Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1996-07-25

Председателствували: заместник-председателите Нора Ананиева и Юнал Лютфи
Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители! Приятно ми е да ви съобщя, че гости на днешното заседание на Народното събрание са членовете на делегацията на Европейския парламент в съвместния Парламентарен парламентарен комитет "България и Европейския съюз", който заседава от вчера в София. (Депутатите стават прави и с ръкопляскания поздравяват гостите) Делегацията се възглавява от господин Николаос Папакириазис, който е същевременно и съпредседател на Съвместния парламентарен комитет. Тя включва представители на различни парламентарни групи в Европейския парламент.
Нека нашите гости приемат вашите аплодисменти като израз на уважение и признателност за подкрепата, оказвана ни от тях в приобщаването на България към Европейския съюз, към обединяваща се Европа. Добре дошли в българския парламент! (Ръкопляскания)
Дневният ред за днес е утвърден.
Предлагам ви да гласувате процедурното предложение за участие по точки първа, втора и трета, това са три проекта за решение, на заместник-началника на Генералния щаб вицеадмирал Илия Попов, полковник Валери Храбър Христов от Генералния щаб и полковник Панчо Здравков Шушков.
Моля ви да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 153 народни представители, за - 143, против - 1, въздържали се - 9.
Прието е предложението. Моля да бъдат поканени господата от Генералния щаб.
По точка първа - ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ИЗПРАЩАНЕТО НА ВОЕННО-СЛУЖЕЩИ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ЗА УЧАСТИЕТО В УЧЕНИЕТО "МОРСКИ ОРЕЛ'96" НА ТЕРИТОРИЯТА НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, вносител - Министерски съвет.
Моля господин Любен Петров да представи становището на Комисия по националната сигурност.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Становището на Комисията по национална сигурност е следното:
Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по националната сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията да разреши:
1. Изпращането на взвод от Българската армия в състав от 40 души с щатното си въоръжение и снаряжение за участие в учението "Морски орел'96" в рамките на програмата "Партньорство за мир" за времето от 11 до 31 август 1996 г. в базата на морската пехота на Съединените американски щати, щат Северна Каролина.
2. Прелитането и кацането на територията на Република България, летище Враждебна, на американски военнотранспортен самолет С-141 на 11 август 1996 г. за транспортирането на взвода до района на учението и на 31 август 1996 г. за връщането му в Република България.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Николай Камов е ангажиран в заседанието на Съвместния комитет. Моля представител на комисията, госпожа Поптодорова да прочете становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
На 24 юли 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа настоящия проект за решение под N 02.03-24 и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши:
1. Участието на взвод от 40 души с щатното си въоръжение и снаряжение в учението "Морски орел'96" в рамките на програмата "Партньорство за мир" за времето от 11 до 31 август 1996 г. в базата на морската пехота на Съединените американски щати, щат Северна Каролина.
2. Прелитането и кацането на територията на Република България, летище Враждебна, на американски военнотранспортен самолет С-141 на 11 август 1996 г. за транспортирането на взвода до района на учението и на 31 август 1996 г. за връщането му в Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Какви въпроси има към този проект за решение. Изказвания? - Не виждам.
Моля господин Любен Петров да прочете текста на проекторешението.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Проект за решение.
"Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

1. Разрешава участието на взвод от 40 души с щатното си въоръжение и снаряжение в учението "Морски орел'96" в рамките на програмата "Партньорство за мир" за времето от 11 до 31 август 1996 г. в базата на морската пехота на Съединените американски щати, щат Северна Каролина.
2. Разрешава прелитането и кацането на територията на Република България, летище Враждебна, на американски военнотранспортен самолет С-141 на 11 август 1996 г. за транспортирането на взвода до района на учението и на 31 август 1996 г. за връщането му в Република България.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Поставям на гласуване току-що прочетения проект за решение.
От общо гласували 167 народни представители, за - 167.
Прието е решението за даване на разрешение за изпращането на военнослужещи от Българската армия за участие в учението "Морски орел'96" на територията на Съединените американски щати.


Точка втора от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕБИВАВАНЕТО НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ И ВНАСЯНЕТО НА БОЕПРИПАСИ ОТ АРМИЯТА НА СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Моля господин Любен Петров да представи становището на Комисията по националната сигурност.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Комисията по националната сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 23 юли 1996 г.
Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по националната сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията да разреши:
1. Пребиваването на 100 невъоръжени военнослужещи и внасянето на 3 броя зенитни управляеми ракети тип V-755 и 8 броя зенитни управляеми ракети тип 3М9МЭ от армията на Словашката република на територията на Република България от 16 до 27 септември 1996 г.
2. Прелитането през въздушното пространство на Република България и кацането на летище Балчик на военнотранспортен самолет Ан-12 от армията на Словашката република на 16, 17, 25, 26 и 27 септември 1996 г.
Становището на комисията беше прието на 23 юли 1996 г. с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля госпожа Поптодорова да представи становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: На свой ред и Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа проекта под N 02-03-25 и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши:
1. Пребиваването на 100 невъоръжени военнослужещи и внасянето на 3 броя зенитни управляеми ракети тип V-755 и 8 броя зенитни управляеми ракети тип 3М9МЭ от армията на Словашката република на територията на Република България от 16 до 27 септември 1996 г.
2. Прелитането през въздушното пространство на Република България и кацането на летище Балчик на военнотранспортен самолет Ан-12 от армията на Словашката република на 16, 17, 25, 26 и 27 септември 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли въпроси, изказвания, предложения по този проект за решение? - Няма.
Моля господин Любен Петров да прочете проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми народни представители! Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България реши:
Разрешава пребиваването на 100 невъоръжени военнослужещи и внасянето на 3 броя зенитни управляеми ракети тип V-755 и 8 броя зенитни управляеми ракети тип 3М9МЭ от армията на Словашката република на територията на Република България от 16 до 27 септември 1996 г.
2. Разрешава прелитането през въздушното пространство на Република България и кацането на летище Балчик на военнотранспортен самолет Ан-12 от армията на Словашката република на 16, 17, 25, 26 и 27 септември 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте предложения проект за решение!
От общо гласували 178 народни представители, за - 178, против и въздържали се няма.
Прието е с консенсус решението за разрешаване пребиваването на военнослужещи и внасянето на боеприпаси от армията на Словашката република на територията на Република България.

Точка трета от дневния дневен ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕБИВАВАНЕТО НА ЧУЖДЕСТРАННИ ВОЕННИ КОРАБИ В ТЕРИТОРИАЛНОТО МОРЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В НАЦИОНАЛНОТО ВОЕННОМОРСКО УЧЕНИЕ "БРИЗ '96".
Вносител е Министерският съвет.
Моля господин Любен Петров да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Комисията по националната сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 23 юли 1996 г.
Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по националната сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши пребиваването в териториалното море на Република България за участие в националното военноморско учение "Бриз '96" за времето от 10 до 16 август 1996 г. на кораби с щатното им въоръжение от Военноморските сили на:
* Република Турция - фрегата "Орукрейс" с екипаж от 191 военнослужещи;
* Република Гърция - фрегата "Траки" с екипаж от 230 военнослужещи;
* Република Италия - фрегата "Лупо" с екипаж от 204 военнослужещи;
* Съединени американски щати - фрегата "Робърт Г. Брадли" с екипаж от 252 военнослужещи;
* Република Румъния - фрегата "Вицеадмирал Василе Скодреа" с екипаж от 90 военнослужещи;
* Русия - морски миночистач "Железняков" с екипаж от 70 военнослужещи;
* Украйна - корвета "Луцк" с екипаж от 90 военнослужещи.
Становището на комисията беше прието на 23 юли 1996 г. с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля госпожа Поптодорова да представи становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Госпожо председател, на 24 юли Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа и обсъждания в момента проект за решение N 02-03-26, като прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши пребиваването в териториалното море на Република България за участие в националното военноморско учение "Бриз '96" за времето от 10 до 16 август 1996 г. на кораби с щатното им въоръжение от Военноморските сили на следните държави:
* Република Турция - фрегата "Орукрейс" с екипаж от 191 военнослужещи;
* Република Гърция - фрегата "Траки" с екипаж от 230 военнослужещи;
* Република Италия - фрегата "Лупо" с екипаж от 204 военнослужещи;
* Съединени американски щати - фрегата "Робърт Г. Брадли" с екипаж от 252 военнослужещи;
* Република Румъния - фрегата "Вицеадмирал Василе Скодреа" с екипаж от 90 военнослужещи;
* Русия - морски миночистач "Железняков" с екипаж от 70 военнослужещи;
* Украйна - корвета "Луцк" с екипаж от 90 военнослужещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли въпроси, предложения? - Няма.
Моля господин Любен Петров да прочете текста на проекторешението.


ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Проект за решение
"Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Разрешава пребиваването в териториалното море на Република България за участие в националното военноморско учение "Бриз`96" за времето от 10 до 16 август на кораби с щатното им въоръжение от военноморските сили на:
а) Република Турция - фрегата "Орукреис" с екипаж от 191 военнослужещи;
б) Република Гърция - фрегата "Траки" с екипаж от 230 военнослужещи;
в) Република Италия - фрегата "Лупо" с екипаж от 204 военнослужещи;
г) Съединените американски щати - фрегата "Робърт Г. Брадли" с екипаж от 252 военнослужещи;
д) Република Румъния - фрегата "Вицеадмирал Василе Скодреа" с екипаж от 90 военнослужещи;
е) Русия - морски миночистач "Железняков" с екипаж от 70 военнослужещи;
ж) Украйна - корвета "Луцк" с екипаж от 90 военнослужещи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване току-що докладвания проект за решение.
От общо гласували 188 народни представители, за - 188, против и въздържали се - няма.
С консенсус е прието решението за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби в териториалното море на Република България за участие в националното военноморско учение "Бриз`96".

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВЕН ГЕРБ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, приет на първо четене на 16 май 1996 г.
По процедурен въпрос има думата господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като сега ще започнем второто четене на Законопроекта за държавен герб на Република България, основния национален символ на българската държава, аз Ви моля да се предават дебатите по второ четене директно по Българска национална телевизия и Българско национално радио - програма "Хоризонт". Не може да се приема символът на държавата, без това да бъде пред лицето на българските граждани. Мисля, че аргументите тук са излишни. Сигурен съм, че Вие ще се съгласите с това процедурно предложение и ще има директно излъчване по тези медии.
Това е моето процедурно предложение. Моля Ви, уважаема госпожо председател, да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване процедурното предложение за пряко предаване на второто четене на Законопроекта за герба и националното знаме по Българската национална телевизия и Българското национално радио, програма "Хоризонт".
От общо гласували 206 народни представители, за - 90, против - 46, въздържали се - 70.
Не се приема предложението.
От името на парламентарна група има думата господин Йордан Соколов, председател на Парламентарната група на СДС.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът за държавния герб на България е изключително важен въпрос. Това е един от въпросите и може би първият, който трябваше да бъде решен с консенсус. Управляващото мнозинство не извърши нито една положителна стъпка в тази насока. Единственото предложение, което те направиха, беше измежду няколкото проекта за герб без корона с един лъв на един обикновен щит да бъде преценено кой естетически най-би се харесал на хората. Такъв подход за нас е неприемлив. Последните социологически проучвания сочат, че мнозинството от запитаните български граждани предлагат въпросът да бъде решен с референдум. Затова защото наистина въпросът за герба засяга държавността на България, засяга всички избиратели, засяга цялото население на България. Това не е въпрос, който трябва да се реши с партийни пристрастия от една или друга парламентарна сила, която има мнозинство в парламента.
Становището на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили беше, че след като развитието на българската Трета държава беше прекъснато от наложения комунистически тоталитарен режим, по време на който беше изменен старият герб, той трябва да бъде възстановен, така както постъпиха без изключение всички бивши посткомунистически държави - и Руската федерация, и Унгарската република, и Чехия, и Словакия, и Полша. Единствено изключение... Отново се прави опит да бъдем отделени от цялата тази група от страна на Българската социалистическа партия и нейните коалиционни партньори.
Ние сме убедени, че решението вече е предопределено. Ние не можем да се съгласим с такъв подход, при който една партия да реши въпроса за държавния герб на България. Ако тя стори това, тя ще поеме цялата историческа отговорност за това свое действие. Това означава следващият парламент да гласува нов герб, само затова защото Българската социалистическа партия не желае да се вслуша в желанието на българския народ. Много симпатизанти и привърженици дори на БСП, цялата наша художествена интелигенция категорично застана срещу проекта на правителството на Жан Виденов. Въпреки това силово мнозинството на Демократичната левица се опитва да налага този въпрос да бъде решен в парламента. Ние не можем да се съгласим на такъв подход.
Ето защо Парламентарната група на Съюза на демократичните сили няма да участвува нито в разискванията, нито в гласуванията, защото ние не желаем с нашето присъствие и гласуване дори против, да узаконим един фарс. Цялата отговорност за едно решение трябва да си вземе партията, която единствено ще гласува за него. Ние приканваме и всички останали парламентарни групи да последват примера и заедно да напуснем заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Стефан Савов.


СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Почти от първия ден, откакто съм народен представител, а това ще рече във Великото Народно събрание, та до ден днешен, ние непрекъснато обсъждаме този герб. Бях дори председател на подкомисията за герба и затова съм запознат добре с цялата тази, бих казал тъжна история. Тъжна затова, защото когато един народ не може да намери...
ГЛАС ОТЛЯВО: Защо един народ?
СТЕФАН САВОВ: ... един консенсус, това е жалко.
Мисля, че тези безсмислени спорове за короната, тези безсмислени спорове за този символ на държавността доведоха само до това, което днес искат да гласуваме - тези проекти, в които няма абсолютно нищо от традицията, която има в българската държава.
Парламентарната група на Народния съюз беше предложила един проект, който, бих казал, че можеше да бъде гласуван от всички с консенсус. Защото в него имаше елемента от герба от 1930 до 1946 година, става въпрос за щита, на който има един лъв. И то лъв с източен тип корона. Не зная дали ме разбирате. Това е византийски тип корона.
Сега имахме възможността да видим и Четвероевангелието. Пък имаме възможност да видим и много от тези стари рисунки, които са останали.
Тази корона няма нищо общо със западния тип герб. Така че той не би могъл да се смеси, това което е бих казал тревогата в част от левицата, че в този герб има нещо от западното влияние на монархията или онази монархия, която беше възстановена след Освобождението.
Не зная защо и това не се прие. А това щеше да има един континюитет. Този герб щеше да има и тази корона. И въобще мисля, че беше един много добър случай да намерим пътя, а не да се опитваме тук в едни, бих казал измислени, изстискани и аз не знам откъде символи, да бъдат представени.
Мисля, че е безсмислено да говоря дълго. Защото ние сме говорили вече дълго време за този герб. Шест години се говори. Шест години се говори!
Спомням си не само вашето мнение. Спомням си мнението на господин Дертлиев, пък и на много други.
Никой не може да обвини нашата парламентарна група, че е монархическа. В нашата парламентарна група БЗНС е една партия, която винаги е декларирала и продължава да декларира, че е републиканска. Демократичната партия има богата история и мога да кажа със сигурност, че не е монархическа партия.
Ние мислим обаче, че отново трябва да има един референдум. Това е съвсем друго.
Казвам всичко това, за да ви успокоя, че ние в никой случай не се борим за корона с оглед на това, че смятаме да променяме Конституцията на България и да променим България, да я направим от република в монархия. Това трябва да е ясно.
За нашите колеги от левицата едва ли стигат и тези мои послания до вас. Вие сте решили. И както обикновено става в това Народно събрание, след като сте решили, ще вървите напред и ще гласувате един от тези тук проекти, с които ние не можем да се съгласим.
Гербът в края на краищата е нещо много важно. Тук имаше предложения, мисля че добри. И имахме време, това бяха предложения дори от различни групи, да имаме един референдум за герба. Защото гербът в края на краищата се отнася до всички българи, а не само до представените тук в тази зала няколко парламентарни групи. И това не се прие.
Вие ще го наложите. Но, бих казал за нашите слушатели, пък и за историята, да остане нашето становище в стенографските дневници, вие ще го наложите фактически със сила.
Вярно е, че демокрацията по някой път е и сила, просто силата на мнозинството. Но има въпроси, които не могат и не бива да се решават със силата на мнозинството тук в Народното събрание. Защото това мнозинство днес е едно, през следващите избори ще се промени.
Трябваше да направим усилия. Но ясно е, че след шест години борба ние не можем да стигнем доникъде. Ние знаем как ще се разиграят днес нещата. Знаем. Уви! Защото вече две години ние присъстваме тук на една силова демокрация. Това не е най-добрият начин. Това е един етап, който е превъзмогнат в демокрацията. Защото демокрацията, която в основата си има принципите на диалога, мисля че показва все повече, че мнозинството се съобразява с мнението на малцинството. Още повече, че има всички белези, които показват, че българският народ е преодолял много от клишетата на мисловност, които се налагаха в продължение на 45, пък и 50 години.
Поради това, че виждаме, че няма желание от страна на мнозинството да се стигне до някакъв диалог, в който да намерим средната линия, да намерим линия, която най-после при такъв важен въпрос да изключи конфронтацията, ние смятаме, че е безсмислено тук да участваме в гласуването. И няма да гласуваме, ще се оттеглим. Защото сме против, преди всичко против това силово налагане на решенията, на което сме свидетели всеки ден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата господин Красимир Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Колеги народни представители!
Това, което каза господин Савов е нещо вярно като философия. И да се надяваме, че ще даде една характеристика на нашия политически живот във възможно най-кратко време.
Смея да ви уверя, че със същите мотиви левицата подходи към решаването на един проблем, който по Конституция е задължение на Народното събрание. Съжалявам искрено, че нашият опит да уважаваме Конституцията и да спазваме нейните изисквания доведе до предложение, което за съжаление не можеше да бъде отправено към всички парламентарни групи. Тъй като от една година Съюзът на демократичните сили е решил, че има една единствена задача - да работи за свалянето на левицата. Отказа преговори с нея по всички въпроси. И е учудващо, че Парламентарната група на Съюза на демократичните сили пое функциите на наблюдател по въпроси, които са на дневния ред на Народното събрание, без да поема отговорността за участие в диалог и търсенето на съгласие.

Днес сме изправени пред дилемата. Ние сме отговорни България да има герб.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Кои "ние"?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Парламентът. Отсъствието на такъв при липсата на желание за диалог е отговорност на парламента, отговорност на мнозинството и щетите, които се понасят от цялото общество, от българската държава, са за наша сметка.
Припомням, че предложихме да има промяна и поправка в Конституцията, за да се достигне до национално съгласие. Вие отказахте това, защото казахте, че политически това не ви е изгодно.
Днес нашата държавна отговорност и отговорност за интересите на обществото и държавата налага да спазим Конституцията и да приемем герб на Република България. И се надявам, че това, което господин Савов каза и аз дълбоко уважавам, ще бъде поука за всички нас - във всички бъдещи решения, които засягат държавата и обществото, да се стремим към национално съгласие, а не да говорим за него, да го показваме с реалното си политическо поведение и действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Господин Та¬тар¬лъ има думата. (Неразбираеми реплики от залата)
Не, дебати не правим предварително, само изявления на парламентарните групи. Не е почнало второто четене. Който има предложения по второ четене, има до пет минути.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаема председателствуваща, уважаеми народни представители! Движението за права и свободи смята, че приемането на Законопроекта за държавния герб е един голям национален въпрос. Неговото разрешаване предполага диалог, консенсус на всички парламентарни групи. За съжаление, в парламента в момента няма такива условия. Ние отново сме изправени при един опит на диктат на парламентарното мнозинство на БСП върху парламента. Затова Движението за права и свободи изцяло подкрепя предложението на СДС и Народен съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Изчерпаха се изявленията на парламентарните групи. Господин Мулетаров, моля ви да започнете второто четене. (Народните представители от опозицията напускат залата)
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, искам да направя едно процедурно предложение. Ако е възможно, да бъдат изложени проектите с графично цветно изображение, за да имат зрителна представа народните представители при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да бъдат представени изображенията на проектите, което има отношение към второто четене. Своего рода текст...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Госпожо председател, докато подреждат изображенията, искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Добре. Докато се подреждат изображенията, господин Васил Михайлов иска да оползотвори времето с един процедурен въпрос. Има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурният ми въпрос е свързан с внесено проекторешение преди първо четене от Парламентарната група на СДС, както и от моя колега господин Иванов, за провеждане на национален референдум за герба. На първо четене председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов не подложи на гласуване това предложение.
Сега, на второ четене, моята процедура е преди да започнем дебати по съответните предложени изображения за второ четене, да направите така, че предложението за референдум да бъде гласувано. Той, референдумът, е в тясна връзка с въпроса, който обсъждаме.
Внесеният от Парламентарната група на СДС проект за референдум съдържа в себе си избора между проекта на правителството и съответно герба на България до 1947 година. Този избор българският народ трябва да може да го направи. Пътят към това е националният референдум.
Моля, нека суверенът - българският народ, да реши кой е неговият национален символ, кой е символът на българската държава.
Аз ви моля, уважаема госпожо председател, да подложите на гласуване предложението за провеждане на референдум, което се съдържа в проекторешението, внесено от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Моля да не допуснете, както председателят на Народното събрание господин Сендов, игнориране на това предложение за проекторешение. Моля ви преди да започнем гласуване на второ четене, да бъде направено гласуване за референдум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви. Не уточнихте по кой текст на правилника имам право. При влизане във второ четене по даден текст, едновременно да се гласува друга точка от дневния ред - кога, къде това е допустимо по правилника и изобщо го има в практиката? Ние сме на второ четене на конкретен законопроект. Не уточнихте. Аз такова основание в правилника не виждам, така че не мога да поставя...
Господин Мулетаров, моля ви да започнете четенето.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! След приемането на първо четене на Законопроект за Закон за герба и националното знаме на Република България, внесен от Министерския съвет, бяха направени предложения от шест народни представители за допълнителни изменения на чл. 2,ал. 1 от герба на Република България. Всички тези предложения бяха обсъдени в комисията, като бяха разгледани най-подробно и представените графични изображения за герб. Проведе се и дискусия и първият въпрос, който комисията постави на гласуване, беше дали гербът така, както е посочен в Конституцията, освен елементите в нея може да съдържа и други такива, а именно: освен изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит, дали може да има допълнителни елементи.
Част от членовете на комисията поддържаха становище, че гербът не може да съдържа никакви други елементи, освен посочените в текста, който е възпроизведен от Конституцията. Друга част от членовете на комисията поддържаха становище, че освен задължителните елементи гербът може да съдържа и допълнителни такива, с изключение на корона, която не е възприета при гласуването на текста от Великото Народно събрание и която не съществува в приетия на първо четене герб.
След гласуване с 4 гласа "за", 4 - "против" и 4 "въздържали се" комисията прие, че към посочените елементи на герба - изправен лъв на тъмночервено поле във формата на щит - могат да се добавят и допълнителни елементи.
При обсъждането на отделните проекти комисията не възприе единствено предложението на народния представител Светослав Лучников за нов текст на чл. 2,ал. 1 поради това, че в него се предлага над полето, в което е лъвът, да има корона.
По останалите предложения - заместващ текст на чл. 2,ал. 1 и новите графични изображения на герба - комисията прие, че тя не е компетентна да се произнася за отделните проекти. След като се възприе, че те не противоречат на текста на Конституцията, се предлага окончателният вариант на проекта за герб да се приеме от народните представители в пленарна зала при самото гласуване.
С оглед на изложеното комисията предлага следния проект на Закон за герба и националното знаме на Република България:
Заглавие на закона: "Закон за герба и националното знаме на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма постъпили предложения. Моля да гласувате.
От общо гласували 122 народни представители, за - 121, против - няма, въздържал се - 1.
Заглавието е прието.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 1 е със следното съдържание:
"Чл. 1. Гербът и националното знаме на Република България изразяват суверенитета на българския народ и българската държава и са отличителни знаци в международните й отношения".
Няма постъпили предложения по съдържанието на чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 1, както беше докладван.
От общо гласували 123 народни представители, за - 123, против и въздържали се - няма.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Глава първа, озаглавена "Герб".
"Чл. 2. Ал. 1. Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит".
По този текст на ал. 1, който фактически дава пълното описание на герба, са постъпили следните предложения:
Народният представител Светослав Лучников предлага чл. 2, ал. 1 да се измени така:
"Чл. 2. Ал. 1. Гербът на Република Бъгария е изправен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над полето - корона".
Комисията, както се изтъкна и в уводната част на доклада, не възприе направеното предложение, поради това че символът "корона" не съществува в текста на Конституцията и приетия на първо четене проект за герб също не съдържа символа "корона".
Ако разрешите, нека да обясня, че проектът е този, който е изнесен встрани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Няма го господин Лучников. Виждате проекта.
Моля да гласувате направеното предложение от народния представител Светослав Лучников: "Гербът на Република България е изправен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над полето - корона".
От общо гласували 121 народни представители, за - 1, против - 97, въздържали се - 23.
Не се приема това предложение.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Второто предложение по чл. 2, ал. 1 е от народния представител Красимир Премянов, който предлага следното съдържание на текста: в чл. 2, ал. 1 след думите "във формата на щит" да се добавят думите "във венец от лаврови и дъбови листа".
Този проект на народния представител Красимир Премянов е изложен под N 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Покажете го, ако обичате. Виждате го всички? - Добре.
Моля да гласувате направеното предложение от народния представител Красимир Премянов: в чл. 2, ал. 1 след думите "във формата на щит" да се добавят думите "във венец от лаврови и дъбови листа".
От общо гласували 123 народни представители, за - 10, против - 4, въздържали се - 109.
Не се приема това предложение.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващото предложение е от народния представител Мариела Митева, която предлага в чл. 2, ал. 1 след думите "във формата на щит" да се добавят думите "вписано числото "681 г." в основата на щита".
Този проект няма цветно графично изображение. Той е почти същият като на Министерския съвет и този, който е под N 1, само че отдолу липсва предложеното число "681 г." в проекта на Мариела Митева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Кисьов има думата.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Аз предлагам това да не се гласува, защото току-що видяхте върха на дилетантизма - как се обяснява художествено произведение. Значи, отгоре има еди-какво си, а отдолу има еди-какво си.
Господа, спазвайте принципа (цитира на латински): "Нека обущарите да говорят само за обувката". Не може да се обяснява графично изображение: отгоре има еди-какво си, а отдолу има еди-какво си. Това не си го позволяват дори и най-големите изкуствоведи в света. А ако ще гласуваме нещо, то да е тук и да бъде в цветно изображение, както е според Конституцията. Така че това нещо - имам процедурно предложение - да не се гласува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имаше ли го сред изложените отвън? (Шум и реплики в залата)
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, това предложение е абсолютно необосновано, поради това че всички текстове за промяна на чл. 2, ал. 1, където се дава словесно описание на съдържанието на герба, са придружени с графични изображения, които се намират в доклада на комисията, получени са от всички народни представители, всеки от тях го има на разположение, така че словесното описание е неразделна част от графичното изображение на всеки проект. То не съществува само по себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Беше ли изложено във фоайето на Народното събрание?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: През цялото време в коридора проектът на госпожа Мариела Митева беше изложен - в залата на входната страна на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате това предложение. Повече от месец всички проекти, графичното им изображение, бяха в сградата на Народното събрание. Няколко пъти съобщения сме правили, за да се видят, за да се запознаят народните представители с тях.
От общо гласували 123 народни представители, за - 4, против - 12, въздържали се - 107.
Не се приема това предложение.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващото предложение е от народния представител Стойко Пенчев, който предлага чл. 2, ал. 1 да се измени така - той предлага фактически заместващ текст на чл. 2, ал. 1 със самостоятелен проект. Словесното съдържание е:
"Чл. 2. Ал. 1. Гербът на Република България е изправен златен лъв с малък щит с поле с цветовете на българското национално знаме - бяло, зелено и червено, като върху него са поставени три лежащи малки златни лъва върху тъмночервено поле във формата на щит".
Текстът е придружен с графично изображение под N 2 от изложените проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли желаещи да се изкажат по това предложение? - Няма.
Налице е изображението.
Моля да гласувате предложението на народния представител Стойко Пенчев чл. 2, ал. 1 да се измени така: "Гербът на Република България е изправен златен лъв с малък щит с поле с цветовете на българското национално знаме - бяло, зелено и червено, като върху него са поставени три лежащи малки златни лъва върху тъмночервено поле във формата на щит".
От общо гласували 121 народни представители, за - 6, против - 25, въздържали се - 90.
Не се приема това предложение.


ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващото предложение е от народните представители Георги Първанов и Христо Стоянов. То е следното: чл. 2, ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Под щита е изписана годината на основаването на българската държава - 681. От двете страни на щита симетрично са разположени житни класове и националното знаме на Република България. Над щита - изгряващо слънце".
Предложеното графично изображение е под N 3 от изложените макети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Борис Колев.
БОРИС КОЛЕВ (ПГДЛ): Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми народни представители, така предложеният проект, както междупрочем по мое мнение всички, които са тук, с изключение на проекта на Министерския съвет, чисто и просто противоречат на конституционния текст, който, извинявайте много, пак ще прочета: "Чл. 164. Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във форма на щит". Всичко различно от този текст означава дописването на конституционния текст. Всичко - независимо дали отгоре има слънце, полумесец, някаква звезда, класове, каквото искате, всичко това е дописване. Защото няма нищо по-високо в страната в това отношение от тази малка книжка - Конституцията. Конституционният съд е произлязъл от нея, а не обратното.
Ето защо каквито и да са тълкуванията на уважаемия Конституционен съд, те не ни задължават ние действително да делим елементите на националния герб на основни и на допълнителни. Защото, извинявайте, но по тази логика може да се допише и текстът на чл. 166, където се казва: "Знамето на Република България е трицветно - бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу". Тук също няма императивна забрана да слагаме и някакви други елементи, както някои си говориха в интервюта и на много места, че знамето ни едва ли не било като сираче, защото нямало герб. Трябва да се чете текстът на Конституцията. Оставете разширителните тълкувания.
И аз ви призовавам да се гласува против всички проекти с изключение на проекта на Министерския съвет, тъй като той единствен съответства от тези изображения на конституционния текст. Каквито и комисии и каквито и решения да се вземат.
Освен това искам да ви предложа като хералдически най-съответстващо на традицията да се приеме щитът с лъва на господин Премянов, който е най-красив, това е хесенски щит, с лъва, който съответства на конституционния текст, естествено като се махнат лавровите листа. Защото, пак повтарям, всичко, което е извън щита и лъва, противоречи на конституционния текст. Всичко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Кисьов има думата.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Аз явно днес ще репликирам само тогава, когато тук има изказвания, които са връх на дилетантизма. Извинявайте, господин Колев, уважавам Ви като еколог и специалист, но пак се намесвате във води, които съвсем не са ваши. Тук в тази зала има хора, които разбират от култура, разбират от изкуство, контактували са с хората, които най-вече разбират от това нещо, и намират, че това, което Вие правите като предложение, е връх на дилетантизма. Ние участваме в тези дебати само като коректив и бихме се съгласили на аргументирани приказки, на аргументирани доводи. Но това, което Вие предлагате, отново казвам, е връх на дилетантизма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Георги Първанов има думата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да направя две необходими според мен пояснения, не за да отстоявам внесения от мен и от професор Христо Стоянов проект. Понеже се поставя въпросът за това нужно ли е и допустимо ли е да се прави разграничение между основни и допълнителни елементи в един герб, искам да ви кажа, че дотолкова, доколкото познавам развитието на хералдиката като наука, подобно разграничение винаги се е правело. Ще си позволя само един пример с Търновската конституция, в която е записан един твърде лаконичен текст: Гербът на България е изправен коронован лъв на тъмночервено поле. А всички от вас добре си спомнят как изглежда лъвът и целият герб от Третото българско царство. Тоест още оттогава е заложено това разграничение между основни и допълнителни елементи.
Що се отнася до щита, неведнъж е ставало дума, че ние трудно бихме могли да възприемем френски или някакъв друг вариант на щита. А този, който е предложен в правителствения и в някои други проекти, включително и в нашия проект, най-близко съответства на българската традиция. От времето на първия български герб стематографията през многобройните проекти в хода на Възраждането това е щитът, който можем да кажем, че е българският модел в развитието на хералдиката. Благодаря за вниманието.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Едно допълнение и пояснение към колегите народни представители - в конституционния текст и в приетия на първо четене проект е посочено понятието щит. Формата на щита може да бъде различна, както са различни щитовете, съществуващи в традицията, в исторически и хералдически аспект. Така че този въпрос е вече въпрос на преценка и няма никаква забрана да бъде различна формата на щита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Тошо Мухтанов.


ТОШО МУХТАНОВ (ПГДЛ): Благодаря ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз мисля, че конституционният текст е пределно ясен. Като отпада въпросът за короната можем да говорим за естетиката на оформянето на герба.
Аз бих желал да подкрепя предложението на господин Борис Колев - да възприемем проекта, внесен от господин Премянов, като бъде премахнат венецът от дъбови и лаврови клонки, и остане щит с изправен лъв и годината на образуването на българската държава. Мисля, че това естетически е най-добре оформено и най-пълно съответства на конституционния текст. Призовавам ви да гласувате за тоя проект, ако се съгласи авторът на проекта да отпадне венецът от лаврови и дъбови клонки. Благодаря.
Всъщност, това е процедура - да прегласуваме предложението за проекта на господин Премянов с тази корекция за отпадане на венеца от лаврови и дъбови клонки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата професор Чавдар Кюранов.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че ние трябва да изхождаме от три вида съображения.
Първият вид съображения, това са политически съображения и те с основание се сведоха до отношението към това дали да бъде с корона или без. Според мен е правилно решението на Народното събрание, което се очертава, че лъвът не може да има корона.
Вторият вид съображения са конституционните. Тези, от които трябва да изхождаме. В Конституцията не се предвиждат някакви допълнителни елементи. Това, че Конституционният съд е взел такова решение, то също така е едно политическо решение. Това вече е практика на Конституционния съд.
Третият вид съображения са естетическите, за които ние сме най-малко компетентни. Според мен, въпросът трябваше да се реши по друг начин - да бъде избрана една комисия от трима или петима художници, които приемат конституционните ограничения, не ги оспорват и те да изберат от тези, които са предложени. Но така или иначе това е един изминал етап. Ние сега трябва да вземем нашето решение.
Аз мисля, че предложението на господин Премянов - без венеца, тъй като в Конституцията - господин Колев е съвършено прав, няма такива допълнителни елементи - може да бъде нещо, което да ни обедини. Тъй като другият проект, който е получил при гласуването най-много гласове, включва редица допълнителни елементи, които не са предвидени в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата професор Живков.
ТОДОР ЖИВКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ми се да кажа две неща.
Във всички тези дискусии за герба, по силата на не съвсем правилни съображения, постоянно се подценяваше символният капитал заложен в лъва. Дискусията постоянно се мъчеше да измести лъва. Той отиваше на за¬ден план и нещата се фокусираха върху проблема "за" или "против" короната. Сега, след като проблемът с короната е отпаднал, на мен ми се струва, че би било добре да отидем към един по-опростен герб.
Вторият въпрос, който го поставям и на вносителите на проект N 3 и на проекта на господин Премянов - N 4,това е въпросът за датата на образуването на българската държава. Аз не съм историк и не мога да бъда категоричен, но ми се струва, че всяко фиксиране в герба на годината на образуването на българската държава ще бъде не съвсем правилно. Ние имаме навик в нашата история постоянно да се отказваме от наследството, което притежаваме - историческо, културно и т. н.
Българската държава не започва точно през тази година. Това е един консенсус, постигнат от нашите историци, който в последните десетина-петнадесет години и повече беше много използван. Аз не го оспорвам, нито го потвърждавам, но съм убеден, че в герба не трябва да се фиксира началната дата на образуване на българската държава. По-скоро бих приел, ако това е коректно от гледна точка на хералдиката, тук също нямам претенции, отдолу просто да се изпише "Република България", ако се приеме проект N 3.Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря.
Има думата госпожа Клара Маринова. Други желаещи да вземат участие в дискусията? - Няма.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Благодаря ви. Уважаеми колеги, аз бих подкрепила също един по-опростен герб. Но най-важното обстоятелство е не опростената рисунка. За мен, като човек, който е подписал Конституцията и си спомня в детайли дебата - нарочния, многодневен дебат на темата: "Герб на Република България", бих подкрепила онова, което е заложено в нашата Конституция.
Струва ми се, че проект N 4 и N 5 отговарят или се приближават най-много до онова, което законодателят във Великото Народно събрание е имал предвид, когато и словесно е очертал параметрите на българския герб - на герба на Република България.
Разбира се, че много по-достойно отношение към герба щеше да има, ако всички народни представители присъстваха и участваха в този дебат и днес. Разбира се, че много по-достойно и много по-справедливо отношение щяхме да демонстрираме, ако бяхме постигнали консенсус между всички народни представители от всички парламентарни групи. Разбира се, че това можеше да се случи и на базата на промяна на Конституцията. Но дотолкова, доколкото ние сме длъжни да се съобразяваме с кон¬с¬ти¬ту¬ци¬он¬ния текст, а вероятно ви прави впечатление, че повечето от изказващите се сме някак дълбоко привързани към този текст, може би, защото за всеки от нас той е изживян върховен миг на удовлетворение, че сме приели тази Конституция - един от първите демократични актове на Великото Народно събрание и затова днес пледираме тук - да запазим автентичността на герба такъв, какъвто е определен в Конституцията на Република България.
Бих помолила и подкрепям професор Живков в герб N 4 датата на основаването на българската държава, освен венците около него, също да бъде отменена. Надявам се, вносителите да се съгласят и 681 година да бъде заличена така че гербът да се приближава наистина максимално до изискването на законодателите от Великото Народно събрание.
Бих помолила колегите, които присъстват в залата, да обърнат внимание отново на герб N 4 и герб N 5,които наистина са онези гербове, които Конституцията на Република България е определила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Красимир Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на демократичната левица моля да дадете половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Давам половин час почивка - до 10,50 ч. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работа с известно закъснение по понятни причини.
Моля господин Мулетаров да продължи четенето.
Преди почивката беше направено едно процедурно предложение. Моля да се повтори.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: След прочитането на следващото предложение от господин Георги Първанов беше направено предложение от народния представител Тошо Мухтанов за прегласуване на предложения текст от народния представител Красимир Премянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Беше направено процедурно предложение преди почивката да се прегласува предложеният от народния представител Красимир Премянов вариант. Моля господин Премянов да уточни своето предложение.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз искам да коригирам своето предложение. Действително принципът, който може да бъде следван, е стриктно спазване на Конституцията и лишаване от правото на който и да е бил друг орган, освен Велико Народно събрание, да я променя. Ето защо смятам, че предложеният от мен проект има две добавки, които противоречат на Конституцията. Приемам като коректно предложението, направено от господин Мухтанов, да се премахне венецът с лавровите и дъбови клонки и да се изключи годината на създаването на българската държава.
Второто, което искам да подчертая, е, че аз не съм автор на този проект. Аз съм внесъл проект, който е утвърден в българската държавност, предлаган от Българската армия от много години насам преди 9 септември и след това.
Ето защо смятам, че нещо безспорно, въпрос на историческа приемственост, свързано с един от атрибутите на нашата държавност и органи на властта, като армията, могат да послужат като една основа за бъдеща приемственост на нашата държавност.
Оттеглям тези елементи и оставам само този, който е пряко и единствено свързан с основата на изображението, а това е: щит, златен изправен лъв на червено поле.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Георги Първанов има думата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като съм дълбоко смутен от начина, по който преминава днешното обсъждане, имам сериозни опасения за резултатите от днешното гласуване, моля да се смята, че проектът, чийто вносители сме с проф. Христо Стоянов, е изтеглен и да не бъде подлаган на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ние бяхме стигнали до него, но беше направено и процедурното предложение, което чухте от господин Премянов.
Поставям на гласуване видоизмененото предложение на народния представител Красимир Премянов, моля да се посочи още един път изображението, с отпадане на "венец от лаврови и дъбови листа и годината". Това са допълнителни елементи, които Конституцията не предвижда.
Моля да гласувате този текст без допълнителните елементи.
Докато продължава гласуването, тъй като се включват и други депутати, постъпило е едно заявление от автора на един от проектите за герб Кънчо Аврамов, който съобщава, че тъй като Министерският съвет е признал авторството му върху изработените проекти, ще търси обезщетение по съдебен път за това, че не му се приема гербът.
От общо гласували 128 народни представители, за - 110, против - 11, въздържали се - 7.
Чл. 2 е приет в този вариант.
За отрицателен вот господин Кисьов има думата.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Големият руски поет и писател Булат Акуджава, който написа "Пътешествие на дилетанти" може да напише и втория том днес.
Уважаеми колеги, много от Вас, които са уважавани хора в своите професии - икономисти, земеделци, юристи, енергетици - позволявам си да ви кажа: не се намесвайте в сфери, в които не ви е работа. Вие току-що станахте художници и за нула време по Тодорживковски маниер решихте това - да, това - не. Едно време такива ваши колеги се явяваха на театралните ни спектакли и казваха това действие да отпадне и този герой да излезе от сцената, а тая, която пречи на главния герой, я скрийте или я махнете от спектакъла.
Това направихте и вие в момента - махнахте обръча, махнахте годината, защото се съмнявате, че 681-ва е нашата година. (Смях в залата) Аз съм развълнуван, колеги, и трябва да ви кажа, че това е срамно за българския парламент - тук хора дилетанти да стават художници, да прекрояват гербове и да приемат една значка, един символ, който много добре може да стои на ревера на един ученик - скаут, или на един войник - новобранец, но в никакъв случай да седи гордо на гърдите на един българин като български герб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За обяснение на отрицателен вот господин Васил Михайлов. (Реплики от залата) Господин Михайлов участвува в гласуването.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Да, уважаема госпожо председател, участвувах, за да мога да кажа какво направихте вие днес. (Смях в залата)
Първо, искам да ви кажа, че този знак няма да бъде приет от българския народ. На местата, където ще се появи вероятно ще има дупка, както при Румънската революция. А там, където се появи по фасадите, той ще бъде изчукван, така както бяха изчуквани чуждите символи сърпът и чукът. Вие с този свой символ ще си отидете в историята.
Това, което мога да ви кажа, е следното. Ще изхарчите вероятно милиарди, вероятно. В едно предаване на Българска национална телевизия за заловено оръжие от бандити се мернаха и паспорти, паспорти с този символ, който е един и същи. Дали е на Министерския съвет или е на господин Премянов, няма никакво значение. Тук някакви хора си позволиха те да тълкуват тълкуванията на Конституционния съд.
Имахте възможността да се върнете към българската традиция, към истинския български герб до 1947 г. на независимата българска държава. Вие обаче предпочетохте да продължите делото на своите бащи, а някои са и конкретно виновни за унищожаването на българската държава след окупацията от Съветската армия. Мислех, че няма да приемете ролята на една съвременна Антигона. Само че вие се натоварихте с допълнителни, страшни грехове.
Първото нещо, което ще направим, когато ви сметем от властта, това е да сложим истинският български герб.
А второто, и това ще бъде просто сигурно и мога да го направя още и в този парламент, това е една промяна в Глава четиринадесета от особената част, Раздел трети, унищожаване на групи от населението - геноцид, където в чл. 416 ще стои следното: "не само на национална, етническа, расова или религиозна основа ще се счита...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето.
(Васил Михайлов продължава да говори при изключени микрофони)
Господин Мулетаров, моля Ви да продължите четенето на законопроекта.


ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, преди да продължа следващите текстове, искам да направим следното уточнение. Това, което гласувахме току-що, беше оттегленото предложение на господин Красимир Премянов за допълнение към чл. 2, ал. 1 от законопроекта, който гласи: "Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит".
Господин Красимир Премянов оттегли допълнението, което предлагаше, а именно на края да се добавят думите: "във венец от лаврови и дъбови листа". Освен това той оттегли, доколкото разбрах, и предложената година "681".
При това положение, след като народните представители гласуваха предложението, текстът за словесното описание на герба остава такъв, какъвто е предложен от Министерския съвет, без никаква промяна и такъв, какъвто е описан точно в Конституцията. А той е: "Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит".
Второ, по отношение на графичното и художествено изображение на герба, ние приехме не предложения с това словесно описание проект на Министерския съвет, а този на господин Красимир Премянов, без промяна в текста, а само в графичното и художествено изображение на герба.
Това е уточнение, за да не се получи недоразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Мисля, че е ясно на всички.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващото предло-жение е на господин Георги Първанов и господин Христо Стоянов, което беше оттеглено.
При това положение, госпожо председател, аз поставям процедурното предложение да обсъдите или да гласувате следва ли след като един от предложените заместващи графични изображения без промяна на текста е приет или фактически ние сме приели графичното и словесно описание на герба с едно преобладаващо мнозинство, дали би следвало останалите да бъдат гласувани, или вносителите биха улеснили най-добре процедурата, ако оттеглят предложенията. Тъй като иначе трябва да ги поставим на гласуване, защото те, така или иначе, са направени в съответствие с правилника писмено и в срока след първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поначало практиката ни е и по други алтернативни текстове след като се приеме един от алтернативните, останалите не се гласуват.
По процедурен въпрос господин Кисьов.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Госпожо Ананиева, резултатът беше 110 "за", 11 "против" и 7 "въздържали се". Ако някой от проектите, примерно, получи 122 "за", тоест по-голяма подкрепа от този, Вие лишавате някой от проектите от възможност да получи повече гласове.
И второто ми процедурно предложение е, че пред народните представители трябва да бъде представен проектът за герб, а не един проект, от който отпадат елементи и той да се гласува. Това означава, че трябва да се отложи това съвещание, художниците, ако трябва за час, за два, за ден да представят истинския проект, който да се гласува. А не да се гласува един проект, от който, видите ли, това отпада, онова отпада, това остава.
Процедурните ми предложения ги обобщавам още веднъж като две: да се гласуват всички предложения.
И второ, ако остане предложеният герб от господин Красимир Премянов, той да остане такъв, какъвто е гласуван, а не такъв, какъвто си го доизрисувахме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Първата част на Вашето предложение ще я уважа и ще продължим гласуването.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Момент, по този въпрос ли? Вие не сте регистриран в залата, господин Михайлов. Не участвате в гласуването и не сте регистриран. От СДС е регистриран само господин Михайлов.
Процедурното предложение е да продължим с останалите два варианта. Възможен е и този изход - да се стигне до по-голямо мнозинство по един от оставащите два варианта, поради което ще ги поставя последователно на гласуване и ще помоля вносителите да ги обосноват, тъй като не са ги оттеглили.
Най-напред предложението на народните представители Иво Атанасов и Димитър Димитров. Поддържа ли се предложението? Господин Иво Атанасов?
ИВО АТАНАСОВ (от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържа се предложението.
Моля ви да гласувате направеното предложение от народните представители Иво Атанасов и Димитър Димитров, чл. 2 да добие следната редакция:
"Чл. 2. Ал. 1. Гербът на Република България е изправен лъв, който държи отворена сфера с кръст и има на лявата си подраменница кръгъл щит с християнска инсигния и първия глаголически знак в неговия център.
Ал. 2. Лъвът, сферата с кръста и кръглият щит са златни на тъмночервено поле на големия (френски) щит.
Ал. 3. Над големия (френски) щит са поставени три заловени една за друга четирилъчни звезди. Под големия щит е поставена лента, която обгръща и двете му страни и върху която, разделен от годината на основаването на българската държава 681, е изписан девизът на нацията "Съединението прави силата". Вляво и вдясно от девиза са изписани годините 1185 - възстановяването на Втората българска държава, и 1885 - възстановяването на Третата българска държава чрез Съединението на Княжество България и Източна Румелия след освобождението ни от Турско робство. Двата края на лентата завършват с цветовете на националното знаме.
Ал. 4. Определят се графично, цветно и пластично изображения на герба, които са неразделна част от този закон."
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 125 народни представители, за - 13, против - 30, въздържали се - 82.
Не се приема.
Процедурно предложение - господин Евгений Михайлов. Моля да има готовност господин Стефан Гайтанджиев да подкрепи или оттегли своето предложение.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ (СДС): Аз искам да обясня своя отрицателен вот, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, ние в момента присъстваме на едно доста срамно събитие.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Ти не присъстваш.
ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ: Какво правим? Господин Калфин, Вие се ползвате все пак с име на човек, който е умерен, не подмятайте от залата. (Реплики от мнозинството)
Срамно е това, че дори вие не знаете какво гласувате. Срамно е това, че българският герб не се приема в съгласие с народа, не се приема в съгласие с парламентарно представените сили, дори не се приема с ваше съгласие, защото и вие не знаете какво правите. Българският герб в момента може да се приеме със 110 гласа, дори с по-малко от половината народни представители в българския парламент. И вие поставяте българския парламент в ситуация, в която трябва да играе на "ала бала ница - турска паница" и по този начин, с броене и с пазарене да бъде избран един от няколкото проекти, а след това да се каже: "Да, ама ние всъщност не избрахме този, на който се падна, а избрахме друг, който е същият, обаче му липсва еди какво си и еди какво си".

Вие дори в българския парламент днес не може да покажете на българския народ герба, който ще приемете. Довечера по телевизията българският гражданин няма да знае какъв му е гербът, защото ще му бъде показано едно изображение, но ще му бъде обяснено: без това и без това...
Срамно е да поставяте себе си, парламента и България в такава ситуация. Срамно е и за това аз гласувах против. Предлагам ви вие просто да прекратите това заседание, да се оттеглите и ако получите поне съгласие със себе си, след като е ясно, че не искате съгласие с опозицията, след като е ясно, че не искате съгласие с българския народ - поне получете съгласие със себе си, влезте тук и гласувайте нещо, което виждате. Защото това е един резил за България.
И няма какво да се оправдавате, че искате да вървите заедно за България. Вие заедно дори със самите себе си не можете да вървите. (Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Борис Колев има думата.
БОРИС КОЛЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз също гласувах против и искам да обясня защо. Затова, защото и в този проект има елементи, които нарушават конституционния текст.
Колкото до това народът да види своя герб, той ще го види и той ще бъде в съответствие с Конституцията. Прекалено често се говори от името на народа. Народното събрание е избрано съвсем легитимно в свободни и демократични избори, има си мнозинство и това мнозинството съвсем конституционно приема решения. Всичко останало е политически волунтаризъм.
Освен това имаше желание в демократичната левица за едно много по-голямо съгласие. Дори се предложи на опозицията многократно чрез дълги и изтощителни разговори, ако има у тях политическо желание, да се измени Конституцията и, разбира се, да се сложи и короната като символ не на монархията, а символ на държавността. Но опозицията упорито, твърдоглаво и тъпоглаво отхвърляше това предложение за промяна на Конституцията, тъй като - повтарям за слушателите - за това са нужни две трети от народните представители, а нашата парламентарна група няма две трети, но опозицията не поиска. Тя просто твърдоглаво искаше да ни накара заедно с нея да нарушим Конституцията, като въпреки изричния, ясен и недвусмислен конституционен текст върнем короната на Кобургската династия. Тя искаше просто това и слушателите трябва да го разберат.
Всичко останало е амбулантно, кухненско политиканство, което слушаме тук. Хора, които вместо да се занимават с превръзки и спринцовки, вземат отношение в широкия спектър от геология до национална сигурност и тук говорят какво ли не - това просто няма никакво значение. Те естествено ще останат като най-продуктивните спе¬ци¬алис¬ти и привърженици на логореята в Народното събрание и нищо повече.
Благодаря ви и аз призовавам да се приеме герб на това заседание. (Ръкопляскания от мнозинството)
(Народният представител Васил Михайлов иска думата за реплика)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Личните обяснения - накрая. Това беше обяснение на вот и няма реплика към обяснение на вот.
Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
Предложението е негово лично. Става дума за ново графично изображение - има го на разположение: кръгъл щит, а над главата на лъва - крепостна стена.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): По чл. 2 оттеглям предложението си за изображение, но не оттеглям предложението си за допълнителен параграф. Той ще бъде разгледан най-накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. При това положение са изчерпани алтернативите по чл. 2. Приет е текстът изцяло в съответствие с конституционното описание.
Господин Мулетаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В законопроекта на Министерския съвет има ал. 2 и ви моля за внимание, уважаеми народни представители, тъй като това е продължение на текста на герба. Алинея 2 на проекта е следната:
"Ал. 2. Определят се графично, цветно и пластично изображение на герба, съгласно приложенията, които са неразделна част от този закон".
Безспорно е, че след като народните представители гласуваха за графично, цвет¬но и пластично изображение на герба, предложен от народния представител Красимир Премянов, тази ал. 2 следва да претърпи промяна и да придобие следното съдържание:
"Ал. 2. Определят се графично, цветно и пластично изображение на герба, съгласно приложения от вносителя за изменение на чл. 1 от законопроекта, народният представител Красимир Премянов (приложение N 4 към проектите), без допълнителните думи "във венец от лаврови и дъбови листа и годината 681, изписана в долната част на щита".
Това е текстът, който бих предложил по ал. 2. Предлагам този текст като заместващ, тъй като ал. 2 е задължително да претърпи промени с оглед на гласувания текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения?
По-точно е в текста да се каже "без допълнителните изображения на венец от лаврови и дъбови листа и годината...", а да не се казва "допълнителните думи".
Господин Кисьов има думата.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Госпожо председател, уважаеми колеги, господин Мулетаров. Има още един, трети допълнителен елемент, който не е в Конституцията и който също трябва да отпадне. Това е кантът на щита, който се завива в горния край в специфична фигура. Той също не е описан в текста на Конституцията, така че моля да се коригира и този момент.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Ние вече дискутирахме този въпрос, че в конституционния текст и в текста на Министерския съвет, който ние приехме, е посочено само понятието щит, без да е определено какъв е той. Дали има кант, каква му е формата - това вече е въпрос на нещо, което народните представители решават и затова няма никакво ограничение. Ние точно това направихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви да гласувате ал. 2 във варианта с корекцията, както беше предложена:
"Ал. 2. Определят се графично, цветно и пластично изображение на герба, съгласно приложения по предложението на народния представител Красимир Премянов, без допълнителните елементи венец от лаврови и дъбови листа и годината 681".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 121 народни представители, за - 114, против - 3, въздържали се - 4.
Алинея 2 на чл. 2 е приета.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 3 е с две алинеи:
"Чл. 3. Ал. 1. Гербът на Република България се изобразява на държавния печат по начин, определен със съответния закон.
Ал. 2. Изобразяването на герба на Република България на други места, извън посоченото в ал. 1, както и възпроизвеждането на елементи от герба в значки, възпоменателни медали и други, се допуска с разрешение на Министерския съвет".
По този текст предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 3 с двете алинеи.
Заседанието е открито при 152 души кворум, което означава, че имаме необходимото количество гласове за вземане на решения.
От общо гласували 121 народни представители, за - 116, против - 3, въздържали се - 2.
Член 3 е приет.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Глава втора - "Национално знаме"
Уважаема госпожо председател, по тази глава при обсъждането на законопроекта на първо четене, след приемането, при обсъждането в комисията и в останалите комисии и до настоящия момент не са постъпили каквито и да е предложения, поради което предлагам - главата се състои от шест текста - да бъде прочетена цялата едновременно и подложена на гласуване, като при условията на правилника би могло да се вземе отношение по някои текстове, по които, пак казвам, няма постъпили писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Михайлов по процедурен въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Между първо и второ четене не беше спазен едноседмичният срок от председателя и той беше прекъснат. Не се даде възможност фактически да се внесат предложения, които да бъдат обсъждани тук, отнасящи се и до въпроси за националното знаме. Още повече става дума за въпрос, който е от особена важност и аз мисля, че вие ще го възприемете, когато дебатираме проблема за българското знаме.
В Законопроекта за националните символи, който аз внесох и който беше отхвърлен на първо четене, фигурираше и въпрос за националния флаг. Бих желал сега, когато става дебатът, да възприемете едни предложения, които невнесени, защото бе прекратен съответният срок по нашия правилник, да бъдат на вашето внимание.
Преди това обаче искам да направя друга процедура и тя е свързана със следното. Това, което вие току-що приехте, е временно изпълняващ длъжността герб на Република България, символ. И бих желал, тъй като в чл. 54 е казано, че гласуването е лично, така, както тук много пъти се позовавахте на Конституцията, това гласуване да бъде извършено и със саморъчно подписване, за да е ясно пред вас, а и пред вашето потомство кой носи петното на позора от това днешно гласуване. (Шум в залата) Най-добре е вие да бъдете извадени, така да се каже, от стадото и сами пред своята съвест да поемете отговорността със саморъчен подпис.
Това е моята процедура. Моля Ви, подложете я на гласуване, уважаема госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Гласуването е приключило отдавна. Моля господин Мулетаров да обясни колко време е имало между първото и второто четене. Наистина ли е бил съкратен срокът? Моля да обясните.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! След приемането на Законопроекта за герба и националното знаме, са спазени всички срокове по правилника, дори са продължени реално за представяне на предложения.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не е вярно. Това е лъжа.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Законопроектът е приет на първо четене на 16 май 1996 г. Първото заседание на комисията е проведено на 23 май 1996 г., т.е. след изтичане на 7-дневния срок.
Нещо повече, по решение на комисията, с писмо до всички вносители на предложения, комисията е предложила освен графичните описания на предложения за герб за изменение на ал. 1 на чл. 2, да представят и словесни. И беше даден нов 10-дневен срок на вносителите да направят описание на графичните изображения. Те бяха внесли графични изображения без словесно описание на герб. Всички вносители сториха това и по този начин реално срокът беше продължен с нова седмица. Ако и през този период беше постъпило каквото и да е предложение в Народното събрание, комисията щеше да го разгледа безусловно, независимо дали е за знамето, дали е за герба. Такива и до настоящия момент няма заведени за регистрация в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин Мулетаров, уважаема госпожо председател! Слава Богу, че се водят стенограми. В тези стенограми може да се прочете, че преди изтичането на едноседмичния срок не някой друг, а председателят на Народното събрание заявява тук от тази висока трибуна следното: "Няма нужда от повече предложения за второ четене за герб на Република България, защото са достатъчни. Моля, подлагам на гласуване това предложение." И то беше гласувано в разрез с правилника, в който е казано ясно, че трябва да има едноседмичен срок между първо и второ четене. С това вие, разбира се, попречихте - но аз и не си правя илюзии - да бъде внесен за второ четене проектът за истинския герб на Република България, на нашата държава и погазихте държавните традиции, подиграхте се с нашето минало. Но знайте, че България има хилядолетна история и вие сте просто един малък, тъмен миг в нейното битие. Така както източноевропейските, бивши комунистически страни възстановиха своите държавни символи, така и България ще го направи. Просто това ще стане малко по-късно, когато наистина вие няма да бъдете на власт. Както е междупрочем и според Резолюцията за ликвидиране на тоталитарното минало на Съвета на Европа. Така че декомунизация в страната ще има и вашата върхушка ще отиде, където й е мястото. Част от нея вероятно ще отиде на съд и каквото реши съдът. Но това няма да ви се размине. А що се отнася до безчинството, което тук се извърши с подигравката с българския народ, това не се прощава. И аз ви казвам: направихте най-страшната грешка в своя живот - всеки един от вас. И няма как да се скриете под общия щит на вашата и без друго разпадаща се вече и отиваща в миналото организация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Мулетаров, прочетете цялата глава втора.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Стенограмата да прочете.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Току-що бяха потвърдени констатациите на народния представител Борис Колев, които направи преди малко. Погледнете в програмата, че Законопроектът за държавния герб е приет на първо четене на 16 май 1996 г. Ето Ви, госпожо председател, официалните предложения на народните представители, които са внесени на 23 май 1996 г. Това са на господин Красимир Премянов - на 23 май, това е на господин Стойко Пенчев, а има дори и на 24 май, които комисията е приела. Така че тези приказки са голословни, те могат да бъдат на митинги, но не излагани и от трибуната на Народното събрание.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Има стенограма. До 18,00 ч. се приемат предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви да четете глава втора - "Национално знаме".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз ви казах, че и на 24 май е постъпило предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви, не влизайте в неправомерни дебати.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Глава втора - "Национално знаме".
"Чл. 4. Ал. 1. Националното знаме на Република България е трицветно - бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе на долу.
Ал. 2. Националното знаме има правоъгълна форма. Полетата на отделните цветове са еднакви по размер и са разположени по продължение на дългата страна на правоъгълника. Дръжката на знамето образува прав ъгъл с водоравно разположените цветове.
Ал. 3. При висящо знаме цветовете се подреждат отляво надясно - бяло, зелено, червено, гледано срещу знамето.

Чл. 5. Националното знаме на Република България се издига задължително:
1. на сградите на: Народното събрание, президентството и Министерския съвет, министерствата и другите ведомства, Българската национална телевизия и Българското национално радио, областните администрации, кметствата и общините - постоянно. На друга сграда, където Народното събрание провежда заседание - през цялото му времетраене;
2. на други сгради, където се провеждат сесии на общинските съвети - през времетраенето им;
3. на сградите на училищата - по време на учебната година;
4. на сградите, в които се провеждат международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания - до завършването им;
5. на сградите на българските дипломатически, консулски и други държавни представителства и на превозните им средства - съобразно международните договори и обичаи;
6. на предната мачта на морските и речните кораби и на другите превозни средства, на които при изпълнение на официални задачи се намират: президентът и вицепрезидентът на Република България, председателят на Народното събрание и министър-председателят;
7. на кърмата или на гафела на морските и речните кораби и на други плавателни средства, вписани в корабните регистри на българските пристанища; на закупените от Република България кораби от чужбина - с разрешение на съответния български дипломатически или консулски представител, до вписването им в корабните регистри на българските пристанища;
8. в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно с военните устави;
9. на входните и изходните контролно-про¬пус¬ка¬тел¬ни и митнически пунктове, на пристанищата и аерогарите - постоянно.
Чл. 6. Националното знаме може да се издига и на други сгради в дните на национални празници и други тържествени събития, както и при церемонии и тържества, провеждани от държавни органи или обществени организации.
Чл. 7. Ал. 1. При издигане на националното знаме със знаме на друга държава почетното място се дава на националното знаме на Република България, което се поставя от лявата страна на сградата, гледано срещу нея.
Ал. 2. При издигане знамена на няколко държави националното знаме на Република България се поставя в средата, ако броят им е нечетен. Ако броят им е четен, националното знаме на Република България се поставя в началото и в края на реда. Чуждите знамена се подреждат на еднаква височина по азбучен ред на имената на държавите по кирилицата.
Ал. 3. При официални посещения в Република България на държавен глава, министър-председател, на правителствени и парламентарни делегации на чужди държави почетното място се дава на знамето на страната на гостите.
Чл. 8. При обявен от Министерския съвет траур националното знаме се издига на половината на флагщока заедно с прикрепени на горния му ъгъл черни траурни ленти. Когато знамето се носи, то е сгънато и изцяло обвито в креп. При почитане паметта на починалия знамето се накланя напред.
Чл. 9. Ал. 1. Националното знаме се носи развято или сгънато.
Ал. 2. При положение "мирно" или "свободно" на място при развято знаме знамето се държи с изправена дръжка, долният край на която се намира до средата на стъпалото на десния крак и по средата на дръжката се придържа с дясната ръка.
Ал. 3. При движение развятото знаме се носи на лявото рамо и се държи с лявата ръка, опъната по дръжката.
Ал. 4. При преминаване в тържествен марш знамето се носи отпред с изправена дръжка, която се придържа отдолу с лявата ръка на височина под пояса, а по средата се придържа с дясната ръка, която е на височината на рамото.
Ал. 5. Сгънатото национално знаме се носи при положение на място по начина, посочен в ал. 2, а в поход - по начина, посочен в ал. 3.
Чл. 10. Знамената на Военноморския флот, на Военновъздушните сили и на Сухопътните войски се определят от президента на Република България по предложение на Министерския съвет, а правилата за носенето им - във военните устави.
Чл. 11. Възпроизвеждането на елементи от националното знаме на Република България в значки, възпоменателни медали и други се допуска с разрешение на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения по глава втора.
Има думата госпожа Клара Маринова.
Имате думата за предложения за отпадане, редакционни бележки.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Благодаря ви.
Уважаеми колеги, става дума за чл. 5, в който се определя къде се издига задължително националното знаме на Република България. Дотолкова, доколкото е упоменато като национална институция Българската национална телевизия и Българското национално радио, логично е да се запише и Българска телеграфна агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Едно допълнение.
Има ли други предложения?
Господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Мулетаров, аз няма да влизам в диалог с вас по първия спор. Вярно е това, което казвате за датите. Но, вижте, едната седмица кога изтича и доколко часа могат да се внасят предложения. Върнете се ако искате и на предложенията на Иво Атанасов, който направи предложение, то беше гласувано - за удължаване на срока и точно това предложение беше отхвърлено. Но беше гласувано и спирането на внасянето на предложенията. Това беше един факт и слава Богу го има в стенограмите. Аз съм направил подробна справка.
Междупрочем това може да има и някаква стойност пред Конституционния съд. Притежавам копие от стенограмите.
По отношение обаче на разглеждания въпрос за нашия флаг, за нашия трицвет. Внесох предложение на първо четене и съм много радостен, че така добре и подробно са изписани текстовете, за да има яснота как трябва да стои флагът, къде трябва да се вее, както и във връзка с корабите от нашия флот и т. н.
Но има един момент, който много пъти в много писма, включително и от сдружения на художници е отправян до мен.
Господин Колев, аз не се срамувам от това, че съм лекар, даже се гордея с това. И не аз се опитвам да правя тълкувание на Конституцията, както вие го правите. Конституционният съд, господин Колев, е взел предвид и волята на тези, които са били в Народното събрание, за да направи това свое тълкувание. И не вие ще тълкувате Конституцията. Или вие може да си я тълкувате, но това е монолог на обречения със своята душа. Това е ваш проблем.
Що се отнася обаче до проблема за това можеше ли да бъде възстановен старият герб. Можеше. И Конституционният съд даде възможност за това. Вие сте срещу институциите. Вие сте срещу българската държава.
ГЛАС ОТЛЯВО: Стига бе!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Цялата ви история е история на разрушаване на българската държава, от създаването ви, та до ден днешен.
Но аз ще се върна към проблема, който сега разглеждаме. И той е за българския флаг. Казано е, че цветовете са бяло, зелено и червено. Художници, а не лекари, нито набедени социолози, аз даже там не зная какъв сте точно, нещо там може би сте, де да зная, такава една неясна професия от близкото минало, където марксистко-ленинското учение обхващаше без изключение всички области на науката. Може би сте такъв пенкелер.
ГЛАС ОТЛЯВО: Ти ги знаеш добре!


ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Та аз искам да кажа, че художниците казаха следното: не е достатъчно да се каже, че става дума за тези три цвята - бяло, зелено и червено (слава Богу, тях не ги оспорвате), защото има знамена, на които зеленият цвят е от резеда до масленозелен, различни нюанси.
За нюанса на българския трибагреник ми е думата. По същата логика е и за червения цвят. Вижте какъв, от мръсно розов цвят, цветът на така наречените многомислещи в БСП, до, да речем, тъмночервен, почти кафяв, пак може би символ на ваша част от организацията. Но това е българският флаг и той трябва да бъде с ясни цветове.
Виждали ли сте ясно определени нюанси на цветовете? Виждали ли сте например на други държави, да речем, западноевропейските. Възможно ли е да видите, да речем, германския флаг, който да бъде с нюанси? Няма такова нещо! Значи има ясно унифициране на нюансите на цветовете.
Също така забелязали ли сте, че флаговете, както се казва, нямат ясно определен размер и по-скоро не размер, а пропорция, защото размерът, разбира се, се определя от това къде стои флагът. Също не е определен.
Вие, за съжаление, ме лишихте да направя тези предложения, които имах намерение да направя на първо четене, по вече споменатите причини. Надявам се обаче вие днес да свършите едно малко полезно дело след огромната вреда, която нанесохте с гласуването на този символ за български герб. За този срам вече стана дума.
Ще ми се да се намери начин, така че когато се говори за българския трибагреник, когато се говори за българското национално знаме, да се има предвид именно определен трицвет. И аз ви моля да се опитате, защото изтича вече времето ми, да направим така, че този въпрос да бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
Трибагреникът в новата Конституция е препотвърден така, както е бил преди. Той не е ревизиран.
Моля да гласувате глава втора - "Национално знаме" - пълния текст с единственото допълнение, което е пропуск - "БТА". В чл. 5, т. 1, след "Българска национална телевизия, Българско национално радио" се добавя "и БТА".
Припомням, че в тази глава са отчетени голяма част от предложенията на господин Васил Михайлов.
Аз казах, че старото българско знаме е препотвърдено в новата Конституция, в това число с цветовото изображение.
От общо гласували 120 народни представители, за - 120.
Приета е глава втора.
Моля да се докладват Заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Заключителни разпоредби от два параграфа:
"§ 1. Отменя Закона за държавното знаме на Народна република България, обн. "Държавен вестник" бр. 48 от 1967 г., изм. бр. 95 от 1975 г."
Този параграф потвърждава още веднъж, че знамето, което ние днес приемаме, е съществуващото от десетилетия българско национално знаме трикольор, в съответствие с предложенията на господин Михайлов.
По § 2, понеже има предложения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, по § 2 има предложения.
Моля ви да гласувате § 1 - за отмяна на досега действащия Закон за държавното знаме.
От общо гласували 121 народни представители, за - 120, против - 1.
Има думата за отрицателен вот господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние почти нищо ново не прибавихме, нито пък кой знае какво коригирахме, освен може би името на стария Закон за националния флаг.
Не са мои предложенията, господин Мулетаров и уважаема госпожо председател, тъй като аз не можах да ги направя на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За Военноморските сили разбрах, че Вие сте предложили.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: За нюансите няма отново да повтарям. Надявам се тези, които са по-схватливи, да са го схванали. Това, което обаче искам да кажа, е, че трябва да има Закон за националните символи и той трябва да бъде комплексен закон. Такъв законопроект аз съм внесъл и в Тридесет и шестото Народно събрание, и в Тридесет и седмото. Независимо че е отхвърлен, в друг вид може би аз ще го предложа отново на вашето внимание и ще има яснота по националния празник и официалните празници. Защото на първо четене вие, уважаеми дами и господа народни представители от БСП, отхвърлихте официален празник да бъде Деня на Съединението - 6 септември, 22 септември - Деня на независимостта на българската държава (1908 г.). Всичко това вие направихте. Задраскахте традициите. Те не са ви необходими, просто защото вие сте разрушителна сила, вие сте представители на чужда национална сила. Това е истината за вас.
Аз мисля, че такъв Закон за националните символи ще има. А пък датата, както и останалите - 1923 г. вашият преврат, 1934 г. вашият преврат и 1944 г. вашият преврат - ще бъдат наистина дни на национален траур, особено последната дата, на вашия Кимон Георгиев - министър до 1962 г. във вашето правителство. Това е неминуемо, защото това е наистина траурен ден за нашата родина. Тогава вие бяхте слепи оръдия като организация на чужда сила след окупацията от Съветската армия. (Шум и реплики в блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
Господин Мулетаров, докладвайте. Има предложение за допълнителна заключителна разпоредба.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Най-напред § 2 от проекта със съдържание: "Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет".
Народният представител Стефан Гайтанджиев предлага към този параграф да се създадат две допълнителни изречения, не нова алинея, със следното съдържание:
"Авторът (авторите) на изображението, прието за държавен герб, получават еднократно възнаграждение от Министерския съвет. Той (те) не могат да претендират за приходи от тиражиране от изображението на герба върху държавни документи, изображения, поставени на обществени места или тиражирани по друг начин".
Аз бих предложил, ако е тук господин Гайтанджиев, този текст да се оттегли по следните съображения:
Първо, договорените отношения между автора, художника, твореца на герба и народния представител, който е вносител на проект за закона, се уреждат помежду им. Предполага се, че Министерският съвет е уредил своите договорни отношения с авторите на неговия проект. Това не следва да се урежда в закон, а е на двустранна договорна основа.
Друг е въпросът вече за второто изречение, дали следва, след като ние не можем да говорим за "те", а само за един проект - "не могат да претендират за приходи от тиражиране на изображението на герба върху държавни документи и изображения, поставени на обществени места или тиражирани по друг начин." Това е въпрос, който не знам също дали би следвало да се урежда, тъй като ние не знаем дори кой е авторът, художникът на графичното изображение. Ние имаме внесен проект за изменение на съществуващ текст от закон от народен представител и считам, че същата логика би следвало да се приложи и тук. Но ако народните представители възприемат по принцип, че авторите, независимо кои са те, дори анонимни, както е в случая, не могат да имат претенции в бъдеще, смятам, че второто изречение, което прави господин Гайтанджиев, би могло да се обсъди и приеме, но това е вече въпрос на волята на народните представители.





ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма го господин Гайтанджиев, затова ще поставя отделно двете изречения на неговото предложение за гласуване.
Първото изречение: "Авторът (авторите) на изображението, прието за държавен герб получават еднократно възнаграждение от Министерския съвет".
"В съответния срок" - е отразено и в материала.
От общо гласували 124 народни представители, за - 5, против - 83, въздържали се - 36.
Не се приема това предложение.
Следващото изречение от предложението на народния представител Стефан Гайтанджиев, моля.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Той или е"... Но трябва да остане: "Авторът на изображението, прието за държавен герб не може да претендира за приходи от тиражиране на изображението на герба върху държавни документи, изображения, поставени на обществени места или тиражирани по друг начин".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате второто изречение с тази корекция.
Моля гласувайте за второто изречение от предложението на народния представител Стефан Гайтанджиев, внесено с корекция.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Госпожо председател, предлагам това да бъде нов § 3, тъй като той урежда по-различна материя. Нека да не бъде към § 2, а да бъде нов § 3, ако се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По-скоро трябва да остане като § 2, тъй като обичайно последният параграф е, че "Изпълнението на закона се възлага на Министерски съвет".
От общо гласували 123 народни представители, за - 120, против - 3, въздържали се - няма.
Приет е § 2, който е второто изречение от внесеното от народния представител Стефан Гайтанджиев предложение.
И вече § 3, последният параграф, досегашен § 2.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: § 3, последният, който е досегашният § 2, който беше заменен и е със следното съдържание:
"§ 3. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма допълнителни предложения. Моля, гласувайте § 3, последен.
От общо гласували 124 народни представители, за - 121, против - 3, въздържали се - няма.
С това е приет последният § 3 от Заключителните разпоредби и като цяло Закона за герба и националното знаме на Република България, внесен от Министерския съвет. (Ръкопляскания от мнозинството)
Господин Кисьов има думата.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че съвсем безотговорно днес се пристъпи към разглеждането на един от най-важните български законопроекти. Дори и членовете на нашата Комисия по култура ги няма в залата и аз се чудя как ще обяснят на своите колеги и приятели, освен ако политически не са ангажирани, защо в този сюблимен момент те не бяха тук, дори да защитят своя проект.
Тримата независими депутати от "Нова демокрация" сме против тази значка, приета за герб на Република България и аз няма да възпитавам децата си в уважение към тази значка!
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Това си е твой проблем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Половин час почивка до 12,50 часа, след което започваме работа по Законопроекта за финансово оздравяване на държавни предприятия. (Звъни)


След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (Звъни): Продължаваме работата със
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ФИНАНСОВО ОЗДРАВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Водеща е Икономическата комисия.
Има думата господин Никола Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Внесеният от Министерския съвет Законопроект за финансово оздравяване на държавни предприятия беше обсъден на заседание на Икономическата комисия, проведено на 23 юли 1996 г. с участието на министъра на финансите и представители на Министерството на икономическото развитие и Министерството на промишлеността.
Законопроектът създава нормативна основа за предприемането на активни действия по отношение на държавни предприятия със значителни задължения с цел да се спре по-нататъшното натрупване на загуби и да се постигне финансовото им оздравяване.
В обсъждането беше предложено да се конкретизират разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и 3, с оглед изясняване на последиците от спирането на плащанията от страна на предприятията в отношенията с техните кредитори.
Направено беше предложение да се прередактира разпоредбата на чл. 5 от законопроекта, за да се избегне възможността от различно тълкуване при определяне на задълженията, които ще се плащат по общия ред.
На основа на проведеното обсъждане Икономическата комисия предлага на народните представители да подкрепят на първо четене Законопроекта за финансово оздравяване на държавни предприятия, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Кирил Желев има думата да представи становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо бих искал да направя процедурно предложение срокът за правене на предложения между първо и второ четене по Законопроекта за финансово оздравяване на държавни предприятия по изключение да бъде до 12,00 ч. на 27 юли 1996 г., което е в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля да подложите на гласуване това процедурно предложение, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 131 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 6.
Прието е това процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Становище на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект N 02-01-26 от 19 юли 1996 г. за финансово оздравяване на държавни предприятия, внесен от Министерския съвет.
Комисията по бюджет и финанси на две свои заседания обсъди Законопроекта за финансово оздравяване на държавни предприятия, внесен от Министерския съвет. Представянето на законопроекта беше направено от министъра на финансите, който подчерта, че целта на законопроекта е да даде необходимата законова уредба за усъвършенствуване на управлението им и прилагане на по-ефективни мерки за оздравяване на държавни предприятия с цел преустановяване на тяхната дейност, произвеждаща загуби, които ежегодно се увеличават, както и спиране на образуването и нарастването на задължения към финансови и нефинансови организации. Това ще даде възможност тези предприятия да бъдат подпомогнати във финансовите затруднения, в които се намират, и чрез преструктуриране на своята дейност, да намерят своето място в пазарната икономика.
При обсъждането на законопроекта народните представители направиха изказвания и зададоха въпроси към министъра на финансите, който с отговорите още веднъж подчерта необходимостта от приемането на внесения от правителството законопроект. Изказаха се съображения, че действуващото в момента законодателство има необходимите разпоредби, които позволяват на предприятията да минат през процедура на оздравяване, преструктуриране или ликвидиране, което в известен смисъл намалява необходимостта от обсъждането и приемането на внесения законопроект.
Едновременно с това се изразиха и мнения, че законопроектът е една рамка от мерки и процедури, която ще даде възможност на правителството по-ефективно да се намеси в управлението на тяхната дейност, и се очаква, че по този начин резултатите ще бъдат по-ефективни. Поради това народните представители смятат, че законопроектът в условията на извършващата се структурна реформа ще бъде добро средство в ръцете на изпълнителната власт за изпълнение на поетите ангажименти по оздравяване на държавни предприятия.
След проведеното гласуване с 9 гласа "за" и 5 "против", Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за финансово оздравяване на държавни предприятия на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Желев.
Откривам дискусията по Законопроекта за финансово оздравяване на държавни предприятия.
Моля, парламентарните групи да представят списък на желаещите да вземат участие в дискусията.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз мисля, че на обсъждането и приемането на този закон на първо четене във всички случаи трябва да присъствува министърът на финансите.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Той е тук. Всеки момент ще влезе в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз смятам, че след либерализацията на лихвения процент, който доведе много организации до състояние на невъзможност за изплащане на техните задължения, съвсем естествени са мерките на правителството с оглед на оздравяването на такива предприятия, които са и поименно посочени в приложения към проекта списък.
На първо място, бих искал да подчертая, че тук става въпрос за една процедура, която не е административна. И тъй като тя би могла да се развива едновременно с процедурата по несъстоятелност, защото както виждаме в чл. 3 на предложения проект, става въпрос за спиране на плащанията, а знаем много добре, че при спиране на плащанията, в 15-дневен срок от спирането, се открива процедура по несъстоятелност в съда. При това положение аз мисля, че би следвало да има и една разпоредба, която изрично да посочва съотношението между двете процедури, които във времето могат да се конкурират и да се развиват успоредно.
Намирам, че би следвало да се помисли за точната формулировка в чл. 3, ал. 1 по повод на случаите, в които тези организации нямат право да сключват договори във връзка с това, че такива договори, които увеличават финансовата задлъжнялост, могат да бъдат и договорите за доставка на суровини, аз питам при това положение кой е органът, който следва да преценява дали конкретният договор е свързан с финансова задлъжнялост, дали това ще бъде само контрагентът- доставчик на суровините на това предприятие.


На второ място, искам да обърна внимание на текста на чл. 4, ал. 5, който се отнася до паричните постъпления от приватизация на обособени части от предприятията, които са визирани от настоящия проект - че те следва да се разпределят не по реда на чл. 6 и чл. 8 от Закона за приватизацията, а съответно да се ползват от самите предприятия.
Смятам, че в случая по-общото понятие е "продажба", а не "приватизация". Струва ми се, че именно това следва да бъде употребено като термин в коментирания текст, затова защото да дадем възможност и в случаите, в които се извършват продажби на дълготрайни активи, които са от порядъка под 5 процента, които не минават по особената процедура на Закона за приватизацията, също да могат да се ползват от самото предприятие.
Подкрепям идеята за създаване на оздравителния фонд и мисля, че всички тук следва да обърнем внимание на жеста, който извършва държавата. Затова защото знаем, че в законодателството по несъстоятелност тогава, когато има нови кредитори, такъв, какъвто кредитор ще бъде държавата в тази процедура по оздравяването, обикновено новите кредитори имат привилегията за получаване с преимущество на кредитите, които отпускат в такъв момент. Защото едно предприятие, което е в оздравителна процедура, най-много се нуждае не от нещо друго, а от парични средства. В случая държавата, чрез този фонд, ще осигури тези парични средства, но тя се отказва от правото на привилегирован кредитор и се нарежда наред с всички останали кредитори за получаване на своите задължения.
Аз смятам, че между първо и второ четене бихме могли да допринесем и с конкретни предложения на текстове именно в тази насока. Струва ми се, че не би следвало да има народни представители, които да мотивират обратно гласуване на положителното. Затова защото този закон е една от сериозните мерки във връзка с преструктуриране на икономиката - това, от което ние безспорно се нуждаем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, Ани Миленкова.
Има думата народният представител от СДС Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Пред нас е един закон, наречен Закон за финансово оздравяване на държавните предприятия. Не знам кое издание на разглеждане на тези проблеми е настоящото. Въпросът се разглежда от години и той под различно наименование, под различна форма, по различни поводи се е отнасял винаги до предприятия, които са били губещи, предприятия, които се намират в тежко положение, предприятия, в които от държавния бюджет са наливани субсидии, които са потъвали като вода в пясъка. А предприятия, които от дълго време са били нерентабилни, недоходоносни и в тежест на българската икономика. По тези въпроси говорим от 1990-1991 г. Имаше проблеми в тази връзка и надълго, и нашироко се дискутираше преди две години и половина-три, когато се отпуснаха заемите за лошите кредити, които потънаха отново като вода в пясък. Стигна се вече до разглеждането на този закон, който за мен е като поставяне на проблемите, като поставяне на, като пръста в раната, не носи абсолютно нищо ново.
Явно, че поставянето на дневен ред на този закон се налага с оглед на онова, което се иска от България от международните финансови институции във връзка с въпросните губещи предприятия. Но за мен той не е радикално разрешение на проблемите, истинско решение на тези - за губещите предприятия, каквото трябва да бъде осъществено, за да се отърве най-после българската икономика от тези проблеми.
Твърди се, че едва ли не международните финансови институции са искали точно такъв закон. Точно такъв закон, едва ли не наречен и формулиран по този начин, за да бъдат разрешени тези въпроси. Не, международните финансови институции искат в един по-широк вид, в една по-широка рамка нещо съвсем друго - по някакъв начин тези губещи предприятия да бъдат ликвидирани, да бъдат преодолени последиците от тяхната ликвидация в социално отношение, свързани с оставането на множество хора на улицата, и тези предприятия поначало да престанат да тегнат на държавния бюджет.
Това, за което говоря, считах и продължавам да мисля, че би могло да бъде осъществено, би могло да бъде реализирано и на базата на досега съществуващото и действащо законодателство, което в последните една-две години се обогати. Класическите правни норми, по класическите правни актове е Законът за задълженията и договорите, във връзка с който биха могли да бъдат решени и трябва да се решат проблемите и материята относно задълженията, които имат тези предприятия.
В последно време се уреди и материята относно предпазния конкордат и материята във връзка с фалитите на предприятията и тяхното тежко положение. Има широка регламентация в тази връзка и нещата могат да бъдат уредени и от Търговския закон. Това са общите разпоредби, на базата на които трябва да бъде оставена за уреждане цялата тази материя.
Аз се учудвам, че изведнъж беше създаден този закон, наречен Закон за финансово оздравяване на държавните предприятия, който за мен така, както е представен на първо четене, няма друго значение, няма друг смисъл отново да се направи поредният опит за спасяването на тези предприятия, но не за тяхното оздравяване, а в крайна сметка да се продължи досегашната отрицателна и грешна тенденция и политика за наливане в кацата без дъно.
Този закон за мен е още едно доказателство, че липсва политическа воля у управляващите и губещите предприятия и се прави опит да се спечели време, видите ли, какво може да излезе от този закон, което време отново ще бъде загубено и още много милиарди ще изтекат в този пясък, както досега е изтекла много вода в него.
Още чл. 1 предоставя една абсолютна възможност и развръзва напълно ръцете на Министерския съвет, без да има каквито и да е законови критерии, за да се определя кои да бъдат тези предприятия с една обща, абстрактна и неопределена формулировка. Член 1 трябваше да даде общите законови критерии кои да бъдат тези предприятия. И тази обща законова формулировка и рамка можеше да бъде, ако щете, и например от заглавието на приложението към закона и правилника, което тук е представено. Например би могло да се каже още в чл. 1, че едната група, едната категория предприятия са тези, които са с определящо значение за националната икономика. А колкото до втората категория предприятия - "Други предприятия", е съвсем абстрактно, съвсем неопределено и предполага една широка възможност за спекулация от страна на изпълнителната власт. В закон по принцип, като нормативен акт, такова нещо не бива да се допуска. Това трябваше да бъде указано още в чл. 1.
Член 2 и самото заглавие говори за финансовото оздравяване на държавните предприятия. Само по себе си нещо, което, както и да си го говорим, каквото и да го мислим, каквото и да желаем, дори да имаме и най-доброто намерение, това няма да стане и не може да стане по редица причини относно тези предприятия - и от първата категория предприятия, и от втората категория предприятия.
От първата категория, тъй като се касае до предприятия поначало са губещи в тази макроикономическа среда, в която се намираме в тази ситуация. А втората категория предприятия, за които какво ли не е правено досега да бъдат оздравени, но така или иначе това не е сторено.
Поначало формулировката в чл. 3 много ме учудва - че определените по реда на чл. 1 предприятия можели да спрат плащанията по задълженията си, дължими към 30 юни 1996 г. Наивна и много елементарна формулировка. Какво значи "можели да спрат"? Ами, според общите начала на облигационното право, всеки един платец, всеки един длъжник може да спре своите плащания. Това е толкова естествено и толкова логично. Като че ли с текст на закон - с това първо изречение на закона, ние като че ли едва ли не приканваме, калесваме, така да се каже, тези предприятия, че те могат да спрат плащанията. Те плащанията са си ги спрели много отдавна. Това е ясно. Така че този текст би трябвало да бъде формулиран по съвсем друг начин.
Член 4. Това го свързвам с казаното преди малко относно свободното усмотрение във възможността на изпълнителната власт да определя кои да бъдат тези предприятия, дава именно тази възможност на изпълнителната власт и продължава по-нататък като конкретизира задължения и права относно министъра на финансите, като превръща министъра на финансите един вид в екзекутор на тези предприятия. Защото по същество за това се касае. Дава му едни огромни права. Включително даването, сключването на споразумения с техните кредитори за разсрочване, отсрочване, опрощаване, за мен влиза в колизия с дотук въвежданите правила относно ограничаване на теглене на кредити, на възможности за финансиране на предприятията от държавата. По същество това е текст, който дава такива огромни възможности на министъра на финансите, който по някакъв начин с тези средства и тези мерки има - защото тук се касае до облигационни правоотношения с широк диапазон на възможности, сделки, чрез които в крайна сметка министърът на финансите има и възможността в тези предприятия да налива още и още средства по определен начин с тези опрощавания, редуцирания, давания, вместо изпълнение. Това е един инструментариум, който е толкова голям, толкова широк и по възможност, и по обхват, че в крайна сметка обезсмисля един вид изолацията на предприятията в смисъл, че не им се дават кредити по един определен начин.

Чл. 7 на закона, общо взето за мен се каза всичко, изплюва камъчето с това, че там се създава някакъв фонд, който се казва "Специален оздравителен фонд за финансиране на предприятията". За мен тук всичко е казано и нищо ново под слънцето, нищо ново в сравнение с онова, което до този момент е правено във връзка с тези предприятия като наливане от държавния бюджет на средства, влизането на пари от държавния бюджет във вид на субсидии.
Аз на пръв поглед си зададох въпроса - що за фонд ще бъде това "оздравителен фонд", в който се казва, че "средствата във фонда се набират от държавния бюджет, Държавния фонд за реконструкция и развитие, от получените и дължимите на държавата дивиденти, от финансови дарения и заеми, осигурени от международни финансови институции..."
Какво ново и какво различно от това, което се правеше до този момент със субсидиите? Наливаха се пари, последният път милиарди левове и включително от фонда за реконструкция и развитие се изляха в тези предприятия и сега новото тук е, че се създава още един междинен фонд за финансиране именно на тази дейност и за оздравяване, така да се каже, за наливане на пари отново в тези предприятия.
По-нататък. Друг въпрос в Допълнителните разпоредби, който също ме смущава.
В § 1, т. 2 се показва по смисъла на този закон кои са държавни предприятия и се говори за това, че "държавни предприятия" са: търговски дружества, в които участието на държавата в капитала е над 50 на сто". Тоест търговски дружества, които са със смесен капитал. Ами този смесен капитал как по този начин ще въведем тези изключителни разпоредби, изключителни мерки и ще се разпростре държавната функция, държавната роля, регулативна роля, и върху тази част, която не е държавна.
Аз по този начин не мога да си обясня как това може да стане в противоречие със Закона за задълженията и договорите и с Търговския закон, и всички останали общи разпоредби на гражданското или търговското право? Това също за мен е абсолютно недомислие.
В заключение ще кажа, че за мен такъв закон изобщо не е нужен. Такъв закон за мен е една мимикрия и един абсолютен опит да се отложи още време с непопулярни мерки, каквито комунистическата партия в настоящия момент не желае по един или друг начин да осъществява. Просто явна е липсата на политическа воля. Неслучайно законът идва и след сключването на съответните споразумения с международните финансови институции.
Този закон няма да има абсолютно за мен каквото и да е оздравително действие, а ще отложи с известно време тези непопулярни мерки, които, така или иначе, ще трябва да бъдат осъществени, ще трябва да бъдат реализирани, ще трябва да бъдат предприети с много по-тежки последици тогава, когато бъдат предприети. Колкото по-късно бъдат предприети тези мерки, толкова по-тежки ще бъдат последиците.
Този закон отново ще даде възможност да се налеят държавни средства, субсидии от Фонда за реконструкция и развитие, от държавния бюджет чрез тази възможност, която се дава в чл. 7, там си е всичко казано, там всичко е ясно и разбрано. За мен нищо ново не се съдържа в него. Много пари и милиарди ще изтекат отново там и ще натегнат на банковата система и на държавата отново като лоши кредити, които пък от своя страна ще изтекат в нечии бездънни джобове, както до този момент е ставало.
Така че аз съм твърдо убеден, че трябва да се гласува против този закон. Предлагам на цялата зала, включително и на управляващото мнозинство, да не се приема закона. Да се гласува още на първо четене против него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика господин Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Господин Шопов! Вие отрекохте напълно законопроекта. Аз конкретно ще Ви запитам: Вие сте депутат от Пловдив, в списъка с предприятията с жизнено важни функции за националното стопанство са двете топлофикационни дружества на Пловдив - Пловдив-север и Пловдив-юг - какво ще предложите, ако не приемем закона, да ги закрием или да продаваме топлоенергията, която произвеждат, по костуеми цени? И как ще отидете при вашите избиратели и да им кажете, че примерно за един апартамент от 70 кв.м в комплексите ще трябва да плащат по 8 хил.лв.?
Отговорете ми, ако не приемем закона, как ще го обясните това?
И отделно идете в ЗПУправление Пловдив, ако закрием железницата, колко души ще останат без работа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Койчев.
Има ли други реплики? - Няма.
За дуплика господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви. Разбира се, господин Койчев, ще ви отговоря. Много ясно е това. Аз преди малко в изказването си предложих известна диференциация на двата вида предприятия и тук се касае до нещо, което Вие се опитвате да правите, една прозрачна демагогия с Вашата реплика. Ясно е, че тези две топлоцентрали трябва да бъдат запазени, тяхната роля трябва да бъде продължена, да бъде поддържана тяхната работа, защото те имат своя социална функция, имат огромно значение. Но да направим една диференциация на предприятията и да се каже ясно и разбрано - без тези не може и на тях ще им наливаме, на тях ще им даваме, да ги отграничим ясно и разбрано така, както е направено по списъка на двете категории, а не да ги прилагаме под общ знаменател едните и другите.
Тези, които са от такова национално значение, например Българските държавни железници и другия национален превозвач Агенция авиокомпания "Балкан" и тази категория предприятия, без които така или иначе не може, в един комплекс с други мерки, които трябва да се предприемат, това биха могли да бъдат и добавки, социални помощи на хората, които не могат. Това трябва да бъде една стройна и голяма система. Тези предприятия биха могли да продължат да съществуват и да осъществяват своята необходима дейност.
Но за мен, това казах и одеве, е абсолютна демагогия да ги сложим в един кюп с губещи предприятия, които са отраслеви и които са производствени предприятия, вместо да печелят, губят много повече, отколкото дават и печелят, да направим тази диференциация с един комплекс от мерки, да кажем ясно и разбрано, че за тези предприятия, за които трябва, ще даваме определени субсидии, един комплекс от мерки и други мерки да ги обвържем с някаква помощ за хората, които потребяват техния продукт, както това е във връзка с топлофикацията. В никакъв случай не пледирам, така да се каже, за закриване дейността на двете топлоцентрали, а и другите топлоцентрали - София и Варна, те са изброени тук и най-много са в този списък, първия, предприятията, свързани с топлоподаването на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Изтече Ви времето.
Господин министър, имате думата.


МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители! Законът, който е предложен, е кратък, но всъщност съдържанието му е решаващо, за да обърнем начина на управление на предприятията. При това не само на държавните предприятия, а и на частните предприятия, защото последици ще има и за поведението над частните предприятия.
Вярно е, че въпросът за финансовото оздравяване на държавните предприятия дълго време беше обсъждан. Но от 1991 г. до 1993 г. това, което се раждаше в резултат на обсъждането, беше единствено преоформяне на задълженията на тези предприятия. Просто от бюджета се поемаха техните задължения. А реално нищо не беше направено, за да се накарат те да сменят своя начин на поведение.
През 1994 г. с този закон за уреждане на несъбраните кредити, имаше включени елементи, които предполагаха и предприятията да променят начина си на поведение на базата на оздравителни програми. Но, за съжаление, резултатите показват, че не се постигнаха необходимите ефекти. Поради това с този закон се предлага нов подход. С този закон акцентът се слага върху начина на управление на предприятията.
Вярно е, че лесното решение, което на пръв поглед може да се предложи и което беше споменато, е да разделим предприятията на две и да кажем: ето, тези са от решаващо значение за страната, всички други ще ги ликвидираме. Проблемът е, че това, от което има нужда страната, не е да ликвидираме всички тези предприятия, защото вътре са и трите корабостроителници, и трите металургични завода, голяма част от химията и други големи предприятия. Това, от което имаме нужда, е да накараме тези предприятия да произвеждат и да продават продукция така, че с парите, които изкарват, да могат да покриват своите разходи и да обслужват своите задължения. Това е въпрос на рационално поведение, рационално стопанско поведение. Вярно е, че нормативната, законовата среда до голяма степен е създадена. Има и раздел за несъстоятелността в Търговския закон и като цяло може да се каже, че законодателната рамка за една пазарна икономика е изградена. Но това не е достатъчно, тъй като в една и съща законодателна рамка икономическите агенти могат да се държат рационално, могат да се държат и нерационално. Фактът засега е, че в икономиката няма насаден климат на уважение към стопанските задължения, уважение към кредиторите и това не е достатъчно добре защитено в прилагането на законодателните условия.
Идеята, която се съдържа в проектозакона е именно в това да се управляват държавните предприятия по един нов начин. Поради тази причина не е достатъчно само да се каже, че предприятието може да спре задълженията си. Това е едно нерационално поведение, което и сега го виждаме в много предприятия - спират да плащат и резултатът е: никакви последствия. Важната част в този текст на проектозакона е, че две неща трябва да станат едновременно. Ако предприятието иска да спре задълженията си, то тогава е длъжно и да спре взимането на нови кредити. Защото това, което в момента става е, че има много случаи на такива предприятия, които се опитват да не плащат на един кредитор, взимат от друг кредитор, за да си покриват загубите и по този начин вместо да се ограничи натрупването на задължение, те де факто продължават да акумулират и да натрупват нови задължения. Нормалната стопанска логика би трябвало в такава ситуация да предполага адекватно поведение и от страна на длъжника, и от страна на кредиторите. Тоест, и кредиторите, когато видят, че даден длъжник не си плаща, и те да предприемат такива мерки.
Резултатът на слабата финансова дисциплина в икономиката е в това, че в момента и кредиторите не търсят защита на своите права. И това създава една обстановка на нерационално поведение, нерационално стопанско поведение в икономиката, която толерира натрупването на загуби, предоставянето на нови лоши кредити на финансиране на тези загуби, като в последна сметка резултатът опира в общото благосъстояние на всички, тъй като проблемите се проявяват или в самите предприятия, или между предприятията, или в бюджета, или в банковата система.
По същество идеята, която се съдържа в закона е, че предприятията, които са в такова състояние, че са заплашени от ликвидация, те ще уведомят своите кредитори, че спират да вземат произволно кредити за финансиране на загуби. Обратното, ще направят програмите, с които да ограничат и да прекратят загубите. На базата на резултатите от тези програми, те и след това ще търсят споразумение с кредиторите си за уреждане на своите задължения. Недостатъкът в закона за уреждане на несъбираемите кредити от 1994 г. всъщност беше в това, че се даде възможност за урегулиране на задълженията посредством разсрочване и задължително подписване на базата на подписване само на програми, написани на лист хартия. Това, което сега се изисква, е тези програми, първо, да покажат резултат. В касата на предприятието да се генерират нови пари. На базата на това колко пари предприятието е в състояние да генерира над своите разходи, като реални постъпления в своята каса, на тази основа то може да отиде и да се договаря с кредиторите за преструктуриране на задълженията си, за насрочване, за редуциране на дълговете, включително и за отписване, защото някои от тези предприятия може да бъде по-целесъобразно да останат да функционират вече като работещи и печеливши предприятия, дори с цената на известно отписване на части от задълженията.
Тази най-обща философия, всъщност предполага и според поред мен дава обяснение защо не са посочени точните критерии в закона за избора на едни или други предприятия, които да бъдат поставени под този режим. Тъй като става дума за предприятия, които са заплашени от ликвидация. Те могат да бъдат в един или в друг отрасъл, могат да имат различно социално значение, или икономическо значение, но самият факт, че това са предприятия в застрашено финансово положение, предприятия, които по същество са черни дупки в икономиката и вместо да създават ресурс, което е естественото за едно стопанско предприятие, те изсмукват ресурси от другите части на икономиката. За такива предприятия се предлага да се приложи този режим на управление.
Избрани са предприятия, които са достатъчно важни за страната и в същото време тези предприятия, които са посочени тук в приложените списъци, формират над 1/3 от загубата по отчета за 1995 г. Тоест, това са предприятия, които реално са застрашени от фалити и трябва да се вземат мерки за тяхното финансово оздравяване.
С предприемането на такъв начин на управление спрямо предприятията, вярваме, че ще се изпрати необходимият сигнал, или ще бъдат уведомени всички икономически агенти, че започва една политика на стимулиране на рационалното стопанско поведение. В този си смисъл планът е важен не само за държавния сектор, за предприятията, които са държавна собственост, а и за частния сектор. Защото изпращането на ясен сигнал в икономиката, че няма да се толерира повече нерационалното поведение, трупането на загуби и финансирането им за сметка на нарастваща задлъжнялост, ще прекрати и нерационалното стопанско поведение в частния сектор, тъй като са ви известни случаите, при които, под формата на посредничество на входа и на изхода на държавни предприятия се генерират значителни печалби, без всъщност да се създава допълнителен принос, а посредством приватизиране на печалбите, вместо поемане на отговорността за предприемаческо управление на реалните физически активи.
Със закона се дава възможността, разбира се за такава финансова подкрепа, но се надявам да е ясно, че не тази възможност за финансова подкрепа е най-важната част от закона. И затова изрично е уточнено, че тази финансова подкрепа ще бъде основна и преди всичко не във формата на субсидии, а във формата на кредити. Кредити, които временно да подпомогнат тези предприятия, когато те имат сключен договор, когато имат открити акредитиви, за да получат плащане, ако не изпълнят договора, тогава да могат да ползуват краткосрочен кредит, тъй като в момента, в който биха спрели плащанията по съществуващите си задължения, те би трябвало да не ползуват нови кредити. Дали сме възможността да се запазят правата на кредиторите, за да може да се вярва, че това не е система за наливане на допълнителни пари, а система за действително финансово оздравяване, трябва да се запазват общите правила на играта. Общата законодателна рамка трябва да функционира, за да може да е ясно, че целта е смяна на начина на управление в тази обща законодателна рамка. В такава ситуация ако работят предприятията, предлагаме този основен оздравителен фонд да бъде източникът за такива краткосрочни кредити, които са достатъчно надеждно обезпечени, за да може предприятието, образно казано, да превърти и да реализира допълнителни приходи, да реализира своята програма за финансово оздравяване.
Разбира се, че средствата, които ще се предоставят в този фонд, ще бъдат обект на публичен контрол, тъй като нито от държавния бюджет могат да се сложат средства в този оздравителен фонд, нито от държавния фонд за реконструкция и развитие могат да се прехвърлят някакви пари в този фонд, без да е спазена процедурата на публично обществено одобрение, било под формата на включване на специален ред в Закона за държавния бюджет, било под формата на специално решение на органите, които управляват държавния фонд за реконструкция и развитие. Така че средствата, които ще бъдат вложени в този фонд за оздравяване, са реално ограничени. В същото време подлежат обективно на надежден публичен контрол. В никакъв случай не може да се каже, че по този начин се създава един нов канал, през който ще наливаме части от оскъдните пари на държавата в губещи предприятия. Напротив, цялата идея е да превърнем тези предприятия, или по-скоро да дадем един шанс на тези губещи предприятия да се превърнат в източник на ресурси за икономиката и за държавата като цяло.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Орсов, Вие искате процедура? Заповядайте.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 35, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам днес от 14 ч. да се проведе извънредно заседание на Народното събрание със следния дневен ред от четири точки:
1. Проект за решение за даване на съгласие са сключване на договор за заем, оздравителен заем, с Международната банка за възстановяване и развитие.
2. Проект за решение за даване гаранции на кредитно споразумение на Министерския съвет и правителството на Съединените щати за стоково-кредитна корпорация за извършване на банкови операции и посрещане на задълженията по експортно-кредитна програма "GSM 102" (за внос на пшеница, 25 млн. долара).
3. Проект за решение за даване на съгласие правителството на Република България да сключи с правителството на Кралство Норвегия кредитно споразумение за предоставянето на правителството на Република България на държавно гарантиран заем в рамките на групата на 24-те промишлено развити държави за стабилизация на платежния баланс.
4. Закон за устройството на държавния бюджет, второ четене.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Красимир Премянов от името на парламентарна група.


КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, приемайки предложението, направено от господин Орсов, искам с негово съгласие да го допълня.
Предлагам извънредното заседание от 14 ч. да се проведе при следния дневен ред: точка първа да бъде продължаване на обсъжданията и приемане на първо четене на Законопроекта за финансово оздравяване на държавни предприятия, а предложените от господин Орсов т. 1, 2, 3 и 4 да станат съответно т. 2, 3, 4 и 5 за извънредното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Господин Орсов, приемате ли направеното допълнение?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Венцеслав Димитров има думата да изрази противно мнение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Аз искам да направя противно предложение - да не се свиква извънредно заседание, а да се удължи това заседание. Вчера направих същото предложение, но незнайно защо, вие го отхвърлихте. Вие смятате, че се отчитате пред някого с тия извънредни заседания или стенографските протоколи да правят отделно?... Най-простото нещо е да удължлите това заседание до изчерпването на дневния ред по тази точка и първите три точки от това, което предложи господин Орсов. Това което той ви предлага като т. 4, е закон, който е доста дълъг. Това ще ви каже и господин Желев.
Освен това, господин Премянов, недейте вашата парламентарна група да предлага закони, които не са най-необходими в момента, в дните преди да завърши тази парламентарна сесия. Новият Закон за държавния бюджет няма да се готви по този устройствен закон за бюджета, който вие възнамерявате да приемете на това извънредно заседание. Аз съм сигурен, че не можете да приемете целия закон.
Освен това знаете, че в момента заседава съвместния парламентарен комитет "България-Европейски съюз". Доста от хората, които са направили много съществени предложения по законопроекта, участват активно в работата на съвместния парламентарен комитет. По този начин вие ги лишавате от възможността или там да участват, или тук.
Аз знам, че са належащи тези споразумения. Ние с пълно единодушие гласувахме в комисията те да преминат, така че няма да отнемат много време на хората. Но недейте се занимава сега с устройствения закон за бюджета. Има доста сложни въпроси. Нека да се обмислят. Нека всички да имат възможност да се изкажат, да се чуят най-различни мнения и на спокойствие в началото на следващата сесия през септември да се приеме. Никой не бърза с този закон. Чак бюджетът за 1998 г. ще се съставя по този закон.
Моля ви се, господин Орсов, оттеглете предложението и ние ще гласуваме. Най-просто нещо е не извънредно заседание, а едно удължаване. И аз ще се изкажа по законопроекта, ще се приеме, нека да оставим устройствения закон за бюджета да се приеме на спокойствие. Моля ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин Димитров.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Орсов с допълнението, което направи господин Премянов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Моето е по-малко, първо него гласувайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Първо се гласува направеното процедурно предложение за, а след това ще гласуваме и предложението против, ако не се приеме първото предложение.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 190 народни представители, за - 122, против - 59, въздържали се - 9.
Приема се.
Продължаваме нашата работа. Господин Димитров искаше думата за изказване в дискусията по Законопроекта за финансово оздравяване на държавни предприятия. Продължаваме дискусията по този законопроект.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Тука искам да отворя една скоба и да ви кажа, че ако приемете устройствения закон за бюджета така, както го е предложила Комисията по бюджет и финанси, този закон чисто и просто не може да влезе в сила - имам предвид закона, който в момента се дискутира. Той създава доста сериозни пречки за приемане на новите и особено за влизането им в сила. Това ще ви каже и господин Желев. Аз не знам дали това сте целили, но понеже обичате да слушате Орсов - слущайте го. Той на добро няма да ви изведе. Той даже сега си отива и сигурно няма да участва в по-нататъшните дебати. Виждате, че и банката му нещо не тръгна...
Господин Койчев, разглеждаме Законопроект за финансово оздравяване на държавни предприятия. Аз се изказах по този законопроект и в комисията. Не можах да чуя какво прочете господин Желев по него, но за мене самият факт на този закон - може би има някакви ангажименти към чужди институции и т.н., но той е израз на неспособността на Министерския съвет да управлява държавната собственост като субект на собствеността. И иска с някакви извънредни закони да си помогне в това, което с нормални средства не може да прави.
Всички знаем разграбването на държавната собственост от дълги години насам. Знаем, че Министерският съвет или не иска да спре разграбването на държавната собственост, или пък някои хора - аз знам, че такива има - искат разграбването на държавната собственост да продължи. И сега са решили или някой ги е накарал да пишат специален закон.
Според мене в други случаи сме критикували Министерския съвет и специално Министерството на финансите, че иска да си присвои функции на законодателната власт, какъвто е § 30 от Закона за държавния бюджет, който вчера приехте на първо четене. В случая като че ли Министерският съвет иска да прехвърли някакви функции, които той трябва да изпълнява - функции на изпълнителната власт на законодателната власт. Иска да въвлече законодателната власт в отговорността за управление на държавната собственост, като прехвърля на нас, на парламента своята собствена неспособност и бих казал некомпетентност.
Няма повече общо да се изказвам по законопроекта, ще тръгна конкретно:
Член 1. Вижте какво пише в чл. 1: финансовото оздравяване на държавни предприятия - хубаво и веднага след това се казва: определени от Министерския съвет...
Господин Костов, защо се обръщате към парламента, след като вие ще определяте кои са държавните предприятия и ние въобще не знаем в момента за какви държавни предприятия става дума.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ (от място): Има приложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Приложението обаче не е приложение към закона, а е приложение към правилника, тоест ние не приемаме приложението в случая. Това е приложение към правилника и аз не знам как сте го сложили тука. Макар че правилникът е неразделна част от закона, той не ни задължава. Вие ни казвате: тия са.
Да, ама утре ще се съберете и ще кажете: въобще не са тия. Ще задраскате всички тези и ще напишете други. И ние какво можем да кажем? - Нищо не можем да кажем, естествено.
За мене основното нещо, което липсва в такъв закон, е как вие ще подбирате предприятията, за да ги оздравявате финансово. Какъв е критерият? Ако искате да приемем закон, трябва да кажете: критерият е такъв и такъв и когато нещо мине от другата страна, тогава влиза автоматически под режима на този закон. Когато не - не знам какво си. А така какво става? - Вие ще се съберете няколко души и аз знам кои: господин Костов, Мими Виткова, министърът на отбраната, министърът на екологията, министърът на културата - хора, които нямат никакво, абсолютно никакво отношение към икономиката и ще кажете: гласувайте това, което аз съм предложил...
Затова просто кажете: които ги предлага министърът на финансите или някой държавен чиновник. Но това не е начин да се правят закони, господин Костов.
Аз и друг път съм имал възможност да ви казвам, че вие не може да се ориентиране добре в разделението между законодателната и изпълнителната власт. И в предлаганите закони бъка от маса такива недомислия. Вярно е, знам, че имате добри юристи в Министерството на финансите, но може би не ги използвате така, както трябва. Или може би юристите в Министерския съвет, които на практика са създали една паралелна структура на преобладаващата част от структурите, които имате в Министерството на финансите ви кара да правите нещо друго. Юристи или някакви други. Пак казвам, че има хора в Министерския съвет, които са достатъчни да бутнат всяко едно правителство, както бутнаха последните правителства. И едва ли това е вашата програма като политическа сила.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Същите ли са, Венци?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Същите са. Казах на един ваш министър: тези и тези хора ще Ви скроят шапката. Той вика: Лека-полека ще ги махна. - За съжаление те го махнаха преди той да ги махне. И той беше един от свестните, сигурно се сещате за кого става дума. (Неразбираема реплика от залата) Напротив, слагате свестни хора на работи, които не разбират. И обратно. Знаете какво ви казах: ако турите един свинар и един банкер и им разместите мястото на действие, нито свинете ще бъдат отглеждани както трябва, нито банката ще бъде водена както трябва. И друг път съм ви го казвал.
Така че категорично протестирам срещу това този закон да се приеме, без да имаме критерии и да даваме пълна свобода на Министерския съвет да си слага каквито иска предприятия. На някой не му харесва един директор или някой директор не може да го смени по нормалния начин - хайде бута му предприятието. Бута му предприятието в списъка и те почват да пищят. И ще видите какво ще стане.
Мисля, че има - напоследък, миналата седмица във вестниците даже се сблъскахме - цял колектив на едно предприятие да подкрепя някакви действия на правителството и даже един закон. Не ви ли намирисва това на нещо? На една комунистическа пропаганда от предишните години, когато много добре знаем какво става: събира се предприятието и всички казват: да, гласуваме, заклеймяваме този, този и този. Заклеймяват в съда, подкрепят закона, подкрепят Министерския съвет. И колко пари платиха за това нещо, господин Костов, Вас питам? Господин Костов, колко пари плати това предприятие, което е държавно, което има пари да дава на държавата, колко пари плати за платени публикации във вестниците, господин Костов? И от чий джоб са тези пари? - От същия джоб на тези, дето Ви плащат "БМW"-то, с което се возите. Да не би ако ходите пеша от министерството дотук, да отслабнете. От Министерството на финансите дотук - с "БМW". За сто хиляди марки? При средна работна заплата 50 долара, при минимална работна заплата 20 долара!
Продължаваме нататък. Член 2. Наистина, господин Костов, ако Вие сте писали този закон, както бяхте казали, че сте писали няколко дни до 4,00 ч. Закона за защита на влоговете, тук вече наистина личи един съвсем страничен подход. Вижте какво пише в чл. 2 и ми кажете в кой друг закон пишем такива работи? В Закона за държавния бюджет пишем ли каква е целта на държавния бюджет? "Целта на финансовото оздравяване и прилагане на загубите". Ами че това го постигнете, в закона не го пишете. Може да ги оздравявате финансово, това е ясно. Но да се пише в закона някаква цел? Така че и чл. 2 няма място тук.
Член 3 - "могат да спрат плащанията по задълженията, но нямат право на договори..." и т.н., т.е. нямат право на практика да плащат даже. Нямат право даже и да функционират. Защото нормалното функциониране на едно предприятие непрекъснато влиза в някаква степен на финансова задлъжнялост към някого. Най-просто - финансовата задлъжнялост е към работника, когото са наели. Те му плащат аванс, може и да не му плащат и в края на месеца, понеже са финансово задължени на работника, те не му плащат всяка минута това, което е изработил, те му плащат заплата. Това е също един връх на финансовото недомислие, господин Костов. Как може Вие да пишете такова нещо? То това е икономиката - непрекъснато си финансово задлъжнял към някого и същевременно някой друг е финансово задлъжнял към теб. Вие първата половина я отрязвате, а другата оставяте. Такова нещо никой не го е измислял. Така че и този член би трябвало да се коригира по някакъв начин.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Направи предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз мога да направя, но предложението ми за второ четене ще е безсмислено, защото основното ми предложение е законът да се оттегли и да се отхвърли на първо четене. Знам, че гласувате всякакви подобни недомислия, да не кажа по-тежка дума, и после ние трябва да ги оправяме.
Алинея 2 вижте каква е: "Предприятията по чл. 1 изпълняват програми за финансово оздравяване, които се изготвят и изпълняват по ред, определен от Министерския съвет". Какво Ви пречи сега да кажете на всички предприятия, които са зле, да си изпълняват програми за финансово оздравяване по ред, определен от Министерския съвет? Ами точно Министерският съвет е този, който ще каже на предприятията да се оздравяват, който ще хване директорите, ще им се кара, ще ги маха, ще викне заместник-директорите, ще ги бие, ако трябва и т.н., с всички методи, които са знайни и незнайни, ще вкарва тези предприятия в правия път. И то без закон. Това са му негови задължения, задължения на изпълнителната власт по управлението на държавната собственост. И Вие това нещо го пишете в закон! Значи другите предприятия не са длъжни да изпълняват указанията на Министерския съвет, така ли?
Аз виждам, че в Министерския съвет има едни свръхлибералистични идеи, а по отношение на частния бизнес - точно обратни, свръхадминистративни - искат да администрират частния бизнес. А по отношение на държавната собственост, след като тяхна функция е да изпълняват ролята на собственик и имат право всичко да правят, те искат някакви закони да правят. Съвършено безсмислена е тази ал. 2. Напротив, това е задължение спрямо всички предприятия и те могат да го правят спрямо всички без всякакъв закон.
Алинея 3. Вижте и нея: "Предприетите мерки по ал. 1 не ограничават правата на кредиторите да събират вземанията си". Това добре. Но какво ще стане? Предприятията едностранно могат да спрат плащанията - пише го в ал. 1. А после казва: "Не ограничават правата". Какво значи? Аз ако имам да взимам пари от някое предприятие и то едностранно спре да плаща тези пари, аз ще отида в съда и ще го обявя в несъстоятелност.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Това е целта.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре де, аз ще го обявя. Но тук се казва, че някак си няма да се обявява, не ми се прекратяват тези права. Значи аз мога да го обявявам в несъстоятелност и то може едностранно да спира. Аз не виждам какъв е смисълът от такъв закон. Мога ли аз да го обявя, ако съм частен кредитор? Ако съм държавен, то може да каже: "Имам държавната банка, недей да го обявяваш".
Член 4. Ал. 1. - "И със съгласие на министъра на финансите могат да предприемат действия". Ами че те и сега могат да предприемат действия. Това е в сферата на частните отношения - с всяко едно предприятие. Вярно, че държавно предприятие с разрешение на министъра може, но той и сега може да го направи. Никой не му пречи да се споразумее с кредиторите, примерно имам да му давам на Сашо Божков 100 лв., отивам при него и му казвам: Аман, аман, Сашо, нямам 100, ама ето ти 50. - Той ще гледа, ще гледа дали може да вземе 50 или 60 и ще каже: Добре, хайде, давай 60 и бягай. - И ликвидираме вземането. Ето, това е. Защо трябва това нещо да се пише в закон, не мога да разбера. (Неразбираема реплика от залата) Това е наш проблем.
За другите неща не искам да се спирам.
Минаваме на чл. 7. Член 7 обаче съдържа разпоредби, които противоречат както на други закони, така и на Конституцията, която Вие не обичате да четете.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Ти отказа да я подпишеш.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз отказах да я подпиша, обаче я спазвам и я чета. И самият факт, че успяхме да осъдим вашето некомпетентно правителство и некомпетентните законодатели, част от които сте Вие, показва, че я четем така, както трябва.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Съдиите са некомпетентни.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не са некомпетентни съдиите. Вижте, господине, ние сега тук разисквахме в Европейския парламент точно стабилността на институциите в България. Едно от възраженията на нас, опозицията, беше, че Вашата критика към Конституционния съд, Вашата критика към президента е критика както на Конституцията, така и на институциите в България, на институционалния ред. И Вие, ако се откажете да ги изпълнявате, както има такава тенденция, виждаме, че Вие правите какво? - Пълзящ преврат или пълзящо извънредно положение. Ако искате, кажете го открито. Но на практика Вашите действия са точно такова нещо. И тези, които не ги знаят, нека да им проведе някой, ето госпожа Караиванова разбира от тези неща, господин Орсов, все велики юристи, да им проведат едно събеседване по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, моля Ви за кратка пауза.
Сега е 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,00 ч.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юнал Лютфи

СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов

Митко Нитов