Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1996-10-23

Председателствували: председателят Благовест Сендов

Секретари: Иван Будимов и Илко Савов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Ще ви прочета най-напред новопостъпилите законопроекти и проекторешения.
На 16.10.1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносители са Стефан Стоилов, Ана Георгиева Миленкова. Водеща комисия е Икономическата комисия, разпределен е на Комисията по земеделието и горите.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители са Благовест Сендов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 17.10.1996 г. е постъпил Законопроект за малките и средни предприятия. Вносители са група народни представители. Водеща комисия е Икономическата комисия.
На 17.10.1996 г. е постъпил Законопроект за здравното осигуряване. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по труда, социалните и демографските проблеми и е разпределен на Комисията по здравеопазването.
На 17.10.1996 г. е постъпил Законопроект за научните звания и научните длъжности. Вносител е Боян Борисов Киров. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката, разпределен е на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 21.10 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Договор между правителството на Република България и съюзното правителство на Съюзна Република Югославия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Икономическата комисия. Разпределен е на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
На 21.10.1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външната политика и европейската интеграция и е разпределен на Икономическата комисия.
На 21.10.1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните такси. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси.
Ще ви прочета Указ N 366 на президента на републиката.
"На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България постановявам:
Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за държавна защита на влоговете и сметки в търговски банки, за които Българска народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, приет от 37-о Народно събрание на 8 октомври 1996 г.
Издаден в София на 17 октомври 1996 г. и подпечатан с държавния печат.
Президент на републиката Желю Желев".
За този указ беше съобщено в петък.
Предложения по дневния ред. Предлага се следният дневен ред за седмицата.

I. Програма за 23 октомври (сряда).
1. Повторно гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българска народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, върнат от президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия (продължение).
3. Второ четене на Законопроекта за Държавната банка за инвестиции и развитие.
4. Второ четене на Законопроекта за нотариусите.
5. Законопроект за ратифициране на Протокол за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация и на Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението за търговията с граждански самолети - анекс 4/а/ към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация.
7. Първо четене на Законопроекта за частните малки предприятия (вносител: Кристиян Кръстев); Първо четене на Законопроекта за насърчаване на малкия и средния бизнес и предприемачеството в Република България (вносители: Яшо Минков и Б. Борисов); Първо четене на Законопроекта за малките и средни предприятия (вносител: Ана Миленкова).
II. Програма за 24 октомври (четвъртък)
1. Първо четене на Законопроекта за здравното осигуряване.
2. Продължение на програмата от предходния ден.
III. Програма за 25 октомври (петък)
1. Продължение на програмата от предходните дни.
2. Парламентарен контрол.
Постъпили са още следните предложения: предложение от народния представител Кристиян Кръстев - първо четене на Законопроекта за Закон за частните и малки предприятия, който се включва в програмата, затова няма да го разглеждаме, и 13 предложения от Васил Михайлов.
Преминаваме към разглеждане предложенията на народния представител Васил Михайлов.
Първото предложение е гласуване на Проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО.
Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението ми е да разгледаме проекторешение на днешното заседание за присъединяване на Република България към НАТО от 03.10.1995 г., внесено от Парламентарната група на СДС и одобрено от Комисията по външна политика със становище от 31 януари 1996 година. Ако сме слушали внимателно речта в Детройт на президента Клинтън, вероятно за всички ще е ясно, че тези оставащи няколко месеца са решаващи за бъдещето на България и за нейната национална сигурност.
До края на 1999 г. при 50-годишнината от създаването на отбранителния съюз, защитил европейската ценностна система - Северноатлантическия договор, и във връзка с 10 години от падането на Берлинската стена ще бъдат приети като пълноправни членове източноевропейски страни. Колко и кои - към този момент, не се знае. Но аз се надявам, след като в следващата година до лятото страните - членки, които са подписали инициативата "Партньорство за мир", но, забележете, уважаеми колеги, и са изразили желание за членство на своите държави в НАТО, ще бъдат поканени. България не може да бъде неутрална страна. България още по-малко може да се присъединява към някакви други споразумения - било то Ташкентски договор или нещо подобно.
Според мен, а и според много мои колеги, надявам се и според вас, колеги от БСП, е необходимо ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Моля, гласувайте предложението на Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... България да изрази единна позиция за членство в НАТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 163 народни представители, за - 46, против - 99, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Второто предложение е за обявяване на 22 септември за официален празник.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, наистина има много празници, които още липсват в празничния календар. Но сега думата ми е за 22 септември - за Деня на независимостта.
Междупрочем, между първото и второто ми предложение има много тясна връзка. Няма в нашия интегриран свят, особено в европейските държави, вариант, в който една държава може да бъде независима и сигурна, ако не се е присъединила към Северноатлантическия договор - единствената реална гаранция за националната сигурност на страните, които членуват в този договор. Каквито и трансформации, на които много държат някои мои колеги, и да се случат с НАТО, ако въобще това е възможно, освен едно разширяване на Изток, то чл. 5 на Вашингтонския договор, където ясно е указан отбранителният характер и там е гаранцията за сигурността на Северноатлантическия договор и за всяка една отделна страна, няма да бъдат променени.
Мисля, че Денят на независимостта - 22 септември, трябва да бъде част от нашия празничен календар. Очевидно е обаче, че докато не се справим с върхушката на БСП, истинска национална независимост не е възможна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате второто предложение на господин Михайлов.
От общо гласували 177 народни представители, за - 56, против - 112, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Третото предложение - обявяване на 6 септември за официален празник.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Лъжливи са приказките на БСП. Това е едно от нейните основни оръжия. Другото нейно оръжие, това е страхът. И сега вилнеят, в момента, използвайки тези оръжия. Помните ли какви сълзливи слова изрече тук господин Премянов и как се заричаше, че ще направим 6 септември официален празник?! Къде останаха тези приказки? Там останаха, където останаха и приказките от 1994 г. - за евтиния хляб, за социалната ориентация на тази престъпна, крайно дясна, нагла, небългарска организация, каквато е БСП.
Аз не се и съмнявам, че сега пак ще се гласува "против". Просто защото, ако ви предложа, уважаеми колеги, процедурно предложение и го направя аз, вие да бъдете по-умни, по-добри и патриотично настроени, вие ще гласувате "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате третото предложение на Васил Михайлов.
От общо гласували 180 народни представители, за - 62, против - 102, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Четвъртото предложение е изслушване на министър-председателя. Заповядайте, ако желаете, разбира се.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Желая, желая!
Министър-председателят трябваше да бъде и на парламентарния контрол, господин председателю и уважаеми колеги, но той се скри. Редно е сега да дойде и да даде някои обяснения за действията на неговото правителство.
На първо място, искам да ви кажа, че току-що гласувахте отхвърляне на предложението за обявяване Деня на съединението за официален празник. Толкова ви е и "Заедното за България". Организацията, която сее най-много вражди, откакто я има, която е винаги срещу българската държавност, която противопоставяше работници на селяни, интелигенция - на всички останали, тази организация, която непрекъснато сее вражди, просто защото е проводник на имперска политика и на нищо друго, и не е българска, тази организация не може да има лозунг "Заедно за България". Това скоро ще проличи, 27 октомври е близко.
Защо трябва да слушаме министър-председателя? Първо, защото не на някакви нощни завери в Бояна трябва да се решават стъпките, които трябва да бъдат предприети, за прекратяване на геноцида, който управлението на БСП наложи на българския народ.
Тайничко се водят преговори и разговори за нефтопровода Бургас - Александруполис - този проект, който най-малкото е спорен. Той е спорен от екологична, от икономическа и от стратегическа гледна точка за България. Пак някой някъде тайно решава съдбата на българския народ. Тук трябва да дойде министър-председателят и да изясни на какъв етап са, ако въобще се водят разговори и преговори за нефтопровода Бургас - Александруполис.
Няма да коментирам преговорите с представителите на Международния валутен фонд и другите външни кредитори, че тук трябва да станат достояние, на народните представители поне. Няма да коментирам митническото ни сътрудничество с Русия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Моля да гласувате четвъртото предложение на Васил Михайлов.
От общо гласували 164 народни представители, за - 48, против - 105, въздържали се - 11.
Четвъртото предложение не се приема.
Пето предложение - изслушване на министъра на външните работи.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Трябва да ги слушаме тези министри, господин председател, защото животът тече, показва колко безумни са действията им. Ето, например министър председателят трябваше отдавна да отговори на един актуален въпрос за нашия посланик в Тирана. Той не отговаря! Тук колко пъти искахме да го слушаме този човек, не идва. По правилник има възможност да бъде изслушан, това не става. И сега, когато главният прокурор на републиката господин Иван Татарчев обяви и е поискал от Върховния съд да огласи нищожността на заповедта, с която посланик Наумов бе отстранен от управлението на мисията ни в Тирана, или по-скоро му бяха отнети правомощията на нейн ръководител, сега ние и да го слушаме този човек по този въпрос, нещата вече очевидно са ясни. Но, използвайки конституционната възможност, министър-председателят е този, който от името на Министерския съвет може да отмени тази заповед. Няма защо да се чака Върховен съд. И да може наистина да не се нарушават добрите ни отношения с Република Албания. Това би трябвало да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Безпощадно прав сте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е истината, господин председател. Въпросът е човек наистина навреме да се сети, че това е така.
Министърът на външните работи - за засилен диалог за НАТО, за мерките на "специалистите" от отдел "Сигурност" на Министерство на външните работи. Тук в позицията на господин Татарчев също го има. Каква е тази групичка, която е отишла там и вместо да помага на посланика, малтретира него и съпругата му? Какво е това?
Тук сега, в нашата страна, е Виктор Суворов. Ако четете внимателно "Аквариума" - неговата книга, ще видите, че има известно сходство, ако не и пълно, между действията на тази групичка, пратена от Министерството на външните работи, и действията на ГРУ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече, моля да гласувате петото предложение на господин Михайлов.
От общо гласували 170 народни представители, за - 56, против - 107, въздържали се - 7.
Предложението не се приема.
Шестото предложение - изслушване на министъра на търговията.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, слава Богу, че в днешната програма присъства ратификацията на Маракешкото споразумение за Световната търговска организация и нашето участие в нея. Има и също така ратификация на част от един от протоколите.
Но трябва да изслушаме министъра на търговията, защото освен тази ратификация, която е една от задължителните, според мен, стъпки, има и много подзаконови нормативни актове и действия на неговото министерство, а и на Министерския съвет, които е необходимо да бъдат направени спешно, незабавно. И затова би трябвало да изслушаме министъра на търговията по този изключително важен за нашата държава въпрос.
Струва ми се, че това е едно постижение на българската държава - участието в Световната търговска организация и присъединяването съответно към Маракешкото споразумение, и никакво бавене не може да бъде оправдано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате шестото предложение на господин Михайлов.
От общо гласували 181 народни представители, за - 55, против - 115, въздържали се - 11.
Предложението не се приема.
Следващото предложение - изслушване на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, редно е министърът на финансите и управителят на Българската народна банка да бъдат изслушани за разговорите им в САЩ с представители на Международния валутен фонд и Световната банка.
Смятам, и за да не вземам повече думата по въпроса за изслушване на министъра на финансите, отделно би трябвало да чуем и министъра на финансите относно изпълнението на Закона за държавния бюджет за 1996 г. и макрорамката на Законопроекта за държавния бюджет за 1997 г. Това, което сега се прави, е да се правят разчети, които вземат за параметри положението с финансите на страната от август т.г. Това е да се правят разчети, които вземат за параметри положението с финансите на страната от август т.г. Това е да се правят абсолютно картонени кули, нищо незначещи. Що се отнася до Законопроекта за държавния бюджет за 1997 г., ние сме длъжни да го приемем до края на годината. Остават буквално два месеца. Ако вие си мислите, че Законопроектът за държавния бюджет за 1997 г. в състоянието, в което се намира нашата държава, може да бъде претупан и отново да представлява едно най-общо предложение, а не Закон за държавния бюджет, вие сте се объркали. Сега е времето да започне интензивна работа по Законопроекта за бюджета за 1997 г. Такова нещо не се върши. Министърът на финансите е този, който трябва да обясни тук защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате седмото предложение на господин Михайлов.
От общо гласували 178 народни представители, за - 55, против - 114, въздържали се - 9.
Седмото предложение не се приема.
Осмото предложение е за изслушване на министъра на финансите отделно, без управителя на БНБ.
Моля да гласувате.
От общо гласували 164 народни представители, за - 50, против - 109, въздържали се - 5.
Осмото предложение не се приема.
Деветото предложение е за изслушване на министъра на земеделието.
Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Идват оптимистични данни за хода на есенната сеитба. Слава Богу, добро е времето и става за работа на полето. Само че дали това е така е редно да чуем не от подхвърлени реплики пред комунарите от разни Орсовки, а тук, от трибуната на Народното събрание. Защото решението, което приехме, си е чиста проба далавера в полза на вашите кръгове и кръгчета, както и с 50-те хиляди тона олио, така и със 150-те хиляди тона зърно на зелено.
Моля ви да дойде тук министърът на земеделието, за да не стане после като вашите смехотворни министри Чичибаба и следващия, който носи палмата на първенството по комичност - господин Шиваров, да не се окаже, че после пак ще кърши рамене и ще свива ръце някой от вашите министри. Време е сега тук да даде обяснение. И даже трябва да го прави без подкана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате деветото предложение на господин Михайлов.
От общо гласували 179 народни представители, за - 59, против - 110, въздържали се - 10.
Деветото предложение не се приема.
Десетото предложение е за изслушване на министъра на вътрешните работи.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Министърът на вътрешните работи трябва да бъде изслушан, дори най-малкото, за да изясни в какво точно качество беше в Руската федерация - като търговец, като дипломат, като министър-председател, като какво. Като министър на вътрешните работи или на външните работи, като какъв беше там? Разговорите му в Москва с шефовете на секретните руски служби. Би трябвало да даде отговор ще продължи ли този фарс сега отново с използването на силите на структура, която е най-малкото неприемлива за западноевропейските държави и е по-скоро правеща лоша услуга на нашата държава - използването на вътрешни войски. Той обаче е като жабата, която видяла, че подковават вола: защото в Москва имало така, та и тук да имало било, да, господин Премянов, такива войски. От кого пазят тези войски? От терористи ли? Смешна история! Както е смешна история например това, че в България има посолства на несъществуващи държави. Има например представителство на Кюрдистан. Има ли такава държава, господин Премянов? Или - посолство на Палестина. Може да проверите внимателно горе при "КИНТЕКС" дали има такава, или няма такова чудо.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): А посолството на Нубия?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, вие сте права, отдавна има идея за посолство на Нубия и ако вие го откриете, това въобще няма да бъде чудно. Това ще бъде съвсем в синхрон с вашата външна политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
Моля да гласуватете десетото предложение на народния представител Васил Михайлов.
От общо гласували 172 народни представители, за - 50, против - 116, въздържали се - 6.
Десетото предложение не се приема.
Единадесетото предложение е за изслушване на министъра на отбраната.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Да, гротеската на господата Бойчев и Кулеков е нещо, което аз уважавам. Лошото е, че сега не е много смешна ситуацията, в която се намираме. А що се отнася до старата идея за посолство на Нубия в България, както се казва, авторът е известен.
Що се отнася до това, което искам да чуя, надявам се и вие, уважаеми колеги, от министъра на отбраната, е, първо, защо непрекъснато идват при мен писма за неизпълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Характерно за БСП е да не изпълнява законите, както и за министрите на тази организация. Но това наистина е прекалено.
В Закона за отбраната и въоръжените сили, § 10, е казано, че "Министерският съвет в 6-месечен срок от влизането на закона в сила да утвърди разделителен протокол между Министерството на отбраната, военните съдилища, Военната прокуратура по предложение на министъра на отбраната, министъра на правосъдието и ръководителите на военните съдилища и Военна прокуратура..." Разбира се, министърът свойски ме излъга в Комисията по национална сигурност, и председателят може да потвърди това, че такъв протокол е подписан преди един месец и даже можеше да ми го предостави.

Оказа се, че той просто лъже. Протоколът бе подписан много по-късно. Или министърът не знае какво става в министерството му, или просто казва неистини. Да не говорим, че в 3-месечен срок трябваше да бъде готов законопроектът за алтернативната служба. До 1 юли 1996 г. да се внесе в Народното събрание законопроект и за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за пенсиите, Закона за Българската народна банка, Закона за задграничните паспорти и Закона за гражданското въздухоплаване. Нищо от тези неща не е направено! Не искам да коментирам другите му действия, но смятам, че поне това, което сме длъжни да правим, е да оказваме парламентарен контрол върху изпълнението, върху функционирането на закони, които сами приемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате 11-ото предложение на господин Васил Михайлов.
От общо гласували 169 народни представители, за - 46, против - 111, въздържали се - 12.
Дванадесето предложение на господин Васил Михайлов - изслушване на министъра на труда и социалните грижи.
Имате думата, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Би трябвало да чуем и министъра на труда и социалните грижи, който не е лишен от цинизъм в своите действия и в своите изказвания. Тук бих искал обаче да чуя защо той не изпълнява Закона за инвалидите, накратко произнасям името на този закон. Защо непрекъснато в обиколките ми в страната навсякъде се оплакват от неизплащане или от закъсняло изплащане на социалните помощи? Хората разчитат на тях, за да оцелеят, а министърът обяснява как нямало пари и с това оправдава бездействието си и неспазването на закона.
Министерският съвет трябваше да определи отдавна списък на стоки и услуги, чието производство се възлага на специализираните предприятия и кооперации чрез държавни поръчки, това е в Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, както и квоти за производство, внос и износ на суровини, материали, оборудване, предназначено за специализираните предприятия, кооперации и обособени производствени единици.
Уважаеми колеги, това не се прави, не е направено! И много кооперации на инвалиди бедстват. Бедстват! Законът не се изпълнява, господин Премянов, за инвалидите законът. Социална партия ли? Господин Премянов, господин Премянов... Много скоро ще стане ясно що за организация сте. Ще стане ясно. Стана ясно дори и на вашите най-заклети привърженици. Защото сред тях има много инвалиди, има хора, които наистина бедстват. Те сега ще дадат своята оценка за вашето управление съвсем скоро.
Да го слушаме този човек, не знам доколко си струва, но поне тук трябва да даде някакви обяснения. Не се изплащат помощите за безработни. Хората наистина са в изключително тежко, бедствено положение. Може и да не ви се вярва, сит на гладен не вярва, но това е точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате 12-ото предложение на господин Васил Михайлов.
От общо гласували 160 народни представители, за - 46, против - 103, въздържали се - 11.
Тринадесетото предложение не е съобразено с правилника, няма да го подлагам на гласуване.
Моля да гласувате програмата така, както беше предложена.
От общо гласували 163 народни представители, за - 132, против - 24, въздържали се - 7.
Програмата е приета.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА ЗАЩИТА НА ВЛОГОВЕ И СМЕТКИ В ТЪРГОВСКИ БАНКИ, ЗА КОИТО БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА Е ПОИСКАЛА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има думата по процедурен въпрос господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, освен че току-що бе отхвърлено последното ми предложение и с това може да се каже бе гласуван за втори път вот на недоверие на правителството, дори и БСП не желае да слуша своите министри, аз излизам във връзка с нещо изключително сериозно и важно. На днешния ден преди 40 години съветските танкове влязоха в Будапеща и унищожиха, смазаха хиляди унгарци, дръзнали да тръгнат срещу империята на злото. По най-безчовечен, азиатски, див начин беше смазано въстанието на унгарския народ. Тази империя се разпада. Не бъдете част от нея, представители на БСП!
Моята процедура е да почетем със ставане на крака жертвите от унгарските събития, жертвите в унгарското въстание срещу съветските окупатори и срещу империята на злото - Съветския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, моля да прекратите гаврата с такива събития. Това не е процедура. Можете да вземете думата от името на парламентарна група и с нужното уважение...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаеми колеги, аз ви приканвам с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите хиляди унгарци, загинали преди 40 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямате думата от името на Народното събрание.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Днес в Будапеща влязоха танковете на Съветската армия и смазаха въстанието на унгарския народ. (Депутатите от опозицията стават прави)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за едноминутно мълчание. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание) Благодаря.
Давам думата на господин Кирил Желев да докладва Закона за повторно гласуване.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисия по бюджет и финанси. Доклад по Закона за изменение и допълнение на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 8 октомври 1996 г., върнат за ново обсъждане от президента на Република България с Указ N 366 от 17 октомври 1996 г.
На заседание, проведено на 22 октомври 1996 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Указ N 366 от 17 октомври 1996 г., с който е върнат за ново обсъждане в Народното събрание Законът за изменение и допълнение на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност.
Мотивите на президента са следните. Приетият на 8 октомври 1996 г. от Тридесет и седмото Народно събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, въвежда съществени изменения в ражима на гарантиране на депозитите в търговските банки.
Защитата, която се предвижда при промените, вече не е на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, а на влогове и сметки в търговски банки, които са обявени в несъстоятелност с влязло в сила решение на съда. Действащият сега Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, страда от съществени несъвършенства. Той не беше върнат за ново обсъждане единствено поради създаденото обществено напрежение и поетите ангажименти в най-кратки срокове преди да се стигне до необходимост от поставяне под особен надзор или искане за обявяване в несъстоятелност спрямо други търговски банки да бъде разработен реален закон за гарантиране на депозитите, който да даде трайна уредба на този въпрос, съобразена с финансовите възможности на държавата и предвиждаща социално справедлив начин за гарантиране на влоговете и сметките.

Законът за изменение и допълнение на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е открила производство по несъстоятелност, се приема в момент, когато девет търговски банки са поставени под особен надзор със спиране на изпълнението на задълженията им. Нормално е да се очаква искане на Българската народна банка до съда за откриване на производства по несъстоятелност. Сега, когато титулярите на сметки и влогове в тези търговски банки са лишени от каквато и да било възможност да се разпореждат със средствата си, Народното събрание, чрез гласуването на Закон за изменение и допълнение, въвежда различен, по-неблагоприятен правен режим за гарантиране на тези сметки и влогове.
Титулярите на сметки и влогове са лишени от възможността да съобразят своите действия с новия правен режим, с което се засягат съществено техните права и законни интереси. Създава се правна несигурност, която продължава да руши доверието в банковата система.
Законът за изменение на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване производство по несъстоятелност, отлага за неопределено време възможността титулярите да се разпореждат със средствата по своите влогове и сметки:
- по левови сметки - 30 дни след датата на влизане на решението на съда за обявяване на банката в несъстоятелност за физически лица и 60 дни - за еднолични търговци и юридически лица;
- по сметки в щатски долари - не по-рано от 6 месеца от датата на влизане в сила на решението на съда за обявяване на банката в несъстоятелност.
Предвиденият в § 9 от Преходните и заключителните разпоредби срок от 6 месеца за произнасяне на съда, не изключва възможността след постановяване на съдебното решение то да бъде обжалвано и да влезе в сила в значително по-късен момент.
Въпреки отлагането във времето на възможностите за разпореждане със средствата по влогове и сметки, законът не е финансово осигурен. Това крие реална опасност при липса на необходимите средства във Фонда за държавна защита на влоговете и сметките законът или да не бъде изпълнен, или да се пристъпи към поредното му изменение, наложено от обстоятелствата. За разлика от други приходи в държавния бюджет, които предварително могат да бъдат определени сравнително точно, не е така с приходите от приватизацията, на които главно се разчита. Решението на изпълнителната власт да приватизира по списък определени предприятия, все още не означава, че всички те ще бъдат продадени или че евентуалните купувачи ще предложат желаната за тези предприятия цена.
За пореден път българските граждани се залъгват с нереални обещания. Вместо честно и отговорно да се заяви невъзможността на държавата да гарантира 100-процентово влоговете и сметките и да потърси социално справедлив начин на гарантиране, съобразен с действителните финансови възможности към момента, Народното събрание отново приема закон, който ще породи повече проблеми, отколкото е в състояние да разреши.
Отговорната държавническа позиция налага да се осигури такава държавна защита на влоговете и сметките, която съответства на финансовите възможности на държавата. В същото време е необходимо на българските граждани задължително да се осигури възможност да се разпореждат с част от средствата по влоговете и сметките си за посрещане на насъщните им нужди - заплащане на данъци, отопление, електроенергия, лечение и лекарства и др. - в условията на тежка икономическа криза, която страната преживява. Сега действащият Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, възприе такъв подход на гарантиране, при който гражданин-вложител с 5 милиона влог се компенсира 100-процентово, а едноличен търговец или фирма с депозит от 100-200 000 се гарантира само 50 на сто от тази сума, въпреки че това на практика ще означава изпадане в неплатежоспособност и фалит, закриване на много дребни и средни производства, закриване на работни места. Законът за изменение и допълнение, който Народното събрание гласува, продължи това разделение, като въведе и категорията на привилигировани юридически лица. Така например, 100-процентово ще се гарантират и сметките на фондации и сдружения с нестопанска цел, но не на висчки, а само на тези, които членуват в Съюза на българските фондации и сдружения. Може би при следващото изменение на закона трябва да очакваме и списък на привилигировани граждани-вложители и определяне на организацията, в която те да членуват.
Сега действащият § 2 от Преходните и заключителните разпоредби задължава министъра на финансите при поискано откриване на производство по несъстоятелност да наложи като обезпечителни мерки възбрана и запор върху имуществото на членовете на управителните органи на съответната банка. С § 6 от Закона за изменение и допълнение тази несвойствена функция се възлага на Управителния съвет на Българската народна банка, който има правото да прецени дали да наложи или не възбрана и запор. И в двата случая изразът "по установения от закона ред" не дава ясен отговор за процедурата, която трябва да се следва при налагането на обезпечителните мерки.
В условията на тежка криза, която изпитва финансовата ни система, на обществото е необходим закон, който решава тези болезнени проблеми в дългосроча перспектива. Вярвам в здравия разум на българския народ и съм убеден, че той ще приеме такъв подход при гарантирането на депозитите, който е съборазен с реалното финансово състояние на държавата и който решава проблемите сега, а не в някакво неопределено бъдеще". Това са мотивите на президента.
На станалите разисквания беше подчертана отново необходимостта от приемането на закона, тъй като той урежда отношенията между държавата, депозитантите и банките без да нарушава интересите на гражданите и фирмите, внася по-ясни отношения между тях и ги поставя на принципа държавата да поеме цялата тежест след решението на съдебните органи за несъстоятелността на банките.
Бяха изказани и други съображения, а именно, че законът поставя в неравностойно положение гражданите и фирмите, като изменя началния момент на поемането на държавната защита по влоговете и сметките. Счита се, че по този начин се нанасят материални щети на депозитантите и титулярите на сметките.
Както действащият Закона за държавна защита на влогове и сметки, така и приетият Закона за неговото изменение и допълнение, имат за цел уреждането на динамично променящите се обществени отношения, породени от бързото и неблагоприятно развитие на финансовата и в частност банковата система в страната, изразяващо се в изпадане на редица банки във фактическа неплатежоспособност.
При обсъждането и приемането на сега действащия закон действително бе изтъкната необходимостта от по-трайно и дългосрочно решаване на проблематиката чрез подготовката и приемането на нов Закон за гарантиране на влоговете. Приемането на такъв закон обаче изисква не само експертни анализи и обосновки, а предполага и определена степен на равнище в посока на стабилизиране на финансовата и банковата система и наличие на гаранционни фондове. Последните няколко месеца не бяха достатъчни за създаването на такива предпоставки.
Ето защо принципното становище на Комисията по бюджет и финанси е, че на настоящия етап следва да се разчита на регламентирания вече механизъм за държавна защита на влогове и сметки, промените в който са наложени от развитието на обществените отношения, предмет на правното регулиране и натрупаната досега практика по прилагането на закона.
В този смисъл не могат да бъдат споделени мотивите на президента за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнеине на Закона за защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност.
Първо, с приетите допълнения и изменения не се променя гаранционната функция на закона, нито се въвежда по-неблагоприятен правен режим за гарантиране на влоговете и сметките. Със Закона за изменение и допълнение не са променени размерите, до които държавата поема задълженията на банката към нейните вложители (100 на сто за физическите лица и 50 на сто за юридическите лица), нито се ограничава кръгът на субектите, които могат да се ползват от предвидената в закона защита.
Второ, не споделяме твърдението, че с промяната на началния момент, от който може да се извършва разпореждане със средствата по новооткритите сметки, се засягат правата и законните интереси на титулярите по тези сметки, тъй като за периода от поставянето на банката под особен надзор до решението на съда, върху средствата по сметките се начислява и съответната лихва. Освен това в повечето банки, поставени под особен надзор, поради тяхната неликвидност, фактически беше ограничена възможността на титулярите да се разпореждат със своите средства.
Трето, народните представители от Комисията по бюджет и финанси не споделят мнението, че законът не е осигурен финансово. Левовото обезпечение на влоговете и сметките е налице и по сега действащия закон. С него е предвидена емисия 80 милиарда лева гаранционни държавни книжа, а до този момент са усвоени около 20 милиарда лева. Разликата от 60 милиарда лева е достатъчна за финансовото обезпечаване на левовите влогове и сметки, а прогнозните приходи от приватизацията значително надвишават потребните валутни ресурси.
Четвърто, не считаме за удачни примерите за физически лица с огромни влогове и еднолични търговци със скромни авоари, като илюстриращи социалната несправедливост на възприетия регламент. В случая се прави опит от изключение да се формира правило. Резултатите от прилагането на закона показват, че около 3/4 от всички физически лица имат депозити до 50 000 лева, а над 1 милион лева - далеч под 1 на сто от вложителите. Измененият закон запазва възприетия принцип за еднакво третиране на физическите лица и на търговските субекти от друга страна.

Пето: следва да се има предвид, че изменението на срокове в закона е породено от необходимостта за технологично време за извършване на огромни по обем финансови операции по прехвърляне и разкриване на нови сметки, както и подготовка за тяхното обслужване. Опитът от прилагане на действащия закон показа необходимостта от подобна промяна.
Шесто: твърди се в мотивите, че титулярите на влогови сметки са лишени от възможността да съобразят своите действия с новия правен режим. Не става ясно от мотивите какви са тези действия. Следва да се има предвид, че със Закона за изменение и допълнение не е променена правната норма, даваща възможност на лицата да заявят отказа си да ползват изцяло или частично правата по закона.
Седмо: не споделяме и мнението, прозиращо в мотивите на президента, че следва да се намали степента на държавна защита на влоговете и сметките в търговските банки. Както вече отбелязахме, при отсъствието на предпоставки за приемане на траен закон за гарантиране на влоговете, считаме, че точно подобно действие би разрушило доверието в банковата система, а не извършената поправка в механизма на действие на утвърдената от закона защита.
Осмо: не се възприема и становището на президента на Република България, че с изменението на закона се възлага несвойствена функция на Управителния съвет на Българска народна банка относно налагане като обезпечителна мярка на възбрана и запор. Централната банка упражнява надзор върху дейността на търговските банки и има правомощието да изисква представяне на цялата й необходима документация и информация за дейността на банките, да предприема необходимите действия за отстраняване нарушенията на банковата дейност, включително поставяне на банките под особен надзор при установена опасност от неплатежоспособност, а когато е установила неплатежоспособност, Централната банка е длъжна да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Налагането на обезпечителните мерки от Управителния съвет на Българска народна банки при поставянето под особен надзор или при поискване откриване на производство по несъстоятелност на банка е правно логически свързано с нормативно определените правомощия на Българска народна банка и ще е ефективна гаранция за защита интересите на кредиторите.
В заключение, становището ни е, че приетият от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българска народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, е конституционосъобразен и отговаря на обществените и икономически условия в България.
Ето защо, на основание членове 84, 86 и 101 от Конституцията на Република България Комисията по бюджет и финанси с 11 гласа "за" и 1 "против" предлага на Народното събрание да приеме закона повторно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Определям 30 минути за дебати на парламентарна група. Моля председателите на парламентарните групи да ми дадат списък на желаещите да вземат участие в дискусията.
Пръв има думата Муравей Радев от Парламентарната група на СДС.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, това беше едно очаквано връщане на този закон, защото той сам по себе си не беше нещо, което може да бъде прието с достатъчно консенсус от Народното събрание. Този закон, който президентът днес връща, на практика е ясно признание за негодната законотворческа дейност на днешното мнозинство в Народното събрание. Та няма и два месеца назад, когато много от нещата, които казахме, се сбъднаха, но мнозинството продължаваше със своята упоритост, със своята убеденост в правилните си действия да настоява точно за онзи закон, който след това промени и обърна надолу с главата.
Аз не мога да споделя, че онзи закон е някак си само козметично поправен от този, който сега гласувахме. Не мога, защото най-важните неща са променени. И смехотворно е, просто цинично е твърдението, че с този закон отново мнозинството гарантирало 100 процента влоговете на гражданите. Ами как може да гарантирате нещо, когато фактически вие го блокирате 100 процента? Това е, най-точната дума - блокиране на влоговете и то 100-процентово блокиране и отлагане в някакво бъдеще на едни бъдещи несигурни събития, когато държавата вероятно няма да бъде управлявана от вас и когато парите, които трябва да бъдат изплатени, няма да бъдат търсени от вас. Ами то това си е цинизъм! Да говорите вие отново от тази трибуна и министър-председателят да говори по телевизията, че гарантирал 100 процента влоговете на гражданите, аз това не мога да го разбера. Не мога не само да го разбера, не мога да го приема. И никой от хората, които имат пари в тези банки, по същия начин не може да го приеме. Затова защото тези пари няма да му трябват някога там в бъдеще, на него тези пари ще му трябват точно тази зима, тази жестока зима, през която благодарение на вашето гениално управление огромни маси хора, народ няма да могат да оцелеят физически. И тези пари ще им трябват сега, през ноември, през декември, през януари, а не през следващия юни или август, или още по-лошо - през по-следващия юни или август.
Така че връщането на този закон е дълбоко обосновано. Това е нещо, което, уважаеми колеги, вие трябва по-добре да разгледате. Ако вие продължавате да твърдите, че вашето намерение е да възстановите доверието на хората в банковата система, ясен антипод е този закон, точно на обратното е признак. Никакво доверие не възстановявате с него. Постигате обаче обратното - разрушавате и онази капчица от доверие, която все още някой някъде питае към банковата система.
Сега малко по-конкретно за изводите на комисията, които не споделям, не приемам и няма да гласувам за тези решения, които предлага Комисията по бюджет и финанси.
По текстуалната част. На четвърта страница комисията казва следното: "Този действащ Закон за защита на влогове и сметки и неговото изменение - забележете колко интересна мисъл - имат за цел уреждането на динамично променящите се обществени отношения - мислите, нали, - породени от бързото и неблагоприятно развитие на финансовата и в частност банкова система в страната, изразяващо се в изпадане на редица банки във фактическа неплатежоспособност". Гениално откритие! Вие сложихте диагнозата. Така ли? Напротив, вие видяхте нещо, което го има и което всички разумни хора в България виждат, анализират, разбират, чувстват на гърба си. А аз ви питам: каква е причината, уважаеми колеги, за този разпад на банковата система? Защо не се потрудихте веднъж поне една истинска причина да видите и да се помъчите нея да отстраните? Срамота е от Комисията по бюджет и финанси такива изречения да бъдат записвани в едно становище. Констатации!
По-надолу: "На настоящия етап следва да се разчита на регламентирания вече механизъм за държавна защита на влогове и сметки, промените в които са наложени - пак казвам - от развитието на обществените отношения, предмет на правното регулиране и натрупаната досега практика". Още една причина! Гениална причина за това състояние!
Да почна ли сега да ви ги изреждам наново причините, онези причини, неудобните причини, поради които вашият министър-председател цял месец не се явява тук в Народното събрание в петък? Преди повече от месец съм му задал тези въпроси. Но това явно е предмет на друг разговор може би, много дълъг разговор. Не може да избягате от този разговор, колкото и да ви се иска.
И тук сега седем-осем мотива излага комисията, с които, видите ли, този закон просто трябва да бъде прегласуван. И първият мотив казва следното: "С приетите допълнения и изменения не се променя гаранционната функция на закона, нито се въвежда по-неблагоприятен правен режим за гарантиране на влоговете и сметките". Ами да, така е! Абстрактно казано така е, но абстрактно! Ама с абстракции хората не могат да се хранят, защо не го разбирате това нещо? Тия хора не се хранят с абстракции, а с парите, които им са в банката. Защото оттук нататък всеки божи месец на тези хора, за да оцелеят физически, ще им бъде необходимо за едно четиричленно семейство всеки месец над доходите, които сега получава, да има начин да постигнат доход от още 20 000 лв. месечно, за да се спасят от гладна и от бяла смърт. Парите му трябват сега, не догодина. И това е цинизъм, за което говорите, аз ви казах преди малко. Гарантирали ги били и правно, и стойностно, и количествено някога там, когато той може би ще бъде вече покойник!
По-нататък: "Народните представители от Комисията по бюджет и финанси не споделят мнението...". Господин Желев, моля Ви, пишете: "някои" или "повечето", но не казвайте "народните представители от Комисията по бюджет и финанси", защото аз все още съм неин заместник-председател и съвсем не мога да приема подобна трактовка!
Та "не споделят мнението, че законът не е финансово осигурен". Ето ви сега тук другата гениална мисъл - законът бил финансово обезпечен, защото някой на хартия някъде бил написал, че бил осигурил 80 млрд. лв., от които, видите ли, само 20 млрд. били усвоени. Следователно ония 60, ето ги там те стоят и чакат и те са гаранция! Ами това е нелепост! Ами това е абсолютна глупост! Това е абсурд - днес някой да твърди, че има пари за тази цел! Абсурд е, ви казвам, когато не могат да се намерят десетина-петнадесет милиарда, за да се дадат на хората да засеят житото, някои в тази зала да твърдят, че има 80 млрд. блокирани за бъдещо плащане, и че този закон е финансово осигурен!... Извинявайте, но това просто по-добре да не го бяхте писали.
Няма ги парите. Няма да ги има и догодина и вие чудесно знаете, че е така.
Четвъртият аргумент на комисията е, че се постига, видите ли, "равноправие и е справедливо", т.е. измененият закон запазвал възприетия пример на еднакво третиране на физическите лица и на търговските обекти. Да, вярно, запазва го такова, каквото беше преди, но това не означава, че предишното е справедливо, нито го прави по-малко несправедливо с това изречение. Разбира се, че не е справедливо! Ами това е чиста проба дискриминация! И още тогава имахме възможността да ви го обясним това нещо.
Седмото становище на комисията. "Както вече отбелязахме, пишете, при отсъствието на предпоставки за приемането на траен закон за гарантиране на влоговете считаме, че точно подобно действие би разрушило доверието в банковата система, а не извършената поправка". Хайде да не говорим повече за доверие в банковата система, защото, пак ви казвам и вие добре го знаете, с този закон го ликвидирате. Но вижте една интересна мисъл тук. Малко по-нагоре казвате: "При отсъствие на предпоставки за приемане на траен закон за гарантиране на влоговете". Аз пък смятам, че тия предпоставки много отдавна са налице. Въобще не е вярно, че отсъстват предпоставки за приемането на траен закон в тази посока. И ако благоволите да се върнете няколко месеца назад, ще си спомните, че ние достатъчно аргументирано, точно и ясно ви предложихме съвсем конкретен законопроект и принципа в него за гарантиране на влоговете така, както това става в света, не така, както това става в една неосоциалистическа държава, която отново централизира всичко и лишава всички, която отново се опитва да разпределя и да преразпределя и справедливост, и несправедливост, и финанси, и материални и други блага. Е, разберете го това нещо, че не може така, че това е причината за това дередже тук, а не нещо друго! Казахме ви как трябва да стане. Казахме ви, предложихме ви. Вие тогава просто не че не го приехте. Не го отхвърлихте, но казахте тогава, уважаеми колеги, че нашето предложение е разумно, но то, видите ли, догодина щяло да се приеме, когато един такъв закон ще бъде базиран на подобен принцип.
Защо, питам аз, догодина? Защо не тази година? Смятате ли вие, че догодина ще бъдат налице по-голямо количествено изобилие на такива предпоставки, за които говорите, че днес ги няма?
Аз смятам точно обратното. Догодина положението ще бъде поне два пъти по-лошо, по-тежко и по-неблагоприятно за един такъв траен закон. Затова той сега трябва да бъде приет. Не някога, сега, и то в правилната посока. Защо не разберете, че усилията, които вие непрекъснато се стараете да полагате, и карате и нас, карате и целия български народ да прави такива неимоверни, сизифовски усилия, просто са безплодни не защото някой не ги прави, а защото посоката им е обърната. Посоката им е сбъркана, разберете! Каквито и усилия да направите в сбъркана посока, резултатите никога няма да бъдат положителни. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Кой е следващият, който желае да вземе думата? Има ли желаещи? - Да, Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Вземам думата, за да предложа от името на Парламентарната група на демократичната левица да прекратим дискусията и да преминем към гласуване на законопроекта...
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Най ви е лесно така!
МАРИЕЛА МИТЕВА: Защото достатъчно дълго е обсъждана темата, позициите на политическите сили са ясни. Нека поне да гласуваме. Благодаря ви. (Шум и реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всяка парламентарна група, която не е взела думата, ще има право на изказване.
Има ли против това предложение? - Няма. Моля да гласувате.
Всички парламентарни групи, които не са взели участие в дискусията, и независимите народни представители ще могат да вземат думата.
От общо гласували 168 народни представители, за - 120, против - 48, въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Разбрах, че господин Дилков от Бизнес блока желае да вземе думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да ви припомня онова, за което стана въпрос при приемането на този закон. В чл. 1 на закона, който ние приехме (забележете!) май месец тази година, е казано: "Този закон не се прилага за влоговете и сметките в банки, титуляри на които са: 1. финансови институции; 2. членове на съвета на директорите, съответно на управителния и надзорния съвет, прокуристите и членовете на органите и за вътрешен контрол; 3. акционерите, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 1 на сто от гласовете в общото събрание; 4. (което е немаловажно, според мен, много съществено в случая) съпрузите и роднините по права линия на лицата по т. 2 и 3".
Какво се получава, уважаеми дами и господа, с изменението на този закон, след като вече на 9 банки е обявена несъстоятелност? Значи на тези лица, изрично упоменати, че не се възползват от закона, им беше дадена възможност от месец май досега, преди обявяването на банките в несъстоятелност, да си приберат онова, което могат, от банките. И на обикновените хора, на хората, които имат дребни вложения, изведнъж сега им се поставя въпросът, че ще си получат тези дребни вложения шест месеца, след като има присъдено нещо, т.е. съдът се произнесе по фалита на банката.
Аз и при миналото изказване припомних, че предстои изменение на Гражданско-процесуалния кодекс и НПК. Там се предвижда, знаете много добре по Конституция, триинстанционна процедура. Какво значи това за неюристите, обикновените вложители? Значи, че след години могат да се протакат делата и те да си получат тези пари. Е, къде е тук държавната защита на вложенията на дребните вложители?
Аз отново повтарям. Не са засегнати от този закон тези, които биха могли да злоупотребят със своето служебно положение и техните роднини и близки.
Ето защо ние категорично за втори път, припомням, че първия път беше по отношение на герба, подкрепяме упражненото от президента вето и ще гласуваме за връщането на този закон на първо четене. Поне, ако не друго, да се гарантират влоговете до 50-100 хил. лева. Това са смешни суми, дами и господа! Смешни суми за обикновените хора!
Защото на 16.Х. е написано това писмо, от Кюстендил е получено писмото, това е открито писмо, виждам, че е оставено място и моето име е написано допълнително и е вероятно много депутати да са получили това писмо или копие от него. Гражданите от град Кюстендил се обръщат към мен и към вас - тези, които са го получили, като засегнати от промяната на закона.
"С промяната на закона се нарушава Конституцията на Републиката, като се поставят гражданите в голяма несправедливост" - чета дословно текста. Вярно е, че не е перфектен от гледна точка на правото, но мисля, че това е казано с болка от тези граждани.
"Липсва равнопоставеност между първия (т.е. имат предвид сега действуващия) и промяната на този закон. При първия закон гражданите имаха право да теглят сумите и да ги прехвърлят от обявените от БНБ във фалит и несъстоятелност банки в срок до 30 дни, а при промяната - след 6 месеца и повече. Дори предвиденият Закон за произнасяне от съда с изменение на НПК и ГПК могат да бъдат само инструктивни."
Наистина, макар и със закон, ние не можем да наложим на съда да реши по най-бързия начин, т.е. 6-месечен срок, един такъв сериозен проблем, какъвто е обвяване фалит или несъстоятелност на банка.
"През това време инфлацията ще изяде малките суми от 50-100 хил. лева, суми, спестени от граждани с големи икономии и лишения. При този закон липсва и диференциран подход. Може ли малки спестявания от 50-100 хил. лева, спестявани дълги години за черни дни с лишения, да бъдат - умишлено повтарям това, което е казано - наравно с тези, които имат милиони, придобити за кратко време по нечестен начин."
Това са онези, които са споменати в чл. 1 и които не трябваше да се възползуват от този закон.
"Може ли при минимална заплата от 5500 лева при хляб дневно необходим за 3 хил. лева месечно, а само за хляба е необходимо да се даде в едно семейство, социална помощ от 3 хил. лева и минимална пенсия от 2867 лева да се живее при това непосилно тежко икономическо положение?"
Бих искал да не ми се повтаря "По-тихо!", а да стигне до съзнанието ви това, което пишат хора, дами и господа.
Ще пропусна много неща, но ще кажа накрая какво пишат хората:
"За действително изхранване, наем, вода, осветление, лекарства - откъде да ги вземем, ако сме ги спестили в тези банки-пирамиди, за които фактически държавата даде лиценз?
Господата депутати от управляващото мнозинство имат ли съвест и разум? И мислят ли, че 85-90 на сто от населението е обречено на студ и глад? Да лишиш народа си от хляб, това значи да го лишиш от живот, а това право има само Господ Бог и никой друг на земята." - пишат гражданите.
"Господин Дилков, обръщаме се към Вас с молба да упражните правото и отнесете въпроса за отмяна на Закона от Конституционния съд за неравнопоставеност на гражданите, да се спре тази раздяла или най-малко диференцирано да се подходи. Депутатите, на които им липсва съвест и разум, при избори ще бъдат отречени и за тях ще си спомняме с горчивина. При напускане на парламента те като обикновени граждани ще бъдат хулени и освирквани от гражданите, хвърлени в непозната криза и докарани до просяшка тояга."
Те ме молят да им напиша отговор, но аз го давам пред вас публично от трибуната на парламента.
Още веднъж, така както стана с единствения досега подкрепен от нас върнат закон, т.е. единственото вето, подкрепено за герба, аз се обръщам към лявата част на залата, защото излезе на таблото кой иска да се прекратят дори дебатите. Не ни се дава възможност да се изкажат хората. Благодаря Ви, господин председателю, че все пак Вие дадохте възможност да се изкажа и сигурно някои други ще вземат отношение.
Наистина, дами и господа, какво правим ние? Докъде стигнахме? Жалко е. Аз още веднъж повтарям, ще подкрепим ветото на президента и може би с една малка корекция, с уточняване на елементарните суми, които са необходими, да се изтеглят от гражданите, за да поемат тежестите на тази предстояща зима. Може би с такава малка корекция ние бихме подкрепили закона. Но сега, както е даден, трябва да ви кажа, че той ще удари само обикновения вложител. Няма да удари тези, които изрично са споменати, че не се възползуват от закона, защото те имаха достатъчно време, беше им дадено време да си вземат париците оттам. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Фидел Косев има думата.
От Народния съюз, ДПС - желаят ли да се изкажат? - Няма.
След Фидел Косев ще гласуваме. Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
Господин Дилков, за съжаление личи Ви липсата на икономическа подготовка, защото щяхте да разберете, че това, което се прави с предлагания закон, е единственият път при липсата на средствата да бъдат осигурени, да бъдат възстановени вложенията на гражданите в тези банки, които биха могли да бъдат поставени пред фалит. И това се прави по единствения и възможен начин, но за съжаление Вие не сте го разбрали. Това, че го използувате популистки, си е Ваш проблем.
Аз няма да повтарям всички аргументи по този закон, които бяха в полза на неговото приемане. Аз обаче искам да се обърна към онези, които биха подкрепили ветото на президента.
Дами и господа, знаете ли вие за какво става дума? Знаете ли какво ще стане, ако се задействува по сега действуващия закон механизмът, който е предвиден в него? Знаете ли какво ще стане, ако 80 млрд. бъдат осигурени в тези банки, във всичките, които сега са под особен надзор? Аз не знам кои ще бъдат поставени пред несъстоятелност, но знаете ли какво значи 80 млрд. сега да бъдат изсипани на кешовия пазар? Хайде нека да са 2/3 от тях - 60 млрд. лева да бъдат изсипани на кешовия пазар? Знаете ли какво ще стане? Това, което стана при първата вълна на фалит на банки, беше следното: доларът се покачи с 50 лева. Искате ли сега това да стане в 5-кратно по-голям размер? Готови ли сте да поемете тази морална отговорност - увеличаването да стане на 470-520 лева за долар?

Готови ли сте да го поемете сега? Готови ли сте да поемете след това онзи скок на инфлацията, който може да се очаква след този натиск върху кешовия пазар? И няма ли да кажете най-после истината, че всъщност лъжете хората, че когато им се осигурят сега тези пари те ще бъдат изядени от инфлацията за неповече от 2-3 месеца.
Чуйте добре, господин Дилков! Тези пари, тези 60 милиарда ще бъдат изядени за 2-3 месеца от инфлацията. Защо искате сега да ги изсипете, защо искате да намалите крехкото възможно доверие в банковата система? Защо искате съвсем да обезкървите финансовата система? Защо?
Другите ги разбирам, но на другите можем да им изградим паметници на саботьорите, но на Вас - защо? И Вие ли искате за това...
И кажете веднъж истината пред хората - тези пари ще бъдат изядени. Изсипете ги сега и си понесете отговорността. Аз тази отговорност не мога да поема! Вие - както искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин Косев, жалко е наистина, че вие политизирате въпроса. Не аз в навечерието на президентските избори го политизирам, а Вие. Аз Ви чета какво пишат гражданите. Това не е мое лично мнение, аз просто подкрепям тези хора.
Аз не съм финансист като Вас. Вярно е това, но кой докара дотам тези банки? Нима обикновеният човек беше длъжен да знае, когато влезе в един луксозен офис на банка, на която е даден лиценз от Българска народна банка, която се управлява с вашето мнозинство, кой беше длъжен да знае, че тази банка ще бъде обявена в несъстоятелност? Кой беше длъжен да знае?! (Гневни провиквания от блока на мнозинството)
Не ние искаме да изсипеме парите на кешовия пазар, просто хората искат да си вземат малките суми. Аз говоря за малките спестявания, а не за онези, които не са засегнати от закона, а напротив, са облагодетелствани сега! Жалко е наистина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика думата има господин Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Господин Дилков, преди да застанете тук, отговорете си на въпросите. Не ги задавайте тук. Тук не е учебно заведение. Кой ги докара тези банки - ще ви кажа - онзи, който беше от квотата на президента в управителния съвет на банката и отговаряше за надзора. Питайте го същия този президент, който наложи този човек и сега връща закона.
И второ, като говорим за кредитните милионери - без да атакувам който и да било в тази зала - попитайте семейство Димитрови колко пари държат и как се крият зад своя депутатски имунитет, колко пари дължат на банките и тогава имайте очи да говорите за кредитните милионери! (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за държавна защита на влоговете и сметки в търговски банки, за които Българска народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност. Моля, гласувайте!
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата и да гласуват! Провеждаме повторно гласуване!
От общо гласували 209 народни представители, за - 127, против - 80, въздържали се - 2.
Законът е прегласуван. (Ръкопляскания от мнозинството)
Преминаваме към втора точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Продължаваме дискусията по Закона за тютюна. Има ли желаещи за изказване? (Шум и реплики в залата)
На първо четене сме на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Димитров.
КАЛИН ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес е третият ден, откакто в залата на Народното събрание дискутираме трите законопроекта за изменение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
В залата от някои колеги се направи предложение срокът между първо и второ четене за предложения от народните представители по изменението на закона да се продължи с още една седмица. Аз правя официално предложение още веднъж и предлагам да прекратим дискусиите по закона. Моля колегите да подкрепят и трите законопроекта, които са внесени в залата, като едновременно с това удължим срока, за да имат възможност народните представители да направят допълнителни предложения по трите законопроекта.
Правя още едно предложение към ръководителите на четирите постоянни комисии - водещата, както и останалите три комисии, да излъчат работна група от всички комисии, които най-внимателно да проучат трите законопроекта, да проучат предложенията, които са направени в залата, и тези предложения, които ще постъпят след удължения срок, ако това се възприеме от народните представители, да подготвят за разглеждане на заседания на постоянните комисии, след това и на заседание на Народното събрание един общ добър закон за изменение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Предложение за удължаване на срока за даване на предложения беше направено вече. Аз съм го записал, за да го гласуваме. Не смятам, че е целесъобразно да се гласува прекратяване на разискванията, защото не виждам някаква особена активност в това отношение.
Най-напред подлагам на гласуване предложението да бъде удължен срокът за даване на предложения по този законопроект с една седмица. Моля, гласувайте.
От общо гласували 139 народни представители, за - 139, против и въздържали се - няма.
Предложението е прието.
Има ли желаещи да вземат думата? - Няма.
Започваме гласуването по реда на постъпването на трите законопроекта.
На 4 май е постъпил законопроектът на народния представител Хасан Али, първи по ред. Моля да гласувате Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Хасан Али и група народни представители. Моля, гласувайте!
От общо гласували 166 народни представители, за - 159, против - няма, въздържали се - 7.
Законопроектът на Хасан Али и група народни представители е приет на първо четене.
На 5 април 1996 г. е постъпил законопроектът, подписан от Красимир Премянов и група народни представители. Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
От общо гласували 171 народни представители, за - 115, против - 52, въздържали се - 4.
И този законопроект е приет на първо четене.
На 8 юли 1996 г. е постъпил законопроект от народния представител Коста Андреев и група народни представители по същата тема. Моля да гласувате този законопроект на първо четене.
От общо гласували 144 народни представители, за - 138, против - 3, въздържали се - 3.
И този законопроект е приет на първо четене.
С това и трите законопроекта отиват за преработка и формулирането на един общ законопроект за второ четене със срок, удължен с една седмица за даване на предложения.

Преминаваме към точка трета от дневния ред
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНАТА БАНКА ЗА ИНВЕСТИЦИИ И РАЗВИТИЕ.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва законопроекта на второ четене.
Има думата народният представител Кирил Желев по т. 3.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Закон за Държавна банка за инвестиции и развитие".
По заглавието на закона има предложение народният представител Руси Статков. Предложението на господин Руси Статков е думата "държавни" да отпадне.
Комисията не е подкрепила предложението на народния представител Руси Статков, подкрепя заглавието да е така, както е формулирано от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков поддържа ли предложението си?
РУСИ СТАТКОВ (от място): Да, поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
Имате думата!
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз поддържам своето предложение, защото в подготовката за второ четене на законопроекта се изясни, че вносителите държат на своето становище - тази банка с приоритет да стимулира малкия и среден бизнес.
На второ място, по отношение на моите аргументи, те подсилиха един от тях, който имах предвид, а именно увеличен беше и делът на друго участие, освен държавното, като в предложението на групата и на комисията е записано до 49 на сто.
Така че според мен това е един от основните аргументи, който имах предвид и в началото. Не е необходимо при положение, че банката ще бъде смесена, да бъде записано "държавна банка" в заглавието на закона.
И не на последно място, аз считам, че по-надолу, в ал. 2 на чл. 1 изрично е записано, че банката е акционерно дружество с преобладаващо държавно участие.
Така че поддържам предложението си - да отпадне в заглавието "държавна". И същевременно предлагам редакционно това съкращение ДБИР, което записано - аз не съм го предложил, но сега използвам възможността, също да отпадне, защото ние нямаме такава практика в други законопроекти да се дава под заглавието на закона и съкращението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще стане БИР!
РУСИ СТАТКОВ (извън микрофоните): Въобще да отпадне съкращението в заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А, да отпадне съкращението! БНБ - имаме такова съкращение.
Предложенията са две. Първото е заглавието на закона да бъде вместо "за Държавната Банка за инвестиции и развитие", да стане "за Банката за инвестиции и развитие".
Моля, гласувайте заглавието на закона да стане: "Банката за инвестиции и развитие" - с пълен член.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 130 народни представители, за - 27, против - 33, въздържали се - 70.
Предложението не се приема.
Предлага се да отпадне абриавиатурата ДБИР в заглавието.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 132 народни представители, за - 11, против - 26, въздържали се - 95.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от комисията.
От общо гласували 126 народни представители, за - 120, против - 2, въздържали се - 4
Заглавието е прието.
Глава първа "Общи положения", чл. 1!
Господин Желев, заповядайте!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Глава първа "Общи положения".
"Чл. 1, ал. 1. Този закон урежда устройството и дейността на Държавната банка за инвестиции и развитие, наричана по-нататък Банката.
Ал. 2. Банката е акционерно дружество с преобладаващо държвано участие.
Ал. 3. Седалището на банката е в София. Банката може да открива представителства в страната."
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли предложения? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 1 на законопроекта!
От общо гласували 128 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 6.
Глава първа "Общи положения" и чл. 1 са приети.
Член 2!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 2. Ал. 1. Основна задача на банката е насърчаване на икономическото развитие на страната. За тази цел банката финансира с предимство:
1. създаването и инвестициите в малки и средни предприятия;
2. други проекти в съответствие с целите на националната икономическа политика.
Ал. 2. Банката управлява и разпределя кредитите, постъпили от чуждестранни лица за проекти и дейности по ал. 1.
Ал. 3. Банката може да извършва услуги в изпълнение задачите и по ал. 1."
Предложение на народния представител Петър Башикаров:
В чл. 2, ал. 1 точка 2 да отпадне.
Предложение на народния представител Спас Димитров:
В чл. 2 ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Основна задача на банката е да финансира създаването и инвестициите в малки и средни предприятия."
Предложение на народния представител проф. Стефан Стоилов.
В чл. 2, ал. 1 точка 1 се изменя така:
"1. Други проекти в областта на инфраструктурата в съответствие с целите на националната икономическа политика."
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
Подкрепя текста на вносителя - Министерския съвет, като предлага:
1. В ал. 1 след думата "насърчаване" да се добави "чрез инвестиции".
2. В ал. 2 думите "управлява и разпределя" да се заменят с "разпределя и управлява".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Кой поддържа предложенията за изменения? Господин Башикаров? - Няма го. Ще гласуваме отпадането.
Спас Димитров? - Ще гласуваме изменението му.
Стефан Стоилов? - Изменението ще гласуваме.
Накрая ща гласуваме текста така, както е предложен от комисията след съответните предложения.


Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Башикаров от чл. 2, ал. 1, т. 2 да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 125 народни представители, за - 9, против - 49, въздържали се - 67.
Предложението не се приема.
Народният представител Спас Димитров е предложил в чл. 2, ал. 1 да има следния текст.
"Ал. 1. Основна задача на банката е да финансира създаването и инвестициите в малки и средни предприятия".
Моля да гласувате.
От общо гласували 127 народни представители, за - 16, против - 62, въздържали се - 49.
Предложението не се приема.
Последното предложение е на професор Стоилов - в чл. 2, ал. 1, т. 1 да стане така:
"2. Други проекти в областта на инфраструктурата в съответствие с целите на националната икономическа политика".
Моля да гласувате.
От общо гласували 127 народни представители, за - 8, против - 52, въздържали се - 67.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 2 със следното изменение, предложено от комисията: в ал. 1 след думата "насърчаване" да се добави "чрез инвестиции" и в ал. 2 думите "управлява и разпределя" да се заменят с думите "разпределя и управлява".
Моля да гласувате.
От общо гласували 128 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 8.
Чл. 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 3. В рамките на предмета на своята дейност банката действа самостоятелно. Тя взема решения по определяне на кредитните условия и по кредитирането, прилагайки изискванията, установени в банковата практика и критериите за икономическа ефективност".
Няма предложение на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 3 така, както беше прочетен.
От общо гласували 126 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 7.
Чл. 3 е приет.
Глава втора - "Капитал и резерви", чл. 4.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ:
"Глава втора
КАПИТАЛ И РЕЗЕРВИ
Чл. 4. Ал. 1. Уставният капитал на банката възлиза на 2 милиарда лева, разпределен в 2 000 (две хиляди) акции, всяка от които е с номинална стойност 1 млн. лв. Акциите са поименни и дават право на един глас в общото събрание на акционерите.
Ал. 2. Уставният капитал се внася и регистрира, както следва:
1. най-късно 3 месеца след влизането на закона в сила - 500 (петстотин) милиона лева;
2. не по-късно от една година от регистрацията на банката според § 2, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби - 500 (петстотин) милиона лева;
3. до една година от внасянето на сумата по т. 2 - 500 (петстотин) милиона лева;
4. до една година от внасянето на сумата по т. 3 - 500 (петстотин) милиона лева.
Ал. 3. Банката започва своята дейност след внасянето на първите 500 (петстотин) милиона лева капитал.
Ал. 4. Уставният капитал може да бъде увеличаван неограничено по решение на общото събрание на акционерите. Намаляването на капитала под размера, определен в ал. 1, се извършва със закон".
Предложение на народния представител Спас Димитров - чл. 4 се изменя така:
"Чл. 4. Ал. 1. Уставният капитал на банката възлиза на 4 милиарда лева, разпределени в 4 000 (четири хиляди) акции, всяка от които е с номинална стойност 1 милион лева. Акциите са поименни и дават право на един глас в общото събрание на акционерите.
Ал. 2. Уставният капитал се внася и регистрира, както следва:
1. най-късно 3 месеца след влизане в сила на закона - 1 млрд. лева;
2. не по-късно от 1 година от регистрацията на банката според § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби - 1 млрд. 500 млн. лева;
3. до 1 година от внасянето на сумата по т. 2 - 1 млрд. 500 млн. лева.
Ал. 3. Банката започва своята дейност след внасяне на 1 милиард лева капитал.
Ал. 4. Уставният капитал може да бъде увеличаван неограничено по решение на общото събрание на акционерите".
Думите "първата вноска от 500 млн. лева" се заменят с "първата вноска от 1 млрд. лева".
Предложение на народния представител професор Стефан Стоилов - в чл. 4, ал. 2:
Първо. В т. 2 числото "500 млн. лева" се заменя с "1 млрд. 500 млн. лева".
И второто предложение на професор Стефан Стоилов е т. 4 да отпадне.
Предложение на народния представител Росен Михайлов - в чл. 4:
1. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Уставният капитал се внася и регистрира, както следва:
1. най-късно 6 месеца след влизането на закона в сила - 500 милиона лева;
2. не по-късно от 2 години от регистрацията на банката според § 1, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби - 500 млн. лева;
3. до 2 години от внасянето на сумата по т. 2 - 500 млн. лева;
4. до 2 години от внасянето на сумата по т. 3 - 500 млн. лева".
И второто предложение на народния представител Росен Михайлов - ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. Банката започва своята дейност най-късно 3 месеца след внасянето на първите 500 млн. лева капитал".
Предложение на комисията: подкрепя предложението на народния представител Росен Михайлов по принцип, както и предложението, формулирано от вносителя и предлага следната редакция - в чл. 4:
1. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Капиталът се внася и регистрира, както следва:
1. шест месеца от влизането на закона в сила - 500 млн. лева;
2. две години от регистрацията на банката - 500 млн. лева;
3. две години от внасянето на сумата по т. 2 - 500 млн. лева;
4. две години от внасянето на сумата по т. 3 - 500 млн. лева."
Второто предложение на комисията е ал. 3 да се измени така:
"Ал. 3. Банката започва своята дейност най-късно 3 месеца след внасянето на първите 500 млн. лева капитал."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има няколко предложения. Народния представител Спас Димитров го няма. Ще гласуваме неговото предложение за изменение. Стефан Стоилов поддържа ли своето предложение? То, доколкото виждам, до голяма степен е отразено. Предложението на Росен Михайлов е взето предвид, няма да го гласуваме.
Поставям на гласуване най-напред заместващия текст, предложен от Спас Димитров. Моля да гласувате.
От общо гласували 139 народни представители, за - 22, против - 78, въздържали се - 39.
Предложението не се приема.
Предложението на Стефан Стоилов е само по т. 2, което губи смисъла при новата редакция, затова ще подложа на гласуване предложението на комисията с корекцията, която беше направена на чл. 4.
Моля да гласувате текста на чл. 4 с изменението, предложено от комисията, съобразено с предложението на Росен Михайлов.
От общо гласували 130 народни представители, за - 119, против - 3, въздържали се - 8.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 5. Ал. 1. Акционер-учредител на банката е държавата, представлявана от Министерския съвет.
Ал. 2. Освен държавата акции в банката могат да придобиват и други държавни органи и държавни предприятия, както и чуждестранни юридически лица. Общата номинална стойност на акциите, притежавани от тези органи и юридически лица, не може да надвишава 30 на сто от размера на регистрирания към съответния момент основен капитал.
Ал. 3. Акциите на държавата в размер не по-малко от 70 на сто от общата номинална стойност на регистрирания към съответния момент капитал на банката са непрехвърляеми и се съхраняват по специална депозитна сметка в БНБ.
Ал. 4. Акции в размер до 30 на сто от регистрирания към съответния момент основен капитал могат да бъдат придобивани от лица, отговарящи на изискванията на ал. 2 с решение на общото събрание, взето с квалифицирано мнозинство от три четвърти от акционерите."
Предложение на народния представител Спас Димитров: в чл. 5 ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Освен държавата акции в банката могат да придобиват и други български или чуждестранни юридически лица."
Предложение на народния представител Росен Михайлов: в чл. 5 ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Освен държавата акции в банката могат да придобиват и други държавни органи и държавни предприятия, както и чуждестранни юридически лица. Общата номинална стойност на акциите, притежавани от тези органи и юридически лица, не може да надвишава 49 на сто от размера на регистрирания към съответния момент основен капитал."
Предложението на комисията е: подкрепя текста на вносителя и предложението на народния представител Росен Михайлов, като предлага:
1. Ал. 2 да се измени така:
"Ал. 2. Освен държавата акции в банката могат да придобиват и други държавни институции и държавни предприятия, както и чуждестранни юридически лица. Общата номинална стойност на акциите, притежавани от тези институции, предприятия и лица, не може да надвишава 49 на сто от размера на регистрирания към съответния момент основен капитал."
2. В ал. 3 "70 на сто" се заменя с "51 на сто".
3. В ал. 4 "30 на сто" се заменя с "49 на сто".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всъщност от предложенията имаме да гласуваме това на Спас Димитров, тъй като предложението на Росен Михайлов е взето предвид. Господин Спас Димитров го няма в залата, но неговото предложение по същество е следното: "както и чуждестранни" да стане "както български и чуждестранни юридически лица".
Моля да гласувате добавянето на думата "български".
От общо гласували 131 народни представители, за - 14, против - 57, въздържали се - 60.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 5 така, както беше предложен от комисията, с направените изменения.
От общо гласували 138 народни представители, за - 118, против - 3, въздържали се - 17.
Член 5 е приет.
Росен Хубенов иска думата по процедурен въпрос.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, от името на Парламентарната група на Демократичната левица моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението е половин час почивка преди почивката, с което почивката става до 12,00 ч. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Господин Желев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Продължаваме с чл. 6. Текст на вносителя:
"Чл. 6. Ал. 1. Банката формира балансова печалба и разпределя дивиденти след покриването на всички натрупани загуби през предходни периоди, включително и през текущата година.
Ал. 2. Банката предоставя 5 на сто от своята балансова печалба като дивиденти на акционерите по чл. 5, ал. 2. Всеки акционер получава дивидент, пропорционален на неговия дял, в 30-те на сто от регистрирания към момента основен капитал.
Ал. 3. Всеки акционер по чл. 5, ал. 2 може да се откаже от полагащия му се дивидент. В този случай средствата се внасят във Фонд "Резервен" на банката.
Ал. 4. Държавата не получава дивиденти".
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 6, ал. 4 се изменя така:
"Ал. 4. Полученият от държавата дивидент се внася във Фонд "Резервен" на банката".
Предложение на комисията - подкрепя предложението на народния представител Руси Статков и текста на вносителя и предлага следната редакция на ал. 4:
"Ал. 4. Дивидентът на държавата се отнася във Фонд "Резервен" на банката".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения, след като е прието предложението на Руси Статков.
Моля да гласувате текста на чл. 6 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 129 народни представители, за - 113, против - 8, въздържали се - 8.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, преди това правя процедурно предложение в залата да бъде поканен и да вземе участие в нашето заседание и дискусията господин Валери Димитров като представител на Българска народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате да бъде допуснат в залата господин Валери Димитров.
От общо гласували 127 народни представители, за - 111, против - 8, въздържали се - 8.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Член 7 - текст на вносителя:
"Чл. 7. Ал. 1. Банката използва остатъка от годишната си печалба след разпределянето на дивидентите за образуване и увеличаване на Фонд "Резервен", докато размерът му достигне размера на уставния капитал.
Ал. 2. След като Фонд "Резервен" достигне размера на уставния капитал, остатъкът от годишната печалба след разпределяне на дивидентите се използва за образуване на други резервни фондове".
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 7 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 121 народни представители, за - 110, против - няма, въздържали се - 11.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Член 8 - текст на вносителя:
"Чл. 8. Собственият капитал на банката се състои от внесения капитал, средствата по Фонд "Резервен" и другите резервни фондове, съгласно чл. 7, ал. 2".
Няма предложение на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага думите "другите резервни фондове" да се заменят с "други фондове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на комисията за чл. 8.
От общо гласували 121 народни представители, за - 111, против - няма, въздържали се - 10. Член 8 е приет.
Глава трета - "Дейност на банката".
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Глава трета - "Дейност на банката".
"Чл. 9. Ал. 1. В изпълнение на задачите си банката може да осъществява всички банкови сделки в страната и чужбина, допустими от Закона за банките и кредитното дело, с изключение на:
1. приемането на пари от други лица на влог;
2. покупката и продажбата на ценни книжа, с изключение на сделките по ал. 3;
3. комисионните и посредническите сделки по управлението на фондове за инвестиране на капитал и подпомагане придобиването на дялове от вътрешни и международни инвестиционни фондове.
Ал. 2. Договорите за предоставяне на кредити, обезпечения, гаранции, както и капиталовите участия по чл. 10, ал. 1 са средносрочни и дългосрочни. В особени случаи с одобрението на Надзорния съвет, те могат да бъдат и краткосрочни.
Ал. 3. Банката може да извършва:
1. сделки с държавни ценни книжа и с ценни книжа на първокласни чуждестранни емитенти само за осигуряване на собствената си висока ликвидност;
2. сделки със собствени облигации за поддържане на техния курс".
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля да гласувате текста на чл. 9 така, както беше предложен.
От общо гласували 124 народни представители, за - 109, против - няма, въздържали се - 15.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Член 10 - текст на вносителя:
"Чл. 10. Ал. 1. Банката сключва договори за предоставяне на кредити, обезпечения, гаранции, както и за капиталови участия с физически и юридически лица след оценка на конкретните проекти. Кредитите се предоставят чрез избрани от управителния съвет търговски банки-посредници. Изключения се допускат единствено с одобрение на надзорния съвет.
Ал. 2. Договорите за предоставяне на кредити и за обезпечения, гаранции и капиталови участия могат да се сключват и пряко с одобрение на надзорния съвет.
Ал. 3. Условията и редът на извършване на сделките по ал. 1, както и за привличане на търговските банки като посредници, се определят от управителния съвет.
Ал. 4. Кредитите, предоставени от банката, се обезпечават съобразно обичайната банкова практика".
Предложение на народните представители проф. Стефан Стоилов и Петър Башикаров - в чл. 10, ал. 1, да отпадне последното изречение. Второ предложение на народните представители Стефан Стоилов и Петър Башикаров - ал. 2 да отпадне.
Предложение на народния представител Спас Димитров - в чл. 10, ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. Договорите по ал. 1 се сключват с цел изграждане, модернизиране и реконструкция на малки и средни предприятия".
Второто предложение на народния представител Спас Димитров - създава се нова ал. 5.

Ал. 5. Договори по чл. 10, ал. 1 не могат да се сключват с лица, които са:
1. в производство за обявяване в несъстоятелност;
2. невъзстановен в правата си несъстоятелен;
3. осъден за банкрут".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Стефан Стоилов и Петър Башикаров имат две предложения: в ал. 1 да отпадне последното изречение и ал. 2 да отпадне.
Моля да гласувате!
От общо гласували 122 народни представители, за - 24, против - 56, въздържали се - 42.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението за заместващи текстове, направено от народния представител Спас Димитров.
От общо гласували 132 народни представители, за - 25, против - 42, въздържали се - 65.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 10 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 123 народни представители, за - 106, против - 8, въздържали се - 9.
Член 10 е приет.
Глава четвърта - органи и управление - чл. 11.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Текст на вносителя:
"Чл. 11. Органи на банката са Общото събрание на акционерите, Надзорният съвет и Управителният съвет".
Няма предложения на народни представители.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 11 така, както беше представен.
От общо гласували 124 народни представители, за - 109, против - 8, въздържали се - 7.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 12 - текст на вносителя:
"Чл. 12. Общото събрание на акционерите:
1. одобрява изменения и допълнения в устава на банката и предлага на Министерския съвет да ги утвърди;
2. увеличава основния капитал и го намалява до размера по чл. 4, ал. 1;
3. определя възнагражденията на членовете на Надзорния съвет;
4. назначава и освобождава експерт-счетоводителите, съгласно чл. 18, ал. 3;
5. одобрява годишния счетоводен отчет след заверката му от назначените експерт-счетоводители;
6. освобождава от отговорност членовете на
Управителния съвет и на Надзорния съвет;
7. определя размера на гаранцията, която членовете на Надзорния съвет и на Управителния съвет предоставят съгласно чл. 17 и чл. 240 от Търговския закон;
8. одобрява прехвърлянето на акции съгласно чл. 5, ал. 4;
9. изпълнява други задачи, възложени му със закон".
Предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 12, в т. 1 да отпадне изискването правителството да утвърждава устава на банката.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков поддържа ли предложението си? - Заповядайте!
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз поддържам своето предложение, защото ние вече гласувахме в чл. 11, че органи на банката са Общото събрание на акционерите, Надзорният съвет и Управителният съвет. В чл. 12 става дума за това, че Общото събрание на акционерите одобрява изменения и допълнения в устава на банката и предлага на Министерския съвет да ги утвърди. Аз съм за това да отпадне изразът "и предлага на Министерския съвет да ги утвърди", а да си ги утвърждава Общото събрание. Повтарям, че вече гласувахме чл. 11 с органите за управление. Естествено е органите за управление да действат в съответствие с този закон, който ние приемаме. На следващо място преобладаващата част от представителите в Общото събрание е на държавата. По-нататък, на базата на това, което приехме в предходните членове, капиталът, който ще бъде външен, няма да бъде повече. Преобладаващата част е на държавния капитал, така че при всички случаи в Общото събрание ще имат мнозинство акционери, представители на държавата. Затова не виждам смисъл Министерският съвет да утвърждава устава и неговите изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на народния представител Руси Статков от чл. 12, ал. 1 да отпадне изразът "и предлага на Министерския съвет да ги утвърди". Моля, гласувайте!
От общо гласували 130 народни представители, за - 38, против - 26, въздържали се - 66.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 12 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 124 народни представители, за - 102, против - 12, въздържали се - 10.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 13. Общото събрание се провежда най-малко веднъж годишно най-късно до 30 юни на съответната година. Министерският съвет изпълнява функциите на Общото събрание до придобиването на акции от лицата по чл. 5, ал. 2".
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 13 така, както е предложен.
От общо гласували 128 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 11.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 14 - предложение на вносителя:
"Чл. 14. Ал. 1. Надзорният съвет определя основните насоки в дейността на банката, дава общи указания и препоръки на Управителния съвет и упражнява надзор върху дейността му. Надзорният съвет представлява банката при възникване на спорове с членове на Управителния съвет.
Ал. 2. Надзорният съвет се състои от 9 (девет) до 12 (дванадесет) членове - физически лица.
Ал. 3. Членове на Надзорния съвет са:
1. министърът на финансите и още двама министри, избрани от Министерския съвет, или оправомощени от тях лица;

2. три лица, избрани от Управителния съвет на Българската народна банка, с професионален опит, на ръководна длъжност в областта на банковото дело;
3. три лица, избрани от Народното събрание между изтъкнати представители на малките и средните предприятия в частния сектор. При избирането им Народното събрание изслушва мнението на представителни организации на работодателите;
4. до трима представители на акционерите по чл. 5, ал. 2, които заедно или поотделно притежават 10 на сто и повече от основния капитал на банката. Условията и редът за тяхното избиране и освобождаване се уреждат в устава.
Ал. 4. Мандатът на членовете на Надзорния съвет по ал. 3, т. 2 е пет години, по т. 3 - 3 години, а по т. 4 - четири години. Не се допуска преизбиране за повече от два последователни мандата. Членовете на Надзорния съвет по ал. 3, т. 2, 3 и 4 могат да бъдат освобождавани предсрочно от органа, който ги е избрал. Новият член се избира за времето до изтичане на мандата на освободения.
Ал. 5. Председател на Надзорния съвет по право е министърът на финансите. Надзорният съвет избира заместник-председател измежду другите лица по ал. 3, т. 1.
Ал. 6. Надзорният съвет може да заседава и да взема решения, когато присъстват повече от половината от членовете му. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове, доколкото в този закон не е предвидено друго. При равенство на гласовете решаващ е гласът на председателя на Надзорния съвет, а в негово отсъствие - гласът на неговия заместник. Надзорният съвет може да взема решения и неприсъствено при условия и ред, предвидени в устава.
Ал. 7. Надзорният съвет може да създава експертни комисии с консултативни функции.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 14, ал. 3, т. 4 да отпадне думата "до" в началото.
Предложение на народния представител професор Стефан Стоилов:
1. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Надзорният съвет се състои от 8 членове - физически лица."
И второто предложение на професор Стефан Стоилов е в ал. 3, т. 1, 2, 3 и 4 броят на предвидените за участие в Надзорния съвет лица да се намали от три на две.
Предложение на народния представител Росен Михайлов:
В чл. 14, ал. 3, т. 1 се изменя така:
"1. Трима министри или други, избрани от Министерския съвет лица."
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
Подкрепя текста на вносителя, като предлага в ал. 3, т. 3 да се измени така:
"3. Три лица, избрани от Народното събрание измежду представителите на малките и средните предприятия в частния сектор по предложение на представителни организации на работодателите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред ще гласуваме предложението на Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Стефан Стоилов няма да го оттегли. Ще го гласуваме. Има две предложения на професор Стефан Стоилов - за изменение на ал. 2 и за изменение на числата в т. 1, 2, 3 и 4 на ал. 3.
Моля да гласувате.
От общо гласували 133 народни представители, за - 9, против - 28, въздържали се - 96.
Предложението не се приема.
Росен Михайлов поддържа ли своето предложение?
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, бих желал да оттегля предложението си, като поддържам текста на ал. 3, т. 1 с единствено предложение - да заменим "избрани от Министерския съвет" с "определени от Министерския съвет", което според мене е по-точно като текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Комисията има ли възражение "избрани" да се замени с "определени"? - Няма възражения.
Моля да гласувате текста на чл. 14 така, както беше представен от комисията, с последното изменение.
От общо гласували 129 народни представители, за - 104, против- няма, въздържали се - 25.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 15 - текст на вносителя:
"Чл. 15. Ал. 1. Управителният съвет се състои от три физически лица, отговарящи на изискванията на чл. 8, ал. 1 от Закона за банките и кредитното дело. Той осъществява оперативното управление и представителството на банката.
Ал. 2. Членовете на Управителния съвет се назначават и се освобождават от Надзорния съвет с мнозинство от две трети от общия брой на членовете му.
Ал. 3. Управителният съвет взема решения по ред, определен в устава на банката.
Ал. 4. Надзорният съвет не може да се намесва в оперативната дейност на Управителния съвет, освен в случаите, изрично предвидени в този закон и в устава."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 15, ал. 1 да отпадне "три физически лица" и да се замени с "трима души".
Комисията е подкрепила това предложение.
Предложението на комисията е да бъде приет текстът на вносителя с тази промяна, редакционна според нас, "три физически лица" да се замени с "трима души".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 15 с това изменение - "три физически лица" се заменя с "трима души".
От общо гласували 125 народни представители, за - 105, против - 4, въздържали се - 16.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 16. Ал. 1. Действия и изявления, обвързващи банката, могат да се правят само заедно от двама членове на Управителния съвет.
Ал. 2. Управителният съвет може да упълномощи за отделни действия и сделки и други лица. В такива случаи действията и сделките се извършват от най-малко две упълномощени лица или от член на Управителния съвет и упълномощено лице.
Ал. 3. За получаване на кредити от чужбина, за придобиване и продажба на дялови участия извън обичайната дейност на банката, както и за разпореждане с вещни права върху недвижими имоти е необходимо предварителното одобрение на Надзорния съвет.
Ал. 4. Действия и изявления, отправени до банката, могат да се приемат от всеки един от членовете на Управителния съвет или от упълномощено от него лице."
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя, като предлага в ал. 1 думата "изявления" да се замени с "волеизявления".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате текста на чл. 16 с това изменение - "изявления" се замества с "волеизявления".
От общо гласували 129 народни представители, за - 112, против - 13, въздържали се - 4.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 17. Членовете на Надзорния съвет и на Управителния съвет дават гаранция за своето управление в размер, определен от Общото събрание, но не по-малко от 6-месечното им брутно възнаграждение."
Предложение на народния представител Руси Статков - чл. 17 да отпадне.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков оттегля предложението си.
Моля да гласувате чл. 17 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 136 народни представители, за - 117, против - 8, въздържали се - 11.
Чл. 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Глава пета - "Годишно приключване".
"Чл. 18. Ал. 1. За годишното приключване важат разпоредбите на Закона за счетоводството и на Търговския закон.
Ал. 2. Управителният съвет осигурява годишното приключване по реда на чл. 52 от Закона за банките и кредитното дело.
Ал. 3. Подборът се извършва измежду експерт-счетоводители, чиято квалификация отговаря на международно признати изисквания. Списъкът на експерт-счетоводителите с такава квалификация се съставя съвместно от Управителния съвет на Българската народна банка и от министъра на финансите и се обнародва в "Държавен вестник".
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 18, ал. 3 да отпадне второто изречение.
Предложението на комисията е: подкрепя текста на вносителя, като предлага цялата ал. 3 да отпадне и ако това се приеме от народните представители, да се нанесат съответните промени. В чл. 12, т. 4 трябва да отпаднат думите: "съгласно чл. 18, ал. 3" и да се извърши съответно преномерация на точките по чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате най-напред отпадането на ал. 3, което включва и предложението на народния представител Руси Статков.
От общо гласували 122 народни представители, за - 89, против - 7, въздържали се - 26.
Прието е предложението ал. 3 от чл. 18 да отпадне.
Моля да гласувате чл. 18 с двете алинеи - първа и втора, като отпадне също така от чл. 12, т. 4 "съгласно чл. 18, ал. 3".
От общо гласували 123 народни представители, за - 102, против - 6, въздържали се - 15.
Чл. 18 е приет.
Чл. 19 - "Особени разпоредби", глава шеста.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Глава шеста - "Особени разпоредби".
"Чл. 19. Ал. 1. Банката може да набира средства чрез:
1. сключване на договори за кредити с чуждестранни лица;
2. сключване на договори за кредит с местни лица;
3. емитиране на облигации в страната и в чужбина.
Ал. 2. Средствата по ал. 1, т. 1 и 3 се набират въз основа на единодушно решение на Управителния съвет с одобрението на Надзорния съвет. Надзорният съвет одобрява решението на Управителния съвет с мнозинство от три четвърти от броя на неговите членове при съгласие на министъра на финансите.
Ал. 3. Банката емитира облигации при условия и ред, определени в устава.
Ал. 4. Лихвите по придобитите облигации по ал. 3 се освобождават от данък.
Ал. 5. Придобиването и прехвърлянето на облигациите се извършва и удостоверява при условия и ред, определени от министъра на финансите."
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 19 така, както беше предложен.
От общо гласували 128 народни представители, за - 112, против - 3, въздържали се - 13.
Чл. 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 20. Ал. 1. Държавата поема гаранция за изплащане на задълженията на банката за привлечените средства по чл. 19, ал. 1, т. 1 и 3 до сума, ненадвишаваща десетократния размер на собствения капитал на банката.
Ал. 2. Не по-късно от март на текущата календарна година Народното събрание гласува размера на държавната гаранция по ал. 1.
Ал. 3. Държавната гаранция е безсрочна и е валидна до окончателното погасяване на задълженията."
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 20:
1. В ал. 1 да отпадне "до сума, ненадвишаваща десетократния размер";
2. Ал. 3 да отпадне.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Имаше предложения, от които се отказах, но от това не мога да се откажа. В първата му част особено става дума за това, че държавата поема гаранция за изплащане задължения на банката за привлечените средства до сума, ненадвишаваща десетократния размер на собствения капитал на банката. Считам, че преференциите и ангажиментът на държавата в членовете, които приехме до този момент, са огромни. Вземете даже и дивидента, който държавата трябва да получава, го насочва към фонд "Резервен" на банката. Така че, според мен, това е още един ангажимент, който за мен поне е пряко усилията на държавата.
Или ако не приемете да отпадне въобще "десетократния размер", сега предлагам да запишем по-малък размер. Бихме могли в петкратен размер, господин председател. Но по принцип десетократният размер е огромна сума.
Що се касае до второто ми предложение - ал. 3 да отпадне, тя може и да остане. Аз съм го предложил, тъй като в ал. 1 държавата поема гаранция. Тук става едно повторение, което според мен няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
От първото предложение - за отпадане, се отказвате и оставяте "петкратен"? - Да.
Моля да гласувате предложението на народния представител Руси Статков в ал. 1 на чл. 20 думите "до сума, ненадвишаваща десетократния размер" да бъде: "до сума, ненадвишаваща петкратния размер". Моля да гласувате.
От общо гласували 123 народни представители, за - 21, против - 33, въздържали се - 69.
Не се приема.
Отпадане на ал. 3 поддържате ли?
РУСИ СТАТКОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 20 така, както е предложено от комисията.
От общо гласували 121 народни представители, за - 110, против - 4, въздържали се - 7.
Член 20 е приет.
Чл. 21 и 22 може заедно да ги гласуваме.


ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 21. Ал. 1. През съответната календарна година банката може да привлича средства при условията на чл. 19, ал. 1 над размера на гласуваната държавна гаранция по чл. 20, ал. 2. В този случай държавата не носи отговорност за задълженията на банката.
Ал. 2. При привличането на средствата по чл. 19, ал. 1 банката задължително уведомява писмено кредиторите си дали вземанията им се покриват от държавната гаранция.
Чл. 22. Банката се освобождава от задължението да поддържа задължителни минимални резерви при Българска народна банка".
И по двата текста няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 21 и чл. 22 заедно.
От общо гласували 125 народни представители, за - 115, против - 4, въздържали се - 6.
Член 21 и чл. 22 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 23. Ал. 1. Българска народна банка открива специална кредитна линия за рефинансиране на банката с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.
Ал. 2. Разполагаемата сума по специалната кредитна линия възлиза месечно на сума, равна на размера на собствения капитал. Банката погасява задълженията си най-късно до 15 дни след изтичането на всяко тримесечие.
Ал. 3. При надвишаване на лимита по ал. 2 изречение първо и при нарушаване на срока по изречение второ, банката плаща наказателна лихва в размер на основния лихвен процент плюс 3 пункта годишно съобразно размера на превишението (недостига) за съответния период. За времето на превишението банката не може да използува нови средства по специалната кредитна линия.
Ал. 4. Специалната кредитна линия не изключва използуването на други форми на рефинансиране от Българска народна банка съгласно действуващото законодателство".
Предложения на народни представители няма.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 23:
"Чл. 23. Ал. 1. Българска народна банка открива кредитна линия за рефинансиране на банката с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.
Ал. 2. Разполагаемата сума по кредитната линия възлиза месечно на сума до размера на собствения капитал. Банката погасява задължението си най-късно до 15 дни след изтичането на всяко тримесечие.
Ал. 3. Специалната кредитна линия не изключва използуването на други форми на рефинансиране от Българска народна банка съгласно действуващото законодателство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли забележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 23 така, както беше предложен.
От общо гласували 121 народни представители, за - 113, против - 4, въздържали се - 4.
Член 23 е приет.
Виждам, че по чл. 24, 25 и 26 няма предложения на народни представители. Предлагам да ги гласуваме заедно.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 24. Банката се освобождава от заплащането на държавни и местни данъци и такси, както и от митни сборове за вноса на стоки, предназначени за дейността й, с изключение на данък върху печалбата за частта от печалбата, изплащана като дивидент по чл. 6, ал. 2.
Чл. 25. Мерките по чл. 56, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 и ал. 2 от Закона за банките и кредитното дело се прилагат спрямо банката от Министерския съвет по предложение на Управителния съвет на Българска народна банка".
Няма предложения по чл. 25 от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
"Чл. 25. Мерките спрямо банката по чл. 56, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 и ал. 2 от Закона за банките и кредитното дело се прилагат от Министерския съвет по предложение на Управителния съвет на Българска народна банка".
"Чл. 26. Банката се преобразува, прекратява и се ликвидира със закон, който урежда имуществените последици от ликвидацията по предложение на Министерския съвет".
Комисията по бюджет и финанси е подкрепила текста на вносителя, като ал. 1 и предлага нова ал. 2 за чл. 26:
"Ал. 2. Поставянето под особен надзор и несъстоятелността на банката се уреждат с отделен закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате текстовете на чл. 24, 25 и 26, като чл. 26 е с две алинеи.
От общо гласували 122 народни представители, за - 113, против - 2, въздържали се - 7.
Членове 24, 25 и 26 са приети.
Разглеждаме Допълнителните разпоредби - § 1.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Допълнителна разпоредба
§ 1. Ал. 1. Малки предприятия по смисъла на този закон са предприятия с численост на персонала до 50 души.
Ал. 2. Средни предприятия по смисъла на този закон са предприятия с численост на персонала до 200 души".
Предложение на народния представител Спас Димитров § 1 да отпадне.
Предложение на народния представител професор Стефан Стоилов в § 1, ако се приеме в този закон да се даде определение на малки и средни предприятия. Предлага се следната редакция на ал. 1 и ал. 2:
"Ал. 1. Малки предприятия по смисъла на този закон са предприятия с численост на персонала до 30 души и балансова стойност на дълготрайните материални активи до 30 млн.лв.
Ал. 2. Средни предприятия по смисъла на този закон са предприятия с численост на персонала до 100 души и балансова стойност на дълготрайните материални активи до 100 млн.лв.".
Предложение на Комисията по бюджет и финанси - подкрепя по принцип предложението, като предлага следната редакция:
"Ал. 1. Малки предприятия по смисъла на този закон са предприятия с численост на персонала до 50 души и балансова стойност на дълготрайните материални активи до 5000 минимални работни заплати.
Ал. 2. Средни предприятия по смисъла на този закон са предприятия с численост на персонала до 100 души и балансова стойност на дълготрайните материални активи до 10 000 минимални работни заплати".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Най-напред ще гласуваме предложението на народния представител Спас Димитров този параграф да отпадне. Моля, гласувайте!
От общо гласували 125 народни представители, за - 7, против - 29, въздържали се - 89.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста, предложен от комисията, който е съобразен с предложението на народния представител Стефан Стоилов.
От общо гласували 121 народни представители, за - 104, против - няма, въздържали се - 17.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби
Параграф 2. Ал. 1. В 10-дневен срок след влизането в сила на закона Министерският съвет предприема необходимите действия по внасянето на установената в чл. 4, ал. 2 първа вноска от 500 млн. лева от уставния капитал и утвърждава устава на банката.
Ал. 2. В 3-месечен срок от влизането в сила на закона Българската стопанска камара превежда на банката наличните средства и вземания по фонд "Малки и средни предприятия" на Българска индустриална стопанска асоциация, образуван по реда на Наредбата за специфичните правила за икономическия механизъм в малките и средните предприятия, отменена с параграф 1, точка 20 от Постановление N 39 на Министерския съвет от 1991 г. за отменяне и изменение на нормативни актове ("Държавен вестник", бр. 21 от 1991 г.).
Ал. 3. Най-късно три месеца след влизането в сила на закона се избират (определят) членовете на Надзорния съвет по чл. 14, ал. 3, точки 2 и 3.
Ал. 4. Банката се вписва в регистъра на Софийския градски съд след внасянето на първата вноска от 500 млн. лева от уставния капитал и избора на органи за управление.
Ал. 5. В срока по ал. 3 Министерският съвет осигурява необходимите работни помещения за дейността на банката.
Ал. 6. Най-късно шест месеца след влизането в сила на закона министърът на финансите съвместно с Управителния съвет на Българската народна банка съставят и обнародват списъка по чл. 18, ал. 3."
Предложение на народния представител Руси Статков: в параграф 2, ал. 5 да отпадне.
Предложение на народния представител Спас Димитров: в параграф 2, ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Българската стопанска камара превежда на банката наличните средства и вземания по фонд "Малки и средни предприятия", образуван по реда на Наредбата за специфичните правила за икономическия механизъм в малките и средните предприятия, отменена с параграф 1, точка 20 от Постановление N 39 на Министерския съвет от 1991 г. за отменяне и изменение на нормативни актове ("Държавен вестник" , бр. 21 от 1991 г.").
Думите "първата вноска от 500 млн. лева" се заменят с "първата вноска от 1 млрд. лева".
Комисията е възприела идеята на народния представител Спас Димитров в първата му част. Подкрепяме текста на вносителя със следната редакция:
"Ал. 1. В 30-дневен срок след влизането в сила на закона Министерският съвет предприема необходимите действия по внасянето на установената в чл. 4, ал. 2 първа вноска от 500 млн. лева от уставния капитал и утвърждава устава на банката.
Ал. 2. В тримесечен срок от влизане в сила на закона наличните държавни средства и вземания по фонд "Малки и средни предприятия" на Българската индустриална стопанска асоциация преминават към Държавната банка за инвестиции и развитие.
Ал. 3. В тримесечен срок от влизането в сила на закона се избират (определят) членовете на Надзорния съвет по чл. 14, ал. 3, точки 2 и 3.
Ал. 4. Банката се вписва в регистъра на Софийския градски съд след внасянето на първата вноска от 500 млн. лева от уставния капитал и избора на органи за управление.
Ал. 5. В срока по ал. 3 Министерският съвет осигурява необходимите работни помещения за дейността на банката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков държи ли на предложението си? - Не.
Тъй като текстът, предложен от комисията, е съобразен с предложението на народния представител Спас Димитров, предлагам да гласуваме окончателния текст, предложен от комисията. Моля да гласувате.
От общо гласували 133 народни представители, за - 122, против - 6, въздържали се - 5.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Параграф 3. До придобиването на акции в банката от лицата по чл. 5, ал. 2 разпоредбите на членове 223 - 230 и чл. 231, ал. 1 от Търговския закон не се прилагат. "
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки. Моля да гласувате параграф 3.
От общо гласували 131 народни представители, за - 115, против - 9, въздържали се - 7.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Параграф 4. Ал. 1. Доколкото в този закон не е установено друго, за дейността на банката и надзора върху нея се прилагат разпоредбите на Закона за банките и кредитното дело, Закона за Българската народна банка, Търговския закон, Закона за счетоводството, както и нормативните актове по тяхното прилагане.
Ал. 2. Разпоредбите на членове 204 - 218 от Търговския закон и на членове 9 - 24, 33, 42 - 46, чл. 56, ал. 1, т. 7 и чл. 57 от Закона за банките и кредитното дело не се прилагат за дейността на банката."
Предложение на народния представител Руси Статков: в параграф 4 да се добави "и устава на банката".
Комисията подкрепя текста на вносителя. Не подкрепя предложението на народния представител Руси Статков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Михайлов.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Мисля, че в ал. 2, съгласно новите изменения в Закона за банките и кредитното дело, би било добре да се направи следната синхронизация, когато се изтъква, че разпоредбите на чл. 56, ал. 1, т. 7, да се добави "и точка 8" и да отпадне определението на чл. 57 от Закона за банките и кредитното дело "не се прилагат за дейността на банката".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест в чл. 56, ал. 1 да се добави и "точка 8". И да отпадне чл. 57.
Има ли възражения?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения.
Предложението на Руси Статков поддържа ли се? - Не се поддържа.
Моля да гласувате параграф 4 с изменение: "чл. 56, ал. 1, точки 7 и 8", без чл. 57.
Моля да гласувате.
От общо гласували 122 народни представители, за - 108, против - 5, въздържали се - 9.
Параграф 4 е приет.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 5. Уставът на банката се приема от Министерския съвет.
§ 6. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на Българската народна банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 128 народни представители, за - 113, против - 2, въздържали се - 13.
Параграф 5 и § 6 са приети.
С това е приет изцяло Законът за Държавна банка за инвестиции и развитие.
Преминаваме към точка четвърта
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НОТАРИУСИТЕ.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Законопроектът за нотариусите беше приет на първо четене. Той урежда една сложна материя и създава прецедент в нашето правораздаване, тъй като за първи път с този закон се урежда създаването на така наречения частен нотариат. Нотариусите вече няма да бъдат назначените държавни служители от министъра на правосъдието, а ще бъдат лица, които трябва да отговарят на определени условия, посочени изрично и изброително в този закон.
Тъй като материята се урежда за първи път, както казах, тя предизвика множество дискусии, многобройни предложения, поради което за второ четене законопроектът е почти изцяло променен както редакционно, така и по някои основни постановки в него.
При подготовка за второ четене са участвали изцяло вносителите на законопроекта- от Министерство на правосъдието, представителите на Съвета по законодателство и представителите на съществуващия Нотариат в страната.
И така, заглавието на закона е "Закон за нотариусите".
По него няма постъпили предложения и моля да подложите на гласуване заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 128 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 9.
Заглавието на закона е прието.
Глава първа "Общи разпоредби", "Предмет на закона".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Предмет на закона.
Чл. 1. Този закон урежда правния статут на нотариуса и на Нотариалната камара, организацията на нотариалната дейност и нотариалните такси."
По този текст не са постъпили предложения след приемането му на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както беше представен.
От общо гласували 129 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 1.
Член 1 е приет.
Член 2!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Нотариус.
Чл. 2. Ал. 1. Нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Нотариусът може да извършва и други, предвидени от закона действия."
По тази ал. 1 на чл. 2 е предложен от народния представител Спас Димитров заместващ текст със следното съдържание:
"Ал. 1. Нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални и други действия."
"Ал. 2. Нотариус може да бъде само лице, вписано в регистъра на Нотариалната камара.
Ал. 3. Действията на нотариус се извършват лично."
Предложението на народния представител Спас Димитров за нова заместваща ал. 1 бе гласувано и подкрепено от членовете на комисията с 5 гласа "за", 4 "въздържали се".
Затова се предлага за ал. 1 текстът да бъде предложен от Спас Димитров, а именно:
"Ал. 1. Нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални и други действия."
Ал. 2 - без промени:
"Ал. 2. Нотариус може да бъде само лице, вписано в регистъра на Нотариална камара.
Ал. 3. Нотариусът извършва лично нотариалните и другите, предвидени от закона действия."
Искам само да уведомя народните представители, че след приемането на този текст от комисията вносителите чрез Министерство на правосъдието възразиха за промяната на ал. 1 и настояват тя да остане във вида, който е в проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Аз фактически ставам точно с това намерение, за да подкрепя варианта така, както е предложен от вносителя, защото смятам, че той по-добре определя кръга на действията, още повече че нотариалната служба се създава именно за извършване на нотариални действия, поради което "другите" ще се извършват само тогава, когато са предвидени в закона. Затова текстът, който е предложил вносителят на ал. 1, е по-добър, отколкото възприетия от комисията и аз апелирам да подкрепим текста на вносителя.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли? Какво е становището на комисията?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, комисията подкрепи предложението на Спас Димитров, но съображенията, които сега изтъкна госпожа Миленкова и които бяха изложени от вносителите, налагат действително да се гласува дали да бъде прието предложението, тъй като то изменя замисъла - че нотариусът във всички случаи извършва действия, предвидени в закона, и "други", но не само тези, които го задължават да извърши такива.
Смятам, че би могло да се подкрепи ал. 1 така, както е предложена от вносителите.
Виждам, че влиза господин министърът, може би той ще вземе отношение по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин министър, намираме се на чл. 2, ал. 1. Има предложение за изменение от народния представител Спас Димитров. Госпожа Миленкова поддържа текста на вносителя.
Имате ли бележки по този въпрос?
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Първо разрешете да ви благодаря, че този закон, готвен от доста време, най-сетне започна да се гледа на второ четене. Мисля, че по този начин със съдействието на всички депутати от двете страни на залата трябва да се предвиждат въпросите, касаещи изключително болния въпрос за съдебната реформа у нас.
Що се касае до чл. 2, ал. 1, предлагам да остане в първоначалния вид, в който е внесен текстът, поради следните съображения: при предложената редакция от народния представител Спас Димитров излиза, че други действия също ще бъдат извършвани чрез възлагане от страна на държавата.
Струва ми се, че едно такова разбиране не може да бъде споделено, тъй като, както ще видите в следващите текстове на законопроекта и специално в чл. 22, извършването на други действия става по желание на двете страни при тяхното изрично съгласие, и второ, само ако нотариусът приеме да извърши това искано от него действие.
Така че разделянето на двете неща, извършването на предвидените в закона нотариални действия, при положение, че държавата му възложи да извършва тези действия и другите действия по желание на страните или по реда, по който е регламентиран в други закони, най-точно отговаря на замисъла на това, което искаме да регламентираме в този законопроект.
Същевременно по ал. 3 бих могъл да изразя следните становища. Струва ми се, че личното извършване от нотариуса касае само нотариалните действия. Що се касае до другите действия, предвидени от закона, те не във всички случаи могат да бъдат извършвани лично от нотариуса. Те могат да бъдат извършени от адвокати или от самите страни, които да подготвят документите. Нотариалните действия са подробно регламентирани в чл. 465 от Гражданско-процесуалния кодекс, а по отношение на другите действия те могат и да не бъдат извършвани лично.
Така че предлагам ал. 3 да има следната редакция:
"Ал. 3. Нотариусът извършва лично нотариалните действия".
Това е моето становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Така, сега имаме следния касуз. Първо ще гласуваме предложението на Спас Димитров, но комисията трябва да поеме върху себе си това предложение на министъра, защото той няма право да прави предложения за изменение.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, фактически това предложение, което сега подкрепя министърът на правосъдието, беше направено коректно и в изпълнение на нашия правилник от госпожа Ана Миленкова, която е член на комисията. Така че ние имаме основание в съответствие с правилника да подложим на гласуване предложението на народния представител Ана Миленкова, а именно дали да се приеме заместващият текст на ал. 1, предложен от Спас Димитров, или си остава текстът, предложен от вносителите.
Едновременно с това искам да изразя отношение по това, че ал. 3, с редакцията, която беше възприета от комисията, фактически не променя замисъла на ал. 3 в редакцията на вносителя. Алинея 3 на вносителя е:
"Ал. 3. Действията на нотариуса се извършват лично".
А подобрената е:
"Ал. 3. Нотариусът извършва лично нотариалните и другите предвидени от закона действия".
Членовете на работната група, включително и тези, които участват като представители на нотариусите, не възразиха срещу новата ал. 3. Затова предлагам двете гласувания да се проведат - първо, за ал. 1 на Спас Димитров, и второ - предложение на комисията за ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нека да гласуваме най-напред за ал. 1 - предложението на Спас Димитров. Който е съгласен съдържанието на ал. 1 да е това, предложено от Спас Димитров, моля да гласува.
От общо гласували 130 народни представители, за - 13, против - 45, въздържали се - 72.
Предложението не се приема.
Алинея 3 - предлага се текстът да бъде: "Нотариусът извършва лично нотариалните и другите предвидени от закона действия".
Моля да гласувате това съдържание на ал. 3.
От общо гласували 128 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 10.
Приема се това съдържание на ал. 3.
Моля да гласувате чл. 2 с измененото съдържание на ал. 3.
От общо гласували 127 народни представители, за - 120, против - 4, въздържали се - 3.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Преди да докладвам чл. 3 искам, уважаеми господин председател и народни представители, да обясня, че в по-голяма част от предложените заглавия по отделните текстове са направени корекции, като те са съкратени. Комисията възприе това предложение на вносителите и на Съвета по законодателство и затова предлагам тези текстове, по които се изменят само заглавията, да бъдат гласувани едновременно заглавието и текстът.
Такъв е случаят с чл. 3. Неговото заглавие беше "Район на действие на нотариуса". Предлага се да отпаднат думите "на нотариуса" и заглавието да бъде "Район на действие".
И съдържанието на чл. 3:
"Чл. 3. Районът на действие на нотариуса съвпада с района на съответния районен съд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Други предложения по текста няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате съдържанието на чл. 3 заедно със заглавието - "Район на действие".
От общо гласували 130 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 10.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ:
"Нотариална камара
Чл. 4. Ал. 1. Нотариалната камара е юридическо лице със седалище в София".
Това е едно допълнение на предлога "в" за яснота, което сега го правим.
"Ал. 2. Членове на Нотариалната камара са всички нотариуси".
Народният представител Спас Димитров предлага чл. 4 да се измени така:
"Чл. 4. Учредява се Нотариална камара. Нотариалната камара е юридическо лице, в което членуват по право всички нотариуси".
Комисията не възприе направеното предложение от господин Димитров, но същевременно, съобразявайки се с него, направи подобрена редакция на чл. 4 и той придобива следното съдържание, предложено от комисията:
"Ал. 1. Създава се Нотариална камара. В Нотариалната камара членуват по право всички нотариуси.
Ал. 2. Нотариалната камара е юридическо лице със седалище в град София".
Това е окончателният текст, предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По същество предложението на Спас Димитров е прието.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Фактически с преработената редакция се приемат една част от неговите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 4 така, както беше представен.
От общо гласували 129 народни представители, за - 118, против - 1, въздържали се - 10.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Регистър на Нотариалната камара
Чл. 5. В Нотариалната камара се води регистър, в който се вписват всички нотариуси, съответно заместник-нотариуси, помощник-нотариуси и стажант-нотариуси и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон."
Народният представител Спас Димитров предлага в чл. 5 думите "помощник-нотариуси" да отпаднат. С отпадането на тези думи отпада и институцията на помощник-нотариуса. Впоследствие, след дебати в комисията, беше предложена нова редакция на този текст. Господин Димитров оттегли своето предложение, което фактически е включено в новата редакция.
"Чл. 5. В Нотариалната камара се води регистър. В регистъра се вписват нотариусите, помощник-нотариусите, стажант-нотариусите и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон."
Това е окончателният текст, предложен от комисията, в който фактически е прието и предложението на Спас Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 5 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 121 народни представители, за - 114, против - няма, въздържали се - 7.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Задължение за вписване
Чл. 6. Лице, задължено съгласно този закон да заяви обстоятелства, подлежащи на вписване, или промени в тях, съответно да представи документи, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството или промяната, освен ако законът определя друг срок."
Народният представител Спас Димитров предлага чл. 6 да отпадне.
Комисията не възприе това предложение, но същевременно предлага подобрена редакция на чл. 6 със следното съдържание:
"Чл. 6. Лице, задължено съгласно този закон да заяви обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра по чл. 5, съответно да представи документи, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, освен ако законът определя друг срок."
Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бележки? - Няма.
Най-напред трябва да гласуваме предложението за отпадане.
Моля да гласувате предложението на народния представител Спас Димитров да отпадне чл. 6.
От общо гласували 131 народни представители, за - 16, против - 93, въздържали се - 22.
Предложението на народния представител Спас Димитров не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 6 така, както беше предложено от комисията.
От общо гласували 132 народни представители, за - 115, против - 6, въздържали се - 11.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Публичност на регистъра на Нотариалната камара
Чл. 7. Всеки има право да преглежда регистъра на Нотариалната камара и да получава извлечение от него."
По този текст няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 7 така, както е представен.
От общо гласували 129 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 6.
Член 7 е приет.
Глава втора - "Нотариус", раздел първи - "Придобиване права на нотариус".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Най-напред комисията предлага в глава втора, заглавието на раздел първи вместо да бъде "Придобиване права на нотариус", да бъде заменено с "Придобиване на правоспособност на нотариус".
Моля, господин председателю, да се гласува заглавието на раздела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате заглавието на раздел първи така, както е предложено от комисията - "Придобиване на правоспособност на нотариус".
От общо гласували 128 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 5.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Изисквания за придобиване права на нотариус
Чл. 8. Ал. 1. Права на нотариус може да придобие дееспособно физическо лице на възраст до 60 години, което е само български гражданин и отговаря на следните изисквания:
1. да е завършило висше юридическо образование;
2. да е преминало изискващия се стаж и да е придобило юридическа правоспособност;
3. да има най-малко 2-годишен стаж;
4. да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо че е реабилитирано;"
Предложение от народния представител Спас Димитров: в чл. 8, ал. 1, т. 4 да се измени така:
"4. да не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран."
Тук искам да посоча предварително, че реабилитацията в редица други закони, в които е поставено като изискване лицата да не са осъждани, не се смята за заличаване и поради това пречката на такива осъдени лица да заемат длъжността остава.
"5. да не е лишено от права на нотариус;
6. да не е лишено от правото да упражнява адвокатска професия или търговска дейност;"
Народният представител Спас Димитров предлага в чл. 8, ал. 1, т. 6 думите "адвокатска дейност или" да отпаднат.
"7. да не е в производство за обявяване в несъстоятелност, да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен, както и да не е осъдено за банкрут."

Ал. 2. За стаж по ал. 1, т. 3 се зачита прослуженото време като съдия, прокурор, следовател, адвокат, младши съдия, младши прокурор, съдия-изпълнител, нотариус, съдия по вписванията, заместник-нотариус или помощник-нотариус, научен работник по правни науки, съдебен инспектор, експерт по законодателството или в органите на съдебната власт, юрисконсулт, правен съветник или експерт по правни въпроси в държавно или общинско управление".
Народният представител Спас Димитров предлага в чл. 8, ал. 2 думите "или общинско" да отпаднат.
Комисията предлага в заглавието на чл. 8 думите "за придобиване права на нотариус" да отпаднат и заглавието на чл. 8 да бъде "изисквания". Останалата част не се приема.
В хода на дискусията народният представител Светослав Лучников направи предложение да отпадне предложената от вносителя ограничителна възраст за заемане на длъжността нотариус до 60 години.
Това предложение беше отхвърлено чрез гласуване с 5 гласа "за", 4 "против" и 2 "въздържали се".
Със 7 гласа "за", 2 "против" и 2 "въздържали се" беше подкрепено предложението на народния представител Спас Димитров по ал. 1, т. 4, т.е. реабилитацията да се смята, че не е пречка да бъде назначено за нотариус осъждано лице.
Народният представител Спас Димитров оттегли в рамките на дискусията предложението си по т. 6, ал. 1, и по ал. 2.
При това положение комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 8:
"Изисквания
Чл. 8. Ал. 1. Правоспособност на нотариус може да придобие дееспособно физическо лице на възраст до 60 години, което е само български гражданин и отговаря на следните изисквания:
1. има висше юридическо образование;
2. положило е предвидения стаж и е придобило юридическа правоспособност;
3. има двегодишен стаж по ал. 2;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано;
5. не е лишено от правоспособност на нотариус;
6. не е лишено от правото да упражнява адвокатска професия или търговска дейност;
7. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си несъстоятелен, както и не е осъждано за банкрут;
8. да е вписан в регистъра по чл. 5.
Ал. 2. За стаж по ал. 1, т. 3 се зачита прослуженото време като съдия, прокурор, следовател, адвокат, арбитър, младши съдия, младши прокурор, съдия-изпълнител, нотариус, съдия по вписванията, помощник-нотариус, научен работник по правни науки, съдебен инспектор, експерт по законодателството или в органите на съдебната власт, юрисконсулт, правен съветник или експерт по правни въпроси в държавно или общинско управление".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Червеняков.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! При обсъждане на изискванията за придобиване права на нотариус искам да изтъкна две съображения, които имат отношение към конкретните редакции на съответните точки на ал. 1 на чл. 8.
Първата е, че нотариусът е частно лице, както и да го наричаме, на което държавата възлага да изпълнява определени функции. Следователно една от основните задачи на този законопроект трябва да бъде вдигането колкото е възможно по-високо летвата пред недобросъвестните участници в този процес. Така че при обсъждането на всички изисквания за нотариусите изискванията трябва да бъдат максимално точно, максимално ясно и максимално високо поставени, за да не се допусне лица, които са недобросъвестни, да изпълняват функциите на нотариус.
И второто съображение при обсъждането на тези изисквания е, че трябва да има корелация между съответните текстове на този закон и останалите текстове на други закони, които уреждат материята за категориите служители в съдебната система.
В тази връзка искам да обърна вашето внимание на т. 4. Аз ви предлагам т. 4 да остане в редакцията, в която е внесен законопроектът. Какви са съображенията ми? В редакцията, в която е внесена, т. 4 гласи следното: "да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо че е реабилитирано".
На първо място, това отговаря на цялостния замисъл, че лице, което е осъждано за умишлено престъпление, независимо от последващия акт на реабилитация не може да изпълнява функции в съдебната система. Между другото, такъв е подходът и в Закона за съдебната власт, където изрично в чл. 126, ал. 1, т. 3 е предявено точно такова изискване пред останалите категории служители - съдии, следователи и прокурори. Струва ми се, че няма никакви основания да смъкваме тези изисквания за нотариусите предвид на очевидната обществена значимост на функциите, които те изпълняват.
В тази насока предлагам т. 4 на ал. 1 на чл. 8 да бъде гласувана в редакцията, в която е внесена в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Мулетаров има думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Изложените съображения от министъра на правосъдието са основателни. Действително в другите действуващи закони, в които има забрана за заемане на юридически длъжности, е посочено изискването така, както е в проекта - независимо от това, че са реабилитирани. Защото реабилитацията поначало не заличава осъждането.
Ето защо лично аз подкрепям предложението, което е направено от господин министъра, и следва да бъде подложено на гласуване.
На второ място, предлагам за прецизност, господин председател, в т. 3 на ал. 1 на чл. 8 да отпаднат думите "по ал. 2", тъй като в ал. 2 е посочено - за стаж по ал. 1, т. 3. Става излишно дублиране.
Предлагам текстът да бъде приет с тези промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников го няма.
Заглавието няма да гласуваме отделно, тъй като поправката е чисто редакционна.
Второто предложение от господин Лучников е в ал. 1, чл. 8 да отпаднат думите "на възраст до 60 години".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 124 народни представители, за - 14, против - 71, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
Следващото предложение за отпадане е от ал. 1, т. 3 да отпаднат думите "по ал. 2".
Моля да гласувате.
От общо гласували 121 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 15.
Предложението се приема.

По отношение на ал. 1, т. 4, тъй като приоритет има текстът на вносителя, трябва да гласуваме предложението на Спас Димитров да се добави "освен ако е реабилитиран".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, предложението е за заместващ текст. Вместо "да не е осъждано на лишаване от свобода, умишлено престъпление, независимо че е реабилитирано", какъвто е текстът на вносителя, Спас Димитров предлага заместващия текст: "да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано". Това е заместващият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заместващия текст ще гласуваме най-напред. Ако той бъде приет, ще замества, ако не бъде, ще гласуваме текста, предложен от вносителя.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 127 народни представители, за - 8, против - 65, въздържали се - 54.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 8 с измененията, които бяха направени в т. 3 на ал. 1, а съдържанието на т. 4 е на вносителя.
От общо гласували 133 народни представители, за - 119, против - 4, въздържали се - 10.
Член 8 е приет.
Член 9 - "Несъвместимост".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Несъвместимост на професията на нотариуса.
Чл. 9. Ал. 1. Нотариусът не може едновременно:
1. да бъде народен представител, министър, заместник-министър, кмет, общински или районен съветник;
2. да заема изборна или назначаема длъжност в държавни или общински органи;
3. да работи по трудов договор;
4. да упражнява адвокатска професия;
5. да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участвува в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или кооперации.
Ал. 2. При преустановяване на дейността по ал. 1, т. 1, правата на нотариуса се възстановяват при условията на чл. 43".
Комисията, след като обсъди текста и прецизира някои от предложенията, като например заместник-министър, която не е избираема длъжност и не може да се включва в ограниченията, предлага също така да се съкрати и заглавието, като от него отпаднат думите "на професията на нотариус" и то остане само "Несъвместимост", предлага следната окончателна редакция на чл. 9:
"Несъвместимост
Чл. 9. Ал. 1. Нотариусът не може едновременно:
1. да бъде народен представител, министър, кмет, общински или районен съветник;
2. да заема длъжност в държавни или общински органи;
3. да работи по трудово правоотношение;
4. да упражнява адвокатска професия;
5. да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участвува в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или кооперации.
Ал. 2. При преустановяване на дейността по ал. 1, т. 1, правоспособността на нотариуса се възстановява при условията на чл. 43".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 9 така, както беше представен.
От общо гласували 131 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 7.
Член 9 е приет.
Член 10 - "Откриване на места за нотариуси".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Това е заглавието, а съдържанието е следното:
"Чл. 10. Ал. 1. Места за нотариуси в определен район могат да се откриват, когато на 25 000 жители има по-малко от 1 нотариус. За откритите места се насрочва конкурс.
Ал. 2. Откриването на местата и насрочването на конкурса се извършва със заповед на министъра на правосъдието след вземане мнението на Съвета на нотариусите. Съветът на нотариусите следва за заяви мнението си в 7-дневен срок."
Народният представител Спас Димитров предлага заместващ текст на ал. 2:
"Ал. 2. Откриването на местата и насрочването на конкурса се извършва със заповед на министъра на правосъдието след вземане писмено становище на Съвета на нотариусите.
Ал. 3. Заповедта по ал. 2 се съобщава писмено на Нотариалната камара. Влязлата в сила заповед се обнародва в "Държавен вестник".
Ал. 4. При необходимост от повече нотариуси в определен район, Съветът на нотариусите може да предложи на министъра на правосъдието да открие и допълнителни места за нотариуси в този район".
В процеса на обсъждането на текста и на направените предложения, народният представител Спас Димитров оттегли своето предложение, а комисията предлага ал. 1, 2 и 3 на чл. 10 да се приемат без промени, така както са предложени от вносителя, а ал. 4 да придобие следната редакция:
"Ал. 4. При необходимост на повече от определените нотариуси в определен район, министърът на правосъдието може по свой почин или по предложение на Съвета на нотариусите да открие допълнителни места за нотариуси в съответния район".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Господин Червеняков.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Струва ми се, че ще учудя присъствуващите в залата, но в качеството си на министър на правосъдието бих желал ал. 4 да претърпи известна корекция от това, което се предлага в момента.
Каква е логиката? - Предлага се при необходимост на повече места от определените за нотариуси в даден район, министърът на правосъдието да може по свой почин да разкрие и допълнителни места за нотариуси в този район. Струва ми се, че това дава прекалено много възможности на министъра на правосъдието и не дава възможност за работа в едно тясно сътрудничество със Съвета на нотариусите.
Общата логика при откриването на места включва решението на министъра, изразено в неговата заповед, след вземане на мнението на Съвета на нотариусите. Струва ми се, че тази логика трябва да продължи и в момента, в който се определят и повече от допустимите места в тази норма, която е определена в ал. 1.
Така че предлагам ал. 4 да има следната редакция: "При необходимост от повече от определените нотариуси в определен район министърът на правосъдието може след вземане на мнението или по предложение на Съвета на нотариусите да открие допълнителни места за нотариуси в съответния район". Струва ми се, че в този случай мнението на Съвета на нотариусите също има своето значение и следва в тази редакция да бъде гласувана ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Мнението на комисията?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Този текст, който сега предлага господин министърът, е нов, той не е обсъждан на заседание на комисията. Обсъждан е проектът на ал. 4, който има следното съдържание: "При необходимост от повече нотариуси в определен район Съветът на нотариусите може да предложи на министъра на правосъдието да открие и допълнителни места за нотариуси в този район". Тоест всички нови места за нотариуси могат да стават само ако Съветът предложи на министъра, а той сам да не може да върши това.
В комисията почти единодушно народните представители приеха, че тази възможност за разкриване на нови места следва да съществува както за министъра, така и за съвета. Затова се предложи редакцията, която комисията сега прочете, а именно, че министърът на правосъдието по свой почин или по предложение на Съвета на нотариусите - алтернативно да могат двете институции, министърът и съветът да вършат тази дейност.
Това предложение, което сега се прави, пак казвам, не е обсъждано. И пред нас алтернативите са две: или да приемем първоначалния текст на вносителите, или предложения текст от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министър Червеняков.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Струва ми се, че това, което предложих в момента, всъщност се касае за редакционно подобряване. Това, което се казва "по свой почин", да се замести - то е ясно, че министърът на правосъдието може - и да се допълни това, което е общият смисъл на ал. 1 "след вземането на мнение" и втората алтернатива си остава "или по предложение на Съвета на нотариусите". Тоест да не се казва, че министърът само по свой почин, а да се редактира това, което вече е предложено от ал. 1. Струва ми се, че става въпрос само за една по-добра редакция, като думичките "по свой почин" се заменят със "след вземане на мнение". В този вид би могло да се гласува от Народното събрание. По този начин ще се получи по-добра корелация между ал. 1 и ал. 4 от този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма. Аз нямам друг избор освен да предложа на гласуване заместващия текст на ал. 4, предложен от комисията. Ако той не се приеме, тогава преминаваме към текста, предложен от вносителя.
Моля да гласувате най-напред заместващия текст на ал. 4, предложен от комисията - "При необходимост на повече от определените нотариуси в определен район министърът на правосъдието може по свой почин или по предложение на Съвета на нотариусите да открие допълнителни места за нотариуси в съответния район".
Гласуваме този текст. Ако той не се приеме, преминаваме към текста на вносителя.
От общо гласували 132 народни представители, за - 79, против - 8, въздържали се - 45.
Текстът се приема.
Моля да гласувате целия чл. 10 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 140 народни представители, за - 115, против - 11, въздържали се - 14.
Член 10 е приет.
Последният текст, който ще разгледаме днес, е чл. 11.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Ред за кандидатстване
Чл. 11. Ал. 1. В едномесечен срок от обнародване на заповедта по чл. 10 кандидатите, които отговарят на изискванията по чл. 8, подават писмено заявление до министъра на правосъдието. Заявлението трябва да съдържа трите имена, единния граждански номер, адреса и упражняваната професия или занятие на кандидата, както и района, за който кандидатства.
Ал. 2. Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи за раждане, за завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, за трудов стаж и месторабота, свидетелство за съдимост, декларация за липса на друго гражданство, декларация по чл. 8, т. 5, 6 и 7 и медицинско удостоверение.
Ал. 3. Когато в определен район не се явят кандидати за всички открити места, срокът се продължава с още един месец, като в случая за този район могат да кандидатстват и лица над 60-годишна възраст.
Ал. 4. Кандидатите, пропуснали срока за кандидатстване, не могат да участват в конкурса."
Народният представител Спас Димитров предлага ал. 4 да отпадне.
Комисията единодушно прие това предложение, тъй като тя се явява излишна, защото действително който е изпуснал срока, не може да участва в конкурса, без това да е посочено в закона, и предлага следната подобрена редакция на чл. 11 с три алинеи:
"Чл. 11. Ал. 1. В едномесечен срок от обнародването кандидатите подават писмено заявление до министъра на правосъдието за участие в конкурса. Заявлението трябва да съдържа трите имена, единния граждански номер, адреса и упражняваната професия или занятие на кандидата, както и района, за който кандидатства.
Ал. 2. Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи за раждане, за завършено висше юридическо образование и придобива юридическа правоспособност, за трудов стаж и месторабота, свидетелство за съдимост, декларация за липса на друго гражданство, декларация по чл. 8, т. 5, 6 и 7 и медицинско удостоверение.
Ал. 3. Когато за определен район не се явят кандидати за всички открити места, срокът се продължава с един месец. В този случай за съответния район могат да кандидатстват и лица над 60-годишна възраст."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 11 така, както беше представен.
От общо гласували 134 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 16.
Член 11 е приет.
Тъй като чл. 12 е дълъг и няма да може да се побере в една минута и половина, закривам заседанието.
Утре продължаваме от 9 часа. (Звъни)

Закрито в 13,58 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
Иван Будимов

Илко Савов