Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1996-02-09

Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Атанас Железчев

Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Въз основа на чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днес точка втора от дневния ред да бъде второ четене на Законопроекта за вноските върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда.
Парламентарният контрол е от 11,00 ч.
Моля да гласувате.
От общо гласували 150 народни представители, за - 110, против - 18, въздържали се - 22.
Предложението се приема.
Има думата по процедурен въпрос народният представител Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Моята процедура е, като се обръщам към уважаемия председател господин Сендов, да се възползува от правилника, който му дава възможност по чл. 40, ал. 5 да направи предложение също така за дневния ред за още една допълнителна точка, която може да бъде и точка втора - това е разглеждане на Проекторешението за членство на България в НАТО.
Предложението за това го правя, тъй като е добре българското правителство вместо да има интензивен диалог незнайно защо, добре е да започне интензивен диалог, знаейки, че трябва да направи всички необходими постъпки за предлагане на кандидатурата на България за членство в Северноатлантическия договор. Това - едно.
И ако все пак Вие по обясними причини, уважаеми господин председателю, се колебаете да направите това предложение, то нека поне изпълним нещо, което ще коствува много малко време на Народното събрание, а то е да одобрим решението за участие на български контингент от полицейски наблюдатели в международните полицейски сили на ООН със специално предназначение в Босна и Херцеговина. Ще припомня, че двете комисии - по националната сигурност и по външната политика - имат позитивно становище. Това са двете становища, които са одобрени. Само пленарната зала трябва да каже своето "да" по чл. 84, т. 11 на българската Конституция.
Надявам се, че вместо общи пожелания, можем да преминем към конкретни действия за участието на България във възстановителните операции и в мироопазващата функция на НАТО в Босна. Моля Ви, уважаеми господин председателю, не търпи отлагане вземането на това решение.
И освен това си позволявам да Ви припомня, че Европейското споразумение за асоцииране още не е обнародвано по съответния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1996 ГОДИНА.
Давам думата на народния представител Кирил Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложение на народния представител Петър Георгиев за нов параграф 19 - в рамките на бюджета на Министерството на културата да се предвиди сумата от 5 млн.лв. за развитие на ромската култура.
Комисията по бюджет и финанси не подкрепя направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Оттегля се предложението.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Има още две предложения, на Комисията по бюджет и финанси - за нови параграфи.
Нов параграф. Разпоредбата на чл. 29 от Закона за Сметната палата за заверката на годишните отчети не се прилага през 1996 г.
Комисията подкрепя текста и предлага да бъде гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 158 народни представители, за - 120, против - 7, въздържали се - 31.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 19. Текст на вносителя, Министерския съвет: "Министерският съвет приема постановление за изпълнението на държавния бюджет за 1996 г. в 14-дневен срок от обнародването на закона".
Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 162 народни представители, за - 126, против - 7, въздържали се - 29.
Предложението се приема.
Има думата за процедура господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, аз не искам думата за процедура, а по текстовете, които ние сега обсъждаме и гласуваме. Искам да ви припомня, че бих могъл да направя редакционни поправки или предложения за отпадане на текст. Така че Ви моля, независимо, че нямам направени предложения, да имам възможността...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз знам, че с такива дребни неща не се занимавате.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Така е, Вие познахте, господин председателю, но просто искам да кажа, че когато сте председател второ издание, започвате лошо дебюта си. Аз Ви моля да спазваме стриктно правилника и в този смисъл аз съм направил писмени предложения към чл. 4, ал. 1, които са в разходната част по отношение на Министерството на отбраната като ведомство, Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи. Тъй като пленарната зала реши, че не е редно в тези бюджети да бъдат вместени предложенията за Военноисторическия музей, освен за това за ремонта и поддръжката на българските църковни имоти зад граница, както и за Договора "Открито небе" и "Партньорство за мир" и за откриването на Информационен център на НАТО към Министерството на външните работи, нормално е тук в няколко параграфа в извънбюджетните сметки на тези ведомства, да се предвидят средства за тези изключително важни дейности. Защото е грехота и срамота, ако в момента Военноисторическият музей се руши, един ремонт там е започнал, но доникъде не е докаран, не се отпуснат съответните средства. Та това е нашата историческа памет, това е нашата воинска слава, законсервирана там.
Затова Ви моля да имаме възможността в един параграф, който може да бъде определен като 19 или 20 параграф, да бъде записано: от извънбюджетните сметки на Министерството на отбраната се осигуряват средства за ремонта на Военноисторическия музей. Това би било нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате ли писмено предложение предварително?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, защото по чл. 4 то е направено. Дали систематичното му място е тук или другаде, това е въпрос вече на преценка на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, приема се.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Тогава ще си позволя да направя всички тези предложения, а пък Ви моля евентуално по Ваша преценка да бъдат гласувани и приети. Тук бих се посъветвал с председателя на комисията кой да бъде номерът на параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Параграф "Васил Михайлов 1".
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Председателят на комисията предлага да бъде параграф 19б. Но аз Ви благодаря, господин председателю. И на моето име да кръстят параграф не съм против, стига да осигурим пари за Военноисторическия музей.
Това е първото предложение.

Второто предложение е пак от извънбюджетните сметки приоритетно да бъдат осигурени разходи по Инициативата "Партньорство за мир" и Договора "Открито небе".
Следващ параграф. От извънбюджетните сметки на Министерството на външните работи да бъдат осигурени средства за ремонт и поддържане на българските църковни имоти зад граница, построени преди 1908 г. Не е случайна тази година. Става дума за екзархийските имоти.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да добавя и възможността освен извънбюджетните сметки на Министерството на отбраната да бъдат насочени към ремонта на Военноисторическия музей и още средства да бъдат насочени там и те да бъдат от имотите на Съюза на активните борци против фашизма и капитализма по ЗИПО. Защо предлагам това? Защото ще бъде справедливо, имайки предвид един указ за закриване на Фонд "Военни музеи, паметници и гробове" при Министерството на народната отбрана.
Вие разбирате, че става дума за известния на Президиума на Народното събрание от 13.04.1951 г., където е казано, че се закрива Фонд "Военни музеи, паметници и гробове" при Министерството на народната отбрана.
И параграф 2 - от основния капитал на фонда, след като се ликвидират всички вземания и задължения да се отпусне сумата от 10 млн. лв. на отделение "Военни музеи, паметници и гробове" при Министерството на народната отбрана, която сума, последната, се разпределя във вид на помощ между нуждаещите се комитети за довършване на вече започнатите паметници на загиналите в борбата против фашизма и Отечествената война 1944 - 1945 г.
Следователно, когато тези имоти, тези паметници са били стопанисвани и ползвани досега по този указ от Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, би трябвало сега да има възможност те да бъдат прехвърлени към Военноисторическия музей.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Петте минути изтекоха.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю, че ми дадохте тази възможност.
И последно, от извънбюджетните сметки на Външно министерство да се осигури откриването на Информационен център за НАТО. Мисля, че няма нужда да го обосновавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, не, излишно е.
Моля, становището на комисията.
Аз смятам, че тук нагазваме в един казус, всеки, на който не е прието предложението по чл. 4, по чл. 7 и така нататък би могъл да иска да влезе в Преходните разпоредби, което противоречи на цялата практика за правене на бюджет.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Е, не е така. Не противоречи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В Нубия може би не противоречи.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Ще Ви поканя за президент на Нубия. Както се държите, ще станете президент на Нубия.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението на народния представител Васил Михайлов е гласувано, в зависимост от начина, по който е направено в систематичното място по Закона за бюджета за 1996 г. както по чл. 4, така и по чл. 1, така и по предложенията, които има направени към чл. 6, параграф 16, параграф 10. Към Преходните и заключителните разпоредби подобни предложения народният представител Васил Михайлов не е направил и моля те да не бъдат подлагани на гласуване.
Що се отнася до отношенията бюджетни и извънбюджетни сметки, аз смятам, че самият народен представител, господин Михайлов, може да си отговори на този въпрос. Ние все пак разглеждаме бюджет, а самото наименование "Извънбюджетни сметки" говори за нещо по-различно и аз бих го посъветвал да се обърне към своите съветници и да не търси взаимодействието между бюджета с извънбюджетните сметки. Иначе те не биха били извънбюджетни и нищо не пречи на извънбюджетните сметки в разговори, които той може да проведе, по начина, по който се управляват и по начина, по който са създадени да бъдат насочени за същите разходи, за които той желае.
Предлагам и мисля, че това е съвсем естествено - няма формално такова внесено предложение на народният представител Васил Михайлов и то не може да бъде подложено на гласуване.
Предлагам последният параграф, който гласи следното:
"Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет".
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е изказване, за да има реплика. Това не е изказване.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Моля, господин председателю, да подложите на гласуване последното предложение:
"Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет" - параграф последен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 204 народни представители, за - 128, против - 52, въздържали се - 24.
С това бюджетът на Република България за 1996 г. е приет. (Ръкопляскания от блока на мнозинството и от членове на правителството)
Искам да изкажа най-дълбока и сърдечна благодарност на народния представител Кирил Желев и го обявявам за народен представител на сесия зимна от втората година на Народното събрание. (Ръкопляскания, реплики "Браво! Браво! Браво!" от блока на мнозинството)
Смятам, че идеалната подготовка на доклада даде възможност този бюджет да бъде приет без напрежение, много плавно, много точно, без никакви затруднения. Благодаря, господин Желев.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата за обяснение на отрицателен вот.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отрицателен вот?
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отрицателен вот имате от парламентарна група?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Обяснение на отрицателен вот или от името на парламентарна група?
ФИЛИП ДИМИТРОВ (пред блока на СДС): Отрицателен вот от името на народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, не, защото обяснението на отрицателен вот е две минути, а ако искате от името на парламентарна група можете да говорите 10 минути.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (пред блока на СДС): Отрицателен вот, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, имате думата за обяснение на отрицателен вот. (Неразбираема реплика от Филип Димитров)
Знам, господин Димитров, питам Ви, за да Ви дам повече или по-малко време. Когато Ви питат, отговаряйте! (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията)
Имате думата за обяснение на отрицателен вот.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Господин председателю, бъдете способен да отгатнете и тогава, когато ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не мога да отгатвам от всяка глава.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Поисках думата, за да обясня негативния си вот, защото мисля, че българската нация трябва да знае какъв цирк всъщност разиграваме в тази зала. Още когато се разглеждаше първото четене на бюджета стана ясно, че една трета от разходната част на този бюджет представлява плащания на лихви по вътрешен и външен дълг. Повтарям, една трета представлява плащане на лихви! Между гласуването на първо и второ четене на бюджета в България настъпиха изменения в лихвения процент.
Аз ви питам, дами и господа народни представители, давате ли си сметка, че по този начин, досежно една трета от разходната част на този бюджет, вашият вот е вече безнадеждно дезактуализиран? Тоест в момента ние си гласуваме нещо, което вече знаем, че не е. По тази причина аз не мога да гласувам положително за подобен законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за обяснение на отрицателен вот Муравей Радев.
Имайте предвид, че изказвате отрицателен вот за последното гласуване, което е гласуване да се възложи на Министерския съвет изпълнението на бюджета. (Шум и неодобрителни реплики в блока на опозицията, весело оживление в блока на мнозинството)
Господин Муравей Радев иска да говори от името на парламентарна група изцяло, което е 10 минути.
Има ли предварително друг отрицателен вот? - Няма. Приключваме.
Има думата господин Муравей Радев като представител на парламентарна група до 10 минути.


МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, днес бе приет вторият държавен бюджет от управлението на Българската социалистическа партия. Този бюджет бе приет при наличието на един безпрецедентен случай - Българската национална телевизия и Българското национално радио бяха лишени от възможността да предадат директно това, което народните избраници свършиха по приемането на този бюджет. И това никак не е за учудване. Това само показва още веднъж, че БСП не може да работи "на светло". Тя никога не е можела както преди БКП, така и днес БСП не може да работи "на светло". А по отношение на този бюджет вероятно е права да работи "на тъмно", затова защото настоящият бюджет не е за пред хора. Този бюджет просто няма с какво да се похвали и не е, пак повтарям, за пред хора.
Защо това е така, дами и господа? Ами затова защото този бюджет за един пореден път се опитва да направи Народното събрание в един придатък на Министерския съвет и това просто е очевидно. С гласуването на републиканския бюджет в приходната му част, която почива на неприети данъчни и икономически закони, всъщност Народното събрание се превръща в един реален придатък на Министерския съвет и този парламент е длъжен да гласува вече тези закони така, както бъдат внесени, колкото и идиотски постановки в някои от тях да има, може би.
Защо този бюджет не е за пред хора? Защото това е най-антисоциалният бюджет от последните шест години насам. Този бюджет установява една невероятна данъчна тежест, която българският данъкоплатец трябва да понесе през тази година. Аз бих го сравнил с нахлузването на един трънен данъчен венец върху главата на българския данъкоплатец, уважаеми колеги. И това пролича в законите, които вече минаха на първо четене. Българската социалистическа партия обявява българския данъкоплатец за мошеник, за измамник, за престъпник дори и го кара той самият да доказва обратното, където никъде по света го няма това.
Този бюджет е антисоциален, затова защото обедняването на българския народ, на средния българин ще продължи в още по-високи темпове от досега. И това е така, защото вие, уважаеми колеги отляво, не приехте нито едно от нашите предложения, та дори ако щете и с минималното увеличение на заплатата в бюджетната сфера, което ние предложихме. Защото, пак повтарям, 80 процента от социалния минимум е миналата година средната работна заплата в бюджетната сфера. Тази година този относителен процент ще намалее още, затова защото дори и да спазите 20 на сто инфлация, което е невероятно, работната заплата ще продължи да изостава спрямо тази инфлация и оттук още по-силно обедняване, силно намаляване на покупателната способност на населението.
Този бюджет не е за показване и заради друго, защото той не прави структурна реформа, точно обратното, той закрепостява, затвърждава сегашната лоша, неефективна структура на икономиката в страната. Как я затвърждава? Ами опрощава лоши дългове на предприятия, разсрочва техния дълг, налива маса пари отново в онези бездънни гърла на предприятия-колоси, колоси на глинени крака. Това прави този бюджет, дами и господа.
Този бюджет за сетен път доказва, че общините са доведеното дете на Българската социалистическа партия. Нито грам, нито милиметър от техните обещания за даване на някаква финансова самостоятелност на общините няма в този бюджет. Отново ги привързваме към колесницата на държавната машина и те ще трябва да чакат и да се надяват на благоволението на време, и дай Боже, по размер, равен на предвиденото, да им бъде отпускана субсидията, за да могат да оцелеят.
Колеги, този бюджет е базиран на една сбъркана макрорамка, сгрешена макрорамка. 20-процентна инфлация - казвате, 20 на сто инфлация годишна и всичко на нея е изчислено. И всичко, което до днес сме свидетели от началото на годината, говори точно за обратното. Ами вижте растежа на цените. Слушате ли вие радио, четете ли вестници, виждате ли какво става? Купувате ли по магазините? Всичко това, което става, говори за обратното - не 20, а най-малко 30 на сто ще бъде тази година инфлацията. И какво ще стане тогава? Ами естествено приходната част ще бъде преизпълнена, може би чувствително, но разходната част, уважаеми колеги, ще бъде срутена, защото натискът за увеличаване на разходите ще бъде много по-голям от увеличението на приходната част. Много по-голям, защото увеличението на разходите има свойството да изпреварва увеличението на приходите и това е очевидно.
Какво ще стане с курса на долара? 84 лева в края на годината, колеги. До този момент той бе задържан. Стотици милиони долари бяха хвърлени, за да задържат този неестествен курс, това неравновесно положение на долара. Тази възможност е изчерпана. Премина се към другата - увеличаване на основния лихвен процент. Може ли той да го спре? Може, но за много кратко време, дотук. И аз ви казвам, ако от днес нататък основният лихвен процент от 42 пункта не започне плавно да слиза надолу, за да може равномерно към края на годината - месец декември да стане 8 на сто, тогава тези 24 - 25 на сто средно за страната просто няма да бъдат изпълнени.
Знаете ли, уважаеми колеги, какво ще стане тогава? Знаете ли? Онези от вас, които знаят, си траят. Онези от вас, които не знаят, викат и те друго вероятно не могат да правят, но аз бих желал да им кажа и на тях да знаят какво ще стане.
Уважаеми колеги, 440 млрд. лева е вътрешният държавен дълг на България. Той се покрива с 89 млрд. лихви в разходната част на републиканския бюджет, разчетени, забележете, при 25 на сто основен лихвен процент средно за годината. С всеки един процент над тези 25, а аз казвам, че той ще бъде поне 30 - 35 тази година, с всеки изминат процент разходите в републиканския бюджет ще се увеличават най-малко с около 3 млрд. лева, което означава още 30 млрд. разходи, а това е повече от половината от този дефицит, който вие сега гласувахте. Помислете за това.
Уважаеми колеги, дами и господа, Съюзът на демократичните сили не гласува за този бюджет, защото той смята, че този бюджет е мъртвороден.
Този бюджет, дами и господа, е бюджет на Българската социалистическа партия и тази Българска социалистическа партия трябва да знае, че носи изцяло отговорността за резултатите от него. Но този път аз ви предупреждавам - тези резултати ще имат съвсем реален негативизъм, затова защото провалът на бюджета на БСП ще доведе до лебедовата песен на правителството на БСП.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Венцеслав Димитров от името на Парламентарната група на Народния съюз.


ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Пленарната зала прие един бюджет, с който някои много се хвалеха, че го вкарали рано. Лошото е, че стана много рано ясно, че този бюджет се провали. Той се провали, уважаеми колеги, още преди да бъде приет на второ четене. Затова съм изненадан от нежеланието на министъра на финансите да направи корекции на равнище приемане на бюджета, а не да го актуализираме след някой и друг месец. За съжаление, господин Николов, понеже ме гледате умно, бих казал, че и Сметната палата не можа да изпълни тези надежди, които ние заложихме, когато приемахме Закона за Сметната палата. Сметната палата за съжаление присъстваше, но пое функцията на, бих казал, клакьор. Не това е функцията на Сметната палата, господин Николов, Вие съвсем ясно трябваше да им кажете: на равнище приемане на бюджета това ще стане, това няма да стане. За съжаление случаят не е такъв. Тук, господа, от името на този, който внасяше бюджета, господин министърът на финансите, бяха изречени доста - ще използвам един термин, който вие вкарахте в употреба, тежки лъжи. Трябва да се примирите, че в близките месеци тежките лъжи и "приятелският кръг" ще се използват като термини доста в политическата лексика на България.
За какви тежки лъжи става дума? Тежка лъжа - че в нормалните страни с пазарна икономика бюджетът се приема на базата на бъдещи закони. Това, господин Георги Николов, Вие трябваше да им го кажете. Бъдещи закони - обаче го приеха закона, нали? Приеха го бюджета. Когато му казвам на господин Костов, че неговите проекти за Закон за данъка върху общия доход, които съсипват частния бизнес, които увеличават данъчното бреме върху всички работещи, плюс двата процента, които господин Коралски вкара, че това ще доведе до ново обедняване, той казва: ама вие не искате да плащате данъци! Такова едно опростяване! Когато му казвам, че "Булбанк", щом е толкова богата, да се помъчи как да си уреди тя този облигационен заем, господин Стефан Стоилов, понеже гледа умно, и на него ще му кажа: господин Стоилов, като Ви кажат няколко думи, от които Вие нищо не разбирате, и Вие веднага се съгласявате. Недейте така, Вие сте професор, заедно сме работили. Мисля, че имате квалификация да се противопоставите на това нещо. Той казва, видите ли, ако направим това нещо - не приемем това увеличаване на вътрешния дълг, все едно да обявим нов мораториум. Извинете, той говори с крайности. Тук, зад мен стои един математик, той ще ви каже, че в математическия анализ е нормален похватът да си служим с крайности. В икономиката такова нещо като нула или безкрайност няма. В икономиката нещата са средни. Затова историята познава, че има добри математици, станали на 20 години, даже и по-рано, в икономиката такова нещо няма. Един икономист би трябвало да стане след като се квалифицира поне 10 - 15 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи имаш време!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз отдавна съм се квалифицирал, господин Сендов. И ще ви кажа, че за разлика от вашите министри и от вашите експерти, не искам да го говоря, но Вие ме провокирате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Знам, знам.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нищо не знаете. Аз съм единственият българин, удостоен с наградата на Стопанско-политическия клуб в Бон за социално, подчертавам, социално пазарно стопанство, за работата ми именно в този парламент. И то от хора, които не седят в него, защото знам какво е вашето отношение.
Продължаваме нататък. За дълговете на Стопанска банка, благодарен съм ви, че поне ги узаконихте сега. Но след като ги узаконихте сега, аз мога да ви попитам защо не ги узаконихте и миналата година? Тоест, разходите от 11 млрд. през миналата година са незаконни, защото не са били вкарани. Кажете защо? Още една тежка лъжа, която е казал министърът на финансите, че видите ли, служителите щели да пострадат. Не е така. Защото това са държавни кредити, които са натресени после на Стопанска банка и на Минералбанк. И когато ви казвам за Закона за лошите кредити, че така с един аршин за всички банки не може да се съди, защото именно тогава се очертаваше, че Стопанска банка ще пропадне, вие казвахте: хайде, хайде, ще се оправи! Видяхте как се оправи! С нови 58 млрд. миналата година и сега тази година - колко искаха? 400 млн. долара!
Вижте, аз съм преподавал и сега, когато видя хора, които са успели в живота, те ми казват: аз забогатях, благодаря Ви, че преподавахте. Този министър, ако беше студент, аз щях да го скъсам веднага.
Аз бих продължил тази теза. Това беше любимият заместник-министър на едно правителство, което аз подкрепях, на един финансов министър и един министър-председател, които за съжаление не ги виждам тук. За съжаление и него го няма. Но първият скандал в парламентарната група - тук има още останали няколко души, който избухна, беше защо този заместник-министър говори от името на СДС. И за награда го пратиха да се квалифицира една година. За съжаление, бадева, както казва българският народ, е ял парите на тези, които са му плащали. Ето го, бившият финансов министър, който го прати на тази специализация. За съжаление, пак ви казвам, че го няма - да си го гледа, да си го дундурка и да се радва. Ако това е програмата на БСП, която той изложи тук чрез този бюджет, халал да ви е!
Кой каза "простак"?
Господин председателю, моля Ви се, обиждат ме от пленарната зала и Вие активно им помагате, като си мълчите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не съм чул! Не съм чул!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да ви купя ли клечки за уши?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А това, което казвате, не е ли по-обидно?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Въобще не е обидно. Това е за ниската квалификация на един министър, който прави парламентарна група, парламент и цялата държава на луди, като предлага да се приеме един бюджет, който предварително знае, че няма да се изпълни. Това ли е лошо или не? Един човек, който ви казва истината, ли е този, който бърка? Или когато ви казва това, което трябва да чуете, вие предпочитате да крещите? Защо?
Господин Муравей Радев каза доста работи. Муравей Радев се казва колегата от Парламентарната група на СДС. На Вас говоря, господине с очилата и със светлото сако! Не съм Ви чул да се изказвате. Елате да видя какво струвате, като застанете на парламентарната трибуна.
Господин председателю, моля да ми се увеличи времето, което изразходвах да отвръщам на репликите на Вашите хора, които вчера Ви подкрепиха за председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бюджетът на времето ви е гласуван.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Колеги, този бюджет няма да бъде изпълнен и ние след няколко месеца за съжаление ще трябва да се събираме в пленарната зала, за да видим какво ще стане. Защо? Същото ще се случи, което стана и миналата година. Ще ви кажа: лихвените плащания няма как да не ги извършим. Те са 120 и няколко милиарда при 25 на сто лихва. Ами че тази лихва няма да е 20 на сто, тази лихва, примерно средната, ще бъде 35. Хайде 30 да е. Но дори да е 30 средната, сега е 42, значи се предлага, че може да компенсира някъде 18 или 15. Знаете ли какво означава 5 млрд. още? 5 по 4 - около 20-25 млрд.лв. допълнителни лихвени плащания! Знаете ли откъде ще бъдат взети? - Ще бъдат взети от другите разходи: ще бъдат взети от заплатите, ще бъдат взети от субсидиите за културата, ще бъдат взети от субсидиите за социалното дело, пенсионното дело, от субсидиите за земеделието, ще бъдат взети от субсидиите за общините, които за съжаление много намаляха и които почти ги няма. Как ще се връзва така държавният бюджет, аз не знам.
Вие категорично отказвате няколко години вече да приемете граница за вътрешния дълг, да приемете граница за гаранциите, които са дадени. За да ви стимулираме едно такова нещо да го подложите на обсъждане, дано тук да срещнем подкрепа, аз, консултирайки се с моите колеги от Народния съюз, предложих решение на Народното събрание. Може би днес ви е раздадено, решение, което да задължи Министерския съвет три месеца, ако искате, два, ако искате шест, но да приеме средносрочна програма за ограничаване времето на дълга, за ограничаване времето на лихвите и изплащането им. Защото по този начин бюджетът в бъдещите години хептен няма да може да бъде вързан. Той няма да бъде бюджет, ще бъде само изплащане на лихви и по нещо малко и за друго. Обаче това означава, че държавата ще спре да функционира. И за да се оздрави, ще трябва някакъв грамаден финансов катаклизъм - било обмяна на парите, било хиперинфлация, защото от тази дупка иначе не се излиза. Проверете да видите какво е станало в другите страни. Нататък ли тласкате страната, след като един път я забатачихте? Пак ли нататък? Моля ви се, осъзнайте се и помислете! Помислете, господа, защото това, което приемате, не е бюджет. Не е бюджет, защото вие сте много щедри към тези, които губят и много стиснати към тези, които искат да извлекат България от тази дупка. На вашия макроикономист господин Гечев, за съжаление и него го няма, искам да му кажа, че никъде по света данъците не се увеличават, когато сме на дъното на кризата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И аз благодаря.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ЗАКОН ЗА ВНОСКИТЕ ВЪРХУ ТЕЧНИТЕ ГОРИВА ЗА ФОНД "РЕПУБЛИКАНСКА ПЪТНА МРЕЖА" И ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ФОНД ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Желев да докладва.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, чл. 1 и 2 са гласувани. Преминаваме към чл. 3 на Закона за таксите върху течните горива.
Текст на вносителя:
"Чл. 3. Производителите и вносителите на течни горива начисляват вноски върху:
1. автомобилните бензини - в размер 19 на сто върху цената на производител, съответно върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси по вноса, като 14 на сто се внасят във фонд "Републиканска пътна мрежа", а останалите 5 на сто - в Националния фонд за опазване на околната среда;
2. дизеловото гориво - в размер 33 на сто върху цената на производител, съответно върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси по вноса, като 28 на сто се внасят във фонд "Републиканска пътна мрежа", а останалите 5 на сто - в Националния фонд за опазване на околната среда;
3. мазута с над 1% сяра - в размер 20 на сто върху цената на производител, съответно върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси по вноса, като се внася в Националния фонд за опазване на околната среда".
Предложение от народните представители Ана Миленкова и Емил Костадинов:
Първи вариант:
1. В т. 1 думите "в Националния фонд за опазване на околната среда" се заменят с "поравно в Националния фонд за опазване на околната среда и в Държавен фонд "Земеделие";
2. В т. 2 числото "33" се заменя с "15", числото "28" се заменя с "11", а след думите "а останалите" текстът се изменя така: "4 на сто - поравно в Националния фонд за опазване на околната среда и Държавен фонд "Земеделие";
3. В т. 3 числото "20" се заменя с "8".
Втори вариант на народните представители Ана Миленкова и Емил Костадинов:
1. В т. 2 числото "33" се заменя с "15", а след думите "мита и такси по вноса" текстът продължава така: "като 6 на сто се внасят във фонд "Републиканска пътна мрежа", 5 на сто в Държавен фонд "Земеделие" и 4 на сто в Националния фонд за опазване на околната среда";
2. В т. 3 числото "20" се заменя с "8".
Предложение от народния представител Димитър Иванов: в т. 3 думите: "мазута с над 1% сяра - в размер 20 на сто върху цената на производител" да се заменят с думите: "мазута с над 1% сяра, - в размер 8 на сто върху цената на производител".
Предложения от народния представител Златимир Орсов:
В т. 2 думите "28 на сто се внасят във фонд "Републиканска пътна мрежа" се заменят с думите "18 на сто се внасят във фонд "Републиканска пътна мрежа" и 10 на сто в Държавен фонд "Земеделие".
Предложения от народния представител Йордан Ройнев:
1. В т. 2 числото "33" се заменя с "15", числото "28" с "11" и числото "5" с "4".
И второто предложение. В т. 3 числото "20" се заменя с "8".
Предложения от народните представители Калчо Чукаров, Моньо Христов, Венцеслав Димитров, Атанас Праматаров и Стефан Личев.
Точки 1, 2 и 3 се променят както следва:
"1. автомобилните бензини - в размер на 10 на сто върху цената на производител, съответно върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси по вноса, като 6 на сто се внасят във фонд "Републиканска пътна мрежа", 2 на сто в Държавен фонд "Земеделие" и 2 на сто в Националния фонд за опазване на околната среда;
2. дизеловото гориво - в размер 10 на сто върху цената на производител, съответно върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси по вноса, като 4 на сто се внасят във фонд "Републиканска пътна мрежа", 4 на сто в Държавен фонд "Земеделие", а останалите 2 на сто в Националния фонд за опазване на околната среда;
3. мазута с над 1% сяра - в размер 8 на сто върху цената на производител, съответно върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси по вноса, като 4 на сто се внася в Националния фонд за опазване на околната среда и 4 на сто в Държавен фонд "Земеделие"."
Предложения от народния представител Красимир Момчев:
1. В т. 1 числото "19" да се замени с "10", числото "14" със "7" и числото "5" с "3";
2. В т. 2 числото "33" да се замени с "20", числото "28" с "15";
3. В т. 3 числото "20" да се замени с "10".
Предложения от народния представител Муравей Радев:
1. В т. 1 числото "19" да се замени с "10", числото "14" със "7" и числото "5" с "3";
2. В т. 2 числото "33" да се замени с "15", числото "28" с "12", а числото "5" с "3";
И третото предложение е в т. 3 числото "20" да се замени с "10".
Предложения от народния представител Павел Шопов:
Чл. 3 се променя както следва:
"Чл. 3. Производителите и вносителите на течни горива правят отчисления и внасят във фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда сумите в размер:
Първи вариант: "На 50 на сто от дължимите акцизи и мита по отношение на автомобилните бензини, дизеловото гориво и мазута с над 1% сяра, от които 2/3 постъпват във фонд "Републиканска пътна мрежа", а останалата 1/3 постъпва в Националния фонд за опазване на околната среда".
И втори вариант на народния представител Павел Шопов: "Ако първи вариант не бъде приет в точки 1, 2 и 3 се правят следните изменения:
1. В т. 1 числото "19" да се замени с "9", числото "14" с "6" и числото "5" с "3";
2. В т. 2 числото "33" да се замени с "16", числото "28" с "13", а числото "5" с "3".
И третото предложение на втория вариант е в т. 3 числото "20" да се замени с "10".
Предложение от народните представители Пламен Денчев и Борис Колев:
1. В т. 1 след думите "автомобилните бензини" се добавя "и авиационния бензин";
2. В т. 2 след думите "дизелово гориво" се добавя "и корабни горива". Числото "33" се заменя с "15", числото "28" с "11" и числото "5" с "4";
И третото предложение. В т. 3 числото "20" се заменя с "8".
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
"Чл. 3. Производителите и вносителите на течни горива начисляват и внасят такси върху:
1. автомобилните бензини - в размер 19 на сто върху цената на производител, съответно върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси по вноса, като 14 на сто се внасят във фонд "Републиканска пътна мрежа", а останалите 5 на сто - в Националния фонд за опазване на околната среда;
2. дизеловото гориво - в размер 15 на сто върху цената на производител, съответно върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси по вноса, като 11 на сто се внасят във фонд "Републиканска пътна мрежа", а останалите 4 на сто - в Националния фонд за опазване на околната среда;
3. мазута с над 1% сяра в размер 8 на сто върху цената на производител, съответно върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси по вноса, която се внася в Националния фонд за опазване на околната среда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Народните представители, направили предложения, желаят ли да ги обосноват? Господин Шопов, заповядайте. Пет минути най-много. Вярвам, че ще бъдете пестеливи.


ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря ви. Първо искам да обясня нещо пред вас, с което да се реабилитирам. Неправилно в напечатания раздаден текст в моето предложение се говори за цифри и числа. В моето предложение правилно съм направил онова разграничение, на което лично вие сте ни учил да правим, но явно при отпечатването е направена грешката и се говори, че съм използвал думата "числа".
И така, пристъпваме към текста, който е най-злободневен, защото в зависимост от този текст само след няколко дни, след влизането на закона в сила, ще бъде променена цената на течните горива, което ще се отрази на джоба на всеки един от хилядите потребители в България.
В тази връзка аз искам да задам, уважаеми госпожи и господа, въпроса какво правим с този закон? Увеличаваме цените на течните горива, откъдето да се вземат пари, за да се поддържат пътищата и да се строят нови пътища и да се използват пари за екологията, или в крайна сметка ние пренасочваме така средства, че да се образуват тези фондове, които искаме и които трябва в действителност да бъдат образувани? Защото за мен, ако създаваме фондовете, това означава отсега събираните суми от течните горива, една част във вид на акцизи, която влиза в държавната хазна, да се отправят в тези фондове и това за мен е логичното, това е нормалното, без да се увеличават цените на течните горива. Какво е в момента положението? Много ясно е, държавният бюджет преразпределя и отправя за поддържане на пътищата и строеж на пътища онези суми, които влизат в него не от другаде, а от акцизите. Само че е явно, че целта на този закон е друга - да се увеличат течните горива с една цена, която по мои груби изчисления за различните видове течни горива е между 4 и 6 лева и с тези суми да се правят пътища и да се използват тези суми за поддържане на околната среда. За мен това е несправедливо и смятам, че не е редно.
В моето предложение давам вариант първи в смисъл парите, които се събират във вид на акцизи, да бъдат отправени във фондовете, което за мен е справедливото. Затова ви предлагам този първи вариант, който е логичният, който е нормалният и който за мен няма да бръкне в джобовете на потребителите.
Ако този вариант не бъде възприет, давам втори вариант и този втори вариант е по отношение - за мен тези стойности, които са предложени от Министерския съвет на първо четене, а после и от комисията по законопроекта, която даде едно предложение и занижи съответните стойности, след като добре съм разчел нещата и съм ги съгласувал със специалисти - едни точни, верни стойности, които биха могли да осъществят своята обществена функция. Това трябва да бъдат сумите за мен, с които следва да бъдат увеличени горивата, за да бъдат напълнени въпросните фондове.
И тук искам да добавя, че ако моите предложения, направени на първо и второ четене, за съсредоточаването във въпросните фондове на средства от други места - от пътни такси, от собствена осъществявана от фондовете стопанска дейност, от суми, които биха могли да дойдат по линията на заеми и от чужбина, и вътрешни заеми, на някакви облигационни правоотношения, нямаше да се наложи да се увеличават стойностите, да се увеличават горивата с тези размери, с които това просто неминуемо да стане.
Затова аз ви моля да бъде възприет първият вариант, което е справедливо и за мен също може да осъществи тази цел, която си поставяме - да се създадат двата фонда - за поддържане на пътищата и за опазване на околната среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прощавайте, от това, което предлага комисията, доволен ли сте, понеже комисията е променила доста числа?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, това би могло да се възприеме. Аз настоявам за най-ниските стойности. Мисля, че следва да не се възприема изцяло предложението на комисията, ан блок така, както е дадено, алтернативно просто да се направи една компилация от отделните предложения. Явно е, че моят първи вариант няма да бъде възприет, но моето мнение е да бъдат приети най-ниските стойности. Да не се предлага ан блок становището на комисията, тъй като има поотделно дадени по-ниски суми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ:Най-напред ще се гласуват всичките предложения на народните представители.
Заповядайте, господин Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз съм доволен от решението на работната група и на комисията по точки 2 и 3, които в достатъчна степен намалиха таксите за дизелово гориво и мазут, поради което оттеглям моето предложение в частта т. 2 и т. 3, но продължавам да поддържам т. 1 от предложението си, в която искам таксата върху автомобилните бензини да бъде 10 на сто. Смятам, че това увеличение на автомобилните бензини с тази такса от 19 на сто ще даде отражение върху методиката за определяне на пределните цени на автомобилните бензини и ще доведе до сравнително голяма инфлация в страната.
Искам да ви обърна внимание на един друг факт. Господин Денчев беше направил едно предложение, което за мен беше доста целесъобразно и затова аз не направих предложение в подобен смисъл. Но на първо четене, доколкото си спомням, господин Денчев го оттегли. Ставаше въпрос в този закон към посочените горива, които са описани в чл. 3, да бъдат добавени авиационните бензини. Аз смятам, че трябва да бъде добавено и лекото корабно гориво. Истината е, че авиационните бензини не са толкова голям проблем, защото, ще ви кажа каква е схемата. Просто горива, които са по-евтини от другите, се купуват за определено направление, примерно за авиацията, после се смесват с автомобилните бензини и се продават по бензиностанциите. На практика разликата в цената между автомобилен бензин и авиационен бензин остава в полза на търговците. Засега такива явления не се наблюдават в конкретната промишленост и господин Денчев е прав в това отношение, но досега нямаше големи разлики в цените. Например, след промяната на методиката миналата година лекото корабно гориво и дизеловото гориво почти се изравниха като цени и просто тези, които са се занимавали с производството на некачествени горива нямаха интерес да го правят. Тук опасността не е толкова от реализиране на някакъв внос, който не е обложен, колкото от директно закупуване на горива от "Нефтохим" и пускането им по мрежата в страната. Знаете, че тези горива са с много високо съдържание на сяра, което поврежда и дизеловите горивни апаратури, дава влияние върху екологията и т.н.
Това, от което се опасявам, е, че ако оставим този вариант в закона, тъй като върху дизеловото гориво ще има такса от 15 на сто, а върху лекото корабно гориво няма да има такава такса и тъй като те са много близки по състав и могат да се смесват в съотношение примерно едно към две, ще започне старата практика от 1993 - 1994 г. такива горива да се купуват, да се смесват с дизеловото гориво и после собствениците на дизелови автомобили да се чудят защо колите им не вървят или защо им се пробиват ауспусите и т.н.
В този смисъл смятам, че трябва да се помисли как да се ограничат конкретно тези злоупотреби. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Друг желаещ?
Думата има Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги, искам да защитя направеното от група народни представители предложение на Парламентарната група на Народен съюз. Знае се вече, че ще прочета предложението в модифицирана форма, защото вече вие с ваше гласуване както в заглавието, така и по-надолу, изключихте възможността част да отива в държавния фонд "Земеделие", за съжаление, което нарушава, разбира се, логиката на събирането на една такса от този, който е причинил било белята, или от този, който се ползва. Но както и да е, да не се спирам на това.
Ще се спра конкретно на числата.
Числата, които предлагаме, са следните: 10 на сто за автомобилните бензини, 10 на сто за дизелово гориво и за мазут - 8 на сто. Виждате, че някои предложения се покриват, по отношение на мазута например. Аз искам да се опитам да ви убедя, че все пак на автомобилните бензини и дизеловото гориво би трябвало в по-малка степен да се увеличи цената им, отколкото е предложението и на правителството, и на работната група, от гледна точка даже на това, което току-що приехме, и на което всички се смеехте. То си е за смях, но трябва да се опитваме сега да го изпълняваме, доколкото се е превърнало в закон не само на един министър, на едно правителство или на едно парламентарно мнозинство, а в закон на целия парламент, на цялата страна. Даже ако стане така, че утре, дай Боже, се смени правителството и други политически сили поемат отговорността за управлението на тази страна в свои ръце, те пак ще бъдат принудени да изпълняват този бюджет. Чисто и просто, защото той се е превърнал във воля на парламента.
Тъй като междувременно се получиха неща - увеличаване на лихвения процент, знаете, които сигурно ще генерират нови инфлационни импулси, които ще направят много трудно достигането на онази инфлация, която се предвижда от правителството, и съответно всички тези бюджетни разходи, които са заложени, ще пострадат повече, ако има по-голяма инфлация, затова мисля, че най-удачно е точно в този момент, а така ние ще трябва да се съобразяваме може би и с други закони, да приемем един по-малък размер на таксите, съответно да се увеличат по-малко цените на горивата, с цел да се ограничи инфлацията.
Затова, колеги, ви моля да подкрепите нашето предложение, пак повтарям - 10 на сто за автомобилните бензини, 10 на сто дизеловото гориво и мазута, колкото е, предложението на работната група - 8 беше, нали, господин Желев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други желаещи? Има думата господин Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, чл. 3 е възловият член в този закон, тъй като той определя размера на таксите и то размера, който според мен остава трайно не само за тази година, не само във връзка с този бюджет. Ето защо ние се постарахме да направим един сериозен анализ на влиянието на увеличението на таксите върху крайната цена на течните горива и съответно влиянието на тези цени върху инфлацията.
Нашето предложение всъщност съвпада по отношение на размера на таксите с предложението на работната група. Ето защо ние поддържаме предложението на работната група и на бюджетната комисия така, както е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не държите да гласуваме вашето предложение?
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Не, аз ще ви обясня какво държим да гласуваме.
Искам само да подчертая следното - че всъщност увеличението на таксата на автомобилните бензини не е 19 на сто, а е 9 на сто, тъй като досега то беше 10 на сто, съгласно параграф 22 на Закона за държавния бюджет за 1995 г. Съответно дизеловото гориво е с 5 на сто и се появява вече мазутът с над 1% сяра в размер на 8 на сто и ние предлагаме това увеличение да стане от 1 юли тази година. Това предложение се появява малко по-късно.
Въз основа на така определения размер на таксите се акумулират във Фонд "Пътно строителство" средства от порядъка на 4 милиарда и половина и във Фонд "Екологични проекти" съответно около 2 милиарда и половина. Казвам "около", тъй като все пак това са прогнозни разчети.
Анализирайки влиянието им върху инфлацията, ние пак по прогнозни, по предварителни разчети, стигнахме до извода, че при първия вариант - вариантът на вносителя, влиянието върху инфлацията би било от порядъка на 5 на сто, а при втория вариант - от порядъка на 1,5 на сто. И съответно увеличение на цените между 3 и 5 на сто като крайна цена на течните горива.
При тази ситуация смятаме, че средствата, които се акумулират в тези два фонда, дават възможност да се реализират проектите, имайки предвид, че тяхното изразходване изисква определен срок от време и то не може да стане само за една година. От друга страна, влиянието върху инфлацията все пак не е толкова съществено и може да се приеме като приемливо.
Затова, господин председател, аз предлагам нашето предложение да не се гласува, да се гласува предложението на Комисията по бюджет и финанси така, както е дадено. Предложението, свързано с автомобилните бензини и авиационното гориво, не може вече да се гласува, тъй като то отпадна още в чл. 2 и оттук нататък няма смисъл да се подлага на гласуване. Въпросът беше обсъждан, колегата в определена степен е прав, ние искахме да затворим възможните вратички, така да се каже, за спекулации, но от друга страна се налага една много тромава схема за компенсиране на разходите специално в авиацията и в корабоплаването. Затова решихме, че е по-добре да разчитаме на по-строгия контрол, отколкото да създаваме тромави механизми за компенсиране на тези разходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата народният представител Емил Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моята колежка Ани Миленкова и аз оттегляме първия вариант на своето предложение и поддържаме втория вариант, ако не счетете, разбира се, че има някакъв процедурен проблем за неговото гласуване, след като в заглавието на закона бяха отклонени направените предложения.
Ние приемаме така предложените значително редуцирани ставки, още повече, че те съвпадат с нашите. Така че отстояваме втория вариант на своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря. Други желаещи да се изкажат? - Няма.
Преминаваме към гласуване на предложенията.
Най-напред втория вариант на Ани Миленкова и Емил Костадинов. Вторият вариант обаче съдържа нещо, което вече е гласувано - 5 на сто за държавен фонд "Земеделие", което е изключено. Въпреки това... Не се поддържа това предложение от комисията?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, комисията не подкрепя този вариант. Възприела е в общото становище на комисията част от идеите, които са заложени в него - числото "20" се заменя с "8" и общият размер - числото "33" се заменя с "15" за т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като са приети основните стойности, които се предлагат тук, фонд "Земеделие" е изключен, аз предлагам да не го гласуваме.
Предложението на Димитър Иванов, което не беше разисквано, комисията го отхвърля.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Също част от предложенето на Димитър Иванов е възприето в предложението на комисията. Имаме предвид мазута с над 1% сяра в размер на 8 на сто върху цената на производител. Тази идея е възприета и е възпроизведена в текста на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
По предложението на Златимир Орсов, пак имаме Фонд "Земеделие", което е отхвърлено.
Предложението на Калчо Чукаров, Моньо Христов, Венцеслав Димитров и т.н. С тези проценти съм длъжен да го подложа на гласуване.
Моля да гласувате предложението на народните представители Калчо Чукаров, Моньо Христов, Венцеслав Димитров, Атанас Праматаров и Стефан Личев така, както беше изложено от господин Венцеслав Димитров.
От общо гласували 178 народни представители, за - 72, против - 85, въздържали се - 21.
Предложението не се приема.
Предложението на Красимир Момчев беше редуцирано само до точка първа.
Моля да гласувате предложението на Красимир Момчев в т. 1 числото "19" да се замени с "10", числото "14" - с ъс "7", числото "5" - с "3".
От общо гласували 177 народни представители, за - 69, против - 79, въздържали се - 29.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Муравей Радев, което не беше защитено, но трябва да го подложим на гласуване.
Моля да гласувате. Имате го в доклада.
От общо гласували 165 народни представители, за - 55, против - 84, въздържали се - 26.
Предложението не се приема.
Народният представител Павел Шопов е предложил два варианта.
Моля да гласувате първия вариант на народния представител Павел Шопов. Ако не се приеме, ще гласуваме вторият вариант.
От общо гласували 169 народни представители, за - 59, против - 70, въздържали се - 40.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате втория вариант на народния представител Павел Шопов.
От общо гласували 169 народни представители, за - 48, против - 97, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Пламен Денчев оттегли желанието си за гласуване на тяхното предложение. Остава предложението на комисията.
Моля да го прочетете още веднъж!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на комисията за чл. 3.
"Чл. 3. Производителите и вносителите на течни горива начисляват и внасят такси върху:
1. автомобилните бензини в размер 19 на сто върху цената на производител, съответно върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси по вноса като 14 на сто се внасят във Фонд "Републиканска пътна мрежа", а останалите 5 на сто - в Националния фонд за опазване на околната среда;
2. дизеловото гориво в размер 15 на сто върху цената на производител, съответно върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси по вноса, като 11 на сто се внасят във Фонд "Републиканска пътна мрежа", а останалите 4 на сто - в Националния фонд за опазване на околната среда;
3. мазута с над 1 на сто сяра в размер 8 на сто върху цената на производител, съответно върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси по вноса, която се внася в Националния фонд за опазване на околната среда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 166 народни представители, за - 122, против - 37, въздържали се - 7.
Член 3 е приет.
ПАВЕЛ ШОПОВ (от място): Искам думата за обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отрицателен вот? Вие говорихте по този въпрос.
Преди да обявя почивка, ще направя някои съобщения.
Първо, от 10,20 ч. свиквам, съгласно изменението на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, заседание на всички председатели на постоянните комисии в моя кабинет. От 10,20 часа!
Ще ви прочета новопостъпили питания.
1. Постъпило е питане от Златимир Орсов към Румен Гечев, заместник министър-председател и министър на икономическото развитие относно влиянието на основния лихвен процент върху производството на стоки и услуги в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 февруари 1996 г.
2. Постъпило е питане от народните представители Екатерина Иванова Михайлова и Стефан Маринов Стефанов към Жан Виденов, министър-председател на Република България относно назначаването на Бончо Асенов като главен експерт в Дирекцията за изповеданията към Министерския съвет. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 февруари 1996 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Едвин Стефанов Сугарев към Дончо Конакчиев, заместник министър-председател и министър на териториалното развитие и строителството относно стопиране процедурата за работническа приватизация на "Главпроект" - ЕООД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 февруари 1996 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Стойчо Михайлов Шапатов към Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост относно участието на Министерството на земеделието и хранителната промишленост в поддържането и ремонта на материално-техническата база на СПТУ - Първомай. Следва да се отговори писмено до 20 февруари 1996 г.
5. Постъпило е питане от народния представител Стойчо Михайлов Шапатов към Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост относно перспективите на полигона за борба с градушките в село Поповица, област Пловдивска и изплащането на заплатите на стрелците. Следва да се отговори писмено до 20 февруари 1996 г.
6. Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост относно необоснования внос на ветеринарномедицински препарати и ваксини и влошената противоепидемична защита на селскостопанските животни в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 февруари 1996 г.
7. Постъпило е питане от народния представител Лорета Методиева Николова към Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост относно възстановяването на земя на нейните собственици, стопанисвана понастоящем от "Опитна станция по сортоизпитвания", село Багренци. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 февруари 1996 г.
8. Постъпило е питане от народния представител Орлин Върбанов Драганов към Дончо Конакчиев, заместник министър-председател и министър на териториалното развитие и строителството относно участието на България в Споразумението Европа ГОЛЕМИ РИСКОВЕ. (Частично отворено споразумение за намаляване, защита и организация на помощ при големи природни и технологични рискове). Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 февруари 1996 г.
9. Постъпило е питане от народните представител Дянко Георгиев Марков, Васил Иванов Златаров и Лъчезар Благовестов Тошев към Дончо Конакчиев, заместник министър-председател и министър на териториалното развитие и строителството относно рязкото увеличаване на пощенските такси, особено за чужбина, и възможността спрямо Република Македония цената на пощенските услуги да бъде еднаква с тая за вътрешността на страната ни. Следва да се отговори в пленарно заседание на 23 февруари 1996 г.
10. Постъпило е питане от народния представител Златимир Стоянов Орсов към Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост относно прилагане на чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 февруари 1996 г.
Почивка до 11 часа. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
От името на парламентарна група думата има господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател!
Декларация
На 29 октомври и 12 ноември 1995 г. бяха проведени избори за местни органи на властта в Република България. В община Кърджали те бяха спечелени от кандидатите на Движението за права и свободи с подкрепата на Съюза на демократичните сили, Народен съюз, Радикалдемократическата партия и Съюза на репресираните. За законно избран кмет на община Кърджали с решение на Общинската избирателна комисия единодушно беше обявен господин Расим Муса.
Този резултат не удовлетвори амбициите и плановете на управляващата Българска социалистическа партия. В предизборната кампания бяха включени премиерът Жан Виденов, председателят на Народното събрание, министри, които със своите крайни националистически призиви и изказвания се опитаха да наложат формулата на етническо гласуване в община Кърджали.
Драстично нарушение на закона в предизборната кампания бе използвана и структурата на Регионалната полиция, начело с нейния директор Златко Пилев. Изборът беше неоснователно оспорен в Кърджалийския окръжен съд. След масиран политически и психологически натиск, от страна на управляващата партия, Кърджалийският окръжен съд обяви изборите за съветници и кмет на община Кърджали за недействителни.
Петкратната експертиза доказа, че няма нарушение, реално нарушение на избирателния закон (бурна реакция от блока на БСП и коалиция), но достатъчно ясно показа наличието на административен хаос в системата на ГРАО и в картотеката на РДВР в град Кърджали, чийто ръководител бе страна в изборите.
В нарушение на чл. 3 от Закона за местните избори, видно от експертизата, са гласували само 35 лица, а не 1200 лица. Извършва се мащабна манипулация на общественото мнение в страната. Свидетели сме на дълбоко вътрешнопартийна и управленческа криза в редиците на БСП, която се изразява в неспособност да управлява държавата и да реши жизненоважните проблеми на страната.
Ето защо при аналогични обстоятелства се разиграва опасно етническата карта, която представлява сериозна заплаха за демокрацията и гражданския мир в нашата страна.Решението на Кърджалийския окръжен съд е политическа поръчка на управляващата партия.
Движението за права и свободи, сериозно обезпокоено от тези тревожни тенденции, заявява, че решително и без колебание ще защити законността, демократичните завоевания, правата и свободите на гражданите, в това число и на гражданите из средите на малцинствата.
Парламентарната група на движението за права и свободи в знак на протест напуска пленарните заседания за една седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Красимир Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Демократичната левица, съставена от социалистическата партия, Земеделския народен съюз "Стамболийски" и Политически клуб "Екогласност" не приема обвиненията, които бяха отправени срещу нея, по повод решението на независимия съд. Това е конституционен принцип, който ние сме длъжни, дали клетва пред народа и избирателите, че ще спазваме, че ще спазваме принципите на тази Конституция, не можем да си позволяваме по този въпрос да допускаме различия.
Ето защо ние приемаме спокойно правото на независимия съд да се произнесе по този въпрос.
Второ, относно легитимността и основанието за касиране на изборите в Кърджали.
Искам да подчертая, че в нашето поведение в последните години на установяването на демокрацията до приемането на Конституцията и след нейното приемане, левицата и специално социалистическата партия се е борила и утвърждавала принципите на гражданския ,социалния и етническия мир. Ето защо в Конституцията на Република България ние с нашето мнозинство утвърдихме принципа - всички български граждани, независимо от тяхната култура, етническа принадлежност, език, да имат равни права, в това число и равни политически права.
Ние смятаме, че в тази Конституция е заложен един принцип, който всички трябва да уважаваме. Този принцип е, че партиите се създават не на етническа основа и ние третираме Движението за права и свободи като една равностойна партия, с която се състезаваме политически, а не етнически. Не приемаме това и от нито една партия ние няма да приемем да се опитва политическите спорове да ги трансформира и да ги превръща в етнически. Принципът на законността е този принцип, на основата на който ние ще стъпим и сега, след решението на съда, за да водим едно честно политическо състезание и чрез закона и чрез качествата на кандидата, издигнат от тридесет и две партии в Кърджали и движения, и обществени организации, да го спечелим.
Уважаеми дами и господа, смятам, че е въпрос на политическа отговорност тук представените политически сили да не допускат, макар и във връзка с политическо състезание, битка и двубой в дребен политически успех, който цели този двубой, да изтъкват въпрос, който може да създава политическо, етническо напрежение. Що се касае до левицата тя не го е допускала, няма и да го допуска.
Призоваваме колегите от Движението за права и свободи да си припомнят, че са партия, не са етническа партия и да уважават принципите на тази Конституция, която повелява, че съдът в България е независим. Най-малко на социалистическата партия могат да се отправят обвинения, че тя контролира съдебната система. Нито е имала такива претенции, нито реално има такива права и днес.
Използвам случая да кажа и с това приключвам, че в сегашното тежко икономическо, социално положение, наследено от управляващата левица, с което тя трябва да се справи и разчита на вашата помощ, всеки опит да се злоупотребява с етническия проблем в конюнктурна изгода на една или друга политическа сила ще срещне нашата съпротива, съобразена и съответстваща на принципите и нормите на Конституцията и законите в страната. (Ръкопласкания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам да ви припомня, че на това заседание Народният съюз вече използва правото си да говори от името на парламентарна група. Говори Венцеслав Димитров. СДС използва това си право за това заседание - говори Муравей Радев. Имате право само на реплика. (Шум и реплики)
Казано е в правилника, господин Димитров, четете правилника.
Думата има господин Веселин Методиев.




ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз няма да говоря дълго, така че правото на реплика го приемете като мнение на нашата парламентарна група във връзка с декларацията на колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всичко може да се вземе за реплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Грижата за България е грижа на всички ни и тя не може да бъде партийна грижа и не може някой да я узурпира и да каже, че той единствен се грижи за страната. Ние като народни представители сме положили клетва именно да се грижим за нашата държава. Мнението на колегите от Парламентарната група на Движението за права и свободи ние приемаме като техен морален ангажимент към избирателите, към тези хора, които са им гласували доверие да защитават определена кауза. Ние не приемаме сега да водим тук един абсолютно несъдържателен спор за съдебната система. Това не е днешната задача и нашата цел. Да не говорим, че думите на господин Премянов за съдебната система звучаха съвсем различно от това, което съм чувал лично от него пак по адрес на същите тези институции.
В крайна сметка искам да кажа, че моралната подкрепа на Народния съюз е за колегите от Движението за права и свободи. Тяхно право е да постъпят както решат.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДПС и НС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Реплика? Няма изказване! Няма право на изказвания. Реплика - може.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да изразя категоричната позиция на Съюза на демократичните сили и неговата парламентарна група в подкрепа на законността и независимостта на съдебната система.
От друга страна ние добре разбираме, че ситуацията в Кърджали, създала се след отмяната на изборите, би могла да бъде използвана за нечисти цели и би могла да създаде етническо напрежение както в страната, така и да наруши имиджа на България в чужбина.
Ето защо Съюзът на демократичните сили изказва своята сериозна загриженост от обстоятелството, че комунистическата партия, както и досега, се опитва отново да раздуха етническо напрежение и да използва така произнесеното съдебно решение по начин, който да стане повод за разгръщане на конфликти и сблъсъци в Кърджалийски регион.
Едновременно с това, изхождайки от позицията, че съдебното решение като такова, може да бъде атакувано и третирано изключително и само в рамките на закона. По съдебен ред ние смятаме, че дори и огромната част от констатираните нарушения да са чисто формални, това само дава възможност те да бъдат по-лесно отстранени и при повтарянето на избора да бъде постигнат резултат в съответствие с волята на гражданите, които обитават региона.
Ето защо ние приканваме и лидерите на Движението за права и свободи да си дадат сметка, че шансовете да бъдат извършени политически провокации спрямо тях и спрямо населението в Кърджалийски окръг са големи, поради което е изключително необходимо и те да проявят сдържаност, спокойствие и разум и да запазят всичките си действия изключително в рамките на допустимото от закона. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Калин Димитров за трета реплика.
КАЛИН ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Нормално е да излязат колегите (депутати от Движението за права и свободи излизат от залата).
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Те ще чуят отвън.
КАЛИН ДИМИТРОВ: Те ще чуят, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика!
КАЛИН ДИМИТРОВ: Да, взимам думата за реплика.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ОПОЗИЦИЯТА: На кого реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На Премянов.
КАЛИН ДИМИТРОВ: Взимам думата за реплика на господин Премянов. Да, естествено. И на господин Филип Димитров!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че имам право да отправя реплика независимо към кого е. За разлика от всички вас, които се изказвате за Кърджали... (Шум и реплики от блока на опозицията, които не се чуват)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма ли право да направи реплика на Премянов? Има право!
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ : Репликата е възражение по същество.
КАЛИН ДИМИТРОВ: Спокойно, ще чуете... Спокойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Говорете, говорете! Господин Димитров, говорете, времето Ви изтича.
КАЛИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, за разлика от Вас, господин Йорданов, който приказвате наизуст, аз живея в този район, познавам района и имам право на реплика от трибуната на Народното събрание като депутат като Вас.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): На кого е репликата?
КАЛИН ДИМИТРОВ: Ще Ви кажа, изслушайте ме. На господин Премянов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Той вече мина!
КАЛИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е трета реплика.
КАЛИН ДИМИТРОВ: Както депутатите от Парламентарната група на Движението за права и свободи...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Времето Ви изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
КАЛИН ДИМИТРОВ: Господин председател, аз Ви моля за малко време, защото съм от Кърджалийския регион...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече, изтече времето. Господин Димитров, времето изтече.
Давам думата на народния представител Светослав Лучников, който заедно с народния представител Иван Костов, който отсъства, е задал актуален въпрос към министър-председателя относно оставката на вицепремиера Румен Гечев. Имате право.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател! На 14 юни 1995 г. Вашият вицепремиер господин Гечев си купил една виличка, застроена върху 116 кв.м с разгъната площ 273 кв.м. В нотариалния акт той вписал цена 2 млн. 100 хил.лв. След това се похвалил пред в. "Труд", че платил повече, но на въпроса колко точно е платил, казал, че е било по-малко от 10 млн.
Значи платил е нещо между 2 млн. 100 хил. и 10 млн.лв.
Съгласно Закона за местните данъци и такси, таксите върху продажба се начисляват върху действително уговорената цена на продажбата. В случая някъде между 2 млн. 100 хил. и 10 млн.лв. Като е вписал в нотариалния акт по-малка сума от тази, която действително е платил, господин Гечев е извършил едно данъчно нарушение и не е платил следващите се такси. Съгласно чл. 45 от същия закон в такъв случай той трябва да заплати допълнително това, което не е платил, плюс глоба в двойния размер на неплатеното.
Въпросът е дали той е знаел данъчния закон и въпреки това се е опитал да заблуди обществеността или пък не е знаел данъчния закон и тогава случайно е допуснал нарушение.
В първия случай той действа недобросъвестно. Във втория случай той проявява едно необяснимо невежество за един заместник министър-председател, който отговаря за финансовата политика на правителството.
Така че въпросът ми към Вас е: смятате ли да дадете нареждания чрез финансовия министър до съответната данъчна управа да се занимае с данъчното нарушение на господин Гечев и да вземете съответните мерки?


Освен това тези милиони, за които той е купил своята вила, са ли по съответния начин били обложени при тяхното спечелване? Защото господин Гечев заявява, че той не е спечелил тези пари от кокошки, а от акъла си. Моите уважения към неговия акъл, но към своите доходи той трябва да плаща съответните данъци.
И накрая, в двете хипотези, ако той е бил недобросъвестен, той не може да бъде заместник-министър председател, понеже един недобросъвестен човек не може да бъде такъв; ако пък е невежа и не знае данъчните закони, още по-малко може да бъде такъв.
И моят въпрос към Вас е: ще вземете ли мерки, за да освободите Министерския съвет от този човек? Вие заявихте, че идвате с един екип от честни и компетентни хора. Явно е, че тук се касае за един или нечестен, или некомпетентен човек. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господа народни представители, не би трябвало да отговарям на такъв въпрос, той няма нищо общо с парламентарния контрол, а само с примитивната вестникарщина, която от самото създаване на СДС е единствен негов политически стил.
Ще отговоря единствено защото изрично бях помолен от министър Гечев да го направя и защото в обосновката на въпроса се формулират някои неоснователни, разбира се обвинения.
И така, в бр. 28 на в. "Труд" от 29 януари т.г. заместник-министър председателят Румен Гечев не е правил признание, че, цитирам текста на питането на господин Лучников, "в нотариален акт, с който е закупил вила в Симеоново, е посочил по-ниска стойност от тази, която е заплатил". Ако се придържаме към фактите, а не към фриволни тълкувания и свободни съчинения за политически цели, достатъчно е да прочетем въпросния материал във вестника и ще установим без усилия какво е казал господин Гечев.
На въпрос колко струва вилата в Симеоново той е заявил буквално следното, цитирам "2 млн. и 100 хил. лева. Толкова струва вилата в счетоводния баланс на фирма "Борас", от която я купих. Това са пирони, цигли, всичко. Разбира се, аз съм платил малко повече". Край на цитата. Този цитат не означава нищо друго освен това, че подобни сделки върху цената купувачът заплаща и съпътствуващите разходи по тези сделки. А това са държавни, местни и други такси. Най-малко на Вас, бивш министър на правосъдието и действуващ адвокат, доколкото знам, трябва да пояснявам какви са размерите на съответните такси на посочената цена на имота, предмет на конкретната сделка.
Ето какви са фактите, удостоверени със съответните документи, които могат да се проверят. На 15 май 1995 г. между "Борас" ООД и господин Румен Гечев на основание чл. 19 от Закона за задълженията и договорите е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място от 698 кв.м в квартал "Симеоново", София, ведно с построената в него сграда за сумата 2 млн. и 100 хил. лева, от които при сключването са броени 700 хил. лева. С Нотариален акт N 182 по Нотариално дело N 497 от 1995 г. посоченото дружество е прехвърлило окончателно собствеността върху описания по-горе недвижим имот на господин Гечев и съпругата му Елена Гечева за сумата от 2 млн. и 100 хил. лева, която продавачът е получил напълно. Сделката е изповядана на 14 юни 1995 г. от Първи софийски нотариус. Базисната пазарна цена на имота, предмет на прехвърлителната сделка, е 457 652 лева, определена съгласно Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти, което е видно от Удостоверение N 292 от 8 юни 1995 г. от ТОА "Витоша", София. Така че разпоредбите на чл. 42б, т. 1 от Закона за местните данъци и такси са спазени стриктно, като дължимите такси върху продажната цена на имота е внесена напълно от господин Румен Гечев. И това е превишението, за което той говори.
Господин Гечев е изпълнил предписанието на закона, така че нямам никакво намерение да давам някакви нареждания. Ако контролните или съдебните органи смятат да се намесят, това си е тяхно право, ще го направят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Светослав Лучников да изрази отношението си към отговора.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): В съответното интервю пред в. "Труд" господин Гечев заявява дословно: "Разбира се, аз съм платил малко повече". А на по-нататъшния въпрос на интервюиращия колко все пак сте платили, той казва: е, това в момента няма да ви кажа, но не е 10 млн. лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Николай Кисьов, който е задал питане към министър-председателя относно намеренията на правителството за решаване на кризисната ситуация на "Арсенал" АД, Казанлък и неговото бъдещо развитие.
Искам да съобщя, че народният представител Йордан Георгиев Соколов оттегли тази заран актуалния си въпрос по отношение на Посолството на Китайската народна република.
Има думата господин Кисьов.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Моят въпрос е относно съдбата, бъдещето и развитието на "Арсенал" АД, Казанлък.
Господин премиер, "Арсенал" е сърцето на гр. Казанлък. Изразявайки се с медицински термини, мога да Ви кажа, че "Арсенал", Казанлък, боледува от остра сърдечна недостатъчност. Тази недостатъчност наистина не е от ден, не е от два, не е от три, но докога ще продължаваме да държим "Арсенал" в такова болестно състояние? Ние с моя колега д-р Драганов преди две седмици проведохме среща с уволнените 930 души от "Арсенал" и там разбрахме от самите уволнени, че същата съдба очаква още около 1300 души. Такива данни ни дадоха и заместник-генералните директори на фирма "Арсенал".
Проблемът "Арсенал" е особено болезнен за Казанлък и за неговите жители. Лошото е, че този проблем е политизиран. Всички ние, казанлъчани, помним, в предизборната надпревара за Тридесет и седмото Народно събрание в пощенските ни кутии бяха пуснати рекламни материали на БСП и коалиция, в които пишеше, че социалистът Крум Христов, изпълнителен директор на АД, е назначил 2000 души на работа. Без да сме зломисленици и без да влагаме нещо, което би накърнило интересите на "Арсенал", прави впечатление "случайността", че тези хора бяха оставени на работа, докато минат парламентарните избори, докато минат местните избори и веднага след това техните трудови договори бяха прекратени. Законно, според Кодекса на труда. Много добре измислено, много добре свършено като работа. И това даде наистина добри резултати за вашата коалиция. Как обаче да отговорим, че в тази мрежа и в тази уловка останаха хора като госпожа Иванка Иванова, която е вдовица отпреди 3 месеца, на която й остават 3 месеца да се пенсионира. И тя, и синът й са уволнени от работа. С какво да се издържат тези хора? Как да отговорим на хора, които от двама работещи в семейството, и двамата са уволнени? Как да отговорим на хора, които им остават месеци, години до пенсия, и са изхвърлени на улицата? Лошото е, че в "Арсенал" и около "Арсенал" витае страхът. Аз не мога да си обясня по друг начин как една уволнена работничка благодари на директора, че досега я е държал на работа. За мен това е страх да не би утре при една възможност аз да не бъда от тези, които ще бъдат предпочетени да влязат на работа в "Арсенал".
Как ще обясните също така и констатацията от Общинската избирателна комисия за нарушение, че министър Вучев в качеството си на министър на промишлеността с кандидат-кмета на БСП за кмет 10 дена преди изборната дата направиха посещение в "Арсенал"? Общинската избирателна комисия отчете това за грубо нарушение. И нека оставим настрана този въпрос. Има нещо, което Вие, господин Виденов, като председател на Висшия съвет на БСП и господин Шиваров, който представляваше т.нар. земеделци, преди изборите вие на площада в Казанлък пред пълен площад обещахте да помогнете на две неща: на "Арсенал" и на розопроизводството. Дотук на нито едното не е помогнато. Розопроизводството аз знам, че господин Шиваров няма възможности и качества да помогне, но Вие можете, господин Виденов, да помогнете на "Арсенал" в неговото развитие.
Затова въпросът ми е какви са Вашите като на премиер и на цялото правителство намерения относно развитието, съживяването и по-нататъшната дейност на сърцето на Казанлък, бих казал и на България, "Арсенал"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя да отговори на питането.


МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми господин председателю, първо, надявам се, че в строго съответствие с Правилника на Народното събрание оттеглянето на въпроса на господин Йордан Соколов е станало писмено и е станало преди началото на заседанието. Фактът, че предварително не съм уведомен за това, е нарушение на правилника и го казвам специално, защото очевидна е тенденцията специално на Съюза на демократичните сили чрез парламентарния контрол само да се губи време и на депутатите, и на министрите. Аз моля нашите правила по правилника да се спазват. Те не дават възможност на господата депутати да си играят с времето на министрите. (Силен шум и неразбираеми реплики в блока на СДС)
Господин Николай Кисьов тук ми задава плачливи въпроси за съдбата на работещите във Военнопромишления комплекс. Задава ми ги човек - представител на политическата сила, която по пряка команда отвън през 1992 г. направи всичко възможно да съсипе Военнопромишления комплекс. (Викове в блока на СДС) Нямате моралното право да задавате подобни въпроси, господа от опозицията! Но тъй като те интересуват работещите във военнопромишления комплекс, интересуват гражданите на Казанлък, аз ще отговоря за тях, а не на господин Кисьов.
"Арсенал" - Казанлък, е един от водещите в отбранителната промишленост на страната. Нещо повече, в основата на развитието на другите направления в този отрасъл "Арсенал" - Казанлък, е структуроопределящо предприятие. "Арсенал" е изграден с разчет за осигуряване на мирновременните и военновременните потребности на въоръжените сили на страната. Той заема важно място в българската икономика.
През последните години кризата, обхванала военната промишленост във всички страни от бившия Варшавски договор, не подмина и "Арсенал". Въпреки тези обективни процеси "Арсенал" е типичен пример и на нещо друго - на безогледно и национално безотговорно унищожаване в периода 1991-1993 г. Тогава на улицата бяха изхвърлени най-способните и можещи ръководители в оръжейната промишленост. Тяхното място заеха по команда на СДС некомпетентни, но верни на псевдодемокрацията лаици, които докараха до катастрофа и едно от най-добрите и най-известни български предприятия, каквото е "Арсенал".
Новото ръководство на "Арсенал" започна работа в трудни условия в края на 1993 г. Тези условия се изразяваха в следното и не е зле то да се напомни:
- неработещи заводи;
- нарушени или безогледно разграбени и разрушени производствени линии и цехове;
- незначителни складови наличности;
- задължения в размер на 60 млн.щат.долара към банки, бюджет, доставчици и др.;
- неизплатени на работниците три заплати и компенсации към заплатите за 4 тримесечия от 1992 и 1993 г.;
- високо социално напрежение.
През 1994 г. новото ръководство възстанови нормалния производствен ритъм в "Арсенал". Бяха инвестирани за капитално строителство и ремонти около 180 млн.лв. Възстановените търговски контакти и благоприятната конюнктура през 1994 г. дадоха възможност реализацията на специална продукция от 10 млн.щат.долара през 1992 г. и 16 млн.щат.долара през 1993 г. да достигне 55 млн.щат.долара през 1994 г. Това даде възможност през целия период от април 1994 г. до август 1995 г. в "Арсенал" да се назначат 2198 работници. Както обикновено, техните трудови договори са сключвани със срок до една година, нормална практика за фирмите, работещи в условията на пазарната икономика и зависещи от външнотърговската конюнктура като "Арсенал". Срочните договори са подновявани през 1994 г. и през 1995 г.
С други думи, средномесечно са назначавани между 100 и 150 работници със срочни трудови договори за осигуряване на производствения процес, а не наведнъж с пропагандна цел в навечерието на изборите, както се опитвате да ни внушите със своето питане.
Ако изпаднем на равнището на тази политическа логика, която се съдържа в питането, би трябвало сега да приемем, че ръководството на "Арсенал" не е подновило срочните трудови договори на част от тези 2198 работници, за да бъде провален, например, кандидатът на БСП за президентските избори. Такава хипотеза е абсурдна и то защото логиката в питането е абсурдна.
Но да се върнем на "Арсенал". През 1994 г. социалното напрежение в дружеството спадна. Средната работна заплата се повиши два пъти. Изплатиха се всички забавени компенсации от предходните години. Възстанови се усвояването на нови изделия както по лицензионна документация, така и по собствени разработки.
През 1995 г. обаче конюнктурата на световния пазар се влоши значително. Това се отрази върху всички производители в тази област, включително и върху "Арсенал" ЕАД, не само върху предприятията в страната, изобщо в нашата част на света. Кризата се изрази в увеличаване на складовите наличности от определени изделия. Всичко това наложи в края на годината да не се продължат срочните трудови договори на 937 работници. Тези действия на ръководството по отношение на числеността на персонала са обсъждани. Те са извършени със съгласието на синдикалните организации в дружеството. Те са в рамките на договореностите в колективния трудов договор, подписан в "Арсенал" ЕАД.
Назначените с временни трудови договори работници са напълно наясно с условията, при които работят, както и с възможността да не им бъдат подновени договорите, ако производствената конюнктура наложи това. Те знаят също така, че ръководството на фирмата разчита на тях и ще им предложи отново работа при първа възможност.
В "Арсенал" е създадена специална картотека за тези 937 работници, която съдържа всички необходими данни за тях, в това число за тяхната професионална подготовка и социално положение. Това е и причината да се провалят Вашите опити, господин Кисьов, да ескалирате изкуствено напрежението в Казанлък при организираната през януари тази година в читалище "Искра" в града среща с освободените работници. На тази среща са се отзовали по-малко от 5 на сто от тях и на нея не са намерили подкрепа отправените от Вас упреци за неправомерни действия на ръководството на "Арсенал". Присъствуващите са отправяли към Вас молби за съдействие като народен представител с оглед на тежкото им наистина социално положение. От Вашето днешно питане обаче съдя, че това положение съвсем не Ви интересува. Стигате до абсурда да отричате правото и задължението на министъра да се погрижи за нуждите на отрасъла си.
Господин Вучев е организирал не една, а три срещи в Казанлък през периода, през който работи като министър на промишлеността. На тези срещи е била дискутирана конкретната политика на правителството в сферата на промишлеността и са били вземани решения по важни проблеми от професионален характер, включително за подпомагане на "Арсенал". Ще спомена само четири от тях.
Готов е проект за продуктово обновление като база на подобряване на пазарната реализация на продукцията на "Арсенал". Проектът е подготвен за представяне пред Държавния фонд за реконструкция и развитие с искане за кредитиране.
Предложена е схема за финансово осигуряване на дружеството през 1996 г.
Обсъжда се възможността на "Арсенал" ЕАД да се даде пълен лиценз за търговия с оглед на подобряване на финансовите му показатели. Оказана му бе спешна помощ за успешна реализация на голяма износна сделка.
Що се отнася до наистина големия и много сериозен проблем за бъдещето на тази, и не само на тази фирма от Военнопромишления комплекс, Народното събрание ще има възможност да се запознае в детайли както с извършената досега работа от правителството, така и с неговите намерения. В Комисията по националната сигурност на Народното събрание в най-скоро време ще бъдат представени подробни анализи за състоянието, тенденциите и перспективите на всички фирми от военнопромишления комплекс и при добро желание Вие, господин Кисьов, ще можете да се информирате оттам.
Искам накрая да заявя на народните представители, че правителството на страната разчита много на тази предстояща и, убедени сме, сериозна и отговорна дискусия в комисията, а ако трябва и в пленарната зала на Народното събрание, защото очакваме да бъдат взети неотложни законодателни мерки в тази област, по които предстои да бъде проведена парламентарна дискусия. Без да храним илюзии, че излизането от кризата ще бъде бързо и безболезнено, смятаме, че това е правилният път за решаване проблемите на отрасъла. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Кисьов.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Аз мога да попитам моите избиратели и съгражданите от Казанлък дали са доволни и просто няма да изчакам техния отговор, те ще ми го дадат, когато се завърна в Казанлък.
Искам да опровергая в няколко пункта господин премиера. Да, наистина около 5 на сто присъствуваха, някъде около 100 човека в залата на "Искра", но първичната партийна организация на "Арсенал", прикрита под шапката наКНСБ, беше там. Аз ги познавам, работил съм в "Арсенал", от Казанлък съм и те наистина бяха там. Беше там и колегата Захариев, който ние с доктор Драганов помолихме над 10 пъти да се качи на сцената и заедно да приемем въпросите и ударите на хората. Защото те ни атакуваха - мен и д-р Драганов - с неща, с които трябваше да атакуват вас. Вие приехте поправките и те атакуваха точно нещата, които вие приехте седмица по-рано.
Трябва да ви кажа, че тези лоши лаици, които вие казахте, господин премиер, са възпитаници на АОНСУ и после възпитаници на Тулския завод в Русия. Такива кадри са възпитали и АОНСУ, Тула. И трябва да ви заявя, че проблемът със стоката, с продукцията за 62 млн. долара седи. Това очакват хората от "Арсенал", а не политически полемики, каквито ние явно с вас започваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Нямаше допълнителни въпроси, затова с това питане е приключено.
Има процедура от господин Васил Николаев Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми колеги и министри! Моята процедура е един протест срещу това, че въпросът, който беше прочетен като актуален, зададен на 6 декември м. г. от мен към министър-председателя, отново не знам по какви причини е изместен, което представлява нарушение на правилника, каквото нарушение не е за първи път. И аз протестирам срещу начина, по който се държи министър-председателят. Когато говорим за нарушения на правилника, трябва да ви кажа, господин министър-председател, че Вие многократно го нарушавате, след като бягате от отговор на този въпрос.
Днес също така чакам да задам актуалния въпрос от 6 декември, но Вие отново не отговаряте, а отговаряте на други въпроси. Не знам кой е променил прочетения и раздаден писмено ред на актуалните въпроси за днес, но искам да Ви кажа, че тонът, който държахте, е комсомолски. Ние не сме Ви подчинени, за да идваме да Ви рапортуваме актуалните въпроси. И Ви призовавам към много добро отношение към опозицията и въобще към народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Пак ли няма да получа отговор на моя въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие искате процедура. На процедура не се отговаря.
Има думата Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето питане към министър-председателя е чисто информативно, понеже бих желал отнякъде да получа информация по въпрос, който напоследък отново се повдига, а това са опитите да се продължи строителството на Атомната централа в Белене. И моят въпрос е свързан с цената, която трябва да се плати за изграждането на тази атомна централа, в случай, че такова решение бъде взето. Интересува ме цената не само за изграждане на централата, но също така за функционирането, погребването, решаването на въпроса с неунищожимите ядрени отпадъци - става въпрос финансово каква сума е нужна за това, - също въпросът с отработеното гориво, какви средства ще бъдат подсигурени в случай на авария за обеззаразяване на района извън тези 50 млн., които са по Виенската конвенция. И най-важното по този въпрос е на каква сума се оценяват пораженията върху икономиката на района, които биха били нанесени от строежа на една атомна централа, тъй като това е един централен район в България с много важно селско стопанство, винопроизводство и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Тошев, голяма част от въпросите в питането Ви Вие вече сте задали по време на Тридесет и шестото Народно събрание и сте получили отговор, затова ще се спра подробно само на новите моменти.
След приемането на стратегията за развитието на енергетиката на Република България в периода 1995 - 2010 г. с Решение N 475 на Министерския съвет от 1 декември 1995 г. същата бе предоставена на вниманието на парламента. Парламентарните комисии и главно две от тях - икономическата и тази по енергетика и енергийни ресурси, вече са провели заседания, посветени на нея. На заседанието на Икономическата комисия в края на януари Вие сте получили отговор на повечето от тези въпроси, но нека да ги чуят и останалите народни представители. Правя уговорката, че някои от тях на този етап не могат да имат еднозначен и окончателен отговор, тъй като в приетата от Министерския съвет стратегия за развитие на енергетиката в раздела "Изграждане на заместващи и нови генериращи мощности" относно обект АЕЦ "Белене" е установено, че той е алтернатива за периода след 2010 г. А за периода до 2000 г. се предвижда цялостно проучване и лицензиране на площадката, необходимо е да се даде също така оценка на състоянието на доставеното оборудване, на допълнителните необходими инвестиции, да бъде осигурена неговата експлоатация при спазване на изискванията за безопасност, както и преоценка на изразходваните досега средства. Всичко това е задача през следващите години. На нейна база ще се правят преценките и окончателните изводи. Необходимо е и определяне на сроковете за строителството на АЕЦ "Белене" в зависимост от извеждане на експлоатация на блоковете 1 и 2 в АЕЦ "Козлодуй" и изграждането на заместващи мощности в комплекс "Марица - изток", а също така и на електропотреблението в страната. Очевидно наложителни са проучвания на възможните начини и условия на финансиране и т.н.
По конкретните Ви въпроси.
Първият - тъй като строително-монтажните бази, комуникациите и инфраструктурата са в основни линии завършени и при положение, че строителните работи на Първи блок са изпълнени 30 на сто, а необходимото оборудване е доставено 60 на сто в натура и 40 на сто по стойност, за доизграждането на АЕЦ "Белене" по един нов модернизиран проект и при спазване на международните норми за сигурност ще са необходими около 1 млрд. и 200 млн. - 1 млрд. и 300 млн. долара. Източник на такива големи инвестиции може да бъде международен консорциум от европейски и световни финансови институции. Но искам да подчертая, че българското дялово участие в такъв случай ще е наложително. Новоприетият Закон за концесиите точно определя как става това в дадения отрасъл.
По втория въпрос вероятно Вие, господин Тошев, имате предвид средногодишните производствени разходи, без да уточнявате дали при такива разходни кредитни задължения в такъв размер за какъв срок и за каква лихва става въпрос. Нашата прогноза за средните ежегодни производствени разходи е около 110 млн. долара, но с погасяването на кредитни задължения с прогнозен срок 10 години, тя е около 256 млн. долара. Разходите ще се покриват от произвежданата средногодишна 6 млрд. и половина киловатчаса електроенергия, разбира се, при периодично коригиране на продажната цена на електроенергията.
По третия Ви въпрос - съгласно чл. 6, ал. 1 на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели - един нов закон, публикуван в "Държавен вестник", бр. 69 от 1995 г. - се създава фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация", а размерът на вноските, условията и реда за ползване на средствата от фонда се определят от Министерския съвет съгласно ал. 2 на същия член. Тези документи са в процес на разработка. По данни на ядрени специалисти на САЩ и Русия прогнозната стойност на подобни дейности е около 300 млн. щатски долара, или за период от 30 години трябва да се набират по 10 млн. долара годишно.
По четвъртия Ви въпрос - съобразно формите на цитирания закон, неговите изисквания, се създава още и фонд "Безопасно съхраняване на радиоактивните отпадъци". Подготвят се нормативните актове по приложение на закона в този му текст.
Държа да отбележа, че всички тези въпроси имат конкретни решения за АЕЦ "Козлодуй", така че за АЕЦ "Белене" ще имаме вече и наш собствен опит, добрите страни на който ще следваме.


По петия ви въпрос, максималната проектна авария предвижда мерки при евентуално двустранно гилотинно разкъсване на главен циркулационен тръбопровод. Всички проблеми, възникващи при такава евентуалност, която е много малко вероятна, подробно се анализират в проекта, в обосновката на безопасността и във вероятностния анализ за нея. Методиката по този въпрос е известна. Тя е много сложна, но отдавна е пробирана и доказана в практиката.
И на шестия ви въпрос, съгласно Закона за опазване на околната среда за проекти на атомни централи, задължително се прави оценка на въздействието върху околната среда. Там, в това изследване, ще има подробен отговор и на този въпрос, след като експертите и оторизираните ведомства си кажат окончателно мнението.
В заключение, смятам, че новите мощности в ядрената енергетика трябва да се планират, изграждат и експлоатират в съответствие с техническата и икономическата целесъобразност, като се позоваваме на световния опит, като всички дейности трябва да бъдат стриктно съобразени с действащото в страната законодателство и съответните международни изисквания и норми. Няма причини това да не се прави. Министерският съвет го прави, ще го прави и в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев по първото питане.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председателю.
Благодаря на министър-председателя за отговорите на тези въпроси, на които той отговори и съжалявам, че не можах да получа никакви, дори и прогнозни цифри по три от питанията: за радиоактивните отпадъци при авария и за въздействието върху района, което е също важно и се налага да се включи в цената на този обект, когато се обсъжда колко това ще струва на обществото като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Можете да продължите със следващото питане.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следващото ми питане е свързано с приходите от винопроизводството в районите на Павликени, Плевен, Свищов, Сухиндол и Русе. Това е същият район около Атомната централа Белене. Въпросът ми беше зададен не само за общите приходи, но какви са приходите за бюджета от винопроизводството и колко работни места осигуряват те в тези райони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Тошев, честно казано намирам за крайно неудачно да използвате парламентарния контрол за подобен род справки. Като депутат имате много други възможности да получите тази информация. Тя не е тайна и никой от компетентните ведомства няма да ви я откаже. Освен това, във въпроса ви не се съдържа искане за информация по броя на работните места, които осигурява отрасълът в този регион, така че няма да мога да ви я съобщя.
Ще ви съобщя интересуващите ви данни. Оставям на вас, а и на депутатите, ваши колеги, да преценят дали е необходимо и в бъдеще толкова много време да се губи за такива елементарни справки, които статистиката може да предоставя ежедневно.
Първо, по винопроизводството в района на град Свищов. Винопроизводството в свищовския район е съсредоточено във Винпром "Свищов" - ЕООД, град Свищов. По данни от дружеството, прогнозираната и очакваната печалба за 1995 г. ще бъде 9 млн. 415 хил.лв. Печалбата, която се формира от реализирания износ, ще бъде около 6 млн. и 800 хил.лв.
През 1995 г. дружеството е изнасяло в две основни направления - Англия и Германия. Осъщественият износ има следната структура: 1 млн. 529 хил.бутилки вино за Англия, 416 хил.литра наливно вино за Германия; 816 хил.бутилки и 159 хил.литра наливно вино за други страни.
Отчисленията за държавния бюджет за цялата 1995 г. се очаква да бъдат общо 17 млн. 556 хил.лв., в това число данък върху печалбата, акцизи, данък върху общия доход и данък върху добавената стойност. Дружеството е начислило вноски за общинския народен съвет в размер на 1 млн.946 хил.лв. и във фонд "Мелиорации" в размер на 313 хил.лв.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Вече "народен" ли стана?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Извинете за грешката. Общинският съвет в съответния район.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Каквото мислим, това говорим.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Заетите лица в предприятието са около 200 души. Доколкото зная, тази цифра варира според сезона.
Второ, винопроизводството в района на град Павликени. В района на град Павликени винопроизводител, държавно предприятие от системата на Министерството на земеделието и хранителната промишленост е "Росина ПР" - ЕООД, град Павликени".
Печалбата на "Росина ПР" за 1995 г. се очаква да възлезе на 23 млн.лв. От нея 18 млн. лв. са от износ.
Основните външни пазари, на които се реализира производството на дружеството са Германия, Англия и Украйна. Структурата на осъществения износ е следната: Германия - 1 млн.150 хил.литра вино, Украйна - 530 хил.литра, Англия - 390 хил.литра, Япония - 165 хил.литра, Русия - 93 хил.литра, Канада - 7 хил.литра.
Отчисленията за държавния бюджет за 1995 г. се очаква да бъдат около 34 млн. 642 хил.лв., като в това число се включват: данъкът върху печалбата, акцизите, данъкът върху общия доход, данъкът върху добавената стойност.
Вноските на Общинския съвет Павликени са 2 млн. и 300 хил.лв. В предприятието също са заети около 200 души, според сезона.
Трето, по винопроизводството в района на град Русе. Винопроизводството в русенския район е съсредоточено в Винпром "Русе" - ЕООД, град Русе. Данните, с които разполагам за дружеството, са към 30 септември 1995 г.
Според тях резултатът от дейността на дружеството за деветмесечието на 1995 г. е печалба в размер на 36 млн. 988 хил.лв. Обемът на приходите от износ представлява 71,25 на сто от общия размер на приходите. Произведената продукция за износ към 30 септември 1995 г. е в размер на 27 млн. 155 хил.бутилки и 3 млн. 591 хил.литра. Очакваните отчисления за държавния бюджет за 1995 г. са приблизително 144 млн. и 400 хил.лв., като тази сума включва: данъка върху печалбата, акцизи, данъка върху общия доход и данъка върху добавената стойност.
Дружеството е внесло в бюджета на общинския съвет 7 млн. 227 хил.лв. и във фонд "Мелиорации" 740 хил.лв. Предприятието е голямо. Броят на заетите е между 600 и 700 души, според сезона.
Четвърто, винопроизводството в град Плевен.
Винопроизводител, държавно предприятие от системата на Министерството на земеделието и хранителната промишленост в плевенския район е "Гъмза" - ЕООД, град Плевен. По данни от дружеството, към 30 ноември 1995 г., приходите от продажби общо възлизат на 33 млн. 323 хил.лв., в това число от износ 24 млн.992 хил.лв. През този период са произведени 7 млн. 544 хил. литра вино и са изнесени 7 млн. 445 хил.литра - почти цялото количество.
Основните направления на износа са: ОНД - 354 хил.литра, Германия - 1 млн. 703 хил.литра, Англия - 753 хил.литра, Швеция - 49 хил.литра.
Отчисленията за държавния бюджет към 30 ноември 1995 г. са 36 млн. 411 хил.лв., като в това число се включва данък върху печалбата, акцизите, данъка върху общия доход и данъка върху добавената стойност. В предприятието работят около 300 души.
Винопроизводството в района на град Сухиндол. Предприятието е освободено от данък върху печалбата. Ето защо постъпленията в държавния бюджет за 1995 г. се очакват както следва: акциз - 40 млн. 433 хил.лв., данък върху общия доход - 13 млн. 189 хил.лв. Винопроизводството в този район е съсредоточено във Винпром "Сухиндол". В предприятието работят също около триста души. То е кооперативна собственост и Министерство на земеделието и хранителната промишленост няма участие в него. Поради което Министерският съвет няма право, пък няма и намерение да съобщава повече данни за него, които биха могли да се тълкуват като търговска тайна. Обърнете се към Националния статистически институт за информацията, която е достъпна по това предприятие и другите, които ви интересуват. Той, както знаете, е подчинен пряко на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нека първо да свършим с отговора. Има думата Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (от място): Отказвам се. Благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отказвате се. Благодаря.
Има думата за процедура доцент Панев.


ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги! Въпросът ми е точно по процедурата и това, което ще кажа, е точно по процедурата, защото процедурата е единственият възможен начин този парламент да работи. В случая на всички парламентарни групи беше раздаден ред за парламентарния контрол писмено, в който ред актуалният въпрос на господин Васил Михайлов е номер две и гласи: актуален въпрос относно възпрепятстване нормалното пристигане на инспектираща група по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. До този момент на господин Михайлов не е дадена думата. Моля господин председателят да спазва процедурата и да даде думата на господин Михайлов.
И тъй като имам още време за процедура, а процедурата включва и начина, по който се разговаря в този парламент, то аз се обръщам към господин председателя, към господин министър-председателя на Република България господин Жан Виденов с молба веднъж завинаги да престане с този менторски тон, когато говори тук, от тази трибуна.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ЛЕВИЦАТА: Вие бъдете по-коректни.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Господин министър-председателят е твърде млад, за да бъде ментор и тук не е класна стая, а парламент, господин министър-председателю!
Освен това добавям лично от себе си, че моята констатация е следната: Вашето поведение не е поведение на солиден, мъдър и уравновесен държавник, а на притеснен и уплашен човек, за което вероятно имате основание.
Благодаря за вниманието. (Оживление)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Що за процедура, господин председателю?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това, което казахте, господин доцент, не е процедура по същество, защото е даден един списък от актуални въпроси и питания. По първия въпрос не съм дал думата, защото господин Костов го няма тук. На този въпрос министър-председателят беше готов да отговаря, липсваха питащите. Същото се отнася и за актуалния въпрос на господин Михайлов. Нека той си търси правата така, както намери за добре. На този актуален въпрос беше дадена думата, господин Михайлов не беше в залата... (Шум в залата)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Господин председателю, кога не съм бил в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Емил Капудалиев.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Господин председателю, Вие пак сте се объркал - веднъж в Москва, веднъж в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вземете стенограмата: обявих Васил Михайлов, нямаше го в залата. (Оживление)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Кога?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Първия път, когато дойде ред за това нещо. Не може министър-председателят да е тук и да е готов да отговаря, а вие да се шляете по коридорите.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Аз никога не се шляя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не винаги.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Вие се шляете до Москва и там говорите глупости... (Неодобрение сред левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Емил Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин министър-председател, господа министри! На 18 декември 1995 г. към 23 часа във Видин, жилищен комплекс "Панония" бл. 6 са били простреляни Пламен Илиев Ангелов - президент на фирма "Флам Па" и неговият бодигард от неизвестно за мен лице, бивш служител на МВР, сега охранител на Първа частна банка - Видин. Споменатият Пламен Ангелов, заедно с група - значи става дума за организирана престъпност, е причакал във входа на споменатия адрес бившия служител на МВР, който някога го е бил отвличал. Пламен Ангелов и охранителите му - около 8 - 10 души - са били в засада, въоръжени с бухалки, а по-късно се установява - и с огнестрелно оръжие.
Какво точно е станало във входа на кооперацията, аз не знам, но на място, тежко ранени, са останали двама души, а останалите нападатели хукнали да бягат. Стрелбата е продължила по улиците на Видин, започнала гонитба с коли като във филмов екшън.
Същата вечер доктор Борис Корманов от "Бърза помощ" оперира пострадалите. Пламен Ангелов е бил в тежко състояние - куршумът е преминал през малкия му мозък и заседнал в гръбначния стълб, а бодигардът му е бил прострелян в стомаха. На следващия ден към 20 часа от кабинета на министър Виткова се обаждат и искат информация за случая. В 2 часа същата нощ е изпратен реанимобил от Военна болница, който е транспортирал Ангелов до София. Същия ден във Видин е пристигнал и хеликоптер, който е отвел за София и другия ранен.
На 27 декември 1995 г. Пламен Ангелов почива вследствие на раните си. Бог да го прости! Бодигардът му е в болница, все още в критично състояние. Забележете обаче: убиецът е на свобода!
Кой е Пламен Ангелов и защо лично министърът на здравеопазването се грижи за него? - Самият Ангелов пред мен и пред свидетели преди две години заяви, че през 1989 г. е получил от полковника от Държавна сигурност във Видин Благой Дечев - бивш първи секретар на БКП в града и член на Висшия съвет на същата партия, сумата 12 млн. лева, за да основе фирма. Това не е мръсен произход, нали? - Не. Това са си чисти пари, както е чиста БКП и нейната политическа и репресивна структура Държавна сигурност.
Фирмата "Флам Па" е финансирала с 1 млн. лева предизборната кампания на доцент Сапарев през 1991 г. За благодарност генералният директор на Българска национална телевизия доцент Сапарев собственоръчно разбива катинара на кафенето в телевизията и настанява хората на Ангелов. "Флам Па" финансира предизборната кампания на БСП, когато госпожа Виткова е избрана за депутат, с 3 млн. лева. За благодарност получава заведението в Софийския университет "Кл. Охридски", известно като "Яйцето". За победата на кмета на БСП във Видин на последните избори през 1995 г. Ангелов лично е пренасял в клуба на партията кашони с уиски пред очите на целия град.
Започва да става ясно защо министър Виткова е проявила свръхгрижи към двама ранени престъпници. А това, че и двамата са криминалнопроявени, че са в структурите на организираната мафия, е известно на цял Видин. Там отдавна се говори, а сега стана и явно, че БСП като цяло, освен че се изживява като държавна партия, е тясно свързана с престъпни фирми и вече не косвено, а пряко ги финансира, подкрепя, ръководи и при нужда лекува.
Просто за паралел ще спомена друг случай. На 6 юни 1995 г. Валери Кирилов от Ракитница, за да бъде откаран с линейка от Брегово до Видин за операция на перфорирала язва, е трябвало да заплати 300 лева за бензин на линейката. Той не е член на БСП и не е подкрепял кампанията на БСП. Значи - за едни хеликоптер, за друг - платена линейка. Каква е цената на живота? Медицинска, министерска, партийна или човешка?
В Програмната си декларация Вие, господин премиер, твърдите: "Ние твърдо сме решили да пречупим гръбнака на престъпността. Да преустановим разрастването на организираната престъпност и да разкрием проявите на корупция. Да спрем уличното насилие и да върнем спокойствието на гражданите". Край на цитата, както казваше един бивш депутат.
По каква програма работите по тези си обещания пред народа и какви са резултатите специално за Видин и региона? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Капудалиев, доколкото обосновката на въпроса Ви не се поддава на никакъв логичен анализ, за който горещо пледира така нареченият доцент Панев, Вашият въпрос е някакво произволно струпване на твърдения, повечето от които лъжливи, аз нямам друг изход, освен да им противопоставя фактите. Те са следните:
На 18 декември 1995 г. около 23,50 ч. е възникнал инцидент пред блок 6 в жилищния квартал "Панония" - Видин, между група от десет лица, ръководени от Пламен Илиев Ангелов - президент на фирма "Флам Па" и прибиращия се в дома си Валентин Вачков - служител в охраната на Първа частна банка - клон Видин. Вачков е бил нападнат и в положение на самоотбрана е прострелял Пламен Ангелов и Венцеслав Тошев, като първият е починал след неколкодневно лечение, а вторият е с изваден далак и животът му е извън опасност в момента.
В резултат на бързо предприетите оперативноиздирвателни мероприятия, групата, участвала в инцидента, е установена и до вечерта на 19 декември 1995 г. е задържана в РДВР - Видин. Иззети са три броя незаконно притежавано оръжие - две пушки и един пистолет, както и боеприпасите за същите. Същата нощ не е констатирана стрелба на друго място във Видин, както твърдите. По случая е образувано следствено дело N 459 от 1995 г. по описа на Окръжна следствена служба - Видин.
Що се отнася до последвалите инцидента действия на медицинските органи, фактите са следните: пациентът Пламен Ангелов - 35-годишен, от Видин, е постъпил на 19 декември 1995 г. след огнестрелно нараняване в главата в Районна болница - Видин. Опериран е в болницата, като е обработено входното отверстие в областта на главата, без да се изважда куршумът. Поради влошаване състоянието на пациента, е поискана консултация от неврохирург и реаниматор с оглед операция или евакуиране в София, във ВМА. Искането за консултация е отправено от завеждащия реанимационното отделение на видинската болница. От ВМА е изпратен реанимобил и специалисти, които преценяват, че се налага транспортиране до София с цел последващо оперативно лечение. Болният е опериран на 20 декември 1995 г. по спешност. По-късно пациентът е починал в реанимация в резултат на тежките мозъчни увреждания от нараняването.
Така че отразеното в питането Ви, господин Капудалиев, няма нищо общо с истината. Никога министър Виткова не е изпращала санитарен транспорт във Видин за болния Пламен Ангелов. И това не е нейно задължение, а е част от стандартната процедура, която е използвана в дадения случай.


Никой от болницата във Видин, нито който и да било друг не се е обръщал за съдействие към министър Виткова. Лекарите са изпълнили своя професионален дълг. Останалото по деянията на господин Ангелов приживе е от компетентността на други, немедицински органи, а не от компетенциите на министър-председателя.
Доколкото да не останат лъжливите Ви твърдения неопровергани, господин Капудалиев, ще каже, че господин Пламен Ангелов никога не е спонсорирал БСП и не ми е ясно как би могло да стане. Покойният Ангелов бе автор на някои от най-тежките нападки срещу Българската социалистическа партия, появили се в сините местни вестници във Видин. Така че става дума за Ваш човек, господин Капудалиев.
За Софийския университет не мога да се произнеса, той е академично автономен и неполитизиран. Така че бъдете така добър да отговаряте на подобни въпроси във Вашата партийна централа.
По втората част от питането Ви искам да отбележа, че вече имах възможността да запозная депутатите с резултати от дейността на МВР за изминалата 1995 г. Искам да посоча и някои резултати от дейността на Регионалната дирекция на вътрешните работи - Видин. Налице е известен спад - с 4 на сто, на регистрираните криминални престъпления през 1995 г. в РДВР - Видин. Разкриваемостта е сравнително висока - 56,64 на сто, което е с 16,93 на сто повече от средното ниво за страната. Разкрити са извършителите на всички тежки престъпления против личността през изминалата 1995 г., включително убийството на Пламен Илиев Ангелов. В град Видин и прилежащите му селища също се наблюдава тенденция за снижение на престъпността. Характерно за региона e ниският дял на тежките престъпления, което е само 1 на сто от общия обем на регистрираната криминална престъпност в страната. Статистическите данни сочат, че Видинският регион заедно със Смолянски, Кърджалийски и Хасковски е сред най-слабо поразените от криминалната престъпност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Емил Капудалиев във връзка със своето питане.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Господин министър-председателю, назидателния тон оставете за своите министри. Всички факти са верни. Онова, което аз изнесох, нека да следим стенограмите, и това, което Вие повторихте, се покрива абсолютно. А доколкото става дума за 4-процентното намаление на престъпността във Видин, че са разкрити всички тежки престъпления, аз ще Ви кажа, че това не е вярно.
След направена проверка в Регионалната дирекция на МВР - Видин миналата година бе освободен нейният директор Николай Дечев. По какви мотиви? Професионални, икономически или по чисто политически? Защото той беше назначен на този пост от господин Йордан Соколов. До този извод стигам, защото по време на проверката пред проверяващите са представени документи и факти, уличаващи директора на Районното полицейско управление Емил Дичев в корупция и злоупотреба със служебното положение. Копие от тези документи и факти имам и мога да Ви ги предоставя когато искате. Невинният Дечев е уволнен. Така че Емил Дичев е на работа, а невинният Дечев е уволнен.
Защо към една и съща фактология, към едни и същи престъпници Вие пристъпвате с различни полицейски мерки? Вярно е, че Емил Дичев не е назначен от министър Соколов, а е там още от времето на Андрей Луканов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Кадровите промени в РДВР - Видин са били по целесъобразност и съдейки по резултатите през 1995 г., са били правилни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата, господин Капудалиев, да изразите отношението си към отговора.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Вие отново изчерпателно и абсурдно ми отговорихте, на което аз ще Ви отговоря с реплика на Йордан Радичков, която той изрече на 27 януари, събота, в "Панорама": "Животът ни стана пълен абсурд, една голяма идиотщина". (Шум в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Едвин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер.
Съгласно решенията на последните две общи събрания на "Топенерджи" АД дяловото участие на "Булгаргаз", чийто принципал е оглавяваният от Вас Министерски съвет, бе намалено от 50 на сто на 25,1 на сто. Това намаление бе свързано с увеличението на уставния капитал и приемането на нови акционери, като най-голям процент получиха икономическата групировка Мултигруп и фирмата "Овергаз инк", в която пак Мултигруп държи 50 на сто от акциите. Тези две формации получиха по 8,25 на сто от акциите.
Паралелно с това, като представител на новите акционери в Надзорния съвет бе излъчен Николай Вълканов, вицепрезидент на Мултигруп и президент на фирмата "Минстрой майнинг", принадлежа към групировката. Искам да припомня, че същият беше отстранен от Надзорния съвет в началото на ноември миналата година по искане на вашия кабинет.
Както е добре известно на народните представители, "Топенерджи" АД бе учредено след тежки преговори между Вас и руския президент Черномирдин въз основа на междуправителствена спогодба, подписана между правителствата на на Република България и Руската федерация на 16 октомври 1994 г. В тази спогодба изрично е посочено, че българо-руското акционерно дружество за съвместна дейност в горивно-енергийния комплекс ще бъде учредено в съответствие с българското законодателство при дялово участие 50 към 50 на сто, като акционери ще бъдат РАО "Газпром" и държавни предприятия към Комитета за енергетика и други министерства.
Към момента фактическото разпределение на дяловия капитал е в драстично противоречие с подписаната спогодба. Първо, делът на държавните предприятия е намален от 50 на сто на 28,30 на сто. Нещо по-лошо, нарушен е балансът между българските и руските акционери, тъй като РАО "Газпром" е изкупил 50 на сто от акциите на "Овергаз инк", като по този начин руското дялово участие става 54,13 на сто и "Газпром" получава контролния пакет от акциите, а българското спада на 45,87 на сто. От своя страна "Булгаргаз" не запазва дори блокиращата квота, както Вие лично уверявахте, че ще стане, тъй като решенията, включително и тези за увеличаване на уставния капитал, се вземат с две трети мнозинство от гласовете на акционерите.
Всичко това накърнява в значителна степен националните интереси на България в един проект, който ще експлоатира транзитни газопроводи, строени с български пари на стойност над половин милиард долара, който ще изисква стотици хиляди долари инвестиции и който обвързва огромен дял от българската индустрия и енергетиката с Русия. Парадоксален е фактът, че споменатата спогодба, подписана преди близо година и половина, изобщо не е внесена за ратифициране в Народното събрание, отговорност за което носи вашият кабинет и лично Вие. Точно този факт е създал възможности българските интереси да бъдат драстично накърнени в полза на руските и в полза на свързаните с "Газпром" икономически групировки от рода на Мултигруп, протежирани от народния представител от вашата парламентарна група Андрей Луканов.
Надявам се да получа отговор на следните въпроси:
1. Поради какви причини подписаната на 16 октомври 1994 година спогодба не е внесена за ратификация в българския парламент?
2. Какви са основанията вашите служители Николов и Жеглов да твърдят на специална пресконференция, че било възстановено доверието между "Булгаргаз" и "Газпром", след като е очевидно, че тъкмо под натиска на "Газпром" и скрития политически натиск на Андрей Луканов, дяловото участие на националния дистрибутор "Булгаргаз" беше сведено от 50 на сто на 25,1 на сто?
3. Как ще коментирате факта, че с решение на акционерите бе отстранен от Надзорния съвет на "Топенерджи" един от представителите на вашия кабинет - Борислав Георгиев, заместник-министър на търговията, и на негово място бе възстановен отстраненият по искане на вашето правителство вицепрезидент на Мултигруп Николай Вълканов?
4. Кой в крайна сметка определя поведението на българските представители в управителните органи на "Топенерджи" - вашия кабинет като застъпник на националните интереси или Мултигруп?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.


МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Сугарев! Няма да се спирам на неправомерното изкривено тълкуване на фактите, защото според мен тази част от обосновката на Вашите въпроси е неизличима и с нея може да се спори само с факти. И затова ще премина направо към отговорите на Вашите въпроси, по които фактите твърдят следното.
По първия Ви въпрос. Предложенията за ратификация на междуправителствени спогодби се подготвят и внасят в Министерския съвет от Министерството на външните работи, а не лично от министър-председателя, както неправилно твърдите.
Подготовката за това понякога отнема доста време. Специално по тази спогодба доста месеци се спореше дали изобщо подлежи на ратификация. Но и според мен вече е крайно време процедурата да се придвижи и ще се погрижа за това.
Недостатъци в тая, по принцип много нужна на страната ни спогодба има. И това е факт. През есента на 1994 г. господин Шервашидзе е позволил да се запишат в нея възможности, които българското законодателство изключва. Например, евентуално "Топенерджи" да получи собственост върху действащи газопроводи, както и тези, които ще бъдат построени в бъдеще.
Това, разбира се, са пожелания към българската страна, а не нейни задължения по тая спогодба. Но за да се изясни това, трябваше да стане факт Законът за концесиите, за което ще се спра по-подробно малко по-нататък.
Аз не съм кой знае колко очарован и от чл. 6 на същата спогодба, който предвижда, че при доставка на недостатъчни количества природен газ от руска страна обемите на транзитен пренос и доставките за България се съкращават пропорционално с тези недоставени количества.
Мога да посоча и други текстове, които лично аз не бих подписал. Но това не е и необходимо. Сега всичко ще зависи от подписа ми под друг важен документ - бъдещия договор за концесия, където имаме всички възможности да защитим националния интерес.
Във връзка с това аз приветствам българския парламент за мъдростта и разума, които прояви при приемането на Закона за концесиите. Става дума обаче за мнозинството, а не за депутатите от СДС.
Възползвам се от случая да поздравя и Конституционния съд за неговото отговорно и далновидно решение по този закон. Става дума пак за мнозинството от съдиите, а не за тези, които бяха изпратени там с височайшата повеля на СДС.
И най-сетне, най-големият парадокс е поведението на ония ваши политически приятели, господин Сугарев, които сезираха Конституционния съд с искане за отмяна на особено важни за защита на държавния интерес разпоредби от Закона за концесиите.
И тук аз мога да Ви задам доста въпроси, господин Сугарев, на които няма как да отговорите. Но и един е достатъчен. Защо си позволявате безпочвено да обвинявате правителството, че не защитава националните интереси при положение, че правите реално всичко възможно да отнемете от средствата му, силите му, механизмите му, които законът му дава, за да се бори за националните интереси?
По втория Ви въпрос. Да, възниква въпросът как ще се защитят учредителите на "Топенерджи" при новия състав на акционерите? Разбира се, не е вярно, че според спогодбата в "Топенерджи" не могат да участват други български компании. Учредителите трябва да бъдат само държавни дружества от системата на Комитета по енергетика. При бъдещото развитие на дружеството, съвършено естествено според Търговския закон, могат да се набират и други участници.
Така че по въпроса за защитата на интересите на учредителите при бъдещи промени ние сме работили много, включително в преговори с руската страна.
Осъществените промени в Устава на "Топенерджи", които предвиждат вземането на решения по важни въпроси да стане с мнозинство от две трети, са една от очевидните гаранции в тая посока. Допълнително е въведено мнозинство от три четвърти по най-важните въпроси, което на практика е блокираща квота право на вето за "Булгаргаз" и за неговия принципал - българското правителство. Учредителите, в това число "Булгаргаз", имат задължително поне двама свои представители в Надзорния съвет и т. н. и т. н.
Напълно несъстоятелно е твърдението Ви, че "Газпром", имайки 50 на сто дялово участие в "Овъргаз инк" автоматично получава дялово участие в размер на 54,13 в дружеството като цяло.
Много добре знаете, че размерът на акционерните участия на едно и също дружество в няколко други дружества не може механично да бъде събирано и на тази основа да се прави извод за общия размер на неговото участие в дадена фирма. Това е лишено от нормална логика, представлява юридически абсурд и се оспорва единодушно от действащото българско търговско право.
Казвайки това, аз лесно преминавам и на третия Ви въпрос. В средите на бизнеса правителството няма нито априорни фаворити, нито априорни противници. Това, че Надзорният съвет на едно търговско дружество е взел съответно кадрово решение, за Николай Вълканов в частност, е негово право. Не от Николай Вълканов ще зависи бъдещето на "Топенерджи" или на Балканския трансграничен газопровод.
Опитите да се сатанизират и отделни личности по такъв начин са несъстоятелни.
И накрая, на четвъртия Ви въпрос. Надявам се, не очаквате да Ви отговоря, че Вашите политически приятели, например, които искаха да провалят Закона за концесиите, са истинските защитници на националните интереси. Всеки друг, може би, но не и те.
Що се отнася до правителството, то просто дава необходимите доказателства на дело за това, че няма да допусне никой да се гаври с тези интереси с икономически, политически или пропагандни цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Едвин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! Уважаеми господин премиер!
Аз наистина престанах да се чудя вече на Вашия маниер на отговаряне. Аз Ви питам за "Топенерджи", Вие ми говорите за Закона за концесиите. Безкрайно странен начин на отговаряне.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Те са във връзка.
ЕДВИН СУГАРЕВ: Искам да отбележа във връзка с Вашия отговор и още няколко дребни факта. Истина е, че министърът на външните работи внася за ратификация документи в Министерския съвет. Но е истина, че е Ваша грижа да ги внесете пък в Народното събрание. И никой не може да свали от Вас тази отговорност. А тук става дума за една изключително важна спогодба, чието ратифициране е забавено година и половина. И чието нератифициране е дало възможност да бъдат накърнени българските национални интереси. Става дума наистина за национални интереси. И аз ще посоча конкретни цифри във връзка с това.
Що се отнася до Вашите общи приказки за възможностите да контролирате нещата в "Топенерджи", искам да обърна внимание, че тъй наречената от Вас блокираща квота от три четвърти от гласовете се отнася само до едно-единствено възможно решение - до прекратяване на дружеството "Топенерджи" и до нищо друго. Всичко останало се взима с две трети от мнозинството на акционерите. А две трети вашият "Булгаргаз" няма в "Топенерджи".
Моите уточняващи въпроси.
Кога по-точно ще благоволите да внесете в парламента подписаната на 16 октомври 1994 г. ратификация между правителствата на Руската федерация и Република България, съгласно която, междупрочем съвсем императивно там е казано в чл. 2 от тази спогодба: "Транзитните газопроводи стават собственост на "Топенерджи"?
И какви по-точно мерки ще предприемете, за да промените статута и дяловото участие на държавните предприятия в "Топенерджи", в съответствие с изискванията на тази спогодба? Там изрично е казано, че това трябва да бъдат предприятия от Комитета по енергетика или други отраслови министерства. Никъде не се говори за възможности там да се набутват групировки от сорта на"Мултигруп".
Втори въпрос. Можете ли да посочите какви ще бъдат загубите за държавния бюджет, въз основа на намаляването на дяловото участие на държавните предприятия в "Топенерджи" от 50 на сто на 25,1 на сто? И като имате предвид, че според проектите за "Топенерджи", дружеството в близки или по-далечни години ще транзитира 23 млрд. куб. м газ през България за Турция, Гърция и Югославия?
Колко ще загуби българската държава от намаляването на това дялово участие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министър-председателят да отговори на допълнителните въпроси.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Отговора на първия въпрос трябва да започна с опровергаването на първото Ви неверно твърдение, господин Сугарев, което повтаряте вече за не знам кой път. Затова ще цитирам чл. 2 от спогодбата:
"Акционерното дружество (за "Топенерджи" става дума) ще бъде създадено в Република България (създадено, учредено!) в съответствие с българското законодателство. Учредители (учредители, повтарям) на акционерното дружество ще бъдат българско предприятие от системата на Комитета по енергетика и "Реалгазпром". Край на цитата.
В никакъв случай не е вярно твърдението Ви, че според междуправителствената спогодба българската страна е задължена да предава каквато и да било собственост на новосформираното акционерно дружество. Отново чл. 2: "Българската страна е готова да предаде в собственост на създаваното акционерно дружество действащите и строящите се транзитни газопроводи съгласно приложението. Условията за предаването и оценката на собствеността обаче ще бъдат съгласувани допълнително".
Българското правителство нееднократно е заявявало на руските си партньори, че не смятаме, че тази възможност по спогодбата трябва да се реализира. Тя няма да се реализира.
По въпроса Ви за ратификацията на въпросната спогодба се ангажирам в момента, в който се прецени, че тя подлежи на ратификация окончателно от течащата в момента юридическа експертиза, тя максимално бързо да бъде внесена в правителството и оттам в парламента. Твърдението Ви обаче, че нератифицирането на тази спогодба по някакъв начин е накърнило националните интереси на България е лишено от всякаква логика. Вие самите твърдите, че позиции в тази спогодба противоречат на националния интерес. Не виждам защо е този Ваш зор да я ратифицирате толкова бързо. Не ми е ясно как можете да докажете твърдението си, че нератифицирането е накърнило националния интерес на Република България.
И вторият Ви въпрос беше свързан с акционерите, блокиращите квоти и така нататък. Бъдете сигурен, господин Сугарев, че при необходимост българското правителство като принципал ще може да мобилизира в "Топенерджи" и 25-процентна блокираща квота, и 66-процентна блокираща квота, и 100-процентна блокираща квота, ако трябва. Характерът на взаимо-отношенията му с другите акционери в "Топенерджи" и главно с руската страна позволяват това. Бъдете спокоен!
Що се касае до загубите, това дружество не е в състояние да регенерира печалби в първите години от създаването си. Става дума за инвестиционни разходи от порядъка на милиони и милиарди долари. Така че за никакви загуби поради промяна на акционерното участие в "Топенерджи" за българската страна не може да се говори. Чудесно знаете, че смисълът на транзитния газопровод е да се гарантират постъпленията на газ за българските предприятия при занижени цени, преференциални цени и при добри условия за плащане, при гарантирани количества, независимо от другите получатели. Взаимодействието по този важен джоинт венчер с руското правителство и с "Газпром" ни дават възможност да гарантираме това. Това е най-важното и то е голямата печалба за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Едвин Сугарев да изрази отношението си към отговорите.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Излишно е да казвам, че не съм доволен от отговора, с този тип отговори свикнах. А мога да Ви успокоя, господин премиер, няма да има повече въпроси на тема "Топенерджи". За сметка на това ще има анализ на фактите и анализ на Вашите отговори. Вие избегнахте да отговорите на единия от моите допълнителни въпроси, господин премиер. Истината е, че при реализация на проекта в този обем, в който се предвижда свеждането на процента държавно участие - от 50 на 25 на сто - означава загуба за България от порядъка на 46 млн. долара годишно.
Що се отнася до това каква е Вашата вина в случая, аз много добре Ви разбирам. Тези 46 млн. долара или близо 3 млрд. лева са Вашата такса за спокойствие, която плащате на Мултигруп, и Вашият политически откуп, който плащате на Луканов. Аз наистина много съжалявам за това, че предадохте единствения мъж във Вашия кабинет, а именно вицепремиерът Кирил Цочев, който имаше дързостта да отстоява националните интереси, в случая "Топенерджи"; който се противопостави и на Луканов, и на Мултигруп и когото Вие предадохте и принудихте да си подаде оставката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народната представителка Анастасия Мозер. Питане към министър-председателя заедно с Атанас Георгиев Праматаров и Стефан Петров Личев относно възстановяването на квартала около къщата "Васил Левски" в град Карлово.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател! Най-напред бих искала да попитам дали работи телевизията, защото светлините изведнъж намаляха (весело оживление) и не бих искала господин министър-председателят утре да се оплаче, че има проблеми с медиите. Затова бих искала да знам, че всичко е наред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Мозер, традиция е парламентарният контрол да се предава директно. Не се безпокойте, Вие сте в кадър.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Точно затова питам, защото намаля осветлението и чисто и просто искам да съм сигурна, че няма да има допълнителни проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В кадър сте.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Уважаеми господин министър-председател! Само след около 10 дни, надявам се, че ме чувате поне, дори и да не ме поглеждате, само след около 10 дни ще отбележим годишнината от обесването на Васил Левски и ще се преклоним отново пред неговото дело за освобождението на България и нейната независимост и от султан, и от Иван.
Същевременно от много години насам цари позорна разруха в квартала около Къщата-музей на Васил Левски в Карлово. Целият район, който е под опеката на Института за паметниците на културата, е осеян с развалини на стари къщи, разкопани и недовършени улици, покрити със смет. Това едва ли е видът, който заслужава да има историческият център на града, отгледал Апостола.
След няколко наши посещения в града и срещи с общинската управа и хората, обитаващи полуразрушените къщи в района, се убедихме, че общината е изчерпала в голяма степен възможностите си за разрешаване на проблема със средствата на ограничения си бюджет и всичко е в ръцете на правителството. Бяхме информирани, че е разработен план за цялостно архитектурно оформление на квартала, но не са отпуснати никакви средства за това. Този план досега е възпирал и хората, притежаващи имоти там, да ги благоустрояват. В момента те вече не могат да си позволят разходите за ново строителство.
Това, което хората настояват да получат, е някаква помощ от правителството под формата на нисколихвено кредитиране, еднократни субсидии за ремонт или ново изграждане на техните домове в квартала, като се придържат към стила и атмосферата на старо Карлово. Те са готови със собствени усилия да започнат работата и да променят цялостно облика на района, в който живеят. С други думи, да го спасят от разрухата и запазят едно културно и архитектурно богатство и памет.
Въпросът, господин министър-председател, е дали правителството е наясно с проблема и дали възнамерявате в скоро време да предприемете нещо за неговото решаване, за да не останат жителите на Карлово с впечатлението, че управляващите в България обичат да се кичат с историческото наследство на Левски, да посещават Карлово по празниците и да се показват на трибуните, но техните интереси спират до прага на Къщата на Апостола.
Вие виждате, че тук е приложено, надявам се, че то е в папката, която Ви е дадена, едно отворено писмо от арх. Мария Иванова Каразлатева - експерт от НИПК, член на Националния съвет за опазване паметниците на културата, проектант на средата около родната къща на Васил Левски в Карлово, в което тя също така конкретно се отнася по този въпрос и го описва точно такъв, какъвто е.


Това е моето питане. Както казах, вярно е, че хората, самите собственици преди това, са могли да направят нещо, но цените в строителството, както всички знаем, напоследък така се увеличиха, че те не могат вече да поемат разноските за един квартал, който наистина трябва да бъде поправен. Като отидете там, вие виждате, че действително нещата спират до къщата на Васил Левски. Когато я подминете и отидете зад нея, това, което виждате и, надявам се, че сте го видели, е наистина престъпно.
Надявам се, че ще обърнете сериозно внимание на този въпрос и в най-скоро време ще направите необходимото.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Госпожо Мозер, господин Праматаров, господин Личев! Основателна е тревогата ви за недоброто състояние на квартала, в който се намира родната къща на Васил Левски. Но няма логика в едновременното искане от Министерския съвет да изземе изцяло функциите по поддържането на квартала и едновременно с това Министерският съвет да не се меси никому, който е решил сам да си оправя къщата. Затова искам да внеса следните уточнения по проблема:
Кварталът около родната къща на Левски в Карлово е съхранил в значителна степен автентичната архитектура и социалната характеристика от средата около националния паметник. Запазването на тази негова специфика е основна позиция в политиката и на Министерския съвет, и на Министерството на културата, а и на Националния институт за паметницте на културата като специализирано ведомство.
Тази позиция успя да се противопостави на недовелите до резултат 10 национални конкурса, проведени между 1981 и 1988 г. за мемориал на Васил Левски, чието място беше определяно тогава именно върху територията на този квартал. Обществената критика тогава спрямо идеите на конкурсните проекти, несъответстващи на скромната атмосфера и на автентичната среда около родната къща на Апостола, можеше да бъде преодоляна единствено чрез вярната, повтарям, според нас, позиция, отстоявана както от обществеността, така и от професионалните среди и от Общобългарския комитет "Васил Левски".
В съответствие с тази позиция Националният институт за паметници на културата изготви застроителен план за прилежащия на къщата квартал, представи го като дарение на община Карлово. Затова неточна е оценката, че именно този план бил възпирал хората, притежаващи имоти там, да ги благоустрояват. Напротив, той попречи да бъде построен един ненужен и вероятно неприет от обществеността паметник.
Нещо повече, той фактически премахна този план. Строителната забрана, наложена върху територията на квартала още от 1963 г., е законосъобразният инструмент за реконструкция и благоустрояване на квартала, включително със силите на общината, включително със силите на гражданите. Той не ограничава гражданите, той им помага.
През 1993 г. общината започва работа по цялостното архитектурно изграждане и благоустрояване на квартала, стриктно в съответствие със своите права и отговорности. Ролята на централната изпълнителна власт в лицето на Министерството на културата и специализираното ведомство Национален институт за паметниците на културата, в това отношение е вторично. Съвместно с Националния институт за паметниците на културата например е изготвен архитектурният проект за възстановяване на Чардаклиевата къща, която е елемент от музейния комплекс "Васил Левски" и към днешна дата обектът е завършен. Продължава изграждането на обществената част от квартал 68, музеен комплекс "Васил Левски" чрез целеви субсидии и средства на общината, както и дарения.
През 1996 г. предстои началото на строителството на така наречената Омбашова къща - също нов обект в музейния комплекс. Направено е и пълно документиране на сградите в квартала и са подготвени проекти за адаптацията им към съвременните нужди със средствата, повтарям, и на държавата, и частично на общината. Не са пренебрегнати и необходимите придобивки за жителите на квартала - изградена е например нова канализация, нов стоманен водопровод по улиците "Патриарх Евтимий" и "Гина Кунчева". Строителството на подобни обекти, сами разбирате, че не може да избегне известно замърсяване на самия квартал, но това е неизбежно.
Чл. 20 и чл. 21 от Закона за паметниците на културата и музеите и Наредба N 6 регламентират, както знаете, господа депутати, точно ангажиментите на държавата, на общините, отделно на собствениците за съхраняване на сградите и на прилежащата им среда. Безспорен е фактът, че законът не осигурява достатъчно адекватни финансови източници и приоритети за собствениците на сгради - паметници на културата, а също така и за евентуалните спомоществователи. В този смисъл са и предложените специални текстове от Министерството на културата и Националния институт за паметниците на културата в проектозакон за недвижимите паметници на културата, който предстои да бъде придвижен по установения ред, той е в програмата на правителството за тази година.
Това, което се прави на този етап, е обсъждане на възможността за целева субсидия от държавния бюджет за 1996 г. и следващите години, която, надявам се, парламентът е реализирал и която да бъде изразходвана на етапи в съответствие с утвърдена от Министерството на културата програма. Разбира се, и общината следва да поеме своите ангажименти за осигуряване на средства от общинския бюджет, както и да търси финансова помощ за тази цел от други източници. В този смисъл и Министерският съвет, и Министерството на културата очакват активно съдействие и съпричастност и на обществеността, на гражданите на този квартал, както и на народните представители във всеобщата ни грижа за опазването на тази национална светиня.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народната представителка Анастасия Мозер, която може да зададе още два уточняващи въпроса, ако желае.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Господин министър-председател, аз съм разочарована от Вашия отговор и се радвам, че тук е и министърът на културата, защото, прощавайте, но тези обсъждания, за които ми говорите, че се предвиждат, не могат да се правят в един момент, когато вече от известно време таваните на тези къщи падат там. Струва ми се много повърхностно това, което Вие казахте, защото аз наистина се съмнявам, че Вие сте отишли и сте видели този квартал. Съветвам Ви да отидете и да го видите! Да, наистина! Тук не става въпрос за нещо друго, тук става въпрос да видим какво можем да направим по този въпрос. Това е точно на гърба на къщата на Васил Левски - улицата не е павирана вече от незнам колко време, дуварите падат, на къщите таваните са им изкорубени, били сме там. И аз съм съвсем съгласна, че този музеен комплекс, който се е предвиждал някога, не е станал, защото това е означавало унищожението на всички тези домове, които са много по-ценни от някаква друга изкуствена постройка и които са много по-добър паметник на това време и на Васил Левски, отколкото някаква изкуствена постройка.
Аз искам отново тук да припомня и се радвам, че тук, в залата е и министърът на културата, защото в Закона за паметниците на културата и музеите се предвиждат множество задължения на държавата, включително и финансови. Питам, готови ли сте да ги поемете чрез адекватна намеса на ресорните министри, или когато се случи да започнат да падат постройките, ще изпратите някой да наложи предвидените от закона глоби в размер до 100 хиляди лева на живеещите в този многострадален район.
Аз тук съвсем не правя нито пропаганда, нито пък искам да злепоставям някого. Въпросът е да се помогне и да се спаси този район.
Аз неотдавна бях в Прага. За първи път бях там и видях с възхищение какво тази държава е направила, за да запази старите райони на своята столица, с които заслужено може да се гордее. И се гордее. И ненапразно в Прага са минали през миналата година повече туристи, отколкото всякъде другаде по света! Ние също имаме възможност за подобни неща. Ние също говорим за развитие на нашия туризъм. Как ще го развиваме, когато не можем да поканим хората да минат по тези улици, да видят тези къщи, защото те не са в състояние да бъдат предложени на хората, които биха се интересували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за уточняващи въпроси изтече!
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: И тези, които идват, не идват да гледат някакви музейни комплекси. Те идват да видят точно това, което е останало от миналото на България, старите улици, старите места, свързани с националните герои.
И пак ще кажа: аз много се надявам, че точно това, което е заложено в Закона за паметниците на културата, ще се изпълни. Не забравяйте - в това, което аз казах, изрично се споменава, че жителите на тези квартали са готови, те са ми го казвали на мен, да поемат част от разходите, но те не могат при днешните завишени пазарни цени да се справят с положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Държавата има задължението да им помогне да възстановят тези квартали! Това е, което искам да добавя.
Обърнете сериозно внимание и на писмото на архитектката, което допълнително дава сведения за този район.
И нека да не превръщаме този въпрос в пропаганден инструмент, ами действително да се опитаме да направим нещо за този район, защото той заслужава. Заслужава! И наистина е срамота!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Наистина е срамота - като отиде човек отпред, е едно, като мине човек отзад, е абсолютна разруха!
Знам, че времето ми изтече, но Вие виждате колко време е изтекло там и някой трябва нещо да направи! Правителството е това, което с този закон, има възможност да направи нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямаше зададени уточняващи въпроси.
Преминаваме към питането на Калчо Чукаров. Давам думата на Калчо Чукаров.
ЕДВИН СУГАРЕВ (от място): Имам процедура, моля, имам процедура!
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Каква процедура при парламентарен контрол!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура думата е на господин Едвин Сугарев.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Каква процедура може да има по парламентарния контрол?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е рекет! Рекетьори! (Шум и реплики в залата)


ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, току-що научих от журналисти в кулоарите, че по време на моето питане към министър-председателя, са били прекъснати предаванията и по телевизията, и по радиото.
Аз Ви моля, господин председател, да проверите дали това е така и да потърсите отговорност за това прекъсване, което лично за мен е напълно обяснимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще направя проучване и ще накажа виновниците.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Готов съм да повторя отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Калчо Чукаров. Питане към министър-председателя за прекратяване дейността на ликвидационните съвети и служебното им заличаване от регистъра на съответния окръжен съд.
Току-що ми съобщиха, че е имало 30 секунди токов удар. Вярвам, че Вие говорихте повече от 31 секунди.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Това е саботаж. Щом едното е рекет, другото е саботаж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Въпросът, който поставям тук пред вас касае не само работещите в селското стопанство, а над 70 на сто от гражданите на Република България.
Още в началото на започване работата на Тридесет и седмото Народно събрание бе внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Няма да се спирам на бурните дебати тук в тази зала при първото и второто четене, предизвикани от многото противоконституционни поправки, които мнозинството на демократичната левица наложи, но ще напомня на тези, които силово налагат волята си, погазвайки основния закон - Конституцията, че 19 от общо 26-те поправки бяха отхвърлени от Конституционния съд. От останалите 7, една, която е юридически неиздържана и противоречи на всякаква логика и здрав разум, нанесе много щети на правоимащите.
За какво става въпрос? В § 28 от Преходните и заключителни разпоредби се казва: "С влизане в сила на този закон ликвидационните съвети прекратяват дейността си и организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби се заличават от регистъра на съответния окръжен съд. Съдът извършва заличаването служебно".
Този параграф, който тук ние от Народния съюз, БЗНС, Демократическа партия и останалите опозиционни сили опровергавахме, оспорвахме и апелирахме към вас по друг начин да бъде редактиран, за да действува и за да е действен и полезен, остана и внесе смут и недоумение в новоизбраните комисии на пълномощниците и съдилищата.
От тази трибуна господин Атанас Железчев и господин Джеров апелираха към юристите в групата на демократичната левица и им казаха, че това, което се върши, е въобще под всякаква критика и че в техните среди има такива, които са научни работници, има професори и не бива да оставят именно този текст да го формулира един асистент. Но за жалост това остана глас в пустиня. И какво се получи на практика?
С влизането в сила на поправките към закона, който влезе в сила от 16 май 1995 г., в страната бяха прекратени стотици дела, водени дотогава от ликвидационните съвети или срещу тях, с което умишлено бе нанесена щета на тези, които чакаха своите дялове от организациите по § 12. Нямам данни за цялата страна, но базирайки се на тези от моя 8.Добрички избирателен район достигам до извода, че щетите са за около милиард лева. Ето ви и примери.
Прекратени дела: ликвидационен съвет в ТКЗС "Видно" има прекратени три дела на обща стойност 7 млн. 877 хил. 281 лв. На следващо място ТКЗС "Зора" в ликвидация, село Стефан Караджа, прекратено дело за 1 млн. 282 млн. лв. ТКЗС "Дамяново" в ликвидация, село Вранино, пет прекратени дела на стойност 4 млн. 785 хил. 496 лв. ТКЗС в ликвидация село Рогозина - 789 хил. 475 лв. Ликвидационен съвет ТКЗС "Димитър Михайлов" село Безмер - 173 хил. 898 лв. ТКЗС "Златен клас" в ликвидация, село Ваклино - 3 дела за 985 хил. 702 лв. Още много са тези, които мога да изброя, но трябва да спомена и това - ТКЗС "Червено знаме" в ликлидация, град Тервел за 2 млн. 221 хил. лв. ТКЗС "Сава Ганчев", село Видно за 6 млн. 800 хил. лв. Общо за 34 млн. лв. дела са били прекратени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Въпросът ми е: какво възнамерява да предприеме Министерският съвет за изясняване и приключване на делата, с които в момента са ощетени правоимащи. Как следва да се уреди тази не само процесуална нередност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля да спазвате регламента.
Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Чукаров, не е проблем само на регламент. Съжалявам, че трябва да повтарям за стотен път очевидни неща, но отново зададеният въпрос касае тема, която е изцяло извън компетенциите на централната изпълнителна власт.
Отговорям само защото се касае до въпрос от голям обществен интерес, а не защото Министерският съвет е този, който трябва да даде подобни отговори.
Осъществяването на процедурата по § 28 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а именно служебното заличаване на ликвидационните съвети от регистрите на съответните окръжни съдилища е стриктно изпълнение на законова разпоредба. Следователно, абсолютно задължително за централната и изпълнителна власт. Министерският съвет е орган на изпълнителната власт, Конституцията и законите не го оправомощават да взема решения, адресирани до съдилищата, или пък свързани с приложението на материално-правните и процесуалните разпоредби при разглеждането на делата. Така че въпросът Ви е неправилно насочен. Независимо от това, за да отговоря на него, ще си позволя няколко коментара.

Считам, че с чл. 56, ал. 1, т. 4 от Правилника за приложение на закона нормативно е уредена хипотезата на процесуалното правоприемство при висящите граждански и изпълнителни дела, по които ищец, съответно взискател, е ликвидационен съвет. Цитираната разпоредба на правилника предвижда определените от Общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 от закона, съгласно параграф 29 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи да встъпват във висящите граждански дела като ищци, а по висящите изпълнителни дела съответно като взискатели. Това е разпоредбата на правилника, с която в Министерския съвет сме се опитали да решим поставения от Вас въпрос.
Колкото до останалите дела, по които ликвидационният съвет се явява ответник, съответно длъжник, само съдилищата, прилагайки закона по всяко конкретно дело, заведено при тях, са компетентни да преценяват налице ли е процесуално правоприемство, съответно дали ще бъде образувано изпълнително дело. Въпросите за процесуалната легитимация и социалното правоприемство се отнасят до приложението на закона и могат да бъдат решавани само и единствено от съдилищата, а не от централната изпълнителна власт.
Господин Чукаров, уреждането на процесуалните правоотношения става с изменение и допълнение към съответния процесуален закон по законодателна инициатива, каквато и Вие като народен представител имате. Така че правилният Ви ход е не да занимавате правителството, а да упражните правото си на законодателна инициатива, ако наистина сте убедени, че въпросната материя не е уредена изцяло или пък има недостатъци, които следва да бъдат преодолени. Използувайте влиянието си в Конституционния съд, ако имате такова, за да не окепази пак цялостния Закон за земеделските земи, както стана миналия път по вше искане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Чукаров.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: На лош закон, Конституционният съд виновен...
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин министър-председател, Вие ми отговорихте, че въпросът, който аз поставям, не касае Вас. Той е към Вас не само като към министър-председател, а въобще насочен към цялата Ви Парламентарна група на Демократичната левица, на която Вие сте председател на - как беше...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Партията...
КАЛЧО ЧУКАРОВ: На партията Ви, да. И всеки законопроект, който внасяте, вие предварително обсъждате и тогава го внасяте тук. (Оживление)
Това, което цитирахте Вие, че комисиите са упълномощени да встъпват в правата си и да водят дела, на практика не се получава, защото съдиите не приемат тези така наречени тричленки, тъй като им искат пълномощни от всички правоимащи. Представете си какво означава това и как на практика може да се изпълни.
На следващо място Министерският съвет е длъжен да внесе законодателно решение по въпроса, защото сега има 2816 дела, висящи дела. От Вашия отговор разбирам, че Вие въобще не проявявате никаква заинтересованост към решаването на този въпрос.
Що се отнася до това да използуваме възможността да ходатайствуваме пред Конституционния съд, то никой предполагам, че не е използувал тази възможност. Конституционният съд се базира на това, което е заложено в Конституцията.
Не съм доволен от Вашия отговор. Надявам се, че всички, които са засегнати от тези дела, също не са доволни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, нямаше допълнителни въпроси.
Току-що получих съобщение от Любомир Коларов, който казва, че прекъсване на радио- и телевизионните предавания по линия на Комитета по пощите и далекосъобщенията няма. Имало е временно прекъсване, то най-вероятно е било в подвижната телевизионна станция. Казвам това за господин Сугарев, който отсъствува.
Има думата народният представител Николай Кисьов.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Независим депутат съм от "Нова демокрация".
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-председател Железчев, уважаеми колеги! Възпитанието, образованието и културата ми ме подтикват да кажа и "уважаеми господин министър-председателю", защото по първия ми въпрос господин министър-председателят се държа най-малкото обидно към един народен представител.
Уважаеми господин министър-председателю, въпросът ми е следният - и този път, както и предишния той, не е инспириран от СДС. Аз имам достатъчно култура и политически - макар и малък опит - да си задам сам въпроса и сам да си го формулирам.
На 26 януари 1996 г. външният министър на Русия господин Примаков проведе среща в Москва с посланиците на бившите социалистически страни с оглед обсъждането на евентуални перспективи за икономическо и военно сътрудничество. Моля Ви в качеството на ръководител на правителството да дадете Вашите разяснения във връзка с тази среща и правомощията, които са били дадени на българския посланик в Москва за участие в разговора с господин Примаков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми господин Кисьов, освен образованието Ви, културата Ви - известна ми е и политическата Ви биография, така че не правете евтини опити да се разграничите от идеологическите позиции на СДС. Освен това имайте предвид, че въпросът, който задавате, е изключително наивен. Това показва пълно непознаване на темата. Но все пак ще съобщя фактите. Това не е вредно.
Не ми е известно на посочената от Вас дата да е провеждана среща на външния министър на Руската федерация с посланиците от бившите социалистически страни, с оглед обсъждане на евентуални перспективи за икономическо и военно сътрудничество, както твърдите. Доколкото мога да съдя, или информацията, или твърденията Ви са неверни, или и двете.
Това, което зная е, че на 25 януари 1996 г. новоназначеният министър на външните работи на Руската федерация академик Примаков е дал неофициален обяд на посланиците на страните от Централна и Източна Европа: Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Хърватско, Босна и Херцеговина, Съюзна република Югославия, Албания, Македония, Словения, на която е бил поканен и е присъствувал и извънредният и пълномощен посалник на Република България в Москва господин Христо Миладинов. Срещата е имала протоколен характер и е била свързана с назначаването на академик Примаков на поста външен министър на Руската федерация.
В дипломацията подобни срещи са нормална форма за поддържане на контакти между един външен министър и акредитираните в страната посланици. Дипломатическата вежливост и протоколната практика изискват посланиците да направят визита за запознаване при министъра на външните работи на страната, в която са акредитирани. Когато министърът на новоназначен, както в дадения случай, той обикновено си спестява многобройните протоколни визити на вежливост, като кани посланиците на обяд или на вечеря на сравнително малки групи, което му позволява да се запознае лично с всеки от тях и да обърне необходимото внимание на всеки един от тях.
В получена от посланика ни в Москва покана за обяд не е била указана предварително тема за предстоящия тогава разговор, а и в краткото си експозе министър Примаков просто е приветствувал гостите си и е изложил руските позиции по някои актуални международни въпроси. Информация за тези позиции е предадена в София. От нея не произтичат някакви практически дипломатически действия. В краткия си личен разговор с министър Примаков посланик Миладинов му е предал поздравления от министър Пирински по повод назначаването му на този отговорен пост. Повече от това характерът на самата среща естествено нито е позволявало, нито е предполагал.
Що се отнася до присъствието на българския посланик, това влиза в кръга на служебните му задължения и пълномощия, включващи и "участието му в протоколни и политически мероприятия" (цитирам дословно), за което не се налагат никакви специални указания от София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Николай Кисьов, за да зададе уточняващи въпроси или да изкаже отношението си.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ЛЕВИЦАТА: За менюто...
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): За менюто аз не съм специалист. Специалисти са БББ, които на агнета уточняват някои въпроси в парламента.
Два уточняващи въпроса имам. Аз питам за сериозната част на въпроса. Посланикът като представител на българското правителство участвувал ли е в разговор - първи въпрос: евентуално за възстановяване на СИВ под някаква форма? И втори въпрос: за възстановяване на Варшавския договор под някаква форма?
Ако получа от господин министър-председателя отговор "не", ще му бъда благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Договори не се възстановяват, което навярно не знаете, господин Кисьов! Но не се учудвам, че не знаете. Както се казва: кой за каквото е учил... (Смях в залата)
ПРПЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата, за да изразите отношението си към отговора, господин Кисьов.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Няма смисъл да казвам дали съм доволен или не от отговора. Всички слушатели разбират това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Васил Златаров или Иван Сунгарски и Дянко Марков относно състоянието на "Горубсо" ЕАД - Мадан. Питане към министър-председателя - последно за днес. (Реплики) Още две има, не е едно...

ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, това питане е резултат на една среща на представители на миньорите в град Златоград по тяхно искане и народните представители Иван Сунгарски, Дянко Марков и Васил Златаров.
Уважаеми господин министър-председател, "Горубсо-ЕАД - град Мадан е най-голямото минно дружество за добив и преработка на оловно-цинкови руди в България. То е образувано с Указ N 307 от 29 юни 1950 г. Оттогава то многократно е преобразувано и с Постановление на Министерския съвет N 176 от 5 септември 1991 г. е регистрирано като ЕАД в Окръжен съд - Смолян.
Дружеството е разположено на територията на Южни Родопи. Във връзка с неговата основна и обслужваща дейност се построиха градовете Мадан, Рудозем, Лъки и Златоград. Около 80 на сто от работещото в тези градове население е свързано с производствената и социално-битова дейност на дружеството. С приемането на Постановление на Министерския съвет N 140 от 1992 г. в дружеството започна ликвидирането и консервирането на 22 обекта от дружеството. През 1995 г., във връзка с Постановление на Министерския съвет N 235 от 1993 г., в техническа ликвидация са 18 обекта.
От 24 януари 1994 г. до момента дружеството се управлява от Съвет на директорите в състав:
1. Георги Стоянов Пехливанов - пенсионер, председател на Съвета на директорите;
2. Петко Цветанов Ценов - пенсионер, изпълнителен директор и член на Съвета на директорите;
3. Владимир Георгиев Сърбински - пенсионер, икономически директор и член на Съвета на директорите.
През този период числеността на персонала на дружеството е намалена с 960 човека спрямо 1993 г. Средната работна заплата в дружеството е 7 хил. и 200 лв. - най-ниската в минния бранш и по-ниска от средната заплата в Министерството на промишлеността. Финансовият резултат (загубата) до края на 1995 г. е над 2 млрд.лева. Реализираната загуба, която ръководството намира от минали години, в размер на 675 хил. 899 лв. не само не намаля въпреки покачването на долара и цените на Лондонската борса на концентратите през 1994 и 1995 г., но и то я увеличава с 1 млн. и 500 хил.лева.
Дружеството не е правило отчисления за обществено осигуряване и данък общ доход, които възлизат вече на 1 млрд.лева. Липсата на средства засяга най-вече средствата за разкриване на нови минни мощности, техническата безопасност и социалните разходи.
Като имаме предвид гореизложеното, искаме да зададем следните въпроси към министър-председателя:
1. Считате ли, че "Горубсо"-ЕАД трябва да съществува? Може ли да се мине без финансово обезпечаване за алтернативна заетост на закриващите се обекти в районите?
2. Считате ли, че е правилно управлението на най-голямото минно предприятие в България да се повери в ръцете на трима пенсионери, след като точно по време на тяхното управление загубата на дружеството набъбна над 2 млрд.лв., а производителността на труда падна под 50 на сто спрямо 1990 година?
3. Считате ли, че финансовата ревизия на клон Рудозем, която показва общи вреди за 22 млн.лв., и сигналите на синдикатите, които са ви изпратили набор от договори и фактури, не са достатъчни за предизвикване на финансова ревизия на цялото дружество? Смятате ли, че сегашното ръководство на "Горубсо" - АЕД може да оздрави финансово дружеството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Златаров, господин Сунгарски, господин Марков! На 14 юли 1995 г. в отговор на питане от народните представители Стефан Продев, Георги Първанов, Петко Пехливанов, Лилян Сираков и Калин Димитров изложих подробно фактите, свързани със състоянието и перспективите на рудодобива в страната и в частност състоянието на "Горубсо" - ЕАД. Ето защо отговорът ми ще бъде конкретно по отправените от вас въпроси, така както те изглеждат към момента.
Както вече заявих тогава, за разлика от управлението на СДС през 1992 г., правителството не цели ликвидирането на отрасли, а съживяването на онези от тях, които са в тежко финансово-икономическо състояние, но имат добра перспектива за развитие. Започвам с това, за да подчертая дебело, че правителството на демократичната левица тук наследи един осъден на смърт отрасъл, който до-голяма степен е загубил през изтеклите три години възможностите си да оцелее, но това, което може да се възстанови, ние обезателно ще възстановим. Но това не означава, че тези дружества, каквото е и "Горубсо" - ЕАД, трябва да разчитат само на безкрайните субсидии от държавата. Ние искаме, пък и сме задължени да поставим всички български предприятия в реалните условия на българската пазарна икономика.И този свой служебен и политически ангажимент изпълняваме стриктно.
Известното Постановление на Министерския съвет N 140 от 1992 г., което е печално известно в страната и особено в Родопите, имаше и една добра страна. То възложи на ръководствата на търговските дружества съвместно с общинските съвети, съгласувано с компетентните министерства да разработят и реализират програми за преструктуриране на рудодобива, програми за алтернативна заетост и програми за преквалификация на подлежащите за освобождаване работници и служители, засегнати от закриването на неефективни рудници и участъци, осъществявано особено тогава, през 1992 г., на сила и през просото.
В тази връзка през септември 1992 г. с Решение N 376 на Министерския съвет са предоставени 65 млн.лв. за изграждане на четири предприятия на територията на "Горубсо" - ЕАД. С изграждането им се очакваше да се разкрият 100 работни места в общината Баните и 210 работни места в община Рудозем. Но едва през 1993 г., при това с активното съдействие на Министерството на промишлеността и на Министерството на труда и социалните грижи бяха разработени съответните цялостни програми за алтернативна заетост на общините Мадан, Рудозем, Златоград, Лъки и Баните.
Още през ноември 1993 г. с Решение N 444 и 445 Министерският съвет утвърди програмите на общините Мадан и Рудозем, като препоръча на Управителния съвет на Държавния фонд за реконструкция и развитие да предостави средства от фонда в размер на 511 млн. 931 хил.лв. за Мадан и 160 млн. 108 хил.лв. и 2 млн. и 500 хил. германски марки за Рудозем. Финансовото обезпечаване на тези проекти и програми би следвало да се осигури чрез средствата от фондовете "Развитие на промишлеността", също така екологически проекти в планинските райони и "Професионална квалификация и безработица" чрез привличане на чужди капитали в региона, чрез общински средства и т.н. Ползването на големи кредити и начисляването на значителни по размер лихви е една от причините за тежкото финансово състояние на дружеството.
Отчитайки това обстоятелство, със Закона за държавния бюджет за 1995 г. бе предвидена сумата от 106 млн.лв., в това число за "Горубсо" - ЕАД 41 млн.лв. за погасяване главницата на ползваните кредити, съгласно Решение N 415 на Министерския съвет от 1991 г.
В проекта на Закона за държавния бюджет за 1996 г., който вече е факт, е предвидена и необходимата сума за изплащане на капитализираната лихва по същия кредит в съответствие с приетата от правителството гаранция.
По въпроса Ви за цитираните господа, членове на Съвета на директорите "Горубсо" ЕАД мога да кажа следното.
Първо. Крайно несериозно е обвинението ви, че едва ли не въпросните господа носят вината за натрупаните дългове на дружеството през последните години. Виждате, че това е основно резултат от много сериозни обективни причини, които и помощта на централната изпълнителна власт не напълно успява да преодолее.
Второ. Господин Георги Пехливанов работи в "Горубсо" ЕАД от завършването на висшето си образование през 1958 г., господин Злата ров, господин Сунгарски и господин Марков. Започнал е като завеждащ-смяна и е достигнал длъжност заместник-главен директор на ПТВ на комбината.
Другият, господин Петко Ценов, работи в "Горубсо" ЕАД от 19963 г. Започнал е като помощник-миньор. Следвал е задочно, завършил е през 1976 г. Достигнал е длъжността "директор на Рудоуправление" през последните години.
А господин Владимир Сърбински работи в "Горубсо" ЕАД от 1957 г. като икономист и достига до длъжността заместник-главен директор по икономическите въпрос.
Истина е, че тези трима членове на съвета са пенсионери. Но техният професионализъм не може да бъде поставен под съмнение, нещо повече, начинът по който възприемат каузата на "Горубсо" като своя, и професионална, и лична кауза в живота.
По последния повдигнат от вас въпрос. Извършена е финансова ревизия в клон "Рудозем" при "Горубсо" ЕАД от Териториално управление "Държавен финансов контрол", Смолян и е установено, че са допуснати нарушения във финансово-стопанската дейност в клона. Но те са за периода 30 юни 1990 г. до 30 юни 1995 г. Най-малкото при ръководството на новия Надзорен съвет тези трудности, грешки и нарушения са трупани.
В ревизионния акт са цитирани по-съществени отклонения, като: осигуряване на средства за разчитане с доставчици и клиенти, неизплатени санкции на "РИОПС"- Смолян, неправомерно прилагане и изпълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, сключване на неефективни договори за доставка на дървен материал и за продажба на отпадъци.
За отстраняване на установените слабости и нарушения във финансово-счетоводната дейност и за подобряване на работата в клон "Рудозем" при "Горубсо" ЕАД, съобразно степента на вината и причинените противоправни щети на 6 длъжностни лица е наложена парична санкция в размер на едномесечна брутна работна заплата, със Заповед N 1016 от 19 декември 1995 г. на Териториално управление "Държавен финансов контрол" - Смолян, а ревизионният акт е предаден на Прокуратурата в Смолян за преценка и взимане на отношение.
Така че, вината по повдигнатите от вас въпроси и допуснатите, евентуално, нарушения е конкретна, разпределена и е в ръцете на компетентните за целта държавни органи.
Уважаеми господа, проблемите на "Горубсо" ЕАД и останалите дружества от подотрасъл "Рудодобив" не могат, а и не трябва да бъдат решавани година за година, а само в рамките на приета от правителството и подкрепена от парламента национална стратегия.
Изхождайки от това разбиране, с помощта на специално създаден Консултативен съвет, Министерството на промишлеността възложи с писмо N 26-Н-333 от 13 декември 1995 г. разработване на стратегия за развитие на минното производство на рудни и нерудни минерални суровини за периода от 1996 до 2015 г. Това е един подход междупрочем на който нееднократно Министерският съвет е настоявал пред Министерството на промишлеността. Но това е и персоналното убеждение на министър Вучев.
Така че по въпроса, който повдигате и който наистина е сериозен, господин Златаров, работим и в правителството, и в Министерството на промишлеността много интензивно и присърце. Заданието вече е прието от Консултативния съвет. Разработването е възложено на колективи и специалисти от водещите инженерингови организации и институти, със съдействието и на дружествата по места.
Така че ние сме убедени, с приемането на стратегията през втората половина на 1996 г. ще се формира трайна национална политика, която ще допринесе за цялостното решаване на проблемите на подотрасъла и особено на "Горубсо" ЕАД.
Благодаря ви за вниманието, господа народни представители, освен господин Венцеслав Димитров, който явно имаше други интереси в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на господин Сунгарски за два допълнителни уточняващи въпроса.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър-председател!
Известно ли ви е, че повече от 60 на сто от заплатата на подземните работници, имам предвид миньорите, се формира от допълнителните възнаграждения, предвидени за условията на труд?
И вторият ми въпрос е: как в стратегията, която превителството разработва, ще се впише фактът, че, както се изразяват миньорите в момента, на една бургия на един подземен работник - бураджия, се въртят 12 души в предприятието, господин министър-председател! Смятате ли, че е възможно по новата стратегия това положение да продължи, т.е. един човек да изкарва заплатата на 12 души в предприятието? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя да отговори на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Сунгарски, ще отговоря едновременно и на двата Ви въпрос.
По стратегията, която разработва правителството, подобни ситуации, разбира се, са неестествени и няма да бъдат допускани. А по решенията на правителството от 1992 г., напомням, правителството на СДС, в момента в това предприятие трябваше да работят само чиновници. И нито един работник. Защото то трябваше да бъде в ликвидация.
Така че, уважаеми дами и господа депутати от СДС, имайте предвид, че не приемаме върху себе си отговорността за деяния, които сте извършили вие по време на вашето управление и които сега с огромни трудности страната преодолява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Стефан Стефанов относно изпълнение на прокурорско постановление. (Шум в залата)
Прощавайте, разбира се, имате думата.
Пропуснах Ви, много съм виновен. Имате думата.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър-председател!
Доколкото Вие дадохте едно доста подробно обяснение за състоянието на "Горубсо" и за онова, което се възнамерява да бъде направено занапред, ние Ви благодарим за труда. И това може да ни задоволи.
В каква степен, обаче, Вашият отговор ще задоволи хората, които са там? Тези хора, които работят, тези хора, които се тревожат за своята съдба? Това са селища, които се изградиха на основата на този рудодобив и макар това да е губещо предприятие, но не хората, които работят в него, са виновни за това, че е губещо. И ние не трябва да допуснем, всички ние, които тук решаваме съдбините на този край, не трябва да допуснем тези хора да бягат от района си, за да търсят препитание в други места на страната.
Това са чудесни селища и чудесни хора. И ние точно загрижени за тяхната съдба апелираме това, което Вие казахте като разработена стратегия, наистина да се почувствува и то колкото е възможно по-скоро от хората, заангирани в този сектор на работа.
А колкото се касае за състоянието и за ръководството, аз съм уверен, че независимо от тези хубави качества, които Вие изброихте и професионалният опит на хората, които работят там, но нашето впечатление от посещението ни беше, че в значителна степен те не се ползуват с доверие, че ще могат да измъкнат предприятието в едно що-годе по-добро състояние.
В този смисъл нашият апел към Вас е: в разработването на тази стратегия за този район да имате предвид и това, възможните промени, възможното заангажиране с бъдещето на хората, които са там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Стефан Стефанов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място, излизайки към трибуната): Господин председател, Вие не ме ли виждате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не Ви виждам. Дал съм думата на... дал съм думата...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Как не ме виждате? Уважаеми господин председател, аз трябва да задам въпроса към министър-председателя.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Това е безобразие! Вие сте му дал думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, не съм Ви дал думата!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И Вие, уважаеми господин председател, ще трябва да се съобразите с писмено раздадения ред...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, не съм Ви дал думата!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... за парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не съм Ви дал думата!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин председател, Вие се шляехте из коридорите на Москва, където нанесохте тежки вреди на моята родина, България, а не аз по коридорите. Тук съм винаги в тази зала. И съм много пъти повече от Вас тук. Искам като народен представител да задам въпроса си към министър-председателя. (Председателят изключва микрофона на изказващия се)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, господин Михайлов, напуснете...
Не съм Ви дал думата! Моля да напуснете. Моля да напуснете. Моля да напуснете. Второ предупреждение - моля да напуснете. Трето предупреждение - моля да напуснете.
Вие си позволявате да говорите, без да Ви е дадена думата. Може да вдигате всичко, аз трябва да Ви дам думата. Моля да напуснете. Моля да напуснете. Наказвам Ви с три дни лишаване от участие в заседанията на Народното събрание, от сряда до петък включително следващата седмица. Защо..., защо... (Васил Михайлов продължава да говори на изключен микрофон) Три дни отстраняване от заседание, последователно.
Моля да си седнете на мястото.
Не сте взели думата...

Вие сте отстранен! Не говорете в бъдеще време! (Васил Михайлов говори при изключени микрофони)
Нищо не се притеснявам. (Реплика на Васил Михайлов при изключени микрофони)
Напуснете трибуната! (Реплика на Васил Михайлов при изключени микрофони)
Пет минути почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (звъни): Заседанието продължава.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Многоуважаеми господин председателю, моля Ви да си задам въпроса, а вече работа на министър-председателя е дали ще ми отговори или не. Ако ми дадете тази възможност, тъй като съм вписан в съответния лист за актуални въпроси и питания към днешния ден, Ви моля да си задам въпроса, а вече нека да стои на съвестта на министър-председателя защо не отговаря на този въпрос, зададен на 6 декември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Михайлов, моля, тъй като има възможност на следващите заседания министър-председателят да отговори, да се надяваме, че той ще отговори следващия път. И моето предложение е да бдите на поста си тук, в залата и смятам, че тогава няма да има основание да не ви се отговори.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз Ви съветвам, уважаеми господин председателю, да обърнете внимание на факта, че аз бях тук, в залата много преди парламентарния контрол и преди идването на министър-председателя, с готовност да задам своя въпрос. Никой не ме е и повиквал днес, за да мога да отправя актуалния въпрос към министър-председателя, който датира от 6 декември.
Аз Ви моля да задам своя въпрос така, както бих го задал, ако беше министър-председателят, а пък ако иска да отговаря на него следващия или по-следващия, или когато иска път, това си е негов проблем. Въпросът е следният...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Безпредметно е задаването на въпроса, но в нарушение на правилника прочетете Вашия въпрос, макар че повече време ще загубим, ако спорим.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, именно затова бих пожелал да засечете времето, за да мога да задам своя въпрос. (Неразбираеми реплики от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля за спокойствие! Много повече време ще загубим да спорим. Нека спокойно да си го зададе.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Той е отстранен. Как така?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин министър-председател, защо по време на Вашето управление се допусна възпрепятстване на нормалното пристигане в София на група инспектори по Договора за обикновените Въоръжени сили в Европа, подписан и ратифициран от Република България и обнародван в "Държавен вестник"?
Става дума за основополагащ договор за сигурността на Европа и за разведряването на европейския континент. Това е договор, който има изключително значение за националната ни сигурност и който влиза в сила на 9 ноември 1992 г.
На 17 ноември 1995 г. изтече срокът, в който страните, подписали договора, трябва да приведат в съответствие с квотите въоръжението си. Това, което заяви Република България - че ще спазва стриктно договора - означаваше, че ще спазва и чл. 26 от същия този договор, който гласи, че "всеки действуващ отговор е задължителен за страните по него и трябва добросъвестно да се изпълнява от тях".
Република България заяви, че е привела в съответствие своите квоти. 120 дни след това инспектори имаха правото да проверят дали това е така. При пристигането на инспекторска група в България е станал инцидент. Исках да зная от министър-председателя какво точно се е случило и как тълкува това той; имало ли е извинение, направено ли е от министър-председателя или от негов говорител? И най-вече исках да попитам, за да се разсее всяко съмнение, че България стриктно ще изпълнява договора на обикновените Въоръжени сили в Европа, а не както Русия обяви, че няма да го изпълнява, а и Беларус гравитира към тази позиция. Дали България няма да се окаже и третата страна, която няма да има яснота по изпълнението на този договор?
Искам да прочета чл. 21, че "46 месеца след влизането в сила на този договор и впоследствие за всеки пет години депозитарят, а това е кралство Холандия, свиква конференция за държавите-участници за разглеждане на действието на този договор".
Значи месец май тази година българската страна трябва да заяви ясно своята позиция. Затова е и моето питане, затова е и моят въпрос към министър-председателя, за да може от тази висока трибуна да разсее всякакви опасения за това, че България стриктно ще спазва Договора за обикновените Въоръжени сили в Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Времето Ви изтече, господин Михайлов!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Аз си позволих да наруша правилника. Господин Михайлов, ще Ви моля друг път да не ме поставяте в неудобно положение. (Неразбираеми реплики от залата) Защото го няма министър-председателя, който трябва да отговаря. (Шум и реплики) Моля!
Господин Соколов, имате думата за процедура.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Господин председател, искам да Ви успокоя, че Вие не сте нарушили правилника, а правилника го наруши председателят Сендов. По силата на нашия правилник, чл. 77, ал. 4, нова, когато народният представител, задал актуалния въпрос, отсъствува от заседанието, отговорът се отлага. Когато Вие като председател, или който председателствува събранието и заседанието, извика депутат, който е задал актуален въпрос, и той не е в залата, но се появи до края на заседанието, актуалният въпрос трябва да бъде допуснат да бъде зададен и министър-председателят е длъжен да отговори.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Това е тълкуване.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е, колега, тълкуване, това е текстът на правилника затова, защото не е казано "ако отсъствува в момента на повикването", а е казано "от заседанието", а едно заседание трае, в петък парламентарният контрол е от 11,00 до 14,00 ч. И е абсурдно това, което става с този въпрос на колегата Васил Михайлов, на който очевидно министър-председателят изпитва неудобство да отговори. (Неразбираема реплика от блока на мнозинството)
Колега, аз съм тук като народен представител. Вас не ви познавам, не знам какъв сте. Жалко е, че сте тук Вие.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Защо да е жалко?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами защото когато човек по такъв начин говори в едно Народно събрание, за него говори зле.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Господин Соколов, това, че десет танка ще спасят, не е толкова страшно.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Десет танка - не знам дали...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля без диалог! Моля без диалог!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие знаете, че преди три или четири заседания на парламентарен контрол беше повикан господин Васил Михайлов. Той действително, тогава аз присъствувах, в момента на повикването не беше. След това се появи. Не се даде възможност да си зададе въпроса. На следващото заседание на парламентарния контрол, нещо, което е елементарно, защото когато се отлага един актуален въпрос, на който министърът или министър-председателят трябва да отговори след 48 часа, той си остава актуален и не може след това председателят на Народното събрание да казва: правилникът не казва за кога се отлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Соколов, няколко пъти Ви дадох сигнал, че времето Ви изтече.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето ми изтече, защото от левицата ме прекъсваха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Но аз Ви дадох допълнително време.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ето защо смятам, че не сте нарушили правилника и аз приключвам с една молба към Вас. Председателят Сендов за енти път доказа, че не познава правилника и че не може да отстрани за три заседания депутат, ако не е извършил тези нарушения, които сочи за този случай правилникът. И аз Ви моля да отмените наложеното наказание на Васил Михайлов, каквото право Вие имате като председателствуващ заседанието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Има думата госпожа Мариела Митева за процедурен въпрос.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря ви, господин председателю. Аз вземам думата, за да Ви призова, въпреки неудобното положение, в което Ви поставиха представителите на опозицията, все пак да вземете мерки за спазване на правилника. Защото не е възможно, когато един народен представител е отсъствувал от заседание и поради това отговорът на неговия актуален въпрос се е отложил и това е едно неправомерно поведение според правилника, той да черпи права от собственото си неправомерно поведение.


Очевидно отговорът на този актуален въпрос ще се отложи за тогава, за когато и другата страна, в случая министър-председателят, ще има възможност да отговори, след като отговори на редовно поставените актуални въпроси.
Непрекъснато се задават актуални въпроси, чиито срокове изтичат и естествено, те се ползват с предимство пред актуалния въпрос на народния представител, който не е бил в залата, за да си го постави. Затова според мен в случая действително беше нарушена процедурата и нормалната човешка коректност. И народният представител Васил Михайлов направи своите обвинения, черпейки правото от собственото си неправомерно поведение по отношение на министър-председателя, който отсъства от залата и безспорно има достатъчно важни ангажименти за това. (Шум в залата, реплики от опозицията)
На второ място искам да ви призова да не отменяте наказанието наложено от председателя на Народното събрание по отношение на народния представител Васил Михайлов, защото според мен заместник-председателите само подпомагат председателя на Народното събрание. Очевидно е, че той е с по-висок ранг от тях. Аз ви призовавам вие да не замествате председателя в този момент, отменяйки наказанието на народния представител Васил Михайлов.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, госпожо Митева.
Колеги, продължаваме нашата работа.
Аз си позволих да наруша правилника в интерес на нормалната работа, защото в противен случай щяхме да загубим много повече време, отколкото времето, което отне доктор Михайлов.
И така, има думата народният представител Стефан Маринов Стефанов да развие своя актуален въпрос към заместник-министър председателя и министър на териториалното развитие и строителството Дончо Конакчиев относно неизпълнение на прокурорско постановление.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, моят актуален въпрос е пряка илюстрация на току-що станалото и на това, което каза господин Соколов. Тъй като трябваше да го задам предния път по моя вина се отложи за днес и господин Конакчиев може да послужи тук за пример на своя премиер, тъй като той прояви желание да отговори така както гласи нашия правилник.
Уважаеми господин министър Конакчиев, на 12 януари 1995 г. органът на вашата партия излезе с водеща статия: "Бивш секретар на Окръжния комитет на БКП пипнат за корупция". Това е цитат на заглавието. Корумпираният бивш секретар се казва Иван Димитров Иванов, изпълнителен директор на "Дунав" ЕАД, бивш БКС - Русе.
На 28 март 1995 г. Русенският окръжен го призна за виновен по чл. 302, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс в това, че е взел чрез изнудване подкуп в размер на 239 хил.лв., за което получи твърде снизходителната присъда от две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
Казвам: "снизходителна", защото и заместник-окръжния прокурор Тодоров протестира срещу наложеното наказание пред Върховния съд като явно несправедливо - цитат от неговия протест - и предлага то да бъде увеличено. Иван Димитров пък обжалва присъдата пред Върховния съд. Върховният съд още не се е произнесъл нито по протеста, нито по обжалването.
На 3 февруари 1995 г. русенският окръжен прокурор Матев издава постановление за отстраняване от длъжност на Иван Димитров, тъй като престъплението е извършено във връзка с длъжността, която заема във фирмата. На 15 февруари 1995 г. Главна прокуратура ви изпраща по компетентност постановлението за изпълнение.
И какво правите вие, господин министър? Вие подписвате като доверител допълнително споразумение - не цитирам номера, тъй като е доста дълъг - на 3 октомври 1995 г. към договор - пак пропускам номера на договора, също от 1995 г. - с Иван Димитров, подписвате като доверител, за член на Съвета на директорите на "Дунав" ЕАД. Давате му възможност в същото дружество, със същите средства да върши същите неща, за които е съден и заради което е отстранен с постановлението. И още по-лошо - давате му възможност с вашия подпис да въздейства на Върховния съд от силна позиция, да не говорим за възможностите, които му се дават да въздейства там, на място, върху работещите в това предприятие. Оправдания за своите действия не можете да намерите в обстоятелството, че присъдата не е влязла в сила, защото подсъдимият е надлежно отстранен от заеманата длъжност "изпълнителен директор".
Със своя подпис вие го включвате в Съвета на директорите на същото дружество, в което няма назначен титуляр. Това е много важно обстоятелство - няма назначен титуляр, изпълнителен директор, а само изпълняващ тази длъжност. Практически се получава така, че отстранения изпълнява ръководната длъжност, а този, който изпълнява длъжността, титулярната, и е зависим напълно от него.
На 16 ноември 1995 г. Главна прокуратура ви изпраща писмо, в което ви пише: С това грубо е нарушен закона, тъй като отстраняването на подсъдимия от длъжност в "Дунав" ЕАД... Завършвам, но все пак да задам въпроса... Ето защо, незабавно вземете мерки - пише Главна прокуратура - за точното изпълнение на закона и постановлението на Окръжна прокуратура, за което да бъдем уведомени във възможно най-кратък срок. Обществото беше широко информирано за задържането и осъждането на Иван Димитров, затова е много озадачено от вашето решение отново да го направите началник в това предприятие. Димитров беше заловен с обработени банкноти, които...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Отец Стефан, няколко пъти ви предупреждавам, че времето ви изтече. Изтича работното време! Моля ви!
СТЕФАН СТЕФАНОВ: Последно изречение: с вашия подпис вие го направихте отново чист и честен, нарушавайки прокурорското постановление. Дали често подписвате такива заповеди?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата Дончо Конакчиев, заместник-министър председател и министър на териториалното развитие и строителството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа, уважаеми господин Стефанов! Аз наистина приех да отговоря, въпреки че миналия път се разминахме в пленарната зала, на този въпрос, защото е нужно да се даде разяснение. Нужно е да се даде разяснение, тъй като не зная защо прокурорът иска да отстрани един човек от длъжност, която той не заема и никога не е заемал. Но, вероятно, не се четат достатъчно внимателно някъде документите!
С прокурорско постановление от 3 февруари 1995 г. е отстранен от длъжност изпълнителен директор на "Дунав" ЕАД, Русе Иван Димитров Иванов. Копие от постановлението бе изпратено както в Министерството на териториалното развитие и строителството, така и на Съвета на директорите на дружеството.
На господин Иван Димитров Иванов никога не е било възлагано от Съвета на директорите управлението на дружеството в качеството му на изпълнителен член в съответствие с чл. 224, ал. 4 от Търговския закон. Неизависимо от този факт той е изпълнявал и такива функции. Но не му е възлагано това нещо!
На основание постановлението в министерството постъпи искане от Съвета на директорите за увеличаване на броя на членовете му, именно поради факта, че господин Димитров е отстранен от длъжността изпълнителен директор, тоест лишен от възможността да упражнява функцията на изпълнителен член. Със заповед N РД 02.16.134-Ф от 20 юни 1995 г. е определен Димитър Йорданов Ганчев за четвърти член на Съвета на директорите като с протокол от заседане на Съвета на директорите на същия са предоставени представителни функции.
Искам да обърна внимание, че искането на прокурора е господин Димитров да бъде отстранен само от длъжността "изпълнителен директор", но не и като член на Съвета на директорите. Съгласно разпоредбите на чл. 235 и чл. 244 от Търговския закон Съветът на директорите може да овласти едно или няколко лица от състава да представляват дружеството. Право на Съвета на директорите е и да възложи управлението на дружеството на един или на няколко от своите членове, изпълнителен член. След писмото на Главна прокуратура от 16 ноември 1995 г. бе възложено на Съвета на директорите на дружеството да даде информация в министерството поради какви причини прокуратурата счита - аз подчертавам това - че подсъдимият Димитров не е отстранен от длъжността "изпълнителен директор".
В отговор в министерството бе представено съдебно удостоверение от Русенския окръжен съд, от който е видно, че Съветът на директорите неправилно е заявил за отразяване в търговскския регистър обстоятелството, че новият член, чието име аз посочих е единствено овластен от него да представлява дружеството. Не е било поискано заличаване на господин Димитров като представител на дружеството. В този период господин Димитров не е управлявал като изпълнителен член, тъй като не е упражнявал такива правомощия и не се подписвал като такъв.
Предвид на това, което посочих, Съветът на директорите на "Дунав", Русе бе сезиран да направи необходимите промени в търговския регистър. В качеството си на упражняващ правата на едноличен собственик на капитала в дружеството имам правна възможност да освободя Иван Димитров Иванов като член, а не като изпълнителен директор, на Съвета на директорите, но не и да го овластя или да отменя овластяването му с представителни или управленски функции в смисъл на вътрешно разпределение между членовете на Съвета на директорите.
Допълнителното споразумение под N РД 02.16.548-Ф от 3 ноември 1995 г. като анекс към основния договор на членовете на Съвета на директорите на дружеството визира само промяна във възнаграждението им и не представлява нов договор, касаещ правомощията им в какъвто и да било смисъл, респективно и на господин Димитров.
Постановлението на Русенската окръжна прокуратура от 3 март 1995 г. за отстраняване на господин Димитров от длъжност на основание чл. 154 от НПК цели временна промяна във фактическото правоотношение с подследствения, за да не се създават пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. То не води автоматично до освобождаването му в смисъл на прекратяване на договорните му взаимоотношения. До влизане в сила на присъдата, както личи от вашия актуален въпрос вие знаете, че тя не е влязла в сила, господин Димитров се ползва от граждански права, които не могат да му бъдат отнети с никакъв друг акт.
Аз ще повторя това, което звуча няколко пъти на различни места в последно време в страната: до доказване на противното, всеки български гражданин е невинен!
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Думата е на господин Райчевски за процедура.

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, ние всички бяхме свидетели как поради неявяването, или отказа на министър-председателя на отговори на актуалния въпрос на господин Михайлов времето се просрочи и ние не можахме да изпълним своята програма.
Правя процедурно предложение да удължите заседанието. Да подложите на гласуване продължаване на заседанието до изчерпване на актуалните въпроси. Те са още 2 - 3 максимум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля колегите да гласуват, да видим дали има необходимия кворум.
Няма необходимия кворум, поради което не можем да продължим работата, само ще чуем отговора и ще прочета съобщенията.
Имате думата.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Само бих цитирал, господин Конакчиев, писмото на Главна прокуратура, в което изрично е казано, че отстраняването на Иван Димитров е от длъжност в "Дунав" - ЕАД. Не се конкретизира, тъй като той еднакво влияе както по време на следствието, така и сега, след обжалването. Той, разбира се, че се ползва от своите граждански права по презумпцията за невиновност, но не бива Вие да давате възможност той да се ползва така, че да предопредели какво ще бъде решението на Върховния съд.
Писмото на Главна прокуратура мисля, че достатъчно ясно съдържа проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (от място): Ето го писмото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Заповядайте, господин Конакчиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Господин председател, писмото, което държа в ръцете си, е от Главна прокуратура и е до мен:
"Изпращаме Ви по компетентност постановлението на русенския окръжен прокурор от 3 февруари 1995 г. за отстраняване от длъжност изпълнителния директор на "Дунав" - АД".
Бойте се от Бога, господин Стефанов. Не лъжете от трибуната!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря.
Съобщения:
Комисията по труда, социалните и демографски проблеми ще проведе заседание на 14 февруари 1996 г., сряда, от 15 ч. в зала 130, първи етаж в сградата на пл. "Батенберг" 1, при дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесен от Георги Димитров Дилков и Димитър Иванов Дичев на 12 декември 1995 г.
Комисията по културата ще проведе заседание на 14 февруари 1996 г., сряда, от 15 ч. в зала 456 в сградата на пл. "Ал. Батенберг" 1 при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за народните читалища.
2. Разни.
При продължаване на пленарното заседание, комисията ще започне своята работа 15 минути след завършването му.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще проведе редовно заседание на 15 февруари 1996 г., четвъртък, в зала 356 в сградата на пл. "Батенберг" N 1 от 14,30 ч. при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъчното производство N 100.02-119, внесен от Министерския съвет - продължение второ четене.
2. Законопроект за събиране на държавните вземания N 100.02-121, внесен от Министерския съвет, второ четене.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще проведе извънредно заседание на 14 февруари 1996 г., сряда, в зала 134 в сградата на пл. "Батенберг" N 1 от 14,30 ч. при следния дневен ред:
1. Законопроект за държавната собственост, внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъчното производство, внесен от Министерския съвет - продължение второ четене.
3. Законопроект за събиране на държавните вземания, внесен от Министерския съвет - второ четене.
Икономическата комисия ще заседава на 14 февруари 1996 г., сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад" при следния дневен ред:
1. Обсъждане и приемане на становище по Законопроекта за ратифициране на актовете от 21-я конгрес на Всемирния пощенски съюз - Сеул, 1994 г.
2. Представяне на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне на Отчет за изпълнението на плана за статистическите изследвания през 1995 г., План за статистическите изследвания през 1996 г. и Писмо на председателя на Националния статистически институт.

Програма за работата на Народното събрание от 14 до 16 февруари.
Програма за 14 февруари (сряда)
Второ четене на Законопроекта за вноските върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда - продължение.
Проект за решение за даване на разрешение за участие на български контингент от полицейски наблюдатели в международните полицейски сили на ООН със специално предназначение в Босна и Херцеговина.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пенсиите.
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъчната администрация.
Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Китайската народна република за правна помощ по наказателни дела.
Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Армения за правна помощ по наказателни дела.
Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Армения.
Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Армения.
Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Грузия.
Законопроект за ратифициране на договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Грузия.

Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,10 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Железчев

СЕКРЕТАРИ:
Георги Георгиев

Яшо Минков