Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1996-10-08

Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Красимир Момчев и Станимир Калчевски

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Ще ви прочета решение на Централната избирателна комисия.

"РЕШЕНИЕ
N 525
София, 7 октомври 1996 г.
На 2 октомври 1996 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Андрей Карлов Луканов, избран с листата на БСПАСЕК в 15. избирателен район - град Плевен.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избрана за народна представителка в 15. избирателен район - град Плевен, Елена Цветанова Йолова, ЕГН 6604304133."
Моля, Елена Йолова да дойде да положи клетва и да подпише клетвена декларация. (Народната представителка застава пред трибуната за полагане на клетва. Всички народни представители стават прави)
Моля да повтаряте след мен.
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." (Ръкопляскания. Председателят подава клетвената декларация на народната представителка Елена Йолова, която тя подписва.)

Преминаваме към точка първа от обявения дневен ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА ЗАЩИТА НА ВЛОГОВЕ И СМЕТКИ В ТЪРГОВСКИ БАНКИ, ЗА КОИТО БНБ Е ПОИСКАЛА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ЗА ОБЯВЯВАНЕ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"Закон за изменение и допълнение на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност."
По заглавието на законопроекта няма постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя заглавието в този му вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по заглавието? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 163 народни представители, за - 133, против - 3, въздържали се - 27.
Заглавието на законопроекта е прието.
Господин Радев, имате думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз процедурно ще Ви предложа това гласуване да го повторим не сега, а когато приемем основната част от законопроекта. Затова, защото, ако уважаемите колеги от мнозинството приемат онова, което им се предлага, тогава това заглавие няма да съответства на съдържанието на закона. И обратно - ако приемат нашите предложения, тогава това заглавие ще съответства на съдържанието на закона. Поради това, процедурно Ви моля да се върнем на това гласуване след като приемем останалата, същинската част на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата по същия въпрос Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Много хубаво направихте, че гласувахте това заглавие. Обаче то на практика изключва текстът, който се предлага от така наречената работна група, утвърдена от комисията. Така че много ще ви моля да внимавате какво ще гласувате.
Но аз пак подчертавам това, което каза и господин Радев. Самият текст противоречи на самото заглавие и на духа на закона така, както го приехме през пролетта, по-скоро в началото на лятото. Така че това, което предстои да гласуваме тук като текстове, са части от един съвършено друг закон, който е вкаран на практика без заглавие. Вкаран е, така да се каже, под едно чуждо заглавие. Под чуждо знаме, с цел да се поправи нещо, което е непоправимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Щом имаме закон за изменение и допълнение на даден закон, той е изменение и допълнение на този закон. Не може да бъде изменение и допълнение на друг закон.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не е на друг закон. Той е съвършено друг закон, който не е приеман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, изменението и допълнението прави този закон нов закон.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Точно така е.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, понеже си позволихте коментар, аз все пак искам да изясня точно какво казах, защото виждам, че Вие коментирате от логична гледна точка. За да слезем на равнище на конкретност.
Законът, който променяме, се казва: "Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност". На практика обаче се третират проблеми не за тези банки, за които Българска народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, а за такива търговски банки, които вече са обявени от съда в несъстоятелност. За такава защита на влоговете.
Ние не защитаваме влоговете в момента, в който банката поиска откриване на производство, а защитаваме само онези влогове, по които вече производството е обявено от съда. Така че това е съвършено различно от този закон, който сме приели. Значи този, който иска да защитава влоговете за банки, които са обявени вече в несъстоятелност, той трябва да предложи друг закон, а не поправка на един такъв закон. Ето това е едно много важно, съвършено, бих казал, изкристализирано логическо противоречие. И тъй като Вие сте математик, господин професоре, надяваме се с Ваша помощ това нещо да не бъде допуснато да се гласува в пленарната зала. Защото иначе става една типична юридическа бъркотия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към § 1.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, преди това бих помолил да бъде гласувано следното процедурно предложение - в залата да бъде поканен да вземе участие в дискусията като представител на Централната банка господин Валери Димитров.
Моля да подложите това процедурно предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това процедурно предложение - Валери Димитров да бъде поканен в залата.
От общо гласували 174 народни представители, за - 119, против - 32, въздържали се - 23.
Предложението се приема.
Има думата по процедура народният представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Правя процедурно предложение - да се покани също така управителят на Българската народна банка господин Любомир Филипов. Защото се оказа, че днес, по време на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, господин Валери Димитров като че ли не защитава много онова, което би защитавал господин Любомир Филипов, ако беше на негово място.
Имам предвид нещо съвсем конкретно. Тук и господин Желев ще каже, че Управителният съвет на Българската народна банка е изпратил едно писмо до Комисията по бюджет и финанси, в което категорично не се съгласява с някои текстове по закона. Вярно е, че ние правим закона. Но нека някой от управителния съвет, най-малкото, или подуправителите, да дойде и да защити тяхната позиция. Защото ние влизаме в положението на господин Валери Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да се съобщи това процедурно предложение в Българската народна банка. От моя кабинет ще съобщят това нещо в БНБанка. Моля квесторите да имат това нещо предвид.
Имате думата, господин Желев.


ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 1 - текст на вносителя:
"§ 1. В чл. 2, ал. 1 думите "решението на Българска народна банка да поиска откриване на производство по несъстоятелност" се заменят с думите "влизане в сила на решението на съда за обявяване в несъстоятелност".
Предложение на народния представител Муравей Радев: § 1 да отпадне.
Моля да бъдем извинени, но същото предложение - да отпадне § 1 - е направено от народния представител Иван Сунгарски.
Моля колегите народни представители да имат предвид, че комисията по принцип е приела законодателни решения, които са реализирани впоследствие в чл. 5, 6, 8, 10 и 11, съответстващи изцяло с принципа на приетия на първо четене законопроект и в този смисъл записът, който е направен, че комисията не подкрепя предложението на Муравей Радев, е, че не подкрепя принципа, който се налага и който всъщност господин Муравей Радев иска да отпадне, а е възприела формално предложението за отпадане на § 1 както на господин Муравей Радев, така и на господин Иван Сунгарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Муравей Радев желае ли да подкрепи предложението си? Да, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Вие не се вслушахте в разумните предложения, които направихме за заглавието на този законопроект и ще видите след това, че както много пъти сте правили, ще се окаже, че съдържанието противоречи на заглавието, но какво да правим - така сте навикнали.
Комисията предлага да отпадне § 1 като номер, но не и като смисъл. Моето предложение е съвсем конкретно и това е най-важното в този законопроект. Ако вие оттук насетне смисълът на този § 1 го вкарате в следващите текстове, това дали ще има или няма този вид § 1, няма абсолютно никакво значение по отношение съдбата и най-вече последици от този закон няма да произлязат изобщо. За какво става дума?
Аз много бих желал колегите отляво, които след малко ще гласуват, да чуят и да знаят за какво става дума, защото сигурно една голяма част от тях не са наясно с този смисъл на този член. Ако не сте наясно, питайте някой до вас да ви каже. Тук става въпрос за следното.
Тук става въпрос за онази гаранция, за която вие, колеги отляво, и вашият министър-председател най-тържествено и героически поднесе на българския народ и на онзи вложител, който има пари в тези девет банки, най-официално вие заявявате, че ще гарантирате сто на сто влоговете на гражданите. Сто на сто! Това са буквалните думи. И в същото време с този именно първи параграф вие отхвърляте тази възможност онзи, който е вложил пари в тези банки, да получи възможност да се разпорежда с тях някога, но не сега, там далече в бъдещето, в едно необозримо бъдеще - тогава, когато съдът се произнесе по това дали тази или другата банка вече е в състояние на несъстоятелност. Какво значи това? Ами че тази процедура първо е много сложна; второ, тя е изключително отговорна, поради което времето за нея е повече, отколкото за другите подобни дела.
В цивилизования свят тази процедура тече в порядъка на години, две години, че и повече - в Германия, в Щатите.
Вие по-нататък искате в един член да задължите съдебната система да приключи до шест месеца. Дано да може, дано, казвам, да може, но това нито вие, нито аз, нито който и да било може да каже предварително за онези дела, които още не са се появили. Това е един абсурд, който после ще предложите.
С една дума, отлагайки някъде в бъдещето една хипотеза за някакво получаване на средства при онази инфлация, която дотогава буквално ще ги е стопила, вие, колеги, отбягвате от основния въпрос. Вие отбягвате от онзи въпрос да кажете ясно, да кажете отговорно, да кажете на хората, че нямате пари да им гарантирате онова, което е тяхно, и по този начин да признаете, че вашето управление доведе банките дотам, че да не могат да дадат на хората парите, които си държат в тях. Това е голямата истина. За това става дума. И вместо лицемерно цинично да заявявате, че сте гарантирали тези влогове, по-добре би било да си признаете, че нямате тази възможност, че държавният бюджет е провален, че държавният бюджет е куп непотребна хартия вече и не е в състояние да се погрижи за тези хора. Кажете го, признайте го. Не ги залъгвайте. Защото банковата система има нужда от доверие, а това, което правите, е последното, което може да допринесе за увеличаването на това доверие.
Затова помислете добре какво правите. Помислете, преди да гласувате. Попитайте да ви обяснят вашите колеги. Има тук 7-8 човека отляво, които знаят за какво става дума. Попитайте ги, преди да поемете на съвестта си това, което ви карат да извършите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Фидел Косев има думата.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Сякаш не е минало времето между първо и второ четене, не е изписано това, което е представено пред вас и ако отворим протокола, ще видим същата реч. Поне я сменете, господин Радев. Нещо ново кажете, тъй като има доста изминат път между първо и второ четене.
Тъй като по самото заглавие, ако си спомняте, дори беше във Вашите думи или на господин Соколов, не си спомням, но Вие предложихте тъкмо това - да няма несъответствие между заглавието и това, което е написано след него. Точно с това се съобрази мнозинството и точно това предлага сега. Да, смени се механизмът. И аз не знам защо си затваряте очите. И то тъкмо във връзка с вашите аргументи. А механизмът, ако не сте чели нататък закона - предложението за второ четене, се смени така.
Между поставянето под особен надзор и поискването за обявяване в несъстоятелност този период, който досега липсваше в закона, сега и с него се продължава да се гарантират лихвите, размерът на сметките, които са открили и имали гражданите в онези банки, които са в затруднено положение, остава същият и към него се добавят лихвите.
Следователно, когато съдът се произнесе, гражданинът ще получи сумата на своя влог и пълния размер на лихвите. Това не е ли сто на сто? Колко процента е това?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кога ще стане това?
ФИДЕЛ КОСЕВ: Това ще стане, ако не сте чели, господин Димитров, в едно предложение ясничко накрая - до шест месеца от пускането на молбата в съда. До шест месеца. А ако сте го прочели, сте наясно за какво става дума.
И така, след като се вслушахме в механизма, в идеите, в част от аргументите на своите колеги от опозицията, законът придоби този вид, който съответства на заглавието му. И аз не знам защо са тези безплодни дебати, преди да гледаме § 1 - пледоарията на господин Радев по § 1.
Дали щяла съдебната система да се съобрази с този шестмесечен срок? Ами да си носи отговорността, ако не се съобрази.
Да, извън България срокът за произнасяне по подобна процедура е може би някъде около две години. Но бихте ли сравнили една банка извън България и нейното състояние с целия обем от неща, които трябва да се проверят, и една банка в България. Бихте ли поели политическата отговорност, че съдебната система не би следвало да положи достатъчно много усилия, тъй като периодът е такъв, за да се справи с тази си своя задача по-бързо, ако това е по-бързото.
Следователно всичките ви аргументи дотук, първо, че не сме се вслушали във вашите думи, извинете...
Второ, че гаранцията нямало да бъде сто на сто. Ами ето, уж пледирате да се справяте добре с математиката, кажете колко са.
И трето, дали щяла съдебната система да се съобрази и да се справи. Обърнете се към нея, помолете я да се справи. Вие носите и политическа отговорност, освен другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика думата има господин Муравей Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Тъй като господин Косев в своето изказване много често гледаше към мен и говореше за мен, съм длъжен да му кажа следното нещо.
Господин Косев, това, което казахте преди малко, на чист български език се нарича цинизъм. Чист цинизъм, който вашата партия много често си позволява тук, от тази трибуна, да демонстрира. Сто процента ли е запазването на влоговете, Ви питам аз, когато след една година тези 100 хил. лв., който нещастник има в банката, ще бъдат 10 лв. от тази инфлация! Питам Ви аз: може ли такова нещо да говорите Вие?
ФИДЕЛ КОСЕВ (от място): А лихвата?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Как може Вие да говорите от тук, от тая трибуна, за политическа отговорност, господин Косев, когато никога не сте имали тази доблест, да станете и да кажете поне веднъж: Сгрешихме! А когато ви казахме, че този закон бюджетът не е в състояние да го обслужва първия път, вие от 99 кладенеца вода докарахте, за да докажете, че този закон е чудесен. И само два месеца по-късно го обръщате надолу с главата! Кажете ми къде е отговорността, къде е тази ваша парламентарна етика, която за два месеца е в състояние да обърне на 180о един и същи закон с точно обратните доводи! Само 60 дни, след като сте говорили точно обратното! Поне не излизайте на тази трибуна. Поне си замълчете. Поне кажете веднъж: Абе тук може би сгрешихме. Поне веднъж да го чуем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! В залата присъства официална парламентарна делегация на Меджлиса - Долната камера на Парламента на Казахстан, водена от господин Мурат Оспанов, председател на Меджлиса (Ръкопляскания. Депутатите стават на крака)
Разрешете ми да поздравя нашите гости и да им пожелая приятно и полезно прекарване в България. На тях им предстои да посетят Пловдив и Велико Търново и да се срещнат с президента и председателя на Министерския съвет и да имат срещи с комисии от нашето Народно събрание.
Пожелавам им приятно прекарване в България.
За дуплика давам думата на господин Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Много държах на Вашата оценка, господин Сунгарски!
Господин Радев, не е ли цинизъм да кажете, че не са сто процента след като много добре знаете, че става дума за сумите плюс лихвите. Колко процента Ви питах, не казахте число. Не е ли цинизъм след онова състояние, което се получи в банките по времето на нашето управление, което го получихме, когато се опитваме да възстановим стоте процента от влоговете, вие да се противопоставяте! Ами носете я тая политическа отговорност, след като държавата поема отговорността да възстанови влоговете. Къде ги възстановяват влоговете? Бихте ли посочили държавата. Къде го правят това на сто процента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Сунгарски.
Спокойно, имаме гости в залата.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че когато става въпрос за пари, просто няма място за емоции.
Господин Косев, Вие твърдите, че лихвите ще компенсират загубите на хората, докато изчакат решението на съда. Знаете ли, господин Косев, че само левовите спестявания на хората в България са около 200 млрд. лева? Вие чакате от Международния валутен фонд един транш от 160 млн. долара с голяма надежда. Я умножете сега 200 млрд. лева по 25 на сто лихва, които трябва да бъдат изплатени само след десетина дни, когато изтича първият месец от обявената нова лихва, знаете ли какво прави това? Точно 160-те милиона долара, които вие чакате от Международния валутен фонд. Е, за това ли ще ги взимаме? За да ги даваме под формата на лихви?! Може ли да издържи държавата, докато се произнесе банката по този въпрос, като плаща само върху тези пари. Не говоря за ДСК, не говоря за валутните влогове на хората. 25 на сто лихва - Вие си направете само сметката. Извадете си елката и чукнете на нея 200 млрд. лв. по 25 на сто лихва и ще получите 160 млн. долара.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И какво предлагате? Да не се плаща нищо? Така ли?
ИВАН СУНГАРСКИ: Напротив. Ще ви кажа какво предлагам, но след малко.
Госпожо председател, не ме репликирайте отзад, че не е удобно.
Второто нещо. Вие твърдите, че тази процедура при добронамереност от страна на банката щяла да продължи 6 месеца.
ФИДЕЛ КОСЕВ (от място): На съда, а не на банката!
ИВАН СУНГАРСКИ: На съда, извинете. Аз ще ви кажа защо няма да продължи 6 месеца. За разлика от всички други решения на даден съд, тук няма закон, по който една банка може да бъде обявена във фалит или в несъстоятелност. Само един е критерият - числата, сумите. Ами кой ще даде тези данни според Вас на банката? Трябва да ги дадат квесторите. Така ли е? Колко време тези квестори ще обработват тези данни, за да отидат данните в съда, та той в 6-месечен срок да може да се произнесе? Къде е срокът, който е заложен в банката, който задължава примерно квесторите в един тримесечен срок да обработят данните, за да ги дадат на съда, който пък в 6-месечен срок да се произнесе? Вие не виждате ли, че става въпрос за един огромен балон, който просто не издържа атака и ще се спука всеки момент.
Ако искате да свършите работа като хората, ще платите средствата от държавния бюджет и то не след 6 месеца или след решение на банката, а сега. Защото на хората им предстои да презимуват. Вие може наистина съвсем добронамерено и справедливо да имате желание да ги компенсирате в пълен размер. Аз не възразявам срещу това. Но ви питам дали няма да се окаже догодина или след 6 месеца, или след 16 месеца, че няма да има кого да компенсираме? Не са ли жизненонеобходими тези пари на хората сега? Когато са ги вкарвали в банките, някой казал ли им е: Ей, внимавайте, защото може и да не може да си получите парите, когато на вас ви трябват. Вие в момента определяте срок, но този срок е според вас, но не е според този, който е вложил парите там. Той може да има нужда днес от тях, а не след 6 месеца. Къде е тази справедливост, не мога да разбера! Кой задължи държавните предприятия, общински предприятия в определени банки да влагат парите си? Господин министърът излезе. Знам защо излезе. Защото трябва да каже защо в тези банки...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин министърът излезе, понеже има среща с делегацията на Казахстан. След 20 минути ще дойде пак.
ИВАН СУНГАРСКИ: Господин председател, Вашето сведение не променя това, за което говорим.
Тук, от тази трибуна, министър-председателят на България, когато ставаше въпрос за издигането...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Петте минути изтекоха.
ИВАН СУНГАРСКИ: ...на господин Веселин Йосифов за кмет на София, заяви съвсем откровено: "Ние няма да допуснем Първа частна банка да фалира".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Петте минути изтекоха.
ИВАН СУНГАРСКИ: И какво се получи? Какво се получи?
Така че, когато говорите за добронамереност, демонстрирайте я в закона, но недейте отпраща вината върху съдебната система. Казах ви: и господ не може да задължи банката в 6-месечен срок да се произнася по дела, по които основната дума имат квесторите. А това е огромна база информация и всеки срок, свързан с нея, просто е неизпълним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сунгарски, 6 минути станаха.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председател, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам да изясня, че господин Венцеслав Димитров не е взимал думата по тази точка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, само по заглавието съм взимал думата.
Аз не съм човекът, който ще Ви дава съвет, господин председателю, но министърът на финансите си има Министерство на финансите. Да си посреща гостите. Защо ще ги посреща тук, в парламента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз го помолих да ги посрещне тук, за да може да присъства в залата.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Може да им даде ценни съвети за техните банки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вината е моя.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: За § 1. Мисля, че по този параграф за първи път ще се постигне един консенсус между всички участвуващи в гласуването, защото не виждам други мнения. Но консенсусът ще бъде от интересен характер.
Ние, от опозицията, ще гласуваме против § 1, защото гласуваме против принципа, който са вложили вносителите още в § 1, т.е. да се замени държавната защита в момента, когато Българска народна банка иска откриване на производство по несъстоятелност, което го пише в сега действуващия закон, с идеята на вложителите държавна защита чак когато се обяви от съда тази несъстоятелност. Тук беше господин Емил Костадинов, ето, виждам го, сега там оживено си говори, той каза: кой е казал, че Първа частна банка ще бъде обявена в несъстоятелност? Да, никой не е казал и може да не бъде обявена, обаче влоговете на гражданите са вече защитени и хората си ги взеха. За съжаление при тези банки, втората вълна от поставените под особен надзор, те няма да могат да извършат тази операция, защото законът не им разрешава.
И аз ви питам вас като законотворци: защо поставяте вложителите в Първа частна банка, Минералбанк и още някои банки в по-привилегировано положение, отколкото вложителите в следващата вълна банки? Кажете ми, това ли е вашата идея - едни да бъдат по-добре защитени, по-рано, по-навреме защитени, а другите да бъдат по-късно защитени, разтеглена във времето защита и не се знае как ще се получи? Това ли целите вие?
Не смятате ли вие, че по този начин нарушавате едно право на гражданите да бъдат равни пред закона, което освен другото, е записано и в Конституцията?
Макар че колегите ми не се съгласиха, ние ще подготвим подписка с останалата част - тези, които са съгласни, и веднага, след като този закон бъде публикуван в "Държавен вестник", казвам ви го, не защото искам да плаша някой, а защото искам честно да действувате, да действуваме всички заедно, ще го дадем на Конституционния съд, за да го отмени и да остане да действува старият закон. Сега това е наше право. И затова ви казвам: трябва ли безсмислено да си губим времето, ако мислите, че това ще стане, за да приемем такъв закон? Не е ли по-нормално, ние атакувахме и предишния закон, но така или иначе той е станал закон, него не сме го атакували пред съда. Знаем, че има ред несъвършенства, знаем, че има натоварване на държавния бюджет и т.н. Но защо сега ще отиваме на една друга крачка, която, освен с другото, и упражнява един натиск върху съдебната система?
Аз ви казах, има врати и те ще бъдат използувани. Един съд, който вижда, че има страшно сложно дело пред себе си, няма да го поеме от Българска народна банка. Няма никъде задължение, господин Косев. Прочетете и чл. 73, и 74, всичките членове. Няма никакво задължение, че ход на делото ще бъде даден, преди да бъдат взети от Българска народна банка всички необходими документи. Какви са необходимите документи, с които Българска народна банка сигурно ще атакува съда сега?
Аз виждам два. Да кажем - те имат отрицателна капиталова адекватност и имат задръстени плащания, забавени плащания. Да, обаче те ще поискат, както подчерта, тук не го виждам господин Абаджиев, а, там е, мисля, че ще се произнесе, ще каже: ами, че всяка една банка може да очаква всеки момент, че предприятията ще се издължат. И тогава тя става платежоспособна.
И тъй като държавата е дала лиценз на тези банки, тя не прави нищо в момента да ускори процеса на фалиране на предприятията пред банките, т.е.... (Реплика на Ана Караиванова от място, която не се разбира)
Госпожо Караиванова, много пъти съм Ви казвал: или говорете ясно, така че да Ви чувам, но не мърморете така, че да не се чува нищо оттук. Имате право да вземете думата. Знам, че сте квалифициран юрист, макар и с недостатъци в юридическото си образование, излезте и говорете. Но така да репликирате от място, моля Ви се! Произнесете се наистина по въпроса юридически. Кажете може ли едни вложители да бъдат защитени по един начин в едни банки, а други - по друг начин? Ако искате да го направите, кажете.
Вносителите, разбирам, има ли са тази идея тук, още в чл. 1 да се оформи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Петте минути изтекоха.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, още една секунда. Да се оформи това нещо. Работната група, в която включително и вносителят - господин Желев, е участвувал, те си отменят предложението, обаче по-нататък го вкарват под друга форма. Така че нашето несъгласие е по принцип, а тяхното несъгласие е само с 2-3 члена, където го вкарват по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Да, заповядайте, господин Статков.
Реплика ли има? - Да, реплика най-напред. И Вие ли реплика? Две реплики.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че ние повтаряме дискусията, която се проведе в комисията и я повтаряме вече многократно. Казвам, съжалявам, защото губим и наше време - на колегите, и парламентарно време.
Господин Димитров, стана дума в комисията и категорично и ясно тази теза, че не може да се изменя закон, беше отхвърлена. Вие казвате: поставят се в други условия тези банки. Ами, времето е друго, променя се обстановката, има изменение на закона. На следващ етап сигурно ще отидем на това, което предлага господин Муравей Радев, което го има в Закона за банките и кредитното дело, а именно търговските банки да си изградят защита на влоговете, а не държавата да я поеме.
Приехме този закон в една особена ситуация, в ситуация на недоверие към банковата система и т.н., по много причини. Да кажем, и ние сме допуснали грешки, обаче вашите са повече и аз съм дал много факти за това, включително и Вашите като председател на комисията, защото Вие, господин Димитров, три години от приемането на закона като председател на комисията не сте проконтролирали има ли Наредба за защита на влоговете, има ли система. Така че, дайте да не губим времето в залата по тази теза специално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дискусиите не са губене на време.
РУСИ СТАТКОВ: Не, аз казвам, дискусия, която многократно я правехме в комисията, а и в залата сме я правили вече до този момент.
Второ, следващата теза - защитени ли са или не са защитени гражданите? Разбира се, че са защитени. Тук моят колега Косев говори по този въпрос и това не е цинизъм. Напротив, това е реалност и аз между другото ще остана може би на тази теза, на която са вносителите, нищо, че не съм подписал законопроекта. Аз го казах и миналия път, когато се изказах по този въпрос. Да, Първа частна банка даде интересен, така да се каже, опит. Оказа се, че при тази система на лицензиране и след това на регистрация на банките има известна, според мен, празнота в нашето законодателство, тъй като за мен приоритетът е в лиценза, който издава Българска народна банка. И следователно не трябва да има много бавене в обратната процедура, но се оказа, че с Първа частна банка има прецедент, в който...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече.
РУСИ СТАТКОВ: Завършвам, господин председателю... ...има прецедент, който ние трябва да огледаме и затова аз поддържам даже становището на вносителите да си остане така, както са внесли предложението при поискване на несъстоятелност да се задействува процедурата, за да няма след това объркване и да няма упреци, че сме разрушили тази или онази банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Косев - реплика. След това ще има дуплика и след това господин Дилков иска думата за изказване.
ФИДEЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Господин Димитров, във Вашето изказване и в това на господин Сунгарски имаше нещо, което не го разбирам, от хора, които би следвало да са прочели законите. Много добре знаете, и ако бяхте прочели по-добре чл. 73 на Закона за банките и кредитното дело, че там има определени изисквания, по които се внася молбата и целия набор от документи, за да се поиска несъстоятелност, господин Сунгарски, трябваше да се подготвите, преди да дойдете тук. Там абсолютно всичко пише. И в този чл. 73 има опредeлен срок кога да се насрочи, и оттам нататък ние предлагаме срок, кога да завърши работата на съда. (Реплика на Иван Сунгарски от място, която не се разбира)
По-нататък. Господин Димитров, откажете се от тази невероятна теза, че има неравнопоставеност между хората, но в различно време. Значи преди 3 месеца всеки един гражданин е абсолютно равен с всеки един друг, независимо какво място заема в обществото. Имаше еднакви условия, равнопоставен беше пред този закон. Сега променяме закона. Отново са равнопоставени всички граждани. Става дума за различен период от време. В противен случай Вашата теза ще доведе до абсурда да нямаме право да променяме нито един закон. Това е невероятно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли дуплика?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Виждам, че тук и господин Статков, и господин Косев искат да оспорват нашето право да се обърнем към една висша инстанция, каквато е Конституционният съд. Но искате да влезем и в тази дискусия. Аз мога да я защитя, разбира се, ако междувременно за тези 3 месеца хората имаха възможност да си изтеглят парите от застрашените банки, да. Но аз тук минавам всеки ден покрай банка "Славяни" и знам каква опашка беше. През тези 3 месеца хората нищо не можеха да направят - да си преместят парите от една болна банка, каквато беше ясно, че е и тази банка, в една здрава банка.
Така че трябва да направим всичко възможно да ги защитим по един и същи начин. Те не са имали възможност нищо друго да извършат, въпреки че са знаели, че банката закъсва.

Съгласен съм с това, което каза господин Статков, че най-важното нещо в момента е да върнем доверието на хората в банковата система. За съжаление, вашият закон, особено Вашите поправки, които ще ги защитите, не са крачка по посока на доверието, а крачка по посока на недоверието. Защото хората, когато си отлагат тегленето на парите с шест месеца, или с една година, естествено, те имат по-малко доверие, ако могат да ги изтеглят след един месец.
И аз ще ви кажа, казал съм го тук и друг път, доверието в момента е най-важното. Доверието може да ни спаси, недоверието може да ви закопе - и вас, и нас, и всичките, и цялата държава. Затова ние тук не искаме да говорим само против вас, какви нескопосани закони правите, а виждате, че и на първо, и на второ четене правим всичко възможно тези закони да отидат по посока на доверието. Ако хората повишат доверието към банковата система, това значи, че до известна степен ще повишат доверието и във вашето правителство, и във вашата власт. Но вие това изглежда не можете да го разберете. Е, какво да ви кажем? - Удавяйте се. Нали ще повлечете и нас, заедно с вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Георги Дилков.
Искам да обърна внимание, че ще вземат думата много хора, които не са направили никакви бележки предварително, но процедурата разрешава това. Предложенията обаче, които ще направите, трябва да бъдат съобразени с правилника.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз наистина не внесох предложение в едноседмичния срок, но смятам, че това не беше нужно, тъй като по същество в това предложение трябваше да пиша и да повторя казаното от Парламентарната група на Българския бизнесблок при първото четене на законопроекта. Тоест, че това е един законопроект, който ще засегне дребните вложители, а не останалите институции и длъжностни лица, които са изброени в чл. 5. Само дребните вложители, които досега не са били задължени да знаят, че ще се ликвидира една банка, или ще фалира една банка, а влизат в добре обзаведения офис на ТС Банка, или някоя друга банка. Те знаят, че това са български банки, дали са с частно участие обикновеният вложител, обикновеният човек не се интересува. Той знае, че държавата е разрешила да се открие тази банка и следователно най-добросъвестно си влага парите в нея.
Още веднъж заявявам, че Парламентарната група на Българския бизнесблок ще гласува против приемането на този закон. Нещо повече, подкрепям изказаното досега мнение от колегите от опозицията, че това на практика е един по-неблагоприятен закон, който ще действа с обратна сила. Имам предвид, че Първа частна банка много отдавна фалира, разбира се още няма съдебно решение, но защо, дами и господа от лявата страна на залата, вие не внесохте веднага този проектозакон, а изчакахте да се обявят в несъстоятелност още 8-9 банки и тогава, постфактум направихте това предложение.
Това наистина е уникално, защото хората щяха да се усетят, щяха да предприемат мерки още преди да се обявят в несъстоятелност някои банки, както бяха обявени сега 8-9, да отидат и да си изтеглят парите. Очевидно вие не сте имали предвид изменението на този закон по това време, въпреки че наистина и пред ДСК, и навсякъде имаше огромни опашки в продължение на месеци. Нима вие не знаехте това?
И сегашният ви закон на практика обявява в евентуални бъдещи пирамиди и други банки, на които сте дали лиценз, т.е. дала ги е Българска народна банка, но вие знаете, че от квотата на парламента точно вие сте определили ръководството на Българска народна банка. И аз не мога да си обясня как сега във вашите редици се получават различни мнения, че виждате ли, Българска народна банка ни е изправила пред свършен факт с обявяването на 300 на сто лихва. Аз мисля, че много добре онези, които е трябвало, предварително са знаели всички тези неща. И доколкото ми е известно, във Варна някои от депутатите, включително и от левицата, така съм информиран, може да не съм точен, ще се подпишат за един проектозакон варненските пирамиди - а сега се създаде и една нова пирамида, за която пишат само вестниците и никой не взима отношение към нея - ще се иска да се внесе закон държавата да върне и тези пари на гражданите. Аз наистина не мога да си представя това, но ако вложителят наистина не е виновен, че в "Лайфчойс" е купил някакви доверителни разписки - американски, хвърчащи, въпреки че и "Лайфчойс" си правеше рекламата, и "Лайфчойс" беше толериран, ако те са си внесли в "Лайфчойс" доларите и сега новата пирамида във Варна, не си спомням името й, наистина как ще обясните на обикновения вложител, на една възрастна жена, която си е вложила парите там, след 4-5 години, може да не е жива да си вземе парите. Наследниците ли ще водят тези дела? Кой ще ги води?
Аз накрая, завършвайки, искам да напомня отново, че предстоят промените в НПК и ГПК и ще се въведе онова, което е казано в Конституцията - триинстанционното производство. И ако сега, с години наред се протакат делата при двете инстанции - първа и втора, тогава какво ще стане, дами и господа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Дилков, петте минути изтекоха.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Да, благодаря ви за вниманието.
Аз категорично заявявам, че това е грешка, ако мнозинството се подаде, или се обоснове на чл. 11 и гласува този законопроект. Това е удар срещу обикновения човек!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Процедура.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Моята процедура е следната. Тук има сблъсък на идеи и на виждания по какъв начин трябва да бъдат защитени вложителите във фалиращите банки. Очевиден е сблъсъкът на две тези. Едната теза е парите да се платят веднага на хората, които са вложили в тези банки. Другата е това да стане в едно необозримо бъдеще. Под въпрос беше поставен 6-месечният срок и мисля, съвсем логично. Но нека българският народ сам да прецени кой и по какъв начин защитава спестителите и техните вложения.
Аз ви предлагам да подложите на гласуване довечера, след свършването на мача между България и Люксембург, тези дебати да бъдат излъчени по телевизията в пълен видеозапис. Благодаря.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защото е много важен, обществен проблем. Хората се интересуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма такава процедура за излъчване на видеозапис, има процедура за включване за директно предаване.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Нека се включат, не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате директно предаване на дискусиите по Бълграска национална телевизия и Българско национално радио. Това беше процедурното предложение. Директно предаване може да се гласува, друго не може. Моля да гласувате.
От общо гласували 197 народни представители, за - 84, против - 70, въздържали се - 43.
Предложението не се приема.
Имате думата.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много е странно, че този закон се приема точно днес. Странното е, че той се приема, след като беше взето решение за поставяне под особен надзор на 9 банки. Затова за мен законът, който приемаме, е закон с обратна сила.

Смятам, че не е нормално в едно законодателство на европейска държава да се приемат закони, които ще важат със задна дата. Защо със задна дата? - Защото какво може да направи българският народ като реакция на настоящия закон? - Може би господа левичарите трябва да слушат по-внимателно, понеже им предстоят президентски избори.
Какво може да направи българският народ като реакция на настоящия закон? - Единствената реакция, която всеки нормално мислещ човек може да има като прочете този закон, е да си изтегли парите от банките, от застрашените банки. Те обаче вече са поставени под особен надзор. Значи българският спестител, българският гражданин не може да реагира на този закон. В такъв случай законът, който разглеждаме, е закон с обратна сила, а е безобразие да се приемат такива закони в една държава, която иска да влезе в Европа.
Смятам, че нормалният начин, по който можеше да действа управляващото мнозинство, е първо да приеме този закон, да го огласи и тогава да действа, да поставя деветте банки под особен надзор.
Но историята, която сега разглеждаме, има и предистория. Спомняте си какво беше с Първа частна банка. Излезе най-отговорно председателят на левицата, министър-председателят на Република България и каза, че Първа частна банка няма да фалира, в резултат на което бяха излъгани хиляди частни вложители и хиляди фирми. Те оставиха там парите си, след което Първа частна банка беше поставена под надзор, по всяка вероятност ще фалира и всъщност дребните вложители, които нямаха информация, българските граждани, които нямаха информация, бяха нагло излъгани от премиера и от председателя на БСП.
Сега за втори път се получава същото нещо. След тази нагла лъжа се прие настоящият закон, който искаме сега да поправяме - за защита на влоговете. С този закон се успокоиха българските вложители. Беше им казано, че няма проблеми за техните спестявания - каквото и да стане, те, особено дребните вложители, които не са юридически лица, техните влогове са гарантирани. Те повярваха още веднъж в голямата лъжа на БСП, обаче не се състоя това, което очакваше българският народ, отново беше излъган.
Бяха поставени под запрещение девет банки и сега, с настоящия закон им се казва: няма да си вземете парите или ще си ги вземете след една година или след два години... Но след две години тези пари ще бъдат обезценени, защото виждате какво става с инфлацията в България, виждате какво става с курса. Така че на практика вложителите са оставени без пари.
Ето защо аз считам, че трябва да се прекрати порочната практика да се приемат закони, които фактически действат с обратна сила. Ще гласувам против § 1 на настоящия Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на влоговете на гражданите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други изказвания?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! С какво се занимава днес Народното събрание? - Би трябвало да се занимава със законопроекти. Какво е предложено на нашето внимание в този момент? - Един такъв законопроект, който представлява хвърляне на прах в очите на обществото или пращането на вложителите за зелен хайвер... Както искате, така го възприемайте.
С това се занимаваме, мигар в момента няма по-сериозни проблеми в България! Мигар никому не е ясно, че около 25-27 на сто от обработваемата земя в България е засята, че следващата година ще има страхотен глад... С какво се занимаваме сега?
Занимаваме се с пропагандата на БСП. С това се занимаваме, защото това не е нищо повече от един безсмислен типичен за тази организация пропаганден ход. В нейния стил е направено и това предложение за разглеждане на един такъв законопроект. На тъмно отново се разглежда. След това вероятно ще се напълнят вестниците с приказки, че видите ли, има такъв закон, който да гарантира влоговете... Такъв закон, дори и това да се приеме, всъщност няма и нищо не гарантира.
По света фалират банки и никой нищо не компенсира или поне така е в много страни в света. Но в България е малко по-различно. В България се направиха не банки, а пунктове за дистрибуция на пари за свои хора. Ето това се случи. В България така наречените банки в 80 на сто от случаите по позицията, изказана в медиите на омразния за БСП негово превъзходителство бившият посланик на Съединените щати в България господин Уилям Монтгомъри, беше ясно посочено, че 80 на сто от банките не могат и не трябва да съществуват, защото не са банки...
Какво прави Българската народна банка? Тя работи ли, гарантира ли според закона банките, които се създадоха? - Не, контрол нямаше. Има ли отговорност на държавата към хората? - Има - по смисъла на Закона за банките и кредитното дело.
По-нататък девет банки бяха болни и са болни. Те бяха поставени под особен надзор. Но забележете, вижте само морала! Това морал ли е?
По списъци бяха давани пари пак на свои хора, преди да бъдат обявени тези банки под особен надзор. Даже се изискваше в някои от тези банки да се представят документи защо са им парите на хората - било то за жилище, било за лечение в чужбина.
И знаете ли какво? - Не им бяха давани по хронологичен ред на искането тези пари, а пак под масата, с един отвратителен комунистически морал се даваха пари на своите хора. Затова и хора, които имаха да лекуват деца в чужбина, не получиха парите си. Хора, които трябваше да си купят жилище, за което са спестявали десетки години, не си купиха жилища... Ето това сте вие.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Това е второ четене.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Точно второ четене е. Може да е и пето четене, но ще слушате, защото наистина се минават някои граници - граници на човещината, на отговорността пред хората. Като Гечев апропо... Я го питайте вашия хубавец - заместник министър-председателят, вицепремиерът, какво направи например с влога си в Пощенска банка, която гарантираше "Анжел сити" - "Града на мечтите"?... Първи си ги изтегли, тихомълком. А другите? - Останаха да пият студена вода. Ето това е вашият морал. Но не за него говорим. Той е ясен. Вече за всички стана ясно кои сте вие и що сте.
Какво можем да направим за хората? - Приказки са, че можем да задължим съдебната власт да се пришпори и да влязат в сила решенията на съда за обявяване в несъстоятелност. Това във времето може да продължи година, две или повече. И какво в крайна сметка ще се получи?
Прави са моите колеги, когато говорят за неравнопоставеност, защото хората - вложители в Първа частна банка и в другите банки от първия транш на изчезващите банки, не бяха и не са в същите условия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Пет минути изтекоха. Много Ви моля да спазвате времето.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Ясно ви е времето на вас. Ще го спазя. Бъдете жив и здрав, председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате да бъдат допуснати в залата господата Пламен Илчев - подуправител на БНБ, и Борислав Стратев - началник управление "Правно" на БНБ.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 172 народни представители, за - 136, против - 9, въздържали се - 27.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата да влязат в залата.
За процедура думата има Руси Статков.

РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Господин председател, колеги! Аз мисля, че ние изчерпихме всички възможни лимити и повтаряме непрекъснато едни и същи тези. Затова моето процедурно предложение е да гласуваме вече по това, което беше предмет на обсъждане, и да вървим по-нататък по-делово, тъй като по същество и по останалите членове беше дискутирано.
Така че моля да прекратим обсъждането и да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против? Против процедурата има думата Иван Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председателю! Аз съм против да започнем изобщо да гласуваме такъв закон и ще кажа защо.
Статистическият преглед показва, че има рязко увеличаване на безработицата вследствие на това решение на Българска народна банка. Защо? Много от тези банки бяха използвани като посредници за заплащане на работници, които работят в предприятия на ишлеме за чужди компании. Тъй като пари не се пренасят през границата кешово - в джобове и в куфарчета, "Балканбанк" - Петрич беше използвана от около 20 фирми, които са пряко заети с производство, като посредник за получаване на парите от гръцкия бизнесмен, който съответно поръчва изработването на дадено изделие, за работниците, които изработват това изделие. Какво се получи на практика. Блокираха се сметките - това са разплащателни сметки, това не са за лихви и т.н. и, едно нормално банково обслужване, посредничество - и в момента 24 фирми с около 600 работници прекъснаха работа, не могат да платят заплатите на хората.
Как ние да разбираме сега този проблем? За влоговете на хората, да кажем, не искате да се гарантира 100 на сто и т.н. За влоговете на фирми, които са за това, че искат лихва - също. Но тогава, когато банката изпълнява една чисто посредническа роля, тогава БНБ блокира и тези сметки.
Определено мога да ви кажа, че е необходимо да се поработи малко и в този закон да влезе една клауза, където банката не прекъсва поне в определен период своята посредническа дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за процедура изтече.
ИВАН БУДИМОВ: И така, господин председател, аз ще гласувам против, като още веднъж искам да кажа, че Българската социалистическа партия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, времето изтече.
ИВАН БУДИМОВ: ...като социална партия, която се грижи по социалните проблеми, в момента работи точно против нейните гласоподаватели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението за прекратяване на дискусиите по § 1.
От общо гласували 172 народни представители, за - 121, против - 49, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
Моля да гласувате предложението на народния представител Муравей Радев § 1 да отпадне.
От общо гласували 170 народни представители, за - 160, против - 8, въздържали се - 2.
Параграф 1 отпада.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 2 - текст на вносителя:
"§ 2. В чл. 3, ал. 3 думите "решението на БНБ да поиска откриване на производство по несъстоятелност" се заменят с думите "влизане в сила на решението на съда за обявяване в несъстоятелност"."
Предложение на народния представител Муравей Радев: § 2 да отпадне.
Подобно предложение има на народния представител Иван Сунгарски - § 2 да отпадне.
Мнението на комисията е, че съответните принципни промени трябва да намерят своето законодателно решение и предложенията са направени по този начин в членове 5, 6, 8, 10 и 11 на закона. В този смисъл комисията формално е подкрепила предложението за отпадане, но реално предлага принципът на законопроекта, съществуващ в досегашните параграфи 1 и 2, да бъде пренесен в членове 5, 6, 8, 10 и 11 на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на Муравей Радев § 2 да отпадне.
От общо гласували 173 народни представители, за - 169, против - няма, въздържали се - 4.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение по чл. 3 на народния представител Кирил Желев:
В чл. 3, ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. Новите сметки се откриват с вальор в деня, следващ датата на влизане в сила на решението на съда по чл. 74 от Закона за банките и кредитното дело."
Комисията не е подкрепила това предложение.
В чл. 4 се създава ал. 5:
"Ал. 5. При откриването на сметките по реда на чл. 4 размерите по ал. 1 се увеличават, като към тях се начислява лихва по тарифата на Държавна спестовна каса или на съответната търговска банка за периода от решението на Българска народна банка да поиска производство по несъстоятелност до датата на вальора по чл. 3, ал. 3."
Оттеглям тези свои предложения, господин председателю.
Предложение на комисията по чл. 3 за § 1 на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност.
"§ 1. Чл. 5, изречение първо се изменя така:
"От датата на влизане в сила на решението на съда за обявяване на банка в несъстоятелност държавата встъпва в правата на съответните лица към банката до размера на средствата по откритите сметки към този момент, включително начислената лихва."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 147 народни представители, за - 137, против - 7, въздържали се - 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Кирил Желев по чл. 6:
В чл. 6 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "3 дни след изтичането на срока по чл. 2, ал. 1" се заменят с "30 дни след датата на влизане в сила на решението на съда по чл. 74 от Закона за банките и кредитното дело", а думите "30 дни след изтичането на този срок" се заменят с "60 дни след тази дата".
2. В ал. 2 думите "срока по чл. 2, ал. 1" се заменят с "датата на влизане в сила на решението на съда по чл. 74 от Закона за банките и кредитното дело".
3. Ал. 3 се заличава.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 3.
Предложение на комисията: подкрепя предложението за промени в чл. 6, като § 2 от Закона за изменение и допълнение и предлага в т. 1 и 2 думите "решението на съда по чл. 74 от Закона за банките и кредитното дело" да се заменят с "решението на съда за обявяване на банката в несъстоятелност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
От това предложение тук по чл. 6 в ал. 1 думите "3 дни" да се заменят с "30 дни", а по-нататък "30 дни" да се заменят с "60 дни" няма мотивировка. Добре би било някой да обясни какво точно се има предвид. Тъй като, доколкото разбирам, тези 3 дни са след изтичане на срока по чл. 2, ал. 1. Това означава, че тогава, когато се дава 15-дневен срок, ако не се лъжа, на съответната банка да направи изчисленията и да приготви документите за това кой какъв влог има и кой какви задължения има, да извършва прихващания и каквото трябва да направи.
Но защо, след като в 15-дневния срок е готов, целият този цикъл, за всеки един, не трябва да минат само 3 дни преди да си изтеглиш парите или да можеш да разполагаш с тях, а трябва да станат 30 дни? Това за гражданите.
И защо фирмите, вместо след 30 дни, да отидат да боравят с тези средства след 60 дни?
Това не ми е ясно. Моля някой да го обясни.
И по-нататък, в предложението на комисията се казва: думите "решението на съда по чл. 74 от Закона за банките и кредитното дело" да се заменят с "решението на съда за обявяването на банката във фалит, в несъстоятелност". Да изяснят каква е разликата в тези две изречения. Да бъде ясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Желев, може ли да отговорите на този въпрос?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Защо 30 дни и защо 60 дни след това?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Проблемите в тази връзка са два.
И предложението, което е направено, е свързано именно с тези два проблема, които възникнаха в резултат от сега прилаганата практика. Това са преди всичко проблеми, свързани с администрирането. Оказа се, че времето, с което разполагаме, и технологията, която трябва да бъде реализирана по отношение на влоговете както на граждани, така и на фирмите, са недостатъчни, като време. Имам предвид тези 3 дни, имам предвид следващите 15 след това.
Ето защо се наложи да променим тези срокове, за да може да работят нормално служителите в тези банки. Това е едното съображение. Имам предвид от гледна точка на администрирането.
Второто съображение е свързано пак с практиката на приложението на досега действащия закон. Тъй като гражданите почти веднага след откриването на сметките им изтеглиха една значителна част от парите, които бяха в сметките им в ДСК. И тези пари отново излязоха на пазара. И реално тежестта отново беше пренесена върху обществото, реално се отрази върху инфлацията.
Смятаме, че един период от 30 дни, а следващият - от 60 дни, дава възможност да се преразпредели в някаква степен тежестта, за да не се повлияе пряко, а и косвено, разбира се, върху цените и инфлационните процеси.
Това бяха двете съображения, господин Радев, за удължаване на сроковете съответно на 30 и на 60 дни след тази дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? - Няма.
Моля да гласувате предложения текст за чл. 6, така както беше докладван с изменението, предложено от комисията.
От общо гласували 152 народни представители, за - 120, против - 26, въздържали се - 6.
Изменението в чл. 6 се приема.
По чл. 8.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Кирил Желев.
В чл. 8 се създава ал. 3.
"Ал. 3. Във фонда постъпват и предвидените със закон приходи от приватизацията на държавни предприятия във валута и в левове."
Предложение на комисията:
Подкрепя предложението, като § 3 от Закона за изменение и допълнение и предлага текстът да бъде включен в ал. 2, като в края на изречението се добави "и предвидените със закон средства от приватизацията на държавни предприятия във валута и в левове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Аз бих желал вносителят да изясни тук един съществен момент. Въобще средствата от приватизацията, изобщо, има предвид или за тази банка онези предприятия, които са длъжници точно на тази банка и от тяхната приватизация средствата отиват там?
Моля ви, това е много важен въпрос? Аз искам яснота по него.
Повтарям още веднъж. Имаме банка, обявена в несъстоятелност. Тя има длъжници, които не са си възстановили задълженията и се приватизират. Тези средства ли имате предвид или изобщо всички останали? Защото ако е всички останали, бих задал въпроса: кое по-напред?
Ние твърде много неща сякаш от средствата за тази приватизация искаме да решим. И ако наистина ги изброим, и ако наистина видим онова, с което те трябва да се справят като финансова възможност и ресурс, да не остане пак едно пожелание само?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това обаче трябва ясно да личи от текста, а не да бъде само тълкувание.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Така както е, текстът е тълкувателен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Всъщност текстът няма тълкувателен характер, а посочва, че фондът освен като източник за неговото попълване ползва бюджета, могат да се ползват и приходи от приватизацията на държавни предприятия във валута и в левове.
Имат се предвид съответните промени, които настъпиха в приетия, а днес вече публикуван Закон за приватизация на държавни и общински предприятия, в който е записано, че по списък, утвърден от Министерския съвет, става дума за тези 15 предприятия, средствата, които се получават от тях във валута и в левове, могат да бъдат насочвани в две посоки. Едната от тях е за намаляване на вътрешния дълг, а другата е за осигуряване на средства именно по този фонд за защита на влоговете на вложителя.
(Реплики от място на Венцеслав Димитров и Муравей Радев)
Да, става дума точно за тези средства по тези предприятия, които са утвърдени по списъка на Министерския съвет. И те могат да бъдат насочвани като източник за защита на влоговете на гражданите и за намаляване на вътрешния дълг, а не за предприятия, които са в тези търговски банки, които са в несъстоятелност, господин Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки?
Господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председател! Колеги!
Аз не мисля, че в чл. 8 трябва да има някакви допълнителни постъпления от тези гаранционни държавни ценни книжа. Е, хубаво беше тук да има представител на Министерството на финансите. Министър Костов беше тук, дали му е свършила срещата?
Защото, вижте, чл. 8, господин Желев, е свързан с чл. 11. В чл. 8 пише, че "Министърът на финансите дава на фонда гаранционни държавни ценни книжа", а във фонда постъпват средствата на вземанията. И толкоз. Предполага се, че държавните гаранционни ценни книжа се стигна да свършат работа на фонда.
А вече как се обслужват държавните ценни книжа, е предвидено в чл. 11. Обслужването на гаранционните държавни ценни книжа се извършва от фонда за сметка на собствени приходи (нали има, ето тези вземания, които са в ал. 2) и предоставени средства от държавния бюджет.
Аз ще ви помогна, ако ви кажа, че не трябва да се прави никаква поправка нито на чл. 8, нито на чл. 11.
Аз затова исках да дойде тук господин министърът на финансите, да ме подкрепи.
В този случай действам не като човек, който е твърдо против поправките, а като човек, в случая като народен представител, който иска този закон да работи. И не иска да го донатоварвате повече от това, което е написано най-напред. Колкото по-прост е един закон, толкова по-добре.
В чл. 11 пише: "Предоставени средства от държавния бюджет". В Закона за приватизация, аз съм бил винаги категорично против, но така или иначе са пуснали това нещо, макар да не сме го разглеждали в нашата комисия, пише, че постъпленията от приватизираните по еди-кой си член предприятия по списък постъпват в държавния бюджет. Значи в държавния бюджет, в неговата следваща актуализация, която не се съмнявам, че трябва да има, това предвижда самият Закон за приватизация, такава актуализация, трябва да се отвори едно перо - Приходи от приватизация на предприятията по списък. Приходи. И срещу това перо, за да не се наруши, естествено, балансът на бюджета и държавният дефицит, да се отворят две пера - Разходи. Първото да бъде "Постъпления" в този фонд или за обслужването на държавни ценни книжа, за мен е едно и също, макар че там е малко объркано. За мен са достатъчни постъпленията във фонда държавните ценни книжа.
И после, когато вече се обслужват, какво значи: обслужване на държавните ценни книжа? Да се плащат лихви. И какво още? - И да се изплатят, когато има падеж. Това е обслужване. И всичко приключва. Така че нищо повече не трябва да се прави, освен да се актуализира държавният бюджет. Вие ще кажете: "Пак ни занимавате с нещо друго". Но, за съжаление, за да сме перфектни в законотворчеството, точно това трябва да направим.

Сега, както е предложено, предвидените със закон средства от приватизацията на държавни предприятия във валута и левове. С това пак не можем да се съгласим.
Държавният бюджет не е обикновен закон, за да кажем: "със закон". Държавният бюджет е специален закон. Защо е специален закон? Защото той е единственият закон, който може да бъде внесен в парламента само от правителството. И това сме го отстоявали винаги, независимо от това какво е било това правителство. Това трябва да е така. Всички сме убедени. Но тук се дава много по-голяма възможност.
Знаете, някой път се промъкват най-различни закони. И мимо нашата комисия, пак този закон - за приватизацията. Господин Румен Русев не го виждам, но и Законът за спорта, всички протестират срещу него, именно заради лошата финансова осигуровка в него. Промъкват се разни работи. Нека да не отваряме врата! Иначе ще започнат по разни закони да се движат пари, които не могат да бъдат контролирани.
Мисля, че първоначалната редакция - аз се карам на господин министърът на финансите, че беше написал тогава този закон, но виждам, че той го е премислил. Тогава съм се задоволил с критика. Не отправям пак критика по същество на това, което е написал. Но това, което е написал е доста по-добро от това, което този или онзи, пък бил и председателят на комисията, се опитват да поправят оттук, оттам. Защото се отклонява от неговата обща логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението е да отпадне?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Предложението е, както поправката в чл. 8, и ал. 1, и ал. 2, така и чл. 11 да не се пипат. Тоест, чл. 8 да си остане така, както е - целият, и чл. 11 - целият, да не се пипа.
Сутринта в комисията беше господин Орешарски. И той подкрепи по отношение на чл. 11 - да не се пипа. Не го пипайте, за да не нарушите общата логика на първоначалния закон! С нищо няма да сбъркате. Всички ваши идеи, колкото и да съм против тях, пак ще се реализират по същия начин, без никакъв ущърб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки има ли?
Най-напред ще гласуваме предложението на Венцеслав Димитров чл. 8, т.е. § 3, в законопроекта да отпадне.
Моля да гласувате.
От общо гласували 159 народни представители, за - 44, против - 84, въздържали се - 31.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на комисията за § 3.
От общо гласували 167 народни представители, за - 116, против - 50, въздържал се - 1.
Параграф 3 е приет.
Параграф 4!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 4 - предложение на комисията.
"§ 4. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "в левове и постъпленията от емисията на гаранционни държавни ценни книжа в щатски долари" се заменят с "и другите постъпления".
2. В ал. 2 в края на изречението се добавят думите "или ги изкупува"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения по този текст. Има ли предложения от залата?
Моля да гласувате § 4, както е предложен от комисията.
От общо гласували 131 народни представители, за - 118, против - 5, въздържали се - 8.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Кирил Желев по чл. 11.
В чл. 11 след думите "за сметка на" се добавя: "постъпилите във фонда приходи от приватизацията на държавни предприятия".
Комисията по бюджет и финанси не е подкрепила това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какви допълнителни предложения има по него? Предложението не се оттегля?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (встрани от микрофоните): Не, не се оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не се оттегля.
Предложение на народния представител Кирил Желев по чл. 11, което не се оттегля. Комисията предлага да не се приема.
Моля да гласувате да отпадне това предложение, тъй като по този текст няма други предложения.
От общо гласували 135 народни представители, за - 115, против - 9, въздържали се - 11.
Отпада това предложение.
По чл. 11 не се правят корекции.
По-нататък!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Муравей Радев.
В § 1 от сега действащия закон, т. 1, в края на текста се добавя: "без приватизационните фондове".
Комисията не е подкрепила това предложение, тъй като във финансовите институции не се е имало предвид, че приватизационните фондове са финансова институция и не се налага тази промяна. Това са били съображенията на комисията да не подкрепи предложението на господин Муравей Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е § 1 от преходните и заключителни?
Има думата господин Радев, който е вносител на предложението.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз смятам, че се налага такава яснота за това, защото този закон третира по три различни начина определени групи, които държат пари в тези институции. Едната е с нулева защита. Това са финансовите институции. Другата е с 50-процентова гаранция - стопанските субекти, изобщо юридическите лица и третата е гражданите и едноличните търговци. Така че много е важно точно коя институция е спорна. Ако има такъв спор, разбира се, би могла да бъде причислена в една от тези три категории. И, ако аз поставям въпроса за приватизационния фонд, то е, защото това е едно сравнително ново понятие и по повечето заключения от тяхната същност, като естество, това, което имат, те по-близо биха стояли точно до тези финансови институции и би трябвало онези пари, които в момента са на приватизационните фондове в отделните банки, да бъдат просто 100 процента не гарантирани. Разбирате ли?
И тъй като в този закон именно, който днес ние разглеждаме, изрично е казано, че финансовите институции са банки или друго лице, извършващо с решение на централната банка банкови сделки - това са фондовите борси, инвестиционното дружество, застрахователното и лизинговото дружество, то не съществува достатъчна яснота за това, дали приватизационният фонд сам по себе си не може да бъде, по аналогия, причислен към, да кажем, инвестиционно дружество или нещо подобно.
Затова, аз мисля, че никаква пречка няма, ако сложим най-отдолу в скоби: "без инвестиционните дружества" и просто по този въпрос по този начин повече нито да се говори, нито да се спори и да бъде съвсем ясно.
Ако някой в момента даде достатъчно ясни аргументи за това, че е ясно, че то не е финансова институция, като има предвид, че тези, които са изброени тук за финансови институции по своята характеристика и по своята дейност са много близки до един приватизационен фонд, нека да го каже. Но мисля, че от това законът само ще спечели, а няма да загуби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Венцеслав Димитров и след това господин Георги Аврамов.
Разсъждавам върху логиката, по която гласуваме. Там, където няма текст на вносителя, може би е по-добре най-напред да гласуваме предложените от народните представители текстове, независимо от обратното становище на комисията. Така че това предложение така ще бъде.
Имате думата, господин Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги! Аз винаги не съм имал особено ласкаво отношение към процеса на така наречената масова приватизация, особено във формата, в която се провежда в момента. Обаче това не значи, че аз ще поддържам някакви идеи, които ще създадат повишена несигурност сред населението и ще кажат: абе тези в Народното събрание какво правят - пак ни прекараха.
Естествено е това, което каза господин Радев, не било описано, аз не знам какви са тези мотиви. Какво е това приватизационен фонд? Това е един фонд, който е насочен към инвестиционна дейност. Той ще инвестира средствата, било ваучери, било истински левове в предприятията. Ами това е инвестиционен фонд. Как може да схващате приватизационния фонд като различен от инвестиционен фонд?
Какво искате? Искате ли тези фондове да угаснат, т.е. нищо да не дадете срещу тях, не става дума за хората с ваучерите, а тези, които са събрали истински пари, учредителите, които си рискуват собствения капитал, така да се каже. Искате ли да унищожите тези пари или искате да направите възможен вашия процес на масова приватизация? Аз се чудя какво правя тук! Но пак ще кажа - от гледна точка на доверието на хората в институциите, във властта, в парламента, в банковата сфера, вие трябва да направите всичко възможно да спасите тези фондове от намаляване или унищожаване. Затова аз ви предлагам не само едно такова тълкувание, а напротив, трябва да има експлицитен текст и това съм го направил на първо четене, ето тук са ми бележките, може би в Преходните и заключителни разпоредби, защото проблемът изпъкна след това, а не когато беше приеман законът.
Примерно следният текст: "За приватизационните фондове се прилага режимът за физическите лица", т.е. да бъдат защитени 100 на сто.
Сега вие ми кажете как ги защитавате? - 50 на сто, 0 на сто или 100 на сто? Това е първият ми въпрос.
И втори въпрос: какво искате? Искате ли да ги защитим 100 на сто? Ако искате, аз ви предлагам, аз ще подкрепя едно такова предложение, да запишем изрично, че за тези фондове се прилага режимът за физическите лица, за да бъдат защитени 100 на сто. Не са чак толкова много - няколко фонда по 10 млн.лв. Не са чак някакви милиарди и тези пари знаете,че няма да отидат на пазара и да тръгнат да купуват долари с тях. Но така или иначе половината хора, излъгани или не, са се вързали на тази въдица - искат да участвуват в играта по някакъв начин и искат да получат нещо. Освен че се редиха на два пъти на грамадни опашки, сега пак им подлагате още една динена кора. Нека мнозинството ясно да каже: иска ли тази динена кора да бъде подложена? Ако иска, да остави текста такъв, какъвто е и нищо да не прави. А ако иска да защити тази идея, с каквито и недостатъци да е свързана, макар че и аз съм против нея, гласувайте 100 на сто защита. Ако не, кажете изрично, че искате 50 на сто. Защото законът не познава друга защита. Познава 0 на сто, 50 на сто и 100 на сто. Кажете какво искате и го напишете. Не оставяйте неясен закона, за да не се занимаваме утре пак.
Така че, ако нямате нищо против, предполагам, че тук повечето са си купили ваучери, но не става дума за тях, аз не съм, но аз ги защитавам, а не тези, които се хвалят, че ги притежават, сложете в Преходните разпоредби един допълнителен параграф. Може би 1а: "За приватизационен фонд се прилага режимът на физическите лица". После ще има и други предложения.
Но това аз ви го предлагам и много ви моля, госпожо Ананиева, това да се гласува, макар че не е написано изрично, но аз съм го направил на първо четене това предложение. Нека ясно да кажете, ако искате, мнозинството вземете почивка и този въпрос го изяснете помежду си - искате ли да ги защитите или не. Ако не искате да защитите, нищо не правете, отхвърлете всички предложения. Но ако искате, помислете. Един прост текст ви предлагам, може и друг сигурно да бъде предложен, но трябва ясно да стане на всички, след като този закон бъде приет в тази пленарна зала, каква е защитата на тези фондове.
И ви казвам: не е толкова важен проблемът от бюджетна гледна точка, не са толкова много парите, но от друга гледна точка, след като половината от българите са вкарани в този процес, поне ги защитете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Георги Аврамов има думата.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че проблемът, който се повдига от господин Радев и господин Димитров, не съществува. В правния мир в момента няма нито един приватизационен фонд. Съдът не е регистрирал нито един такъв фонд. Всъщност те имат само набирателни сметки в дадени банки. Въпросът е дали тези набирателни сметки са на физически лица или са на юридическо лице. Те не са на юридическо лице, господин Димитров и господин Радев. Така че проблем не съществува в момента по този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Радев за дуплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Господин Аврамов, понеже Вие сте специалист в тази материя, трябва да Ви кажа следното на Вас. Не било в правния мир появило се. Ами цял народ го накарахте да си купува бонови книжки и сега това, което върви в момента, е една ударна масовизирана акция за стартирането на тази форма на "приватизация". И сега, когато е на дневен ред това да се осъществява, когато има блокирани средства и пари там на онези, които ако днес не са лицензирани, ако не са утвърдени, то няма като как утре да не са утвърдени. Вие с това формално предложение да сложите кръст на тази дейност, най-малкото на един представител на левицата заслужавате да го направите това нещо. Вие просто елате в час, влезте в тази зала и разберете, че ако утре заранта не сте закусили или не сте обядвали, то едва ли, че фактът днес го правите, Ви дава основание да смятате, че утре няма да се случи това също така. Или може би се готвите утре да не се храните или вдругиден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Извън реда Ви дадох думата, тъй като...
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Аз направих дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Каква дуплика, когато господин Венцеслав Димитров се изказа, а Вие след него се изказахте.
Господин Сунгарски има думата.

ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Аз смятам, че най-малкото е безотговорно с подобни тези да се атакуват едни съвсем рационални предложения само затова защото са направени от опозицията. В края на краищата имаме ли приватизация в страната или не? Има ли приватизационни фондове или не? Ангажирана ли е държавата с Агенцията за приватизация за осъществяване на този процес? Ангажирани ли бяха стотици държавни структури в лицето на пощенските клонове, които осъществиха продаването на боновете? Ангажирани ли бяха милиони хора със закупуването на тези бонове? Отпечатани ли бяха хиляди, милиони листовки, листове и т.н., свързани с този процес? И в края на краищата да се окаже, че такъв процес просто няма?! Или е излишно Народното събрание в един закон да го защити?
Аз мисля, че в един закон трябва да се търси максимална отговорност и максимална приложимост и когато се правят закони на парче или с полумерки, фактът е налице - надали има друго Народно събрание като Тридесет и седмото, което по един и същи въпрос работи по пет-шест-седем-осем пъти, за да го изчисти!
Има ли някакъв проблем в момента да бъде записана във въпросния текст една единствена добавка? Има ли някакъв проблем? Има ли нещо, което противоречи на логиката на закона? - Няма. И защо трябва затова защото предложението е направено от човек от опозицията или от хора от опозицията, да се отхвърля без да има нито един логичен аргумент срещу него?
Искате ли приватизация? - Декларирате, че я искате. Ангажирахте с проблема. Ами, защитете го законово, което е, бих казал, даже и формално, защото господин Димитров ви каза, че те не са чак толкова много. Става въпрос за някакви си 10-15, 20-50 милиона лева.
Пак ще ви повторя, въпреки че господин Аврамов не слуша! - Под формата на лихви на спестяванията на гражданите на месец се харчи в държавата транш в размер на 160 милиона долара!
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Добре, но кажи нещо ново!
ИВАН СУНГАРСКИ: А тук става въпрос да бъдат защитени няколко десетки милиона лева! Мислете и недейте да се хващате за дребнави аргументи - аргументи, които звучат, не бих казал смешно, а по-скоро жалко и безотговорно!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Фидел Косев има думата.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Мисля, че излишно стана толкова напрегнато! Може би смятат, уважаемите колеги от опозицията, че колкото повече нерви се изхабят и изразходвате и нашите нерви, това ще допринесе за нещо или ще издигне вашето положение тук в залата.
По съществото на проблема. Аз съжалявам, че господата, които говореха не са се заинтересовали за реалното положение. Реалното положение е, че от деветте банки под особен надзор има 12 фонда, които държат там парите си. Това е по сведение на Комисията за ценни книжа. Част от тези пари са в държавни ценни книжа, които могат да бъдат получени от други места, следователно става дума за още по-малък размер.
Второто, което е по съществото на проблема е, че действително те и сега са защитени. Въпросът е на декларация и на практика, което е правено досега от финансовото министерство, а самото му записване ще бъде излишно, но за да не повишаваме напрежението ние предлагаме да подкрепим предложението на господин Радев, за да демонстрираме още веднъж това, което вие казвате, че никога не го правим!
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Но не за хатър, а защото е по-добре!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Пристъпваме към гласуване...
Първото изречение... (Шум в залата, няколко депутати от различни парламентарни групи искат думата) Изказахте се. Само ще помоля да формулирате точно предложението си - едното предложение е на народния представител Муравей Радев - най-напред него ще гласуваме, тъй като в писмен вид е дадено: в края на текста на § 1 т. 1 да се добави: "без приватизационните фондове", а на господин Венцеслав Димитров - нека да ви кажа така, както съм го записала - отделно изречение "За приватизационните фондове се прилага режимът за физически лица".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Това ви предлагам да бъде § 1а от Преходните и заключителните разпоредби и тъй като решава кардинално въпроса, тогава няма какво да се гласува предложението на господин Радев. Не, ако се приеме това. Защо? Защото, ако се приеме предложението на господин Радев, а моето се отхвърли, тогава някой може да си помисли, че ще ги защитава 50 на сто като на юридическите лица или едноличните търговци. Ако приемете моето предложение, значи, че ще ги защитим 100 на сто! Затова е нормално да се започне с гласуването от по-високата степен на защита, да се премине през по-ниската и после евентуално, ако нищо не стане, да остане това, което е.
Затова аз предлагам в момента да гласуваме нов § 1а със следния текст: "За приватизационните фондове се прилага режимът за физическите лица". И толкоз. Това, ако бъде прието, автоматически ще отпадне предложението на господин Радев и нещата ще се изчислят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: С много голяма условност, тъй като се депозира сега, ще го поставя на гласуване това предложение, но понеже е друга редакция на предложението, което е внесено писмено от господин Радев.
Най-напред гласуваме предложението на народния представител Венцислав Димитров за § 1а: "За приватизационните фондове се прилага режимът за физическите лица". Моля, гласувайте!
От общо гласували 183 народни представители, за - 181, против - 1, въздържал се - 1.
Приема се предложението.
Господин Желев, с това отпада, оттегля се предложението на господин Муравей Радев при тази ситуация.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Аз оттеглям своето предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Следва предложението по § 2.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Всъщност това ще бъде § 5 от Закона за изменение и допълнение - за промени в § 1, т. 1 от действащия закон или както предложих - § 5 от Закона за изменение и допълнение ще бъде параграф условно 1а от действащия закон. Номерацията ще я направим впоследствие.
Предложението на комисията за нов параграф - § 6 от Закона за изменение и допълнение. Въз основа на предложение на народния представител Кирил Желев - предложението на народния представител Кирил Желев е § 2 да се отмени.
Предложението на комисията е: не подкрепя предложението и предлага § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на закона да се измени така: § 2 от действащия закон:
"Ал. 1. При поставянето под особен надзор или при поискване откриване на производство по несъстоятелност на банка, Управителният съвет на Българската народна банка налага като обезпечителни мерки възбрана и запор по установения от закона ред върху имуществото на членовете на надзорния и управителния съвети, съответно на Съвета на директорите, както и на прокуристите.
Ал. 2. След влизане в сила на решението на съда за обявяване на банката в несъстоятелност, наложените обезпечителни мерки по ал. 1 се считат за наложени от синдика и не могат да се вдигат и изменят от Управителния съвет на Българската народна банка.
Ал. 3. Лицата, които имат правомощията да управляват и представляват банката, съответно синдика, предявят исковете срещу лицата по ал. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е предложение на комисията. Има предложение...
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз оттеглям своето предложение, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има и предложение на господин Муравей Радев към същия параграф.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, това е към следващ параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения има ли? - Тогава остава само предложението на комисията. Моля, гласувайте това предложение. Това е § 2 от Преходните и заключителни разпоредби... (Шум и реплики в залата)
Отменете гласуването! Подуправителят на Българска народна банка господин Илчев иска думата. Имате думата, господин Илчев.
ПЛАМЕН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Обсъжданият в момента закон има изключително значение за Българската народна банка в контекста на мерките, които тя предприе неотдавна за оздравяване на банковата и финансовата система в страната като цяло и аз не бих искал да отнемам много време и вашето внимание, но бих искал да ви запозная с решение на Управителния съвет на Българска народна банка по обсъждания текст - по предложението на комисията за § 6.
Управителният съвет на Българска народна банка категорично възразява срещу предложенията в Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност, да се включват текстове, с които на БНБ й се възлагат неприсъщи за една централна банка функции, като да налага възбрани и запори върху имущество на ръководни лица в търговските банки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Колеги, моля ви, дискусията я пренесете в залата. Слушаме възражения на Управителния съвет на БНБ по текстове, които предстои да гласуваме.
Извинявайте! Продължете!
ПЛАМЕН ИЛЧЕВ: Ще повторя, че Управителният съвет категорично възразява срещу предложенията Законът за държавна защита на влогове и сметки в търговските банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност, да се включат текстове, с които на БНБ се възлагат неприсъщи за една централна банка функции, като да налага възбрани и запори върху имущество на ръководни лица в търговски банки, за които е поискано обявяване в несъстоятелност, и да води искове от името на тези търговски банки.
Това е принципно възражение, тъй като Управителният съвет на Българска народна банка счита, че на нея се възлагат отговорности, които не са в духа на мястото, което тя заема във финансовата система на страната. Допълнително има съображения от правен характер, че така предложеният текст по принцип дори предполага, така да се каже, презумпция за виновност.
Поради тези съображения аз искам да запозная Народното събрание с текста на решението и, разбира се, в крайна сметка вие имате право да вземете окончателно решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Муравей Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Ето че опряхме до проблема за отговорността. Има ли някой да отговаря или няма. И най-вече ръководните органи на съответните банкови институции, които са допуснали така да работят, щото да стигнат до положение някой да ги обявява в несъстоятелност. Кой е този някой? Кой? Ние тук с вас ли? Или министърът на финансите? Или някой друг министър? Ами че аз питам: кой дава лицензи на тези банки? Коя е онази държавна организация, която дава лицензи на банки и носи отговорност за дадените лицензи? Аз ви питам коя е онази институция, която има цял отдел, раздел, ако щете, звено, направление, което се нарича "Банков надзор"? Или да повторя това, което ви казах, че "Банковият надзор" се превърна в "банков обзор". Тоест да регистрира само това, което става там. Та нима има друга институция в страната, която по-превантивно да знае, че нещо става? Има ли някоя друга институция, която в резултат на своите действия, в резултат на това, за което е създадена, преди това, преди нея тя да знае, че еди-кое си нещо там в онази банка не е добре и тази или онази личност пречи?
Спорен беше въпросът и в предишния текст на закона е записано министърът на финансите да прави това нещо. Вярно е, че той има друго подразделение, наречено "Държавен финансов контрол". Но Държавният финансов контрол кореспондира с контрол само и единствено в държавните банки или тези с преобладаващо държавно участие и той няма как да влезе в една частна - сто процента частна - институция.
Затова нека ръководството на Централната банка да не се изплъзва от тази отговорност. Тя дава лицензите. Тя знае кога какво става или най-малкото е длъжна да знае това. И нека тя да бъде онзи орган, който ще наложи този запор на съответните длъжностни лица. И нищо лошо няма в това, че ги е наложила. Ама просто нищо лошо! Защото онези, които не са виновни, онези, които са невинни, които нямат нищо общо с всичките тези - поредица бих казал, от събития, които са допринесли тази банка да бъде обявена в положение на несъстоятелност, чисто и просто тези хора след това чрез съда си възстановяват правата върху имуществото и излизат от онази категория, която трябва да отговаря. Просто разберете, че това нещо трябва някой да го постанови, да го наложи. И просто не виждам кой друг орган би бил с по-голяма компетентност и с по-голяма отговорност за този процес именно от Централната банка. Тя трябва да го направи. Няма кой друг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Вие поддържате текста, който предлага комисията.
Има думата господин Кирил Желев по същия въпрос.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз ще си позволя да прочета само няколко текста от Закона за банките и кредитното дело, който действа в момента.
"Чл. 53. Ал. 1. Централната банка упражнява надзор върху дейността на банките, както и върху дейността на клоновете на чуждестранни банки у нас.
Ал. 2. Централната банка в съответствие с разпоредбите на този закон предприема необходимите действия за отстраняване на нарушенията в банковата дейност, които застрашават сигурността на поверените на банките парични средства и други ценности, затрудняват правилното осъществяване на банковите сделки или могат да причинят съществени вреди на националната икономика."
"Чл. 55. При осъществяване на ревизиите и проверките органите на Банковия надзор, който е към Централната банка, имат право:
...
5. да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лица, причинили щети."
С новия текст, който се предлага, се дават пълномощия на Управителния съвет на Централната банка пряко да осигурява тези обезпечителни действия. Има се предвид точно запори и възбрани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Ясно е предложението.
Има думата професор Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също заставам зад становището на комисията, но същевременно апелирам в дебата да не се прокрадват елементи на враждебност към Централната банка. А прозвучаха такива неща именно в този смисъл.
Аз бих се обърнал към колегите в Управителния съвет със следното съображение. Схващайте го и като, как да ви кажа, свършване на част от онази работа, която трябваше да се върши през изминалите четири години. И тук съм съгласен с някои от колегите, защото многократно, в това число и на закрити заседания на Комисията по бюджет и финанси, в миналото Народно събрание е ставало дума за това, че наистина нямаше работещ ефективен надзор. И ние в никакъв случай не ви разглеждаме като някакви полицаи в рамките на тази норма. Току-що прочетените текстове от Закона за банките и кредитното дело дават законова основа на тази претенция на парламента по отношение на Управителния съвет.
И аз моля да бъдат снети възраженията и да подкрепим предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Александър Маринов има думата.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГДЛ): Между другото, уважаеми колеги, в рамките на една екскурзия в близкото минало искам да припомня, че до преди около година две народни събрания приемаха отчетите на Българската народна банка без особени възражения по нейната дейност.
Така че, ако е имало такива остри, критични бележки към дейността на банката и на банковия надзор, то редно е те да бъдат изказани тогава, а не сега с късна дата. Поне бяха приемани почти единодушно, ако си спомняте.

Моят въпрос е следният. Струва ми се, че има един нюанс, който аз поне не мога да схвана. В текста от Закона за банките и кредитното дело е казано, че Управителният съвет на банката може да иска от съда да установи запор или възбрана върху имуществото на членовете на определени органи.
В нашия текст е записано, че Управителният съвет налага обезпечителни мерки, съответно възбрана или запор. Аз смятам, че едно нещо е Управителният съвет на БНБ да поиска от съда да прецени според събраните доказателства и в никакъв случай не колективно и солидарно такива мерки, а според конкретната отговорност за конкретната дейност при взимането на определени решения за кредити и т.н., а съвсем друго е самият Управителен съвет да взима такива мерки. И аз моля за известно разяснение каква е точно тук идеята. Аз също смятам, доколкото се простират моите познания, че в случая, признавайки отговорността, разбира се, на Националната банка, на нея се възлагат пълномощия, които надхвърлят нормалните пълномощия във финансовите системи. Ако става дума за някакъв извънреден режим на пълномощия на банката, то моля това да се заяви ясно - че става дума за някакви изключително специфични и важни обстоятелства. Тъй като много се коментира въпросът за извънредното положение, всъщност това е едно извънредно финансово положение. Ако е така, нека да бъде аргументирано, за да бъде и по съответния начин прието и обяснено и в нашите, и в международните среди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Реплика ли, господин Радев? Да, освен това, което се цитира, има и текст "по установения от закона ред".
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Добре е да се изясни работата и аз точно за две минути ще се опитам да обясня въпроса, за който става дума.
Вижте сега, някой трябва да постанови това нещо. Защото трябва да спрем с практиката една банка, когато наистина вече е в несъстоятелност, а тя е от момента, в който престава да извършва разплащания. Какво по-ясно събитие от това, че една банка е в несъстоятелност, от факта, че тя не се разплаща със своите длъжници и кредитори, т.е. не работи като банка? Значи тя е в несъстоятелност. Какво по-ясно?
И сега, до този момент практиката даваше възможност на виновни лица от ръководството на банката да трансформират имущества и да изнесат богатства заедно със себе си от страната. Това е нещо, което никой не оспорва. Значи това за да го прекратим, трябва някой да постанови такава мярка на забрана на имуществата. Кой е този някой? Вие казвате - не банката, някой друг. Кой? - Министърът на финансите. Добре, но дори и той да бъде, нали знаете, че този момент - докато банката го обяви, докато стигне до министъра на финансите, докато той го каже, всичката тази процедура може да трае известно време, което да даде възможност на онзи престъпник, го наричам директно, да излезе извън страната. Няма друга институция, която би могла да го направи веднага. Даже и преди още да е поискала това обявяване в несъстоятелност, преди още да е обявила този особен надзор, тя да сложи запор върху тези имущества. Това не значи, че те са конфискувани все още. Те утре по съдебен ред ще доказват своята невинност и ще разполагат със своето имущество. Но това е единственият начин наистина, ако искаме, всички ние, ако искаме, да спрем този процес на отклоняване на виновни лица от тази отговорност. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, професор Стоилов, втора реплика. Така ли?
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Ако ще ви загубя една минута, то е затова, защото съвършено основателно българската общественост е изключително чувствителна към тези въпроси. И това не може да се оспори. И щом е така, в името на някаква абстрактна защита на независимостта на банката, на това да не се внушават на банката едни или други действия или още повече да й се налагат, аз не мога да приема това, което беше казано от колегата Маринов.
И обърнете внимание на ал. 2. Когато излезе решението, тогава вече Управителният съвет, банката нито могат да отменят, нито да снемат и т.н.
Повтарям, чувствителността на обществеността и това, което стана в банковия сектор, са двата големи мотива, за да подкрепим това единно становище, до което стигна Бюджетната комисия на своите няколко заседания. Другото помоему е абстракция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИВА: Да, господин Маринов, право на дуплика.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГДЛ): Моля да ме извините, колеги, обаче законността не е абстракция. Аз съм абсолютно съгласен с професор Стоилов, че обществеността е силно чувствителна. Но не бива да се гъделичка струната на тази чувствителност. От решенията, които ние предлагаме, ще зависи дали тези решения ще бъдат убедителни, справедливи и законни. Или просто ще бъдат решения по целесъобразност. Аз смятам, че българският парламент трябва да взима решения по законосъобразност, иначе той се превръща в нещо друго, но не и в парламент.
Второ, уважавайки аргументите на господин Радев, все пак искам да възразя върху нещо, надявам се това да е изпусната грешна фраза. Той каза: те ще докажат невинността си в съда. Извинявайте, но има презумпция за невиновност. Една виновност трябва да бъде доказана, а не една невинност.
Смятам, че няма никаква причина да се отклоняваме от възприетия от закона ред. Тогава защо не се промени Законът за банките и кредитното дело. Как една банка обезпечава своите вземания, ако се случи да попадне на такива недобросъвестни платци, длъжници? Тя иска от съда и съдът налага мярка, примерно, да не може да напуска страната, да не може да се разпорежда с имуществото и т.н. В случая става дума за едно извънредно решение. И може би това решение сега ще погъделичка определени страсти, ще кажат: да, вие много справедливо хващате всички тези бандити за гушата. Но там, където има колективна отговорност, в края на краищата има безотговорност. Всички наред са отговорни. Ако това е вашето мнение, това е друг въпрос, но аз не съм убеден, че това е вашето мнение.
И аз смятам, че нашата процедура трябва да бъде безупречна от законова гледна точка. Не е въпросът дали ще бъде оспорвано утре от един или от друг. А въпросът е, че нашите законодателни решения остават в аналите на българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
Поставям на гласуване предложението на Бюджетната комисия за промени в § 2 от преходните и заключителните разпоредби на закона така, както бяха докладвани от председателя на комисията - с три алинеи. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 160 народни представители, за - 139, против - 11, въздържали се - 10.
Приети са тези изменения в § 2.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Муравей Радев по § 6 от действащия закон. Господин Радев предлага в § 6 да се добави следното изречение:
"Условията и редът, предвидени за физическите лица, се прилагат и за общините, общинските фирми, учебни и здравни заведения на ведомствена издръжка или директно бюджетно финансиране, фондации и организации с идеална цел."
Подобно предложение има на народния представител Иван Сунгарски, също за § 6, който предлага следното изречение:
"Условията и редът, предвидени за физическите лица, се прилагат за общински фирми, здравни и учебни заведения на ведомствена издръжка или на пряко бюджетно финансиране."
Комисията не е подкрепила тези две предложения за промени в § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В единия вариант фондациите ги няма. От тях има друго предложение. Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моето предложение е много лесно обяснимо, предполагам, че всички си дават сметка защо го правя и точно изброявам онези субекти, които трябва да бъдат приравнени към онази категория на защита, каквато са гражданите. Това са най-напред бюджетите на общините, които имат средства в някои от тези девет банки. Не е нужно да ви убеждавам за финансовото състояние на общините, за неизпълнението на бюджетната субсидия към тях по много причини. Но дори и това, което са имали към този момент в тези банки, да бъде загубено за тях, би било просто престъпление. Същото се отнася и за общинските фирми. И там дори с по-голяма сила важи този принцип.
Тук, от тази трибуна няколко пъти бе споменавано и то още на първо четене, че ставаше въпрос за такава фирма, каквато е "Топлофикация" в община София, на която, по препоръка на финансовия министър, парите се държат в една от тези банки. Разбирате ли за какво става дума?
Отделно от това Министерството на финансите със свои писма и окръжни е разпореждало на такива основни разпоредители на този бюджет къде точно да държат своите средства. Има такива случаи с висшите учебни заведения. Средствата на някои ВУЗ-ове буквално са блокирани, защото 100 процента от тези средства са точно в една от тези банки. Вие добре си обяснявате, че учебният процес там просто сега трябва да спре и че всеки един ден, в който тези средства са блокирани, дава една, бих казал почти физическа невъзможност от осъществяването на какъвто и да било учебен процес. Защото то не е само заплати. И общини, и учебни заведения, и болнични заведения - онези, които са на отделен бюджет от общинските. Ако са в тях, първото правило важи - липсата на средства в тези общини.
И за тези фондации. Ами ето, вие преди малко решихте въпроса за фондациите. Аз бих казал, че тези, които аз изреждам, са поне с една степен в по-тежко състояние от тези фондации. Нали разбирате. Защото за фондацията наистина, много лоша работа е, ако тя престане да функционира, но не е толкова фатално, колкото ако затворим едно висше учебно заведение, или ако една община удари ключа на своите здравни заведения, на своите учебни заведения, на своите основни функции. Разбирате ли вие какво страшно нещо ще стане, когато една, която и да било тя, а те ще бъдат много общини, обявят финансов банкрут и спрат да плащат заплати, спрат да правят разходи за жизнено важни функции на общините.
Аз не искам повече да говоря. Аз съм убеден, че вие знаете за какво става дума, чудесно знаете за какво става дума. И ви моля да не приемате решението на комисията, да приемате моето предложение, с което приравняваме тези категории, които съм изброил тук, поне в онази категория на гражданите, които биха могли да разчитат изцяло на тези свои средства. Някога, може би, както вие сега гласувахте във времето. Но разберете, те и без друго, за да осъществят тези свои функции, взимат сега заеми от банките, ако въобще има банка, която да им даде. Но са принудени да правят такива заеми с лихви, за да не спрат тези дейности. Поне нека да разчитат някога на възможност за възвръщането на главниците на тези свои заеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, благодаря.
Не е гласуван текстът за фондациите. Има предложение на народните представители Стефан Стоилов и Красимир Премянов, може би за § 7а, по-нататък, който е разгърнат текст по фондациите.
Има думата господин Сунгарски, тъй като той е вносител, по този текст на едно по-кратко предложение.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Едва ли има друг текст в целия закон, който да носи толкова драматизъм в себе си, защото въпреки че спестителите, като брой, са също огромно количество хора, става въпрос за накърнени лични интереси на тези лица. Но тук става въпрос за заведения, за фирми, които касаят оцеляването на много хора. Почти всички социални дейности, които се развиват в държавата, са обект точно на изброените в този текст формации. И към тях ли ще подходим пак така, както подходихме към гражданите? Не стига, че ще им върнем половината. И те ли трябва да чакат 6 месеца, не, ами решението на съда? Аз силно се съмнявам, че този текст за 6-те месеца ще мине през Конституционния съд. Но нека да мине. Нека квесторите в съответните банки си свършат перфектно работата за нула време и подадат информация за образуване на производство по несъстоятелност в банките. Кой ще изчака? Кой ще плаща това чакане? Кой ще плаща лихвите, които тези заведения и фирми ще направят като заеми? И дай Боже да се появи банка, която да ги финансира. Кой?
Знаете ли това поведение на какво ми прилича? И с какво ще обясня неговата алогичност? - С един простичък пример. Когато ви навали сняг пред къщата вие всички излизате, вземате лопатата и почвате да ринете снега. И вероятно знаете, че го отхвърляте встрани, а не пред себе си. Това, което правим в момента, е точно това - не правене на партина, хвърляйки снега настрани, а хвърляне на снега пред себе си. Каква е презумпцията? - Не днес, утре, след шест месеца, след една година някой трябва да реши проблема. Е, и? Какво печелим като общество? Какво печели този народ с подобен тип поведение? Или, зарявайки си главата в пясъка, всичките трябва да не видим, че проблемът, нерешен днес, утре, или след шест месеца ще бъде още по-драматичен? Нали този закон беше обявен като твърде човеколюбив, твърде загрижен за българския народ. Защо когато се гласува предложението дебатите да се слушат пряко по радиото, или да се излъчват по телевизията тук, от вашата страна на залата, имам предвид от лявата, се появи само един "за"? Обяснете. И не на мен, а на тези, които няма да могат да си вършат нормално дейността, на тези, които в болниците ще стоят гладни и на студено, на тези, които няма да могат да се учат, на общинските фирми, които няма да могат да захранят ТЕЦ-а с гориво.
Мисля, че е крайно време да престанем да решаваме въпросите така. Срамувам се, неудобно ми е не за това, защото участвам в този процес, като опозиция, а защото седя тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има две предложения по този текст. Първото е на народния представител Муравей Радев. Той предлага в § 6 да се добави изречение: "Условията и редът, предвидени за физическите лица, се прилагат и за общините, общинските фирми, учебните и здравни заведения на ведомствена издръжка, или директно бюджетно финансиране, фондации и организации с идеална цел". Това е предложението на господин Муравей Радев.
Предложението на господин Сунгарски, което след това ще гласуваме, не включва "фондациите и организации с идеална цел", по което пък има отделно предложение на Стефан Стоилов и Красимир Премянов. Така че последователно ще гласуваме.
Най-напред ще поставя на гласуване предложението на господин Муравей Радев, тъй като е най-разгърнато. Моля режим на гласуване.
От общо гласували 197 народни представители, за - 86, против - 47, въздържали се - 64.
Не се приема това предложение.

Моля да гласувате предложението на народния представител Иван Сунгарски, което включва само общинските фирми, здравни и учебни заведения на бюджетна издръжка.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 184 народни представители, за - 75, против - 85, въздържали се - 24.
Не се приема и това предложение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Кирил Желев за § 7. Оттеглям предложението си, госпожо председател и уважаеми колеги, тъй като съдържателно неговите идеи бяха възприети и вече са заложени в § 2, който беше приет.
Остава § 7: предложение на народните представители Иван Сунгарски и Муравей Радев, които предлагат в § 7 думите "длъжностни лица" да се заменят с "лицата".
Предложение на комисията за § 7 - възприета е идеята на народните представители, подкрепяйки я по принцип, като предлага следната редакция за § 7 в действуващия закон:
"§ 7. С решението си да поиска от съда обявяването на банка в несъстоятелност, Управителният съвет на Българската народна банка сезира Главната прокуратура с искане за предварителна проверка за събиране на данни за извършено престъпление".
Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Абстрактно казано, включва идеята, но вносителите на предложението господата Сунгарски и Муравей Радев устройва ли ги този текст? - Господин Сунгарски има думата.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Аз се радвам, че в процеса на дебатите има едно поумняване в залата. Започнахме с един, три, пет и т.н. - тук вече има и приета идея. Защото и миналия път ви казвах: с този закон кредитните милионери дават банкети навсякъде. Но мисля, че имаше прозрение и това вече проличава, че не луд само който яде баницата. Луд е, който дава. Вече баница не се дава, но малко закъсняхме - тя е изядена.
При всички случаи мисля, че един въпрос, който сами отбягваме в залата е, че част от задълженията, които предизвикаха потъването на тези банки, бяха направени по заявка от най-високо място - имам предвид правителствена - с наливането на близо 130 млрд.лв. в губещи предприятия. Този текст предвижда възможност всеки, който е сбъркал, да понесе отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие подкрепяте текста на комисията.
ИВАН СУНГАРСКИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението на комисията за § 7 - предложението, което намира подкрепа от всички страни и изразява отрицателното отношение на парламента към кредитните милионери. Моля, гласувайте!
От общо гласували 150 народни представители, за - 141, против - 5, въздържали се - 4.
Параграф 7 е приет.
И още едно предложение, което не е номерирано - евентуално § 7а - за фондациите.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Ще помоля за съгласие на колегите по принцип, госпожо председател, да ни бъде разрешено да извършим преномерация след приемането на закона, в това число и за новото предложение, което се прави от народните представители Стефан Стоилов и Красимир Премянов. Имам предвид създаването на нов параграф, а не ново предложение.
"Нов параграф, без номерация, ал. 1. За фондациите и сдруженията с нестопанска цел по Закона за лицата и семейството, които са членове на Съюза на българските фондации и сдружения, се прилага разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1.
Ал. 2. Ал. 1 се прилага след решение на министъра на финансите по предложение на съответния министър, упражняващ надзор върху тях, на основание резултатите от извършените финансова и данъчна проверка и при условие, че същите нямат задължения към бюджета и дейността им се покрива с целите, за които са създадени".
Комисията по бюджет и финанси не е подкрепила направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата има професор Стоилов по този текст.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Отново се връщаме към този въпрос, който оживено беше разискван, когато през късната пролет се приемаше законът, който сега изменяме и допълваме. Тогава нашироко и при първо, и при второ четене се разискваха съображенията, аргументите в полза на едно такова решение.
Лично аз и сега при гледането на първо четене на предлаганите текстове обърнах внимание на уважаемите народни представители, съвсем откровено споделих, че в групата на фондациите и сдруженията с нестопанска цел има една фондация и това е фондацията "Св. Св. Кирил и Методий", която е известна, безспорна и която е собственик на около 84 на сто от средствата, за които става дума. Половината от тези средства са защитени със закона, който приехме в края на пролетта. Сега става дума за половината от другата половина, част от които при това са изтеглени от фондациите, които са депозирали парите си в тези банки. Това е едното.
Второто, както забелязахте, е свързано с това, че ние залагаме няколко сита. Първо, това да важи за фондации, които са членове на Съюза на българските фондации, споделят философията, целите й. Те са ясни фондации. По отношение на тях няма място за съмнение, че са играели под формата на фондации с други неща. Предвижда се данъчна и финансова ревизия, т.е. отиваме и ви предлагаме решение с колегата Премянов, във връзка с което наистина ще се направи всичко необходимо и възможно, за да не попаднат в групата и такива, които, обявени за фондации, се занимават със съвършено друга дейност.
Аз ви моля да подкрепите това предложение, въпреки отрицателния вот на Комисията по бюджет и финанси. Обществеността е с очакване, че парламентът ще подкрепи едно такова решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Иван Куртев има думата.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз взимам думата, защото по този въпрос през пролетта, когато се приемаше законът, с професор Стоилов защитавахме една и съща позиция, но тя беше малко по-разширена.
Тогава освен за фондациите ние тук от тази трибуна споменахме и за съюзите на инвалидите. Те са само няколко и са може би в най-тежко положение от всички организации с нестопанска цел, още повече, че се стремят, работят, за да окажат съдействие и помощ на онази категория граждани, които се нуждаят най-много от социална защита. Проблемите на тези организации са много тежки. Аз тогава цитирах техни писма, те имаха някакви мизерни суми. Да кажем, Съюзът на инвалидите имаше някакви мизерни 100 хиляди лева в Първа частна банка, с които трябваше да финансира своя бюлетин. Смятам, че няма да бъде грешно, напротив Народното събрание ще прояви едно хуманно разбиране, ако в този текст се добавят и съюзите на инвалидите.
С това мое изказване аз искам да подкрепя предложението на господата Стоилов и Премянов с молба то да бъде разширено, като към фондациите и сдруженията с нестопанска цел се добавят и съюзите на инвалидите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Мястото го виждам в ал. 1 - "които са членове на Съюза на българските фондации и сдружения, както и за съюзите на инвалидите се прилага разпоредбата...".
Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Разбира се, че и Съюзът на инвалидите трябва да влезе. Повече какво да обясняваме? След като допускаме фондациите, да изключим Съюза на инвалидите би било най-малкото престъпление. Това, което тук се предложи, аз предварително заявявам, че ще го подкрепя. И бих приканил и колегите от опозицията да подкрепят това предложение.
Аз обаче се учудвам от това ограничение - членове на Съюза на българските фондации и сдружения. Защо бе, колега, защо пък да бъдат всичките те непременно членове? Ами не е ли това още един начин пак да организираме нещата, да сложим нещата в тази рамка, за която и колегата отсреща се обажда, организирано, както се казваше някога? Не можете да напуснете България индивидуално, обаче организирано, с групата става.
Разберете, това е просто много отживяла работа. С какво една фондация, която не членува в този съюз, да кажем, е по-лоша от друга, която членува? И е ли това критерият за това коя от тях сама по себе си е по-важна за страната, за България?
Просто аз ви приканвам да оттеглите това изречение. Оттеглете това изречение, защото то поставя предварително в една неравнопоставеност фондациите, за които става дума.
И по-нататък, следващото ми възражение е по отношение на текста, който предлага комисията. Тя казва така: "Ал. 1 се предлага след решение на министъра на финансите по предложение на съответния министър, упражняващ надзор върху нея, на основание резултатите от извършена финансова и данъчна проверка и при условие, че същите нямат задължение към бюджета и дейността им се покрива с целите, за които са създадени". Значи вече имаме една институция, която е установила правомерността на тази фондация, извършила е финансова ревизия, видяла е, че тази фондация - забележете - е фондация, а не някаква мимикрия, всичко това е установено от съответната финансова ревизия и след това финансовият министър трябва да каже да или не. Питам аз: кой е този финансов министър, който ще си позволи да каже "не"? И би ли могъл да мотивира своето "не"? Изобщо има ли смисъл подобна тромава структура, когато е достатъчно след като се извърши такава обстойна ревизия и проверка от абсолютен орган, каквато е данъчната ревизия и просто не е необходимо нито да членува някъде тази фондация, защото нейната правомерност е доказана от тази проверка, нито пък финансовият министър да разрешава това или онова, след като - пак казвам - тази ревизия е установила абсолютната правомерност на тази фондация. Абсолютно излишни сита, ако въобще са сита, а не някаква възможност... И това ме навява на възможност за някакви субективни решения, които са нещо, което поне ние като законодатели трябва да избягваме.
Затова ви приканвам тези две неща да бъдат отстранени и тогава да гласуваме този текст. Така текстът става далеч по-съдържателен и по-обективно приложим.
Това първо.
Второто, което искам да ви кажа, е следното. Много е важно фондацията, даже и тази, за която казах, и другите фондации. Не е ли обаче по-малко важно от нея - или аз бих казал повече - и този факс да го прочетете и да видите какво става с едно висше убечно заведение, което преди малко отхвърлихте с лека ръка, с лявата ръка по-точно отхвърлихте, дадено като сигнал отпред, и на практика затваряте едно висше учебно заведение, което си държи парите именно - цитира тук защо си ги държи в тази банка и кой му е наредил да ги държи там. И сега трябва да затвори своите врати. Става въпрос за Русенския университет "Ангел Кънчев". Ей този факс (показва) е изпратен до мен и не само до мен, а и до други хора в Народното събрание.
Аз още веднъж апелирам към вас. Виждате, че ние не можем да минем, без да направим някакво изключение. Отворим ли едно, трябва да отворим и друго. Трябва да подредим нещата по степен на важност. Без да омаловажавам важността за фондацията, поставям на дневен ред важността и на висшето учебно заведение, след това - и на болницата.
И се връщам към моя текст, който вие си позволихте да отвърлите с едно вдигане на лявата ръка. Върнете се още веднъж, помислете и дайте да го гласуваме и него, за да решим жизнения въпрос на тези заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз ще поставя на гласуване вашето предложение за отпадане на този текст "които са членове на Съюза на българските фондации и сдружения". Този текст не е на комисията. Единственото, което предлага комисията, е изобщо да не се приема този текст.
Има думата господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГДЛ): Господин Радев, бих искал да ви възразя и по-точно да дам едно кратко разяснение относно това защо тук е включен текстът "членове на Съюза на българските фондации и сдружения". Организациите от третия сектор или неправителствените организации във всички страни са организирани в някакви сдружения или по-точно в някакви асоциации. Целта, разбира се, не е никаква организираност, а просто да се гарантира спазването на един минимум от стандарти, общоприети в света, от всички членове на този съюз. Съюзът на българските фондации и сдружения е международно призната асоциация на неправителствени български организации. В него членуват над 100 фондации и сдружения, между другото, с най-различни явно или скрито споделяни политически, религиозни, естетически и всякакви други възгледи. Въпросът е, че членството в този съюз дава някаква степен на сигурност, че става дума за автентични неправителствени организации, които се занимават с дейност, фиксирана в техните устави и други документи. Това е единствено смисълът, тъй като има освен организациите - членове на съюза, още стотици и даже никой не знае точно колко фондации и други сдружения с идеална цел, които фактически са извън полезрението на всякакъв, както корпоративен, така и обществен контрол.
Това е смисълът на предложението, а не желанието да се подредят по някакъв начин или организират неправителствените организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми дами и господа, аз искам също да направя една малка бележка. Тези сдружения на инвалидите членове ли са на това дружество за фондации и сдружения с нестопанска цел? Ако не са членове, тогава има смисъл да се впишат. Ако са членове, те се включват. Ако не членуват, има смисъл, ако членуват, е безсмислено.
Аз поддържам всичко онова, което каза преди това Муравей Радев и няма да го повтарям, че е излишно след цялата тази процедура на проверки да трябва да членуват и в това сдружение. Просто е излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Колеги, аз искам да заявя публично, че ще гласувам против този текст. Аз не зная колегите дали знаеха целта на предложения текст и защо именно на фондациите, членуващи в Съюза на фондациите, или просто от деликатност си спестиха това.
Бих искала да кажа, че председател на Съюза на фондациите, както на мнозина е известно, е проф. Тодор Вълчев. И проф. Тодор Вълчев, като председател на Управителния съвет на БНБ би трябвало да вземе необходимите мерки за здравината на българските банки, да вземе необходимите мерки, когато тези банки се приватизираха тайно, под масата, да заведе съответните дела, както многократно обещаваше.
Господин Гоцев ме гледа внимателно, сигурно си спомня изслушванията в бившата Комисия по корупция.
И сега затова, че проф. Вълчев, стоящ начело на Управителния съвет на Българската народна банка в продължение на пет години не взе никакви мерки, да се установи здравината на банките, да се вземат мерки тези банки да бъдат стабилни, ние да дадем за награда на фондациите, които членуват в оглавявания от него Съюз на фондациите, аз съм против това решение! След като има университети, които са поставени в твърде тежко положение!
Затова още веднъж ще ви кажа, че аз ще гласувам против този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз също съм силно смутена от предложения текст. Но няма да повтарям аргументите на народния представител Караиванова.
Все пак, обаче, ако Народното събрание реши да подкрепи това предложение, струва ми се, че справедливостта изисква подобна мярка да се приложи и към Съюза на слепите в България, и към останалите съюзи на инвалидите, тъй като Съюзът на инвалидите е нещо различно от тях - Съюзът на глухите и т.н.
Фактът, че тези съюзи имат кооперации за инвалиди не означава, че тези съюзи трябва да бъдат игнорирани. Тъй като смисълът на тези кооперации за инвалиди е тези хора да се социализират и да осмислят своя живот като полезен, а не да формират печалба.
И затова, струва ми се, че ако все пак Народното събрание отиде на такава крачка, справедливостта изисква тези съюзи също да бъдат включени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Беше направено това предложение. Вие го подкрепяте.
Приемам направеното предложение от народните представители Стефан Стоилов и Красимир Премянов за нов параграф, евентуално 7а или при преномерирането ще се види какъв номер по ред ще бъде, с две алинеи като основен текст.
Към него има две предложения. Първо, в ал. 1 да отпаднат думите "които са членове на Съюза на българските фондации и сдружения". Припомням общо - за фондациите и сдруженията с нестопанска цел по Закона за лицата и семейството, които са членове на Съюза на българските фондации и сдружения, се прилага разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1.
Моля да гласувате най-напред за отпадането на този текст - "които са членове на Съюза на българските фондации и сдружения".
От общо гласували 197 народни представители, за - 83, против - 69, въздържали се - 45.
Не се приема това предложение.
Второто предложение по ал. 1 беше след думата "сдружения" да се прибави "както и за съюзите на инвалидите".
Предложението беше направено от господин Куртев и подкрепено от госпожа Мариела Митева.
Моля режим на гласуване.
Моля отменете гласуването.
Има думата госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Госпожо председател! Структурата на тези съюзи показва, че Съюзът на инвалидите е отделен съюз от Съюза на слепите в България, от Съюза на глухите и т.н. Ако ние запишем сега само съюзите на инвалидите, това означава, че ние прилагаме тази мярка само по отношение на един от тези съюзи. А те са няколко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дайте предложение.
Господин Куртев предложи четирите организации, но той го формулира така. Дайте конкретно предложение.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Има второ четене, все пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Куртев, така, както го предложихте, аз го записах. Господин Куртев имаше предвид и четирите организации.
Моля ви, дайте по-точна формулировка. Иначе бележката е вярна.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Вярна е бележката. Но ние сме определили какво е инвалиди със Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. И съюзите на инвалидите, в множествено число, означава: инвалидите, военноинвалидите, слепите, глухите и т.н. Затова не е необходимо да изреждаме всичките. Със Закона за защита на инвалидите са посочени кои са тези инвалиди. И няма никакъв проблем, че това ще се отнася само за физическите инвалиди, а няма да се отнася за глухите или за слепите. В това можем да бъдем спокойни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: При това разяснение моля режим на гласуване за включване в ал. 1 и на думите "както и за съюзите на инвалидите".
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 193 народни представители, за - 114, против - 20, въздържали се - 59.
Приема се това допълнеине.
Господин Радев, Вие формулирате ли предложение да отпадне ал. 2 или не? Основният текст?
За процедурен въпрос има думата господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Моля да подложите на прегласуване последния въпрос. Защото в залата така и не стана ясно. Преди всичко беше направен процедурен пропуск. Правят се предложения по същество тук на второ четене, които не са депозирани по съответния ред.
Второ. Така и не се разбра за какви точно съюзи става дума. Предложи се за един съюз, а след това се говори, че има и други, и втори, и трети.
Ето защо моля предложението, доколкото си спомням направено от господин Куртев, да бъде подложено на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Куртев, имате думата.
Не разполагаме в момента със Закона за инвалидите, за защита на инвалидите.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми народни представители!
Аз съм изненадан от предложението, което прави господин Костадинов. И от опита сега да бъде повлияно на народните представители.
Господин Костадинов, обърнете се напред, не им давайте сега указания. Нека един път да проявим човещина! Нека един път не гласуваме сега ни за партии, ни за нищо. Става дума за четири конкретно съюза и за някакви мизерни средства, които те имат в банките.
Затова аз възразявам на предложението да бъде прегласувано.
И мисля, че в случая, госпожо председател, Вие можете да се възползвате от правото си и изобщо да не поставяте на прегласуване това предложение.

Има ли яснота, че става дума за всички съюзи? - Съюза на инвалидите, Съюза на слепите, Съюза на глухите и Съюза на военноивалидите. Четирите съюза! Моля, гласувайте след като изредих и четирите съюза. Прегласуваме заради яснотата за кои съюзи става дума, тъй като това беше спорния въпрос.
От общо гласували 209 народни представители, за - 137, против - 16, въздържали се - 56.
Приема се. (Ръкопляскания)
Моля да гласувате за целия параграф с двете алинеи.
От общо гласували 174 народни представители, за - 103, против - 31, въздържали се 40.
Приет е § 7а.
Следват Преходните и заключителни разпоредби. (Шум в залата)
Моля за още малко внимание!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение:
"§ 8. Наложените обезпечителни мерки до влизането в сила на този закон се считат за наложени от Управителния съвет на Българска народна банка и не могат да се изменят и вдигат от министъра на финансите".
Това е предложението на комисията, госпожо председател и уважаеми колеги. Налага се да се преуреди тази материя във връзка с промените, които настъпват със Закона за изменение и допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложение към този текст. Този текст е предложен от комисията за § 8 от Преходните и заключителни разпоредби. Моля, гласувайте!
От общо гласували 152 народни представители, за - 139, против - няма, въздържали се - 13.
Приет е § 8.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Фидел Косев за създаване на нов параграф: "В Закона за банките и кредитното дело обнародван в "Държавен вестник" бр. 25 от 1992 г., бр. 62 от 1992 г., Решение N 8 на Конституционния съд от 1992 г., изм. бр. 59 от 1993 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г. бр. 12 от 1996 г., бр. 42 от 1996 г., в сила от 15 май 1996 г." към чл. 73 се добавя нова алинея трета:
"Ал. 3. Съдът се произнася в срок не по-голям от шест месеца от деня на получаване на молбата".
Комисията по бюджет и финанси е подкрепила предложението на народния представител Фидел Косев и предлага засега това да бъде условно § 9 със следната редакция на новата ал. 3:
"Ал. 3. Съдът се произнася до шест месеца от получаването на искането на Българската народна банка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно е предложението. По него иска думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Всеки, който е имал работа със съдебна зала знае, че такива едни срокове са безсмислени. То, първо, е неосъществимо - какво ще направи съдът, питам аз Митко Георгиев, който е председател на окръжен съд, ако в петия месец и последната седмица една от страните поиска някакви доказателства, които Гражданско-процесуалния кодекс задължава съда да ги приеме. Тогава, за да изпълни този срок той ще откаже доказателствата и това е абсолютно основание за отмяна на решението на следващата съдебна инстанция. Така че да се поставят срокове на съдилищата в този смисъл е толкова безсмислено, колкото в миналото безсмислено им даваха срок, не помня, месец ли беше или два месеца, за да се произнесат, което също така не можеше да се спази. Несериозно е да се създава такъв текст. (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля за повече внимание!
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Съдът трябва да има организация, при която да гледа работата си, както трябва, да се произнася съобразно сроковете, които са в Гражданско-процесуалния кодекс, тоест след приключване на делото да се произнесе решението и да спазва Гражданско-процесуалния кодекс такъв какъвто е. Съдът трябва да се грижи да има едно ефикасно правосъдие, но да се обвързва със закон съдът в колко месечен срок трябва да свърши делото - това означава по същество текстът - е направо безсмислица или самозалъгване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Думата е на господин Сунгарски.
Има прецедент - тридневният срок по Избирателния закон не е ли ограничение на съда?
ВАСИЛ ГОЦЕВ (встрани от микрофоните): Ама там нямате представяне на доказателства!...
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Аз мисля, че в текста има една презумпция - процесът да бъде осъществен колкото може по-скоро. (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Колеги! Моля ви за внимание! Още малко работа имаме!
ИВАН СУНГАРСКИ: Това е абсолютно мотивирано от гледна точка грижа за хората. Но аз бих гласувал веднага за това предложение, ако то наистина съдържаше нещо, което е реално осъществимо.
Хората, които трябва да подадат материалите на съда, не ги задължаваме с нищо. Просто с нищо не ги задължаваме! А съдът, както подчертах и в началото на заседанието, трябва да му бъдат предоставени не друго, а сметки, обследване на финансови резултати за работата на дадена банка. Този процес не е обвързан с никакъв срок. Никой не знае той колко ще продължи - три месеца ли ще бъде, шест месеца ли, година и шест месеца ли, но ние задължаваме банковата институция след като й бъдат подадени тези материали, в шестмесечен срок да се задължи да вземе решение.
Е, аз питам, кое е вярното? - Каруцата пред коня или коня пред каруцата?! Къде липсва текст, който да задължава тези, които ще сезират съда за несъстоятелност на дадена банка в какъв срок да го направят? Ако наистина тук аргументът е грижа, колкото може по-скоро да решим въпроса със спестяванията на хората, то би следвало да има текст, който да задължава квесторите в тримесечен срок да подадат на съда необходимите материали, за да може да бъде образувано дело. В противен случай това на български език се нарича популизъм!
Още повече, че съдебната система е независима от нас. Ние със закон да й възлагаме нещо като срок, аз не съм юрист, не мога все пак да бъда перфектен в тази област, но ми се струва, че за да има предпоставки да задължим съдебната система в определен срок да си свърши работата, има други неща, които в този текст ги няма.
Накрая искам да кажа, че ми се струва, че въобще, това, което правим в момента - съчетано с решението на банката за повишаване толкова много на лихвения процент ще доведе само до едно: до все по-голямо обедняване на българския народ! Защото, нерешавайки проблема днес, отлагайки го за утре или за след шест месеца, резултатът е само един. Ако днес трябва да дадем 100, след шест месеца трябва да дадем 1000, след една година трябва да дадем 1 милион! И затова мисля, че проблемът трябва да бъде решен по-различно. Аз казах как. Госпожа Ананиева попита как. Сега в момента с бюджетни средства да бъдат възстановени влоговете на хората, а след това да се набират средства за погасяването на този дълг към бюджета. Това нещо не се получава.
Но пак повтарям, ако няма срок, който да задължава квесторите да си свършат в определен срок тяхната работа и там да бъде наблегнато да има краткост на сроковете, въпреки че ми се струва, че тази работа е достатъчно отговорна, за да може да се върши на галоп - тази работа просто не е за галоп. Става въпрос за много пари, за много информация, така че всяко едно бързане в тази сфера би било пагубно, бих казал, и погрешно като поведение. Иначе е много хубаво да има срок, с който да бъдат гарантирани взиманията на хората. Чудесно е, бих казал! Но не е това решението, според мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Колеги, в момента се водят десетина минидискусии в залата! Измориха се всички! Мога и да дам почивка, за да продължим след това. Имаме един текст, който ни е останал, след което да прекратим. Какво предлагате - или ви моля дискусиите да се изнесат в коридорите, в кулоарите, за да не се изморяват тези, които са в залата и да слушат по-внимателно.
Господин Дако Михайлов има думата.

ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Госпожо председател, колеги! Аз питам за коя инстанция е този срок - 6 месеца? Окръжният съд ще се произнесе. Ами, ако делото отиде във Върховния съд?
И второ, какъв ще е смисълът на това решение, ако то бъде постановено след шест месеца? Не се ли обезмисля целият закон тогава? Каква е съдбата на решението и оттам и на закона, ако окръжният съд, примерно, се произнесе в 8-месечен срок? Какво ще стане след това? - Решението е недействително, незаконосъобразно или самият закон не може да се изпълни? Просто е безмислено да се предлагат такива срокове, които се знае, че не могат да се изпълнят. Това е едно пожелание, което не става за нищо. Просто не трябва да се приеме. Не може да се сложи срок, а да не се знае след този срок, ако решението се постанови, каква ще бъде съдбата. Какво ще правим тогава? Тогава трябва да отменяме закона. Какво ще правят тези вложители, какво ще прави банката и т.н.? Това просто е безмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Кирил Желев има думата.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Колеги, аз все пак ще помоля всички изказали се до този момент да си погледнат Закона за банките и кредитното дело и да не драматизираме излишно този текст, защото, първо, уточнен е кой е съдът, уточнено е и коя е банката. Става дума за централната банка. Когато разсъждаваме по всички тези проблеми, би трябвало да обърнем внимание на процедурата, която е разписана в този момент в чл. 73. Ще ви го прочета, колеги.
"Чл. 73. Ал. 1. Съдът образува делото в деня на получаването на молбата."
Това е сега действащият закон. (Неразбираема реплика от Иван Сунгарски) Това е сега действащият закон, господин Сунгарски.
"Ал. 2. Съдът насрочва заседанието не по-късно от 14 дни след получаването на молбата."
И предложението за ал. 3 е:
"Ал. 3. Съдът да се произнесе с решение не по-късно от 6 месеца."
Просто процедурата се завършва. Това е идеята.
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Ако не се произнесе, какво ще стане?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Що се отнася до другите предложения, които бяха на господин Сунгарски, че няма задължения. Централната банка си има същите задължения, които са необходими, за да може съдът да си свърши своята работа. Те са разписани по същия начин в съответните текстове - членове 71, 72 и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно. Господин Радев, ако има нещо допълнително? Ясно е, че е предвидена ускорена процедура и в действащия закон.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Колеги, то съдът не е като да нахраниш телето вечерта като се върнеш от работа вкъщи. Процедурата е малко по-сложна и доста по-отговорна, бих казал аз. Много по-отговорна. Знаете ли на какво ми прилича това "6 месеца"?
Вярно е, господин Желев, че трябва веднага да започне действието. Но започването на действието е едно, а неговото решение - справедливо, точно и съгласно законите в страната е нещо съвсем друго. Ще ви дам само един прост пример.
Това подозрително много прилича на един опит да се свият нещата във времето и да не излезе истината на бял свят. Просто няма друго разумно заключение, като логика, да се извади от това предложение. Отново да се смачкат нещата и да не излезе истината на бял свят. Защото, ето ви един пример, който онагледява това, което вие предлагате. Това е все едно да кажеш на лекаря, тук има много лекари: "Слушай какво, за три дни ти тоя човек или го уморяваш, или го изправяш и го пускаш да ходи". Същото е. Даваш му срок три дни - или го уморяваш, или го пускаш да си отива. Е, не може така! Така просто не може!
Аз разбирам и също съм за това - бърза процедура, колкото може по-бърза. Дай Боже! Но да му кажеш за три дни да стане или да си отиде, просто няма как да стане.
И тук е много прав Дако Михайлов. Добре, не стане на шестия месец. Ами приемете я тази хипотеза - на шестия месец и първия ден не е решено. Какво следва след това? Този закон не дава отговор - фалираме ли я тая банка, изправяме ли, какво става? Виждате ли как, когато нещо се пише на коляно, без да се обмисли, без да се прокара по цялата технология, колко нелепости излизат само като се замислите по него? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други идеи по този текст? - Не виждам.
Моля да гласувате § 9. (На балкона има хора, които снимат с кинокамера)
За Казахстанската телевизия ли снимате? Нямам спомен да съм разрешила.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 149 народни представители, за - 119, против - 15, въздържали се - 15.
Параграф 9 е приет.
Параграф 10!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 10 - предложение на комисията, условно за номерацията за § 10 е:
"§ 10. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Някакви възражения по тоя текст? - Няма.
Моля да гласувате § 10.
За делегацията беше разрешено, а сега се иска за встъпителна снимка на "По света и у нас". Така ли? - Добре. Снимайте сега, тъкмо залата е препълнена.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 139 народни представители, за - 124, против - 3, въздържали се - 12.
Приет е § 10. Това е и последният параграф.
Има думата господин Красимир Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам с кратко изявление да отговоря на всички спекулации, които вървяха в обществено-политическото пространство и в законодателната дейност по адрес на този закон.
С този закон, при изключително тежки финансови и бюджетни условия Демократичната левица и управлението защитиха 100-процентово влоговете на гражданите в банките, независимо от това дали е започнала процедура за тяхното обявяване в производство на несъстоятелност.
Второ, искам да благодаря на всички колеги от Съюза на демократичните сили и от останалите парламентарни групи, че обогатиха закона с предложения за второ четене и това стана закон, предложен от всички парламентарни групи. Смятам, че е коректно и ние дадохме възможност да бъдат защитени в тоя закон и сдружения, и фондации - сдружения с нестопанска цел, фондации, които са членове на Българската асоциация на фондациите, с което ние защитихме интересите на тези, които са призвани да защитават безспорни и изгодни за страната обществени интереси.
Благодаря лично на господин Куртев за това, че подкрепи и инициира в известен смисъл в предложенията да бъдат защитени социално най-слабите.
Ето защо, много моля всички колеги народни представители да отчетат изключителната отговорност, която поемаме с приемането на този закон и да прекратят атаките по адрес на банките, на левицата по повод на днес приетият закон. Той е необходимо условие в пакета от мерки за възстановяване доверието в банковата система.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Искам думата от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От името на парламентарна група, ако е официално упълномощен. Иначе всеки вдига ръка и казва: "От името на парламентарна група".
В момента заместник-председателят Ви упълномощава.
Имате думата, господин Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря ви, госпожо председател! Това е венецът на лицемерието, господин Премянов, който вие поднесохте тази вечер на народните представители, изказвайки един цинизъм така, както днес го нарекох. Точно в очите ви гледам и ви казвам, че това, което сега изрекохте, е последният цинизъм за днес на представител на Българската социалистическа партия. Защото вие с този закон не само че не гарантирахте нищо, напротив. С този закон вие наказахте българския вложител да не си получи парите сега, а някога, там, в бъдещето, когато може би той вече няма да е жив. С този закон вие не само наказахте него. Вие наказахте и следващото управление на България, господин Премянов, защото при този или някакъв друг лихвен процент онези 90 млрд., за които стана дума днес, утре ще бъдат 1 трилион и 40 млрд. лв. - след една година при днешната лихва. И няма правителство, няма управление, което да може да го плати догодина.
Освен това, господин Премянов, вие скрихте още веднъж истината от българския народ. Вие не казахте на хората, че държавата няма пари. Кажете я най-после тази истина! Всички я знаем, че е така, че няма пари бюджетът. Защо не станете да кажете: това е причината. Защо не станете да го кажете и да си признаете, че нямате пари, че вашето управление докара България дотук, днес, тази вечер, а отново излизате на трибуната и казвате: отново успяхме, приехме закон, който гарантирал нещо. Какво гарантира? Гарантира нещастието на българина, гарантира беднотата на тази зима, когато няма да има с какво да се изхрани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Давам думата за процедурно предложение на госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Взех думата, за да предложа от името на Парламентарната група на Демократичната левица парламентът да прекрати днешното си извънредно заседание, а точките, които бяха предвидени в днешния дневен ред, да бъдат приети през седмицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли против това процедурно предложение? - Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
От общо гласували 145 народни представители, за - 143, против - 1, въздържал се - 1.
Прието е предложението.
Утре редовното заседание на парламента е точно в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 18,15 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Красимир Момчев

Станимир Калчевски