Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2012-01-13

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (Звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, на 12 януари 2012 г. от Сметната палата на основание чл. 7, ал. 3 от Закона за Сметната палата в Народното събрание е внесена Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата за 2012 г.
С писмо на председателя на Народното събрание програмата е изпратена на Комисията по бюджет и финанси. Годишната програма е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Днешният пленарен ден е посветен изцяло на:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- от министъра на правосъдието Диана Ковачева на въпрос от народния представител Нели Калнева-Митева;
- от министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Иван Костов;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народните представители Атанас Мерджанов и Корнелия Нинова;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Десислав Чуколов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Ковачева на въпрос от народния представител Румен Такоров;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Румен Такоров;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Яне Янев;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Яне Янев.
Съгласно обявената поредност, в която ще отговарят министрите, в днешния парламентарен контрол, дами и господа народни представители, сте уведомени, че министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори около 11,00 ч.
Сега започваме с отговорите на министър Симеон Дянков, след него министрите Мирослав Найденов, Лиляна Павлова, Трайчо Трайков, Тотю Младенов, Диана Ковачева и Стефан Константинов. Това са министрите, които участват в днешния парламентарен контрол.
Първи има възможност да зададе своя въпрос към господин Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, народният представител Волен Сидеров относно действията на данъчната администрация за установяване на съответствия между доходи и налично имущество на Красимир Гергов като физическо лице и съсобствеността му във фирми.
Господин Сидеров, имате възможност да развиете своя въпрос.
Волен Сидеров (Атака): Уважаеми господин вицепремиер, моят въпрос е относно действията на данъчната администрация за установяване на съответствие между доходи и налично имущество на лицето Красимир Петров Гергов, като физическо лице и собствеността му във фирми.
Уважаеми господин вицепремиер, в пресата излезе информация за луксозни имоти, голф игрища, частни самолети, имоти зад граница на лицето Красимир Петров Гергов.
В тази връзка моля да ми отговорите правена ли е данъчна проверка на Гергов като физическо лице, не Георги, а Красимир Гергов, за Георги допълнително ще питам, както и на фирмите, в които той участва като собственик или съдружник? Какви са резултатите от тези проверки, ако са правени изобщо?
Допълвам едно уточнение, че Красимир Гергов е фактическият собственик на телевизия bTV, известна още като „Босфор-TV” или турската телевизия, която в България разврати публиката с чалгата, с невярна и необективна информация и със своята антибългарска линия на присъствие като медия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът на Република България и министър на финансите, господин Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Сидеров! По данни от информационната система на Националната агенция за приходите господин Красимир Гергов е представляващ акционер и/или съдружник в 30 дружества, 7 сдружения и 3 фондации.
С резолюции от януари 2008 г. и юни 2009 г. на лицето Красимир Гергов са възложени проверки за установяване на факти и обстоятелства, приключили с изготвени становище и протоколи.
От страна на Националната агенция за приходите са извършени производства на 17 задължени лица, в които господин Гергов има участие, за което са съставени 34 протоколи за извършени проверки и са издадени 35 броя актове за прихващане и възстановяване, а също и 14 ревизионни акта.
Установените в хода на проверените факти и обстоятелства, както и размерът на задължението, определени след извършените ревизии, представляват данъчна и осигурителна информация по смисъла на чл. 72, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и могат да Ви бъдат предоставени въз основа на писмено съгласие на задълженото лице – Красимир Гергов, или с акт на съда, съгласно чл. 74, ал. 2 от същия закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Господин Сидеров, заповядайте за реплика.
Волен Сидеров (Атака): Благодаря за този отговор, господин министър.
Все пак той беше по-изчерпателен от предишния път, когато запитахме за наема, който турската телевизия bTV плаща на държавното НДК, и там не получихме абсолютно никаква информация. Но ние работим по въпроса, и по Закона за достъп до информацията ще изискаме тези данни.
От Вашия отговор, макар и доста оскъден, разбрахме, че има, ако не се лъжа, 14 ревизионни акта. Това означава, че фирмите на собственика на bTV са извършвали нарушения.
Следващият ми въпрос ще бъде свързан с обществените поръчки и държавните поръчки, които фирмите на Красимир Гергов приемат и извършват. Колко точно пари са предоставени от правителството на ГЕРБ на фирмите на Красимир Гергов и по-специално на медиите, чрез които той обслужва днешното правителство? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Желаете ли дуплика? Не. Благодаря.
Следва въпрос от народните представители Петър Димитров и Мая Манолова относно финансовия ефект от прехвърлянето на заплащането на осигурителните вноски изцяло върху държавните служители. Въпросът ще бъде развит от народния представител Мая Манолова.
Заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! След като приключи с реформите в редица сектори – здравеопазване, пенсионна система, социална сфера, правителството се насочи към държавната администрация, като целта на реформата е дефинирана от самия премиер. Ще го цитирам: „Целта е създаване на мотивирана, ефективна, ефикасна държавна администрация”, и още: „Изграждане на конкурентоспособен и добре заплатен сектор на държавна администрация”.
Може би и поради тази причина реформата ще се насочи към възнагражденията на държавните служители като, първо, бяха извършени ред действия, които са познати по отношение на други категории български граждани, а именно отнемане на права, като бяха намалени обезщетенията при пенсиониране на държавните служители, след това беше намален годишният платен отпуск и се пристъпи към самата реформа на възнагражденията отново в същата посока.
Първо, предлага се една нова схема за формиране на възнагражденията на държавните служители, в която основното е отнемането на допълнителното възнаграждение за прослужено време и, второ, прехвърляне на 40% от осигуровките от държавата на самите държавни служители. Оставям настрана начина, по който се извършват тези реформи, което е присъщо за ГЕРБ – от краката за главата – първо, наредбата, после промени в закона, след това промени в държавния бюджет.
Искам да се спра на едно Ваше изявление, господин вицепремиер. Вие обещахте, че възнагражденията на държавните служители в крайна сметка няма да бъдат намалени, но опасенията са в две посоки, че новата схема на формиране на работната заплата ще даде допълнителни възнаграждения само на нашите хора в администрацията, само на послушните, само на симпатичните на органа на назначаване и, второ, че макар средната работна заплата да остане непроменена, в резултат на прехвърлянето на осигуровките към държавните служители, реално те ще получават по-малка сума. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова нашият въпрос е: дали са верни тези опасения и какъв ще бъде ефектът за държавния бюджет, и както каза премиерът – за създаването на една мотивирана и добре заплатена държавна администрация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Господин Дянков, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, в момента в Министерството на финансите завършва оценката на финансовия ефект от вероятното прехвърляне на заплащането на осигурителните вноски изцяло върху държавните служители. На база на тази оценка се подготвят изменения в съответните закони, които ще бъдат съгласувани по надлежния ред и представени за обсъждане и приемане от Народното събрание. Когато се направят тези изменения, когато бъдат предложени и приети, те ще бъдат доходонеутрални, както сме заявили. В смисъл, че служителите ще получават същото нетно заплащане, които получават и преди тези промени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
За реплика?
Господин Димитров, заповядайте.
Петър Димитров (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
Много ми е интересно защо правите реформата, след като ефектът ще бъде неутрален. Тоест взимате от единия джоб на държавното сако и го слагате в другия джоб на държавното сако, и казвате: „Ние правим решителни реформи”. Какъв е смисълът на тези реформи? Това просто е безсмислица.
Във връзка с това споделям тревогите на държавните служители и смятам, че са съвсем основателни. Примерно, вдигате заплатата на един държавен служител, за да го компенсирате с 300 лв. Тези 300 лв. Вие ще ги обложите с 10% подоходен данък и 13% ще вземете за осигуровки, тоест една четвърт от тези пари ще ги приберете обратно и ще отидат в републиканския бюджет. Неслучайно Вие бягате от въпроса какъв ефект очаквате, тъй като, ако очаквате някакъв ефект, ако има някакъв резултат, той ще бъде бъркане в джоба на държавния служител, а няма откъде другаде да го вземете. Това е поредният начин да съберете отнякъде допълнително пари и естествено да ги съберете от хората.
Отново няма никаква яснота: кога ще стане това нещо, как ще стане това нещо? Новият бюджет действа от 1 януари. Бяхте внесли и промени в Закона за държавния служител. Председателят на Социалната комисия се опита да ги вкара на заседание в края на ноември, Вашите депутати го изкараха от дневния ред, тоест и това не се обсъди.
Годината започва, вървят само едни заплахи, в това число и тази сутрин – как ще им намалите отпуските наполовина и ще оставите на хората само 20 дни. Простете, това отношение към хората е оскърбително! Непрекъснато нещо взимате – че пенсии замразихте, че заплати замразихте, че болнични, че майчински, че не знам какво, а сега искате да им отнемете и последните права, които имат.
Освен това Вие разбирате, че държавата като работодател е поела ангажимента да осигурява хората. Това е изключително сериозен ангажимент. Вие имате ли съгласието на синдикатите, господин министър, или отново в разрез с мнението на хората и на синдикатите ще прокарате тази жестока промяна? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря Ви.
За дуплика?
Заповядайте, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димитров, целта на промените е повече прозрачност – нещо, което на Вас и на Вашата група е чуждо – виждали сме го от Вашето управление. Като се направи тази промяна, ще може оттук нататък да се вижда реално кое министерство, коя институция колко струва на държавата и на всички данъкоплатци.
Това е първа и задължителна стъпка, за да можем истински да си отговорим на въпроса в различните сфери на държавното управление – парите, които се дават, те вършат ли си работа, ефективно ли е това управление, дали може да има допълнителна оптимизация? Пак казвам: основната причина е прозрачност. Нещо като дума, което Вие не познавате. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря Ви.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към министъра на земеделието и храните господин Мирослав Найденов.
Първият въпрос е от народния представител Ивелин Николов Николов относно финансирането и бъдещето на опитните станции – държавни предприятия към Селскостопанска академия.
Въпросът ще бъде развит от господин Николов – заповядайте.
Ивелин Николов (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа, уважаеми господин министър! Въпросът е свързан с бъдещето на опитните станции към Селскостопанската академия. Разбира се, той беше зададен още отпреди приемането на Закона за държавния бюджет за настоящата 2012 г., но се разминахме в обсъждането му тук.
Какъв е проблемът? Проектите, които се разработват в опитните станции, се приемат на общо основание по процедура, която е одобрена от Селскостопанската академия. Заедно с проектите на институтите към академията правата и задълженията на научните работници са същите като на научните работници в институтите към Селскостопанската академия. Въпреки това новото ръководство на Селскостопанската академия при последната си среща с научните работници от опитните станции е заявило, че занапред те трябва да работят само с научните институти и няма да получават финансови средства от Селскостопанската академия. Има опитни станции, където не са получавали няколко месеца поред заплати.
Във връзка с това искам да попитам конкретно: какво е Вашето отношение към решаването на проблемите на финансирането и на Селскостопанската академия, но и на опитните станции, които са държавни предприятия – изцяло държавна собственост към Селскостопанската академия? Какво е тяхното бъдеще и мислите ли, че те могат да оцелеят през настоящата 2012 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Министър Найденов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, по отношение на първия Ви въпрос – след преминаването на заместник-министъра на земеделието и храните, отговарящ за научната дейност в аграрната област, в това число и за дейността на Селскостопанска академия, на поста председател на Академията през месец септември 2011 г., неговите функции в министерството бяха поети от заместник-министъра Цветан Димитров.
По отношение на другите Ви въпроси бих искал да внеса следните разяснения:
Държавните предприятия – самостоятелни опитни станции и експериментални бази към институти, функциониращи към Селскостопанската академия, са създадени с изменение на Закона на Академията през 2008 г. Понастоящем тези държавни предприятия са 21 брой, от които 19 самостоятелни опитни станции и 2 експериментални бази към института.
Преди преобразуването им тези предприятия са били Регионални центрове за научно приложно обслужване, на бюджетна издръжка към Селскостопанска академия, тоест те не са били самостоятелни юридически звена.
Доколкото става ясно от финансовата обосновка при приемането на промяната в Закона за Селскостопанска академия през 2008 г., мотивите за преобразуването на опитните станции в държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, са свързани с идеята за облекчаване на бюджета на Академията, чрез намаляване на числеността и съответно на държавната издръжка за нея. Законът предвижда тези предприятия да бъдат юридически самостоятелни и да се самоиздържат.
При образуването на държавните предприятия обаче не е изготвен анализ за тяхната жизненост. Има опитни станции – държавни предприятия, които още при самото им създаване не са били в състояние да поемат голяма част от издръжката си и са разчитали на финансовия ресурс на Селскостопанската академия, като например: Видин, Силистра, Септември, Ямбол и други.
През 2009 г. предишното ръководство на Селскостопанската академия извършва промяна в Устройствения правилник на Академията, с която се дава възможност тя да сключва договори за съвместна дейност с държавните предприятия чрез финансиране от бюджета на Селскостопанската академия. Договорите за държавните предприятия обезпечават заплатите на научните работници в тях, което всъщност изкривява идеята за функциите на опитните станции и тяхното самоиздържане.
Като остатък за 2010 г., през 2011 г. на опитните станции – държавни предприятия са изплатени суми в размер на 379 хил. лв. за изпълнение на договорите с институти в системата на Академията.
От месец април 2011 г. сумите по договорите са в размер на 2 млн. 200 хил. лв. Досега са изплатени 1 млн. 400 хил. лв., като остават за разплащане 820 хиляди. Общите средства, които следва да получат опитните станции – държавни предприятия за 2011 г. са в размер на 2 млн. 600 хил. лв., което представлява 17% от бюджетната субсидия на Академията.
Изплатени са заплати във всички предприятия до месец ноември 2011 г. включително, като за месец декември заплатите ще се изплатят през този месец.
Логично възниква въпросът: съответства ли подобно финансиране – със средства от държавния бюджет да се финансират самостоятелни стопански обекти, каквито са държавните предприятия към Академията, на политиката на Европейския съюз по отношение на конкуренцията или по-специално на правилата на държавните помощи в Европейския съюз?
Правилата за предоставяне на публични средства на стопански субекти, макар и държавни, изискват спазване на определени условия, които биха гарантирали ненарушаване на конкуренцията. От досегашната практика на Академията се констатира непълнота по отношение на правните текстове, даващи възможност за предоставяне на бюджетни средства на икономически оператори.
Очевидно е, че проблемите с държавните предприятия, създадени към Селскостопанска академия, са съществени и многопосочни и са необходими сериозни усилия за тяхното решаване. В процес на подготовка е Проект за изменение на Закона на Академията, прави се анализ на държавните предприятия и тяхната жизненост с цел предприемане на адекватни мерки и промени съобразно резултатите от тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Заповядайте за реплика, господин Николов.
Ивелин Николов (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин министър, сам казахте, че идеята в промените в закона през 2008 г. са за облекчаване на издръжката на Селскостопанска академия, но не и за закриване на опитните станции, още повече че през 2009 - 2010 г. нямаше проблеми с финансирането на опитните станции. Проблемите възникнаха през 2011 г. Разбира се, това е следствие не само от управлението на Академията, но и от силно редуцираният бюджет на Селскостопанска академия, както и на всички научни институти в България. Излиза на практика, че научните сътрудници, които са в опитните станции, не са в самата Академия, въпреки че държавните предприятия са регламентирани като държавни предприятия към Селскостопанска академия. Само в Северна България в опитните станции в момента се разработват над 20 научни проекта. Опитните станции имат план, който ръководството на Академията им дава за собствените приходи и досега няма случай той да не бъде изпълнен, в същото време другата страна на самото ръководство на Академията не им изплаща средствата, които са предвидени в бюджета.
Така и не ми стана ясно, освен че готвите промени в Закона за Селскостопанска академия, какви все пак са намеренията за бъдещето на тези опитни станции? Тази година – 2012 г., те ще оцелеят ли, няма ли да оцелеят? В управленското намерение на министерството ще има ли опитни станции, защото тук не става въпрос за храни, става въпрос за наука и на практика без тези опитни станции, знаете, няма ефективно земеделие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Заповядайте за дуплика, министър Найденов.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, аз ще започна оттам, откъдето свършихте Вие. Прав сте, не става въпрос за пари, а за наука и точно това – дали се прави наука и дали тя отговоря на това финансиране, което те са заявили, е въпросът, на който трябва да се отговори. Знаете, че имаше промяна през месец септември в ръководството на Селскостопанска академия. Новото ръководство в момента прави анализ на резултатите и тези средства, които са финансирани, и на базата на тях какъв научен продукт е осъществен.
Аз очаквам това предложение, разбира се, то е свързано и с промени в Закона за Селскостопанска академия. Подготвя се такава промяна, която в близките седмици, може би до месец, ще влезе в Министерския съвет. Нека да направим така щото земеделските производители, които очакват този продукт и, разбира се, държавата плаща за това да го получат и той да бъде адекватен на това, което е финансирано. Няма да останат без издръжка или без ангажименти тези, които произвеждат такъв продукт, и тези, които са нужни на пазара. Това мога да Ви отговоря. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Следва въпрос от народните представители Митхат Метин и Петя Раева относно неизпълнение на задължение във връзка със сключени споразумения по чл. 37в, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за разпределение на земеделски земи между ползватели в община Червен бряг, област Плевен.
Въпросът ще бъде развит от народния представител господин Митхат Метин.
Заповядайте.
Митхат Метин (ДПС): Благодаря, господин председател.
Колеги, уважаеми господин Найденов! Със заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие” в Плевен ползвателите на земеделските земи в 14-те землища на територията на община Червен бряг съвместно с назначените комисии успяват да стигнат до сключване на споразумение, за да няма нужда от служебни такива. Всички кметове на населени места, които са и членове на тези комисии, са довели споразуменията до знанието на заинтересованите собственици, наследници на земеделски земи в общината. Изпълнено е изискването на Закона за разпределение на така наречените бели петна. Разпределени са над 20 хил. дка земеделска земя, за която ползвателите дължат по извънбюджетната сметка на общината сума в размер около 300 хил. лв. Законът изисква в споразуменията да участват само ползватели, които са изплатили задълженията си по предходните години, което ще рече, че неплатилите своите задължения не могат да участват в сключването на споразумение за нова стопанска година.
Ето защо, господин министър, отправям към Вас следните въпроси: има ли издадена заповед на директора на Областната дирекция „Земеделие” в Плевен на основание чл. 37в, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в определения тогава от закона срок – 1 октомври 2010 г.? Ако има, защо не е заведена в регистъра на Община Червен бряг и общинската земеделска служба? Мнението на кметовете, участващи в комисиите по сключването на споразуменията за 2010-2011 г., е, че има действащи споразумения и би трябвало земите да се обработват съгласно тях.
В логиката на тези разсъждения, ако няма издадена заповед, защо след като са сключени споразуменията преди 1 октомври 2010 г. директорът не е издал заповедта? Част от големите арендатори не са изплатили задълженията си за белите петна, позовавайки се именно на липсата на такава заповед, но ползват тези земи и получават за тях субсидия от Европейския съюз и от републиканския бюджет. Това според нас е огромно нарушение, с което са лишени стотици собственици и наследници на земеделски имоти от Община Червен бряг от правата им по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от закона.
Вторият ми въпрос: ако директорът на областната дирекция е изпълнил задължението си по чл. 37в от закона и няма нарушения, тогава на какво основание неплатилите задълженията си арендатори са участвали в срещите след 1 юли 2011 г. за сключване на споразумения за стопанската 2011-2012 г.? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Метин, във връзка с Вашия въпрос наредих да се извърши проверка и да се дадат обяснения от директора на Областна дирекция „Земеделие” – град Плевен, от които е видно, че за землищата на община Червен бряг за стопанската 2010-2011 г. са сключени споразумения за ползване на земеделски земи и в тях са разпределени имоти, които се ползват без правно основание, така наречените бели петна.
Директорът на Областна дирекция „Земеделие” дава обяснение, че не е издал заповед по чл. 37в, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като споразуменията са представени след сроковете, определени в чл. 37в, ал. 4 от закона и § 28 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Законодателят обаче е предвидил хипотеза и в случаите на неиздаване на заповед, съгласно чл. 37в, ал. 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, когато в срока по чл. 37в, ал. 1 и 4 директорът на Областната дирекция „Земеделие” не издаде заповед, то всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните. Такова искане от ползвателите на земеделски земи за землищата в община Червен бряг не е постъпвало в Министерството на земеделието и храните.
Относно Вашето питане защо ползвателите, неплатили дължимото рентно плащане за ползваните по споразуменията имоти, са участвали в срещи за сключване на споразумения след 1 юли 2011 г., Ви уведомявам, че в чл. 37в е регламентирана забрана за участие в споразумение, но не и в провеждането на срещи в тази връзка. Това е така, защото до сключването на споразумение тези лица имат възможност да платят дължимото рентно плащане за ползваните имоти по банковата сметка за чужди средства на общината.
Независимо от изложеното следва да се има предвид, че в чл. 34, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е предвидено задължение за лицата, които ползват без правно основание имоти, да внесат трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището от общината през предходната година за времето на неправомерното ползване, ако собствениците или ползвателите на правното основание са сезирали кмета на съответната община по реда на чл. 34 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплика?
Заповядайте, госпожо Раева.
Петя Раева (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Благодаря Ви за отговора, но не сме доволни от предоставените данни. Ще Ви посоча, че имаме много жалби, постъпили в нашите приемни дни в община Плевен. Най-вече това са от община Кнежа, община Левски и община Долни Дъбник, където госпожа Добрева е била два мандата директор, господин министър, и то в предишните два мандата. Вие би трябвало да сте наясно, че госпожа Добрева е била освободена от длъжността „директор” в предишния си мандат, заради кражба на 20 хил. лв. от касата на Общинската служба по земеделие. Тя е била съдена, господин министър, за това, че е в конфликт на интереси и за неговото укриване. Считаме, че и в момента е в такъв конфликт на интереси.
Господин министър, смятате ли, че човек с такава репутация може да представлява Министерството на земеделието и храните на територията на община Плевен? Искам ясно да заявя, че този случай не е изолиран. Лично аз като изпълнителен директор в предишния мандат на „Напоителни системи” уволних инженер Цолов за злоупотреби. Той беше върнат на работа в сегашния мандат и отново уволнен за злоупотреби. Считам, че тези случаи, зачестявайки в област Плевен, не показват добра работа на Министерството на земеделието и храните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте!
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа, народни представители! Уважаема госпожо Раева, аз не мога да коментирам дали някой е съден. Знам със сигурност, че не е осъден.
Ние сме гласували доверие на директора на Областната дирекция „Земеделие”. В същото време това, което аз имам като информация – не мисля, че трябва да използваме трибуната на Народното събрание за уточняване на междуличностни конфликти – че атаката към госпожа Добрева идва в момента от уволнен от нея директор на общинската служба в Червен бряг.
В този смисъл мисля, че живеем в правова държава и този, който има нарушение, трябва да получи наказания и следва да ги получи. Но от хипотезата, че някой е нарушил нещо и е бил обвиняван, но не е доказано и няма присъда, не го прави престъпник, тоест не го лишава от правото да заема определените постове.
Аз, разбира се, поемам ангажимента към Вас, тъй като в репликата си поставихте и друг въпрос – да проверя как стои въпроса с директора на „Напоителни системи”, тъй като знам много добре от Вас, че сте ръководили тази институция – ако там има някакви притеснителни неща, знаете, че ще реагирам своевременно. Благодаря. (Единични ръкопляскания от независим народен представител.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Въпрос от народния представител Четин Казак относно размера на средствата по Програмата за развитие на селските райони, които ще бъдат усвоени до края на 2011 г.
Господин Казак, заповядайте да развиете въпроса си.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Този въпрос беше зададен доста преди края на годината, но не му дойде реда. Все пак той е в достатъчна степен на актуалност.
Уважаеми господин министър, съгласно правилото „n+2” до 31 декември 2011 г. България трябва да усвои ефективно средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони плюс националното си съфинансиране, предвидени по бюджетите за периода 2007 - 2009 г. на обща стойност 1 млрд. 265 млн. 593 хил. евро или 2 млрд. 537 млн. 797 хил. лв. Видно обаче от публикуваната информация за изпълнение на Програмата за развитие на селските райони на официалната страница на програмата изплатените до 31 октомври 2011 г. общо публични средства са 1 млрд. 494 млн. 189 хил. лв. Това означава, че 1 млрд. 43 млн. 608 хил. лв. или 533 млн. 588 хил. евро следва да бъдат разплатени от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, до 31 декември 2011 г., тоест следвало е да бъдат изплатени. В противен случай страната ни ще загуби тези средства.
В тази връзка бих искал да Ви попитам какъв ще бъде общият размер на финансовите средства по Програмата за развитие на селските райони, които ще бъдат ефективно усвоени или вече са били ефективно усвоени, получени от крайните бенефициенти към 31 декември 2011 г., като имаме предвид ангажиментите, с които правителството дойде на власт за ускоряване на усвояването на европейските средства и това, което е действителният резултат към момента? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За отговор – министър Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Казак, благодаря Ви за въпроса, много е актуален. Виждам, че взехте химикал, за да запишете цифрите, защото те са показателни.
Бюджетът, отпуснат от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2009 г., който България трябва да усвои до края на 2011 г. по правилото „n+2” е в размер на 1 млрд. 18 млн. 544 хил. евро. Към днешна дата са усвоени 1 млрд. 19 млн. 800 хил. евро, което представлява 100,13% от бюджета за 2007, 2008 и 2009 г. Това са 100,13%?
Четин Казак (ДПС, от място): Това е по Програмата за развитие на селските райони ли?
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Това е по Програмата за развитие на селските райони!
В допълнение сме изплатили 205 млн. евро национално съфинансиране. Това са цифри, които са одитирани от Европейската сметна палата – 100,13%!
Следователно, господин Казак, към момента ние сме разплатили 38,6% от целия бюджет на програмата за програмния период 2007 - 2013 г. и сме договорили 52% от бюджета, а именно 1 млрд. 369 млн. 311 хил. евро.
И сега, за Ваше сведение, до края на месец юли 2009 г., тоест до момента, в който аз встъпих в длъжност, договорираните средства са били 11% спрямо 52-та процента сега, а разплатените – 6,3% спрямо 38,6%. Следователно ръстът на договарянето от средата на 2009 г. досега е почти 4 пъти, а ръстът в разплащането е почти 5 пъти в сравнение с този от средата на 2009 г.
Такива са цифрите. Те са показателни за това е работила администрацията до средата на 2009 г. и как работи тя към момента.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Заповядайте за реплика, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин министър! Числата, които Вие споменахте, будят недоумение, ако се доверим на официално публикуваното в сайта на Разплащателната агенция.
Ето я официалната справка към 31 октомври миналата година, тъй като по-актуална информация не е публикувана, където е записано 1 млрд. 494 хиляди ефективно разплатени. Индикативната програма, индикативният бюджет на програмата за периода 2007 - 2009 г. е 1 млрд. 265 млн. евро, тоест общо около 3 млрд. лв.
Аз се учудвам как към 31 октомври миналата година сте записали официално на сайта, че сте усвоили 1 млрд. и 400 милиона и изведнъж сега за 3 месеца споменавате, че сте усвоили над 100% от предвиденото в индикативния бюджет.
Дайте по-детайлна информация! Според мен тук има някаква тайна, която Вие в момента не споменавате. Жонглирате с цифрите и числата.
Чухме, че сте предвидили гаранционен фонд, в който да прехвърлите част от парите. Чухме, че сте поискали авансово изплащане на част от парите от Европейската комисия въпреки липсата на достатъчно одобрени проекти.
Дайте по-подробна информация! Недейте само с голи цифри да заблуждавате народните представители, че сте усвоили над 100%. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, министър Найденов.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Казак! Знам, че истината е горчива, но за съжаление е такава! Цифрите и числата, които Ви споменах, са истина едно към едно. Към момента средствата са усвоени на 100,13%. Имаме надплащане за това, което трябва да разплатим към този период, с около 1 млн. и 200 хиляди.
Това, което говоря в момента, са данни на Разплащателната агенция – акредитирана Разплащателна агенция, която работи с тези средства и подлежи на одит от Европейската сметна палата. Нали разбирате, че от трибуната на Народното събрание няма да кажа цифри, които се разминават с истината?!
Не знам Вие какви числа сте гледали към месец октомври, но аз Ви казвам, че към 31 декември миналата година е това. Вие посочете нещо обратното на това.
Вместо да застанете и от тази трибуна да кажете: „Благодарение на работата на тази администрация спасихме програмата от загуба на средства, защото през първите две години не се усвояваха”, нося тук диаграма, която мога да Ви предоставя –наистина бяхме изправени пред опасността в края на годината да загубим доста средства, Вие в момента оспорвате официалните числа!
За съжаление, отново повтарям – за Ваше съжаление и за наша радост, тези цифри са истина: 100,13%! Колко пъти искате, толкова пъти ще ги повторя. Това за Вас беше само една много, много голяма мечта. Дано тези, до които са стигнали средствата, си направят извода и преценят кой казва истината и кой – не. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова.
Въпросът е от народния представител Джевдет Чакъров относно лошото състояние на пътя Айтос - Дъскотна като част от отсечката Айтос - Провадия.
Господин Чакъров, заповядайте да развиете въпроса.
Джевдет Чакъров (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Госпожо министър, обръщам се към Вас във връзка с изключително лошото състояние на пътя Айтос-Дъскотна като част от отсечката Айтос-Провадия. Това е част от третокласната пътна мрежа, която свързва областите Бургас, Варна, Добрич и Силистра. Това е изключително натоварена отсечка и в по-голямата си част с тежкотоварни автомобили като алтернативна отсечка, използвана много по време на активния туристически сезон. За съжаление обаче тя е в изключително лошо състояние в посочената част – от Айтос до Дъскотна. Ако трябва да бъдем коректни, не е така в цялата си част – само няколко километра непосредствено след Айтос в посока към Провадия са в по-добро състояние, след което по протежение на по-голямата част от отсечката липсва асфалтова настилка, пътят е насечен през десетина-дванадесет метра, което води до изключително висока амортизация на движещите се пътни превозни средства. За мен обаче по-важното е, че това създава много сериозни рискове за пътуващите по тази отсечка и за съжаление за сериозна възможност за пътнотранспортни произшествия. Хубаво е, че няма такива, защото има много сериозни пропадания по тази отсечка.
По време на множеството ми срещи като народен представител в региона въпросът винаги е бил поставян. Ние сме го поставяли и на вниманието на администрацията в предишни времена. Когато съм бил министър, съм поставял въпроса пред съответните компетентни органи. Тогава беше стартирало проектиране. За съжаление, след това то не се случи.
В контекста на целите, които си е поставило настоящето правителство – изграждането на инфраструктура, включително на пътна инфраструктура, на автомагистрали, е редно обаче да се обърне внимание и третокласната пътна мрежа, защото тя е много важна и в контекста на европейските политики.
В тази връзка въпросите ми са следните. Предвижда ли се реконструкция на пътя Айтос - Дъскотна? Ако се предвижда, кога това би се реализирало? Надявам се, че в контекста на приоритетите, освен върху най-важните приоритети, които се реализират от правителството, ще се обърне внимание на пътната инфраструктура и на съответния клас пътища в област Бургас и в частност – на посочената отсечка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За отговор – министър Павлова.
Заповядайте, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, както отбелязахте, пътят Айтос- Дъскотна, като част от отсечката Айтос-Провадия е републикански път от трети клас. Бих казала, че наистина е в недобро състояние. Към настоящия момент единствено е търпял текуща поддръжка и ремонт на най-проблемните участъци. Това е път, за който, както споменахте, няма пълен проект и не е готово пълното му проектиране. Този участък от пътя не е попадал в програмите за основен ремонт или в програмите за цялостна рехабилитация на отсечката, тъй като за него има частично, а не пълно проектиране. Най-проблемната част от този път е металният мост при 65-и километър – съоръжение, което не може да бъде използвано повече. За него вече има разработен технически проект, за да бъде изцяло подменено това съоръжение, тъй като експлоатационното му състояние не е добро и не подлежи на ремонт.
В програмата за 2012 г. сме предвидили цялостно проектиране на целия участък на пътя. Това работно проектиране би следвало и се надявам да бъде готово до лятото на тази година, за да можем с готовия проект да търсим осигуряване на финансови ресурси и да започне реализация на дейностите по ремонта.
Въпреки това сме предвидили средства по програмата за текущ ремонт и поддръжка за 2012 г. През 2011 г. средствата за текущ ремонт и поддръжка в този регион бяха 2,5 млн. лв. Аналогична сума е предвидена и за 2012 г., за да можем да обезопасим опасните участъци и да предотвратим тежки произшествия, съответно се надявам да няма такива, както и досега нямаме данни.
По отношение на втория Ви въпрос: какви са средствата, предвидени за рехабилитация на второкласна и третокласна инфраструктура в област Бургас – през 2011 г. стартираха няколко обекта, които са в изпълнение като част от инвестиционната програма. Това са пътят Сунгурларе – Мъдрино, 12 км, на стойност 2,2 милиона, който е изпълнен горе-долу на 80%. Поради зимни условия временно сме го преустановили и ще продължим през месец март. Ремонт на пътя Царево – Резово, 11 км за 9 милиона. Там имаме по-малък напредък в реализацията, но ще продължим и през тази година, имаме осигурен финансов ресурс за тях.
Имаме овладяно свлачище при километър 282 на пътя Бургас – Малко Търново.
Отделно от това по Програма „Транзитни пътища” в момента в региона се изпълнява пътят Елхово – Бургас, 48 км на стойност 74 млн. лв., и пътят Шумен – Карнобат, 90 км на стойност 54 млн. лв. И двата пътя се финансират със заем от Европейската инвестиционна банка по „Транзитни пътища V”.
Това, за което имаме готово проектиране или довършване проектирането, за проектите на второкласния път 2.53 от границата на Областно пътно управление Ямбол до Средец – 30-километров участък, Камчия – Съединение, 7 километров участък и пътя от Камено до Нефтохим. Това са трите пътя, за които имаме или напълно готови проекти, или проекти, които се довършват. Вече е въпрос на възможности на финансирането да приоритизираме кои от тези проекти ще бъдат финансирани през следващата година. Разбира се, при подготовката и при приоритизирането имаме утвърдена методика за това как приоритизираме кои точно проекти да бъдат финансирани. Единият от показателите, разбира се, е трафикът.
Специално за участъка, който споменахте, трафикът, който имаме по данни към днешна дата, не е достатъчно висок, за да можем да получим максимален размер на европейското финансиране, но по методика при наличие на финансов ресурс ще можем да финансираме и трите участъка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За реплика – господин Чакъров, заповядайте.
Джевдет Чакъров (ДПС): Господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
От това, което получаваме като информация е видно, че рамката за текущата поддръжка на пътищата е същата, но смятам, че това в никакъв случай не е достатъчно, особено за отсечката, която посочих, а и за други пътища. Добре е, че в това, което чувам, се включва и отсечката Камчия – Съединение, защото там движението е почти невъзможно. Когато имате възможност аз ви предлагам да видите и двете отсечки: и Айтос – Дъскотна, и Камчия – Съединение. Докато по Айтос – Дъскотна в момента се извършва движението, то Камчия – Съединение това е невъзможно. Почти е невъзможно пътят да се използва, така че е добре да бъде предвиден като проектиране.
Аз ще ви помоля и обществеността в област Бургас, в частност заинтересованите общини, и аз да бъда информиран за хода на проектирането за посочената отсечка. Учудвам се, че няма достатъчна натовареност, защото моите впечатления, а и на кметовете, и на обществеността е, че участъкът е изключително много натоварен.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Такива са данните.
Джевдет Чакъров: И наистина има много сериозно движение на тежкотоварни автомобили. Освен хората, които живеят там, се използва много активно посочената отсечка в летния сезон.
С оглед на сериозните рискове, които крие за пътно-транспортни произшествия и най-вече рискове за здравето и живота на хората, се надявам, да се намерят тези средства – нещо, което ние ще продължим да следим с внимание. Разчитаме на положително решение да се извърши съответната реконструкция да бъде приведена в съответствие тази отсечка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Дуплика желаете ли? Не.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол днес.
Продължаваме с питане и въпроси към министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков.
Първо е питане от народния представител Любомир Владимиров относно продажбата на държавния дял в електроразпределителните дружества.
Господин Владимиров го няма, така че въпросът ще бъде отложен за друг ден на парламентарен контрол.
Следва питане от народния представител Волен Сидеров относно продажбата на държавния дял в електроразпределителните дружества.
Господин Сидеров също го няма и той се отлага за друга дата на парламентарен контрол.
Въпрос от народния представител Павел Шопов относно продажбата на дружеството Е. ОН на чешка фирма.
Господин Шопов също не присъства в залата и този въпрос се отлага за друга дата.
И въпрос от народните представители Петър Димитров, Меглена Плугчиева и Анна Янева относно оттеглянето на големи немски инвеститори от България. Въпросът ще бъде развит от госпожа Плугчиева.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
Меглена Плугчиева-Александрова(КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, нашият въпрос е свързан с тази много тревожна тенденция на напускане на България на стратегически немски инвеститори, като се има предвид, че повече от половината от стоте най-големи инвеститори в България са от Германия – „Аурубис”, „Луфтханза Техник”, „Линднер”, „Либхер” и така нататък.
Като вземем под внимание, че това са фирми не само мярка за качество, но това са фирми, които винаги са били социално ангажирани, при които не е имало никакви проблеми с работещите, гарантирани осигуровки и така нататък, фирми, които винаги са работили екологосъобразно и никога не са гонили бързата и лесна печалба, трайно са се настанявали и са били ангажирани с икономическия растеж на страната, ние оценяваме предимствата от тези инвеститори, влезли в България, като пиковото присъствие на фирмите беше 2007-2008 г. – над 2 млрд. евро германски инвестиции са влезли в страната.
За съжаление, какво се случва от две години насам при правителството и особено, когато Вие управлявате Икономическото министерство? Имаме един нетен отрицателен поток към Германия от минус 146 милиона в последните осем месеца на 2011 г. Но де факто хронологията на събитията показва, че още през октомври 2009 г. ЕВН ЕНЕРГТРАГ – Каварна съди държавата за строителството на ветроенергиен парк. В проекта са вложени 40 милиона. Де факто целият проект е за 100 млн. евро.
През октомври 2009 г. RWE напусна България, напусна проекта „Белене”.
Две хиляди и десета година мина под мотото на буквално гонение на германските фирми „Сименс”, „Е.ОН”, да не припомням, че ДАНС влизаше, изтърбушваше офиси, стигна се дотам, че когато госпожа Меркел беше в България, постави официално този въпрос през октомври, че германските фирми не са престъпни и че те са ангажирани с развитието на страната. (Председателят дава знак, че времето за изказване е изтекло.)
Приключвам, господин председател.
През 2010 г. ВАЦ се оттегли от България.
През 2011 г. немските инвеститори от Русенската корабостроителница се оттеглиха. През юни 2011 г. „ДРЕСС и ЗОМЕР” напуснаха България. И 2011 г. върхът – през есента Е. ОН напусна България.
Какво се случва, господин министър – бягат ли немските инвеститори, Вие ли ги гоните? Още повече черешката на тортата са „Сименс”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Моля Ви да приключвате, госпожо Плугчиева!
Меглена Плугчиева-Александрова: ...и с това, че ние ще трябва да връщаме сега и мотрисите на „Сименс” към Германия. Очаквам Вашия отговор, бягат ли германските инвеститори, или Вие ги гоните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За отговор - министър Трайков.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, госпожо Плугчиева, госпожо Янева, и аз ще дам примери с две немски компании – „Луфтханза Техник” и „Кнауф”, които тази година получиха втори сертификат по Закона за насърчаване на инвестициите за свои нови производства. Те инвестират 57,5 млн. евро и създават 210 нови работни места, 150 от които за висококвалифицирани служители. Не знам за Вас, но за мен това е знак на доверие и сериозен индикатор за качеството на инвестиционния климат у нас.
Съгласно последната анкета на Германо-българската индустриално-търговска камара очакванията на германския бизнес в България за цитираната от Вас 2011 г. бяха свързани с повече работни места, повече инвестиции, по-голям оборот и като цяло подобряване на икономическите условия. Пример за това са и актуалните данни на Националния статистически институт и Българската народна банка, които потвърждават прогнозата на 90% от анкетираните за запазване или нарастване на износа към Германия. Само за първите десет месеца на 2011 г. той е в размер на над 2 млрд. евро, при 1,66 млрд. евро за цялата 2010 г.
Според мен е редно компаниите сами да мотивират, ако желаят, инвестиционните си решения и те го правят. В случая с ВАЦ това беше вътрешнокорпоративно решение. Що се отнася до Е.ОН, ако отворите сайта на компанията, сами ще прочетете, че групата Е.ОН изпълнява план за намаляване на активите си с 15 млрд. евро от 2010-а до 2013 г. До момента дружеството е продало активи за 9 млрд. евро в Германия, Великобритания и Италия и се насочва към възобновяеми енергийни източници. Очевидно това е въпрос на фирмена стратегия и пазарна политика.
Искам още в зародиш да спра и внушението за бягство или гонене на немски инвеститори от България. Германия остава водещ инвеститор у нас, който от 15 години заема пето място сред чуждите инвеститори с 2,7 млрд. евро инвестиции. За периода януари-октомври 2011 г. в 169 фирми има положителни инвестиции на стойност 132 млн. евро. В 59 фирми има върнати заеми на инвеститора към компанията майка за 308 млн. евро – това, което Вие наричате отрицателен инвестиционен поток.
Най-значими са положителните инвестиции на „Кауфланд”, „Либхер-Хаусгерете Марица”, „Тисенкруп – Юпитер Стомана”, „Хенкел”, „Кнауф”, „Иксетик Пловдив”. Съществени нови инвестиции са направени и от „Грамер”, „Фесто”, „Ксела” и „Шенкер”.
Накрая завършвам с това, че не само немските, но и почти всички преработващи предприятия с чуждестранни собственици у нас се развиват успешно и разширяват мощностите си в България.
Уверен съм, че ще намерите начин да разпространите предоставената от мен днес информация в средите, с които общувате в Германия. Така ще допринесете за доброто име на страната ни като инвестиционна дестинация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Народният представител Петър Димитров – заповядайте за реплика.
Петър Димитров (КБ): Господин министър, прави впечатление успокояващия Ви тон – няма проблеми, всичко е наред. В „Капитал” сте дали интервю, в което казвате: „Действително има някои, които излизат, но на тяхно място идват други”, тоест спокойно, няма проблеми. Отива си Е.ОН, на негово място идва „Енерго прокомунални услуги”. Добре е да кажете кой е това. Отива си ВАЦ, може би дойде някой чужд инвеститор на негово място. Отива си „Енел” – не е немски, но си отива, европейски гигант. Кой идва на негово място?
Господин министър, за това, че си отива Е.ОН – върхът на немската енергетика, от България, трябваше да ударите камбаните, трябваше да помолите Синода за национален траур. Петнадесет години всички правителства влагаха огромни усилия, за да докарат такива инвеститори в България! Вие сега не просто съзерцавате тяхното заминаване – Вие ги гоните!
Два часа, след като немският посланик разговаря с Вас по проблемите с Е.ОН, два часа след това ДАНС изтърбушва офисите на Е.ОН! Това е Вашата политика. И Вие казвате: „Няма голямо значение – идват други”. Това е все едно да кажете: „Германия ще напусне Европейския съюз – няма голямо значение, ще влезе Черна гора”. Това е логиката на Вашето поведение.
Така че моят призив към Вас е да излезете от това спокойствие. Виждате, че инвестициите във върховата година, както Вие пак казвате в това интервю, от 8,5 милиарда сега са паднали почти на нулата, но вместо да биете камбаната пред висшия орган и да се търсят мерки тези инвеститори да се запазят, да не говорим за това, че немалко държави поемат част от инвестицията, само и само да дойде някой инвеститор, Вие ги прогонвате с ресурсите на държавата. Това е престъпна политика. Простете ми, но аз си мисля, че ще дойде момент, в който ще отговаряте за тези престъпления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Господин министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо Плугчиева, помолих Ви да разпространите дадената от мен информация сред германските среди. Налага се да допълня молбата си с такава – да не разпространявате думите на господин Димитров как Германия излиза – влиза Черна гора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Сега вече в залата са народните представители, които са задали първите въпроси към министър Трайков.
Първо ще дам думата за питане от народния представител Любомир Владимиров относно продажбата на държавния дял в електроразпределителните дружества.
Заповядайте, господин Владимиров.
Любомир Владимиров (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Правителството на ГЕРБ обяви, че възнамерява да продаде дяловете в електроразпределителните дружества чрез Българската фондова борса. За целта бяха проведени конкурси и избрани инвестиционни посредници.
На 29 ноември миналата година правителството стартира така нареченото роуд шоу, тоест представяне на ЕРП-тата в някои европейски страни.
За Политическа партия „Атака” съществуват неясноти и ето защо се обръщаме към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като собственик и на държавния дял в ЕРП-тата, и на дружеството, на което са прехвърлени 33-те процента от ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН – Държавната консолидационна компания.
Според Търговския закон в България, когато миноритарният собственик на акции или дялове в едно предприятие реши да ги продаде, той е длъжен най-напред да ги предложи на мажоритарния собственик. Ако той откаже или не се стигне до споразумение за цената, тогава може да се стигне до продажба на тези акции или дялове.
От изявленията на представители на българското правителство нееднократно е ставало ясно, че управляващите очакват да получат добра печалба от своите дялове в електроразпределителните дружества. Появиха се очаквания за приходи в бюджета от 150 до 300 млн. лв.
Тъй като дружествата твърдят, че тяхното съдействие е търсено чисто информативно, без да са предоставяни необходимите документи за преоценка на активите, оставаме с усещането, че ако има преоценка, то тя е едностранна – само от българската страна.
Ако държавата е преоценила само своя дял в дружествата, каквато информация се появи напоследък, то в дружествата майки, да ги наречем, на мажоритарните собственици на българските ЕРП та ще се появят проблеми. Те са публични дружества и българските им предприятия представляват част от активите, които притежават. Евентуално нова, по-висока цена трябва да бъде отразена в документите, които те задължително представят пред борсите, на които се търгуват техните акции. Но българската страна на този етап не ги е информирала, че е направила нова оценка на активите им. А и те не могат да я вземат, без да я проверят. Затова има опасност да се появят различия в балансите на електроразпределителните дружества.
Подобни различия на публични дружества могат да бъдат изтълкувани от потенциалните инвеститори като подаване на неистинска информация от компанията, чиито акции се продават на фондовата борса. Нещо повече, задължително е те да започнат да съдят фирмите, чиито акции се продават на фондовите борси, а фирмите майки да отправят искове към българската държава в лицето на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което се явява собственик и на 33-те процента от ЕРП-тата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моите въпроси към Вас са:
Предлагала ли е българската държава на мажоритарните собственици на ЕРП-тата да изкупят дела на нейните акции в размер на 33%?
Искала ли е българската държава от електроразпределителните дружества да актуализират оценката на активите на дружествата?
Възможно ли е да се направи оценка на активите без предоставяне на информация от мажоритарния собственик?
Няма ли опасност България да бъде дадена на международен съд заради създалата се ситуация около ЕРП-тата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Министър Трайков, имате думата за отговор на питането.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Владимиров! Съгласно Закона за приватизация и следприватизационен контрол държавното участие в капитала на всички търговски дружества се счита за обявено за приватизация от момента на влизането му в сила, с изключение на включените в така наречения забранителен списък. В този контекст държавното участие в електроразпределителните дружества на практика е обявено за приватизация и на това основание Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол определи метод за продажба на 33% от капитала им чрез публично предлагане. В съответствие със закона агенцията проведе конкурси за избор на инвестиционни посредници за продажбата на пакетите от акции.
През месец юли 2011 г. агенцията сключи договори с избраните инвестиционни посредници, които включват задължениe към тях да осъществят преглед на състоянието на дружествата – силни и слаби страни, да изготвят проспекти за публично предлагане на акциите, стратегия за процеса на публично предлагане, анализ за определяне стойността на предложените за продажба акции, както и извършване на активен маркетинг за нуждите на публичното предлагане.
Опасенията Ви, че съгласно Търговския закон миноритарният собственик на акциите е длъжен най-напред да ги предложи на мажоритарния, са несъстоятелни. Такива ограничения са налице при дружествата с ограничена отговорност, но не и при акционерните дружества, чиито акции не са винкулирани. Нещо повече, в случая сделките се осъществяват по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който е специален и в него не е предвиден ред акциите да бъдат предлагани преимуществено на мажоритарните собственици. Оттук следва и отговорът на първия Ви въпрос, а именно, че за държавата в лицето на агенцията не съществува правна възможност да продаде без търг, конкурс или друга конкурентна процедура акции, които са нейна собственост, поради което не е предлагано на мажоритарните собственици директно изкупуване на държавния дял.
По отношение на втория Ви въпрос – за преоценка на активите и дали е търсено съдействието на чуждите компании за определяне на пазарната им стойност, следва да се има предвид, че оценката и листването на акциите е от компетенциите на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и на избраните инвестиционни посредници. Съгласно действащото законодателство агенцията не е била длъжна да изисква от страна на дружествата да актуализират оценката на активите си, както и тяхната преоценка. Съгласно нормативната уредба тя определя метода за приватизация и предприема всички необходими действия във връзка с осъществяване на приватизационната процедура, като е възложила на избраните инвестиционни посредници изготвянето на анализ за определяне стойността на предложените за продажба акции от капитала на дружествата. В изпълнение на задълженията си по договорите инвестиционните посредници са предоставили на дружествата списъци с необходимите им документи и информация за изготвяне на анализите и проспектите.
В хода на представянето на изисканата информация и документи в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол неколкократно са проведени срещи с представители на дружествата, на които са присъствали и членове на управителните органи на дружествата майки, които са запознати с необходимостта от предоставяне на коректна и пълна информация. Освен това е предвидено проектите на проспекти да бъдат предварително съгласувани с управителните органи на ЕРП-та преди внасянето в Комисията за финансов надзор. В този смисъл ЕРП-та, които осъществяват дейността си на територията на България, и техните дружества майки са запознати в пълна степен с предприетите от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол действия по отношение продажбата на миноритарните пакети акции, поради което не са налице основания за оспорване на действията на агенцията от страна на дружествата.
Крайната цена на пакетите в рамките на приватизационната процедура зависи и ще зависи както от официалните документи, получени от дружествата, и това, че се продават миноритарни дялове, чрез които не могат да се налагат решения, така и от инвестиционната активност на борсата и международната икономическа и инвестиционна конюнктура. Процедурата е ясна, прозрачна и се осъществява чрез Българската фондова борса, поради което не са налице основания българската държава да бъде въвлечена в съдебни процедури като ответник. Освен това по никакъв повод сделките не нарушават правата на инвеститорите, както и договорите за взаимна защита и насърчаване на инвестициите с конкретните държави, в които са регистрирани мажоритарните собственици на компаниите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви, министър Трайков.
Заповядайте, господин Владимиров. Имате възможност да зададете два уточняващи въпроса.
Любомир Владимиров (Атака): Ясно е, че въпросните сделки за продажбата на държавния дял в електроразпределителните дружества са подготвени от Вас да минат гладко и чисто, но ще Ви кажа, че това ще бъде една от най-големите грешки на Вашето управление и ще коства не само много на българската държава, но и на всеки един български гражданин.
Политическа партия „Атака” нееднократно е заявявала, че се обявява не само за непродаване на този държавен дял, но и за абсолютното разтрогване на договорите с въпросните електроразпределителни дружества. Те са в тежест на всеки един български гражданин. Може да се кажа, че тези дружества имат и картелно споразумение, което ощетява всеки един от нас, и парите, които се изнасят от държавата, вместо да отидат за българските пенсионери и за други социални каузи, отиват за пенсионерите от чужди страни.
Министър Трайков, мисля, че за пореден път Ви призовавам да преразгледате политиката на Вашето управление в енергийния сектор и един път завинаги да въведете здрава държавна ръка, която ще въведе строги правила, ще спре кражбите от електроразпределителните дружества, кражбите от джоба на българите, и за всеки един от нас ще има справедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Заповядайте, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Владимиров, за пореден път Ви припомням, че дружествата майки на ЕРП-та са публични компании в своите държави, а след като бъдат листвани на фондовата борса в България, стават публични компании в България, така че всеки, който смята, че това е един невероятен, да използвам една жаргонна дума, келепир, може да си купи акции и да получава част от печалбата на тези дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: За отношение, господин Владимиров? Няма да ползвате.
Следва питане от народния представител Волен Сидеров относно продажбата на държавния дял в електроразпределителните дружества.
Заповядайте, господин Сидеров.
Волен Сидеров (Атака): Господин министър, в медиите беше публикувана информация, че емисари на ГЕРБ ще обикалят Европа, за да търсят купувачи на държавния дял от 33% на ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН. За целта били приготвени дори 200 хил. евро за енергиен туризъм, така да го наречем, вместо държавата да обяви приватизационните договори с електроразпределителните дружества за нищожни, сключени в противоречие с текстове от Конституцията, Закона за енергетиката и други закони.
Защо трябва държавата да обяви тези договори за нищожни? Вие знаете много добре и Ви моля, когато отговаряте, да не се правите на разсеян, че има одитен доклад на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. През 2010 г. тази държавна комисия направи одит на трите дружества – ЧЕЗ, ЕВН и любимото на господин Петър Димитров Е.ОН.
Впрочем една скоба, къде е Петър Димитров? Той вече е в бюфета. Това любимо германско дружество на Петър Димитров беше изгонено най-позорно от Унгария през 90-те години, защото не спазва условията на договора, защото влоши услугите, вдигна цените и приложи една колониална политика, каквато прилага и в България. Така че това дружество, за което плаче господин Димитров, всъщност е доста съмнително.
За другите две компании ще кажа само – господин Трайков, Вие бяхте служител в една от тях – ЕВН. Това е австрийска общинска фирма, така че да наречеш приватизация продажбата на част от българската енергетика на чужда общинска фирма е перверзия, както е перверзия да наречеш приватизация продажбата на част от електроразпределителните дружества на България на чешка държавна фирма. Само че този въпрос Вие от ГЕРБ кой знае защо го подминавате разсеяно, така както го подминаваше и тройната коалиция, както и НДСВ, които извършиха тази сделка.
Няма закон, лицензия, нормативен акт на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, който да не е нарушен при изпълнение на тези договори, господин Трайков. Всички договори за външни услуги между свързаните фирми на ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН са сключени и изпълнени в нарушение на лицензиите и действащото законодателство, както и съпътстващата финансова дейност – това го знаете прекрасно.
Експертите икономисти и юристи, които са извършили одита, се констатирали, че са извършени разходи за външни услуги повече от законно допустимото, както следва за отчетните години 2007 - 2010 г.: ЧЕЗ – 166 млн. 238 хил. лв.; ЕВН – 162 млн. 658 хил. лв.; и Е.ОН – 123 млн. 643 хил. лв. (Сигнал за изтичане на времето).
Тъй като е питане, госпожо председател, Ви моля да удължите времето, защото въпросът е много важен, от национална важност. Засяга и Вас, когато си плащате тока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Няма как. Въпросът засяга всички, но няма как да удължа времето.
Волен Сидеров: Моля да отпуснете от драгоценното време на Народното събрание още минутка, защото въпросът е важен за всички български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Моля Ви, задайте си въпроса.
Волен Сидеров: Чрез плащането на тока ни обират. Тези фирми правят далавера. Това е установено от държавна комисия.
Ще продължа в следващата част.
Господин Трайков, отговорете дотук на моето питане: ще преустановите ли продажбата на тези 33%, които се готвите да продадете, и ще искате ли държавата да придобие още 18%, за да стане мажоритарен собственик с дивидентите, които ЧЕЗ, ЕВН и E.OН дължат на българската държава, които Вие не сте взели и които са около половин милиард лева?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Министър Трайков, заповядайте да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Сидеров, на първо място – заблуден сте за маркетинговото представяне. Не са 200 хиляди, а 90 хиляди, и не евро, а лева, тоест 45 хил. евро или пет пъти по-малко от изнесеното от Вас.
На следващо място, добре е да сте информиран, че с подобни дейности няма как да са ангажирани емисари на Политическа партия ГЕРБ, а хора, които са професионално ангажирани, имат съответната експертиза да представят България.
През декември бяха организирани презентации на предстоящите приватизационни продажби в Лондон, Цюрих, Виена и Франкфурт, като разходите са поети от Българската агенция за инвестиции. Целта е да се постигнат възможно най-добри условия по сделките. Представянето на компаниите е било малка част от общите презентации на българската икономика, капиталовия пазар и програмата за приватизация.
Упреците Ви по отношение на договорите за изнасяне на услуги, които предлагат електроразпределителните дружества, следва да бъдат отправени към предходното правителство и предходния състав на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Именно министрите Румен Овчаров и Петър Димитров са одобрявали тези договори в качеството им на акционери, а предходният състав на ДКЕВР е одобрил моделите за изнасяне на услуги.
В периода на настоящото управление аз съм изпратил писма до дружествата, с които се дават указания, че е възможно превъзлагането на услуги единствено и само в случаите, когато това се осъществява по Закона за обществените поръчки. В същото време имайте предвид, че контролът върху тази дейност е изцяло в компетенциите на независимия орган ДКЕВР. В резултат на извършения регулаторен одит през 2010 г. на трите ЕРП-та и трите електроснабдителни дружества са констатирани нарушения, за които ДКЕВР е съставила 23 акта за установяване на административни нарушения, въз основа на които са изготвени и връчени на дружествата 23 наказателни постановления, като общо наложеният размер на санкциите на дружествата е 3 млн. 10 хил. лв. Новият състав на ДКЕВР е значително по рестриктивен по отношение на регулацията на ЕРП-тата, което е видно и от същественото намаляване на финансовите резултати на дружествата. Например дружествата от групата Е.ОН приключиха 2010 г. на загуба за първи път откакто не са държавни. Освен това при утвърждаването на цените ДКЕВР не признава оперативни разходи за дейностите по разпределение и снабдяване, които да превишават установените за дружествата преди функционалното им отделяне по дейности за разпределение и снабдяване. ДКЕВР не приема за икономически обосновани предложените по-високи разходи за дейностите, които дружествата изнасят и заплащат за изпълнение на трети лица. Следователно всяко съществено увеличение на тези разходи над приетите нива при ценообразуването е и ще бъде за сметка на финансовия резултат на дружествата, а не за сметките на хората.
Уважаеми господин Сидеров, Вие сте прав, че един от най съществените проблеми за държавата в качеството й на акционер в компаниите е, че при продажбата им не са поставени условия или гаранции, на базата на които държавата да може да изиска и да получи полагащия й се дивидент. В допълнение на това предходните правителства не са положили адекватни усилия за събирането на натрупаната печалба под формата на дивидент и тя е реинвестирана изцяло.
За първи път нашето правителство през миналата година успя да постигне някакъв резултат, като дружествата от групата ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН разпределиха в полза на държавата общо около 45 млн. лв. Всички тези факти, включително и съучастието на предходните правителства при въвеждането на недобри практики, както неизплащането на дивиденти през предходните години, и фактът, че вече е изтекъл следприватизационният период и акционерните споразумения, са част от предпоставките за вземането на решения за приватизация на електроразпределителните дружества. Поради тези причини приватизацията на държавния дял се явява инструмент за акумулирането на финансов ресурс. Освен това дружествата ще бъдат публични и потребителите ще имат цялостна информация за случващото се в тях, а ако желаят – могат да бъдат и акционери. Приватизацията дава възможност на всеки, включително и на физически лица, да закупи акции от тях.
Конкретно по зададените въпроси и следвайки изложените аргументи, държавата няма да се оттегли от стартираните процедури за приватизация. Първата сделка вече е реализирана, като средно за двата пакета е постигната цена от около 94 млн. лв. – с 20% повече от оценката.
Както казах преди малко на Вашия колега Владимиров, съгласно Закона за приватизация и следприватизационен контрол държавното участие в капитала на всички търговски дружества се счита за обявено за приватизация от момента на влизането в сила на закона, с изключение на забранителния списък. В този контекст държавното участие в ЕРП-тата е на практика е обявено за приватизация. Изпълнявайки това основание, агенцията е определила метод за продажба на 33% от капитала им чрез публично предлагане. Сключени са договори с инвестиционни посредници, които носят отговорност за прегледа на състоянието на дружествата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Завършете си отговора, остават няколко секунди.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: ... силни и слаби страни, проспекти, стратегия. Крайната цена на пакетите в рамките на приватизационната процедура зависи както от анализа на инвестиционните посредници и от това, че се продават миноритарни дялове, чрез които не могат да се налагат решения, така и от инвестиционната активност на борсата и международната икономическа инвестиционна конюнктура. Процедурата е ясна. Прозрачност се осъществява чрез Българската фондова борса. С други думи фактът, че някой немарливо, лошо или користно е извършил приватизация и следприватизационен контрол, не означава, че приватизацията е лошо нещо и че трябва да вървим към одържавяване или национализация. Девети септември не е доброто решение за някой, който не се е справил добре на Десети ноември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Господин Сидеров, имате възможност за два уточняващи въпроса към министъра.
Волен Сидеров (Атака): Господин Трайков, съжалявам, няма как, но ще кажа, че от тази висока трибуна Вие изрекохте няколко демагогски тези. Веднага казвам защо са такива. Вие се оправдавате с предишните правителства, които са извършили тази „приватизационна сделка”. Тя не е приватизационна, защото се дава на чужди държави и общини. Това е едно.
Но какво Ви пречеше на Вас? За предишните правителства е ясно – ние тях ги изобличавахме по същия начин за тези сделки. Но какво Ви пречеше на Вас да прекратите тези договори, след като – както вече изброих – са извършени огромен брой нарушения от тези дружества през годините, през които те владеят нашето електроразпределение? Тези нарушения дават пълно юридическо и правно основание да прекратите договорите. Аз не искам да се прави нещо извън закона, а напротив, ние искаме да се приложи законът и когато се нарушават правилата, тези дружества да бъдат наказани, тоест да им бъде отнето притежаването на мажоритарния дял, тоест да се върне на българската държава.
Колкото до Закона за приватизация, на който се позовавате вече два пъти, този текст явно е абсурден. Има много примери, когато в законови текстове влизат пълни абсурди. В Закона за политическите партии чл. 25, ал. 3 е също такъв. Какво пречи да поправите Закона за приватизация, така че сега оттук, от трибуната на парламента да не казвате нонсенса, безсмислицата, че държавата от момента, откогато влизат 33-те процента, това означава приватизация. Как може да е хем държавно, хем приватизирано?! Безсмислица! Очевидно този текст трябва да се поправи. Но най-важното е защо Вие като управляваща партия, като правителство не работите в интерес на българското общество?!

Не може да кажете, че сте постигнали успех, като сте отчоплили, изкопчили само една десета от дивидента, който българската държава трябва да получи, по-малко от една десета. На нас, на българското общество, на държавата тези дружества ни дължат половин милиард лева. Вие сте успели да ги склоните да дадат 45 милиона. Това е нищо! Значи не си изпълнявате ролята и функцията като правителство.
Накрая за приватизацията. Понеже правите метафорични изказвания за 9-ти септември, за национализацията и комунизма. Ще Ви кажа не за 9-ти септември, ще Ви цитирам едно мнение на лондонските университети в Гринуич, които правят изследвания за приватизацията на енергетиката в световен мащаб. Представете си, те стигат до следния извод, господин Трайков. Стигат до извода, че приватизацията в много новопоявили се пазари по целия свят често води до негативни реакции, поради това че води до натиск за повишаване на тарифите и прекъсване на неплатежоспособните потребители – в България това се случи много пъти, загуба на работни места. Защитават се само специални интереси като на олигархията – местна и чужда, печалбата на която е за сметка на съответната страна. Това е извод на световно проучване, цитирано между другото от „Делойт”. (Председателят дава сигнал, че времето e изтекло.) Вие би трябвало да уважавате университетските изследвания и да разберете, че приватизацията не винаги е добро нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Господин Сидеров, повече от минута говорите.
Волен Сидеров: В случая тази приватизация беше вредна за България и Вие трябва да прекратите тези договори, а не да продавате и другата част от ЕРП-тата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Министър Трайков, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Сидеров, при размяната на демагогски тези в десет от десет случая бих загубил състезанието с Вас, така че няма да влизам в такъв дебат.
Искам да уточня, че ако за периода от 2005-а до 2010 г. включително формираната годишна печалба на ЕРП-тата се разпределяше по схемата, задължителна за държавните предприятия, тоест заделяне на 10% от нетната печалба във Фонд „Резервен” и за разпределяне на дивидент на акционерите в размер на 50 или 80 на сто от останалата сума пропорционална на притежаваните от тях акции, полученият дивидент за държавата би следвало да бъде в размер на 106 млн. лв. На практика изплатеният дивидент, който ние получихме само за една година, представлява 41,5% от сумата за целия период. В същото време на изплащането на тези 106 милиона към държавата, означава, че 212 милиона са инвестирани в дружествата в България, защото цялата печалба е реинвестирана. Изплащането на дивидент за държавата от 44 млн. лв. означава, че 88 млн. лв. са отишли към мажоритарните собственици на тези дружества. Това е простата сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви.
Господин Сидеров, имате възможност да вземете отношение към отговорите.
Волен Сидеров (Атака): Господин Трайков, от одитния доклад на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Вие чудесно знаете, че тези дружества укриват печалба. Чрез така наречения аутсорсинг тези дружества са укривали печалба. Както споменавате, едно от тези дружества е изкарало, че е на загуба. Това е абсолютна манипулация, която Вие като правителство би трябвало да разобличите.
За периода от 2007-а до 2010 г. общо ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН са реализирали чисти приходи в размер на близо 3 млрд. лв. От тях за външни услуги са източени 583 млн. 637 хил. лв. Това че според техните документи са реинвестирали, дори това е нарушение на указанията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – чл. 24, ал. 4, които изискват всички нови инвестиции да се финансират с привлечен капитал. Тоест тези дружества мамят България, а Вие като правителство се съгласявате с тази измама и не си искате държавния интерес. Това е накратко обобщението, което правя за Вашето отношение към тези три дружества.
Умолявам Ви, престанете да призовавате българските граждани да станат акционери, защото много добре знаете, че това е невъзможно. Това, което казвате, е подигравка с обедняващите български граждани, които в момента не могат да си платят сметките за ток, защото откакто ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН стъпиха в България тези сметки започнаха да растат прогресивно и всяка година нарастват, услугите се влошават. Знаете колко пъти цели райони, градове и селища останаха без ток заради лошите услуги. Тези дружества не само не инвестират в подобряване на мрежата, но те завариха, получиха подарък от България цялата тази електроснабдителна мрежа след над 300 млн. лв. инвестиции от българската държава. Малко преди да им ги подарят от НДСВ – тези, няма как да ги нарека освен престъпници, подариха всичко това нещо, а преди това вложиха над 300 милиона. Така че тази сделка поначало е изключително криминална, изключително престъпна. Един ден някой ще отговаря. Постарайте се да не сте поне сред тези, които ще отговарят най-тежко за тези национални предателства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Предлагам да чуем въпроса и отговорите от следващия въпрос, тъй като са по една и съща тема, след което ще дам почивка до 11,00 ч.
Въпрос на народния представител Павел Шопов относно продажбата на Дружество Е.ОН на чешка фирма.
Павел Шопов (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги, имаме три въпроса по една тема, защото тя е изключително важна и е от съдбоносните теми за българите.
Задал съм въпроса още на 6 декември 2011 г., за да се опитам да накарам господин министъра, зависещите фактори и правителството да се позамислят и да направят нещо преди една сделка, за която имахме информация, че се готви и която явно от предишния отговор на министъра е минала по терлички, полутайно, полукриминално в предновогодишната шумотевица. Сега в залата става ясно, че всъщност Е.ОН е бил препродаден, дори разбрахме и цената.
Моят въпрос тогава беше и продължава да бъде, защото това вече е с послеслов: преди да бъде финализирана сделката и след като стана ясно обстоятелството с оттеглянето на Е.ОН, беше ли извършена проверка и анализ на изпълнението на приватизационната сделка от правителството на Сакскобургготски? Има ли констатирани нарушения и неизпълнение по договора за приватизация?
Още тогава питах какво ще бъде предприето от българската държава за защита на интересите й? Обмисляно ли е и съществува ли намерение за връщане в активите на държавата въпросното електроразпределително дружество? Имах предвид Е.ОН, тъй като, ако бяха спазени разпоредбите, включително и Стратегията за енергийна ефективност, която не е била спазена и която всъщност още е в сила, тъй като няма друга гласувана още от правителството на Сакскобургготски, във всички случаи правителството първо можеше да развали сделката, да бъде върнато дружеството в патримониума на държавата. След това можеше да бъде направено всичко или да остане държавно, ако щете и можеше да бъде и приватизирано, но при съвсем други условия, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър, за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, най-напред бих искал да отбележа, че по отношение на въпроса Ви за евентуални нарушения и неизпълнения на договора за приватизация на електроразпределителните дружества от Североизточна България, единственият компетентен орган по закон, който би могъл да даде отговор, е Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Политическа партия „Атака” съгласно закона е определила свой представител в Надзорния съвет на агенцията и би следвало да разполагате с информацията по поставения от Вас въпрос.
Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол не е субординирана спрямо Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, освен че бюджетът на агенцията се осигурява чрез бюджета на министерството.
Що се отнася до въпроса Ви дали е обмислено и съществува ли намерение за връщане в активите на държавата на продаденото на чешка компания „Е.ОН България” ЕАД Ви информирам, че такава възможност не съществува. Българската държава никога не е имала участие в това дружество, а то изцяло е било притежание на Е.ОН „Енерги АГ” – Германия. Нито българското законодателство, нито клаузите на приватизационния договор, подписан от правителството на НДСВ, дават възможност държавата да се намеси и при продажбата на 100% частно дружество. Въпреки че Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не е органът, който се произнася по изпълнението на следприватизационни ангажименти, на базата на справка от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Ви информирам за следното.
Договорът за приватизационна продажба на двете ЕРП-та в Североизточна България е сключен на 28 октомври 2004 г. След изпълнение от купувача на предварителните условия по договора, с протокол за приключването му от 25 февруари 2005 г., сделката е финализирана, като общата покупна цена в размер на 140 млн. 700 хил. евро е изплатена изцяло.
Задълженията на купувача по приватизационния договор до 31 декември 2008 г. са били, както следва:
- Ограничения за прехвърляне на акции, освен в изрично договорени случаи. Въз основа на представените от купувача документи, е констатирано изпълнение на задължението му по тази част от договора.
- Задължение да не се намалява размерът на годишните разходи за труд в двете дружества за 2005-а и 2006 г. под размера на базисните им за 2004 г. Задължението е изпълнено от купувача.
- Задължение за съдействие на продавача по предоставяне на регулярна информация за изпълнение на ангажиментите по договора и осигуряване на достъп до дружествата за извършване на необходимите за това проверки. Задължението е изпълнено от купувача.
- Задължение да не се прекъсва предоставянето на услугите, които дружествата следва да осигуряват в съответствие с издадените им от ДКЕВР лицензи. Съгласно получената от ДКЕВР информация за периода 25 февруари 2005 г. – 31 декември 2008 г. задължението е изпълнено от купувача.
От получената информация от АПСК е видно, че осъщественият следприватизационен контрол по приватизационния договор не е констатирал неизпълнение на поетите задължения от купувача, с оглед на което следприватизационният контрол е приключил и не са налице основания за разваляне на приватизационните сделки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): И в този отговор, господин министър, след поредицата от въпроси по темата и от предишните задавани въпроси от Партия „Атака”, се видя, че се позовавате на приватизационните договори, сключени от правителството на Сакскобургготски и се оправдавате с тях. Казвате: „Лоши са” и си изтривате ръцете. Всъщност искате да кажете, че вината там е на един Ваш предшественик Милко Ковачев, който кой знае в момента къде живее и пилее, но който при всички случаи трябва да бъде доведен, според нас от „Атака”, с международна заповед за задържане и съден в България.
Та тази линия на поведение е несъстоятелна. Вие тихо се оправдавате с извършеното от Сакскобургготски и правителството му, вдигате ръце и отказвате да поемете каквато и да е отговорност за всичко онова, което се случва след това.
Възможности за разваляне на договорите имаше безкрайно много. Освен тези условия по договорите има и инвестиционни задължения, които цяла България и всички знаем, че не са изпълнени. Само заради тях въпросът можеше да бъде отнесен, в най-лошия случай, пред съд.
Едно от нещата, заради които можеше да бъде развален договорът или обявен за нищожен, е, че той просто е незаконосъобразен. Ние от „Атака” много пъти сме го казвали, че имаме предвид онази енергийна стратегия, която не е спазена в няколко точки и която е била задължителна, включително и към момента на извършването на приватизационните договори.
Според общите правила и начала само направеното беше достатъчно договорът да беше обявен за нищожен. В най-лошия случай, можехте да подадете молба, искане в съд, който да се произнесе по въпроса.
До този момент за нито една приватизационна сделка от хилядите престъпни сделки в България Вие не сте използвали тази възможност. Защото договорите, когато се нарушават, а те се нарушават, могат да бъдат протестирани, могат да бъдат отнасяни до съд, който да ги развали. Но това не е направено в нито един случай, както и в настоящия случай.
Затова изпускате златни възможности да бъде защитен националният интерес, да бъдат поправени фатални грешки. Явно Вие желаете нещата да се плъзгат по повърхността безнаказано и безпроблемно да се прехвърлят горещите кестени, ден да мине, после още един. Щом е направена сделка, Вие си намирате своите оправдания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Господин Шопов, моля Ви да се ориентирате към приключване.
Павел Шопов: И така до безкрайност, докато влизаме в един нов порочен кръг от проблеми, който ще се създава и който ще съществува предвид фаталните грешки и престъпления, направени до този момент, които никой няма волята да ги поправи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Министър Трайков, искате ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Шопов, тъй като държахте тримата един след друг да повторите едни и същи неща, нека Ви отговоря още веднъж. Категорично не приемам претенциите Ви по отношение на това, което сме направили ние.
Прочетох Ви какви са клаузите на договора, кои и как са изпълнени. Що се отнася до нашите действия - единствените, които получихме дивидент, единствените, които променихме, тъй като аз задължих дружеството да спазват Закона за обществените поръчки при превъзлагането на услуги.
Що се отнася до инвестициите, редно е Вие да знаете, редно е и хората да знаят, че направените инвестиции директно са ценообразуващи фактори за цената на електрическата енергия. Затова ДЕКВР, когато одобрява предложението за инвестициите на дружеството, обикновено одобрява една част от тях – около половината. Би могло да е и повече и би било добре да е повече, защото това ще подобри качеството на енергийната мрежа и качеството на услугата, но трябва да се балансира с това и с цената за бита, която както знаете, е с толкова много по-ниска от средната за Европейския съюз, че не може да бъде сравнена с никоя друга стока. Няма друга стока в България, която да е с толкова по-евтина от средната за Европейския съюз, колкото е електроенергията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Следва почивка до 11,00 ч., когато продължаваме с парламентарния контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дами и господа народни представители, заседанието продължава.
Преминаваме към отговорите на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов.
Първи ще отправи питане към него народният представител Яне Янев относно цялостната политика на правителството за противодействие и борба с корупцията, в контекста на последните данни за индекс на корупцията в България.
Господин Янев, слушаме Ви.
Яне Янев (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер! На 1 декември бяха публикувани резултатите от изследването на асоциацията „Прозрачност без граници” на така наречения индекс за възприятието на корупцията. Изследването е една от най-авторитетните международни оценки на корупцията в различните страни. То се публикува ежегодно от 1995 г. и отразява възприятието на нивото на корупцията според представителите на бизнеса, местните и външни анализатори, финансови и изследователски институции като Световната банка, Световния икономически форум и други престижни и високо компетентни източници. През 2011 г. то е обхванало 183 държави. Индексът е по десетобална скала, в която оценка „нула” означава максимално ниво на корумпираност. По тази скала днес България има оценка 3,3, с която се нарежда на 86-то място в света и на последно в Европейския съюз.
През 2009 г. ГЕРБ дойде на власт с ясното обещание да направи противодействието на корупцията свой основен приоритет. Вашето правителство винаги е поддържало тезата, че се води, както никога досега, безкомпромисна и честна борба с тази язва на обществото и държавата. Докладът на Европейската комисия за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от месец юни тази година констатира значителна активност в разкриване на корупцията и конфликт на интереси по високите етажи на властта.
На този фон оценката на „Прозрачност без граници” звучи доста стряскащо. Не можем да си затваряме очите, че тя е тревожна. Реално тя означава, че в България търпимостта към корупцията не е случаен факт. Предполагам, че познавате нейната обективност и параметрите на въздействието на корупцията по високите етажи на властта, за да предприемете съответните действия.
По показателя ефективно противодействие на корупцията България никога през последните две десетилетия не е заемала блестящи позиции, но чак на такова място не е стигала. Предполагам, че това е основният довод Вие да изберете госпожа Диана Ковачева, която ръководеше тази неправителствена организация доскоро, за министър на правосъдието.
Затова бих искал да ми отговорите конкретно на следните въпроси. На какво се дължи драстичното разминаване между заявената правителствена политика за ефективна борба с корупцията и оценка на „Прозрачност без граници”? Приемате ли за меродавна оценката на „Прозрачност без граници”? Какви са причините индексът на България да е на такова ниско ниво? Каква е Вашата лична оценка за състоянието в България в областта на корупцията? В какво се изразява стратегията на правителството за противодействие и борба с корупцията? Считате ли, че тя е ефективна, ако е – какви са конкретните резултатите, ако не е – ще бъде ли променена? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор господин Бойко Борисов – министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, когато Партия ГЕРБ определи като свой основен политически приоритет борбата с корупцията и организираната престъпност ясно осъзнавахме, че заставаме срещу един от основните проблеми на обществото. Нещо повече – давахме си сметка, че този проблем няма да има еднозначни измерения и че не може да бъде решен изведнъж и с еднократни действия.
Особеност на корупцията е, че съществува близо до границите на закона, използва и най-малките пропуски в законодателството и неговото прилагане и непрекъснато променя формите на своите проявления. Това се доказва косвено и от фактите, които заварихме, идвайки на власт – поредица от неизгодни сделки, задължаващи държавата, подписани договори, по които не са осъществени плащания, необосновани и необмислени добре сделки и обществени поръчки.
Проблемът с корупцията е глобален проблем, в който всяка страна се оправя в различна степен. В България той дълго време беше и хроничен белег за различните управления, които допускаха да се развие в многообразни форми и схеми. Затова за ограничаването й днес е необходимо по-дълго време и по-систематични усилия.
Съгласен съм, че оценката на възприемането на корупцията за 2011 г., давана от проучването на „Прозрачност без граници”, не е позитивна. Без да коментирам методиката, която според нейните автори тази година е била леко изменена и допълнена с нови критерии, искам да кажа следното.
Високата критичност по отношение на корупцията се изразява и с по-високата степен на нетърпимост към нея. За корупцията в България днес се говори открито, а не шепнешком. Тя не се скрива от обществото и е тема на обществения дебат, затова и гражданите са по-взискателни по този въпрос.
Оценката за състоянието на корупцията в една държава не може да бъде еднозначна, веднъж поради особеностите на самото явление, и втори път – поради разнообразието на методиките на измерването, които в повечето случаи отчитат субективното усещане на граждани и бизнес за корупция. Има различни институти и в условията на икономическата криза са по-открити и отворени към гражданите и бизнес управлението.
На въпросите Ви за стратегията за борба с корупцията мога да ви уверя, че правителството не само разработи и прие интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност за създаване на необходимата институционална организация за постигане на нейните цели – създали сме и механизъм за проследяване на напредъка в изпълнението на стратегията. Що се отнася до предприеманите от нас конкретни мерки, мога да кажа, че те са ежедневни във всяка една от сферите, в които се осъществява правителствената политика – организационна, информационна и законодателна.
През месец ноември бе приет Актуализиран план за действие за превенция и противодействие на корупцията до месец юли 2012 г. Той включва мерки за активното прилагане на приетата методика за оценка на корупционния риск, усъвършенстване на системата за превенция на корупцията чрез непрекъснато наблюдение и анализ, както и конкретни нормативни промени в редица сектори и нормативни актове, с оглед на неговото ограничаване.
Знаете, че беше създаден и БОРКОР – мерките, множеството обхватни, правни и организационни, които се взимат, обединени системно в един общ план за действие. Предстои представянето на изпълнението на първото задание, реализирано с помощта на експерти и концепция, а именно законодателна рамка за процедурите по обществени поръчки. Разработеният проект заедно с презентацията и използване на методи ще бъдат предоставени на българското общество чрез Интернет страницата на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност.
Моята оценка е, че противодействие на корупцията, в частност по високите етажи на властта, се активизира през последните две и половина години – серия обвинения за злоупотреби, повдигнати както по отношение на бивши министри, така и срещу шефове на национални агенции, високопоставени служители от публичната администрация, както и от действащи по времето на нашето правителство министри. Пример за постановена присъда за корупционни действия е решението на Софийския апелативен съд от месец юни тази година срещу бивш заместник-министър на вътрешните работи и срещу съучастника му бизнесмен за предлагане на подкуп.
През месец ноември бе поставена присъда срещу кмет на областен град за превишаване на права и причинени вреди на общинския бюджет. По данни на прокуратурата от месец юни досега са образувани 250 досъдебни производства за корупция като 56 лица вече са осъдени за този вид престъпление.
Освен това с последните изменения в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от месец декември беше усъвършенствана законова база за превенция на корупцията като важна част от целенасочените ни усилия в тази област. Създадена беше независима, постоянно действаща Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която действа като административен орган за установяване на конфликт на интереси и за налагане на съответните санкции и административни наказания чрез тези организации, които се опитват да измерят корупцията и да правят сравнение между отделни държави.
Затова ние ще продължаваме да следим не само оценките, които различните организации дават за страната ни, но и резултатите от провежданата от нас политика на управление. Те се изразяват в броя на разкритите случаи, на проверки на специализираните органи, заведени и приключени дела. Те са и в това, че бюджетните пари се управляват по-ефективно, че за всяка важна обществена поръчка се определя оптималният размер средства. За пример ще дам значителните суми, спестени чрез обществените поръчки по оперативните програми, които ние сега насочваме към строителството на нови пътища, подобряване образователната инфраструктура, нови четири програми и работни места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса, господин Янев.
Яне Янев (независим): Уважаеми господин министър председател, ако приемем, че сте предприели необходимите действия, за да може корупцията да бъде намалена и в следващия доклад на „Трансперънси” да може да се повиши оценката за България, би следвало, когато сега се говори за реформи и особено тази година, когато предстои да се промени Висшият съдебен съвет, да се има предвид особено и от българския парламент, че кадруването в съдебната система е изключително важно, най-вече в контекста на кадровото израстване.
Вие знаете и тук трябва да отворя една малка скоба, че в края на миналата година се разрази един скандал, който беше потушен. Става въпроса за окръжния прокурор на Хасково, където има проблеми с дългогодишния кмет-феодал. Същият прокурор си беше позволил да наеме частна детективска къща, която да проследи жената, с която живее на семейни начала и е съдийка. Оказа се, че детективската къща, проследявайки тази съдийка, установява че тя има контакти и взаимодействия с висши магистрати и най-вече с един от тримата първи в съдебната система, който в ролята на Доминик Строс-Кан е искал от нея сексуални услуги, за да може тя да бъде повишена в ранг.
Вие нали си давате сметка, господин министър-председател, че дори корупционните механизми и всички институции, борещи се с корупцията, да си свършат работата, когато опре ред до съда и най-вече до Върховния касационен съд и има такова кадруване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще има ли въпроси, господин Янев? Времето изтече.
Яне Янев: ...на практика се развива втори сценарий тип Красьо Черния, защото тук става въпрос за намеса на един от тримата първи в съдебната система.
Аз Ви питам като министър-председател: Вие ще изискате ли от МВР, защото те би следвало при такава обществена важност да проявят действия, този запис, защото става въпрос за нещо, което е абсолютно недопустимо в демократична и правова държава? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, това което казахте накрая, дори не мога да го повярвам, нямам коментар и истински ми се иска да не сте прав.
Що се касае за допълнителния Ви въпрос и правото ми да доизкажа становището си преди малко, обръщайки изключително внимание на този доклад – това беше основната причина да поканя и тогава да се запозная с новия правосъден министър, а именно ръководителката на тази организация – неслучайно дадох абсолютните й права да определи своите заместници и да действа така в Министерството на правосъдието, по всичко това, което са установявали, знаят и могат, и се надявам, че следващият доклад действително да бъде позитивен за България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Янев.
Яне Янев (независим): Господин министър-председател, не е важно дали вярвате точно във всяка дума, която казвам, а е по-важно да направите една среща – дори с членове на Висшия съдебен съвет, и да се убедите, че огромна част знаят и говорят вече няколко месеца за този скандал и в крайна сметка нямат механизми вътрешно да се преборят, защото става въпрос за нещо, което е безпрецедентно от 10 ноември насам – кадруването в съдебната система, повишаването в ранг и избора на магистрати да става по такива съображения и лично в тях да участва един от първите трима в съдебната система, който е засечен и го има, в това число и гласово, в този разговор.
Надявам се Вие да упражните Вашето влияние и да не се допусне, сега, при избора на нов Висш съдебен съвет, в съдебната система да попадат такива хора, които могат да причинят много страшни щети и последствия на българското правораздаване. Само ако се действа превантивно, няма да се случат отново такива етюди и сценарии като Красьо Черния и като този, който развивам неслучайно тук и неслучайно в началото на годината, защото това е година на цялостна промяна и на реформа в съдебната система, която в значима степен зависи и от тази зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – народният представител Румен Петков.
Румен Петков (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз съм смаян от факта, госпожо председател, че Вие позволявате от парламентарната трибуна да се ръсят с нищо необосновани и немотивирани клевети към магистрати, в това число висши. Вие самата сте юрист и би трябвало да си давате сметка, че когато от тази трибуна си позволяваме да унижаваме съдебната система, няма защо после да се чудим какво е отношението на обществото към Народното събрание и към съдебната система – първо.
Второ, с твърде голяма лекота и Вие, и председателстващият преди Вас, позволявате удължаване на времето за питания и за въпроси – нещо, което трудно или въобще не се е случвало, когато народни представители от левицата, от Социалистическата партия, от Коалиция за България задават своите въпроси към министри. (Реплики от ГЕРБ: „Хайде-хайде!”) Този двоен аршин, който налагате, той в крайна сметка ще рефлектира върху Вас.
Трето, аз мисля, че си струва да бъде сезиран главният прокурор, и го правя тук, от тази висока трибуна, дали казаното от господин Янев е вярно и дали то не представлява под някаква форма изнасяне на класифицирана информация.
Но е Ваш ангажиментът да гарантирате добрия тон в залата и когато от трибуната се ръсят клевети към магистрати, към институции и Вие не реагирате, това поставя под много сериозен въпрос стремежът Ви да създадете нормална атмосфера в залата и да имаме коректни и нормални отношения между институциите, в това число между Народното събрание и магистратурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Петков – няма как да знам, излизайки, всеки един от народните представители кого директно или индиректно би засегнал в изказването си.
Румен Петков (КБ, от място): Но можете да прекъсвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прекъсването може да се случи само въз основа на извънредна норма от правилника. Ако ми посочите тази норма, съм готова публично да се извиня. (Шум и реплики от КБ.)
Що се отнася до предложението, което публично отправихте – да бъде сезирана прокуратурата, считам, че Вие, който имате качеството си на народен представител, каквото имам и аз, бихте могли също в личен план да го направите.
За изявление – господин Волен Сидеров от Парламентарната група на „Атака”.
Волен Сидеров (Атака): Дами и господа народни представители, господин министър-председател, господин министър, драги гости! Поводът за моето изявление от името на Парламентарната група на партия „Атака” е изключително порочната деформация, която се получава в българския парламент.
Преди да изложа виждането си, само едно от уточнение, госпожо Цачева – мен сте ме прекъсвали тук, от тази трибуна. Така че за Вас не е проблем, ако искате да прекъснете, но явно го правите избирателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Напомняте ми да го направя и сега ли, господин Сидеров?
Волен Сидеров: Ако искате да се изложите още веднъж, направете го. Нямате право обаче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е Ваше мнение.
Волен Сидеров: Както виждате, нито засягам честта на някого, нито обиждам някого, а излагам факти.
А фактите са следните, дами и господа! В парламента в момента има 24 души, така наречени независими депутати. Това е едно понятие, с което се спекулира конституционно, тъй като по Конституция и по Избирателен кодекс независим е този кандидат, който влиза, кандидатствайки като независим с инициативен комитет.
Аз помня доста, свидетел съм на цялата нова българска история и си спомням само един-единствен случай във Великото Народно събрание. Това беше Гиньо Ганев, който влезе като независим депутат, кандидатствайки като такъв и избран като такъв. (Реплики от КБ: „И той не е бил никога независим.”)
Ако не е бил, значи бъркам. Извинявам се за грешката, такъв е споменът ми. Значи, тогава нямаме такъв случай изобщо!
В днешно време всеки един български гражданин с права да бъде избиран, може да кандидатства за народен представител, да събере инициативен комитет със съответните гласове и да влезе като независим и тогава да си сложи голяма хубава табелка: „Аз съм независим депутат”. Такъв случай обаче, както установихме, няма.
Господин Борисов, тук се обръщам към Вас! Много съм доволен, че Вие присъствате днес тук, за да кажа пред Вас в качеството Ви на председател на Партия ГЕРБ, не толкова на министър-председател, а като лидер на партията, която всъщност е страна по този спор, защото това наистина е спор, тъй като ще стане съдебен спор. В момента имаме 24 души, които се водят със статут на независими, 19 от тях са заявили принадлежност чрез декларация към Партия ГЕРБ – декларация, в която казват, че те принадлежат към ГЕРБ. Какво означава това? Ние наистина тук с моите колеги си блъскаме главите и се консултираме с юристи. Какво означава да декларираш: „аз принадлежа към Партия ГЕРБ”, това за мен е юридическа загадка. Но нека с тази загадка да се занимае Административният, ако трябва и Конституционният съд.
Въпросът е, както Вие по Ваше лично признание пред Българската национална телевизия и на Вашия заместник господин Цветанов пред bTV, че тези 19 човека фактически получават отнетата от Партия „Атака”, а и от други партии субсидия. За другите партии не знам, но за „Атака” мога да кажа със сигурност, че ни е отнета субсидия в рамките на 438 хил. лв. за изминалата 2011 г. Двеста хил. лв. от тях са отишли в касата на партия БСП по желание на един депутат, а останалите 238 хил.лв. в касата на Партия ГЕРБ. За следващата 2012 г. се очертава тази сума да нарасне на 2 милиона, тоест половината от годишната субсидия на Партия „Атака”.
Аз знам, че сега Вие ще кажете в отговор: „Сидеров говори за пари”, но Вие като министър-председател също почти всеки ден говорите за пари, защото знаете, че парите са горивото, което движи дейността в държавата. По същия начин законът е определил една партия да извършва своите функции чрез държавната субсидия, получена на базата брой подадени гласове. Това също е записано много ясно в закона.
Тук става деформацията, тъй като финансовият министър и вие като управляваща партия тълкувате грешно този текст на чл. 25, ал. 3 от Закона за политическите партии. Дори в сегашния си вид той не постановява партийните субсидии да отиват след депутат, който напуска парламентарната група. Но Вие така го тълкувате.
Да, ние ще атакуваме това нещо в съда, ще водим дела. Въпросът е, че в момента Вие би трябвало да се чувствате некомфортно, отнемайки пари от друга партия.
Господин Борисов, нека да си говорим човешки и колегиално. Вие много пъти сте казвали, че ме уважавате като политик, който Ви е дал безкористна подкрепа. Нали така? Аз не мога да разбера и Ви питам тук, от тази трибуна: добре ли се чувствате да отнемате пари на „Атака” и да ги дадете на тези депутати, които по този начин заявяват, че парите са единствената им движеща цел и смисъл в живота? За тях е ясно.
Но аз Ви казвам, тук вече като съвет, че тези хора, които ги взимате, те не са надеждни. Щом те веднъж са предали четата, те ще я предадат пак. Вие знаете, Вие сте човек, който е играл в отбор – веднъж ренегат, цял живот ренегат. Това са ненадеждни хора. Не ги взимайте, съветвам Ви истински! Защото те ще започнат да Ви извиват ръцете и утре ще Ви се качат на главата. Полза от такива депутати, първо, Вие партийно нямате. Да, сега си осигурявате едни гласове, които Ви дават възможност да си прокарвате законите, но това ще бъде ден до пладне. Ще дойде момента, в който те ще Ви рекетират, така както рекетираха мен. Казвам Ви го колегиално като лидер на партия към лидер на партия.
По-добре е, и моят съвет е: откажете се от тези пари – те са чужди, те не са Ваши – върнете ги там, откъдето сте ги взели, и по този начин ние ще се уважаваме истински.
Ние ще имаме различия в нашата политика. Ние ги имаме и досега ги имахме, аз много пъти съм говорил за това. И днес в моите въпроси към министър Трайков стана дума за това. И за ЕРП-та, и за златодобива, и за начина, по който България продължава да бъде в ръцете на чужди монополи, и за турцизирането, и за отношенията ни с Турция, и по ред други въпроси ние се различаваме доста сериозно. Ние тези разлики ще продължим да ги имаме.
Но в политиката като цяло трябва да има едно уважение. Това уважение може да бъде само на базата на коректност. Ние можем да имаме коренно различни виждания, но ако Вие върнете тези пари и прекратите тази практика, Вие ще имате цялото ми уважение и като политически опонент.
Същото се отнася и за господин Станишев, който би трябвало по същия начин да върне обратно тези пари, които чрез депутата, напуснал „Атака”, той сега получава в своята каса.
Това е единственият начин, дами и господа народни представители, да запазим уважение помежду си. Защото иначе губим почва. Иначе нещата изгубват морален смисъл. Иначе се губи въобще смисълът да ходим на избори. Хората ще си кажат: добре, за какво да избираме хора с бюлетината на партия „хикс”, след като утре в парламента те могат да бъдат купени от този, който управлява или който им предложи, и нашият вот на практика се подменя. Не е ли така? Между другото това може да бъде приложено и към депутати от Партия ГЕРБ. Ами, ако утре някои от тях се изкуши да вземе по 17 хил. лв. на месец? (Реплика от ГЕРБ: „Няма такива”.) И отиде и се запише, декларира принадлежност към друга партия, ще тръгне същата схема.
Понеже сега сте на власт и мислите, че това е невъзможно, трябва да Ви кажа, че когато наближи краят на мандата, сме виждали отцепили се групи. Спомняте си НДСВ – започнаха да правят групи. Когато наближи краят на един мандат на Народното събрание, много депутати започват да мислят дали ще имат политическа кариера нататък, дали няма, и започват да мислят доста комерсиално. При нас това се случи в средата на мандата, такива са хората. Какво да направим? Съжалявам! Освен да се извиня на избирателите заради тях! Но няма как да сканираш един предател предварително! Няма как да провериш мозъка на един човек – той като става депутат и тогава, когато е декларирал вечна вярност на своя лидер, на партията си, кога ще дойде точно моментът, в който той ще се изкуши, продаде и предаде четата. Няма измислен такъв уред, който да проверява хората.
Ето сега виждаме, че отцепниците от „Атака” ги няма. Задават се, обсъждат се важни въпроси, а тези патриоти, които през цялото време тръбят колко по-големи патриоти от мен са – да, те са по-големи патриоти от мен, аз не претендирам, но ги няма обаче. Няма ги в залата, отсъстват, а се обсъждат важни въпроси – за ЕРП-та, за националната сигурност, за тока, за съдбата на всеки българин. Няма ги! Това е доказателство, че са хора, неносещи кауза, не за идеи и за идеали. Да, Вие ще кажете: „Защо сте ги подбрали такива?”, но Ви казвам – няма уред, който да подбере хората.
Това обаче, което може да се направи, което е достъпно и обективно, е да имаме уважение един към друг, тоест да възстановите статуквото, да възстановите сумите, взети от Партия „Атака”, за да можем да вършим нормално функциите си като опозиционна политическа сила в случая. Не е редно опозиционна партия да бъде мачкана по този начин. Това не е нито демократично, нито показва принципност. Човек трябва да има критици, които да имат възможността да го правят – такъв е смисълът на демокрацията. Другото е тоталитаризъм, мачкане на права, отнемане на възможност да функционираш правилно, защото ще повторя пак и за пореден път: тези субсидии се дават на партиите за клубна дейност, за медийна дейност, за пропагандна дейност, за поддържане на партиен апарат. Иначе партиите трябва да се обръщат към бизнеса, към черната, към сивата икономика. Нима предпочитаме това?! Да, чувал съм много пъти да се прекратят партийните субсидии. Добре, нека тогава да ги прекратим, да ги махнем изцяло, дайте да обсъждаме този въпрос, не обаче и да се крадат от една партия на друга. Благодаря за вниманието и разчитам на разбиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Сидеров.
Преминаваме към питането на народните представители Иван Костов и Мартин Димитров към премиера господин Борисов относно позицията на България във връзка с проект на акт на 26 страни – членки на Европейския съюз, и приемането на фискални правила.
Питането ще бъде развито от господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, господин премиер, дами и господа! Най-важният политически въпрос пред българския парламент и пред българското правителство са новите фискални правила. Преди година и половина Синята коалиция добронамерено предложи вариант на тези правила, част от тях бяха приети много преди те да станат официална европейска политика. Това показва нашата добронамереност България да бъде една от първите страни, приела подобни правила.
От задаването на въпроса обаче досега идеята за тези правила се промени и предложението, което има в Европейския съюз, е съвсем различно. Между другото, вчера то е било обсъждано на съвместно заседание на Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Новите правила, новото предложение не е било раздадено на народните представители, но им е било разказано.
Оттук нататък има няколко ключови въпроса. Накъде отива промяната? Първо, говори се за по-голяма икономическа координация. Уважаеми господин премиер, зад икономическата координация потенциално се крие данъчната хармонизация или идеята за уеднаквяване на данъците – най-страшното нещо, което може да се случи на България. И ако ние като парламент и като правителство не разработим обща позиция, с която да спрем това, да кажем на Европейския съюз: „Да, искаме да влезем, да работим заедно, да развиваме тази общност, но не можем да имаме еднакви данъци, не може Европейският съюз да върви към такава централизация”, ако сега не вземем мерки, утре ще бъде фатално. Много след мандата на това правителство това ще бъдат факти, които няма да могат да бъдат променени. Затова по няколко въпроса е спешно важно заедно да изработим позиция и да кажем нещата, които не могат да се случат, и позициите, по които България няма да отстъпи пред Европейския съюз.
Първият такъв въпрос е никакво уеднаквяване на данъците.
Вторият въпрос, който го няма тук, но ако видяхте, е загатнат в чл. 9 – че тези правила подкрепят и повтарят ангажиментите в „Евро плюс”. Това означава, че България не може да дава пари за спасяването на по-богатите държави. Това трябва да бъде принципът. Дори, уважаеми господин премиер, ако по някаква причина е допусната грешка от кабинета и е дадено съгласие България да участва в спасяването на по-богати от нас страни, това трябва да бъде спряно и да има обща позиция на парламента и на правителството то да не се случва и да не бъде допустимо. Допуснем ли го, представете си цената за влизане на България в Еврозоната да бъде да дадем 3 млрд. евро в общия фонд, с които да спасяваме по-богати страни от България, например Италия. Нищо против Италия – една прекрасна страна, но бедните, ние сме бедни в момента, не можем да спасяваме богатите. Тази позиция трябва да бъде категорична и да бъде изработена от българския парламент.
Много малко време остана, господин премиер. И Вие не печелите, а губите от това, че в парламента не се води този дебат, че колегите нямат този документ. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Искам да попитам: кой от ГЕРБ има новото предложение за тези правила? Нека да вдигне ръка някой от Вашите депутати! Чели ли сте ги? Някой от Вас има ли новото приложение?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Имаме го.
Мартин Димитров: Според мен никой го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Димитров.
Мартин Димитров: Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Костов, господин Димитров! Ще започна отзад напред, за да Ви отговоря категорично по двата въпроса – два поставихте, а казахте три.
Нашето категорично становище и при моите изказвания в Европейския съвет, и на министър Дянков на ЕКОФИН е, че ние по никакъв начин няма да се съгласим с уеднаквяване на данъците в Европейския съюз, защото българският народ си е изстрадал тези данъци. Това, което сме постигнали към момента – вече 2,5-3 години от нашето управление, го спазваме много ясно и точно. Да, в много от държавите това би било един прекрасен претекст на техните правителства да скрият лошата си финансова политика и дисциплина с това, че видите ли, Европейският съюз казва: „ДДС 22-23%” и така нататък, да не Ви губя времето.
За разлика от Вас ние винаги сме подчертавали, когато сме заварили нещо добро или някой е дал едно предложение, да го изтъкваме. Както многократно сте чували, съм благодарил на Вас, че навремето сте направили фискалния борд. Многократно сте чували, благодарил съм на министър Орешарски, че е успял да скъта близо 2 млрд. лева в резерва, да не ги похарчат и тях. Както винаги, съм благодарил и не съм отричал идеята Ви за Пакта за финансова стабилност, която, за радост сме на власт и можем да я превърнем с общи усилия във факт – това никога не съм отричал, за да ме упреквате.
И второто важно нещо, което декларирам – ние няма да даваме пари да подпомагаме други държави. Това ще правят държавите от Еврозоната, а ние, както добре знаете, сме далеч от желанието си да влезем в Еврозоната, въпреки добрите си показатели. Ние подпомагаме, мисля с около 6 млн., ако греша числото, моля да ме извините, държавите от третия свят. Много преди нас са взети такива решения и ние ги изпълняваме в момента. Това е отговор на конкретния Ви въпрос. Мисля, че съм достатъчно ясен.
Ако искате, имам много дълго написан отговор, да го изчета, но това са важните въпроси и мисля, че съм категоричен в отговора.
На 16 декември миналата година Генералният секретариат на Съвета на Европейския съюз разпространи първоначален проект на Международно споразумение за засилен икономически съюз. Той бе изпратен „за сведение” още на 18 декември 2011 г. По-късно, след преговори в Брюксел, бяха направени някои корекции. Ние ги следим внимателно и когато получим окончателния вариант на документа, ще Ви го представим своевременно.
Тук мога да кажа, че по време на съветите толкова много предложения се правят, че ако не ме лъже паметта, на последния Европейски съвет мисля, че завършихме някъде към 5 или 6 часа сутринта. Убеден съм, че накрая никой от лидерите не знаеше точно по отделните точки от началото какво сме се разбрали. Затова се налага в края да се пише, дописва, отново да се предлагат, отново да се изпращат. Затова казвам, че ние нямаме окончателен документ, който да изложим пред Вас.
На заседанието си от 28 декември 2011 г. Министерският съвет обсъди проекта, повтарям „проекта” на Международното споразумение като основа за водене на преговори и одобри изразеното от мен пред Европейския съвет намерение България да участва в процеса на неговото изработване – не вярвам да има друг на различно мнение, защото не можем да чакаме някой друг да го решава, а ние да не участваме в изготвянето на документа – след като го представим пред Народното събрание. Беше взето решение на Министерския съвет, с което се упълномощават министърът на финансите и министърът на външните работи да участват в провеждането на преговорите по проекта.
Искам да Ви запозная с възможностите, които съществуват за държавите членки извън Еврозоната за присъединяването към споразумението, те са следните. Съгласно чл. 14, ал. 5 от проекта държавите членки извън Еврозоната могат да изберат една от следните възможности:
- да декларират, че ще изпълняват от дата, по-ранна от членството им в Еврозоната, напълно или частично разпоредбите в Глава трета или Глава четвърта, или
- да се присъединят към споразумението, като неговите разпоредби ще се изпълняват от момента на членство в Еврозоната, или
- да се присъединят към споразумението, като се обвържат с изпълнението на всички или на част от разпоредбите на Глава трета или Глава четвърта от момента на ратификация.
Всичко това – кой от начините на действие ще изберем, ще реши българският парламент и ще го изпълним.
Изпълнението на останалите разпоредби на споразумението влиза в сила от момента на членство в Еврозоната.
Трябва да Ви уверя, че при дискусиите в Европейския съвет винаги сме подчертавали, че за България е изключително важно засилването на икономическата и фискалната координация да гарантира правото на държави членки да следват самостоятелна данъчна политика – това, което Ви отговорих с една дума. Заявили сме нееднократно, че не можем да подкрепим изменения в договорите, които да ограничат правото ни да водим данъчна политика, насочена за подобряване на инвестиционния климат, повишаване на конкурентоспособността и растежа на българската икономика.
България провежда разумна фискална политика с цел гарантиране устойчивостта на публичните финанси. Страната въведе фискални правила за дефицита и размера на правителствения сектор в Закона за устройството на държавния бюджет и работи за въвеждането на допълнителни разпоредби, ограничаващи повишенията на преките данъчни ставки в Конституцията. Във връзка с това според нас за България е целесъобразно да се присъедини към разпоредбите на Глава трета от Международното споразумение, отнасящо се до бюджетната дисциплина.
По отношение на икономическата конвергенция, съгласно Глава четвърта от Споразумението, за България на този етап е изключително важно осигуряването на достатъчно гавкавост за провеждане на национална икономическа политика в подкрепа на икономическия растеж на страната. Приоритетно значение за страната ни е да бъде гарантирано правото на държавите членки да следват самостоятелна данъчна политика. Заради това в процеса на договаряне за споразумение ще настояваме за изключването на данъчната хармонизация от икономическата конвергенция. Нашата позиция е, че евентуално обвързване с разпоредбите на Глава четвърта от Споразумението, отнасящи се до икономическата конвергенция преди приемането ни в Еврозоната, трябва да се вземе на по-късен етап от преговорния процес.
Ние отдаваме приоритетно значение за бързото включване на разпоредбите в Международното споразумение за засилен икономически съюз в договорите на Европейския съюз, като ще продължим да отстояваме своята принципна позиция за необходимост от пълно съответствие на разпоредбите на това споразумение с договорите на Европейския съюз и правото на Европейския съюз за съхраняване ролята на съществуващите европейски институции.
В представения Проект на международно споразумение не се предоставят на Европейския съюз допълнителни правомощия, произтичащи от Конституцията на Република България, тъй като споразумението има за цел засилване на бюджетната дисциплина и координацията на икономическите политики, докато конкретните мерки и тяхното изпълнение остават национална отговорност.
Позицията на Република България по Проекта на споразумение подлежи на конкретизиране. Това ще бъде съобразено с динамиката на протичащите в момента преговори между държавите – членки на Европейския съюз, за изготвяне на окончателния текст. Личното ми убеждение е, че присъединяването ни към Споразумението с уточненията, които Ви предоставих, е най-доброто решение, което можем да вземем днес. То ще нареди страната ни сред най-добре развиващите се европейски държави и ще даде шанс на усилията ни да поставим здрави основи за икономическото развитие на България в интерес на днешните и утрешни български граждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди да дам възможност за два уточняващи въпроса, дами и господа народни представители, позволих си да просроча времето и да не прекъсна министър-председателя в отговор на този въпрос с оглед неговата актуалност и желанието на различни парламентарни групи той да бъде изслушан и да даде отговори по него. Считам, че това е належаща тема, актуална, по която вървят дискусии.
За два уточняващи въпроса – господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаеми господин министър-председател, ще Ви кажа накратко допълнителните въпроси, които особено много притесняват мен и колегите ми от Синята коалиция.
Първо, в този последен драфт пише, че ако 12 държави от Еврозоната одобрят тези правила, те стават факт. Тоест вече не говорим за Европа на две скорости, а за Европа на три скорости. Допуска се част от Еврозоната да си направи по-малка еврозона. Това се случва за първи път. Не трябва да се допуска този вариант.
Вторият въпрос, който ме притеснява – влизането в Еврозоната не трябва да струва пари. Не може да ни струва 3 млрд. евро. Това не можем да го приемем. Вие следите бюджета и целият парламент следи българския бюджет, българските финанси. За нас това е непосилна сума и не би трябвало влизането в Еврозоната да се свързва с такова нещо. Защото това е нещо, по което трябва да се преговаря, да бъде намалена поне тази сума и да има обща европейска позиция в тази посока. Не може влизането в Еврозоната да е с пари.
И на трето място, данъкът по финансовите транзакции има огромна опасност да отблъсне инвестиции от целия Европейски съюз и те да отидат някъде другаде – Азия, Съединените американски щати. Това е друга тема, по която трябва да имаме позиция. Неслучайно настоявахме за изслушване и за разговор с Вас пред българския парламент.
По тези три въпроса ни е ясна позицията на българския парламент, но трябва да имаме коалиция в Европейския съюз, за да успеем да направим тези неща факт. Пак Ви повтарям – не можем да допуснем дори част от Еврозоната, 12, 18 страни да приемат този документ и той да става факт. Трябва да се търси консенсус, така че да няма разслоение вътре в Европейския съюз – най-добрите си правят малък клуб, наричат го вече на шега ВИП клуб, другите са в Еврозоната, ние, третите, сме просто в Европейския съюз. И ни се слагат такива бариери да влезем в Еврозоната, че всъщност да не можем да влезем, защото става голям проблем за Вас, господин премиер, за нас, въобще за всички българи.
И нашата национално отговорна позиция е тези препятствия да ги премахнем. Ако сега не ги премахнем, утре няма как да стане. Приемат ли се тези текстове, като знаем, че влизането в Еврозоната днес е 3 милиарда, утре може да стане два-три пъти повече. Може да се окаже, че всяко едно бъдещо правителство не може да си го позволи. Това става забранителна бариера. И ако сега това не бъде решено като проблем, няма кога да го решим.
А колкото до данъка върху финансовите транзакции, още веднъж – да, имаме такава позиция. Но въпросът е да ги убедим, има много умни хора в Европейския съюз. И затова ми се щеше да има обща позиция на българския парламент и правителството, да изглеждаме по-сериозно и на базата на тази позиция да намерим поне десет страни в Европейския съюз, които да са на нашата позиция, да приемем част от техните предложения и заедно да се опитаме този пакт, тези финансови правила да ги направим такива, че да нямат забранителен характер и да не разслояват Европа. Един ВИП клуб, по-широк клуб на цялата Еврозона и вече трети клуб на Европейския съюз – това не е идеята за Обединена Европа. Това не обединява, това разединява Европа – нещо, което не трябва да допуснем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор на допълнителните въпроси – господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов, господин Димитров! Безспорно всички тези теми и проблеми са изключително важни.
Дебатът в Европа не само че не е спрял, той кипи в пълна сила, защото дебатът се връща вече и доста години назад за приемане на членове в Еврозоната, които не са били готови, за това, че години наред в Европа сме си позволявали да харчим повече, отколкото произвеждаме. Макар че и сега, даже в момента днес господин Дянков има разговор и с немския финансов министър по тази тема, отново беше допуснато нещо, което е лишено от всякаква икономическа и финансова логика, а именно финансово слабите държави да кофинансират по европейските фондове само с 5%, а тези, които сме си изпълнили критериите, да кофинансираме с 20, в железниците – с 40%. И в момента ние това сме го поставили като тема. Лично говорих и с президента Барозу, и с госпожа Меркел, и с всички лидери, че това е поредният лош пример, лоша практика, която не само не извежда Европа на конкурентна основа, защото Вие сами казахте и по данъците, и по транзакциите, че те ще отидат дали в Щатите, дали в Азия, ако не се вземе общо, глобално решение от всички континенти такова решение относно данъка по транзакциите.
Що се касае до всичко останало, за което говорите, то не е причина, то е следствие. Следствие на това, че много държави, включително и такива, които изброихте като Италия, като Испания, като Португалия, години наред, благодарение на своята ларж политика – да харчат много, да дават много, в един момент сега някой трябва да плати тази цена. И този път немците вече просто отказват да плащат сами тази цена и казват: о’кей, щом искаме Обединена Европа, дайте всички да извадим и да дадем. Разбира се, ние имаме своите основания и казваме: да, но нашето население е най-бедното в Европа и ние няма да подпомагаме страни, които имат по-високи пенсии и заплати от нас. Така че по подобна тема съм готов да дискутирам с тях, когато се изравнят пенсиите и заплатите с българските и станат по-ниски от нашите, разбира се.

Така че позицията ми е била категорична, ясна, казана на висок глас, но проблемът в Европа стои – именно с лошите политики и практики – години, години наред. И това, което се случи в съседна Гърция, не е ли забелязано от европейските икономически и финансови експерти? Или от един практик, какъвто е сегашният премиер на Италия господин Монти? Да не би да не са ги виждали тези неща, които следват като процеси в тези държави – дългът да се повишава, да отиде на 70, 80, 90% мисля, че е външният дълг във Франция; мисля, че Германия мина над 60; с бюджетни дефицити по 8 9%? Нима сега това излезе на дневен ред? Не са го виждали? Нима техните финансисти не са ги предупреждавали през годините, че в един момент ще дойде този Видовден? И той дойде.
Мисля, че именно когато говорим за Пакта за финансова стабилност (публично многократно съм се обръщал и към Вас, и към колегите отляво, и към колегите от ДПС, към „Атака”, към РЗС и към независимите депутати), това е момент, в който българският политически елит, събран в този парламент, може да излезе с едно такова решение, което да покаже пред Европа, че ние мислим и прагматично, и добре за бъдещето. Абсолютно съм съгласен и готов да работим върху такова решение на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Костов.
Иван Костов (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър-председател, ние Ви поканихме, след като стана ясно, че има предложение за Финансовия пакт – да дойдете и да обясните пред парламента какви позиции ще защитава българското правителство, с кого ще търси сътрудничество, за да засили своята позиция, така че тя да се чуе по-добре на тези преговори. Поискахме и Ви подсказахме тук, от трибуната, че най-силната позиция за България ще бъде, ако Вие влезете с идея за това каква е българската позиция преди преговорите и поискате мандат от българското Народно събрание да се движите в рамките на тази позиция – да приемете това, което е записано в нея, и да не приемате това, което не е записано в нея.
Вие отказахте да направите това. Появявате се едва днес, за да завършите една фаза на консултиране с парламента, която е измислена вероятно някъде по дипломатическите канали, но която я няма записана в българските закони и в правилата, които ние следваме.
Няма процедура „консултация с парламента” по ключови позиции, като тази, която повдигна в допълнителния си въпрос моят колега от Синята коалиция. Ние дълбоко се вълнуваме от обстоятелството, че този договор, който е представен и с който ние се запознахме, подменя договора за Европейския съюз със съгласие на малък брой страни, учредявайки Европа на различни скорости, формирайки такива правила в този Европейски съюз, които на практика правят безпредметни и Лисабонския договор, и други договорености. Това е абсолютно съществена политическа теза, защото тя засяга не само Вашето правителство, засяга всички правителства оттук нататък. Засяга и правителствата, които са работили за европейско членство – поне три-четири правителства в миналото. Това беше цел на България – да влезе в единна Европа, Европа да бъде консолидирана и силна. Сега се оказва, че ще има различни Европи. Ние в коя Европа искаме да влезем? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е много важен въпрос.
И, второ. Вие не отговорихте ясно на въпроса и това не може да ни удовлетворява: Вие давал ли сте съгласие входът в Еврозоната да бъде три милиарда за България, или не сте?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не.
Иван Костов: Ами, кажете го ясно – няма договорка, по силата на която България е готова да признае, че с влизането си в Еврозоната ще поеме финансов ангажимент в размер на еди-колко си милиарда във връзка с Фонда за европейска солидарност – така нареченият солидарен механизъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин Костов.
Поискана беше думата от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
Господин Найденов, имате думата.
Ангел Найденов (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата като народен представител от Пернишки избирателен район и за това имам съгласието на моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България.
Първо, всички ние изразяваме дълбокото си съжаление и съпричастност към мъката и скръбта на семейството и близките на убитата Мирослава Николова.
Но аз вземам думата и за още нещо. Искам да призова министър-председателя да се извини тук и сега за думите си, за реакцията си вчера по отношение на семейството на Мирослава Николова.
Господин министър-председател, думите Ви вчера, а и днешното Ви сравнение между пържолите и ордена за вицепрезидента звучат крайно цинично. Те имат отвратително звучене. Не знам дали си давате сметка за отблъскващия ефект, който имат върху всички, които са Ви гледали и слушали.
Аз разбирам, че Вие като министър-председател имате желанието да застанете на страната на МВР, да не допускате да се подценяват усилията им за разкриване на този случай, а и огромното натоварване, което имат във връзка с цялостната им работа, че Вие желаете да не се подкопава доверието към институцията МВР.
Но, господин министър-председател, не го правете за сметка на скръбта, емоциите и чувствата на семейството и близките на Мирослава Николова. Не го правете за сметка на всички, които са потресени от тази безумна жестокост, проявена от убийците на Мирослава Николова. Не ме интересува кой каква версия е лансирал, кой с каква цел я е лансирал! Хората имат очакване към МВР и когато това очакване се сблъсква с подобна трагедия, не се сърдете на хората. Извинете се, господин министър-председател. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря. (Реплика от министър-председателя господин Бойко Борисов.)
Министър-председателят има право винаги когато иска, да вземе думата, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, приемам, че го правите от добра душа. Искам да Ви кажа, че вчера лично съм се извинил и поднесъл своите съболезнования и на майката, и на сестрата, и на семейството – лично.
Действително желанието ми да защитя колегите от МВР беше огромно, защото те полагат огромен труд. Разбира се, това не може да ми попречи, както днес осъдих и считам, че е груба професионална грешка – трябва да бъдат наказани полицаите, които са участвали в огледа. Недопустимо е при оглед да се нарушат конвойните правила до такава степен, че един от заподозрените да се самоубие! Вчера следобед съм се карал на министър Цветанов. Той каза: „Вие сега повтаряте точно думите, които говорих преди малко пред тях”.
Действително цяла нощ, може би и това да ми се е отразило, колегите имахме надежда, че няма да я намерим. Огледът не вървеше добре, не се справиха. Именно тогава се наложи да доведат следово куче – знаете колко е трудно да се накара в тези условия да работи, но се справи. И аз, като кучкар, най-добронамерено съм казал, че и то заслужава своята награда за положения труд.
По времето на самоубийството, което е станало, на заподозрения, през тези три часа аз бях в „Шератон” на среща с Българо-американската търговска камара. Последната ми информация беше в 11,45 ч., когато отидоха на оглед по домовете – не знаех, че се е самоубил, между другото. Когато слизах по стълбите, ме попитаха за детайли по разкриване на престъплението. Един от детайлите беше за кучето.
По никакъв начин едното с другото чисто професионално действие – много от Вас знаят, тези животни разкриват и наркотици, и довеждат по горещи следи разкриването на престъпления, най-добронамерено съм го казал.
А що се говори за качването – само преди два дни в една агенция ми бяха сложени думи, че съм казал на археолозите: „Вземайте си керемидите и се махайте!” Когато поисках записа, след един час го свалиха от всички сайтове, защото не съм казвал такова нещо. Събрано едното – да се извинят, с пържолките, които казах като кучкар, повтарям, най-добронамерено към животното, което си е свършило работата, действително звучи отвратително. Аз неслучайно веднага намерих родителите и близките. Когато говорих „семейството”, имах предвид сестрата, защото тя обиколи доста телевизии и нападаше през цялото време Министерството на вътрешните работи.
Снощи по bTV гледах един от роднините на изчезналата данъчна инспекторка във Враца. Той също хвърли всички вини върху колегите от полицията, във време в което се оказа, че баща му бил майка му. Полицаите също имат семейства, имат нерви, имат нужда от подкрепата на обществото. Ето, тук са министър Петков, министър Миков. Те знаят колко е тежко, когато се пресират тези служители: от една страна – правителството, че иска резултат, от друга страна – опозицията, от трета страна – медиите, близките дават сълзливи интервюта непрекъснато, защото разбираема е тяхната мъка, но в края на краищата то трябва да се разкрие и им трябва технологичен срок. Хиляди пъти се извинявам, ако съм разбран грешно. Не е било нито целенасочено, нито с някакъв подтекст – точно обратното.
Що се касае за това президентът Първанов да даде орден на заместника си, считам, че е абсолютно неправилно. Или може би той по същия начин е искал да го награди за някаква добре свършена работа. Това си е негово право, така че Ви моля да не ме вкарвате отново в някаква подобна интрига. Считам, че даването на награда на заместник – все едно аз утре да наградя Дянков с орден от правителството за добре свършена работа, някак си не ни отива, както и в случая не отива на президента Първанов да награди своя заместник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин министър-председател.
Процедура – Петър Курумбашев.
Петър Курумбашев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, моята процедура е свързана с връщане на въпрос към премиера. Бях задал въпрос във връзка със ситуацията, която се получи покрай извънредните климатични условия за това редно ли е да се създава в такива ситуации кризисен щаб, който да координира действията на отделните министерства. В закона е записано, че такъв извънреден кризисен щаб, който включително може да обяви и гражданска мобилизация – Вие даже, господин премиер, сте виждали такъв щаб през месец май 2009 г., може да го направи само премиерът. Беше ми върнат отговорът с идеята, че този очевидно неудобен въпрос не бил от компетенцията на премиера, а трябвало да се зададе на господин Цветан Цветанов.
Разбирам, че има една тенденция на председателя на Народното събрание да пази премиера от неудобни въпроси, но наистина те трябва да отговарят по компетентност. Аз протестирам за връщането на този въпрос и призовавам председателката на Събранието да го допусне, а също призовавам и премиера да се яви да отговори на този въпрос, тъй като той наистина е от неговата компетентност. Няма идея да се злоупотребява с тази тема. Идеята обаче е как държавата може да впрегне целия си ресурс – и като държава, и граждански ресурс, за да може да реагира в такива ситуации. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
От името на група ли, господин Костов?
Заповядайте.
Иван Костов (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър-председател, във връзка с току-що взетата от Вас позиция не мога да не реагирам от името на парламентарната група.
Вие се извинихте за това, че сте били неправилно разбран. Вие бяхте разбран правилно и заради това интернет обществото поне реагира бурно против Вашата реакция.
Вие поискахте извинение от семейството на момиче, което е било убито. Това не е неправилно разбрано. Това е недопустимо! Семейството може да изпадне в нервна криза, хората могат да имат всякакви реакции. Вие сте държавата – Вие не можете да искате от едно семейство, загубило най-скъпото, да се извинява на българското Министерство на вътрешните работи. За какво да му се извини?! Че то дори не е намерило трупа. Това някакъв друг човек го е направил. За какво точно да се извинят тези хора, които са загубили?
Вие бяхте абсолютно правилно разбран и ако искате да се извините така, както трябва, поне пред тези хора, които споделят своите чувства, своите мисли в свободното интернет общество, направете го по правилния начин. Просто трябва да признаете, че абсолютно неправилно сте поискали извинение от това семейство. Единственото хубаво в реакцията Ви беше, че сте потърсили семейството лично и сте се извинили. Но Вие дължите извинение не само на семейството (шум и реплики от ГЕРБ), а на цялата тази общност, която следи поведението на българския министър-председател, защото Вие по този начин показвате нивото на достойнството, което има българската държава пред всички останали. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Високо ли е нивото на достойнството ни или е спаднало под всякаква критика – това усещат хората и заради това реагират така. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Продължаваме с парламентарния контрол.
Следва питане от народните представители Атанас Мерджанов и Корнелия Нинова относно държавните резерви и военновременните запаси.
Заповядайте, господин Мерджанов.
Атанас Мерджанов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Нашето питане с колегата Нинова е във връзка с политиката на воденото от Вас правителство по съхраняване на държавните резерви и военновременните запаси.
С решение на Министерския съвет бяха приети промени в Закона за задължителните запаси за съхраняване на нефт и нефтопродукти, с които се предвижда закриването на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” и създаване на изпълнителна агенция към Министерството на транспорта, като мотивите са най-общо административна реформа, по-голям контрол и пестене на финансови средства.
По принцип не оспорваме необходимостта от провеждането на реформи в съответния сектор. Оставяме и на страна по-логичната стъпка, която би трябвало да води до промяна на Закона за държавните резерви и военновременните запаси. С особено внимание се запознахме със стенограмата на Министерския съвет, в която министър Дянков обяснява необходимостта от промяната с така наречената административна реформа.
Въпросната промяна обаче, господин министър-председател, и Вие най-добре знаете това като експерт в областта на сигурността, е въпрос преди всичко от национална сигурност и това произтича от характера на приетата стратегия от Вашето правителство и от Народното събрание за национална сигурност. Затова беше редно Междуведомственият съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната подготовка, а също и Съветът по сигурността към министър-председателя да се занимаят с този въпрос – това от една страна.
Второ, мотивът за пестенето на финансови средства. Колко средства в крайна сметка ще бъдат спестени? На нашето настойчиво искане в комисиите да ни бъде представен съответен финансов анализ, такъв не беше представен и до ден днешен. Представителите на Министерството на финансите не пожелаха конкретно да ни кажат колко средства ще бъдат спестени с тази административна реформа.
Освен това ние сме силно обезпокоени и от думите на досегашния председател на държавната агенция господин Станимир Пеев, който съвсем основателно разви тезата, че необходимостта от действия на ликвидационна комисия също предполага разходване на финансови средства и доста дълъг период от време, в който съответната комисия трябва да предаде ресурсите по съхраняването и опазването на резервите към съответните ведомства.
И още нещо – съкратените хора съвсем няма да бъдат толкова много, тъй като в държавната агенция работи една специализирана, високоекспертна администрация, която е преди всичко на базата на технически експерти, които се грижат за съхраняването на тези различни артикули, количества, и едва ли ще бъде възможно те да бъдат съкратени в този смисъл и порядък, в който си представя министър Дянков.
И не на последно място – контролът, господин министър-председател. Как една държавна агенция, която е на пряко подчинение към Вас, към министър-председателя, би имала по-занижен контрол, отколкото ако съответните дейности биват прехвърляни към съответните ведомства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За отговор – министър-председателят на Република България господин Борисов. Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, господин Мерджанов, политиката на правителството по отношение на държавните резерви и военновременните запаси е тясно свързана със защитата на националната сигурност и готовността на страната да реагира при различни по характер кризи. През годините тази политика се осъществява преди всичко с подготовката на страната за отбрана, за задоволяване на военновременните потребности на въоръжените сили, на националното стопанство и населението с военни средства във военно време. Оценката ни за досегашната политика за държавните резерви и военновременните запаси е, че тя не е достатъчно ефективна и не отговаря на променената среда за сигурност и на съвременните заплахи за национална и международна сигурност. Промяната в характера и интензивността на кризите, както и тенденцията за възникване на стихийни природни бедствия, технологичните аварии и екологичните катастрофи налагат промяна в държавната политика за справяне в условия на кризи, включително осигуряване на запаси за тази цел.
С Решение на Министерския съвет от месец ноември 2011 г. в Народното събрание е внесен Законопроект за изменение на Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, с който се предлага промяна на политиката на държавата, свързана със създаване и поддържане на държавните резерви и военновременните запаси. С предложения законопроект се предлага цялостна промяна в политиката на държавата, свързана с поддържането на централизирана система за държавен резерв и военновременни запаси. Програмният бюджет налага с бюджетите на съответните министерства и ведомства да се оптимизират разходите, свързани със защитата на населението в случаи на бедствия или в условия на война. Задълженията по Директива 10006/67 ЕО на Съвета от 24 юли 2006 г. предвижда да се поддържат минимални запаси от суров петрол или петролни продукти. Въпреки добрата финансова обезпеченост на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” през 2011 г. същата не е достигнала нормативно установените запаси от нефт и нефтопродукти.
Със законопроекта е предложено да бъде отменен Законът за държавните резерви и военновременните запаси, да се закрие Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, а съответните функции по съхранение и управление на кризисните и военновременните запаси да се поемат от ресорните министерства. С наредба на Министерския съвет ще се определят видът и количествата на необходимите кризисни и военновременни запаси, като ще се премахнат номенклатурните списъци.
Предложено е да бъде създадена Изпълнителна агенция „Задължителни запаси от нефт и нефтопродукти”, която ще поеме изпълнението на Директива 2006/67 ЕО на Съвета от 24 юли 2006 г. за поддържане на минималните запаси от суров петрол или петролни продукти. Предвижда се общата численост на персонала на агенцията, която ще бъде определена от Министерския съвет със съответен правилник, да не надвишава 39 щатни бройки.
Съхраняваните към момента запаси от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, предназначени за задоволяване потребностите на населението при кризисни ситуации, ще се съхраняват в Министерството на вътрешните работи. Необходимите запаси при положение на война или военно положение за производство на военна продукция и за потребностите на въоръжените сили, на структурите, изпълняващи задачи по отбраната на страна, националното стопанство и населението за период от време ще се съхранят от Министерството на отбраната съответно с Общия държавен военновременен план, определен от Министерския съвет.
С приемането на законопроекта се очаква да бъде постигната по-висока степен на обезпеченост със стратегически стоки и материали при кризисни ситуации, при положение на война, военно или извънредно положение, повишаване ефективността на процеса по съхраняване и опазване на държавните резерви, осъществяването на по-добър държавен надзор и по-добро управление на държавния ресурс.
В тази връзка промяната на политиката на страната по отношение на държавния резерв и военновременните запаси в средносрочен план ще доведе до повишаване ефективността на тяхното управление. То ще се осъществява по функционален принцип от съответните ведомства, от осъществяването на съответните аналогични функции по планиране, създаване, съхраняване, обновяване, ползване, финансиране и контролиране на съответните материални активи. По-точно ще се определят необходимите по вид и количества запаси, които страната трябва да създава. Като цяло ще се намали броят на заетите в тези дейности служители, които само в Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” към момента са около 600 души. Усъвършенстването на политиката на правителството по държавните резерви и военновременните запаси ще се основава на нова нормативна база и трансформация на съществуващите резерви и запаси в кризисни и военновременни запаси в бъдеще. С това ще се отговори адекватно на променената среда за сигурност, включително и новите икономически реалности. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За два допълнителни въпроса има думата госпожа Нинова.
Корнелия Нинова (КБ): Уважаеми господин министър-председател, съжалявам, че още на първия петъчен контрол ще трябва да Ви се противопоставя, но няма как, защото това, което казвате, изобщо не отговаря на фактите и на истината. Като Ви слушах, имах чувството, че не сте бил на това заседание на Министерския съвет, на което сте вземал решението за ликвидация на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. Затова ще Ви припомня разговора от това заседание, както и писмените отговори, които съм получила от министрите и министерствата, които споменахте, че ще поемат функциите на държавния резерв.
Колеги, министерствата нито имат пари, нито административен капацитет, за да поемат функциите на държавния резерв. Нито ще Ви струва по-евтино, нито ще съкратите хората и ще направите административна реформа. Доказвам го със следното.
Министър Цветанов ми пише: „Нямам пари. Очаквам да се отпуснат допълнително 9 млн.лв. Нямам хора. Очаквам допълнителни щатни бройки от закритата държавна агенция”.
Министър Аню Ангелов от Министерството на отбраната: „Очаквам увеличение с 8 млн. лв. за Фонд „Работна заплата”. Нямам капацитет да върша тази брокерска дейност. Ако се прехвърли резервът в Министерството на отбраната, ще ми трябват толкова души, колкото сега има в тази щатна държавна агенция”.
От Министерството на здравеопазването: „За поддържане на кризисни запаси от лекарства са ми необходими допълнителни средства и допълнителни щатни бройки”.
За каква финансова и административна реформа говорите, господин министър-председател? Очевидно не това е целта на тази промяна!
Затова допълнителните ми въпроси са два:
Първо, каква е истинската цел да ликвидирате държавния резерв?
Второ, какво Ви е мнението за следващия шокиращ разговор между български министри, проведен в Министерския съвет на България? Симеон Дянков казва: „Проверихме в Европа държава по държава. Нито една държава в Европейския съюз не пази резерви от жито и лекарства”. Аню Ангелов казва: „Колега, няма държава в света, която да не пази държавни резерви. И не си въобразявайте, че като тръгнете да разпитвате, държавите ще Ви дадат отчет за това, защото то е секретна дейност и касае националната сигурност на всяка една държава”. И черешката на разговора е Мирослав Найденов, който заключава разговора и казва: „Няма директиви от европейското законодателство, които да ни задължават да пазим жито и хранителни продукти. Европа пази. Франция и Германия пазят такива запаси. Ако ни се наложи, ние ще поискаме от тях за изхранване на българското население.”
Вторият ми въпрос, господин министър-председател, е следният: защо тези двама души още не са уволнени – Дянков поради некомпетентност и заради излагането на българската държава да ходи и да разпитва в Европа какви резерви се пазят там; а Мирослав Найденов – за подтикване към престъпни действия, лишавайки държавата от резерви в храни и хранителни продукти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мерджанов, госпожо Нинова, разбира се, публичността е хубаво нещо. Това, че четете внимателно нашите стенограми, също е добре. Виждате, че има абсолютно демократично управление и министрите спорят, предлагат свои теми и едва тогава се стига до решение, но е хубаво да прочетете по-нагоре – за резерви и за изхранване на българското население. В една стенограма на Вашето правителство Ваш министър казва, че ако продължавате с тази си политика на харчене, ще оставите следващото правителство и държавата на хляб и вода. Във Вашата стенограма! Мога да Ви я пратя, ако искате. Значи такава политика сте водили, че да оставите държавата на хляб и вода! Може би за това Ви е бил нужен държавният резерв.
Любен Корнезов (КБ, от място): Остана ли държавата на хляб и вода?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да, в общи линии сега непрекъснато се налага да преговаряме и да разплащаме неща. Вчера Ваш кмет на Девин искаше допълнителни още 4 млн. лв. за болниците, започнали сте и път да правите, пък не сте го платили, пак още 4 млн. лв. И така – надълго и нашироко. Но да не губя Вашето време.
Госпожо Нинова, имате основание в това, че действително трябва да се изкусурят детайлите и при новото предложение, което ще направим, аз се надявам това да бъде направено.
Що се касае до това, че са проверявани отделни практики в различни европейски държави, разбира се, нека да не се лъжем – в условията на война се действа, пази Боже да има война, по съвсем други начини, така че необходимите ресурси ще бъдат винаги в услуга на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение?
Заповядайте, госпожо Нинова.
Корнелия Нинова (КБ): Господин министър-председател, познавам Ви вече стила. Когато сте притиснат, да връщате към бивши, минали управления на страната – не работи вече. Не работи! Наричате демократично управление този некомпетентен разговор между Ваши министри. Не само некомпетентен, а и в ущърб на държавните интереси. Вие на това му казвате демократично управление?! Казвате: „Дано да не стане война, тогава ще действаме в различна ситуация”. Дано да няма война! Кризисни ситуации обаче ще има, ние сме в криза.
Преди седмица заради един сняг, изпадайки в криза пак поради Вашето некомпетентно управление, Вие посегнахте към стоки от държавния резерв, нали? Но, защото ги има! Казвате: „Какво оставихте вие?” – оставихме Ви 4 милиарда фискален резерв, който „опукахте”, по Ваши думи. Оставихме Ви пълен държавен резерв, който сега тръгвате да продавате.
Не ми казахте коя е истинската цел на тази реформа. Мога да Ви предложа и нашето мнение с колегите – кражби и продажби. Искам да се аргументирам защо. Защо смятам, че чрез тази реформа искате да окрадете резерва? Защото първо приемате закон, с който закривате Държавната агенция – тоест, след като законът се публикува, на другия ден тя не съществува. След това, на нещо вече несъществуващо назначавате ликвидационна комисия, която да го оцени и да му прави ревизия, да прави опис какво има вътре, а то вече не съществува в правния мир. Просто искате да заметете и да окрадете каквото има.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Кое да заметем?! Кое да заметем?!
Корнелия Нинова: Защото Симеон Дянков е казал на заседанието на Министерския съвет, че предлага едно държавно дружество, което да вземе недвижимите имоти и да ги продава.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Кое да заметем?!
Корнелия Нинова: Значи искате да приватизирате недвижимите имоти.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Кое да заметем?!
Корнелия Нинова: Ще Ви отговоря. Искате включително да заметете 200 дела, които в момента се водят върху държавния резерв. И Аньо Ангелов също Ви го е казал на заседание на Министерския съвет. Какво правим с делата, колеги? Този човек изглежда е проявил огромен разум. Къде отиват тези дела? Прекратяват се и се замитат.
Искате да окрадете и да приватизирате държавния резерв! По този начин обаче, господин министър-председател, изправяте държавата пред риск, изправяте българите пред риск – в условия на криза да не можете да реагирате с жизнено важни за живота на хората стоки и суровини. Наистина не си струва заради едната кражба да поставяте държавата на такъв риск дори и заради това, че управлявате на принципа: „След мен и потоп!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим за участието на министър-председателя Борисов в днешния парламентарен контрол и да продължим с отговорите на министър Трайчо Трайков.
Следва въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно финансиране на сдруженията на потребителите.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, във всяка демократична страна с развито пазарно стопанство винаги съществуват сдружения на потребителите, които по естествен път се стремят да подпомогнат компенсирането на естествената неравнопоставеност, която съществува между бизнеса и потребителите. Когато тези сдружения изпълняват своите функции, те извършват важни дейности – дават становища по закони, които касаят потребителите, водят разяснителни кампании, правят независими проучвания и не последно място – лабораторни изпитания на различни видове стоки.
В България с приемането на Закона за защита на потребителите през 1998 г. беше приет ясният принцип на държавно финансиране на тези сдружения с цел да се избегнат всякакви задкулисни финансирания, които могат да идват от заинтересовани бизнес сдружения или физически лица.
Непрекъснато в годините, до 2006 г. има нарастване на средствата, които държавата отпуска за тази дейност и в крайна сметка през 2006 г. те достигат до 60 000 лв. Този процес продължава до 2009 г. устойчиво и тази сума е 100 000 лв.
Получава се обаче нещо, което трябва да бъде разяснено. В последните три години средствата, които държавата отпуска за сдруженията на потребителите са 240 000 лв., а от тях реално са получени само 40 000.
Господин министър, по този повод отправям към Вас следния въпрос: след като не са предоставени на сдруженията на потребителите, за какво са изхарчени разпределените средства? Върнати ли са в бюджета като неусвоени? Има ли някакви дефекти в сега действащия механизъм за финансиране на сдруженията, или тенденцията за отказ от финансирането се дължи на други причини? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, няма отказ. Уверявам Ви, че разбирам както ролята и значението на потребителските сдружения, така и необходимостта им от финансиране.
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма осъществява финансирането на сдруженията на потребителите съобразно обема и общественото значение на извършената от тях работа за защита на потребителите при спазването на принципите на обективност, прозрачност и безпристрастност.
Действащият механизъм за финансиране установява условията и реда за финансирането на потребителските организации, като определя ясни правила за оценката на извършената от тях дейност и разпределението на средствата.
Господин Иванов, надявам се, не смятате, че в случаите, когато потребителските организации не са спазили законовите разпоредби, некоректно са представили пред министерството декларации с невярно съдържание, правото на държавата да не предоставя държавна субсидия трябва да се приема като тенденция за отказ да бъдат финансирани. Неусвоените средства, предназначени за подпомагане Сдружението на потребителите не са изразходвани от министерството и са върнати в държавния бюджет за съответната година.
С цел облекчаване на административната тежест за сдруженията от министерството предприехме действия по изменения на съществуващия механизъм, като при изготвянето на нормативните изисквания са взети предвид становищата, получени от потребителските организации, а част от измененията са извършени по направени от тях предложения.
В заключение бих искал да Ви уверя, че Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще продължи за в бъдеще да оказва финансова подкрепа на Сдружението на потребителите, но това ще се осъществява естествено само при стриктно спазване на правилата и на финансовата дисциплина.
Използвам повода да Ви информирам, както и Вашия колега господин Кирчо Димитров, който по-рано ме попита за функционирането на Националния съвет за защита на потребителите. В резултат на изпратени писма до заинтересованите страни от страна на министерството вече са постъпили мотивирани предложения за определяне на представители – членове на Съвета. За да бъде възможно конституирането и свикването на Националния съвет в защита на потребителите, все още очакваме само от две министерства мотивирани предложения и той може да бъде свикан. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплика – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, продължавам да вярвам, че Вие сте един проевропейски настроен министър. По този повод нека да видим как са нещата в останалата част на Европейския съюз.
В Унгария – страна от последната вълна на присъединяване сред дванадесетте, държавата отделя 107 евро на 1000 жители за финансиране на потребителски организации. В Германия – 1269 евро на 1000 жители.
Господин министър, в България, както има и едно предаване „Къде сме ние” – 3 евро. Три евро! Четиристотин пъти по-малко отколкото в Германия, 35 пъти по-малко отколкото в Унгария. Нормално ли е това за страна – членка на Европейския съюз?
Получава се един очевиден абсурд. Тази година няма да бъде финансирана нито една потребителска организация. Аз се запознах с правилата, които са изменени. Няма време тук да разкажа всичко, но са направени категорични формални спънки за регистрация. Не казвам, че всички потребителски организации действително изпълняват коректно своите функции, но става така, че Вие покрай мръсната вода изхвърляте и бебето в реката, което за мен е недопустимо.
Какъв е реалният ефект от това, че няма нито една потребителска организация, която в момента да получава финансиране от държавата? Тя не може да осъществява своята дейност. И това фактически в не малка степен представлява отказ от прилагане на политиката за защита на потребителите. Вие не казахте къде отиват средствата, пренасочват се към други дейности, но те са целеви, те са именно за финансиране на такава дейност.
Затова господин министър, наистина ми е болно, че оставаме без един съществен обществен коректив, който трябва да защитава интересите на потребителите. Това е в интерес на онези монополи, които злоупотребяват с правилата, когато няма насреща сила, която да им се противопостави. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Не може да се разчита единствено на контролните органи, защото те достатъчно ни разочароваха и затова бяха протестите през изминалата година срещу монополите в страната.
Вашето министерство, Вашият екип ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Времето Ви изтече, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ: Завършвам, господин председател.
Днес много хора, включително и министър-председателят, просрочиха времето с минути. Моля Ви, само няколко секунди.
Вашето министерство, дори и когато има недостатъци в такива сдружения, трябва да ги подпомогне, едновременно с това контролирайки ги да извършват своята дейност, така както е по закона. Не бива да спъват тяхната регистрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Иванов, мисля, че имаме общо виждане и цел за това как трябва да се развива този сектор. Ще Ви кажа какви са фактите от процедурата през 2011 г.
Едно единствено представително сдружение подаде документи и забележете то беше отстранено, защото не представи първо – заверено копие от актуалния учредителен акт или устав на сдружението, второ – поради липса на декларация от представляващия сдружението и членовете на органите за управление, с които да декларират, че са икономически независими от производители, вносители, търговци и доставчици и че са независими от политическа партия или движение, защото такива хора търсим.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Това не е вярно! Те са ги представили.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: И трето – поради липса на опис на предоставените от съответните приемни съвети на потребителите през последната една година, доказващ реалното им функциониране.
Не мисля, че е чак толкова сложно. Опростихме правилата, макар и с малко. Не знам дали е достатъчно, ако трябва и още ще ги опростим, не тези три неща въобще не ми се виждат сложни. Фактът, че сдружението отново е подало свои представители, ми дава надежда, че ще се справят с тези формални изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Следват два въпроса от народните представители Владимир Тошев и Михаил Миков. Същите са относно „Ел Би Булгарикум” ЕАД в София и Видин. Обединени са под формата на един въпрос.
Първи ще развие своя въпрос народният представител Владимир Тошев, след това господин Михаил Миков.
Министър Трайков ще отговори и на двата въпроса в рамките на 6 минути.
Следват реплики от двамата народни представители, като на всяка една от тях министър Трайков ще отговаря.
Заповядайте, господин Тошев, да развиете въпроса си.
Владимир Тошев (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! „Ел Би Булгарикум” ЕАД е единственото млекопреработващо предприятие в държавата. Това е българска държавна мандра. Съществува от 1965 г., от 1993 г. е ЕАД. В Забранителния списък за приватизация е от 2002 г.
За сведение на колегите, дружеството съхранява уникална колекция от над 700 млечно кисели бактерии и над 100 вида закваски. Също така то притежава уникална колекция от 11 патента на български млечни продукти, на 45 продуктови търговски марки в страната, както и фирмени търговски марки, регистрирани в 26 държави.
От над 30 години продукцията, която изнася дружеството в чужбина, захранва с кисело мляко държави като Япония, Германия, Швейцария, Холандия, Кипър, Финландия, Филипините и така нататък.
Това, което аз искам да спомена, е, че дружеството има две производствени бази във Видин и София и единственият Център за научно-техническа и развойна дейност в София.
Към момента в дружеството работят над 40 човека, което дружество изкупува продукция от десетки ферми. Това е единствената мандра, не само държавна, а и частна, във Видинска област, което означава, че там са регистрирани и се изхранват десетки и стотици хора и техните семейства. Поради един дълъг процес на колебание в развитието на дружеството, дори значителните трудности които изпитват, моят въпрос към Вас, господин министър, е какви са перспективите, които Вие набелязвате за развитие в близко и по-далечно бъдеще на „Ел Би Булгарикум” ЕАД? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Господин Миков, заповядайте да развиете въпроса си.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, „Ел Би Булгарикум” ЕАД – Видин, както вече беше споменато, е единственото предприятие, отговарящо на съответни европейски и съвременни изисквания.
Там бяха инвестирани и вложени много пари от дружеството, за да се приведе то в съответствие с изискванията на Европа. Но то има още една функция – функцията да бъде пазарен регулатор в условията на конкуренция, както при изкупуване на млякото, така и при работа в условия, в които българският потребител, много често не знае какво яде.
В „Ел Би Булгарикум” ЕАД всъщност никога няма да откриете купувани сухи млека. Това може би е единственото и уникално предприятие в България, може би защото е държавно.
Преди 7-8 години имаше идея за приватизация, добре че тогава при договора с „Мейджи” изискването на японската страна попречи за приватизацията, защото това щеше да бъде съсипване на дружеството.
Лятото там бяха извършени определени съкращения на персонал, което направи така, че служителите на дружеството да работят по 10, 12, 14 часа, с мотива, че състоянието е тежко и няма средства.
Затова Ви питам: какво е финансовото състояние на дружеството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Министър Трайков, заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев, уважаеми господин Миков! „Ел Би Булгарикум” ЕАД е правоприемник на бившето ДСО „Млечна промишленост”. Дружеството осъществява основно научно изследователска, развойна и внедрителска дейност в областта на млечните продукти; лицензионна дейност в страната и чужбина; производство и търговия на закваски, на хранителни добавки и на свежи и трайни млечни продукти.
По отношение на въпроса на господин Миков искам да отбележа, че години наред в производствената база на Видин са налице крайно незадоволителни резултати. Лошите резултати са сферата на производствения, технологичен и реализационен процес, който е неефективен и неконкурентен по отношение на останалите над 250 частни мандри в страната с аналогичен предмет на дейност.
През 2010 г. в базата са констатирани редица слабости, част от които са липса на субординация и координираност; несъобразен с търговските заявки производствен процес; свръхпроизводство и то със завишени материални разходи; критична липса на договори и досиета на контрагенти; липса на доказателство за разделно изкупуване на суровината, което е изискване на закона.
Последните данни сочат, че производствена база Видин в разрез със закона съхранява продукция, без съответна етикетировка и маркировка за произход и годност, както и такава с изтекъл срок на годност.
Базата не разполага и с капацитет за съхранение на цялата продукция.
Всички тези факти са довели до това, че през последните години над милион и половина лева годишно или около 30% от постъпленията от роялти на „Eл Би Булкарикум” са изразходвани за покриване на загуби от производствената дейност, в по-голямата си част за базата във Видин. Финансовият резултат за 2010 г. на базата е загуба в размер над 1 млн. лв. Този резултат е трайна тенденция през годините.
Част от тези онаследени недостатъци в дейността на базата във Видин са констатирани и от Българската агенция по безопасност на храните. За отстраняването им по мое разпореждане са предприети пакет от мерки, включващи персонални промени, внедряване на интегрирана система ISO 22000 (AFs) и на система HACCP, регламентиране на процедура по изкупуване, транспортиране и контрол при преработка на сурови млека, както и за реализацията на продукцията.
Предвижда се по-тясно ангажиране на базата с нови и конкурентни продукти със здравословен и екологичен ефект като бяло саламурено сирене с намаляващо вредния холестерол действие, пробиотични и пребиотични продукти, суроватъчни протеини.
Не на последно място се обмислят и действия, свързани с преструктурирането на дружеството и отделянето на базата с цел преустановяване практиката на субсидиране и създаване на възможност за справяне с предизвикателствата на конкурентния пазар.
По отношение на въпроса на господин Тошев, бих желал да отбележа, че наред с предприетите мерки за стабилизиране дейността на производствените звена ръководството на „Ел Би Булгарикум” активно работи за разширяване на лицензионната дейност, която се явява и основна, поддържане и запазване на интелектуалната собственост, разработване на нови продукти в областта на млякото и навлизане на нови външни пазари. Вече са налице и първите резултати в тази насока. Само през последната години са разработени седем нови продукта, включително четири вида закваски, обогатени с пробиотични бактерии, хранителни добавки и други.
Съвместно с японския лицензиант „Мейджи” е планирано от 2013 г. – това беше тема на разговорите ми с президента на компанията при посещението ни миналата година с министър-председателя в Япония – стартиране на производство и продажби на българско кисело мляко в Китай, Тайланд и Сингапур.
С финландския лицензиант Valio е планирано разширяване на сътрудничеството и увеличаване на продажбите чрез разширяване на продуктовата гама, включена в предмета на лицензията, реално стартиране на продажби и в Швеция през настоящата година и в потенциални нови територии, като например Русия.
Провежда се активно маркетиране на възможността за нови лицензии, включително за страни като Бразилия, прибалтийските държави – Беларус, Казахстан, Саудитска Арабия. Постигнат е напредък по отношение на подадени 14 нови заявки за регистрация на търговски марки в Китай, Тайланд и Сингапур. Подадени са и 12 нови заявки за регистрация на словни търговски марки в Патентно ведомство.
Съвместно с търговските представителства на Република България са предприети активни действия за маркетинг и за закрила на интелектуалната собственост на дружеството. Постигнат е напредък по отношение стартирането на мащабно технологично обновление на дружеството за около 6 млн. лв., който осигурява висококачествена научна апаратура и технологии за производство на уникални продукти, представляващи микс от полезни млечни бактерии. Възвърнат е статутът на научна организация на Центъра за научно-изследователска и развойна дейност на дружеството. Всичко това са неща предприети през последната година и нещо.
В заключение бих искал да отбележа, че производството на оригинални закваски с лактобацилус булгарикус и стрептококос термофилус, развитието на научно-развойната и внедрителска дейност, свързана с богатата и уникална колекция от щамове, носители на здраве и дълголетие – това е бъдещето на „Ел Би Булгарикум”, което ще продължава добрите практики за лидерство в областта на българското кисело мляко на световните пазари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Заповядайте, господин Тошев – за втора реплика.
Владимир Тошев (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър! Благодаря Ви за изключително изчерпателния отговор. От него е видно, че ръководеното от Вас министерство и лично Вие продължавате да виждате бъдеще в това дружество. Имам разговори с японския посланик. Факт е, че именно тези, които държат дружеството, са и тези, които продават продуктите му в чужбина, основно в Япония. Само за сведение на колегите ще добавя една информация: 24 милиона японци всеки ден ядат българско кисело мляко.
Което бих искал да Ви направя като реплика е, че от Вашия отговор се разбира, ясно го казахте и се подразбира в контекста, че в този си вид дружеството трудно би успяло да изведе на пазарен принцип и на печеливша позиция Видинската производствена база.
Моята реплика и въпрос и към Вас е: как виждате в бъдещето и във времето евентуално преструктуриране на дружеството, така че да се даде самостоятелност са Видинската производствена база и тя реално да стъпи на пазарен принцип, за да може да работи нормално в условия, където има над 250 частни мандри? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За отговор – министър Трайков, заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Тошев! Преструктурирането на производствената база и отделянето й като самостоятелно дружество все още е възможност, която е в сферата на хипотезите.
Първо, бихме искали да видим как ще сработят мерките, които изброихте, за подобряване на конкурентоспособността на тази производствена база.
Личното ми убеждение е, че не е работа на държавата да участва на пазара със собствена мандра, но с оглед на това, че тя е, както споменахте, единственото такова предприятие във Видин, се отнасяме по-внимателно по тази тема. Искаме да видим как ще сработят тези мерки върху финансовите резултати на мандрата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Заповядайте, господин Миков – за втората реплика.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър! Слава Богу, че дадохте такъв отговор, защото смятам, че отделянето на видинското предприятие е стъпка към неговото унищожаване и съответно приватизация. То не може да издържи в конкурентната среда, когато се плащат всички данъци, всички осигуровки, когато не се влагат сухи млека и прочее. Ако искате да имате еталонно предприятие, което формира истинска конкурентна среда, недейте да правите това! Да не говорим, че там се съхраняват резервните щамове от софийското дружество.
По отношение на конкурентността. Каква конкурентност да има? Вие със седящия до Вас министър и министъра на земеделието и храните отивате в края на годината и взимате оттам тонове сирене и кашкавал за дарения – и говорите за конкурентност! Тонове сирене и кашкавал за около 200 хил. лв.! Не ме гледайте! Защо не отидохте в частна мандра да ги вземете и да говорите за конкурентност? Защо не отидохте в частна мандра да ги вземете? Защо се блокираха това сирене и кашкавал от Агенцията по храните? Същата прецизност ли проявява то в контрола към частните играчи в сектора? Това е държавно предприятие и ще бъде изключително погрешно клонът във Видин да бъде отделен.
Аз мога много дълго да говоря в годините и при Вашите предшественици. Имало е такива идеи. Винаги е най-лесното – политиката в София, цените в София, сиренето, маслото, кашкавала и млякото се карат в София, и накрая кой е виновен – видинското предприятие, видинският клон на дружеството!
Благодаря, че в отговора казахте, че обмисляте това. Седнете внимателно и вижте историята. Имало е апетити към това предприятие – да се премахне този еталон и конкурентен играч. Интересът ще бъде много голям. От частните играчи мога да спомена и имена. Сега не искам.
Моля Ви, да се запази този клон като функциониращо предприятие! Отиде ли се на отделяне, ще питам тогава Софийското – ще трябва да изгради своя мрежа за изкупуване!? Софийското също няма да може да функционира. Нека мениджмънтът да се подобри. Оттам много неща могат да се говорят, да се разкажат и други. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Миков, рискувате да нанесете повече вреда, отколкото да докарате полза, затова няма да Ви вляза напълно в тона и в говора на всички неща, но ако считате, че има такива заинтересовани частни играчи, които използват лостове да вредят на дружеството, аз също като принципал съм заинтересован да ги науча. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Вратата ми е отворена за такава информация.
В същото време, едно дружество сред 250 не може да формира конкурентна среда, то може да участва в една изградена конкурентна среда. Институциите, които са призвани да я създадат не са на мое подчинение, тя е единствената мандра, която аз управлявам и се съобразявам с пазара. Това, което виждам е, че мандрата година след година губи. Вярно, губи все по-малко, но въпросът е, докъде може да стигне в тази посока, и именно затова Ви казвам, че това е обект на анализ и резултатите, които искаме да видим драстично подобрени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря. Продължаваме с въпрос от народния представител Румен Петков относно загубите на туристическия бранш от последиците с липсата на ток и вода в курортните комплекси.
Въпросът ще бъде развит от господин Румен Петков – заповядайте.
Румен Петков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Един от най-потърпевшите отрасли в нашата икономика от авариите и липсата на ток и вода е туризмът. В разгара на като че ли най-силния от години насам туристически сезон, когато бяха договорени близо 80% заетост в комплексите Боровец, Чепеларе, Пампорово, Априлци, Рибарица и други, се случи това бедствие.
За съжаление това явление не е случайно – Вие си спомняте, че имаше спиране на тока и през летния сезон на миналата година.
В Боровец през целия уикенд туристите се мотаеха, защото липсата на трифазен ток спря работата на лифтовете, закупените карти от туристите изгоряха и липсата на каквато и да е информация по същество изгони огромната част от българските граждани, които бяха преценили да прекарат първия уикенд на Боровец.
В Чепеларе по случай 90 години от електрификацията на града токът и водата спряха и беше обявено бедствено положение.
В Пампорово и в Банско ситуацията беше почти същата.
Всички информационни агенции от чужбина веднага реагираха и посъветваха туристите да не идват в България. Липсваше всякаква координация между електропреносните дружества и ВиК-дружествата. Липсваше всякаква информация за туроператорите, за туристическите комплекси, за хотелите и на първо място за туристите. Това в много голяма степен постави под съмнение туристическата дестинация България за следващия сезон.
За съжаление ние имаме един трагичен инцидент за българския туризъм в края на летния сезон, когато хиляди чуждестранни туристи останаха по българските летища и не можаха да се приберат в нормалните срокове в държавите, от които са дошли и сега имаме един прецедент, който поставя по същество, пак казвам, под много голяма въпросителна бъдещето на България като зимна туристическа дестинация.
В рамките на тези няколко много тежки за населението, но и за туризма ни дни, се изказаха почти всички министри. Само представител на Вашето министерство, в което е и икономиката, и енергетиката, и туризма, не взе никакво отношение и по същество с бездействието си станахте съпричастни към нагнетяването на допълнително напрежение и у туристите, и у туроператорите и по същество това беше, пак казвам, за съжаление голяма крачка към ликвидирането на България като зимна туристическа дестинация за следващия сезон.
Аз ще помоля да дадете една преценка: как виждате организацията за следващия туристически сезон, как Вие и Вашето министерство оценявате действията на институциите, какви са мерките, които могат да бъдат взети срещу електроразпределителните дружества и с какви действия ще гарантирате спокойствието в българските туристически комплекси за зимния сезон? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Заповядайте за отговор, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, уверявам Ви, че българският зимен туризъм не е поставен под въпрос от инциденти, които са се случили, случват се и ще се случват не само в България, за сметка на това много вреди се нанасят от ескалирането на говоренето по тази тема. Повярвайте ми и никой да не е чул за това какво се е случило в хотела Х, след като трима депутати го кажат от трибуната на Народното събрание, всички ще разберат.
Признавам, не съм чул досега турски депутат, руски депутат, испански, италиански, гръцки или какъвто и да е друг, да излиза в народно събрание и да драматизира проблемите в една или друга област в туризма.
Отделно от това, ще Ви е интересно да разберете, че с оглед на масовите отрицателни проценти в зимните курорти тази година в цяла Европа, в България засега нещата вървят на малък плюс. Нашето правителство за разлика от всички предходни е първото, което пое отговорността да защити приоритетността на туризма не само на думи и да изпълнява въпреки кризата реални публични ангажименти към туризма, да инвестира в пътна инфраструктура, да изгражда пречиствателни станции, да осъществява мащабни и целенасочени инвестиции в културни и природни туристически атракции, да удвои парите за национална туристическа реклама.
Сравнявам го това с политиката при предишното правителство, която беше единствено в това да се разреши на всички и да се застрои, където може и където не може. Естествено, че още има много работа да бъде свършена, но дори само тези факти са достатъчно непредубедени да се направи разликата с онова правителство – Вашето, господин Петков, и неговите мерки за развитие на туризма, които стимулираха туристически продукт, спечелил за страната приза „алкохолен рай на Европа”, един имидж, за който години наред ще влагаме средства да променим.
Освен това, поставеният въпрос за даване на гаранции и предприемане на мерки е некоректен, тъй като подобни форсмажорни събития се случват не само при нас. Например на 10 януари излезе информация, че 40 000 туристи са блокирани в австрийските Алпи поради паднали обилни снеговалежи и няма как да бъдат избегнати. Важно е да се полагат целенасочени и бързи мерки за решаването им, което беше факт – мерките не включваха обилно говорене, а включваха работа на място, която беше свършена.
Пак за пример ще Ви дам, че това, разбира се, не е лично Ваша отговорност, но по време на Вашето правителство НЕК не сколаса години наред да построи една подстанция в Пампорово – години наред, господин Петков, и когато накрая я построи, струваше четири пъти повече пари отколкото същата, построена от частно дружество – това са мерки.
Всяка компетентна институция по места е предприела всички необходими и възможни действия за решаване на проблема, който мога категорично да заявя, не е плод на технически недостатъци на електропреносната мрежа.
В заключение бих искал да Ви уверя, че при настъпване на непреодолима силна форсмажор, действащото българско законодателство и добрите търговски практики дават възможности на туристи, на туроператори и на хотелиери, да потърсят защита на правата и интересите си и държавата чрез институциите наблюдава и този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За реплика, господин Петков, заповядайте.
Румен Петков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! В резултат на предприетите мерки от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, в един от елитните туристически курорти – с. Стойките, шест дни няма ток. Сигурно в Австрия 40 000 туристи са били блокирани за няколко часа. Шест дни в с. Стойките няма ток! Двеста и петдесет елитни туристи на втория ден са напуснали селото.
В Пампорово една седмица няма вода. Там нашето правителство, за което Вие говорите без необходимата носталгия, инвестира 12 млн. лв., за да удвои дебита на водата. Нямаше вода, защото няма ток.
Аз питам: ако на 11 и 12 февруари, когато е кръгът от Европейската купа по ски в Пампорово, пак настъпят форсмажорни обстоятелства, как ще погледне международната общественост на ресурсите на България, да вложи компетентни и последователни усилия за преодоляването на проблема?
Проблемът е във Вас! Не може шест дена в ХХІ век елитен курортен комплекс да няма ток, в Боровец – два дена, милион и половина са загубите само на Боровец! Около милион са загубите на Пампорово! Кой ще ги компенсира?
Колко български граждани не съумяха да уплътнят уикенда си и да си починат пълноценно, карайки ски в събота и неделя? Стотици, хиляди! Като добавим и проблема Витоша, разбираме, че в София по същество беше забранена ски почивката през този уикенд. Затова трябва да се носи отговорност!
Аз не зная какви провали трябва да настъпят в българския туризъм, за да се разбере, че неговото ръководство и координация от страна на държавата са абсолютно неефективни! На 2 февруари миналата година Ви е връчено писмо от Боровец, в което се настоява за изграждане на допълнителни мощности. Вие много добре знаете какъв е проблемът там, но не го решавате! Наблюдавате като наблюдател от Варшавския договор. Така туризъм няма да направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Времето изтече!
Румен Петков: Така ще правим пълни провали, каквито за съжаление и летният, и зимният сезон етикетираха България като негодна туристическа дестинация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Желаете ли дуплика, господин министър? (Реплика на министър Трайчо Трайков.)
Следва въпрос от народния представител Румен Петков относно бедствената ситуация, породена от липсата на електроенергия през последните дни.
Господин Петков, ще развиете ли въпроса? Заповядайте!
Румен Петков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! За съжаление към драматизма в курортните комплекси трябва да добавим, и то с голяма болка, бедстващата ситуация в стотици български населени места и общини. За пореден път там бяха изненадани от зимата през месец януари. Тази изненада доведе до бедствено положение в половин България. Под снежната покривка без ток и вода се оказаха над 450 хил. домакинства. Прекъснати бяха пътни връзки в редица общини и населени места, магистралите „Хемус” и „Струма” от гордост на Агенцията за пътна инфраструктура се превърнаха в капан за наивници, тръгнали да пътуват. Най-тежко са засегнати общините Смолян, Роман, Тетевен и Чепеларе.
Четири дена продължи бедствието и нямаше отговор докога ще продължи този тормоз върху потърпевшото население. Всички приказки за утежнени условия, скъсани електропроводи, липса на техника и така нататък, не могат да удовлетворят потърпевшите български граждани.
Господин министър, имате ли информация колко поделения на ЧЕЗ, на Е.ОН и на ЕВН бяха закрити в малките общини и с какви екипи се поддържа електропреносната мрежа от страна на тези фирми? Защо по същество е блокирано намерението на тези компании да инвестират в сигурността на електропреносната мрежа? Защо по същество те не извършват никакви инвестиции?
Моят въпрос към Вас е: какво прави правителството и Вашето министерство в конкретния случай за справяне със ситуацията? Какви мерки ще се вземат най-после, за да се обезпечи в ХХІ век населението на България да не стои на тъмно, без ток с дни?
Аз дадох примера със Стойките. Там, разбира се, са туристите, но преди всичко за местното население цяла седмица няма ток. Затова пак казвам, че не се поема никаква отговорност и не се вземат никакви адекватни мерки към тези морални и физически щети, към този тормоз върху населението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Времето!
Румен Петков: Предполага се съвсем друг подход от страна на българската държава и за съжаление Вие показвате невъзможност да защитите интересите на българското население. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За отговор – заповядайте, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков, ще отговоря на въпроса Ви такъв, какъвто ми е зададен, а не по начина, по който го прочетохте сега. С риск да предложа на вниманието Ви някои известни и недостатъчно подробно известни факти, ще започна отговора на Вашия въпрос.
Първо, известен факт, господин Петков, е, че в България и в други страни сняг пада и през ХХІ век. В отделни случаи той пада твърде обилно и тогава възникват форсмажорни обстоятелства.
Второ, това неминуемо се отразява на населението, защото никой не е застрахован и имунизиран срещу бедствия и аварии.
Тежката зимна обстановка, вследствие на падналите обилни снеговалежи в страната в периода 7-10 януари 2012 г., действително създаде сложна обстановка в електрозахранването и множество аварии в мрежата на електроразпределителните дружества и на преносното предприятие.
За координирано управление на силите и средствата за отстраняване на възникналите аварии веднага бе създаден национален щаб под ръководството на вицепремиера и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов, вследствие на което бяха предприети спешни мерки за овладяване на ситуацията. През цялото време Министерството на икономиката, енергетиката и туризма координираше действията на електроразпределителните дружества, на Централно диспечерско управление по овладяване на кризисната ситуация в България.
От началото на кризата до 11 януари включително, на територията на дружествата ситуацията беше овладяна и фактите са следните.
За района на дружество „ЧЕЗ – България”, на 7 януари т.г. без електрозахранване бяха над 450 хил. потребители и изключени над 4000 трафопоста. На 11 януари без електрозахранване бяха четири високопланински махали в района на община Тетевен с общо 40 потребители, където достъпът на техника и хора от екипите на дружеството беше силно затруднен, поради непроходимите просеки по електропроводните линии в този район.
За района на дружество „ЕВН – България”, на 7 януари 2012 г. без електрозахранване бяха 103 населени места с общо 7815 потребители. По отстраняването на авариите работеха общо 42 екипа на дружеството, като в оценката на авариите бе включена и авиационна техника за облитане на труднодостъпните електропроводи в планинските части на районите на общините Смолян, Девин и Чепеларе. До 16,00 ч. на 11 януари критична остана обстановката по осигуряване на захранването на четири населени места с общо около 100 абонати в област Смолян. Дотук са 140, като това е вчера към 16,00 ч. Сега ще проверя какъв е резултатът към момента. За отстраняването на авариите в този район продължиха да работят 24 души и 6 бр. транспортна техника.
За района на дружеството „ЕОН – България”, на 8 януари без електрозахранване бяха 109 населени места с 50 хил. потребители. На 11 януари т. г. нямаше населени места без подадено електрозахранване. По отстраняването на авариите работеха близо 150 души, 74 екипа на дружеството и за по-голямата част от селищата в района бе спешно възстановено електрозахранването.
Бих искал да използвам възможността да благодаря на аварийните екипи на НЕК, Електроенергийния системен оператор и на електроразпределителните дружества за денонощната работа по овладяване на кризата и ефективната координация с институциите, докато депутатите са си пишели парламентарните въпроси. (Шум и реплики от КБ.)
С цел съкращаване на сроковете за реакция на кризисните екипи в бъдеще още през следващата седмица ще се проведат заседания на всички заинтересовани участници и ще се анализират действията на Електроенергийния системен оператор и на електроразпределителните дружества. Ще бъде предложен набор от мерки, които да допълнят алгоритъма за реакция на кризисните екипи. (Председателят Анастас Анастасов дава сигнал, че времето изтича.)
Искам да подчертая, че ситуацията би била далеч по-тежка, ако НЕК, ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН не бяха вложили повече от – запишете си, ако няма да запомните – 350 млн. лв. за подобряване сигурността на електропреносната мрежа само през 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За реплика – господин Петков, заповядайте.
Румен Петков (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Аз искам да Ви благодаря, господин председател, че не прекъснахте министър Трайков и му дадохте възможност да говори повече от предвиденото в правилника време, за да могат българските граждани да чуят благодарността му за това, че една част от тях в продължение на седмица нямаха ток, а както стана ясно от отговора, неколкостотин населени места по два и по три дена нямаха ток. И това е добре да се знае от обществото.
Аз не зная дали руски и турски депутати са питали министри в парламентите си каква организация се създава, но не допускам в европейските държави по една седмица отделни населени места да нямат ток.
Вашето откритие, че месец януари може да вали сняг и част от него да е мокър и тежък, има епохален характер. То без съмнение трябва да бъде дадено като възможност и на нашите деца да го изучават в училище, защото едно е да вали сняг през месец юни, а друго – през месец януари. Фактът, че Вие правите това откритие, отговаряйки за българския туризъм, отговаряйки за българската енергетика, показва изключително високото ниво на некомпетентност, да не кажа неграмотност, на нашия Министерски съвет. Да откриеш, че през месец януари може да вали сняг, се изисква изключителна прозорливост?! В резултат на тази прозорливост стотици български граждани, хиляди български граждани бяха без ток! Хиляди български граждани бяха подложени на унижението в ХХІ век да нямат ток и вода.
Аз нямам очаквания, че ръководеното от Вас министерство е в състояние да предприеме каквито и да било мерки в защита на интересите на българските граждани.
Още веднъж искам да попитам: колко поделения в малките общини на трите електроразпределителни дружества са закрити през последните две години? Плащанията на такса „пренос на електроенергия” всеки месец къде отиват? Докога монополистите ще се оправдават, че са необходими инвестиции, а практически Вие говорите за 350 млн. лв. Къде са?! В потрошените стълбове?! В това, че не поставяте бетонни, а дървени стълбове, които отново се потрошават?! Може би са инвестирани в тежка техника, която да гарантира работата в тежките и планинските райони, за които и Вие говорите. Не мисля, че някой редовен български гражданин е видял тази 350-милионна инвестиция. Може би има законови пречки за инвестициите, но Вие сте за това – да инициирате съответните промени, за да бъде отвързан инвестиционният процес в тези дружества, от които зависи цялото българско население. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Извинете ме, господин Петков, но ме разберете и мен, че когато отговарям на Вашите въпроси, никога не зная от колко ниско ниво трябва да започна. Тогава може би понякога Ви давам информация, която вече знаете.
По повод на лъжата, която казахте, че в Стойките няма електроенергия, там има, още на 10 януари е възстановена, облетяно е с хеликоптери и всичко е отстранено. Приятен ден Ви желая!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси и питания към министъра на труда и социалната политика господин Тотю Младенов. Разбрах от колегите, че всъщност е настъпила размяна в поредността на питанията.
Първо ще бъде питането от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев относно мерки за създаване на заетост за хората в предпенсионна възраст.
Питането ще бъде развито от колегата Драгомир Стойнев.
Заповядайте, господин Стойнев.
Драгомир Стойнев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Нашето питане е относно мерките за създаване на заетост за хората в предпенсионна възраст. Считам, че е съвсем нормално да се пита по този въпрос, тъй като в края на миналата година се прие доста тежка пенсионна реформа срещу хората, която неминуемо ще създаде по-голяма безработица. Казвам, че ще създаде по-голяма безработица, тъй като времената са тежки, господин министър, икономическа криза е. Неслучайно ние от опозицията многократно заявявахме и имахме намерения, ако трябва да бъде правена тази реформа, то да бъде, когато, дай Боже, страната тръгне по възходящ ход, когато се създават работни места и не се съкращават работни места. Съвсем нормално и обяснимо е, че когато се вдига стажът и възрастта, работодателите да се освобождават от своите работници. За хората в предпенсионна възраст, които останат без работа, ще бъде вече изключително трудно и почти невъзможно да се пенсионират.
Нормално е правителството, знаейки, че ще прави такава пенсионна реформа, да бъде подготвено с конкретни мерки и програми, които да помогнат на хората. Вие трябва добре да познавате и да предвидите какъв ще бъде пазарът на труда през 2012 г., който за съжаление се очертава като пазар, характеризиращ се с намаляване на заетостта, увеличаване на безработицата, увеличаване и на младежката безработица. Господин министър, знаете, че българският трудов пазар се характеризира също така и с ниска мобилност, а от друга страна имаме и доста обезкуражени лица, които са потенциал за бъдещо интегриране в този пазар.
Но конкретните ни въпроси са за хората в предпенсионна възраст: какви мерки предвиждате? Какви мерки също така са били изпълнени през 2011 г.? В резултат на поуките, които сте си извлекли от 2011 г. от реализираните програми, какво предвиждате за 2012 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За отговор – министър Младенов, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стойнев! Безработните лица над 50-годишна възраст са целева група в най-мащабната схема по Оперативна програма „Човешки ресурси и развитие” с бюджет 250 млн. лв. за периода 2009-2013 г., в това число 75 млн. лв., предвидени за тази година. В рамките на схемата безработните лица се включват в професионално обучение и последваща заетост. На работодателите се предоставят средства за трудово възнаграждение на лицата в период от 9 до 12 месеца. Към края на месец ноември миналата година 10 522 лица над 50-годишна възраст са включени в обучение по схемата, а 9942 от тях са устроени на работа чрез субсидирани работни места.
В условията на ограничено търсене на работна сила ефективната подкрепа за социална интеграция за лицата от неравнопоставените групи осигуряват програмите за разкриване на работни места в сферата на услугите, за отглеждане на деца и грижи за възрастни. Безработните лица над 50-годишна възраст се включват приоритетно в заетост по схемата „Отново на работа”, която се изпълнява в рамките на оперативната програма. Схемата подпомага съвместяването на професионалните и семейните задължения на родителите чрез осигуряването на качествени грижи за техните деца. В края на месец ноември миналата година в заетост в областта на услугите за отглеждане на деца са включени 763 безработни лица над 55-годишна възраст. По Националната програма „Асистенти на хора с увреждания” е осигурена заетост на 860 безработни лица над 50-годишна възраст, които полагат качествени грижи за възрастните хора.
Мерките, които Министерството на труда и социалната политика предприема за повишаване на заетостта, включително чрез предоставяне на обучение и заетост, допринасят за защита на лицата от групите в неравностойно положение на пазара на труда. През периода януари – ноември миналата година в заетост по програми и мерки за обучение и заетост са включени 14 841 лица над 50-годишна възраст. По Националната програма „Помощ за пенсиониране” средно са работили 135 лица.
В Закона за насърчаване на заетостта е регламентирана конкретна насърчителна мярка в подкрепа на безработните лица над 50-годишна възраст. На работодател, разкриващ свободно работно място, осигурил заетост на лице от целевата група, се предоставят средства от държавния бюджет за трудово възнаграждение и задължителни плащания по трудовото и осигурителното законодателство. За периода януари-ноември миналата година при условията на насърчителната мярка е осигурена заетост на 834 безработни лица над 50-годишна възраст.
Безработните лица в предпенсионна възраст имат равен достъп и се включват активно във всички програми и мерки на пазара на труда при спазването на установените изисквания. През периода януари-ноември миналата година 9883 безработни лица на над 50-годишна възраст са устроени на работа по Програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост”, също така активиране на неактивни лица – 1290 лица. На субсидираните безработни лица по Националната програма „Нова възможност за заетост” са устроени 739 безработни лица над 50-годишна възраст, съкратени от работа поради преструктуриране на производства, ликвидация и други.
През периода януари-ноември миналата година по Националната програма за заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания на работа са устроени над 617 лица над 50-годишна възраст.
Работещите хора в предпенсионна възраст активно се възползват и от възможностите за придобиване на знания и умения, които са търсени на пазара на труда. Повече от 8700 заети лица над 50-годишна възраст са включени в обучение по информационни технологии и чуждоезиково обучение в рамките на схемите за обучение по оперативната програма.
През 2012 г. усилията на Министерството на труда и социалната политика са мобилизирани в подкрепа на икономическото възстановяване и осигуряването на широк спектър от възможности за заетост и надграждането на инвестиции в човешките ресурси. Промените в пенсионната система ще се съчетаят с активни действия за повишаване на качеството на работната сила и осигуряването на заетост на безработни лица с по-висока възраст. Те ще се включват в програми и мерки за обучение, включително ваучери за придобиване на знания и умения, които са търсени на пазара на труда.
За безработните лица в предпенсионна възраст е предвидено увеличаването на срока на заетост от 1 на 2 години по Националната програма „Помощ за пенсиониране”. През 2012 г. е увеличено трудовото възнаграждение на безработните лица, включени в тази програма. За лицата с висше образование, наети на длъжност, за заемането на които минималното образователно и квалификационно ниво е определено като „завършена степен за висше образование”, субсидираното възнаграждение е в размер на 350 лв.
Предвиждаме над 700 работни места и ще използваме и резерва, който е близо 1 млн. лв. в Националния план по заетостта, ако се налага, ако има интерес към тази програма, за да могат да бъдат финансирани допълнително тези мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Господин Стойнев, заповядайте за два допълнителни въпроса.




Драгомир Стойнев (КБ): Благодаря Ви, господин министър. Дадохте много информация, усвоявате европейските пари, но заетостта продължава да намалява. В крайна сметка наистина, когато една икономика не работи, държавата не може да осигури заетост на всички хора. Но, господин министър, хората, които са над 55 години, които са безработни, са приблизително 70 хил. човека. В Националния план за насърчаване на заетостта парите, които се предоставят от държавния бюджет, остават на нивото от предходната година, сякаш пазарът на труда остава същият или ще се подобри, тоест на 73 млн. лв.
В Националната програма „Помощ за пенсиониране” са предвидени пари, забележете, уважаеми дами и господа, за едва 229 човека, при положение че има над 70 хиляди безработни. Няма да отварям въпроса за Националната програма в подкрепа на майчинството, ще има конкретен въпрос, но там става въпрос за нула майки. А мерките към работодатели за наемане на безработни лица над 50 години, са за 700 човека, при положение, че през 2009 г. говорихме за подпомагане на хора, приблизително 6 хиляди човека, където безработицата бе под 8%. Сега, когато имаме една от най-високите безработици в Европейския съюз, ние де факто намаляваме бройката на хората, които могат да се възползват от тези програми.
Съжалявам, но аз не виждам никаква логика в това, което Вие представяте едва ли не като ангажимент на правителството, и това, което ще изпълнявате. Нещо повече, господин министър, Вие продължавате успешно да хвалите Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Вярно е, че по програмата „Отново на работа” в периода 2009 - 2013 г. са предвидени 64 млн. лв. До момента са усвоени около 3 млн. лв. За 2012 г. Вие изведнъж предвиждате усвояване на 700 млн. лв. Някакво чудо ли ще стане в Министерството на труда и социалната политика? Дано да успеете, но аз лично не го вярвам. (Председателят Анастас Анастасов дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, господин председател.
Същото важи и за програма „Развитие”. За 2012 г. са предвидени да се усвоят 75 млн. лв., при положение, че за три години са усвоени едва 50 млн. лв. Явно има някаква пречка. Знаете много добре, че тези пари се усвояват на проектен принцип. Трудно ще достигнат до хората. Главно трябва да подпомагате хората чрез Националния план за насърчаване на заетостта, тъй като там парите конкретно могат да стигнат до хората. Не може да се хвалите, че ще подпомогнете 700 човека, при положение че има хора над 55 години, които са безработни – приблизително 70 хиляди човека в тази страна.
И нещо повече, господин министър...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Времето изтече отдавна, господин Стойнев.
Драгомир Стойнев: Да, завършвам, последно едно изречение.
Бих искал да ми кажете, господин министър, кое е новото, тъй като досега всичко, което казахте тук, е програмирано, извършено, подготвено от предишното правителство. Кое е новото? Изненадайте ме в момента с нещо ново, защото наистина 2012 г. ще бъде критична за пазара на труда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Тъкмо щях да Ви помоля да дадете възможност на министъра да Ви изненада.
Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стойнев! Основният приоритет на правителството и на Министерството на труда и социалната политика за тази година е увеличаването на заетостта чрез различните оперативни програми – „Околна среда”, „Регионално развитие”, „Конкурентоспособност”, „Развитие на селските райони” и Оперативната програма „Човешки ресурси”.
Що се касае до Оперативната програма „Човешки ресурси” Вие от 2007 до 2009 г. бяхте усвоили 30 милиона. В момента са усвоени над 387 млн. лв. по Оперативната програма „Човешки ресурси”. Само това искам да Ви кажа като разлика: за тази година са предвидени около 420 млн. лв. за субсидирана заетост за обучение, за квалификация, както на заети, така и на безработни лица. 73 милиона от Националния план по заетост за тази година и около 350 млн. лв. по Оперативната програма заетост, субсидирана за бизнеса, за квалификация, за обучение и за заетост на безработни лица, и за допълнителна квалификация и преквалификация на заети лица, общо над 420 млн. лв. за заетост само по Оперативната програма и от Националния план по заетостта.
Искам да припомня още това, което не можах да кажа в своя отговор до Вас, че през тази година допълнително безработните лица над 50-годишна възраст ще се включат приоритетно по схемите „Отново на работа”, „Развитие”, лицата в предпенсионна възраст ще се включат и в предоставянето на социални услуги по Оперативната програма по схемата „Алтернативи” за предоставянето на услуги в семейна среда с бюджет 20 млн. лв. само за тази година по схемата „Помощ в дома”, за създаване на центрове за грижи в домашна среда с бюджет 6 млн. лв. само за тази година.
В заключение искам да подчертая, че ефективната подкрепа „За по-дълъг трудов живот на възрастните хора”, изисква и интегрирани дългосрочни политики за профилактика и подобряване на условията на труд и на живот, в които са ангажирани както държавата, така и бизнеса, така и местните власти, така и гражданското общество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За отношение – заповядайте, господин Стойнев.
Драгомир Стойнев (КБ): Благодаря Ви, господин министър, очаквах да чуя нещо ново, да ме изненадате. Продължаваме със същите стари програми, със същите стари схеми, при положение че расте безработицата, при положение, че има пенсионна реформа. Отново се опираме на оперативната програма, от която Вие през месец октомври 2011 г. усвоихте това, което е договорено от предишното правителство.
През 2009 г. България бе на 14-о място по усвояване на средства от Европейския социален фонд, сега сме на 26-о място, господин министър. За Оперативната програма „Човешките ресурси” също така бяхме в първата десятка 2009 г., сега са в предпоследно място по усвояемост. Но не това е най-важното, аз не искам да влизам в този спор, за мен е важно бъдещето.
Господин министър, важно бе, че през 2011 г., знаейки много добре, че ще правите пенсионна реформа, Вие не я съобщихте на хората, защото е изборна година. Излъгахте ги, даже им обещахте увеличаване на пенсиите, което не се получи, само и само да покажете добри резултати на изборите, но 2011 г., ако бяхте загрижен за хората, или по-скоро, ако правителството беше загрижено за хората, трябваше всички тук заедно да изработим конкретни нови мерки, схеми, които да работят за хората. Защото този рестриктивен подход на увеличаване на стажа и на възрастта ще доведе до една наистина по-голяма безработица. Българският пазар на труда не може да поеме толкова много безработни. И не случайно Европейската комисия даде като препоръка изработване на нови мерки за хората над 50 години. Вие сега идвате, давате едни големи пари, казвате колко ще бъдат усвоени. Ще, ще – все в бъдеще време. Ами, ако не се усвоят, господин министър, ако тези програми не достигнат до хората?
Тоест Вие трябваше да кажете за каква квалификация говорим тук, какво ще бъде развитието за 2012 г., в кои сфери ще се специализира българската икономика. Как ще излезем от кризата? Имате ли някакъв диалог с Министерството на икономиката, така че наистина да произвеждаме едни качествени хора на труда? Те отговарят ли на нуждите или просто има едни пари и тук трябва да се мерим с опозицията кой какво усвоява? Но какъв е крайният ефект? Крайният ефект го няма, господин министър. Точно затова аз смятах, че ще има нещо ново, но, за съжаление, продължаваме старата схема.
Аз въпреки всичко Ви желая успех, дано да се усвоят тези пари, но не виждам качествения ефект, той е най-важният за хората. Това количествено усвояване нищо не означава за хората. Защо? Защото няма визия къде отива страната, как пазарът на труда ще се развива, усвояването на пари не е единствения начин. Жалко е, господин министър, че пропуснахте една огромна възможност през 2011 г. да съобщите на хората, че предстои пенсионна реформа и да се подготвят конкретни мерки, схеми и програми, за да подпомогнете хората в тези тежки времена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Господин Стойнев, моля Ви да приключвате.
Драгомир Стойнев: Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Питане от народния представител Емилия Масларова и Валентина Богданова относно стандартите за финансираните от държавата делегирани дейности през 2012 г. във функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи”.
Кой ще развие питането? Заповядайте, госпожо Богданова.
Валентина Богданова (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, господин министър! Вече трета поредна година размерите на стандартите за финансиране от държавата на делегирани дейности във функция социално осигуряване, подпомагане и грижи запазват нивата си, а тези нива са значително по-ниски от размерите на стандартите през 2009 г.
Когато задаваме този въпрос, аз държа да кажа за какво точно става дума и да е ясно, че чрез тези стандарти се финансират специализирани институции, предлагани в общността социални услуги, като домовете за възрастни хора с увреждания и домовете за стари хора. Говорим за възрастни хора с умствена изостаналост, психични разстройства, физически увреждания, деменция, сетивни нарушения.
Говорим за домовете за деца, в това число домове за деца с физически увреждания, с умствена изостаналост, и домовете за деца, лишени от родителски грижи. Говорим за дневните центрове за деца и възрастни хора с увреждания. Говорим за центровете за социална рехабилитация и интеграция, центровете за временно настаняване, защитените жилища, звената „майка и бебе”, приютите, центровете за работа с деца на улицата, кризисните центрове.
Мога да продължавам да изброявам тези социални услуги, но да е ясно едно – че става дума за хора, които сами не могат да подреждат и осигуряват живота си. Към тяхното битие и физическо оцеляване държавата има особени отговорности.
Нашата тревога е свързана с това, че размерите на стандартите остават едни и същи, и то на фона на растящите цени на горивата, на електроенергията, на водата, растящите цени на храните и медикаментите. Даже не се каним да коментираме, с извинение и уважение към хората, които работят в този сектор, заплатите им, които продължават да са най-ниските в сферата на бюджетните служители.
Господин министър, ние Ви питаме: какво наложи намаляване на размера на стандартите за издръжка в специализираните институции? Какво е влиянието на по-ниския размер на стандартите върху качеството на предоставяните социални услуги и как ще се компенсира размерът на инфлацията?
Този въпрос за нас е изключително важен, защото стойността на една държава се определя от това какви възможности осигурява тя да подреждат и развиват живота си тези, които могат, но и от това по какъв начин тя осигурява битието, оцеляването и възможностите за живот на тези, които не са в състояние да направят това сами, очевидно по причини, които не зависят от тях.
Искам да кажа още нещо. Този въпрос изисква сериозен отговор, защото в последно време се коментира много усилено Законът за правата на детето. На нас ни предстои да ратифицираме Конвенцията за хората с увреждания и ако нямаме сериозно отношение към начина, по който вършим своята част от работата, ще приемаме лицемерно мъртви текстове, а това не е добро решение. Затова разчитам на сериозен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Богданова, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за така поставените въпроси, свързани с финансовата осигуреност на социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности. Те са много добър повод от тази висока трибуна отново да се внесе яснота по тези въпроси.
Най-напред искам да Ви обърна внимание, че нормативната регламентация на разделението на дейностите, финансирани чрез общинските бюджети, на местните и делегираните от държавата дейности и определянето на стандартите за финансиране на делегираните от държавата дейности, съответно за 2011-а и 2012 г., се съдържат в Решение № 715 на Министерския съвет от 1 октомври 2010 г., Решение № 265 на Министерския съвет от 29 април 2011 г. и Решение № 668 на Министерския съвет от месец септември 2011 г. Техният внимателен прочит ясно показва, че няма никакво намаление на стандартите в сферата на социалните услуги – както за специализираните институции, така и за услугите в общността.
В продължение на казаното по-горе искам да акцентирам върху това, че не само няма намаление на стандартите за тази година, но в предвидената сума бюджетните средства имат, макар и незначително спрямо нашите желания и желанието на Националното сдружение на общините, увеличение от около 300 хил. лв. спрямо миналата година.
Тук следва да се има предвид нещо много важно с пряко отражение върху качеството на предоставяните услуги, както и върху икономическата ефективност на самата система. В контекста на нашите заявени приоритети налице е тенденция за оптимизиране на структурата на социалните услуги за сметка на увеличаването на социалните услуги, предоставяни в общността.
Тук искам да отворя една голяма скоба. Ние спряхме хаоса в развитието на социалните услуги, безразборно, в цялата страна. Направихме Национален план за развитие на социалните услуги – в цялата страна, във всяка община, във всяка област има такива общински и областни планове за развитие на социалните услуги. Вече има един систематичен ред и всяка община знае какви услуги ще се развиват на нейната територия. Така ние много по-добре можем да предоставяме необходимата качествена грижа за нашите бенефициенти, ограничавайки риска от тяхното социално изключване, от една страна. От друга страна, услугите в общността, за които има голяма обществена потребност, ангажират и по-малко бюджетни ресурси.
В потвърждение на очерталата се тенденция за преструктуриране на услугите ще посоча, че само за периода 2010 2012 г., при запазване равнището на стандартите, бюджетните средства за финансиране на социалните услуги в общността се увеличават от 49,8 милиона на 61,7 милиона, тоест с 23,9%. Затова и нашите намерения са да стимулираме този процес, включително и чрез процеса на регионално планиране, за което от миналата година вече имаме и необходимата правна рамка, и направените промени в Закона за социално подпомагане.
В заключение бих искал да заявя, че въпреки сложната кризисна ситуация, в която ще бъдем принудени да работим през тази година, ние ще продължаваме да следваме нашата политика и приоритети в сферата на социалните услуги, така че да не допуснем дестабилизиране на системата, още по-малко – ограничаването на възможностите за осигуряване на необходимата социална закрила на хората, които се нуждаят от подкрепа в нашата държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин министър.
Госпожо Масларова, заповядайте за два уточняващи въпроса.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми останали може би 5% от колегите в залата! Господин министър, за да няма спекулации „Вие и ние, предишните и сегашните”, ще направя съвсем кратка съпоставка. През 2009 г. сме Ви оставили над 176 млн. лв. в тази дейност – за стандартите за делегираните бюджети и решаване проблемите на хората в тези институции.
През 2011 г. със споменатото от Вас решение (няма нужда да го споменавате, ние четем, знаем приложенията и всичко) сумата която е била определена, е 160 млн. лв., тоест с 16 милиона по малко.
За 2012 г. (Вие много точно споменахте онова решение на Министерския съвет от месец септември) – да, Вие не пипате сумата като цяло, но в Приложение № 6 намалявате бройките, тоест намалявате натуралните показатели и вместо в рамките на тази сума да повишите стандартите, за да имате повече добри условия за хората, намалявате самите средства, в резултат на което, в сравнение с онази 2009 г., през 2012 г. ще имате с около 18 милиона по-малко средства.
И пак за да няма спекулации, аз ще Ви кажа, че, в сравнение с 2009 г., през 2012 г. хората с умствена изостаналост ще имат по 33 лв. месечно по-малко за стандарт. Хората в домовете за възрастни с психически разстройства ще имат 66 лв. по-малко.
Хайде, ще отида при децата. Децата с физически увреждания ще имат с 58 лв. по-малко месечно, децата с умствени увреждания – с 58 лв. по-малко.
Понеже споменах и хората с психически увреждания, се изкушавам да Ви кажа, че няма начин да не сте получили едно писмо от работещите в такива институции. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Чудесно е това, аз приветствам новите решения в областта на стандартите за децата, деинституционализацията и приемните семейства. Но хората задават въпроса: дали някои ще бъдат приемно семейство на психично болен човек, бил той възрастен или млад? Да не говорим каква е цената за издръжката там.
Така че аз Ви задавам, господин министър, допълнителния си въпрос: в крайна сметка ще се направи ли нещо в тази насока, за да се повишат стандартите, или ще продължавате под друга форма да намалявате стандартите за издръжка? Това, което казах, са реалностите и Вие няма как да ги отречете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масларова, уважаеми дами и господа народни представители! Още веднъж искам да кажа, че с предприетите законодателни промени, свързани с териториалното планиране на социалните услуги, които предприехме от 2010 г., се преодоляха установени диспропорции в структурата на социалните услуги. Всички заявени, включени в бюджета за 2009 г., но неразкрити, забележете, и нефункциониращи социални услуги тогава, бяха свалени като ангажимент за бюджетно финансиране в съответствие с регионалните планове за развитие на социалните услуги – неработещи.
Налице е тенденция за оптимизиране на структурата на социалните услуги в посока за увеличаването на социалните услуги, предоставени в Общността. За периода 2010-2012 г. още веднъж искам да повторя – при запазване равнището на стандартите в рамките на сравнително постоянни общи бюджетни разходи на сектора, ангажираните бюджетни ресурси за финансиране на социалните услуги в Общността се увеличават от 49,8 на 61,7 млн. лв., тоест с 23,9% повече. Финансирането на социалните услуги, които са делегирани от държавните дейности, става в рамките на бюджета и при запазването на установените принципи и философия на Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
Уважаема госпожо Масларова, със съдействието на Националното сдружение на общините ние правим политиките през тези две години и половина за деинституализацията на дечицата, за извеждането им от сегашните институции, за създаването на центрове от семеен тип чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чрез Програмата за развитието на селските райони и Оперативната програма „Човешки ресурси”, за създаването на защитени жилища, центрове за рехабилитация и интеграция на деца и хора с увреждания. Също така по проект от Световната банка, както много добре знаете, вече започва реализирането на редица проекти за дечица от нула до три и от три до седем години. Също така предстои и в момента широко се обсъжда Законът за детето, който е изцяло нова философия, която е на базата на сегашната ситуация в страната и на взаимоотношенията между родители и деца, образователна система и така нататък.
Вече вкарахме и за ратификация Конвенцията на ООН за хората с увреждания и се надявам, че българският парламент в рамките на този или на следващия месец ще я ратифицира. Смятам, че политиката, която водим със съдействието на общините, ще доведе до още по-справедливо и добро разпределение на средствата за социални услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
За отношение има думата народният представител Емилия Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз определено оставам с впечатление, че си говорим на различни езици. Ние не говорим за регионални програми. Ние не говорим за някакви преструктурирания. Програма и структури не топлят и не хранят. Ние говорим за онези средства, които чрез новите програми и с тези нови структури, и чрез тези нови форми ще бъдат насочени, за да се издържат и обслужват хората, които не могат сами. Пределно ясно е, че без домове за възрастни хора – било то с физически увреждания, било то с психически увреждания, няма да можем да минем. Пределно ясно е, че тази програма от Световната банка, която започна от предишното правителство, тези пари 40 млн. евро е една добра програма, но тя „ще”. В момента – днес, утре, другия месец, след три месеца тези деца с физически увреждания, с умствени увреждания и възрастни хора – няма да влизам в подробности, просто ще бъдат в тези домове. И аз Ви питам: какво ще се случи? Цените се увеличават. Валят протести от хората, които работят в тези институции.
Не зная, господин министър, дали стигат до Вашия кабинет, но аз имам писма и хората са се подписали. Този път не са се страхували. Може ли ние да говорим за хора, които се занимават с възрастни или деца с психически увреждания, да стоят на заплата 240-250-300 лв.? Приложили са си щатните таблици, приложили са си квалификационния стаж и така нататък. Ние говорим за издръжката – това, което Вие давате за лекарствата, за отоплението, за храната на тези хора. Нека да не смесваме едното с другото.
Що се касае до нещата, които се приемат в насока за децата, за тяхното включване в семейството, много може би ще дебатираме, защото оттук насетне предстоят твърде много дебати. Моето дълбоко убеждение е, че децата не трябва да се гледат в домове, макар и направени от нов тип, от семеен тип, с нови форми, че трябва да направим всичко възможно за деинституализацията по възможно по-добрия начин. Аз съм твърдо „за” и тя е започната доста отдавна, но определено считам, че скривайки се зад различни фрази, програми и тем подобни, реално намаляваме средствата за тези хора, за тяхната издръжка средномесечно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Следващото питане е отново от народния представител Емилия Масларова относно мерки за ограничаване влиянието на демографската криза.
Емилия Масларова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искрено съжалявам, че сме в такъв редуциран състав, когато става въпрос за политики, и то свързани с демографската област.
Министерството на труда и социалната политика е заложило като основна цел полагане на комплекс от мерки и средства за насърчаване на раждаемостта. Нещо, разбира се, похвално, когато се залага в един документ, тъй като имаме едно намаление само за десет години заради външна миграция на над 7-800 хиляди души. Имаме намаление с близо 300 хиляди пак заради такава миграция на жени във фертилна възраст и никак не е без значение каква ще е политиката на нашата страна в демографската област. Дори ако трябва да спомена и това, което стана в последните месеци на миналата година, свързано с така наречената пенсионна реформа.
И пак за да няма някакви злоупотреби с предишното и сегашното правителство, искам да кажа, че през 2009 г. коефициентът на раждаемост в България беше 10,7% – толкова, колкото е в Европейския съюз. През 2009 г. бяха родени 81 хиляди българчета, като през 2005 г. поехме родените 69 хиляди българчета. Тоест виждате един много сериозен ръст на раждаемостта и то, забележете, мога да кажа колко са втори деца, колко са първи деца, колко са трети деца, колко са брачни, безбрачни или при жени с висок интелектуален коефициент на развитие.
Разбира се, господин министър, Вие ще кажете, че в период на криза нищо не е намалено в областта на майчинството и детството, касаещо част от проблемите на демографската криза. Тук искам да кажа още един показател, който ми се струва, че никак не е без значение – през 2009 г. ние оставихме една младежка безработица на равнището 16%, като в Европа беше 14,8%, тоест едно сравнително добро положение, а младежката безработица през 2005 г. беше 24%. Тоест и тук сме създали някакви условия като политика за младите хора в България.
Затова, господин министър, никак не е без значение за нас какво ще правите оттук насетне. Разбира се, това не е въпрос само до Министерството на труда и социалната политика, но що се касае до част от параметрите на заетостта и конкретните мерки за стимулиране на бременност, майчинство, отпуски и отглеждане на деца, гарантиране на децата и различни програми не е без значение каква е Вашата позиция.
За мен е много важно, тъй като на едно от заседанията на Комисията по труда и социалната политика Вие преди време казахте, че ще направите всичко възможно да гарантирате част от правата на майките и на децата. Искрено се надявам, че Вие ще проявите такава упоритост в тази насока, така че аз Ви моля да ми кажете какви са конкретните мерки за 2012 г. в областта на демографската политика на нашата страна, които касаят Министерството на труда и социалната политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масларова, дами и господа народни представители! Основният инструмент за социална политика за насърчаване на раждаемостта и отглеждането на деца в сигурна семейна среда е осигуряването на интегрирана подкрепа за семействата и за децата. Това е основен приоритет в работата на нашето министерство както за тази година, така и в дългосрочен план.
Осигуряването на семейни помощи е само един от елементите на подкрепата на деца и семейства. През миналата година в различни видове семейни помощи са подкрепени над 80% от децата в Република България. Средствата, отделени в държавния бюджет само за предоставянето на семейни помощи за деца през миналата година, са в размер на почти половин милиард лева, а за тази година са осигурени средства в размер на 510 млн. 436 хил. 440 лв. въпреки кризата. Този факт е от изключително значение в условията на криза и ограничени финансови възможности.
Считаме обаче, че не само финансовата подкрепа от държавата е основният стимул за насърчаването на раждаемостта. Най-важната подкрепа е осигуряването на възможност за родителите да получават доходи от труд, да имат достъп до услуги и грижи за деца. За активно участие на родителите на пазара на труда Министерството на труда и социалната политика ще продължи да реализира редица програми, основани на интегриран подход, насочен към ограничаването на бариерите пред заетостта, насърчаването на участието в различни форми на учене през целия живот и по-добро съвместяване на професионалния и на личния живот.
Успешен пример в тази посока са схемите „Отново на работа” и „Нови възможности”, реализирани по оперативната програма.
По схема „Отново на работа” – за връщане на работа на родители с малки деца от 1 до 3-годишна възраст, се подпомагат с осигуряването на безплатна детегледачка. Общият бюджет на цялата схема за периода 2009-2012 г. е 64 млн. лв. Индикативният бюджет за тази година е 7 млн. лв. Към декември миналата година броят на одобрените заявления е вече над 3000. Интересът е доста голям.
Сред целевите групи по схемата „Нови възможности” за самотните родители и многодетни майки, схемата осигурява възможности за общините чрез финансова подкрепа да създават социални предприятия като обществени перални, обществени трапезарии, предприятия за озеленяване и благоустройство. Индикативният бюджет за тази година е 5 млн. лв. Очаква се по схемата да бъде осигурена постоянна заетост на най-малко 800 лица от най-уязвимите групи, включително самотни майки, хора с увреждания и други.
Стартирахме и операция „Социални иновации в предприятията” на обща стойност 37 млн. 880 хил. лв. Тя се финансира по оперативната програма. Има за цел да подкрепи комплекс от мерки, водещи до по-добри работни места и осигуряването на по-добро съвместяване на личния и на професионалния живот. Наред с останалите мерки по операцията се предвиждат и мерки за създаването на гъвкави форми на заетост за родители, осиновители и попечители на деца до 3-годишна възраст, самотни родители, родители осиновители и попечители на деца с увреждания. Освен това ще се финансира и създаването на кътове за деца в предприятията. Има вече много проекти, подадени от бизнеса в тази посока.
Услугите за грижа за деца са другият важен фактор за отглеждането на деца и подкрепата на родителите. Министерството на труда и социалната политика изпълнява проекти, насочени към разширяването на услугите и грижи за деца. Пример за това, още веднъж ще спомена, е проектът на Световната банка за социално включване за дечица от 0 до 3 и от 3 до 7 години.
Ще продължи ли развитието на социалните услуги в общността? Към 30 ноември миналата година функционират 631 социални услуги в общността, от които 303 са насочени конкретно за подкрепа за деца и семейства. За да се обезпечи функционирането на достатъчно и адекватни на потребностите социални услуги в общността, през миналата година в бюджета бяха предвидени 56 млн. 703 хил. лв. Бюджетните средства за финансиране на социални услуги в общността за тази година са 61,7 млн. лв., тоест повече. Успоредно с финансирането от държавния бюджет на социалните услуги в общността, като делегирана от държавата дейност Министерството на труда и социалната политика използва и инструментите на оперативната програма.
Искам също така да отбележа, че не само финансовото подпомагане е важно. Ние искаме да го съчетаем с развитието на социалните услуги, за да може младите семейства, младите родители и техните деца да получават все повече и по-добри социални услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Госпожо Масларова, можете да зададете два доуточняващи въпроса към министъра.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз попитах за политиките. Много важно е какви са политиките. Аз много се радвам, че ще има кътове за децата в предприятията, стига да има предприятия и да има деца. Защото се оказва, че очакваното равнище на родените деца през 2011 г. е с близо 11 хиляди по-малко отколкото в 2009 г. Тоест ние за четири години сме успели с близо 12 хиляди да качим раждаемостта на децата, а Вие за две години сте успели да свалите с близо 11 хиляди родените деца средногодишно в страната.
За мен, пак казвам, много са важни политиките. Политики се правят комплексно. Ще припомня отново, че предишното правителство увеличи тройно отпуската по майчинство на работещата майка. Предишното правителство увеличи с 60% обезщетенията за майките, които отглеждат децата си от 1 до 2 години. Предишното правителство увеличи 2,5 пъти детските добавки. Предишното правителство увеличи двойно парите при раждане на дете. При раждане на второ дете увеличи три пъти средствата – от 200 на 600 лв. Предишното правителство взе решение и даде по 1200 лв. при раждане на деца близнаци на всяко едно дете.
Няма да продължавам, защото твърде много са политиките, които сме изпълнявали в този период.
Господин Младенов, моля Ви, не коментирайте отново програмата „Отново на работа” в подкрепа на майчинството, защото данните, които имам, а те са официални данни, в подкрепа на майчинството по Националния план по заетостта за 2011 г. има 164 жени. Искрено се надявам по оперативната програма тези 7 млн. лв., които сте заложили, да ги усвоите, да подпомогнат работещите майки, защото при тези 64 млн. лв., които стартираха още 2008 г. с 4000 души заети, Вие говорите сега за 1000-1200 човека, при положение че увеличаваме и пенсионната възраст!
Моят допълнителен въпрос към Вас е: господин министър, считате ли, че Вие с нищо не намалихте, не ограничихте правата на българските майки и деца с Бюджет 2012?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, от две години и половина българското правителство не е намалило нито един вид социална помощ за най-уязвимите български граждани. Нито една! Въпреки кризата! При Вас имаше растеж, имахте пари. Въпреки кризата социалната политика в тази област не е ощетила хората. Напротив, с възможностите, които ни дава Оперативната програма „Човешки ресурси”, с възможностите за разширяване на програмите за социални услуги по тази мярка, има възможност за допълнителни социални услуги за хората, които са в най-неравностойно положение.
Освен това политиката на нашето правителство е да подкрепим работещите хора, инициативните, да подкрепим бизнеса, за да може хората да имат достатъчно добри доходи, за да работят в конкурентна икономика и в предприятия с добра производителност на труда. Само по този начин хората ще имат работа и по-високи доходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Госпожо Масларова, може да изразите отношение към отговора на министъра.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, съжалявам, но да не кажа по-силна дума – не е вярно, че не сте ощетили нито една социална група. От 2010 г. размерът на еднократната помощ при бременност за неосигурените майки от 150 лв., каквато беше през 2009 г., вече е 100 лв. Тоест ощетени са с 50 лв. Понеже казахте „да стимулираме работещите майки”, аз трябва да кажа, че за мен от месец септември миналата година Вие ежемесечно ощетявате работещите майки, които гледат децата си, които са работили. Ощетявате тях с помощта, която им давате, с 30 лв., а от 1 май тази година, когато вдигнете минималната работна заплата на 290 лв., ежемесечно ще ги ощетявате с по 50 лв.
Искам да кажа, пак подчертавам, че това са високо квалифицирани жени. По Евростат българските жени са с по-висок образователен ценз от българските мъже. Тези са майките, които Вие ощетявате. Разбира се, не мога да не кажа и това, че Вие удължихте срока, на базата на който се изчислява обезщетението, пак на работещата майка. В първата година при раждането на детето й тя трябва да получи 90% от заплатата. Приехме я на 7 дни за осигуряване. За да няма спекули, я направихме на 12 месеца. Вие ги направихте 18 месеца, а сега са 24 месеца. Вие много добре знаете, че по този начин ще намалите и тези средства, които ще давате за жените в България.
Искам да Ви посоча за пример министър Цветанов. В последните няколко месеца на миналата година той е издействал за своето министерството няколко десетки милиона. Значи министър Цветанов знае какво да поиска, как да го поиска и как да се аргументира.
Господин Младенов, искрено се надявам, че и Вие като социален министър ще застанете, ще тропнете и ще кажете, че демографската политика е елемент от политиката на националната сигурност. Всички ние сме заинтересовани в България да има здрави, интелигентни, знаещи и можещи българи, които да останат да работят, но не само да работят, а и да ни създават новото поколение.
Пожелавам Ви успех в действията да поискате повече пари в тази насока!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: За процедура – заповядайте, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Госпожо председател, вземам думата като процедура по начина на водене, за да поясня следното във връзка с казаното от министър-председателя и поставящо под съмнение обективността на връченото на вицепрезидента Ангел Марин отличие – орден „Стара планина”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Господин Найденов, това не е процедура, моля Ви, ще Ви отнема думата защото това е съвършено...
Ангел Найденов: Госпожо председател, Вие като ръководител на заседанието да подчертаете, че това не е хрумване на президента, не е просто награда за края на мандата, а е инициатива, споделена и с решение на Министерския съвет, тоест и на министър-председателя, който постави под съмнение тази награда. Затова е хубаво, когато се коментират подобни неща, да се подчертае, че има инициатива на неправителствени организации, която е разгледана в Министерския съвет, има решение на Министерския съвет и предложение до президента за награждаване на вицепрезидент. Хубаво е да не се правят произволни тълкувания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Не приемам възражения за начина на водене.
Ангел Найденов: Има неуместни забележки, които поставят под съмнение достойнството на държавните институции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Не намирам нищо некоректно по начина, по който съм водила заседанието във времето, в което се правиха тези изявления, господин Найденов. Съвсем коректно искам да уведомя народните представители, поради това че имаше три изявления на парламентарни групи имаме удължаване на парламентарното време в рамките на парламентарния контрол. Ще успеем да завършим с въпросите към министър Тотю Младенов.
Следва питане от народния представител Емилия Масларова и Драгомир Стойнев относно определяне на дохода за изчисляване обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване, професионална болест или трудова злополука и начина на изплащането им. Заповядайте.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, още в началото на 2010 г. правителството набеляза един доста внушителен списък от мерки, с които в една или друга степен да се създадат условия за по-лесно преодоляване на кризата или по-скоро да се ограничи влиянието на кризата. Тогава, като част от тези антикризисни мерки на правителството, с оглед да не се извършват никакви злоупотреби, беше въведено работодателите да заплащат първите три дни от обезщетението за отпуск по болест на работещите служители, вместо да се плащат 80%, както се плащаше тогава – да се плащат в по-малък размер – 70% от първите три дни при боледуване на всеки един работник в различните сфери на стопанския и икономически живот.
Тази мярка не е отменена и тя продължава и до този момент. За нас никак не е безинтересно на базата на предприетата антикризисна мярка да се ограничат злоупотребите с болничните, да се накарат работодателите да бъдат по-внимателни и самите работници, които искат да злоупотребят с обезщетението и първите дни за отпуск по болест. В крайна сметка да видим какъв е ефектът, има ли ефект? Какви са всъщност резултатите?
До този момент не сме разбрали нито от синдикатите, нито от работодателите, може би в Тристранния съвет въпросът е коментиран, има ли позитивни икономически мерки, съобразени с кризисната ситуация. Тоест резултати, които да дават основание да продължим по този начин – работодателите да плащат първите три дни от болничния и обезщетението на работниците в размер на 70%.
Господин министър, Вие сте видели нашето питане – какъв е финансовият ефект в тази връзка? Доколко тази мярка се оказа наистина една антикризисна мярка? Даде ли тя шанс действително да се направят известни икономии, най-вече в Националния осигурителен институт? Каква всъщност е ситуацията в момента с така приетата антикризисна мярка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За отговор – министър Младенов, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, финансовият ефект от прилагането на разпоредбата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социалното осигуряване. Една от промените, свързана с продължителността на изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност, като част от пакета „антикризисни мерки” на правителството, е разпоредбата на § 22 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, която е в сила от 1 юли 2010 г. и с последните промени на Кодекса за социално осигуряване действието й се удължи до 31 декември 2012 г. Съгласно разпоредбите на § 22 осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
С въвеждането на тази разпоредба се цели голяма част от осигурителите и осигурените лица да преосмислят отношението си към осигурителната система като източник на доходи във вид на обезщетение при финансови затруднения на работодателя и възможности за замяната на платен отпуск. Очакваният ефект от тази мярка е да намалеят разходите на бюджета на държавното обществено осигуряване за парични обезщетения при болест и да се ограничат злоупотребите.
Анализът на разходите за парични обезщетения и за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството, карантина, нетрудови злополуки и трудова злополука, и професионална болест до края на месец ноември миналата година, потвърждава тези очаквания – отчетният разход е 240,4 млн. лв., което е намаление с 51,7 млн. лв. или 17,7% в сравнение със същия период за 2010 г.
До края на месец ноември 2011 г. са изплатени 1 млн. 902 хил. 120 броя обезщетения за временна неработоспособност от фондовете „Общо заболяване и майчинство”, „Трудова злополука и професионална болест”. В сравнение със същия период на 2010 г. броят на изплатените обезщетения е намалял с 20,7%.
Данните на информационната система на Националния осигурителен институт показват значително намаление в броя на болничните листове с 33,8 на сто за периода юли 2010 – юни 2011 г. – целогодишно действие на антикризисната мярка. Разходът за обезщетение – с 28,6 на сто и броят на загубените работни дни поради временна неработоспособност – с 29,4 на сто в сравнение с едногодишния период преди това.
Трябва да се отбележи, че в намаления брой на болничните листове с плащане на обезщетение от 737 хиляди, около половината – 370 хиляди, са с продължителност до 3 дни, по които не се изплащат обезщетения от Националния осигурителен институт.
Смятам, че с антикризисната мярка, която приехме със съгласието и на синдикатите, и на бизнеса, ефектът се постига. Смятам, че по този начин по-малко се ощетява държавното обществено осигуряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За два допълнителни въпроса – заповядайте, госпожо Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, колеги, средствата, които се изплащат от НОИ са намалели с 52 млн. лв., 20,7% са намалели обезщетенията, всъщност средствата, и с 33% по-малко са болничните листове. Разбира се, това са показатели, които дават доста интересна характеристика и дават основание да считаме, че това действие, прието от правителството съвместно със социалните партньори, дава положителен, един добър ефект.
Кое ни е накарало нас, господин министър, да зададем този въпрос? Това, че всеки един от нас се среща с много хора. Една голяма част от работещите споделят всъщност, че вече не си взимат болничен и не излизат в отпуск по болест, дори и да имат температура или някакво неразположение – първо, защото се страхуват от работодателя в този период на криза да не ги освободи, и, второ, защото в крайна сметка всеки в такъв период от време се притеснява най-вече за своето работно място.
В същото време, нека да не забравяме, че може би има и други причини, които аз сега не искам да коментирам тук.
Вие бихте ли казали, господин министър, колко лица действително са ползвали краткосрочен 3-дневен отпуск, в крайна сметка такива болнични за сметка на работодателите, и колко човекодни де факто са спестени, ако имате такива данни?
Трябва да направим по-прецизен анализ. Мисля, че ако сега не се направи, то при всички случаи трябва да бъде направен, защото не е без значение за работоспособността и здравния статус на работещите в България. Вие сте специалист в тази област и би трябвало да го знаете по-добре от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За отговор – министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Аз казах, че броят на болничните листове с плащане на обезщетение от 737 хиляди, е намалял около половината и 370 хиляди са такива с продължителност до 3 дни, по които не се изплащат обезщетения.
Що се отнася до това, дали работодателят злоупотребява с тези първи 3 дни, има Главна инспекция по труда. Хората имат възможност да се обърнат към нея, когато има съмнения за злоупотреби от страна на работодателя в тази връзка. Също така има и синдикати, има социално партньорство, както в предприятията, така и на браншово ниво. Така че, ако има такива злоупотреби от страна на някой работодател, хората имат възможност да се обърнат към контролните органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Госпожо Масларова, заповядайте за отношение.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря, господин председателю.
Господин Младенов, неслучайно зададох този въпрос. Първо, защото спестените над 50 милиона от Националния осигурителен институт, което е много добре, не е достатъчно сигурно дали човек, поради това, че 70% от дневната сума, която получава, е много по-ниска сума, отколкото беше преди, дали се страхува от работодателя, е едната страна на въпроса.
Другата страна на въпроса е, то трябва сега да зададем въпроса на здравния министър, с колко са се увеличили пък обезщетенията за дълготрайност. И не само там разбира се, трябва и в НОИ да зададем този въпрос, за да видим да не би случайно спестявайки си тези 3 дни на работодателя и страхувайки се да не бъдем уволнени или все пак да не ни набележат за нещо в такава ситуация, хората подтискайки едно заболяване на два-три пъти, да не докарат едно по-тежко заболяване.
Трябва да кажа, че всички ние сме много притеснени. Ето, само преди 2 дни, ако не се лъжа, излезе информация, че за първите 10 дни на Новата година, в кардиологиите имат в пъти по-висок процент или бройки инфаркт. Аз не искам да говоря за инфаркт, пази Боже. Говорим за заболявания, когато едно неизлекувано заболяване води до едно по-дълго лечение, при което, ако спестим от едното място пари, да не стане така, да източваме пари от другото място.
Що се касае до Инспекцията по труда, аз много добре знам, че има Инспекция по труда, господин Младенов. И Вие много добре знаете, че в тази ситуация хората няма, или 90 на сто от хората, които са на работа, няма да се оплачат на Инспекцията по труда, нито от работодателя си, нито ще потърсят синдикатите да ги спасяват в момента, в който те имат такива проблеми.
Проблемът е много човешки. Той от една страна има своя икономически смисъл, но от друга страна би могъл да акумулира здравни проблеми, които след време, след месец-два, след година, след две, може да се стоварят с още по-голяма тежест.
Затова зададохме този въпрос. Искам, и действително Ви моля, направете по-сериозен анализ, има добри специалисти в министерството, за да видим какви са в крайна сметка резултатите.
В Националната агенция по приходите всеки месец се подава една декларация, Образец № 6, там пише колко са отработените дни, колко са краткосрочни, колко са дългосрочни, колко са платени отпуски и така нататък, и тази справка може да се направи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Въпрос на народните представители Екатерина Михайлова и Ваньо Шарков относно действията на Министерството на труда и социалната политика за ратификацията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
Госпожо Михайлова, заповядайте да развиете въпроса си.
Екатерина Михайлова (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Въпросът, който зададохме с колегата Ваньо Шарков е от миналата година, в началото на месец декември, когато направихме среща с организации на хората с увреждания и по тяхна молба се обърнахме по парламентарния ред, по който можем да го направим, с въпрос: Кога най-после тази Конвенция, приета от Генералната асамблея на ООН през 2006 г., за правата на хората с увреждания, подписана в 2007 г., ще бъде придвижена до Народното събрание?
Аз зная, че вече има предприети действия. Може би и нашият въпрос малко е помогнал, най-важното е, че тези неща са направени, че вече предстои ратификацията от Народното събрание и затова няма да се изненадам от отговора, който министърът предполагам, че днес ще даде на този въпрос, който задавам, но той вече не е актуален. Въпросът беше: кога ще предприемете тези действия?
Не по наша вина чак днес се получава този отговор, който ние зададохме миналата година. Затова аз ще се опитам днес да го направя актуален и ще попитам следното: след като бъде ратифицирана конвенцията, защото вярвам, че това ще стане в Народното събрание, какви ще са следващите действия, които ще предприемете от страна на министерството за привеждане на законодателството ни във вид, който да отговаря и на конвенцията и наистина да облекчи и подпомогне живота и работата на тези хиляди хора, които имаме в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Министър Младенов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Михайлова, уважаеми дами и господа народни представители! От една година се готвим за това, което вече е факт. Както виждате и сама казахте, във връзка с необходимостта от усъвършенстване на вътрешната нормативна уредба и нейното приложение с оглед недостигане изискуемата защита за прилагането на мерки за тази уязвима група, с моя заповед беше създадена Междуведомствена работна група още в началото на миналата година, която да направи подготовка за ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, което включва изготвянето на План за действие с мерки за постигане на националната готовност за извършването на прегледа.
Анализът на законодателството е изготвен и на 2 декември от Националния съвет за интеграция на хора с увреждане на свое заседание реши да предложи на Министерския съвет и на Народното събрание да се ратифицира Конвенцията.
На свое заседание на 30 декември миналата година, Министерският съвет гласува Решение, с което одобрява Конвенцията за правата на хората с увреждания, приет от Общото събрание на ООН от 13 декември 2006 г. в Ню Йорк, в сила от 3 май 2008 г., и предлага на Народното събрание на чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Конвенцията. Решението е на Министерския съвет, № 967 от 30 декември.
Вчера имаше заседание на Комисията по външна политика и отбрана. Там с консенсус беше прието да се ратифицира конвенцията и се надявам, че до края на този месец българският парламент ще го направи.
В 6-месечен срок след ратификацията на конвенцията ние ще направим подробен план за изпълнението на конвенцията и ще бъде взето решение от Министерския съвет за това, в което ще бъдат ангажирани абсолютно всички институции от Република България, които имат отношение към този въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За реплика?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова (СК): Разбира се, аз съм удовлетворена, че това действие е предприето.
Това, което бих казала в допълнение, е, че не е достатъчно само внасянето и ратифицирането на конвенцията, защото след това започва същинската работа, която наистина е свързана със законодателство, с работа с институции и още нещо, което бих добавила – с поведение от страна на институциите, и на всички нас българските граждани към хората с увреждания, за това те да получават пълноправно правата си, да не бъдат дискриминирани и да имат достоен начин на живот.
За съжаление, не сме направили необходимото. Длъжници сме всички – и институции, и останалите граждани в България, за отношението и за привеждане на начина на живот на тези хора, който да бъде равностоен на всички останали, за да се чувстват достойни граждани на България.
Надявам се това да се случи в бъдеще!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря, госпожо Михайлова.
Желаете ли дуплика? Не.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, господин министър.
С това и времето за същия приключи, поради което закривам заседанието.
Следващото заседание ще бъде на 18 януари, в сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,27 ч.)


Председател: Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова


Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова