Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1996-04-09

Председателствали: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева

Секретари: Станимир Калчевски и Красимир Момчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание. Дневният ред ви е известен и се раздава.
Преминаваме към първа точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ, второ четене.
За процедура думата има господин Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение: във връзка с второто четене на законопроекта за опазване на земеделските земи в залата да бъдат допуснати госпожа Мария Лазарова - заместник министър на земеделието и хранителната промишленост, и господин Иван Кутев - заместник-председател на Комисията по земята. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате направеното предложение.
От общо гласували 134 народни представители, за - 109, против - 9, въздържали се - 16.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата да влязат в залата.
Има думата господин Бончо Рашков, председател на Комисията по земеделие, да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вносителят предлага наименованието на закона да бъде: "Закон за опазване на земеделските земи".
Народният представител Моньо Христов заедно с група народни представители предлагат заглавието на законопроекта да се измени, както следва: "Закон за опазване, подобряване и рекултивация на земеделските земи".
Предложението на комисията е наименованието на закона да бъде "Закон за опазване на земеделските земи". Предложението бе прието с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Заповядайте, господин Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз не знам защо господин Моньо Христов е оттеглил предложението си да бъде "и рекултивиране", но аз смятам, че е уместно да се напише в заглавието "за опазване и рекултивиране на земеделските земи". Не знам какви са доводите на комисията. Разбрах, че рекултивираните земи не спадали към земеделските, но аз не съм съгласен с това, защото преди да се рекултивира земята или да се наложи да бъде рекултивирана, тя е била земеделска земя. Поради някакво стечение на обстоятелствата е бил нарушен нейният вид, нейната годност да може да дава плодове като се засее и затова е необходимо тя да бъде рекултивирана. Аз поддържам в заглавието да бъде записано освен "опазване" и "рекултивиране" на земеделските земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Подлагам на гласуване най-напред допълнението на Моньо Христов. Моля да гласувате предложението на Моньо Христов заглавието на закона да бъде: "Закон за опазване, подобряване и рекултивиране на земеделските земи". Моля да гласувате предложението на Моньо Христов, поддържано от Петко Илиев.
От общо гласували 149 народни представители, за - 50, против - 55, въздържали се - 44.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложеното от вносителя заглавие - "Закон за опазване на земеделските земи".
От общо гласували 132 народни представители, за - 103, против - 17, въздържали се - 12.
Заглавието е прието.
Глава първа - "Общи положения".
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложението на вносителя е чл. 1 да има следния текст:
"Чл. 1. Ал. 1. С този закон се урежда опазването на земеделските земи и се определят условията и редът за промяна на тяхното предназначение.
Ал. 2. Разпоредбите на закона по отношение на земите се прилагат и за земеделските земи, намиращи се в строителните граници на населените места, определени със застроителни и регулационни планове, както и за земите, включени в границите на горския фонд."
Народният представител Владислав Костов предлага чл. 1 да има следния текст:
"Чл. 1. С този закон се урежда опазването на земеделските земи от увреждане и се определят условията и редът за промяна на тяхното предназначение."
Народната представителка Мариана Лукова предлага ал. 2 от чл. 1 да отпадне.
Народният представител Спас Димитров предлага ал. 2 от чл. 1 да отпадне.
Народният представител Петко Ганев предлага в чл. 1 да се направят следните изменения:
1. Алинея 1 става чл. 1 и след думите "на земеделските земи" се добавят думите "от увреждане".
2. Алинея 2 да отпадне.
Народният представител Бончо Рашков предлага чл. 1 да се измени така:
"Чл. 1. С този закон се урежда опазването, подобряването и възстановяването плодородието на земеделските земи и се определят редът и условията за промяна на тяхното предназначение."
Народният представител Моньо Христов и група народни представители предлагат чл. 1 да се измени така:
"Чл. 1. С този закон се урежда опазването, подобряването и рекултивацията на земеделските земи и определя условията и реда за промяна на тяхното предназначение."
Предложението на комисията е следното:
"Чл. 1. С този закон се урежда опазването от увреждане, възстановяването и подобряването плодородието на земеделските земи и се определят редът и условията за промяна на тяхното предназначение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Заповядайте, госпожо Лукова.
МАРИАНА ЛУКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Така написан чл. 1, ал. 2, както ни е предложен от вносителя, гласи: "Разпоредбите на този закон по отношение на промяна предназначението на земите се прилагат и за земеделските земи, намиращи се в строителните граници на населените места, определени със застроителни и регулационни планове, както и за земите, включени в границите на горския фонд". Съществуването на чл. 1, ал. 2 показва един абсурд и пълна липса на единство в законодателството. Разглеждаме проект за опазване на земеделските земи, а не закон за промяна на тяхното предназначение. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 разширява понятието "земеделска земя", определено в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като включва в това понятие и земи, които се намират в строителните граници на населените места, както и земи, включени в границите на горския фонд.

Ето защо моето предложение е ал. 2 на чл. 1 да отпадне. И аз смятам, господин председател, че в комисията стигнахме до единомислие и решихме, че така предложеният от комисията чл. 1, който господин Рашков прочете, ще има това съдържание, което комисията предлага. А ал. 2 на чл. 1 няма да има същото съдържание, както вносителят е предложил. При положение, че вносителят с предложението, което е прието на първо четене, оттегли своето предложение, аз също ще оттегля моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, Вие, госпожа Лукова, поддържате текста на комисията?
МАРИЯНА ЛУКОВА: Ако отпадне ал. 2, аз си оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли? - Няма.
При това положение няма да подлагам на гласуване отпадането на ал. 2, тъй като ще гласуваме окончателния текст, предложен от комисията, който се състои от една алинея. Няма други предложения.
Моля да гласувате текста на чл. 1 с една алинея, така както е предложен от комисията.
От общо гласували 178 народни представители, за - 170, против - 5, въздържали се - 3.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Вносителят предлага чл. 2 да има следната редакция:
"Чл. 2. Ал. 1. Собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, заблатяване, засоляване, вкисляване, замърсяване и от други увреждания и да поддържат и да повишават продуктивните им качества.
Ал. 2. Забранява се употребата на пестициди, минерални, листоподхранващи и микроторове, както и на биологично активни вещества, които не са получили биологична и токсикологична регистрация от специализираните комисии и съвети към Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда.
Ал. 3. Не могат да се използват за напояване води, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми.
Ал. 4. Организациите, които стопанисват и доставят води за напояване, извършват периодично проверки за тяхното качество и в случаите, когато те съдържат вредни вещества и отпадъци над пределно допустимите норми, уведомяват ползвателите и спират подаването на водата до възстановяването на качеството й. Ползвателите на водите за периода на спиране имат правата да търсят реално претърпени вреди и пропуснати ползи, съответно неполучени доходи, по общ исков ред."
Народният представител Владислав Костов предлага чл. 2 да има следната редакция:
"Чл. 2. Ал. 1. Земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели.
Ал. 2. Предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ екологичните функции на почвената покривка.
Ал. 3. Промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон.
Ал. 4. Екологичните функции на почвената покривка представляват нейната способност да акумулира водни запаси, хранителни елементи, активно органично вещество и свързаната с него химична енергия; да осигурява условия за жизнена дейност на растенията и микроорганизмите; да регулира химичния състав на атмосферата, повърхностните и подпочвените води; да поддържа устойчивостта на геоекосистемите.
Ал. 5. Увреждането на земеделските земи е изменение на физичните, химичните и биологичните характеристики на почвите, при което възниква опасност екологичните функции на почвената покривка да бъдат нарушени или затруднени в съществена степен или за продължителен период.
Ал. 6. Разпоредбите на закона се прилагат и за земеделските земи, намиращи се в строителните граници на населените места, определени със застроителни и регулационни планове, както и за земите, включени в границите на горския фонд."
Народният представител Петко Ганев предлага в чл. 2 да се направят следните изменения: да отпаднат от чл. 2 ал. 1, 2, 3 и 4.
Да се създаде нов член със следния текст:
"Чл. 2. Ал. 1. Земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели.
Ал. 2. Предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ екологичните функции на почвената покривка.
Ал. 3. Промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон."
Предложението на народния представител Светослав Лучников е в чл. 2, ал. 4, в края да се добавят думите "от замърсителя на водата".
Предложение на народния представител Атанас Железчев - в чл. 2 се създават нови ал. 5, 6, 7 и 8:
"Ал. 5. Критериите, нормите и методите, по които се определят видът и степента на засоляване, замърсяване, вкисляване и заблатяване, се установяват съгласно постановление на Министерския съвет.
Ал. 6. Контролът за качеството на земеделските земи, начинът на тяхното ползване и категоризиране се осъществяват от компетентни научни организации и институти, определени с постановление на Министерския съвет, като при констатиране на влошаване на качествата на земите се уведомяват собствениците, ползвателите и държавните органи.
Ал. 7. За предотвратяване на засоляването, заблатяването и преовлажняването на земите като резултат на високи подпочвени води от напояване, пътно, железопътно строителство и други се изграждат отводнителни системи, като средствата се осигуряват от държавата.
Ал. 8. Торенето и обработката с пестициди на земеделските земи се извършва съгласно научно обосновани и утвърдени технологии, разработени от компетентни научни организации и институти, определени с постановление на Министерския съвет."
Предложение на комисията - чл. 2 да има следния текст:
"Чл. 2. Ал. 1. Земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели.
Ал. 2. Предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето.
Ал. 3. Промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон.
Ал. 4. Опазването от увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи се прилага съответно за земеделски земи, включени в строителните граници на населените места и горския фонд, които се използват за производство на растителна продукция и за паша на добитъка."
Становището на комисията е гласувано с 9 гласа "за", 4 "против" и 1 "въздържал се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви. Имате думата.
Господин Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с ал. 1, 2 и 3 на чл. 2, обаче ал. 4 се отнася за земите, които са в строителните граници на населените места. Въпреки опита за подобрение на текста, че става дума за ползване на тези земи за растителна продукция и паша на добитъка, струва ми се, че това не е мястото в този закон и поради това предлагам ал. 4 да отпадне от окончателния текст. Все пак това са земи в строителните граници и по този начин във връзка със санкциите и административните наказания, които има този закон, може да бъде оказван натиск върху собствениците и ползвателите на тези земи, особено когато става дума за т. нар. добри дворове или добри терени в градовете и близките до градовете населени места. По този начин може да бъде забранено ползването на някои съоръжения, които собственикът или стопанинът има в двора си, от гледище на това, че се нарушават именно разпоредбите на този закон и че уврежда фактически земята на самия собственик.

В края на краищата тази земя в случая е на самия стопанин или собственик и не би следвало по този начин той да бъде атакуван.
Има и още една опасност - че това наистина може да бъде използвано като натиск, именно при интересни или заинтересовани места, за да може самият собственик в края на краищата да бъде принуден по някакъв начин или изобщо да бъде рекетиран по някакъв начин да не използва своята земя за производство на земеделска продукция.
Затова, аз предлагам именно в строителните граници да не се отнася този текст и да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви. Предложението на народният представител Светослав Лучников отпада, понеже премахва тоя текст.
Има думата господин Атанас Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, с предложените няколко алинеи се цели да се установят критерии, норми и методи, които да определят нормите за засоляване, замърсяване, вкисляване, както и органите, които трябва да бъдат натоварени с осъществяването на функциите върху контрола върху тези замърсявания. По-точно за опазване на природната среда на земеделските земи.
Единственото предложение, което правя сега е да бъде изменено вместо "постановление на Министерския съвет" да бъде записано: "с Правилника за приложение на Закона".
Това мое предложение всъщност е становище на специалисти от Института "Пушкаров", които наистина са специалисти в тази област. Струва ми се, че заслужава внимание, заслужава да бъде прието, защото има за цел да осигури контрол върху опазването на природната среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Петко Ганев? - Оттегля го.
При това положение, преминаваме към гласуване в следния ред:
Първо, има предложение от господин Моньо Христов за отпадане на ал. 4. Става въпрос за окончателния текст, предложен от комисията.
Моля да гласувате за отпадането на ал. 4.
От общо гласували 165 народни представители, за - 48, против - 68, въздържали се - 49.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Атанас Железчев да бъдат добавени четири нови алинеи, като в текста, който имате думите "с постановление на Министерския съвет" се заменят със "с Правилника за приложение на закона".
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (от място): Понеже тези текстове са били вмъкнати в други глави, оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към гласуване на текста, предложен от комисията.
Моля да гласувате.
От общо гласували 144 народни представитеил, за - 119, против - 13, въздържали се - 12.
Член 2 е приет.
Член 3!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Вносителят предлага чл. 3 да има следния текст:
"Чл. 3. Ал. 1. Собственикът и ползвателят свободно избират начина на ползване на земеделската земя, ако с това не променят нейното предназначение и не нанасят щети или вреди на другите собственици или на качеството на повърхностните и подпочвените води.
Ал. 2. Ползвателят ползва земеделската земя по начин, определен от собственика на земята.
Ал. 3. Когато върху ползването на земеделската земя са наложени ограничения по силата на този или на друг закон, собственикът, съответно ползвателят е длъжен да ги спазва.
Ал. 4. Задължителните ограничения при ползване на земеделските земи се въвеждат при:
1. установени щети или вреди на земеделските земи, притежавани от други собственици;
2. установено или очаквано влошаване качеството на повърхностните и подпочвените води;
3. други случаи, предвидени от закона.
Ал. 5. Собственикът или ползвателят на земеделските земи носи отговорност за:
1. качеството на произвежданата от неговата земеделска земя растителна или животинска продукция;
2. щети, нанесени на земеделските земи, притежавани от другите собственици, а също така и за увреждане на качеството на повърхностните и подпочвените води.
Ал. 6. Собствениците или ползвателите на земеделските земи нямат право на данъчни и кредитни преференции, определени със закон, когато са информирани по надлежния ред, но не спазват:
1. задължителните ограничения при ползване на земеделските земи;
2. препоръките за опазване на почвената покривка и присъщите й екологични функции.
Ал. 7. Физическите и юридическите лица носят отговорност, ако с действията или бездействията си увреждат качеството или екологичните функции на земеделските земи."
Народният представител Владислав Костов предлага чл. 3 да отпадне.
Народният представител Петко Ганев предлага чл. 3 да отпадне.
Народният представител Светослав Лучников предлага в чл. 3, ал. 4, т. 2 да отпаднат думите "или очаквано".
Предложение на народния представител Спас Димитров.
Член 3 се изменя така:
"Чл. 3. Ал. 1. Собственикът и ползвателят избират начина за ползване на земеделската земя съобразно нейното предназначение, като се задължават да спазват изискванията, посочени в чл. 2.
Ал. 2. Когато върху ползването на земеделската земя са наложени ограничения по силата на реда на този или на друг закон, собственикът (ползвателят) е длъжен да ги спазва.
Ал. 3. Задължителни ограничения при ползване на земеделските земи се въвеждат при:
1. установени вреди на земеделските земи;
2. установено или очаквано влошаване качеството на повърхностните и подпочвените води;
3. в други случаи, предвидени в закона.
Ал. 4. Задължителни ограничения се въвеждат от комисията на земеделските земи (възможно е и от друга централна или местна институция).
Ал. 5. Решението се връчва (или обявява) на собственика (ползвателя), който може да го обжалва пред ..."
Господин Димитров не е уточнил пред кого, оставил е многоточие, "... в 7-дневен срок от съобщението."
Предложение на народния представител Моньо Христов и група народни представители.
В чл. 3 се правят следните изменения:
1. Ал. 3 отпада.
2. Ал. 4 става ал. 3 и в т. 2, след думите "качеството на" се добавя думата "почвата".
3. Ал. 5 става ал. 4 и в т. 2 на същата алинея след думите "на качеството на" се добавя "почвата".
4. Ал. 6 се изменя така:
"Ал. 6. Собствениците или ползвателите на земеделски земи имат право на данъчни и кредитни преференции когато са информирани по надлежния ред за природната и антропогенна екологична увреденост на земята и прилагат:
1. задължителните ограничения при ползване на земеделските земи;
2. препоръките за опазване на почвената покривка и присъщите й екологични функции;
3. противоерозионната агротехника."
Предложението на комисията е чл. 3 да отпадне.
Дължа да информирам уважаемите народни представители, че по-нататък текстовете от този член - 3, са препратени към чл. 5, съответно алинеи 1, 2, 3 и 4. Но за това, когато стигнем дотам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки?
Моля да гласувате предложението този член да отпадне.
От общо гласували 160 народни представители, за - 154, против - няма, въздържали се - 6.
Член 3 отпадна.
Член 4!

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Вносителят предлага чл. 4 да има следния текст:
"Чл. 4. Ал. 1. Държавните органи, прилагащи закона, са длъжни да осигуряват на собствениците на земеделски земи официална информация за:
1. продуктивните, технологичните, екологичните и икономическите качества на земеделските земи, в това число..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имам такъв въпрос: трябва ли всичко да четем, за да отпадне накрая? Правилникът не го изисква.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (от място): Господин Рашков, обяснете до кой член отпадат текстовете!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По предложението на вносителя са направени предложения от господата Владислав Костов, който предлага чл. 4 да отпадне, и т.н.
Комисията предлага чл. 4 да отпадне.
МОНЬО ХРИСТОВ (от място): Господин Рашков, изчетете всички, които са направили предложения за отпадане на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прочетете имената на тези, които предлагат отпадане на текста.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Добре.
Има предложение на господин Владислав Костов, на господин Петко Ганев, на Бончо Рашков - чл. 4 да отпадне.
Народният представител Спас Димитров предлага в чл. 4 да се направят следните изменения:
В чл. 4 ал. 1 след "информация" да се добави "или препоръки".
В чл. 4 ал. 1 думите "в това число и за техните базисни цени" да отпаднат.
В чл. 4, ал. 1, т. 6 да отпадне.
В чл. 4, ал. 1, се създава нова т. 6, която да има следния текст:
"6. пазарната стойност на земеделските земи, както и за възможностите и процедурите за извършване на строителни дейности в имота".
Има предложение на народния представител Моньо Христов и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма смисъл да го четете.
Предложението е чл. 4 да отпадне. Има представители от всички парламентарни групи.
Моля, гласувайте чл. 4 да отпадне.
От общо гласували 149 народни представители, за - 145, против - 1, въздържали се - 3.
Член 4 отпадна.
Същото се отнася за чл. 5.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Да. По чл. 5 са направили предложения народните представители Владислав Костов и Петко Ганев, които предлагат чл. 5 да отпадне. По-различно предложение има народният представител Спас Димитров, който предлага друга промяна.
Комисията се е съобразила с предложенията на господата Костов и Ганев и предлага чл. 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 152 народни представители, за - 151, против - няма, въздържал се - 1.
Член 5 отпадна.
Член 6!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По предложение текст на чл. 6 от вносителя предложения са направили народните представители Петко Ганев, който предлага текстът да отпадне. Предложения имат и господата Светослав Лучников, Владислав Костов, Моньо Христов и група народни представители, които предлагат друга редакция на чл. 6.
Комисията е приела предложението на господин Петко Ганев и предлага чл. 6 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 147 народни представители, за - 146, против - няма, въздържал се - 1.
Член 6 отпадна.
Член 7!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По предложението за чл. 7 на вносителя предложения имат народните представители Петко Ганев и Владислав Костов, които предлагат чл. 7 да отпадне, и господин Светослав Лучников, който предлага допълнение на текста.
Комисията е отчела предложенията на господин Ганев и Костов и предлага чл. 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 149 народни представители, за - 147, против - няма, въздържали се - 2.
Член 7 отпадна.
Член 8!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 8 предложения за изменение, допълнение и отпадане са направили народните представители господин Петко Ганев и Владислав Костов.
Комисията предлага чл. 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 148 народни представители, за - 143, против - 1, въздържали се - 4.
Член 8 отпадна.
Глава втора!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По глава втора и заглавието на главата предложения са направили господата Петко Ганев и Владислав Костов, които предлагат да се създаде нова глава втора, озаглавена "Опазване на земеделските земи от увреждане".
Комисията е приела това предложение глава втора да бъде озаглавена: "Опазване на земеделските земи от увреждане".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте предложението на господата Владислав Костов и Петко Ганев, подкрепено от комисията!
От общо гласували 146 народни представители, за - 139, против - няма, въздържали се - 7.
Заглавието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за чл. 3 от новата глава са направили господата Петко Ганев и Владислав Костов. Комисията е приела техните предложения и предлага чл. 3 да има следния текст:
"Чл. 3. Собствениците и ползвателите на земеделските земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, заблатяване, засоляване, вкисляване, замърсяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества."
Предложенията на господата Ганев и Костов са приети с консенсус от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте текста, предложен от господата Ганев и Костов и подкрепен от комисията.
От общо гласували 164 народни представители, за - 158, против - няма, въздържали се - 6.
Член 3 от глава втора е приет.
Член 4!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложения за чл. 4 са направили народните представители Петко Ганев, Владислав Костов, Бончо Рашков, Моньо Христов и група народни представители.
Комисията е отчела и четирите предложения и предлага чл. 4 да има следната редакция:
"Чл. 4. Ал. 1. Министерството на земеделието и хранителната промишленост осигурява на собствениците и ползвателите на земеделските земи официална информация за:
1. продуктивните, технологичните, екологичните и икономическите качества на земеделските земи, в това число и техните базисни цени, а също така и за потенциалните рискове от влошаване на тези качества поради ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване и заблатяване;
2. опазването на почвената покривка и присъщите й екологични функции от увреждане;
3. задължителните ограничения при ползване на земеделските земи;
4. пестицидите, торовете, промишлените или битовите отпадъци, биологично-активните и други вещества, които са регистрирани и одобрени за приложение и санитарните норми за тяхната употреба, а също така за веществата, забранени за прилагане;
5. качеството на водите за напояване, санитарните норми и максимално допустимите технологични норми за тяхната употреба, а също така и за водите, забранени за напояване на земеделските земи;
6. противоерозионните сеитбообращения за ерозионно застрашените територии;
7. подходящите системи и техника за обработка на почвата."


Ал. 2. Министерството на земеделието и хранителната промишленост поддържа информационна система за земеделските почвени ресурси. В информационната система се създава и поддържа специален регистър за земеделските земи:
1. замърсени с тежки метали и металоиди, радионуклеиди, нефтопродукти и други органични замърсители, промишлени, строителни и битови отпадъци;
2. застрашени от ерозия, засоляване, вкисляване и заблатяване.
Ал. 3. Регистърът по предходната алинея съдържа и информация за:
1. юридически и физически лица или техните правоприемници - причинители на замърсяване;
2. ограничителни и препоръчителни режими на земеползване и предписания за отстраняване на нарушенията;
3. хумусни депа;
4. промишлени отпадъци, пригодни за рекултивация и подобряване на земеделските земи;
5. краткосрочни и дългосрочни програми за подобряване на продуктивните качества на земеделските земи и опазването им от ерозия, замърсяване, вкисляване, засоляване и заблатяване.
Ал. 4. Министерството на земеделието и хранителната промишленост има право да налага задължителни ограничения при ползване на земеделските земи при установени:
1. вреди на земеделски земи;
2. несъответствие на произвежданата растителна или животинска продукция с хигиенните норми;
3. влошаване на екологичните функции на почвената покривка и качеството на повърхностните и подпочвените води;
4. други случаи, предвидени от закона.
Ал. 5. Министерството на земеделието и хранителната промишленост предписва лесомелиоративни и хидротехнически мерки, опазващи почвената покривка от водна и ветрова ерозия".
Това предложение бе прието с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Има думата господин Моньо Христов. Заповядайте.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги, аз искам да направя само една редакционна корекция, тъй като в текста, който сме предложили, ние говорим за задължения на държавата да осигури тази информационна система, докато в текстовете на комисията се говори за осигуряване на собствениците на такава информационна система и т.н.
Ако погледнете обаче чл. 4: "Министерство на земеделието и хранителната промишленост има право да налага задължителни ограничения при ползване на земеделските земи при установени...", тоест когато става дума за правата на министерството - там са задължителни. Когато става въпрос за правата на собствениците и ползвателите - имаме само осигуряване или една препоръка.
И аз затова предлагам тук да стане така:
"Чл. 4. Ал. 1. Министерството на земеделието и хранителната промишленост се задължава да осигури на собствениците и ползвателите на земеделските земи официална информация..." - "задължава се да осигурява".
И ал. 2.: "Министерството на земеделието и хранителната промишленост поддържа...", да стане "задължава се да поддържа...".
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: То е едно и също.
МОНЬО ХРИСТОВ: Не, не е едно и също, защото просто не знам кога ще става. Разберете ме правилно. Иначе самият текст има препоръчителен характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Ако няма, най-напред ще гласуваме предложението на господин Моньо Христов - в ал. 1 първото изречение след "промишленост" да се запише "се задължава да", и в ал. 2 след "промишленост" - "се задължава да".
Моля да гласувате.
От общо гласували 145 народни представител, за - 45, против - 38, въздържали се - 62.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на чл. 4 така, както беше предложен от комисията. Моля да гласувате.
От общо гласували 133 народни представители, за - 88, против - 6, въздържали се -39.
Член 4 е приет.
Член 5.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложения за чл. 5 са направили народните представители Петко Ганев и Владислав Костов. Предложение за изменение има направено и от народния представител Спас Димитров. Комисията е възприела изцяло предложенията на господата Петко Ганев и Владислав Костов и предлага чл. 5 да има следния текст:
"Чл. 5. Ал. 1. Собственикът свободно избира начина на ползване на земеделската земя, ако с това не променя нейното предназначение и не нанася щети или вреда на собствената земя или земите на другите собственици, или на качеството на повърхностните и подпочвените води.
Ал. 2. Когато върху ползването на земеделската земя са наложени ограничения по силата на този или на друг закон, собственикът, съответно ползвателят, е длъжен да ги спазва.
Ал. 3. Собствениците и ползвателите на земеделските земи носят отговорност за:
1. съответствието с хигиенните норми на произвежданата растителна или животинска продукция от земеделската земя;
2. щетите, нанесени на земеделските земи, притежавани от другите собственици, а също така и за увреждане на качеството на повърхностните и подпочвените води.
Ал. 4. Собствениците или ползвателите на земеделските земи имат право на данъчни и кредитни преференции, когато прилагат:
1. задължителните ограничения при ползване на земеделските земи;
2. препоръките по опазване на почвената покривка и присъщите й екологични функции;
3. противоерозионната агротехника;
4. системите на органично земеделие и земеделие с редуцирано използване на хербициди, пестициди и изкуствени торове;
5. проектите за възстановяване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи.
Ал. 5. Физическите и юридическите лица носят отговорност, ако с действията си увреждат качеството или екологичните функции на земеделските земи".
Текстът на чл. 5 бе гласуван с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате текста на чл. 5 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 149 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 14.
Член 5 е приет.
Член 6.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за текст на чл. 6 са направили народните представители Петко Ганев и Владислав Костов. Предложение за изменение и допълнение на чл. 6 е направил и народният представител Светослав Лучников. Комисията се е съгласила с предложенията на народните представители Петко Ганев и Владислав Костов и предлага чл. 6 да има следния текст:
"Чл. 6. Ал. 1. Забранява се:
1. употребата на пестициди, минерални, листоподхранващи и микроторове, както и на биологично активни вещества, които не са получили биологична и токсикологична регистрация от специализираните комисии и съвети към Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда;
2. изгарянето на стърнищата и други растителни остатъци в земеделските земи без изрично разрешение на фитосанитарните и противопожарните органи и съгласуване с кмета на общината;
3. използването на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието и хранителната промишленост;
4. унищожаването или промяната на изградени противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения без изрично съгласие на държавните органи, прилагащи закона.

Ал. 2. Не могат да се използуват за напояване води, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми.
Ал. 3. Организациите, които стопанисват и доставят води за напояване, извършват периодично проверки за тяхното качество и в случаите, когато те съдържат вредни вещества и остатъци над пределно допустимите норми уведовямат ползувателите и спират подаването на водата до възстановяването на качеството й. Ползувателите на водите за периода на спиране имат право да търсят претърпени вреди и пропуснати ползи (респективно неполучени доходи) по общ исков ред."
Текстът на чл. 6 бе приет с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 6 така, както беше предложен.
От общо гласували 149 народни представители, за - 133, против - 3, въздържали се - 13.
Член 6 е приет.
Глава трета.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Вносителят е предложил глава трета да бъде "Държавен и общински поземлен фонд".
Народните представители Петко Ганев, Владислав Костов, Моньо Христов и група народни представители са предложили глава трета да бъде озаглавена "Подобряване и възстановяване на продуктивните качества на земеделските земи".
Предложение има и народният представител Спас Димитров, който предлага глава трета, в предлагания от вносителя вид, да отпадне.
Комисията е възприела изцяло предложенията на народните представители Петко Ганев, Владислав Костов, Моньо Христов и група народни представители и предлага глава трета да бъде озаглавена "Подобряване и възстановяване на продуктивните качества на земеделските земи".
Това предложение бе гласувано с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате предложението на народните представители Ганев, Костов, Моньо Христов за заглавието на глава трета.
От общо гласували 150 народни представители, за - 145, против - няма, въздържали се - 5.
Заглавието на глава трета е прието.
Член 7.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 7 предложения са направили народните представители Петко Ганев, Владислав Костов, Моньо Христов и група народни представители.
Комисията предлага чл. 7 да има следния текст, като се е съобразила с предложенията на господата Петко Ганев, Владислав Костов и Моньо Христов:
"Чл. 7. Ал. 1. Подобряване и възстановяване на замърсените, ерозирани, засолени, вкислени и заблатени земеделски земи е комплекс от мероприятия или технологии, които целят:
1. възстановяване на нарушените екологични функции на почвената покривка;
2. намаляване или отстраняване на здравните и ветеринарните рискове от употреба на растителна и животинска продукция;
3. запазване и повишаване на почвеното плодородие.
Ал. 2. Подобряването и възстановяването на замърсените, ерозирани, засолени, вкислени и заблатени земеделски земи се извършва въз основа на предварително разработени, съгласувани и одобрени технологии и проекти.
Ал. 3. Технологиите и проектите се утвърждават от Експертен съвет на Министерството на земеделието и хранителната промишленост с участие на представители на Министерството на околната среда и Министерството на здравеопазването.
Ал. 4. Изпълнителите на технологиите и проектите се определят чрез конкурс, обявен от Експертния съвет по ал. 3."
Текстът на чл. 7 бе приет с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате текста на чл. 7 така, както беше предложен.
От общо гласували 152 народни представители, за - 146, против - няма, въздържали се - 6.
Член 7 е приет.
Член 8.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за чл. 8 са направили народният представител Петко Ганев, народният представител Владислав Костов, народният представител Моньо Христов и група народни представители.
Комисията е възприела изцяло техните предложения и предлага чл. 8 да има следния текст:
"Чл. 8. Ал. 1. Средствата, необходими за финансиране на дейностите по чл. 7 се осигуряват от фонд "Опазване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи".
Ал. 2. Причинителят на замърсяването или увреждането на земеделските земи, съответно правоприемникът му, поема разходите за дейности по чл. 7, или дължи на държавата изразходваните от нея средства за тези цели.
Ал. 3. Държавата поема разходите за отстраняване на условията, препятствуващи изпълнението на препоръките за опазване на почвената покривка и присъщите й екологични функции, когато те са причинени от действията и бездействията на съответните държавни органи или когато причинителят на увреждане не е установен."
Текстът на чл. 8 бе гласуван с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Да, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Смятам, че в ал. 2 трябва да се направи една корекция: "Причинителят на замърсяването или увреждането на земеделски земи, съответно правоприемникът му". Значи, ако аз купя една земя, чийто собственик преди това е причинил увреждане, аз, купувачът, трябва да заплатя за увреждането, за причинените вреди от увреждането. Очевидно тук има някакво недомислие. Ако става въпрос за наследник, то няма нужда да се каже, защото да се каже, и да не се каже, наследникът носи отговорност за задълженията на своя наследодател. Но както е казано така "правопримникът", с това се задължават и лицата, които са купили земите, което е абсурдно да ги задължаваме.
Затова смятам, че думите "съответно правоприемникът му" трябва да отпаднат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки?
Най-напред ще гласуваме предложението на господин Лучников. Някой да се изкаже против? - Няма. Приема се и от други народни представители да отпаднат от ал. 2 думите "съответно правоприемникът му". Моля да гласувате.
От общо гласували 153 народни представители, за - 145, против - 2, въздържали се - 6.
Предложението се приема.
Моля да гласувате чл. 8 така, както беше прочетен с гласуваното отпадане на текста "съответно правоприемникът му".
От общо гласували 136 народни представители, за - 135, против - няма, въздържал се - 1.
Член 8 е приет.
Член 9.


ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложения за създаване на нов чл. 9 са направили народният представител Петко Ганев, народният представител Владислав Костов и народният представител Моньо Христов и група народни представители. Комисията е възприела изцяло техните предложения и предлага чл. 9 да има следното съдържание:
"Чл. 9. Ал. 1. Редът и условията за приемането на проектите и технологиите, тяхното внедряване и поддържане се определят с наредба на министъра на земеделието и хранителната промишленост.
Ал. 2. Собствениците на земите, върху които са приложени проекти и технологии, са длъжни да спазват определените с тях изисквания и предписания.
Ал. 3. При неспазване на изискванията и предписанията по ал. 2 собствениците на земите дължат на държавата вложените средства."
Текстът на чл. 9 е приет с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 9.
От общо гласували 136 народни представители, за - 135, против - няма, въздържал се - 1.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложения за създаване на чл. 10 са направили народният представител Петко Ганев и народният представител Владислав Костов. Комисията е възприела техните предложения и предлага чл. 10 да има следната редакция:
"Чл. 10. Министерството на земеделието и хранителната промишленост, съответно общината, могат да предоставят безвъзмездно право на ползване на юридически или физически лица, които са подобрили или възстановили със собствени средства слабопродуктивни държавни, съответно общински земи като земеделски за срок, определен с договор."
Текстът на чл. 10 бе гласуван с консенсус в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате!
От общо гласували 139 народни представители, за - 138, против - няма, въздържал се - 1.
Член 10 е приет.
Госпожа Лукова има думата.
МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, имам предложение, направено на първо четене за чл. 11. Естествено, мястото му не е тук, защото има размествания, но аз не виждам моето и на моите колеги предложение в чл. 25, който е със същото съдържание. Предложението се отнася за границите на земите с променено предназначение. Затова ви моля ако не тук, то в чл. 25 да вземете предвид нашите предложения - не ги намирам във внесения законопроект за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Когато стигнем до чл. 25, ще го оправим.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Има предложение за промяна на наименованието на глава четвърта от народните представители Петко Ганев и Владислав Костов. Те предлагат друго наименование на главата. Комисията се е съгласила с тяхното предложение и предлага глава четвърта да бъде озаглавена "Рекултивация на земеделските земи". Предложението е прието единодушно от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имам граматически въпрос: по-рано беше казано земеделска земя, а сега е земеделски земи.
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Навсякъде е променено в "земеделските земи".
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко, когато започвахме обсъждането, казахме, че желаем названието на закона да бъде "Закон за опазване и рекултивация на земеделските земи". Рекултивацията и опазването не са едно и също понятие и ето тук имаме глава за рекултивацията на земеделските земи. Затова в началото, когато апелирахме за друго название на закона, което да включва и рекултивацията, този беше нашият мотив. Ако някой от вас не е съгласен с това, нека го каже, но опазването е едно - това е нещо, което имаш, а рекултивацията е възстановяване на това, което е загубено. Затова нека тук да помислим как да излезем от това положение.
Предлагам името на закона да включва и рекултивацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вече го гласувахме. Приемаме го като обосновка на вече преминал етап.
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Не бива да допускаме несъответствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не можем да се върнем към нещо, което вече сме гласували.
Сега трябва да гласуваме заглавието на глава четвърта, а именно "Рекултивация на земеделските земи".
Думата има Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, колеги! Аз предлагам да отпадне изразът "земеделските земи" в заглавието и да остане само "Рекултивация". Става смешно да рекултивираме земеделски земи в смисъла, в който те са тълкувани в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Там е казано що е земеделска земя. Това са земи, които се използват в момента и се работят. Иначе текстът ще звучи смешно. Моля да остане само рекултивацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Рекултивация на земи.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Приемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагам да гласуваме предложението глава четвърта да бъде озаглавена "Рекултивация на земи". Моля да гласувате!
От общо гласували 152 народни представители, за - 148, против - няма, въздържали се - 4.
Заглавието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложения по чл. 11 са направили народният представител Петко Ганев, народният представител Златимир Орсов и народният представител Владислав Костов. Отчитайки тези предложения, комисията предлага чл. 11 да има следната редакция:
"Чл. 11. Ал. 1. Рекултивацията е комплекс от технически и биологически дейности, с които се възстановява първоначалното ползване на земята, а когато това е невъзможно, се създава друг вид ползване или се оформя подходящ ландшафт.
Ал. 2. На рекултивация подлежат:
1. рудници, кариери и други земи с нарушен почвен профил;
2. сгуроотвали, хвостохранилища, сметища и други депа за отпадъци;
3. стари корита на реки;
4. трасета на изоставени канали, пътища, железопътни линии и строителни площадки, след демонтаж на инженерните съоръжения, облицовки и горно строене.
Ал. 3. Рекултивацията се извършва въз основа на предварително изготвен, съгласуван и одобрен проект, който е неразделна част от проекта за изграждането на обекта."
Текстът е приет с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 11, както е предложен от комисията.
От общо гласували 140 народни представители, за - 138, против - 1, въздържал се - 1.
Член 11 е приет.


ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложения за чл. 12 са направени от народния представител Петко Ганев, народния представител Златимир Орсов и народния представител Владислав Костов.
Комисията, след като обсъди тези предложения и се съобрази с тях, предлага чл. 12 да има следния текст:
"Чл. 12. Ал. 1. Рекултивацията на терените, отчуждени за държавни и общински нужди се извършва от инвеститора на обекта за негова сметка.
Ал. 2. Когато инвеститорът на обекта е заплатил дължимите такси по чл. 30 и стойността на земята на бившите й собственици, той става собственик на рекултивираната земя.
Ал. 3. Използуването за неземеделски нужди на рекултивирана по ал. 1 и ал. 2 земя става чрез промяна на нейното предназначение по реда на този закон.
Ал. 4. Когато инвеститорът е заплатил таксите по чл. 30 и стойността на земята на бившите й собственици, но не е извършил рекултивация на терена, той може да поиска промяна на предназначението на земята за други неземеделски нужди, като за това доплаща или получава разликата от дължимите такси съобразно новия вид дейност."
Текстът на чл. 12 бе гласуван с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 12, както беше предложен.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 143 народни представители, за - 140, против - 1, въздържали се - 2.
Член 12 е приет.
Член 13.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за текст на чл. 13 са направили народният представител Петко Ганев, народният представител Златимир Орсов и народният представител Владислав Костов.
Комисията, съобразявайки се с тези предложения, предлага чл. 13 да има следния текст:
"Чл. 13. Министерството на земеделието и хранителната промишленост, съответно общината, могат да предоставят безвъзмездно право на ползуване на юридически или физически лица, които са рекултивирали със собствени средства нарушени държавни, съответно общински земи като земеделски, за срок, определен с договор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 13 така, както беше представен.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 145 народни представители, за - 143, против - няма, въздържали се - 2.
Член 13 е приет.
Член 14.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за чл. 14 са направили народният представител Петко Ганев, народният представител Златимир Орсов и народният представител Владислав Костов.
Комисията, като се съобрази с предложенията на тримата народни представители, предлага чл. 14 да има следната редакция:
"Чл. 14. Ал. 1. Строителството върху земеделска земя от първа до шеста категория се извършва само след отнемане на хумусния пласт.
Ал. 2. Хумусният пласт се отнема от цялата площадка или трасе на обекта, с изключение на терените, предвидени за озеленяване.
Ал. 3. Не се отнема хумусният пласт от земите, предназначени за гробища, залесяване и включени в санитарно-охранителни зони, както и в случаите, когато той е с дебелина под 10 см.
Ал. 4. Хумусният пласт от земеделските земи, замърсени с тежки метали и металоиди, радионуклини, органични и други замърсители над пределно допустимите концентрации се използува по специални технологии, одобрени от Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Министерството на околната среда."
Текстът бе гласуван с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 14 така, както беше представен.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 140 народни представители, за - 135, против - 1, въздържали се - 4.
Член 14 е приет.
Член 15.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за чл. 15 са направили: народният представител Петко Ганев, народният представител Златимир Орсов и народният представител Владислав Костов.
Комисията изцяло е приела предложенията на тримата народни представители и предлага чл. 15 да има следната редакция:
"Чл. 15. Ал. 1. Хумусният пласт се използува за рекултивация на нарушените терени, а при липса на такива - за подобряване на слабопродуктивни земи.
Ал. 2. Отнетият хумусен пласт от рудници и кариери се използува за рекултивация на същите площи по време и след приключване на експлоатацията им.
Ал. 3. Отненият хумусен пласт при прокарване на подземни тръбопроводи се използува за рекултивация на изкопите след засипването им.
Ал. 4. Отнемането и оползотворяването на хумусния пласт по предходните алинеи на този член се извършва от инвеститора на обекта с негови средства.
Ал. 5. Отнетият хумусен пласт от физически или юридически лица при строителство върху собствени земи се използува за техни нужди."
Текстът е приет от комисията с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата народният представител Петър Слабаков.
ПЕТЪР СЛАБАКОВ (ПГДЛ): Само една моя поправка. Става въпрос за хумусната почва. Как ще се запази за тези предприятия или рудници, които са започнали? Ще трябва да се изчака. Как ще бъде наслоена 10 см земя? Къде ще се запази? Само това тук трябва да отпадне. Тук става дума за това, че отненият хумусен пласт от рудници и кариери се използува за рекултивация на същите площи по време. За някои други рудници... И след приключване на експлоатацията им. Как ще става това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз ще Ви обясня. Гледах, от едно място се взема и се слага на друго място, където вече е завършена експлоатацията.
ПЕТЪР СЛАБАКОВ: Аз също съм бил на "Марица-1, 2 и 3".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво предлагате като текст?
ПЕТЪР СЛАБАКОВ: Как се ще рекултивира на същото място? Тази почва не може да се пренася. Започва се един рудник, да кажем на една площ от няколко декара. Тази почва не може да стои, как ще се струпа? Тя като стои 5-6 месеца, вече става мъртва почва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Данов.
ИЛИЯ ДАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Ние сега при ходенето някъде успяхме да видим какво правят хората със земята, която се отнема отнякъде или изостава отнякъде.
Господин председателят видя в Япония земя, която е пресята, минато е вече вътре с магнита. Ползотворна, хубава земя, събрана на купчинка и покрита с найлон. Покрита е като злато, господа! Видяхме един народ, който цени това, което ние прахосвахме в продължение на дълги години.
И е прав господин Слабаков, когато казва, че земя, която не се оползотвори, а чака този рудник, който сме го рекултивирали, след 100 г. да я ползуваме там, е глупава работа!
Предлагам земята, която се изземе като хумусен пласт ползотворно от рудника, да бъде предадена на някаква организация, било то държавна, било общинска, каквато ще, кметска да бъде, но да бъде под наблюдението на власт, която да я употреби в необходимия срок, за запазването на земята.
С две думи: трябва да спрем това хищническо отношение към земята. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Калчо Чукаров.

КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господа, за да излезем от това положение, в което попаднахме... Аз разбирам това, което каза тук господин Слабаков. Това означава, че една кариера примерно ще се експлоатира 50-100 години и как ще съхраним 100 години тая площ, този хумусен слой, за да използваме отново същия. Предлагам два варианта. Кой от тях ще възприемете - ще реши залата.
Първото е или цялата тази алинея да отпадне, тъй като за хумусния пласт, който се отнема, в по-предните членове е записано, че се съхранява на депа, или пък тази алинея да остане само така: "Отнетият хумусен пласт от рудници и кариери се съхранява на депа". И толкова, понеже от депата вече ще се използва хумусният пласт така, както се намери за добре.
Но може би има и други предложения. Едното беше да отпадне моето, второто - да бъде така текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Като един от вносителите на този текст се съгласявам и с предложенията на господин Слабаков, и с предложенията на господин Чукаров. Но все пак ви предлагам да оставим една възможност наистина този хумусен пласт да се ползва и за рекултивация на тези терени, върху които са откритите рудници и кариери, но да разширим възможността за използване на този хумусен пласт. И ви предлагам следната редакция: "Отнетият хумусен пласт от рудници и кариери се използва за рекултивация на същите площи по време и след приключване на експлоатацията им, или за рекултивация на други нарушени терени". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Аз съм съгласен с този текст, обаче той не може да се приложи, защото ал. 4 казва, че хумусният пласт е на собственика или на инвеститора. Това означава, че хумусният пласт трябва да се продава, ако отива на рекултивиране на други площи. Разбирате ли? Тъй като в случая не се възстановява там, където е бил, фактически този хумусен пласт, ако бъде използван другаде, трябва инвеститорът или собственикът, примерно при концесиите, просто да продава хумусен пласт.
Така че струва ми се, че трябва да отложим този текст и малко да го пообмислим. Иначе ще влезем в противоречие по-нататък с другите текстове, защото забележката на господин Слабаков е основателна, от друга страна обаче текстовете, които се предлагат досега, не са уместни. Предлагам да бъде отложен този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други въпроси? - Няма.
Преминаваме към гласуване по този текст. Отнася се само до предложенията по ал. 2. Най-напред предложението да отпадне ал. 2. Който е съгласен, моля да гласува.
От общо гласували 135 народни представители, за - 27, против - 88, въздържали се - 20.
Предложението не се приема.
Второ по ред гласуване е да се отложи обсъждането.
От общо гласували 128 народни представители, за - 39, против - 81, въздържали се - 8.
Предложението не се приема.
Най-отдалеченото предложение за изменение беше на господин Чукаров, което е свързано с отпадане. Той предлага ал. 2 да гласи така: "Отнетият хумусен пласт от рудници и кариери се използва за рекултивация". Другото отпада.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (от място): И се съхранява в депа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "се съхранява в депа". Моля да гласувате.
От общо гласували 140 народни представители, за - 33, против - 22, въздържали се - 85.
И третото предложение - на господин Петко Ганев, което е: в края на изречението вместо точка се пише запетая и се добавя: "или за рекултивация на други нарушени терени". Моля да гласувате.
От общо гласували 130 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - 9.
Предложението се приема.
Моля да гласувате целия член 15 с направеното изменение.
От общо гласували 133 народни представители, за - 121, против - 3, въздържали се - 9.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за чл. 16 са направили: народният представител Петко Ганев, народният представител Златимир Орсов и народният представител Владислав Костов. Комисията е приела техните предложения и предлага чл. 16 да има следната редакция:
"Чл. 16. Редът за използване на хумуса, рекултивацията, подобряването на земите и приемане на рекултивираните площи се определя с наредба, издадена от Министерството на земеделието и хранителната промишленост, съгласувано с Министерството на околната среда и Министерството на териториалното развитие и строителството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате чл. 16.
От общо гласували 136 народни представители, за - 136, против и въздържали се - няма.
Член 16 е приет.


ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Глава пета - "Промяна предназначението на земеделските земи за държавни и общински нужди".
Предложение за промяна на предложението на вносителите са направили народният представител Златимир Орсов и народният представител Владислав Костов. Комисията е възприела предложенията на народните представители Златимир Орсов и Владислав Костов и предлага наименованието на глава пета да бъде: "Промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате заглавието на глава пета.
От общо гласували 138 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 4.
Предложението за такова заглавие на глава пета се приема.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложения за чл. 17 са направили народните представители Златимир Орсов и Владислав Костов. Комисията е приела техните предложения и предлага чл. 17 да има следния текст:
"Чл. 17. Ал. 1. Промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава от Комисията за земеделските земи в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната.
Ал. 2. При процедурите за промяна на предназначението на земеделските земи те се категоризират в 10 категории според продуктивните възможности на почвените и климатичните условия, релефните и технологичните качества на земята, пригодността й за производство на различните видове растителна продукция, наложените ограничения на земеползуване при условия и по ред, определени с наредба, издадена от Министерския съвет.
Ал. 3. При несъгласие с определената по предходната алинея категория, собственикът, както и инвеститорът на обекта могат да поискат експертиза, която се назначава от министъра на земеделието и хранителната промишленост по реда, определен с наредбата по ал. 2. Експертите се определят от Комисията за земеделските земи."
Текстът на чл. 17 бе гласуван с единодушие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Мисля, че ал. 2 на този член най-малкото не е необходима, тъй като категоризацията на земята си съществува. И сега в поземлените комисии, когато се възстановява земята, в документа, който получават собствениците, е записано коя категория е. Така че мисля, че тук няма нужда да се казва "те се категоризират". Това означава наново категоризиране. Защо е необходимо ново категоризиране, след като веднъж го има?
Моето предложение е: "При процедурите за промяна на предназначението на земеделските земи се използува съществуващата категоризация". Иначе излиза, че наново ще се прави прекатегоризация на тази земя. И тогава вече е свързано с ред други неудобства, като примерно, че се иска ново преразглеждане на категоризацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, вярно е това, което каза колегата Калчо Чукаров, че съществува категоризация, определена по методика от Института "Пушкаров". Тази категоризация се използува за други нужди. Тя се използува за нуждите на производството на земеделска продукция. Когато обаче става въпрос за преминаване на земеделската земя към неземеделска, използуването й за неземеделски нужди, наистина се налага отново да се направи категоризация. Тя може отново да потвърди старата, а може да има и някои отклонения от нея. И тъй като тази земя вече ще трябва да се заплаща, ще има други финансови взаимоотношения със собствениците на земята, наистина се налага отново да се направи категоризация. Повтарям, категоризацията може да се потвърди, може и да не се потвърди.
В ал. 3 вече е дадена възможност на тези собственици, които не са съгласни с тази категоризация, да могат да обжалват по съответния ред. А при категоризирането на земята от Института "Пушкаров" не е била дадена възможност на собствениците на земя да направят това. Така че аз поддържам и ал. 2, и ал. 3 на чл. 17. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за дуплика има народният представител Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин Ганев, основното предназначение на земеделската земя е за производство на земеделска продукция. Това е основното. Всичко останало е второстепенно. И аз не виждам защо трябва да използуваме друга категоризация, след като тя от земеделска преминава в друг вид земя. Това за мен ще доведе до много нарушения и усложняване на процедурите по отчуждаването на тези земи и използуването им за други нужди.
Апелирам към всички за поддържане на тази категоризация, която е определена от Института "Пушкаров" или от съответни други инстанции. Но пак повтарям, основното й предназначение е да се използува за производство на земеделска продукция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Щом ще се сменя предназначението на земята и ще отпадне тя да бъде земеделска земя, правилно е преди това да стане някаква прекатегоризация. Това е смисълът на текста.
Думата има господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, колеги! Смисълът е ясен. Просто когато се иска промяна на предназначението, да има подходящи процедури, образно казано, затруднения за промяна на предназначението на земеделската земя. Обаче, ако в този вид го оставим, тук не става въпрос само за категоризацията на земите, а става въпрос и за релефни и технологични качества на земята, пригодността й и т.н.
Аз мисля, че би било редно този текст да отиде в правилника. Става дума за процедури. Не е уместен този текст. Мисля, че чл. 17, ал. 1 и фактически ал. 3 - "при несъгласие", че собственикът или инвеститорът имат право да изявят несъгласие с тази категоризация, е достатъчно. Тук са изразени едни процедури, които нямат място в закона. В края на краищата спокойно могат да се напишат в правилника, където да се каже, че при настояване на собственика се прави експертиза на категоризацията на земите и т.н. Няма смисъл в закона да слагаме този текст. По този начин фактически ние подбиваме доверието, образно казано, в издадените сертификати и нотариални актове, където са написани категориите на земите. Ако ние искаме да внушим това, това е отделна работа. Но ако не искаме да го внушаваме, би следвало тази алинея да отпадне - ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Господин Чукаров, целият член ли предлагате да отпадне или както Моньо Христов - само ал. 2?
КАЛЧО ЧУКАРОВ (от място): Аз предложих да се използува наличната категоризация, а не да се прави нова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване на отделните предложения.
Най-напред ще гласуваме най-отдалеченото - отпадане на ал. 2, предложение на Моньо Христов.
От общо гласували 147 народни представители, за - 27, против - 98, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Калчо Чукаров ал. 2 да гласи: "При процедурите за промяна на предназначението на земеделските земи се използва тяхната категоризация".
От общо гласували 151 народни представители, за - 38, против - 83, въздържали се - 30.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 17 така, както беше предложен.
От общо гласували 149 народни представители, за - 133, против - 5, въздържали се - 11.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложения за текст на чл. 18 са направили освен вносителят и народните представители Златимир Орсов, Владислав Костов и Светослав Лучников.
Комисията се е съобразила с предложенията на народните представители Златимир Орсов, Владислав Костов и Светослав Лучников и предлага чл. 18 да има следната редакция:
"Чл. 18. Собствениците на земеделска земя могат да искат определяне и утвърждаване на площадки и промяна предназначението на земята, когато това им е необходимо за изграждането на обекти, несвързани с използването на земята по предназначение."
Текстът на чл. 18 е гласуван с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители, смятам, че текстът в този му вид не е конституционосъобразен, не съответства на нормата на чл. 21, ал. 1 от Конституцията, където изрично се казва, че промяна на предназначението на земеделските земи може да има при две условия: първо, по изключение; и, второ, при доказана нужда. От текста, така както ни се предлага, не може да се разбере коя е тази доказана нужда, която ще позволи на собствениците на земеделски земи да искат определяне и утвърждаване на площадки и промяна предназначението на земята. Общото, посочено в текста, че това може да стане, когато им е необходимо за изграждане на обекти, несвързани с използването на земята по предназначение, според мен не отговаря на изискването за доказана нужда. Това е един общ текст, който просто може да бъде сложен, където си пожелаем, но не съответства на строгото изискване на Конституцията за доказване на нуждата. Нито пък, както виждам по-нататък, и в самия законопроект се предвижда процедура, по която да е ясно коя е нуждата и как става нейното доказване.
Това важи и в по-нататъшните алтернативи за инвеститора. Впрочем аз там също ще взема становище. Сега посочвам, че вече навлязохме в тежката материя по промяна на предназначението и отчуждаването, където възможността от сериозно стълкновение с нормите на законите, на още неприетите, разбира се, закони за държавната и общинската собственост, става съвсем ясно.
Затова още на първо четене предлагах първо да се приемат тези два закона - за общинската и за държавната собственост, разбира се, след Закона за собствеността, което вече стана, и чак тогава да се приеме Законът за опазването на земеделските земи. Предполагам, че съображението за неконституционност може би съпровожда всички останали текстове, свързани с промяната на предназначението и особено отчуждаването на земеделските земи.
Предложението ми е формално да отпадне, а може би най-доброто, най-разумното ще е да се преработи текстът, а може би и други текстове от комисията.
Все пак предлагам да се гласува отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Няма.
Моля да гласувате най-напред отпадането на чл. 18.
От общо гласували 157 народни представители, за - 38, против - 106, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.
Имаше и второ предложение - да се отложи обсъждането на този текст и да се върне в комисията за усъвършенстване.
Моля да гласувате.
От общо гласували 165 народни представители, за - 46, против - 101, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 18 така, както беше предложен.
От общо гласували 148 народни представители, за - 125, против - 12, въздържали се - 11.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложения за изменение и допълнение на предложения текст на чл. 19 са направили народните представители Златимир Орсов и Владислав Костов.
Комисията предлага чл. 19 да има следната редакция:
"Чл. 19. Предложенията за утвърждаване на площадки (трасета) за проектиране и за промяна на предназначението на земеделски земи за държавни и общински нужди се правят от инвеститора на съответния обект."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Предлагам в края на текста да се добавят още няколко думи - "след писмено съгласие на собственика на земята".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, когато се касае за задоволяване на държавни и общински нужди, както е в този закон, според мен трябва да се прави от областния управител при държавни нужди и от кмета - при общински нужди. Става въпрос тук за частни земи, нали? Защото по-нататък цялата процедура по отчуждаването става по инициатива на областния управител при имоти, които ще станат държавни, и от кмета - при имоти, които ще станат общински. Аз не намирам смисъл тук предложението да се прави от инвеститора, защото инвеститорът още не е утвърден. Предложението трябва да се прави от областния управител, който е компетентен в тази област - да прецени държавната потребност, и вече оттук нататък да започне процедурата по отчуждаването, която е свързана и е добре уредена в Закона за държавната собственост, който предстои да приемем.
Смятам, че инвеститорът няма компетентност да поиска промяна на предназначението на земите. Това трябва да го поиска овластен държавен или общински орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Спас Димитров.


СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! За да не повтарям предишното си изказване, правя предложение за отпадане на този текст. Тъй като и в него не е ясен начинът, по който ще се доказва нуждата от промяната на предназначението на земеделски земи за държавни и общински нужди.
Смятам, че това не би могло да стане и със законите за държавна, респективно за общинска собственост, тъй като там, както каза господин Лучников, се предвижда съвсем друга процедура. Там не се доказва нужда. А тук има задължително конституционно изискване нуждата да се докаже. След като в текста това не е предвидено, формалното ми предложение е този текст да отпадне. Или второто ми предложение е да се върне в комисията и да се доогледа, да се обработи добре и да се съобрази с изискването на Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Най-напред гласуваме предложението на Спас Димитров за отпадане.
Моля да гласувате.
От общо гласували 165 народни представители, за - 43, против - 113, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Лучников, което прави текстът да изглежда по следния начин. Ще го прочета така, както го разбрах. Ако господин Лучников нещо не е съгласен, да каже.
"Предложенията за утвърждаване на площадки (трасета) за проектиране и за промяна на предназначението на земеделски земи за държавни нужди се правят от областния управител, за общински нужди - съответно от кмета."
Моля да гласувате.
От общо гласували 187 народни представители, за - 99, против - 62, въздържали се - 26.
Предложението се приема.
Моля да гласувате предложението на господин Калчо Чукаров.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Накрая след точката да се добави запетая и да се запише: "след писмено съгласие на собственика".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С направеното гласувано изменение да се добави в края на текста "след писмено съгласие на собственика".
От общо гласували 171 народни представители, за - 171, против - няма, въздържали се - няма. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
Моля да гласувате изцяло чл. 19 с приетите изменения, предложени съответно от господин Лучников и от господин Чукаров.
От общо гласували 158 народни представители, за - 150, против - 8, въздържали се - няма.
Член 19 е приет.
Член 20!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Вносителят е направил предложение за чл. 20, а народните представители Златимир Орсов и Владислав Костов са направили предложение текстът на чл. 20, предложен от вносителя, да отпадне, като на негово място са направили предложение за нов текст.
Комисията е приела предложенията на господата Златимир Орсов и Владислав Костов и предлага чл. 20 да има следния текст:
"Чл. 20. Ал. 1. За всеки обект, който се предлага да бъде изграден или разширен върху земеделски земи, се определя необходимата площадка или трасе.
Ал. 2. Едновременно с основната площадка (трасе) се определят всички необходими спомагателни и допълнителни площадки, комуникации, терени за временно ползване и други, свързани с изграждането на обекта.
Ал. 3. Когато се засягат земи от първа до шеста категория, за обекта се определят най-малко две площадки или трасета, с изключение на земите, които се предлагат за добив на полезни изкопаеми.
Ал. 4. Площадките (трасетата) на обектите по ал. 1 и 2 се определят по искане на собственика на земята - за случаите по чл. 18 на инвеститора на обекта и за случаите по чл. 19 и от комисия, назначена от:
1. кмета на общината - когато исканата площ е до 100 декара и земята е в землищата на населените места от една община;
2. областния управител - когато исканата площ е от 100 до 300 декара или земята, независимо от нейния размер, попада в землището на населени места от две и повече общини;
3. министъра на земеделието и хранителната промишленост - когато исканата площ е над 300 декара или земята, независимо от размера й, попада в землищата на населени места от две и повече области.
Ал. 5. Определените площадки (трасета) и предложенията за промяна предназначението на земеделските земи се съгласуват със заинтересованите ведомства."
Предложението е прието с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 20 така, както беше представен.
От общо гласували 152 народни представители, за - 152, против - няма, въздържали се - няма.
Член 20 е приет.
Член 21!


ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за текст на чл. 21 е направил вносителят. Народните представители Златимир Орсов и Владислав Костов са направили предложение този текст да отпадне, като на негово място са предложили нов текст.
Предложение има и народният представител Светослав Лучников за изменение и допълнение на текста на вносителя.
Комисията е възприела предложенията на народния представител Златимир Орсов и на народния представител Владислав Костов и предлага чл. 21 да има следната редакция.
"Чл. 21. Ал. 1. Окончателната площадка или трасе за всеки обект се утвърждава с решение на Комисията за земеделските земи.
Ал. 2. Площадката или трасето не се утвърждават, когато:
1. съществува възможност обектът да се изгради върху друга земя в землището на същото населено място, която е слабопродуктивна или негодна за земеделско ползване;
2. обектът, или предвижданата дейност ще имат отрицателно въздействие върху околната среда, установено по съответния ред от Министерството на околната среда;
3. предлаганата площадка не е съобразена с хигиенни, строителни и други изисквания или с наложени ограничения по други закони.
Ал. 3. При отказ по ал. 2, на инвеститора или собственика може да бъде предложена друга държавна или общинска земя от по-ниска категория, която той да закупи или замени със собствена земя."
Текстът на това предложение е гласуван с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте член 21 така, както беше прочетен.
От общо гласували 139 народни представители, за - 138, против - няма, въздържал се - 1.
Член 21 е приет.
Член 22!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: За член 22 предложение има вносителят. Народният представител Златимир Орсов прави предложение този текст да отпадне, като на негово място прави предложение за нов текст.
Народният представител Владислав Костов също предлага нов текст на чл. 22.
Комисията, след като се е съобразила с предложението на господин Орсов, предлага чл. 22 да има следния текст:
"Чл. 22. Не се допуска върху поливни площи и земи от първа до четвърта категория проектиране и изграждане на обекти за държавни и общински нужди с площ над 100 дка, освен с разрешение на Министерския съвет за всеки отделен случай по предложение на Комисията за земеделските земи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения!
Моля, гласувайте член 22 така, както беше прочетен!
От общо гласували 149 народни представители, за - 146, против - няма, въздържали се - 3.
Член 22 е приет.
Член 23!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложения за чл. 23 правят народният представител Златимир Орсов и народният представител Владислав Костов.
Комисията, след като обсъди тези две предложения, се съгласи с тях и предлага да се добави нов чл. 23 със следното съдържание:
"Чл. 23. Ал. 1. След влизане в сила на решението за утвърждаване на окончателна площадка или трасе, инвеститорът на обекта (собственикът на земята) възлага изработването на генерално-застроителен план, с който се доказват конкретният размер и граници на необходимата земеделска земя.
Ал. 2. За линейни обекти размерът и границите на необходимата земеделска земя се доказват с парцеларен план.
Ал. 3. Размерът на необходимата земя за всеки обект се доказва въз основа на нормативи, определени с наредба, издадена от Министерския съвет.
Ал. 4. В едногодишен срок от издаването на разрешението за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране на обекта за държавни или общински нужди, собственикът на земеделска земя няма право да извършва строителство и да влага инвестиции с дълготраен характер върху тази земя."
Текстът на чл. 23 бе гласуван с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля, гласувайте чл. 23 така, както беше прочетен.
От общо гласували 144 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 6.
Член 23 е приет.
Член 24!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Народният представител Владислав Костов и народният представител Златимир Орсов са направили предложение да има нов чл. 24, като са предложили съответния текст.
Комисията, след като го обсъди, се съгласи с това предложение и предлага новият член 24 да има следното съдържание:
"Чл. 24. Ал. 1. При наличие на утвърден генерално-застроителен (парцеларен) план инвеститорът на обекта (собственикът на земята) предлага промяна на предназначението на необходимата земеделска земя за изграждане на обекта.
Ал. 2. Комисията за земеделските земи обсъжда предложенията и се произнася с решение.
Ал. 3. Промяната на предназначението на земите може да се решава на етапи."
Текстът бе гласуван с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 24 така, както беше прочетен!
От общо гласували 134 народни представители, за - 133, против - няма, въздържал се - 1.
Член 24 е приет.
Госпожа Лукова беше направила предложение по чл. 25, който предстои. Моля да го вземете предвид. Госпожа Лукова? - Няма я. Моля, квесторите да поканят госпожа Лукова в залата.
Член 25!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за създаване на нов чл. 25 е направил народният представител Златимир Орсов и народният представител Владислав Костов.
Комисията, след като обсъди техните предложения, се съгласи с тях и предлага да се създаде нов чл. 25 със следното съдържание:
"Чл. 25. Ал. 1. Границите на земите с променено предназначение въз основа на влязло в сила решение на Комисията за земеделските земи се трасират от териториалните органи на Министерството на земеделието и хранителната промишленост.
Ал. 2. Настъпилите промени в размера на земеделските земи, свързани с прилагането на този закон, се отразяват в регистъра на поземлената собственост и балансите на територията на страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата госпожа Лукова.
МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моето предложение се отнасяше за предишния чл. 11, който е приет на първо четене, и сега е залегнал в чл. 25 на така предлагания законопроект.
Членът третира промяна в предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. В него се казва, че границите на земите с променено предназначение въз основа на влязло в сила решение на Комисията за земеделските земи, се определят от териториалните органи на Министерството на земеделието и хранителната промишленост при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Тук обаче вече имаме една промяна. Те не се определят от териториалните органи, а, както виждате в предложението, "се трасират". Аз възразявам срещу това предложение, тъй като понятието "трасиране" е чисто инженерно понятие и не може органи на Министерство на земеделието да третират така тези поправки, така предложената поправка да бъде по такъв начин записана.
Нека да бъда ясна. Не съм против точната процедура по отношение на случаите, когато се налага промяна в предназначението на земята. Но не тук и в този член е мястото, където ще се регламентира тя. Министерският съвет е вносител на Законопроект за държавната собственост, Законопроект за общинската собственост и Законопроект за изменение на Закона за собствеността. Има определени несъответствия между това, което разглеждаме, и това, което е залегнало по принцип във внесените от Министерския съвет законопроекти. Например в правилата за отчуждаване на даден имот.
Ето затова аз предлагам този член да бъде отложен за гласуване, тъй като в комисията аз пределно ясно развих моята теза, че ние бихме могли на друго място да третираме промяна в предназначението, в смисъл границите или определянето, или самата трасировка да не залегне точно в този член. Тук се нарушават основни права на собственост, защото на собственика му се отчуждава имот, а в същото време има и задължение да не прави съществени подобрения. Не бих искала конкретно да развивам този проблем, но смятам, че трябва да се съгласим този член да бъде отложен и допълнително, когато разглеждаме в комисията, да се спрем отново на него.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки има ли? - Няма.
Преминаваме към гласуване на чл. 25.
Най-напред има предложение за отлагане на неговото обсъждане - на госпожа Лукова.
Моля, гласувайте това предложение!
От общо гласували 171 народни представители, за - 54, против- 103, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.

Моля да гласувате чл. 25 така, както беше предложен.
От общо гласували 138 народни представители, за - 119, против - 4, въздържали се - 15.
Член 25 е приет.
Член 26.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложения за нов чл. 26 са направили народните представители Златимир Орсов, народният представител Владислав Костов и народният представител Петко Ганев.
Има предложение и на господин Моньо Христов и група народни представители.
Комисията, след като се съобрази с техните предложения, предлага чл. 26 да има следната редакция:
"Чл. 26. Разрешение за строеж на собственика на земеделската земя се издава само при влязло в сила решение на Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на земята и след като собственикът на земята отнеме и оползотвори хумусния пласт, съгласно чл. 14 и 15, заплати дължимата такса, съгласно чл. 30, и му бъдат трасирани границите по реда на чл. 25."
Този текст бе гласуван с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Вярно е, че текстът беше гласуван с консенсус, но е изпусната една важна добавка, която е направена от нас - от Моньо Христов и група народни представители, както е записано. А тя е, че разрешението за строеж на собственика, ние добавяме не само собственика, а и на инвеститора се издава само при влязла в сила..., т.е. цялата останала част на текста се запазва, само това да бъде добавено - "разрешението за строеж на собственика и инвеститора".
Може собственикът да не строи на тази земя, а инвеститор, отделно, друго лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря. Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, смятам, че този текст се нуждае от известно изясняване, защото освен промяната на предназначението на земята, което се извършва с решение на комисията, за да се отчужди тази земя е необходимо и завършване на процедурата по отчуждаването. И ние не можем да допуснем да се издаде и разрешение за строеж, преди да приключи и процедурата по отчуждаването, която е предвидена в следващия чл. 27.
Затова аз предлагам тук да се включи - "при влязло в сила решение на Комисията за земеделските земи за промяна предназначението на земята и приключване на процедурата по отчуждаването й".
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Член 27 третира отчуждаването. Обърнете внимание на чл. 27.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Става въпрос за чл. 26, нали? Нека да уточним, че трябва да приключи и процедурата по отчуждаването, и след това да се даде разрешение за строеж, защото процедурата по отчуждаването може да не приключи по някакъв начин, нали. И тогава това разрешение ще бъде издадено преждевременно.
Така че предлагам "и приключване процедурата по отчуждаването" да се вмъкне след "предназначението на земята". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? Други бележки има ли? Да, има думата вносителят.
ИВАН КУТЕВ: Уважаеми народни представители, текстът на чл. 26 има предвид само разрешение за строеж на собственика след влязло в сила решение на Комисията за земеделските земи. А случаите, които господин Лучников и господин Чукаров предлагат, са третирани в чл. 27 и чл. 28. Там вече се предвижда разрешение за строеж на инвеститорите или за обекти за държавни и общински нужди да става и след приключване на процедурата за отчуждаване, тъй като собственикът не е необходимо да провежда процедура за отчуждаване върху собствената си земя и след като му се разреши промяна на предназначението, може да му се издаде и разрешение за строеж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря. Изясни се текстът. Това, което беше предложено, се оттегля. Моля да гласувате чл. 26 така, както е предложен.
От общо гласували 143 народни представители, за - 140, против - 1, въздържали се - 2.
Член 26 е приет.
Член 27.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложения за нов чл. 26 са направили народният представител Златимир Орсов и народният представител Владислав Костов. На основание на тези предложения комисията прави следното предложение - чл. 27, ал. 1 да има следния текст:
"Чл. 27. Ал. 1. Влезлите в сила решения за промяна на предназначението на земите, собственост на физически и юридически лица, необходими за държавни и общински нужди, са основание за отчуждаването на тези земи по реда на Закона за собствеността или на Закона за териториално и селищно устройство.
Ал. 2. Процедурата на отчуждаване на земи за държавни и общински нужди следва да започне в срок до 1 година от влизането в сила на решението за промяна предназначението на земята, а когато отчуждаването се извършва на етапи, в срок до 1 година за съответния етап.
Ал. 3. Когато отчуждаването на земите се извършва на етапи поради характера на изграждания обект, собствениците на земите ползват същите по тяхното първоначално предназначение, без право за изграждане на обекти и влагане на инвестиции с дълготраен характер. При неспазване на тези изисквания собствениците не се обезщетяват за извършените подобрения и премахват изградените сгради и съоръжения за своя сметка.
Ал. 4. Отчуждените за държавни нужди земи по ал. 1 се актуват като държавни, а отчуждените за общински нужди - като общински."
Текстът е приет с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, господин Лучников.


СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние в петък приехме изменение и допълнение на Закона за собствеността, с които изменения и допълнения процедурата по отчуждаването в Закона за собствеността отпадна. И тя се прехвърля към Закона за държавната собственост, респективно към Закона за общинската собственост.
Вярно е, че тук сме в едно много неприятно положение, но тъй като Законът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост вече е приет и в него не се предвижда процедура по отчуждаване, ние може би трябва да си позволим да напишем, че отчуждаването става съгласно Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и Закона за териториално и селищно устройство. Защото иначе ще бъдем изправени пред необходимостта веднага след това да правим промяна на закона. Тъй като те ще съвпаднат много скоро, защото другата седмица, или след ваканцията сигурно ще приемем законите за държавната и общинска собственост, нека да избегнем това неудачно решение, ако препратим към закон, който вече беше отменен в тази му част. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Спас Димитров. След това Златимир Орсов.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моето предложение в първата му част беше направено вече от господин Лучников. Аз имам само едно предложение, свързано с ал. 2 - срокът от една година да се намали на шест месеца затова, защото точно тези закони, които спомена господин Лучников - Закона за държавната и Закона за общинската собственост, предлагат една сравнително удължена във времето процедура на отчуждаване на недвижими имоти. И всичко това, ако се насложи в едногодишния срок, който сега се предлага, се достига до едно неоправдано във времето ограничаване правомощията на собственика върху земята. Съвсем достатъчен е този шестмесечен срок, защото не виждам каква пречка би могло да има в този шестмесечен срок да започне процедурата по отчуждаване. Дори бих си позволил да посоча, че и в едномесечен срок е достатъчно да се започне процедурата по отчуждаването. Този, който е искал това, би трябвало да е подготвил и средства, би трябвало да е готов и технологически, за да може да се реализира колкото се може по-бързо процедурата и по един или друг начин собственикът да бъде не само обезщетен, но да бъде спокоен, че неговите права и неговото възмездяване ще бъде един сравнително бърз акт. Благодаря ви.
Моето формално предложение е ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На двете места "една година" да се замени с "шест месеца".
СПАС ДИМИТРОВ: Да, с "шест месеца".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Действително в Комисията по земеделието и горите, когато се обсъждаше този текст, народните представители бяха изправени пред този проблем. След като е ясно, че в сравнително кратко време ще влезе в сила Законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост, но те не са влезли в сила, към кой закон да се препрати? Ясно е, че Законът за собствеността е вече приет на второ четене, но е в сила от 1 юли, доколкото си спомням, или 1 юни, а изменения закон все още не е действащ по право. Поради което в комисията се съгласихме текстът да бъде препратен към действащото право. Когато обсъждахме този вариант Законът за собствеността действително все още не беше приет окончателно на второ четене.
Тъй като изричното препращане към два закона в текста на този закон няма особено значение, аз съм склонен думите "по реда на Закона за собствеността, или на Закона за териториално и селищно устройство" да отпаднат, тъй като щом в ал. 1 и ал. 2 се говори за отчуждаване на тези земи за нужди на държавата и общините, то очевидно, макар и мълчаливо, се препраща към специалните закони, които уреждат процедурата за отчуждаването за такива нужди и начина за обезщетение на собствениците, чиито имоти са отчуждени.
Така че може да отпаднат тези думи "по реда на Закона за собствеността или на Закона за териториално и селищно устройство". Достатъчно е основанието за отчуждаването на тези земи. Очевидно е, че редът е определен в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест да остане "са основание за отчуждаването на тези земи."
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По този начин, господин Лучников?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: По този начин с ал. 1 и ал. 2, без да е изрично казано, ние препращаме към законите, които уреждат тези отчуждавания.
Що се отнася до шестте месеца, които бяха предложени в ал. 3, на мен ми се струва, че едногодишният срок е достатъчен за организиране, за извършване на всички действия, които са необходими около отчуждаването и намаляването му е в състояние да затрудни съществено действията както на органите, които ще извършат отчуждаването, така и на инвеститорите, които ще изграждат обектите. И бих се обърнал към залата, към колегите народни представители с една молба - да оставят този едногодишен срок, който предлага комисията, и по който едногодишен срок беше постигнато съгласие в комисията, заедно с представителите на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика от господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): На мен ми се струва, че можем да излезем от това положение, ако запишем: "по реда на специалните закони за отчуждаване на имоти за държавна и общинска полза". За да бъде ясно, че това става въз основа на тези закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли възражения по тази модификация? Господин Орсов приема този вариант. Да не правим прецедент да се позоваваме на неприет закон, макар че може утре да бъде приет.
Проф. Христо Стоянов, имате думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че предложението, което направи колегата Спас Димитров в корекцията, когато става въпрос това да бъде в срок "до една година", да започва до една година е много. Няма смисъл да удължаваме. Мисля, че ще бъде разумно да го сложим, да не е "до една година", да бъде "до три месеца". Защо трябва да го бавим? С нищо не можах да разбера и тогава, и сега, коя е основата, която ни кара една година да бавим този човек.
Затова предлагам да бъде в рамките "от три месеца".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, господин Рашков, в ал. 1 да прочетете този текст, който предложи господин Лучников и по който се постигна, както разбирам, съгласие.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Господин Лучников предлага да отпадне изразът "по реда на Закона за собствеността, или Закона за териториално и селищно устройство и на негово място да се допълни с израза "по реда на специалните закони за отчуждаването на държавната и общинска собственост".
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): За отчуждаване на имоти на земи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За отчуждаване на имоти на земи за държавна и общинска нужда, може би.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате това предложение за модификация на последната част от ал. 1 на чл. 27.
От общо гласували 176 народни представители, за - 172, против - 4, въздържали се - няма.
Прието е това предложение.
По ал. 2 постъпиха две предложения за срока. Оригиналният текст на комисията е "до една година". Господин Христо Стоянов току-що предложи "до три месеца", а господин Спас Димитров - "до шест месеца".
Моля последователно да гласуваме. Първо предложението "до три месеца".
От общо гласували 166 народни представители, за - 82, против - 42, въздържали се - 42.
Не се приема предложението.
Моля да гласувате предложението "до шест месеца".
ХРИСТО СТОЯНОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Стоянов, очевидно компромисът ще бъде по-близо до истината, но имате думата. Прекратете гласуването, да чуем предложението вероятно за прегласуване.

ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Уважаеми колеги, аз мисля, че по тоя закон, както и в комисията се уговорихме тук, няма да се боядисваме. Имаме един закон, който ни дава възможност да покажем, че поне на земята гледаме с обща загриженост. Това което предлагам - в рамките на три месеца - е, за да ускорим нещата, да не ги бавим. И този, който е поискал това нещо, преди това достатъчно го е обмислил. Затова няма нужда да удължаваме на една година или шест месеца.
Моля текстът да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще го поставя отново на гласуване, още повече, че господин Спас Димитров предложи до един месец, но след това не го формулира изрично.
Моля да прегласувате текста "до три месеца", предложен от професор Христо Сто¬янов от Бизнесблока.
От общо гласували 171 народни представители, за - 83, против - 27, въздържали се - 61.
Пак малко недостига. Не се приема.
Моля да гласувате другото алтернативно предложение: на господин Спас Димитров - този срок да бъде до шест месеца.
От общо гласували 184 народни представители, за - 77, против - 30, въздържали се - 77.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 27, както е предложен от комисията с редакцията по ал. 1, която вече гласувахме.
От общо гласували 152 народни представители, за - 102, против - 30, въздържали се - 20.
Този текст е приет.
Следва почивка от 30 минути до 12,05 ч. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Най-напред ще ви прочета писмо от Централната избирателна комисия.
"Приложено ви изпращаме Решение N 2500804 от 1996 г. на Централната избирателна комисия, с което се обявява за избран за народен представител от 26.избирателен район София-окръг господин Ириней Георгиев Цветков от името на БСП, БЗНС "Александър Стамболийски" и ПК "Екогласност"."
Ще ви прочета решението:
"С решение от 3 април 1996 г. на Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България са прекратени предсрочно пълномощията на Любчо Павлов Харалампиев, избран с листата на БСП, БЗНС "Александър Стамболийски" и ПК "Екогласност" в 26.избирателен район, София-окръг.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия реши: обявява за избран за народен представител в 26.избирателен район, София-окръг Ириней Георгиев Цветков, ЕГН 4206136508 в листата на БСП, БЗНС "Александър Стамболийски" и ПГ "Екогласност" на мястото на Любчо Павлов Харалампиев."
Моля, господин Цветков да заповяда да положи клетва.
(Ириней Георгиев Цветков излиза на трибуната и повтаря текста на клетвата, който се чете от председателя на Народното събрание академик Благовест Сендов: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и с всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." (Ръкопляскания)
Моля да подпишете декларацията и да ми я предадете. (Господин Ириней Георгиев Цветков подписва текста на клетвата)
Продължаваме.
Имате думата за процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! От името на Парламентарната група на демократичната левица предлагам удължаване на работното време с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате за това предложение. Само за два часа. А при изчерпване на дневния ред, ще приключим.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 146 народни представители, за - 117, против - 27, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
Заседанието на Народното събрание продължава до 16 часа и ще приключи по-рано, ако изчерпим дневния ред.
Продължаваме работа.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за нов член 28 са направили народният представител Златимир Орсов и народният представител Владислав Костов.
Предложение има и от народния представител Светослав Лучников.
Комисията предлага чл. 28 да има следния текст:
"Чл. 28. Ал. 1. Земеделските земи, необходими за държавни или общински нужди, за които има влязло в сила решение на Комисията за земеделските земи за промяна на тяхното предназначение и е извършено отчуждаването им по чл. 27, се предоставят на инвеститора на обекта за управление, стопанисване и ползване със заповед на:
* министъра на земеделието и хранителната промишленост - за държавните земи;
* кмета на общината - за общинските земи.
Ал. 2. Заповедта се издава в едномесечен срок от издаването на акта за държавната или общинската собственост.
Ал. 3. При преобразуване и приватизация на обекта стойността на застроената земя се дължи по държавния бюджет."
Текстът на чл. 28 бе гласуван с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - няма.
Моля да гласувате текста на чл. 28 така, както е предложен.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 126 народни представители, за - 119, против - 1, въздържали се - 6.
Член 28 е приет.
Член 29.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за създаване на нов член 29 са направили: народният представител Владислав Костов и народният представител Златимир Орсов.
Комисията е възприела техните предложения и предлага чл. 29 да има следния текст:
"Чл. 29. Разрешение за строеж на обект за държавни и общински нужди се издава само при влязло в сила решение на Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на земята и след като инвеститорът на обекта:
1. заплати дължимата такса съгласно чл. 30 на закона;
2. проведе процедурата на отчуждаване на земята и обезщети собствениците;
3. земята на обекта му бъде предоставена по реда на чл. 28, ал. 1 и 2 от закона;
4. границите на обекта бъдат трасирани по реда на чл. 25;
5. отнеме и оползотвори хумусният пласт съгласно чл. 14 и 15."
Текстът на чл. 29 бе приет с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Предлагам чл. 29, т. 5 да се видоизмени: "5. отнеме, оползотвори или съхрани хумусният пласт съгласно чл. 14 и 15." Да се запише "или съхрани", може да я сложи на депо, може веднага да не я оползотворява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
Заповядайте, господин Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
В текста е записана думата "оползотвори" като се има предвид именно това, което и Вие предлагате, господин Чукаров. Оползотворяването на хумусния пласт означава и предаването му за съхранение в хумусно депо.
Така че ви предлагам да остане текстът "оползотвори хумусният пласт". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Оползотворяване и съхраняване са различни неща. Ще го гласуваме.
Имате думата, господин Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители!
Предложението ми е за отпадане на точка втора, съобразно която инвеститорът на обекта трябва да проведе процедура на отчуждаване на земята и да обезщети собствениците.
Процедурата по отчуждаване на земята и обезщетяване на собствениците в никакъв случай не се извършва от инвеститора на обекта. Процедурата по отчуждаването и обезщетяването на собствениците въобще не е свързана с инвеститора на обекта.
Ето защо точка втора следва да отпадне, защото самият инвеститор няма такива правомощия. Той не може нито да провежда процедури по отчуждаване, нито да обезщетява. Както вече се каза, това ще стане по реда на Закона за държавната и по реда на Закона за общинската собственост. А там действията по отчуждаването и обезщетяването са свързани със съвсем други правомощия - с правомощия на областния управител, респективно кмета на населеното място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки?
Има думата Моньо Христов.


МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Колеги, аз поддържам това предложение - както на колегата Спас Димитров, така и на колегата Калчо Чукаров. Вижте, ние преди малко водихме един спор във връзка с мините и рудниците, където ще има съхраняване. Думата "оползотворяване" означава влагане на средството вече да бъде оползотворено като продукт, като стока, изобщо да бъде вложено, а съхраняването вече е едно задължение, което кара този, който е необходимо, да го съхранява. И аз затова предлагам: "отнеме и съхрани" и след това "оползотвори".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "Отнеме и оползотвори или съхрани" беше предложението.
МОНЬО ХРИСТОВ: "Съхрани" преди "оползотвори". "Отнеме, съхрани и оползотвори", разбирате ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ама сега го правите още по-рестриктивно, защото "да се съхрани" и "да се оползотвори" е и едното, и другото, а "или" може да бъде изключващо.
МОНЬО ХРИСТОВ: "Или оползотвори".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
Други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване най-напред за отпадане на т. 2. Който е за отпадане на т. 2, моля да гласува.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Не отпадане, а отлагане. Може ли да направя процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Отменете гласуването, има процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Аз приемам предложението на господин Димитров и моля народните представители да се съгласят не въобще да отпадне т. 2, а да я отложим за допълнително изясняване и на следващото заседание, ако се налага, да предложим нов подобрен текст...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но ние ще приемем закона днес!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Ами ако трябва, да не го приемаме. Той има основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има основание? Тоест, Вие предлагате да се отложи...
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Да се отложи специално т. 2...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не т. 2, а целия член трябва да отложим.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Чл. 29, т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние не можем да отлагаме приемането само на част от член. Отлагаме целия член и след това ще го приемем с отпадане или не.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Добре.
ПЕТКО ГАНЕВ (от място): Да гласуваме т. 5 само, допълнението, и да остане само т. 2.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Без да го приемаме, следващия път само да дебатираме по т. 2, а сега да уточним всички други текстове по чл. 29 - за това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, добре. Отлагаме гласуването за отпадане на т. 2, но ще гласуваме предложението на господин Чукаров и на Моньо Христов т. 5 да гласи: "отнеме, съхрани или оползотвори хумусния пласт". Моля да гласувате тази поправка.
От общо гласували 152 народни представители, за - 146, против - 3, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Трябва да стане: "отнеме и съхрани или оползотвори". Едно "и" трябва да се сложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има си "и" - "отнеме и съхрани или оползотвори", така е текстът.
При това положение стигнахме до гласуване да отпадне или не т. 2. Отлагаме чл. 29 по предложение на докладчика. Има ли възражение да отложим чл. 29? Моля да гласувате все пак отлагането на обсъждането на чл. 29 относно т. 2.
От общо гласували 138 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Сега следва Глава шеста. Вносителят е предложил тя да бъде озаглавена: "Отменяне и изменяне на решения и заповеди".

Има предложение от народните представители Бончо Рашков и Атанас Железчев. Комисията ги е обсъдила и предлага Глава шеста да бъде озаглавена: "Такси при промяна на предназначението на земята".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма друго предложение. Моля да гласувате заглавието на Глава шеста.
От общо гласували 128 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 8.
Предложението се приема.
Заглавието на Глава шеста е прието.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Вносителят е направил предложение за чл. 37. Предложение за изменение и допълнение на текста на това предложение е направил народният представител Бончо Рашков, като има предложение чл. 37 да стане чл. 30. Предложение има и от народния представител Атанас Железчев.
Комисията, след като обсъди направените предложения, предлага чл. 37 да стане чл. 30 със следното съдържание:
"Чл. 30. Ал. 1. При промяна на предназначението на земеделски земи се заплащат такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Ал. 2. Не се заплащат такси на земеделска земя, върху която се извършва строителство при условията на чл. 4, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, или се засаждат горски дървесни видове.
Ал. 3. Извършените дейности и издадените документи по прилагането на този закон се заплащат съгласно тарифата по ал. 1".
Текстът бе приет с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате чл. 30 така, както беше представен.
От общо гласували 134 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 5.
Чл. 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Вносителят е направил предложение за чл. 38, който при подреждането би могъл да бъде чл. 31.
Предложение е направил и народният представител Бончо Рашков. Той предлага чл. 38, предлаган от вносителя, да отпадне.
Предложение за подобряване на редакцията на чл. 38 има и народният представител Атанас Железчев.
Комисията е възприела предложението на народния представител Бончо Рашков и предлага чл. 38, предлаган от вносителя, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате най-напред отпадането на чл. 38. Ако не бъде възприето, ще гласуваме текста на господин Железчев.
От общо гласували 131 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - 5.
Предложението се приема. Чл. 38 отпада.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: За следващия чл. 39 има направено предложение от вносителя.
Предложения за изменение и допълнение са направили народният представител Бончо Рашков и народният представител Атанас Железчев.
След обсъждането на направените предложения комисията предлага чл. 39 да стане чл. 31 със следния текст:
"Чл. 31. Ал. 1. Към Министерството на земеделието и хранителната промишленост се образува Национален фонд "Опазване и подобряване продуктивните качества на земеделските земи".
Ал. 2. Средствата по фонда се набират от:
1. таксите по чл. 30 на земите от Държавен поземлен фонд и земи на физически и юридически лица;
2. 50 на сто от приходите от наем и аренда за ползуване на земи от Държавен поземлен фонд;
3. дарения от физически и юридически лица;
4. приходи, получени от управлението на фонда, включително лихви;
5. други източници.
Ал. 3. Набраните във фонда по ал. 1 суми се съхраняват в отделна приходно-разходна извънбюджетна сметка.
Ал. 4. План-сметката за прихода и разхода на средствата на държавния фонд се одобрява ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и хранителната промишленост и министъра на финансите. В план-сметката се определя размерът на средствата, които ще се използуват за покриване на част от издръжката на органите по прилагането на закона".
Текстът е приет с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 136 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 3.
Чл. 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за чл. 30 е направил вносителят.
Предложения за изменение са направили народният представител Бончо Рашков и народният представител Атанас Железчев.
Комисията е възприела предложението на народния представител Бончо Рашков и предлага чл. 32 да има следната редакция:
"Чл. 32. Ал. 1. Към общините се образува общински фонд "Опазване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи".
Ал. 2. Средствата по фонда се набират от таксите по чл. 30 - за общински земи, и от сумите, получени от оземляване и от предоставяне за ползуване на земи от Общински поземлен фонд.
Ал. 3. Глобите и имуществените санкции по Глава девета, наложени въз основа на актове за констатирани нарушения, издадени от кмета на общината и от упълномощените от него лица.
Ал. 4. Ежегодно, в съответствие с утвърдената план-сметка от Министерския съвет, част от постъпилите в Националния фонд по чл. 31 средства се пренасочват към общинските фондове съобразно размера на земеделските земи на територията на общината.
Ал. 5. Набраните във фонда по ал. 1 суми се съхраняват в отделна приходно-разходна извънбюджетна сметка. План-сметката за приходите и разходите на общинския фонд се одобрява ежегодно от общинския съвет".
Текстът е приет с консенсус.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля да гласувате чл. 32.
От общо гласували 141 народни представители, за - 137, няма против, въздържали се - 4.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Вносителят е направил предложение за текст на чл. 41.
Народните представители Бончо Рашков, Златимир Орсов и Атанас Железчев са направили предложения за изменение и допълнение на текста, предложен от вносителя.
Комисията, след като обсъди направените предложения за изменения и допълнения и се съобрази с предложението на вносителя, предлага чл. 33 да има следния текст:
"Чл. 33. Ал. 1. Средствата от фондовете по чл. 31 и чл. 32 се изразходват за проектиране и изграждане на мелиоративни и противоерозионни обекти, усвояване на нови земи, рекултивация на нарушени терени, подобряване продуктивните качества на земите, устройство и изграждане на инфраструктурата на земеделските територии, оценка на качеството и категоризацията на земите, наблюдение и контрол върху състоянието на поземлените ресурси и други дейности, свързани с опазването на земята.
Ал. 2. Със средствата от фондовете може да се закупуват земи от физически и юридически лица, които се причисляват към Държавния поземлен фонд или Общинския поземлен фонд."
Текстът на чл. 33 бе гласуван с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Думата има народният представител Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, колеги! Аз предлагам ал. 2 да отпадне. В ал. 1 се съдържат толкова много неща, които трябва да свършат двата фонда, плюс това е написано "може" и няма смисъл изобщо да създаваме такава предпоставка тези фондове да се занимават със закупуване на земя. По-добре е наистина фондовете да изпълняват целите, за които са предназначени по ал. 1, отколкото да създаваме някакви такива възможности. Не виждам защо от тези фондове трябва да се закупува земя, да се използват средствата от тези фондове за държавен и общински фонд.
Затова предлагам ал. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви. Други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване предложението на народния представител Моньо Христов ал. 2 да отпадне. Както виждам има съгласие. Моля да гласувате.
От общо гласували 151 народни представители, за - 128, против - 17, въздържали се - 6.
Предложението се приема.
Моля да гласувате чл. 33 с единствена алинея.
От общо гласували 126 народни представители, за - 121, няма против, въздържали се - 5.
Член 33 е приет.
За процедура думата има господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволявам си да спра вашето внимание върху вече един гласуван текст, но смятам, че Народното събрание в случая може би е допуснало грешка. И ще имам съответното процедурно предложение.
За какво става дума? Гласува се такъв текст на чл. 30, ал. 1 - "При промяна на предназначението на земеделските земи се заплаща такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет". Добре, но в чл. 60 от Конституцията е казано, че "гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество." В случая таксата не се установява с този закон. Прерогативът се дава на Министерския съвет. Правилно ли е това или не? Поставям този въпрос, ако юрист ме опровергае, добре.
Ако не бъда опроверган, предлагам да се прегласува този член в смисъл да бъде отложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Данъците се определят със закон, а таксите могат да се определят и от Министерския съвет.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Но ето какво пише: "Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон" - чл. 60, ал. 1 от Конституцията. Този текст важи и за данъците, и за таксите. Това е въпросът, който поставям пред уважаемото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Процедурното предложение е да се прегласува чл. 30, който вече е гласуван и приет. Смисълът е отлагане до доизясняване на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "При промяна на предназначението на земеделски земи се заплащат такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет" - аз не виждам тук нищо противоконституционно. (Шум и реплики в залата)
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Колеги, ако сега определим една такса, след два месеца тази такса може да се окаже твърде ниска с оглед на инфлацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отложихме едно гласуване на един член. Тук има спор. Едно прегласуване няма да реши въпроса. До приключване на обсъждането юристите да помислят, а едно прегласуване сега само ще утежни въпроса. Но нека юристите погледнат този казус и до края на гласуването на закона да кажат мнението си.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Има предложение за нова глава седма - "Отмяна и изменяне на решения и заповеди". Предложението е направено от народния представител Златимир Орсов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате така предложеното заглавие.
От общо гласували 142 народни представители, за - 127, против - 5, въздържали се - 10.
Заглавието на глава седма е прието.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Вносителят е направил предложение като чл. 23 с текст, който е подходящ да бъде чл. 34.
Предложение за нова редакция на чл. 34 е направил Златимир Орсов.
Комисията предлага чл. 34 да има следната редакция:
"Чл. 34. Ал. 1. Решението за утвърждаване на окончателна площадка за проектиране на обект се отменя, ако след изтичане на една година от влизането му в сила инвеститорът на обекта или собственикът на земята не направи искане за промяна предназначението на земята.
Ал. 2. Когато обектът се изгражда на етапи, решението за утвърждаване на площадка или трасе се отменя, ако в едногодишен срок от влизането му в сила не бъде поискана промяна предназначението на земята за изграждане на първия етап.
Ал. 3. Решенията за утвърждаване на окончателни площадки или трасета за автомагистрали, пътища, жп линии, летища и други транспортни обекти се отменят, ако в тригодишен срок от влизането им в сила не бъде поискана промяна предназначението на земята за изграждане на първия етап."
Текстът е приет с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Спас Димитров.

СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Правя предложение за отпадане на ал. 3. Не ми е ясно защо трябва да се даде срок от три години и да се чака три години, време, през което ако не се поиска промяна на предназначението на земята за определени нужди, чак за тогава да се забави възстановяването на старото положение. Всъщност ал. 1 казва, че става въпрос за едногодишен срок. В чл. 23, ал. 4, който приехме преди малко, се казва, че в едногодишен срок от издаване на решението за утвърждаване на площадка собственикът на земеделската земя няма право да извършва строителство и да влага инвестиции с дълготраен характер върху тази земя. Значи в останалите две години, ако се приеме текстът така, както е предложен, той ще има право да извършва нещо, което по принцип му се забранява с нещо, което вече сме приели.
Казвам това неслучайно. Господин председател, най-вероятно, когато накрая четем закона в окончателния му вид, ние ще се изправим пред един закон, който може би за самите нас трудно ще бъде разбираем. Така си тръгна този закон с първото му четене, така продължава и сега. Такива случаи на елементарно несъгласуване с приети досега текстове просто е недопустимо да се допускат в един законов акт. Как ще съвместите нормата на чл. 34, ал. 3 с това, което ви цитирах - ал. 4 на чл. 23? Очевидно не може по този начин да се решават нещата. Как ще решите нещата в ал. 1 например, а и на други места се повтаря в този закон - непрекъснато повтаряме, че инвеститорът на обекта или собственикът на земята трябва да направи нещо, когато ние по предложение на господин Лучников приехме изменението в чл. 19, където се казва, че предложението за утвърждаване и така нататък не се прави от никакъв инвеститор, а се прави от областния управител или от кмета? И оттам нататък, където и да се споменава думата инвеститор, просто трябваше да отпадне и да се посочва това, което сме приели в един текст. Ние сами влязохме в такава законодателна каша, господин председател, защото мисля, че трябва да слушате малко повече опозицията, когато ви говори. Аз не виждам при окончателното приемане на този закон как ще бъде вкаран той в действие при тези огромни, страхотни вътрешни противоречия.
Формалното ми предложение е да отпадне ал. 3 на чл. 34, защото аз за себе си не мога да разбера защо за едни обекти ще се чака три години, собственикът на земята ще бъде принуден да чака три години, за други ще бъде принуден да чака една година. Само защото са летища, жп магистрали и така нататък?
Връщам се на една основна позиция - който е тръгнал да отчуждава, който е тръгнал да променя предназначение, би трябвало предварително да има парите, за да реализира това, което иска да направи. Ако отчуждава и тогава търси пари, какъв е целият смисъл от действията му?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви.
Други бележки? - Няма.
Предложението на господин Спас Димитров е ал. 3 от чл. 34 да отпадне. Никой не се е изказал против.
Моля да гласувате.
От общо гласували 173 народни представители, за - 104, против - 45, въздържали се - 24.
Предложението се приема.
Както виждате, господин Димитров, вслушваме се във вашите предложения.
МОНЬО ХРИСТОВ (от място): Обаче трябва да гласуваме и други промени, господин председател, - промените в текстовете за областния управител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване чл. 34 така, както е предложен, без ал. 3.
От общо гласували 146 народни представители, за - 128, против - 1, въздържали се - 17.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Член 35. Предложения има на вносителя, на народните представители Златимир Орсов и Светослав Лучников.
Предложението на комисията е чл. 35 да има следния текст:
"Чл. 35. Решението за промяна на предназначението на земята и заповедта по чл. 28 се отменят или изменят, когато:
1. размерът на земята надхвърля нуждите, за които е предоставена;
2. нуждите от тази земя са отпаднали;
3. на обекти за държавни и общински нужди, ако в едногодишен срок от влизане на решението в сила не е започнала процедурата за отчуждаване на земята;
4. изграждането на обекта не е започнало в едногодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението на земята, съответно заповедта за предоставянето й;
5. при разрешена промяна на предназначението на земята, без да е утвърждавана площадка за проектиране, ако в 18-месечен срок не е започнало изграждането на обекта".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 35 така, както беше предложен.
От общо гласували 142 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 11.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: За чл. 36 има предложения от вносителя и от народния представител Златимир Орсов.
Комисията възприема основно предложението на вносителя и предлага чл. 25 да стане чл. 36 със следния текст:
"Чл. 36. Решение на комисията за земеделските земи или заповеди по чл. 28 могат да бъдат отменени или изменени и когато се установи, че при издаването им е допусната очевидна фактическа грешка или са настъпили промени в обстоятелствата, на чието основание са били издадени".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 36.
От общо гласували 159 народни представители, за - 123, против - 20, въздържали се - 16.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложения за чл. 37 имат вносителят, народните представители Златимир Орсов и СветославЛучников.
Предложението на комисията за чл. 37 е следното:
"Чл. 37. Ал. 1. Предложение за отменяне или изменяне на решение на Комисията за земеделските земи или заповед по чл. 28 може да се направи от собственика на земеделската земя, министерство, ведомство, областен управител, кмет на община и други заинтересувани организации и лица.
Ал. 2. Когто предложението за отмяна или изменяне на решение не е направено от собственика на земята, се взема задължително неговото писмено становище.
Ал. 3. Когато предложението за отмяна или изменение на решение за държавни или общински нужди или заповед по чл. 28 не е направено от инвеститора на обекта, се взема задължително неговото писмено становище".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Колеги, аз правя предложение по чл. 37, ал. 1 да се измени така и да се направи: "от собственика на земеделска земя". Тук да се постави точката. Това ми е едното предложение.
Ако това не се приеме, да се направи поне една корекция в другата му част - да отпадне "ведомство и други заинтересувани организации и лица".
Предлагам два варианта - единият е изречението да спре до "собственика на земеделската земя", а другият вариант е, ако не се съгласите, да отпаднат "ведомство и други заинтересувани организации и лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Орсов.

ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, аз бих ви помолил да не възприемате това предложение, тъй като неговото възприемане ще представлява отстъпление от общите правила в административните процедури, където всеки заинтересован от хода на едно административно производство има възможността да се включи в него, да подава жалби, възражения, молби и т. н., след като това производство засяга неговите интереси.
Тъй като не сме сигурни, че изброяването, което бихме направили ще обхване всички заинтересовани лица, по-добре е да съществува този общ израз, който да направи изброяването примерно и да даде възможност на лицата, които не са изрично упоменати да могат да се включат в това административно производство, за да защитят правата и законните интереси, които имат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Такова предложение направи по време на заседанието на комисията господин Христов. То бе обсъдено. Бяха взети предвид и тези аргументи, които сега изтъкна господин Орсов. Затова на заседанието си комисията не уважи предложението на господин Моньо Христов. Това го казвам за сведение на уважаемите народни пред¬с¬та¬ви¬те¬ли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми гос¬по¬дин пред¬се¬да¬тел, уважаеми дами и господа! Ние сме изправени пред хипотезата, когато решението за промяна на предназначението, респективно за отчуждаване на земята, е отменено. И тогава се поставя въпросът какви са правните последици от това отменяване?
Тук се предвижда да се върнат естествено таксите, които са заплатени за това. Това е естествено. Но когато земята е била отчуждена от собственика и той е бил затруднен в нейното ползване - безпрепятствено да я ползва, той трябва да се обезщети със съответните вреди, които са причинени от това, че е почнала една процедура, която по-нататък е отменена.
Затова аз предлагам в края на ал. 3 да се добави: "а на собственика се заплаща от държавата или общината обезщетение за причинените вреди и пропуснатите ползи". Това ще бъде едно справедливо решение и запазване на правата на собствениците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Господин Лучников, има възражение, че такова писмено предложение не е направено.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Има, само че е към друг текст, защото те сега се размениха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
Има думата за реплика господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Във всички случаи, когато в резултат на едно административно производство са били нарушени правата на собственика или са му били нанесени някакви щети той трябва да получи възмездяване. В това няма никакво съмнение.
Но на мен ми се струва, че господин Лучников изходи от една невярна предпоставка - че чл. 37 се отнася до хипотезата, когато вече е отменено решение за отчуждаване на земеделски земи частна собственост за държавни или общински нужди.
В чл. 37 не става дума за отменено решение, а за началото на процедура за евентуално отменяне на това решение. И ако погледнете по-добре текстът ще видите, че той засяга един много първоначален въпрос. Има предложение да бъде отменено решението за отчуждаване на земеделските земи.
Текстът казва: "Когато това предложение не е направено от собственика, моля ви, бъдете длъжни да поискате неговото писмено становище!" Така че това предложение, което той прави не стои в контекста на чл. 37 и не би следвало тук да се поставя на обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Той ще дойде след това.
Има думата за дуплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Текстът е двусмислен. Той не казва, че се касае само за едно предварително отменяне на решението. Защото, вижте сега - говори се за платени такси. Ами таксите се плащат когато вече процедурата е започнала, а не след после. Така че...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Ние сега гледаме чл. 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние гледаме чл. 37.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: В чл. 38 това го има. Ние сега гледаме чл. 37.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Тогава моля да ме извините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, понеже не ми дадохте възможност да направя реплика на господин Орсов, може би не ме забелязахте, аз искам да кажа за какво става дума.
Вижте, при този термин "други заинтересовани организации и лица" ние даваме възможност на всяка една организация отчасти заинтересована да атакува, фактически да предлага такова за отменяне или изменение. И в края на краищата някои, които искат нещо друго фактически или завиждат на този, които е направил нещо започват да атакуват собственика и казват: "Няма да стане! Ата¬ку¬ва¬ме го и край!" При това положение ние спъваме цялата процедура. Така стоят нещата.
Защото на принципа на Нане и Вуте - щом аз не мога, значи и той няма да може. И с този текст ние създаваме точно това - просто всеки един, кой когато му скимне, има някакви съвсем странични интереси или няма интереси, да атакува текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика Златимир Орсов.



ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Аз съм склонен да възприема донякъде познанията по народопсихология на колегата Христов, но приказката за Нане и Вуте излиза извън рамките на какъвто и да е закон. Какъвто и закон да бъде приет, този, който според неговите думи иска да направи мръсно на съседа си, на когото завижда, никакъв закон не би го спрял.
Той разви много подробно тези аргументи на заседанието на Комисията по земеделието и горите и те не бяха възприети. Аз пак ще повторя, щом едно лице е заинтересовано от хода и от резултата на една административна процедура, ние не можем да му откажем правото да се включи в тази процедура чрез механизмите, които законът е позволил - молби, жалби, да прави някакви предложения към тази процедура. В противен случай може да се стигне до нарушаване и ограничаване на твърде съществени права на гражданите.
Така че ви моля да подкрепите предложението на комисията така, както тя го е направила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване. Най-напред ще гласуваме предложението на народния представител Моньо Христов да отпадне текстът след "земеделската земя" в ал. 1 до края. Да отпадне изцяло текстът "министерство, ведомство" и т.н., до края.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 144 народни представители, за - 50, против - 78, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Моньо Христов е да отпадне думата "ведомство," и текстът "и други заинтересовани организации и лица".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 162 народни представители, за - 84, против - 64, въздържали се - 14.
Предложението се приема.
Има думата господин Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моля процедурно да се прегласува последното гласуване, тъй като според мен залата не разбра за какво става въпрос. По този начин, с това гласуване, ние отнехме наистина възможността на всички заинтересовани лица да могат да се включват в това административно производство.
Така че, моля Ви, господин председателю, да подложите на прегласуване последния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Поставям на прегласуване второто предложение на господин Моньо Христов.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 171 народни представители, за 56, против - 82, въздържали се - 33.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 37 така, както беше предложен.
От общо гласували 142 народни представители, за - 108, против - 23, въздържали се - 11.
Член 37 е приет.
Следващият член!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Следващият пореден член е 38. За него има направено предложение от вносителя. То е под чл. 27.
Предложение има от народния представител Златимир Орсов и има предложение от народния представител Светослав Лучников. Преди малко той говореше относно това си предложение.
Предложението на комисията е чл. 27 да стане чл. 38 със следното съдържание:
"Чл. 38. Ал. 1. Предложението за отмяна или изменяне на решение на Комисията за земеделските земи или заповед по чл. 28 се разглежда и решава от органа, който е издал решението (заповедта) с ново негово решение (заповед) в едномесечен срок от постъпването му.
Ал. 2. Актът, с който се отменя или изменя решението или заповедта, съответно отказът за това, се съобщава на заинтересованите лица и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Ал. 3. При отмяна на решението за промяна предназначението на земята или заповедта по чл. 28 заплатените за земята такси по чл. 30 (в текста има техническа грешка) се възстановяват."
Пак повтарям: "... заплатените за земята такси по чл. 30 се възстановяват".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И тук е предложението на господин Лучников - да се добави към ал. 3 накрая: "... а на собственика се заплаща от държавата или общината обезщетение за причинените вреди и пропуснати ползи".
Има ли други бележки? - Няма.
Най-напред ще гласуваме предложението на господин Лучников в края на ал. 3 точката да се замени със запетая и се добавят думите: "... а на собственика се заплаща от държавата или общината обезщетение за причинените вреди и пропуснатите ползи".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 162 народни представители, за - 150,против - 11, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте чл. 38 с направената добавка - току-що гласувана.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 150 народни представители, за - 145, против - няма, въздържали се - 5.
Член 38 е приет.
Следващият член!

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Комисията предлага да има нова глава осма, озаглавена: "Комисия за земеделски земи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражение, моля да гласувате.
От общо гласували 154 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 16.
Предложението за нова глава осма - "Комисия за земеделски земи", се приема.
Следващото.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложението на вносителя от първия вариант на законопроект, който приехме на първо четене, е оформено като член 9 със съответните четири алинеи.
Има предложение за чл. 39 на народния представител Петко Ганев.
Предложението на комисията е следното. Чл. 9 да стане чл. 39 със следния текст:
"Чл. 39. Ал. 1. Към Министерството на земеделието и хранителната промишленост се създава Комисия за земеделските земи.
Ал. 2. Министерският съвет определя ведомствата, чиито представители се включват в състава на Комисията за земеделските земи и нейното устройство и задачи.
Ал. 3. Министърът на земеделието и хранителната промишленост е председател на Комисията за земеделските земи. Той определя поименния й състав по предложение на съответните министри и ръководителите на други ведомства.
Ал. 4. Министерството на земеделието и хранителната промишленост осигурява административното, техническото и финансовото обслужване на Комисията за земеделските земи".
Текстът бе приет с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки, моля да гласувате.
От общо гласували 142 народни представители, за - 139, против - 1, въздържали се - 2.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Следващият член е член 40. На него съответства предложението на вносителя от първия вариант на законопроекта, приет на първо четене, с пореден N чл. 10.
Предложение са направили и народният представител Петко Ганев, народният представител Светослав Лучников и народният представител Моньо Христов и група народни представители.
Комисията, след като обсъди тези предложения, предлага чл. 10 да стане чл. 40 и да има следното съдържание:
"Чл. 40. Ал. 1. Комисията за земеделските земи със свои решения:
1. утвърждава краткосрочни и дългосрочни програми за възстановяване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи;
2. утвърждава площадки и трасета за проектиране на всякакъв вид обекти върху земеделски земи;
3. при наличие на утвърден генерално застроителен (парцеларен) план разрешава промяна на предназначението на земеделски земи за изграждане на обекта;
4. разрешава промяна на предназначението на земеделска земя на етапи, по искане на собственика на земята или на инвеститора на обекта;
5. отказва утвърждаването на площадката (трасето) в случаите, посочени в чл. 21, ал. 2.
6. обсъжда исканията за промяна на предназначението на поливни площи и земи от първа до четвърта категория като прави предложения до Министерския съвет в случаите по чл. 22 от този закон;
7. отменя или изменя свои предишни решения по реда, предвиден в този закон.
Ал. 2. Решенията по ал. 1 се съобщават на заинтересованите лица по реда на Закона за административното производство.
Ал. 3. Решенията по ал. 1 и отказът за издаване решение могат да се обжалват пред Върховния съд по реда на Закона за административното производство. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма предложения. Моля да гласувате чл. 40 така, както беше предложен.
От общо гласували 142 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 5.
Член 40 е приет. Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Вносителят е направил предложение с пореден номер чл. 11, който би могъл да се възприеме като чл. 41.
Предложения са направили и народните представители Петко Ганев, Светослав Лучников, Марияна Лукова, като последните двама предлагат този текст да отпадне и да не се има предвид при редакцията.
Комисията се е съобразила с тяхното предложение и предлага чл. 11 да отпадне, тоест той да не бъде включен като поредния член 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, няма възражения, няма бележки. Моля да гласувате.
От общо гласували 148, за - 145, против - няма, въздържали се - 3.
Предложението се приема. Член 11 отпада.
Глава девета.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Глава девета е предложено от вносителя да бъде: "Административно-наказателни разпоредби".
Предложение за изменение прави народният представител Атанас Железчев. Предложението на комисията е глава девета да бъде озаглавена "Административно-наказателни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате.
МОНЬО ХРИСТОВ (от място): Какво става с предложението на господин Железчев?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Не се приема. То е озаглавено: "Опазване на почвите от вкисляване, замърсяване и засоляване..." и т.н. Не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 126 народни представители, за - 111, против - 4, въздържали се - 11.
Заглавието на глава девета е прието.
Продължаваме с чл. 42.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 42 има направено предложение от вносителя, от народния представител Бончо Рашков и от народния представител Владислав Костов. Предложение има и от народния представител Атанас Железчев.
Предложението на комисията е - чл. 42 става чл. 41 със следния текст:
"Чл. 41. Ал. 1. Наказват се с глоба в размер на 10 на сто от таксата по чл. 30, но не по-малко от две минимални работни заплати физическите лица, които:
1. извършват дейности, водещи до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделската земя;
2. използват земеделска земя за неземеделски нужди без да имат разрешение за промяна предназначението й и без заповед по чл. 28;
3. заемат земя без трасиране на границите й по чл. 25, ал. 1 или в отклонение на определените граници;
4. унищожават хумусният пласт;
5. започнат изграждането на обект върху по-голяма площ от разрешената му или го изместят върху земя от по-висока категория;
6. не освободят в срок предоставената им за временно ползване земеделска земя или не я върнат в първоначалния й вид.
Ал. 2. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба в размер на 20 на сто от таксата по чл. 30, но не по-малко от четири минимални работни заплати.
Ал. 3. На извършителите - юридически лица, се налага санкция в размерите по предходните алинеи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Някакви бележки?
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Господин председателю, процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, господин Панев има думата.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги, позволявам си втори път да обърна внимание върху проблема с таксите, тъй като таксите присъстват в цялата тази глава, а съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията данъци и такси се определят със закон. В случая Министерският съвет е този, на когото е възложено да определи тарифата за тези такси, тоест самите такси. И ако това нещо противоречи на Конституцията, цялото ни занимание сега, до края на главата, става безпредметно. Затова аз моля, господин председателю, нека да се излезе от този казус - да се реши противоречи ли разпореждането на чл. 30, ал. 1 на Конституцията или не противоречи. Ако не противоречи - продължаваме, ако противоречи - цялата глава трябва да се отложи. Благодаря за вниманието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тук, в текста на този член само се обръщаме към чл. 30, в който са определени такси.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Не се знае каква ще бъде конструкцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние вече се разбрахме, че ще бъде погледнат текстът и преди окончателното гласуване на законопроекта ще се внесат необходимите изменения, ако се налагат. Ако е противоконституционно, това решава Конституционният съд. Ние не сме в правото си да вземаме такова решение.
Моля да гласувате текста така, както е предложен.
От общо гласували 141 народни представители, за - 123, против - 12, въздържали се - 6.
Член 41 е приет.
Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 42 има направени предложения от вносителя, от народния представител Бончо Рашков, от народния представител Владислав Костов и от народния представител Атанас Железчев.
Предложението на комисията е следното:
"Чл. 42. Ал. 1. Наказва се с глоба в размер на 12 на сто от таксата по чл. 30, но не по-малко от 3 минимални работни заплати длъжностно лице, което:
1. разреши започване на строителството върху земеделска земя, чието предназначение не е променено по реда на закона;
2. трасира границите на земя за строителство по чл. 25, ал. 1, без да има необходимите за това решения и документи;
3. не уведоми службите за поземлена регистрация за извършената промяна в предвидените в закона случаи;
4. разпореди или допусне използуването на средствата от фондовете по чл. 31 и чл. 32, извън определените в закона цели.
Ал. 2. При повторно нарушение наказанието е глоба в размер на 25 на сто от таксата по чл. 30, но не по-малко от 6 минимални работни заплати."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 147 народни представители, за - 134, против - 1, въздържали се - 12.
Член 42 е приет.
Член 43.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за чл. 43 са направили вносителят, народният представител Бончо Рашков, народният представител Владислав Костов и народният представител Атанас Железчев.
Комисията прави следното предложение за редакция на чл. 43:
"Чл. 43. Ал. 1. Наказват се с глоба от 2 до 8 минимални работни заплати лица, които не поддържат противоерозионно или друго съоръжение за опазване на земята.
Ал. 2. Наказват се с глоба, равна на удвоената стойност на съоръжението лица, които унищожат или повредят противоерозионно или друго съоръжение за опазване на земята.
Ал. 3. При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 3 до 12 минимални работни заплати, а по ал. 2 - четворният размер на стойността на съоръжението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Не виждам.
Моля да гласувате.
От общо гласували 141 народни представители, за - 134, против - 4, въздържали се - 3.
Член 43 е приет.
Член 44.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за чл. 44 са направили вносителят и народният представител Бончо Рашков. Предложение има и от Атанас Железчев.
Предложението на комисията е чл. 44 да има следния текст:
"Чл. 44. Ал. 1. Нарушенията се установяват с актове, издавани от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и хранителната промишленост и кметовете на общините.
Ал. 2. Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и хранителната промишленост или от упълномощени от него лица.
Ал. 3. Наказателните постановления се издават, обжалват се и се изпълняват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бележки има ли? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 146 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 8.
Член 44 е приет.
Член 45.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за чл. 45 има от вносителя, от народния представител Бончо Рашков и от народния представител Атанас Железчев.
Комисията предлага чл. 45 да има следния текст:
"Чл. 45. Ал. 1. При установяване на нарушение на закона, министърът на земеделието и хранителната промишленост дава задължителни предписания и определя срок за отстраняване на последиците.
Ал. 2. При неизпълнение на предписанията и неотстраняване на последиците в определения срок по ал. 1, министърът на земеделието и хранителната промишленост спира със заповед работата по изграждането на обекта. Заповедта подлежи на обжалване по реда на чл. 40, ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля да гласувате.
От общо гласували 139 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 2.
Член 45 е приет.
Член 46.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за нов чл. 46 е направил народният представител Бончо Рашков.
Комисията, като е изходила от неговото предложение, предлага да има нов чл. 46 със следното съдържание:
"Чл. 46. Глобите по тази глава се определят въз основа на минималната работна заплата за страната, действуваща към момента на издаване на акта за констатиране на нарушението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 143 народни представители, за - 134, против - 3, въздържали се - 6.
Член 46 е приет.
Преходни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По "Преходни разпоредби" предложение има от вносителя и от народния представител Бончо Рашков.
Комисията предлага:
"Преходни разпоредби.
§ 1. Процедурите за определяне на площадка или трасе, или за промяна на предназначението на земята, започнали до влизането в сила на този закон, се довършват по реда, предвиден в него."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения.
Моля да гласувате § 1.
От общо гласували 134 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - 8.
Параграф 1 е приет.
Параграф 2.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за § 2 има направено съответно от вносителя, от народния представител Светослав Лучников и от народния представител Бончо Рашков.
Предложението на комисията е § 2 да има следната редакция:
"§ 2. Инвеститори на обекти, на които до влизането в сила на този закон е издадено решение за отчуждаване или предоставяне на земя за неземеделски нужди от компетентния орган, се въвеждат във владение върху земята по реда на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата. Когато 3-годишният срок по чл. 19, ал. 2 от отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата е изтекъл и обектът не е изграден, инвеститорът иска ново решение по реда на този закон."

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля да гласувате § 2.
От общо гласували 136 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 5.
Параграф 2 е приет.
Параграф 3.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за § 3 има от вносителя в законопроекта, приет на първо четене, а сега и от народния представител Бончо Рашков. Предложението на комисията е § 3 да има следната редакция:
"§ 3. Ал. 1. За узаконяване на извършеното строителство върху земеделска земя без да е променено предназначението й, се провежда процедурата по реда на този закон.
Ал. 2. В случаите по ал. 1 собственикът на изградените сгради заплаща освен стойността на земята, санкцията по глава девета на закона и двойния размер на вноските по тарифата по чл. 30 от този закон".
Текстът на § 3 бе гласуван с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате § 3.
От общо гласували 149 народни представители, за - 142, против - няма, въздържали се - 7.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Допълнителни разпоредби, § 4 - има направени предложения от народния представител Бончо Рашков и народния представител Атанас Железчев.
Предложението на комисията е § 4 от допълнителните разпоредби да има следната редакция:
"§ 4. По смисъла на този закон:
1. "Рекултивация" е комплекс от технически и биологически дейности, с които се възстановява първоначалното ползване на земята, а когато това е невъзможно, се създава друг вид ползване.
2. "Линейни обекти" са автомагистрали; пътища, железопътни линии; плавателни, отводнителни и напоителни канали; подземни и надземни топлопроводи; паропроводи, газопроводи, продуктопроводи, водопроводи, канализации, кабели; електропроводи, въжени, телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и телекомуникационни линии.
3. "Парцеларен план" е проект на разработка, с която се доказва размерът на необходимата земя за изграждането на съответния линеен обект, границите и собствеността на засегнатите имоти.
4. "Екологичните функции на почвената покривка" се изразяват чрез способността й да акумулира водни запаси, хранителни елементи, активно органично вещество и свързаната с него химична енергия; да осигурява условия за жизнена дейност на растенията и микроорганизмите; да регулира химичния състав на атмосферата, повърхностните и подпочвените води; да поддържа устойчивостта на геоекосистемите.
5. "Увреждането на почвената покривка" е изменение на физичните, химичните и биологичните характеристики на почвите, при което възниква опасност екологичните функции на почвената покривка да бъдат нарушени или затруднени в съществена степен или за продължителен период.
6. "Базисната цена на земеделската земя" е нормативно установена от държавата парична равностойност за комплекс от продуктивните, технологичните, екологичните и икономическите качества на земеделската земя при използването й по предназначение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При разглеждането на допълнителните разпоредби, а и дотук в закона се упоменава за депа за съхраняване на хумусния пласт, който се отнема. Аз направих това предложение и обещах, че ще дам формулировка. Сега ще направя това и предлагам като т. 7 да бъде вписан следният текст: "Депо е земна площ, определена за съхраняване на хумусния пласт, от физическото и юридическото лице, получило разрешение за промяна предназначението на земеделската земя. Хумусната маса, съхранявана в депото, е собственост на упоменатите лица".
Възниква въпросът защо трябва да определяме чия е собствеността на съхраняваното в депото. Всички, на които се дава разрешение за промяна в предназначението на земеделската земя, заплащат земята и имат право над хумусния слой, който е толкова ценен. Затова съм дал определението, че това е площ на собственика, с която той разполага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има технически въпрос: ние тук даваме дефиниции, а не изразяваме отношение към обекта. В този параграф са включени само определения, без отношение към обектите, които се определят.
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Според това, което казвате, би трябвало да се каже: "Хумусно депо е земна площ, определена за съхраняване на хумусния пласт от физическото или юридическото лице, получило разрешение за промяна в предназначението на земеделска земя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражение от вносителя? - Няма.
Моля да гласувате допълнението на Калчо Чукаров да има т. 7 с текста, който той предложи.
От общо гласували 149 народни представители, за - 146, против - няма, въздържали се - 3.
Предложението на господин Чукаров е прието.
Моля да гласувате § 4 заедно с т. 7, която беше приета.
От общо гласували 144 народни представители, за - 142, против - няма, въздържали се - 2.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предложение за създаване на нов § 5 е направено от народния представител Златимир Орсов. Комисията го прие и предлагаме § 5 да има следната редакция:
"§ 5. Земеделските производители, на които са наложени санкции по този закон, не могат да ползват субсидии и да сключват договори по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на земеделските производители за следващата стопанска година, както и да получават средства от държавния фонд "Земеделие" по чл. 13, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от същия закон за срок от една година от влизането в сила на наказателното постановление".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражение, моля да гласувате.
От общо гласували 137 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 12.
Параграф 5 е приет.

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: § 5 от Заключителните разпоредби е приет.
Параграф 6. Комисията предлага за § 6 да се приеме предложения текст от вносителя, който е от § 5 и да има следната редакция:
"§ 6. Този закон отменя Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (обн. ДВ бр. 27 от 1973 г., изм. и доп. бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 58 от 1985 г., бр. 27 от 1987 г. и бр. 26 от 1989 г.)
Текстът бе гласуван с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
Гласуваме текста на § 6 от Заключителните разпоредби.
От общо гласували 140 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - 4.
Текстът на § 6 е приет.
Параграф 7.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По § 7 има предложение от вносителя и от Бончо Рашков.
Комисията е приела предложението на вносителя и предлага § 7 да има следния текст:
"§ 7. В Закона за мините и кариерите (обн. "Известия" бр. 92 от 1957, попр. бр. 17 от 1958 г., изм. и доп. бр. 68 от 1959 г., бр. 104 от 1960 г., ДВ бр. 84 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 27 от 1986 г.) се правят следните изменения и допълнения:
"1. В чл. 22, ал. 4 се изменя така:
"Ал. 4. Предоставянето на земеделските земи за нуждите, посочени в ал. 1 се извършва по реда на Закона за опазване на земеделските земи."
2. В чл. 26 се правят следните изменения:
а/ създава се нова ал. 2:
"Ал. 2. Промяна на предназначението на земеделски земи става по реда на Закона за опазване на земеделските земи";
б/ сегашната ал. 2 става ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля да гласувате.
От общо гласували 144 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - 3.
Параграф 7 е приет.
Параграф 8.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: За § 8 има направени предложения съответно от вносителя, народен представител Бончо Рашков.
Комисията предлага § 8 да има следния текст:
"§ 8. В Закона за мините и кариерите (обн. "Известия" бр. 92 от 1957 г., попр. бр. 17 от 1958 г., изм. и доп. бр. 68 от 1959 г., бр. 104 от 1960 г.; ДВ бр. 84 от 1963 г. ...
ГЛАС ОТ ЛЯВО: Това е техническа грешка, повторено е съдържанието на § 8 със съдържанието на § 7.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Да, прощавайте, точно така е. Това е техническа грешка.
Всъщност това няма смисъл да го чета. Вече сме го гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вече е гласувано.
Преминаваме към § 9.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: § 9 ще стане § 8.
Комисията предлага § 8 да има следния текст:
"§ 8. Ал. 2 на чл. 10 от Закона за пътищата (обн. ДВ, бр. 93 от 1969 г., изм. и доп. бр. 37, от 1978 г.) се изменя така:
"Ал. 2. Промяна на предназначението на земеделските земи се извършва по реда на Закона за опазване на земеделските земи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля да гласувате.
От общо гласували 152 народни представители, за - 147, против - няма, въздържали се - 5.
Параграф 8 е приет.
(Който беше четен като § 9)
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Вносителят е направил предложение за § 9.
"§ 9. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и тъй нататък".
Народният представител Бончо Рашков е предложил § 9 в тази му редакция, предлагана от вносителя, да отпадне. Има ли сме предвид, че предстои изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Приели сме го на първо четене. Там ще отразим тези неща.
Комисията се е съгласила с това и предлага да не се приема такъв текст, какъвто е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате § 9 да отпадне.
От общо гласували 158 народни представители, за - 135, против - 16, въздържали се - 7.
Предложението се приема.
Параграф 9 отпада.
Параграф 10.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Вносителят е направил предложение да се направят съответните изменения в Закона за собствеността.
Ние като комисия предлагаме това да отпадне, да не се възприема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате за отпадане.
От общо гласували 150 народни представители, за - 148, против - 1, въздържал се - 1.
Предложението се приема. Параграф 10 отпада.



ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Комисията прави предложение за последен параграф, 9-и ще дойде поред вече, който да има следния текст:
"§ 9. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет, който издава правилник за прилагането му".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 143 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - 2.
Предложението се приема. Параграфът е приет.
Отложихме разглеждането на чл. 29. Моля специалистите да погледнат използуването на различните текстове: първо, че на някои места имаше "областният управител и кметовете". Замени се. Те трябваше да заменят "инвеститора". Да прегледат също така текста по отношение на данъци и такси - бележката, която беше направена във връзка с конституционността - и при следващото гледане на законопроекта да се върнем към тези текстове, ако се налага.

Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СДЕЛКИТЕ С ВАЛУТНИ ЦЕННОСТИ И ЗА ВАЛУТНИЯ КОНТРОЛ.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва законопроекта. Няма го Кирил Желев.
Комисията по бюджет и финанси? - Господин Башикаров ще докладва. А от името на Икономическата комисия ще докладва господин Койчев.
Има думата господин Башикаров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин председателю, уважаеми дами и господа!

"Д О К Л А Д
по Законопроекта за изменение и допълнение
на Закона за сделките с валутни ценности,
внесен от Стефан Стоилов и
Петър Башикаров

На две заседания Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за сделките с валутни ценности, внесен от народните представители Стефан Стоилов и Петър Башикаров. Предлаганите промени произтичат от предложените от народните представители изменения и допълнения на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции. Това налага двата законопроекта да бъдат разглеждани едновременно. Освен това чрез предложените промени се постига съгласуване на режима, при който чуждестранното лице може да открива сметки в търговски банки. С това изцяло се спазва основополагащият принцип за третиране според националния режим.
Народните представители обсъдиха предложените изменения и допълнения и изцяло подкрепят внесения от народните представители законопроект.
Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за сделките с валутни ценности.
19 март 1996 г.
Председател на
Комисията по бюджет
и финанси:
(Кирил Желев)"

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
От Икономическата комисия кой ще докладва? - Георги Божинов.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект N 100-03-124 от 13 ноември 1995 г.
за изменение и допълнение на Закона за сделките с
валутни ценности и за валутния контрол, внесен
от Стефан Савов и Петър Башикаров

На свое редовно заседание на 20 март 1996 г. Икономическата комисия обсъди внесения от народните представители Стоилов и Башикаров Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол. Вносителите информираха членовете на Икономическата комисия, че законопроектът е съгласуван с Българска народна банка.
Икономическата комисия смята, че предложените промени са в съответствие с предложените от същите народни представители и подкрепени единодушно от Икономическата комисия изменения в Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.
С оглед направените разисквания Икономическата комисия предлага на Народното събрание да бъде приет Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол на първо четене.
Председател на
комисията:
(Никола Койчев)"

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Квотата от време е 30 минути за всички парламентарни групи. Кой желае да се изкаже? Проф. Стоилов желаеше да се изкаже.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложенията, които ви предлагаме за промени в Закона за стопанската дейност на чуждестранни лица и за закрила на чуждестранните инвестиции, и, бих казал, автоматично произтичащи като необходимост две малки промени в Закона за валутните ценности са предложения, правени от нас и във времето на Тридесет и шестото Народно събрание. Тези предложения звучаха и когато се приемаше през 1992 г. Законът за чуждестранните инвестиции. Бързам да отбележа, че и тогава те имаха доста широка подкрепа от депутати от всички части на залата, така както и при предварителното им обсъждане в комисията. Но реши се, че ако се наложи след време, може да се отиде към корекции, след като практиката покаже дефектите и силните страни на приетия тогава закон.
Първото предложение е свързано с това да бъде лишен от статута на чуждестранна инвестиция влог в лева. Аз няма да ви отнемам много време, това е тема, широко разисквана от икономистите в течение на години, ще си позволя да ви обърна внимание върху следното.
В условията на България, при наличието на този значителен лихвен диференциал, левовият влог, направен от чуждестранно лице, му осигурява доход, който е толкова пъти по-голям от дохода, който може да получи в една европейска страна - Франция или Германия, или Швейцария - колкото е разликата между лихвите между валутните и левовите влогове, коригиран с изменението във валутния курс. Всички сметки, които сме правили с колегата Башикаров и с много други икономисти, показват, че даже и в годините на чувствително увеличаване, изменение, по-точно, на валутния курс, тази разлика се съхранява в много голям размер. С други думи, внесена валута от чуждестранно лице, превърната в левов влог, без тези пари да имат характеристиките на чуждестранна инвестиция, без да влязат в стопанския оборот за създаване на работни места, изобщо да работят за икономиката така, както обикновено в съзнанието и на обикновения човек чуждестранната инвестиция се свързва с икономиката, в края на годината те могат да ползуват, и тук е заровено кучето, оня преференциален режим, който дава за чуждестранна инвестиция законът, а именно: правото на пълен трансфер на дохода от тази инвестиция. Това с основание беше заложено в закона през 1992 г., за да стимулираме притока на инвестиции и чрез възможността за инвеститора да изнесе изцяло дохода по тази инвестиция. Но за този левов влог, който не работи за икономиката, този режим неоснователно се прилага.
С други думи, предложението цели да преустанови една практика, която няма нищо общо с практиката на чуждестранните инвестиции. Това е необосновано изтичане, наречете го, на брутен вътрешен продукт или на национален доход, т.е. на доход. Многократните обсъждания на тая тема са показвали, че почти отсъствуват възражения или те са много слаби.


Неслучайно и сега, през 1996 г., при обсъждането и в двете комисии колегите от всички парламентарни групи подкрепиха това предложение. Съответно на това ви се предлагат и малки изменения в Закона за валутните ценности. Всяко едно чуждестранно лице може да прави влогове у нас. Но сваляйки статута на чуждестранна инвестиция от този левов влог, ние с вас го лишаваме от възможността да използва оня преференциален режим, който важи за чуждестранните инвестиции.
Вторият въпрос е свързан с предложението да бъде установен един минимален праг за чуждестранната инвестиция - тема, която беше разисквана оживено. Звучаха различни мнения в тази зала през 1992 г. Основният мотив, с който се противодействаше на това предложение, се свеждаше до това: сега на старта да не пречим на никакви капитали. Може да бъде и 100 долара, да заповяда в България. Това, позволявам си да кажа, не звучи сериозно. И не е случайно, че България за тези три-четири години се превърна в страна, където наистина се очертава един доста интензивен приток на толкова дребни и незначителни капитали - ако е позволено да ги наречем капитали, - че както редица журналисти и вестници се изразиха, ние се превръщаме в страна, в която гастарбайтерите придобиват статут на чуждестранни инвеститори, та създават проблеми и на органите на Министерството на вътрешните работи, тъй като, регистрирали се с 500-600 долара, те могат да бъдат проверявани едва в края на първата година, когато може да се види имало ли е стопанска дейност, каква и какъв е резултатът от тази стопанска дейност. И много често с 500 долара се регистрират по няколко фирми за едно тримесечие. Извинявам се за жаргона, но това не е чуждестранна инвестиция, това е кокошкарска работа, нещо, за което много депутати обръщаха внимание през 1992 г. Тогава ние пледирахме да се възприеме като минимален праг поне това, което има в някои съседни страни. Такава страна е ком¬шийс¬ка Турция. Там законът е заложил 50 000 долара, еквивалентът в турски лири да бъде минималната сума, която се изисква, за да се признае на даден капитал статутът на чуждестранна инвестиция.
Страни, които през последните 15-20 години правят интензивен преход към създаване на едно модерно пазарно стопанство, имат още по-висок праг. И не е случайно, че в Икономическата комисия колеги като господин Лучников, като господин Димитров предлагаха значително по-висок праг. И аз разбирам мотивите им. Те се водят от съображението, че наистина ние трябва да привличаме чужди инвестиции, давайки си сметка какво е чуждата инвестиция в технологично отношение от гледна точка на това, че тя създава нови търговски пътеки, изкарва ги на по-голям пазар, но все пак да има едно минимално изискване, тъй като тези неща са възможни като плюс за икономиката на страната, когато това е наистина една прилична инвестиция, а не дре¬бо¬съ¬ци с бакалски размери.
Склонен съм да подкрепя техните предложения за конкретните числа, съображенията от които изхождат, и в края на краищата между първо и второ гледане на закона в комисията може да се отиде към увеличаване на това число, което ние с господин Башикаров предлагаме. Ние ви предлагаме това, което има в турския закон - 50 000 долара.
Уважаеми колеги, ние си даваме сметка, че тези поправки, които аз си позволих накратко да обоснова пред вас, се правят в един момент, в който в пресата звучи темата за "Ровър Маестро". Някак си неподходяща е психологическата обстановка в страната. Спокойно недоброжелатели могат да използват този случай за да кажат, че българският парламент в лицето на определена група депутати дава нови знаци за това, че не държи на прив¬ли¬ча¬не¬то на чуждестранни инвестиции. Аз няма да ви отнемам времето във връзка с тази тема, но безспорен факт е от това, което се изнесе от представители на изпълнителната власт, а пък и ние, които малко или много сме се занимавали с темата "Ровър Маестро" във Финансовата и Икономическата комисия, че причините не са в тази плоскост, в която се търсят от редица журналисти и недобронамерено отнасящи се към политиката в тази област ек¬с¬пер¬ти. Съвършено ясно е, че причините тук са други: грешки в търговската политика, отпадането на българския партньор, колкото и днес, и вчера господин Тилев да се пренатяга в своите интервюта във вестниците и да представя, че отново и отново е обект на някаква атака от извънземни сили.
Наистина не може една фирма, каквато и да е тя, с български, със смесен или само с чужд капитал да има претенцията правителството да бъде нейният главен купувач или със съответни мерки да осигури гарантиран пазар за продукцията на тази фирма. Това е ненормално. Това никъде не може да се намери под слънцето и не може да се иска в България. Сериозните чуждестранни инвеститори винаги са били за режим, който не се различава от националния режим, от режима, при който са поставени националните инвеститори, националния капитал. Е, добре дошло е ако има някакви преференции, но не това е главното, което мотивира тяхното поведение и насочването към една или друга страна. Аз винаги съм обръщал внимание, че ако вие вземете в една ранглиста факторите и условията, от които зависи в дадена страна да има приток или не на капитали, то наличието на закон, или отсъствието му, по- големи или по-малки преференции стои някъде след десетото място. В челните места на такава ранглиста на факторите, имащи отношение към притока на чуждестранни инвестиции, обикновено са такива фактори като финансова стабилност, политическа сигурност, благоприятна макроикономическа среда, страна с икономически растеж, изградена законодателна уредба, тоест правила на играта и т. н.
Затова ви приканвам да подкрепите тези две малки изменения в закона, които решават отдавна назрели въпроси и с нищо не представляват пречка за сериозните чуждестранни инвеститори. Благодаря ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря. При мен няма списък на ора¬то¬ри¬те, така че ще давам думата в зависимост от заявките.
Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря ви, госпожо председател! Професор Стоилов преди малко мотивира от името на вносителите философията, която го е накарала той и неговия колега Башикаров да предложат едно изменение твърде кратко в този закон. Този закон обаче се отнася до нещо много важно за всички ни, за всички нас тук в парламента и за всички българи като народ - чуждестранните инвестиции. И аз смятам, че този въпрос е достатъчно важен и сериозен, за да не бъде предмет само на една или две промени в него, тъй като времето може би, в което тези предложения ни се предлагат на вниманието, наистина не е никак подходящо за тази цел. То просто не е подходящо затова, защото отделно от това, че България е на едно от последните места в света по чуждестранни инвестиции, ние сме свидетели на съвсем прясното излизане от България на един от големите световни инвеститори по причини, добре известни на всички ни. И днес, когато ние говорим, че един кратък път за изваждане на България от тресавището, в което затъна, е именно стимулирането на чуждестранните инвестиции, да внесем законопроект, който в няколко момента орязва стимула за тези инвеститори, наистина това просто не е най-подходящото време.
Аз бих се съгласил с логиката на вносителите по един или два пункта, но далеч не по всички, още повече че успоредно с този законопроект ние имаме и друг законопроект, който е предложен от народния представител от Бизнесблока Яшо Минков, в който в противовес на това, което е в първия законопроект, се предлагат именно различни начини, методи, стимули за чуждестранно инвестиране в България. Аз не знам дали всички ние си даваме сметка колко силен е този фактор чуждестранната инвестиция на голям инвеститор, на честен, на един инвеститор, който светът признава - да дойде този инвеститор в България и да инвестира тук, а не някъде другаде, защо той не го прави.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Обясни защо!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Защо той не го прави вносителят ще обясни, който каза преди малко, че този инвеститор просто търсел онази държава, в която инвестициите за чуждестранния инвеститор са поставени на равни начала с тези на местния производител. Из¬ви¬ня¬вай¬те, но какво означава това? Всеки, който може да мисли, веднага може да си обясни. За да не идва в България, това означава, че местният инвеститор е поставен на колене. И идвайки той със своя капитал отвън, не желае да бъде на колене. Кажете ми нещо друго разумно в тази посока и аз бих се съгласил. Но ние сме свидетели на една политика, особено от последната година, в която наистина инвестициите са нещо порочно в България. И едва ли може да ме убедите точно вие от управляващото ляво мнозинство, че това не е така.
И ако се върнем отново на Закона за данъка върху общия доход, и ако се върнем сега на това, което тече в нашата комисия - на Закона за печалбата, ние ще наблюдаваме точни тези процеси. Аз не знам дали по този начин вършим услуга някому или на някой, на тези или на онези групи, на този или онзи така наречен за мен изключително неидентифициран национален капитал, на който наскоро министър-председателят от тази трибуна прикачи още един етикет - патриотичен национален капитал. Ако това е така, то нека този капитал да излезе на светло, ние да го видим, нека този капитал идентифицира своите капитали така, както предвижда законът, който скоро ще гледаме - за изпиране на мръсните пари, но нека затова, че трябва да го отглеждаме точно този капитал в някакъв парник, ние да не пречим на сериозните чужди външни инвеститори. И аз смятам, че ние като народни представители ще изпълним дълга си, ако погледнем на този въпрос точно от тази гледна точка.

Какво ни предлагат вносителите?
По-конкретно, в чл. 9, ал. 1 искат да се направят няколко промени. За какво става дума? Точка 4 да се заличи, тоест че влогът в банки не е чуждестранна инвестиция. Ние изваждаме от онзи режим на чуждестранни инвестиции влога на банки на един чуждестранен инвеститор, по-точно да го кажем, юридическо или физическо лице, което внесе своята валута в българска банка. Ами аз не знам дали това е лошо. Във всички случаи обаче бих казал, че повечето е доброто, отколкото е лошото. Та какво пречи тези пари да дойдат в нашата банка, примерно, и българската банка, българската държава да използва тези пари и да създава национален доход? Питам аз, какво пречи на тези пари, вкарани в една банка, да бъдат използвани по предназначение и да създават бързо и успешно национален доход? Ами, нищо не пречи! Просто нищо не пречи!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Но защо да ползват преференциите на инвеститор?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Защото това е валута, а България изпитва остра нужда точно от валута, а не от български пари, които ние имаме. И още доста време тя ще изпитва тези нужди от валута.
Така че в този смисъл изваждането от тази характеристика на външния вложител, просто ще го накара да не даде тук своите пари. И много естествено, че той ще ги даде там, където има някакъв смисъл, тоест не в България. А това не е най-доброто, което може да ни се случи, разбира се, точно тази и следващите години например.
Какво предлагате в точка 2 от предложението? Предлагате да се измени точка 5 така: издадени от държавата и българските юридически лица облигации с остатъчен срок до падежа не по-къс от една година. Тук има две промени в досега действащия текст. Едната е, че се слага падежът до една година и втората е, че се изваждат от тази категория съкровищните бонове и другите ценни книги. И остават само и единствено облигациите в този режим.
Право да ви кажа, едва ли бихме могли да намерим сериозни доводи за това изваждане. Може би е добре вносителите да мотивират точно това си действие. За мен то не е особено понятно. Оставяме едно, елиминираме друго със същия характер и съдържание.
Третата точка на предложението според мен е най-спорна. Казва се, че минималният необходим размер на чуждестранната инвестиция е 50 хиляди щатски долара. Преди малко вносителят разви тезата, че сумата като праг е малка. Аз се присъединявам към логиката на вносителя, че трябва да има праг. Да, праг трябва да има наистина, за да може онези така наречени кокошкари, които идват тук, внасят няколко хиляди долара, правят някаква фирма, смятат се за чуждестранни инвеститори, стоят в България и ползват всички привилегии, на които те просто нямат право, или правят това, за да придобият тези права. Аз обаче, противно на вносителя, бих развил тезата, че 50 хиляди долара е висок праг, а не нисък праг. Защото 50 хиляди долара са почти 5 млн. лева. И ако днес ние говорим за приватизация, ако днес ние говорим за масова приватизация, ако говорим за съчетаване с касова приватизация, ако говорим за различни форми на раздържавяване, където би могъл да участва и този външен източник, никак не бива да бъде той за пренебрегване и в съучастие с масова и касова приватизация, аз смятам, че 5 млн. лева не са чак толкова малко. И би било добре да привлечем и по-малък ресурс от този, достатъчно е обаче да разширим базата на участие или, както финансовият министър тук от тази трибуна много пъти е казвал: ние не увеличаваме данъците, ние увеличаваме данъчната основа. Та нека да увеличим не данъчната основа, а основата на инвестиране в България от чуждестранни източници.
Затова аз бих пледирал за значително по-нисък праг от този. Праг - да, но не и в този размер.
По-нататък се предлага изменение и в един друг закон, което изменение произтича от тези предложения. Това е Законът за изменение и допълнение на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол. Предлага се да се създаде нов чл. 25а, в който се изисква чуждестранното лице, което не осъществява стопанска дейност в страната по смисъла на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции, да може да открива в търговски банки сметки в чуждестранна валута чрез банков превод от чужбина или в брой до размера на внесената от него валута срещу предоставяне на митническа декларация за внос, а сметки в лева, и тук е интересното, - срещу документи, удостоверяващи произхода на левовете. Чудесно, нека да удостоверява произхода. Но питам аз кое местно лице, юридическо или физическо, е било принуждавано до този момент да доказва произхода на парите в подобен случай? Кога това е ставало и по какъв начин? И ако говорим за равнопоставеност на единия и другия, защо единият трябва да прави това, което другият не трябва? Направете изменението тогава и при нас. Всеки, щом внесе милион и половина или над милион и половина по такъв повод в банка или в някакво съдружие, да бъде любезен да докаже произхода. Но аз бих казал и нещо друго - не само тепърва да докаже произхода, а да докаже произхода на онези, които преди години влязоха в този сектор, неидентифицирани летящи финансови обекти, които днес имат доблестта и честта да се смятат именно за този национален капитал, за който преди малко говорих - че е национален, че е патриотичен и т.н.
В този смисъл аз бих пожелал да се разгледа законопроектът не само от гледна точка на орязване на бъдещите възможни нарушения на този или онзи чуждестранен инвеститор, което явление съпътства всяко едно такова действие във всяка една страна в света, това просто е така, но аз бих помолил да внимаваме много да не изгорим чергата заради бълхата.
И в този смисъл с много по-голямо внимание би трябвало да се отнесем към законопроекта на Яшо Минков, който пък от своя страна е законопроект именно за стимулиране на тези инвестиции. Един процес, на който ние разчитаме и сме длъжни да разчитаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата за реплика господин Георги Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Сигурно има много неща, които трябва да направим като политици, като страна и като промени в законодателството, за да тръгнат по-ритмично чуждестранните инвестиции към нашата страна. Но съм дълбоко убеден, че предлаганите малки поправки към закона са абсолютно необходими и за мен е учудващо, че толкова късно влизат в дневния ред на Народното събрание. Аз ще подкрепя тези поправки към закона, но ме учудва нещо друго, господин Радев. Вчера слушах един класически ментор, претендент за социален лидер, който обясняваше на българския народ, че високомерието на българското правителство и това, че то не е подкрепило с неизвестно какви мерки един чужд инвеститор, който ни прилага морално остаряло производство от 1982 г., и незнайно как може да се спасяват в пазарни условия такива икономики. Той заяви, че тези наши действия са края и смъртта на чуждестранните инвестиции.
Вие днес тук, като представител на опозицията, за да изиграете своята роля и за да охулите своя политически противник едва ли не отново поставихте високо въпросът: "Защо?" Отново - "Защо не идват чуждестранните инвестиции?" Като че ли вие, хората, които днес не сте във властта искате колкото по-зле, толкова да бъде по-добре. Колкото са по-малко инвестициите, колкото по-високо и гръмогласно заявявате защо ги няма, пречейки на това да идват в България, охулвайки своята страна и своето правителство, изпитвате едно патологично задоволство. Никога няма да дойдат, когато сме така разединени.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ами те си отидоха!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И две думи за поправките. Няма да спомена името на оня колега от Тридесет и шестото Народно събрание, който вече не е между живите, но истината ме кара да кажа, че той изигра тогава този театър, за да влезат под § 4 на чл. 9 думите: "влогът в банка е чуждестранна инвестиция". И вие много добре разбирате защо трябва да отпадне.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Защото се ползват преференциите, които дадохме и с право ги дадохме за реалната инвестиция. Един влог в банката не може и не бива да консумира всички тези права. Затова ще отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други реплики? - Няма.
Господин Радев, имате думата за дуплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Господин Божинов, това, което чух преди малко е едно свободно съчинение от човек, който не знае за какво говори. Вие самият си противоречите по един невероятен начин. Вие казвате, че искате да докарате чуждестранни инвестиции, но Ви пречи опозицията затова, че Ви казва истината в очите. Ами живейте си в мъглата тогава. Живейте си в оная мъгла, която най-много е присъща за Вас. Вие казвате: "Защо някой не влезе в България да инвестира?" И едва ли не опозицията ви била виновна. Е как да е виновна тази опозиция, която казва, че Вие, господин Божинов, и управляваното чрез Вас мнозинство и правителство сте точно онази сила, която по всякакъв начин се противопоставя на чуждестранните инвеститори.
Аз добре съзнавам известната положителна черта в замисъла на вносителите и казах кое ще подкрепя. Но останалото Ви казвам - "Не е за днес! То ще има негативен резултат." А аз смятам, че така - искрено искат да ни попречат на този процес. Онези черти, които наистина му пречат, просто е добре да ги оттеглят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Петър Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Бих желал да изразя някои съображения към мотивите, които изложи колегата професор Стоилов, с надеждата, че ще дам отговор и на някои въпроси, които бяха поставени от господин Муравей Радев.
Какви са целта и смисълът на тези изменения и допълнения в действащия закон, които ние виждаме? Преди всичко, ние целим извеждането на преден план на чуждестранните инвестиции, които имат пряко участие в развитието на предприятията - в подобряването на тяхната конкурентоспособност, конкурентоспособността на тяхната продукция, подобряване на управлението или като цяло - повишаване на ефективността на дейността на тези предприятия.
Освен това, именно това първостепенно значение на чуждестранната инвестиция изисква подразделянето им на преки и косвени инвестиции. Към преките чуждестранни инвестиции се отнасят вложенията на чуждестранните лица в дългосрочни инвестиционни кредити за срок над 5 години, закупуването на акции и дялове в търговски дружества, цели предприятия и т.н. Към косвените се отнасят вложенията в закупуване на облигации, съкровищни бонове и други ценни книжа.
Именно поради това смятаме, че не е обосновано влоговете на чуждестранните лица в българските банки да се третират като чуждестранни инвестиции.
Тук имаме предвид главно краткосрочните влогове на чуждестранните лица, които понастоящем преобладават.
Ако се приеме, както е сега в действащия закон, банковите влогове да се смятат за чуждестранни инвестиции, на практика се деформира икономическото съдържание на инвестицията. И по-точно връзката на капитала с предприемаческата дейност. Защото инвестиция е не всяко вложение, ....
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо, къде го пише?
ПЕТЪР БАШИКАРОВ: ... а само това, което е мобилизирано в производството и поради това носи риск за инвеститора.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това е по Маркс.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Това е по модерното западно икономическо законодателство, господин Димитров.
Именно поради рискът, свързан с предприемаческата дейност държавата, където е извършена инвестицията, закриля по специален ред инвестицията и правото на собственика, тоест предприемача. Защото в противен случай, тоест в класическото вещно право, както е добре известно, рискът се носи от собственика. По силата на сега действащия закон, приет през 1992 г. чуждестранните лица се възползват от високите лихвени проценти по депозити и благоприятният за тях курс на лева спрямо долара и другите конвертируеми валути и практически те могат да получат големи печалби, като за година и половина-две са в състояние да удвоят своите вложения.
Банките са заинтересовани от такъв трансфер на доходи, влагани само на депозит, тъй като това увеличава валутните им резерви. Но тези влогове не бива да се смятат за чуждестранни инвестиции, тъй като не се влагат в развитие на производството, инфраструктурата, услугите, екологията и т.н. С други думи, реалната икономика не получава преки инвестиции от тези влогове. Тук ние не коментираме и възможността чрез такива влогове да се перат пари с неизвестен произход, с което тези лица могат да участват в приватизацията и успешно да конкурират българските граждани и бизнесмени.
Именно по тези причини ние предлагаме вложенията на чуждестранните лица във влогове в банки да не се третират като чуждестранни инвестиции. Тоест да отпаднат от разпоредбите на чл. 9 от действащия закон.
Що се отнася до второто основно предложение - за минимален размер на чуждестранна инвестиция от 50 хил.щатски долара, бих искал само да допълня съображенията, които бяха изложени от професор Стоилов със следните няколко довода.
Чрез една такава, нова разпоредба в действащия закон, ние целим създаването на законови предпоставки за насочване на по-значими инвестиции главно към тези области от нашата икономика, които се нуждаят от чуждестранен капитал. Области от икономиката, където реално има недостиг на капитали. И такива са пак производство в широкия смисъл на думата, инфраструктурата, екологията, различни области на индустрията и т.н.
Също така трябва да си даваме сметка, че на този етап към България се насочиха инвестиции, зад които стоят не само чисто икономически интереси. В този смисъл праговата стойност от 50 хил.щатски долара за чуждестранна инвестиция е известна гаранция за сериозни икономически намерения на чуждестранния предприемач. Тази долна граница от 50 хил. щатски долара е известна гаранция и за сериозни предприемачески намерения срещу очакван резултат след време.


Смятаме също така, че се повишава значимостта на българското участие, тъй като то е носител на вещните права върху недвижимите имоти, което повишава мотивацията към сдружаване с чуждестранни партньори.
Именно затова ние предлагаме народните представители да подкрепят тези изменения, които премахват един анахронизъм в закона и го подобряват в известна степен.
Господин Муравей Радев засегна един по-голям въпрос, който опира до евентуални по-широки промени в Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и закрила на чуждестранните инвестиции. Смятам, че преди да се правят оценки на закона и препоръки за изменение и допълнение в него в този план именно, е необходимо да се внесе яснота по целите, които се поставят и следва да се постигат с този закон в сегашния преходен период.
По мое мнение законът трябва, на първо място, да създава благоприятни условия и стимули за много по-бързо и широко привличане и навлизане на значителни чуждестранни инвестиции и за насърчаване на тяхното влагане в съвременни проекти за развитие на предприятията от някои приоритетни направления и области на държавния и частния сектор и на икономиката.
Този подход за съжаление съществено се различава от целите на сега действуващия закон, които се свеждат само до едно, бих казал, самоцелно създаване на изключително либерален режим, до едно формално регистриране и до закрила на чуждестранните инвестиции.
Същевременно този изключително либерален режим в сравнение с режима на чуждестранните инвестиции в другите източноевропейски страни и други държави поражда и някои въпроси.
На първо място, доколко такъв режим е резултат от една обоснована икономическа политика, отговаряща на интересите на различните социални групи в нашата страна, на българския частен бизнес и др. Или с други думи, остава открит големият въпрос: как да се създадат благоприятни условия и стимули за регулиране и насърчаване на чуждестранните инвестиции в онези области на икономиката, в които ние наистина не бихме могли да постигнем развитие без чуждестранен капитал.
И второ, как да се ограничи негативното влияние върху слабия български бизнесмен и инвеститор - частен и държавен, който се формира от неясния и изключително либерален режим за чуждестранните инвестиции, създаден със закона. Този режим на чуждестранните инвестиции мисля, че е неясен от гледна точка на националните икономически интереси, в това число и на интересите на българските бизнесмени и инвеститори. Такъв неясен, самоцелен, либерален режим мисля, че възпира и чуждестранните инвестиции. Необходимо е в закона да се определят ясно приоритетите и критериите за насърчаване на чуждестранните инвестиции, които да изразяват националните интереси, в това число на българския частен бизнес, интереси, определени чрез консенсус и само това би могло да създаде реални и трайни гаранции за чуждестранните инвестиции, тъй като за чуждестранния инвеститор мисля, че най-голямата гаранция е сигурността, убедеността, че неговият интерес се вписва в някакъв национален интерес, в някаква държавна политика. Това за него дава много по-голяма сигурност, от това колкото и да е добър и либерален законът, регламентиращ тази дейност.
Но това е, пак повтарям, по-голяма, сложна тема. Аз мисля, че това е въпрос, който заслужава да бъде обсъден в комисиите съвместно с правителствените институции с оглед намиране на едни по-верни и по-целесъобразни решения.
Ние нямаме тази амбиция засега с професор Стоилов в тези изменения и допълнения, които предлагаме. Нашата цел е да привличаме вниманието към преките чуждестранни инвестици, от които нашата икономика изключително се нуждае.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата господин Яшо Минков, който е вносител на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност, включен в същата точка от дневния ред - поради общност на материята.
ЯШО МИНКОВ (БББ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Материята е обща дотолкова, доколкото касае изменение и допълнение в един законопроект. Моето предложение е създаването на една нова глава в съществуващия Закон за стопанската дейност на чуждестранните лица.
Кои бяха мотивите, за да предложа създаването на тази нова глава? Най-напред това е липсата на каквато и да било законова уредба, която да урежда стимулиране, насърчаване и привличане на чуждите инвестиции в България. Мисля, че всички ще се съгласят, че в България липсват чужди инвестиции, липсват свежи пари. Като потвърждение на това са и нашите постоянни опити за постигане на споразумения с европейските и световни финансови и банкови институции за отпускане на кредити и т.н.
Така че, давайки една преференциална законова уредба за сериозните, крупните чужди инвеститори, ние бихмe могли да предизвикаме по този начин тяхното идване в България и осигуряването на свежи средства. Нещо, от което, казах вече, се нуждае доста сериозно нашата икономика.
Кои са основните две философии в тази насока? Преди малко това го засегна и уважаемият професор Стоилов.
Първо, трябва ли да има разлика между режимите за инвестиции на чуждите инвеститори или да бъдат съобразно нашата законова база, или обратно - трябва да се дадат такива преференции? Моето мнение е категорично, че трябва да се създадат преференции, които по някакъв начин да привлекат, да стимулират идването на чуждите средства, на свободен чужд капитал в България.
От друга страна, също съм и поддръжник на тезата, че и за българските сериозни инвеститори трябва да се създаде подобен преференциален режим. Но това е вече уредба в други законови актове, така че там мисля, че ще се намери време, възможност и желание също да се дадат подобни преференции.
Вижте, колеги, не е страшно, че в България ще дойдат чужди капитали, на които да се дадат някакви преференции. Те няма да изкупят България, няма да я изнесат. Напротив. Те само могат да подпомогнат нашата икономика, да я посъбудят малко, да създадат нови производствени мощности, да се създаде и подобри инфраструктурата в страната, да се създадат нови работни места, а оттам - заплати, повишаване покупателната способност и естествено, всичко това нещо ще се върне отново в хазната под формата на косвените данъци.
От друга страна, ще се създаде възможност за възстановяване и реконструкция на нашите замрели мастодонти в тежката промишленост - металургията, машиностроенето, химията, електрониката, електротехниката.
Опитал съм се също така да събудя по този начин интерес към приватизацията именно на тези тежки и мудни предприятия, към които все още не се проявява сериозен интерес, осигуряват се и оборотни средства.
При съществуващата у нас обстановка и международен имидж привличането на чуждите инвестиции, според мен, зависи в момента основно от два фактора.
Първо, поощренията, които дава нашата законова уредба за чуждия инвеститор, и второ, заангажираността на държавата при функционирането на чуждия капитал.
И кои са основните идеи, които съм заложил в предложената нова глава на закона?
Първо, преференциите са необходими само с цел привличането на стратегически партньори и крупни чужди капитали, поради което летвата е вдигната много високо. Аз също подкрепям тезата на професор Стоилов, че летвата трябва да бъде висока, да се избегнат именно тези малки, несериозни инвестиции от по няколко хиляди долара, които успешно засега, за съжаление, конкурират нашия местен капитал, тъй като той не е чак толкова голям като обем.
Второ, преференциите за чуждите инвеститори са съзвучни с основните приоритети в икономическото ни развитие и целят преди всичко повдигането равнището на производството у нас, а не сферата на реализацията и други дейности, които се характеризират с бързи и лесни печалби.
Ето защо в предложения текст съм наложил ограничение именно да не се третират с подобни преференции сферите, характеризиращи се с такава бърза печалба, като вътрешната търговия, банковото дело, транспортната дейност, туризма, комуналните услуги и т.н., и т.н.
И третият основен момент, вече се спрях бегло и на него, това е, че преференциите биха засилили интереса към големите ни предприятия, мастодонтите, включително и в замрелите ни предприятия като в машиностроенето, електрониката и да се стимулира експортността и антиимпортната насоченост в държавното регулиране.
И в какво най-общо съм предложил да се изразят дадените преференции? Предполагам, че сте се запознали поне бегло с предложените текстове, така че няма да бъда обстоен. Най-общо освобождаване - пълно или частично, с определени проценти на данъчното бреме и съм дал конкретни суми и конкретни срокове, които да се ползват. Става въпрос за пълното или частично освобождаване от заплащане на ДДС, местни и други данъци, акцизи, такси, мита и т.н.
Виждате, колеги, че тук става дума наистина за преференции, касаещи инвестиции в особено, поне за България, големи размери - 3-5-10-15-20 млн. долара. Мисля, че точно тези инвестиции трябва да стимулираме - големите, едрите, крупните. Няма да се връщам към темата за завода "Роувър". Вярно е, че е морално остаряла техника и т.н., но все пак е показателно, че не се ли дадат преференции на крупен инвеститор, него не можем да го задържим в България.
Казвам още веднъж, не искам да коментирам кои наистина са били действителните причини за оттеглянето на "Роувър" от България, но фактът е налице и той не е особено приятен, защото добри или лоши, все пак тези компании осигуряват доста продукт, доста работни места, инфраструктура, комуникации и т.н. Затова апелирам към вашата подкрепа на законопроекта, като на второ четене бихме могли да конкретизираме още повече основните насоки и приоритети, за които трябва да бъдат дадени съответните преференции и данъчни облекчения за чужд капитал, който инвестира именно в тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Не виждам други желаещи за изказване. Последователно ще поставя на ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Как няма желаещи? Ще има дебати!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма желаещи за изказване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Как няма желаещи? Вие трябва да попитате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ами, Вие бяхте с гръб, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Няма значение, че съм бил с гръб. Вие трябва да попитате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Е, как да прочета по гърба Ви, че имате желание.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Трябва да попитате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Попитах и не виждам други желаещи за изказване. Имате думата. И предполагам, че няма да Ви е приятно, докато Вие говорите, депутатите да станат, да се разхождат из залата и да стоят с гръб. Преценявайте все пак. Трябва да се уважаваме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо Ананиева, такъв е рискът, когато удължавате прекомерно заседанието. Заседанията трябва да бъдат по-кратки, в рамките на пет часа и концентрирани, за да внимават хората. Естествено, че хората без почивка толкова дълго време не могат да внимават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Сега всички ще внимават. Имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Така. Докога е заседанието?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: До 16 часа.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: А, така. Затова аз предлагам от името на нашата парламентарна група процедура да дадете половин час почивка, защото виждам, че има много безумни предложения. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще дам 15 минути почивка, да си починете и след това продължаваме заседанието.
Давам почивка до 14,55 ч. (Звъни)



След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Има настойчива молба от Комисията по земеделието и горите да докладват тези две уточнения, тъй като от всички парламентарни групи колегите са се обединили.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Процедурен въпрос? Затова от тяхно име поставям въпроса да приключим с уточненията по първа точка и след това да продължим дебатите. Но, имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Колеги, аз не зная в другите комисии какво е положението, но нашата Комисия по бюджет и финанси има насрочено заседание по един изключително важен законопроект. Бих казал след ДДС, а може би заедно с ДДС най-важният законопроект, най-важният закон за пазарната икономика - това е Законът за данъка върху печалбата.
Понеже виждате, че ние само с това се занимаваме тук в последно време, в последните минути или часове, обсъждаме го. И не само това. Освен това виждам, че няма достатъчно колеги, които са склонни да слушат дебатите по законопроекта, който в момента обсъждаме.
Затова аз предлагам да прекратим дебатите, да приключим заседанието и да отидем на комисия, защото зная, че Парламентарната група на левицата има някакво заседание от 17 часа. И поне от 15 до 17 часа да можем да поработим като хората. Идва Великден и ние не можем да приемем този законопроект.
Моля ви, нека да гласуваме прекратяване на разискванията по това, което сме обсъждали до днес. Утре ще продължим. Сега да вървим по комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще разрешите ли преди да го поставя на гласуване, да чуем господин Бончо Рашков и след това да решим ще продължим ли по следващата точка. Констатирам, че сте по-добре информиран от мен. Аз не знам за такова заседание. Но това е право на опозицията - да знае всичко.
Има думата господин Бончо Рашков.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми колеги, както си спомняте, ние когато гласувахме чл. 29 и стигнахме до т. 2 от него, отложихме гласуването й. Имаше предложение тя да отпадне.
По време на почивката комисията в оперативен порядък обсъди това предложение и смята, че то е основателно, поради което от името на комисията оттеглям предложението да има т. 2. И ако се приеме това, чл. 29 ще остане съответно с 4 точки: т. 1, т. 3 става т. 2, т. 4 става т. 3 и т. 5 става т. 4. Тоест, така както беше направено предложението - т. 2 да отпадне.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не може така. Има направено процедурно предложение за прекратяване на дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: След това ще гласуваме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, колеги, да гласувате чл. 29 в четирите точки.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Дайте ми думата по процедура! Не можете да гласувате, това е против правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Момент, нека първо да гласуваме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не можете да гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Може. Нека да гласуваме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо Ананиева, вижте, демокрацията затова е демокрация, защото има процедура. Вие гласувахте ли прекратяване на разискванията, госпожо Ананиева?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: А така. Моля ви, колеги...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров, в момента гласуваме.
Моля, гласувайте чл. 29.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не можете да гласувате в момента! Това е грубо нарушаване на процедурата! Най-простото нещо, госпожо Анананиева, е едно гласуване за прекратяване на дебатите по онзи законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Успокойте се!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не може да влезете в друга точка без да спазвате процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Успокойте се!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И на мен ми е неудобно, че аз Ви правя забележка не само като заместник-председател на Народното събрание, но и като народен представител, който е от 3 години. Когато ние непрекъснато втълпяваме на хората, че демокрацията е преди всичко процедура, да изпуснете процедурата. Процедурата, госпожо Ананиева, е следната:
Първо, има предложение от господин Бончо Рашков и господин Калчо Чукаров. Уважавам ги и двамата. Уважавам и техните мотиви. Първо, това, което аз казах, да прекратим дебатите по законопроекта, внесен от господата Стефан Стоилов и Петър Башикаров.
Второ, да възобновим дискусията по еди-кой си законопроект.
Това нещо трябваше да се гласува. Вие не го поставяте на гласуване.
Виждам, госпожа Мариела Митева, която е специалистка по процедурата, че седи и си трае. Тоест, мълчаливо приема в този парламент непрекъснато да се нарушава процедурата. И аз мисля, че Вие може да забравите нещо, но ние затова сме народни представители, да Ви върнем обратно в сферата на законността. Така че не може да подложите на гласуване нещо, преди да сте създали законовата база за това гласуване.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Ти също нарушаваш процедурата в момента.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ето, Краси, стани и кажи. Добре, според теб, господин Премянов, не трябва ли преди да пристъпим към това гласуване да прекратим дебатите по една друга точка, която в момента тече? Защото аз взех почивка да се консултирам с моите колеги да прекратим дебатите и да ги възобновим по друга точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето изтече.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защо ми сочиш тези две минути, господин Филипов? Много по-важно в момента е, че се нарушават правилата за работа на Народното събрание и се нарушават от заместник-председателя, който е излъчен от вашата парламентарна група. Така че и вие нямате интерес да подкрепяте такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето много отдавна. Заемете си мястото, за да Ви обясня за какво става дума. Защото Вие стоите с гръб към трибуната и не слушате.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз стоя с гръб, обаче слушам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Момент! Даже не слушате себе си.
Сега, в момента, Вие си модифицирахте предложението. Първоначалното предложение беше да прекратим изобщо заседанието.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Така беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Във връзка с което двамата колеги помолиха преди да гласуваме предложението за прекратяване изобщо на заседанието, да гласуваме двете уточнения.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Но двете уточнения не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Сега, обаче, Вие си модифицирате предложението.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Въобще не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие сега казвате: "Да се върнем към първа точка". Това не е същото.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Въобще не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето. Седнете си, ще решим какво да направим. Ще решим.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Обаче преди да подложите нещо на гласуване, предстои решение. Очаквам от Вас това решение в името на законността. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Сега отменете гласуването.
Моля колегите да гласуват първо предложението да се върнем към първа точка и да гласуваме уточненията. Моля режим на гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да се прекратят дебатите по закона...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: После. Едно по едно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам думата за противно мнение. Кой направи това предложение да се върнем към т. 1?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие го направихте току-що.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Въобще не е така! Тъй като тук се спекулира с моето име, аз въобще не съм направил такова предложение. В момента, господа, направих предложение да се прекратят дебатите по Закона за сделките с валутни ценности и Закона за промяна в Закона за чуждите инвестиции. Това първо трябва да се гласува. След като прекратим дебатите ние ще решим дали ще се върнем, или ще прекратим заседанието. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Значи Вие оспорвате последователността?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Разбира се, че я оспорвам. И не можете да излезете от една процедура в друга с разни машинации, особено като тълкувате мои думи.
Ако искате Вие, госпожо Ананиева, да направите предложение, знаете ли какво трябва да направите? Трябва да повикате друг заместник-председател или председателя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Успокойте се и седнете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз съм спокоен много. Или друг заместник-председател, или председателят на парламента да заеме Вашето място и Вие да слезете и да направите Вашето предложение.
Аз разбирам Вашето неудобство, че в момента до Вас няма никой, но горе-долу така е и в пленарната зала. Уважение към законите няма. Самият факт, че аз ги уважавам, виждате, че аз стоя тук. Това е. Така че, първо предлагам да се гласува прекратяване на дебатите по този законопроект на господата Стефан Стоилов и Башикаров, които много уважавам. И ако искате да се направи друго предложение, нека някой друг да излезе, аз не съм в течение, уважавам и господин Рашков, сигурно той ще го направи, може би и господин Чукаров, може би аз ще ги подкрепя. Но правилникът повелява да прекратим дебатите по един законопроект, който обсъждаме в момента. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров, първо сте без карта. Второ, не спазвате правилата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ето ми картата и тя беше сложена тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Трето, преди Вас официално председателят на комисията помоли за такова решение. Аз съм длъжна да го поставя на гласуване. Поставям го на гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Къде е помолил?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Официално при председателя на събранието.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: А така. Ама, официално при председателя на събранието не е официално. Официално е на тази трибуна да се каже: "Аз, председател на комисията, господин Бончо Рашков, предлагам това и това". И аз, понеже стоя там, щях да му кажа: "Господин Рашков, моето уважение, но преди това трябва да прекратим дебатите по другата точка". Толкова просто нещо. И защо ме обвинявате, че съм без карта? Ето ми картата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не е задължително.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Задължително е. Прочетете правилника да видите. (Шум и реплики в залата)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Гласуваме предложението на Комисията по земеделието и горите да се докладват уточненията, след което ще гласуваме предложението за прекратяване на заседанието. В момента гласуването върви.
От общо гласували 133 народни представители, за - 113, против - 16, въздържали се - 4.
Предложението се приема.
Второто предложение е след като гласуваме уточненията, да отложим останалите три точки от дневния ред и да прекратим заседанието. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 200 народни представители, за - 81, против - 112, въздържали се - 7.
Не се приема предложението за прекратяване на заседанието.
За ново процедурно предложение има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председател, не ви ли е неудобно, когато гледате тази зала и когато гледате бройките гласували народни представители, че пише, че 200 души са гласували? Не ви ли неудобно? Не ви ли неудобно госпожа Станка Величкова да върви между картите на ДПС и да удря ръцете на народни представители, като спекулира с това, че е жена? Тя не знае ли, че аз мога да я ударя, така че да й счупя ръката с един удар? (Силен шум, смях и реплики от левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви да напуснете трибуната. Не бива по отношение на народни представители да се държите така. (Шум и реплики)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Успокоихте ли се вие? (Сочи левицата)
Госпожо Ананиева, вие най-грубо в момента нарушихте процедурата. Аз ви призовавам, тъй като нарушихте процедурата, да отстъпите председателството на парламента на някой друг от народните представители или да извикате председателя, защото вие влязохте в обсъждането на един законопроект без да сте прекратили дебатите по друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Прекратихме дебатите.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, аз мисля, че вие проявихте изключително великодушие в нарушение на правилника, за да позволите десет пъти господин Димитров да наруши правилника на Народното събрание...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А тя най-много!
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: ..., тъй като той претендираше за еднократно нарушение, допуснато от други, а си присвои права, които не му принадлежат. Аз ви моля, след като вече подложихте на гласуване направените процедурни предложения, да дадете ход на предложението на господин Бончо Рашков и на господин Чукаров да бъдат гласувани техните предложения от Народното събрание и да продължим нашата работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Такава е волята на залата.
За процедурен въпрос има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Госпожо председател, искам само да напомня, че тази седмица всеки ден следобед Комисията по бюджет и финанси има извънредни заседания, свързани с това да може през тази седмица да разгледа Закона за данъка върху печалбата. Това е изключително важна работа и аз мога да ви уверя, госпожо председател и колеги отляво, че нашата комисия работи изключително съвестно. Едва ли би се намерил поне един колега от мнозинството да каже, че това не е така. Ние достатъчно добре и съвестно си гледаме работата, но разберете, не можем да я свършим точно поради такива екцесии като днешната. Днес имаме поредното извънредно заседание, утре и вдругиден - също.
Аз ви предупреждавам, че ние не сме в състояние да извършим и при най-добро желание качествено своята работа, поради което, много ви моля госпожо председател, да подложите на прегласуване предложението да прекратим заседанието и да си гледаме работата в комисията, а утре за петнадесет минути да приключим с този въпрос. В противен случай ви заявявам, че ние няма да можем да направим нищо качествено следобед и ви казвам, че утре демонстративно аз няма да отида на извънредното заседание на нашата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Радев, съгласен ли сте при уговорката, че все пак ще гласуваме уточненията по предишния закон? И след приемане на решенията и окончателното приключване на т. 1, предложението е за прекратяване на заседанието. Моля за прегласуване на това предложение - втора, трета и четвърта точка от дневния ред да се отложат след като приключим по точка първа.
Моля, гласувайте предложението за прекратяване на заседанието след като гласуваме предложенията и приключим обсъждането на законопроекта по т. 1. Господин Радев се съгласи по този начин да се модифицира предложението. Моля, гласувайте!
От общо гласували 199 народни представители, за - 74, против - 113, въздържали се - 12.
Не се приема това предложение.
Моля, господин Рашков, да докладвате двата уточнени текста - чл. 29, т. 2 да се гласува в нова модификация.
ДОКЛАДЧИК БОНБО РАШКОВ: Съобщаваме решението на Комисията по земеделието и горите, че тя оттегля предложението си, съдържащо се в т. 2 на чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това означава, че прегласуваме чл. 29 без досегашната т. 2. Остават т. 1, 3, 4 и 5, които се преномерират.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 174 народни представители, за - 173, против - няма, въздържал се - 1.
Това предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Гласувахме чл. 30, който след гласуването придоби следния вид - ще си позволя да го повторя:
"Чл. 30. Ал. 1. При промяна на предназначението на земеделските земи се заплащат такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Ал. 2. Не се заплащат такси за земеделска земя, върху която се извършва строителство при условията на чл. 4, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или се засаждат с горски дървесни видове.
Ал. 3. Извършените дейности и издадените документи по прилагането на този закон се заплащат съгласно тарифата по ал. 1 ".
Имаше предложение да се прегласува текстът на чл. 30, ал. 1. Съображенията бяха да отпадне изразът "по тарифа, одобрена от Министерския съвет", тъй като това противоречи на разпоредбите на Конституцията. След като обсъдихме предложението и се консултирахме с експерти считаме, че предложението е основателно и заради това се съгласяваме с него и предлагаме следния вариант за текст на ал. 1:
"Чл. 30. Ал. 1. При промяна на предназначението на земеделски земи се заплащат държавни такси, определени със закон". Така текстът е съобразен с Конституцията.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е уточнението на комисията.
Има думата Златимир Орсов по този въпрос.
Става дума за промяна в ал. 1 на чл. 30.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, искам да обърна внимание, че ако се приеме това предложение, този закон изобщо не може да действува, докато не се приеме другият закон, който да определи тарифата. Тъй като при липсата на тарифа нито едно предложение, нито едно искане за промяна на предназначението на земеделските земи не може да стигне до своя край, да бъде отказано или да бъде потвърдено, тъй като то ще спре още в началото своето движение. Движението му ще бъде спряно поради това, че към него не са приложени документи за платените съответни такси. Това е първо.
Второ. Обръщам внимание на колегите върху факта, че този текст на Конституцията се намира в глава втора - "Права на гражданите" и се отнася до данъците и таксите, свързани с имуществото. Неслучайно текстът завършва в смисъл, че данъците и таксите са съответни на притежаваните от гражданите имущества и доходи. Така че не става дума за всички такси, а само за онези, които се плащат като някакъв процент от притежаваното имущество или получаваните доходи.
В този закон таксите не са обвързани по никакъв начин със стойността на притежаваните земи, а само с тяхната категория. Тъй като, обръщам ви внимание, една земя от трета или четвърта категория, намираща се твърде далече от, да речем, големите градове и морската ивица, е с по-ниска стойност, отколкото онази земя от осма, девета или десета категория, която се намира съвсем близо до строителните граници на големите градове или пък до морската ивица.
На следващо място, искам да обърна внимание на колегите, че ако се гласува това предложение, има основание още утре всички съдилища да спрат своята дейност. Тъй като пред тях таксите се плащат въз основа на една тарифа, определена от Министерството на правосъдието. При това тези такси, тъй като не се отнасят нито до размера на доходите, нито до размера на притежаваното имущество, не са определени съобразно тези доходи и имущество, а са определени съобразно имуществения интерес на иска.
Така че аз ви призовавам, не е за първи случай Министерският съвет да определя тарифи, призовавам ви да не подкрепяте отпадането на думите "тарифа, определена от Министерския съвет". Още повече, че и Конституцията прави ясна разлика между установяване на таксите и определяне на техния размер.
Ако вие отгърнете на правомощията на Народното събрание, ще видите в една от точките, че там е казано: "Народното събрание установява данъците и определя техния размер".
Докато при държавните такси правомощието на Народното събрание само установява държавните такси, а не и определя техния размер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Ясни са двете тези.
Има думата господин Калчо Чукаров.
Дали да се съхрани предишният текст или този вариант, който предложи Комисията по земеделието и горите?
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа!
Аз ще бъда много кратък, не толкова обстоен, колкото господин Орсов. Но мисля, че причината, за да стигнем до този текст и да се отложи, беше именно това, че в Конституцията е записано, че данъци и такси се определят със закон. Какво има толкова да протакаме, да усложняваме? Така е в Конституцията. Ние така предлагаме.
И аз поддържам това становище, което предложи комисията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други желаещи да се изкажат по този въпрос?
Моля господин Бончо Рашков да прочете предложението за новия текст, тъй като е гласуван чл. 30 или е отложен целият?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Става въпрос да се прегласува чл. 30, ал. 1.
Още един път повтарям предложението ни.
"Чл. 30. Ал. 1. При промяна на предназначението на земеделски земи се заплащат държавни такси, определени със закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, режим на гласуване.
Ако не се приеме, остава първият вариант.
От общо гласували 190 народни представители, за - 164, против - 18, въздържали се - 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: И последно предложение. В този случай ние предлагаме да отпадне ал. 3, тъй като станаха промени в редакцията на ал. 1. И затова предлагаме да бъде гласувано отпадането на ал. 3, която гласеше:
"Ал. 3. Извършените дейности и издадените документи по прилагането на този закон се заплащат съгласно тарифата по ал. 1." То вече губи смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате за отпадане на ал. 3.
От общо гласували 185 народни представители, за - 184, против - няма, въздържал се - 1.
Приета е тази поправка, уточнение, предложено от комисията. С това Законът за опазване на земеделските земи е приет окончателно, въпреки настъпилия смут в залата. (Ръкопляскания)
Благодаря на комисията.
Продължаваме нататък.
Следващият оратор по първото четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и на Закона за чуждестранните инвестиции, както и на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, тъй като те вървят заедно, е господин Венцеслав Димитров.
С голямо удоволствие му предоставям думата.
Парламентарните групи не са ми дали други оратори, други заявки не зная да има.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаема госпожо председател!
Аз понеже отсъствувах известно време от залата не зная какво удължаване сте приели. Във всеки случай до 16,00 ч. ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: До 16,00 ч. Вие имате половин час.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защо половин час, след като имаме два законопроекта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Защото вървят заедно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз мисля, че за два законопроекта, които вървят заедно, би трябвало да ми дадете поне 1 час. Нали така? Все пак два законопроекта обсъждаме. (Господин Росен Хубенов се обажда от място)
Виждам, господин Хубенов! Но най-напред трябва да се разберем с колко време разполагаме. Защото фактически досега би трябвало да се счита като процедурно време, тъй като аз питам защо обсъждаме два законопроекта заедно. Аз зная, че обсъждаме два законопроекта за изменение на Закона за чуждите инвестиции и стопанска дейност на чуждестранните инвестиции и защита на чуждестранните лица и защита на чуждестранните инвестиции. Но аз не зная защо обсъждаме и Закона за изменение и допълнение на Закона за сделките с валутните ценности и валутния контрол заедно с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ние сме на трета точка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вярно е, че той произтича от този закон, но него би трябвало след това да го обсъждаме.
Така че, ако ми разрешите, най-напред ще се изкажа само по Закона за стопанската дейност на чуждестранните инвестиции и за закрила на чуждестранните лица и защита на чуждестранните инвестиции. И след като го приемем или отхвърлим, ще преминем към следващия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Съгласна съм. Говорете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да. Благодаря Ви.
Колеги, обсъждаме два законопроекта - за поправки на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и защита на чуждестранните инвестиции, който приехме през 1992 година и който по мнението на независими чуждестранни наблюдатели и на международни финансови институции, е, хайде да не кажа най-добрият, но един от най-добрите, приети в страните от Източна и Централна Европа, включително и бившите държави в момента, които едно време бяха републики в така наречения Съветски съюз.
Това е много важно уточнение, господа, защото искам да засегна духа на предложения законопроект. Духът е насочен в посока, обратна на това, което се мисли в заглавието "Закрила на чуждестранните инвестиции". Духът е насочен точно в обратна посока. Вярно, че не е кой знае каква голяма белята, която се прави с него, може би влиянието няма да е кой знае колко, но по-лошо е психологическото влияние, което ще бъде оказано върху чуждестранните инвеститори, върху международните финансови институции и върху тези, които наблюдават под лупа това, което става в България; които преценяват дали да дойдат в България или да не дойдат; които преценяват, както видяхме от онзи ден, дали да си отидат или да останат. За съжаление това е горчивата истина. (Неразбираема реплика от мнозинството) Вие и ние - всички. Ние може би повече от вас. Като казвам "ние", смятам всички онези, които подкрепяха този законопроект, когато беше приет тук, в тази зала 1992 г.
Може би някои от вас си спомнят, че по време на Великото Народно събрание също беше приет един закон за чуждите инвестиции. Този закон обаче не работеше. Затова по спешност през 1992 година...
Господин Георгиев спи. Сигурно му е хубаво. Днес четох в един вестник, че все още не са видели народен представител да спи. Аз случайно го видях. Знам, господин Георгиев, че е много трудно да се работи при такава тежка програма. Може и да подремнете малко, но дремете с двете очи и с едното ухо, но с другото слушайте.
Имаше една сънна метода на изучаването на чужди езици, която внушаваше (на професор Лозанов, уважаван), че хората, когато придремват, учат по-добре. Така че призовавам и останалите, които имат нужда наистина от заучаване, запаметяване, сугистиране, ако щете, да притворят очи и да отворят едното ухо, да слушат...
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: За бирата, за бирата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И за бирата, защото бирата е много важен сектор за чуждо инвестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Много ви моля, не го разсейвайте, няма да му стигне времето! (Неразбираеми реплики от мнозинството)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Така, вземете си, господине, една писалка и си записвайте, защото в един ваш вестник, пак го подчертавам, се появи информация, че взимам по 30 хиляди долара за лекция. Особено тази година толкова много лекции съм изнесъл тук, и то главно с цел нещо да се чуе от вашата парламентарна група, че наистина се чувствам много обеднял напоследък. Обеднял, защото не съм получил съответните хонорари. Но аз съм готов за вашето образование да жертвам още време и се надявам, естествено, на вашата добра аудитория.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Наздраве!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Призовавам и вие толкова добре да овладеете материята, че да можете да четете лекции. За съжаление, от предложения закон виждам, че вие биете точно в обратната посока.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Нещастник!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Моля? (Весело оживление) Кой си ти? Май че ти беше, с мустаците. (Весело оживление)
Аз съм щастлив човек във всяко едно отношение. Вие сте нещастници, защото сте се обвързали със защитата на една... (Неразбираеми реплики от мнозинството)
Госпожо Ананиева, наистина аз призовавам Вас като председателстваща...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Помолих, помолих да не Ви разсейват.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: ... или да въведе ред в залата, или ако не може, да прекрати заседанието, за да даде възможност на хората от парламентарното мнозинство да си починат и утре, когато започнем наново, с пресни сили да могат да записват и възприемат по-добре това, което казвам, защото то наистина ще ви бъде много полезно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В залата има абсолютен ред. Вие просто си следвайте темата, по която съм Ви дала думата. (Неразбираема реплика от мнозинството)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз си следвам темата, но ме прекъсват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви, колеги!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Какъв е тоя човек, не го познавам, непрекъснато говори за пиво. Иди пий една бира долу, хайде! (Весело оживление) И това, наистина, ако е заседание на парламента... Както и да е.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Ти си пил, как ще има заседание?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Госпожо Ананиева, ще направите ли забележка на хората, които непрекъснато репликират от вашата парламентарна група, или ще Ви обвиня в още едно нарушение на правилника, че не спомагате за реда в пленарната зала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: При условие, че обещаете и Вие да спазвате правилника. Моля Ви, говорете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз го спазвам, разбира се. Виждате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Правя бележка на всички, които не спазват правилника.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: А така. Изключително и на Вас. Тук и рискувах хората да ме намразят за земеделския закон, който, както виждате, и ние го подкрепихме, с цел да не ви позволя да правите нарушения. Тоест, аз се грижа и за Вашия имидж, госпожо Ананиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Много благодаря, много, много! Сърдечно благодаря.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защото, де да знам, утре пак ще кандидатствате я за народен представител, я за ... Може и президентка да станете! Защо не - в България да имаме и една кандидатка за президент? Ще бъде много така, свежо.
Така, връщаме се на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дотук 8 минути.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Така. Как 8 минути, като тук се отчитат 7,22 мин.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Продължавайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Колко? Все пак да уточним колко са точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Искам да Ви предупредя, че времето главоломно тече.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, кажете колко са?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Седем минути и тридесет и една секунди.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: А така - 7,36 в момента. И предполагам, че ще ми спаднете онези минути, в които трябваше да влизам в диалог или с Вас, или с Вашите колеги, които се държат съвършено неприлично.
Колеги, инвеститори в България не идват, инвеститори си отиват. Аз тук поне няколко пъти от тази зала съм пледирал: дайте да дадем на чуждестранните инвеститори повече от това, което те искат. Дайте им повече, за да останат. Дайте им стимули, за да останат. България в момента се превръща може би в единствената страна... Не казвам в света, защото наистина в света има страни като една република, която не е призната от България - Република Тайван - която прави всичко възможно да изолира чуждестранните инвеститори, защото много се печели вътре и много голям е натискът за чужди инвеститори да влязат в нея. Знаете, че това е страната с най-големи златни резерви в света. Абсолютно, не на глава от населението! Много повече от Съединените щати, от Япония, от страните от Западна Европа. Там се натискат хората, не се натискат тук. Тук даже виждаме в последните седмици се появи една теза и непрекъснато като че ли взима инерция: дайте да си продадем златните резерви, защото нямаме валутен резерв. Ето на това нещо наистина може и да отидем.
Ставаше дума за онази инвестиция, която си отиде онзи ден, която беше оповестена - едва ли не стари коли произвеждали и затова не си били направили сметката. Колко пъти от тази парламентарна трибуна и в комисиите аз предлагам да им се махне най-малко акцизът, който им оскъпява колите с 11,8 процента? Не със 7,7 акцизи и мита, и всичко друго, и такси. Само акцизът е 11,8 процента върху продажната цена. Митата - отделно.
И това, което го казва вашият министър, не е прав. Няколко пъти обещава, че ще ви убеди вас да махнете акциза. Вие сте обаче много трудни за убеждаване, особено когато аз се опитвам. Може би вие трябва да поемете тази инициатива и да махнете този акциз. Не! Ами те, хората, си отидоха. Други мислите ли, че ще дойдат?
Казвате: стари коли. Някои ходили ли са в Турция? Виждате, там правят 14 вида коли! Е аз не съм видял последен модел "Мерцедес", как беше тая серия - "С", или ВМV-тата, последните, там да ги правят. Там правят също така стари коли - "Фиат", "Рено" и така нататък, обаче ги правят в един добър вариант, правят ги за една добра цена, на която не само че ги продават в самата Турция, изнасят ги за България (знаете, че имат представителство в "Красно село"), но изнасят ги и за други страни.
А защо ние не можахме да произведем "Роувър" за българите или да произведем "Роувър" за другите страни от Източна Европа? Била лоша колата. Въобще не е така! Елате при нас, има един строителен предприемач. Купил си е "Роувър пикап". Разкарва цимент, други материали на къщите, които строи около нас. Защо на тоя човек "Роувър пикап" му харесва, без някой да му е дал нищо - преференции или нещо, даже е платил такава висока цена, а някой си министър да каже: ами той бил много стар модел?
Смятате ли вие, че ние можем да правим ВМV-та последен модел или някой ще ни разреши в България да правим ВМV-та последен модел, а германците да правят, да кажем, старите модели? Е това няма да стане, защото хората не пасат трева, естествено. Докато вие, които сте толкова умни и толкова време управлявахте България, не можахте да докарате в страната поне да правим една кола по един лиценз, по чужд модел. Защо трябваше тия хора да се изгонват?
Аз, между другото, като член на парламента, чувствам до известна степен своята вина, доколкото не съм могъл да убедя вас. От друга страна обаче винаги съм се опитвал да ви убедя.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Ще ги изгоним.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, ще ги изгоните! Това е много хубаво, което го казвате, защото то много добре показва и държа да влезе в протокола: "Ние ще ги изгоним". Това ли искате, господине - да изгоните всички? Може да ги изгоните, ама кой ще дойде? От братския Съветски съюз да дойдат да правят москвичи! Ами те нали ги правят в Ловеч? Нека да дойдат, ама вие няма да ги купите. Защото вашите хора - и Виденов, и Премянов, и другите - не се возят в лади, а се возят в мерцедеси. И госпожа Ананиева - и тя се вози в "Мерцедес". (Весело оживление) Точно така е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Но имам москвич.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защо не ви харесват лади и москвичи? - Защото не са хубави. Тя има москвич, ама не го кара. (Весело оживление) Идва на работа с мерцедес, защото по й харесва. Или си мисли, че по пътя, ако я блъсне нещо, в "Мерцедес", което си е така, тя ще бъде осигурена. И е хубаво така - да се осигуряват председателите на парламента, защото в москвич може, не дай Боже, да й се случи непоправимото и тогава няма как да работим тук. И това е правилно.

Тезата за изгонване на инвестициите е извънредно вредна. Тезата за ниска конкурентност, за лишаване на националния капитал от конкуренция отвън е извънредно вредна. И този сигнал, който се дава със законопроекта - може би са имали добри намерения господин Башикаров и професор Стоилов, за съжаление сигналът е точно в обратната посока, сигналът е: чуждите инвестиции вън от България! Или чуждите инвестиции да стоят настрана от България. Или в България да дойдат само крупните инвеститори. Ами че нали ви дойде крупен инвеститор с 10 млн.долара и с ангажименти да вложи още десетки милиони в близките години. А вие го изгонихте! Защо го изгонихте? Давате ли си сметка защо? Ето с такива законопроекти го изгонихте. Изгонихте го с проекта си за Закон за данъка върху печалбата, със Законопроекта си за данъка върху акцизите. Изгонихте го с недалновидната си митническа политика. Изгонихте го с атаките си срещу банката, която го финансираше, с национализирането на тази банка. Изгонихте го с липсата на всякаква воля в българското правителство, каквото и да казва заместник министър-председателят, който мисля, че не говори лъжи. В смисъл това, което говори, би трябвало да е така. И аз заставам зад него за това, което говори. За съжаление това, което се върши от изпълнителната власт, е точно обратното. Не смятате ли вие, че като приемате този закон, той ще има същото въздействие?!
Най-напред мотивите - тук идват чужденци да правят малки инвестиции и се заселват. Това е несериозно. Ако има някаква наредба за постоянно пребиваващите, тя не е обект на Закона за чуждите инвестиции. Никъде в Закона за чуждите инвестиции не пише, че един чужденец ако създаде едно ООД в България или регистрира чужда инвестиция, той има право на постоянно пребиваване в България, а още повече никъде не пише, че има право да домъкне още 20 души негови сънародници. Така че този проблем, който аз съм сигурен, че хора, които им разрешават постоянното пребиваване, получават подкупи и хвърлят камъните в градината на парламента, аз съм сигурен, че тези хора потриват доволно ръце и казват: те не могат да приемат закон за защита и ние ще продължаваме да си взимаме парите, да ни гушат и т.н. Затова се замислете! Тези хора, които казват, че парламентът е виновен... че аз ще ви дам пример. Помните ли когато казаха дайте Закон за полицията. Дадохме им Закон за полицията. И какво стана? Полицаите започнаха да се изтрепват. Полицаите започнаха да карат пияни коли и да стрелят по беззащитни хора. Полицаи убиват хора в полицейските управления. А някъде в Закона за полицията, който и вие, и ние, всички го приехме, това разрешено ли е? Не е разрешено.
Така че аз не приемам мотива, че пребиваването на чужденците се легитимира с това, че някакви пари, които те били вложили, били регистрирани като чуждестранна инвестиция.
Друг мотив - влоговете в банки. За тези влогове в банки толкова време говорим - не били инвестиция. Господин Башикаров говори, господин Стефан Стоилов говори. Ами че намерете откъде да дойдат тези долари. След малко - не знам госпожо Ананиева, дали ще спрем на тази точка или ще продължаваме към следващата, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Зависи от това колко ще говорите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, аз ще говоря доста, така че може би няма да има време за следващата точка. Но със следващата точка ние искаме да се пишем кой знае какви - Законът за мръсните пари. Кой ни издържаше миналата година, знаете ли? Кой издържаше държавата да не фалира? Някакви такива пари - дали са мръсни или чисти не знам, но едни пари, които са добри за Австрия аз смятам, че са добри и за България. Дайте да последваме австрийците, да ги изчакаме те да приемат такъв закон, тогава и ние да го приемем.
Влоговете в банки не били инвестиция. Защо, питам? Член 9 дефинира какво е това чужда инвестиция. Така ли, господин Башикаров? Какво като нещо бъде записано като чужда инвестиция?
Следва какви са привилегиите на чуждите инвеститори - по-големи от привилегиите на българите. Те са описани в чл. 13. Това са преводът на доходи и обезщетения. И в случая това са реализирани в левове доходи от инвестиция. Това е. Те имат право да ги обърнат обратно в долари, в марки, във франкове - в каквото искат и след като си платят данъците, господин Башикаров - дано да има такива, - да си ги приведат в чужбина. Това е единствената привилегия за тези влогове в банки. Аз не знам вие каква информация имате. Непрекъснато съм искал информация и от Българската народна банка, и от Министерството на финансите - не са ми дали колко са тези чужди инвестиции, от които вие така се страхувате. А какво прави един такъв човек, физическо или юридическо лице, едно такова чуждестранно лице, което влага такива пари? Най-напред, вместо да вложи парите в някакъв фонд на Запад, той ги влага в българска банка. Смятате ли Вие, господин Башикаров, че той носи някакъв риск? Обръща доларите в левове, левовете влага в банки. Вие казвате: взима лихва, обръща и лихвата, и главницата в долари и си ги изнася в чужбина. По тази схема може да се работи при няколко много важни предпоставки. Първо, че валутният курс лев към долар е стабилен, второ, че банката е стабилна и, трето, че държавата е стабилна. В момента ние какво показваме? Че курсът лев-долар е нестабилен, нестабилен е. Защото представете си, че той беше направил тази инвестиция през месец март преди две години, когато беше грамадното покачване. Той чисто и просто щеше да загуби. Другото какво е? Показахме ли, че има влогове в банки, които са нестабилни? Показахме. Има ли такива банки в България? - Има.
Но сега което показвате с приемането на този закон, показвате, че и държавата е нестабилна. Че той дори да е внесъл тези пари, той не знае дали ще си ги изнесе утре в чужбина.
Но аз искам да Ви прочета, господин Башикаров, чл. 8 от Закона за чуждите инвестиции. Между другото това е същото, което направихте и в Закона за данъка върху общия доход и същото, което правите и в Закона за данъка върху печалбата - премахване на преференциите и то от днес за утре. Тоест, днес ги премахвате, утре законът влиза в сила и те влизат в действие. Това нещо никъде по света не се прави. А ние с нашите доморасли данъчни законотворци... Сега има една много велика идея, която не знам дали вие сте разбрали, вчера я прочетох във вестника, виждам господин Калфин, нека той да си я защитава. Нека да я оставим за в бъдещето.
Чета ви чл. 8: "Законно предприета стопанска дейност и законно извършени инвестиции не могат да бъдат засегнати от последващи нормативни ограничения и т.н. Тази разпоредба се прилага и относно започнати дейности и придобити права по предхождащи този закон нормативни актове." При наличието на такъв член в Закона за чуждите инвестиции самият факт, че вие предлагате нещо, което му противоречи, показва, че вие посягате на тези права, след като не сте направили нещо, което ви задължава този член, тоест да кажете, че завареното положение си е заварено положение. Правихме ли ние такова нещо с чл. 109, ако не се лъжа, в Указ N 56, което се отнасяше за освободените от плащане на данък печалба чуждестранни инвестиции в безмитната зона? Направихме го, обаче сложихме една преходна разпоредба и казахме: пет години остават на заварено положение да не плащат данък общ доход. И това го предложи Министерството на финансите. Виждам, че вие това не сте предложили. Виждам, че вие даже в изказванията си не защитихте тази теза. Тоест, искате да ги ударите.
Били са балами, дошли са в България. Да не са били балами, да са знаели, че в България в момента мнозинството в Народното събрание, абсолютното мнозинство е от бивши комунисти и те могат да си правят каквото си искат. Това ли искате да говорят хората за вас? Вие и да не искате, те ще го кажат. И да не искате, ще го кажат. Аз много пъти съм ви го казвал. Но недейте вие сами да казвате: да, ние сме такива, като Павлик Морозов - с гърдите напред да се борим срещу чуждестранните инвеститори, които, виждате ли, ни експлоатират.
Сега 150 работни места, които ще бъдат закрити във Варна, откъдето аз съм избран за народен представител, кой ще им плаща социални помощи - питам аз - господин Гечев ли? Не, защото аз съм сигурен, че господин Гечев е направил това, което зависи от него в Министерския съвет да стане. За съжаление възгледите на господин Гечев не срещат подкрепа и в Министерския съвет, и в парламентарната ви група.


И аз бих посъветвал господин Гечев, защото го познавам много по-отдавна, отколкото вие го познавате, да прекрати връзката си с вашата парламентарна група, след като не може да намери общ език. Най-малкото - това.
За влоговете в банките. Идват долари. Откъде ще дойдат други долари, кажете! Отрязваме малките инвестиции и професор Стоилов казва, че ще идват само големи. И знаете ли инвеститорите как мислят? Инвеститорите са на опашка, все едно, както има сега опашки за боновите книжки, дето на хората не знам какво им се случва там. Между другото, аз съм участвал в изработването на програмата на СДС в 1991 година и съм бил твърдо против такава соцкомунистическа идеология, каквато е масовата приватизация, и съм изненадан от реакцията на някои хора в Съюза на демократичните сили. Както и да е.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): То пък една програма, Венци!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Много хубава беше програмата, защото с нея управлявахме. Сега за съжаление вие нямате по-добра.
Казвам ви следното: има опашка от чужди инвеститори и вие, ръководени от вашите велики идеи, господата професор Стефан Стоилов и Башикаров, казват малките инвеститори да напуснат опашката. И големите викат: ура, в България вече нема малки, има само големи, нареждат се и казват "Аз имам един милион", друг казва "Аз имам петдесет милиона", друг казва "Аз имам сто милиона" - дръжте ги. И всичките се радват, радват се, идват в България и казват: България е рай за чуждите инвеститори, защото малки инвестиции в България вече няма. Това е другата логика.
Влоговете в банки. Ами нали това са долари, нали те си рискуват доларите. Най-простото нещо, казвам ви го няколко пъти в комисията, откакто беше подписано споразумението за разсрочване на българския външен дълг към Лондонския клуб, вече чужди инвеститори, за да вземат големи лихви, не е необходимо да идват в България. Те могат съвсем спокойно да инвестират в България, без да идват в България. Те инвестират в долари, но инвестират левове, инвестират в брейдикнижа. Има брейдикнижа, от които те могат да вземат 15 - 16 - 17 на сто, без да има риск за валутния курс лев: долар, без да има риск дали банката фалира или не. С един единствен риск, който обаче не е малък - дали държавата ще фалира или не, дали ще обяви нов мораториум или не. Но въпреки това този риск си струва, защото така нареченият нормален лихвен процент либора върху доларите е примерно 3 - 4 на сто, а онзи лихвен процент е 15 - 17 на сто. Това е рискът за България - дали ще просъществува тази финансова система или тази държава или ще обявим нов мораториум. За какво да идват? Вместо да направите всичко възможно, да помолите тези хора да дойдат в България да си дадат доларите тук, не да пускате фитили и да казвате, че до края на годината идват милиард и двеста, дайте да се стегнем. И някои между вас на партийни ядки казват: да направим война на всички тези, които идват да ни експлоатират, защото трябва да защитим националния капитал. А той, националният капитал е толкова глупав!
Господин Башикаров говори за производство. Господин Башикаров, дайте да изоставим тази теза, че само производството е хубаво. Ние неслучайно още едно време успяхме да се преборим, питайте и професор Стоилов, и да заменим думата "производство" с думите "стопанска дейност". Не производство, а нещо, което први стопанска дейност, което създава брутен национален продукт, брутен вътрешен продукт, както се казва. Хайде да не е национален. Брутен вътрешен продукт който създава, той прави добро за България. Той може да се създава и в сферата на услугите, и в сферата на финансовите услуги, и т.н.
И понеже тук трябва да вземем отношение и по още един законопроект, който аз по принцип подкрепям, но не подкрепям редица негови тези - на господин Яшо Минков. По принцип подкрепям да се стимулират чуждите инвестиции и да видим точно какво трябва да се направи, за да кажем, че в България също така има стимулиращ режим на чуждите инвестиции. Не само производството. Защо не и финансовите услуги? Ето сега имаме толкова закъсали банки в България. Вие може да сте против, ще кажете: сакън, да не я вземе някоя банка чужденец, да я запазим за Орсов, да кажем, или за Ангел Димов. Ето, една чуждестранна институция иска да внесе 100 млн. долара в Обединена българска банка. Защо да не внесе и на други места, защо да не стимулираме тази инвестиция?
Минимален размер на чуждите инвестиции - 50 хиляди долара. Сега какъв е минималният размер? Минималният размер е друг. Тоест вие разрешавате на всички чуждестранни инвеститори да създават ООД-ета с 50 хиляди лева, но ако искат да ги регистрират като чуждестранна инвестиция, трябва да имат 50 хиляди долара. Как отивате така? Не чувствате ли, че вие въвеждате дискриминационен режим спрямо чуждите инвеститори? И аз питам: чуждестранният инвеститор, който иска да направи ООД, може ли да го направи с 50 хиляди лева или не може? Или може да го направи само с 50 хиляди долара? Или Вие, господин професор Стоилов, аз знам, че Вие това няма да го направите, защото сте един сравнително честен човек, казвам сравнително, защото пък подкрепяте най-различни нечестни начинания на вашите приятели. Тези ваши приятели, които направиха фирми в Австния, австрийският закон каза ли им да не правят ООД-ета, ако не дадат 10 пъти по-висок, а тук не става дума за 10, а за много повече пъти, 100 пъти по-голяма сума, отколкото австрийските граждани, които искат да правят ООД. Или да ви го направят в Германия? Това искате ли да го направят? Или те ще ви кажат: България дискриминира нашите инвестиции и ние ще дискриминираме България, не българските инвестиции. Защото това е разбираемо.
Обръщам се и към господин Кюранов и господин Боков, които знам, че са по-скоро европейски, отколкото източноевропейски настроени. Моля ви се, говорете във вашата парламентарна група и за тези проблеми. С този законопроект няма да постигнете кой знае какво. Този законопроект обаче ще бъде един много лош негативен сигнал към чуждите инвеститори. Чуждите инвеститори ще си кажат, че в България започва война, тотална война с чуждите инвестиции. Защо ние трябва да ходим в България, когато те утре могат и нещо друго да направят, както изменят законите. В момента правите нещо много лошо. За пръв път след 1992 г. в този Закон за стопанска дейност на чуждестранните лица и за закрила, неслучайно пише закрила на чуждестранните инвеститори, вие правите промени в неблагоприятна посока. Тези промени обаче, господин професор Стоилов, противоречат и на Конституцията. И на Конституцията противоречат! И има голяма опасност вашето велико творение, което не знам къде се е родило, да бъде отменено утре от Конституционния съд, въпреки че вашите приятели ще ви подкрепят.

Аз не ви заплашвам с Конституционния съд. Въпросът въобще не е в Конституционния съд. Въпросът е, че тези хора... Радвам се, че господин Премянов е тук. Господин Премянов, говорим, че чуждите инвеститори, които си отиват от Варна се плашат. И вие утре вървете да се разправяте с тези, които изгониха чуждестранните инвеститори.
Въпросът е че тези, които неутрално наблюдават България и с дейността си, и с парите си решават - в България ли да вложим или в друга страна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето ви изтече.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Казват: "Не. Ние си отиваме от България!"
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Венци, ис¬кай си удължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма ръководство на групата, което да поиска удължаване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: От името на Парламентарната група на Народния съюз...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Къде е групата?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ето я групата. Моньо Христов е секретарят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма ръководство.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Искам ви десет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В момента няма налице легитимно ръководство. Но аз ще ви дам продължение, за да продължите и да си довършите приказката.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Чакай, какво значи "Няма ле¬ги¬тим¬но ръководство"? От името на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В момента няма член на ръководството.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Извинете, госпожа Мариела Митева ле¬ги¬тим¬но ръководство ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Премянов е тук, госпожа Михайлова е тук.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Моньо Христов е секретар на парламентарната група. Това за вас легитимно ли е или не е? Или трябва непременно господин Стефан Савов да седи тук?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предпочитам господин Савов, но продължете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Значи, искаме още десет минути или поне още шест минути до 16 ч. (Шум и неодобрителни реплики от блока на мнозинството)
Уважаеми господа, господин Башикаров говори за преки и за косвени инвестиции. Аз възразих на господин Ба¬ши¬ка¬ров още по време на заседание на комисията по бюджет и финанси. И в един кратък диалог с него и с ува¬жа¬емия професор Стоилов аз се помъчих да изясня какво те разбират под категориите преки или косвени инвестиции.
Той смята, че пряка инвестиция е инвестицията в производството. Аз му казах, че пряка инвестиция, по международните правила или международната статистика, е онази инвестиция, в която пряко вие се ангажирате в участието на някое търговско дружество с цел влияние върху взимането на решение. Има различна трактовка на категорията "пряка инвестиция".
По американската статистика пряка инвестиция имаме тогава, когато е налице повече от 10 на сто владение на акцията в определена компания. Независимо от това дали тази компания има сфера за действие в производство, в селско стопанство, услуги, туризъм, телекомуникации и т. н.
По германската статистика за пряка инвестиция, забележете, това е статистическа категория, имаме тогава, когато имаме над 25 на сто.
За съжаление, у нас законова диференциация на преки от косвени инвестиции няма. Така че неговият аргумент, според мен, може да има зрънце рационалност в него, обаче все още не е дошъл до това да се прави разграничение в този закон между пряка или косвена инвестиция. Още повече, че косвените инвестиции също не са лоши.
Какви са косвените инвестиции? Най-просто, чужди инвестиции с държавни ценни книжа. Аз ви казах, има такива инвестиции и в брей¬ди кни¬жа и т. н. Може би някой да иска да инвестира в българската телекомуникация 5 на сто. Това също ще бъде една косвена инвестиция. Това лошо ли ще бъде или добро? Или ако примерно събере 45 хил.долара и вземе някакви акции там в Българската телекомуникационна компания, или някоя друга. Вие ще я признаете ли за чужда инвестиция? Няма да я признаете. Защо няма да я признаете, това вече не знам.
Защото, аз ви казвам, единствената привилегия, която има регистрацията на чужда инвестиция, това са реализираните в левови доходи от инвестицията, които после, изрично е казано в ал. 2 на чл. 13, обръщам ви внимание, господин професоре, (обръща се към господин Стефан Стоилов) да прочетете.
"Чуждестранно лице може да преведе закупената валута в чужбина след като предостави удостоверение за платени дължими данъци".
Тоест, той ще си плати данъците и вие го биете през ръцете и му казвате: "Махайте се, не ти ща нито данъците, нито инвестицията, само и само не се мотай в България, защото ни пречиш!" Това е едно извънредно опасно отношение. Извънредно опасно отношение!
Тезата за националния отговорен капитал. Аз също съм за националния капитал, но така, както в последно време тя се използва - националноотговорен капитал.Този капитал, който не си гледа печалбата, а който гледа да помага на един приятелски кръг или този капитал, който гледа да върши работата на правителството или на националната банка, той да се обявява за националноотговорен, а другият да се обявява едва ли не за спекулативен и безотговорен, това също не мога да го разбера.
Защото частният капитал има един интерес. Аз тук съм ви го казвал и друг път. Сега ще ви го кажа пак. В световната икономическа теория, като се абстрахираме от това, с което, съжалявам, че го няма бай Ангел Димов, ни пълниха главата с лоша интерпретация на думите на Маркс, е останала може би една от малкото истини на Адам Смит - че един човек, един стопански субект когато се грижи за собствените интереси той се грижи за интересите на обществото.
ФИЛИП БОКОВ (от място): За?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: За интересите на обществото, господин Боков. Това е елементарната истина, която прониква във всички икономически теории от времето на Адам Смит до наши дни.
Моля ви се, не противопоставяйте елементарната икономическа логика на най-раз¬лич¬ни други теории - че трябва да се защитава нещо, което е против интересите на бизнеса. Това беше при социализма, при така наречения реален социализъм или комунизъм, или аз не знам как да го наричам още, когато частникът беше обявен за мръсник.
Имайте предвид, че този частник без всякаква помощ в момента създава една трета от българския вътрешен продукт. Може би и повече. Той създава или той инициира повече от половината от брутните инвестиции в България и той е този, който може да закрепи тази държава. И всеки един удар срещу него - било против частника в България или против онзи, който идва от чужбина е насочен точно срещу това - срещу създаването на продукт, създаването на работни места и бих казал увеличаването на жизнения стандарт в тази страна и съществуването на тази страна в новите условия. Благодаря ви.
Аз ви призовавам на първо четене да не подкрепяте законопроекта на господата професор Стоилов и Башикаров, да подкрепите другия законопроект - на господин Яшо Минков, с тези резерви, които ги изказах и които смятам, че могат да бъдат вкарани на обсъждането между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като господин Димитров с мълчаливото съгласие на залата надхвърли 16,00 ч. ще си разреша да попитам има ли други оратори за утре, които да запиша?
За утре остана една реплика от професор Стоилов и едно изказване от професор Христо Стоянов.
Утре можем да пристъпим към гласуване на двата законопроекта.
Съобщения:
1. Комисията по външната политика и европейската интеграция ще заседава в четвъртък от 11,00 ч. в зала "Запад".
2. Комисията по радиото, телевизията и БТА ще проведе извънредно заседание в сряда от 17,00 ч. в зала "Изток".
3. Комисията по радиото, телевизията и БТА ще проведе заседание в четвъртък от 15,00 ч. в зала "Запад".
4. Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание в четвъртък от 15,00 ч. в 238 зала.
5. Извънредното заседание на Икономическата комисия, за което стана дума, е днес в зала "Запад", половин час след закриване на заседанието.
Закривам заседанието. (Звъни)


Закрито в 16,03 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева


СЕКРЕТАРИ:
Станимир Калчевски

Красимир Момчев