Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1998-12-21

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание.
Приетият дневен ред е:
1. Поправка на допуснати очевидни фактически грешки в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет на 10 декември 1998 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за техническо и финансово сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия.
4. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество 1998 г.
5. Проект за решение за избиране на членове на Националния съвет за радио и телевизия.
6. Законопроект за енергетиката и енергийната ефективност, първо четене, продължение.
За процедура има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Моето предложение е за отлагане на разискванията по т. 5 от дневния ред, а именно избора на Националния съвет за радио и телевизия. Ще се постарая в рамките на двете минути да се мотивирам защо.
Според чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България право на законодателна инициатива имат само депутатите и Министерският съвет. Според чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание проекторешения се внасят само от народни представители и парламентарни групи. По състава на Националния съвет за радио и телевизия са внесени предложения от лица и организации, които нямат право на законодателна инициатива.
Вероятно си спомняте, че по самия Закон за радио и телевизия моето предложение беше граждански структури, творчески, професионални и други обединения да имат право да избират една част от състава на Националния съвет за радио и телевизия. Тогава от парламентарната група на Съюза на демократичните сили беше възразено, че това е противоконституционно. В още по-голяма степен противоконституционно е тези организации да правят предложения в Народното събрание, тъй като те нямат право на законодателна инициатива. Конституционносъобразни са само тези предложения за Националния съвет за радио и телевизия, внесени от депутати, а именно: от господин Лютви Местан - за Вежди Рашидов, от господин Лъчезар Тошев - за Димитър Коруджиев, от господин Жорж Ганчев - за Иван Константинов, от господин Стоян Райчевски - за Йосиф Сърчаджиев и Антоний Гълъбов.
Между другото, законно номинираните са точно петима. Ако решите, че тези петима - Вежди Рашидов, Димитър Коруджиев, Иван Константинов, Йосиф Сърчаджиев и Антоний Гълъбов, могат да бъдат членове на Националния съвет за радио и телевизия, има известно основание да започнем разглеждането на тази точка от дневния ред. В противен случай предлагам нейното отлагане и търсене на конституционносъобразно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов за отлагане на т. 5 от дневния ред.
Гласували 171 народни представители: за 71, против 100, въздържали се няма.
Предложението не се приема.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПОПРАВКА НА ДОПУСНАТИ ОЧЕВИДНИ ФАКТИЧЕСКИ ГРЕШКИ В ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Преди да прочета писмото на президента, искам да ви информирам за следното. Получено е писмо от председателката на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа госпожа Лени Фишер:
"Уважаеми господин Соколов,
Бях информирана, че българският парламент днес почти единодушно е приел Закон за отмяна на смъртното наказание във вашата страна. Това е една важна стъпка за по-нататъшната консолидация на човешките права и закони. С приемането на този закон Народното събрание на България остана вярно на очакванията на Комисията по мониторинг на Парламентарната асамблея, а именно, че "условията много скоро ще доведат до окончателното премахване на смъртната присъда и ратификация на Протокол № 6 на Европейския комитет по правата на човека". Изпратила съм копие от това писмо до българската делегация в Парламентарната асамблея, водена от господин Тошев.
Искрено Ваша, Лени Фишер."
Ето писмото на президента на републиката господин Петър Стоянов:
"До
Председателя на
Народното събрание
Г-н Йордан Соколов

Уважаеми господин председател на Народното събрание,
В изпратения ми от Вас за обнародване Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс установих, че в § 20, 21 и 35, 36, 37, 39 и 40 са допуснати очевидни фактически грешки. Тъй като те са в явно противоречие с волята на законодателя и с други приети в закона аналогични текстове, си позволявам да Ви предложа Народното събрание в срока по чл. 88, ал. 3 от Конституцията да поправи тези очевидни фактически грешки, възможност, която Българската конституция позволява и по чиято конституционносъобразност Конституционният съд се е произнесъл с решение № 7 от 1998 г. по конституционно дело № 5 от 1998 г."
Ако ми позволите, с две думи за какво става дума.
Когато гласувахме замяна в Наказателния кодекс на наказанието "смърт" с "до живот без право на замяна", в законопроекта е казано, че се заменят думите "със смърт" със "с доживотен затвор без право на замяна", като е посочена съответната точка или буква на текста, в който със запетая, след последната буква или точка, следва определеното наказание, което е смърт. И в приетия текст е казано, че думите "със смърт" се намират в съответната точка, тъй като имаме сложно изречение със запетая. По-правилно е точките или буквите да се считат като такива и затова да се каже навсякъде в текста не "в т. 11" или "в буква "б" съответно, а "след т. 11" или "след буква "б" думите "със смърт" се заменят със "с доживотен затвор без право на замяна". Тоест навсякъде в приетите от нас параграфи в своето писмо президентът е посочил параграфите, които ви прочетох.
От направената справка обаче от отдел "Правна и законодателна дейност" се оказа, че има още един параграф - § 25, в който също трябва да се направи поправка на тази очевидна фактическа грешка.
Или предложението е в параграфи 20, 21, 25, 35, 36, 37, 39 и 40 навсякъде, където има посочено точка или буква, в които думите "със смърт" или "смърт" се заменят със "с доживотен затвор без право на замяна" да се добави думата "след". Така че ще стане "след т. 11 на чл. 116", "след буква "б" или "г" на съответния текст в тези параграфи.

По това предложение някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте поправка на очевидна фактическа грешка, като в параграфи 20, 21, 25, 35, 36, 37, 39 и 40 в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет на 10 декември 1998 г. в текста да се добави предлогът "след" съответната точка или буква.
Моля, гласувайте.
ГЛАС ОТ ДЛ: Не ни вкарвайте в грях всичките.
ГЛАС ОТ ДЛ: Сега за смърт гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега гласуваме, не е необходимо някой да се обажда от място.
Гласували 149 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКА, ТЕХНИЧЕСКА И СЪОТВЕТНА ДРУГА ПОМОЩ.
Има становище на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата председателят на водещата комисия, господин Йордан Цонев, да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 802-02-50 от 10 ноември 1998 г.
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на
Съединените американски щати за икономическа,
техническа и съответна друга помощ,
внесен от Министерския съвет

Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати създава общи правила за предоставянето на помощи от САЩ, като основната му цел е подпомагане стабилността на финансовата система, на банковия сектор и на капиталовия пазар, развитието на частните предприятия и завършването на прехода към пазарна икономика.
Споразумението предвижда предоставяне на някои данъчни и митнически облекчения във връзка с програмите за помощ, финансирани от правителството на Съединените американски щати.
Целите и детайлите по тези програми ще се договарят посредством допълнителни споразумения между двете правителства.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол подкрепя законопроекта и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата председателя на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ:

"СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО: Проект за Закон № 802-02-50 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 1998 г.

На 12 ноември 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1, т. 4 и т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания по предложения законопроект.
Някой желае ли да се изкаже. Няма желаещи.
Преминаваме към първо гласуване.
Моля, гласувайте Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ № 802-02-50, внесен от Министерския съвет.
Гласували 136 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, колеги!
Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Закона за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 125 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г. в София".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 136 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 11.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ТЕХНИЧЕСКО И ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев, за да докладва.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 802-02-53 от 19 ноември 1998 г. за
ратифициране на Споразумението за техническо и финансово сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия, внесено от Министерския съвет

Споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия създава законова и административна рамка за назначаване на служители, работещи по финансирани от холандската страна и договорени между двете страни програми и проекти, и за вноса на средства от Кралство Нидерландия в Република България в рамките на програмите и проектите.
Споразумението предвижда предоставяне на някои данъчни и митнически облекчения във връзка с програмите за помощ, финансирани от холандска страна, а така също и някои привилегии и имунитет на служителите от холандска страна, работещи по тези проекти.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол подкрепя законопроекта и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира Споразумението за техническо и финансово сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия, подписано на 30 септември 1998 г. в Хага".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата председателят й господин Асен Агов, за да го представи.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон № 802-02-53 за ратифициране на Споразумението за техническо и финансово сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия, внесен от Министерския съвет на 19 ноември 1998 г.

На 3 декември 1998 г. Комисията по външната и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението за техническо и финансово сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за техническо и финансово сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия, подписано на 30 септември 1998 г. в Хага."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата за изказвания по предлагания законопроект.
Преминаваме към първо гласуване, понеже не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте законопроект за ратифициране на Споразумението за техническо и финансово сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия № 802-02-53, внесен от Министерския съвет.
Гласували 139 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта за ратифициране на Споразумението за техническо и финансово сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 136 народни представители: за 126, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието - преминаваме към второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за ратифициране на Споразумението за техническо и финансово сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия.
Член единствен. Ратифицира Споразумението за техническо и финансово сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия, подписано на 30 септември 1998 г. в Хага."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 129 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 7.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО (1998 г.).
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 802-02-49 от 5 ноември 1998 г. за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1998 г.), внесен от Министерския съвет

Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия е подписана на 19 октомври 1998 г. в София. Целта е да се стимулира социалното и икономическото развитие на Република България посредством подпомагането на малките и средни предприятия.
Съгласно спогодбата правителството на Федерална република Германия предоставя на страната ни 10 млн. германски марки разпределени, както следва:
- Заем в размер до 8,5 млн. германски марки за проекта "Насърчаване на малки и средни предприятия" при следните преференциални условия: срок на погасяване 40 г., от които 10 години гратисен период и годишна лихва 0,75 на сто. Заемът е предвиден за въвеждане на система за предоставяне на бързооборотни кредити за малки и средни предприятия.
- Средства в размер до 1,5 млн. германски марки за финансиране на необходими съпътстващи мерки за провеждането и обслужването на посочения проект.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол подкрепя законопроекта и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1998 г.), подписана на 19 октомври 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е

ОТНОСНО: проект за Закон № 802-02-49 за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1998 г.), внесен от Министерския съвет на 5 ноември 1998 г.

На 12 ноември 1998 г. Комисията по външната и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1998 г.) и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1998 г.), подписана на 19 октомври 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Господин Кирил Ерменков има думата.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Спогодбата между правителството на Република България и Федерална република Германия за социално-икономическо развитие и подпомагане на малки и средни предприятия е една положителна стъпка, която се прави именно за подпомагане на такива предприятия. Освен това преференциалните условия за заема: срокът за погасяване - 40 години, гратисният период - 10 години, ниската годишна лихва - 0,75 на сто, са наистина подходящи за подпомагане на тези предприятия и за бързооборотни кредити.
От друга страна, трябва да се отчете високият дял на средствата за финансиране, необходими за съпътстващи мероприятия и мерки и обслужване на проекта - около 15 на сто, което естествено утежнява условията на реализиране на проекта и поемането на тези съпътстващи мерки.
Моята препоръка е при договарянето на такива кредити, а такива кредити вече станаха много и те трябва да се връщат, правителството да се стреми към по-малки средства за обслужване на заемите за съпътстващи мерки. Поради това аз ще се въздържа при гласуването на тази спогодба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Думата има господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Още господин Клаус Кинкел, като беше тук преди няколко месеца, аз му зададох въпроса как може нашият най-близък приятел Федерална република Германия, и то при християндемократическо правителство, да бъде един такъв фигурант, една такава безлична световна сила по отношение на инвестиции в България, по отношение на рамо за България, по отношение на джойнт венчър с България. Просто ситуацията беше странна. Той каза: Жорж, трябва да поизчакате. Да, ние поизчакахме и видяхме как те паднаха от власт и в момента се моля Богу, че нашите политици, когато отиват в Германия и правят среща с Кол, а не правят среща с Шрьодер, да си направят бързо аритметиката, че те не служат на България с тези си абсурдни аматьорски действия.
Оттук нататък, прав е господин Ерменков за средствата, които трябва да похарчим, за да усвоим тези заеми. Много по-лесни, много по-ефективни, много по-достойни са джойнт венчърите и директната инвестиция на Федерална република Германия в български предприятия, работа с български бизнесмени и даването ни на рамо за международни програми, които България все още не е усвоила. Гърците усвояват 95 на сто от всички международни програми, като "Мидъл мен" или човек, който "помагал" на България, тъй като се установявал в Европейската общност. Нашето правителство трябва да забрави изобщо за помощта на гърците и отсега нататък да гради едни достойни политически и икономически отношения с Федерална република Германия. Надявам се, че те ще го направят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Друг желае ли да се изкаже?

Преминаваме към първо гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1998 г.) № 802-02-49, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 156 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 24.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Йордан Цонев - за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението!
Гласували 147 народни представители: за 128, против 8, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на Федерална
република Германия за финансово сътрудничество
(1998 г.)

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1998 г.), подписана на 19 октомври 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Пристъпваме към второ гласуване на законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (1998 г.).
Моля, гласувайте заглавието и член единствен!
Гласували 136 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 17.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ.
Има думата за процедура господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Господин председателю, имам две процедурни предложения, но вероятно трябва да ги направя едно след друго, нали Вие четете правилника по-често от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ИВО АТАНАСОВ: Правя първото предложение, след това ще взема думата за второто отново.
Поради големия обществен интерес към предстоящата за разглеждане точка от дневния ред, поради изключителното внимание, което се отделя на тази тема и поради факта, че тя засяга няколко милиона българи, които гледат телевизия и слушат радио, предлагам заседанието на парламента по тази точка да бъде излъчено директно по Българската национална телевизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 182 народни представители: за 64, против 65, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
За процедура - господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Когато едно мнозинство иска да се скрие от народа, това не говори добре за него.
В началото на днешното заседание направих едно процедурно предложение за отлагане на тази точка, тъй като предложения за избиране на членове на НСРТ са внесли лица, които нямат законодателна инициатива. Не го приехте, отваряте ни врата за атакуване на решението пред Конституционния съд.
Но сега искам да кажа, че докладът на комисията не е перфектен и той не може да бъде база за разискване. Защо? Проекторешението на Райчевски, ако сте отворили на него, колеги, съдържа пет числа и нито едно име. Става дума за това проекторешение, което ни е разпределено от Вас, господин председател. От тази гледна точка то може да бъде формуляр, бланка и какво ли не друго, но не и проекторешение. Дори и да приемем проекторешението за легитимно, то не е обсъдено от комисията. Комисията е обсъдила нещо съвсем друго и това личи от доклада й. Ето становището на комисията. То не е относно проекторешението, а, както ще забележите, относно нещо друго - избор на членове на НСРТ.
Сравнете това становище със становището по който щете друг законопроект или проекторешение, и ще видите, че там се обсъжда разпределено от Вас, господин председателю, проекторешение или законопроект. Тук няма такова нещо. Ето, вземете първото изречение: Комисията по културата и медиите обсъди не проекторешение номер еди-кой си, внесено от господин Райчевски и разпределено от председателя Соколов, а обсъди постъпилите предложения за членове на НСРТ, както следва: Съюз на българските филмови дейци, Българската национална телевизия и т.н. Тоест, не е спазен чл. 73, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, че комисиите обсъждат само проекторешения, внесени от народни представители и парламентарни групи. Фактически господин Райчевски бламира председателя Соколов, като е допуснал в комисията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Атанасов, изтече Ви времето. Направете си предложението!
ИВО АТАНАСОВ: Но това е много важно и аз мисля, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, нищо няма какво да мислите, времето Ви изтече. Ако имате процедурно предложение, го направете, иначе ще Ви отнема думата.

ИВО АТАНАСОВ: Господин председателю, аз съм единственият депутат, който е доказал, и това го има в стенограмите, че не спи в залата, а е винаги в час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е така и продължавайте да не спите. Ще се радвам.
ИВО АТАНАСОВ: Тогава, когато всички спяхте при Закона за чужденците по § 3 и гласувахте "за"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви. (Изключва микрофоните на господин Иво Атанасов.)
Нямате думата повече.
ИВО АТАНАСОВ: Президентът върна този параграф и вие след това си отворихте очите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, нямате думата повече.
Има думата председателят на Комисията по медиите.
ИВО АТАНАСОВ: Предложението ми е, че докладът е нелегитимен. Докладът не е по проекторешението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, чухме го това.
ИВО АТАНАСОВ: Докладът е по нещо съвсем друго и ние нямаме документ, който да можем да разгледаме. Кажете кой е документът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега ще Ви стане ясно.
ИВО АТАНАСОВ: Кой документ разглеждаме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много Ви моля!
ИВО АТАНАСОВ: Да, аз си сядам, но Вие кажете кой е документът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Документът е проекторешението с предложение на комисията.
ИВО АТАНАСОВ: Това е становище по нещо съвсем друго. Никъде не пише, че това е становище по проекторешението. Докажете го, ако можете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Райчевски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин председател, ще Ви помоля, първо, да отговоря като реплика...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо не може да отговорите като реплика. Имате думата да изнесете становището на комисията.
Първо, реплика на процедура не може да има. Второ, реплика на процедура, каквато изобщо не беше предложена, съвсем пък не може да има.
Имате думата сега само за становището.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:

"С Т А Н О В И Щ Е
ОТНОСНО:  избор на членове на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание по проектопредложението на народния представител Стоян Райчевски.
Комисията по културата и медиите на свои заседания, проведени на 8 и 15 декември 1998 г., обсъди постъпилите предложения за членове на Националния съвет за радио и телевизия, както следва: (Прочитам всички предложения по реда на тяхното постъпване.)
Предложение от народния представител Лютви Местан за Вежди Рашидов - скулптор.
От Съюза на българските филмови дейци - за Иво Драганов - досегашен член на Националния съвет за радио и телевизия.
Българската национална телевизия предлага: 
Александър Томов - досегашен член на НСРТ.  Александър Ангелов - председател на СБЖ.
Ани Илинчева - медиен експерт.
Бойко Станкушев - журналист 
Веселин Димитров - декан на Факултета по журналистика.
Иво Драганов - медиен експерт.
Нели Огнянова - юрист.
Стефан Данаилов - актьор.
Хачо Бояджиев - режисьор.
Българско национално радио предлага:
Валери Тодоров - журналист.
Георги Бакалов - член на Програмния съвет на БНР.
Иван Бориславов - журналист.
Райна Константинова - програмен директор.
Съюзът на артистите в България предлага Ангел Георгиев Николов - артист.
Съюзът на българските журналисти прави предложение за:
Петя Цолова Колева - журналист и
Александър Ангелов - председател на СБЖ.
Народният представител Лъчезар Тошев и група народни представители предлагат Димитър Коруджиев - досегашен член на НСРТ.
"Балкан медиа" предлага Елиезер Алфандари - журналист.
Народният представител Жорж Ганчев предлага Иван Константинов - журналист.
Федерацията на научно-техническите съюзи - Съюз по електроника, електротехника и съобщения издигат Ангел Делийски.
Съюзът на българските фондации и сдружения - Стоян Шивачев - режисьор.
Съюзът на българските музикални и танцови дейци предлага Драгомир Ненов - композитор.
Съюзът на журналистите в България "Подкрепа" предлага Николай Колев - журналист.
Народният представител Стоян Райчевски предлага:
Йосиф Сърчаджиев - досегашен член на НСРТ и
Антоний Гълъбов - социолог.
Съюзът на българските писатели предлага Калин Донков - писател.
Институтът за изследване на интеграцията предлага Вежди Рашидов.
Националният съвет за музика и танц предлага:
Димитър Тъпков и
Найден Андреев.
Има и две самопредложения, които също бяха обсъдени - на Стоян Стоянов - икономист, и Боряна Статкова - журналист, музиковед.
След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати. В становището, което е раздадено, са посочени гласовете "за".
Александър Томов получава 10 гласа.
Йосиф Сърчаджиев - също 10 гласа.
По 9 гласа получават:
Димитър Коруджиев
Иво Драганов и
Нели Огнянова.
Шест гласа получава Стефан Данаилов.
Пет гласа получават Антоний Гълъбов и Вежди Рашидов.
По 3 гласа получават:
Ангел Николов
Бойко Станкушев
Петя Цолова и
Хачо Бояджиев.
По 2 гласа получават:
Веселин Димитров и
Николай Колев.
По 1 глас са получили:
Александър Ангелов
Ангел Делийски
Ани Илинчева
Боряна Статкова
Валери Тодоров
Драгомир Ненов
Елиезер Алфандари
Иван Бориславов
Иван Константинов
Райна Константинова
Стоян Стоянов и
Стоян Шивачев.
Комисията по културата и медиите предлага за членове на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание да бъдат избрани кандидатите, получили най-много гласове."
Уважаеми господин председател, искам да добавя няколко пояснения относно въпроса, който беше поставен от колегата Иво Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Райчевски, Вие сега докладвате становището. После, ако искате думата, ще я вземете. Или сега, ако я поискате, но първо приключете в качеството си на председател на комисията.
Има думата народният представител Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Комисията по културата и медиите обсъди на две заседания всички кандидатури. Обсъдени бяха всички предложения, които са направени от народни представители, и предложенията, които постъпиха в Комисията по културата и медиите съгласно едноседмичния срок, който бяхме дали, за постъпване на такива предложения.
Тъй като ние избираме независим обществен орган за националното радио и националната телевизия, нашите предпочитания бяха да удължим този срок, за да можем да получим повече предложения именно от обществени организации, от журналистически и творчески съюзи. Тези предложения са постъпили в комисията, разгледани са в комисията и са докладвани от председателя като такива. С това ние не нарушаваме правилника. Имаме това основание и те стават становище на комисията. Аз съм ги докладвал и те могат да се третират и като мои предложения - всички онези, които са постъпили от творчески съюзи, журналистически сдружения и от синдикати.
Не е игнорирано нито едно от тези имена. Комисията по културата и медиите, след като номинира и изготви листата съобразно получените гласове, естествено с гласуване прие проект за решение за избор на членове на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание, именно по предложението, което беше направил народният представител Стоян Райчевски като проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата за първа реплика господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря ви, уважаеми колеги. Ще направя реплика на господин Райчевски, с което искам да го уверя, че в комисията ние не сме разглеждали неговото проекторешение. Ето го проекта за решение, внесен от господин Райчевски. Има входящ № 850-01... и т.н. на 7 декември, който ни е разпределен от председателя. В комисията ние не сме разглеждали това проекторешение. В комисията ние се занимахме с всичко друго, но не и с това проекторешение. Дълги часове обсъждахме дали НСРТ има нужда от специалист по отклоняващо се поведение и други подобни. Но това проекторешение не сме го разглеждали. И това се вижда от доклада на комисията. Докладът на комисията не е относно проекторешение номер еди-кой си, внесен от Райчевски и разпределен от председателя, а докладът на комисията е относно избор на членове на НСРТ. Но аз питам имат ли право гражданските организации - частни лица, на законодателна инициатива? Те нямат това право. Тоест, те можеха да дадат своите предложения чрез депутати, но не директно. Те можеха да дадат своите предложения директно в комисията, но ако ние ги бяхме обсъждали в рамките на проекторешението. Никъде в доклада на комисията вие няма да срещнете текст, че комисията е обсъдила проекторешението на Райчевски и е решила да предложи на пленарната зала това проекторешение да бъде гласувано. В становището никъде няма такъв текст. Тоест, какво обсъждаме ние днес? Ние обсъждаме кандидатури, които не са разпределени от председателя. Аз не знам председателят на парламента да е разпределял кандидатурите примерно на двамата самопредложили се. Е, как тогава ще ги разглеждаме? Може ли в пленарната зала да се разглежда нещо, което не е разпределено преди това на комисия от председателя на Народното събрание? Според мен категорично не може.
Аз ви моля наистина да внимавате, тъй като съм доказал, че съм в час, докато други са доказали, че не са в час. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата за втора реплика господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател! Аз съм възмутен от цялата тази балканска шашмалогия. Отново девет души, верни представители на СДС, да окупират НСРТ. Аз съм възмутен от факта, че са имали право да гласуват само пет пъти, точно квотата на Народното събрание, и почти всички са гласували за всички - едно брутално нарушение. Господин Райчевски съвсем е наясно, че това е така и не ги е санкционирал.
Господин Райчевски, знаете моето топло, приятелско отношение към Вас, но Вие сте един мек, добър човек. За председател на тази комисия трябва един човек, който да е железен, който спазва буквата, закона и най-вече е индеферентен към партизански брожения.
Вие допуснахте току-що още една грешка. Аз не съм предложил Иван Константинов - три пъти шеф на новините, шеф на "Актуална антена", един от най-изявените наши журналисти, лично като депутат от Народното събрание, а партията, която вие много дълго време гледате да изличите от съзнанието на Българския народ, Българският бизнесблок го е предложила. Това е партийно предложение.
И второ, когато предишното НСРТ публикува две дебели папки документи и каза, че 0,02 е получила една партия с 270 хил. гласа пратена в това Народно събрание, нито Вие, нито вашата комисия реагирахте. Вие допускате тази Гьобелсова цензура.
И аз оттук с всички тези нарушения, тези, които цитира Иво Атанасов, Ви моля веднага да си подадете оставката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
За трета реплика думата има господин Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Господин председател, благодаря!
Уважаеми колеги, за съжаление се оказа, че в СДС няма медийни специалисти. В СДС или ОДС няма медийни специалисти. Това беше доказано в продължение на една година. Как, уважаеми дами и господа, не разбрахте, че има други пътища, по които да станат нещата, даже тези неща, които вие искате да направите. Толкова грешки, толкова недомислия, та даже стигнахте дотам да използвате методи, които познаваме от други времена - та творчески съюзи, та не знам какви организации, само ОСО-организации не предложиха. Добре, кого ще убедите, че това е някаква демократичност? Кого? Особено с това гласуване, което направихте в комисията. Избрахте си тези, които бяха. Нямаме нищо против, изберете си ги, ама защо се подигравате с тези хора? Защо допуснахте първо да ги свалите, те да станат обект на приказки - та този бил добър, този бил не знам какъв си, еди какво си, и сега пак ги преизбирате. Това е подигравка с тези хора. Тези хора трябва да бъдат уважавани, защото те ще налагат Закона за радио и телевизия такъв, какъвто е, и ние ще му се подчиняваме.
Не мога да проумея какви бяха тези специалисти, какви бяха тези съветници, какви бяха тези хора, които не разбраха, че просто така не трябва да се работи. Вие унижавате интелектуалци. Ако проблемът беше да махнете Стефан Данаилов, ами кажете му, той сам щеше да си подаде оставката. Сигурен съм.
Няма да описвам всички перипетии, които преживяхме с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега имате думата за реплика и ако искате изказване, после може отново да вземете думата.
ДИМО ДИМОВ: Приключвам с репликата дотук. Господин Райчевски изчете всички организации и каза какво ли не по този повод. Кого ще заблуди? Най-малко нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
За дуплика искате ли думата, господин Райчевски? Заповядайте.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Дуплика първо на колегата Иво Атанасов. Не е вярно това, че Комисията не е започнала и не е вземала становище по проекторешението. Защото първото заседание беше посветено само на него. И аз искам да ви покажа: становище за избиране на членове на Националния съвет за радио и телевизия - това е становището на комисията, и решението е за избиране на членове на Националния съвет за радио и телевизия. Тоест, ако искате да ви спомена номера на разпореждането, той е  850-01-365 от 7.12.1998 г. Тогава се повдигна въпрос: защо не са изписани имената. Ами естествено е, защото ние гласуваме проект за решение, а имената ще бъдат тези, които тук изберем. Ние не можем предварително да ги раздадем.
По репликата на колегата Жорж Ганчев. Той казва, че не е предлагал Иван Константинов, но ето неговото предложение, което казва...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Казвам, че партията го предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, изслушайте, а не викайте от място.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Аз съм се съобразил с документа, който имам, и най-коректно съм го вписал в листата.
По изказването на проф. Димов няма да взема становище, тъй като той заяви, че те не участват в работата на комисията по тази материя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
За процедура - госпожица Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю! Предлагам дебатът да бъде отложен и това решение да бъде върнато на комисията на следните процедурни основания.
Първо, в това, което ни е предложено за становище, няма колко души са присъствали на заседанието, за да направим преценка има ли кворум, даже спадащ. Аз изпитах сериозни съмнения, четейки заключителната част, в която е отбелязан броят на гласовете. Там има подадени толкова гласове "за", колкото е невъзможно да има. Комисията има 17 члена, присъствали са 14. Максимално възможният брой за гласуване "за", ако всеки е използвал 5-те си гласа "за", на колкото има право, са 70. Но, първо, не можете да задължите всеки от членовете на комисията да гласува пет пъти "за". Той може да гласува и по малко, важното е да не гласува повече. Седемдесет, а тук има отбелязани 91.
Съгласно правилника може да събирате предложения от творчески съюзи и от когото искате, но като се съберат предложенията от творчески съюзи, трябва някой надлежно да ги внесе.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Комисията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията може да ги внесе, но трябва на заседанието на комисията, както ние направихме с ВСС, всеки депутат да каже: аз предлагам Иван, Драган и това да се запише в протокола на комисията. Вижте протокола на вашата комисия.
Не може господин Райчевски днес в пленарна зала да ни каже, че бил внесъл 26 души, след като той самият в становището, което е внесъл, е написал: Стоян Райчевски - народен представител, предложил двама души. Не е написал 26. Това, което Вие сте оформили като становище, изобщо няма връзка с чл. 68, т. 1 и т. 2 от правилника.
Така че аз моля, господин председателю, да върнете на Комисията по културата и медиите това, за да си го оформят поне по начин, който правилникът предвижда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Такава процедура за връщане няма. Вие направихте коректно друго предложение за отлагане на разискванията и това, което е коректно, мога да го поставя на гласуване.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението на госпожица Дончева за отлагане на разискванията по тази точка.
Гласували 209 народни представители: за 88, против 114, въздържали се 7.
Предложението не се приема.

Имате думата за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Да кажат каква е процедурата, какво имат предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не на Вас, а на господин Атанасов отговарям как ще процедираме. По същия начин, по който сме процедирали при всички избори на лица в заседателната зала. Знаете го добре. Който не го знае, значи не е присъствал достатъчно в залата. Имахме прецедент само преди две седмици.
Курсове - през ваканцията, господин Пантелеев. Сега - не.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Аз не съм предлагал курсове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искате да Ви обясня. Казах кога ще Ви обясня.
За втора процедура има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Ето Ви проекта за решение за избор на членове. Избира членове от 1 до 5. Какво предлага Комисията по културата и медиите? Кои са от 1 до 5? Защо сте ни изброили тези 30 души? За 30 души ли ще гласуваме? Ако ще гласуваме за 30, си напишете по друг начин решението, но то не може да съдържа имена от 1 до 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кажете си процедурата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Досега ние сме гласували по следния начин. Става в комисията, каквото става. Когато се избират 5, 10, 15, колкото трябва човека, се внася решението с имената - точно толкова, колкото трябва да бъдат, и се гласуват в залата. Обикновено се гласуват ан блок, понякога поотделно, но точно толкова, колкото трябва да бъдат избрани. Кои 5 човека внася комисията в пленарната зала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Да прочете стр. 4 от становището на комисията. Там пише: "Да бъдат избрани кандидатите, получили най-много гласове." Така че имате отговор на въпроса.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Тези 30 ли ще гласуваме? Кои?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще гласуваме, докато изберем пет души, разбира се. Много ясно е докога ще гласуваме.
За изказване или за процедура искате думата?
За процедура има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Много е важно да уточним наистина процедурата. Всеки депутат за колко кандидат-членове на НСРТ ще има право да гласува?
Господин Райчевски, за колко?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: За 5. За първите 5.
ИВО АТАНАСОВ: Ако имаме право да гласуваме толкова пъти, колкото преценим, че трябва, ние ще влезем в известния ефект на Кондорсе. За тези, които нямат зад себе си своя вагон от книги, ще спомена, че Жан Кондорсе е един френски философ -просветител, починал точно преди 200 години. Неговият ефект е известен с това, че в случай като нашия, когато имаме 20, 30 кандидатури и не е уточнено всеки гласуващ за колко кандидатури може да гласува "за", гласуването може да се проточи до плюс безкрайност, без нито един от кандидатите да събере 50 на сто плюс 1. Аз не мога да предложа процедура. Аз не мога да кажа за колко трябва да гласуваме, но знам, че трябва да има някакъв ред и моля вие като вносители на проекторешението, господин Райчевски, да направите това. Иначе ще навлезем в едно безкрайно гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
За изказване има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви много, господин председател!
Явно нашата дума не се чува тук съвсем ясно и аз съм задължен да повторя някои неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожице Дончева и господин Благой Димитров, моля ви, престанете да пречите на господин Ганчев! Сега пък и господин Китов и госпожица Дончева. Оставете госпожица Дончева да се успокои!
Имате думата, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Може ли сега да започна изказването си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, започвайте, разбира се.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Защо не се научихме на системата на развитите нации? Във Франция се избират личности, утвърдени от обществото, повтарям, от гражданското общество, а не от партии-мартии.
В Би-Би-Си току-що имаше един скандал и я нарекоха "партията на управляващите". Вижте злобните очи на момченцето, което управлява в момента, само забележете погледа! За първи път от 1936 г. Би-Би-Си е наречена "правителствена телевизионна станция", което е лоша новина. Защо трябва да повтаряме грешките на някои, вместо да се учим от възвишените дела на някои други напреднали държави? Защо на всяка цена искате да елиминирате Вежди Рашидов, например? Защо на всяка цена трябва да го елиминирате, когато това е едно момче, работило цял живот, живяло в сиропиталище и се издига като международен артист, а ние не можем да му гласуваме доверие по една-единствена причина - че имал независим глас? Че имал независим глас в обществото!
Защо не приемете, че има в България хора, които не са свързани нито със СДС, нито с БСП, не са свързани нито с Бизнесблока, нито с Народния съюз или ОНС, а са просто интелигентни, талантливи, хора, признати от цял свят? Какво ви пречи един Светлин Русев да влезе в едно подобно образувание, наречено НСРТ? Какво ви пречи един велик кинорежисьор като Рангел Вълчанов вие да го поканите? Какво ви пречи един невероятен поет като Борис Христов вие да го поканите и да кажете: хей, не желаем да правим партийна сган тук, а желаем истинските хора на духа в България, със съвест? Да направите нещо така, че да има една балансирана медийна политика в нашата държава.
Аз съм дълбоко огорчен и дълбоко втрещен не за собствена консумация, тъй като виждате, че аз си функционирам много добре в пълна изолация. Ама казвам: много добре - и сам воинът е воин и може да служи на общественото, без да се явява по предаването "Панорама", където един абсолютен, доказан доносник на Държавна сигурност, с чин в Държавна сигурност още е водещ и който получава оргазъм от интервюирането на лицето Иван Костов. Оргазъм! По телевизията! Та такива безсрамници защо работят в Българската телевизия още? Питам. Питам и никой не ми отговаря! Една млада дама води новините. Била приятелка на премиершата, била приятелка на премиера. Тя започва своя лична чистка като радиожурналистка, едвам тръгнала в кариерата.
Това е скандал. Аз ви призовавам: служете на Отечеството, престанете с тази партизанска история. Видяхте демократи и републиканци вече се избиват там, хванали са се за гушата във Вашингтон. Това е грозно. Защо повтаряме грешките на вашите ментори? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Колко минути имам, господин председател, според Вашите правила?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Знаете добре колко имате по правилника - 30 плюс 10 увеличение - 40 минути можете да говорите, като извадите процедурите.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, процедурата не беше уточнена, но това не е нещо ненормално. Не се случва за първи път в нашия парламент.Така и не стана ясно всеки депутат за колко кандидати ще може да гласува "за". Но това едва ли е толкова важно, тъй като решението предварително е взето от синьото Политбюро.
В каква ситуация се приема това проекторешение? В една обстановка, в която управляващите се опитват да сложат ръка върху медиите дори и физически. Ние наскоро бяхме свидетели на два срамни случая, когато синият министър Марио Тагарински нападна журналистка и когато синият депутат Асен - мисля, Христов, нападна журналистката. Насилие върху журналисти. Тъй като едната журналистка е от "Дневен труд", другата е от "Нощен труд", може в този смисъл да се направи заключението, че управляващите упражняват денонощно насилие върху журналисти.
И аз досега не съм чул някой да се извини за това денонощно насилие върху българските медии, което е и физическо. Отстранени бяха от ефир в продължение на годината редица най-изявени български журналисти, редица предавания, които ви доведоха на власт, уважаеми господа. Сега казвате, че едно от тях било субкултура. Може би има и субнарод вече в България, тъй като този народ гледа това предаване. И може би вие сте били субполитическа сила, след като вървяхте след тях по улиците на София тогава, когато трябваше да вземете властта.
Намираме се в една ситуация, в която според Закона за далекосъобщенията - според този драконовски закон, лицензиите за радио- и телевизионна дейност се дават от правителството. Ами, че много ясно, че това правителство ще дава само на тези кандидати за радио- и телевизионни оператори, които ще спазват правата линия! Това е елементарно за демокрацията! Не може правителствен орган да дава лицензии! Разбира се, и това може да се преодолее, защото СДС е като един магазин, в който влизаш, питаш за цената, плащаш, купуваш и си излизаш. Това ще се преодолее, но защо да бъде така? Защо да се взимат комисионните на три места вече, вместо да се постъпи по един нормален, демократичен начин?
Искам да кажа, че в комисията ние действително не обсъдихме проекторешението. И това личи по доклада. И господин Райчевски не можа да цитира някъде в доклада една буква да има за това, че сме обсъдили неговото проекторешение. Но това не е най-голямата беда. Кой преценяваше и по какви критерии в комисията кои от тези интелектуалци са по-изявени от другите интелектуалци? Ами, извинявайте, кои сме ние, че да мерим интелектуалците на България?
В комисията имаше депутати, които празнуват 8 декември, без да са завършили висше образование и дори без да са го започнали! И тези депутати преценяват сега кой интелектуалец е по-изявен и кой е по-малко изявен! За мен това беше едно подлагане на част от българската интелигенция на едно нечувано унижение. Не може така! И няколко пъти ясно поисках от председателя Райчевски да каже: уважаеми дами и господа, критериите, по които ние ще преценяваме, са тези и тези. Никакви критерии не бяха предложени от ръководството на комисията по време на нейното прословуто заседание. Единственият критерий, който беше лансиран от председателя, това е лицето, което кандидатства, да бъде с висше образование, да не е осъждано и да може да се подписва. Тоест, всеки, който може да се подписва, може да стане член на Националния съвет за радио и телевизия. Смятам, че това е един абсолютно обиден подход - и към тази важна институция, и към тези интелектуалци, чиито имена се спрягаха в нашата не съвсем достойна комисия. Нямаше критерии!
Попитах мнозинството: добре, как ще гласуваме? Спуснали са ви задачата от "Раковски" № 134. Не, казват, не са ни спуснали задача, но ние ще решим на кого да се доверим. Извинявайте, за какво доверие става дума, когато това доверие се дава в парламента? То не може да бъде друго, освен политическо. И факт е, че вие се доверихте на петима масово. Или имате обща съвест, колективна съвест, или на вас са ви наредили да окажете политическо доверие на тези петима, които събраха най-много гласове. Но по този начин вие нарушавате самия закон, да не говорим Конституцията, защото според Закона за радиото и телевизията, който вие приехте, Националният съвет за радио и телевизия е неполитически орган, той е независим орган. И не може вие да налагате политическо решение на петима и тези петима, имайки вашето политическо доверие, да могат да провеждат вашата линия в тази важна сфера.
Уважаеми колеги, аз моля за разум, моля ви да се почувствате на висотата на политическата сила, която носи името демократични сили. Тук виждам господин Стоянов, който внася закони и ги изнася. Тук виждам господин Благой Димитров, тук виждам редица колеги, които внасят предложения, след това ги изнасят. Моля ви, бъдете малко мъже.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Кога сме правили това?
ИВО АТАНАСОВ: Моля да има мъже в СДС. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Искам да кажа, че винаги съм се ръководил от своята съвест, независимо от това, че в моята парламентарна група съществуваше по едно време чл. 11. Никога не съм гласувал за нещо, което не смятам, че трябва да бъде прието. Досега не съм го казвал, защото смятам, че това е един много евтин довод, но отидете и проверете стенограмата от октомври 1995 г. и вие ще видите, че аз не съм гласувал закона на Клара. Не го казвам това като някакъв вид хвалба, но като доказателство, че тогава, когато преценявам, че дадено решение е недемократично, не го подкрепям. Вие нима не преценявате, че това, което решихте, е недемократично? Аз не гласувах за закона на Клара, защото той даваше възможност управляващите, тогава бяхме ние, да постигнем съотношение на силите в НСРТ от 6-има на 5-има. На мен това ми се видя недемократично и аз не подкрепих закона.
Извинявайте, колеги, как вие сега смятате, че 9:0 е демократично? Как това решение ви се вижда в синхрон с принципите на демокрацията? Къде е тук опозицията? Няма ли някой от вас, който да гласува против това невероятно недемократично решение? Няма ли поне един? Аз се надявам да се намери един демократ в Съюза на демократичните сили.
И тук виждам не само едно установяване на пълен политически контрол върху медиите - чрез Закона за далекосъобщенията, чрез изпъждането на изявени журналисти, отстраняването им от ефира, чрез овладяването на Националния съвет за радио и телевизия. Тук виждам нещо повече - един вече законодателно гарантиран и реализиран стремеж на Иван Костов към еднолична власт. И вие много добре знаете защо изхвърлихте Стефан Данаилов от НСРТ. Не защото дотолкова сте обезумели, а защото Иван Костов трябва да има лично мнозинство в този съвет, собствено мнозинство. Защото той по този начин се застрахова за бъдещето, когато взаимоотношенията му с президента може би няма да бъдат от най-добрите и той ще трябва сам да може да контрира евентуални противодействия на президента. Затова беше изхвърлен Стефан Данаилов! И не ви е неудобно вие да ставате проводници на новия авторитарен режим в България, на новата лична власт - такава лична власт, каквато не е имало никога.
Извинявайте, но вие предлагате във фондациите, които са елементи на гражданското общество, внасяте законопроекти държавата да може да сменя във фондацията членове на управителния съвет. Чувате ли се какво предлагате? Може ли такова нещо? Вие задължавате частни фирми, когато имат поръчка над 20 млн.лв., да обявяват конкурс и държавата да може да вкарва друга фирма, която да изпълнява поръчката. Разбирате ли за какво става дума? Разбирате ли накъде тласкате България? Вие сте съучастници, вие сте двигатели на този процес, на новия авторитаризъм.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Какво ти стана?
ИВО АТАНАСОВ: Говоря сериозно, така сте се смеели и през 1943 г., така сте се смеели и през 1939 г., така сте се смеели и през 1940 г. И през 1943 г. се е намерил един между вас, който е казал, че може да се развива - Димитър Пешев, и е гласувал против това, което преди е утвърдил. Няма ли и от вас някой, който да докаже, че може да се развива? Нима павето е най-висшата форма на развитие на материята? (Смях и оживление в блока на ДЛ.)
Моля ви, моля ви за демократизъм! Моля ви за мнение против това драконовско решение! Моля ви за изказвания, моля ви за коментари! И моля ви да не подкрепите решението на комисията, което на всичкото отгоре е и нелегитимно. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата за реплика господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Атанасов, днес в началото на заседанието, преди около час, казахте на председателя, че винаги сте били в час и никога не сте спели. Защо не вземете наистина да влезете в час и да си прослушате записа, за да видите с какъв менторски тон говорите?
Кой Ви дава право и като какъв се изживявате тук, за да поучавате народните представители, които са равни на Вас? Да ги поучавате с този тон? Да им вменявате собственото си мнение, да ги учите на демокрация? Вие ли ще ни учите на демокрация? Вие ли ще ни казвате какви са институциите, каква е една власт и каква не е? Какъв беше този тон? Аз просто съм изумен. Не зная дали се чухте как говорите и как ни поучавате. Откъде това самочувствие? Кой сте Вие? Кажете кой сте? Иво Атанасов, каквито сме и ние.
Кой Ви дава това самочувствие по такъв начин да говорите тук на своите колеги? Защо? Просто защото не сте в час, ето затова. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
За втора реплика има думата госпожа Ева Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважеми колега Атанасов! Моите уважения към Вашата словесност. Аз винаги съм се възхищавала от Вас, от играта на думите. Но съм се възхищавала, че абсолютно винаги Вие можете да повтаряте едно и също нещо.
Вие казахте няколко неща, за които аз Ви казвам, че това не е истина. Първо, за това, че лицензиите ще се дават от държавен орган. Ами, господин Атанасов, ето, например, аз си направих труда да направя справка как е във Финландия. Може би смятате, че Финландия не е демократична страна. Държавният съвет там отпуска действащи лицензии за разпространение, включително за местно радио и местна телевизия. Министерството на транспорта и съобщенията осъществяват надзор на действащите лицензии, отпускат нови лицензии и дават предложения на законодателната власт.
А що се отнася до критериите, аз мисля, че критерии са посочени в Закона за радиото и телевизията в чл. 25 - кой може да бъде член на Националния съвет за радио и телевизия.
Освен това искам да Ви кажа, че предложението за декларациите с подписите беше направено от уважаемия проф. Димов, не от мнозинството. Аз имам пред себе си една декларация, едно обръщение до председателя на нашата парламентарна група. Ще Ви прочета само две изречения, а Вие след това във Вашата дуплика ще ми кажете това демократично ли е и за какво всъщност говорим ние. Какво се иска? Съобразяване на програмната схема на националните електронни медии и в частност на новинарските емисии с реалното съотношение между политическите сили в парламента и в страната; постигане на предварителна договореност за завръщане на публицистичните предавания на национален екран и в националния ефир; съгласие от страна на парламентарното мнозинство. Само ще кажа, че под това нещо е подписан господин Георги Първанов. Може би той вече е член на Управителния съвет на Националното радио или на Националната телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
За трета реплика думата има господин Благой Димитров. (Реплики от ДЛ.)
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Аз не знам колко съм диалогичен, много е диалогичен господин Атанасов. Обаче господин Атанасов каза няколко неистини.
Господин Атанасов, има решение на Конституционния съд по отношение Закона за далекосъобщенията. Недейте да продължавате да се излагате и от парламентарната трибуна, и откъде ли не по медиите да говорите за Закона за далекосъобщенията, че не бил демократичен и прочие. Аз ще Ви помоля - съсредоточете се може би само в Закона за радиото и телевизията. Освен това споменахте и моето име редом, че внасяме законопроекти, текстове, изнасяме. Такова нещо няма.
В миналото Народно събрание ние бяхме с Вас в една комисия и не е вярно, Вие пак казахте неистина, че не сте гласували за Закона на Клара Маринова. Аз много добре си спомням дебатите.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Нали ти показах стенограмите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожице Дончева, правя Ви забележка.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Вие имахте един законопроект... По-спокойничко, госпожице Дончева. Вие също не бяхте, доколкото си спомням, в миналия парламент. В стенограмите пише, че той имаше един законопроект заедно със Стойчо Шапатов, който не мина. И заедно с Клара Маринова бяха в някаква конфликтна ситуация. Ето това е истината за миналия парламент.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Влез и ти в конфликтна ситуация.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: И затова аз ще Ви помоля наистина, запазете добрия тон, недейте непрекъснато да поучавате. Вие имате един навик да профанизирате разговора, да издребнявате разговора. Особено интересно ми става, когато говорите за Закона за далекосъобщенията. Просто недейте да правите тези неща. Трябва да правите по-точни изказвания и наистина да боравите с истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Има думата за дуплика господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Цонев, аз съм човек, който, като говори от парламентарната трибуна, не си държи ръцете в джобовете. Така че приемете това като първото основание да имам правото да Ви поучавам.
Второ, аз съм човек, който вече има три мандата зад гърба си, опитът ми е далеч по-голям от Вашия в тази сфера. Така че приемете това като второ основание да имам право да Ви кажа нещо.
Аз съм човек, който познава историята и много добре знае поведението в тази зала на партиите, които вие реабилитирахте, и много добре зная докъде свършиха тези партии и докъде стигна България, благодарение на тази дейност на вашите предшественици. Приемете това като трето основание да Ви правя бележка.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): За тона става въпрос, не за съдържанието.
ИВО АТАНАСОВ: Четвърто, аз съм представител на партия, по време на чието управление българският народ имаше такова равнище на потребление и консумация, каквото вие ще постигнете едва през 2017 г. (Весело оживление и реплики в залата.) Така че, господин Цонев, на 1 януари 2017 г. аз ще бъда готов да Ви се извиня. Но докато не постигнете оня стандарт, който съществуваше в България, Вие сте длъжен да слушате, защото има от какво да се поучите. Приемете това за четвърто основание.
И пето основание, господин Цонев. Факт е, че когато целият парламент спеше по Закона за чужденците, аз бях в час и гласувах против § 3 от този закон. Един параграф, който беше върнат от господин президента. Един параграф, срещу когото после всички депутати гласуваха против. Това е един документален факт. И ако Вие намерите такъв факт във Ваша подкрепа, аз ще Ви слушам. Но докато не намерите такъв документ в собствена подкрепа, Вие ще ме слушате мен, тъй като има защо. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Този тон беше по-добър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Има думата за процедура заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Все пак трябва да се отговори на изискванията на закона и аз не разбирам защо Комисията по културата и медиите, аналогично на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, не е подготвила характеристика, която да показва дали кандидатите, които се предлагат от комисията, отговарят на изискванията на закона. Искам да ви припомня изискванията на закона. Член 25 казва, че член на Националния съвет за радио и телевизия може да бъде лице с българско гражданство, което има местожителство на територията на страната, висше образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, културата, журналистиката, аудиовизията, телекомуникациите, правото или икономиката.
Аз лично познавам господата, които се предлагат, но не съм длъжна да зная дали те отговарят на всички тези критерии, особено на критерия "висше образование". Сигурна съм за това само по отношение на един от кандидатите. И затова настоявам в писмен вид да се разпространят справките на петимата кандидати, които комисията предлага за избор.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Защо на петимата, а не на всички?
ПЕТЯ ШОПОВА: Защото моето впечатление е, че са петима. Ако са 26, на 26-те, естествено, господин Корнезов. На всички, които комисията предлага, да разпространи справките, отговарящи на чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Димо Димов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): По предложението на госпожа Шопова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво искате сега по предложението на госпожа Шопова?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Справките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, ще се реагира.

ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди малко си дадох сметка, че за мен това е един тъжен ден за демокрацията. За мен лично, персонално това е един тъжен ден. Аз влязох в Народното събрание, знаейки, че ще бъда в Комисията по култура, не знаех, че ще бъде и медии, мислех, че ще бъдат две. Така се случи, че бяха обединени тези две комисии и ми се струваше, че това беше една грешка.
Днес, проследявайки работата на комисията и дела, в който аз взех участие, трябва да знаете, че равносметката е повече от тъжна. Намеренията ми да допринеса с моите познания, с опита ми в културата, с това, което съм изживял, преживял, пресял, което можеше да бъде в полза на Народното събрание, се оказа, че са пълна утопия. Вярвах, че това Народно събрание няма да е така политизирано, че в него действително ще има диалог. Работех с желание. Но за съжаление никой не пожела да използва тези мои способности. Даже и като заместник-председател - трябва да ви кажа, че това е една абсолютно синекурна длъжност - нито един път не бях поканен в кабинета на господин Райчевски да обсъдим дневен ред, да бъда запознат с намеренията, които той като ръководител на тази комисия има за провеждането на ползотворна работа в тази комисия. За съжаление господин Райчевски - за първи път си разрешавам пред него да го обвиня - освен да слуша това, което му нареждат, нито един път не прояви собствена инициатива за нещо, което да допринесе за диалога в тази комисия.
Съжалявам действително, че аз допуснах грях. С целия ентусиазъм на началото и на тъй нареченото реформаторско мнозинство, аз се съгласих на компромиса неправомерно, незаконно да бъдат избрани директорите на радиото и телевизията миналата година през месец юли, спомнете си. Защото ни беше обещано, че есента, през месец септември ще имаме новия закон, по който медиите ще работят. Мнозинството не удържа това свое обещание. Чакахме два месеца.
Какво стана. Изведнъж в един момент видяхме два-три проекта - на "Свободно слово", на господин Райчевски, господин Агафонов внесе няколко проекта за видоизменение на закона. И си казах: е, тръгна, макар и късно, но тръгна.
Какво се оказа по-късно. Тези законопроекти изобщо не бяха обсъждани в комисията, никога не бяха поставени на масата. Най-нагло ми се отговаряше: ами обсъждайте ги, като ги искате. Никога мнозинството не взе отношение по тези проекти. Чакаше се проектът на господин Иван Костов. Чакаше се проектът, зад който никой не застана тук в тази зала и да каже: аз работих този закон. Или - този колектив го работи. Ние знаем кой го работи и как се работят много от законите.
Питам: защо трябваше така? Аз неведнъж в комисията предлагах: дайте да направим една група, която да обедини текстовете на тези закони, да изберем най-доброто, което да влезе в залата. Нима не беше редно тези закони да влязат в залата и да се обсъждат всеки поотделно или комисията да обедини текстовете и да предложи това, което е най-разумно? Напротив, видяхме машината, която смазва и най-малката инициатива според мен в мнозинството. Видяхте как тези проекти бяха изтеглени - тихом, мълком, един по един. Видяхме как депутати от мнозинството се отказват от това, което са говорили, от това, което са защитавали. Даже когато са гласували в залата единствени против нещо, видяхме как после и този глас единствен против беше оттеглен.
Питам аз: не е ли тъжно това? Не е ли тъжно, че имаше хора, които работеха месеци наред, вложиха своя труд и никой не се съобрази с тях? Даже и последният фарс, сегашният фарс, който се разиграва - той няма да е последен, аз ви гарантирам.
Този закон не е демократичен закон. Ние неслучайно не гласувахме за него, ние неслучайно ви предлагахме текстове и текстове, по които този закон да стане възможно най-добрият. И даже и да се въздържим, все пак нямаше да гласуваме против или да напускаме залата. И това не стана.
Колко по-просто беше в § 1 на Преходните и заключителни разпоредби да имаше текст, че членовете на Националния съвет за радио и телевизия и генералните директори на БНТ и БНР довършват мандата си и след това членовете на Националния съвет за радио и телевизия влизат в ротационния принцип и в новия шестгодишен мандат. Така щяхте да запазите лицето на тези хора и нямаше да разиграваме всичко това. За какво да говорим? Добре, един път ги избрахме неправомерно, по политически, но добре, нека си довършат мандата. Добри, лоши, те се научиха да работят по някакъв начин.
Аз имам големи възражения и по сегашния състав, но не персонално. Аз считам, че там трябваше да влязат други хора, с други професии. Прекалено много място е оставено на въображението, което е силно подчертано в интелекта на тези хора, които избрахме. Там трябваше да има малко повече хладен разум.
Но добре, ще ги изберете. Аз съм сигурен, че много скоро в тази зала пак ще се занимаваме с тези проблеми. Предстои лицензирането. Този закон не гарантира демократичния начин на лицензиране. В моите предложения аз казах: добре, НСРТ - хубав, лош, но нека той единствен да преценява. Защото е казано де юре, че това е обществен орган. Защо последният глас, решителният глас за лицензирането беше оставен в другия закон? Защото в другия закон неприкрито се говори, че Министерският съвет решава всички капитални въпроси на лицензирането. Ето, затова.
И за да не ви отегчавам повече, ще ви кажа: жалко е не за нас, които сме дали своя труд и не сме стигнали до един ползотворен резултат, жалко за тези, които работят в медиите, жалко е, че виждаме една телевизия, абсолютно подчинена на мнозинството, жалко е, че този народ ...
Ето и след нашата конференция в събота видяхме какво беше показано по телевизията - манипулации, пълни манипулации! Питам аз: на коя конференция или конгрес присъстваше целият политически елит на страната, като изключим господин Иван Костов? Питам. И всички направиха капитални изказвания, изказвания, които чертаят бъдещето на тази страна или вземат отношение по настоящето. Никаква информация!
Ето, този закон нарушава правото на информация, правото да чуят и другото виждане в тази страна, което може би ще покаже по-добрия път, за да живеем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
За реплика има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми професор Димов! Безспорно е, че хубав или лош, законът е факт. Ние днес обсъждаме именно по закона кои да бъдат членовете от квотата на българския парламент в Съвета.
Аз мисля, че това е пределно ясно и не е тук мястото ние наистина да определяме кой е голям, по-голям или по-малък интелектуалец. Важното е всяко едно предложение, било то на съюз или на някакво творческо обединение, да влезе в парламента, предложено от народен представител, който има своите законодателни правомощия. След това да бъде разпределено в комисията, а след като бъде разпределено, комисията може да гласува за него, но всички тук трябва да бъдат представени и ние да решим по съвест и без никой да ни казва кой е по-малък и кой е по-голям... Аз имам свое виждане и друг начин по нашия правилник, по нашия ред няма. Затова предлагам да се провери дали са спазени процедурите и ако са спазени, да се премине към гласуване. (Шум и реплики.)
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Ха така, браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Преди да продължим със следващото изказване, искам да ви съобщя дали кандидатите, които са предложени, отговарят на условията съгласно закона:
Александър Александров Томов е завършил "Българска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". За това дали отговаря на другото условие - да има, както е казано по закон, професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, културата, журналистиката, аудиовизията, телекомуникациите, правото и икономиката - мисля, че не е необходимо да чета цялата справка за професионалния му опит. Очевидно има в културата, така че да пестим време.
Йосиф Стефанов Сърчаджиев е завършил...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Той е демократ, няма какво да го гледаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: ..."Актьорско майсторство" през 1969 г. За останалото условие също е излишно...
Димитър Коруджиев е завършил "Българска филология" в Софийския университет...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Демократ е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Демократ е наистина. Господин Божинов, трябва да Ви уверя, че наистина е демократ и почтен човек. (Оживление.)
Иво Драганов е завършил ВИТИЗ "Кръстю Сарафов", специалност "Кинознание".
Нели Огнянова е завършила "Право" в Софийския университет.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Стефан Данаилов е завършил "Актьорско майсторство" във ВИТИЗ "Кръстю Сарафов".
Антоний Гълъбов е завършил "Социология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Става дума за критерии, а не за...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вежди Рашидов е завършил Художествената академия в София.
Ана Антонова Димова-Илинчева е завършила Консерваторията, специалност "Музикална педагогика".
Хачо Кирилов Бояджиев е завършил ВИТИЗ "Кръстю Сарафов".
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: И т. н., и т. н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма и т. н. - за всичките ще съобщим, всички са кандидати.
Веселин Димитров е завършил Филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Бойко Станкушев е завършил "Социология и философия" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Валери Илиев Тодоров е завършил Факултета по журналистика в Софийския университет.
Иван Бориславов е завършил "Българска филология" в Софийския университет.
Райна Иванова Константинова е завършила "Английска филология" в Софийския университет, но очевидно отговаря и на другото условие, тъй като е работила като заместник-генерален директор на Българското национално радио.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Щом е демократ, може и без образование.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): До 1989 г. беше така. В Политбюро колко имаха образование, бе Татянче? Тато с образование ли беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Без образование може само тук, госпожице Дончева. В НСРТ не може.
Иван Николов Константинов е завършил "Журналистика" в Софийския университет.
Ангел Георгиев Николов е завършил ВИТИЗ "Кръстю Сарафов".
Петя Цолова Колева е завършила "Английска филология" в Софийския университет.
Александър Ангелов Ангелов е завършил "Славянска филология" в Софийския университет.
Елиезер Давид Алфандари...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): А, той е много демократичен, да не се гледа нищо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: ...- висше филологическо образование в Софийския университет.
Ангел Димитров Делийски - има висше образование по електроника и изчислителна техника, работил е в телевизията в продължение на 31 години.
Стоян Христов Шивачев е завършил "Телевизионна журналистика".
Драгомир Димитров Ненов е завършил Държавната музикална академия в София.
Стоян Стоилов Стоянов е завършил "Икономика".
Боряна Статкова е завършила "Журналистика", музиковед.
Това е образованието. Очевидно всички кандидати имат изискванията за висше образование, а що се отнася до второто изискване - за професионален опит, вярвам, че няма да има никакви възражения за нито един от кандидатите.
Господин Лютви Местан има думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение и в качеството ми на вносител на предложение да ви запозная в рамките на законно предоставеното ми време с едно изявление на нашия кандидат - господин Вежди Рашидов.
"Уважаеми господа, поговорката "Никой не е станал цар в собственото си село" е единственото, което ми остава като успокоение и параван за самооправдание. В това отношение аз съм спокоен за себе си, но безпокойството в обществото ни идва от друг факт - че все повече умни и можещи хора се вливат в една капсула, скоро намерила точното си наименование в израза "вътрешна емиграция".

Може би причините са, че ставаме все повече свидетели на време, в което безвремието властва, когато богатството се заменя с бедност, духовното - с бездушието, трайното - с лъжата и ценностната ни система - с бездарието. Това не е нищо друго, освен пътуване към страха и отчаянието! Очакването ни за утрото е придружено от страха! Страх за живота ни, страх за миналото и утрешния ден, страх за хляба, страх за децата ни, страх от "лошите" и "добрите", страх от властващата посредственост! Изобщо - страх!
Не крия огорчението си от хора, приели за верую слугинството, автори на компромати, изкривена до болка и непоправима перверзна маниакална преданост, пред които и героите на Сервантес избледняват.
Така неусетно сме минали метаморфозите от социалистическата шпиономания в демократична мултимания! Вълненията в тази зала често са били около една дума - мултак. В последните години това е атестация за всеки инакомислещ.
Но нека високо да кажа, ако не за тези, които не виждат и не чуват, то поне за онези, които не са увредени от тази болест: не съм работила и не работя в "Мултигруп". Пък и не виждам нищо лошо да мога да упражнявам законното си право на труд там, където работят над 15 000 честни българи, щом не мога в някоя от институциите на собствената си държава. Но нека това оставим настрана и се върнем към водещия ни управленски лозунг: "Неуморно да си пречим, другари!"
Затова моля да бъде прекратено дебатирането на името ми в тази пленарна зала. Не бих допуснал една парламентарна група, имала достойнството да уважи личността ми за пореден път, да изживее унижението, прочитайки биографията ми на хора, които нямат такава. Пък и да спестя смешната отстрани гледка на въздържалите се, приличащи на чавдарчета със сини връзки, под дадена команда от дружинния ръководител, дирижиращ с комсомолски порив група хора с пръчица в ръка. (Частични ръкопляскания в Демократичната левица.)
Радва ме възможността в един и същи ден да благодаря по един и същи повод: първо, на тези, които имаха уважението към биографията и личността ми и втори път, на онези, които нямаха. Благодаря, защото единственото естествено място на един ваятел е неговото ателие - там, където е парчето земя, онзи божествен материал, от който самият Бог е сътворил човека. За посредствеността това е само парче кал, носеща риска да изцапа единствения скъп и чист костюм с надпис върху него - "бос"."
Уважаеми госпожи и господа, солидарни с мотивите и житейската мъдрост на Маестрото, Парламентарната група на ОНС заявява, че няма да участва в гласуването на състава на НСРТ и оттегля кандидатурата му. (Частични ръкопляскания в ДЛ и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин Любомир Пантелеев. Господин Пантелеев, отказвате ли се? Добре.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Отново съм на трибуната с притеснение. Отново бутафория! Отново възстановяваме онова, което аз с въздишка през декември 1989 г. казах: "Отиде си!". Отиде си внушението, че само едни могат да мислят и само едни са прави! Върна се плурализмът, за съжаление за твърде кратко.
Притеснен съм от това, което ми предлагате. Притеснен съм и от това, че вие не ми обяснявате отново защо някой е получил 11, друг - 0 или 1 глас. Притеснен съм страшно много!
Искам да се извиня на едно лице, което уважавам. Защо Вежди Рашидов е пренебрегнат от вашите гласове в Комисията по културата и медиите пред една правистка, която написа един нескопосан закон? Един закон, който беше върнат и беше оспорен дори от президента? Нейните качества с какво превъзхождат този интелектуалец, който винаги е имал смелостта да казва това, което мисли и да работи не за партиен и групов интерес, а да работи за националното ни въздигане?! Къде отиваме?! Това ли е пътят, с който ще правим демокрация?! Един политически фанатик, какъвто е Коруджиев, той ли ще създава критериите на етиката в медиите? Един човек, който стои само в дълбината на едно теснопартийно виждане? Отново ли ще го поставяме в онази институция, която трябва да формира ценностната система на България? Аз искам да ви кажа: не се ли притеснявате от това, което ни показа покойният Увалиев? - пример за етично поведение. Не се ли притеснявате от това, което ни показа покойната Румяна Узунова? - пример за журналистическо поведение. Защо не откриете онези личности, които могат да стоят над дребния групов интерес, които да провеждат една тясна политика? Защо не открием в България онези интелектуалци, които могат да бъдат истински будители на този народ, да ни учат на морал и на етика?
Аз не мога да участвам в такъв срамен театър! Благодаря ви. (Частични ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Вече осем години сме свидетели на непрекъснати, неубедителни и обикновено с тежки последици промени в ръководството и в организацията на националните медии. Ние самите сме признавали, че управлението на Демократичната левица не правеше изключение в това отношение.
Поразиите, обаче, които днешните управляващи сътвориха, надминават всичко познато досега. Повече от 500 дни Съюзът на Демократичните сили води голямата битка за подчиняването на националния ефир, на националните информационни средства. Започна се с едно нелегитимно решение за тяхното ръководство, по-късно отхвърлено от Конституционния съд.
Още тогава стана ясно, че вие ще налагате своите решения с цената на всякакви антидемократични средства, водени от изискването не за законосъобразност, а за целесъобразност.
Когато приемахме настоящия закон, констатирайки неговата противоконституционност, политическата независимост, този контрол, който се очертаваше върху Националния съвет за радио и телевизия, ние обявихме, че Демократичната левица не вижда никакъв морален и политически смисъл да се ангажира с персонални предложения за неговия състав и че е най-добре тези "седем самураи", тогава бяха седем, на свободното слово, да се назначават лично от премиера Костов.
Изтеклият период в работата на Националния съвет за радио и телевизия потвърди нашите опасения, че той ще бъде използван, за да се гарантира политическият контрол на мнозинството върху националните медии.
Въпреки всичко, въпреки това, ние потърсихме един необходим компромис, участвахме активно в обсъждането на предложенията, направени от професионалните организации. Нещо повече, ние настоявахме за консултации, в които да се определи работещо съотношение на предложенията на кандидатите, подкрепяни от мнозинството и от опозицията.
Настоявахме, и в това е смисълът на предложението, което беше припомнено тук от тази трибуна, в подобни консултации да се обединим около серия предложения, с които да препоръчаме на новите ръководства връщането на полемичната публицистика, налагането на обективни критерии в съотношението на информацията, засягаща мнозинството и опозицията.
Не сме хранили никакви илюзии относно положителния отговор. Но това, което прозвуча отдясно, наистина беше поразяващо. Нашето предложение беше не само отхвърлено, ние бяхме обвинени в опит да налагаме цензура.

От вас, дами и господа отдясно, се налага последователно най-жестоката цензура за последните осем години на прехода. (Реплики на недоволство от мнозинството.)
Вие ликвидирахте водещите, най-силните предавания.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Не Ви ли е срам!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: На Вас, господин Агов, който ме питате дали не ме е срам, ще припомня, че на Вас принадлежи крилатата фраза, че журналистиката върви след победителите - тогава, когато уволнихте 800 души в телевизията! (Шумни реплики и провиквания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Сега, уважаеми дами и господа, ги няма "Отзвук", няма ги и "Хъшове".
Сигурно зрителят, до когото не достига днешното предаване, ще се затрудни да си припомни кога за последен път е бил свидетел на пряка полемика в ефира между министър и представител на опозицията. Вие също едва ли ще можете да ми отговорите на този въпрос.
Вие прогонихте Диляна Грозданова и Иван Такев, Светослава Тадаръкова, Ваня Манолова и още десетки, стотици професионални и кадърни журналисти.
Съжалявам, че го няма господин Благой Димитров, за да му напомня за сетен път, че ние бяхме тези, с Иво Атанасов и другите колеги от комисията, които защитихме Диляна Грозданова по време на нашето управление. Ние защитихме тези седем журналисти, които бяха уволнени от радиото. Ето го господин Благой Димитров, надявам се, няма да се отметне. Онези седем журналисти, които по-късно бяха в основата на така нареченото "Свободно слово" и един от тях сега осъществява политическите чистки в радиото.
Давате ли си сметка, уважаеми дами и господа, че колкото повече притискате и ограничавате свободното слово, толкова повече обществото ни ще се хъшовизира?
С двата медийни закона, приети след вашите епични усилия, може да се смята, че партийният, политическият диктат върху националните медии е законодателно закрепен. С персоналните решения, които налагате, процесът на партизирането на националния ефир може да се смята за окончателно приключил. Дали съотношението е 7:2 или 8:1, не е толкова важно. И в двата случая ще бъде нарушено изискването за политическата независимост на този орган.
Решенията - онова, което ни предлага Комисията по културата и медиите на парламента, това е залагане на съотношението 9 : 0, това вече е най-безцеремонното, най-грубото афиширано партизиране на Националния - стенографките тук трябва да сложат въпросителна и удивителна - съвет за радио и телевизия!
Може да се съжалява, че ние сме част от един парламент, който се отнася по такъв начин към някои от най-изявените имена в българската култура като лустрира някои от тях и си позволява да огорчава в безумни дебати други. Ние дължим извинението за начина, по който отпаднаха от този състав на Националния съвет такива ярки фигури - професионалисти - имена като Вежди Рашидов, като Стефан Данаилов, като Хачо Бояджиев и много други. Този избор наистина илюстрира окончателното утвърждаване на философията на силовото, авторитарното управление. Той се вписва в онова предупреждение, което премиерът отправи към президента - че държавната ви политика трябва да се съобразява с интересите на твърдото ядро на сините избиратели.
И законът, и неговото приложение в частта за НСРТ е един от символите, един от най-ярките знаци, че се връщаме в ледниковия период на българския политически и обществен живот - в периода на най-яростното политическо противопоставяне.
Още когато беше на фаза проект, този закон беше един от поводите докладчиците от Комисията по наблюдението към Съвета на Европа да предупредят, че има нарастваща атмосфера на недоверие, че е нарушено трайно общуването между мнозинството и опозицията.
В първите две седмици на декември тази година от Брюксел и от Виена дойдоха недобри новини за хода на присъединяването на България към Европейския съюз. Очертава се да попаднем в една трета група изоставащи страни, заедно с Румъния. И въпреки опроверженията на премиера факт е, че това правителство, което толкова много спекулираше с подкрепата на Европа, губи доверието на нейните институции, спъва и реално забавя процеса на евроинтеграцията.
Днес вие правите една нова, още по-твърда стъпка в посока към отдалечаването ни от Европа.
Заради всичко това и в съответствие с аргументите, които ние сме отстоявали през целия процес на приемането на закона и утвърждаването на проектосъстава, искам да ви информирам от името на Парламентарната група на Демократичната левица, че ние няма да участваме в това порочно гласуване. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Първанов.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Искам думата! Ние оттегляме нашия кандидат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Почакайте малко.
След господин Първанов, мисля, че трябва да дам думата първо за реплики.
За реплика думата има госпожа Ева Жечева. (Реплики на недоволство от опозицията.)
Има реплики! Господин Първанов направи изказване. Аз не съм чул господин Първанов да каже, че говори от името на група. А накрая, че заявява, че групата еди-как си ще действа - това е част от изказването.
Имате думата за реплика.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Първанов! Аз отново съм тук с една справка и ще ви кажа няколко числа от тази справка. Доверие в националните медии през месец август: БСП, членове на БСП, са дали 58 на сто доверие в националните медии. Националните медии, чийто надзор се осъществяваше от Националния съвет за радио и телевизия, в който влизат... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ЕВА ЖЕЧЕВА: ... в който съвет влизат политическите фанатици като Димитър Коруджиев. Искам да ви кажа, че вашата партия за пореден път проявява политическо късогледство.
От тази трибуна Вие имате смелостта да кажете, че дължите извинение на тези интелектуалци, които са предложени от различни обществени организации. А защо нямате куража да се извините на българския народ от тази трибуна за тези 47 години, през които вие смазахте нацията ни! (Силен шум в залата, гневни реплики, провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Друга реплика има ли?
За реплика думата има господин Велислав Величков. (Силен шум в залата.)
Моля за тишина!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Спокойно, не се намирате на фронта. Тук партизански войни не се водят, моля ви се! (Шумно недоволство от опозицията.)
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, особено най-развълнуваната част от вас. Това, което аз чух от господин Първанов - то явно е предварително обмислено и гласувано в Медийната комисия на "Позитано" 20, но е една висша форма на цинизъм и демагогия. Да станете Вие тук и да защитавате независимостта на националните медии при положение, че по време на вашето управление се беше възвисило в пространството, така нареченото "мобифонно право", Вие да цитирате имена на журналисти, които журналисти срещу вас правеха организация, които журналисти създадоха "Открит форум", и Вие тук да говорите за свободата на словото, е най-малкото просто цинично. Да го каже някой друг колега от центъра, от нашата част на залата - да, но от Вас си е чист политически театър!
Понеже много се тревожите за това как протича днес изборът, искам да Ви питам, господин Първанов, къде са вашите предложения за членове на Националния съвет за радио и телевизия? Вие нямахте предложения за Висшия съдебен съвет. Вие нямате предложения и за Националния съвет за радио и телевизия. Вие искате да обсъждаме професионалистите, които вашите депутати предлагат. Къде са, господин Първанов? Вие говорите за господин Стефан Данаилов. Ако аз бях на мястото на господин Стефан Данаилов, щеше да ме е срам, че нито един ваш народен представител не е оценил качествата му и не го е предложил. Вас дори Ви е страх да застанете зад Стефан Данаилов. Това е истината, господин Първанов. (Силен шум и реплики в залата.)
А колкото до това как Вие искахте да се формира Националния съвет за радио и телевизия, искам само да Ви припомня, че Вие искахте за Националния съвет за радио и телевизия партийни квоти. Вие искахте отново политически диктат върху Националната телевизия и Националното радио. И Ви искате да диктувате това, което ще става в телевизията оттук нататък. Ето това ние не можем да разберем. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Ганчев, нека някой друг от независимите депутати да каже това, което Вие искате, защото Вие използвахте времето, използвахте петте минути, които имате.
Думата има господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда кратък. Беше цитирано едно социологическо проучване за това, че сегашният Национален съвет за радио и телевизия имал своите 58 на сто доверие, ако правилно съм разбрал. Сигурен съм, че когато новият Национален съвет с тези 9 на 0 си поръча социологическо проучване, той ще има 90 на сто, както си е поръчал и този, който сега си отива. Това първо.
Второ, на господин Величков ще кажа следното: господин Величков, това е ценността на нашата позиция. Затова, че ние сме защитили хората, които са били против нас. И това го знаеше целият народ. Преди малко господин Атанасов Ви питаше кога най-сетне ще стане един от вас и ще изрази различно мнение. Аз не очаквам, че той ще гласува различно. Но да изяви и да обоснове друга позиция. Ако това вие направите, смятам, че ще дадете един минимален знак за своята демократизация. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Яшо Минков има думата.
ЯШО МИНКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като, както каза господин Ганчев, предложението за член на НСРТ за господин Иван Константинов е направено не лично от името на народния представител Жорж Ганчев, а от името на Българския бизнесблок, но понеже вие не му дадохте възможност да го направи, използвам времето и от името на Българския бизнесблок оттеглям кандидатурата на господин Иван Константинов преди второто четене. Имам право да го направя. Неговото име да не бъде подлагано на гласуване. Съжалявам, че това бяха принудени да направят и колегите от ОНС с господин Вежди Рашидов, а също и ние, депутатите, избрани с листата на Българския бизнесблок не желаем да участваме в този фарс и по никакъв начин да не бъдем съпричастни с избирането на един абсолютно партиен Национален съвет за радио и телевизия. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Яшо Минков.
Господин Яшо Минков не може да оттегли тази кандидатура, но господин Жорж Ганчев го направи от място. Така че можем да бъдем доволни всички от начина на процедиране.
Има още двама души, които са заявили желание да се изкажат. Мисля да направим почивката след като се изкажат и двамата.
Думата има господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Евролевицата и Парламентарната група на Обединението за национално спасение съм натоварен да прочета следната декларация:
"Парламентарните групи на Евролевицата и Обединението за национално спасение възприемат свободата на словото в България и правото на гражданите на алтернативна информация като едни от най-важните завоевания на младата ни демокрация. Все по-силно обаче става нашето убеждение, че с приетия неотдавна Закон за радиото и телевизията управляващите системно и грубо потъпкват тези завоевания. Парламентарните групи на Евролевицата и Обединението за национално спасение отново заявяват категоричното си несъгласие със самата философия на медийния закон - философия, която ни отдалечава на светлинни години разстояние от Европа и европейските критерии за демокрацията и основните права на гражданите, включително и правото да бъдат обективно информирани. Философия, която ни връща в недавното и очевидно незабравено от сегашните управници минало на еднопосочна проправителствена информация, на цензура, на национални медии с насилствено нахлузени "розови очила", даващи изкривена и невярна представа за истинското социално-икономическо положение в страната.
Бившата говорителка на фондацията на госпожа Елена Костова Мирослава Неинска еднолично определя какво трябва да знаят зрителите на уж националната, а фактически личната телевизия на министър-председателя Иван Костов. И неслучайно вече я наричат Мирослава Неговска. В уж националното, а фактически лично радио на министър-председателя Иван Костов с новините се разпорежда сестрата на друга една Мирослава, но Белчева - личната говорителка на председателя на СДС господин Иван Костов.
Новият стар политкомисар Йордан Василев надмина и Красимир Райдовски по усърдието, с което заплашва по телефона с уволнение журналисти само за това, че не са хвалили достатъчно властта.
Станахме свидетели на едно срамно за демократичен парламент и демократична държава заседание на Комисията по културата и медиите, на което уж се обсъждаха кандидатури за членове на НСРТ, а фактически трябваше да се санкционира един вече направен избор на удобни хора. Аналогична ще е процедурата и в пленарната зала. Не подлежи на съмнение, че послушното мнозинство механично ще потвърди един състав, който ще продължи да брани не обществените интереси и свободата на словото, а само и единствено властта.
Всъщност нов избор на НСРТ няма да се състои. Както няма да се състоят и наистина обществени медии в България.
Поради това парламентарните групи на Евролевицата и на Обединението за национално спасение няма да участват в гласуването на кандидатурите за членове на НСРТ. В тази наша позиция влагаме не отношение към личните качества на един или друг от номинираните, а принципното ни несъгласие както със самата философия на Закона за радио и телевизия, така и с демагогската, срамна и недостойна процедура по утвърждаването на един изцяло едноцветен и покорен Национален съвет за радио и телевизия.
Нашият път, пътят на Евролевицата и на Обединението за национално спасение е към Европа и нямаме никакво намерение нито да вървим, а още по-малко да следваме управляващото мнозинство в обратната посока, водеща само и единствено към блатото на авторитаризма и недемокрацията." Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Мислех си дълго време, че поведението на опозицията е някакъв сценарий, някакъв театър, сега обаче разбирам, че те наистина са такива, каквито се представят тук. Изговориха се един куп празни приказки. Защо? Само и само, за да бъде отнето от парламентарното време.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Това изказване ли е?
САШО СТОЯНОВ: Изказване е. (Парламентарните групи на ДЛ, на ОНС и на ЕЛ напускат залата.)
Наговориха се един куп лъжи. Била нарушена процедурата. Процедурата беше спазена така, както изисква правилникът на Народното събрание. Всички кандидати, съгласно решение на комисията, бяха предложени от народен представител на гласуване в комисията и получиха необходимите гласове. И тъй като това е решение, а то се приема само на едно четене, не е необходимо предложенията да бъдат направени писмено. Всички устно направени предложения са предложени от комисията и комисията има право да предлага проект за решение в Народното събрание.
Второ, не били спазени изискванията за член на Националния съвет за радио и телевизия. Всички кандидатури в комисията са обсъдени, прегледани са биографиите им и тези, които отговарят на изискванията, са предложени в Народното събрание от комисията. Двама души не отговаряха на тези изисквания и комисията не ги предложи.
Трето. Говори се за критериите, по които тези хора са предложени, и се забравя, че тук ние не избираме художествен съвет. Аз уважавам всички тези творци - актьори, скулптори, писатели, художници. Но ние не ги избираме заради това, че правят добри скулптури, добри картини, добри сценарии. Ние ги избираме, за да бъдат независим регулаторен орган върху електронното пространство в България. Може да си много добър скулптор, може да си много добър художник, но това още не е достатъчно ти да бъдеш член на този Национален съвет.
И тъй като тук се изисква разбиране от радио и телевизия, ние заложихме на опита и точно това беше причината да бъдат предложени хора, които вече имат опит като членове на Националния съвет за радио и телевизия. Много просто и ясно!
Четвърто. Говори се, че тези хора били зависими и че този орган Национален съвет ще бъде зависим орган. Много точно и ясно е казано в европейските договорености и в европейското право какво означава независим регулаторен орган. Това е този орган, чиито членове са необвързани финансово и юридически с органите на държавна власт, с електронни медии и икономически групировки. Питам аз, кой от тези, предложени тук, е обвързан финансово и юридически с органите на държавна власт, с финансови групировки или с електронни медии? Нито един!
Говори се, че те щели да бъдат политически обвързани. Ами ако това нещо го кажем в Европа, веднага ще ни отговорят: с какво право вие посягате върху правото на свободно сдружаване? Как така заради политическа принадлежност, заради политически убеждения вие ще лишавате някого от правото да бъде член на независим регулаторен орган?
И въпреки че влизаме в противоречие с европейските принципи и норми на свободата на човека, ние внесохме един текст, с който лишаваме от право на участие в този орган хора, които заемат изборни длъжности в политически партии.
Говориха се един куп още други глупости. Законът бил недемократичен и Европа ще ни осъди. Европа вече преди една седмица, Главна дирекция "10" към Европейската комисия, обяви, че този закон не противоречи на европейските норми. Тогава за какво си говорим?
Говори се за цензура. А от опозицията се внася предложение, което пар екселанс е цензура. И то не защото го казваме ние, а защото това, което вие предлагате, е въздействие или опит за въздействие върху електронните медии в кадрово, структурно, финансово и програмно отношение. И това нещо не го казваме ние, това нещо го е казал Конституционният съд с Решение № 8 от 1996 г. Не можем ние, още по-малко като институция или политически сили да се опитваме да влияем върху електронните медии какво да има и какво да няма.
Ето защо, господин председател, аз предлагам повече да не се слушат празни приказки в тази зала и да преминем към гласуване на избор на Националния съвет за радио и телевизия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сашо Стоянов, но не мога да се вслушам в съвета Ви. Докато има желаещи да се изказват в рамките на определеното от правилника време, ще се изказват.
За реплика има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно, че днешният ден е много важен за българската медийна политика. И аз не съм съгласен с това, което каза господин Сашо Стоянов, че били много добри творци, пък не стават за медиен съвет. Аз питам тогава колко души са завършили "Журналистика" в това предложение? И специално за поета господин Коруджиев, той знае какво възпяваше Коруджиев, той физически не е способен да изпълнява задълженията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бончев, нямате право от трибуната на Народното събрание да правите подобно изказване!
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Какъв по професия е господин Сърчаджиев? Какво разбира от медийна политика?
Господин Стоянов, искам да Ви дам един пример, случил се преди една седмица, за да не се чудим защо ни отблъсква Европа. Точно миналия петък в Пресцентъра на разговорите на върха на Европейския съюз във Виена отидох и разговарях по следния повод: три пропуска е имало за българските журналисти. Посолството е взело трите пропуска, двата не ги е дало на тези журналисти, които не бяха от централната медия, и допусна само един журналист от "Канал 1" и един репортер. Другите пропуски ги прибра. Разказах това в Пресцентъра на всички журналисти от Европейския съюз, които бяха акредитирани, и те бяха възмутени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
За дуплика има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Господин Бончев, ние не избираме хора, за да копаят градинки или да вдигат щанги. Избираме хора, които имат интелектуалния потенциал да осъществяват обществения контрол върху електронните медии. И аз заставам зад всеки един от тези хора, за които съм гласувал, заради моралната им чистота, заради интелектуалния им потенциал да осъществяват този обществен контрол. И е абсолютна лъжа това, че съотношението в този Национален съвет бил 19:0 в полза на СДС. Само един-единствен от тези хора е член на СДС, това е Димитър Коруджиев, и един-единствен от тези хора е член на "Народен съюз". Всички останали са независими безпартийни хора, свободни и независими хора. А въпроса за убежденията Вие не можете въобще да го обсъждате. Всеки един човек има право на своите убеждения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сашо Стоянов.
Други изказвания?
Поставям на гласуване по реда, както са в становището на комисията, най-напред кандидатурата на господин Александър Томов.
Моля, гласувайте за господин Александър Александров Томов.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Господин Александър Александров Томов е избран.
Втората кандидатура е на господин Йосиф Стефанов Сърчаджиев.
Моля, гласувайте за кандидатурата на господин Сърчаджиев.
Гласували 134 народни представители, за 133, против няма, въздържал се 1.
Господин Йосиф Сърчаджиев е избран.
Третата кандидатура е на господин Димитър Георгиев Коруджиев.
Моля, гласувайте за кандидатурата на господин Коруджиев.
Гласували 133 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 3.
Господин Коруджиев е избран.
Следващата кандидатура е за господин Иво Иванов Драганов.
Моля, гласувайте!
Гласували 133 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 5.
Господин Иво Драганов е избран.

Следващата кандидатура е за госпожа Нели Ангелова Огнянова.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 10.
Госпожа Огнянова е избрана, а с това и петте места са попълнени.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията избра за членове на Националния съвет за радио и телевизия:
Александър Александров Томов - със 132 гласа
Йосиф Стефанов Сърчаджиев - със 133 гласа
Димитър Георгиев Коруджиев - със 130 гласа
Иво Иванов Драганов - със 127 гласа, и
Нели Ангелова Огнянова - със 120 гласа."
Има думата за процедура господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за провеждане на извънредно заседание на Народното събрание на 22 декември 1998 г., вторник, от 10 часа при следния проект за дневен ред:
Точка единствена - разглеждане на законопроект за публичност на доходите и имуществото на висшата администрация, с вносител Велко Вълканов и група народни представители и законопроект за публичен регистър за декларирането на имуществата и доходите на лица, заемащи висши държавни длъжности в Република България, внесен от народните представители Екатерина Михайлова, Иван Димов и Димитър Абаджиев.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Има ли противно становище? Няма.
Моля гласувайте процедурното предложение на господин Велислав Величков.
Гласували 127 народни представители: за 127, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Утре от 10 часа ще има извънредно заседание на Народното събрание.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Следващата пета точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ - продължение.
Господин Димитър Иванов има думата.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За съжаление дебатите по този така важен законопроект бяха прекъснати, но парламентарната практика не можа в тяхната цялост да се създаде и да се формира впечатленията на изказаните тези, но днес ние продължаваме дебатирането по този закон.
Това, което завчера прозвуча в пленарната зала като критика на закона, мен лично ме смути, защото в някои от критиките и в някои от тезите, които бяха изказани, просто липсваше разбирането за това какво означава и как би следвало да изглежда една пазарна енергетика. Това според мен е един от основните закони на икономическата реформа в България. С този закон се започва реформирането на енергийния отрасъл, отрасъл, който осем години се намира в монополно състояние - и като икономическо поведение, и като развитие, и като технологично обновяване.
Законът си поставя доста амбициозни цели, защото той урежда всички сфери на отрасъла. Това е един общ Закон за енергетиката, който дефинира ролята и функциите на държавния орган, който доста подробно и детайлно дефинира и действията, и функциите на контролния орган. За първи път у нас енергетиката ще бъде контролирана от независим държавен орган - нещо, което е практика повече от две десетилетия в развитите пазарни страни, и нещо, което е една от най-важните доминанти на пазарното развитие на отрасъла, от една страна, а от друга страна, гаранция за защита на потребителите на този особен вид стока.
Когато аз тук чух тези, че трябва държавният и контролният орган да се доближават и да се сливат във функциите си, за да не се получавало противодействие между тях, останах много изненадан, защото всички, които следят развитието на съвременната енергетика, знаят, че степента на неговата независимост го превръща в един действително действащ и важен двигател на пазарните отношения. Затова не мога да разбера как може да се поставят така безпринципно критики, след като ние, които никога не сме правили стъпки в последните години, повтарям, нито едно правителство не посмя да представи в парламента като закон визия за реформиране на отрасъла през последните осем години, а сега се формира един контролен орган, на който много ясно са разписани задълженията му относно разрешителния и лицензионен режим - действително теми, които са дискусионни и продължават изследванията и дискусиите в най-развитите страни, пак повтарям, тук да бъде подложен на такава критика.
Аз се обръщам към тези, които не са си направили труда да прочетат задълбочено закона, а просто или са го прелистили, или не са вникнали. Но в чл. 44, където се дефинира лицензионният режим, в т. 5 се казва, че изисквания, свързани с националната сигурност, отбраната на страната, собствеността, живота, здравето на гражданите, обществения ред, опазване на околната среда и защитените територии. В следващите норми на лицензия се включва възможността на контролния орган да извършва пълен технически контрол, а в следващите му права влиза пълен икономически контрол на поведението на производителите, така и на дистрибуторите.
Аз с абсолютно ясно съзнание ви казвам, че това е формулата, която може да доведе до защита на обществения интерес относно развитието на енергетиката с минимални разходи. Това са формулите.
Законът по-нататък разглежда всички съществени и важни обществени отношения и задължения в енергетиката. В своите специални части, аз няма да се спирам подробно на тях, защото те са описани и всеки един би могъл да ги прочете и да ги осмисли, вместо да се говорят тук неща, които за съжаление въобще не могат да се причислят към сериозното критикуване на едно специфично законодателство. Точно обратното. Значи в специалната част са дефинирани задълженията на оператора. Законът ясно задължава икономическото разделяне на производство - икономическото и счетоводното, с отделни счетоводства, дори и в рамките на едно предприятие, което е форма на прозрачно определяне на поведението - разделянето на счетоводството по производство, пренос и разпределение. Дефинира задълженията на дистрибуторите. Поставя задължителни изисквания за недискриминационно поведение относно разпределителните предприятия и дистрибуторите - това са текстове, които съществуват. Забранява кръстосаното субсидиране. Дефинира правата на пренос на електроенергия, както и кой точно изнася и внася електроенергия в България. Това е преносното предприятие.
Аз мисля, че законът в голямата си част представлява една съвкупност от норми, които изразяват идеята за реформа в енергийния отрасъл. Създаване на стабилност и на гаранции, защото тук бяха критикувани гаранциите на чуждестранните инвеститори. Гаранциите на чуждестранните инвеститори именно с този закон ще бъдат заявени при положение, че ние вече повече от половин година виждаме огромен инвестиционен интерес, и то на значителни фирми, на едни от най-големите фирми на Европа и Съединените щати с голям опит в оперирането, с огромни обеми, вече фактически са на българския инвестиционен пазар. Всичките те, включително и международните институции, поставяха многократно въпроса през тези месеци: кога този закон ще дойде и кога с него ще бъдат регламентирани действително интересите на инвеститорите, които вече направиха своите заявки. Именно това регламентиране ще доведе до намаляване цената на инвестиционния риск - цена, която иначе биха заплатили инвеститорите.
Аз не желая да се впускам тук в тези дебати, които, бих ги нарекъл, безсмислени и незначителни дебати, в политизирането на една или друга практика. Но трябва да е ясно, че това, което се вършеше осем години в българската енергетика, беше просто едно наивно изяждане, едно нейно декапитализиране, за това, че на хората трябваше да им се приказват сладки приказки за социалната цена. Това декапитализиране довежда до състояние, в което инвестирането става неотложен процес в българската енергетика и инвестициите са огромен обем. И когато ние видим, че заедно с този закон, който действително представлява едно пазарно средство за реформиране на отрасъла, заедно с една стратегия, която представлява опит да се опишат инвестиционните проекти, а така и балансите на страната в следващите 10-12 години - един сполучлив опит, когато имаме тригодишен период с фиксирани цени, договорени и защитени, в който период трябва да се извършат основните промени в отрасъла - създаването на независимите производители, формирането на единствения купувач - преносното предприятие, и т.н., и т.н.
Това е ясно и тук виждам, че това е една политика, която е доста задълбочена, адекватна и реално приложима, като същевременно в тази политика до голяма степен цената за потребителите в максимална степен, бих казал, е защитена.
Така че всъщност най-добрата критика за мен за всичко, което се изприказва, бе възможността да се кажат достойнствата и посочат лостовете и смисъла на това, което се извърши през последните 5-6 месеца в отрасъла.
Аз изразявам своето задоволство, че този закон вече е факт - правителството преди повече от два месеца го внесе. Това е един убедителен факт за сериозността и за яснотата на неговата енергийна политика и че, макар и в края на годината, ние имаме възможността да направим най-вече законова реформа, регламентирана реформа в един от най-деликатните и сложни сектори.
Аз смятам, че безотговорните и несвързани с реалността и действително познаването на нещата критики eдинствено ни отдалечават от възможността нашата енергетика, която по своята структура, по своята природа е доста стабилна, действително да се превърне в една от най-мощните енергетики на Балканския полуостров и действително да се превърне в този пазарен енергиен център, който би могъл да донесе много полза на нашето общество. Благодаря ви.
И призовавам народните представители да подкрепят закона, защото действително този закон може да донесе само добро на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
За реплика думата има господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Аз съм стъписан от уважавания от мен доктор Иванов. Цитирам го: "безсмислени дебати"! Не могат дебатите да бъдат безсмислени в присъствието на министър Ерменков, министър Овчаров и доайена на енергийния гигант "Баткоф" в Германия - 22 години - Веселин Бончев.
Искам да Ви кажа, господин Иванов, че един фашизоиран ваш труженик провали България и от 28 млн. куб. метра докара на 16 от Русия само за една година и провали България с транзитите и ощети България с липса на три разпределителни станции.
Един друг ваш държавен ръководител направи сделка все едно имитирайки енергийни бъдещи проекти "Горна Арда", а те са абсолютно невалидни с малкия си капацитет, а той продаде водата на България на чужда държава за сделки под масата по политически причини, за да приобщи 200 хиляди ваши "бъдещи" избиратели от турски произход.
Искам да ви кажа, че такава е трагедията в българската енергетика, че нямаме място за партизанстване. Няма червени и сини. Има само български интереси в българската енергетика.
Тук преди малко присъстваше един бивш вицепремиер на България, който изготви проекта да предаде българските първи, втори, трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" за някакви кирливи 25 млн. долара, които се произвеждат за една седмица там, и правителството на Беров ратифицира този проект. И сега Ханс Ван ден Брук държи България за гушата въз основа на тези предателски български подписи там.
Затова призовавам всички: никаква партизанщина по отношение на дебата за българската енергетика. Тя е фатална за деца, внуци и правнуци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
За втора реплика има думата господин Станимир Калчевски.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин Иванов! Може ли да посочите развитието на българската хидроенергетика и въгледобива - производството на въглища в България, в периода 1944-1989 г. и сега?
Второ, енергийната ефективност обхваща няколко основни отрасъла. Ще ги прочета: черна и цветна металургия, химическа промишленост, лека промишленост, хранително-вкусова промишленост, машиностроене, металообработване, електротехника, електроника, строителство, промишлено строителство, строителни материали, фармацевтична промишленост и т.н., и т.н.
Не смятате ли, че в България са необходими два закона - за енергетиката и за енергийната ефективност? Един пример. АЕЦ "Белене" е 2000 мегавата. Ако приемем, че една вятърна инсталация е 5 мегавата, значи 400 вятърни инсталации трябва да построим в България. С 260 млн., които сега се предоставят на българската Агенция за енергийна ефективност, кое по-напред? Това са моите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калчевски.
За трета реплика има думата господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, нямах намерение отново да вземам думата, но това, което казахте, просто ме прави задължен да го сторя. И го правя не защото Вие особено силно ме впечатлихте с изказването си, напротив. Това беше едно изказване, което само опровергаваше себе си. Не може един закон едновременно да осигурява и либерализация, и да осигурява фиксирани цени. Не може един закон да деструктурира предприятията и едновременно с това да ги прави мощни конкуренти на енергийния пазар. Няма да продължавам с противоречията във Вашето изказване.
Но искам още веднъж да повторя това, което казах и онзи ден. Разберете, този закон е сбъркан като философия. Той няма да ни помогне, няма да ни свърши работа. И го казвам не защото съм червен, зелен, пембян или някакъв друг. Казвам го като чисто експертно становище.
Всъщност Вие, господин Иванов, казахте и защо толкова много бързаме. Ние бързаме, защото този закон е записан като едно от условията в споразумението с фонда. Защото сега съществуващия Закон за електростопанството от 1975 г., ако не ме лъже паметта, пречи на преструктурирането на отрасъла.
Но аз ви предлагам нещо много по-разумно. Дайте тук с едно решение да отменим действащия Закон за електростопанството и, така да се каже, с това да премахнем пречките пред преструктурирането на отрасъла, но да не правим един закон, който сам по себе си е обречен, един закон, който от утре ще започнем да поправяме, един закон-еднодневка. Разберете ме много правилно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Закон с решение не можем да отменим, само - със закон.
За дуплика има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Господин Калчевски, законът предвижда преференции за възобновяемите източници, за комбинираното производство. Но вътре в неговата философия е вплетена именно идеята да се дадат преференции на ефективните производства и Вие го знаете.
Нека обаче да видим това, което господин Овчаров каза. То е доста по-интересно. Вие, господин Овчаров, който някак си две години не пожелахте от позицията на човек, участващ в управлението, да поставите регламент за развитието на енергетиката, съм страшно учуден, когато имате пред себе си един закон и Вие много добре знаете, като си дадете сметка, че той е основа за преструктуриране на отрасъла и разумна основа, да пледирате тук за премахване с решение закона, да въведем пълен абсурд и хаос - и това след осем години преход, не след осем месеца - да създадем хаос и така да развиваме българската енергетика. Когато говорим по закона, Вие много добре разбирате. Аз от това се удивлявам, защото Вие разбирате. Има хора, които не разбират или не са го прочели. Но Вие именно разбирате. Вие разбирате и си давате сметка за това, което и правехте навремето и защо едно нещо сте правили, а друго - не сте правили.
Затова искам просто да Ви кажа, че този призив да се създаде хаос е едно уникално доказателство, че няма желание да се извършва реформа. Няма желание да действат закони. Няма желание да има прозрачност, да има регламент. Аз съм удивен, останах удивен от много от завчерашните Ви тези. Но днес да призовавате от парламентарната трибуна ние да не създаваме закони, а да оставим всичко на стихийното развитие, това е нещо, което не мога да разбера.
И Ви призовавам действително да се съобразите с това, че енергетиката е част от националната сигурност и от националната стабилност и тези подходи - да не се разбира или да се прави човек на ударен какво става и какво се иска за енергийната политика, за фиксираните цени и да се злоупотребява по евтин начин - е много недостойно и достойно действително и за самосъжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Винаги е много трудно, когато става дума за важни въпроси, да се реши кои проблеми са от първостепенен приоритет. Но, независимо от това, всички ще се съгласите, че енергетиката е един от най-важните и фундаменталните отрасли на българската икономика и стратегията за нейното бъдещо развитие е една изключителна отговорност, с която се ангажира българският парламент.
Аз имах възможността, като научен работник в Българска академия на науките, с един мой колега в продължение на няколко години да проуча възможностите за въвеждането на алтернативни енергийни източници в България. Казвам това не за друго, а защото тогава ясно сред специалистите пролича и се открои становището, че България е обречена да бъде държава с ядрена енергетика.
Вие знаете, в навечерието на първите демократични промени, първите опозиционни движения възникнаха и като екологични движения. Тогава се създаде едно като че ли изцяло негативно отношение към бъдещето и настоящето на България като енергийна държава. Аз се надявам, че тези настроения бяха преосмислени, че сега са преодолени и, разбира се, с уважение към съвременните еколози, които настояват ядрената енергетика на България да отговаря на всички онези изисквания за надеждност, тъй като здравето на нацията, здравето на бъдещите поколения е от първостепенна важност, ние днес обсъждаме една енергийна стратегия, в която ясно се очертава бъдещето на България като държава с ядрена енергетика.
Ще завърша това изразяване на моето удовлетворение със заключението, че не просто като енергийна ядрена държава, а като ядрена държава в едно тясно световно семейство, по този начин България ще заеме един много важен, много стратегически статут, от който страната ни би трябвало да се възползва.
Още веднъж завършвам с това, че оценявам зрялото отношение и виждането за бъдещето на нашата енергетика съобразно оскъдните иначе енергийни източници и условия на страната ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да спра вашето внимание на два въпроса, които според мен в недостатъчна степен бяха засегнати от досега взелите думата народни представители, в техните съображения, а някои от тях, според мен, погрешно бяха оценявани.
Първо, става въпрос за принципни въпроси, които са в принципите на този законопроект. Въпросът за образуването на цените на енергоносителите. Този въпрос е развит в глава четвърта, раздел втори, наречен "Цени и тарифи".
Този механизъм по същество запазва правото на държавата да определя цените на енергоносителите чрез Комисията за енергийно регулиране. Предложенията са от производителите, вкарват се в тази комисия и тя взема решение.
Искам да обърна вниманието на уважаемите народни представители, че в чл. 14, ал. 2 е записано, че заседанията на комисията са закрити. Става въпрос за всички заседания. Значи комисията взима решения и по отношение цените на енергоносителите на закрити заседания. Това е интересен начин, по който да покажем на българските потребители, че тези решения са справедливи и те защитават техните интереси. Аз не мога да разбера какво общо има това с изискванията в енергетиката да се въвеждат пазарните принципи, къде тук се срещат търсенето и предлагането, къде тук се срещат производителят и потребителят.
Няма такава среща, уважаеми колеги. И аз с учудване чух д-р Димитър Иванов да обяснява, че това е закон, който гарантира правото на потребителите. Това е един закон, който запазва досегашния начин, монополния начин на определяне на цените на енергоносителите.
А какво е в момента състоянието с тези цени, съгласно плана за действие, който управляващите вече реализират? От 1 януари електроенергията ще се увеличи с 14 на сто, от 1 юли - с още 10 на сто. От 1 януари 2000 г. - още 14 на сто, от 1 април 2001 г. - с още 10 на сто. Нали може да се направи една сметка, уважаеми колеги, че този ръст на цените на електроенергията многократно надхвърля инфлацията? Той надхвърля значително и ръста на доходите на българите.
И още един пример, свързан с топлоенергията, например. От м. септември вече вдигнахте с 30 на сто, от средата на следващата година - с още 30 на сто. За по-малко от една година това са близо 70 на сто. Има ли такъв ръст на доходите на българите? Тоест чрез този начин, по който се определят цените на енергоносителите, аз не искам да допълня и с въглищата, защото там е още по-драстично - за година - година и половина повече от сто на сто се вдига цената на въглищата. Това е механизъм, чрез който държавата прехвърля тежестите на прехода върху потребителите. Те не се поемат от държавата.
И вие предлагате да запазим тоя същия механизъм и чрез този закон. Не мога да разбера това ли е начинът, по който потребителите се защитават, или поне не го казвайте, че има такава защита. Кажете, че това една монополна структура, все още държавата трябва да води, да решава въпросите и не можем още да въведем пазарния механизъм. Но това, пак подчертавам, е един принципен въпрос за този законопроект, принцип, който аз не бих могъл да подкрепя.
И вторият принципен въпрос е свързан с начина, по който ще се определят инвеститорите. В чл. 35, ал. 1 е предвидена процедурата на конкурса. И още тук възниква въпросът: защо конкурс? Ами, нали световната практика определя доказала вече своята ефективност форма на провеждане на търговете? Дали начинът на провеждане на конкурс не е свързан и с това, че този проектозакон се забави доста време и наблюдаваме как основни сделки в енергетиката бяха решени за много кратко време, преди да приемем дори закона, който предвижда и конкурси. Аз ще ви дам само няколко примера: Договорът за изграждане на заместваща мощност на площадката на "Марица-изток 1", подписан на 16 октомври. Споразумението за разработване проект за рехабилитация на "Марица-изток 3" - 14 октомври; договорът с "Ентърджи"; Споразумението за разработване на проект за рехабилитация на "Марица-изток 2" - между НЕК и РВ "Енерджи", подписан на 10 ноември.
И тук се появи вече прословутата сделка на годината ли, на века ли, и не знам как още беше определена тя от правителството - става въпрос за Спогодбата с Република Турция. Една спогодба и един протокол към нея, които определят коя чужда фирма ще извърши инвестициите на един сериозен обект за българската енергетика - не толкова като обем, като значение, но като капитални вложения, които се правят в него. Определя се турската фирма без да са участвали с оферти други фирми. Откъде ние знаем, че няма фирми, които ще предложат и ще направят нещо, което да бъде в интерес на България? И на всичкото отгоре с тази сделка ние се обвързваме с дългосрочен износ на електроенергия. Първо, България досега никога не е сключвала такива дългосрочни договори за износ на електроенергия - за десет години, с определени цени за всичкия този период. Ами, като вкараме толкова капиталовложения в българската енергетика, тези цени няма ли да се вдигнат? Няма ли да започнем да губим от това, че ние сме сключили толкова дългосрочен договор?
И второ, става въпрос за износ на един голям обем електроенергия. Винаги досега като политика и като държава сме си траели, когато изнасяме или сключваме едногодишни договори и го правим. От това имаме полза. Но може ли точно в момента, когато се водят едни дебати в Европейския парламент, обсъждат се документи, които касаят функционирането на първите четири блока на ядрената ни централа, ние да кажем, че ще започнем до година - две да изнасяме по 4 млрд. киловатчаса? Ами, как очакваме ние като българи, че в Европейския парламент няма да започнат да ни атакуват - поради политически и икономически интереси. Досега винаги сме казвали: нямаме достатъчно мощност, нашата икономика се нуждае.
Завършвам, господин председател, благодаря за предупреждението. Всичко това ме кара да мисля, уважаеми колеги, че трябва да вкараме много по-ясни правила, и това е принципен въпрос, за провеждане на конкурс и няма да реши проблемите, и най-важно, няма да защити българските икономически интереси. Това ми дава основание да не подкрепя този законопроект. Призовавам вас, уважаеми колеги, да направите същото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Поставям на първо гласуване законопроекта за енергетиката и енергийната ефективност № 802-01-53, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 1998 г.
Гласували 159 народни представители: за 109, против 37, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Димитър Иванов.

ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам срокът за внасяне на предложения за промяна в Закона за енергетиката и енергийните ресурси да бъде удължен с 3 седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има ли противоположно становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Иванов за удължаване срока за писмените предложения за второ четене с 14 дни.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС, от място): Той предложи с 21 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Максималният срок е 21 дни. Седем са си по правилник, следователно увеличението е с още 14 дни.
Гласували 153 народни представители: за 127, против 17, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Следващото заседание на Народното събрание - извънредно заседание ще бъде утре, 22 декември от 10,00 ч.
Поради изчерпване на дневния ред на днешното заседание, обявявам заседанието за закрито. (Звъни.)


(Закрито в 13,52 ч.)


Председател:
             Йордан Соколов

Заместник-председател:
           Иван Куртев

Секретари:
         Васил Клявков

        Ивалин Йосифов