Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1994-01-14

Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателите Йордан Школагерски и Снежана Ботушарова.
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Моля най-напред следните народни представители да заповядат, за да получат писмен отговор на свои питания и въпроси към министри:
Господин Иво Атанасов - писмен отговор от министъра на финансите.
Господин Невен Пенев - писмен отговор от министъра на промишлеността.
Госпожа Румяна Куртева - писмен отговор от министъра на търговията.
Господин Емил Костадинов - писмен отговор от министъра на околната среда.
Господин Иво Атанасов - писмен отговор от министъра на земеделието.
Господин Никола Мишев - писмен отговор от министъра на земеделието.
Госпожа Свиляна Захариева - писмен отговор от министъра на вътрешните работи.
Господин Тошо Пейков - писмен отговор от министър-председателя. (Бурно неодобрение и викове от блока на СДС при влизането в залата на депутата Стойчо Шапатов)
Невен Пенев - писмен отговор от министъра на вътрешните работи.
Веселин Иванов - писмен отговор от министъра на земеделието. ЦМ/ЙА 43.1
Иво Атанасов - писмени отговори от министъра на териториалното развитие и министъра на земеделието.
Господин Стойчо Шапатов - писмен отговор от министъра на земеделието.
Емил Костадинов - писмен отговор от министъра на външните работи.
Госпожа Донка Дончева - писмен отговор от министърпредседателя.
И господин Невен Пенев - писмен отговор от заместникминистър председателя и министър на труда и социалните грижи.
Ще ви запозная с новопостъпилите питания след 3 декември 1993 г.:
1. Постъпило е питане от народния представител Вълкан Вергиев към министър-председателя Любен Беров относно проблеми във "Валентина-АД" и възпрепятстване правото на труд на работниците и служителите, които не са съгласни с инфилтрираните църкви във фирмата. Срокът за отговор е бил 17 декември 1993 година.
2. Постъпило е питане от народния представител Петър Марков към министъра на науката и образованието Марко Тодоров относно проблеми в управлението на Националния фонд "Научни изследвания". Срокът за отговор е бил 17 декември 1993 година.
3. Постъпило е питане от народния представител Маньо Манев към министъра на транспорта Кирил Ерменков относно проектографика за движението на влаковете през 1994 година.
4. Постъпило е питане от народния представител Вълкан Вергиев към министъра на търговията Валентин Карабашев относно проблеми във "Валентина-АД".
5. Постъпило е питане от народната представителка Недялка Трайкова към министъра на здравеопазването Танчо Гугалов относно категоризацията на Общинска болница - гр. Лом.
6. Постъпило е питане от народната представителка Румяна Куртева към министъра на търговията Валентин Карабашев относно отношението на Министерството на търговията към кадровите проблеми на "Валентина-Варина" АД, гр. Варна.
7. Постъпило е питане от народния представител Емил Костадинов към министъра на науката и образованието Марко Тодоров относно неправомерно изразходване на финансови средства, получени по бюджетен и извънбюджетен път във Висшия педагогически институт "Неофит Рилски" - Благоевград. 43.2
8. Постъпило е питане от народния представител Петър Балабанов към министъра на културата Ивайло Знеполски относно мерки на правителството за защита на българската култура.
9. Постъпило е питане от народния представител Емил Костадинов към министъра на науката и образованието Марко Тодоров относно напрегнатата обстановка в ОУ "Св.Св.Кирил и Методий" в с. Крупник, община Симитли.
10. Постъпило е питане от народния представител Иво Атанасов към министъра на здравеопазването Танчо Гугалов относно недопустимо функциониране на лаборатория на ХЕИ в жилищна сграда.
11. Постъпило е питане от народния представител Стойчо Шапатов към министъра на земеделието Георги Танев относно позицията на Министерството на земеделието във връзка с бъдещето на специализирания базов учебен център в гр. Пловдив, община Марица.
12. Постъпило е питане от народната представителка Донка Дончева към министър-председателя Любен Беров относно нарушения на мениджърски конкурс за управител на "Карловска коприна" ЕООД.
13. Постъпило е питане от народния представител Георги Божинов към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно регистрацията на български гражданин на територията на община Кубрат, Русенска област.
14. Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към министър-председателя Любен Беров относно сведения в печата за унищожаване на архивите от Великото Народно събрание от 1990 г. в Главно управление на архивите.
15. Постъпило е питане от народния представител Борис Александров към министъра на правосъдието Петър Корнажев относно преместване на друга длъжност на районния покурор на гр. Сливен.
Започваме работа по парламентарния контрол.
Актуален въпрос от народната представителка Петя Шопова относно размера на държавната субсидия на пазарджишката община и възможността на правителството да се ангажира с проверка на икономическото състояние на най-големите промишлени предприятия на територията на общината и данъчните им отчисления към държавата. Въпросът е към министър-председателя господин Любен Беров. 43.3
Министър-председателят поиска думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Извинявам се, че взимам думата след като вече бе зададен един от въпросите. Ще ви отнема не повече от пет минути.
Вие знаете много добре, че в нашия парламент няма традиция, въобще няма и практика до момента да се дава годишен отчет на правителството. Но понеже в печата този въпрос се повдигна, искам да кажа само, че такъв отчет е изготвен. В рамките само на няколко минути аз ще маркирам някои най-основни проблеми и ще оставя отчета на разположение на всеки, който се интересува от него.
Вие си спомняте, че преди повече от една година, през декември по-миналата година правителството беше избрано в името на една програма, която включваше пет по-големи проблема, като оставим разбира се настрана по-маловажните неща.
На първо място това беше проблемът за продължаване или за започване изпълнението на основните реформи в страната: аграрната реформа, след това приватизацията, на трето място след тези два проблема бе поставен проблемът за борбата с престъпността; на четвърто - намаляването и спирането на по-нататъшния спад на производство; и на последно място задържането в определелени рамки, които тогава бяха формулирани, 90 на сто инфлацията, задържане на реалните доходи на пенсионери и на служители в държавния сектор.
Ще ви кажа в рамките на няколко думи само по отношение на поне тези пет основни проблема, за които тогава ставаше дума, какво е направено.
По отношение на аграрната реформа мога да ви уверя, че до момента са върнати от 9,7 млн. декара земя във възстановими граници, 6 млн. плюс още 14,9 млн. са върнати в резултат на планове за земеразделянето. И така, по двете линии: в стари, възстановими граници и в резултат на земеразделителни планове, са върнати окончателно 21,6 млн. декара земя от общо признати с решение на общинските поземлени комисии 50 млн. декара. Или е върната 43,3 на сто от заявената земя. Повече в Северна България, по-малко в Южна България. Най-голямо изоставане има във Варненския район, Сливен, Пазарджик, Разград. 43.4
Причините за този процент, който не отговаря напълно на обявените 55-60 на сто, са мудността в общинските поземлени комисии, липсата на документи у много у собствените и практиката на подаване на клетвени декларации, които са в голяма си част неверни и затрудняват връщането на земите. 43.5 Бих искал да отбележа само, че са върнати във формата на предварителен въвод 12 милиона дка земя. Това, разбира се, още не е в пълния смисъл на думата връщане на собствеността върху земята, обаче все пак е една значителна крачка към такова връщане на земята.
Или в крайна сметка са върнати общо около 66 на сто от земята, ако имаме предвид и този предварителен въвод, който представлява 23 на сто.
Така че в едри линии може да се приеме, че правителството почти е изпълнило онова, което беше обещало за връщането на земята, а именно 55-60 на сто от земята.
По отношение на приватизацията. Там е налице едно изоставане. По отношение на броя на обявените процедури за приватизация това почти е изпълнено. По отношение на сключените сделки обаче направеното е 2 до 3 пъти по-малко от обещаното. Причините за това недоизпълнение се крият в няколко насоки.
На първо място, някои несъвършенства на наличното законодателство, които пречат или пък забавят процеса на приватизиране. Минималният технически необходим срок за обявяване на процедура в момента се очертава около половин година.
На второ място, трябва да се отбележи, че е налице един недостиг, бих казал, на достатъчно ясно изразена активност на местния капитал като кандидат в процедурите по приватизация. Причината за това е, че в момента може да се печели и без да се придобива собственост върху държавни фирми.
Правителството още от началото обяви, че ще премине към една социална масова приватизация. В тази насока обаче до момента не е направено нищо, освен някои подготвителни операции, в смисъл набелязване броя на предприятията конкретно, списък на предприятията, подготовка на определен закон за изменение на Закона за приватизацията. Но до реализирането на това мероприятие не се стигна, поради това, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за приватизацията се забави много в парламентарните комисии и както виждате до момента все още не е влязъл в парламентарната зала за окончателно второ разглеждане и гласуване. Вярваме това да стане в началото на тази сесия на парламента. СБ/ВЙ 44.1
Друг един проблем, по който трябва да се кажат поне няколко думи, това е обещаната борба срещу престъпността.
Каква е обстановката в тази насока?
Първо, трябва да се отбележи, че законодателните мерки за затягане на борбата в тази насока не бяха изпълнени през изтеклата година. Все още не е приет за голямо съжаление законът за устройството на съдебната система. Едва наскоро, през декември, бе приет Законът за полицията. Не бе приет нов Наказателен кодекс, бяха приети само някои дребни поправки към наличния такъв.
Всичко това не позволи едно подобряване на работата на съдебната система. Като показател за нейната работа през миналата година искам да отбележа, че в Министерството на правосъдието въобще не е водена статистика за осъдените лица и на практика всеки един по-малък или по-голям престъпник в момента знае, че той даже и да бъде обект на някакво следствие и дори да стигне до съд и да бъде осъден, той има такъв шанс не повече от 1 на 100. При едно такова положение, когато очакваш да бъдеш ненаказан, явно е, че всеки не се страхува от санкциите на закона и това е една предпоставка за увеличаване на престъпността. При това, докато се стигне до съд, много голяма част от лицата, които са следствени и които подлежат след това на присъда, се освобождават срещу една дребна гаранция от страна на прокуратурата.
Като равнище на престъпност в страната трябва да се отбележи, че заявките за търсене на седействие на органите на реда през миналата година отбелязват един ръст от 9 на сто спрямо 1992 г. Обаче имаме много случаи, когато тези заявки не са довели след това до едно реално следствие. Така че реално образуваните преписки по констатирани вече престъпления отбелязват нарастване само с 5 на сто.
По равнище на престъпност през изтеклата 1993 г. има нарастване с 5 на сто на реализираните престъпления средно на човек от населението. Това равнище е 2 криминални престъпления на 100 души от населението. Както виждате, доста високо.
Най-голям ръст имаме на престъпността в столицата, за голямо съжаление, поради струпването на по-големи маси от населението. 44.2
Разкриваемостта на престъпленията за съжаление не се е повишила. По-голяма е разкриваемостта на престъпленията срещу личността, най-малка е тази разкриваемост на престъпленията относно кражбата на моторни превозни средства. Така че, не придобивайте нови моторни превозни средства. В рамките на шегата го казвам.
Нанесените щети в резултат на икономическа престъпност през изтеклата 1993 г. са два пъти повече, отколкото през 1992 г. Една част от нанесените щети е възстановена в резултат на действията на органите на реда - около 16 на сто от щетите са възстановени.
Друг един момент, който трябва да се отбележи, това е нарастването на активността на добре организирани групи както от българската, така и от, бих казал, вносната, чужда престъпност в страната.
По отношение на даденото обещание за ограничаване на спада в икономиката трябва да се отбележи, че през 1992 г. степента, в която промишлеността като цяло изоставаше от обема на производството през предходната година, се колебаеше по месеци, но бе в рамките между 35 и 15 на сто спад спрямо обема на производство на месеца през предходната година. През 1993 г. спадът бе ограничен само в рамките между 15 и 4 на сто. През ноември, последния отчетен месец, тъй като за декември поне аз не съм получил данни, този спад е само 4 на сто. Само 4 на сто понататъшен спад спрямо миналата година.
Както виждате, резултат в това отношение е постигнат, макар и още може би да не е спрян окончателно по-нататъшният спад, по-нататъшното хлъзгане на долу. Смятаме обаче, че наистина - такава е оценката на нашата Агенция за прогнозиране и икономическо развитие - ние вече сме достигнали дъното. Съмнително е обаче дали в момента имаме опити да се отблъснем от дъното за едно постъпателно движение нагоре.
И накрая, за да завърша, по отношение опазването на реалните доходи на пенсионерите и служителите в държавния сектор смятам, че поставените задачи бяха изпълнени. Това личи от отчетните данни на Министерството на труда и социалните грижи. 44.3
Предоставям на тези, които желаят, отчета за дейността на правителството през 1993 г. нарочно в неподготвен вид, за да може да бъде по-лесно размножен.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Дайте го при мен, господин министър-председател.
Уважаеми колеги, отчетът на правителството за дейността му през 1993 г. в размер на 90 страници ще бъде размножен и ще бъде на ваше разположение, за да можете да се запознаете с него.
Преминаваме към изпълнение на дневния ред.
Има думата народната представителка Петя Шопова в рамките на три минути да развие своя актуален въпрос към министър-председателя господин Любен Беров. 44.4 ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър-председател! Моят въпрос е от 23 ноември 1993 г. Но поради това че оттогава насам не е имало парламентарен контрол, а темата е актуална и днес, аз си позволявам да го задам днес, в началото на 1994 г.
От понеделник, 22 ноември 1993 г. над 200 учители от Пазарджишката община обявиха щафетна гладна стачка в знак на протест срещу кметската администрация, заради неизплащане на трудовите им възнаграждения от месец август до месец ноември, тогава. В същото положение бяха и лекарите, служещите в културните институти. Не се изплащаха ритмично и социалните помощи.
Кметът на град Пазарджик и председателят на Общинския съвет разпространиха декларация, в която търсиха причините за това трагично състояние извън собствената си политика, главно обвинявайки правителството. Получаваше се така, че заплатите се изплащаха само след бурен синдикален натиск и обществено напрежение.
В кметството в Пазарджик нямаше и, доколкото знам, няма и досега комисия за съгласуване на интересите. Впоследствие в хода на това увеличаващо се социално напрежение беше проведена среща в Министерство на финансите за съгласуване на интересите. Пристъпи се, също така вследствие на този бурен натиск, към актуализиране на общинския бюджет. Въпреки това останаха спорни въпроси, които са актуални и днес, в началото на новата финансова 1994 г.
Затова, уважаеми господин министър-председателю, моля Ви да отговорите на следните въпроси:
1. Какъв е размерът на държавната субсидия за Пазарджишката община за 10-месечието - съм записала във въпроса си от месец ноември както на базата на годишната субсидия, така и на базата на 90 на сто изпълнение по Закона за държавния бюджет и ритъма на постъпления? Разбира се, ако е възможно, аз бих се радвала да чуем и данните за цялата година. РД/КТ 45.1
2. Различава ли се Пазарджишката община от другите бивши окръжни градове? Това е особено съществен въпрос, тъй като изоставането в Пазарджик беше най-голямо за цялата страна.
3. Може ли правителството да се ангажира с проверка на икономическото състояние на най-големите промишлени предприятия на територията на общината и данъчните им постъпления към държавата?
Бях записала като четвърти въпрос - можем ли да разчитаме на Вашето лично съдействие за решаване на тези изключително тежки социални проблеми. Ние знаем за решението на правителството за допълнителни средства за кризисните сфери, с което всъщност се решиха въпроси.
Затова, уважаеми професор Беров, се надявам, че разбирате моята загриженост затова да не се случи същото през тази 1994 г. И бих искала в началото на календарната 1994 г. да изясним ритъма на постъпленията към Пазарджишката община, онова, което прави правителството в рамките на възможното и съответно отговорността на местната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Шопова.
Има думата министър-председателят господин Любен Беров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В отговор на въпроса на народния представител госпожа Петя Шопова, държа да ви уведомя, че за миналата 1993 г. бе предвидено в Закона за държавния бюджет, по една тогава приета методика, субсидия за Пазарджишката община в размер на 249 млн.лв. Плюс това още 22 млн.лв. бе налице една целева субсидия. Първата сума, която споменах, е обща субсидия.
До началото на декември миналата година на община Пазарджик бяха приведени 206 млн.лв. субсидии или 76 на сто от определения тогава годишен размер, при едно изпълнение тогава средно за страната 75 на сто, което показва, че общината е била третирана еднакво, общо взето, както и другите общини или малко над средното равнище.
Причините за тежкото състояние на община Пазарджик през 45.2 1993 г., особено в края на годината, бяха няколко.
На първо място бе налице прехвърляне на кредиторска задлъжнялост от 1992 г. в размер на 33 млн.лв.
На второ място бяха налице задължения към Централния Републикански бюджет за ползуване на временен безлихвен заем от 1992 г. в размер на 13 млн.лв., които, разбира се, трябваше да бъдат плащани през 1993 г.
Освен това налице бе неизпълнение към 30 октомври 1993 г. на предвидените собствени приходи. Те бяха изпълнени 70 на сто, при средно за страната в другите общини 78 на сто, което показва, че организацията на работата в община Пазарджик бе под средното равнище за страната.
Основната причина за това недостатъчно изпълнение в Пазарджишката община бе неефективната организация на финансирането от общината детски и здравни заведения.
Освен това трябва да се отбележи, че имаше и проблеми относно изпълнението на приходите за социални помощи и една по-голяма безработица на гражданите в общината.
С Постановление # 222 от месец ноември миналата година правителството прие конкретни мерки за подобряване финансовото състояние на общините, които мерки включваха, разбира се, и община Пазарджик. Да добавя, че до края на годината община Пазарджик получи допълнителни средства в онзи размер, в който получиха всички общини в страната по линията на субсидиите.
За тази година в бюджета са предвидени за всяка една община субсидии в размер, определен по една нова методика, която включва 17 показателя, обективни показатели, по които се изчислява размерът на субсидията. 45.3
По линия на Министерство на здравеопазването са предвидени мерки за подобряване организацията и финансирането на здравните заведения в общините, като изключим, разбира се, онези централни, да ги наречем, здравни заведения, които са финансирани пряко от бюджета.
Смятам, че ще бъде разумно през тази година да бъде проведена една финансова проверка относно положението на предприятията на територията на Пазарджишката община, за да бъде по този начин подпомогнато успешното изпълнение на техните финансови задължения към общината.
Аз смятам, че в резултат на това през тази година 1994 година, ние няма да имаме тези затруднения в края на годината, които се получиха за Пазарджик през 1993 г.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Има думата госпожа Шопова да вземе отношение към отговора.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Господин министър-председател, благодаря Ви много за отговора на този въпрос. Стана ясно, че субсидията, която е отпусната за Пазарджишката община не само е равна, но е поголяма, отколкото за други общини в страната. Така че този спорен въпрос в дискусиите между синдикати и засегнати професионални сфери и местната администрация отпада. Благодаря Ви много за желанието на правителството да направи финансова проверка на икономическото състояние на предприятията и техните данъчни постъпления, защото смятам, че това е много сериозен резерв. Също така бих се радвала чрез Закона за държавния бюджет за 1994 г. да се реализира централизирано финансиране на някои сфери - образованието, здравеопазването и т.н. И освен това смятам, че във връзка с новия Закон за държавния бюджет вероятно трябва да се намери някакво законодателно уреждане на дефицита в местните бюджети. Той не може да бъде многократно по-голям, отколкото е този в държавния бюджет. Следователно трябва да има едно реалистично планиране, а не средствата да се "изяждат" до юни, юли, след това да се разчита само на държавната субсидия. ББ/ЛТ 46.1.
Надявам се, че с общите усилия на правителството и Народното събрание тези въпроси ще бъдат решени и това ще се отрази на Пазарджишката община.
Благодаря Ви още веднъж за отговора на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Шопова.
Има думата народният представител Йордан Куцаров, който да развие своя въпрос
Моля, носете картите си.
ЙОРДАН КУЦАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинете, че Ви прекъсвам. Следващият актуален въпрос е на народния представител Емил Капудалиев. Съобщавам, ако народни представители не са в залата, да влязат, за да печелим време.
Заповядайте.
ЙОРДАН КУЦАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри.
Уважаеми господин министър-председател, по силата на Решение 406 от 7 октомври 1993 г. Министерският съвет е предоставил на двата големи профсъюза - КТ "Подкрепа" и КНСБ, държавните имущества с административно, културно-битово и учебно предназначение на бившите Български професионални съюзи във Варненска и Хасковска област. В Добрич това решение предизвика бурни спорове, преминали в тежка конфронтация между АД "Софис" от една страна и двата големи синдиката, от друга. Конфликтът е достигнал найгорещата си точка в нощта на 21 срещу 22 ноември, когато неизвестни досега лица са извършили опит за покушение срещу представителите на СРС "Подкрепа" - Добрич, господата Енчо Русев и Трифон Кожухаров. Опитът е бил предотвратен само поради страха на нападателите, че потърпевшите ще използват огнестрелно оръжие.
Основната причина за тези противоречия е двуличната позиция, заета от Вашето правителство. От една страна вие не сте намалили капитала на "Софис" - АД, с имуществата, предмет на спора, макар че имате на разположение много повече време от 30-те дни, изисквани от Търговския закон за свикване на общо събрание. А от друга - сте предоставили същото имущество на двата синдиката. Това противоречие обърква въвлечените в спора органи46.2. зации вече близо два месеца, а броят на месеците нарасна още.
Всички засегнати са единодушни, че правителството, лишено от ясна недвусмислена парламентарна и обществена подкрепа, стараещо се да угодничи пред всички, за да се задържи колкото се може по-дълго, е способно единствено да забърква каша след каша. Такова поведение руши вярата на хората в централната власт и събужда инстинктите за оцеляване в една тотална враждебна обществена среда.
Господин министър-председател, моля отговорете ясно на десетките хора, въвлечени в този безсмислен конфликт поради нерешителността на Вашето правителство. Кому се предоставя Профсъюзният дом - Добрич? На акционерно дружество "Софис" или на двата синдиката - "Подкрепа" и КНСБ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Куцаров.
Има думата господин министър-председателят Любен Беров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз ще бъда кратък в своя отговор. Искам да отбележа, че при разпределяне на иззето синдикално имущество между синдикати в изпълнение на Постановление # 92 на правителството от 1993 г. са обхванати и обекти, включени в състава на акционерното дружество "Софис", за което става дума. Такъв обект е и споменатият Профсъюзен дом на културата в гр. Добрич, разпределен съгласно Решение # 406 от 7 октомври миналата година.
По повод обаче на въпроса дължа да констатирам, че с Разпореждане 101 на Министерския съвет от 1 октомври 1993 г. е прекратена дейността на "Софис" - АД в София. Ръководството на дружеството е подало жалба за неговото отменяне до Върховния съд и дължа да отбележа, че борбата продължава. Аз смятам, че акционерно дружество "Софис" не съществува. Разбира се, въпросът може да намери едно окончателно решение тогава, когато бъде приключен спорът за съществуването или нелегитимността на дружество "Софис".
Благодаря за вниманието.
Оставям писмена справка за това какви имоти са разпределяни между двата синдиката през тази година. (Господин министър46.3. председателят предава справката на водещия протокола стенограф)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател!
Има думата народният представител Йордан Куцаров.
ЙОРДАН КУЦАРОВ (СДС): Уважаеми господин министър-председател, при положение, че съществува правна неяснота относно статуса на акционерно дружество "Софис" и въобще в случаи, когато съществуват правни неясноти, според мен по-правилната позиция е имуществата, които са притежание на тези неясни субекти, въобще да не бъдат закачани. Те да бъдат оставени за разпределение чак след момента, в който дружествата или съответните субекти ще получат своята ясна правна формулировка. В такъв случай Вие бихте могли да дадете на двата профсъюза - специално на този град, за който става дума - в Добрич, бихте могли да дадете нещо друго, някаква друга част от държавното имущество.
Така че въпреки привидната благовидност на предлога, по който отказвате да разрешите въпроса, все пак образно казано контрата остава в правителството. Двата профсъюза чакат своя пай.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Емил Капудалиев.
Следващият актуален въпрос е на народния представител Красимир Желязков.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не носите картата, но убеден съм, че ще влезете в рамките на трите минути.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Ще се постарая, въпреки че въпросът ми е от 30 ноември миналата година и е позагубил малко актуалността си. Ще се опитам с по едно изречение да го осъвременя.
Уважаеми господин министър-председателю, през месец май миналата година в деня за парламентарен контрол запитах какво възнамерява да прави Вашето правителство по отношение строеж на железопътен и шосеен мост на р. Дунав между България и Румъния в областта на Видин - Калафат. Тогава, на 28 май 1993 г., Вие отговорихте, цитирам: "През май 1993 г. в Букурещ се проведе 46.4. среща за доуточняване на текста на споразумението между двете правителства за изграждане на моста и преди два дни Румъния подписа това споразумение". Мога да Ви кажа, заявихте Вие, че срокът на проектирането ще бъде поне около четири месеца, тъй като все пак съоръжението не е малко. Вероятно началото на конкретното изграждане на моста ще започне някъде към ноември - декември 1993 г. - край на цитата.
Уважаеми господин министър-председателю, още тогава аз възразих, че тази Ваша декларация е прибързана и повърхностна. До този момент, вече сме януари 1994 г., проектирането не само не е завършено, то въобще не е започвало. Да не говорим за конкретно изграждане на моста, което Вие щедро отпуснахте за, цитирам: "някъде към ноември - декември 1993 г.".
Тогава, на 28 май 1993 г., от тази зала, от това място Вие ни уверявахте, че - цитирам: "Правителството на България много добре разбира необходимостта от изграждането на мост в района на Видин - Калафат и то в едни възможно ускорени срокове".
Бихте ли ни разказали какво разбирахте тогава под ускорени срокове? Значи ли декларацията Ви, че щом Румъния е подписала споразумението на 26 май 1993 г., а днес строеж няма и реална подготовка за строеж няма, значи ли, че българското правителство не е подписало или не изпълнява споразумението? И къде в края на краищата е това споразумение? Дунав е там, Видин е там, Калафат е там, опашките пред ферибоотните платформи са там. Шофьорите чакат с дни, живеят, хранят се, замърсяват. Процъфтява търговията с какви ли не стоки, в това число с оръжие, наркотици, сексуални услуги. Докога, господин министър-председателю? 46.5.
Миналия път аз ви заявих, че този мост ще задоволява не само видински или калафатски интереси, не само български или румънски нужди. Това е мост между Европа и Азия, между Европа и Африка.
Отново повтарям, този мост е наложителен. Към Министерския съвет има създадена дирекция "Дунавски мостове". Там хора заплата получават. За какво?
Имам непряка информация, че Европейската банка е отпуснала 3 млн. щатски долара за проучване проблема "Дунавски мостове". Сумата вече била изразходвана. Кой, кога, къде проучи въпроса и какво реши дирекция "Дунавски мостове" за 3 млн. щатски долара?
От този мост са пряко заинтересовани Полша, Унгария, Румъния, Гърция, Македония и даже Албания. Единствено господин Силайджич бил казал на 8 декември пред вас, пред представители на Министерство на транспорта и депутати от Българската социалистическа партия, че сръбското правителство било огорчено, че ние бързаме със строителството на моста Видин - Калафат. Че Министерският съвет не бърза, е видно и с просто око, но сега се питам чии интереси ръководят българския Министерски съвет при това бавене и кога в края на краищата ще започне да се строи във Видин? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, аз с удоволствие слушах така прочувствената реч на депутата Капудалиев и по този повод бих искал да кажа само две неща предварително.
Първо, за мен е странно да се задава въпрос до министърпредседателя за дейността на мостове, които са под ведомството на Министерство на транспорта при наличието на жив и здрав, както го виждате тук, министър на транспорта. Би следвало нали, към него да бъде зададен въпросът и той ще отговори конкретно, тъй като това, което аз бих отговорил, е по данни, дадени именно от Министерство на транспорта. Разбира се, тези данни аз ще ги оставя при стенографите.
На второ място, дължа да кажа, че към Министерския съвет никога не е имало, няма и няма да има дирекция "Дунавски мостове", ВТ/ЛТ 47.1. тъй като не е редно въобще към Министерския съвет да има такава дирекция.
И на трето място, дължа да кажа, че аз никога през живота си до момента не съм виждал господин Силайджич, даже и да си призная и на снимка не го познавам, за да го разпозная евентуално, че той се е появил. Благодаря за вниманието.
Предлагам министърът на транспорта да даде отговора, който желае господин Капудалиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има думата господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин министър-председателю, зададох Ви този въпрос неслучайно, защото ние с Вас водим диалог от тук, от тази трибуна и на 28 май миналата година Вие от тук обещахте строителството на моста да започне в края на ноември миналата година. Вие лично и затова именно се обръщам към Вас да Ви питам къде остана Вашето обещание.
Второ, за дирекцията "Дунавски мостове", аз научих не от друг, а от Вашия вицепремиер господин Нейчо Неев, който ми заяви, че има изградена такава дирекция и аз нямам никакви основания да се съмнявам в неговите думи.
А относно отговора на господин министъра на транспорта ще бъда изключително любопитен не толкова аз, колкото цяла България, за да могат да се спрат наистина тези огромни опашки. Трябва нещо конкретно да се стори във връзка с комуникацията между България и света. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря. Има думата, за да развие своя актуален въпрос народният представител Красимир Желязков.
А, господин министър-председателю... (Министър Ерменков иска думата) Господин Ерменков, заповядайте, Вие желаете думата. Разбира се, моля Ви, заповядайте, щом сте готов. Аз мислех, че не сте готов да отговорите.
МИНИСТЪР КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Не, аз благодаря на народния представител за въпроса, който поставя. Той е актуален и сега. Не съм се готвил специално да отговарям на всички ваши питания. Все пак трябва наистина да се уточни състоянието на въпроса за изграждането на мостовете на р. Дунав. 47.2.
Какво са обещавали нашите колеги преди една година или през месец май миналата година, може би не е най-интересният въпрос. Наистина има решение на правителството за изграждане на мост на р. Дунав на Видин - Калафат. В тази връзка имаше определени интереси на различни фирми и дружества, главно от чужбина. Това наложи естествено да се въведе конкурсното начало, господин Капудалиев, и това е една от причините, не зная дали я приемате за обективна или субективна, за да се забави изпълнението на това обещание на правителството.
Какво е състоянието в момента? Може би подробности не трябва да давам. Преди няколко дни, във вторник, в Русе министърът на транспорта на Република България и министърът на транспорта на Румъния подписаха един протокол за проектите за изграждане на два моста на р. Дунав, тъй като може би сте информирани, че в резултат на решение на Междуправителствената българо-румънска комисия през месец май беше решено да се проучат възможностите за изграждане на два моста на р. Дунав - на Оряхово - Бекет или Видин - Калафат. Вие знаете нашата позиция, предполагам, че това е и вашата позиция, че приоритетно на този етап и единствено предложение на българската страна и правителството е изграждането на моста на р. Дунав при Видин - Калафат - един елемент от магистралата, както Вие казахте, север-юг, свързваща Европа през България за Гърция и Близкия изток.
Така че ние подписахме в крайна сметка след един дълъг, бих казал, малко удължен период на конкурси, търгове, в които участваха повече от 40 чуждестранни и български фирми за двата моста. Бих искал също така да споделя, че в крайния етап останаха по четири чуждестранни фирми, ако ви интересуват, бих могъл да ви дам по-подробна информация, две френски, една турска и една американска фирма, на които ние двамата министри подписахме съответните технически изисквания. Предложили сме им една покана, която след около десет дни, така се договорихме, да внесем като цялостно решение в двете правителства - на Румъния и България. Знаете, че са необходими съгласувани действия на двете държави.
Уточнили сме всички условия за мостовете, има определен интерес, бих казал, основно към пътния и железопътен мост Видин 47.3. Калафат. Очаквам до края на март да имаме официалните оферти на тези четири фирми, на базата на които да определим най-добрата оферта и след това да продължи целият цикъл. Удължаваме естествено периода на проучване, проектиране, финансиране и строителство, но поради това, че са необходими чуждестранни инвестиции, това в момента се налага.
Така че имаме подписани документи, наистина се отлага проектирането и изграждането на моста, но аз съм убеден, че през тази година, не казвам кой месец, ще имаме и сериозни предложения за проектиране и изграждане на моста Видин - Калафат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър. Има думата, за да развие своя актуален въпрос, народният представител Красимир Желязков. Отсъства ли? А, тук е. Заповядайте.
Следващият актуален въпрос е на народния представител Едвин Сугарев. 47.4. КРАСИМИР ЖЕЛЯЗКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Красимир Желязков, 15.Плевенски избирателен район, Българска социалистическа партия.
Уважаеми, господин министър-председателю, проблемите свързани с приватизацията в туризма в България през последните няколко месеца са една от най-дискутираните теми в средствата за информация. Те основателно вълнуват и работещите в този отрасъл. Съществуващите неяснота, противоречия, и различните виждания за осъществяване на приватизацията в този приоритетен за икономиката ни отрасъл, е повод за моя актуален въпрос.
Въпреки многобройните критики, неоспорим факт е, че при Вашето правителство стартира приватизацията в България. Аз приветствам усилията ви за нейното по-забележимо осъществяване, като част от структурната реформа. Одобрявам и идеята за масова приватизация и конкретните стъпки в тази насока. В същото време се тревожа от възможността, която вече се използва, поради различни концепции и разминаване на позициите на Комитета по туризма, Агенцията по приватизацията и Министерския съвет. Поради прибързаност да се съсипе и разграби собствеността в сферата на туризма, да се разбие инфраструктурата на големите туристически комплекси, да се загубят завоювани световни пазари.
Всичко това, ако се допусне може да доведе до унищожаване на отрасъла и огромни загуби на национален доход.
Моля, да отговорите на актуалния ми въпрос и свързаните с него подвъпроси! - Има ли правителството концепции или становище за приватизацията в туризма, съвпада ли тя с програмата и действията на Агенцията по приватизацията. Позицията на правителството съобразена ли е с мнението на водещи учени, специалисти и служители от отрасъла? От кои туристически обекти Вашето правителство счита, че е правилно да се започне? От големите и най-печелившите или от по-малките и в по-тежко икономическо състояние?
Имат ли се предвид националните, регионалните и социалните проблеми при промяната на собствеността в големите туристически комплекси - черноморски и планински? Известно е, че те носят за държавата значителни приходи - валутни и левови. Само няколкото петзвездни хотели дават половината от приходите на българския ДВ/ЙА 48.1 туризъм. При евентуалната им приватизация, ясно ли е, какво ще спечели държавата и обществото, и евентуално какво ще загуби?
Според Вас, има ли опасност да се разбие инфраструктурата и връзката между отделните туристически системи? Стана известно че около 20 на сто от акциите на някои обекти вече се продават на персонала, без да е направена цялостната оценка. Това може да ощети дребните акционери и да ги отстрани от участието в управлението, след като се направи окончателната оценка на обектите. Работещите в системата на туризма имат своя дял в създаването и стопанисването на туристическите обекти и техните интереси трябва да бъдат защитени.
Не мога да не се учудвам и на ниските цени предвидени за големи и печеливши хотели. Този субективизъм накърнява интересите на държавата и на обществото. Предвижда ли правителството механизми за гарантиране на обективност, мерки за поощряване на българските инвеститори и за насочване на чуждите инвестиции там, където действително има нужда от тях, а не където ще носят най-голяма печалба на чуждестранните компании.
Господин министър-председателю, очаквам Вашия отговор по тези проблеми, чието правилно решаване е от голямо значение за успешното осъществяване на приватизацията в туризма. Благодаря Ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Желязков.
Има думата министър-председателят господин Любен Беров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Ние понякога се връщаме по два пъти, не дай Боже да почне да става по три и четири пъти на един и същи проблем. По този проблем наскоро имаше разисквания и отговор даде заместник-министърпредседателят Матинчев. Аз не виждам защо наново пак трябва да се постави. Аз смятам, че ще бъде добре господин Матинчев да отговори наново има ли някакви нови моменти в това отношение, иначе налице е един писмен отговор, който ще бъде депозиран при стенографите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин Матинчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаеми 48.2 дами и господа народни представители, уважаеми господин Желязков!
Действително през месец декември аз отговорих на въпроса, не точно на този обхват на въпросите, но по проблемите на прива- тизацията в туризма. Тогава аз ви споменах, че е разработена концепция или конкретна програма за приватизацията, и то за ускорена приватизация в областта на туризма, която е израз на разработки, които са направени от чужди консултантски групи, която отразява до голяма степен становището както на Колегиума на Комитета по туризма, така също и на редица организации и асоциации в туризма.
Тази програма беше внесена в Министерския съвет и тогава Министерският съвет реши да се уточнят принципите и програмата за приватизация изобщо в страната за 1994 г. и след това на тази основа отново да се оцени концепцията по приватизацията в туризма, която ни беше представена.
Тези общи принципи като една краткосрочна и средносрочна стратегия в областта на туризма бяха приети вчера на заседание на Министерския съвет и на това заседание стана дума, че един от първите документи, по който трябва да се вземе становище след консултации между Агенцията за приватизация и Комитета по туризма, това е тяхната програма. Няма да скрия от вас, че правителството разчита изключително на програмата за ускорена приватизация на Комитета по туризма.
На втория Ваш въпрос аз вече съм изразил становището, че лично експертите и специалистите на Комитета по туризма не считат, че най-добрата стратегия е в приватизирането на онези най-добри хотели в страната, които независимо от тежките условия, в които функционират търговските фирми в отрасъла на туризма и в другите отрасли, тези фирми успяха за кратко време да подобрят качеството на обслужването, и освен това да заделят немалки средства за модернизация и реконструкция.
Аз бих искал да ви дам един пример в тази насока. Например, това е Интерхотел "София", който е предложен за приватизация от Агенцията за приватизацията, но, който в момента изпълнява програма от стотици милиони лева за модернизация и реконструкция. Ясно е, че към подобни обекти ще се проявява интерес, но определено в концепцията, която ни беше представена от Комитета по туризма, в нея не се предвижда за приватизация, за бърза привати48.3 зация това, което е привлекателно за нашите инвеститори, а така също и за чуждите инвеститори. А се предвиждат редица мерки свързани с обособяването на отделните туристически обекти в комплексите, за да може по най-бърз начин да се извърши там приватизацията и повдигне равнището на туристическото обслужване. Естествено е, че не изключваме необходимостта и от приватизация именно на тези най-добри български хотели, но нека това да стане при най-изгодни условия.
Няма да скрия от вас, уважаеми дами и господа народни представители, че към най-добрите ни обекти на туризма се проявява огромен интерес. Идват фирми и посочват поименно, така да се каже, перлите на нашия туризъм и искат да ги закупят за баснословни суми. Естествено е, че като правителство, което изпитва немалко затруднения в момента за осъществяването на един деликатен баланс в държавния бюджет, ако провеждаме политика в тази насока изхождайки от нашите лични интереси, то трябва да дадем съгласието и да получи България, да кажем, няколко милиарда долара по най-бърз начин. 48.4 Но веднага имаме становището на Комитета по туризма, а също така и на нашата общественост, че по този начин с лекота ще се превърнем само в едно филиално поделение на една или няколко от световните вериги. И повече за българския национален туризъм на високо качество няма да може да се говори.
В този смисъл Вие сте съвсем прав, че когато се провежда една политика за бърза приватизация в туризма, следва да се изхожда не само от интересите в момента, били те на правителствотои ли на някои други държавни институции - имам предвид Комитета по туризма - но на всяка цена трябва да се отчитат националните, регионалните и социалните интереси на страната.
Естествено е, че към така да се каже най-апетитните парчета от баницата за приватизацията, каквито са и обектите по туризма, се проявява изключителен интерес. Известни са вече много случаи, когато се водят съдебни дела срещу съвсем реални опити за скрито приватизиране на редица туристически обекти. Тук Комитетът по туризма използува различни средства за регулирането на този въпрос, но не бих искал на всяка цена да кажа, че всичко се знае и всичко може да бъде навреме отстранено. Но сами разбирате, че в пресата често пъти се появява изключително остра атака срещу Комитета по туризма и то винаги, когато той се намеси, за да пресече опитите за подобна скрита приватизация, която да отговаря на интересите на определени икономически групировки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Матинчев.
Има думата Красимир Желязков за отношение към отговора.
КРАСИМИР ЖЕЛЯЗКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министърпредседателю, вярно е, че имаше въпрос с подобно съдържание, но проблемите, за които аз говорих досега, не са решени.
Аз благодаря на господин Матинчев за обстойния отговор и изразявам своето удовлетворение от позицията, която той изрази, която вероятно е и позиция на правителството за решаване на проблемите, свързани с приватизацията на туризма в интерес на НЧ/КТ 49.1 страната и обществото. Смятам, че правителството трябва вече, след като концепцията за туризма е влязла в програмата, която вчера е приела правителството, за приватизация в страната, остава правителството енергично да започне конкретни действия за нейното изпълнение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Едвин Сугарев да развие своя актуален въпрос към министър-председателя.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! В периода от май 1992 г. до март 1993 г. е била извършена финансова ревизия на ликвидираното Главно инженерно управление, занимаващо се с доставки на оръжие и специална продукция за Българската армия. В ревизионния акт са посочени редица нарушения, в това число милиони лева, неприведени в държавния бюджет в нарушение на чл.3 от Постановление # 14 на Министерския съвет от 1991 г., несъбрани 47 млн.долара от износ в бившия Съветски съюз, продажби на валута, собственост на предприятия от оръжейно-промишления комплекс на частни фирми, някои от които без лиценз за търговия с валута, като от курсовите разлики е нанесена вреда в размер на над 1 млн.лв. на държавни предприятия.
Ревизионният акт е бил предвиден за обсъждане на заседание на Министерския съвет през месец септември миналата година, но в последния момент е отпаднал от дневния ред. В него е ревизиран бившият заместник-министър на отбраната и сегашен съветник в Министерския съвет Димитър Тановски за допуснати нарушения като председател на ликвидационната комисия на Главно инженерно управление. В печата също бяха изнесени факти за извършени нарушения от ликвидационната комисия и в частност от Димитър Тановски.
Моля да ми отговорите на следните въпроси:
Първо, поради каква причина Министерският съвет отложи разглеждането на споменатия ревизионен акт, разкриващ злоупотреби в българска и чужда валута за милиони?
Второ, предишният кабинет беше злонамерено атакуван за някои свои съветници. Какви са критериите на сегашния кабинет за подбор на съветници, след като лица с документирани нарушения продължават да дават съвети по икономическите въпроси на министърпредседателя? 49.2
Трето, какви санкции са наложени на основното материалноотговорно лице, главния счетоводител на Главно инженерно управление Илия Димитров Райнов? Какви функции изпълнява същият в правоприемника на Главно инженерно управление "Армимекс" - ООД?
Четвърто, как си обяснявате факта, че многократно се извършва неправомерна продажба на валута на фирмите на Васил Божков, известен още като Васко Черепа, а по-специално на "Васил Божков ЕСЕЛВЕ" и "Кумакс" на обща стойност близо 4 млн.долара, като се ощетяват както Главно инженерно управление, така и заводи от военнопромишления комплекс? Известни ли са Ви някакви делови, роднински или други връзки, които да обвръзват лицата Илия Райнов, Васил Божков и д-р Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа"?
Пето, как бихте обяснили факта, че Илия Райнов е продал на фирмата "Диели" сумата 2 594 660 щатски долара, като се има предвид, че споменатата фирма няма лиценз за търговия с валута? И на какво основание левовата равностойност, възлизаща на 56 560 993 лв. е преведена от фирмата "Диели" в набирателната сметка на Търговска банка "Биохим", като чрез тази сума е формиран основният капитал на Частна земеделска инвестиционна банка?
Надявам се, че ще получа и писмен отговор на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Сугарев.
Има думата министър-председателят господин Любен Беров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители! В отговор на отправеното питане дължа да ви информирам следното:
Установено е, че по настояване на бившия заместникминистър на отбраната и тогавашен председател на ликвидационната комисия на Главно инженерно управление господин Димитър Тановски министърът на финансите е наредил да бъде извършена ревизия за периода май 1992 г. - януари 1993 г. Господин Тановски е бил председател на ликвидационната комисия от февруари 1992 година до юни 1992 г., когато е освободен от длъжността "заместник-министър" на отбраната от тогавашния министър-председател господин Филип Димитров поради съкращаване на щата - такава е формулировката. 49.3
Извършената ревизия от Министерството на финансите приключва със заповед на министъра на финансите от 12 юли 1993 г. В нея са обобщени резултатите от ревизията и на основание на Закона за финансовия контрол са дадени задължителни указания за отстраняване на установените слабости и нарушения във финансово-стопанската дейност на Главно инженерно управление. В същата заповед са определени и размерите на наказанията и глобите на онези длъжностни лица, които са причинили вреди.
Компетентните органи не са констатирали документи или други нарушения от споменатия сега съветник на Министерския съвет Димитър Тановски. Същият е бил съветник по икономическите въпроси в Министерския съвет от 1991 г. След това е заместникминистър на отбраната през периода декември 1991-юни 1992 г. и е постъпил отново в Министерския съвет през януари 1993 г. 49.4
И така, по първия въпрос. Министерският съвет не е отложил разглеждането на ревизионния акт на Главно инженерно управление, тъй като той в Министерския съвет въобще не е бил предвиждан в дневния ред за заседание. Моля да имате предвид, че финансовите ревизии и всички свързани с тях документи се осъществяват въз основа на Закона за финансовия контрол, който не предвижда друг орган, освен ревизорите, съдът и прокуратурата да се занимават със заключенията на финансовите ревизии. Не съществува практика и няма прецедент на свое заседание Министерският съвет да е разглеждал и ревизионни актове.
Каква е истината по споменатия в питането случай? На 13 септември 1993 г. министърът на финансите внася в заседание на Министерския съвет предложение за удължаване срока на действие на Ликвидационната комисия на Главно инженерно управление. И като аргументация за сложността на проблемите, които трябва да решава тази комисия, прилага за сведение към своя доклад споменатия ревизионен акт. С Постановление # 183 от септември миналата година срокът на тази Ликвидационна комисия, за която става дума, бе удължен.
Повтарям, че в дневния ред на това заседание на Министерския съвет, видно от съответния протокол, не е предвидено да се разглежда ревизионният акт, а единствено е предвидено да се разглежда проектът за постановление за удължаване срока на ликвидационната комисия.
По втория въпрос. Некоректно е да се прави аналогия с нашумелите двама-трима съветници от предишния кабинет, доколкото те не са били назначени с трудов договор. Единият, по професия хабилитатор, е назначен с граждански договор и има възможност да ръководи специалната комисия по контрола на производство и търговия със специална и военна продукция, а другите двама въобще нямат договори.
Ние сме правителство на експерти и провеждаме политика за утвърждаване на администрацията, която обслужва правителството. Тези експерти трябва да се назначават като професионалисти, и при това независими, неутрални, изпълняващи законите и защищаващи интересите на страната. Затова и съветници, назначени от господин Филип Димитров през 1992 г., които са професионалисти, могат СД/ЛТ 50.1. да запазят своите места и да не бъдат уволнени. Споменатият от Вас съветник притежава висше икономическо образование и има стаж като икономист 15 години.
Така че въпросът Ви какви са критериите за подбор на съветниците може да му се даде отговор: те са единствено професионалните и морални качества на кандидатите.
По третия въпрос - какви санкции са наложени на материалноотговорно лице - се вижда от приложената заповед на министъра на финансите за наказанията и глобите по ревизионния акт.
Колкото до това каква длъжност заема въпросното лице Илия Райков в "Авиамекс", това зависи от управителя на дружеството. Известно е, че в търговските дружества по отношение на кадровата им политика няма друг орган, освен управителя на дружеството. Той назначава своя апарат.
По отношение на последния зададен въпрос - за роднинските връзки - прощавайте, но Министерският съвет няма органи, с които да се проверяват роднинските връзки на лицата. Това и без това е много трудно. Когато е по пряка линия, хайде, иди-дойди, но когато роднинската връзка е по съребрена линия, нещата много се усложняват.
Така че въпросът за роднинските връзки, приятелските връзки - това е вече един проблем, който е извън пряката администрация на страната.
Благодаря за вниманието. Предоставям и една писмена справка относно ревизионния акт на бившото Главно инженерно управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Има думата народният представител Едвин Сугарев да изрази отношение към отговора.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! За съжаление не мога да бъда доволен от Вашия отговор, тъй като някои от нещата, които Вие казахте, просто не са верни. Вие казахте, примерно, че няма констатирани нарушения от страна на компетентните органи и по отношение дейността на господин Тановски като председател на ликвидационната комисия. Само че на стр. 34 и 35 от ревизионния акт, която аз ще представя на Комисията 50.2. по корупцията, става дума за неправомерно прехвърляне на активи на Главно инженерно управление в "Армимекс" ООД и сумите, които се визират, са 28 хил. 876 лв., за които пряка вина носи председателят на ликвидационната комисия Димитър Тановски. Това е отразено в ревизионния акт.
Що се отнася до роднинските връзки, аз съм напълно съгласен, че не е работа на Министерския съвет да се занимава с това. Но когато става дума за корупция, това е работа и на Министерския съвет, тъй като той защитава държавните интереси. Аз няма да ги дискутирам тук, но за всички тези делови роднински и тем подобни отношения, чрез които са нанесени вреди на държавата в размер на милиони, обществото ще има възможност да научи от пресата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Сугарев. И ви давам думата да развиете следващия въпрос.
ЕДВИН СУГАРЕВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! В бр. 72 от 1993 г. на "Държавен вестник" е публикувано съобщение за регистрацията на "Капиталбанк", като между членовете на управителния съвет фигурира и името на управителя на еднолично акционерно дружество "Тератон" Младен Мутафчийски.
От фирменото дело на "Капиталбанк" става ясно, че в нея участват: групировката "Трон", представлявана от Красимир Стойчев с дялов капитал 50 млн. лв.; групировката "Булвария", представлявана от Борислав Дионисиев и ЕАД "Тератон", представлявано от Младен Мутафчийски с дялов капитал 50 млн. лв.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Постановление на Министерския съвет # 265 от 1992 г. правото на държавата като председател на капитала в търговските дружества в сферата на производството и търговията с военна и специална продукция се осъществяват от Министерския съвет. Моля да ми отговорите на следните въпроси:
1. На какво основание Министерството на търговията чрез писмо, подписано от министър Карабашев, е дало съгласие за участие на "Тератон" ЕАД в "Капиталбанк" с 50 млн.лв.? Обсъждан ли е изобщо този проблем в Министерския съвет или министър Карабашев е действал на своя отговорност?
2. С какви средства ЕАД "Тератон" участва в банката със собствени или привлечени чужди средства? 50.3.
3. Как бихте коментирали факта, че господин Мутафчийски е едновременно управител на държавното ЕАД "Тератон" и президент на фирма "Мейтрикс - България", която е клон на "Мейтрикс - интернешънъл", т.е. чужда фирма, извършваща конкурентна дейност?
Причината, поради която се обръщам към Вас, а не към министър Карабашев, е свързана с основателните съмнения, че той е лично заинтересован проблемите, третирани в моя въпрос, да не получат гласност.
И пак се надявам да получа и писмен отговор на повдигнатите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Сугарев.
Има думата господин министър-председателят. 50.4. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Аз благодаря на депутата Едвин Сугарев за особените симпатии към моята особа, тъй като той пожела непременно аз да отговарям, което предполагам е израз на симпатии.
И така, конкретно на темата. Бих казал, че дружество "Тератон" е преобразувано с разпореждане 31 от 1991 г. на Министерския съвет в еднолично акционерно дружество с държавно участие. До тогава то е било със статута на търговско предприятие към стопанско обединение "Битова електроника". През 1992 г., една година по-късно, "Тератон"-АД придобива общ лиценз за търговия с така наречената специална и военна продукция. Получаването на лиценза не е дало основание на действащите тогава в момента нормативни актове "Тератон" да бъде третирано като предприятие от сферата на военната промишленост. Такива са били тогава нормативните уредби.
С влизането в сила на постановление 265 на Министерския съвет от 28 декември 1992 г. се определи, че правата на държавата в предприятията от военнопромишления комплекс се упражняват от Министерския съвет. Поради липсата на ясно дефиниране кои предприятия се включват в сферата на производството и търговията с военна и специална продукция, разпоредбата се прилагаше само за предприятия, осъществяващи основно такава дейност, а не тогава, когато такава дейност е била един страничен продукт.
През май 1993 г. по предложение на колектива на АД "Тератон" е взето решение за приватизация на дружеството. Министърът на търговията на основание на съответния закон е издал заповед за вземане на решение за приватизация на "Тератон". При това трябва да се отбележи, че решението на Народното събрание, с което се забрани приватизирането на предприятия от така наречения ВПК, има предвид военнопромишлен комплекс, датира от август миналата година, така че решението за приватизация е било взето три месеца приблизително преди това решение на Народното събрание.
Трябва да се отбележи също, че министърът на търговията е дал съгласие за участие на "Тератон" в капитала на "Капиталбанк". Това е отразено в писмо в момент, в който "Тератон" е БП/ВЙ 51.1 бил в процес на приватизация. Видяхме, че тази приватизация е била решена в онези времена законно, тъй като решението на Народното събрание е от по-късно време. Причината, поради която е било взето такова решение за участие на капитала в "Капиталбанк", като основен мотив е била повишаване на приватизационната оценка на предприятието.
По втория въпрос - с какви средства "Тератон" е платил участието в тази нова банка "Капиталбанк"?
По този повод трябва да кажа, че по наша информация, към момента АД "Тератон" не е заплатило записаните поименни акции, така че оттук отпада проблемът за това какви са парите.
По третия въпрос - как ще се коментира фактът, че гг-н Мутафчийски е едновременно изпълнителен директор на "Тератон"-АД и президент на "Мейтрипс" - България. По наши информации, фактите са следните. "Мейтрипс Интернешънъл" е сключил договор за представителство за България с "Тератон"-АД и в качеството си на изпълнителен директор на "Тератон"-АД г-н Мутафчийски е представлявал за известно време и "Мейтрикс Интернешънъл". Сключването на договор за представителство е съгласуван с Министерството на отбраната, тъй като до момента "Тератон" е било подотчетно на това Министерство на отбраната. Откакто "Мейтрикс" е регистрирано като самостоятелно юридическо лице, господин Мутафчийски не представлява споменатата фирма "Мейтрикс Интернешънъл".
Ако имате до пълнителни въпроси, тук е и заместникпремиерът Валентин Карабашев, жив и здрав. По същия начин, както виждате, аз отговарям вместо него.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин министър-председател. Има думата народният представител Едвин Сугарев да изрази отношение към отговора.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! За съжаление не мога да бъда доволен и от отговора на този въпрос, тъй като Вашата аргументация, че дейността за търговия със специална продукция и с оръжие на "Тератон" е нещо странично и маловажно, просто не отговаря на истината. Огромната част от сделките, 51.2 поне изразена финансово, на "Тератон" е именно с такава дейност. А в чл. 3, ал. 3 на споменатото министерско постановление от 28 декември 1992 г. много ясно е посочено, че в търговските дружества от сферата на производството и търговията с военна и специална продукция правата на държавата като притежател на държавния капитал в тях и органа по чл. 3 от ЗППДОП (Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия) се упражняват от Министерския съвет.
Така че възниква въпросът по силата на каква нормативна уредба Министерството на търговията е предприело процедура за приватизация на "Тератон"-АД, след като това е в правомощията само на Министерския съвет. Според мен, тук министър Карабашев просто си е превишил правата, както си ги е превишил и давайки правомощия на "Тератон"-АД да участва с 50 милиона лева в "Капиталбанк".
Също възниква въпросът как едно дружество с капитал под 10 милиона лева участва като акционер в банка с размер от 50 милиона. Аз неслучайно зададох въпроса дали става дума за собствени капитали на "Тератон" или за чужди такива, тъй като към "Тератон" има прикрепени и така наречените чужди фирми, представяни от Божидар Йорданов - става дума за "Икомерс", става дума за "Олтрейт", става дума за редица неправомерни техни преводи към "Тератон", за които мисля, че допълнително ще стане дума.
Пак допълнително ще стане дума и този път аз ще задам не въпрос, а питане към министър Карабашев по отношение на това откога започват усилията за приватизация на "Тератон", кой е изготвил приватизационния проект и какви пари е получил за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Карабашев, искате ли думата? Да. Заповядайте. Защото Вие имате трети въпрос, но поради неритмичността на провеждането на парламентарния контрол, ние сме изостанали досега с въпросите. Вярна е разпоредбата на правилника, в която се казва, че два въпроса може да задава един народен представител в един ден на парламентарен контрол, но този ден сега е събирателен за целия дълъг период. Аз ще Ви дам думата и за третия актуален въпрос. 51.3
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Използвам случая, че съм в залата и въпреки че актуалният въпрос е зададен към г-н министър-председателя, и въпреки че г-н Сугарев има някакви съмнения относно мене и затова не го задава към мене, аз все пак ще използвам случая, за да уточня поне някои от нещата.
Явно г-н Сугарев не е чел внимателно Закона за приватизацията. В чл. 3, ал. 1 на този закон, в неговите точки 1, 2 и 3, много ясно е посочено кои са органите, упълномощени от закона, да взимат решение за приватизация. В точка 1, ал. 1 на този член се казва, че в случаите, когато предприятията са с балансова стойност на дълготрайните активи под 10 милиона лева, това е орган, определен от Министерския съвет, тези органи са определени от Министерския съвет със 152 постановление на Министерския съвет от 1992 година, и за предприятията, които са към Министерството на търговията - това е министърът на търговията.
Така че решението, което съм взел за приватизация по отношение на еднолично акционерно дружество "Тератон" е взето абсолютно правомерно в рамките на закона. Че това предприятие е към Министерството на търговията и че министърът на търговията упражняве тези функции като представител на държавата, е споменато и в 93 разпореждане на Министерския съвет, взето от предишния Министерски съвет през 1992 г. Към момента на вземане на решение за приватизация на еднолично акционерно дружество "Тератон" не е имало никаква правна пречка за вземането на това решение. От икономическа гледна точка също няма никакви съображения, които за едно външнотърговско предприятие, за едно предприятие, което осъществява търговска дейност с различни стоки, да не се вземе решение за приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Карабашев. Господин Сугарев, заповядайте да развиете Вашия трети въпрос, ако министър-председателят е готов да отговори на него. 51.4
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз, разбира се, ще развия третия си въпрос. Само искам да направя една забележка към вицепремиера Карабашев. Смешно е да кажете, че "Тератон" има капитал под 10 милиона лева. Сделките му са за много, много по-големи суми, примерно тази със Сирия, господин Карабашев.
Уважаеми господин премиер, преди известно време депутатът Георги Петров отправи питане към Вас във връзка с участието на представители на Министерския съвет в бордове на директори и управителни съвети. По отношение на господин Павлин Неделчев бе отговорено, че същият участва само в "Нефтохим"-АД. Имаме сведения, че това не отговаря на истината и че г-н Неделчев участва в четири ръководни органи - "Нефтохим"-АД, "Металснаб холдинг", "Инкомстелеком холдинг" и "Аско Деница".
Моля да ми отговорите на следните въпроси: каква е причината за дезинформацията, изнесена от Вас в пленарната зала? Как г-н Неделчев защитава държавните интереси в качеството му на заместник-министър на правосъдието, след като като член на надзорния съвет на "Аско Деница" не е предприел никакви действия за защита на интересите на българските съдружници - държавни и общински предприятия? Трябва да поясня, че за 1991 и 1992 година българските съдружници на "Аско Деница" не са получавали дивиденти за участието си в смесеното дружество, докато германската страна ползва на практика безплатно срещу временни удостоверения най-големите търговски обекти в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Сугарев. Има думата г-н министър-председателят. 51.5 МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители! По повод на питането на депутата Едвин Сугарев дължа да заявя първо, че е допусната една елементарна грешка от администрацията към Министерския съвет. Вярно е, че тогава, когато е бил поставен въпросът от Георги Петров, преди 2 месеца, или нещо подобно беше това, тогава именно Павлин Неделчев е бил член не само на "Нефтохим", което на мен ми беше известно, но и на "Металснаб холдинг".
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: И още някои.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Данните тогава, да, за другите ще кажа. Данните тогава за тези участия се събираха от главния секретар. Аз не мога да направя друго, освен да се доверявам някому. Моя е грешката, че съм се доверил на едно неточно сведение.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Стоян Денчев да се уволни веднага.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Може би. Така или иначе тук е допусната една елементарна грешка. Смятам, че тя не е толкова страшна.
По повод на участието на Павлин Неделчев в споменатото дружество "Аско-Деница" искам да кажа, че то не е държавно. То е смесено предприятие.
И освен това дължа да ви уведомя, че има явно демонстрирано и ще бъде проведено на практика в понеделник становище на Министерския съвет да бъде превърнато управлението на "Нефтохим" от двуетажно, позволете ми тази шега, в едноетажно управление, като бъде освободен целият Надзорен съвет и в бъдеще "Нефтохим" да се управлява само от Управителен съвет. Така че отпада проблемът и за участието в "Нефтохим".
А освен това, Министерският съвет на своето заседание вчера взе принципно решение за това, че заместник-министри въобще не могат да участвуват, също и областни управители, заместникобластни управители, въобще не могат да участвуват в управителни съвети и надзорните, разбира се, съвети на държавни фирми. Това въобще по въпроса. МС/КТ 52.1
Освен това обаче и аз съм просто задължен да прочета и един отговор на заместник-министъра Неделчев, тъй като това засяга лично него.
Той казва, че: "В момента съм член на надзорните съвети на "Металснаб холдинг" и на "Нефтохим". И в двете предприятия съм назначен след решение на Министерския съвет.
Когато работех в Министерство на индустрията и търговията, бившето обединено министерство с това название, бях назначен за член на Надзорния съвет на "Инкомс Телеком" и по мое настояване, също с решение на Министерския съвет бях освободен.
Що се касае до "Аско-Деница", след като заех длъжността заместник-министър на правосъдието, подадох молба за моето освобождаване от Надзорния съвет, тъй като считам, че не мога да бъда в Надзорния съвет на едно смесено предприятие. Смесено - българо-немско. Не е моя вината, че досега не се е състояло Общо събрание на акционерите, което да ме освободи от отговорност и от Надзорния съвет, така както го изисква законът.
Ако господин Сугарев познаваше Търговския закон, за който предполагам е гласувал, тъй като по време на приемането му се хранеше, трябва да знае господин Сугарев, че дивидентите се гласуват и разпределят от Общото събрание на акционерите, а не от Надзорния съвет.
От друга страна Надзорният съвет е орган на търговското дружество, а не на отделни акционери и е длъжен да се съобразява със закона (в случая българският закон), а не с интересите на определени лица-акционери".
И господин Неделчев се обръща към мен като казва, че тъй като обвинението на господин Сугарев е тенденциозно и не цели само получаването на информация, отправя към мен молба да поискам от господин Сугарев да се извини на господин Неделчев.
Благодаря за вниманието. Бях длъжен все пак да прочета отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министър-председателю.
Господин Сугарев, имате думата. 52.2
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Аз съм доволен от Вашия отговор в този смисъл, че Вие признахте своята грешка и, че се оказа, че сведенията, които дадохте за това в какви надзорни и управителни съвети участвуват членове на Вашия кабинет, се оказаха не съвсем точни. Нека се надяваме, че няма и други грешки. Така можем да се запитаме как Министерският съвет им раздава тези длъжности и колко пари получават за тях. Може би, това е за компенсация за това, че не получават 15 и 16 заплата.
Няма да се извиня на господин Неделчев. Аз смятам, че той трябва да се извини на акционерите в "Аско-Деница", които съвсем не са само частни лица, за големите бакии, които е забъркало това смесено дружество и за ущърба, който е понесла българската държава в участието си в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Сугарев.
Следващият актуален въпрос към министър-председателя е от народните представители Мими Виткова и Иван Гайтанджиев относно своеволията на кмета на град Угърчин по отношение на възстановяване на работа на медицински управител.
Господин Гайтанджиев ще развие актуалния въпрос. Заповядайте!
ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожа председателствуваща, уважаеми колеги, уважаеми господин министърпредседател, уважаеми министри! Откровено казано, господин Беров, доста дълго време се колебаех дали да се обърна към Вас по този въпрос, отчитайки Вашата заетост и Вашите големи отговорности.
Откровено казано, надявах се, че този скандален случай, с който Ви занимавам в крайна сметка ще приключи по законите на логиката и че наглостта, стигаща до цинизъм, ще бъде озаптена. Но след като случаят се превръща в нещо като театър на абсурда, съм принуден да го внеса в пленарната зала на висшия законодателен орган на страната. 52.3
Става дума за безкрайните своеволия и беззакония от страна на кмета на град Угърчин госпожица Милена Монова срещу един от уважаваните граждани и дългогодишен главен лекар и управител на поликлиниката в града д-р Венелин Еков, довели до неговото уволнение и хвърлянето му в категорията на безработен вече повече от 2 години и половина.
През август 1991 г. на общо събрание на поликлиниката в Угърчин за управител на здравното заведение е избран единодушно дотогавашният главен лекар д-р Еков.
Началото на продължаващото безумие е броени дни след избирането на госпожица Монова за кмет на Угърчин.
Забележете, че до тази историческа дата за нея тя е била медицинска сестра във въпросната поликлиника, където основателно е била наказвана за небрежна работа и серия от злоупотреби с парични суми.
Вече кметица, госпожица Монова решава, че заплатата на медицинския управител д-р Еков е незаконно определена и го наказва със строго мъмрене и отнемане класа за три месеца.
След като областният управител отменя горната заповед, като незаконосъобразна, госпожицата издава поредица от нови заповеди и на 27 февруари 1992 г. закрива несъществуващата длъжност "главен лекар" и уволнява законно избраният управител доктор Еков. Синдикатите в поликлиниката застават зад него, но за кметицата това е глас в пустиня.
С Решение # 403 от 12 май 1993 г. ловешкият управител отменя заповедта за уволнение като лишена от всякакво основание, противоречаща на закона и възстановява д-р Еков. Оттук започват безкрайните комбинации на Монова и въртележки в съдилищата, както и логичната битка на д-р Еков за погазените му права.
Госпожица Монова обаче панически се хвърля да обжалва решението на областния управител. Върховният съд обаче потвърждава правотата на областния управител. В прегледи по реда на надзора резултатът е абсолютно същият. Стига се до 5-членен състав на върховния правораздавателен орган, който отново оставя без разглеждане молбата на Монова.
Доктор Еков многократно се е жалвал пред всички възможни институции да бъде възстановен на работа. Вместо законност и 52.4 справедливост следват 4 шокиращи обиска от местната полиция и то в рамките само на около 1 месец. Юристи, запознати с така наречените "протоколи за обиск" са единодушни, че става дума за нагло беззаконие. 52.5
Със свое решение по жалбата на доктор Еков Ловешкият районен съд осъди кметицата Монова на година и половина и постанови какви суми тя трябва да заплати като обезщетение. Както се очаква, госпожицата е обжалвала и правната и лична одисея за доктор Еков продължава. Междувпрочем неговият случай придобива истинските мащаби на древногръцка трагедия след като съпругата му умира, а буквално седмица преди това и двамата му сина преживяват драматична катастрофа.
Само като щрих за големите възможности на град Угърчин госпожица Монова е фактът, че тя на два пъти си позволи съвсем неправомерно да забрани да бъде предоставена залата на местното читалище за срещи на народни представители от ПССД с избиратели от Угърчин.
Както навярно сам сте се убедили, уважаеми господин министър-председателю, от предоставената Ви преписка - а тя е една огромна папка от неколкостотин страници, по уволнението на доктор Еков всички материали доказват незаконосъобразността в действията на кмета на Угърчин госпожица Монова.
Въпросът ми към Вас, господин министър-председател, е как да бъдат спрени своеволията на кмета на Угърчин и как ще бъде възстановена длъжността медицински управител на доктор Еков.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Гайтанджиев.
Господин министър-председателю имате думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Преди да отговоря конкретно, бих споменал все пак две неща:
Първо, аз дълбоко уважавам всеки човек на тая страна и не смятам, че непременно съдбата на отделен човек, какъвто е случаят тук, не може да бъде обект на работата на парламента. Но все пак ние сме едно предприятие, шеговито казано, което трябва да работи ефективно, трябва да се стреми да повишава своята производителност на труда.
Затова ми се струва, че ще бъде по-разумно в бъдеще такива именно въпроси, които касаят отделни случаи, индивидуални - и при това, както ще видите по-нататък, не от наша компеЦМ/КП 53/1. тентност, да бъдат задавани под формата на въпроси, които се нуждаят от писмен отговор, за да не занимаваме пленарната зала с дълги анализи какво е направено, какво не е направено и кой е виновен. Аз мога да ги направя и ще направя тези анализи, но смятам, че това не повишава ефективността на работата на парламента. По-рационално е в такива случаи да се дава писмен отговор. И ако разбира се депутатът не е доволен от този писмен отговор, тогава вече да бъде направена една малка дискусия и в парламента, ако разбира се това е необходимо.
И така, конкретно по зададения въпрос.
Със заповед от февруари 1992 г. наистина кметът на община Угърчин госпожица Милена Монова е прекратила трудовото правоотношение с доктор Венелин Еков, завеждащ поликлиника в град Угърчин, на основание чл. 328 от Кодекса на труда.
Заповедта на кмета е обжалвана от доктор Еков пред районния съд в Ловеч, откъдето е препратена по компетентност на областния управител в Ловеч. С решение от 12 май 1992 г. споменатият областен управител е отменил - според мене правилно - заповедта на кмета на община Угърчин като незаконосъобразна и е възстановил доктор Еков на заеманата от него преди това длъжност.
Решението на областния управител е обжалвано пред Върховния съд на Република България, който с решение от 13 ноември е оставил без разглеждане жалбата на кмета на община Угърчин като недопустима и е прекратил производството по дело. Впоследствие е подадена нова жалба до Върховния съд за обявяване на решението на областния управител за нищожно. Тази жалба също е оставена от Върховния съд без разглеждане като недопустима. С жалба до главния прокурор на Република България от 29 ноември миналата година госпожица Монова е поискала предложение за преглед по реда на надзора за отмяна на споменатото по-горе решение.
Тъй като решението на областния управител не е изпълнено, срещу кмета на община Угърчин е образувано наказателно производство. С присъда от 8 септември 1993 г., постановена по наказателно дело от общ характер # 58 от 1993 г., районният съд в град Ловеч е осъдил госпожица Милена Монова с наказание една година и половина лишаване от свобода - условно, за престъпление по чл. 172 от Наказателния кодекс, както и да заплати обезщетение на доктор Еков в размер на 10 хил. лв. 53/2.
Присъдата обаче е обжалвана пред окръжния съд в Ловеч и делото е гледано на 17 декември 1993 г., като съдът - поне по наличните до края на годината - не се е произнесъл.
Така или иначе, вие виждате, че това е проблем на съдебната власт. Аз нямам правото и не бива да бъда обвинен, че се намесвам в компетенцията на съдебните органи. Предоставям цялата преписка - заповеди, съдебни решения и т.н., на господин Гайтанджиев.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министър-председателю.
Господин Гайтанджиев, имате думата.
ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър-председател, аз Ви благодаря за Вашия отговор и найвече благодаря, че действително Вие така подробно и точно разказахте за какво става дума. Това беше много полезно да се чуе.
Съдбата на един човек безусловно не е без значение. Тя е също важна. Но става дума за стил и метод на представител на власт, става дума за стил и метод на ръководител на една община, на кмет, първо.
И второ, безусловно правото ще вземе връх и доктор Еков ще бъде обезщетен с една сума от над 100 хил. лв. Но тази сума ще бъде пак от бюджета на тази държава.
В заключение ще ви кажа, че аз много добре знам, че този въпрос можеше да бъде обект на писмено запитване. И в началото, ако сте ме чули внимателно, аз Ви казах, че след като за мене случаят придоби параметрите на театър на абсурда, бях длъжен да изнеса този случай.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Следващият актуален въпрос е на народния представител Велко Вълканов към министър-председателя относно направените предложения за назначаване на посланици в Русия, Куба и Австрия.
Господин Вълканов, заповядайте.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважеми министър-председател! Предварително моля да бъда извинен, че 53/3. Ви обременявам с въпрос, който би трябвало може би да отправя към министъра на външните работи. Опасявам се обаче, че министърът на външните работи ще ме остави без необходимия еднозначен отговор, поради което се обръщам към Вас - толкова повече, че въпросът ми се отнася до конституционни правомощия в упражняването на които е ангажиран не отделен министър, а самият Министерски съвет.
Съгласно чл. 98, точка 6 от Конституцията президентът на републиката назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства по предложение на Министерския съвет. Във връзка с тази разпоредба и като имам предвид, че в редица изключително важни за нас държави все още не са назначени посланици, аз си позволявам да Ви отправя, господин министър-председателю, следния въпрос: направило ли е Вашето правителство предложение до президента за назначаването на посланици в Русия, Куба, Австрия (за Австрия вече зная, че сте направили предложения) и в останталите страни, с които ние поддържаме нормални дипломатически отношения, но в които все още нямаме посланици?
Искам да зная кой е виновен за това нетърпимо положение вече повече от година да нямаме посланик в страна като Русия? Вашето правителство или президентът? Нима трябва да се стигне дотам, че и Русия да оттегли своя посланик, както това направи Куба?
Моля Ви, господин министър-председателю, за кратък и ясен отговор.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Вълканов.
Господин министър-председателю, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители! Дължа да ви информирам, че правителството е направило предложение за назначаването на наши посланици в Австрия и, както вече каза и господин Вълканов, той е уведомен, там отива Михаил Сребрев - досега заместникминистър на отбраната, преди това дипломат. И е направено също така предложение в Москва. Там отива господин Христо Милади53/4. нов - бих казал кадровик-дипломат, уволнен преди около година и половина и сега възстановен.
Вярно е, че закъсняхме малко с предлагането на посланик в Москва. Вие разбирате, че той тепърва ще трябва да получи агреман, а след това да се издаде указ на президента. Затова казвам предлагане, а не назначаване. Позакъсняхме малко, тъй като имаше проблеми по изпращането на най-подходящия кандидат и имаше определени колебания в тази насока.
Освен това по отношение на някои други държави ние трябва да спазваме и принципа на реципрочност.
По отношение на другите споменати държави, с които ние имаме нормални дипломатически отношения, предстои и там да бъдат предложени посланици.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Вълканов, заповядайте.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин премиер, за Вашия отговор. И все пак не стана много ясно по чия вина година и половина вече се забави решението на въпроса за поскланик в Русия. Все пак, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Следващият актуален въпрос към министър-председателя е от народния представител Минчо Минчев. Той е относно мотивите за решение на Министерския съвет за изкупуване на тютюневата продукция от различни региони на страната от чуждестранна фирма "Мина Интернешънъл". Господин Минчев, имате думата. 53/5.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министърпредседател, Отечествената партия на труда разполага с информация, че ръководеното от Вас правителство е разрешило на чуждестранната фирма "Мина интернешънъл" разрешение да изкупува тютюнева продукция от редица региони на България сега, когато държавата започва изкупуването му съгласно 197 постановление на Министерския съвет от 1993 г. За целта въпросната фирма е готова да инвестира 300 млн. долара. Това означава, че при сегашните добиви на тютюн тя ще изкупува продукцията през следващите десет и повече години и ще остави около 20 хил. работници от тютюнопреработвателната промишленост в България години наред без работа.
При такава ситуация съдбата на цигарените ни фабрики може лесно да се прогнозира.
Бихте ли ни разяснили, господин министър-председателю, мотивите за едно такова решение и наясно ли сте с последиците, които то ще предизвика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Минчев.
Господин министър-председателю, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз смятам, че е по-нормално по един въпрос, който засяга търговията и, разбира се, и министъра на търговията, заместник-премиера Карабашев, да даде той един мотивиран отговор.
Иначе специално по проблемите на "Мина интернешънъл" ние имахме едно посещение на представители на Отечествената партия на труда онзи ден и там говорихме подробно по проблема. Отговор и разяснение тогава даде пак министър Карабашев.
Така че по-разумно е да чуем този, който директно е водил тези разговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Карабашев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Минчев! СБ/ЛТ 54.1.
Държавното управление и контролът в областта на тютюна и тютюневите изделия съгласно чл. 2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия са възложени на Министерския съвет. Министерският съвет не може да взема решения, с които да разрешава или да забранява изкупуването на тютюн в нарушение на изискванията на чл. 11 на Закона за тютюна. Изкупуването на тютюн се извършва съгласно изискванията на глава четвърта от Закона за тютюна от лица, които имат право да извършват промишлена обработка на тютюн, или от лица, които имат договори за извършване на промишлена обработка на тютюн.
Министерският съвет не е взимал решение или друг акт, в който да се визира разрешение на дружествата с чуждестранно участие или българските търговски дружества да осъществяват изкупуване на тютюн.
Постановление # 197 на Министерския съвет от 1993 г. регламентира изкупните цени на тютюните, но не съдържа разпоредби относно започването или завършването на кампанията по изкупуване на тютюн. Държавата не изкупува тютюн, тъй като държавни поръчки за изкупуване на тютюн не са осъществявани. Изкупуването на тютюн от дружества с държавно имущество представлява тяхна търговска дейност, която не трябва да се смесва с държавната политика.
Посочената в актуалния въпрос опасност около 20 хил. работници от тютюневата промишленост да останат без работа е неоснователна. Съгласно разпоредбите на чл. 33 от Закона за тютюна се забранява износът на неманипулиран и неферментирал тютюн.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Карабашев.
Господин Минчев, имате думата. Чухте отговора на въпроса си.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря на господин Карабашев за изчерпателно дадения отговор. Аз съм доволен от това, което той каза като заместник-председател на Министерския съвет и дано всичко това да е така. Защото при предварителния разговор, който водихме, аз отидох с една определена информация от съвсем отговорни личности, които бяха явно притеснени от една 54.2. такава перспектива.
Притеснява ме обаче другото, а именно написаното примерно вчера във вестник "Труд", че представители на тютюнопроизводителите са готови да започнат стачни действия и да блокират отново пътищата, тъй като тютюнът не се изкупува. Разбира се, в едно такова предприятие, каквото е "Булгартабак" в Кърджали с държавно участие, това наистина е негова политика, там изкупуването започна и дори е дадена възможност на производителите на тютюн да избират начина, по който да им се плаща - дали в български лелове, дали в долари, дали в марки или в турски лири. Както те пожелаят.
Така че може би беше проведена за пореден път една акция, която да повиши социалното и политическото напрежение в района. И аз съм много радостен, че правителството няма никакво участие в тази акция.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Има още три питания към министър-председателя.
Първото е на народния представител Сашо Стоянов. То е относно намеренията на Министерския съвет да набележи конкретни мерки за спасяване на бедстващия гр. Казанлък.
Заповядайте, господин Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министърпредседател! Въпреки че моето питане е от 15 октомври миналата година, аз смятам, че то не е загубило своята актуалност и все пак може да получи един конкретен отговор.
Поради нереалните субсидии, предвидени за община Казанлък в Закона за бюджета, градът се намира в бедстващо състояние. Лекарите, учителите, общинските служители не са получавали заплати от няколко месеца. Поради липса на средства се затварят детски градини, ясли, училища, поликлиники, единственият по рода си в страната санаториум за силикозно болни в Шипка. Тролейбусният транспорт в града не работи, а осветлението се спира в 21 часа поради липса на средства. По същите причини вода има само 3 часа дневно. Дори ако учителите и лекарите работят без заплати, а пациентите се лекуват без лекарства, само разходите за топлои електроенергия ще увеличат бюджетния дефицит на общината с 54.3. около 5 млн. лева месечно.
От преразпределените за здравеопазването 500 млн. лв. от държавния бюджет общината е поискала 20 млн. за болницата в гр. Казанлък, въпреки че това е минималната сума, необходима за нормалното функциониране на болницата. Отпуснати са едва 4,5 млн. лв., които не достигат дори за закупуване на безплатните лекарства. Поради това в общинската болница са принудени да лекуват само най-спешните случаи. Искам да подчертая, че тази болница обслужва три общини в бившия Старозагорски окръг.
Две училища в града са затворени от ХЕИ поради необходимост от ремонт. От нужните за това 2 млн., които кметството е поискало, са отпуснати само 300 хил. лв. Сума, недостатъчна дори за закупуване на строителни материали.
В бедстващо положение е единствената в страната болница за деца с вродени увреждания, където тези деца се хранят не за да бъдат лекувани, а само за да не умрат от глад.
От четири месеца не са изплащани социалните помощи пак поради липса на средства в общината.
Защо беше допуснато всичко това? В Закона за бюджета субсидията на гр. Казанлък на глава от населението на практика е най-ниската в страната. Вярно е, че има общини, чиито субсидии са по-малки, но при тях разходите за неколкократно по-ниски от тези в гр. Казанлък. Явно не е отчетено това, че общинската болница обслужва Казанлъшката, Павелбанската и Мъглижката община. В същото време фирмите и предприятията, осигуряващи поминъка на населението и оттам голяма част от приходите на общината, са в бедствено положение. Нищо не се прави за завод "Арсенал", който изхранва всяко второ семейство в града.
Министерството на финансите дължи над 100 млн. лв. на "Българска роза - Севтополис" ООД за продадени лекарства, а същевременно не се отпуска дори исканият кредит, необходим за производството на розовото масло от тазгодишната реколта. Не по-леко е състоянието на фирма "Динамика". Това, че работниците в тези предприятия от няколко месеца не са получавали заплати, води до ескалиращо напрежение сред населението.
Тежкото положение с молба за помощ е изложено с писма от общинския съвет до Министерския съвет и Министерството на 54.4. финансите от 10 септември миналата година, 30 септември 1993 г., 8 октомври 1993 г. и 11 октомври 1993 г. До този момент аз не знам да има резултат или отговори от тези места. Може би Министерският съвет е решил да изчака да се скъса и последната нишка на търпението на гражданите, за да предприеме нещо за спасяването на този град, който, смея да твърдя, е може би най-бедният в страната и буквално умира.
Очаквам конкретния Ви отговор за това как Вашето правителство ще реши важния проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Стоянов.
Господин министър-председателю, имате думата за отговор на питането.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! По повод финансовото положение на община Казанлък дължа да ви уведомя, че миналата година до края на ноември бе отпусната по-голямата част, основната част от 130 млн. лв. обща субсидия на общината и 14 млн. лв. целева субсидия. Преведени бяха 82 на сто до края на ноември от предвидените субсидии при 1,74 на сто средно за страната. Това показва, че общината е била третирана привилегировано. 54.5. Причините за тежкото финансово състояние на община Казанлък са следните. Те донякъде приличат на предходния случай, който също така обясних.
Като първа причина, налице е прехвърлена кредиторска задлъжнялост от 1992 г. в размер на 17 млн. лева. Аз давам кръгли цифри.
Освен това, като втора причина, налице са задължения към централния републикански бюджет за ползване временен безлихвен заем от 1992 г. в размер на 37 млн.лева, за което ние не носим вина. Но това трябваше да бъде платено 1993 г.
Освен това е налице и неизпълнение към края на месец октомври миналата година на предвидените собствени приходи на общината, неизпълнение 31 милиона лева. Основната причина за това е лошото състояние на фирмите на територията на общината, чиито задължения към местния бюджет възлизат на 67 милиона лева.
Освен това трябва да се отбележи неспазване на определените приоритети със закона за държавния бюджет за 1993 г. при съставяне и неизпълнение на общинските бюджети. А в Казанлък в това отношение е констатирано нарушение, като е намален относителният дял на разходите за здравеопазване и за социални грижи за сметка на увеличаване на дела на разходите за образование и особено за благоустройство и комунално стопанство.
За тази година, аз вече споменах, е приета една нова схема на финансиране, субсидиране на общините, въз основа на 17 обективни показатели. Тя, разбира се, важи и за община Казанлък и смятам, че по този начин финансирането или субсидирането на отделните общини ще бъде поставено на една по-справедлива и по-обективна основа.
По втория въпрос - за лицензирането на някои сделки с продукция на "Арсенал".
Аз смятам, че в последно време положението на "Арсенал" малко се подобри, като благоприятно отношение в тази насока оказа и освобождаването на 800 хил. долара, блокирани в Българската външнотърговска банка, като покритие на една банкова гаранция. РД/ВЙ 55.1
По отношение на "Арсенал" държа да отбележа, че това е един болен проблем, не от вчера, не от онзи ден, и при една пазарна икономика, това дали даден човек или дадено предприятие е полезно на обществото, се решава или би трябвало да се решава само от това кой търси неговите услуги, неговата продукция. Ако едно предприятие произвежда продукция, която няма клиенти, няма търсене, то възникват проблеми за това дали то наистина е необходимо на обществото. Такива проблеми обективно са налице по отношение на "Арсенал". "Арсенал" вече от две, да не кажа даже и три години, е винаги на границата на смъртта, поради това, че произвежда продукция, за която не винаги има в достатъчна степен потребители.
Необходимо е едно реорганизиране на "Арсенал", намаляване броя на заетите приблизително, поне в рамките на реалното търсене на такава продукция, не толкова вътрешен, колкото в международен мащаб, тъй като вътрешното потребление на военна продукция е само в рамките на 5 до 10 на сто от продукцията на нашия военнопромишлен комплекс. Такова преструктуриране на продуктовата структура на програмата на "Арсенал" вече е започнало.
По отношение на проблема с "Българска роза" бих искал да кажа, че този проблем произлиза от незаплатен износ на това предприятие към бившия Съветски съюз, които ще бъдат възмездени от държавния фонд за реконструкция и развитие в съответствие с постановление # 222 на Министерския съвет от 18 ноември 1993 година. Освен това държа да съобщя, че "Българска роза", макар и да е третирана като предприятие с голяма финансова задлъжнялост, даде 1 милион и 100 хиляди лева за концерта на Котуньо в град Казанлък. Разбирам, това бе спонсорирано мероприятие, но тези пари, този 1 милион лева биха могли да бъдат разходвани за по-полезни цели, отколкото за един естраден концерт.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин министър-председателю.
Господин Стоянов, имате думата.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Господин министър-председателю, имам няколко допълнителни въпроса и уточнения. 55.2
Вярно е, че "Българска роза" е спонсорирала празника на розата, но на този празник на розата идват търговци на розово масло от почти целия свят. Това е всъщност предвиден разход и средство, и начин да се установи контакт с тези розопроизводители. Това е утвърдена традиция.
Вярно е, че е изплатена голяма част от субсидиите на град Казанлък, но тези субсидии не е важно колко процента са изплатени, а какви са те.
И във връзка с това тези мои въпроси, които може би ще ви подскажат някои конкретни мерки.
В състояние ли е правителството да изплати 100 на сто субсидията, която дължи на град Казанлък?
Второ, в състояние ли е болницата за деца с вродени увреждания в Бузовград да премине на издръжка на Министерство на здравеопазването, а не на общината, тъй като това е заведение единствено по рода си в страната.
В състояние ли е санаториумът в град Шипка за силикозно болни да бъде прехвърлен в базата в Радунци, където има добра база и така, обединявайки две здравни заведения в едно, ще бъде решен също един от проблемите на общината.
Искам да подчертая и това, че общината наистина дължи кредит от 1992 г., но общината е направила икономия от разходите си 40 млн.лева и въпреки тези икономии се оказва, че субсидиите, че бюджетът не достига.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър-председателю.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Бих казал още само две думи, за да не губя повече време на парламента.
Първо, изплащането до 100 на сто на предвидената по бюджета за миналата година субсидия за община Казанлък може да бъде реализирано само, ако бъде такъв подходът към всички общини в страната. Даже обаче това да бъде реализирано, това няма да оправи положението на общината.
На второ място, държа да кажа, че проблемите на община Казанлък продължават да бъдат проблеми главно на съдбата на "Арсенал". Ако "Арсенал" успее да влезе в едни разумни финансови 55.3 и, бих казал, по отношение на броя на персонала рамки, ако успее да гарантира пазар за своята продукция, то тогава община Казанлък ще има наистина едно нормално състояние.
А иначе тези два въпроса, които поставихте в последния момент, за прехвърляне на отделни здравни заведения към едни или други финансови източници, то на това не мога да Ви отговоря, тъй като Вие разбирате, има министър на здравеопазването и той би могъл да даде отговор. Ще направя справка и ще Ви отговоря друг път.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Стоянов, доволен ли сте от отговорите? Имате думата.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Тези въпроси, господин министърпредседател, всъщност бяха мои предложения за това какво може да направи Министерският съвет.
Лично аз не мога да кажа, че съм напълно удовлетворен от Вашия отговор, защото, когато утре отида в община Казанлък, не виждам как мога да успокоя тези хора, че ще излязат от това бедстващо положение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Следващото питане към министър-председателя е от народните представители Златимир Орсов и Кирил Желев. То е относно месечното трудово възнаграждение на някои лица, заемащи отговорни постове в страната. Господин Орсов ще го развие. Заповядайте.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председателю, господа министри! Нашето питане с г-н Желев е следното:
Моля Ви, господин министър-председателю, да отговорите какъв е размерът на брутното месечно трудово възнаграждение за месец ноември 1993 г., което са получили следните лица в Република България:
1. Президентът, началникът на канцеларията на президента и съветниците на президента.
2. Председателят на Комитета по енергетика, главният директор и членовете на надзорния съвет на Националната електри55.4 ческа компания, управителят на АЕЦ "Козлодуй" и генералният директор на фирма "БДЖ".
3. Кметът, заместник-кметовете и председателите на общинските съвети на Столична голяма община, на община Пловдив и на община Варна.
4. Управителят и подуправителите на Българската народна банка, председателят и заместник-председателите на Българската външнотърговска банка, председателят и заместник-председателите на Държавна спестовна каса, председателят и заместник-председателите на ДЗИ. 55.5
5. Областните управители.
6. Главният прокурор Иван Татарчев, председателят на Върховния съд Иван Григоров, заместник-главните прокурори и заместникпредседателите на Върховния съд, началникът на Националната следствена служба Ани Крулева и заместник-началниците на Националната следствена служба.
7. Председателят и членовете на Конституционния съд.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Орсов.
Господин министър-председателю, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! По някои от точките на зададеното питане не мога да отговоря, тъй като заплатите на президента на страната, на началника на неговата канцелария, на главния прокурор, на членовете на Конституционния съд не се определят от изпълнителната власт. Те са извън нашия контрол, те се определят по други линии, които вие знаете.
Но бих казал, че тези заплати все пак не са по-големи от заплатите, които ще спомена след малко.
И така останалите заплати, за които се споменава в питането, са както следва. Те са определени въз основа на Постановление 71 и 220 на Министерския съвет от 1993 г.
Основните месечни заплати на областни управители са 12 хил. и 500 лв., определени с моя заповед от миналата година.
Председателят на Комитета по енергетика - 11 500 - пак с моя заповед.
Генерален директор на БДЖ - 13 900 лв., определена със заповед на министъра на транспорта.
Кмет на Столичната голяма община - 13 570 лв.
Председателят на Столичния общински съвет - 13 570 лв. както кмета.
Кмет и председател на общински съвет - Пловдив и Варна 10 890 лв.
Зам.-кметове на община - Пловдив и Варна - съответно 9020 и 8272 лв.
Зам.-кметове на община Варна - 9250 лв. - малко помалко от кмета. ББ/ЛТ 56.1.
Освен това обаче на председателите на общински съвети са определени и някои допълнителни възнаграждения.
На председателя на ДЗИ не мога да ви дам данни, тъй като длъжността е вакантна.
Зам.-председателят на ДЗИ - 10 хил. лв.
Възнаграждения на членове на съветите на директорите, на надзорните съвети и на управителните съвети в едноличните акционерни дружества с държавно имущество се определят съгласно Постановление # 265 от 1992 г. По силата на това постановление възнагражденията на членовете на съветите на директорите, на надзорните съвети и на управителните съвети в еднолични акционерни дружества се определят до 150 на сто от средната брутна работна заплата на предприятието.
На членовете на съветите се изплаща авансово месечно възнаграждение, като в края на всяко тримесечие сумите се актуализират съобразно фактически изплатената средна брутна работна заплата в дружеството.
Възнагражденията по ал. 2 се коригират тримесечно с едно на сто за всеки пункт изменение на рентабилността за предходното тримесечие, а за дружествата със сезонен и неритмичен характер на дейността, определени от органа съгласно чл. 3, ал. 1, коригирането е спрямо съответното тримесечие на предходната година (там, където имаме сезонна дейност). Рентабилността се изчислява в процент от отношението на финансовия резултат от дейността на дружеството към нетния размер на приходите от продажби.
Възнагражденията в системата на Националната електрическа компания са следните:
Членове на Съвета на директорите на НЕК - 150 на сто от средната брутна работна заплата на дружеството за съответното тримесечие;
С решение на Съвета на директорите на генералния директор на НЕК е определено допълнително възнаграждение в размер на 300 на сто от средната брутна работна заплата на дружеството, а на изпълнителните директори - 280 на сто;
С решение на Съвета на директорите на НЕК е определено трудово възнаграждение на управителя на АД - клон АЕЦ "Козлодуй" 20 400 лв. 56.2.
На основание Разпореждане # 7 на Министерския съвет от 1991 г. на управителя на клон "Козлодуй" се изплаща допълнително 1000 лв. за носене на пряко отговорност и работа, свързана с изпълнението на повишените изисквания към ядрена и радиационна безопасност.
Това е, което мога да ви кажа по конкретните размери. Имате ги на разположение при стенографите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин министър-председателю.
Господин Орсов, имате думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Вашият отговор, господин министър-председателю, ме принуждава да Ви задам допълнителни въпроси. Не мога да приема, че изпълнителната власт няма информация за размера на заплатите на президента, на управителя и подуправителя на Българска народна банка, на заплатите в съдебната власт. Аз и господин Кирил Желев не питаме какви са заплатите на тези длъжностни лица, които се определят от Министерския съвет, а на едни точно определени лица. И не вярвам, че Министерският съвет няма информация за тези заплати. Това, че не ги определя, според мен не означава, че той не знае какви са заплатите, наймалкото защото органите на този Министерски съвет, конкретно на министъра на финансите, извършват финансови ревизии на тези институции.
Така че аз все пак настоявам да отговорите точно на зададения въпрос.
Освен това Вие говорите за основни заплати, а аз питам за брутни месечни трудови възнаграждения. Над тези основни заплати има добавки, които Вие не споменахте.
Моля да отговорите какви са брутните заплати, а не основните, както отговорихте.
И вторият въпрос, той е малко встрани от питането, но ако сте склонен да му отговорите, ще ни спестите едно нарочно питане. А то е: вярно ли е, така, както се появи в пресата, че министрите са получили 13-та и 14-та заплата за 1993 г.?
Съзнавам, че това не е допълнителен въпрос към питането, но пак ще кажа: ще ни спестите едно отделно питане, ако сте в състояние да ни отговорите сега. 56.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър-председателю, имате думата, като и аз бих си позволила да уточня. Вторият въпрос на господин Орсов, той коректно каза, не е към питането, така че, ако няма готовност министър-председателят, допълнително ще се пита.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Ако няма сега, ще питаме нарочно.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Господа народни представители, дами и господа! По поставения ми въпрос за заплатите на други институции, които ние не контролираме като такива, аз съм готов, тъй като наизуст да ви кажа точно заплатата на главния прокурор и на президента, в момента с това, разбира се, бихте ме затруднили. Ако сбъркам с 1000 лв., бихте ме укорили, че данните са неточни.
Така че, готов съм и идващия петък ще ви дам точна информация в това отношение. Не исках да изпадам в неудобно положение да третираме заплатите на ведомства, за които изпълнителната власт не отговаря. Но щом желаете, идущия път ще ги имате.
Второ, беше поставен въпросът за това не само каква е основната заплата, но и какви допълнителни трудови възнаграждения имат. Аз споменах какво се полага по съответните постановления на Министерския съвет, какви допълнителни възнаграждения, колко на сто от средната работна заплата на фирмите се полага.
И накрая по последния, третия въпрос, който бе поставен - за това дали наистина министрите са получили 13-та и 14-та заплата.
Първо, искам да кажа, че 13-та заплата са получили редица ведомства в страната, включително и Министерство на финансите. И на това основание не само министрите, целият състав на Министерският съвет - от хигиенните работници, както шеговито бе отбелязал един ежедневник, до министрите са получили такава. По отношение на 14-та заплата, това не е 14-та заплата, а това бе материално стимулиране. То бе дадено на всички служби - служители от специалист нагоре, на които не бе дадена компенсация през годината. Така че едното компенсира другото.
По отношение на министрите дължа да ви съобщя, че тази именно, така наречена 14-та заплата или материално стимулиране, бе дадена за благотворителни цели. Аз съм дал цялата заплата, 56.4. която получих.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Орсов, удовлетворен ли сте от отговора, това, което правилникът Ви дава възможност да кажете, заповядайте. 56.5. ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): От отговора на последния допълнителен въпрос съм удовлетворен, че получихме точна информация и от възможно най-компетентния източник.
От отговорите на въпросите, които се съдържаха в питането не мога да бъде удовлетворен на настоящия етап, но след като господин министър-председателят пое ангажимент да попълни липсващата информация в сегашния му отговор смятам, че това може да удовлетвори мен и господин Желев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНАЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
И има още едно последно питане към министър-председателя. То е на народния представител Христофор Събев относно регистрацията на Максим като патриарх в Дирекцията по вероизповеданията.
Имате думата, дядо Христофор.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги.
За протокола - Христофор Събев от СДС, Християнски съюз "Спасение", избран от Софийски окръг, водач на листата.
Моето питане е във връзка с решение на Върховния съд от 5 ноември под # 255, което е коментирано от Иван Григоров, председател на Върховния съд по следния начин: на въпрос на Ася Грънчарова означава ли, че Върховният съд няма мнение по църковния спор той отговаря: "Категорично не. В мотивите си съдът приема за правилни и законосъобразни констатациите в Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет, че изборът на българския патриарх Максим е станал в нарушение на устава на Българската православна църква и не е проведен законен избор за патриах и не е направена задължителната по закона регистрация. Този извод се основава на чл. 9 и 16 от Закона за вероизповеданията".
Имат се предвид намерените доказателства за тази констатация на Върховния съд, че избирателите му са били избрани през 1951 г. с мандат четиригодишен, а са употребени през 1971 г., т.е. шестнадесет години с изтекъл мандат. И въз основа на това Върховният съд се е произнесъл. Аз съм Ви предал, господин министърпредседател, това решение # 255. В мотивите му пише, че изборът е нелегитимен.
При това положение се налага въпросът има ли право той ВЙ/ЙА 57.1 да ползва печати и да издава кръщелни, да има банкови сметки - неговия синод, но което е още по-важно във връзка с Вашите героични усилия, бих казал, да направите нещо за църквата и аз за разлика от други, които се произнесоха отрицателно за това, аз ще си позволя да кажа, че Вие направихте максималното, което беше възможно. Наистина това е една много трудна област и деликатна, за да не се счете за намеса в църковните дела решаването на един проблем, който е заложен още през 1949 година. Това личи от доклада на генерал Йонко Панов, който аз ще ви предоставя, а също и в предложение на Антон Югов и шефа на държавна сигурност Руси Христозов. Това е през 1949 година. Аз ги извадих от външно министерство. Там се казва в предложение трето да се вземат ключови позиции в църквата от доверени ОФ-духовници и миряни. Такива ключови позиции са главен секретар на Синода, началника на културно-просветното отделение, началника на църковно-стопанското отделение, директора на книгоиздателството, редактора на "Църковен вестник", ректорите на Семинарията и Богословския факултет, игумените на Рилския, Бачковския и Троянския манастири.
Четвъртото им предложение е след тези прочени да се внуши на Синода да изработи нов демократичен устав - от комунистическа гледна точка. И то тогава - тоталитарно-комунистическа, за да не обидя колегите отляво, нали ..., защото те вече не са на тази позиция, те са социалисти и са за един демократичен социализъм.
След тези промени да се внуши на Синода - повтарям да се изработи нов демократичен устав и да се пристъпи към избор на екзарх или патриарх, ако това е необходимо. Като вероятни кандидати за глава на църквата се сочат Врачанският Паисий и Пловдивският Кирил и да се предпочете онзи, който ще вземе поголеми ангажименти за демократизиране на църквата.
През 1949 г. Държавна сигурност определя двамата вероятни кандидати, набелязва ги и през 1953 г. се избира патриарх Кирил като се изработва и устав, който е регистриран през 1950 г., който заменя Екзархийския устав, действащия тогава Екзархийски устав по един неканоничен начин. Неканоничен, защото смяната на устава може да стане само на църковно-народен събор, а това е станало със синодално решение. Тук аз ще ви предоставя докумен57.2 тите за тези неща.
Ако трябва да направим аналогия - църковно-народният събор отговаря на парламент в държавата, Синода - на Министерския съвет, уставът - на Конституцията. Не може Конституцията да бъде сменена от правителството, а само от парламента. Така не може и уставът да бъде сменен със синодално решение. Затова именно според моето скромно мнение, но това е мнението и на други богослови - знам мнението на професор Тотю Коев и други от Богословския факултет, на които аз бях ... Ще си позволя една нескромност - бях първенец между студентите и добър студент бях. Казвам го, за да подчертая, че подкрепям мнението на моите учители.
В този смисъл, господин премиер, за изход от тази криза .. Разбира се, питането ми остава - дали има право Максим да ползва печатите ..., но при положение, че той не е избран легитимно - тук е същината на въпроса ми - той не може да проведе събор и там е трудността на цялата история, защото само един църковнонароден събор може да реши всичките проблеми на църквата, но в сега действащия устав е казано, че съборът се свиква от патриарха и Синода. След като те са нелегитимни няма орган, който да свика събора. И затова именно връщането към Екзархийския устав, което с нашите скромни усилия като експеримент направи архиепископията е едно брилятно решение на въпроса.
Първо, този устав е легитимният. Нелегитимно е отменен. Значи, рестутуираме една правда.
Второ, той дава възможност да се свика от обществеността събор. Има си там неща, които аз ще ви посоча конкретно и по този начин можем да обединим и църквата, защото един събор вече, който разбира се е свикан от една обществена комисия по този начин - с участието на всички представители на двете враждуващи групировки, в т.ч. и на архиепископията и на всички органи, на които възможностите са дадени от Екзархийския устав - първият екзархийски устав, защото има три варианта на Екзархийския устав, дава възможност за изход от тази църковна криза. Въпросът опира до една регистрация, която ние поискахме да се направи на този екзархийски устав във вашия Министерския съвет, за да се стъпи на нещо и оттам вече да се обедини цялата църква.
Този въпрос аз съм готов да дискутирам с вас обстойно, 57.3 стига вие да ми отделите време, защото знам, че сте много зает наистина. Вие подписвате хиляди и хиляди документи и работата ви е много отговорна и рискована. Затова аз ви моля да ми отговорите само на този въпрос - има ли право Максим след тези решения на Върховния съд ... Първо, регистриран ли е в Дирекцията по вероизповеданията и има ли право той да ползва и печати, щом като не е юридическо лице - нещо, което беше приложено спрямо мен и Вие самият го казахте навремето спрямо архиепископията, но законовите основание са същите, както виждате.
И аз ви моля за отговор, както и не считате ли, че предложеният вариант, който аз ви разработвам съвсем накратко сега не би могъл да даде нещо конструктивно и полезно, за да се излезе от тази криза, за да не може никога вече за в бъдеще никакъв Върховен съд и никакъв орган да атакува каноничността на даден избор и на нещата в църквата. Да се успокоят нещата, защото аз искам да ви обърна внимание - разделението стана след като Максим ... (Шум и реплики в залата)
Прощавайте, колеги, само това да кажа, защото е много важно - Максим назначи на местата на петимата митрополити управляващи епархии с право на глас. Те никога няма да гласуват да им се смъкне нивото и да станат на епископско ниво. Тук е борба за кокал, господин министър-председател! Духовният кокал!
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: В църквата ли има кокал?! (Оживление в залата)
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Затова именно аз се оттеглих от цялата работа, защото не исках да им служа за прикритие, надявайки се, че моето оттегляне ще ги доведе до едно обединение. За съжаление, това не стана, с което се показа, че не съм аз причина затова разделение.
Благодаря ви за вниманието и ви моля само за отговор, доколкото е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин министър-председателю, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожа председателстваща, дами и господа народни представители.
Аз очевидно ви омръзнах днес, обаче вината не е моя по-малко въпроси задавайте, за да не ви омръзвам, освен ако не 57.4 искате по някакъв начин да гласувате това омръзване в течение на повече от една година.
Първо, в отговор на народния представител Събев искам да кажа това, което предполагам всички знаете. Това е, че според Конституцията религиозните институции са отделени от държавата. Това е пределно ясно.
По повод на регистрацията. Бих казал, че уставът на Българската православна църква е регистриран на основание на чл. 6 от Закона за изповеданията от 1949 г., с което тя придобива статута на юридическо лице и има правото да притежава и да употребява печат.
Регистрацията на централното ръководство съгласно изискванията на Закона за изповеданията има само констативен характер. Сигналът към мен е резултат на една изборна процедура, която е регламентира от устава на Българската православна църква. Такова е становището и на петчленния състав на Върховния съд. 57.5 В този именно смисъл регистрацията по чл.16 от Закона за изповеданията урежда само отношенията на централното ръководство с държавата, съгласно чл.9 от Закона за изповеданията, и няма никакво отношение относно дейността му във вътрешноцърковния живот, в който аз никога не съм се месил.
Съгласно действуващия в момента Устав на Българската православна църква при издигането на кандидатури за всеки член от централното ръководство се предявява изискването той да се ползува с доверието на държавната власт. Прощавайте, но това е наследено от наличното законодателство.
По втория въпрос, който бе поставен, а именно начинът на решаването на кризата в Българската православна църква, тъй като аз съм убеден, че всеки от вас вижда наличието на една такава криза, по този въпрос бих ви казал, първо, че аз съм кръстен християнин съответно в ония времена и уважавам Българската православна църква. Обаче съм твърдо убеден в това, че заради авторитета на християнската религия и на Българската православна църква в страната трябва да има една общопризната Българска православна църква. И доколкото имам някакво отношение като християнин, не като министър-председател, към този проблем, според мен трябва да бъде свикан или един патриаршески събор, или какъвто и да е друг събор, който да избере един общопризнат патриарх на Българската православна църква в България, представител на православната религия тук. Кой ще бъде той? Как ще бъде избран? Това не е работа на изпълнителната власт.
В случая аз се изказах само като християнин и, разбира се, гражданин на тази държава. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин министър-председателю. Заповядайте, Дядо Христофор.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, аз благодаря за отговора, но има едно нещо, което тук не се изясни. Това именно, че Вие говорихте наистина за чл.6 от Закона за вероизповеданията. Той е спазен, въпреки че аз имам забележки относно каноните на църквата. Спазен е, защото има регистрация, но на кое? На устава. По него се регистрира само уставът на дадено вероизповедание, в случая на БългарВТ/КТ 58.1 ската православна църква, но относно регистрацията на централното ръководство това става по чл.16 и такава регистрация няма или поне такова е решението на Върховния съд от 1992 г., че не е било извършено тогава и понеже е констатирано, че изборът е нелегитимен, ще бъде незаконно, ако е направена такава регистрация.
Това ми беше всъщност въпросът. Извинявайте, аз много говорих по проблемите, по-скоро за да дам информация за нещата и за да може отговорът да бъде по-прецизиран, но тук е детайлът, тук е тънкостта на цялата работа - че ако има регистрация в Министерския съвет, тя не е правена. А ако няма, то тогава той не би трябвало да ползува печат, той лично. Друг е въпросът, че Българската православна църква има регистриран устав. Това са две различни неща - регистрация на устав и регистрация на централно ръководство според чл.16. И мисля, че достатъчно ясно си зададох въпроса. Затова моето убеждение е, че той няма право да ползува, но все пак въпросът ми беше към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин министър-председателю, ще има ли какво да добавите, ако искате? (Министър-председателят отговаря отрицателно.)
В такъв случай след като с това приключват актуалните въпроси и питания към Вас, благодаря Ви.
Продължаваме със следващите питания и актуални въпроси. Следващото питане е към заместник министър-председателя и министър на търговията Валентин Карабашев. Питането е от народния представител Васил Златаров и е относно освобождаването на изпълнителния директор на "Агрокомплект" - ЕАД.
Господин Златаров, имате думата.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! На свое заседание на 17 септември 1993 г. Съветът на директорите на "Агрокомплект"ЕАД освобождава от длъжност изпълнителния директор инж.Димитър Иванов. Мотивите за освобождаването, изложени в докладната записка на председателя на Съвета на директорите Минко Сотиров се свеждат до следното: 58.2
1. Несъгласие с изпълнителния директор по подготвен договор за закупуване на ведомствена административна сграда за организацията в центъра на София на стойност 10 млн.лв. Въпреки че дружеството се помещава във вече реституирана сграда и заема работни помещения от около 300 м2 от двете половини на първия и шестия етаж на сградата, както и част от таванските й помещения.
Сделката не е осъществена и разходи не са направени. До момента Съветът на директорите не е предложил друго решение на този въпрос.
2. Възражения по осъщественото от изпълнителния директор уреждане по издължаването на просрочени от минали години данъци към Сирия при благоприятни условия. Тези неизплатени данъци, както и такива към Либия за периода от 1981 г. изпълнителният директор е наследил от предишното ръководство на "Агрокомплект". А при блокирани сметки в тези страни поради неизплатени данъци дружеството не би могло да развива и укрепва своята дейност.
3. Несъгласие с размера на хонорара на одитора, заверил счетоводния баланс на дружеството за 1992 г., макар че в такъв случай такива претенции би трябвало да се предшествуват от поисканото становище на Министерството на финансите относно приложението на наредбата, приета с Постановление # 222 на Министерския съвет от 1992 г. за изплащане на одиторски възнаграждения.
Във връзка с гореизложеното и като имам предвид професионалните качества на инж.Димитър Иванов, отразили се толкова благоприятно върху фирмата във всяко отношение, позволявам си да Ви попитам:
Първо, Вие, респективно Вашият ресорен заместник-министър господин Бързашки, запознати ли сте с дейността, респективно финансовото състояние на "Агрокомплект"-ЕАД и познавате ли лично господин инж.Димитър Иванов?
Второ, как преценявате деловите качества на членовете на Съвета на директорите и по какъв критерий са назначени те, като имате предвид:
- председателят на Съвета на директорите господин Минко Сотиров е началник на отдел за Азия, Африка и Латинска Америка във Вашето министерство и по мои сведения участвува в още един Съвет на директори. Въпросът е как намира време да изпълнява 58.3 господин Сотиров всичките тези задължения?
- членът на Съвета господин Иван Атанасов по специалност е пътен инженер и управител на строителна фирма "Мастерстрой" - София. Освен това господин Атанасов е обявен за представител на Министерския съвет, без да е негов служител по указания на главния секретар на Министерския съвет. Няма ли в случая нарушение на чл.15 от Закона за конкуренцията, след като господин Атанасов управлява и строителна фирма?
- третият член на Съвета на директорите е Иван Карлов, служител на дружеството като транзитер и главен специалист по снабдяването, икономист, междувременно избран от Съвета на директорите за изпълнителен директор на инженеринговата изпълнителна организация. Освен това, господин Карлов има интереси и като частен бизнесмен и контактите, които има чрез дружеството, са му добре дошли като такъв.
Трето, правомерно ли е съгласно т.5 от решението на Съвета на директорите от 17 септември 1993 г. дружеството да се представлява и управлява колективно от самия съвет?
Четвърто, запознат ли сте с нарушенията при регистрирането на дружеството и участието на главния секретар на Министерския съвет при оформянето на документите за тази цел, които не са съгласувани с Агенцията за приватизация, като се има предвид, че капиталът на дружеството е 70 млн.лв.? Не носи ли поне административна отговорност за това господин Стоян Дончев?
Пето, защо досега инж.Иванов, който още е член на Съвета на директорите, не е получил отговор на подадените от него до Вас докладни записки, заведени в Министерство на търговията под # 04-00-16 от 15 септември 1993 г.?
Шесто, защо досега не е назначена независима експертна комисия, която да установи правилно или превратно се прилага Търговският закон и Постановление # 265 на Министерския съвет от 28 декември 1992 г., при условие че към 30 юни 1993 г. междинният балансов резултат сочи 3 800 000 лв. печалба?
Седмо, известно ли Ви е, че инж.Димитър Иванов е изпълнителен директор само от 1 декември 1991 г. и за този кратък период е успял да стабилизира финансово организацията и да разшири дейността й? Същият е успял да обезпечи валута и да издължи 58.4 неизплатените от години трансферни заплати на работниците и специалистите, работили зад граница, като в момента "Агрокомплект" няма задължения и към държавата. 58.5 8. Не смятате ли, че на фона на незаинтересоваността на Министерството на търговията във Ваше лице се получава една прозрачна възможност за обсебване на "Агрокомплект"-ЕАД от хора без професионална подготовка?
9. Защо изявени специалисти и честни ръководители като инф. Димитър Иванов не срещат Вашата държавна подкрепа?
Инженер Димитър Иванов е строителен инженер, със специалност "Промишлено и гражданско строителство", с дългогодишна практика във всички фази на строителната дейност, в това число и задгранична. В организацията работи от 1986 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Златаров.
Господин заместник-министър председателю, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители, уважаеми господин Златаров! Преди да отговоря на поставените въпроси, моля уважаемите дами и господа народни представители да обърнат внимание, че освобождаването на господин Иванов като изпълнителен член е извършено от останалите членове на съвета на директорите в рамките на тяхната компетентност, без каквато и да е намеса на Министерството на търговията.
Фактите по случая са следните:
Със заповед от 12 ноември 1992 г. тогавашният министър на търговията г-н Александър Праматарски е освободил съвета на директорите на "Агрокомплект"-АД и е назначил нов 4-членен съвет. За целта е подписан договор за възлагане на управление между принципала и съвета на директорите.
На първото си заседание съветът, съгласно разпоредбите на Търговския закон, се е конституирал, като е избрал измежду членовете си свой председател и изпълнителен член. На 15 декември 1992 г. се сключва договор за възлагане на управлението между съвета на директорите и изпълнителния член г-н Иванов, с който се уреждат вътрешните отношения между членовете. Като разновидност на договора за поръчка, този договор предвижда облекчен режим, доверителен съвет да прекрати договора с довереника изпълнителния член, право, което съветът по-късно е упражнил. НЧ/ВЙ 59.1
Оперативното управление в дружеството е осъществявано от г-н Иванов до 17 септември 1993 г., като същият е освободен като изпълнителен член и договорът за управление с него е прекратен.
От проверката, направена по повод извършената промяна, се установи, че на 9 септември 1993 г. съветът на директорите е разисквал еднолично взетите решения на изпълнителния директор, в резултат на което доверието в управлението на г-н Иванов е разколебано и е протоколирано решение на съвета, с което се спира изплащането на големи парични суми в лева и валута на контрагенти на "Агрокомплект", без съгласието на съвета на директорите. На същото заседание съветът е задължил изпълнителния директор да даде писмени обяснения относно извършените от него нарушения при осъществяване на оперативното управление. Представените на 17 септември 1993 г. писмени обяснения не удовлетворяват членовете на съвета на директорите и те единодушно гласуват за неговото освобождаване. На 8 октомври съветът избира нов изпълнителен член, г-н Иван Карлов, който сега управлява дружеството от името на съвета.
От изложените факти става ясно, че членовете на съвета на директорите в "Агрокомплект" са извършили действия, които с изцяло в тяхната компетентност и които са били продиктувани от сериозни съображения. В случая министърът на търговията няма право да се намесва във вътрешните отношения на членовете на съвета. Решението е изцяло на съвета на директорите и съгласно законовите разпоредби то не може да бъде ревизирано от никой друг.
Министърът на търговията, като овластен от Министерския съвет орган, упражняващ правата на държавата като притежател на капитала в търговското дружество, може само при наличие на строго определени обстоятелства да измени или да прекрати договора за управление на целия съвет. Императивна норма на член 4, ал.1 на 265 постановление сочи две прекратителни основания: доказан негативен икономически резултат и изключителни основания, посочени в договора. 59.2
По повод предоставената докладна записка на г-н Иванов до мен визираните в нея искания за проверка целесъобразността на освобождаването му, бяха събрани допълнителни материали, беше извършена проверка по случая и бе установено следното:
Първо, г-н Иванов в противоречие с чл. 20, т. 11 и чл. 21 от устава на "Агрокомплект"-АД както и с договора за управление е подписал предварителен договор за покупко-продажба на административна сграда за сумата от 10 млн.лева, без съгласието на съвета на директорите. Изпълнението на договора е своевременно спряно от другите членове на съвета. С докладна записка от 9 септември 1993 г. г-н Атанасов, един от членовете на съвета на директорите, е изразил пред съвета на директорите становище за нецелесъобразността на сделката.
Второ, във връзка с подписването на същия този договор изпълнителният член е изтеглил от сметката на направлението на дружеството, находящо се в с. Трудовец, сумата от 1 милион лева, за да осигури изплащането на предвидения в договора аванс. В доклада на председателя на съвета на директорите е констатиран фактът, че сумата е изтеглена чрез документ с невярно съдържание. В платежния документ сумата е изискана за заплащането на дялово участие.
Като се вземат предвид неотдавнашните конфликти между направлението в с. Трудовец и ръководството на "Агрокомплект", както и усилията, положени от страна на съвета на директорите за постигане на равновесие между централата и направленията, действията на г-н Иванов веднага предизвикаха ответната реакция на колектива на с. Трудовец. Напомням, че само преди месец и половина направлението в с. Трудовец настояваше да се обособи като самостоятелно юридическо лице, извън структурата на "Агрокомплект", тъй като ръководството използва нецелесъобразно печалбата му и същата на практика се стопява.
Трето, на 9 септември 1993 г. на заседание на съвета е разгледан доклад от Иван Карлов относно констатирани нарушения при заплащането на комисионни в изключително висок размер, без да е уведомен съветът на директорите. Господин Иванов дава съгласие за изплащането на комисионна в размер на 35 на сто. Това са над 70 хиляди щатски долара от присъдена сума за възстановяване 59.3 на неплатени до момента данъци върху заплати на специалисти по обекти на "Агрокомплект" в чужбина. Особено тежко нарушение в случая е предварителното плащане на комисионната, без наличието на каквото и да било документално основание.
Освен това нареждането за изплащане на първите 25 на сто от комисионната е устно, въпреки че задължителната практика в подобни случаи е нарежданията да се дават писмено.
В доклада са посочени и други нарушения на г-н Иванов.
Уважаеми народни представители, от изложеното дотук става ясно, че освобождаването на изпълнителния член е извършено основателно по преценка на съвета на директорите в рамките на неговата компетентност и без каквато и да е намеса на Министерството на търговията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Златаров, имате думата, след като чухте отговора.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Аз приемам за сведение отговора на уважаемия господин вицепремиер. От нормативна гледна точка може да е прав, но в края на краищата министерството е загубило един способен служител, когото аз вече добре познавам. С всички тези обяснения, които той дава, аз съм запознат в подробности, но не искам да губя времето на Народното събрание. Считам, че в крайна сметка министърът се е лишил от един способен служител, което е в негов ущърб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Златаров. Благодаря и на господин заместник-министър председателя. Повече въпроси към него няма.
Има питане към другия заместник-министър председател и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев. Питането е от г-н Златаров. То е относно работата на началника на домамашния патронаж в с. Чомаковци, Ловешка област.
След това следват актуалните въпроси към министъра на вътрешните работи.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, драги колеги! В село Чомаковци, Ловешка област, като началник на домашния патронаж, въпреки уволнението му от г-жа Маша Савова, директор на общинския център за социални грижи в община Червен бряг, продължава да стои на работа Красимир 59.4 Кръстев, който е с основно образование, защото на следващия ден, след уволнението му, кметът на град Червен бряг и кметът на с. Чомаковци Тодор Тодоров, който също е с основно образование, му нарежда да продължава да изпълнява длъжността си, а останалото е тяхна работа.
В същото време стотина души с висше образование и около 300 със средно са безработни в град Червен бряг.
Правилно ли е това, уважаеми господин министре?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Златаров.
Господин заместник-министър председателю, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители, уважаеми господин Златаров! Във връзка с Вашето питане относно притежаваното образование от г-н Красимир Кръстев, управител на домашен социален патронаж, с. Чомаковци, беше извършена проверка в общинския център за социални грижи, гр. Червен бряг, от специалист на Националния център за социални грижи при Министерството на труда и социалните грижи.
При проверката се установи следното:
На основание чл. 68 и във връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда г-жа Савова, директор на общинския център за социални грижи, гр- Червен бряг, е назначила за управител на домашния социален патронаж в с. Чомаковци Красимир Николов Кръстев със срок за изпитване от шест месеца, считано от 25 май миналата година. 59.5
Във връзка със сключването на трудовия договор господин Кръстев е представил в Общинския център за социални грижи служебна бележка за завършено образование # 757 от 12 ноември 1991 г., издадена от Техникум по горско стопанство и дървообработване в гр. Тетевен. В тази бележка е посочено, че той е завършил двегодишен курс за шперплатист и притежава свидетелство под # 983 от 1963 г.
Със същата бележка се удостоверява и това, че господин Кръстев е завършил вечерно трети и четвърти курс на цитирания техникум и му се признава средно специално семестриално образование, което обаче не е отразено в трудовия договор на лицето за притежавано образование. В договора е посочено "основно образование".
От направената проверка от Националния център за социални грижи в Техникума по дървообработване в гр. Тетевен се установи, че господин Кръстев е завършил само двегодишен курс в професионалното техническо училище и не притежава средно образование. Видно от това, още при сключването на трудовия договор със срок за изпитване, признаваме, е допусната грешка, че не е изискано от лицето да представи документ за завършено образование. Целта на трудовия договор със срок за изпитване е да се провери годността на служителя да изпълнява работата, но при наличието на съответния документ за завършено образование. И в случая прав сте, господин Златаров, това изискване не е спазено.
Обаче след изтичането на уговорения с трудовия договор срок директорът на Общинския център за социални грижи законосъобразно, на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда е издал заповед # 8 от 25 ноември миналата година, с която прекратява трудовото взаимоотношение с Красимир Кръстев, считано от същата дата. Последният е отказал да получи заповедта, за което са се подписали трима свидетели.
Така че за нас няма съмнение, че този договор е вече прекратен.
По повод на прекратяването на този трудов договор на господин Кръстев кметът на с. Чомаковци е направил предложение до Общинския център за социални грижи за продължаване на срока на договора. Във връзка с предложението директорът на центъра СД/ЛТ 60.1. е направил възражение до кмета на община Червен бряг, в което посочва, че лицето не притежава средно образование и не отговаря на изискванията за длъжността "управител на домашен социален патронаж".
Възражението, което сме направили чрез Общинския център за социални грижи, не е уважено и резолюцията на кмета на община Червен бряг е да бъде продължен срокът на трудовия договор.
Предложението на кмета на с. Чомаковци и резолюцията на кмета на община Червен бряг до Общинския център за социални грижи не пораждат обаче задължения за директора да ги изпълни, тъй като съгласно чл. 13, ал. 1 от Правилника за социално обслужване на лица и семейства, който беше утвърден с Постановление # 159 от 1991 г., директорът сключва трудовите договори с ръководителите на фирмите за социално обслужване, в това число и с управителя на домашния социален патронаж, а не кметът на общината, който не е изобщо страна по трудовия договор.
Министерството на труда и социалните грижи, уважаеми господин Златаров, също не е страна по трудовите правоотношения по отношение на управителя за домашен социален патронаж.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Златаров, имате думата.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Благодаря за отговора. Но в края на краищата този човек продължава ли да бъде на работа при Вас? Тома ми е въпросът. Защото в момента, в който пишех това нещо, то се забави с три-четири седмици, той просто отказваше да напусне тази работа, без да е оформено и неговото продължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Аз мисля, че във Вашия отговор, господин заместникминистър председателю, имаше отговор на въпроса на господин Златаров. Или ако искате пак специално да отделите внимание на този факт.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председателстваща. Аз бих казал: за нас не съществуват никакви основания за продължаване на срока на трудовия договор. Информацията, която ми давате за продължаване на изпълнението на функциите на този човек, за мен е нова. С него трудов договор 60.2. ние няма да сключим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Златаров, заповядайте.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Благодаря за тази декларация на вицепремиера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Повече въпроси към заместник-министър председателя и министър на труда и социалните грижи няма.
Следват актуалните въпроси към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов. Има актуален въпрос от народните представители Клара Маринова, Николай Добрев, Мирослав Дърмов и Любомир Начев относно достъпа до архивните материали на Министерството на вътрешните работи. Господин Дърмов ще го развие от името на останалите народни представители. Заповядайте.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господа министри! Месец декември беше посветен на проблема на досиетата. От трибуната на Народното събрание бяха изказани много съждения и разсъждения, които реално обезпокоиха не само народното представителство, но и нашите избиратели.
От тази трибуна на 8 декември, след като направи едно сравнително балансирано изказване, господин Луджев беше реплекиран от народния представител Едвин Сугарев с доста тежки думи, във връзка с което в правото си на отговор господин Луджев каза: "На господин Сугарев не бих отговорил, извинете, господин председател и господа колеги, тъй като той беше един от тези, които имаха възможност да се запознаят с досиетата и знаят доста много за "онзи списък"." 60.3.
Аз разбирам, господин министре, че Вие като професионалист за Вашето едногодишно управление сигурно сте положили усилия да не се допусне нерегламентиран достъп до архивите на Министерството на вътрешните работи. Но същевременно искам да подчертая, че с Вашето назначаване в това министерство не започва ден първи. Редът за достъпа до архивите е строго регламентиран.
В тази връзка аз не бих могъл да поставя под съмнение това, което казва господин Луджев, независимо от моите резерви спрямо него когато беше министър на отбраната и заместник министър-председател.
Така че моят актуален въпрос към Вас е как, кога, при какви обстоятелства и с чие разрешение е осъществен достъп на представители на политическите сили до така наречените досиета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин министре, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители! Въпросът е много лесен за мене, защото аз веднага ще ви кажа, че от времето, когато аз съм министър на вътрешните работи, не съм разрешил, а и с ам не съм си позволил да погледна какъвто и да е архивен материал свързан с тази материя, за която говорим.
Ако ме питате за предходните периоди, мога да ви кажа, че единствено достъп до неговото досие, както е записано в документа, е имал господин Пирин Илиев Воденичаров и това е във връзка с едно решение на Великото Народно събрание. С други писмени документи в архивите на Министерството на вътрешните работи, че някой се е докосвал до тези материали, аз не разполагам и затова не бих искал да теоретизирам по проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин министре. Господин Дърмов, заповядайте.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министърът, изглежда, не е разбрал моя въпрос.
Господин министре, Вие сте професионалист и освен писмени данни могат да бъдат документирани и свидетелски показания. БП/ЗТ 61.1 Аз се надявам, че в архива на МВР не е паднала неутронна бомба. Така че искам да подчертая, че не съм доволен от Вашия отговор. Според мене Вие отклонихте въпроса и не отговорихте на това дали представител на политическа сила е ползвал архива на МВР. Аз подчертах, че аз дълбоко уважавам професионализма на господин Михайлов. Проблемът е в това, че можеше да бъде направена една анкета и да бъде отговорено на въпроса. Много добре знам, че Вие като професионалист няма да допуснете, особено след деполитизирането на Министерството на вътрешните работи, архивът да се използва за политически цели.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Следващият въпрос към министъра на вътрешните работи е на господин Константин Аджаров. Той е относно обстоятелствата около взривяването на аввтомобила на Николай Митев от Панагюрище. Заповядайте, господин Аджаров.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър на вътрешните работи, на 14 декември в 3,10 ч. сутринта бе взривен автомобилът на Николай Димитров Митев, виден бизнесмен на Панагюрище и лидер на местната организация на Християнрепубликанската партия. Взривът става пред дома на господин Митев час и половина след завръщането му от регионално съвещание на партията в Пловдив. Господин Митев няма дългове, към него не са отправени заплахи за рекет, нещо повече, автомобилът му не е бил застрахован, което изключва възможността да го е взривил сам. И още същия ден, господин министър, аз се обърнах към Вас с молба да изясните подробности около случая и дали в него има някакъв политически мотив. Под политически мотив аз имах предвид, че Николай Митев е обединил около себе си 50 бизнесмени и може би някому не е било изгодно, че ХДП в Панагюрище се ползва с такава подкрепа. Но за съжаление историята с взривения автомобил има и своето черно продължение.
На 9 януари 1994 г. пак в 3 ч. изгоря до пепел едно от заведенията на господин Митев с игрални автомати, като щетите са за над 2 млн.лв. Два дни по-късно, на 11 януари започна гангстерската война. 61.2
Ще ви съобщя и още една подробност. В периода между взривяването на автомобила и палежа на кафенето на бизнесмени от обкръжението на господин Митев е предложено от една небезизвестна пазарджишка фирма "Гардения" да бъдат охранявани. Те са отказали. Твърдото желание на панагюрци е да бъдат охранявани от закона, от полицията, искат Панагюрище да бъде зона, свободна от рекет, и са готови да помогнат за това финансово.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министре, е: ще съдействате ли за прилагането в Панагюрище на чл. 19 от Закона за полицията, съгласно който могат да се създават специализирани полицейски звена на охрана, чиито разходи се поемат от заинтересованите организации? Казах, че панагюрци са готови да плащат на законните блюстители на реда. Изобщо какво бихте посъветвали да сторят непокорните пред рекета панагюрски бизнесмени? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Аджаров, аз имам текста на Вашия актуален въпрос пред себе си. Втората част не е включена към него. Аз само констатирам за колегите, които слушат.
Господин министре, имате думата.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители! Действително на 14 декември 1993 г. около 3,10 ч. в град Панагюрище на ул. "30 април" # 50 е бил взривен лек автомобил "Форд-Скорпио" с регистрационен # П 60 00 Д, собственост на Николай Димитров Митев, живущ на същия адрес. Митев е президент на еднолична фирма "Елдорадо" и арендатор на денонощен бар "Дама Пика" в град Панагюрище. Взривното устройство е било поставено зад задната дясна част на автомобила под гумата. В резултат на взрива са били деформирани калникът, чантата с гумата, както и част от стъклата на автомобила са били счупени. Самоделното взривно устройство е представлявало около 200 гр тротилов еквивалент, задействано посредством огнеопорен шнур и капсул-детонатор. В момента няма данни взривяването да е извършено на политическа основа.
По случая е образувано следствие и съвместно с регионалното звено за борба с организираната престъпност се работи по разкриване на извършителя, съответно извършителите на деянието. 61.3
Господин Аджаров ми съобщи, аз нямам подробна информация, и за второто взривяване. Нашите хора ще работят активно, още повече, че има развитие по историите около посочената от него фирма "Гардения", за която дори ни критикува вчера един вестник, че сме се занимали с нея след историите в София. Ще направим всичко възможно, за да установим обективната истина и да сложим ред в региона.
Законът за полицията действително дава възможности за създаване на така наречената досега ведомствена полиция, когато фирми или заинтересовани фирми приемат издръжката на съответните полицейски формирования. Такова може да бъде образувано със заповед на министъра на вътрешните работи. Така че предстои изясняването на позициите ни - точно дали при такава ситуация, както е в Панагюрище, една-две фирми ще поискат охрана...
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (от място): Петдесет.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Или 50, още по-добре. Защото ние ги назначаваме по Закона за полицията тези хора и когато сключваме договорите с фирмите, те са длъжни да изплащат издръжката и след това всички обезщетения, които се полагат на полицаите. В днешно време, когато се ликвидираха маса предприятия и се отказаха от издръжката на ведомствената полиция, при нас се натрупаха редица проблеми с изплащането на полагащите се по закон трудови възнаграждения. Да речем, ако той е служил 20 години там, ние не можем да му платим от бюджета на министерството полагащите се 12 заплати, трябва да ги плати предприятието, което фактически е фалирало.
Този проблем сега се дискутира в Дирекцията на полицията, но вероятно ще отидем към един такъв вариант за създаване на ведомствена полиция там, където има стабилни частни собственици, предприемачи, търговци и т.н., за да охраняваме тяхното имущество по-качествено.
Но хората в Панагюрище имат и възможността да ползват възможностите, които дава наредба # 9 и още една наредба, която издадох за допълнителния извънреден труд на полицаите и да сключват договор чрез началника на полицейското управление, където полицаите в извънработно време по определения от наредбата ред могат да поемат охраната на някои от обектите. Но тъй като те 61.4 в Панагюрище са малко, вероятно няма да могат да поемат много. Но така или иначе могат да помогнат с нещо в решаването на проблема.
Иначе ние като държава и като Министерство на вътрешните работи ще направим всичко възможно, за да осъществим мечтата на панагюрци, която е и наша, да няма рекет не само в Панагюрище, но и в държавата. И се надявам, че този период от развитието ни няма да бъде дълъг и ние ще можем да го изживеем.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Аджаров, имате думата. 61.5 КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Аз съм удовлетворен от отговора на министъра на вътрешните работи и се надявам със съвместни усилия на частния бизнес и законните блюстители на реда да възтържествува спокойствието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря!
Повече въпроси към министъра на вътрешните работи няма.
Следващите питания са към министъра на външните работи Станислав Даскалов.
Първото питане е от народния представител Елка Константинова. Другото питане е на народния представител Иван Генов.
Госпожа Константинова е поставила питане относно съществуването на пречки за български граждани с турски имена да посещават роднини в Турция.
Госпожо Константинова, имате думата да развиете Вашето питане.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги, уважаеми министри!
Моето питане е много кратко, но според мен изключително важно е да разбера има ли такова министерско нареждане, което да създава трудности за български граждани с турски имена да посещават Турция? Тъй като познавам няколко случая, на които е направено всичко възможно да им се попречи да отидат в Истанбул и специално една туркиня, която дълго време се мъчи да види болната си майка, на смъртно легло, а консулът в Пловдив й казал, че няма право да замине. Да си върне българското име, което по време на възродителния процес са й дали, и с българско име може, но с турско име няма да я пуснат.
Предполагам, че това е някакво незаконно деяние и бих искала, ако може министър Даскалов да ми обясни как седи точно въпросът.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, професор Константинова!
Господин министре, имате думата за отговор, а следващото питане към Вас се отлага за другата седмица.
МИНИСТЪР СТАНИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Уважаема госпожа Ботушарова, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожа Константинова, в отговор на Вашето питане относно, цитирам, както е въпросът за съществуването МС/ВР 62.1 на министерско разпореждане, според което: "На български граждани с турски имена се забранява да заминават на гости на роднини в Турция", дотук е цитатът.
Бих искал да ви уведомя, че на мен не ми е известно да има такова. Бих искал да уточня също така, че редът за пътуване на български граждани в чужбина е регламентиран със Закона за задграничните паспорти и Правилника за прилагане на Закона за задграничните паспорти, като частните пътувания, подчертавам, са изключително от компетенцията на Министерството на вътрешните работи.
Що се отнася до общия режим на пътуване на български и турски граждани в двете посоки, той е регламентиран с визова спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Турция, подписана на 10 март 1993 г. в София.
Съгласно чл. 10 от спогодбата, на гражданите на двете страни, които желаят да посетят другата страна, независимо от причините за пътуване, се издават входни визи за срок от 7 дни с право на престой до 30 дни.
Съгласно чл. 11 от същата спогодба, гражданите на двете страни, които желаят да посетят свои близки, пребиваващи в другата страна, за срок по-голям от 30 дни, се издават входни визи в срок до 7 дни при представена покана за време, съгласно законодателството на приемащата страна.
Промени в този установен режим няма.
Благодаря! Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министре!
Госпожо Константинова, имате думата.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Много благодаря на господин министър Даскалов за изчерпателния отговор. Доволна съм от отговора и се надявам, че след този отговор няма да има вече опити за такива закононарушения и да се пречи на български граждани с турски имена да посещават Турция.
Благодаря Ви много!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Към министър Даскалов няма повече питания.
Сега е ред на министъра на отбраната Валентин Александров. Казаха, че току-що ще пристигне, но продължаваме нататък с актуал62.2 ни въпроси към министъра на науката и образованието Марко Тодоров.
Първият актуален въпрос е от народните представители Руслан Сербезов и Георги Игнатов, относно проблеми в езиковите гимназии.
Кой ще го развие?
Господин Сербезов има думата. Заповядайте!
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ (СДС): Госпожо председател на Народното събрание, дами и господа народни представители, господа министри!
Този въпрос доста се забави, по-точно отговорът, по различни причини.
В масмедиите излязоха различни информации. Тук става дума за статута на тези езикови гимназии - ще бъде ли определен, как ще бъде и по какъв начин процедиран именно този въпрос по правата именно на тези езикови гимназии.
От сегашните наредби тези езикови гимназии примерно нямат право да приемат ученици от осми клас.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ (от място): От седми.
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ: От седми клас, където да бъдат завършени, разбира се.
Тези езикови гимназии имат определени трудности по отношение на това, че нямат съответни учебни планове. Руските гимназии са получили някакви факсове за учебни планове. Затова, че тези проблеми стоят доста отдавна пред министерството.
Аз искам тук вие да се ангажирате така стабилно и да успокоим както родителите, така и учениците, също така и учителите, защото броди този слух сред тях, едва ли не, че езиковите гимназии трябва да бъдат закрити. Този слух дойде от Министерството на образованието. Аз вярвам, че той не е верен и мисля, че Вие ще се ангажирате с една стабилна позиция, която по този начин ще спадне напрежението около тези езикови гимназии и ще се спрат спекулациите и информациите - официални или неофициални, които излязоха от Министерството на образованието.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Сербезов!
Господин министре, имате думата за отговор. 62.3 МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо Ботушарова, уважаеми народни представители! Първо, разбира се, дължа извинение на господин Сербезов и на господин Игнатов, че забавих отговора. Аз бях готов с него още в началото на декември, но ми се наложи по спешност да замина за Търново. По тази причина нещата се проточиха до днешния ден.
Действително съгласно Закона за народната просвета езиковите гимназии не би трябвало да съществуват, тъй като такъв вид училище не е предвиден в този закон. Същевременно обаче не са изпълнени редица изисквания на Закона за народната просвета за създаването на държавни образователни изисквания, където трябва ясно да се дефинират и видовете училища.
Министерството на науката и образованието прецени, че докато не се разработят тези документи, не е целесъобразно да се закриват редица училища, които са в противоречие със закона, но са се утвърдили като училища със значителни постижения в учебния процес. Ето защо след внимателно обсъждане в Министерството на науката и образованието се прецени, че решаването на въпроса за видовете училища ще трябва да стане след обсъждане на концепцията за средното образование и приемането на основните стандарти.
В Министерството на науката и образованието вече е подготвена за публикация наредбата за прием на ученици. В тази наредба е предвидено запазване на приема след седми клас, както беше досега, за езиковите училища и училищата с профилирани паралелки за изучаване на чужди езици. Подготвени са и съответните промени в Правилника за приложение на Закона за народната просвета и всичко това ще бъде публикувано до края на месеца. Едновременно с това обаче тези училища се задължават след завършване на осми клас да издадат така както закона го изисква свидетелство за завършено основно образование.
Освен това от Министерството на науката и образованието са формулирани много точно минималните изисквания, на които трябва да отговарят профилираните паралелки и езиковите училища, за да може да се провежда интензивното езиково обучение. С това трябва да се гарантира и качеството на подготовката на учениците, защото не е тайна, че започнаха масово да се разкриват профилирани чуждоезикови паралелки без необходимата осигуреност с учитеЦМ/ЙА 63.1 ли, само с цел да бъдат привлечени деца в съответно училище.
А що се отнася до така наречените "руски гимназии", мога да кажа следното. Първо, такива разбира се също не трябва да съществуват съгласно Закона за народната просвета. Но с решение на Колегиума на Министерството на народната просвета от 1991 година в училищата, които тогава са били наричани "руски гимназии", се въведе равностойно изучаване на западноевропейски езици, с което се цели прерастването на тези "руски училища" в училища с преподаване на руски и на западен език вече по избор на учениците. Повечето от училищата с преподаване на руски език вече са се нарекли средни общообразователни училища за чужди езици. Тези училища работят наистина за 92/93 г. по специализиран учебен план.
През 1993 г. по поръчка на Министерството на образованието, науката и културата беше разработена концепцията за ранното езиково обучение, което обосновава разумността от избор на възможни комбинации от близкородствени езици, примерно взето славянски езици - руски и някакъв друг, или пък от другата група езици английски, немски, френски. Концепцията е обсъдена на съвещание на директори на училища с изучаване на чужди езици от страната през март миналата година и е одобрена със съответен протокол. На основата на тази концепция беше създаден проект за типов учебен план за училища с ранно изучаване на езици - не говоря само за руския език, а изобщо за ранно изучаване на езици.
Трябва да отбележа, че окончателното решаване и на този въпрос - за ранното изучаване на чужди езици, ще се вземе след приемането на концепцията за средното образование, която вече е готова, публикувана. Днеска от 13.00 ч. на заседание на Висшия учебен съвет тази концепция ще се обсъжда, а на 28 януари ще я има така наречената кръгла маса, на която ще бъде проведено едно по-широко обсъждане на тази концепция. На базата на това ще се пристъпи към ускорено създаване на тези държавни образователни стандарти и тогава тези въпроси, които се повдигат, ще намерят своето окончателно решение.
Ако мога да резюмирам: ние не отиваме към закриване на някакви училища, които са доказали своето право на съществуване и добрите резултати от своята работа докато принципно не се решат въпросите за средното ни образование.
Благодаря за вниманието. 63.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Сербезов, имате думата. Чухте отговора на актуалния Ви въпрос.
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ (СДС): Аз съм доволен от последните думи, които казахте. Що се отнася до закриването, Вие нямате намерение да ги закривате докато не се реши проблемът с други актове и със закони.
Аз искам тук да Ви обърна вниманието - не можах да разбера за учебния план, по какъв начин ще се разреши проблемът с учебните планове, защото все пак има общообразователни планове ...
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ (от място): Както са учили досега, продължават да си учат по тези планове, които са имали досега. Няма промени.
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ: Бихте ли могъл да кажете това ясно от трибуната, ако може, защото хората питат нас. Родителите ни питат. Не че мене точно ме интересува и искам да Ви принудя да кажете тези думи. Просто нас ни питат и се иска Вие да се ангажирате с позиция.
Благодаря Ви. (Оживление) Недейте да викате господа! Никога срещу вас не съм казал нещо, което да ви засегне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министърът не възразява да отговори. Имате думата.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Аз искам да кажа, че няма да има промяна в учебните планове на езиковите гимназии такива каквито са, включително за профилираните паралелки, които се създават. Но изрично отбелязах, че имаме ясно формулирани изисквания кога и при какви условия може да се провежда чуждо езиково обучение. Това е продиктувано единствено от интереса да се защитят интересите на децата и качеството на образователния процес. Тъй като в многото разкрити допълнително профилирани паралелки със засилено изучаване на чужд език не са налице необходимите кадри. Взимат се включително и студенти, които още не са завършили своето образование, за да водят курсове по английски език.
Вие знаете, че допълнителното езиково обучение е свързано и с една нулева година, влагат се значителни средства. И няма никакво оправдание нивото на учебния процес да бъде по-ниско отколкото това на утвърдените езикови гимназии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. 63.3
Има още един актуален въпрос от народните представители Руслан Сербезов и Георги Игнатов към министъра. Той е относно ситуацията във Висшия селсостопански институт - гр. Пловдив.
Има думата господин Игнатов да го отправи. 63.4 ГЕОРГИ ИГНАТОВ (СДС): Господин министър, имам един въпрос относно особената ситуация във Висшия селскостопански институт в гр. Пловдив. При избора на Академичен съвет във Висшия селскостопански институт председателят на централната избирателна комисия и още четири членове от тази комисия, като имате предвид, че са общо девет членове в тази комисия, не подписват протокола за избора. Още оттук се вижда, че почти половината от членовете на избирателната комисия не подписват протокола за избора. Според представителя на централната избирателна комисия и останалите, неподписали протокола, при избора са допуснати процедурни нарушения.
Първо, съгласно списъка за регистрация на общото събрание са присъствали 306 души, а са гласували 340 души. Може би някои от тези са дошли допълнително, обаче пък защо не са се регистрирали? Или пък са гласували хора, които не са били в момента на събранието.
Второ, председателството на общото събрание не е подложило на обсъждане сигналите за избрани членове на академичния съвет, подписали незаконно декларации по Закона "Панев". Те, разбира се, подлежат и на съдебно дирене, става дума за незаконно подписалите декларации, но би трябвало на едно събрание тези сигнали да бъдат разследвани. Да бъдат изслушани и противниците на тази страна.
Трето, избрани са членове на академичния съвет хора, които са били в момента на избора в чужбина, например Спаска Петкова.
Освен това са извършени и други нарушения, за които искам да Ви обърна внимание. Например професор Иван Матев е бил избран за председател на Общото събрание на Агрономическия факултет, без да е представил декларация, изискваща се по Закона "Панев". Председателят на общото събрание е висшият орган. Ако председателят на висшия орган не спазва законите, къде отиваме по-нататък?
Второ, деканът на агрономическия факултет доцент Аспарух Димов е освободен със заповед от 2 септември 1993 г. ан ректора на института, без да е освободен от общото събрание, въпреки че той е изборна длъжност. Едва през ноември месец същата година доцент Аспарух Димов е освободен и от общото събрание. Същото СБ/ВР 64.1 събрание обаче е свикано от неговия председател. Според чл. 25 от Правилника на Висшия селскостопански институт общото събрание се свиква от декана или от една четвърт от членовете му. Получава се противоречие и със Закона за академичната автономия на ВУЗ, чл. 6, ал. 3.
При заседание на общото събрание освобождаването на доцент Аспарух Димов е извършвано чрез явно гласуване, а според чл. 28, ал. 5 от правилника се изисква гласуването да бъде тайно.
Всичко това са груби нарушения при изпълнение на законите във Висшия селскостопански институт.
По подобен начин заместник-деканът професор Янко Енчев е получил заповед за освобождаване. Заместник-деканът е избран от факултетния съвет и само той може да го освободи.
Господин министър, извършени ли са нарушения в посочените от мен по-горе случаи и ако има такива, какви мерки ще вземете за тяхното отстраняване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Игнатов.
Господин министър, имате почти 10 минути време. Може би това ще е последният въпрос за деня, тъй като имам да прочета и съобщения. Имате думата.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Ще се постарая да бъда кратък, госпожо председател.
Мога да отговоря следното.
Първо, представеният на депутатите протокол # 1 от 13 април 1993 г. на Централната избирателна комисия за избор на ректор и Академичен съвет във Висшия селскостопански институт в Пловдив е подписан само от четирима от деветимата членове на централната избирателна комисия, е непълен, подвеждащ и не дава възможност за правилно заключение. В действителност съществува оригинален протокол, подписан от всички членове на централната избирателна комисия, което беше удостоверено с декларация, която предадох в момента на господин Игнатов. Подписана е от петима членове на комисията на проведената среща в МНО на 7 декември т.г.
На въпроса за несъответствието на броя на регистрираните в началото на събранието присъстващи 309 негови членове и гласувалите впоследствие 340 души, съгласно данните от представения 64.2 в Министерството на науката и образованието протокол, е видно, че за избор на академичен съвет и ректор са гласували 340 души при кворум 288. Всички гласували са членове на общото събрание. Възникналото несъответствие е изяснено от председателя на ЦИК професор Енчев, определил го като дължащо се на плаващ кворум. Това е отразено в протокола на събранието от 27 април. Обстоятелството, че броят на присъстващите членове на общото събрание се е увеличил по време на събранието не опорочава проведения избор.
По въпроса за сигнали за подписани декларации с невярно съдържание в съответствие със Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членове на ръководствата на научните организации и ВАК, мога да уведомя, че всички членове на академичния съвет, в т.ч. и ректорът, са попълнили необходимите декларации, които са представени в Министерството на науката и образованието. До този момент няма постъпили данни за извършени документални престъпления. В този смисъл председателството на общото събрание не е било задължено съгласно изискванията на закона да обсъжда тези сигнали.
По въпроса за избирането в академичния съвет на двама от неговите членове, които по това време са били командировани в чужбина, бе изяснено, че в рамките на своите правомощия общото събрание е обсъдило и гласувало включването в изборната листа на професор Спаска Петкова и професор Димитър Тезийски и едва след това е проведено самото гласуване. Няма никакви ограничения да бъде избран за член на академичния съвет човек, който в момента отсъства по някакви причини и не присъства на общото събрание.
По повдигнатия в доклада на професор Енчев до министъра на науката и образованието въпрос относно изпълняваната от професор Брайков длъжност ректор на Висшия селскостопански институт, след решението на общото събрание за провеждане на пълни избори за ръководни органи на всички нива неговият ректорски мандат следва да се счита за прекратен. Той изпълнява длъжността си до избора на нов ректор. Според Правилника на Висшия селскостопански институт са предвидени два последователни тура, които са проведени, без да бъде избран ректор. Допълнително е свикано ново събрание, което не е проведено поради липса на кворум. Следващото събрание се свиква от академичния съвет на 18 декември. Нямам резултат от това събрание. 64.3
В отговор на запитването по точките трябва да дам следните допълнителни пояснения.
Първо, Законът за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия не поставя изискване за попълване на декларации към председателите на общите събрания на научните организации. Тези председатели се избират в момента и водят общото събрание.
Второ, изяснено беше, че деканът на Агрономическия факултет доцент Димов и заместник-деканът на същия факултет професор Енчев са освободени от заеманите от тях щатни длъжности поради пенсиониране при спазване на изискванията на Закона за висшето образование и за навършване на пенсионна възраст.
Във връзка с това общото събрание на факултета и факултетният съвет са взели необходимите решения за освобождаването им от заеманите от тях изборни длъжности. 64.4
След отмяната на чл. 23 от Закона за висшето образование е възможно заинтересованите лица да обжалват прекратяването на трудовите им правоотношения по съдебен ред.
Председателят на общото събрание на агрономическия факултет е насрочил заседанието за освобождаване на декана като продължение на свиканото от декана и отложено поради липса на кворум събрание. Правилникът на Висшия селскостопански институт в този смисъл не съдържа данни относно неправомерността на такива действия. Явното гласуване обаче за освобождаване на декана, поради излизане в пенсия, е процедурно нарушение по смисъла на т. 5, на чл. 28 от Правилника на Висшия селскостопански институт. Общото събрание, като орган на управление на факултета, е в правото си да разреши този проблем и самостоятелно. За установените обстоятелства и процедурни нарушения ще бъде информирано ръководството на Висшия селскостопански институт за предприемане на съответни действия, съобразени с изискванията на Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения, Законът за висшето образование и Правилника за работата на Висшия селскостопански институт. В това отношение възможностите на министъра за административни мерки, както знаете, са ограничени от Закона за автономията на висшите училища.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Игнатов, доволен ли сте от отговора на Вашия актуален въпрос.
ГЕОРГИ ИГНАТОВ (СДС): Аз благодаря на господин министъра за съвместно извършената проверка, но има обстоятелтва, които още не са ясни и предполагам, че в по-нататъшен личен разговор ще можем да ги доизясним.
За съкращенията на декана и заместник-декана мисля, че това трябва да се разреши по съдебен път или пък чрез нареждане на министерството, тъй като са извършени нарушения, съгласно закона: "За ректор, декан и ръководител, казва т. 2 на чл. 9 от закона, на висшето учебно заведение, както и техните заместници, не могат да бъдат избирани лица, които са навършили възраст на РД/ЗТ 65.1 пенсиониране". А те и двете лица в момента на избора не са били в пенсионна възраст. Ето тук има някакво недоразумение. Били са съкратени съвършено неправилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
С това за днес приключва дневния ред. Преди да закрия заседанието и с голямо съжаление за изгубеното време на останалите господа министри, ще прочета съобщенията за заседания на комисии за следващата седмица:
Комисията по бюджета и финансите ще проведе извънредно заседание във вторник, 18 януари, от 13 ч. в зала 510. Дневен ред: законопроекта за държавния бюджет за 1994 г.
Комисията по отбранителната промишленост ще заседава във вторник от 13,30 ч. на "Дондуков" 2, кабинет 544 с точка единствена: обсъждане на законопроекта за държавния бюджет за 1994 г.
Анкетната комисия относно недвижимите имоти на българската държава в чужбина ще проведе редовното си заседание в сряда, 19 януари, от 11,30 ч. в сградата на бившия Партиен дом, II ет., зала 242.
Комисията за младежта, спорта и туризма ще проведе извънредно заседание на 19 януари, сряда, от 9 ч. в кабинет 521 на "Дондуков" 2.
Комисията по околната среда ще проведе заседание в сряда, 19 януари, от 9 ч. в зала 411 на "Дондуков" 2.
Комисията за приходи, разходи и имущества на партии ще проведе заседание в сряда, 19 януари, от 9 ч. при дневен ред:
1. Разни.
2. Финансиране на политическите партии в Европа.
Комисията по националната сигурност ще проведе заседание в сряда от 10 ч. в заседателната зала на Министерството на вътрешните работи на ул. "6-и септември" # 29.
Комисията по национална сигурност ще проведе още едно заседание тази седмица, четвъртък, от 10 ч. в зала 510 на "Дондуков" # 2. 65.2
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе извънредно заседание във вторник, 18 януари, в зала 411 от 13 часа.
Редовното заседание на комисията ще бъде в четвъртък, 20 януари, от 11 ч.
Комисията по външната политика ще проведе редовното си заседание в четвъртък, 20 януари, от 9,30 ч. в зала "Изток".
Комисията по вероизповеданията ще проведе редовното си заседание в четвъртък, 20 януари, от 9 ч. на "Дондуков" 2 в зала 206.
Дневен ред: законопроект за бюджета за 1994 г. и Закона за изповеданията.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 13 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:Йордан Школагерски
Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ:Руслан Семерджиев
Ведат Сакаллъ