Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1996-10-24

Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Нора Ананиева и Юнал Лютфи
Секретари: Иван Братулев и Юмер Юмер

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днес първа точка от дневния ред да бъде Проект за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договор за заем с Фонда за социално развитие на Съвета на Европа.
Втора и трета точка да бъдат съответно ратификациите по т. 5 и 6 от вчерашния дневен ред, за да бъдат приети, тъй като са от изключителна важност, и след това продължаваме с първо четене на Законопроекта за здравното осигуряване, внесен от Министерския съвет и така, както е решено програмата за работа на Народното събрание от 23 до 25 октомври 1996 г. - пета точка - първо четене на Законопроекта за частните малки предприятия.
Моля да гласувате това предложение.
Прощавайте, предложението ми е най-напред да минат ратификациите - Законопроект за ратифициране протокола, т. 5, след това т. 6 - Законопроекта за ратифициране на споразумението, т. 3 да бъде Проект за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договор за заем с Фонда за социално развитие на Съвета на Европа и продължаваме след това с другите точки.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 123 народни представители, за - 105, против - няма, въздържали се - 18.
Предложението е прието.
Процедура - Наташа Тачева.
НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги, на основание чл. 35, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в периода от 25 октомври до 1 ноември 1996 г. включително да заседават само постоянните комисии на Народното събрание, а следващото редовно пленарно заседание на Народното събрание да се проведе на 6 ноември 1996 г., сряда, от 9,00 ч.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Излишно ще ви бъде. Няма да стигнете.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Как така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против?
ИВАН КУРТЕВ (от място): Има, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте. Имате думата.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз бих помолил най-напред да чуем някакви аргументи за това предложение - да не се работи следващата седмица. Ако причината са изборите за президент, предложението е несериозно, защото втори тур просто няма да има. Така че, ако искате пък ваканция или отпуска, да си починете след изборното натоварване, то е друг въпрос, но да се дойде така на трибуната и да се каже да не работим еди-кога си, а да работим еди-кога си, е несериозно. Трябват някакви сериозни аргументи.
Парламентът има какво да работи и съвсем неоснователно е и неоправдано ще бъде една седмица парламентът да не заседава, без да е ясно дори и защо. Затова моля първо да има една сериозна аргументация и след това пък категорично съм против това парламентът да не работи. Мисля, че изразявам становището и на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имаше процедурно предложение, имаше против, преминаваме към гласуване. Искам да напомня само, че предложението не е да не работи парламентът, а да работят постоянните комисии.
Моля да гласувате предложението.
От общо гласували 183 народни представители, за - 113, против - 63, въздържали се - 7.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ МАРАКЕШКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СВЕТОВНАТА ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ И НА МАРАКЕШКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СВЕТОВНАТА ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ.
Давам думата на Николай Камов или на господин Филипов.
Господин Филипов, заповядайте. От Икономическата комисия ще докладва Емил Филипов.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект N 02.02-48 от 15 октомври 1996 г.
за ратифициране на Протокола за присъединяването
на Република България към Маракешкото споразумение
за създаване на Световната търговска организация и на
Маракешкото споразумение за създаване на Световната
търговска организация, внесен от Министерския съвет

На своето извънредно заседание на 18 октомври 1996 г. съвместно с Комисията по външната политика и европейската интеграция, с участието на министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество и представители на Министерството на външните работи, Икономическата комисия обсъди Законопроекта за ратифициране на Протокола за присъединяването на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация и на Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация.
Протоколът за присъединяването на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация е подписан на 2 октомври 1996 г. в Женева, а Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация - на 15 април 1994 г. в Маракеш, с измененията и допълненията към него.
Икономическата комисия смята, че с присъединяването на България към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, тя ще се присъедини към пакета от споразумения, включени в Заключителния акт от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори. То ще даде възможност на България за пълноправно участие в световните специализирани органи в системата на Световната търговска организация; за участие в консултации и преговори, засягащи различни аспекти на международната търговия.
Членството на Република България в организацията е необходимо условие за ускоряване процеса на асоцииране на страната към европейските структури, присъединяването към Централноевропейското споразумение за свободна търговия и последващото присъединяване към Европейския съюз.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за присъединяването на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация и на Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Следващото становище е на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
Моля госпожа Поптодорова да представи това становище.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Комисията по външната политика и европейската интеграция проведе едно задълбочено обсъждане на предложения Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяването на Република България към Маракешкото споразумение, в което участвуваха освен министър Папаризов и други членове на делегацията, която е водила преговорите.
В отговор на наши въпроси те дадоха задоволителна информация за условията, които те са договорили за българското членство.
Ето защо на това свое заседание от 18 октомври 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон:
1. Протокола за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, подписан на 2 октомври 1996 г. в Женева.

2. Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, подписано на 15.04.1994 г. в Маракеш с измененията и допълненията и следните приложения към него:
а) Приложение 1а - Многостранни споразумения по търговията със стоки;
б) Приложение 1б - Общо споразумение по търговията с услуги;
в) Приложение 1в - Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост;
г) Приложение 2 - Договореност относно правилата и процедурите за решаване на спорове;
д) Приложение 3 - Механизъм за преразглеждане на търговската политика при условията на протокола за присъединяването на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация."
Ето защо, госпожо председател, на основание на това становище на Комисията по външна политика и европейска интеграция аз бих предложила на колегите народни представители да подкрепят внесения законопроект за ратифициране на съответния протокол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Моля, колеги, да дадете съгласие за участие в заседанието на господин Петър Стефанов, заместник-министър на търговията и външноикономическото сътрудничество.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 142 народни представители, за - 117, против - 9, въздържали се - 16.
Прието е това предложение. Моля да бъде поканен господин Стефанов, който представлява вносителя.
Какви изказвания има по законопроекта?
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ние не чухме, но нашата страна си е запазила, присъединявайки се към Маракешкото споразумение, правото да субсидира земеделското стопанство, което трябваше да се изтъкне, за да го знаят народните представители. Това е една много важна клауза, която е много важна за нашето стопанство изобщо.
Аз си позволявам да пожелая на правителството наистина да организира, съобразно с поетите международни ангажименти, едно целесъобразно субсидиране на нашето земеделско стопанство, което се нуждае много от това.
Освен това, приветствайки присъединяването на страната към Маракешкото споразумение, т.е. към всеобщото споразумение за търговията и таксите, аз си позволявам също така да пожелая на правителството да спазва стриктно принципите на това споразумение най-вече в областта на свободното ценообразуване и към постепенно преминавне към конвертируемост на нашата валута. Само по този начин ние ще станем наистина пълноправни членове на Международната търговска общност и ще можем да разчитаме да завоюваме едно достойно място в международното разделение на труда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Нека да чуем господин Стефанов от името на вносителя, тъй като беше поставен въпрос. Имате думата.
ПЕТЪР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа, Споразумението за създаване на Световната търговска организация е резултат от Уругвайския кръг многостранни търговски преговори в рамките на ГАТТ, проведени през периода 1986-1993 г. Чрез неговото подписване в Маракеш на 15 април 1994 г. се създава Световната търговска организация, която функционира от 1 януари 1995 г. Договореностите и споразуменията, включени в заключителния акт на Уругвайския кръг, установяват новите принципи и правила, уреждащи развитието на международната търговия със стоки и услуги. Функционирането на Световната търговска организация укрепва институционалния механизъм за прилагане на многостранните търговски правила и гарантира изпълнението на ангажиментите за либерализиране на търговията, поети от страните-членки по време на преговорите.
Основните цели на Световната търговска организация, декларирани в споразумението за създаването й, включват разширяването на производството на стоки и услуги и търговията с тях, като същевременно се осигурява оптимално използване на световните ресурси в съответствие с тези цели и с целите за устойчиво развитие. С присъединяването си към Споразумението за създаване на Световната търговска организация България ще се присъедини към пакета от споразумения от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори. Тридесет дни след нотификация до Секретариата на Световната организация за ратифицирането на протокола за присъединяване на България към Световната търговска организация от Народното събрание нашата страна ще придобие правата и задълженията на пълноправен член на Световната организация.
България поема задължението да адаптира своето законодателство и търговско-икономическата си политика към принципите и дисциплините на Световната търговска организация и съгласно поетите ангажименти по време на двустранните търговски преговори със страните-членки. В същото време нашата страна ще получи предимствата, произтичащи от отстъпките и ангажиментите на всички останали страни, ратифицирали Споразумението за създаване на Световната търговска организация, включително и задължението им да намалят и елиминират напълно несъвместимите с правилата на организацията търговски бариери пред вноса на стоки и услуги с произход и от България.
Присъединяването на България към организацията представлява съществена крачка в интегрирането на българската икономика към световната търговска система и на практика е историческа стъпка към балансирани търговски отношения с всички страни. Заедно с това членството на България в Световната търговска организаиця е необходимо условие за ускоряване на процеса на интеграция на страната и към европейските структури и за последващо присъединяване към Европейския съюз. Членството ни към организацията е необходимо условие също така и за присъединяването на страната към централно-европейското Споразумение за свободна търговия.
Присъединяването на България към Световната търговска организация ще разшири възможностите на нашата страна да използва процесите на либерализация на световната търговия и глобализация на производството за достигане на конкретни национални стопански цели. Либерализирането на световната търговия с промишлени стоки, намаляването на митническите ставки по вноса на промишлени стоки в основните търговски партньори на България средно с 40 на сто в рамките на 5-годишен период и повишаването степента на гарантираност на достъпа на български производители и фирми до световните пазари чрез механизма на обвързване на митата в Световната търговска организация ще създадат допълнителни благоприятни условия за нашата индустрия. Намаляването на тарифните и нетарифните ограничения при търговията със селскостопански стоки ще подобри предвидимостта и достъпа до световните селскостопански пазари и може да окаже силно положително въздействие върху развитието на българското селско стопанство.
Ангажиментите, поети от страните с развита пазарна икономика, които във все по-голяма степен се превръщат в основен пазар на българския износ, по линия на ограничаване и намаляване на експортното субсидиране на селскостопанските стоки, както и ограничаването на мерките за вътрешна подкрепа в областта на селското стопанство и гарантирането на определено равнище на пазарен достъп ще окажат без съмнение благоприятно въздействие върху развитието и разширяването на българската селскостопанска продукция.


Новите правила и дисциплини при прилагане на антидъмпингови и компенсационни мерки предвиждат също така засилване на тяхната действеност, повишаване на прозрачността в тази сфера и ще заздравят позициите на българските износители на световните пазари. Предвид на това, че досега при подобни случаи българската промишленост беше изложена на протекционистични мерки и антидъмпингови мерки, които често отиваха извън нормите и правилата на ГАТТ, значително по-сурови.
В същото време нашата страна ще може да повиши ефективността на търговската политика при защита на местните производители от нелоялна конкуренция. В областта на защитните мерки по вноса са установени стриктни правила за прилагане, като са прецизирани процедурите, фиксирани в съвременните рамки за прилагането им и страните са задължени да нотифицират в определени срокове предприемането на съответните мерки.
Всички тези инструменти ще повишат в голяма степен прозрачността и сигурността на световните пазари, което ще бъде използвано от българските износители.
По-силната и по-ясната правна рамка, която е приета за водене на международна търговия, включително по-ефикасният и по-надежден механизъм за разрешаване на спорните въпроси в Световната търговска организация, предвидените стриктни норми и процедури за регулиране на възникващите между страните търговски спорове ще усилят и заздравят позициите на България в световната търговия.
След присъединяването на България към Споразумението за създаване на Световната търговска организация ще бъдат поети основни задължения, свързани със спазването на съответните норми за недискриминационно отношение към чуждестранните партньори във всички области, обхванати от системата на Световната търговска организация, привеждането на законодателството в областта на търговията в съответствие с правилата и принципите на многостранната система там, където то е извън тези рамки, изпълнението на ангажиментите за либерализиране на достъпа на чуждестранни партньори до българския пазар на стоки и услуги, гарантирането на условията за лоялна и добросъвестна конкуренция и адекватното пазарно поведение на предприятията, включително и тези с държавно участие, осигуряването на прозрачност и публичност на функционирането и развитието на народното стопанство.
Прилагането на разпоредбите на Споразумението за създаване на Световна търговска организация, свързано с придобиване на правата и задълженията на пълноправен член на организацията, налага България да адаптира своето законодателство и търговска политика към принципите и дисциплините на многостранната търговска система. Ще се наложат промени както в законодателството, така и в някои подзаконови нормативни актове. Измененията, които ще трябва да бъдат направени в съответствие с поетите от наша страна ангажименти при преговорите за присъединяване, не са с широк обхват. В Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество, както и в другите министерства и ведомства се извършва съответната подготовка с цел необходимите промени в законовата и подзаконовата уредба да бъдат приети в съгласуваните в протокола за нашето присъединяване срокове.
Присъединяването ни към организацията ще наложи следните законодателни действия от Народното събрание.
Приемане на Закон за присъединяване на България към Споразумението за граждански самолети в рамките на СТО, промени в Закона за акцизите, като срокът за осъществяването на промяната в Закона за акцизите е до края на 1997 г., приемане на Закон за присъединяване на България към Споразумението за държавните поръчки, като срокът за присъединяване към това споразумение е до края на 1997 г.
В документите по присъединяването на страната към СТО са вписани също така и задължения, които ще наложат промени в някои подзаконови нормативни актове, като внасяне на изменения в българската митническа тарифа, коригиране и адаптиране на съществуващата 10 на сто такса по вноса на употребявани автомобили с първоначална регистрация преди повече от 10 години, коригиране на постановлението на Министерския съвет за защита на вътрешния пазар от внос на стоки на дъмпингови и субсидирани цени, адаптиране, коригиране на постановлението за предприемане на защитни мерки по вноса в България, адаптиране на постановлението за определяне на митническата облагаема стойност при вноса на стоки, коригиране и адаптиране на съществуващите правила за произход на стоките, промени в реда и начина за осъществяване на граничен контрол в съответствие с разпоредбите на Споразумението за търговските аспекти по правата на интелектуалната собственост, Споразумението ТРИПС, коригиране и адаптиране на съществуващия разрешителен режим при внос на тютюневи изделия.
В Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество, в Главно управление "Митници" и в Министерството на финансите и в другите компетентни министерства и ведомства се извършва съответната подготовка за внасяне на изменения в подзаконовите нормативни актове.
Присъединяването на България към Световната търговска организация ще окаже стабилизиращо въздействие при изработването на търговската политика на страната на базата на пазарните принципи. Спазването на новите многостранни правила за световна търговия ще послужи като фактор за превръщане на задълженията, произтичащи от Споразумението за създаване на Световната търговска организация, постоянен елемент на търговската ни политика, а така също и за повишаване по този начин на нейната прозрачност и предвидимост.
Присъединяването на България към организацията е важен етап от процеса на адаптиране на българската икономика и търговската система към принципите на световното пазарно стопанство и многостранната търговска политика. Смятаме, че то ще повиши степента на прозрачност и предсказуемост в режима на страната и по този начин ще съдейства за засилване доверието на международната икономическа общност към страната ни като търговски и икономически партньор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Госпожа Елена Поптодорова има думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Изслушахме мотивите на кабинета за законопроекта, който е предложен на вниманието ни, изложени тук от господин Стефанов. Излишно е да казвам, че напълно ги споделям. Нещо повече, смятам, че те биха били достатъчни сами по себе си, за да преминем директно към гласуване и то положително гласуване на внесения законопроект.
Аз искам да отделя от тези мотиви един общ мотив от принципен характер, а той е, че с присъединяването си към споразумението България по същество става член на клуба, тя сяда наравно на масата за вземане на решения по основните въпроси на международната търговия. И само този мотив дори би бил достатъчен, за да подкрепим внесения законопроект. Ако вземам думата сега за едно по-подробно изказване, то е, защото бях провокирана преди два дни от един журналистически въпрос в следния смисъл. Една журналистка ме интервюираше по въпросите на външната политика и в един момент ми зададе въпроса така: Световната търговска организация е организация на богати държави. Какво ще прави бедна България в нея? Признавам, че този въпрос ме накара да си помисля, че настоящата точка от дневния ред дава възможност за дискусия или поне за няколко изказвания, които да дадат повече информация и на обществото за многопосочните интеграционни усилия, които се полагат, и на специализираните звена, които се интересуват от темата, както и за целта и полезността на тези усилия за развитието на страната.
Бих искала да отговаря чрез микрофоните на Народното събрание на тази журналистка, че Световната търговска организация е не организация на богати държави, а на 123 държави с различно равнище на икономическо развитие.
Един от резултатите от Уругвайския раунд, който договори Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация (СТО) е съкращаването на преференциалните разлики за страните-донори, т. е. стремеж да се регулират митническите налози и тарифи по начин, който да не дава едностранни предимства и ползи за страните-донори за сметка на страните-бенефициенти.
Няколко думи за самата СТО.
Това е уникална по своя характер организация, която осигурява изпълнението на постигнатите досега споразумения за либерализиране на международната търговия и за водене на многостранни преговори за търговска либерализация.
Световната търговска организация включва международна търговия със стоки и услуги, търговските аспекти на международните инвестиции, а в бъдеще - и то в близко бъдеще предполагам - и международните аспекти на условията на труд, на опазване на околната среда и на правилата на конкуренция.
Важно е да знаем и каква е структурата, какви са институционните рамки на СТО. Те предвиждат:
- конференция - като висш орган на организацията, която ще се събира на ниво министри на всеки две години;
- генерален съвет - като изпълнителен орган, където се събират представители на страните-членки един път месечно;
- съвети: по достъпа до пазара, т. е. търговията със стоки, по услугите, по търговските аспекти на интелектуалната собственост;
- комитети: по отделните споразумения, по бюджета, по търговия и развитие и др.;
- и различни други структури, една от които е особено важна: структура за решаване на спорове, които могат да възникнат между страните-членки.
Важното е, че България ще участва на всички тези равнища, за да защищава своя търговски интерес и за да постига по-пълна интеграция и навлизане в световната търговия.
Процесът беше дълъг. И аз дори имам спомени от него по много скромен начин от времето, когато България беше наблюдател в ГАТТ - това е общото споразумение за търговия и тарифи. А тя бе наблюдател от 1967 г. ГАТТ по същество е предшественик на Световната търговска организация.
През 1986 г. внесохме първата молба за присъединяване, а в новите условия, след промените в Европа, тази молба бе подновена или депозирана отново през 1993 г. Последваха 3 години на интензивни двустранни преговори и тук специално искам да се спра на преговорите по експортните субсидии за селскостопанските стоки, водени с Австралия, Нова Зеландия и Аржентина. Благодарна съм на господин Лучников, че избра да открои точно този кръг от преговори, който България води, въпреки че има още редица паралелни преговори по отделните елементи на споразумението.
Тези три държави поддържаха позицията, че на България не бива да се дава право на експортни субсидии, тъй като тя през последните 5 години не ги е ползвала и следователно няма нужда от тях. Те твърдяха, че ако бъдат предоставени такива субсидии, ще се създаде прецедент, който ще срути многогодишните усилия на същите тези държави за намаляване и премахване на експортните субсидии.
Ето защо наистина като най-голям успех на преговорите може да се счита договарянето на възможността за въвеждане на субсидии за селскостопанския износ, при това на нов базисен период - 1990-1992 г., като последен, възможно най-представителен период. По правило би трябвало да се ползва последният 3-годишен период.
Така на нас са ни позволени субсидии от 147 млн. екю за 1995 г. с редукция до 101 млн. екю през 2000 г.
Тук ми се иска да цитирам един текст от т. 58 на доклада на работната група:
"Членовете на СТО приеха по-ранен период от последните 3 години, тъй като те не могат да бъдат смятани за представителни в резултат на ембаргото, наложено от Организацията на обединените нации на бившата Република Югославия".
Неслучайно цитирам този текст. Тук искам да ми позволите да напомня многобройните питания на колеги във връзка с усилията, които полага правителството за постигане на компенсации срещу щетите, които България претърпя в резултат на тези санкции. Поне тук присъстващите, а и публиката знае, че тези питания бяха често пъти използвани, за да се вмени едва ли не пряка и персонална отговорност на правителството за факта, че не се получават преки, платени едва ли не във финансово измерение субсидии. Иска ми се да мисля, че този тип питания бяха по-скоро плод на неинформираност, отколкото на недобросъвестност. Иначе авторите им биха знаели, че преки компенсации до този момент не са били изплащани никому. Но това, за което говорим в момента, постигнатото по селскостопанския износ, е най-добра илюстрация как можем да търсим компенсации чрез други механизми.
Аз споменах доклада на работната група и ми се иска още един път да се позова на него - по-точно на т. 5 от общата му част, където се казва:
"Забелязвайки, че България извършва достигащи далеч реформи, насочени към либерализиране на външнотърговския режим и хармонизирането му с многостранната търговска система, членовете на работната група приветстват първоначалната молба на България за присъединяване към ГАТТ-47 и по-късно към споразумението за създаване на Световната търговска организация. Като изразяват своята подкрепа и насърчение за усилията на България да продължи да реформира и либерализира своята икономика, членовете заявяват своето пълно убеждение, че присъединяването към ГАТТ-47 и към споразумението за създаване на СТО ще улесни прехода на страната към пазарна икономика и ще допринесе за повишаване на жизнения стандарт на българския народ чрез осигуряване на стабилност и привличане на по-нататъшни инвестиции, които ще създават нови работни места и ще доведат до по-добри конкурентни условия за българския износ на световните пазари".
В този смисъл те отбелязват, че концесиите за пазарен достъп, договорени в контекста на Уругвайския раунд, които бяха значителни, ще бъдат на разположение на България, България ще може да се ползва от тях чрез придобиването на членство в Световната търговска организация.
Аз мисля, че този пасаж дава възможно най-точен отговор на въпроса за значението и ползите от присъединяването ни към СТО, както и една оценка на усилията, които България извършва в момента, за реформиране на своята цялостна икономическа и в частност търговска система. Неслучайно цитирам този пасаж. Това е мнение на независими чуждестранни експерти. Вие знаете, че никой не е пророк в собствената си страна и ние често пъти обичаме да се позоваваме на външни експерти и наблюдатели.
Иска ми се да спомена две важни според мене точки или два момента от споразумението, които също би трябвало да бъдат отчетени като успех:
Това е значението, което подписаното споразумение има в преговорите с други страни. Имам предвид Турция и Русия.
Най-напред за преговорите с Турция. Известно е, че имаше много голям натиск от страна на Турция за сключване на споразумение за зона за свободна търговия. Добрата новина е, че делегацията, която водеше преговорите, ги приключи в смисъл на концесии в рамките на присъединяването към Световната търговска организация, което е в полза на позициите, които защищаваше България в тези преговори. А това бяха повече от 2-годишни съвсем нелеки преговори.
Друг плюс, това е сравнително високото обвързано ниво на митата.
По Русия - един изключително важен въпрос. Знаете, че той често пъти е предмет на разговори и в Комисията по външната политика и европейската интеграция, както и в другите специализирани комисии, по-специално в Икономическата комисия. Във всички случаи членството ни в Световната търговска организация ще бъде един инструмент за доброто, надявам се положително приключване и на преговорите с Русия. Те минават засега през общата система за преференции. Аз споменах за това, че в резултат на Уругвайския раунд и на подписване на споразумението за членство в СТО и създаването на самата организация, по същество се намалява тази разлика, съкращават се преференциалните разлики за страните-донори. Но от друга страна - и тук е моментът да отбележа - ефективността всъщност на общата система за преференции се запазва. И това за България е добро, защото аз досега говорих за България като страна-бенефициент, но България е и страна-донор. Тоест, тя има един двупосочен интерес, който към момента мисля е добре защитен от наличната регламентация: от една страна, от СТО, от друга страна, от общата система за преференции.

Предвид огромните загуби от санкциите на ООН и - пак казвам - именно в това свое двойно качество на страна-донор и на страна-бенефициент, ние очакваме страните-донори да запазят и да разширят митническите си преференции за българския износ. И тук, на тази основа, е нашето искане за включване на българския износ в диференциалната схема на Русия. Тя е в сила от 1994 г. и предоставя фактически 50 на сто намаляване на митата за страните-бенефициенти. Това е списък от 104 държави, сред които например са Румъния, Турция, Македония, Словения, Хърватска, и няма никакви основания България да бъде изключвана от този списък.
Трудностите засега в преговорите с Русия са може би най-напред за това, че Русия все още не е започнала своите двустранни преговори за членство със СТО и защото все пак ние настояваме да не се засягат преференциалните договорености, постигнати с Европейския съюз. Но аз пак повтарям, че нашето участие в този - нека го нарека клуб, схема, организация, все едно - Световната търговска организация във всички случаи и е голямо предимство в двустранните ни преговори с Русия.
Изслушах с голямо внимание частта от изложението на господин Стефанов, която се отнасяше до задачата на парламента. Очевидно е, че тази дейност, свързана с интегрирането и в търговската международна система, не е само задължение на изпълнителната власт. Ние вече правим по същество своята първа стъпка, като ще приемем - и аз съм убедена в това - Закона за присъединяване към СТО.
Що се отнася до присъединяването ни към Споразумението за държавните поръчки, то ние първо трябва да приемем Закона за държавните поръчки. Вчера имам информация от правителството, че законът в кабинета вече е приет, т.е. можем да очакваме всеки момент той да дойде до съответните комисии и единствено можем да обещаем по-голяма експедитивност в обсъждането и приемането му.
Аз направих това по-дълго изказване, което не е обичайно за една на пръв поглед рутинна ратификация, защото ми се иска все пак да се знаят и усилията, и плюсовете от една работа, която често пъти остава скрита. Защото ми се иска да се отдаде дължимото на правителството за приключването на тези наистина дългогодишни и много трудни преговори. Казвайки - правителството, разбира се, съзнавам, че то има добрия шанс да сложи точката върху и-то. Върху тези преговори работеха и предишните две правителства и тук е мястото в сградата на Народното събрание ние да им отдадем, както казах, дължимото.
Надявам се наистина, че ще бъде оценен по достойнство този акт. Надявам се също скоро да се усетят и реалните ползи от него.
Накрая само бих искала да поздравя господин Стефанов като представител на кабинета и той да отнесе тези поздравления към своите колеги. Така че нека си пожелаем взаимен успех в по-нататъшната работа по членството ни в СТО.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други желаещи да се изкажат? - Няма.
Тогава мога да поставя на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на протокола за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация и на Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация.
Моля да гласувате.
От общо гласували 163 народни представители, за - 163, против - няма, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Филипов.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не така често от двете страни на залата се приветствува една ратификация с пълно болшинство. И това показа и гласуването.
Тъй като не бяха направени предложения към законопроекта за първо четене, предлагам да преминем към приемането на законопроекта и за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля режим на гласуване на процедурното предложение за приемане на законопроекта на второ четене в това заседание.
От общо гласували 167 народни представители, за - 167, против - няма, въздържали се - няма.
Прието е процедурното предложение.
Моля господин Филипов да докладва текста на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ:

"Закон за ратифициране на протокола за
присъединяването на Република България към
Маракешкото споразумение за създаване на
Световната търговска организация и на
Маракешкото споразумение за създаване на
Световната търговска организация

Чл. 1. Ратифицира протокола за присъединяването на Република България към Маракешкото споразумение за създаването на Световната търговска организация, подписан на 2 октомври 1996 г. в Женева.
Чл. 2. Ратифицира Маракешкото споразумение за създаването на Световната търговска организация, подписано на 15 април 1996 г. в Маракеш, с измененията и допълненията и следните приложения към него:
а) приложение 1а - Многостранни споразумения по търговията със стоки;
б) приложение 1б - Общо споразумение по търговията с услуги;
в) приложение 1в - Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост;
г) приложение 2 - Договореност относно правилата и процедурите за решаване на споровете;
д) приложение 3 - Механизъм за преразглеждане на търговската политика при условията на протокола за присъединяването на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли някакви бележки и допълнителни предложения към текста за второ четене? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 170 народни представители, за - 170, против - няма, въздържали се - няма.
С това законът е приет. Ратифициран е протоколът за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация и самото споразумение.
Има думата господин Стефанов.
ПЕТЪР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа! Разрешете ми да благодаря за начина, по който българският парламент гласува този закон. Като с две думи се върна към направеното изказване за сектора "Селско стопанство" и постигнатите от България договорености, бих искал само да подчертая, че подобен инструмент се разрешава след влизането в сила на Световната търговска организация, след уругвайския кръг преговори. Подобен инструмент за първи път се разрешава на нова страна, присъединяваща се към организацията. Това е още едно доказателство за огромния труд и професионализъм, приложен от екипа, който преговаряше споразумението и условията за членство на страната към организацията.
Благодаря ви за признанието на този огромен труд, труд, приложен от няколко правителства последователно.

Начинът, по който гласува българският парламент, Народното събрание, е според мен много силен сигнал към Световната икономическа общност за това, че България ще продължи да изгражда търговска политика на базата на пазарни принципи. Това е един много силен сигнал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
И така, т. 2 -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ТЪРГОВИЯТА С ГРАЖДАНСКИ САМОЛЕТИ "АНЕКС-4А" КЪМ МАРАКЕШКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СВЕТОВНАТА ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ.
Господин Филипов има думата да представи становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаема госпожо председтел, уважаеми колеги народни представители!
С Т А Н О В И Щ Е
на Икономическата комисия по Законопроект
N 020247 от 15 октомври 1996 г. за ратифициране
на Споразумението за търговията с граждански
самолети "Анекс-4А" към Маракешкото споразумение
за създаване на Световната търговска организация,
внесен от Министерския съвет
На свое извънредно заседание на 18 октомври 1996 г., съвместно с Комисията по външната политика и европейската интеграция, с участието на министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество и представители на Министерството на външните работи, Икономическата комисия обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението за търговията с граждански самолети "Анекс-4А" към Маракешкото споразумение за създаването на Световната търговска организация, подписано на 12 април 1979 г. в Женева, с измененията и допълненията към него.
Икономическата комисия смята, че с това споразумение ще се постигне максимална свобода в търговията с граждански самолети, части и съответно оборудване в световен мащаб, включително премахването на мита и в най-голяма степен намаляването или премахването на ограничаващите и деформиращите търговията ефекти.
Присъединяването на България към Споразумението за търговия с граждански самолети е свързано и с нашето членство в Световната търговска организация.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за търговията с граждански самолети "Анекс-4А" към Маракешкото споразумение за създаването на Световната търговска организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви също.
Моля господин Камов да представи становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 18 октомври т.г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за търговията с граждански самолети "Анекс-4А" към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, подписано на 12 април 1979 г. в Женева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания, предложения, бележки по този законопроект? - Не виждам.
Моля да гласувате на първо четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението за търговията с граждански самолети "Анекс-4А" към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация.
От общо гласували 132 народни представители, за - 131, против - няма, въздържал се - 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Филипов има думата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Тъй като не бяха направени предложения по време на приемането на законопроекта на първо четене, моля да подложите на гласуване да приемем законопроекта и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 129 народни представители, за - 129.
Прието е това предложение. Моля, господин Филипов, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ:
"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението за търговията
с граждански самолети "Анекс-4А" към Маракешкото
споразумение за създаването на Световната търговска
организация
Член единствен. Ратифицира Споразумението за търговията с граждански самолети "Анекс-4А" към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, подписано на 12 април 1979 г. в Женева, с измененията и допълненията към него." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има ли допълнителни бележки? - Не виждам желаещи да се изкажат.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 148 народни представители, за - 148.
С това е приет Законопроектът за ратифициране на Споразумението за търговията с граждански самолети "Анекс-4А" към Маракешкото споразумение.

Трета точка от днешния дневен ред е:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ С ФОНДА ЗА СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.
Две комисии имат становища - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалните и демографските проблеми.
Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси. Господин Кирил Желев има думата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!

Комисия по бюджет и финанси
-----------------------------------------------------------------------
С Т А Н О В И Щ Е
по проект за решение за даване на съгласие за
сключване от Министерския съвет на договор
за заем с Фонда за социално развитие на Съвета
на Европа N 020331 от 4 октомври 1996 г.
На заседание, проведено на 22 октомври 1996 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди проекта за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договор за заем с Фонда за социално развитие на Съвета на Европа. Проектът се отнася за строителството на социални жилища в община Раднево и предвижда изгражднето на 73 еднофамилни и двуфамилни жилищни сгради в индивидуални парцели и свързаната с тях инфраструктура. За това ще са необходими общо 1 млн. и 436 хил. щатски долара.
Фондът за социално развитие осигурява кредит в размер на 574 хил. щатски долара. Заемът се предоставя при най-изгодни условия. Останалите средства от 862 хил. щатски долара трябва да се осигурят от държавния бюджет или от бюджета на община Раднево.
Осъществяването на проекта е започнало през 1993 г. и до края на 1995 г. с общинския бюджет са изразходвани около 5 млн. и 700 хил. лева.

Предвижда се строителството да завърши през 1998 г., за което бюджетът за следващите две години - 1997 и 1998 г. трябва да осигурява годишно по около 100 млн.лева.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя предложението на вносителя Народното събрание да даде съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи договор за заем с Фонда за социално развитие на Съвета на Европа в размер на 574 хил. щатски долара за изграждане на жилища за социално слаби семейства в община Раднево.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Йордан Школагерски има думата, за да представи второто становище.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Комисията по труда, социалните и демографски проблеми предлага следното становище по проекта за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на Договор за заем с Фонда за социално развитие в Съвета на Европа и на заседанието си на 17 октомври 1996 г. беше обсъден проекта за решение внесен в Народното събрание от Министерския съвет.
Предложението за решение на Народното събрание във връзка с приетото от Министерския съвет Решение N 1110 от 3 октомври тази година е за одобряване на проект за изграждане на социални жилища в община Раднево, Хасковска област, предназначени за настаняване на цигански семейства. Република България е една от малкото страни в Източна Европа, която е член на Фонда за социално развитие и има право да предлага за финансиране на социални проекти по различните направление от дейността на фонда.
Пълното досие на проекта беше предоставено във фонда и след извършването на проучване е изразено становище, че същият напълно отговаря на критериите на фонда за финансиране. Осъществяването на инвестиционния проект за изграждането на 73 еднофамилни и двуфамилни жилища и свързаната с тях инфраструктура е от особено значение за региона и ще намали съществуващото напрежение сред циганските семейства.
Осъществяването на проекта е започнало през 1993 г. и се предвижда строителството да завърши през 1998 г.
След обсъждане, присъстващите на заседанието членове на комисията единодушно решиха да препоръчат на Народното събрание спешното приемане на проекторешението.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Колеги, моля да гласувате за участие в заседанието по тази точка на архитект Митьо Виделов, заместник-министър на териториалното развитие и строителството. Моля, гласувайте!
От общо гласували 131 народни представители, за - 131, против и въздържали се - няма.
Моля да поканите архитект Виделов в залата.
Има ли предложения, изказвания, въпроси?
Господин Димитров има думата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Един от най-сложните и тежки проблеми на социално слабите семейства е решаването на жилищните им нужди. Промените след 1989 г. отнеха възможността на една голяма група български граждани да търсят решаване на жилищните си проблеми в обозримо бъдеще. Оттеглянето на държавата и рязкото снижаване на стандарта на мнозинството български граждани с нерешени жилищни проблеми ги отдалечи от оптималното и навременно решаване на един от най-важните им социални въпроси. И ако за част от семействата, които не обитават нормални в конструктивно и хигиенно отношение, но недостатъчни като помещения този въпрос търпи отлагане и търсене на решение в новите условия, то за определена група социално слаби семейства този въпрос е най-важният. Те живеят при крайно лоши условия - в нехигиенични и често опасни за самосрутване сгради.
В тази обстановка само може да бъде приветствана инициативата на ръководството на община Раднево и Министерство на териториалното развитие и строителството за проучването, подготовката и началото на реализацията на проект: "Жилища за социално слаби ромски семейства" в община Раднево.
Проектът предвижда изграждането на малък комплекс от 73 еднофамилни жилища - 50 едноетажни с 55 квадратни метра разгъната застроена площ и 23 двуетажни с 80 квадратни метра разгъната застроена площ в индивидуални парцели и свързаната с тях инфраструктура. Четиридесет на сто от необходимите средства в размер на 574 хиляди долара могат да бъдат осигурени чрез кредит от Фонда за социално развитие на Съвета на Европа.
България като член на този фонд предоставя досието на проекта за разглеждане. След задълбочено проучване е изразено становището, че българският проект е един от малкото, който напълно отговаря на критериите на фонда за финансиране.
Проектът е от особено значение за региона, за общинската социална политика и може да послужи за модел, който да бъде приложен и в други населени места. Тук има удачно обединяване на усилията на общината, държавата, международни институции и, разбира се, прякото заангажиране на заинтересованите лица.
Основната цел на проекта е изваждането на тази социална група от състоянието на мизерия и липса на елементарни жилищни и хигиенни условия на обитаване и адаптацията й в обществото на основата на равнопоставеност с останалото население. Избраният подход за реализация на проекта е на базата на следните предпоставки - жилищата се изграждат на терен, който е общинска собственост. По същество изгражданите жилища ще бъдат общинска собственост и цялостната им реализация, заедно с прилежаща инженерна инфраструктура ще се осъществи от общината като единен инвеститор в кратък период от време.
Създават се условия за запазване на традициите и обичаите на това население. Използва се активното участие на заинтересованите при изпълнението на проекта.
Идеята започва през 1993 г., когато на базата на конкурс са изпълнени комплексни проектопроучвателни работи и е одобрен техническият проект. До момента е изпълнена част от инженерната инфраструктура и е започнало изграждането на първите сгради. Цялостното финансиране на този проект до момента е осигурено от община Раднево.
Сложната финансова обстановка, необходимостта от задълбочаване на връзките и реализирането на съвместни проекти с Фонда за социално развитие, на който член е и България - една от малкото страни от Източна Европа - изисква подкрепа на предложения проект за решение. Резултатите от успешната реализация на този проект могат да послужат като модел за решаване на социални проблеми в областта на обитаването, за формиране на стратегия и политика за решаване на жилищни проблеми на социално слаби семейства.
Приканвам народните представители да подкрепят това предложение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има ли други изказвания или предложения? - Не виждам.
Разполагате с проекта за решение. Ще го прочета още един път:
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България реши:
Дава съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи договор за заем с Фонда за социално развитие на Съвета на Европа в размер на 574 хиляди щатски долара за изграждане на жилища за социално слаби семейства в община Раднево. Моля, гласувайте!
От общо гласували 141 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 4.
Решението е прието.
Следва дългоочаквания, много сериозно готвен в различни варианти най-после стигнал до пленарна зала Законопроект за здравното осигуряване.
Преминаваме към следваща точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Кой ще докладва най-напред становището на Комисията по здравеопазването? Може би да чуем най-напред вносителя? Не, по-добре да чуем най-напред становищата - доктор Банков, тъй като професор Зънзов е в чужбина, моля да прочетете становището.
Водеща е Комисията по труда, социалните и демографските проблеми. Най-напред ще чуем господин Школагерски, който има едно по-обширно становище.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Преди да изложа становището, госпожо председател, моля да предложите на Народното събрание да гласува решение в заседанието да участвува и директорът на Националния осигурителен институт господин Никола Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има и още едно предложение за допускане в залата на госпожа Фани Виденова - началник на Управление "Правно" в Министерството на здравеопазването.
Моля да дадете съгласие за участието на двамата.
От общо гласували 128 народни представители, за - 120, против - 4, въздържали се - 4.
Прието е процедурното предложение.
Господин Школагерски има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
"Становище на Комисията по труда, социалните и демографски проблеми по Закона за здравното осигуряване.
На свое заседание, състояло се на 22 октомври 1996 г., Комисията по труда, социалните и демографски проблеми разгледа внесения от правителството Проект за Закон за здравното осигуряване, като водеща комисия. След станалите разисквания, бе прието следното становище:
1. Проблемът за здравното осигуряване стои за уреждане от началото на реформите в страната. При Тридесет и шестото Народно събрание беше внесен Законопроект за здравно осигуряване, който не беше разгледан поради предсрочното прекратяване на мандата на Народното събрание. Комисията счита, че този проблем стои остро пред обществото и по важност се равнява на радикална реформа в осигурителното дело. Затова смятаме, че е навременно внасянето на законопроекта за разглеждане и приемане на първо четене от парламента.
Комисията възприема основните пет принципа, върху които е изработен законопроектът, а именно:
- задължително осигуряване на всички граждани;
- солидарност между осигурените;
- всеобща достъпност на медицинската помощ;
- създаване на обособен фонд в състава на Националния осигурителен институт, наречен фонд "Здравно осигуряване";
- пазар на труда за изпълнителите на медицинските услуги.
Комисията възприема структурирането на закона. Същият има осем раздела, като във всеки раздел е направен опит да се регламентира както един от петте принципа, така и конкретните правоотношения, които възникват от изпълнението на закона. Общото наше мнение е, че съдържанието на законопроекта е достатъчна основа за започването на една разширена дискусия между всички заинтересовани с оглед подобряване изчерпателността на правното регулиране и попълване, конкретизиране и точно изразяване на определените правила.
Комисията смята, че това широкообхватно обсъждане трябва да стане под контрола на парламента, водещата комисия и Комисията по здравеопазването. Затова в своето становище Комисията по труда, социалните и демографски проблеми прави следните препоръки, като неразделна част от нейното становище, а именно:
1. Препоръчва на вносителя да оформи и даде статут на постоянна работна група, която да подготви законопроекта за приемане на второ четене. Същата да има задължението да обсъди предложенията на заинтересованите и народните представители, във връзка с подобряване на законопроекта, както и да спази и препоръките на комисиите.
2. Срокът за даване на предложения трябва да даде възможност да бъдат направени такива от всички заинтересовани, а не само от народните представители. Това предполага най-напред да имат възможност да обсъдят законопроекта, а след това да дадат писменото си становище. Препоръчваме писмените становища да бъдат направени в два екземпляра, като единият бъде изпратен в работната група на вносителя, а другият с оглед съдържанието си във водещата комисия или в Комисията по здравеопазването.
Така ще се създаде възможност работната група да отчете направените предложения при изготвяне на окончателната редакция на законопроекта за приемането му на второ четене, а на комисиите ще бъде дадена възможност да проконтролират работата на вносителя с оглед възприемане или отхвърляне на тези предложения.
Препоръчваме този срок да бъде в продължение на 3 месеца от приемането на закона на първо четене.
3. Препоръчваме работната група съвместно с Комисията по здравеопазването и водещата комисия задължително да проучат опита на страните, извършващи преход към пазарно регулирано стопанство и отчетат причините, поради които техните законодателства по този проблем са срещнали трудности, довели до отрицателни последици за действието на приетите закони. Наред с това препоръчваме да се проучи и опита на водещите европейски страни, в които това законодателство се прилага от години.
Сравняването на тези два опита да служи като отправна точка за преценка на предлаганите законови решения в този законопроект по въпросите на: осигурените лица, осигурителните права, начина за набиране и разходване на фонда "Здравно осигуряване", както и по контрола върху тези две дейности.
Същото трябва да се повтори и по отношение на раздел пети - "Договори", като се подложи на преценка, на какви конкретни условия трябва да отговарят изпълнителите на услугите за здравна помощ. Особено полезен ще бъде този опит при структурирането на органите на Националния осигурителен институт, извършващи контрол по приходите във фонд "Здравно осигуряване". С още по-голяма сила това важи за структурирането и изграждането на контрола по разходите на фонд "Здравно осигуряване".
Наред с това ясно трябва да се отчетат препоръките на Европейския съюз и с оглед на становището на парламента, че приеманите закони следва да бъдат съгласувани с европейското законодателство, работната група трябва да съобрази това при подготовката на закона за приемането му на второ четене.
4. Така подготвеният законопроект от работната група да бъде внесен обратно в комисиите, които на своите открити заседания да го разгледат съвместно с вносителите, с Националния осигурителен институт, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалните грижи, Българския лекарски съюз, Българския стоматологичен съюз, публичните и частни здравни заведения, които биха се явили изпълнители за услугите за здравна помощ.
5. Наред с общите препоръки комисията прави и следните конкретни препоръки:
а) Вносителят да прецени следва ли да бъде променено състоянието на здравната мрежа? Налага ли то извършване на преструктуриране, облечено в ново законодателно регламентиране? Ако това се налага, не следва ли то да бъде извършено преди внасянето на законопроекта за второ четене?
Нашето разбиране е, че ако такова преструктуриране се налага, то трябва да бъде направено преди да бъде подготвен законопроектът за второ четене, което следва да се съобрази в окончателния вариант на настоящия закон, с оглед оценяването на здравните и стоматологични услуги и кой ще ги извършва.

б) Да се прецени необходимостта от преминаването на ТЕЛК и ЦТЕЛК от системата на здравеопазването в системата на Националния осигурителен институт. По наше разбиране това е необходимо. В закона трябва да се предвидят изрични норми за това, с които да се уреди правното им положение в структурата на Националния осигурителен институт.
Здравните заведения, в които действуват ЛКК, следва да имат доверен лекар на фонд "Здравно осигуряване", който задължително да полага третият подпис върху документа за отпуск. Правното положение на тези доверени лекари също трябва да бъде уредено в закона.
От този аспект трябва да се погледне и статутът на лекарите, извършващи първичните здравни услуги. Тридневният отпуск по болест в законопроекта се предвижда да бъде заплащан от работодателите. Същите лекари имат право еднолично да дават отпуск в рамките на 10 дни. В законопроекта не е предвидена възможност за контрол от страна на работодателите, а контролът, предвиден за Националния осигурителен институт, считаме за недостатъчен и неефективен. Препоръчваме на работната група да реши тези въпроси със специалния правен статут на тези лекари.
Горните разрешения наред с наказателната, делитната гражданска отговорност ще доведат и до дисциплинарна отговорност, ако същите са служители от системата на Националния осигурителен институт и фонд "Здравно осигуряване".
в) Предлаганата регламентация на материята по набирането на средствата във фонд "Здравно осигуряване" не дава основание да се прецени дали фондът може да покрие всички разходи по предвидените в закона основания. Този баланс, който трябва да бъде решен с положителен превес към фонда, е от изключително значение за бъдещата негова успешна работа. Следва да бъде разработена по-подробно материята за отговорността пред фонда на работодателите и осигуряващите се при неизпълнение на тяхното задължение да внесат средствата си във фонда. При неизпълнение на това задължение от работодателите, фондът не може да откаже заплащането на здравните услуги на осигурените лица, но в същото време той се явява като кредитор на неизпълнилите задължението си. Наред с предвидените санкции, което по наше разбиране е второстепенно, следва да бъде предвиден ефективен правен механизъм за събиране на дължимите средства. В този аспект трябва да се ползува опитът по съществуващата правна уредба за събиране на неиздължените вноски към общественото осигуряване, а ако се налага, като се изхожда от сегашния опит, да се подобри тази уредба и да се заложи в закона.
По отношение на санкциите следва да се предвидят такива за юридическото лице и отделно глоби за длъжностните лица, отговорни за редовното изпълнение на задълженията към фонд "Здравно осигуряване". В горния аспект следва да се подобри и предлаганата нормативна уредба с оглед отговорността за неизправните осигурени лица.
г) Комисията препоръчва осигурителната вноска, която е за сметка на работодателите, да се получи, като се трансформират досегашните данъчни задължения към бюджета и с това да не се утежняват финансовите резултати на работодателите.
д) Осигурителните вноски на лицата, работещи по трудови правоотношения, да се приспадат от начисления данък общ доход.
Наред с това комисията препоръчва един процент от въведената от 1 март двупроцентова лична осигурителна вноска да се превежда от фонд "Обществено осигуряване" във фонд "Здравно осигуряване" по индивидуална партида за всеки осигурен.
Комисията препоръчва също така вносителят да обсъди и другите по-общи въпроси:
1. Да се прецизира и подробно разработи раздел четвърти - относно правното приложение на фонд "Здравно осигуряване" в структурата на Националния осигурителен институт и неговото ръководство.
2. Да се прецизира съдържанието на чл. 10 от закона. (Това са правните основания за заплащане на здравните услуги, като не се наричат помощи)
3. Не е обсъдена и изразена в закона възможността Националният осигурителен институт да разкрива профилактични, лечебни и възстановителни здравни заведения.
Такава възможност е дадена на другите, сродни негови институти в чужбина.
Присъствуващите на заседанието членове на Комисията по труда, социалните и демографски проблеми приеха с консенсус да се внесе в Народното събрание за приемане на първо четене Законопроектът за здравното осигуряване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Кой ще прочете становището на Комисията по здравеопазване? - Д-р Янева.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще си позволя да прочета становището по Законопроект N 02.01-34 за здравното осигуряване, внесен от Министерския съвет на 17 октомври 1996 г.
Искам да направя едно уточнение преди това.
Поради това, че заместник-председателите на Комисията по здравеопазването - господата доцент Китов и д-р Карев, отсъствуваха вчера, се наложи да влезем спешно във връзка с професор Зънзов, който е в чужбина. В този разговор бях упълномощена да водя заседанието на Комисията по здравеопазването така, че комисията да има възможност на днешното пленарно заседание да представи своето становище по законопроекта.
"На заседанието си от 23 октомври 1996 г. Комисията по здравеопазването разгледа Законопроекта за здравното осигуряване. В обсъждането взеха участие д-р Иван Букарев, заместник-министър на здравеопазването, господин Емил Мирославов, заместник-министър на труда и социалните грижи, господин Димитър Нинов, началник отдел "Социално осигуряване" в Министерството на финансите и други представители на горецитираните ведомства.
Комисията счита, че здравното осигуряване е свързано до голяма степен с реформата в системата на здравеопазването в България, очаквана от цялото наше общество в продължение на 6 години и по важност се равнява на радикална реформа в осигурителното дело.
Комисията възприема основните принципи, върху които е изработен документът, а именно:
- задължително осигуряване на всички граждани;
- солидарност между осигурените;
- всеобща достъпност на медицинската помощ;
- създаване на обособен фонд в състава на Националния осигурителен институт, наречен "Здравно осигуряване";
- пазар на труда за изпълнителите на медицинска помощ.
Комисията счита, че законопроектът представлява достатъчна основа за започване на широка обществена дискусия между всички заинтересовани страни с оглед подобряване на неговото качество. За целта е необходимо Народното събрание да вземе решение за удължаване на срока за писмени предложения от народните представители за второ четене до 3 месеца след гласуването му на първо четене в пленарна зала. След изтичане на този срок в комисията ще бъдат разгледани и обсъдени всички становища на заинтересованите страни - народните представители, съсловните организации, изпълнителите на медицинска помощ - частни и държавни здравни заведения и др.
Особено внимание при второто четене на законопроекта е необходимо да се обърне на частта, засягаща здравноосигурителните вноски на осигурени и осигурители; на частта, засягаща преструктурирането на здравната мрежа, така че при окончателното гласуване на закона на второ четене Народното събрание да приеме достатъчно добър и работещ Закон за здравно осигуряване.
Необходимо е преди второто четене на законопроекта в Комисията по здравеопазване да бъдат представени текущи и перспективни финансови разчети.
Въз основа на направените разисквания със 7 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма, Комисията по здравеопазването взе следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене Законопроекта за здравното осигуряване."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви също.
Нека след становищата да чуем първо представителя на вносителя и ви моля да дадете и списък на ораторите.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Господин Карев иска думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Процедурен въпрос? - Да.
Извинете, госпожо Стефанова, само Вие сте знаели, че е процедура. Аз смятах, че д-р Карев ще се изкаже.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Отпушете си ушите!

ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Понякога се казва, че нещо се приема при полупразна зала, но аз ви моля да си сложите ръката на сърцето и ако можете да отречете публично дали сега залата не е четири пети празна. И ако тя е празна четири пети, може ли да се обсъжда един толкова важен законопроект именно сега.
На второ място, трябва да кажа, че даже когато една комисия е категорично доминирана от БСП и нейният председател е от същия партия, моите уважения към парламентаризма не ми позволяват да злорадствам, когато тази комисия публично се позори. Това становище е позор за Комисията по здравеопазване дори и само за това, че един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве се гледа в тази комисия трети месец, а становището за Закона за здравното осигуряване за първо четене е прието на едно-единствено заседание. Това едно-единствено заседание е проведено в отсъствие на председателя, в отсъствие на двамата заместник-председатели и в присъствието и с гласовете на 7 членове на тази комисия, т. е. само на фракцията на БСП във въпросната комисия. Съгласете се, че е изключително несериозно да се чете в залата от един член на комисията, когото кой знае кой е упълномощил, но тук има подпис и пише: проф. Иван Зънзов. Искам да знам този професор по телефона ли е положил своя подпис или не.
Така че оттук нататък мисля, че влизаме в крайно несериозна история, която петни и комисията, и пленарната зала, ако продължи сега гледането на този законопроект.
Процедурното ми предложение е за отлагане на гледането на законопроекта на първо четене докато Комисията по здравеопазване приеме едно по-сериозно становище.
Що се отнася до становището, което господин Школагерски прочете, аз съм съгласен с четири пети от неговите твърдения, но със замяна на думата "второ" с думата "първо четене" просто защото има страшно много неща да се правят, на които мястото им е преди първо, а не преди второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Направено е процедурно предложение за отлагане разискванията по този законопроект.
Моля, режим на гласуване.
Аз се надявам, че заинтересованите народни представители са тук и ще вземат активно участие в дебатите. Водещата комисия си е свършила добре работата, виждате много обстойно становище. На Комисията по здравеопазване й предстои да работи по този законопроект, така че след 5 години отлагане на един законопроект, все пак можем да бъдем и по-деликатни.
От общо гласували 149 народни представители, за - 41, против - 89, въздържали се - 19.
Не се приема процедурното предложение.
Има думата министър Мими Виткова от името на вносителя.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! След няколко години мисли по това да има или да няма в България Закон за здравното осигуряване в пленарна зала днес за първо четене на вниманието на народните представители е представен такъв законопроект.
Първата система за обществено здравно осигуряване е създадена преди повече от 100 години в Германия. Оттогава насетне са възникнали други подходи към финансирането на здравеопазването, например национални системи, финансирани чрез постъпленията от данъци. С течение на времето системите се изменят и се развиват при опитите да се укрепи здравето на населението,да се предостави висококачествена медицинска помощ, да се поддържат устойчивост и достъпност на здравните грижи посредством ограничение на разходите.
Един задълбочен поглед върху обхвата на различните системи за финансиране на здравните услуги показва, че всички методи на финансиране имат предимства и недостатъци. Въпреки това в зависимост от условията в определена страна някои методи могат да се окажат по-подходящи от други. Ако данъчната система на финансиране на здравеопазването в скандинавските страни и Великобритания не налага обществен дебат за нейната смяна с осигурителна, то е защото системата се е развивала във времето, взаимствайки положителното от осигурителните системи, така че да бъдат коригирани нейните основни недостатъци - незадоволителна ефективност и контрол върху средствата и липса на мотивация за повишаване качеството на медицинската помощ. Страни като Испания, Италия, Гърция вървят по обратния път - от осигурителна към данъчна система, за да гарантират по-голямо покритие на населението с медицинска помощ, което не е постигнато с техните осигурителни системи.
Поради липса на развитие за дълъг период от време в данъчната система за финансиране на здравеопазването в страните от Централна и Източна Европа периодът на промени в тези страни ги завари с вече консумирани сериозни негативи от данъчно финансираното здравеопазване. Острият дефицит на средства за здравеопазване в почти всички от тях, финансирането на здравни структури, а не на дейности, постави здравните системи в тези страни в неадекватност към нарасналите здравни потребности на населението. Поради това почти всички страни от Централна и Източна Европа избраха модела не на реформиране на данъчните системи, а на тяхната смяна с осигурителна.
Общественото здравно осигуряване може да бъде въведено успешно само ако съществуват подходящи условия. То трябва да допринесе за достигане целите на здравната политика, а именно - укрепване на здравето, и трябва да служи за усъвършенстване както на финансирането на здравната помощ, така и на достъпа на населението до нея. Общественото здравно осигуряване трябва да бъде разглеждано като инструмент на политиката, а не като цел само по себе си. Страхувам се, че у нас към здравното осигуряване се подхожда преди всичко емоционално и самоцелно. Липсата на последното се смята за единствена причина за всички проблеми на българското здравеопазване и въвеждането на осигурителна система - за единственото средство за тяхното решаване. Това доведе до отлагане във времето на решения, които трябва да се вземат всеки ден и до тяхното отнасяне в неизвестно време напред.
С такива мотиви се реши, че здравната система и здравните заведения нямат нужда от управление. Здравното осигуряване щяло да постави всичко на място. Поради това 6 години не се направи нищо за квалификацията на здравната администрация и управленчески кадри, които имат сериозни отговорности в условията на здравно осигуряване. Отлагаше се преструктурирането както на извънболничната медицинска помощ и реализирането на свободата на избор на лечител, така и преструктурирането на болничната леглова база също с мотиви, че решението на тези проблеми зависи единствено от здравното осигуряване. Така беше пропуснато много време в очакване на спасението за медицински специалисти и за граждани, наречено здравно осигуряване, вместо да се върви последователно към него.
В тази последователност в последната година и половина се определиха приоритетите на българската здравна политика в националната здравна стратегия, структурира се първичната медицинска помощ и се въведе системата на избор на личен лекар от първичната медицинска помощ. Заплащането на труда на медицинските специалисти с висше образование в 30 на сто се формира вече от техния индивидуален труд. Наложиха се стандартите за болнични легла в зависимост от броя на обслужваното население. Очакваме поправките на Закона за народното здраве, за да получат юридическа самостоятелност здравните заведения и се въведе договарянето на техните бюджети с финансиращия ги орган. Работи се сериозно по пакетите от здравни услуги. С цел намаляване на разходите за осигурителната администрация, използването на единна информационна система и система на финансов контрол се създаде и Националният осигурителен институт. В рамките на тази подготовка и тази концепция се представя на вашето внимание, уважаеми дами и господа народни представители, и проектът на Закон за здравно осигуряване. С промяната на системата на финансиране на здравеопазването се цели: да се гарантира по-голяма независимост и прозрачност на средствата за здравеопазване; да се повиши ефективността от изразходваните средства, измервано в подобряване на здравните показатели; да се мотивират медицинските специалисти в повишаване качеството на медицинската помощ.
С предложения законопроект са възприети принципите на задължително осигуряване на гражданите, на солидарност между осигурените, на всеобща достъпност на медицинската помощ, на създаване на обособен фонд към Националния осигурителен институт, на пазар на труда на изпълнителите на медицинска помощ. Предвижда се фондът да заплаща разходите за: профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация, неотложна медицинска помощ, медицински грижи при бременност, раждане и майчинство, стоматологична помощ, лекарствени и помощни средства, медицинска експертиза на нетрудоспособността, обезщетение за временна нетрудоспособност и транспорт по медицински показания. Обемът на оказаната медицинска помощ се предвижда да бъде ежегодно договарян между фонда и изпълнителите на медицинска помощ в национално споразумение.

Народното събрание ежегодно определя бюджета на Националния осигурителен институт, самостоятелна част от който е бюджетът на Фонд "Здравно осигуряване" и размерът на здравноосигурителната сметка като процент от дохода на осигурените. Предвижда се задължение за заплащане на задравноосигурителни вноски от всички лица, които работят по трудово правоотношение или извършват самостоятелна стопанска дейност. Вноската, изчислена върху трудовото възнаграждение, ще се заплаща една трета от работещия и две трети от работодателя. За пенсионери и безработни вноската ще се заплаща от осигурителния фонд, който изплаща пенсии и обезщетения за безработица. За социално слаби, войници, деца, учащи се, затворници вноската ще се изплаща от държавния бюджет. Определен е и таванът на осигурителната вноска. Заплащането на медицинската помощ от фонда се предвижда да става на основата на реално извършена работа и общовалидни критерии за добра медицинска практика.
Уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание е представен един фундаментален социален закон. От името на вносителя изразявам надежда той да бъде подложен на широка дискусия и в тази зала, и извън нея, за да го направим приемлив за всички български граждани и гарантиращ развитието на българското здравеопазване.
От особено внимание в дискусията се нуждаят въпросите на управлението на фонда като самостоятелно юридическо лице, но в структурата на Националния осигурителен институт, данъчната политика и законодателство в контекста на предвижданите в закона взаимоотношения, необходимите промени в закона за създаване на Фонд "Обществено осигуряване". За нас е важно да бъдат изказани повече мнения, да бъде дадено достатъчно време до окончателното приемане на закона за неговото съборазяване с проведената дискусия.
Българската общественост очаква този проектозакон. Очакват го и медицинските специалисти с надежда за по-добро здравеопазване и повече здраве за българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря, д-р Виткова.
Има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Току-що уважаемата министър Виткова каза, че българското общество очаквало този закон. Ако се върнем на 1994 г. в един предизборен дебат по социалната политика, в който участвахме заедно с тогава д-р Виткова, искам да припомня, че тя гръмогласно заяви, че при управление на Демократичната левица ще има безплатно здравеопазване. Няма да коментирам дали допреди седем или допреди шест години здравеопазването в България е безплатно и кой как го е плащал. Това да остане на съвестта на тези, които го тръбяха.
Първо, искам да се върна на становището на Комисията по социалната политика, което прочете уважаваният от мен господин Школагерски. Обстойното становище, доста професионално направено, говори само за едно - че тук не става въпрос за законопроект, а става въпрос за намерения. Съвсем сполучливо в следващото становище, прочетено от името на Комисията по здравеопазване, казвам от името, защото Комисията по здравеопазване се оказа е провела едно нелегитимно заседание, това, което ни се предлага, беше наречено документ. Прав ли съм, госпожо Янева? Да, то може наистина да има стойността на документ, но не и на закон. Непрекъснато беше подчертавано от преждеговорившите, че това, което обсъждаме в момента, трябва да бъде обект на един широк обществен дебат и то в рамките на не по-малко от три месеца. От тази гледна точка аз съм абсолютно убеден за себе си, че това нещо, което държа тук в ръцете си, не може да бъде наречено законопроект. То може наистина да бъде наречено Концепция за създаване на Закон за здравно осигуряване и наистина може да бъде основа за един обществен дебат, но никога, в практиката на нито едно Народно събрание не е предвиждано един законопроект да бъде обект на обществен дебат, а общественият дебат става върху него тогава, когато стане закон и когато се видят реалните резултати от неговите приложения.
От тази гледна точка аз категорично се присъединявам към казаното от д-р Карев, че би следвало на база на здравия разум, на база на логиката да отклоним разглеждането на този законопроект, защото в него много от нещата са много далеч от нещата, за които става дума. Имам предвид, ако щете, и съвсем формалните изисквания на Правилника за организацията и дейността на Народното събраине - законопроект, който влиза в залата, да има икономическа обосновка. Нито в мотивите, нито в изказаните досега мнения аз чух някакви предвиждания. Напротив, даже господин Школагерски подчерта, че не е ясно дали фондът, създаден към Националния осигурителен институт, ще може да поеме разходите по здравното осигуряване на българския народ. Да не говорим, че в чл. 27, ал. 1, т. 5 е записано, че една част от тези средства, необходими за здравно осигуряване, се поема от държавата и най-малкото върху тях трябваше да има разчети какво би следвало държавата да отдели за здравното осигуряване и има ли възможност на този етап да го стори.
Ако трябва да бъдем отговорни, защото сме изпратени тук от гласоподаватели, мисля, че трябва да застанем на позиция този срок, който ни се предлага от три месеца за обществен дебат, наистина да го дадем и на професионалистите, и на обществото, но да назовем това, което се нарича проектозакон, проектонамерения на правителството за здравно осигуряване и след провеждането на този дебат, след изчистването на много от неяснотите, след попълването на огромното количество липси, едва тогава това нещо, оформено вече като закон, да попадне в залата.
Струва ми се, че най-малко Министерството на здравеопазването има сметка в момента да излиза с един недомислен документ в залата. Струва ми се, че като че ли се търси някакъв вид популизъм, не искам да го нарека предизборен, защото надали ще бъда съвсем точен, с бързането да се внесе в залата нещо. Въпросът за здравето на хората е може би един от най-важните след въпроса за демографското състояние на нацията и едно прибързване по този въпрос надали ще доведе до нещо рационално, та даже и след тримесечен обществен дебат. Предвидено е дебатите по закони да стават тук, а не в обществото. А аз мисля, че след като се налага обществен дебат, нека да бъде обществен, нека да бъде в обществото и нека след приключването на този обществен дебат и влизането вече във вариант за първо четене на вижданията на широки слоеве и от тези, които ще бъдат осигурени, и от страна на работодателите, и от страна на професионалистите лекари, които ще извършват услугите по здравното осигуряване, ние да бъдем уведомени или по-точно снабдени с един достатъчно качествен законопроект, годен наистина да отговори на отговорното заглавие Закон за здравното осигуряване.
Смятам, че е редно наистина да подходим отговорно към въпроса, защото той е, пак подчертавам, изключително важен за българското население. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Тъй като не беше поискано друго, определям времето за дебати по половин час с възможност за удължаване. Изхождам и от списъка на ораторите, който ми е даден.
Господин Школагерски има думата за реплика.

ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПГДЛ): Аз искам да репликирам моя колега Иван Сунгарски по следния начин:
Внасянето на един законопроект на първо четене е внасяне на една идея, внасяне на едно виждане на изпълнителната власт. В становището на комисията ние поехме ангажимента да разкрием една широка дискусия под контрола на парламента. Ако доведем докрай твоето становище Иване, то значи парламентът да се десезира от патронажа на тази дискусия.
Това е в стила на нашата работа и аз бих ви върнал към Закона за застраховането, където не само по първия проект беше даден дълъг срок, за да се направят предложения, а тогава когато излезе законопроектът, изработен на основа на двата законопроекта, които бяха внесени, председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Кирил Желев предложи отново да се даде дълъг срок за разглеждане на този законопроект. Това ни даде възможността да обсъдим законопроекта с всички заинтересовани. Слава Богу, по отношение на Закона за застраховането, включително и чуждестранните специалисти, които проведоха конференция в България, изказаха задоволството си за един добре направен закон.
Аз разбирам загрижеността и приемам втората част от изказването на господин Сунгарски затова, че трябва задълбочено и внимателно да се обсъди всичко. Но ми се струва, че това трябва да стане под патронажа на парламента и това, че днес стартира може би при тази обществено обострена обстановка този законопроект, е късмет за самия закон, за да може той да привлече вниманието на всички, които са заинтересовани.
Затова считам, че искания за отлагане или неприемане са въпрос на популизъм. Един път този законопроект трябва да тръгне. Този парламент трябва да поеме собствената си отговорност да контролира тази дискусия и да произведе един продукт - такъв какъвто е произвеждал много пъти с оглед на качеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
За дублика думата има господин Сунгарски.
ИВАН СУГНАРСКИ (СДС): Госпожо председател! Един от малкото хора в тази зала, на когото аз съм настроен да правя дублики, е господин Школагерски и искам да кажа това съвсем откровено, защото в комисията с него ние работим добре - разбираме се и като колеги, и като професионалисти, макар в известна степен и двамата да не сме професионалисти в тази област.
Но аз не казвам, че Народното събрание трябва да избяга от отговорност. Искам да припомня един прецедент - внесен от мен Законопроект за фонд "Жилищно строителство", минал на първо четене, беше забавен от водещата комисия и досега не може да влезе на второ четене, защото за него беше създадена специална работна група. Тази специална работна група е толкова много специална, че изобщо не е започвала да работи...
Аз не възразявам срещу това Народното събрание да поеме отговорността за доработването на законопроекта. Във връзка с това няма никакъв проблем да се изгради една съвместна комисия между Комисията по труда, социалните и демографските въпроси и Комисията по здравеопазването. Тя може да работи не три месеца, а може и за два месеца при отговорна и сериозна работа да свърши това, което не е свършено на този етап. В никакъв случай това, което аз казах, не противоречи с казаното от господин Школагерски. Една съвместна комисия, работеща и върху конкретните текстове, вече подадени, но все още негласувани на първо четене, същевременно отразяваща дебата, който в същото време ще върви в заинтересованите среди, само би дала плюсове, но нито би иззела функциите на парламента, нито пък би намалила с нещо готовността на документа. Използвам думата, която използва и д-р Янева - когато е готов наистина да бъде законопроект, да влезе в пленарната зала и наистина да бъде проектозакон, а дай Боже да стане и закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Думата има д-р Димитър Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Предлаганият законопроект урежда задължителното здравно осигуряване и свързаните с него обществени отношения. От текста на чл. 1 се разбира, че доброволното здравно осигуряване ще се урежда с отделен закон.
Задължителното здравно осгиуряване се извършва от Националния осигурителен институт. Законът регулира отношенията между осигурените, осигурителите и изпълнителите на услуги за здравна помощ.
Философията на закона обединява следните основни принципи:
- задължително осигуряване на всички граждни;
- солидарност между осигурените;
- всеобща достъпност на медицинската помощ;
- създаване на обособен фонд в състава на Националния осигурителен институт;
- пазар на труда на изпълнителите на медицинска помощ.
В чл. 3 на раздел втори са определени лицата, подлежащи на задлъжително здравно осигуряване, а именно: всички, които постоянно пребивават на територията на Република България. Освен това на задължително здравно осигуряване подлежат и лицата, които не пребивават постоянно на територията на страната, но са:
- лица, които имат трудов договор с работодател, чието седалице е на територията на страната;
- лица, които упражняват самостоятелна трудова дейност в нашата страна;
- чужди граждани, които имат статут на бежанци или учат в България по международни договори, страна по които е нашата страна.
Следователно е възприет принципът за задължително здравно осигуряване на всички български граждани, както и на чужди граждани с постоянно пребиваване или работещи в страната.
Правото и задължението за задравно осигуряване възниква от деня на раждането и трае до края на живота за лицата с постоянно пребиваване в страната, а за временно пребиваващите - от влизане в сила на трудовия договор или от деня на разрешението за упражняване на дейност, както и от деня на получаване на статут на бежанец за бежанците.
Правата на осигурените са лични и не могат да бъдат прехвърляни. В раздел трети на закона се регламентират правата на осигурените лица. Те са: право на медицинска помощ, медицинска експертиза на нетрудоспособността, избор на изпълнител на медицинска помощ, парични обезщетения и др.
Предвижда се осигурителният фонд да заплаща разходите за профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация, неотложна медицинска помощ, медицински грижи при бременност, раждане и майчинство, стоматологична помощ, лекарствени и помощни средства, медицинска експертиза на нетрудоспособността, обезщетение за временна нетрудоспособност и транспорт по медицински показания.
В чл. 10 на закона са регламентирани видовете медицинска помощ за осигурените. Условията и редът за предоставяне на медицинска помощ на осигурените се определят с Правилника за приложението на закона.
За финансирането на задължителното здравно осигуряване се създава Фонд "Здравно осигуряване" към Националния осигурителен институт. Фондът е юридическо лице, ръководи се от управител, което се назначава от управителя на Националния осигурителен институт по предложение на Надзорния съвет. Управителят на фонда предлага ежегодно на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт бюджета на фонда и размера на здравноосигурителната вноска, като процент от дохода на осигурените. Фонд "Здравно осигуряване" съставя годишен бюджет, който се приема с консолидирания бюджет на Националния осигурителен институт.
Приходите в бюджета на фонда се набират от: осигурителни вноски, лихви от вземания по здравното осигуряване, средства, прехвърляни от Взаимния фонд по чл. 8 от Закона за приватизацията, дарения, завещания и др. Осигурителните вноски се заплащат от работодателите, работниците, други осигурителни фондове и държавата.

Осигурителната вноска на осигурените се определя като процент върху осигурителен доход. Този доход:
- за лицата, работещи по трудово правоотношение, е брутното трудово възнаграждение;
- за лицата, упражняващи самостоятелна трудова дейност, е доход, подлежащ на облагане с данък общ доход;
- за пенсионерите - пенсията, която получават;
- за безработните - обезщетенията, които получават за безработица;
- за лицата на кадрова военна служба - брутната заплата;
- за учащи се до 26-годишна възраст, срочнослужещи във Въоръжените сили, лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, както и лица без доходи или с доходи, по-ниски от минималната работна заплата, установена за страната - 70 на сто от последната.
Здравноосигурителната вноска ще се определя ежегодно с консолидирания бюджет на Националния осигурителен институт.
Осигурителната вноска, изчислена върху трудовото възнаграждение, ще се заплаща по следния начин: една трета - от работещия и две трети - от работодателя. За пенсионерите и безработните вноската ще се заплаща от осигурителния фонд, който изплаща пенсията или обезщетението за безработица. За останалите групи от населението - социално слаби, деца, учащи се, войници, затворници - вноската ще се заплаща от държавата. Законът определя таван на осигурителната вноска с оглед на социалната справедливост.
Максималната месечна осигурителна вноска се изчислява като процент от осигурителен доход, но не повече от 12-кратния размер на минималната работна заплата, установена за страната. Осигурителният фонд е автономен, тоест от него не могат да се превеждат пари за плащане на пенсии, плащане за безработица и други.
Предвижда се заплащането от фонда на медицинската помощ да се извършва на базата на реално извършена работа и общовалидни критерии за добра медицинска практика.
Законът регламентира отношенията между Националния осигурителен институт, фонд "Здравно осигуряване" и изпълнителите на медицинска помощ. Договарянето включва определянето на вида, обема и качеството на медицинската помощ, тарифа и начин на заплащането им, както и финансов и професионален контрол при спазване на националното споразумение.
Ежегодно до 1 август Националният осигурителен институт, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалните грижи, Българският лекарски съюз, Българският стоматологичен съюз, публичните и частните здравни заведения сключват национално споразумение за:
- заплащане на медицинската помощ по чл. 10 от закона и реда за оказване на тази помощ, както и цените;
- списъците на лекарствените средства, отпускани за домашно лечение и помощните средства, заплащани изцяло или частично от Националния осигурителен институт.
Предвижда се осигурителният фонд да заплаща разходите за профилактика, лечение, диагностика, рехабилитация, неотложна медицинска помощ, медицински грижи за бременни, за раждане и майчинство, стоматологична помощ, медицинска експертиза на нетрудоспособността, обезщетение за временна нетрудоспособност и така нататък.
За разлика от досегашната практика обезщетенията за временна нетрудоспособност ще се изплащат от фонд "Здравно осигуряване". Досега тези изплащания се извършват от Държавно обществено осигуряване.
Новата норма се налага от необходимостта за ефективен контрол върху дейността по издаване на болнични листове и изплащанията на обезщетения по тях.
Контролът по приходите във фонд "Здравно осигуряване" се извършва от контролните органи на Националния осигурителен институт, докато контролът по разходите се предоставя на структурните звена на фонд "Здравно осигуряване" на териториалните поделения на Националния осигурителен институт. Контролът по предоставената медицинска помощ и по състоянието на временната трудоспособност се осъществява от инспектори на фонда - лекари и стоматолози, инспектори. Инспекторите оценяват нуждата, обема и качеството на предоставената медицинска помощ, вида и качеството на медицинските средства, както и съответствието между оказаната медицинска помощ и направените разходи.
За нуждите на здравното осигуряване Националният осигурителен институт създава информационна система за здравно осигуряване. Териториалните поделения на Националния осигурителен институт съставят и поддържат регистрите на изпълнителите на медицинска помощ, които имат договори с фонд "Здравно осигуряване", водят личните дела на всеки осигурен, събират и обработват отчетните данни по утвърдена методика. Всеки осигурен има право да иска информация за получаваната от него медицинска помощ и нейната стойност. Изпълнителите се отчитат пред териториалните поделения на Националния осигурителен институт за извършената от тях дейност по договорите с фонд "Здравно осигуряване".
В раздел осми на закона са предвидени административни наказания - глоби за нарушения на закона.
Законът за здравното осигуряване е съобразен с конвенциите на Международната организация на труда и Конституцията на Република България. Общественопотребен е и ще запълни една празнота в осигурителната система. Неговото приложение и ефективно функциониране ще подобрят равнището на здравното обслужване в страната чрез промяна на текущото финансиране на здравните дейности.
Разбира се, в законопроекта има както бели петна, така и противоречия, които могат да бъдат запълнени и отстранени при второ четене.
Законът е много очакван не само от медицинската общественост, но и от цялото общество. Ето защо, уважаеми колеги народни представители, ви приканвам да гласувате и подкрепите закона на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за реплика д-р Георги Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Димитров! Страхувам се, че стил на Вашето пленарно поведение и по-точно на Вашите изказвания стана системното преразказване на разглеждания законопроект, а много често и буквалното четене на много големи откъси от него. Просто недейте подценява народните представители, които са грамотни и могат да прочетат един законопроект.
Моля да ме извините, но имам натрапчивото чувство, че когато разглеждаме законопроект, който урежда някоя материя, освен законопроекта, внесен от Министерския съвет, по тази материя друго не сте чели. Ами просто можете да не се изкажете. Вземете един конкретен пункт от този законопроект и кажете: този въпрос в различните законодателства се урежда по три различни начина - а, б и в. Този законопроект го урежда по втория от тези начини - начина "б". Този начин е най-добрият за България и за българското здравеопазване по тази и тази причина. Това е някакво изказване, това е някакъв анализ. Но безкрайно да се чете законопроектът и да се преразказва просто не намирам особен смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това не беше реплика, а възражение по същество. Правите оценка на колегите си, което най-малкото е некоректно.
ГЕОРГИ КАРЕВ (встрани от микрофоните): Възражение по същество срещу преразказване на законопроект. (Шум и реплики между депутати от мнозинството и СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата д-р Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин Карев, аз разбирам Вашата загриженост да представите нещата по-иначе. Но не си ли давате сметка, че Вие вчера нарочно не дойдохте в Комисията по здравеопазване, където можехте да изложите Вашето становище, с което аз бих се съгласил. Но така системно, поне от наблюденията, които имам върху Вас досега, аз не очаквах такава бруталност и некоректност към мен. Вие си позволявате много пъти тук в типичен Ваш стил да поучавате останалите. Извинявайте, не бих могъл да се съглася с всичките Ваши препоръки към мен, защото аз съм прочел закона, съобразил съм се с това, което е изложено като текст. Няма нищо лошо в това да бъдат изложени нещата, това е дори по-добре, отколкото да правите свободни съчинения и тълкувания на отделни текстове. Законът е в ръцете ни и аз съм се съобразил с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата Иван Будимов за процедура.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Колеги, знае се, че от днес ние ще бъдем по своите избирателни райони доста дълго време. Парламентът няма да работи. И предвид важността на закона, аз предлагам едноседмичният срок, който се дава за внасяне на предложения за второ четене, да бъде удължен, поне да бъде две седмици, за да можем да направим съответните предложения. (Шум и реплики в залата)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие не сте прочели предложението, тъй като току-що дойдохте.
ИВАН БУДИМОВ: Аз току-що влязох, но...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението е за три месеца, господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ: Има ли го предложението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има го, да. Извинявайте.
ИВАН БУДИМОВ: Добре, благодаря Ви, тогава още по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, грешка. Стават грешки.
Има думата д-р Янева.
ЕЛЕНА ЯНЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз съжалявам, че господин Будимов реагира по този начин, тъй като, ако беше дошъл на заседанието на социалната комисия, или ако беше тук в началото на заседанието, когато се четоха становищата на комисиите, щяха да му станат ясни много неща. Съжалявам за Вас, господин Будимов.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми господин Николов! Законът за здравното осигуряване вече е пред нас, закон, чакан твърде дълго не само от медицинската общественост в България, но и от цялото ни общество. Това е един от задължителните закони, свързан с новата Конституция на Република България, в която в чл. 52, ал. 1 е казано: "Гражданите имат право на здравно осигуряване, на безплатна медицинска помощ при условия и ред, определени със закон", и ал. 2: "Здравеопазването се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и ред, определени със закон".
Всички тези разпоредби на Конституцията са включени в предлагания Законопроект за здравното осигуряване.
Необходимостта от реформи в българското общество е осъзната. По този въпрос вече има не само обществено, но и политическо съгласие, независимо от някои реплики, независимо от това, че някои наши колеги народни представители загърбиха обществения интерес и не участваха в заседанията на двете комисии: водещата - по труда, социалните и демографските проблеми, и Комисията по здравеопазване. Аз съжалявам, че тези наши колеги отсъстваха от заседанието, защото разчитах на тях да предложат може би някои моменти, които ние да включим в този закон така, че той действително да стане по-добър. Но аз се надявам, че във времето, което ще имат на разположение да предложат своите писмени становища, своите изказвания в комисиите, мисля, че тази празнота ще бъде попълнена.
Структурната реформа в здравеопазването, уважаеми колеги, задължително минава през здравното осигуряване. То е част от социалното осигуряване. И неслучайно в предложения проект Фонд "Здравно осигуряване" е включен в структурата на Националния осигурителен институт.
Освен това това предложение, което е включено в Закона за здравното осигуряване, дава възможност в България да бъде възстановена една традиция, която е съществувала в недалечното минало. Много важен елемент е промяната в начина на финансиране, в овладяването на държавните разходи, в подобряването на обслужването в сферата на здравеопазването, нещо, към което се стремят и страните в Западна Европа с развита система на здравно осигуряване.
Отчитайки реалностите, във все повече от развитите демокрации на Западна Европа се налага мнението, че е необходимо да се усъвършенства системата на здравното обслужване на населението чрез овладяване на разходите за сметка на по-високо качество на медицинските услуги, с въвеждането на напреднали технологии, с подобряване системата на подготовка на здравни кадри.
Точно тези тенденции, уважаеми колеги, са включени в предложения Законопроект за здравно осигуряване. Основните принципи на закона са принципи, които ние не можем да не подкрепим. Това според мен е форма на висше социално осигуряване.
Днес повече от всякога българското общество се нуждае от адекватност на мерките по отношение на здравното обслужване. Неслучайно преди повече от година българският парламент прие национална здравна стратегия. Една от насоките в нея беше точно такава - свързана с промени в управлението, финансирането, организацията на медицинската помощ, информационната система в здравеопазването.
И не на последно място, законът дава възможност на всеки член от обществото, участвайки с лични осигурителни вноски, да стане причастен към промените. Законът дава възможност за свободен избор на лекар, изпълнител на медицинска помощ. Трипартитният принцип на управление на Националния осигурителен институт дава възможност за прозрачност и контрол върху разходите, доверие и икономически стимули за повишаване качеството на медицинското обслужване. Законът регулира отношенията между осигурители, осигурени и изпълнители на услуги на здравна помощ. Предвижда се заплащането от фонда на медицинската помощ да се извършва на основата на реално извършена работа и общовалидни правила и критерии за добра медицинска практика, нещо, което медицинската общественост очаква с най-голямо нетърпение, нещо, което ще даде възможност, уважаеми колеги, всеки работещ в сферата на здравеопазването да получава според положения труд, а не както досега - на калпак.
Равенство, контрол върху разходите, ефективност, свободен избор, равнопоставеност между частно и държавно здравеопазване, включване на широката общественост в реформите - това са възможностите, които дава законопроектът.
Наред с това обаче политиката на управление на разходите в системата на здравеопазването изисква разумно, пестеливо и ефективно изразходване. Междупрочем, както вече споменах, към това се стремят и здравноосигурителните фондове в страните от Западна Европа.
Наред с всичко казано дотук, уважаеми колеги, ние не можем да не отчетем, че окончателното приемане на закона не може да стане толкова лесно и бързо. Неслучайно и двете комисии предлагат удължен срок между двете четения за предложения. Не бива да се бърза. Трябва много внимателно да се обсъдят всички текстове от закона, да има време за една обществена дискусия по него, за да можем да отчетем всички мнения и становища по време на второто четене на закона.
В закона е предвидено сумите, платени като здравноосигурителни вноски, да се приспадат от данъка върху общия доход на физическите и юридическите лица с оглед те да не бъдат допълнително финансово обременени. Това, уважаеми колеги, разбира се, ще трябва да стане с промени в съответните закони. Това също изисква време.
По отношение на контролните органи мисля, че трябва да помислим за по-силен и ефективен контрол при приложението на закона. Но не по-малко важно е да намерим точните текстове във връзка с осигуряване на приходната част на Фонд "Здравно осигуряване".
За остойностяването на медицинските услуги мисля, че е излишно да говорим, тъй като здравноосигурителният закон не би могъл да действа, ако тези услуги не бъдат остойностени.
Накрая, уважаеми колеги, аз бих искала да призова всички членове на Комисията по здравеопазване да започнем действително една по-усилена работа във връзка с приемането на поправките в Закона за народно здраве, тъй като основната част от тях са свързани именно с приложението на Закона за здравно осигуряване. Ние не бихме могли да дадем възможност на този Закон за здравното осигуряване да действа, ако предварително не предприемем съответните корекции в Закона за народно здраве.

Освен това е необходимо във времето, до което ние ще приемем Закона за здравното осигуряване да помислим и да предложим на Министерския съвет да предложи на нашето внимание и Закона за съсловните организации. Всички те представляват пакета от закони свързани с реформата в здравеопазването и аз мисля, че няма да се намери народен представител, който да ме опровергае.
Подкрепям по принцип предложения законопроект и ви предлагам, уважаеми колеги, да направите същото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Думата има доктор Китов за реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Янева, ще си позволя да Ви направя няколко реплики.
Първата е, че ако вчера отсъствахме то не е, за да саботираме закона, а да вършим това, за което Вие, Вашата парламентарна група, предложи една седмица да не работи Народното събрание.
Второ, когато става въпрос за първо четене няма предложения. Там има становища дали законът да се приеме или не, така че те могат да бъдат направени тук.
Вие говорите, че този закон ще подобри медицинското образование. Напротив, по простата причина, че е ясно казано, че във висшите учебни заведения, където се извършва медицинска дейност, където се обучават студенти - прощавайте - ще се заплаща само медицинската дейност, а Вие като лекар много добре знаете, че именно там се налага болните да бъдат задържани малко по-дълго време, за да могат да се обучават студентите, така че трябва да има диференцировка.
И третото, за което бих искал да Ви репликирам е фактът, че начинът на финансирането е основен и той би следвало да определи промените, които ще настъпят в Закона за народното здраве, а не обратното. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Доктор Янева, имате думата, ако желаете да ползвате правото на дуплика.
ЕЛЕНА ЯНЕВА (ПГДЛ): Уважаеми доктор Китов, в закона, надявам се че сте го прочели добре, е записано, че всяка година се сключват договори между изпълнителите на медицинска помощ и осигурителния фонд, така че мисля, че няма никаква пречка при оформянето на тези договори, що се отнася до заведенията, в които се обучават медицински специалисти да бъдат включени подобни клаузи, които да разрешават това и които да не пречат на работата по отношение на подготовката на медицински кадри.
Що се отнася до Вашето извинение - извинете ме, но аз не бих могла да се съглася с него, тъй като на предишното заседание на комисията Вие като водещ заявихте пред комисията, че в сряда ще си имаме редовно заседание и ще гледаме Закона за здравното осигуряване. В последния момент обаче, вчера, са се наложили някакви Ваши ангажименти. Аз ги приемам за уважителни и за извинителни, но не бих се съгласила да бъдем критикувани за това, че сме се събрали на заседание. В крайна сметка заседанието на здравната комисия беше точно свързано с правилника за работа на Народното събрание - чл. 27, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Следващият оратор е доктор Карев. Остава малко време до почивката, ако не възразявате, доктор Карев, след почивката ще бъдете първи оратор. Кратко ли ще говорите? Добре. Давам Ви думата сега, а след това ще дам почивката.
ГЕОРГИ КАРЕВ (встрани от микрофоните): Почивката се услажда, когато е заслужена!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате думата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър!
Известно е, че един законопроект, даже и когато урежда трудна материя не е толкова трудно да се приеме. Нещо повече, той се приема лесно, когато една политическа сила има собствено мнозинство. По-трудно е да се осигури неговото изпълнение и по-трудно е при неговото изпълнение нещата да бъдат така че всички да видят, че този закон наистина подобрява нещата в тази област на обществените отношения, която се урежда с дадения закон.
Естествено е, че Законът за здравното осигуряване е невероятно важен, изключително важен и че той е фактически основа на една радикална реформа в българското здравеопазване.
Трябва да кажа обаче, че има три неща, всяко от които по отделно е "кондицио сине ква нон", всяко от които по отделно е нещо, без което няма да успее нито законът, нито здравно-осигурителната система и аз ще ви кажа кои са тези три неща, за да се убедите, че и трите липсват в конкретния случай.
На първо място - абсолютно е задължително да има ясна политическа воля да се извърши реформата и да се извърши именно в дадената конкретна насока. В една страна, в която има добре функционираща осигурителна система министърът е нещо като крал Лир - след като е раздал всичко, което има и няма повече нищо. Само че за разлика от този в трагедията един, бих казал, щастлив крал Лир - министърът трябва да бъде щастлив, че много малко е неговият домен. Много малко е това, което има да управлява. Аз не мога да повярвам, че в това правителство и в този министър на здравеопазването има политическа воля това да стане. И кажете ми, ако обичате, как да повярвам, след като през тези две години всичката дейност, цялата политика бяха насочени към една форсирана централизация на управлението на здравеопазването - и финансиране, и управление, и всичко - а смисълът на здравно-осигурителната система е дълбоката децентрализация, която тя извършва и въвеждането на пазарните принципи в системата на здравеопазването.
Това е първото нещо абсолютно задължително, което категорично според мен го няма - политическата воля така именно да се решат нещата.
На второ място - всяка такава реформа поражда определени протести, поражда определени недоволства. Няма никакъв вариант, колкото и да е добре извършена тя - няма вариант, при който всички да са доволни от извършената реформа и недоволни от едно здравно осигуряване - уверявам ви - няма да развивам тук защо, ще има както сред пациентите, така и сред лекарите. Затова във връзка с това, че всяка реформа ще има известна определена степен на съпротива срещу нея, извършването на реформата налага да се разполага с висок кредит на обществено доверие.
Това е второто абсолютно задължително нещо, което го няма. И, разбира се, всяка политическа сила има известни пунктуации в общественото доверие към нея - има спадове, има подеми и т.н., но нито един от вас, надявам се, не се съмнява, че през изтеклите две години най-високата точка на кредита на обществено доверие беше след изборите през 1994 г., а най-ниската е в момента, който преживяваме сега. С други думи, след пълно рухване на общественото доверие към една политическа сила тя се заема да прави нещо, което изисква категорично много висок кредит на обществено доверие.
На трето място, за провеждането на такава реформа трябват твърде много пари. По някакви мои разчети излизаха към 40 милиарда. Онзи ден четох във вестник, че професор Мирослав Попов, в чиято компетентност не се съмнявам, е назовал макар и приблизителна сума от 50 милиарда и т.н. Конкретното измерение даже не е и толкова важно. Всички сме убедени, че това са много пари. И ако някакви други формации и чужди финансови институции и т.н. искат да подпомогнат една такава реформа, те могат да я подпомогнат и с пари, само че по принцип и по традиция тези пари отиват за изграждане на инфраструктура - отиват за компютри, за информационни носители, за база данни, за обучение на кадри и т.н. За това отиват. Никой никъде няма да даде нито цент, за да се попълни дъното на фонда, в дъното на казана с парите да сложи малко пари и да каже: ето, харчете тези пари за българското здравеопазване, за да лекувате вашите пациенти и да им купувате лекарства. Такова нещо няма! И при сегашната финансова разруха, в която е цялата страна, не виждам откъде ще се вземат нужните пари нито за изграждане на системата, нито за нейното въвеждане в действие. Трябваше да се каже и да е ясно откъде, как, защо, колко, с какво темпо, с какъв ритъм ще постъпват тези пари.
Вторият пункт, по който искам да кажа няколко думи това е, че според мен това е един изключително лош законопроект. Не по някаква друга причина, ако щете политическа, просто защото той е в противоречие с най-основните принципи на здравното осигуряване по света и затова беше моята реплика към доктор Димитров, на която някои така бурно реагираха. Искам да чуя някакъв анализ, а не преразказ!
Първият такъв принцип това е автономността на системата. Тази система трябва да бъде автономна, за да работи добре. Принципите на правата и обратната връзка да работят, пазарните принципи да работят, конкуренцията да работи. Каква автономност може да има тази система, след като тя е ясно и отчетливо поставена под шапката на Националния осигурителен институт и това е на централно ниво, това е на териториално ниво също. Отделните териториални единици на фонд "Здравно осигуряване" са структурни звена, структурни части от териториалните подразделения на Националния осигурителен институт.
Шефовете на фонд "Здравно осигуряване" се назначават от шефа на Националния осигурителен институт. Териториалните шефове на териториалните подразделения също се назначават - е, със съгласието на управителя на фонд "Здравно осигуряване" и т.н., и т.н. Една държавна пирамидална структура, при която не може и дума да става за някаква автономност.
По отношение на управлението. Министър Виткова в едно интервю говори за трипартитния принцип, заложен в тази система, тук д-р Янева пак нещо говори за трипартитен принцип. За мен трипартитният принцип е нещо ясно. Това е едно триединство, това са три квоти равни или неравни, не е най-важното, на представители на самата здравноосигурителна каса, на представители на потребителите - това са българските пациенти и представители на изпълнителите - това е най-общо медицинското съсловие, без във всяко ръководно звено, във всяка структура на една осигурителна система, т.е. във всяка здравноосигурителна каса да се осъществява този трипартитен принцип. След като те се ръководят от държавни чиновници, назначавани от горе до долу, за Бога какъв в крайна сметка трипартитен принцип може да говорим, че е спазен тук?
Нещо повече, в чл. 30 се изброява, че Националният осигурителен институт, фонд "Здравно осигуряване" и тези, и тези сключват договорите. Добре, значи от една страна уж фонд "Здравно осигуряване" е юридическо лице, а от друга страна, пак шапката, която е над него административно, пак тя ще осигурява подписването на договорите и споразумението, което ще се сключва ежегодно.
По-нататък в чл. 31 се изброяват маса субекти, които сключват осигурителното споразумение. Но това за мен също не е трипартитен принцип, след като там се изброява Национален осигурителен институт, Министерство на труда и социалните грижи, Министерство на здравеопазването. Ами сред тези субекти, които сключват споразумението, половината са представители на изпълнителната власт. Какво споразумение, какъв трипартитен принцип?
Четвърто, по отношение на финансовото осигуряване на реализацията на законопроекта.
Вие прекрасно знаете, дами и господа, че точно за да се скове законодателната инициатива на опозицията вкарахте в правилника на Народното събрание едно изискване - всеки законопроект, който се внася, да бъде с финансова разработка, с финансови разчети. И това беше съвършено прозрачно. Ние разполагаме с по една елка в джоба си, Министерският съвет и правителствените депутати разполагат с огромна информационна база, с огромна информационна мощ. Добре, а в случая един законопроект, който се внася точно от Министерския съвет, мога ли да си позволя да ви запитам защо в него абсолютно липсват финансовите разчети?
Чета в пресата, че източник от Министерството на финансите е казал, че бюджетът щял да се разтовари от разходите за лекарства и медицинска помощ. Анджък де, да си дойдем на думата, бюджетът трябва да се разтовари. Той не може да носи бремето на медицинската помощ в България. Просто вече падна, няма бюджет, няма и медицинска помощ, няма кой да я плаща и най-хубавото е да се разтовари. Добре, обаче когато една държава, в която е било бюджетно финансирано здравеопазването, най-елементарният финансов разчет трябва да даде следните данни: как ще се оттегли бюджетът от финансиране на здравеопазването, с какво темпо, с каква скорост, с какъв ритъм? Когато той завърши своето оттегляне, кои ще бъдат точно сферите и ресорите, от които той изобщо няма да се оттегли, които ще останат завинаги бюджетно финансирани и т.н., и т.н.? Ами една дума в този законопроект няма по тези въпроси.
По-нататък. Кой ще поеме товара, ако бюджетът се разтовари? Ето това е всъщност едно основно въпросче, което ви задавам. След като някой се разтоварва, той може да се разтовари, ако друг поеме товара. Кой е в състояние и каква е обективната възможност някой да поеме този товар?
Две трети от осигурителната вноска се плаща от работодателя - добре. Три четвърти от българските предприятия са във фалит или пред фалит, изгонват работниците си, не могат да им плащат заплати, даже и тези, които не ги изгонват, по три, по четири месеца не са им плащали заплатите. Как ще разчитаме, че тези фалитни и предфалитни предприятия ще внесат нужните 66 на сто, две трети от осигурителната вноска? И това е с предприятията.
Иначе с физическите лица ви питам каква е степента на обхващане на доходите в общата данъчна информационна и друга система?
Говори се и министър Виткова говори, и това си е така, това са азбучни истини, че здравите помагат на болните, а богатите помагат на бедните, това е ясно, много хубаво звучи, когато го говорим. Обаче в България в момента доходите на бедните са известни на данъчната администрация и тя ги брули безпощадно с данъчното бреме. Доходите на богатите обаче не са, не са добре известни доходите на банкерите - фалшиви и истински, не са известни доходите на тези, които са крупни застрахователи. Питам: известни ли са ви доходите на босовете на охранителните фирми и т.н., и т.н.? Ами че ще стане така, че бедните да помагат на богатите в България, като някаква аномалия, като някакво чудо невидяно. Просто защото за тях доходите са известни, те са такива, каквито са в данъчните декларации, докато при богатите това нещо съвсем не е така и вие го знаете по-добре от мен, защото това са хора от вашите среди. И се питам няма ли да бъде този фонд "Здравно осигуряване" една държавна пирамида, която да изсмуква пари от населението, но в замяна на тези пари да не може да му даде едно по-добро здравеопазване, отколкото сега?
След като законът ще влезе в сила след една година, след като няма абсолютно никакви финансови разчети, питам: кое налагаше неговото приемане в комисията вчера на първото и последно заседание по този законопроект? Кое налага тримесечният "гратисен", да го кажа, период до второто четене? Кое налага всичко това? Просто се питам! Не мога да си дам друг отговор, освен единственият възможен, колегата Сунгарски говори за популизъм, аз ви го казвам директно - един евтин, прозрачен, предизборен кьорфишек. Това е този закон. И това е съвършено очевидно. Само че българските лекари и българските пациенти вече са достатъчно грамотни хора, за да оценят тези неща и да не се хванат на тази евтина въдица.
Разбира се, че е възможно в близките дни да се появи една спекулация, че аз като народен представител и като заместник-председател на комисията и респективно политическата сила, която представлявам, сме против здравното осигуряване. За да предотвратя предварително всякакви мръсотии, спекулации и лъжи от този род, декларирам ясно и категорично: няма алтернатива здравното осигуряване за България. Това е единственият път, по който ще се движи българското здравеопазване. Но това е изключително сложен, изключително отговорен проблем, за да не позволи да бъде решаван по един толкова безотговорен начин като сега и с един толкова несериозен законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
За реплика госпожа Миленова.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми д-р Карев! Вие използувате много добре предизборното внасяне на законопроекта в пленарна зала. Изненадана съм, че от самото начало до края Вие взаимно си противоречите, защото Вие много добре знаете като човек, само за едно нещо ще Ви припомня, който познава системата на здравеопазването, състоянието на здравите и на болните, депутат сте втори мандат и да твърдите, че трябва да се разтовари бюджетът, който така или иначе го няма, това е едно много добро пожелание за след 100 години, ако ние не почнем да си подреждаме държавата сега. Вие много добре знаете, че създаването и обособяването на фондове се прави, за да може да се подпомага бюджетът и да се взимат пари не само от бедните, а и от богатите - там, където успеем да ги хванем. Но Вие тук заявихте, че предлаганият законопроект цели точно обратното.
Аз смятам, че е неправилно, не като лекар, а като депутат втори мандат, така да си противоречите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Друга реплика? - Доктор Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми доктор Карев! Позволявам си да ви репликирам по простата причина, че вие казахте, че това е предизборен ход. Не може да бъде предизборен ход, когато няколко дни преди изборите ще казвам на българските граждани, че ще бъдат допълнително натоварени, за да си плащат здравното осигуряване и че законът има нужда от три месеца доработване, за да стане добър закон.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (от място): Това не е допълнително натоварване. Това просто не е вярно. Вие или не знаете, или нарочно твърдите така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Доктор Карев има право на дуплика.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Да, общо взето не натоварва допълнително - аз с това съм съгласен.
На доцент Китов искам да кажа, че аз говорех за предизборен кьорфишек. Добър или лош - ще покаже бъдещето, защото ще дойде време, когато този законопроект трябва да влезе в сила и трябва да даде някакви резултати. Ще видим, първо, кога ще влезе в сила, второ кога и какви резултати ще даде. Това е пределно ясно. Бъдещето ще покаже. Времето е много добър съдник.
А по отношение на репликата на госпожа Миленова, просто се страхувам, че не съм бил разбран. Абсолютно никак не си противореча. Разбира се, че е правилен принципът богатите да помагат на бедните с плащането на същия процент, който в абсолютно изражение е много по-голяма сума. Това е така. Моето опасение беше, че този законопроект така, както е направен, при липса на каквито и да е било гаранции как това ще се извърши, фактически ще доведе до обратното - бедните, които и сега са обект на добър данъчен контрол и добро данъчно облагане, ще си бъдат облагани и по линия на здравното осигуряване. А богатите, които натрупаха милиони и милиарди на техния гръб, за тях никой не може да каже какви са техните истински доходи, за да си плащат съответните осигурителни вноски.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (от място): Точно това не е вярно и вие знаете, че не е вярно.
ГЕОРГИ КАРЕВ: Прекрасно зная, че е вярно и затова го казвам от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕАВ: Може да продължите дискусията в кулоарите.
Давам почивка до 12,15 ч. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашето заседание с дебати по първо четене на Закона за здравното осигуряване.
Давам думата на народния представител д-р Борислав Китов от Народния съюз.
Господин Китов, имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз напълно споделям това, което каза преди малко министър Виткова, че в момента гледаме един фундаментален закон и не мога да не изкажа моето съжаление, че в залата има 22-23 човека, което не говори добре за събранието. Разбира се, аз си давам сметка, че една голяма част от хората отсъстват не толкова поради липса на интерес, а може би заради президентската кампания и тук беше мястото ние наистина да преценим това, за да не става разискването на този важен закон в една полупразна зала.
Най-напред бих искал да разгледам следния факт. От една страна е важността на закона, от друга страна - неговият начин на приемане на първо четене. Тук искам съвсем откровено да споделя с вас, че аз лично съм засегнат, от една страна, като народен представител, от друга страна - като лекар.
Засегнат съм като народен представител, защото наистина по един толкова важен закон на нас ни бяха предоставени само няколко дни в един напрегнат за нашата страна политически период. Засегнат съм, защото не ми беше дадена възможност да разбера мнението на много институции. Имам предвид Лекарския съюз, някои от медицинските секции на синдикатите и широката лекарска общественост.
Засегнат съм като лекар по простата причина, че според мен неправилно за водеща комисия само и единствено беше определена Комисията по труда и социалните грижи. Аз разбирам, че има две страни и това са потребител, а именно Комисията по социални грижи би следвало да защитава тази страна, но има и друга страна - на изпълнителите, и смятам, че по този закон водещи трябваше да бъдат двете комисии и да го разгледат заедно. Едната комисия да предостави критериите от гледна точка на изпълнителите, а другата комисия да направи всичко възможно, за да защити интереса на потребителите, така че да се намери средният, най-добър вариант за двете части на нашето общество.
Смятам, че един наистина фундаментален закон не би следвало да бъде приеман на едно заседание на комисията. Би следвало да му бъдат отделени няколко заседания, за да може да бъде изпълнено всичко това, за което стана дума.
Права е госпожа Виткова, като казва, че един толкова фундаментален закон може да бъде действащ и да бъде приет тогава, когато има някои необходими условия. В момента една голяма част от тези условия не са налице. Опасността от приемането на закона в момента, което би могло да стане като нещата вървят успоредно, е, че впоследствие тя рамкира останалите условия. Какво имам предвид?
На първо място, би следвало ние вече да разполагаме с едно примерно остойностяване на медицинските дейности, което да определи впоследствие средствата, които ще са необходими на този фонд, за да изпълни своето предназначение.
Дори да ги направим впоследствие, ние вече ще ги съобразяваме с тавана на всичките постъпления, които от самия проектозакон на мен не ми стана ясно колко точно ще са. За да бъде приет този закон беше необходимо структурната реформа в системата на здравеопазването да бъде, ако не завършена, то поне дополовина пътят да бъде извървян. Какво имам предвид?
Различните болници и болнични заведения в страната са поставени в нееднакви условия. Оттук би следвало да се направи една правилна преценка колко от тях ще продължат да функционират и колко ще трябва да бъдат префасонирани съобразно новите условия на финансиране. Това може да стане и след приемането на този закон, но определено приемането на такъв закон поставя нещата в една пазарна обстановка, при която някои от болничните заведения няма да са подготвени да оцелеят. И има вероятност, което искрено желая да не стане, пазарните условия да оставят на улицата една немалка част от българските лекари, без да бъдат те пренасочени според реалните нужди на здравеопазването.

Трето условие, което е абсолютно задължително, е да има развита форма на данъчен контрол. Защото, излишно е да се заблуждаваме, че една голяма част от българските граждани укриват своите данъци. И именно този принцип, който аз напълно споделям, че по-богатите трябва да плащат на по-бедните, трябва да бъде гарантиран.
Четвъртото условие, което трябва да съществува, е да бъде осигурена мотивация на българските лекари. С приемането на така заложения закон това определено не става или поне би следвало ясно и категорично да бъдат определени възможностите за тяхното мотивиране. Възможно е определени болници, определени клиники да получават повече средства, но това е трудно или невъзможно с този закон - средствата да отиват у лекарите. Така че какво ще се получи? Няма да се получи това, от което всички се опасяваме. Тук няма възможност за лични договори. И даден пациент, постъпвайки в дадена болница, ще бъде опериран от някой, който самите лекари му назначат, така че той няма възможност да избира своя лекар. Помислете, обръщам се преди всичко към колегите, и ще видите, че така, както е дадено, не се дава възможност за избор на лекар. Дава се възможност за избор на лечебно заведение, което не е малко, но избор на лекар не се получава.
Основната цел на здравното осигуряване безспорно е да осигури средствата, за да може нашето здравеопазване да се развива така, както би следвало. Струва ми се, че тук е мястото да кажем, че би следвало Здравноосигурителният фонд да е абсолютно самостоятелен. И тази негова самостоятелност да бъде гарантира и по законов начин с възможност той да увеличава своите средства, така че винаги натрупванията да са все повече и повече. Вярно е, че тук е казано, че средствата, които остават, ще бъдат заприходявани, но ми се струва, че би следвало да бъде още по-ясно казано, че тези средства се прибавят към бюджета, а не, че влизат в него като част от него.
В законопроекта е загатнато, че се дава възможност на равнопоставеност. Но тази равнопоставеност би следвало много по-ясно да бъде формулирана що се отнася до частните лекарски кабинети, които би следвало да извършват по-голямата част от амбулаторната помощ. Не е ясно как частно практикуващите лекари ще договарят своето заплащане, освен ако това не се предостави на съсловната организация.
Не може обаче този закон да бъде приет без да имаме ясен закон за съсловните организации и да бъде ясно дефинирано кои са те, за да не стане объркване и утре да се получат две, три или повече съсловни организации, въпреки че и такава практика съществува по света. Но все пак - две или три, трябва да бъдат ясно регламентирани, за да могат те да участват на договарянето.
Оттук възниква следващият въпрос - как ще става договарянето, на какви принципи и кой ще определи какво значи качествена медицинска помощ. Здравноосигурителният институт няма да е в състояние да установи тези изключително важни неща. Какво имам предвид? Защото тук определено имат значение и сроковете за провеждане на едно лечение. Но няма какво да се заблуждаваме, уважаеми колеги, защото една малка болница в град "Х", нарочно се въздържам да цитирам което и да е име, при всичките ми уважения към колегите, които работят там, скоростта на диагностиката се извършва не само в зависимост от личните качества на лекаря, тя зависи и от апаратурата, която тази болница има. А лечението на което и да е заболяване в крайна сметка би следвало да има срокове, защото няма кой да плаща вече. Това, което ставаше години наред в нашите болници, е за едно заболяване, което може да бъде диагностирано, излекувано и болният изписан за една седмица, ние да го протакаме по 20 дена.
Как ще става договарянето, на какъв принцип ще става договарянето? Именно затова аз смятам, че поне предварително би следвало да бъде направено едно примерно остойностяване, което да е договорено както със синдикатите, така и с лекарския съюз, съответно с представители и на потребителите.
В този закон аз не виждам и нещо основно, което е задължителна част от извършването на здравната реформа, това е участието на обществото, уважаеми колеги. Не може да функционира едно истинско здравеопазване, без обществото да има контрол над тази система. И мисля, че и в думите на тези, които говориха, пак има един административен подход не само към управата на фонда и назначаването на съответните секции. Липсва възможността обществото да оказва своя контрол. Не може да се извърши здравна реформа, без обществото да има право на контрол.
Разбира се, не би могло да се отрече, че принципите, които са заложени в закона, са абсолютно приемливи и това са принципите, на които следва да бъде изграждан всеки един здравноосигурителен закон. Разбира се, аз приемам напълно, че дискусия в продължение на няколко месеца в последствие ще е необходима, но по същия начин аз смятам, че тази дискусия трябваше да стане предварително, за да може поне рамкирането на закона да бъде в такива форми, които да не лимитират в последствие условията, които ще възникнат и за които аз говоря.
Автономността на системата тук винаги - пак искам да обърна внимание - е абсолютно задължителна, въпреки че може би някой ще ме реплекира, че от друга страна, това ще оскъпи нейната информационна система. Възможно е на първия етап да се ползва взаимна информационна система, но автономността на системата като цяло трябва да съществува. Тя трябва да се отчита ежегодно, както става във всички страни, с една абсолютна прозрачност и при възможност за контрол от страна на обществото.
Смятам, че от гледна точка и на набирането на средствата за здравноосигурителните фондове трябва ясно да бъде казано каква част ще се получи от данък общ доход, каква част ще се получи от общественото осигуряване, което сега плащаме. И трябва да бъде така направено, че наистина, макар и след две-три години, средствата, които ще се съберат, да са достатъчни за развитието на нашето здравеопазване.
Аз бих могъл да кажа и някои по-дребни забележки, като репликата например, която направих одеве на госпожа Янева и тя не я разбра. Има член, в който се казва, че в заведенията, в които се обучават студенти, ще се плаща само медицинската помощ. Това е невъзможно. Защото там освен медицински показания има и някои показания за обучение. Просто болни, които ще трябва да бъдат задържани малко повече, ще се оскъпи техният престой, за да бъдат показани на студентите.
По отношение на контрола. Аз не мога да се съглася определен инспектор на здравното осигуряване да определя обема, нуждата и качеството на извършената медицинска дейност. Тези неща трябва предварително да бъдат договорени от съответните национални специалисти и след това инспекторите просто да следят дали са изпълнени договорените относителни, пак повтарям, защото този, който е лекар, много добре знае, че в медицината в крайна сметка нещата са относителни, защото едно заболяване не си прилича с друго.
Аз смятам, че така, както е създаден този закон, ще се увеличи изключително много бюрокрацията в системата. Какво имам предвид? Казано е, че при тежки планови операции ще трябва да бъде извършена експертиза. Ами дайте да видим какво значи тази ексдпертиза при тежки и скъпи планови операции. Това значи винаги да има експертиза за сърдечно болни, винаги да има експертиза за болни от тумори на мозъка или за други големи операции. Но аз мисля, че тези неща могат да бъдат по-лесно изчистени.
Основната слабост на този законопроект аз смятам, че е в това, че не дава ясна представа какви ще бъдат средствата, които ще влязат в този здравноосигурителен фонд, не става ясно точно кой ще го плаща. Защото, госпожо Миленова, обръщам се към Вас, аз смятам, че българските граждани трябва да плащат за своето здраве. Но то трябва да бъде направено така, че да бъде ясно дали ще плащат допълнително или това ще бъде част от техния данък общ доход.
В заключение искам да подчертая, че съжалявам, че този закон, който бихме могли да коментираме доста, спокойно, ясно, се приема форсмажорно и лично смятам, че ще се получи обратен ефект. Знаете ли, просто е болно, когато толкова важен закон се гледа в една полупразна зала. Една голяма част от народните представители, без значение от коя парламентарна група са, дори не го и познават. Мисля, че нещата трудно ще се компенсират в следващите три месеца. Възможно е да се подобрят много от нещата, но е възможно да останат и такива, които да не могат да бъдат променени като фундамент на този закон и впоследствие те ще рамкират дотам следващите действия, че може би ще си създадем допълнителни проблеми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на д-р Китов.
Има думата за изказване народният представител Боян Киров.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бяха казани много думи за закона и всички започвахме с това, че той е много нужен, но може би не е трябвало толкова бързо да започне неговото разглеждане. Струва ми се, че беше важно да мине на първо четене и да бъде разгледан. Има достатъчно време, за да бъдат подобрени нещата и да бъдат изменени така, както желаем всички ние. В крайна сметка, ако нещо не започне да се прави, то не се и завършва. Не е толкова страшно, че на първо четене е минал една седмица по-рано или една седмица по-късно. Важно е какво ще бъде направено между първо и второ четене. Не смятам, че във фундамента на закона има неща, които са опасни и които го правят непоправим, както беше казано от колегата преди мен. Напротив, струва ми се, че във фундамента на закона нещата са заложени добре и че промените, които трябва да бъдат извършени безспорно, са в подробностите на закона.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Това не е вярно!
БОЯН КИРОВ: Във връзка с това искам да се спра върху един момент от закона, който ми се струва, че трябва да бъде прецизиран между първо и второ четене. Става дума за осигурителните вноски. Казано е, че осигурителните вноски се заплащат от осигурените и от работодателите, т.е. разделят се горе-долу две към едно между едните и другите. Това заплащане на осигурителните вноски от лицата, които са осигурени и от работодателите в мен създава известно, меко казано, напрежение. Защото даването на пари от заплатата на работещите в момента, при нашето положение, не би било добре. Хората и без друго изразходват доста голяма част от своите пари за едно, друго, трето. Така че в крайна сметка не им остават много средства. Това е едното. И второто - парите, които ще даде работодателят, в крайна сметка откъде ще ги вземе? В крайна сметка той ще ги вкара отново в цените на стоките или услугите, които произвежда. Тоест ние ще имаме повишаване на цените, което означава, че това ще рефлектира върху населението.
При разговорите, които имахме с вносителите, се изясни нещо, което те казват изрично и в своите мотиви, а именно, че няма да бъдат увеличени данъчните тежести върху населението - нито върху работодателя, нито върху работещите. Това много зарадва и мен, и цялата комисия, но този момент не е достатъчно ясно подчертан вътре в текстовете на закона. В текстовете на закона гаранции за това докрай няма. Тоест тук гарант се явява доброто желание на хората, които прилагат закона. Но както знаем, хората все пак са слаби, те са отделни личности, могат да се поддадат на един или друг натиск. Освен това днес едни хора прилагат закона, аз вярвам, че точно това са им мотивите и че точно така ще направят, както са казали, утре ще го прилагат други, нещата могат да се променят. Силен е не човекът, а законът. Затова смятам, че между първо и второ четене трябва абсолютно ясно да прецизираме в текстовете на закона, че сумите, които са определени за попълването на фонда, ще дойдат за сметка на досега съществуващи данъци, а не на създаването на нови. В този дух е мнението и на цялата наша комисия, която се съгласи с това. Това мнение беше изказано от председателя на комисията и ние като комисия ще работим в тази посока. Аз лично поемам ангажимента също така да внеса предложения между първо и второ четене за промени в тази насока.
Иначе смятам, че законът е добър и че ние трябва да го подкрепим на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Киров.
Има думата за изказване народната представителка госпожа Елисавета Миленова.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Въпреки че залата е недостатъчно пълна, както би казал един оптимист, въпреки че начинът, по който според една голяма част от колегите е предложен за обсъждане толкова важен законопроект не е по желанията на също така една голяма част от колегите, по-голямата част от които липсва в залата, аз лично като депутат вече втори мандат чувствам удовлетворение, че след като Националният осигурителен институт е субект на нашето променящо се общество, гледаме Закона за здравното осигуряване.
Моето дълбоко убеждение е, че един такъв закон е отдавна необходим за така нареченото преструктуриране на целия ни живот, част от което понятие се изпълни с отделянето на фондовете, които гарантират една нормално функционираща социалноосигурителна и здравноосигурителна система.
За разлика от много колеги аз смятам, че дискусията по това, че има нужда от такъв закон и отделянето на такъв фонд започна още в 1990 г. в предизборната надпревара за първия демократичен парламент, за Великото Народно събрание, когато всички предизборни програми на едно от първите си места слагаха отделянето на Фонда за здравно осигуряване и заедно с Фонда "Социално осигуряване" той щеше да ни прати според някои политически програми да летуваме на Хавайските острови. Много по-късно и много по-сериозно, по времето на началните месеци на правителството на Демократичната левица министър Виткова предложи на обществото, на неговите граждански структури и чрез четвъртата власт, чрез медиите на всички граждани обсъждането на стратегията "Здраве за България" и всеки гражданин можеше да пише до своя депутат, до своя избирателен район, чрез своите лекари лично до министерството, до пресата всичко, което мисли за вижданията на нашето правителството за стратегията за здравното осигуряване и за здравето на българина.

Разбира се, тук колегата Карев каза, че е загубено политическото доверие и много трудно се правят нещата. Вярно е, че ние гледаме този закон в обстановка, в която не стигат парите за лекарите, за техните заплати, за лекарствата; болните не могат да си купят най-необходимия аспирин, камо ли нещо, което струва много повече от техния дневен бюджет. Болниците нямат пари за отопление и т.н. Всичко това опира до пари.
Целта, която си поставя този законопроект - Законопроектът за здравното осигуряване, опира до парите, с които ще бъде поддържана здравната система. Парите, както знаят всички в нашата страна, не стигат, защото парите не са нещо, което се дава. Парите се печелят и затова трябва да има икономическа обстановка, което не означава, че ако тези пари се спечелят или ако бюджетът догодина трябва да се гласува пак от нашия парламент, не трябва да е ясно за колко пари трябва да става дума за догодина и откъде и колко, какъв ангажимент ще носи всеки един от нас.
Този закон по мое дълбоко убеждение отговаря на моето виждане за моите ангажименти за подреждането на нашата държава. Предполагам, че всеки депутат има своя ниша, в която смята, че ако работи със своя капацитет и с помощта на своите колеги, той би могъл да помогне щото нашата държавата да се подреди в един вид, в който ще бъде удобно да живеем заедно в нея.
Аз разбира се, след като съм застанала тук, за да защитя влизането на този законопроект в пленарната зала и да предложа на всички, които сме тук, да гласуваме той да мине на първо четене, искам да кажа и няколко от своите забележки. Част от тях подкрепят тревогите на д-р Китов, който се явява в двойно качество - и като потребител, и като консуматор на системата. Но аз също смятам, че до второто четене, особено, ако ние успеем да гласуваме малко по-голям срок за обсъждане на подробностите по този законопроект, смятам, че трябва да обърнем малко повече внимание на онази част от законопроекта, която касае контрола. В гражданското общество, когато всеки елемент на гражданското общество заплаща за правото си да бъде гражданин на една демократична държава, той трябва да има своите възможности и начини, за да осъществява контрол върху неговото упражнено право.
Смятам също така, че в закона е особено важен разделът за договорите, в който едно от хубавите според мен неща е, че се дава възможност за предварително асоцииране и за участие в сключването на тези договори на асоциации от субекти, но според мене е недостатъчно ясно какво се има предвид под частни заведения.
Освен това мисля за всички е ясно, че понятието медицинска помощ не носи характера на медицинската услуга в пазарните условия и що се отнася до дефинирането на това колко струва самата медицинска помощ, вероятно не е достатъчно ясно написано. Аз допускам, че тези неща са визирани в споменатото в закона национално споразумение, което сключват всички субекти на здравната система в началото на всяка година.
Така или иначе, уважаеми колеги, особено уважаемите, които сте тук, аз ви призовавам да подкрепим на първо четене този законопроект и да положим своите усилия щото във времето, в което ще се обсъжда този законопроект, всички да участваме в него не преди избори, не за следващите парламентарни избори, а за това, че ние всички сме осъдени да живеем заедно в България и затова, независимо че е лозунг само на една политическа сила, трябва да работим заедно за България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожа Миленова.
Давам думата на д-р Борис Банков за изказване.
БОРИС БАНКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Не е случайно това, че няколко правителства досега не внесоха този законопроект в Народното събрание. Наред с чисто политическите мотиви, които без съмнение са съществували, аз искам да подчертая, че съществуват и обективни причини. Една от тях е изключителната сложност на тази материя, която трябва да бъде прилагана в едни тежки икономически условия за страната. И като второ бих изтъкнал, че за приложението на този закон се изискват огромните усилия и воля не само на властта, но и на цялото българско общество.
Пред нас като парламентаристи днес основен въпрос е да направим един възможно най-добър закон. Аз ще съкратя моето изказване и ще се спра само на някои въпроси, които считам за важни и неспоменати досега.
Смятам, че в Закона за здравното осигуряване трябва да се обърне по-голямо внимание на разписването на онези неща, които уреждат строгия, добрия, разумния баланс на интересите на различните страни, които участват в процеса на осигуряването. Това са осигурените, това са осигурителите, фондът, изпълнителите и т. н. Допускам, че ние можем да направим грешки, както в някои други страни, където една от тези страни доминира и този баланс е нарушен.
Аз не споделям някои вече изказани мнения, тъй като много лесно се приема, че най-вече контролът, който наистина е абсолютно необходим, може да се извършва като се присвояват определени действащи в момента структури. Така например идеята ТЕЛК, ЦТЕЛК, ЛКК да минат на директното подчинение на Националния осигурителен институт аз не смятам за най-правилна. Няма никакви пречки в закона да бъдат създадени всички възможни условия за ефективен контрол, но в никакъв случай една от страните не трябва да изземва пълномощия на другата и да застраши баланса на интересите.
В законопроекта очевидно финансовата страна е от изключително значение, тъй като тя обезпечава здравните дейности. На пръв поглед онова, което ще се изтегли от останалите данъци и ще отиде във Фонда "Здравно осигуряване", от една страна, намалява приходите в бюджета, от друга обаче, спестява разходи на бюджета и би могло да се мисли, че в края на краищата върху консолидирания държавен бюджет това не би се отразило кой знае с какви големи разлики.
Всяко създаване на нова система обаче изисква и допълнителни разходи. Няма традиция, при която да е отработен начинът на определяне на предвиждането на тези разходи, както и на приходната част. Това ще създаде определени затруднения, особено в първите години, които бих нарекъл преходни години за тази система.
И тук възниква въпросът: достатъчно гаранции ли има в закона именно за такова едно очакване по-скоро за финансови затруднения на здравеопазването, отколкото рязко подобряване на възможностите за финансиране?

Остава въпросът също така да се предвидят онези средства, които очевидно фондът в първите години няма да може да гарантира, средства, които са необходими за инвестициите в здравеопазването, тоест да има място в държавния бюджет, където те да бъдат заложени. Това е скъпата апаратура и нейната поддръжка, това, ако щете, е обновяване на кадри, това са някои скъпи дейности, каквато е трансплантацията и хемодиализата, които неимоверно ще натоварят крехките финансови възможности в началото.
Бих обърнал внимание също така, че при преход от една система на финансиране е възможно влошаване на качеството на здравните услуги. В закона е записано като изискване към изпълнителя добрата медицинска практика, но не смятам, че гаранциите за това са подробно и изчерпателно записани в закона.
Аз смятам, че незавършената структурната реформа в здравеопазването не е пречка да бъде приложено здравното осигуряване. Мисля дори, че ако изчакваме завършването на структурната реформа, това е доста дълъг период от време, процес на развитие, а също така смятам, че двете - структурната реформа и здравното осигуряване взаимно ще си влияят. Ето защо аз не бих сложил като абсолютно необходимо условие едното, за да бъде направено другото.
И така, за да бъда кратък и да завърша, в заключение бих казал, че в този период е необходимо извършването на точни разчети за финансовата необходимост да се премине към системата, подробно балансиране на интересите между различните страни, много по-ефективен контрол, отколкото е заложеният в закона, достатъчно време за тези неща. Смятам също така, че трябва да се потърси механизъм и да се предвиди финансов резерв от страна на държавата за този преходен период. Как ще се разходва този резерв и кой ще го управлява, е друг въпрос.
И последно, съгласуване на законодателните промени свързани със здравното осигуряване, с всички останали закони, имащи отношение към това, включително със Закона за народното здраве.
По мое убеждение едва ли би могло Законът за здравното осигуряване да бъде прилаган по-рано от две години от момента, в който той бъде приет. Възможно е този срок леко да бъде скъсен и доста да бъде удължен, в зависимост от условията и начините, по които се развият нещата. Аз смятам обаче, че минимално оптималният срок е две години.
Ще гласувам за закона и смятам, че вие също ще го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Сунгарски има думата за реплика.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председателю. Не толкова към казаното от доктор Банков, а по-скоро по принцип бих искал да направя реплика.
Доктор Банков току-що говори за засилен контрол. В чл. 37 пише: "Служителите на фонд "Здравно осигуряване" са задължени да пазят професионална тайна за факти, които са узнали при контрола на извършената медицинска помощ или при контрола на управлението на средствата на фонда".
Аз мисля, че одеве изказах възражения по принципите, заложени в закона. Това е един погрешен принцип, заложен в закона. Преди известно време майката на мой близък приятел почина вследствие на неумела намеса на медицински работник и то от здравно заведение, ползващо се с невероятен авторитет. Разследването по случая беше прикрито не без участието на министър Виткова, тоест резултатите от разследването. Моят син лежа във Военномедицинска академия след получаване на фациалис - това е заболяване на лицев нерв при простуда, и 12 дни беше лекуван неадекватно на заболяването. След дванадесетия ден беше приложен нивалин и се оправи.
В закона има предвидени срокове, за които, ако лицето не се оправи, обезщетение не се получава.
Има много, много други съображения, които могат да бъдат казани конкретно по текстове, които са заложени вътре. Но аз пак повтарям - има принципни грешки, заложени вътре. Ако ние искаме ефективна система на контрол, ние ще я направим прозрачна, а не като задължаваме хората, които осъществяват контрола върху тези експертизи, които са предвидени в закона, да пазят тайна, дори и след излизането им от управленските структури на фонда или от функциите, които изпълняват. Това са мисля различни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата доктор Банков.
БОРИС БАНКОВ (ПГДЛ): Вие изразихте някакви ваши съждения, но аз не мога да ги свържа с това, което е написано в закона. Аз смятам, че съвсем разумно в закона е ограничена възможността за разпространяване на онези сведения, които лицата са получили във връзка с изпълнение на служебните си задължения и които могат да бъдат във вреда на пациента.
Но първо, искам да подчертая, че не само в този закон се уреждат правата. Тук са записани само онези задължения, които се отнасят до конкретни лица, в случая така наречените инспектори. Но вие във всички положения можете да се ползвате от останалото право, за да търсите своите претенции.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Как ще стигнете до истината?
БОРИС БАНКОВ: Под прозрачност аз не разбирам да се изнася на всеки болен мъката и подробностите около лечението и така нататък на публично място. Аз не споделям това ваше мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Приключихме дебатите. Има думата министър Виткова.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Бих искала да благодаря за онази част от дискусията, която допринася за развитието на закона, за подобряване на неговото качество и за неговото адаптиране към условията, в които реално предстои той да бъде прилаган. И в същото време да не недоумявам как е възможно по един основополагащ закон да не се търси консолидиране и неговото изработване до възможно перфектен стадий, за да бъде реално приложено. Вероятно още дълго време ни предстои като българи да търсим онези допирни точки, по които наистина трябва да бъдем заедно.
Не бих си позволила да подмина някои от спекулациите, които бяха използвани в дискусията по закон, не за друго, а за да се помъча да внеса известна яснота за продължаващата дискусия по този законопроект.
В своето експозе се опитах за пореден път да изясня, че в света има две форми за финансиране на здравната система - едната е данъчна, другата е осигурителна. Всяка от тях има своите предимства и недостатъци и в развитието и на двете всяка заимства положителните страни на другата. И никъде в света не се говори за безплатно здравеопазване въобще, а за форма на набиране на средства за здравеопазване и начини на тяхното разходване.
И в българската Конституция, и в мои изявления е ясно записано и казано, че става дума за безплатно ползване на медицинска помощ, която някой заплаща - и обикновено това е обществото - по два възможни и познати на света начини - отново осигурителен и данъчен.
Внушенията, че става дума за отстъпление от принципа на безплатно ползване на медицинска помощ са нищо повече от гола политическа спекулация. Плаща гражданинът, когато не боледува, с данъци или вноски, за да може да ползва една скъпо струваща медицинска помощ, на практика със символични вноски, вече безплатно, когато се налага да я консумира. И какво по-ясно от това?
Колкото до внушенията, че не трябва да се гледа законопроектът на първо четене, тъй като няма ясни разчети за размера на вноската, за бюджета на здравноосигурителния фонд, мисля, че се откъсваме от връзката както на този закон със Закона за създаване на Фонд "Обществено осигуряване", така и от цялата логика, заложена в закона, че ежегодно, успоредно с бюджета на държавата, се гледа и бюджетът на Националния осигурителен институт, в който отделно, тъй като става дума за самостоятелни юридически лица, се утвърждават от парламента и бюджетите на всеки от фондовете, включително на Фонд "Здравно осигуряване".
Какви разчети, направени днес, биха били валидни за годината 1998 или 1999? Ежегодно парламентът определя и размера на всяка една от осигурителните вноски. Всички други съждения биха могли да се отнасят към днешна дата. И бюджетът на Фонд "Здравно осигуряване" не може да бъде една умозрима цифра. Парламентът ще го направи такъв, какъвто иска той да бъде за конкретната година за здравеопазването. Ако парламентът реши бюджетът да бъде 50 милиарда, той ще бъде толкова и вноските ще се определят в рамките на тази сума. Ако парламентът реши бюджетът да бъде 100 милиарда, той ще бъде такъв и естествено размерът на вноските ще бъде друг. Но това решава ежегодно парламентът, успоредно със Закона за държавния бюджет.
Не бих могла да разбера защо се внушава, че непременно данъчното бреме трябва да бъде по-голямо. В края на своето експозе поставих три, според мен, основни въпроса за дискусия: дали това да бъде формулата на управление на фонда, тъй като се прави опит за гарантиране на юридическата самостоятелност на всеки един от осигурените рискове, в случая здраве, и включването на две самостоятелни юридически лица, какъвто е здравноосигурителният фонд и Националният осигурителен институт в рамките на една обща концепция.
Вторият въпрос, който поставих, е необходимостта да бъде огледана данъчната формула така, че да не се увеличава общият размер на данъчното бреме както за работодатели, така и за осигурени. И това е воля на парламента, и това е проблем на отразяване на тази формула в рамките на данъчните закони.
Аз не смятам, че с предложението, както на една от комисиите, в случая водещата, нещо, с което и вносителят се съгласява и предлага, да има по-широк диапазон от време за по-задълбочена дискусия на практика някои виждат като пренасяне на работата в парламента, тоест като освобождаване на правителството от този ангажимент. И защо се приема, че едва ли не до днес законът не е работен и той се внася, както някои казват, като документ? Да, и всеки закон е документ, и то основополагащ документ. И няма нищо порочно в това, че той е такъв. Вносителят желае чрез народните представители, чрез средствата за масово осведомяване този законопроект да бъде подложен на по-широка обществена дискусия, отколкото традиционната, да се вземат становища на отделните ведомства, на колкото е възможно други институции и той да бъде предложен на вашето внимание. Този срок от време е потребен на цялото общество и аз мисля, че това е верният път, по който трябва да вървим.
Колкото до другите спекулации, заложени в трите важни момента, според д-р Карев, че липсва политическа воля за реформа. Не виждам да може да се посочи друго правителство в последните шест години, което на практика да започна реформата в здравеопазването. И не е вярно, че две години се върви по пътя към централизация, а сега се предлага коренно различен принцип на децентрализация. Законът за здравното осигуряване не е децентрализирана формула. И тук става въпрос за объркване на понятия - между управление и централизация. Да, това правителство се мъчи да въведе управлението в здравната система в съвременни представи за управление. Защото другото, което беше, беше формулата на хаоса.
Значи в същото време се знае, че един такъв закон е труден, че той изисква широк обществен консенсус, че е възможно да провокира недоволство сред някои категории и граждани, и медицински специалисти и се отрича правото на това правителство да потърси този широк консенсус. Не се желае да се участва задълбочено в тази дикусия и на практика започват атаките по този закон, който е необходимо да събере този обществен консенсус още от днес. Е, можем ли да очакваме, че в своя завършен вариант той ще бъде приемлив за обществото, когато априори започва неговото отрицание, вместо подготовката на обществото за приемането му?
Липсвала автономност на системата. Автономността на системата е гарантирана с това, че фондът е самостоятелно юридическо лице, че размерите на неговия бюджет се определят в парламента, както и размерите на вноската. И се забравя, че трипартитният принцип е дефиниран в един друг закон - именно Закона за надзора върху фондовете на обществено осигуряване, включително и здравното осигуряване. Там трипартитният принцип включва представители на равна квота между работодатели, представители на осигурените, каквито са синдикалните организации и съответно представители на държавата. Този надзор е валиден и върху Фонд "Обществено осигуряване" и той вече е факт и функционира.
Колкото до националното споразумение и внушението, че изпълнителната власт доминира в него, това също не е вярно. Националното споразумение, което се сключва ежегодно между Националния осигурителен институт, двете ведомства - социалното и здравното министерство, асоциациите на болниците в страната и професионално съсловните организации, изключва всякакво монополно право.
Абсолютна истина е и благодаря на народните представители, които поставиха въпроса, че трябва да бъде приет във времето недалеч от този закон и законът за съсловните организации. В това отношение правителството ще изпълни и този свой обществен ангажимент.
Смятам, че един от големите дефекти по този закон е фактът, че с него се занимава в последните години най-вече здравното ведомство. Този закон не е закон за медицинските специалисти и това ясно трябва да се разбере. Това е социален закон, който ангажира всички български граждани, включително и медицинските специалисти. И може би това е и една от основните причини за неговото забавяне. Затова е потребна тази широка професионална и обществена дискусия.
Останалите детайли, които бяха поставени в изказването на доц. Китов - за начина на финансиране на университетските болници. Да, със закона наистина се въвежда правилото, че за медицинска помощ се заплаща от Фонд "Здравно осигуряване". И крайно време е в България да се регламентира начинът, по който трябва да се финансира преподавателската и учебна дейност. Това не е предмет на Фонд "Здравно осигуряване" и не е практика в нито една страна, която има осигурителна система на финансиране на здравеопазването.
Колкото до контрола, вероятно отново има елемент на неразбиране, че става дума за два вида контрол. Единият е финансов, а другият е специфичен, медицински. Медицинският контрол здравното осигуряване ще моделира с участието на медицински специалисти. Те не могат да бъдат изместени от другите контролни органи на Националния осигурителен институт. Финансовият контрол е в рамките на общата контролна система към Националния осигурителен институт.

И преди да приключа, бих искала да помоля народния представител, който отправи едно тежко обвинение към министъра на здравеопазването, че той е прикривал разследване по случай, в който става дума според него, за непрофесионално упражняване на медицинската професия. Ако той не направи достояние на министъра на здравеопазването този конкретен случай, мога да приема неговото изявление само и единствено като клевета или част от политически спектакъл. Тъй като другият полюс на обвиненията срещу министъра на здравеопазването са, че той непрекъснато преследва своите колеги. Няма случай, в който при проверка на Министерството на здравеопазването, в която има данни за нарушение на правилата на добрата медицинска практика, Министерството на здравеопазването да не е сезирало органите на прокуратурата, така че молбата ми е да бъде сезирана по подходящ законов начин и едва тогава да се внушава обвинението за липса на реакция или за прикриване от министъра на здравеопазването. Но текстовете по отношение на запазване на професионалната тайна се отнасят до онази категория контролни органи в рамките на Националния осигурителен институт, които не са медицински специалисти. Те непременно ще се докосват до медицинската тайна на гражданите като пациенти. Те не са положили своята професионална клетва и със закон е редно те да бъдат задължени в рамките на своите професионални ангажименти да не разгласяват този вид тайна. Не става дума за укриване на друга информация, която трябва да бъде прозрачна. Необходимата прозрачност на информацията и на контрола - общественият контрол върху средствата се гарантира в рамките на надзора, който вече е структуриран и е факт в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на министър Виткова.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Нямам право на реплика, иначе щях да Ви кажа и името!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, с това приключиха дискусиите на първо четене на Законопроекта за здравното осигуряване.
Подлагам на гласуване за приемане на първо четене на Законопроекта за здравното осигуряване. Моля, гласувайте! Ще изчакам минута и половина. Моля квесторите да поканят колегите, които са в коридора или в кафенето.
След като приключи гласуването ще ви дам думата за отрицателен вот.
От общо гласували 193 народни представители, за - 120, против - 68, въздържали се - 5.
Законопроектът за здравното осигуряване е приет на първо четене. (Ръкопляскания от мнозинството)
Заповядайте, господин Сунгарски. Имате думата за процедура.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Господин председателю, и с просто око се вижда, че в залата няма повече от 50 души!
Процедурата ми е - искане за прегласуване на току-що приетия законопроект. (Шум и реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какви са мотивите Ви?
ИВАН СУНГАРСКИ: Нямам право на реплика на министър, но ще използувам излизането на трибуната, за да кажа едно име, което вероятно ще предизвика асоциациите на госпожа Виткова - Заралиева, госпожа Виткова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нарушавате правилника!
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Не е мястото тук да ми съобщите това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате Вие, господин Сунгарски?
ИВАН СУНГАРСКИ (встрани от микрофоните): Да прегласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какви са мотивите Ви?
ИВАН СУНГАРСКИ (встрани от микрофоните): Виждате, че няма хора в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на прегласуване Законопроекта за здравното осигуряване, първо четене.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 175 народни представители, за - 119, против - 54, въздържали се - 2.
НОРА АНАНИЕВА (встрани от микрофоните): Моля да отбележите, че и аз съм гласувала "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От общо гласували 176 народни представители, за - 120, против - 54, въздържали се - 2.
Законопроектът за здравното осигуряване е приет на първо четене. (Ръкопляскания от мнозинството)
Давам думата на народния представител д-р Васил Михайлов за отрицателен вот.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, колеги! Заемете местата си в залата. Имаме още работа!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Гласувах против този законопроект не защото на България, на българската държава, на цялото българско общество такъв законопроект не е необходим. Напротив! Той е лелеян от всички, които работят в здравеопазването. Той е мечтаният законопроект от всички тези хора, които могат да бъдат потенциални пациенти или са пациенти, само че на този законопроект само добро му е - със сигурност - името.
Оттам нататък това, което е предложено е пак някакъв български експеримент. Отново се опитват някои да преоткриват колелото! Трябваше тук да сме свидетели на един цялостен, завършен, нормален, за да бъде и работещ, законопроект.
Какво обаче ни се предлага? - Един сурогат, една еклектична смес от разни възгледи и опити да се съвместят какви ли не разнородни и разнообразни интереси, много пъти противостоящи си. Няма да коментирам това, че се слага под шапката на Националниия осигурителен институт. Моите колеги го направиха вече. Това обаче, че има до второ четене предложение за удължаване тримесечен срок от Комисията по здравеопазването, е едно самопризнание, че ни е предложен не законопроект всъщност, който има за цел да работи, а ни е направен отново един лозунг, може би се нарича кьорфишек, може и да се нарече прах в очите, госпожо министър! Какво е това?! Този законопроект, който Вие предлагате ще заработи ли? Като лекар и като народен представител Ви казвам: толкова, колкото имаше ефект Законът за лекарствените средства и аптечното дело. Същото! Какво говорехте Вие от тази трибуна и какво се получи всъщност?
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Какво се получи?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Безумия се получиха!
Ако това нещо се направи опит да се въведе, ще се получи пак това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Д-р Михайлов, времето изтече. Благодаря Ви.
Колеги, остава ни още много малко работа. Много ви моля да се организираме и да приключим днешният работен ден навреме.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЧАСТНИТЕ МАЛКИ ПРЕДПРИЯТИЯ С ВНОСИТЕЛ КРИСТИЯН КРЪСТЕВ; ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА МАЛКИЯ И СРЕДНИЯ БИЗНЕС И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ВНОСИТЕЛИ ЯШО МИНКОВ И Б. БОРИСОВ; ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ С ВНОСИТЕЛИ АНА МИЛЕНКОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По Законопроекта за частните и малки предприятия с вносител Кристиян Кръстев дебатите приключиха. Не е гласуван.
За да бъдат гласувани и другите законопроекти, трябва да бъдат чути и становищата, и евентуално ако има изказвания, по останалите два законопроекта. Затова преминаваме към четене на становищата на водещите комисии по Законопроекта за насърчаване на малкия и средния бизнес и предприемачеството в Република България с вносители народните представители Минков и Борисов.
Има думата за становище водещата комисия - Икономическата комисия.
Имате думата, господин Филипов, за да прочетете становището на Икономическата комисия.



ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги народни представители! Преди да прочета становището на Икономическата комисия по единия от трите законопроекта, искам само да припомня на всички уважаеми депутати, че на 2 октомври т.г. се състоя много обстойна дискусия по обсъжданите досега два законопроекта - на колегата Кристиян Кръстев и на колегите Яшо Минков и Борислав Борисов. Сега трябва да обсъдим, по всяка вероятност ще бъде кратко, законопроекта внесен от госпожа Миленкова и група народни представители, след което да приемем на първо четене и трите законопроекта, от които по-нататък би трябвало нашата Икономическа комисия да направи един общ проект.
Преминавам към четенето на становището по Законопроект N 54-01.81 от 17 октомври 1996 г. за малките и средните предприятия, внесен от Ана Миленкова и група народни представители.
На свое извънредно заседание на 18 октомври 1996 г. с участието на вносителите Икономическата комисия разгледа Законопроекта за малките и средните предприятия, внесен от Ана Миленкова и група народни представители. Със законопроекта се предлага нормативна основа за провеждане на политика за насърчаване на малкия и средния бизнес в България. Предвиждат се редица сериозни облекчения, които ще могат да се ползват от малките и средните предприятия, като освобождаване от държавни и местни такси при регистрация на дейността, освобождаване от мита и митнически такси за внесени суровини, материали, машини и съоръжения, ползване на облекчени условия при кредитиране.
Със законопроекта се създава Агенция за защита на предприемачеството и специален Фонд "Малки и средни предприятия", към който да се прехвърлят средствата от съществуващите фондове - "Малки предприятия" на Министерство на промишлеността и "Малки и средни предприятия" на бившата БИСА, а сега Стопанската камара.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание Законопроектът за малките и средните предприятия, внесен от Ана Миленкова и група народни представители, да бъде обсъден и приет на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Филипов.
Има думата госпожа Миленкова като вносител.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Колеги, структурната реформа в икономиката - преминаването от държавна към частна собственост, налага поощрение от страна на държавата по отношение на частния бизнес. И аз смятам, че няма човек в залата, когото да се налага да убеждаваме в това.
Подобен закон в България е имало през 1895 г., който е бил Закон за насърчаване на местната индустрия. Спецификата на трите проекта, които разглеждаме понастоящем, е това, че в сегашния момент трябва да отчетем процеса на приватизацията, който се развива в страната и наличието на вече създадени стопански субекти, които функционират. От тази гледна точка аз смятам, че в закона трябва да има определена равнопоставеност между тези, които предстоят да бъдат създавани в периода на действие на закона и онези стопански субекти, които вече са създадени, евентуално за тях може да се даде по-кратък срок, в който да ползват тези привилегии, които предвиждаме към новосъздадените стопански субекти, но така или иначе те също да имат възможност да ползват привилегиите, които предвижда законът.
Аз смятам, че приемането на един такъв закон е един от най-сериозните опити и едно много сериозно основание за привличане на чуждестранни инвестиции в страната. Защото знаете много добре, че когато се намери чуждестранен инвеститор, той в много случаи желае да предостави тези инвестиции в частни, а не в държавни предприятия.
Смятам, че много важен момент в законопроекта, който сме предложили заедно с моите колеги, това е създаването на Консултативния съвет, което ще даде възможност да не се решават еднолично въпросите около кредитирането, а да ги решава един колективен орган, което пък вече е едно условие за справедливо законосъобразно решаване на тези въпроси.
Смятам, че би следвало да направим координация между Законопроекта за насърчаване на малките и средните предприятия с наскоро приетия Закон за създаване на държавна банка за инвестиции и развитие, тъй като там има определени дефиниции, които са съотносими с определенията, които се дават в настоящия проект, който разглеждаме.
Освен това ще ми се да отбележа фактът, че в проекта, който ние предлагаме на вашето внимание, е предвидена една много добра система. Според мен най-добрият вариант за регистрация на малките и средните предприятия, който вариант дава възможност за икономия както на средства, така и на време. Затова аз смятам, че когато от трите проекта, които разглеждаме, които са предложени на нашето внимание, част от тях вече са обсъждани, би следвало в крайна сметка да изберем точно вариантът, който предлагаме ние като решение.
Важен момент също е и създаването на Агенция за защита на предприемачеството - един специализиран орган, както и Фонд "Малки и средни предприятия", като този фонд, разбира се, не е онази новост, която е абсолютно непозната на нашето законодателство, макар и досега съществуваща и регулирана с подзаконови нормативни актове.
Предлаганият от нас проект търси възможно най-доброто законодателно решение, отчитайки подобни решения на законодателството на страните от Европейската общност и други развити в пазарно отношение страни, което ни дава възможност да станем част от тази обща територия без граници, в която ще има свободно движение на капитал, пари, стоки, услуги, работна ръка, като, разбира се, същевременно с това отчитаме и специфичните български условия и липсата на законодателна уредба на тези обществени отношения след промяната на пазарните условия в България.
Аз смятам, че едва ли ще има човек в залата, който да не подкрепи и трите проекта, които са предложени на нашето внимание, след което от трите проекта, така както е предвидено в нашия правилник, изработим един общ проект за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря и аз, госпожо Миленкова.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по законопроекта за малките и средни предприятия на госпожа Миленкова и група народни представители. Моля парламентарните групи да представят списъци за изказващи се.
Иска думата народният представител Кристиян Кръстев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Законопроектът с вносител госпожа Миленкова и група народни представители, както ни беше представен тук, е един опит за стъпка в същата посока. Той, както и всички тук представени, има някои слаби места, може да се каже, но на мен ми хареса идеята за принципно решаване и това представлява една воля да се реши този изключително важен проблем на държавата. И явно е изминало доста време, за да може да се достигне до цялостното решаване на въпроса за малките предприятия.
Аз просто бих използвал възможността да кажа, че бих искал последващата работа по законопроектите да се има предвид и в никакъв случай да не се допусне нито една минимална възможност средствата, които се предвиждат във фондовете, в различните банки, да не бъдат отклонявани към държавната сфера. Имам това голямо желание за последващата работа.
За другия закон, който е внесен от Бизнесблока, в него има доста големи несъответствия, неща, които не са добре обмислени. Но аз смятам, че законопроектът на госпожа Миленкова и група народни представители е във вярната посока и смятам, че можем трите законопроекта да ги гласуваме на първо четене. Но в никакъв случай да не се съобразяваме със Закона за банките, които беше гласуван и в него е предрешен въпросът за малките предприятия.
И още един момент, на който би трябвало да се обърне внимание - средни предприятия въобще да не се споменават в тези закони. Този закон е само да подпомогне начеващите в бизнеса. Не трябва да се говори за средни предприятия. Средното предприятие, за да стане средно, то се е развило по някакъв начин и то има място в стопанското пространство. Така че то няма нужда от подпомагане. То може само да се оправи. Само начеващите и то тези предпирятия, които ще бъдат свързани със стопанската инициатива на гражданите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин Кръстев.
Има думата народният представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа. Аз приветствам проектите за закони за подпомагане на малките и средни предприятия, защото това наистина е един път за даване простор на предприемаческата инициатива на българските граждани, която може да доведе само до повишаване на развитието на нашето народно стопанство.
Ние трябва да отчетем пред нас, че с досегашните ни свръхадминистративни мерки за регулиране на стопанството всъщност засегнахме преди всичко дейността на малките и средни частни предприятия. Защото големите държавни предприятия не се подчиняват на този режим на регламентация, който ние приемаме с желание да направим нещо полезно. Вие знаете, че тези огромни, високи цени, които виждаме сега на месото, на млечните продукти, не се създават в частните предприятия, а се създават в големите държавни организации, които поначало влияят върху това ценообразуване. Ние знаем също така, че данъчните ограничения и специалните мерки на данъчната администрация също не засягат големите държавни предприятия, а засягат дребния и малкия бизнес. Така че ние поначало с тези свръхадминистративнти регулирания направо поставихме в много неблагоприятни условия малките и средни предприятия. Сега може би с този общ закон, който ще създадем въз основа на трите проекта, които сега ще приемем, ние може би най-напред трябва да се постараем да освободим дребното частно предприемачество, основата на средната класа на едно общество, от този административен гнет, на който той досега е подложен.
В този ред на мисли аз съм особено смутен от предложението да се създаде държавна агенция за ръководство на малкия и дребен бизнес. Ние отново поставяме още една административна опека на частната стопанска дейност на гражданите, която може само да я задуши или да я изкриви.
Аз бих предложил и ще го предложа при второто гласуване да се създаде не агенция на малките и средни предприятия, а някаква асоциация на малкия и среден бизнес, която да се изгражда на корпоративна основа отдолу нагоре и да бъде напълно освободена от държавна опека. Само така ние ще можем, ако искаме наистина, да дадем подкрепа за развитието на малкия и частен бизнес, който, пак ви казвам, е може би най-сигурният начин за изваждане на страната от кризата, в която се намира.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин Лучников.
Има ли други желаещи за изказване?
Народният представител Цоньо Ботев от СДС има думата.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато обсъждахме законопроекта за частните и малки предприятия на господин Кристиян Кръстев, аз взех отношение по този въпрос. Но сега ще се наложи отново да кажа какво мисля въобще за насърчаването на предприемачеството в България. Защото ми прави впечатление, че под претекст, че Конституцията равно -поставя собствеността, се прави опит да се направи така, че едва ли не да се сложи акцентът върху създаването на предприятия, които са собственост на държавата, които да получават някакви преференции. Аз продължавам да твърдя, че за държавата не е изгодно оттук нататък да създава малки и средни предприятия, които да попадат в рамките на тези закони, които се предлагат, и мисля, че основният акцент, който трябва да бъде поставен, е това да се осъществи протекционизъм от държавата върху малките частни предприятия. Защото те са в основата на развитието на бизнеса, те са тези, които могат да изправят нашата икономика на крака. Не искам да повтарям тези аргументи, които изложих предния път, защото в края на краищата те съществуват в стенограмите на Народното събрание и мисля, че тези, които са слушали, помнят за какво точно ставаше дума. Но в никакъв случай не мога да се съглася, че в един закон, какъвто е този, който е предложен от госпожа Миленова и други колеги, може да се говори за малко и средно предприятие, след като няма параметрите на това предприятие. От този закон аз не мога да разбера какво се разбира под малко, какво под средно предприятие. А това е изключително важно, защото разбиранията сред българската общественост са различни какво трябва да бъде малкото и какво средното предприятие. Аз продължавам да твърдя, че ако говорим за малко предприятие - от порядъка на 10-20 работници, е едно. Ако говорим за малко предприятие, което е с по-голям брой работници, е нещо съвсем друго. Аз твърдя и друго - че ако средното предприятие е от порядъка на 100 и повече работници, то вече няма нужда от протекционизма на държавата, защото това значи, че е намерило своя ниша в пазара. То може да издържи на конкуренцията и затова към него не би трябвало да съществуват такива преференции, каквито трябва да съществуват за малките частни предприятия. Още повече, че малкото частно предприятие се създава обикновено от един предприемач, който на базата на собствени средства започва да развива едно предприятие бавно, с много усилия, с много проблеми. То е заплашено от конкуренцията на големите предприятия, които във всеки един момент, ако няма някаква защита за това предприятие, могат да го погълнат или в най-добрия случай - да го поставят в условия, при които да не може да издържи и да фалира. И затова би трябвало това предприятие да бъде защитено по някакъв начин от предприятията-монополисти и от големите фирми, които при определени условия може да се окаже, че могат да нанесат тежки поражения върху това предприятие.
Средното предприятие е възможно най-гъвкавото и най-издържливото на конкуренцията и затова аз мисля, че трябва да се направи това разграничение. И дори да има някакъв протекционизъм от държавата за тези два вида предприятия, той не трябва да бъде еднакъв. Тоест, за малките предприятия трябва да бъдат едни условията, при които работят, а за средните предприятия трябва да бъдат други. Тоест, там защитата и протекционизмът трябва да бъдат по-малки.
Също няма защо да повтарям, аз съм напълно съгласен с това, което каза господин Лучников, че една агенция в никакъв случай не трябва да бъде чисто държавна, защото това значи, че отново държавата се опитва да държи под свой контрол бизнеса. мисля, че колкото повече се отдалечи държавата от управлението на предприятията в България, толкова е по-добре. Нейните функции са съвсем други. Нейните функции са да създава условия за развитието на бизнеса, а не да го управлява.
И докато не се разберем по този въпрос, мисля, че няма скоро да излезем от икономическата криза, още повече че сега, една година след приемане на различни закони в Народното събрание от мнозинството на БСП, бяха нанесени много тежки удари точно на дребния предприемач.
И сега сме свидетели, че голяма част от фирмите започват вече да фалират. Това ме кара да си мисля, че трябва да насочим нашето внимание преди всичко към защитата на тези малки предприятия и то предимно частни, вероятно и кооперативни, които за мен също са частни. Няма значение всъщност дали една фирма е регистрирана по Търговския закон или по Закона за кооперациите, а трябва да има значение точно каква е фирмата и с какво се занимава.
Според мен трябва да има и друга диференциация на тези фирми, като най-голям протекционизъм държавата трябва да има към тези малки частни предприятия, които се занимават с производство и услуги и по съвсем друг начин да бъдат поставени фирмите, които се занимават, да кажем, с търговска, с финансова дейност или с някакви други, примерно консултантски услуги, тъй като за България в този момент най-важното е това - да се създадат фирми, които да произвеждат разнообразни стоки и услуги и които да направят така, че технологичното ниво на новите изделия да стане такова, че да може да се продава освен в България, и на външния пазар.
Повтарям това, което казах в предишното си изказване, че тези малки предприятия могат да бъдат използувани като един авангард за представянето на пазара на нови изделия, които след това могат да бъдат продадени на една голяма фирма, която да ги произвежда масово, или пък обратното - голяма фирма да ги използува като експериментални бази, за да може да се види как ще бъде посрещната на пазара една нова стока или услуга.
Така че вероятно ние ще стигнем до приемането на първо четене и на трите законопроекта, но ми се струва, че не трябва да се бърза с приемането на второ четене. Напротив, в комисиите би трябвало да се поработи по-дълго, за да се изчистят всички тези недостатъци, които ги има в трите законопроекта, като си мисля, че Народното събрание и членовете на тези комисии са в състояние да направят в края на краищата един закон, който наистина да бъде от полза за частния бизнес, за развитието на дребния бизнес в България и които ще допринесат за икономическото развитие на България.
Вярно е, че един закон може да бъде оценен след като мине известно време и се видят добрите и слабите му страни, но мисля, че колкото повече недостатъци бъдат избегнати още при приемането му, толкова по-добре за всички. И аз наистина призовавам всички, които имат отношение към тези законопроекти, да участвуват активно в подготовката на един нов закон, където приоритетът да бъде насочен към малките частни предприятия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ботев. Има ли други желаещи за изказване? - Не виждам.
Уважаеми колеги, с това приключихме дискусията по законопроекта за малките и средните предприятия с вносител Ана Миленкова и група народни представители. Тъй като, както знаете, има постъпили и обсъдихме на първо четене в дискусии три законопроекта, затова и трите поотделно ще ги поставя на гласуване, за да бъдат приети на първо четене.
Започваме по хронологичен ред. Подлагам на гласуване да бъде приет на първо четене законопроектът с вносител Кристиян Кръстев за частните малки предприятия. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 181 народни представители, за - 164, против - 2, въздържали се - 15.
Законопроектът за частните малки предприятия на народния представител Кристиян Кръстев е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване за приемане на първо четене на законопроекта с вносители народните представители Яшо Минков и Борислав Борисов. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 140 народни представители, за - 118, против - 3, въздържали се - 19.
Законът за насърчаване на малкия и средния бизнес и предприемачество в Република България с вносители Яшо Минков и Борислав Борисов е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване за първо четене Законопроекта за малките и средни предприятия с вносител народната представителка Ана Миленкова и група народни представители. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 132 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 8.
Законът за малките и средните предприятия е приет.
Да, процедура? И Вие също? - Да, добре. Ще Ви дам и на Вас думата.
Господин Лучников, имате думата за процедура.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, поради особената важност, която представлява изработването на обобщения проект от трите проекта, които ние сега приехме за второ четене, моля срокът за даване на бележки, за предложения за второ гласуване, да бъде удължен на три седмици, още повече, че следващата седмица е неработна. Благодаря ви.
ГЛАСОВЕ ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Да, съгласни сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма "да", има си правилник. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников. Моля, режим на гласуване за удължаване на 3 седмици постъпването на предложения при изготвянето от трите законопроекта на един от водещата комисия.
От общо гласували 168 народни представители, за - 168, против - няма, въздържали се - няма. (Ръкопляскания в залата)
Уважаеми колеги, с това се изчерпва днешният дневен ред. Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 13,55 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Благовест Сендов)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нора Ананиева)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Юнал Лютфи)

СЕКРЕТАРИ:
(Иван Братулев)

(Юмер Юмер)