Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1996-07-03

Председателствувала: заместник-председателят Нора Ананиева 
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Най-напред ще ви прочета постъпили законопроекти и проекторешения:
Законопроект за допълнение на Закона за съдебната власт с вносител Стефан Гайтанджиев и група народни представители с водеща Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход с вносител Муравей Радев. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносител Иван Станчев. Водеща комисия - Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
Законопроект за допитване до народа с вносител Георги Дилков. Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи. Законопроектът е разпределен още на Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика.
Проект за решение за избиране на подуправител на Българска народна банка. Предложението е на господин Савов. Това вече приключи. И другото предложение за подуправители - също.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда. Вносител е Ремзи Осман и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси и Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони.
Проект за решение във връзка с разискванията - това вече приключи.
Законопроект за закрила на детето с вносител Анастасия Георгиева Димитрова - Мозер и Атанас Железчев, разпределен на Комисията по труда , социалните и демографските проблеми, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правата на човека и вероизпореданията.
Днес е първият работен ден на месец юли. Дневният ред трябва да се формира на основание чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на ротационен принцип. Тази сутрин с ръководителите на парламентарните групи и заместник-председателите на Народното събрание направихме справка за постъпилите предложения и се оформя за днес следното предложение. Ред е за първа точка на Парламентарната група на Българския бизнесблок. Тъй като съгласно ал. 7 на правилника по този ред се включват само законопроекти, договорихме се за включване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР, по който има становище от водещата комисия. Това е предложението от Бизнесблока за точка първа.
След това започва ротацията отначало с предложение на Парламентарната група на Демократичната левица, която предлага като втора точка от днешния дневен ред Законопроекта за радиото и телевизията, продължение на второто четене.
Следва Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, която предлага по ал. 7 в случая като трета точка Законопроекта за Рилския манастир.
Следва предложението на Парламентарната група на Народния съюз. То е внесено от господин Неврокопски, утвърдено беше от групата, но моля за в бъдеще по ал. 7 предложенията да се внасят от името на групите. Сега по изключение ще поставя това предложение на гласуване - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданска и политическа реабилитация на репресираните лица и то законопроектът, внесен от господин Неврокопски, тъй като има още един, както съобщих, с вносител Иван Кирилов Станчев.
И по принципа на ротацията накрая е предложението на Парламентарната група на Движението за права и свободи за включване в дневния ред на Законопроекта за амнистия и възстановяване на отнети имущества, по който също има становище на водещата комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
Това е за днес по ал. 7. Моля да гласувате най-напред това подреждане за днес, което е по смисъла на правилника. Включването има значение и за работата през по-следващия месец, доколкото трябва да ориентира парламентарните комисии за подготовка на становища по тези законопроекти. Водещите комисии имат становища, но другите комисии не са си довършили работата.
Гласуваме само програмата за днес, която се формира на основание чл. 40, ал. 7 от правилника. Съгласно принципа на ротацията, най-напред е предложението на Българския бизнесблок, след това - на левицата, на СДС, на Народния съюз и на ДПС. Включваме подред всички тези точки в днешната програма. По всички предложения има становища на водещата комисия, което е благоприятно за подготовката.
От общо гласували 202 народни представители, за - 184, против - няма, въздържали се - 18.
Приема се днешната програма.
За утре и вдругиден ще ви прочета предложението:
Програма за 4 юли 1996 г., четвъртък:
1. Повторно гласуване на Закона за данъка върху печалбата, върнат от президента на Република България - по чл. 101 от Конституцията на Република България.
2. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за съдебната власт.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (продължение).
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
5. Второ четене на Законопроекта за радиото и телевизията (продължение).
Програма за 5 юли 1996 г., петък:
1. Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумание (проект за тържища в България) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие.
2. Ако остане време, продължение на програмата от предходния ден.
3. От 11,00 ч. - парламентарен контрол.
Към това предложение са постъпили следните предложения:
Постъпило е предложение - то се съдържа в предложението на господин Соколов - от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и отделно от господин Георги Панев, да се включи като т. 3 - не е определено за кой ден, очевидно става дума за четвъртък - Законопроект за изменение на Закона за висшето образование.
Има ли желание нещо да се каже? - Има думата господин Панев.


ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлаганото изменение в Закона за висшето образование касае чл. 54, според който в момента трудовите договори на нехабилитираните учени, преподаватели във висшите училища, са срочни със срок от 3 години.
Тази разпоредба е неприемлива по ред причини, но може би най-съществената от тях е несигурността, пред която са изправени младите, способни, желаещи да се занимават с наука и преподаване във висшите училища, хора. Защото за реализацията на възможностите на един млад човек особено в сферата на природо-математическите науки и медицината определеният срок от 3 години е повече от недостатъчен. Това е известно. Причините са известни. Времето от 2 минути не ми позволява да изтъкна всичко, но необходимостта от набавяне на апаратура, на създаване на уникални устройства, в медицината - самата специфика на материята, обуславят срока от 3 години да бъде наистина недостатъчен и младият човек да не може да покаже това, което има в себе си и възнамерява да направи. В крайна сметка неговото развитие като учен и преподавател ще зависи от това дали ще бъде продължен този крайно малък срок от 3 години, след като този срок изтече.
В този смисъл младите хора, все още недоказали себе си, са и в пряка зависимост от своите по-старши колеги, техните ръководители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Искам да отбележа и това, че има пълно единодушие по въпроса и между професорското, и доцентското тяло в нашите висши училища. Нашите професори и доценти, които се назначават за неопределено време, също смятат, че трудовите договори на нехабилитираните техни колеги трябва да бъдат за неопределено време. Това в никой случай не означава, че няма възможност да бъде освободен от работа човек, който се отнася недобросъвестно към задълженията си или който не показва тези необходими достойнства и качества за една научна работа, които предполага неговото назначаване. Това са въведените със същия закон за висшето образование атестации на всеки три години. След две последователни отрицателни атестации, нехабилитираното лице може да бъде освободено от работа съгласно сега действащия текст, сега действащия Закон за висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря много...
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Така че опасност от това недобросъвестни и неспособни хора да останат на работа просто няма, но съществува другата опасност - от едно разделение в нашата научна колегия, от една невъзможност младите хора да докажат себе си и разбира се, изправен пред тази невъзможност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Отдавна изтече времето! Трети път Ви го казвам, моля.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Завършвам.
...Младият, способен и надарен човек ще си помисли дали да кандидатства за асистент в едно висше училище или да се посвети, както и своите способности, на друг род дейност. Това неизбежно ще намали притока на млади кадри към висшите училища, което е опасно за самото висше образование.
Надявам се да бъда разбран добре от колегите и да се гласува за включване на това изменение като точка трета от дневния ред за редовната програма.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте! Моля, гласувайте по предложението на народния представител Георги Панев за включване в утрешната програма като точка трета от дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
От общо гласували 210 народни представители, за - 98, против - 24, въздържали се - 88.
Не се приема това предложение за този дневен ред.
Правилникът ни задължава да не огласявам предложения, по които няма становище на водещата комисия, поради което само отбелязвам, че е внесено такова предложение. Не би следвало да се завежда и в канцеларията. Предложението е на народния представител Кристиян Кръстев на Закона за частните малки предприятия. По него няма становище на водещата комисия.
Законът за Рилския манастир е предложен от д-р Драганов. Той влезе в дневния ред.
Предложение на народния представител Васил Михайлов - проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО.
Господин Михайлов, имате думата...
Господин Кръстев, добре, давам Ви думата, но обясних, че не може без становище изобщо да се занимава пленарната зала...
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (встрани от микрофоните): По този начин се ограничава законодателната инициатива!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате думата.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, невнасянето за гласуване на предложението на законопроекта е нарушение на правилника на Народното събрание, както и нарушение на правата на народния представител на законодателна инициатива. Това е конституционно право, което това действие на Народното събрание в момента, на Председателството на Народното събрание, грубо погазва правото на законодателна инициатива на народния представител. Това, че комисията нямала становище, не означава, че народните представители не могат да вземат решение по един законопроект, който трябва да бъде внесен за обсъждане. Комисията в никакъв случай не може да замества народните представители! Освен това, какъв е срокът, в който комисията трябва да разгледа един законопроект. Този законопроект е внесен преди една година!
Тези обяснения са доста наивни, според мен. Освен това правилникът на Народното събрание не може да противоречи на Конституцията. И в този смисъл аз заявявам, че по този начин се нарушава - отново пак повтарям - се нарушава правото на народния представител на законодателна инициатива. Това означава, че законопроектът, който е внесен, според Конституцията може да бъде спиран от едно тяло на Народното събрание, което не е представително. Комисиите не могат да имат никакво становище, което да задължава Народното събрание. Народното събрание е суверенно при взимането на решенията по законопроектите.
В края на краищата би трябвало да се помисли по този въпрос, още повече че не може в неколкократни гласувания по един законопроект, който е първа стъпка в структурната реформа, да има 80 въздържали се от социалистическата партия. Осемдесет въздържали се, без мнение, по един законопроект за частниците!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Кръстев, чета Ви чл. 67, ал. 3: законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на водещата комисия. Това - първо.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (встрани от микрофоните): Това е нарушение на Конституцията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Може да поискате тълкувание от Конституционния съд. Това, което е коректно във Вашата аргументация, е, че комисиите нямат право да забавят повече един законопроект, отколкото изисква, постановява правилникът. В четвъртък ние проведохме една среща с всички председатели на парламентарни комисии на тази тема. Аз поисках една справка и при себе си я имам - справка за всички внесени законопроекти в Народното събрание от отделни народни представители, от определени групи на каква фаза са, в коя комисия са заседнали и защо са заседнали. Имам намерение да поговоря по-сериозно с тези комисии, които повече от една година държат законопроекти, така че тук бележката Ви е коректна, но иначе в пленарната зала да започнем гледане на каквото и да било без становище на водещата комисия - не може.
Предложението на господин Васил Михайлов... Има думата господин Васил Михайлов по първото предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз се обръщам към Вас, госпожо председател, с молбата да изчитате проекторешението такова, каквото е, тъй като аз имам намерение само да обосновавам, а не да изчитам своите предложения. Това е Ваше задължение и аз Ви моля да го правите. Още повече, че става дума за 2-3 реда предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Приемам молбата Ви за сведение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Дано и за изпълнение. Благодаря Ви.
В този смисъл проекторешението за присъединяване на Република България към НАТО е едно, което съм предложил тук, тъй като имам предложения за други проекторешения.
Това е проекторешението, внесено от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили на 3 октомври 1995 г. и което е одобрено със становище на Комисията по външна политика N 53-05-6 от 31 януари 1996 г.

Считам, че ние днес, тъй като вече е уточнен дневният ред, не можем да се заемем с проекторешението, но за утрешния ден е належащо да започнем дебати по проекторешението, тъй като в събота и неделя в София ще се проведе среща за сигурност и сътрудничество в Югоизточна Европа. Би трябвало вече да е ясно на всички народни представители, сигурен съм, че е ясно и на целия български народ, че единствената организация, която може да гарантира и да пази европейските ценности, да гарантира демократичното развитие на страните-членки на тази организация и непогазването на конституционния им ред, това е организацията на Се¬вер¬но¬ат¬лан¬ти¬чес¬кия договор. Просто друга такава организация, която да е организация за колективна отбрана и гарант както за мир, така и за демократично развитие, това е НАТО. Ако ние наистина се стремим, надявам се това да не е само заявление и декларация, а реален стремеж към европейската ценностна система и към европейските структури, този път минава през членство на България в НАТО.
Аз ви моля, уважаеми колеги, да разберете, убеден съм, че за по-голямата част от залата това е така, но за тази част от БСП, която все още не разбира, че ние имаме огромна отговорност пред българския народ и че трябва сега, тази седмица да започнем дебати по проблема за присъединяване на България към НАТО, още повече в контекста на предстоящата среща за сигурност и сътрудничество в Югоизточна Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Моля, режим на гласуване на предложението за включване на проекторешението за присъединяване на Република България към НАТО в програмата за утре.
От общо гласували 196 народни представители, за - 73, против - 101, въздържали се - 22.
Не се приема предложението.
Второто предложение е проекторешение за провеждане на национален референдум за герба.
Господин Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, би трябвало да се съобщава резултатът по групи, тъй като слушателите на парламентарния канал се интересуват не просто от резултата, а от това коя група как е гласувала. И в този смисъл е редно да се изчита от вас резултатът по групи при едно гласуване. Много мои избиратели изискват това от мен. Аз съм длъжен да го предам. Вече го правя за трети път като молба към председателя на Народното събрание.
Уважаема госпожо председател, по проекторешението за провеждане на национален референдум за герба, което е внесено на 29.11.1995 г., бих искал да кажа няколко думи. При първото гласуване на проекта за герб на Министерския съвет по същество по един груб начин беше нарушен правилникът на Народното събрание от председателя господин Благовест Сендов. Той не допусна да се гласува предложението, което е направено за провеждане на референдум. И тук сега ни е раздаден един доклад на комисията, който представлява повече едно букварче с най-различни предложения и графически изображения, които трябва да ни убедят, че между първо и второ четене онова не¬що, което ни се предлагаше като проект за герб от Министерския съвет, е добило други свои изображения. Просто това е смешно и нелепо. Да не говорим и за това, че не беше дадена възможност на народното представителство в срока, уточ¬нен от правилника, да се внесат предложения. Беше прекратено предварително направеното и предложение на председателя на водещата комисия, а както и самият правилник беше нарушен от председателя на Народното събрание, поставяйки на гласуване прекратяването на времето за внасяне на предложения за второ четене.
И тъй като аз съм дълбоко убеден, че такова нещо като второ четене на герб няма, мисля и съм сигурен, че всички ще подкрепят предложението този въпрос да бъде решен от национален референдум за герба. В проекторешението ясно е посочено: от едната страна е проектът на Министерския съвет за герб, от друга страна е изконният български герб до 1947 г., преди окупацията на страната ни от съветската армия. И нека хората изберат кой е техният герб. Сигурен съм, че те ще се върнат към традициите, към националното достойнство и ще изберат истинския, а не измисления, партийния герб на министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви да проверите в речника думата "изконен", за да стане ясно дали това понятие не е с малко по-далечна история.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Естествено, че е с по-далечна история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Може да е от 1300 години изконен.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Кой ви е казал, че е за 1300 години само?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Направи ми впечатление понятието "изконен". Наистина и аз ще проверя, но проверете и вие.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): За симантиката на тази дума може да си поприказваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 176 народни представители, за - 54, против - 101, въздържали се - 21.
Не се приема предложението.
Третото предложение, което беше четено многократно, е за изслушване на министър-председателя.
Господин Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, наистина сте длъжна да прочетете предложението. А мое задължение и право е ако искам да обоснова направените предложения или да не ги обосновавам. Ако аз не излизам да ги обосновавам, как ще разбере народното представителство, госпожо председател, какво точно предлагам? Така че вие сте длъжна и аз не разбирам защо упорствате.
Изслушване на министър-председателя за стъпките, които като ръководител на правителството е предприел: първо, за ликвидиране на неравноправното митническо сътрудничество с Русия - това наистина многократно е поставяно тук, в тази зала - по подобие на капитулациите по времето на Османската империя и тоталната ни суровинно-енергийна зависимост от Русия като една от основните заплахи за независимостта и националната сигурност на България; при срещите си в Атина по повод на скандалната провокация от гръцка страна с неокоминтерновското формиране на помашки език, помашки народ и помашка нация, особено в контекста на глобалните оценки, че стабилността и сигурността на отделните региони, характерни с етническо и верско мно¬гоб¬ра¬зие, е в пряка зависимост от недопускане на етнически и верски противоречия и конфликти както в рамките на всяка отделна страна от региона, така и в междудържавните отношения.
И нещо, което е изключително актуално и ново, и е просто поразително, това е изслушване по повод на скандалното превишаване на правомощията на министъра на външните работи Георги Пирински, който със своя заповед N 356 от 25 юни 1996 г. грубо погазва Конституцията и заплашва добрите ни отношения с Албания. Факт е, че външната политика на Министерството на външните работи на вашата организация създаде напрежение на Балканите с това, че непрекъснато, непрекъснато, не прави просто гаф след гаф, а целенасочено води небалансирана и вредна за България външна политика. Като израз на такава една политика е и поведението в разрез с Конституцията на външния министър Пирински с тази му заповед по отношение на посланика в Република Албания.
Аз ви моля тази страна, в която проблем със самоопределянето на българите нямаме, която по един естествен начин е доброжелателна и отношенията ни с тази страна са на много добро ниво и перспективите за развитие са още по-добри, това, което се прави, е провокация. И тя се прави не от някой друг, а от министъра на външните работи, който нарушава Конституцията - чл. 98, т. 6.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате направеното предложение.
От общо гласували 194 народни представители, за - 77, против - 113, въздържали се - 4.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение - за изслушване на министъра на външните работи.
Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Министърът на външните работи би трябвало тук да запознае Народното събрание с няколко сериозни проблема, които съществуват и които чакат своето обяснение.
На първо място, би трябвало да го изслушаме във връзка с конференцията срещу тероризма в Египет - пълно мълчание от страна на нашето така наречено българско правителство.
По-нататък. Конференцията по сигурността в Прага. Вие знаете как беше проведена и с какво наше участие.
И последните решения на Г-7 срещу тероризма. Българската страна в лицето на Министерството на външните работи и на цялото правителство мълчи. И това е симптоматично, това е показателно.
Посещението на президента в Хърватия и Босна и Херцеговина с демонстративното отсъствие на министъра на външните работи Георги Пирински.
Осуетената визита на министъра на външните работи Георги Пирински в Македония. 23 спогодби чакат там подписването. Ако това не е антинационална, антибългарска позиция от страна на външния министър, какво друго е това?
По-нататък. По отношение на подготовката на предстоящата среща на балканските министри на външните работи в София. Само чухте вие под какво заглавие ще се проведе тази среща тук и съответно ще си направите изводи каква е била подготовката и кой е виновен за това какво ще се проведе в тази събота и неделя в София.
По-нататък. Започналият тъй наречен засилен диалог с НАТО и дали указанията от министъра на външните работи Георги Пирински по този повод съответстват на консенсусната декларация на Народното събрание от 21 декември 1993 г. и становището на Комисията по външната политика по проекторешението за присъединяване на Република България към НАТО, внесено от Парламентарната група на СДС. Защото това е просто една имитация на дейност и така нареченият засилен диалог не може да замести изразяването на позитивна политическа воля за членство на България в Северноатлантическия договор.
Аз мисля, че министърът трябва да бъде изслушан. Още повече и във връзка с тенденциозната, целенасочена дейност срещу някои от посланиците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 175 народни представители, за - 52, против - 116, въздържали се - 7.
Не се приема това предложение.
Предложение N 5 - изслушване на министъра на вътрешните работи.
Господин Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Като лавина върви непрекъснатото нарушение на Конституцията и на законите на страната от страна на отделни министри и на правителството като цяло. Затова е необходимо според мен да се изслуша министърът на вътрешните работи. Той не е дал още отговор и не е изяснил позицията по отношение на незадържането на извършилите побой над български журналист активисти от ПКК на Първомайския митинг на БСП в присъствието на униформени представители на МВР.
Освен това, обещанията за изясняване на извършилите убийството на поредната ювелирна акция в жк "Люлин", където бяха демонстративно разстреляни български полицаи, също не е изяснен.
По-нататък. Действията на повереното му министерство при депутатския протест срещу нищожната заповед на председателя на Народното събрание за създаване на втора ограда и пропускателни пунктове извън прилежащото към Народното събрание околно пространство, тоест общинска територия, без съгласие на кмета на общината и на Столичната община. Особено за противоконституционното нарушаване на имунитета на народните представители, които са били заснемани с видеокамери не от фоторепортери и журналисти от телевизионни екипи, а от специалисти на МВР с камери на МВР, тоест срещу тях са проведени оперативни мероприятия по наблюдение и проследяване - грубо нарушение на депутатския имунитет.
По тези въпроси министърът на вътрешните работи мълчи. Аз мисля, че тук, в рамките на парламентарния контрол, трябва да започнат тези изслушвания. Даже не е нужно аз да го подканям да даде тези разяснения. Би трябвало един министър при такъв скандал, какъвто е допуснат с действията на неговите служители, да дойде в Народното събрание и да изясни случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 167 народни представители, за - 54, против - 107, въздържали се - 6.
Не се приема предложението.
Моля да гласувате програмата за утре и вдруги ден - 4 и 5 юли, както я огласих в началото.
От общо гласували 178 народни представители, за - 134, против - 19, въздържали се - 25.
Приета е програмата за седмицата.
Има думата господин Михайлов по процедурен въпрос. Ако четете това, което е извън правилника, въпросът не е процедурен и ще ви отстраня от заседанието.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, не ме заплашвайте! Аз просто пък Ви казвам, че Вие тук не пестите времето на Народното събрание. По много въпроси аз не бих ставал да ги обосновавам, ако Вие изчитате моите предложения. Само че Вие не си правите труда да го правите. Още повече, аз съм предложил като точка шеста и седма изслушвания, които Вие преценихте, че не трябва да се правят, защото те са насочени към председателя на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма такава процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Има такава процедура. И можем да поспорим по този въпрос, така както вече месеци наред споря с председателя на Народното събрание и това е междупрочем причината за искането ми за изслушване, който грубо нарушава Конституцията и Закона за нормативните актове, като допуска все още необнародването по надлежен ред в "Държавен вестник" на Европейското споразумение за асоцииране между Република България и европейските общности, както и необнародването по надлежния ред в "Държавен вестник" на Митническата тарифа в съответствие със закона преди влизането му в сила с Указа за "Държавен вестник" и особено на глава четвърта от Закона за нормативните актове и чл. 5 на Конституцията. Това, което той ми даде като писмо, го помолих да го подпише, сега е подписано от госпожа Друмева. Аз искам председателят на Народното събрание под този, както той го нарича, документ да се подпише. И аз Ви уверявам, че става дума за грубо нарушаване и на Конституцията, и на Закона за нормативните актове.
Същото е и по отношение на изслушването му относно нищожната заповед за създаването на втора ограда, което създаде инцидента на 7-и миналия месец.
Така че аз Ви моля, уважаема госпожо председател, изчитайте тези предложения. Нека народното представителство прецени дали е допустимо да се проведат тези изслушвания или не, а не Вие да ме лишавате от възможността да правя това предложение съобразно правилника, госпожо председател.
Това е моята процедура и моля Ви, бъдете така добра да предлагате точно това, което съм написал, защото аз съм съобразил моите съображения с правилника за работа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението Ви не се вписва в правилника, освен ако имате правилник за друг парламент. За този парламент няма такава процедура - изслушване на председателя на Народното събрание. И, господин Михайлов, моля Ви да си спомните, че по този въпрос вече беше говорено от трибуната.

Моля, господин Любен Петров да докладва становището на Комисията по национална сигурност по точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МВР, внесен от Парламентарната група на Българския бизнесблок, по-специално от Георги Дилков.


ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Комисията по националната сигурност разгледа предложения законопроект на своите заседания на 19 и 26 юни 1996 г.
Комисията счита, че предложеният законопроект е необходим за организационно-кадровото укрепване на Министерството на вътрешните работи. С приемането и влизането в сила на Закона за отбраната и въоръжените сили се явиха несъответствия в социалното и материално осигуряване на офицерите и сержантите от различните служби на Министерството на вътрешните работи. При равни други условия служителите от националните служби, включени в състава на Въоръжените сили, като Националната служба за сигурност, Националната служба за гранични войски, Националната служба "Вътрешни войски", получават по-високи възнаграждения и обезщетения в сравнение с колегите си от останалите служби на министерството. Тези различия не кореспондират с целите на Закона за Министерството на вътрешните работи - създаване на стабилност на структурите и функционирането на министерството и гарантиране професионалното развитие на служителите.
Обсъжданият законопроект е съобразен с Конституцията на Република България и със Закона за Министерството на вътрешните работи.
Комисията по националната сигурност отчита необходимостта от съобразяването на срока за влизане в сила на закона с осигуряването на необходимите бюджетни средства.
Комисията по националната сигурност предлага Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР, внесен от народния представител Георги Дилков на 8 април 1996 г. на първо четене.
Становището на комисията беше прието на 26 юни 1996 г. с 19 гласа - "за, 0 гласа - "против", и 0 гласа - "въздържали се". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Давам думата на господин Георги Дилков.
Моля парламентарните групи да представят списък на ораторите по първото четене на законопроекта.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Госпожо председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Още с първия си Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР от м. юли миналата година и със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пенсиите от м. декември, също миналата година, предложих нови правни норми, чрез които да се премахне съществуващото от десетилетия разделение на офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи на първа и втора категория труд, на първо и второ качество хора.
Впоследствие беше приета т.нар. от сегашния министър на вътрешните работи, уважаваният от мен господин Николай Добрев поправката "Дилков" в правителствения Законопроект за Закона за пенсиите. Оттогава вече моите бивши колеги - офицерите и сержантите от полицията, от Противопожарната охрана и от другите служби на Министерството на вътрешните работи, невключени в състава на Въоръжените сили, станаха първа категория при пенсиониране.
Сега, след приемането на Закона за отбраната и въоръжените сили и на Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, предлаганите изменения и допълнения в Закона за МВР станаха още по-актуални и наложителни.
Като дългогодишен служител от Националната полиция и вносител на законопроекта, наред с извършеното вече изравняване на условията за пенсиониране, съвсем справедливо искам да се уеднакви материалното и социално осигуряване на офицерите и сержантите от едно и също министерство, каквото е Министерството на вътрешните работи.
Понастоящем материалното и социално осигуряване на офицерите и сержантите от МВР е регламентирано различно и в известна степен противоречиво в двата отделни закона - Закона за отбраната и въоръжените сили и Закона за Министерството на вътрешните работи. При това само офицерите и сержантите от Националната служба за сигурност, вътрешните и граничните войски, поради включването им в състава на Въоръжените сили, се облагодетелствуваха в материално и социално отношение. За другата, значително по-многобройна част от личния състав на същото министерство, офицерите и сержантите от останалите национални, централни, общи и регионални служби, невключени в състава на Въоръжените сили, продължават да действуват по неблагоприятни за тях правни норми на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Така например при еднакви длъжности, звания и прослужени години офицерите и сержантите от националните служби, включени в състава на Въоръжените сили, за разлика от своите колеги от същото министерство извън състава на Въоръжените сили, вече получават значително по-високи ежемесечни брутни трудови възнаграждения, както и обезщетения при уволнение от Министерството на вътрешните работи, а техните роднини при смърт или загубване на трудоспособността.
Като илюстрация искам да споделя с уважаемите депутати, че по Закона за Министерството на вътрешните работи сега близките на загиналите полицаи (а това беше преди този нещастен инцидент, когато внесох настоящия закон) - техните деца, техните съпруги, техните родители (на по-младите момчета), ще получат като обезщетение 12 брутни трудови възнаграждения. Но ако те бяха в същото това министерство, но в Гранични, Вътрешни войски или НСС, близките им щяха да получат по 20 трудови възнаграждения като обезщетение. Вие знаете, първо, какви са заплатите на служителите от Министерството на вътрешните работи и се съгласете, че рисковата професия на полицая не е по-малко значима от тази на колегите му от Националната служба за сигурност - бившата "Държавна сигурност", от Граничните и Вътрешните войски.
Наред с новите правни норми в настоящия законопроект, разработен в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили - т.е. заимствувал съм оттам, не го крия - вносителят предлага някои изменения и допълнения в Закона за МВР като: повишаване размерите на обезщетенията при настъпила временна или постоянна нетрудоспособност; обезщетение за семействата на загиналите офицери и сержанти при или по повод изпълнение на служебните им задължения; повишаване статута на служителите от гражданската администрация и помощния персонал в службите на министерството; утвърждаване правото на синдикална дейност и защита в онези национални централни служби, които не са включени в състава на Въоръжените сили, тъй като ние знаем, че по този закон няма право на синдикална дейност.
Завършвайки, искам да се отрази в протокола, че тук е допусната една грешка и това възникна пред мен, след като се прочете становището на Комисията по националната сигурност.
В § 8, ал. 2 е дадено, че разпоредбите по чл. 63, ал. 2 влизат в сила от 1 януари 1997 г. Има се предвид ал. 1, т. 2. Тоест, формирането на основната заплата за офицерите и сержантите. За офицерите - по Закона за отбраната и Въоръжените сили, е две брутни заплати и за старшините, сержантите е 1,3.
Аз разбирам, че това изисква в новия бюджет да се предвидят средства за тези увеличения на заплатите.
Другото обаче, и аз моля и Председателството, и останалите колеги в един кратък срок да приемем този закон, за да може наистина семействата, поне на убитите полицаи, а аз мисля, че държавата може да си позволи да даде 200-300 хил. лева на тези близки на жертвите и не е необходимо да се предвиждат извънредни, допълнителни средства от бюджета за тази година.


В тази връзка съвсем откровено ще споделя, че от две седмици, след като поставих този въпрос, започнаха да се изпращат с едно закъснение от 3 до 6 месеца средствата за дрехи на служителите. Имах дори информация, че те са депозирани в Първа частна банка, това не се потвърди и поради тази причина ръководството на министерството е просрочило изплащането на тези възнаграждения.
Благодаря за вниманието.
Още веднъж моля така, както в Комисията по националната сигурност от 19 присъствуващи всички бяха единодушни по подкрепата на този законопроект, да разберете дискриминационното състояние, в което все още ние поставяме една по-голяма част и изложена на още по-големи рискове от състава на Министерството на вътрешните работи, каквато е полицията, Противопожарната охрана и другите национални централни служби.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Други желаещи да говорят? - Господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ще подкрепи внесения законопроект. Той наистина урежда по един справедлив начин, отчитайки и спецификата на настоящия момент, положението на тези служители в системата на Министерството на вътрешните работи, чиято служба не само не е по-малко рискова, но в някои отношения рискът, който те носят, е по-голям от риска, който носят други военизирани служители.
Просто с оглед на деполитизацията, с оглед на принципа, че армията не може да действува вътре в страната, се яви това положение служителите на Националната полиция и на другите национални и централни служби в системата на МВР да не бъдат военизирани, макар че в съзнанието на всеки един от нас полицията може би е най-военизираният орган.
Ето защо ние смятаме, че приравняването на служителите от Националната полиция, Националната противопожарна служба, Централната служба за борба с организираната престъпност с останалите военизирани служители в системата на МВР е и правилно, и справедливо, и ще подкрепим внесения законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Господин Иван Неврокопски има думата.
ИВАН НЕВРОКОПСКИ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което беше предложено от народния представител Георги Дилков, е много навременно. Ние имахме възможност в Комисията по националната сигурност обстойно да го разгледаме и имайки предвид обстановката, в която се намираме и това, че в Министерството на вътрешните работи офицерите и сержантите получават сравнително много по-ниски заплати в сравнение с офицерите и сержантите от армията, тяхната задача и това, което вършат в настоящия момент, е също така много отговорно както за обществото, така също и много важно за тях като служители, които в даден момент са поставени, животът им е поставен в опасност.
Нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта. Ние смятаме, че той е навременен и ще може да помогне особено на тези хора, които в момента могат да бъдат съблазнени от известни странични сили, които успяват да корумпират отделни лица в МВР. По този начин ние смятаме, че ще помогнем да се избегне това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Александър Маринов има думата.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Очевидно е, че този законопроект не предизвиква спорове и така, както в Комисията по националната сигурност, той бе подкрепен единодушно от всички присъствували народни представители, предполагам, че така ще стане и в пленарна зала.
За да не повтарям това, което казаха вносителят и колегите от другите парламентарни групи, искам да акцентирам върху необходимостта законът да бъде приет и на второ четене, колкото е възможно по-бързо не само и не толкова защото материалните му страни имат значение за конкретните, за съжаление, не редки случаи в нашия живот, а защото чрез този закон ние като законодатели изразяваме едно признание за труда на хората, които досега по една или друга степен, макар и надявам се неволно, са били в известна степен поставени в една втора категория.
Подчертавам именно този морален аспект, тъй като е очевидно, че дори и при тези допълнителни материални придобивки възнаграждението на служителите от системата на МВР ще отстъпва за съжаление далеч от необходимото, но такива са за съжаление реалностите днес. Но поне моралното признание ние дължим на тези хора, включително и за да се преодолеят по-лесно нещата, за които стана дума преди малко.
Аз също така заявявам, че нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта и призовавам колегите и в комисията, и в залата, по-бързо да го приемем и на второ четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Други желаещи? - Господин Тошо Мухтанов има думата.
ТОШО МУХТАНОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги народни представители! Аз бях на обсъждането на законопроекта в Комисията по националната сигурност. Това беше на две заседания. Отнасям се с уважение към амбицията и професионалната привързаност на господин Дилков към неговите колеги и техните проблеми в полицията. Той има право на това предложение. То е уместно, но трябва да бъдем наясно точно за какво става въпрос.
По правилник вносителят трябва да внесе и обосновка за бюджетните разходи заедно с предложението си. Аз обясних на господин Дилков в комисията, че той вероятно сам не може да направи такъв разчет и го помолих да се обърне към компетентните органи. Беше реагирано, че ние сме Комисия по националната сигурност и по-скоро трябва да гледаме въпроса от другата му страна. Аз съм съгласен. Философията на закона е изрядна. И тя затова получи консенсус при гласуване в комисията. Но два члена от нашия правилник - чл. 24 и чл. 63 - ни задължават, когато гласуваме закона, да бъдем наясно с необходимите разходи от неговото прилагане.
Освен това законът е разпределен и на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми. Тук не беше прочетено становището на тази комисия.
В Комисията по националната сигурност, когато аз поставих въпроса, дори и от моята парламентарната група ми се противопоставиха колегите и казаха, че този въпрос - за необходимите средства, ще бъде разгледан и ще бъде вложен в становището на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми. Такова становище няма. И аз мисля, че пленарната зала при цялото ни уважение към това, което се поставя за разглеждане, не може сляпо да приеме този законопроект.
Затова процедурно предлагам да се отложат разискванията. Господин Дилков да се обърне към министъра на вътрешните работи, който по аналогия със Закона за Въоръжените сили - там е предвидено две средни заплати за бюджетната сфера за начинаещ офицер и 1,3 за сержант, да се направи един разчет. Защото срещу всяко предложение от закона, трябва да се появят цифри. Той засяга целия състав на министерството - и цивилния състав, и обезщетенията.
Заповядайте, заповядайте на трибуната, господин Ананиев. Заповядайте на трибуната и говорете оттук. (Господин Мухтанов отговаря на реплика на господин Ананиев от залата, която не се разбира)
Повтарям предложението си: да се отложи дискусията, да се обърне вносителят към министъра на вътрешните работи и с разчета, който той ще му даде и ще ползува Комисията по труда, социалните и демографските въпроси, да приемем този законопроект, когато сме наясно за какво става въпрос. Аз мисля, че за няколко милиарда лева, които трябва да бъдат казани тук - 2 ли са, 5 ли са, 10 ли са. Не става въпрос по принцип за статута, както беше казано.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
За реплика има думата господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мухтанов, покажете ми един законопроект, внесен от Министерския съвет, цитирайте ми такъв, който да има такава обосновка, както е според Правилника на Народното събрание и аз ще Ви отговаря, че такъв законопроект няма.
Законопроектът за бюджета, който беше внесен, както се казва, единствено малко нещо се доближава по своята същност до това. Ние видяхме и как се сгромоляса междупрочем този бюджет, но друг законопроект - моля, цитирайте ми го! Такава разработка за финансовите средства не е имало, не е правена.
Аз помислих, че Вие ще говорите отново за нуждата от такава обосновка, но и в контекста на това, че и други служители от бюджетната сфера се нуждаят от увеличение на своето заплащане - и лекари, и учители, и чиновници, и т.н. Това е голям проблем, защото ще се окаже, че ние увеличаваме заплатата на едни групи от населението, на едни сфери от бюджета, а на други - не. Това е по-скоро големият проблем на справедливостта, на който ние трябва да отговорим. А иначе вие пак можете да пратите в светлото неясно бъдеще заплатите, както това стана със заплатите на военнослужещите по Закона за отбраната и Въоръжените сили, чийто заплати ще влязат в сила от 1 януари 1997 г., ако въобще влязат в сила, защото към този момент Законът за отбраната и Въоръжените сили в много пунктове е грубо нарушен. Да не говорим пък за Правилника за кадровата военна служба, която по същество в много текстове измества и нарушава текстовете на самия закон. Но това, както се казва, при вас, при управлението на БСП е правило - законите да се нарушават, Конституцията да се погазва. Това за мен е изводът.
Моля, отговорете ми на въпроса: кой законопроект е бил придружен с такъв финансов разчет от Министерския съвет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето.
Има думата господин Георги Дилков за втора реплика.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз наистина не зная какво цели господин Мухтанов с това предложение, което той депозира на два пъти - при разглеждането на законопроекта и в Комисията по национална сигурност. Той просто искаше да се отложи и тогава разглеждането по принцип на този законопроект и отново мотивът беше същият.
Аз подкрепям господин Михайлов и бих допълнил - не само на правителството, но въобще законопроекти, включително и Законопроектът за отбраната и Въоръжените сили, господин Мухтанов, който ние работехме в комисията, дори по отделни текстове, отделни изречения ние променяхме от вносителя и никой не питаше и не поставяше въпроса за материалното осигуряване на офицерския и сержантския състав, включен в състава на Въоръжените сили - не само от МВР, но и от МО.
Така че аз отново се учудвам на Вашето предложение и призовавам всички колеги да послушат представителите на трите парламентарни групи и да подкрепят приемането на Законопроекта на първо четене.
В тази връзка отново напомням, че поправих § 2, в който след Нова година, т.е. от 1997 г., а това значи, че министърът на вътрешните работи ще внесе искане за увеличение на бюджета в съответствие с този законопроект - казвам и този законопроект, и тогава вече няма да има никакъв проблем. Ако Вие поставяте отново въпроса за тези, които загинаха досега и които може, дай Бог да не стане това, да загинат до края на годината, че правителството и държавата ще се затруднят да изплатят на тях - на загиналите, на техните семейства 20 брутни трудови възнаграждения, а не 12, както е сега по Закона за Министерство на вътрешните работи, просто като бивш колега, само че в сферата на МО, не Ви прави чест, господин Мухтанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Мухтанов за дуплика.
ТОШО МУХТАНОВ (ПГДЛ): Господин Михайлов, става въпрос не за законопроект на Министерския съвет, а за законодателна инициатива на народен представител. Вие сам, господин Михайлов, изказахте съмнение, въпреки че сме приели Закона за отбраната и Въоръжените сили и казахте: "ако въобще влязат в сила новите заплати на военнослужещите".
Когато аз гласувам за един законопроект, аз искам да съм убеден, че той ще бъде изпълняван. Това е целта ми, господин Дилков. Питате каква е целта на господин Мухтанов. Когато гласувам, да гласувам с убеждението, че той е изпълним, ние сме го приели и ще бъде изпълнен. Вие по терлици искате да минете през парламента, без да знаем за какво става разговор. Просто това не е нормално.
Аз споделям Вашата болка за загиналите в "Люлин" и съм готов, ако трябва, тук да гласуваме персонални пенсии и други помощи, ако това не може да го направи Министерство на вътрешните работи, Министерският съвет, парламентът да го направи, да ги обезщетим тези хора. Но когато приемаме закон, който обхваща цялата система, нека да спазим тази процедура.
И аз мисля, че в това има и логика, и разум. Ако ние така на сляпо приемем закона, няма да сме сигурни, че той е приложим. Аз искам, когато приемем един закон, да сме убедени, че можем да го изпълним.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Трябва да поставя на гласуване първо процедурното предложение. Това беше дуплика. След това ще Ви дам думата за изказване. (Обръща се към господин Иван Глушков, който иска думата)
Беше направено процедурно предложение за отлагане на разискванията. Ще го поставя на гласуване него и след това, ако имате друго процедурно предложение, ще поставя и Вашето.
ИВАН ГЛУШКОВ (от място): Искам да се изкажа по същия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: След това. Когато е формулирано процедурно предложение, най-напред то се поставя. Предложението не е за прекратяване, а за отлагане на разискванията.
Моля, гласувайте процедурното предложение!
От общо гласували 183 народни представители, за - 106, против - 72, 5 - въздържали се.
Приема се това предложение.
Има думата господин Глушков.
ИВАН ГЛУШКАВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз считам, че ще бъде абсолютно неправилно да отложим разискванията по този законопроект. Ясно е, че всички парламентарни групи, тук се подчерта, включително и от господин Мухтанов, че по принцип са "за" този законопроект, че всички сме съгласни с философията на внесеното предложение. Разбира се, че това няма да бъде първият законопроект, който ще бъде приет на първо четене без необходимата икономическа обосновка. И мисля, че в това отношение всички сме убедени, че е така.
Аз предлагам да приемем на първо четене законопроекта и между първото и второто четене да се направи необходимата икономическа обосновка и да се види дали финансовите възможности позволяват този законопроект да влезе в сила още при гласуването на второ четене.


В случай, че не съществуват такива финансови възможности, макар че годишният държавен бюджет вече е генерално издънен към сегашна дата, то тогава можем да приемем едно логично решение законът да влезе в сила от 1 януари 1997 г., когато всъщност ще влезе в сила новата система за заплащане на служителите и военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили. Мисля, че това ще бъде едно справедливо и логично решение на Народното събрание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Използвам аргументите Ви, за да поставя на прегласуване предложението за отлагане на разискванията. Фактически прегласуваме, поставям на прегласуване... (Христо Стоянов иска думата от място) Професор Стоянов, не мога да дам на повече хора думата. Поставям веднага на прегласуване предложението за отлагане на гласуването. Моля още един път да гласувате.
ХРИСТО СТОЯНОВ (от място): Имам да допълня. По повод на прегласуването имам допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма разисквания по процедурно предложение. Ще Ви дам думата след това. Намирам за убедителни аргументите, между първо и второ четене може да се направи тази справка и затова поставям на прегласуване. В текста е записано, че влиза в сила от 1 януари 1997 година. Всички парламентарни групи се изказаха "за" от името на ръководствата, с консенсус се прие законопроектът - ето достатъчно основания, за да поставя на прегласуване.
От общо гласували 216 народни представители, за - 105, против - 103, въздържали се - 8.
Не се приема предложението за отлагане на разискванията.
Има ли други желаещи за участие в дебатите, тъй като мисля, че се изчерпаха. Да, има думата господин Златаров.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Аз по принцип ще гласувам този законопроект, но използвам случая, че се поправя Законът за Министерство на вътрешните работи, за да направя едно мое предложение, което стои четири години в бележника ми. А то е следното - за нов § 13 към преходните и заключителните разпоредби:
"В продължение на 10 години от обнародването на този Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи министърът на вътрешните работи може да назначава граждани извън системата на МВР на всички длъжности в МВР".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, благодаря Ви. Други мнения, предложения?
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР, внесен от народния представител Георги Дилков. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 195 народни представители, за - 166, против - 3, въздържали се - 26.
Законопроектът е приет на първо четене. (Възгласи "Браво" и единични ръкопляскания в залата) По групи.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ - продължение на второто четене. (Реплика на депутат от СДС, която не се разбира)
Аз казах по групи. Може би тихо съм го казала. Истината е, че това изискване на правилника не се спазва поголовно, а е нужно. Ако нямахме прецеденти на неспазване, щеше да звучи по друг начин аргументът.
Госпожа Маринова има думата.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Уважаема госпожо председател, благодаря Ви. Предлагам както винаги на заседанието, на което приемаме на второ четене закона, да бъдат поканени генералните директори на Българското национално радио Вечеслав Тунев и изпълняващия длъжността генерален директор на Българската национална телевизия Иван Токаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 133 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 3.
Прието е предложението. Моля да бъдат поканени господата за участие в заседанието.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Госпожо председател, предстои да се приема от чл. 26 - "Осигуряване на безпристрастност
Чл. 26. Радио- и телевизионните организации не могат да извършват от свое име политическа пропаганда".
Това е предложението на комисията. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложения в залата? - Няма. Моля да гласувате чл. 26.
От общо гласували 124 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 7.
Член 26 е приет.
Моля да ми кажете при какъв кворум започнахме, за да отчета необходимото мнозинство - в началото, при регистрацията. Продължете нататък.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Местни програми
Чл. 27. Регионалните радио- и телевизионни станции отразяват и събития и проблеми от местно значение".
Това е предложението на комисията. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: 207 е кворумът. Мнозинството съответно е 104. Има значение, тъй като този законопроект върви по-особено, поради неучастието на някои парламентарни групи в гласуването. Затова съобщавам.
Към чл. 27 няма предложения. Моля да гласувате.
От общо гласували 117 народни представители, за - 114, против - 1, въздържали се - 2.
Припомням, 104 е мнозинството, не участва в гласуването Народният съюз.

ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Защита на интересите на подрастващите.
Чл. 28. Не се допуска включването в програмите между 6 и 23 ч. на предавания, които биха могли да застрашат психическото, физическото и нравственото развитие на децата и подрастващите".
Това е предложението на комисията. Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 28.
От общо гласували 123 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 4.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Религиозно-пропагандни предавания.
Чл. 29. Ал. 1. Не се допускат пропагандни предавания, както и рекламиране и спонсориране на радио- и телевизионни програми за:
1. религиозни изповедания, които не са признати по установения в Закона за изповеданията ред;
2. сдружения и фондации, осъществяващи религиозна или религиознопросветна дейност, ако не са регистрирани по реда на чл. 133а от Закона за лицата и семейството.
Ал. 2. Организациите по предходната алинея не могат да финансират, рекламират и спонсорират радио- и телевизионни предавания".
Това е предложението на комисията. Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 29 със заглавието, както беше докладван. Това е уникален закон, тъй като всеки текст има заглавие. Явно е заимствана отнякъде тази практика, тъй като не е характерна за нашето законодателство.
От общо гласували 118 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 2, при повече от 10 неучаствали в гласуването.
Приема се чл. 29.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Образователни предавания.
Чл. 30. Съдържанието на образователните предавания за учащи се трябва да отговаря на програмите, одобрени от Министерство на образованието, науката и технологиите, с обозначение за коя възрастова група са предназначени".
Това е предложението на комисията. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложения в залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 30, както беше докладван.
От общо гласували 120 народни представители, за - 119, против - няма, въздържал се - 1.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Програми в предизборен период.
Чл. 31. В предизборен период радио- и телевизионните програми се подчиняват на изискванията освен на този закон и на избирателните закони".
Това е предложението на комисията. Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложения от залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 31.
От общо гласували 123 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 2.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Защита на личния живот на гражданите.
Чл. 32. Ал. 1. Радио- и телевизионните организации не могат да излъчват факти от личния живот на гражданите по начин, уронващ честта и достойнството им, без тяхно съгласие, независимо от достоверността им, освен ако има влязло в сила решение на съда.
Ал. 2. При нарушения по предходната алинея радио- и телевизионните организации дължат публично извинение на засегнатото лице. Това не лишава същото лице от правото да търси обезщетение по съдебен ред".
Уважаеми колеги, това е предложението на комисията. По него не са направени и други предложения, но в съответствие с публикуваното в "Държавен вестник" бр. 55 от 28 юни 1996 г. решение на Конституционния съд във връзка с питането на президента на Републиката относно свободата на словото и конституционно тълкувание, а също така съобразявайки се с мнението и на чуждестранните експерти, които дадоха своите оценки за нашия законопроект, и във връзка с предложението на различни творчески съюзи в България има едно предложение, което не е гласувано от комисията, но в същия смисъл е направено предложение от народната представителка Румяна Николова:
В ал. 1 след думите "влязло в сила решение на съда" да се добави изразът: "или за узнаването им съществува значим обществен интерес".
Уважаема госпожо председател, има възможност този текст да бъде дебатиран и народната представителка Румяна Николова да го защити.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожа Николова, поддържате ли предложението?
РУМЯНА НИКОЛОВА (от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-напред ще поставя на гласуване допълнението "или за узнаването им съществува значим обществен интерес".

Направено е предложение към ал. 1 на чл. 32 накрая да се прибави "или за узнаването им съществува значим обществен интерес". Ясно ли е, или не е ясно?
Има думата господин Георги Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Аз бих помолил вносителката на това предложение да го мотивира пред нас, защото на мен абсолютно не ми е ясно кой е органът и коя е инстанцията, която ще прецени дали узнаването им е мотивирано от значим обществен интерес. За някого това може да е значим интерес, за другиго да не е значим, а за трети да е гибел на обществената му репутация или, да кажем, разрушаване на семейството му или нещо от този род. Аз просто не разбирам как може да се внесе в закона едно нещо, което е толкова субективно, толкова неясно и толкова неопределено. Ако трябва, дайте изобщо да няма такива ограничения, но ако има ограничения, а пък на тях се слага алтернатива да има значим обществен интерес, аз мисля, че това са просто някакви словоблудства, които абсолютно не са в интерес на прецизността на този закон.
Затова аз моля вносителката да мотивира това предложение, защото моята нагласа е да гласувам против него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожа Румяна Николова има думата.
РУМЯНА НИКОЛОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Предложението съм го направила в срока за внасяне на предложение между първо и второ четене. Не знам по какви причини просто е пропуснато да бъде отбелязано, затова сега го поддържам в залата. Смисълът на това предложение е с оглед на това, че в другите закони на държавите, които вече са направили такъв Закон за радиото и телевизията, това изречение съществува. Това изречение съществува и в международните конвенции, регламентиращи тази материя.
Разбрах, че на господин Карев не му е ясно какво точно означава това. В чл. 32, ал. 1 се казва, че не могат да се излъчват факти от личния живот на гражданина по начин, който уронва честта и достойнството на този гражданин, без негово съгласие, независимо дали този факт е достоверен или не. Значи, забранено е да се излъчват факти, които уронват честта и достойнството му. Но когато този човек има някакъв висок обществен или държавен пост, да кажем, е министър и в страната се е случило някакво събитие, за което той лично отговаря, това събитие е от обществен интерес - ясно, то засяга цялата държава. Ако този министър е отишъл да пие кафе, а не е съпричастен към това събитие, тогава има право радио- и телевизионната организация да отиде и да го снима затова, че той все едно не си върши работата, за която е назначен и за която отговаря, а е предпочел други мероприятия.
В този смисъл тогава радио- и телевизионната организация има право да снима, има право да излъчва подобно събитие. Такъв е смисълът на предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно е предложението. Имаше и възражения. Моля да гласувате само добавката към ал. 1 "или за узнаването им съществува значим обществен интерес". Припомням основния текст, за да стане ясно на всички: "Радио- и телевизионните организации не могат да излъчат факти от личния живот на гражданите по начин, уронващ честта и достойнството им, без тяхно съгласие, независимо от достоверността им, освен ако има влязло в сила решение на съда или за узнаването им съществува значим обществен интерес". Това са изключенията от правилото. Казано по друг начин, държавниците са граждани, но не съвсем.
От общо гласували 135 народни представители, за - 33, против - 22, въздържали се - 80.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 32 така, както беше докладван.
От общо гласували 114 народни представители, за - 112, против - няма, въздържали се - 2. Не участват в гласуването 10 души.
Член 32 се приема.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Право на отговор
Чл. 33. Ал. 1. Лица или институции, засегнати в радио или телевизионно предаване, имат право на отговор.
Ал. 2. Отговорът по ал. 1 трябва да бъде поискан писмено в 21-дневен срок от деня на излъчването. В искането трябва да бъдат посочени оспорваните твърдения, както и датата и часът на предаването. По своя обем отговорът не бива да надхвърля оспорваната част от програмата.
Ал. 3. Излъчването на отговора е задължително и безплатно. То трябва да стане в същото предаване или в равностойно време на излъчване до 24 часа след получаването на отговора, като не се допуска изменение или съкращаване на текста.
Ал. 4. Отказите за излъчване на отговора трябва да бъдат мотивирани и в писмена форма.
Ал. 5. Засегнатото лице или институция имат право в 7-дневен срок от получаването на отказа да сезира в писмена форма Националния съвет за радио и телевизия.
Ал. 6. Националният съвет за радио и телевизия разглежда случая на първото си заседание след получаването на искането. В предизборен период той се произнася в срок от 24 часа."
Това са предложенията, които е приела комисията.
Други предложения, които не са приети от комисията. На господин Евгений Михайлов - в ал. 2 след думата "надхвърля" да се добави думата "значително".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е едно-единствено предложение. Няма господин Михайлов да го обоснове. Смисълът е ясен.
Моля да гласувате най-напред това предложение в ал. 2 след думата "надхвърля" да се добави думата "значително". Отнася се до отговора.
От общо гласували 141 народни представители, за - 18, против - 68, въздържали се - 55.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 33 - "Право на отговор" като цяло с шест алинеи.
От общо гласували 116 народни представители, за - 114, против - няма, въздържали се - 2.
Член 33 е приет.

ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Съхраняване на записите от предаванията"
Чл. 34. Ал. 1. Радио- и телевизионните организации са длъжни за записват излъчените от тях програми и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца за Българско национално радио и Българска национална телевизия и 1 месец за останалите, считано от датата на излъчването.
Ал. 2. В случай, че в сроковете по предходната алинея постъпи искане за излъчване на отговор или бъде заведен съдебен иск срещу организацията във връзка със съдържанието на излъчена програма, записите се пазят до приключване на съдебния спор.
Ал. 3. Лице, което твърди, че е било засегнато от излъчено предаване, има право на достъп до съответния архив и може да поиска да му бъдат направени копия със записа на предаването за негова сметка".
Няма други предложения. Това е предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата? - Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 34: "Съхраняване на записите от предаванията". Той е с три алинеи.
От общо гласували 121 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 3.
Приет е чл. 34.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Право на достъп до информация
Чл. 35. Радио- и телевизионните организации имат право да получават необходимата им информация от държавните органи, а последните са длъжни да им предоставят такава, ако тя не съдържа тайни, съгласно законите на Република България".
Това е предложението на комисията. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам други предложения и в залата.
Моля да гласувате чл. 35: "Право на достъп до информация".
От общо гласували 121 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 2.
Приет е чл. 35.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Програми в условията на извънредни случаи
Чл. 36. Ал. 1. В условията на война, военно или друго извънредно положение, обявени в съответствие с чл. 84, т. 12 или чл. 100, ал. 5 от Конституцията, както и в случаи на природни бедствия и тежки производствени аварии всички радио- и телевизионни организации са длъжни да съобразяват своите програми с разпорежданията на компетентните държавни органи.
Ал. 2. Достъпът до ефир в случаите по предходната алинея се осигурява незабавно и безплатно".
Това е предложението на комисията.
Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения от залата.
Моля, гласувайте чл. 36: "Програми в условията на извънредни случаи".
От общо гласували 130 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 5.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Преминаваме към раздел втори: "Рекламиране и спонсорство".
Искам само да обърна внимание на народните представители, че целият този раздел е изцяло съобразен с европейското законодателство, с Конвенцията за трансгранична телевизия и всички изисквания, свързани с тези международни документи.
Предложение на комисията: "Общи положения
Чл. 37. Ал. 1. Радио- и телевизионните организации произвеждат и разпространяват реклами в програмите си при условията, посочени в този закон.
Ал. 2. Реклами се разпространяват след сключване на писмен договор между радио- или телевизионната организация и рекламодателя пряко, чрез негов представител или чрез посредник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като няма предложения, бих ви помолила да прочетете всички текстове на раздел втори и ако има някакви предложения в залата, ще ги гласуваме и обсъдим отделно.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви.
"Рекламиране на дейности, намиращи се под специален режим
Чл. 38. Реклама на рекламодател, чиято дейност изисква разрешение или лицензия от държавен орган, не се допуска до излъчване, ако рекламиращият не ги притежава.
Изискване към рекламите
Чл. 39. Ал. 1. Рекламите не трябва да съдържат данни и указания, които могат да въведат потребителите в заблуждение относно действителните качества на рекламираните стоки или услуги.
Ал. 2. Рекламите се съобразяват с изискванията на Закона за защита на конкуренцията и не трябва да злепоставят конкуренти или техни стоки и услуги.
Ал. 3. В рекламите се забранява всичко, което може да увреди психиката на децата и подрастващите. Рекламите, насочени към такива лица или в които участвуват деца, трябва да отговарят на изискванията за добро възпитание на децата.
Ал. 4. В рекламите не могат да се използуват държавният герб и химнът на Република България и на други държави.
Ал. 5. В рекламите не могат да участвуват пряко или да бъдат използувани образите и гласовете на президента, вицепрезидента и техни съветници, представители на законодателната, изпълнителната, съдебната и местната власт и местното самоуправление, ръководителите на политическите партии и коалиции и обществени организации, както и лица, кандидати в предизборни кампании.
Времетраене на рекламите
Чл. 40. Ал. 1. Времето за реклами общо не трябва да превишава 15 на сто от програмното време за едно денонощие.
Ал. 2. Времетраенето на рекламите в рамките на 1 час излъчване не трябва да надхвърля 12 минути.
Ал. 3. Преки предложения за продажба, наемане на стоки или предоставяне на услуги, не могат да надвишават по време общо 1 час на денонощие. Това време не се взема предвид при изчисляване на рекламната квота по ал. 1.
Форми на представяне на рекламите
Чл. 41. Ал. 1. Рекламите трябва да бъдат ясно различени и да са отделени отчетливо от другите части на програмата чрез визуално или звукови средства.
Ал. 2. Рекламите се излъчват в рекламни блокове, освен когато се отнасят за случаи по чл. 42, ал. 2.
Ал. 3. Не се допуска подсъзнателно внушаване на реклами, както и прикритото рекламиране, когато стоки или услуги се представят в програмите с рекламна цел.
Ал. 4. Не се допускат платени репортажи в новините и информационните предавания.
Ал. 5. Не се допуска участието в рекламите нито визуално, нито с глас на лица, които представят редовно новините и информационните предавания.
Място на рекламите в програмите
Чл. 42. Ал. 1. Рекламите трябва да бъдат разположени между отделните предавания в рамките на една програма или по време на предаване, но така, че да не се накърнява цялостният облик на програмата, а също така и правата, свързани с нея.
Ал. 2. В предаванията, съставени от самостоятелни части, в спортните предавания или в структурираните по подобен начин прояви или изпълнения, съдържащи интервали, рекламите могат да бъдат разполагани само между частите на предаването или в интервалите.
Ал. 3. Излъчването на аудио и аудиовизуални произведения с по-голямо времетраене може да бъде прекъсвано по веднъж на всеки 45 минути и по веднъж на всеки 20 минути след 90-та минута. Това не се отнася до отделни серии в серийни филми и до документални филми.
Ал. 4. Когато се прекъсват с реклами предавания, извън посочените в ал. 2, трябва да изтече период от не по-малко от 20 минути между две последователни прекъсвания в рамките на предаването.
Ал. 5. Реклами не се излъчват по време на предаване на религиозни служби и на национални чествания, включително по време на паузите в тях.
Ал. 6. Не могат да се прекъсват с реклами новини и информационни предавания. Предавания за децата, публицистично-коментарни предавания, документални филми и религиозни предавания не могат да се прекъсват с реклами, когато тяхното времетраене е по-малко от 30 минути. Когато то е повече от 30 минути, се прилагат разпоредбите на предходните алинеи.
Рекламиране на специфични изделия
Чл. 43. Ал. 1. Рекламирането на наркотични и психотронни средства се забранява.
Ал. 2. Рекламирането на тютюневи изделия се забранява.
Ал. 3. Рекламирането на всички видове алкохолни напитки не може:
1. да бъде насочено към непълнолетните и в предавания за тях;
2. да свързва употребата на алкохол с управлението на моторни превозни средства;
3. да представя въздържанието или умереността при употребата на алкохол в отрицателна светлина.
Ал. 4. Реклами за лекарствени средства и медицински лечения могат да се излъчват само ако са одобрени по установения в специален закон ред.
Спонсорство
Чл. 44. Ал. 1. Радио- и телевизионните организации могат да бъдат спонсорирани при осъществяване на тяхната дейност.
Ал. 2. Когато едно предаване или поредица от предавания са спонсорирани изцяло или частично, спонсорството трябва да бъде ясно обозначено в началото и в края.
Ал. 3. Съдържанието на едно предаване или поредица от предавания, което е спонсорирано изцяло или частично, не може да се влияе по какъвто и да е начин от спонсора.
Ал. 4. Спонсорираните програми не могат да призовават към покупка или използване на стоки и услуги на спонсора или на трето лице, особено чрез споменаване или показване на такива стоки и услуги.
Недопустимо спонсориране
Чл. 45. Не се допуска спонсориране на новини и на информационни предавания."
Уважаема госпожо председател, аз предлагам да спрем до глава четвърта и след това да продължим с глава четвърта.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров, първо, дойдохте късно. В съответствие с правилника и на базата на практиката, която имаме, предложих и никой не възрази да се чете цялата глава, по която няма постъпили предложения, с уговорката, че всичко, което постъпи в залата, ще се обсъди и гласува отделно. Така че, имате думата, ако искате да направите предложение по главата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Аз наистина влязох в залата малко по-късно, но е недопустимо на второ четене ан блок да се четат цели глави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Допустимо е по правилника. Имате ли предложения по същество? Можем да ги обсъждаме и един час, предложения, които ще възникнат сега по тази глава, по която няма постъпили писмени предложения до този момент.
Има ли предложения по който и да било текст от глава трета, раздел втори "Рекламиране и спонсорство"?
Господин Иван Атанасов има думата.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам в чл. 39, ал. 5 редакционно думите "представители на законодателната, изпълнителната, съдебната и местната власт и местното самоуправление" да се заменят с по-точно наименование "народни представители, министри, съдии, прокурори, следователи, кметове и общински съветници". Освен това след думите "президентът и вицепрезидентът" думите "и техни съветници" да отпаднат. Да остане само "президентът, вицепрезидентът, народни представители, министри, съдии, прокурори, следователи, кметове и общински съветници". Очевидно става въпрос за изборни длъжности.
И второ, текстът, който е на чл. 45, да стане ал. 1, да се формира и втора алинея, че "не се допуска юридически и физически лица, които произвеждат стоки, които са забранени за рекламиране, да спонсорират съответни предавания". Мотивът ми за това предложение е, че опосредствено по този начин те биха могли да рекламират чрез спонсорството, рекламирайки своето име, да рекламират и стоките, които произвеждат, но които всъщност са забранени за реклама.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Но това предложение не е внесено в съответствие с правилника?
ИВАН АТАНАСОВ: Не е внесено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В момента могат да се правят само редакционни поправки или за отпадане на текст, но текст по същество, съжалявам много.
Едното предложение има уточняващ смисъл. Мога да го поставя на гласуване, защото наистина представители на законодателна и пр. власт звучи по-общо и влиза в противоречие с обозначаването преди това на точните длъжности - президента и вицепрезидента. Така че тази поправка, която се предложи към ал. 5 на чл. 39, мога да я поставя на гласуване.
Има ли други предложения? - Няма.
Моля ви най-напред да гласувате направеното от народния представител Иван Атанасов предложение в ал. 5 на чл. 39 да настъпят следните изменения: "образите и гласовете на президента и вицепрезидента" - да отпаднат думите "и техните съветници" и след това вместо "представители на законодателната, изпълнителната, съдебната и местната власт и местното самоуправление" да се обозначи "народните представители, министрите, съдиите, прокурорите, следователите, кметовете и общинските съветници". Моля да гласувате тази различна редакция на ал. 5.
От общо гласували 123 народни представители, за - 117, против - 1, въздържали се - 5.
Приема се тази нова редакция на ал. 5 на чл. 39.
Господин Евгений Михайлов има думата.


ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, ува¬жа¬еми колеги народни представители! В чл. 39,ал. 3 е записано, че в рекламите се забранява всичко, което може да увреди психиката на децата и подрастващите. Рекламите, насочени към такива лица и в които участват деца, трябва да отговарят на изискванията за добро възпитание на децата. Аз правя процедурно предложение да отпадне този текст, защото, уважаеми колеги и уважаема госпожо председател, мисля, че в закона не може да фигурира такъв текст, който да даде възможност за тълкувание какво е това, което може да увреди психиката на подрастващите и на децата. Казва се: всичко, което може да увреди. Всяко едно нещо някой може да го изтълкува като увреждане на психиката на децата.
Затова една такава непрецизна формулировка не би трябвало да намери място в един сериозен закон и би трябвало да се намерят по-точни думи. И когато законодателят предложи нова редакция, предлагам да гласувате. Засега предлагам отпадането на текста и отлагане на гласуването на този член, докато не се намери по-подходяща редакция. Просто редакцията е непрецизна и ви моля за разбиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Доколкото разбрах, текстът е заимстван изцяло от европейското законодателство. Изглежда, че там е по-ясно какво означава добро възпитание на децата, от¬кол¬ко¬то при нас.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Евгений Михайлов за отпадане на ал. 3 на чл. 39.
От общо гласували 126 народни представители, за - 14,против - 84,въздържали се - 28.
Не се приема това предложение.
Другото предложение на господин Евгений Михайлов е за отлагане на чл. 39 като цяло до намирането на по-точен текст на ал. 3.
Моля да гласувате.
От общо гласували 122 народни представители, за - 11,против - 79,въздържали се - 32.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате раздел втори - "Рекламиране и спонсорство", от чл. 37 до чл. 45 включително.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата по процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Отменете гласуването.
Има думата за процедурно предложение господин Евгений Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Процедурното ми предложение е да се гласува член по член, защото може да има предложения за отпадане, както имам предложение за отпадане на текстове от следващия член, 40,тъй като по този начин, ограничавайки времетраенето на рекламата, се сла¬га ограничение не само върху националните радио и телевизия, но и върху частните радио- и телевизионни станции в еднаква степен с националните радио и телевизия. Както всички обаче знаем, те не са равнопоставени - националните радио и телевизия и частните радио- и телевизионни станции. Не са равнопоставени, защото едните получават средства от републиканския бюджет и благодарение на това формират основната част от бюджета и разходите си, а частните радио- и телевизионни организации се издържат единствено от приходите от реклами.
Така че не може да се поставят едни и същи изисквания и за националните радио и телевизия, които получават бюджетни пари, и за час¬т¬ни¬те ра¬дио и телевизионни станции, които разчитат единствено на рекламите и би трябвало да имат по-голяма свобода и да нямат ограничения за толкова минимален процент от техните програми. Нищо не би трябвало да задължава, да речем, денонощното определяне на квотата, след като през нощта една частна радио- или телевизионна станция би могла да излъчва повече реклами или да прави обяви за продажба и т. н. Просто с този текст вие ограничавате свободата на частните радио- и телевизионни станции. Още повече, че в момента, в който гласувахте преди малко текста от чл. 39,§ 3,аз спокойно мога да заведа дело за това, че рекламите, които се излъчват и за които са хвърлени много пари - рекламите за масовата приватизация, по начина, по който са направени, увреждат психиката на моето дете. И ми кажете по какъв начин вие ще докажете противното - ако аз твърдя това, че тези реклами за масовата приватизация увреждат психиката на моето дете. Вие гласувахте точно такъв текст - всичко, което може да увреди психиката, без да са конкретизирани нещата. Вие се усмихвате в момента, госпожо Маринова, но ми обяснете когато аз се изправя в съда, на каква база ще ми бъде отказано аз да осъдя тази национална телевизия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ние приехме процедурата, по която гласуваме и тя не ограничава вашата свобода да направите предложение по всеки текст. Сега направихте предложение да отпадне чл. 40.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Евгений Михайлов за отпадане на чл. 40.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Не е такова предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Казахте, че правите предложение за отпадане.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Предложението ми, госпожо председател, не е такова. Предложението ми беше да не се гласува цялата глава или целият раздел, който се отнася за спонсорство и реклами, а да се гласува член по член и текст по текст, за да е ясно кой носи отговорност и как народното представителство гласува отделните тек¬с¬то¬ве. А когато стигнем до чл. 40,аз ще направя процедурно предложение някои текстове да останат в този раздел, а други текстове да бъдат прехвърлени към раздела, който визира единствено националните радио и телевизия, а не по този начин комплексно да се решават въпросите за рекламата в българските електронни медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението за отпадане на чл. 40.
Господин Михайлов, когато идвате късно и вече е възприет определен ред, много ви моля да го спазвате. Отчетете волята на залата.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Аз ви моля да не коментирате моето поведение, защото не знаете кога съм дошъл, колко време съм слушал дискусията и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Опазил ме Бог да коментирам вашето поведение. Това е абсурдна задача.
Поставям на гласуване вашето предложение.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Не съм правил такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 123 народни представители, за - 10,против - 88,въздържали се - 25.
Не се приема предложението.
Господин Михайлов, не съм ви дала думата.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Не сте ми дали думата, но и аз не съм ви дал думата да коментирате моето поведение, а също така от мое име да отправяте предложения, които аз не съм правил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения по раздела?
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз правя процедурното предложение целият раздел "Рекламиране и спонсорство" до чл. 45,тоест до началото на глава четвърта, да бъде отложено гласуването му с оглед на това след като разгледаме глава четвърта, която третира проблемите на националните ме¬дии, имаме конкретни предложения, някои от текстовете да влязат в глава четвърта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате направеното предложение за отлагане гласуването на целия раздел втори - Рекламиране и спонсорство.
От общо гласували 135 народни представители, за 27,против - 83,въздържали се - 25.
Не се приема това предложение.
Други предложения по раздел?
Има думата господин Евгений Михайлов.

ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е да прекратим дебатите по този проект за Закон за радио и телевизия.
Несериозно е ние да се занимаваме в залата на българския парламент половин ден с един закон, който въобще няма да влезе в сила. Несериозно е, когато обществото ни се тресе от множество проблеми, да се отлагат основни закони, касаещи борбата с престъпността и уредбата на съдебната система, за да може народното представителство да си губи времето със закон, който няма да влезе в сила. Несериозно е българският парламент и мнозинството от българския парламент, което заявява загрижеността си за тежкото положение в страната и непрекъснато декларира по националните медии, че е готово да внесе тези или онези важни за стопанството, за връщането на земята, за прибирането на реколтата закони, да губи времето на българския парламент със закон, който няма да влезе в сила.
Съгласно решението на Конституционния съд, създаването на такъв закон по отношение на националните радио и телевизия е изрично предвидено в § 6 от Преходните и заключителните разпоредби от Конституцията. Но подобен закон трябва да осигури независимостта на тези средства за информация в организационно, структурно, кадрово, програмно и финансово отношение.
"Създаването на национални електронни медии като самостоятелни и независими институции изисква образуването на съответните управителни и/или надзорни тела по начин, който обезпечава прегради срещу въздействието на държавни органи, политически фактори или представители на друг частен интерес. Упражняването на такова въздействие от страна на държавни органи би съставлявало проява на цензура по смисъла на чл. 40, ал. 1 от Конституцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Прочетох ви само няколко реда от решението на Конституционния съд по отношение свободата на словото, поискано като тълкувателно решение от президента на републиката г-н Желю Желев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Конституционният съд се произнесе, че ако има влияние на държавни органи и ако националните радио и телевизия не са независими, това ще противоречи на Конституцията. Вие в момента, с продължаването на разглеждането на този закон, съзнателно искате да се създаде ситуация, в която Конституционният съд да върне закона. Съзнателно провокирате напрежение в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето! Правя Ви трето предупреждение.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Аз затова правя процедурно предложение да бъде прекратено разглеждането на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще го поставя на гласуване. Спазвайте правилника!
Има думата за обратно мнение госпожа Клара Маринова.
Процедурното предложение е за отлагане разискванията по този закон.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Повече от очевидно е, че колегите от Съюза на демократичните сили нямат никакво намерение и никакво желание Законът за радиото и телевизията да бъде приет от Тридесет и седмото Народно събрание. Въпреки техните уверения, че това е един потребен за обществото закон, очевидно господин Евгений Михайлов всеки път, когато законът влезе в пленарна зала, прави процедурно предложение за неговото отлагане, вън и независимо от това, че в Комисията за радио, телевизия и БТА те гласуваха заедно с всички останали парламентарни групи за приемането на този закон.
Почти всички текстове от закона, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, са гласувани с мнозинство, в което е участвал и Съюзът на демократичните сили.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Ние говорим за тези текстове, които не са гласувани.
КЛАРА МАРИНОВА: Този закон не пречи на приемането на нито един от другите закони, предвидени в програмата на Народното събрание. Нещо повече. Текстовете, които противоречаха на изискванията на европейското законодателство, текстовете, върху които бяха обърнали внимание американските експерти, текстовете, които противоречат на решението на Конституционния съд по питането на президента, са съгласувани допълнително. Направени са съответните промени. Така че в тях няма никакви съмнения, че те имат възможност да бъдат приети на второ четене.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Аз протестирам срещу тази неистина, изречена от трибуната на българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви, господин Михайлов, дръжте се прилично.
КЛАРА МАРИНОВА: В този смисъл, уважаема госпожо председател, правя обратното предложение - да продължи разглеждането на законопроекта, който е изключително важен за българското общество и за националните медии, и да продължи на днешното заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Режим на гласуване.
Моля да гласувате процедурното предложение на господин Евгений Михайлов за отлагане разискванията по този закон.
От общо гласували 140 народни представители, за - 25, против - 108, въздържали се - 7.
Не се приема това предложение.
Други предложения? - Няма.
Моля да гласувате раздел втори - "Рекламиране и спонсорство".
От общо гласували 123 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 3.
Раздел втори - "Рекламиране и спонсорство", е приет. Това означава от чл. 37 до чл. 45 включително.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Глава четвърта - "Българско национално радио и Българска национална телевизия".
Раздел първи - "Общи положения".
Статут.
Чл. 46. Ал. 1.Българското национално радио и Българската национална телевизия са публичноправни организации за радио- и съответно телевизионна дейност с общонационално значение.
Ал. 2. Българското национално радио и Българската национална телевизия са юридически лица със седалище в град София.
Ал. 3. Създаването на други публично-правни радио- и телевизионни организации, както и преобразуването и закриването на действащите, може да става само със закон."
Това е предложението на комисията.
Други предложения, неприети от комисията:
На господин Георги Аврамов - ал. 2 да добие следния вид:
"Ал. 2. Българското национално радио и Българската национална телевизия са юридически лица, акционерни дружества 60 процента държавно участие със седалище в град София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам господин Аврамов.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение е в чл. 46 думата "публичноправни" да бъде заменена с думата "обществени". - "Обществени организации за радио- и съответно телевизионна дейност с общонационално значение." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения?
Има думата господин Евгений Михайлов. Дотук предложенията са две.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз много съжалявам, че в доклада на комисията не фигурира моето предложение, направено по надлежния ред, което се отнася до чл. 46, ал. 1. А то е думата "публичноправни" да се замени с "общественоправни" организации за радио-, съответно телевизионна, дейност с общонационално значение".
Имаше много спорове в комисията по отношение на тази терминология. Привеждаха се доводи за това, че "публични" означава в превод от английски "обществени". Само че, когато ние в българското право използваме "публични", в превод на английски вече това не става "обществени", защото според българската Конституция собствеността в Република България е публична и частна. Тоест, под "публична" вече се разбира общинска или държавна собственост.


Точно това вече определя Българското национално радио и Българската национална телевизия като държавноправни организации по формата на тяхната собственост. Оттук нататък всякакви доводи на юристите, че думата "обществени" няма правен характер, че едва ли не е връщане към някакво си обществено начало отпреди 5-6 години, са общо взето дим за заблуда на хората, които с лека ръка могат да приемат една чуждица за адекватна на българските условия. Защото, пак казвам, под "публични" в Европа разбират "обществени" радио и телевизии, каквито са телевизиите в Германия и в други страни.
Аз знам защо мнозинството се страхува да използва думата "общественоправни", защото по този начин ще се гарантира общественият характер, за който толкова много говорим, и няма да успее да се прикрие зад ужким добилия повече използваемост в законодателната практика термин "публичен", който явно гарантира вече държавната форма на собственост в Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Много интересно становище.
Доктор Георги Карев има думата.
Аз прочетох изрично Конституцията, това е част от моето задължение да сверявам, такова понятие няма. Понятието е "публични". Току-що го прочетох. И то е от римското право, а не от английски и идва много по-отдавна.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Идва от "публикос".
Госпожо председател, чисто редакционно, съжалявам, че нямам текста в ръката си, но Вие го имате пред Вас, там се казваше, че Българското национално радио и Българската национална телевизия са такива и такива учреждения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: "Публичноправни организации".
ГЕОРГИ КАРЕВ: Публичноправни организации, да, благодаря, след което се казва: "за радио съответно телевизионна дейност". Това "съответно" трябва да бъде преди това, т. е. "съответно за радио- и телевизионна дейност", за да се разбира, че едната дейност се отнася за БНР и другата дейност се отнася за БНТ. Тоест думата "съответно" не трябва да бъде само преди "телевизионна дейност", а трябва да бъде преди двете дейности, преди "радио- и телевизионната дейност".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дотук три предложения. Последователно ще ги поставя на гласуване.
Най-напред предложението на народния представител Георги Аврамов ал. 2 да добие следния вид:
"Ал. 2. БНР и БНТ са юридически лица (АД - 60 на сто държавно участие)".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 129 народни представители, за - 4, против - 81, въздържали се - 44.
Не се приема това предложение.
Другото предложение е на народния представител Благой Димитров да се замени думата "публичноправни" в ал. 1 с думата "обществени" и да стане: "обществени организации".
Моля да гласувате.
От общо гласували 127 народни представители, за - 2, против - 82, въздържали се - 43.
Не се приема това предложение.
Народният представител Евгений Михайлов предложи думата "публичноправни" да се замени с "общественоправни".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 123 народни представители, за - 7, против - 85, въздържали се - 31.
Не се приема това предложение.
Аз бих предложила предложението на д-р Карев, тъй като е по-точно редакционно, но ще го прочета, да го гласуваме заедно с текста на комисията:
"Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са публичноправни организации съответно за радио и за телевизионна дейност с общонационално значение".
Това е по-добрата редакция на ал. 1. А ал. 2 и ал. 3 - както са предложени от комисията.
Моля да гласувате чл. 46 с направените редакционни подобрения в ал. 1 - редакционните подобрения на д-р Георги Карев.
От общо гласували 126 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 4.
Приет е чл. 46 заедно със заглавието на глава четвърта и раздел първи "Общи положения" и малкото заглавие "Статут".
Стигнахме до чл. 47 "Функциониране".
Половин час почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме работата на заседанието.
Госпожа Клара Маринова, чл. 47!
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! Продължаваме с чл. 47 "Функциониране".
"Чл. 47. Ал. 1. Българското национално радио разпространява две национални програми по двете национални мрежи и една програма, предназначена за чужбина.
Ал. 2. Българската национална телевизия разпространява две национални програми по двете национални мрежи.
Ал. 3. Българското национално радио и Българската национална телевизия разпространяват регионални програми чрез собствени местни радио- и телевизионни центрове по една от двете национални мрежи на съответната организация.
Ал. 4. Министерският съвет осигурява на двете организации честоти и телевизионни канали, необходими им за дейностите по предходните алинеи.
Ал. 5. Техническото разпространение на програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия се извършва от Българската телекомуникационна компания по договор."
Това е предложението на комисията. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Благой Димитров за предложения от залата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Чл. 47 и в петте си алинеи съдържа абсурдни текстове. Аз не исках да употребя тази дума и за да не бъда голословен - по ал. 1. Националното радио разпространявало две национални програми по двете национални мрежи и една програма, предназначена за чужбина. Питам, ако догодина програмите на Националното радио станат четири или пък по фиксираната мрежа имаме вече, да речем, три или четири национални мрежи, законопроект за изменение и допълнение на закона ли ще правим или как ще стане?
В тази връзка моето предложение е абсурдният текст на ал. 1 да отпадне. Просто нямат място в закон такива количествени измерения за национални програми за национални мрежи, уважаема госпожо председател.
Същият смисъл по ал. 2. "Националната телевизия разпространява две национални програми по двете национални мрежи". Още с изграждането на проекта Д'ондт във връзка с оптовлакнестата структура и цифровите радиоретлансационни мрежи вероятно ще имаме условия след няколко години фиксираните централни мрежи, да речем, да бъдат три или четири. Тоест и в ал. 2 ми се струва, че е абсурден текстът. Даже аз искам да използвам възможността, тук е временно изпълняващият длъжността директор на телевизията, а мисля, че и има народни представители от левицата, които могат да изразят едно компетентно мнение - да ориентират залата.
Може би смисъл има само алинея трета и то не в цялата си част. Алинея трета казва: "Българското национално радио и Българската национална телевизия разпространяват регионални програми чрез собствени местни радио- и телевизионни центрове...". Аз предлагам дотук да спрем. Тоест, моето предложение, уважаема госпожо председател, е ал. 3 да спре до "центрове" и да изхвърлим текста: "по една от двете национални мрежи на съответната организация" в смисъла, за който говорих по отношение на ал. 1 и на ал. 2.
Друг абсурд - ал. 4: Министерският съвет осигурявал на двете организации честоти и телевизионни канали, необходими им за дейностите по предходните алинеи. Ами при всички положения - все пак има Закон за концесиите, има Комитет по пощите и далекосъобщенията и мисля, че не е уместно да се казва, че Министерският съвет осигурявал на двете национални медии честоти. Ако те имат някакъв друг, особен статут, би трябвало да бъде уредена тази материя.
"Ал. 5. Техническото разпространение на програмите... се извършва от Българската телекомуникационна компания..." - пълен абсурд.
Питам: след вижданията на шефа господин Михаил Данов, който изразява мнение, че около 30-35% ще бъде приватизирана телекомуникационната компания, оттам нататък какво следва? Тоест тези 35%, да речем, ако попаднат в друга собственост, може да бъде организирано разпространението, тоест така наречената преносна среда, по различни схеми. Не можем да фиксираме със закон, че това става от БТК. Аз даже допускам, че в България може да има няколко телекомуникационни компании, както е навсякъде по света - три, четири или пет компании. Това не е толкова важно. Мисля, че е абсурдно в ал. 5 - поне смисълът на ал. 5, да дефинираме, че разпространението щяло да става само от БТК. Нито е ясно БТК оттук нататък като акционерно дружество - сега засега наистина е със 100% държавно участие, какъв ще бъде статута й след процеса на приватизация.
Въобще моето предложение е ал. 5 да отпадне. Тоест, аз мисля, че по отношение на функционирането смисъл има само ал. 3 и то до думата "центрове".
Ако приемем тези текстове на чл. 47, мисля, че ще олекне Народното събрание по отношение на своята компетентност в смисъла на функциониране.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Други предложения има ли?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров в чл. 47...
Искате разяснение по този въпрос?
Има думата господин Стойчо Шапатов.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Не мога да се съглася с твърдението на господин Благой Димитров, че утре, ако има две или три национални мрежи, видите ли, трябва да се променя законът. В крайна сметка сега съществуващото положение е, че има първа и втора национална програма по Българската национална телевизия, има програма "Христо Ботев" и програма "Хоризонт", има и програма за българите в чужбина. Ако все пак утре, следващата или по-следващата година обстоятелствата наложат да има и трета национална програма по Българската национална телевизия, аз не виждам нищо нито парадоксално, нито нередно Народното събрание да реши да промени закона в тази му част. Господин Димитров, защо Вие се шокирате от обстоятелството, че би могло след възникването на нова ситуация да се промени сега действащият Закон за радиото и телевизията, естествено, ако той бъде приет? В крайна сметка не става въпрос за откриване на павилион за безалкохолни напитки, а за нова национална мрежа.
В този смисъл Народното събрание е в правото си да промени закона в тази му част и да увеличи броя на програмите.
В Постоянната комисия по радио и телевизия, когато обсъждахме закона, Вие имахте различно мнение, но в крайна сметка, доколкото си спомням, ние стигнахме до консенсус, че именно в този му вид, в който сега е предложен Законопроектът за радиото и телевизията, той може да бъде внесен в пленарната зала.
Аз смятам, че ако обстоятелствата наложат накрая на 1996, 1997 или 1998 г. да бъде увеличен броят на националните програми както по отношение на Българска национална телевизия, така и на Българското национално радио, нека тези, които имат желание, които са в правомощията си да предложат увеличението на програмите, да внесат Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, тъй като става въпрос за нещо много важно и съществено. Народното събрание приема закони по далеч по-незначителни поводи и въпроси, а камо ли, когато става въпрос за увеличаване броят на мрежите в телевизията и в Националното радио.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата госпожа Миленкова.
Нека да чуем и тримата и след това ще Ви дам думата за дуплика.


АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Доколкото разбирам, колегата се притеснява от факта, че Министерският съвет е органът, който е натоварен с определени компетенции по разглежданата ал. 4.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Не, не се притеснявам.
АНА МИЛЕНКОВА: Мисля, че няма основание за подобно притеснение, защото това е естествено органът, който би следвало да поеме, да му бъде възложен този ангажимент, защото Министерският съвет е и органът, който е по Закона за концесиите. И аз не виждам кой друг бихме могли да натоварим с подобни функции, ако не Министерския съвет. Той трябва съвсем сериозно да поеме този ангажимент и съответно да го изпълни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Господин Токаджиев, имате думата и Вие, макар че не е реплика, но Вие поискахте разяснения. След това ще ви дам право на дуплика.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа депутати, аз не знам какво ще е бъдещето на Комитета по пощи и далекосъобщения, респективно Българската телекомуникационна компания, това е във вашите правомощия, но факт е, че днес има Българска национална телевизия и Българско национално радио на основата на тази телекомуникационна система, създадена от държавата и собственост на държавата.
И в този смисъл аз не виждам какъв е абсурдът, господин Димитров, в това, че Българска телекомуникационна компания извършва тази дейност и то по договор, както е досега. Друг въпрос са договорните условия, които съществуват, но това не е тема на закона.
Истината е, че България е получила правото на две национални честоти, на които ние излъчваме тези програми. Това е международна договореност. Ако тя бъде променена, разбира се, и българският парламент ще вземе отношение по даването на допълнителна възможност. А кое ще се приватизира, пак е ваше право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви. Господин Благой Димитров има думата. (Реплика на Георги Аврамов от място, която не се разбира)
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Кой е в час се вижда, господин Аврамов. Третият звънец би и трябва да влизаме наистина в час.
Сега поначало законовите норми уреждат принципите. Такива количествени мерки, както тук са фиксирани в закона, че трябвало да има две национални програми или пък две национални мрежи, още един път ви казвам, уважаеми госпожи и господа, не е допустимо да има такива текстове в чл. 47, тъй като това са неща, които бързо подлежат на изменение, на промяна, това са технологични проблеми, нали?
А що се отнася до договора, аз съм изненадан, господин Токаджиев, даже от Вашата реакция. Многократно в комисията съм поставял въпроса за неяснотите по отношение на това какви са вашите договорености. Например, ако аз съм на ваше място, бих си издействал правомощия във връзка с това, че около 30 на сто от бюджета вие си плащате на телекомуникационната компания за преносната среда и нямате възможност нито параметрите на сигнала по някакъв начин да контролирате, а в края на краищата се оказва така, че българският данъкоплатец плаща за нещо, което никой не контролира. Кой го контролира примерно Мишо Данов на каква честота излъчва, какви са флуктоациите на ДТК и какви са мощностите? А се плащат пари, и то много пари - милиони левове и долари отиват.
Смисълът на ал. 4, госпожо Миленкова. Аз имам предвид, че Законът за концесиите точно и ясно казва реда за даване на концесионните договори. Няма смисъл тук да се казва, че Министерският съвет осигурява на двете организации честоти. Ами, той осигурява на всички организации, не само на двете организации. Мисля, че тук има информационен излишък, по смисъла на ал. 4, нали? Не казвам, че е грешно, но е просто ненужно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, благодаря Ви, свършвам... И още един път ви призовавам, само ал. 3 има смисъл. Разбира се, вие каквото си искате, това си гласувате, но ви казвам, че просто е смехотворно такива текстове да има в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението, което ще поставя на гласуване, е за отпадане на ал. 1, 2, 4 и 5 изцяло и втората част от ал. 3, което означава един алтернативен текст на чл. 47 - "Функциониране" с едно единствено изречение - "БНР и БНТ разпространяват регионални програми чрез собствени местни радио- и телевизионни центрове".
Моля да гласувате това предложение. Всичко останало да отпадне. Това е предложението на народния представител Благой Димитров.
От общо гласували 140 народни представители, за - 24, против - 80, въздържали се - 36.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 47 така, както е предложен от комисията - "Функциониране" е заглавието с пет алинеи.
От общо гласували 126 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 7.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Независимост"
Чл. 48. Българското национално радио и Българската национална телевизия са независими организации. Освен в предвидените от закона случаи, други органи и организации не могат да се намесват в дейността им."
Предложението е на комисията. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложения в залата. Има ли предложения? Да, има думата господин Иван Атанасов.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам редакционно разместване на второто изречение, което да добие следния вид: "Други органи и организации не могат да се намесват в дейността им, освен в предвидените от закона случаи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е чисто редакционна бележка, ако няма възражение от докладчика по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА (встрани от микрофоните): Не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения има ли по текста? Моля да гласувате чл. 48 с тази подобрена редакция.
От общо гласували 128 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 3.
Член 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Права на журналисти
Чл. 49. Ал. 1. Правата на журналистите и на служителите, работещи в Българското национално радио и Българската национална телевизия, не могат да бъдат ограничавани поради политическата им принадлежност. Тяхното назначаване, служебно издигане, разместване и освобождаване се извършват въз основа на професионалните им качества и изпълнението на служебните им задължения.
Ал. 2. Управителните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия приемат правила за редакционните права и задължения на журналистите. Тези правила се приемат след съгласуване със синдикалните журналистически организации в БНР и БНТ."
Това е предложението на комисията.

Други предложения, неприети в комисията:
На господин Евгений Михайлов - да се добавят ал. 4 и 5 със следното съдържание:
"Ал. 4. Забранено е упражняването на какъвто и да е психически или физически натиск или заплаха върху служители от Българското национално радио и Българската национална телевизия, които могат да им попречат да изпълняват независимо своите задължения.
Ал. 5. Всички претенции към журналистите за техни гледни точки при реализацията на дадени предавания могат да бъдат реализирани единствено по съдебен ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, вероятно това са ал. 3 и 4. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Този текст само идва да опровергае думите, изречени от уважаваната от мен госпожа Клара Маринова преди почивката, че едва ли не в комисията всичко е било прието с консенсус и ние сме се съгласили с всички предложения.
Освен текстовете, които са вписани в доклада, има и много други текстове, които за съжаление не бяха вписани в доклада, а те фигурират в нашите надлежно направени предложения, регистрирани в Народното събрание. Затова моля госпожа Маринова - тук ще си извадя картата, за да не ми се счита това за време, да не злоупотребява с работата на Комисията по радиото, телевизията и БТА, защото в противен случай ще бъдем принудени да искаме публикуване на протоколите от заседанията на комисията, за да се види кой какви позиции е отстоявал. - Сега вече си поставям картата, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поначало няма нужда от това. Мога да Ви дам право на лично обяснение накрая на заседанието за 2 минути. Предвидено е в правилника - направете го по правилника.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Моля ви, уважаеми колеги, да гласувате. Отново ние ви даваме възможност да проявите вашата съвест и вашето добро желание да работим заедно и да приемаме нормални и разумни текстове. Вие искате алтернативи, ние ви предлагаме отново алтернатива и разчитаме на вашите гласове да се приемат тези текстове в законопроекта - текстове, гарантиращи независимостта на журналистите, гарантиращи, че върху тях няма да бъдат упражнявани заплахи - нито физически, нито психически, няма да бъде оказван натиск и те ще могат свободно да вършат своята работа. Гаранции, даващи им свободата да излагат своите гледни точки без страх, че ще бъдат административно санкционирани. Затова единствените претенции за реализираните от тях предавания могат да бъдат направени по съдебен ред.
Тук искам да направя редакционна бележка по моето предложение, тъй като се повтарят думите реализация и реализирани в ал. 5, която всъщност трябва да стане ал. 4. И аз предлагам тя да придобие следния вид: всички претенции към журналистите за техни гледни точки при реализация на дадени предавания могат да бъдат предявени единствено по съдебен ред - думата реализирани се заменя с думата предявени.
Разчитаме отново на вашите гласове и на вашето добро желание, че вие няма да ограничите правата на журналистите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, това са ал. 3 и 4, нали?
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата има господин Георги Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Все пак, когато правим закон, моля да се предлагат текстове, които наистина уреждат дадена материя. Погледнете какъв е текстът: забранено е упражняването на какъвто и да е психически или физически натиск или заплаха върху служители от БНР и БНТ... Какво значи този текст? Много ви се моля все пак, когато предлагате един текст, мислете какво предлагате, господин Михайлов.
И следващият текст: претенции към журналистите за техни гледни точки могат да бъдат реализирани единствено по съдебен ред...
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Да, какво не е ясно?
ГЕОРГИ АВРАМОВ: Какво да се реализира? Мисля, че в чл. 49 много ясно и точно сме регламентирали тези права, че не могат да бъдат ограничавани. На същата страница чл. 49, ал. 1 урежда всичките тези въпроси.
Освен това приехме, че се създава вътрешен правилник, който урежда отношенията и редакционните права на журналистите, включително и със синдикатите. Това го няма в нито една телевизия по света. Така че тук са уредени и максимално възможно защитени правата на журналистите. Много повече, отколкото във в. "Демокрация" и т.н. Все пак четете текстовете и имайте сериозно отношение към тях, а не предлагайте различни неща, които нямат отношение изобщо към материята. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И още една реплика - госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): За колегата Михайлов ще прочета чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България: Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на права или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение.
Аз не виждам смисъла изобщо от съществуването на подобна ал. 4. дори това, което е казано в ал. 1, вече е много, достатъчно е, защото има обща забрана по повод на политическа принадлежност да има определено отношение към хората. И е съвсем естествено това, което е казано в ал. 1.
А това, което Вие предлагате в ал. 5 - гледните точки на определени журналисти да отиват в съда - според мен това има точно обратния ефект на онова, което Вие вероятно целите, тъй като - извинявайте, ама ако тръгнем да съдим някого в съда заради гледната му точка, постигаме точно обратния ефект на ал. 2 на чл. 6 на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Трета реплика? - Няма.
Господин Михайлов, имате думата за дуплика.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин Аврамов, редно е от тази трибуна човек да се изказва малко по-подготвен. Не може преди малко Вие да приемете текстове, които да ограничават каква трябва да бъде рекламата и как тя не трябва психически да застрашава здравето на подрастващите, а в същото време Вие да сте против това да се определя в текст от закона, че се забранява да се упражнява върху журналистите психически или физически натиск. Не може Вие да си противоречите в продължение на половин час...
Когато става дума за чл. 49, ал. 1, се има предвид единствено, че правата на журналистите и служителите, работещи в БНР и БНТ, не могат да бъдат ограничавани поради политическата им принадлежност. Но освен политическа принадлежност, уважаеми господа политици, има и свобода на журналистическата професия. Именно заради това предлагам двете допълнителни алинеи - за да не може да се заплашват и да се упражнява физически и психически натиск върху работещите журналисти, защото това вие много добре знаете как се прави, особено в последната година и половина, откакто Вие ръководите Националната телевизия и Националното радио.
Вие много добре знаете как хората са уволнявани, а тези, които са оставени на работа, са заплашени от уволнение и поради невъзможността да отидат в друга медия да упражняват своята професия, понеже липсва конкуренция и има монопол на тази дейност в Република България, те са принудени да мълчат.
Когато се говори за това, че трябва да се предявят обвинения единствено по съдебен ред, това означава, че не може по приумиците на този или онзи началник да бъде уволнен журналист. Подчертавам - не заради качеството на дадено предаване, а заради изказана от него гледна точка, която може да не се хареса на този или на онзи началник. Която може дори да е в нарушение на закона и именно поради това претенциите, предявени към този журналист, трябва да бъдат направени по съдебен ред, защото той е нарушил закона, а не по административен ред - за нарушение на закона, ако има такова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Евгений Михайлов за нови ал. 3 и 4 така, както са дадени, но ще ги прочета още един път:
"Ал. 3. Забранено е упражняването на какъвто и да е психически или физически натиск или заплаха върху служители от Българското национално радио и Българската национална телевизия, които могат да им попречат да изпълняват независимо своите задължения.

Ал. 4. Всички претенции към журналистите за техни гледни точки при реализацията на дадени предавания, могат да бъдат предявени - тук е корекцията, която направи господин Михайлов - единствено по съдебен ред".
Моля да гласувате това предложение за две допълнителни алинеи.
От общо гласували 123 народни представители, за - 3, против - 96, въздържали се - 24.
Не се приема това предложение.
Госпожа Николова имаше корекции към ал. 2.
Има думата.
РУМЯНА НИКОЛОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Предложението ми по ал. 2 е редакционно - във второто изречение на ал. 2 вместо думата "съгласуване", да се запише "като се вземе становището..." и нататък текстът продължава. Съображенията ми за това предложение са, че това са правилата за един административен документ на държавен орган, те не могат задължително да изискват да се приподпише заедно със синдиката това правило, а едиствено е възможно да се поиска становището на синдиката, след което държавният орган, какъвто е Управителният съвет на Българското национално радио или Българската национална телевизия, да приеме съответните правила, съобразявайки се или не с предложението на синдиката.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА (встрани от микрофоните): Управителен орган, а не държавен орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като не е чисто редакционна поправката, а има и по-различен смисъл, ще я поставя отделно на гласуване. Предложението е във второто изречение на ал. 2 думите след "съгласуване", да се заменят с "като се вземе становището на".
Има думата господин Михайлов.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Николова! Вие предлагате текст, който не е само редакционен, той променя смисъла на ал. 2. Вие много добре знаете, че този текст беше изискан от Съюза на българските журналисти, от всички останали журналистически дружества, които присъствуваха на обсъждането в комисията, и ръководството на Съюза на българските журналисти в лицето на господин Ангелов много сериозно се застъпи и изиска този текст. Какво означава "като се вземе предвид"? Едни неща могат да се вземат предвид и да се правят съвсем други правилници. Но изискването както на законодателя в този случай, така и на Съюза на българските журналисти, така и на останалите журналистически сдружения, е именно тези правила да се приемат след съгласуване със синдикалните журналистически организации в Българското национално радио и в Българската национална телевизия.
Затова аз съм против тази поправка, която в никакъв случай не е редакционна, която променя мнението на законодателя, която е против предложението на Съюза на българските журналисти. И Ви моля да не се поставя на гласуване тази промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожа Николова, имате думата за дуплика.
РУМЯНА НИКОЛОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Така записан текстът, че правилата се приемат след съгласуване със синдикатите, означава, че ако по една дума не се постигне съгласуване, няма да има правила. Не можем да задължаваме в изработването на тези правила, които - пак повтарям - са административен акт, да участвуват обществени и синдикални организации и чак тогава те да бъдат приети. Това не е колективен трудов договор.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Става дума за журналистически организации в Българското национално радио и в Българската национална телевизия, а не за обществени организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви, изслушвайте се.
РУМЯНА НИКОЛОВА: Ние ги задължаваме да вземат мнението на всички синдикални организации, които са заинтересовани и на които трябва да се отчете мнението по отношение на тези правила. Но да кажем, че тези правила влизат в сила, след като бъдат подписани от управителните органи и от всички синдикати, това просто не може да се случи.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Пише "след съгласуване", а не "след подписване".
РУМЯНА НИКОЛОВА (встрани от микрофоните): Съгласуване означава подписване.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Не, не означава. Означава коректност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата госпожа Миленкова.
Господин Михайлов, дадох Ви думата, говорихте. Защо не спазвате елементарни правила?
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Предложението на колежката Николова е много разумно, затова защото всички, включително и синдикалните организации, имат интерес да има правила. Защото ако не се постигне съгласуване по нещо, накрая резултатът е само, че всички остават без правила. Така че нека при процедурата да дадем задължението за вземане на мнение, но да не оставим съществуването на цялата система без правила, защото мисля, че това не е в ничий интерес, включително и на синдикалните организации, и на журналистите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението за корекция във второто изречение на ал. 2 на чл. 49, предложен от народната представителка Румяна Николова.
От общо гласували 125 народни представители, за - 115, против - 5, въздържали се - 5.
Приема се тази поправка.
Има думата господин Михайлов за обяснение на отрицателен вот.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз наруших своя принцип да не гласувам по този закон, който вие налагате в противоречие със здравия разум и с изискванията на всички експерти, включително и тези от Съвета на Европа и от Европейския съюз. Наруших този си принцип единствено, за да гласувам против текста, който вие току-що приехте и по този начин ограничавате правата на журналистите. В единствения раздел, в който се говори за права на журналистите, вие ограничихте дори правото на журналистическите сдружения вътре в Българската национална телевизия и в Българското национално радио да участвуват в изработването на правилниците. Отделно от това вие не ги защитихте да бъдат преследвани и да бъдат уволнявани, отделно от това дадохте възможност на началниците им да проявяват своеволия и по всякакъв начин да ги репресират. И отгоре на всичко вие в момента гласувахте за това да се ограничат правата на журналистите дори при изработването на правилник за дейността в Българското национално радио и в Българската национална телевизия.
Това е поредно доказателство какво вие целите с този закон. Но отново тук изниква въпросът: защо го правите, след като много добре знаете, че всичко това вие го правите в противоречие с Конституцията, с тълкувателните решения на Конституционния съд и този закон ще бъде върнат и оспорван по много текстове?
Затова аз просто не виждам смисъл повече - какво да правим в залата след като ние ви предлагаме алтернативи, вие ги отхвърляте; след като браним предложенията на Съюза на българските журналисти, вие гласувате против тях; след като променяте смисъла и духа дори на закона, минал през комисията и в момента ограничавате правата на журналистите; какво да правим в тази зала и защо да имитираме този процес на демократично правене на закон?!
В знак на протест срещу вашите действия аз напускам заседанието в този момент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Благой Димитров има думата за отрицателен вот.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз гласувах против предложението по ал. 2 на госпожа Николова, тъй като съм свидетел как водещи топжурналисти бяха освободени четири или пет пъти точно във връзка с такива неточности и неясноти по отношение на правилата. Ето тук, в тази зала, един от генералните директори, уважаеми господин Аврамов, най-цинично заяви, ако си спомняте, от бившите генерални директори, а след това вашата партия, след като си свършат работа, самите генерални директори им реже главата. Това просто става за енти път. Вие давате политически поръчки от "Позитано", 20 - по мобифони Райдовски се обажда на един от генералните директори, а след това вие, същите, режете главите на директорите, които изпълняват политически поръчки. Това е истината! Именно заради това аз гласувах против ал. 2, затова защото в политическата практика на всички комунистически партии и за контрол по отношение на медиите, става точно така - по един йезуитски начин, а аз уважавам моята колежка госпожа Николова и не знам волно или неволно беше подкрепена от госпожа Миленкова, но този текст в момента така както вие искате да го прокарате, просто развързва ръцете на управителните тела, които вие също ще изберете. Вие също ще ги изберете на базата на това мнозинство, което имате и ще режете главите на водещи журналисти, на свободомислещи и демократично настроени журналисти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 49 както беше предложен от комисията, с направената корекция в ал. 2.
От общо гласували 123 народни представители, за - 123, против и въздържали се - няма.
Член 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Управление
Органи на управление
Чл. 50. Ал. 1. Органи на управление на Българското национално радио са:
1. управителен съвет на Българско национално радио;
2. програмен съвет на Българско национално радио;
3. генерален директор.
Ал. 2. Органи на управление на Българската национална телевизия са:
1. управителен съвет на Българската национална телевизия;
2. програмен съвет на Българска национална телевизия;
3. генерален директор".
Това е предложението на комисията.
Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата? - Не виждам. Моля, гласувайте чл. 50: "Органи на управление" заедно със заглавието на раздел втори: "Управление".
От общо гласували 125 народни представители, за - 124, против - няма, въздържал се - 1.
Член 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Общи правила за всички колективни органи на управление
Чл. 51. Ал. 1. Административното обслужване на съветите по чл. 50, ал. 1, т. 1 и т. 2 се извършва от Българското национално радио, а на съветите по чл. 50, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Българската национална телевизия.
Ал. 2. Заседанията на съветите по чл. 50 се ръководят от съответния председател, а в случай че той отсъства, от заместник-председателя.
Ал. 3. Членове на националния съвет за радио и телевизия не могат да бъдат едновременно и членове на съвети по чл. 50 и обратното. Едно и също лице не може да бъде едновременно член на повече от един от съветите по чл. 50.
Ал. 4. Едно лице може да бъде избирано в един и същ съвет по чл. 50 не повече от два последователни мандата".
Това са предложения на комисията. Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения? - Не виждам. Моля, гласувайте чл. 51 както беше докладван.
От общо гласували 121 народни представители, за - 121, против и въздържали се - няма.
Член 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Управителни съвети
Чл. 52. Ал. 1. Управителният съвет на Българско национално радио и управителния съвет на Българска национална телевизия се състоят от по пет члена, избирани от Националния съвет за радио и телевизия.
Ал. 2. За членове на управителните съвети се избират лица, които отговарят на условията на чл. 10, ал. 1.
Ал. 3. Мандатът на управителните съвети е три години.
Ал. 4. Генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия са членове по право на управителните съвети на съответната организация и техни председатели.
Ал. 5. Управителните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия избират измежду членовете си заместник-председател.
Ал. 6. Управителните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия приемат правилници за работата им.
Ал. 7. Управителните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия се свикват на заседание не по-малко от веднъж седмично по покана на председателите им или по искане на поне двама то членовете.
Ал. 8. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5, чл. 11, ал. 2 и чл. 13, ал. 3 се прилагат съответно и относно двата управителни съвета.
Ал. 9. Управителните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия взимат решение с мнозинство от повече от половината от всичките им членове.
Ал. 10. Членовете на управителните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия не могат да бъдат в трудови правоотношения със съответните организации".
Това са предложенията на комисията.
Други предложения - няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения? - Няма. Моля да гласувате чл. 52: "Управителни съвети", както беше докладван.
От общо гласували 120 народни представители, за - 120, против и въздържали се - няма.
Член 52 "Управителни съвети" е приет.
Само припомням, че започнахме заседанието при кворум 172 души, което означава, че мнозинството е 87 гласа.

ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Правомощия на управителните съвети
Чл. 53. Управителният съвет на БНР, съответно Управителният съвет на БНТ:
1. приемат:
а) Правилника за организацията и дейността на БНР, съответно БНТ, след като вземат и мнението на Националния съвет за радио и телевизия;
б) основните насоки на дейността на организацията за една календарна година;
в) програмните схеми на БНР и БНТ и евентуалните промени в тях по предложение на програмните съвети за всяка календарна година;
г) проектобюджета и щатното разписание на организацията;
д) структурата на организацията;
е) правилата за редакционните права и задължения на журналистите;
2. вземат решения за:
а) откриване на регионални поделения;
б) създаване на специализирани звена;
3. утвърждават всички договори за реклама и спонсорство, както и всички други договори със стойност над посочената в правилниците за организацията и дейността на БНР и БНТ;
4. утвърждават всички назначения и освобождавания от работа на ръководни длъжностни лица в БНР и БНТ и техните поделения съгласно списък на длъжностите, посочен в Правилника за организацията и дейността на съответната организация;
5. утвърждават длъжностните характеристики на служителите в БНР, съответно БНТ."
Това е предложението на комисията. Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения по чл. 53?
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря ви, уважаема госпожо председател! Искам да направя едно уточнение по подточка "а" към точка 2 - "откриване на регионални поделения". Не се ли водят регионални центрове? Не знам дали е прецизно "откриване на регионални поделения", като става всъщност дума за центрове. Аз мисля, че структурите им не са унифицирани. Може би в редакторски смисъл трябва да се прецизира. Може би трябва да чуем мнението и на господин Токаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Освен центрове, има ли друго понятие? Може би "поделение" е по-родово понятие и затова в текста не е "центрове". Кой ще даде разяснение по този въпрос?
Господин Токаджиев има думата.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Това, което каза господин Димитров, е вярно. Има радиоцентрове и телевизионни центрове като поделения на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Ако в точка 2, подточка "а" се разбират точно тези поделения, би трябвало да се подобри редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да се замени с "центрове"? Вие сте съгласни с това понятие? Има ли възражения? Това е редакционна поправка. Няма възражения в залата.
Моля да гласувате чл. 53 "Правомощия на управителните съвети" с тази корекция, предложена от господин Благой Димитров: в точка 2, буква "а" "поделения" да се замени с "центрове", както е на практика.
От общо гласували 129 народни представители, за - 126, против - 3, няма въздържали се.
Член 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Възнаграждения
Чл. 54. Членовете на управителните съвети получават за времето на мандата си от БНР, съответно БНТ месечно възнаграждение в размер на три четвърти от месечното възнаграждение на членовете на Националния съвет за радио и телевизия."
Предложението е на комисията. Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения в залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 54 - "Възнаграждения".
От общо гласували 117 народни представители, за - 117, без "против" и "въздържали се", при неучастие в гласуването на 8 души присъстващи в залата.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Програмни съвети
Чл. 55. Ал. 1. Програмният съвет на БНР се състои от 15 члена, а Програмният съвет на БНТ се състои от 21 члена, избирани от Националния съвет за радио и телевизия.
Ал. 2. За членове на програмните съвети се избират дейци на културата, науката, образованието и изкуството, както и предложени представители от различни обществени организации.
Ал. 3. Програмните директори в БНР и БНТ са членове по право на съответните програмни съвети. До една трета от състава на програмните съвети са творчески лица, които работят при условията на основно трудово правоотношение с БНР и БНТ.
Ал. 4. Мандатът на програмните съвети е три години.
Ал. 5. Програмните съвети на БНР и БНТ избират измежду членовете си председател и заместник-председател и приемат правилници за работата си.
Ал. 6. Програмните съвети на БНР и БНТ се свикват на заседание не по-малко от веднъж месечно по покана на председателя или по искане на най-малко една трета от членовете.
Ал. 7. Генералните директори на БНР и БНТ участват в заседанията на съответния програмен съвет без право да гласуват.
Ал. 8. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2, точка 1, ал. 3, точка 4 и точка 5, ал. 4; чл. 11, ал. 2; чл. 13, ал. 3; чл. 14, ал. 1 се прилагат съответно и относно двата програмни съвета."
Това е предложението на комисията. Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложения в залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 55 - "Програмни съвети".
От общо гласували 127 народни представители, за - 126, няма против, въздържал се - 1.
Член 55 е приет.

ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Правомощия на програмните съвети.
Чл. 56. Ал. 1. Програмният съвет на Българското национално радио, съответно Програмният съвет на Българската национална телевизия:
1. изработват основните принципи и насоки в програмната политика на БНР, съответно БНТ;
2. изготвят програмните системи на БНР и БНТ и всички евентуални промени в тях;
3. произнасят се по всички въпроси от програмен и художествен характер, свързани с дейността на БНР и БНТ.
Ал. 2. Указанията на програмните съвети, направени по ал. 1, точки 1 и 2, и в съответствие с утвърдените от управителните съвети бюджети и програмни схеми, са задължителни за Българското национално радио и Българската национална телевизия."
Това е предложението на комисията. Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения по чл. 56?
Господин Иван Атанасов има думата.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение ал. 2 на чл. 56 да отпадне. Мотивите ми са следните. Програмният съвет изработва принципите на програмната политика, изработва и програмната схема. Но ако програмният съвет започне да дава ежедневни указания за тяхното прилагане, ще се намеси в оперативното ръководство на радиото и телевизията. Вследствие на това е възможно да възникнат конфликти и срив в управлението на тези два национални института.
Така че аз мисля, че разпоредбите на чл. 56, ал. 1 са напълно достатъчни. Те определят основната рамка, в която се формира програмната политика на радиото и телевизията и с това въпросът се решава. Разпоредбата на ал. 2 само би довела до сериозни противоречия по тяхното прилагане.
Затова предлагам да се подложи на гласуване моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважама госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че ал. 2 просто урежда субординацията между двете управителни тела. Не може програмната схема, въобще програмната политика, да не е съобразена с бюджета. Просто няма как да стане. И точно ал. 2 на чл. 56 третира това. Алинея 2 всъщност указва, че управителният съвет и програмният съвет трябва да работят в синхрон, изхождайки от бюджета. Аз не виждам какви колизии могат да настъпят, ако, да речем, програмният съвет не се съобрази с бюджета, който пък Народното събрание го гласува. Ние приехме, че БНТ и БНР са бюджетни организации.
В този смисъл мисля, че е целесъобразно ал. 2 да остане. Аз не виждам да има някакви съществени противоречия, още повече, че с бюджета трябва да бъде съобразена работата на програмния съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожа Клара Маринова има думата.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Уважаеми колеги, бих помолила да изслушате разяснението относно дебата, който се проведе в самата комисия. В чл. 53 в правомощията на управителния съвет изрично е подчертано, че те приемат програмните схеми. А в чл. 56 относно правомощията на програмните съвети става дума, че те изготвят програмните схеми. В този смисъл господин Димитров е съвършено прав. Няма противоречие - програмните съвети изготвят програмните схеми, а управителните съвети приемат програмните схеми.
Искам да отговоря и на господин Аврамов. Все пак някой трябва да изготвя програмната схема. Управителният съвет не е органът, който ще изготвя програмната схема. Това е в правомощията на програмния съвет, защото там участват творчески лица, включително такива, които са в трудово-правни отношения с БНР и БНТ.
В този смисъл, госпожо председател, аз бих предложила да поставите, разбира се, на гласуване и предложението на господин Атанасов, но предложението на комисията е гласувано с преобладаващо мнозинство - в правомощията на програмните съвети да бъде заложено и изготвянето на програмните схеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Георги Аврамов има думата.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато два органа имат еднакви правомощия, това винаги създава огромни проблеми за управлението. Този, който има пълната власт върху телевизията, не е управителният съвет. Програмният съвет и европейската практика са консултативни органи, които се занимават с творческия характер на програмната схема, но тези, които знаят какви са финансовите възможности, са именно в управителния съвет. Затова трите точки са достатъчни за правомощията на програмния съвет, но управителният съвет е този, който знае дали е възможно да бъде изработено нещо и колко да струва. Защото знаете, че има предавания с бюджет със 100 хиляди лева и със 100 милиона лева. И когато един програмен съвет реши, че трябва да се прави, да речем, един сериал, ако няма пари, то не може да стане.
Така че наистина те изготвят схемата, но управителният съвет е последният орган, който дава санкцията.
Подкрепям предложението на Иван Атанасов тази точка да отпадне, за да може наистина да се управлява телевизията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Токаджиев.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Много моля да бъда извинен, не познавам достатъчно добре процедурата, заради това и закъснях.
Мен лично ме притеснява в ал. 2 понятието "указания". Указания означава ежедневен контрол. Така че смисълът нататък малко се променя. Ако се промени думата "указания", мисля, че нещата ще си влязат в ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на ал. 2, по която бяха изразени различни гледни точки в различни парламентарни групи.
От общо гласували 127 народни представители, за - 101, против - 16, въздържали се - 10.
Отпада ал. 2.
Моля да гласувате чл. 56 с една единствена алинея и три точки.
От общо гласували 127 народни представители, за - 127.
Член 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Възнаграждения.
Чл. 57. Членовете на програмните съвети, които не работят при условията на основно трудово правоотношение с БНР и БНТ, получават за времето на мандата си от БНР или БНТ месечно възнаграждение в размер на една трета от основното месечно възнаграждение на членовете на Националния съвет за радио и телевизия."
Това е предложението на комисията.
Друго предложение, неприето от комисията, е на Иван Будимов - думите "една трета" да се заменят с "една пета".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма го господин Будимов, но предложението е ясно - за намаляване на възнаграждението от една трета на една пета.
Моля да гласувате предложението на народния представител Иван Будимов.
От общо гласували 125 народни представители, за - 111, против - 59, въздържали се - 55.
Не се приема тази поправка.
Моля да гласувате чл. 57, както е предложен от комисията.
От общо гласували 129 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - 3.
Член 57 е приет.

ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Генерални директори.
Чл. 58. Ал. 1. Генералният директор на Българското национално радио и генералният директор на Българската национална телевизия се избират от Националния съвет за радио и телевизия за срок от три години. Те могат да бъдат избирани на същата длъжност не повече от два последователни мандата.
Ал. 2. Генералният директор на БНР и генералният директор на БНТ отговарят за правилното провеждане на програмната политика, осъществяват оперативното ръководство на съответната организация, назначават и освобождават служителите й и я представляват пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина.
Ал. 3. Правата и функциите на генералните директори на БНР, БНТ и на другите длъжностни лица в тях се определят в съответните правилници за организацията и дейността им.
Ал. 4. Генералният директор на БНР и генералният директор на БНТ получават месечно възнаграждение в размер, равняващ се на възнаграждението на секретаря на Националния съвет за радио и телевизия.
Ал. 5. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11, ал. 2 се прилагат съответно и относно генералните директори на БНР и БНТ. Освен при условията на чл. 11, ал. 2, всеки от двамата генерални директори може да бъде освободен от Националния съвет за радио и телевизия, ако допуска нарушения на този закон."
Това са предложенията на комисията.
Други предложения, които не са приети от комисията.
На професор Чавдар Добрев:
- Да се създаде нова ал. 5 със следното съдържание:
"Ал. 5. Генералният директор на БНР и генералният директор на БНТ могат да създават постоянни и временни помощни съвети или работни групи със съвещателни функции."
В такъв случай ал. 5 от предложението на комисията ще стане ал. 6.
- Следващото предложение на професор Добрев е в ал. 5 от предложението на комисията, след думата "допуска" да се добавят думите "тежки и повтарящи се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Професор Добрев, имате думата да обосновете Вашето предложение.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Да ви кажа само какви съображения съм имал. Според мен те бяха логични, тъй като генералният директор и на радиото, и на телевизията, естествено е да създават различни формации с техническо предназначение, управленчески функции. Междупрочем, това и ще става в практиката. Друг е въпросът дали да бъде записано в отделен казус. Но при всички случаи на мен ми се струва, че такива постоянни или временни съвети към един генерален директор, това ще бъде практика. Аз не разбирам защо да не го пишем в закона, при положение, че е много по-, така да се каже, даже бих казал, незначителни подробности, за които аз бих искал да чуя мнението по този въпрос на господин Токаджиев, ако това е възможно, защото това касае работата именно на генералните директори.
И второто - да се добавят "тежки и повтарящи се провинения", когато става въпрос за освобождаване. Защото има една възможност, когато се говори само за някакъв тип вини и общо взето някакво провинение. Това означава, че се създават много повече възможности произволно, поради различни съображения - те могат да бъдат и кариеристични, и политически, могат да бъдат и от друго естество, генералните директори да ги постига, така да се каже, печална съдба. Тоест, непрекъснато да бъдат сменявани.
Затова аз смятам, че когато става въпрос за тежки, повтарящи се провинения, тогава вече освобождаването на генералния директор на радиото или на телевизията ще става много по-трудно. И междупрочем това е правилно. Тъй като сега засега в този закон е създаден достатъчно прецизен механизъм за, бих казал, възможност генералният директор да не се превръща в абсолютен монарх. Но и ние, като законодатели, трябва да не се ръководим от конюнктурни съображения, а да защитаваме правата и законно да ги защитим, достатъчно пълноценно - правата на генералните директори, за да се усетят като хора, които носят сериозни отговорности, и към тях има, разбира се, изразено доверие и не при всяка вина или грешка те ще бъдат сменявани. Това са двата въпроса, които аз смятам, че са основателни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата господин Благой Димитров. След това ще дам думата и на господин Токаджиев.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз имам предложение за една малка добавка по ал. 1.
"Генералният директор на Българското национално радио и генералният директор на Българската национална телевизия се избират от Националния съвет за радио и телевизия чрез обявяване на конкурс за срок от три години."
Това е предложението ми - да се добави "чрез обявяване на конкурс".
Мога да обоснова предложението си, но мисля, че е много ясно. Просто това е демократичният принцип. Защото има и нещо друго - че не е ясна процедурата в този смисъл на ал. 1, както е, когато ще бъдат набирани, примерно, кандидатите. Нали, откъде ще бъдат казвани тези кандидати? Това е предложението ми по ал. 1.
Използвам възможността, уважаема госпожо председател, че съм на трибуната, във връзка с предложението на професор Добрев. Аз мисля, че е уместно това допълнение "тежки и повтарящи се". Наистина, уместно е затова, защото иначе има една неяснота по отношение на критериите за вините. И поначало в България много са мътни критериите за вина. Но все пак "тежки и повтарящи се нарушения" в смисъла на този закон може би има един пропуск, че при условие, че генералният директор си подаде сам оставката, и при смърт не сме казали...
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: По-нататък го има.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други идеи и предложения?
Има думата господин Токаджиев.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз мога да дам мнение по предложението, което е дал професор Добрев, тъй като това е все пак на база на някакъв опит. И до този момент в Българската национална телевизия съществуват тези помощни органи. Те се наричат съответно Технически експертен съвет и Съвет за развитие, които са абсолютно необходими за работата на телевизията и респективно за вземането на решения на управленско ниво. Давам пример.
Съветът за развитие е разработил и предложил за утвърждаване всички правилници, които в момента работят за добро или за зло в системата на телевизията. При влизането в действие на този закон, ще се наложи едно преконституиране на цялата система и това ще означава много сериозна работа на тези помощни органи. Предлагам наистина вие да ги заложите в закона. Така те по-лесно ще бъдат създадени и обезпечени.
Да, съгласен съм с професор Добрев, че едно разминаване по коридора с председателя на Националния съвет, може да коства главата на генералния директор. В този смисъл само "нарушения" по този закон не е достатъчно, за да гарантира поне изпълнение на един мандат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Красимир Кръстанов.

КРАСИМИР КРЪСТАНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам в ал. 5 "ако допуска" да отпадне и се замени със "за", което означава, че "Освен при условията по чл. 11, ал. 2 всеки от двамата генерални директори може да бъде освободен от Националния съвет за радио и телевизия за нарушение на този закон".
Всички прилагателни, епитети, условни наклонения създават възможност да се тълкува и да се оспорват решенията.
Редакцията, която аз предлагам, дава възможност на висшия орган, това е Националният съвет, да решава. Може за едно нарушение на закона и то да е толкова съществено, че да си струва да бъде сменен и за многократни компромиси, които просто не бива да бъдат поставяни на такова ниво.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нека да чуем професор Добрев, тъй като се направиха и реплики, и подкрепящи изказвания към неговите предложения.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Все пак това е закон, свързан със свобода на словото, с права на личности и с права на българската журналистика. Това не е казионен закон. Това не е закон на една партия и затова тук има "еднократно тежки и повтарящи се", тоест рецидив. Според мен абсолютно ние сме задължени да пазим честта, достойноството и правата на генералните директори, когато те провеждат определена линия, да им дадем повече самостоятелност, защото те трябва да притежават тази самостоятелност, трябва да притежават, разбира се, защитени качества на интелектуалци.
Ето защо на мен ми се струва, че е безспорно да има ограничение и пред волята на Националния съвет за радио и телевизия, тъй като това не е, пак повтарям, един форум, който може всичко да върши в този живот. Пред него има ограничители. Трябва да има защита и на генералните директори. Ето това е.
Аз смятам, че с нищо не се нарушава логиката на закона, ако поне отчасти бъдат защитени правата и на генералните директори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Госпожа Ана Миленкова има думата.
Партийните закони са само уставите на политическите партии. Всички други закони са държавни. Тъй като понятието "партиен закон" беше употребено, затова правя тази уговорка. Само уставите на партиите са партийни закони своего рода.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Аз бих искала да подкрепя предложението на господин Кръстанов като най-разумно, защото при положение че кажем: "За системни, тежки, повтарящи се" и т.н. ние би следвало да дадем и критериите какво означават така употребените термини.
Смятам, че никой не е тръгнал, като се почеше генералният директор по главата, да го освобождава от длъжност. Съвсем разумно се преценява нарушението. При всеки конкретен случай е ясно как да бъде направена преценката. При липсата на критерии, които да определят кога е тежко нарушението, би се стигнало до същото положение само че има някакъв лозунг в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няколко предложения се оформиха.
Предложенията на професор Чавдар Добрев ще ги поставя на гласуване поотделно, тъй като се изразиха различни становища по отношение на единия текст, новата ал. 5 и другия - след "допуска" да се добавят думите "тежки и повтарящи се". Те са доста различни.
И третото предложение на господин Благой Димитров е в ал. 1 да прибавим "чрез обявяване на конкурс".
Другото предложение на господин Кръстанов има уточняващ, редакционен смисъл. Това е предложението на комисията, но по-точно и ясно казано.
Поставям на гласуване най-напред предложението на професор Чавдар Добрев да се създаде нова ал. 5 със следното съдържание: "Генералният директор на БНР и генералният директор на БНТ могат да създават постоянни и временни помощни съвети или работни групи със съвещателни функции".
Това е текстът. Ако се приеме, логично е сегашната ал. 5 да стане ал. 6, но това след като видим резултатите от гласуването.
Моля режим на гласуване.
От общо гласували 125 народни представители, за - 33, против - 47, въздържали се - 45.
Не се приема това предложение.
Второто предложение на професор Чавдар Добрев е в ал. 5 от предложението на комисията след думата "допуска" да се добавят думите "тежки и повтарящи се", като определение за нарушенията на този закон, подсилване на основанията за освобождаване на генералните директори.
Моля режим на гласуване.
От общо гласували 127 народни представители, за - 28, против - 53, въздържали се - 46.
Не се приема това предложение.
Третото предложение е на господин Благой Димитров в ал. 1 "Генералният директор на БНР и генералният директор на БНТ се избират от Националния съвет за радио и телевизия чрез обявяване на конкурс - да се добави - за срок от три години".
Моля да гласувате.
От общо гласували 125 народни представители, за - 9, против - 65, въздържали се - 51.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 58, озаглавен "Генерални директори", с пет алинеи.
От общо гласували 123 народни представители, за - 116, против - 3, въздържали се - 4.
Член 58 е приет.
За отрицателен вот думата има господин Благой Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Аз се изненадвам от това, че господин Атанасов вдига като в баскетболно игрище тук дясната си ръка. Питам ви, господин Атанасов, и обяснявам защо гласувах отрицателно: откъде и по какъв начин ще постъпват кандидатури в Националния съвет за радио и телевизия? От "Позитано" 20 ли ще постъпват тези кандидатури или пък от Министерския съвет - господин - какъв беше шефът на Пресцентъра, забравих му името, ще казва по мобифона на Националния съвет за радио и телевизия как и кой точно да кандидатства.
Много ми е интересен мотива ви против конкурсното начало. Това ще бъде много интересно - българското общество да знае защо Българската социалистическа партия е против конкурсното начало. Чрез Закона за концесиите вие декларирахте пред обществото, че сте против тръжното начало и против конкурса в стопански смисъл, тъй като е много мътна процедурата по отношение на концесионирането, господин Аврамов, и сега в момента декларирате пред българското общество, че сте против конкурсното начало за такава много важна институция като генерален директор на национална медия.
Изненадан съм и съм разочарован и аз ще си помисля дали въобще да остана за дебатите или това, което направи господин Евгени Михайлов - просто да го последвам.
Оказа се, уважаеми колеги, че в комисията наистина по-добре работим, а тук в пленарна зала, не знам, по неведоми пътища десни, леви ръце се вдигат, пръстите - средни и т.н. и не се гласува просто това, което е разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това, за пръстите, не е коректно да се казва, а още повече, че не съм го видяла.
Има думата само за обяснение на отрицателен вот, още повече, че има само един-единствен глас.
Има думата господин Добрев.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз гласувах против не от лична амбиция, а защото в края на краищата това е един общ проблем. Аз се учудвам, че в момент на дискусия ние вървим по някакъв коловоз - поне аз така мисля, когато се стигне до една възможност във всеки от нас да победи здравата ни сила, като че ли изпадаме в противоречие и когато и самият генерален директор каза, че поне някои от нещата са елементарни, те всъщност са неща, подкрепени от живота, аз не разбирам наистина логиката така масово да се гласува за нещо, което в никакъв случай не помага истински на закона.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Други обяснения на отрицателен вот? - Няма.
Раздел трети "Финансиране".
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Искам само две уточнения да направя, госпожо председател.
Господин Димитров изобщо не трябва да се притеснява по повод на конкурса. В главата "Правомощия на Националния съвет за радио и телевизия" изрично е записано, че те създават свой правилник и в него могат да запишат не само чрез конкурс, че избират, а и ред други форми и начини за избиране на генерален директор.
Така че, господин Димитров, ако обърнете малко по-напред текстовете, ще се убедите сам, че конкурсът изобщо не е изключен.
Що се отнася до състоянието на постоянни и временни помощни съвети или работни групи, това също е възможност, която е оказана във възможността да се съставят правилници за работа на програмни съвети, управителни съвети, в това число и на генералните директори.
Така че господин Токаджиев обясни много точно, че и сега съществуват такива помощни органи, т.е. законът не ги забранява.
"Финансиране", "Бюджет"
"Чл. 59. Българското национално радио и Българската национална телевизия се финансират от:
1. държавния бюджет;
2. постъпления от собствена стопанска дейност;
3. спонсорство и дарения."
Това е предложението на комисията.
Предложения, които не са приети от комисията:
На Евгени Михайлов:
Член 58 да гласи така:
"Чл. 58. БНР и БНТ се финансират, както следва:
1. с годишна квота от държавния бюджет;
2. с по 50 на сто от брутните приходи от рекламата, излъчена в държавните електронни медии;
3. с парични постъпления от собствена стопанска дейност, свързана с продажба на авторски права, съвместни продукции, печатни издания и други приходи;
4. 50 на сто от сумите се набират от абонаментните такси за радио- и телевизионни приемници;
5. от спонсорства и дарения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Желае ли някой да обоснове предложението на господин Евгени Михайлов?
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние всъщност опираме до един възлов проблем - проблема за финансирането. И чл. 59 така, както е предложен от комисията, е в момента и схемата всъщност, по която се работи. Става дума за зависимостта на двете национални медии от съответното правителство, без оглед на това какъв цвят е то, и става дума за препоръките, които направиха експертите от Съвета на Европа. Предложенията на господин Евгени Михайлов са именно в тази връзка - по-голямо развързване, по-голяма независимост по отношение на бюджета на двете електронни медии от правителство, от парламент. Междупрочем зависимостта с държавния бюджет е много пряка, тъй като така или иначе Министерство на финансите на всеки кабинет на практика е вносител на Закона за държавния бюджет.
Аз призовавам, уважаеми колеги, да подкрепите предложенията на господин Михайлов именно в смисъла на забележките, които бяха направени от експертите на Съвета на Европа. Даже в комисията на това работно съвещание с господин Румпхорст аз дебело подчертавам, може би и колегите от комисията ще потвърдят, че господин Рупхорст като първи приоритет спомена бюджетното финансиране и като втора забележка беше Законът за концесиите. Точно за това говорехме. Именно господин Михайлов предлага в този смисъл схеми за финансиране на националното радио и националната телевизия.
Призовавам към един разум и в подкрепа на предложенията на господин Михайлов.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Има думата господин Георги Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ето тук все пак е господин Муравей Радев, който е член на Комисията по бюджет и финанси и заместник-председател, господин Благой Димитров, член на Икономическата комисия и много добре знаят, че това, което се предлага от Евгени Михайлов, не може да бъде реализирано. Сега тук все пак сериозни предложения се правят или просто се говори, ей така, за да правим нещо? Какво значи "с 50 процента от брутните приходи от реклама, излъчена в държавните електронни медии"? Че в момента ние даваме 100 процента от приходите за реклама да отиват в телевизията. Вие искате да ги намалите ли? Какво предлагате?
Или "50 на сто от сумите се набират от абонаментни такси за радио- и телевизионни приемници". Ами знаете ли колко е сумата? Знаете ли колко е сумата от абонаментни такси? 10 лева на семейство, на телевизор. Това означава, че те не могат да съберат и 100 хил. лв., а им трябват 2 млрд.
Сега, което е възможното и това е най-голямото облекчение, което сме направили - няма друга организация, която да получава бюджетни средства и приходи от реклама, т.е. тя получава повече от половината от рекламата. Това са милиард - милиард и половина до два милиарда - зависи от възможностите на телевизията, получава собствени приходи.
Така че тя наистина е почти независима от държавния бюджет. Няма да е такава голяма битката за частни национални ефири, защото те знаят колко големи приходи могат да получат и сами да се справят с тези приходи от реклама.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата за дуплика Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин Аврамов, Вие много добре знаете как се финансира Би Би Си - не от бюджета на Обединеното кралство. Така. То се финансира, след като всеки британец даде съответна сума, формира се един бюджет, още един път казвам, на медията, не от държавния бюджет, но всеки един гражданин на кралството е сигурен, че има срещу себе си една наистина независима медия, която той финансира.
Една проста сметка, уважаеми господин Аврамов. В България в момента има около 5 милиона и половина парк от телевизионни приемници, само за телевизионните приемници говорим, за които по един не особено ефективен начин таксите се събират от комитета, в частност от Комуникационната компания, не коментирам. При 5 милиона и половина или при 5 милиона, да ги сложим, само за телевизионните приемници по 100 лв., ако сложим годишна такса, простата сметка показва, че 500 млн. лева се събира такса. 500 млн. лева при 100 лв. на телевизионен приемник, ако се взимат. Така че много ефективна е схемата и е отработена. Ето, аз ви казвам, числа.
Не искам да коментирам примерно бройките на радиоприемниците. Става дума за символични такси, които могат да се събират и да се формира един много сериозен бюджет, при което медията наистина да бъде независима и да бъде развързана от бюджета.
Мисля, че по-ефективно при една внимателно обсъдена структура, схема, ще работи това финансиране, отколкото ако теглим от държавния бюджет по 2 милиарда и вие знаете, че и 2 милиарда тази година не гласувахме на телевизията - милиард и 600, нали, и ги оставяме от "Маркетинг и реклама" и не стига, че те са зависими един път от правителството, втори път са зависими икономически от тези спонсори, копродукции и т. н., и вие знаете. Да не говорим, че има пък възможности за далавери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Поставям на гласуване предложението на народния представител Евгений Михайлов за алтернативен текст на чл. 59 така, както беше прочетен. Има печатна грешка. Става дума за чл. 59, но в материала, който е раздаден, е написано чл. 58. По съдържание това е чл. 59.
От общо гласували 122 народни представители, за - 7, против - 101, въздържали се - 14.
Не се приема този алтернативен текст.
Моля да гласувате чл. 59 - "Бюджет", както е предложен от комисията.
От общо гласували 118 народни представители, за - 117, против - няма, въздържал се - 1.
При 10 неучастващи в гласуването, приет е чл. 59.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Изготвяне на проектобюджета
Чл. 60. Ал. 1. БНР и БНТ подготвят проектобюджетите си и ги внасят след съгласуване с Националния съвет за радио и телевизия в Министерство на финансите.
Ал. 2. Министерство на финансите включва представените проектобюджети в проекта за държавен бюджет на следващата година. При корекции се взима мнението на Националния съвет за радио и телевизия".
Това е предложението на комисията. Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: "Министерството на финансите..." би следвало да бъде, за да сме точни.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Да, министер-ството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 60 - "Изготвяне на проектобюджета" - текста на комисията. Няма предложения към него.
От общо гласували 125 народни представители, за - 120, против - 4, въздържал се - 1.
Член 60 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Отчитане
Чл. 61. Ал. 1. Контролът по изпълнението на бюджета на БНР и БНТ се упражнява от Сметната палата. За резултатите от финансовите проверки се уведомяват задължително Националният съвет за радио и телевизия и управителните съвети на БНР и БНТ.
Ал. 2. Разходите по извънбюджетни сметки се утвърждават предварително от Министерство на финансите, след което се представят в Сметната палата.
Ал. 3. Годишните баланси на БНР и БНТ се публикуват в "Държавен вестник".
Това е предложението на комисията. Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Благой Димитров, имате думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тези текстове в комисията предизвикаха доста спорове и наистина има спорни моменти.
Мисля, че ал. 1 на чл. 61 е просто излишна. Има си Закон за Сметната палата и естествено, че Сметната палата е органът, който контролира всички видове бюджети. Аз не знам дали има смисъл въобще това да се казва.
И забележете пък ал. 2 какво казва. Алинея 2 казва, че по извънбюджетните сметки оперативната информация се давала в Сметната палата.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА (от място): Не, не!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Сега, би било добре... Ами, така е - "...предварително от Министерство на финансите, след което се представят в Сметната палата".
Тогава аз бих задал въпроса защо примерно в Сметната палата. В същото време обаче, когато говорим за контрол, не се казва нищо примерно за държавен финансов контрол. Питам: защо?
Значи въобще тук има много спорове около тези текстове и ето тук е и господин Койчев - председател на Икономическата комисия. Преди малко господин Аврамов призова господин Муравей Радев да изкаже съображения или пък мнения по текстовете. Аз бих помолил тук господин Койчев. Мисля, уважаеми госпожи и господа, че още един път навлизаме по смехотворен начин в плъзгави теми, както и чл. 47 по отношение на функционирането, за което ви казах преди малко.
Би трябвало да се прецизират тези текстове и формално, уважаема госпожо председател, правя предложение чл. 61 да не се гласува, за да може все пак със специалисти от Икономическата комисия и от Комисията по бюджет и финанси да се апробират тези текстове, да придобият един нормален вид и тогава да влязат за гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, да не се гласува, в смисъл да се отложи. Госпожа Николова има думата. Процедурно предложение има за отлагане на гласуването на чл. 61.

РУМЯНА НИКОЛОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Моето мнение е противно на това, което изказа господин Благой Димитров. Никой в закона не е забранил на Държавния финансов контрол, на данъчните органи и всички контролни органи, които се занимават с контрол върху дейността на държавни и обществени органи, да контролират и да си правят отчетите, както желаят. В чл. 61 само е упоменато, че контролът по бюджета трябва да се упражнява от Сметната палата, тоест тя е задължена и по техния закон, и по Закона за Сметната палата да контролира всички бюджетни организации. Но не е нужно да изреждаме, че финансовите разходи и приходи на БНР и БНТ се проверяват от Държавен финансов контрол, от данъчните органи, от Светия Синод (смее се) и от всички други... Просто не е необходимо да се изреждат останалите органи.
В ал. 2 правилно сме записали, че извънбюджетната сметка не се контролира от Сметната палата. Задължително е само тези приходи и разходи по извънбюджетната сметка да се представят в Сметната палата, за да може да има публичност на тези приходи и разходи по тази сметка. Но тя не се контролира от Сметната палата. Това е смисълът на ал. 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението, направено от народния представител Благой Димитров за отлагане гласуването на чл. 61.
От общо гласували 124 народни представители, за - 5, против - 102, въздържали се - 17.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 61, както е предложен от комисията.
От общо гласували 119 народни представители, за - 118, против - няма, въздържал се - 1, при неучастие на поне 15 души в гласуването.
Член 61 е приет.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Собствена стопанска дейност.
Чл. 62. Ал. 1. БНР и БНТ могат да извършват самостоятелна стопанска дейност, като за целта създават в своята структура специализирани звена, но само и доколкото тази дейност има непосредствено отношение към изпълнението на основните им програмни задачи.
Ал. 2. Дейността по предходната алинея може да включва производство и излъчване на реклами, продажби в страната и чужбина на собствена аудио- и аудиовизуална продукция, тиражиране на записи и видеозаписи, издаване на печатни произведения и организиране на концерти на собствени музикални състави.
Ал. 3. БНР и БНТ не могат да придобиват дялово участие в частни радио- и телевизионни организации и в други търговски дружества.
Това са предложенията, приети от комисията.
Предложения на Евгений Михайлов, неприети от комисията: да се добавят две нови алинеи със следното съдържание:
Ал. 4. Рекламата на производителите на български стоки и интелектуални продукти да се извършва по специална тарифа.
Ал. 5. Рекламата на филми, театрални постановки, художествени изложби, книги и музикални произведения, създадени от български автори, е безплатна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, аз мисля, че предложенията, които са направени, са много ясни. Става дума за една преференция, даже една добронамереност към нашите родни производители на култура. И аз мисля, че Парламентарната група на демократичната левица ще подкрепи предложението на господин Михайлов, още повече, че в момента се намираме в една икономическа рецесия и тези хора ...
Искам да споделя с вас, уважаеми колеги. Имахме една среща с представители на българската интелигенция - имаше хора от артистичните среди, имаше доайени в областта на българското филмово производство. Направи много тягостно впечатление на всички членове на комисията, че просто имаше хора, които се разплакаха с оглед на това колко тежък е социалният статус на хората, които се занимават въобще с изкуство и култура, в частност с кино.
Аз ви умолявам, уважаеми госпожи и господа народни представители от демократичната левица, да подкрепите предложението на господин Михайлов в смисъла на ал. 4 и ал. 5, за да може така или иначе да бъдат подпомогнати българските творци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Ясно е предложението. Господин Димитров, реклама на производителите или реклама на стоките?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Както е написано - стоки и интелектуални продукти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението е: "Рекламата на производителите на български стоки и интелектуални продукти да се извършва по специална тарифа" и "Рекламата на филми, театрални постановки, художествени изложби, книги, музикални произведения, създадени от български автори, да бъде безплатна" - нови алинеи 4 и 5.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 130 народни представители, за - 4, против - 73, въздържали се - 53.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 62, както е предложен от комисията.
От общо гласували 123 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 4.
Член 62 - Собствена стопанска дейност - е приет.
Стигнахме до чл. 63, но има 2 минути да прочета съобщенията.
Комисията по младежта, спорта и туризма ще заседава на 4 юли - четвъртък, от 14,30 ч. в зала 456. Ще разглежда програма за развитие на футболната игра сред децата и българската младеж и Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрителите при спортни прояви.
Комисията за развитие на планински, полупланински и гранични райони ще заседава днес, сряда, от 17 часа в зала 456. Ще обсъжда постъпленията от таксите по Закона за таксите върху течните горива във Фонд "Републиканска пътна мрежа".
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще заседава в четвъртък в зала "Изток" от 14 часа: Законопроект за националното помирение, внесен от народния представител Светослав Лучников; Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет и Законопроект за изменение на Указа за одобряване текста и музиката на националния химн, внесен от Стоян Денчев и Сейхан Садък.
Комисията по образованието и науката ще заседава утре, четвъртък, от 15 часа: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Комисията по външната политика и европейската интеграция ще заседава утре, 4 юли, от 11 часа в зала "Запад".
Комисията по радиото, телевизията и БТА ще проведе редовното си заседание утре, четвъртък, от 15 часа в зала "Запад" с дневен ред: конкурс за избор на генерален директор на Българската национална телевизия и разни.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,00 ч.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:

Георги Георгиев

Яшо Минков