Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1997-01-15

Председателствували: председателят Благовест Сендов

Секретари: Валери Стършелов и Юмер Юмер

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. Поздравявам ви с първия ден от зимната сесия на третата година от Тридесет и седмото Народно събрание.
Най-напред ще ви прочета постъпили проектозакони и проекторешения.
На 18 декември 1996 г. е постъпил проект за решение за избиране на членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Вносител - Красимир Премянов.
На 18 декември 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносители - Мехмед Бейтулла Хаджиюмер и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по образованието и науката; Комисия по правата на човека и вероизповеданията.
На 19 декември 1996 г. е постъпил Законопроект за насърчаване на инвестициите в критичните общини. Юджел Атилла, Комисия по бюджет и финанси - водеща, Икономическа комисия, Комисия по местното самоуправление, административно-териториалното устройство и регионална политика.
На 19 декември 1996 г. е постъпил проект за Декларация на Народното събрание за спасение на България. Вносител - Иван Йорданов Костов, Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер, Стефан Димитров Савов, Кемал Еюп Адил. Комисия по бюджет и финанси, Икономическа комисия, Комисия по устройството и дейността на държавните органи.
На 19 декември 1996 г. е постъпил проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да даде гаранция на оторизираната от правителството на Съединените щати стоково-кредитна кооперация за извършване на банковите операции и посрещане на задълженията по експортната кредитна програма JSM-102 за доставка на хлебна пшеница. Вносител - Министерският съвет. Комисия по бюджет и финанси, Комисия по земеделието и горите.
На същата дата е постъпил Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Китайската народна република. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи, Комисията по външната политика и европейската интеграция.
На 19 декември 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол относно търговията с текстилни изделия между Европейската икономическа общност и Република България към Европейското споразумение. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Икономическата комисия, Комисията по външната политика и европейската интеграция.
На 23 декември 1996 г. е постъпил проект за решение за приемане оставката на Министерския съвет. Вносител - Министерският съвет.
На 30 декември 1996 г. е постъпил Законопроект за библиотеката. Стоян Чилов Райчевски. Комисия по културата, Комисия по образованието и науката, Комисия по бюджет и финанси.
На 30 януари 1997 г. е постъпил Законопроект за земеделската техника. Вносител - Христо Николов Стоянов, Бойчо Драганов Рашков, Калчо Петров Чукаров, Христоз Добрев Христозов. Комисия по земеделието и горите като водеща комисия и Икономическа комисия.
На 4 януари 1997 г. е постъпил Законопроект за държавния бюджет на Република България за 1997 г. и Законопроект за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси. Този законопроект е разпределен и на всички останали постоянни комисии.
На 9 януари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия.
На 9 януари 1997 г. е постъпил отчет за изпълнението на държавния бюджет за 1992, 1993, 1994 и 1995 г. Вносител - Министерският съвет. Комисия по бюджет и финанси.
На 10 януари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за данък върху печалбата. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
На 10 януари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стандартизацията. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
На 10 януари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по земеделието и горите.
На 10 януари 1997 г. е постъпил Законопроект за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
На 10 януари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъчното производство. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
На 10 януари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
На 10 януари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
На 10 януари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси, а също така Комисията по устройството и дейността на държавните органи и Икономическата комисия.
На 10 януари 1997 г. е постъпил проект за Решение за извеждане на България от кризата и за ускоряване на необходимите реформи. Вносител - Красимир Андреев Премянов. Икономическа комисия, Комисия по бюджет и финанси, Комисия по устройството и дейността на държавните органи.
На 10 януари 1997 г. е постъпил Законопроект за допълнение на Закона за изпълнение на наказанията. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
На 13 януари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси, а също така Комисия по опазване на околната среда и по водите.
На 13 януари 1997 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход. Вносител - Венцеслав Димитров. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
На 30 декември 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Словения. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финанси, Комисия по външната политика и европейската интеграция.
Преминаваме към приемане на дневния ред. Както е известно, днес е първият пленарен ден от месеца и съгласно чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание право да определят по една точка от дневния ред имат парламентарните групи. Редът е на Българския бизнесблок, след което следва демократичната левица, СДС и т. н.
Внесени са предложения, както следва: от Българския бизнесблок точка първа от дневния ред да бъде Законопроектът за насърчаване на малкия и средния бизнес и предприемачеството. Това да бъде точка първа от дневния ред.

Точка втора от дневния ред се предлага от Парламентарната група на Демократичната левица - Законопроект за възлагане на държавни и общински поръчки - второ четене, продължение.
Други предложения за дневния ред не са постъпили.
Освен това за 16 януари и за 17 януари 1997 г. се предлагат следните точки в дневния ред.
За 16 януари 1997 г.:
1. Законопроект за земеделската техника - вносители Бончо Рашков и група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица, народни представители от Българския бизнесблок и народни представители от Народния съюз.
2. Закон за изменение и допълнение на Закона за народното здраве - второ четене, продължение.
3. Законопроект за малките и средните предприятия - второ четене.
Четвърта и следващите точки ще бъдат предложени утре ратификации, внесени от Министерския съвет.
За 17 януари 1997 г. - продължение на програмата от предходните дни.
Други предложения не са постъпили. Има ли други бележки? - Не виждам други предложения.
Моля да гласувате така предложения дневен ред.
От общо гласували 123 народни представители, за - 122, против - няма, въздържал се - 1.
Програмата за седмицата е приета.
Давам думата на народния представител Красимир Премянов, като ръководител на парламентарна група.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощен съм от Парламентарната група на Демократичната левица да оглася нейна декларация.
След драматичните събития на 10 срещу 11 януари 1997 г. около и в сградата на Народното събрание в страната се създаде нова обществена обстановка. Парламентарната група на Демократичната левица съзнава, че мирните протести на гражданите са обосновани и предизвикани от тяхното тежко икономическо и социално положение. Седем години в България продължават разрухата и обедняването. Жестока истина за всички политически сили в България е, че те не успяха да осигурят икономическия преход чрез широка обществена подкрепа, чрез съгласие по основните мерки и на минимална социална цена. Своята отговорност за това носи и управлението на Демократичната левица, което забави реформите, не спря конфронтацията и не успя да превърне диалога и съгласието в стил и философия на своята политика.
За съжаление, формите на тези протести преминаха законовите и морални граници. С мирния протест на гражданите бе злоупотребено за екстремистки цели, стигна до вандалско нападение на парламента, застрашен бе животът на народни представители, служители и журналисти. Направен бе опит чрез заплаха да се въздействува върху волята на народните представители. За чест на българския парламент депутатите от левицата отстояха на убежденията си, въпреки натиска. Както показаха събитията, поставени бяха под угроза както демокрацията, така и гражданския мир в страната. Накърнен бе образът на България като държава на мирния преход и фактор на стабилността на Балканите.
В изключително сложната обстановка органите на Министерството на вътрешните работи имат главна заслуга за това, че екстремизмът беше овладян и не се стигна до човешки жертви. Ние изразяваме своята благодарност на служителите на Народното събрание, Националната служба за охрана, полицията и Вътрешните войски. Всички те проявиха висок професионализъм, отговорност и хладнокръвие и дори с риск за своя живот изпълниха достойно дълга си.
Събитията от нощта на 10 срещу 11 януари 1997 г. би следвало да охладят политическите страсти, да доведат до отрезвяване на всички политически сили, да ги мотивират за незабавни преговори в търсене на компромис и съгласие за бърз изход от дестабилизацията.
Като обсъди обстановката и оцени своята роля и отговорност като парламентарно мнозинство, Парламентарната група на Демократичната левица се обявява:
1. За безусловна защита на конституционализма и демокрацията, отстояване докрай и при всички обстоятелства ролята на Народното събрание като фактор за постигане на постоянен диалог и съгласие, в който законодателните мерки за преодоляване на кризата да се превърнат в неотложен дневен ред.
2. Незабавно избиране на правителство на Демократичната левица от българския парламент, в стриктно съответствие с Конституцията, което да включи професионалисти с доказан обществен и международен авторитет, да подготви и представи в парламента антикризисна програма, да проведе комплекс от социално-защитни мерки за най-засегнатите от кризата слоеве на населението, включително и чрез достъпни цени на хляба и другите стоки от първа необходимост, да започне незабавни преговори с международните финансови институции и със стратегически и външнополитически партньори.
Предлагаме провеждането на предсрочни парламентарни избори в края на тази година, като датата на изборите се уточни чрез преговори, при отчитане на необходимостта парламентът и новото правителство да проведат неотложните мерки за стабилизация.
За всичко това предлагаме преговори още сега, тук, в сградата на Народното събрание. Диалогът и националното разбирателство нямат алтернатива. (Ръкопляскания от Демократичната левица)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на ръководителя на Парламентарната група на Българския бизнесблок професор Христо Стоянов. От името на парламентарна група.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, нашето присъствие днес не е случайно и аз искам да изразя мнението на нашата парламентарна група, в това число и за нашето присъствие.
Първо, искам да изразим нашето дистанциране от събитията, които станаха на 10 януари. Аз лично, като човек, изпитвам най-големия срам в живота си, който съм имал. (Ръкопляскания) Защото за мен не беше проблем, че останалите тук ще бъдем и убити. Хора на моите години, както казва народът, и кучетата ги яли, но трагедията беше в друго, че след едно такова събитие, вече имаше нещо страшно за нашите деца, за децата на България. И чувствувах в този момент, че моето име ще бъде записано в този най-голям срам от Освобождението на България.



Ние дойдохме днес, за да потърсим път, какъвто път всички хора в света са намирали. Имало е петгодишни войни, имало е стогодишни войни. Всяка война и всяко събитие са завършвали с договор, с мир. Затова поставяме въпроса в края на ХХ век не можем ли да започнем обратното- от договора за мир, вместо събития, които ще доведат до страшни, неприятни неща.
Аз искам да отправя молба, едно обръщение към действащия президент господин доктор Желев от тази трибуна - да потърси начин за този мир. Искам да се обърна и към законно избрания президент господин Петър Стоянов - да направи същото. Искам да изразя недоволството си от това, което стана, в това число и в негово присъствие, защото той беше избран с мнозинство. Но ние сме представители на една партия, която имаше в тези избори 22 на сто. И той остави представителите на тези 22 на сто тук, в тази зала, в която не се знаеше какви последствия ще има.
Той постави в своята заключителна реч своята философия утре като президент - че е президент на една нова партия, партия "Република България". А тези 22 на сто също желаят и също имат намерението и амбицията да живеят в тази партия - Република България. Той и мен, и моите колеги остави тук. Той направи една грешка, но всички сме грешни - нека да забравим грешките и да помъдреем. Приканвам го към активни действия в тази насока.
Искам да помоля от тази трибуна моите колеги от СДС, от Народен съюз и от ДПС да потърсим ново мислене, нов начин. Видяхме, че този начин, който показахме на 10-и, и на 10-и през нощта, не направи нищо, освен престъпление. И какво се получи? - Получи се така, че хора, дошли, за да протестират, с едно погрешно поведение, тези съвсем нормално, човешки протестиращи хора, ние направихме престъпници, с престъпни деяния и то деяния срещу светинята на народа - Народното събрание. Така че тук не тези хора бяха виновни. Някои други са виновни, защото с нашето поведение - повтарям - направихме почтени хора престъпници.
Уважаеми колеги, искам да дам виждане по един въпрос, който мисля, че един наш умен българин подсказа преди шест години. Аз само ще перефразирам.
Има три неща, които много се доближават между човека и планетата, на която живеем. Едното е, че планетата ни е обла и онова, което представлява човекът - главата, също е обла.
Второто е, че от тези 12 хиляди километра, които има планетата, само сантиметри отгоре дават хляб на народа. И около метър дава красотата с растенията и онова, което наричаме природа. И ако някой от нас намери начин да продълбае тази земя с някаква сонда дълбоко, той ще извади една магма, с която ще залее създаденото с милиони години плодородие, което е сантиметри...
Такова е и подобието с човешката глава. Само една малка, тънка частица горе е благородието, човешкото. И ако някой натисне надолу, сигурно ще влезе там, откъдето е нашето начало. Както магмата в земята, така и тук онова, от което сме дошли - там, при зверовете, и ще извадим онова зверско, което отново ще покрие и ще ликвидира с милиони години създаденото в нас само тъничко, много тъничко слойче горе в кората на човешкия мозък благородие. (Ръкопляскания)
Затова аз искам да поканя моите колеги от СДС. Искам да се обърна още един път към действащия и към избрания президент: да спасим това мъничко, което с милиони години е направено в тая мила красива държава, наричана България, че тя е само една. А ние имаме само една България. И ние, политиците, трябва да направим в нея да живеят всички българи. И това можем да направим всички заедно - не може да го прави само левица, не може да го прави само десница. Може да го направят всики представители на българския народ.
Когато казвам това, се обръщам към вас, присъстващите колеги от левицата. Има два въпроса, които днес трябва да преосмислим и в оставащите дни. Има закони, има морал. За закона това е написано, но за морала няма написани параметри. И ако българският народ има своя Конституция и в нея е записан ред за правителство, то се полага на вас, уважаеми колеги, отляво. Но има една друга страна - моралът. Създадоха се обстановки, че не се изпълниха онези неща, с които вие се представихте пред българския народ. Значи има едно нарушение, с което ние трябва да се съобразим.
Моля ви, дайте да проявим една активност, човешка активност, а тя е да потърсим един компромис между Конституцията, между закона и морала. В обратния случай ние ще пострадаме и много жалко е, че ще пострадат нашите деца, нашите внуци и нашите поколения.
Още един път повдигам въпроса - бъдете по-активни. Няма нищо страшно, че ще има компромис. Въпросът е в друго - да не създадем прецедента, че не спазваме закона. По този начин се обръщам към колегите, които отсъстват. Защото създадем ли прецедент, че не спазваме закона, тогава в някакъв следващ момент отново може да се създава прецедент. А вие, уважаеми колеги от ляво, помогнете да не се създаде прецедент за неспазване на закона и взаимно да го решим по този начин, какъвто нашият народ със своята 1300-годишна годишна история заслужава. (Ръкопляскания)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ
Има думата господин Никола Койчев да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за малките и средните предприятия е обективно необходим за по-нататъшното развитие на националното стопанство на Република България. Малкият и средният сектор в развитите индустриални държавни представлява техният гръбнак. Те формират над 80% от брутния вътрешен продукт. В тях обикновено са заети над три четвърти от трудоспособното и активно население на тези страни. Очевидно по пътя на своето модернизиране и българското национално стопанство ще се стреми към придобиване на такава размерна структура на своята промишленост и услуги.
Стартовата ситуация в България, наследена от развивана по една философия за национална и международна интеграция специализация и икономика, има различна от желаната размерна структура. В България преобладават средните и големи предприятия, мерени с международно признатите критерии за брой на заетите, дял във формирането на брутния вътрешен продукт и стойността на дълготрайните активи. Но с обективно протичащите процеси на приватизация, на интензивно развитие на частното предприемачество тази структура ускорено в исторически план се променя. Днес в частния сектор на България има над 480 хил. фирми, по-голямата част от които обаче са еднолични и са на самонаети семейни предприемачи. В тях доминират преди всичко дейности от услугите и за мое огорчение малко са фирмите - около 60 хил., които се занимават с производство.
Нашият закон е пряко свързан с голяма част от приетите вече от нашето и от предходни народни събрания закони за развитие на стопанска дейност - Търговския закон, Закона за авторското право, Закона за особените залози, по-голямата част от данъчните закони и т.н. Има обаче и правни празноти, при които ние ще обсъждаме и ще приемем текстовете на Закона за малките и средните предприятия. Примерно една такава празнота е вече належащата необходимост в България да има и закон за неправителствените организации със стопанска цел. И ние трябва още през тази година да поработим в тази насока.
Известно е, че на първо четене бяха приети три проектозакона, внесени от народни представители. Комисията работи и с четвърти вариант на проектозакон и се помъчи да обобщи в съответствие с Правилника за дейността на Народното събрание тяхното съдържание и да предложи един оптимален вариант на този отдавна чакан и необходим за българската икономика закон.
Кои са основните дилеми, които трябваше да разрешаваме при подготовката на окончателния текст. На първо място - дали законът да бъде само за частното предприемачество. Ние предлагаме законопроекта в съответствие с Конституцията на Република България, която равнопоставя в правно и финансово отношение стопанските субекти, независимо от формата им на собственост, да се отнася както за дейността в публичния сектор, така и за стопанската дейност на малките и средните предприятия в частния сектор.
И втората голяма дилема, с която ние започваме да четем закона, изпълнявайки отново постановките на правилника и уважавайки предложението на колегите от Парламентарната група на Българския Бизнес Блок, е дали законът да бъде за малки и средни предприятия, след като в цялата конструкция на тези четири проектозакона нямаше нито един текст, който да разграничава спецификата на малки и средни предприятия.
Затруднението идва и от факта, че вече ние сме приели закон, в който сме дефинирали количествените характеристики на малките и средните предприятия - става дума за Закона за държавната банка за инвестиции и развитие, където постановихме, че средно предприятие е предприятие с численост на персонала 250 души. Това означава, че в режима на този закон ще влезе около половината от икономиката на България. Добре е от гледна точка на стремежа на една съвременна структура на националната икономика, но е малко опасно от гледна точка на предлаганите преференции и връзката на тази структура на националната икономика преди всичко с данъчните отношения и осигуряване на необходимите средства за държавните бюджети на страната.
Ние предлагаме закона така, както е внесен, и на базата на съдържанието на четирите законопроекта да работим с паралелни текстове малки и средни предприятия и ако се наложи, на определени етапи, особено при преференциите, да правим разграничение с доброто желание действително да бъдат преференцирани началните стъпки на дребното предприемачество от гледна точка дори и на желаната перспектива за формиране на средна класа в нашата страна.
На днешното заседание комисията предлага готови само три члена на законопроекта за второ четене, тъй като четвъртият текст касае преференциите - повече от месец текат интензивни контакти с министерствата, тук правителството не е вносител на законопроект, за да съгласуваме евентуалните последствия преди всичко върху финансовата система на страната от предлаганите преференции. И аз като председател на водеща комисия поемам ангажимент: да, днес ние ще стартираме и ще уважим предложението на Българския Бизнес Блок. Да си пожелаем нормална законодателна дейност и в средата, но не по-късно от края на февруари законът да бъде приет в окончателен вид и да бъде предложен на българските предприемачи.

Трите законопроекта, приети на първо четене, и подготвеният доклад за пленарна зала бяха разгледани на редовно заседание на Икономическата комисия, проведено на 27 ноември. Докладът на законопроекта е подготвен на основата на внесените от народните представители законопроекти на независимия народен представител Кристиян Кръстев, на народните представители от Бизнесблока Яшо Минков и Борислав Борисов и на народните представители от демократичната левица начело с народната представителка Ана Миленкова. Обсъдени бяха и постъпилите писмени предложения, направени в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. На основа на това Икономическата комисия предлага следното съдържание на Закона за малките и средни предприятия:
Никога в нашата практика не са правени толкова предложения за варианти на заглавие. Дори и днес в предложението на Бизнесблока съществува едно наименование на законопроекта. Ние сме приели на първо четене заглавие на един от законопроектите - "Закон за малките и средни предприятия". Народните представители Ана Миленкова, Светослав Лучников, Орлин Драганов и Цоньо Ботев предложиха заглавието да бъде: "Закон за насърчаване на малките и средните предприятия". Народният представител Кольо Келерджиев предложи законът да се нарича: "Закон за насърчаване на предприемачеството".
На основа на дискусията Икономическата комисия предлага заглавие на закона: "Закон за насърчаване на малките и средните предприятия". Господин председател, предлагам да гласуваме заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желание от Кольо Келерджиев да се гласува неговото предложение? - Не виждам.
Предлагам да гласуваме предложеното заглавие от комисията, което повтаря предложението на народните представители, които бяха съобщени преди това. Моля да гласувате предложеното заглавие на закона: "Закон за насърчаване на малките и средните предприятия".
От общо гласували 122 народни представители, за - 122, против и въздържали се - няма.
Заглавието е прието.
Глава първа, Общи положения, чл. 1.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 1. Този закон урежда реда и условията за ползуване на облекчения при създаване и развитие на малки и средни предприятия в Република България."
Постъпилите предложения са от народните представители Ана Миленкова и Орлин Драганов - в чл. 1 изразът "ползуване на облекчения при създаване и развитие" да се заличи и вместо него да се впише "насърчаване".
Икономическата комисия уважи това предложение и предлага следната редакция на чл. 1:
"Чл. 1. Този закон урежда реда и условията за насърчаване създаването и дейността на малките и средните предприятия в Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, аз предлагам към предложението, което вече сме направили при разглеждането в Икономическата комисия, да приемем и допълнението "създаването и дейността", защото това дешифрира какво означава точно насърчаването. Защото в закона след това, в следващите текстове имаме предвид да насърчаваме както създаването, така и цялата дейност, а не само един определен, конкретен момент. Или с това отговаряме на начина, по който се извършва насърчаването не само в другите страни на Запад, но и в страните, в които вече има приети такива подобни закони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Няма.
Моля да гласувате така предложения текст на чл. 1.
От общо гласували 124 народни представители, за - 123, против - няма, въздържал се - 1.
Чл. 1 е приет.
По-нататък, чл. 1а.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Между двете четения, в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, беше направено предложение да се създаде нов чл. 1а. Това предложение беше, независимо едно от друго, направено от народните представители Ана Миленкова и Орлин Драганов.
"Чл. 1а. Ал. 1. Малки предприятия по смисъла на този закон са предприятия с численост на персонала до 50 души и балансова стойност на дълготрайните материални активи до 5 хил. минимални работни заплати.
Ал. 2. Средни предприятия по смисъла на този закон са предприятията с численост на персонала до 100 души и балансова стойност на дълготрайните материални активи до 10 хил. минимални работни заплати.
Ал. 3. Статут на малки и средни предприятия се ползува след вписването в регистъра на малките и средни предприятия".
Икономическата комисия по принцип прие съдържанието на това предложение, но от гледна точка на структурата на законопроекта съдържанието на тези предложения беше обсъдено в други текстове. Затова предлага да не се създава чл. 1а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Вижте, колеги, когато съм правила това предложение, аз съм изхождала от принципа, че трябва да е ясно кого ще насърчаваме и да дадем определението още в самото начало на текстовете. Всички ние много добре знаем, че в Закона за държавната банка за инвестиции и развитие това определение за малки и средни предприятия вече съществува. Така че аз смятам, че най-логичното място фактически е в началото. Или този текст ни дава само едно нещо повече от това, което имаме като законодателно определение в друг закон, а именно: от кой момент стартира ползуването на статута. Според мен логичното място е тук, но нямам нищо против и на друго място да бъде поставено определението, което в общи линии се повтаря с вече съществуващо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? - Няма.
Моля да гласувате предложението на Ана Миленкова да се създаде нов чл. 1а със съдържанието, което беше прочетено, което не се поддържа от комисията. Не се поддържа само по място, но не и по съдържание. Моля да гласувате.
От общо гласували 123 народни представители, за - 17, против - 5, въздържали се - 101.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 2. Всеки български гражданин с постоянно местожителство в страната, който до 10 години от влизането на закона в сила открие предприятие за производство на стоки и/или услуги, което е единствено за него и членовете на семейството му, се ползува от предвидените облекчения, ако отговаря на условията по този закон".
Тук предложения са направени от народните представители Атанас Железчев, Димо Гяуров, Светослав Лучников, Цоньо Ботев и Кольо Келерджиев.
Господата Железчев и Гяуров предлагат следната промяна на чл. 2:

"Чл. 2. Ал. 1. По смисъла на този закон малки и средни предприятия са физически и юридически лица, които са търговци по Търговския закон, с изключение на тези от финансовата сфера, и отговарят на следните условия:
1. годишен оборот:
а) за малки предприятия - не повече от левовата равностойност на 100 000 долара;
б) за средни предприятия - не повече от левовата равностойност на 500 000 долара.
2. нает персонал:
а) за малки предприятия - до 20 души;
б) за средни предприятия - до 100 души.
3. дълготрайни материални активи:
а) за малки предприятия - не повече от левовата равностойност на 150 000 долара;
б) за средни предприятия - не повече от левовата равностойност на 750 000 долара.
4. не са акционерни дружества или командитни дружества с акции;
5. не са дъщерни дружества на обединения от търговски дружества по смисъла на глава осемнадесета от Търговския закон или еднолични дружества на други физически или юридически лица, които не отговарят на по-горните условия.
Ал. 2. Годишният оборот се определя към 31 декември, а наетият персонал и дълготрайните материални активи - на средногодишна база от предходната календарна година.
Ал. 3. За новосъздадените предприятия отпадат условията по ал. 1, т. 1., а останалите условия се определят към деня на искането.
Ал. 4. Когато предприятията престанат да отговарят на условията по този член, поощренията, предвидени за тях, се прекратяват от началото на следващата календарна година".
Народният представител Светослав Лучников предлага следната промяна на чл. 2:
"Чл. 2. Всеки български гражданин, всяко събирателно дружество, командитно дружество с акции и дружество с ограничена отговорност, редовно регистрирано в страната по реда на Търговския закон, както и всяка кооперация, редовно регистрирана по реда на Закона за кооперациите, които имат, или до 10 години след влизането на този закон в сила открият стопанско предприятие с не повече от 100 души персонал в трудовоправни отношения, се ползуват от облекченията, предвидени в този закон".
Народният представител Цоньо Ботев предлага своя редакция на чл. 2:
"Чл. 2. Всеки български гражданин, всяко събирателно дружество, командитно дружество и дружество с ограничена отговорност, регистрирани по реда на Търговския закон, както и кооперация, регистрирана по Закона за кооперациите, които имат или до 10 години след влизането на този закон в сила открият предприятия за производство и/или услуги, както и проектантско и/или конструкторско бюро, което има не повече от 100 души персонал в трудовоправни отношения, се ползува от облекченията, предвидени в този закон".
И предложението на народния представител Кольо Келерджиев. То е в две алинеи:
"Чл. 2. Ал. 1. Всеки български гражданин с постоянно местожителство в страната, който до 10 години от влизането на закона в сила открие предприятие за производство на стоки и/или услуги, което е първо и единствено за него и членовете на семейството му, се ползува от предвидените облекчения, ако отговаря на условията по този закон.
Ал. 2. Облекченията по ал. 1 не ползуват лица, които в последната една година преди депозирането на искане за тяхното предоставяне са извършили съдебна регистрация с цел да отговарят на критериите за малко и средно предприятие, посочени в закона".
На база на предложението на народните представители Ана Миленкова и Орлин Драганов за допълнителен чл. 1а и четирите предложения, които току-що бяха прочетени, Икономическата комисия предлага следното съдържание на чл. 2:
"Чл. 2. Ал. 1. Малки предприятия са предприятия с численост на персонала до 50 души и балансова или остатъчна стойност на дълготрайните материални активи до 5000 минимални работни заплати.
Ал. 2. Средни предприятия са предприятия с численост на персонала до 100 души и балансова или остатъчна стойност на дълготрайните материални активи до 10 000 минимални работни заплати."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има доста предложения. Народните представители Атанас Железчев и Димо Гяуров ги няма, за да оттеглят предложенията си.
Госпожа Миленкова иска думата.
Тези предложения, които не са оттеглени, ще трябва да ги гласуваме.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги, аз искам да обърна внимание на това, че естествено, най-трудният момент при определянето на закона е именно да се определи кръгът на тези структури, които са малките и средните предприятия. В случая директивата на Европейския съюз е неприложима, тъй като съобразно нея тези, които са с балансова стойност до 40 млн.екю, са малки предприятия, а тези, които са до 70 млн.екю, са средни предприятия.
Безспорно е, че ако поставим в една такава рамка малките и средните предприятия в България, сигурно няма да остане предприятие, което да излиза извън техния кръг. Целта е тук да насърчим определен род дейност тогава, когато тя се създава и развива.
Затова аз смятам, че най-разумният вариант е да приемем вече даденото определение в наскоро приетия от нас Закон за държавната банка за инвестиции и развитие, като смятам, че това, което колегите предлагат в многобройните предложения по този текст във връзка с броя на лицата, които са в трудови правоотношения, е неприложимо за случая, тъй като може да има 100 граждани, които са в трудови правоотношения, пък да има 200, които са, примерно, в граждански правоотношения. Или ние трябва да вземем едновременно и двата критерия, не само лицата, които работят, но и работната заплата, която се получава, както и балансовата стойност на предприятието в разумните граници според българската икономическа обстановка.
На второ място смятам, че това, което се предлага в предложенията на колегите за насърчаване за период от 10 години, е неподходящо за приемане на такива граници от закона, затова защото безспорно 10 години е ограничение, а пък трайната практика на Европейския съюз е да има едно постоянно стимулиране на малките и средни предприятия. Ние няма да ги стимулираме 10 години. Бихме могли да правим друго, което е разумно - първите 5 години да стимулираме един род дейност, следващите 5 години да стимулираме друг род дейност, но това не означава в никакъв случай вече след изтичането на 10-годишния период да се откажем от всякакво стимулиране.
Така че аз ви призовавам да гласуваме текста, който е предложен от Икономическата комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки има ли? - Професор Стоилов, заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз споделям философията, която е залегнала в основата на текста на чл. 2. Имам предвид предложенията, които съдържат повече критерии, от които да се изхожда при определяне на това какво е малко, какво е средно предприятие. Многото критерии може да се разминават, но отивайки към двата критерия, които ни предлага Икономическата комисия, у мен възниква едно-единствено смущение - ние създаваме един прецедент, ми се струва, дотолкова, доколкото съм гледал закони, третиращи подобна материя, като използуваме като мяра на единия критерий - не например, както е в повечето случаи - в стойностен израз дълготрайните материални активи, а количество минимални работни заплати. Всеки един от нас си дава сметка кой е мотивът за използуване на такова изражение на критерия - инфлационна обстановка, бързо обезценяване на активите, но имаме вече прецеденти в българското законодателство, когато си служим с формулите - левова равностойност на дълготрайните материални активи в долари или в марки, или в екю. Струва ми се, че и в този случай можехме да приложим нещо, което вече сполучливо сме използували в други закони. Толкова повече, че ще се влиза в режима на един валутен борд, ще закотвим националната валута към марката или към долара. Спокойно можехме да не правим такова едно отклонение от вече възприетата практика у нас.
Поставям на вашето внимание този въпрос, за да се получи единство между този текст и текстове, които сме приемали и ми се струва, че ще приемаме и за в бъдеще.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Професор Стоилов няма представен текст по изменението. Аз имам спомен за това, че сме приемали и такива формулировки при други законопроекти с "минимална работна заплата".
Господин Койчев, имате думата.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да, в Икономическата комисия бяха обсъждани вариантите да минем към приетите в Европейския съюз критерии, още повече, че законът е работен по основните постановки на Бялата книга за хармонизация на нашето стопанско със западноевропейското стопанско право. Но нямаме нормативно основание да доларизираме, образно казано, текста в закона. Ако междувременно приемем вече внесения Законопроект за изменение на Закона за БНБ, където се уреждат отношенията за финансово-кредитния режим в страната в условията на паричен съвет, можем да се върнем на текста, който бъде приет днес, и да коригираме вече с един интернационален измерител в екю, в долари или резервната валута, с която ще работи България при паричен съвет.
Така че сега предлагам ние да приемем критерия "минимални работни заплати". Тези текстове ще действат до придобиване на размери на инфлация на равнища, които са в развитите индустриални страни, от порядъка на 3-4-5 на сто. Тогава вече може да се стабилизира в абсолютни стойности в националната ни валута. Дано тези времена дойдат по-скоро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване на предложенията.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на народните представители Атанас Железчев и Димо Гяуров за текст на чл. 2.
Моля да гласувате.
От общо гласували 125 народни представители, за - 10, против - 27, въздържали се - 88.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Господин председател, искам да уведомя присъстващите народни представители, че господата Железчев и Гяуров присъстваха на заседанието на комисията и приеха предложението. Така че това гласуване не е неморално, че в тяхно отсъствие не беше прието предложението им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников.
Моля да гласувате.
От общо гласували 122 народни представители, за - 4, против - 39, въздържали се - 79.
Предложението не се приема.
Следващото предложение за текст на чл. 2 е направено от народния представител Цоньо Ботев. Беше прочетено.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 124 народни представители, за - 4, против - 42, въздържали се - 78.
Предложението на Цоньо Ботев не се приема.
Господин Келерджиев подкрепя ли предложението си? - Оттегля го. Благодаря.
Моля да гласувате предложението на Икономическата комисия за текст на чл. 2.
От общо гласували 125 народни представители, за - 115, против - 7, въздържали се - 3.
Предложението се приема. Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 3. Облекченията се отнасят за собствениците на малки и средни предприятия с предмет на дейност производство на стоки и/или услуги, определени от Министерския съвет."
Тук предложения са направили народните представители Ана Миленкова и Орлин Драганов, Атанас Железчев и Димо Гяуров, Светослав Лучников, Цоньо Ботев и Кольо Келерджиев.
Народните представители Ана Миленкова и Орлин Драганов предлагат в чл. 3, след израза "се отнасят", да се постави двуеточие; думите "собствениците" да се заличат и останалата част на изречението да се измести на нов ред, като пред него се постави числото 1.
Народните представители Атанас Железчев, Димо Гяуров и Светослав Лучников предлагат чл. 3 да отпадне.
Отделно от това народният представител Светослав Лучников предлага създаването на нов чл. 3 със следното съдържание:
"Чл. 3. От облекченията по този закон не се ползват държавни предприятия и юридически лица с държавно участие, предприятия с предмет на дейност банкови сделки, финансово-брокерски операции, търговско посредничество, комисионни и спедиторски услуги и търговия на едро."
Народният представител Цоньо Ботев предлага също нова редакция на чл. 3:
"Чл. 3. От облекченията по този закон не се ползват търговски дружества с държавно участие."
Народният представител Кольо Келерджиев предлага да се създадат допълнителни нови алинеи 2 и 3 със следното съдържание:
"Ал. 2. Малки предприятия по смисъла на ал. 1 са производствени обекти със средносписъчна численост на персонала до 50 души и балансова стойност на дълготрайните материални активи до 30 милиона лева, определени в правилник към закона.
Ал. 3. Средни предприятия по смисъла на ал. 1 са производствени обекти със средносписъчна численост на персонала до 100 души и балансова стойност на дълготрайните материални активи до 100 млн. лева, определени в правилник към закона."
Тъй като тук съдържателно се вижда, че предложенията се отнасят за други текстове, някои от които вече приехме, имам предвид предложението на господин Кольо Келерджиев, комисията приема, че предложението на народния представител Цоньо Ботев е в разрез с постановките на Конституцията на Република България за равнопоставеност на стопанските субекти и на база на направените други предложения предлага следната редакция на чл. 3:
"Чл. 3. Ал. 1. Облекченията по този закон се отнасят за малки и средни предприятия, които:
1. произвеждат само стоки и услуги, определени от Министерския съвет;
2. са вписани в регистъра за малките и средни предприятия.
Ал. 2. Облекченията по този закон се прилагат съответно и за предприятията на едноличните търговци и за лицата по чл. 2 от Търговския закон, ако отговарят на изискванията по ал. 1.
Ал. 3. Облекченията по този закон не се прилагат за предприятия, извършващи:
1. покупка на стоки с цел продажба;
2. търговско представителство и посредничество;
3. комисионни и спедиторски сделки;
4. банкови, валутни и застрахователни сделки, както и сделки с ценни книжа;
5. складови сделки и стоков контрол;
6. лицензионни сделки и сделки с интелектуална собственост;
7. лизингови сделки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Колеги, аз предлагам да приемем текста така, както е предложен от Икономическата комисия, защото той дава възможност, обърнете внимание на т. 1 в ал. 1, да се провежда определена политика на насърчаване в определени моменти в области, в които действително е потребно това насърчаване. А подкрепата на малките и средните предприятия от държавата е нещо много важно, защото това дава възможност да бъде подкрепена крехката българска икономика в този момент и освен това да се даде възможност да се осигурят работни места на много хора, които в момента държавните предприятия бълват, и да се намали по този начин безработицата. Или в един такъв преходен период на икономиката е много важно успоредно с приватизацията, със смяната на собствеността преструктурирането на икономиката да се извършва и по тази линия - създаване и насърчаване на малките и средните предприятия.
Затова т. 1, която е предложена от Икономическата комисия, дава възможност за държавна политика в тази област.
Освен това тук има и един момент, който е много важен, че началният момент на ползване на всички тези привилегии е след вписването в регистъра за малките и средните предприятия. И аз бих искала да ви обърна внимание, че в момента в Европейския съюз 95 на сто от предприятията са фактически малки и средни, докато в САЩ 99 на сто от предприятията са малки и средни предприятия, като в същото време те осигуряват заетостта на 47 на сто от работещото население. Виждате тези малки фирми как са в състояние да разкрият работни места на една голяма част от населението, при това давайки възможност за откриване на рискови производства, които е по-трудно да бъдат открити в едно огромно предприятие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други реплики? - Няма.
От направените предложения предложението на народните представители Ана Миленкова и Орлин Драганов е взето предвид в редакцията, затова няма да го гласуваме.
Народните представители Атанас Железчев, Димо Гяуров и Светослав Лучников предлагат чл. 3 да отпадне.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 122 народни представители, за - 2, против - 36, въздържали се - 84.
Предложението не се приема.
Отделно народният представител Светослав Лучников прави предложение за ново съдържание на чл. 3.
Моля да гласувате това предложение, направено от народния представител Светослав Лучников.
От общо гласували 123 народни представители, за - 6, против - 38, въздържали се - 79.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Цоньо Ботев е чл. 3 да има следното съдържание: "От облекченията по този закон не се ползват търговски дружества с държавно участие".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 125 народни представители, за - 8, против- 32, въздържали се - 85.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Келерджиев е намерило място в окончателната редакция, дадена от Икономическата комисия.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 3 така, както е предложено от Икономическата комисия.
От общо гласували 121 народни представители, за - 118, против - 1, въздържали се - 2.
Член 3 е приет.
Съобщение: Комисията по земеделието и горите свиква заседание в зала "Запад" веднага след обявяване на почивката.
Тридесет минути почивка. (Звъни)
След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Давам думата на Никола Койчев да докладва законопроекта на второ четене за възлагане на държавни/общински поръчки.
Член 24!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Чл. 24. Той е под заглавието: "Отваряне на офертите".
"Чл. 24. Ал. 1. Комисията по чл. 13 организира отварянето на офертите. Преди отваряне на пликовете възложителят предава на комисията списъка на получените оферти и самите оферти в запечатани пликове.
Ал. 2. При отваряне на офертите се поканват и могат да присъстват:
1. участниците в конкурса, чиито оферти са приети и регистрирани;
2. представител на Комисията за защита на конкуренцията;
3. представител на Министерството на финансите;
4. представители на други ведомства, в зависимост от характера на поръчката, по преценка на възложителя.
Ал. 3. Комисията отваря пликовете съобразно поредните номера на постъпване и проверява дали офертите отговарят на изискванията на възложителя, обявени в условията за провеждане на конкурса. На присъстващите се съобщават наименованието, седалището и адреса на съответния участник.
Ал. 4. В случай, че след отваряне на офертата комисията установи непълноти или несъответствия от гледна точка на условията на конкурса, тази оферта и съответният участник не се допускат до по-нататъшно участие и това се съобщава на присъстващите."
Икономическата комисия предлага само промени в редакцията на ал. 4. Тя е:
"Ал. 4. Когато след отваряне на офертата комисията установи непълноти или несъответствия с условията на конкурса, съответният участник не се допуска до по-нататъшно участие и това се съобщава на присъстващите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 24 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 121 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - няма.
Член 24 е приет.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата и да гласуват.
"Оценяване на офертите" - чл. 25!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Оценяване на офертите
Чл. 25. Ал. 1. След разглеждането на офертите комисията пристъпва към тяхното оценяване и класиране.
Ал. 2. Когато възложителят е посочил в условията на конкурса изискване за отделно разглеждане на офертната цена, комисията оценява офертите първоначално по останалите показатели.
Ал. 3. След класиране на офертите по останалите показатели комисията отваря пликовете с офертните цени и извършва окончателното класиране в съответствие с тях."
По този член има направено предложение от народния представител Тошо Мухтанов. Той предлага в края на ал. 3 думите "в съответствие с тях" да отпаднат.
Икономическата комисия прие това предложение и предлага следната редакция на ал. 3:
"Ал. 3. След класиране на офертите по останалите показатели комисията отваря пликовете с офертните цени и извършва окончателното класиране."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 123 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - 2.
Член 25 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 26. Ал. 1. Комисията преценява офертите от гледна точка на съответствието им с условията на конкурса.
Ал. 2. Офертната цена не се съобщава, когато възложителят е посочил изискване в условията на конкурса за прилагане на офертната цена в отделен запечатан плик."
По този член не са правени предложения и комисията предлага да бъде гласуван в съдържанието му, което е прието на първо четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 26 така, както беше предложен.
АНА МИЛЕНКОВА (от място): Искам да направя редакционна промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Редакционна поправка ли? - Отменете гласуването.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Колеги! Аз предлагам вместо "Комисията преценява офертите от гледна точка на съответствието им с условията на конкурса" да стане "Комисията преценява офертите за съответствието им с условията на конкурса". Звучи по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, за съответствието им. Има ли възражения? - Няма.
Моля с тази редакционна бележка да гласувате чл. 26.
От общо гласували 124 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 3.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 27. Участниците в конкурса, представили оферта, но не присъствали на отваряне на офертите, имат право да получат от възложителя препис от протокола от заседанието на комисията."
По чл. 27 не са правени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Понеже няма предложения по чл. 28 и 29, предлагам да ги приемем заедно.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Те си имат заглавие, господин председател, предлагам поотделно да ги приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре. Гласуваме чл. 27 така, както е предложен.
От общо гласували 124 народни представители, за - 115, против - 1, въздържали се - 8.
Член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Протокол за отваряне на офертите
Чл. 28. Ал. 1. Комисията изготвя протокол за заседанията за отваряне на офертите, в който посочва сведенията по предходните членове, съобщения на присъстващите за всяка оферта, както и евентуалното възражение на участниците в конкурса относно спазването на процедурата.
Ал. 2. Протоколът се подписва от всички членове на комисията. Участниците в конкурса имат право да получат копие от протокола. Протоколът заедно със списъка на присъстващите при отваряне на офертите се прилага към списъка на офертите.
Ал. 3. Копие от протокола се предоставя и на органите, чиито представители имат право да присъстват при отваряне на офертите".
По чл. 28 не са постъпвали предложения и комисията предлага той да бъде гласуван във вида, приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 28 така, както беше представен.
От общо гласували 125 народни представители, за - 118, против - 1, въздържали се - 6.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Начини за оценка
Чл. 29. Ал. 1. Оценяването на офертите се извършва въз основа на офертната цена и на други показатели, свързани с характера на поръчката като:
1. качество и гаранции за качество;
2. срок на изпълнение;
3. квалификация на участниците;
4. експлоатация и поддръжка и други.
Ал. 2. При използване на няколко показателя за оценяване на офертите възложителят посочва отделните показатели в рамките на условията за провеждане на конкурса като ги подрежда по степен на важност."
По чл. 29 не са постъпвали предложения между двете четения на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 29 така, както беше прочетен.
От общо гласували 125 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 4.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Оценка на квалификационните изисквания
Чл. 30. Ал. 1. Отстранява се от участие в конкурса лице, което не отговаря на следните изисквания:
1. не е представило търговска регистрация;
2. обявено е в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;
3. осъдено е за банкрут;
4. намира се в ликвидация или с висящо производство по ликвидация;
5. лишено е от правото да упражнява търговска дейност;
6. има регистрирани данъчни нарушения или неизплатени задължения към осигурителните фондове;
7. не притежава технически възможности и персонал за изпълнение на поръчката;
8. осъдено е с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или за стопанско престъпление;
9. през последните три години е било дисциплинарно наказано за нарушение на изискванията за упражняване на професията, доколкото това е във връзка с предмета на поръчката.
Ал. 2. Условията, посочени в ал. 1, т. 8 и 9, се отнасят за управителите или за членовете на управителните органи на участниците.
Ал. 3. Участниците са длъжни да обявят на възложителя промените, които са настъпили при тях в процеса на провеждане на конкурса и които водят до неизпълнение на посочените квалификационни изисквания.
Ал. 4. Възложителят има право по всяко време, докато трае конкурсът, да проверява квалификацията на участниците и да поиска от съответния участник да представи в 7-дневен срок отново доказателства за своята квалификация.
Ал. 5. Ако промените в квалификацията водят до неизпълнение на някои от основните квалификационни изисквания, възложителят изключва такъв участник от понататъшно участие в конкурса като го уведомява незабавно."
По чл. 30 са направили предложения народните представители Руси Статков и Емил Костадинов.
Господин Статков предлага ал. 4 да отпадне.
Народният представител Емил Костадинов предлага следните промени в чл. 30:
В ал. 1 да отпаднат думите "не отговаря на следните изисквания".
В ал. 1, т. 2 думите "обявено е" да се заменят с "е обявено".
В ал. 1, т. 3 думите "осъдено е" да се заменят с "е осъдено".
В ал. 2 да отпаднат думите "или комисията прецени, че посочените основания са необективни".
На базата на направените предложения и дискусията в комисията Икономическата комисия предлага:
Чл. 30 да придобие следната редакция:
"Чл. 30. Ал. 1. Отстранява се от участие в конкурса лице, което:
1. не е представило документ за търговска регистрация;
2. е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;
3. е осъдено за банкрут;
4. се намира в ликвидация;
5. е лишено от правото да упражнява търговска дейност;
6. има регистрирани данъчни нарушения или неизплатени данъци или задължения към осигурителни фондове;
7. не притежава технически възможности и персонал за изпълнение на поръчката;
8. е осъдено с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или за стопанско престъпление;
9. през последните три години е било дисциплинарно наказвано за нарушение на изисквания за упражняване на професията, доколкото това е във връзка с предмета на поръчката.
Ал. 2. Условията, посочени в ал. 1, т. 8 и 9 се отнасят за управителите или за членовете на управителните органи на участниците.
Ал. 3. Участниците са длъжни да обявят на възложителя промените в обстоятелствата по ал. 1, настъпили в процеса на провеждане на конкурса.
Ал. 4. Възложителят има право по всяко време докато трае конкурсът да проверява квалификацията на участниците, както и да изисква в определен от него срок доказателства за обстоятелствата по ал. 1.
Ал. 5. Ако промените в квалификацията водят до неизпълнение на някое от основните квалификационни изисквания, възложителят изключва такъв участник от по-нататъшно участие в конкурса, като го уведомява незабавно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Статков държи ли на отпадането на текста? - Не. Оттегля го.
Предложенията на Емил Костадинов, доколкото разбрах, са взети предвид.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да, взети се предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: При това положение моля, гласувайте чл. 30 така, както е представен от комисията!
От общо гласували 122 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 3.
Член 30 е приет.
Член 31!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Изключително ниска офертна цена".
"Чл. 32. Ал. 1. Комисията може да изиска писмена обосновка от определен участник, ако офертата му съдържа цена, по-ниска с повече от 20 на сто в сравнение с останалите.
Участникът е длъжен да представи своята обосновка не по-късно от 7 дни от получаване на искането.
Ал. 2. Когато участникът не представи в срок писмената обосновка по ал. 1 или комисията прецени, че посочените основания са необективни, съответната оферта се изключва от по-нататъшно участие в конкурса.
Ал. 3. Решението на комисията за приемане на писмената обосновка или за изключване на офертата от участие в конкурса се съобщава незабавно на съответния участник."
По чл. 31 не постъпиха предложения и комисията предлага тя да бъде гласувана в съдържанието си, прието на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте чл. 31 така, както беше представен!
От общо гласували 124 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 5.
Член 31 е приет.
Член 32!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Протокол за разглеждането, оценяването и класирането на офертите".
"Чл. 32. Ал.1. Комисията съставя протокол за разглеждането, оценяването и класирането на офертите, който съдържа:
1. сведения за състава на комисията;
2. списък на офертите и участниците, допуснати до разглеждане и оценяване;
3. резултатите от разглеждането на отделните оферти;
4. заключенията на външните експерти, ако такива са били включени в работата;
5. списък на офертите, изключени от конкурса, съгласно чл. 24, ал. 4;
6. оценителната документация с резултатите от оценяването на офертите;
7. възражения на участниците и кратко становище на комисията по тях;
8. доклад за процеса на оценяване и окончателното класиране на офертите от комисията.
Ал. 2. Особеното мнение на някои от членовете на комисията се отбелязва в доклада заедно с писмените мотиви към него.
Ал. 3. Докладът на комисията се подписва от всички членове и се предава на възложителя заедно с цялата документация, събрана в хода на провеждането на конкурса.
Ал. 4. С предаването на доклада на възложителя комисията приключва своята работа.
Ал. 5. Възложителят е длъжен при поискване да осигури достъп до доклада на комисията на всички участници в конкурса, чиито оферти са били разглеждани и оценявани."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте чл. 32 така, както беше прочетен.
От общо гласували 123 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 4.
Член 32 е приет.
Член 33!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Решение на възложителя за избор на най-добра оферта"
"Чл. 33. Ал. 1. Възложителят взема решение за резултатите от конкурса въз основа на конкурсната документация. Конкурсът се смята за спечелен от участника, класиран от възложителя на първо място.
Ал. 2. Възложителят уведомява писмено участниците за резултатите от провеждането на конкурса."
По чл. 33 няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 33!
От общо гласували 121 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 5.
Член 33 е приет.
Член 34!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Сключване на договор за възлагане на държавна и общинска поръчка"
"Чл. 34. Ал. 1. Възложителят сключва договора за държавна/общинска поръчка с предложителя на класираната на първо място оферта.
Ал. 2. Възложителят е длъжен да сключи договор за възлагане на държавната/общинската поръчка с участника, спечелил конкурса, в 30-дневен срок от обявяване на решението по чл. 33 и в срока за валидност на офертата.
Ал. 3. Договор не се сключва преди изтичането на срока за подаване на възражение срещу решението на възложителя. При наличие на подадено възражение договор не се сключва преди постановяване на решение по него.
Ал. 4. От подаването на възражение до постановяването на окончателно решение по него сроковете за валидност на офертите спират да текат."
По чл. 34 е направено предложение за редакционна поправка от народния представител Емил Костадинов. Той предлага в ал. 3 след думата "договор" да се добави "за възлагане на поръчка".
На заседанието Икономическата комисия взе предвид предложението на народния представител Емил Костадинов и също направи допълнителни редакционни поправки в съдържанието на чл. 34 и го предлага в следната редакция:
"Чл. 34. Ал. 1. Възложителят сключва договора за възлагане на поръчката с участника, представил класираната на първо място оферта.
Ал. 2. Възложителят сключва договора по ал. 1 в 30-дневен срок от обявяване на решенията по чл. 33 и в срока за валидност на офертата.
Ал. 3. Договор за възлагане на поръчката не се сключва преди изтичането на срока за подаване на възражение срещу решението на възложителя. При наличие на подадено възражение договор за поръчка не се сключва преди постановяване на решение по него.
Ал. 4. От подаването на възражение до постановяването на окончателно решение по него спират да текат сроковете за валидност на офертите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, предложението на Емил Костадинов е взето предвид.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 34 така, както е предложено от комисията.
От общо гласували 124 народни представители, за - 117, против - 1, въздържали се - 6.
Член 34 е приет.
Член 35!


ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 35. Ал. 1. В случай, че договорът за възлагането на държавната/общинската поръчка не се сключи поради отказ на избрания участник в срока по чл. 34, ал. 2, възложителят поканва участникът, класиран на второ място, за сключване на договора в 7-дневен срок, срокът за валидност на неговата оферта се удължава до 30 дни от получаването на поканата за сключване на договора.
Ал. 2. По начина, предвиден в ал. 1, се постъпва и спрямо класирания на трето място участник."
По чл. 35 са направени две предложения от народния представител Емил Костадинов. Той предлага в ал. 1, изречение първо, думите "не се сключи поради отказ на избрания участник в срока по чл. 34, ал. 2" да се заменят с думите "не се сключи в срока по чл. 34, ал. 2 поради отказ на избрания участник".
И предложение за промени в ал. 2: думите "по начина, предвиден в ал. 1" да се заменят с "в случай на отказ на втория участник по предвидения в ал. 1 начин".
Икономическата комисия предлага в съответствие с приетото за второ четене наименование на законопроекта само да промени в ал. 1 думите "държавната/общинската поръчка", да се заменят с думата "поръчката".
Така че текстът на чл. 35, ал. 1 предлагаме да се приеме във вида:
"Чл. 35. Ал. 1. В случай, че договорът за възлагане на поръчката не се сключи поради отказ на избрания участник в срока по чл. 34, ал. 2, възложителят поканва участника, класиран на второ място, за сключване на договор в 7-дневен срок. Срокът за валидност на неговата оферта се удължава до 30 дни от получаването на поканата за сключване на договора."
В ал. 2 не се правят промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 35 така, както е предложен.
От общо гласували 124 народни представители, за - 113, против - 2, въздържали се - 9.
Член 35 е приет.
Народният представител Георги Дилков - процедура.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Господин председател, дами и господа народни представители! Моля да се подложи на гласуване и да излезем с решение за прекратяване на днешното заседание. Разрешете ми да кажа само две думи като мотиви и в същото време да допълня нещо, което пропусна проф. Стоянов. Нека да не спазваме стриктно правилника - не е изявление, не е декларация, не е с правото на парламентарна група, но просто нещата наистина са такива, че трябва да кажем няколко думи.
Предлагам да прекратим заседанието, като предварително благодаря на мнозинството за това, че съгласно чл. 40, ал. 7 даде възможност поне да се започне разглеждането на закона, внесен от народни представители от Парламентарната група на Българския бизнесблок за дребния и средния бизнес, тоест за насърчаване на тази дейност в малките и средни предприятия.
В същото време искам съвсем откровено да бъда разбран, правилно, че не може, след като Икономическата комисия се е произнесла на 27 ноември по този въпрос, едва вчера да бъде внесено становището на тази комисия, тоест то е подписано на 14 януари. Не е желателно, уважаеми колеги, наистина под уличен или какъвто и да е друг натиск ние да форсираме неща, които са могли да бъдат решени много по-рано. В същото време знаете, че днес се приеха само три члена от този закон и господин Койчев сподели, че до месец февруари има твърдото намерение като председател на Икономическата комисия да внесе за разглеждане и да приемем на второ четене целия закон. Това, разбира се, уважаеми господин Койчев, мисля, че трябваше да стане през ноември, декември и дори в началото на този месец, защото другото е ... Няма да бъдем разбрани правилно.
Искам в тази връзка да споделя, че ние, депутатите от Парламентарната група на Българския бизнесблок, смятаме, че сме една националноотговорна политическа сила и затова дойдохме в този парламент - да открием 1997 г., първата сесия на 1997 г. Ние не смятаме, че с бойкота на парламента, с възможността да ви оставим сами да откриете тази 1997 г., щяхме да помогнем на най-националноотговорните сили в обществото, нямам предвид само парламентарно представените, и най-вече на обикновения данъкоплатец.
Наистина законът, който сега започнахме да разглеждаме, е икономически закон. Той е един от законите, който очевидно до края на този парламент, тоест до насрочване на предсрочни парламентарни избори, до определяне на тази дата, също трябва да бъде разгледан.
В същото време ние ви припомняме, че в близките дни трябва да се обърнем с лице към злободневните теми на деня. Имам предвид разглеждането на бюджета, защото не е само социалната важност на този закон. Имам предвид да се дадат пенсии на хората, въобще да съществува държавата ни. В същото време няма да скрия, че с неприемането на този закон, и това е, което аз не приемам от страна на колегите от опозицията, не могат да влязат в сила и законите, за които най-вече те гласуваха. Имам предвид Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за Министерство на вътрешните работи и много други закони.
Предлагам, уважаеми господин председател, и на всички колеги юристи от демократичната левица, тъй като вчера поехме един такъв ангажимент - ние да разработим Законопроект за изменение на Закона за избор на народни представители, това да стане от двете страни, тоест да направим една работна група и по най-бърз начин това също да бъде предвидено като един от законите, които това Тридесет и седмо Народно събрание трябва да приеме. Имам предвид дори и в един ден на първо и второ четене, ако, разбира се, той е подготвен перфектно.

Какво имам предвид? Очевидно много хора, които и от Великото Народно събрание, и от Тридесет и шестото Народно събрание останаха в Тридесет и седмото, възнамеряват да се самоназначат с тези листи на партии и коалиции и нищо няма да се промени в следващия парламент. Тридесет и осмото Народно събрание ще остане със същите лица. Може би ще има една промяна в статуквото, може би от дясната страна на залата и в центъра ще бъдат повече от народните представители сега, може би демократичната левица ще се намали, ще се редуцира на по-малък брой, но, ако останат същите хора в този парламент, вие разбирате, че ние ще излъжем народа си. Защото нищо няма да се промени. Напротив, има опасност от избори до дупка. Тоест, и другият парламент, поради невъзможност да създаде, да формира кабинет, да се разформирова и да тръгнем през тази година към нови избори.
В същото време аз искам да ви призова да помислим за квотата на Висшия съдебен съвет. Това са нещата, които в близките няколко дни ние трябва да започнем да разглеждаме. Иначе никой няма да ни разбере правилно, най-вече нас, които, така да се каже, ще бъдем упрекнати и то не без основание, ако продължаваме да бъдем безрезервни и да подкрепяме демократичната левица. Още повече, че днес вие дори не сте осигурили всички ваши народни представители, а това е доста деликатно, защото на практика ние правим кворума ви.
Благодаря за вниманието. Моля да се подложи на гласуване прекратяване на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Всяко процедурно предложение има право на още едно.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Като докладчик по двата законопроекта, които са свързани с процедурата, аз предлагам, има само още един текст, за да завършим раздела от закона, който обсъждаме - за държавните поръчки. Това е минута - минута и половина време. Искам да уведомя господин Дилков, че законопроектът е готов, но има много спорни моменти, които поставят под съмнение полезността му. И затова, в желанието да намерим един действително полезен за една съдбовна за националната икономика дейност, си позволяваме, дори и в нарушение на правилника, да работим. Просто много неизяснени въпроси.
На първо място, господин Дилков, Бизнесблокът предлага законопроектът да се отнася само за частния сектор. Противоречи на Конституцията. Не е изяснен въпросът за преференциите. Твърде много облекчения се изискват, които са непомерни за обществото ни. Ако се приемат предложенията на господата Яшо Минков и Борисов, това означава, че не икономиката ще носи приходи в бюджета за издържане на здравеопазването и армията, примерно, а от армията и от бюджета трябва да се заделят средства за подпомагане на предприемачеството. Каква икономика е това?
Казвам, в доброто желание да изясним, да изчистим и да оптимизираме текстовете, работим интензивно, но не успяваме да ви представим закона в желания от нас вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен ли сте, господин Дилков, да приемем още един текст и след това да гласуваме отлагане на обсъждането по този законопроект?
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да прочетете текста на чл. 36.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 36. Ал. 1. Възложителят прекратява процедурата за възлагане в случаите, когато:
1. и класиралият се на трето място участник откаже сключването на договор;
2. са отпаднали основанията за по-нататъшното й провеждане в резултат на съществена промяна в обстоятелствата, включително невъзможност да се осигури финансиране на изпълнението на поръчката и която възложителят не е могъл да предвиди или да предизвика.
Ал. 2. Възложителят не е длъжен да посочи основанията по ал. 1 в условията за провеждане на конкурса."
Направени са предложения от народния представител Руси Статков. Той предлага в ал. 1, т. 2 да придобие следната редакция:
"2. са отпаднали основанията за по-нататъшното й провеждане в резултат на съществена промяна в обстоятелствата, която възложителят не е могъл да предвиди или да предизвика."
Второто предложение на народния представител Руси Статков е в ал. 2 след думата "възложителят" да отпадне "не".
Народният представител Емил Костадинов предлага чл. 36 да бъде допълнен с нова ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. В случая на ал. 1, т. 2, ако конкурсът е проведен и класирането е оповестено, възложителят възмездява разходите за участие в конкурса на класираните на първите три места участници."
Икономическата комисия не уважи предложението на двамата народни представители и предлага чл. 36 да бъде гласуван във вида, приет на първо четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Желаят ли народните представители, направили предложения, да ги обосноват, или ги оттеглят?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттеглят го.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 36 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 123 народни представители, за - 116, против - 1, въздържали се - 6.
Член 36 е приет.
Моля да гласувате направеното процедурно предложение от народния представител Георги Дилков да се отложи обсъждането на законопроекта, с което дневният ред се изчерпва. Моля да гласувате.
От общо гласували 124 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 8.
Предложението се приема.
Съобщения:
Насроченото за четвъртък, 16 януари 1997 г., заседание на Комисията по младежта, спорта и туризма се отлага.
Икономическата комисия ще проведе заседание на 15 януари 1997 г., сряда, от 14 часа вместо в зала "Запад", както беше обявено предварително, в зала 356 на пл. "Ал. Батенберг".
Икономическата комисия ще проведе извънредно заседание, съвместно с Комисията по бюджет и финанси, на 16 януари 1997 г., четвъртък, от 14,30 часа в зала "Запад".
Комисията по здравеопазването ще проведе редовното си заседание на 15 януари, сряда, от 15 часа в зала 238 на пл. "Ал. Батенберг".
Заседанието на Комисията по радио и телевизия се отлага.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 15 януари 1997 г., сряда, от 15 часа. Това заседание е проведено и се отлага. Проведено е.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 11,40 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов
Юмер Юмер