Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1996-07-24

Председателствували: заместник-председателите Нора Ананиева,    Иван Куртев, Атанас Железчев и Юнал Лютфи
Секретари: Иван Будимов и Илко Савов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. Ще ви прочета постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 17 - 23 юли т.г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите с вносител Йордан Школагерски. Водеща комисия е Комисията по труда, социалните и демографски проблеми.
И още един законопроект за изменение на Закона за пенсиите с вносител Иван Сунгарски, който е разпределен на същата комисия.
Проект за решение за даване съгласие за сключване на договор за оздравителен заем с Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е още на Икономическата комисия и на Комисията по външна политика и европейска интеграция.
Проект за решение за даване на съгласие правителството на Република България да сключи с правителството на Кралство Норвегия кредитно споразумение за предоставяне на правителството на Република България на държавно гарантиран заем в рамките на Групата на 24-те промишлено развити държави за стабилизация на платежния баланс. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия.
Законопроект за изменение на Закона за данъка върху общия доход. Вносител е Иван Сунгарски. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за финансово оздравяване на държавни предприятия. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Икономическата комисия и още Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за даване разрешение за изпращане на военнослужещи от българската армия за участие в учението "Морски орел '96" на територията на Съединените американски щати. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност и Комисията по външната политика и европейската интеграция.
Проект за решение за разрешаване пребиваването на военнослужещи и внасянето на боеприпаси от армията на Словашката република на територията на Република България. Вносител е Министерският съвет. Даден е на Комисията по национална сигурност и Комисията по външната политика и европейската интеграция.
Проект за решение за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби в териториалното море на Република България за участие в националното военноморско учение "Бриз '96". Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност и Комисията по външната политика и европейската интеграция.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за избягване на двойното данъчно облагане на доходите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика и европейска интеграция, и Икономическата комисия.
Законопроект за допълнение на Закона за приватизационните фондове. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Икономическата комисия.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове. Вносител е Стойко Пенчев. Водеща е Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет. Днес го предлагаме в дневния ред.
Проект за решение за даване гаранции по кредитно споразумение. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове. Вносители са Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев. Водеща е Икономическата комисия и още е разпределен на Комисията по бюджет и финанси.
Раздаден ви е проектът за програма за работата на Народното събрание за периода 24 - 26 юли. Ще ви го прочета:
За днес, сряда, 24 юли:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. - вносител Министерският съвет.
2. Второ четене на Законопроекта за устройството на държавния бюджет, приет на първо четене на 1 ноември 1995 г.
За утре, 25 юли, четвъртък:
1. Проект за решение за даване на разрешение за изпращането на военнослужещи от българската армия за участие в учението "Морски орел '96" на територията на Съединените американски щати. Вносител е Министерският съвет.
2. Проект за решение за разрешаване пребиваването на военнослужещи и внасянето на боеприпаси от армията на Словашката република на територията на Република България. Вносител е Министерският съвет.
3. Проект за решение за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби в териториалното море на Република България за участие в националното военноморско учение "Бриз '96". Вносител е Министерският съвет.
4. Второ четене на Законопроекта за държавния герб на Република България, приет на първо четене на 16 май 1996 г.
5. Първо четене на Законопроекта за финансово оздравяване на държавни предприятия. Вносител е Министерският съвет.
И програмата за петък, 26 юли:
1. Проект за решение за избиране на Централната избирателна комисия за провеждане на избори за президент и вицепрезидент на републиката.
2. Първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за пенсиите. Двата законопроекта, които споменах, по-скоро три законопроекта - вносители: Николай Добрев, Иван Сунгарски и Йордан Школагерски.
3. Първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за приватизационните фондове с вносители: Министерският съвет, два законопроекта - Стойко Пенчев и Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев.
4. Продължение евентуално на програмата от предходните дни.
5. Парламентарен контрол.
Към това за днес има постъпили предложения на господин Кристиян Кръстев: "На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се включи като точка в дневния ред първото четене на Законопроекта за частните малки предприятия".
Господин Кръстев, имате думата.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! След многобройните опити да бъде внесен на първо четене Законопроектът за частните малки предприятия, стана ясно, че той се спира да бъде въобще обсъден от Парламентарната група на демократичната левица. Като се проследят гласуванията е ясно, че Социалистическата партия се противопоставя на частната инициатива. Като основна част от структурната реформа този законопроект или тази насока в икономиката се отхвърля, което накърнява въжделенията на много голяма част от българския народ. Просто, за да не се направи този извод, както и желанието на правителството да се представи за борец за въвеждане и провеждане на структурната реформа пред Международния валутен фонд и международните икономически институции, този закон би трябвало да бъде обсъден на първо четене.
И още един аргумент в тази посока, че няма никакво желание от страна на правителството и на Парламентарната група на демократичната левица този закон да мине, въпреки тези становища в печата, че те са за него и така нататък, че в бюджета и поправките му, които ще бъдат гледани днес, въобще не са включени средства за обезпечаване на този закон.
В тази връзка бих искал да гласуваме и той да бъде включен на първо четене, още повече, че той няма да отнеме много време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Моля да гласувате направеното предложение от господин Кръстев.
От общо гласували 199 народни представители, за - 81, против - 67, въздържали се - 51.
Не се приема предложението.
(Иван Сунгарски иска думата)
Господин Сунгарски, предложенията по дневния ред гледаме, нека да минат те и след това ще Ви дам думата.
Следващото предложение е на доктор Орлин Драгаров. Има думата доктор Драганов. Става дума за изслушване на министъра на земеделието и хранителната промишленост относно мерките против болестта шап.






ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Моето предложение е за включване като точка от дневния ред изслушване на министъра на земеделието и хранителната промишленост във връзка с най-страшната епидемия от шап, която се наблюдава в момента във всички заобикалящи ни страни, с изключение на Румъния. В Сърбия, Македония, Гърция и Турция шапната епидемия взима огромни размери и са установени над 15 огнища. Слава Богу до момента в България не се наблюдава и именно затова аз желая да бъде включена такава точка. В едно кратко експозе господин министърът да осведоми депутатите за това какви мерки се вземат по отношение предпазването на навлизането на епидемията в България. Западната ни граница е практически без защита, без телени заграждения. Това помага значително количество животни да навлизат на наша територия и съответно спомага за разпространение на болестта.
До момента не се извършват ваксинации, а има стада по 14-15 хил. животни, собственост на еднолични стопани. Ако болестта проникне в България и засегне тези стада, загубите ще бъдат пагубни.
Ще припомня на уважаемите господа депутати, че последната епидемия в България беше през 1993 г. Резултатът е над 300 млн. долара загуби, 2-годишно ембарго, над 2500 животни бяха загубени и претърпяхме големи загуби. Ето защо моля да проявите разбиране и да гласувате за моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Моля режим на гласуване.
От общо гласували 206 народни представители, за - 95, против - 41, въздържали се - 70.
Не се приема това предложение.
И предложенията на народния представител Васил Михайлов.
Първо, Проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО.
Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Предложението ми е във връзка с днес откриващото се Трето заседание на Съвместния парламентарен еврокомитет "България и Европейския съюз". Ако наистина можем да приемем, че стремежът на правителството е европейска интеграция и това не е просто една заблуда за българския народ, аз не разбирам как е възможно да се смята, че членството в НАТО не е неразривна част от европейската интеграция. Защитата на европейската ценностна система фактически се осъществява от Северноатлантическия договор, организацията за колективна отбрана на Европа.
Убеден съм, уважаеми колеги, че вие ще възприемете този верен подход и днес ще дадете възможност за дебати по проекторешението за пълноправно членство на Република България в НАТО. Нямам намерение надълго и нашироко да обосновавам защо е необходимо за националната ни сигурност и независимост това членство. Вие сте го чували много пъти. Аргументите отдавна са казани. Т.нар. засилен диалог, който се води, трябва да има своята цел, трябва да има политическата воля, изразена ясно и еднозначно, че България желае да стане пълноправен член на Северноатлантически договор.
Аз наистина се надявам това предложение да бъде възприето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Моля режим на гласуване по предложението на господин Михайлов за включване в дневния ред Проекторешението за присъединяване на Република България към НАТО.
От общо гласували 196 народни представители, за - 74, против - 103, въздържали се - 19.
Не се приема предложението.
Второто предложение е: Проекторешение за провеждане на национален референдум за герба.
Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги и министри! Второто ми предложение е: Проекторешение за провеждане на национален референдум за герба. Виждам, че в тазседмичната проектопрограма БСП предлага да се проведе второто четене на Законопроекта за национален герб. Дълбоко съм убедена обаче, че нарушението, което беше направено при първо четене от председателя на Народното събрание, който не допусна да се гласува предложението за референдум, не е било случайно. Говори се усилено сега от БСП, когато тя е в тежка ситуация, за национално помирение и национално съгласие. Само тогава тя говори за такова нещо, когато наистина е до стената. Сега е такъв моментът и затова се вади тази теза.
Искам обаче да кажа, че не са случайни нещата, които се развиват около нас. Ето, вероятно с откриването на третото заседание на Еврокомитета има и изложба в Народното събрание. Тази изложба е едно добро начинание. Но, забележете, когато говорим за националните символи в тази изложба липсва нещо. Опитват се да обяснят как Европа е била винаги, както се казва, част от нас и ние част от Европа. Това е едно добро начинание. Но когато се опитва да се направи ретроспекция на Народното ни събрание, липсва ликът на Стефан Стамболов. Липсва, нямо го! Можете да видите на тази изложба. Очевидно духът на Стефан Стамболов тревожи националните предатели. Очевидно това е така. Неслучайно тук и не станаха да почетат паметта му някои хора от БСП, когато бе предложено това да се направи във връзка със 101-годишнината от неговата гибел. Същият Стефан Стамболов, най-великият български държавник, този, който може да бъде за нас пример за дипломация и за решаване на въпросите по мирен начин. Един дипломат, фактически от края на ХХ век по своите действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
Моля да гласувате за включване на Проекторешението за провеждане на национален референдум за герба в програмата. Проекторешението няма нищо общо със Стефан Стамболов, да не стане грешка.
От общо гласували 202 народни представители, за - 84, против - 105, въздържали се - 13.
Не се приема това предложение.
Третото предложение е за изслушване на министър-председателя.
Има думата господин Михайлов.
БОРИС СТОЯНОВ (от място): Сряда сутрин е като на визитация.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, репликата, която чувам от блока на БСП е правилна. Сутрин това мое появяване било тук като визитация. (Весело оживление) При толкова много пациенти, има нужда от такава визитация. (Оживление в залата. Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Надявам се, че не намеквате, че има само един нормален.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо председател, защото сте дама, няма да вляза в разговор с Вас.
Що се отнася до моите предложения за изслушване на министър-председателя, те са във връзка с няколко позиции на българското правителство, или по-скоро липсата им.
Например, за ликвидиране на неравноправното ни митническо сътрудничество с Русия в ущърб на България по подобие на "капитулациите" от времето на Османската империя и тоталната ни суровинно-енергийна зависимост от Русия - една от основните заплахи за независимостта и националната сигурност на България.
На второ място, срещите на министър-председателя в Атина и разговорите на регионалната среща в София по повод на скандалната провокация от гръцка страна с неокоминтерновското формиране на т.нар. "помашки език", "помашки народ", "помашка нация" и т.н. в контекста на глобалните оценки, че стабилността и сигурността на отделните региони, характерни с етническо и верско многообразие, Балканският полуостров е най-ярък пример в това отношение, е в пряка зависимост от недопускане на етнически и верски противоречия и конфликти както в рамките на всяка отделна страна от региона, така и в междудържавните отношения.
Бих искал да чуя и министър-председателя по повод на превишените правомощия на министъра на външните работи Георги Пирински, който със своя заповед от 25 юни 1996 г. грубо погазва Конституцията и международните договорености, с което заплашва добрите ни отношения с Албания и нейния държавен глава президентът Сали Береша, чийто слова ние имахме удоволствието да чуем в тази зала.
Министърът на външните работи действува така, като че посланикът му е някакъв чиновник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Нещо недопустимо в международната практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението.
От общо гласували 181 народни представители, за - 68, против - 108, въздържали се - 5.
Не се приема предложението.
Следващото предложение е за изслушване на министъра на външните работи. Господин Михайлов ще го обоснове.


ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители и министри! Изслушването на министъра на външните работи трябва да стане в залата. Много пъти предлагам господин Георги Пирински да застане тук и да изясни позициите на българското правителство по отношение например на конференцията срещу тероризма в Египет; конференцията по сигурността в Прага; решенията на Г-7 срещу тероризма от срещата във Франция (шум и реплики от мнозинството) и регионалните ангажименти от завършилата конференция в София. Народното представителство трябва да знае позицията на българското правителство. Тя не е ясна, тя не е изразена.
Освен това би трябвало да изясни посещението на президента в Хърватия и Босна, и Херцеговина и демонстративното отсъствие на министъра на външните работи при това посещение; осуетената визита на министъра на външните работи в Македония - там чакат за подписване над 20 спогодби, които така и няма да бъдат подписани, ако министърът на външните работи не отиде там. Това е в контекста на дисбалансираната, неверна балканска политика на министъра на външните работи. Скандалното подчиняване на гръцката позиция относно името на Република Македония на конференцията в София, въпреки че още на 15 януари 1992 г. министър-председателят от правителството на СДС господин Филип Димитров прочете в пленарната зала приетото решение от Министерския съвет за признаването й под това име.
Би трябвало да сме наясно дали така нареченият засилен диалог с НАТО се води в рамките на консенсусната декларация на Народното събрание от 21 декември 1993 г. и становището на Комисията по външна политика по проекторешението за присъединяване на Република България към НАТО, тоест дали няма сериозна промяна в позицията на външно министерство по отношение на гласуваните декларации в Народното събрание - Великото, Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 190 народни представители, за - 69, против - 108, въздържали се - 13.
Не се приема предложението.
Предложение за изслушване на министъра на вътрешните работи. Господин Михайлов има думата. (Реплики от мнозинството)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Предложението ми за изслушване на министъра на вътрешните работи съдържа в себе си няколко точки. На първо място, още не е ясно защо бе допуснато и какви са по-нататъшните действия на Министерството на вътрешните работи по отношение на незадържането на побойниците на български журналист, нанесен от активисти на Кюрдската работническа партия на Първомайския митинг на БСП в присъствието на униформени полицаи... (Смях от мнозинството)
Това не е смешно, защото продължават заплахите към доблестни български журналисти, които, както се казва, не са в крак с линията на партията...
Що се отнася до така наречената ювелирна акция, където бяха разстреляни тримата полицаи, обещанията за тридневното разкритие не се сбъднаха, не се случиха. Не е ясно дали отново не става дума за сблъсък на мафиотски клонове вътре в самото МВР.
По отношение на действията, свързани с оперативните мероприятия по наблюдение и проследяване в грубо нарушение на депутатския имунитет, когато депутати махнаха срамните ограждения около Народното събрание - това също не се изясни. Кой е разпоредил заснемането с камери от МВР?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Как може да биете полицаи?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това са въпроси, които стоят - стоят и продължава да бъде голям проблем и въпросът с взривяването в центъра на София. Не е възможно министърът на вътрешните работи да дойде да даде някакви оскъдни данни на така наречен Председателски съвет, а да не дойде тук пред народното представителство и да изясни какво става, какво е направено, кои са версиите... Или ако даже това не спомене, да даде данни какво мисли министерството да предприеме в бъдеще...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Прегледът свърши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението за изслушване на министъра на вътрешните работи.
От общо гласували 194 народни представители, за - 80, против - 106, въздържали се - 8.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате програмата за работата на Народното събрание за периода 24-26 юли 1996 г. така както ви беше прочетена и разполагате с текста.
От общо гласували 199 народни представители, за - 130, против - 44, въздържали се - 25.
Програмата е приета.
Господин Сунгарски има думата по процедурен въпрос.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Госпожо председател, предвид точка първа от току-що приетия дневен ред във връзка със значимостта на проблема, който ще обсъждаме, предлагам да има пряко предаване на радиото и телевизията. Смятам, че всички народни представители, отговорно ангажирани пред своите избиратели, са заинтересовани дебатите по актуализацията на държавния бюджет да станат обществено достояние. Смятам, че всеки, който желае неговата позиция да стане ясна на българския народ, е заинтересован днешното обсъждане да бъде публичен факт. Ето защо ви призовавам да гласувате за това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 202 народни представители, за - 116, против - 71, въздържали се - 35.
Процедурното предложение е прието.
Господин Златимир Орсов има думата за друго процедурно предложение.


ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, вземам думата, за да направя две процедурни предложения.
Първото е да позволим на господин Георги Николов, председател на Сметната палата, да присъства на нашето заседание.
Второто е свързано с първа точка от днешния дневен ред, към която пристъпваме след малко, и то е предложенията, които народните представители ще направят към проектозакона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 1996 г. между първо и второ четене, да станат в рамките на три дни, тоест до 12 часа на 27 юли тази година, събота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз ще прибавя още едно предложение, което Комисията по бюджет и финанси ни представи, а именно да дадете съгласие и управителят на БНБ господин Любомир Филипов също да вземе участие в заседанието по първа точка.
Първо, гласуваме за съгласие за участието в заседанието на господин Георги Николов.
От общо гласували 192 народни представители, за - 169, против - 6, въздържали се - 17.
Приема се. Моля да бъде поканен господин Георги Николов да присъства на нашето заседание.
Второто предложение е за участие в работата на парламента по първа точка на управителя на БНБ господин Любомир Филипов. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 168 народни представители, за - 154, против - 3, въздържалие се - 11.
Прието е това предложение.
Има думата господин Кирил Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде поканен да вземе участие в дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 1996 г. господин Димитър Радев, заместник-министър на финансите.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): А защо го няма министърът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Министърът ще дойде, също ще участва. Но господин Радев пряко води този ресор. Моля ви да дадете съгласие за неговото участие. Възможно е да има въпроси, на които той да отговори.
От общо гласували 163 народни представители, за - 142, против - 10, въздържали се - 11.
Прието е това предложение.
Има процедурно предложение срокът за представяне на предложенията по второто четене да бъде съкратен на три дни. Ние обсъждахме сутринта този въпрос с председателите на парламентарните групи. Това предложение е мотивирано от желанието преди началото на ваканцията да успеем с второто четене на този законопроект и да дадем повече възможност на Комисията по бюджет и финанси да работи интензивно по тези предложения, в това число и през почивните дни събота и неделя, евентуално и понеделник сутринта.
Моля да гласувате предложението, което беше направено от господин Златимир Орсов.
От общо гласували 190 народни представители, за - 138, против - 39, въздържали се - 13.
Предложението е прието.
Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители и министри! Очевидно е, че ще работим усилено по актуализацията на бюджета. Но това не значи, че ние няма да се занимаем с парламентарен контрол, както е отбелязано в програмата в петък. Надявам се обаче да бъде възприето и аз се учудвам защо уважаемата госпожа председател не успя да прочете предложението ми за петък. То беше направено по съответния ред, тоест в петък да започнем с парламентарен контрол, да изчерпим всички, защото има залежали актуални въпроси, даже много от тях и не са много актуални, и питания и ако трябва дори да удължим времето, но преди ваканцията да може министър-председателят да отговори - а и не само той, и другите министри - на зададените въпроси и питания. Защото три седмици подред министър-председателят фактически променя мястото на отговорите, поставя се някъде на опашката и не стига време да отговаря. Последният петък беше същото - дойде само, за да го видим, да го лицесъзрем, той не отговори, имаше буквално една минута и се изнесе. Ако това е парламентарен контрол - само визуалното ни контактуване с министър-председателя, аз не го намирам за достатъчно ефективен.
Затова Ви моля, уважаема госпожо председател, преди да сме започнали по същина работа, нека да се гласува направеното от мен предложение в петък да започнем с парламентарен контрол, включително ако трябва и да удължим времето, но да изчерпим съответните питания и актуални въпроси, които са зададени, преди ваканцията.
Аз няма сега да коментирам поведението на Вас и на БСП. Вие не ми дадохте възможност, разбира се, да коментирам нарушението на Конституцията с изземването на бр. 60 на "Държавен вестник", няма да коментирам обнародването на Европейското споразумение по съответния законов ред сега точно, когато започва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето изтече, господин Михайлов.
Тъй като програмата вече е утвърдена, единственото, което мога да направя, е в петък сутринта да поставя Вашето предложение на гласуване за пренареждане на петъчната програма. Но сега вече е утвърдена.
Пристъпваме към първа точка от днешния дневен ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1996 ГОДИНА.
От името на вносителя има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважае-ми дами и господа народни представители! Днес Народното събрание започва обсъждането на представения от правителството проект на Закон за актуализиран държавен бюджет на Република България за 1996 г. Бюджетът като най-важен документ, синтезиращ в себе си държавната политика във всички области на стопанството, науката, културата, отбраната, вътрешната сигурност, социалната сфера, централните и местните органи на държавно управление, правораздавателната система и други се съставя въз основата на наличната информация и на прогнозите от вътрешно и външноиконимически характер. Задължително условие е той да съответства на реалностите на живота. Когато тези реалности се променят, бюджетът следва да се приспособява към тях.
Нещо повече, бюджетът е оперативен работен документ на органите на държавно управление. Той трябва да служи за промяна на реалностите към по-добро.
На тези принципи е подчинен представеният на вашето внимание проект. Той ненапразно се отличава значително от досегашния Закон за държавния бюджет. При разработването на Проектобюджета за 1996 г., внесен в Народното събрание на 1 декември 1995 г. правителството се постара да отрази цялата налична информация за резултатите от 1995 г. и прогнозите за 1996 г., с която тогава разполагахме.

Не всички наши очаквания за 1996 год. се потвърдиха. Причините за това са вкоренени дълбоко в макроикономическите реалности през последните години. Техните горчиви плодове берем именно днес.
В края на 1994 г. вътрешният държавен дълг възлизаше на 52,4 на сто от брутния вътрешен продукт. В края на 1995 г. успяхме да го намалим на 39,6 на сто от брутния вътрешен продукт, но по абсолютна сума това бяха цели 345 милиарда лева.
При изработването на бюджета за 1996 г. след съгласуване с тогавашното ръководство на БНБ се стигна до заключението, че може да се очаква около 25 на сто средногодишен основен лихвен процент.
Това означаваше лихвени плащания по вътрешни заеми в републиканския бюджет за 1996 г. в размер на 88 милиарда лева или 33,1 на сто от всички бюджетни разходи.
Това само по себе си е изключително тежко бреме за бюджета, на което трудно биха могли да издържат и развити икономики. Но и това не бе всичко. Противно на прогнозите на Министерството на финансите и на ръководството на БНБ от началото на тази година три пъти бе повишен основният лихвен процент, който вече няколко месеца е 108 на сто по решение на Управителния съвет на БНБ.
Очевидно правителството не можеше да не реагира на коренно променената ситуация, тъй като новите лихвени плащания можеха да сринат целия бюджет.
С предложения на вашето внимание проект за актуализиран републикански бюджет за 1996 г. са предвидени 189 милиарда лева за лихви по вътрешни заеми, тоест със 100 милиарда лева повече в сравнение с действащия бюджет.
Делът на лихвените плащания по вътрешни заеми нараства от 33,1 на сто от разходите в действащия републикански бюджет, за което споменах преди малко, на 43,1 на сто в предложения ви актуализиран бюджет.
В края на 1994 г. външният държавен дълг беше 10 милиарда и 360 милиона долара или 103,4 на сто от брутния вътрешен продукт.
В резултат на направените от нашето правителство плащания за над 960 милиона щатски долара, точната цифра е 972 милиона, без ново външно финансиране в края на миналата година, външният дълг спадна на 9 милиарда 450 милиона долара или 76,4 на сто от брутния вътрешен продукт, което вече е една поносима цифра.
Този външен дълг е натрупван през предходните десетина години, в това число и през последните 4 - 5 години. Нашето правителство изплащаше заварения дълг без да е добавило нищо ново към него. А нашите предшественици, загрижени за пожарникарското решаване на текущи проблеми очевидно са вземали външни кредити, без да се интересуват кой как ще ги връща. А днес се вживяват в ролята на критици и нравоучители.
За обслужването на външния дълг в действащия републикански бюджет бяха предвидени 33 милиарда лева лихвени плащания или 12,4 на сто от всички разходи. Това беше направено въз основа на падежите на плащания и очакваният средногодишен валутен курс от около 77 - 78 лева за долар.
Този очакван валутен курс също беше съгласуван с ръководството на БНБ както на етапа на подготовката на проектобюджета в края на миналото лято в Министерството на финансите, така и на заседания на правителството, на които присъствуваха представители на ръководството на БНБ.
Обстановката във валутната сфера обаче се измени драматично. Валутната сфера е най-слабото звено на макроикономическата ни система, където изненадите са и най-вероятни. Вместо 77 - 78 лева за долар, Министерството на финансите и Управителният съвет на БНБ сега очакват средногодишен курс около 123 лева за долар.
Според икономисти, в това число от Икономическия институт на БАН се очаква дори още по-висок средногодишен курс.
Така че в предложения ви проект за актуализиран републикански бюджет са предвидени 42 милиарда лева лихвени плащания по външния дълг или 9,5 на сто от всички разходи.
Както виждате, макар че абсолютната сума по лихвите по външния дълг нараства, относителният им дял намалява. А това се дължи главно на направените значителни плащания по външния дълг през първата половина на тази година при по-нисък валутен курс.
Ако обобщя тази част от разсъжденията си с цифри, картината е следната.
По действащия републикански бюджет лихвените плащания по вътрешни и външни заеми възлизат на 121 милиарда лева или 45,5 на сто от всички разходи. В предложения ви проект за актуализиран бюджет за същата цел са предвидени 231 милиарда лева или 52,6 на сто от всички разходи. И, забележете, почти 100 на сто от това огромно лихвено бреме са плащания за държавен дълг, наследен от нашите предшественици, а не правен през миналата година.
С други думи разходите на републиканския бюджет предлагаме да възлизат на 439 милиарда лева, а ние фактически ще имаме на разположение само 208 милиарда лева, тъй като разликата е предварително заделена за лихви по държавния дълг. И върху тази част от разходите ние не можем да влияем. И с тези ограничени средства трябва да задоволяваме нуждите на всички бюджетни сфери. И това ни принуждава въпреки дълбоките ни социални убеждения и въпреки желанието ни да налагаме големи ограничения при разпределянето на средствата за различни бюджетни дейности и да се мъчим да постигнем по този начин едно изключително, непоносимо високо първично салдо от 10,7 на сто.
В тази връзка се изкушавам да ви припомня първият адрес на президента Клинтън пред Конгреса на САЩ в началото на 1993 г. Представяйки своята програма за ограничаване на бюджетния дефицит, президентът Клинтън предупреди тогава, че ако не се вземат незабавни мерки, САЩ рискува да увеличи държавния си дълг до такава степен, че към 2000 г. да им се наложи да заделят 20 цента на всеки долар за неговото обслужване. Президентът на най-силната в икономическо отношение държава в света бие тревога за опасностите, които произтичат за държавата, ако се наложи тя да заделя 20 на сто от бюджета си за обслужване на публичния дълг. А малката България вече е принудена да заделя почти 53 на сто от републиканския си бюджет за тази цел.
Дори ако вземем дела на лихвените плащания в общите разходи на предложения на вашето внимание консолидиран проектобюжет за 1996 г., той е 36,2 на сто, тоест над два пъти повече от сегашното равнище в САЩ, например. И ако това лихвено бреме е основание за тревога за най-мощната икономика в света, какво остава за България?
Мога да продължа анализа и с много други аргументи за последствията от напълно разстроената българска индустрия, която сега работи с половината от предреформения си капацитет, за разореното селско стопанство, в резултат на прословутите ликвидации, за безнадеждно остарелите отраслови и технологични структури на реалния сектор, които изразходват от 4 до 6 пъти повече енергия за единица продукция, за хилядите държавни предприятия, които трупат напоследък по 120 - 130 милиарда лева годишно под формата на текущи загуби и задължения към бюджета, банките, доставчиците, социалното осигуряване, задължения към персонала, за съсипаната банкова система, за безотговорно изоставените традиционни външни пазари и тъй нататък.
Безпристрастният анализ на тези цифри и факти безапелационно показва, че трудностите, които сега преживява цялата държава и големите лишения, които понасят нашите сънародници са продукт на многогодишни натрупвания от бездействия и погрешни действия десетилетия назад и особено през последните 5 - 6 години. Аз не изключвам от този списък и нашето правителство. Но същият този обективен анализ показва, че главните причини са другаде. Ние, разбира се, знаем и собствените си грешки и сме готови да носим отговорността за тях.
Логичният държавнически извод от тези разсъждения е, че вместо да спорим каква част от отговорността е наша и каква на предшествениците, най-добре за България е да се заемем заедно с преодоляването на последствията. Защото нашата икономика ще излезе от кризата само с труд, с разгръщане на предприемчивостта, а не чрез обществена истерия и разпалване на политическа и социална конфронтация. Конфронтацията не произвежда блага, тя само ги унищожава.
Жизнените интереси на нашия народ изискваха тази трудна структурна реформа да започне още през 1991 - 1992 г. Това обаче не стана нито тогава, нито през следващите години.
Може би нашите предшественици не знаеха как се прави структурна реформа и отбягваха да се заемат с нея. Те обаче сигурно са знаели, че структурната реформа е най-трудната, най-болезнената и най-неблагодарната част от прехода от планово към пазарно стопанство и предпочетоха да не се занимават с нея, заобиколиха я грижливо, подхвърлиха този горещ картоф на следващите правителства.

Нашето правителство в много по-сложна обстановка намери кураж да се заеме с тази изключително трудна реформа, давайки си сметка за крайно непопулярните решения, които се налага да вземаме. Вместо да ги подхвърлим на други, ние се заехме да решаваме наболелите проблеми на България. Разработихме съвместно с Международния валутен фонд и Световната банка стратегия за структурната реформа през следващите 2-3 години и конкретни програми по масовата и касовата приватизация, по оздравяването на банковата система, по подобряването на финансовата дисциплина в реалния сектор и т.н. И не само разработихме програми, но веднага пристъпихме към тяхното изпълнение, водени единствено от текущите и бъдещите интереси на България. Правим всичко това, като подчиняваме личните и теснопартийните си интереси на жизнените интереси на нашия народ. И с това на дело доказваме, че за нас България и интересите на нашия народ стоят над всичко.
Достатъчно убедително доказателство за амбициозността на предприетата реформа е оценката на международните финансови институции и особено на такава авторитетна институция като Международния валутен фонд. Известно е решението на Съвета на директорите на Международния валутен фонд от 19 юли, с което се утвърждава четвъртото стенд-бай споразумение с България и се предоставят 585 млн.долара кредити, от които 60 на сто до края на тази година. Скоро очакваме споразумение и със Световната банка.
Споразуменията с Международния валутен фонд създават по-благоприятна външноикономическа и външнополитическа обстановка за България. След това споразумение световната финансова и световната политическа общност ще гледат все по-добре на България. Политическото, кредитното и инвестиционното доверие към нас ще започне да се повишава. Все повече финансови врати, които досега бяха залостени за нас, една след друга ще се отварят за България. Това трябва да създаде по-благоприятни външноикономически и външнополитически условия за провеждане на макроикономическите, системните, структурните и институционалните реформи в нашата страна.
В тази връзка и като имам предвид някои писания в нашата преса относно вероятността правителството да е обявило нов мораториум върху обслужването на външния дълг, искам да се възползувам от тази най-висока държавна трибуна, за да заявя пред вас, уважаеми народни представители, а също и пред световната финансова общност, че правителството на Република България възнамерява най-стриктно да изпълнява задълженията си по обслужването на външния дълг както главницата, така и лихвите.
Нашите предшественици ни оставиха огромен външен дълг и с такъв погасителен план, че по време на 4-годишния ни мандат се налага да изплатим над 45 на сто от заварения в началото на 1995 г. брутен дълг. За 1995-1998 г. средногодишните плащания по обслужването на външния дълг възлизат на 1 млрд. 135 млн.долара. Тези плащания превишават критичната граница от 20 на сто от очакваните постъпления от износ и се очертава да бъдат около 10-12 на сто от очаквания брутен вътрешен продукт през следващите няколко години. Всяка икономика по света би се затруднила да обслужва такова дългово бреме. Въпреки всичко ние ще обслужваме най-стриктно този дълг. Това е един от най-важните приоритети в политиката на нашето правителство и го спазваме, без да забравяме още по-голямото бреме на вътрешния дълг - дълга на държавата към обществото й.
Всички тези нови факти - новата икономическа среда, новото по-благоприятно отношение към България - също налагат актуализиране на бюджета с оглед да се постигне по-добро съответствие между вътрешноикономическите и външноикономическите измерения на нашата политика. Предложеният на вашето внимание проект за актуализиран бюджет съдържа вградени в себе си числените измерения на всичките различни аспекти на структурната реформа. Без актуализиран бюджет не бихме били в състояние да я провеждаме по-нататък през тази година.
Актуализация на бюджета се налага и за гарантиране на необходимите финансови ресурси за социална защита на най-уязвимите слоеве от населението. За целта правителството разработи и консултира със социалните партньори принципно нова политика на доходите. Тази нова политика е вградена в представения ви проект за актуализиран бюджет. В рамките на възможното ще направим всичко, за да смекчим болезнените последствия от структурната реформа и от неблагоприятната макроикономическа среда. И понеже ресурсите, с които разполагаме, както вече посочих, са крайно ограничени, ще направим всичко възможно, за да ги насочим за подпомагане на тези слоеве от нашия народ, които най-много се нуждаят от подкрепа.
Уважаеми дами и господа народни представители! Изложените аргументи ми дават основание да се обърна към вас с молба да приемете предложения проект за Закон за актуализиран държавен бюджет на Република България за 1996 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Кирил Желев - председател на Комисията по бюджет и финанси, да представи становището на водещата комисия по тази точка от дневния ред.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!

"КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
Д О К Л А Д
по Законопроект N 02-01-28 от 21 юли 1996 г.,
за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет
на Република България за 1996 г.

Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 1996 г., внесен от Министерския съвет. На заседанията присъствуваха: министърът на финансите - господин Димитър Костов; заместник-министърът на финансите - Димитър Радев, и първият заместник-министър на труда и социалните грижи - Горан Банков.
Министърът на финансите представи законопроекта от името на правителството, като подчерта, че актуализацията на бюджета се налага в резултат на рязко променилата се през първото полугодие макроикономическа среда. В резултат на това ключовите макроикономически показатели - инфлация, лихвени проценти и валутен курс, очертаха тенденция на значително отклонение от първоначалните очаквания. Рязката девалвация на лева в съчетание с нарастването на административно определяните цени предполага значително по-високо равнище на инфлация в сравнение с предварителните прогнози. До края на годината увеличението на потребителските цени се очаква да надхвърли 100 на сто в сравнение с края на 1995 г. Предложените промени със законопроекта не са само формален акт на привеждане на бюджетните параметри в съответствие с променените макроикономически резултати. Те са резултат на качествено нов подход, съдържащ радикални мерки за осъществяването на мащабна структурна реформа. Отлагането на тези мерки през последните 6 години изправи страната пред кризисна ситуация. Преодоляването на тази ситуация е свързано с приемането на трудни, непопулярни, болезнени за обществото решения. Затова предложената актуализация на бюджета преследва три основни цели: да отговори адекватно на променящата се макроикономическа среда; да осигури ресурси за осъществяването на неотложните и неизбежни мерки за реализиране на структурната политика и да гарантира финансови ресурси за социална защита на най-уязвимите слоеве от населението.
Предложената актуализация на бюджета е част от цялостната икономическа стратегия на правителството, която получи ясна и категорична подкрепа на международните финансови институции. Основни елементи на стратегията са: преодоляването на кризата в банковата система и възстановяването на доверието в нея; решителното подобряване на финансовата дисциплина в държавните и общинските предприятия; ускоряването на касовата приватизация с цел намаляване на държавния дълг и генерирането на допълнителни ресурси за осъществяването на структурната реформа; успешното изпълнение на Програмата за масовата приватизация; овладяването на инфлацията още през второто полугодие на настоящата година и ограничаване спада на икономическия растеж, както и възстановяване на валутния резерв до равнища, осигуряващи безпроблемно обслужване на външния дълг и управляемост на валутния курс.
Макроикономическата политика на правителството трябва да бъде подкрепена от адекватни и съгласувани действия на Българската народна банка в сферата на паричната политика и валутния курс. За целите на актуализацията на бюджета е възприета осреднена оценка за валутния курс през второто полугодие в размер на 150 лв. за щатски долар. В рамките на годишната бюджетна програма за плащанията по външния дълг има известна възможност за маневреност по тази оценка в резултат на извършените плащания в самото начало на годината, при валутен курс по-нисък от разчетения в бюджета.
Размерът на плащанията по вътрешния държавен дълг са определени по осреднени равнища за основния лихвен процент за третото и четвъртото тримесечие за 1996 г. съответно в размер на 72 и 50 на сто. Посочените равнища на валутния курс и основният лихвен процент имат само разчетен характер, съгласуван с календара на плащанията на външния и вътрешния държавен дълг.
Променената макроикономическа среда налага промяна и в целите на политиката на доходите. При изменените условия очевидно политиката на пълна защита на доходите не може да бъде реализирана през настоящата година. За целта правителството разработи и прие нова програма и конкретни механизми за нейното реализиране. Програмата предвижда недопускане на реален спад на различните видове защитени доходи повече от 11 на сто. В рамките на програмата се осигурява по-пълна защита на пенсиите, помощите и обезщетенията, както и на ниските доходи от работна заплата.
Бюджетната политика през второто полугодие на 1996 г. има за своя основа главно изпълнението на набелязаните структурни и стабилизационни мерки; подписването на споразуменията с Международния валутен фонд и Световната банка за осигуряване на необходимите ни външни финансови ресурси и през второто полугодие да започне реализацията на радикални промени в основните бюджетни сфери, насочени към рационализиране на техните дейности в рамките на реално намалените държавни разходи.


Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. предвижда приходите на Републиканския бюджет да се увеличат от сумата 250 млрд. 149 млн. и 600 хил. лева на 358 млрд. 216 млн. и 900 хил. лева или в повече със 108 млрд. 69 млн. и 300 хил. лева, разходите му от 308 млрд. 462 млн. и 400 хил. на 438 млрд. 932 млн. и 600 хил. лева или в повече със 130 млрд. 470 млн. и 200 хил. лева, а бюджетният дефицит от 58 млрд. 312 млн. и 800 хил. лева на 80 млрд. 715 млн. и 700 хил. лева или в повече с 22 млрд. 402 млн. и 900 хил. лева. С Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавна защита на влоговете и сметки в търговски банки, за които Българска народна банка е поискала откриването на производство по несъстоятелност бюджетният дефицит бе увеличен от 58 млрд. 312 млн. и 800 хил. лева на 88 млрд. 312 млн. и 800 хил. лева. С внесения Законопроект за актуализация не се изхожда от изменения бюджетен дефицит - 88 млрд. 312 млн. и 800 хил. лева, а от първоначално утвърдения - 58 млрд. 312 млн. и 800 хил. лева, като това изменение не е включено в базата, а е отразено в предложението за актуализация на разходите и бюджетния дефицит със сумата от 8 млрд. 505 млн. и 900 хил. лева, вместо одобрените със Закона за защита на влоговете 30 млрд. лева.
Предложените промени в приходите са нормативно и институционално осигурени. Приети са всички актове, въз основа на които са извършени съответните промени в приходната част на бюджета. От допълнителните промени най-важно значение има увеличаването на ставката на Данъка върху добавената стойност от 18 на 22 на сто, увеличаването на акцизите върху алкохола и цигарите, както и въвеждането на импортна такса в размер на 5 на сто. От изменението на данъчните закони в бюджетите на общините ще постъпят около 12 млрд. лева в повече от предвидените със Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
От общия размер на нарастването на разходите, с най-голяма сума ще се увеличат тези, за изплащането на лихвите по дълга - 110 млрд. лева. Нарастването се дължи изключително на разходите за вътрешни лихви, в резултат на значително по-високо от предвиденото равнище на лихвените проценти. Този пункт е най-уязвимият в цялостната бюджетна програма, тъй като и най-малкото отклонение от предвидения сценарий за движението на основния лихвен процент до края на годината може да натовари бюджета с десетки милиарди допълнителни разходи. Следва да се има предвид, че възможностите за компенсиране чрез допълнително намаляване на нелихвените разходи са нищожни.
Трябва да се отбележи още и това, че независимо от абсолютното нарастване на разходната част на Републиканския бюджет с повече от 42 на сто, бюджетните разходи за издръжка на бюджетните учреждения реално намаляват спрямо необходимостта от тяхното нарастване, в резултат на очакваната средногодишна инфлация.
При станалите разисквания бяха зададени множество въпроси към министъра на финансите и господин Банков, както и направени изказвания по внесения Законопроект за актуализация на бюджета и политиката на доходите на правителството. Изказаха се съображения, че актуализацията на бюджета трябваше да стане по-рано, актуализирането на разходите трябва да обхване по-пълно компенсирането на доходите на работещите, на пенсионерите и получаващите социални помощи, в по-голям размер да се увеличат разходите на бюджетните организации за посрещане на значителното увеличение на цените и очакваната над 100 на сто инфлация в края на годината. Необосновано е намалена и субсидията за общинските бюджети, които в момента изпитват много големи финансови затруднения при издръжката на бюджетните им учреждения и заведения. Увеличението на нелихвените разходи е недостатъчно, което ще доведе до извършване на структурни промени в здравеопазването, образованието и т.н. Поставиха се въпроси дали достатъчно са увеличени приходите от внос на газ срещу българското участие в Ямбург; достатъчен ли е размерът на лихвите по гаранционните ценни книжа, като се има предвид гласуваните 30 млрд. лева; защо е запазен същият размер за Националният компенсационен жилищен фонд, след като са увеличени приходите на Републиканския бюджет; кое е наложило включването на нов вид разходи от 4 млрд. и 500 млн. лева за обезщетение при прекратяване на трудов договор и защо е намален с 200 млн. лева размерът на средствата за инвестиции за ядрената безопасност за АЕЦ "Козлодуй". Предложи се в актуализирания Закон за бюджета да се формират и бюджетните сметки за разходи на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Проведе се дискусия и по формата на изписване на Законопроекта за изменение на държавния бюджет.
Едновременно с това се счита, че внесеният законопроект дава възможност за решаване на най-тежките проблеми по изпълнението на държавната политика за 1996 г. и неговото приемане ще даде възможност за реализация на поетите от правителството ангажименти пред международните финансови институции.
След проведеното гласуване - с 10 гласа "за", 4 - "против" и 1 - "въздържал се", Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Това беше становището на водещата комисия.
Казах в началото, че всички останали комисии са представили становища. Тъй като имат еднакво отношение и са еднакво важни, ще давам думата без да ги подреждам в зависимост от присъствието на председателите на комисиите в залата.
Виждам господин Никола Койчев, председател на Икономическата комисия. Давам му думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо председателствуваща.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
Икономическата комисия обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., внесен от Министерски съвет на свое заседание на 23 юли 1996 г. с участието на министъра на финансите.
"Законопроектът беше обсъждан в частите му от компетенциите на комисията с анализи и оценки на прякото и косвеното отражение на промените в държавния бюджет върху националната икономика като цяло и икономиката на отраслите, и за финансовото осигуряване на дейностите на министерствата и ведомствата от икономическия блок на изпълнителната власт.
Резерви към необходимостта от актуализация на държавния бюджет за 1996 г. не се изразиха. Макроикономическата ситуация в страната съществено се различава от разчетните показатели, върху които е разработен и приет бюджетът за тази година. Констатирано беше, че отклоненията са и резултат от закъснението в изпълнението на редица мерки, предложени от Икономическата комисия при приемането на бюджета: ускоряване на структурната реформа, нормативното и организационното осигуряване на подобряването на финансово-кредитния ред в икономиката.
Народните представители приемат заложените в проекта за изменение и допълнение на бюджета основни икономически показатели - нулев растеж на брутния вътрешен продукт, инфлация около 100 на сто и валутен курс около 150 лева за американски долар средногодишно със съзнанието, че постигането им ще се осъществява в обстановката на нестабилна стопанска среда. Организационен резерв за изпълнението на актуализирания бюджет е усъвършенствуването на управлението на икономическите и производствено-търговските процеси и подобряването на финансовата дисциплина.
Икономическата комисия подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., внесен от Министерския съвет и предлага на Народното събрание да бъде разгледан на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Давам думата на господин Димитър Велев, председател на Комисията по местното самоуправление, административно-териториалното устройство и регионалната политика.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа министри!
"Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика на свое заседание на 23 юли 1996 г. разгледа внесения от Министерския съвет проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
Комисията счита, че законопроектът е съобразен с променената макроикономическа ситуация в страната и с поетите от държавата ангажименти към международните финансови институции. Значителна част от предвидените разходи в проекта е предназначена за изплащане на задълженията по външния и вътрешния дълг. При създаденото положение се налага неминуемо ограничаване на всички разходи за издръжка на финансираните от бюджета организации и заведения, както и на трансферите към самостоятелните бюджети, поради това наложено е съответното изменение на бюджетните взаимоотношения на общините с Републиканския бюджет.

В приходната част на общинските бюджети, като елемент от консолидираната фискална програма, се предвижда да постъпят собствени приходи в размер на 58 млрд. 257 млн. и 200 хил. лева, или в повече с 12 млрд. 477 млн. и 600 хил. лева спрямо действащия държавен бюджет за 1996 г., или увеличение със 127,3 на сто.
Предвижданите разчети са удачни при положение, че се осигури събираемост на заложените приходи. Във връзка с това комисията смята, че постъпленията в общинските бюджети от неданъчни приходи са недостатъчно обосновани. Това се отнася по-специално за очакваните приходи от такси от населението, за които е предвидено нарастване от 3 млрд. 12 млн. и 900 хил. лева. За някои такси предвиденото нарастване е прекомерно високо, като за таксата за правоползване на моторни превозни средства - 940 млн. лева, за ползване на лагери и други по социалния отдих - 11,3 млн. лева, за изхвърляне на смет - 787 млн. и 700 хил. лева и така нататък, тъй като те имат годишен характер и са вече платени за настоящата бюджетна година.
Анализирайки предложените разчети, комисията установи, че е налице намаление на компенсирания трансфер за общините спрямо първоначално определения в размер на 1 млрд. 621 млн. и 700 хил. лева. То се дължи на намалението на целевата субсидия с 1 млрд. 327 млн. и 100 хил. лева и на общата субсидия с 294 млн. и 600 хил. лева. Комисията препоръчва да се запази утвърденият с действащия бюджет размер на трансфера за общините, а именно 35 млрд. 525 млн. и 600 хил. лева.
Внесеният законопроект не отчита обстоятелството, че вече се изпълняват редица сключени договори от общините с инвестиционно предназначение. Намалението на целевите субсидии ще доведе до невиновно за общините неизпълнение на договорите и евентуално изплащане на неустойки от тях. Поради това е необходимо да се предвиди в Преходните и заключителните разпоредби текст, според който общините не следва да отговарят за неизпълнение на договори за инвестиционни цели до размера на намалените им целеви субсидии.
След направените разисквания Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика единодушно реши: "Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Спас Мулетаров да представи становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! На редовно заседание, проведено на 23 юни 1996 година, Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, внесен от Министерския съвет. Комисията ограничи обсъждането по отношение проектобюджета за съдебната власт, конституционосъобразността и законосъобразността на проекта за изменение и допълнение на бюджета. На заседанието й присъстваха госпожа Радка Йосифова - заместник-министър на правосъдието, господин Бойко Рашков - директор на Националната следствена служба, господин Димитър Димитров - заместник-главен прокурор, господин Николай Христов - председател на отделение във Върховния съд, и представители на Висшия съдебен съвет, които обосноваха необходимостта от увеличаване размера на разходите за отделните ведомства.
Комисията констатира, че при подготовката на проектозакона са спазени изискванията на Конституцията и на чл. 196 от Закона за съдебната власт, като Министерският съвет с проектозакона внася и проекта за актуализация на бюджета на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет. В предложения проект за бюджет на съдебната власт от Висшия съдебен съвет са дадени два варианта, в които се предвижда значително увеличение на трансфера от Републиканския бюджет. В проекта не се предвижда увеличение в приходната част "Такси от дейността на органите на съдебната власт". Предвидени са увеличения на всички разходи.
Комисията установи, че в § 3 от проекта на Министерския съвет е предвидено намаление на трансфера от Републиканския бюджет от 449 млн. и 300 хил. лева на 50 млн. и 900 хил. лева. В същото време в проекта е предвидено увеличение на приходите от такси от дейността на органи на съдебната власт от 3 млрд. 505 млн. и 100 хил. лева да бъде на 4 млрд. 255 млн. и 700 хил. лева. От представените данни на Министерството на правосъдието се установи, че за първото полугодие на 1996 г. реализираните приходи от такси на съдебната власт възлизат в размер на 1 млрд. 459 млн. лева. От тази информация се установява, че изпълнението на приходите от такси за посочения период е под 50 на сто, или възлиза на 47,1 на сто. Това поставя под съмнение реалните възможности за увеличаване на приходите за бюджета на съдебната власт в тази му част до края на годината.
Установи се също така, че разходите по точка 1.3.1 до 1.3.5 от чл. 3 в частта "Бюджет на съдебната власт" за храна, медикаменти, командировки, канцеларски и стопански разходи, постелен инвентар и облекло не са променени в сравнение със сега действащия бюджет. Представителите на Националната следствена служба и на Министерство на правосъдието посочиха тежкото състояние на задържаните под стража подследствени и на затворниците по ежедневната им издръжка, свързана с храна, медикаменти, постелен инвентар и облекло.
Комисията възприе изложените съображения и смята, че в тази част предвидените суми в проектобюджета следва да се увеличат.
В резултат на обсъжданията комисията прие, че предложенията на Висшия съдебен съвет за увеличаване на всички разходи по проектобюджета са нереалистични. Вероятността за реализиране на предвидените приходи от Министерския съвет в размер на 4 млрд. 255 млн. и 700 хил. лева от такси от дейността на органи на съдебната власт е минимална и се създават предпоставки за значителен дефицит.
С оглед на изложеното комисията прие единодушно следното становище:
"Приема за основа на проектобюджета предложенията на Министерския съвет. Смята, че следва да бъде увеличен размерът на приходите - трансфер от Републиканския бюджет, и посочените в съображенията най-необходими разходи по точка 1.3.1 до 1.3.5 от чл. 3 на проектозакона.
Предлага да се съобразят особено нуждите за издръжка на затворници и задържаните подследствени от Националната следствена служба. Без увеличение на тези разходи възникват изключително сериозни проблеми в борбата с престъпността и осъществяването на ефективни мерки по отношение на задържани лица - предварителен арест и изтърпяване на присъди "лишаване от свобода"."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря също.
Има думата господин Любен Петров - председател на Комисията по националната сигурност.


ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, госпожи и господа народни представители!
Комисията по националната сигурност разгледа предложения законопроект на свое заседание на 23 юли 1996 г. В дискусията участваха представители на Министерството на финансите, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
Комисията по националната сигурност отчете сложните и неблагоприятни финансово-икономически условия, в които е съставен държавният бюджет за 1996 г. и необходимостта от неговата актуализация посредством Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
Очевидно днешните финансови възможности на държавата не позволяват да бъдат удовлетворени в пълен размер потребностите на издържаните от държавата структури в областта на отбраната и сигурността. Въпреки това доминиращата част от комисията приема философията за актуализацията на бюджета, подкрепя неговите макроикономически показатели, оценява баланса между финансовите потребности и възможностите на националното стопанство за тяхното удовлетворяване като относително приемлив. Същевременно Комисията по националната сигурност препоръчва на Министерския съвет при по-нататъшната работа по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. да прецени възможностите за увеличаване на средствата в проектобюджета в частта му за "Отбрана и сигурност" както следва:
* за системата на Министерството на отбраната - с 4 млрд. 800 млн.лв.;
* за Министерството на вътрешните работи - с 1 млрд. 600 млн.лв.;
* за Националната служба за охрана и за Националната разузнавателна служба - с по 10 млн.лв.
Исканото увеличение произтича от обстоятелството, че предвидените средства в предложения за актуализация бюджет за 1996 г. са по-малки от необходимите за нормалното функциониране на системата на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Освен това, текущото финансиране се осъществява с ограничения, в резултат на което за първото полугодие са получени по-малко средства от определените в бюджета. Това се отразява отрицателно на бойната готовност и боеспособността на структурите за отбрана и сигурност в страната.
Комисията по националната сигурност препоръчва и на ръководствата на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи още веднъж да преценят схемата на разходите и да осигурят строг контрол за изразходването на отпуснатите от бюджета средства.
Комисията с 10 гласа "за", с 6 гласа "против" и 0 гласа "въздържали се" подкрепи проекта на Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 1996 г. и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Давам думата на господин Бончо Рашков - председател на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми министри!
На 23 юли 1996 г. Комисията по земеделието и горите обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., внесен от Министерския съвет.
В обсъждането взеха участие господин Румен Попов -заместник-министър на земеделието и хранителната промишленост, Иван Костов - заместник-председател на Комитета по горите и Иванка Софрониева - главен експерт в Главно управление "Финансиране на стопанската дейност" към Министерството на финансите. В изказванията на народните представители, членове на комисията, прозвуча становището, че с предлаганите изменения и допълнения в Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. следва да се гарантира:
* подходяща икономическа среда за съживяване земеделското производство през новата 1996-1997 стопанска година;
* да се създадат условия за засяването на 11 млн. и половина декара пшеница, 4 млн. декара ечемик и производството на 6 млн. т зърно;
* запазване в основни линии поголовието на селскостопанските животни;
* гарантиране продоволствието на населението с основни хранителни продукти.
В изказванията прозвуча и тревога от обстоятелството, че на фона на катастрофалното състояние на земеделието и непрекъснато изострящият се зърнен проблем за миналата година, при законоворегламентиран бюджетен трансфер за Държавен фонд "Земеделие" 1 млрд. 862 млн.лв. са преведени, по данни на Държавен фонд "Земеделие", само 200 млн.лв., а за тази година при регламентиран 3 млрд. 700 млн.лв. още не е извършен превод.
Направиха се предложения бюджетните субсидии за Държавен фонд "Земеделие" да бъдат съобразени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на земеделския производител, според която техният размер да не е по-малък от 0,5 на сто от отчетения за предходната година брутен вътрешен продукт. По неокончателни данни на Националния статистически институт, той ще бъде 820 млрд.лв. Следователно, минималната субсидия за фонд "Земеделие", съгласно закона следва да бъде не 3 млрд. 700 млн., а 4 млрд. 100 млн.лв.
Констатирано бе, че предложените изменения и допълнения на Закона за държавния бюджет за 1996 г. не дават отговор на въпроса попълването на държавния резерв до края на годината, с какъв размер бюджетни средства ще става. С предлаганите промени не се решава проблемът и с финансовото осигуряване на Дирекция "Борба с градушките" към Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Изказани бяха мнения, че този проблем трябва да бъде решен със съответни промени в Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
Членовете на комисията се обединиха около становището, че е необходимо да се увеличи бюджета на Комитета по горите с 47 млн.лв. вместо с 25, с цел индексиране на заплатите в горското професионално образование и Централното управление на комитета.
След направените обсъждания, Комисията по земеделието и горите прие следното

"СТАНОВИЩЕ:

1. Приема по принцип Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., в частта му, отнасяща се до земеделието, внесен от Министерския съвет и предлага на Народното събрание да го обсъди и приеме на първо гласуване.
2. Счита, че при приемането му на второ гласуване следва да се потърсят възможности за осигуряване бюджетни средства за:
* гарантиране съгласно Закона за защита на земеделския производител на минимална ежегодна субсидия в размер на 4 млн. 100 млн.лв. за Държавен фонд "Земеделие";
* издръжка на Дирекция "Борба с градушките" към Министерството на земеделието и хранителната промишленост;
* попълване държавния резерв с разчетеното количество зърно до края на тази година;
* увеличаване на бюджетните разходи на Комитета по горите от 176 млн. 628 хил.лв. на 223 млн. 537 хил.лв." Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Да чуем и становището на Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони. Тематиката е свързана със земеделието.
Има думата доктор Ройнев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
На основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 64, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с разпореждане на председателя на Народното събрание до Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони бе разпределен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. под N 02-01-28, внесен от Министерския съвет на 21 юли 1996 г.
* На заседанието на комисията, състояло се на 23 юли 1996 г., в присъствието на представители на Комитета по горите и Министерството на финансите се обсъди проекта за изменение и допълнение на закона.
След станалите разисквания комисията единодушно прие следното

"СТАНОВИЩЕ:

1. Комисията подкрепя по принцип Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., като си запазва правото да направи конкретни предложения за неговото изменение и допълнение между първо и второ четене.
2. Комисията счита за целесъобразно в актуализирания бюджет да се запазят средствата по фонд "Земеделие" в размер на 4 млрд. 100 млн.лв., гарантиращи минималната ежегодна субсидия на земеделските производители, както и предвидените средства със Закона за държавния бюджет в размер на 350 млн.лв. за фонд "Тютюн" за същата цел.
3. Комисията счита за целесъобразно да се увеличи сумата, предвидена за издръжка на учебните заведения към Комитета по горите с 22 млн.лв." Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата господин Пламен Денчев да изложи становището на Комисията по енергетика и енергийни ресурси.



ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! На свое извънредно заседание, проведено на 22 юли 1996 г., Комисията по енергетика и енергийни ресурси обсъди внесения законопроект.
Актуализацията на бюджета е свързана с рязко променената макроикономическа среда и произтичащата от това необходимост от мерки за осъществяване на радикална структурна реформа на икономиката на страната. Тази реформа се разглежда като конкретна стъпка от цялостната икономическа стратегия на правителството, надхвърляща границите на 1996 година. Тя е съобразена с опита на източноевропейските страни, намиращи се в преход към пазарно стопанство и е подкрепена от международните финансови институции.
Предвидената в Закона за държавния бюджет програма на правителството е комплекс от структурни и стабилизационни мерки и те засягат изцяло енергийния сектор. Рестриктивният характер на Закона за държавния бюджет не позволява увеличаване на субсидиите за реалния сектор, напротив, предвижда се относително намаляване, особено през 1997 година. Това обстоятелство налага сериозни мерки за преструктуриране и повишаване на икономическата ефективност на енергийните търговски дружества, както и за поддържане на стабилно ниво на цените на енергията и горивата в съответствие с предвиденото ниво на инфлация.
Съгласно програмата за икономическа стабилизация, енергийните търговски дружества са поставени в режим на изолация. Това обстоятелство налага намесата на държавата за осигуряване на вземанията на Националната електрическа компания и на топлофикационните дружества с оглед спазване на 60-дневния срок, предвиден в постановлението за изолация.
Във връзка с това комисията предлага в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет да се предвидят текстове за принудително събиране на неплатените в срок задължения на фирми - клиенти на посочените дружества по реда на Закона за събиране на държавните вземания.
Предлага се и схема за безналично разплащане между енергийните търговски дружества и бюджетните ведомства на основата на техните взаимоотношения с държавния бюджет. Тези мерки са наложителни и от гледна точка на относително високите енергийни цени и очертаващата се тенденция за увеличаване на размера на несъбираемите вземания. Необходимо е да се предвиди и специален режим на изолация на дружествата от енергетиката, за да се даде възможност те да функционират нормално с достатъчен размер на оборотния капитал и възможност за получаване на кредити.
Прог¬ра¬ма¬та за ликвидация на неефективни производства предвижда закриването на мини от подземния въгледобив. Реализирането на тази програма изисква специални мерки за консервация на обектите, както и програми за алтернативна заетост и социални обезщетения. Предвидената сума от 2 млрд. и половина лева очевидно не е достатъчна за осигуряване на тези мерки за всички предприятия, предвидени за закриване през 1996 година.
Във връзка с това комисията предлага през тази година да се предвидят средства за изготвянето на проекти за закриване на мини и за дейности, свързани с консервация и опазване на околната среда, а тяхното цялостно финансиране да бъде предвидено в Закона за държавния бюджет през следващата година. По този начин ще се освободят повече средства за предприятията от индустрията, предвидени за закриване, при които процедурите са по-кратки.
Комисията не оспорва необходимостта от закриване на неефективни участъци и мини от подземния въгледобив, но смята, че този процес изисква по-продължителен период от време и задължително финансово осигуряване на проектите. В противен случай може да се стигне до тежки аварии, безвъзвратно разрушаване на разработени участъци и възникване на социално напрежение.
В предложения проект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет предвидената сума от 900 млн. лв. за ядрена безопасност се намалява на 700 млн. лева. Комисията смята, че това намаляване е необосновано и ще доведе до негативни последици за осигуряване на програмата, която вече се реализира от Националната електрическа компания, особено във връзка с осигуряване на външни инвестиции. Необходимите допълнителни средства за АЕЦ "Козлодуй", предимно за доставка на вносно оборудване, материали и строително-монтажни работи - за изпълнение на постигнатите договорености за реципрочно дялово участие, при реализация на програмата по ядрена безопасност, контролирана от Г-7 и Европейския съюз и финансирана от Европейската банка за възстановяване и развитие са в рамките на 1 млрд. и 350 млн. лева. Тази сума би трябвало да се предвиди в държавния бюджет и с оглед на това, че източникът в приходната част на бюджета (приходи от доставка на природен газ от Ямбург) е увеличена с 3 млрд. лева.
Комисията по енергетика и енергийни ресурси предлага на правителството и на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси да предприемат конкретни мерки за финансово осигуряване на програмите за преструктуриране и оздравяване на търговските дружества от енергийния отрасъл с оглед повишаване на тяхната икономическа ефективност, постигане на относителна стабилност на енергийните цени, както и за привличане на външни инвестиции за цялостно осигуряване на инвестиционната програма на енергийния отрасъл.
Комисията по енергетика и енергийни ресурси приема по принцип предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 1996 г. и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.
Становището е прието единодушно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря също.
Професор Иван Зънзов има думата - Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Становище на Комисията по здравеопазването за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., внесен от Министерския съвет на 21 юли 1996 година.
На свое заседание, проведено на 22 юли 1996 г. Комисията по здравеопазването разгледа разпределения с разпореждане на председателя на Народното събрание Законопроект N 02-01-28 от 21 юли 1996 г.
След направените разисквания комисията гласува със 7 "за", 3 "против" и "въздържали се" нямаше, следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 87,ал. 1 от Конституцията на Република България по принцип да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавния бюджет на Република България за 1996 г.
Въз основа на тежкото финансово положение на здравните заведения, породено от инфлационните процеси, новите цени на стоките и услугите и главно рязката промяна в курса на валутата, предлагаме увеличението на разходите за здравеопазването при актуализацията на бюджета да бъдат в размер на 17 милиарда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Професор Велко Вълканов - Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Ува¬жа¬еми колеги! На извънредно заседание Комисията по правата на човека и вероизповеданията обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
Комисията по принцип подкрепя законопроекта. Ние смятаме, че измененията, настъпили в макроикономическата система, правят наистина неизбежни някои промени в Закона за бюджета за 1996 година. Но като изказваме своята подкрепа за законопроекта, ние все пак смятаме за необходимо да подчертаем необходимостта да се отделят значително по-големи средства за посрещане на социалните нужди на населението.
През изминалата година социалният статус на хиляди български граждани съществено се влоши. Държавата, която е и конституционни дефинирана като социална държава, не може да остане без¬раз¬лич¬на пред изживяваните от социално слабите граждани икономически затруднения.
За законопроекта гласува 9 души, "против" - 2.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Комисията по труда, социалните и демографските проблеми - господин Йордан Школагерски има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На две свои заседания Комисията по труда, социалните и демографски проблеми обсъди законопроекта за актуализация на държавния бюджет за 1996 г., предложен от Министерския съвет.
На заседанието бяха поканени министърът на труда и социалните грижи и неговите заместници, отговарящи за политиката на доходите и социалното подпомагане и социалните грижи. Бе поканен и управителят на Националния осигурителен фонд.
В съответствие с компетенциите на комисията, обсъждането на законопроекта бе ограничено в разделите му за политиката на доходите и социалната защита на населението, както и за социалното осигуряване и подпомагане.
Раздел първи. По политиката на доходите и социалната защита.
При представянето на предложенията за допълнително компенсиране на всички видове защитени доходи на населението, предизвикано от из¬ме¬не¬ние¬то на макроикономическата ситуация в страната бе подчертано, че:
- размерите и сроковете за увеличението на защитените доходи са съобразени с известните ограничители, свързани с поетите ангажименти към международните финансови институции във връзка със стартирането на редица структурни и други мерки за макроикономическата стабилизация на страната;
- необходимо е да се разпредели по-справедливо социалната цена на преходните мерки, като най-пълно бъдат защитени нискодоходните групи и бедните слоеве на населението и тежестта се поеме от средното и високодоходни групи на населението;
- следва да се актуализират критериите на системите за социално подпомагане и за целевата социална защита на населението от повишените цени на енер¬ги¬ята и питейната вода за битови нужди;
- следва да се осигури изпълнението на поетия с досегашния бюджет ангажимент за чувствително увеличение на реалната работна заплата на преподавателите в системата на средното образование и на лекарите и другия персонал в системата на здравеопазването.
Горните цели са отразени в приетия от Министерския съвет механизъм. От представената ни информация и точните разчети личи, че всички намерения в областта на доходите и социалната защита са конкретизирани по всеки вид защитено плащане от гледна точка на техния размер от 1 юли, 1 октомври и в края на годината. На тази основа са изчислени допълнително необходимите средства, които трябва да се осигурят с актуализирания държавен бюджет.

В комисията беше направена оценка, че в проектобюджета са отразени реално възможните необходими допълнителни средства за работни заплати в бюджетните организации, за социалното подпомагане, за стипендии, месечни добавки за деца, за целева социална защита и така нататък. Тези средства трябва да се смята, че са гарантиране при приетите параметри на инфлацията през третото и четвъртото тримесечие на годината и в рамките на известните ограничители. Проявен е стремеж да се направи всичко възможно да се задържи спадът на реалните доходи на населението.
Второ, по отношение на бюджета на социалното осигуряване.
Комисията смята, че изпълнението на предвидените в приходната част на бюджета на социалното осигуряване постъпления, се изискват значителни усилия за тяхното осигуряване и това налага засилването на мерките по:
- Увеличаване на събираемостта в частния сектор, чрез по-пълно обхващане на наемните работници и промяна на нормативната база за тяхното осигуряване.
- Подобряване на взаимодействието с банковата система и данъчната администрация за гарантиране редовното постъпление на осигурителните вноски и изплащането на осигуровките.
- Повишаване ефективността на мерките, насочени към събиране на старите задължения, включително и чрез промяна на нормативната база.
- Повишаване на ефективността на контролно-ревизионната дейност на органите на Националния осигурителен институт, включително чрез предприемане на организационни, финансови и нормативни мерки.
Комисията предлага да се обсъди още веднъж разходната част на бюджета с цел гарантиране на плащанията до края на 1996 г.
След проведеното гласуване, с 10 гласа "за" и 3 гласа "против", Комисията по труда, социалните и демографски проблеми предлага внасянето на законопроекта за първо четене в пленарната зала и приемането му от Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Юрий Борисов има думата да представи становището на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Комисията по образованието и науката на свое заседание от 22 юли 1996 г. разгледа внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. В работата на комисията взеха участие представители на Министерство на образованието, науката и технологиите. Комисията смята, че актуализацията на бюджета е крайно необходима и се налага от променената макроикономическа среда.
Актуализацията в областта на образованието и науката само за Министерството на образованието, науката и технологиите е в размер на 866 милиона 291 хиляди лева. С тези средства се решават въпросите, свързани с гарантиране на средства за стипендии на ученици и студенти и частично осигуряване на средства за компенсиране на доходите на заетите в системата на средното и висшето образование.
В същото време Комисията по образованието и науката е на мнение, че:
- Откриването на новата учебна година е застрашено.
- Ще се наложи закриване на звена и дейности, а вероятно и принудително затваряне на училища, особено в малките населени места, поради липса на средства за издръжката им.
- Невъзможно е да се гарантират средства за храна в училищата на пълна държавна издръжка и детските градини, тъй като проектът не предвижда актуализация в тази насока. За осъществяване на пълноценно хранене са необходими допълнителни средства в размер на 33 милиона 536 хиляди лева.
- Не е осигурено отоплението през есенно-зимния сезон. Символично е актуализирането на средствата за "Канцеларски и стопански разходи", като не се отчита увеличението на разходите за електроенергия и топлоенергия. Относителният дял на разходите за електроенергия е 49 на сто, а на разходите за отопление - 35 на сто от общия размер на "Канцеларски и стопански разходи". За Министерството на образованието, науката и технологиите е необходимо гарантиране на средства в размер на 433 милиона 188 хиляди лева; за учебни заведения към общините - 2 милиарда 420 милиона 912 хиляди лева; за учебни заведения към министерства и ведомства - 90 милиона 894 хиляди лева и за висши училища - 854 милиона 303 хиляди лева. В случай че не се гарантират средства за отопление, това ще доведе до принудително затваряне на учебни заведения, блокиране на учебния процес и невъзможност за издръжка на социалните и здравни учебни заведения.
- Не са осигурени средства за "Постелен инвентар и облекло" на децата в училищата на пълна държавна издръжка. Необходими са допълнителни средства в размер на 20 милиона 529 хиляди лева. Трябва да се отбележи, че не става въпрос за обзавеждане на общежития и поставяне на подови настилки, а за гарантиране на най-необходимите дрехи за децата от училищата на пълна държавна издръжка.
- В случай, че не се осигурят допълнителни средства, ще бъдат издадени само около половината от необходимите учебници за учениците от първи до осми клас за новата учебна година. Икономическата ситуация в страната доведе до увеличаване на разходите за издаване и разпространение на учебниците с 83 на сто спрямо утвърдените в бюджета. Необходими са допълнителни 910 милиона лева, дори министерството временно да спре издаването на търговите учебници.
- Средствата за учебни, научноизследователски разходи и книги за библиотеки са под нивото на предходната година и не е предвидена актуализация.
- По двата научни фонда - Фонд "Научни изследвания" и Фонд "Структурна и технологична политика" не е предвидена никаква актуализация. Във връзка със създалата се ситуация на валутния пазар и ако не настъпи корекция на средствата по двата фонда в размер на 198 милиона и 400 хиляди лева, ще се наложи част от класираните чрез конкурси проекти да не се финансират, а на друга част да се редуцират по обем и срокове.
- Предвидената актуализация на "Заплати" и на "Осигурителни вноски" не е обвързана с новата система на заплащане в средното образование и поставя под въпрос изпълнението на Постановление на Министерския съвет N 68 от 29 март 1996 г.
Предвидена е актуализация по § 12 "Други разходи" единствено за поделения, които се финансират 50 на сто от държавния бюджет, но не са предвидени средства за системата на висшето образование по Указа за насърчаване на раждаемостта.
Не са предвидени средства за гарантиране режийните разноски на учениците, както и за българска диаспора, обвързани с нормативни актове на правителството.
В предложения проект за актуализация прави впечатление значителното намаляване на разходите за капитални вложения в системата на средното и висшето образование. Това е нецелесъобразно, тъй като цените на строителните работи и промяната на ДДС с 4 пункта водят до рязко увеличаване на разходите. Замразяването на скъпо струващи обекти и техника и плащането на неустойки по договори ще излезе по-скъпо от завършването на даден строителен обект.
С актуализацията на бюджетите на висшите училища, следва да се предвидят и средства за разплащане на стари задължения и за разходите за експлоатация на сградния фонд и нормално провеждане на учебния процес.
Предвидените в актуализацията на бюджета на БАН за 1996 г. средства в размер на 256 милиона лева засягат само Фонд "Работна заплата" и съответния ДОО.
Комисията по образованието и науката настоява увеличаване бюджета на БАН с допълнителни средства:
По § 7 "Канцеларски и стопански разходи":
- 216 хиляди щатски долара, тук са обявени в долари, тъй като разходите са в долари, в това число: 136 290 щатски долара за Канални връзки за денощно осигуряване на метеорологичната и хидрологичната прогнозна дейност от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН; 25 710 щатски долара за Канални връзки за денонощна регистрационно-аналитична дейност на Национална оперативна телеметрична система за сеизмологична информация за сеизмичната обстановка у нас; 54 000 щатски долара за сателитни връзки и такса терен на създадената от БАН Национална академична електронно-информационна система, която обслужва 86 адресата, включително и Народното събрание.
- 67 милиона лева за електроенергия и топлоенергия.

По § 9 "Научноизследователски разходи" - със сумата от 250 хиляди щатски долара за чуждестранен абонамент за Централната библиотека на БАН.
Комисията не разполага с данни за актуализацията на образователните разходи по общини.
Становището на Комисията по образованието и науката е, че така предложената актуализация на бюджета е неприемлива по отношение на образованието и науката. Комисията настоява за осигуряване на средствата, чиято необходимост произтича от предходните констатации. Само за нуждите на Министерството на образованието, науката и технологиите са необходими 1 милиард 900 милиона 112 хиляди лева.
Становището е прието единодушно с 12 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожа Клара Маринова има думата - председател на Комисията по радиото, телевизията и БТА.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Уважаеми колеги, на своето извънредно заседание, проведено на 23 юли 1996 г., вторник, Комисията по радиото, телевизията и Българската телеграфна агенция разгледа разпределения с разпореждане на председателя на Народното събрание Законопроект N 02-0128 от 21 юли 1996 г.
След направените разисквания, комисията гласува с 13 гласа "за" и 4 гласа "против" следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене по принцип Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
Комисията поема ангажимента между първото и второто четене да предложи внесените искания от Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция за допълнителни средства до края на 1996 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата господин Иво Атанасов - председател на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви прочета становището на Комисията по културата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., внесен от Министерския съвет с N 02-01-28 от 21 юли 1996 г.
На свое заседание, състояло се на 23 юли 1996 г., Комисията по културата разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет в частта, засягаща националната ни култура. Народните представители изразиха в своите изказвания загрижеността си за тежкото положение на много сектори от областта на културата, които и при актуализацията на бюджета би трябвало да намерят по-голяма финансова поддръжка. Обсъдено бе и предложението на Министерството на културата за създаването на Фонд "Наследство" със субсидия от 190 милиона лева, като правилата за управлението на фонда ще бъдат регламентирани по съответния ред. Изтъкнатите мотиви са достатъчно убедителни:
Република България е ратифицирала международните споразумения, свързани с опазването на културно-историческото наследство. Световният съвет за паметниците на културата е обявил седем български паметника за паметници на културата със световно значение. Българското правителство е обявило 18 археологически и архитектурни резервата и повече от 20 хиляди архитектурни и исторически паметници на територията на страната. Към днешна дата състоянието на цялото културно наследство е аварийно. Реална е опасността страната ни да загуби културната си идентичност.
Със създаването на Фонд "Наследство", Министерството на културата ще изпълни приоритетната си задача, формулирана в Постановление на Министерския съвет N 139 от 1993 г., допълнено и изменено с Постановление на Министерския съвет N 165 от 9 юли 1996 г.
След гласуване при резултат 7 гласа "за" и 3 гласа "против", Комисията по културата прие следното становище:
1. Приема предложената макроикономическа рамка за Министерството на културата (при очаквана инфлация над 100 на сто), отразена в Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
2. Като се отчита изключително тежкото състояние на опазването на културно-историческото наследство в страната и възложените на Министерството на културата функции и задачи, съгласно действащото законодателство, предламе в т. 1.9. в бюджетната сметка за разходите на Министерството на културата за 1996 г. да се създаде нова подточка 1.9.17 - Фонд "Наследство", със субсидия от 190 милиона лева.
Депутатите си запазват правото да внесат допълнително и други предложения за второ четене на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Господин Борис Колев има думата за становище на Комисията по опазване на околната среда и по водите.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Ще ви запозная със становището на Комисията по опазване на околната среда и по водите относно Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
На свое извънредно заседание на 23 юни 1996 г. Комисията по опазване на околната среда и по водите разгледа и обсъди внесения Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., разпределен й с разпореждане на председателя на Народното събрание.
На заседанието присъствуваха заместник-министърът на околната среда господин Ботьо Захаринов и експерти от Министерството на околната среда.
Като се има предвид общото състояние на социално-икономическото развитие на страната, измененията, настъпили по отношение на валутния курс, инфлационните процеси, увеличаването на лихвения процент и други макроикономически обстоятелства, се отчете необходимостта от увеличение на бюджета на Министерството на околната среда за 1996 г.
За 1996 г. Министерството на околната среда има утвърден бюджет в размер на 208 милиона и 242 хиляди лева. С Проекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 1996 г. първоначално утвърденият бюджет на Министерството се предлага да бъде увеличен на 239 милиона и 677 хиляди лева, което е с 31 милиона 435 хиляди лева повече или с 15,38 на сто по-висок от този, утвърден със Закона за държавния бюджет за тази година.
По време на обсъждането на законопроекта представителите на министерството застъпиха мнението, че нямат особени възражения по заложените цифри в проектозакона и в Приложение N 2 към него, но имат сериозни възражения по направените предложения за намаляване на целевите субсидии, отнасящи се до общински екологични обекти с цялостен или етапен пуск през 1996 г. Осигуряването на определените със Закона за държавния бюджет целеви субсидии ще гарантира продължаване на строителните работи по завършването и пускането в експлоатация на следните екологични обекти: градски пречиствателни станции за отпадни води в градовете Генерал Тошево, Каварна, Кубрат и за Велико Търново (два обекта), довеждащи колектори до градска пречиствателна станция за отпадни води в градовете Казанлък и Стара Загора.
Членовете на Комисията по опазване на околната среда и по водите подкрепиха направените предложения от представителите на министерството и след станалите разисквания комисията единодушно реши:
1. Подкрепя по принцип Проектозакона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 1996 г. и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 2 от Конституцията на Република България да го приеме на първо четене, като се запази размерът на целевите субсидии за екологични обекти.
2. Счита за необходимо при възможност да бъде увеличен бюджетът на Министерството на околната среда за 1996 г. с още 8 милиона и 700 хиляди лева, което ще даде възможност за пълноценно функциониране на системата на Министерството на околната среда, както и да се запази 100 на сто, тоест изцяло, субсидията за пусковите екологични проекти за тази година в общините Генерал Тошево, Кубрат, Каварна, Казанлък, Велико Търново и Стара Загора, в резултат на което субсидията за тях общо да се увеличи с 16 милиона лева.
Това е във връзка с цялостната политика на Министерството на околната среда, насочена към съкращаване на фронта на незавършеното строителство. Много по-целесъобразно е сега да се осигурят необходимите средства с оглед завършването на тези изключително важни обекти на екологичната инфраструктура, отколкото да се замрази тяхното строителство, да се похабят, а някъде и да се разграбят вече построените съоръжения. Ето защо аз апелирам да се направят тези корекции в законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Откривам дискусията. Първият оратор е господин Муравей Радев от Съюза на демократичните сили.
Договорихме се с господин Куртев и останалите колеги и не срещна възражение предложението ми за разпределение на времето, както следва: 60 минути за левицата, 45 - за СДС и по 30 минути за останалите парламентарни групи, разбира се с право за удължение.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Днес ние присъствуваме на погребението на държавния бюджет за 1996 г. Погребение в буквален смисъл. Всички вие, колеги, чухте опита, който направи министър-председателят да оневини себе си и своя кабинет за това погребение. На него както винаги някой друг му е виновен. Той самият - не и кабинетът му - не. Виновна в случая е банката най-напред, това разбрах от неговото обяснение, виновно е управлението преди него, че не е правило структурни реформи, сякаш той нещо е направил в тази връзка, виновен е огромният натрупан вътрешен държавен дълг на България, сякаш не го натрупа същото това мнозинство, което днес управлява. И за последните няколко години сякаш този държавен дълг не утрои своя размер и стигна до тези 500 млрд.лв., които днес тежат като воденичен камък на българския народ.
Министър-председателят изпусна обаче една причина, която професор Стоилов преди два дни каза: Времето е такова. Ние не сме виновни, просто времето е такова. - Ами че какво му има на времето, професор Стоилов? Преди два дни в комисията го казахте. Вие казвахте - това е за онези 45 г., когато безчинствуваха вашите предшественици. Вие ги оневинявате с това: времето беше такова.
Добре е министър-председателят да запомни и тази причина и да я вземе на въоръжение. От днес нататък тя ще му бъде необходима.
Какво правим днес, колеги, освен че погребваме нещо като бюджет? Какво правим? Актуализираме новия бюджет? Нека да сме наясно - актуализира се бюджет тогава, когато един или друг параметър от него се подменя, когато една или друга величина от държавния бюджет се променя. Тогава казваме, че го актуализираме. Е, не е приятно наистина, не е приятно, защото това е недвусмислен, ясен признак, че правителството и управлението на това правителство е негодно. И аз добре ви разбирам.
Тук обаче днес става дума за нещо много по-сериозно, нещо много по-голямо. Днес ние говорим за нов бюджет, изцяло нов бюджет, N 2. Защото когато всички параметри и всички величини на един бюджет се променят, то това просто не е актуализация, а изцяло нов бюджет. И вие го виждате - съдържанието му е такова, каквото в началото на тази година приехме с извиване на ръце от мнозинството.
Аз не се наемам да кажа какво е това. Не искам да класифицирам начина на управлението, който доведе до приемането на бюджет N 2 за тази година. За жалост аз не съм убеден, че това е последното издание на този бюджет за тази година. Това е жалкото.
Сега да разгледаме какво представлява това, което ни е поднесено на вниманието. Преди това само още едно изречение. Верни на своя навик, Българската социалистическа партия и управляващото мнозинство се опитват да поставят в остър дефицит на време разглеждането на този нов проектобюджет. В понеделник на обяд той бе даден, едно заседание на комисията, вчера второ заседание и днес ние говорим по същество за детайлите на този бюджет. Освен ясно видимия стремеж опозицията да няма време да разгледа всичко в този бюджет, да разкрие неговите недъзи и да ги посочи, аз не виждам друго обяснение. Просто това е истината. Но кой печели от тази истина? Бюджетът ли? - В никакъв случай. Партията ли? - Също не печели. Но държавата най-много губи. Крайно време е БСП да свикне с мисълта, че не прави бюджет на своята партия. Това е бюджет на България, не е партиен този бюджет, не е на вашата партия. Затова трябваше да има достатъчно време, трябваше да има достатъчно дебати, трябваше да се опитаме да го направим по-добър. Защото това, което е тук, е нула, нищо, кръгла нула. И сега ще ви кажа защо.
Приходната му част. Приходната част разчита на една откровена данъчна експанзия, невероятна данъчна експанзия. Сто четиридесет и четири милиарда лева са предвидени да се увеличат от досега заложените приходи. Сто четиридесет и четири милиарда. Сто и деветнадесет от тях се дължат на завишени данъци. Чувате ли това? Общо данъците в България по този нов бюджет ще възлизат на 463 млрд.лв. Ами толкова му трябва на правителството, толкова е написало. Как ще ги съберете - това е втори въпрос. Е ли възможно да се съберат - трети въпрос. Толкова му трябва, толкова пише и толкова днес вие ще ни накарате да гласуваме. Сякаш едно пожелание е достатъчно да бъде изречено, за да се сбъдне.
Ние ви говорихме, вие не чувахте. Ние ви предложихме да не увеличавате данъчните ставки, да оставите естественият процес на инфлацията да увеличи тези данъци като максимален размер. И това щеше да стане в достатъчен размер и поносимо. Не, това не ви е достатъчно. Вие увеличихте данъчните ставки и сега като резултат най-вероятно ще изядете много горчиви плодове. Затова, защото много от фирмите ще престанат да плащат, ще се отклонят, ще увеличат сенчестата част на икономиката. А тя не плаща, това е добре известно.
Вие си спомняте, уважаеми колеги, в началото на годината, когато приемахме сега действуващия бюджет, опозицията направи много предложения и нищо съществено не бе прието от вас. Може би да ви върна отново на няколко основни пункта. Когато ви казахме, че има укрити приходи, вие не вярвахте. Ние твърдяхме, че в една част на бюджета има укрити приходи и точно ги посочихме. Това са приходите от данък върху печалбата на финансовите институции. Сега виждам, че сте взели това под внимание и многократно сте завишили тази сума. Същото се отнася и за приходите като разлика между печалба, като разлика между приходи и разходи от БНБ. Там сте много близко до цифрата, която ние предложихме. Същото се отнася и за приходите от газ от Ямбург. Ама съвсем точно сте уцелили това, което ние ви предложихме. Но вие тогава отхвърлихте нашите предложения. И след това? Какво направихте след това? Всичко това, което след това направихте, е прекият резултат на това, на което днес сме свидетели - да стигнем до днешния ден да говорим за нов, 100 на сто нов държавен бюджет.
Общата оценка, уважаеми колеги, на така предложената приходна част, е твърде нерадостна. Тя просто е неосъществима, тя е неизпълнима.
Какво можем да кажем за разходната част на бюджета? С две думи - максимално, невероятно силно уплътнена, до смачкване включително. Вие смачквате разходната част на бюджета. Затова защото в началото на годината той беше максимално уплътнен, той просто нямаше как да понесе още едно уплътняване. Коя от дейностите можеше да си позволи да бъде намалена? Тогава говорихме надълго и нашироко. Днес обаче вие правите и това нещо, което означава вече не уплътняване, а смачкване. Защо?
Е, има едно перо, което се увеличава - лихвите. Да, то е причината за увеличението. Основната причина е лихвите. Онова, което е, бих казал, плащането на цената за живота на заем, който ни осигурява Българската социалистическа партия. Това е то плащането на лихвите. Ами че те са повече от половината разходи вече. Ами помислете за това. Как стана, защо стана, какво следва оттук нататък? Когато повече от половината на един бюджет е, за да плаща лихвите си от онзи живот на заем, който преди това е обезпечил на нещастния български народ!
Вие говорите за увеличение от 110 млрд.лв. на лихвите, в това число 101 млрд.лв. предлагате увеличение на лихвите по вътрешния дълг, огромния вътрешен държавен дълг. Аз ви казвам, че и тук не сте познали. И тук сте сгрешили с 30-40 млрд.лв. Не 101 и няма да може 101 млрд.лв. да достигнат за плащания по лихвите за вътрешния дълг. Сто и тридесет, сто и четиридесет по мои сметки. Но мои. Защото отговор на моя въпрос министърът на финансите не ми даде - колко струва един процент от тази лихва, с каква физическа величина, с каква сума се измерва всеки един процент нарастване на основния лихвен процент над заложения в бюджета?

Той знае това. Аз съм сигурен, че чудесно го знае, но не го казва. И може би е прав.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Пет милиарда лева кръгло.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Три цяло и пет милиарда, ако ви кажа и сметнете тези... Защото, вижте, казват 72 на сто щели да бъдат лихвите третото тримесечие и 50 на сто лихвите - четвъртото тримесечие. И това, което досега го има, като го съберем и го разделим на четири, колко получаваме? Към 70 на сто. Извадете тези 25 - 45 на сто лихви по 3-3,5 милиарда прави ли 101 милиарда? Ето я разликата. Откъде ще дойде тази разлика? След малко ще ви обясня, когато стигна до това какво иска финансовият министър да промени в бюджета оттук нататък. Тогава ще разберете защо той иска тази промяна.
Работната заплата, пенсиите, социалното подпомагане? С 19 на сто се увеличава масата на работната заплата, с 10 милиарда се увеличава всъщност. Беше 51 милиарда, сега става 61 милиарда на всички заети в бюджетната сфера - 550 хиляди от 8 милиона. 550 хиляди са заети в бюджетната сфера. И близо 2,5 милиона пенсионери. За тях става дума. Значи с 19 на сто увеличаваме заплатата като маса на работещите в бюджетната сфера и с 29 милиарда увеличавате средствата за социални нужди на тези 2,5 милиона пенсионери.
Какво значи това при една инфлация от 100 на сто, питам ви аз? Давате ли сметка ако тя е над 100 на сто какво става?
Социалният министър е тук. Преди няколко месеца той казваше, че видите ли, близо 97-98 на сто ще се компенсират доходите и най-вече тези в средните и по-ниските слоеве. Напоследък понамали малко тази цифра, но не е паднал под 90 на сто. Ако той иска да направи това, то би следвало повече от половината работещи в бюджетната сфера да останат без работа, за да може другите да получат по-големите заплати и да се доближат до тези числа.
Същото се отнася и до пенсионерите. Но хайде намалете пенсионерите! Не искам да си помисля по какъв начин може да се случи това.
Общините - следващият абсурд. Невероятен абсурд! Това, което сте предложили за общините, е неприемливо. То е престъпно, бих казал.
Защо? Какво става там? Най-напред вие намалявате субсидията в абсолютен размер с 1 млрд. и 600 милиона от това, което досега беше недостатъчно. Та вие миналата година само с 14 на сто увеличихте средствата от субсидията за общините и ги накарахте с 28 на сто да увеличат своите собствени приходи. Сега правите същото, но им отнемате и това, което беше недостатъчно и увеличавате собствените им приходи с 12 милиарда на хартия. Как ще получат тези 12 милиарда собствени приходи? При това не сте гледали, че една част от тях е от източници, които вече са набрали, тъй като еднократно се изплащат. И техният размер беше събран в началото на годината. И не може да се увеличи оттук нататък.
В крайна сметка вие направихте една промяна в методиката, господа вносители. Променихте методиката, по която се разпределят средствата на общините, като коригирахте границите на доходността. Увеличихте тези граници на доходността и какъв е резултатът? Резултатът е страхотен за някои общини, невероятен за някои общини!
Просто аз не зная дали достатъчно добре сте гледали в Министерския съвет тези резултати. И много интересно как стана така, някои градове, които, избирателно погледнах и видях - София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Габрово - погледнете ги! Погледнете София! Какво да говорим за София, на която оставяте 56 на сто от субсидията, тоест намалявате приходите, които би получила от държавата Столична голяма община с 44 на сто, почти наполовина. Това е 1 млрд. и 200 млн. по-малко. В същото време я карате да внесе 330 млн. лева вноски. Вие извадихте 12 общини от сегашното им състояние изцяло да привеждат вноски в бюджета. Сякаш те имат лукс, имат излишък, могат отнякъде да вземат тези пари, които им искат. Това е абсурд.
Дефицитът. Какво е дефицитът? Това е една резултативна величина - едното ми¬нус другото. В случая запазва относителното си тегло към брутния вътрешен продукт 4,8 на сто. Впечатляваща цифра! Точно същата, колкото беше и преди.
И това е много съмнително, според мен. Най-вероятно то просто навежда на мисълта за просто тройно правило. Обещали сме, потвърдили сме, подписали сме толкова да бъде относителното тегло. По обратния път - толкова разходи, толкова приходи - ето го процентът. Имам чувството, че при този бюджет така е процедирано. Това го прави твърде нетраен, доста преходен, изключително несигурен и най-вече неприложим.
Сега да ви обясня какво имах предвид преди малко като ви казах за това, че 30-40 милиарда лихвите са сгрешени в този бюджет, по-малко са заложени в разходната част.
Вижте, финансовият министър предлага един § 30,по-точно Министерският съвет предлага един § 30 в този законопроект, който според мен е поредният абсурд. Той казва така: "При завишение на основния лихвен процент над прогнозната величина разходът в държавния бюджет, който ще следва от лихвите, които ще се платят над разчета, да бъде дадено правото на Министерството на финансите или на Министерския съвет да намали и да компенсира тези суми от нелихвените разходи. Кои са тези нелихвени разходи? Ами заплати, стипендии, пенсии, средства за общините, средства за отбрана и сигурност. Това са нелихвените плащания. Значи по негово усмотрение да компенсира едното с другото. Значи тези 30-40 милиарда за които говоря, да бъдат свалени оттам, но в последствие без това да допринесе до промяна на държавния бюджет.
За какво говорим? За какво е това Народно събрание? Какво означава това? Това означава само едно - управление на държавата, на основния финансов закон от Министерския съвет, а не от Народното събрание. За какво тогава се събираме ние тук?
Прав е тук Венцеслав Димитров дето казва: дайте един бюджет, приходната част толкова, колкото събере Министерството на финансите, разходната част - до размера на приходите и въпросът е ликвидиран.
Уважаеми колеги, истината е една - Министерският съвет не може да се побере дори в бюджета, който сам си приготвя и който сам си гласува. Управляващите не могат да свикнат с тази мисъл. По същия начин, по който не могат да спазват една Конституция, която самите те изработиха и гласуваха. Абсолютно пълен паралел имат двата случая.
Искам да ви про¬че¬та един цитат от встъплението от доклада на министъра на финансите, с който той представи в Комисията по бюджет и финанси този проект. Той обяснява или по-скоро представя предложените промени като (цитирам): "резултат от качествено нов подход, съдържащ радикални мерки за осъществяване на мащабна структурна реформа".
Чувате ли? Мащабна структурна реформа. Добре звучи. Къде е тази реформа? Едва ли не резултатите от тази мащабна структурна реформа са причините, довели до това катастрофално положение на България днес, което катастрофално положение задължава Министерския съвет да направи нов бюджет, втори бюджет, бюджет N 2 за тази година.
Къде е тази структурна реформа? В какво се изразява тя? В това, че фалирахте пет банки? И оставихте предприятията, които не си връщат парите на тези пет банки да продължават да работят и да произвеждат на загуба? Това ли ви е структурната реформа до този момент? Това не може да бъде никакъв мотив, абсолютно никакъв мотив!
Та вие забравихте, само преди пет месеца гласувахте един бюджет, в който имаше антиструктурна програма. Спомняте ли си, че тогава вие опростихте 102 милиона натрупани лоши кредити след 1991 г.? И отсрочихте други лоши кредити за повече от 2 млрд. и половина? И наляхте 10 милиарда в гърлата на онези глинени конуси, които произвеждат само на загуба. Ето това беше вашата антиструктурна реформа с досега действащия бюджет.
Днес казвате обратното. Да видим докога!

Курсът на долара. Курсът на долара бил разчетен за нуждите на този бюджет на 150 лева за второто шестмесечие на тази година! Сто и петдесет лева! Ами месец юли той е 190! За да стане средно за тези шест месеца 150, то през декември той трябва да е 110 лева! Вярва ли някой от вас наистина в това? Вярва ли някой от вас наистина?
Ами ето, макрорамката отсега е пробита, тя е заминала отсега, тя отсега е неосъществима.
Уважаеми колеги, от всичко казано дотук е ясно, безпощадно ясно е: този бюджет е обречен, предварително е обречен, преди да бъде гласуван.
Господин министър-председател, надявам се добре съзнавате, че Вие и Вашето правителство в момента сте на поправителен изпит, на последния възможен поправителен изпит. С този бюджет тук вие влизате в една поправителна сесия. Аз искрено се надявам, че тази есен, преди да предложите поредния трети бюджет за 1996 г., вие ще вземете едно много по-достойно, едно много по-добро решение. Надявам се се сещате какво е то. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Радев.
Има думата народният представител Руси Статков.
Не са представили списъци с оратори: Народен съюз, ДПС, Български бизнесблок. Моля да представят.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Днес българският парламент трябва да започне един заключителен етап на установяване на обща воля с обсъждането и, надявам се в този срок, който приехме, решаване на измененията и допълненията на Закона за държавния бюджет. Това е изключително важен въпрос. Аз мисля, че по него като основа на държавната политика ние вече сме се убедили, разговаряйки по Закона за устройството на държавния бюджет, и тези, които дори не са в разбирането за проблематиката, надявам се са получили основни понятия.
Така че днес ние, уважаеми колеги, трябва да обсъдим въпрос, в който се преплитат почти всички цели на общественото развитие и подцелите на отделните системи на това обществено развитие - на икономиката, на културата. Мисля, че изключително важно е, когато говорим за тези въпроси, да имаме предвид, че каквато и да е институция, а практиката е показала, когато взима решения по такива изключително важни въпроси, те винаги се отличават от това, което отделният човек иска. В този смисъл формирането на една обща воля от институцията ще представлява определен компромис и представлява такъв компромис. Разбира се, трябва да подчертая, че този компромис и решение трябва да не предизвиква съществено недоволство, съществено, подчертавам, и напрежение в страната.
Така че днес, говорейки за общественото развитие и за отношението на финансовия план, на държавната политика, ние трябва ясно, а не популистки, а не недоказано да преценим още веднъж каква е главната цел, която сме си поставили, какви са подцелите и особено какви са тези цели, които трябва да решаваме в стопанската политика.
Мисля, че дебатът, уважаеми колега Муравей Радев, за измененията и допълненията в държавния бюджет започна не от вчера. Той започна по същество от месец май, когато действително се измени рязко ситуацията в една от основните сфери, каквато е икономическата сфера. Аз не бих се спирал надълго и нашироко на причините, но бих искал да кажа следното: че в този дебат се включиха не само правителството, не само ние, парламентаристите, а и други институции. Включиха се синдикатите, включиха се хората по същество. Този дебат в голяма степен според мен влезе в анализите на правителството и най-вече намери отражение в програмата, която то прие.
Искам да припомня, че тази програма намери в лицето на международните финансови институции един обективен съдник за това доколко е необходима, доколко е реалистична. Мисля, че именно подкрепата с външно финансиране, за която взе решение Международният валутен фонд, ясно и категорично потвърждава, че тази програма е необходимата на страната и че целите, които са поставени в нея, са тези, които действително трябва да решаваме.
Днес, когато правителството е внесло финансовия план, който трябва да гарантира тази програма, финансовият план, който трябва да създаде необходимите предпоставки, аз мисля, че именно от тези позиции трябва да изхождаме, а не въобще да търсим разговор и да търсим аргументи, които да ни отвличат и да насочват вниманието ни в различни посоки, които за мен не са съществени в тази ситуация, в която се намираме сега.
Аз не бих желал да коментирам надълго и нашироко приходната и разходната част, не бих желал и отделните пера да коментирам. Бих искал само да се спра на един изключително важен въпрос, за който ние действително носим отговорност пред хората, а именно: за политиката на доходите и социалната защита. Да, последните шест години, уважаеми колега (обръща се към народния представител Иван Будимов), който казваш "нищо", народът в мнозинството си обеднява. Това е факт, и то жесток факт, който ние всички изстрадваме, поне за лявата част на залата съм сигурен, а се надявам и за много от вас. Така че обедняването, за съжаление (ние констатираме, като направим анализ в отделните години, а с тази справка разполагат и колегите от Бюджетната комисия от дясната страна), се е развивало със значителни темпове до 1995 г. За първи път през 1995 г. вече в пъти това обедняване като темп е намалено. Но то за съжаление не може да бъде спряно тази година. За наше огромно съжаление!
ИВАН БУДИМОВ (от място): Говориш глупости! (Шум и други реплики в блока на СДС)
РУСИ СТАТКОВ: Аз говоря това, което съществува като факти.
А що се касае до оценката, извинявайте, колеги, на никого не съм подхвърлял подобни неща, а винаги много внимателно съм ви слушал. Моля ви, имате право на реплики след това, вземете отношение. Аз искам да кажа само това, че справката, която ни беше предоставена, показа и за 1996 г., че ще бъдат положени и се полагат изключителни усилия да не се допусне този срив на обедняване, който беше допуснат в 1994 година...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Много по-голям ще бъде!
РУСИ СТАТКОВ: Няма да бъде, господин Венцеслав Димитров, по-голям, ако се изпълни приетото в бюджета, ако тези мерки, които са набелязани във финансовия план, бъдат изпълнени. А те, разбира се, са много тежки, те са много напрегнати.
Същевременно искам да кажа следното, което беше оповестено като числа, което не искате да видите: че и в този финансов план ангажиментите ни към големи групи, обществени слоеве за увеличение на техните доходи са спазени. Такива са за заплатите на учителите, за заплатите на лекарите... (Неразбираема реплика на народния представител Георги Карев)
Ако Вие, доктор Карев, се смеете, според мен Вашите колеги от бранша трябва да съжаляват, че сте тук. Извинявам се, че Ви го казвам, защото днес във финансовия план в бюджета, при неговите изменения и допълнения, които се предлагат, именно това е предложено - решително повишаване на заплатите на лекарите, на учителите... (Шум и реплики в блока на СДС)
Ами вижте справките, които са ви предоставени. Говорят числата. Отива се на 15 хиляди, на 20 хиляди.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Парите ги няма.
РУСИ СТАТКОВ: Така че в това отношение, макар и в изключително трудни условия, нещата, които трябва да бъдат предприети, се предприемат.

На следващо място в социалната защита - нашето огромно желание е да защитим в много области хората. То се оказа обаче нереалистично в сравнение с възможностите, с ограничените възможности, които имаме и затова ние сме се насочили за промяна на критериите на социалното подпомагане. И аз мисля, че е правилно това, което се предлага - да се подпомогнат хората в това да бъде неутрализирано повишението на цените не електроенергията и водата, защото в края на краищата трябва ясно да разберем, че именно реалните ни възможности са за тези неща да поемем това, което хората, поради обедняването не могат да поемат.
И мисля, че другите приказки и подхвърляния, които се правят - извинявам се за израза - са несериозни. Те не издържат в сегашната обстановка!
И на следващо място - по отношение на поемането на тежестта. Аз мисля, че правилно се насочва тежестта към по-средните и по-богати слоеве за сметка на стабилизиране в известна степен - в тази, която е допустима степен, на най-нискодоходните слоеве.
И в заключение искам да върна отново господин Радев и всички тези, които говорят за данъците, говорят и други неща, които са свързани с формирането, уважаеми господа, на социално-икономическата среда затова ние да правим преход към истинска, към реална пазарна икономика. Ами, записано е ясно в устройствения закон за държавния бюджет, че приходите са данъчни и неданъчни. Освен това във всяка нормална държава има данъчна политика. Има я и при нас. Нима, уважаеми господа, вие искате ние по някакъв друг начин да правим пазарната икономика, без да има реално един общ светоглед, без да има институции, в които влизат и законите за данъците и другите закони?! Нима вие искате, когато говорим за равнопоставеност на пазарните субекти да извеждаме на преден план дори субекти, да стимулираме изкуствено такива субекти?! Аз мисля, че разговорите, които се водят - повтарям - от началото на май и от правителството, и от нас с всички, от които зависи да се формира тази пазарна икономика, за която говорим общо, зависи действително тя да бъде реална, със сериозни разговори.
Ние не сме, както каза господин Венцеслав Димитров, привикали частните бизнесмени. Ние ги поканихме. Те участваха в един разговор на "Позитано" 20 (шумна реакция от блока на опозицията, реплики, подвиквания).
Ние разговаряме със синдикатите. Ние считаме, че този процес не е едноактен, че той търпи развитие и в това развитие всеки трябва да поеме своите отговорности. (Реплики от блока на СДС)
Да, уважаеми господин Момчев, аз си имам като отделен човек своите резерви и несъгласия с много от конкретните цифри, но същевременно, отчитайки реалните възможности, уважаеми господа, ще гласувам по принцип на първо четене за подкрепа на внесения проект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет. Разбира се, за второ четене ще си направя конкретните предложения. Също така приканвам и вас да подкрепите по принцип внесения проект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Почивка сега ще има. След почивката наред е народният представител Венцеслав Димитров. След почивката пръв ще говори той.
Половин час почивка до 12,05 часа. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме дискусията.
Искам да съобщя предварително, ако се налага, ще го поставя и на гласуване, че в 12,30 ч. започва излъчването на олимпиадата по телевизията. Поради което, както и друг път сме постъпвали, ще се направи запис, който ще бъде излъчен в подходящо време. Прякото предаване е свързано с нарушаване на много сериозни..., да не говорим за интереса на българското население към олимпиадата, но и с договорни отношения с чужди телевизии и т. н. Разговарях с ръководството на телевизията. Молбата е настойчива. Така че в 12,30 ч. ще се наложи да прекратим прякото предаване. Казвам, това не изключва записа, но все пак ви моля чрез гласуване да се произнесете по този въпрос, защото иначе трябва да поемем финансовата отговорност за провалените евентуално предавания от Атланта.
Моля да гласувате прякото предаване да върви до 12,30 ч. След това - запис. И друг път сме правили запис.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз предлагам да бъде до 12,45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: На мен ми съобщиха за 12,35 ч. Няма да може, господин Димитров, да се излъчи цялото ви изказване. Казвам го с голямо съжаление, тъй като вие сте следващия оратор.
Моля да го оформим с решение, за да няма допълнителни разногласия по този въпрос!
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 149 народни представители, за - 122,против - 3,въздържали се - 24.
Прието е решението за прекратяване на прякото предаване в 12,30 часа.
Има думата госпожа Мариела Митева за процедурен въпрос.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря ви, госпожо председател. От името на Парламентарната група на демократичната левица предлагам от 14 ч. да започне извънредно заседание на парламента с единствена точка от дневния ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България - първо четене.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо не вземем удължение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И другият ва¬ри¬ант. Този вариант, който предлага, също е нормален.
Има думата господин Венцеслав Димитров за различно становище.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, аз смятам, че живи или мъртви до 16 ч. трябва да свършим. Дали ще приемем бюджета днес или утре, това е отделен въпрос. Но в 16 ч., доколкото знам, започва съвместният комитет с Европейския парламент. Тъй като доста хора участват, аз не мисля, че ние можем да съвместим тези две неща - приемане на Закона за държавния бюджет и заседанието. Тъй като оно¬ва заседание ангажира и европейски парламентаристи, има и доста гости от страната, ние няма начин да продължим след 16 часа.
Аз ви предлагам - по-простото е да си вземем два часа удължение. Аз мисля, че ще свършим дотогава. Разбира се, ако няма някакви извънредни изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Направено е процедурно предложение за провеждане на извънредно заседание от 14 часа. Най-напред ще поставя него на гласуване. Надявам се наистина, че до 16 ч. ще приключим заседанието, но все пак, ако се наложи малко повече. На съвместния комитет участват 12 депутати, но с възможност за участие и на други.
Моля, режим на гласуване за извънредно заседание от 14 ч. За да не се налага след това за половин час да приемаме отделно решение. Моля колегите, които ще се изказват да отчитат това обстоятелство.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 171 народни представители, за - 123,против - 36,въздържали се - 12.
Прието е предложението.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): И аз бих призовал, наистина тези, които няма да слушат и не се интересуват да излязат. Могат да идат да хапнат, да починат. Тези, които се интересуват да останат.
Госпожо председателстваща, колеги! Имаме поправка или тре¬та актуализация в те¬че¬ние на годината на този бюджет, който приехме в края на зимата. На практика колегата Радев мисля, че каза - това не е една обикновена актуализация, обикновена корекция. Сами виждате, даже и така е оформен, че това е нов бюджет. Първата поправка беше включена в Закона за защитата на депозитите. Втората поправка беше включена миналата седмица, когато разглеждахме обявяването на взиманията срещу доставки на газ като държавни взимания. Каква е причината?
Откакто аз съм в този парламент - от 1990 г., за пръв път тази година се актуализира за трети път. И, ако се актуализира по нормалния начин - аз ще се изясня по-надолу какво значи нормален начин - без § 30,той сигурно ще трябва да се актуализира пак. Причината е една - некадърността на правителството. Некадърността на Министерския съвет, която не може да предложи един нормален бюджет. Ние ви го казахме още когато го обсъждахме - и на първо, и на второ четене - че този бюджет е нереалистичен и ще се наложи да се актуализира. За голямо наше съжаление ние се оказахме прави. Не искахме да е така, обаче какво да правим?!
Към некадърността на Министерския съвет аз прибавям нещо много важно - клакьорското поведение на парламентарното мнозинство в Народното събрание, което не може да наложи на избраното от него правителство да работи така, както трябва или да се съобразява с неговите виждания.
Ето, чух становища на председатели на комисии, които на практика бяха против бюджета. Ще бъда много любопитен да видя дали ще гласуват против бюджета или най-малкото ще се въздържат. Аз ще им ръкопляскам, ако го направят. Иначе за мен те си казват, че мислят едно, а на практика ще правят точно друго.
Какво чак толкова много се измени в икономическата ситуация, в макроикономическата обстановка? Война ли имахме някаква, ембарго ли имахме? Какво, някакво гра¬мад¬но земетресение ли имаше, природни бедствия ли имаше, че да трябва да пра¬вим коренно нов бюджет? Защо инфлацията вместо 20 на сто сега трябва да е 105 на сто според предвижданията, а може би и 150 на сто да стане? Защо лихвеният процент вместо 25 на сто стана сега, в момента, 100?Защо валутният курс, както казваше министър-председателят, макар че мисля, че беше предвидено 80-85 лв., той казваше за 77?Защо изведнъж се промени на толкова? Защо? Някаква бомба със закъснител ли сложи правителството на СДС през 1992 г. или някое друго правителство, което пак вие подкрепяхте? Не! Чисто и просто със своята некадърност правителството вкара България в една такава тежка обстановка. И със своите целенасочени действия, защото външният дълг беше ясен. На практика плащанията по външния дълг бяха ясни от 1994 г., откакто се сключи споразумението. Тоест, правителството трябваше да прави всички възможно да се подсигурят приходи, да се подсигури по някакъв начин валутният баланс, бих казал, не да имаме такова грамадно увеличаване на валутния курс.
Кой разби банковата система, ако не правителството и мнозинството с тези закони? Кой? Естествено, кой искаше нарочно да фалират няколко банки? Кой не беше сговорчив с международните институции и после беше принуден на коляно да приема всичко онова, което му се предложи. Хубаво или лошо след малко ще видим. Аз се радвам, че вече и госпожа Мими Виткова е дошла, макар че мисля, че и другите министри трябваше да бъдат тук.
Кой гонеше чуждите инвеститори? Кой обявява парите, които идват в България за мръсни пари и иска да ги гони? Не ще децата му да се хранят с тях или да живеят при тях. Нека да ги обяви, че са мръсни, да арестува притежателите и да ги вкара в затвора, и тогава да говорим!
Кой съсипа банковата система така, че от началото на годината досега са изтеглени валутни депозити от населението и от фирмите 500 милиона долара? С тия 500 милиона ние можехме да плащаме нашите задължения. Кой? Ясно е кой - това правителство и парламентарното мнозинство. Тоест, ако търсят нещо друго, търсят под вола теле. Не виждат гредата в собственото си око. Ето, това е! И мисля, че това е отговорност и на парламентарното мнозинство.

Още когато приемахме бюджета всички вестници пишеха че той е пробит още със самото му приемане. Вместо да го изтеглят и да направят един по-реалистичен бюджет, всички гласувахте за него. Става дума от мнозинството. Ние ви предупреждавахме. И журналистите, и те ви предупреждаваха. Не ги слушате. Сега някой щял да им праща чеченци, доколкото разбрах, такава информация чух вчера по радиото. Пращайте им. Тогава си заровихте главата в пясъка като щрауса. След като вятъра издуха пясъка около главата, вие за известно време видяхте, че така нещата не могат да продължават. И сега правите същото. Сега търсите нова купчина пясък, пак да я заровите. Защото и това е толкова нереалистично, колкото беше и онова. Само че сте отишли в друга крайност.
Какво стана с двете други актуализации? Миналата седмица бяха обявени за държавни вземания вземанията по доставките на газ, по които държавата е контрагент. И какво стана? Аз очаквах наистина, че след като бъдат обявени за държавни вземания, държавата ще тръгне да ги събира. Никой не е дал право нито на министъра на финансите, нито на министър-председателя да отписва, да отменя, да опрощава държавни вземания. Ако може някой да го прави, това е парламентът, и то с подходящ закон.
Приехте закон, за съжаление, приходите не щете да ги събирате. Защото вижте какво ви е увеличението на приходите спрямо първоначалния вариант. Увеличили сте ги на 11 милиарда, или с 37,6 на сто. А доларът се вдигна колко? - Три пъти. Хайде да не е три пъти, да е два пъти, два пъти и нещо. Доставките са в долари. Щом сте ги обявили, вървете и ги събирайте. Ама вие не щете да ги събирате. Увеличили сте ги с 37 на сто. Трябваше да ги увеличите поне с 220 на сто най-малко. Тоест, вие сами казвате, че това, което сте го приели, не е така. Е, кого баламосвахте тогава? - Нас, или мнозинството?
С другия проблем - Закона за защитата на депозитите. Казахте колко много е важно да се гласуват 30 милиарда за плащания по лихви. Хубаво, сега са намалени. Не казвам, че не трябва да се намалят и не трябва да се ограничават, обаче, ако се отнася до една операция, която ще струва 8 милиарда, тя можеше да мине и без такъв закон. Защото знаете какво стана след този закон. Хората тръгнаха масово да си теглят и левове, и долари. И скоро няма да ги върнат обратно в банките. Не става дума за стабилни, или за слаби банки. Това е повсеместно. Кажете ми една-единствена банка в България, която, ако имате чужда валута, да ви я изплати, и да не ви мотае. Такава няма. Не знам има ли инструкция, или няма, но такава е ситуацията. Кажете коя е, да си сложа и аз парите.
Това, което поличухте с тези закони е много по-малко от това, което загубихте. И затова вървите по един извънредно лош път.
Не мога да разбера има ли нова макрорамка, или няма. Миналата година вашият финансов гений развиваше тезата, че вече не ни трябва макрорамка, че ние знаем по другояче да правим бюджета. Е, миналогодишният се издъни, тази година пак се върна на едно нормално нещо, каквото е макрорамката. Сега обаче макрорамката се крие в тайна и трябва да измъкваме по някоя и друга цифра от тук или там. Какво е макрорамката? - Брутният вътрешен продукт да не расте. Нали, примирихме се, че няма да расте, че ще остане такъв, какъвто е в реално изражение. Но аз мисля, че ще спадне доста. Инфлацията от 20 на сто се увеличава на 100 на сто, макар че някои казват, че нищо чудно да отиде 120, 150 на сто. Лихвеният процент, тук никой нищо не знае какво ще стане. Знаем сега, че е 108 на сто, но знаем и нещо друго, че Министерство на финансите, тъй като вече интересът към държавни ценни книжа вследствие на това, което ви говорих досега доста намалява, те предлагат доста по-висока лихва. И не се знае какъв е на практика лихвеният процент, нито какво ще стане утре. Недейте да си мислите, че ако го намалите на 50 на сто хората ще хукнат да си купуват държавни ценни книжа. Те сега и без това, при 120 на сто не щат, а какво ще стане тогава.
Валутният курс. При валутния курс има най-различни спекулации от страна на правителството и от страна на Централната банка. Говори се за ревалоризация на лева, за ликвидиране на подценяването му и така нататък. Но ако сега нещо трябва да се направи е, преди всичко да се стабилизира обстановката. И ако наистина има по-голямо предлагане на валута, нека Централната банка да отиде на пазара и да купува, защото тези пари ще ни трябват. Утре ситуацията ще е същата. Сега, ако сме се справили за две - три седмици, знаем, че валутният резерв не е кой знае какъв. Доста пари ще ни трябват, господин Филипов, до края на годината. Трябва да се набавят отнякъде. Вярно, че и Вие не сте виновен най-много. Вината на Централната банка, и друг път съм го казвал, е една трета, две трети е на правителството за разбиването на финансовата система.
Макрорамката обаче сега се доминира от на практика тоталното дестабилизиране от катастрофата във финансовата система. И това е проблем, с който нито правителство, нито Централна банка са се сблъсквали досега и ще берат още доста ядове.
Бих казал, че с една последователна политика, не такава, каквато се провежда досега, доверието би могло да бъде възстановено, но не по-рано от 4 - 5 години. Така че, чака ни много работа.
Най-сериозният проблем - проблемът с годишното спадане на реалните доходи. Мисля, че има една голяма манипулация в информацията, която излиза от правителството, от финансовото министерство и от социалното министерство. Аз мога да ви покажа, че не е имало година от 1991 г. насам, в която свиването на реалните доходи да е толкова голямо, колкото тази година. Декември към декември. Вие го пишете 11 на сто. Но и сами не си вярвате. Защото 11-те процента трябва да спазват другите параметри. Без обаче да правите една малка сметка, аз се чудя защо не я правят и синдикатите. Защо не правите сметката на увеличаването на данъчната тежест чрез данъка върху общия доход. Аз ви предупредих още тогава, че таблицата е нереалистична. Правителството ако беше частно и спрямо парламента, и най-вече спрямо българския народ - хайде, нас, че са ни лъгали, лъгали са ни, ще го преглътнем някак си - трябваше да предложи нова скала за облагане на общия доход. Вижте в момента каква е ситуацията. В края на миналата година минималната работна заплата е била облагана с данък общ доход в размер на 1,8 на сто от нея. В края на тази година се предвижда облагането да е 7,5 на сто. Същите числа и за средната работна заплата. Декември, миналата година - 13,3 на сто; декември тази година - 19,4 на сто. Е, господин Костов е много голям специалист тук, нека да каже друга държава някъде по света, където средната работна заплата да се облага с 20 на сто. Такова безчовечие няма никъде. Тоест, най-малкото с 6 на сто имаме спадане на реалните доходи, причинено само от данъците. Като прибавим и двата процента индивидуални вноски в държавно и обществено осигуряване, стават най-малко 8 на сто. (Неразбираема реплика от господин Койчев) Това, като се прибави към тези 11 на сто, господин Койчев, става минимум 19 на сто. Обаче аз съм сигурен, тъй като параметрите няма да бъдат спазени, че реалните доходи ще спаднат с минимум 30 на сто и тогава, господин Койчев, се смейте на вашия електорат, защото той няма да остане. Смейте се. И е хубаво телевизията да Ви покаже, все още предава, как един шеф на Икономическата комисия се подиграва с българския народ. Защото този бюджет не е нищо друго, освен голяма подигравка с българския народ. Един футболист след като се върнаха от Англия си позволи няколко думи. Не му е силната страна да говори по телевизията, силната страна му е да говори с футбола, няколко думи срещу народа бяха оценени като голяма подигравка. Откъде ли не го извадиха, как ли не го глобиха. Когато цялото правителство се подиграва с българския народ, шефът на Икономическата комисия, сигурно и други хора от мнозинството, се смеят. Е, това е! Аз не знам, нека българският народ да ви тегли, да си тегли от това, че ви е избрал, господин Койчев. И се засрамете, няма нищо за смях. (Реплики от мнозинството) 30 на сто спадане на реалните доходи - това ли е за смях? Това ли е за смях? Излезте и го кажете. Но наистина това, което правите, е най-голямото престъпление от седем години насам в този парламент. (Шум и реплики от мнозинството) Продължаваме. Аз пак ви подчертавам, без да вземете мерки за стабилизиране на финансовата система - ето, и господин министър Костов се смее, толкова му е смешно, вместо да плаче - ви очакват големи изненади.
Минаваме на приходите. Вярно, приходите средно се увеличават с 43 на сто при общо увеличаване на приходите само от инфлацията, мисля, че 35 на сто. От допълнителната инфлация, макар че сигурно допълнителната инфлация ще е по-голяма.
Гледаме къде е съсредоточено голямото увеличение? Върху данъка върху печалбата, естествено. За сметка на премахването на всички преференции, за сметка на затягане на данъчния режим. Това е политика на правителството. Протестирал съм и ще продължа да протестирам срещу нея, защото не дава възможност да се правят инвестиции. Но данък общ доход, аз подчертах пак, вместо да се увеличават приходите, вследствие увеличаване на данъчната тежест, те намаляват относително под 35 на сто, само 27 на сто. Вярно е, че една част от приходите се събират повече в началото на годината, в първата половина, отколкото в края, но това е един косвен индикатор на намаляването, на относителния дял на работните заплати в брутния вътрешен продукт, рязкото намаляване, бих казал.

Акцизите и данък добавена стойност се увеличават с около 35 на сто, т.е. само толкова, колкото е предвидено от допълнителната инфлация. А доколкото знам ние тук увеличавахме акцизите и се увеличи даже и ДДС. Значи самото правителство не си е вярвало в момента, в който е правило държавния бюджет, това беше в неделя, когато е бил приет, че вследствие на тези законодателни инициативи, които бяха толкова критикувани тук, то може да събере допълнителни приходи. Тоест допълнителни приходи не може да събере, както не може да събере и акциза на цигарите. Вече за коя година поред повдигам този въпрос. Големите мафиоти взимат парите, а данък общият доход, при който е сигурно плащането, вие не се свените да го увеличавате.
По разходите. Лихвите - 60 на сто от текущите разходи. За мен това е по-меродавно число, по-меродавно отношение.
Аз ви го казах и в комисията. Нарастването на лихвите, непрекъснатото нарастване на лихвените плащания е нещо подобно на ненужното тегло в един организъм. Тук не искам да правя съпоставка с министър Костов, неговото телосложение, това е индивидуален проблем, но наистина когато тлъстината в един организъм нараства, госпожа Виткова ще ви каже, тя го спазва това нещо, това не е здравословно. Когато тежината в един организъм 60 на сто се пада на ненужно тегло, на тежина, това е вече страшно, това е болестно състояние и трябва нещо да се направи. Защото организмът, вместо да храни ръцете и краката да ходят, да обикалят и да работят, почва да храни тлъстината. Ето това вие правите в момента - 60 на сто. Не искам да се занимавам с подобни сравнения, но не бих могъл... Господин Орсов върви нататък, но дано да се върне.
Когато ви предупреждавах още като приемахте Закона за лошите кредити, за което основна фигура беше Папаризов, всички казвахте: България цъфва с него. Когато ви казвах, че 89-то постановление не ни води на добро и то беше противоконституционно, ето тази година плащанията само по него са 38 млрд. Я ги дайте тези 38 млрд. допълнително на госпожа Виткова да ги разпредели за здравеопазването и да видите в такова лошо състояние ли ще е нашето здравеопазване.
Вървим по текущите разходи. Заплатите се увеличават с 20 и 26 на сто при една инфлация, която вместо 20 на сто ще е 80. Е, представете си какво става.
Вижте какво пише за медикаменти, госпожо Виткова. Аз не знам Вие като министър как може да се съгласите с този бюджет? Ако искате да останете честна, дайте си веднага оставката и кажете: не мога да работя при това положение.
Разходите за медикаменти са за всичките тези болници, които са на бюджетна издръжка, основните държавни болници, не става дума за общинските, там ситуацията може да е по-тежка, но ние нямаме поглед върху тях, за медикаментите разходите са увеличени знаете ли с колко? - Не с 35 на сто, а с колко, господин Костов? - С 3,4 на сто. Е, как ви не е срам? 3,4 на сто! Как не ви е срам!
Други разходи се държат на същото равнище, въпреки 80 на сто инфлация. Да не говоря за ремонта на Аспаруховия мост, който сигурно ще падне.
Отбрана и сигурност. Виждам тук министъра на отбраната. Само 14 на сто.
Пенсии на военнослужещи - също малко са увеличени. Да не говорим за никакво увеличаване на фонд "Стихийни бедствия", фонд "Структурна и технологична политика", фонд "Тютюн", по Закона за земеделските земи и Националния компенсационен фонд, държавен фонд "Земеделие", фонд "Компенсация на репресираните", фонд "Рехабилитация", тук не виждам господин Куртев, и там не са увеличени.
Да не говорим за развитие на културата, развитие на промишлеността и т.н. Такива работи въобще забравихме.
Мисля, че точно това правителство имаше един министър, който караше държавните предприятия да не си плащат заемите. И след време ще говорим как тези предприятия да ги оставаме в изолация. И тук ги подкрепяха. Да не говорим за инвестиции за ядрената безопасност - "Козлодуй", които са намалени от 900 на 700.
Да не говорим за намалелите трансфери за общините.
Аз съм съгласен с господин Велев, но нека господин Велев да подкрепи опозицията и да призове членовете на комисията да не подкрепят този бюджет, ако щете само и в тази точка. Защото за мен нормалното, което трябва да се направи, е този бюджет да се върне обратно на правителството да си го доработи.
Не говоря и за относителното намаляване на трансферите за социалното осигуряване. Нека да видим какво става с т.нар. министерства и други бюджетни организации - увеличаване само 12 на сто. И тук знаете, че са болници, висши учебни заведения и те са преобладаващата част.
Единствено по-голямо от средното увеличение, по-съществено виждам за Гражданската защита на Република България. Сигурно трябва, но нещо, което ме озадачава, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба. Това са най-важните институции в България. Няма болници, няма други.
Аз не знам, господин Костов, обърнах се към господин Николов да направи проверка откъде накъде вече на министър Костов, на Красимир Премянов мерцедесите им станаха тесни, та трябваше да им купят БМВ-та. БМВ-та, всяко от което струва от 80 до 100 хил.марки. Казвате, че са взети с намаление. Не знам какво по-просто от това да се продадат на търг. Мерцедесът беше достатъчен. Каквото ще да е било, но аз знам тук има един друг министър на финансите, който хич да не е, се возеше в "Лада".
Мисля, господин Костов, че и да се возите в "Лада" няма кой знае какво да стане, но в държавния бюджет ще влязат приходи от 100 хил. марки. (Смях в залата). Не се смейте! Кой им намери пари да се купят? И доколкото знам тези коли са 30 или 30 и няколко. Не претендирам да се возя на такова БМВ и не искам, обаче когато годината е най-тежка, поради некадърността на правителството, същото това правителство да си гласува пари за 30 БМВ-та, това не мога да го разбера също.
За общините общият размер на субсидиите намалени. Преди малко ми се обажда един човек от Пловдив и ми вика, че тук за Пловдив са ни намалили с 5 на сто. Ами казвам му, че това е така, защото оттам е Жан Виденов и там сте най-облагодетелствувани. Всички други големи градове са ударени много по-сериозно.
Говори се за София. Аз ще ви кажа и за Варна - намалена субсидия близо със 100 млн. лева, на Аксаково също е намалена. (Реплика от мнозинството: "Много собствени приходи има!") Много собствени приходи има! Къде са тези собствени приходи? Намерете ги тези собствени приходи. И как стана така, че тези собствени приходи не бяха ясни в началото на годината, а в средата на годината из един път към 4-те общини се прибавиха още колко..., те станаха най-малко 10, които трябва да дават пари на държавата. Отидете в тези общини и да им обясните колко е тежка ситуацията.
За претупването на бюджета вече ви говориха достатъчно дълго. Мисля, че е по-хубаво, ако искате, за мен идеалният вариант е правителството да си го време обратно да го поработи и септември месец да го приемем наново, но това зависи естествено от мнозинството. Но поне мнозинството би трябвало да се съгласи да поработим още 1-2 седмици през ваканцията, не да бързаме всичките да се разпилеем по разни курорти, да поработим малко през ваканцията, за да излезе един доста по-смислен бюджет.
Чухте, че шефове на комисии, които са от парламентарното мнозинство се обявиха срещу този бюджет. Аз съм сигурен, че има и доста такива министри, обаче като министри те не могат открито да говорят срещу своя министър-председател или срещу своя кабинет, които са приели този бюджет.


И накрая, параграф 30. Параграф 30 е срамота както за финансовия министър, така и за целия Министерски съвет. Но ще бъде още по-срамно, ако го приеме един български парламент, защото с това се слага край на демокрацията, въпреки че според мен той противоречи и на Конституцията. Ние, естествено, ще се обърнем към Конституционния съд, обаче знам, че това за вас не е аргумент. Какво предвижда той? Моля ви пак да го прочетете.
Параграф 30 предвижда ако не бъде спазена някаква договорка с параметрите, плод на някаква уговорка с Българска народна банка, не знаем тези параметри, някой ако ги знае, да ги каже и да ги запише, но дори да ги запише, това няма да оправи законността на този параграф. Прогнозни равнища за лихви и за валутен курс, да разрешите на господин министъра да харчи повече пари за лихвени плащания. Да харчи повече пари, свръх тези, които ги гласуваме тук. А те са общо 231 млрд. общо и по вътрешни заеми 189 млрд.
Както колегата Муравей Радев, така и аз, ние смятаме, че сигурно това равнище ще бъде надвишено. Но когато бъде надвишено, съгласно наложилата се практика и законност, нека министърът бъде така добър да си внесе закона тук за актуализация и да бъде обсъждан. Той казва: "Аз не мога да прогнозирам какво ще стане на пазара". Ами, господин министър, Вие затова сте министър на финансите, да прогнозирате. Досега всички министри от 1991 г. насам са искали някаква актуализация. Никой не е обесен от тях. Появява се разбиране и се актуализира. Но той, министърът, е затова, за да разсъждава малко повече върху финансовите проблеми, или малко по-компетентно, отколкото неговите колеги. Вие на практика какво искате? Всичките плащания по лихвите да ги платим, а откъде ще вземем, ние ще определим съгласно приоритетите. Това са приоритети при условие, че се спазват лимитите, които се гласуват в държавния бюджет. Вие атакувате по същество същността на демократичността при приемането на държавния бюджет. Каква е тя? - Че парламентът определя разходите. Същевременно и приходите, но и разходите. За този разход - толкова, за този разход... Тоест, разпределя събраните от държавата приходи плюс дефицита. Вие в момента искате да отнемете функцията на парламента, вие да разпределяте приходите, ако се увеличат потребностите от разходи за лихви. Знаем, че ще се увеличат. Но пък, от друга страна, затова сме парламент, да ви одобряваме всеки разход. Тоест, тези всичките хора, събрани тук, и тези, които ги няма, да решават толкова пари - за това, толкова пари - за друго. А вие, ако се ползвате с уважение, те ще ви подкрепят винаги, ако ви вярват. Но вие искате да се застраховате, даже те да са против, аз да мога това нещо да го направя. Е, с това никой не може да се съгласи. Защото всичките тези хора, както и ние, преобладаващата част, сме ходили по събрания и знаете какво е да застанеш пред хората, да говориш с тях и да кажеш: какво правите вие в този парламент, това правителство, как се управлява тази държава.
Следващият път ще Ви посъветвам и Вас, министър сте, вярно е при нас министри могат да станат и хора, които не са избирани за народни представители, но недейте да си присвоявате функциите на Народното събрание точно Вие. Още повече, че ако изберат друг министър, то ще Ви се отрази здравословно добре, поне така смятам. (Весело оживление)
Така че аз не съветвам никого да приема параграф 30. Естествено и параграф 29 не е много добър, тоест прякото финансиране от БНБ. Знаете, че по новия устройствен Закон за бюджета ние искаме това нещо да го забраним като практика въобще. Но все пак и ние живеем в тази страна, виждаме, че ситуацията е тежка, причините ясно какви са. Както каза и министърът: дайте заедно да решаваме проблемите. Тоест, като крадем, като разваляме, да разваляме поединично, вие да си го разваляте, когато трябва да ги решаваме - всички да се съберем заедно. Защо не ни послушахте при всичките тези закони, с които разбихте финансовата система? Защо не ни послушахте тогава заедно да решаваме проблема, а сега искате. Въпреки това ние ще проявим разбиране. Вярно е, че всичко с държавни ценни книжа при разбита финансова система не можете да правите. БНБ сигурно ще трябва да ви финансира, макар че не е хубаво. Хайде, това някак ще го преглътнем, но параграф 30 никой не може да го преглътне, който претендира, че живее в една демократична държава, с каквито и да са ограничения, при каквито и да са новите условия.
Колеги, аз не искам да ви притеснявам повече, още повече, че до 16 часа някои искат да приключим, но все пак аз призовавам онези министри, които имат известни резерви по бюджета, наистина да вземат думата и да кажат какво се иска от нас. Защото парламентът не е орган, който гласува всичко по държавния бюджет. И това винаги е било така. Корекции се правят. Дайте да не приемаме бърза процедура, без право и на комисиите, и на народните представители да могат да направят съответни предложения. Аз не зная защо ние въобще вкарахме бюджета на първо четене без, както винаги е било нормално, в Комисията по бюджет и финанси да дойдат всички становища на комисията и тя да вземе обобщено становище. Аз бих желал също така да чуя бележките по бюджета, които има председателят на Сметната палата господин Георги Николов. Но не да ни занимава с проблемите на Сметната палата, знаем, че са много сериозни, знаем, че и неговите пари са отрязани от 400 на 300, можем и още да ги отрежем. Аз бих ви предложил даже да зачеркнем и сумата, сигурно цялата не може, защото са направени така наречените мандатни жилища на народните представители. Дайте да го оставим за по-добри времена. Има и много други резерви. Но дайте наистина да поработим върху този бюджет.
Аз не мога никого да посъветвам да гласува за този бюджет. Бих желал да го върнем още на първо четене, ако не си го изтегли Министерският съвет сам. Мисля, че вече не може, но мисля, че може преди гласуването на първо четене, да поработи още малко. Защото наистина този бюджет е една голяма подигравка не с Народното събрание, подигравка с целия български народ. Държавният бюджет наистина се превръща в този си вид, и аз предупреждавам от няколко години за това, ако се върви по линия на раздухване на разходите, в този си вид се превръща в една гигантска пирамида. Какво правят пирамидите? Само засмукват пари и нищо не пускат. Е, вярно, пуска нещо - засмуква 100, пуска 40. Ето това е.
Откога съм направил предложението тук всички да задължим Министерския съвет да направи една средносрочна програма за ограничаване растежа на държавния дълг. Пълно безхаберие. И от мнозинството не се вкарва, с което се нарушава правилникът. Да не говорим за другите неща.
Така че моята препоръка е: гласувайте против бюджета на първо четене с надеждата той да се оправи.
От друга страна, аз винаги съм бил привърженик на актуализация и то актуализация час по-скоро. Но на една нормална актуализация, при която ще има балансиране на интересите. Тоест, всички да страдат горе-долу поравно. Не за някои дейности всичко да се удовлетвори, а за други - не.
И естествено, да се видят какви са причините, които са ни довели до това дередже. Защото все още има много хора, които смятат, че финансовата система е някоя яма, от която можеш да гребеш безнаказно. Мисля, че лека полека някои хора ще започнат да се осъзнават, дори и господин Койчев. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Вие изчерпахте изцяло времето на Народния съюз и 4 минути от продължението. А знаете, като специалист по футбола, кой има нужда от продължения. Останаха шест минути и половина на Народния съюз.
Реплика на господин Койчев. Следващият оратор е господин Сотиров.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Господин Димитров, осъзнах се, но не в резултат на Вашето слово. А че се смеех, когато говорехте за обедняването на българския народ, се смеех над Вашето професионално невежество. И съм Ви казвал и друг път - не говорете по теми, които не познавате. Аз няма да влизам в професионален спор по организация на заплащането на труда, по което Вие пледирахте, но ще говоря по данъчното облагане на заплащането на труда. Вие плачете, че средната работна заплата се облага с 20 на сто. Не е така. И за един дългогодишен председател на Бюджетна комисия е недопустим професионален пропуск това невежество.
И по ваше време се облагаше. Максималната ставка влизаше при 169 необлагаеми минимума. Сега сме ги свалили под 100. И това е ненормално. А в европейските държави, към които сме тръгнали, някъде и един и половина пъти минималната облагаема стойност влиза в максималната регулация. Така че, това е професионалният спор. Зная, че няма да ми отговорите грамотно, по-добре не ставайте. А за обедняването, за което плачете, хайде, да кажем, съвместно съгрешихме. (Реплики от опозицията) Защото големият срив на реалните доходи стана в периода 1991 - 1993 г. И ако плачете, че господин Иван Костов се е возил в "Лада", за неговото управление, трябваше в "Трабант" да се вози. (Единични ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други реплики има ли?
Господин Димитров.
Хиляда деветстотин и деветдесета година и министър-председателят се возеше с "Лада". (Реплики от опозицията)

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин Койчев, за квалификациите - след малко.
Общо за страната от социалното министерство ни дадоха вчера информация - тук беше и заместник-министърът Димитър Радев. Предвижда се за края на тази година - през месец декември средната заплата общо за страната да бъде 15 248 лв., което, обложено по сега действащата таблица е 19,4 на сто. Не е 20 на сто, а 19,4 на сто. Това ми е грешката - 0,6 на сто, но горе-долу към 20 на сто.
За другите неща, господин Койчев, ще Ви кажа следното, макар че не е необходимо да го изтъквам: аз, господин Койчев, съм удостоен с наградата за социално пазарно стопанство на Стопанско-политическия клуб в Бон, за което първият вестник, който написа в България, беше вестник "Дума". Не говоря за другите неща. Толкоз. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Има думата народният представител Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Искам да се спра на Законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет в частта му за общинските финанси и по-точно за субсидията към общините, защото смятам, че това което е заложено в този закон, е едно престъпление, което се извършва по отношение на общините в България.
В бюджета, който беше предвиден за 1996 г., бе заложена инфлация от 20 на сто за годината, се предвиди 13,5 на сто актуализация на субсидията, която беше за 1995 г. Сега вече говорим за инфлация от 105 на сто - това поне се заявява от правителството като инфлация, която се очаква за годината, индексацията от 13,5 на сто се занижава с 6 пункта или реално при 105 на сто инфлация субсидията за общинските бюджети ще бъде едва 7,5 на сто. Това е близо 100-процентово намаляване на субсидията спрямо 1995 г. за общините, като и за самата 1995 г. субсидията съставляваше 12 на сто от разходната част на държавния бюджет, а за пример мога да дам от 1992 г., когато това съставляваше 18 на сто от разходната част на държавния бюджет - субсидии за общините.
Тук се говори за завишаване на приходната част на общините. Откъде може да дойде това завишаване? - Тук просто на око са написани някакви 12 млрд.лв. Аз не виждам как могат да се съберат тези 12 млрд.лв., след като вече Законът за местните данъци и такси е факт, няма начин по който местните данъци и такси да се завишат, освен ако не решите пак със задна дата да правите някакви актуализации на законите. Всичките наемни договори и договори за капитално строителство вече са сключени от общините. Откъде ще дойдат тези приходи? - За сметка на завишаване на приходи от основните данъци и такси, които вие изобщо не можете да събирате и това е факт.
Още в началото, когато се обсъждаше бюджетът за 1996 г., ние предложихме да се завишат постъпленията от данък общ доход на 70 на сто. Сега само 50 на сто от тях постъпват в приходната част на общините. Тогава отхвърлихте това предложение, но ние между първото и второто четене на законопроекта ще подновим това наше искане, защото при тази ситуация това е крайно необходимо. Иначе общините ще бъдат в колапс. Реално, ако това изменение на Закона за държавния бюджет се приеме, ние ще унищожим общините, които и без това съществуват в едно изключително тежко положение и едва скърпват двата края.
Искам само да приведа тук и няколко примера, защото законът действително е насочен срещу всичките общини, но той има един специален акцент към общините, в които кметовете и общинските съвети са избрани със синя бюлетина. И специално искам да дам примера с град София. Тук и преди това се спомена, че с 44 пункта се намалява субсидията за град София при средното й занижаване за всички общини с 6 на сто. Аз не мога да разбера кое налага това понижаване на субсидията за град София. Може би се видя, че в общината започнаха да се правят сериозни инвестиции, че започнаха да се оправят улиците, да се оправя инфраструктурата и някой реши, че в София има пари и нещата вървят добре - София може да се изцеди и да се оправят проблемите и бакиите на правителството, като примерно се предвиди една вноска от 326 млн.лв. от Столичната община, което е съизмеримо със стойността на споменатите БМВ-та, които са закупени от Министерския съвет. Значи излиза, че столичните данъкоплатци трябва да купуват на българските министри БМВ-та. Това е простата сметка, която се прави тук. (Реплики от СДС)
Капиталните вложения - свиват се капиталните вложения на всички общини. Добре, като свиваме капиталните вложения, даваме ли си сметка, че общините при бюджета, който е приет за 1996 г., са договорирали и те ще трябва да плащат неустойки, ако ги осъдят хората, с които са сключили договори за извършване на тези капитални вложения?
С 1,2 млрд.лв. се намалява бюджетът на град София. От 2,7 млрд.лв. той пада на 1,5 млрд.лв. - близо половината от субсидията за София се взима. Не виждам как при това положение този град, стратегически, столицата на България ще може да съществува и да функционира.
Същевременно се завишават субсидиите на Съюз на българските автомобилисти и ред такива организации, на Гиньо Ганев и на тем подобни организации, които възпроизвеждат бивши казионни структури, абсолютно ненужни, дори бих казал вредни за нашето общество, които имитират някакви граждански и обществени дейности. Срещу което се нанася страхотен удар върху общините.
Накрая искам само да поставя още един въпрос - за здравеопазването и образованието. Увеличават се заплатите на лекарите и учителите. Много хубаво! Но срещу това не се предвижда никаква компенсация в приходната част на общините, за да бъдат поети тези заплати. Значи правителството от една страна се прави на добро, но за сметка на общините, за които много добре съзнава, че са в невъзможност да изплатят тези заплати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В няколко изказвания бяха споменати едни такива особени квалификации за бюджета, като може би най-меката беше, че не бил достатъчно смислен. Имаше дефиниции, че става дума за погребение на държавния бюджет. Да не говорим, че имаше и нещо като дума престъпление, споменато по повод на проекта за бюджет.
В същото време каква беше пледоарията в тези изказвания?
От една страна се казва, че данъците са високи, говори се за данъчна експанзия, говори се за огромно облагане на доходите, като се бъркаха понятията данък върху работната заплата и общи доходи, които хората получават, защото работната заплата е по-малко от половината от доходите, които статистиката отчита, че хората получават.
И в същото време се приказваше, че разходите са малко. Да, наистина, малко са разходите, но поне положителното във всичките обяснения беше, че всички признаха, че проблемът, който тази държава има, е свързан с държавния дълг, с огромния размер на държавния дълг и с неговото обслужване. Поради това такъв голям дял заемат разходите за лихви, а ако се включат и погашенията, реалните разходи стават още по-големи.
Този дълг беше натрупан в продължение на последните 4-5 години. Бяха правени опити през 1991-1992 г. да не се забелязва този дълг, да се мисли, че той като седи там някъде скрит - не е показан в сметките на държавата, него го няма. Но той си седи тук и неговото обслужване рано или късно идва.


При положение че страната е попаднала в банкова криза, че след това са предизвикани рязка девалвация и нагнетяване на инфлацията, основният акцент, който трябва да се постави, който сме длъжни да поставим, е върху контрола върху държавния дълг. Този бюджет, който е предложен, съдържа в себе си ограничен размер на бюджетния дефицит, но размерът, с който ще се увеличи държавният дълг, е 108 млрд.лв. Реално до момента вече 70 на сто от тези заеми са взети, но не бива да си позволяваме да търсим още пари на заем, просто защото тогава няма да останат пари за стопанската дейност, на която разчитаме, за да се получи някакъв тласък за по-положително бъдеще.
Говори се за средносрочна програма за развитие на държавния дълг, а в същото време се поставя въпросът защо не увеличим още тези 108 млрд.лв. увеличение на държавния дълг още през тази година. Така че в цялото това противоречие в приказките, с които се аргументира позицията на отхвърляне на предложената корекция в държавния бюджет, аз лично не виждам достатъчно смислени приказки, за да се пледира за отлагане и за подготовка на по-смислен бюджет. А ако има нещо, свързано с погребение, то лично аз виждам опити за погребване на здравия разум с поток от патетични слова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата Христо Бонов.
ХРИСТО БОНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставам на трибуната, за да подкрепя становището на Комисията по земеделието и горите относно предложения на вниманието ни актуализиран проект за държавния бюджет на страната за 1996 г. Едва ли някой се съмнява в необходимостта тази актуализация да бъде направена сега, тъй като са съвсем очевидни съществените изменения в икономическите условия, при които той беше приет. Споделям становищата на постоянните комисии, изразени тук, че актуализацията на бюджета отразява не реалните потребности, а реалните възможности на страната. Очевидно е, че той не може да бъде друг, освен огледало на състоянието и тенденциите в развитието на материалната сфера, която всъщност е създател и на основните ресурси.
Както се вижда, предложеният проект на актуализирания бюджет и свързания със земеделието и горите, не прави изключение от общата философия на промените. Конкретните числа показват, че средствата, предвидени по Закона за държавния бюджет за 1996 г. за фонд "Земеделие", се запазват на 3 млрд. и 700 млн.лв., т.е. 0,45 от брутния вътрешен продукт за предходната година, а не 0,5, както е по Закона за защита на земеделските производители. Фонд "Тютюн" си остава 350 млн.лв. За приложението на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи средствата, въпреки инфлацията, си остават 825 млн.лв. Фондът "Земеустрояване и мелиорации" се намалява със 154 млн. и 700 хил.лв., т.е. от 909 млн. на 755 млн.лв.; средствата на Комитета по горите се увеличават с нищожна сума. И като цяло за селското стопанство се предвижда едно увеличение от 178 млн.лв., които отиват преди всичко за заплати и държавно обществено осигуряване.
Отново обаче си позволявам да поставя на вашето внимание един остър проблем, който чака решение с държавния бюджет и най-вече с неговата актуализация - това е проблемът с издръжката на системата за противоградова защита. При приемането на бюджета за тази година и при двете четения ние изложихме състоянието на тази държавна структура и нейното значение в борбата за опазване на реколтата. Решение не се намери. Напротив, от вносителите на закона не получихме дори задоволително обяснение откъде, как и кога ще се осигури издръжката на Дирекцията за борба с градушките.
Седем месеца от годината изминаха, дирекцията не разполага с никакви средства за издръжка и функциониране. Заетите в системата за противоградова защита не са получавали заплати повече от една година, а те са длъжни да стоят на работните си места и да съхраняват сложната и скъпоструваща техника. Стигна се вече до протестни действия, в които се включи и участието на техника. Знае се много добре, че издръжката на системата за противоградова защита не може да се осигури от фонд "Земеделие", защото структурата на разходите на фонд "Земеделие" е точно определена със Закона за защита на земеделските производители.
Години наред след 1992 г., когато Министерският съвет с Постановление N 85 преустановява бюджетната издръжка на дейността, което по същество беше елемент от цялостната философия за разгрома на земеделието, досега не се намери механизъм за нейната издръжка. Не бих искал да вярвам, че има хора, които допускат ликвидацията на това важно за българското земеделие звено като грижа за отрасъла или за интересите на държавата.
В момента сумарните задължения на Дирекцията за борба с градушките към заетите в нея кадри за държавно обществено осигуряване и за някои други партньори надхвърлят дълговете 160 млн.лв. Тези задължения продължават да нарастват. Единственото решение на този остър проблем е в актуализацията на държавния бюджет да бъдат предвидени поне 260 млн.лв. За нас това е разумно решение, а не да се отлага то за друго време, от други източници и в крайна сметка да се намери решение, но то ще стане след разширяването на протестните действия.
Отново предлагам вносителите на проекта за актуализация на държавния бюджет за 1996 г. в т. 1.6.2 "Други субсидии и плащания" да се запише "в това число за Дирекция "Борба с градушките" 260 млн.лв.". На второ четене ще се опитаме да направим надлежно и конкретното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата народната представителка госпожа Гюлбие Реджеб.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ние обсъждаме актуализацията на държавния бюджет за 1996 г. Дали ще е последната тази актуализация, времето ще покаже.
Парламентарната група на Движението за права и свободи още при обсъждането и приемането на държавния бюджет за 1996 г. предупреди управляващата левица, че заложените параметри в него са нереалистични. Тогава ние посочихме съвсем ясно и точно както за очаквания срив в банковата система, от която изтичаха несъбираеми кредити за губещите предприятия, така и за опасностите, които крие узаконяването на старите структури в бюджета за 1996 г.
Още тогава беше явно, че функционирането на жизненоважни сфери на обществения живот са под сериозна заплаха. Предвидените средства не можеха да удовлетворят нуждите на здравеопазването, военната сфера, сигурността, образованието и др.
Заложената в бюджета за 1996 г. регионална политика на правителството доведе до критично финансово състояние на всички общини в България.
Изминалите 6 месеца от началото на финансовата 1996 г. бяха месеци, пълни с трегова и несигурност за всеки български гражданин. Правителството на Демократичната левица провеждаше полуреформи, които не само че не можаха да се справят с тежката финансова и икономическа криза, но се оказаха и напълно вредни за страната. Недостатъчно обмислени и премерени действия от страна на правителството доведоха до всеобщото безверие към държавните институции.
За нас е видно, че без ясна и точна разчетена икономическа стратегия, България е заплашена от суперинфлация и тотално обедняване на населението.
В тези условия особено важно за страната беше да получи подкрепата на международните финансови институции. Парламентарната група на Движението за права и свободи нееднократно поставяше остро този проблем, но правителството се отнасяше с високомерие към диалога и преговорите.
Днес, притиснати от тежката стопанска разруха, правителството сключи споразумение с Международния валутен фонд, допускайки обаче голям срив на лева спрямо долара. А не можеше ли още миналата година да започнат интензивни преговори, за да се сключи споразумение при много по-добра икономическа ситуация?
Дами и господа! Днес вие внасяте за обсъждане Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 1996 г. Кризисната икономическа ситуация, ниските приходи доведоха до провал на бюджета на страната и след 6 месеца неговата актуализация стана необходима.
Драстичните промени във финансовия и стопанския сектор изискват значителни корекции на макроикономическата рамка. Какви основни параметри в нея залага правителството на БСП? - Затихваща динамика на инфлацията през второто полугодие и свеждането й до месечни размери от 2 до 2,5 на сто, валутен курс през второто полугодие в размер на 150 лв. за 1 щатски долар, основен лихвен процент в размер на 72,5 на сто съответно през третото и четвъртото тримесечие.
Днес ние сме убедени, че тези основни параметри на актуализирания държавен бюджет не са отново реално заложени. Основания за това ни дават: пълният провал на структурната реформа. Още от 1995 г. правителството говореше за преструктуриране на производството, за касова и масова приватизация, за икономическа програма, разработена и като конкретни действия. Въпреки това като резултат за цялата 1995 г. са сключени 4 приватизационни сделки с чуждестранни инвеститори. Масовата приватизация се забави. Продължи субсидирането на държавния сектор, като все още, въпреки обещанията, правителството не е ликвидирало губещите предприятия.
Все по-остри стават проблемите с изплащането на лихвите по непрекъснато растящия вътрешен дълг. През първото полугодие за лихви са изразходвани 75,2 млрд.лв. или повече от половината разходи по бюджета. Държавата трудно може да се финансира с продажба на съкровищни бонове и държавни ценни книжа, защото в банковата система няма свободни пари.
От друга страна, оздравяването на банковия сектор се забави и мерките за неговото стабилизиране се проточиха във времето.
Ясно е, че правителството няма разработени стабилизиращи мерки за банковия сектор.
По съдържание актуализираният бюджет за 1996 г. е уязвим и по отделни пера на приходната и разходната му част. В структурата на приходите за второто полугодие на 1996 г. акцентът е поставен преди всичко върху постъпленията от данък добавена стойност, акцизи и мита. Предвижда се от увеличаването на ставката на данък добавена стойност да постъпят приходи от 30 млрд.лв., от акцизи - 12 млрд.лв. и от мита и новата митническа такса - 15 млрд.лв.
Ние подлагаме на съмнение реалността на приходната част на държавния бюджет.
С приетите от мнозинството данъчни закони правителството предприе крачки, целящи да унищожат частната собственост и предприемаческата инициатива на българските граждани. То заплашва с фалит близо една трета от частните фирми. Около 50 000 от тях вече са принудени да ликвидират дейността си поради непосилни данъци. А тези, които все още функционират, се принуждават да преминат към "сенчестата" част на бизнеса.
Разходите от 130 млрд.лв., допълнително заложени в актуализирания бюджет за 1996 г. по отделни функционални направления, са недостатъчни. Заложената регионална политика е отново нереалистична. В критично състояние се намират общините в България. А за нас този въпрос е свързан с ежедневните тревоги и проблеми на хората. Субсидиите са определени по старата методика, без да се отчита тежестта на териториалното разположение на общините, безработицата, основният поминък и др.
При някои общини за жалост субсидиите дори се намаляват. През изминалите 6 месеца в повечето от тях не се отчете, че делът на фонд "Работна заплата" е близо 80 на сто от разходната част на общинските бюджети.
Кметовете, както много пъти сме казвали оттук, изплащат единствено и само работни заплати. А във всички други сектори цареше и с тази актуализация ще цари, за съжаление, хаос.
Ето защо считаме, че предвидeните субсидии за второто полугодие в разходната част са недостатъчни и трябва наистина да бъдат преразгледани между първо и второ четене.
Разходите за здравеопазване, съдебна система, военна сфера, образование и култура не са съобразени с високия ръст на инфлацията и курса на долара. Така например нищожни са предвидените средства за здравеопазването и образованието. През последните месеци в редица болници, всички ние знаем, се отлагат планирани операции поради недостиг на средства, а болните сами купуват лекарствата си, за да се лекуват в българските общини. Докога така?
Осъществяваната от правителството социална политика е в ущърб на българските граждани и няма нищо общо с вашите предизборни обещания.
Дами и господа социалисти! Днес отново остава открит въпросът: избраното и подкрепяно от вас правителство има ли икономическа стратегия и воля да извърши структурната реформа в страната или отново ще слушаме за оптимистични икономически резултати, които не се потвърждават в реалния стопански живот на страната.
Ще приемете ли предложенията на опозицията или отново ще разчитате на парламентарното си мнозинство, което единно ще гласува, обслужвайки теснопартийните ви интереси? Ако смятате бързо и автоматично гласуване на предложенията на правителството, без да се съобразявате с действителността, то поемете реално отговорността пред българското население и за провежданата от вас икономическа политика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Реджеб.
Има думата народният представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
Предлаганият актуализиран бюджет на републиката за 1996 г. предлага ликвидиране на съдебната власт в България. Не са предвидени нито стотинка увеличение на материалните разходи в тази система. Не са предвидени нито стотинка на разходите за храна на задържаните и затворниците. Не са предвидени нито стотинка разходи за увеличените разходи за ток и за отопление. И изобщо системата е представена пред фалит.
На всичко отгоре трансферът от Републиканския бюджет към бюджета на съдебната власт от 450 млрд.лв. се намалява на 50 млрд.лв., намалява се 90 на сто. А в замяна на това се завишават предполагаемите приходи от собствени такси, които събира съдебната система, като те се увеличават от 3 млрд. 55 млн.лв. на 4 млрд. и 205 млн.лв.
Откъде ще се вземат тези увеличения, когато отчетът показва, че дори за 6-месечието, за полугодието, планираните приходи не са получени? Това означава направо да закрием съдебната власт.
Аз не искам да се изкушавам и да търся зад това дискриминиране на съдебната власт някакви политически причини и израз на някакви политически недоволства към нея. От уважение към Министерския съвет аз не искам да правя такива предположения. Предполагам, че това е едно просто фискално престараване, което трябва да ликвидираме. Защото, намалявайки ефективността на съдебната власт, ние ставаме съюзници на нейните най-големи противници - на престъпниците.
Моля ви в това отношение да се съобразите с нашите съображения.
Но на всичко отгоре в актуализирания бюджет се предлага изменение на ал. 5 от чл. 3 на този бюджет, който досега разпореждаше, че както излишъкът, така и недостигът на приходи от такси, от собствени приходи на съдебната власт са за сметка на бюджета. И това беше естествено. Бюджетът на съдебната власт е на бюджетна издръжка. Тя покрива част от своите разходи със собствени приходи. Но ако тия приходи бъдат надвишени, разликата отива в бюджета; ако тия приходи не бъдат достигнати, разликата пак ще се покрива от бюджета.
Сега този тест се предлага да се промени и съдебната власт да се задължи да съобразява своите разходи само със своите постъпления, включително с тия мизерни 50 милиона лева, които тя ще получи чрез трансфер от републиканския бюджет. Това направо означава ликвидиране на съдебната власт, която някъде към октомври месец ще престане да действа. Можете ли да си представите какъв скандал ще стане тогава в нашето общество?
Аз апелирам към разума на мнозинството да приеме едно увеличение на размера на бюджета на съдебната власт, като засегне както увеличението на държавната субсидия, така и едно разумно оценяване на собствените й приходи. При второто гласуване ще представя конкретен разчет на това ми предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Има думата Георги Никилов - председател на Сметната палата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министри, уважаеми управителю на Българска народна банка! Като председател на Сметната палата ще се постарая в рамките на оставащото малко време да споделя някои основни мои и на институцията тревоги във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет.
Най-напред ясно трябва да заявя наложителна ли е промяната в бюджета. Безспорно да, тъй като се промениха условията в нашата страна. Оттук обаче веднага възниква въпросът: дали не трябва тези, които разработват, съответните институции - Министерството на икономическото развитие, Министерството на финансите, Централната банка, отделните параметри на макрорамката, още на етапа на подготовката на бюджета малко по-отговорно да подхождат, като отчитат и промените за един по-дълъг период. Казвам това с надеждата, че няма да се налага друга актуализация на бюджета, а реалностите, пред които ще бъде изправена страната до края на годината, са отчетени от екипа, който е разработвал макрорамката.
Много по-добре би било и за комисиите, които дадоха становища, и за депутатите тук, за да се оцени реалността на приходите и съответно разходите, тяхното разпределение, да бъде предоставена информация за касовото изпълнение на бюджета към 30 юни 1996 г. На основата на тази информация съответните комисии и най-вече бюджетната можеше да види и оцени и приходите.
Аз ще си позволя тук известни резерви към приходите, които се предвиждат от данък върху печалбата от финансови институции, от 6 милиарда на близо 21 милиард, и се разчита основно на ДСК и Булбанк. Може би затягането на финансовата дисциплина, укрепването на банковия сектор като цяло ще позволи освен тези две основни институции, от които се очаква, да се получат и допълнителни приходи. Така че би трябвало да се разшири, когато се дава пояснение, че може би не са само тези две институции.
Тук е господин Филипов. При § 29, който се предвижда в законопроекта, дали могат да се осигурят от Централна банка 17 милиарда превишение на приходите над разходите, при предвиждани досега около 10 милиарда. Препоръчвам да подходим сериозно при следващия закон за финансовото оздравяване на държавните предприятия, прозвуча вече в залата, предприятията, които дължат на бюджета и на "Социално осигуряване" над 60 милиарда лева, просто много внимателно парламентът трябва да прецени дали трябва да бъдат опрощавани техните задължения към бюджета.
Искам да свържа и да предложа, това ще стане за второто четене официално, да се помисли за увеличаване на приходите, които се събират от данъци, начислени за минали години. Сега увеличението е с 3 милиарда - от 14 милиарда на 17 милиарда. Заявявам това, защото мисля, че и Сметната палата, започнала проверка по изпълнението на приходите на бюджетите, приети от Народното събрание и от общините, ще има своя дял за увеличаване на тези приходи, като същевременно прехвърлям към разходите, за да не бъде в нарушение и парламентът. Да се увеличат предвижданите средства за Националния компенсационен жилищен фонд, тъй като съгласно Закона за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищни влогове в приход на този фонд трябва да постъпва не по-малко от 1 на сто от приходите по републиканския бюджет. В този смисъл предлагам да се завишат приходите от данъци, начислени през минали години, и се увеличи фондът, за да няма закононарушения още на етапа на съставяне на бюджета.
Ще спестя предвид напредналото време и други някои конкретни предложения по приходната част, ще ги предоставя на Бюджетната комисия. Моля ви да оценим много добре като парламент, като правителство, като политици разходната част като цяло. Тук бяха направени обвинения, че 53 на сто или 60 на сто близо от разходите на бюджета са за обслужване на вътрешния и външния дълг. Не е ли вече разумно да се помисли за това да се положат усилия българската икономика да може да осигурява повече приходи на бюджета като цяло, защото ако погледнем от 1991 г., тези данни ги имам, ще видим как непрекъснато намалява делът на приходите в съвкупните разходи и България живее за сметка на заеми - както вътрешни, така и външни. Ето това е дългът на всички в момента, които сме.
Аз приветствам това, което Бюджетната комисия е решила. Всяко едно задължение, което ще поема България като външно, преди това трябва внимателно да се оцени, включително от Сметната палата, защото тя също е ангажирана по контрола на условията за възникване на външния дълг. Нека поколенията след време не плащат за заемите, които сега взема едно или друго правителство, защото този проблем не е проблем на това правителство, а от 1991 г. вече имаме значителни задължения. Аз моля, ако се прецени, всяко едно поемане на допълнително задължение да става, след като депутатите знаят как то се разполага във времето и създава ли напрежение в бюджета на един по-късен етап.
В Бюджетната комисия аз изразих мнение по сегашния § 30, в който е казано: при отклонение в лихвения процент и валутния курс, който е използван при разработването на бюджета, да се даде възможност за намаляване на нелихвените плащания за сметка на лихвените. Първо, в текста е казано "само при отклонение", без да се уточнят параметрите на това отклонение. Явно е, че става въпрос по посока на по-висок лихвен процент и по-висок валутен курс. Мисля, че е разумно да се сложи определен таван все пак, до който може правителството да увеличава лихвените плащания, без да се налага ... Все пак, колеги, има и ситуации, които изискват отреагирване от страна на изпълнителната власт лихвените плащания. Но, господин Сунгарски, моля Ви с това, което предложихме и заместник-министърът господин Димитър Радев възприе, освен приоритетите, които се предвиждат по чл. 9, ал. 2, да се включат и приоритетите в ал. 3 на същия член, тоест осигуряване на средства, предвидени за лекарства, заплати, образование.
Имаме конкретни бележки по оформянето на законопроекта по отделните текстове. Смятам, че - с което искам да приключа - методиката така, както е приложена към закона не е нужно да се приема отново - достатъчна е само промяната в границите на доходността - в горната и в долната, да се извърши корекция.
И във връзка с тази методика, промяна, моля господин министър на финансите, да помисли не е ли целесъобразно тези общини, които досега бяха 4 на вноска, а при сегашната методика стават 12, в законопроекта е казано, че те трябва до 15 декември на 1/5 част да възстановят ползуваните субсидии. Може би е разумно да се помисли този срок да бъде до средата на следващата година, защото тези хора са извършили разходи, част от тях са предвидени, заедно с вноската те трябва да възстановяват и субсидията. Би могло да се удължи срокът до 30 юни 1996 г., защото това е една нова ситуация.
Конкретните бележки - вече споменах - ще ги дадем на Бюджетната комисия, за да помогнем за дооформянето на текста.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има думата народният представител Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Аз няма да се спирам на необходимостта наистина да стане тази актуализация на бюджета. Няма да се спирам на факта, че това е наложително заради бедственото положение на страната и на нашия народ, но бих искал да обърна внимание на следното:
В едно тежко положение на страната най-засегнати са именно някои социално слаби категории български граждани преди всичко болните български граждани и тези, които ще се разболеят. Беше казано тук от няколко изказващи се преди мен за тежкото състояние на здравеопазването в България.
Аз бих искал да подчертая дебело, че за нивото на една държава не се съди по това колко златни медала тя в крайна сметка е взела от една олимпиада, а от нивото на нейното здравеопазване. Нивото на нашето здравеопазване е далеч под това, което всички бихме искали да видим, но за съжаление всеки един от нас го разбира само тогава, когато отиде в болница или закара свой близък и му се наложи сам да си закупи лекарството, което по някой път е животоспасяващо.
Считам, че при тази актуализация на бюджета може би трябваше да се обърне по-голямо внимание на разходите за здравеопазването, защото с увеличаването на курса на долара медикаментите и храната, но особено медикаментите скочиха доста над това, което се предвижда от тези 2 млрд. и половина горе-долу, което се предвижда за медикаменти. При това положение, уважаеми министър Костов, ще продължи това състояние в българските болници, в което българските граждани, може би ваши близки... (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колеги, моля за тишина в залата!
БОРИСЛАВ КИТОВ: ... може би и ваши близки ще бъдат принудени да си закупуват лекарствата и да си носят храната от вкъщи, което е и нарушение на основния закон на страната.
Вярно е, че в момента има увеличение на заплатите на българските лекари. Но здравеопазването не се прави само от лекари. То се прави от среден и нисш медицински персонал, който в една голяма част работи заедно като екип и мисля, че не беше редно да бъде увеличена заплатата само на една част от този екип, а другите да останат на едно ниво, което едва им дава възможност да възстановяват своите сили. Така че това, което е предвидено в актуализирания бюджет като увеличение на разходите за здравеопазване считам, че не е достатъчно. Още повече, че една голяма част от здравеопазването е закачено на общинския бюджет, една голяма част от общините са с намалени разходи в своите бюджети, което при всички положения ще влоши още здравеопазването, а това - пак подчертавам - рефлектира върху най-социално слабата част на българския народ.
Аз считам, че ще се наложи да бъде увеличена, доколкото е възможна, разбра се, аз не искам да кажа, че трябва да се направи невъзможното, но мисля, че трябва да бъде увеличена разходната част по отношение на здравеопазването, защото ние сме длъжници на българския народ и на българските здравни служители.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата народният представител Пламен Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Едва ли ще се намери човек в тази зала, който би заявил, че този бюджет е добър и той отговаря на потребностите и на всички изисквания. Споделям мнението, че това е един труден за държавата бюджет, който налага икономии и ограничава средства за важни нужди на обществото. Но смятам, че този бюджет отразява една реална икономическа ситуация, в която се намира страната.
Ако погледнем една цифра - това е размерът на брутния вътрешен продукт спрямо която се прави оценка за относителното тегло както на приходите, така и на разходите, ние ще забележим, че тя като абсолютна цифра се увеличава. Ако обаче тази цифра бъде отнесена на един човек от населението в тази държава, превърната в долари, сравнена с цифрата в другите държави, с които ние искаме да се сравняваме, ние ще забележим една доста тъжна картинка. Тази сума е 1-2 пъти по-малка в сравнение с източноевропейските държави и десетки пъти по-малка от тази в развитите западни държави.
Обръщам внимание на това, за да защитя моето твърдение, че което и да е правителство на която и да е политическа сила, колкото и да е кадърно това правителство, както се претендира от опозицията, макар че понятието "кадърно правителство" е малко относително, то не би могло да предложи по-добър бюджет. Това са реалните икономически условия. Ето защо ние сме принудени да търсим изход и изходът е в реалното преструктуриране на икономиката така че да увеличим размера на брутния вътрешен продукт. Тоест, да увеличим приходите в този бюджет, за да искаме да разпределяме съответно тези приходи за най-необходимите нужди на обществото.
Години наред тук се говореше за преструктуриране на икономиката. Реално България изостана в този процес. Това е резултат от това изоставане.
Сега правителството предприе конкретни мерки за преструктуриране на икономиката. Тези мерки са свързани с напрежение, със социално недоволство, но ние трябва да сме наясно, че това са неизбежни и необходими мерки.
Енергийният отрасъл, с който аз се чувствувам ангажиран е изцяло включен в тези програми. Това беше посочено и в становището на комисията. Енергийните дружества са поставени в режим на изолация, а някои въгледобивни дружества са обявени за ликвидация. Този въпрос е важен, тъй като от развитието на енергийния отрасъл в голяма степен зависи и състоянието на икономиката и пряко, и косвено. И умното управление на енергетиката, това съм го твърдял винаги, може да превърне енергетиката от воденичен камък в златна кокошка, зависи какъв е подходът.


Неизбежно е преструктурирането, но специално в енергетиката има някои особености и аз бих желал да обърна внимание на това. Не може да се подходи по стандартния модел при закриване на една мина. Там има определени технологични, екологични изисквания, а бих казал и специфични социални изисквания от гледна точка на характера на труда на хората във въгледобива. Ето защо аз твърдя, че трябва и настоявам да се пристъпи към реалното закриване на мините въз основа на проект, който е финансово осигурен. Отрицателният пример съществува в България. Това е закриването на уранодобива. Последиците от недалновидния подход и финансовото необезпечаване там са налице. Не бих желал по този начин да се подходи и към въгледобива. Аз смятам, че първите стъпки на правителството в това отношение са разумни, тъй като тези дружества, които бяха обявени за ликвидация, имат свободата да се борят за своето съществуване на пазара. Цените на тяхната продукция не са фиксирани. Те са освободени и те могат да излязат на пазара на конкурентна основа, стига да могат.
Цените, които бяха коригирани, както на енергията така и на горивата, създават финансови условия за стабилизация на енергийния отрасъл, за възможности за инвестиции и за развитие. Но, разбира се, само цените не са достатъчни. Необходими са и важни организациони мерки, които да реализират тези намерения на правителството. Но още веднъж си позволявам да поставя въпроса пред правителството за финансово осигуряване на тези мини и тези участъци, които неизбежно ще бъдат закрити, тъй като вече посочих, че тук има специфични изисквания.
Що се отнася до финансовото оздравяване на търговските дружества в енер¬ге¬ти¬ка¬та, ние вече няколко години се опитваме да намерим схеми, по които те да бъдат осигурени с достатъчно оборотен капитал и с необходимия размер на капиталните вложения. Искам да посоча, че колкото и да се стремим да подобряваме организацията на труда в енергетиката, без технологично обновяване, коренни промени в ефективността трудно могат да бъдат постигнати.
Искам да обърна внимание на един много важен проблем, това е "Топлофикация" -София, която е общинско дружество. Но това няма значение. Единственият изход за решаване на проблема с топлоснабдяването в столицата, това са голям размер на инвестиции.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Говориш 8 минути.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Господин Радев, надявам се, че ви е интересно.
Затова искам да обърна внимание на този въпрос, той да не се подценява, да не се оставя само в ръцете на общината, тъй като общината трудно би могла да реши този въпрос.
Трябва да сме наясно и с проб¬ле¬ма за субсидиите. Относителният размер на субсидиите намалява още с корекцията на този бюджет, а прогнозата за 1997 г. е те да бъдат намалени близо два пъти. Това означава, че не може да се разчита повече на субсидиране и в енергетиката. Разбира се, не само в енергетиката, но и в енергетиката. Това определя и размера на цените на енергията и горивата.
Аз зная колко е тежък този въпрос и колко трудно той се приема от цялото общество. Това е разбираемо. Но друг изход просто няма. Не може да се поддържат ниски цени при условие, че субсидиите намаляват и при условие, че държавата не е в състояние да осигури субсидиране на тези производства.
Ще се позволя да обърна вниманието ви и на още един въпрос. Това е ядрената безопасност на АЕЦ "Козлодуй". Този въпрос не е само икономически. Той не може да бъде решен само чрез бюджета, но все пак правителството демонстрира своята воля и своето отношение към ядрената енергетика с предвидената сума от 900 милиона за ядрена безопасност на АЕЦ "Козлодуй". Тази сума сега е намалена на 700 милиона. Разбира се, 200 милиона не решават този проблем. Там размерът на инвестициите е от порядъка на 400 милиона долара до края на 2000 година. Затова министър Костов твърди, че това намаляване не е фатално. Да, от финансова гледна точка може би не е толкова фатално, но от политическа гледна точка е много важно. Още повече, че тези средства са предвидени за изпълнение на строително-монтажни работи, които представляват на¬ше¬то дялово участие в тези проекти. Забавянето, финансовото неосигуряване на тези проекти води до забавяне на цялостния проект, а оттам до негативни последици както за централата, така и за правителството, бих казал, което е поело тези ангажименти към Г-7, и към Европейския съюз, и към Европейската банка за реконструкция и развитие, и към Международната агенция по атомна енергия.
Ние можем да очакваме едно негативно отношение към това решение. И то е, пак подчертавам, не толкова финансово, колкото политическо. Ние затова и предвидихме тази сума и би трябвало да я запазим. Затова аз се обръщам към правителството още един път да погледне какви са възможностите тази сума най-малко да бъде запазена, въпреки че тя би трябвало даже да бъде по-голяма.
И последният въпрос, който засягам съвсем накратко, това е намирането на една разумна схема на безналично разплащане на тези бюджетни организации, които са субсидирани и енергийните предприятия, които доставят енергия - топло- и електроенергия, тъй като това безналично разплащане, според мен, опростява взаимоотношенията, спестява доста неприятности и то е правено, прилагано е, прилага се и в други държави, одобрява се и от международните финансови институции. И аз ще си позволя да предложа такива текстове както в Закона за държавния бюджет, така и в Закона за оздравяване на предприятията.
Уважаеми дами и господа, благодаря ви. Надявам се, че ще бъда разбран правилно. Този бюджет е неизбежен. Ние сме длъжни да го подкрепим в интерес на държавата и да направим необходимото да стабилизираме икономиката, да подобрим производството и тогава да търсим разходите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕ¬ЛЕЗ¬ЧЕВ: Благодаря ви, господин Денчев.
Има думата народният представител Стоян Райчевски. Да се готви народният представител Стоян Проданов.

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Пред нас имаме един документ, който е обявен като проект за актуализиран държавен бюджет на Република България за 1996 г. А всъщност пред нас има един нов проект за закон за нов бюджет и то за един лош бюджет. Казвам лош, с пълното съзнание затова, защото съм особено притеснен като виждам какво се предписва на една огромна част от българското общество. Този бюджет стяга особено жестоко примката около врата на българската интелигенция. На армията от специалисти, работещи в областта на културата, науката и образованието. Той ще стане причина много заведения да спрат своята дейност, дори училища да бъдат затваряни, болници да нямат лекарства и други. Аз ще конкретизирам темата върху бюджета на Министерството на културата.
Няма друга сфера по-силно пренебрегната в цялото ни общество. Ако актуализацията за всички останали сфери е около 20%, за Министерството на културата тя е 10%. 10%! Два пъти по-малко. И това е една тенденция, която ние наблюдаваме постоянно, откакто имаме това правителство.
Аз не знам дали няма след няколко месеца да ни се наложи отново да актуализираме бюджета. Но и това, което той ни предлага ни хвърля в паника.
Аз съм особено притеснен и от начина, по който Министерството на културата защити своя бюджет. В Комисията по култура не дойде представител. Не дойде представител, който да защити министерството и ние приехме бюджета на тъмно. Оказа се обаче, че в доклада Министерството на културата е съгласно с този бюджет. Обикновено се казва, че тези дейности биват защитавани в общините. Но какво предлага бюджетът на общините?
Общинският бюджет например за град Бургас е намален с над 90 млн.лв. Какво значи това? Общината ще трябва да върне в бюджета 90 млн.лв., а не да получи субсидията, която й се предлагаше. И става още по-лошо. Бургас има да решава проблеми не само с културата, не само със здравеопазването, не само с екологията. Е как тогава ще се реализира тази дейност в духовната сфера, когато и общината няма да може да издържа своите чиновници, когато ще трябва да уволнява, когато ще трябва да прекрати почти всяка дейност?
Аз няма да подкрепя този бюджет и ще направя своите предложения писмено. Но за община Бургас, предлагам отсега, това намаление да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Райчевски.
Има думата Стоян Проданов от Народния съюз. Да се готви Димитър Дойчинов от Парламентарната група на демократичната левица.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Присъединявам се към становището на колегата Райчевски, че този проект за промяна на бюджета е наистина лош проект и аз ще гласуват против него.
В сравнение с бюджета, който беше гласуван в началото на годината какво наблюдаваме? Управляващата партия отново и отново продължава да дава пари на фантомни, бих казал, организации, а отнема средства от цели общини.
Един пример. "Център за европейски изследвания". Според този проект ще се субсидира с 1 млн. 334 хил.лв. В предния бюджет беше 1 млн. 165 хил.лв. Ако някой ми обясни точно с какво се занимава този Център за европейски изследвания, ще му бъда благодарен.
Национален статистически институт. По досега действащия бюджет е имал 431 млн., сега му се дават 499 млн. Това предполагам, че е от благодарност за добрите цифри, които дава като инфлация в страната и за обедняване, и т.н. Продължавайте така, ще има пари в бюджета! Продължавайте, колеги отляво!
По-нататък. "Главбулгарстрой" по досега действащия бюджет е имал 7 млн., сега му се дигат със 161 хил.лв. "Главбулгарстрой", който е обявен за приватизация. На който - "Главбулгарстрой", бяха буквално подарени такива обекти като "Аркутино" с 640 дка. площ, който има апетити към Софийския домостроителен комбинат и т.н., и т.н. Фрапиращи неща. Продължава, както от миналия бюджет, да се дават на Съюза на автомобилистите 15 млн.лв., а на Съюза на инвалидите - само 6 млн.лв. Това ли ви е социалната политика?
Още нещо. Още по-фрапиращ случай - Агенция за българите в чужбина. Досега е имала 22 млн.лв., сега получава 23 млн. - 1 млн.лв. отгоре. Агенцията, която се ръководи от господин Гиньо Ганев. Раздавате пари на вашите хранени хора с неясно каква дейност извършват.
Но най-фрапиращият случай за мен, като гражданин на град Бургас е, че досега град Бургас получаваше една субсидия в размер на 319 млн.лв., а сега се отнема тази субсидия. Напротив, общината трябва да прави вноски в Републиканския бюджет. Колеги, малко милост към този град! Преди четири дни четохте във вестниците, че той беше обгазен с осем пъти над допустимата норма фенол. Малко милост!
В Закона за данъка на юридическите лица и отчисленията за общините, предложих, ако един завод замърсител сам започне да си изгражда пречиствателни съоръжения, и вложи до 7% от печалбата си, това да му се счита за разход. Под давлението на Министерството на финансите, предполагам, това не се прие. Сега искате да отнемете от този град и тези мизерни трохи, които му се подхвърляха и той да прави отчисления в Републиканския бюджет. Не е ли крайно време да се замислите, че наистина Бургас дава една голяма част от брутния национален продукт, но той я дава с цената на здравето на своите граждани? Докога нашите деца и нашите граждани - на града Бургас и още няколко общини, ще бъдат заложници на лошото законодателство и на лошия бюджет? Докога?!
В нашия град имаме 15 хил. раково болни на 200 хил. души - няма и 200 хил.души население. Имаме 18 на 1000 мъртвородени деца. Имаме най-голям процент на деца родени с уродства. Преди 4-5 месеца за пръв път от години се родиха 3 близначета - и трите с уродства, и починаха. Докога бургазлии ще живеят в този ужас? И сега, с цялата си наглост, се премахва и мизерната субсидия, която въпреки тоталитарните години този град получаваше.
Аз от тази трибуна най-отговорно заявявам, ако ме слушат моите съграждани - бургазлии, този път станете и се защитете с всички законни средства от този екологичен геноцид, който се провежда върху вас! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Проданов.
Колеги, както знаете в 14 часа ще трябва да приключи нашето заседание. Съгласно правилника ще открием извънредното заседание в 14 часа. Имайки предвид това, почивка няма да има. Веднага продължаваме с новото заседание от 14 часа.
Има думата господин Фидел Косев за реплика.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, както можеше да се очаква и този дебат беше под необходимото ниво на професиоална подготовка. Господин Венцеслав Димитров говори за "БМВ"-та, които са купени по съвсем друг ред. Говори за наднорменото тегло на министъра на финансите, а не погледна Александър Божков и Александър Йорданов. (Неразбираема реплика от Александър Божков)
Аз не съм бил на висок пост като Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, не влизайте в диалог!
ФИДЕЛ КОСЕВ: Господин Сотиров и господин Проданов, което е поводът за моята реплика, отново атакуват СБА и БТС и въобще не са си подготвили домашното.
Момчета, преди да излезете, попитайте поне за какво става дума. СБА е единствената организация, която прави пътната помощ. Затова получават тия пари и то получават не в пълния им размер. Седнете си напишете домашното! Питайте тези, които знаят, разбират и тогава елате на трибуната. Ако искате да говорим професионално и нормално. Ако не, вървете си по популисткия път и с това ще приключим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за дуплика господин Проданов.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Господин Косев, разбирам, че сте голям специалист по автомобилизъм. Каня ви персонално с два автомобила - еднакви, да се видим кой какъв автомобилист е. И това не можете. Не ме обвинявайте мен в некомпетентност! (Шум и весело оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Закривам заседанието (звъни).

Закрито в 14,00 ч.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

Нора Ананиева

Атанас Железчев

Иван Куртев

Юнал Лютфи

СЕКРЕТАРИ:

Иван Будимов

Илко Савов