на Държавна сигурност.
Още веднъж повтарям: нашата парламентарна група и лично аз не правя разлика дали са служили, какво са служили, дали са служили на родината или са вършели деяния, които поне в морален аспект са укорими, но това е изискване.
И още нещо. Чухме господин Рафаилов. Той каза: аз направих предложения за еди-кой си и за еди-кой си. Добре, господин Рафаилов, как Вие имате достъп до документите за Държавна сигурност в МВР, за да правите предложения и то съобразени включително и с този закон, както и другите народни представители в тази комисия?!
Затова, моля Ви, господин председателю, на основание чл. 41, т. 5 да се отложи гласуването, за да се съберат необходимите данни в тази насока. В противен случай ние ще считаме, че предложеният Висш съдебен съвет и тези 11 члена, които вие предлагате, всъщност ще бъдат един филиал на "Раковски" № 134 и тези справки, които Вие ни прочетохте, са всъщност справки, дадени от МВР или от някакъв друг орган, също свързан с "Раковски" № 134.
Ако Вие подложите обаче на гласуване предложението на комисията, то нашата парламентарна група няма да участва в гласуването на този фарс. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има предложение за отлагане на гласуването.
Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 186 народни представители: за 62, против 121, въздържали се 3.
Предложението не се приема. (Шум и викове в блока на ДЛ.)
Има думата господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доста много се говори по темата, за съжаление твърде малко неща се казаха по същество. Затова искам да ви припомня няколко неща.
В тази зала беше приет законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, според който ние бяхме длъжни да проведем днешния избор. Този избор беше ограничен във времето с двумесечен срок. Така че е съвсем нормално ние днес да приемем едно такова решение.
Този закон би трябвало да накара всеки един от нас да си помисли по въпроса дали има желание да предложи определено лице за член на Висшия съдебен съвет и ако има такова желание, да предприеме необходимите действия.
Във вторник ни беше представен проект за решение за избиране на членове на Висшия съдебен съвет. Също във вторник членовете на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията получихме съобщение за вчерашното си заседание с упоменат в него дневен ред, в който втора точка беше изборът на кандидати за членове на Висшия съдебен съвет. Вчера заседанието се проведе и бяха обсъдени всички кандидатури.
Какво се оказва обаче? Писмени предложения бяха постъпили единствено от нашия колега Димитър Абаджиев за Димитър Тончев Петров, както имаше и три предложения, внесени от Народен съюз. Впоследствие в самото заседание колегата Камен Костадинов от ОНС предложи също три кандидатури. И там ние спряхме.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Това ни е известно.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Въобще не пролича, че ви е известно, колеги! От целия дебат не пролича, че ви е известно това нещо.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: На какво разчиташ?
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: На много неща разчитам. Ще видите резултата от гласуването. (Смях в блока на ДЛ.)
И какво се оказва в крайна сметка? Колежката Дончева ни постави въпроса: ние искаме квота, четири места за нас. Тя не каза нито едно име, каза: четири места, запазени места.
Ами, колеги, Висшият съдебен съвет не е "БДЖ", за да раздаваме запазени места. Избират се хора. Това е положението. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Вие, колежке Дончева, искахте четири места, след което, когато разбрахте, че тези четири места няма да бъдат получени, обявихте, че напускате заседанието. Това е стар номер, виждали сме го вече, започна да се изтърква. Но когато рано сутринта ни казахте, че ние трябва да изграждаме мостове, аз искам да ви припомня, че за да се изгради мост, са нужни два бряга. Когато единият бряг, образно казано, напусне заседанието, мостът остава да виси във въздуха, каквото и да е желанието на останалите.
Правилно господин Иван Куртев отбеляза преди малко, че нито един от вас не каза нито една дума по повод на конкретните кандидатури, защото ние говорим за конкретни хора - хора, които имат своята професионална биография. И в крайна сметка това, което се предлага като решение - вие можете да видите много добре, бяха прочетени биографичните справки - в тези 11 души, които се предлагат има хора, които са съдии във Върховен касационен съд, във Върховен административен съд, има прокурори от Върховна административна прокуратура, има председатели на Апелативен съд и на окръжни съдилища, има и двама адвокати. Това са хора, които са достатъчно наясно с това как работи съдебната система.
Преди малко колегата Стоилов говореше за това, че имало някакъв превес на Върховния касационен съд. За всички колеги, които не са юристи, а и за тези, които са юристи, но не знаят къде е вратата на съдебната зала искам да кажа, че съдиите във Върховен касационен съд имат най-добрия поглед върху работата на съдебната система в България. И това е така, защото хората, които работят в гражданските отделения много добре знаят как работят съдиите, гледащи граждански дела на територията на цялата страна. Хората, които работят в наказателните отделения имат достатъчно добър поглед върху работата на следствие, прокуратура и съд в областта на наказателното право, така че те ще бъдат във Висшия съдебен съвет именно на своето място.
А вашата позиция с това да не предлагате нищо, а да отричате всичко, което е предложено ми напомня една шега, която се използва от хората в моя избирателен район, а именно: и аз не знам как е, но ама и така не е! Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставайки на тази трибуна, си давам ясната сметка, че професионално не мога да обогатя дискусията по простата причина, че в тези среди аз съм лаик, но трябва да обясня последващото си поведение при гласуването.
Аз не искам да бъда употребен! Аз не искам да бъда политически употребен!
Аз не говоря за квоти, не говоря за политическо пристрастие, но съм принеснен, че председателят на Народното събрание се ангажира да прочете автобиографиите на предлаганите кандидатури. В този документ, който бе представен, аз исках да открия защо тези кандидатури се предлагат, какви са качествата, които ги правят приоритетни пред другите; защо единият е получил нула гласа, а другият - 14; защо единият е получил 3, а другият - 6, за да съм наясно, когато положих клетва в това Народно събрание, че във всичките си действия ще се ръководя от интересите на народа, действително да се ръководя от интересите на народа! Вие не ми давате тази възможност. Вие искате да бъда съпричастен на един политически театър. Няма да стане!
Аз няма да участвам в това гласуване. Ще ви кажа и защо.
Какво значи силна съдебна власт? Какво значи силен съдебен съд? Ами, това го направи Вишински. Той създаде силната съдебна система за репресивните мерки. Това го направи Химлер, който създаде нацистката съдебна система за репресивните мерки. Аз искам справедлива съдебна система. Искам да съм сигурен, че хората, които ще я правят, ще имат тези качества, като морал, като професионализъм и като нравственост. Вие не ми давате уверение за това.
И най-накрая искам да ви кажа нещо, уважаеми колеги от управляващото мнозинство: най-бързият провал на една политическа партия е вживяването й за единственост и непогрешимост, дошло от опиянението за всесилие и изключителност!
Вслушайте се в думите на Бжежински за метамитовете и за тяхното отживяло време. Не се връщайте отново към метамитове. (Реплики от залата.)
Да, прочетох го, за да не допусна стилова грешка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Но едва ли ще вслушаме в думите на Дзержински, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Аз цитирах Бжежински!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Бжежински ли е, Дзержински ли е, няма защо да се вслушваме в никого. Ние сме народни представители не да се вслушваме в чужди думи!
Има думата последният записал се господин Христо Стоянов. Заповядайте.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Това е така, както каза господин председателят.
Не съм юрист, както беше направена тук бележка. Аз също няма да взема отношение в оценка на тези хора като юристи.
Ще изкажа своята позиция по две неща - първо, да обясня и да се извиня пред онези хора - единадесет, които са предложени за членове на Висшия съдебен съвет защо няма да участвам в гласуването. Просто трябва да им кажа това.
И второ, на вас да кажа, че аз излизам тук не защото съм професионалист в тази област, а защото съм задължен да се изкажа.
С какво съм задължен?
Уважаеми колеги - към вас, към тези, които сте млади и правите нова България - да ви кажа: хей, младежи, запомнете - на годините сте на децата ми - не повтарайте онова, което направиха вашите връстници и доведоха нещата до 10 януари 1997 г. Това е първо.
Второ, аз съм участник в събитията на 4 февруари. Да, колеги, аз съм от тези, които не само са участвали, а са инициирали да се подпише политическата декларация за мир в България, за политически мир. И благодарение на тази политическа декларация се проведоха демократични избори, с които вие по демократичен начин сте на власт. Но там, в тези точки, които ние разглеждахме в тази декларация, имаше нещо, което не искам да забравяте - ние си обещахме и президентът прие това, че няма да допуснем онова, което се случваше досега, в това число и онова поведение, което се случваше в предишното Тридесет и седмо Народно събрание.
И понеже преди малко един колега каза: това е положението! - да добавя, че така се изказа и един от лявата страна в Тридесет и седмото Народно събрание по аналогичен повод, само че той каза: но ние сме решили!
Последното, което също ще ви кажа - това е - мисля, че това е един американски юрист, който казва: всяка власт, която се овластява и овладява всички власти, става репресивна. Своята репресия започва първо с опонентите, след това продължава своята репресия със своите вътрешни опоненти. Такава власт имахме и аз съм живял в нея.
Дами и господа, не повтаряйте онова, което имахме. Аз много вярвах, искрено вярвах, че когато сключихме този политически мир, за който имам дял, вярвах, че това няма да се повтори, но го виждам и вчера, и днес. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
За процедура думата има госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Ние, разбира се, чухме биографиите на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет. Много от тях са уважавани юристи и заслужаваха доверието на цялото Народно събрание, но има едно изискване на чл. 16, което казва, че освен 15-годишен стаж, кандидатите трябва да имат специализиран стаж от 5 години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран научен работник по право. За господин Камен Георгиев от Пловдив аз не добих впечатление дали има този стаж.
Моето процедурно предложение е да се провери това, защото иначе нямате основание да гласувате неговия избор във Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пристъпваме към гласуване. Ще гласуваме поотделно за всеки кандидат. Ако някой не отговаря на изискванията, няма да бъде редовен.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: А досиетата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За досиетата вижте закона. Казано е "заемащи следните длъжности", а не "за да могат да ги заемат". (Смях в левицата.)
Моля, гласувайте за член на Висшия съдебен съвет да бъде избран Димитър Тончев Петров.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Димитър Тончев Петров е избран.
Моля, гласувайте за Илияна Владиславова Ризова - Вълчанова.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Илияна Владиславова Ризова е избрана.
Моля, гласувайте за Лидия Петрова Иванова.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Лидия Петрова Иванова е избрана.
Любка Борисова Илиева - моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Любка Борисова Илиева е избрана.
Йорданка Йорданова Хаджиенева - моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Йорданка Йорданова Хаджиенева е избрана.
Минко Недялков Минков - моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Минко Недялков Минков е избран.
Ани Аршавир Аджемова - моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Ани Аршавир Аджемова е избрана.
Людмил Нейков Нейков.
Моля, гласувайте за него.
Гласували 125 народни представители: за 125, против няма, въздържали се няма.
Людмил Нейков е избран.
Здравко Кирилов Киров.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 4.
Здравко Кирилов Киров е избран.
Анна Любомирова Банкова.
Моля, гласувайте за нея.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въмздържал се 1.
Анна Любомирова Банкова е избрана.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Тъй като от направената справка се установи, че господин Камен Атанасов Георгиев не отговаря на условията да бъде избран във Висшия съдебен съвет, следвайки логиката на комисията, предлагам следващия кандидат, получил най-много гласове - госпожа Евелина Иванова Попова, родена 1952 г., завършила Юридически факултет в София, работила непрекъснато като прокурор в Окръжна прокуратура - Плевен. Сега в момента е прокурор на Окръжна прокуратура - Плевен. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не отговаря на петгодишен стаж като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран научен работник.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Къде са гледали вчера?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Важното е сега да гледаме, а не къде са гледали вчера. Сега, както виждате, гледаме.
Моля гласувайте за Евелина Иванова Попова.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Евелина Иванова Попова е избрана.
С това 11-те члена на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание са избрани.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
От името на парламентарна група има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко повече от три часа мнозинството организира един спектакъл, в който лиши от трибуна опозицията, а чрез нея и хилядите студуващи и гладуващи, които протестираха пред парламента - пенсионери, студенти, безработни, представители на различни етнически общности.
От името на парламентарната група и тогава, и сега, ползвайки телевизионното време, бих искал да изразя нашата признателност към авторите на Всеобщата декларация за правата на човека. Нашето преклонение пред делата на всички онези, които отдадоха живота си за отстояване на тези права. Едно от най-големите предизвикателства обаче, пред които сме изправени днес - 50 години по-късно, е нейното реално, а не мнимо утвърждаване. Нейното истинско, а не декларативно отстояване.
Всеобщата декларация за правата на човека не е исторически документ, който трябва да бъде поставен на стената като рамка и да се досещаме за нея само тогава, когато има кръгла годишнина.
Ние питаме дали останахте верни на принципите на Всеобщата декларация, когато днес, в един тържествено-патетичен стил, декларирахте своята привързаност към отделните й постановки? Дали смятате, че дълго време може да се крият сериозните проблеми зад красиви фрази и фанфарни заявления?
Промените в България след 1989 г. имаха за цел закрепването на политическия плурализъм в една истински демократична система - да наложат безусловното господство на правото и защитата на човешките права в съответствие с международните стандарти, Всеобщата декларация за правата на човека, конвенциите на ООН, уреждащи целия спектър от граждански, политически, икономически, социални и културни права. Тези документи бяха въплътени в новата българска Конституция от 1991 г., приета с мнозинство гласове от Българската социалистическа партия.
Парламентарната опозиция предложи за днешното заседание проектодекларация, в която категорично се потвърждаваше значението както на Всеобщата декларация, така и на другите международни актове, и на българската Конституция за утвърждаване свободата и достойнството на личността, на човешките права.
Мнозинството отдясно за пореден път скри проекта, избяга от същностния дебат. Но кога, ако не днес, трябва да бъдат поставени, да прозвучат най-острите, най-болезнените въпроси, свързани със състоянието на човешките права в България?
С чл. 21, т. 4 от Всеобщата декларация са провъзгласени правото на всеки човек на труд, на свободен избор на работа, на закрила срещу безработица, на справедливо възнаграждение. Можем ли да отговорим утвърдително днес на въпроса дали в България е гарантирано правото на труд - едно от основните условия за достоен живот на всеки човек? Можем ли да си затворим очите пред все по-убийствените условия, в които работят мнозина? Можем ли да отречем, че женският и детският труд са обект на дива експлоатация, позната отпреди десетилетия?
Тези изводи, уважаеми дами и господа, не са възпроизведени от някой овехтял учебник по история, а са солидно информационно аргументирани в Черната книга за нарушенията на трудовите и синдикалните права в България, издадена от КНСБ през тази година.
Как реагират управляващите в редките засега случаи, когато работниците дръзнат да поставят своите законни искания за труд и възнаграждения? Стана постоянна практика на заплахи и уволнения, а нерядко и чрез силова, в това число и полицейска разправа с протестиращите. Така беше в Плевен, в Монтана, в Панагюрище. Това е рецептата на правителството за решаване на трудовите спорове.
Вие признавахте правото на стачки и на мирни демонстрации в края на 1996 г., като израз на демократизацията на обществото. Днес набеждавате стачниците и демонстрантите за престъпници и търсите силова разправа с тях.
Член 21 от Всеобщата декларация гласи буквално, цитирам:
"Всеки човек има право на достъп при равни условия до обществените и държавните служби на своята страна."
Как звучи този текст на фона на лустрацията, заложена в Закона за администрацията? Какво, ако не груб израз на политическа дискриминация са голяма част от тези над 50 хиляди уволнения във всички държавни структури, на всички нива? Дали осъзнавате, че за последните двадесетина месеци отново се възражда и задълбочава жестокото разделение - социално, политически, а нерядко и етнически; че се събужда и подхранва ненавистта към другия цвят, към другите убеждения и тази ненавист и реваншизъм се издига в ранг на правителствена политика?
Зачестяват случаи на отказ или невъзможност да се реализира конституционното право на гражданите на медицинска помощ. Драматично се увеличава смъртността, в това число и детската. (Неодобрителни реплики от СДС.) Всичко това е пряк резултат от провала на така наречената здравна реформа. Провал, признат и от самия министър-председател. Една псевдореформа, с която вие разделихте българското общество на шепа привилегировани, можещи да плащат, и маса онеправдани. Изправяме се пред проблеми, които засягат не само правата на отделния човек, но и поставят под въпрос физическото оцеляване на нацията.
В последните дни пряко беше накърнено и правото на образование, гарантирано от Конституцията и законите. И тази година няколко десетки хиляди български деца не успяха да прекрачат училищния праг. Промените в Закона за висшето образование и цялостната политика по отношение на студентското обучение няма да позволи на някои от тях да завършат висшето си образование. Всеобщите такси, рязко повишените наеми в студентските общежития, това са само част от "подаръците", които вие поднесохте на студентите в навечерието на техния празник.
Свободата на словото е лакмус за демократичност във всяко общество. За разлика от друг път, уважаеми дами и господа, поставям този въпрос не заради опитите на мнозинството да си осигури политически диктат върху медиите, да поддържа информационния си комфорт. Днес въпросът трябва да бъде поставен в цялата му острота в два аспекта. Първо, заради това, че се нарушава конституционното право на гражданите за обективна и своевременна информация; и второ, заради това, че в съвременна България станаха обичайна практика преследванията и уволненията на журналисти, които просто са си позволили да изразят свободно своята позиция.
Господин Божков не слуша, но знаем неговата крилата фраза за Гьобелсовите вестници. Има немалко случаи дори и на съдебно преследване на журналисти.
Контролът на управляващите върху националните медии беше законодателно закрепен с един закон, който получава острата негативна оценка и на българското общество, и на европейските ни партньори.

Уважаеми дами и господа, човечеството е извървяло своя дълъг път до приемането на Всеобщата декларация за правата на човека след две световни и много локални войни, след драстично погазване на човешките права, довели до трагедията на милиони по света. Всички ние, и най-вече народните представители тук, в тази зала трябва да извървим своя път, но не само и не толкова назад в историята, а днес и напред в бъдещето, за да въплътим хуманната философия, духа и принципите на Всеобщата декларация за правата на човека в реална политика, политика, която отстоява интересите на всеки български гражданин, и интересите на България. Благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Госпожица Екатерина Михайлова от името на парламентарна група има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, господа министри! Взимам думата от името на Парламентарната група, за да отбележа няколко неща.
Преди около няколко седмици, три или четири, когато за първи път стана въпрос в българския парламент, че ще се чества 50-годишнината от приемането на Декларацията за правата на човека, беше постигнато съгласие между политическите сили наистина по един достоен и нормален начин да отбележим този факт, да го отбележим, защото просто много години в България не само не се спазваха човешките права, а просто Комунистическата партия се правеше, че няма такива.
Искахме да отбележим факта наистина, че преди 50 години е приета една декларация след много тежки събития, които са се случили в Европа и света, и политиците са намерили сила да погледнат напред. Това съгласие беше между всички, на председателския съвет беше между всички политически сили, в това число и от представителя на Демократичната левица.
Какво се случи обаче след това? Нещо, което наблюдаваме напоследък често като поведение от страна на опозицията, в частност от страна на Парламентарната група на Демократичната левица и на Българската социалистическа партия. Наново, наново, още веднъж ще кажа, наново не удържаха на думата си. Наново поискаха един толкова важен акт, като Декларацията за правата на човека да бъде приватизирана и да се прави от нея партизанска политика.
Днес казвате, господин Първанов, че вашата декларация я скрихме. Още нещо. На председателския съвет се договорихме представители от всички парламентарни групи да седнат и да изработят една обща декларация, която да покаже, че българският парламент има волята да зачита човешките права. Какво се случи? (Реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Всички останали парламентарни групи излъчиха представител, всички, изключая БСП. Изключая БСП! Вие отказахте да направим обща воля на парламента, отказахте да работим заедно за защита на човешките права, за защита името на България, за отстояване на идеалите за България. Вие наново се опитвате да партизирате, дребно политиканство.
Защото всъщност какво означават 50 години от приемането на Декларацията за зачитането на човешките права? Нека си спомним, че тази декларация беше ратифицирана от Българския парламент през 1992 г. 1992 г., уважаеми дами и господа от БСП и от Демократичната левица! Вие сте наследници на Комунистическата партия и не го криете. Не криете, че сте наследници на тази партия, която се правеше, че няма такава декларация. И не само това, че се правеше, че няма такава декларация, ами унищожаваше физически хората само защото може да помислят по-различно от вас. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Ако трябва да си говорим истината, нека я говорим. Нека я говорим и нека не се правим, че няма история. (Шум и реплики от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Разбирам, дами и господа отляво, че голям проблем ви е, че аз съм останала жива и че са останали и други хора живи в България. (Бурни възгласи от Демократичната левица: "Е-е-е!")
Защото подвикванията от ваша страна, от вас дойде: защо си останала жива. Вие извикахте от вашите редици. (Шум и реплики от Демократичната левица.) Да, останаха и живи хора. Но много, много бяха избити. (Реплики от опозицията.)
И ако вие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
Господин Михайлов, правя три пъти на Вас бележка. Непрекъснато се обаждате. Слушайте внимателно, както ние слушахме вашия представител. Вие като чуете човешки права, загубвате... (Смях и реплики от опозицията.) Да, точно правя бележка като председател на Народното събрание, в което трябва да се зачитат човешките права. Говори представител на парламентарна група и колкото да не сте ги зачитали и да не ги харесвате и обичате, слушайте внимателно сега.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: И ако вие, уважаеми дами и господа отляво, отричате този факт, как ще гледате напред в бъдещето? Как ще можем да говорим, че има промяна във вашата партия.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: За нашата партия не се грижи.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Как? Не може да се отричат факти, които са исторически, които ги знае целият български народ. Целият български народ. И за съжаление в днешния ден точно в този момент по начина, по който вие реагирате, ме кара да си мисля, че с нищо не се е променила вашата партия, че наистина не може да погледне напред, че наистина не може да зачита човешките права, че наистина единственото, което може да сее, е омраза и ненавист. (Ръкопляскания от блока на СДС.) Това правите и днес в пленарна зала. Този спектакъл разигравате години наред. Правите го и сега - леете злоба и ненавист към всички.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не се чуваш какво говориш.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Но искам да ви кажа простичко, много простичко искам да ви кажа: има достатъчно хора в България, които предпочитат да се обръщат с добро към другите, дори и когато тези други правят грешки. Дори и тогава.
Затова аз мога да ви кажа от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, че ние ще полагаме усилия да се зачитат човешките права. Ще полагаме усилия, въпреки вашето нежелание, това да го правим заедно, въпреки че вие не желаете и да слушате. Ние пак ще се опитваме да го правим заедно, защото опитът, който можем да почерпим от другите страни, е, че дори и след война народите са намирали сила да работят заедно, а не да работят срещу държавата си, така както днес вие пак се опитвате да го правите. Защото търсеният скандал, насажданата омраза, която днес демонстрирахте, дори и по времето на тържественото заседание, не беше нищо друго освен да правите лош образ на България пред света, защото тук беше дипломатическия корпус. Затова го направихте и нека ви го кажа ясно и просто: точно затова го направихте. Защото дипломатите бяха тук и защото искате да създавате лош образ на България.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Защо не ни дадохте думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Защо не ни дадохте думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Питайте господин Пирински защо не дадох думата. Той ще ви обясни много добре.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми дами и господа, още веднъж ще кажа, независимо от това, че вие искате да насаждате злоба и омраза, ние, демократичните сили, ще се държим с добро към всички. Защото българският народ заслужава да се държим добре към него. Защото българският парламент заслужава да се държи нормално и да се държи като уважавана институция. Именно затова ние ще зачитаме човешките права и ще честваме Декларацията за защита на човешките права по начин, който е достоен за България, а не да се подиграваме с тези права и с България. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има думата госпожа Анастасия Мозер от името на парламентарна група.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги! За жалост типична черта е тук, в парламента, пък и в нашето общество, да не се изслушваме, да няма елементарно уважение един към друг и да превръщаме много важни моменти от нашето битие, от нашата история особено, в един лековат фарс, който обаче не прави чест на България, не прави чест на тези, които в такива моменти се държат по този начин - с една непростима арогантност, която иска нещо да се забрави като че ли.
Господин Първанов, Вие сте историк и точно от Вас най-малко би трябвало да се очаква това, което Вие преди малко казахте. А от другите колеги отляво аз наистина съм възмутена от присмеха, от лековатото отношение точно по въпроса за правата на човека. Защото ако има нещо, за което човечеството да се е борило, за което човечеството да е мряло, и особено българският народ в това отношение е дал наистина много, много, много жертви, това са точно правата на човека. Нали затова бяха всичките тези борби, срещу всички тоталитарни режими, защото те не признаваха, че има такова нещо като правата на човека. (Единични ръкопляскания в блока на СДС.) Нали затова в края на краищата и вие твърдяхте, че сте против политиката, водена от вашите правителства, без обаче да скъсате тази нишка с миналото.
И тук преди малко аз имах разговор с една журналистка, която говореше, че не бивало да се връщаме в миналото. Да, да се връщаме в миналото ние не искахме днес до такава степен, защото днес се отбелязва една много важна годишнина, но вие, господа, с вашето държание налагате да се повтори фактът, че не може всичко това, което е станало не чак толкова отдавна, господин Първанов, и недейте да се подсмихвате, защото на мен лично това не ми прави никакво впечатление, защото такива усмивки над нас се разнасяха през всичките тези години на вашето правителство, на вашия тоталитарен режим, когато въобще в България не можеше да се говори за човешките права. А вие говорите, че днес имало човешки права, които не били зачетени. Ами че защо вие например изключвахте от училище завинаги хора, от всички училища, без да има някаква причина? Не им ли отричахте вие тези елементарни права, които им даваше дори българската Конституция, защото в България образованието е било задължително и т.н.? Но това са малки неща, в сравнение с другите престъпления, извършени през годините. Но ние днес не бива да се подиграваме точно с тази защита и отстояването на човешките права.
И аз искам да добавя, че когато някой стане да говори за човешки права, той не бива да бъде от една партия, която в продължение на толкова години въобще не се е занимавала със защитата на тези права. Не само това, тя е опорочавала и е унищожавала въобще мисълта, че някой има право на човешки права в тази държава. Нека да имаме малко перспектива в това отношение. И затова недейте да се подхилквате и да се държите несериозно, защото въпросът не е никак несериозен. Аз винаги съм казвала, това е нещо, около което ние трябва да се обединим, защото то е от полза за целия български народ, а не само на този или на онзи и подигравката точно с тези принципи и с това понятие - човешки права, няма да допринесе за абсолютно нищо от това, което искаме да постигнем - този нормален живот в България, това достойно съществувание, това достойнство на българския гражданин, което вие толкова години наред отричахте, отказвахте и което сега тепърва започва да се изгражда, защото вярно е, че икономическите му предпоставки са абсолютно необходими, но ние пък от Обединените демократични сили работим точно за това. И не се подиграваме с тези понятия, няма да се подиграваме, но работата е дълга, работата е много сериозна и ние в никакъв случай не бихме искали да влезем в този тон, който вие днес възприехте.
Наистина днес е един много важен ден и тази декларация дава достойнството на човешкия род и ние ще го защитаваме, още веднъж искам да го кажа. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
От името на парламентарна група има думата заместник-председателката госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Не си представях така днешния ден. Смятам, че това не трябваше да бъде ден на сблъсъка, а ден на намиране на допирните точки, като най-важната допирна точка да бъде правата, интересите на всеки български гражданин. Не зная дали за всеки от народните представители 50-годишнината от Всеобщата декларация за правата на човека е важна, но аз смятам, че ние постепенно свикваме с тези документи, които невинаги сме познавали, но които в последните десет години заедно с Конституцията на страната и заедно с всички други международни документи, към които сме се присъединили, трябва да станат част от нашата философия - не от политическата философия на която и да е партия, а от националната философия за доброто на България.
Точно затова днес трябваше да обявим, че Конституцията от 1991 г. по един много добър начин гарантира правата и свободите на българските граждани. Днес трябваше да благодарим на създателите на Конституцията, че балансирано и добре са формулирали тези права и са ни дали възможност като народни представители в следващите обикновени народни събрания чрез законодателството да продължаваме да защитаваме тези права и да ги впишем във вътрешното законодателство на България. Днес може би трябваше да преценим дали нашето законодателство от гледна точка на Конституцията дава достатъчно гаранции не само за демократичните права и свободи, защото мисля, че няма гражданин на България, който да не чувства, че от 10 ноември насам това е така, но също така на икономическите и социалните права на българските граждани.
Много недостоверно ще звучи на българските граждани, ако днес си говорим само за техните демократични права, тогава, когато те имат нужди, свързани с икономическите им и социални права. И да им кажем заедно, че да, кризата е голяма, че тя е много сериозна, но ние, вашите народни представители, обединени заедно, ще работим преди всичко да живеете достойно, да живеете добре, да имате храна, топлина, децата да могат да се учат и т.н., и т.н.
Ето това трябваше да си кажем днес, а не да се страхуваме, че една парламентарна група може да говори едно, другата - друго. Тоест ние днес се нуждаехме от действителния разговор за действителните български интереси. И не зная защо се страхуваме от това. Един ден ние трябва да проведем този разговор в българския парламент.
Освен това, уважаеми колеги, ние трябва да го провеждаме и всеки ден по повод на конкретните законопроекти. Ако аз и моите колежки госпожа Анастасия Мозер, госпожа Юлия Берберян, госпожа Анелия Тошкова, госпожа Емилия Масларова - всички, които искахме да бъде приет законопроектът за закрила на детето до края на тази година, днес имаме горчивина, тя е свързана с факта, че законът не е приет. И законът не е приет, уж готов за второ четене, защото липсваше общата воля. Ако ние бяхме приели този закон от началото на 1999 г., щяхме да имаме структурите за защита правата на детето, щяхме да имаме говорителя. Децата, семействата и всички, които виждат накърнените детски права, щяха да знаят към кого да се обърнат. Но този закон не беше обвързан със законопроекта за държавния бюджет за 1999 г. Това е не само моята лична болка, но и на нашата парламентарна група, това е болката на всички, които искаха да приемем този закон. (Ръкопляскания от ЕЛ.)
Също така, уважаеми дами и господа, много сериозен е въпросът за трудовите права и особено правата на жените в сферата на труда. Конфедерацията на независимите синдикати дава много сериозни и тежки данни, които шокират и всички нас, които уж непрекъснато сме сред своите избиратели. Ние тук, в тази зала, трябва да говорим за тези права. Трябва да говорим за тези проблеми и да намираме начина да ги решаваме заедно.
Вярно, ние ознаменувахме 50-годишнината с отмяната на смъртното наказание. Това е един много символичен и много тежък акт, който извършихме всички заедно. Но като че ли той беше един миг, или като че ли беше самоцелен ритуал. Той въобще не е миг и не е самоцелен, защото от днес нататък ние ще трябва да обясняваме на българските избиратели, че въпреки това свое решение, ние ще гарантираме техния живот и здраве и ще направим такава наказателна политика в България, че те да бъдат спокойни, макар че няма смъртно наказание, а има само доживотен затвор без замяна. И това всеки от нас трябва да го направи, защото всички ще бъдем подложени на този разпит, на това желание на хората да разберат защо го направихме, защо, както казваха някои колеги, като че ли изпреварихме обществените настроения. Защото поехме отговорността. Но поехме ли цялата отговорност? Вчера беше едно, днес е друго. Днес по Закона за съдебната власт, който гарантира защита правата и интересите на гражданите във висша степен, отново въпросът беше решен само с гласовете на мнозинството. Вече говорихме за това много печално.
И затова в заключение, от името на Парламентарната група на Евролевицата аз искам да заявя, че все пак в това Народно събрание, в Тридесет и осмото Народно събрание трябва да има територии, които са национални и не се политизират. Това е външната политика, националната сигурност, борбата с престъпността и защита правата и интересите на всеки български гражданин. Ако ние с вас заедно не успеем да направим това, българският народ няма да ни разбере и няма да ни избере нито заедно, нито поотделно. Дано в деня на 50-годишнината ние разберем, че трябва да бъдем заедно. Честит празник с много тъга! (Ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата за процедура господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моето процедурно предложение, господин председателю, е, първо, Международната харта за правата на човека, съдържаща всъщност четири документа, да бъдат размножени и раздадени на народните представители преди всичко отдясно, тъй като е ясно, че те не знаят що е това Международна харта за правата на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И отляво ще ги раздадем.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Второ, защото с Указ № 1199 от 23 юли 1970 г., повтарям 1970 г., бившият Президиум на Народното събрание е ратифицирал Международната харта за правата на човека. (Шум и реплики в залата.)
И още нещо, господа, ето "Държавен вестник" бр. 43 от 28 май 1976 г., където са публикувани Международната харта за правата на човека, имам предвид и двата пакта. Така че това беше времето, когато госпожа Михайлова е останала жива. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защо сменихме името на Юнал Лютфи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, към Вас господин Куртев задава един въпрос.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Питам защо сменихте името на Юнал Лютфи? (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Въз основа на тази харта ли сменихте имената на турците? (Шум и реплики в залата.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Задайте ми въпрос от трибуната и ще Ви отговоря.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Зададох Ви въпрос, елате и отговорете. (Ръкопляскания от СДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пристъпваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 4 до 10 декември 1998 г.:
- Питане от народната представителка Анелия Тошкова към Муравей Радев - министър на финансите, относно мерките, взети от Министерство на финансите за устройване с подходящ сграден фонд на структурните звена на данъчната администрация.
- Питане от народния представител Иван Генов към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно конкретните основни резултати от дейността на Министерския съвет през 1998 г.
Има писмени отговори за връчване от: 
- заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на питане от народния представител Илиян Попов;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Петър Бояджиев на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов;
- и писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов.
Пристъпваме към отговори на господин Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своя актуален въпрос относно запазване и развитие на електрокарното производство в България.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа заместник министър-председатели, колеги! Въпросът, който съм задал, има своя повод. И поводът е това, за което преди малко се говори - човешките права. Става дума за вече триседмичната обявена стачна готовност в община Лом поради смятаното от синдикатите нарушаване от страна на правителството на техните човешки права, на хората, които членуват в тях. Става дума за липсата на отношение от страна на председателя на Министерския съвет и на министрите към поканата за разговор на място по проблемите на общината. И тъй като вече няколко пъти през тази година имах възможност да задавам въпроси и да питам за тази българска община с 36 хил. души население, то още веднъж ще припомня отговора на господин Муравей Радев, че общината, за която Вие питате, не е от тях, т. е. от онези, които нарушават закона, че парите, с които борави, се борави законно, че общинският бюджет е приет законно. И същевременно отговорът на господин Радев е, че да, всички български общини нямат пари и е тежко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, или аз бъркам, или Вие бъркате.
РУСИ СТАТКОВ: Следователно, господин председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Слушайте ме сега.
РУСИ СТАТКОВ: Слушам Ви много внимателно и аргументирам своя въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Актуалният ми въпрос е какви са мерките на Министерство на промишлеността за запазване и развитие на електрокарното...
РУСИ СТАТКОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За какъв общински бюджет говорите?
РУСИ СТАТКОВ: Мотивирам въпроса си, тъй като електрокарното производство в България е най-добре развито в Лом - общината, за която няколко пъти през тази година сигнализирам, за която никой не реагира, за която министрите не отидоха там да кажат на хората. Ето затова пояснявам, че става дума за българска община по един от основните й проблеми, който съм адресирал към господин Божков.
Второ, господин Божков в края на миналата година е питан от колегата Иван Бойков от Евролевицата за "Балканкар холдинг", там, където влиза и Електрокарният завод, основното предприятие в Лом. Господин Божков тогава се ангажира с това, че има стратегия, че това е приоритетно производство, че има и всичко ще стане. Ето вече година нито в системата на "Балканкар холдинг" става нещо, а още по-малко в Лом. Предстои съкращение на 400 човека в Лом само в това предприятие. И тъй като става дума за преструктуриране на икономиката, ще припомня също, че съм питал и за "Пима" - Монтана, която има поделение в Лом, което, отново повтарям, също няма своето място и то ще бъде закривано.
Синдикатите чрез мен питат и хората от Лом питат какво прави правителството? Защо, след като каза, че може, защо след като обеща да оправи всички онова, което смяташе, че трябва да се оправя, вече две години нищо не прави и правата на хората в Лом нито се осигуряват, нито гарантират не само на заетост, тъй като там безработицата е 40 - 50 на сто, а и за социалното подпомагане вече 5 - 6 месеца. Аз прочетох нарочно това, което господин Радев казва, т. е. че парите ги няма. Ето затова чакам да ми каже господин Божков какво наистина прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър Божков.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Начинът, по който беше зададен Вашият въпрос писмено, изискваше, и аз съм готов, с един доста обстоен и подробен отговор по въпросите на развитието на електрокарното производство в България.
От тази трибуна Вие ме питахте и за завода в Лом. Аз съм готов да отговоря и на двата Ви въпроса, въпреки че е очевидно, че Вие искате да чуете какво става в Лом. Но аз, след като съм проучил въпроса за електрокарното производство, няма да пропусна възможността да запозная народните представители и тези, които гледат и слушат в момента директното предаване на парламентарния контрол за развитието на електрокарното производство в България, за състоянието му в момента.
Както знаете, каростроенето е структуроопределяща дейност в рамките на подотрасъл "Машиностроене и металообработваща промишленост". В него са съсредоточени 54 на сто от дълготрайните материални активи на подемно-транспортното машиностроене. Около 80 на сто от производствените мощности в каростроенето са съсредоточени в системата на "Балканкар холдинг". Производственият, търговски и икономически потенциал е разпределен между холдинга и седемнадесетте дъщерни дружества в страната и четиринадесетте дружества в чужбина.
До 1989 г. износът се извършва основно по линия на международни договори в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ, като доставките се реализират в огромни, непознати за реалната пазарна среда серии. Въпросът за качеството и съблюдаване на международните стандарти никога не е стоял по това време на преден план.
След разпадането на СИВ и ориентирането на отделните страни към пазарна икономика, последва и големият срив в производството. Търсенето на кари многократно намаля, престанаха да съществуват междудържавните спогодби. Бившите правителства и ръководства на фирмата не взеха мерки за привеждане на производството и реализацията съобразно изменилата се икономическа обстановка. Бяха извършени действия, които в дългосрочен план доведоха до обезкървяването на холдинга и на цялото каропроизводство. Бяха теглени големи кредити, които услужливо бяха предоставени от небезизвестни банки, повечето от които вече ги няма. Кредитите се използваха за производство на машини, които впоследствие се предоставяха на неизвестни фирми - български и основно руски, по договори, без гарантирани плащания. Извършиха се съмнителни финансови операции, водещи до огромни загуби на "Балканкар". Бяха изплатени незаработени ефективно заплати на един многохиляден персонал. Изливаха се пари в задгранични дружества, които впоследствие бяха довеждани до ликвидация. В същото време се ликвидираха търговски бюра и представителства на територията на ОНД, което впоследствие ограничи възможността за активно присъствие на пазара в тези страни. Цялата търговска дейност беше предоставена на отделни заводи, които започнаха взаимно да се конкурират и без наличието на дилърска мрежа бяха принудени да продават машините си като от сергия на български и чужди фирми. Това, последното е един от най-сериозните удари срещу "Балканкар", който загуби значителна част от пазарните си позиции, загуби връзката си с крайния клиент и възможностите за последващи доставки на резервни части и обезпечаване на сервизната дейност. Не се извършваха дейности, жизненоважни за оцеляването на системата на каростроенето.
Производствената система на "Балканкар" е свързана със значителен брой външни, чуждестранни и над 30 бр. местни доставчици на окомплектоващи изделия.
В момента "Балканкар" е в ситуация, изискваща ново качество на произвежданата продукция и промяна в търговската политика.
Продуктовата гама на електрокарното производство включва три- и четириопорни електрокари универсални високоповдигачи, платоформени електрокари, ръчноводими - ниско- и високоповдигачи, влекачи и други с различни товароподемности. Производството на електрокари е съсредоточено в "Балканкар" - "6-и септември" АД - София, "Балканкар" - "Дунав" АД - Лом и "Балканкар" - "Плевен" АД - град Плевен, тоест в три от общо четирите монтажни заводи в холдинговото пространство. Цитираните заводи са холдингови дъщерни дружества, в които "Балканкар холдинг" притежава 51 на сто от капитала им, между 4,6 до 8,3 на сто се притежават от индивидуални акционери, придобити от първата вълна на масовата приватизация, респективно между 40,7 и 44,4 на сто е прякото държавно участие на този етап.
Видно от структурата на капитала е, че управлението на финансовите и материалните ресурси, на иновационната, търговска и ценовата политика се осъществява основно чрез "Балканкар холдинг" в рамките на компетенциите на органите за управление на дружествата. Основните мерки, които се предприемат за излизане от тежкото финансово и икономическо състояние на каростроенето, са насочени към привеждане нивото на карната продукция в съответствие с изискванията на Европейската общност и международните стандарти. В тази връзка са разработени и се произвеждат следните нови фамилии електрокари: фамилия "Компакт" с товароподемност 1,25 т до 2,5 т, триопорни електрокари с товароподемност 1,25 т до 1,6 т, четириопорни електрокари с товароподемност 1,25 т до 1,6 т, електрокари ръчноводими нископовдигачи, електрокари ръчноводими високоповдигачи, платформени електрокари и влекачи.
Обвързана е продуктовата стратегия със специфичните условия на традиционните и потенциалните пазари при пълно обезпечаване на три комплексни критерия - конструктивно закодирани, предимства при експлоатация, удобство при поддържане и ремонт, грижа за хората и природата, системи за управление на качеството и сертификационни изпитания съобразно експлоатационно-техническите изисквания на различните пазарни региони. Така днес продуктите притежават следните международнопризнати сертификационни знаци: ТUF - в Германия удостоверява, че функционалните и експлоатационни характеристики са доказани, гарантира безопасност и сигурност на машините и съвместимост с околната среда; ГОСТ - обезпечава съответствие с нормативните актове на Русия и ОНД; CЕ - знакът за съответствие с техническите нормативи на Европейския съюз; UL - знак за съответствие с изискванията на пазара на Съединените щати. Подобряване организацията на производството с балансиране към следните основни тенденции: гъвкаво производство на малки серии при силна диверсификация по типове и товароподемности според клиентите и сроковете за доставка; затваряне производството на компоненти в холдинговото пространство с оглед натоварване на мощностите и елиминиране на ценовата зависимост от доставчици; подобряване на управлението в отделни дъщерни дружества с тежко финансово и икономическо състояние - тук ще се спра специално на Лом след това - което е причинено основно от липса на контрол при лимитиране, отпускане и отчитане на разходите за суровини, материали, горива, енергия и комплектация; неефективно управление на финансовите и материални ресурси; ниска производителност.
Извършва се структурна реформа. Избраният приватизационен посредник за пул "Балканкар" - "Прайс уотърхаус купърс" стартира работата преди около два месеца. За една голяма и специфична система, каквато е "Балканкар", направеното до момента може да се приеме за успешно.
Отчитаме реалността, че "Балканкар" при съществуващата международна конюнктура, конкуренция и технологично ниво в обозримо бъдеще не може да достигне някогашния си ръст на производството и особено на реализация. Анализът ни показва, че главните усилия трябва да бъдат насочени реалистично към плавно възпроизвеждане на системата при производство и реализация. В тази връзка предстоящо е приключването на работата на Консултативния съвет, който очакваме да даде необходимите препоръки за развитието на подотрасъла и в частност на каростроенето в средносрочен аспект - до 2005 г.
Конкретно по управлението и състоянието на "Балканкар Дунав" АД - град Лом.
В дружеството е създадено социално напрежение. Затова неколкократно ни беше сигнализирано от синдикалните организации. Главните причини са следните: голямо закъснение в изплащането на заплатите; неефективно управление на дружеството; липсата на ясна перспектива при създадената ситуация - не се изпълнява бизнеспрограмата, забавя се актуализацията и за обозрим период съгласно споразумението със синдикатите.
Извършена е проверка, назначена от изпълнителния директор на "Балканкар холдинг", която констатира нарушения и неефективно управление.
Финансово-икономическото състояние на дружеството към 30 септември 1998 г. показва загуба от основна дейност в размер на 950 млн. лв. На 100 лв. приходи разходите са 135 лв., в това число за труд - 42 лв. и за материали - 66,6 лв.
Отчетена е счетоводна загуба в размер на 680 млн.лв. Загубата към 31 декември 1998 г. се очаква да достигне близо 1 млрд.лв. Неизбежно е съкращението не на 300 или 400, както казахте, а на 150 служители. Затова имаме разбиране от синдикатите, но само при ясна перспектива. Предпоставка за ограничаване на социалното напрежение би било допълването на Постановление № 184 на Министерския съвет за еднократно обезщетение с 1 млн.лв. на съкратените от дружеството при преструктуриране и финансово оздравяване.
По повод на тази констатация с решение на Съвета на директорите на дружеството на 6 януари 1999 г., господин Статков, предстои общо събрание с една-единствена точка от дневния ред: промяна в състава на Съвета на директорите. Искам да обърна внимание само, че при тези изнесени данни промяната на състава на Съвета на директорите е абсолютно сигурна и една парламентарна група от този парламент след това отново ще постави въпроса за политическо уволнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Има думата господин Руси Статков за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател! Аз мисля, че ако Вие внимателно сравните стенограмата от отговора преди една година на Иван Бойков с това, което правите сега, във връзка отново със същия холдинг, ще се убедите колко много съвпада във Вашия отговор. А то съвпада в това, че имате лошо наследство, че Вие сменявате тогава целия екип на "Балканкар холдинг", за да оправите положението... Ето, една година след това Вие отново говорите същото. Абсолютно в две трети! Вижте стенограмата, ето я пред мен. Мога да Ви я дам. Моят извод е, че реално онези хора, които Вие сменихте, онези хора, които започнаха, нищо не са правили.
Второто, което трябва да Ви кажа - за инвестиционния посредник, чисто и просто е отхвърляне на отговорност от страна на правителството за национално производство, което Вие сам казвате, че е приоритетно. Следователно, господин Божков, изводите всеки си ги прави сам, не е нужно тук, от трибуната, да казвам какво би следвало, при положение че след като е обявено, че можем да правим нещо, не го правим.
Трето, Вие признавате, че съкращения ще има и аз неслучайно дадох примера с Лом, защото в Лом всяка капка вече, всеки съкратен човек означава наистина бедствие. Защото там над 50 на сто са безработните. Там има 12 000 роми. Защото там хората, мнозинството са на социално подпомагане и не получават тези помощи. Защото, господин Божков, нищо не се прави за алтернативна заетост. По-скоро започна да се прави един колектор, за който една СДС-фирма вкара хора отвън, а не ломчани. Защото Лом трябва да живее и правителството носи отговорност за това, както и за България, а политиката, която реализирате в момента, не е насочена към това.
Наистина, ако днес трябва да кажем ясно, то е, че се погазват грубо конституционни човешки права на труд, на подпомагане, че Вие нехаете. Ето, казахте, че през януари ще се смени отново... Това ли е структурната реформа? Само да сменявате хора? Преди 2 години аз Ви питах и за други предприятия и Вие казахте: аз - и се бихте в гърдите - нося отговорност... Сега отивате да танцувате със студентите, а не смеете да отидете пред хората. Ето това е, което трябва да кажете ясно и да носите отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин министър Божков за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Статков, фактът, че миналата година съм говорил същите неща за "Балканкар" и че изпълняваме същата програма означава просто, че има последователност в изпълнението на програмата и не си сменяме програмата на половин година в зависимост от това на кого какво му е хрумнало. Разработена е програмата, работи се по нея и всичко, което може да се направи за тази гигантска система, за да остане тя приоритетна, се прави, включително и приватизацията. И аз не мога да разбера как Вие не можете да направите разлика между приватизационен посредник и преструктуриране на отрасъла. Едното е в пряка връзка с другото, само че, разбира се, се извършват от различни хора.
Искам да Ви кажа нещо накрая. Това, че съм танцувал със студентите, е много хубаво, защото студентите според Вас вероятно не са хора, като казахте, че не се срещам с хората, а танцувам със студентите...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Идете при ломчани първо.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Студентите са точно толкова хора, колкото са и останалите. Аз се срещам с хората от десетки предприятия и те споделят проблемите си и с мен, и с екипа ми, а ние решаваме техните проблеми. Ще се решат проблемите и в Лом. За голямо съжаление в Лом назначеният директор очевидно не си е на мястото и аз пак казвам, че на 6 януари ще има промяна в Съвета на директорите...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Вие го назначихте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Пак повтарям, че ще има една парламентарна група в това Народно събрание, която вероятно веднага след това отново ще повдигне въпроса, че сме извършили политически уволнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Иван Костадинов Иванов относно капитала и предмета на дейност на държавна фирма "Стопански търговски комплекс" ЕООД - София. Питането е към господин Александър Божков.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! Анализите за състоянието на българската промишленост през последната година показват редица негативни тенденции. Продажбите в промишлеността за 9-те месеца на тази година са спаднали с 8,2 на сто спрямо същия период на миналата година, а аз си спомням, че спадът през 1997 г. беше около 15 на сто спрямо 1996 г. - онази, страшната година при управлението на правителството на Демократичната левица.
Само за месец октомври тази година спадът спрямо октомври 1997 г. е 19 на сто. Спадът в потреблението на електроенергия е с около 6-7 на сто без никакви структурни и технологични подобрения. Консумацията на масла е спаднала с около 10 на сто. Това са косвени показатели за състоянието на българската промишленост. И това са официални данни от Националния статистически институт, въпреки че Вие сменихте ръководството му е поставихте там Ваши хора.
Проучванията сред ръководителите на фирми показват, че сред тях вече повече от 70 на сто са песимисти, които оценяват бъдещето на фирмите, които ръководят, като трудно и дори безнадеждно при тази липса на реално кредитиране, при продължаващото ограничаване на външните пазари и намаляване на износа, при непрестанното свиване на вътрешния пазар и увеличаване на вноса на стоки за потребление.
Всичко това ме кара да мисля, че наистина са верни тезите на Демократичната левица, че обещаният от Вас ръст на брутния вътрешен продукт за 1999 г. от близо 4 на сто няма да бъде постигнат от ръст на производството, а от измислената условна жилищна рента, която всички, които имат собствени жилища, биха плащали, ако ги нямаха, и от увеличеното производство на буркани и консерви за мазетата.
Много хора в страната ни обвиняват Вас, господин заместник министър-председател, за тежкото състояние на българското производство. Тези хора твърдят, че Вие нямате никаква идея за приоритетите на българската промишленост, че не правите нищо за стимулиране на перспективните направления и че под толкова често повтаряните думи "структурна реформа", разбирате единствено и само ликвидация и приватизация. Аз продължавам да вярвам, че това не може да бъде истина и че Вие като министър на промишлеността не може да мислите само за това и да не правите необходимото за подпомагане на българските производители. Затова с надежда прочетох в пресата, че сте направили нещо вероятно различно: създали сте нова държавна фирма. Затова моето питане към Вас, господин заместник министър-председател, е следното:
Кои обекти формират капитала на държавна фирма "Стопански търговски комплекс" ЕООД - София?
Какъв е предметът на дейност на фирмата, целите на нейното създаване и перспективите за развитието й?
Надявам се, че с Вашия отговор ще опровергаете своите критици и ще докажете, че можете да мислите за българската промишленост и в градивен план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Този дълъг преамбюл към Вашия въпрос очевидно няма отношение към въпроса изобщо, тъй като, ако следите материалите на Министерския съвет, за което имате всички възможности поради свободния достъп до тези материали, щяхте да сте прочели Разпореждане № 11 на Министерския съвет, в което точно е описано защо се създава едноличното търговско дружество "Стопански търговски компплекс" и какво включва то и щяхте да знаете много добре, че всичките Ви думи относно състоянието на българската промишленост нямат никакво отношение към създаването на това дружество, тъй като това дружество наистина не е промишлено дружество.
Когато бях назначен за министър в служебното правителство и направих преглед на това какво представлява самото Министерство на промишлеността, аз открих, че то е голям собственик. Оказа се, че Министерството на промишлеността разполага с почивна база в гр. Ахтопол, състояща се от 12 бунгала, почивна база в курортен комплекс "Боровец", състояща се от масивна сграда, почивен дом в гр. Банско, възстановителен дом в гр. Варна, районен учебен център в курортен комплекс "Св. св. Константин и Елена" - гр. Варна, комплекс за обществено хранене в гр. София, ул. "Триадица" № 2, клуб- ресторант в гр. София, на ул. "Славянска" № 8, дневен бюфет в гр. София, ул. "Триадица" № 2 и незавършен обект на учебен център с общежитие в гр. София, ул. "Елемаг" № 30.
Това беше публична държавна собственост, собственост на Министерството на промишлеността. Нищо чудно, че българската промишленост е западала през тези години, нищо чудно, че министрите на промишлеността не са обръщали сериозно внимание на промишлеността - имали са толкова много възможности за почивка. Почивали са из цялата страна, пак повтарям, в Ахтопол, в Боровец, в Банско, във Варна, още един път във Варна, с два ресторанта в София, бюфети, кафенета и други подобни, собственост на Министерството на промишлеността.
Очевидно беше, че това състояние не може да продължава, очевидно беше, че тази дейност, която беше от чиста загуба за бюджета, тъй като това са очевидно търговски обекти, не може да бъде бюджетно финансирана и не можем да позволим българското Народно събрание да гласува бюджет на Министерството на промишлеността, за да поддържа такива бази, които същевременно бяха дадени неофициално под наем, които се занимаваха с туроператорска дейност, посрещане на чуждестранни туристи в тях и какво ли не.
Затова взехме решение в Министерството на промишлеността да предложим на Министерския съвет тези почивни станции, ресторанти и бази на Министерството на промишлеността да бъдат преобразувани в търговско дружество, това търговско дружество да си получи съответното ръководство, като основна задача на това ръководство е да подготви и да извърши приватизацията на тази почивна база, за да може наистина държавата и публичната администрация да се освободи от такива толкова несвойствени дейности, като поддържането на почивни бази из цялата страна и то по най-хубавите курорти на страната.
Затова беше създадено това дружество и то това и прави в момента. Извършва се ремонт, притягане на тези почивни бази, подготвя се в момента първата продажба на незавършения обект на ул. "Елемаг". Приходите от тази продажба ще се използват за довършване на ремонта на някои от другите почивни станции и една по една още през периода на 1999 г. тези почивни станции ще бъдат продадени официално по Закона за приватизация като обособени части от търговско дружество и дружеството ще престане да съществува.
В периода, докато се развиваше това дружество, ние установихме, че редица търговски дружества, които са еднолични държавни дружества към Министерството на промишлеността, продължават да разполагат също с огромни почивни бази, които изцяло са минали на туроператорска и хотелиерска дейност, в тях практически почти не почиват хора от самите предприятия, отдавна са престанали да имат някаква социална функция, за която може би са били създадени. Затова с една моя заповед тринадесет такива почивни бази от отделни предприятия из цялата страна бяха прехвърлени към дружество СТК, чиято задача, както ви казах, ще бъде да подготви тези бази за приватизация и да извърши приватизацията във възможно най-краткия срок.
Така че беше излишен целият преамбюл, господин Иванов. Вие винаги и по всяко време можете да вземете думата в Народното събрание и да отправите критики към дейността на Министерството на промишлеността. Но това няма никаква връзка с този въпрос, който е свързан с едно дружество, създадено, за да освободи държавата от собственост, която не е присъща на публичната държавна администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Иванов, имате думата за два уточняващи въпроса.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Много интересен предмет на дейност на тази фирма, господин Божков - хотелиерство, ресторантьорство, тъкмо като за промишлено министерство. Не знам какво ще каже Вашият колега Валентин Василев.
Не споменахте кои са фирмите, на които вие вземате почивните бази, за да ги продавате. Една от тези фирми е "Дунарит" - Русе. Със заповед от 14 ноември вземате почивната база в с. Кранево. Сигурно знаете, че това е един прекрасен хотел, пуснат преди три-четири години, с около 500 легла, строен със средства от фонд "СБКМ" на фирмата, със заеми и с доброволния труд на хората, които работят там. Естествено, че тези хора вече няма какво да ги глезим и да им предлагаме такива модерни хотели, за да почиват.
Но Вашата заповед е абсолютно некомпетентна. Вие дори споменахте, че става въпрос за еднолични акционерни дружества - така сте записали в заповедта. А ето ви регистрацията на дружество "Дунарит". От много отдавна това е акционерно дружество: "Металхим холдинг" 51 на сто, вие 49 на сто, можете да управлявате. А дори и учениците от техникум по икономика знаят, че в едно акционерно дружество такова разпореждане с имущество може да прави само общото събрание, а не както вие държите 49 на сто от акциите.
Затова първият ми уточняващ въпрос е: след като "Дунарит" не е еднолично акционерно дружество, не смятате ли, че Вашата заповед не е законна?
И второ, кои още станции на фирми от военнопромишления комплекс смятате да включите в капитала на това новосъздадено дружество? Искам от Вашите уста работещите във ВМЗ - Сопот, които днес стачкуват, и работещите в "Арсенал" - Казанлък, да чуят какво ще бъде бъдещето на техните почивни станции в Несебър например, където разполагат с два чудесни хотела на самия пясък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Иванов, не зная дали сте чувал, че "Металхим холдинг" също е еднолично държавно дружество. Така че очевидно е, че след като съм издал тази заповед, тя е издадена със съгласието на ръководството на "Металхим холдинг". Така че тук не виждам никакъв проблем.
По-интересно е друго. По-интересно е, че след като Вие така добре описахте почивната база в Кранево - колко е хубава тя, може би не знаете, че тази година тази почивна станция е била използвана само от туроператорски фирми за почивка на руски граждани основно и от целия състав на "Дунарит" за целия сезон в нея са почивали 174 души - това са служители на "Дунарит" с техни семейства.
Освен това Вие се учудвате от предмета на дейност на това дружество. Разбира се, че това ще бъде предметът на дейност. Какъв може да бъде предметът на дейност на едно дружество СТК, в което има хотели и ресторанти? То трябва да извърши приватизацията на хотелите и ресторантите. Аз тук също не виждам нищо странно. Може би трябваше да пишем, че произвежда лагери. Но не произвежда лагери, просто стопанисва хотели, които се готви да продава.
Колко и кои други почивни станции не само от предприятия от отбранителната промишленост, а и от други еднолични дружества, в които все още със заповед на министъра може да се извърши такова прехвърляне на собствеността, ще минат към СТК и ще бъдат приватизирани там, зависи изключително и само от ръководствата на тези дружества. Защото те трябва преди всичко да си направят анализа. И аз Ви благодаря много, че ми давате възможност да направя това официално съобщение, без да свиквам всички директори в министерството, въпреки че те са информирани, но сега го правя публично и съвсем официално - тези от тях, които не могат да докажат икономическата целесъобразност от поддържането на огромни почивни бази. Вие току-що казахте, че "Арсенал" има два прекрасни хотела в Несебър. Да, аз доколкото знам "Арсенал" произвежда пушки и не се занимава с хотелиерска дейност.
Така че съвсем нормално е "Арсенал" да не се занимава с поддържането на два огромни хотела в Несебър, а да се концентрира върху производството на оръжие и на другите свои продукти. Тъй като много отдавна, както знаете и вие, отлично знаете и тая елементарна спекулация за това, че това са социални бази, в които почиват хората от тези предприятия. Отдавна вече не е истина и знаете много добре, че си почиват само някои хора в тях. А повечето хора, които почиват в тях, са външни хора и не е ясно по какъв начин се сключват договорите за туроператорска дейност; кой в едно дружество, чийто предмет на дейност основно е занимаването с производство и търговия с оръжие, разбира от хотелиерство, за да сключва добри договори; защо трябва да се товари едно такова дружество с такъв вид дейност. Очевидно това на вас не ви е удобно да го говорите, защото разбирате ясната, проста и прозрачна логика на действията на Министерството на промишлеността.
Аз мисля, че хората в България отдавна са разбрали какво означават тези почивни станции, кой почива в тях, по какъв начин. Искам само да ви кажа, че за да гарантираме все пак тези остатъци от истински социална дейност на дружествата за тези почивни станции, ние сме взели решение и в СТК по реална себестойност във всички бази, които са в системата на СТК, ще могат да почиват хората, които работят в цялото дружество, в системата на министерството, които са били в съответните предприятия, чиито бази са отнети. И по този начин ще може да се запази някакъв минимален социален елемент, който беше останал тук-таме, и хората ще могат да почиват при по-ниски цени до приватизацията на тези дружества. След това работа на ръководството на всяко дружество, което има социална политика и може да си позволи социална политика, е да използва парите, заделени за социална политика. Не да поддържа два огромни хотела, а да поеме част от разходите на хората, които работят в това дружество, където и да искат те да си почиват. Ако искат да си почиват в Слънчев бряг - ще им поеме част от разходите, ако има пари за това; ако искат да почиват на планина - да отидат да почиват на планина и дружеството, ако има пари за това, да поеме част от разходите им. Това е истинската социална политика, а не поддържане на огромни почивни бази, в които кой знае какви пари се преточват, кой знае какви пари се крадат и кой знае кой точно почива за сметка на държавата и за сметка на дружеството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
За отношение към отговора имате думата, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Господин Божков, май и на Вас нещо не Ви е ясно, защото не знаете, че 60 на сто от почивната станция е била използвана за собствени нужди, като срещу отдаване на легла фирмата е получавала материали за производство, защото Вие не сте й осигурили условия фирмата да произвежда. Това не Ви ли е ясно?
Не знаете ли какво е сега финансовото състояние на "Дунарит" - Русе? - С 4 млрд. задължения към банки, с 630 - към ДДС и ДОО, с 430 - към митницата. И когато те решават да продадат своята почивна станция, за да могат да работят, вие им казвате: "Мен не ме интересува дали може да работите. Вашата почивна станция е много хубава, вие не разбирате от такива работи, дайте ми я, аз ще я приватизирам!". Това е механизмът.
Вие тази година започнахте приватизацията на обособени части във Военнопромишления комплекс срещу 10% комисионна за холдинга. Но тук няма страшно от конкуренция, тъй като Вие назначихте господин Улев - шефът на холдинга, пък и той е Ваш състудент, както е добре известно това.
Взимате почивни станции от фирмите, за да ги вкарате в една нова държавна фирма и да ги продавате Вие. Това е истинската процедура. И не мога да разбера тази фирма какво е - втора агенция за приватизация на Александър Божков за сладки хапки или нещо подобно? Назначавате там една млада жена, която може и да не разбира от тия работи, но понеже Ви слуша...
И как тогава да се учудваме, че Европейската банка за възстановяване и развитие в своя годишен доклад за България казва, че основна опасност за икономическата стабилност това е непрозрачната приватизация и забавяне на нейните темпове! Как да се учудваме, когато Ейвис Боулън казва, че чуждестранните инвеститори се отдръпват, защото няма светлина в приватизацията, няма ясни критерии!
Разбира се, Вие може да намерите оправдание, можете да се сетите за световния империализъм, за ланшния сняг, може би сега за обединяването на Североизточна България... И не забравяйте журналистите, защото те са лоши хора. Със своето писане създават много конфликти в приватизацията.
За Вас, господин Божков, оставете високата оценка за добрия ди джей Ал Бож. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин заместник министър-председателят. (Неразбираема реплика на господин Кънчо Марангозов.)
Господин Марангозов, българският министър съгласно българската Конституция по всяко време може да получи думата в Народното събрание.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, извинявам се, че взимам думата, обаче мисля, че някои неща просто надминават нормалното. Но аз не бих позволил на никого да обижда хора, които не познава. Управителката на дружеството госпожа Милена Давидова е юрист с доста голям стаж, така че едва ли може да бъде обвинявана в некомпетентност. И нейната работа е точно това - да подготви юридически за приватизация тези дружества в съответствие със закона, господин Иванов. Вас никога няма да Ви стане ясно, че в българското правителство нещата се извършват законно, защото във вашето правителство основната част от приватизацията е извършвана незаконно или полузаконно.
Аз обаче съм зашеметен от дълбочината на Вашите познания по отношение на това, че фирма "Дунарит" била отдавала легла срещу доставка на материали. Такъв бартер не бях чувал. Значи това е изключително интелигентно поведение. Следващия път най-вероятно ще отдава част от персонала срещу получаване на материали.
Можете ли да си представите? Как си мислите, значи наистина аз не мога да разбера как си представяте Вие, че работи едно търговско дружество и че управлява отлично почивната си станция?! Ами да си управлява търговското дружество, какво е тръгнало да си управлява почивната станция! Ако насочеха усилията си повече към управление на самото търговско дружество, вероятно нямаше да им остава време да се занимават с хотелиерска дейност и раздаване на легла срещу материали за дружеството. Това е един прекрасен пример за това защо трябва да се вземат тия почивни станции от тия дружества и да се занимават с нормална дейност, а не с такива странни дейности.
А колкото до останалите Ви обвинения отново в едър план за българската промишленост, ще ги оставим. Когато ми зададете въпрос за българската промишленост, аз ще Ви отговоря с цифри и данни съвсем конкретно и ще се успокоите вероятно, защото очевидно е, че това, което говорите в момента, почива само на Вашите умозрения, а не на реалното състояние. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Питане към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев от народните представители Румен Овчаров и Иван Борисов относно изявление на господин Евгений Бакърджиев.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Господин Бакърджиев! В свое интервю от 11 ноември тази година заявихте за наличие на информация за сабмотаж не само в АЕЦ "Козлодуй". Цитирам: "Саботажът в АЕЦ "Козлодуй" не е първият случай. Винаги, когато някой се опитва да създаде напрежение в страната, да нагнети политическо напрежение, се сеща за Атомната централа, за съжаление, не отвън и не извън самата централа" - казва Бакърджиев, като не пропусна да спомене и резултатите от изборите в Тополовград. Дълго и сложно изречение.
И друго такова: "Ще предприемем необходимите мерки такива неща действително да не минават през ума на хора, които се объркват."
И още един цитат: "Не съветвам никого да клати стабилността на управлението."
Сложни мисли, дълги, неясни, заплашителни. Това са цитати от вестниците.
Разбира се, на тези писания не може да се вярва. Иначе щяхме да приемем за истина това, че преди два месеца в Севлиево господин Александър Божков прекалил. При тази цензура в България как може човек да допусне, че дори и да е имало нещо в Севлиево с господин Божков, то ще бъде допуснато до вестниците.
Но ние сега говорим за изявленията на господин Бакърджиев по повод на аварията в АЕЦ. Да, действително сложни и неясни мисли.
Ние добре си спомняме, че имаше един български президент, който правеше подобни изказвания, и след всяко негово изречение трябваше някой да обяснява после какво точно е искал да каже. Вместо да се извините на енергетиците от АЕЦ за тези неясни, необосновани и заплашителни изявления, Вие продължихте да ги оскърбявате и да доказвате некомпетентност. Бързо забравихте това, което ни учеха в институтите. Вие забравихте, че освен СДС има и трансформатори, има релета, има защити и т.н.
Въпросът е: с какви данни разполагате, за да направите подобни изявления, и на какво основание тези действия се свързват с българската левица? Оценявате ли ефекта от подобни публични изявления на висши държавни служители върху интересите на националната сигурност и международния авторитет на България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Борисов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Борисов, преди две седмици аз дойдох в парламента, за да отговоря на това питане - питане, отправено от Румен Овчаров и от Вас. Тогава беше оттеглен този въпрос.
Миналата седмица на същия такъв въпрос отговори министърът на вътрешните работи в правителството на Република България господин Богомил Бонев.
Аз ще оставя настрана квалификациите, които Вие направихте, те са си Ваша грижа. Ще цитирам само това, което отговори министър Бонев миналия път. Надявам се да схванете какво Ви е казал той, ще бъде от полза за всички ни.
Цитат: "Първо, приписвате на Евгений Бакърджиев думи, които той не е казал. След това питате мен дали имам данни за нещо, което той не е казал. След това, като нямаме данни, значи той е излъгал за това, което не е казал. Е, това е абсурд, прощавайте" - казва министър Бонев.
Аз засега няма какво да добавя. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За два уточняващи въпроса, имате думата, господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз обаче има какво да Ви кажа, господин Бакърджиев.
Първо, аз съм изненадан от Вашия отговор. Следя редовно парламентарния контрол. Днес Вие нищо не казахте за Тодор Живков, за комунизма, за правителството на Жан Виденов. Това присъстваше редовно във всички Ваши отговори.
Аз мога да си го обясня това по два начина - единият е като пропуск, а другият е като някаква еволюция.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Двата уточняващи въпроса сега ли ги написахте? В пленарната зала докато Ви отговарях?
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Сега е написано, да!
Отделно от това... (Шум и реплики в залата.)
Мога ли да завърша, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може! Продължете, прочетете си го! (Весело оживление в залата.)
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Господин Бакърджиев, аз бях в Козлодуй след аварията в АЕЦ. Хората от централата са озадачени от Вашите изказвания.
Тривиален случай - това е мнението на специалистите от АЕЦ - повреда, която с нищо не застрашава безопасността на блока. Кажете на Бакърджиев да не ни използва за решаване на личните си проблеми и по този начин да не демонстрира некомпетентност. Нито е имало заслужаваща вниманието авария, нито е имало саботаж - това са думите на хората от централата - не търсете сред нас саботьори. Ние сме дошли в Козлодуй от различни краища на България, изкарваме хляба си тук от десетилетия и не се занимаваме със саботаж. Построихме АЕЦ и нямаме намерение да го рушим!
Ето това ме помолиха да Ви предам хората от Козлодуй, господин Бакърджиев. А това, че Вие бълнувате саботажи, врагове, вятърни мелници, снежни преспи край Свищов, битки и победи, отпразнувани след това с фанфари, това вече не е само Ваш проблем. Манията Ви за величие вече не е само Ваш проблем. Манията Ви за величие е вредна и опасна. Тя вече взема застрашителни за нацията размери.
Видяхме какво можете на барикадите. Помним Ви с щурма на парламента. Вече две години чакаме от Вас да Ви видим в друго амплоа, но не би.
Който е строил, няма да руши, така че не търсете саботаж в Козлодуй.
Какво направихте Вие за тази година и половина? Вас ще Ви запомнят с това, че уволнихте десетки ръководители и работници, затворихте десетки предприятия, всекидневно изхвърляте на улицата безработни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Борисов, времето Ви изтече!
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: Моят уточняващ въпрос е: ще се извините ли на енергетиците от АЕЦ "Козлодуй" за неоснователните обвинения, които им отправихте за някакъв измислен от Вас саботаж? Ще се извините ли на политическия опонент, длъжен сте?!
И все пак, ще ни кажете ли какъв е ефектът от Вашите изявления за националните интереси на България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Господин Бакърджиев, имате думата да отговорите на уточняващия въпрос за извинението към левицата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Аз се надявам, че енергетиците в България гледат, защото ако те гледат, много добре ще направят разликата между Вас и мен.
Ето, това е интервюто във в. "Труд". И сред нито една от моите думи не фигурира думата "саботаж". Ако Вие сте късогледи, ако червените очила, с които четете, Ви пречат, сменете ги, направете нещо полезно! Не за Вас, а за нацията.
Колкото до Атомната централа в Козлодуй - аз се радвам, че там нещата вървят добре и съм убеден, че ще вървят добре. Искам да благодаря на тези народни представители и на всички медии, които защитиха българската национална позиция за ядрените реактори в АЕЦ "Козлодуй" без значение на цвят и партийна принадлежност. Но това, което тук чувам сега от Вас е изключение на подобно поведение.
За съжаление, при Вас наистина царят злоба и ярост. При Вас има омраза. И Вие ще ставате не 58, а ще ставате все по-малко в тази зала, ако продължавате по този начин да се държите с нашия народ! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Борисов, за да изразите отношението си към отговора.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Аз цитирах. Нищо мое не казах, а цитирах вестници, цитирах енергетиците от Козлодуй.
Уважаеми господин Бакърджиев, Вие и днес не намерихте кураж да се извините на работещите в АЕЦ и да признаете от парламентарната трибуна за това, че изявленията Ви за саботаж в Козлодуй са Вашия пореден провал.
Господин Бакърджиев, не се ли смущавате, че след толкова много Ваши провали, след толкова политически уволнения, след разрухата, която оставяте навсякъде след Вас, един ден ще Ви бъде потърсена отговорност? Най-малкото, след провалите и разрухата един ден и Вас ще Ви изпратят при Филип Димитров, при Сугарев и при Стоян Ганев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата заместник министър-председателя господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Борисов, не плачете на чужди гробища! Най-малко на болшевик прилича да е загрижен към хората. Но аз винаги ще бъда притеснен, ако някой от вас е загрижен за мен. Значи, някъде бъркам много сериозно.
Когато обаче говоря за саботажи, пак ще кажа: тази дума аз никога не съм употребявал, интервюто ми е тук, ако се наложи ще го размножа и ще го раздам на цялата ви група - за саботажи говорихте Вие. И не само за саботажи, а непрекъснато създавате напрежение в нашата страна.
Имаше една Радка Налбантова, която щеше да тръгва с комбайни към София, за да превземе града; после имаше един червен кмет от Борован, който с трактори щеше да завзема София; след това обявихте, че тази есен ще се повтори Септемврийското въстание; в "Панорама" преди две седмици вашият председател отново говореше за бунтове и за оглавяването им и в едно последно интервю във вторник, на 8 декември, отново вашият лидер Георги Първанов говори за бунтове, за нарастващо недоволство, за тяхното оглавяване и че БСП е длъжна да бъде хегемон на едно нарастващо социално недоволство. С това се занимавате вие. Свикнали сте да работите или в нелегалност, или в диктатура. Вие в нормални условия не можете да работите. Затова ще се топите. Затова ще намалявате. Тези, които извървяват пътя към социалдемокрацията - ще ги има. Болшевики като Вас просто ще си отидат! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Ще помоля и министрите да се въздържат от обиди към народните представители, защото думата "болшевик" е обидна за мен, както и думата "комунист"! (Оживление в залата.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Извинете, извинете ме! (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ето, има и защитници на болшевишкото политбюро. Много хубаво е...
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев от народния представител Жорж Ганчев относно предложение за доброволен отказ от централата на Българския бизнесблок на бул. "Дондуков" 9, срещу замяна с охраняеми помещения.

ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Господин вицепремиер, колеги! Тъй като спортист аз вярвам в мъжката дума, ние изчакахме една година и три месеца...
МАРИЯ БРАЙНОВА (от място): И ние чакаме!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Драго ми е, колежке, че имате търпение да чакате. Аз съм бил доста търпелив в случая и моите колеги също, което ни прави чест.
Бяха ни ограбени много недостойно помещенията два пъти, компютри за десетки хиляди долара, принтери, скенери. Всичко изчезна. Беше ни разбита и редакцията на вестника два пъти, докато той беше ликвидиран. Беше ограбена и на "Шипка" 13 почти неотваряемата каса с цялата ни партийна документация. И ние все пак цивилизовано, с достойнство, не се оплакахме нито в чужбина, като някои други, чакахме.
Затова ще ми е много драго господин вицепремиерът, който е доста по-млад човек от мен, знам, че не му е приятно да гледа някои мои филми... тук някой се е гаврил и той същевременно... от края на 70-те години, за някаква стрела, филма на Джон Милиус с Патрик Суейзи, с Леа Томсън и някои други. Аз го приех с едно добродушно състрадание, тъй като аз бях главният консултант на Джон Милиус, който написа "Апокалипсис сега" на Франсис Копола, в целия филм, в цялото облекло, в цялото въоръжение. И беше доста смехотворен и забавен филм, все едно партизански филм с обратен знак, ставащо в Средния Запад.
Затова с най-добро чувство питам: имаме ли нов адрес за централа на Българския бизнесблок, тъй като ние предоставихме на репресираните зданието след 15 хил. долара моя лична инвестиция? Там беше бойно поле, беше просто непроходимо и никой не можеше да живее нормално. Подобрихме сградата. Вие обещахте, след като се откажем от тази сграда, да ни намерите охраняеми помещения, където ние с чест и достойнство, новият Либерално-патриотичен център БББ да се готви за изборите през 1999 г. Моля се Богу, че имате такъв адрес, господин вицепремиер, и отговорът Ви ще бъде доста положителен и специфичен, след като сме чакали толкова дълго време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Ганев, аз наистина се радвам, че Ви има, защото филмът, за който Вие говорите, винаги създава в нашето семейство много радост и много смях. Синът ми е на три години и искрено се радва, когато гледа онази стрела, която, нали... (Смях в залата.) Но това го казвам съвсем в рамките на добрия тон. Разбира се, ще отговоря на Вашия въпрос, макар че искам да припомня, че такъв отговор вече е даван два пъти - на 17 октомври 1997 г. аз отговарях на този въпрос и на 28 ноември 1997 г. - министър-председателят господин Иван Костов.
Ще проследя отново хронологията на този Ваш случай. На 18 ноември 1994 г. до министъра на териториалното развитие и строителството, тогава така се е казвало министерството, е депозирана молба от господин Ганчев, в която е посочено, че за нормалната политическа дейност на Българския бизнесблок са необходими три стаи.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Това е лъжа! Седем стаи!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Както е видно от получените вече отговори, с Решение № 496 от 13 декември 1995 г. на Министерския съвет за задоволяване на административните нужди на Българския бизнесблок са били предоставени под наем три помещения на първия етаж на сградата на бул. "Дондуков" № 9. Пак ще кажа: Решение № 496 от 13 декември 1995 г. Министерският съвет ви дава под наем три помещения на първия етаж на сградата на бул. "Дондуков" № 9.
В сградата на бул. "Дондуков" № 9 със същото решение на Съюза на репресираните са предоставени: едно помещение на партерния етаж и още три на първия етаж на същата сграда. Аз цитирам документи, господин Ганчев, тогава не съм се занимавал с това и не съм бил свидетел. Затова давам справката, която е пред мен.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Седем стаи!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: С последващо Решение на Министерския съвет № 385 от 2 май 1996 г., тоест половин година по-късно, допълнително са предоставени на Българския бизнесблок още три помещения, дадени преди това на Съюза на репресираните, и те всъщност стават шест или седем, както Вие казвате.
Цитираното обаче Решение № 385 от 2 май на тогавашния Министерски съвет е обжалвано по надлежния ред от Съюза на репресираните пред Върховния административен съд на Република България и то е отменено. За ползваните от вас помещения е сключен договор за наем с областната администрация в София при определена наемна цена в размер на 28 514 лв. Може би не е най-важното това, че за периода от 1 януари 1996 до октомври 1997 г., близо две години от страна на Българския бизнесблок е постъпило само едно плащане на наем в размер на 44 512 лв. ...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Това е лъжа! Всичко е платено!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: ... и въпреки че сте просрочили вноските, областната управа не е предприела принудителното ви изваждане оттам. Дължимите просрочени суми за наем, както вие току-що казвате, са изплатени едва на 6 ноември 1997 г., след направения отказ от наемни отношения и напускане на помещенията. Тогава е изготвен констативен протокол и от тази дата не се начислява дължимият месечен наем.
Поради липса на данни и последна актуална съдебна регистрация на Българския бизнесблок досега не е удовлетворено искането му за предоставяне на помещения или сграда, тъй като въпреки многобройните искания, които аз съм отправял към Вас, да бъде комплектована преписката, съгласно изискванията на закона, това не е направено.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Още една лъжа!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Мисля, че бихте могли да комплектовате документите, господин Ганчев, и да ги предоставите на моите колеги, които се занимават с тази работа, за да тръгнем да търсим помещения за вашето пребиваване като регистрирана политическа сила. Това мога да Ви отговоря, господин Ганчев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Ганчев, имате думата за реплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Вие, млади господине, излъгахте тук три пъти и хората, които ни слушат, трябва да знаят: Вие на 6 ноември в ресторант "Браво" в 23,00 ч. казахте, че Гернот Ерлер от Социалдемократите в Германия е козел брадат с пуловерче. А Вие, великият, на който викат "тате" и "татенце" лизачите като господин Михов и едно професорче, и още един господин Бошнаков от телевизията, протягате ръка и ги тупате като кръстника по главицата и мислите да патронизирате Жорж Ганчев по този начин.
Вие сте доволен за Вашите шпиц-команди, които са щели на моите афиши да напишат пречупен кръст, за да загубя президентските избори. Вие сте казали, че сте прочистили "Раковски" 134 от шестия до четвъртия етаж. Седем свидетеля. И нито един вестник не го публикува.
Вие, господине, много добре знаете, че моята кариера - ето я книгата и Ви я подарявам - е несравнима с когото и да било в България по отношение на филм, телевизия и театър. Второ, там съм си направил парите и там са ми дъщерите и внуците. Трето, аз съм единственият българин, хвърлил американския си паспорт, за да дойде тук да служи на отечеството, хвърляйки и пенсия, и социални осигуровки. И Вие, млад господине, когато се гаврите с нашата партия, която сте ощетили абсолютно незаконно, сте разбили и парламентарна група, и правителство в сянка, и всичко друго, вие сега не желаете да направите единственото задължително действие от управляващите - да върнете централата, която сте откраднали и сте отрекли решение на предишен Министерски съвет. Няма такъв закон. Вие сте нарушили закона. Всички документи са ви дадени. Вие направихте преди шест месеца изявление пред журналисти, че Жорж Ви бил обидил, затова няма да му дадете помещение. Мога да Ви кажа кои са журналистите.
И Вие, господине, нямате бъдеще в политиката и господин Костов трябва да се избави от Вас, ако не желае неговата партия да пропадне. (Хвърля книгата си на вицепремиера Евгений Бакърджиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев. Е, собствената си книга никога не бих хвърлил така!
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин председател, и аз не бих захвърлил Ваша книга по този начин, но това е оценка на вложеното в една книга от самия й автор.
Господин Ганчев, много лъжи изприказвахте днес. Прекалено много!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Тежко бъдеще те чака, лъжец такъв.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Първо, никой не Ви е отнемал помещенията. Вие сами сте си ги напуснали.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Фашизоид, това не е вярно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Никой никога не Ви е карал да излизате от тези три стаи.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Вие ни казахте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Тогава вашият аргумент беше, че ви трябват огромни кабинети.
Картата сте си забравили.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Аз ще си я взема.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Спокойничко, само по-спокойничко! Ще се лекуваме методично.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Няма вече такива фашизоиди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, моля Ви за спокойствие!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Та тогава вашите аргументи бяха, че вие имате правителство в сянка ли, на припек ли, не помня точно какво, че имате огромна парламентарна група, национално ръководство, което трябва да заседава в огромна зала.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Не е вярно!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Аз мисля, че тези аргументи вече не са в сила и затова не се налага да ви търсим голяма зала. Не виждам за какво ще ви е необходима. (Неразбираема реплика от Жорж Ганчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, правя Ви забележка.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Но тъй като говорехте за вестници - какво били публикували и какво не, аз ще Ви кажа, че Вашето пасквилче излезе, но във вестник "Дума". Защото вестник "Дума" е този, който обслужва Жорж Ганчев. Обаче нищо не е случайно, господин Ганчев, и ще Ви кажа защо.
Питате ме какъв ще бъде Вашият адрес за следващите избори. Адресът на вестник "Дума", господин Ганчев. И ще Ви кажа защо.
През 1992 г. "Фирмено отделение" на Софийски градски съд регистрира една уникална бизнеструктура, наречена "Периодика" - акционерно дружество. Ще ви прочета само кои са в него: Анжел Вагенщайн, Барух Шамлиев, Васил Сотиров, Велислава Дърева, Виза Недялкова, Вълкан Георгиев, Георги Ганчев (Жорж Ганчев), Георги Христов, Дамян Обрешков, Даниела Доковска, Иван Делиев, Иван Димитров, Иван Цветков, Ина Лулчева, Константин Аджаров, Кристина Белчева, Милчо Лалков, Михаил Белчев, Огнян Сапарев, Павел Писарев - все познати имена. Знаете ли къде е регистриран адресът на това акционерно дружество? - Адресът на "Работническо дело" и на вестник "Дума", господин Ганчев. Оттам ще правите изборите си, това е ясно. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Господин председател, питайте дали аз участвам в някаква фирма, защото не разбрахме. Аз съм подарил някакви нищожни 100 долара...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, аз не съм Фирменото отделение на Градския съд и с фирми не се занимавам.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): За какво говори тоя мошеник? Той е фашизоид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев от народния представител Елена Поптодорова относно преодоляване на щетите от зимното бедствие в Добрички регион.
Докато дойде госпожа Поптодорова, ще оповестя, че господин Иван Борисов оттегли своя актуален въпрос към господин заместник министър-председателя.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Господин заместник министър-председател, въпросът беше ясно формулиран от председателя на Народното събрание, а и той не би представлявал изненада за никого, предвид обстоятелствата, които се съобщават ежедневно в последните три седмици от района, чийто народен представител имам честта да съм. Ето защо и аз бих искала да чуя от възможно най-високо равнище не само актуален отговор на оценката на всички служби, които са ангажирани с възстановяване на щетите в района, но и на предвижданията какво се очаква в близките дни, а и оттук нататък предприемат ли се някакви мерки, щото тези щети да не се повтарят при някакви сравними или по-лоши климатични условия.
Неотдавна, преди две седмици, аз имах питане към заместник министър-председателя за Добричкия район, отново свързан с един от тежките проблеми на района. Очевидно е, че този район има нужда от една по-последователна политика и бих се радвала да чуя нещо и в този смисъл от господин заместник министър-председателя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаема госпожо Поптодорова, Вашият въпрос е съвсем логичен и загрижеността, която проявявате, отговаря и на ангажимента, който правителството има към тази ситуация, която се разрази в Североизточна България. Не само в района на Добрич, за съжаление, и двете области - и Варненска, и Русенска, бяха много сериозно поразени.
Тази зима се оказа не много благосклонна към хората в Североизточна България, особено в дните от 23-24 ноември, беше обявено бедствено положение в 14 общини. Нещата бяха много тежки и много тревожни, и въпреки че близо 3000 човека бяха ангажирани на място там, заедно с колегите от Националната електрическа компания, с представителите на "В и К", на общините, на службите на "Гражданска защита", Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, Строителни войски, Транспортни войски, целите щабове, кметовете, заместници. Много човешка сила и много потенциал, много техника бяха изпратени там допълнително. През отделните дни събитията се движеха, за съжаление, и към добро, и към лошо. Имаше ден, в който общо откъснатите от електроснабдяване, а това е на 24 ноември, бяха около 700 селища; до 4 декември бяха паднали на 133; след това отново снежни бури - 336 селища на 5-и. Днес сутринта бяха 45, в 12,00 ч. на обяд - 43, в 14,00 ч. не съм получавал справката, тъй като бях в залата. Но така или иначе, нещата се нормализират постепенно.
На 1 декември, на поредното заседание на Постоянната комисия за бедствия и аварии, ние заделихме 1 млрд. 114 млн. лв. От тях 460 млн. бяха незабавно разплатени по отделните общини чрез областните комисии. Имаме готовност за останалите средства да покрием всички разходи, които са направени. Разбира се, не ми минава през ума, че някой би тръгнал сега да излъже или да открадне, или да напише някакви средства в това тежко време за Североизточна България и населението там.
Ще кажа, че въпреки огромните усилия, нараняването е много сериозно. Три хиляди и сто стълба са вече сменени и то сменени не с постоянни такива, а тепърва ще имаме - зимата и пролетта на следващата година, прекарване на новите електропроводи. Такова чудо, каквото сега се случи, казват живеещите там, не е имало от 50 години. Имало е случаи и 60-те, и 80-те, и 1993 г., но такава виелица, с 3100 счупени стълба, просто никога не е било. В Румъния тази виелица отне живота на над 60 човека, в Полша - 26. В България, да се радваме, нямаше такъв пагубен резултат, но тепърва ще възстановяваме там цялостно инфраструктурата.
Няколко пъти се задава въпросът какво е могло да бъде направено? Цялата инфраструктура е градена на базата на правени разчети в предишен 30-годишен период. Електропроводите не са правени нито вчера, нито миналата година. За съжаление, такива изключения в природата винаги се случват и те не могат да бъдат предотвратени. Ще ви дам една справка - от началото на 1998 г. от природни бедствия на земята са загинали над 32 хиляди и над 300 милиона семейства са останали без подслон. Срещу природата не сме достатъчно силни, за да се борим - било земетресения, било свлачища, било такива снежни бури и ледени виелици. По-важното е доколко можем бързо да отстраняваме такива нарушения, каквито имахме сега.
Аз съм оптимист, че ще се направи всичко възможно за коледните празници и за Нова година хората да имат светло, да имат топло, да имат вода. Междупрочем, справката е, че без телефони на практика са останали само 4 АТЦ-та, които също ще бъдат включени вече в работа, и са останали без захранване с вода осем селища. Надявам се действително следващите дни това да бъде довършено като работа и пак ще кажа - средства финансови, техника, хора от цялата страна, включително от Благоевград, от Кюстендил и от Перник, от другия край на България, се вдигнаха групи и звена и отидоха горе да помагат.
Искам да благодаря на всички тези, които работиха. Искам да споделя, че никой не пожали сили и това е достойно, наистина, за благодарност и за уважение. Това е моят отговор, госпожа Поптодорова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на заместник министър-председателя.
Имате дума за реплика, госпожо Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз също бях в района по тези места и наистина трябва да се отдаде дължимото на тези, които са ангажирани в прякото възстановяване на щетите. Тъжно е в края на ХХ век коледните пожелания към хиляди хора да бъдат: дано имате вода, светлина и топлина. Това беше и смисълът на моя въпрос, който да доведе до отговор, ангажиращ се с елиминиране на такива пожелания в бъдеще.
Аз искам да кажа и още нещо. Тези събития съвпаднаха с един много хубав празник - 8 декември, и всички можахме да проследим в пресата, по телевизията, че много от нашите първи държавни и правителствени ръководители специално внимаваха да покажат публично внимание и отношение към студентите, което е похвално наистина. Лошото е, че това се превърна в едно директно кокетиране и в лична надпревара между самите държавници. Би било добре някой от тях, поне един, да бе дошъл и горе в Тервелско, в Североизточна България, Разградско, а да оставят друг свой представител тук да танцува със студентите или да пее с тях, или да прескача банки. Не подценявам това общуване, но навсякъде по света при такова бедствие има пряка публична ангажираност, която може да е ритуална, но е знак на съпричастност на властта с пострадалите от такова бедствие.
Аз имам една молба към Вас, господин заместник министър-председателю. По мое предложение и с голямо удоволствие констатирам това - ние, депутатите от 8.Добрички регион, направихме едно предложение в писмена форма до министър-председателя на републиката и то е да се лансира от страна на правителството една програма "Добруджа", която да бъде основно насочена към инфраструктурните проблеми на района, които Вие справедливо отбелязахте. Молбата ни е точно такива екипи от експерти да разработят едни по-дългосрочни и трайни мерки, за да не се случват такива бедствия, които после да отчитаме като рекорди.
Аз искрено се надявам в личната съпричастност на Вас и Вашия екип, тъй като, повтарям отново, това е програма, която трябва пряко да ангажира Министерството на регионалното развитие и благоустройството и неговите експерти. Ние, депутатите от този район, с удоволствие ще сътрудничим с всичко, с което можем. В случая лобирам и мисля, че лобирам за добра кауза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Господин заместник министър-председателят има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕАДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаема госпожо Поптодорова! Похвално е това, което Вие инициирате. За съжаление, аз не можах да се видя със студентите на техния празник, тъй като имах много работа. Но пък за сметка на това, докато работих в тези празнични дни, получих едно писмо от кмета на Разград, в което той пише:
"Уважаеми господин Бакърджиев, най-сърдечно и искрено Ви изказвам личната си и на моите съграждани благодарност за съпричастността и личната Ви ангажираност за преодоляване на природното бедствие, сполетяло Разградския регион. Оглавяваната от Вас правителствена комисия предприе необходимите мерки, а действията на ръководителите на централни ведомства подсилиха у всички ни убеждението, че когато към проблемите се подходжа добронамерено, отговорно и професионално, те могат да бъдат преодолявани много по-леко и на значително по-ниска цена.
Пожелавам Ви много лично здраве, държавническа мъдрост и човешка всеотдайност в напрегнатото ни ежедневие!
Ваш Венелин Узунов - кмет на община Разград".
Когато заедно бяхме в щаба в Разград с кмета, ние точно това си говорихме, че когато природата ощетява нашата страна и нашия народ, не бива да се делим по цвят, а трябва да се мобилизираме и да работим.
Така че това писмо, според мен, и Вашата инициатива са чудесен отговор на това какво трябва да правят политиците и държавниците в България - да се грижат за собствения си народ и държава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова от народния представител Евгени Кирилов относно въвеждането на едногодишни трудови договори за наши дипломати, работещи в чужбина.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо Михайлова! Моля да отговорите какви Ваши съображения наложиха въвеждането през тази година на едногодишни трудови договори за работещите в чужбина наши дипломати? И има ли това Ваше нововъведение прецедент в дипломатическата практика на демократичните страни? Защото аз, доколкото съм информиран, не знам за такава практика.
Защо задавам този въпрос? Не е предварително, а е малко постфактум, защото вече много въпроси Ви зададох с конструктивна цел, надявайки се, че ще се съобразите. Този път се съмнявах, че въобще ще се съобразите, така се и получи.
Моето мнение е, че това е един пореден удар срещу дипломатическата служба на Република България. За тези удари вече знаят и международните институции.
Една година, представете си, уважаеми колеги, една година време за един дипломат е едно никакво време.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да учат езици.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Професионалните дипломати знаят добре езиците. Въпросът е друг, не за учене на език. Разбира се, има и настанени, влезли отвън, които може би ще се нуждаят от това. Става дума за това, че на един дипломат тази година му е нужна просто да се усвои в страната, в която живее, да създаде контакти, да опознае цялата специфика на тази страна.
Второ, говорим за човешко отношение към тези хора. Социалните условия за тях при това положение стават почти невъзможни. Кой човек ще тръгне навън за една година и ще откъсне децата си от училище, например? Кой ще си направи семейния план да замине някъде, след като не знае кога ще се върне или най-малкото, че след една година ще се върне? И правилно е повдигнат въпросът от редица други институции, че всъщност по този начин нашите дипломати, на които трябва да създаваме самочувствие, или най-малкото да го пазим, се превръщат в обикновени гурбетчии.
Още повече, че аз имам и допълнителни съмнения, че става въпрос просто за още един прийом за нова чистка сред дипломатическия корпус. Ние знаем много добре какво стана досега. Почвам да се съмнявам, че вече трудно може да се сравнява тази чистка и с действията на Стоян Ганев. Защо? Защото тези хора ще живеят в страх цяла една година - дали ще се върнат следващата година или не. Когато се върнат, благодарение на това, че нови хора отвън заминават, те няма да имат постове в България, както и сега става с дипломатите, които са се върнали през тази година - те все още чакат и не знаят дали ще работят в това министерство. Тоест, ако се цели това, аз бих желал все пак да го обясните коректно, за да е ясно и на тези хора. В крайна сметка никой от тях не се е венчал, но тук става дума за интересите на България и да се защитят професионални дипломати. Както знаете, има вече създадено цяло дружество на уволнените дипломати. То се уважава, включително и от посланици на велики сили. Това са хора, които могат да говорят и вероятно могат да си изкарат прехраната, но те трябва да знаят в този живот какво ги чака оттук нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирилов! Апокалиптичната картина, която нарисувахте, слава Богу, не отговаря на истината. Решението на Атестационната комисия на Министерството на външните работи за сключване на едногодишни трудови договори с дипломатите в задграничните представителства на Република България не противоречи на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовите и осигурителни отношения на служителите в дипломатически и консулски представителства на Република България. В нея се регламентира срок, забележете, до 4 години.
Нито в Кодекса на труда, нито в наредбата съществува норма, която задължава работодателят със строго определен срок. Законодателството дава възможност за преценка при определяне на конкретния срок и поставя само максималната граница - 4 години. В съответствие със споменатата норма от наредбата и чл. 19 от Правилника за устройството и дейността на Атестационната комисия на Министерството на външните работи, който гласи, че всички дипломатически служители в централното управление и в задграничните представителства подлежат на ежегодно атестиране.
Законът за държавната администрация урежда по нов начин нейната структура и основните принципи и организация на дейността й. Предстои приемането на Закон за държавния служител. Тези два нормативни акта ще създадат рамката, по която ще се уредят трудовоправните отношения с държавните служители, в това число и с българските дипломати. Преценката на Атестационната комисия на Министерството на външните работи беше, че работодателят не може да се ангажира с тригодишни трудови договори при предстоящо влизане в сила на цялостно нова нормативна уредба. Преди изтичането на едногодишните договори ще бъде проведено атестиране и съобразно с резултатите от него за всеки един дипломат и с изисквания на новите закони ще бъдат урегулирани трудовите отношения на работещите в чужбина наши дипломати.
Уважаеми господин Кирилов, информиран човек като Вас, особено в областта на кадровата политика на държавните ведомства преди и след 10 ноември, явно не задава въпроса, за да чуе отговора по параграфи и алинеи. Явно за година и половина, както и самият Вие отбелязахте, Вие не успяхте да разберете, че ние не делим служителите на наши и на ваши. За мен хората от Министерството на външните работи се делят на хора, които действително имат професионални качества, но и на хора, които се ангажират с националните интереси и на такива, които не могат дори и да ги различат. Защото все още се случва, забележете, да получавам молба - понеже Вие говорите за гурбетчийство - в която хора - дипломати от външно министерство искат да им се гарантира сигурният - цитирам - престой зад граница. Тази сигурност и това спокойствие за съжаление остават в миналото. От оценката на конкретната работа на задграничните ни служители ще зависи техният мандат, както междупрочем и от работата на всеки един човек, който работи в тази държава. През пролетта на тази година отново говорих тук за критериите, по които се назначават дипломатите за работа в чужбина. Явно се налага да ги повторя отново. Освен всичките им необходими професионални качества, българските дипломати действително трябва да работят за България, забележете, не за Обединените демократични сили или за СДС.
Господин Кирилов, моят договор се подновява всеки ден и то не от някакъв могъщ мистичен кадровик, а от тези, които са ме избрали на този пост. И това изобщо не ме притеснява. За една година способен човек може да направи много. И съвсем логично е да продължи работата си, защото никой няма интерес да се освобождава от хора, които действително добросъвестно изпълняват служебните си ангажименти. Това, че някой е изпратен за една година, изобщо не означава, че ще се върне след тази една година. Обратно - за хората, които разглеждат мисията си наистина като престой зад граница, и 12 месеца могат да се окажат прекалено дълъг срок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За репликата имате думата, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Със съжаление трябва да отбележа, госпожо министър, че ние пак не говорим на един и същ език и тези доводи и аргументи, които аз ги казах и които предполагам, че всеки един нормален човек ги разбира, Вие като министър не ги разбирате.
Но аз Ви влизам в положението. Аз допускам, че всъщност - и смятам, че това е доста реалистично - това е част от новата генерална линия на СДС - да изчисти и средния ешалон от администрацията на всички държавни ведомства. Това са всички хора на средна възраст, които имат що-годе известен опит. И това е в основата.
Вие обаче не ми отговорихте на втория въпрос - има ли прецедент някъде, госпожо Михайлова? Няма за съжаление. Няма в демократичните страни, а всъщност не мога да си спомня даже и в недемократичните да се проявяват такива неща. Защо те не го направят това, което Вие казвате, ако се съмняват в качествата? И те могат да го направят. Но не го правят. Защото има елементарни изисквания към дейността на един дипломат. Това е основното.
Според мен Вие по този начин разсъждавайки, цитирайки нормативните документи, Вие можете да стигнете да ги изпращате и до три месеца. Може и по-малко. Тоест, превърнете ги в обикновено командировки.
Смятам, че нещата са много по-дълбоки за съжаление. Неотдавна един дипломат, за който Вие сама казахте тук в залата, че цените, обясни, че с радост и облекчение напуска министерството, уволнен от Вас. Той каза, че по същество работата в Министерството на външните работи вече се е съкратила значително. Главното са кадровите интриги, отнемане правата на работещите, мачкането и унижаването им по всевъзможни начини. В резултат Министерството на външните работи се превръща в най-затворената институция, а доносничеството претърпява истински ренесанс.
Какво можем да кажем освен това, което той добавя, че всъщност красивото лице на госпожа Михайлова - забележете, той не Ви атакува, а е джентълмен - е всъщност един параван за цялата тази дейност, която се получава там. И на мен ми е наистина смешно вчера, когато приехте тези млади хора - студенти, когато им обещавахте достъп до всякаква документация, да кажа, че в условията на валутен борд вие внесохте скъпа техника с електромагнитни карти, където дипломатите даже вече не могат да се срещат по коридорите, камо ли да пристъпят до черния мрамор на вашия политически кабинет.
Съжалявам за моите остри думи. Смятам, че те са много верни и ако Вие не ги разбирате, вашите подчинени със сигурност ги разбират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
За дуплика има думата госпожа министър Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Господин Кирилов, действително очевидно не говорим на един и същи език и моето подозрение се оказа вярно. Вие не сте дошъл тук, за да чуете аргументите, а просто да кажете Вашите.
Аз не разбирам едно и вероятно и българският народ няма да разбере защо за Вас е толкова смущаваща необходимостта от преценка на работата на служителите, независимо дали те са дипломати или други държавни служители. Смятаме, че качеството на работата трябва да бъде основното и определящото при преценката за един човек. Смятам, че при положение, че те са действително такива професионалисти, за каквито Вие казвате, те нямат никакво основание да се притесняват. Нещо повече. Понеже споменахте за електромагнитните карти, за мен това, което говорите, е също необяснимо. И ще ви кажа, че до моя кабинет има достъп всеки за разлика от времето преди. Има служители от външно министерство, които споделиха с мен, че се радват, че за първи път успяват да прекрачат вратата на този кабинет. Мога да цитирам и имена.
Колкото до това дали има такъв прецедент в международната практика, очевидно не сте достатъчно запознат. Ще Ви кажа само няколко държави. В Полша на заминаващите на задграничен мандат дипломати се определя единствено началната дата на заемане на длъжност в чужбина. Договорът с тях няма срок. В Германия изпращането на задграничен мандат не е с фиксиран срок. Във Франция не съществува практика за подписване на фиксирани трудови договори. Срокът на задграничния мандат не е фиксиран юридически. В Италия дипломатите се изпращат със заповед на Управление "Кадри", а не с договор. Смятам, че тези държави по никакъв начин не могат да бъдат наречени недемократични и оставям на Вас да прецените доколко думите ми са правилни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За съжаление няма да можем да чуем следващия отговор на госпожа Михайлова.
Какво има, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Колко време ще чакаме, за да чуем отговорите на въпросите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами че аз не съм бил словоохотливият днес, който загуби времето за парламентарен контрол.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Нали гласувахме три часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласувахме три часа, но пак Ви моля - направете справка с правилника чл. 34, ал. 1 с колко време може да бъде продължено едно заседание.
За процедура има думата господин Руси Статков. Господин Статков знае правилника за разлика от някои други.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Да, господин председател, и тъй като вече имаме прецедент на извънредни заседания - това беше онзи ден със Закона за корпоративното облагане - за да не се създава такова напрежение, каквото в момента е в залата - между другото аз съм един от многото колеги, които чакат вече втори месец за отговори на неудобни въпроси, поставени най-отзад - моето процедурно предложение е за извънредно заседание, считано от 16,00 часа до изчерпвне на дневния ред, а това означава парламентарният контрол. Дневният ред да бъде една-единствена точка - парламентарен контрол - до неговото изчерпване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Предложението е съвсем коректно, но в залата заедно с нас двамата има 34 народни представители и те не могат да гласуват със 121 карти.
Съобщения:
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание, както следва:
- на 15 декември, вторник, от 10,00 ч., в зала 248;
- на 16 декември, сряда, от 15,00 ч., в зала 248;
- на 17 декември, четвъртък, от 15,00 ч., в зала 248.
Комисията по културата и медиите ще проведе извънредно заседание на 15 декември, вторник, от 13,00 ч., в зала "Запад".
Следващото извънредно заседание на Народното събрание ще се проведе на 15 декември, вторник, от 15,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,00 ч.)


Председател:
 Йордан Соколов


Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
         Анелия Тошкова

        Свилен Димитров