Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1996-12-28

Председателствували: председателят Благовест Сендов

Секретари: Станимир Калчевски и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание с една-единствена точка от дневния ред - ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ПРИЕМАНЕ НА ОСТАВКАТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Има думата за процедурно предложение господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председателю. Процедурното ми предложение е днешното заседание да бъде предавано директно по радиото и телевизията. Вероятно всички ще кажат, че днес е работен ден, че има детско предаване. Да, но нашите бащи и майки, пенсионерите, са вкъщи. И понеже това правителство направи доста за тях, осигури им един солиден жизнен стандарт, аз мисля, че е крайно време те да се отблагодарят, гледайки дебатите по предложената оставка от правителството. Същевременно даже и този аргумент да не е достатъчен, както сме свидетели всички, оставка на правителство или смяна на правителство се прави на две години веднъж в България, а това събитие заслужава да бъде видяно от българските зрители и слушатели.
Затова моето процедурно предложение, повтарям, е да се излъчва пряко днешното заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли противно предложение? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 220 народни представители, за - 100, против - 58, въздържали се - 62.
Предложението не се приема. (Викове в опозицията: "Конспиратори!", "Страхливци!", "Подлеци!")
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България предлагам на Народното събрание да приеме оставката на ръководеното от мен правителство. Това предложение е свързано с реалностите в страната днес и в непосредствена перспектива. Предстои вземането на изключително важни решения във финансовата област, които ще окажат трайно въздействие върху социално-икономическите и обществено-политическите процеси в България. Различните парламентарни сили лансираха различни виждания, в това число и диаметрално противоположни, не толкова по същността на тези решения, колкото по момента, начина и условията за вземането им.
Министерският съвет приема, че Народното събрание следва да разполага с пълния набор конституционни механизми за реализиране на различните възможни алтернативи. Правителствената оставка дава всички възможности на парламента напълно свободно да избере този път, който е най-добър за страната.
Правителството е готово да съдейства максимално на Народното събрание да направи този свой изключително отговорен избор. То ще представи в парламента още в първите дни на следващата календарна година всички свои разработки по бюджета за 1997 г., както и свързаните с неговото изпълнение проектопрограми за приватизацията и проектозакони за евентуално въвеждане на паричен съвет. Така парламентът ще е в състояние да се произнесе по тези неотложни въпроси както намери за добре още през м. януари.
Уважаеми дами и господа! Сегашното правителство напълно съзнава, че всяка оставка на кабинета поставя Народното събрание на изпитание, свързано с опасността от парламентарна криза. Затова ние отдаваме голямо значение на вече заявените намерения в най-кратки срокове демократичната левица да състави ново правителство и така да изпълни успешно целия мандат на Тридесет и седмото Народно събрание до края на 1998 г.
Сегашният Министерски съвет подкрепя категорично тази позиция с ясното разбиране за кризата в страната, трудностите за обикновените хора и отговорностите на политическите сили, особено от управляващото мнозинство. Разчитаме, че едно ново правителство ще бъде подкрепено с повече политическа воля, парламентарно съгласие и обществен кредит да продължи осъществяването на мерките за финансова стабилизация чрез структурни реформи, предприети от април-май тази година.
Изразявам готовността на сега действащото правителство, на всеки министър, моята като премиер да подпомогнем своите приемници с публично представените неотдавна свои отчети и проектопрограми, съдържащи комплект от мерки за постигане на финансова стабилност, ускоряване на структурната реформа и откриване на възможности за бързи темпове на икономически растеж.
Надявам се, че вече за всички е очевидно, че тези мерки нямат разумна алтернатива, че са добра база за консенсус и че отлагането им би било абсолютно неоправдано пред нацията и пред бъдещето на България. Особено необходимо е новото правителство да бъде съставено достатъчно бързо, за да бъде осигурена нужната приемственост в работата на изпълнителната власт, както и синхронът й със законодателния процес.
Уважаеми дами и господа! От името на правителството и неговите членове, министрите, както и от свое име като премиер ви призовавам да гласувате за оставката на Министерския съвет и да пристъпите незабавно към предвидените в Конституцията действия за съставяне на ново правителство. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството; викове и смях в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Определям по 30 минути на парламентарна група. Моля ръководителите на парламентарните групи да ми представят списък на желаещите да вземат участие в дебатите.
Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, министър-председателю, господа министри! Ние приемаме оставката като закъсняло признание за провала на Българската социалистическа партия във властта. Защо закъсняло признание? Защото дори ако погледнем по начина, по който управляващата Българска социалистическа партия оценяваше работата на правителството, вие получихте жълт картон още през месец март на тази година. А що се отнася до опозицията, ние определихме вашето управление като опасно и вредно за България още след като изминаха първите 100 дни от вашето упражняване на властта.
Вашата оставка е провал на програмата, с която Българската социалистическа партия спечели изборите. Една програма, която по ваше собствено признание е била неизпълнима, но това означава, че тази програма още тогава е била изтъкана от популизъм и лъжи, не е държала сметка за реалностите в страната и е послужила само като средство Българската социалистическа партия да се добере до властта и да я упражнява безотговорно.
Вие сега твърдите, че има друг изход, твърдите че може да се предложи друга програма. Ние се питаме обаче, заедно вероятно с голямото мнозинство от българите, на какво основание вие ще прилагате върху България някаква друга програма, след като сте се провалили с тази, с която спечелихте изборите. Всъщност последната година вие прилагате една програма, много по-различна от тази, с която се явихте на изборите. И вие се провалихте и в изпълнението на тази програма, на тази втората програма, също не успяхте да се справите и очевидно за всички е, че причината за това ваше несправяне се дължи на простото обстоятелство, че Българската социалистическа партия не е способна да управлява пазарна икономика в условията на демократична система от институции. Това е изглежда основната причина за вашия провал.
Тази оставка е признат провал на външноикономическата политика на Българската социалистическа партия. Признат провал, който дойде след като вие направихте всичко възможно да прогоните с преките действия на правителството и с действията на управляващото мнозинство чуждестранните инвеститори от България. Тази оставка е признание на това, че правителството и управляващото мнозинство доведоха страната на ръба на мораториум върху обслужването на външния дълг. Една истина, която опозицията прозря отдавна и поставяше въпрос и на министър-председателя в Народното събрание да изясни истината по отношение на обслужването на външния дълг. През цялото време ние получавахме безотговорни уверения, че няма опасност. И сега виждаме от доклада на господин Жан Виденов пред 42-рия извънреден конгрес истината. Но аз и сигурно мнозина тук народни представители се питат защо точно конгресът е мястото, където трябва да се казва истината от страна на управляващото мнозинство.


Защо истината не се каже тук, в Народното събрание, и то тогава, когато действително е видяна опасността от този нов мораториум по обслужването на външния дълг?
Всъщност и във външноикономическата, и в икономическата област вашето правителство оставя изпепелена земя. Ние виждаме огромни трудности пред България да се справи с наследството, което вие оставихте с безотговорната си политика. Тази оставка е провал на ръководството на Българската социалистическа партия, която спечели изборите от 1994 г. и което по признание на самите социалисти беше най-силният екип на Българската социалистическа партия. Тук пред нас са си подали оставката, така да се каже, управленският екип на Българската социалистическа партия. И ние всички с опасение се питаме какво ли ще последва, ако дойде "Б" отборът на управляващото мнозинство, след като видяхме какви са последиците от действията на най-доброто, което вие можехте да излъчите.
И нещо много страшно, нещо много лошо, нещо много лошо за България - тази оставка, господин Жан Виденов, казвам Ви го в очите, е отказ, Ваш личен отказ да проведете диалог с опозицията и да търсите национално съгласие за излизане на страната от катастрофата. Вие лично като човек не събрахте в себе си политическо мъжество, не се държахте като държавник, не се държахте като отговорен мъж, за когото интересите на страната стоят най-високо в собствената му представа за България и за своята партия, и за неговите отговорности. Вие не пожелахте да започнете този диалог. По никакъв начин не желаете да го водите. И Вие си отивате като хардлайнерът, който не желае да поглежда въобще в дясната половина на залата. Вие си отивате като човека, който през цялото време търсеше начини да охулва опозицията и не обръщаше внимание на нейните, в огромния случай, честни предупреждения за Вашите предстоящи провали във властта. И това според мене ще стане част от Вашата политическа характеристика. Прочетохме с интерес, че Вие се надявате на политическо бъдеще, на политическо бъдеще като хардлайнер, като човек, който отказва диалога, който не желае по никакъв начин да поеме една протегната ръка, която впрочем, не заслужава. Това ще бъде Вашата политическа характеристика.
Сбогом на това правителство и сбогом трябва да кажем и на цялата управляваща Българска социалистическа партия, защото през цялото време вие стояхте зад това правителство и поемахте неговата отговорност за всички негови действия. Вие от управляващото мнозинство сте виновни както за зърнената криза, така и за икономическия провал на това правителство. Защото вие защитавахте това правителство във всички негови провали.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на председателя Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди всичко позволете ми да изкажа поне чрез радиото, което не се слуша по цялата страна, недоволството на нашата парламентарна група - Народен съюз, че мнозинството отново гласува против това да се предава по телевизията заседанието, посветено на оставката на господин Виденов. Аз смятам, че и този жест на мнозинството показа всичко това, за което ще говоря по-нататък.
Уважаеми господин председател, събрахте ни на извънредно заседание, за да приемем оставката на господин Жан Виденов и неговия кабинет. Естествено, че Народният съюз - БЗНС - Демократическа партия ще приеме с удоволствие оставката. Но бихме казали веднага, че това е една оставка закъсняла. Това е една оставка закъсняла, за което закъснение плаща българският народ. За съжаление тази оставка не е никакъв акт на достойнство, на чест, на гражданска съвест и т. н., както сега чета тук-там, а просто е един акт, бих казал, на насилие върху господин Жан Виденов и неговия екип от страна на неговите съпартийци. Но така или иначе ние сме събрани днес и предполагам, че ще гласуваме този акт.
Това, което може би е най-съществено за нас, е, че ние, депутатите от Народния съюз, смятаме, че не само господин Жан Виденов и неговият екип са виновни, а виновно е и мнозинството, което подкрепяше господин Жан Виденов и дори днес не гласува за предаване по телевизията, за да видят хората какво става в този парламент. Ние смятаме, че Жан Виденов и неговият екип не са някакъв отделен случай от мнозинството. За съжаление мнозинството в своята голяма цялост подкрепяше както досегашния премиер Жан Виденов, така и неговия екип. Така че, когато искаме да теглим равносметка на всичко това, което е станало, ние не може да не мислим за действията на Парламентарната група на демократичната левица. За съжаление много късно се чуха гласове в групата, която поддържаше досега Жан Виденов, че имало някакви грешки, че нещо не върви в това правителство. Трябва да кажа, че ние, в Народния съюз, внимателно следяхме пренията, дебатите на конгреса на БСП. Видяхме много критики, но никъде от тези критики не излезе сетне едно заключение, което трябваше да се изведе, а това е, че политиката на БСП е била грешна. Дори нещо повече, накрая има едно решение, в което се казва, че едва ли не БСП е с ангелски крилца и поради това трябва да продължи да управлява. За нас това е неприемливо. Защото грешките не са само на Жан Виденов, грешките са и на БСП и неговите съюзници. Дори за наше голямо учудване на конгреса се чуха гласове не за това как да се подобри халът на българския гражданин, а за това как да се реабилитира Тодор Живков, мъдрецът от "Секвоя" или може би палачът от "Славянска беседа", или може би още нещо...
БОРИС СТОЯНОВ (от място): Или преводачът на Че Гевара?!
СТЕФАН САВОВ: Вижте, не отговарям на Вашите работи. Извинявайте, господине, не прекъсвайте. Когато се говори за Тодор Живков, Вие трябва да станете на крака, разбирате ли! Дълго време бяхте един от тези, които ставаха на крака на Тодор Живков. За съжаление, този господин не го познавам нито отпреди, нито след това.
Така че, какво да ви кажа? Освен и това да се чуе - да се реабилитира Тодор Живков, който беше начело на най-страшните събития в България, аз мисля, че това не е една равносметка на една левица, която се стреми към нова политика.

Няма нова политика и това е страшното. И ние смятаме, че не само че няма, а БСП и нейните съюзници не са в състояние да водят политика на промяна, не са в състояние да направят тази промяна, толкова желана и толкова необходима за българския народ.
Като че ли въобще тези въпроси, след всичките критики на конгреса, в края на краищата останаха без всякакъв отзвук. Аз не знам, в края на краищата човек ще каже, че това си е ваша работа, обаче не е ваша работа. Това е трагедията на един народ, който вие го докарахте до просешка тояга, бих казал, да бърка по кофите и да се чуди как да може да закърпи утрешния ден.
За нас, все пак, за Парламентарната група на "Народен съюз" е от огромно значение духът на конгреса. Духът ви беше сталинистки - на вашето ядро. И останаха 19 ли, 29 ли, колко, не знам?! Но вие, за съжаление, мога да го кажа с голямо прискърбие, си останахте в ума, манталитета, сталинисти. Така че и в бъдеще ние не можем да очакваме някаква голяма промяна, който и да дойде. Дали ще бъде господин Пирински, кого ще изберете, не знам! Но на мен ми се струва, че докато има зад себе си една такава стоманена фаланга от матросовци, които ще закриват амбразурите, то, бих казал, че ще бъде трудно да се направи някаква промяна.
Отново повтарям, ние смятаме за виновен не само Жан Виденов и неговия екип, а смятаме за виновни онези, които го издигнаха и, които до последния момент на конгреса го поддържаха. Добре, че уважаемият господин Николай Добрев се намеси нещо, преобърна конгреса, не знам какво стана, обаче така или иначе някакви промени не станаха. Промени, обаче не в политиката.
Накрая, в заключение, искам да кажа само две думи.
Уважаеми госпожи и господа, Обединените демократични сили загатнаха за това, че са готови да си подадат ръката по жизнено важните въпроси за България. А това е да намерим път за един, за една група, за един консенсус, ако щете - за валутния борд, за ръководството на БНБ и за редица мерки от икономически характер, които са от огромно значение.
Затова, аз имах честта тук, от тази трибуна, само преди 20-30 дни да кажа именно за тази подадена ръка. За съжаление, тя не бе поета. Сигурно и сега няма да се поеме, но мисля, че това ще бъде за зло, бих казал, на българския народ, за нещастие на българския народ. Разбира се, на вас като че ли ви е все едно съдбата на българския народ. Но мисля, че колкото и да сме търпеливи, просто те няма да ви простят. При следващите избори няма да ви простят. Веднъж се лъже, втори път едва ли ще се лъже този народ.
Накрая, искам да кажа - за нас, в Народния съюз, ние сме част от Обединените демократични сили, има един начин да се излезе от кризата - това са предсрочни парламентарни избори. Ние не бихме искали да ги постигнем нито с някакъв натиск отвън, но ние бихме искали най-после у вас да узрее съзнанието, че трябва да решим заедно този въпрос. Защото вие знаете добре как се решават тези неща. Как се решават едни предсрочни парламентарни избори. Това би могло да стане, ако всички ние разберем, че друг изход няма.
И така, нека помислим за всичко това! Нека помислим за вашето нежелание за промяна и нека да вярваме, че може би все пак ще се намерят хора, които да тръгнат по пътя на промяната.
Отново ви казвам - помислете за това! Надявам се, че хората слушат. На нас не са ни нужни предсрочните парламентарни избори. Те са нужни на народа, господине! (Обръща се към Борис Стоянов) Нужни са на народа! Стига вече сте го грабили! Аз дори бих казал, чудя се как господинът, как беше, господинът, който поиска да бъде реабилитиран Тодор Живков, защо ли не поиска...
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Красимир Премянов.
СТЕФАН САВОВ: Да, точно така - Красимир Премянов. Защо не поиска, бих казал, и реабилитирането на господин Мирчо Спасов? Ами той поне добре познава сталинската максима, че няма човек, няма проблеми. Докато Румен Спасов, неговият син, който вие го поддържате, много бавно измъчва българския народ. Геноцид, ама бавен, с изгладняване.
Повтарям нашето становище, на Парламентарната група на Народния съюз, БЗНС - Демократическа партия. Ние смятаме, че има пътища за малко по-прозорливо мислене тук, в парламента, за да не се стига до събития, до неща, които няма да бъдат желани от никого. Затова, още веднъж казвам - пътят е предсрочни парламентарни избори. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител...
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура?
Заповядайте.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, господин премиер, уважаеми министри! Днес отново сме свидетели как несериозно се отнасяме към, може би, най-сериозният въпрос, който касае страната - оставка на изпълнителната власт.
Аз лично не можах да разбера от премиера защо си дава оставката и сега трябва да разбирам това нещо от лидерите на опозицията.
Затова, аз бих искал да чуя тук господин премиерът защо подава оставката и на цялото правителство. Какво не им достигна на тях - политическа култура ли, отговорност ли е, идеи ли е, партията ли му пречеше, той ли пречеше на партията?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Каква процедура е това?
ПЕТКО ИЛИЕВ: Моята процедура, господин премиер, е целият български народ и всички депутати да чуем мотивирано защо си подавате оставката. Какво не Ви достигна? Какво нямахте?
Вие тук излязохте и казахте: "Аз си подавам оставката. Ще работя за бъдещето на България." и т.н. Досега какво правихте? Искаме мотивирано подаване на оставка. Защо? Защо си подавате оставката, за да знаем ние как да гласуваме. Това искаме, господин премиер, а не ала-бала приказки тук и "подавам си оставката". Това е отговорен момент. За да чуе народът, за да знаем тук всички народни представители от опозицията, от управляващите, как да подходим към този въпрос - отговорно, за разлика от вас. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Илиев, съгласно Конституцията на Република България, при подаване на оставка от Министерския съвет не е задължително да се дават мотиви. (Шум и неодобрителни реплики от блока на опозицията)
Не е задължително да се дават мотиви. (Неодобрителни възгласи от блока на опозицията)
Мотиви бяха дадени в началото.
Давам думата на народния представител Юджел Атилла.

ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, дами и господа министри в оставка! Пред нас е оставката на Министерския съвет на Република България, сформиран от управляващото мнозинство в парламента, на Българската социалистическа партия и коалиция. Една очаквана оставка, една логична оставка, но една закъсняла развръзка.
Оставката на правителството на Българската социалистическа партия е факт днес. В резултат обаче, за съжаление, на вътрешнопартийни, пластови размествания, а не на една осъзната стъпка с оглед на краха в управлението, с оглед на възможност за промяна във формулата на управление, предвид националните интереси и стойности, с оглед на търсенето на диалог и консенсус.
Двугодишното управление на Българската социалистическа партия се характеризира с едно упорито и настъпателно ерозиране на държавните институции - парламент, правителство, Конституционен и Върховен съд на Република България, главен прокурор. Разрази се небивала война на Българската социалистическа партия с тези институции. Няма друг парламент в най-новата ни история с толкова върнати от президента закони и обявени в противоконституционност такива от Конституционния съд, приети с парламентарния диктат на мнозинството на Българската социалистическа партия.
В обществото се затвърждаваше удобната максима - "Всичките са маскари". Правителството и управляващото мнозинство постоянно сочеха като виновници за своя крах датата 1992 година и краткотрайното СДС управление. Всички беди и грешки тръгваха с летоброене 1992 г., а се забравяха предишните катастрофални 45 години. Въпреки настойчивите опити за въвличане в негативни настроения на широките слоеве избиратели към всякакъв вид управление, днес българският народ прояви традиционната мъдрост, избирайки пътя на демокрацията. Той, негово величество избирателят, с участието си в президентските избори подкрепи не просто кандидатите на Обединените демократични сили, той подкрепи механизма и правилата на демокрацията.
Дами и господа, демокрацията не се страхува от избори. Всеки избор е една проверка на стойностите на всяка политическа сила. Авторитарните общества, тоталитарните системи, диктатурата изпитват панически ужас от механизма "избори".
През изминалия двугодишен период се пренебрегна драстично действието на основни икономически закони. Кабинетът Виденов запази видима минисполука в продължение на една година, а именно лилипутски икономически ръст от 2% и половина, инфлация 33 на сто, почти замразено ниво на валутния курс. И това съвсем плагиатски се вписа като успех на социалистите. Правителството просто се беше възползвало от относително позитивното наследство на четиригодишните опити за стабилизация на финансовите показатели. Наченки на стопанско оживление се бяха появили още през 1994 г. - ръст от 1,4 на сто. Но вместо да се възползва от относително добрата стартова позиция за провеждане енергично на необходимите ясни всекиму реформи, кабинетът Виденов направи рязък завой в полза на командно-бюрократичния централизиран метод на управление под любимата формула "регулативен пазарен подход". И сега като погледнем резултата от този регулативен подход ще се види ясно докъде се стигна. Кабинетът прояви пълна неориентираност по отношение на прогнозите в бъдещето. Такава катастрофа на предвижданията просто е невиждана досега.
В проекта за държавен бюджет за 1996 г., представен още през 1995 г., смело се предвиди 25 на сто средногодишна инфлация, 85 лв. за долар и 20 на сто основен лихвен процент. В средата на 1996 г. парламентът с мнозинство на Българската социалистическа партия прие нов актуализиран бюджет с нови прогнози - 120 на сто инфлация, 150 лв. за долар, 108 на сто основен лихвен процент. В края на 1996 г. вижте как изглеждат тези стойности реално - 350 на сто средногодишна инфлация, 560 лв. за долар и 180 на сто основен лихвен процент след неговото 300-процентно изражение.
Изводите за компетенциите на правителството намериха своята присъда с въвеждането на системата на валутния борд. По-категорична оценка за дейността на това правителство не можеше и да има. Как се стигна до тази трагична, за съжаление, за България развръзка? Управляващите - Българската социалистическа партия, правителство и парламент, дадоха приоритет на политическия конюнктивизъм. Държавническото начало, поведение и дейност се подчини на теснопартийни временни интереси и цели - нека да спечелим тези избори, дайте да спечелим следващите избори и т.н., и т.н.
Държавният монополизъм в стопанската сфера се запази в един грозен и хибриден вид - държавният фирмен монополизъм. Официално частникът бе линчуван, но приятелските кръгове получиха своето. Входно-изходната икономиката разсипа държавата и общонационалното богатство. Милиарди долари напуснаха тайно България. Държавата се превърна в най-големия кредитен милионер. Средна класа не се роди, а бедните станаха още по-бедни. Доходите на населението катастрофираха, а цените достигнаха астрономически размери. Трудът в България стана най-евтината стока. Рухна банковата система, фалираха банки, но длъжниците оцеляха. Цветът на нацията - най-кадърното, хвана пътя за чужбина. Замря културата, рухна здравеопазването. Чуждите инвеститори паниченски напускат страната ни. Престъпността продължава да се изявява както и преди. Растат данъците, а няма кой да ги плаща. Печатаме нови и нови пари, а се чудим как да спрем инфлацията. Приватизацията забуксува и отиде в другата си крайност - да продаваме от зор. Пазарните принципи и механизми не задействаха, цените на стоките се определят не от търсенето и предлагането, а от курса на лева към долара, тоест това означава, че живеем на кредит от внос, а роден продукт и родно производство няма.
България се намира в драматичен съдбоносен момент. Доведена до хиперинфлация тя е в началото на един апокалипсис. Друга алтернатива, освен валутния борд, днес е вече трудно постижима. Още с лансирането на идеята за валутния борд от Международния валутен фонд обаче управлението на страната изглежда е на автопилот. А днес правителството на Българската социалистическа партия катапултира. Тя навлезе в изключителна вътрешнопартийна унищожителна криза. Партията на Българската социалистическа партия, ангажирана повече как вътрешно да се балансира и укрепи, управляващите изоставиха държавното кормило.
А какво трябваше и трябва да се направи, особено преди да се въведе системата на валутния борд? Проучвайки положителните резултати, които е дала в други страни, ние трябваше да постигнем консенсус - национален, по отношение не само въвеждането на валутния борд, но и по отношение на една, забележете, стабилизационна програма, с оглед постигане на идентични стартови позиции както в страните, където системата е дала резултат. Нямаме основание да се съмняваме, че обективни икономически закони ще действат по-различно у нас в сравнение с Литва, Естония, Хонконг, Аржентина. Поставени в идентична икономическа среда, те дават еднакви резултати.
България има опасно утежняващи предварителни стартови позиции, огромен външен и вътрешен дълг. Опасна тенденция се забелязва в управляващото мнозинство на Българската социалистическа партия на всяка цена, дори без консенсус, а само с парламентарно решение, пак от мнозинството на партията, да се въведе валутният борд. Фетишизирането на успеха от въвеждането на тази система е изключително рисковано и опасно за България явление. В този момент на страната й трябва национален консенсус по този въпрос. Обединените демократични сили в лицето на парламентарната опозиция, представиха за първи път в рамките на този парламент ясна формула за постигане на такъв консенсус. Каква е идеята обаче на този консенсус? Идеята е това последно средство да получи съответния вот и одобрение от обществото. Това е толкова по-необходимо, колкото по-безалтернативна е станала ситуацията и толкова по-необходима, колкото очакванията, лишенията и тежестите, които обществото ще посрещне, са големи.
За пръв път чрез вот, тоест чрез избори, обществото ще гласува за очакваните тежести. За пръв път обществото ще посрещне високата социална цена с ясното съзнание, че е одобрило предварително тази цена. Затова идеята за предсрочни парламентарни избори е ценна и силна, защото тя в една достатъчно голяма степен ще гарантира успеха на системата "валутен борд". Новото правителство ще бъде подплатено с необходимото обществено доверие и то, забележете, на базата на официален, открит, честен обществен договор.

Българската социалистическа партия и нейното парламентарно мнозинство, противопоставяйки се на тази идея, на този консенсус ще провали и този шанс на България да спре агонията на икономическото пропадане. Предвид новото обществено мнозинство след последните избори за президент и вицепрезидент, това Народно събрание няма право, няма моралните устои да решава съдбините на страната в този си вид.
Българската социалистическа партия е лишена от вътрешно и международно доверие. Обществото ни при това управление не е готово да посрещне тежестта на валутния борд. Защото Българската социалистическа партия не предложи на изборите през 1994 г. тази цена. За пръв и последен път тя получи доверие на база носталгия по отминалото уравниловъчно време на Татовия режим. Това съзнание днес не реагира на реалностите и трудностите на прехода, защото в крайна сметка клаузите на този обществен договор от 1994 г. са драстично нарушени.
Час по скоро ние, народните представители от Тридесет и седмото Народно събрание, предвид отговорността, която сме поели, и клетвата, която сме дали тук да подновим договора ни с обществото, ако не искаме да получим най-суровата оценка на историята. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС, Народен съюз и ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Валентин Василев от СДС.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители! Докато ние тук говорим за трагедията на България, аз гледам отляво има хора, които се смеят, присмиват. На кого се присмивате, господа? На българския народ? Да, излезте оттук и защитете това правителство, ако искате да се снимате. (Реплики от мнозинството)
Вие показахте, че не можете да управлявате и аз ще отида малко по-далеч от господин Савов, който тук говори за метода на убеждението над вас. Аз ще ви кажа, че ние ще използваме абсолютно всички средства, за да ви отстраним от власт. Защото това, което вие направихте с България, на следващото правителство ще му трябва цял мандат, за да заличи поне част от следите. За две години управление, господин Виденов, Вие докарахте българския народ да бъде три пъти и половина по-беден оттогава, от годината, в която Ви избираше. Три пъти и половина по-беден! Със заплата 20 долара и с пенсия 10 долара, което е 10 пъти по-ниска заплата, отколкото в Чехия, Полша и Унгария и 100 пъти, отколкото в Германия. Като искам да ви кажа, че в Германия хранителните продукти са горе-долу на същите цени, каквито са в България при вашето управление. Вие ни направихте най-бедния народ в Европа. По-беден от Румъния, по-беден от Албания. Вие докарахте безработица половин милион. Това е реалното число на безработицата - 500 хиляди души безработни в България. Това не е било никога, в никаква криза на България. (Реплики от мнозинството) Точно така.
Вие накарахте близо 400 хиляди души да напуснат България, предимно млади хора, които може би никога вече няма да се върнат в тази страна.
Икономическият ви реален спад е 15 на сто за тази година. Вие минахте през икономиката като с танковете, които получихте от Русия. Петнадесет на сто икономически спад не е имало в България. Въобще не е имало такъв икономически спад.
Колко направихте вътрешния дълг? - Над 800 млрд. лева. Вече 1000 млрд. лева. Това е нещо, което не може да обслужи нито един следващ бюджет. Вие затова бягате от властта, защото какъвто и бюджет да съставите, вие не можете да си платите вътрешния и външния дълг. Колко достигна външният ни дълг? Вие отново, вместо след редукцията да се отървем от този дълг, вие отново го направихте почти на същите равнища, каквито беше по времето на Луканов.
Три бюджета ни съставяхте през тази година. 350 на сто инфлация ще ни оставите на Нова година.
Вие допуснахте най-големия грабеж на държавата. Най-големия грабеж с помощта на всички икономически и най-вече с финансовия министър. Вие оставяте държава без банкова система и много добре знаете, че 70 на сто от парите, които са заложени в банките, вече ги няма.
Вие оставяте едно напрежение в държавата. Вие се опитахте отново да възродите етнически конфликти, да сеете омраза между хората. Вие оставяте държава, която е най-изолираната европейска държава от Европа. Вие ни оставяте с шенгенски визи, с никакви шансове за Европейския съюз, с категоричен отказ за членство в НАТО, с абсолютно разрушено доверие в страната ни от страна на чужди инвеститори и финансови институции. На последно място. Няма друга такава рискова държава за инвестиции в Европа. Погледнете всички справки на икономическите институти за декември т. г.
И при това положение, при всичкото това положение, което вие оставяте в България, вие от тази трибуна се осмелявате да говорите, че левицата ще съставя ново правителство.
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): И ще състави, ще видите.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Не си играйте с огъня. 80 на сто от българския народ не иска да бъде управляван от вашата партия.
ДРАГОМИР ШОПОВ (от място): Не бива така елементарно.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: "Б" отборът, както каза господин Костов, ще доведе страната до още по-голяма разруха. Моят съвет е: оттеглете се, идете си в опозиция. Решете си всички ваши вътрешни проблеми. Разберете се що за партия искате да бъдете. Намерете си хора, които разбират от пазарна икономика. Оставете на демократичните сили да управляват България и отново да направят нещо за тази страна. (Реплики от мнозинството)
Ние няма да ви позволим да направите такова правителство и ще призовем българския народ да се противопостави на това. И той ще се противопостави по всички законни средства. (Ръкопляскания от СДС) Единственият шанс да оцелеете вие, като партия, е да се оттеглите в опозиция, да сведете глава и да се извините на българския народ. Направете го поне този път. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител проф. Христо Стоянов от Българския бизнесблок.
Да се готви Борислав Китов от Народния съюз.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми господин премиер, уважаеми министри, дами и господа народни представители!
Има три обстоятелства, които карат колегията ни от Бизнесблока да изкаже малко по-различно становище.
Първото обстоятелство е, че...
ИВАН КОСТОВ (от място): Че сте гласували за него.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Ако искате, направете си реплика, ще Ви отговоря, господин Костов, с най-голямо уважение. (Реплики от залата) Ще ви изчакам. Аз съм търпелив човек. Възрастта ме е научила да чакам по-младите да се наприказват.
Първото обстоятелство е, че правителството си дава оставка. След като правителството си дава оставка, смятаме, че правителството признава, че не е изпълнило програмата, която преди две години предложи пред този парламент.
Второто обстоятелство е, че в декларацията, която СДС, Народен съюз и ДПС предложиха, по същество има тон за търсене на друг начин на работа в парламента и в политическия живот на България.
Третото обстоятелство е, че онова, което излезе от медиите от конгреса на БСП, показа, че в някои декларации, в редица изказвания има аналогия в онова, което има в декларацията, току-що казано от мен - за търсене на един нов политически диалог в България.
Тези обстоятелства ни дават основание да не коментираме въпроса защо не се намери и защо не се каза отговорно вината за зърнената криза; защо не се намери сила и виновност за тази несъстоятелност, която има банковата система в България; кои са причините да спада производството. Ние оставяме всичко това поради тези три основни предпоставки за един евентуален, макар, уверен съм, много труден, но необходим диалог.

Ние искаме да дадем шанс на един такъв диалог, който в продължение на две години го нямаше. Ето в тази връзка ние ще подкрепим оставката и искаме и настояваме да оставим онова, което е станало, но да се поучим от онова, което не даде предпоставки за един нов начин на политически живот в България, което отсъства цели седем години. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, винаги съм считал, че за един мандат, колкото и да е той кратък или дълъг, може да се случи нещо добро. И наистина българският народ чака две години това ваше добро и то най-сетне се случи - това е вашата оставка. По-хубаво късно, отколкото никога. (Оживление)
Сигурно, господин премиер, не ви е било лесно да отидете към този жест. Сигурно сте се борили дълго време със собственото си чувство за непогрешимост, с властолюбието ви и с онова ваше особено чувство за предопределеност, което на медицински език се нарича просто месиански синдром.
И слава Богу, че в крайна сметка реалността е надделяла - онази реалност, за която вие, вашата партия и вашият кабинет бяхте глухи и слепи две години. Дано най-сетне сте проумели, че за тези две години управление на Българската социалистическа партия държавата претърпява национална катастрофа, че над 80 на сто от българските граждани тънат в мизерия и над главата им виси като Дамоклев меч въпросът за тяхното оцеляване.
Българската социалистическа партия и вие лично, господин Виденов, имате немалък принос в родната политическа история. Вие сте опитвахте не да управлявате страната, а да я ръководите и по-точно да командвате с натиск всичко и всички. Вие ще останете в нашата най-нова история като пример как едно правителство и едно мнозинство може в мирно време да докара страната до национална катастрофа.
Не по-малък принос е и фактът, че вие обявихте война на всички - на медии, на опозиция, на президентство, включително може би и на вашата партия, която също ви беше виновна. За разлика от Дон Кихот, който виждаше въображаеми мелници, господин Виденов, вие си ги създавахте във вашето съзнание, за да се борите с тях. Но в съзнанието на българския народ вие наистина може би ще останете един рицар на печалния образ. (Оживление и смях от СДС).
Може би със смесено чувство си давате оставката. Възможно е дори да мислите, че правите добро на българския народ. Но и тук грешите, господин Виденов! Няма нито радост, нито веселие по улиците и това е така, защото нашият народ ясно осъзнава, че ако се лишава от вашия печален образ, то остава духът ви, а вашият дух е продукт на вашата партия, която след толкова пленуми, конгреси и нощни тайни заседания все още не е разбрала рак ли е или риба. И наистина в този момент вашата партия представлява един странен мелез от рак и риба, защото сте хлъзгави като риби, но хванете ли властта, щипките са ви здрави като на рака. И точно както рака вървите все назад. (Единични ръкопляскания от опозицията) Е, разбира се, опровергавате по този начин вашия идеолог Ленин, който казваше: като направите крачка назад, след това поне две напред...
Когато една партия не може да се самоопредели, тя просто не бива да управлява, защото действията й създават един странен еклектичен коктейл, от който има временно опиянение. Но когато властимающите се отрезвят, разбират, че над главата им има попечители. Попечителите в гражданското общество се налагат, когато има признаци на деменция. И няма по-страшно, уважаеми колеги, от политическата деменция.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми народни представители от БСП! Вие имате опит. Правете нощни пленуми, правете конгреси, правете тайни заседания, но ги правете докато най-сетне определите що за партия сте, за какво се борите, каква идеология имате и каква страна искате да правите. Дотогава аз ви умолявам: отдръпнете се от властта, за да я има България. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на госпожа Гюлбие Реджеб.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, дами и господа народни представители! След двегодишно управление на социалистическата партия за Парламентарната група на Движението за права и свободи равносметката е: тежка стопанска разруха, губещи предприятия, банкови фалити, мизерно жизнено равнище, доведено до границите на оцеляването.
Провежданата от правителството на Жан Виденов икономическа политика е непоследователна и хаотична, допуснаха се грешки, които доведоха до пълен провал на икономическата и финансовата система на България. Дори и в собствената му партия осъзнаха, макар и доста късно, че втората година от лявото управление е загубена за страната. Само че социалистите все още слагат на първо място колко лошо е това за партията и колко фатално е за държавата, се споменава после. Но от днес на цялото общество е ясно, че Българската социалистическа партия с идеите си за левия преход остави страната в групата на европейските аутсайдери.
Докъде доведе България управлението на господин Жан Виденов?
Първо, имитация на реформи, осъществявани хаотично, без ясна стратегия и цели. Все още няма отговор на въпросите какво да се произвежда, колко да се произвежда, как да се произвежда и за кого да се произвежда.
Второ, структурна реформа просто нямаше. Все още основен икономически субект са държавните предприятия и основните параметри на българската икономика се определяха от тяхната неефективна работа. Пазарната приватизация е блокирана, а масовата приватизация закрепи държавата като основен акционер в повечето предприятия от списъка за масова приватизация.
Трето, зърнената криза, която доказа дълбоката криза и разруха в земеделието.
Четвърто, банковите фалити и загубване доверието на населението в стабилността на финансовите и държавни институции. След фалитите на държавните и частни банки настъпи пълен срив във финансовата система на страната. Последва паника и масово теглене на граждански и фирмени депозити.
Пето, размиване на границите между държавната и частна собственост. Частни фирми застанаха на входа и изхода на държавните предприятия, като присвояваха резултатите от тяхната дейност. Успоредно с това се създаваха финансови холдинги и други финансови структури, които безпрепятствено функционират на пазара без реален контрол.
Шесто, спад в реалните доходи на населението, жизнен стандарт, доведен го границите на биологичното оцеляване, инфлация, влошена социална защита - това е характеристиката на обществото днес.
Седмо, расте престъпността, рекетът и корупцията в страната. Българското общество се чувства застрашено от всекидневната улична престъпност. Протичащите процеси на преразпределение на националното богатство създадоха нови форми на престъпна дейност. Появи се икономическият рекет, пирамидите и други, не без помощта на държавни органи и служители. Няма съмнение, че безвластието и хаосът от лявото управление на икономиката съдействаха за развихряне на спекулата, корупцията и раждането на организираната престъпност.
Днес можем да направим извода: щедро обещаваните реформи от Българската социалистическа партия и нейния министър-председател Жан Виденов се провалиха и това е ясно на цялото ни общество. Избирателите, които през месец декември 1994 г. качиха с доверие Жан Виденов на премиерския пост, днес, през декември 1996 г., му казват: Жан, иди си!...
И както обикновено се случва, този който се опитва да измами всички, сам се оплита в собствената си паяжина. Жан Виденов имитираше реформи както вътре в страната, така и при преговорите с международните финансови институции.
Ролята на тълкувател на бъдещите стъпки и предстоящите реформи в икономиката на България изпълняваше Румен Гечев. Вместо реални действия, той заливаше с потоци от празни думи и обещания за българските граждани колко милиона долара очаква, какви предприятия ще приватизира, какъв голям и велик икономист е.
В това време само за няколко месеца левът се обезцени десетократно. Бюджетът на страната се актуализира два пъти. Нацията загуби доверието си към управляващите и институциите. Държавата фалира. И накрая като подарък за 1997 г. се стигна до въвеждане на Паричен съвет.
Уважаеми народни представители, днес за Българската социалистическа партия лозунгът е: "Не е важно кой доведе държавата до фалит, а е важно кой ще я изведе!" И те пак не виждат друг, освен тях. Това показа и техният конгрес.
Конгресът не промени стратегически политиката на БСП. Социалистите решиха да продължат курса на реформите. А на българското общество остава само да гадае какви реформи ще продължават, след като точно отсъствието на реформи доведе държавата до пълна катастрофа. Явно делегатите са проспали, че конгресът утвърди "Програмата Виденов".
За нас това само потвърди пълното безсилие на Българската социалистическа партия, отсъствието на идеи и алтернативи в партията. Отново ясно бе доказано, че Българската социалистическа партия сменя само фигури, а не очертава нова политика. Това е партия, която се интересува само от себе си и от "Власт на всяка цена!", а не от националните интереси. Тя пак отказа да придобие европейски вид, а по-скоро оформи новата тенденция - рекомунизация на партията и носталгия към миналото.
Затова днес ние се питаме: "Има ли морално право партията, която доведе страната до катастрофа, да я управлява? Има ли право партия, която има все по-малка подкрепа в обществото, да остава в изпълнителната власт?" Отговорът е еднозначно - не!
Днес българското общество призовава не само: "Жан Виденов, иди си!", а: "Социалисти, вървете си!" Благодаря ви. (Ръкопляскания в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги!
Доживяхме този ден! Вие не го вярвахте, че ще стане, че ще дойдем дотук. Но днес е денят на истината! За вас, колеги отляво, и за вас господа от отиващия си министерски кабинет!
Вие чакахте много дълго! Вие и онези, които ви подкрепяха, чакахте хората да започнат да умират от студ в болниците! Вие чакахте да се свършат отпадъците в кофите за боклук! Вие чакахте българският народ да забере душа и да започне да умира и тогава решихте, по-точно благоволихте да подадете оставка!
Естествено, в този момент не са необходими никакви мотиви! Кой е онзи, който може да даде мотив, когато народът му умира?! Взима си шапката и си отива немедленно, господин министър-председател!
Вие се провалихте категорично! Вие и вашето ляво мнозинство! Няма по-категоричен провал от този на днешния ден! Вашият провал започна още преди две години, тогава, когато най-безсъвестно и безсрамно излъгахте българския народ! Тогава, когато му обещахте сполука! Това, което днес стана, е точно обратното на това понятие. Тогава, когато вие обещахте много работни места, а промишлеността на България загина. Тогава, когато вие обещахте един социално поносим ляв преход. Къде е този социално поносим ляв преход? Някой от вас да го вижда? Е, не ви ли е срам да казвате, че вие отново знаете как утре България ще излезе от това тресавище, в което я натикахте толкова сполучливо?
Уважаеми господа! Обръщам се към вас, господа отляво, защото вие трябваше да разберете какво сте направили! И най-после дайте някакъв ясен знак, че знаете причината за това положение! Не се самоуспокоявайте, защото това ще бъде пагубно първо за вас и после за народа.
Какво всъщност вие направихте? Защо днес сме тук?
Ами, най-напред вие възстановихте онези отречени от живота социалистически порядки. Вие се опитахте, уважаеми дами и господа да удължите агонията на вашата социалистическа индустрия с някоя и друга година, поради което пожертвахте банковата система. Но това са скачени съдове. Днес няма нито банкова система, нито индустрия, благодарение точно на вашия опит да върнете колелото на историята назад. Това е основната причина за вашия провал.
Вие се опитахте отново да въведете онези забравени донякъде вече централизирани методи на управление, на командно-бюрократична система в България. Вие отново централизирахте процесите. Отново се опитахте да командвате всичко. Отново вие знаехте най-много. Решавахте, правехте, действахте. И какво постигнахте сега? - Ликвидирахте промишлеността. Тя е мъртва. Тя не произвежда. Тя загина.
Вие блокирахте реформите в селското стопанство изключително успешно! Днес дори вашите измишльотини "орсовки" са загинали. Затова в България няма и земеделие, не може да се изхрани и народът.
ГЛАС ОТЛЯВО: Недей да лъжеш!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие направихте някаква псевдоприватизация. Каква е тази приватизация, ви питам аз, която реално не сменя държавния собственик? Това приватизация ли е? Или отново робувате на вашите социалистически мегаломании: "Държавата над всичко!". И вашата партия над нея, разбира се.
Вие, уважаеми господин министър-председател, се обградихте с лоши хора, едни приятелски кръгове, които дооглозгаха България и бегаха след това, някои от тях. Питам ви аз: кога ще си върнете в България Цецка и Веска, които взеха парите дори на вашите орсовски любимци?
Няма ли най-после да разберете какво точно сте направили?
В областта на икономиката. Вие обявихте една война на частника и го посякохте директно!
Какво направихте ценообразуването? Няма търсене, няма предлагане, няма икономически закони - има партия свише и нейният разум - вселенският й разум.
Какво направихте с данъчната политика, ви питам аз? Трябват ви пари - увеличавате данъците. Забравихте ли какво говорихте във вашата предизборна платформа? Ще ви цитирам по памет: "Няма да позволим на сини монетаристи да увеличават данъците!" Помните ли това? Помните ли го това? Трябват ви пари - увеличавате данъците. Казваме ви тук, говорим ви. На хартия го правите. Няма да стане. Не "Ние знаем, ние можем". Днес колко данъци събрахте, господин министър? Помните ли? Колко трябваше да бъдат и колко са днес? Цялата ви политика е сбъркана. И данъчната, в това число.
Не се събират данъци по този начин. Просто не се събират!
Актуализирахте бюджета. Колко пъти, ви питам аз? Не се усмихвайте. Миналата година, която давате за пример на вашия неосоциалистически разцвет, да го нарека. Тогава ви предупредихме, че бюджетът ви не става. Въпреки героичните ви пози, накрая на годината вие го актуализирахте, на върховната за вас година! Тази година провалът ви е пълен - пет актуализации, три нови бюджета.
Е, може ли едно правителство да търпи икономически екип при този абсолютен документален срив? Питам ви?! Вие си отговорете сами.
Уважаеми колеги, БСП не става! БСП работи! Тя не рие снега наляво и надясно, а го хвърля пред себе си и прави една огромна снежна планина! Идете си, господа, не само като правителство! Имате невероятния шанс днес да приемете нашата декларация. Нашата декларация приемете, защото тя е единственото нещо, което ще ви съхрани. Разберете това и си идете! Благодаря ви. (Ръкопляскания в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Веселин Методиев.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Много неща могат да се кажат в днешния ден. Аз ще започна малко по-различно от досега изказалите се колеги.
Сутринта, като тръгвах на работа, моят син ми каза: "Защо си така тъжен? Защо отиваш не весел и засмян, нали е победа?"
Не е победа, господин Виденов, според мен. Щеше да е победа, ако Вашата оставка беше може би преди година. В тази ситуация, в която се намираме в момента, общо взето победени и победители трудно може да има.
Много неща се казаха с оглед на стопанската политика и аз не съм с претенциите, че мога да бъда полезен в анализа на това, което се е случило в икономиката. Ще се опитам да спра вашето внимание само на един въпрос и то с надеждата, че това ще остане все пак като тема за размисъл до деня, в който вие ще се опитате да съставите ново правителство.
Съжалявам, че излезе бившият оргсекретар на вашата партия и сегашен министър на вътрешните работи, човекът, който най-много се спряга тези дни като име. Имахме един много тежък скандал с него през 1992 г. по повод на една документация, която вие искахте на всяка цена да съхраните за себе си. Тази документация беше държавна. Тя продължава да е държавна. Това са т.нар. номенклатурни дела и то не на висшата номенклатура - на политбюро и секретариата, а на по-нисшите нива на партията - държава. Тогава в присъствието на един чиновник, който вие направихте сега, имайки мнозинството, началник в българския парламент, и това е ваше право, аз казах: "За какво са ви тези държавни документи? За какво ви трябват документите на България, на българската държава за периода 1945-1989 г.?"
Така или иначе ние до ден днешен не сме приключили този спор. И сигурно ще го водим и следващата година, дай Боже, в друго състояние на българския парламент. Но тогава този чиновник, излизайки навън, ми каза: "Трябват ни, господин Методиев, защото това са нашите кадри, дето, като се върнем на власт, нали трябва да им се обадим, да ги потърсим. Трябват ни тия документи."
Това беше нахално и нагло поведение. Но аз мисля, че миналата година, когато вие започнахте да търсите тези хора, голяма част от тях, които успяха да преминат от системата на тоталитарната държава наистина в една пазарна икономика, отказаха да работят за вас. За вас приеха, изглежда, да работят само онези, които са били свикнали да бъдат единствено номенклатурни кадри в онзи популярен за българите смисъл.
Аз се притеснявам, че вашата политическа амбиция и вашият инстинкт за самосъхранение като партия ще ви накара на всяка цена да имате правителство след 20 дена. Аз се опасявам, че вие отново ще посегнете към тези документи, за да търсите онази следваща част от номенклатурни кадри, които нищо друго не могат да бъдат, освен номенклатура. А това е гаранция, че след 3 или след 6 месеца, тръгвайки към българския парламент на работа в качеството си на народен представител, тогава, когато той ще се саморазпусне, аз пак ще кажа на моя син, че не се радвам от победата. Има смисъл сега да осъзнаем какво е нужно, а не след още 6 месеца, след още трагедия, за която достатъчно много мои колеги говориха.
Моля ви се, господа, размислете, помислете и не протягайте повече ръка към номенклатура. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Николай Кисьов.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние, тримата независими депутати, имаме основание да бъдем, меко казано, доволни от тази оставка, защото на два пъти се опитвахме да предизвикаме вот на недоверие по социалната политика на кабинета, а тя е безспорна. Оценката за тази политика е слаба. Аз не изпитвам задоволство от това, че тя е слаба, а изпитвам съжаление към народа ни.
Вчера, тръгвайки насам, една съседка ме попита: "Знам за какво отиваш. Е, и какво от това?" (Реплики в блока на мнозинството) Моля ви за възпитание!
Има два изхода, уважаеми колеги. Единият изход е декларацията на Обединените демократични сили, които ние, независимите от "Нова демокрация", напълно подкрепяме. И това е наше право като част от опозицията и право на опозицията. Другият изход, вашият, е да съставите ново правителство и с нова стабилна програма да реализирате мандата си.
Мисълта на нас, независимите депутати, е: нека оставим мотивите, нека оставим историята какво било, що било. За това има кой да съди дори, ако трябва, и съответните държавни институции от съдебната власт. Нека помислим оттук нататък кой от двата варианта е правилният - дали този, който Обединените демократични сили предлагат чрез декларацията, и пак казвам, ние подкрепяме, или вашият. Но някой вариант трябва да бъде правилен, защото преди 3 дни, на Седмочисленици, една жена в 11 ч. вечерта си легна в контейнера да спи пред очите ми. Затова трябва да има един от двата варианта. Дали този, който предлага Обединената демократична опозиция, или тоя, който предлагате вие, но трябва да се стигне до някакво решение. Иначе всичко друго остава на книга, остават апаратни игри било на левица, било на опозиция, а за този отвън никой не мисли. Този отвън няма да ни прости, ако не вземем едно от двете решения.
Затова аз ви призовавам за повече разум. Нека да разговаряме по нещата. Въпреки че съм пристрастен към декларацията на Обединената опозиция, нека да разговаряме за бъдещето на България и ако трябва, да отидем към предсрочни избори, само и само да се оправи дереджето на този народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Александър Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Честито Рождество Христово, господин председателю! Честито Рождество Христово, уважаеми госпожи и господа народни представители! Честито Рождество Христово, господин министър-председателю! Честито Рождество Христово, господа министри!
Пречистени след светите празници, днес народните представители са свикани да гласуват оставката на правителството на БСП. Тази оставка е признание за пълния провал на политиката на Жан Виденов и на програмата на кабинета от 1995 г. Оставката на правителството на БСП е резултат както на загубата на обществено доверие към социалистическата партия, така и на целенасочените и националноотговорни парламентарни и извънпарламентарни действия на опозицията.
Под натиска на демократичните сили през 1996 г. вече подадоха оставки министрите на земеделието, на търговията и вътрешните работи. Резултатите от президентските избори, както и от частичните избори в Рила, Долни Чифлик, Котел и особено в Батак от последната седмица, показват недвусмислено, че БСП окончателно е загубила доверието на избирателите. Тази загуба на доверие е преди всичко плод на катастрофалната политика на правителството на Жан Виденов.
Управлението на БСП доведе до срив всички сфери на икономическия и общественополитическия живот. Зърнената криза, продукт на корупция и некадърност, беше логично последвана от финансова и банкова криза. Катастрофално се обезцени левът. Вътрешният дълг достигна астрономическата цифра от над 800 млрд. лева. Вместо прогнозираната инфлация от 20 на сто сме свидетели на реална инфлация, която надмина вече 300%. Изядени са спестяванията на хората. Спадът на производството е катастрофален. Перспективите за 1997 г. са трагични.
Провали се тезата на външния министър за икономизиране на външната политика. Вместо да се икономизира политиката, се политизира икономиката. Страната е в пълна международна изолация. Чужди инвеститори напускат България, а нови не идват. Отказът от ясна позиция по членството ни в НАТО допълнително отблъсква потенциалните икономически и политически партньори. Венец на усилията на правителството в диалога му с международните финансови институции беше провалът на току-що подписаното споразумение с Международния валутен фонд и наложеното ни безалтернативно въвеждане на валутен борд.

Структурната реформа е напълно блокирана. Не потръгна приватизацията. Държавните предприятия продължават да получават субсидии. Земята не се връща. Селското стопанство е в разруха. В болниците свършиха лекарствата, господин министър-председател! Спрени са плановите операции. Изписват се тежко болни. Затварят се цели болници. Мизерните пенсии не стигат дори за хляб. Безработицата непрекъснато се увеличава. Младите хора масово напускат страната. Образованието е в колапс. Затварят се училища. Учителите мизерстват. България преживява небивал демографски срив. Нацията загива! Единствено процъфтяват престъпността и корупцията.
За всичко това виновни няма. Нещо повече, сменят се лица, но няма да се сменя политиката. С Виденов или без Виденов, БСП декларира, че ще управлява по Виденовски. Завършилият оня ден конгрес на вашата партия, колеги отляво, прие без коментарии така наречената програма Виденов за финансова стабилизация, структурна реформа и икономически растеж. Тази програма е брат близнат на меморандума на Международния валутен фонд от месец юни тази година. Същите големи намерения, същите големи обещание и със сигурност същият провал. Единственият документ, сътворен от същия този конгрес, е една резолюция, от която става ясно, че страната има проблеми, но по-важно е да има правителство на БСП. Тогава проблемите ще се решат от само себе си.
Като загърби напълно интересите на България, социалистическата партия обяви удържането на властта на всяка цена до края на мандата за своя едничка цел. На 42-я си конгрес БСП извървя окончателно пътя назад към болшевизма. Неслучайно точно на този конгрес самият председател на Парламентарната група на демократичната левица предложи да бъде реабилитиран Тодор Живков. Поздравления, господин Премянов!
БСП е неспособна да осъществява управлението на страната в днешна модерна, пазарна и обединена Европа. Двугодишното управление на вашето правителство, господин Виденов, е най-доброто доказателство на тази теза.
Аз ще гласувам за вашата оставка, за оставката на това правителство, която отдавна искаме и която отдавна трябваше да бъде подадена, преди месеци, може би преди година. За нас това е само поредната успешна крачка за отстраняването на БСП от властта. За да бъде спасена България! Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Стефан Личев.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Днес обсъждаме 1337 решение на Министерския съвет, с което най-после той подаде оставка. Може би имаше смисъл едно такова решение, или полза от него, ако то беше 337-о, тоест ако тази оставка беше подадена някъде, когато опозицията поиска недоверие към правителството по време на зърнената криза. Тогава твърде много неща може би щяха да бъдат предотвратени, твърде много, бих казал, трагични последици за българската икономика, за целия български народ наистина можеха да се избегнат. Сега обаче е твърде късно. Вече действително всички се убедиха в това, че само един валутен съвет може да направи опит, казвам опит да изведе страната от това катастрофално положение. И наистина тук няма място нито за радост от когото и да е, нито за удовлетворение от това, че си отива едно действително, простете ми за думата, едно некадърно правителство. Аз не говоря за хората в това правителство с техните качества, говоря за правителството като наистина един управляващ орган, който показа пълна некадърност. И това не е само от качествата на хората, това е от политиката на партията, която излъчи това правителство. И затова днес ние, ако говорим тук, трябва да говорим, както и моите колеги, за това може ли тази партия да излъчи ново правителство, което наистина да изведе страната от чакащия вече, а може би наближаващ апокалипсис на българската икономика и изобщо на България. Такава възможност аз и моите колеги не виждаме.
Наистина никакъв консенсус не може да се постигне. А без него не може да се вземе едно решение, с което да се поведе страната, ако няма консенсус между политическите сили. Но такъв консенсус не може да има, ако ние не разговаряме и за предсрочни парламентарни избори. И аз си мисля, че ако опозицията досега настояваше за предсрочни парламентарни избори и то, забележете, започна да настоява за такива след зърнената и фуражната криза, когато се видя, че няма друг изход за страната, то вече и самата Българската социалистическа партия трябва да настоява за предсрочни избори. Защото последиците и за тази партия от това, което ще последва през следващите години, ще бъдат страшни. Аз не го казвам като закана, казвам го като нещо, от което и аз се притеснявам, като част от българското общество.
Спомням си тук още в началото, тъй като сега непрекъснато хвърляме вина само върху правителството, бих искал да поговорим и за законите, които се приемаха и това, което се налагаше от мнозинството. Нека да дам един пример със Закона за чуждите инвестиции. Когато тук се разглеждаше въпроса дали смесените дружества, в които има и чуждестранно участие, могат да придобиват земя, единствен господин Папаризов от левицата гласува против. И излезе след това да обясни своя отрицателен вот, като каза, че това решение ще доведе до много тежки последици само след година. И наистина след година, година и половина се вижда, че никакви чужди инвестиции не идват в България. Вие си спомняте тук големите дебати по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Левицата непрекъснато и в няколкото изменения на този закон настояваше за няколко пункта. Първо, как, по какъв начин да може така да се обединяват земеделските земи, че собствениците реално да не разберат, че са собственици на тази земя, реално те наистина да знаят, че само на книга имат земя. Това е наистина война срещу частната собственост, без която в една пазарна икономика не може да последва нищо добро.
Другото, за което непрекъснато се настояваше, дори при среща в Комисията по земеделие, беше как този прословут чл. 2 да отпадне, да може терените, които са раздадени на номенклатурата и на някои други хора да се запазят, тоест как ползувателите да станат собственици, а не самите собственици да запазят своите имоти. Ето това също е война срещу частната собственост, която доведе до това положение, до тази катастрофа.
Сега вече ситуацията наистина е жестока. България е на последно място в Европа и то на много далечно разстояние от предпоследния. Аз тази сутрин изчислявах горе-долу, ако може сега изобщо да се изчисли какви са доходите, какви са заплатите и пенсиите. Средната пенсия в България в момента е 8 долара. 17 долара е средната заплата. А това беше преди четири часа, а може би вече, тъй като курсът на долара от вчера се вдига, може тези цифри да не са верни. Може пенсията да е станала 6 долара, а заплатите - 15. Когато в часове вече се изчислява обезценяването на българския лев и обедняването на българския народ, аз не знам как може да се говори за излъчване на ново правителство при този парламент, което би могло да направи нещо и ние да му повярваме, че ще направи.
Обедняването в България по времето на управлението на БСП вече е шест пъти. Шест пъти! Просто в България не може да се говори, че има някакъв стандарт. Затова аз ви моля, ако наистина ние смятаме, че сме тук, в тази зала, отговорните хора, отговорните политици на тази страна, да потърсим друго решение. Нека да разговаряме и по въпроса за предсрочни парламентарни избори, тогава да говорим и по въпроса за валутния съвет, тогава да говорим и за ново правителство и какво то да бъде. В противен случай аз ви казах и с това ще завърша тази година наистина може да бъде апокалиптична за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Заставайки на трибуната на Народното събрание, винаги съм се стремял да говоря с езика на фактите и неоспоримите доказателства. Казват, че пред фактите и боговете мълчат. Днес отново имам намерение да не отправям необосновани обвинения нито към премиера, нито към министрите в оставка. Неоспоримите факти и доказателства обаче показват, че БСП не е в състояние да управлява според очакванията на народа, защото България вече е на опашката в списъка на страните от бившия социалистически лагер по всички показатели на социално-икономическото развитие.
Второ, масово се закриват банки, блокират се спестяванията на обикновените хора, спечелени чрез честен труд, но няма наказан нито един кредитен милионер от приятелските кръгове на правителството.
Трето, за десет месеца хлябът поскъпна десет пъти, но отново няма нито един посочен и наказан от тези, които дадоха лицензите за износ, и онези, които изнесоха на безценица хубавата наша хлебна пшеница.
Предизборната програма на БСП не се изпълнява. Но за сметка на това, ако преди две години в един кош за смет тарашеше един безработен или пенсионер с мизерни доходи, сега като успех на БСП-правителството можем да посочим следния неоспорим факт: за един кош за смет вече се конкурират най-малко трима безработни и пенсионери.
Правителството не изпълнява приетите закони от Народното събрание, в това число и Закона за държавен бюджет, и като последица са тежките проблеми в здравеопазването, образователната система, нередовното и незадоволително субсидиране на общинските бюджети, блокиране дейността на фондовете в областта на земеделието.
Няма да се спирам подробно на шампионския скок на валутния курс и обезценяването на българския лев, мизерните доходи на огромната част от населението, увеличаващата се безработица, 300-процентовата инфлация, стопираната поземлена реформа и други.
Според мен тази оставка на премиера е закъсняла оставка. Имаше многобройни причини, поради които премиерът можеше да подаде оставка. Премиерът можеше да подаде оставка във връзка със зърнената криза, защото не е нормално хлебната пшеница реколта '95 да се изкупува за 3,50 лв. направо от харманите, да се изнесат 1 млн. 200 хил. т хлебна пшеница, сега да се прави внос на скъпа хлебна пшеница и разликата да плаща народът. А министърът на земеделието и заместник-премиер постоянно да твърди, че няма зърнена криза, че хамбарите са пълни, че няма да има драстично увеличение на цените на хляба.
Премиерът можеше да подаде оставка и за това, че четири пъти обеща от трибуната на Народното събрание, но не изпълни решението на Народното събрание за правителствена програма за развитието на регионите, в които мизерията вече е нетърпима.
Можеше да подаде оставка при масовото заключване на вратите на банките, където се блокираха спестяванията на хората от мизерните им доходи. Хората щяха да кажат: не може да управлява по европейски, но постъпи достойно и мъжки, барем навреме се оттегли.
Според мен закъснялата оставка може да се компенсира донякъде само с едно решение - приемане декларацията на Обединените демократични сили за спасението на България. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Чавдар Кюранов.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Да си призная, аз очаквах, че някои от моите колеги от моята парламентарна група, които винаги, при всички обстоятелства са защитавали това правителство, ще вземат думата и сега, за да кажат поне една дума в негова защита. За съжаление това поне досега не стана. Но същевременно искам да кажа на моите колеги отдясно, че вие като че ли прекалихте в своята критика. Не затова, защото няма за какво това правителство и специално неговият председател да бъде критикуван, но все пак бих казал, че не бива да забравяме, че това правителство дойде в едно много трудно време и това правителство трябваше да се сблъска с много тежки обективни обстоятелства. Разбира се, аз съм готов да отида и по-назад и да погледна върху това какви са по-дълбоките причини за положението, в което се намираме сега. Бих започнал много отдалеч, но мисля, че сега няма време за това.
Смятам, че постъпи добре господин Виденов, когато подава оставката на правителството. Някои от вас казват, че това е направено късно и аз съм склонен да се съглася с тях. Но ще употребя баналния израз "По-добре късно, отколкото хич".
Едно обаче искам да се опитаме да разберем, в което между другото се съмнявам, и то е това, че в такива условия се намира сега нашата страна и ще се намира още немалко време, че няма да бъде по силата на която и да е политическа сила да реши проблемите, ако тя управлява сама. Разбирам настроенията на Обединените демократични сили, разбирам това, че те очакват една възможна изборна победа. Разбира се, ние ще направим всичко възможно тя да не се осъществи, но тя е възможна, няма защо да си затваряме очите. Въпросът е обаче, че и в такъв случай положението на страната няма да се поправи. Ако сега не се намерят сили от двете страни, които да разберат това, положението на България ще става все по-тежко. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Едвин Сугарев.

ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин премиер, обръщам се към Вас, тъй като Вие подавате днес оставка, за съжаление, твърде късно. Някой изглежда Ви е излъгал, че имате политическо бъдеще. Самата Ви съдба го показва.
Връщате се в Народното събрание, с шанса да се скриете зад имунитета си и с шанса да се спасите от правосъдието, защото Вашето място е в затвора и рано или късно ще попаднете там, заедно с всичките си приятелски кръгове и заедно с всичките си корумпирани министри.
В края на предишното Народно събрание си мислех, че в българската история не може да има толкова корумпирано правителство, колкото беше това на професор Беров, поддържано също от вас, господа социалисти. Оказа се, че не е така. Оказа се, че вашите възможности в това отношение са неизчерпаеми. Отиващият си днес кабинет е емблемата на корупцията. Казаха ви го това и от Международния валутен фонд. Нали, господин Виденов?
Жан Виденов е името, което ще остане в историята само с едно - с политиката на геноцид спрямо българския народ. С нечуваното и невиждано ограбване на България. Цялото управление на този кабинет беше низ от скандали, при които в една нормална страна всеки един би предизвикал незабавна оставка. България, уви, се оказа, че не е нормална страна. Оказа се, че в България всичко е възможно.
Например, че е възможно българският премиер да припознае в една шайка корумпирани крадци своя приятелски кръг. Оказа се, че е възможно в България да се направи банка с изцяло откраднати пари, под опеката на премиера. Оказа се, че е възможно българският премиер да заяви, че примерно, Първа частна банка никога няма да фалира, че ние няма да доживеем времето, в което ще фалира. Че е възможно след това послушната БНБ да налее в Първа частна банка цели 24 млрд. лв. и банката въпреки това да фалира.
Оказа се, че е възможно да бъдат източени 140 млрд. от българската банкова система в полза на приятелските на БСП фирми. Оказа се, че е възможно банките да бъдат превърнати в пощенски кутии, като например Бизнесбанка, господин Премянов.
Оказа се, че е възможно България да бъде разпродавана за жълти стотинки, както беше продадена например "Плама", господин премиер. Оказа се, че премиерът на България може да говори за разни цесии, да гласува дори закони за тях, но неговите приближени, като Вашият съветник - господин Жеглов, правят същите тези действия и същите тези цесии, като примерно цесията за дълговете на "Нефтохим" към Биохим в полза на "Юказ" и поставят "Нефтохим" под опеката на една външна фирма. Оказаха се много неща. Тия неща трябва да бъдат урок за всички нас.
Те доказват, че проблемът не е в личностите. Не е проблемът в това кой може да бъде излъчен от средите на БСП. Проблемът е в сбърканото мислене. Проблемът е в сбърканата философия. Проблемът е в спекулациите. Спекулациите, които всички вие вършите и ще продължавате да вършите все от името на България, все за това, да не се случи нещо лошо с България, докато ни теглите като камък на шията към дъното. Ние не можем да се примирим с всичко това. Ние не искаме да се примиряваме с всичко това.
Трети януари е границата на нашето търпение. След това оставката не на Жан Виденов, политическата оставка на БСП ще бъде поискана и ще бъде поискана на улицата. (Ръкопляскания от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Моньо Христов от Народния съюз. Да се готви господин Стоян Денчев от ДПС.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би остават точно към един месец, когато Народното събрание гласува, една част от него, за кабинета Виденов - първият кабинет Виденов. Тогава основното, на което министър-председателят на България наблегна, като програма - икономическа и политическа, беше, че основната цел на политиката ще бъде не да изгаря мостове, а да гради мостове. И кабинетът Виденов започна да гради тези мостове.
Най-напред ги изгради с Международния валутен фонд, като отказа през 1995 г. всякакви разговори с тях. Разбира се, изгради мост с Иран, с Ирак, с Либия, които ни върнаха кредитните задължения. В тая частност вицепремиерът Гечев има най-големи заслуги.
След това започнахме да продаваме и водите си. Продадохме ги на Гърция, ето така, защото те са наши приятели, без да бъдат защитени интересите на България.
След това се обърнахме към любимата Русия. И тук трябва да посочим, че едно от най-големите престъпления, казвам го "престъпление", извършено от този кабинет, е именно тежките взаимоотношения между Русия и България, които настъпиха във всякакъв аспект - икономически, търговски и политически . Никога! Може би трябва да се върнем много далеч в историята, когато е имало такива тежки взаимоотношения между Русия и България. А правителството дойде с намерение, именно Русия да бъде един партньор, който да има приоритет при търговската и стопанската дейност на България.
Във вътрешен план започнаха да се изграждат други мостове. Най-напред този мост беше обречен спрямо опозицията. Опозицията винаги беше обвинявана за всяка една критика при парламентарния контрол, при своите действия, при защитаване позициите си и позициите на България, че тя лъже, че тя не е добре настроена към правителството, че тя е злонамерена спрямо правителството и спрямо България. Това беше първият изграден мост.
След това бяха изградени мостовете със синдикатите. Те също бяха обявени, че пречат. След това вече беше изграден мост, и то доста сериозен, с различни работодатели. Как? Ами най-простото - бяха сменени всички кадърни директори и бяха насложени партийни функционери от 60-те и 70-те години на БСП, когато тя се наричаше БКП. И най-простото беше, че именно благодарение на усилията както на правителството, така и на тези функционери, реалната икономика започна да се развива много добре, за да дойде на това състояние.
Бих казал, че единственото нещо, за което народът каза: "Да, Жан Виденов свърши нещо добре", бяха тези шест дни, които той даде за почивка на българския народ, за да може да се упражни в свинска смърт. Но бих казал и нещо друго - че това, което предстои на България е свързано с мнозинството.
Жан Виденов заедно с неговия кабинет си отива. Възможно ли е обаче да си отиде и БСП? Реалност ли е днес БСП като политическа, националноотговорна сила или тя си мисли, че на базата на това, че през 1994 г. направи добра, бих казал, кампания, с добри слова за градивна политика и стоп на разрухата, може да продължи този договор с избирателя? Тя си мисли, че на базата на това, каквото е било през 1994 г. и в продължение на тези две години, тя може да крепи още този договор и че кредитът на доверие продължава.

Аз мисля, че нещата не стоят вече така. Особено тази година, когато вместо да се получи някакъв ефект след по-добрата 1995 г., българският народ започна да носи тежестта, освен своята собствена тежест и тежестта окончателно и на няколко групировки. И може би най-здравият мост, който изгради наистина правителството на Виденов, това е чрез групировките. Аз разбирам преди, по времето когато бяхте опозиционна сила, сигурно сте имали някакви връзки - за това най-добре ще каже след време историята и съдът, но да принесеш в жертва хиляди български граждани в името и интересите на няколко групировки, да принесеш в жертва бъдещето на България, децата, които днес са на 3, на 5, на 15 години, студентите, които днес трябва да излизат в една принудителна ваканция, децата, които трябва да започнат да учат февруари, март или лятото да нямат ваканция, да отнемеш най-съкровеното на родителите, които искат да видят развитието на своите деца, това вече не е ли престъпление? Престъпление от гледна точка спрямо тях и престъпление от гледна точка на това, че бяха облагодетелствувани група хора.
Завършвам със следното обръщение именно към мнозинството. Господа, за 2 години вие поддържахте това правителство. За тези 2 години вие гласувахте много закони. За съжаление 2/3 от тези закони нито работят, нито това правителство работеше с тях. Две трети от тези закони трябва да бъдат преработени, защото 2/3 от тези закони носят именно силовата административна централизирана власт, да стои и да укрепва. За съжаление на този ваш конгрес отново сте потвърдили тази политика. Вие трябва да се замислите именно върху това дали БСП след този конгрес има моралното право да бъде все още мнозинство в парламента, дали БСП има моралното право да излъчи следващото правителство. Защото все пак и вие сте хора и сте отговорни хора. И вас ви е избирала част от българския народ. И утре след суперсилното правителство, което мислите да направите, и то се сгромоляса за 3 месеца, тогава ще бъдете абсолютно нищо, под рамките на 10%.
Ако искате да се съхраните, съгласете се именно с това, което ви предлагат Обединените демократични сили.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Говорихте 8 минути. Остават 2 минути за Народния съюз.
Давам думата на народния представител Стоян Денчев от ДПС.
ДПС разполага с 6 минути и продължение от 10 минути.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа заместник-председатели, господин министър-председател, господа министри на България, драги колеги!
През последните години в нашата страна е много популярна една песен, която се казва "Комунизмът си отива". На пръв поглед на фона на глобалните световни процеси и на процесите, които се извършват в Европа и най-вече в източната й част, някак си звучи естествено комунизмът да си отива. Но за съжаление, както всички се убедихме, поне за България това е един доста труден и мъчителен процес. И ето днес ние провеждаме това извънредно заседание на парламента не за да решим някои от глобалните, нетърпящи отлагане проблеми на обществото, а за да констатираме за пореден път, че комунизмът си отива. Докога? Докога, уважаеми колеги, ние, а с нас и целият български народ, ще бъдем действуващи лица в един фарс, наречен "отиващият си комунизъм"? Няма ли най-после този комунизъм да престане да си отива, а наистина да си отиде завинаги? Надявам се, че тогава ще се намерят и композитори, и поети, които да напишат подходяща за случая песен и тази песен ще се запее от целия народ. Дай Боже, народът да е оцелял дотогава!
Но защо да намесваме тук Господа. Колеги, забележете, все още, ще ми се да повторя все още, в голяма степен от всички нас зависят съдбините на народа. Ние, представителите на Обединените демократични сили и в частност Парламентарната група на Движението за права и свободи, сме направили своята оферта. А това е декларацията за спасението на България.
Молим ви и настояваме да се отнесете към нея най-отговорно, отчитайки важността на момента, да разберете нейния смисъл и да отговорите адекватно на нашите предложения.
Уважаеми колеги от ляво, ние, членовете на Парламентарната група на Движението за права и свободи уважаваме и се отнасяме с разбиране към вашите идеи. Но само дотук. Ние заедно с колегите от Обединените демократични сили и смея да се надявам - българския народ, сме твърдо решени да не допуснем повече реализацията на тези пагубни идеи в държавното управление. Стига експерименти на гърба на народа! Стига комунизъм! Това, което правителството на господин Жан Виденов успя да направи за изминалите две години, други народи и да се мъчат, не могат да го направят за столетие. Какво ли няма сега в България? И хляб няма, и мляко няма, и месо няма, и пари няма, и кредити няма, и инвестиции няма, и лекарства няма. И какво ли? Да продължавам ли? За да бъда честен, бих могъл да кажа, че ток все още има.
Сега, когато отбелязваме трагичната годишнина от началото на т.нар. възродителен процес, искаме да обърнем най-сериозно внимание и да предупредим тези от управляващите, които мислят, че могат да намерят разрешение на проблемите си, на техните проблеми, а не на народа, в разиграването на етническата карта. България е за всички нейни граждани и не само ние, депутатите от Движението за права и свободи, но и българският народ като цяло пред прага на обединена Европа вече не би приел, не би позволил да е безмълвен наблюдател на такива позорящи националната чест и достойнство инициативи като т.нар. възродителен процес, независимо от формите на неговото проявление.
Уважаеми колеги от ляво, заблуда е да се мисли, че има право пропорционална зависимост между номера на конгресите, които провежда една партия, и демократизацията на тази партия. Казвам това, за да обърна вашето внимание на един прост факт, който в момента наблюдаваме при нашите съседи - сърбите. Дори и след като социалистът, бившият министър-председател на Испания господин Фелипе Гонсалес каза, че изборите в Сърбия са опорочени, все още от вашата партия няма никаква реакция. Моля ви, направете някаква реакция по този повод.
Уважаеми колеги, аз започнах своето изказване, така да се каже, с песен. Позволете ми с песен и да завърша. Снощи в 23,15 ч. по телевизия "7 дни" имаше музикална класация на Дойче веле. Песента, с която завърши тази класация, се казваше "Време е да кажем довиждане". Наистина вече е време да кажем не само довиждане, а сбогом на правителството на господин Жан Виденов. Време е да кажем сбогом на тези, които не могат да управляват, на тези, които, залъгвайки народа с благи приказки, не успяха да оправдаят неговото доверие.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Филип Димитров от СДС.
От СДС са се записали 2 души - Филип Димитров и Йордан Соколов. Разполагате с 10 минути с удължението.

ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, господин премиер и господа министри! Като че ли в тази зала, господин Виденов, се отнасят с голямо снизхождение към Вас. Говорят Ви се неща за Вашето двегодишно управление. И сега, когато Вие отстъпвате от властта, вероятно си мислите, че по някакъв много рицарски начин запазвате партията си, възможността за ново комунистическо правителство. Всъщност с това Вие принасяте голяма вреда на България. Защото не са само Вашите две години, господин Виденов, за които ние плащаме сега.
Дереджето, на което се намираме, щеше да бъде невъзможно, ако Вие не бяхте получили позволение от българската нация да управлявате под маската на едно или друго корумпирано правителство и в крайна сметка да дадете път на грабежа, на мафията, на измамничеството, независимо от това дали лично на Вас те Ви харесват или не. И българската нация получи своето сурово наказание за това, че Ви търпя, и че търпя беровщината и всички свързани с нея явления. Защото тук се посочи колко е вътрешният дълг на България в момента. Той нямаше да бъде толкова, господин Виденов, ако правителството на господин Беров не беше внесло и Вие, вашата партия, която Вие водехте в този момент, не беше гласувала неговия Закон за лошите дългове. Зърнената криза нямаше да бъде такава, ако правителството на Беров, което седем пъти вие подкрепихте при вотовете на недоверие не беше блокирало всякаква възможност за възстановяване на собствеността върху земята, не беше премахнало дори и фантазията за пазар на земята и не беше блокирало всички процеси на приватизацията на земята.
Нямаше да бъде такова положението и в индустрията, ако това правителство, на което седем пъти вие гласувахте доверие, не беше направило Ренета Инджова шеф на Агенцията по приватизация, за да превърне целия ни опит в сферата на приватизацията в едно печално безсмислие. Нямаше да бъде такова положението, и ако същото това правителство на господин Беров, което Вие, господин Виденов, подкрепихте, не беше отворило широко вратите на мафията, не беше им дало възможността, на тези привилегировани групировки, които по-нататък дали същите, дали други подобни на тях Вие наричахте свой "приятелски кръг", не им беше дало възможността да грабят безнаказано държавата.
Защо ви казвам всичко това? Защото в крайна сметка истината не може да бъде затворена само в онази отговорност, която Вие в момента се опитвате да поемете, за да изчистите лицето на вашата партия. В крайна сметка това, което нас ни интересува, господин Виденов, не е Вашата персонална съдба, нито персоналната съдба на онези, които са Ви били близки или са Ви оказвали подкрепа. Това за нас не е важно. За нас е важно какво става с България. Ние смятаме, че вреди на България обстоятелството, че в този момент Вие се опитвате да дадете възможност отново комунистическата партия да състави правителство. Ние видяхме, че това управление, което Вие, вашата партия може да представи, независимо от качествата на един или друг, мисля, че Вие наистина бяхте една от звездите на тази партия, но независимо от качествата на един или друг то е едно клептократично управление, управление на краденето и грабежа, господин Виденов. Е, какво, сега като дойде валутният борд ще обещаете да крадете по-малко ли? (Шум и реплики в блока на левицата! Или може би се надявате, че понеже той ще ви сдържа ръцете и те няма да могат твърде много да посягат към джобовете на българските граждани, та белким се забрави това, което сте направили досега! И белким се изчисти част поне от петното, което би трябвало да носите върху челата си! Не ни харесва тази конструкция, господин Виденов! Не ни харесва тази конструкция, господа комунисти! Защото тази конструкция няма да помогне на България.
И аз се надявам, че българската нация няма да трябва да получи ново наказание за ново прекомерно търпение, така както тя търпя беровщината и вашето управление.
Казвам, че се надявам, защото смятам, че единственият път оттук нататък би бил наистина вашата партия, господин Виденов, вашата партия, господа комунисти, просто да си върви. В противен случай лошо ни се пише. Алтернативата на едно злощастно за България решение, каквото би било ново ваше правителство, е предложението на Съюза на демократичните сили. Все още не е късно и Вие, господин премиер, ако искате да играете ролята на рицар тук, ако искате да спасявате нещо, по-добре помислете за България и не правете подобни изявления как се надявате на това вашата партия отново да състави правителство. Помогнете й по-скоро да не го състави и да си върви, защото това е единствената почтена стъпка, която можете да направите за България, ако наистина го искате. (Ръкопляскания в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Николай Христов - последен от Народния съюз. Разполага с две минути.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, господин министър-председателю, господа министри, уважаеми колеги! Когато се гласува правителство, явно е, че трябва да се говори за бъдещето, за това какво би могло и какво не би могло да направи едно бъдещо правителство.
Когато се приема оставка, съвсем естествено е да се говори за миналото, но повечето неща от това минало бяха казани. Има една стара максима: "кажи ми какви са били първите седем години на детето и аз ще ти кажа какъв ще бъде мъжът".
Отнесено към едно правителство аз бих казал, че първите седем години това са първите сто дни. И аз тук се връщам просто към документи, към стенограми на Народното събрание, към декларации, които се приеха както по повод на избиране на правителството, така и по повод на първите негови сто дни.
Какво казахме ние когато се избираше сегашното, вече в оставка, правителство? Лесно се обещават неизпълними неща и дълъг е отговорът на въпроса като как и кога те ще бъдат изпълнени. На този въпрос аз сега не мога да отговоря и няма да отговоря. Но съм убеден, че на него ще отговори времето, убеден съм също така, че това време няма да бъде много далеч. Две години не са много за историята. Времето наистина не беше дълго. Личното ми чувство днес е чувство на удовлетворение. И на шега ще кажа: на удовлетворение от това, че човек може да бъде пророк и в своя парламент.
Когато ние оценихме първите сто дни на правителството, поставихме пред парламента, пред обществеността това, което БСП в своята програма, това, което правителството в своята програма обеща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за Народния съюз изтече.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: А то беше: икономическо оживление и траен стопански растеж, овладяване на инфлацията, нарастване на реалните доходи, овладяване на ескалиращата престъпност, ясно изразена социална и национална политика.
Времето ми изтече. Аз съм убеден, че ние отново ще чуем тези обещания. Убеден съм също така, че правилното решение е да не ги чуем тук, а да отидем на предсрочни парламентарни избори, с ясна политическа воля, с цел да възстановим безвъзвратно загубеното към момента доверие на обществото, към парламента, към всички държавни институции. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Георги Дилков от Българския бизнесблок. Последен записал се, който има четири минути, е господин Йордан Соколов.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Във всички направени досега изказвания отново се поставиха двете възможни алтернативи - първата, на обединените демократични сили, които настояват за предсрочни парламентарни избори, това е писано и в тяхната декларация, посочено, бих казал малко ултимативно, и втората алтернатива е в рамките на този парламент, избран с вота на нашите данъкоплатци, нашите избиратели, това мнозинство имам предвид, да формира нов Министерски съвет.
По отношение на първата от двете алтернативи. Уважаеми колеги, защо не кажете на данъкоплатеца, на нашите избиратели какво би станало при едни предсрочни избори?
Бързам да обясня, че Българският бизнесблок, с оглед на резултатите, на които и вие, колеги от дясната страна, се позовавате, също има най-голям интерес от предсрочни парламентарни избори. И всички - и отляво, и отдясно, съзнават това. Но затова ви задавам въпроса - защо не кажете на хората, онези, на чиято мизерия се позовавате, и за чиято мизерия, за това състояние наистина допринесе правителството, на което днес ще приемем оставката. Защо не кажете какво ще струва на данъкоплатеца едни предсрочни парламентарни избори точно сега, (възгласи от опозицията) точно в този тежък за страната и държавата ни момент? Защо не кажете и защо в декларацията изрично не посочихте, че бихте искали да изменим Закона за избори на народни представители и там да се разшири мажоритарното начало?
РЕПЛИКА ОТ СДС: Няма да те изберат!
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: На гласовете от дясно аз ще отговоря. Защото и отляво, и отдясно разчитате на същите хора да влязат в парламента. Е, тогава, какво ще се промени, уважаеми дами и господа?
Защо не кажете, че и в Гърция, и в Италия има избори до дупка? И може би някои искат да докарат страната ни до избори до дупка. (Реплики от опозицията) Защото тази конфигурация в парламента, моля ви, нека да се уважаваме, тази конфигурация в парламента няма да се повтори, дами и господа. Никога, или поне в близките няколко парламента тя няма да се повтори. (Реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля ви, само Дилков не можете да надвикате.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Друг е въпросът, че сегашното мнозинство би могло да си избира правителство, би могло да си приема закони без нашето участие. И ние наистина сме излизали многократно от тази зала. Те са доказали, че могат да го правят.
В същото време обаче, при новия парламент няма да има такова мнозинство. И вие би трябвало да споделите с нашите избиратели, че след като президентът, новият президент възложи на най-голямата парламентарна група, но тя няма да бъде по-голяма, отколкото сега е демократичната левица, това е във всички случаи, ще се увеличат вашите бройки с 20-30, ще се намалят с толкова на демократичната левица, но в крайна сметка съотношението на силите не може да стане коренно противоположно. Тоест, вие няма да бъдете в състояние да изберете правителство, господа. (Реплики от опозицията) Няма да бъдете в състояние, да, защото тогава Българският бизнесблок ще бъде 30-40 човека. (Смях в залата) И на колегите от ДПС, които се усмихват, наистина ще бъдем балансьор, уважаеми колеги. (Ръкопляскания от ДПС, реплики: "Ти за какво си излязъл?")
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: За да охладя дясната страна, за да започне да ми ръкопляска и тя, ще кажа няколко думи и за втората алтернатива.
Уважаеми колеги, наистина народът ви е дал този вот. Вие имате 125 човека. Не зная дали реално те са толкова като гласове в лявата страна на залата, но вие наистина, да, точно така ще кажа, вие наистина имате право на нов кабинет. За това народът е гласувал.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): С вашите гласове, да.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Не с нашите гласове, приятели. Именно затова искам да се обърна към мнозинството - да бъдете наистина много прецизни и внимателни, защото ние този път няма да подкрепим кабинет с...
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Защо се обръщаш към тях? Ти си част от мнозинството.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Недей, бе, бате Петко. Слушах ти глупостите. (Смях и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за внимание.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Аз ви моля, дами и господа отляво, за които народът наистина е решил, че вие в този мандат ще можете да формирате няколко кабинета, имаше такива гласове и от ваша страна на колеги депутати. Да, но, както в един бъдещ парламент трябва да има нови лица, дами и господа, а не да бъдем същите, аз не искам да бъда циничен, но на един бардак може да му смените всичко - и завесите, и леглата, и покривките, но ако останат същите, същия персонал, няма да стане нищо. Тоест, няма да се развива бизнесът. Няма да върви бизнесът.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Това е парламент, не е бардак!
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Така че аз се обръщам, колкото и да ми е трудно да говоря, обръщам се към съвестта на мнозинството - нека този път вие да предложите един кабинет, който да изведе страната ни от батака, в който предишния кабинет, в момента действащия, на който се иска оставка, докара страната.
Аз в никакъв случай не препоръчвам вашия икономически екип да се повтори. Аз се страхувам дори, че вие може да отидете към един нов вариант на ново правителство Виденов. Не само, че няма да подкрепим такова правителство, просто това ще бъде удар върху парламента, върху парламентаризма и върху цялата нация. Защото този кабинет доказа своята несъстоятелност, своята невъзможност да управлява и дори нежеланието да излезе от батака, в който ни вкара. Имате професионалисти, имате хора, които биха могли да оглавят отделните министерства. Разбира се, аз тук виждам за някои министерства, че биха могли да останат хората, но икономическия ви екип наистина е екип, който не трябва да се повтаря, да се дублира. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ПЕТКО ИЛИЕВ (От място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Втора процедура. Само че, господин Илиев, извинявам се, нямате време.
ПЕТКО ИЛИЕВ (встрани от микрофоните): Това е процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И процедурите влизат до изтичането на времето.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Аз ще бъда кратък.
Уважаеми господин председател, вместо да се подсмихвате, преди малко говорещият колега нарече целият парламент бардак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, той говори за правителството. (Силен смях в залата. Ръкопляскания от СДС, Народен съюз и ДПС)
ПЕТКО ИЛИЕВ: Не говори за правителството, говори за парламента.
Аз Ви моля, уважаеми господин председателю, тази трибуна е за народни избраници и Ви моля, повече не позволявайте в качеството си на председател на Народното събрание всички народни представители и целият парламент да бъде обиждан по един такъв начин. Ако господинът чувства себе си за част, като персонал от някой бардак, това е друг въпрос.
Още веднъж Ви моля, нека повече не се отправят от тази трибуна такива обидни думи, пък било към депутати, пък било към правителство, каквото и да бъде то.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ПЕТКО ИЛИЕВ: И аз Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Правя бележка на господин Илиев, че се наложи да говори, въпреки че нямаше право. Но, като новоизбран лидер на партия... (Реплики в залата)
Господин Дилков има право на дуплика. (Реплики от опозицията) Господин Дилков, нека да е накрая. Аз се подведох от това, че господин Илиев се изказа, а той направи процедура.
Преминаваме към последния изказващ се - господин Йордан Соколов, който има четири минути.
ИВАН КОСТОВ (от място): Пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Кога сме се карали за една минута? Недейте така.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Господин председател, уважаеми народни представители, господин министър-председател, господа министри, господа от Парламентарната група на демократичната левица и господа депутати и техни съюзници от Българския бизнесблок! Днес си отива вашето правителство. Правителството на Жан Виденов, избрано с вашите гласове. Правителството, което отдавна трябваше да подаде оставка. Правителството, което ние нарекохме вредно и опасно за България и то доказа, че е такова. Една опасност за България днес си отива и ние не може да не сме доволни. Защото това стана с усилията на Обединената опозиция в този парламент. Опозиция, за която същото това правителство многократно я наричаше слаба и истерична, но колкото оставки тя поиска, ги постигна.
Ние поискахме оставката на министъра на земеделието и на министъра на търговията и те си отидоха. Ние бяхме тези, които поискахме оставката на министъра на вътрешните работи, и той си отиде. Ние бяхме тези, които искахме оставката на това правителство, и то си отива. И ние ще повторим думите на популярната и любима вече за много българи песен "Пътнико виден, пътнико off". (Смях сред опозицията)
Но остава голямата опасност, която се нарича управление на БСП. Управление, продължило последните четири години и съсипало страната.

И сега отново чуваме гласове, че едва ли не управлението на БСП било едната от двете алтернативи за България. Управлението на БСП никога не е било и не може да бъде алтернатива за спасяване на България. Алтернативата за спасяване на България е една: предсрочни парламентарни избори, ново демократично мнозинство, което да отговаря на мнозинството сред българските избиратели. Това мнозинство, което вече съществува, което се прояви и на президентските избори. И колкото на някои да не им се иска да признаят този факт, той е налице. Защото ние мислим и ние искаме всеки един да мисли за спасението на България. Защото не може вечно да бъдем объркани, така както е объркана в своята философия и политика Българската социалистическа партия. Защото не може ние да приемем, че на един конгрес ще се подава оставка на правителството, за да бъде спасена партията, а не България, която загива, за да се търси алтернатива как тази партия да продължи да управлява. Дори някои да мислят, че това може да стане със същия министър-председател!...
Докъде е тази обърканост достатъчно е, че чухме вчера как Парламентарната група на демократичната левица взела решение депутатите да гласуват по съвест. Ами господа депутати, две години като подкрепяхте това правителство, по съвест ли гласувахте или по партийно задължение? Къде е вашата съвест сега? И кои ще бъдат съвестните от вас - които ще гласуват за оставката на правителството или които ще гласуват против тази оставка - да остане това правителство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече, за една минута моля да завършите.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ето защо ние предлагаме алтернативата. Тя е в Декларацията за спасение на България и ние сме убедени, че България ще има това бъдеще, което вие всячески се мъчихте да разрушите, да унищожите. Ние ще го изградим, за да съществува правова, демократична, независима и свободна България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика - професор Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Уважаеми колеги, току-що бяхме споменати от господин Соколов персонално като съюзници. Може би аз направих грешка в моето изказване, че не отговорих на господин Костов и от това отново се създават предпоставки за разговор. (Оживление сред опозицията)
Уважаеми колеги, ние подкрепихме правителството и стоте негови дни. Господин Костов, искам да кажа на Вас и на Вас, господин Соколов, че ако вие утре при едни предсрочни избори застанете на това място, на което е господин Жан Виденов, и ако аз съм в тоя парламент, ви казвам, че лично аз, декларирам ви, че ще ви подкрепя, след като сте получили вота на българския избирател. (Оживление сред опозицията) А това какво по-нататък ще коментираме, е втори въпрос. Това не означава съюзник. Това означава морал и задължение. И в този смисъл вие не сте прави.
Второто, което искам да кажа по повод на репликата на господин Костов - отговарям, защото когато той ме репликира, ме погледна и мисля, че го направи с добро, с усмивка. Затова искам да му кажа: господин Костов, по същия начин към Вас ще бъда загрижен, защото седем години политическият живот в България страда затова, защото малко са политиците за тези седем години. И не бива така да се похабяват. Към Вас ще се отнеса по същия начин, защото възрастта и опитът ми налагат да уважавам младите политици. Те ще изведат България. А това, че са виновни - да си понесат вината.
Но не бива по този начин да изостряме нещата и затова аз още в началото апелирах по този начин в изказването си: да дадем възможност и най-малкия шанс да сменим седемгодишната си политика.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Чрез избори. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желание за дуплика? - Няма.
Преминаваме към гласуване. Няма предложения за тайно гласуване, следователно ще се гласува явно. Гласуваме следното решение за приемане оставката на Министерския съвет:
"Народното събрание на основание чл. 111, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Конституцията на Република България реши:
1. Приема оставката на Министерския съвет.
2. Възлага на Министерския съвет в оставка да внесе в Народното събрание до края на 1996 г. разработения Законопроект за бюджет за 1997 г. и до началото на зимната му сесия свързаните с неговото изпълнение проектозакони и проектопрограми". (Силно недоволство от опозицията и викове: "Няма такова решение, няма такава точка")
Момент, поотделно ще ги гласуваме. Спокойно!
Вие знаете, че съгласно чл. 111, ал. 3 от Конституцията, след като - ако приемем оставката на правителството, то продължава да изпълнява своите задължения. (Реплики от СДС) Ние можем да се ограничим само с т. 1. Това, което искаме, е тези, които предлагат, ако го решим...
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Кои сте вие? Къде е, кой го е внесъл това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има внесено. (Силно недоволство от опозицията) Не са ли го раздали? - Извинявайте, не е раздадено.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): В процедура на гласуване не могат да се правят предложения. Ние имаме само един проект, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз нямам нищо против. Господа, помислете малко. Моля ви се, изслушайте ме веднъж.
Ние можем и нищо няма да поставим повече, ако гласуваме само т. 1.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С това работата се приключва. Но ние като Народно събрание задължаваме с т. 2...
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: ... това, което е подготвено, да бъде представено. Ние не сме нито длъжни да го разглеждаме, нито сме длъжни да го приемаме. Но свършената работа, за която са плащани заплати на министрите... (Реплики на недоволство от СДС)
Давам думата на господин Муравей Радев като представител на парламентарната група да изкаже становище, ако смятате. Приключихме с обсъждането на оставката. Преминаваме към обсъждане на решението.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, Вие ни събрахте днес извънредно, за да гласуваме оставката на това правителство. И в никакъв случай никой не може да си позволява на днешното заседание да внася толкова нелепо предложение.
Какво означава да задължаваме Министерския съвет да внесе нещо до 31 декември? - Ами че има закон, прочетете закона. Аз не зная тоя вносител, който го измисли, защо не познава законите в България?
Има Закон за държавния бюджет, в който е казано, че до 31 декември правителството трябва да внесе еди какво си еди къде си.
Питам ви аз: каква е тази нелепост да задължавате това правителство с нещо, което то самото е абсолютно длъжно да го направи?
Моля Ви, господин председател, оттеглете това противозаконно предложение. И гласувайте само и единствено точка единствен днес - оставка на това противобългарско правителство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Моля ви да спазваме най-елементарните правила на парламентарния живот. Как може едно правителство, което е в оставка, което ще свалим сега, то да внася ...
ГЛАС ОТЛЯВО: Няма да го свалим! Подава си оставката!
СТЕФАН САВОВ: Няма да го свалим? Добре, господин Шопов! Ето на! Много хубаво! Няма да го свалим, чудесно! Борете се за него! Това да чуя. Това ме задоволява. Но няма сега да споря с Вас.
Смятаме, че сме извикани за точка единствена - да се гласува оставката на правителството. Нали така, господин председател? Така е. Добре.
Значи ние освен това, друго не може да правим, първо.
А второ, ако гласуваме оставка на това правителство, тогава как може едно правителство в оставка да задължава с един бюджет след своята оставка ново правителство?! Това е невъзможно. Това противоречи на всякаква парламентарна практика. Моля ви се! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преди да преминем към даване на думата на госпожа Мариела Митева, ще ви прочета... Поискана е процедура... Ще ви прочета решението за приемане оставката на Министерския съвет на господин Беров. "Народното събрание, на основание чл. 111, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Конституцията на Република България реши: Първо. Приема оставката на Министерския съвет. Второ. Възлага на Министерския съвет да приключи разговорите с международните финансови институции, Световната банка, Международния валутен фонд, както и международните двустранни преговори, като информира за хода на тези преговори компетентните комисии на Народното събрание."
Господа, аз съм съгласен да поставя на гласуване само първата точка. Съгласен съм.
Аз помолих господин Виденов да ми каже какво можем да запишем като задължение. Защото това правителство... (Разговори и оживление вдясната страна на залата) Моля ви се, слушайте! Моля ви се, слушайте!... съгласно чл. 111, ал. 3 - продължава да изпълнява задълженията си.
Тъй като ако правителството не изпълни задълженията си, то си отива. На това правителство вече е гласувана оставка. И то може да каже: "Ние работихме три месеца, подготвихме проект, вземаме си го и си отиваме. Започвайте да си правите бюджет". (Оживление в дясната страна на залата)
Ние искаме това, което са свършили, да бъде на разположение. Оттук никъде не следва, че Народното събрание трябва да разглежда този бюджет и трябва да го приема.
Но тъй като дясната страна не иска да задължи това правителство с нищо, аз предлагам решението да бъде само с точка единствена. (Оживление в дясната страна на залата)
Има думата госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Но, струва ми се, че в този случай Вие не можете да ... (Глас отдясно: не се чува.) Ако в залата е по-тихо, сигурно ще се чува. Но Вие не можете да оттеглите предложението за допълнение към проекта за решение, внесено от друг народен представител. А предложението е внесено. И отгоре има входящ номер: 27 декември 1996 г.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не е в дневния ред.
МАРИЕЛА МИТЕВА: За какво става дума? Вярно е, че съгласно Конституцията правителството в оставка продължава да изпълнява своите задължения до избора на ново правителство. Но, както тук правилно беше казано, внасянето на Проектозакон за държавния бюджет е законопроект, който има изключително значение за развитието на страната през следващата година. (Шум в дясната страна на залата)
Сега ние, депутатите от левицата, предлагаме да възложим на това правителство не просто да изпълнява функциите на обикновено управление, ние искаме да му възложим то да внесе Законопроекта за държавния бюджет. Впрочем самият парламент му е възложил да го направи до 31 декември. (Шум и оживление в дясната страна на залата) Новата ситуация е ситуация на оставка.
С тези допълнения към решението ние фактически...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля тишина!
МАРИЕЛА МИТЕВА: ... потвърждаваме волята на парламента, че независимо от това, че правителството е в оставка, то трябва да внесе проектобюджета за 1997 година. (Продължават разговорите в опозицията)
Наред с проектобюджета за 1997 г. ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, пазете тишина!
МАРИЕЛА МИТЕВА: ... заедно със Закона за устройство на държавния бюджет, то трябва да внесе и законопроектите, които осигуряват изпълнението на този бюджет. А съгласно Закона за приватизация пък, едновременно със Закона за държавния бюджет се внася и програмата за приватизация.
Това именно предлагат депутатите от демократичната левица. Те настояват правителството да внесе проектобюджета за 1997 г. и свързаните с него проектопрограми и проектозакони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
МАРИЕЛА МИТЕВА: И, струва ми се, господин председател, че Вие нямате право да откажете да подложите това наше предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги! Аз съм изненадан от съчетаването на двете точки. Трябва приемем или само точка първа, или само точка втора. Представете си, че приемем точка втора. Това означава, че гласуваме доверие на това правителство да състави бюджет. За какво си отива това правителство? Защото е калпаво! Защото е неспособно! Пет пъти прави бюджет в течение на миналата година и вие искате да се закопае и следващото правителство! Това е и за ваше добро, и за добро на парламента.
Вярно е, че има поправка в Устройствения закон за бюджета, което задължава правителството до края на ... или даде отсрочка на правителството до края на годината да внесе законопроекта. Обаче сега по... даже и по преценка на министрите, правителството само казва: "Аз съм калпаво правителство, не съм годно правителство да управлявам тая държава", а ние да му възложим да направи бюджета. Ами че бюджетът е най-важният закон, който... Единственият инициатор може да е изпълнителната власт, за разлика от другите закони. Другите закони може някой да ги вкара - мнозинство или опозиция и т.н. Бюджетът може само от това правителство! Обаче правителството само си посипва главата с пепел и казва: "Аз съм неспособно да управлявам!", а вие сега искате да го натоварите.
Тоест ако приемете точка втора, тогава точка първа трябва да отпадне. Правителството да си остане! - Това е един вид вот на доверие на това правителство. А то само казва, че не ще да управлява. (Шум в опозицията, ръкопляскания и възгласи: "Браво!") Така че втората точка е несъвместима с първата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като времето за дебати изтече... времето за дебати изтече, аз правя следното предложение. (Обаждания от дясната страна на залата) Слушайте какво ще кажа, може би ще се откажете от...
Господа, съдържанието на точка втора нищо повече не казва, освен ал. 3 на чл. 111. Така че, правителството, което, ако ние гласуваме и приемем неговата оставка, остава да изпълнява задълженията си. (Шум в дясната страна на залата, обаждания.) И то е длъжно да си внесе бюджета и да внесе всичко.
Това, което се искаше с тази точка, е то да не избяга от това свое задължение. (Гласове от опозицията: "А-а-а! Е-е-е!" Смях.) Щом не искате... щом не искате... щом не искате, аз ще поставя на гласуване само точка първа.
Има думата госпожа Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Вярно е, че има предложение, внесено вчера, както видях преди 5 минути, от Красимир Премянов с нова точка втора. Вярно е, че по Конституция, след гласуването на оставката на правителството, правителството продължава да изпълнява задълженията си и тези задължения може да продължат в рамките на 1-2 месеца, зависи от това колко ще продължат процедурите по чл. 99. Ако се стигне и до предсрочни парламентарни избори, то, същото това правителство ще работи до момента, в който се стигне до служебно правителство. Всичко това зависи от парламента.
Смисълът обаче на тази т. 2 не е толкова формален, господин председател. И аз настоявам да не я подложите на гласуване, защото ние научихме преди няколко минути, макар че е внесена вчера, и тя е извън точката от дневния ред и това, което разглеждаме. Ние разглеждаме и дебатирахме днес оставката на правителството с министър-председател господин Жан Виденов. Ние не разглеждахме с какво да задължаваме това правителство. И прав е господин Венци Димитров, който казва, че тези две точки са взаимноизключващи се. С втората точка се цели да дадем доверие на това правителство, на което в момента гласуваме оставка, защото не само проектобюджетът, господин Жан Виденов, не знам дали сте видели цялото, какво е написано. Написано е да внесете и законопроекти, и проектопрограми за управлението на България. Това са неща, свързани с управлението на България, които са в това решение. Тези неща вие пак може да си ги правите. Можете да си ги внасяте, нямате пречката. Но внасяйки го в решение, вие на практика (говоря вие, представителите на БСП, които сте го внесли) не искате да има пълна оставка днес, да няма оставка на правителството, а по някакъв начин нещо повечко да му дадем на това правителство.
Това решение има политически ефект, защото ако беше нещо друго, защо го внесохте? Защо го внесохте, след като правителството така или иначе е длъжно да си изпълнява задълженията? Как можем да си мислим, че правителството ще напише нещо, пък после ще си го скрие?
Има начини, по които да се контролира това правителство. Това, че е в оставка, не ни лишава от правото да искаме парламентарен контрол. Ние имаме право да задаваме въпроси, имаме право на питания.
Аз настоявам да не се гласува тази т. 2, защото тя противоречи на т. 1 на това, което е внесено от целия Министерски съвет. Не само от министър-председателя, а от цялото правителство, в смисъл, гласува се оставка на цялото правителство. И ви моля да не подлагате т. 2 на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвършено кратък...
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Защо не искаш да ми дадеш думата?
СТЕФАН САВОВ: Петко, успокой се! Ти в Народен съюз ли си или си нещо отделно? Ако си в Народен съюз, остави председателят на Народен съюз да говори; ако не си - говори си отделно! (Шум в залата)
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, ще бъда съвършено кратък. Присъединявам се към това, което каза господин Димитров. Присъединявам се и към това, което каза госпожа Михайлова. Но разберете, господин председателю, и разберете, драги колеги, бюджетът не е закон, не са някакви действия. Няма по-важен акт от бюджета и не може така, мимоходом да натоварим новото правителство, което и да било то, с бюджета. Просто ако това ние го направим, ще бъде един нов "принос" в парламентарната практика. И който ми каже, че не е така, ще сгреши. Защото виждам, госпожо Христова, че Вие се готвите, обаче приемете, че е така. Няма начин едно правителство, което, или както каза господин Венци Димитров - или ще му гласуваме оставката, или пък с т. 2 ще му дадете възможност да продължава да работи въобще, но няма оставка... Разберете, че е невъзможно! Няма такава парламентарна практика по цял свят. И в Занзибар сигурно я няма. Не знам дали парламент има там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Пламен Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз смятам, че излишно се нагорещи атмосферата, тъй като предложението за т. 2 аз не го възприемам толкова като ангажимент на самото правителство, колкото ангажимент на самия парламент.
Какво имам предвид? Аз добре зная, че правителството ще направи това и без да е записано като решение на Народното събрание. Но по-важното е това, че парламентът би трябвало да се ангажира в един кратък срок да разгледа проекти за закони и проектопрограми за преструктуриране на икономиката, които не търпят отлагане.
Предлагам ви, за да намерим все пак някакво приемливо решение, да променим малко текста, тъй като действително имат основание тези, които претендират, че не е нужно да се записва задължение на правителството да внася Законопроекта за държавния бюджет. Забелязах, че господин Савов навярно е пропуснал факта, че има Закон за държавния бюджет и той е достатъчно ясен. Срокът също е достатъчно ясен.
Предлагам ви следната промяна: възлага на Министерския съвет в оставка да внесе в Народното събрание законопроекти и проектопрограми за преструктуриране на икономиката, свързани със Закона за държавния бюджет за 1997 г. Благодаря. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за тишина!
Има думата Мариана Христова.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Вашите възражения имат определено основание. Аз ви предлагам отделно гласуване: първо, на оставката, подадена от правителството, за да няма никакви съмнения по отношение на това обстоятелство. Пред вас е налице подадена оставка на сегашното правителство. Аз ви предлагам този сериозен акт Народното събрание да приеме със самостоятелно гласуване.
По отношение на втората точка от внесеното решение. Господин Сендов, след като има внесено решение, по правилник никой няма право да не го подложи на гласуване. То следва да бъде подложено на гласуване. (Шум и реплики в блока на опозицията) Дали следва да мине през комисия или не е въпрос, по който вече сме спорили.
Аз ви предлагам обаче да помислите, уважаеми колеги, за практиката, известна на голяма част от вас като на мен от трети парламент дотук. В края на годината снехме правителството на Филип Димитров. То не внесе бюджет. Така ли беше, колеги? - Така беше. Само че тогава не връщахме дълг, а вземахме допълнително кредити.
Сега, уважаеми мили приятели и настоящи колеги, след като 5 години не сме връщали дълга и сме изяли допълнително 3 млрд. и 300 млн. долара, тази година връщаме, касата е ясна, плащанията не могат да се отложат по отношение на дълга, а не сме в състояние и да бавим внасянето на бюджета. Затова ние ви предлагаме като една парламентарна група, господин Костов, която има право да състави второ правителство, от което право не сме се отказали, това решение. Ние ви предлагаме да се внесе и бюджетът като проект за обсъждане, за да не блокираме плащанията, а наред с това и разработените вече пакети от закони, работени от всички възможни специалисти в България по този повод, за да няма заклинване по отношение на работата на парламента.
Ваше право е да прецените как ще гласувате, но не отнемайте тази възможност България да не попада в криза, в която и ние да помогнем да бъде дълбока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Петко Илиев.

ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Ние отново вървим против всяка логика. Това правителство, демонстрирало политическо безсилие, да не казвам другата дума, не се е справило с никакви проблеми в страната, ние на него възлагаме да прави един от основните актове, който трябва да гласува парламентът, това е бюджетът! Трябва да смятаме тогава, че вие от лявата страна нямате нищо по-кадърно от това правителство. Това, което ще излъчите след 10 дена, ще бъде още по-слабо. И затова възлагате на това правителство да направи бюджета, защото другите ще бъдат още по-безсилни политически. Това диктува логиката.
И другият капан, който залагате, е, че това правителство, отивайки си, съставя бюджета и утре този бюджет ще се наложи отново да го преразглеждаме и правителството, което ще бъде избрано, ще каже, че то не го е правило, а го е направило старото правителство. И ще си измиете ръцете като Пилат Понтийски. Дайте да подхождаме отговорно по тези въпроси.
Едно правителство си отива с всичките му негативи, ако според вас има някакви позитиви, аз днес не чух да се кажат, идва ново правителство, както разбирам вие искате и сте твърди не правителството на Виденов да падне, а правителството на БСП трябва да падне. Вие не искате да приемете тази дилема, отново си играете на смяна на личности, а не искате да промените политиката си. Ясно е, че с това мнозинство и с тази подкрепа на Бизнесблока новото правителство ще бъде ваше. Но дайте да видим по-кадърно ли ще е. След като то избягва да си състави бюджета, тогава какво ще излъчите вие? Значи нещо, което е по-слабо от това правителство. Предварително не обричате ли отново тази изпълнителна власт на провал, а и целия народ? Дайте да разсъждаваме логично по тези въпроси.
Затова нека гласуваме за правителството, а тази точка да остане. Не са фатални и 10 дена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Тук по един неправилен начин се позовахте на миналото. През 1992 г. правителството на Съюза на демократичните сили беше в оставка от края на октомври. За това време то не си позволи да разработва законопроект за бюджета, но направи Закон за пролонгиране за изпълнение на бюджета за първото полугодие на 1993 г., тоест сами решихме и като правителство, без да поемаме повече отговорности от тези, които се полагат по Конституцията, ние изпълнихме задължението си към страната, като не оставихме държавата без бюджет. Това беше истината.
Това, което вие предлагате обаче сега... Няма нужда да махате с пръст, защото такава е практиката. И вие можете да видите какъв Закон за бюджета е изпълняван през 1994 г. Това е просто истината. Как можете да се държите така?
Вие казахте, че господин Жан Виденов се е превърнал от момче в истински политически мъж. Аз се чудя защо се държите като негова бавачка. (Смях) Защо поемате от него отговорността той да реши какво по Конституция и по морал трябва да изпълни към България и какво няма право по Конституция и по морал да изпълни. И защо сега вместо него се опитвате да решавате? И вие правите нещо много опасно. Всъщност зад тези текстове ние виждаме правомощия на правителството да преговаря за валутен борд. А ние точно това не желаем да стане, защото това правителство, особено пък в оставка, въобще не може да защити интересите на България, преговаряйки с международните финансови институции, тъй като е в оставка. Заради това не може да ги защити.
Така че, моля ви се, не се дръжте като бавачки, ами оставете ги, ето ги тук, първият отбор на БСП, нека да решат какво имат право и какво нямат право да направят. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Жан Виденов, министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин председателю, нямах никакви особени основания нито да държа на това допълнение към решението, което предлага Парламентарната група на демократичната левица, нито да му се противопоставя. Но след като изслушах дискусията, аз настоятелно моля да дадете възможност на парламента да се произнесе какво в крайна сметка очаква от правителството. Защото господин Иван Костов демонстрира непознаване на законите като твърди, че нещата са същите, както в края на 1992 г. и можем да си играем на временни бюджети.
Междувременно е влязъл в сила Законът за устройството на държавния бюджет, който категорично задължава правителството до края на 1996 г. да внесе проектозакона за държавния бюджет за 1997 г. ...
ИВАН КОСТОВ (от място): Изпълнете го тогава!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: ...освен него и проектопрограмата за приватизацията, на която следващият проект за бюджет до голяма степен разчита и, разбира се, свързаните с изпълнението на проектозакона за бюджета закони, най-вече данъчните, а също така банкови, финансови, от общ характер.
Тук се чуха редица изказвания от представители на опозицията, че правителството такова право нямало. А то има такова задължение по закон.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Направете го тогава!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Абсурдно е да се очаква, че в подобна неяснота парламентът би могъл да остави което и да е правителство през следващите дни и седмици. Аз не разглеждам това въобще като някакъв допълнителен акт на доверие на парламента спрямо правителството. Това е акт на натоварване на правителството с допълнителни задължения. Ако според парламента тези задължения съществуват, нека бъдат потвърдени с гласуване. В противен случай парламентът сам ще се постави в клопка още от първите дни на следващата година да не знае на базата на какви законопроекти, не само на базата на какво проектоправителство, ще работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Аз ще направя, господин председателю, наистина процедурно предложение. Току-що и министър-председателят, макар и в предстояща оставка, каза, че нито защитава, нито отхвърля втората предложена точка. Има една формална възможност да се излезе от тази ситуация: вносителят да оттегли предложението си за втора точка.
Правителството има достатъчно основание по Конституция да си изпълни задълженията и както Вие сам казахте, това се прави по желание от него или при недекларирано желание, ще го прави следващото правителство. Мисля, че единствената процедура, по която може да се излезе от ситуацията, е да бъде оттеглено от вносителя предложението за т. 2 от дневния ред. И ще се мотивирам със следното: тази точка не беше обект на обсъждане в залата, докато се обсъждаше оставката на правителството, а беше внесена току-що. Това означава, че ако тази точка беше внесена навреме, тя можеше да бъде също обект на дебатите в залата. След като не е била, най-справедливо е тази точка да се оттегли, а обсъждането на възможностите на кабинета да си останат също отворени, подчертавам, защото това си е законно задължение на правителството в оставка. Не е задължително Народното събрание да се произнася днес по този въпрос.
Настоявам господин Премянов да оттегли предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще помоля господин Премянов. Моля, във връзка с тази процедура, господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители. Мнозинството в този парламент на демократичната левица желае да запазим управляемост на процесите и отговорността за управлението на всички присъстващи и особено на парламента. Това означава, че ние трябва да сме сигурни, че този минимум, който ще осъществи връзката между сегашното правителство и следващото, ще бъде осъществен и проведен в съответствие с изискванията на Конституцията и законите и на правилника на Народното събрание.
Аз не виждам никакви формални основания от Ваша страна да не подложите на гласуване внесеното от мен предложение. Аз имам право на това. Моля да подложите първо него на гласуване, тъй като то в правилника се визира като допълнение и то има предимство за гласуване. Ако бъде отхвърлено, това е право и отговор, който мнозинството с гласовете си може да определи. Не виждам никакво основание от страна на нашите колеги да предлагат едностранни тълкувания, които говорят за някаква подозрителност и тревога, че виждате ли, нещо може да стане.
Има практика от предното събрание. С приемането на оставката на правителството на Любен Беров е взето и второ решение, с което на тях им е възложено да извършат определени действия, въпреки че Конституцията им е предоставила тези права по принцип. Такава е била практиката и тя също е един аргумент, юристите знаят това, да се позовем на нея, за да вземем съответното решение днес. Не оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Стоян Проданов.

СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Уважаеми колеги от левицата, би следвало такава точка днес изобщо да не обсъждаме, защото не сте я внесли като такава в дневния ред.
И аз, господин председател, Ви моля изобщо да не я поставяте на гласуване, а да си минем на гласуване на първа точка, която е единствена в дневния ни ред. Не нарушавайте правилника.
Относно изявлението на господин Премянов, че ние сме се съмнявали, че някаква опасност сме виждали, ами как няма да видим, господин Премянов, вчера в 17,42 часа сте внесли това предложение, а ни го представихте преди половин час. Защо? Пак тарикатлъци на дребно - за да не бъдат подготвени хората и дайте в калабалъка да мине и това решение. Защо? По закон това правителство си е длъжно до 31 декември да внесе законопроект за държавния бюджет. Ще си го внесе. Какво толкова има ? Оттук нататък няма смисъл от дебати. Това е.
И аз предлагам, господин председателю, да преминем към гласуване само на първата точка, която е в дневния ред, а втората изобщо не я подлагайте на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Октай има думата.
ОСМАН ОКТАЙ (ДПС): Господин председател, господин премиер в оставка! Господин Премянов, от това, което казахте преди малко, излиза, че Вие не вярвате на вашия досегашен премиер, че ще си изпълни задълженията по Конституция и по закон. Искате изрично да го задължите. А Вие го обиждате! Мисля, че господин Жан Виденов няма да се прави на сърдито момче. Затова мисля, че не трябва да се гласува в парламента това предложение. Оттеглете си го.
И, поздравявайки господин Първанов като председател на партията, мисля след неговите думи, че партията ще се отвори за диалог, за консенсус, той трябва да вземе отношение и да каже своята позиция по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Соколов има думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също смятам, че точка втора изобщо не може да бъде поставена на разглеждане и гласуване. Съгласно чл. 78 от Конституцията Народното събрание се свиква в четири случая: от председателя по негова инициатива, по искане на 1/5 от народните представители, по искане на президента, по искане на Министерския съвет. Днес ние се намираме пред хипотезата на точка четвърта - Министерският съвет е внесъл искане за своята оставка, затова е свикано днес Народното събрание.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Аз не съм поискал извънредно заседание на парламента.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами Вие ако сте внесли оставката, пък не искате ние да се съберем да я гласуваме, тогава направо станете и кажете. Внасяте си оставката, без да бъде гласувана.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Извънредното заседание не съм го искал аз!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: На второ място, чл. 74 от нашия правилник казва: проект за решения, декларации, обръщения могат да внасят народните представители. Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им. Какво означава тук ние да възложим, първо, едно задължение, което вече със закон е възложено на Министерския съвет - до края на 1996 година да се внесе законопроект за бюджета, след това да му възлагаме нещо, което то по Конституция има право. И какви са тези свързани с неговото изпълнение законопроекти и проектопрограми? Ами, хайде, господин Премянов, като вносител станете тук и кажете кои са тези законопроекти и проектопрограми, за да знаем поне за какво гласуваме.
На мен ми се струва, че тук наистина някаква недостойна игра пак се прави. Народното събрание не трябва да се поддава на такава игра. Ние декларираме, че нашата парламентарна група, ако се подложи на гласуване втора точка, няма да участва в гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Мариела Митева има думата.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Господин председателю, аз вземам думата, за да напомня, че в случая не става дума за ново решение, а става дума за допълнение към проект за решение. Съгласно чл. 57 би следвало предложението за допълнение да бъде поставено на гласуване преди основното предложение.
Що се отнася до възраженията дали следва или не следва да има такава точка, бих искала просто да напомня, че когато едно правителство е в оставка, с основание някои колеги поставят и въпроса има ли то право да внася Закона за държавния бюджет. С този акт ние казваме: вие внесете законопроекта за държавния бюджет, независимо че сте в оставка. И аргументът за това е толкова прост, че аз се учудвам, че някой може да има нещо против. Естествено е промяната на правителството да стане по-безболезнена. Не виждам защо трябва да се оспорва възможността правителството да внесе този проект за бюджет. И ние сме длъжни като парламент да се произнесем именно в този смисъл.
Заради това, господин председателю, аз Ви моля да поставите на гласуване тези предложения и да приключим днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване. Така се разбра, че двете точки ще се гласуват поотделно.
Поставям на гласуване първа точка - приема оставката на Министерския съвет.
Моля да гласувате първа точка.
От общо гласували 223 народни представители, за - 211, против - 3, въздържали се - 9.
Подлагам на гласуване втората точка - възлага на Министерския съвет в оставка да внесе в Народното събрание до края на 1996 година разработения законопроект за бюджет за 1997 година и до началото на зимната му сесия свързаните с неговото изпълнение законопроекти и проектопрограми.
Моля да гласувате.
СТЕФАН САВОВ (НС): Парламентарната група на Народния съюз напуска, защото тук се правят действително манипулации, които не може да приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 128 народни представители, за - 108, против - 7, въздържали се - 13.
Предложението се приема.
С това решението е прието.
Давам думата на господин Премянов от името на парламентарна група.

КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Оставката на правителството на демократичната левица е израз на политическа зрялост и отговорност. Да поставиш интересите на държавата над теснопартийните е теоретически декларативно много лесно. Да го направиш на практика, обаче е достатъчно трудно. Конституционните възможности не са много и поемането на такъв риск, освен като политическо мнозинство, може да бъде тълкувано и по-просто - като отказ от отговорността за управлението на страната.
Ето защо, категорично заявяваме - оставката на правителството на демократичната левица, ръководено от Жан Виденов, не е отказ от отговорност. Напротив, ние носим своята отговорност и очакваме нов мандат за управление при новите обществени и икономически условия. Суровите реалности изискват широка политическа и обществена подкрепа. Подчертавам, че добрата политическа воля е необходима, но в никакъв случай не е достатъчно условие за ефективно управление. Без подкрепата за начертаните реформи не се създават условия за успешното им провеждане. Затова за пореден път в тази зала възобновяваме идеята за национално съгласие и обединение за излизане от кризата. Разбира се, става дума за постигане на възможното и задължителното съгласие за финансовото стабилизиране на страната.
Такъв беше смисълът на предложението в началото на това Народно събрание - за съвместно управление, което отправяхме и към Съюза на демократичните сили, и към Народния съюз, и към Българския Бизнес Блок. Тогава получихме отказ.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Само лъжеш.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Днес на управлението е нужен категоричен еднозначен мандат за продължаване на преговорите с Международния валутен фонд и Световната банка; задълбочаване и ускоряване на процесите на приватизация; съживяване на производството в държавния сектор, на икономиката и стимулиране на средния и малък бизнес; създаване на пакет от закони, осигуряващи възможността за практическото въвеждане на паричния съвет, което всъщност ще реши Народното събрание.
Уважаеми госпожи и господа, нека изпратим 1996 година със съзнанието, че през новата година ще трябва да мислим повече за България. Нашият новогодишен знак е поканата за нови консултации за национална политика и съгласие. Нека го постигнем и поднесем на народа си още в първите дни на настъпващата 1997 година. (Ръкопляскания от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Георги Дилков - 2 минути, като лично засегнат по време на заседанието.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз не се чувствам засегнат особено от господин Петко Илиев. За съжаление, него го няма в залата. Нека си оправят партийните и други проблеми, а тогава да приема едно към едно сравнението, което направих.
Наистина, народът вече не може да търпи онова, което става в нашата пленарна зала. Вие си спомняте, че преди няколко дни препоръчаха на Лили Иванова да изпее на парламента "Панаири, панаири". Говори се, че ние сме цирк и т.н.
Аз само дадох този циничен пример, анекдот, той е и много известен - за публичния дом. Нямах предвид обаче нито една от парламентарните групи. Друг е въпросът, че някой лично приема като нападка срещу него едно такова сравнение. То си е за негова сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Закривам заседанието. Приятно прекарване на Новата година. (Звъни)

Закрито в 12,13 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
Станимир Калчевски
Яшо Минков