Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1994-01-28

Председателствали: заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (Звъни): Добър ден, уважаеми народни представители! Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. Съгласно програмата...
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Чакайте, чакайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какво да чакам? Има кворум. Аз гледам таблото.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Няма достатъчно хора в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Все някой ги е регистрирал тези депутати. Не може да има карта, а да няма депутат.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Както виждате, може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Постъпили са две предложения във връзка с дневния ред.
Първото предложение е от Парламентарната група на СДС: "Уважаеми господин председател, на основание чл. 37 от правилника на Народното събрание Ви молим да бъде включена като точка първа от дневния ред на 28 януари 1994 г. решение във връзка с нарастващата организирана престъпност и действията на Министерството на вътрешните работи".
Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия на 26-ти. Няма становище.
Освен това в законния срок е направено искане от Комисията по национална сигурност и съответно проектът е разпределен и в Комисията по национална сигурност. Не са изтекли предвидените в наредбата срокове, 15-дневният срок, за да може да се постави за гласуване в залата. НЧ/ЛТ 178.1.
Имате думата, госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на СДС аз Ви моля да подложите на гласуване това предложение, макар че Вие изложихте тук аргументи, че не е минало през съответните комисии, на които е разпределено от председателя на Народното събрание.
Аз считам, че ние можем в днешния ден да направим нещо, което и друг път се е случвало в нашия парламент, а именно по спешност да бъдат събрани тези две комисии, за да дадат становищата си и още днес да бъде разгледано това решение, което е свързано с един много болезнен въпрос, един въпрос, който вълнува цялата българска общественост, независимо от това на коя политическа сила симпатизира.
Когато правя това искане, аз си давам пълната сметка, че вие можете да ми направите чисто процедурни възражения. Но аз ви моля да направим днес така, че българският парламент да покаже, че наистина е парламент, който може да поема отговорност, независимо от силните политически различия в него. И може да поема отговорност, когато става въпрос не за друго, а за живота и сигурността на българските граждани. От това, което се случи в последните няколко седмици, това, което стана по нашите градове и накара милиони български граждани да се страхуват, аз ви моля, колеги, просто погледнете и статистиката, и всички социологически изследвания, които излязоха, оказва се, че две трети от софиянци живеят в непрекъснат страх, една пета от софийските граждани вече не смеят да излизат. Само една пета смеят да излизат вечер по улиците. И на всичко това правителството просто не реагира.
Вчера аз се стреснах, когато отново чух на пресконференцията на Министерството на вътрешните работи, че министър Виктор Михайлов наново е заявил, че има данни за корумпирани служители в министерството, свързани с престъпния свят. И след всичко това, след като в тази зала се каза от министъра, че има такива данни, че това, което се случи не е случайно, и не последва нито една оставка или уволнение в това министерство, аз не разбрах някой от тези хора, който е свързан, а ние говорим за престъпно организирани групи от мафиотски тип. Нищо не се направи от това правителство. 178.2.
Затова, колеги, аз се обръщам към вас: българският парламент да покаже, че е един наистина достоен парламент, който след като правителството не може да поеме отговорността, парламентът може да го направи.
Това решение, което ние ви предлагаме, не е само констативно и нищо лошо не искаме с него. Но искаме да се задължат съответните най-висши органи да предприемат кадрови действия, да предприемат спешни мерки. Не можем да го отлагаме във времето. Не може това, което се случи, да приключи все едно нищо не е станало, с едно изслушване в миналия петък.
Затова, господин председателстващ, и към вас всички, колеги, ви моля да гласувате да влезе това решение днес в дневния ред като точка първа и да се свикат извънредно двете комисии да дадат становище, след което решението да бъде гласувано днес. Ако ние държим на нашата чест и достойнство като парламент и твърдим, че сме политици, които могат да поемат отговорност, защото правителството не пое тази отговорност, но това правителство е излъчено от този парламент. Вярно е, че ние не гласувахме за това правителство, но парламентът трябва да поеме отговорност, когато се случва всичко това по нашите улици и когато правителството бездейства.
Затова много ви моля, нека да излезем с чест от тази ситуация и да покажем, че наистина сме политици, които носят отговорност за това, което става в страната. Ето защо Ви моля да подложите на гласуване, господин председателстващ, това решение, а също така и вас, колеги, да го подкрепите, защото парламентът е правил такива процедурни изключения, свиквани са извънредно комисии, но за много по-малки факти е правено и за помалко значими решения. Вярно е, че всяко решение е значимо, но когато страната е разтресена от всичко това, което става, ние да не направим това, аз смятам, че всеки един от нас след това ще дава отчет пред съвестта си, не говоря пред избирателите, пред личната си съвест затова, че не е направил нищо да се промени макар и малко нещо във връзка с борбата с престъпността в България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. Обаче председателят не може еднолично да нарушава правилника. Колеги, нека да ви прочета чл. 71: "Проекти за решения, декларации и обръщения 178.3. се разпределят от председателя на Народното събрание... (дотук всичко е свършено) между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им". Разпределени са в Законодателната комисия и в Комисията по национална сигурност. "Постоянните комисии обсъждат проектите не по-късно от 15 дни от разпределението им". Кажете на какво основание...
СТЕФАН САВОВ (от място): Ние искаме комисиите да се съберат днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Савов, Вие знаете много добре какво искате, знаете и правилника по-добре от мен, така че не мога да подложа на гласуване подобно нещо. Няма да се позовавам на становището на Правния отдел, тъй като текстът е ясен, имаме и практика в това отношение.
СТЕФАН САВОВ (от място): Имаме и практика чрез събиране на комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз не мога да задължа комисиите. Не мога да ги задължа. (Силен шум и реплики от СДС) Не мога да ги задължа, нямам това право.
Следващата точка е предложение... (Силен шум и реплики от СДС)
Следващото предложение е от народния представител Златимир Орсов: "На основание чл. 32, ал. 2 от Правилника за организация на Народното събрание предлагам на 1 февруари от 15 часа Народното събрание да проведе извънредно заседание със следния дневен ред:
1. Проект за закон за държавния бюджет на Република България за 1994 г., първо четене.
2. Проект за закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, първо четене.
3. Проект за закон за Националната служба за сигурност, първо четене".
Вчера председателят на Народното събрание господин Александър Йорданов събра председателите на комисиите и направи справка за хода на обсъждането на закона за бюджета в комисиите. Имат готовност със становище: Законодателната комисия, Комисията по външна политика, Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии, Комисията по труда и социалното осигуряване, Комисията за младежта, спорта и туриз178.4. ма, Комисията по вероизповеданията, Комисията по образованието и науката, Комисията по културата, Комисията по отбранителната промишленост и мобилизационната готовност на отделните отрасли на икономиката и Икономическата комисия.
Нямат становища до момента по бюджета за първо четене: Комисията по земеделието - обещали са да представят становище във вторник. Засега не е представено, но ще го представят във вторник господин Николов; Комисията по бюджета и финансите също няма становище - ще представят становището си към края на седмицата, обаче на следващата седмица; Комисията по териториалното устройство ще представи становище в сряда; Комисията по транспорта - ще има събиране в петък; Комисията по здравеопазване евентуално в сряда или четвъртък ще представят становище; Комисията по национална сигурност - следващата седмица.
Искам да ви обясня, че точка първа от предложения дневен ред за извънредно заседание е невъзможно да се постави на обсъждане. Тогава остават следващите две точки, за които има готовност: проект за закон за отбраната и въоръжените сили на Република България и проект за закон за Националната служба за сигурност. Тъй като се касае за обикновени извънредни заседания, до вторник могат да постъпят и други предложения, ако се приеме да се работи във вторник.
Моля, гласуваме...
СТЕФАН САВОВ (от място): Не може други предложения. Погледнете правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Доколкото знам онзи ден допълнихме, господин Савов.
При това положение гласуваме за двете точки: точка първа проект за закон за отбраната и въоръжените сили и точка втора - проект за закон за Националната служба за сигурност.
Моля, режим на гласуване за извънредно заседание във вторник с посочените две точки.
Гласували общо 184 народни представители. От тях 101 за, 75 против, 8 въздържали се.
Колеги, моля председателите на Комисията по национална сигурност и Законодателната комисия, редно е да свикат комисиите си и евентуално във вторник да се приеме и проектът за решение. 178.5. Можете да се съберете и в понеделник, и във вторник сутринта, щом може през почивката - за нарастващата организирана престъпност.
Заповядайте, господин Райчевски! 178.6.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): За протокола Стоян Райчевски - СДС.
Уважаеми господин председател, Вие предлагате на Комисията по националната сигурност да се събере, но Вие видяхте, че вчера дори когато се докладваше такъв важен закон, нямаше никой от ръководството на Комисията по националната сигурност. Аз не виждам и сега някой от тях да се е завърнал. Или може би са в чужбина, и аз не знам как ще се съберат. Затова, Вашето предложение е неуместно и в посочения срок комисията не може да се събере. Затова направете програма реална.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Обаче Вие искате да се съберат комисиите веднага, господин Райчевски. Аз мисля, че има готовност, затова. (Реплики в залата)
Нали има заместник-председател? Караджов не е ли заместник председател? (Реплики) Ще говоря с господин Йорданов и ще уточним.
В 10 ч. ще прекъснем заседанието. Пред парламента ще говори председателят на Европейския парламент Егон Клепш, да имате предвид.
Моля, господин Джеров, да докладваме точка четвърта от програмата - второ четене на закона...
Имате думата, госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, в дневния ред е включена точка "Временни анкетни комисии". И тъй като Анкетната комисия по проверка сигналите за корупция още във вторник подаде искане за продължаване срока на дейността, моля да поставите тази точка на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е по програмата за вторник. Казахме, че днес няма да бъде петък, ами ще бъде редовен работен ден.
АНА КАРАИВАНОВА: Но въпреки това в програмата и още в сряда господин председателят Школагерски обяви, че това ще бъде точка първа. И затова аз Ви моля, да поставите на гласуване тази точка, тъй като срокът на действие на комисията изтича в понеделник, на 31, което няма да ни отнеме много време. МС/ЗТ 179.1
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Това е процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да започнем закона. Ще видим. Господин Школагерски ще го поканя да го подложи на гласуване. Аз не мога.
АНА КАРАИВАНОВА: В програмата е включено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Разбирам Ви, изслушах Ви. В програмата за петък е включена. Днеска, петък, знам, че приехме да се работи по програмата. Има една българска приказка, да не ви кажа от трибуната. Редовна програма разбирам - без парламентарен контрол. Това беше в парламентарния контрол.
АНА КАРАИВАНОВА: То е процедурен въпрос.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Винаги сме ги решавали извън дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А решението?
Господин Джеров, заповядайте.
Нека да започнем закона, ще го подложим на гласуване после. Допълнително ще го подложим, нека да започнем закона.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, дами и господа народни представители!
Преминаваме към гласуване, към второ четене, на един закон, който е твърде важен, но същевременно и се състои от шест плюс два текста.
Става дума за законопроекта, все още, законопроект за Консултативния съвет за национална сигурност, който беше гласуван от нас на първо четене. След това той мина пак през Комисията по националната сигурност и през Законодателната комисия и в момента представяме на вашето внимание следния проектозакон.
Тъй като става дума за нов закон, ще трябва да бъде гласувано и названието, заглавето на закона.
Предлагаме на уважаемите народни представители да гласуват следното заглавие - Закон за Консултативен съвет за национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме заглавието на закона.
От общо гласували 147, за 140, против 1, 6 се въздържат.
Следващата точка. 179.2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, благодаря Ви!
Пропуснах да докладвам пред вас, че този законопроект е изработен като финалната редакция от Законодателната комисия в присъствието на един от съавторите, господин Дърмов, и на представители на Комисията по националната сигурност.
Преминаваме към чл. 1.
Чл. 1. "Консултативният съвет за национална сигурност е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това ли гласуваме?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване, гласуваме текста.
От общо гласували 168, за 160, против няма нито един, 8 се въздържат.
Следващият член, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 2 с три алинеи.
Първа алинея на чл. 2. "Консултативният съвет за национална сигурност се възглавява от президента на Република България".
Ал. 2. "Членове на Консултативния съвет за национална сигурност са: председателят на Народното събрание, министърпредседателят, министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, министърът на финансите, началникът на Генералния щаб на Българската армия и по един представител от всяка парламентарна група".
Ал. 3. "В зависимост от обсъжданите въпроси по решение на Консултативния съвет за национална сигурност за участие в заседанията му могат да бъдат привличани и други държавни и политически лица".
Това е съдържанието на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Видьо Видев и след това Йордан Ганев.
Добре, господин Ганев. Господин Видев, нека той.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
В един от проектите, които разглеждахме на първо четене тук освен тези изброени по право членове на Консултативния съвет имаше още - председателят на Комисията по националната сигурност и председателят на Комисията по външната политика. 179.3
Ако погледнем това, което ни се предлага на нас, виждаме едно значително преобладаващо участие на изпълнителната власт.
Аз питам, защо тези представители на законодателната власт са били изключени от проекта, който ни беше представен предварително? И същевременно, изразявам мнението, че те трябва да останат членове, по право на Консултативния съвет за националната сигурност.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Ганев!
Господин Видев, имате думата.
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, колеги!
Искам да ви обърна внимание върху две неща около тоя списък.
Първо, за началника на Генералния щаб на Българската армия. При прочитането на списъка то е нещо като чуждо тяло поне по два признака.
Първо, всички останали, които са в тоя списък са избираеми, ако мога да кажа. Това е единствената личност, която е назначаема, за консумация на съответни правомощия.
Освен това, предполага се, че това е висш политически Консултативен съвет. Всички останали лица са политици. Това е единственото лице, което не само че не е политик, а и изрично някъде на други места е казано, че Българската армия е деполитизирана.
Нямам нищо против нито значимостта на тая фигура, нито съответната личност, но просто от пръв поглед се вижда, че тия два признака, ако ги групираме, то е нещо като чуждо тяло.
Освен това, последната формулировка "по един представител от всяка парламентарна група". Струва ми се, че тя е крайно неточна. Имам предвид горчивият ни опит, скорошен, по избирането председател за Европа, за представителство на парламента.
Какво ще се стигне, когато съответните парламентарни групи определят своя представител? Да оставим и другата страна. Наскоро се публикува, че Новият съюз за демокрация имал три съпредседатели. Може, тъй като тия въпроси не са регламентирани директно в закона и не са изяснени добре и в самия правилник, може да се стигне и до такъв куриоз, че примерно утре да решат 179.4 да имат от 20 члена 10 съпредседатели и всички да тръгнат на тоя Консултативен съвет.
Така че, с две думи, предложението ми е за отпадане на началника на Генералния щаб и да бъдат, последните представители да бъдат, формулирани като "председателите на двете найголеми парламентарни групи". Имам предвид, че по тоя начин ще се гарантира участието и на опозицията в тоя Консултативен съвет, която и да е тя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вместо представител от всяка парламентарна група, представители от двете най-големи парламентарни групи?
ВИДЬО ВИДЕВ (встрани от микрофоните): Не представители, а председателите, защото могат да решат който и да е представител, а това не може да бъде...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ясно, вие решавате. Той ще докладва.
Доктор Карев има думата.
Доктор Карев беше преди Вас, господин Караджов. 179.5 ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Първото, което искам да кажа по този законопроект, това е, че според Конституцията на Република България когато президентът не може да изпълнява своите функции, те се поемат от вицепрезидента. И ако това е така, и ако президентът оглавява този Консултативен съвет, просто не е нормално вицепрезидентът да не бъде негов постоянен член.
Затова предлагам на първо място в ал.2 на чл.2 да бъде добавено: "Вицепрезидентът на Република България". Това е първото ми предложение.
И второто, което има по-скоро редакционен характер, не ми е известно в българския език да има дума "възглавява".
Така че предлагам в ал.1 на чл.2 думата "възглавява" да се...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (от място): Конституция!
ГЕОРГИ КАРЕВ: Добре, но това е на една ненормална дума. Според мен трябва да бъде: "се оглавява от президента на Република България". Ако някой е въвел ненормална дума в Конституцията, смятам, че не трябва да я повтаряме тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (встрани от микрофоните): В никой речник на българския език няма такава дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Караджов, имате думата.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): На мен не ми харесва как то е редактирано на второ четене от Законодателната комисия.
Първо, някои предложения, които ще направя, бяха направени вече отчасти от някои колеги.
Първо, в ал.2 "членове на Консултативния съвет" трябва да влиза и вицепрезидентът на Републиката. Ние в момента нямаме вицепрезидент, но в бъдеще ще имаме. Ние не правим закон за сега, а изобщо.
И второ, да отпадне "по един представител от всяка парламентарна група". ВТ/КТ 180.1
В първоначалните варианти, които минаха през всички комисии и бяха възприети, влизаха двамата председатели на комисии - председателят на Комисията по национална сигурност и председателят на Комисията по външна политика. А според мен не трябва да има представители на парламентарни групи, защото ние можем да станем 24 парламентарни групи и можете да си представите какво ще се случи тогава в този Консултативен съвет.
Президентът, имайки право да покани други държавни и политически лица, има начин да изглади и някои такива политически противоречия. Затова, уважаеми колеги, мисля, че в Консултативния съвет трябва да влязат председателите на двете най-важни комисии - по националната сигурност и външната политика.
Освен това, предлагам да се обмисли една редакция да не е "президентът на Републиката" в ал.1, а "държавният глава". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. За реплика ли, господин Бучков? Или за изказване? Понеже дадох думата на госпожа Соня Младенова за изказване. Господин Бучков, ще Ви дам думата след това.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, вземам думата по молба на проф.Кюранов, който е направил писмено предложение между първо и второ четене на законопроекта и аз се ангажирам пред вас да го отстоя и като член на Комисията по национална сигурност.
Първо, по коментирания чл.2, ал.2, т.е. съставът на Консултативния съвет. Предлага се от вносителите със съдействието на Законодателната комисия като членове на този Консултативен съвет към президента да участвуват и по един представител на всяка парламентарна група.
Уважаеми колеги, нека да не изхождаме от състава на това Народно събрание. В бъдеще може да се случи така, че да има повече от 20, живот и здраве, парламентарни групи, които представяте ли си този Съвет просто ще изгуби своя смисъл и съдържание. Те няма да могат да бъдат призовани. Парламентарната логика и управленската, как да кажа, наука изискват в такива случаи да влизат хора, които могат и следва да понесат съответните ангажименти и отговорности. И това са хората, представители 180.2 на ръководствата на съответните комисии. Затова аз пледирам пред вас тук в ал.2 на чл.2, на последната чертичка в изброяването да се пише така: "по един представител от всяка парламентарна група" да се замени с "членове на ръководството на Комисията по национална сигурност и външна политика".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И да отпадне това, което в момента е написано.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: И да отпадне посоченият текст.
Що се отнася до... аз ще ви кажа и другите предложения, за да ангажирам по този начин докладчика, господин Джеров и да не ви досаждам по всеки пункт. По следващия чл.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дайте само за този член, много Ви моля. Госпожо Младенова, евентуално днес може да не стигнем до този член.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Аз тогава ще кажа по-лоши думи, господин Кадир.
Уважаеми колеги, преди да гласувате по този законопроект, искам да си отговорим на един важен въпрос. Какво целим да направим? Да създадем възможност към президента да се формира малък и паралелен Министерски съвет, който да извади от управление на страната избрания от Народното събрание Министерски съвет, или искаме да се продължи избирането на Министерски съвет, както е по Конституция от Народното събрание със съответните възможности за контрол върху него?
Ако ние дадем правилен отговор на този въпрос, ще си дадем и ясна представа за това какво искаме да гласуваме тук. Защото, ако пледирате за ограничаване на президентските правомощия, трябва да знаете какво дава този закон. Този закон, в този му вид не дава никакъв отговор на следните въпроси: по какъв повод ще се сезира този съвет, кому и по какъв начин ще се изготвят становищата и за каква цел ще бъдат те употребени?
Така че оставате с тези открити въпроси на вашата съвест. Както искате, така приемете този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Младенова, аз ще Ви дам думата при чл.3 също. Господин Бучков, заповядайте. 180.3
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата! Моля, излезте и се карайте отвън!
ЕМИЛ БУЧКОВ: Колеги, струва ми се, че ние много се отклоняваме и разконцентрираме. Законът, който приемаме, има еднаединствена цел - създаване на един съвещателен орган, нерешаващ, съвещателен орган, където изрично е казано.
ИВАН КОСТОВ (от място): Защо се прави закон за съвещателен орган?
ЕМИЛ БУЧКОВ: Защото Конституцията го е предвидила. След като го е предвидила Конституцията, явно е, че трябва да има един такъв закон.
Затова, когато ще изхождаме от членовете на този съвет, които ще се включат в състава му, трябва да преценяваме действително те ще спомогнат ли и трябва ли да участвуват такива длъжности, които да формират становището на комитета. Казвам само становище, но не и решаващо действие да може да проведе.
Затова какво ще прави министърът на финансите в този съвещателен орган, питам аз. Тук няма да се обсъждат нито въпроси за пари, нито се взимат решения. Неговото присъствие, според мен, е абсолютно ненужно.
Освен това не може да участвуват представители на всички парламентарни групи. Това е един абсурд. Имаме две комисии национална сигурност и външните работи. В тези комисии са застъпени всички парламентарни групи. Затова трябва да участвуват председателите на тези две комисии.
И пак повтарям, не се заблуждавайте и не мислете, че това ще бъде решаващ орган. Той е само съвещателен и в чл.3 са посочени функциите. Аз няма да ви ги повтарям. Или с други думи това ще бъде един експертен съвет, който ще изработи една концепция. Доколко тя ще се приеме, е нещо съвсем различно.
Поради тази причина, моля ви, помислете и дайте да не утежняваме и да не правим политически дивиденти от този съвещателен орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата народният представител Дърмов. 180.4
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, моето изказване ще бъде частично, като реплики на преждеговорившите. Тъй като ми се струва, че подхождаме към въпроса твърде емоционално, без да познаваме практиката.
Уважаемият господин Видев пледира също на участието на началника на Генералния щаб в Консултативния съвет. За мен, меко казано, това е едно доста необмислено предложение.
Първо, защото във всеки един консултативен съвет, тук аз съм си направил една справка къде по света има подобен орган. Във всеки един от този орган участва ръководителят на генералния щаб на армията на съответната държава. Поради простото обстоятелство, че както у нас, така и в другите демократични страни има разделение на цивилно и военно ръководство на армията и относно военното строителство и ръководство на армията отговаря началникът на генералния щаб. Това е относно участието на началника на генералния щаб. Мисля че тук здравият разум подсказва, че ние еднозначно трябва да подкрепим неговото участие.
Второ, искам да се противопоставя на становището, че трябва да участват ръководствата на комисиите към Народното събрание.
Уважаеми колеги, аз отново ще се аргументирам с тази справка, която си направих труда да направя. Там където участва председателят на парламента, никъде не участват ръководителите на комисиите. Нека отворим нашия правилник и да видим. Комисиите са помощен орган на парламента.
Освен това искам еднозначно да защитя становището, че трябва в консултативния съвет, както е и българската практика, вие си спомняте когато се създаде този съвет и той заседаваше, бяха канени ръководителите на всички политически сили. Защото политическите сили, представени в парламента, носят отговорност за сигурността на страната. Именно те са тези, които ще могат да отстояват проблемите на сигурността както в пленарната зала, така и със своите симпатизанти и привърженици. В тази връзка ми се струва, че ние просто поради една определена лична симпатия подхождаме и желаем да включим някой в този съвет. СМ/ВЙ 181.1
В тази връзка аз ви призовавам всички вие да гласувате за текста, който е предложен от Законодателната комисия. По време на обсъждането имаше своеобразен консенсус в тази насока.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Процедура? Имате думата, господин Начев. Отказва се.
Господин Йордан Ганев, реплика ли имате?
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю. Искам да реплекирам преждеговорившия, г-н Дърмов, че когато се изправи някой да говори тук, той е длъжен да се отнася с уважение към колегите си. Аз не мога да допусна някой да се изправи тук и да каже: вие не разбирате от работата си, от това, което се гледа.
Такъв аргумент за мен не е въобще аргумент, това е само обида. Това е едно.
Второ, искам да обърна внимание на г-н Дърмов, че в Народното събрание няма административна подчиненост. Тоест, председателите на комисиите може да бъдат на противно мнение на председателя на парламента и това ще бъде съвсем нормално. Те не са длъжни да защитават непременно това, което е казал председателят на парламента. Така че тяхното участие в комисията, в този консултативен съвет, никак няма да бъде излишно.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много.
Други желаещи има ли? Господин Дърмов има думата.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ако господин Ганев се почувства обиден, аз се извинявам, но смятам, че всеки един, изправяйки се на тази трибуна, трябва да говори по проблемите, по които има информация, познания и които по една или друга причина са следствие от неговия трудов опит. И в тази връзка аз още веднъж се извинявам на г-н Ганев, аз тук не съм взимал думата по проблеми на културата. Там се чувствам малко лаик. Все пак призовавам Народното събрание - нека преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител Васил Михайлов. 181.2
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми колеги, бих желал да кажа няколко думи по предложения законопроект за Консултативния съвет за национална сигурност. Отдавна трябваше да бъде, разбира се, приет, много закъсня Народното събрание с приемането му. Тази материя задължително трябва да се уреди.
Бих искал да кажа и да аргументирам предложението си по чл. 4. Може и по чл. 2 да говорим. Допълнението, което бих желал да направя, беше направено от други колеги и това е във връзка с представителите на Комисията по национална сигурност и външна политика да участват в Консултативния съвет. Ако това е достатъчно, аз бих могъл да прекратя своето изказване. За да не ставам втори път, имам само едно единствено друго предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: До там евентуално може и да не стигнем, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Ако стигнем до там, ще направя предложение по чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Райчевски, имате думата. Да гласуваме текста, тъй като наближава 10 часа.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа! Към член 2 имам предложение за алинея 3. Там е казано, че освен изброените горе: председател на Народното събрание, министър-председател и т.н. - в зависимост от обсъжданите въпроси, по решение на Консултативния съвет за национална сигурност за участие в заседанията му могат да бъдат привлечени и други държавни и политически лица. Като кажем "привлечени", това дава възможност да бъде разширен този състав, който ние така прецизно тук определяме. Затова аз предлагам да се уточни "със съвещателен глас". Защото по-надолу ние виждаме, че в чл. 4 е казано, че този Консултативен съвет за национална сигурност изготвя становище и решение. Така че тези, които бъдат привличани, след това да нямат право да гласуват в изготвянето на тези становища и решения, а да имат само съвещателен глас. Или ал. 3 - да се добави "със съвещателен глас". Или ако това ви смущава, "като експерти", което също е равностойно. 181.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения има ли? Да гласуваме.
Господин Райчевски, Вие това предложение го правите за първи път. Ние сме на второ четене.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Господин председател, то е почти редакционно. Защото то не изменя характера на текста. Става въпрос за съвещателен глас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма да оказва влияние върху решението тогава, господин Райчевски. Изменя изцяло съдържанието на текста. Смисълът изменя.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Това е логиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Логиката, но е трябвало преди това.
Има думата господин Джеров. 181.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, бяха направени много предложения. Те са свързани с предложения, които бяха постъпили след първото четене. Законодателната комисия ги е имала предвид.
Само две пояснения. Понеже се направи възражение, защо е необходимо да има такъв закон. Съгласно чл. 100, ал. 3 от Конституцията на Република България, президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон. Ето това е основанието. Конституцията иска закон и ние сме длъжни да го дадем.
Второто възражение, което господин Карев направи, съвсем логично, разбира се, ние бихме го направили, но за съжаление Конституцията казва: "Президентът възглавява". И при това положение искаме, не искаме, ние сме длъжни да възприемем това, което Конституцията е казала.
Разбирам Ви господин Карев, но не можем да правим промени, защото всеки би могъл да каже, че нарушаваме казаното от Конституцията.
По отношение на участието на председателя на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна политика, това становище е изразено много отдавна, даже господин Слатински след становището на Законодателната комисия ни атакува във в. "24 часа". Това е въпрос на виждане. Законодателната комисия счете, че след като председателят на Народното събрание участва, след като ръководителите или представителите на парламентарните групи участват, това би могло да запълни. Разбира се, това е становище, което ние предлагаме на вашето внимание паралелно с направените предложения в момента.
Въпрос на преценка и затова ще ми позволите да поставим подред направените предложения, вариантите за изменение.
По отношение на необходимостта от закона, не можем да говорим повече. В Конституцията го има.
По отношение думата "възглавява", считам също, че ние сме длъжни да спазим Конституцията, въпреки съвпадането на виждането като човек с господин Карев. Но като юрист съм подчинен СМ ТХ/ЗТ 182.1 на Конституцията.
Сега господин председател, аз Ви моля подред да поставим на гласуване направените предложения. Има направено предложение за отпадане на министъра на финансите като член на Консултативния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не.
Направено е предложение. Много ви моля!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Направено е предложение от народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: След това има отпадане на началника на Генералния щаб. Така ли беше?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Разбира се! Има ги. Едно след друго трябва да ги поставим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме от състава на комисията да отпадне министърът на финансите.
Всеки ще решава сам дали е за или не.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 177 народни представители, за отпадане 29, 131 са против, 17 се въздържат.
Отхвърля се това предложение.
Следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да отпадне от списъка началника на Генералния щаб на Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване.
Казахме, че не може да отпадне.
Имате режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 171, за предложението 24, против 130, 17 се въздържат.
Отхвърля се предложението, не се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение е вместо по един представител от всяка парламентарна група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заместващ текст?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Заместващ текст.
... представител на големите политически, как беше? 182.2
Следващото предложение е вместо по един представител от всяка парламентарна ргупа, заместващ текст: председателите на двете големи политически сили. Така е, нямам право да редактирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заместващ текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колегата, който направи предложението, би ли го уточнил?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Видьо Видев, заповядайте.
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Колеги, не представителите, а председателите. Да е ясно кои точно са те. Самият закон да регламентира кои са те, а не някакви сложни процедури, които позволяват и постоянно текучество.
Предложението е: председателите на двете най-големи парламентарни политически сили.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Председателите на найголемите парламентарни политически сили. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Такова е предложението, моля гласувайте. Ще се гласува. Така иска народният представител и той има право. Който е за включването на този текст, гласува със зелено. Който е против включването на текста предложен от господин Видьо Видев, гласува с червено. Който желае, може да се въздържи, а това означава против.
От общо гласували 176, за 26, против 140, 10 се въздържат.
Не се приема това предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение е за добавяне на вицепрезидента на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, прекъсваме сега заседанието. След това ще гласуваме. Има вече даден сигнал, че в залата ще влезе председателят на Европейския парламент господин Егон Клепш. ЦМ/ЗТ 183.1 (В 10 ч. и 2 м. в залата влизат председателят на Европейския парламент д-р Егон Клепш и придружаващите го, посрещнати с ръкопляскания от депутатите и Председателството, станали прави.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, Ваши превъзходителства - посланици на държавите-членки на Европейския съюз! Разрешете ми да приветствам от ваше и от мое име нашия уважаван гост - негово превъзходителство д-р Егон Клепш, председател на Европейския парламент, и сътрудниците, които го придружават. (Ръкопляскания)
В лицето на д-р Клепш ние поздравяваме председателя на авторитетната парламентарна институция на Европейския съюз, един от основните стълбове на европейската интеграция, към активно участие в която се стреми и България.
Европейският парламент, чиито членове се избират пряко от гражданите на държавите-членки, е свидетелство за демократичното начало, заложено в основата на Европейския съюз. Неговата роля и значение стават още по-големи след влизането в сила на 1 ноември м.г. на договора от Маастрихт, който бележи нова важна крачка в процеса на обединяване на Европа.
Госпожи и господа народни представители, нашият гост е добре известен в парламентарните среди. Затова и ще бъда пестелив при неговото представяне.
Д-р Клепш още от първите си стъпки в германския политически живот е свързан с Християндемократическия съюз, в чиято йерархия той е заемал, заема и сега високи постове. Той има зад себе си богат парламентарен опит.
От 1965 г. е член на германския Бундестаг, а заедно с това от 1961 г. е и член на парламентарните асамблеи на Съвета на Европа и на Западноевропейския съюз.
От 1973 г. е член на Европейския парламент, в който продължително време председателства групата на християндемократите.
През 1992 г. е избран за председател на Европейския парламент.
Неотклонна нишка в политическата дейност на д-р Клепш е отстояването на идеята за обединяване на Европа. Той е и автор на редица публикации по въпроси на европейската политика и на отбраната. СД/ВР 184.1
Уважаеми господин председател, Вие идвате в България в един изключително важен момент за нашите отношения с Европейския съюз. Процедурата за асоцииране на България е в ход и вече са направени съществени крачки в развитието на тези взаимоотношения. Голям принос за това има Европейският парламент, чиято подкрепа ние високо ценим. Тя намери израз в бързото одобрение на Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската общност и България, а през октомври м.г. - и на Европейското споразумение за асоцииране на България.
В тези актове на Европейския парламент ние виждаме ценно признание на извършените в България реформи по пътя към демокрацията и пазарното стопанство и подтик за по-нататъшното ни развитие по същия демократичен път. Ние виждаме в тях и признание на миролюбивия и градивен характер на външната политика на България, станала един от стожерите на стабилността на Балканите и в Европа.
Българската общественост е особено признателна за решителния начин, по който Европейският парламент порица забавянето на ратификацията на Временното споразумение от Съвета на Европейския съюз и с това допринесе за влизането му в сила в края на миналата година.
В перспектива ние възлагаме големи надежди на Европейския парламент и на неговите депутати за ускоряване на процедурата по ратифицирането на Европейското споразумение за асоцииране от страна на отделните държави-членки на Европейския съюз.
Не се съмняваме, че и по-нататък Европейският парламент ще изиграе важна роля за постигането на пълноправното членство на България в съюза, при зачитане на равните права на всички асоциирани държави от Централна и Източна Европа.
Очакваме също подкрепата на Европейския парламент за усилията за облекчаване на загубите, причинени от добросъвестното прилагане на санкциите на Организацията на обединените нации срещу Сърбия и Черна гора, както и на искането ни за компенсиране на щетите и загубите, понесени вследствие на 7-месечното забавяне на влизането в сила на Временното споразумение, въпрос, по който комисията на Европейския съюз търси справедливо решение.
Ние констатираме със задоволство, че още преди официалното влизане в сила на Европейското споразумение за асоцииране се 184.2 развива плодотворен многостранен и двустранен политически диалог, който, както се изтъква в чл. 2 от споразумението, ще съпътства и утвърждава сближаването между общността и България, ще подкрепя политическите и икономическите промени, които протичат в нея, и ще допринася за установяването на нови отношения на солидарност и на нови форми на сътрудничество.
Голямо значение в това отношение ще има сътрудничеството между Народното събрание на Република България и Европейския парламент, което намира израз в създаването на съвместен парламентарен комитет за асоцииране. Ние очакваме с интерес неговото първо, неофициално заседание, насрочено за 9 март т.г. в Страсбург.
Д-р Клепш ще има след малко възможност да говори поконкретно и по този въпрос с членовете на българската парламентарна делегация за връзки с Европейския парламент. Той ще се убеди, че българските парламентаристи желаят да съдействат с всички сили за успешно осъществяване на процеса на асоцииране, а понататък и за пълноправното включване на България в Европейския съюз.
А сега предоставям думата за слово на председателя на Европейския парламент д-р Егон Клепш.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания)
ЕГОН КЛЕПШ (посрещнат с ръкопляскания): Уважаеми господин председател на българското Народно събрание, уважаеми госпожи и господа депутати, дами и господа! За мен е голяма чест и голяма радост по повод моето официално посещение в качеството ми на председател на Европейския парламент в София да бъда ваш гост и да мога да говоря пред вас. От името на представителите на гражданките и гражданите на дванадесетте страни-членки на Европейския съюз благодаря за отправената ми покана и за тази възможност.
С прехода от Европейската общност към Европейския съюз не само за дванадесетте страни-членки, но и за нашите съседи и партньори в Европа и в света започна една нова историческа епоха. Разширяването, подобряването и задълбочаването на икономическите и политическите отношения между Европейския съюз и страните от Централна и Източна Европа придобиват особено голямо значение през настоящата 1994 г. 184.3
От момента на дълбоките промени през 1989-1990 г. политиката на дванадесетте страни-членки на Европейския съюз, стремежите на правителствата и на националните парламенти, и особено на Европейския парламент, са насочени към участието и подкрепянето на създаването и изграждането на нова икономическа и политическа структура в Централна и Източна Европа. При това от двете страни - и при вас, и при нас - трябва да бъдем наясно, че пътят от комунистическата диктатура към свободната, плуралистична демокрация и от дългогодишното планово стопанство към социалната пазарна икономика е изключително труден и изисква време, търпение и усилия.
В последно време Европейският съюз отбеляза доста значителни успехи. На първо място бих споменал влизането в сила на единния, обединен вътрешен европейски пазар за 345 млн. граждани и гражданки (разбирайте потребители) от 1 януари 1993 г.
Друго важно събитие беше влизането в сила на Договора от Маастрихт на 1 ноември 1993 г.
Бих искал да спомена и влизането в сила, създаването на европейското икономическо пространство между страните от Европейския съюз и петте страни-членки на Европейската зона за свободна търговия на 1 януари 1994 г.
Всички тези моменти представляват важни исторически крайъгълни камъни, етапи по пътя на едно развитие към единство, към обединение, чието начало беше поставено през 50-те години на нашия век.
Със сключването на Договора за Европейския съюз Европейският парламент придоби редица нови компетенции и демократични правомощия за упражняване на контрол. Неговата възможност за участие в изграждането на съвместната външна политика значително нарасна. Досега Европейският парламент имаше право да дава съгласие, когато се сключваха договори за асоциирано членство и договори за пълноправно членство.
Отсега нататък всеки договор, всяко споразумение, сключено със страни, извън рамките на Европейския съюз, може да стане действителност единствено със съгласието на Европейския парламент.
Междувременно цялостните взаимоотношения Изток-Запад са белязани вече, преминават не под знака на конфронтацията, а под знака на сътрудничеството и кооперирането. На мястото на 184.4 съществувалите някога образи на врага и от двете страни вече е налице здрава политическа воля за развитие на дружески и партньорски отношения.
Европейският съюз търси непрекъснато напредък във всички икономически, социални и политически сфери. Това се отнася и за България, и за останалите страни в Централна, Южна и Източна Европа, за Русия и другите страни от Общността на независимите държави, за прибалтийските републики.
Европейският съюз, а чрез него и с него и Европейският парламент подчертаха и подчертават неизменно своята твърда воля да насърчават и да подпомагат икономическото и политическото развитие във всички тези страни, и то да оказват дейна помощ.
От една страна, у нас предизвиква голямо задоволство фактът, че Европейският съюз оказва върху вашата страна и върху други страни от Централна и Източна Европа един вид магнетично въздействие.
От друга страна, обаче, и страните-членки на Европейската общност, и самата общност като цяло са изправени пред множество проблеми. Това намира израз преди всичко в изключително трудното за осъществяване намерение да бъде изработен всеобхватен план, който да даде възможност за по-голям ръст и за повече работни места, чрез които да бъде разрешен въпросът за безработицата.
Това, от друга страна, оказва своето влияние и върху финансовите възможности в полза на нашите съседи и на нашите партньори, които очакват съдействие и помощ от страна на Европейския съюз. 184.5оправян
Европейският парламент винаги се е обявявал за всестранното изграждане на нови отношения между Европейския съюз и страните от Централна и Източна Европа. Голямото мнозинство на депутатите в нашия парламент вижда в сключването на договорите за асоциирано членство един етап, който играе ролята на много важна стъпка.
Ние поздравихме, приветствахме решението на Европейския съвет от 22 юни 1993 г., взето в Копенхаген. В него държавните и правителствени ръководители разкриха една възможност за перспективата за членство в Европейския съюз, за онези централно-източноевропейски страни, които вече имат сключени договори за асоциирано членство или водят преговори за сключване на подобни договори. Но, Европейският парламент винаги е обръщал внимание на предпоставките, които би трябвало да бъдат свързани с едно членство в Европейския съюз.
А тези четири условия за членство в Европейския съюз са всъщност четири елементарни предпоставки. Става дума за следното.
Съответната страна трябва да бъде свободна правова държава. В нея да съществува плуралистична демокрация. Страната трябва да развива социално пазарно стопанство и да бъде готова да се откаже до известна степен от суверенитета. Към тези четири основни предпоставки се добавят и още известни условия.
От една страна, това е пълното приемане на така наречения "аки комонатер", т.е. цялостните досегашни отношения на собственост, изградени на базата на римските договори и развитите впоследствие на тяхна база правни норми.
И другата предпоставка, другото условие е приемане на договора от Маастрихт и всички цели, които той включва. Тоест политическата завършеност на нещата.
Само няколко години след рухването на комунистическите режими, след настъпилите дълбоки промени България и други страни от Централна и Източна Европа се стремят да изпълнят тези условия.
Вашата страна и съседните й държави, обединени преди това в Съвета за икономическа взаимопомощ и в Организацията на Варшавския договор под съветско господство, сега полагат усилия в свободни условия, щото да успеят да отговорят на тези МС/ЛТ 185.1. изисквания, на тези предизвикателства.
Нашето желание е да ви помогнем и да ви подкрепим в това отношение. Сключените споразумения за асоциирано членство трябва да послужат като средство, за да бъдат създадени предпоставките за по-късна интеграция.
Принципите на демокрацията и на човешките права, за които се застъпва Европейският парламент, отговарят на категоричната воля именно изявявана и от правителството на Република България да спазва и укрепва демократичните принципи. Тези представи и убеждения намериха израз в разговорите, в преговорите за сключване на споразумението за асоциирано членство между Европейската общност и България. В общите принципи на това споразумение е записано, цитирам: "Зачитането на принципите на демокрацията и правата на човека, намерили израз в Заключителния акт от Хелзинки и в Парижката харта за нова Европа представляват ръководната линия за вътрешната и външната политика на страните по договора и съставляват съществена част от настоящото асоцииране".
Вчера имах възможност заедно с председателите на парламентите на страните-членки на Европейския съюз и с голям брой евродепутати, да участвам в една изключително впечатляваща проява, която се състоя в Освиенцим.
По време на тази наша среща и това посещение ние отделихме особено внимание на въпросите, свързани с правата на малцинствата, солидарността и преодоляването на нетолерантността и на ксенофобията.
Този апел, отправян нееднократно, за щастие намери отзвук в целия свят.
Споменатото вече споразумение за асоциирано членство си поставя целта в рамките на един преходен период, който ще бъде не по-дълъг от десет години след влизане в сила на договора, постепенно да бъде изградена една зона за свободна търговия между общността и България.
Освен икономическите и търговско-политическите аспекти този договор съдържа и притежава едно ново особено качество.
Тук на първо място бих отнесъл постигнатото споразумение за политически диалог. Той ще се провежда на парламентарно равнище в рамките на Парламентарната комисия за асоциирането. 185.2.
Досега Европейският парламент използваше за осъществяване на това сътрудничество делегацията за връзки с Албания, България и Румъния и това беше един начин за по-тясно сътрудничество с вашата страна.
По време на три интерпарламентарни срещи, последната от които се проведе в средата на юли миналата година, тук в София, бяха разгледани подробно икономическата и политическата ситуация и перспективите. Същността на тези контакти ни дава основание да бъдем оптимисти.
При създаването на новите отношение на Европейския съюз със страните от Централна и Източна Европа Европейският парламент от самото начало пое ръководна роля, определяща роля на първопроводник.
Така например ние разгледахме много критично, подложихме на критична оценка постигнатите резултати по време на преговорите между Европейската комисия и Полша, Унгария, Чешката и Словашката република. Също с България и Румъния. След така направения критичен анализ, след проведено обстойно обсъждане на отделните споразумения за асоцииране те бяха приети с голямо мнозинство. 185.3. По случая за асоциираното членство на България съгласието на Европейския парламент бе дадено по време на пленарното заседание в края на октомври миналата година. Във всички случаи самият Европейски парламент е изпълнил задачата си навреме, в срок. Националните парламенти на 12-те страни-членки обаче междувременно са ратифицирали напълно само договорите за асоциирано членство на Полша и Унгария. За България и останалите асоциирани партньори повечето от националните парламенти доста закъсняват.
В речите, които държах пред Европейския съвет през юни 1993 г. в Копенхаген, както и в края на октомври и през декември в Брюксел аз изрично апелирах за окончателното приключване на процедурата по ратификацията.
Позволете ми да приведа тук като цитат още един пасаж от речта, която държах на срещата на най-високо равнище в Копенхаген. Тогава казах: Европейският парламент се обявява категорично за засилването на икономическите и политическите връзки със страните от Централна и Източна Европа. Бъдещето им по отношение на общността трябва да бъде наше общо дело, да бъде активно създавано от нас. Това е една първостепенна задача на общността. Никоя от страните-членки няма да има полза, напротив всички ще имат еднаква полза, ако съществуват стабилни, уредени и ориентирани към бъдещето отношения в Централна и Източна Европа. А източната граница на общността не трябва да се превръща в граница на бедността.
При този случай аз подчертах, че стратегията, предложена от Комитета на външните министри на Европейската общност - стратегия за по-добре структурирани политически отношения намира пълна подкрепа от страна на Европейския парламент. Същото се отнася и за подобрените възможности за достъп до пазара, за повишаване ефективността на помощта и за насърчаване на икономическата интеграция. Това съответствува на духа на решението на Европейския парламент от края на май 1993 г. за отношенията със страните от Централна и Източна Европа.
Европейският парламент счита пълното провеждане, завършването на договорите за асоциирано членство като неотменима предпоставка за успеха на реформите и за модернизиране на икономиката на България и на останалите страни. ВЙ/КТ 186.1
Да се надяваме, че политическият сигнал, който беше подаден от срещата на най-високо равнище в Копенхаген и настоящето развитие на политическата ситуация в света, ще доведат до ускоряване на този процес, за постепенно присъединяване на страните от Централна и Източна Европа. В този смисъл и във връзка с това продължаването на процеса на европейската интеграция е по-важен отвсякога и той трябва да се осъществява не със забавени, а по-скоро с ускорени темпове. Само един икономически и политически силен европейски съюз ще бъде в състояние да окаже на страните от Централна и Източна Европа необходимата подкрепа, така че те да постигнат икономическа стабилност и политическа сигурност.
В Европейския съвет през декември миналата година под председателството на Белгия бяха разработени и уточнени представите за общата външна политика и политиката на сигурността на страните-членки на Европейския съюз. Един основен момент за подобна политика е включен и в договора от Маастрихт в неговата втора основна част. Европейският парламент настоява за истинско участие и съдействие именно в тази област.
Ние приветствувахме намерението на държавните и правителствените ръководители за сключване на европейски договор за стабилност. Ние се обявяваме за започването на дипломатически процес със свикване на една конференция за откриването му през април 1994 г. в Париж. Освен 12-те страни-членки на Европейския съюз в списъка на поканените би трябвало да бъдат включени поспециално и страните, които имат сключени договори за асоциирано членство.
И най-сетне този призив, този апел се отнася за всички държави, които са заинтересовани от трайна стабилност в Европа.
В своето решение по време на последния Европейски съвет обаче Европейският парламент обърна внимание на факта, че този план за многостранен, за всестранен договор за стабилност в Европа крие и - цитирам - многобройни слабости.
Тази констатация се отнася преди всичко за факта, че страни, в които вече съществуват конфликти няма да бъдат привлечени за включване в работата по този план. Особено значение при всестранното изграждане на нови отношения между Европейската общност и страните от Централна и Източна Европа добива прецизното 186.2 предложение, направено на срещата в Копенхаген по редица теми и комплекси от теми да бъде установен многостранен и всестранен диалог. Бъдещото сътрудничество с асоциираните страни трябва да се развива в контекста и в перспективата на тяхното бъдещо пълноправно членство и най-тесни политически контакти. То стига до възможността за провеждане на съвместни съвещания на ниво държавни и правителствени ръководители. Сега вече от двете страни зависи дали тази възможност ще бъде реализирана на практика. 186.3
Естествено от първостепенно значение за подобряването на икономическото и социалното положение в страните от Централна и Източна Европа ще бъдат техните собствени многостранни усилия. Европейският парламент в това отношение например препоръча позасилено регионално сътрудничество на България с останалите страните от Централна и Източна Европа. Постигнатите досега успехи наистина могат да се приемат за добри междинни резултати, но далеч не са достатъчни. Европейският парламент отново се застъпи изрично за разширяване на така наречената програма ФАР и за предоставяне на средства на страните от Централна и Източна Европа. За България до миналата година бяха одобрени проекти на обща стойност около 190 млн.екю.
От друга страна, този процес трябва, разбира се, да бъде придружаван и с едно последователно отваряне на пазарите на общността за изделията и продуктите на тези страни. Своите представи за изграждането и задълбочаването на икономическите и търговските връзки между Европейската общност и България Европейският парламент изложи в едно обширно решение от април миналата година. Очакваме и настояваме тези виждания да намерят своето място в общата цялостна рамка на икономическите реформи във вашата страна, да ви послужат за това. Предпоставка за създаване и постигане на политическа стабилност в крайна сметка си остава икономическата и социалната стабилност.
Уверявам ви, че Европейският парламент ще направи всичко, което е в рамките на неговите компетенции, за да съдейства и в бъдеще за положителното икономическо и политическо развитие в България и в Централна и Източна Европа. Покажете, че вашата страна може да бъде модел за ефективно осъществяване на реформите. Мисля, че вие вече го правите, така както показвате, че страната ви е в състояние да намери едно изключително добро решение на проблемите на малцинствата.
Затова желая на вашата страна и на българския народ успешно бъдеще. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми дами и господа! Живеем във време, в което очевидно идеите стават реалност. Идеята СБ/ЗТ 187.1 за обединена Европа и мечтите на европейско единство днес се реализират в конкретни инициативи, в конкретни, изпълнени с модерно съдържание, икономически и политически стъпки.
Позволете ми да благодаря на доктор Егон Клепш, който блестящо защити пред нас идеята за обединена Европа и даде конкретен отговор и на редица въпроси и проблеми, които засягат и нашата страна. В своето дълбоко концептуално и същевременно насочено към реалната практика слово доктор Клепш великолепно защити идеята за европейска интеграция, част от усилията за реализирането на която активно полага и нашата страна.
Позволете ми още веднъж да уверя доктор Клепш, че българският парламент и днес, и в бъдеще ще работи за европейската интеграция, за реалното изграждане на една стабилна и обединена демократична и икономически просперираща Европа, неразделна част от която е и ще бъде България.
Благодаря на доктор Егон Клепш. И нека да му пожелаем успехи в неговата високоблагородна парламентарна дейност.
Благодаря! (Ръкопляскания)
А сега давам 30 минути почивка. (Звъни)
(10 ч. и 55 м.
187.2
(След почивката)

11 ч. и 25 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието.
Искам да ви информирам, че в 10 ч. и 20 м. на 28 януари, днес, е постъпило предложение искане до председателя на Народното събрание господин Александър Йорданов в смисъл:
"Уважаеми господин председател, на основание чл. 89, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 84 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме проект за решение за гласуване вот на доверие на Министерския съвет, заедно с мотивите към него."
Искането е от Парламентарната група на СДС, съдържа съответния брой подписи. Съгласно чл. 85...
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Не вот на доверие, а вот на недоверие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Недоверие, нали го четох, недоверие. Недоверие, моля ви се, ако някой не е чул.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Но Вие казахте вот на доверие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет, заедно с мотивите към него. Екземплярите ще ви бъдат раздадени.
Съгласно чл. 85 от правилника разискванията по проекторешението за гласуване на недоверие започват не по-рано от три дни от постъпване на предложението. Денят на постъпването не се брои, или не по-рано от сряда - в тридневен срок. Можем да започваме и във вторник.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: За вторник гласувахме да има извънредно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тъй като се касае за обикновено извънредно заседание... Но ние спорим дали заседанието е извънредно или не. Извънредно ще има само когато парламентът е в отпуска, във ваканция, а парламентът работи и в понеделник, и във вторник, само че не в залата. Така ли е, господин Куртев? Та можем да минем и във вторник недоверието.
Преди това, направих допълнителна проверка по искането за предложение за удължаване на срока на дейността на ВАК НЧ/ЗТ 188.1 по проверка истинността на сигналите за корупцията.
Мотивите са: във връзка с разглеждането на случаите са изискани документи от различни ведомства и държавни служби, някои от които не са пристигнали. Не са приключили започнати проверки по някои сигнали, а също така предстоят нови проверки за доуточняване на фактите.
Искането е да се удължи срокът, който изтича на 31 януари, до 31 май.
Госпожа Караиванова, прочетете решението, за да можем да гласуваме. Ще гласуваме само за удължаването на срока, тъй като изтича на 31 януари.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю!
Проекторешението гласи:
"Решение за удължаване срока на дейност на Временната анкетна комисия за проучване истинността на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и решението на Народното събрание за създаване на Анкетна комисия за проучване истинността на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, прието на 15 септември 1993 г. и публикувано в "Държавен вестник", бр. 80 от 1993 г. реши: удължава срокът на дейност на комисията до 31 май 1994 г.".
Мотивите са съвсем кратки. Колеги, за 2 минути бих ви запознала: комисията за периода от 23 септември до 26 януари проведе 26 заседания, на които е изслушала 26 лица, от които депутати, министри, висши служители от банковата сфера, констатира редица нарушения в областта на банковото дело. След констатация от комисията започнаха проверки и ревизии в банка "Биохим" от банковия надзор на Централната банка, от прокуратурата. Предстоят още проверки. Не бихме казали, че срещаме съдействието на държавни органи, тъй като все още не са пристигнали изисканите от Министерския съвет сведения за това колко от служителите и висшите длъжностни лица участват в управителни и надзорни съвети на различни фирми. Изискали сме сведения от нотариата 188.2 за извършени сделки с недвижими имоти от народни представители. Предстои да изискаме такива сведения за министри от сегашното и бившите правителства. Не са пристигнали още документи, изискани от други ведомства. Предстоят проверки в областта на финансите, на митниците, на туризма, поради което молим срокът да бъде продължен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Продължаваме срока, който изтича на 31 януари т.г., до 31 май 1994 г.
Моля, режим на гласуване. Удължаваме срока за дейността на комисията до 31 май 1994 г.
Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата да гласуват. Нека и присъстващите да гласуват. От СДС досега са гласували само 11 души. Нека да приемем Закона за Консултативния съвет. Останаха само два члена.
ИВАН КУРТЕВ (от място): А от Вашата парламентарна група колко души са гласували?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, поканете представителите на ДПС да влязат в залата, а на СДС да гласуват намиращите се в залата. 43 са само от СДС, а са гласували 11 досега.
Моля, поканете народните представители, за да не остане някой без да гласува. Аз ще обявя резултата независимо, че някой не участват в гласуването.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (от място): Е, това го правиш винаги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така е, господин Юруков. От присъстващите в залата участващи в гласуването - толкова, много ви моля. Ако бяхте поискали проверка на кворума преди гласуването, можеше. (Смях и реплики отдясно) Такъв е правилникът.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От присъстващите в залата участвали в гласуването 117 души. От тях 110 за, 4 против, 3 въздържали се.
Приема се.
Поканете господин Джеров да влезе в залата.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Няма кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Някой трябва да направи възражение. Господин Стоянов, някой трябва да направи искане за проверка на кворума преди гласуване. 188.3
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Самото гласуване показва, че няма кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не всички, които са в залата, са участвали в гласуването. Проверих. (Шумът и репликите в залата продължават) 188.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кой ще докладва от законодателната комисия?
Господин Мулетаров, Вие сте от ръководството.
ОБАЖДАТ СЕ: Боянка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А къде е Боянка? (Смях в залата) Тя има систематизирани предложенията.
Господин Мулетаров, ние докладваме направо предложенията. Можем ли да установим докъде сме стигнали.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, досега са гласувани по-голямата част от направените допълнителни предложения по чл. 2. Остава поредното, а то е: в състава на Консултативния съвет да се включи вицепрезидентът на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля да гласуваме в състава на чл. 2, ал. 2, в състава на Консултативния съвет да се включи и вицепрезидентът на Република България. Допълнителен член към състава на съвета. Предлага се да се включи и вицепрезидентът.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 138, за - 50, 59 - против, 29 се въздържат.
Не се приема.
Следващото предложение, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващото предложение е в състава на Съвета за национална сигурност да се включат председателите на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля да гласуваме това предложение.
От общо гласували 145, за - 62, против - 28, 55 се въздържат.
Предложението не се приема.
Има ли други предложения по тая точка?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Последното предложение е по ал. 3. Предлага се в края, след текста на ал. 3 да се добавят думите "със съвещателен глас".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не може да се добавят, тъй като предложението не е направено до началото на второто четене. ЦМ/ВР 189.1
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: И освен това, господин председател, щом се канят като нечленове, те не могат да имат редовен глас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да.
Гласуваме текста, предложен от Законодателната комисия. Текстът ви е раздаден - чл. 2 с трите алинеи и посочения състав.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 139, за - 108, против - 8, 23 се въздържат.
Приема се текстът на чл. 2.
Следващият текст, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият член от законопроекта е чл. 3 със следното съдържание:
"Консултативният съвет за национална сигурност обсъжда въпроси, свързани с:
1. външната и вътрешната политика на страната, във връзка с националната сигурност;
2. гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани;
3. действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност."
И към този текст има направени две предложения, господин председател. Едното е от народния представител господин Мирослав Дърмов, който предлага да се създаде т. 4 към чл. 3 със следното съдържание: "Секретарят на Консултативния съвет за национална сигурност се избира от Народното събрание за срок от пет години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А има ли длъжност "секретар" в самия закон? (Оживление) Да одобрим щата ли, господин Дърмов?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): И това можем да направим.
Колеги, аз моля това да бъде разглеждано в следващия текст, където ще обсъждаме въпроса. По моето предложение това беше чл. 3, а след разглеждането в Законодателната комисия се промени реда. Затова нека да бъде в следващия чл. 4, където аз по-обстойно ще се аргументирам.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: При това положение, уважаеми народни представители, следва да се приеме, че предложението на господин Мирослав Дърмов се отнася за чл. 4. 189.2
Ще прочета следващото предложение, направено писмено и перфектно от господин професор Чавдар Кюранов, който предлага следното съдържание на чл. 3:
Първото изречение да се чете: "Консултативният съвет по национална сигурност съветва президента по въпросите с:
1. външната и вътрешната политика на страната, тясно свързана с националната сигурност."
Останалите пунктове - 2 и 3 - не се предлагат за промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Караджов, имате думата.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Аз предлагам това, което го има в първоначалния проект, така, както беше обсъждано многократно и в нашата комисия. Това е и моето становище. Междупрочем предложил го е и господин Мирослав Дърмов преди много месеци писмено. А то е в чл. 3, който в предишния вариант е чл. 4, да бъдат добавени и следните точки - към сегашните три, така, както е даден проектът за второ четене от Законодателната комисия. А те са:
"4. устройство на въоръжените сили и военната дейност;
5. структурите, подготовката и използването на другите органи на сигурността;
6. оперативното оборудване на територията и подготовката на националното стопанство и населението на страната за отбрана."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Дърмов, ще вземете ли отношение? - Имате думата.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Уважаеми колеги, аз искам да дам някои пояснения защо в Законодателната комисия се прие така текстът. Когато се разсъждаваше в комисията, тя стъпи на едно решение, подписано от господин Слатински, което е написано в средата на 1992 г., когато беше най-голямата война между институциите. И тогава господин Слатински имаше обща фондация с господин Филип Димитров и гледаха по всяка възможност да ограничат правомощията на президента Желев.
Според мене това не беше продиктувано от националните интереси и във връзка с това аз поддържам предложението си в пълния обем от тези шест точки, тъй като, имайте предвид, ние в момента нямаме законова уредба, която да регламентира и военното строителство, и проблема от дейността на секретните служби. 189.3 И за да не се получават такива недомислия като указа, свързан с военния кабинет, или други укази, които според мене доста излизат извън рамките на определените правомощия, аз моля именно в този закон да се запишат шестте основни насоки на дейност на консултативния съвет, тъй като според чл. 1 той е своеобразен консултативен орган на държавното ръководство, където има интеграция на отделните власти с пълната отговорност по проблемите на сигурността.
Затова аз поддържам направеното от мене предложение обхватът на правомощията да бъде в шестте точки в първоначалния вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, сега ние с Вас трябва да се оправим при гласуването.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, трябва да гласуваме предложенията по реда на постъпването им. Първото е на професор Кюранов, който предлага в първото изречение на чл. 3 текстът, който съществува в проекта, да бъде следният: "Консултативният съвет по националната сигурност съветва президента по въпросите, свързани с:"
И предлага ново съдържание на т. 1: "външната и вътрешната политика на страната, тясно свързана с националната сигурност;"
В останалата част не предлага промени в проекта на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме предложението на господин Кюранов. Неговото предложение се различава от текста, даден от Законодателната комисия.
От общо 148, за - 27, против - 50, 71 се въздържат.
Не се приема предложението на господин Кюранов.
Господин Мулетаров, заповядайте. 189.4
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В следващото предложение, направено от г-н Мирослав Дърмов и поддържано от г-н Караджов,се предлага създаването на три нови точки към чл. 4, а именно нова точка 2 със следното съдържание:
"2. Устройството на въоръжените сили и военната дейност.
3. Структурите, подготовката и използването на другите органи на сигурността."
И нова точка 4:
"4. Оперативното оборудване на територията и подготовката на националното стопанство и населението на страната за отбрана."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на г-н Дърмов и на г-н Караджов. Тяхното предложение се различава от текста, предложен от Законодателната комисия.
От общо 147, за - 62, 48 са против, 37 се въздържат. Не се приема предложението.
Господин Мулетаров, при това положение текстът...
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: При това положение, господин председателю, народните представители следва да гласуват предложения от Законодателната комисия текст на чл. 3 така, както е раздаден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста, предложен от Законодателната комисия. Целият текст, господин Юруков.
От общо гласували 141, за - 136, против - 3, 2 се въздържат. Приема се текстът на Законодателната комисия.
Господин Мулетаров, следващият текст е много кратък.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл. 4 с единствена алинея и едно изречение със следното съдържание:
"Консултативният съвет за национална сигурност изготвя становища и предложения".
Господин председателю, искам да поясня, че предложението, което г-н Мирослав Дърмов правеше за секретар, се отнася за един съществуващ първоначално неприет текст, който уреждаше въпроса за секретар и секретариат, но той отпадна във варианта на Законодателната комисия. Затова аз не мога да го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, да. Други предложения имаше ли, господин Мулетаров? - Няма други предложения. ВТ/ВЙ 190.1
Господин Васил Михайлов...
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Един момент още. По чл. 4 има предложение от проф. Чавдар Кюранов, който предлага следната редакция на чл. 4:
"Консултативният съвет по национална сигурност изготвя становища за президента и прави предложения до него".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложението е на г-н Кюранов. Господин Васил Михайлов, имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа народни представители, в някаква степен предложението на г-н Кюранов удовлетворява моето виждане за чл. 4, тъй като оставайки в този вид, в предложения от Законодателната комисия вид, не е ясно този консултативен съвет, както се казва, неговата продукция към кого ще отиде. Би могло да се изтълкува, че тя едва ли не е задължителна за изпълнение на ведомства, свързани с националната сигурност. Той, консултативният съвет, по Конституция обслужва информационно по същество президента. Той е насочен само в една посока - към президента.
И неслучайно е това, че искам, бих желал тук да обърна внимание на чл. 4. Самият закон като заглавие, както вече го гласувахме, се казва: "... за Консултативен съвет за национална сигурност". Изпуснато е, както се казва, към президента. Понататък в чл. 2 също е изпуснато да се спомене, че става дума за такъв консултативен съвет към президента.
По-нататък, както се казва, бих желал този въпрос да се изясни и в чл. 4 да е много ясно кой ще се ползва от консултативния съвет. В противен случай е възможно да съставим нещо като държавен съвет по националната сигурност, където представители от всички власти ще решават какво да става с националната ни сигурност. Нещо, което до голяма степен е недопустимо и в Конституцията ясно е изписано.
Що се отнася и до вече гласувания чл. 3, т. 3, там ще бъдат обсъждани и действия по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност. Действия! 190.2 Според Конституцията, президентът има точно определени правомощия по отношение на националната сигурност и той не би могъл директно да се позовава на решенията на консултативния съвет за конкретни действия. Неговите функции като главнокомандващ въоръжените сили са регламентирани и ние не бихме могли да излизаме от този регламент.
Така че моето предложение беше в малко по-друг смисъл да бъде направено. Ще си позволя да го прочета, уважаеми дами и господа. Член 4 гласи така:
"Консултативният съвет за национална сигурност изготвя становища и предложения, подпомагащи дейността на президента по въпросите на националната сигурност".
Това е моето предложение и ще ви помоля, уважаеми дами и господа, да се има предвид при решението.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дублира се с предложението на г-н Кюранов или ще има само едно гласуване при това положение. Или отделно?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Бих желал да се гласува и едното, и другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И едното, и другото. Коментар нека да направи г-н Мулетаров. Ще Ви дам думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз искам да информирам уважаемите колеги народни представители за становището на Законодателната комисия по този въпрос. Ние вече приехме състава на консултативния съвет, в който влизат председателят на Народното събрание, министър-председателят, министърът на отбраната, министрите на вътрешните и външните работи, на финансите, началникът на Генералния щаб и представители на политическите сили. Излиза, че те ще консултират президента. Дали изобщо това е допустимо. Това бяха основните съображения, поради които Законодателната комисия реши да отпадне кого консултират, а да остане само текстът, както е - "изготвят становища и предложения", тъй като излиза, че органите на законодателната власт и ръководството на изпълнителната власт са консултанти на президента. Това са съображенията, поради които текстът е в този вид. 190.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Дърмов?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Оттеглям това, което...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да. Госпожа Шопова, имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): До неузнаваемост е променен текстът от Комисията по национална сигурност в Законодателната комисия.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, аз мисля, че това е един спор, който ние водим от първото четене на законопроекта.
Искам да припомня на колегата Васил Михайлов, че в Конституцията пише, че се създава Консултативен съвет за национална сигурност. Аз разговарях с колегите от Великото Народно събрание, когато са приемали текста, те са имали предвид точно това, което са записали, без да влизат в детайлите.
Когато сега влизаме в детайлите и търсим философията на Консултативния съвет за национална сигурност, ние всички си даваме сметка, че това е един много специфичен орган, който се създава въз основа на Конституцията, в който представителите на трите власти и на политическите сили, се събират при държавния глава, за да обсъждат въпроси, които са от изключително значение за държавата, и в този смисъл ние ги наричаме интимни въпроси на държавата.
Този орган и неговите препоръки, тъй като той няма актове, които да задължават, неговите становища могат да бъдат насочвани, по моето убеждение смятам, че и по философията на проекта, и към изпълнителната власт, те могат да видят и някои от законопроектите, и към това, което ще прави държавният глава. Тоест, това е една пракрасна възможност да се балансират възъгледите по националната сигурност, за да има, уважаеми колеги, това, което искаме, в нашата страна - единен възглед по националната сигурност. Това е една от формите за този единен възглед.
И искам да добавя още един аргумент. Ако господин Васил Михайлов или г-н Кюранов бяха прави, то това щяха да бъдат функциите просто на на този кабинет, военния кабинет, който се намира към президента. Не за това става дума. Става дума точно за балансиране на властите и за взаимно консултиране на властите, начело 190.4 на който орган стои държавният глава.
И аз ви моля да подкрепим текста, който предлага Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Емил Бучков, имате думата.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, въпросът, който разглеждаме, действително за някои представлява особена сложност или неразгадан ребус. А той е толкова ясен, когато се направи едно систематично тълкувание, един преглед на самия текст на чл. 100.
Какво има предвид текстът? Текстът има предвид прерогативите на президента и неговото участие тогава, когато се касае за въоръжените сили на страната, и тогава, когато се касае за националната сигурност.
Когато обърнете внимание на ал. 4, която следва ал. 3, виждате, че президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет, а в ал. 5 - обявяване на война, и винаги с решение на Народното събрание. Или с други думи, консултативният съвет, този съвещателен орган, изработва концепцията, но не президентът или той решава въпросите. Той само изработва тази концепция, която е необходима за националната сигурност. 190.5 След като това е така, предлаганият от господин Дърмов текст означава Консултативният съвет да се самосезира. Защото кой фактически го оглавява? Оглавява го президентът. Но Консултативният съвет е едно цяло. Той е един орган. Този, който го оглавява не се дистанцира от него. Той участвува в него.
Ето защо, предложеният текст от Законодателната комисия е в духа на самата Конституция. Напълно е издържан и дайте да не правим несъобразни текстове и да гласуваме закони, за които хората ще ни се смеят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Бучков. Други желаещи?
Господин Караджов, имате думата. Спор между юристите няма по текста по чл.3.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Поддържам предложеният текст от Законодателната комисия, като най-добър от досега предложените. Не че е най-добър според мен, но като такъв, който може да бъде приет.
Продължавам това, което казаха колегите преди мен. Смисълът на този Консултативен съвет е след това тези становища и предложения да бъдат взети предвид и да бъдат сезирани и законодателната власт, и изпълнителната, и съдебната, и всички възможни държавни институции. Иначе за какво го правим? Само да бъде сезиран президентът. Той няма никакви други функции. Толкова е ясно това. Понеже президентът се казва Желю Желев, ако се казваше с друго име, с друго щяха да бъдат съгласни. Ние не приемаме закон за Желю Желев. Ние не приемаме закон за този президент. Ние приемаме закони за много следващи президенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Да преминаваме към гласуване.
Господин Мулетаров, докладвайте предложенията.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Тъй като двата текста са заместващи на чл.4 по реда на предложенията, първото предложение на проф.Чавдар Кюранов, който предлага следния заместващ текст.
Консултативният съвет по национална сигурност изготвя становища за президента и прави предложения до него. СМ/КТ 191.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласувайте предложението на господин Чавдар Кюранов.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 144 народни представители, за 20, против 78, 46 се въздържат.
Моля, дайте по партии и докладвайте. Не се приема.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Второто предложение за заместващ текст е на народния представител Васил Михайлов със следното съдържание: "Консултативният съвет по национална сигурност изготвя становища и предложения, подпомагащи дейността на президента по въпросите на националната сигурност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението, направено от господин Васил Михайлов.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 128 народни представители, за 25, против 73, 30 се въздържат. Не се приема предложението на господин Васил Михайлов.
Господин Мулетаров, при това положение?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: При това положение следва да се гласува предложеният чл.4 от Законодателната комисия. Аз го прочетох.
"Консултативният съвет за национална сигурност изготвя становища и предложения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кратко и ясно. Моля, режим на гласуване. Гласуваме текстът, предложен от Законодателната комисия. Гласовете продължават да се увеличават. Така е, господин Попов.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 146 народни представители, за 132, против 5, 9 се въздържат.
Приема се текстът, предложен от Законодателната комисия.
Следващият текст е малко по-дълъг.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл.5, който се състои от 5 алинеи със следното съдържание:
"Чл.5 /1/ Заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност са редовни и извънредни.
/2/ Редовните заседания се провеждат най-малко един път на 3 месеца. 191.2
/3/ По решение на президента на Република България или в случаите на чл.100, ал.3 от Конституцията на Република България, се провеждат извънредни заседания.
/4/ Заседанията се провеждат при кворум най-малко две трети от състава на Консултативния съвет за национална сигурност.
/5/ Заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност са закрити".
По този текст имаше предложения от господин Дърмов, които са възприети в основни линии от Законодателната комисия. Затова аз ще моля, ако той счита, че има нещо, което не е отразено, да вземе отношение. А освен това господин Дърмов предлагаше да бъде решен въпросът за секретаря и Секретариат, което Законодателната комисия не възприе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В чл.6 ще бъде. Други предложения няма. При това положение гласуваме текста.
Има предложения господин господин Караджов.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Моето предложение е към чл.5, ал.2. Редовните заседания се провеждат най-малко един път на, аз предлагам не 3, а 2 месеца. Първият вариант беше един месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кога сте го предложили това нещо?
СТЕФАН КАРАДЖОВ: Смятам, че 2 месеца е по-добрият вариант при сегашното положение на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Караджов, кога сте го предложили? Сега ли го предлагате? При първото обсъждане имаше ли предложения? Даже може да няма и извънредни заседания.
Ще го гласуваме. Гласуваме предложението на господин Караджов. Вие чухте предложението.
Отменете гласуването. Има думата господин Бучков. 191.3
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги.
Това което преди изясних тук, че Консултативният съвет действа в обстановка, когато е необходимо да се обсъжда националната сигурност, а не на всяка цена и винаги. Трябва да се има предвид и чл. 105, ал. 2 от Конституцията, където изрично е казано, че Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили. Или с други думи, по повод на националната сигурност има постояннодействащ орган и това е Министерският съвет. Тъй като тук се касае за нещо по-специално, а именно следващите текстове "мобилизация" и "обявяване на война", на мен ми се струва, че е правилно Консултативният съвет да има редовни заседания най-малко два пъти в годината. Два пъти в годината, т.е. на шест месеца - това е заместващ текст. Освен това в ал. 3 да се допълни "по решение на президента на Република България" или в случаите на чл. 100, ал. 4 и ал. 5. И по този начин се постига един синхрон с общия смисъл на текста на чл. 100. Ето защо аз ви моля да се подложи на гласуване да бъде "шест месеца", защото винаги може да има извънредни заседания и да се допълни чл. 100, ал. 4, защото ал. 5 е предвидена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, преминаваме към гласуване, като се съобразявате с правилника, предложението... Само един момент.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз искам само да посоча, че евентуалното включване към ал. 2 и на ал. 4 от Конституцията, чл. 100 на Конституцията няма да усложнят текста, напротив изясняват го. По отношение на сроковете поддържам становището на Законодателната комисия - на три месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Докладвайте предложенията и гласуваме.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Значи първото предложение на господин Караджов е "три месеца", да бъде заменено с "два месеца".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване.
Моля прекратете гласуването, посочете резултата. МК/ЛТ 192.1.
От общо гласували 151, за 14, против 56, 81 се въздържат.
Отклонява се предложението.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Второто предложение за същата алинея и същия текст е думата "три" да бъде заменена с "шест месеца".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване.
Предложението на господин Бучков.
Моля прекратете гласуването, посочете резултата.
Моля обърнете внимание на броя на гласувалите.
От общо 155 гласували, за 38, против 91, 26 се въздържат.
Отклонява се това предложение.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Последното предложение е по чл. 5, ал. 3, на господин Бучков, който предлага след думите "чл. 100" и преди "ал. 5" да се добави "ал. 4", и да стане "чл. 100, ал. 4 и ал. 5".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване.
Гласуваме предложението на господин Бучков.
Моля прекратете гласуването, посочете резултата.
От общо гласували 154, за предложението 96, против 30, 28 се въздържат.
Доколкото мога да събирам, приема се предложението... Приема се предложението на господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: При това положение, господин председател, трябва да бъде гласуван целият чл. 5 с петте алинеи, така както е предложено от Законодателната комисия с приетото допълнение в ал. 3.
(Шум от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има някакво предложение, което сме пропуснали да гласуваме.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не съм го дал писмено...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Къде сте го направили?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ (встрани от микрофона): Сега не е направено.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не съм го направил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Е, не може сега.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ (встрани от микрофона): Не е направено, иначе ние... 192.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване.
Гласуваме текста на чл. 5 с петте алинеи с приетото вече допълнение, предложено от господин Бучков.
Моля режим на гласуване.
Господин Сталийски, свършихте ли, или имате още?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Има три минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да. Сто петдесет и двама, още трима трябва да гласуват. Сто петдесет и трима, да.
Моля прекратете гласуването, посочете резултата.
От общо гласували 154, за 151, 3 са против, въздържали се няма.
Следващият...
Текстът се приема. 198.3. ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Последният текст от проектозакона е чл. 6 ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има още два подзакона.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: ... Със следното съдържание: "За организирането, разпределението и провеждането на своята работа, Консултативният съвет за национална сигурност приема вътрешни правила."
Господин председател, по този текст има предложения за нов чл. 6, който след това трябва да гласуваме и ще му намерим мястото, ако се приеме, господин Кюранов, а господин Дърмов има предложение за секретариат, който трябва да обоснове дали да бъде като алинея или като друг член ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Васил Михайлов, елате кажете Вашето предложение!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми дами и господа, позволявам си да направя едно предложение за нов чл. 6 и е вярно, че аз не съм го внесъл писмено между първото и второто четене, но искам да ви припомня, че допреди около година беше първото четене, според програмата, която сме гласували днес заседанието е извънредно. Така че аз нямах възможност да подам този текст, тъй като не очаквах днес да се разглежда този законопроект. Още повече съм подбуден да направя това предложение във връзка и с факта, че досега гласуваните текстове от Народното събрание по същество правят Консултативния съвет за национална сигурност извън всякакви рамки на консултативност, а то има и други функции, и в този смисъл ми се ще да предложа на уважаемото народно представителство нов чл. 6, който да гласи така - "Становищата и предложенията изготвени от Консултативния съвет за национална сигурност се публикуват в "Държавен вестник"." Смисълът на това е, че такива предложения, които са направени или становища трябва да могат да бъдат оспорвани от Конституционния съд. Ако те не са публикувани, то те така или иначи ще бъдат изпълнявани от съответни ведомства, което е сериозно според мен, като невъзможност да се въздейства върху вече един орган, за мое съжаление с много различни функции от предвиденото в Конституцията.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Михайлов, нека да изслушаме и господин Мулетаров, по предложението - реплиДВ/ЙА 193.1 ка.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, разрешавам си да направя една реплика към предложението на господин Михайлов, не може да се публикуват в "Държавен вестник" становища, които нямат задължителна сила, и които не пораждат правни последици. Това е принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви!
Господин Дърмов, имате думата.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, ние дотук формирахме Консултативния съвет с неговите функции. Тука искам обаче, да обърна внимание, че всички тези заседания следва да имат своето организационно-техническо осигуряване. Това означава, информацията по линия на армия, Министерство на вътрешните работи, разузнаване, военнопромишлен комплекс и подготовката на страната за отбрана трябва да бъдат обобщени. Като илюстрация, мога да ви дам, че например Консултативният съвет за национална сигурност при Съединените щати има 60 души персонал. В тази връзка аз искам да предложа на вашето внимание чл. 3 от моя законопроект, който аз съм внесъл и той не беше прочетен, който обхващаше именно формирането на този секретариат, неговото финансиране от държавния бюджет, тъй като ние дотука вече решихме това да бъде консултативен съвет на държавното ръководство, и един много важен елемент. Искам да подчертая, че именно този секретариат трябва да се ръководи от лице, което да се ползва с обществено доверие. Така например, в Турция това е заместник-началника на Генералния щаб. Аз предлагам в моя законопроект това да бъде избирането на този секретар да става ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Дърмов, аз много Ви моля, дайте Вашето предложение и тогава да говорите. Вие какво предлагате?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Това, което аз предлагам, е следното чл. 6 "За непосредственото организиране работата на Консултативния съвет за национална сигурност се формира секретариат ръководен от изпълнителен секретар. Финансирането на дейността на секретариата при Консултативния съвет за национална сигурност се осъществява от държавния бюджет." 193.2
И имам едно допълнение към този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, можете да направите допълнеие.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Това което съм предложил, че секретарят на Консултативния съвет за национална сигурност се избира от парламента за срок от пет години. И моето предложение, е това да бъде началникът на Генералния щаб на Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Моля режим на гласуване, гласуваме предложението на господин Дърмов.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, аз имам следното предложение ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля отменете гласуването! Какво предложение?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми народни представители, тъй като предложения от Законодателната комисия чл. 6 изобщо не се оспорва, ние следва да го приемем, а след това да гласуваме предложенията за нови текстове, на които ще определим дали ще бъдат чл. 6, чл. 7 или чл. 8. Затова предлагам, най-напред да гласуваме безспорния чл. 6 предложен в проекта на Законодателната комисия със следното съдържание: "За организирането, разпределянето и провеждане своята работа Консултативният съвет за национална сигурност приема вътрешни правила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това беше най-умното предложение, моля режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 6 предложен от Законодателната комисия.
Други желаещи да гласуват? Моля прекратете гласуването, посочете резултата.
От общо гласували 159, за 155, 3 са против, 1 се въздържа.
Сега новите текстове.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Първото предложение за нов текст е на професор Кюранов, който предлага да се създаде нов чл. 6 или евентуално чл. 7 със следното съдържание - Средствата необходими за дейността на Консултативния съвет се осигуряват от бюджета на президентството. Тъй като понятие "президентство" не съществува аз искам веднага още в предложение да направя корекция, в бюджета на президента, не президентството. Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване, гласува193.3 ме това предложение.
Моля прекратете гласуването, посочете резултата!
От общо 162, за 117, 29 са против, 16 се въздържат.
Приема се предложението на господин Кюранов. Парите ще бъдат от президентството. 193.4
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Второто предложение е на господин Васил Михайлов, който предлагаше решенията на Консултативния съвет да бъдат публикувани в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложението не е направено своевременно. Има и други пречки, които изтъкна господин Мулетаров. Няма да се подлага на гласуване.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващото предложение е а
з нов текст, шести евентуално. Ако приехме, че това е чл. 7 (на господин Кюранов), следва да приемем, че се предлага нов чл. 8 от господин Мирослав Дърмов със следното съдържание:
"За непосредствено организиране работата на Консултативния съвет за национална сигурност се формира секретариат, ръководен от изпълнителен секретар, назначен от президента на републиката."
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (от място): "Избран от Народното събрание"!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Избран от Народното събрание".
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За пет години!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Финансирането на дейността на секретариата при Консултативния съвет за национална сигурност се осъществява от държавния бюджет."
Сега, след като приехме текста на господин Кюранов, този текст просто не би следвало да се поставя на гласуване.
И остава следващото предложение, втора алинея на същия текст на господин Мирослав Дърмов: "Секретарят на Консултативния съвет за национална сигурност се избира от Народното събрание за срок от пет години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заедно ли да ги гласуваме, господин Мулетаров?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Едновременно, защото е един текст. Повтарям, един текст с две алинеи. Алинея 2 на първоначалния проект за финансирането отпада и остава нов чл. 8 с ал. 1, която прочетох - "непосредствено организира работата на Консултативния съвет за национална сигурност и се формира секретариатът, ръководен от изпълнителен секретар".
И ал. 2 - "Секретарят на Консултативния съвет за национална сигурност се избира от Народното събрание за срок от пет години." СД/ЛТ 194.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме това предложение.
От общо гласували 158 народни представители, за текста са 28, против 80, 50 се въздържат.
Отхвърля се това предложение.
Приключихме ли, господин Мулетаров?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Да. В действителност ние приехме освен предложения от Законодателната комисия чл. 6 и чл. 7 с редакция и съдържание, предложени от проф. Кюранов. И остава последната част - преходни и заключителни разпоредби с два параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, в Конституцията пише "Президентство", а не "президент". Може да направите тази редакционна поправка.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като приключихме със закона и започваме преходните и заключителни разпоредби, въпреки че процедурно не е съвсем издържано, аз бих ви предложил да прегласуваме отново чл. 2, ал. 2.
Със следната логика е моята аргументация. Там отпаднаха председателите на Комисията по национална сигурност и външна политика като членове на Консултативния съвет. Не беше ясно обаче какво ще приемем в чл. 3 и чл. 4. По същество не беше ясна философията за функциите, които този съвет ще има.
При създалата се ситуация, при така гласуваните текстове явно е, че освен че ще консултира президента, този съвет ще взима становище, мнения и препоръки, които до голяма степен ще обвързват и изпълнителната власт, а и в немалка степен, предполагам, и законодателната.
Не е логично в такава логика на мисли един председател на Комисията по национална сигурност да не участва в заседанията на Консултативния съвет по национална сигурност и да разбира от медиите какво е решил този съвет. Това би довело до доста лош дуализъм и липса на синхрон в работата на институциите.
Казвам пак процедурно: не ми е много издържано предложението, но тъй като философията на този закон вече се промени на базата на текстовете, които приехме, аз Ви моля, господин 194.2. председател, още веднъж да поставите на гласуване в чл. 2, ал. 2 като последно тире да влязат председателите на Комисията по национална сигурност и външна политика към Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Прегласуване се допуска само в изрично определени случаи. Аз не мога да решавам по философски въпроси, когато е решено в правилника. Не мога да поставям прегласуване. (Реплика от блока на СДС: "Предложете го като процедура!") Е, не може като процедура. Как? Трябва ново предложение да се направи за изменение на закона. Текстът на чл. 56 е ясен... (Шум и реплики в залата) Кое не е гласувано? Не е предложен друг текст! Иска да се прегласува гласуван текст.
Госпожа Шопова, кажете и Вие.
Някой не си свършил работата, а всичко да падне върху председателстващия ли, господин Михайлов? Много ви моля!
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е един въпрос, който вълнува всички парламентарни групи. Става дума, че създаваме един орган при един режим, цялостната философия на който ние виждаме след гласуването на някои текстове. Затова, след като философията се вижда накрая на текстовете, преди преходните и заключителни разпоредби, аз мисля, господин председател, че няма пречка текстът да се предложи на прегласуване, защото по този начин самото Народно събрание изключва свои представители от участието в един орган, чийто състав и философия е станал ясен след гласуването на всички текстове.
Така че и процедурно има основание, защото има нова ситуация, има формално внесено предложение, което беше предложено в текста тогава, когато се гласуваше ал. 2. И следователно няма никаква процедурна пречка Вие да предложите на прегласуване допълнително включване на председателите на Комисията по национална сигурност и външна политика в Консултативния съвет.
Ние, членовете на Комисията по национална сигурност, сме дълбоко убедени, че без участието на нашия председател се губи логиката. Ние сега се сърдим защо има разминаване между властите, създаваме орган, в който властите да се срещнат, и изключ194.3. ваме нашите представители. И тук отново не правим закон за лицето, което сега е председател. Днес е от една политическа сила, утре ще бъде от друга, но Консултативният съвет винаги ще съществува и в него винаги ще има представители на Народното събрание. Така че налице са и процедурно основание, и основание по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Даже със съгласието на парламентарните групи, аз не мога да наруша правилника.
Господин Савов, имате думата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз искам да подкрепя думите и изказването на госпожа Шопова. Просто това е, бих казал, невероятно, един парадокс - Народното събрание да не позволи със закона, който сега гласуваме, да участват председателят на Комисията по външна политика и председателят на Комисията по национална сигурност.
Ами в онзи вид, в който беше този Консултативен съвет, който функционираше без да има закон, винаги участвах. Аз съм участвал тогава като председател на Народното събрание, обаче винаги участваха и двамата представители на комисиите. И аз смятам, че може да се намери начин да прегласуваме това. Това ще бъде действително невероятен парадокс - Народното събрание да ограничи своите права. В края на краищата не права, това е едно задължение, това е именно контролът! Този Консултативен съвет е именно Консултативен съвет, защото в него трябва да участват колкото се може повече представители на Народното събрание. Аз моля, може да се намери начин в края на краищата. Още повече, че господин Васил Михайлов е направил своето предложение.
Така че от името на нашата група ние държим този въпрос да бъде разрешен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Приет е само един начин - ако има консенсус в залата, господин Савов.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Да се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Без да се гласува. Ще питам има ли някой против. Ако има някой против...
Нека и господин Михайлов да вземе думата. 194.4.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Този въпрос беше задълбочено обсъден в Законодателната комисия. Той е и гласуван в пленарната зала. Разбирането, философията, която беше вложена, че това е един Консултативен съвет, той не може да се институционализира. Освен това в Законодателната комисия съзнателно се реши представители на парламентарните групи, а не органи на самото Народно събрание да бъдат представени. Естествено, ако от парламентарната група е председателят на Комисията по национална сигурност, ще си го избере него, а другата парламентарна - заместника и т.н., но той ще представлява там парламентарна група, а не помощен орган на Народното събрание.
От процедурна гледна точка, господин председателю, Вие сте съвършено прав. Не можете да подлагате на прегласуване един текст, който е отхвърлен, който не е приет и е приет друг текст. Затова аз Ви моля да преминем по-нататък в нашата работа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има човек против, така че консенсус няма да има.
Нека господин Карадимов вземе думата.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, Вие сте прав стриктно да спазване правилника, но тук става въпрос за нещо друго. В моята аргументация казах няколко думи, на които не обърнахте внимание.
Така е подреден законът, че в чл. 2 се определя състава на съвета, а в чл. 3 и 4 се определят функциите и философията на този съвет. Аз нямаше да имам нищо против да остане този състав на Консултативния съвет, ако ние бяхме подчинили изцяло съвета на президента и той обслужваше само президента. Философията, обаче която ние възприехме в следващите от чл. 2 текстове до голяма степен придава институционалност на Съвета за национална сигурност. Ние практически го извадихме само от органите на президента. От тази гледна точка не е коректно да се гласува състава на съвета преди да сме гласували всъщност функциите, целите, задачите и философията на този Консултативен съвет. РД/ЗТ 195.1
От тази гледна точка мисля, че имаме основание сега да се върнем към състава, след като вече законодателно сме уредили задачите и целите на Консултативния съвет и да прегласуваме неговия състав. Вижте с какво се занимава Консултативният съвет и си представете, че председателят на Комисията по национална сигурност няма да присъства вътре. Това просто не е сериозно. Защото какво значи да институционализираме органа? Тук господин Михайлов е прав, но влиза председателят на Народното събрание. Ми каква по-голяма институционалност от това? Значи председателят на Народното събрание не представлява Народното събрание, а ако вкараме председателят на Комисията по национална сигурност или външна политика те изведнъж ще придадат много по-голяма тежест на този съвет. Ми нека тогава да извадиме председателят на Народното събрание и да останат само по един представител на парламентарна група, ако не искаме да го институционализираме. Разминаваме се, двоен стандарт просто прилагаме тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма да направим поправка на правилника, господин Луджев, а обсъждаме.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (НСД): Господин председател, дами и господа, другият изход е утре да внесем веднага предложение за поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, това може.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Добре, и това ще направим, но аз мисля, че просто изпадаме в глупаво положение. Това действително е абсолютно, меко казано, недомислие председателите на тези две важни комисии да не участват в Консултативния съвет.
Ако се придържаме стриктно към правилника...! Всичко можем да правим. Аз мисля, че Народното събрание има все пак качеството да приеме едно предложение и да го прегласува. Ние само усложняваме работата на Народното събрание в момента, нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Луджев. Нарушение, ако направи, нека направи целият парламент. Има ли консенсус? Има ли някой против да се прегласува текста на чл. 2? - Има. Господин проф. Михайлов е против. Не може да се прегласува. Продължаваме по-нататък. Така е. Има установен ред да се внесе. 195.2
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Преходни и заключителни разпоредби. Параграф 1. Този закон се приема на основание чл. 100, ал. 3 от Конституцията на Република България. (Реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега е направено предложението, моля ви се.
Моля режим на гласуване. Гласуваме текста, който прочете господин Мулетаров.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 129, за 116, против 3, въздържали се 10.
Други текстове има ли, господин Мулетаров?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Да, параграф последен от Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Параграф последен.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 2. Изпълнението на закона се възлага на президента на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме последния текст. Моля побързайте с последното гласуване. Всички предложения, които са постъпили своевременно, са гласувани до момента. Предложенията, които не са постъпили съобразно правилника, няма да бъдат подлагани на гласуване. Така е по правилника.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Правилникът беше нарушен три пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е нарушен правилника, недейте така.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 139, за 126, против 3, въздържали се 10.
Законът за Консултативния съвет на националната сигурност е приет.
Няколко съобщения:
Комисията по бюджета и финансите ще има събиране на 1 февруари от 13 ч.
Комисията по здравеопазване ще има заседание на 2 февруари сряда, от 10 ч. 195.3
Комисията по външната политика ще има редовно заседание на 3 февруари, четвъртък, от 9,30 ч.
Комисията по радио и телевизия ще има заседание на 3 февруари от 11,30 ч.
Комисията по правата на човека ще има заседание на 2 февруари от 10 ч.
Комисията за приходи, разходи и имуществата на партиите ще има заседание в зала "Запад" на 2 февруари от 9 ч.
Комисията по околната среда ще има заседание на 2 февруари от 9 ч.
Комисията по земеделието ще има заседание на 3 февруари.
Закривам заседанието. Във вторник от 15 ч. ще бъде следващото заседание. (Звъни)
(Закрито в 12 ч. и 45 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Трифон Митев
Илхан Мустафа