Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1994-01-13

Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Снежана Ботушарова.
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Давам думата на госпожа Катя Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на СДС искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка.
(15 ч. и 20 ч.)

(След почивката)

15 ч. и 55 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Утре, петък, 14 януари, е ден за парламентарен контрол. Следва да отговорят на следните актуални въпроси и питания:
1. Министър-председателят Любен Беров на актуални въпроси от народните представители Петя Шопова, Йордан Куцаров, Емил Капудалиев, Красимир Желязков, Едвин Сугарев, Мими Виткова, Иван Гайтанджиев, Велко Вълканов и Минчо Минчев и на питания от народните представители Сашо Стоянов, Златимир Орсов, Кирил Желев, Вълкан Вергиев и Христофор Събев;
2. Министърът на търговията Валентин Карабашев следва да отговори на питания от народните представители Васил Златаров и Вълкан Вергиев;
3. Заместник министър-председателят и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев следва да отговори на актуален въпрос от народната представителка Елисавета Миленова и народния представител Филип Ишпеков и на питане от народния представител Васил Златаров;
4. Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Константин Аджаров, Клара Маринова, Николай Добрев, Мирослав Дърмов и Любомир Начев.
5. Министърът на териториалното развитие и строителството Христо Тотев следва да отговори на актуален въпрос от народната представителка Елка Константинова;
6. Министърът на външните работи Станислав Даскалов следва да отговори на питания от народните представители Елка Константинова и Иван Генов;
7. Министърът на отбраната Валентин Александров следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Тошо Пейков и на питане от народния представител Васил Михайлов;
8. Министърът на науката и образованието Марко Тодоров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Руслан Сербезов и Георги Игнатов и на питания от народните представители Елка Константинова, Петър Марков, Васил Златаров и Тошо Пейков;
9. Министърът на здравеопазването Танчо Гугалов следва да отговори на питания от народните представители Георги Карев и Васил Златаров;
10. Министърът на транспорта Кирил Ерменков следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Звездалин Кафеджиев, Стойчо Шапатов, Бончо Рашков, Захари Захариев, Георги Божинов, Евгени Друмев, Иво Атанасов, Емил Капудалиев и Борис Александров и на питания от народните представители Константин Тодоров, Маньо Манев и Васил Златаров.
11. Министърът на финансите Стоян Александров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Гинчо Павлов, Елисавета Миленова и Филип Ишпеков и на питания от народните представители Маньо Манев и Тодор Тодоров;
12. Министърът на промишлеността Румен Биков следва да отговори на питания от народните представители Ивайло Ловджиев и Васил Златаров.
В заседанието на 14 януари няма да могат да вземат участие министър Георги Танев поради отсъствие от страната и министър Ивайло Знеполски поради годишен отпуск.
Сега моля господин Александър Джеров да заповяда като председател на Законодателната комисия, за да докладва на второ четене Закона за акцизите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател. Знаете отвчера, че докладът следва да бъде изнесен от господин Георги Николов, защото той е основният докладчик по този законопроект, а същевременно при него има твърде много предложения, които са от чисто икономически характер. Поради това той започна доклада и смятам, че ще бъде най-правилно той пак да продължи своя доклад по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Александър Джеров.
Господин Николов, заповядайте, за да докладвате на второ четене Закона за акцизите. 24.3
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Свищов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред предлагам да гласуваме за допускането в залата на заместник-министъра на финансите господин Бисер Славков, който всеки момент ще дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Моля режим на гласуване. Гласуваме за това господин Бисер Славков да бъде допуснат в пленарната зала при обсъждането на законопроекта за акцизите.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 175 народни представители, за 174, против няма, въздържал се 1 народен представител. Приема се.
Моля господин Славков да заповяда в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Вчера бяха гласувани първи и втори член на закона. Стигнахме до чл. 3, който в сегашния си текст е от четири алинеи:
"Чл. 3. (1) Лицето, което извършва сделки или оказва услуги по чл. 1, ал. 1, е длъжно в 14-дневен срок от започване на съответната дейност да се регистрира за целите на този закон. Това не се отнася за физическо лице, което произвежда вино или ракия.
Ал. 2. Регистрацията се извършва чрез подаване на регистрационен формуляр в данъчната служба по мястото на седалището или местожителството на лицето.
Ал. 3. Регистрираното лице е длъжно да уведоми данъчната служба за всички промени на данните, посочени в регистрационния формуляр в седемдневен срок от нейното постъпване.
Ал. 4. Регистрираното лице е длъжно да отбелязва данъчния си номер върху всеки документ, свързан с облагането."
По този член е направено предложение от мене, съгласувано с Министерството на финансите, за следните промени: 24.4
Първо, в ал. 1 думите "извършва сделки" да се заменят с "произвежда стоки" и съответно думите "оказва услуги" - "извършва услуги", като в края на второто изречение - "вино или ракия", се добави "по раздел III от тарифата".
Това предложение за промяна в думите, особено "извършва сделки", се налага, тъй като акцизът е еднофазен данък и е необходимо да се направи тази промяна.
С оглед на постигане на единство между гласувания вече Закон за данъка върху добавената стойност се предлага нова редакция на ал. 2, 3 и 4.
Новата редакция на ал. 2: "Регистрацията се извършва от данъчната служба по седалището или местоживеенето на лицето въз основа на писмено заявление и представлява неразделна част от общата данъчна регистрация."
Алинея 3 - "Регистрираното лице е длъжно да уведоми писмено данъчната служба за всяка промяна на данните по заявлението в 14-дневен срок от нейното настъпване."
И ал. 4 - "Данъчната служба издава на регистрираното лице данъчно удостоверение."
Казах, това са текстове, съгласувани с Министерство на финансите и съответстващи на текстовете в приетия вече Закон за данъка върху добавената стойност.
Други предложения, господин председателю, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Най-напред гласуваме направените предложения за заместващи текстове. Най-напред гласуваме направените предложения за заместващи текстове по чл. 3, ал. 1, така както бяха докладвани от заместник-председателя на комисията господин Николов. Моля, режим на гласуване. Гласуваме новото предложение за ал. 1 на чл. 3.
Гласували 154 народни представители, за 133, против няма, въздържали се 21.
Заместващите текстове на ал. 1 се приемат.
Сега гласуваме новата редакция на ал. 2, както бе докладвана от господин Николов. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители, за 117, против 10, въздържали се 18. СД/КП 25/1.
Приема се тази нова редакция на ал. 2.
Сега гласуваме направеното предложение за нова редакция на ал. 3. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 162 народни представители, за 137, против 15, въздържали се 10 народни представители.
Сега гласуваме новата редакция на ал. 4. Моля, режим на гласуване. Гласувайте тази нова редакция. (Реплики в блока на СДС)
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин председателю, прощавайте, аз прочетох всички алинеи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И аз ги запомних.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Госпожица Русева, изглежда, не е чула. Ако искаме просто само така...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: В момента, господин Николов, върви гласуване и нека не водим реплики от парламентарната трибуна.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Моля за извинение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 167 народни представители, за 150, против 4, въздържали се 13.
Тази редакция на ал. 4 се приема.
Сега гласуваме целия текст на чл. 3. Господин Манев преди това. Заповядайте, имате думата.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, мен ми се струва, че е необходимо да прегласуваме чл. 1, тъй като това, което записахме - "произвежда стоки", изключва сделките, които ще бъдат извършени внос на коли и други от този порядък. Затова трябва да бъде: "произвежда или внася стоки".
Аз моля господин Славков да вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Славков, заповядайте за Вашето отношение. 25/2. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Направеното предложение е основателно, тъй като в случая става дума за сделки, които ще бъдат и от производители на стоки и услуги, и от вносители. И като се има предвид, че акцизът ще бъде при първа сделка начисляван и внасян, безспорно в случая се изпуска цяла една група от субекти, които ще се явят вносители.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Други мнения по въпроса? Реплика не може да правите, господин Манев, на изказването на господин Славков. (Шум и реплики в залата) Да, разбрах, но въпросът не е по процедура, а е по същество. (Реплики от Златка Русева, които не се разбират) Става дума за текст, който е в ал.1. Но най-добре е да се направи оспорване от име на парламентарна група.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Кога? Сега не е гласувана ал.1. Как тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, сега не е. Става дума за допълнение.
Заповядайте да го направите, господин Костя Караиванов.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателствуваща! Наистина е направен този пропуск, тъй като целта на регистрацията е да се обхванат всички тези, които ще произвеждат, съответно ще извършват и първата сделка, която подлежи на облагане, както и тези, които ще внасят такива акцизни стоки, те също трябва да бъдат обхванати от регистрацията. С текста, който се гласува, се регистрират само производителите, но не и вносителите.
Затова от името на парламентарната група предлагам да допълним ал.1, като след думата "произвежда" се добави изразът "или внася".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай се гласува допълнителен текст към ал.1 за думите "или внася". Моля, режим на гласуване. Гласува се допълнителен текст към вече гласуваната ал.1.
Гласували общо 152 народни представители. От тях 124 за, 12 против, 16 въздържали се. НЧ/КТ 26.1
Приема се този допълнителен текст.
Господин Костов, имате думата, заповядайте!
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, колеги! Направената добавка в ал.1 на чл.3 разкрива, че текстът е слаб така, както е създаден, защото фиксира като лица, длъжни да се регистрират, производителите на стоки и услуги и вносителите на стоки и услуги. А по общия текст и по-правилно е да се запише: "лица, които извършват сделки със стоки и услуги и внос". Това е най-общият текст - подлежат на регистрация, след като оперират с тези стоки.
Затова аз оспорвам гласуването и предлагам отново да вземе думата господин Бисер Славков, но мисля, че това е текстът, който трябва да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е оспорване на гласуване. Нека обаче да чуем и по същество.
Господин Славков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако се върнем към този текст, който е "извършва сделки", реално в него ще се включи целият кръг от стопански субекти и той е най-чист, тъй като е и най-общ. Това означава, че тук ще влязат и производителите на стоки и услуги, тук ще влязат и вносителите на стоки и услуги, тук ще влязат и търговците-посредници, които също могат да бъдат данъчно задължени с акциз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, моля за Вашето мнение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, текстът, който предложих за гласуване, е дело на Министерството на финансите. И аз моля Министерството на финансите просто да си уточни позицията. Акцизът е еднофазен и само този, който на старта произвежда акцизна стока, или извършва акцизна услуга, той ще начислява съответния данък. Това е позицията на Министерството на финансите, това е тяхното предложение.
Просто моля господин Славков с екипа, с който работи, да си изяснят позициите. Не е виновен докладващият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Костов, за реплика. 26.2
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми колеги, веднага ще ви дам пример за случай, при който се търгува от търговец, който не е производител на стока. Примерно, държавният резерв разпродава част от горивото, което е в наличност. Той не е производител, ще дължи ли акциза на бюджета? Няма да дължи акциз при така записаният текст, защото нито е вносител, нито е производител на горивото.
Затова предлагам да се приеме общата формулировка. Просто е излишно да се спори според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Костя Караиванов има думата. Става дума за една поправка на текста, която звучи по-общо.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, по предложението в законопроекта акцизът е еднофазен данък и той се заплаща само при първата сделка. След това, при всички останали препродажби на стоките от отделни посредници или търговци тези сделки вече не се облагат с акциз. Те ще се облагат само с данък върху добавената стойност.
Ако ние приемем това предложение, което се прави тук от уважаемия господин Костов, това значи не само тези, които ще дължат акциз, но и всички останали търговци, които ще търгуват с акцизни стоки, но които няма да дължат акциз, тъй като за тази стока вече ще е бил платен акциз при първата сделка, те също да трябва да се регистрират за този закон, което ще усложни много данъчната регистрация и данъчната администрация.
Освен производителите, които ще извършат първата сделка, което ще се облага, и вносителите, които ще заплащат акциз при вноса на акцизна стока, просто няма други, които да е нужно да бъдат регистрирани по закона, тъй като други няма да извършват първа сделка и няма да дължат акциз.
Затова мисля, че последното предложение, което беше гласувано, е перфектно и предлагам да не се приема предложението за повторно прегласуване на ал.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Славков иска думата. Заповядайте! 26.3
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам наистина да обявя, че господин Николов няма вина, тъй като и двата текста са предложени при разработка от Министерството на финансите. Но имайки предвид, че ако се върнем към първия текст "извършва сделки", той е един общ текст, който в никакъв случай не противоречи на това изискване за еднофазност на акциза. Блаогдаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай Вие считате, че има основание предложението на господин Костов да се гласува като алтернативно. Нека да уважим волята. Тук икономисти спорят, аз самата не мога да направя преценка.
Текстът на ал.1 един вид е приет. Става дума за заместващ текст. Тук се прави предложение за нов заместващ текст в ал.1, който господин Костов каза. Господин Славков казва, че министерството го е правило по време на дебатите.
Моля, режим на гласуване. Гласува се за заместващ на вече гласувания текст. Ако трябва пак да го кажа.
Моля, господин Костов, бихте ли го казали още веднъж.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Старият текст, който беше най-общ и точен, е: "Лице, което...", думите "произвежда стоки или извършва услуги по член и т.н.", се заменя с "лице, което извършва сделки или оказва услуги и е вносител по чл.1, ал.1 е длъжно и т.н.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Един текст е гласуван. Този се предлага да бъде заместващ. Ако залата го приеме - приеме, ако не го приеме - остава това, което е било преди това.
По същия текст ли? Първо е господин Йовчо Русев, той вдигна преди Вас ръка, господин Димитров. Става дума за този нов текст. Нали, господин Русев? Заповядайте! 26.4
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, уважаеми колеги, смятам, че текстът би могъл да бъде ясен и по-точен, ако бъде следният:
"Лице, което извършва сделки със стоки, оказва услуги или извършва внос..." и текстът си остава нататък.
Мога да го повторя още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, моля Ви, моля за внимание. Господин Иван Костов има утвърдително становище за тази редакция.
ЙОВЧО РУСЕВ: "Лице, което извършва сделки със стоки, оказва услуги или извършва внос..." и останалото си върви така, както е по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Костов, възразявате ли на тази формулировка?
ИВАН КОСТОВ (от място): Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Иван Костов не възразява на тази формулировка на Вашето предложение.
Нека да гласуваме, залата ще реши.
Моля, режим на гласуване, гласува се предложението на господата Иван Костов и Йовчо Русев. Заместващ текст за началото на ал. 1, изречение първо.
Гласували са 167 народни представители, от тях за са 146, против са 2, 19 се въздържат. Приема се този заместващ текст.
И сега се гласува чл. 3 с четирите алинеи, както бяха вече приети в нови редакции и допълнения.
Моля, режим на гласуване. Гласува се чл. 3.
Гласували са 169 народни представители, от тях за са 166, против 1, 2 се въздържат. Приема се текстът на чл. 3 на второ четене.
Моля, господин Николов, следващия текст да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Чл. 4 с една алинея.
"За сделка със стока или услуга по раздел едно и две на тарифата от местно производство акцизът се начислява, събира и внася в държавния бюджет от регистрираното лице, а за внасяните ВТ/ЗТ 27.1 стоки - от митническите органи.
По раздел три на тарифата акцизът се начислява и внася в държавния бюджет от физическото лице, произвело вино или ракия".
Тъй като в следващите членове, които предстои да бъдат приемани, подробно се разписва кой къде внася съответно акциза има направено предложение от мен, съгласувано с Министерство на финансите, за отпадане на този чл. 4, което моля да подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения има ли, господин Николов?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Няма. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, благодаря Ви. Иска ли някой думата?
В такъв случай първо се гласува предложението чл. 4 да отпадне. Който е за отпадането, гласува със зелено, който е против - червено.
Гласува се да отпадне чл. 4. Да, който е да отпадне текста - гласува със зелено, който е против - с червено.
Гласували са 164 народни представители, от тях за са 148, против няма, 16 се въздържат. Приема се предложението отпада чл. 4.
Моля, господин Николов, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Чл. 5 с две алинеи.
"Ал. 1. Дължимият акциз се определя:
1. при сделка със стока или услуга от местно производство - като процент върху продажната цена на производителя, невключваща акциз, когато сделката се извършва между лица, които не са свързани, или се извършва между свързани лица и договорената продажна цена не е по-ниска от цената на стоката или услугата на свободния пазар, освен случаите по т. 3.;
2. за стока от внос, като процент върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси;
3. когато сделката със стоката или услугата от местно производство се извършва между свързани лица и договорената продажна цена е по-ниска от цената на стоката или услугата на свободния пазар, като процент върху цената на стоката или услугата на свободния пазар. 27.2
Ал. 2. За произведено вино и ракия от физическо лице дължимият акциз се определя като абсолютна сума в лева за всеки литър произведено вино и за всеки алкохолен градус, произведена ракия".
В Бюджетната комисия днес се разглеждаха членове 5, 6 и 8. На тази основа е внесено от мен предложение, което вероятно ще претърпи редакционни промени по чл. 5 със следното съдържание:
"Чл. 5. (1) Дължимият акциз се определя, както следва:
1. при сделки с вина, спиртни напитки, пиво и тютюневи изделия и при вноса им - като абсолютна сума в лева, определена в тарифата за съответната група;
2. при организиране на хазартни игри с изключение на лотариите, томболите и залаганията като абсолютна сума в лева за тримесечие за всеки игрален автомат, игрална маса или друго игрално съоръжение;
3. при организиране на лотарии и томболи, както и входни билети за барове, вариетета, еротични и други подобни спектакли - като процент от номиналната стойност на билетите, фишовете или талоните, даващи право на участие;
4. при организиране на залагания върху резултатите от спортни състезания или други случайни събития - като абсолютна сума в лева, равна на петкратния размер на максималната печалба, предвидена в разрешението за организиране и провеждане на залагането;
5. за произведените вина или ракии от физически лица над размерите по чл. 2, т. 3 - като абсолютна сума в лева за всеки литър произведено вино и за всеки алкохолен градус, произведена ракия.
Ал. 2. В случаите извън предходната алинея дължимият акциз се определя:
1. при сделка със стоки или услуги от местно производство като процент върху продажната цена на поризводителя, невключваща акциз, когато сделката се извършва между несвързани лица или се извършва между свързани лица и договорената продажна цена е по-ниска от пазарната цена на стоката и услугата;
2. при внос на стоки - като процент от митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси; 27.3
3. при сделки със стоки или услуги от местно производство между свързани лица, когато договорената продажна цена е по-ниска от пазарната цена на стоката или услугата - като процент върху пазарната цена на стоката и услугата".
Това е текстът, предложен от Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения има ли, господин Николов?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Имаше предложение от страна на господин Бончо Рашков за нов начин за определяне на акциза за алкохолните стоки. Моля да чуем неговото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте. Господин Рашков, имате думата. След това господин Йовчо Русев ще я има. 27.4
БОНЧО РАШКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението ми е относно допълнение на чл. 5, ал. 1 от проектозакона. То е направено перфектно от преди приблизително три месеца и е в пълно съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. С него предлагам да се изведе друг принцип за определяне акциза за алкохолните напитки. В законопроекта, който сега обсъждаме, се предлага акцизът при сделката със стока местно производство, в това число и алкохолните напитки, да е "процент върху продажната цена на производителя, невключваща акциза". Това, което преди малко прочете господин Николов, аз поне като народен представител не разполагам с него, сега за пръв път го чух.
ИВАН КОСТОВ (от място): Обсъждаме чл. 5, ал. 1.
БОНЧО РАШКОВ: Моля? Член 5 обсъждаме сега.
Правя предложение чл. 5, ал. 1 да се допълни с една нова точка втора, която да има следното съдържание:
"2. при сделки със спиртни напитки - вина и пиво, като абсолютна сума в лева за всеки алкохолен градус."
Основното предимство на предложението ми е, че то е икономически по-справедливо и по-изгодно за производителя, защото предвижда облагане с акциз само на съдържанието на питието. Докато по досегашната система се облага с акциз освен питието и амбалажът, в това число бутилката, етикетът и т.н.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това го махнахме днес.
БОНЧО РАШКОВ: Господин Димитров, аз гледам това, с което разполагам, на базата на което съм направил и предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека господин Рашков да си каже предложението.
БОНЧО РАШКОВ: По този начин стойността, която е заложена в проектозакона, с който ние разполагаме, неоснователно и нелогично се облага допълнително и амбалажът, с който той се оскъпява и при това положение се поставя производителят, който използва амбалаж, облагаем с акциз, при неравностойно положение спрямо производителя на други стоки, който ползва необлагаем акциз. ББ/КП 28/1.
И второ, нарушава се логиката за прилагането на акцизите, според която те са форма на косвено данъчно облагане с цел регулиране и ограничение потреблението на вредните за здравето стоки.
Оттук следва принципът, който извеждаме, да облага с акциз само съдържанието - в случая питието.
Този принцип е по-прогресивен и се използва в редица европейски страни, които са водещи в това производство.
Сега аз разбирам, че Бюджетната комисия е взела предвид това предложение и го е вградила в нейното и в този смисъл аз съм съгласен и подкрепям това предложение, за което предварително благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Рашков, бихте ли погледнали предложенията при господин Георги Николов, за да видите доколко е отразено Вашето предложение.
Господин Костов, искате ли думата за реплика?
За реплика ли? Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не знам дали ще прозвучи като реплика, но това, което предлага господин Рашков, ние днес го обсъдихме и наистина е включено в текста, който ви прочете току-що господин Николов.
Обаче от друга страна, господин Рашков, аз съм до известна степен и на Вашето мнение, защото винаги съм протестирал тук, в тази зала, когато законите се обсъждат на парче. Тоест когато се доработват в движение и когато народните представители нямат представа какво се приема в момента.
Така че ако и Вие възразите, ако мнозинството намери за необходимо, моля ви се, кажете този закон да го оставим за след някой и друг ден, когато ви го представим в пълен вид заедно с тарифата, за да видите за какво става дума. Защо? Защото наистина текстът, който ви чете господин Николов, без тарифата е нищо. Без да видите тарифата, вие не знаете как ще се облагат спиртните напитки, вината и т.н. Когато видите тарифата, може би вие ще бъдете убедени, че предложението наистина е резонно и че наистина в тарифата са взети предвид вашите прпедложения за облагане на всички напитки, които съдържат алкохол като алкохолен градус и то горе-долу, разбира се, за да облекчи и събирането на данъци. 28/2.
Така че аз бих направил едно формално предложение в момента, макар че взимам думата за реплика. Предлагам да прекратим обсъждането на законопроекта. Горе-долу мисля, че ние за нещо такова се уточнихме, само в краен случай приехме, че можем да продължим да го обсъждаме. Да се представи в цялостен вид заедно с тарифата на вниманието на вас и на всички наши колеги и утре, когато започнем да го обсъждаме, впрочем другата седмица, всички да знаят за какво става дума. Иначе наистина ние сме комисия, но ние сме помощен орган на парламента и на народните представители и можем само да съветваме какво трябва да правят. Обаче по-добре ще ви съветваме, ако имаме цялостния писмен материал. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика ли ще правите, господин Костов?
Имаше реплика към господин Бончо Рашков. Ако той иска, може да отговори, ако счита за необходимо.
Заповядайте, господин Рашков.
БОНЧО РАШКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз лично не намирам, че това, казаното от господин Димитров, беше реплика. Изразявам съгласие с направеното становище, че трябва да се отложи сега приемането на текста, за да се подготвят проектовариантите, да се запознаем подробно с тях и другата седмица да може спокойно да дебатираме и да приемеме закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има предложение за отлагане на разискванията. Противно стантовище?
Господин Иван Костов има думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Между предложенията, които ви се предлагат, няма принципно различие и затова те могат да бъдат систематизирани в един текст. Някои предложения от типа на това, което господин Рашков направи, са намерили отражение даже в двата варианта, които аз държа в ръцете си в момента. Обаче тези варианти народните представители ги нямат.
Ето защо аз считам, че предложението на господин Венцеслав Димитров, въпреки че малко ще отложи обсъжданията, ще направи напълно ясен този много важен данък на народните представители, ако се систематизират тези неща. 28/3.
И за нуждата на систематизацията искам да направя няколко бележки по това, което тук се е прочело.
Първо, считам, че е необходима от юрист добра редакция на самите текстове, защото в този вид те са написани от икономисти и звучат много тромаво и много сложно. Може би един компетентен юрист или двама биха могли да изгладят текстовете така, че да звучат добре. И това ми е първата забележка.
Изключително дълъг, труден за четене и много непонятен е текстът на целия чл. 5. Вътре в чл. 5 има два или три принципа на облагане с акциз. Тези три принципа могат да бъдат отделени в отделни алинеи, да бъдат редакционно оформени и да бъдат дадени така, че да е съвършено ясно кой в коя група към коя алинея попада. Това ми е втората бележка и втората препоръка.
Третата препоръка е вече конкретна. При чл. 3 на проекта от 10 януари и при чл. 2 от проекта на господин Георги Николов има следния принцип: "При организиране и провеждане на хазартни игри (с изключение на еди-кои си) като абсолютна сума в лева за тримесечие на всеки игрален автомат, игрална маса или друго игрално съоръжение".
В Бюджетната комисия се разбрахме, че този текст става пълноценен, ако към чл. 1 се гласува една добавъчна ал. 3, която да дефинира необходимостта от тази форма на облагане, която е нещо между акциз, лиценз и т.н. Правя тази забележка, че това е крайно необходимо да бъде направено.
Освен това аз възразявам срещу думата "организиране и провеждане на игри" в проекта от 10 януари и "организиране", както е в проекта на господин Георги Николов.
Най-добре е да не бъде "организиране", защото терминът е неясен, а да бъде "при използване на игрални автомати, игрални маси и други игрални съоръжения с изключение на лотарии, томболи, залагания, като абсолютна сума в лева за тримесечие на всеки един от тях".
Това е член, който урежда една специална форма на облагане. Тъй като този, който, примерно, в моя квартал е сложил два игрални автомата, може да каже: "Аз не съм организирал хазартната игра. Те стоят тук тия" - и може даже да не се установи кой е собственикът, кой е организаторът и т.н., тъй като тази практика е широко използвана. Но ако се запише: "използване 28/4. на игрален автомат", тогава данъчният агент може да влезе и в момента, в който просто види, че над игралния автомат няма документ за платения акциз, той просто веднага може да затвори заведението и изобщо да приложи закона. Затова нека да запишем: "използване на игрални автомати и т.н.", както беше текстът. Ще бъде по-чисто. Защото в противен случай наистина ще бъде сложно. 28/5.
Предлагам и една поправка, която е производна от гласуваната от нас ал. 1 на чл. 3. Тя е в ал. 2... Ще ви объркам, защото двете предложения, които държа в ръцете си, са различни, но тя по смисъл е в последния текст: "При сделка със стока или услуга от местно производство като процент върху продажната цена" тук е записано - "на производителя, невключваща акциз"... Значи, определя се начинът на облагане - с акциз, който е свързан с производителя на стоката, както беше в ал. 3. Затова тук "на производителя" трябва да отпадне.
Значи, текстът може да бъде така: "При сделка със стока или услуга от местно производство като процент върху продажната цена, невключваща акциз"... Щом има продажна цена, невключваща акциз на акцизна стока, данъкът се определя и се дължи. Аз мисля, че това е основният принцип, така че отпада "на производителя". Считам, че е съвсем естествено да отпадне "на производителя".
Терминът "лица, които не са свързани" не е добър. Трябва да се пише "несвързани лица", както е във Вашето предложение, господин Николов, но другото е по друг начин. Нека си бъде "несвързани лица".
Това са моите бележки.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега аз моля да уточните предложението господа Рашков и Димитров - отлагане на по-нататъшното обсъждане на законопроекта като цяло или само на текст.
Господин Русев, виждам Ви, че искате думата, обаче има процедурно предложение.
Какво предлагате - отлагане на разискванията по целия законопроект или само по този текст?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Целият да се отложи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Отлагаме разискванията. Не можем да ги прекратим, защото те са в начална фаза.
Господин Николов, имате думата.
Господин Русев, ако предложението не се приеме, ще Ви дам думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Уважаеми колеги, аз ви моля да се опитаме там, където има различия, а те не са съществени с някои от бележките, които господин Костов каза тук ВЙ/ЛТ 29.1. се съгласявам, но за жалост това не е проект на Георги Николов. Наистина експертите от Министерството на финансите не могат да внасят... Пак напомням! Това го внесоха те и жалкото, че днес, когато в Бюджетната комисия присъстваха много колеги, които се изказаха, не бяхме докрай във всички текстове конкретни.
Отлагането би могло да стане и аз ще помоля тогава да застане господин Димитров и той да води вече закона, а аз ще си правя предложения. Много е лесно да търсим поводи за отлагане на закона.
Член 5 можем да го прескочим. Член 5 можем да го оставим заедно с тарифата, но той е свързан с 6 и 8, поради което, ако решим да продължим - без 5, 6 и 8. Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие предлагате за чл. 5 само?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): За чл. 5, 6 и 8, останалите да си продължат - от чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Русев, по същия въпрос имате думата.
Има две предложения - едното е да се отложат разискванията по целия законопроект, а второто е - само по членове 5, 6 и 8.
Да чуем господин Русев по същия въпрос.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, уважаеми колеги.
По същество ние навлизаме в най-съществената част на този закон - определянето на основата на облагането на акциза. Тази формула, която ще приемем в закона, засяга не само търговците и производителите на тези акцизни стоки, засяга и производителите на суровините за производството на тези стоки, засяга един широк кръг от хора и ние не можем да си позволим да обсъждаме един закон, без да имаме целия текст на този закон пред себе си и всички предложения, за да можем да намерим най-добрата формулировка. Затова на мен ми се струва, че трябва да подкрепим предложението за отлагане на дискусията по закона и то с определена дата, при което да препоръчаме на Бюджетната комисия да проведе извънредно заседание... Моля за внимание, господин Димитров! Господин Димитров! 29.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за внимание!
ЙОВЧО РУСЕВ: Бюджетната комисия да проведе извънредно заседание във вторник...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това вече го решихме...
ЙОВЧО РУСЕВ: Именно! И в сряда ние да разполагаме с пълния текст на закона, за да не допуснем досадни грешки, каквито сме направили в редица други закони.
Затова предлагам да бъде подкрепено предложението за отлагане на дискусията днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Бисер Славков иска думата. Заповядайте, след което ще гласуваме двете предложения по реда на постъпването им.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Действително чл. 5, 6 и 8 са свързани и в тях се определят не само принципите за облагане на отделни сделки, но те са свързани с тарифата, със сроковете за внасяне и направленията на вноските.
В този контекст безспорно може да се гласува цялостно, когато е налице и тарифата, когато налице към тарифата ще предложим и извършени разчети, които показват как се определя размерът на акцизите.
В същото време обаче аз бих предложил да продължи гласуването по останалите текстове, тъй като в останалите членове се разглеждат постановки и разпоредби, които в една пряка връзка не са с чл. 5, 6 и 8. Мисля, че това е възможно да стане и няма да навреди на тези основни въпроси, които са засегнати в тези три члена.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
В такъв случай ще има логика в начина, по който ще се гласува. Най-напред ще се гласува да се отложи... (Шум и реплики в залата)
Моля ви! (Венцеслав Димитров реплекира от място)
Господин Димитров, разбрахме, че Вашата комисия във вторник ще има извънредно заседание в 13 часа. Добре, ще има, разбраха колегите. 29.3.
Първото предложение да се отложат разискванията по целия закон. То ще се гласува първо.
Второто предложение е да се отложат разискванията по текстовете на чл. 5, 6 и 8, така че много добре преценете, уважаеми колеги, какво всеки иска.
Ако се гласува първото предложение - спираме разискванията по законопроекта. Ако то не получи мнозинство, ще гласуваме второто предложение да се отложат разискванията само по чл. 5, 6 и 8.
ИВАН КОСТОВ (от място): Ама тук трябва да включим и чл. 7!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Е, добре де - и 7. После ще го уточним, ако е и 7. Така че това са двете предложения. Предполагам, че всеки е решил за себе си кое подкрепя, затова моля режим на гласуване. Гласува се първо по-радикалното предложение: да се отложат разискванията по целия законопроект. И ако то не се приеме, ще се предложи второто - да се отложат разискванията само по няколко текста.
Гласува се предложението да се отложат разискванията по целия законопроект!
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 174 народни представители, от тях за 80, против 71, 23 се въздържат.
Отклонява се това предложение.
Второто предложение е да се отложат разискванията по чл. 5, 6 и 8.
Господин Николов, така ли са - 5, 6 и 8? А 7?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Включете и чл. 7!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Значи 5, 6, 7 и 8, казва господин Николов.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте!
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 166 народни представители, за 147, против 10, 9 се въздържат.
Приема се предложението - отлагаме дебатите по текстовете на чл. 5, 6, 7 и 8 за следващата седмица, за първото заседание. 29.4.
Господин Николов, имате думата, за да докладвате следващия текст. 29.5.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Свищов: Чл. 9, законопроекта от вариант Законодателна комисия.
"Физическите лица производители на вина и ракии внасят акциза в бюджета на съответната община в седемдневен срок от подаването на декларация за произведените количества или от издаването на производствените листи".
Има направено предложение, внесено от мен, да има следната редакция.
Чл. 9. "Физическите лица, производители на вина или ракии над размерите по чл. 2, т. 3 внасят акциза в бюджета на съответната община в седемдневен срок от даването на декларацията за произведеното количество вино или от издаването на производствения лист за ракия".
Тъй като само тези, които са над 400 л и над 2000 алкохолни градуса те са задължени да начисляват за тях съответно и да се внася акциз се слага това уточнение в законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата по текста и предложението за нова редакция.
Иска ли някой думата?
Господин Иван Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Редакционно, госпожо председателстваща.
Колеги, аз предлагам текста да бъде: "Физическите лица, производители на вино или ракия над размерите по чл. 2, т. 3 внасят акциз в бюджета на съответната община при подаването на декларация за произведеното количество вино или ракия, но не по-късно от седемдневен срок след издаването на производствения лист за ракията". Тоест...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (встрани от микрофоните): А за виното?
ИВАН КОСТОВ: Виното е - при подаването на декларацията да се плати. Защото това е делничен ден, хората отиват да подадат декларацията и могат да платят.
Аз не виждам защо веднъж ще ходи да подава декларация, а след това ще ходи да плаща.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Получава се двоен режим за виното и за ракията. МС/ЗТ 30.1
Мисля, че този текст, който е предложен още от господин Иван Костов, когато беше внесен законопроекта, като министър на финансите, трябва да се подкрепи - "седемдневен срок". Действително е възможно да има, но от данъчните органи трябва да се извърши и проверка дали действително това е количеството. Насрещна проверка. И затова е нужен срок, в който да се даде възможност евентуално на данъчните органи да извършат такава проверка, дали няма скриване на количество вино или ракия.
Така че моля ви, да подкрепите текста, който прочетох като заместващ на чл. 9.
"Физическите лица, производители на вина или ракии над размерите по чл. 2, т. 3 внасят акциза в бюджета на съответната община в седемдневен срок от подаването на декларация за произведеното количество вино или от издаването на производствения лист за ракия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако няма други предложения, да гласуваме най-напред заместващия текст на господин Георги Николов.
Моля, режим на гласуване. Гласува се заместващия текст на чл. 9, предложен от господин Георги Николов.
Гласували са 153 народни представители, за са 119, против 3, 31 се въздържат.
Приема се този заместващ текст, така че това е текстът на чл. 9 след второто четене.
Моля, господин Николов, да продължите със следващия тест.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Чл. 10. "Акцизът, платен за стоки, които в последствие са били изнесени, се възстановява от държавния бюджет на износителя в 30-дневен срок от износа".
Има направени няколко предложения.
Едното е на Икономическата комисия със следното съдържание на чл. 10.
Чл. 10. "Когато лице изнесе акцизна стока, закупена от производител начисленият акциз се възстановява по ред, определен с наредба на министъра на финансите". 30.2
Господин Йовчо Русев предлага в първоначалния текст на чл. 10 "30-дневен срок" да бъде заменено със "7-дневен срок".
Днес след разискване в Бюджетната комисия се стигна до друг текст, който правя предложение за заместващ на чл. 10.
Чл. 10. "Когато лице изнесе стока за която е внесен акциз в републиканския бюджет, той се възстановява по ред и в срок, определени с Правилника за прилагането на закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йовчо Русев има думата, след това господин Венцеслав Димитров ще има.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Аз разбирам, че трябва да бъде защитаван интересът на бюджета и на фиска, но не може когато ние, производителят на вино - физическото лице го задължаваме в 7-дневен срок от наливането на виното да си плати акциза, когато бюджетът трябва да възстановява парите за изнесените стоки, да му даваме 30-дневен срок.
При това състояние на финансите на фирмите-производители, на износителите, когато срокът е 30-дневен, те плащат акциза при вноса още на митницата, при преминаването на стоката границата, а при износа на акцизни стоки, възстановяват правата си по акциза след 30-дневен срок.
За много от фирмите това представлява тежко финансово бреме. И когато предложих срока да бъде установен на 7 дни, аз имах предвид, че данъчните органи нямат особена работа да извършат когато съберат досието, този който е изнесъл го представя в съответната финансова служба, то включва в себе си всички документи, в това число преминаването на стоки зад границата. Установява се, прави се някаква кратка проверка и в 7-дневен срок се връщат парите. Защото и сега финансовите служби си позволяват да не връщат с месеци наред на фирмите парите от акциза при извършен износ и ги поставят в изключително тежко състояние, което е тежко и поради много други фактори, но няма смисъл да се добавят и фактори с този закон допълнително.
И затова, аз ви моля много, нека да бъде на равноправни балансирани начала. 30.3
Ние задължаваме всеки в 7-дневен срок да плати дължимото към фиска, нека така да бъде добър бюджета и неговата система в същия срок да възстановяват средствата, когато са изнесени акцизни стоки. Ще има справедливост, ще има логика и по този начин няма да създаваме допълнителни затруднения на тези фирми, които желаем да се развиват сега. Това са малките и средни предприятия, които изключително трудно понасят такива финансови затруднения.
Затова ви моля да подкрепите предложението за 7-дневен срок!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Русев, само трябва да уточните, ако в заместващите текстове се приема, тъй като там е казано: "по ред и срок определени от ...". 30.4 ЙОВЧО РУСЕВ: Аз смятам, че не трябва да оставяме това да бъде определяно с правилник или наредба. Законът, както е категоричен за дължимото към бюджета, така трябва да бъде категоричен и за дължимото от бюджета към данъкоплатеца, към гражданина, към производителя. В този смисъл задълженията по този текст не трябва да бъдат оформяни в допълнителен правилник или допълнителна наредба. Той трябва да бъде категоричен, както е категоричен в другите задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие подкрепяте текста на Законодателната комисия?
ЙОВЧО РУСЕВ: На Законодателната комисия с изменението със седемдневен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Аз също искам да направя една добавка към варианта, който днес беше уточнен в нашата комисия. Разбира се, аз съвсем не отричам, че има доста логика в това, което каза господин Русев. Но господин Русев, ние едва ли можем да предвидим всички случаи днес и тук, в закона. И затова неслучайно в преходните и заключителните разпоредби се определя да направят правилник. Да се надяваме, че в правилника тези проблеми ще бъдат решени. Но наистина в много от нашите закони, които касаят вносно-износния режим и връзката му с фиска, с митата, търговците и държавата са поставени в крайно неравностойно положение. Всички интереси на държавата и на фиска са защитени и ние наистина искаме да ги защитим, защото стават много заобикалки, фалшификации и т.н., обаче в ущърб на интересите на търговците.
Затова правя следното предложение: към текста, който беше предложен накрая от господин Николов, около който днес се обединихме в Бюджетната комисия, да се добавят няколко думи. За някои те са саморазбираеми, но моето предложение се базира на един реален казус, който се оказва, че у нас нито митницата, нито служителите, нито даже заместник-министрите в Министерство на финансите не могат да решат.
Касае се, когато стоката е изнесена, не е минала държавната граница, а се намира в безмитната зона, т.е. има характер пак на износ, тя може да престои там, но нека търговецът, който БП/ЙА 31.1 е извършил тази операция, да не носи бремето на увеличените разходи. Защото така или иначе тази стока не за потребление в нашата страна, тя е за износ. Знае се икономиката на страната ни колко зависи от износа и ако не се направи такова нещо, то ще затормози износа.
Затова предлагам следното допълнение: "Когато лице изнесе - тук вече е допълнението, - включително и в безмитните зони акцизна стока - и оттук продължава, - за която е внесен акцизът в републиканския бюджет ..." Значи предлагам да се гласува допълнение към този текст: "включително и в безмитните зони".
За някои е ясно, но мисля, че ако се фиксира точно в закона, тогава няма да имат право нито митническите органи, нито данъчните органи да го тълкуват по друг начин. Това е една уточняваща разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Русев, имате думата за реплика. Заповядайте.
ЙОВЧО РУСЕВ ( ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, напоследък започват да се прокрадват текстове, които включват свободните икономически зони като някаква чужда територия, като нещо, което може да служи за някакъв буфер. Безмитните зони са част от територията на страната. Едно такова включване на безмитната зона или на свободната икономическа зона е само предпоставка за злоупотреба, само предпоставка за избягване от фискалните задължения на съответния търговец ли е, производител ли е. Вие виждате, че сега стотици хиляди тонове стоки по документи минават през митниците, оформя се ограбването на фиска по отношение на акциза на дължимите данъци. А тогава, когато стане това в безмитната зона или в свободната зона, е много по-лесно за манипулиране.
Затова аз нямам нищо против в бъдеще, когато се установи и улегне статутът на безмитната зона ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Той е уреден с указ.
ЙОВЧО РУСЕВ: Той може да е уреден, но както виждате, господин Димитров, границите на страната не можем да защитим от контрабандно преминаване на стока, от оформянето по документи за стотици милиони левове, а Вие искате вътре в страната да бъде уреден. Това не е нито по силите на митниците, нито на данъчните органи да установят строг контрол за тези митнически зони. 31.2
Аз съм съгласен с Вас, че в едно бъдеще, когато се установят много по-ясни, много по-добре регламентирани, когато нашата държава стане държава на закона, тогава би могло. Но в този хаос, в който се намираме сега, това е само една вратичка за ограбване на фиска. И то ще бъде за сметка на производителите, на обикновените хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Димитров. Имате право на дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз право да си кажа просто съм изненадан от изявленията на господин Русев, който е народен представител. Такива изявления да прави един човек, да кажем, който се намира вън от Народното събрание ... Обаче, господин Русев, тези неща са уредени нормативно. Има укази, Вие искате, апелирате даже тези укази да не се спазват. Извинете, какво правим ние в Народното събрание? Нали правим закони, за които се надяваме, че изпълнителната власт ще осигури тяхното спазване. Едно е свободно зона, в която не се плащат данъци и т.н., друго е безмитна. Тя затова е безмитна, защото е извън митническата територия. Вие казвата: дайте да ги махнем и утре. Ами указите са създадени, господин Русев. Вие апелирате точно в момента тия укази да не се спазват. Аз не знам, тук има юристи, те ще Ви помогнат да се ориентирате в материята. Обаче това, за което пледирате, е извънредно опасно. Има закони, които трябва да се спазват, тия закон няма да ги спазваме сега, защото е много опасно, ще ги спазваме след пет или десет години! Къде отивате, господин Русев!
Аз не знам кой е човекът, който ще каже кои закони ще се спазват и кои закони няма да се спазват. Извинете, това е нещо извънредно опасно и това е нещо против самите производители, против самите търговци - това, което пледирате. Защо? Господин Русев, моля Ви се, обърнете внимание, заради Вас говоря. Дано да няма други като Вас.
В Англия на 40 км. от Лондон "Балканкар" има едно дъщерно дружество. Той поддържа склад, който има характер, който има правата на безмитна зона. Тоест ние изнасяме електрокари за там, складираме ги в центъра на Англия, не където са безмитните зони, до границите, складираме ги и не плащаме вносни мита, плащаме ги едва когато минат една, може да се каже, ограничена с лента граница, на честна дума едва ли не на хората, които 31.3 работят и които ни представляват. И когато ги продадем, едва тогава плащаме вносните мита. Дотогава не ги плащаме. А Вие какво апелирате - в България такива работи, въпреки че са създадени, да не се спазват а другите страни да ни отвръщат с подобен жест?
Извинете, господин русев, но за мене това, което правите, е най-малкото една проява на юридическо невежество. Ето тук имате юристи, попитайте ги за какво става дума. Указът има характер на закон, трябва да го спазвате. Вие казвате: дайте да не го спазваме този указ, след пет-десет години - като станем нормална страна. Ами тогава какво правим ние в Народното събрание? Нали правим закони?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: малко излязохме извън темата. Господин Русев, лично обяснение - накрая, ако искате.
ЙОВЧО РУСЕВ (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, не може, това е дуплика. Не можете сега да се включите в дискусията. Накрая като лично обяснение или някъде между изказванията.
ЙОВЧО РУСЕВ: Не е лично обяснение, то е свързано със закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Процедурата мисля че е изрично да я напомням. Господин Димитров направи изказване, Вие ...
ЙОВЧО РУСЕВ (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще Ви дам след малко думата, ако искате - за изказване, сплетете вътре Вашия отговор към господин Димитров.
ЙОВЧО РУСЕВ (от място): Не ме карайте да играя на процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ясно, но нямаме тази процедура: депутат пита - депутат отговаря. Нека ако някой друг иска да вземе думата. Има думата господин Бисер Славков. След това ще Ви дам думата, но нека да не прозвучи, че се обяснявате един друг. 31.4
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По първия въпрос - предложения текст, който днес бе обсъждан в Бюджетната комисия, редът и сроковете за възстановяване на акциза да бъде определен с правилника към закона - се имаше предвид и още един съществен, важен момент. При сега действуващата законова уредба съобразно Закона за събиране на държавните вземания ние сме задължени във всички случаи, когато трябва да възстановяваме акциз, данъци и други вземания, които са извършени, да извършваме първо проверка, за да установим дали съответното данъчно лице няма друго задължение към бюджета. И в случая, тъй като става дума за една доста богата схема от търговски сделки, при която ще се включат и посредници, на които реално ще трябва да се възстановява акциз, да се извършва проверка по веригата на тези лица и да се установяват техните задължения в 7-дневен или в 14-дневен, та дори и в 30-дневен срок, това просто е немислимо. Практиката вече го е доказала и в това отношение безспорно трябва да се развиват в един правилник самите схеми на сделки, при които ще се възстановява акциз, и на тази база реално да се определят срокове, без наистина да се ощетяват неправомерно фирмите.
Що се касае до втория въпрос, който господин Димитров предложи, той също е безспорно изключително актуален, но тук има доста тежки проблеми. Ние с него лично в последно време гледахме един такъв проблем и се оказва, че независимо от указа за тези зони, независимо от това, че за всяка зона се издава постановление на Министерския съвет, в което има и архитектурна част, има и комуникации и стопанска част, има и АД, което управлява тази зона, въпреки това истината е една: в момента там няма организиран контрол, който да следи стоките, които влизат в тази зона, респективно стоките, които излизат от тази зона. Реално митническата администрация действува на един нормален режим, тоест дневно, докато в нощните часове тези складове са оставени без всякакъв контрол. СД/ЗТ 32.1
Така че ние създаваме първата опасност, ако приемем един такъв текст. Ние просто ще създадем възможност в тази зона да се вкарват стоки, да се изкарват оттам. И особено когато се ползуват вече такива случаи - изкарване от една зона, вкарване в друга зона - трябва да призная, че по пътя част от стоките изчезват.
Така че от една страна има място и основание да се търси решение, но от друга страна това означава да се реши проблемът с организацията на контрола. Поради което аз предлагам този текст, както и вчера имах възможност да спомена, да намери решение в Закона за митниците, респективно в Правилника за приложение на Закона за митниците. Ако това стане, тогава много лесно може да се влезе вече и в прилагането на Закона за акцизите, респективно в последствие и на Закона за данък върху добавената стойност.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Русев, имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин Русев вече взе думата по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Той беше вносител на текст. Нека сега като изказване, но Ви моля, не персонифицирайте спора.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Димитров, ние сме Ви слушали много пъти тук да говорите както намерите за добре - с много викане, с много епитети. Така че бъдете така добър, когато се говори сериозно, да слушате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, нека да запазим добрия тон! Да запазим добрия тон!
ЙОВЧО РУСЕВ: И има какво много да научите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): От Вас ли?
ЙОВЧО РУСЕВ: Да, разбира се.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А сигурен ли си, че ще те слушам. (Господин Венцеслав Димитров напуска залата) 32.2
ЙОВЧО РУСЕВ: Тя си е твоя работа. Самият факт, че Вие смесвате електрокарите с акцизните стоки, електрокарите, които могат да се внасят в Англия в свободната митническа зона с акцизните стоки алкохол, тютюн и други, означава, че изобщо господин Димитров не е разбрал какво обсъждаме тук. И той колкото помалко знае по даден проблем, толкова по-силно крещи. И това не за първи път става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Русев, господин Димитров го няма в момента в залата, моля Ви!
ЙОВЧО РУСЕВ: Госпожо председател, не тероризирайте ораторите. Ние сме тук, за да изложим нашето мнение. Така както имат право някои да говорят по 5, 10 пъти тук по един и същи въпрос, така имаме всички ние право тук. Ние не сме масовка в това Народно събрание. Всеки един депутат поема ангажимент, отговорност пред производители, пред търговци, пред всички тогава, когато гласува. И затова искаме да бъдем наясно.
В този смисъл аргументите, които бяха изложени от господин Димитров като председател на Бюджетната комисия, са несериозни. Меко казано, несериозни. И не за първи път. Фактите, които той знае за големите спекулации по износните стоки, ограбването на бюджета, не са неизвестни за господин Димитров. И ако той продължава да защитава такава политика, това означава, че се провежда един скрит замисъл на разрушаване на България. Ако продължаваме по този път, ние не можем да си опазим границите от стоката дали преминава или не преминава, а искаме да създаваме вътрешни огнища на разлагане на стопанската дейност.
В този смисъл аз съм съгласен с представителя на Министерството на финансите, че може би 7-дневният срок, който аз предложих, е малко свит. Аз го предложих като баланс за задължението на тези, които трябва да плащат акциза. Но нека да помислим, може би 14, 15, 20-дневен срок. Но той трябва да бъде определен със закона, а да не оставяме изпълнителната власт сама да решава какви ще бъдат задълженията на бюджета към данъкоплатците, без да неглижира задълженията на бюджета към тях. Трябва да има някакъв баланс. И този баланс трябва да се съдържа именно в този текст.
Затова като компромисно предложение аз предлагам да обсъдим 20-дневния срок. 20-дневен срок смятам, че с тази компютъризация 32.3 на митническата информация, на търговската информация проверката е напълно възможна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Русев, надявам се, че ако трети път, в нарушение на правилника, Ви дам думата, няма друг срок да предложите.
Това са текстовете, които са предложени - основен текст на Законодателната комисия, два заместващи текста и поправка към текста на Законодателната комисия. Аз моля господин Георги Николов да ги постави на гласуване по поредност, която той спази според правилника.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Мен ми е трудно да определя поредността, по процедурните въпроси водещите са по-добри. Но предложенията явно стават четири. Най-напред господин Русев има 30-дневен срок и след това 20-дневен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, нека най-напред с двата основни заместващи текста - единият е на Икономическата комисия, а другият е днешното предложение на Комисията по бюджет и финанси. И ако те не се приемат, ще отидем към текста на Законодателната комисия с промяната на срока в него.
Моля, прочетете текста, помолиха колегите.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: "Чл. 10. Когато лице изнесе акцизна стока, закупена от производител, начисленият акциз се възстановява по ред, определен със наредба на министъра на финансите."
Явно в случая не може да бъде "наредба", налага се да направим корекция, тъй като министърът на финансите трябва да издаде правилник и два подзаконови акта "по ред, определен с правилника за прилагане на закона". Това трябва да бъде в края - "по ред, определен с правилника за прилагане на закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А другият заместващ текст също искам да Ви помоля да го прочетете.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Другият чл. 10, обсъждан в Бюджетната комисия днес, предложен на вашето внимание: "Когато лице изнесе стока, за която е внесен акциз в републиканския бюджет, той се възстановява по ред и в срок, определени с правилника за прилагането на закона". 32.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може би първо този текст да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Това са основни, а това са допълнения вече, но господин Йорданов беше направил - след "стока" да се добави "включително и безмитните зони".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. Колеги, нека да гласуваме най-напред текста, който днеска е предложила Комисията по бюджет и финанси. Това е вторият прочетен текст - "Когато лице изнесе стока, за която е внесен акциз в републиканския бюджет, той се възстановява по ред и в срок, определени с правилника за прилагане на закона". Това е единият заместващ текст. Ако той не се приеме, ще се гласува текстът на Икономическата комисия като заместващ. Ако и той не се приеме, отиваме на текста на Законодателната комисия. Няма проблем, струва ми се.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът, предложен от Комисията по бюджет и финанси, докладван като втори заместващ текст от господин Георги Николов. Ако не се приеме този текст, след това е текстът на Икономическата комисия. (Реплики от залата: "Прочетете само тоя текст!" "Кажете кой текст гласуваме!")
Господин Николов, моля, прочетете го!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: В момента гласуваме текста, който днес в Бюджетната комисия се обсъжда.
"Чл. 10. Когато лице изнесе стока, за която е внесен акциз в републиканския бюджет, той се възстановява по ред и в срок, определени с правилника за прилагането на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, продължете гласуването.
Гласували са 186 народни представители, за са 116, против 26, 44 се въздържат.
Приема се текстът на Комисията по бюджет и финанси.
Към този текст, господин Николов, имаше едно предложение на господин Венцеслав Димитров. 32.5 ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: "Когато лице изнесе стока, включително и в безмитна зона..." и нататък продължава. Добавката да бъде след думата "стока" "включително и в безмитна зона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Получава се една безмислица: зона, за която е внесен акциз.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Не, за стоката се внася акциз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Считате, че се разбира.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: То вътре е вметнато. Чета: "Който изнесе, включително и в безмитна зона стока, за която е внесен акциз в Републиканския бюджет, той се възстановява по ред и в срок, определени с Правилника за прилагане на закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай се гласува само допълнение към този текст: "включително и в безмитна зона" преди "стока".
Моля, режим на гласуване. Гласува се предложението за допълнителен текст.
Гласували общо 192 народни представители. От тях 134 за, 14 против, 44 въздържали се.
Приема се тази добавка към текста на чл.10.
Моля, господин Николов, следващият текст.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Чл.11 с 4 алинеи.
"Чл.11 /1/ Вносителят на акциз води отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и попълва данъчна декларация. Данъчната декларация се подава в данъчната служба по мястото на регистрацията заедно с банков документ, удостоверяващ внасянето на акциза в сроковете, предвидени в този закон.
/2/ При сделка със стоки, подлежащи на облагане с акциз, се издава фактура, в която се посочва продажната цена и сумата на начисления акциз.
/3/ За внасяните стоки, подлежащи на облагане с акциз, размерът на начисления акциз се вписва в митническата декларация.
/4/ Производственият лист за ракия и декларацията за произведеното количество вино от физическо лице се представя от съответната данъчна служба до 7 дни от датата на производството". НЧ/КТ 33.1
По ал.1 има направено предложение от Икономическата комисия същата ал.1 да има следното съдържание:
"Лицата по чл.3, ал.1 водят отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и попълват справкадекларация. Справката-декларация се подава в данъчната служба по мястото на регистрация в 14-дневен срок от изтичането на месеца".
Този текст е по-правилният, съобразен вече с приетия Закон за данъка върху добавената стойност, като моля да подкрепите предложението на Икономическата комисия за заместващ текст на ал.1.
По останалите алинеи няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Николов. Иска ли някой думата, уважаеми колеги?
Тогава ви моля да се гласува заместващият текст на ал.1, предложен от Икономическата комисия. Моля, режим на гласуване. Гласува се заместващият текст, предложен от Икономическата комисия за ал.1.
Гласували общо 176 народни представители. От тях 146 за, 13 против, 17 въздържали се.
Приема се този текст.
Моля, гласувайте на второ четене текста на чл.11 с новата редакция на ал.1 и ал.2, 3 и 4.
Гласували общо 160 народни представители. От тях 133 за, 5 против, 22 въздържали се.
Приема се чл.11 на второ четене.
Моля, господин Николов, докладвайте следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Чл.12 с 1 алинея:
"Чл.12 За невнесените в срок акцизи се дължи лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания".
Тъй като този текст е твърде общ и принципен, важи за всички закъснения при внасяне на данъчни и други задължения, Икономическата комисия предлага той да бъде заменен с друг текст, като чл.12 има следното съдържание:
"Чл.12 Министърът на финансите определя реда за документиране и отчитане на сделките със стоки и услуги по чл.1, ал.1 и утвърждава образеца, формата и реквизитите на документите 33.2 по този закон с наредба".
Това предложение фактически се подкрепя, явно трябва да бъде "с Правилника за прилагане на този закон", тъй като вече уточнихме, че законовият акт е един. Моля, госпожа председателствуваща, в края да бъде "на документите по този закон с Правилника за прилагане на закона". Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Николов. Имате думата.
Тъй като няма желаещи да вземат думата, моля, режим на гласуване. Гласува се заместващият текст, предложен от Икономическата комисия и както бе прочетен от господин Георги Николов. Моля, гласувайте!
Гласували общо 167 народни представители. От тях 132 за, 13 против, 22 въздържали се.
Приема се на второ четене текстът на чл.12 с редакцията на Икономическата комисия. 33.3 ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Госпожо председател, позволете ми тук да помоля колегите предварително за едно разбиране, тъй като ние отложихме чл.5, 6, 7 и 8, с които се урежда начинът на определяне на акциза, при положение, че се възприеме да се въведе бандеролната система и бандеролен знак или стикер, тогава ще се наложи в края на този текст вече да добавим още едно изречение - "включително при използуване на бандерол и бандеролен знак (стикер)", тъй като това сега не е възможно да бъде направено, защото не са приети чл.5, 6, 7 и 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тоест, Вие правите уговорка за възможен допълнителен текст. Господин Иван Костов иска думата. Заповядайте. Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Госпожо председател, колеги! Моето предложение е дефиницията на бандерол, бандеролен знак или стикер да бъде в Допълнителните разпоредби, където се дефинира що е "свързани лица", що е "сделка за износ", що е "пазарна цена" и там да има определение от типа на бандерол, бандеролен знак или стикер е... и там следва еди-какво си.
Правистите казаха, че това е достатъчно поправката и фалшификацията на бандерола да бъде преследвана по Наказателния кодекс там по чл.243 нататък.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Аз приемам това, което каза господин Костов, но в случая, господин Костов, ставаше дума, че министърът с правилника ще определи и реда за използуване на бандерол или стикер. За това става дума в случая. В кои случаи...
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Не, не, той друго говори господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Това ще се направи в Допълнителните разпоредби. Това го приемам и трябва да стане още в този закон.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Това е екслеге. Дайте ми думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Соня Младенова иска думата. Имате я. ВТ/КТ 34.1
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, екслеге трябва да се реши въпросът що е "бандерол" и как ще се употребява. За да няма злоупотреба и така наречената форма на държавен рекет, извинявайте много.
Наказателното право е наясно що е "ценна книга" и в ценните книжа включва и бандерола. Онова, което предлага господин Костов, е ясно определение на бандерол. А господин министърът, този на финансите или на който се дадат правомощия да прилага закона, той вече няма пречка в един подзаконов нормативен акт да каже кое длъжностно лице слага бандерола и каква отговорност ще носи по правилник или по Наказателен кодекс, ако наруши изискванията на този закон или на подзаконовия нормативен акт. Това са две различни неща и аз подкрепям тезата на Иван Костов в момента, която той изрази тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, имате думата. Има ли още за текстовете?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Аз моля, тъй като това е специфична материя, ставаше дума, че министърът ще определя реда, включително и при използуване на бандерол и бандеролен знак, господин Бисер Славков да поясни налага ли се след като гласуваме вече чл.5, 6, 7 и 8, да се върнем и тук да направим допълнение.
Това е, аз не подлагам на гласуване като една възможност за вкарване на допълнителен текст. Но мисля, че това ще го решим впоследствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Бисер Славков поиска думата след Вашето любезно подканяне и въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително предложението, което направи господин Костов е достатъчно, за да може да се реши въпросът за бандерола. По този начин той ще бъде определен със Закона за акцизите като ценна книга и оттук нататък ще се ползуват вече разпоредбите на Наказателния кодекс, за да може да се охранява спазването на изискванията към бандерола.
В момента обаче, за мен има едно усложнение, което е трудно да определя, какво съдържание трябва да дадем на бандерола. 34.2 Тъй като реално ние ще приложим бандерол веднъж за тютюневите изделиля и може би вие си спомняте в Закона за тютюна вече беше гласувано бандерола за тютюневите изделия какво да съдържа.
Отделно от това ние ще използуваме бандерол за спиртните напитки, алкохолните напитки, което също изисква едно допълнително уточнение. И на трето място в ролята на бандеролен знак или стикер ще бъде и събирането на акциза при игралните апарати, игралните съоръжения в казината.
Поради това мисля, че предложението за фиксиране на бандерола като ценна книга в общ бланкетен текст на този етап, е достатъчно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Николов, имате думата за следващи текстове.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Чл.13 сега е с 2 алинеи:
"Чл.13 /1/ Лице, регистрирано по чл.3, ал.1, което преустанови производството на акцизни стоки или оказването на акцизни услуги, е задължено в 7-дневен срок след прекратяването да уведоми за това данъчната служба, в която е регистрирано.
/2/ За прекратяване на регистрацията, регистрираното лице подава формуляр в данъчната служба. Данъчната служба прекратява регистрацията след извършване на инвентаризация и след издаване на данъчен акт".
Този текст е твърде суров, допуснати са много грешки, особено в ал.2, поради което се предлага, внесено е официално предложение, съгласувано, за промяна в чл.13, като се отчита и направеното вече предложение на Икономическата комисия за допълнение на ал.2, която се разкъсва на две допълнителни алинеи или прочитам новия текст на чл.13 с 4 алинеи:
"Чл.13 /1/ Лице, регистрирано по чл.3, ал.1, което преустанови производството на акцизни стоки или извършването на акцизни услуги, е задължено в 14-дневен срок след преустановяването да уведоми за това данъчната служба, в която е регистрирано.
/2/ За прекратяване на регистрацията регистрираното лице подава заявление в данъчната служба. Данъчната служба извършва данъчна проверка или ревизия и издава данъчен облагателен акт. 34.3
/3/ При определяне на дължимия акциз се приема, че към датата на започване на данъчната проверка или ревизия, лицето реализира наличните стоки по пазарни цени.
/4/ Лицето внася определения с облагателния акт акциз в 14-дневен срок от връчването на акта, с което регистрацията се счита за прекратена".
Може би тук с господин Славков трябва да уточним дали само "преустанови производството на акцизни стоки и извършването на акцизни услуги" и вноса фактически е длъжно. Чл.13, ал.1, господин Славков. (Реплика от залата, която не се разбира)
Да, така както възприехме - "производството или вноса на акцизни стоки". Значи уточнявам за чл.13, ал.1. Ще ви прочета още веднъж:
"Лице, регистрирано по чл.3, ал.1, което преустанови производството или вноса на акцизни стоки или извършването на акцизни услуги, е задължено в 14-дневен срок след преустановяването да уведоми за това данъчната служба, в която е регистрирано". Това е ал.1. Останалите така, както ги прочетох.
Моля Ви, госпожо председател, да подложите на гласуване този текст на чл.13 с 4 алинеи, като заместващ на чл.13 с 2 алинеи, предложен на второ четене от Законодателната комисия. 34.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Иска ли някой думата по текста? Няма желаещи да се изкжат.
Тогава моля, режим на гласуване. Гласува се заместващият текст на чл. 13 с четири алинеи, които господин Николов прочете.
Резултатът: от общо гласували 146 народни представители, 133 са гласували за, 1 против, 12 се въздържат.
Приема се на второ четене текстът на чл. 13 с неговите четири алинеи.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Госпожо председател, тъй като по-нататък следват след чл. 14 "Наказателна разпоредба" нови членове 14а, б (са направени предложения), в, г, чл. 15, допълнителни разпоредби, преходни и заключителни, които са повечето от правно естество, аз предлагам да спрем гласуването на законопроекта до тук, а останалите текстове докрая да ги поеме господин Джеров, тъй като те са, казах, от правно естество. Тях ще ги приключим следващия път заедно с отложените вече членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли възражения срещу направеното от господин Николов предложение? То е съвсем разумно и логично, но за да не поставям на гласуване, има ли възражения?
В такъв случай със законопроекта ще продължим на следващото заседание по законодателната програма, което се очаква да бъде в сряда.
Давам половин час почивка и продължаваме със следващата точка, която е законопроекти за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни общински предприятия.
Моля господата от Министерския съвет да заповядат след половин час в пленарната зала. (Звъни)
(17 ч. и 55 м.)
ББ/ЛТ 35.1.
(След почивката)

18 ч. и 45 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми колеги, заповядайте в пленарната зала, продължаваме заседанието. (Звъни)
Продължаваме заседанието.
Моля всички колеги да влязат в пленарната зала.
Моля господа квесторите да поканят народните представители да влязат в пленарната зала.
Моля, господин Джеров да заповяда да докладва, ако има текстове по Закона за акцизите, а ако не са готови, да пристъпим към първото четене на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Тук е и господин Валентин Карабашев, вицепремиер.
Господин Джеров е тук. Заповядайте, имате думата. Сега моля да уточните какви текстове и на кой закон ще гледаме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, извинявайте за закъснението, но работна група трябваше да уточни следващите текстове, защото от промените, които бяха гласувани от уважаемите народни представители, произтичат и някои допълнения в негласуваните части.
На първо място много моля да приемете, че административнонаказателните разпоредби ще трябва да бъдат допълнително представени, защото след гласуване на текстовете и на новите текстове се е получило такова разминаване, че в момента нямаме готов закона дотук, за да можем да поставим съответната отговорност. Поради това ще моля за отлагане на разглеждането на отделна глава за административно-наказателни разпоредби, която ще дойде след последния текст, който беше гласуван от всички ни по доклад на господин Николов.
Аз си позволявам да оставя тази част свободна и да ви помоля да минем към допълнителните разпоредби, така както те са представени в писмено раздадения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, моля само да ми разрешите да уведомя уважаемите колеги, че господин Георги Николов, когато завърши доклада на законопроекта, каза, че останалата част е въпрос и на Законодателната комисия. Оказа ВЙ/ЛТ 36.1. се, че Законодателната комисия е подготвила текстове и за да не задържаме излишно за следващата седмица гласувания, господин Джеров е така любезен да ни предложи тези текстове, по които има готовност, затова продължаваме с второто четене на Закона за акцизите. Нека да отхвърлим още работа, за да остане по-малко за другата седмица.
Господин Джеров, моля, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожа председател.
Предпоследната част от законопроекта - заглавие - "Допълнителни разпоредби":
"– 1. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ с изключение на парите в обръщение като законно платежно средство."
Това е предложената разпоредба на – 1 от допълнителните разпоредби. Няма постъпили предложения за промени освен господин Николов, ако иска... До този момент няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Уважаеми колеги, току-що прочетеният текст на – 1 от допълнителните разпоредби от господин Джеров е възпроизведен от Закона за данъка върху добавената стойност. Тъй като тук, в тарифата за акцизите, ние дефинираме кръга на стоките и услугите, които са предмет на облагане по закона съгласувано с Министерството на финансите, правя предложение за отпадане на – 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов прави предложение – 1, който определя какво е стока по смисъла на този закон да отпадне.
Имате думата.
Господин Бучков има думата. Заповядайте.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги.
Обект на облагане по Закона за акцизите са само стоки, които са произведени в страната или такива от внос, не всяка движима и недвижима вещ. Ето защо поради специфичния характер на този закон правилно законосъобразно и целесъобразно е да отпадне 36.2. – 1 от допълнителните разпоредби, тъй като стоките предмет на облагане са посочени в самата тарифа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Друго мнение?
Господин Джеров, ще трябва ли да гласуваме първо допълнителни разпоредби?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз ще помоля да поставите на гласуване предложението за отпадане на – 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А преди това - "Допълнителни разпоредби"?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Те ще дойдат към следващия текст. Само – 1... 36.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря!
Моля, режим на гласуване. Гласува се предложението – 1 да отпадне.
Гласували са 176 народни представители, за 161, 1 е против, 14 се въздържат.
Приема се предложението. Отпада – 1.
Господин Джеров, имате думата за следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожа председател!
Параграф 2. "Услуга, по смисъла на този закон е действие, което едно лице дължи на друго, въз основа на договор". Това е първоначалният текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов иска думата. Имате я, заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, на същото основание, тъй като кръгът на услугите, които се облагат с акциз в тарифата, съм направил предложение и за отпадане на дефиницията "що е услуга".
Моля, да подкрепите отпадането на – 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Бучков иска думата. Заповядайте!
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми колеги, съображенията ми да поддържам предложението на господин Николов са същите, които изразих по – 1.
Тук са посочени не всички услуги, а точно определени и те са дадени в тарифата, в раздел втори под точка 14 и 15. Не се касае въобще за услуги, а за точно конкретизирани такива.
Ето защо, след като са посочени в самата тарифа, считам, че текстът трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Друго мнение има ли? Няма. В такъв случай, моля режим на гласуване.
Гласува се предложението – 2 да отпадне.
Гласували са 179 народни представители, от тях за са 168, против е 1, 10 се въздържат.
Приема се предложението. Отпада текста на – 2. МС/ЗТ 37.1
Моля, господин Джеров да докладва следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 3, който, ако го гласуваме, ще си заеме съответното място на първи параграф, разбира се.
"Свързани лица по смисъла на този закон са:
1. съпрузите, роднини по права линия, без ограничения, и по съребрена линия, до четвърта степен включително;
2. работодател и работник;
3. лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото;
4. съдружниците;
5. дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството;
6. лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице;
7. лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице;
8. лицата, едното от които е търговски представител на другото;
9. лицата, едното от които е направило дарение в полза на друго."
Ал. 2."Свързани са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговорят условия, различни от обичайните".
Този текст се предлага в пълен синхрон със съответващия текст в Закона за данъка за добавената стойност.
Такъв текст тук трябва да има, защото в Закона за данъка за добавената стойност, в който се използва същия термин, същото понятие, е казано: "свързани лица" по смисъла на този закон. И затова аналогия само с онзи текст не може да се прави. Задължително тук трябва да има някакъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров! 37.2
Господин Георги Николов иска думата. Заповядайте!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, тъй като текстът, който току-що господин Джеров прочете вече го има в Закона за данъка върху добавената стойност, предлагам новия – 1 фактически да има следния текст. Направено е и писмено предложение.
"Свързани лица, по смисъла на този закон са лицата по – 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност".
По този начин отпада необходимостта от гласуване на цялото съдържание на параграфа като препращаме към гласуван текст. Осигуряваме логическа връзка между приети вече закони.
Единственото различие тук е, че не се включва, това което беше предложено, мисля, че от господин Орсов, "сватството", но трябва да изравним режима на "свързани лица" и по двата закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Иван Костов има думата. Заповядайте!
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, колеги! Аз приемам, че не е необходимо целият текст тук да се гласува. Същият е такъв, какъвто е в Закона за данъка върху добавената стойност и предложението на господин Георги Николов е уместно.
Обръщам внимание обаче, че ние вече гласувахме член в закона, в който се използва и термина "несвързани лица", така че се налага да се даде определение и за термина "несвързани лица".
Моля, това нещо да се направи от Законодателната комисия, тъй като това е работа на юристите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря!
Думата има господин Пламен Вълканов. Призовахте юристите и веднага юрист се отзова.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Аз се противопоставям на това предложение, защото то не е издържано юридически. Не може понятия употребявани в един 37.3 закон да бъдат обяснявани с определения, дадени в друг закон.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви!
Господин Джеров, имате думата, направени бяха предложения. 37.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега да продължа своята мисъл от преди това. След като законът използва понятието "свързани лица", ние задължително трябва да дадем тук някаква дефиниция. Ако не бихме казали нищо тук, няма да има дефиниция, защото другата дефиниция, т.е. другото поясняване на понятието в Закона за данъка върху добавената стойност е по смисъла на този закон. Това означава, че онази дефиниция, ако тук няма текст, ще бъде валидна само да другия закон. Естествено ние различие нямаме по въпроса, че тук специален текст трябва да има.
Аз ви предложих пълен текст, за да няма търсене на съдържание на друг закон. Когато работим в ежедневието с един закон, много трудно е да търсим и друг закон, за да търсим там къде какво можем да намерим. Затова аз приемам възражението на господин Пламен Вълканов, разбира се, абсолютно еднакво, без никаква промяна, но нека да уточним тук пълното съдържание на понятието "свързани лица". Това ще улесни и практиката, ще бъде и полесно. Пак ви повтарям, хайде, ние, юристите, имаме всичките закони, но когато едно лице, което е свързано с този закон, има само него, трябва сега пък да търси някакъв друг закон, от който да прочете за какво става дума.
Затова моето предложение е текстът на – 1 "свързани лица" да остане в това съдържание, както е предложено от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може би и друг аргумент може да се получи така, че Законът за добавената стойност да бъде отменен и тогава ще трябва изрично да се казва: "без еди кой си текст". Възможна е хипотеза.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Съгласен съм, това е много силен аргумент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георги Николов, трябва да Ви попитам: поддържате ли?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ, СВИЩОВ (от място): Оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Бучков иска думата.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Поставя се един въпрос: следва ли в този закон да има отделен текст за понятие, което вече сме приели като понятие в пакет от данъчни закони. В Закона за данъка върху БП/ЙА 38.1добавената стойност, който фактически е основният закон, е изяснено това понятие. Вярно, че на много ще им бъде лесно, че щели да отворят закона и да ги видят. Разберете, касае се за единна данъчна система и тази единна данъчна система трябва да бъде преповтаряна във всеки един от другите закони, които детайлират отделни данъчни облагания, било те акцизи или нещо друго. Е, щяло да им бъде трудно! Извинявайте много, но въпросът е много по-лесен от друга гледна точка. С този закон трябва да боравят компетентни лица, а не лаици и тези компетентни лица много добре ще могат да се справят с него.
Ние бихме могли и още други термини да вложим в този закон. Необходимо ли е? Когато се прави един закон, той трябва да бъде рационален, той не трябва да бъде буквар за начинаещи. И поради тази причина аз считам, че предложението, което господин Николов направи, е напълно целесъобразно в съотвествие с това, което фактически ние приемаме като система от данъчни закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов го оттегли, Вие го пподдържате. Тъй като засега безспорен е текстът на Законодателната комисия, ще го гласуваме. Ако го отхвърлите, ще се мисли за заместващ текст в духа на това, което господин Георги Николов и господин Бучков предложиха.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Само едно уточняване. Точка първа трябва да гласи: "Съпрузите, роднините, по права линия", да бъде членувано. Аз го дадох нечленувано, то трябва да бъде членувано. Само тази корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля режим на гласуване. Гласува се текстът на – 3, който ще бъде – 1 заедно с наименованието на тази част от закона - "допълнителни разпоредби". Моля гласувайте.
От общо гласували 175 народни представители за 164, против няма, 11 се въздържат. Приема се този текст на второ четене.
Господин Мулетаров продължава да докладва. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият параграф е четвърти по проекта, той фактически става втори:
"Сделка за износ по смисъла на този закон е:
1. Прехвърляне на собствеността върху стока, която се превозва от изпълнителя или от негово име до свободните безмитни зони, антрепозитните складове и търговски обекти за безмитна 38.2 търговия или извън територията на страната ,континенталния шелф или изключителната икономическа зона–
2. Извършване на поправка, обработка или друга промяна на стоката, която е внесена с тази цел и която след това подлежи на износ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йовчо Русев има думата. 38.3
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което е записано в ал. 1 на – 4 от допълнителните разпоредби, се отнася за стока, внесена за преработка на ишлеме или по условията на временен внос. И затова аз предлагам следния текст, който е всъщност и една по-ясна и чиста редакция: "Стока, внесена по договор за преработка на ишлеме или по условията за временен внос, която след това подлежи на износ". И тук става ясно, че не коя да е стока, която се преработва тук, а само внесена по договор за преработка на ишлеме или по условията на договор за временен внос, който означава реекспорт на стоката.
И затова този текст, ако искате, още веднъж мога да го повторя, смятам, че точно и ясно определя позицията на тези стоки. Да стане така: "Стока, внесена по договор за преработка на ишлеме или по условията за временен внос, която след това подлежи на износ". Това ясно и точно определя позицията на тази стока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Иван Костов има думата. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, колеги! Нито извършването на поправка и обработка или промяна на стоката, които са физически и технологически промени върху определена стока, нито самата стока отговарят на подлога. Подлогът на изречението е "сделка за износ е". Ние определяме един подлог. Как така сделка ще е стока, което предлага господин Йовчо Русев?! Не може това нещо да стане! Нито обработката, преработката и пр. може да бъде сделка. Това е просто неразумно!
ЙОВЧО РУСЕВ (встрани от микрофоните): "Сделка за износ" е договор.
ИВАН КОСТОВ: Ами, редактирайте си го както трябва, обаче аз обръщам внимание, че настоях да се дефинира и понятието "несвързани лица", защото то е необходимо на закона. Трябва да се дефинира по определен начин. Предложете дефиниция. И трябва да има дефиниция на "несвързани лица". И считам, че тези предложения за точка 2 просто не могат да бъдат приети.
ЙОВЧО РУСЕВ (встрани от микрофоните): Защо не могат да бъдат приети? СД/ЛТ 39.1.
ИВАН КОСТОВ: Така както ги предложихте, не може сделката за износ да е стока. Сделката е договор. И, моля Ви се, поправете се тук!
ЙОВЧО РУСЕВ (встрани от микрофоните): Добре, мисля, че ми се налага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Тогава "сделка за износ е...". И следва точка 2 - "по договора за преработка на ишлеме или по условията за временен внос, след което подлежи на износ стоката".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мулетаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз искам да направя следните две предложения достояние на уважаемите народни представители.
По точка 1 на разглеждания – 4 има предложение от господин Николов думата "свободните" да отпадне и да остане само "безмитните зони".
А по отношение на предложението на господин Русев аз се страхувам, че се получава една тавталогия, която трудно може да бъде допусната в един нормативен акт. Сделка за износ е договор, а договорът е сделка.
Така че ако тази точка 2 остане, тя действително се нуждае от едно прецизиране. И аз бих предложил да не импровизираме сега, а нека прецизно колегите, които ще работят (евентуално и Законодателната комисия) по този текст или вносителите от Икономическата комисия да прецизират точка 2 на текста. В тази редакция, която сега се предлага, тя е неприемлива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А първа точка, господин Мулетаров, може ли да се гласува?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Точка 1 може, с предложението на господин Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Колеги, аз имам, и има убеждението, че "сделка за износ" е понятие условно, което има за целта да 39.2. опише различни фигури. Едното е обикновена сделка за прехвърляне на собствеността върху стоки. Но според мен тук трябва да бъде дефинирано и нещо друго - движението на стоката през границата, когато примерно един собственик си го изнася на свое име в чужбина.
Така че моето предложение е и точка 1, и точка 2 внимателно да се огледат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мулетаров, бихте ли взели думата да ориентирате народните представители да отложим гласуването?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Забележката, която прави господин Костов, има действително основание - за изясняване на още едно понятие. Но тъй като този въпрос не е от компетентността на Законодателната комисия, аз предлагам вносителите да вземат отношение. И ако те възприемат забележката, би следвало целият – 4, не само точка 2, да се отложи, за да се прецизира.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (от място): Или ако могат, да го прецизират сега.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: За сега се оказа, че е трудно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Бисер Славков ми казва да се отложи по-добре. Няма готовност в момента да се прецизира текстът. Нека да го гласуваме все пак, да е точно по правилата.
Направено е предложение да се отложи гласуването по този параграф, който във варианта на Законодателната комисия е – 4, а в текста ще бъде – 2, с който се дава определение какво е "сделка за износ". Гласува се да се отложи този параграф за следващото заседание, в което ще се обсъжда законопроектът. Моля режим на гласуване.
Гласували са 173 народни представители, за са 118, против 38, 17 се въздържат.
Отлагаме гласуването по този текст поради необходимостта от допълнително уточняване.
Продължаваме със следващите текстове и моля господин Джеров да докладва.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 4 в текста, който ще стане – 2, е отложен. И, естествено, пак към господин Николов 39.3. е погледът - в предстоящите дни до сряда да може да бъде изготвено някакво съдържание, което да отговаря на нуждите.
Параграф 5, аз го назовавам така, както е описан в текста - "Цената на свободния пазар на стоката или услугата е сумата без платен акциз, която би била платена за идентична стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани при същите условия".
Това е съдържанието на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, заповядайте.
Моля за тишина! Има все още, макар и малко, време до края на днешното заседание. 39.4.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, извинявам се за многото предложения, които бяха направени. Вижте, в – 5 по необясними за мен причини остана израз "цена на свободния пазар на стоките и услугите", след като ние вече в данъка върху добавената стойност сме дефинирали пазарна цена.
Ето защо аз предлагам в – 5 изразът "цената на свободния пазар на стоката или услугата" да бъде заменен с израза "пазарна цена на стоката или услугата по смисъла на този закон е...".
Искам тук да поставя въпроса дали не трябва да отложим гласуването на този текст, тъй като изразът "пазарна цена" фигурира в чл. 5, който ние не сме приели все още, но такъв ще бъде приет. Затова моля господин Джеров да прецени. Същото се отнасяше и за "свързани лица". Ние фактически гласувахме израз, който не сме употребили.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще го има ли в текста?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: ще го има в 5 и 6 член. Така че "пазарна цена на стоката или услугата по смисъла на този закон е...". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Бучков иска думата. Заповядайте!
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз се присъединявам към становището на господин Николов, обаче тук искам да трасирам един момент, за който всички искате да бъдем точни и прецизни.
В кой момент се преценява коя е пазарната цена? В момента, в който е констатирано нарушението, или в момента, когато е извършена сделката? Точно затова трябва в текста да бъде прецизирано, че пазарната цена се определя в момента, в който е извършена сделката. Защото при тази инфлация и при тенденцията за нарастване на цените, ще се получи така, че ако беше платен акциз във времето, когато е извършена сделката, щеше да бъде един, а когато вече се констатира нарушението и трябва да се плаща - ще бъде друг.
Ние трябва да изхождаме от една точност и от една справедливост. Не може да оставим висящ този въпрос. Трябва обезателно да се прецизира моментът, в който ще се определя каква е била пазарната цена. Смятам, че това е правилно, законосъобразно и справедливо. НЧ/ЛТ 40.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, колеги! Аз искам да кажа няколко думи по въпроса за пазарната цена, защото мисля, че той, макар че в случая се касае или ще се касае, когато приемем онези параграфи, които не сме приели за "свързаните лица".
Има един друг проблем, който не е решен. Апелирам към вас да потърсим решение. Все още ни предстои обсъждане на някои членове на закона, където можем да потърсим това решение. Господин Бучков, нека и господин Славков да слуша, макар че аз споделих одеве с него това, което сега ще кажа на другите: акцизът така, както сме го предвидили - вие сте прав естествено за цената инфлация - обаче именно поради инфлацията, макар че в закона никъде не се предвижда, аз знам как ще става - периодически ще се променя специфичният акциз, т.е. не адвалорният акциз, който е твърд към цената и макар цената да расте и той ще расте, ще се променя от нас, от Народното събрание, специфичният акциз, акциз върху физическа величина. Примерно, върху един пакет цигари или върху един алкохолен градус. Върху един пакет цигари аз знам, че ще се загуби бандеролът. Добре, един закупува бандерола за 5 лева и складира цигарите. Тези цигари обаче междувременно поскъпват и ние променяме бандерола. Той вече е налепил бандеролите. Утре му се отдава възможност неговите цигари, които той е сложил на склад, да ги продаде. Междувременно ние сме променили бандерола. Ще има ли възможност един търговец да продава с бандерол, който струва 5 лв., а друг търговец да продава с бандерол, който струва да кажем 10 лв.? Ето този въпрос мисля, че не е решен задоволително в закона. Господин Славков, аз не знам, но мисля, че трябва да измислим нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Димитров. За тези, които ни слушат, пояснявам, че в момента се уточняват позиции и текстове.
Господин Бисер Славков има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих помолил да имате предвид, че в случая се третират проблемите за акциза 40.2. от гледна точка на два момента. Единият, това е дата за определяне на акциза, вторият е датата за начисляване на акциза. Това е в чл. 6 и 8, които не са гледани днес, не са гласувани и в следващото заседание, когато тези въпроси се гледат, те ще бъдат уточнени.
Що се касае до бандерола, то безспорно с изменението на цената ще има и изменение в стойността на бандерола. Но това не е въпрос, който засяга Закона за акцизите. Организацията на бандеролната система ще бъде решавана отделно, съобразно вида на акцизната стока. Например за цигарите това задължение е в Закона за тютюна, където в правилника се предвижда да се разработят въпросите за бандерола при тютюневите изделия.
Едно обаче трябва да имаме предвид, че във всички тези случаи, съобразно изменението в цените ще трябва да се извършва реално инвентаризация на тези наличности и дооблепване с бандерол, което да отразява новата стойност. Това е неизбежно като механизъм, който ще трябва да се прилага. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Иван Костов иска думата. Заповядайте!
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, колеги! Аз мисля, че терминът, дефиницията на термина "пазарна цена" е свързана с няколко спорни и решени вече от нас въпроси, които ние трябва да имаме предвид по начина, по който са решени. Такъв е въпросът, който в момента преди мен постави господин Бисер Славков. Така например ние трябва да имаме ясно решение на случаи, когато търговец на едро или някакъв търговец е внесъл стоки, държи ги на склад, те не са с платен акциз в момента, те не са произведени или са освободени от митницата по стария режим и ние трябва да имаме ясна и безупречна убеденост, че върху тези стоки ще бъде начислен акциз и той ще бъде платен по пазарната цена.
Аз си мисля обаче, че в този случай се смесват две понятия - пазарната цена и тази минимална граница на митническата облагаема стойност, която се чува, че ще бъде приета в нашата страна за внос на аклохол и цигари. Защото стоките, които са преодолели вече тази граница, но са на склад, а е известно, че в страната има около 10 хил. тона, доколкото аз знам, вносни цигари или цигарени изделия, тези стоки трябва да имат един механизъм, по 40.3. който да бъдат уредени.
Затова аз предлагам понятието "пазарна цена" да бъде отложено сега като дефиниция и да се има предвид, че то се нуждае от такова допълнение. За стоките, които са внесени на склад и за които се дължи акциз чрез бандерол, пазарна цена ще бъде определената минимална цена примерно от Министерския съвет за съответната стока. Трябва да има някакво подобно решение за тези неща, защото става въпрос за огромни пари. Тези цигари и алкохоли са внесени и стоят на склад. Те ще бъдат на българския пазар може би още една-две години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Това, което ние трябва да направим, е да гласуваме отлагането и на този текст за следващото заседание, като се вземат предвид и направените изказвания за дефинирането на това понятие.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме да се отложи този текст по – 5.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имаме готов този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, спрете гласуването.
Господин Джеров, извинете, че не Ви дадох думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, струва ми се, че бандеролът е друга тема и тя трябва да бъде надлежно решена, регламентирана или уточнена.
Редакцията, която се постигна след дебатите, ми се струва, че може да бъде гласувана. Защото както господин Бисер Славков, така и господин Георги Николов потвърдиха, че този термин "пазарна цена" ще бъде заложен в закона. При това положение няма никаква пречка. Различия по текста ние нямаме и бихме могли да гласуваме – 3, струва ми се, със следното съдържание:
"Пазарна цена на стоката или услугата по смисъла на този закон е сумата без платен акциз, която би била платена за идентична стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани при същите условия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Най-напред има едно предложение да се отложи гласуването по този текст.
Господин Мулетаров иска думата. Заповядайте!
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател,
40.4. уважаеми народни представители! Аз действително подкрепям направеното предложение да бъде отложено гласуването на този текст, защото в момента в съдържанието на чл. 5 понятието не съществува, на което ние даваме обяснение. В закона в момента няма термин "пазарна цена". Дали ще го има след изменението на чл. 5, 6, 7 и 8, ние само предполагаме. Може ли тогава да даваме обяснение на едно понятие, което въобще го няма в закона?
Затова предлагам да отложим гласуването на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. Ще се гласува отлагането на гласуването на този текст. Ако не се приеме, тогава ще гласуваме това, което бе предложено и господин Джеров отново го повтори.
Моля, режим на гласуване, гласува се отлагане на гласуването по – 5 според проекта. Иначе ще е – 3.
Гласували общо 153 народни представители. От тях 142 за, 4 против, 7 въздържали се.
Приема се предложението. Гласуването по този текст се отлага.
Господин Хубенов има думата по процедурен въпрос. 40.5. РОСЕН ХУБЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви. Тъй като много станаха текстовете от този закон, които отложихме, от името на Парламентарната група на БСП и коалиция аз правя процедурно предложение да отложим обсъждането изобщо на тази точка и да преминем към разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизацията, като дадем възможност на заместник-министър председателя Карабашев да изложи становището на Министерския съвет. Моля да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Само преди това искам да попитам, господин Джеров, има ли друг текст? Няма друг текст. Това е всичко. Да отложим, да, добре.
Моля, режим на гласуване. Гласува се отлагане на обсъждането на този законопроект. Отлага се обсъждането на законопроекта за акцизите. Моля, гласувайте.
Моля не напускайте пленарната зала, има още двадесет минути и започва следващата точка.
Гласували са 164 народни представители, за - 95, против 63, 6 се въздържат. Приема се предложението.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Законопроектите ще бъдат докладвани от господин Джеров. Първо е докладът на Законодателната комисия, после имат думата вносителите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, преминаваме към обсъждане на внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия, или както много често си служим и казваме, закона за приватизацията.
В Народното събрание до този момент са внесени пет законопроекта от страна на Министерския съвет и пет проекта от народни представители.
Министерският съвет е внесъл предложение с дата 9 юли ВТ/ЙА 41.1 1992 г., 16 юли 1993 г., 8 септември 1993 г., 8 декември 1993 година. Поради много законопроекти, които са внесени в един кратък период по отношение на един и същи закон, се наложи да направим една среща с ръководството на Министерския съвет, за да уточним кои от законопроектите те поддържат и кои законопроекти трябва да бъдат предмет на разглеждане.
В резултат на тези разговори Министерският съвет тази сутрин в днешното заседание е поставил на разглеждане този въпрос, който бях поставил, и е изпратено на Народното събрание решението на Министерския съвет от днешна дата. Става дума за Решение # 7 от 13 януари 1994 г., с което Министерският съвет
"Р Е Ш И :

Оттегля проектите за закони за изменение на Закона за приватизацията, одобрени с Решение # 255 на Министерския съвет от 1992 г., Решение 556 на Министерския съвет от 1993 г., допълнението към проекта за закона за изменение на този закон, одобрено с Решение # 494 на Министерския съвет".
При това положение народните представители следва да разгледаме законопроектите, които Министерският съвет е внесъл и които не са оттеглени. Става дума за онзи проект, който е предложен на Народното събрание въз основа на Решение # 279 от 15 юли 1993 г., и онзи законопроект, който е одобрен от Министерския съвет с неговото Решение # 359 от 8 септември 1993 година. Или това са двата законопроекта, които ние следва да разгледаме като внесени от Министерския съвет. Пак повтарям, останалите три са оттеглени с решение на Министерския съвет, за което днес Народното събрание е уведомено.
Същевременно пред нас сазаконопроекти, изготвени от народните представители. Това е законопроектът за допълнение на Закона за приватизацията, внесен от народните представители Пламен Вълканов и Златимир Орсов. Пред нас е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за приватизацията, внесен от народните представители господата професор Стефан Стоилов, Пламен Вълканов, Росен Хубенов, Красимир Премянов. Същото така пред нас е един доста обширен законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията от господин Петър Харизанов. Налице е законопроект за изменение и допълнение на закона от господин Чародей Чернев и не като последен, разбира се, просто ги изреждам, без да ги подреждам по някаква значимост, това е законопроектът 41.2 за изменение на Закона за приватизацията, внесен от господин Невен Пенев.
Това са законопроектите, които следва да бъдат разгледани.
Законодателната комисия разгледа законопроектите след като по този въпрос се е произнесла Икономическата комисия, а също така и Комисията по бюджета и финансите.
Становището на Икономическата комисия, което е обширно, с доста предложения за промени, е раздадено на уважаемите народни представители на 4 ноември 1993 година. 41.3
Комисията по бююджета и финансите е изготвила един сравнително по-кратък доклад. Той има дата 2.12.1993 г. Смятам, че съответно председателите или заместниците на комисиите ще докладват становищата. Законодателната комисия счита, че внесените законопроекти могат да бъдат разгледани от народните представители и гласувани на първо четене, като се взема отношение по всеки един законопроект поотделно, по-специално към законопроектите, предложени от народните представители. Двете предложения на Министерския съвет могат да бъдат комбинирани, те взаимно не се изключват и затова ние го приемаме като един общ проект, заложен в две предложения.
Законодателната комисия счита, че законопроектите не противоречат на Конституцията на Република България, но прави следните бележки по тях.
Първо, в чл. 2 се предлага (имам предвид чл. 2 от предложенията на Министерския съвет) годишната приватизационна програма да бъде приета и обсъдена от Народното събрание до 31 декември всяка година. Но в нашето законодателство няма закон, който да задължава със срок Народното събрание. И при това положение не би било правилно да приемем текст, в който Народното събрание да бъде задължено с определен срок.
На второ място, важно предложение, което намира израз в няколко текста, е това за приватизация на дялове и акции на държавни общински предприятия в търговски дружества. Законодателната комисия счита, че такава приватизация може да бъде извършвана само при точно спазване на разпоредбите на Търговския закон относно продажбата на дялове и акции от страна на даден съдружник. В случая следват да се спазват правилата за вземане на решение със съответното мнозинство.
В тази насока подчертаваме, че предложеният текст е неприемлив, даже като изключение от Търговския закон, тъй като с прилагането му се засягат права на трети лица. Тези трети лица са другите съдружници, придобити преди влизането в сила на настоящия закон. ББ/ЗТ 42.1
Освен това следва да се има предвид, че български държавни предприятия, преобразувани или непреобразувани в еднолични търговски дружества, имат делови участия в чуждестранни дружества, които не са подчинени на българското законодателство и съответно разпорежданията дялове и акции трябва да се извършва в съответствие с чуждестранния закон. Там ние бихме влезли в колизия с чуждестранно законодателство.
Трето, предлага се нова точка 5 на чл. 3, ал. 1. Очевидно вносителят има предвид приватизация на предприятия, в които всички съдружници са държавни предприятия, но това не става ясно от предложената редакция, поради което текстът трябва да бъде редактиран по смисъл и по съдържание.
Четвърто, по предлаганата нова глава със заглавие "Приватизация на инвестиционни фондове и предприятия" Законодателната комисия има три бележки.
Първата от тях е предлаганите холдингови акционерни дружества имат неточно наименование "инвестиционни фондове". Всъщност инвестиционният фонд има за цел да инвестира в делово участие акции, недвижими и други. Това е неговия предмет на дейност. Предлаганите от вносителя, така наречени, инвестиционни фондове имат точно обратната цел - на основата на предоставеното им делово участие и акции в определени предприятия да ги управляват, докато самият инвестиционен фонд се приватизира.
Втората бележка по този въпрос: предлага се нов чл. 9а, съгласно който Министерският съвет назначава членовете на надзорните съвети на инвестиционните фондове, които действат до първото общо събрание на акционерите. Очевидно тук се има предвид един временен надзорен съвет, който да организира дейността на фонда, докато бъдат избрани органи и назначен управител по реда, предвиден в Търговския закон. Но ал. 8 предвижда назначаване от надзорния съвет на управител юридическо лице. Ако това бъде направено от въпросния временен надзорен съвет, той всъщност ще обвърже органите, избрани по реда на Търговския закон с назначения управител, което очевидно е крайно нежелателно.
Ето защо би следвало предложеният текст да е в смисъл, че Министерският съвет назначава временен надзорен съвет, к 42.2 който организира текущата дейност на инвестиционния фонд и свиква първото общо събрание на акционерите, а назначаването на управител се извършва от избрания орган - от това общо събрание.
И третата точка тук, след като се предлага в акционерните дружества инвестиционни фондове да имат двустепенна степен на управление, желателно е предложенията да се отнасят не само до надзорния, но и до управителния съвет.
Пето, в законопроекта на народния представител господин Петър Харизанов се предлага да се признава преференциално участие по чл. 5, ал. 3 само за български граждани с постоянно местожителство в страната. Такава разпоредба е не само, че е крайно несправедлива за немалък брой чуждестранни граждани, които например по причина на брак са се установили в България и са работили в предприятия от десетки години, но създава и риск и за нарушаване на международни ангажименти на България, поети в международни спогодби.
Шесто, предлага се в – 10 от Преходните и заключителни разпоредби нова ал. 3. Законодателната комисия счита, че същността на тази разпоредба е приходите от сделки на разпореждане или отстъпване право на ползване от юридически лица с повече от 50% държавно или общинско участие да се третират като приходи от приватизация, съответно да се разпределят по реда на чл. 6 от закона.
Предлаганият текст от една страна ограничава обхвата на нормата, като третира само продажбата. От другата страна следва да стане ясно, че приходите от апортиране на имущество в дружество няма да се подчиняват на този ред.
И седмо, последна точка, в Преходните и заключителни разпоредби се предлагат нови членове 9а и 9б. Те противоречат на действащото законодателство, защото в тези параграфи става въпрос за приемане на текстове, които се различават от текстовете по приетите на първо четене законопроекти за предпазния конкордат и глава четвърта от Търговския закон за несъстоятелността. Това означава, че трябва да се направи синхрон между тези разпоредби (те са проект, разбира се) и проекторазпоредбите за второ четене на двата закона. 42.3
Законодателната комисия предлага на народните представители да бъдат взети под внимание предложенията на Икономическата комисия, на Комисията по бюджета и финансите.
Законодателната комисия счита, че след приключване на първото четене ще следва да се създаде работна група към Икономическата комисия с представители на Законодателната комисия, представители на Комисията по бюджета и финансите, представител на Министерския съвет, както и на всички вносители на законопроекта, които на базата на внесените законопроекти, на базата на предложенията, които ще бъдат направени, да изготви за окончателно второ четене съответния проект.
Благодаря Ви, госпожа председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Джеров, за доклада на Законодателната комисия.
Съгласно правилника следващите, които имат думата, са вносителите. Но тъй като остават няколко минути до края на днешното пленарно заседание, а трябва да имаме възможност доблре да чуем вносителите на законопроекти, ще продължим следващия път.
Преди да закрия заседанието - едно съобщение:
Комисията по земеделие ще проведе заседание на 20 януари, четвъртък, от 10 ч. в зала 507 на бул. "Дондуков" 2. На заседанието ще бъде обсъден проект на становище по законопроеткта за държавния бюджет на отрасъл селско стопанство.
Утре заседанието е от 9 часа.
Желая ви приятна почивка и лека вечер.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Заседанието закрито в 19 ч. и 55 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ:Руслан Сербезов
Илиян Илиев