Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1996-10-03

Председателствувал: председателят Благовест Сендов
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам изменение в дневния ред - да продължим с прекъснатото разглеждане на Законопроекта за малките частни предприятия, представен от народния представител Кристиян Кръстев, който беше прекъснат вчера.
Моля, гласувайте това изменение на дневния ред.
От общо гласували 186 народни представители, за - 173, против - няма, въздържали се - 13.
Предложението се приема.
За процедура думата има господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Демократичната левица предлагам на основание чл. 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание то да проведе извънредно заседание във вторник, 8 октомври, от 15,00 ч. със следния дневен ред:
1. Закон за изменение и допълнение на Закона за държавна защита на влогове и сметки в банки, за които Българска народна банка е поискала откриване на производство за обявяване в несъстоятелност, второ четене.
2. Закон за ратификация на Рамковия договор между Министерския съвет на Република България и "Сименс" АД, Берлин и Мюнхен.
3. Законопроекти за местните финанси, първо четене.
4. Законопроект за народните читалища, продължение на второ четене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Да. Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Господин председател, аз възразявам срещу опита да бъде внесено гледането на един законопроект, който не е минал през Комисията по бюджет и финанси преди второто четене, а именно това е Законопроектът за държавна защита на влоговете и средствата в банките. Затова, защото утре, в петък, изтича 7-дневният срок и народните представители не са имали възможността до този момент да представят своите предложения в тази връзка. Това е много важен законопроект и вие добре съзнавате каква е неговата обществена значимост. Сега да ми го претупате още веднъж, както много пъти сме правили, това просто няма да бъде достойно за Народното събрание.
Затова ви моля този много важен законопроект да си мине по етапния ред, да си го разгледа комисията. Аз съм убеден, че много народни представители имат много ценни предложения по този въпрос. Ето защо аз съм против това днес да бъде вкаран този законопроект...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, не днес!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Става въпрос за дневния ред за извънредното заседание във вторник.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Извинете, аз разбрах, че това е дневният ред за днес...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, не! За вторник.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: За вторник - трябва да мине пак през комисията преди това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще мине!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да имат време народните представители да направят своите предложения.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте предложението на господин Орсов, като имате предвид възражението на господин Муравей Радев. (Реплики) Спокойно!
От общо гласували 195 народни представители, за - 110, против - 56, въздържали се - 29.
Предложението се приема - извънредно заседание във вторник от 15.00 ч.
Продължаваме с новата точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА НА МАЛКИТЕ ЧАСТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Давам думата на народния представител Спас Димитров да завърши своето изказване.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Във вчерашната си част от изказването си посочих, че при разглеждане на законопроекта в Комисията по устройството и дейността на държавните органи представител на Министерския съвет заяви, че се изготвя проект за устав на сдружение за малки и средни предприятия, което да работи по техните проблеми и което ще съчетае интересите на изпълнителната власт с тези на частните организации. И че се подготвя средносрочна програма за подпомагане на малки и средни предприятия, 3-годишна програма, която трябваше да влезе в сила до края на миналата година.
Смятам, че това беше едно от съображенията, което надделя в комисията тогава, и мнозинството оформи едно свое решение, че законопроектът във вида, в който се предлага от Кристиян Кръстев, не е подходящ и може би до известна степен - ненавременен. Времето измина обаче и показа, че законопроектът тогава не само, че е бил навременен, но е бил и крайно подходящ. Разглеждането му най-после сега, в този момент, е не само така да се каже най-после да се удовлетвори искането на Кристиян Кръстев да се разгледа неговият законопроект, но и да се отговори на една обществена необходимост. А тази обществена необходимост се изразява в необходимостта най-после държавата по някакъв начин да се ангажира и това не да стане с министерско постановление, а да стане със закон и да защити интересите на малките, а евентуално и на средните частни предприятия.
От тази гледна точка смятам, че законопроектът отговаря на изискванията на Конституцията, не е противоконституционен, отговаря на основните въпроси, които се поставят - за защита на интересите на тези частни малки предприятия и наред с това отговаря и на по-специфичните юридически изисквания. Разбира се, по отношение на коригирането на текстове и на някои положения би могло доста да се усъвършенства, но така или иначе според мен са налице предпоставките този законопроект да бъде приет на първо четене.
Няколко думи за аргументите относно законопроекта на господин Яшо Минков. Аз не виждах пречка и сега не мога да разбера защо в близките дни този законопроект да не се разгледа и ако се приеме, това би могло да се реши от мнозинството, че двата законопроекта уреждат една и съща материя, в крайна сметка да се оформи един общ законопроект, с който най-после ние да отговорим на изискването за защита на дребния и среден бизнес.
По спора, който тук се разгоря - дали е подходящо само законопроектът на господин Кристиян Кръстев да засяга частните малки предприятия, а да се избегне средният бизнес и евентуално тези предприятия, които все още не са в частни ръце, аз мисля, че по същество това не може да повлияе върху въпроса дали следва да се приеме на първо четене или не законопроектът. В края на краищата дори и нещата относно дефиницията за частни малки предприятия, определението, си остава въпрос на дефиниция. Ние нямаме опит в тази област. Цитираха се различни законодателства, които дават различни определения. Сега, дали едно предприятие ще го наречем частно малко или средно частно предприятие, в известна степен зависи от това, което ще вложим в съдържанието, в определението на тези няколко думи. В зависимост от това ще се реши и този въпрос, но само да се казва, че този законопроект засягал частните малки предприятия, а видите ли не засягал средните предприятия, не е съществен аргумент. Това би могло да се уреди много добре с определението, което Кристиян Кръстев предлага в чл. 3 от своя законопроект. Разбира се тук е мястото да посоча, че преди една седмица, когато приемахме на първо четене Заонопроекта за Дъжавната банка за инвестиции и развитие - там също се даваше определение, но според мен съвсем не на място, какво е малко предприятие, какво е средно предприятие.
Преди всичко искам да напомня на народните представители, че тогава обхватът на съдържанието беше сведен само до броя на хората, които ще работят в това предприятие. Това, което предлага Кристиян Кръстев в неговия законопроект, е значително по-добре. Тук му е мястото и мисля, че тук е по-добре да се уредят нещата какво представлява поначало частното малко предприятие.
Наред с това в законопроекта според мен се отговаря на един съществен въпрос - в какви приоритети в крайна сметка държавата трябва да насочи своите усилия, за да подпомогне този бизнес. В тази насока, без да сме го разгледали, аз бих приел за себе си - предварително заявявам това, че някои от постановките, които господин Яшо Минков е развил в неговия законопроект, според мен са по-добри, но принципът е горе-долу един и същ. Принципът е с какво конкретно държавата точно в този момент, разбира се, без да гледаме 5-10-15 години напред, защото предполагам, че това ще бъде много трудно, но в този момент държавата с какво конкретно би могла да се ангажира за помощ, за подпомагане на малкия бизнес.
И основните постановки, пак повтарям, в законопроекта са изложени. Тях ги има. Разбира се, би могло да се приеме, че някои от тях са отишли в крайности - тогава, когато е писан законопроектът, е преди година-година и нещо. Сега икономическата ситуация е съвсем друга и възможностите на държавата да подпомогне този бизнес са по-ограничени. Но така или иначе ги има!
В законопроекта се отговаря и на въпроса за създаване на Агенция за частните малки предприятия, обяснен е смисълът защо е необходимо това и мисля, че определен е и начинът, по който ще се управлява и представлява тази агенция, кои ще влизат в нея, чий интерес ще защитава, определен е и редът, по който ще се регистрират частните малки предприятия.
Мисля, че никой по принцип не би възразил против това, което се предлага, тъй като очевидно и агенцията, и един ред за регистрация са необходими. Не би могло този процес да се остави без контрол, след като държавата се ангажира в него.
И накрая се поставя един въпрос, който вече беше решен на първо четене, става въпрос за банката на частните малки предприятия, би трябвало да се приеме и логично е да се приеме, че този въпрос е решен по принцип със създаването на Държавна банка за инвестиции и развитие. Друг е въпросът дали тази банка, както се предлага в законопроекта, който беше приет на първо четене, ще стимулира само частния бизнес. Там се предлага това общо понятие "малки и средни предприятия", което ще рече, че ще подпомага общинските или държавните малки и средни предприятия. Но в този момент тази банка, като идея, като това, което е застъпено в законопроекта, вече се реализира, така че и в тази част аз не виждам някакво противоречие с Конституцията или с действащото законодателство.
Ето защо за себе си съм склонен и приемам, че трябва да се гласува този законопроект на първо четене. Ако толкова желае мнозинството, би могло да внесе законопроекта на Яшо Минков, междувременно да се разгледа и той на първо четене и тогава да се оформи едно окончателно становище. Но не виждам антиконституционни или някакви други съображения, освен политическа целесъобразност да не се приеме този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на проф. Стоилов от демократичната левица. Да се готви Цоньо Ботев. Други записани няма.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да започна с това, че още в 36-о Народно събрание дълго време се обсъждаха проекти на закон за малките предприятия. Работата беше напреднала доста, тъй като и самият Съюз за частна инициатива участваше в подготовката на проекти. Последното, което обсъждаше Икономическата комисия, беше много близко до онова, което може да се приеме като закон в тази област.
Всичко това показва, че Закон за малките и за средните предприятия ще има по простата причина, че този закон ще отговори на една назряла потребност. Все в тази посока трябва да се разглежда и обсъжданият преди известно време проект за създаване на Държавна банка за инвестиции и развитие. Сериозният поглед върху този проект показва, че тя ще работи главно и преди всичко с малки и средни предприятия и с оглед на това, че страната върви към създаване на една смесена икономика, на една пазарна икономика, явно е, че обект на кредитиране от страна на тази Държавна банка за инвестиции и развитие ще бъдат предимно частните малки и средни предприятия. Изрично не е казано в проекта, но аз смятам, че това се разбира имплицитно.
В Икономическата комисия лично на мен ми направи впечатление, че депутати от различните парламентарни групи при обсъждането на проекта на колегата Кристиян Кръстев дадоха ниска оценка. Това е факт. Междувременно се появи проектът на колегите от Бизнесблока - един проект, смея да твърдя, може да не се съгласят някои от присъстващите, разработен по-сериозно, съдържащ текстове, които ще легнат в основата на един окончателен проект на закон в тази област, което със сигурност още сега може да се каже.
Може би времето, с което се е разполагало при работата върху единия и другия проект, си е казало думата, но има необвръзки, говори се за преференции например в първия проект, а се забравят, когато се разисква материята за банката и т.н.
Трето едно обстоятелство, което неизбежно ще даде отражение върху нашата работа и е свързано с това, че с предимство ще трябва да бъде приет Законът за банката за инвестиции и развитие. Съгласете се, че това е един проект, който е реципиран от законодателство в страни на Европейския съюз, където съществуват такива банки. Това придава едно по-високо качество на проекта. И в зависимост от това как ще решим някои от въпросите в този проект ще намерим решение и в Закона за малките и средни предприятия.
Лично аз мисля и предполагам болшинството от народните представители ще се съгласят, че ако ние в края на краищата създадем тази банка, не е нужно да създаваме паралелна банка, която да се занимава с малките предприятия, не просто от съображение да не увеличаваме броя на банките, но в чисто съдържателен план това е ненужно.
Струва си при работата за второ четене върху тези проекти да помислим и за нещо, което световната практика познава и опитът показва, че дава много добри резултати. В различни страни различно наименование има тази практика, но в някои страни се нарича създаване на зони на инкубатори за развитие на малки и средни предприятия, че са създавани с държавни инвестиции на инфраструктура и други допълнителни условия, които благоприятстват бързото, леко развитие на такива предприятия с допълнителни преференции за създаване на такива предприятия в сектори, които обществото, в лицето на държавата, разглежда като приоритетни, особено в областта на новите високи, както се казва, технологии.
Това ще бъде според мен един плюс при разработката на този закон.
Във всички случаи ще трябва да се внимава при работата върху проектите и движейки се към един окончателен вариант да направим така, че всички средства по линията на различните фондове да бъдат предоставени на конкурсна основа. Такъв един принцип трябва да важи и ако се възприемат предложенията на господин Яшо Минков за това, че държавните поръчки в една своя част трябва да бъдат ориентирани към малките и средни предприятия. Трябва да се намери законова норма, но и там не трябва да се създава изкуствено благоприятен режим и да искаме държавата да плаща по-висока цена при пласирането на тези поръчки, пак на конкурсна основа. Щом веднъж сме създали определени преференции на тези малки предприятия, заставяме държавните ведомства част от тези поръчки да пласират в тази група от предприятия, нека се запази конкурсният принцип, иначе те ще се превърнат в една нежизнеспособна структура, със слаби адаптивни способности.
Това са все проблеми, над които трябва да се помисли, когато се работи върху окончателния проект.
Аз съм за вземане на решение, когато в залата влязат всички проекти. Това не разглеждам като закъснение. Работата е тръгнала. Приемаме Закона за Държавната банка за инвестиции и развитие и в темпо завършваме тази работа, започнала още преди три години в рамките на 36-о Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата народният представител Кристиян Кръстев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаеми дами и господа народни представители! Изслушах с внимание предложенията на господин Стоилов, но от това, което той казва, се налага изводът, че Зконопроектът за Банката за инвестиции и развитие, който е внесен, би трябвало да определя по-нататък движението на развитието и законодателното уреждане на малките частни предприятия.
Във всички случаи този законопроект, аз пак казвам, приоритетен е само за частните малки предприятия. И в двата законопроекта, които се настоява да бъдат разгледани заедно, няма никъде посочена думата "частни". С една дума, това нещо може да се използва впоследствие отново за пренасочване на средства към държавните неефективни предприятия.
Законопроектът за банката може да бъде решен по следния начин - Законопроектът за малките частни предприятия, като се приеме, в последната му глава, където пише "създава се банка", ако се приеме междувременно законът за банката, там ще се каже: "Създава се банка със закон" и се свършва работата.
По този начин тази последна глава може да се дискутира. Аз пак искам да ви повторя, че този законопроект е отворен за поправки, отворен за поправки до второто четене. По един такъв начин може да бъде свързан Зконопроектът за частните малки предприятия със Закона за банката, като в последната глава са два текста, а и той в момента е отворен. Казано е: "Министерският съвет създава" и Министерският съвет е свободен да създаде. Може да променим: "Създава се със закон банка, която да обслужва частните малки предприятия" и се свършва. Този проблем с банката ще отпадне. Това е много лесно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви изтече.
За дуплика думата има проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми колега Кръстев! Аз не теоритизирах, просто изхождах от това, което е казано в законопроекта в чл. 2 за създаване на държавна банка за инвестиции и развите. Само това имам предвид. А там е казано ясно в т. 1 на ал. 1: "Създаване на инвестиции в малки и средни предприятия". От това аз изхождам, когато говоря, че тази банка е насочена главно към тази сфера - към малкия и средния бизнес.
И второ, просто във времето този закон върви пред проектите за създаване на Закон за малките и средни предприятия. Имам предвид в залата. Така че ние в съвсем скоро време ще се върнем към този закон, в комисиите ще поработим, тук прозвучаха редица предложения и съображения. Ще бъдат отчетени и с приемането на закона ние решаваме въпроса за тази банка - и какви функции има тя, какъв статут, към какво е насочена. Само толкова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Може би моето изказване ще ви прозвучи малко странно, но аз мисля, че такъв закон наистина е необходим, защото точно частните малки предприятия са най-уязвимите и най-застрашените в една пазарна конкуренция.
Освен това тези предприятия са доста специфични и би трябвало това да се има предвид. Дори ако се вземе опитът на Германия, там за малко предприятие се счита такова с до 10 наемни работника и то се счита за занаятчийско предприятие. В много случаи тези малки предприятия имат особено важни функции, тъй като големите предприятия, желаейки да внедрят нова разработка, предпочитат да дадат първоначално това ново изделие да се произвежда от едно малко предприятие, за да се види какво ще бъде качеството на изделията, какво ще бъде търсенето на пазара и след това голямата фирма, при проявено голямо търсене, започва да произвежда това изделие.
Така че тази функция е изключително важна, особено в нашите условия в България, където е задължително да излезем с нови изделия на световния пазар.
Тези малки предприятия би трябвало да бъдат защитени, да бъде проведена една протекционистична политика от държавата точно за частните малки предприятия, тъй като поначало аз считам, че държавни малки предприятия ще има изключително малко. Те ще бъдат предимно частни. А когато са държавни, естествена е защитата на държавата на своята собственост.
Именно затова би трябвало да се направи разлика между този закон - за частните малки предприятия, и един общ закон - за предприемачеството или за другите видове предприятия.
Една друга голяма разлика е между малките и средните предприятия. Мисля, че и едните, и другите съществено се различават както по възможности за развитие на технологиите, за развитие на производството, а така и по възможности за защита в една пазарна ситуация. Дори бих добавил, че ако искаме да има една протекционистична политика в това отношение, би трябвало частните малки предприятия да бъдат защитени от монополистите, както е, да кажем, в Съединените американски щати, където големите монополисти са задължени да купуват определен процент от продукцията на малките предприятия и по този начин те оцеляват в жестоката пазарна конкуренция.
Точно затова аз категорично заставам зад един такъв проект точно за частните малки предприятия, като считам, че отделно трябва да има един закон за предприемачеството, в който да бъдат уредени останалите проблеми, които вече много от колегите тук изнесоха.
Напълно съм съгласен, че този проект трябва да бъде допълнен и преработен. Но това не значи, че той не би трябвало да се приеме на първо четене. Мисля, че това, което казах, донякъде ще промени начина ви на мислене и отношението ви към този законопроект. Защото в края на краищата, ако ние искаме икономиката бързо да стъпи на крака, първото и най-важно условие, за да се създаде икономика е да се създадат тези малки частни предприятия - особено за производство на стоки и услуги. Така се е започнало непосредствено след Освобождението. Мисля, че това ще бъде и пътят сега България да се изправи и да стъпи на краката си, още повече, че всеки сериозен бизнесмен, който има малко средства, започва създаването на своя бизнес първо с малко предприятие и след това, когато се окаже, че той има достатъчно печалба, за да може да инвестира и да разшири предприятието си, той естествено е, че ще излезе от тази схема, която е за малките предприятия, и тогава вече развитието на неговия бизнес ще се подчинява на други критерии и условия, които излизат от рамките на този закон.
Така че аз ви призовавам този закон да бъде приет на първо четене, а всички колеги, които имат предложения по него, да ги внесат, за да могат да бъдат разгледани в Икономическата комисия и да може да бъде подобрен, да бъде съобразен с другия закон - за предприемачеството въобще. И по този начин ние да дадем шанс на малкия частен бизнес и да направим нещо, което се очаква от голяма част от българското общество.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. С това изчерпахме обсъждането на законопроекта.
Има думата Фидел Косев за процедурен въпрос.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От проведената дотук дискусия по тази точка от дневния ред стана ясно, че във всички парламентарни групи има воля и разбиране този проблем да бъде доведен до едно добро законодателно решение.
Освен това стана ясно, че в някои от парламентарните групи се подготвят и допълнителни законопроекти по този въпрос. Спомена се, че и в Министерския съвет се работи по него.
Заедно с това се посочиха и някои конкретни слабости на представения законопроект и необходимостта той да бъде коригиран. Дори последно изказалият се господин Ботев също спомена аргументи в тази посока.
Ето защо на основание чл. 42, ал. 2, т. 5 предлагам процедурно да бъде отложено гласуването в името на консенсуса и подобряване качеството на предлагания законопроект и на максимално доброто законодателно решаване на този проблем за България.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения?
Има думата господин Денчев да се изкаже против това процедурно предложение.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председателю, господа заместник-председатели, колеги! Аз предлагам обратно на предложението на колегата - да гласуваме днес на първо четене законопроекта. Явно е, че винаги ще има законопроекти, които ще бъдат в някаква форма или процедурно по-добри от тези, които се предлагат. Нищо не пречи между първо и второ четене - най-вече за второ четене - да се направят тези корекции, които колегите мислят, че ще подобрят законопроекта, и да бъде приет с подобренията на второ четене.
Затова моля да приемете предложението, което направи не колегата Косев, а другият народен представител, говорил преди това - за гласуване на първо четене на законопроекта така, както е по Правилника на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедурното предложение също е по правилника.
След това ще Ви дам думата (обръща се към господин Кристиян Кръстев, който иска думата). Дадах думата по процедура, имаше втори - против процедурата. Гласува се и тогава ще имате думата.
Моля, гласувайте предложението на господин Фидел Косев.
От общо гласували 203 народни представители, за - 117 народни представители, против - 85, въздържал се - 1.
Отложено е гласуването на законопроекта за частните малки предприятия.

Минаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров - председател на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, да прочете становището на комисията.
ИВАН КОСТОВ (от място): Може ли преди това от името на парламентарна група?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искате преди това? Заповядайте. От името на парламентарната група господин Костов има думата извън дневния ред.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители! Вчера с общото съгласие и единодушното мнение на цялото Народно събрание беше приета декларация по повод убийството на господин Андрей Луканов.
Изказвам се от тази трибуна от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, за да протестирам срещу начина, по който започна да интерпретира това убийство част от мнозинството на управляващите. Твърдението, че убийството е продукт на седемгодишна конфронтация кара хората да мислят, че подбудителите на убийството се намират в средите едва ли не на опозицията.
Искам да ви обърна внимание, че само благодарение на желанието ни да не създаваме тревога у хората от декларацията изпаднаха думите, че е бил убит професионално или е бил убит от професионален убиец. (Шум и реплики в блока на мнозинството)
Професионалният убиец, уважаеми господа, не убива от омраза, разпалвана в продължение на няколко години. И днес във вестниците, прочетете ги внимателно, и министър Добрев ви казва, че това убийство е извършено професионално или от професионален убиец. Така че не си играйте с огъня, не се опитвайте да търсите подбудители там, където няма.
Трябва да свикнете, че демокрацията е сблъскване на мнения на различни слоеве от обществото, защитаване на различни интереси. Демокрацията няма нищо общо с каквито и да било убийства. Вие се държите безкрайно неуправленски, бих казал, безотговорно, като твърдите, че едва ли не демокрацията ражда омраза в обществото.
Дори да приемем, че тези години в обществото се е раждала омраза, пита се кой е отговорен за раждането на омразата - дали управляващи и опозиция имат еднаква вина. В едно общество управляващите винаги имат по-големи отговорности и съответно по-големи вини, включително и ако се разпалва омраза. Трябва много добре това нещо да го разбирате, защото опозицията не разполага с телевизията, опозицията не разполага с радиото, опозицията не може да говори така масирано на обществото, както говорите вие. (Шум и неодобрение в блока на левицата)
Ето, вижте си и реакциите в момента. Аз чувствам, че сред вас има хора, които биха станали, и ако имат оръжие, биха направили същото по отношение на мен сега, в момента. (Силен шум и реплики в блока на БСП и коалиция, изразено неодобрение, възгласи и реплики) Ето, вижте се! Вижте се, погледнете се! Вижте си реакцията! Това е ... (Реплики и възгласи в блока на БСП)
Омразата блика между вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за тишина.
ИВАН КОСТОВ: Омразата извира във вашите среди. (Шум и реплики, изразено неодобрение от страна на депутати от левицата) И като управляващи вие сте отговорни да погасите тази омраза.
Впрочем, изглежда трябва да ви се припомни, че пътят на вашата партия е осеян с политически убийства, и то вътре, във вашите среди. (Реплика от блока на СДС: "Точно така!")
Трябва ли да напомням примери като Горуня, като генерал Кашев, Башев, Трайчо Костов и т.н.? Ние не искаме обаче да внушаваме такива неща в обществото и ви призоваваме да не си играете с огъня. (Ръкопляскания и възгласи "Браво!" в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Костов. Моля, Народното събрание е това, което трябва да запази равновесието и доверието към нашата демокрация.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Нали това Ви казва и той!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля с това да приключим. Давам думата на господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Комисията по устройството и дейността на държавните органи на редовно заседание, проведено на 11 септември 1996 г. обсъди Законопроекта за особените залози, внесен от Министерския съвет. Законът за особените залози е закон, който урежда една специфична и сложна материя - залогът, учредяван без предаване на заложеното имущество.
Членовете на комисията единодушно решиха, че приемането на такъв закон е изключително актуално и от голямо значение за развитието на пазарните отношения в страната. Представеният проект е разработен на високо професионално равнище и като цяло би осигурил необходимата правна регламентация на особените залози.
В процеса на обсъжданията бяха изразени и някои съображения по отделни текстове. На първо място беше поставен въпросът дали с оглед на цялостната систематика на законодателството не би следвало материята - предмет на проетозакона, да бъде включена в Търговския закон и Закона за задълженията и договорите.
Специфичният характер на проектозакона обаче наложи разбирането, че систематизирането на материята в отделен законов акт ще даде възможност за по-ясна нормативна уредба и ще улесни внедряването на закона в практиката. Поставен беше и въпросът за разширяване кръгът на лицата, които могат да бъдат залогодатели по този закон, като се предвиди такава възможност и за лица, които не са субекти на търговското право.
По отношение на обектите, предмет на залог, се възрази срещу предвидената в чл. 4, ал. 2 възможност да бъде залагана реколтата от следващата стопанска година с оглед на рисковете, които могат да възникнат от това както за залогодателя, така и за заложния кредитор.
Комисията смята, че следва да се обсъди отново внимателно предложеният в глава пета централен регистър на особените залози. Изказаха се мнения да се предвидят възможности за вписване на обстоятелствата по особените залози да се извършва и от съответните окръжни съдилища, които да предават постъпилата информация на централния регистър. Необходимо е внимателно да се обсъди за второ четене глава седма - изпълнение върху заложеното имущество. Следва да се уредят изчерпателно правомощията на съдия-изпълнителя в това производство. Законопроектът в тази насока страда от непълнота.
Разпоредбата на чл. 37 дава право на заложния кредитор в случай на неизпълнение да продаде заложеното имущество. Това нормативно разрешение не предвижда механизъм за защита правата на длъжника. Изложените отделни несъвършенства в законопроекта могат обаче да бъдат отстранени при разглеждането му на второ четене.
Поради това членовете на Комисията по устройството и дейността на държавните органи единодушно решиха, че Законопроектът за особените залози може да бъде приет на първо четене от Народното събрание.
Уважаеми господин председател, моля да подложите на гласуване съгласието на народните представители при обсъждането на този законопроект в залата да присъства заместник-министърът на правосъдието госопожа Радка Йосифова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате най-напред процедурното предложение преди да преминем към следващото становище.
От общо гласували 147 народни представители, за - 113, против - 2, въздържали се - 32.
Предложението се приема. Моля да поканите заместник-министърката в залата.
Давам думата на народния представител Кирил Желев, председател на Комисията по бюджет и финанси, да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Становище на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект N 020130 от 3 септември 1996 г. за особените залози, внесен от Министерския съвет:
"Комисията по бюджет и финанси на две свои заседания разгледа Законопроекта за особените залози. От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Румяна Велкова и Борислав Белазелков. При обсъждането се изясни, че с внесения законопроект се дава правната уредба на нов вид залог, създават се централен регистър за особените залози и специални правила за изпълнение върху заложеното имущество. За означението на това обезпечение е възприет терминът "особен залог", тъй като за неговата действителност не е необходимо да се предава държането на заложеното имущество.
Проектът определя обхвата на правните последици на особения залог, като заложното право се разпростира и върху лихвите по заложеното вземане. Разширен е обемът на обезпеченото вземане, като се предвижда, че залогът обезпечава и всички лихви и неустойки върху него.
Една от основните особености на този залог е, че залогодателят запазва държането на заложеното имущество и има права да го използва в своята дейност по предназначението му и да извършва сделки на разпореждане с него. Съдържат се също така и разпоредби за задължения на залогодателя, както и за правата и задълженията на заложния кредитор.
Предимството на този залог е възможността за предсрочна изискуемост, когато залогодателят не изпълнява задълженията по договора за залог. За да бъде противопоставим залогът на трети лица, проектът предвижда вписване в централния регистър за особените залози. Ако той не бъде вписан за третите лица, се счита за несъществуващ. И обратното, въпреки че обстоятелството не съществува, ако е вписано третото лице, ще може да се позове на него. Определен е и 5-годишен срок на действие на вписването. Специалният централен регистър за особените залози е предвидено да се създаде към Министерството на правосъдието. Уредено е неговото устройство, процедура по вписване и съдържанието на регистъра.
Особеното в регистърното производство е, че отказът за вписване подлежи на обжалване по административен ред от министъра на правосъдието, съответно пред Върховния административен съд.
Приемането на законопроекта ще наложи и внасянето на конкретни изменения в Закона за банките и кредитното дело и в Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции. Не се налагат изменения в Закона за задълженията и договорите и в Търговския закон, тъй като реалният залог и залогът върху вземанията се запазват. Целта е само да се обогати системата от гражданско-правни способи за обезпечаване изпълнението на паричните вземания.
След проведената дискусия Комисията по бюджет и финанси единодушно подкрепи Законопроекта за особените залози и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Определям по 30 на парламентарна група. Имам списък, представен от Демократичната левица и СДС. Моля председателите на другите парламентарни групи да ми представят списък на желаещите да се изкажат.
Давам думата на народната представителка Ана Миленкова от Демократичната левица.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колкото и на пръв поглед да не е ясно, този закон има пряка връзка със стабилизиране на банковата система, а оттам и на икономиката.
Два са проблемите в действащата уредба за залозите. На първо място, правилото за предаване на владението на заложената вещ и, на второ, отсъствието на регистър за вписване на учредените залози върху движимите вещи.
По отношение на първия проблем - предаване на владението на заложната вещ. Според сегашната уредба движимото имущество може да бъде ползвано за обезпечение на дълг, само ако длъжникът предаде владението върху имуществото на кредитора или на трето лице. За обезпечаване на кредит например заложените вещи трябва да бъдат предадени във фактическо владение на кредитора. В страните с развита пазарна икономика заемът се обезпечава със закупеното с него имущество, без да е необходимо предаването му във владение на кредитора. Това пък дава възможност на длъжника да използва заложеното имущество за реализиране на приходи и погасяване на самия заем.
Вторият проблем, който е в действащата правна уредба, е, както вече казах, отсъствието на регистър, в който да се вписва залогът. В случаите, когато правилото за предаване на владението на заложената вещ не се прилага, там е ясно, не може да се наложи втори път обезпечение, като се ползва същото движимо имущество. Обаче в случаите, когато може да се извършва залог и да се ползва като обезпечение движима вещ, без да е необходимо нейното фактическо предаване на кредитора, се налага да се създаде специален регистър, в който да се вписва наложеното обезпечение, за да не може една и съща движима вещ да се ползва неколкократно като обезпечение, което безспорно би направило следващите обезпечения на практика невалидни. Този проблем с настоящия проект се избягва, тъй като той създава един специален регистър.
Или настоящият закон, на първо място, опростява процедурата за създаване на заложни права. На второ място, дава възможност на длъжника да ползва вещите, върху които е учреден залог. На трето място, позволява на длъжника да се разпорежда в определени случаи с обезпечението, например стокови наличности, при условията на обичайната търговска практика. На четвърто място, осигурява бързо, евтино и относително пълно, а не частично удовлетворение на кредитора от направеното обезпечение. На пето място, създава регистър за залозите, което прави възможна опростената процедура. На шесто място, дава възможност обезпечените кредитори да ползват привилегията на специално удовлетворяване по Търговския закон в производството по несъстоятелността.
В закона, разбира се, биха могли да се направят подобрения за второто четене, което ще направим писмено с нашите предложения, но предвид целите, които се постигат с настоящия законопроект, аз предлагам да го подкрепим на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Светослав Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Този закон всъщност не пада от небето, той се създава в изпълнение на разпоредбата на чл. 312 от вече приетия от нас Търговски закон. Там именно се предвижда, че за такива случаи на залог без предаване на заложената вещ на кредитора ще трябва да се създаде специален закон. Този закон именно сега е пред нас. Законът е абсолютно необходим за нашето общество и то точно в този момент, когато има силно разклащане на кредитната система. Защото той дава една възможност за обезпечаване на кредитите и по този начин за тяхната по-добра събираемост. А по-добрата събираемост на кредитите е един от факторите, които стимулират кредитните институти да дават кредити. Така че той във всички случаи е полезен за народното стопанство и трябва да бъде подкрепен.
В същото време обаче той страда от някои основни дефекти, които аз съм длъжен да изтъкна пред вас.
На първо място, става въпрос за вписването на тези залози, които са всъщност един вид подвижна ипотека, както се нарича в световната правна теория. Тук се предлага да се създаде някакъв централен регистър към Министерството на правосъдието като юридическо лице, който да обхване вписването на залозите и на особените залози в цялата страна. Това е фактически един абсурд. Представете си един залогополучател или залогодател от Малко Търново или от Петрич, или от Силистра, който ще трябва да идва в София, за да регистрира своя залог! Това направо е един абсурд.
Регистрирането, вписването на залога - това е един вид охранително производство. Това е една съдебна система, която е известна и която няма защо да се усложнява, тъй като тя е вече предвидена. В досегашната система всички вписвания на подобни факти се извършват при нотариусите. При новата система, която ние сега разглеждаме, в новия Закон за нотариусите се предвижда създаването на специални съдии по вписването, които приемат именно тази функция. Аз не виждам абсолютно никакъв смисъл вписванията на този вид залози да се извадят от тези нормални вписвания и да се представят на някакъв централен регистър към Министерството на правосъдието. Вярно, тук се възразява, че е необходимо едно централно събиране на сведенията, за да може да се получават централни справки. Това, разбира се е необходимо, но затова не е необходимо вписването да става в този централен регистър. Вписването може да си стане нормално там, където се извършва залогът, по съответните места, при нотариусите или съдиите по вписването, а данните да се събират в една централна компютърна банка, откъдето да могат да се ползват за справки от цялата страна. Именно това е функционалният начин, по който този въпрос може да се уреди нормално и полезно.
Второто смущаващо обстоятелство е изместването на реда на изпълнителното производство при реализирането на залога, т.е. когато не се изпълни обезпеченото задължение и заложената вещ, право, дял от предприятия и т.н., трябва да се продаде. Тук се дава право на кредитора да извърши сам тази продажба. Извинявайте, но това вече ни връща в епохата на най-страшното лихварство, когато лихварите са вземали залози и са ги продавали както им скимне и както намерят за добре. В съвременното общество реализирането на вземанията върху заложени предмети става само по реда на изпълнителното производство чрез съдия-изпълнител. Срещу това възражение в комисията се направи едно хумористично контравъзражение - видите ли, съдиите-изпълнители не били добре организирани и понеже не били добре организирани съдии-изпълнителите, не трябвало да им се дава да изпълняват и тази функция. Ами ако не са добре организирани съдии-изпълнителите, нека Министерството на правосъдието бъде така добро да ги организира както трябва. Защото от това ще има полза изобщо цялото изпълнително производство, а не само този сектор от него, който се състои в реализирането на залозите.
Така че според мен не може да се дава право на кредитора сам да продава заложените вещи, а трябва да се използва нормалният път на изпълнителното производство, което е една основна гаранция за правата на длъжниците. Ние не можем да жертваме интересите на хиляди, хиляди и стотици хиляди български граждани, като ги направим тях самите заложници на кредитните институти, които обикновено ще бъдат залогополучателите. Но тук обикновено се има предвид, че тези кредитни институти ще бъдат банките, които имат по-голяма степен на доверие, обаче никъде в закона не се прави разлика между кредитори-банки и обикновени кредитори, които могат също да изпълняват тези специални привилегии, които се създават.
Така че по този въпрос трябва също много добре да се помисли и да се върне изпълнението към системата на редовното изпълнително производство.
Най-после, искам да отбележа нещо, което ми се струва, че направо е недомислено. В чл. 3 се казва, че залогодателят трябва да бъде търговец по смисъла на чл. 2 от Търговския закон. Прекрасно. Обаче в чл. 4, ал. 2 се казва, че заложеното имущество може да е родово определено или бъдещо. И второ изречение - бъдеща реколта може да се залага най-много от текущата и от следващата стопанска година.
Това е едно ценно правило, защото дава възможност на земеделските производители да получават кредит срещу залагане на своята реколта. Това е също един нормален начин, който, културно използван, а не лихварски използван, е едно много полезно средство за кредитиране на земеделското производство. Обаче тук има едно противоречие. Вие казвате, че залогодател може да бъде само търговец, а предвиждате възможност да се залага реколта. Този, който залага реколтата, земеделският стопанин, той не е търговец. Противоречието трябва да се изглади.
Имам и други технически бележки, но тях ще ги оставим за второто гласуване.
В заключение аз предлагам именно понеже нуждата от този закон е бърза, ние да го приемем на първо гласуване, но моля както вносителя, така и всички колеги да направим всичко възможно да го подобрим, за да получим един наистина полезен и модерен закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Лилян Сираков.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ясно е, че се очертава консенсус по разбирането за голямата необходимост от този закон. Спорните моменти са свързани с практическото реализиране на разпоредбите на закона.
Аз съм склонен да подкрепя част от това, което господин Лучников заяви пред вас, но една част ще оспоря. Без вписвания на залозите не може да се контролира този процес. Но един централен регистър, който да се води на едно място, практически е нереализуем. Ясно е, че трябва да се търси система, при която, от една страна, да се гарантира единство на регистъра, т.е. той да бъде цялостен, с цялостна информация, която във всеки момент да може да се събира на едно място, и в същия момент вписванията да са достъпни, близко до тези, които искат да извършват тези вписвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: При сегашната компютърна техника това не е проблем.
ЛИЛЯН СИРАКОВ: И аз мисля, че това не е проблем. И затова трябва да се ползват наличните структури в системата на съдебната власт и там да се извършват практически вписванията, а информацията да се набира освен в съответните съдилища - дали ще бъдат районни или окръжни - и в централния регистър в Министерството на правосъдието. Без това този закон няма да може да бъде приложен.
Съществен момент е принудителното изпълнение. Ако ние отидем към принудително изпълнение само от съдиите-изпълнители, ние този закон ще го блокираме и въобще няма да можем да го приложим. И досега съдебното изпълнение е достатъчно блокирано, без да имаме особени залози. Господин Лучников казва, че за да се задейства тази система както трябва, въпросът е организационен. Но той е бил министър на правосъдието и вероятно се е опитвал да задейства тази система, тази система правим опит да я задействаме в последните тридесет години непрекъснато. Но така или иначе тя е много, много претоварена. Ние трябва да търсим варианта, който да позволи да се ускоряват икономическите процеси, но да се гарантират и кредитните институции, да се гарантират, от една страна, и тези, които потребяват тези кредити. Не може да се твърди непременно, че залогополучателят извършва продажбата. Все пак е въведена фигурата на депозитаря, който според закона трябва да бъде едно странично лице, несвързано нито със залогодателя, нито със залогополучателя. Както съдията-изпълнител е отговорен за действията си, които върши, така и депозитарят е отговорен.
Освен това на залогодателя са предоставени всички възможности да защитава правата си по съответния предвиден в закона ред и възможности да атакува действията на депозитаря, да доказва недължимост на дълга или да прави други възражения, както на всеки един длъжник, който се явява пред съдията-изпълнител, да плаща.
Аз съм категорично против да отиваме за всичко при съдията-изпълнител. Няма смисъл от този закон, ако ще въвеждаме тази процедура. Освен всичко ние въвеждаме тази форма, в края на краищата това се осъществява по пътя на доброволното договаряне. Залогодателят сам доброволно поема ангажиментите след като не може да плати, да понесе санкцията на това изпълнение и той е длъжен да съдейства, след като не може да плаща, да погаси дълга си със заложеното имущество. Ние трябва с всички усилия да възпитаваме длъжниците да понасят тези последици, когато не са изправни.
Съществен момент е обстоятелството, че в много случаи все пак се предвижда намеса на съдията-изпълнител. Тук наша задача е да видим налице ли е синхронът между процедурите по този закон с действащите процедури по ГПК. Това ще е грижа за второто четене, защото не трябва да допуснем да се стигне до противоречие и на тази база да се блокира приложението на закона. Но мисля, че трябва в ускорен темп да приемем закона, за да дадем възможност за по-голяма стабилност на кредитната ни система, която да има повече възможности да се удовлетворява, когато длъжниците не са изправни. В същото време това е една форма, която позволява икономиката да върви безпрепятствено, защото все пак заложеното имущество си остава у залогодателя, не спира неговата стопанска дейност.
С тези забележки ще гласувам за този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Никола Кацарски.
НИКОЛА КАЦАРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Предложеният проект за закон цели насърчаване на кредита в областта на стопанската сфера чрез модернизиране на правната уредба на залозите. Усъвършенствана е уредбата на залога на движими вещи и вземания, като се дава възможност на залогодателя да ползва икономически заложеното благо от тази категория. Той запазва своята фактическа власт върху заложената вещ с възможност дори за използване и разпореждане. А на заложния кредитор са осигурени както по-голяма гаранция срещу придобиването на заложното благо от трети лица чрез установената система на вписване в централния регистър за особените залози, така и облекчената възможност за удовлетворяване на вземането чрез изпълнение, при което участието на съдебните органи е сведено до минимум.
Освен това е разширен кръгът на благата, които могат да се залагат, като към движимите вещи, някои категории ценни книжа и вземанията са прибавени още и без(налични ценни книжа, дружествени дялове от търговски дружества, съвкупности от вземания и движими вещи и търговски предприятия, които досега поради особеностите на съществуващата уредба, липса на правила за създаване на противопоставимост от трети лица, за принудително изпълнение и други, не можеха да служат като обезпечение. А практиката в страните с развита пазарна икономика показва нарастване именно на техния относителен дял сред използваните от стопанската сфера обезпечения.
След приемането на закона проблематични като обезпечения ще останат само правата върху интелектуални блага, както и нови категории имуществени субективни права, които биха могли да възникнат в бъдеще. Този недостатък - ако това е недостатък на закона - се дължи на възприетия подход възможните обекти на залога да бъдат определени чрез изчерпателно изброяване, а не чрез използване на общата формулировка - "всички имуществени права с изключение на", в какъвто случай вероятно биха се породили спорове дали известни имуществени блага могат да бъдат предмет на залог от този тип или не. Тъй като целта на закона е да се усъвършенства обезпечението в областта на стопанската сфера, то и приложното му поле е ограничено до нея. Залогодателят трябва да бъде търговец или лице по чл. 2 от Търговския закон, тоест извършващо описаната там търговска дейност или упражняващо свободна професия.
Благодарение на това сега съществуващата уредба на залога в ЗЗД, както и на търговския залог в част втора на Търговския закон, се запазва без промяна и ще остане алтернативна възможност за обезпечение, която може да се ползва и в стопанската сфера. Вярно е, че с уредбата на този закон лица, които не попадат в изброените категории, не могат да учредяват залози по него. Но очаква се да бъде изработен закон за така наречения потребителски кредит, който ще даде възможност и на тази категория лица да учредяват залози по описания в този закон начин.
Отменени ще бъдат особените залози, които съществуват досега в Закона за банките и кредитното дело и в Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и закрила на чуждестранните инвестиции, които по не особено задоволителен начин в юридическо, а и в практическо отношение се опитваха да постигнат някои от целите на предложения закон.
Учредяването на залога се състои от два елемента - договор за залог и вписване в съответния регистър, чрез което се създава противопоставимост спрямо трети лица и което е ново по този си обхват разрешение. За онези заложени блага, за които има уредени регистри, безналични ценни книжа, дялове в търговски предприятия вписването става именно в тях. Поради големите им особености корабите и въздухоплавателните средства, за които е възприет регистрационен режим за всички разпоредителни сделки, въобще са изключени от приложното поле на този закон, а за движимите вещи и вземания се създава специален регистър, който е централен, на национално равнище. Въпреки че е възможно вещите да се локализират чрез определени критерии, липсва трайна връзка, която да обуслови местната подсъдност.
Няма никаква пречка обаче, поради това, че правилата, които ще уреждат този регистър, ще се уредят със съответен правилник в закона, да се създадат - ако мога така да се изразя - местни регистри в съответните окръжни съдилища например, при които може да се извършва вписване на залога, както и да се дават справки за това дали са вписани залози, но централата ще бъде в един централен регистър, който най-вероятно ще бъде в Министерството на правосъдието.
Трябва да се има предвид, че създаването и пускането в действие на този регистър, от който зависи приложението на този закон, както и доброто му и надеждно функциониране е задача, която изисква не леки технически разрешения. Но ще се възползвам от думите на уважаемия председател - при съвременната компютърна техника това не е някакъв особен проблем.
Предложеният закон значително разширява и сега съществуващата възможност за извънсъдебно удовлетворяване на заложния кредитор от заложното благо без прякото му придобиване, както е например в Закона за банките и кредитното дело. Като за това не е необходима изрична клауза в заложния договор.
Намеса на държавните органи е предвидена само в случаите, когато липсва доброволно предаване на вещта от задълженото да направи това лице, както и когато възникне правен спор. Ако тези усложнения липсват, тоест ако няма противопоставяне от страна на залогодателя, заложният кредитор разполага с най-важната в икономическо отношение за него възможност - сам да осребри заложеното благо. За разлика от сега съществуващото разрешение индивидуалното и извън съдебно удовлетворение се запазват и при производството по несъстоятелност, независимо от това в коя фаза се намира то.
Всъщност предложеният закон продължава една съществуваща традиция и представлява усъвършенстване на правната уредба на залогостопанската сфера, посредством създаване на противопоставимост чрез вписване и по възможност за извън съдебно удовлетворение. Това е така наречената меболиарна ипотека, която съществуваше в България от доста отдавна, но която бе премахната през 1950 г.
Този закон е една необходимост. Налага го стопанският обмен и усилване на този стопански обмен би могло да стане посредством и този закон. Може би има някои несъвършенства в него. Те биха могли да бъдат изгладени и оправени с предложения, които биха могли да бъдат направени при гласуване на закона на второ четене.
Аз апелирам към вас да приемете този закон на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Спас Димитров, записал се последен, след което следва гласуване.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!
Действително това е един интересен законопроект, който е принос, според мен, в юридическото мислене на тази страна. Но, разбира се, аз искам да посоча някои свои критични забележки, които изхождат от основното съображение, че този законопроект не гарантира в една достатъчна степен правата на кредитора.
Изминалите няколко години показаха, че един от основните проблеми в българското законодателство е точно недостатъчната гаранция на правата на кредиторите.
Сега се предлага един законопроект за особените залози. Но спомнете си, че такива особени залози можеха да се учредяват и досега по Закона за банките и кредитното дело. Такива особени залози бяха учредявани. И до такава степен нещата бяха извратени, че особеният залог беше използван като едно доста подходящо средства за изсмукване средствата на банките, което стана през изминалите години. Това е първо. И второ, когато се говори за особения залог, трябва да се има предвид, че практически се срещнаха огромни трудности при реализацията му точно от тези банки.
Аз нямам данни, мислех че ще бъдат представени заедно с мотивите към този проект, за да се види в крайна сметка колко от производствата по отношение на реализацията на особени залози са били успешно реализирани през последните години и колко от особените залози са с висящи производства или все още нереализирани производства при огромните дългове, които се натрупаха при залог горе-долу по реда на този закон.
Ето защо вниманието, което насочвам, е върху несъвършенствата на изпълненията, предвидени в законопроекта. Преди всичко се посочва, че тогава когато кредиторът не може да получи необходимо съдействие от залогодателя, той може да поиска предаване на заложеното имущество от съдията-изпълнител, по реда на чл. 414 от Гражданския процесуален кодекс и нищо повече.
И според мен точно на тази основа оттук нататък ще възникнат много тежки проблеми в практиката. Затова защото автоматичното препращане към чл. 414 не решава въпроса. Тук вече не се отговаря на въпроса: след като съдията-изпълнител пристъпи към действие, цялата ли съдебно-изпълнителна процедура оттук до края ще бъде раздвижена. Разбира се, до намирането на вещта, евентуално, и предаването на кредитора. Ще се влиза ли отново в призоваване за доброволно изпълнение, както е нормалната процедура при съдебния изпълнител? Какво ще стане ако вещта в този момент е у трето лице? Как ще се регламентират жалбите срещу действие и бездействие на съдебния изпълнител? Как ще стане оспорването на тези действия? Как ще се реши въпросът тогава, когато се насочат действията срещу вещ, която е съпружеска имуществена общност? Как поначало ще се образува това производство пред съдебния изпълнител, след като за всички останали случаи е ясно, че на основата на изпълнителния лист - така, така и така, се образува изпълнително производство, изпълнително дело и съдията-изпълнител пристъпва към изпълнение? Как ще стане това? Законът не дава отговор на тези няколко много сериозни въпроса. Дори не се дава отговор на въпроса в крайна сметка от кой съдебен изпълнител, в кой район ще се извърши изпълнението.
Би трябвало да се даде отговор и на въпроса: кога ще се прекрати и с какъв акт ще се прекрати производството.
В законопроекта няма и текст, който да препраща за неуредените случаи, например, че нещата ще се извършват така, както са посочени в Гражданско-процесуалния кодекс. Само се казва "чл. 414 от Гражданско-процесуалния кодекс".
Даже, според мен, се съдържа една много сериозна опасност, защото залогът поначало е върху конкретно имущество. Един вид няма ли го това имущество или няма ли ги тези права, няма залог.
Член 414, ал. 2 от Гражданско-процесуалния кодекс казва, че "Тогава когато съдебният изпълнител не намери вещта, се насочва срещу други вещи, собственост на длъжника". В случая обаче това противоречи абсолютно на правилата на залога. Затова защото най-вероятно ще дойдат други кредитори, които ще кажат на заложния кредитор, че той няма повече права, той има права само върху заложеното имущество, което липсва в този момент. А най-вероятно ще липсва изключително по доста, така, манкиращи способи и начини, както показа досега животът. Това го вмествам в общата теза, че продължава да се дава една неоправдана защита на длъжника, а кредиторът е с неясни права. Тоест по този закон отново ще продължи доограбването евентуално на този, който иска да дава не коректно пари, а този, който смята сериозно да ги дава, няма да ги даде, тъй като не му е гарантирана една сериозна процедура, по която при недобросъвестност на задълженото лице, той ще си възстанови своето имущество.
На следващо място. Смятам, че в законопроекта не се дава яснота по няколко основни въпроса. Например, залогът на дял в дружество. Много кратко и много схематично е посочено това.
Тук също заложният кредитор няма сериозни възможности за контрол върху това, което е дал. Какво имам предвид? Имам предвид, например, едно умишлено или неумишлено лошо водене на работата в дружеството. Той е дал определена сума, получил е залог, дял от дружеството, да речем едно дружество с ограничена отговорност и това дружество с ограничена отговорност, да приемем хипотезата, че умишлено управлява зле.
Как ще се защити? Как ще контролира той този процес? Или накрая когато отива да си реализира правата, ще каже: "Ето, вземи си, моят дял е от 50 хиляди лева, с които съм осъществил това дружество, ето ти 20 хиляди лева срещу твоите 2 милиона. И аз ще се оправя оттук нататък". Защото става дума за дружество с ограничена отговорност. А пред очите му евентуално той ще може да наблюдава как на това дружество умишлено едва ли не се влошава състоянието.
Действително предвижда се в общите разпоредби като задължение на законодателя да уведомява заложния кредитор за някои действия, които така или иначе засягат неговите интереси, но според мен това е крайно недостатъчно. При залог на дял в конкретния случай, пак повтарям, кредиторът не е гарантиран срещу действия, които водят дружеството към лоши резултати.
Не е ясен въпросът, според мен, и с това: ако например залогът е непарична вноска и тази непарична вноска по една или друга причина, пак повтарям, включително тук дори да приемем, че съм краен, приемам едни некоректни действия от страна на длъжника, той внесе тази непарична вноска в дружество, за да може по някакъв начин отново да забави изпълнението или да прикрие своето задължение. В такъв случай как ще се реализират правата на кредитора - по реда на обикновеното производство, или ще се приеме, че оттук нататък става въпрос за дялово участие, че нещата са се трансформирали в залог върху дял от дружество и ще се реализират правата чрез тази процедура?
Неясноти има и при удовлетворяване на правомощията при изпълнение върху търговско предприятие. Така поне аз както чета текста, оставам с убеждението, че кредиторът може да остане едва ли не в едно постоянно ползване и управление на предприятието. По този начин, според мен, би могло да се прикрие и едно основно право, което е забранено при залога, т.е. кредиторът да стане собственик на вещта, която се залага. Защото никъде не се определя в какъв срок той ще реализира своите права по управление. Остава се с убеждението, така както се посочва в текста, че той може да управлява безкрайно във времето, което по същество е една скрита продажба. Би трябвало да стане ясно в какъв срок той може да управлява това имущество, което е дадено като негов залог, и оттам нататък как ще стане реалното му удовлетворяване, ако в тези срокове, в които той управлява, не е могъл да събере своето вземане.
На последно място искам да посоча текста в Преходните и заключителни разпоредби относно изменението на Закона за банките и кредитното дело. Това е § 4, точка 2, където се казва, че "Ако кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметки". И задавам въпрос на вложителя: това отклонение ли е от цялата процедура, която предвижда законът? Защото досега говорехме за един начин върху изпълнението, сега вече се въвежда отново изпълнителен лист, т.е. започване на изпълнителното производство по съвсем друг начин. Тоест в сериозно отклонение от това, което е прието като принципи в закона. Ако е така, тогава аз за себе си не мога да разбера защо в един закон се въвеждат два различни начина на изпълнително производство и с какво нещата ще бъдат облекчени, и с какво отново няма да се повтори досега съществуващата практика, в която длъжниците си правеха горе-долу каквото си искат с банките и банките не можеха да реализират правата си. Отново ги изпращаме към изпълнително производство, отново им даваме нещо, което досега имаха - правото да получат изпълнителен лист, и оттам нататък да реализират своите права. Но виждате, че годините показаха, че точно тази процедура като че ли не е никак ефикасна. Фактически с това изменение какво подобряваме в особения залог, учреден в полза на банка? Аз за себе си не виждам никаква полза от това.
На последно място смятам да направя една малка забележка - че задължително е в този закон в Допълнителните разпоредби да се изясни какво се разбира под "реколта". Какво точно този закон има предвид под "реколта" - дали това, което всеки от нас си го знае, че е реколта, или ще се даде едно точно понятие какво е реколта, която може да бъде обект на особен залог. Мисля, че и това трябва да се регулира с този закон.
Ето защо, като заставам на становището, че най-после в тази страна трябва да почне да се мисли категорично и ясно за защита интересите на кредиторите, смятам, че в частта "Изпълнително производство" законопроектът не само е непълен, но и предлага решения, които при един сериозен кредитор, който действително иска да му се върне това, което е дал, едва ли ще прибегне до особен залог. По-добре да си вземе досега залога, уреден в Закона за задълженията и договорите, тоест да си вземе вещта при него, да я държи по някакъв начин, ако може, и по този начин да е гарантиран, че ще си удовлетвори правата. Но едва ли, ако мисли сериозно, при това изпълнително производство би си позволил да даде пари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? - Няма.
Поставям на гласуване на първо четене Закона за особените залози. Моля да гласувате.
От общо гласували 157 народни представители, за - 152, против - няма, въздържали се - 5.
Законопроектът за особените залози е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПИТВАНЕ ДО НАРОДА.
Давам думата най-напред на народния представител Спас Мулетаров да прочете становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи. Става въпрос за два законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В днешния дневен ред са включени за обсъждане два законопроекта за допитване до народа. Първият от тях е внесен от народния представител Йордан Соколов, който комисията обсъди на свое редовно заседание на 1 юни 1996 г. След обсъждането комисията прие следното становище:
Налице е безспорна необходимост от приемането на такъв закон. Действащата нормативна уредба е остаряла и неприложима в съвременните условия. Отделни разпоредби обаче би трябвало да се преразгледат с оглед на тяхната конституционосъобразност и правно прецизиране. Така например юридически по-издържано би било в чл. 1 от законопроекта да се говори за участие на народа в упражняване на държавната власт, а не "в държавното управление".
От преработване се нуждае и текстът на чл. 5, ал. 2, който не допуска констативния референдум, а това е в пряко противоречие с чл. 136, ал. 2 от Конституцията. Този текст би следвало да отпадне.
Също така буди съмнение относно своята конституционосъобразност и разпоредбата на чл. 8, точка 3, където е уредено правото на президента да прави предложения до Народното събрание за вземане на решение за провеждане на референдум. Приемането на подобно нормативно разрешение ще доведе до едно недопустимо с оглед на чл. 87, ал. 1 от Конституцията разширяване на законодателната инициатива на президента.
Категорично е становището на комисията по отношение необходимостта от преработване текстовете на чл. 13, 14 и 18а.
Налага се да се прецени съществуването на глава пета от законопроекта, а именно: прилагането на нейните разпоредби би създало трудно преодолими практически затруднения.
Необходимо е също така да се създаде изрична разпоредба в Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, с която да се отмени сега действуващият Закон за допитване до народа.
Несъвършенствата на така внесения законопроект, обаче, не засягат цялостната му структура и основните нормативни разрешения. Така че те биха могли да бъдат отстранени при второ четене. Ето защо комисията счита, че законопроектът може да бъде приет на първо четене от Народното събрание.
Становището бе прието с 12 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се".

Становище на комисията по Законопроект N 54-01-62, внесен от народния представител Димитър Велев и група народни представители.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи на редовно заседание, проведено на 19 септември 1996 г. обсъди Законопроект за допитване до народа, внесен от Димитър Велев и група народни представители. Преди разглеждането на този законопроект комисията на 1 юни 1995 г. е приела становище по Законопроект за допитване до народа, внесен от народния представител Йордан Соколов, изказала е мнение за прецизиране на отделни текстове, като по същество приема необходимостта от гласуването на закон, който урежда тази материя.
Комисията е на мнение и потвърждава отново изразеното по-рано становище, че е необходим нов устройствен закон, който да регламентира начините и реда за пряко участие на населението в местните и централни органи на държавната власт. Досегашната нормативна уредба не отговаря на съвременните обществено-политически условия за провеждане на тази форма на пряка демокрация.
Обсъжданият законопроект е осъвременен и отговаря на тези изисквания. В него процедурата за пряко участие на населението в управлението е уредена ясно и няма да породи затруднения при прилагането й.
Комисията единодушно подкрепя внесения законопроект. Тя счита, че разглеждането му следва да бъде ускорено, като законопроектът да бъде приет и на второ четене до края на 1996 г. Това е необходимо с оглед разпоредбата на § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство, който предвижда провеждането на референдум в населените места за създаване на нови общини след 1 януари 1997 г. при условия и ред, определени със закон, а именно този закон определя тези условия и реда за това.
Поради това, че законопроекът на народния представител Димитър Велев урежда една и съща материя с внесения законопроект от народния представител Йордан Соколов, комисията на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага двата законопроекта да бъдат разгледани едновременно в пленарна зала, въпреки че те са внесени по различно време.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Димитър Велев, председател на Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика, за да прочете становищата на председателстваната от него комисия.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика на свое редовно заседание обсъди внесения законопроект за допитване до народа от народния представител Димитър Велев и група народни представители.
Преди това - на 14 април 1995 г. комисията е разгледала Законопроектът за допитване до народа, внесен от народния представител Йордан Соколов и е приела становището по него.
Комисията счита, че двата законопроекта уреждат една и съща материя и на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание обсъди едновременно посочените законопроекти.
Комисията смята, че е необходима нова правна регламентация за начините и реда за прякото участие на населението в осъществяването на държавната власт. Действащият Закон за допитване до народа е остарял и не отговаря на новите политически реалности, свързани с демократичните процеси в нашето общество. Предложените законопроекти са актуални и навременни. Тяхното приемане се налага и с оглед Разпоредбата на § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство, който предвижда, че уредбата за създаване на нови общини се прилага от 1 януари 1997 г., а чл. 9, ал. 1, т. 4 изисква като задължителен елемент от процедурата за формиране на нова община, провеждането на референдум по условия и ред, определени със закон.
Комисията счита, че следва да се направят и някои забележки към внесените проекти.
В Законопроекта за допитване до народа, внесен от народния представител Димитър Велев и група народни представители не е уреден въпросът за оспорването на резултатите от националния референдум. Целесъобразно ще бъде да се регламентират два вида референдуми - решенията на единия от тях следва да имат задължителен характер, а на другия - само препоръчително-консултативен. Полезно ще бъде да се обсъди възможността за провеждането на общи събрания на населението в няколко населени места едновременно или в едно населено място, но в няколко различни секции. На основата на събраните резултати да се приеме съответното решение. Това е особено необходимо за общините или за по-големите населени места. Следва да се прецизира и разпоредбата на чл. 21, свързана с правото на инициатива за провеждане на местен референдум в общината.
Комисията прие, че следва да се направят някои препоръки и по Законопроекта за допитване до народа, внесен от народния представител Йордан Соколов. Някои предложени в него разпоредби са в противоречие с Конституцията на страната. Например, чл. 18а, регламентиращ въпроси, свързани с изменение и допълнение на основния закон на страната са в колизия с глава девета на Конституцията. Предлагат се практически нереализуеми правни решения - невъзможно е да се събере необходимият кворум за провеждане на събрания при постановката на чл. 36, че общото събрание на населението е законно и може да се проведе, ако на него присъстват повече от половината от лицата, които имат право да участвт в него. Явно е, че липсва необходимата материално-техническа база за осъществяване на тази разпоредба, особено в средните и по-големите населени места. В тази връзка препоръките към първия законопроект за провеждането на общи събрания на населението едновременно в различни населени места решава посочения проблем.
На заседанието на комисията бяха направени редица бележки за по-точната правна техническа формулирвка на някои текстове, които биха могли да се осъществят на второ четене. След станалите разисквания комисията единодушно реши да предложи на Народното събрание да бъдат приети на първо четене внесените два законопроекта, като за второто четене се изготви от тях един общ законопроект.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Предлагам 30 минути за изказване по законопроекта на всяка парламентарна група. Има ли възражения? - Няма.
Моля вносителите, ако желаят да вземат думата извън регламента, да вземат думата.
Най-напред думата има Йордан Соколов. Заповядайте.
Моля ръководителите на парламентарни групи да ми представят списък на желаещите да вземат участие в обсъждането.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще ви моля да подкрепите внесения от мен законопроект, който заедно с другия внесен законопроект от господин Димитър Велев и група народни представители считам, че може да бъде добра основа за изработване на един общ законопроект.
Няма спор - тук всички са единодушни - че тази материя понастоящем е уредена с нормативни актове, които са остаряли и че трябва да се приеме нов Закон за допитване до народа. Това положение е залегнало и в Конституцията, така че вън от съмнение е, че такъв един закон е необходим.
Има няколко основни принципни положения, които във внесения от мен законопроект са решени по определен начин и разбира се, Народното събрание ще се произнесе дали това е най-удачният начин.
Принципен въпрос е кой има право да вземе решение за провеждане на национален референдум. Във внесения от мен проект това е Народното събрание, но то може да вземе решение освен самостоятелно и тогава, когато то бъде сезирано от определени институции. В чл. 8 аз предлагам това да може да стане по предложение най-малко на една четвърт от общия брой на народните представители, Министерския съвет и Президента на Републиката.
Един друг въпрос, който е може би най-важният - каква е правната стойност на проведения референдум - дали в резултат на прякото гласуване на народа при национален референдум, а това важи и за местните референдуми - решението ще бъде задължително или то ще има само препоръчителен характер. Лично моето разбиране е, че референдуми да се провеждат, които имат само препоръчителен характер е излишно. Ако става дума само да се вземе мнението на населението, без това да задължава, който и да било орган на законодателната или изпълнителната власт, по-скоро това ще бъде едно социлогично проучване. Ето защо, макар и като вариант, именно на този чл. 18а, за който говори и представителят, председателят на Комисията по местно самоуправление, е посочено и аз не считам, че това противоречи на Конституцята, че е въз основа на произведения национален референдум Народното събрание изменя или допълва действащата Конституция, взема решения за производство на избори за Велико Народно събрание и приема закон или решение.

Аз смятам, че това е сърцевината на този законопроект, затова защото наистина един такъв законопроект за народно допитване трябва да даде отговор на този въпрос. Когато бъде проведен един национален или местен референдум и той завърши с определено становище на участващото население, на мен ми се струва, че съответният орган, който е оправомощен по Конституцията да издаде своя акт, трябва да се подчини на решението на народа. Да се провежда национален референдум само, след това да се даде право, било дори на Народното събрание или да кажем на друг орган, включително и Министерския съвет, той свободно да решава дали да се съобрази с изказаното мнение на населението, на мен ми се струва просто недопустимо и неоправдано.
Ето защо смятам, че този чл. 18а решава по един добър начин този основен въпрос. Тогава, когато ние преминем към провеждане на национален, респективно местен, референдум и той завърши с определен резултат, това е най-висшата форма на демокрация, поне смятам, че по този въпрос трудно може да има различни мнения и съответният орган, дори това да е Народното събрание или едно Велико Народно събрание, трябва да се съобрази с прекия вот на народа.
В законопроекта са дадени редица процедурни правила. Аз съм съгласен, че има какво да се подобри в него, включително този чл. 36. Има случаи, в които общото събрание на населението може да се проведе тогава, когато съответното населено място не е голямо. Може би трябва да се помисли да има възможност за провеждане на общо събрание чрез представителство или чрез делегати, за да може наистина в едно по-голямо населено място също да се провежда общо събрание.
Смятам, че доста детайлно във внесения от мен законопроект са разработени процедурните правила на провеждането на всичките видове допитвания до народа - национален, местен референдум, общо събрание и подписка - и затова ще ви моля да го подкрепите, и наред с другия внесен законопроект наистина вече на второ четене да бъде приет един добър закон за допитване до народа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Народният представител Димитър Велев като вносител има думата.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Господин председател, уважаеми народни представители! В много голяма степен аз възприемам изложеното становище на господин Соколов и бих искал да заявя, че нашият законопроект спазва същата структура, която е предложена и от него, а именно, това са въпросите на националния референдум, провеждането на местния референдум, общото събрание на населението и подписката.
В нашите два законопроекта ние преследваме една и съща цел, а това е предоставяне възможност на гражданите за пряко участие на населението в решаването на важни въпроси от местен и национален характер. Вярно е, че има спор дали тези въпроси, които трябва да бъдат поставени на национален или местен референдум, дали да бъдат въпроси на държавната власт, дали да бъдат въпроси на управлението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, кой разрешава влизането в залата на външни лица?
Прощавайте, господин Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Ние сметнахме, че правилно е въпросите, които се поставят...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На господина, който влезе в залата, да му се отнеме пропускът за народното събрание. Моментално!
Заповядайте, господин Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми народни представители, при разработката на нашия законопроект ние сметнахме, че обект на национален референдум могат да бъдат въпроси само, които са от компетентността на Народното събрание, а не и въпроси, свързани с управлението - въпроси, които са от компетентността на изпълнителната власт.
Основното ни съображение е, че България е парламентарна република, на парламента са възложени най-важните въпроси на страната, а най-важните въпроси на страната могат да бъдат решавани и чрез вота на народа.
По въпроса за задължителния и препоръчителния характер на референдумите. Ние в този вариант не сме го отразили, но впоследствие, когато законопроектът беше внесен, ние стигнахме до извода, че трябва да възприемем европейската практика, в която има референдуми със задължителен и с препоръчителен характер. Това се налага и от обстоятелството, че в редица закони, а в това число и в Конституцията на нашата страна са предвидени случаи, в които се налага консултация до населението по определени въпроси.
Например в Конституцията изрично е предвидено, че границите на населените места и по-специално, когато се определят границите между землищата на населените места, е необходимо допитване до населението. Такова допитване не може да има задължителен характер, защото, ако си представим, че между две съседни общини се провежда референдум, ще надделеят тези, които са мнозинство и в никакъв случай не може да се реши въпросът от самото население. Очевидно становището, мнението на избирателите или по-точно на гласоподавателите от две съседни общини ще бъде такова, което да има консултативен характер и с което в една или друга степен решаващият орган да се съобрази.
Същото е и със Закона за административно и териториално устройство на Република България, в който се предвиждат разделяне, отделяне, сливане, вливане на едни или други общини или населени места. По същия начин този въпрос не може да бъде решен чрез задължителния вот на населението.
Ето защо ние сметнахме, че този въпрос трябва да бъде решен и в интерес на практиката в нашата страна, и в съответствие с европейското законодателство.
Единственият въпрос, по който най-сериозно се различаваме със законопроекта на господин Соколов, това е дали може да се провежда референдум, по-специално национален референдум, за промяна на Конституцията.
Ние смятаме, че след като има изрични разпоредби в Конституцията за начина на нейното изменение, не може с референдум да се извършва такова изменение на Конституцията.
На второ място ние смятаме, че не могат чрез национален референдум да бъдат решавани въпроси от компетентността на Конституционния съд. Това е един специален орган, който разглежда специфични въпроси и в никакъв случай народът не може да бъде по-компетентен, отколкото специалистите, които представляват този Конституционен съд.
Същото е и със съдебната власт. Не може да се решават казуси, дела от народа. Ние смятаме, че и в други случаи, където има изрично предвиден със закон или с Конституцията ред за решаването на един или друг въпрос, там не трябва да има допитване, защото могат да бъдат допуснати грешки, каквито са допущани в западноевропейската практика в миналото, а в крайна сметка, поучавайки се от тях, хармонизирайки нашето законодателство със западноевропейското, ние трябва да отчетем техните и положителни, и отрицателни случаи в тяхното законодателство.
Това е в най-общи линии нашият законопроект. Той е процесуално-устройствен, предвидили сме начините, реда за допитването, в това число кой има право на инициатива за провеждане на референдум, кой е решаващият орган, който взема решение за провеждане на референдум, как се отчитат резултатите, съответно с назначаването на комисии. Естествено това, което ние изложихме в нашето становище, подобряване редакцията на отделните текстове, съвместяване на отделни текстове между двата законопроекта, биха могли да дадат един общ законопроект, който да обслужва целите, които сме си поставили с тези законопроекти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане. Давам думата най-напред на Иван Гайтанджиев от демократичната левица.
ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Позволете ми в самото начало съвсем искрено да поздравя и двамата вносители за една много точна формулировка, едно попадение, което беше направено, а именно, че референдумите са една най-висша форма на демокрация, по простата причина, че когато се решава нещо, главната и тежката дума е на суверена. А по-висш суверен от народа няма.
Аз няма да се впускам по същество по отделните тестове. Считам, че казусът не е сложен и е похвално това, че комисията единодушно излиза в пленарна зала с аргументирано, обосновано искане да се пристъпи към едно по-бързо решаване на този въпрос и приемането на закона.
Аз считам, че голям казус няма по простата причина, че е ясно, в нашата Конституция е казано, че България е парламентарна република и на базата на този основен извод ние можем да намерим най-доброто решение, особено при второто четене.
Аз бих се опитал по-скоро да направя една политическа рамка, която е необходима според мен във връзка с този така необходим закон и съм съгласен с господин Велев, че усилията на България за нейното интегриране с Европейския съюз се материализира чрез действия, които биха спомогнали за хармонизиране на нашето законодателство с европейското законодателство, което, разбира се, не означава механично прилагане на едно, второ или трето, което е в Западна Европа, но едно оптимално съчетаване на неща, които вече са проверени в практиката и в живота. Поне досега, и това никой не може да го оспори, световната практика не познава по-убедителна и класическа форма на пряка демокрация от националните референдуми. Факт е - и това също е истина, че продължителни периоди от време в Западна Европа особено националните референдуми нямаха особено приложение и респективно нямаха съществено значение в политическия живот на повечето държави от Западна Европа. Но още по-безспорен факт е това, че в последните години, в последно време общественото мнение в Европа се променя дефинитивно в полза на много по-активно и по-голямо народно участие при вземането на важни политически решения, особено решения от национално значение. И за да не бъда голословен, само ще припомня на уважаемите колеги, че през последните години една своеобразна вълна от референдуми заля Западна Европа и то по такива значими теми, каквито са присъединяването на една или друга страна към Европейския съюз и ратифицирането на договора от Маастрихт. Дори беглият анализ показва, че във всички страни, които са членки на Европейския съюз, националните референдуми се превръщат в институти с изключителна морална ценност по простата причина, че гражданите вземат участие в решаването на въпроси, които пряко засягат тяхната собствена съдба. И още нещо. На практика се получава така, че чрез референдумите гражданите на всяка държава имат добрата възможност да повишат своето политическо образование, ако мога така да кажа, своята политическа култура. Надали има някой, който би оспорил колко е важно за всяка държава нивото на политическата култура на нейните граждани.
Така че просто безспорен извод е това, че националните референдуми са най-доброто средство за решаване на въпроси от конституционен характер.
И завършвайки, аз отново искам да кажа, че ние сме в състояние, убеден съм в това, за сравнително кратко време да приемем закон, който да бъде адекватен както на потребностите на времето, на нашето време, на българското време, и на европейското време. Това би било от голяма полза за доказването пред Европа и света за откровения и силен стремеж на България с конкретни действия да докаже основанието си да стане пълноправен и интегриран член на Европа.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Константин Тодоров.
Да се готви народният представител Иван Иванов от Демократичната левица.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разглеждаме на първо четене два законопроекта, които уреждат една много важна материя, която отдавна чакаше своето решение и израз на откликването на тази обществена необходимост беше внасянето на законопроекта на господин Йордан Соколов още преди доста време.
Така или иначе решаването на този проблем се забави, но вече става неотложно и това беше изтъкнато и в изказванията на вносителите, и при четенето на становищата на комисиите. То е неотложно, защото трябва да се решават именно чрез механизма на референдума едни важни въпроси за самоопределянето на населението на различните общини.
И двата законопроекта, както се каза вече от много от говорилите, уреждат по сходен начин материята. В много от своите пунктове, включително в структурата на самите проекти, те твърде много си приличат и това показва, че всъщност се е работило професионално, работило се е задълбочено и се е работило, като се вземат предвид действителните проблеми.
Остават някои въпроси, които би следвало да намерят своето решение при нашето обсъждане и особено би следвало да намерят своето решение, когато специализираната комисия от двата проекта трябва да предложи на Народното събрание на второто четене един обединен проект.
Аз ще се опитам да маркирам някои съществени въпроси, които би трябвало да разреши този обединен проект за второ четене.
На първо място, вече очертаният като че ли основен проблем за характера на референдумите - да бъдат те задължителни или да имат само консултативен характер, ако условно приемем така да ги разграничаваме. За съжаление, като че ли вече приетият от Народното събрание през миналата година Закон за административно-териториално деление предреши в известна степен този въпрос - поне за един от случаите, а именно случаите, в които чрез референдум населението на дадена община или част от населението на дадена община трябва да се произнесе относно административно-териториалната единица, в която желае да живее. И аз бих казал за мое съжаление вече приетият закон се произнесе в полза на консултативния характер на референдума. Това не е изрично указано в текстовете на Закона за административно-териториалното деление, но то много ясно се разбира, когато се види какви са юридическите последствия от референдума, така, както това е прието в текстовете на закона.
Може би в този проект именно трябва да бъде намерена една много точна формулировка. Така или иначе ще се наложи, очевидно е, че да има два вида референдуми - и такива със задължителен характер, и такива с чисто консултативен характер. Мисля, че колегите, с които ще работим по изработването на обединения проект за второ четене, трябва да намерят отговор на този въпрос - какъв да бъде критерият, по какъв обективен критерий да се разграничават тези два вида референдуми. По кои въпроси, в кои случаи референдумът ще има задължителен характер и при кои ще има само консултативен характер. И като че ли податки вече за намирането на такъв критерий бяха направени в тази зала в някои от изказванията. Аз бих си позволил да се опитам да ги формулирам по-ясно.
Като че ли към консултативен характер на референдума би следвало да се насочим тогава, когато решението, което трябва да се вземе, е всъщност от компетентността на някакъв специализиран орган. И аз бих казал, че когато е от компетентността на високоспециализиран орган. И би следвало да се дава по-голяма свобода, по-голяма територия на задължителния характер на референдума при всички останали случаи. Неслучайно подчертах - високоспециализиран орган! Значи, когато решението е от компетентността, да речем, на Конституционен съд, на Министерски съвет, на Народно събрание или в други подобни случаи, когато това изрично е указано от Конституцията или други закони на страната. И повтарям, във всички останали случаи би трябвало да се даде широка възможност на населението да упражнява пряко властта, като референдумът, който е произведен, има задължителен характер, така, както е и според Конституцията - че народът е суверен.

Има и други въпроси, които би следвало да намерят своя отговор за второто четене на този законопроект и аз си позволявам да маркирам някои от тях.
Може ли например национален референдум да се проведе не по един, а по няколко въпроса? Защото ще възникнат различни технически трудности. Знаете, че по принцип при референдум се отговаря с "да" и "не" - това са възможните отговори на участващите в референдума.
Има вече проекти за провеждане на национален референдум, внесени в Народното събрание, проекти за решение в този смисъл, при които проекти се предлага да бъде отговорено на няколко въпроса едновременно от участващите в референдума. Значи в този закон е мястото, където законодателният орган би следвало да се произнесе по този въпрос - възможно ли е, при какви условия и по какъв ред ще става това, ако ще се провежда референдум за отговор на няколко въпроса, а не само на един.
Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители върху един друг момент, който поражда дискусии. В единия от проектите се предвижда, що се отнася до местния референдум специално, той да може да бъде свикван и от една четвърт от населението на съответната община. Очевидно когато тази норма е била предложена, се е имало предвид населението на средните и малките общини. Представете си, уважаеми колеги, че това нещо трябва да направят хората в София. Значи една четвърт от населението, това означава над 250 хил. души, трябва да се подпишат, да направят подписка, за да може да се проведе местен референдум в столицата по някой въпрос.
Ако тази норма остане в този вид, това би означавало на практика хората в големите градове да бъдат лишени от такава възможност - да може населението самостоятелно да предизвика референдум. То ще бъде поставено в практическа невъзможност да осъществи това, още повече като се имат предвид и другите норми, предложени по-нататък в проекта. Например това, че срокът, в който може това нещо да бъде осъществено, е 20-дневен. Значи за 20 дни хората трябва да се информират, да се организират и да съставят една такава подписка - нещо, което очевидно не е възможно, не е осъществимо. Тук също трябва да се търси някакъв оптимален вариант, при който да се види кое е възможното и кое - допустимото.
Може ли да има местен референдум с няколко общини - един следващ въпрос, който също трябва да намери своето решение. Тук обикновено именно този тип случаи се сочат като аргумент, при който решението на референдума трябва да има не задължителен, а консултативен характер, а самото решение да бъде взето от специализиран орган.
Като че ли в тази аргументация има основание, но въпреки това си мисля, че и тук трябва да има някакво разграничение. Има случаи, в които не само е възможно да бъде проведен референдум с участието на населението на няколко общини, но и е много удачно на този референдум да бъде дадена възможност да има задължителен характер. Аз няма да се впускам в представяне на казуси, които биха подкрепили тази теза. Всеки от хората, на когото са близки проблемите на местното самоуправление, би могъл да изтъкне такива, но именно затова, подчертавам пак, много е важно да бъде намерен точен и обективен критерий, по който да бъде разграничен характерът на референдумите - кога, в какви случаи да имат задължителен и кога консултативен характер.
Друг един въпрос, който също трябва да намери решение за второ четене, това е въпросът по какви избирателни списъци ще се провежда референдумът. Очевидно като че ли самоналагащ е изводът, че референдумът - бил той местен или национален, следва да се провежда по избирателните списъци от последните избори. Ако е местен - би следвало да се провежда по избирателните списъци за последните местни избори. Това са като че ли първите отговори, които възникват. Но възникват и въпроси.
От последните местни избори може да са изтекли месеци или години и правото на избирателен глас да са получили много други граждани, които са навършили пълнолетие. В такъв случай следва да се уточни не само по какви избирателни списъци ще се провежда референдумът, но следва да се предвиди и една възможност за актуализирането на тези списъци.
Това са нещата, които като че най-вече будят дискусия, будят спорове и ще очакват своето решение. Аз се надявам, че в една спокойна професионална работа това ще бъде осъществено и за второ четене ние ще имаме един добър обединен проект.
Предлагам на колегите да подкрепят и двата проекта - да бъдат приети на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Иван Иванов. Да се готви Спас Димитров от СДС.
ИВАН ИВАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният ви от народния представител Димитър Велев и група народни представители проект за Закон за допитване до народа е извикан на живот от необходимостта на обществената ни практика. Сега действащият Закон за допитването от 1983 г. е практически неприложим. Той изхожда от принципа за единство на държавната власт и съгласно този принцип са определени и въпросите, които могат да бъдат обект на референдум. При разделението на властите обект на референдум трябва да бъдат и въпроси от компетентността и на други органи, освен на Народното събрание. Действащият закон възлага редица права и задължения на обществени организации, които вече не съществуват и това го прави практически неприложим.
Проектът, който предлагаме, цели да утвърди изисквания и процедури, които да позволяват на българите да участват пряко в решаване на национални и местни проблеми. Необходимостта да побързаме с приемането на този закон е предизвикана и от определения от Закона за административно и териториално устройство срок, след които могат да се извършват административно-териториални промени в страната, а той е 1 януари следващата година.
В настоящия проект са предложени четири форми на допитване до народа - националният референдум, местният референдум, общото събрание на населението и подписката. Вероятно национални референдуми няма да провеждаме много често. Това е институция, която се прилага сравнително по-рядко. За това говори и политическата практика в страните от Европейския съюз. В продължителни периоди националните референдуми практически са нямали съществено значение в политическия им живот. Едва напоследък се проведоха повече референдуми за присъединяване към Европейския съюз и ратификация на договора от Маастрихт.
Средният брой на проведените референдуми за една страна през този период е пет, т.е. от началото на века. Дори в Дания и Франция - страни, където по-често се провеждат референдуми, са правени по-малко от две допитвания за десетилетие. Единственото изключение е Швейцария, където са проведени вече 249 референдума.
Основен принцип на нашия закон е, че референдумът има в повечето случаи императивен, а не консултативен характер. Не се предвижда възможност органите, от чиято компетентност е въпросът - обект на референдум, да не изпълнят взетото решение, както такава възможност съществува например в скандинавските страни.
Предвижда се предложението - обект на референдума, да се счита за прието, ако в него са участвали повече от половината от гласоподавателите и с "да" са повече от половината от действителните гласове.
Сегашният закон изисква положителен отговор от повече от половината от хората, имащи право на глас, а ясно е, че при днешната немного висока активност изискването за квалифицирано мнозинство би означавало на практика да не може да се проведе никакъв референдум.
Същевременно предложената норма гарантира в достатъчна степен, че не е възможно случайно мнозинство да реши въпрос от голямо значение за всички, защото референдумът е редовен, само ако в него са участвали повече от половината от имащите право на глас.
Според законопроекта местни референдуми могат да се провеждат в отделни общини, райони и кметства или населени места.


Чрез местния референдум могат да се решават практически всички въпроси, без общинския бюджет и местното данъчно облагане. И аз мисля, че това ограничение е разбираемо, тъй като е много вероятно някои общини да останат без собствени приходи, ако някой пита хората дали са съгласни да дадат нещо за местния бюджет. Всички местни референдуми се провеждат с решение на общинския съвет. Съществува обаче и допълнителна възможност за предизвикване на референдум извън общия ред. То е уредено в чл. 24 на законопроекта. Той дава възможност на една четвърт от гласоподавателите да предизвикат референдум по вече взети от общинския съвет решения. Това са решения от голяма важност и с възможно отражение върху общинските дела и след изтичане на четиригодишните мандати на местните органи: за сключване на заеми от банки, продажби, концесии, даване под наем на общинска собственост, която надхвърля 10 на сто от цялата собственост на общините; изграждането на обекти, което не може да стане с нормалните приходи на общината и т.н.
На пръв поглед това променя Закона за местното самоуправление и местната администрация, където общинският съвет има правата да решава тези въпроси. Но тази възможност ще гарантира населението от злоупотреби и авантюризъм на някои кметове и общински съвети, които да имат тежки финансови последствия за общините. Кметовете и общинските съвети се променят на избори, но хората в една община остават.
Подходящ начин за участие на населението в управлението е и общото събрание. По моя преценка тази форма е подходяща само за малките общини, населени места и кварталите. Особено ценна е възможността по този начин да се решават въпросите за съвместно ползване на общински имоти - мери и пасища, водоизточници, определяне на реда за прибиране на полските култури, организиране опазването на полските имоти и реколтата, мероприятия по растителна защита и т.н. Това е една отколешна традиция на българското село. Сегашната обстановка още повече изисква от нас да гарантираме законово тази традиция.
Освен това се предоставя възможност на общото събрание да решава въпроси за трудово участие на населението или заплащането на паричната му равностойност и това решение да няма пожелателен характер.
Единствената форма, която е предвидена в закона и която е само с консултативен характер, е подписката. Тя има за цел да даде възможност за внасяне на предложения в общинските съвети не само от общински съветници и кметове, а от една четвърт от населението. Тези предложения според мен ще имат голяма тежест, тъй като ще бъде подписано от една голяма част от имащите право на глас.
Уважаеми дами и господа народни представители, този законопроект не е съвършен. Аз самият виждам, че например не сме предвидили възможност за провеждане на референдум за част от територията, както стана дума и в предишното изказване. Възможно е да се налага решаване на въпроси, които излизат от рамките на една отделна община или населено място. Може би ще трябва да се уреди законово и възможността за оспорване на резултатите от национални референдуми, както това сме предвидили за общинските такива. Предложеният законопроект според мен е още една стъпка, която, надявам се, ще направи Тридесет и седмото Народно събрание по пътя към утвърждаване и разширяване на местното самоуправление, след Закона за местното управление и местната администрация, Закона за административно-териториалното устройство и т.н.
Определено споделям мнението, изразено от други колеги, че ще бъде добре да подкрепим двата предложени законопроекта и водещата комисия да изготви един за второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Спас Димитров от СДС.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тези законопроекти трябва да бъдат приети на първо четене и определено съм съгласен с колегите, които споделят становището, че дори са закъснели. Решаването на въпросите за допитване до народа трябваше да бъдат вече практически възможни за реализация, тъй като и животът ни предложи хипотези, в които вече са насрочени дори референдуми в отделни населени места, а провеждането им ще създаде определени проблеми до решаването на нещата с тези закони.
Второто, което искам да кажа, е, че за себе си приветствам еволюцията на Комисията по местно самоуправление и административно-териториално устройство, която при разглеждане на Законопроекта за допитване до народа, внесен от народния представител Йордан Соколов, първоначално миналата година е изразила становище с определено мнозинство, че не трябва да се приема внесеният Законопроект за допитване до народа, сега вече съвсем категорично застава на позицията, че са налице условията и предпоставките този закон да бъде приет. Отдавам го за себе си, че или политическият момент не е бил подходящ, или тогава мнозинството в комисията не е разбирало в достатъчна дълбочина необходимостта от този законопроект. Пак повтарям, приветствам смяната на позицията на комисията и единодушното становище, че и законопроектът на народния представител Йордан Соколов трябва да бъде приет на първо четене.
Моите основни възражения ще бъдат свързани с това, което сега е злободневно, а според мен това е провеждането на местните референдуми и другите форми на допитване главно на населението в отделните населени места.
Първо, смятам, че трябва областният управител да бъде изключен от правото за инициатива за провеждане на местен референдум в общината. Според мен предлагането от областния управител да се проведе референдум да речем за смяна на пълномощията на един кмет е директна политическа акция. Или дори да не е такава, дори и основанията му да са много убедителни, при всички положения тя ще бъде приета преди всичко по този начин.
Ето защо, давайки този пример, се обявявам против възможността едно лице от държавната администрация да има инициатива за провеждане на референдум. Нека да останат тези, които са избрани, или самите гласоподаватели чрез определен кворум, определен начин - както е посочена например една четвърт от броя на гласоподавателите, - или тези, които са избрани - общинските съветници и кметът. Но да не се дава право на инициатива за референдум на лице, което не е избирано, а е назначавано. Това според мен трябва да бъде като принцип, залегнал в законопроекта.
Оттук нататък следва и другото ми предложение, свързано с възможността областният управител да упражнява контрол върху съобразността на решенията, приети чрез местен референдум. Би трябвало да се изключи и тази възможност, защото нещата пак биха се поставили на една крайно политизирана плоскост от един държавен служител, който в един определен момент на основата на политическа целесъобразност ще реши дали да оспорва законосъобразност на решения, приети чрез допитване до народа. Би трябвало възможността областният управител да контролира подобен тип решения на общинския съвет и подобен вид резултати от допитване до хората да бъде изключена.
Тук вече възниква въпросът кой да контролира тези решения, неща, които според мен не са решени достатъчно добре в предлагания законопроект. Мисля, че в предложението на господин Соколов има такъв момент, в който се казва, че в седемдневен срок от решението за референдум страните или хора, които са засегнати от това решение, могат да го обжалват пред съответния съд. Това е една предварителна фаза и аз приемам, че и това е допустимо.
По-важен обаче за мен е въпросът кой може да оспорва резултата от референдума. Това важи и за националния референдум, това важи според мен и за местните референдуми. За себе си съм склонен да приема, че в един кратък срок, да речем в седемдневен или двуседмичен срок, заинтересовани лица, засегнати от това решение, или политически формации дори да могат да отнесат въпроса до съд и решението на съда да бъде окончателно. Но да не е само в правомощията на областния управител и да се изключат всички останали лица. Тоест възпроизвеждаме по един подходящ начин това, което е залегнало в Конституцията за проверка на президентските избори. Знаете, че там в едномесечен срок Конституционният съд се произнася върху законосъобразността. Да се възпроизведе и да се даде право на колкото се може по-широк кръг заинтересовани, засегнати лица да могат да обжалват решението в срока и след изтичането на този срок вече никой да не може да обжалва взетото решение.
Смятам, че има неяснота и относно връзката между подписката като първоначален акт, с който се иска референдумът от населението, една четвърт от гласоподавателите и това, което оформя правата, които се дават на общинския съвет да оформи решението за провеждането на местния референдум. Би трябвало да има абсолютна гаранция, че това, което хората са поискали, тези минимум 25 на сто от общия брой на гласоподавателите, това, което са поискали като техен вот, да бъде ясно възпроизведено от общинския съвет. Да не се получи така, че хората правят подписка за едно, а общинският съвет формулира искане за местен референдум за съвсем друго нещо. Законът в този му вид не дава тази гаранция на тези 25 процента, които искат точно конкретен въпрос да се реши, че няма по един или друг начин чрез известни трикове общинският съвет да измести действително, да отклони тяхната воля.
На следващо място, смятам, че трябва да се изяснят нещата и по отношение на общото събрание и по-специално това, че общото събрание може да задължи хората, всеки работоспособен гражданин да се включи с трудово участие в провеждани мероприятия или да заплатят паричната му равностойност. Не съм сигурен, че един такъв текст в момента е и конституционосъобразен, едно задължение за полагане на общественополезен, дори така да се скрие, труд.


Не съм убеден и не съм за себе си в момента сигурен, че няма да се срещне отпор и на тази основа точно да се каже, че един такъв текст в този момент вече е неконституционосъобразен, посяга върху права на хората.
На последно място, записал съм си, че трябва да се оформя добре протоколът за провежданите събрания. Имам предвид общите събрания на населението, тъй като предлаганото решение не е удовлетворително. За себе си аз още сега смея да предложа, че трябва да участват и хора в самото събрание, които да подпишат този протокол, за да може той да придобие необходимата автентичност. Ако протоколът се подпише само от председателя и от секретаря, дори да са много авторитетни длъжностни лица, все пак не дава една абсолютна гаранция, че този протокол ще бъде автентичен и нещата ще бъдат ясни.
Няколко общи думи по законопроектите. По Законопроекта за общинския референдум. Не би трябвало според мен да се допусне това, което бе защитено преди мен от господин Иванов, на одобрение чрез местен референдум да се поставят вече решения, които са приети от общинския съвет, независимо с какво са свързани. Тук е дадено, че когато се сключва заем с банка, когато е извършена продажба или е дадена концесия на собственост, която не надхвърля 10 процента от имуществото, може да се премине към съвсем друга процедура. Разберете, това, което се предлага, е вече съвсем друга процедура. Тя не е свързана с това, което говорим досега за референдума, тъй като нещата вече отиват в ръцете на кмета. Кметът решава при определени предпоставки дали да насрочи референдум и кога да е датата на референдума. Общият принцип, общото правило, това, което е и в Закона за местното самоуправление и местната администрация, и това, което е в този закон, че кметът е изолиран от този процес, той само реализира решенията. Но в нито един момент на него не му се дава възможност освен в тази хипотеза да насрочва дата на референдум. Би трябвало да се спази правилото кметът да не насрочва дата и да не взема самостоятелно решение за провеждане на референдум независимо какъв е въпросът, ако ще да е най-важният въпрос, който засяга общината.
Тук виждам и господин Желев, при обсъждането на Закона за местните финанси част от кметовете например казаха, защото оспорваме хипотезата, че може да се атакува сключването на заеми с банки, част от кметовете и, доколкото не ме лъже паметта, професор Яблански заяви, че в сегашната ситуация се налага кметовете да правят невероятни усилия, за да могат по някакъв начин да осигуряват финанси на общината. Представете си сега един сключен заем с банка. По Закона за местните финанси се предвижда един срок или по договора, сключен, така да се изпълнява, но договорът с банка е вече сключен и сега кметът изведнъж решава да го постави въз основата на подписка на местен референдум. И какво ще стане тогава с този договор или какво ще стане с тази концесия? Защо се внася крайна несигурност в неща, които в този момент са необходими на страната и които при всички положения налагат една по-голяма самостоятелност на администрацията? Разбира се, и по-голяма отговорност. В края на краищата тази отговорност е лична, в края на краищата тази отговорност е на политическата формация, която е излъчила това лице. Но да се подлагат на референдум много важни решения на общината, оформени по съответния начин от общинския съвет, дори вече може би реализирани и след това само със самостоятелно решение за референдум на основата на подписка от населението, е крайно решение, което няма да доведе до добри практически резултати.
Това са ми основните съображения, свързани преди всичко, пак повтарям, с местните референдуми, тъй като за себе си очаквам, че на първо време това ще бъдат и най-широко практикуваните референдуми, пък дори и само по въпроса дали еди-кой си кмет да бъде свален или да бъде оставен да управлява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
След почивката ще има думата Добромир Тодоров.
По време на почивката групата за приятелство на България с Казахстан ще направи среща в Зала "Изток".
Половин час почивка. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание. Давам думата на народния представител Добромир Тодоров.
Искам да уведомя народните представители, че няма да съобщаваме възможната програма за сряда и четвъртък, тъй като има извънредно заседание във вторник и тогава ще се обсъдят възможните законопроекти, които ще се разглеждат от сряда нататък.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В последните няколко години в Република България има няколко тенденции, които се налагат с разработването и приемането на нормативните актове. Особена заслуга за това има и Тридесет и седмото Народно събрание. Такива тенденции са постепенната децентрализация на властта, постепенно, но все по-пълно и все повече властови функции се снемат от правоимащите централни органи на властта и се прехвърлят на по-ниските управленски нива, там, където в действителност управлението е най-близко до хората и най-ефективно може да решава техните проблеми.
Друг такъв важен процес е развитието на пряката демокрация, даването на възможности на гражданите пряко да осъществяват или да участват във вземането на решения, които са особено важни за тях самите, за страната, за местните общности, за местните райони, за районите, за общините, за отделните населени места и кметствата. С тези законопроекти, които в момента разглеждаме, внесени от наши колеги народни представители, се продължава тенденцията все повече въпроси да се решават освен от органите, които са избрани от гражданите, които са техни пълномощници, така и от самите граждани.
В проекта на закон за допитване до народа е предложено цялостно уреждане на условията и реда за прилагане на формите на пряка демокрация в управлението, развитието и стабилизирането на устоите на едно гражданско общество у нас. Мога да заявя, че с тези законопроекти, които разглеждаме сега, се продължава развитието на нормативната уредба на страната в посока, по която има консенсус между политическите сили, както и между политическите сили и други обществени организации или между различни обществени организации.
С приемането на тези закони от Тридесет и седмото Народно събрание се доказва искреният стремеж на България за синхронизиране на своето законодателство с това на европейските страни, заявява се и се потвърждава стремежът на Република България за интегриране със страните от Европейския съюз и с европейските и световните структури.
Тъй като една голяма част от конкретните неща по двата законопроекта бяха вече споделени, аз ще се спра само на няколко по-конкретни неща, първото от които е, че е особено важно и ние трябва да успеем да създадем такива закони, които, освен че дават известни права на гражданите, реално да уреждат възможността на гражданите да се ползват от тези права, да не поставяме в законите права, които по редица процедурни, технологични или други причини след това да не могат да се ползват от гражданите.
Такива пречки в провеждането на допитване до народа на национално или на местно ниво примерно могат да бъдат изисквания от рода на необходим кворум или от рода на необходимо изискуемо мнозинство за приемане на решения, които на практика няма да могат да се реализират. И колегата Тодоров преди малко, доколкото си спомням, говори, че не е възможно стотици хиляди хора да бъдат събрани на едно място, за да проведат общо събрание или да се организира подписка, в която да участват примерно 200 хиляди човека. Затова в законопроекта, внесен от народния представител господин Димитър Велев и група народни представители, са поставени и подробно разработени именно такива ограничителни условия относно броя на гражданите, които могат да участват, или представителството, което може да участва в едно общо събрание. Там, където населението не наброява повече от 2 хиляди души, е възможно да се организират такива общи събрания, така и в референдумите, където се изисква мнозинство повече от половината от живеещите. Но след това се дава възможност след известна пауза те да бъдат проведени дори ако не са се събрали тези граждани.
Бих спрял вашето внимание и на друга възможност, която крие известни опасности, примерно чрез референдум да се решават въпроси, за които, за да бъде взето решение по тях, се изисква доста голяма по обем информация, доста голяма по обем и по документация предварителна работа. Затова в законопроекта на господин Велев изчерпателно е посочено по кои въпроси не би следвало да се провежда референдум. Защото от чисто емоционални подбуди, дори в резултат на манипулативни пропагандни действия, може да се стигне до вземане на решения от референдуми, които след това на практика да доведат до неимоверно сложни за страната или за съответната община или район решения. Затова в чл. 4 за националния референдум и в чл. 20 за местния референдум е записано по кои въпроси не може да се взема решение чрез референдум.
Много сериозна дискусия, аз съм един от съавторите на законопроекта, когато го разработвахме, породиха въпросите по отношение на правото на инициатива за референдум, а така също и по отношение на възможността за контрол след провеждането на референдума. В нашия законопроект не остана решен въпросът по отношение на осъществяването на контрол за национален референдум. Този въпрос трябва да бъде решен между двете четения на този законопроект, тъй като ние сме записали, че национален референдум се провежда по въпросите, по които е компетентно Народното събрание. Ето защо вероятно и съответният контрол трябва да се осъществява от органите и по механизмите, които са предвидени за осъществяване на контрол върху решенията на Народното събрание.
Едно друго по-конкретно предложение, което ще си позволя да направя сега на първо четене, с цел евентуално да бъде отразено при разглеждането на законопроекта на второ четене, е възможността, която просто е пропусната - да се даде право на граждани да гласуват или да участват в националния референдум в други райони, не там, където са регистрирани в избирателните списъци. Защото въпросът за национален референдум има национално значение и не е толко важно къде точно гражданинът ще даде своя отговор в референдума. Това нещо е пропуснато, според мен, в този законопроект. Би било редно да се даде възможност на гражданите, както е при изборите за президент или за парламент, с бележка от кмета по местоживеене да могат да гласуват на друго място, там където техни служебни или други ангажименти са ги поставили във времето на провеждане на този референдум.
Аз и като член на Комисията по местно самоуправление съм участвал в дискусиите и обсъжданията и на двата законопроекта. От тези забележки, които си позволих да направя, и от много други, които чух в изказванията на колегите преди мен, все пак не виждам сериозно основание законопроектите да не бъдат гласувани. Напротив, мисля, че с неособено сериозни усилия между двете четения от двата законопроекта може да се получи един много добър и крайно необходим за страната закон.
Завършвайки се обръщам с призив към колегите да подкрепят и двата законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Предлаганите законопроекти действително би следвало да запълнят една нормативна празнина, която остана години след приемането на новата Конституция, а именно начина и реда на провеждането на допитванията до народа.
Още в изказванията на вносителите ми направи впечатление, а и тя е видна, една важна разлика в съществен въпрос, разглеждан в двата законопроекта. Този въпрос е: каква е силата, какво е значението на народния вот за решаването на фундаментални обществени въпроси.
Господин Соколов и господин Велев изразиха различни тези. Аз бих искал да подкрепя тезата на господин Соколов и във внесения от него законопроект, че не може да има препоръчителен характер вотът на народа.
Аз не бих искал да изследвам технологичните действия на законопроектите или решаването на конкретни въпроси по отношение на изборната технология. Абсурдно е в една широка, развиваща се съвременна демокрация, на една висока информираност и интелигентност на обществото ние да игнорираме по основен обществен въпрос вота на народа и да го специализираме или квалифицираме към някакъв орган.
Значи твърдението, че хората ще решат това или онова, е просто невярно поставено в устата на политици или държавници. След като един въпрос би могъл да бъде игнориран, веднъж решен от народа, и след това по някакъв начин игнориран, предвид съществуването на норми в Конституцията или други закони, то този законопроект, който ние приемаме, няма да реши изцяло обществената нужда от него.
Има един ясен, известен на всички пример в подкрепа на тази теза. Това са компетенциите на Великото Народно събрание, записани в действащата Конституция.
Но когато по тези основни въпроси, записани като тези и компетенции на Великото Народно събрание, народът, чрез вота си предопределя друго решение, как то не би следвало да бъде взето предвид за държавното обществено развитие. Аз това не мога да разбера, като идеята, която тук се лансира от господин Велев, че биха могли да имат препоръчителен и задължителен характер различни решения. Това е основният въпрос, който ме смущава във внесения от народни представители от левицата законопроект.
Такъв един от фундаменталните въпроси пред обществото, е да речем, въпросът за държавното устройство. Това държавно устройство е предрешено с приемането на новата Конституция.
Аз стотици пъти съм чувал от устата на български политици, че този въпрос не може да бъде от лична или партийна компетентност, че това е един общ, обществен въпрос или народен въпрос. Значи може ли да бъде игнорирана народната воля по този въпрос и той да остане в компетенцията само на един представителен орган? Като е ясно, че действието на пряката демокрация е много по-мощно от действието на каквато и да е представителна демокрация?
Ето затова аз не бих подкрепил този текст в закона. И смятам, че тази същност на неговото действие не може да разреши на българския народ да се изразява по въпроси не конюнктурно политически, не с макар и важно, но ограничено обществено или политическо действие за страната, а фундаментални, определящи развитието на страната за дълги периоди от време. И това не е само теоретизиране, това е съвсем ясен законодателен подход.
Ето това ме кара да мисля, че този законопроект има съществен дефект в тази си част. Няма да приема тезата, че участието в управлението на държавата, защото там има и други текстове, които игнорират решаването на въпроси от народа, а че участието в управлението по конкретни или фундаментални въпроси на народа не може да бъде решаващо за промени в какъвто и да е аспект на държавното ни устройство и развитие.

Тук могат да се чуят обвинения в популизъм относно една такава теза. Но аз считам, че тези обвинения просто са въпрос на конюнктура, на защитаване на политическо схващане. Въпроси, които касаят всички, има логика, има основание и абсолютен резон е да могат да бъдат решавани от всички. За умните групи или за по-некомпетентните групи, ако поставим въпроса в обществото, е просто нелоялно. Значи ако ние кажем, че един парламент, правителство или какъвто и да е друг представителен висш орган може по-умно и компетентно да решава отделни въпроси, аз смятам, че обществото няма да приеме тази теза, не само че последните години на криза снижиха авторитета на институциите, не поради тази причина. Съвременните общества са общества, които могат да решават въпроси и тази им възможност не бива да бъде отнемана за сметка на определени политически тенденции, партии и други, които формират държавните институции. Това е фундаментален обществен въпрос.
Ето затова аз няма да подкрепя този законопроект, защото изразявам явно несъгласие и с подхода, и със записаните в него текстове.
А вторият, разбира се, малко по-частен въпрос е игнорирането на алтернативността при избора на определени решения. Референдумът априори се приема, че може да отхвърли или приеме това решение, което е фиксирано в самото вземане на решение на парламента за неговото провеждане - да или не. Това е една от формите на провеждане на референдуми, но съществува, разбира се, и друга възможност, съществуват и други казуси, които биха опростили по такъв начин въпроса, че неговото решаване няма да бъде достатъчно компетентно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Изтече редовното време. Включваме 10 минути продължение. Нямате против, нали?
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Да, аз приключвам.
Ето затова аз считам, че в законопроекта би трябвало да се предвиди и тази възможност - хората да избират между две алтернативи, от които да следват две различни решения. Това, разбира се, как да стане се решава от парламента, който насрочва допитването и определя неговите параметри в този смисъл с решението за провеждане на референдум, тъй като независимо от предложението така или иначе тук се квалифицира този акт.
Ето защо аз считам, че тези два въпроса би трябвало да бъдат решени по друг начин. Разбирайки необходимостта от този закон, не съм съгласен да бъдат отнемани възможности за неговото пълно функциониране в обществото. Затова бих се въздържал да подкрепя в този вид закона, предлаган от група народни представители на левицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Иван Йосифов Иванов. Да се готви Ана Миленкова, последна записала се в списъка.
БСП има 6 минути от редовното време, плюс 10 продължението - 16 минути. СДС има още 8 минути от продължението.
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Обсъждаме два законопроекта, по които се вижда, че в залата има консенсус. В двете основни комисии, които дадоха свое становище, също има консенсус и предлагат двата законопроекта да бъдат приети на първо четене. С изключение на последния колега, който се изказа, нямаше нито един от изказващите се досега, който да оспори един от двата законопроекта.
Аз смятам, че и двата законопроекта имат своите достойнства и ще гласувам за приемането им на първо четене.
Няколко бележки имам по внесените законопроекти.
Първо, в законопроекта, внесен от господата Димитър Велев и други народни представители от парламентарната група, трябва да се изясни между първо и второ четене въпросът: ако на референдума не са участвали повече от половината гласоподаватели, какво става. Това се отнася до чл. 16 и чл. 34, където е казано, че референдумът е редовно произведен, ако в него са участвали повече от половината гласоподаватели. Дали веднага, ако не са участвали, ни препраща към следващия член, в който се казва, че след три или след две години се провежда нов референдум по същия въпрос, или ще се провежда референдум по същия въпрос след известно време с друг форум? Този въпрос според мен трябва да намери яснота в общия законопроект, който ще изработим между първо и второ четене.
Вторият въпрос - за местните референдуми. Казано е в законопроекта ясно кое не може да се обсъжда на местен референдум. Аз смятам, че в чл. 24 не трябва да се изброяват въпросите, по които може, а да се каже, че на одобрения чрез местен референдум могат да се поставят и решения на общинския съвет, без да се изброява кои, защото по всяка вероятност нещо ще пропуснем при това изброяване.
Смятам, колеги, че не е в правомощията на областния управител да каже дали е законно или не е законно решението на референдума. Според мен той трябва да каже дали решението на общинския съвет за провеждането на референдума е законно или не, за да не се харчат напразно пари, да се произведе референдумът и след това да се каже, че той не е законосъобразен. Това областният управител или съдът трябва да каже след решението на общинския съвет за произвеждането на референдум, ако се налага тоя въпрос.
Смятам, че не трябва да слагаме ограничение до 2000 или до 4000 гласоподаватели в отделна община, за да може да се провежда общо събрание на населението. Според мен не бива да делим общините на малки и големи. Демек в малките общини може да се провеждат общи събрания, а в големите не може. Тоя въпрос може да се изясни, тук колеги се изказаха, чрез провеждането на събрания по квартали, по селища. Може и да не е в едно и също време, но по даден въпрос да се произнесе населението за решение чрез общо събрание.
И още един въпрос. В чл. 44 е казано, че кметът ръководи общото събрание. Смятам, че това не е правилно. Хората, които провеждат даденото събрание, трябва да изберат ръководство, както е казано в следващия член - че общото събрание избира секретар. Не само секретар, а избира ръководство на събранието - председател, секретар и т.н.
Тук още един въпрос съм отбелязал. В чл. 53 се говори за организационен комитет. Не е ясно какъв е този организационен комитет. Защото преди тоя член се говори за инициативен комитет и други такива, без да се говори за организационен комитет. Дали под "организационен комитет" ще разбираме тези 100 гласоподавателя една четвърт, или дадените тук под 200 души една четвърт, или този инициативен комитет? Това нещо трябва да се изясни.
И още един въпрос. Подписката се смята за редовна, ако е подписана най-малко от една четвърт. Не знам защо предлагаме една четвърт, след като досега при всички допитвания, гласувания и т.н. говорим за повече от половината от населението.
С тези няколко бележки аз съм съгласен с всички предложения, които бяха направени. Но сега смятам, че двата законопроекта имат своите достойнства и между двете четения ще бъдат направени доста разумни предложения и ще приемем един много добър закон, който е много нужен, и трябва да го приемем колкото се може по-скоро, тъй като от 1 януари 1997 г. по Закона за местното самоуправление вече текат сроковете за отделяне на общини, селища и т.н. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народната представителка Ана Миленкова. Да се готви Иван Сотиров, последен записал се.

АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря ви, господин председател. Уважаеми колеги, въпросите за референдумите са въпроси, свързани с пряката демокрация. И аз смятам, че е много важно да говорим за демокрацията днес, когато знаем какво стана вчера.
Пряката демокрация е формата, чрез която населението управлява директно, за разлика от представителната демокрация, в изпълнение на която ние с вас сме тук, в Народното събрание. Работата на Народното събрание е именно израз на тази представителна демокрация. Ето бележките, които бих искала да направя във връзка с националните референдуми така, както са регламентирани в двата проекта.
На първо място бих искала да поставя въпроса за уреждане на процедура при евентуално оспорване на легитимността на референдумите. В проектите няма създадена такава процедура нито по отношение на националните, нито по отношение на местните референдуми. Смятам, че е особено важно затова, защото дори при провеждане на референдум, когато някой оспорва след това резултатите от този референдум вместо да се постигне едно ясно решаване на въпросите, изразяване на волята на населението, бихме могли да бъдем поставени в едно положение на смут и трудно да се предприемат онези мерки, които би следвало да се приемат в резултат на проведения референдум.
Вероятно органът, който би следвало да реши един такъв спор е Конституционният съд. Но тъй като това не е казано нито в единия, нито в другия проект, това не е казано и в самата Конституция, където са уредени правата на Конституционния съд. Защото според чл. 149 на Конституцията знаем какви са правата и измежду тях няма изредено такова право - решаване на спор във връзка с проведен референдум. Но ал. 2 на чл. 149 дава възможност със закон да бъдат дадени такива права на Конституционния съд. Затова смятам, че този закон трябва да отговори на този въпрос.
Вторият въпрос, който искам да повдигна във връзка с националните референдуми, е този за дефинитивността на референдумите. Ако отворим чл. 5 на проекта на народния представител Соколов ще видим, че там изрично се предвижда въпросите, които са решени с референдум да бъдат окончателни. Даже смятам, че се считат за окончателни. Като презумпция е неподходящия начин на изразяване. Те по-скоро са окончателни затова, защото народът е казал своето намерение, своето желание, своята воля. И след това продължава - "те не подлежат на никакво последващо одобрение или утвърждаване".
Ако отворим чл. 17 или чл. 18а на проекта на господин Соколов ще видим, че Народното събрание след това следва да приема определени актове във връзка с проведеният референдум. При това положение се задава въпросът - как тогава след като след референдума и Народното събрание трябва да се произнесе? А представете си, че в Народното събрание не се постигне същият резултат, който се постига при проведения референдум, как тогава ще имаме това пряко действие на проведения референдум? Считам, че това при окончателната редакция следва да бъде оправено.
В същия смисъл е и чл. 17, ал. 2 на проекта на господин Велев, където се казва, че Народното събрание приема необходимите актове във връзка с изпълнение на решението. Може би тази формулировка е по-подходяща затова, защото става въпрос вече за актове във връзка с изпълнението на решението. Тоест, самото решение влиза в сила след обнародването и има действително онова пряко действие. Няма нужда от допълнително произнасяне на Народното събрание.
Третият въпрос, който искам да поставя във връзка с националните референдуми е този с неконституционосъобразността на чл. 18а и по-специално т. 1 на проекта, предложен от господин Соколов, където става въпрос за изменяне или допълнение на действащата Конституция в резултат на проведен референдум.
Глава девета на Конституцията, която дава начина, по който става промяна на Конституцията не е предвидила Конституцията да бъде променяна чрез референдум. Смятам, че едно такова предложение е противоречащо на Конституцията. Предложението, което е в чл. 18а.
На четвърто място бих искала да поставя въпроса за очертаването кръга на онези проблеми, които могат да бъдат решавани с референдум.
В проекта на господин Соколов е казано, че това са въпросите от компетентността на Народното събрание и общинските съвети.
В проекта на господин Велев е казано, че това са общодържавни и местни въпроси. След това в чл. 3 е допълнено, че те са от компетентността на Народното събрание.
В условията на представителната демокрация, тъй като ние сме парламентарна република, смятам, че въпросите за пряката демокрация би следвало да бъдат с много точно очертани граници. Примерно в тези граници, в проекта на господин Велев, в чл. 4, посочени и по негативен начин, като смятам, че т. 4 и т. 5, които казват, че не се решават с референдум въпроси от компетенциите на съдебните органи, от компетенциите на Конституционният съд, просто действително няма нужда да бъдат споменавани след като в очертаване на предмета на референдумите сме казали вече, че става въпрос за такива въпроси, които са свързани с компетентност на Народното събрание. И, разбира се, последната точка шеста също изключва въпроси за провеждане на референдум, свързани с компетенции на съдебни органи и Конституционен съд, тъй като казва, че с референдум не се решават въпроси, за които със закон е предвиден специален ред. А тези - за Конституционния съд и за съдебните органи, са точно такива.
На пето място смятам, че много точно трябва да се помисли при прецизирането кръга вече не на предмета, а на лицата, които имат право да инициират решение на Народното събрание за провеждане на референдум, като се има предвид, че поначало националните референдуми са такива, които са свързани с компетентност на такива въпроси, които решава Народното събрание.
Значи в този случай, когато е предложено Министерският съвет или президентът да инициират решения за провеждане на референдум, евентуално би могло да се стигне до противопоставяне на държавните институции, защото те могат да предложат заобикаляне на Народното събрание в онези случаи, в които те не биха искали да се съобразят с неговото решение.
Няколко бележки и във връзка с местните референдуми.
И в двата проекта е предвидено областният управител да има инициатива за провеждане на референдум. Става въпрос за местен референдум. Поначало местните референдуми са инструмент на местното самоуправление. А знаем, областният управител е представител на държавната власт на съответната територия. Той е назначен и не е избран. Затова смятам, че трябва да се помисли по въпроса дали областният управител следва да бъде в кръга на лицата, които имат право да предлагат да бъде провеждан референдум по определен въпрос от местно значение.
Накрая няколко бележки във връзка с компетенциите и уредбата на общото събрание.
В чл. 31 на проекта, предложен от господин Соколов е предвидено общото събрание да се провежда за решаване на въпроси за отделно населено място или част на населено място, като изграждане, реконструкция, модернизация на благоустройствени, културни и други обекти от местно значение.
Смятам, че тук се цели някакво предимство на процедурата на общото събрание пред провеждането на местен референдум. Ако се цели улеснена процедура, то тогава не виждам смисъла кръгът на въпросите да се ограничава само до тези, които са посочени в чл. 31 на проекта. По-скоро би следвало да бъде разширен и по всички въпроси да може да се провежда общо събрание.
В същото време смятам по-удачно предложението в проекта на господин Велев в чл. 38, като се посочва в кои случаи се провежда общо събрание. Там вече има ограничение за 2 хиляди души население на територията, на която се провежда това общо събрание.
И накрая смятам, че би следвало да се прецизират и разпоредбите с изискуемия кворум не само по повод на националния, но и по повод на местния референдум, по повод и на общото събрание с оглед на това, че в крайна сметка много би било затруднено положението за получаване на определен конкретен резултат от референдума, ако имаме особено високи изисквания за кворум. И ние бихме оставили без решение и без резултат участието на онези граждани, които се явяват по-заинтересовани и желаещи да изявят воля по въпроса, който е поставен в референдума. Бихме дали предимството на онези, които са пасивни, бездействат и не вземат участие в референдумите.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
С това времето за изказвания на демократичната левица е изчерпано.
Давам думата на Иван Сотиров от СДС, който разполага с 8 минути.
Искате думата за реплика? - Може.
Имате думата, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Бих си позволил само една реплика, защото вече няколко пъти от оратори се каза, че чл. 18а, точка 1 от внесения от мен законопроект противоречал на Конституцията. Не мога да се съглася с това. Този текст гласи: "Въз основа на произведения национален референдум Народното събрание изменя или допълва действащата Конституция".
В Конституцията е казано кой и по какъв ред изменя действащата Конституция. И това е Народното събрание, респективно Великото Народно събрание. Там не е казано и не може да бъде казано кога се изменя Конституцията. Очевидно винаги, когато органът, който има право, или институцията, която има право да променя Конституцията, реши, че тя трябва да бъде променена, това може да стане, така че когато тук е казано, че въз основа на проведения национален референдум и именно органът, който по Конституция има право да изменя и допълва действащата Конституция, това е Народното събрание, това с нищо не противоречи на самата Конституция.
На второ място, аз искам да дам този пример, за да се види, че не може да се приеме този текст, че противоречи - да кажем, нашата Конституция изброява вещите, които могат и са изключително държавна собственост. В даден момент, примерно казано, водите или горите може да се реши да не е изключителна държавна собственост чрез референдум. Народното събрание ще е това, което въз основа на резултата от един такъв проведен референдум, ще промени Конституцията. И затова не мога да се съглася, че този текст противоречи на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата за дуплика, която не влиза в регламента за времето, полагащо се на парламентарна група за изказвания по законопроекта.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Господин Соколов, аз бих искала да обърнете внимание на текста на чл. 154 от Конституцията, който казва чие е правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията. Освен това така предложеният от вас текст противоречи на чл. 5 от вашия проект, където се казва, че решенията от референдумите са окончателни и подлежат на изпълнение, без да се взема решение от какъвто и да било друг орган. А представете си какво би станало, ако с референдум се вземе решение за изменение на Конституцията, а след това Народното събрание не приеме закон за изменение на Конституцията. Тогава какво би станало?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата за последно изказване на народния представител Иван Сотиров, който има на разположение 6 минути.
След това изказване ще следва гласуване, затова моля квесторите да поканят народните представители в залата.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, тъй като много неща се казаха, но все пак това е гледане по принцип, аз искам да обърна внимание само на някои неща, които смятам, че са съществени, принципни и не бяха засегнати в днешната дискусия. Става въпрос за императивността на решенията на референдума, доколко те ще бъдат задължителни - тук, вярно, този въпрос е засегнат, но смятам, че има и един такъв аспект - дали ние ще дадем акцент върху пряката демокрация или ще оставим референдумите само да имат един препоръчителен характер, те по-скоро да имат функцията на една социологическа анкета.
За съжаление, в законопроекта, внесен от господин Велев и група народни представители от БСП, лично аз съзирам една такава тенденция - референдумите в голяма степен да бъдат по-скоро препоръчителни - техните резултати, отколкото те да имат едно задължително последствие, което да води след себе си решения на общинския съвет и да не могат след това да бъдат променяни или да е бламирана волята на избирателите.
Имам предвид чл. 35, например, където се казва, че решението, прието чрез местен референдум, се обявява в двуседмичен срок от общинския съвет, който приема мерки за неговото изпълнение. Това е една много обтекаема формулировка. В ал. 2 също се наблюдава едно такова третиране на въпроса, че изпълнението на решението, прието с местен референдум, се организира от кмета на общината, района или кметството. По мое мнение в закона ние трябва да дадем постановка, по силата на която, след като е проведен референдум, общинският съвет задължително трябва да вземе решение, което да съответства на решението на референдума. Общинският съвет действа чрез вземане на решение, той не е изпълнителен орган, за да предприема мерки за изпълнение на решение на референдум. Изпълнителният орган е кметът, който може да взема мерки.
Искам да поставя още един въпрос, който е свързан с чл. 24 от законопроекта, внесен от господин Велев и група народни представители, където се изброява, че "на одобрение чрез местен референдум могат да се поставят и решения на общинския съвет, които се отнасят до"... и тук са изброени три случая, при които могат да бъдат одобрявани решения, като в ал. 3 на чл. 24 се предвижда един специфичен режим, по силата на който, когато се направи подписка от една четвърт от населението за провеждане на референдум, той се провежда без за това да се иска, както е в общия случай, съгласието на повече от половината от списъчния състав на общинските съветници.
Лично аз смятам, че тази хипотеза трябва да се разшири и да не остава само в описаните три случая по ал. 1 от чл. 24. Трябва да дадем една по-голяма възможност, при която във всички случаи, когато една четвърт от населението на една община, на едно населено място, а в повечето случаи това представлява близо 50 на сто от населението, което участва в местни или общи избори - когато една четвърт от населението направи подписка и изиска референдум, стига този референдум да не противоречи на закона, става въпрос за местните референдуми, тогава той да бъде проведен и да не може общинският съвет с мнозинство повече от половината съветници да спира тази инициатива. В противен случай ние действително елиминираме възможността да се упражнява пряка демокрация в общините и общинският съвет със своето мнозинство ще допуска референдуми само тогава, когато той прецени, че то е необходимо и по-добре тогава да се правят едни социологически анкети, не да се правят референдуми, които са много по-скъпи. Особено при това икономическо състояние на общините, а все пак референдумите са едно доста скъпо мероприятие.
В този вид заложени референдумите ще бъдат инструмент за измиване на ръцете на органите, които са избрани, и по-точно на общинския съвет, за въпроси, които те ще предпочетат да бъдат решени от населението, а те да не се ангажират с вземане на решение по тези въпроси.
Искам да поставя още един въпрос. Той е свързан с чл. 48, в който се казва, че ако кметът на общината счете, че решението на общото събрание на населението в общината, кметството, населеното място и квартала не е в интерес на общината, той може да спре неговото изпълнение и т.н. Ами, вижте, кметът също може да бъде обект на един такъв референдум. И когато говорих за чл. 24, имах предвид именно това - ние трябва да дадем възможност на населението в рамките на 4-годишния мандат на едно управление на общинския съвет и на кмета, той да може да се произнесе и да въведе коректив, ако населението прецени, че е направило грешка със своя избор. Защото досега механизмът за освобождаване на кмет - това е с две трети от общинския съвет.
Когато се правеше Законът за местното самоуправление и местната администрация, се допусна нещо, което по мое мнение не е редно - един пряко избран кмет да може да бъде бламиран от две трети от общинските съветници. А тук, при този закон, където трябваше да се реши този проблем и да се даде възможност на населението, което пряко е избрало кмета, чрез един пряк вот...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви свършва!...
ИВАН СОТИРОВ: Благодаря, аз приключвам. ...да освободи кмета, който не е оправдал неговите очаквания, то тази възможност не се дава. Именно във връзка с това аз пледирам между първо и второ четене този принципен въпрос да бъде изчистен с конкретни предложения, ако ние искаме действително да дадем възможност.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи извън двете парламентарни групи, които изчерпаха времето си? - Няма.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще гласуваме законопроектите поотделно.
Пръв, постъпил законопроект, е законопроектът на народния представител Йордан Соколов. Поставям на гласуване на първо четене законопроекта.
Моля да гласувате Законопроекта за допитване до народа, внесен от народния представител Йордан Соколов.
От общо гласували 175 народни представители, за - 139, против - 2, въздържали се - 34.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроекта за допитване до народа, внесен от народния представител Димитър Велев и група народни представители, на първо четене. Моля да гласувате.
От общо гласували 179 народни представители, за - 160, против - 2, въздържали се - 17.
И този законопроект е приет на първо четене.
Съгласно чл. 68, ал. 2 водещата комисия ще подготви един проект за второ четене.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА МЕСТНИТЕ ФИНАНСИ.
Давам думата на господин Кирил Желев, председател на Комисията по бюджет и финанси, да прочете становището на председателстваната от него комисия.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, становище по законопроектите за местните финанси - N 02.01- 25 от 8 юли 1996 г., внесен от Министерския съвет и N 100.03-133 от 12 декември 1995 г., внесен от народния представител Иван Сотиров.
На няколко заседания Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за местните финанси, внесени от Министерския съвет и народния представител Иван Сотиров.
От името на правителството законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Димитър Радев. Той информира, че съгласно чл. 141, ал. 1 от Конституцията на Република България общините имат право на самостоятелен бюджет. Тази разпоредба беше доразвита в Закона за местното самоуправление и местната администрация, който частично уреждаше въпросите по бюджета на общината, неговото съставяне и изпълнение, източниците на средствата за неговото формиране и правомощията на общинските съвети и на кметовете на общините.
В хода на приложението на този закон се появиха някои непълноти във финансовата организация на бюджетите на общините и тяхното управление от гледна точка на предоставената им самостоятелност от Конституцията. Възприе се отстраняването на тези недостатъци да стане със специален закон, регламентиращ материята на местните финанси и по-конкретно проблемите на бюджета на общината, процедурите по неговото съставяне, изпълнение и приключване, отговорността на съответните органи, взаимоотношенията на общинските бюджети с централния бюджет, управлението и разходването на извънбюджетните средства.
Представеният законопроект предполага създаването на по-добра нормативна основа за бъдещото развитие на местното самоуправление в областта на финансите и на предпоставки за финансова самостоятелност на общините. Законопроектът за местните финанси е устройствен закон, с който се определят общите правила и норми на бюджетния процес в общините. Заедно със Закона за устройството на държавния бюджет ще се създадат нормативни условия за провеждане на единна държавна политика.
Свой законопроект представи и депутатът Иван Сотиров, който подчерта, че основните цели и задачи в него съвпадат с тези на законопроекта, внесен от правителството.
На станалите разисквания всички изказали се народни представители бяха единодушни за необходимостта от приемането на закон за местните финанси. Направени бяха редица предложения за подобряване на законопроектите, касаещи промени в организационната им структура. Препоръчано бе проблемите на местните финанси да се изведат в глава първа, като се подчертае, че управлението на бюджета се осъществява от общинските съвети и от кмета. Законопроектите се нуждаят от по-добра регламентация на функциите на общинския съвет и на кмета, както и да се осигури по-голяма самостоятелност на кметовете сами да решават въпросите по оперативното управление на бюджета.
Необходимо е също така да се конкретизират функциите на финансовите служби и по-ясно да се определят взаимоотношенията им с Министерството на финансите и на данъчната администрация. Практиката доказа необходимостта общината да има функции за контрол върху събирането на приходите си. От особено значение за самостоятелността на бюджетите на общините е със законопроекта да се определят конкретните размери на отчисленията от държавните приходи. Беше изразено мнение, че законопроектът не отговаря на самостоятелността, предвидена в Конституцията, както и това, че предложените взаимоотношения с Републиканския бюджет ще продължат да ги поставят в голяма зависимост от него чрез ежегодната субсидия, която ще се определя и занапред.
Някои от членовете на комисията изразиха несъгласие с това, че законопроектите не предоставят пълна финансова самостоятелност на общините, както и предложението за увеличаване функциите на финансовите отдели.
На едно от заседанията бяха поканени кметове и представители на общини - Стара Загора, Перник, Варна, Столична голяма община, Кърджали, които изказаха своите становища по предварително раздадените им законопроекти. Със своите изказвания те подкрепиха законопроектите, като едновременно с това направиха и конкретни бележки по отделни текстове, които Комисията по бюджет и финанси ще вземе предвид при подготовката на законопроекта за второ четене.
След проведените разисквания, Комисията по бюджет и финанси реши да предложи на Народното събрание да приеме законопроектите за местните финанси, внесени от Министерския съвет и народния представител Иван Сотиров, на първо четене, като при подготовката им за второ четене те бъдат обединени в един, на базата на внесения от Министерския съвет.
Решението на комисията е прието единодушно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Димитър Велев да прочете становището на Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика на две свои редовни заседания, проведени съответно на 18 и 25 септември 1996 г., обсъди Законопроекта за местните финанси, внесен от Министерския съвет, и Законопроекта за местните финанси, внесен от народния представител Иван Сотиров.
Комисията смята, че двата законопроекта уреждат една и съща материя и на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разгледа едновременно посочените законопроекти.
Комисията намира, че предложените законопроекти са неразделна част от пакета - законопроекти, свързани с осъществяване на административно-териториалната реформа в страната и усъвършенстване на местното самоуправление. Законовата уредба, свързана с местните финанси, понастоящем се съдържа в голям брой общи и специални закони, които я правят трудно приложима. Това налага разработването на самостоятелен закон за местните финанси, който всеобхватно, икономически обосновано и еднозначно да регламентира съдържанието, статута, процесът на съставянето, изпълнението и балансирането на местните бюджети, като необходима предпоставка за реализация на местното самоуправление.
С внесените законопроекти се предлага създаването на по-добра нормативна основа за развитието на финансовата самостоятелност на общините.
След станалите разисквания комисията счита за необходимо да направи следните бележки.
Първо, изрично да се регламентира правото на общинските финансови служби да събират местните данъци и такси.
Второ, да се допълни текстът на чл. 14, ал. 2 от Законопроекта на Министерския съвет, съгласно който утвърждаването на бюджета и бюджетните сметки на кметства, райони и бюджетни звена да се осъществява по показатели и критерии, определени от общинските съвети.
Трето, да се прецизират разпоредбите на чл. 31 и 32 от законопроекта на Министерския съвет, като се конкретизират правомощията на отделните органи на управление на местните финанси и се предвиди възможността органите на Министерство на финансите и органите на местното самоуправление да си взаимодействат при изпълнение на техните функции, в това число и за обмен на информация.
Изхождайки от гореизложеното, комисията предлага на Народното събрание да бъдат приети на първо гласуване внесените два законопроекта, като за второто гласуване се подготви от тях един общ законопроект.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Определям 30 минути за обсъждане на законопроекта по парламентарни групи.
Моля, парламентарните групи да ми представят списък на желаещите да вземат участие в дискусията.
Вносителят - господин Сотиров желае ли специално думата или ще се изкаже като народен представител? Имате право на изказване извън регламента, въпреки че не виждам голямо натрупване...
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да кажа няколко думи по внесения законопроект за местните финанси, като разбира се, ще засегна и двата законопроекта, тъй като проблематиката е обща.
Законът за местните финанси по принцип представлява един устройствен закон и повечето решения са принципни и те нямат друг специфичен характер. С внесения Законопроект за местните финанси още декември месец миналата година една от основните цели беше да се провокира и съответната инициатива от Министерския съвет за своевременното внасяне в пленарна зала и разглеждането на този изключително важен закон, който би трябвало да бъде приет още преди няколко години, тъй като все още цари известен хаос и неяснота в отношенията между централната власт и местната власт по отношение на финансите.
За съжаление чак сега се внесе законопроектът на Министерския съвет, който да регламентира въпросите за местните финанси, и в настоящия момент аз съм скептичен, че дори и да приемем този закон - аз се надявам, че ние ще приемем един закон за местните финанси, че той реално ще може да задейства с държавния бюджет за следващата година. Някои неща от този закон засягат Закона за държавния бюджет. Доколкото знам - тук ще потвърдят и колегите от Комисията по бюджет и финанси, но Законът за държавния бюджет за следващата година е доста напреднал и специално предложения, които аз съм заложил в законопроекта, който съм внесъл, има някои от тях, които кореспондират тясно със Закона за държавния бюджет. Става въпрос за това в специалния Закон за местните финанси да бъдат регламентирани отношенията, в които се разпределят основните данъци като вноска за общините и вноска за републиканския бюджет.
Конкретно в моето предложение се залага вноската от данък общ доход да не се регламентира ежегодно със Закона за държавния бюджет в съотношение 50 на сто за републикански бюджет и 50 на сто за приходната част на общините, а това да бъде регламентирано в този закон, като съотношението да бъде 70 на сто за приходната част на общините и 30 на сто за приходната част на републиканския бюджет.
Също се предвижда в този закон да залегне една вноска от 10 на сто от данък печалба в приходната част на общините. Знаем, че досега със Закона за данък върху печалбата се регламентира 6,5 на сто вноска за приходната част на общините и останалата част от данъка е в приход на републиканския бюджет.
Мотивите да искам това да бъде регламентирано с този закон са по-голяма стабилност и възможност кметовете и общинските съвети да приемат своевременно своите бюджети, като имат една твърда база за тяхното определяне, а не тези параметри да бъдат функция на други закони, които могат да бъдат променяни, както е със Закона за държавния бюджет - ежегодно, което, естествено, създава един доста голям дискомфорт за местните власти при изготвянето на годишните им бюджети. А в правителствения законопроект е залегнало и да се правят тригодишни прогнози. За да може да бъде извършвана една тригодишна прогноза, трябва да има доста голяма стабилност в параметрите и тя да не е конюнктурна и да няма такава динамика, каквато ние наблюдаваме към настоящия момент.
При внасянето на този законопроект съм имал и предвид това, че общините бяха ощетени, тъй като в последните 3 или 4 години реално преотстъпените части от основните данъци, каквито бяха данък оборот - сега данък добавена стойност, данък печалба и данък общ доход вместо да се увеличат, бяха намалени. Знаем, че от данък оборот постъпваше част за общините. С промяната му в данък добавена стойност този приход за общините, който не беше малък, отпадна. Данък печалба също от 10 на сто вноската за общините намаля на 6,5 на сто. За данък общ доход, първо, целият постъпваше в приходната част на общините, след това постъплението беше 70 на сто за общините и сега вече наблюдаваме 50 на сто, като нямаме гаранция, че при тази финансова криза в страната следващата година в републиканския бюджет няма общините да бъдат ощетени и тази вноска примерно да бъде 40 на сто за общините, към 60 на сто за републиканския бюджет.
Друго, което искам да кажа, и смятам, че е съществено като принципен момент на законопроекта, е идеята да бъде заложена известна самостоятелност. Не става въпрос за собствени бюджети на районите и кметствата в рамките на една община, но да има известна самостоятелност в приходната част за района и кметството. Естествено, че общината е юридическо лице и може да има само един бюджет и този бюджет да бъде на общината, но може с този закон, след като имаме нива под общината - район и кметства, в които има изборни органи, да се предвидят постъпленията, примерно, от местните данъци и такси, които постъпват на територията на съответната единица, район или кметство, да бъдат твърдата база, която да определя техните приходи и останалата част да се сформира на база субсидии, които се разпределят по обективни критерии от общинските съвети. Една такава идея смятам, че трябва да залегне в Закона за местните финанси и смятам, че тя ще даде доста по-голяма яснота, тъй като изобщо разпределянето на бюджета за районите и кметствата по обективни критерии, нещо, което се извършва и досега, показва, че недотам коректно и обективно дава на съответните единици в рамките на една община приходи, тъй като критериите съдържат до голяма степен и конюнктурен характер, независимо, че законът дава една препоръка те да бъдат обективни. Но в крайна сметка общинският съвет невинаги се води от едни такива критерии при тяхното разпределяне.
Също така смятам, че изключително съществен е въпросът за отделянето и точното регламентиране на местните финансови служби. Местните финансови служби, както господин Велев прочете и в становището на Комисията по местното самоуправление, трябва да бъдат отделени - между другото това е заложено и в двата законопроекта, от държавните финансови служби. Защото досега знаем, че всичките данъци и такси се събират от централизирани данъчни служби към Министерство на финансите. Но те трябва и да бъдат много точно дефинирани като поделение на общинската администрация, което да събира всички местни данъци и такси. А централните държавни служби да събират само държавните такси и основните данъци и съответно те вече ще отчисляват и съответната сума за общините, която е предвидена със закон.
Същевременно изключително важно е и да се даде възможност на кметовете да могат да получават своевременно - и това да бъде регламентирано със закон, информация от държавните данъчни служби за това как се изпълнява приходната част по отношение на основните данъци, тъй като те следва да получават една преотстъпена част. Тази информация е необходима, за да могат, както казах и преди, да съставят своите бюджети навреме.

Това са общите принципни постановки, които смятам, че трябва да залегнат в този закон. И накрая искам само да пледирам за това, че тъй като внесеният от Министерския съвет проект има една тенденция този закон, вярно, че е устройствено, да се превръща едва ли не и като инструкция за формиране на местни бюджети. Вярно, законът може би трябва да има и някакъв инструктивен характер, но прекалената му детайлност, първо, че от една страна накърнява самостоятелността на местните органи при изготвяне на техните бюджети, второ, едно толкова детайлно изписване на тази материя създава и предпоставки за злоупотреби, и за създаване на излишни напрежения, и за ощетяване на финансовата самостоятелност на общините.
Нека в закона да залегнат основните принципи, а общините да имат по-голяма свобода за действие в тези рамки. Законът спокойно може да бъде наполовината на това, което е предложено от Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Давам думата на народния представител Емил Костадинов от Демократичната левица. Да се готви Муравей Радев.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Още в началото искам да заявя, че подкрепям по принцип и двата законопроекта - както законопроекта, внесен от Министерския съвет, така и този, внесен от колегата Иван Сотиров.
Малко по-обстоятелствено ще се спра в своето изказване на проекта на Министерския съвет като един по-комплексен и цялостен вариант, около който смятам, че трябва да бъдат обединени усилията при работата до второ четене като основа на новия Закон за местните финанси.
Не смятам обаче, че проектът на Министерския съвет в този си вид, и това го подчертавам убедено, е крачка напред в развитието на местното самоуправление. Всички ние, без изключение, по различни поводи сме заявявали желание за промяна, гарантираща развитието на децентрализацията, на деконцентрацията на функции, компетенции и средства към самоуправляващите се административно-териториални единици въобще за развитие на местното самоуправление.
Местните финанси са основата на местното самоуправление, а днес, както ни е добре известно, те са неговата ахилесова пета. В този смисъл проектозаконът, и бих казал проектозаконите, не са необходимото и очакваното. Очевидно неизбежното съобразяване с днешните реалности се е отразило значимо върху съдържанието. Разбира се, и това също искам да подчертая, следва да отчетем липсата на висока степен на икономическа стабилност в страната и в нейните региони. Без тези опорни точки в страната, в обществото не можем да направим това, което бихме желали.
Подкрепям по принцип и двата законопроекта с разбирането, че между първо и второ четене можем да уважим много от съдържателните съображения и критични, бих казал забележки, които бяха направени и в двете специализирани комисии, и които, убеден съм, и в тази дискусия ще бъдат заявени.
Вярно е, че предложеният законопроект има устройствено-процесуален характер. Материалната му част е по-слабата му част. Той по-малко решава въпросите на местните финанси. Не се виждат, няма ги реалните приходоизточници. Вероятно те ще се появят и ще бъдат изчерпателно посочени в Закона за местните данъци и такси, но и тук остава въпросът за тези приходоизточници, които нямат местен характер.
Тук искам да споделя своето разбиране, а както ми е известно, в този конкретен случай такова е и разбирането на правителството, Законът за местните финанси и Законът за местните данъци и такси да бъдат придвижвани заедно, за да се осигури по-добра обвръзка на текстовете и постановките и въобще на философията на тези законопроекти.
Структурата и основните принципи на Закона за местните данъци и такси вече са готови и се надявам, че правителството в близките дни или седмици ще го приеме и ще го депозира в парламента.
Законът за местните финанси е един от законите, които съгласно програмата за провеждане на сложната административно-териториална реформа се съдържат във втория пакет законопроекти. Съгласно чл. 9 от Европейската харта за местно самоуправление ние трябва да осигурим такива правила за финансова децентрализация, които да регламентират и новия тип взаимоотношения между централните и местните власти.
Смятам, че в законопроекта е постигната една важна цел - да бъде ограничен и контролиран дефицитът в общинските бюджети. Така общата сума, с която местните власти ще излизат, ако мога така да се изразя, на червено всяка година, няма да надхвърля 0,4 - 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Натрупването на дефицит в общинските бюджети има същите последици в макроикономически план, както и увеличаването на дефицита в държавния бюджет. При очертаващата се тенденция, и тук аз ще си позволя да се съглася с част от изказаните съображения на вносителя Иван Сотиров, ангажиментите на общините да нарастват всяка година, а и с обективното разбиране, че и при това, а и при следващи правителства държавата ще се стреми да взема повече и да дава по-малко на общините, за да компенсира натрупаните до момента огромни дефицити в държавния бюджет и държавния дълг, категорично подкрепям и се присъединявам към забележките на Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика, които препоръки са продиктувани от стремежа за мобилизиране на местните ресурси, повишаването на собствената приходна база на общинските бюджети, на бюджетите на самоуправляващите се административно-териториални единици, и идеята за подобряване на взаимодействието между местните органи и органите на Министерството на финансите.
В този смисъл след направената през миналата година значителна крачка напред с приемането на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и другите закони от пакета закони на административно-териториалната реформа, смятам за правилно сега да направим още една крачка напред с предоставянето на функции на общинските финансови служби, както и утвърждаването на бюджета и бюджетните сметки на съставните административно-териториални единици. Да, те са съставни административно-териториални единици на общините. Става дума за кметствата и за районите.
Тази възможност обаче, държа да подчертая и тук се различавам в известна степен с казаното от господин Иван Сотиров, не е съвсем пренебрегната в предложения вариант на законопроекта на Министерския съвет, разбира се, ако моят прочит на този законопроект е верен. Но нещата трябва да бъдат, разбира се, пределно ясно заявени.
При определяне на разходната част общинският съвет ще определя и относителната самостоятелност на бюджетите или на бюджетните средства, които ще се предоставят за управление на кметствата и на районите, и съответните права, разбира се, и задължения на кметовете на райони и на кметства, и на районните съвети при разходването и контрола по разходването на тези средства.
Тук заявявам, че бих оттеглил принципната си подкрепа за законопроекта при условие, че още отсега предрешим, тоест отклоним в негативен план някои принципни въпроси, като например въпроса за общинската данъчна администрация, за това, което говорих, за бюджетите на съставните административно-териториални единици.

Нека дискусията по тези важни въпроси да продължи до окончателното изготвяне на законопроекта за второ четене във водещата комисия. Затова и подчертавам, държа в този законопроект да се работи с понятието "местни бюджети", а не с понятието "общински бюджети". И все пак, за по-крайни критици на законопроекта на Министерския съвет бих подчертал, че по отношение на събирането на приходите законът прави крачка напред в сравнение с досегашната практика, със сега съществуващото положение. Факт е и който прочете непредубедено проекта ще установи, че се дава възможност на общините да събират сами поне приходите, свързани с използване на общинско имущество и оказани от общината услуги.
Неизбежно при гледането на двата законопроекта трябва да се търси разумен баланс, както и да се отчетат някои макроикономически условия в страната, които по мое убеждение няма да се променят съществено през следващите пет или десет години. И без да си правим илюзии, че създаваме идеален закон, отчитайки съвременните реалности в конструкцията и съдържанието на двата законопроекта, можем да създадем необходимия добър закон за местните финанси, създаващ по-добра нормативна основа за бъдещото развитие на местното самоуправление в областта на финансите и на предпоставки за финансова самостоятелност на общините.
Завършвайки, още веднъж искам да ви приканя да подкрепим по принцип и двата законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Муравей Радев от СДС.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, искам да изразя съжалението си, че един толкова важен въпрос, какъвто е този, който сега гледаме, се разисква в една почти празна зала. Имайки предвид, че всеки народен представител е продукт на избор от общините, а не от някъде другаде, едно такова незачитане на този важен въпрос най-малкото е, пак казвам, достойно за съжаление. Още повече, че този закон е пряк отзвук на някои ангажименти, които народните представители са поели преди да станат такива и политическите сили, които са ги издигнали, много щедро поеха маса ангажименти преди две години и сега, днес виждаме как те изпълняват тези свои ангажименти. Тези ангажименти могат да бъдат осъществени от едно управление в момента, уважаеми колеги, управлението е ваше и това, което ни предлагате като законопроект, няма нищо общо с онова, което обещавахте преди две години за степента на самостоятелност на местните органи на самоуправление. Най-важната функция на това местно самоуправление е независимостта, бих казал по-скоро самостоятелността до голяма степен, не изцяло, на местните финанси. И този закон, който днес гледаме, приготвен от изпълнителната ви власт, е точно обратното на това, което обещавахте тогава, междупрочем както всичко останало.
Това, което днес е предоставено на нашето внимание, има много съществени, основни слабости, които не дават възможност за тази самостоятелност или за онази степен на самостоятелност, която би гарантирала една по-спокойна финансова независимост и възможност на общините да оперират с един що годе сигурен във времето общински бюджет.
Ще се постарая да ви посоча няколко основни слабости в законопроекта на Министерския съвет.
Най-напред, смятам, че е необходимо да се изведе на преден план проблемът и същността на местните финанси като понятие, ако щете, защото това е фактор за разгръщане на инициативата и творчеството на общините и осигуряване на финансовата база на местното самоуправление. Местните финанси обхващат и решават проблемите на образуването и използването на финансови ресурси за осигуряване на икономическото и социално развитие на общините и на включените в тях населени места. И аз мисля, че точно тези въпроси съвсем подробно трябва да се разгледат и подчертаят още в глава първа на предложения законопроект.
Тук е необходимо да се очертае и обхватът на местните финанси. Това са общински бюджети, бюджетни сметки и други - конкретно, ясно да бъдат разгледани всички те.
Необходимо е да се запише текст, че управлението на местните финанси се осъществява от общинския съвет и от кмета на общината. Такъв текст е просто задължителен. И успоредно с това да се изяснят взаимоотношенията между общодържавните и местните финанси, между държавния бюджет и общинските бюджети. Тук има една много сложна система на взаимозависимост, взаимни връзки, обуславящи се едни от други, действащи, влияещи помежду си. Подобно нещо в този законопроект просто отсъства.
В съответствие с голямата роля на местните финанси за укрепване на общинското самоуправление и на самия демократичен процес следва да се регламентират по-добре правата и отговорностите на общинските съвети и на кметовете по управлението на местните финанси и по упражняването на самия бюджет. Необходимо е да се осигури съответната самостоятелност на кметовете да решават оперативно нетърпящи отлагане проблеми на общинските бюджети. Тези права трябва да съответстват на статута им на пряко избирани от населението, а днес това не е точно така.
Също така трябва да се изяснят и точно да се регламентират функциите на финансовите служби към общините. Това е един много завързан въпрос, защото там има едно двойно подчинение, функции, които се преплитат между едните и другите звена и т.н. Текстовете, които сега има в този законопроект в това отношение, са просто незадоволителни.
Трябва да се подчертае и нуждата от повишаване на задачите на тези финансови служби към общините при съставянето и изпълнението на местните им бюджети, както и по-доброто взаимодействие между тях и данъчната администрация по събирането на местните данъци и такси. Данъчната администрация е подчинена пряко на Министерството на финансите, а финансовите служби към общините - към съответните администрации. И оттам много често по един и същи предмет на действие се получават едни твърде разнопосочни действия и оттам и недостатъчно добри резултати.
Необходимо е да се запише текст в закона, с който субсидиите от държавния бюджет, както и постъпленията от общинско имущество се освобождават от ДДС. Знаете колко спорен беше този въпрос и че за освобождаване от ДДС на субсидиите този въпрос всъщност нормативно до този момент не е ясно и еднозначно решен. Може би то трябва да се отдели от субсидирането на стопанските дейности, за които Министерството на финансите настоява да бъдат облагани и вероятно тук с право. По отношение на субсидиите и субвенциите на общинските бюджети няма резон обаче те да бъдат облагани с ДДС, защото най-малкото се получават излишни вътрешнобюджетни обороти.
С предложения законопроект би следвало да се решат принципно и конкретно процентите на отчисления за общинския бюджет от ДДС, данък върху печалбата, данъкът върху общия доход, акцизите, събирани на територията на общината - много болезнен въпрос. Не може да говорим за някаква степен на финансова независимост, ако онези - много пъти съм казвал от тази трибуна - дебитоносни приходи от данъци са централизирани в държавния бюджет и той по обратен път възстановява тук или там нещо от тях, а на общините е оставено да събират данъчни приходоизточници, които сами за себе си са недебитоносни, малки, дори някои от тях имат съвсем случаен и несигурен характер. Така че, ако не решим този въпрос с някаква процентна ставка, която да остава от тези сигурни годишни данъци в полза на общините, просто трябва да забравим, или поне да не говорим лицемерно, че даваме някаква, каквато и да било финансова степен на независимост на общинските бюджети.
Основна слабост на разглеждания законопроект, уважаеми колеги, е, че той не осигурява възможност за създаване на стабилна самостоятелна база на общините. А без това условие той просто не може да изиграе положителната роля за укрепването на местните финанси в развитието на самата икономика на общините като цяло.
Заслужава внимание въпросът за правата на общините сами да определят размерите на местните данъци и такси. Този въпрос опира и до Конституцията, а се влияе и от досегашната неуспешна практика при определяне на тези размери в някои общини. И аз си мисля, че този въпрос заслужава да бъде по-внимателно обмислен, по-комплексно разгледан и вероятно по-правилно решен точно в този законопроект.
В крайна сметка аз си мисля, че този законопроект има много по-голямо значение за нашата финансова система и за развитието на местното самоуправление от това, което текстовете на предложения проект определят като даденост. Необходимо е в този проект да се направят основни и много съществени изменения. Лично аз не съм убеден, че това би могло да стане между първото и второ четене в пленарната зала. По-добре би било още сега в него да се направят по-големи изменения и допълнения, като се отчетат и положителните предложения на кметовете и общините и самите вносители да приемат този дух, за който говорим. Тук става въпрос за принцип, тук става въпрос за философия, ако щете, и отношение на законодателната власт към този, пак подчертавам, изключително важен въпрос, нов поглед към този проблем. Нещо, което в този законопроект отсъства. И добре е, ако можете да убедите Министерството на финансите, изпълнителната власт да погледне от тази гледна точка. Защото, пак подчертавам, ние сме народни представители, точно издигнати от тези общини, за които става дума.
Вероятно ще загубим малко повече време, но аз съм сигурен, че един по-добър закон си заслужава това. Ако ние сега отминем тези основни проблеми, които осигуряват финансовата стабилност на общините, ще отчетем, че сме приели още един закон, но той няма да бъде добър и няма да очертае по-добра перспектива пред развитието и на общините, и на местното самоуправление. Аз бих помолил да бъда добре разбран от вносителите и от мнозинството в парламента. Тук не става въпрос дори за някакви политически уклони или насоки, тук става въпрос за нещо, което като проблем съществува независимо от това кой как би могъл в определен момент да мисли по него. Затова именно понеже е такъв въпросът, аз се надявам да размислите добре върху това, което ви казах, и ако не приемете да върнем преди първото четене законопроекта на неговия вносител, за да отстрани тези, казвам, принципни постановки, които са погрешно вложени тук, то тогава моят апел към вас е да удължите достатъчно дълго времето между двете четения и да позволите по този начин достатъчно значими предложения да бъдат внесени в комисията, които да бъдат отразени, за да може все пак този закон ако не 100 на сто, то поне в някаква по-висока степен на процентно съотношение да свърши онова, за което той е призован. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Правите ли конкретно процедурно предложение за срока?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Моето процедурно предложение е законопроектът да се върне на вносителя за доработване, но ако това мое предложение бъде отхвърлено, да се удължи времето между първото и второто четене поне на един месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Емил Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): При местните финанси, уважаеми колеги, няма място за политика. И ако се вкарва политика в тази дискусия, и дискусията ще загуби, и законопроектите ще загубят, и ще ограничим възможностите си да направим по-добър закон.
Колега Радев, какви са някои от главните цели при изготвянето на един такъв работещ закон за местните финанси? Според мен, на първо място, е създаване на условия за мобилизиране на местния ресурс и, на второ място, деконцентрация на функции и на средства за осигуряването на тези функции. Бих ви припомнил две неща: общинските бюджети, формално може би, но на практика са разтоварени от бремето на дълга; на второ място, известно е, че аз съм безусловен привърженик на създаването и на общинска данъчна администрация, но когато говорим по този въпрос, трябва да отчитаме и да познаваме предимствата и на единия, и на другия вариант, и на централизираната данъчна администрация, защото има много съдържателни валидни аргументи в полза на този изцяло централизиран вариант, и на другия вариант.
Така че, уважаеми колега Радев, когато работим по този закон днес, в края на 1996 г., трябва да се постараем да го направим без всякакви илюзии и без всякакви демагогски хипотези. Защото това, което говорите вие, би било чудесно, но ние трябва да отчетем, че крайно неравномерно са разпределени активите и материалните ресурси върху територията на страната и върху всички тези 255 общини. Повече от 200 общини в страната имат средна фактическа доходност по-ниска от средната за страната. Ако приемем изцяло вашата философия, десетина общини ще процъфтяват, а останалите ще трябва да фалират по една ускорена процедура. Без преразпределителските функции на бюджета не можем да постигнем нищо и днес, и утре, и вдругиден. След повече време - дай Боже!
Така че без излишен максимализъм и без сеене на илюзии!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председател. Господин Костадинов, аз пак подчертавам, нека бъда правилно разбран, никога не съм казал, че те трябва да бъдат 100 на сто самостоятелни. Въпросът е на относително колко. Това, което този закон предлага, моето твърдение е, че е недостатъчно.
По отношение на дълга и разпределянето му към общините. Хайде да не започнем сега да си говорим за дълга - откъде се появи, как се появи, защо се появи, каква е неговата структура. За вътрешния и външния дълг мога да ви говоря две денонощия и твърдя, че общините нямат нищо общо с този факт.
И, накрая, вие казахте нещо много интересно - централизиран вариант е необходим дотолкова, доколкото има неравномерно разпределяне на активите. Е, добро утро, че вие сега ли откривате това? Къде бяхте преди две години, господин Костадинов, да кажете на хората, че няма да има друго освен централизиран бюджет за общините, ами го казвате днес? Питам ви. Вземете и прочетете преди две години какво сте писали и какво сте обещавали на хората - че искате една много сериозна самостоятелност на общинските органи на самоуправление. И най-вече във финансовата част. Вижте си програмите и ще видите какво сте говорили тогава. (Възражения в мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително днес обсъждаме един изключително важен законопроект и за съжаление господин Радев внесе излишни страсти според мен. Усмихвате се, господин Радев, обаче беше нагло от ваша страна да говорите, че има малко хора в залата, когато от вашата страна са пет човека. Пребройте другите и ще видите че съотношението е несравнимо. Казвам това, защото се държите предизвикателно по неща, за които според мен трябва действително да се говори отговорно и много внимателно да се вникне в същността на предложенията.
Аз мисля, че това, което вие се опитахте да упрекнете левицата, е несериозно като твърдение.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Това реплика ли е?
РУСИ СТАТКОВ: Правя изказване, господин Радев. Защото този законопроект, който се внася, е част от законопроектите и законите, които ние вече приехме. Миналата година, ако си спомняте, господин Радев, ние приехме няколко закона, свързани с административно-териториалната реформа. Нещо, което сме обещали да направим в страната.
Така че, меко казано, да се опитвате да прехвърляте несъществуващи неща, не е колегиално, не е почтено. Мисля, че големият въпрос, който вие поставяте - за степента за самоуправление, той не е само на България, той е и на международния опит. Ако вие сте си направили труда да прегледате международния опит, щяхте да се убедите, че няма такава пълна степен на самоуправление и това е поради икономически причини, защото няма идеално равномерно икономическо развитие нито в България, нито в света. Ако щете, да видите и Испания, ако щете, да видите и Франция, и т.н. - има различна степен на самоуправление на отделните самостоятелни общности.
Разбира се, нашата цел е много плътно да се доближим до Европейската харта за местно самоуправление, която сме ратифицирали, и на нейна основа съответно създаваме и другите закони, които са свързани с развитието на местното самоуправление. Ако вие си бяхте направили труда да погледнете внимателно Европейската харта за местно самоуправление, чл. 9, и закона, който се предлага, щяхте да се убедите, че той е в пълен синхрон с нея. Аз искам да кажа, че в тази посока се е движил и господин Иван Сотиров и му прави чест, че е разработил такъв законопроект.
Придържам се към изказаното от моя колега Емил Костадинов становище, че проектът на господин Сотиров е в степента си на общност частичен спрямо този, който внася Министерският съвет. Разбира се, в много неща те се покриват.
Аз по принцип подкрепям и двата законопроекта и считам, че е несериозно да се говори за висока или пълна степен на местно самоуправление предвид и вътрешните реалности, и международния опит.
Имам и аз своите бележки към законопроекта, особено на Министерския съвет, тъй като считам, че от двата законопроекта трябва да се направи един законопроект, който вече на второ четене сериозно да обсъдим и да приемем.
Тези бележки, които имам, са свързани на първо място с оформянето на собствените приходи на общините. Става дума за това, че е възприет един подход, един принцип тези собствени приходи да бъдат изчерпателно изложени, което е правилно според мене в законопроекта, както и в законопроекта на господин Сотиров. Същевременно обаче според мен тук липсват важни източници. Например приватизацията не е посочена като самостоятелен източник, а според мене тя не може да се бърка с посочения в точка 5 - мисля - източник за средства от общинско имущество, защото тук се отнасят наеми, аренди и т.н., но едва ли можем да отнесем приватизацията.
Така че според мене има възможности и се осъществяват от други общини да се вземат заеми. Това също не е изложено като източник на средства. Би трябвало действително принципът, който се залага за изчерпателно изброяване на източниците на собствени приходи и на приходи въобще, да бъде реализиран в законопроекта.
На следващо място, особено важно е да се реализира по-голяма пълнота при уредбата за привличаните средства. Истина е, че през последните години се създадоха доста извънбюджетни фондове и сметки, които обаче не финансират пряко централните държавни разходи. Ако ние възприемем децентрализацията - а ние сме я възприели, - трябва да има съответно и в законопроекта много точно регламентиране как ще се използват тези средства.
На следващо място, мисля, че особено внимание трябва да се отдели на въпроса в тези заемни средства за ценните книжа. За мене този въпрос също има принципен характер. Защото мисля, че даването на възможност на общините да емитират ценни книжа, в случая облигации, те могат да емитират облигации, означава нещо много сериозно. Тъй като самоуправлението на общините е в рамките на държавата, а емитирането на ценни книжа натоварва бюджета на държавата и в този смисъл увеличава дефицита. И ако този процес бъде разрешен, според мене той трябва да бъде много сериозно регламентиран с разрешителен режим, със специален режим от страна на Министерството на финансите и естествено на Българска народна банка. Имаме вече прецедент с Пловдив, в който неконтролируемо беше реализирана една емисия, също така за София имам информация. Това са неща, които принципно трябва да бъдат много добре уредени, за да не се достига до увеличаването на държавния дефицит, а оттам натоварване на цялата страна за сметка на отделни общини.
Мисля, че също така, говорейки за останалите законопроекти и за това, че те трябва да се преработят по-нататък, от принципно значение е това, което подчертаха и моите колеги - възможността общинските финансови служби да поемат местните данъци и такси. Аз подкрепям това предложение, което господин Сотиров е направил, което и Комисията по местно самоуправление прави, защото считам, че и досега практиката по отношение на тези структури им дава основание да работят по този въпрос, още повече, че има почти повсеместно такива звена - това е и желанието на повечето от общините, с които ние сме разговаряли.
Искам да кажа, че независимо от това, че залата на Народното събрание днес не е в пълния си състав, що се касае до предварителната подготовка на този законопроект и от Министерския съвет, и от нашата комисия - тук беше подчертано - беше извършена една широка съгласувателна работа с общините. Значителна част от големите, от малки и средни общини бяха консултирани по този законопроект и всички те предлагат това да бъде установено - местните данъци и такси заедно с други такива финансови ангажименти да минат в разположение на общинските финансови служби, тъй като с това се ускорява всъщност възможността да се разполага със средствата. Сегашното положение е такова, че териториалните данъчни управления забавят този процес, няма възможност общините да разполагат със средствата си в определен период и това, разбира се, влияе негативно върху възможността за самоуправление.
Другата ми принципна бележка е свързана с дадената възможност сега на общинските съвети да разкриват, закриват или преструктурират бюджетни звена. Разбира се, беше нужно това да бъде направено. Но ми се струва, че сега в законопроекта се отива в другата крайност - липсва съгласуването с министерствата. Според мене това трябва да става, особено когато се закриват важни такива служби. Записано е като ал. 2, че това ще става за сметка на общинския бюджет, но е много важно в края на краищата от гледна точка на държавната политика да има такова съгласуване.
В значителна степен последният вариант и законопроектът, който е внесен, синхронизират задълженията на кмета, неговите права, и на общинския съвет, но ми се струва, че в тази посока има още какво да се направи, за да има по-пълен синхрон.
Мисля, че по отношение на някои разходи би трябвало да се помисли, особено имайки предвид обявените от всички нас не само в платформите, но и в конкретните вече действия сега и по-нататък виждания за приоритет на селското стопанство. Считам, че трябва да бъде записана в разходите такава възможност за подкрепа на аграрната реформа като създаването на техническата инфраструктура на агрореформата.
Мисля, че в редакционен план биха могли доста неща да бъдат коригирани, защото има такива в законопроекта, основно на Министерския съвет. Считам, че не е нужно да се удължава времето за бележки. По-скоро се присъединявам към това, което беше изразено от колегите, за ускорена разработка на един по-пълен вариант на Закона за местните данъци и такси, тъй като действително това беше изказано като становище при обсъждането в Министерския съвет. Той ще даде много повече възможности, защото в Европа, пък и в другото законодателство съществуват на базата на територията други местни данъци, които увеличават финансовите възможности на самоуправляващите се мощности.
Така че приканвам всички да подкрепим на първо четене двата законопроекта и между първо и второ четене да дадем своите бележки, за да може действително този устройствен закон, който приемаме като продължение на реформата в административно-териториалното устройство, да изпълни своето предназначение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Муравей Радев за реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Това е една предизвикана реплика, тъй като господин Статков в началото на своето изказване говореше за мене конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всички реплики са предизвикани.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, разбира се. Господин Статков прояви една интересна познавателност на световната практика в законодателството на местните финанси. Той тази година беше 10 дни в Париж. Защо ли забрави да спомене точно този въпрос как е решен там, във Франция? Би било много показателно да разберем там как го решават. Той се позова на Европейската харта, чл. 9. Вижте какво пише точно в тази Европейска харта и в същия този цитиран чл. 9: "Местните власти имат право на достатъчни собствени средства, с които да разполагат свободно при осъществяване на компетенциите си". И малко по-нататък казва: "Финансовите средства на местните власти да бъдат съразмерни с компетенциите, предвидени от Конституцията или от закони".
Господин Статков, ако не вярвате на мене, като си идете тези дни на мястото, от което са ви изпратили тук, попитайте кмета, мисля, че е от БСП, дали това, което днес има като практика, и този закон, който вие предлагате, дават тази достатъчна самостоятелност, адевкватна на отговорностите по Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За втора реплика има думата Иван Сотиров.

ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми колеги! Моята реплика е свързана с един момент, който в няколко изказвания и в изказването на господин Статков беше залегнал и ме кара да мисля, че има една неяснота. Става въпрос за това, че едни общини трябвало да живеят за сметка на други и за сметка на дефицит в републиканския бюджет.
Идеята, която лично аз съм отстоявал, и една концепция, около която смятам, че можем да се обединим, защото действително желая този закон да не се политизира, защото и двете политически сили имат консенсус в предизборните си платформи, с които са влезли тук, и двете политически сили имат достатъчно кметове и общински съветници, за да може някой да застане срещу техните интереси. В Комисията по местно самоуправление по някои основни принципи ние дори взехме решение по някои въпроси с консенсус. И аз се надявам, че този консенсус ще бъде възпроизведен и в залата.
Но става въпрос за идеята дали трябва да се ползва тази схема да се взима от 255 общини, почти от всички общини се взимат пари, след това те се преразпределят под формата на обща субсидия, след като общините, които са определени за критични и се нуждаят от субсидия, в държавата са определени на 93.
Вярно е, господин Статков, че в Западна Европа, във Франция и на други места съотношението между държавата и общините не е това, което може да се желае. Но нека да имаме предвид, че дори и в Западна Европа реформата в местното самоуправление също е сравнително отскоро. И там има какво да се желае. И много от хората, които са теоретици по отношение на местното самоуправление, твърдят, че и в Западна Европа има какво да се търси. Нека не ги използваме тях като идеален модел, защото те също са в една фаза на реформа на местното самоуправление. И нека сега, когато ние правим един основен закон, да се опитаме да не следваме западния опит, а в някои отношения дори и да го изпреварим. Благодаря. В този смисъл беше моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков желае ли думата за дуплика?
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Господин председател! Колеги! Аз не мисля, че двете реплики са в противоречие с това, за което разговаряме. Напротив, струва ми се, че и господин Радев реагира емоционално.
Господин Радев, ние правим устройствен закон, не раздаваме в момента пари. И мисля, че възможностите, които залагаме, ще бъдат изчерпателно или още по-изчерпателно реализирани, съобразно възможностите на държавата. И аз не искам най-малкото на Вас, на заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси да припомня какви са възможностите на държавата през тези години, не само през последната.
Така че чиста проба популизъм е сега да ме изпращате при кмета на Монтана или при еди-кой си кмет да го питам от какво има нужда, след като ние много добре знаем за какво става дума.
И на следващо място. Господин Радев, да, ние говорим за това, че ще има преразпределение на средства. Защото действително разпределението на производителните сили е различно. И Вие като човек, който би трябвало да познава много добре тези неща, би трябвало да посрещнете с пълна подкрепа създаването на един фонд, който е и във варианта на законопроекта на господин Сотиров под едно име и във варианта на Министерския съвет. И той е свързан именно с това, да бъдат подпомогнати, съгласно и Европейската харта тези общини, които не са в състояние да направят това нещо.
Така че, струва ми се, че малко черногледо гледате на законопроекта, реагирате емоционално. Искам да призова Вас и другите колеги да се стремим да се избавим от тези неща, колкото и трудно да е, във връзка с президентските избори. Ние го правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Константин Тодоров.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
На първо четене пред нас са два законопроекта от така наречения втори пакет закони, касаещи местното самоуправление - Законът за местните финанси. Аз бих казал основния закон, който е основополагащият камък на местното самоуправление. Тъй като самоуправлението без собствено финансово обезпечаване на дейностите е немислимо.
Кои са основните принципни въпроси, на които ще спра вашето внимание и на които тези проекти би следвало да дават отговор?
На първо място стои въпросът като че ли: кой ще събира приходите за местните финанси? Преди 3 години ние приехме Закона за данъчната администрация, също така и Закона за данъчното производство. И там се дадоха широки правомощия на централизираната данъчна администрация, която да събира приходите както за републиканския, така и за общинските бюджети. Но в чл. 2 на Закона за данъчната администрация беше дадена и една възможност с отделен закон, и именно с този закон, да се оформи орган в системата на местната власт, в системата на местната администрация, който да осъществява събиране на някои приходи за общинските бюджети.
Какви точно приходи, колко, по какъв начин, това беше оставено да се реши именно със закон. И аз бих казал, именно с този закон - Закона за местните финанси.
Правя тази уговорка и това напомняне, защото в хода на дискусиите по този закон ние срещнахме множество възражения от такъв характер, че ако се даде едно по-голямо правомощие на общинските служби или на какъвто и да било общински орган да събира данъчни постъпления и местни такси, това би влязло в противоречие с вече приети закони и по-специално със Закона за данъчната администрация и Закона за данъчното производство.
Правя уточнението, и уговорката, за да подчертая, че това не е така. Такава възможност има, т. е. има възможност да се създаде орган или това да бъдат вече съществуващи финансови служби към местната администрация, която да осъществява събирането на данъчни приходи, не само на такси, но и на данъци за общините.
И аз просто правя и предложение на първо четене. Моля водещата комисия да го има предвид, когато подготвя проекта за второ четене. Предложението е съвсем конкретно: местните данъци и такси да се събират от орган в системата на местната администрация.
Сега специално за местните данъци това извършва централизираната данъчна администрация. Практиката, животът през последните 3 години показа, че това не е удачно.
Ще ви дам само един пример за илюстрация с данък сгради, един от двата данъка, които изцяло са собствени приходи на местните бюджети. Строи се много оживено, особено в големите градове. Централизираната данъчна администрация, която има свои изнесени служби в кметствата, няма възможност да следи промяната на жилищния фонд, защото просто няма информацията, която има местната власт.
И така, събирането на данъка се осъществява по един много нерационален начин. Просто данъчният чиновник седи на бюрото и който дойде да декларира при него, затова бива и облаган, като сграден фонд.
Местните власти, местната общинска администрация е тази, която има информацията за развитието, бих казал за динамичното развитие на жилищния фонд и е тази, която може да окаже контрол върху едно актуализиране на данъчното облагане върху гражданите. Тя има не само възможността, тя има и заинтересоваността да го направи, тъй като това е един изцяло неин приход, изцяло приход на общинския бюджет.

И така, аз повтарям моето предложение и много моля колегите от Комисията по бюджет и финанси да го имат предвид. Мисля, че абсолютно наложително е в този закон ние да регламентираме правото на местната администрация да събира местните данъци, които са изцяло приход на общинския бюджет. Същото важи и за местните такси.
По тоя въпрос - за местните данъци, бих искал да спра вашето внимание върху един такъв негов аспект. С Конституцията е регламентирано, че данъчни облекчения и данъци могат да се определят само със закон. Тоест това е изключително правомощие на Народното събрание. Но това правомощие може да бъде модифицирано така, или може да бъде в следния модус: Народното събрание приема едни плаващи граници на местните данъци, т.е. от - до. А точно да фиксира размера на данъка - това може да бъде прехвърлено като правомощие на общинския съвет. Това дава възможност на местната власт, на местните изборни органи да водят една самостоятелна финансова политика, да водят едно действително самоуправление.
Трябва да ви кажа, че в опита на немското самоуправление, което е много широко развито, това е най-мощният лост за формиране на местна общинска политика - определянето на един или друг вид данък като по-голям или по-нисък, разбира се, в определените от закона граници. Това е напълно в правомощията на Народното събрание и аз бих предложил на колегите от Комисията по бюджет и финанси, когато подготвят проекта за второ четене, да имат предвид тази възможност. Ако ние желаем действително да дадем възможност на местните органи на самоуправление да формират една собствена местна политика, това би бил един от най-мощните лостове, едно от най-добрите средства за формирането на такава политика.
Друг момент, който буди дискусия, който трябва да бъде решен в този проект, е въпросът за това местните органи на властта, и по-специално местната администрация най-вече в лицето на кмета, ще имат ли възможност за някакъв контрол върху дейността на службите на централизираната данъчна администрация по отношение на данъците, на така наречените поделени данъци, или преотстъпените. Да речем, данъкът върху общия доход. Знае се, че последните три години законите за държавния бюджет отстъпват 50 процента от него за общинските бюджети и 50 процента за Републиканския бюджет.
Като заинтересована страна местната администрация би следвало да има възможността да осъществява определен контрол и върху начина, по който се събира данъкът върху общия доход. Дадох го само като пример. Имам предвид всички т.нар. поделени данъци.
Между двата проекта има едно принципно различие. Има един принципен въпрос, който колегите трябва да решат как да ни предложат ние да го гласуваме за второ четене в залата.
Проектът на колегата Сотиров набляга върху конкретността. Той набляга върху акцента на самоуправлението, като желае да фиксира по-точно приходите за общините. Тоест да бъдат фиксирани с този общ закон, като не се дава много широка възможност на законите за държавния бюджет за всяка година да изменят съществено възможностите за приходи на общините.
Проектът на Министерския съвет, напротив, съдържа другата тенденция - да даде по-голяма възможност, по-големи правомощия на самия Министерски съвет, който по Конституция има инициативата за внасяне на предложение за държавен бюджет, да му даде по-широки възможности да варира. Това се оправдаваше от колегите, които застъпваха втората тенденция, най-вече с конюнктурното съображение за това, че тежестите по обслужването на външния и вътрешния дълг са изключително големи, тази тенденция ще се запази и през следващите години (дано не става така и през следващите десетилетия) и поради тази причина тези тежести трябва да бъдат поделени, трябва да бъдат поети и от общинските бюджети. Затова трябва да има по-големи възможности за вариране в централната държавна администрация.
Лично аз предпочитам възможността общинските бюджети да имат по-точно фиксирани, т.е. по-добре гарантирани възможности за приходите. Такова е модерното законодателство на всички съвременни страни, които имат добро самоуправление, тъй като именно са го добре обезпечили финансово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да се съгласите да удължим времето до завършване изказването на господин Тодоров. (Шум и реплики в блока на мнозинството).
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: То надали ще бъде повече от две-три минути. Но тъй като виждам, че търпението на колегите, особено от левицата, някак си се изчерпа... (Шум и реплики в блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Много ви моля да изслушаме господин Тодоров и да приключим за днес!
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Колеги, вижте сега, ако не желаете да изслушате това, което ще ви кажа, просто не го слушайте, не ме прекъсвайте!
Важен е въпросът и за финансовата самостоятелност на кметствата. Трябва да има една относителна финансова самостоятелност, разбира се, в рамките на общинските бюджети.
Въпросът за това каква ще бъде степента на тази финансова самостоятелност е въпрос за това доколко ние желаем да дадем възможност и на кметствата в рамките на общинския бюджет да водят една собствена политика.
Би могло да се засегнат още много важни въпроси, но аз, господин председателю, съм много обезкуражен от нежеланието на колегите да слушат. Затова ще приключа, като оставям на тяхната отговорност да вземат решението, още повече и като мнозинство, точно как ще изглеждат нормите на този проект. (Единични ръкопляскания от мнозинството) Бих предложил само процедурно не да отлагаме или да връщаме, каквото предложение имаше в проекти на техните вносители. Призовавам колегите да приемат и двата проекта на първо четене. Но бих предложил процедурно да се удължи времето за правене на предложения за второ четене, тъй като наистина между двата проекта има някои принципни различия и трябва много внимателно и детайлно да се прецени как именно те да бъдат разрешени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това процедурно предложение ще гласуваме преди окончателното приемане.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Може би следващия път, на следващото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На следващото заседание във вторник.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Някои съобщения преди закриване на заседанието:
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще има заседание днес, четвъртък, от 14.30 ч. в зала 356.
Комисията по външната политика и европейската интеграция ще има заседание утре, четвърти октомври, от 11.00 часа в зала "Запад" на Народното събрание.
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание днес, четвъртък, от 14.30 ч. в зала 456.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание днес, трети октомври, от 15.00 ч. в зала 248.
Закривам заседанието. (Звъни)


Закрито в 14,02 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
Георги Георгиев

Яшо Минков