Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1995-12-15

Председателствували: председателят Благовест Сендов 
Секретари: ИЛKO Савов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. Въз основа на чл. AO, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днес първа и единствена точка от дневния ред да бъде първо четене на Проекта за Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 165 народни представители, за - 133, против - 27, въздържали се - 5.
Предложението е прието.
Моля да поканите правителството начело с премиера Жан Виденов.
Господин Желев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде поканен председателят на Сметната палата и моля да подложите това процедурно предложение на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля, гласувайте господин Георги Николов, председател на Сметната палата, да бъде поканен в залата.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 172 народни представители, за - 157, против - 8, въздържали се - 7.
Предложението се приема.
Моля да бъде поканен господин Георги Николов в залата.
Искам предварително да уведомя председателите на парла¬ментарните групи, че имам намерение преди започването на диску¬сиите - разискванията по бюджета, да определя лимит за изказване, както следва:
105 минути - за Демократичната левица;
75 минути - за СДС;
По 45 минути за другите две парламентарни групи; 10 минути за независим кандидат.
Разбира се, ще има възможност за една трета увеличение.
Ако има възражения по това предложение, направете го предварително, за да се съобразя при окончателното обявяване.
Има предложение заседанията, свързани с държавния бюджет за 1996 г.,да бъдат предавани по Националното радио и Националната телевизия.
Моля, гласувайте това предложение!
От общо гласували 173 народни представители, за - 139, против - 1, въздържали се - 33.
Предложението се приема.
Моля да съобщите на Националното радио и Националната телевизия да започнат директно предаване. Готови ли са? Благодаря.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1996 ГОДИНА.
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Бюджетът е главен инструмент на държавната политика. Няма друг документ, който по-пълно и точно да синтезира в себе си целите и инструмен¬тите на тази политика - икономическа, социална и финансова. Държавата трябва да разполага с този фундаментален документ преди началото на Новата година. Наличието на бюджет в началото на годината е предпоставка за по-добро функциониране на държавните институции, за осъществяването на успешна държавна политика във всички области на нашия живот. Това условие липсваше през 239.2 последните 5 години и бюджетът губеше своя смисъл на организиращ програмен документ. Правителството положи всички необходими усилия, за да поправи това положение. Проектобюджетът за 1996 г. беше представен на вашето внимание един месец преди края на текущата година и се надяваме, че ще бъде приет на първо четене преди Коледа. Ако през януари и февруари той стане факт заедно с обезпечаващите го закони, ще са налице най-важните условия за изпълнението на правителствената програма за 1996 г.
Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Делят ни три седмици от края на 1995 г. Това позволява да се направят предварителни оценки на резултатите от икономическата, социалната и финансовата политика на правител¬ството през тази година. По-важните от тях са следните:
1. Поемайки управлението на държавата, правителството на Демократичната левица обеща да спре разрухата и да преустанови 5-годишния непрекъснат спад на производството, да постави началото на траен стопански растеж. В резултат на провежданата от нас политика за 1995 г. се очаква два пъти по-висок прираст на брутния вътрешен продукт спрямо миналата година.
2. Нашето правителство си постави задачата да ограничи инфлацията, която през 1994 г. достигна 122 на сто. В резултат на прилагането на антиинфлационната политика на правителството инфлацията през 1995 г. се очаква да бъде почти 4 пъти по-ниска от предходната година. Четирикратното намаление на инфлацията е едно от сигурните доказателства за постепенното оздравяване на икономиката. Рязкото намаление на инфлацията направи възможно и намалението на лихвите. Поевтиняването на кредита пък създаде по-благоприятни условия за стопанско оживление. И въпреки намале¬нието реалните месечни лихви по депозитите за населението останаха положителни през повечето месеци на годината и от това спечелиха всички притежатели на спестовни влогове. Обезпечени бяха значител¬ни допълнителни доходи на една немалка част от населението. За намалението на инфлацията допринесе и стабилният валутен курс на лева. Решаваща роля за тази стабилност изигра уравновесе¬ната стопанска политика на правителството и подобрената координа¬ция с Българската народна банка.
3. Нашето правителство си постави задачата да активизира външно-икономическите отношения на България, да подобри търгов¬ския и платежния баланс, да ускори интеграцията в Европейския съюз. Всички цифри и факти потвърждават, че изпълняваме този ангажимент - по износа, по търговското салдо, по платежния баланс, по валутния резерв резултатите са по-добри в сравнение с 1994 година. Сега предстои най-трудното - да подготвим икономическите, политическите, социалните, законодателните и други условия за пълноправно членство в Европейския съюз. Ние смятаме това за една от стратегическите си цели през следващите години.
4. Правителството си постави задачата през 1995 г. да забави рязко и да спре обедняването, което продължаваше вече седем последователни години. Дори ако не отчитаме компенсиращото увеличение на редица други доходи, намалението на средната реална заплата се очаква да бъде три пъти по-ниско в сравнение с 1994 г., а средната реална пенсия е практически стабилизирана. При рязко намален брой на регистрираните безработни за първи път през последните години, достигнали в края на тази година по-малко от 400 хиляди души. Това ни дава увереност да си поставим значително по-амбициозни цели за следващата - 1996 г.
5. Правителството си постави задачата да ускори касовата приватизация и да подготви социалната масова приватизация. Маща¬бите на касовата приватизация през 1995 г. превишават двукратно направеното през 1994 г. Извършена е голяма подготвителна работа, която прави възможно началото на социалната масова приватизация още в началото на 1996 г.
Безспорно е заключението, че ще завършим 1995 г. с по¬добри резултати от 1994 г. по всички макроикономически и социални показатели на нашето развитие. Това обаче е само едно начало. Най-големите предизвикателства в икономическото и социалното развитие са все още пред нас.
Има много сериозни проблеми в материалното производство. Голяма част от предприятията продължават да работят на загуба. Лоша е данъчната и финансовата дисциплина. Много тежко е положе¬нието в банковата система. Темпът на приватизацията все още не е задоволителен. Голяма част от нашите граждани, особено пенсионерите, живеят в много трудни условия. Все още не са овладени стопанската престъпност и корупцията.
Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! В подобна ситуация днес трябва да дадем отговор на два въпроса - какви икономически, социални и финансови цели си поставя правителството за 1996г. и как възнамеряваме да ги постигнем. Как този проектобюджет като основен документ на сто¬панската политика на правителството обслужва изпълнението на правителствената програма за 1996 г.? Тези въпроси се третират подробно в представения ви от министъра на финансите доклад по проекта на Закон за държавния бюджет за 1996 г. Ще засегна само някои от тях в най-общ, концептуален план.
Първо. Правителството си поставя задачата да стабилизира стопанското оживление и да го превърне в траен растеж. През 1996 г. очакваме поне 3 процента приръст на брутния вътрешен продукт, благодарение на очертаващото се оживление в промишле¬ността, в услугите и в износа. На тази задача са подчинени лих¬вената, инвестиционната и приватизационната ни политика. При средно 50 на сто за 1995 г. основният лихвен процент ще спадне през 1996 г. на около 25 на сто. На тази основа ще бъдат намалени и лихвите по кредитите.
Разработваме пакет от инструменти на инвестиционната политика с цел да подобрим инвестиционния макро- и микроклимат. За тази цел ще оставим на фирмите по-голямата част от произведе¬ната печалба и ще насърчаваме инвестиционната им активност. Ще намаляваме облагането на печалбата, ще прилагаме по-гъвкава амортизационна политика, ще признаваме за разход всички лихви по кредитите, ще бъде въведена по-гъвкава система за регулиране на средствата за работна заплата, особено на рентабилните фирми. Държавата ще преотстъпва полагащата й се част от дивидента на фирмите, които инвестират. При спазване на поетите вече между¬народни ангажименти от страната ще се регулира по-гъвкаво вносът и ще се насърчава износът. С митническите инструменти ще се стимулира вносът на инвестиционни стоки и особено на нови техно¬логии. Стопанското оживление ще добринесе за ново намаление на безработицата. Задачата ни е броят на регистрираните безработни да спадне поне с още 60 - 70 хиляди души през 1996 г. 240.2
Второ. Правителството ще продължава да води антиинфла-ционна политика. Взимаме необходимите мерки, за да сведем инфлацията до около 20 на сто и на тази основа да създадем по-благоприятни условия за стопанско оживление и за провеждане на по-ефикасна политика на доходите. По-ниската инфлация ще доведе до поевтиняване на кредита и с това ще стимулира инвести¬ционната активност. Подготвен е пакет от мерки за осъществяване на такава антиинфлационна политика. Част от тях е политиката на валутния курс, чието плавно обезценяване ще се регулира така, че да бъде по-ниско от динамиката на инфлацията. За това ще съдействат и набелязаните мерки за поддържане на достатъчно голям валутен резерв, въпреки значителните плащания за обслужване на външния ни дълг през следващата година. Правителството няма да променя съществуващия валутен режим, но ще вземем всички мерки за строгото му спазване.
За намалението на инфлацията ще допринася и сравнително ниският бюджетен дефицит - 4,8 на сто. Това е един разумен компро¬мис между реалния потенциал на икономиката да осигурява бюджетни постъпления и огромните незадоволени потребности на всички бюджет¬ни сфери, изострени от продължителното им пренебрегване през последните четири - пет години.
Ние си даваме сметка колко трудно живее голяма част от българското население, колко тежко е положението в здравеопаз¬ването, образованието, отбраната, сигурността и в общините. Но правителството може да разпределя само това, с което разпо¬лага. Простирането извън чергата означава помпане на инфлация, още по-дълбоко бъркане в джоба на данъкоплатеца и на потребителя. Ние няма да правим това.
Трето. Правителството си поставя амбициозни цели в област¬та на външноикономическата политика. Взимаме мерки за увеличение на износа, а също и на положителното търговско салдо, което ще превишава 500 млн. долара. Увеличението на износа ще се постиг¬не главно чрез разширение на търговията със страните от Европей¬ския съюз, от ОНД, от Централна и Източна Европа. Надяваме се на по-благоприятни резултати след отмяната на ембаргото срещу Съюзна република Югославия. Приключваме преговорите за членство в Световната търговска организация. От самото начало на 1996 година започваме изграждането на зони за свободна търговия и ще се присъединим към ЦЕФТА.
Нивото на външната задлъжнялост - около 11 млрд. долара, е такова, че налага предпазливост при вземане на големи външни кредити и през следващата година. Направихме много внимателни оценки и като имаме предвид наличния валутен резерв, очакваното положително търговско салдо и салдото по текущата сметка на платежния баланс, ще продължим да обслужваме редовно външния си дълг както през 1996 г., така и през следващите години. Имаме и значителни външни вземания от други страни. Правителст¬вото предприема необходимите мерки за събиране на тези вземания както в налични плащания, така и в стоки.
Пренебрегваното през предишните години сътрудничество с традиционните ни партньори може и трябва да се развива интен¬зивно в новите условия, за да постигнем и тази цел. Все по-активна ще бъде нашата политика по привличане на чуждестранни инвестиции както изграждане на нови обекти, така и в приватиза¬цията. Водят се преговори с крупни инвеститори за продажба срещу значителни плащания в наличност на няколко големи наши предприятия или части от тях, както и за осъществяване на значи¬телни съвместни проекти на българска територия. Водим преговори и за предоставяне на концесии. Приходите от концесионните такси ще постъпват в бюджета като глобална такса след подписване на договори или като определени годишни вноски. Ще се практикуват и смесени варианти. Още с влизането в сила на Правилника за прилагане на Закона за концесиите се очертават няколко възможности за сериозни концесионни договори. Още през 1996 г. могат да се очакват известни постъпления, а през следващите години очак¬ваме те да нараснат многократно. 240. А
Четвърто. Правителството ще провежда активна структурна политика. По структурните реформи през последните 5 години у нас бяха изприказвани много приказки, но нашето правителство е първото, което пристъпва към действия.
Една от най-важните задачи за правителството през 1996 г. е да проведе първия кръг на масовата приватизация. Подготовката за това мащабно социално-икономическо начинание вече приключи. Ще предприемем през следващите седмици масирана разяснителна кампания, с която да покажем, че е в интереса на българските граждани да участвуват в масовата приватизация. Нейният първи кръг реално започва днес с публикуването на промените в Закона за приватизацията и ще завърши през 1996 г.
Правителството одобри проектопрограмата за касовата приватизация, която в съответствие с изискването на закона пред¬стави на вашето внимание заедно с Проектозакона за държавния бюджет за 1996 г. Предвиждаме мерки за ускоряването на касовата приватизация и за значително увеличаване на касовите постъпления от нея. Изготвен е списък на предприятията, за които правителство¬то специално ще съдействува на Агенцията за приватизация, с цел приоритетно и бързо осъществяване на приватизационните сделки. Подготвяме със съвместни усилия концепция за приватизация, конце-сиониране и лицензиране в енергетиката, транспорта, далекосъобще¬нията и другите области на изключителен държавен интерес.
Освен масовата и касовата приватизация, структурната реформа ще включва и мерки, насочени към банковата, данъчната и осигурителната реформа. Програмата за оздравяване и преструкту¬риране на банковата система е вече готова. С изпълнението на тази програма ще поставим началото на стабилизацията на търговски¬те банки чрез консолидация, подобряване на управлението на държав¬ното участие в тях, повишаване ефективността на банковия надзор, повишаване на изискванията за минимален капитал за частичен и пъ¬лен лиценз.
Създаваме по-ефикасен механизъм за обслужване на трудно събираемите дългове на фирмите, за гарантиране депозитите на гражданите до определен размер, за пресичане на престъпността и корупцията в този сектор и т.н. Програмата включва изработването на важни закони и подза¬конови актове за повишаване ефективността на банковата система. Като начало за 1996 г. предвиждаме финансова подкрепа за банките от порядъка на 8-10 млрд.лв., изцяло с приходите от приватизация¬та. Правителството счита оздравяването на банковата система за неотложна задача. Всяко по-нататъшно отлагане може да ни сервира опасни изненади и тежки последствия. С цел да се предот¬вратят такива изненади, ние трябва да действуваме заедно - парла¬мент, правителство и Българска народна банка, бързо и решително.
Програмата за подобряване на финансовата дисциплина в реалния сектор ще създаде по-ефикасни механизми за подобряване на финансовата дисциплина в производството на стоки и услуги, а също и за ликвидация на очевидно безперспективни предприятия, съчетано с програми за алтернативна заетост на освобождавания персонал, особено в регионите, тежко засегнати от безработицата и социалната криза.
Предвиждаме мерки за повишаване съоираемостта на акцизите и другите данъци и такси. Набелязваме решителни стъпки за въвежда¬не на ред на границите и свободните безмитни зони и за пресичане на съществуващото там беззаконие. Обсъждаме създаването на коор¬диниращ орган на високо правителствено ниво за въвеждане на най-строг ред и законност по границите.
Изпълнението на тази програма ще се осигури с пакет от закони и подзаконови актове. Повечето от законопроектите са вече одобрени от правителството и ще бъдат предложени на вниманието на Народното събрание в близките дни. Такива са про¬ектозаконите за данъка върху печалбата, за местните данъци и такси, за данъчната администрация, за данъчното производство, за счетоводството, за акцизите, за данъка върху общия доход, за събиране на държавните вземания, за банките и кредитното дело, за таксите върху течните горива и др. Приети са и важни постановления на Министерския съвет в тази област. С тези закони и с подзаконовите актове целим да осигурим по-добра данъчна дисциплина, по-висока събираемост на данъците, повече постъпления в бюджета и по този начин повече средства за здравеопазване, образование, отбрана и другите важни бюджетни сфери. 241.2
Основен елемент на данъчната ни политика през 1996 г. ще бъде създаването на еднакъв данъчен режим за държавния и частен сектор. Те ще бъдат равнопоставени пред данъчните закони. За въвеждането на по-добра финансова дисциплина на всички нива разчитаме много и на създадената наскоро Сметна палата. В същата посока трябва да се настрои и държавният финансов контрол, а също така и данъчната администрация, за чието законово и институ-цонално укрепване през тази година и правителството, а и парла¬ментът положиха значителни усилия.
Програмата за реформа в социалното осигуряване и подпома¬гане в края на 1996 г. ще ни помогне да изградим модернизирана държавна осигурителна система, управлявана на паритетен принцип и финансирана от четирите икономически автономни осигурителни фонда. Ще имаме и развит пазар за допълнителни доброволни осигу¬ровки. А в бъдеще усилията ще се насочат към гарантиране на високо ниво на осигурителните плащания и подобряване на извършени¬те услуги на осигурените.
Накрая, но не на последно, а на първо по значимост място, пред нас стои задачата да преминем от досегашната пасивна политика на защита на доходите към активна политика на регулиране на доходите. В проектобюджета за 1996 г. са заложени основните характеристики на тази политика. Запазва се реалната покупателна сила на доходите като цяло и се постига реално повишение на редица доходи. Правителството ще изпълни поетите ангажименти за спиране на обедняването през 1996 г. за всички социални групи. Ще се постигне стабилизация на средната реална работна заплата. При обещаното с правителствената програма повишение на реалната пенсия за 1996 г. с 2-3 на сто, предвиждаме средно повишение с 10-12 на сто. Поставя се началото на отстраняване на грубото нарушение на принципа на социална справедливост при пенсиониране. От април 1996 г. ще започне въвеждането на индивидуални пенсионни коефициенти, с които не само ще се повишат голямата част от пенсиите, но ще се създаде и нужната по-голяма диференциация в зависимост от трудовата биография на всеки един пенсионер.
Покупателната сила на социалните помощи също ще бъде запазена през 1996 г. А в началото на 1996 г. ще внесем в Народ¬ното събрание и Законопроект за насърчаване на заетостта и за защита при безработица. Очакваме Народното събрание по-скоро да приеме необходимите изменения и допълнения в Кодекса на труда. Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Надявам се, че с това встъпление по социално-икономическата философия на бюджета, а също с доклада на министъра на финансите, който предстои да чуете, с другите, представени ви документи по проектобюджета, ще ви убедим в реалността на финансовия план на страната за следващата година. Надявам се, че можем да разчитаме на вашето конструктивно сътрудничество за максимално подобрение и за бързо приемане на бюджета, както и за изпълнение на правителствената програма за 1996 г. и за постигане на траен, неинфлационен растеж при максимална заетост и финансова стабилност на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Жан Виденов.
Давам думата на министъра на финансите господин Костов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За целите на конкретното представяне на проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 1996 г. ще спра вашето внимание на три основни групи въпроси, които определят цялостния облик на проектобюджета.
Първата група въпроси е свързана с изходните позиции при съставянето на проектобюджета, които се определят от състоя¬нието и тенденциите в развитието на икономиката през текущата година и очакваното изпълнение на бюджета за 1995 г. Основните показатели, характеризиращи състоянието на икономиката, сочат възстановяване на тенденциите към икономически растеж и постигане на значително по-стабилна икономическа обстановка. През 1995 година се очаква брутният вътрешен продукт да нарасне с около 2,5 на сто в сравнение с предходната година. Реален ръст ще бъде постигнат не само в сектора на услугите, но и в промишленост¬та, което се потвърждава от отчетения за 9-месечието ръст на продажбите на промишлена продукция с 3,7 на сто. Основният фактор за икономическия растеж през текущата година е износът, чийто обем за 9-месечието е над 95 на сто от отчетения за цялата пред¬ходна година износ.
Икономическото оживление през текущата година бе постиг¬нато в условията на напредък в ограничаването на инфлацията. До края на ноември потребителските цени са нараснали с 29,5 на сто при 110 на сто нарастване за същия период на миналата година. Постигнатата обща стабилизация на икономиката се изрази и в значително по-устойчив валутен курс на лева спрямо конверти¬руемите валути.
Основните характеристики на състоянието на икономиката са основанието за предвиждане на целите за очакваното развитие през 1996 г. Тези цели се изразяват най-общо в реален икономически растеж не по-малко от 3 на сто и ръст на цените в края на годи¬ната от около 2 на сто. Тези цели и очаквания ще бъдат подкрепени и от подготвяното по-нататъшно ускоряване на преструктурирането и оздравяването на българската икономика. Ст.Б/ВЙ
Общото състояние и тенденциите в развитието на икономи¬ката са взаимносвързани с реализацията на бюджета за текущата година. Постигнатите тенденции към стабилизация в съчетание с реалния икономически растеж са положителна основа за формиране на стабилен бюджет в стратегически план, но в краткосрочен план налагат преоценка на номиналните равнища на бюджетните показатели. В условията на по-ниска инфлация от очакваната и при по-стабилен валутен курс разчетеният номинален размер на приходите по бюджета се намалява при запазване на реалното им равнище. Допълнителен елемент са различията в структурата на брутния вътрешен продукт. Делът на износа в икономическата актив¬ност, както и салдото по текущата сметка на платежния баланс по отчет са по-добри от първоначалните предвиждания. В резултат на това реализацията на бюджетните приходи се постига при по-различна структура на отделните приходни пера.
Важно значение за изпълнението на държавния бюджет има и фактически реализираната парична и лихвена политика, която се различава от първоначалните очаквания. По-високият основен лихвен процент доведе до завишаване на предвидените в бюджета разходи за лихви. Високите реални лихви не позволиха да се постиг¬не и очакваното компенсиране на мерките по оздравяването на Стопанска банка и Минералбанк и в съчетание доведоха до по-високи разходи по обслужването на държавния дълг. Независимо от прякото негативно влияние на лихвената политика върху бюджет¬ните разходи, като цяло трябва»да се отчете и позитивната роля в постигането на по-добри резултати в макроикономическата обста¬новка, а оттам и косвено върху другите данъчни приходи в сравнение с предходните години.
При оценката на изпълнението на бюджета за 9-месечието и на очакваното изпълнение за текущата година е необходимо да се отчете и влиянието на нормативната, законодателната рамка имана предвид при съставянето на бюджета за текущата година. Бяха приети редица важни закони, но същевременно следва да се отбележат и някои пропуски. В резултат на забавените промени във фиксираните акцизни ставки в бюджета не постъпиха приходи за над 1 млрд. лева. При приемането на измененията и допълненията на Закона за данъка върху общия доход бяха предоставени допълни¬телни облекчения, които водят до относително намаление на прихо¬дите с около 2 млрд. лева. Не бяха реализирани някои изменения и допълнения в законите за данъчната администрация, данъчното производство, счетоводството и други, с които се целеше подобря¬ване на събираемостта на бюджетните приходи.
Компенсиращо влияние за реализацията на бюджетните приходи оказа съществуващият механизъм за събиране на просрочените задължения към бюджета чрез данъчния кредит по данъка върху добавената стойност, както и приетият със Закона за бюджета за текущата година механизъм за събиране на задълженията по доставки на природен газ и електроенергия. Състоянието на иконо¬миката, нормативната база и ходът на структурните реформи без¬спорно са определящи за текущото състояние на бюджета. Налице обаче е и обратен процес на активно въздействие на фискалната политика за утвърждаването и развитието на положителните тенден¬ции в икономическото развитие. Управляемостта на бюджета, стабил¬ното състояние на касата, подчертано неинфлационната схема на финансиране на бюджетния дефицит са характерни моменти в изпъл¬нението на бюджета през текущата година. Разшири се и се утвърди практиката на финансиране посредством емисия на държавни ценни книги. Такива емисии на вътрешни заеми се извършват с честота два пъти седмично и при условия, определяни от пазара за кредит и ресурси и от текущия инвеститорски интерес. Това развитие позволи по-голяма гъвкавост в управлението на бюджетните ресурси и отслабване на инфлационния натиск на бюджетния дефицит.
Ниската инфлация, преустановяването на процеса на из¬тласкване на стопанския сектор от достъпа до кредитни ресурси и относителното намаляване на цената на кредита за стопанските субекти са пряк резултат от провеждането на фискална политика. Конкретните данни за изпълнението на бюджета трябва да се оценя¬ват именно в контекста на постигнатото за реализация на основ¬ните макроикономически цели, съдържащи се в програмните документи на правителството.
Изпълнението на бюджета до края на 1995 г. следва да се разглежда в контекста на цялостното социално-икономическо развитие. Удържането на инфлацията и подкрепата на структурните промени имат определена бюджетна цена. До края на годината усилията на правителството са насочени към компенсиране и преодо¬ляване на неблагоприятните за бюджета фактори и осигуряване на нормално равнище на финансиране на бюджетните разходи. Неза¬висимо от полаганите усилия няма да може да се компенсират закъсненията в прилагането на редица законодателни мерки, предла¬гани в съчетание с текущия бюджет, както и по-високото равнище на номиналните лихви по вътрешния държавен дълг и в икономиката в цялост.
При тези условия спазването на определения със закона дефицит би наложило прекомерна бюджетна рестрикция върху публич¬ните организации. Отчитайки негативните последици на едно огра¬ничаване на финансирането на бюджетните разходи над реалните възможности за икономии, правителството предложи на Народното събрание да даде съгласие за превишаване на определения за текущата финансова година бюджетен дефицит. Очертаващото се превишение на бюджетния дефицит не е в размери, които биха зат¬руднили реализацията на програмните цели на правителството. Напротив, създават се условия за плавен преход към следващата финансова година и поетапна реализация на политиката на стабили¬зация и икономически растеж. Като цяло постигнатото развитие на икономиката и реализацията на текущия бюджет създават една добра основа за формирането на проектобюджета за 1996 г. като следваща стъпка в осъществяването на правителствената програма. Същевременно не могат да се пренебрегнат и съществуващите все още обективни ограничения за маневреността на бюджетната полити¬ка, които произтичат от значителните размери на държавния дълг.
В края на 1994 г. държавният дълг превишаваше с над 55 на сто брутния вътрешен продукт. В края на текущата година превише¬нието ще бъде около 10 на сто. Анализите обаче показват, че за да не бъде прекомерна бюджетната тежест на държавния дълг, той трябва да е с около 40 на сто по-малък от брутния вътрешен продукт. Високото равнище на дълговото бреме все още се определя от размерите на външния дълг, който формира около две трети от общия държавен дълг.
Втората група въпроси, които имат определяща роля за проектобюджета, е свързана с равнището на приходите и мерките за тяхното стабилизиране и увеличаване.
В условията на наложените от държавния дълг бюджетни ограничения основно внимание при подготовката на проектобюджета бе отделено на възможностите за реално увеличение на бюджетните приходи. Предложените с проектобюджета размери на приходите се основават на мерки за повишаване на събираемостта на приходите, мерки за укрепване на данъчните приходи и мерки за увеличаване на неданъчните приходи, произтичащи от реализацията на икономи¬ческите функции на държавата. Значителна част от предвидените мерки са в правомощията на правителството и тяхната последовател¬на реализация е в ход. Същевременно една част от мерките е в кръга на законодателните отговорности на Народното събрание.
За осигуряване на по-нататъшно подобряване на събираемост¬та на бюджетните приходи се предвижда подобряване на нормативната среда в следните основни направления:
- осигуряване на стриктно спазване на счетоводното законодателство от лицата, осъществяващи стопанска дейност, като първа и задължителна предпоставка, без наличието на която е невъзможно да се очаква, че ще бъдат определени и внесени в приход на бюджета както преките, така и косвените данъци;
- подобряване на нормативния механизъм за предотвратяване и санкциониране на фиктивния износ и на контрабандния внос на стоки в страната, които нанасят както преки щети на държавния бюджет чрез невнасяне на дължимите митни сборове, така и огромни косвени и неимуществени щети;
- увеличаване размера на глобите и имуществените санкции срещу недобросъвестните данъкоплатци, които не начисляват и не внасят в предвидените срокове задълженията си към бюджета точно и своевременно определяне размера на дължимите данъци и създаване на специализирани звена на данъчната админи¬страция за предварителен контрол и разследване на нарушенията, ощетяващи държавния бюджет;
- осигуряване на необходимите законодателни условия за ефективно принудително събиране на държавните вземания от данъчната администрация, на основата на нов закон за събиране на държавните вземания.
Централен елемент на данъчната политика за 1996 г. е подготвяната отмяна на Указ 56 за стопанската дейност и приема¬нето на нов закон за данънък върху печалбата, който да регламен¬тира облагането на печалбата по начин, отговарящ на новите икономически реалности.
Предвижда се изравняване на условията на данъчно трети¬ране на всички стопански субекти при максимално увеличаване на данъчната основа и реално намаляване на данъчните размери.
Предвижда се да бъдат уредени и специфични въпроси, свързани с данъчния режим на амортизациите на оценяваните активи, пълно признаване за разход на лихвите по кредити, намаляване на събираните от държавата дивиденти, с цел стимулиране на инвестиционните разходи.
По отношение на данъчното облагане на доходите на физи¬ческите лица основна цел през 1996 г. ще бъде разширяването на данъчната основа и поставяне на данъчно задължените лица в еднакъв режим на облагане. Реализацията на тази цел ще доведе до обхващането на по-голям брой обекти и субекти на данъчно облагане. Приходите от данъка върху общия доход за 1996 г. са разчетени да възлязат на 45 млрд. и 700 млн.лв.
Предвижда се приемането на нова скала за облагане на доходите от трудови и извънтрудови правоотношения, която да отразява реалното равнище на доходите. Въвеждането на текущо облагане на доходите, реализирани от определени източници при отчитане на нормативните разходи и размера на необлагаемия минимум през течение на данъчната година ще създаде предпоставки за изравняване на условията за данъчно третиране на доходите от трудови правоотношения и от извънтрудови правоотношения.
Данъкът върху добавената стойност запазва ролята си на основен приходоизточник на държавния бюджет. През 1996 г. 243.2.
от него се очаква да постъпят 82 млрд. и 500 млн. лв. или над една пета от приходите по консолидирания държавен бюджет. Предвижда се по-нататъшно развитие и усъвършенстване на инфра¬структурата на този данък, внедряване на цялостна информационна система и засилване контрола върху издаваните от регистрираните лица първични счетоводни документи.
Допълнителни мерки, включително и законодателни се предвиждат за засилване на контрола и увеличаване на събираемостта на акцизите. Предлага се по-нататъшно увеличение и на акцизните ставки за хазартните игри.
Приходите от мита и митнически такси се предвижда да се запазят в реално изражение на достигнатото равнище. Намале¬нието на ефективната митническа тежест, породено от последовател¬ната политика на либерализация на външнотърговския режим, ще се компенсира от по-нататъшно засилване на митническия контрол и повишаване на събираемостта на реалните митнически сборове. Предприетите само през текущата година мерки за увеличаване на митническите проверки доведе до размер на наложените санкции за над 1 млрд. и 200 млн.лв., което е два пъти повече от отчете¬ното за 1994 г.
Правителството предприе и редица действия, насочени към увеличаване на приходите на общинските бюджети, на основата на увеличаване на постъпленията от имуществени данъци и местни такси. Вече са взети решения за увеличения на таксите по тарифата за местните такси към Закона за местните данъци и такси, както и за промяна на нормите за данъчна оценка на недвижимите имоти.
Уважаеми дами и господа, третата група въпроси, определящи облика на проектобюджета за 1996 г. са свързани с разпределение¬то на разходите. При определянето на общия размер на бюджетните разходи са взети предвид два основни фактора. От една страна, това е възможният реален размер на текущите бюджетни приходи,а от друга страна - обективната необходимост от разумно огранича¬ване на бюджетния дефицит,необходимост за поддържане на икономи¬ческа стабилност и растеж, и за ограничаване на тежестта на държавния дълг.
С тези предпоставки в проектобюджета се предлага структу¬ра на разходите, която позволява постигане на оптимален ефект
от гледна точка на реализацията на правителствената програма. 243.3.
Основната част от разходите в размер на 266 млрд. и 209 млн. лв. ще се извърши от републиканския бюджет. Независимо от предвиденото ниско равнище на номиналните лихви, около 46 на сто от разходите на републиканския бюджет ще се насочат за лихви по държавния дълг.
За текуща издръжка на централно финансираните бюджетни учреждения и организации, за подпомагане на общинските бюджети и фонд "Социално осигуряване" и за субсидии се предвижда да се изразходват 144 млрд. 406 млн. лв.
Най-голям дял от разходите за централно финансираните бюджетни системи заемат средствата за отбрана и сигурност. С проектобюджета за 1996 г. се предлага 12,8 на сто от разходите по републиканския бюджет да се насочат за ведомствата, осигуря¬ващи отбраната на страната и 5 на сто за ведомствата, осигурява¬щи вътрешния ред и сигурността.
Вторият по размер и елемент на общите държавни разходи е бюджетът на социалното осигуряване. За 1996 г. по този бюджет се предвиждат приходи в размер на 105 млрд. 860 млн. лв. и разходи в размер на 110 млрд. 550 млн. лв. Разликата ще се финансира с трансфера от републиканския бюджет.
Разходите за пенсии по бюджета на социалното осигуряване за 1996 г. се предвижда да възлязат на 92 млрд. и 23 млн. лв., а разходите за помощи - на 17 млрд. 730 млн. лв. Допълнително за пенсии от републиканския бюджет се предвижда да се изразходят още 5 млрд. 380 млн. лв.
Предвидените разходи за пенсии през 1996 г. са с над 33 на сто повече от очакваните общи разходи за пенсии през текущата година. Това увеличение на разходите за пенсии осигурява възможността за въвеждане от 1 април на следващата година на нов начин за индексация на пенсиите, с индивидуален пенсионен коефициент, което ще бъде първа стъпка към преустановяване на процеса на несправедливо разпределение на доходите от пенсии¬те. Предвидените мерки ще доведат до увеличаване на средния номинален месечен размер на пенсиите през следващата година с около 38 на сто.
С цел да се осигурят реални ресурси за осъществяването на това увеличение са предвидени съответни мерки за увеличаване на приходите на фонд "Социално осигуряване". Разчетено е уве¬личение с 2 на сто на вноските от работодателите при намаляване в същия размер на вноската за фонд "Професионална квалификация и безработица". Също така е предвидено и въвеждане на допълни¬телна вноска от осигурените лица в размер на 2 на сто от получа¬ваното възнаграждение.
Важен дял в разходите на държавата заемат разходите от общинските бюджети. През 1996 г. се очаква, че общините ще изразходват над 81 млрд. и 200 млн. лв. От тези средства ще се финансират около 60 на сто от общите държавни разходи за образование и около 58 на сто от общите държавни разходи за здравеопазване. За благоустройство, комунално стопанство и жилищ¬но строителство се очаква, че общините ще насочат около 12 на сто от общите си разходи, а за социално подпомагане около 11 на сто.
За да осъществят през 1996 г. разходи в посочените раз¬мери, се предлага общините да бъдат подпомогнати със субсидии от републиканския бюджет в размер на 35 млрд. 435 млн. лв., които ще бъдат разпределени на основата на обективни критерии.
Уважаеми дами и господа народни представители, в заключе¬ние бих желал да подчертая още веднъж, че представеният на ва¬шето внимание проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 1996 г. отразява сложния баланс на обективно огра¬ничените възможности на текущото състояние на икономиката и разпределение на приходите, целящо както посрещане на неотлож¬ните разходи на държавата, така и поставяне на началото на процес на решаване на основните проблеми на публичния сектор, проблеми натрупвани през последните години.
Този баланс е подготвен и представен от позициите на програмните намерения на правителството за извеждане на страната от кризисното състояние към икономическа стабилност и растеж. Проектобюджетът включва редица допълнителни действия и мерки както за увеличение на разходите, така и за гарантиране и реали¬зация на допълнителни приходи. За реализацията на една част от тези допълнителни мерки и действия правителството предприема
и подготвя необходимите конкретни решения. За други правител-РД/КП


ството се нуждае от подкрепа чрез поемане на съответната законо¬дателна отговорност от страна на парламента както за реализация на допълнително предвидените разходи, така и за постигане на допълнително необходимите приходи.
Вярвам, че такава подкрепа ще се реализира като продъл¬жение на едно доверие, изразено в приемането на представения проектозакон за държавния бюджет.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Костов.
Започваме с изнасяне на становища на постоянните комисии. Най-напред давам думата на народния представител Кирил Желев -председател на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, ува¬жаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 1996 г. бе внесен от Министерския съвет на 1 декември 1995 г. Той бе разпределен с разпореждане на председателя на Народното събрание на Комисията по бюджет и финанси като водеща и на други 17 парламентарни комисии.
В дневния ред на осем от заседанията на Комисията по бюджет и финанси бяха изслушани и разисквани проблемите на финан¬совата и икономическата политика на Република България, като народните представители имаха възможност едновременно с обсъж¬данията на законопроекта за държавния бюджет за 1996 г. в Минис¬терския съвет да се запознаят с основни характеристики, прогнози и цели. В заседанията взеха участие управителят на Българската народна банка, министърът на финансите, представители на Цент¬ралната банка, на Министерството на финансите, на Министерството на икономическото развитие и на Сметната палата.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя стремежа на пра¬вителството на България да представи бюджета преди новата кален¬дарна година, оценявайки неговата значимост като главен инстру¬мент на държавната политика в икономиката, социалното дело, финансите и другите области на функциониране на обществената система. Това определено благоприятства бюджетът да придобие своя реален смисъл на организиращ, дисциплиниращ и целево ориен¬тиран документ за изпълнение на определена социално-икономиче-244/2.
ска политика.
Обсъждането на законопроекта за бюджета за 1996 г., внесен от Министерския съвет, се осъществява в нова обстановка. Бюджетната политика и финансовият план на България се формират при различни от досегашните икономически, производствени, финан¬сови, търговски и социални условия.
Преустановена е 5-годишната негативна тенденция на непре¬къснат спад на производството и е поставено началото на стопански растеж. В резултат на провежданата стопанска политика през 1995 г. се очаква 2,5 до 3 на сто ръст на брутния вътрешен продукт. В номинално изражение при разчет 833 млрд. и 73 млн. лв. се очаква брутният вътрешен продукт, като синтетичен показател за икономическото състояние на България, да достигне 877 млрд. 863 млн. лв., нарастване с повече от 44 млрд. лв.
Ограничена е инфлацията от 122 на сто за 1994 г. на около 35 на сто за 1995 г., което е съществена предпоставка за нормализиране на обстановката в икономиката. Това направи възможно намалението на лихвения процент и допринесе за създа¬ване на благоприятни условия за стопанско оживление. Тенденция, която трябва да бъде съхранена. Подобрено е взаимодействието на Министерския съвет с Българска народна банка, стабилизира се курсът на лева към чуждестранните валути. Активизирани са външноикономическите отношения на България, положителен е пла¬тежният баланс.
В процес на завършване е подготовката на първия етап на масовата приватизация, извършена е значителна по обем работа, което създава благоприятни възможности за нейното стартиране. Предприемат се реални действия за ускоряване на касовата при¬ватизация .
Оказана е помощ за подобряване ликвидността на Стопан¬ска банка и Минералбанк и е постигнат положителен ефект като цяло. Това обаче наложи да се утежнят лихвените плащания, да се увеличи бюджетният дефицит за 1995 г. с около 9 млрд. лв., което няма да повлияе върху инфлацията, измерена с индекса на потребителските цени.
Икономическият потенциал и възможностите на проекто¬бюджета за 1996 г., макар и сериозно ограничени, създават ус¬ловия за намиране на вярно решение на проблемите, произтичащи 244/3.
от големия външен и вътрешен дълг, все още високата инфлация, високи лихви и ниска инвестиционна активност, влошеното жизнено равнище на населението, обедняване и необходимост от големи парични трансфери за социални плащания. Бюджетната политика е съобразена със заявените от правителството краткосрочни ико¬номически, социални и финансови цели.
Икономическата политика е съобразен с програмната поли¬тическа цел на Министерския съвет за стабилизация и икономи¬чески подем. Макроикономическите показатели на бюджетната рамка за 1996 г. - ръст на брутния вътрешен продукт с 3 на сто, инфлация до 20 на сто и валутен курс 75-80 лв. за щатски долар са пости¬жими. Вътрешнополитическите промени в нашия регион и премахва¬нето на югоембаргото са евентуален резерв и за по-голям растеж. За това може да допринесе и по-активната външнотърговска политика за възстановяване на част от традиционните ни пазари и оживление на деловите ни отношения със страните от Близкия и Средния изток и Африка.
Възможни са, разбира се, и неблагополучия, които да променят предвидените макропоказатели. Рисковете се крият в тежката за обслужването на външния дълг 1996 г. и състоянието на банковата система. Могат да възникнат непредвидими разходи за стабилизиране. Социалната политика през финансовата 1996 г. в законопроекта, предложен от Министерския съвет, се характе¬ризира със спиране на спада на реалните доходи на населението и повишаване на реалните им размери за повече социални групи, но това не ограничава разслоението в обществото. При разчете¬ната годишна инфлация предлаганите средства за работни заплати в бюджетната сфера се увеличават. Предлаганият механизъм за дву¬кратно компенсиране на заплатите през годината е добър. Реални схеми за материално стимулиране на лекарите и учителите предла¬гат Министерството на здравеопазването и Министерството на обра¬зованието, науката и технологиите. Вярно е, че те не решават в необходимата степен увеличението на заплатите в тези сфери, но са правилна крачка в политиката на доходите за постепенно преодоляване на диспропорциите в заплащането на висококвалифици¬рания професионален труд и заплащането в материалното произ¬водство. 244/4.
Постижение на проектобюджета е сравнително високият ръст на средствата за социално осигуряване и грижи - над 35 на сто, в това число за пенсии - 38,8 на сто, и за помощи - 24,3 на сто.
Финансовата политика в законопроекта за държавния бюджет е приемлив компромис между потребностите на обществото и въз¬можностите за тяхното задоволяване. Той е съобразен с реалното състояние на нашата икономика. Откровено трябва обаче да обявим, че не се удовлетворяват напълно исканията на нито една общест¬вена функция, система и организация, която изцяло или частично се издържа с бюджетни средства.
По приходната част на бюджета.
Общият размер на приходите по консолидираната фискална програма се предвижда да достигне сумата 421 млрд. 347 млн. лв. или през 1996 г. ще постъпят в повече средства спрямо очак¬ваното изпълнение за 1995 г. в размер на 83 млрд. 989 млн. лв., което е нарастване с 24,9 на сто. От общия размер на прихода по републиканския бюджет ще постъпят 248 млрд. 939 млн. лв. Относителният дял на тази сума към чистия приход е 59,08 на сто срещу 60,92 на сто по очакваното през 1995 г.
В проекта за социално осигуряване са предвидени да пос¬тъпят 105 милиарда и 860 млн.лева, което е с 31 млрд. 906 млн.лв. повече от общата сума на очакваните приходи за 1995 г. или 43,14 на сто. Относителният дял в общите приходи нараства с 3,203 на сто в сравнение с 1996 г. - 25,124 на сто минус 1995 г. -21,921 на сто.
В приход на общинските бюджети ще постъпят 45 млрд. 780 милиона или в относителен дял спрямо общите приходи това е 10,86 на сто и абсолютно увеличение в сума 6 млрд. 533 млн.лв. Относителният дял на приходите през 1995 г. - 11,63 на сто или относителният дял на приходите в общия размер намалява с 0,77 на сто.
Предвижда се също увеличение на приходите на съдебната власт със 707 млн.лв. или 30,10 на сто (1996 г. - 3 млрд. и 56 милиона минус 1995 г. - 2 млрд. 349 млн.лв.). Относителният дял на приходите се увеличава от 0,6963 на сто на 0,7253 на сто.
Нарастване на приходите е предвидено и по извънбюджетните сметки, като от 16 млрд. 266 млн. лв. за 1995 г. е разчетена 17 млрд. 712 млн.лв. за 1996 г.
ПО РАЗХОДНАТА ЧАСТ НА ПРОЕКТОБЮДЖЕТА
Разходите по консулидираната фискална програма за 1996 г. са предвидени на сума 474 млрд. 520 млн. Това е в повече от очакваното изпълнение за 1995 г. с 94 млрд. 005 млн. или ръст с 24,7 на сто. От общата сума на предложените разходи за републи¬кански бюджет са разчетени 266 млрд. 209 млн.лв., което е в повече от настоящата година с 46 млрд. 379 млн.лв. или нарастване с 21,10 на сто. Относителният дял на разходите на републиканския бюджет към общата сума на разходите е 56,1 на сто срещу относите¬лен дял през 1995 г. - 57,72 на сто.
От общия размер на разходите на републикия бюджет за субсидии на държавните предприятия е предвидено да се предоставят 10 млрд. 164 млн. лв. срещу 8 млрд. 464 млн.лв. по закона за 1995 г. или в повече 1 млрд. и 700 млн. Към субсидиите е включен нов разход за поддържане на специални нужди на търговските дру¬жества и фирми от мобилизационни и държавни запаси, както и за издръжка на охраняващия ги персонал, комуникационни връзки, проблеми, свързани със сигурността на страната, общо в размер на 1 млрд. и 8 млн.лева.
По бюджета на общественото осигуряване е предвидено за 1996 г. да се извършат разходи в размер на 110 млрд. 548 млн. лева, което е в повече от 1995 г. с 28 млрд. 951 млн.лв. или ръст от 35,48 на сто. Относителният дял на тези разходи спрямо общите е 23,3 на сто вместо 21,44 на сто в бюджета за 1995 г.
Предлага се бюджетът на съдебната власт да разходва 3 млрд. 500 млн.лв. вместо 2 млрд. 777 млн.лв. през 1995 г. Увеличението на разходите е 728 млн.лв. или ръст с 26,22 на сто.
В консолидираната финансова програма е разчетено за 1996 г. разходите на общините от 65 млрд. 362 млн.лв. по предва¬рителния отчет за 1995 г. да се увеличат на 81 млрд. 215 млн.лв. Ръстът им е в размер на 15 млрд. 853 млн.лв. или 24,25 на сто. Относителният дял на тези разходи през 1996 г. е 17,115 на сто, а през 1995 г. - 17,178 на сто.
Включените в програмата извънбюджетни средства ще бъдат в размер на 13 млрд. и 43 млн.лв. или едно увеличение от 2 млрд. и 95 млн., нарастване с около 19,14 на сто.
Дефицитът по консолидираната фискална програма е 53 млрд. 173 млн.лв., а по републиканския бюджет е в размер на 57 млрд. 786 млн.лв. Трансферите по републиканския бюджет за общественото осигуряване са в размер от 4 млрд. 631 млн.лв., за съдебната 449 млн.лв., а бюджетите на общините - 35 млрд. 436 млн.лева. Нарастването на дефицита по републиканския бюджет през 1996 г. спрямо очаквания отчет за 1995 г. в абсолютен размер е 5 млрд. 617 млн.лева.
ПО ФИНАНСИРАНЕ НА БЮДЖЕТНИЯ ДЕФИЦИТ
И през 1996 г. финансирането на бюджетния дефицит изцяло ще се поеме от емисии на държавни ценни книга, каквато е полити¬ката и през настоящата година. Предвиждат се известни затруднения на капиталовите пазари, поради което се предлага възможност на Българска народна банка да участва на първичния пазар. Това ще облекчи финансирането при сегашната структура на неравномерно разпределение на плащанията. През следващата година ще се разши¬рява небанковото финансиране на бюджетния дефицит, което ще 245.2 окаже благоприятно влияние на инфлационните колебания и стабил¬ността на валутния курс.
Комисията по бюджет и финанси приема и подкрепя заложените основни идеи, задачи и цели в проекта на закон за държавния бюджет и доклада на министъра на финансите за:
1. стабилизиране стопанското оживление и запазване на положителните тенденции на растеж на брутния вътрешен продукт с набелязаната лихвена, инвестиционна и приватизационна политика;
2. продължаване на водената антиинфлационна политика във взаимодействие с Българска народна банка, стимулиране на инвестиционната активност;

3. ограничаване на обедняването, започване на подобряване на качеството на живота, като от политика на компенсация на доходите, постепенно се премине към политика на регулиране и свободно договаряне, намаляване на безработицата, разработване на качествено нова социално-осигурителна система;
4. поддържане на конструктивни отношения с международните финансови институции и стремеж за осигуряване на условия за рекапитализация на банковата система на страната;
5. координиране на законодателната програма за нормативно осигуряване на бюджетната политика, като се внесат необходимите промени в действащите Закон за банките и кредитното дело, Закон за акцизите, Закон за данъка върху общия доход, Закон за счето¬водството, Закон за данъчното производство, Закон за данъчната администрация, Указа за безмитните зони, приемане на нови закони за местните финанси, за държавните вземания, за вноските върху течните горива, за печалбата;
6. определяне на взаимните връзки и зависимости между бюджетната политика и структурна реформа. Провеждане на първия кръг на масовата приватизация с бонове и увеличаване на приходите от касовата приватизация;
7. осигуряване на по-голяма събираемост на данъците,
митата, акцизите и другите държавни вземания. Подобряване управле-
нието на държавното участие в банките и управлението на държавната
собственост.
На проведените дискусии в Комисията по бюджет и финанси бяха изразени особени мнения от отделни народни представители, че:
- приходната част на бюджета не се основава само на действащото законодателство, а се обвързва с приемането на нови закони, което я прави нереална. Завишени са приходите от данъка върху добавената стойност и не се имат предвид неиздължените суми от данъчен кредит. Вноските от превишението на приходите над разходите на Българска народна банка са намалени два пъти. Подоходното облагане не е свързано с минималната работна заплата и трябва да включва като необлагаем минимум поне една втора от разчетената средна работна заплата за 1996 г.
- разходната част не е съобразена с днешната ситуация. При увеличение на разходите на 140 процента при база 1995 г., което я определя като нереална за изпълнение, е заложен значител¬но по-малък ръст на трансфера за общините. Трансферът за общест¬веното осигуряване е намален два пъти, като се разчита на нереално висок ръст на собствените им приходи;
- предлага се да се увеличи трансферът от републиканския бюджет за бюджета на съдебната власт от 449 млн. и 400 хил. лв. на 1 млрд. лв., като се запази общата сума на приходите по проекта на Министерския съвет;
- субсидиите от бюджета за 1996 г. са насочени към губещи предприятия. Не са предвидени разходи за обезопасяване на АЕЦ "Козлодуй". Предвиденият дефицит надхвърля сумата на капиталните вложения. Неблагоприятна е тенденцията по нарастването на вътреш¬ния дълг, като неговият размер нараства с по-висок темп от ръста на брутния вътрешен продукт.
След приключване на обсъждането Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене проекта на Закон за държавния бюджет на Република Бълга¬рия за 1996 г.
Предложението е прието с 13 гласа "за", 4 "против" и 2 "въздържали се".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Желев.
Давам думата на народния представител Атанас Папаризов - председател на Икономическата комисия. Да се готви народният представител Спас Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря ви, господин председателю. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На своите заседания на 6 и 13 декември 1995 г. с участието на министъра на финансите, управителя на БНБ и отговорни пред¬ставители на Министерство на финансите и Българската народна банка Икономическата комисия разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1996 г., внесен от Министерския съвет.
Законопроектът за държавния бюджет за 1996 г. определя макроикономическа рамка, която укрепва тенденцията за стабилизи¬ране и начало на съживяване в националната икономика, ръст на брутния вътрешен продукт, ограничаване на инфлацията, укреп¬ване на националната валута и т.н.
Същевременно проектът за държавния бюджет предполага значителни рестрикции по отношение на инвестициите в страната. Жизнено необходимо за развитието на икономиката е създаването на подходящи условия за национални и чуждестранни инвеститори. Икономическата комисия смята, че макроикономическата рамка на бюджета за 1996 г. може да бъде реализирана при условие, че правителството осъществи действени мерки за ускоряване на структурната реформа. Едно от важните условия за изпълнението на бюджета за 1996 г. е стабилизацията на банковия сектор. Необходимо е Българската народна банка да води парична и валутна политика, отговарящи на макроикономическата рамка на бюджета, както и да положи усилия за повишаване на финансовата дисциплина в банковия сектор и да засили банковия надзор. Укрепването на банковата система се нуждае и от спешно приемане на редица нормативни актове от Народното събрание, правителството и Българ¬ската народна банка.
От друга страна, за да бъде изпълнен бюджетът и да бъдат осъществени целите на паричната и валутната политика, Икономическата комисия препоръчва през 1996 г. да се разшири делът на небанковото финансиране на бюджетния дефицит, като неинфлационен източник на финансиране. В противен случай поста¬вените цели за инфлацията и за ръста на паричната маса трудно биха могли да бъдат постигнати.
В хода на обсъждането беше обърнато внимание на необхо¬димостта от набавянето на средства по приходната част на проекто¬бюджета чрез строго изпълнение на данъчната политика, чрез увеличаване събираемостта на отпуснати от Република България кредити.
Икономическата комисия преценява, че приходната част на проектобюджета за 1996 г. може да бъде реализирана само при строги мерки от страна на правителството за подобряване на финансовата дисциплина в държавния сектор на икономиката.
Икономическата комисия подкрепя по принцип законопроекта за държавния бюджет за 1996 г. и предлага да бъде разгледан на първо четене от Народното събрание.
Това е становището на Икономическата комисия. Уважаеми господин председателю, разрешете ми, докато съм на трибуната, 246.2.
да помоля членовете на Икономическата комисия в почивката да се съберем на кратко заседание в зала "Запад", което е свързано с по-добрата организация на нейната работа през следващите един-два месеца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Спас Мулетаров - председател на Комисия¬та по устройството и дейността на държавните органи. Да се готви Димитър Велев.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважае¬ми народни представители! Комисията по устройството и дейността на държавните органи на редовно заседание, проведено на 7 декем¬ври 1995 г., обсъди законопроекта за държавния бюджет на Републи¬ка България за 1996 г., внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взе участие и беше изслушан Кирил Ананиев - представител на Министерство на финансите, който представи и писмено становище по проектобюджета в частта на Висшия съдебен съвет, а също така присъстваха и изразиха свое становище представителят на Висшия съдебен съвет господин Славов и Павел Павлов - заместник-директор на Националната следствена служба.
Комисията прие, че законопроектът е изготвен в съответст¬вие със Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет и не противоречи на текстове от Конституцията. За първи път през последните години с преходните и заключителни разпоредби не се предлагат за изменение други закони. Това, както е извест¬но, става вече с отделни законопроекти.
Комисията обсъди и проведе продължителна дискусия по чл. 3 от проектозакона за бюджета на съдебната власт, изготвен от Висшия съдебен съвет и предложението на Министерския съвет по същия текст. Констатира се: че в бюджета за 1995 г. Народното събрание е приело становището на Министерския съвет за бюджета на съдебната власт, което е било с по-ниски разходи, отколкото проекта, предложен от Висшия съдебен съвет.
Комисията се запозна и с официална информация за изпъл¬нението на бюджета на съдебната власт за периода от 1 януари 1995 г. до 31 октомври същата година. Установи се, че за десетте месеца изпълнението на разходите на бюджета на съдебната власт
е в размер на 56 на сто, като за Върховния съд изпълнението е 50 на сто
Очакваното изпълнение на бюджета в разходната му част е около 85-88 на сто. В становището на Министерския съвет се предлага разходите за съдебната власт да бъдат в размер на 3 млрд. 505 млн. и 100 хил.лв., което представлява 115,9 на сто увеличение в сравнение с разходите по Закона за държавния бюджет за 1995 г. Общото увеличение на разходите в сравнение с очакваното изпълнение на бюджета на съдебната власт ще бъде около 26-28 на сто.
При обсъждането се оформиха две становища. Първото, комисията подкрепи проектобюджета на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, а второто, да се подкрепи становището на Министерския съвет по тази част от бюджета.
При гласуването двете предложения не получиха мнозинство от гласувалите.
След допълнителни дебати комисията прие следното станови¬ще: подкрепя проекта на Министерския съвет за бюджет на съдебната власт за 1996 г. Предлага преди второто обсъждане на законопроекта да се преценят възможностите за промяна на съотношението на приходите, предвидени в чл. 3, раздел първи, т. 1 - "Такси от дейността на органите на съдебната власт", с трансфер от Републи¬канския бюджет, като се намали общата сума на приходите от такси за сметка на увеличаване на трансфера от бюджета.
Това становище бе подложено на гласуване и за него гласу¬ваха 5 от присъствуващите членове на комисията, против - 1 и въздържали се - 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Димитър Велев, председател на Комисията по местно самоуправление, административ¬но-териториално устройство и регионална политика.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважае¬ми народни представители! Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика на свое заседание разгледа внесения от Министерския съвет проект за Закон за държавния бюджет на Република България за 1996 г. Комисията се запозна обстойно със състоянието на общинските бюджети към датата на провеждане на заседанието, с предвижданията на Проектозакона за държавния бюджет за 1996 г., в това число НЧ/КТ 247.1
и в частта му за бюджетните взаимоотношения на общините с Републи¬канския бюджет. При обсъждането бе предоставена и допълнителна информация от отдел "Местни бюджети" към Министерството на финан¬сите .
След разискванията комисията констатира следното:
1. През бюджетната 1996 г. не се предвиждат принципни
промени в прилаганата през настоящата година методика за определя-
не на бюджетните взаимоотношения на Републиканския бюджет с
бюджетите на общините. Премахва се само критерият компесаторна
сума, частично отчитаща отпадането на данъка върху оборота,
поради еднократния му характер, като се създава нов показател
"места в домашен социален патронаж" с относително тегло 0,5
на сто, а разликата от останалите 4 пункта се прехвърля в показа-
телите "брой на население" и "брой на населени места". Чрез
тази методика частта от общата субсидия, която се определя по
обективни критерии, от 46,9 на сто за 1993 г., когато за пръв
път беше приложена методика, нараства на 75,6 на сто през 1996 г.
Това показва една положителна тенденция на обективност и равно-
поставеност при определяне на бюджетните взаимоотношения на
общините с държавния бюджет.
2. Разчетените собствени приходи, които се очаква да
постъпят в общинските бюджети през 1996 г., нарастват спрямо разчетените със Закона за държавния бюджет на Република България за 1995 г. с 28 на сто. Разходите - съответно с 22 на сто. Транс¬ферите от държавния бюджет за общините нарастват компенсирано с 13,5 на сто. Съотношението между собствените приходи в общински¬те бюджети и субсидията от Републиканския бюджет средно за стра¬ната за 1996 г. е 56,4 на сто към 43,6 на сто срещу 53,7 на сто към 46,3 на сто за 1995 г., което показва тенденция към децентрализация на средствата и е в съответствие с Европейската харта за местното самоуправление, както и с европейските стандар¬ти .
От бюджетите на общините по представената информация ще бъдат финансирани 367 879 щатни бройки, от които 177 927 -в системата на народната просвета, 129 003 - в системата на здравеопазването, 18 212 - в системата на социалните грижи и останалите 42 737 щатни бройки - на общинската администрация и мероприятията към нея. 247.2
3. В разходната част на Републиканския бюджет са предвиде¬ни бюджетни кредити за малки водоснабдителни обекти в размер на 650 млн.лв. За делово участие на общините в изграждането, ремонта и поддържането на четвъртокласната пътна мрежа - в размер на 630 млн.лв. За възстановяване на щетите от земетресението в общините Стражица, Попово и Опака - 100 млн.лв. За изплащане доставката на хляб във високопланинските и планински райони -150 млн.лв. За покриване разликите между строителната стойност на жилищата и цените по Наредбата за цените на недвижимите имоти -2 млрд.лв., както и други разходи с общодържавно значение.
Наред с тези положителни взаимоотношения между Републикан¬ския бюджет и бюджетите на общините, комисията констатира и някои неблагоприятни фактори. Очакваното изпълнение на бюджетните взаимоотношения на общините с държавния бюджет за 1995 г. е в размер на около 90,2 на сто. Реализираната текуща задлъжнялост към момента е в размер на около 3 млрд. и 500 млн.лв. Те предопре¬делят, независимо от посочените по-горе числа, едно затруднено съставяне и изпълнение на общинските бюджети през 1996 г. Не е ясно какво е съотношението на деловото участие между общините и Главно управление на пътищата в съвместното строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртокласната пътна мрежа. Практиката през 1995 г. показва, че освен предвидените за общините средства, за тази цел други такива не се разходват.
Изхождайки от обстоятелството, че основните дейности, свързани със здравеопазването, образованието, социалното дело, културата, екологията и други важни за обществото функции, се финансират от общинските бюджети и с оглед утвърждаването на силно местно самоуправление, комисията предлага на Народното събрание следното:
Първо, да се потърсят възможности за увеличаване трансфера на средства за общините в частта на общата субсидия за сметка на разходната част на Републиканския бюджет. Средствата да се раз¬пределят по обективни критерии, заложени в методиката, с което се гарантира справедливото им разпределение по общини и сфери.
Второ, от общия размер на средствата за ремонт и поддър¬жане на пътища да се предоставят на общините 300 млн.лв. за зимно почистване на четвъртокласните републикански пътища, като в чл. 1, ал. 2, т. 1.4.7 тази сума се обособи в самостоятелен ред.
Трето, по чл. 8, ал. 3 следва да се изключи възможността за трансформиране на целевата субсидия в обща както по отношение на екологичните обекти, така и за малките водоснабдителни обекти.
Предвид гореизложеното, Комисията по местно самоуправле¬ние, административно-териториално устройство и регионална полити¬ка подкрепя по принцип Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1996 г. и предлага на Народното събрание да го приеме за първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има процедурно предложение от народния представител Стоян Денчев.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважае¬ми господин министър-председателю, дами и господа! Предлагам да поканим в залата председателят на Българската народна банка професор Тодор Вълчев или представител на банката да вземат участие в разискванията по бюджета. Моля да подложите моето предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 148 народни представители, за - 142, против - 3, въздържали се - 3.
Предложението се приема. Моля да поканите професор Тодор Вълчев да заповяда в залата.
Думата има Николай Камов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател! Господин министър-председател, господа министри! Госпожи и гос¬пода народни представители! На свое заседание от 11 и 12 декем¬ври 1995 г. Комисията по външната политика обсъди проект за Закон за държавния бюджет на Република България за 1996 г. в частта му за Министерството на външните работи и приема следното становище:
1. Проектобюджетът е разработен на основание чл. 8 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет, съобразен е с действащите цени, утвърдените лимити за разходи и предлага политика на оптимални разходи.
2. Проектобюджетът на Министерството на външните работи за 1996 г. е в размер на 3 млрд. и 400 млн. лв. Бюджетът е уве¬личен спрямо 1995 г. с 15,88 на сто. Увеличението е в резултат от увеличение на цените на стоките, услугите и размера на сред¬ната брутна работна заплата. Не е свързано с увеличение на щата на Централното управление и на дипломатическите представител¬ства. Няма промяна в структурата на разходите - 80 на сто валутни и 20 на сто левови.
Валутните разходи са свързани с издръжката на 108 дипло¬матически представителства и заплащането на общодържавните раз¬ходи - членски внос и международни организации.
3. Предложеният бюджет от Министерството на финансите
е 3 млрд. 151 млн. лв. Увеличението спрямо 1995 г. е 7,42 на
сто.
Предлаганото номинално увеличение практически вече е неутрализирано от промяната на курса на българския лев спрямо конвертируемите валути и не осигурява необходимите средства за нормалното функциониране на Министерството на външните работи най-вече за активизиране на представителната дейност, за разши¬ряване на задграничната информационна работа, за поддържане и стопанисване на собствеността ни зад граница.
4. С оглед на активизирането на външната политика на
Република България в съвременните условия чийто основен прио-
ритет е приобщаването на страната ни към европейските и евроат-
лантическите структури, комисията подкрепя проектобюджета на
Министерството на външните работи, възлизащ на 3 млрд. и 400 млн.
лв. и препоръчва на Министерството на финансите да продължи
СБ/КП
248/1.
установената практика общодържавните разходи за членски внос и национални програми, координирани от министерството, както и част от издръжката на дипломатическите представителства да се заплащат със средства от реализирани собствени приходи.
5. С цел облекчаване на държавния бюджет и осигуряване
на необходимите допълнителни средства комисията препоръчва на
Министерството на финансите да одобри на Министерството на външ-
ните работи ползването през 1996 г. на най-малко 600 млн. лв.
от собствени приходи.
Конкретният размер да се съгласува с Министерството на финансите по установения ред.
6. Препоръчва на Министерството на финансите при зна¬чително отклонение на валутния курс спрямо планирания да осигури допълнително в бюджета на Министерството на външните работи необходимите средства до размера на валутните разходи за из¬дръжка на дипломатическите представителства и изплащане на общо¬държавните разходи.
7. Комисията препоръчва на Министерството на външните работи да разработи програма за обучение на дипломатически кадри, в това число и нейното финансово обезпечаване.
Становището на комисията бе прието с 12 гласа "за", 6 гласа "против" и 2 гласа "въздържали се". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин
Камов.
Давам думата на председателя на Комисията по национална сигурност господин Николай Добрев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаеми господин председател, Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект за държавния бюджет на Република България на своите заседания, проведени на 11, 12 и 1А декември т.г. В дискусията участваха представители на Министерския съвет, Министерството на финансите, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и Националната служба за гражданска защита.
Комисията по националната сигурност отчете сложните и неблагоприятни финансово-икономически условия, в които се съставя държавният бюджет за 1996 г. Тя разбира, че въпреки
първите симптоми на стопанско оживление, относителното стаби-248/2.
лизиране на валутния пазар, зримото приглушаване на инфлационния фактор, ръста на трудовата заетост и други, финансовото състояние на страната все още не е радикално променено. И тази година обсъждаме проектобюджет на минимално възможното, а не на реално необходимото. Очевидно днешните финансови възможности на държа¬вата не позволяват да бъдат удовлетворени в пълен размер потреб¬ностите на издържаните от бюджета организации. Това се отнася и за структурите, носещи основната отговорност за националната сигурност на страната.
Въпреки това доминиращата част от комисията приема фило¬софията на бюджета, подкрепя неговите макроикономически пока¬затели, оценява баланса между финансовите потребности и възмож¬ностите на националното стопанство за тяхното удовлетворяване като относително приемлив. След като изслуша съображенията на ръководството на Министерството на отбраната и Генералния щаб на Българската армия, на Министерството на вътрешните работи, на Националната разузнавателна служба, на Националната служба за охрана и Националната служба за гражданска защита по проекто¬закона за държавния бюджет за 1996 г., Комисията по национална сигурност констатира:
Първо. За Министерството на отбраната. Въпреки предви¬дения ръст на бюджета на министерството за 1996 г. - 39,5 на сто спрямо 1995 г. - нарастването не удовлетворява потребностите на армията, особено за техническо осигуряване и превъоръжаване.
Увеличаването на сумите за техническо осигуряване близо два пъти в сравнение с 1995 г., постигнато чрез вътрешно пре¬структуриране на разходите, не е достатъчно за покриване на нуждите от ремонти, резервни части, нови въоръжения и модерни¬зация. Не е осигурена с необходимите средства бойната и физиче¬ската подготовка на войските, оперативната подготовка на щабо¬вете, работата на военните научни институти и изследователските звена.
Комисията препоръча още веднъж да се прецени структурата на разходите на Министерството на отбраната, да се потърсят допълнителни вътрешни резерви, да се активизира дейността за продажба на предвидените за унищожаване по Договора за съкраща¬ване на обикновените въоръжения в Европа, въоръжения и военно¬техническо имущество. Тя прие за сведения исканията на министъра 248/3.
на отбраната и началника на Генералния щаб на Българската армия за увеличаване на субсидията на системата със 7 млрд. лв., необ¬ходими главно за влизане в действие на Закона за отбраната и Въоръжените сили, за техническо осигуряване на армията и за решаване на някои остри социални проблеми.
Второ. Министерство на вътрешните работи. Вземайки пред-
вид, от една страна, сложната оперативна обстановка и равнището на престъпността в страната и от друга страна - предоставените финансови ресурси на ведомството, Комисията по национална сигур¬ност смята, че правителството и парламентарната Комисия по бюджет и финанси, отчитайки реалните възможности, още веднъж трябва да разгледат и оценят проектобюджета на Министерството на вът¬решните работи, неговата величина, структура и насоченост. Тя прие като целесъобразни исканията на ръководството на Министер¬ството на вътрешните работи субсидията им за 1996 г. да бъде завишена с 835 млн. лв., от които 227 млн. за текуща издръжка и 608 млн. за техническо превъоръжаване.
Трето. Национална разузнавателна служба. Комисията се
съгласи с проектобюджета на Националната разузнавателна служба за 1996 г.
Четвърто. Национална служба за охрана. Комисията по национална сигурност отбелязва, че в бюджета на Националната служба за охрана средствата за осигуряване на охраната и транспор¬та на новосъздадената Сметна палата не са разчетени. Според ръководството на службата за това са нужни около 47 млн. лв. Недостатъчни са според тях и средствата за поддържането и ремон¬та на комплекс "Бояна". Необходими са допълнителни суми за час¬тична подмяна на остарелия автомобилен парк. Общият размер на исканата допълнителна субсидия от ръководството на Националната служба за охрана е около 70 млн. лв.
Пето. Г ражданска защита. След доклада на ръководството
на Националната служба за гражданска защита за размера и състоя¬нието на военновременните запаси от храни и горива, съхранявани от външни съхранители, Комисията по национална сигурност препо¬ръчва при по-нататъшната работа по проектобюджета да се прецени целесъобразността от завишаване на разходите на Гражданска защита с 6 млн. лв.
В заключение. Комисията препоръча на правителството при по-нататъшната работа по проектобюджета за 1996 г. да отчете реално и според възможностите и разходите, произтичащи от приетия наскоро Закон за отбраната и Въоръжените сили. Тя предлага на второ четене разходите за отбрана и сигурност да бъдат обявени за приоритетни и да намерят своето място в чл. 9, ал. 3 на пред¬ложения законопроект.
Комисията по национална сигурност е убедена, че наме¬ренията за оптимизиране на данъчния, митническия и външнотър¬говския режим, както и високопрофесионалната и взискателна работа на Сметната палата могат да бъдат сериозен източник за допълни¬телни средства, част от които да бъдат насочени към нуждите на Въоръжените сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Добрев.
Давам думата на професор Велко Вълканов, председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги, Комисията по правата на човека и изповеданията обсъди законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Комисията с мнозинство приема по принцип проектозакона. Но народните представители от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили не подкрепят законопроекта. Единодушно обаче членовете на комисията смятат, че предвидената за изпове¬данията сума е съвършено недостатъчна.
От информацията, с която разполагаме в частта за разходи на Министерския съвет е включена само една не особено голяма сума от 36 млн. лв. за подпомагане на всички регистрирани изпо¬ведания у нас. Тази сума е очевидно недостатъчна за посрещане на все по-нарастващите потребности на изповеданията в България. Много храмове и манастири, най-общо, се нуждаят от строителна реконструкция и поддръжка, за което са необходими над 90 млн. лв. Само храм-паметникът "Александър Невски" се нуждае от повече от 40 млн. лв. за своето подновяване, поддържане и издръжка.
Искам да отбележа, че в Дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет са постъпили много искания за изграждане на нови храмове, за които са необходими над 80 млн. лв. Нека да ви посоча и още един проблем, който също изисква сериозни средства - сектите у нас поставят много сериозно проблема за тяхното преодоляване и поставяне под контрол.
Ето защо, комисията предлага сумата за разходи на Мини¬стерския съвет в частта за подпомагане на вероизповеданията да бъде увеличена поне с още 14 млн. лв., за да бъдат посрещнати нетърпящите отлагане нужди. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на доцент Тодор Тодоров, председател на Комисията по земеделието и горите. Да се готви народният представител Юрий Борисов.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ТОДОРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, господа министри, колеги народни представители! На свое заседание на 7 декември 1995 г. Комисията по земеделието и горите обсъди внесения от Министерския съвет проект за Закон за държавния бюджет на Репуб¬лика България за 1996 г., в частта му, отнасяща се до бюджетното финансиране на селското стопанство, горското стопанство и свърза¬ните с тях дейности. При обсъждането взеха участие господин Маньо Манев, заместник-министър на земеделието и хранителната МС/ЛТ 249.1.
промишленост, господин Валентин Карамфилов, председател на Комитета по горите и началници на отдели в Министерството на финансите и Министерството на земеделието и хранителната промиш¬леност .
При обсъждането на представения законопроект се оформиха две групи основни въпроси.
Първата група. Доколко предвидените в законопроекта за държавен бюджет за 1996 г. средства ще позволят за развитието на земеделието, продължаване осъществяването на поземлената реформа и реалното подпомагане на земеделските производители, предвидени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за защита на земеделските производители.
Втората група въпроси се свеждаше до каква степен средст¬вата, предвидени за дейността "Горско стопанство" ще осигурят финансово изпълнението на разработените от Комитета по горите Програма за подобряване охраната на горския фонд и Програмата за подобряване на пожарната безопасност в горския фонд.
По първата група въпроси Комисията по земеделието и горите подкрепи становището на Министерство на земеделието и хранителната промишленост, че по така предложения законопроект за държавния бюджет за 1996 г. стоят открити няколко основни въпроса, по-важните от които са:
1. Във връзка със задълженията си, произтичащи от Закона за защита на земеделските производители и Правилника за неговото приложение, Министерството на земеделието и хранителната промиш¬леност е съставило план-сметка за приходите и разходите на фонд "Земеделие" за 1996 г., в който е заложена субсидия от бюджета за 4 млрд. и 50 млн. лв. Тоест, 0,5 на сто от очаквания брутен вътрешен продукт за 1995 г. от 810 млрд. лв., съгласно чл. 11, ал. 1, точка 1 от Закона за защита на земеделските производители. Разчетът на Министерството на финансите^за субсидия в размер на 3 млрд. и 700 млн. лв. Следователно, необходимо е изясняване и точно определяне на базата, върху която ще се изчисляват предвидените за фонд "Земеделие" държавни субсидии. Необходимостта от такова изясняване се обуславя и от направеното от Министерството на финансите предложение за създаване на нова точка 9 в чл. 13, ал. 1 от Закона за защита на земеделските производители, а именно - "9. за противоградова защита", което означава, че бъдещото финансиране на Дирекция "Борба с градушки-249.2.
те" от фонд "Земеделие" на практика ще ангажира субсидии от фонда в размер на около 200 млн. лв.
2. За провеждане на бърза и ефикасна, но съобразена с опазването на околната среда химическа борба с гризачите, които могат да доведат до 50 на сто намаление на добивите от есенниците в нападнатите площи, са необходими средства в размер от 205 до 500 млн. лв.
3. Необходими са около 10-12 млн. лв. държавни субсидии за издръжката на елитните стада в коневъдството, които не са предвидени в представения от Министерския съвет законопроект. Поради крайно тежкото положение на тези сгради, които се поддър¬жат от ЕООД "Чифлика" в с. Победа, Ловешка област, се налага спешно отпускането на държавни субсидии за 1996 г.
При обсъждането на финансирането на дейността "Горско стопанство" за 1996 г. Комисията по земеделието и горите се запозна с основните съображения и бележки на Комитета по горите по представения проект за бюджет и след станалите разисквания определи следните няколко въпроса:
1. В бюджетния класификатор дейността "Селско стопанство, горско стопанство, риболов и лов" да се раздели на две дейности -"Селско стопанство" и "Горско стопанство", отделно, за по-голяма яснота и отчетност.
2. В законопроекта за държавен бюджет да бъдат включени по възможност 290-те млн. лв., необходими за изпълнението на утвърдените от Комитета по горите Програма по охрана и защита на горите и Програма за намаляване на горските пожари. Това ще позво¬ли част от финансирането на предвидените в лесоустройствените проекти мероприятия, охраната и опазването на горския фонд, оползотворяването на биологичната маса и своевременното извършване на отгледни и санитарни сечи, да се поеме от държавата.
3. В законопроекта да бъдат включени средствата, формирани от 30-те процента от левовата равностойност на добитите трофеи по линия на международния ловен туризъм, които съгласно 202 постановление на Министерския съвет от 1994 г. трябва ежегодно да се предоставят от държавния бюджет на Комитета по горите за финансиране на мероприятията по стопанисване и опазване на дивеча.
Извън тези две основни групи въпроси, в хода на обсъжда¬нето народните представители повдигнаха и множество други,
по-важните от които се отнасят до следното:
- твърде съществени са разликите в ръста на средствата, предвидени за различните министерства и ведомства;
- базата, на която са разчетени тези бюджетни приходи;
- съдържанието на показател 1.4.8. "Други разходи" по чл. 1, ал. 2 на законопроекта и обосновката на предлагания за него относително голям размер от над 21 млрд. лв.;
- възможността със средствата от държавния бюджет за 1996 г. за Министерството на земеделието и хранителната промишле¬ност да се гарантира изпълнението на задълженията, предвидени в чл. 7 и чл. 8 от Закона за защита на земеделските производители за създаване и поддържане на информационна система за състоянието на производството и пазарите на земеделска продукция и доходите на земеделските производители и създаването на регионални служби, като териториални органи на министерството;
- необходимостта от ново и по-прецизно формулиране на събитията, които ще се покриват от фонд "Стихийни бедствия" и други.
След проведеното обсъждане и въз основа на изказаните от народните представители мнения и съображения Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Подкрепя макрорамката за дейност "Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов", предвидена във внесения от Министерския съвет проект за закон за държавния бюджет на Република България за 1996 г. и предлага на Народното събрание неговото разглеждане за първо гласуване в пленарна зала.
Това становище на комисията беше подкрепено с 10 гласа "за", "против" - няма и 4 "въздържали се". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, доцент Тодоров. Давам думата на народния представител Юрий Борисов, председател на Комисията по образованието и науката. Да се готви народният представител Иво Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Комисията по образованието и науката, след като разгледа проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 1996 г. и доклада на министъра на финансите, прави следните общи изводи.
Относителният дял на средствата за образование спрямо разходите по консолидирания държавен бюджет в проекта за 1996 г. е 10 на сто - 47 млрд. и 470 млн.лв. и в сравнение с очакваното изпълнение на бюджета за 1995 г. показва повишаване с 0,8 на сто. При съпоставка с разходите за другите бюджетни отрасли се констатира равностойно третиране. Планираният процент от общите разходи означава възстановяване на разходите за образова¬ние в сравнение с изпълнението за 1994 г. и така заложени те гарантират функционирането на системата.
В бюджетната рамка като положителни моменти могат да се откроят следните елементи:
1. При компенсиране на доходите през 1996 г. учителите са откроени с шест пункта в сравнение с останалите заети в бюджет¬ната сфера.
2. Предвидени са 2 млрд. 135 млн.лв. за капитални вложе¬ния, което представлява ръст от 214 на сто спрямо очакваното изпълнение на бюджета за 1995 година.
3. Ръстът на средствата за издаване и разпространение на безплатни учебници I-YIII клас е 50 на сто при средно увели¬чение на бюджетните разходи 30 на сто и гарантира осъществяването на социалната политика на държавата в тази посока.
4. Увеличени са средствата за ремонти в отрасъл "Образо¬вание" спрямо предварителните разчети.
Въз основа на тези изводи Комисията по образованието и науката предлага проектът за държавен бюджет за 1996 г. да бъде подкрепен на първо четене.
Едновременно с предлаганата позиция, Комисията по образо¬ванието и науката е длъжна да постави някои въпроси, чието решава¬не ще бъде затруднено при така предложения проект за бюджет.
По държавните разходи през 1996 г.
Първо, по разходите за образование.
В проекта за държавен бюджет за 1996 г. са предвидени разходи в размер на 47 млрд. 470 млн.лева за отрасъл "Образова¬ние". Като отчитаме тенденциите за изпълнение на държавния бюджет през 1995 г., посочени в доклада на министъра на финансите и предложения проект за следващата година, се констатира, че учили¬щата, независимо от финансиращия ги орган, ще бъдат затруднени да осъществяват нормален и ефективен учебен процес. Въпреки запазването на статуквото средствата няма да позволят да се реализира планираната реформа в системата на образованието. Нещо повече, ще се наложи съкращение на звена и дейности и при¬нудително затваряне на училища в малки населени места поради липса на средства за издръжката им. Ще има съкращаване на персо¬нала, което, от една страна, ще увеличи разходите за изплащане на обезщетения, ще създаде социално напрежение в общините и увеличи безработицата в някои региони, а от друга страна, силно ще ограничи на някои места възможността за провеждане на учебен процес. И през следващата година учителите ще бъдат в категорията на работещи с ниска и много ниска заплата, без възможност за растеж на работната заплата на конкретното работно място.
Под заплаха остава изпълнението на държавната задача за финансиране на социалните заведения за отглеждане и обучение на деца в неравностойно социално и здравно състояние.
Някои от разходите през 1996 г. падат под нивото на очакваното изпълнение на бюджета за 1995 г.: канцеларски и сто¬пански разходи, постелен инвентар и облекло, учебни и научно¬изследователски разходи и книги за библиотеки. За 1996 г. с 50 на сто се намаляват възможностите за обзавеждане и снабдяване с учебно-технически средства (черни дъски, учебни маси, чинове, столове, дидактически пособия и т.н.). По същия начин се намалят възможностите за осигуряване на обучението на децата от българ¬ската диаспора и развитието и подпомагането на българистиката в чужбина. До минимум са намалени възможностите за развитие на извънучилищни, извънкласни дейности, за организиране на уче¬нически лагери. В проекта за бюджет не се предвиждат средства за изплащане на задълженията към държавата (данък сгради, данък смет, наеми, курортни такси и т.н.).
За финансираните чрез бюджета на МОНТ специални учебни
заведения, за учениците на пълна държавна издръжка са разчетени по-малко средства, отколкото изискват действащите натурални нормативи и оклади - средствата за храна за един ученик за пет пъти дневно хранене са в размер на 60 лв., средствата за облекло за 12 месеца - 1200 лв., средствата за медикаменти в оздравител¬ните и помощните училища - годишно на едно дете 187 лв.
Въпреки увеличените средства за ремонт, анализите показ¬ват, че за подобряване и поддържане състоянието на материалната база са необходими общо 3 млрд. 114 млн.лв. за ремонти и рекон¬струкция на учебните сгради в общините.
Базирайки се на доклада на министъра на финансите за прогнозното изпълнение на бюджета за 1995 г. и залагане на 90 на сто праг за изпълнението му, ще се създадат сериозни затрудне¬ния в системата на образованието. Финансовата 1996 г. ще започне с изплащането на задължения за минали периоди, т.е. извършени, но не разплатени разходи от 1995 г., в размери, които са проб¬лемни за системата при така предложения проект за бюджет за отрасъл "Образование". Само за училищата, финансирани чрез бюджета на министерството те ще са в размер на 705 млн.лв.
От тази гледна точка е необходим текст в Закона за държав¬ния бюджет за 1996 г., с който да се задължат общините да не допускат спад в относителния дял на разходите за образование и увеличен с неразплетените разходи от 1995 г.
Второ, по разходите за наука.
В проекта за бюджет за 1996 г. са предвидени разходи в размер на 3 млрд. 224 млн.лв. Анализът на тези разходи показва, че с тези средства основно се поддържат структурите на научните звена и организации в страната. Реално средствата за дейност са заделени в двата фонда към министерството.
За трансфер на извънбюджетни фондове са необходими суб¬сидии в размер на 730 млн.лв., в т.ч.: фонд "Структурна и техно¬логична политика" - 380 млн. лв., фонд "Научни изследвания" -350 млн.лв.
Предложеният размер на субсидиите в проекта за бюджет за 1996 г. по същество е размерът за настоящата година и рязко ще задържи развитието на тези фондове. Само преходните задачи по двата фонда за 1996 г. включват задължения за финансиране на етапи от сключени договори на стойност 280 млн. лв. МОНТ 250.3 ,

ще бъде принудено едностранно да развали редица вече изпълнявани договори със съответните правни последствия. Подобен бюджет не кореспондира с политиката в областта на научните изследвания и технологично развитие и на практика няма да позволи възстановя¬ване на отрасловата наука.
Като се имат предвид ограничените възможности на бюджет¬ната рамка за 1996 г., Комисията предлага:
1. По заплащането в системата на средното образование.
Подкрепяме предложението на МОНТ за въвеждането на класи¬фикатора на длъжностите в системата на средното образование. Имайки предвид възможностите на бюджета на 1996 г. предлагаме минимизиран вариант за диференциране на заплащането на директо¬рите и на учителите с висока лична квалификация.
В предлагания вариант за промяна в размера на работната заплата на директорите, считано от 1 януари (коефициент 2,8 от минималната работна заплата) са необходими 173 млн. лв. за заплати и осигурителни вноски. Без тази стъпка негативната тен¬денция за провеждане на директорски конкурси ще се задълбочи. Като пример можем да посочим, че през 1995 г. от обявени 850 конкурса на 520 не са се явили кандидати.
За промяна на размера на заплатите на учителите с висока лична квалификация, считано от 1 април са необходими 477 млн. лева за заплати и осигурителни вноски (коефициент 2,6 и 2,4 от минималната работна заплата).
Предлаганият подход не отменя необходимостта от търсене на източници за повишаване основните работни заплати на учителите.
Смятаме предложението на Министерството на финансите за намаляване на щатните бройки в системата на образованието за неудачно. Невъзможно е извършването на щатни промени през учеб¬ната година и то при достигната 89 на сто задоволеност от норма¬тивната численост на персонала в системата. Например за училищата към министерството следва да се възстановят 413 щатни бройки със съответните средства за работна заплата и осигурителни вноски.
Комисията отново поставя въпроса за централизираното из¬плащане на средствата за работна заплата на персонала в учебните заведения независимо от ведомственото им подчинение. Освен всич¬ки изтъкнати положителни аспекти по този начин естествено ще се реши въпросът за приоритетното и ритмично изплащане на учител¬ските заплати. При условие, че не се осъществи централизиране, настояваме да се приеме предложението ни за даване на право на Министерство на образованието, науката и технологиите и Минис¬терството на финансите да осъществяват пряк контрол върху дей¬ността на общините в тази област.
По материалната база.
Комисията счита, че предприеманата през последните години политика на Министерството на образованието, науката и техноло¬гиите за оказване на финансова помощ на общините при извършването на ремонти, реконструкции и модернизиране на детски градини и училища, за правилна. Подкрепяме предложението на Министерството на образованието, науката и технологиите за отраслово преразпре¬деление на част от средствата за тази цел и настояваме за прехвър¬лянето на 320 милиона лева от бюджетите на общините по бюджетна¬та сметка на Министерството на образованието, науката и техноло¬гиите за 1996 г.
По разходите за трансфер на извънбюджетни фондове.
През 1996 г. единствената възможност за осигуряване на средства в тази област са фондовете "Научни изследвания" и "Структурна и технологична политика". С оглед на това да не се блокира дейността им, да се осигури продължение на предходната тематика и възможност за насочване, координация и управление на процеса на преструктуриране и технологично обновление, настоя¬ваме да се осигурят допълнително 341 милиона лева, както следва: за "Научни изследвания" - 121 милиона лева и за "Структурна и технологична политика" - 220 милиона лева.
По текстовете на проекта на Закон за държавния бюджет за
1996 г.
Комисията предлага конкретни текстове за осигуряване на контролната дейност и повишаване ролята на отрасловото минис¬терство при изпълнение на дейности по образованието през 1996 г.
Тези предложения са следните:
При съставяне на общинските бюджети делът на бюджетните разходи за здравеопазване, образование, социални грижи и помощи не може да бъде по-малък от относителния дял на извършените по отчета за разходите за предходната година, увеличен с неизпла¬тените разходи, като се отчитат настъпилите структурни промени след 1 януари 1996 г.
Към Преходните и заключителни разпоредби - Министерството на образованието, науката и технологиите осъществява функции по координация на взаимоотношенията между другите министерства и ведомства в частта за образованието, автономните висши учебни заведения и държавата.
Министерството на финансите и Министерството на образо¬ванието, науката и технологиите извършват контрол за приоритетното изпълнение на разходите по образование в общините.
Министерският съвет в едномесечен срок по предложение на Министерството на образованието, науката и технологиите да утвърди минимални нормативи за размера на средствата за храна в учебните заведения на пълна държавна издръжка, размерите на режийните разноски за ученическо столово хранене и поевтиняване на храната на учениците в ученически столове.
Комисията предлага и един член в Преходните и заключител¬ни разпоредби с четири алинеи:
"Ал. 1. В двумесечен срок по предложение на Министерство¬то на образованието, науката и технологиите, съгласувано с общи¬ните, Министерският съвет да утвърди двугодишна програма за оказване на финансова помощ на общините при новото строителство, реконструкция, модернизация и ремонти на определени обекти в образованието.
Ал. 2. За 1996 г. средствата за изпълнение на програмата се определят в размер на 320 милиона лева.
Ал. 3. Контролът за целесъобразното стопанисване и управ¬ление на материално-техническата база на образованието се възлага на министъра на образованието, науката и технологиите.
Ал. 4. Средствата, набрани от стопанисването на неизполз¬вания по предназначение сграден фонд, се насочват за изпълнение на програмата по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин
Борисов. Давам половин час почивка. Каня всички присъстващи на откриването на художествената изложба на художничката Бонева. (Звъни)
11,05 ч.
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседа¬нието.
Давам думата на господин Иван Костов като представител на парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми госпо¬дин министър-председателю! От името на парламентарната група искам да направя процедурно предложение за прекратяване на четене¬то на становищата по Законопроекта за бюджета на страната за 1996 г. и започване на парламентарен контрол с отговор на въпроси, които ние сме поставили преди 2 седмици и които досега не са получили своя отговор.
Ние разбираме, че първият път можеше да бъде отложен отговорът на въпросите, които поставихме във връзка с кризата за зърното и проблема за хляба на основание на правилника. Но ние не разбираме и по никакъв начин не можем да приемем, че е редно и сега да останат без отговор тези въпроси и техният отговор да се получи едва след Коледната ваканция или почти след един месец. Считаме това за абсолютно недалновидно и несериозно като държавна политика. Това означава, че повече от 45 дни правителст¬вото няма да отговори на въпросите, които вълнуват цялата страна.
Едновременно с това ние искаме да изкажем и позицията си, поради която не се отива към отговор на тези въпроси. Вярно е, че може да бъде разделена реколтата на две, както направи това господин министър-председателят. Но вярно е и, че е изнасяна реколта и от хлебния баланс за миналата година, и от хлебния баланс за тази година. Вярно е, че ако от хлебния баланс за миналата година е изнасяно зърно на базата на квоти, то износът от новата реколта е ставал без квоти, както показва анализът на правителствените постановления. От месец юли нататък на практи¬ка зърното се е изнасяло след регистрация - без никакви други препятствия. Не е имало квоти и всеки е можел да изнесе зърно, ако плати експортната такса от 35 долара за тон. Това обяснява и защо толкова бързо и толкова експедитивно е било изнесено такова голямо количество зърно от страната. Това обяснява и ЦвМ/КТ 252.1
защо дори след повишаването на експортното мито на 55 долара, продължава да се изнася зърно, защото цената му след прибирането на реколтата е била, разбира се, твърде ниска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костов, давам Ви да говорите като председател на парламентарна група, а не като процедура.
ИВАН КОСТОВ: Точно така. Но едновременно с това правя и обосновката за едно процедурно предложение, което мисля, че не е невъзможно според правилника, напротив, предполага се.
Ето защо ние сме си отговорили на редица от въпросите, които поставям. Например, вярно е, че държавата е оставена без хляб на основата на нормативни документи, т.е. без да се наруша¬ват нормативни документи, на базата на регистрационния режим е изнесено зърното на страната и в момента ситуацията е толкова неясна.
Ние искаме да подчертаем и липсата на правителствена позиция по този въпрос, което би могло да бъде преодоляно, ако се отговори сериозно на поставените от нас въпроси. В какво виждаме липсата на една единна позиция на Министерския съвет? -В отговора, който частично получиха част от нашите въпроси миналия петък, а именно в обстоятелството, че господин министър-председа¬телят каза, че внос на зърно сигурно няма да се наложи; господин министърът на земеделието и хранителната промишленост каза, че може би ще се наложи, а може би няма да се наложи в зависимост от определени обстоятелства, например дали ще се окаже вярно, че има 500 хил.т хлебна пшеница и накрая обаче през тази седмица ние научаваме от един министър, към който също имаме въпроси, че той е договарял внос на зърно от съседна Югославия.
Това за нас е опасно разминаване в позициите на самия кабинет. Има ли наистина необходимост от внос на зърно или не? Вярно е, че господин министър Цочев, който вероятно най-добре осъзнава собствената си отговорност за това, че с помощта на мит¬ническия и експортния режим не е успял да се възпротиви на износа на евтиното зърно веднага след реколтата, търси някакъв начин да компенсира грешките в политиката на Министерството на търго¬вията и външноикономическото сътрудничество. Но дали това се разбира от всички членове на кабинета, за нас не е ясно. Напри¬мер, не е ясно дали Министерството на земеделието и хранител-
ната промишленост е склонно да преразгледа своята оценка за очаквания добив на зърно, защото не могат да бъдат верни едновре¬менно две неща: не може да се налага внос на зърно и да е вярна прогнозата на Министерството на земеделието и хранителната промиш¬леност за очаквания добив на зърно в България. Защото, ако има 3 млн. и 200 хил.т, както твърди министерството, то не би трябвало да се очаква, че трябва да се налага внос на зърно, пшеница. Но ако е 2 млн. и 700 хил.т, както твърдят нашите експерти -ние вероятно тази оценка ще чуем днес окончателно, тогава наистина е обяснимо защо се отива към такъв внос на зърно. Но ако пък от друга страна е вярно, че са 2 млн. и 700 хил.т, пита се на основата на какви фалшиви данни Министерството на земеделието и хранителната промишленост и склонно ли е да преразгледа тези фалшиви данни, е взело решението да обяви, че очакваната реколта е 3 млн. и 200 хил.т? Защото тези фалшиви данни са получени от определени лица. Тези хора са въвели в заблуждение както Министерския съвет, така и Народното събрание и се опитват да въведат в заблуждение по отношение на наличното количество зърно.
Ние разбираме, че "орсовите" кооперации са решили да рапортуват предсрочно, като ударници, някакви добиви, които след това може би не са се оказали налице. Но ако ние всички тук ставаме жертва на някакъв такъв ентусиазъм от страна на определени хора, това е въпрос, който е изключително сериозен и на него трябва да се отговори. Министърът на земеделието и хранителната промишленост е човекът, който трябва да отговори и ние се удивляваме защо, след като в петък беше казано в отгово¬рите, че са необходими 2-3 дни, за да бъде изяснен и този въпрос -има ли зърно в България или няма и ако има - докога ще стигне -не разбираме защо днес не може да се отговори на този въпрос.
Ние разбираме и друго. Разбираме, че е възможно и вероятно това е тактиката на управляващата Българска социалистическа партия да се разтегли във времето този въпрос, да се остави по време на Коледната ваканция и ако може да отшуми. След около един месец вероятно ситуацията ще се промени. Как ще се промени ситуацията обаче?
Ако няма зърно, ситуацията може да се промени само, ако се внесе зърно. И ако се внесе зърно обаче ние имаме други сериозни притеснения. Господин министър Цочев убеждава българите, 252.3 че цената, по която ние ще внесем зърното, е едва ли не по-добрата от тази, на която сме изнесли. Но цената, по която е изнесено зърното, е много, много по-висока, отколкото вътрешната изкупна цена в лева. Много по-висока! Вътрешната изкупна цена в лева беше някъде около 80 долара за тон.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): По-малко.
ИВАН КОСТОВ: Добре, и по-малко да е, господин министър-председателю. И 75 долара да е, е още по-лошо. Защото, ако 75 долара е била вътрешната цена за тон, при която се образува цената на хляба към есента на тази година, то при 140 долара -дори да е 140 долара внесеното жито, колко ще скочи тази цена? Дори да се махнат всички мита, всички такси и т.н. Дори да се позволи този внос, цената веднага става изключително висока, защото все пак това е един изключително висок праг.
И ако наистина се задава внос на такова зърно и ако наистина то ще е 140-150 долара за тон, дано да е 120, ние искаме и за 90 долара на тон да го внесете, ако може, защото е редно цената на хляба да бъде защитена. Но ако ще бъде 140 долара за тон, питаме разликата в цената на хляба кой ще я покрие? Ако е така, дайте още сега да се предвидят средства за субсидиране на цените на хлебните изделия или поне на основните видове хляб и тъй като сега и без друго се гледа Законът за бюджета, поставете честно този въпрос тук и го решете. Защото в противен случай вие пак ще правите някакви маневри, ще привличате пари оттук-оттам, ще се опитвате да кърпите нещата или ще давате незаконна субсидия - какво ли ще правите, само и само да изпълзите от този проблем, който на практика е надвиснал така решително върху страната.
Имам още един прост въпрос, господин министър-председате¬лю, на който Вие, ако имате доблест като гражданин, трябва да станете и да отговорите. В цяла София няма брашно, в Пловдив няма брашно, в Пазарджик няма брашно. Сега разбираме от вашия вестник, че Спас Гърневски е виновен, че няма брашно в Пловдив. Но в София защо няма? Ами в Пазарджик защо няма брашно? В Ловеч защо няма брашно? (Реплики от СДС)
Та питаме Ви един прост въпрос. Ето, идва Коледа. Вие сега ще излезете във ваканция. На простия въпрос откъде жените да си купят брашно, за да замесят коледна погача, баница и прочие - откъде ще могат да си купят брашно? Толкова е прост този въпрос.
Този въпрос не е демагогски, не е популистки. Той е елементарен и е крайно време тук някой да застане като достоен гражданин и да отговори на тези въпроси.
Ние разбираме, че ситуацията е трудна. Не искаме да я изостряме още повече, но ако Вие продължавате наистина да си навирате главата в пясъка като щрауси, прощавайте, това ще е бедствие за целия народ. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Костов, процедурния въпрос, който поставихте - да се прекрати четенето на становищата и да се премине към друга точка от дневния ред, не може да бъде изпълнен, защото няма друга точка от дневния ред. Ние сутринта, когато Вас Ви нямаше, гласувахме единодушно днес първа и единствена точка (силен шум от СДС) от дневния ред да бъде бюджетът за 1996 г.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Не сме гласували такова нещо! (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Единодушно се казва, когато над 50 на сто... (Смях и реплики от СДС) Иначе е консенсус. Има думата госпожа Мариела Митева.
МАРИЕУ1А МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председа¬тел. Позволете ми от името на Парламентарната група на демокра¬тичната левица да изкажа различно становище по предложението на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и да направя процедурно предложение.
На първо място, в чл. 40 от Правилника ясно е определен редът, по който може да се включват точки в дневния ред на Народ¬ното събрание и съгласно този текст не е възможно по средата на едно пленарно заседание парламентарна група да предлага точки от дневния ред. След като Народното събрание в началото на своята седмица е гласувало своята седмична програма (силен шум и реплики в блока на опозицията), промени в нея може да предлага само председателят на Народното събрание. Именно това стана в началото на днешното заседание. След като Народното събрание веднъж вече е приело днешния дневен ред, няма процедурна възможност то да го променя.
Що се отнася до второто възражение, че по този начин опозицията няма да може да получи отговор на своите въпроси, от изложението на председателя на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили стана ясно, че това възражение е несъстоя¬телно. Току-що от неговото изложение ние разбрахме, че Парламен¬тарната група на Съюза на демократичните сили вече е измислила отговор на своите въпроси и не виждам защо протестира, че днес Народното събрание е променило своя дневен ред.
На второ място, от името на Парламентарната група на демократичната левица искам да направя предложение Народното събрание да проведе извънредно заседание във вторник със следния дневен ред:
1. Законопроект за приватизационните фондове.
2. Програмата за масовата приватизация.
3. Дебати по Законопроекта за бюджета на страната за
1996 г.
4. Законопроект за финансовия контрол.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса
на Моля да поставите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против? - Има думата господин Соколов.
Един "против" може да се изкаже. Вие може да искате думата отделно по друга процедура.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Господин председател, Вие според мен нещо доста се объркахте при ръководене на настоящото заседа¬ние.
По приетата седмична програма в петък трябваше да има парламентарен контрол. Това, че днес беше гласувано съвсем не единодушно да има една точка в дневния ред, не е никаква пречка да се направи предложение, което Вие трябва да го подложите на гласуване, да се спази седмичната програма, която е приета още в сряда.
Процедурни предложения винаги могат да бъдат правени и когато се направи процедурно предложение, Вие сте длъжен да го поставите на гласуване. Правилникът не Ви дава право Вие да преценявате кое от предложенията да се гласува и кое - не.
Що се касае до предложението на госпожа Мариела Митева, аз съм против това и предлагам във вторник да има извънредно заседание, което да започне с парламентарен контрол, ако днес не се гласува предложението на господин Иван Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Соколов, благодаря за квалификациите, които ми правите. Но това, което е писано в правилника, Вие много добре го знаете, знаете много добре, че когато се гласува по чл. 40, ал. 5 дневният ред за деня, това е дневният ред за деня, а не това, което е гласувано в началото на седмицата. Ако можете да оборите това нещо с Вашите юридически възможности, направете го писмено и аз тук ще Ви се извиня пред всички. Но да ме обвинявате за неща, които не съм направил... Моля, нека да имаме добрите джентълменски отно¬шения .
Второ, гласуването беше направено коректно и аз не мога да поставя на гласуване нещо, което противоречи на правилника. Защото правилникът казва, че се поставят на гласуване процедурни предложения, но аз не мога да наруша правилника, за да гласувам нещо, което е против правилника. Логиката, която имам, ми позво-

лява да се защитя.
Поставям на гласуване предложението на Мариела Митева. (Шум и възражения в блока на опозицията)
ИВАН КОСТОВ (от място): Нали имаше още едно процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костов, прави се процедурно предложение. Против това процедурно предложение се прави изказване. Гласува се предложеното процедурно предложе¬ние. Господин Йордан Соколов след това може да иска да направи друго предложение.
ИВАН КОСТОВ (от място): Той го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Четете Правилника за орга¬низацията и дейността на Народното събрание. (Шум и реплики в блока на опозицията)
Гласува се процедурното предложение, направено от Мариела Митева. След това който иска, може да прави и други процедурни предложения.
ИВАН КОСТОВ (от място): Предложението на господин Соко¬лов беше вторник да бъде ден за парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костов, казва се: когато се направи едно процедурно предложение, само един може да се изкаже "против", а не може да прави корекции на про¬цедурното предложение. Четете правилника.
От общо гласували 199 народни представители, за - 119, против - 77, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Има ли други процедурни предложения? - Няма.
Давам думата на народния представител Иво Атанасов, председател на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми дами и господа! Комисията по културата на свое заседание разгледа проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 1996 г. и доклада на министъра на финан¬сите в частта, която засяга бюджетното финансиране на културните институти и дейности.
В предложението на Министерството на финансите се пред¬вижда разходите по бюджетната сметка на Министерството на култу-253.3
рата за 1996 г. да възлизат на 1 млрд. 969 млн. 882 хил. лева, което е със 758 млн. 430 хил. лева по-малко от предложението на Министерството на културата и същевременно с 370 млн. лева повече спрямо утвърдените със Закона за бюджета за 1995 година разходи.
Народните представители с тревога констатираха, че в голяма степен предвидените разходи за 1996 г. са на равнището на утвърдените със Закона за бюджета за 1995 г., което поставя при изключително трудни условия основни направления в културата и невъзможност за осъществяване на редица дейности, като съхра¬няването на недвижимите паметници на културата, музейното дело, капиталното строителство, ремонтите в училищата и други.
Предлаганото сравнение говори красноречиво: по субсидията за създаване и разпространение на творчески проекти в различните области, например във филмопроизводството - по Закона за бюджета за 1995 г. са отпуснати 85 млн. лева, в проекта на Министерството на културата за 1996 г. са поискани 174 млн. лева, а в Проектоза¬кона за бюджета са посочени 85 млн. лева.
За книгоиздаването - по Закона за бюджета за ми налата година - 11 млн. лева, за тази година са поискани 16 млн.лева, в Проектобюджета се предвиждат 11 млн. лева.

За театралната дейност.
По Закона за бюджета за миналата година са отпуснати 7 млн. лева. Министерството на културата иска за следващата година 15 млн. лева. В проектобюджета са предвидени 7 млн. лева.
За музикална дейност.
По Закона за бюджета за 1995 г. - 7 млн. лева. Искането на Министерството на културата за 1996 г. е 15 млн. лева. Предви¬дени са в проектозакона за държавния бюджет 7 млн. лева.
За музейното дело.
По Закона за бюджета за тази година - 4 млн. лева. По¬искани са от Министерството на културата за следващата година 7 млн. лева. Посочени са в проектобюджета 4 млн. лева.
По консервационно-реставрационните работи на недвижими паметници на културата.
По Закона за бюджета за 1995 г. - 55 млн. лева. Поискани са от Министерството на културата за 1996 г. 135 млн. лева. Фиксирани са в проектозакона за бюджета за 1996 г. 50 млн. лева.
За издръжка на български културни институти в чужбина.
По закона за бюджета за 1995 г. - 38 млн. и 100 хил. лева. Поискани са от Министерството на културата за 1996 г. 105 млн. 218 хил. лева. Посочени са в проектобюджета за 1996 г. 37 млн. лева.
Средства за капитално строителство и придобиване на дълготрайни материални активи.
По Закона за бюджета за 1995 г. - 113 млн. 655 хиляди. Поискани са от Министерството на културата за 1996 г. 219 млн. и 30 хил. лева. Фиксирана сума в проектобюджета за 1996 г. -146 млн. лева.
Тъй като показателни по отношение на осигуреността на културните дейности с финансови ресурси са данните от ежегодното разпределение на брутния вътрешен продукт и на общодържавните разходи на страната, обезпокоителен е фактът, че относителният дял на разходите по функция "Култура" в процент от брутния вътре¬шен продукт в проекта за 1996 г. не е нараснал, той отново е кръгло 0,6 от процента, както и за 1994 и 1995 г.
Народните представители бяха единодушни в голямата си загриженост за критичното състояние на дейността по опазване на недвижимите паметници на културата. Разкриват се например нови уникални гробници, редица обекти от национално и световно значение имат неотложна нужда от ремонт и реставрация. Същевремен¬но сумата, която се фиксира за музейно дело, което е от първосте¬пенно значение за културата на всяка страна, го поставя в незавид¬но положение.
Необходими са допълнителни целенасочени средства за спасяване на тази дейност.
Ако не се задоволят тези искания, изключително трудно е да се задържи достигнатото на този етап.
Народните представители от Комисията по културата, като разбират ограничените възможности на държавния бюджет, предлагат да се завишат разходите по бюджетната сметка на Министерството на културата с 250 млн. лева, които да бъдат разпределени за оцеляването на дейности с голямо значение за българската култура. А именно, за извършване на основни ремонти и консервационно-реставрационни работи на недвижими паметници на културата 100 млн. лева, за субсидия на творчески проекти в областта на филмо¬производството, книгоиздаването, театралното, музикалното, музей¬ното дело и осъществяването на регионалната културна политика -85 млн. лева, за изграждане на втория етап на националната автома¬тизирана библиотечна информационна мрежа и абонаменти за чужде¬странна периодика на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Мето¬дий" - 15 млн. лв., и за капитално строителство и осигуряване на дълготрайни материални активи - 50 млн. лева.
Народните представители приеха с мнозинство предложението да се завишат разходите по бюджетната сметка на Министерството на културата с 250 млн. лева със 7 гласа - за, против - 2, въздър¬жал се - 1. А по отношение на предложената от Законопроекта за държавния бюджет за 1996 г. субсидия за Министерството на културата гласовете са: за - 5, против - 4, въздържал се - 1.
Искам да използвам присъствието на министър-председателя на Република България и на целия кабинет, за да кажа още няколко изречения по повод на бюджета за културата за 1996 г. Очевидно нашата страна се намира в преход. Очевидно този преход не може да не засегне и културата. Ясно е, че бюджетната субсидия не може да се запази на равнището примерно на 1989 г. 254.2
Чета по вестниците за много спекулации във връзка с процента от брутния вътрешен продукт, който се отделя за култура¬та, който в момента е 0,6 от процента. Разбира се, през 1989 г. той беше няколко пъти по-голям - 1,6 на сто. Но все пак това е при една друга социално-икономическа система и такъв процент трудно би могъл оттук нататък да бъде постиган.
Можем със съвместни усилия на парламента и на изпълнител¬ната власт да търсим резерви за подобряване на финансовото положе¬ние на културата. Някои от законовите актове вече са готови. Така например, българският парламент тази година прие два закона за ратифициране на Виенската конвенция и на Римската конвенция за авторските права, с което ние вече не сме "пиратска" държава. И освен това бяха приети от Народното събрание поправки в Наказа¬телния кодекс, свързани с авторските права.
Тук именно има една възможност да се търсят допълнително приходи за цялата сфера на културата, тъй като всички глоби, които се събират за нарушаване на авторското право и на сродните му права, постъпват според закона в Министерството на културата.
Смятам, че това е един много голям резерв за попълване на хазната на българската култура.
Освен това през пролетта Тридесет и седмото Народно събрание прие поправки в Указ № 56 за стопанската дейност, с които за пръв път в нашето законодателство се регламентират данъчните облекчения за даренията в подкрепа на българската култура.
Спомняте си, че частните фирми имат право да даряват до 7 на сто от годишната си печалба, а държавните фирми - до 2 на сто от годишната си печалба, като тази сума не се включва в облагаемата печалба, в облагаемия доход.
Мисля, че в това отношение имаме също големи резерви.
Разбира се, няма някакъв сериозен тласък, въпреки че имаме вече законова основа за дарения в полза на културата. Очевидно една част от сегашните богати хора в България не са толкова близо до културата и те предпочитат да влагат парите си в нещо, което веднага се възвръща, например в спорт, футбол и други подобни дейности.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): В бинго.

ИВО АТАНАСОВ: Но необходимо е и едно по-активно поведе¬ние от страна на ръководителите на културни учреждения. Тъй като не бива да се разчита на досегашната нагласа някой друг да подсигури сто на сто бюджета на едно или друго културно учреждение.
Нека да се знае, че имаме законова основа за дарения в полза на културата. И нека ръководителите на културни учрежде¬ния не само да обръщат очи към Министерството на културата или към съответната община с очакване за финансова подкрепа, но и сами биха могли да имат по-активна позиция в попълване на финансовите запаси на своите учреждения.
Вчера приехме Закона за изменение и допълнение на Закона за музеите и паметниците на културата, в който има две много важни положения. Ние дадохме законово право Министерството на културата да събира пари от всеки, който използва паметник на културата в своята търговска марка. Например, в етикета на бирата "Загорка" е включено известното старозагорско лъвче, което всеки от вас може да види в Националния исторически музей.
Ние като парламент, като законодатели дадохме възможност на Министерството на културата, примерно, да взима по 1 лев от всяка бутилка за това, че този паметник на културата се включва в етикета на една такава утвърдена марка.
Смятам, че след като законът бъде публикуван в "Държа¬вен вестник", Министерството на културата с подзаконов норма¬тивен акт ще регулира това положениен, за да може да имаме още един резерв за българската култура. В този смисъл са и облек¬ченията при покупка, реставрация, консервация за паметници на културата, които приехме вчера със Закона за изменение и допъл¬нение на Закона за паметниците на културата и музейното дело.
Така че наистина бюджетната субсидия за българската култура не е достатъчна. Между другото, няма сфера, в която това, което се предвижда в бюджета като субсидия, да е достатъч¬но. Такава е ситуацията в нашата страна, ние сме в една криза и се опитваме да намерим изход от нея. Но изходът и стабилизира¬нето на финансовото положение конкретно на българската култура можем да намерим със съвместни усилия на нас като законодатели и на изпълнителната власт, която би могла да използва законовата база, която вече създадохме през 1996 г. и която ще се стремим да доразвиваме през останалите години на Тридесет и седмото Народно събрание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Атана¬сов.
Давам думата на народната представителка Клара Маринова - председател на Комисията по радиото, телевизията и БТА.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Уважаеми господин председа¬телю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! На своето заседание от 12 декември т.г. Парламентарната комисия по радиото, телевизията и Българската телеграфна агенция разгледа обстойно и задълбочено предложения Проект за бюджет на Българското нацио¬нално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция. Предварително искам да споделя удовлетворе¬нието на комисията за разбирането, което проявиха ръководствата на трите национални електронни масмедии към тежкото финансово състояние и икономическата криза, в която се намира нашата държа¬ва. Те отстояха възможността са предвидения бюджет да покрият основните разходи на трите електронни масмедии. Разбира се
комисията взе своето становище с мнозинство и предлага някои корекции и възможността да бъдат потърсени възможности за увели¬чаване на бюджета на две от електронните медии. И така:
СТАНОВИЩЕ относно проекта на Закона за бюджет на Република България за Българското национално радио

На своето заседание от 12 декември Парламентарната комисия по радиото, телевизията и БТА с гласуване от 15 гласа "за", нито един "против" и 2 - "въздържали се" прие следното становище:
"Подкрепя проекта за бюджет на Българското национално ра¬дио, като препоръчва да бъдат потърсени възможности в проекта за Закон за държавния бюджет за 1996 г. за пренасочване на средства от други пера в рамките на държавния бюджет 1 млрд. 96 млн. 904 хил. лева за излъчване на радиопрограми и довършване на обекти. От тези 50 млн. лева - 20 млн. лева за доизграждане на обект "Нов радиодом - град Варна"."
На същото заседание Парламентарната комисия по радиото, телевизията и БТА с гласуване от 9 гласа "за", 2 "против" и 4 "въздържали се" прие следното становище:
"Подкрепя се Проектът за бюджет на Българската национална телевизия в размер на 1 млрд. 506 млн. 254 хил. лева."
На своето заседание от 12 декември Парламентарната комисия по радиото, телевизията и БТА с гласуване от 17 гласа "за", нито един "против" и нито един "въздържал се" прие следното становище:
"Подкрепя Проекта за бюджет на Българската телеграфна агенция в размер на 65 млн. лева, като препоръчва да бъдат потър¬сени възможности в Проекта за Закон за държавния бюджет за година за пренасочване на средства от други пера в рамките на държавния бюджет от допълнителни 7 и половина милиона лева за:
1. приемане на информационните емисии на Агенция "Итартас"
- 2 и половина милиона лева;
2. възстановяване на кореспондентските бюра на Българската
телеграфна агенция в Белград и Атина - 2 млн. лева;
3. участие в международниня информационен обмен София
- Будапеща - 3 млн. лева."
Това са трите становища, които гласува с мнозинство Комисията по радио, телевизия и БТА. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо Мари¬нова .
Давам думата на народния представител Борис Колев -председател на Комисията по опазване на околната среда и по водите.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпо¬дин министър-председател, уважаеми господа министри!

СТАНОВИЩЕ на Комисията по опазване на околната среда и по водите относно Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1996 г., внесен от Министерския съвет на 1 декември 1995 година

С разпореждане на председателя на Народното събрание
и на Комисията по опазване на околната среда и по водите беше разпределен Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 1996 г., внесен от Министерския съвет на 1 декември 1995 г. На свое редовно заседание, състояло се на 12 декември, комисията разгледа и обсъди внесения законопроект. На заседа¬нието присъстваха представители на Министерския съвет, Министер¬ството на околната среда и Националния съвет по водите.
По време на обсъждането на законопроекта се откроиха два аспекта:

1. Осигурява ли проектът необходимите средства за функ¬циониране на Министерството на околната среда?
2. Достатъчни ли са предвидените финансови ресурси и контролът върху инвестиционната екологична дейност?
Присъствалите членове на комисията, като се съобразиха с макроикономическата рамка на проектобюджета и главно с размера на предвидения годишен дефицит, считат, че в общи линии, макар и недостатъчни, предвидените за Министерството на околната среда средства от 208 млн. 245 хил. лева позволяват нормалното функцио¬ниране на министерството и неговите поделения.
След станалите разисквания комисията взе следните

РЕШЕНИЯ:

Първо. С гласуване със 7 "за", с 4 "против":
1. Подкрепя Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 2 от Конституцията на Република България да го приеме на първо четене.
И точка 2, приета с 10 гласа "за" и 1 глас "въздържал се", гласи: "Предлага във връзка с чл. 8 от Проектозакона за държавния бюджет да бъде създадена нова алинея на същия член с текста: "Министерството на околната среда, съвместно с Министер¬ството на финансите, да определя реда и условията за изразходване на средствата за финансиране на обектите по приложение № 2 от Закона за държавния бюджет". "
Това е текстът. Искам извън него да кажа, че досегаш¬ната практика показа, че целевите субсидии, които се отпускат именно по това приложение, което е неразделна част от Закона за държавния бюджет, най-често се трансформира в общи субсидии от общините и след това за следващата финансова година общините отново искат почти същите или завишени суми за същите екологични обекти. Очевидно е, че това положение не може да продължава по-нататък, защото фронтът на незавършеното строителство на екологичната инфраструктура на страната надхвърля 4 млрд. лева. Ето защо ние си позволихме да предложим сега по принцип между 255.4

първото и второто гласуване да се вземат предвид тези наши пред¬ложения с оглед хем скъсяване фронта на строителството на еколо¬гични обекти и същевременно да се засили контролът при изразход¬ването на тези финансови средства, които са оскъдни, както всички ние знаем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Колев.
Давам думата на доктор Елена Янева - заместник-предсе¬дател на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Упълномощена съм от председателя - господин Койчев - да представя становището на Комисията по труда, социал¬ните и демографските проблеми.
Становище по законопроекта за държавния бюджет на Ре¬публика България за 1996 г.:
На 7 декември 1995 г. на заседание на комисията беше обсъден законопроектът за държавния бюджет за 1996 г.
На заседанието присъстваха поканените заместник-министри по социалното осигуряване, социалното подпомагане и парламентар¬ният секретар на Министерството на труда и социалните грижи, представители на Съюза на инвалидите и др.
В съответствие с компетенциите на комисията обсъждането на проектобюджета за 1996 г. беше насочено към разделите на социалното осигуряване и социалното подпомагане и свързаните с тях извънбюджетни фондове - "Професионална квалификация и безработица", "Целева социална защита" и "Рехабилитация", както и трансферите от републиканския бюджет за тях и субсидиите на някои икономически услуги за населението.
Предвидените в проектобюджета средства за работни заплати и социалноосигурителни и други плащания бяха обсъдени във връзка с разчетите за средногодишната инфлация и очакваната инфлация в края на годината.
Общата оценка на комисията е, че проектобюджетът в частта му за социално осигуряване и социални грежи за следващата година е съобразен с прогнозната социално-икономическа обстановка в страната за 1996 г. и възможностите на икономиката. Предвидените средства за социални плащания и работни заплати в бюджетните организации осигуряват нарастване на реалните доходи на пенсио¬нерите и служителите.
Комисията е съгласна вноските в Държавно обществено осигуряване да се увеличат с 2 процента за сметка на намалението на вноските във фонд "Професионална квалификация и безработица". Не бяха изказани възражения против предлаганото въвеждане на лични осигурителни вноски в размер на 2 процента от получаваните възнаграждения.
Съобразно компетенциите си, Комисията по труда, социалните и демографски проблеми дава съгласие проектобюджетът за 1996 г. да бъде внесен за първо четене в пленарна зала на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожа Янева.
Давам думата на доктор Китов, заместник-председател на Комисията по здравеопазването, да прочете становището на тази комисия.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми министри!
Становище относно законопроект за държавен бюджет на Република България за 1996 г., внесен от Министерския съвет.
На две свои заседания Комисията по здравеопазване обсъди проектозакона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. в присъствието и с участието на представители на Мини¬стерство на здравеопазването и Министерството на финансите.
Комисията прие следното становище:
Подкрепя по принцип законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1996 г. и предлага да бъде внесен на първо четене в пленарна зала.
Становището бе прието със 7 гласували за, 1 - против и 4 - въздържали се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, доктор Китов.
Давам думата на народния представител Румен Русев, председател на Комисията по младежта, спорта и туризма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН РУСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа минист¬ри!
Комисията на две свои заседания обсъди предложения от Министерския съвет законопроект за държавен бюджет на Републи¬ка България за 1996 г. за финансиране на дейностите - физическо възпитание, спорт, туризъм, дейности на децата и младежта.
В заседанията взеха участие председателите на Комитета по младежта и децата и Комитета по физическо възпитание и спорт, представители на Министерството на образованието, науката и технологиите, Министерство на финансите и председателят на Българския спортен тотализатор.
В предложения проект е осигурен ръст на Комитета по физическо възпитание и спорт - 145,7 процента за Български туристически съюз, 132 процента - за Съюза на българските авто¬мобилисти, 109 процента за ученически лагери, студентски лагери и спортни съоръжения, 126 процента за дейностите на децата 256.2.
в националната детска база, 126 процента чрез Министерството на образованието, науката и технологиите за финансиране на научноизследователската дейност и спортни, културни, оздравител¬ни и други програми за децата, чрез Комитета за физическо възпи¬тание и спорт 129,6 процента, чрез които средства комисията счита, че ще осигури нормалното финансово обезпечаване за след¬ващите години.
Недостатъчни са предвидените средства за спортно-състеза-телна дейност в професионалните училища и за физическо възпита¬ние и спорт на студентите. Под равнището на миналата година са средствата, предложени за финансово обезпечаване на младежката дейност чрез Комитета за младежта и децата. Няма предвидени средства за капитални вложения за студентските лагери и спортни съоръжения. Въпреки значителния ръст спрямо миналата година на предвидените средства за изпълнение на програмата на българ¬ските спортисти за подготовка и участие в Олимпийските игри "Атланта '96" има недостиг от около 70 млн. лв., който комисията препоръчва да се покрие със средства от отчисленията на Българ¬ския спортен тотализатор.
Необходимо е в бюджета да се предвидят средства и за финансиране участието на страната в изпълнение на програмата "Младежта на Европа" в размер на около 4 млн. лв., която се реализира в края на месец ноември тази година. Тя възникна и в последното тримесечие на годината.
Комисията по младежта, спорта и туризма препоръчва предвидените в бюджета средства за подготовка и участие на българските спортисти в Олимпийските игри "Атланта '96" да се предоставят на Комитета за физическо възпитание и спорт в пълния размер, съобразно сроковете, утвърдени в програмата до 30 май 1996 г.
И накрая, комисията предлага проектът за Закон за държавния бюджет на Република България за 1996 г. да бъде приет на първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Русев.
Давам думата на народния представител Пламен Денчев, председател на Комисията по енергетика и енергийни ресурси. 256.3.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
На две свои заседания Комисията по енергетика и енергийни ресурси обсъди проекта за Закон за държавния бюджет за 1996 г., внесен от Министерския съвет на 1 декември 1995 г.
В хода на обсъждането бе направена връзка между тежкото финансово състояние на енергийния сектор и предложения проект. Накратко: финансовото състояние на енергетиката се характеризира със задълбочаващата се тенденция на ежегодно нарастване на загубите, като основните причини за това са - по-ниска цена на енергийната продукция в сравнение с производствените разходи; недостатъчни по размер амортизационни отчисления и необходимост от тяхната актуализация с цел реалното ценообразуване и осигурява¬не на средства за възстановяване и възпроизводство и липса на средства за изпълнение на инвестиционни програми, включително и по програмата за ядрена безопасност на атомната електрическа централа в Козлодуй; действието на Закона за добавената стойност по отношение на непризнаване на данъчен кредит на системата на енергетиката - има се предвид § 14 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавена стойност; неначис-ляване на разходи за фонд "Безопасност и съхраняване на радио¬активни отпадъци" и фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация", което на практика създава допълнително нереално оптимистична картина за енергийния отрасъл; Нерешеният проблем с взаимната задлъжнялост на енергийните търговски дружества, недостатъчен размер на производствените субсидии в държавния бюджет за 1995 г. за търговските дружества от топлофикацията и въгледобива, които покриват само една трета от техните загуби; лоша финансова дисциплина и трайната тенденция на неплащане или забавяне на плащанията от страна на фирмите-клиенти на търговските дружества поставят работата на енергетиката в усло¬вията на постоянен финансов дефицит, който доведе до създаването на § 17 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 1995 г.
Комисията подкрепя становището на правителството към Законопроекта за държавен бюджет за 1996 г. относно необходимост¬та от решителни мерки от страна на Комитета по енергетика, създа¬дената Комисия за енергийно държавно регулиране и стопанските ръководства в отрасъла за подобряване на организацията и управ¬лението на дейността, контрол и регулиране на разходите за произ¬водство и пренос на електроенергия и топлоенергия, работни запла¬ти, поддържане и други.
С оглед на недостатъчния размер на предвидените в проекта за държавен бюджет субсидии в размер на 4 млрд. 188 млн.лв. и невъзможността да се покрие очакваният финансов дефицит чрез средства от държавен бюджет и за преодоляване на тежкото финансово състояние на енергетиката, комисията предлага:
1. Да се осигурят необходимите средства в размер на 4 млрд. 350 млн.лв. за повишаване на безопасността на ядрените реактори на АЕЦ "Козлодуй" в съответствие с приетите от Народ¬ното събрание Закон за използване на атомната енергия за мирни цели и Закон за ратификация на конвенцията за ядрена безопасност.
2. В съответствие със Закона за използване на атомната енергия за- мирни цели, в разходната част на държавния бюджет, чл. 1, ал. 2, т. 1.9 да се допълни фонд "Безопасност и съхраня¬ване на радиоактивни отпадъци" със сумата 10 млн.лева.
3. По разработената програма на Комитета по геология и минерални ресурси за търсещо - проучвателни работи за нефт и газ до 2005 г. е целесъобразно да се завишат бюджетните средства за комитета със 120 млн.лв., в рамките на възможностите на държав¬ния бюджет.
4. С оглед подобряване на финансовото състояние на едно¬личните топлофикационни дружества, Министерският съвет да раз¬пореди на Министерство на финансите да извърши вътрешно безна-лично разчитане на дължимите задължения на "Булгаргаз" към държа¬вата и задълженията на топлофикационните дружества със 100 на сто държавно и общинско участие, включително и "Топлофикация -София" към "Булгаргаз" за консумиран природен газ за периода 1993-1995 година. Същата процедура да се прилага и през 1996 г.
Покриването на финансовия дефицит през 1996 г., произ¬тичащ от недостиг на производствени субсидии и сегашното равнище на фиксираните цени на енергийната продукция да се извърши чрез:
- засилване на контрола за по-ефективно използване на материални, трудови и финансови ресурси, подобряване на управ¬лението на фонд "Енергийни ресурси"; фонд "Енергийна ефективност" и търговските дружества;
преструктуриране на енергийния отрасъл, включително и закриване на губещи производства и дейности;
- провеждането от Министерския съвет на активна ценова политика на основата на стриктно прилагане на приетата от прави¬телството методика за образуване на цените в енергетиката.
6. С оглед увеличаване на постъпленията в държавния бюджет от данък добавена стойност и намаляване на финансовия дефицит на енергийните дружества и осигуряване на средства за ядрена безопасност на Атомната електрическа централа "Козлодуй", да отпаднат т. 5, 6 и 9 от § 14 на Закона за данък добавена стойност, считано от 1 април 1996 година.
7. В § 7 от законопроекта да се допълни нова алинея, в която предвидените санкции да се прилагат по специален ред за производства, субсидирани от държавния бюджет, с оглед отчитане недостига на производствените субсидии.
8. Комисията приема по принцип § 10 от преходните и заключителни разпоредби, като на второ четене ще предложи конкрет¬ни текстове за усъвършенстване на реда за събиране на държавните вземания.
Комисията по енергетика и енергийни ресурси подкрепя по принцип предложения Законопроект за държавен бюджет за 1996 година и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.
Становището е прието със 7 гласа "за" и 2 гласа "въздър¬жал се". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Емил Филипов -председател на Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии.
Да се готви доктор Йордан Ройнев.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! 257.2
Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии разгледа Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 1996 г. Комисията прецени, че в рамките на своите правомощия и контролни функции трябва да вземе отношение само по тази част на бюджета, която е свързана с предстоящи избори.
Министерството на финансите информира, че в чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8 "Други разходи" в бюджета, в общата сума от 21 млрд. 293 млн. и 700 хил.лв. са включени 946 млн. и 700 хил.лв., в т.ч. 3 млн.лв. за издръжка на ЦИК, 7 млн.лв. за частични кметски избори и 850 млн. и 400 хил.лв. за провеждането на избори за президент и вицепрезидент и резерв от 86 млн.лв.
Ние преценихме, че тези суми са напълно разумни и доста¬тъчни. Първо, трите милиона лева са необходими за текуща издръжка на постоянноработещата Централна избирателна комисия. Малко се опасяваме, че седемте милиона лева, които са планирани за частични кметски избори, може би няма да стигнат, тъй като ви е известно, че в пресата се появиха съобщения когато избран кмет, научавайки за своето възнаграждение, се отказва от кметското място и се налага да се провеждат нови избори. Да се надяваме, че такива подобни случаи няма да има много в нашата практика.
Що се отнася до сумата за самото провеждане на изборите от 850 млн., ние преценяваме, че може да се помисли в началото на следващата година да се обсъдят евентуални промени в Закона за избор за президент. Известно е, че желаещите за президенти в нашата страна са малко повече на глава от населението,отколкото би трябвало да бъдат в една нормална демократична страна. И ако вдигнем поне малко прага на подписите за кандидат-президентите - тази цифра в момента е пет хиляди подписа, в другите страни тя е 20, 50, 100 хиляди подписа за кандидат за президент - ако ние с консенсус в парламента стигнем до извода, че една такава корекция ще бъде необходима и разумна, то това ще означава, че ние няма да имаме 15, 20, 30 кандидат-президентски двойки, президент и вицепрезидент, а биха могли да бъдат порядъка на 5-10, което би било съвсем подходящо за нашия политически живот.
Поради тези обстоятелства, разказани допълнително към нашето становище, ние преценихме, че сумата, която Министерство на финансите е разчела в бюджета,е напълно достатъчна. Искам да ви информирам също така, че становището и реше¬нието беше прието с пълно единодушие от всички 11 членове на комисията, които бяха на това заседание. Благодаря ви за внимание¬то.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин
Филипов.
Давам думата на доктор Йордан Ройнев - председател на Комисията за развитие на планински, полупланински и гранични райони.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! На свое заседание на 7 декември т.г. Комисията за развитие на планински, полупланински и гранични райони обсъди предложения от Министерския съвет проект за Закон за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
След проведената дискусия комисията с мнозинство прие следните решения:
1. Приема по принцип Законопроекта за държавен бюджет
за 1996 г., внесен от Министерския съвет за първо четене.
2. В преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта
за бюджета за 1996 г. да се запише в отделен параграф извънбюджет-
ния фонд "Екологични проекти в планинските райони".
По време на дискусията, проведена в комисията, ние нямахме законопроекта, който беше внесен в Народното събрание, с който се решава въпроса за двата фонда, а именно "Национален фонд за околната среда" и "Републиканска пътна мрежа" и затова комисия¬та реши да бъде включено в нашето становище предложение за включ¬ване на фонд "Екологични проекти в планинските райони", за да може да бъдат обезпечени тези райони и тези проекти, които се лансираха в миналия бюджет.
3. Предлагам предвидените средства за обезпечаване на снабдяването с основни хранителни продукти на селищата до 500 жи¬тели да бъдат завишени от 150 млн. на 170 млн. лв. Уважаеми колеги, в предишния бюджет за 1995 г. вие всички си спомняте, че ние завишихме тази сума от 75 млн. на 110 млн. лв. Това изигра своя положителен ефект и сега, отчитайки реалностите, които съществуват в тези райони, ние считаме - мнението е на преобла¬даващата част, на почти всички членове на комисията, че тази сума трябва да бъде завишена с 20 млн. лв. По време на второто четене ние ще дадем предложение откъде да бъдат взети тези сред¬ства, за да бъдат осигурени тези 20 млн. лв. повече за нуждите на хората от планинските райони.
4. От средствата, предвидени за стимулиране на произ¬водството в чл. 1, ал. 2, точка 1.6.2 да се заделят 30 млн. лв. за осигуряване безплатен генетичен ресурс за развитие на говедовъдството, овцевъдството, козевъдството и свиневъдството в планинските райони. На всички нас е известно и това беше ста¬новището на всички народни представители, които участваха в дискусията, че е крайно необходимо ние да дадем тези 30 млн. лв., за да може всички онези, които желаят да развиват скотовъдството, а неговото място е в планинските райони, да имат възможност да получат ценен генетичен материал, за да може производител¬ността от животните да бъде по-висока, за да може наистина ние да обезпечим хората с известни доходи от тази тяхна дейност.
5. От предвидените средства за ремонт и зимно поддържане на четвъртокласната пътна мрежа на отделен ред да бъдат записани 35 на сто от тях за целево изразходване в планинските и полу¬планинските райони на страната. По преценка на колегите, които участваха в дискусията, това е един изключително важен въпрос. Той беше съгласуван с представители на Главно управление на пътищата и с представители на Министерство на финансите. По време на второто четене ние ще посочим онези пера от бюджета, от които могат да се прехвърлят средства, за да можем ние да запишем целево 35 на сто от предвидените в бюджета плюс тези допълнителни разходи за поддържане на пътищата и за тяхната рехабилитация в планинските и полупланинските райони.
6. Да се предвидят необходимите средства за намаляване
с 50 на сто на стойността на ветеринарно-медицинските услуги
в планинските и граничните райони на страната - един изключително важен въпрос, който също беше дискутиран в комисията и с пълно единодушие всички колеги, участващи в дискусията, потвърдиха, че този въпрос трябва да намери своето решение по време на вто¬рото четене на законопроекта за бюджета за 1996 г.
7. Да се завишат средствата във фонд "Тютюн" с 350 млн. лв., както беше предложено от колегите, които участваха в дис¬кусията, което аз съм длъжен да представя като становище на комисията пред уважаваното Народно събрание.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С това изчерпахме стано¬вищата на комисиите. Чакаме управителя на Българската народна банка господин Тодор Вълчев, който всеки момент ще дойде - тръг¬нал е от банката.
Ще използвам времето, за да ви направя няколко съоб¬щения:
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 19 декември, вторник, от 17,30 ч. в зала "Запад". Дневен ред: законопроект № 100.02-115 от 1 декември 1995 г. за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1995 г.
Работната група на Комисията по младежта, спорта и ту¬ризма ще проведе заседание на 19 декември - вторник от 15,00 ч. в кабинет 458 в сградата на Народно събрание на пл. "Княз Ал. Батенберг" 1 при дневен ред: Разглеждане на глава "Държавни органи" в законопроекта за физическо възпитание и спорт.
Пет минути след приключване на днешното заседание на Народното събрание в тази зала ще се проведе заседание на Интер¬парламентарната група за избиране на председател на Българската интерпарламентарна група.
Тъй като господин Вълчев го няма, давам десет минути почивка, след което ще продължим. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседа¬нието на Народното събрание. Давам думата на управителя на Българ¬ска народна банка професор Тодор Вълчев.
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважае¬ми народни представители, понеже преди почивката размених няколко не съвсем куртоазни реплики с народни представители от различни парламентарни групи, искам да започна с това, че бюджетът отразява политиката на правителството, с която Българска народна банка тясно сътрудничи, и не е задача и никога не е било задача на Българска народна банка да критикува правителствената политика. Това Българска народна банка в продължение на пет години не е направила по отношение на нито едно от правителствата, с които е работила.
Разбира се, правителствата са се допитвали до мнението на Българска народна банка и то главно в две направления. Едното направление е дали макроикономическата рамка изглежда реалистична и осъществима, а другото е мнение по отделни позиции повече по прихода на бюджета, отколкото на разхода, по обслужването на външния дълг и по взаимоотношенията с международните финансови организации, където мястото на Българска народна банка е равно на онова на Министерство на финансите. Следователно онова, което имам да кажа сега и което господин председателят на Народното събрание ме покани да се произнеса тук и да кажа, ще се отнася до тези пунктове, до това как оценяваме макроикономическата рамка, как оценяваме възможностите Българска народна банка да сътрудничи с Министерство на финансите при реализирането на бюджета - не се предвижда ние директно да го финансираме, пред¬вижда се бюджетът да бъде финансиран главно чрез държавните ценни книжа, но ние и в този случай играем определена роля там, - как стоят взаимоотношенията с външния дълг на страната, което в една част плащаме ние, в друга част плаща Министерство на финансите, купувайки валута от резерва на Българска народна банка.
Ако става дума за бюджетния дефицит, който е един много важен показател, мога да кажа, че един бюджетен дефицит, който се приближава до 5-те процента, надхвърля онова, което Междуна¬родният валутен фонд счита за приемливо в сегашните условия. Обикновено фондът иска дефицити от порядъка на 3,5 на сто, а този бюджетен дефицит се приближава до 5-те процента, но мисля, макар и това да кажа по-нататък, е, че ако бюджетният дефицит предвижда решаване на структурни проблеми, това и при последното посещение на мисията на фонда ни беше заявено, и фондът, и Светов¬ната банка биха приели и по-голям от 3,5 на сто бюджетен дефицит.
Що се касае до дефицита, мога да кажа, че той се поражда не от прекалено големи разходи. Това в срещи с представители на фонда и на Световната банка ние сме се опитвали да обясняваме и да кажем, че разходите на бюджета в нашата страна вече са свити до минимума, те са свити толкова много, че цели системи не могат да функционират или функционират с прекъсвания. И здра¬веопазването страда от недостатъчни средства, и системата на образованието страда от недостатъчни средства, и вътрешният ред, и полицията не разполага с достатъчно ресурси, да не говорим за армията и за цяла редица други сектори. Така че не може да се търси намаляване на бюджетния дефицит чрез по-нататъшно свива¬не на разходите, както някои хора в международните финансови организации все още мислят. Това не е възможно. Дефицитът може да бъде намален - и тук има една малка бележка, да не кажа на критика, но на упрек към министъра на финансите - това е, че работата лежи в приходите, в приходите не толкова по линията на увеличаване на данъчната тежест, колкото по събирането на данъците.
Министърът на финансите, както всеки министър на финансите иска да постигне и едното, и другото - да усъвършенства данъчното облагане, без да увеличава съществено данъчната тежест и да подобри събираемостта на данъците. Отчасти той е критикуван за това, че разчита на промени в законите, които още не са приети и ще трябва да минат през парламента, отчасти на административни мерки по събирането, които дават - министърът на финансите се изразява така - ограничен резултат. Но ние мислим, че именно в тази сфера съществуват определени резерви. И при сегашната система на данъчно облагане постъпленията на бюджета могат да се увеличат и могат да се увеличат осезаемо, стига достатъчно 259.2 да се стегне апаратът и стига да се създаде в страната атмосфера, в която да се счита ако не за престъпление, то за нарушаване на една морална норма да не се декларират данъци, да се укриват приходи, да не се плащат след това те.
Общо взето в нашата страна съществува една атмосфера, в която няма не само никаква наказуемост, но и няма никакво морално осъждане за онези, които не плащат данъците си. Справедли¬ви или несправедливи, леки или тежки данъците, докато те същест¬вуват, те трябва да бъдат плащани.
Извинете ме, че чета морал тук в този смисъл, но аз мисля, че в това отношение не само всички депутати, но и целият печат, и всички обществени организации могат да изпълнят своя дълг, като постепенно създадат атмосфера, в която неплащането на данък и укриването на доход може да се счита за голямо морално нарушение.
Онези данъци, които са укрити, онези доходи, които са укрити, представляват директна кражба от болниците на бинтове и лекарства, на апаратура, това е кражба от закуските на ученици¬те, това е нещо, което дълбоко ме възмущава.
Това относно неплащането на данъците. Не е точно моя задача да кажа това, а повече задача на депутатите.
Относно вноската на БНБ в бюджета като сума, доста значи¬телна, която може да намали бюджетния дефицит. Ние през 1995 г. не изпълнихме гласуваната от вас сума като приход на бюджета. Сумата, която беше записана в бюджета за 1995 г., е 25 млрд.лв. Помолихме тогава министъра на финансите да не включва тази сума. Казахме това и в Народното събрание. Това представляваше известна критика към разчета на Министерство на финансите в тази сфера и бяхме критикувани, че се бъркаме в една работа, която не е наша, а ние трябва да изпълним ангажимента си. Нашите приходи и разходи са много ясни, те зависят в много голяма степен от една крайно неприятна работа, която се нарича инфлация, и от лихвения процент. Зависят и от други неща, но най-малко зависят от нашите непосредствени разходи, от това колко високи заплати получаваме. Ние получаваме високи заплати, неприлично високи заплати, но не са това най-съществените причини. Половината от нашите разходи като институция са разходи за издръжката на паричното обращение - това са разходите по печатането на банкнотите, по тяхното транспортиране, разпределение, събиране, унищо¬жаване, нови емисии и т.н. Това са половината от всички наши разходи.
Приходите, както казах, зависят от услугите, които указваме, а тези услуги са главно рефинансиране на търговските банки. Колкото сме по-рестриктивни в рефинансирането, колкото по-малко ги рефинансираме, толкова по-малко лихви получаваме и следователно по-малки отчисления за б
Колкото е по-ниска инфлацията, следователно, колкото са по-ниски лихвите, толкова нашите приходи са по-малки и, следо¬вателно, по-малки са отчисленията ни в бюджета.
Понеже тази година приблизително от средата инфлацията спадна осезаемо и ние свалихме лихвите на няколко пъти от 72 до 34 на сто, естествено спаднаха постъпленията на Българска народна банка. И ние ще можем да изпълним онази сума, която ще се движи някъде между 16 и 18 млрд. лева, но няма да достигнем гласуваната от вас сума.
От тази гледна точка нашите сметки са съвършено открити. Вие можете винаги да ги проверите. А може винаги да ги провери и съществуващата вече Сметна палата, за да се убеди в правомер¬ността на действията на Централната банка.
Що се касае до вноската ни в тазгодишния бюджет, министъ¬рът на финансите е записал една сума от 9 млрд. и 800 млн. лева, значи почти 8 милиарда и 7 милиарда по-малка от сумата, която ще внесем през 1995 г. Ние сме я внесли практически, с много малки разлики.
Той се ръководеше от това, че в разговорите с него ние казахме: "Господин министър, ние не можем да приемем двуцифрено число, милиарди над 10 - в никакъв случай". И той избрал едно число много близко до 10. Макар че би могло да бъде числото при едни точни разчети. Нашите първи разчети, и когато говорихме в Министерския съвет, затова бяхме поканени там, сумата там беше записана като 20 милиарда. А нашият първи разчет показваше нещо малко над 2 млрд. лева. Значи министърът очаква 20, а ние каз¬ваме не 20, а 2 милиарда.
Разбира се, по-нататъшното преразглеждане на сумите показа, че ние можем да доведем сумата до около 5 млрд. лева. Сумата от 9 млрд. и 800 млн. лева също е постижима, може да се направи такава вноска. Но тази вноска изисква ние да предприе¬мем строго определени мерки, които за банковата система няма да бъдат много приемливи. Би трябвало или да повишим лихвите, което представлява вече бреме и за бюджета, и за народното стопан¬ство, или да увеличим нещо, от което господа депутатите, без да ги обиждам, малко разбират, така наречените задължителни минимални резерви на търговските банки, които те държат при СР/ВР 260.1
нас. Сега те държат 11 на сто от влоговете при нас като задължи¬телни минимални резерви. Те са много нискоолихвяеми. Ако ние увеличим този процент на 13 или на 15 на сто, нашите приходи веднага силно нарастват. Но това е много неприятно за банките. Ние бихме могли тези нискоолихвяеми минимални задължителни резер¬ви да ги превърнем в безлихвени. Те бяха безлихвени по времето на министър Иван Костов, но след това ние увеличихме олихвяемост-та им до един приемлив размер, за да облекчим малко положението на банките. Това също за търговските банки би било крайно неприем¬ливо .
И така ние или ще се опитаме да видим до какви и с какви мерки в тези сфери добре балансирани бихме могли да се- движим, за да можем и да постигнем сумата, записана в проектобюджета и, следователно, да я изпълним и това да бъде поносимо за народно¬то стопанство.
Ако в процеса на разглеждането главно в Икономическата комисия и в Комисията по бюджет и финанси тази величина 9 млрд. и 800 млн. лева, и ако господин министърът с неговите помощници може да намери възможности да намали тази сума, тя ще бъде по-реално изпълнима и ще представлява по-малко бреме за търговските банки. Така че по този пункт има още малко да се говори.
Един много съществен пункт, господин председател, аз се поразпуснах, защото Вие казахте, че може да се говори повече...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имаме половин час още.
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Аз мислех да бъда съвсем кратък, но профе¬сорите се увличат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Време имаме, пари нямаме.
(Смях)
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Много е съществен вторият пункт, който искам да отбележа, а именно за инфлацията в макроикономическата рамка от 20 на сто. Тази година, 1995, бележи едно голямо постиже¬ние. Не искам да кажа, че това постижение се дължи само на това правителство. Тъкмо напротив, Международният валутен фонд казва, че силното спадане на инфлацията през 1995 г. се дължи на съби¬тия, които са се разиграли през 1994 г., главно в покачването на курса на долара спрямо лева и в създаването на стимули за експорт и в постигането на положителен търговски баланс и на един стабилен през цялата година, относително стабилен валутен 260.2 курс, който валутен курс изигра, това мога да кажа без никакво самохвалство, защото не се дължи само на нас, изигра ролята на главна антиинфлационна котва през тази година. Този относително стабилен валутен курс, който се движеше межзу 65 и 69, сега 70 лева за долар, през цялата година.
Темпът на инфлацията спадна до 29,5 до м. ноември включи¬телно и няма да бъде по-висок от 32 до 33, срещу 122 през миналата година. Тази антиинфлационна котва и с по-нататъшното понижаване на инфлацията от 33 през тази година до 20 през следващата година, както е заложено в макроикономическата рамка, е възможна само при рестриктивна, антиинфлационна политика, т.е. при поддържа¬не на относително стабилен валутен курс.
Разбира се, като казваме относително стабилен валутен курс, министърът на финансите искаше този курс да се движи в пълна паралелност с инфлацията, първоначално. Ние казахме, че е желателно левът да се обезценява по отношение на долара малко по-бавно, отколкото инфлацията. И господин министърът на финансите възприе нашата гледна точка. Следователно може да се очаква, че през годината левът ще се обезцени по отношение на долара с 15 до 18 на сто, да не кажем 20 на сто, за да бъде под темпа на инфлацията. Това означава, че курсът би могъл да отиде до 82, 83, 85 вече би било много в самия край на годината. Това е постижимо.
Но това е постижимо само при рестрикция на Централната банка. Това е постижимо, ако ние днес рефинансираме широко тър¬говските банки и ако си служим нетолкова с високи лихви. Ние се намираме от един месец под доста силния натиск на валутния пазар за покачване на курса на долара и не позволихме този курс на до¬лара да направи през този месец, през миналия и през този месец никакъв скок. И постигнахме това не чрез покачване на лихвите, което би обременило и бюджета допълнително, би обременило и произ¬водствените предприятия и би било приветствано, може би, само от вложителите в банките, а главно чрез ограничаване на ликвидността. Тоест ще държим парите догодина оскъдни и като ги държим оскъдни парите и не рефинансираме търговските банки широко. Така, както за съжаление през последните два месеца Държавна спестовна каса доста широко рефинансира търговските банки, за което тази сутрин разговаряхме с тях и казахме, че в това отношение тяхната полити-260.3
ка не трябва да бъде в разрез с политиката на Централната банка. И те напълно възприеха тази позиция. Следователно търговските банки трябва да бъдат предпазливи при предоставянето на кредити и много грижливи при събирането на старите си кредити. Това не означава да орежат реалната икономика от по-нататъшно финанси¬ране, но това означава да не дават и да не създават лоши кредити.
Те могат да раздават широко лоши кредити, ако ние широко ги рефинансираме. Ние няма да правим това през следващата година. Ще има промени в ръководството на Българска народна банка. Но еки¬път там е такъв и линията е такава, че аз мисля, че и новото ръководство на Българска народна банка ще има, разбира се, извест¬на приемственост. Едни ще си отидат, други ще останат. И новото ръководство на Българска народна банка ще следва тази рестриктивна политика, още повече че в това отношение ние като държава не сме съвсем независими. Ние не можем в тази област специално да се откъснем от една линия, която Международният валутен фонд препоръчва - на стабилни пари, на ниска инфлация и на антиинфла-ционна политика.
И от друга страна, като поддържаме един относително стабилен валутен курс, относително стабилен, ние ще позволим експортът да бъде така активен, както беше през тази година и да донесе големи постъпления по платежния баланс. Тоест да се поддържа конкурентоспособността на българската индустрия. Най-добре е тази конкурентоспособност да се поддържа чрез инова¬ции, нови инвестиции, модернизиране. Но това изисква много пари. Това сега не може да стане. Няма кой да даде тези пари, нито бюджетът ги има, нито частният сектор ги има в достатъчна степен, нито чуждият капитал така широко ще нахлуе. Затова по-простият инструмент е просто при съществуващата машина, машинария, при съществуващата производителност на труда, още повече там има резерви, чрез промяна на валутния курс да се поддържа конкуренто¬способността на българския експорт. Това ставаше през цялата тази година и може да бъде повторено през следващата година.
Това ставаше през цялата тази година, може да бъде повторено през следващата година и по този начин да постигнем положителен търгов¬ски баланс, положителен баланс по текущите плащания (по текущите плащания малко по-иначе) и по общия платежен баланс, за да можем да имаме излишъка, с който да обслужваме дълга, тъй като дългът, който имаме да обслужваме, следващата година е голям, по-голям, отколкото тази година. Ще трябва да платим 1 млрд. 250 млн. долара, т.е. почти, хайде да не ги обръщам сега тук в левове, за да обс¬лужваме лихвите и погашенията по стария и по новия ни дълг. По-го¬лямата част са плащания по стария ни дълг. Това е дълг, натрупан до 1990 г., свързан с преговорите и споразуменията, които сключих¬ме с Парижкия клуб и с Лондонския клуб. Значи това са старите наши плащания, плюс онези задължения, които ние имаме към други наши кредитори, и задължения на търговските банки като Стопанска банка и Минералбанк главно, но и някои други банки, също така натрупани през онзи период. Но също така ще обслужваме и новия си дълг, част от парите, които получихме от Международния валутен фонд, не от Световната банка, а от Международния валутен фонд, тъй като Между¬народният валутен фонд предоставя краткосрочни кредити, и тези средства, които бяха предоставени през 1991, 1992 и частично 1993 г. По тях вече има не само плащания на лихви, както при Све¬товната банка, но има плащания на лихви, плюс погашения, и то •шсирани погашения. При Международния валутен фонд това са почти 300 млн.долара плащания. Те се включват в тази сума от 1 млрд. 250 млн., която казах, сума, която трябва да бъде платена през тази година. По отношение на Световната банка нямаме такива маси¬рани погашения. Там имаме само текущите лихви.
Дефицитът се предвижда в бюджета да бъде финансиран главно чрез емисии на държавни ценни книжа, т.е., не банково. И там има нещо друго споменато - финансиране от населението. Финансиране от населението чрез покупка на държавни ценни книжа се предвижда в размер само на 8 милиарда. Тази сума е малка. Ние постигнахме това заедно с Министерството на финансите, но главно ние плащайки сметката, чрез една широка кампания, в която разяснявахме на населението, че държавните ценни книжа са най-сигурната инвестиция. И българинът, който никога не е купувал
държавни ценни книжа, никога, или много рядко... Има, разбира се, и "Бежански заем", и "Стабилизационен заем", има "Заем на свободата" и заем на не знам си още какво, има и такива заеми, но общо-взето българинът е купувал малко държавни ценни книжа. Сега редовият българин финансира държавата. И това е най-неинфла-ционното финансиране. Сумата от 8 млрд., по наша преценка, финан¬сиране от населението е малка. Ние мислим, че тази сума би могла да бъде почти двойно по-голяма. Или ако не иска министърът да запише двойна сума, той би могъл да даде сумата до 11, до 12, до 13 милиарда и населението охотно ще предостави тези средства.
Можем да постигнем определени резултати, и на това се надяваме, чрез приток на капитал от чужбина. Но този приток на капитал от чужбина ще бъде възможен, само ако правителството, както е заявило своето намерение, действително осъществи и масова¬та, и в случая е особено важно - касовата приватизация, и предло¬жи... Непрекъснато при нас идват представители на банковия свят и представители на деловия свят от Запада, които казват: идваме в България и искаме да купим това и онова предприятие. Разбира се, искат да купят на ниска цена, няма никакво съмнение в това. Но ние се натъкваме на невероятни бюрократични пречки и на липсата на готовност в държавния апарат да се поеме отговорност. Ако това бъде преодоляно, а това може да бъде преодоляно и на привати¬зацията да бъде даден тласък, ще постъпят в страната средства, които ще облекчат, защото това са приходи по платежния баланс на страната, това са свежи пари и свежи инвестиции, които ще улеснят и обслужването на външния ни дълг. Защото тези средства, превърнати в България частично в долари, частично в левове, за да бъдат инвестирани при нас, доколкото са се превърнали в левове, ще се превърнат в наличности по валутния резерв на страната.
Ако ние постигнем споразумение с Международния валутен фонд и Световната банка, атмосферата чувствително ще се подобри. И струва ми се, че господин Кинкейт, който ще представи на 20-и в Международния валутен фонд допълненията към своя доклад, а неговият доклад относно това правителство, това не са мои думи, това са думи на Международния валутен фонд и са доста критични и доста критично се оценява липсата на достатъчно воля от страна на правителството да осъществи структурни реформи, но на мен ми се струва, че в разговорите си с правителството и с Централната 261.2 банка Международният валутен фонд получи впечатление, че прави¬телството, това е повече работа на правителството, отколкото наша работа, ние имаме някакъв дял главно в реформирането на банковата система, и то не решаващ, но някакъв дял, получиха впечатление, че правителството сериозно има намерение да осъществи мерки на структурната реформа, които няма да се реализират в една година, а ще се проточат във времето, но могат да бъдат реализирани. Тогава можем да разчитаме на малки суми.
Ние вече суми от 150 млн.долара, колкото ще получим от Световната банка по споразумението с ФЕСАЛ, разглеждаме като малки. Или онези суми, които бихме получили от Международния валутен фонд, които още не са уточнени, но могат да надхвърлят 300 милиона или да стигнат до 500 милиона. Но и сумите, които ще получим от Европейския съюз, и сумите, които ще получим от Европейската банка за възстановяване и развитие, която е готова да даде 100 милиона долара (милиона долара, не лева!) на една банка, на Обединената българска банка за нейната рекапитализация при изпълнение на определени ангажименти от наша страна и от Европейската инвестиционна банка.
Аз тук говоря само за обществени средства, за средствата на обществени организации. Но онези суми, които биха дошли и от частния капитал, могат да дадат значителен принос за едно положително салдо по текущата и по балансовата сметка, и по капиталовата сметка на платежния баланс за страната.
Мога да кажа, че интересът на чуждите банки към България нараства. Само през последната седмица ние разговаряхме с две големи чужди банки, не мога да им кажа имената, не бива да казвам техните имена, които искат да получат лиценз за откриване на дъщерни предприятия, субсидия ли, както ние ги наричаме, или клонове в нашата страна. Разбира се, това не значи, че всяка седмица идват по две първокласни банки. Не, но ние разговаряхме и те връчват своите документи и са готови търпеливо да чакат, за да разгледаме техните документи и да им дадем лиценз за откри¬ване на клонове. Този интерес на чуждите банки към нашата страна осезаемо нараства, а те обикновено или предхождат, или следват своите клиенти. Тоест, тук бихме могли да постигнем един, ако не преломен момент, но все пак едно съществено подобрение в сравнение с предшестващите години.
И накрая, това е последната точка, това е много деликатна¬та тема за обслужването на дълга. Аз вече споменах, че сумата е 1 млрд. 250 млн. през следващата година. И това е върхът. По по-раншни наши разчети върхът лежеше в 1997 г. Сега в 1997 г., тъй като тези суми непрекъснато се разглеждат, преразглеждат, преизчисляват и уточняват, сумата е по-малка. Там, в 1997 г. тя е 1 млрд. и 60 млн., т.е., около 200 млн. по-малка. Обслужване¬то на този дълг е едно тежко бреме за страната и изисква голямо напрежение, изисква много експорт. А експортът се превръща в тези условия, особено при ниската покупателна способност на населението в страната, в главния фактор на растежа.
Ние разполагаме в настоящия момент.. .С era журналистите, като чуят тази работа, която ще кажа, утре ще я напишат в негатив¬на светлина, но аз искам да интерпретирам в позитивна светлина, без да отбегна рисковете. Ние направихме разчета. Нашият резерв към края на ноември възлиза на 1 млрд. 408 млн., валутният ни резерв без златото. Заедно със златото това са още 400 млн., значи 1 млрд. и 800 млн. Но ако имате в следващата година плаща¬ния в размер на 1 млрд. и 250 млн. и ако вашият баланс е уравно¬весен, тогава това означава, че в края на 1996 г. вие ще стоите с един малък валутен резерв и тогава ставате атакуеми от всички възможни посоки.
Следователно много важно е платежният дебаланс през годината да бъде позитивен. А този платежен баланс може да бъде позитивен и ако страната реализира през следващата година спора¬зумение с фонда. Затова аз винаги съм се застъпвал за това да постигнем споразумение с фонда.

Разбира се, най-добре е Фондът по отношение на вас, както и Световната банка да бъдат неутрални. Най-добре е да бъдете като Норвегия, Белгия или Холандия и да не се нуждаете от никакъв кредит, да няма кой да ви гледа сметките или минавай¬ки покрай вас да направят само един преглед по § 4 на Устава на Международния валутен фонд, за да изготвят един доклад, който нищо не променя по отношение на вашата страна. Това е най-благоприятното състояние, но ние сме далече от това състояние и това състояние би могло да бъде постигнато само след много години. Докато се намираме в състоянието, в което сме сега, въпреки че има хора, свързани с правителството и дори министри, които считат, че можем и без тях, моето дълбоко убеждение е, че ние в този момент не можем без тях. Затова в първото тримесечие на 1996 г. трябва да водим сериозно преговорите. Министърът на финансите готви в момента заедно с министъра на икономическото развитие един материал, който в неокончателна форма, приемат го във формата на един проект, представя политиката на правител¬ството, в това число и политиката на банката, за да послужи като документ за намеренията - те приемат и те такъв един доку¬мент, защото друг в момента не може да бъде представен. Ние имаме увереността и аз имам уверенията, че господин Кинкейт ще добави в своето изложение в сряда пред Борда на Международния валутен фонд една по-позитивна картина, отколкото се съдържаше в неговия писмен материал, връчен още в началото на този месец. И ако водим разговорите и проведем наистина мероприятията, можете да считате, че още в първото тримесечие или малко след това ще сключим споразумението, което споразумение веднага ни отваря вратите. Иначе негативното впечатление от страната ще бъде веднага разпространено в целия финансов свят и в между¬народните финансовите организации и мъчно в Европейския съюз ще получите повече пари. Или от Европейската инвестиционна банка. А и частните инвеститори ще се въздържат. Затова нашето мнение, че това е необходимо.
Споменах, че ние се намираме от месец и половина под натиска на пазара. Под натиска на пазара, който натиска за покачване на курса на долара. Ние се отбраняваме много успешно. Дори миналата седмица им дадохме един горчив урок, като ги пуснахме да отидат до 71 лв. за долар и след това се върнахме
на 70,30 лв. и всички, които минаха на открити доларови позиции, загубиха лихвите по 5 стотинки всеки ден загуба само от лихвите плюс това загубиха курсова разлика, т.е. загубиха на долар по лев и дори по повече от лев и сега атаката в момента я няма, но всеки момент може да бъде подновена.
Ние смятаме, че ако извършим плащанията, които имаме да извършим до края на годината, а ние ще ги извършим, нашият валутен резерв до края на годината ще се намали от сумата, която имаме през ноември със сто, в най-неблагоприятния случай с още 150 млн. долара. Тоест, тя ще слезе на 1 млрд. и 250 млн. Тази сума гледана от равнището на резервите, които сме имали в края на 1994 г., в края на 1993 г., в края на 1992 г. и т.н., е добра. Тоест, ние през цялата година сме плащали, платили сме 1 млрд. и въпреки това имаме повече, отколкото в края на която и да била година преди това. Това е резултат от състоянието на цялата икономика и от жертвите, които цялото население дава. От тази гледна точка е добра, но лоша и недоста¬тъчна от гледна точка на това, че ни предстоят тежки плащания и не се знае, че от гледна точка на платежния баланс дали 1996 г. ще бъде толкова благоприятна, колкото беше 1995 г. Може и да не бъде. И понеже тук има рискове, ние предприемаме, аз не мога да обявя тук точно какво предприемаме, но предприемаме такава подготовка, която да има възможност да ни даде - няма да спомена дума и няма да направя никакъв намек - но да ни даде ресурс, за да можем да плуваме догодина и в най-неблаго¬приятната ситуация. Но ако ще трябва да пристъпим към такива мерки, тогава когато ще ги реализираме, ние трябва преди това да дойдем в парламента или най-малко в неговите комисии да кажем какво сме подготвили и какво ще реализираме и няма да можем да го реализираме без ваше съгласие. Така чеот тази гледна точка е необходимо, разбира се, съгласието на правителството, но е необходимо и съгласието на парламента.
Извинете, че ви отекчавах с тези работи, но те касаят бюджета и касаят дейността на една институция, която е институ¬ция на цялата нация и която - обичам да правя такива сравнения -но Българска народна банка е като железниците: трябва всички правителства да участват в използването и на този инструмент!
Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Закривам заседанието. (Звъни) Следващо заседание - вторник, 9 часа сутринта. Заседанието на Интерпарламентарния съюз се отлага поради липса на кворум.
Закрито в 13,50 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов
СЕКРЕТАРИ:
Илко Савов Митко Нитов