Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1996-07-04

Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Станимир Калчевски и Красимир Момчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
За процедура, заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Днес е 4 юли. Преди 220 г. Континенталният конгрес във Филаделфия прие Декларацията на независимостта. По-късно този ден стана и национален празник на Съединените американски щати.
В навечерието на този празник бе прието България да е в постоянен режим на най-облагодетелствувана нация в търговията. Конгресът на Съединените американски щати оказа изключително голяма помощ за изграждането на информационна система в нашия парламент, както и справочен материал за библиотеката на нашето Народно събрание, за Националната библиотека и множество други университетски библиотеки.
Намирам за уместно Комисията по външната политика и европейската интеграция днес на своето заседание, а тя има такова заседание, да изготви проект за обръщение към Конгреса на Съединените американски щати по повод 4 юли, Деня на независимостта, като отрази съответно и това, което вече беше предмет на коментар във връзка със статута на най-облагодетелствувана нация в търговията, който се дава постоянно на нашата държава.
Аз Ви моля, уважаеми господин председателю, да се възползувате от възможността, която дава правилникът по чл. 40, ал. 5 и като точка последна от днешния дневен ред, да приемем Обръщение към Конгреса на Съединените американски щати.
Това е моята процедура.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Готово ли е такова обръщение?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Комисията по външната политика и европейската интеграция днес има заседание и един кратък текст мисля, че може да бъде подготвен там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз смятам, че предложението на господин Михайлов може да бъде гласувано, ако ние имаме предложен текст, иначе аз нямам нищо против. Смятам, че е много целесъобразно това, което казвате. Ако Комисията по външната политика и европейската интеграция изготви такава декларация, аз смятам, че никой няма да има против тя да бъде гласувана. Смятам, че беше уместно да се отбележи в Народното събрание това, което казахте, особено за компютъризираната система.
Имате думата за втора процедура, господин Неврокопски.
ИВАН НЕВРОКОПСКИ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Миналия петък беше включено в дневния ред да бъде гласувано за първо четене Законът за гражданска и политическа реабилитация на репресираните лица. Това не можа да стане поради недостиг на време. Вчера беше включена пак тази точка, но не можахме да я гласуваме. Знаете, че преди 2 месеца ние разисквахме, дебатирахме този Законопроект за изменение и допълнение на закона и остана само гласуването. Днес ние сме депозирали, тя е от вчера, нова молба и аз се обръщам към всички вас с молба да бъде включено това като първа точка. Разбира се, това няма да отнеме повече от 5 минути време, а може би дори и 2 минути, за да гласуваме този закон.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Неврокопски, днес дневният ред е много напрегнат. Съгласен съм, но не мога да се възползувам днес още веднъж от това право. Следващите дни, може би. Днес дневният ред е много напрегнат. Това е мое право. Миналия път аз го използувах.
ИВАН НЕВРОКОПСКИ (встрани от микрофоните): Вие в петък се съгласихте, но не стана нищо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако искате, като последна точка от дневния ред, да. Нека да не пререждаме точките...
ИВАН НЕВРОКОПСКИ (встрани от микрофоните): Само две минути! Няма никой да говори...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Казвам Ви, аз мога да го сложа последна точка от дневния ред, ако желаете. Иначе, не мога да използувам друга точка.
Който е съгласен това да бъде последна точка от дневния ред, моля да гласува... (Шум и реплики в залата)
РЕПЛИКИ: Нека да бъде утре първа точка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Утре се решава за утре. Утре може да се предложи за дневния ред. Утре може да се постави като първа точка. (Шум и реплики в залата)
Отложете гласуването.

Преминаваме към първа точка от дневния ред -
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА, ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Давам думата по повторното гласуване на Закона за данъка върху печалбата, върнат от президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България, на народния представител Кирил Желев да представи мотивите и становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители!
"Доклад по Закона за данък върху печалбата, приет от Народното събрание на 19 юни 1996 г., върнат за ново обсъждане от президента на Република България с Указ N 223 от 26 юни 1996 г.
На заседание, проведено на 3 юли 1996 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Указ N 223 от 26 юни 1996 г., с който е върнат за ново обсъждане в Народното събрание Законът за данък върху печалбата.
Мотивите на президента за връщане на закона са следните:
"Приетият на 19 юни 1996 г. от Тридесет и седмото Народно събрание Закон за данък върху печалбата е безспорно един от най-важните и необходими закони в областта на стопанската дейност.
Данъкът върху печалбата като всеки друг данък има за цел увеличаване на приходите в държавата. Много по-важно е обаче при събирането на приходи от данък върху печалбата държавата да стимулира икономическата активност на гражданите и стопанските субекти, да създава благоприятен инвестиционен климат, да създава условия за откриване на допълнителни работни места и за социални дейности.
В приетия от Тридeсет и седмото Народно събрание Закон за данък върху печалбата моментният стремеж за събиране на максимално големи данъчни приходи за държавата е поставен над всичко, без да се държи сметка, че този закон следва да се прилага години напред и че подобен подход би имал пагубно въздействие върху развитието на икономиката.
С редица разпоредби на Закона за данък върху печалбата вместо да се създават стимули за развитието на стопанските субекти, особено на средния и дребния частен бизнес, се продължава политиката на унищожаване на икономическата активност в България, залегнала и в други приети от Тридесет и седмото Народно събрание закони - за данъка върху общия доход, местните данъци и такси, данък добавена стойност и др. По отношение на възможностите за инвестиране, за развиване на нови производства, Законът за данъка върху печалбата е крачка назад дори в сравнение с отменения от него и многократно отричан Указ N 56 за стопанската дейност.
В чл. 16, ал. 3 е отменена съществуващата досега възможност по чл. 87, ал. 4, т. 2 на Указ N 56 за приспадане на инвестициите при определяне на размера на облагаемата печалба. Всички средства, вложени в дълготрайни активи като сгради с производствено и търговско предназначение или земя и отстъпено право на строеж за строителство на такива сгради, за съоръжения, машини и оборудване, транспортни средства (без леки автомобили), продуктивни и работни животни, на практика според закона ще се облагат като печалба. Прилагането на закона ще доведе до ново увеличаване на спада на относителния дял на инвестициите спрямо брутния вътрешен продукт и ще засили негативните тенденции в икономиката на страната.
Редица текстове в закона ограничават присъщите разходи на стопанските субекти или разходи за социално-битови мероприятия. Така например, съгласно чл. 16, ал. 2 финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава със сумата за командировки над размера за държавните служители, разходите за подобрение, модернизация и реконструкция на дълготрайните активи над 5 на сто от тяхната балансова стойност и т.н. Особено неприемливо е това увеличение по отношение на дейности, свързани с осъществяване на социална политика и подпомагане на работниците в дадена стопанска организация - чл. 16, ал. 2, т. 4, 6 и 7.
В Закона за данък върху печалбата са намалени възможностите на стопанските субекти да подкрепят здравеопазването, науката и културата, спорта, други социални и благотворителни дейности, като се предвижда възможност за приспадане на дарения в размер до 3 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване (по Указ N 56 - до 7 на сто за юридическите лица без държавно или общинско участие).

Чл. 58 от Закона за данък върху печалбата предвижда данъчни облекчения за приватизиране на предприятия с държавно или общинско участие до 33 на сто. Считам, че подобно разделение на частните производствени фирми на две категории е необосновано. Необходимо е в Закона за данък върху печалбата да се предвиди многокритериален подход при предоставянето на данъчни облекчения, които да отговарят на жизнените интереси и задачи, стоящи пред българската икономика в момента: излизането от кризата, структурното преустройство, създаването на нови работни места, насърчаването на експорта."
Комисията по бюджет и финанси счита, че неоснователно в мотивите нееднократно се прави паралел между Указ N 56 за стопанската дейност и новия Закон за данък върху печалбата. Всеизвестно е, че голяма част от разпоредбите в Указа за стопанска дейност и Правилника за неговото прилагане бяха изменяни многократно с цел съобразяване на нормативната уредба по облагането на печалбата с новите икономически условия в страната. Тези изменения в голяма степен породиха различия в подхода при определянето на облагаемата основа на различните данъчнозадължени лица.
При разработването на проекта за Закон за данък върху печалбата бяха приети следните основни принципи:
1. Равнопоставеност на стопанските субекти - това е основополагащ принцип въз основа на чл. 19 от Конституцията на Република България, който гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Чрез него се създават еднакви условия и равен старт и на българските, и на чуждестранните граждани и юридически лица както при извършваната от тях стопанска дейност, така и при провежданата от същите инвестиционна политика в страна.
Прилагането на този основен принцип неминуемо доведе до единна политика при определянето на данъчната основа. Това обстоятелство доведе до ограничаване на неправилно възприетия досега стремеж за повсеместни данъчни облекчения, които поставяха данъчнозадължените лица в различни условия при определянето на преките данъци и ги диференцираха в съответствие с техния статут, вида и характера на извършваните от тях дейности.
2. Разширяване на данъчната основа - този принцип е възприет в законодателствата на почти всички страни с развита финансова и данъчна система. На база разширяването на данъчната основа върху по-голям кръг от данъчни субекти на практика се постигат реални условия за намаляване на данъчните ставки. На тази основа се постига и по-справедливото разпределение на данъчната тежест.
Спазвайки тези два принципа, считаме, че данъчната политика по определянето на данъка върху печалбата ще намали напрежението между стопанските субекти и ще осигури ритмични приходи в бюджета на страната, така необходими на този етап.
Сложната икономическа обстановка в страната изисква създаването на пакет от нови икономически закони с цел финансовото обезпечаване на приходната част на бюджета, финансова самостоятелност и стабилност на страната при провежданата политика на преход към пазарна икономика. Сега, когато са налице по-голямата част от тези закони, е необосновано да се разсъждава от позицията за създаване на стимули за една или друга част от стопанските субекти и отново да се създават условия за избягване на облагането с преки данъци. В т.нар. "стартов" период - 1989-1995 г., бяхме свидетели на различни изменения на нормативната уредба в тази посока и сега сме свидетели на резултатите от прилагането на същата: занижен данъчен контрол, избягване на облагането с преки данъци, липса на интерес към провеждането на стабилна фирмена инвестиционна политика, разширяване на производството и разкриване на нови работни места.
Въпросът за данъчните облекчения е бил винаги дискусионен. Многобройни са доводите относно установяване на данъчни преференции, които се подкрепят с различни мотиви, като: необходимост от приоритетно развитие на определени отрасли, дейности или различни форми на собственост; постигане на структурни промени в производството и потреблението; постигане на социални предимства за някои слоеве от населението по пътя на цялостното или частично освобождаване от облагане с данък за някои видове стоки и услуги; създаване на условия за развитие на изостанали в икономическо отношение райони и селища и т.н.
От друга страна се застъпват становищата на видни специалисти в тази област, които доказват, че пътят на предоставянето на данъчни преференции е погрешен и неправилен, за което се привеждат аргументи като: не съществуват обективни критерии за подбора при предоставянето на данъчните облекчения, с които да се предвиди социалният и икономическият ефект от тях, както и измерването на същия. Това води до непреодолим стремеж към разширяване обсега на данъчни облекчения и в крайна сметка до лишаване на държавата от нейните приходи.
От друга страна, за да се постигне компенсация на несъбраните приходи, се прибягваше към прехвърляне на част от данъчната тежест върху определени платци на данъка, които по този начин поемаха задълженията на освободените от данък.
Опитът от изминалия период показва, че въпреки многобройните данъчни облекчения нашата икономика не успя да постигне желаните цели и ефект. Очевидно причините не са свързани единствено с данъчната система, а са комплексни. Потвърждение на това е и фактът, че досега никой не е доказал постигнатия ефект от предоставените данъчни облекчения.
Предвид на изтъкнатите съображения в Закона за данък върху печалбата са застъпени по-малко на брой данъчни облекчения, но в замяна с увеличен обхват на кръга от данъчнозадължени лица са заложени по-ниски размери на ставките: за данъка върху печалбата - от 40 на 36 на сто, респективно от 30 на 26 на сто, като прагът за облагането с по-ниската ставка е завишен от размера на облагаемата печалба от 1 млн. на 2 млн. лева; за данъка за общините - от 10 на 6,5 на сто, като размерът на този данък се приспада от облагаемата основа за облагането с данък върху печалбата.
Така предложеният подход при облагането намалява данъчната тежест и създава по-добри условия за отчитане и контрол. Той е в унисон с международните изисквания, стандартите и нормите, залегнали в законодателствата на страните с развита пазарна икономика. В закона са залегнали облекчения, свързани с: пренасяне на загуби за период от 5 години напред; намаляване на облагаемата печалба с размера на несъбираемите вземания от ликвидираните селскостопански организации по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи; извършване на дарения в полза на благотворителни фондове, организации на науката, културата, здравеопазването, спорта и др.; целево преотстъпване на данъка върху печалбата за фонд "Рехабилитация", производства и дейности с особено важно значение за икономиката на страната; преотстъпване на данъка на търговските дружества, в които след извършване на приватизация държавното или общинско участие е до 33 на сто включително. Преотстъпването е 100 на сто за първите 3 години и 50 на сто за четвъртата и петата година; преотстъпване на данъка на кооперациите и образуваните от тях предприятия, регистрирани до влизането в сила на закона и членуващи в национални кооперативни съюзи, създадени до тази дата. Тук преотстъпването също е целево, като изрично е определено, че преотстъпеният данък се изразходва за инвестиционни цели и субсидии. Предвидено е също така и приспадането от размера на облагаемата печалба на кооперациите на потребителските и производствените дивиденти, изплатени на член-кооператорите. Преотстъпване на данъка върху печалбата и данъка за общините на предприятията за трудоустроени и инвалиди. Предвидена е възможността от данъчните облекчения по реда на чл. 87, ал. 4, т. 2 от Указ N 56 за стопанската дейност да се прилагат до края на 1998 г.
В закона се предвижда заделяните вноски за фонд "Мелиорации" - 2 на сто, да са за сметка на данъка върху печалбата.
С оглед на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приема мотивите на президента за връщане за ново обсъждане от Тридесет и седмото Народно събрание на Закона за данък върху печалбата и предлага на народните представители да го приемат повторно.
Решението на комисията е прието с 10 "за" и 6 "против". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Определям по 30 минути на парламентарна група и 10 минути - на независими депутати.
Давам думата на Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, днес ни е предоставена една уникална възможност. Тази възможност преди всичко се отнася за управляващото мнозинство от ляво. Колеги, днес вие може да докажете, че освен първоначалните комунистически рефлекси у вас е останала и капка здрав разум. За година и половина вие разсипахте икономиката на страната. За година и половина вие сте на път да доведете българския народ до кончина.


Сега ви се удава възможност най-после да проявите онази капка здрав разум, за която винаги сте пледирали, че притежавате и че е море. Хайде да видимдали има и капка поне. Става дума за нещо, което е очевидно. Тук става дума за нещо, което просто е безспорно. И много ми е интересно как можа председателят на Комисията по бюджет и финанси да напише толкова нелепи и неиздържани доводи в това становище. Невероятно! Аз съм изумен! Вижте за какво става дума, вижте какво е написано тук, двата основоположни мотива, за да може мнозинството, подчертавам дебело, мнозинството на Комисията по бюджет и финанси да приеме непроменен този закон, независимо че е върнат от президента с изключително ясни и мотивирани доводи. И разбираеми от всички.
Първият мотив на уважаемото мнозинство на комисията е, че е необходимо да има равнопоставеност на стопанските субекти. Това било основополагащ принцип. Къде е тази равнопоставеност? - ви питам аз. С какво е равен онзи дребен частен собственик на онази невероятно богата, бих казал, материална база, която съществува в държавните предприятия. Може ли някой да сравни онези гиганти, сгради, машини, съоръжения, оборудване, всичко това, което десетилетия наред е строено и днес държавната индустрия притежава, с онзи нещастник, който на голата поляна се опитва да направи нещо. Къде е тази равнопоставеност, ви питам аз, в днешното законодателство? Такъв ли е знакът на равенство между онзи, който има на гол корем чифте пищови, и другият, който е въоръжен с всички модерни средства? Кажете, че това не е така.
Значи първият принцип е жестоко погазен и аз го отхвърлям категорично.
Вторият принцип - трябвало да се разшири данъчната основа. Разбира се, че трябва да се разшири. Чудесно. Хайде да я разширим там, където тя не е обхваната. И всички вие чудесно знаете кой е онзи парцел, който не е обхванат. Хайде да го обхванем заедно дори. Смеете ли да го направите? Защо не смеете? Това са въпроси, на които отговорът е повече от ясен.
Някакви си специалисти, наречени тук видни специалисти от тази област, се произнесли, че, видите ли, тези преференции, които досега са съществували, нямали никакъв резултат, да не кажа, че почти доказват, че има обратен резултат. Смешно е това. Просто е смешно. Смешно е в едно състояние на държавата, каквото е днешното, каквото е от години наред напоследък, ние да си затваряме очите и да казваме само онова, което ни е удобно. Просто е несериозно, да не кажа някаква по-силна сума.
За какво става дума? Как може някой виден специалист да прецени, че дори и тези малки облекчения на инвестициите в България били донесли отрицателен резултат или нулев резултат? Искам да го видя този виден специалист, да дойде тук, за да мотивира това, което е казал.
Уважаеми колеги, аз искам да се обърна към вашето съзнание, към вашето чувство за отговорност преди всичко. Защото днес България лети стремглаво към пропастта и едва ли има някой, който да не вижда този невероятен, убийствен летеж.
Какво трябва да направим? Трябва ли отново чинно да козируваме и да се върнем към един законопроект, който като философия е създаван миналата година? Та има ли някой, който да не разбира, че онова, което беше валидно миналата година, изобщо не е приложимо тази година? И че онова, което преди няколко месеца беше възможно, днес буквално е невъзможно. Има ли някой, който да отрече тази динамика на развитие на процесите в България? - Няма. Сигурно няма. И днес, когато ние всички сме убедени, вероятно и цялата част от управляващото мнозинство дълбоко в себе си знае, че няма изход за България без стимул на инвестиции, но не иска да го признае, затова ви казвам, че днес имате уникалната възможност да проявите тази своя отговорност на управляващи. Защото не забравяйте, че управляващите носят отговорността за това, което става, не опозицията. Аз много пъти съм казвал и пак ще кажа: българският парламент има най-малко две части, две страни. Едната страна е управляващи, друга страна е опозиция, най-общо казано. Управляващите носят отговорността, от управляващите ще се търси един ден тази отговорност и те ще понесат вината за това, което днес става като управление в страната. Това също е нещо, което вероятно никой не отрича. Но не искам да се казва, че и опозицията е отговорна за това. Да, тя би била отговорна, ако бе се присъединила към управляващото мнозинство в това нелепо твърдение, че по този начин икономиката на България щяла да се оздрави. Това е точно обратното на онова, което трябва да направим днес. Днес ние трябва на всяка цена да стимулираме инвестиционните процеси в България. Това е задача номер едно. Няма друга по-важна възможност да се помогне на измъчената ни държава от това да стимулираме инвестициите в България.
Какво всъщност е върнал президентът? Освен няколкото по-дребни бележки, основната теза е, че този закон е по-лош от Указ 56. Не ми говорете, че той бил правен в друго време, че той в онези условия бил такъв, а днес не бил приложим. По отношение на инвестиционната политика Указ 56 днес е многократно по-приложим. Той е многократно по-актуален от този закон, който е върнат от президента, по отношение на инвестиционната политика, повтарям. С този закон по двата пътя, по които биха могли да бъдат стимулирани инвеститорите, се пуска бариерата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, бихте ли ми разрешили да подложа на гласуване допускането на господин Бисер Славков в залата, за да Ви чуе.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате да бъде допуснат в залата заместник-министърът на финансите Бисер Славков.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не е ли хубаво да дойде и министърът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Министърът е винаги добре дошъл и смятам, че го знае много добре.
От общо гласували 140 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 12. Предложението се приема.
Моля да поканите господин Бисер Славков.
Господин Радев, продължете.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, едно от средствата на евентуално стимулиране на инвестиционния процес е възможността, която досега, бих казал, не съществуваше, но е възможно да се появи оттук нататък. Пак казвам, това е една възможност пред нас - да дадем възможността да решава начина, по който да се пренася стойността, вложените средства, разходите, направени за дълготрайни материални активи, да се пренася на части в стойността, в цената на готовия продукт. Това става по пътя на амортизационните отчисления, на амортизационния план. Този план днес е фиксиран. И огромната част от дълготрайните материални активи е закована във времето - 5 години, 10 години, 20 години. Питам ви аз при тези темпове на инфлация какво става няколко месеца само след като е извършена определена инвестиция? Някой купил нещо преди месец, два, три, или хвърлил маса пари за инвестиции. Ами за една година тези пари са унищожени. А той в продължение на 10 години на равни части ще ги пренася върху стойността. И коя е онази стойност, която той сумарно ще е пренесъл? Тя ще бъде близка на нулата за тези 10 години, когато инфлационният процес ще унищожи тази стойност. Разбирате ли го това или не? Дано да го разбирате. По този въпрос просто е необходимо и то сега, а не някога във времето, да се направи корекция. Имаше предположения, опозицията много ясно и точно мотивира тези неща. Тя имаше и конкретни предложения, специално по този член, който третира амортизациите. Е, ние ги направихме, вярно, и то защото вие не ги направихте. Ние бяхме готови да се откажем от тях, стига да минат. Вие ги предложете. Но разберете, това е необходимо на България, не на опозицията само. На България.
Вторият момент, който бих казал, че е още по-кардинален, това е лишаването от правото на инвеститорите да намаляват облагаемата печалба с разходите, извършени за инвестици. Хайде още един път да ви кажа за какво става дума. На онези, които не са разбрали. Мисля, че няма такива, но все пак това е важно. Купи някой една машина за 100 хиляди лева или долара. Този човек взема тези пари от банката. Това е банков заем. Или си продава някакъв имот или по някакъв начин спестява или си намира тези пари и купува машини. С тях произвежда. Или други дълготрайни материални активи. Върху тази стойност от тези 100 парични единици по сега направеното изменение този човек ще плаща данък върху печалбата около 40 на сто. Това ли е чувството ви за справедливост? Това ли е начинът, по който ние ще се опитаме да накараме някой нещо да направи в България? Това ли е начинът? Върху тези разходи, които той е направил за тази цел като дълготрайни материални активи, ние да му съдерем кожата и да му вземем данък печалба. Това за днешния ден е противопоказно, разберете го това, противопоказно! Нелепи, смешни, детински са обясненията, които са ни представени, че, видите ли, другото било по-правилно. В днешния ден другото е най-неправилното. След време, след години, дай Боже, България да стане една европейска страна, такава, каквото са другите, с една стабилна икономика, с регулирани стопански процеси и истинска пазарна икономика, дай Боже, тогава - да, чудесно, тогава може. Но днес, разберете това, днес това е много вредно. Вредно за държавата като цяло.
Тук също имахме много предложения. Венцеслав Димитров имаше три - четири варианта. Не един, три - четири варианта! Аз също ви преложих. И цялата опозиция ви предложи. Предложих ви, ако не щете да облекчавате 100 на сто тези разходи, облекчете ги 70 на сто. Облекчете ги с някакъв друг процент, но дайте малко светлина в дъното на тунела. Дайте малко светлина. Е, не щете, е, изпълнявате, е, казано ви е. Лошо ви е казано, разберете това нещо! Лошо ви е казано. И сега имате възможност да го оправите.
В последната част господин Кирил Желев говори за облекчения - такива, такива, такива. Онзи от вас, който добре чете и който добре разбира процесите в това, за което става дума, чудесно знае, че така е стеснен обхватът на тези "преференции", щото те по-скоро служат само за една показност, да се каже, че, видите ли, ние мислим за това. Но като реално предложение, като нещо, което реално да заработи и в резултат на него да се получат някакви добри резултати в крайна сметка, това на последната страница е едно пожелание, един кьорфишек, едно хвърляне на прах в очите, че, видите ли, ние сме замислили и ние нещичко там даваме. Приложното поле, уважаеми колеги, на тези преференции е нищожно, буквално нищожно.
За да не губя повече време, тъй като всичко това е казано много пъти в тази зала и вероятно днес също ще бъде казано, няма да говоря повече. Но аз ви моля, колеги, обръщам се към онази капка здрав разум, ако и тя поне е останала при вас, не гласувайте за връщането на този закон обратно такъв, какъвто е в стария му вид. Помислете и дайте да направим нещо, което е необходимо на България, нещо, от което тя има жизнено важна нужда. Това днес ако не го направим, аз категорично ще заявя, и не само аз, вероятно цялата опозиция, че вие, колеги отляво, не разбирате какво правите. Или ако разбирате какво правите, толкова по-зле за вас! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Няма реплики.
Има думата народният представител Емил Костадинов.

ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз считам, че отлагателното вето на президента на Републиката по Закона за данъка върху печалбата, а и по принцип, има проверовъчен характер за нас. С него президентът проверява дали действително зад този закон стои мнозинство и доколко това мнозинство е солидно. Дали законът не е инцидентно приет, с инцидентно мнозинство или в резултат на някаква инцидентна грешка. За разлика от някои свои колеги аз считам, че това е безусловно право на президента. Въпреки че той не критикува, и това следва да бъде подчертано, според мен, законът от гледна точка на законосъобразност и конституционосъобразност. Президентът критикува модела, възприет от правителството, а един модел винаги може да бъде дискусионен. Така че в известен смисъл днес президентът ни тества. Много са тежките квалификации и суровите обвинения в мотивите на президента. За разлика от колегата Муравей Радев, обаче аз считам, че малко са аргументите. Доминират черните краски, бих казал, дори апокалиптичните картини - унищожаване на икономическата активност; ще се засилят негативните тенденции в икономиката на страната и т.н.
При изработването на мотивите президентът е бил доминиран, според мен, по-скоро от емоциите, а не от суровия анализ на фактите. Не е валидно твърдението на президента, че моментният стремеж за събиране на максимално големи данъчни приходи за държавата е поставен над всичко. В закона, както беше подчертано и в становището на Комисията по бюджет и финанси, са застъпени по-малко на брой данъчни облекчения, но в замяна с увеличения обхват на кръга от данъчнозадължени лица са заложени по-ниски размери на ставките. И това следва да бъде подчертано още веднъж - за данъка върху печалбата от 40 на 36, респективно от 30 на 26%, като прагът на облагането с по-ниската ставка беше завишен от 1 на 2 млн. лв. облагаема печалба и за данъка за общините - от 10% на 6,5%...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): За държавните, а за частните? Кажи за частните!
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ:.., като размерът на този данък се приспада от облагаемата основа за облагането с данък върху печалбата.
Този подход очевидно намалява данъчната тежест и това не може да бъде отречено, и създава по-добри условия за отчитане и контрол. По този начин данъчното облагане на печалбата се изравнява с това в повечето страни-членки в организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като относителният дял на данъка в брутния вътрешен продукт за 1996 г. сега е 3,3%, с тенденция за намаляване влиянието на този данък в общия размер на бюджетните приходи.
Относно данъчните облекчения, както беше подчертано и в нашето становище, въпросът е и винаги ще бъде дискусионен. Много и авторитетни са, и аз споделям повечето от аргументите в полза на тези облекчения. В същото време следва да бъдат чути и другите, също така авторитетни становища, които доказват, че предоставянето на данъчни преференции е погрешно, защото не съществуват обективни критерии за подбор при тяхното предоставяне, с които да се предвиди социалният икономически ефект от тях. Прогресивно, стъпалообразно се увеличава, разширява се обсега на данъчните облекчения и държавата в крайна сметка се лишава от приходи. А практиката, и това също, уви, не може да бъде отречено, показва, че многобройните данъчни облекчения в изтеклия период през последните години на практика не постигнаха желания ефект.
В същото време внимателният прочит на раздел шести, непредубеденият прочит на раздел шести, ще докаже, разбира се, на непредубедения читател, че в закона са залегнали съществени облекчения и те бяха изчерпателно съобщени в становището на Комисията по бюджет и финанси. Възприет е обаче принципно нов подход, като се преотстъпва данъка, вместо да се намали данъчната основа.
Не може да не бъде отчетено също така, че значима част от предоставените данъчни облекчения в указа за стопанската дейност - в Указ 56, за инвестиционни цели се оказаха необосновани и не постигнаха целта за развитие на материалната база на частния бизнес. Не бяха създадени необходимите дълготрайни материални активи в сферата на производството, а се осъществи преразпределение на национално богатство чрез закупуване на земи, луксозни автомобили, леки коли, луксозни офиси и т.н. Това лиши бюджета за дълго време, за целия този период, от значителни приходи, което е една от основните причини за създаването на бюджетния дефицит, който е пък в основата на инфлационните процеси.
Убедително сами по себе си звучат мотивите на президента, че, цитирам: "Редица текстове в закона ограничават присъщите разходи на стопанските субекти или разходи за социално-битови мероприятия като особено неприемливо е това увеличение в чл. 16, ал. 2, точки 4, 6 и 7". Нека да видим за какво става дума. Става дума за финансовия резултат преди данъчното преобразуване. С какво се увеличава преди данъчното преобразуване.
Точка 6 - "с ...". Значи, финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с: "разходите, несвързани с дейността като: разходи по поддържане и експлоатация на транспортни средства, сгради и други движими и недвижими имущества, включително и наетите, ползвани частично или напълно за лични потребности, за развлечения, неслужебни пътувания и за курорти на съдружниците, акционерите...". Тук е и персоналът. Аз имах особено мнение за персонала. "... управителите, контрольорите, членовете на съветите на директорите..." и т.н.
Или т. 4 - "частта от сумата на разходите за социални мероприятия за персонала, превишаваща 10 на сто от начислените заплати на персонала". Какво се предлага? Някакъв безлимитен подход?!
Очевидно авторите на мотивите са наясно, че ако има безлимитен подход така, както и колегата Венцеслав Димитров предлагаше за едни разходи да бъдат 80% от действително извършените разходи. Значи 80% от нещо неограничено, безлимитно, на практика означава, че в бюджета няма да постъпи нищо. Значи някой иска бюджетът, който и без това е затруднен, за бъде допълнително затормозен. Разбира се, винаги дискусионен ще остане и въпросът за - и особено в настоящата икономическа среда, за даренията. Естествено и нормално е че в дискусията в комисията, и не само по повод на този закон, а и по повод на многократните изменения, които бяха извършвани в Указа на стопанската дейност, преобладаваше разбирането, че е редно, нормално само икономически субекти в добро здравословно състояние да даряват. В края на краищата фактически никой не пречи да се правят дарения от печалбата.
Всичко това, според мен, доказва, че президентът не ни е представил валидни аргументи, съдържателни аргументи - не казвам че такива няма - срещу Закона за данъка върху печалбата.
Затова аз подкрепям становището на Комисията по бюджет и финанси да бъде отклонено отлагателното вето на президента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплики? - Няма.
Давам думата на народния представител от Народния съюз Александър Джеров. Да се готви Светослав Лучников от СДС.


АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Отново пред нас е един указ на президента на Републиката, базиран на чл. 101 от Конституцията.
Четох в някои от вестниците, че президентът нямал право да се намесва в данъчните закони. Това ми беше много учудващо, защото Конституцията дава общи права на президента и никъде не е казано, че той по определени закони има право да взема становище, а по други не. Това е страничен въпрос, но все пак ми се струва, че трябва да бъдем наясно относно правата на президента на Републиката, независимо от това кой е той.
По отношение на указа на д-р Желев имам някои възражения, защото той действително атакува някои от текстовете, но в края на краищата законът изцяло не е атакуван и затова може би щеше да е по-правилно той да отправи своите възражения или да използва правата си по чл. 101 от Конституцията относно конкретни текстове.
Сега във връзка с мотивите на президента и това, което според мен би трябвало уважаемите народни представители да дообсъдят. Има някои точни неща в аргументацията.
На първо място съм напълно съгласен с атакуването на чл. 16, ал. 3 от закона, който ние приехме на две четения. Има един основен въпрос според мен - средствата, вложени в дълготрайни активи, се облагат като печалба. Какво постигаме? Нека по този въпрос да помислим. Тук не е въпрос до някакъв страничен момент, който би могъл да бъде прехвърлян, обмислян или не. Средствата, вложени в дълготрайни активи, не могат да бъдат облагани като печалба.
Аз смятам, че този момент в доводите на президента е много разумен и би трябвало мнозинството да помисли по него, а не просто така да отхвърля доводите, както е направила в случая Бюджетната комисия, понеже идват от президента или идват не от страна на БСП, нека да ги отхвърлим. Има неща, които би трябвало да обсъждаме. И минусът или слабостта на мнозинството е, че то не желае да обсъди разумните възражения, които му се правят, не е важно откъде. Аз в моята професия винаги обичам да изслушвам тогава, когато ми се правят възражения, и ги вземам винаги предвид. А тогава, когато не ги вземаме предвид, това е една характеристика за съответната политическа сила.
Така че смятам съвсем правилно е възражението, което д-р Желев прави в указа си по отношение средствата, вложени в дълготрайни активи. Това е нещо, което удря не само отделните български формирования, но то също така е един много голям минус тогава, когато говорим, че искаме да привличаме чуждестранни инвестиции. Ами кой чуждестранен инвеститор ще дойде при такава една разпоредба? Това ли е целта?
Вторият въпрос, който се поставя също така в указа на президента и който споделям, е, че в данъка са намалени възможностите на стопанските субекти да подкрепят съответните здравеопазване, наука и култура, като се поставя един лимит от 3 на сто. Защо 3 на сто? Какво лошо има в това, когато се правят съответните подкрепи в областта на здравеопазването, спорта, социалните благотворителни дейности? Виждате здравеопазването в какво състояние е. Държавата просто фалира и в тази област.
Следователно защо да не предоставим възможността на съответните стопански субекти, които желаят, да правят и по-големи инвестиции. Защо трябва да ги ограничаваме до 3 на сто? Естествено трябва да има граница, но тази граница, този лимит не може да бъде в рамките само на 3 на сто. Нека да бъде завишен и струва ми се, че от това няма да загуби финансовото министерство или бюджетът на държавата, а обратното, ще спечели. Какво лошо има в това, че някой ще спонсорира здравеопазването? И ние го ограничаваме и казваме - 3 на сто, повече не.
И последното, което искам да кажа, е, че в чл. 58 от гласувания от нас закон се предвиждат данъчни облекчения за приватизирани предприятия с държавно или общинско участие до 33 на сто. Защо вечно спазваме едни правила от миналото? Градираме, групираме нещата - за теб така, за теб така. Струва ми се, че едно подобно разграничаване невинаги е полезно, още повече, че цифрите могат да бъдат съвсем случайно поставени. Правилно ли е, законосъобразно ли е, логично ли е - бих попитал?
Нека, когато работим един финансов закон, да не мислим само за пълнене на джоба на държавата. Разбира се, че финансовият министър трябва да мисли по този въпрос, но той трябва именно да може да постави летвата там, където е. Не е въпрос само да блокираме хората. Нека да създадем условия не само за държавния бюджет, но и за хората да постигнат онова, което трябва. И когато поставяме ограничения, нека те да бъдат малко по-разумно поставяни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволявам си една бележка, във връзка с казаното от проф. Джеров, понеже съм свикнал той да говори като юрист точно. Така винаги съм се отнасял към неговите изложения.
Професор Джеров, според мен е абсолютно неправилно да се говори, че разходите за инвестиции не могат да се облагат с данък печалба. Могат и освен аргументи и съобръжения в чисто теоретичен икономически план, един много лесен начин да се аргументират, че могат е фактът, че в практиката на най-различни по степен на зрялост пазарни стопанства се облагат.
С други думи, както беше казано и в изложението на комисията, и в изказването на моя колега Емил Костадинов, както многократно звучеше в комисията при обсъждането на тази тема, въпрос на философия, на модел е дали тези разходи и в каква степен и по какъв начин ще участват при преобразуването на финансовия резултат.
Сега България, респективно правителството, подкрепено от парламента, от мнозинството, възприемат този модел, тази философия.

И втората ми малка бележка е следната. Аз съм съгласен с Вас, че може и 3, и 13% да бъдат средствата, които могат да бъдат използувани за дарение в най-различни области. Но и Вие трябва да се съгласите с мен, че при сегашните финансово-икономически условия, от една страна, и от друга страна, при това равнище на икономическо развитие, което имаме - около половината, грубо казано, спрямо това, от което тръгнаха реформите, трябва да мислим и за попълване на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Двете минути изтекоха.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Още едно изречение.
А едва ли ще възразите, че всеки, който иска да дарява, спокойно може да дарява и за сметка на печалбата, проф. Джеров. И даже това би звучало много по-благородно. И това е една широко развита практика - а не само преди облагане на печалбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Благодаря.
Желаете ли дуплика, проф. Джеров? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми проф. Стоилов, аз смятам, че винаги може да се поддържа една концепция. А това, че поддържам едно виждане, различно от това, което вашата парламентарна група е наложила, аз смятам, че не е престъпление и с това не съм нарушил принципа на точност и коректност спрямо моите колеги тук.
Но все пак, нека да не търсим околни пътища. Инвестициите са инвестиции и те трябва да бъдат уважавани и даже на тях трябва да бъде даван път. Това е моето виждане. И след като в чл. 13 има толкова много точки за неща, които се освобождават, би трябвало да се постави и инвестицията. Защото, когато го кажеш изрично, когато именно включиш в приложното поле на чл. 13 инвестициите, от това загуба няма да има. Обратно, това ще бъде по-полезно.
Останалите въпроси ми се струва, че можем да ги дискутираме, но това е въпрос и на виждания и смятам, че тогава, когато се развива един въпрос логически, все пак той би трябвало да бъде изслушан и от мнозинството.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Светослав Лучников.
Да се готви Венцеслав Димитров.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Разглеждаме един много сериозен въпрос и първото нещо, за което аз бих апелирал, е да ограничим всякакви партийни пристрастия и да го погледнем много сериозно. Защото той наистина касае основни проблеми на нашата икономика.
Проблемът, на който аз искам да се спра, е облагането или по-скоро освобождаването от облагане при инвестициите. Аз съм съгласен с философията, която възприе Законът за данъка върху печалбата, като премахна освобождаването на печалба от данък, пристъпи към техниката на т.нар. преотстъпване на печалбата. Това е една прогресивна мярка, една добра мярка, която трябва да се подкрепи. Но ние се увлякохме, господа, и направихме така, че обложихме всички инвестиции.
Сега тук има един аргумент, който според мен, звучи особено фалшиво. Видите ли, сега като освобождаваме от данък инвестиции, даваме възможност да се купят луксозни леки коли, даваме възможност да се обзаведат луксозни апартаменти, т.е., насочваме средства, които биха били полезно разпределени чрез бюджета към едни разходи, които съвсем не заслужават подкрепа. Аз съм напълно съгласен с тази работа. Но ние не можем заради това, че някой ще си купи лека кола или ще си обзаведе луксозно апартамента, да лишим другиго от възможност да си купи производствена машина или някакъв много полезен инвентар. Ние не бива поради това, че може някой да злоупотреби със своето право, да го лишим от възможността да ползва това право целесъобразно. Ние имаме всичката възможност да формулираме така текста на закона, че да ограничим освобождаването само за тези инвестиции, които наистина са полезни. Какво ни пречи да го направим? Ние приехме Закон за данъчната администрация, с който създадохме твърде големи възможности на фискалните органи да проверяват за точното спазване на закона. И ако ние дадем едни нормални законови рамки, данъчната администрация ще обезпечи тяхното спазване. Но ние не можем да лишим хората от данъчни облекчения при инвестиции в един момент, когато нашата икономика е в разруха и има особено голяма потребност от нейното стимулиране чрез допълнителни инвестиции.
Тук се каза, че не се вижда прекият фискален ефект от тези инвестиции. Да, не се вижда прекият фискален ефект. Но в сегашното състояние на нашето стопанство ние не бива да търсим само пряк фискален ефект. Ами защо забравяте възможността да се създадат допълнителни работни места чрез тези насърчени инвестиции? Защо забравяте, че сега вече около милион и 300 хил. българи работят в частния сектор, докато общественият сектор се свива? Ами ние няма ли да допринесем за решаване на социалните проблеми на страната, като дадем възможност за по-благоприятно извършване на инвестиции? Безспорно ще я дадем. Още повече, че ние си позволихме с този закон да нарушим чл. 19 на Конституцията, да създадем неравномерно третиране на различните правни субекти. Защо даваме възможност да освободим от данък инвестиции и да върнем печалбата, да я преотстъпим на приватизираните предприятия, в които държавното участие е стигнало по-малко от 33%? Защо? А защо не на другите? Защо тук изведнъж създаваме една специфична привилегия, която с нищо не е оправдана? Защо даваме тези привилегии на кооперациите и създадените от тях предприятия? И вижте с какъв обхват! За да извършват инвестиции и да правят субсидии, значи да поддържат губещи обекти, които подяждат национален доход - ние създаваме тази възможност.
Аз ви моля да използуваме възможността, която създаде указът на президента за връщане на този закон за ново разглеждане. Наистина да се опитаме да го разгледаме отново. Нека комисията да потърси такива формулировки - заедно с вносителя, разбира се, Министерския съвет, които да създадат една наистина рационална база за облекчаване, за насърчаване на инвестициите, които са страшно необходими, стратегически са необходими за нашето стопанство сега. Нека да не се засягаме от това, че видите ли, законът е върнат и сега, ако ние го приемем да го разглеждаме втори път, просто ще принизим парламента, ще го подчиним на волята на президента. Нека да се абстрахираме от такива странични и несериозни ефекти на въпроса. Нека наистина се постараем да направим едно истинско подобрение на този закон, като насърчим инвестициите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ:
Благодаря. Реплики? - Няма.
Давам думата на народния представител Венцеслав Димитров.
Да се готви Александър Маринов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председател, колеги! Мисля, че няма да злоупотребя с вашето търпение, ако се позова пак на това, което казаха моите колеги - господин Радев, господин Лучников и господин Джеров, че ветото на президента ни дава възможност да погледнем наново това, което сме приели и да видим дали не можем да го подобрим по някакъв начин. Защото наистина приемането на този закон се проточи от законопроект в закон доста в пленарната зала и в сравнение с началото на годината, когато беше внесен от Министерския съвет, мисля, че вече нямаме две мнения по този въпрос - България има коренно нова икономическа обстановка. Коренно нова икономическа обстановка не по отношение на подобряването й, а точно обратно. Едва ли някой ще защитава тук противно мнение. Обстановката е рязко влошена. И с всички средства, включително с този закон, когато влезе в сила, ние заедно, пак подчертавам, заедно сме длъжни да направим нещо за подобряване на тази обстановка.

Вчера в Комисията по бюджет и финанси стана малка дискусия и аз защитавах тезата, че както президентът, така и парламентарната опозиция също е отговорна за законите, които излизат от парламента. Ние затова сме избрани в парламента - за да казваме нашето мнение и да се опитваме да влияем на законопроектите. Вярно е, че отговорността е неравномерно разпределена. Тя е най-голяма за парламентарното мнозинство. Но ако в парламентарното мнозинство има хора, които се вслушват в това, което говори и президентът, и опозицията, мисля, че могат да бъдат направени съответни корекции. Виждаме, че този курс, който беше поет от определени лица в изпълнителната власт, за съжаление с безропотната подкрепа на парламентарното мнозинство, не ни води доникъде. Напротив, кризата се задълбочава, жизненото равнище спада, безнадеждността на обикновения българин като че ли става негово битие. Стигнахме дотам с българската икономика да плашат избирателите в други държави, които под някаква форма сме смятали, че стоят зад нас.
Хубаво е, че тук не прозвуча един аргумент, който винаги беше изтъкван при предишните обсъждания, даже и от други парламентарни групи, на връщаните от президента закони, това, че видите ли, президентът ги връщал, защото искал да си прави кампания. Мисля, че е ясно за всички, че сега този въпрос не стои. Президентът връща този закон не защото си прави кампания или иска някой да го избира, а защото смята, че не е добър.
РЕПЛИКА НА ДЕПУТАТ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Ти откъде знаеш?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Много добре го знам. Вие ако не го знаете, това значи, че не сте на място тук, тук не Ви е мястото.
Вярно е, че известни съмнения буди единствено заключителното изречение в мотивите на президента, че връща Закона за данъка върху печалбата, оспорвайки го изцяло и по принцип. Моето мнение е малко по-различно. Такъв закон е необходим, обаче с много сериозни корекции. Ние не можем да вървим към пазарна икономика само с Указ N 56 и това се знае от всички - и наблюдатели на българската икономика, и тези, които директно участвуват като агенти в нея, като активни участници в нея.
Там е работата обаче, че най-сериозните проблеми не са решени по адекватен за ситуацията начин.
Най-напред аз се изненадвам, ние сме колеги, от това, което е написано като доклад на Комисията по бюджет и финанси. Вчера ние правихме дискусия, но тя беше кратка и едва ли дава основание за такъв подробен доклад. Това е по-скоро мнение на нейния председател, естествено, може би дори да беше представен този доклад на вниманието на комисията, той щеше да бъде приет, но аз бих желал да подчертая, за никого не е тайна, че мненията в комисията, както и мненията в пленарната зала са разделени. Вярно е, че повечето подкрепят основните становища, но една част са против, цялата опозиция е против.
Между другото, наистина и господин Радев изказа известни съмнения по този доклад, аз също си позволявам да ви насоча, да видите, че има някои неща, които не би трябвало да са така. Даже точно обратното на това, което е целял да каже авторът на доклада.
Вижте какво четем на страница 3: "В така наречения "стартов период" 1989-1995 г. бяхме свидетели на различни изменения на нормативната уредба в тази насока и сега ще сме свидетели на резултатите от прилагането на същата."
Тоест, авторът иска да каже колко лоши са резултатите - "занижен данъчен контрол". Добре де, ние приехме данъчни закони. Данъчният контрол не е основата в този закон.
"Избягване на улавянето с преки данъци". Добре, може и това да има. "Липса на интереси". И вижте сега четвъртото, четвъртата основна негативна последица - "Разширяване на производството и разкриване на нови работни места". Ами, че това лошо ли е? Ами, нали към това сме се стремили? И хубаво, че господин Желев го е написал. Наистина с онова, което макар и корекции под формата на Указ N 56, мисля, че имаше разширяване на частния сектор и създаване на работни места. Той си го е написал така, както трябва, макар че е мислел да напише точно обратното. (Весело оживление в залата)
Така че точно с този закон ние правим и тази "неблагоприятна последица" да действува обратно или да свием производството и да закриваме работни места. Точно това ще е пряката последица от този закон.
Към мотивите на президента бих добавил и други. Тук господин Радев се произнесе. Ние имаме уговорка щом се публикува в "Държавен вестник", ще се съберем, ще напишем мотиви и ще сезираме Конституционния съд по някои постановки. Естествено, по въпросите за данъчните ставки трудно бихме могли да намерим подкрепа, защото те са въпрос на целесъобразност, не на съответствие и несъответствие с Конституцията, но ми се струва, че така приетият чл. 15 за амортизациите, когато не се дава възможност да се актуализират амортизационните норми в зависимост от инфлацията, а инфлацията знаете, че не е ниска - няма да е 20 на сто, така както смяташе правителството, няма и да е 50 на сто, ще е сигурно доста над 100 на сто. Това представлява нарушение на няколко члена от Конституцията, защото на практика става конфискуване на частна собственост. След като не давате възможност на един дълготраен материален актив по нормален начин да бъде пренесен в цената на продукцията като разход, а това нещо му се облага като печалба. Вярно е, че може и така, обаче до какво ще доведе това? Най-просто - до декапитализация на цялата икономика. Това ли се цели с този закон?
Тук някои колеги, мисля, че Емил Костадинов беше, говориха за съответствие на международната практика, международните норми в другите държави и т.н. и се позоваха на, видите ли, какво ставало в другите държави, ставките били такива и т.н. Ставки има различни - има и по-ниски, някъде има и по-високи, но облекченията или по-скоро признаването на разходите са такива, че общият сбор от приходите, които идват от данък печалба, въобще като относителен дял, не е толкова голям.
Господин Костадинов, това е и за другите, една пропорция. У нас приходите, съгласно приетия Закон за държавния бюджет, предполагам, че ще се актуализира и аз одобрявам тук усилията на председателя на комисията да предизвика по-бързо вкарване на Закона за актуализация на бюджета в залата на парламента, защото наистина с приетия сега Закон за бюджета чисто и просто повече не може да се работи.

В този закон приходите от данък печалба и приходите от данък общ доход са долу-горе, господин Славков, 1:1,5, включително и половината от общия доход, който се преотстъпва на общините.
Вземете, господин Костадинов, данъчната статистика на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и там ще видите какво е съотношението между приходите - съотношението е между 1:3 до 1:5. Тоест, ако при нас са почти равни приходите, там те са доста повече в полза на данъка върху общия доход. И не ми казвайте, че това е така, защото у нас ставките за общия доход са ниски. Напротив, у нас ставките за общия доход, средната ставка за общия доход, е доста по-висока. Изберете някоя страна и ми кажете, за да ги сравним - средната ставка за общия доход. Сега поради инфлацията тя ще стане още много по-висока.
Искам да ви кажа следното. Това си го запишете, защото съм го казвал, но няма разбиране. А то е факт! Чрез данъка върху печалбата в страните с развито пазарно стопанство не е основен стремежът да се събират приходи, да се пълни държавния бюджет. Там напротив, основният стремеж е да се създаде такава уредба, която да стимулира производството, да стимулира инвестициите, да стимулира създаването на нови работни места. Затова има и друг подход и по отношение на разходите.
Господин Костадинов се изненадва от това, което аз му предлагам. Господин Костадинов, аз това не съм го измислил: 80% от разходите да се признават, а 20% да не се признават. Аз това не съм го измислил! Това са го измислили германските законодатели. Ако им се сърдите, на тях се сърдете. Искаме, чисто и просто, да привнесем една норма, която е доказала себе си в условията на пазарно стопанство. (Шум и реплики в залата)
Вижте, бюджетът е много просто... Аз ще ви кажа още една истина, че колкото повече увеличавате ставките, толкова повече намалявате приходите в бюджета. И това ли трябва да го развивам като теория? Аз не искам! Мисля, че достатъчно сме говорили по този въпрос - какво ще прави бюджетът.
Аз разбирам, но знаете ли къде отиват парите в бюджета - да ви пълнят губещите държавни предприятия сега посредством банките. Преди това се правеше посредством лошите кредити. Ето затова - даже не отиват за социални цели!
Тук се изказваха вече за необходимостта от стимулиране на инвестициите. Не искам да повтарям техните аргументи. Но искам да ви кажа защо трябва да стимулираме инвестициите - държавни предприятия инвестиции сега особено, в последните години, по принцип не правят. Държавните предприятия търсят заеми, за да плащат заплати. Държавните предприятия дори и да имат печалба, те я раздават на частни предприятия. Раздават я, защото държавата не може да ги контролира. Може да има тук-таме едно-две изключения и затова ми се струва като връх на наглостта, когато се говори, че се намалявала данъчната ставка, данъкът за общините и т.н. Ами, че те нямат печалба, държавните предприятия, за да го плащат. Ясно е, че върху частните предприятия пак се натриса цялата данъчна тежест. Отделно от това, че когато двата данъка се комбинират, те дават повече от 40 на сто.
И отделно от това, че тези 1,5 млн., които ги имахме като граница, кога ще облагаме с 30 и кога с 40 на сто, респективно сега с 36 и 26, отдавна трябваше да станат не 1,5 млн. и не 2 млн., както са сега - съвсем нещо малко, но може би трябваше, както и при данък общ доход да станат 7,5 или 10 млн. и наистина да има някакъв ефект от тази ниска данъчна ставка, по-занижена данъчна ставка.
Давате за пример другите страни. Добре, там всичко е направено. Защо не дадете за пример Турция, да кажем. Знаете ли колко е данъка върху печалбата там? - Тя не е в по-цъфтящо положение от нас - инфлацията е приблизително колкото у нас, лихвеният процент е приблизително колкото у нас, средната работна заплата е от два до три пъти, а може би и повече по-висока, отколкото у нас! Те имат доста сериозни проблеми и с външния си дълг, и с бюджетния дефицит, обаче никога няма да решат да увеличат данъка върху печалбата от сегашния - 25%. 25% на 40% е - това е нещо, както го правим ние. Вземайте пример от страните със сходна структура на икономиката, със сходна степен на икономическо развитие. Сравнявайте се с източноевропейските и централноевропейските страни. По отношение на данъка върху печалбата и липсата на всякакви облекчения и инвестиции, и за всичко друго - това го казвам на тези, които след малко ще гласуват, макар, че сигурно са ви принудили пак да гласувате като един, от парламентарното мнозинство - по всички тези показатели ние се превръщаме в страната с най-високо данъчно облагане измежду централно и източноевропейските страни, включително и между тези, които сигурно някой измежду вас искат да ни видят в една общност - бившите страни или както се казват сега - държавите от бившия Съветски съюз. И там има доста сериозни облекчения.
За даренията - хубаво, професор Стоилов казва сега, 3%. дадохме 7%, макар че аз исках 10. Между другото, измежду мотивите пише: "равнопоставеност на стопанските субекти". Точно по отношение на даренията с равнопоставеността е напълно скъсано, доколкото едноличните търговци имат право на 20 на сто от техния доход да даряват, а юридическите лица имат право само на 3 на сто в новия закон, а по сега действащия закон имаха право - частните, става дума - на 7 на сто. В Германия са 5 плюс 5 - 10%, господин професоре! Вярно е, че е хубаво да си платят данъка и пак да дадат нещо за дарение, обаче тогава държавата става едва ли не ортак на дарения, тоест половината го даваш на държавата под формата на данък върху печалбата, а другата половина го даряваш. Тоест, правиш дарение в размер на около половината от това, което си възнамерявал. Ако сложим по-голям процент за даренията естествено, че сумата, която ще бъде дарена на каквото отива там - на здравеопазване, то е образование, то са фондации, то е наука, то е екология, то е ако щете религия и т.н. Спорт - също. Физическо възпитание. Че онзи ден приехте Закон за спорта, а същевременно с приемането на Закона за данъка върху печалбата тези относителни величини, които сега са равни само на 3 на сто решително са съкратени.
Аз протестирах и по време на заседанията на комисията, и по време на първо и второ четене срещу премахването на редица данъчни облекчения. Вярно е, че благодарение на някои хора, преди всичко в парламентарното мнозинство нещо беше направено, но не чак толкова много, че да бъдем доволни и ние и да кажем: да, и ние заставаме зад това, доколкото смятаме, че облекченията за току-що приватизираните предприятия в близките пет години или поне в близките три няма да могат да бъдат реализирани, поради грамадната сума, която трябва да бъде дадена за възстановяването на нормалната дейност на тези предприятия, които са били досега държавни и да започнат да функционират на принципа на частната собственост.
Също така и другото облекчение, което се дава уж за чуждите инвеститори - над 5 млн. долара. Такива, за съжаление, доколкото знам, имаше едни, но те си отидоха. Други като че ли не се очертават. Дай Боже, да дойдат повече, но за съжаление те остават повече психологически, отколкото в друг план.
Други облекчения са премахнати, но мисля, че не това е най-сериозният въпрос. Най-сериозните въпроси - пак подчертавам - лошото третирате на амортизациите, лошото третиране на инвестициите, лошото третиране на другите видове присъщи разходи, лошото третиране на даренията. Да не говорим за различната техника на събиране на данъците. На практика това не е закон за един данък, а това е закон за два данъка, даже бих казал, че е за три данъка. Единият е данък печалба за централната власт, за правителството, за държавния бюджет, другият е данък печалба за общината и даже още един има - мелиорации. Много по-просто технически щеше да бъде, ако данъкоплатецът отива и плаща един данък, накуп го плаща в данъчното и със закона после, вътре в закона да се каже - толкова процента, 80%, да кажем, отиват за централния бюджет, 16 или 18% отиват за общината, а 2%, като искате, да отиват за мелиорации. Но това е друг въпрос, така че и от техническа гледна точка по-скоро се е целяло или се цели, доколкото законът все още не е факт, преди всичко да се регулира от правна гледна точка наследството на Указ N 56, вместо да се търси коренно нов подход.
Не казвам обаче, че няма наченки за такъв подход, обаче именно от тези десетина пункта, с които ние не сме съгласни и които показват, че опозицията общо взето има идея как трябва да се поправи този закон, за да тръгне българската икономика, а именно тези десетина пункта не ни позволяват да подкрепим този закон и затова аз призовавам всички в пленарната зала, особено тези, в които имам съмнение, че ще гласуват по съвест - това са хората от парламентарното мнозинство - да ни подкрепят.


Не става дума само за българския бизнес - частен или държавен. Става дума за българската икономика. Господа, вижте какво става в последните месеци. Ясно е, че тези, които ви налагат някакъв модел за поведение и ви казват да играете ролята на прости изпълнители вътре в парламента, не са наясно точно какво трябва да се прави. Моля ви се, помогнете им чрез корекции в този закон наистина да поемат един по-малко опасен за българската икономика курс.
Призовавам ви да подкрепите ветото на президента и после заедно всички да се опитаме да оправим онези десетина пункта, за които вече говорих. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли реплики? - Няма.
Давам думата на Александър Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Възползвам се от възможността, която предоставя приетият Закон за данъка върху печалбата и наложеното от президента отлагателно вето, за да поставя един въпрос, който съзнавам, че е частен, вероятно не централен в този закон, но е въпрос, който според мене се подценява и не се познава добре.
Става дума за поставения във ветото на президента и в редица изказвания проблем за намалената възможност за дарения за благотворителни и социални нужди, за целите на науката, културата, спорта. Иначе казано, за един от основните източници на дейността на организации с идеална цел - така наречените организации от третия сектор.
Искам да отворя една скоба и да кажа, че аз лично имам определени резерви към подхода, който се прилага в този закон. Първо, защото наистина в много голяма степен той се третира главно като фискален инструмент, като едно средство за набиране на средства в бюджета. Според мене нашата практика през последната година показа, че усилията за ожесточаване на данъчния натиск не се отразяват благоприятно или поне не се отразяват в тази степен за решаване проблемите на бюджета. Колкото повече се стремим да засилваме този натиск, толкова повече се засилват и проблемите на бюджета.
Също така разбираемо е, че този закон би трябвало да има изключително важно значение за стимулирането на икономиката, на икономическото развитие, а в тази област очевидно има редица дискусионни въпроси най-малкото.
Но се връщам на основното. Известно е, че с така приетия текст се намаляват от 7 на 3 на сто възможните суми, които могат да се отпускат за дарения за здравеопазване, наука, култура, спорт и т.н. преди облагането с данъка върху печалбата.
Тази цифра и досега не беше голяма и смея да твърдя, че България се намира много, много далече назад в сравнение с другите европейски и не само европейски страни по отношение на възможностите, облекченията и стимулите, които държавата предоставя на организациите от третия сектор.
Нещо повече, аз смятам, че и досега - и тук искам да взема отношение към това, което каза моят уважаван колега Стефан Стоилов - голяма част от стопанските субекти са правили тези дарения в по-голям размер от седемте, респективно от трите на сто, за които става въпрос.
Искам също така да поясня, че нещата тук имат не само пряко икономическо и финансово измерение. Те имат измерение от гледна точка на моралната и обществената позиция, която държавата изразява, взимайки, решавайки, третирайки по един или друг начин този въпрос - стимулирайки или действайки към въздържане на стопанските субекти от активност в сферата на благотворителността.
За съжаление, само за един месец това е вторият случай, в който ние като законодатели се отнасяме с недостатъчно разбиране и дори бих казал с враждебност към организациите от третия сектор: когато приемахме Закона за защита на влоговете, макар че имаше различни дебати, не се прие възможността да бъдат гарантирани в пълна степен влоговете на фондациите и другите организации с идеална цел. Отново се връщам към този критерий: те съвсем не са толкова много, че да представляват някаква заплаха за бюджета в светлината на целия размер на средствата, които бяха предвидени.
Този подход за съжаление, намерил израз и в съответното законодателно решение, показва подценяване на възможностите, които имат организациите от третия сектор, с помощта разбира се на стопанските обекти от държавния и частния сектор. За сравнение искам да посоча само една цифра: във Великобритания например чрез организациите от този сектор, респективно чрез събраните от дарения средства се реализират обществени разходи, които представляват около 10 на сто от бюджета на Великобритания.
Има и днес тези, че сега бюджетът е в много трудно положение и ние не можем да си позволим да изтичат средства към организации от този тип. Но аз смятам, че именно в условията на криза, когато държавата е възпрепятствана да подпомага тези сфери - наука, изкуство, спорт и т.н., именно организациите от третия сектор вършат една изключително важна работа. Например, аз не знам колко млади хора българската държава е изпратила на краткосрочна или дългосрочна специализация или обучение в чужбина, но знам, че българските фондации и сдружения - само тези, които членуват в Съюза на българските фондации и са стотици на брой, са изпратили хиляди или може би десетки хиляди български младежи да се учат, да се подготвят в чужбина.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): И сега им спряха стипендиите, защото им блокираха парите.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Аз смятам, че да се подценява този въпрос, е крайно неподходящо. Още повече, че държавата наистина няма възможност да го прави. И ако има известни основания, морални да кажем, да се ограничават възможностите на стопанските субекти с държавно и общинско участие, аз не разбирам изобщо защо трябва да се ограничава възможността на частните стопански субекти да реализират тези дарения.
Накрая смятам, че вероятно това е един въпрос, който е частичен и трудно може да бъде разглеждан като основен аргумент за или против закона. Съзнавам това нещо. Въпреки всичко искам откровено да заявя, че веднага след като бъде публикуван законът, аз лично смятам да внеса Законопроект за изменение и допълнение на този закон, в който да се възстанови поне предишното положение при облекченията за дарения за тези цели.
Друг е въпросът, че ние се нуждаем, както много страни в Европа и в света, от специален закон за организациите от третия сектор, който да регламентира държавната политика спрямо тях. Това разбира се изобщо не се ограничава само до данъка върху печалбата и възможност за отчисления. Това се отнася до всички други възможности за държавата да стимулира, подпомага и дава съответното признание на тази дейност, която без никакво клише може да се нарече благородна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На базата на няколко числа искам да направя една бележка във връзка с изказването на господин Александър Маринов. Ако вземем сумата на печалбите за миналата година, знаете, че в държавния сектор има и губещи предприятия, има и печеливши. Надяваме се печелещите да стават все повече и повече...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Напротив, по-малко ще стават...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, тишина! Времето тече.


СТЕФАН СТОИЛОВ: Само на основата на тази печалба, която се реализира в държавните предприятия, господин Маринов, тези 3 на сто позволяват сумарно дарение от около милиард и 200, това е само за държавния сектор. Отделно - частния реален сектор.
И още нещо. Понеже пледоариите в полза на увеличаването на този процент някак си доминират, остава в сянка другото, което и Вие пренебрегвате, както и колеги като Венцеслав Димитров, като Муравей Радев и т.н., че нищо не им пречи да даряват и три пъти по 3 на сто, след като за печалбата от 2 млн. лв. законът предвижда 26 на сто данък печалба, което е едно прилично облекчение. По този начин законът за голяма част от средните и малки фирми предвижда данъчна ставка, която ни поставя в групата на страните със средно, много поносимо данъчно облагане. Това се пренебрегва и се създават настроения като че ли тези 3 на сто абсолютно ограничават възможността за дарение. Невярно, абсолютно невярно е това. И създават погрешни представи сред обществеността. Три пъти по 3 на сто могат да даряват за сметка на печалбата. И аз казах и ще повторя, понеже и вие непрекъснато повтаряте - много по-благородно е от печалбата след облагане да се дарява, отколкото за сметка на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГДЛ): Аз смятам, че в случая боравим главно с икономически, а не с морални категории. И става дума за това какви условия създава държавата - дали стимулира, дали подтиква или възпира. Освен това ако става дума за печалба в размер до 2 млн., колко са 3 на сто от 2 млн.? Или 9 на сто от 2 млн.?
Освен това извинявайте, господин Стоилов, обаче Вие говорите за сумарната печалба. А съвсем ясно е, че отношение по този въпрос и желание да извършват такива дарения имат една малка част от стопанските субекти и ръководители. Това е въпрос, ако искате, на традиции, на психология и т.н.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Да ги задължим?
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Не да ги задължим, но да дадем възможност на тези, които искат, да го направят. И това може да се установи, ако се направи един анализ на реално извършените дарения, а не така на калпак - колко е печалбата в държавния сектор. Нека да се види просто на базата на едно проучване, защото би трябвало законите да се приемат на основата на сериозни проучвания, измежду тези, които са искали да извършат дарение, дали те са били ограничавани от тази рамка или не, а не просто ако изхождаме от един абстрактен субект.
Що се отнася до това дали е морално да се дарява и след облагането, това е друг въпрос и друга категория, това е морална категория. Известно е, че голяма част от дарителите постъпват именно така. Но те го правят въпреки законите, а не благодарение на тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител от СДС Александър Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз просто продължавам темата само за секунди. Професор Стоилов явно все още си живее в това време, в което едно време по заповед на градския комитет на партията се задължаваха директори на предприятия да даряват по повод на някое мероприятие. И той си мисли, че така всички предприятия ще продължават да даряват.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): По закона говори.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: По закона ще говоря. Професоре, понеже ти говориш не по закона и ме подвеждаш. Нали професор си все пак и ме подвеждаш!
По закона, по-точно по становището на комисията, е моето изказване, по един елемент, който доста интересно е третиран в становището на комисията. Според господин Желев въпросът за данъчните облекчения е бил винаги дискусионен - така е записано в становището на комисията. И по-нататък пише, че опитът от изминалия период показва, че въпреки многобройните данъчни облекчения нашата икономика не можа да постигне желаните цели и ефект.
Аз съм напълно съгласен, че този въпрос винаги е бил дискусионен. Има страни, в които се дават многобройни и разнообразни данъчни облекчения, има страни, в които не се дават никакви данъчни облекчения общо взето. Но при какви условия - при твърд нисък данък печалба. За всички еднакъв нисък данък печалба и никакви данъчни облекчения, дълготрайно законодателство, без промени. Всички знаят колко е данък печалба в продължение на години. Малък е данъкът на печалбата, няма данъчни облекчения и всеки си прави сметката. Другият вариант е да се правят целеви данъчни облекчения за конкретни приоритети на държавата.
В сегашното законодателство, в сегашния Закон за данък върху печалбата, няма нито едното, нито другото - висок данък печалба и никакви данъчни облекчения. Явно е, че нещо е сбъркано базисно във философията на този закон. И не случайно президентът го връща точно в един от аргументите в тази посока.
Като председател на подкомисията по приватизацията многократно съм заявявал своето становище по тази странна разпоредба за данъчните облекчения за приватизирани предприятия с държавно и общинско участие до 33 на сто. То беше един фойерверк, който министър-председателят доста необмислено хвърли на срещата на Европейската банка, търсейки някакво признание. Там се говореше за новопостроени предприятия, за чужди инвестиции. След това започна да се модифицира предложението му към нещо по-реално и в момента се стигна до едно предложение, което е кратко, ясно и абсолютно безсмислено. Това предложение за данък върху печалбата е безсмислено в няколко посоки. Първата е, че никой не може да очаква от едно ново приватизирано предприятие, като знаем какво е състоянието на държавните предприятия в момента в България, никой не може да очаква от купувача на предприятието, който най-вероятно е купил предприятието с кредит, защото никой не си държи парите в джоба, да изплаща кредита, да инвестира в предприятието и освен това в първите три години да реализира и печалба.
Тук има една техническа, бих казал, счетоводна алабалистика, в която може да се декларира печалба, за да не се облага, но това нанася непоправими вреди върху предприятието, защото няма да се инвестира просто в него, а парите ще се изкупуват от предприятието и ще се изпращат някъде другаде под формата на печалба. Такава една хубава вратичка отваря този текст в закона.
Вторият смисъл е въпросът за това защо само новоприватизираните предприятия. А новоизградените, новопостроените - тази странна дума, която беше измислил министър-председателят Жан Виденов и заместник министър-председателят Румен Гечев? Новопостроените предприятия? Тоест става въпрос явно за новооткриващи се нови фирми - производители, търговци и т. н. Значи ако аз инвестирам на зелената поляна и си построя фабрика, не получавам данъчни облекчения, а ако купя държавна фабрика получавам данъчни облекчения. Тук се отваря още една много хубава вратичка, за която още на първо четене предупреждавах, когато се говореше за тези текстове - купувам си магазинче, отбелязвам си, че извършвам приватизационна сделка и после на това магазинче трупам всичките печалби на моята фирма, с което три години не плащам никакъв данък и си строя каквото си искам друго и си правя каквито искам разходи, реализирам си печалби и трупам всичко върху приватизираното магазинче.
Ето такива недомислени текстове, плод на рекламен шум по време на международната среща в България, не могат да бъдат обект на сериозно законодателство. Затова аз сериозно приканвам мнозинството да върне законопроекта в комисията, да се преразгледат тези текстове, да се напишат както трябва, да се приеме една ясна философия по отношение на данъка върху печалбата - дали той ще има облекчения или ще бъде нисък. Но просто така законът не може да влезе. Той влезе ли така, това означава пълно погребване на пазарната икономика в България. Може би пък това искате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Руси Статков.

РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председа-тел, колеги! Аз мисля, че днес ние имаме един върнат закон, който, както се изразиха повечето от колегите, е въпрос на философия за дадено нещо, а не въпрос на законосъобразност, не на конституционосъобразност. Дори и Венцеслав Димитров в евентуалните си намерения за оспорване на закона сам не е убеден, че може да го оспори пред Конституционния съд. Защото, тук е и господин заместник-министърът, ние имаме много разговори и в комисията, и в залата - става дума за амортизациите, които посочи като пример, по тях трудно би могъл да го оспори за конституционосъобразност. Така че, повтарям, става въпрос за философия на закона.
Ясно ми е, че ние в рамките на тази дискусия, която имаме, не бихме могли в най-големи детайли да влезем във философията на закона, още повече че става дума за закон, който е свързан същностно с данъчната реформа, че тя от своя страна е свързана с цялостната икономическа реформа, която се провежда в страната. Мисля, че това, че колегите отдясно имат различна философия не е страшно. Аз споделям това мнение, че ние имаме различни философии, различни виждания за хода на реформата в страната. И затова аз бих искал да кажа следното, че днес аргументите в полза на философията, която беше вече на власт, която в голяма степен движеше страната, даже част от законите, или несъздадените, бяха реализирани и свързани с нея, продължават да действат, тази философия за съжаление, уважаеми колеги, защото аз бих се радвал, ако има резултат, не даде резултат. Напротив, в повечето от сферите в страната - и в икономиката, и в културата и така нататък, резултатите са негативни, резултатите са катастрофални.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Защото управлението ви е много лошо!
РУСИ СТАТКОВ: Господине, Вие споделихте, че за година и половина БСП е довела страната до това нещо. Аз мисля, че най-малкото Вие, господин Радев, имате основание да заявите това, защото включително и данък печалба, който споменавате, още не е отменен. Ако говорим за данъчна среда, извинявайте, но има точно такава среда, която Вие изповядвате, че била резултатна. А напротив, резултатът е негативен. Така че не можете да го свързвате с управлението на демократичната левица. Напротив, трябва да дадете възможност на демократичната левица да развие своята и данъчна, и цялостна политика...
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Докога?
РУСИ СТАТКОВ: ... и по-малко да защитавате една друга философия, която, повтарям, не показа резултат.
Продължавам по-нататък с това, което днес вие използвате като повод, или по-конкретно връщането на закона от президента. Вижте, говореше се тук, в това число и от мой колега, за това, че са намалени възможностите стопанските субекти да подкрепят отделни сфери на дейност, например здравеопазването, науката, културата и така нататък. За съжаление малко са тези фирми, които аз познавам, и като цяло в страната, които подкрепиха досега тези сфери на дейност. Още по-лошо, в резултат на оттеглянето на държавата от тези дейности, в резултат на разбирането за либерализация въобще на цялостния живот, какъвто вие наложихте непосредствено след 10 ноември се получи така, че в тези сфери нещата са катастрофални. И ние от миналата година по същество провеждаме вече една цялостна нова политика за подкрепа на тези сфери, Венци. Например в Закона за защита на инвалидите имаме 1 на сто от държавния бюджет, който ще се отделя за новия фонд. Ще бъдат подкрепени инвалидите. Наскоро, като приехме Закона за спорта, също така даваме преференции. Така че аз мисля, че и 3-те на сто, които са заложени, ако бъдат изпълнявани, както посочи и проф. Стоилов, в размера на печалбата като отчисления, то действително наред с усилията на държавата ние ще имаме много по-различни резултати. Така че считам за неоснователна една подобна философия, една подобна атака към този закон, който ние сме приели.
По-нататък, в аргумента, който президентът атакува - за данъчните облекчения за приватизирани предприятия, той си противоречи. Говори за това, че трябва да има критерии, свързани с излизането от кризата, структурното преустройство. А нима приватизацията, която и вие подкрепяте, не е насочена към това? Нима подкрепяйки тези процеси по същество ние не подкрепяме и това, което иска президента? Очевидно според мен липсата на пълна яснота и на цялостна философия, или по-точно пълният либерализъм създава противоречия във вашите тези и води до нещо, което по същество няма никакъв добър резултат за цялостното развитие на страната.
Мисля, че възстановявайки равнопоставеността на субектите, които ще плащат този данък, защото действително през тези години държавните фирми бяха поставени в крайно неблагоприятно положение - тук колегата Костадинов посочи, че те бяха изсмуквани, буквално казано, с тези закони, които съществуваха, или липсата на други закони - възстановявайки чрез този закон тази равнопоставеност, разширявайки данъчната основа, намалявайки данъчните ставки, ние правим нещо сериозно, което почива на Конституцията, на нейния дух и в това отношение аз мисля, че нашата посока на осъществуване на една различна икономическа политика, в това число и данъчна политика, е правилна.
Затова аз призовавам всички да подкрепят повторното гласуване на закона. Разбира се, една цялостна философия ние не сме изработили, но живот и здраве да е, по-нататък там, където се налага, бих подкрепил разумни корекции. Но днес такива не бих подкрепил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за реплика има Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Господин Статков, аз съм склонен да мисля, че Вие си вярвате на това, което говорите. Може би единствен от хората в ляво вероятно си вярвате, но погрешно си вярвате. За 45 години вашите предшественици създадоха една изключително лоша социалистическа индустрия и икономика в България, световно лоша, казвам аз. За година и половина директно управление вие доразсипахте тази икономика, буквално я доразсипахте.
Питам ви аз колко време ви е необходимо, за да свикнете да управлявате и да отговаряте? Какво значи отговорност на управлението? А нима не виждате, че сте станали за смях в световен мащаб! Я попитайте Зюганов какво е отношението към БСП в България днес. Той ще ви каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на Павел Шопов за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Много ми хареса в изказването на господин Статков едно, че той започна да говори за философия и философия на управлението. Да, точно така е, господин Статков. Различна е философията и философията на управление, която влагате вие и която влагаме ние. Оттам идват и големите проблеми. Но не нашата философия, която ние влагаме в управлението на България, е причината за това състояние. И точно в този момент вие най-малко имате правото да ни обвинявате, че нашата философия на управление е виновна, когато вашата философия, която е управлявала държавата 45 години и през всичките след това 7 години, през цялото време с изключение на 8 месеца показа, че изцяло е рухнала.
Наистина става въпрос за две различни философии - вашата и нашата. Затова вие сте Българска социалистическа, комунистическа партия и затова ние сме Съюз на демократичните сили. Защото нашите концепции са различни, коренно противоположни. Защото вие искате едно, а ние искаме друго. Вие управлявате по този начин, по който вие управлявате в момента, а ние желаем да управляваме по съвсем друг начин, по който и управлявахме осем месеца. Начинът, по който управлявахме осем месеца показа, че ние управляваме много по-хубаво от вас. Защото много от проблемите, които сега съществуват, тогава бяха на път да бъдат преодолени. Защото доларът тогава, когато управлявахме ние, мръдна едвам-едвам, както във всяка една нормална държава. Колко беше тогава инфлацията и какви бяха цените! Тогава имаше хляб. Тогава имаше светлина в тунела. Тогава, през лятото на 1992 г. българските граждани бяха на море и на балкан и можеха да си го позволят, а сега не могат. И затова това са две различни философии!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата за дуплика има Руси Статков.

РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Аз мисля, че, първо, господин Радев, тъй като Вие сте с гръб към мен, историята и животът показаха, че тези 45 години днес имат съвсем различна стойност от тази, която Вие разбирате.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: На вересия живеехме тогава.
РУСИ СТАТКОВ: Ако хора, които не се опират на даденостите и на реалните икономически факти, говорят за вересия, това си е техен проблем, но аз мисля, че сериозните икономисти, а и тези, които имат очи да видят, виждат, че основните фондове, които са създадени, са тук и не е никаква вересия това, което вие подхвърляте. Но това, разбира се, е една голяма тема. Имаше много почиващи тогава, почти целият народ почиваше, д-р Карев, и Вие сте завършили тогава. Въобще мога да говоря по това колкото си искате, но не това е темата в момента.
Темата действително е за философията на промените след 10 ноември. Защото ние подехме тези промени, но не за да стигнем до крайния либерализъм, който вие, възползувайки се от доверието на хората, вкарахте в ранг на държавна политика. Краен либерализъм, който действително мина като ураган във всичко в България. И не са само 8-те месеца, в които вие сте управлявали, като философия и политика те са много повече. И аз казах даже, че Законът за печалбата, който вие коригирахте на базата на Указа за стопанска дейност и на други закони, и до този момент част от философията ви действува и има противоречия с това, което ние се мъчим да правим. Аз на ваше място не бих изтъквал нито курса на долара от 1992 г., нито цените, защото вие още ядяхте от социализма, вие ядяхте от резервите на социализма. И ако вие действително бяхте реализирали добра политика, в 1994 г. нямаше да загубите изборите. Това са фактите. Така че можем много да си говорим, но фактите са категорични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предишното изказване внесе доста весела нотка в един сериозен въпрос. Всъщност със своя указ президентът връща изцяло за ново обсъждане Закона за данъка върху печалбата, но от мотивите става ясно, че основанията са няколко основни текста, с които президентът изказва своето несъгласие. Досега проведените разисквания наистина очертаха, че са няколко моментите в този закон, които търпят критика. Ето защо наистина ние трябва да се съсредоточим върху тях.
По отношение на приспадането на инвестициите при определяне на размера на облагаемата печалба. Проф. Стоилов беше съвсем прав, като каза, че това е въпрос на философия, че инвестициите могат да се облагат с данък върху печалбата и в много страни се облагат. Въпросът е дали у нас те трябва да се облагат. Това е разликата в нашата и във вашата философия. Че БСП не желае чуждестранни инвестиции в България, това е повече от очевидно, но с този закон мнозинството доказва, че то не желае никакви инвестиции в България. Със самия факт в момент, в който почти никой не инвестира, защото всеки икономист знае, че всяка инвестиция е най-трудно възвръщаема, а без инвестиции нашето стопанство, действително рухнало, не може да се съвземе, когато философията на закона е, че инвестициите се облагат с данък печалба, очевидно инвестиции няма да има. Това означава, че няма да има и съживяване на нашата икономика.
На второ място, пак въпрос на философия. В доклада на комисията вместо да се цитираше дословно целият указ на президента с мотивите, очевидно за да се запълни място, беше по-добре комисията да отговори на мотивите по отношение на конкретните положения, заради които е върнат този закон. В т. 1 на отговора, ако може да се нарече отговор становището на комисията, защото за мен има пълно разминаване между мотивите на президента и становището на комисията, всъщност становището на комисията не дава отговор на нито един от мотивите на президента за връщане на закона, та в становището на комисията в т. 1 четем: "При разработването на проекта на Закон за данък върху печалбата бяха възприети следните основни принципи:
1. равнопоставеност на стопанските субекти".
Именно това не е вярно. Именно в един от мотивите в указа на президента е записано, че законът предвижда данъчни облекчения за едни предприятия, става дума за приватизираните предприятия с държавно или общинско участие до 33 на сто, а не предвижда същите данъчни облекчения за други предприятия. Това не е никаква равнопоставеност на стопанските субекти, напротив, това е различни стопански субекти да се поставят в неравнопоставено положение. Отделен въпрос е, че това противоречи на Конституцията. Въпросът е, че мнозинството и правителството като че ли не си дават сметка и не могат да разберат какво значи равнопоставеност на стопанските субекти, за да наричат именно неравнопоставеността равнопоставеност и да прогласяват дори, че това е основен принцип на законопроекта.
Това са именно нещата, заради които президентът връща този закон и това са моментите, които заслужават да бъдат обсъдени отново. Защото ако този закон се приеме пак в същия вид, в който веднъж беше гласуван, това означава именно, че нашата икономика няма да се съживи, че кризата ще продължи, това означава именно сбъркани принципи, върху които е изграден законът, и сбъркана философия. Впрочем това е сбърканата философия на цялото управление на Българската социалистическа партия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Реплики? - Няма.
Има думата последният оратор Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Дискусията повтори дискусията когато приемахме законопроекта. Тя е в напреднала фаза, аз няма да повтарям аргументи, които бяха вече споменати от предишните оратори. Но мисля, че някои неща бяха пропуснати и те са следните.
Уважаеми господа, когато говорите, а и в мотивите е записано, че действително данъкът върху печалбата акцентира върху онази своя функция, свързана със събиране на приходите, но както вече стана дума и преди, когато ползуваме данъка върху печалбата като икономически регулатор, големият спор между нас е следва ли да бъдат стимулирани по принцип инвестициите, всяка инвестиция. Това не доведе ли вече до изкривяване на онази структура на инвестициите, която имаме в момента? Не можем да не признаем, че тя наистина е изкривена. Какво беше ползувано досега под формата на инвестиции, за да се избегне в някои случаи данъчното облагане? Главно инвестиране във фондове, които не са производствени, не са производителни. Увеличи се обемът на собствените офиси, собствената земя, собствената сграда. От това производствената дейност едва ли бе стимулирана както следва.


Така че в този спор - да ползуваме ли данъка върху печалбата като икономически регулатор или не, ние имаме едно неизвестно. И това неизвестно никой досега не го е казал. Кои направления, кои отрасли, кои производства, кои инвестиции следва да се стимулират? Нямаме го, тъй като все още в България няма структурна стратегия до тези елементи, за които става дума. Едва тогава има смисъл законът да се ползува като икономически регулатор. Дотогава стимулирането по принцип няма този ефект, както вече стана дума дотук. Няма този икономически ефект, който търсим от него. Това са нашите основни разминавания. Между нас няма разминавания затова, че той трябва да бъде ползуван като икономически регулатор, но все още не е ясно защо. И аз мога да ви демонстрирам с поведението на нашата група, че ние използувахме тъкмо тази логика. И не знам вие защо си затваряте очите, уважаеми колеги от опозицията?!
Какво стана с нашата намеса, т.е. с нашите дебати, между първо и второ четене? Ясно е, сега, в последния вариант следното - да, използуваме данъка върху печалбата като икономически регулатор за стимулиране инвестициите в:
- на първо място - отрасъл "Енергетика";
- на второ място - кооперациите не като отрасъл, а като форма. И аз не разбирам защо?
Ще отговоря на един от въпросите на господин Лучников. Какво чудно има в това, че искаме да стимулираме, т.е. да отделяме, да преотстъпваме печалбата в кооперациите за субсидиране? Става дума за онези слаби кооперации, които извършват реално социална дейност. И това е много известно на всички. Става дума за снабдяването на онези труднодостъпни населени места със стоки от първа необходимост. Това е нещо, което ние, като логика, внесохме и променихме закона между първо и второ четене в тази посока.
Затова, господин Радев, сте безкрайно неправ, когато Вие казвате, че видите ли, това, което Вие предлагате е изключително, чудесно, а това, което ние предлагаме, е кьорфишек. Но това най-малкото е неуважение към своите колеги.
По-нататък - големият спор по размера, който се признава за разход на предоставените в размер на 3 на сто дарения. Ясно е, трябва да има граница дали да е 3, дали да е 5, дали да е 7 на сто. Никой обаче не спомена, че в сегашната икономическа ситуация и в сегашната финансова система държавата така или иначе основно носи на гърба си цялата социална дейност. Да, хубаво е да се стимулира, средствата да отиват в здравеопазването и другите социални сфери. Но така или иначе основната част сега минава през бюджета. Следователно, погледът ни трябва да бъде там. Когато разтоварим бюджета от тези дeйности, е съвсем друг въпрос. И тогава можем да говорим за по-голям размер, който да се признава за разход. Дотогова обаче се налага да се пълни бюджетът и оттам да се увеличат разходите за социална дейност. Не разбирам какво ненормално има в тази логика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Хей сега ще ти кажа.
ФИДЕЛ КОСЕВ: Сигурно? Дай Боже да е нещо добро.
По-нататък - не разбирам аргументите на президента в неговите мотиви, споделени тук от господин Божков - защо той атакува онази част, която се предоставя като преотстъпен данък на приватизираните обекти. Атаката е срещу 33-те на сто. Ами че то е повече от ясно. Според президента те били необосновани. Нима не е ясно, че става дума за процент, който осигурява контрола върху дейността на тези предприятия? Да се намали държавното общинско участие до 33 на сто. Какво нелогично има в това? И още повече един президент, който е за стимулиране на частната собственост атакува тъкмо това. Това просто са две коренно различни и противоположни позиции по един и същи въпрос. И тук господин Божков също не беше прав.
Въпросът му, защо ако той приватизира предприятие, ще получи преференции, а ако си го построи - не? Ами то е много ясничко, ако се опитаме да се позамислим. В България, като погледнем, и аз бих препоръчал и на господин Радев да погледне, няма толкова празни поляни, на които да се започне една производствена дейност. Има достатъчно много сгради, има достатъчно много фабрики, има достатъчно много производствени предприятия, които следва да се приватизират. Следователно, нашата политика, която е да се стимулира приватизационният процес, е тъкмо в тази посока. Затова ще бъдат стимулирани тези, които купуват, а тези, които строят, ще търсят максимална икономическа ефективност.
В заключение. Нещо, което беше признато от колегите от опозицията, но не беше казано докрай. Всички от говорителите дотук признават, според мен, че е огромна грешката, че се връща целият закон. Че законът се оспорва изцяло и по принцип. Виждате, че става дума за четири или пет текста. Големият въпрос е защо? И тук елемент, който беше засегнат, само че в противоположна посока от господин Венцеслав Димитров - елементът на тънката президентска политика.
Вие всички бяхте против, а и в мотивите на президента е записано, че е ужасен Законът за данък добавена стойност. Защо не го върна президентът? Защо върна Закона за данъка върху печалбата? Защото е ясно - президентът стимулира онези негативни процеси, които се отразяват негативно политически върху БСП, а не принципни. Затова и законът се връща по принцип и изцяло, а не текст по текст. Ако беше върнат текст по текст, можеше да се спори по друг начин. И да вървим по логиката.
След като президентът е по принцип и изцяло срещу този закон, следователно той е срещу заложените в него, признати от опозицията досега добри принципи, а именно: изравнените условия между частните и държавните предприятия. Моля добре да чуете - "изравнените условия". Принцип, който го подкрепяхте.
Второ, принципът, в закона да се вкара абсолютно всичко, което определя данъчната основа. Това е новост. Това е различно от досега действуващия закон. И срещу него се противопоставя президентът.
Президентът се противопоставя срещу добрите идеи, които също са безспорни, от цялата зала поне бяха, в закона. А именно, събиране на данъци върху стопанската дейност на юридическите лица с идеална цел. Нещо, което го нямаше досега. Целият раздел за предотвратяване избягването на плащането на данъци; облекченията за кооперациите; новият подход към тях; необлагоемостта на присъщата им дейност като кооперации и т.н.
Следователно, ако гледаме спора между Желю Желев и Тодор Живков, Желю Желев си признава още един гол в полза на Тодор Живков, в полза на Указ N 56, който в смисъл Желю Желев подкрепя и отхвърля данъка върху печалбата. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата за реплика господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Косев, трябва да си призная, че ми беше мъчно да Ви слушам като говорихте. Мъчно ми беше да Ви слушам, защото Вие сте човек, който аз уважавам като специалист, но в момента говореше партиен функционер от трибуната, а не специалиста-икономист. Тези тези, които казахте са партийни тези, те не са икономически. Вие говорите за това, че дълготрайните материални активи, видите ли, хората се облекчавали, купували леки коли, обзавеждали апартаменти и не знам какви си, и други благинки. Ами колко пъти ние ви предложихме да стесним обхвата? Да извадим леките коли, да извадим апартаментите, да извадим това, това, да оставим само онова, което произвежда и което реално е необходимо за някаква стопанска дейност. Защо Вие не се съгласихте? Защото не желаете. Вие не желаете да стане работата, затова не се съгласихте.
Вие говорите за кооперациите. Ами вижте, уважаеми колеги, това, което днес е валидно за кооперациите, стана въпреки вас. Не със, а въпреки вас. Защото ние ви предложихме да си важи сегашният механизъм. Това, което днес е положително за кооперациите, е в резултат на едно ваше отстъпление, в резултат на едни многобройни спорове, мотиви, доводи и т.н.
Вие говорите за поляната, голата поляна. Че са малко поляните, малко са. И предлагате хората да отидат да си купят предприятията, които са построени. Сигурно?! По-добре е да си купиш. Обаче кой е онзи, който ще купи предприятие, многократно повече задължения на това предприятие, което има, отколкото е неговата балансова стойност или пазарна цена? Кой, питам, е онзи?
Аз пак ви моля! Колеги, нека да бъдем честни към себе си като специалисти, когато се мъчим от тази трибуна да обосноваваме тези, които не са икономически издържани, а по-скоро партийна политика, поне в областта на икономиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата за втора реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председателствуваща, колеги! Искам да репликирам господин Косев главно по три пункта.
Господин Косев разви тезата, която и други колеги се опитват да развиват, че видите ли, много е важно социалните дейности в момента да ги осигурим чрез държавния бюджет. Съответно с по-високи ставки нека да обложим хората повече, да не им даваме възможност те да извършват тези разходи, защото тежат на бюджета. Там е работата, господин Косев, и Вие много добре го знаете. И господин Бисер Славков ще Ви го каже. Може би ще Ви го каже и Вашият министър, когато дай Боже, час по-скоро да внесе актуализацията на бюджета и Вие да видите, че преобладаващата част от парите, които той ще иска са не за социални дейности. Даже не могат да достигнат запазване на равнището, относителния дял на социалните дейности, а отиват за лихви. Защо отиват за лихви? Вие сигурно си спомняте кой вкара тук Закона за лошите кредити, кой непрекъснато стимулира правителството да поема нови и нови дългове на предприятия и на банки. И защо трябва хората да страдат, включително и от работни заплати, и от пенсии, най-вече социални дейности. Колкото и да увеличавате данъците, за съжаление, социалните дейности не можете да ги запазите на същото равнище.
Новите предприятия и приватизираните. Господин Радев Ви каза, аз ще Ви добавя следното. Тук един Ваш колега направи едно питане за млекозавода в Казанлък. Ами човекът го купил, приватизирал го и се оказва, че дължи 100 т кашкавал. Не се знае къде са. Онзи ги продал - държавният служител. Че кой идиот вече ще купува такива предприятия?
За ДДС. Аз също съм изненадан, че президентът не върна както и ДДС, така и акцизите. Можеше да стане една добра дискусия. Струва ми се, че там причината е много по-прозаична, отколкото мислите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Трета реплика няма.
Има думата господин Косев за дуплика.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, господин Радев! Да се ограничат преференциите само до производителните, да ги наречем условно, дълготрайни материални активи - да. По това няма абсолютно никакъв спор. Въпросът е все още в едно - в кой отрасъл? В кое направление?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Навсякъде.
ФИДЕЛ КОСЕВ: Навсякъде - не е достатъчно като отговор.
Следващото. Аз не знам дали Вие сте чели партийните тези, за да ме обвинявате, че се явявам като партиен активист, но в предизборната ни платформа такива неща не пише. И това, което аз защитавам тук, е онази политика, която е единствено възможната сега и Вие в някаква степен го признавате, само че не вярвате, че ние ще я реализираме. Така че забравете тази теза дали съм партиен активист или не.
Кой е предложил преференциите за кооперациите можете да проверите в стенограмата и няма нужда да спорим тук.
А въпросът за приватизацията дали ще бъде под или над стойността, реалната, пазарна, на приватизиращия се обект, е съвсем друг въпрос и няма нищо общо с това, за което говорим. Но преференции, че трябва да има за тези, които участват над някаква летва в приватизацията, това е безусловно и Вие го атакувате според мен противоположно на предишните си тези.
Господин Димитров, социалните дейности ги засегнах дотолкова, доколкото ставаше дума за даренията. Аз също очаквам с нетърпение момента, в който бюджетът ще се освободи от онези социални дейности, от които може, и тогава въпросът вече за даренията и техния размер ще има друг подход.
А кой идиот ще изкупува предприятията ни - виждате процеса на приватизацията и когато той придобие по-ясен очертаващ се финал, тогава ще спорим за идиотите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Господин Бисер Славков има думата. Други желаещи? - Не виждам в залата. Списъкът е изчерпан. Няколко минути са останали от всяка страна.
Моля квесторите да поканят народните представители, тъй като след изказването на господин Бисер Славков ще пристъпим към гласуване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очертаха се три основни проблема при дискусията.
Първият от тях е по отношение на даренията. Моля да се има предвид, че текстът, който е заложен в чл. 16 по отношение на даренията, касае една отстъпка, която е към финансовия резултат преди данъчното преобразуване. Тоест това е отчетената печалба по отчета за приходи и разходи на съответния търговец. В този смисъл аз мисля, че проблеми и опасения, които се изказаха, може да има и основателно би следвало да се изкажат, ако за база се приемеше данъчният резултат, т. е. след като печалбата, която е по отчета, се преобразува, отива се безспорно при регулация в увеличения и намаления, които могат да доведат до данъчна загуба и тогава наистина да се стесни съществено базата, от която могат да се вършат дарения. Такава опасност сега не съществува.
Що се касае до самия размер от 3 на сто аз не бих го защитавал, само бих казал практиката какво показва.
Проблеми по отношение на даренията съществуваха до момента, до който не беше въведена тази преференция. При нас в министерството действително идваха преди години търговци, които казваха, че са готови да извършат дарения и то с цел операции в чужбина, с цел лечение и т. н., но поради факта, че няма възможност да се преференцира едно подобно дарение се отказваха. От този момент, откакто е въведена преференцията при нас, нямаме случай, в който да сме се занимавали с дарения. Тоест за мен дали размерът ще е 3, или 5, или 7 на сто пада, тъй като е вече въпрос на печалба, с която разполага търговецът, и вече е въпрос на една аритметика как и доколко той може да извърши даренията.
Вторият въпрос, който наистина е съществен, и с основание се постави, е за амортизациите.
Действително амортизациите са от изключително важно значение, за да се формира амортизационната политика на търговеца и оттам резултатът, който той ще формира и ще получи. Следователно това пряко ще влияе и върху неговото облагане.
Аз отново, както и при второ четене, когато се гледа законът, напомних, че ние имаме 50 на сто от позициите в таблицата по чл. 15, които са с амортизационна норма 20 на сто. Това са съоръжения, машини, оборудване, транспортни средства и т.н. Аз не виждам по-умерен начин на една амортизация, който действително ще бъде в полза на самия търговец.
Към това искам да прибавя и още нещо. Ние гласувахме § 9, в който, моля да ви обърна внимание, по решение на Народното събрание се въвеждат и ускорени амортизации за определени активи и дейности. Ето го моментът, в който наистина, когато решението на Народното събрание е съобразено с условията на дейност на отделни търговци, когато се цели да се стимулират отделни активи, да се обновяват, да има едно обновление в ускорени срокове, това безспорно може да се направи.
Аз мога да ви дам пример за Франция. По тази схема, по този ред тя активизира обновлението на компютри, използвани за технологични цели, т. е. ноу хау, което да се прилага на място в сферата на икономиката.
Така че вратата не е затворена. Напротив, самият закон създава възможност в това отношение да се решава ефективно и амортизационната политика.
И третият въпрос, който безспорно също е от изключително значение, това е стимулирането на инвестициите.
Тук в самия закон са предложени две възможности: да се стимулират инвестиции по отношение на извършване на приватизационни сделки и, на второ място - стимулиране на чуждестранни инвестиции над определен размер - равностойността на 5 млн. щатски долара.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Никой не те слуша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля за внимание.
БИСЕР СЛАВКОВ: Аз тогава благодаря наистина. Мисля, че с тези думи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, моля Ви, слушаме ви много внимателно.
БИСЕР СЛАВКОВ: Каква беше тенденцията, за да се отиде към тази схема за преференциране на инвестициите? (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля за внимание!
БИСЕР СЛАВКОВ: Известно е, че при действието сега на указа бе въведен принципът и той си действаше досега на общо преференциране. Всеки един търговец, съобразно това, когато закупува определен вид актив и съобразно неговото предназначение, ползва преференцията. Опитът от тези години показва, че са налице няколко неудачи в това отношение.
На първо място неудача, която масово се получи и която създава изключително проблеми, е, че винаги се използва предназначението на един актив, за да се заобикаля и да се ползва преференцията. Аз ще дам и конкретни примери.
Ние казваме при сегашния текст на чл. 84 от указа, ал. 4, т. 2, че когато се закупува земя или сграда с производствено предназначение, тя е преференцирана и съответно ползваният кредит или собствени средства в частта на погашението са преди облагането. Масово са вече случаите, в които се закупува земя и сграда, които са жилища, забележете, например на третия етаж се закупува апартамент и се обявява дори в нотариалния акт, че ще бъде склад. Или обратно, закупува се жилищна сграда, заедно с дворното място, с терена и се обявява намерението, че ще се прави производствен цех.
Това са неща, които недвусмислено показват, че текстът не е точен, не е прецизен. Едно е намерението, едно е желанието, друго е фактическото използване и фактическото предназначение на този актив.
Ето ви проблеми, които възникват текущо в нашата дейност.

На второ място, при сега действуващите текстове и създадената, пак подчертавам, обща бланкетна преференция, не се създава стимул, при който да се формира собствен източник и той да се инвестира, за да се създаде този актив. Напротив. Най-важният момент и движещият мотив се оказва за съжаление при повечето случаи, да се ползува преференция, а след това по най-бързия начин да може да се продаде активът, за да може да се ползува разликата в цената и да се инкасира по същество един финансов приход.
Това са проблеми, които показват, че ние не можем и не бива да вървим по този път.
На трето място, в потвърждение на тези думи искам да кажа, че Комисията по Ой Си Ди, за която говори и господин Венцеслав Димитров, в началото на тази година ни обърна внимание и подчерта, че при нашите условия, създадени с макрорамката, в условията на инфлация този общ бланкетен принцип на преференциране не бива повече да се поддържа. Именно това бяха мотивите да се премине към другия принцип - на целево преференциране.
Искам да обърна внимание, че това е принцип, който е заложен във всички наши източноевропейски и централни страни. Вземете например Унгария и Чехия. Точно на този принцип, както и ние, са преференцирали чуждестранните инвестиции - над определен обем инвестиция в щатски долари. Вземете Румъния. Тя преференцира не само над обем инвестиции, но и отрасли, в които са извършени инвестициите.
Тоест, ние не можем да останем на общия бланкетен принцип и да продължим да поддържаме тази теза.
Именно това наложи да се мине към целево преференциране при инвестициите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Приключи дискусията върху върнатия от президента на републиката за ново обсъждане, оспорен изцяло и по принцип, Закон за данък върху печалбата.
Поставям на повторно гласуване Закона за данък върху печалбата.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 222 народни представители, за - 127, против - 95, въздържали се - няма.
Законът е приет повторно.
Господин Иван Куртев има думата за процедурно предложение.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за прегласуване. Аргументите ми: 125 депутати от Парламентарната група на Демократичната левица са участвували в гласуването. Аз не виждам господин Орсов. Тук ли е господин Орсов? Господин Калчевски тук ли е? Господин Георги Първанов тук ли е? Господин Чавдар Кюранов тук ли е? Излиза, дами и господа, че поне с четири карти е гласувано без те да са тук.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (извън микрофоните): Бизнесблокът не е тук.
ИВАН КУРТЕВ: Бизнесблокът не съм броил, броил съм тези.
Така че, правя процедурно предложение за прегласуване, защото очевидно най-малко четири карти са използувани на депутати, които в момента не са в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не приемам аргументите, още повече поне 20 депутати напуснаха непосредствено след гласуване в коридорите.
Давам половин час почивка. (Звъни)

(11,25 ч.)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да докладва становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Комисията по устройството и дейността на държавните органи на свое заседание, проведено на 2 юли 1996 г., разгледа законопроекта за допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от народния представител Стефан Гайтанджиев и група народни представители.
След направените обсъждания членовете на комисията приеха следното становище:
Предложеният законопроект предвижда създаването на нов § 15а към Закона за съдебната власт, с който се конкретизират етапите в провеждането на съдебната реформа. Съгласно предложения нов текст Висшият съдебен съвет упражнява правомощията си по избиране ръководство на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, след приемането на Закона за Върховния административен съд и процесуалните закони, които уреждат триинстанционното производство.
Народните представители изразиха становище, че така предложената норма е в изпълнение изискванията на Конституцията, и че тя може да бъде приета.
Бяха направени някои редакционни бележки по предложения текст. Като се обърна внимание, че на първо място следва да бъде обозначен § 1 от проектозакона, във връзка с изменението, като в него се посочи, че в преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 15а, и на второ място, в комисията беше направено предложение употребените на две места думи "военно-апелативни съдилища" да се заменят с думите "Военно-апелативен съд", тъй като той ще бъде един.
На заседанието беше направена декларация от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, членове на който участват в комисията, че с внесения законопроект се нарушава независимостта на съдебната власт, че той влиза в противоречие с принципа на разделение на властите и в противоречие с Конституцията и по тази причина Съюзът на демократичните сили няма да участва при гласуване на проекта в Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
След приключване на дебатите и проведеното гласуване с 8 гласа "за" членовете на комисията решиха, че законопроектът може да бъде подкрепен и приет от Народното събрание на първо четене.
Комисията също така изрази становище, че с оглед обстоятелството, че се предлага за допълнение единствен параграф, с единствен член, с ясни разпоредби, няма пречка да се предложи след приемането на първо четене той да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Определям до 30 минути за дебати. Моля да ми представите списък от желаещите да се изкажат. Има ли желаещи? Виждам, че се пише списък. От другите парламентарни групи? - Няма. Благодаря ви.
Давам думата на народния представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Предлаганото допълнение на Закона за съдебната власт всъщност повтаря решението, което беше прието от Народното събрание в петък, и с което решение всъщност се целеше да се елиминира изборът на председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
С това отново се цели да се попречи на устройството на съдебната власт, съобразно с Конституцията и гарантиране на нейната независимост.
Според мен този текст, който се предлага като § 15а, е противоконституционен. Съгласно чл. 8 от нашата Конституция, в България съществуват три независими една от друга власти - законодателна, съдебна и изпълнителна. Вярно е, че другите власти изпълняват законите и решенията, които се вземат от законодателната власт, но само при едно-единствено и много важно условие - тези решения трябва да бъдат съобразени с Конституцията, а не да й противоречат.
Когато разисквахме проекторешението миналата седмица, аз вече спрях вниманието ви върху единственото коректно тълкувание на § 4 от преходните и допълнителни правила на Конституцията. Според тях организацията на съдебната власт, съгласно Конституцията, влиза в действие, подчертавам, влиза в действие след приемането на устройствените и процесуалните закони, които определят нейния характер. Тук се прави опит да се обуслови създаването на съдебната система след приемането не само на устройствения закон, който е Законът за съдебната власт, но и на процесуалните закони, които нямат нищо общо с устройството на тази власт, с устройствените инстанции, които трябва да се създадат, а с тяхното функциониране. Съвсем естествено за всеки един юрист е, че наличността на устройствен закон, какъвто е Законът за съдебната власт, който предвижда как да се устроят апелативни съдилища в своите членове 72 до 80, който предвижда устройството на Върховния касационен съд със своите членове от 80 до 90 и на Върховния административен съд - със своите членове 90 и 100, е съвсем достатъчна нормативна база за изграждането на новата съдебна система.
Съвсем друг е въпросът за функционирането на тази нова съдебна система. Тази нова система ще започне да функционира естествено, когато бъдат приети процесуалните закони. Неприемането на тези процесуални закони и използването на това обстоятелство като мотив да не се изгради съдебната система по начин, който съответства на Конституцията, според мен е един акт, най-меко казано, на саботаж на Конституцията. Защото досега две Народни събрания имаха достатъчно време и достатъчно представен материал, за да приемат и процесуалните закони, но те не го сториха. И сега, в това Народно събрание, когато ние предложихме наши проекти за тези процесуални закони, те също не бяха въобще подложени на разглеждане.
Аз няма отново да повтарям защо смятам, че на това мнозинство е неудобна самата идея за независимост на съдебната власт. Аз искам само да кажа, че тази съдебна власт трябва да бъде организирана и след това да влезе в действие, заедно с влизане в действие на процесуалните закони. Но наличността на Закон за съдебната власт, който е устройствен закон, е напълно достатъчна, за да се създаде тази съдебна власт.

Тук се спекулира с необходимостта указите за назначаване на председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд да бъдат приподписани от представител на изпълнителната власт. Това не само че не е необходимо, но то...
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (от място): А защо Вие сте ги приподписвал?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Като председател на Висшия съдебен съвет съм ги приподписвал.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Като министър на правосъдието - ще Ви покажа указите.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, ама министърът на правосъдието е председател на Висшия съдебен съвет. Той, когато се подчинява на неговите решения, приподписва от негово име.
Указите на президента трябва да бъдат приподписвани тогава, когато засягат дела от компетенцията на изпълнителната власт, защото ако той подпише укази от компетенцията на изпълнителната власт без съответно приподписване на неин представител, той се намесва в тая изпълнителна власт.
Но когато вие искате представител на изпълнителната власт да подписва укази, с които се урежда положението на съдебната власт, вие поставяте съдебната власт в зависимост от изпълнителната власт, защото съдебната власт се самоуправлява. Тя си е избрала ръководители на върховните си инстанции по законен път. Президентът е решил да санкционира техния избор, тяхното предложение със своя указ. И сега, ако ние спрем изпълнителнението на тоя указ поради това, че представител на изпълнителната власт откаже да ги приподпише, ние фактически ще подчиним съдебната власт на изпълнителната, което именно е грубо противоречие на Конституцията.
Така че всички опити да попречите на съдебната власт да се самоустрои и преутвърди своята независимост са противоконституционни и ние ще бъдем против тях. Надявам се, че и Конституционният съд - единствен правомощен тълкувател на Конституцията, ще я подкрепи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата за реплика на Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тежки думи каза господин Лучников, които ме предизвикаха да взема реплика, въпреки че нямах такова намерение: че неприемането в срок на конституционните закони, уреждащи триинстанционното съдебно производство и процедурата му, било саботаж на Конституцията...
Веднага ще му отговоря, че първо той я е саботирал, защото като министър на правосъдието внесе тези закони 3-4 месеца след изтичането на едногодишния срок, т.е. през септември 1992 г., а те трябваше да бъдат не внесени, а приети до 12 юли 1992 г.
На второ място, ако неспазването на един срок е саботаж на Конституцията, аз питам господин Лучников неспазването на изискването в чл. 31 от Конституцията - всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законоопределения срок и като отиде в затворите да погледне, че там има хора, които стоят по 2 или 3 години без присъда или непридадени в срок на съдебната власт, какво би казал за саботажа на Конституцията от съдебната власт, която трябва да изпълнява законите?
На трето място, господин председателю, понеже разбрах от пресата, че до Вас е пратено писмо от Висшия съдебен съвет, за да публикувате указите на президента, нещо, което ми се види съвсем странно с оглед компетенциите на различните органи, аз бих Ви дала една петиция, макар и озаглавена Протест от Инициативния комитет на вложителите в Частна земеделска инвестиционна банка, които протестират против действията на Върховния съд, поради които не могат да получат вложенията си, затова, че адвокат на банката е член на Висшия съдебен съвет, а собственикът й Кирил Дунев - бивш депутат от СДС.
Пратете на Висшия съдебен съвет тази петиция, господин председателю. (Предава я на председателя)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За друга реплика думата има Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Господин председателю, моята реплика към господин Лучников е във връзка с неговата позиция и теза, че тези укази не е трябвало да се приподписват от министър-председателя или от съответния министър, тъй като ако се отказва приподписване, това било вмешателство в работата на съдебната власт.
Искам да кажа, че по този повод, цитирайки конституционния текст, аз се позовавам на него, а той е императивен и изобщо не може да подлежи на подобно тълкуване, каквото се прави, тъй като в него изчерпателно е казано кое подлежи и кое от указите не подлежи на приподписване. И за да няма никакво съмнение у колегите народни представители, ще прочета текста на чл. 102:
Чл. 102, ал. 1. В изпълнение на своите правомощия, президентът издава укази...
Ал. 2. Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.
Ал. 3. Не подлежат на приподписване указите, в които президентът:
1. назначава служебно правителство;
2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
3. разпуска Народното събрание;
4. връща закон, гласуван от Народното събрание, за повторно обсъждане;
5. определя организацията и реда за дейност на службите към Президентството и назначава персонала;
6. насрочва избори и референдум;
7. обнародва законите.
Това са изключенията, които Конституцията изрично съобщава, при които не се приподписват указите. Всички останали укази попадат в ал. 2, които се приподписват от министър-председателя или от съответния ведомствен министър.
Смятам, че не може да има никакво разширително тълкуване в този конституционен текст и друг извод, освен извода, следващ от самия текст на Конституцията, изобщо не може да се прави.
Затова моята реплика към него е откъде той вади такъв аргумент - изобщо тук не става дума за вмешателство в съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников - дуплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
На репликата на госпожа Караиванова, че ние сме внесли процесуалните закони през септември: да, госпожо Караиванова, ние ги внесохме през септември, защото бяхме внесли Устройствения закон за съдебната власт на 13 март и естествено очаквахме този устройствен закон да бъде приет в срока, предвиден в Конституцията и тогава, въз основа на него, което е естествено, да внесем процесуалните закони.
По съображения, които не искам да тълкувам тук, законът не беше приет до 12 юли 1992 г., както трябваше да бъде приет, съгласно Конституцията. Затова ние бяхме принудени да внесем процесуалните закони, за да вървят те в пакет.
Всички други ваши реплики просто не се отнасяха към въпроса, който разискваме, защото какво направила съдебната власт и как регистрирала това или друго дружество - това е съвсем от друга опера.
Господин Георгиев, кой е ведомственият министър на съдебната власт? - Съдебната власт няма ведомствен министър, защото съдебната власт не е подчинена на изпълнителната власт. Съдебната власт е самостоятелна и независима и нейните актове не могат да бъдат поставени в зависимост от волята на съответния министър, който не й е ведомствен министър.
Колкото за това как трябва да се тълкува текстът, аз вече ви казах: единствен компетентен да направи това тълкуване, сме нито Вие, нито аз, а Конституционният съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народната представителка Мариела Митева от демократичната левица.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Господин председателю, понеже днешният законопроект, който обсъждаме, е свързан със съдебната реформа, аз ще започна своето изказване със съдебната реформа тогава, когато тя беше замислена.


През 1991 г., когато се приемаше новата Конституция на Република България, принципът на чл. 119 за въвеждане на триинстанционното производство бе приет почти с ентусиазъм, но без големи спорове и без задълбочено проучване и дискусия за предимствата и недостатъците на апелацията и касацията, за разумните темпове на съдебната реформа, за пос¬ле¬до¬ва¬тел¬нос¬т¬та на стъпките при нейното провеждане. Днес, пет години след приемането на Конституцията, са намираме в много различни обществено-икономически условия. Днес има бум на престъпността и желание на обществото за бързо и справедливо осъждане на престъпниците, претоварване на съдилищата със спорове по Закона за земята и желание на хората за бързо приключване на поземлената реформа, разглеждането на безбройните дела по реституцията, дела, с които съдилищата бяха натоварени допълнително и извън обичайните спорове, които гражданите водят.
Става все по-ясно, че въвеждането на продължителното въззивно производство няма да отговори на желанието на българските граждани за бързо и справедливо правораздаване. Затова реформата в съдебната власт налага внимателно обмисляне и избор на форма на съдебно производство, естествено в рамките на Конституцията, и на концепция за съдържанието, стратегията и тактиката на съдебната реформа, за да може съдебната власт да отговори на изискванията на обществото, от една страна, за бързо разглеждане на споровете и, от друга страна, за справедливо решаване на тези спорове.
Още от самата Конституция, главата "Съдебна власт" и § 4 от Преходните и Заключителните разпоредби е ясно, че има няколко етапа, през които трябва да се мине, за да се реализира съдебната реформа. На първо място, да се определи структурата на съдебната власт на триинстанционното производство, на правомощията на съответните звена, тоест на законодателния модел, а именно приемането на устройствените и процесуалните закони. До този момент е приет само Законът за устройство на съдебната власт и не е приет Законът за Върховния административен съд, измененията в Гражданско-процесуалния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс.
На второ място, създаване на необходимите органи за нейното провеждане, в това число определянето на седалищата на апелативните съдилища и връзките между звената в съдебната власт и едновременно с това съответно материално-техническо и финансово осигуряване, определяне на подходящи сгради на новите съдилища и предвиждане на необходимите средства от бюджета. Именно този подход има предвид и § 4 от Преходните и Заключителните разпоредби на Конституцията, когато казва: "Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони".
Този подход намери своето продължение в § 15 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт, според който до избирането на Върховен касационен съд и Върховен административен съд функциите им се изпълняват от Върховния съд. Следователно законодателят още когато е приемал Закона за съдебната власт, е потвърдил волята на Конституцията, като е предвидил да се приемат Законът за Върховния административен съд и процесуалните закони, уреждащи триинстанционното съдебно производство, и едва тогава да се избират Върховен касационен и Върховен административен съд. Във времето от влизането на процесуалните закони в сила до избирането на Върховен касационен и Върховен административен съд функциите им се осъществяват от Върховния съд. Тоест идеята и тогава е била кадровите назначения да се извършат последни.
Безспорно § 15 от Закона за съдебната власт се намира в хармония с § 4 от Конституцията, защото изборът на магистратите е елемент от организацията на съдебната власт и той трябва да стане след приемането на устройствените и процесуалните закони и законите, уреждащи триинстанционното производство.
Предложеният текст на § 15а е продължение на това разбиране за етапите на реформата в съдебната власт. Той е в съответствие с Конституцията най-малко по две причини. На първо място, изборът на Върховен касационен и Върховен административен съд и апелативни съдилища, който е част от организацията на съдебната власт, става след приемане на законодателния модел на реформата, тоест тогава влиза в действие новата организация на съдебната власт. Очевидно това има предвид и § 4 от Конституцията.
На второ място, държавата трябва да гарантира правото на всеки юридически субект, бил той юридическо или физическо лице, да получи защита, когато са нарушени неговите права или законни интереси. Според Конституцията магистратурата е тази, чрез която юридическите субекти реализират това свое право. Следователно независимо от това дали държавата има намерение да прави реформа, няма намерение да прави реформа, тя трябва да осигури едно непрекъснато правораздаване. Тази непрекъсваемост на правораздаването се осигурява най-добре, когато новите органи - Върховен касационен съд, Върховен административен съд и апелативните съдилища се избират след приемането на новите устройствени и процесуални закони. Изборът на Върховен касационен и Върховен административен съд и апелативни съдилища преди приемането на тези закони може да доведе до нарушаване на Конституцията. Защо?
Първо, съгласно новата конституционна уредба Върховният съд не може да функционира пълноценно след избирането на Върховния касационен и Върховния административен съд. Върховният съд, който е елемент от старата съдебна система, може само евентуално да довърши висящите дела, но не и да разглежда нови дела. Нови дела ще се разглеждат от новите съдебни органи, а именно апелативните съдилища, Върховният касационен и Върховният административен съд. Новите съдебни органи не могат да правораздават обаче, защото ги няма процедурите, по които могат да правят това. По този начин се създава омагьосан кръг - Върховният съд само довършва висящите дела, защото ако разглежда нови дела, това може да бъде атакувано поради обстоятелството, че тези дела се гледат от съд, който не може да функционира след създаването на новите съдилища, той не е предвиден в Конституцията, орган, който няма компетенции след създаването на Върховния касационен и Върховния административен съд.
От друга страна, апелативните съдилища, Върховният касационен и Върховният административен съд не могат да правораздават, защото ги няма процедурите, по които работят. Привържениците на тезата, че Върховният съд може да правораздава пълноценно паралелно с Касационния и Административния съд и апелативните съдилища залагат на правораздаване по две различни процедури за един и същ случай. Това води до дестабилизиране на съдебната власт и създаване на напрежение сред гражданите. За да се избегне тази дестабилизация, трябва първо да се приемат всички устройствени закони и процесуалните закони, а след това да се създават новите органи, да се назначават хора, да се определят седалища и т. н.
Тази последователност на действията на съдебната реформа осигурява непрекъснатост на правораздаването и препятства блокирането на съдебната власт. Поради тези две причини новият § 15а е в съответствие с Конституцията.
Появиха се твърдения, че § 15а нарушава независимостта на съдебната власт. Бих посъветвала тези, които го твърдят, да не се съобразяват с тълкуването на това понятие, извършено от главния прокурор, в смисъл "Над мен е само Бог", а да прочетат чл. 117,ал. 2 от Конституцията, според която "Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона".
Така че, господа от Висшия съдебен съвет и техни привърженици, над вас е законът. Той е над болните амбиции, над гузната съвест, над икономическите интереси, над страха. Ако не искате да признаете върховенството на закона, просто нямате място в съдебната власт.
Разбира се, аз подкрепям редакционната поправка, която беше направена от Комисията по устройството и дейността на държавните органи, в смисъл, навсякъде изразът "апелативните и военноапелативните съдилища" да се замени с израза "апелативните съдилища и военноапелативния съд".
В заключение призовавам всички народни представители да подкрепят този законопроект не защото са доволни или недоволни от действията на висшите магистрати или съдебната власт, не защото изповядват политически предпочитания, а защото уважават Конституцията, в която са се клели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Иван Будимов за реплика.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожа Митева, уважаеми колеги! Преди пет минути направих справка в деловодството и с изненада установих, че няма внесен нито един законопроект - нито от Министерския съвет, нито от народни представители, а във вашата парламентарна група има корифеи на съдебната система в тази област, юристи, няма внесен нито един законопроект вече 18 месеца нито по устройствените закони, нито Закон за Висшия административен съд, нито Закон за Висшия касационен съд. И това, както казах и миналия път тук, по-скоро ми прилича на театър. Ако вие сте толкова загрижени за устройството на съдебната система, тези 18 месеца аз ги смятам проспани от вас, от мнозинството.
Има нещо друго и то е следното. В Парламентарната група на демократичната левица има изтъкнати юристи, в Министерството на правосъдието има още по-изтъкнати юристи, Министерският съвет също в цялост е съставен от компетентни и можещи хора, Съветът по законодателството - също.

И изведнъж си задаваме логичния въпрос - какво целите с това досега да не внесете съответните закони? Нещо повече, аз използвам факта, че уважаемия господин министър е тук, за да кажа следното - може би той ще отрече - преди известно време господин министърът даде изявление, че тези закони са вече почти готови и ще бъдат внесени в най-скоро време. Точно в този момент започнаха ваши хора да искат оставката на господин министъра.
Да си отговорим на този въпрос - защо беше поискана оставката на господин Червеняков? Явно мнозинството, тоест Парламентарната група на демократичната левица...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
ИВАН БУДИМОВ: Нека да премине като изказване, уважаеми господин председател.
... няма желание да въведе ред в съдебната система. Задаваме си въпроса защо няма интерес? - Няма съмнение, че при сегашната криза да се отвлече вниманието на хората и за голямата престъпност да не се обвинява управляващото мнозинство, а да се обвинява съдебната система.
Уважаеми колеги, може би чувствате моето смущение. То е от следното: още от древността, от съществуването на първите закони, съдебната система сама е защитавала своя авторитет, за да могат хората да имат една инстанция, в която да вярват. Ако има в България хората да вярват на нещо, те вярват в правосъдието, защото самата дума е правосъдие!
Какво правите вие сега? Вие насаждате недоверие у хората в тази правосъдна система - нещо, което е изключително опасно. (Шум и реплики в залата)
Аз казах, че преминавам в изказване...
При моментното състояние на нашата страна, госпожо Караиванова, хората изгубят ли доверие в правосъдната система, след като вие казвате, че там онези едва ли не не принадлежат на нашето общество и те си правят каквото си искат, вие знаете ли какво създавате у обикновения човек, който чака да му се реши някакво дело? Вие тръгвате срещу всички съдии, срещу всички съдии! За вас съдиите са виновни за тази престъпност.
И накрая нещо, което е изключително важно и което за първи път ще го кажа тук, въпреки че няколко пъти говорих - не съм юрист, но ще кажа нещо по този проблем. През 1997 г., месец февруари, изтича срокът на сегашния Висш съдебен съвет. Вие целите следното: да протакате, да въртите нещата и така нататък, но да се избере нов Висш съдебен съвет, удобен за вас и тогава съответно ще си изберете председател на Висшия касационен, на Висшия административен съд и ще поставите под партийна опека съответно тази независима система. Това е много прозрачно!
Вие, госпожа Караиванова, казахте, че октомври месец Парламентарната група на демократичната левица ще излезе с програма за устройство на съдебната система по етапи и така нататък и няма съмнение, че етапа на подготовката на тази реформа ще завърши февруари месец, непосредствено след като бъдат избрани новите съдии от вас. Тогава вече именно вие ще успеете да направите това, което искате.
И още веднъж искам да кажа следното: Аз лично се смятам смутен от това, че юристи рушат авторитета на съдебната система, на правораздавателната система. Това нещо ще се стовари, да знаете, ще се стовари като гръм върху хората. Хората виждат своята надежда в съда. Вие рушите тази надежда! Вие създавате недоверие!
Аз искам да заявя от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, че ние ще защитаваме до последно независимостта на съдебната система с риска в някои моменти, подклаждани от вас, да се спре и съдопроизводство и така нататък, но бъдете убедени - с всякакви усилия ние ще се противопоставим на уронване авторитета и престижа на съдебната система.
И накрая - към господин Червеняков - лично, уважаемия: господин Червеняков, миналия път си говорихме отвън. Действително аз се чудя дремят ли юристите от Парламентарната група на демократичната левица? Ама, дремят ли?! Защото това е дремка - да не могат за 18 месеца да подготвят такива закони.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Будимов, моля да не злоупотребявате с моето добро отношение към Вас. Няма процедура за преминаване на реплика към изказване. По този начин Вие нарушихте цялата стройност на нашата дискусия.
ИВАН БУДИМОВ (встрани от микрофоните): Аз Ви благодаря, господин председателю, извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, не съм Ви дал думата вече! Оттук нататък ние продължаваме с реплика към госпожа Митева, след което ще има реплики и към Вас.
Заповядайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз най-напред благодаря на госпожа Митева, че с началото на своето изказване, в което тя се обяви против конституционното уреждане на новата съдебна власт като я постави под съмнение, подкрепи моята много пъти повтаряна от тази трибуна теза, че парламентарното мнозинство не е съгласно и не одобрява създадената с Конституцията организация на съдебната власт в страната.
По отношение на връзката между устройствените и процесуалните закони аз питам госпожа Митева какво ще стане, ако процесуалните закони бъдат гласувани и влязат в сила преди да бъде създадено новото устройство на съдебната власт? Кой ще прилага тогава тези нови процесуални закони и няма ли именно тогава гражданите да останат без защита на своите права?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други реплики? - Няма.
Госпожа Митева, имате думата. Към Вас има само една реплика.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): На господин Лучников ще отговоря следното: страхувам се, че не съм била разбрана правилно, когато той е помислил, че аз се изказвам против конституционната уредба на съдебната власт. Аз не се изказвам против конституционната уредба на съдебната власт, а само изказах опасения, че след като парламента натовари съдилищата със спорове по Закона за земята; след като парламента натовари съдилищата със спорове по Закока за реституцията; след като самата съдебна власт се натовари допълнително с политически дела, едва ли новата конституционна уредба ще предпази съдебната власт от атаките на обществото, защото обществото очаква бързо и справедливо прилагане. Няма съмнение, че това е конституционната уредба и точно тази конституционна уредба ще бъде приложена в съдебната власт. Ако ние не гледаме достатъчно отговорно на това, което става в съдебната власт, на отношенията на обществото към съдебната власт, което аз категорично отричам, че е провокирано от среди извън самата съдебна власт, струва ми се, че ние ще тръгнем в погрешна посока.
Аз съм за това съдебната власт да бъде защитавана тогава, когато тя работи в рамките на закона. Но аз съм против това тогава, когато самата съдебна власт руши доверието в себе си, ние да си затваряме очите и да казваме: всички други са грешни, само те са правите. Така че аз не съм против новото уреждане, против конституционната уредба на съдебната власт, аз просто се притеснявам, че тази конституционна уредба ще продължи да създава недоверие в съдебната власт.
А що се отнася до това какво ще стане, ако процесуалните закони влязат в сила преди новото съдебно устройство? - Надявам се, че това няма да стане. Разбира се, ако това се случи, ще имаме една пълна безсмислица, ще имаме процедури - няма да имаме съдилища. Отново се стига до блокиране на правораздава-нето. Идеята, която аз лансирах е, че ние трябва да приемем устройствените закони, единият от които вече е приет, вторият предстои да се приеме, тогава да приемем процесуалните закони и едва тогава да започнем да изграждаме и органите, които ще правораздават по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече
МАРИЕЛА МИТЕВА: Едновременно с това трябва да се създадат и необходимите материални и финансови предпоставки за провеждането на съдебната реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Към господин Будимов има ли реплики? - Няма. По този начин той се лишава от правото на дуплика.
Давам думата на народния представител Йордан Соколов.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Законопроектът, който разглеждаме, е поредният напън на правителственото мнозинство в парламента да блокира реформата в съдебната власт, по чисто политически съображения да отложи извършването не само в нарушение на сроковете на Конституцията, но и нарушавайки идеята на Конституция. Лошото е, че в момент, когато нашата икономика се срина, когато пред целия народ стоят за разрешаване много по-важни въпроси, нас ни принуждават да губим парламентарно време, да се занимаваме с негодните средства на БСП да установи политическа хегемония върху съдебната власт, за да престане тя да бъде независима.
Преди броени дни същото това мнозинство в Народното събрание прие решение. Ако ви прочета текста на приетото онзи ден решение, миналия петък, с текста на законопроекта, ще видите, че имат почти, да не кажа, пълно покритие. Господин Будимов много похвали юристите в БСП, в Министерството на правосъдието, Съвета по законодателство. Нека тогава да чуем отговор защо беше необходимо решението от онзи ден, за да го преповтаряме сега в Закон за допълнение на Закона за съдебната власт. Защо беше необходимо да загубим един пленарен ден, за да се приеме едно решение, което лично аз не се съмнявам, че ще бъде обявено за противоконституционно от Конституционния съд, защото още тогава ние предупредихме, че то нарушава Конституцията. Или тези много добри юристи от БСП разбраха, че това, което са направили миналия петък, е едно нищо и сега искат да го преповторят в някаква друга форма, макар със същото съдържание. И не искат да разберат, че това няма да стане, защото и този законопроект противоречи на Конституцията.
Тук се казаха много думи, много тези се развиват, една от друга по-абсурдни. Както виждате, сега отново се поставя въпросът дали министърът на правосъдието трябва да преподпише, дали не трябва, в какво качество действа. Ами то е абсурдно министърът на правосъдието, от който не зависи назначаването на нито един дори районен съдия, като не преподпише указа на президента да спре назначаването на председателите на двата върховни съда в нашата република, колкото и на някои да им се иска това да стане. Ами няма да стане. Няма да стане, защото, ако той не изпълни конституционните си задължения да преподпише указа, указът ще бъде предполагам преподписан от заместник-председател на Висшия съдебен съвет, а знаете и главният прокурор... (Смях от мнозинството) Никак не се смейте! Много скоро ще чуете и тълкуването на Конституционния съд по въпроса, който е внесъл главният прокурор - дали изобщо указите на президента във връзка с назначения в областта на съдебната система и съдебната власт трябва да бъдат преподписвани и изобщо принципният въпрос - непреподписването на един указ на президента дали му отнема правната сила. Защото смешно е, не само юридически е несъстоятелно ние да си представим, че който и да било министър може да отнеме конституционното правомощие на президента, когато той е издал един указ съобразно своите правомощия, съответният министър като не го преподпише и указът на президента едва ли не няма да действа.
Отново сега се прави опит да се подмени текстът на Конституцията. Съвсем ясно в § 4 е казано: "Създадената от Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие". Не знам колко пъти трябва да се повтори на мнозинството в това Народно събрание нещо, което е въпрос на елементарна логика. За да започне да действа една организация, тя трябва да бъде създадена. Създаването става с устройствените закони и с избирането на хората, които образуват съдебната система.
Вече беше казано, само че не искате да го чуете, че по силата на чл. 30 от гласувания, влязъл в сила и действащ у нас Закон за съдебната власт първо трябва да бъдат избрани председателите на Върховния касационен и Върховния апелативен съд, защото по силата на закона те са хората, които правят предложения и за броя на съдиите в тези два върховни съда, и за заместник-председателите, и за председателите на отделения, и за член-съдиите в тях. И именно по този път, абсолютно в съответствие с Конституцията - § 4 от Преходните и заключителни разпоредби, тръгна Висшият съдебен съвет, избирайки двамата председатели, след което те вече ще направят предложение за останалите съдии от състава на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и за председателите и членовете на апелативните съдилища.
Е, това ще стане при сегашния състав на Висшия съдебен съвет, нещо, от което БСП бяга. Очевидно защо бяга. Затова, защото те бяха избрани и създадоха независимата съдебна власт, а БСП никога не е искала съдебната власт да е независима.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): А кой прие Конституцията?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние знаем какво беше и какво представляваше съдебната власт преди 1989 г., виждаме и сега опитите да се върнат тези стари начини на отношение. Аз вече имах тук възможността да спомена: да се стигне дотам, че член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП да отговаря за връзките със съдебната власт. Това е абсурд! Една политическа сила да си поддържа връзки със съдебната власт!
Ето защо, колкото и сега да подвиквате от лявата страна, никога не сте могли да се похвалите с много добро възпитание, това си е за ваша сметка, аргументите ви са повече от несъстоятелни. Да се приеме един акт на Народното събрание, който след 4 дни или след 6 дни, ако се броят празничните дни, да се преповтори като закон с надеждата, че ако не мине едното, ще мине другото. Нито едното ще мине, нито другото ще мине.
Мнозинството в настоящото Тридесет и седмо Народно събрание трябва веднъж завинаги да разбере, че докато в България има Конституционен съд, противоконституционен акт, дали щой ще се нарича решение или закон, няма да мине. За щастие опозицията и Съюзът на демократичните сили разполагаме с достатъчно брой народни представители, за да внасяме искания в Конституционния съд, за да може той да бъде сезиран, да отговаря и да обявява за противоконституционни вашите напъни да нарушавате Конституцията. Колкото и на вас това да не ви харесва, трябва да се примирите с това. Това е действащата Конституция. България ще бъде правова държава, колкото и на вас това да не ви харесва и да не ви се иска. Ето защо всички тези разисквания днес по този законопроект са просто едно губене на време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има министър Червеняков.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Разрешете ми да спра вашето внимание на три въпроса във връзка с представения законопроект и възникналите въпроси във връзка с неговото обсъждане.
Първо, по отношение на неговата конституционосъобразност. Очудвам се, всъщност не бих могъл и да се очудвам вече, как добри юристи, когато започват да изпълняват прекалено много политически поръчки, просто забравят правото, забравят и решенията на Конституционния съд и си менят становището във всеки един момент, в който на тях им изнася. Мисля, че във връзка с това кога влиза в сила, освен изказаните становища, които предишния път посочих - и на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, и на всички съдебни институции по този въпрос, Конституционният съд изрично е написал може би специално за господин Йордан Соколов. В Решение N 7 от 11 август 1994 г. по конституционно дело N 10 от 1994 г. буквално е записано следното: "Не е възможно само с влизането на Конституцията в сила да се осъществи фактическото изграждане и функциониране на новата съдебна власт. Налага се определен период от време, през който правосъдието ще продължава да функционира по старата система, съобразявайки се с новите конституционни принципи". Това е имал предвид конституционният законодател в § 4, в който е казано, че "определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони".

Този текст има предвид началото на функционирането на новата организация на съдебната власт с нейното триинстанционно производство и със съдоустройствените правила за тях.
Във връзка с изказаните становища по-нататък Конституционният съд е продължил: "Законът за съдебната власт урежда нейното устройство. Като цяло законът влиза в сила, за да могат да се извършат редица необходими под¬гот¬ви¬тел¬ни действия в бъдеще, свързани със задействането на новата организация на съдебната власт". Конституционният съд посочва кои са тези действия. Така например необходимо е да се определят седалищата на апелативните съдилища, техните райони на действие, да се направят искания за бюджетно финансиране за новата организация на съдебната власт и т. н.
В заключение Конституционния съд казва: "Една част от нормите на закона, която не е свързана с организацията на съдебната власт, влиза в сила непосредствено с приемането на закона". И изрично посочва кои са те. Такива са главите, разделите и определените разпоредби относно структурата и дейността на Висшия съдебен съвет, нотариалните и изпълнителните служби и Инспекторатът на Министерството на правосъдието. Те влизат в сила и започват да действат веднага.
Трудно ми е да намеря аргументи, по-ясни от тези, които е посочил Конституционният съд. В становището между другото на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили по същото дело е посочено изрично, че приемането на новата организация на съдебната власт, която се предвижда, може да стане единствено след приемане на новите процесуални закони.
Искам да кажа и нещо друго. Очевидно е, че в този закон има пълно съвпадение на политическата воля на двете части на залата. Този закон е пожелан от Парламентарната група на СДС и предложен от Парламентарната група на демократичната левица. В това становище изрично Парламентарната група на Съюза на демократичните сили е посочила: "Ние посочихме последиците от липсата на текст, който да съответства на § 4 от Конституцията, тоест поставяне на закона в зависимост от приемането на новите процесуални закони". С това те призовават за въвеждането на такъв текст в Закона за съдебната власт. Такъв текст се предлага в момента и аз много се надявам, че Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ще го подкрепи, тъй като това е единственото възможно и разумно решение.
Толкова - по предлагания законопроект.
Второ. Постави се въпросът за контрасигнатурата, един от неразработените в нашата литература проблеми, но изключително прецизно регламентиран в нашата Конституция, където изрично в чл. 102 е посочено задължението за приподписване на указите и изрично в ал. 3 са посочени изключенията от него. Господин Лучников посочи, че той не е подписвал такива укази в качеството си на министър на правосъдието. Господин председател, представявам ви два указа, подписани от господин Лучников, с молба да му бъдат предоставени. Това е Указ N 41,публикуван в Държавен вестник бр. 16 на 25 февруари 1992 г., който изрично отдолу е подписан от "министър на правосъдието Светослав Лучников". Това е указът за назначаването на Иван Николов Татарчев за главен прокурор на Република България.
Ето ви Указ N 76.(Шум и реплики в СДС) Чакайте за момент. Ако указът беше подписан от председателя на Висшия съдебен съвет и министър на правосъдието, това е една хипотеза. Указът е подписан от господин Лучников като министър на правосъдието.
С Указ N 76,публикуван в бр. 25,е назначен Иван Тодоров Гри¬го¬ров за председател на Върховния съд на Република България. Той също носи подписа на министъра на правосъдието Светослав Лучников в това му качество. Само в това му качество. Моля да му бъде предоставен и този указ.
За възможността за приподписване от заместник-председател на Висшия съдебен съвет. Господа, бих помолил по-прецизно да се борави със Закона за съдебната власт и добре да се познава. Такава функция няма.
Господин Соколов посочи, че министърът на правосъдието няма никакво правомощие по отношение на назначаването на съдиите. Това също не е вярно. Висшият съдебен съвет взема решение, въз основа на което се издава съответната заповед на министъра на правосъдието, и това е уредено в Закона за съдебната власт.
Що се отнася до отправените забележки, че някой е критикувал сегашното устройство, господин Лучников, предполагам, че вие ще подкрепите, както някога неколкократно сте го правили, че сегашното устройство има някои недостатъци, които биха могли да бъдат отстранени. Ако искате, бих посочил и ваши интервюта или пък изказвания, където изрично сте заявили това ваше разбиране.
За отношението към съдебната власт. Не мога да приема тезата на господин Лучников, че трябва да се постави начало на изграждането на съдебната власт. Като министър на правосъдието мога да кажа, че съдебната власт независимо от трудните условия функционира. И да се казва, че съдебната власт не изпълнява своите задължения, това е също така неправилно. Тоест, да се слага някакво начало на изграждане, съвсем не е правилно. Има някои недостатъци в нейната дейност, вярно е и вие по-добре от мен знаете защо и на какво се дължат. Но цялостно да се хвърля вината върху всички, които работят в съдебната власт, е най-малкото некоректно.
Господин Соколов, бих ви помолил да не поемате обещания от името на Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Георги Бо¬жи¬нов за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Никога не бих използвал този факт, който ще съобщя сега, но реших да го направя, защото господин Соколов отиде твърде далеч.
И така, вие, господин Соколов, въпреки че чухте преди малко текста на Конституцията, според който задължително трябва да бъде приподписан този указ от министъра и от министър-председателя, вие заявихте, че може и така, но може и иначе. Така беше и преди 10 ноември - можеше и така, и иначе. Лошото е, че са едни и същи хората, за които може и така, и иначе.
И така, преди 10 ноември имаше един Закон за научните степени и звания. Според него се казваше, че не може да станеш професор, ако не си доктор, освен ако по решение на ЦК съответният човек нямаше особени заслуги към партията и не се направи предложение от партийния комитет. В моята практика и в моя институт има един случай, и това е вашата съпруга, която по решение на партията се възползва от това изключение. И това е истина. (Шум в залата) Значи за вас и тогава, и сега може и така, и така! Никого няма да излъжете, господине! (Шум и викове в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ана Караиванова има думата за реплика.

АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Господин Соколов твърди, че сме били против създаването на независима власт, като под независима съдебна власт в днешния й вид разбира зависима от "Раковски" 134. Нека поемат отговорността!
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Кажете Вие какво разбирате.
АНА КАРАИВАНОВА: Ще кажа.
Заяви, че "знаехме какво представлява съдебната власт до 1989 г.". Едва ли сте знаели от качеството си на бракоразводен, главно адвокат на тогавашния политически елит. Обаче искам да Ви кажа - всички знаят, защото до 1989 г. около 83 на сто от общата престъпност беше наказаната престъпност. Когато вие я направихте независима по ваш тертип наказаната престъпност спадна до 1-2 на сто. Поемете вие отговорността за тази независимост, господин Соколов!
Вие открихте предизборната си кампания за софийски кмет с черните забрадки и със сълзите на майките на изгорелите 14 войничета. Днес във всички вестници пише, че господин Татарчев иска да уволни прокурора, който дава заключение за спиране на делото, че е стреляно, а той настоява да се прекрати. Кого крие господин Татарчев, уважаеми господа? За тази независимост поемете вие отговорността! Защото за прокуратурата делото свършва щом не е открит авторът. Но друго е дали ще се прекрати и след 3 години ще бъде унищожено или ще бъде спряно за издирване на автора и 20 години ще виси в полицията, за да се издирва този неизвестен автор, както 20 години издирваха в София убийците на семейство Яневи до последния месец на изтичане на отговорността. За този вид независимост поемете вие отговорността пред българския народ! (Ръкопляскания от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за последна, трета реплика, Мариана Христова.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПГДЛ): Уважаеми колега Соколов, виждам, че напоследък ми обръщате особено внимание и това особено ме ласкае.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Хубава сте, затова.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Така си е, хубава съм си и съм умна на всичкото отгоре. (Весело оживление и ръкопляскания в блока на мнозинството)
Но аз Ви отговорих веднъж в Народното събрание и Вие нямате навика да оставате до края на заседанията, затова вероятно не сте ме чули. Добре е СДС да се поучи от опита на по-зрелите партии. Когато има три власти в държавата, трите са еднакво важни. И аз бих Ви препоръчала вместо да прескачате толкова честичко в Съдебната палата, във връзка с определено кадруване, занимавайте се принципно по проблемите, свързани с изграждане устоите на съдебната власт. Има много неща, които една партия трябва да знае, когато реши да управлява. А вие, виждам, че имате такива намерения. Аз не бих Ви направила реплика, ако Вие не засягахте продължително време юристите, които симпатизират на БСП или са членове на тази партия.
Господин Соколов, аз съм средностатистически юрист. Бях следовател 3 години и 14 години прокурор. От 5 години съм в Народното събрание. Обаче аз съм завършила с отличен успех Юридическия факултет. Имам две специализации. Едната е в Ленинградския институт за усъвършенстване на следствени работници, другата е в Свищовския икономически институт. Аз не считам, че знам повече от останалите и уважавам техните аргументи. Кога и къде Вие, господин Соколов, станахте такъв професионалист та не зачитате мнението на останалите си колеги? Това е толкова неколегиално и толкова непрофесионално, че нито един от нас, работещите хора в системата, не са си разрешили да правят такава преценка по партийна принадлежност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Аз не знам кой кога се квалифицира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
МАРИАНА ХРИСТОВА: Тогава, когато се договаря за хонорарите ли като адвокат или когато наистина се опитва да се квалифицира, изучавайки определен отрасъл от правото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
МАРИАНА ХРИСТОВА: Не приемам този начин на отношение към колегите. Ако Вие сте демократ, трябва да приемате принципите на Конституцията за правото на всеки човек да определя и своята партийна принадлежност, и своите симпатии към определена политическа сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече!
МАРИАНА ХРИСТОВА: Още една дума.
Аз Ви разбирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Христова, времето изтече!
МАРИАНА ХРИСТОВА: Ние приехме Конституцията въпреки вас. Ние я подписахме въпреки вашия вой и ще я спазваме, независимо, че на вас това не ви се харесва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Христова, много Ви моля да спазвате регламента.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма извинение. Многото думи не значи...
Давам думата на Йордан Соколов за дуплика. (Шум и неодобрителни реплики в залата)
Моля да спазвате регламента! Това е чувство за спазване на правото.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Господин Червеняков тук отново ни заля с документи, а не с факти, без да каже, и аз не можах да чуя негова мисъл и нещо, казано от него.
Цялата история е много ясна. Отдавна изтече едногодишният срок на Конституцията. На 20 октомври ние внесохме проекти за всичките закони. По силата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание водещата комисия трябваше в тримесечен срок да излезе със становище. И досега тази комисия блокира приемането на тези закони, които, според вас, били предпоставка за назначаването на двамата председатели.
Господин Божинов, много ми е интересно Вие откъде пък цитирахте закон, по силата на който можело да стане професор само човек, който бил одобрен от ЦК, който служел на партията. Ако във Вашата глава наистина нещата тогава са стоели така?! Вие, който от партиен работник станахте "научен", както Вие го казвате, работник, това е нещо съвсем друго. А моята съпруга стана професор с единствения учебник по физико-химия, написан в България. Ако Вие това не го знаете, това си е за Ваша сметка.
Що се касае до госпожа Караиванова, отново чухме неща, които са излишни даже да им се отговаря. (Шум и реплики в залата)
На Вас Ви отговорих, само че се вслушайте, госпожа Христова, наистина, вие сте сега тези, които не харесвате Конституцията. И вие сте тези, които пречите тя да бъде приложена. Вие съжалявате, че стана независима съдебната власт. Вие сте тези, които сега отричате триинстанционното производство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Стефан Гайтанджиев. Да се готви Димитър Георгиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След 8 дни ще се навършат кръгло 5 години от приемането на Конституцията на Република България. Вярно е, че в определените от Преходните разпоредби срокове трябваше да бъдат приети много закони. Единственото Народно събрание, което след приемането на Конституцията се опита да направи нещо, е сегашното, Тридесет и седмо Народно събрание. Тридесет и шестото Народно събрание, за съжаление, не положи такива усилия и на практика много малко бяха законите, които трябваше да бъдат приети.
В дадения случай необходимостта от приемането на този закон, на който съм един от вносителите, е обусловена от предпазването от едни прибързани действия на част от магистратите, които може би, усещайки, че времето и мандатите им изтичат, решиха да се самоизберат.
Ако ставаше дума за поле на действие, в което се реализират свободните права на гражданите, дори, ако щете можете да вземете скандалния случай с църквата. Недопустимо е в българската история в момента да имаме двама патриарси.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Ти влизал ли си в църква?
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Аз съм кръстен, господине, за разлика от Вас. (Неразбираеми реплики от блока на опозицията)
За разлика от църквата, където все пак се реализира някаква свободна воля на гражданите и те имат права да изповядват едни или други религиозни убеждения, да формират нови църкви и да ги наричат както си искат, каквато ще е съдбата и на тази нова църква. За разлика от това, тук става дума за едно решение на Висшия съдебен съвет, което е част от прерогативите на държавната власт.
Без устройствени и процесуални закони да се избират ръководства, а явно, както са намеренията и по-нататък и другите структури - отделения и пр., да се назначават и преназначават съдии, представлява не просто една провокация към парламента и едно неуважение. Представлява действително един опит за узурпация на власт, равносилно на държавен преврат. Никоя държавна власт, още по-малко парламентът и правителството, могат да понесат такава свободия и такова незачитане на Конституцията.
Ето защо, като призовавам всички да подкрепят направеното предложение, трябва да сме наясно, че то в някаква степен се явява толкова очевадно, че на практика то е реднодантно. То представлява повторение на неща, които са елементарно ясни. Че действително в § 4 от Конституцията е казано ясно, че организацията на съдебната власт, която е определена с тази Конституция, влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони. Това явно трябва да бъде повторено още веднаж, но смятам, че дори и в този си вариант то не е достатъчно.
Затова аз, господин председателю, правя процедурно предложение за второ четене да се допълнят още два параграфа.
Към § 1 да се добавят § 2 и 3 към закона, който евентуално бъде приет на първо четене.
"§ 2. Този закон се приема на основание § 4 от Преходните и допълнителни разпоредби на Конституцията на Република България.
§ 3. Законът влиза в сила от деня на публикуването му в "Държавен вестник"."
Мисля, че с тези допълнения към основния текст най-добре би се реализирала и волята на вносителите, и интересите на парламента, който трябва да защитава интересите на държавата и на всички нейни власти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Иван Будимов.

ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! И все пак не се отговори на въпроса: защо след 18, ще стане 19, ще стане 20-месечно управление на БСП, няма внесени проекти за закони за Висшия административен и за Висшия касационен съд? Отговорът на този въпрос трябва да дадете вие. Това е първо.
Второ, дали не можете, ако не можете, мястото ви не е тук, дали не искате или е политическа поръчка да се забавя наистина устройството на съдебната система до избора на новия Висш съдебен съвет.
И трето, тук се прокрадва нещо много интересно. Значи, виждате ли, текстът на закона е много важен, ако може днес да го приемем и на второ четене.
Няма да мине, господа, защото искам от тази трибуна да заявя, че Парламентарната група на Съюза на демократичните сили в упоменатия срок в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще направи писмени предложения за изменение на този закон. При тази постановка вие нямате право и по правилник да искате второ четене на този законопроект. Нямате право. Защото това вече ще бъде диктат и нарушение и на правилника, а оттам може би и на Конституцията.
И най-накрая вижте, господа, защо не може. Защото Гайтанджиев на първо четене преди малко даде две предложения, които трябва отново да минат през комисията и съответно да бъдат приети. Той самият господин Гайтанджиев блокира вашето желание днес да бъде приет и на второ четене.
И най-накрая ще завърша - отвън хората питат: тези прославени специалисти и професионалисти от БСП защо дремят и не предлагат съответните законопроекти? Този въпрос стои пред вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин министърът на правосъдието има думата.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Вече неколкократно имах възможност да обяснявам защо до този момент не са внесени законите. Но като министър на правосъдието отговарям за тези законопроекти, за тяхното внасяне в Народното събрание, съм длъжен още веднъж да повторя или да потретя, или за четвърти път да кажа това, което неколкократно съм казвал.
Първото, което е, има два подхода в изработването на тези необходими законопроекти.
Първо, тогава когато те почиват на ясна логика, подчинени са на ясен законодателен модел, скрепени с необходимите останали мерки, за да влязат в действие, когато са подложени на широко обсъждане заедно с магистратите и когато са съобразени с онези международни задължения, които нашата страна е поела.
Аз казах вече, че това е градивният, конструктивен подход в приемането на тези законопроекти.
Естествено, биха могли тези законопроекти да бъдат разработени и от експерти и на парламентарната група, и на Министерството на правосъдието или някакви други експерти и да бъдат внесени в Народното събрание.
Личното мое становище е, че тези законопроекти трябва да бъдат приети с участието на представителите на съдебната власт. И поне, докато аз съм министър на правосъдието, няма да допусна законопроекти, които касаят тяхната съдба, да бъдат внасяни в Народното събрание без да бъдат обсъдени или без поне да е взето становището на магистратите.
В резултат на проведените дискусии до настоящия момент се очерта ясна стратегия в провеждането на съдебната реформа, която ако някой милееше от вас за съдебната реформа, можеше да посети на базата на тези две конференции, които поканих и представители на парламента да посетят.
Значи становището на магистратите е, че тя трябва да бъде проведена в три етапа.
Първи етап - приемането на абсолютно необходимите мерки, които да осигурят бързина и ефективност на производството, така че съдилищата да не бъдат затрупвани с хиляди дела, така че Върховният съд като втора инстанция да бъде разтоварен от множеството висящи дела пред него, така че всеки да може да постигне защита на своите закони, права и интереси.
Тези законопроекти са внесени в Народното събрание и одобрени от Министерския съвет. Призовавам ви да ги гласувате в най-скоро време.
Същевременно онова, което е зависело лично от правомощията на Министерство на правосъдието, като Законът за нотариусите, е разработен и внесен в Народното събрание.
Благодаря на господин Лучников за оня проект, който беше изготвен първоначално. Значително го усъвършенствахме и внесохме.
На второ място магистратите смятат, че трябва да бъдат внесени промени в процесуалните закони и да бъде приет Закон за Върховния административен съд. Оставам настрана тези грешки дали е висш, дали е върховен, допускат се грешки. Господин Лучников говореше за нещо друго, но няма значение.
Закон за Върховния административен съд е абсолютно необходим да бъде приет от Народното събрание.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Не ни казвайте какво е необходимо.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз ви казвам, защото оказва се, че не се знае. Говори се за Висш административен съд, предишния път господин Лучников говореше за Закон за административното производство, за внесен законопроект от него, а той е Закон за Върховния административен съд и т.н.
Втората част от реформата обхваща цялостните нови части на процесуалните закони, заедно със Закона за Върховния административен съд, които ще внесем в Народното събрание, в сроковете, които се определиха във вашето решение. Това е становището на магистратите. Не изразявам моето лично становище. (Реплики от Йордан Соколов)
И третата стъпка...
Не, господин Соколов, малко сте се пооткъснали от тях. Посещавайте мероприятията, на които лично сте канен и слушайте хората какво говорят.
И третата стъпка е разработването на цялостни нови проекти на ГПК и на НПК, което може да продължи в рамките на две години.
Това са стъпките, които трябва да бъдат направени за реформата. Реформата с триинстанционното производство, ако това ви интересува, ще бъдат внесени в сроковете, които вашето решение определи. (Реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да не разговаряте, господин министре! Моля да не разговаряте!
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Вторият подход, който се очертава, е деструктивният подход. Това е подходът на рушенето, на внасяне на законопроекти за отбиване на номер. Аз посочих хилядите недостатъци на законопроектите, които са внесени, и становищата, които се получиха при председателя на Народното събрание от съответните съдии.
Ако вие желаете този подход да продължава, аз още веднъж ви призовавам, дайте заедно да ги правим тези закони, участвайте в работните групи, които ги разработват.
Призовавам ви и вас, които стоите в дясната част на тази зала, защото въпросът за съдебната власт не може да бъде решен само с усилията на една политическа сила. И тогава, когато тези законопроекти бъдат разработени, дайте да ги внесем.
Дотогава, ако искате, господин Соколов, бих могъл да Ви посоча редица протоколи от заседанията на Висшия съдебен съвет или факсове на координационни съвети на СДС, въз основа на които са уволнявани магистрати. Ако вие смятате, че това е правилният подход, това е ваше становище.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Павел Шопов има думата. До квотата имате 3 минути. Ако поискате удължение, 13 минути.



ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря ви, господин председателю! Аз мисля, че стана най-неприятното, най-противоконституционното, което можеше да стане. Просто стана дискусия по въпроси, които изобщо не са предмет и проблем на нашата институция - Народно събрание. И одеве на няколко пъти се говори за държавен преврат. Това по същество вече за мен в тази част и по тези въпроси е един преврат. Защото ние се връщаме във времето на Джон Уок и на Монтескьо и ако тогава са съществували проблеми относно разделението на властите, след 200 години и повече ние ги пренасяме в това модерно общество в края на ХХ век - да говорим по този начин, по който се говори в тази зала. Но това явно е целта на комунистическата партия, която не желае нищо друго освен да създава ексцесии, която желае да изостря обстановката, въпреки че непрекъснато говори за консенсус. Да стане така, че министърът на правосъдието, който е нищо друго освен водещ на заседанията на Висшия съдебен съвет, да се превърне едва ли не като говорещ от името на съдебната власт. Да стане така, това, което става, да се прави всичко възможно да се бие по съдебната власт и от независима, такава, каквато тя започна да става и стана през всичките тези години, да й се сложи намордник. Ето това е всичко, което става в тази зала.
Ако държавата ни беше нормална и спазваше Конституцията, ако тук се спазваха принципите на разделението на властите, които мисля, че са добре известни на всички колеги от лявата част на залата, това, което става в залата, е абсолютно недопустимо. Ако ставаше дума за здравите принципи, на които трябва да се базира съдебната система, това, което става в залата, е абсолютно ненормално и абсолютно недопустимо. Но то е допустимо не за нещо друго, а защото лявата страна на залата желае да политизира съдебната система и съдебната власт, което е стар нейн мерак.
Дори и обстоятелството да се говори по тези въпроси, за мен просто не може да се извини с факта, че може би в тази дискусия има и нещо полезно. Надявам се, че това ще бъде един тласък и един катализатор за внасяне най-после на тези много необходими закони, които до този момент управляващото мнозинство не желае да внесе по разбираеми и ясни причини и съображения - двата закона, които са вън от всякакви, визирани в Конституцията, вече срокове и управляващото мнозинство носи основно вина, разбира се, за това, че те не са внесени.
Аз ще завърша с този призив. Нищо няма да постигнете от това политизиране. Нищо няма да постигнете от излизането от здравите начала за разделение на властите, които малко по-малко, стъпка по стъпка, ден по ден, година след година успяваме в обществото да налагаме. Вие просто ще върнете нещата в това отношение назад и те ще бъдат тежки. Те ще бъдат фатални за обществото изобщо. Те ще бъдат фатални и за самите вас. Защото, ако сте решили да се демократизирате, ако искате да ставате нормална партия, нормална организация, ваша грешка е да се връщате на сталинските норми, на сталинските принципи, които изграждат съдебната система, на сталинските възгледи, които движат обществото в тази негова насока.
Затова ви призовавам, ако искате да бъдете конструктивни, дайте колкото се може по-бързо да внесем, да приемем тези процесуални закони, законите, които уреждат статута на двете съдилища, които имат избрани вече своите председатели. Двамата избрани председатели ще бъдат тези, които ще съдействат за изграждането на самите институции колкото се може по-бързо на базата на тези закони, които ще бъдат приети. Това става така. Така направихме и с институцията Сметна палата. Скоро беше това. Сметната палата не съществуваше тогава, когато беше избран председателят на Съдебната палата. Той е във вашите редици. И сега нещата са общо взето аналогични. Можем да направим тези забележки и това оспорване, което вие правите, тогава можехме да го направим, но ние не го сторихме - и да вървим напред. Всичко друго е губене на време и връщане назад за цялата държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Реплики? - Няма.
Давам думата на народния представител Димитър Георгиев. Парламентарната група с удължението има 14 минути.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря ви, господин председателю, уважаеми колеги! Много от нещата се казаха дотук, затова аз ще се постарая да бъда по-кратък, за да не отнемам от времето на колегите, още повече, че част от дискусията се повтаря от онзи ден, когато беше прието решението.
Искам веднага в началото да кажа, че за себе си, а смятам и за цялата Парламентарна група на демократичната левица, отхвърлям всякакви обвинения, които са свързани с това, че видите ли, защо си губим времето ние тук да обсъждаме един такъв въпрос, когато могат да се обсъждат други въпроси в парламента и да се приемат и други закони. Това според мен е чисто популистка теза, тъй като и сега по този проект парламентът върши една рутинна, нормална дейност. Има внесен законопроект от един текст по един въпрос, който касае една от трите власти. Има застъпена теза в мотивите на този законопроект. Разглежда се нормално и рутинно в това парламентарно заседание. И в това няма нищо лошо. В това няма нищо, което да търпи каквито и да било упреци, че не се занимаваме с друга дейност. Това е част от нашата дейност. Ако вие отворите и прочетете взетото решение от петък, вие ще видите, че там в решението взехме нещо много важно, по което тук вече се дебатира един час, а именно да се задължи съответното ведомство в един обозрим и упоменат в решението срок да внесе проектозакони във връзка със съдебната власт.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Е, това ли е най-важният? (Други реплики от блока на СДС, които не се разбират)
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Хубаво е, че се нормира, защото тези критични бележки, които вие отнесохте, уважаеми депутати от Съюза на демократичните сили, които не се въздържате... Аз не се обадих на никого, а вие непрекъснато се обаждате - и онзи път, когато говорих, и сега. И аз гледам да не политизирам спора. Имайте малко възпитание и се въздържайте от подобни реплики. Аз също мога да викна и мисля, че мога да викна по-силно и с по-голямо основание.
Може и да не се спазват срокове, но аз също искам да кажа, че ако вие не бяхте отнесли критични бележки към министъра, аз щях да го запитам защо досега бавят внасянето. Защото по този въпрос аз с него съм разговарял неколкократно, тъй като имам и лично основание да попитам защо досега се бави внасянето на тези законопроекти. Министърът даде тук обяснения. Разбира се, аз съм съгласен с голяма част от това, което даде той като обяснение, и не съм съгласен с известна част, която той обясни пред нас.
Затова ние като парламент, за да няма друго мнение по въпроса, трябваше да излезем с такова решение и да дадем един приличен срок най-сетне да се занимаваме с подобни внесени законопроекти, за които толкова много говорим.
В този смисъл аз виждам нуждата от това решение, което миналия петък взехме тук чрез гласуване и което, не съм обърнал внимание дали не е ли и публикувано вече, което е публикувано в "Държавен вестник".
Моята теза е, че трябва да се подкрепи внесеният законопроект с тези допълнения, които тук господин Гайтанджиев преди малко предложи на пленарната зала. Моето разбиране е, че наистина не може и ще бъде в противоречие на § 4 от Конституцията, който беше цитиран многократно, да се тръгне към избиране на магистрати преди да са приети другите закони - също устройствени и процесуални, свързани със съдебната власт.
Толкова много се говори. Да, наистина има голямо закъснение. Но в рамките на това закъснение, всяка от политическите сили трябва да приеме своя дял на морална отговорност за това закъснение. Защото Конституцията, на която се позоваваме, е от 12 юли 1991 г. Едногодишният срок изтече на 12 юли 1992 г. И оттогава забавянето може да бъде отнесено към всяка една политическа сила, която е представена в парламента, включително и към Съюза на демократичните сили, които поне през тази - 1992 г., имаха свое правителство и можеха да внесат такива проектозакони.

Ето защо не трябва да се спекулира по този въпрос и да се хвърля упрек само на една политическа сила, тоест на тази, която има сега изпълнителната власт.
На второ място, не трябва да се абсолютизират тези срокове. В крайна сметка става дума за едни срокове, които не са абсолютни. Те са препоръчителни срокове и ако в тези срокове не е сторено едно такова нещо, това значи ли, че ерго, веднага на другия ден след изтичането на едната година трябва да се преустанови дейността на съдебната власт, защото няма такива?
ИВАН БУДИМОВ (от място): А 18 месеца нищо да не направите?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: И затова аз смятам, че в никакъв случай не може да има подобно разбиране за абсолютизиране на тези срокове, тъй като такива последици не може да има. Може да взискваме и да имаме критично отношение към тези, които трябва да внесат това нещо.
На следващо място, струва ми се, че като становище, изискващо комплексното решаване на всички въпроси - и устройствените закони, и процедурните закони с техните изменения, и организационните, и други, свързани с изграждането на триинстанционната съдебна власт, трябва да се реализират едновременно и това е казано от много институции. Ето, например, становището на Върховния съд сега, изразено писмено пред Конституционния съд по цитираното вече конституционно дело N 10, цитирам:
"Влизането в сила на Закона за съдебната власт по този ред противоречи на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България. Това е така, защото в този текст ясно е посочено, че определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите процесуални закони. Съдебната система представлява единство на определена структура и функции, които се регламентират от предвидените в § 4 на Преходните разпоредби на Конституцията устройствени и процесуални закони. Това единство - структура и функции може да с постигне само при едновременно влизане в сила на тези закони", край на цитата.
Ето това е становището, което е представено от сегашното ръководство на Върховния съд при решаването на конституционното дело и то е инкорпорирано в решението по цитираното вече от министъра на правосъдието конституционно дело.
И затова толкова по-необяснимо е, за да не кажа, че противоречи на Конституцията, избиране на ръководство на институции, които ги няма.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Но така се създават.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Които ги няма и не са направени. И аз и миналия път, и сега, казвам - имаме генерали, нямаме армия. И оттук нататък какво ще правят те?
По-нататък, принципен въпрос е за статуса на тези лица. Разбира се, указът още не е влязъл в сила и аз не смятам, че е налице от формална гледна точка тяхното назначаване, тъй като и миналия път казах, и сега искам да повторя, тяхното назначаване е резултат на един сложен фактически състав, който започва от избора във Висшия съдебен съвет и указа на президента във връзка с предложението му по това решение на Висшия съдебен съвет.
Така че, ако този указ все пак влезе в сила, тогава се поставя въпросът за техния статус, на тези лица, които са назначени по указите на президента. А именно несъвмести-мостта в едно и също физическо лице те да имат качеството и на председател на Върховния съд, и на председател на Върховния касационен съд, какъвто се явява единият, както и несъвместимост на качеството единият да бъде и заместник-главен прокурор на републиката, и същевременно да бъде председател на Върховния или Висшия административен съд. Това не е възможно да бъде.
И ако за втория от тях все пак неговото назначаване или освобождаване не става с указ на президента, то за първия от тях, а именно председателят на Върховния, респективно на Върховния касационен съд, понеже става дума за една и съща личност, неговото назначаване и освобождаване става от едно и също лице - президента. Ето защо, ако господин президентът беше изчакал да минат тези дебати и види "за" и "против", може би щеше да стигне пак до същия извод, но след като чуе всички аргументи във връзка със законосъобразността и конституцион-ността на тези актове, които атакуваме или за които говорим днес. И може би пък щеше да стигне до друг извод, да откаже подписването на указите по тези съображения, които изложихме досега.
И се връщам към статуса на двамата избрани. Фактически що се отнася до Върховния съд, ако влезе в сила този указ, той се обезглавява и отново стои въпросът за ръководител на Върховния съд. Защото не може да се съвмести в едно това нещо.
Има значение, защото това са едни от запретите в Закона за съдебната власт, разширени на базата на Конституцията кой може и кой не може да бъде избиран като еди-какъв си ръководител на Върховния касационен, респективно Върховния или Висшия, както искате го кажете, административен съд.
И затова няма никакво вмешателство. Ние сме които творим законите, ние трябва да кажем нещата. Няма никакво вмешателство в работата на Висшия съдебен съвет и аз не смятам, че такова вмешателство има. И за да приключа, искам да обърна внимание отново на ония колеги, които непрекъснато поддържат тезата, че искаме да нарушаваме Конституцията.
Аз за себе си, а и за колегите, с които работя, категорично казвам: не! Аз съм един от тези, които са в Конституционната комисия, както и някои колеги оттук, които сме правили този закон, включително Конституцията в този й вид - за съдебната власт, аз съм радетел на разделението на властите, знам какво е да има вмешателство в съдебната власт по-добре от всички стоящи тук и да няма вмешателство в съдебната власт, за себе си не съм го допускал, и затова най-малко мога да търпя такива упреци, които тук се отправят, ей така се хвърлят някак си, да има популистко значение.
Няма такова нещо - да искаме да рушим Конституцията в частта или в която и да е част, но сега говорим за тази част, свързана със съдебната власт. Ние всички от парламентарната левица сме безусловно за разделението на властите, за един самостоятелен и независим съд, прокуратура и следствие, толкова независими, колкото трябва да бъдат независими и от политическата сила, която сега се стреми да доказва тяхната независимост, но влияе върху техните решения, защото иначе как мога да приема тук декларацията на господин Соколов какво ще бъде утре решението на Конституционния съд. Сякаш е седнал, та го е написал предварително. Не допускам това нещо да е ... (Шум и възражения в блока на опозицията) Не допускам това нещо! Казвам веднага, не допускам това нещо!
ИВАН БУДИМОВ (от място): Значи обиждате и Конституционния съд!
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Не допускам такова нещо! Така че не бива да се правят подобни декларации. Нека да оставим Конституционния съд сам да решава тези въпроси със свободната си воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Времето на демократичната левица свърши. Процедура! Процедура, ще ви дам реплика след това.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): От името на Парламентарната група на демократичната левица предлагам да се удължи времето за днешното пленарно заседание до приключване на тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против? Моля да гласувате.
От общо гласували 158 народни представители, за - 121, против - 25, въздържали се - 12.
Предложението се приема.
Господин Соколов, реплика. Имате седем минути от СДС, демократичната левица изчерпи времето си.


ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Господин Георгиев, вие отново поставяте въпроса така, както не трябва да се постави и ми се струва, че много добре го разбирате, защото вие сте добър юрист. Аз не съм казал, че всички юристи от БСП са лоши, но когато вие се увличате политически да решавате чисто правните проблеми, винаги се стига до това изкривяване на правото.
Отново се поставя от вас въпроса как били избрани председатели на съдилища, които не съществуват. Тези съдилища съществуват затова, защото устройственият закон - това е Законът за съдебната власт. Там е развито устройството и на Върховния касационен съд, и на Върховния административен съд. Върховният административен съд не се нуждае от някакво ново устройство. Законът за Върховния административен съд може да бъде наречен така, а може да бъде бъде наречен и Закон за административното правосъдие или правораздаване. Той ще реши само процесуалните въпроси. Ето защо чл. 30 именно от Закона за съдебната власт казва, че председателите на тези две съдилища предлагат останалия състав. Очевидно, за да стане това, първо тях трябва да ги има.
Що се касае до това какъв е статутът на тези две лица, вие пак като че ли не съзнавате или не искате да съзнаете, че именно това е недопустимото вмешателство в съдебната власт. Какъв е статутът на тези две лица, ако те досега са заемали други длъжности в съдебната власт - това ще го решава Висшият съдебен съвет, няма да го решава Народното събрание. Повече от очевидно е, че те не могат да съвместяват две длъжности. Така че да си губим времето, извинявайте и да говорим за това, че понеже този статут не бил ясен, та затова едва ли не указът на президента и решението на Висшия съдебен съвет нямали сила, е несъстоятелно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика думата има господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Да, така е, както казва господин Соколов, че в Закона за съдебната власт институциите Върховен административен, Върховен касационен, апелативни и прочие съдилища са създадени. Казан е редът за издигане на кандидатури, за назначаване на съдиите и така нататък. Но можем ли да издигнем кандидатура, тоест органите които са овластени за това и да се назначи председател на Върховния касационен и Административен съд тогава, когато тези съдилища работят при триинстанционната система, чиито правила не са залегнали в сега действащия Граждански-процесуален кодекс? Какво ще правят те? Какво ще работят, като едно дело и една преписка не могат да разгледат!?... Номинално ли само ще им има имената или не?
И за да няма никакво объркване по този въпрос своевременно Конституционният съд преди няколко години въз основа на Конституцията се произнесе и каза, че всички въпроси, свързани с административното правораздаване, се разглеждат като инстанция от Върховния съд до избирането на Върховен административен съд, тоест и въпроси, свързани с работата на Върховния съд - чисто като Върховен съд по останалите дела, и по административното правораздаване се съсредоточават там, докато стане това нещо. А то не може да стане без да се вкара в Гражданско-процесуалния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс цялата процедура по триинстанционното производство.
Иначе какво ще направим? - Едно нещо, което няма да работи и то ще стопира съдебната система. Защото като няма процедура, по която да работят триинстанционно, фактически ние назначаваме хора, които да не правят нищо. Тоест не ние, а тези, които ги назначават. Аз така употребявам израза, вие разбирайте... Затова считам, че просто не е било конституционно сега времето да се занимаваме с избирането на тези двама ръководители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Приключи дебатът.
Имате пет минути, заповядайте.
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Считам, че въпросите относно внесения законопроект, са в достатъчна степен изяснени в дейтали, но все пак се налага да бъде направено известно обобщение и заключение.
Внесеният законопроект съдържа изискване, което е по-силно от изискването, съдържащо се в § 4 на Преходните и Заключителните разпоредби на Конституцията. Там се казва, че определената съдебна система от Конституцията влиза в действие едва след като бъдат приети устройствените и организационно закони, а това изискване съвсем ясно за влизане в действие се отнася и се обвързва с приемането на устройствените и процесуалните закони - Наказателен-процесуален кодекс и Граждански-процесуален кодекс - именно, защото не трябва да има пауза между изграждането на структурата на съдебните инстанции и започване на тяхното функциониране.
Би трябвало да се знае, че в случай, че се приемат устройствените и процесуалните закони, но не е изградена структурата на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, ще настъпи един период на време, през който няма да има вече Върховен съд на републиката, но няма да могат да функционират Върховният административен съд поради това, че не е изградена структурата му и Върховният касационен съд също поради това, че не е изградена структурата му, тоест ще настъпи едно правно бездействие за неопределен срок от време.
Действително в тези процесуални закони накрая може да се отбележи, че до изграждането на структурата на новите инстанции организационно ще продължи да функционира Върховният съд, но това също ще бъде едно несъвършенство и ще бъде неприемливо.
Искам да поясня, че това нещо също не е и желателно. То може да стане, но няма да бъде желателно и не е едно перфектно решение на проблема.
В § 4 се казва, че всичко това трябва да стане в срока, определен от Конституцията, който е изтекъл. След като е изтекъл този срок, би трябвало наистина да се приеме, че най-малко изграждането на организацията на Върховния касационен и Върховния административен съд следва да започне, ако не и те да бъдат наистина по-бързо въведени в действие. Не може да се претендира, че до безкрайност този конституционен срок може да се удължава за приемането на устройствените и процесуалните закони и по този начин да се блокира изобщо съдебната реформа, предвидена от тази Конституция и изграждането на нова триинстанционна система.
Това е нещо, което се прави в случая съвсем политически и користно, тъй като се знае кога ще бъде изтичането на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет. Разчита се, че след това парламентът с мнозинството на БСП ще избере 11 члена на този Висш съдебен съвет. Разбира се, от средите, обвързани с БСП и след това вече назначението както на председателя на Върховния административен съд, така и на председателя на Върховния касационен съд ще бъде извършено от това мнозинство във Висшия съдебен съвет. Ето това е замисълът на БСП, с който се цели възстановяване на пълния контрол и монопол върху съдебната власт - да се протака приемането на устройствените и организационните закони дотогава, докато се промени съотношението във Висшия съдебен съвет.
Но в случая Висшият съдебен съвет вече е избрал председателя на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд и това вече не може да се отмени по никакъв начин и няма да може да бъде отменено. Поради това внесеният законопроект, който третира и този въпрос - за избор на председател на Върховен административен и Върховен касационен съд, също противоречи на вече съществуващото юридическо статукво. Тези председатели на двете инстанции са избрани. Няма никакви пречки съгласно § 4 от Преходните и Заключителните разпоредби на Конституцията да започне изграждането на структурите за организацията на тези инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето на СДС изтече.
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ: Ето, това е проблемът в случая, който налага отхвърлянето на този законопроект именно в името на независимостта на съдебната власт. Тук бяха направени много ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ: Бяха направени много политически инсинуации за това, че преди 1989 г. правосъдието било много ефикасно. Но това изобщо не беше правосъдие. Тогава престъпността беше много по-ниска, отколкото сега, защото във всички тоталитарни страни е така - обикновената престъпност се потиска от държавната престъпност и от квазиправосъдието, което съществуваше тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Изтече времето на СДС. Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за съдебната власт.
От общо гласували 187 народни представители, за - 125, против - 61, въздържали се - 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Мулетаров за процедурен въпрос.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Още в становището, което комисията изрази по законопроекта, и при обсъждането му беше преценено, че с оглед обема на текста, обстоятелството, че се внася само един текст и обстоятелството, че днес по него не бяха направени абсолютно никакви предложения с изключение на два допълнителни уточняващи... (Голям шум и реплики в блока на СДС) Я седнете там и недейте да се обаждате! (Шум в залата) С изключение на § 2 и 3, които са уточняващи, а не допълнение към основния текст, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да подложите на гласуване законопроектът да бъде приет на днешното заседание по изключение и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Против това процедурно предложение има думата господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, аз заявих преди това, защото знаех, че това е сценарият за днес от страна на БСП. Аз казах следното. Господин Гайтанджиев направи две предложения при първо четене. Заявих, че Парламентарната група на СДС ще направи в упоменатия в правилника срок предложение за изменение на този законопроект. Ето защо аз смятам, че ще бъде грубо нарушение на правилника именно едно такова предлагане на второ гласуване.
Колеги, има и нещо друго, а то е следното. Действително ние мислим да направим предложения не за да забавим процеса. И тогава вие ни отнемате нашето право като народни представители да направим предложения за изменение и допълнение на този закон.
Второ, това е един от светкавично приеманите закони. На 2 юли се разглежда съответно от комисията, днес се внася и се внася даже и за второ четене. Колеги, упомнете се какво правите! Упомнете се какво правите! Това нещо не е ратификация. За ратификациите тук имаше консенсус, че може.
Ето защо ние протестираме и няма да приемем това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате процедурното предложение на господин Мулетаров. (Голям шум в блока на СДС)
Има процедура. По процедурата се дава думата на един да се изкаже против процедурата и се гласува. Следващата процедура...
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Мулетаров. (Шум и реплики в блока на СДС) Четете правилника. Ето господин Шопов приема. (Шум и реплики в блока на СДС) Моля да гласувате. Гласуваме, господин Лучников. (Голям шум и реплики в блока на СДС) Гласуваме процедурно предложение.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Искам да Ви предпазя от една груба грешка, която ще извършите. Нямате право да поставяте на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 141 народни представители, за - 125, против - 16, въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля господин Мулетаров да докладва законопроекта на второ четене. (Шум и в реплики в блока на СДС. Част от депутатите на СДС напускат залата)
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за допълнение на Закона за съдебната власт
§ 1. В Преходните и заключителните разпоредби се създава нов параграф 15а със следното съдържание:
"§ 15а. Висшият съдебен съвет упражнява правомощията си относно избирането на кандидати за председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, пре- назначаването по § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт и назначаването на заместник-председателите, председателите на отделения и съдиите във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, определянето на броя на съдебните райони и седалищата на апелативните съдилища и военноапелативния съд, назначаването на председателите на отделения и съдиите в апелативните съдилища и военноапелативния съд след приемането на Закона за Върховния административен съд и процесуалните закони, уреждащи триинстанционното съдебно производство.
§ 2, предложен от господин Гайтанджиев. Този закон се приема на основание § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията на Република България.
§ 3. Законът влиза в сила от деня на публикуването му в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Може да има изказвания! (Реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма постъпили предложения. Моля, гласувайте.
ИЛИЯ ДАНОВ (от място): Кога са дадени тези предложения? Защо правите тези циркове? Защо гласувате предложенията на Гайтанджиев? Мариела, ти си умна жена. Кога ги направи Гайтанджиев?
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): На първо четене.
ИЛИЯ ДАНОВ (от място): За нищо не ставате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 128 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 4.
Законопроектът е приет и на второ четене.
Ще ви прочета съобщения за парламентарния контрол утре.
1. Министър-председателят на Република България Жан Виденов ще отговори на актуални въпроси на народните представители Едвин Сугарев, Калчо Чукаров, Васил Златаров, Васил Михайлов, Орлин Драганов и Александър Божков и на питания от народните представител Васил Златаров, Георги Пинчев, Красимир Момчев и Георги Карев.
2. Министърът на културата Иван Маразов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Надежда Михайлова и Николай Кисьов.
3. Министърът на външните работи Георги Пирински ще отговори на актуален въпрос на народния представител Иво Трайков.
4. Министърът на вътрешните работи Николай Добрев ще отговори на питане на народния представител Стефан Стефанов.
5. Министърът на промишлеността Любомир Дачев ще отговори на питания от народните представител Благой Димитров и Стефан Стефанов.
6. Министърът на отбраната Димитър Павлов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Михаил Михайлов.
7. Министърът на финансите Димитър Костов ще отговори на актуален въпрос на народния представител Едвин Сугарев.

На основание чл. 77, ал. 3 и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагаме със седем дни на отговори на актуални въпроси и питания от народни представители са поискали:
Заместник-министър председателят и министър на икономическото развитие Румен Гечев - на актуалния въпрос на народния представител Едвин Сугарев;
Министърът на финансите Димитър Костов - на актуалния въпрос на народния представител Муравей Радев и на питането на народния представител Фидел Косев;
Министърът на промишлеността Любомир Дочев - на актуалния въпрос на народната представителка Екатерина Михайлова;
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Румен Овчаров - на питането на народния представител Атанас Железчев;
Министърът на отбраната Димитър Павлов - на актуалния въпрос от народния представител Дянко Марков.
На основание чл. 80а, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание няма да се отговаря на актуалния въпрос на народния представител Стоян Райчевски относно съхраняването на етнокултурната идентичност на българските мохамедани в Северна Гърция, тъй като това е направено в пленарна зала на 28.06.1996 г. при отговора на въпрос, зададен от народния представител Анатоли Величков - информация от Министерския съвет.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов поради служебна ангажираност.
И още едно съобщение: Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 4 юли тази година, четвъртък от 14,30 ч. в зала N 456.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,01 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Благовест Сендов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:

Станимир Калчевски

Красимир Момчев