Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2012-02-10

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Любомир Иванов и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
В изпълнение на чл. 22, ал. 6 от Закона за Сметната палата на 9 февруари 2012 г. в Народното събрание е внесен Доклад с обобщените резултати от прегледите на качеството на одитите, приет от Консултативния съвет на Сметната палата. С писмо на председателя на Народното събрание докладът е предоставен за сведение на Комисията по бюджет и финанси. Същият се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на парламента.

Преминаваме към предвидената за днес точка от законодателната ни програма:
ДОКЛАД НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ БОЙКО БОРИСОВ ОТНОСНО РАЗВИТИЕТО НА ПРИОРИТЕТНИТЕ ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ТЕМИ И ДОСИЕТА ПО ВРЕМЕ НА ПОЛСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЮЛИ-ДЕКЕМВРИ 2011 Г.), И ОСНОВНИ ПРИОРИТЕТИ ПО ВРЕМЕ НА ДАТСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЯНУАРИ-ЮНИ 2012 Г.).
Докладът е внесен в изпълнение на чл. 113, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Припомням на народните представители приетото от нас решение за приемане на процедурни правила по прилагането на чл. 113, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Процедурата по обсъждането на доклада е в няколко основни точки. След като министър-председателят представи доклада за участието на Република България за предходното председателство и задачите на Република България по време на текущото председателство, има възможност да бъдат чути по един народен представител в рамките до 10 минути от всяка парламентарна група и един независим народен представител в рамките до 5 минути.
Присъстващите в пленарната зала членове на Европейския парламент от Република България могат да се изказват при същите условия, тоест от парламентарна група на Европейския парламент по един народен представител до 10 минути и един независим член на Европейския парламент от Република България в рамките до 5 минути. При желание министър-председателят може да отговори на изказванията по точки 2 и 3.
Припомням, че решение по доклада не се приема.
Квесторите са поканили членове на Европейския парламент. Виждам, че господин Вигенин, господин Казак и други депутати са тук.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов да ни запознае с експозе на доклада, който е предоставен на вниманието на народните представители.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! В изпълнение на чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание през месец януари 2012 г. внесох Доклад относно развитието на приоритетните за Република България теми и досиета по време на Полското председателство на Съвета на Европейския съюз (юли-декември 2011 г.). В него са определени и основните приоритети по време на Датското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари-юни 2012 г.). Предполагам, че вече сте се запознали с неговото съдържание.
Периодът на Полското председателство съвпада с най-големите предизвикателства пред Европейския съюз досега. Най-голямото от тях е икономическата криза, която засегна всеки гражданин и семейство, отрази се на бизнеса и общностите в цяла Европа.
Следващото е наложената от тази криза необходимост от проверка за способността на политическите лидери в Европейския съюз да реагират адекватно и координирано на ситуацията и да намерят изход от нея. Днес всички европейски лидери признават необходимостта от въвеждането на по-строги правила за фискална дисциплина, които да възстановят и запазят стабилността на Еврозоната и на Съюза като цяло. В тази връзка през втората половина на 2011 г. усилията както на държавите членки, така и на Европейската комисия бяха насочени към преодоляване на последствията от кризата и за поставяне на основи за възстановяване и постигане на икономически растеж.
В този труден за Европа период страната ни активно участваше в процеса на вземане на решения с добре обосновани национални позиции и спомогна за намирането на удовлетворителни и работещи решения за Съюза.
Следвайки приоритетите на Полското председателство през втората половина на 2011 г., ние съсредоточихме усилията си върху: дискусиите за подобряване на координацията на икономическите политики и икономическото управление в Европейския съюз, дебата за следващата Многогодишна финансова рамка и пакета от законодателни актове, свързани с нея, новите регламенти по кохезионната и общата селскостопанска политика след 2013 г., присъединяването ни към Шенгенското пространство.
Няма да се спирам в детайли на постигнатите резултати, тъй като те са разписани подробно в доклада ни, който е предоставен на Вашето внимание.
Бих искал да акцентирам обаче върху установеното добро сътрудничество между изпълнителната власт и Народното събрание в този период. То според мен даде възможност българският интерес да бъде отстояван в европейския дебат и да се гради авторитетът на страната ни в Европа. Затова правителството е решено да продължи и занапред съвместната работа с парламента, като задълбочи дискусиите по ключови за развитието на Съюза въпроси.
На 1 януари 2012 г. Дания пое председателството на Съюза. Предизвикателствата за този период остават също толкова големи и отговорни поради необходимостта за реализирането на по-съществен напредък по ключови теми, по които няма лесни решения. Ние сме убедени, че такива решения ще бъдат намерени и ще работим за това Европа да постигне бюджетна консолидация и най-добрите възможни условия за устойчив растеж в дългосрочен план при висока степен на заетост. Водещ приоритет за нас през първата половина на 2012 г. остава обсъждането на бъдещата Многогодишна финансова рамка. Дания планира в рамките на своето председателство да завърши техническите разяснения по това предложение и да постигне възможно най-голям напредък в преговорите. Нашето мнение е, че Многогодишната финансова рамка трябва да осигурява финансиране на решенията на новите предизвикателства и да се възпрепятства постигането на фискална консолидация в държавите членки.
Вторият основен приоритет за България по време на Датското председателство ще бъде обсъждането на законодателните предложения, които ще определят параметрите на Общата селскостопанска политика. След 2013 г. ще продължим да отстояваме позицията, отразяваща националните ни приоритети в тази област: общата селскостопанска политика да има стабилен бюджет, гарантирано постигане на целите, заложени в Договора за Европейския съюз. Нашата позиция е, че директните плащания са необходимо средство за гарантиране на минимално ниво на доходите на фермерите и доближаването им към доходите от други икономически дейности. Затова ще държим на запазване на нивото на директна подкрепа от Европейския съюз и справедливо разпределение на директните плащания между държавите членки.
През 2012 г. предстои да бъде проведена същинската част от преговорите по бъдещата кохезионна политика в периода 2014-2020 г. Ще започнат и обществените консултации по Общата стратегическа рамка на Европейския съюз, която ще определя общите стратегически приоритети на структурните и Кохезионния фонд, както и Фонда за развитие на селските райони и Фонда за рибарство и морско дело.
България споделя виждането, че кохезионната политика и Общата стратегическа рамка трябва да насърчават хармоничното развитие на Съюза и регионите му чрез намаляване на регионалните различия и най-вече да подпомага най-слаборазвитите региони, за да настигнат останалите. Затова подкрепата от фондовете по Общата стратегическа рамка за базисната инфраструктура, инвестициите в човешкия капитал, насърчаването на малките и средни предприятия, развитието на селските райони и рибарството ще продължи да бъде приоритет за страната ни, тъй като нейното реализиране ще подпомогне включването на потенциала на българската икономика и в регионите за постигане на висока конкурентоспособност и устойчив растеж.
През настоящата година ще продължим с активните действия на политическо и експертно ниво за възможно най-скорошно приемане на решение за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство. Усилията ни ще бъдат насочени към промяна на резервираната позиция на Холандия и постигане на общоевропейски консенсус по този въпрос.
Както съм Ви информирал нееднократно, включително в последния ни дебат по темата, България участва активно в дискусията по финализирането на проекта за Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз.
Принципната позиция на страната ни е подкрепа на стриктна фискална дисциплина, равнопоставено участие на страните извън Еврозоната в дискусиите по темите, попадащи в обхвата на проектодоговора, както и срещу разширяването на предмета на договора извън постигането на фискалната консолидация. Страната ни спазва строга фискална дисциплина, но дълговите проблеми на страните от Еврозоната оказват неблагоприятен ефект не само върху самата Еврозона, но и върху държавите – членки на Европейския съюз, които не са приели еврото като своя парична единица. Затова ще работим активно за създаването на такива правила, които да гарантират финансовата стабилност в Европа и икономически растеж.
Тази позиция защитих и на неформалната среща на Европейския съвет на 30 и 31 януари, когато договорът беше съгласуван. България приветства по-раннното публикуване на Годишния преглед на растеж за 2011 г., който постави началото на Втория европейски семестър. Продължаваме да изразяваме несъгласие с инициативите за въвеждането на обща консолидирана данъчна основа при корпоративното данъчно облагане и на данък върху финансовите транзакции.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Искам да Ви уверя, че българското правителство ще продължи да участва още по-активно в дебатите на европейско ниво за бъдещото развитие на Съюза. В тях ние ще отстояваме позициите на България, отразяващи националните ни приоритети. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин премиер.
Сега има възможност по един представител от парламентарна група в рамките до 10 минути да направи изказване по доклада.
Има ли желаещи народни представители?
Господин Владимир Тошев от Парламентарната група на ГЕРБ.
Владимир Тошев (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! На първо място в своето изказване искам да изразя удовлетвореността си от доклада, който ни беше представен от правителството чрез премиера и от резюмето, което той изнесе пред нас преди малко, тъй като този доклад доказва, че съществува симетрия между правителството и парламента на Република България по ключовите въпроси от европейския дневен ред.
Със задоволство отбелязвам, че българският парламент успешно прилага по-широките си правомощия след влизане в сила на Лисабонския договор и активно участва в процеса на вземане на решения на Европейския съюз посредством новия механизъм за проверка по субсидиарност и пропорционалност. Доказателство за това е и големият избор от теми, по които Народното събрание изрази своята позиция през 2011 г., изпълнявайки успешно Годишната работна програма на парламента по въпросите за Европейския съюз за 2011 г.
През миналата година Народното събрание изрази своята позиция, включително изпрати първите си мотивирани становища по 21 теми на Европейската комисия, включени в Годишната работна програма, като същевременно към края на годината ние отчетохме изпълнение на над 70% от публикуваните през годината проектоактове на Европейската комисия.
В същото време нашето Народно събрание се включи активно и в политическия диалог с Еврокомисията. По линия на този диалог вчера имахме изключително ползотворен разговор с Марош Шефчович – заместник-председател на Еврокомисията и отговарящ за връзката с националните парламенти, който обърна внимание на две ключови теми, две предизвикателства за 2012 г., които стоят пред Европейския съюз – как да преодолеем кризата и как да възстановим растежа на Съюза.
Диалогът на Народното събрание и Европейската комисия предстои да навлезе в още по-интензивна фаза, което определено е силен стимул да работим съвместно с правителството по важните въпроси от европейския дневен ред.
В контекста на приоритетите на Полското председателство сред основните теми, по които българският парламент чрез Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове взе активно участие и изрази своята позиция, могат да бъдат отбелязани:
Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г.;
Новите предизвикателства, свързани с преодоляването на последиците от икономическата и финансовата криза;
Необходимостта от засилена координация на националните икономически и фискални политики на ниво Европейски съюз и спазването на значително по-строга финансова дисциплина;
Бъдещето на кохезионната политика на Европейския съюз за периода 2014-2020 г.;
Реформата на Общата селскостопанска политика и Общата политика в сферата на рибарството;
Стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав;
Рамката на Европейския съюз за национални стратегии за интеграция на ромите;
Една много важна и болезнена тема – разширяването на Шенгенското пространство;
Бъдещото разширяване на Европейския съюз, както и сътрудничеството със съседните ни държави.
По отношение на Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. по време на Полското председателство Комисията изключително насочи вниманието си върху дискусиите по параметрите на новия бюджет на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Предвид значението, което Комисията отдава на засиления демократичен контрол върху провежданите политики от ключово значение за Европейския съюз, е внесен доклад на Комисията по европейските въпроси и Комисията по бюджет и финанси – бе обсъден с изпълнителната власт и неправителствения сектор, както и с бизнеса.
От страна на гражданския сектор бе изразена позиция по основните аспекти на Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. на форума „Гражданско участие”, който включи над 98 неправителствени организации от цялата страна, активни в областта на гражданското участие и доброто управление.
В резултат на тези дискусии българският парламент изрази принципните си съображения по приходната част на предложената Многогодишна финансова рамка, като особен акцент беше изразен, с резерви, по идеята за нови данъци на ниво Европейски съюз. Фиксирани са европейският данък добавена стойност и данъкът върху финансовите транзакции.
Комисията по европейските въпроси изрази становище по пакета от законодателни предложения на Европейската комисия относно новата кохезионна политика. То съдържа принципна подкрепа на българския парламент за предложената от Еврокомисията нова концептуална рамка на кохезионната политика. България припознава кохезионната политика като основно средство за инвестиция и ще настоява значението й да нараства през следващия планов период, още повече с оглед настоящите икономически условия в Евросъюза.
Разширяването на сферата на европейските ценности и норми, включително бъдещото разширяване на Европейския съюз и развитието на сътрудничеството със съседните държави, е един от водещите приоритети на Полското председателство на Евросъюза.
В тази връзка на съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и Комисията по външна политика и отбрана разгледахме редица важни въпроси като Годишният пакет на Еврокомисията за разширяването, становището на Еврокомисията относно кандидатурата на Република Сърбия за членство в Европейския съюз и Годишния пакет за европейската политика на съседство с акцент върху Източното партньорство.
Предстои ратифицирането от Народното събрание на Договора за присъединяване на Хърватия към Евросъюза, като с този акт България ще се нареди на първите държави, които са ратифицирали договора.
Предстои по отношение на Датското председателство скорошно приемане на Годишна работна програма на Народното събрание за 2012 г., като в този аспект отговорността ни е действително голяма. Ние сега ще формулираме приоритетните области от европейския дневен ред, по който Народното събрание ще упражнява парламентарно наблюдение и контрол през 2012 г. и по които ще извършваме проверки за спазване на принципа на субсидиарност, както повелява Лисабонският договор.
За да защитим българския интерес на европейската сцена и като активна държава – членка на Европейския съюз, е необходимо да изготвим и нашата работна програма в унисон както с програмата на правителството за участие в процеса на вземане на решение в Европейския съюз, така и с работната програма на Еврокомисията, включваща и 18-месечната програма на тройката председателства на Евросъюза.
И последно – една тема, която предстои да се развие през настоящата година. Това е Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз. И по тази тема изпреварихме събитията и демонстрирахме силна ангажираност, като Народното събрание беше сред първите, които провокираха широка дискусия.
В рамките на съвместно заседание на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика и отбрана, бяха представени и обсъдени параметрите на този нов договор в присъствието на вицепремиера и министър на финансите господин Дянков и министъра на външните работи господин Младенов. В резултат на тази дискусия Народното събрание прие решение, с което даде своето одобрение за участието на правителството в преговорите по договора.
Предстои разговорите по темата да продължат, като процесът отново ще се върне към българския парламент за финализирането му, посредством ратификация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
Има ли други народи представители, които искат думата?
Госпожа Искра Михайлова от Парламентарната група на Движението за права и свободи има думата.
Искра Михайлова-Копарова (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители! Днес обсъждаме един документ, който е обект на нашето внимание на всеки шест месеца при смяната на председателството на Европейския съюз.
Аз преди всичко със задоволство искам да изразя становището на Парламентарната група на Движението за права и свободи, че представеният ни този път Доклад за развитието на приоритетите за Република България по теми и досиета в рамките на Полското председателство и с предстоящото Датско председателство, е по-добър като структура и съдържание от предходния доклад. Може би това се дължи на факта, че шестмесечният период на Полското председателство не беше много активен, динамичен и ползотворен за Европейския съюз. Безспорно това накара и България да участва малко по-активно в общия процес на вземане на решения, да активизира работата си по определени теми и досиета. Това е нормално.
Полското председателство беше период, в който се дискутираха следващата Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз, проведе се интензивен процес за подобряване на координацията в управлението на Икономическия и паричен съюз, който доведе до договора, по който ние имахме дискусия, макар и фрагментарна, в Народното събрание, беше представен проект на новата Кохезионна политика, регламент за промените в новата селскостопанска политика. Естествено е активното участие на страните членки да се забелязва по време на едно такова председателство.
Предстои Председателство на Европейския съюз, оглавявано от Дания – една страна с опит, неслучайно поемаща председателството в период, когато трябва почти да се финализира работата по приемането на многогодишната Финансова рамка, работата по Общата селскостопанска политика, работата по Договора за стабилност, сътрудничество и управление, работата по пакета от нормативни документи, съпътстващи Общата финансова рамка.
В общите изводи на доклада, в увода на доклада, има една констатация, която ни радва и определено трябва да бъде винаги начело в такъв тип документи, които определят позициите и ролята на една страна – член на Европейския съюз, в общия процес на вземане на решения по темите и досиетата. Констатацията е следната: България успява все по-добре да определя своите национални приоритети, извеждайки ключовите за страната ни въпроси и да концентрира националните усилия към тях. Звучи много добре, но дали е така и дали това се вижда в целия доклад?
За съжаление, мога да кажа, господин премиер, че това не се вижда в доклада. И това ни притеснява, когато разглеждаме този доклад. Притеснява ни това, че България не успя и в този период на Полското председателство да дефинира ясно националните си приоритети и да ги отстоява в процесите на вземане на решение и те да намират място във всяка една от темите и досиетата, по които работят представителите на българските власти.
Има много примери, които са в самия доклад, които показват, че декларирането на приемане на цели и приоритети не води до отстояването им по отделните теми и досиета.
България приема Европа 2020. България отчита, че това е стратегията за устойчив, стабилен, приобщаващ растеж. България приема приоритетите на Европа 2020. България разработи Национална програма за реформи, не отчете критиките, които отправи Европейската комисия към тази Национална програма за реформи, но ние приемаме Европа 2020.
В този доклад обаче е написано, че България не приема отчитането на ефекта от прилагането на Кохезионната политика и политиката в областта на селското стопанство да се обвързва с постигане на цели по Стратегия „Европа 2020”. Какво означава това? Или, че ние приемаме само на хартия Общата европейска стратегия за приобщаващ растеж или, че ние нямаме национални приоритети, които да адресират тази стратегия и които да я адаптират към националните ни интереси.
Определено отговорът е вторият, ако вярваме на декларациите за приемане на Стратегия 2020 като основополагащ документ.
България изразява резерви по отношение на Многогодишната финансова рамка за зависимостта от постигане на целите по Европа 2020 и обвързването им с финансирането на дейностите по отделните програми в Многогодишната финансова рамка. Още едно доказателство – целите на хартия ги приемаме, но цели национални нямаме и няма как да постигнем синхрон между едните и другите.
България не приема отделянето на средства от Кохезионния фонд за Фонда за механизъм за свързване в Европа. Защо? Може би, защото държим на това да бъде много висок обхватът на общия Кохезионен фонд на Европейския съюз. Би било логично, защото България е страна, която влиза в групата на страните, подкрепяни от Кохезионния фонд.
Причината обаче е друга – ние не подкрепяме отделянето на средства от Кохезионния фонд, защото просто нямаме отношение към механизма за свързване; защото ние не сме извели като национален приоритет не отделните отсечки на една или друга магистрала, а свързването на транспортната мрежа на страната ни с Общата транспортна европейска мрежа, и ние не приемаме общите европейски инвестиции в тази мрежа, защото нямаме готов проект за тези инвестиции, тоест ние не сме извели отново приоритетите, за да можем да подготвим проект, с който да участваме в този механизъм.
България не приема обвързването на изпълнението на програмите с конкретни количествени и измерителни цели. Защо? Защо – има много обяснения.
Едно от обясненията е, че до този момент България не е определила, не е анализирала как изпълнява програмите от сегашния планов период, от сегашната многогодишна финансова рамка, какви цели са постигнати, какъв ефект е постигнат. Ние не можем да оценим какво е прилагането на тези програми. Трудно ни е да приемем, че ще обвържем и следващия програмен период с постигане на конкретни цели. Отново отговорът е един: ние нямаме целите, за да можем да обвържем програмите с постигането на тези цели. Не се виждат! Не се виждат и в този доклад, въпреки че се вижда сериозната работа на отделни екипи по отделни направления, които обаче нямат обединени, общи национални приоритети, които да намерят отражение във всяко едно от направленията по теми и досиета.
Тук стана дума много подробно за доброто сътрудничество между парламента и изпълнителната власт по изпълнението на темите и досиетата по работата с Европейския съюз. Да, разглеждаха се всички тези материали в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Да, дадохме някои становища по тях, но заедно с това има някои въпроси. Само преди два дни ние с Вас за пореден път разглеждахме промени в Закона за горите и никой, никой не спомена, че едновременно тече процес за платформа – европейски документ за съответствие на законодателния процес, тоест правно обвързващо споразумение за горите в Европа.
Нито веднъж не беше споменато, че България участва в този процес, че България има ангажименти към този процес, че България би трябвало да следва общи европейски цели, ако ги припознава. Не, ние работим на парче. Ние отказваме да приемем, че работата на парламента днес е част от националните приоритети, които трябва да се защитават и в Европейския съюз, и на национално ниво. Те не са различни – те са едни и същи. Те трябва да се допълват, но ние не го правим, и това е смущаващото в този доклад.
Смущаващо е, че има изброени досиета и позиции, но те не са обвързани с национална стратегия, с национални приоритети и работа на националните институти в една и съща посока. България говори, че за нас е приоритет общата селскостопанска политика. България говори, че за нас е приоритет зелената икономика. Ние приемаме целите на Европейския съюз, но България в този доклад съобщава, че няма да приеме, че е против приемането на 30% зелени плащания на фермерите в страната. Защо?! Може би защото имаме някаква национална политика и приоритет, който ни пречи? Не, просто нямаме национални цели и докато нямаме национални приоритети, трудно ще се справим с преговорите по отделните теми и досиета.
Надявам се, че в бъдещия доклад за Датското председателство на първо място вместо констатации, че по-добре се ориентираме в националните си приоритети, ще бъдат дефинирани истинските национални приоритети – това, с което завършихте и Вие, господин премиер, Вашето изказване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Госпожо Плугчиева, заповядайте за изказване.
Меглена Плугчиева-Александрова (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Докладът, който днес трябва да обсъждаме, е един от най-важните документи, с които се занимава българският парламент. Обсъждат се де факто решенията, приоритетите на Европейския съюз през последните шест месеца и начинът, по който тези приоритети рефлектират в националните интереси и националните приоритети не само на теория, не само на хартия, но и как те се въвеждат и материализират в реални действия и мерки.
В случая мисля, че днес, първо, господин министър-председател, освен Вас, тук трябваше да бъдат и всички останали секторни министри, особено когато става дума за фундаментални политики като кохезионна политика, селскостопанска политика, политика по рибарство, особено важна финансова политика на Евросъюза в условия на тежка финансова криза и да има възможност по доклада да се направи истински дебат.
За съжаление, в продължение на казаното от колежката Михайлова, имам също въпроси, които искам да задам от името на нашата парламентарна група, но започвайки, преди въпросите, с един общ коментар за Полското председателство.
Всички, и то не от куртоазия, сме обединени около общото мнение, че Полското председателство беше едно изключително не само динамично, но силно председателство, и още повече предимството в случая е, че това председателство беше на една не само нова страна членка, но страна с образцови икономически показатели, стабилна финансова политика и една от малкото страни, които въпреки кризата в последните две години и половина показва икономически растеж, ниски нива на безработица и може да се нарече пример в Европейския съюз. Точно тази страна имаше основанието не само да води формално председателството на Евросъюза, но имаше и моралните, и съответно реални фактически аргументи да води Европейския съюз в този тежък период.
Трябва да бъдем благодарни на Полското председателство и за нещо изключително важно. В периода на тежката финансова криза на Еврозоната, когато страните – членки на Еврозоната, обърнаха своето внимание единствено навътре към себе си и оставиха в голяма степен в изолация страните извън Еврозоната, точно Полша беше страната, която обърна внимание, че ако искаме да имаме наистина Европа – силна Европа с координирани действия, акции и позиции, то трябва да имаме наистина приобщаване и на страните – нечленки на Еврозоната. Съответно точно Полша беше тази, полският министър-председател и полският външен министър, които отстояваха позицията и в подготовката на фискалния пакт, към който и България се присъединява, страните, извън Еврозоната да имат правото на активно не само присъствие, но и участие в заседанията на страните – членки на Еврозоната, и да имат своята позиция, своето активно участие и принос към дебата и към вземане на решенията.
Основните приоритети на Полското председателство бяха именно в посока мерки за растеж, съответно сигурност на Европейския съюз и трябваше да се потърси възможност тези основни моменти, които бяха жалони в политиката на Полското председателство, да видим как рефлектират и се отразяват в българските национални интереси, доколко ние приемаме, какво приемаме от действията на Европейския съюз, къде имаме различия и ако имаме различия, какви са те и как ги обосноваваме.
Основните моменти, отразени в доклада, са свързани със следващата многогодишна финансова рамка, новата кохезионна политика след 2013 г., реформата на общата селскостопанска политика след 2013 г., присъединяването към Шенген, за което изобщо не стана дума в досегашния дебат, общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, законодателни предложения на Европейската комисия за подобряване на координацията на икономическите политики и европейския семестър, и последният пункт, който е предвиден и се коментира в доклада, е разширяването на Европейския съюз. По тези отделни теми в доклада се очаква да проличи и да стане ясна позицията на България, не само като позиция, но и конкретни политики, мерки и действия, които правителството е приложило за реализиране на съответните политики в страната в последните шест месеца.
Ще си позволя да кажа по няколко думи по отделните точки, като по многогодишната финансова рамка ще кажа, че за съжаление обсъждането в парламента за финансовото присъствие на България в следващия период 2014-2020 г. закъсня и за съжаление нямаше ясна и точна формулировка каква финансова рамка очакваме за България и как ще бъде структурирана тя.
По темата „Финансова политика” трябва да направим до момента комплимент на правителството, че се съобразява с позицията на парламента, а тя е обща консолидирана позиция – че когато става дума за финансовите политики на Евросъюза, ние сме единодушни, че по отношение на данъчната политика и онова, което се очаква – да се върви в посока на консолидирана данъчна основа и данъчна политика, България в момента запазва своя национален интерес, а именно – в резерви към въвеждане на обща корпоративна данъчна политика за страните членки. Този въпрос обаче иска отговор или продължаване на дебата – по какъв начин тези наши резерви ще бъдат защитавани и съответно с кои други страни от Евросъюза ние ще направим алианс и ще успеем да защитим позицията на България като страна, която е в растеж, която има да догонва, която има да наваксва в икономическото си и социално развитие и има нужда да запазва ниска данъчна политика, важна за развитие на българската икономика и съответно за приобщаването и привличането на чужди инвеститори.
По този въпрос дебатът не е приключил. Това е дебат с продължение. На това място би трябвало финансовият министър на България, който многократно беше канен в тази зала, да се яви и да даде своите аргументи и позицията на правителството как ще продължи дебатът по темата.
По новата кохезионна политика. Всички сме на позицията, че кохезионната политика на Европейския съюз е един от най-важните инструменти, особено за страни като България, която има нужда да продължи изграждането на инфраструктура. Необходимо е да имаме достатъчно защитена финансова част или обезпечена кохезионна политика с достатъчно средства. Тук обаче възниква въпросът защо досега, с досегашните средства на кохезионната политика, по Кохезионния фонд ние не успяваме да се справим достатъчно добре и защо буксуваме в изпълнението на проекти, които са по Кохезионния фонд? На този въпрос за съжаление също не се дава категоричен отговор. Трябва да имаме гаранции, че ще използваме всички средства по Кохезионния фонд до края на този програмен период, които са предвидени, за да можем да дадем съответните послания към Европейския съюз, че се борим за следващия период за кохезионна политика и финансови средства, защото имаме опит и капацитет да изпълняваме тези проекти.
Тук споделям изразеното мнение на госпожа Михайлова и очаквам отговор на този въпрос – защо имаме резерви към инструмента, съответно за свързване, който се предлага от Европейската комисия? Ние сме против прехвърлянето или ползването на 5% от кохезионната политика. Трябва да имаме някакви аргументи. Не ми се ще да вярвам, че нямаме готовност с проекти, че нямаме позиция по цялостното ни включване в европейската транспортна и енергийна мрежа. Ако това е аргументът, той наистина е неубедителен. Трябва да се вземат необходимите мерки час по-скоро да наваксаме и да подготвим конкретни проекти, за да можем да се интегрираме в цялостната европейска инфраструктурна мрежа.
Следващият въпрос е свързан с общата селскостопанска политика (сигнал за изтичане на времето). Както е подготвена, тя не дава отговор на един от основните въпроси – ще успеем ли да се преборим за постигане на 100% директни плащания (сигнал за изтичане на времето), за да се изравним със страните членки, или не? Едва тогава за следващия програмен период да имаме равен старт.
Остават неизяснени въпросите за генномодифицираните организми, които стоят тук, в доклада. Няма отговор каква е позицията на България, а има развитие по темата. По млечния сектор...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Плугчиева, пресрочихте времето. Два пъти Ви беше подаден звуков сигнал.
Меглена Плугчиева-Александрова: Приключвам, госпожо председател.
И един много важен въпрос – очакваме да видим за Датското председателство конкретно формулирани, ясни приоритети и политики, които да произтичат от зададените от Брюксел, но да имат своя рефлект в България и най-вече в посока на икономически растеж и създаване на работни места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Синята коалиция – господин Агов.
Асен Агов (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председателю, уважаеми народни представители! Критиките на Полското председателство във Варшава казват, че Полското председателство всъщност е било Германско председателство на Европейския съюз. Техните аргументи са следните: че по време на Полското председателство Германия прокара решения и действия на Европейския съюз, които бяха изцяло в рамките на националните интереси и цели на Германия. Това е мнението на критиците в Полша.
Онези обаче, които ценят Полското председателство, няма как да не отбележат, че в крайна степен Полша помогна на България, когато в тежък момент на договор, който продължава да поражда съмнение – това е „финансовият компакт”, както го наричат на жаргона в Брюксел, сякаш не беше предвидено място за страните, които предстои да се присъединят към еврото заради своя европейски договор, каквито са България, Полша, каквито са още няколко страни в Централна и Източна Европа, които щяха да бъдат изолирани от процеса на вземане на решения. От тази гледна точка не можем да не благодарим на Полското председателство именно за тази поддръжка и да не ценим усилията, които бяха направени както от София, така и от Варшава, за да може този въпрос да бъде решен в полза на страните, които предстои да се присъединят към еврото.
Откроявам този въпрос, защото връщайки се към финансовия компакт или към договора, у нас в Синята коалиция остава впечатлението, че отчитането на всяко 6-месечно председателство се превръща все повече в ритуал, а не в повод за истински дебат. Съдейки по шума в тази зала, който прилича на шум в ученическо междучасие, този ритуал даже не е много интересен за всички ни. Има опасност обаче това да се превърне и в политически ритуал.
Тук вече идва въпросът за онова, което беше поставено тук от госпожа Искра Михайлова – кои национални политики сме готови да фиксираме на базата на национално съгласие, за да сме наясно каква Европа искаме – искаме ли Европа на ритуалите на председателствата или искаме Европа, която поражда много сериозни дебати както в националните парламенти, така и в европейските институции като Европейския парламент и Европейската комисия, за това каква сигурност имаме в Европа, колко можем да разчитаме на своите партньори в Европа за собствената си сигурност и така нататък, и така нататък?
И като казвам „собствената си сигурност”, когато шеговито поляците казват, че Полското председателство е било Германско председателство, аз искам да запитам: колко ни помага Германия, когато става въпрос за нашата национална и енергийна сигурност? Колко ни помага Германия?! Ние в Синята коалиция сме на мнение, че по този въпрос предстои много сериозен дебат между българското и германското правителство.
Ако Германия се отказва от ядрената енергетика, ние можем ли да се откажем от ядрената енергетика? Ако германските компании са с 30 или 40 процента собственост на „Газпром”, ние можем ли да разчитаме на Германия, когато искаме да диверсифицираме доставките на газ за България? Когато казваме, че искаме да изградим „Набуко”, какво прави проектът „Южен поток” и какво е мнението на Германия по този въпрос? Това са все въпроси, които според мен няма как да бъдат решени в рамките на тези ритуални председателства, ако тук, в нашия парламент, не седнем и не изработим ясна верига от национални цели не само онези, за които госпожа Искра Михайлова така добре говори, но и за стратегическите цели, целите на сигурността на всеки един българин.
Има и още един въпрос, по който сякаш нямаме мнение – какво правим с членството на един много голям и много бързо развиващ се наш съсед, каквато е Турция? Казваме принципно и мъгляво – ние сме за разширяване на Европейския съюз. Казваме, че ще бъдем сред първите, които ще ратифицираме договора с Хърватия. Аз и моята коалиция ще подкрепим това действие. Какво правим обаче с Турция, как решаваме този въпрос? Или чакаме отново Германия да реши този въпрос, за да знаем ние какво да правим?!
Всичките тези проблеми възникват и ако не искаме, благодарение на новия финансов компакт, председателствата – тези 6-месечни председателства, все повече и повече да затихват като необходим и скучен ритуал, водещ до бръмчащ шум в пленарната зала. Тогава, господин министър-председателю, ние трябва да седнем и наистина да помислим какви национални цели си поставяме, кои служат на българската сигурност и на сигурността на всеки български гражданин и кои – не? Кои са нашите реални партньори, които могат да ни помогнат в тази сигурност? Да ги посочим и да седнем да разговаряме с тях, да видим можем ли да постигнем общи действия? Това са размисли, които възникват в Синята коалиция по повод на Полското председателство.
Синята коалиция не може да скрие тревогата си от това, което се случва в Европа. Няма съмнение, че много хора, много от избирателите на Синята коалиция бяха сред водачите на обществото, когато България се стремеше да се присъедини към Европа. Същите тези избиратели обаче, същите тези хора днес изпитват съмнение дали България да влезе в еврото, или да не влезе в еврото при тази криза? Дали, когато гледаме примера на Гърция – това е най-добрият пример за нас на сходна страна от Европейския съюз, тези тревоги на нашите избиратели няма как да не бъдат споделени в тази зала.
Споделям критиките в доклада към недостатъците и завършвам със следното: нека докладът за Датското председателство, което ще бъде вероятно през юли, в края на лятната сесия на този парламент, да стане повод наистина за основата на национално съгласие за националните цели, за стратегията на България в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Агов.
От Парламентарната група на „Атака” няма да има изявление.
От името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, думата иска господин Ивайло Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да засегна въпрос, който смятам, че е много важен. Не е свързан с непосредственото бъдеще на страната, но в момента от действията на страната ни в Европейския съюз зависи по какъв начин страната ни ще получава средства до 2020 г. – това е въпросът, свързан с финансовата рамка или бюджета на Европейския съюз за периода от 2014 до 2020 г.
Правителството има позиция. Парламентът е потвърдил тази позиция на съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по бюджет и финанси. Имаме национална позиция. Това, с което искам специално да се обърна към Вас и особено към Вас, господин министър-председател, е да не приемаме тази позиция за даденост, която не се променя.
Ще се опитам да Ви дам няколко аргумента защо ние не приемаме позицията, от която можем да спечелим, по няколко от въпросите. Не е късно, тепърва започват преговорите, тепърва има възможност страните да си изразят и развият позициите по няколко от проблемите.
Искам да се спра на три проблема: размерът на европейския бюджет; собствените приходи на европейския бюджет и някои нови инструменти, които европейският бюджет предвижда и за които ние трябва да сме готови в началото на 2014 г.
Първо по размера. Българската позиция за размера е, че ние сме доволни. Имало 5% увеличаване на европейския бюджет за следващите години, което България я устройва.
Уважаеми колеги, бюджетът на Европейския съюз се намалява с 20% в сравнение с преди 15 години по отношение на брутния национален доход на страните членки. Ако в средата на 90-те години той е бил 1,18%, предложението на комисията е да падне до 0,94%. Нещо повече, има 9 страни членки, и то не които и да са, а страни, които са нетни донори в Европейския съюз, които подписаха писмо, с което искат допълнително референтно намаляване с още, казват, около 100 млрд. евро допълнително. Това означава, че европейският бюджет в края на 2020 г. ще върши много по-малко работа отколкото е вършил преди 15 години.
Ние сме страна – получател, бенефициент – страна, в която европейските средства, ако се използват изцяло, са над 5% от брутния вътрешен продукт. Няма друга страна в Европа с толкова голям процент финансиране в националния бюджет. На тези факти ние казваме – съгласни сме с практическото намаляване на европейския бюджет. Знам, че има силен натиск това да се случи, но не мога да си обясня защо още в началото България не каже, че този бюджет, така както е предложен, не е амбициозен и няма да позволи на страните да постигнат това, което си е поставила Европа в „Европа 2020” – това, което казва и Европейският парламент, това, което го казахме в доклад през юли месец.
Изключително важно е в размера на бюджета да се обсъждат и конкретните цели, които трябва да се постигнат. С нашата позиция, приемайки това, което прави комисията, ние тръгваме от ниска стартова позиция на преговорите. Нагоре няма да върви, ще върви надолу. Учудвам се, че България не е между страните членки, които да настояват европейският бюджет да отговаря, така както е правила досега, на политическите амбиции на Европейския съюз. Ние казваме – съгласни сме!
Второ – собствените приходи. В момента собствените приходи на Европейския съюз – това са основно митнически такси, са около 20% от неговия бюджет. Всеки един лев или да кажем 8 от 10 евра в европейския бюджет са национални контрибуции, включително от българския бюджет. Това означава, че всички парламенти, така както българският всяка година, гледайки разходите и съкращавайки разходите за образование, здравеопазване, им боде очите разходите за европейския бюджет. Какво правят? Казват в Германия, в Холандия, в Швеция – да съкратим тогава плащанията в европейския бюджет. Европейската комисия се опитва да промени това нещо, както е в договорите. Собствените приходи трябва да имат преимущество, да не кажем и изцяло да бъдат основани на собствени приходи. Комисията предлага два елемента: данъкът върху финансовите транзакции и част от данъка добавена стойност да влиза директно в европейския бюджет. България е против. Защо? Не чух нито един аргумент. Данъкът върху финансовите транзакции няма да засегне българските граждани и българските банки. Той е основно за страни, в които има финансови пазари, развити финансови пазари, какъвто в България за добро или за лошо няма. Облагат се сделки с акции и сделки с деривативи. Кажете ми колко са тези сделки в България? В същото време европейският бюджет очаква 57 млрд. евро приходи от него. Голямата част от този данък ще отиде в страните членки. Десни правителства в Европа го въвеждат. Във Франция се въвежда, германската канцлерка настоява за неговото въвеждане. Не е вярна позицията, че трябва да се въведе в цяла Европа, за да се съгласи и България. Той нас не ни засяга. Ние обаче имаме интерес, защото той пълни европейския бюджет. Същият този бюджет, в който Вашите колеги в националните парламенти казват: „Не, ограничете плащанията!”
По-нататък – данъкът върху добавената стойност. Това, което предлага комисията, е данък добавена стойност само върху стоките, които се облагат в цяла Европа, да се броят за европейски приходи, да влизат директно в Европа. Естествено, че това не е допълнителен данък. Това означава, че тези 460 милиона, които плащаме в момента, ще бъдат по-малко. Това означава, че ако част от приходите от ДДС влязат в европейския бюджет, държавата ще внася по-малка субсидия. Това предложение е неутрално към националните бюджети. И ние като страна, която потребяваме европейски фондове, и която иска да потребява повече, казваме: „Не, не искаме това нещо”. Защо? Аз разбирам, без да подкрепям позицията против хармонизацията на данъчната основа на българското правителство, но тук не се говори за подобна хармонизация. Тук се говори, че част от приходите вместо да стават национални, вместо да минат през бюджета на господин Дянков и да отидат в Европейския съюз, отиват директно в Европейския съюз, после ние ги получаваме обратно, не някой друг. Ние обаче сме против. Защо – не зная.
Третото нещо, искам само един елемент да спомена, много промени ще има, тепърва се надявам да говорим по тях, свързани с нови елементи. Новият Инструмент за свързване на Европа, така нареченият Кънектинг Юръп, не знам на български какъв ще е преводът, не смея да го преведа аз, за да не объркам терминологията.
Това са 50 млрд. евро, които ще бъдат насочени в инфраструктура. Обаче забележете, каква инфраструктура: жп инфраструктура – 32 милиарда, 9 милиарда – информационни и телекомуникационни технологии, 9 милиарда – енергийна инфраструктура! И тук става въпрос за трансевропейски проекти, което значи, че с тези средства ние не можем да направим примерно магистрала „Хемус” от Търново до Варна, защото това не е трансевропейски проект. Но ние трябва да участваме, защото 50 милиарда са нищо и ние там ще се конкурираме с проекти от цяла Европа. Те не са, както досега върви европейският бюджет, дадени за страните членки, нарочени и: „Използвайте колкото можете!”. Ние ще се конкурираме с холандски, немски, шведски, испански и френски проекти.
На 1 януари 2014 г. България трябва да има такива проекти. Апропо те не стават за пътна инфраструктура. Транспортните са само за железопътна и за мултимодални терминали.
Къде са нашите големи железопътни проекти, които ние на 1 януари 2014 г. ще сложим на масата? Къде са нашите енергийни проекти, които ще сложим на масата? Виждате от колко време имаме нужда да се борим за връзките със съседните страни, вече трета година - какви ли не отчуждавания, обяснения, оправдания.
Ако нямаме готови проекти в началото на 2014 г., парите ще свършат. Ние само ще гледаме как минава този инструмент покрай нас. Ето за такива неща България трябва да се подготви.
Искам да се обърна към Вас, като един от двамата докладчици по финансовата рамка в Европейския парламент. Аз се срещам с парламентите на всички страни членки. Има много неща, които трябва да се обсъдят, но аз съм български евродепутат и мен ме боли за проблемите в България. Нека заедно да направим така, че да използваме това, от което имаме нужда! В противен случай, ние пишем един чиновнически много верни изречения, в които няма никаква политика!
И още нещо ще кажа. Виждам, че господин Дончев си тръгва! Чета, че има министерско решение между него и финансовия министър да се сподели отговорността по финансовата рамка. Ама, уважаеми госпожи и господа, този проблем се обсъжда на Съвет по общи въпроси – на европейските и на външните министри! Кой е този, който отива в Европа и отстоява нашите позиция? След това ще отиде на Европейски съвет, където участва господин Борисов, но преди това голяма част от решенията ще се вземат на Съвет по общи въпроси. От Датското председателство само през февруари месец няма да има такава тема. Шест съвета обсъждат финансовата рамка с всичките й подробности.
На Съвета по европейски въпроси, България е представена или от външния министър или от посланика. Нито единият, нито другият са упълномощени от Министерския съвет да отговарят за тези преговори.
Затова си мисля, че това нещо и организацията трябва да се променят. Финансовите министри досега не са приемали европейски бюджет. И това не е случайно – Европейският съюз щеше да свърши досега.
Европейският бюджет се подготвя на Съвет на външните министри и се утвърждава на Съвета на държавните и правителствените ръководители. Защото Европейският съюз има политически смисъл, не финансов. Финансовият смисъл е да си гледаме разходите от бюджета и да казваме: „Ще отрежем тези разходи, защо пък да не ги отрежем!” България няма интерес от това.
Затова се обръщам към Вас, като сънародници и като колеги. Нека да работим заедно, имаме уникална възможност да влияем върху тези процеси! Не като си мълчим и не като слушаме какво казва някоя друга държава, а като имаме ясна позиция, която да отстояваме. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Много неща могат да се кажат и за селскостопанската и кохезионната политика, но понеже госпожа председателката ми напомня, че времето свърши, аз Ви благодаря за времето. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря и аз.
От името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа – господин Метин Казак.
МЕТИН КАЗАК (член на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също изслушах с интерес и прочетох доклада за изпълнението на националните приоритети на България по време на Полското председателство и предстоящите ни приоритети и действия по време на Датското председателство.
Съгласен съм с оценката, че Полското председателство беше доста активно, динамично, амбициозно. Очертава се и Датското председателство да бъде динамично. Неслучайно то е продължение на една тенденция, която поради обстоятелството, че Европа е обхваната от такава всеобхватна и незапомнена от дълго време икономическа и финансова криза, отговорността и на комисията, и на Съвета, и на Европейския парламент, и на всички държави членки за намиране на работещи решения и за излизане от тази криза, налага предприемането на активни и спешни мерки.
Като член на Европейския парламент, и по-специално работещ в Комисията по международна търговия, се опитах да видя в този доклад приоритети, свързани с наша активна позиция в тази област, но не намерих такава. Естествено, в него се говори за устойчив растеж, за динамичен растеж, за насърчаване на мерки, които благоприятстват отварянето на възможностите на България към света.
Но, уважаеми дами и господа народни представители, един от ключовите лостове, чрез който може да се постигне този растеж, е международната търговия – отварянето на пазари на трети страни за българските стоки. А тук, в този доклад липсва какъвто и да е текст, каквото и да е позоваване дори на приоритет на Датското председателство, а именно една по-интензивна търговия, разкриването на възможност, чрез споразуменията за свободна търговия, държави членки да създават работни места.
Създаването на работни места е част от приоритета, който и Датското председателство е споменало в своя доклад за една по-динамична Европа.
България няма позиция, България приема безропотно позицията на големите страни членки, като Германия, като Франция и се присъединява към тях, без да има своя ясна позиция. Ето сега предстои Европейската комисия да започне преговори за сключване на всеобхватни, задълбочени споразумения за свободна търговия със сраните в преход от Южното Средиземноморие, като Мароко, Египет, Йордания. Къде е България? Ние имаме там традиционни дългогодишни пазари и икономическо-търговски контакти. Наша позиция липсва. Това е първото.
Второто, което ми направи впечатление. Естествено, че говорим за зелена Европа, говорим за приоритети за развитието на зелените технологии. България също декларира готовност и желание да развива зелените технологии, да развива алтернативните източници на енергия.
Но какво става на практика? В България чрез законови и подзаконови актове се възпрепятства развитието на алтернативните източници на енергия. Създават се предпоставки инвеститори, които искат да инвестират и които да постигнат целите на Европа за намаляване на емисиите с 20% – това нещо да не става на практика.
И третото, на което бих искал да обърна внимание, то беше споменато и от господин Агов – нашата позиция по въпроса за разширяването на Европейския съюз. Естествено, ние имаме изключително голям интерес процесът на разширяване на продължи, защото той създава предпоставки за стабилност, за предвидимост, за устойчиво развитие на страните, по специално на Западните Балкани.
Уважаеми дами и господа, тук ние трябва да имаме принципна позиция. Каквито са били критериите за приемането на държави като България, като Румъния, тоест стриктно спазване на критериите от Копенхаген, такива трябва да бъдат критериите към останалите страни членки. Всяко поставяне на допълнителни критерии, които не са в преговорната рамка, само създава един опасен прецедент. Ето ние самите страдаме от това. Самият факт, че държава като Холандия поставя критерии за нашето членство за присъединяване към Шенгенското пространство, които нямат нищо общо с техническите критерии, конкретните критерии за присъединяване към това Шенгенско пространство – виждате до какво води. Така че в този смисъл ние трябва да имаме принципна позиция.
Накрая бих искал още един път да призова Министерския съвет, всички наши министри и целия екип, който работи в Брюксел, да има по-активна позиция, да не се прикрепя сляпо към това, което се решава в кабинетите на Германия, на Франция, от големите страни членки, а да има ясна, принципна позиция по всички теми, по всички раздели. Да няма такива тематични коалиции, както виждам тук, по конкретни раздели – тематична коалиция с тази или онази страна, която в един или друг случай би могла да ни изиграе лоша шега. Ние трябва да имаме принципна позиция, трябва да имаме показатели, които измерват постигнатите цели, а това за съжаление все още не е постигнато.
Искам да кажа, че с подкрепата за Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета, ние като евродепутати ще продължим да отстояваме позицията, че и гласът на европейските граждани трябва да бъде по-ясен и по-отчетлив, когато се вземат решения, които засягат всички граждани на Европейския съюз.
Тук, разбира се, очакваме и сме с протегната ръка и към българското правителство за постигане на синхрон в тези усилия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Казак.
Други членове на Европейския парламент, от парламентарни групи, които не са взели отношение? Не присъстват.
Министър-председателят желае ли да вземе отношение? Не.
Съгласно припомненото решение за процедурните правила, докладът приключва без приемането на решение.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Новопостъпили питания за периода 3-9 февруари 2012 г.
Постъпило е питане от народните представители Петър Владимиров Димитров и Пламен Василев Орешарски към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно позиционирането на българската икономика спрямо началото на кризата. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 февруари 2012 г.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Кирчо Димитров;
- от министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков на въпрос от народния представител Кирчо Димитров;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на правосъдието Диана Ковачева на въпрос от народния представител Любомир Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Любомир Иванов;
- от министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Йордан Бакалов;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Цветан Костов;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Цветан Костов;
- от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Димо Гяуров;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народните представители Спас Панчев и Евгений Желев – общ въпрос;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народните представители Петър Димитров и Пламен Орешарски;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Яне Янев.
Преминаваме към отговорите на въпроси и питания.
Започваме с питането на народните представители Иван Костов и Мартин Димитров относно намеренията на правителството да реализира в политиката си координация по въпросите на данъчното облагане. Питането е към министър-председателя на Република България Бойко Борисов.
Господин Костов, имате възможност да развиете питането си.
Иван Костов (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, колеги народни представители! Преди малко бяхте поздравен за това, че реализирате политиката на Народното събрание да не се ангажирате с каквито и да било задължения за уеднаквяване на данъчната политика на страната. Само че Вие сте подкрепили следния текст в Декларацията на членове на Европейския съвет от 30 януари, цитирам: „Утвърждавайки решимостта си да дадем особен приоритет на бързото разглеждане на предложенията с най-голям потенциал да осигурят растеж, призоваваме за – пропускам другите точки – напредък в структурираните дискусии относно координацията по въпросите в областта на данъчното облагане”.
Във връзка с това Ви питаме защо сте се съгласили с горепосочения ангажимент, при положение че Народното събрание с Решение от 27 януари 2012 г. Ви задължи да не поемате, цитирам: „Ангажименти за хармонизиране на данъчната й политика с договарящите се страни”.
Второ, как ще реализирате политически – това е най-важният въпрос, волята на Народното събрание и поетото задължение, след като те си противоречат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожа Плугчиева, господин Калфин, ето ги, министрите са тук, така че можете да им зададете въпроси. По Ваше желание ги извиках.
Уважаеми господин Костов и господин Димитров! Посоченият от Вас текст в декларацията на членовете на Европейския съвет от 30 януари 2012 г. относно напредък в структурираните дискусии, относно координацията по въпросите в областта на данъчното облагане, е резултат на преговори между страни членки. Той бе приет като окончателен, въпреки че някои от партньорите ни настояваха за по-ангажиращ текст относно данъчната политика.
Категорично искам да заявя, че в разговорите на неформалната среща на Европейския съвет на 30 януари следвах волята на Народното събрание, изразена в решението от 27 януари 2012 г. – Република България да не поема ангажименти за хармонизиране на данъчната политика.
Уважаеми господа депутати, искам да обърна внимание на факта, че координацията на политиките от националната компетентност е основен инструмент за сътрудничество между страните – членки на Европейския съюз. В този смисъл координацията по въпросите в областта на данъчното облагане не предполага хармонизиране на данъчната политика. Координацията по въпросите в областта на данъчното облагане цели съвместно решаване на проблемите с данъчни измами и вредни практики, а не уеднаквяване на ставки. Да, за данъчни измами и вредни практики – не, за уеднаквяване на ставките. Вероятно сте пропуснали да забележите, че декларацията призовава за напредък в структурираните дискусии относно координацията по въпросите в областта на данъчното облагане и предотвратяването на данъчни измами и вредни практики в контекста на Пакта „Евро плюс”.
Уточнявам отново също, че Пактът „Евро плюс”, към който България се е присъединила, изрично е записано следното: „Прякото данъчно облагане остава национален прерогатив. Прагматичната координация на данъчните политики е необходим елемент на една по-солидна координация на икономическите политики в Еврозоната, която да подпомага фискалната консолидация и икономически растеж. В този контекст държавите членки се ангажират да започнат структуриран диалог по въпросите на данъчната политика с цел обмен на добри практики, избягване на вредни практики, както и предложения за борба с данъчните измами и избягването на данъци”.
Уверявам Ви, че правителството ще продължи твърдо да отстоява позицията, че България по никакъв начин няма да подкрепи и да участва в договорености, които предполагат хармонизиране на данъчните ставки. Напомням също, че каквато и да била данъчна хармонизация на непреките данъци не може да бъде осъществена без постигане на единодушие от държавите – членки на Европейския съюз, докато преките данъци остават изцяло от национална компетентност.
Още веднъж казвам, това казах и на колегите в Европейския съвет: „България няма да подпише подобен документ, ако там има подобен текст”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса, господин Костов.
Иван Костов (СК): Уважаеми господин министър-председател, това е едно от възможните тълкувания на този запис. Аз се боя, че германската страна, която стои в основата на текста, дава друго тълкувание, например: тази част, която аз цитирам относно координацията по въпросите в областта на данъчното облагане, се отнася действително за данъчното облагане и затова е добавен текстът „и предотвратяване на данъчни измами”, което е друг ангажимент. Аз по отношение на него не питам, сигурен съм, че има специален текст по отношение на данъчните измами и тук нямаме противоречия. Въпросът е, че този текст за данъчното облагане е част от германския натиск да се хармонизира данъчното облагане и аргументът е горе – в началото на цитата: „Особен приоритет за бързо разглеждане на предложенията с най-голям потенциал да осигурят растеж”. Осигурява растеж, според германската концепция, федерализацията на Европейския съюз, централизацията на Европейския съюз, която преминава през хармонизиране на данъчното облагане. Това е смисълът на текста и ако искате да продължим тази дискусия, имайте предвид, че скоро Германия ще се върне на тази теза и ще поиска отново сближаване на позициите именно по този въпрос.
Ето защо аз питам: защо Вие като шведския министър-председател не заявихте особено мнение точно по тази част? Защо не се разграничихте специално по тази част, а приехте да я тълкувате по свой начин – изгоден за България. Аз признавам, че има такова изгодно тълкувание, но пак Ви казвам, възможно е и друго. Това от една страна.
Второ, искам да изразя удовлетвореност от това, че на вербално ниво Вие потвърждавате волята, ако се сблъскат тези две тези, Вие да реализирате волята на Народното събрание. Това е по-важно, но самото българско Народно събрание ще бъде изложено скоро на допълнителен натиск, защото Европа ще трябва да решава огромния проблем с дълговете на отделни страни членки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов, господин Димитров, в частност искам да се обърна и към господин Калфин! Именно българският парламент, политиката и съществуването на политическите партии е именно за това – да се водят дебати, да се водят спорове, да бъдем категорично „за”, „против”, антагонистично настроени едни към други – това е политиката. Народът не би приел друга политика. Ние сме живели във време, когато имахме една партия, една опозиционна или приятелска тогава – Отечествен фронт, БЗНС, и знаем какъв е резултатът.
Именно по подобни теми – те са четири-пет може би в съвременната ни история, би могло да се направи така, че българският парламент не само да бъде и защита на националния интерес, а той всъщност е последната и най-важна инстанция и дава възможност да отстоим всяка една изгодна за България позиция. Това вече се проигра от Чехия и от Холандия. По тази тема, въпреки огромния натиск, аз бих казал, че повече Франция е държавата, която работи в тази посока за уеднаквяване на данъците в Европейския съюз.
Аз не заложих това особено мнение, защото в изказването си казах: „Господа, българският парламент е взел решение, дал ми е това право и ние просто няма да подпишем документа”. Да се знае! Дали ще има особено мнение или не, в своето изказване аз категорично на колегите съм заявил: „Ние няма да подпишем този документ под какъвто и да е натиск, защото това е единственото, което ни дава някакво конкурентно предимство в момента”. Това, че съм го заявил по този начин, това, че днес го заявяваме пак и това, че в края на краищата аз ще отида да подпиша този договор с мандата от Вас, а тази точка Вие не сте ми дали правото да я подпиша, за което Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Костов.
Иван Костов (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, аз се радвам, че Вие вече в практиката на отстояване на българския интерес да не се допуска хармонизиране на данъчното ни облагане разбрахте и приехте тезата, с която аз излязох пред Народното събрание в самото начало, когато се постави на дебат подписването на Договора за стабилност. Тогава казах, че е добре правителството да влезе, да поиска мандат, в рамките на този мандат да води преговорите и да каже, че няма да излезе от този мандат. Вие виждате, че това нещо работи в международната политика, убеждавате се в неговата ефикасност и това е част от начина на защита на българския национален интерес, който трябваше да се отстоява от всяко правителство.
Аз искам да напомня на всички народни представители следните две тези. Първата е, че в първоначалния проект на мандата за подписване на Договора за стабилност този текст отсъстваше. Специално този текст, в който се задължавате да не поемате ангажименти, беше внесен, беше вкаран в общото решение по предложение на Синята коалиция. В този смисъл ние сме били ефикасни като политическа формация, като коалиция да помогнем на страната си да бъде защитен интересът.
От друга страна, по отношение на интересите на Германия аз мисля, че това, което Ви предстои да направите и мисля, че ще го направите в следващите дни, седмици или месеци, ако действително отстоявате интересите на страната, е да разграничите България от плътното следване на канцлера Меркел по които и да е европейски въпроси. Защото има европейски решения, които са безспорно в полза на Германия и които са категорично във вреда на България, просто защото нивото на икономическо развитие, нивото на конкурентоспособност на икономиките е изключително различно и това сляпо следване или близко следване на поведението на канцлера Меркел ще донесе големи неприятности в защитата на българския национален интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към отговорите на Томислав Дончев – министър по управлението на средствата от Европейския съюз.
Той ще отговори първо на въпрос от народния представител Михаил Миков относно неизплатени средства по проект на програма САПАРД, изпълнен от община Брегово, Видинска област.
Господин Миков, имате думата.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дончев, радвам се, че и господин Найденов е тук, защото той ми е отговарял по същата тема през месец март миналата година. Тогава завърши отговора с една обнадеждаваща фраза: „Ние не отказваме да го платим. Чакаме осигуряване на финансиране. Това е. Те са в правото си и ще получат парите си”. И оттогава досега – 11 месеца.
Става въпрос за ремонт и реконструкция на водоснабдителна система в гр. Брегово, Видинско – проект, стартирал през 2006 г., приключил 2008 г. и предаден на ВиК. Оттогава се ползва. От 2008 г. до миналата година има безкрайни преписки, включително върху измамливи сигнали, че ОЛАФ ги разследвал. ОЛАФ пише, че не ги разследва. Периодът на Калина Илиева също се включва в тази драма.
Сами разбирате, че за една община като Брегово тези пари са страшно много. И когато вече изпълнителите започват да ги съдят, за да си получат парите, това създава пълно недоверие въобще в желанието за участие в използването на европейски средства по всякакви проекти. Защото общините, които попаднат в този дяволски механизъм, в един момент губят всякаква мотивация да участват в усвояването на европейски средства.
Господин министър, близо година след като съм питал колегата Ви Найденов по този въпрос, сега питам и Вас. Видях и едни други кореспонденции от Министерство на финансите – зам.-министъра, отговори от фонд „Земеделие”, които продължават да протакат работата.
Конкретният ми въпрос е: кога и от кого ще бъдат изплатени парите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви.
Заповядайте, министър Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков. В настоящата ситуация не съм убеден, че съм най-добрият адресат, доколкото към момента въпросът е, че става дума само и единствено за плащания от националния бюджет. Доколкото обаче първопричината за тази ситуация се намира в проект, финансиран от предприсъединителния инструмент САПАРД, аз ще Ви представя детайлен отговор. Противно на това, което правя обикновено, ще си позволя да го изчета, защото тук детайлите имат огромно значение.
Няма да преповтарям. Става дума за проект по САПАРД, изпълнен от община Брегово.
Информирам Ви, че съгласно чл. 4, ал. 2, буква „а” от секция „Б” към Анекса от Многогодишното финансово споразумение, в сила от 13 юли 2005 г., разходите за данъци, мита и такси, в това число и данък добавена стойност се считат за недопустим разход и не се финансират от програмата САПАРД. По тази причина и по силата на Постановление на Министерския съвет № 40 от 2005 г. за условията и реда за отпускане на временни безлихвени заеми на общините от централния бюджет за финансиране на разходи по одобрени проекти по САПАРД е предвиден механизъм за финансиране на разходите за ДДС на бенефициентите по програмата чрез отпускане на целеви безлихвени заеми със средства от централния бюджет.
На основание на същото Постановление на Министерския съвет № 40 Държавен фонд „Земеделие” сключва договори с общините по програма САПАРД, в които не се включва данък добавена стойност, тъй като същият е недопустим по програмата. Знаете добре, че окончателното плащане по проекта на община Брегово е извършено през 2011 г. Знаете и причината – поради водене на разследване по проекта във връзка с подадени сигнали за нередности. След произнасяне на компетентните органи за липса на нередности по проекта плащането е извършено със средства от бюджета на Държавен фонд „Земеделие”.
При обработката на подадената заявка за плащане от Държавен фонд „Земеделие” е взето предвид следното обстоятелство. За целите на изпълнението на упоменатия проект на община Брегово е отпуснат безлихвен заем по реда на същото постановление на Министерския съвет в общ размер на 1 млн. 84 хил. лв. Част от този заем в размер на над 180 хил. лв. е предназначена за покриване на разходи за данък добавена стойност от страна на общината. Макар и изплатена по силата на един и същи договор за безлихвен заем, изплатената по него сума представлява по своето естество два отделни заема, всеки от които възниква на отделно правно основание. По-голямата част в размер на 903 хил. лв. – за одобрени инвестиционни разходи, и сума от над 180 хил. лв. – във връзка с разходите за покриване на данък добавена стойност, всяка от които на различно основание от Постановление на Министерския съвет № 40. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Очевидно няма време да развия отговора в детайли.
Понастоящем липсва нормативна възможност общините да погасяват безлихвените заеми, съотносими към разходите за данък добавена стойност, със средства, които получават от Държавен фонд „Земеделие”. Проблемът не е свързан само с наличието на пари. Проблемът е и нормативен и се крие в същото Постановление на Министерския съвет № 40. Държавен фонд „Земеделие” вече е уведомил Министерството на финансите, както и Министерството на земеделието и храните за възникналия проблем, като се търси възможност за разрешаване на проблема, включително чрез изменение на въпросното постановление.
Аз лично се ангажирам да следя случая с цел преодоляване на всички нормативни и финансови пречки, за да може община Брегово да получи сумата, която й се полага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Господин Миков, заповядайте за реплика към отговора на министъра.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър! Не знам вече какво да правя. Явно ще трябва да питам министър-председателя или да пиша някакво писмо до Европейската комисия.
Цялата тази каша и тези разследвания, за които говорите, по тях аз имам пространна кореспонденция, са от периода на госпожа Калина Илиева. Сигурен съм, че този проблем не е само в община Брегово. Той забави значителен период, след това се излезе от този период и сега се оказа, че има проблем. Нали разбирате за тези малки общини какъв огромен проблем е половин милион лева?! Огромен проблем е!
Аз просто не мога да разбера. Питах преди година господин Найденов. Той каза: „Дължат се парите, ще стане работата”. Сега Вие ми отговаряте: „Ще видим, ще оправим постановлението”.
Вие разбирате ли, че по този начин тотално демотивирате бенефициентите да участват в тези програми и проекти?! Сигурен съм, че не става въпрос само за община Брегово, проследявайки преписката от Министерството на финансите.
Вашите междуминистерски и междуведомствени отношения водят до това, че в крайна сметка общините задлъжняват, фирмите-изпълнители започват да ги съдят. Кой ще плаща лихви, кой ще плаща разноски по дела? Каква държава сме, какво усвояване, какви пари, какви 5 лв.!? Става въпрос за половин милион лева.
Аз ще Ви задам следващ въпрос или не знам на кого вече да го задам: дали аналогичен казус има и в други общини, защото съм убеден, че има. Трябва да се решава този въпрос!
Задавам тези въпроси, най-търпеливо изчаквам да мине време и дано нещо да стане. С постановление ли, но трябва да седнат министрите и да се разберат. Това ще стане само във времето, в бъдещето, но дано да не мине пак година време, докато се реши.
Аз ще ги посъветвам да започнат регресни искове срещу фонд „Земеделие” и държавата. Ще видя, ще им потърся юристи, да започнат регресии срещу държавата, която ги е подлъгала да участват в някакви проекти, задлъжняват, искове се водят срещу тях, лихви, съдебни разноски – и това наричаме усвояване на европейски средства! Просто не знам какво да кажа! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Господин министър, заповядайте, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Всеки български гражданин и всяка институция имат правото и задължението да си търсят правата, включително и по съдебен път. Ситуацията е такава, каквато е, по една основна причина. Всякакви плащания по проекта се процедират, след като програма САПАРД официално е приключила. Това поставя както Държавен фонд „Земеделие”, така и общината в една нова, нетипична ситуация.
Проблемът не е само финансов, не е само въпрос на живи пари. Проблемът е и ремонт на нормативната база, за да има основание да бъде направено подобно плащане.
Бяхте коректен – да кажа пред Вас (сезирате ме за първи път по отношение на този случай), че лично ще следя. Това е междуминистерски въпрос, свързан е с Министерството на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие” и най-вече Министерството на финансите – да се създаде тази необходима координация между институциите, за да може община Брегово да получи дължимата сума. Както казах категорично, от моя гледна точка тази сума е дължима.
Позволете ми да отбележа, че не забелязвам, въпреки всички трудности от минали периоди, липса на мотивация от страна на общините да участват и да кандидатстват с проекти по който и да е финансов инструмент. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви, господин министър.
Преди да продължим със следващия въпрос, искам да уведомя народните представители, че, така както гласувахме в сряда, след дискусиите по доклада на министър-председателя следва парламентарен контрол, който ще продължи до 14,00 ч. Тоест без почивка, за да има възможност повече въпроси от народните представители да бъдат отправени към министрите.
Следващото питане е от народния представител Димчо Михалевски – относно последващата политика по намерение на Република България да поиска от Европейската комисия намаляване на размера на националното финансиране при изпълнение на проекти по европейските програми.
Господин Михалевски, заповядайте да развиете своето питане.
Димчо Михалевски (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Министър-председателят Борисов преди около месец нееднократно направи изявления, че България ще настоява незабавно да се намали ангажиментът ни по осигуряване размера на националното съфинансиране при изпълнението на европейските проекти. Премиерът Борисов се позова на решение на Европейската комисия да намали драстично – до 5%, съфинансирането на европейски държави, които представляват страни членки, изпаднали в бюджетни дефицити и висок размер на държавния дълг.
Аз дълбоко се надявам, че българският премиер Борисов не говори просто така и затова правя следния анализ на неговото послание, а то беше пределно ясно. Намаляваме ангажимента за българско съфинансиране и това освобождава стотици милиони евро, които щели да се насочат към национални проекти.
Ако направим преглед какъв е ангажиментът по седемте оперативни програми на България в момента, финансирани от Кохезионния фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд – ще припомня за нашите зрители и слушатели, че общият размер на програмите е 8 млрд. 19 млн. закръглено, от които 1 млрд. 346 млн. евро или 16,78% е българският ангажимент.
Тук премиерът Борисов каза, че трябва да го намалим, защото той тежи и да го пренасочим за други проекти.
Първо обаче, какъв е реалният баланс? Повечето управляващи органи, да не кажа всичките, разрешиха данък добавена стойност да бъде допустим разход. Ако направим едно предположение в бъдещето, дай Боже да се случи, и усвоим 100% от всички европейски фондове по седемте оперативни програми, тоест 8 млрд. 19 млн. евро, ние ще получим като данък добавена стойност 1 млрд. 337 млн. евро.
Още веднъж правя баланса – внасяме 1 млрд. 345 и получаваме 1 млрд. 337. Тоест нашето кофинансиране по тези седем оперативни програми е 9 млн. евро, което представлява 0,001%. Това е тежестта.
Тук възниква въпросът: ако намалим българското съфинансиране, първият незабавен ефект е намаляване на общия размер на програмата. Тоест ако го свалим драстично до 5%, което съм сигурен, че няма да се случи, ние намаляваме общия обем от 8 млрд. 19 на 7 млрд. 7 млн. Тоест с 1 млрд. 11 млн.
Възниква въпросът: кои проекти ще режем – магистрали, пътища, ВиК, пречиствателни станции, образователна инфраструктура, социална заетост, кое точно? Как ще променим програмите? В крайна сметка, ако целта не е изкуствено увеличаване на процента оползотворяване, трябва ясно да се каже каква е целта.
Второ, премиерът Борисов твърди, че при евентуалното освобождаване на средства от българското съфинансиране те ще се насочат към други национални проекти и ще се реализират по-бързо. Забележете – „по-бързо”. Може би по-точното е „по-лесно”.
Тук възниква големият въпрос: нима ние не можем да се справим с европейските правила?
Господин министър, припомням Ви Ваше изявление, което аз подкрепям, че ние трябва да се научим да оползотворяваме и европейските, и националните средства по един и същи начин и по едни и същи правила. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря за търпението.
В този смисъл Ви питам: каква ще бъде политиката и действието на правителството по изявеното искане на министър-председателя за намаляване дела на националното финансиране в този период, който изпълняваме – 2007-2013, а евентуално ориентираме към следващия? Какъв би бил действителният ефект от тази политика? Влиза ли тази политика и искане в противоречие с действащи стратегически документи? Вие лично подкрепяте ли този подход? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви.
Министър Дончев, заповядайте за отговор на питането към Вас. Сега вече разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Темата, която повдигате, е изключително сериозна и в никакъв случай не може да бъде мерена само по технически, само по финансови критерии. Темата има и политически, ако щете, има и морални измерения.
Но преди да започна пряко по темата, да коментирам това, което споменахте относно данъка добавена стойност. Редно е да напомня, че данъкът добавена данък е допустим разход, само ако същият е невъзстановим. Само при това обстоятелство. Финансирането на данък добавена стойност не би могло да се третира като устойчива практика, а по-скоро като изключение, когато същият е невъзстановим. И е хубаво да се напомни, че европейските фондове финансират структурни политики. Като правило Европейската комисия избягва чрез данък добавена стойност да рефинансира бюджетите.
Относно нивото на съфинансиране. Разговорът има два пласта. Първият е общоевропейският, вторият е домашният или българският. Ще си позволя да обърна внимание първо на общоевропейския дебат и разговор по темата. Още в средата на миналата година стартира инициатива за промяна на чл. 77 от Регламент 1083 за намаляване на съфинансирането на държави, които имат тежки бюджетни затруднения до 5%. България счита, че подобна инициатива удовлетворява нуждите на страни, които са в много голяма степен засегнати от финансово-икономическата криза, и техните бюджети практически не могат да покрият разходите, които имат за съфинансиране на проектите.
Наред с това, България счита, че подобно решение би могло да породи грешни стимули. Безспорно трябва да се помага на тези, които имат нужди. Но целта на всяка публична политика е да създава и добри стимули. Резервите на България по отношение на подобно предложение са, че то включва само помощ за тези, които имат нужда, а не включва стимули за тези, които примерно спазват добра финансова дисциплина.
Сходен дебат в различни формати тече и по отношение на проекта за общ регламент за следващия програмен период, където, наред с възможността за спиране на фондовете при надхвърляне на 3% дефицит, е предвидена подобна възможност. Тя е свързана със страните, които, цитирам: „имат временни бюджетни затруднения”. Аз лично считам, че в проекта за регламент има известно противоречие.
Този въпрос е политически. Този въпрос е морален, защото освен солидарност, всяка публична политика трябва да има и добри стимули – помощ за тези, които имат нужда и вид награда, да го наречем, за тези, които постигат резултати. В случая говоря за резултати в сферата на финансовата стабилност.
Конкретно за България – целият разговор има едно допълнително измерение. В момента обсъждаме възможността за намаляване на съфинансирането, специално по отношение на средствата от Кохезионния фонд.
Предложението от българска страна е да се подаде обосновано искане до Европейската комисия за промяна на решението за одобрението на Оперативна програма „Околна среда” – говоря само за околната среда, чрез определяне на нивото на съфинансиране от Кохезионния фонд до тавана, определен в Регламент 1083, който е 85% от бюджета. Така средствата от Кохезионния фонд по програмата ще останат непроменени в абсолютна стойност, но вече ще представляват 85% от бюджета на съответната приоритетна ос и на програмата.
Просто казано, оказва се, че България съфинансира Кохезионния фонд с 20%, а не със задължителните 15. И ние имаме възможност, по отношение на която вече са направени консултации с Европейската комисия, да редуцираме националното съфинансиране с 5%.
Беше направен анализ на всички финансови инструменти, които се финансират от Кохезионния фонд. Добре знаете, че става дума за Оперативна програма „Транспорт” и за Оперативна програма „Околна среда”.
По отношение на Оперативната програма „Транспорт” беше взето решение, че предвид напредналата й фаза на изпълнение, знаете че там очакваме в рамките на годината да имаме пълно договаряне на целия ресурс, но едно подобно решение, една подобна стъпка не е съвсем приемлива.
По отношение на Оперативната програма „Околна среда” едно подобно решение вероятно дава редица предимства. Говорим за икономия на национален ресурс в размер на 147 млн. лв. за целия програмен период – както за бъдещи периоди, така и ретроактивно.
Знаете, че размерът на проектите в Оперативна програма „Околна среда” в сравнение с тези в Оперативна програма „Транспорт” е доста по-малък в повечето случаи, така че една подобна стъпка няма да доведе до директно отпадане на проекти, които са предвидени за изпълнение от оперативната програма. Също така при предприемането на една подобна стъпка политическото решение е този ресурс да бъде използван за инфраструктурни мероприятия отново в сектора „Околна среда”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса към министъра, господин Михалевски.
Димчо Михалевски (КБ): Уважаеми господин министър, преди да задам въпросите, аз имам две бележки, които Вие коментирате.
Да, аз съм съгласен, че ДДС е недопустим разход в определени случаи, но Ви обръщам внимание и го проверете – по Оперативна програма „Околна среда” в момента го допускат при условие, че е недопустимо. Неслучайно съм си направил този анализ и това е по причина, че не се извършиха действията във ВиК сектора, за да дадат възможност общините да ползват данъчен кредит. Четири пъти от тази трибуна съм го казвал на един Ваш бивш колега.
По отношение на намаляването на размера на програмата Вие казахте, ако съм чул неправилно ме поправете, но казахте, че няма да се намали програмата. Аз не разбрах как точно като намалим националното финансиране и европейското финансиране има статут на постоянна, на константна величина, как тя не се намалява? Знаете, че точно в тази приоритетна ос попадат отпадъците, водите, които са съществена част. Точно там ни грози страхотна наказателна процедура, която, благодарение на благородната позиция на комисията, в момента не е реализирана.
Аз искам да обърна внимание и върху друго: не считате ли, че е по-добър вариантът, аз лично обмислям такъв вариант, да го поставим на обществена дискусия, не да намаляваме и да искаме намаляване на кофинансирането, а да искаме обратното – увеличаване на нашето участие. Това може да има позитиви в следващия планов период и вместо сегашните средно претеглени по трите фонда – Кохезионен, Европейски фонд за регионално развитие и Социален – 16,7% закръглено, да бъдат 30%.
Още повече, че ако погледнем в годините назад, ще видим, че държавата ни е достигала нива на капиталови разходи по консолидираната програма над 4 млрд. 270 милиона през 2008 г., които за съжаление през изтеклата 2011 г., дори с масираното вече, така да се каже, участие на европейските фондове, е паднало до 3 млрд. и 71 милиона.
И тук явно е големият проблем. И аз разбирам, че тук го стяга чепикът правителството, че не може да осигури достатъчно капиталови разходи, поради неработещата икономика и данъчната основа, която все повече намалява и затова всъщност се искат тези действия.
Затова аз апелирам към Вас за две неща: какво е Вашето мнение, бихте ли разгледали това предложение да се изследва вариантът, при който ние ще увеличим до 30% нашето кофинансиране за следващия планов период. Това означава при планирани 8 милиарда, то да бъде от порядъка на 3,4 милиарда за целия период. Това значи около 900 милиона на година, което не е непостижима цел и това е постигано от България спокойно.
Второто е: аз подкрепям да искаме стимули, но, за да искаме стимули, трябва да сме сигурни, че имаме скорост. И точно за това е първото предложение. То играе в тази посока. Не сте ли съгласен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Михалевски, аз харесвам предложения, които демонстрират самочувствие. В този смисъл предложението за увеличаване на съфинансирането е една безспорна демонстрация на самочувствие, но човек, когато предприема подобни действия, трябва добре да си направи сметката дали самочувствието съответства на силите му.
В този смисъл искам да Ви напомня, че би било изключително късогледо да смятаме, че България съфинансира проектите само с 15 или 20 %. Предполагам знаете, че в повечето случаи ние имаме кумулиране на поне три вида съфинансиране и това, което обсъждаме в момента, е само държавното съфинансиране. Само държавното съфинансиране!
В редица случаи имаме съфинансиране, което се осигурява от страна на бенефициента. В редица случаи имаме съфинансиране поради това, че проектът генерира приходи. На базата на специална формула тези приходи, които ще се генерират в бъдещи периоди, се изчисляват и се плащат като съфинансиране на проекта. Поради това в много случаи съфинансирането не е 15 или 20%. Кумулативно натрупано то понякога надминава и 40% по проекти от редица сектори.
По принцип смятам, че политиките, които се реализират със средствата от Европейския съюз, са най-реформаторските и тези, които ще носят най-дълготраен ефект в България и не само върху инфраструктурата, а върху редица сфери от социалния живот, публичната администрация, но трябва да си дадем сметка дали националният бюджет би могъл да издържи, особено в един режим на по-ускорено използване на средствата, да съфинансира подобни политики.
Знаете, че само за 2012 г. разходите, които са предвидени за съфинансиране в бюджета, са близо 900 млн. лв. Това е огромна сума на фона на целия бюджет.
И пряко на въпроса, свързан с Оперативната програма „Околна среда”. Останал съм неразбран. Разбира се, намаляването на националното съфинансиране с 5% би довело до намаляване на обема на програмата. Това, което остава непроменено, са средствата от Кохезионния фонд. Те остават константа, но нека да отбележа още нещо.
Знаете, че инвестициите в сектор „Води”, защото говорим само за сектор „Води” – той се финансира от Кохезионния фонд, секторът „Отпадъци” се финансира от Европейския фонд за регионално развитие, са насочени основно към канализация и пречиствателни съоръжения. Нуждите на България във Водния сектор включват и редица други сфери и обекти.
Намеренията са, ако бъде освободен този ресурс – говорим за близо 150 млн. лв., той отново да бъде инвестиран във Водния сектор, но по-скоро в обекти, които към момента не се финансират от оперативната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Михалевски, имате възможност да изразите отношение към отговорите на министъра.
Димчо Михалевски (КБ): Уважаеми господин министър, аз мисля, че ако ние имаме амбицията като държава, а не като политически партии, икономиката да расте, защото смятам, че заради това сме тук, в Народното събрание, това е едно от нещата, които трябва да направим – да планираме мотори за генерация на растеж, за генерация на данъчни приходи, за възможност държавата ни да финансира повече.
Обратното е стагнация, стягане, намаляване на строителната активност. Хванете само индексите и ще видите.
И само Ви цитирам, за да сравните: 2008 г. – Консолидираната фискална програма „Капитални разходи” е била 4 млрд. 268 хил. лв.; 2009 г. – 3 млрд. 520 млн. лв.; 2010 г. – 3 млрд. 548 млн. лв.; миналата година – 3 млрд. 71 млн. лв.
Европейските средства, за съжаление, след като достигат милиард 510 милиона през 2010 г., тази година, която изтече, падат на 1 млрд. 336 милиона.
Очевидно имаме проблем и аз мисля, че проблемът е точно в това – националните средства да подпомогнат и те ще акумулират допълнителни приходи. Защото скоростта има значение, не само финансирането!
Затова аз апелирам към Вас от тази висока трибуна да поставим на дебат, да се направят икономически разчети, финансови, заедно с браншовите организации, с общините, с държавната администрация. Това е ходът! И той е показан в различни държави в миналото, където дори са стигали до 50% национално съфинансиране по европейските фондове. Има държава в Европейския съюз, която изцяло изпълнява проектите си със свои средства и едва след това определя кои са допустими и ги възстановява. Трябва да бъдем по-гъвкави, по-модерни, за да има резултат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
С това се изчерпаха въпросите и питанията към министър Томислав Дончев.
Благодаря за участието Ви в днешния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Първият от тях е въпрос от народния представител Антон Кутев относно определяне на брокери за продажба на дървесина.
Господин Кутев, имате думата да зададете своя въпрос.
Антон Кутев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът ми е свързан с продажбата на дървесина, която по-логично и правилно трябва да се извършва през борсата, за да може да има механизъм за гарантиране на пазарните цени на продажбата на дървесина. Става дума за шест предприятия, разположени в цялата държава, които продават дървесината от името на държавата.
Вие сте пуснали писмо, с което сте искали определени брокерски къщи, тоест искали сте от Софийската стокова борса информация с кои фирми според тях трябва да сключите договори. Васил Симов в качеството си на директор на Софийската стокова борса Ви е отговорил и Вие, доколкото знам, вече сте започнали да сключвате договори.
Първият ми въпрос е: по какъв критерий бяха подбрани фирмите, включително и защо само със Софийската стокова борса сте искали да сключите договор? Очевидно е, че такива договори могат да се сключат с всички борси в страната. Извън Софийската стокова борса има Русенска и Пловдивска стокова борса. Те също биха могли да правят тези продажби.
Искам специално да обърна внимание, че фирмите купувачи, които са задължени да купуват през борсата при това положение, са над 1000, защото толкова са дървопреработващите предприятия в държавата. А пък нали разбирате, че когато Софийската стокова борса има само 50 брокери, 1000 фирми – това значи, че всеки от тези брокери би трябвало да сключи договор с поне 20 фирми. Тук тези брокери автоматично се поставят в конфликт на интереси, тоест самият обем на борсата, при този обем на дървопреработвателни предприятия някак си изключва да се прави продажба само през тази борса. Та затова от тази гледна точка първият въпрос е: защо избрахте само Софийската стокова борса, не и другите?
Вторият ми въпрос към Вас е: по какъв критерий бяха избрани брокерските къщи, с които да сключите договор? Съответно каква е комисионната, която тези брокерски къщи получават? Може ли тя да бъде намалена или не? Доколкото знам, вече два договора сте сключили с две от тези фирми. Ако имате реализирани сделки, на каква цена се е случило това? Тоест на каква цена продадохте, колко получи комисионна едната страна и от другата страна – брокерът? Има ли кауза в договорите, че над определена цена, тоест ако брокерите надвишат една определена цена, оттам нататък се качва на 50 % комисионна за брокерите от надвишаването на цената? Това са моите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! По данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата за последните десет години Софийската стокова борса има пазарен дял от около 95% от борсовия оборот в страната. Освен това повечето ведомства, като Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, целият енергиен сектор и други държавни агенции през последните десет години, не отсега, търгуват чрез Софийската стокова борса. След преглед на нормативната уредба е установено, че няма регламент, съгласно който за продажбата на движими вещи държавно имущество, каквато е отсечената дървесина, да се прави процедура за избор на борса.
През месец ноември миналата година на съвместна среща с директорите на шестте държавни предприятия се взе решение търговията на дървесина, съгласно Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейностите в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти да се извършва чрез Софийската стокова борса с цел осъществяване на по-голям контрол върху предлаганите количества дървесина и с оглед търсене на най-добрите за предприятията пазарни цени.
Тъй като за първи път нормативно въвеждаме този механизъм за търговия на дървесина чрез стоковата борса, през месец ноември миналата година изпратихме писмо до главния изпълнителен директор на Софийската стокова борса с молба за даване на указания за реда и начина за предлагане и продажба на дървесина на стоковата борса, както и за предоставяне на списък на акредитираните брокери, които биха могли да представляват интересите на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите. В резултат на това запитване на 4 януари тази година в министерството получихме отговор от Софийската стокова борса, с което ни уведомяват, че продажбата на дървесина през стоковата борса трябва да се извършва съгласно Закона за стоковите борси и тържищата и борсовия правилник на борсата. В писмото си ни препоръчват шест фирми членки на борсата.
Съответно с писмо от 5 януари 2012 г. на дирекция „Управление на собствеността и държавно участие” е изпратено копие от писмото на стоковата борса, подчертавам, за сведение до всички държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите. Предвид правомощията на директорите на държавните предприятия, дадени им със Закона за горите, те по своя преценка могат да сключват договор за борсовото посредничество с препоръчаните им от стоковата борса или други предпочетени от тях брокери.
Само в допълнение бих искал да кажа, че на проведена среща на 31 януари 2012 г. във Велинград бе повдигнат въпросът за търговия на дървесина и на другите две стокови борси в България – пловдивската и русенската, като аз лично поканих директорите на тези две борси за среща. Ако те предложат възможности това да се случи едновременно и на трите борси, то ще бъде реализирано.
Тъй като Вие зададохте допълнително въпроси, извън тези, които бяха първоначално, да Ви информирам – до момента няма направена сделка през Софийската стокова борса на дървен материал.
Тъй като се дублира въпросът Ви с този на госпожа Нинова, аз съм подготвил отговора в нейния въпрос. Вие ме питате това, което тя ме е питала, така че ще отговоря за процентите в нейния отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Заповядайте, господин Кутев, за реплика.
Антон Кутев (КБ): Уважаеми господин министър, добре, да оставим въпроса за процентите на госпожа Нинова, с която след малко ще си говорите за това.
Все пак искам да се върна на въпроса за борсите. Да, сигурно Софийската стокова борса има 95% пазарен дял. Ако сключите и този договор, той ще стане 98%. И още едно държавно предприятие, като сключи само с нея договори, може да стане и 100%, така че това е всъщност част от процеса, по който тя има 95%.
Срещата Ви с другите двама шефове на стокови борси е била насрочена за преди няколко дни. Предполагам, че все пак с. Бисер и разни други PR-мероприятия напоследък са отнели вниманието Ви, затова не сте ги направили. Да се надяваме да я направите, защото вече е минал срокът за тази среща, но ще я направите следващата седмица, предполагам.
Дотук добре. Разбрахме се, че е хубаво да не е само Софийската стокова борса, да има и други борси. Моля само тук да не ме заподозре някой в някакви борби срещу борсата. Аз съм започнал своята кариера като брокер в Софийската стокова борса и 4-5 години съм бил такъв, така че нямам никакво основание да работя срещу тях. Въпросът е принципен.
Остава въпросът как определихте фирмите? Единственото, което разбрах като един вид Ваше оправдание, Вие казвате: ние не сме ги определили, ние само сме ги препоръчали. Тоест какво правите Вие? Обаждате се на шефа на борсата, той Ви дава някакъв списък от фирми, които са си неговите фирми, някои от тях баш са си негови, най-вероятно, след което тези фирми Вие ги препоръчвате. Казвате: те сега да сключат договор, с който си искат, ама ние им препоръчваме тези. Първо, хубаво е, че сте ги препоръчали само – да речем, че това е така, но самият факт, че препоръчвате определени фирми, вече влизате в сериозно нарушение според мен на правилата за конкуренция. Дали нарушавате закони е друг въпрос.
Много моля и моето настояване, поради което зададох този въпрос, е да промените подхода. Тоест да направите един конкурс, защото тук е въпросът, затова Ви зададох въпроса и за комисионните. Въпросът е, че ако Вие направите истинска конкуренция, която да е конкуренция и между борсите, и между брокерите, Вие ще свалите тези 0,2%, на които сте сключили договора, и те ще падат вероятно наполовина. Ако влезем в конкретиката, която Ви зададох, ще видите, че това са огромни пари, защото става дума – Вие, доколкото разбрах, имате амбицията да увеличавате дърводобива. Когато целият дърводобив минава оттам и говорим примерно за двойно намаляване, което е възможно на комисионната на борсата, това са огромни пари. Това е нещо, което не бива да бъде подценявано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Господин министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! Първо, срещата беше определена за тази седмица и тя не се състоя не заради PR-акция, а заради това, което се случи в с. Бисер. Не искам да влизам в дебат, най-малкото заради паметта на хората, които вчера погребахме, но това определено не е PR-акция. Тъй като вчера госпожа Масларова беше там, виждам я в залата, господин Найденов също беше там, може да попитате дали е PR-акция и дали това, което се прави за тези хора, наистина е трябвало да бъде направено. Това, разбира се, е друга тема и не искам да влизам в подробности в нея.
Това е причината. Аз до късно снощи бях там. Затова пренасрочих тази среща с директорите на останалите две борси – пловдивската и русенската, за другата седмица. Обяснях Ви, че и до момента няма сключени сделки. Така че нищо не се е случило.
По отношение на твърдението Ви, че са препоръчани брокери – не, не са препоръчани. Изпратено е писмо, което ще Ви предоставя. Директорът на дирекция „Управление на собствеността” пише на директорите по повод на зададен от тях въпрос, тъй като за тях тази процедура се случва за първи път – изпраща им отговора, който Софийската стокова борса е направила до министерството. Той просто препраща тази кореспонденция. Тъй като те пожелаха съгласно териториалното разпределение и седалища на тези предприятия – да им се препоръчат фирми от този регион за тази борсова търговия, това е направил господин Симов – председателят на Софийската стокова борса. То даже не е препоръчително. То е препратено писмо-сведение от Софийската стокова борса на директорите на държавните предприятия. Те имат пълната свобода по отношение на това да избират и да сключват договори.
Ще се опитам да Ви го обясня чисто теоретично. Моето лично мнение, без да имам претенцията на брокер, какъвто сте бил Вие, изглежда познавате по-добре нещата, е, че и останалите две борси – Пловдивската и Софийската борса, трябва да имат право. Попитах ги, за да ми обяснят. Този отговор очаквам от тях – ако едновременно, чисто хипотетично, едно количество се подаде и на трите борси, ако се сключат сделки и на трите борси (това не може да бъде изключено като хипотеза), тогава какво правим?! Очаквам, а и те обещаха да ми предложат механизъм, който да изключи тази възможност. Така че те до момента не са изключени от участие. Ако при срещата ме убедят в противното, те ще могат да участват в тази търговия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Следва питане от народния представител Георги Пирински относно комасацията на земеделските земи.
Георги Пирински (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Питането, което зададох към господин министъра, е следното: на какъв етап се намира процесът на комасация на земеделските земи и какви действия предприемате за преодоляване на проблема на прекомерното им раздробяване?
В какво се състои проблемът? Резултатите от последното преброяване, които бяха обявени публично, показват, че съществуват 17 милиона отделни парчета земеделска земя, собственост на 2 милиона собственици (закръглени числа). Самó по себе си това състояние говори за краен процес и състояние на раздробеност, имайки предвид огромната разлика между размера на отделните парчета.
Перспективата за развитие на този проблем е многократно по-тревожна, тъй като при наследяването на собственост се появяват още няколко собственика след всеки един сегашен собственик.
Възниква въпросът по какъв начин можем да разчитаме на ефективно развитие на земеделието, което да е конкурентно, екологосъобразно и способно да решава комплексни проблеми на обществото, при положение, че този процес продължи по този безконтролен начин? Вместо да има политика в областта на комасацията, сега върви този стихиен процес, който наблюдаваме. Най-общо той се изразява в това, че понастоящем 80% от използваните земеделски земи се обработват въз основа на договор за наем или аренда, че тези договори са краткосрочни – за не повече от една-две години, което е бариера за по-трайно инвестиране и развитие на агроекологично земеделие, за което се искат поне пет години.
И не на последно място, този начин на уедряване силно накърнява правата на собственост на дребните собственици.
Както добре знаете, комасацията е не просто групиране на земи, а комплексен процес, който наред със създаването на по-големи масиви има за задача по-цялостно териториално планиране, развитие на териториите по начин, по който те се изграждат като интегрирани системи с инфраструктура, с всички условия за развитие на съвременни условия за живеене.
Ето защо, господин министър, считам, че това е един от основните проблеми за развитие на страната, не само на селското стопанство, така че с определен силен интерес очаквам да чуя от Вас какво правите по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин Пирински.
Господин министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, ща започна оттам, където свършихте Вие. Абсолютно приемам Вашето твърдение, че това е изключително важен въпрос и не би следвало да е обект само на парламентарно питане. Според мен трябва да се търси национален консенсус, защото това е най-важното, от това зависи бъдещето не само на целия сектор, но и на икономиката на България. Затова Ви благодаря за питането. Ще отговоря в рамките на даденото ми време, но смятам, че можем да го разширим, търсейки участие на всички парламентарно представени политически сили.
По отношение на конкретния въпрос – уедряването на земеделските земи е регламентирано в чл. 37е и чл. 37з от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Кадастралните граници на имотите се променят въз основа на одобрен от министъра на земеделието и храните план за уедряване и нотариално заверено споразумение между собствениците на участващите имоти с цел създаване на уедрени поземлени имоти. В общите случаи участващите собственици на земеделски земи имат право да създават местен комитет, който да управлява процеса на уедряване или да създават и предложат за одобрение план за уедряване, когато притежават над 10% от обработваемите земеделски земи в едно землище. Двете процедури се извършват по напълно доброволен принцип, като включващата местен комитет е заимствана от най-добрите европейски практики. Ролята на държавата в уедряването е да открие процедура за изработване на плана, да оказва методическо ръководство, да предоставя безвъзмездно на участниците актуални материали и данни, съхранявани от органите по поземлената собственост и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и да оказва експертна помощ при създаването на техническото задание за изработване на плана за уедряване.
Участниците в уедряването могат да бъдат частни физически или юридически лица, собственици на земеделски земи, държавата и общините. Разходите са за сметка на участниците и се разпределят по споразумение между тях. Процедурата по уедряване е сравнително скорошна – от 2007 г., и все още не е особено популярна сред собствениците на земеделски земи поради неотдавна приключилото земеразделяне. Въпреки това вече са налице и първите проекти.
През 2008 г. е започнал Проект по комплексна комасация на село Катунец, област Ловеч, който сега е на етап одобрение на промените в Кадастралната карта. Проектът обхваща 4000 уедрени имоти, за които има повишение в големината след уедряването им от 100 до 300%. В методическата работа по проекта Министерството на земеделието и храните си партнира с Холандска правителствена служба по управление на земите и водите.
През 2010 г. бе открита процедура за уедряване в село Малък Вършец, област Габрово, в рамките на която местният комитет все още провежда информационна кампания по набирането на по-голям брой участници, с оглед постигането на добро проектно решение.
През месец декември 2011 г. бяха издадени заповеди за откриване на процедури за уедряване на пет землища в страната – град Смядово, село Друмево – област Шумен, село Студена – област Хасково, село Раздел – област Ямбол, и село Момина църква – област Бургас. Обхванатите земи са на площ от 30 000 дка. Изготвен е план за действие по изпълнение на проектите и предстои изпълнение на първите дейности. Членовете на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи обявиха в медиите, че смятат да сформират местни комитети в още 15 села и да подадат заявление до Министерството на земеделието и храните за откриване на процедури за уедряване в тях до края на 2012 г.
Министерството на земеделието и храните ще продължи да изпълнява дейности, делегирани на държавата по закон и да участва в кампанията по информиране на обществеността за развитието на процеса, както и да изпълнява задълженията си по създаване на масиви за ползване на ежегодна база според разпоредбите на чл. 37 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Това дава възможност за окрупнена обработка на маломерните поземлени имоти.
През изминалата година има сключени споразумения между ползватели на земеделски земи и са изготвени служебни разпределения на масиви за ползване в 1100 землища в страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Господин Пирински, имате възможност за два уточняващи въпроса.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви.
Господин министър, това, което описахте се нарича комасация на ползването по силата на чл. 37. Както знаете, на практика това не е комасация, тъй като това са много краткосрочни договаряния. Освен това, както казахте, те почти не се прилагат.
Първият въпрос е свързан с изясняването на кадастралния план, кадастралните граници, защото Вие споменахте, че тези договаряния стават на базата на изясняване на границите. Доколкото стана известно нямате и дори актуална ортофотокарта за земеделските земи и едва сега поставяте въпроса за необходимите 2 милиона за тази година, което много сериозно създава безпокойство, че не сте в състояние дори и за няколко месеца напред да разчетете възможно най-необходимите разходи, без които не можете никаква политика да водите – и за доплащанията, и за управлението на процесите в земеделието.
Вторият въпрос. Защо не считате, че формата на земеделски кооперации, която според редица специалисти, които Вие добре познавате, на сегашния етап е единствено приложимата за постигане на уедрено обработване, инвестиране в земеделието? Защо тази форма не бъде много по-активно подпомагана и насърчавана и от държавата, и от министерството, вместо да се счита като някакъв придатък, който в най-добрия случай трябва да бъде търпян още известно време? Ясно е, че един много комплексен процес на комасация изисква изключително големи разходи, навярно според специалистите доста по-големи и от процеса на възстановяване на собствеността върху земята. Той е дългосрочен, но междувременно, докато чакаме да се създаде такава комплексна организация, това което се върши от не малко от едрите арендатори, е антикомасация, която разрушава инфраструктура, ограбва собственици и която създава една монокултурност, която е печеливша за тях, но много вредна за икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, разбирам Вашата неинформираност по отношение на ортофотокартата, тъй като доколкото знам във Вашата партия е ресорен господин Атанасов и той след малко ще ми зададе въпрос. Аз съм му отговарял на него. В момента ние имаме най-модерната и най-съвременната ортофотокарта от всички 27 страни – членки на Европейския съюз. Това е официална информация на Европейската комисия. В края на месец ноември приключи и беше приета със специален одит на Европейската комисия, така че това е факт и ние можем да използваме този факт. Предложил съм на колежката си от Регионалното министерство и те да я ползват, тъй като този продукт би могъл да се използва не само за нуждите на Министерството на земеделието.
За средствата, които попитахте. Съгласно регламента на Европейския съюз, дори и най-съвременната ортофотокарта, каквато имаме към момента, следва да бъде обновявана с минимум 20% всяка година. Ние взехме решение то да не е 20 %, тоест да не сме на минимум, а да бъде 25%, тоест на всеки четири години тя да бъде обновявана. Средствата, за които Вие споменахте, ние поискахме да бъдат подсигурени за това 25-процентно обновяване през настоящата година и това ще следва всяка година. Проблемът дойде от това, че в първите три или четири години картата не беше обновявана и затова България получи санкции в размер на 90 млн. лв. – толкова струваше бездействието в тази посока на моите предшественици. Това Ви отговарям по отношение на ортофотокартата.
Съгласен съм с това, което казахте за кооперациите. Казвал съм го много пъти, включително и от тази трибуна – кооперациите и кооперирането в момента са един от механизмите, който може да помогне не само на комасацията, а да направи българското земеделие конкурентоспособно. За съжаление, в годините преди 1989 г. това стана лоша дума. И към момента, мисля, че двадесет и няколко години след този етап хората би трябвало да нямат страх от кооперирането. Има го за съжаление още. Обикалям в страната и се опитвам да убедя хората, че трябва да се кооперират и по отношение на обработката на земеделската земя, и по отношение на реализирането и преработката на селскостопанската продукция. Трудно е! Помагайте всички в тази посока!
Комасацията е сложен процес, трудно сигурно ще се случи. Нямаше обаче да се налага комасация, ако нямаше насилственото вкарване на всичката земя в ТКЗС-та, АПК-та по време на период, за който някой може да си спомни с носталгия. Това е един от проблемите. Ако тогава земята не беше вкарана и взета насилствено от хората, нямаше да се налага след това да бъде връщана, възстановявана и, разбира се, комасирана, защото след това наследниците станаха много повече. Ако България беше продължила не в съветския блок, а в някакъв друг блок, може би нещата щяха да бъдат други. Тогава аз не съм вземал тези решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За отношение, заповядайте господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, в предишния си отговор призовахте за съгласие и за изработване на национална политика и стратегия в областта и на комасацията, и на земеделието. Няма как да стане това, ако през цялото време се връщаме и си обясняваме кой, къде, какви исторически провали е генерирал по Ваше мнение. Както знаете, има точно противоположните мнения, които са не по-малко широко споделяни в обществото. Не искам да навлизам в този спор.
Онова, което е необходимо, е да се защити ясно текстът на Конституцията, който казва, че земята е основно национално богатство, което се ползва от специалната закрила и на държавата, и на обществото.
Втората алинея на този текст от Конституцията гласи, че земеделските земи се използват изключително за селскостопански цели и промяната на това предназначение е само при изключителни случаи.
Вие казахте, че кооперациите са нещо, което народът или хората не желаят, и така нататък. Всичко зависи от това какви условия се създават, господин министър. Ако Вие наистина сте сериозен в заявлението си, че виждате кооперацията като една работеща и според нас единствено реална форма за развитие на съвременно конкурентно земеделие в България, вместо да се връщаме назад и да си обясняваме защо един или друг не ще да види такава форма, нека да се постараем заедно да разработим достатъчно сериозни стимули, които да направят кооперациите желаната и работещата форма за постигане на съвременно конкурентно земеделие в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Въпрос от народния представител Пенко Атанасов относно акциза на ползваните горива от земеделските производители.
Господин Атанасов, заповядайте да развиете въпроса.
Пенко Атанасов (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Въпросът за намаления акциз на горивата за земеделските производители по време на нашето управление – на тройната коалиция, го реши и Вие, стъпвайки във властта, потвърдихте, че това е една добра мярка и ще продължите това, което е добро от предишното правителство.
Много скоро след това обаче се разбра, че няма да нотифицирате тази държавна помощ. На следващата година прилъгахте земеделските производители, че в тези 10 лв., които им се полагат по националните доплащания, там вътре влиза и този акциз за горивата. Не ми се иска да връщам лентата за споразуменията, които Вие подписвахте, министър-председателят подписа с браншовите организации на земеделските производители, в които една от точките беше „намаленият акциз за горивата”.
Добре разбираме, че това беше един Ваш предизборен ход за спечелване на местните и президентски избори. След това така умело се извъртяхте, че даже предизвикахте гнева на всички земеделски производители. Даже това не е толкова съществено. Големият въпрос е, че сега горивата продължават да пълзят нагоре и вероятно няма да спрат скоро. Това е една реална помощ за земеделските производители, която се ползва от почти всички държави – членки в Европейския съюз. Вие вече трета година не нотифицирате такава помощ, не сте избистрили по какъв начин това да се случи. Дай Боже да не съм прав, дай Боже да ме опровергаете и нека това да се случи наистина.
Въпросът ми към Вас е в края на краищата кога земеделските производители ще тръгнат да получават този намален акциз на горивата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Явно Господ чува – не сте прав! Вие казахте, че не сме нотифицирали тази държавна помощ пред Европейската комисия. Тя е нотифицирана на 10 май и имаме писмо. Министерство на земеделието и храните нотифицира тази държавна помощ, която се казва: „Намалена акцизна ставка върху газьола, използван за обработката на земеделска земя чрез използване на система от ваучери за гориво”. Тази система е разработена с Държавен фонд „Земеделие” и Министерство на финансите. На 5 декември 2011 г. беше получено и официалното решение. То е публикувано в официалния вестник на Европейската комисия.
Помощта ще е с годишен бюджет в размер на 70 млн. лв. и ще се разпределя на два етапа посредством ваучери. В рамките на първия етап земеделските производители ще декларират земя и животни и ще дават прогноза за разход на гориво, като се задължават да водят дневник за това използвано гориво.
Министерството на земеделието и храните ще прави корекция на прогнозата на земеделските производители само в случай, че тя превишава повече от 10% от изчислената консумация на базата на одобрената методика. Ще се издават ваучери за закупуване с отстъпка от 60% на така изчисленото гориво.
В рамките на втория етап, тъй като помощта е на два етапа, земеделските производители ще декларират реално изразходеното вече гориво и ще предоставят копие от фактури на съответните дневници. Ще се издават ваучери за отстъпка от акциза, съответстваща на разликата между действително изразходеното гориво и този аванс от 60%, който предварително им е даден.
За да може да стартира прилагането на схемата за държавна помощ, е необходимо да бъдат изменени Законът за акциза и данъчните складове и Законът за подпомагане на земеделските производители, като в него се разпишат текстове, които да регламентират прилагането на схемата за държавна помощ, включително и да се създава правно основание за одобряване на определени документи, необходими за прилагането на схемата – методика, образци на декларации и дневник, заповед за генериране на универсален идентификационен номер.
От Министерството на земеделието и храните бяха подготвени необходимите текстове за промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, които са предадени – буквално преди минути разговарях с госпожа Танева. Те са на финала, за да бъдат внесени като поправки.
Същото се направи и с другия закон – той се работи от Комисията по бюджет и финанси, текстовете се съгласуват финално с Министерство на финансите. Следва да бъдат внесени за гласуване в Народното събрание.
Ние проведохме среща заедно с Асоциацията на зърнопроизводителите, след това имах среща с областните директори на земеделските служби, за да могат те да подготвят прилагането на тази схема.
Разбрахме се с тях кампанията да стартира, след като приключи кампанията по регистрация на земеделските производители, за да могат всички вече регистрирани за следващата година земеделски производители да се възползват от тази държавна помощ. Това е към момента.
Да се надяваме, че повече хора от тях ще участват. Само като допълнение, тъй като споменахте зърнопроизводителите – те са прибавени към нотификацията и това беше причината за неколкомесечното забавяне. Комисията възрази и трябваше да добавим към нея животновъдите и зеленчукопроизводителите. Те също ще имат тази възможност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплика?
Заповядайте, господин Атанасов.
Пенко Атанасов (КБ): Уважаеми господин министър, аз благодаря за отговора. Вие изяснихте защо е забавено, а един от въпросите ми щеше да бъде: все пак защо се е случило това?
Аз недоумявам защо първоначално, когато кандидатствахте, тези условия не ги поискахте в нотификацията? Пак недоглеждане, пак слаба административна работа. Кога ние ще се научим да изпипваме така нещата си, че когато кандидатстваме за каквото и да било, то да бъде аргументирано, да бъде ясно и да няма въпроси от Европейската комисия и, когато искаме, това да бъде в интерес, примерно в случая, на всички земеделски производители?
Все пак, в края на краищата, кога земеделските производители ще получат тези ваучери? Това можете ли да кажете? Вие казахте, че се готвят промените в Закона за подпомагане на земеделските производители, че Министерството на финансите уж готви промените, които трябва да влязат в Закона за акцизите и данъчните складове и всички там нормативни документи. Мисля, че Министерството на финансите не бърза много. Задействайте лостовете, във Ваши ръце са. В Министерски съвет Вие трябва да поискате категорично това да се случи възможно най-бързо. Това за съжаление не се получава, господин министър.
Добре говорите, омайвате, но резултатите са важни. За момента ние не ги виждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Дуплика желаете ли?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз не мога да Ви кажа точната дата за получаването на тези ваучери, тъй като това са ценни книжа и те се администрират. Тяхното издаване е от Министерството на финансите. Аз Ви обясних процедурата, по която ние ще приемем заявленията, ще ги обработим, ще изчислим на кого какво се полага. След като ние приключим и то отново казвам, аз бях издал заповед това да стартира. Асоциацията на зърнопроизводителите, включително и на Асоциацията на животновъдите, настояха и помолиха за отлагане на срока. Аз отмених заповедта и тя ще стартира малко по-късно, като тяхната идея беше да приключи кампанията по пререгистрацията на земеделските производители, за да може всъщност по-голяма част от тях да се възползват от тази държавна помощ.
Така че подготвили сме цялата процедура. След миналото заседание на Министерски съвет разговарях с премиера и с финансовия министър – тези 70 милиона лева по-малко приходи, защото толкова е обемът на държавната помощ, са заложени в бюджета. Средствата са осигурени, процедурата е разработена, остава разбира се, когато се обработват данните, да бъдат напечатани и раздадени. Забележете, боновете ще бъдат поименни. Решихме да бъде тази схемата, защото предишната схема, която се е ползвала и предложението за оцветеното гориво – там определено е имало начини за измама. С оглед да се минимизират тези измами, е предложен този вариант.
Нека да бъдат спокойни земеделските производители. Фактът, че те поискаха отлагане на стартирането на приема на документи, което показва, че те са уверени, че това ще се случи.
Затова, че в първоначалния вариант не бяха заложени животновъдите и зеленчукопроизводителите, ние разработихме две отделни схеми. Пуснахме ги и двете. Европейската комисия поиска да бъдат обединени. Искаха самите зърнопроизводители да бъдат отделени от животновъдите и зеленчукопроизводителите, опасявайки се, че могат да възникнат проблеми. Тогава отговорихме на тяхното настояване и очакване. Разбира се, комисията го прецизира. Факт е, че то се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Следва въпрос от народния представител Корнелия Нинова относно указания за продажба на дървесина, добита от горски територии – държавна собственост, чрез Стоковата борса.
Госпожо Нинова, заповядайте да развиете своя въпрос.
Корнелия Нинова (КБ): Уважаеми господин министър, въпросът ми се отнася за указанията на министерството за продажба на дървесина чрез стоковата борса – въпрос, който Вие частично засегнахте, когато отговаряхте на колегата Кутев. Задавам Ви го, защото наредбата, приета на 6 декември 2011 г., породи огромно напрежение в горския сектор и защото съм депутат от Благоевградски избирателен район, където този сектор е сериозно представен. И хората, и колегите от сектора ме молят да Ви задам следните въпроси.
Приели сте, че 42% от добитата дървесина ще се търгува на стоковите борси. Дотук добре, с аргумента, че това ще бъде прозрачно. Доколко е така, може да се спори. Оттук нататък обаче, как избрахте Софийската стокова борса. Частично отговорихте, а пренебрегнахте Пловдивската и Русенската. Вашият отговор беше, че Софийската стокова борса прави най-големи обороти. Няма такъв критерий нито в България, нито по света – да се дават целенасочено сделки на най-големите и да се пренебрегват други.
Казахте, че тепърва ще разговаряте с борсите в Пловдив и Русе. Аз разполагам с писма на тези две борси до Вас, които отлежават на бюрото Ви вече втори месец и Вие не искате да ги приемете. Тоест аргументът Ви дотук не е убедителен.
Как така Министерството на земеделието и храните се разпорежда до шестте горски стопанства да сключат договори точно с шест определени фирми? Вашият отговор беше: „Ние не сме се разпоредили, ние просто сме им ги препоръчали”. Не е вярно, господин министър! Ето, писмото е пред мен, тук пише: „Господин министър, в отговор на Вашата молба Ви препоръчвам следните фирми (това писмо е от борсата и съдържанието е такова): фирма „Огу” ЕООД за Североизточно държавно предприятие – Шумен, фирма „Симеф” ООД за Северно централно държавно предприятие – Габрово”. Вие не само сте казали кои да са фирмите, а сте определи коя с кое предприятие да сключи договор. За какъв избор тук става въпрос? Тоест и това не е убедителен аргумент. (Реплика от министър Мирослав Найденов.) Не е от Вас, но е от Вашата администрация. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моят конкретен въпрос. В задължителните указания, които вече сте дали освен за плащане на стоковата борса в размер на 0,20% от обема на сделката, задължавате да се плаща и на посредника 0,2% от стойността на договора, платими преди сключване на самата сделка. В момента комисионната за посредника е около 0,009%, тоест сега оскъпявате над два пъти стойността само за борсовия посредник, освен дължимата такса на Софийската борса. Това няма ли да се отрази на цената на дървата, които ползват хората, особено в тази криза в момента за дърва?
За да се аргументирам – сега обемите на дървата са 5 млн. кубични метра по 60 лв., това са около 300 млн. лв. – 0,2% от тях са 600 хил. лв. за една година. За три години фирмите посредници, които Вие сте избрали по непрозрачен критерии, ще приберат 2 млн. лв.
Лобизъм ли е това, нарушение на закона ли е, държавна подкрепа за една стокова борса ли е? Моля да отговорите на тези съмнения, които съществуват в бранша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Министър Найденов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, ще започна с това, че писмото не е от мен, а до мен. Моля Ви сега на спокойствие на банката, да погледнете, че то не е от мен, а до мен. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.) Вие показахте едно, то пише: „Уважаеми господин министър”, тоест не е от мен, а е до мен.
По отношение на конкретния отговор, както вече споменах и преди малко в отговора си до господин Кутев, през месец ноември след приемане на Наредбата за условия и за реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти се проведе среща с директорите на шестте държавни предприятия, на която се обсъди предстоящата търговия на стоковите борси предвид въвеждането й за първи път по нормативен ред. Прие се търговията на дървесина съгласно наредбата да се извършва от Софийската стокова борса с цел осъществяване на по-голям контрол върху предлаганите количества дървесина и с оглед търсенето на най-добрите за предприятието продажни цени. Преди малко обясних защо точно Софийската стокова борса – защото ние по същата логика можехме да качим продажбата на дървесина и на борсата в Чикаго, ако трябва да качим на всички борси. Няма процедура, разписана за избор на стокова борса. Тоест няма такава законова процедура. Тя се взема с оглед на това коя борса ще защити това решение, то е управленско с оглед на това коя борса ще защити най-добре интересите.
Аз съм поканил директорите на другите две борси и ако те успеят да ме убедят, че има механизъм, по който няма да се получи дублиране и ще има съответния контрол, те са добре дошли, към тях няма предприети дискриминативни действия.
По отношение на процентите. Практиката от реализираните борсови сделки показва, че комисионната на брокера, представляващ преводача, варира от 1 до 3% от стойността на сделката. Това е по данни на Софийската стокова борса. В указанията си за продажба на дървесина чрез стоковата борса, която изпратихме до шестте държавни предприятия, е предложено размерът на възнаграждението на брокера да бъде 0,2. Значи при средно 2 – 0,2, което е около 10 пъти по-ниско, колкото е средното за борсите в страната.
В допълнение на Вашия отговор, тъй като Вие ме питате и изчислихте колко ще бъдат комисионните. През 2006 г. и през 2008 г. Агенцията по горите – по време на Вашето правителство квотата беше на БСП, тогава се управляваше от Стефан Юруков, е реализирала пилотни продажби за дървесина, и то точно отново на Софийската стокова борса, с договорен размер на комисионната за брокера 1%. Значи по Ваше време процентът на комисионната е бил 1%, сега ние предлагаме 0,2%. (Реплики.) Вярно е! Имаме копие от договорите, ще Ви ги предоставим.
Смятам, че тук сте откровена, представлявате интерес на хората от този регион като народен представител и това, което се случваше до момента, госпожо Нинова, е следното.
Търговията не през борса, а през други посредници по веригата, и Вие много добре знаете, а и самите хора го казват – комисионните на тъмно стигаха до 10%. Точно затова искаме да извадим търговията на борсата при минималните възможни 0,2%, защото под 0,2% няма как, а никой няма да го направи без комисионна, при условие че средно за страната са 2% и при условие че само преди няколко години, когато Вие сте имали възможност да вземете управленски решения, сте взели решение да продавате през същата стокова борса, и то при 1% комисионна. Това е разликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплика?
Заповядайте, госпожо Нинова.
Корнелия Нинова (КБ): Господин министър, Вие си противоречите. Извадете си стенограмата от този разговор и ще видите, че казахте, че за пръв път въвеждате сделки на борсата за дървесина – веднъж. Втори път казахте – по време на Вашето управление е имало такива сделки и комисионните са били по-високи. Кое от двете е вярно? Очевидно едното не е вярно. (Реплика от министър Мирослав Найденов.)
Следващото Ви твърдение: „хората го казват...”, че преди е имало злоупотреби, а сега няма. Аз искам да Ви връча една декларация от името на Национален инициативен комитет за протестни действия, в който се включват Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост, Браншово сдружение на практикуващи лесовъди и горски предприемачи в България, Асоциация на горските фирми в България – възможно най-широко представителство на този бранш, за който говорите, които Ви обявяват предупредителни активни действия в съответствие със Закона за събранията, митингите и манифестациите, чрез активно присъствие на основни автомобилни пътища. Тоест упражняват гражданското си право на протест чрез блокиране на пътища, защото не са съгласни, че правите лобистки закони и указвате държавна помощ на Софийската стокова борса, а чрез лобистките закони облагодетелствате приближени до Вас фирми.
Аз искам да представя аргументите на тези хора, които сега ще блокират пътищата. Следният аргумент: аз твърдя, че Вие нарушавате Закона за стоковите борси и тържищата по начина, по който сте взели решения за тези процедури. Ще Ви кажа по кой начин. Законът за стоковите борси и тържища изисква Софийската стокова борса да Ви изпрати три оферти на борсови посредници в затворен плик, Вие да направите конкурс, да ги отворите и да видите коя фирма предлага най-ниска комисионна, за да я изберете.
Това не е направено. Софийска стокова борса Ви изпраща директно имената на фирмите и за кой район те трябва да отговарят. Софийска стокова борса прави това в нарушение на чл. 22, ал. 4 от Закона за стоковите борси, където пише – буквално Ви чета следното: „Стоковата борса, изпълнителните членове на Съвета на директорите и служителите на борсата нямат право да предоставят избирателно или предварително търговска информация на членовете на стоковата борса, на техните клиенти или на други заинтересовани лица”.
Писмото, което стоковата борса Ви е предоставила, е предварително и е избирателно, тоест в нарушение на този член. Предварително, защото изходната дата на писмото е преди приемането на наредбата. Това наричаме предварителни договорки, шуробаджанащина, в интерес на частни фирми, една от която, моля да проверите дали фирма „Симеф” ООД, е в близка родствена връзка с директора на Стоковата борса. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тоест твърдението, че Вашето управление е прозрачно, дава път на конкурентноспособността, Вие ще бъдете честни и няма да крадете – не се доказва чрез този факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Времето изтече, госпожо Нинова. Говорите вече с една минута повече.
Корнелия Нинова: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Моля само двадесет секунди, за да направя следната уговорка.
Господин Найденов, моля Ви не злоупотребявайте както друг път с това, което Ви показах – с информацията за готвените протести. Обикновено, когато това се случва казвате: „Корнелия Нинова ги организира”. На мен ми стигат тютюнопроизводителите, полицейските синдикати и тракторите, които карам из държавата към София.
Моля, не ми преписвайте и този протест, за да не го омаловажавате! Чуйте какво ще Ви кажат хората! Приемете ги, изслушайте ги и ако може, си коригирайте политиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, аз нямам нужда да вземам стенограмата, защото помня какво съм казал преди малко. Казах Ви – за администрацията на Министерството на земеделието и храните тази процедура се случва за пръв път. Когато го е правила Агенцията по горите тя е била самостоятелна единица, извън състава на Министерството на земеделието и храните и се ръководеше от предложен от Вашата партия кадър, който в момента е следствен за заменките на гори. Това е по отношение на процедурата, така че за първи път администрацията на Министерството на земеделието и храните стартира тази процедура. Ако Вие намирате някакви нарушения в действията, защото в момента показахте и цитирахте писма от Софийска стокова борса, цитирахте закони и правилници, по които тя трябва да работи, ако смятате, че те нарушават по някакъв начин процедурите, сезирайте прокуратурата, но не може да задавате въпрос към мен и да ме питате дали шефът на Стоковата борса има някакви роднински връзки.
Корнелия Нинова (КБ, от място): Вие сте инициаторът.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Аз с господин Симов – шефа на Стоковата борса, нямам роднинска връзка. Обясних защо сме избрали тази борса, но ако Вие имате съмнения и притеснения за злоупотреби и некоректни действия на тази борса, сезирайте прокуратурата, аз не мога да отговарям от името на господин Симов. Предполагам че той, ако слуша парламентарния контрол, ще намери начин и форма да отговори на тези обвинения, които отправихте към него от тази трибуна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Следва въпрос от народния представител Меглена Плугчиева относно Оперативна програма „Рибарство”.
Госпожо Плугчиева, заповядайте да развиете въпроса.
Меглена Плугчиева-Александрова (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, господин министър Найденов! Миналата седмица стана ясно, че България губи по Оперативна програма „Рибарство” 4 млн. евро и за съжаление стана ясно също, че министър Дончев, който отговаря за еврофондовете в България, научи тази новина от вестниците. Много ми се ще да вярвам, че поне Вие не сте научили от вестниците. Като се има предвид, че темата рибарство е една от важните за България, това беше записано и очаквано от Европейската комисия – България да стане водеща по темата рибарство особено с Черноморския регион и нашата политика в Черноморския регион и да бъде пример за останалите страни членки. В крайна сметка от 106 млн. – 4 млн. евро са загубени, като Вие знаете, че освен това още 4 млн. евро са прехвърлени към Националния гаранционен фонд в последния момент, което означава, че ако те не са били прехвърлени в Националния гаранционен фонд щяха да бъдат и те загубени.
Моята молба към Вас е да дадете отговор, и то не само на мен, а и на всички, които са заинтересовани от тази програма, какво ще се случи и какво се случва в програмата и ще има ли гаранции, че в оставащите броени месеци, средствата, които са предвидени и те са важни, независимо, че не са в милиарди, ще бъдат използвани по предназначение за този сектор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, буквално докато говорихте получих есемес от министър Дончев, който ме помоли да кажа от трибуната, че не е научил от вестниците – от негово име предавам, едва ли го е научил от вестниците.
По отношение на конкретиката. Права сте, загубите щяха да бъдат не 4 милиона, а двойно повече, ако не бяхме прехвърлили в Гаранционния фонд тези средства. Ние се опитахме и се борехме до последния момент да получим разрешение и да прехвърлим в Гаранционния фонд цялата сума. Същата беше ситуацията и по отношение на Програмата за развитие на селските райони, където ако не ни беше разрешила Европейската комисия да създадем гаранционен фонд и да прехвърлим средства в него, ние щяхме да загубим около 300 млн. лв. или около 150-170 млн. евро. Причината и за двете, но най-вече за Оперативната програма „Рибарство” е това, че в първите години тази програма – мисля, че Вие го знаете много добре, ние сме разговаряли с Вас по тази тема, определено не работеше. Аз заварих програмата, когато поех поста министър на земеделието и храните, без междинна оценка. Тя всъщност беше последната програма, която получи междинна оценка, така че тази програма не е работила. Това, че рискувахме да загубим средства и ние предприехме действия да спасим, ако не цялата сума, поне, както в случая успяхме половината, мисля че трябва да бъде адмирирано, защото аз не мога да нося отговорност и да искам Европейската комисия да прояви разбиране за това, че аз не съм бил министър примерно, когато не са харчени средства и програмата не е работила. Тях това не ги интересува. Това е причината! Програмата не е работила в първите години – не само тази програма, но и другата. Затова по правилото n + 2, Вие знаете много добре, тези средства – около 4 милиона, Европейската комисия ги сторнира от следващия период. Това успяхме да направим.
Какво се прави оттук нататък и това е много важно? Тъй като аз влязох в директен контакт с комисаря по рибарство, с директора на главната дирекция и по тяхно предложение, което може би е безпрецедентно, аз не знам дали към друга страна се процедира така, Европейската комисия ни предложи да има специален назначен от мен човек и CV-то му вече е одобрено, включително и от Европейската комисия, който да координира по-добрата работа на тази програма. Знаете, че имаше промяна и в ръководството на Агенцията по рибарство и екокултура. Надявам се до края на програмния период ние да усвоим максимален процент от тази наистина неработеща добре програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Меглена Плугчиева-Александрова (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, откъде е разбрал господин Дончев, това не е толкова важно. Пресата написа това, но това не е предметът на разговора.
Искам да концентрирам Вашето внимание върху това, което казвате или обяснявате загубата на средствата, а именно, че програмата – след две години и половина Ваше управление, Ваше ръководство, отново връщате и прехвърляте вината към старото правителство. Спор няма по това, че това беше една от програмите, която най-късно стартира. Нямаме различия и трябва да се казват фактите такива, каквито са.
Искам да Ви обърна внимание и да Ви припомня, господин министър, че от 13 август 2009 г. до края на 2011 г. Вие сте направили – дали Вие или с решение на правителството, но сте направили пет смени на ръководството на тази агенция, което показва, че за последните две години и половина на всеки шест месеца Вие сте слагали нов човек. Разбирате и Вие го знаете много добре, че няма как една структура и още повече една програма със сложни правила да функционира, когато на всеки шест месеца слагате нов човек. Първо е бил проф. Стайков от август 2009 г. до февруари 2010 г., след това идва Явор Недев за шест месеца, след това идва Ивайло Беров, след това идва Пламен Захариев, сега от декември 2011 г. е Добромир Господинов. Не може с тази непрекъсната смяна на ръководство, с непрекъснати смени на експертния състав да смятате, че тази програма ще работи и някой ще приема сериозно аргументите Ви, че програмата е тръгнала зле и заради това сега не работи. Направете така, че да има устойчивост в управлението на агенцията, да няма постоянни смени, да няма политически и партиен подход на избор на ръководство. Оставете експертите да вършат работа и се погрижете за бенефициентите, които кандидатстват, за да им се помогне да могат да правят съответните проекти и да може да се използват парите максимално.
Включете се активно и в политиката, която Европейската комисия готви за периода 2014-2020 г. Ако не в моите препоръки, в тези на Комисията се вслушайте да има устойчивост на административния капацитет. Без компетентни хора, не, партийно- политически назначени, няма да работи тази програма, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Аз не се оправдавам с Вашето правителство, аз казвам факти и Вие ги потвърдихте. Програмата е последната, която стартира като време, а Вие в качеството Ви на вицепремиер също сте искали тогава обяснение от тези, които са ръководили програмата, защо това е така. Тук ние сме на едно мнение. Няма как с магическа пръчка, когато първите две години тази програма не е стартирала и не е работила, в следващите две да наваксаме на 100% всичко. Добре поне, че успяхме да спасим останалите пари, защото иначе щяхме да загубим всичките.
По отношение на смените, те не са на база на партиен признак. Вижте, управлението на ГЕРБ е показало, независимо че са назначени от нас, ние не на всяка цена ще ги държим. Ако нещата не вървят, ще се сменят не на шест месеца, а ако трябва – на шест седмици. Аз искам от този, който поеме Агенцията по рибарство и аквакултури и менажира тази програма, определени резултати. Когато тези резултати не са добри, не са задоволителни, имам правото като принципал да поискам такава смяна и да я направя. Надявам се, че сегашното ръководство, още повече добрата комуникация с Европейската комисия и специално назначеният човек за координация между Главна дирекция „Рибарство” и Агенцията по рибарство и аквакултури ще даде необходимите резултати, за да можем до края на програмния период да усвоим максимално висок процент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпроса от народния представител Пенко Атанасов относно неспазване на Директива на Европейския съюз относно хуманното отношение към животните, в частност отглеждане на птици.
Имате възможност да развиете въпроса си, господин Атанасов.
Пенко Атанасов (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господа министри! Преди да задам конкретния въпрос, искам да кажа нещо, което днес министър Найденов по Българското национално радио каза, но то не отговаря на истината. Той каза, че община Харманли по Програмата за развитие на селските райони не е направила нито едно предложение, нито един проект, което категорично не отговаря на истината! За да не губя времето Ви, ще му дам документи точно за какво е кандидатствала и какви са причините. Мисля, че може би една от причините е червеният кмет на община Харманли?!
Сега конкретно на въпроса. Като страна от Европейския съюз, във връзка с неспазването на Директивата относно хуманното отношение към животните, ни грозят санкции, при това сериозни. Господин министър, Вие знаете размера и се надявам да го кажете.
Какви мерки е предприело правителството по този въпрос? Скоро ще станат три години от началото на Вашето управление. Беше ясно, че ако не спазим която и да е от директивите, ни грозят санкции. В тази част обаче искам да попитам: какви мерки предприехте до момента? Какви действия планирате за избягването на тази финансова санкция? Планирате ли въобще някаква финансова помощ на тези предприятия, които са застрашени от това, че не са изпълнили изискванията по директивата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! По отношение на ситуацията с хуманното отношение към животните, по-специално към кокошките носачки, Вие споменахте при формулирането на Вашия въпрос, има регламент на Европейската комисия и имаше краен срок за изпълнение на този регламент месец декември миналата година. Четиринадесет държави, между които и България, не изпълниха на 100% този регламент и затова Европейската комисия ги предупреди със стартирането на наказателна процедура спрямо тях. Между тези държави са и големи държави като Франция, Италия, Холандия, Испания. Както виждате, проблемът не е само в България. Месеци преди това част от тези страни поискахме от Европейската комисия и внесохме в Съвета на министрите предложение за удължаване на този период. Европейската комисия отказа. При гласуването в Съвета на министрите не се получи необходимото мнозинство и ние ще бъдем длъжни да се съобразим с крайните срокове.
С оглед на обхвата, тоест че от 27-те държави 14 не са го изпълнили, тоест повече от половината, Европейската комисия даде допълнителен 6-месечен период на държавите членки, тоест до края на месец юни тази година трябва да изпълним изискванията за хуманно отношение към кокошките носачки. Имах среща с бранша, Агенцията по храните, респективно с ветеринарните власти. Предприеха се мерки и България ще изпълни изискванията на 100% до месец април тази година, тоест преди крайния срок, даден от Европейската комисия. В този смисъл България няма да търпи финансови санкции от това, че не е изпълнила директивата.
Към момента има около 3 милиона кокошки носачки в България, не отговарят на изискванията на този регламент около 500 хиляди, но те поетапно се намаляват. Това е отговорът: няма да има санкции. Надявам се, че до края на месец април ще приключим. Знаете обаче, дори да има някакво закъснение, срокът на Европейската комисия е още по-дълъг.
По отношение на това предвидени ли са финансови средства, за първи път тази година в бюджета на Министерството на земеделието и храните са предвидени 50 млн. лв., които ще отидат за изпълнението на изискванията за хуманно отношение към животните в сектор птицевъдство и свиневъдство. Разговаряме постоянно с председателите и представители на техните браншови организации по какъв начин, какви да бъдат условията за държавната помощ и тези средства от 50 млн. лв. ще отидат в двата сектора до края на годината. Това е значителна помощ за тях. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
Пенко Атанасов (КБ): Уважаеми господин министър, Вие се ангажирахте, че България няма да бъде санкционирана по тази линия. Аз Ви гарантирам, че ще следим процеса и ще искаме оставката Ви, ако това се случи. Имаше достатъчно време и съвсем не е извинение това, че още 14 други държави също подлежат на санкции, защото не са изпълнили изискванията.
Големият въпрос беше какви бяха действията на администрацията въобще да попаднем в тази графа. Разбирам, че са предприети някакви действия, не е бездействано, но според мен е било крайно недостатъчно.
Смятате ли, че тези 50 млн. лв., за които говорите, ще бъдат достатъчни? По какъв начин ще стимулирате застрашените да получат помощта възможно най-бързо и да отговорят на условията?
Мисля за важно държавата наистина да не попада в такава ситуация - ние буквално да гасим пожари, че не сме отговорили на едно или второ изискване на Европейската комисия. Искрено се надявам това наистина да не се случва, защото всички средства, които искаме от Европейския съюз, са важни. Когато обаче се получават санкции, това не е добре за държавата, още по-малко за хората от съответния бранш.
Сега Ви давам това, което Ви обещах – проектите, с които община Харманли е кандидатствала и са налице. Благодаря. (Подава документите на министър Найденов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, господин министър?
Имате думата.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Тази Директива 74 е от 1999 г. През 2002 г. е транспонирана в българското законодателство. Имаше решение. Аз можех да наложа на властите и тези 500 хиляди кокошки можеха да бъдат изклани до края на месец декември миналата година и нямаше да нарушим формално директивата. Защитих интересите на българския бизнес, защото това щеше до доведе до директен фалит хората, които гледат тези кокошки. Намираме се в тежка икономическа ситуация – това бяха мотивите на България да се присъедини към останалите 14 държави и да поиска удължаване на срока. Нямаме финансови санкции и няма да имаме.
Вие оставката ми я искате всеки ден, пък дали за това ще я поискате допълнително, заради кокошките носачки?! (Шум, смях, оживление.)
Проблемът е в това: да намерим баланса и да защитим бизнеса. Не пристъпихме силово към изпълнение на директивата. Силовото означаваше: разпореждане на службите, те отиват, избиват кокошките и докарват до фалит тези хора, които ги гледат. Търсихме баланса. (Реплики от КБ.)
Вижте: тези птицикомбинати не са държавни. Ако бяха държавни, знаете кога бяха държавни, да не се връщаме чак тогава, можехте да ме питате защо не сме го направили. Те обаче са частни структури. Който не го е изпълнил, трябваше кокошките му да бъдат ликвидирани. Не го направихме, за да не ликвидираме бизнеса. Това са включително и Ваши избиратели. Дайте да ги защитим!
Не си спомням кой каза преди малко, че трябва да се защитават националните интереси в Брюксел. Да, защитих интереса на тези хора и затова не приложихме директивата на 100%. (Шум и реплики от КБ.) Френският министър е направил същото и никой не му иска оставката, за това че не са избили кокошките там. Моля Ви, дайте поне от това политика да не правим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към последния въпрос към министъра на земеделието и храните. Той е от народния представител Корнелия Нинова – относно неизплатени количества тютюн.
Корнелия Нинова (КБ): Уважаема госпожо председател, ще наруша малко правилата за работа в парламента. Моля да ми наложите санкцията, която се полага по правилника. Ще кажа на министър Найденов две изречения по предишния въпрос.
Господин Найденов, вчера или онзи ден в парламента разглеждахме Закона за горите и поставихме отново въпроса за това, което се случва с продажбата на дървесина на борсата. Колегите Ви, депутати от ГЕРБ, казаха: „Ние не носим отговорност – отговорност носи министър Найденов”. Вие току-що казахте: „И аз не нося отговорност – носи я Стокова борса”. Така можем да стигнем до чистачката на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, имате възможност да си зададете въпроса – в противен случай ще Ви отнема думата.
Корнелия Нинова: Но някой трябва да поеме отговорност, че хората ще плащат по-скъпи дърва в тази криза, а едни фирми в това време ще вземат 2 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминете към тютюна, госпожо Нинова.
Корнелия Нинова: Новият ми въпрос е следният: господин министър, имате ли информация в Министерството на земеделието и храните, че фирми са изкупили тютюн от български тютюнопроизводители и не са го изплатили в предвидените по договори срокове?
Аз имам такава информация и сигнали от Сатовча, Гърмен, Вълкосел, Црънча, Бръщен, Любча – мога да продължавам още нататък.
Моля да кажете: имате ли такава информация и какво ще предприемете спрямо неизрядните фирми, защото хората чакат тези пари – те са им жизнено необходими?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, в Министерството на земеделието и храните в средата на миналата година постъпи сигнал от производители на тютюн от Североизточна България за нередности при изкупуването на тютюн – реколта 2010 г. В тази връзка беше съставена комисия в министерството с участието на представители на фонд „Тютюн” за уточняване на обстоятелствата във връзка с изкупени, но неизплатени към производителите количества тютюн за кампания 2010 г. от фирма, извършваща промишлена обработка на тютюн. Същата е договорила да изкупи тютюн, реколта 2010, от различни населени места в Североизточна България, като към момента на проверката не е изплатила около една трета от стойността на изкупените от нея количества тютюн.
Резултатите и заключенията от работата на комисията са докладвани в края на миналата година на Експертния съвет за издаване и отнемане на разрешения за промишлена обработка на тютюн, издадени към Министерството на земеделието и храните по чл. 4 от Наредбата за условията и реда за издаване и за отнемане на разрешения за промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от Закона за тютюна и тютюневите изделия изплащането на изкупения тютюн се извършва не по-късно от 30 дни от датата на приемането на тютюна.
На основание чл. 11 във връзка с чл. 7 от Наредбата за условията и реда за издаване и за отнемане на разрешения за промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия експертният съвет е възложил на председателя да изготви предложение от мен в качеството ми на министър на земеделието и храните за отнемане на разрешението за промишлена обработка на тютюн на въпросната фирма за срок от две години.
В тази връзка е изготвен проект за решение на Министерския съвет за отнемане на разрешението за промишлена обработка на фирмата, който проект в момента е в процес на междуведомствено съгласуване и предстои внасянето му за разглеждане на заседание на Министерския съвет. Не мога да оповестя публично името на тази фирма, но това ще се случи.
По отношение на сигналите (тъй като смятах, че в първоначалния Ви въпрос визирате тази фирма, а сега разбирам, че става въпрос за района на Сатовча, Гоце Делчев) – аз съм в контакт с тютюнопроизводителите, които подават периодично сигнали, говоря и за сигнали към мен неофициално. Те се разглеждат на сформирания към министъра на земеделието и храните Консултативен съвет по тютюна. Той трябваше да заседава вчера, в четвъртък. Членовете на Консултативния съвет помолиха заради лошите метеорологични условия да пренасроча заседанието за следващия четвъртък, така че всички сигнали, които бъдат поставени (има представител точно от Вашия регион) на Консултативния съвет, ще бъдат разгледани и процедурата е подобна на тази към неизрядните фирми, тъй като става въпрос за юридически лица.
Процедурата е: административни санкции, отнемане на разрешителното. Разбира се, преди да пристъпим към това, се разговаря със собствениците на тези фирми и те се призовават да бъдат коректни към тютюнопроизводителите. Тъй като не конкретизирахте, ако имате нещо конкретно като сигнал, моля Ви, предоставете ми го – на заседанието на Съвета по тютюна следващия четвъртък ще го разгледаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – госпожа Нинова.
Корнелия Нинова (КБ): Господин министър, вероятно става дума за една и съща фирма и за един и същи сорт тютюн. Проблемът не е само в Североизточна България, той е в Югозападна, в Смолянско, Кърджали и така нататък. Очевидно фирмата е неизрядна и аз Ви поздравявам за мерките, които сте решили да предприемете, но факт е, че говорите за решение на фонд „Тютюн” в края на миналата година и за 30-дневен срок, който отдавна е изтекъл. И до днес няма решение на този проблем. И 30-те дни от изкупуването, което е било през ноември, отдавна са изтекли, и решението Ви, което е било в края на миналата година, също не е в необходимите срокове. Моля да побързате с тази процедура.
Освен това, смятам, изразявам твърдение, каквото и преди съм правила, когато променяхте Закона за тютюна и тютюневите изделия, че направихте грешка. Ето и днес Вие се позовавате на фонд „Тютюн”, който закрихте. Даже сега втори път го закривате – с още едно решение на Министерския съвет. Значи фонд „Тютюн” е имал и положителни страни, след като се позовавате на такива решения.
Премахнахте лицензирането на фирмите и възможността Министерският съвет да осъществява контрол върху тези лицензи. Либерализирахте пазара и го оставихте свободен. Всяка фирма, която иска, може да купува; всяко физическо лице, което иска, може да продава. Оставихте тютюнопроизводителите на свободния пазар, без да може по никакъв начин държавата да ги защити.
Как тези хора, които са си продали тютюна и не са си получили парите, сега да ходят да търсят фирма „Михайлидис” в Гърция?! Тук държавата трябва да се намеси.
Определено смятам, че с промените в Закона за тютюна, които направихте и либерализирахте пазара, допуснахте грешка – времето го доказа, защото в момента тези хора не са защитени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, тези предложения бяха направени след срещи с тютюнопроизводители по отношение на Закона за тютюна – това са техни предложения.
Госпожо Нинова, резултатите – Вие знаете много добре (нека да не политизираме въпроса), че след като либерализирахме пазара, в момента цените са два пъти по-високи, отколкото миналата година. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.) Това е казано от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.)
Господин Михалевски, нямате право да се обаждате от място по този начин. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.)
Господин Михалевски, призовавам Ви да спазвате правилата.
Димчо Михалевски (КБ, от място): Винаги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега искам да го направите.
Имате думата.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Отговарям на госпожа Нинова – диалогът ми е с нея. В момента ситуацията е по-добра, след като пазарът е либерализиран.
Госпожо Нинова, по отношение на некоректните фирми се предприемат действия – Вие току-що ме поздравихте за това, което предприемам. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)
Тъй като се споменаха субсидиите – няма да визирам от кого, за да не поиска обяснение, използвам тази висока трибуна, за да обявя в аванс, министър-председателят също го обяви в телевизионно предаване: тази година ще бъдат изплатени 73 милиона субсидии или по-скоро държавна помощ (ако трябва да сме коректни с терминологията, това е държавна помощ към тютюнопроизводителите). Ние взехме политическо решение да нотифицираме държавна помощ и за следващата година в същия размер към българските тютюнопроизводители. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)
Така че обявявам Ви го в аванс, а специалистите по водни огледала едва ли разбират толкова от тютюн. (Реплики между народни представители от КБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Възползвам се от правото си на министър на Република България да поискам думата.
В едно от парламентарните питания, отправени днес към мен, нашите действия в продължение на четири дни в засегнатите от наводнението райони бяха квалифицирани като PR акция. Затова ще се възползвам от това си право и ще отговоря какво правихме там тези четири дни – вицепремиерът Цветан Цветанов, аз и министър Тотю Младенов.
Още през първия ден след наводнението бяхме там заедно с министър-председателя. Той разпореди тримата да останем – останахме до късно вечерта вчера.
Вчера ние дадохме своеобразен отчет пред господин Найденов и пред госпожа Масларова, които бяха на погребението на загиналите. Използвам случая да дадем отчет и пред Вас.
Опитът да се представят нещата като PR акция от страна на правителството наистина минават определени граници.
Хората бяха в изключително тежка ситуация. Нашето присъствие там доведе до това в рамките на няколко дни състоянието да се нормализира, до нормално функциониране на това населено място, не само с. Бисер, но и Свиленград, Любимец, Харманли. Бяха осигурени, и то по възможно най-бързия начин, стоки от първа необходимост, храна, одеала, дърва за огрев. Беше създадена организация за издирване на оцелели. Бяха евакуирани само в рамките на два дни всички удавени животни – около 120. Вчера, още преди труповете на животните да бъдат в екарисажа, бяха изплатени средства на тези хора и то в брой.
Беше създадена организация за издаване на място на документи за самоличност на тези хора. На хора, които нямаха покрив над главата си, бяха предоставени условия и те бяха настанени във фургони и на други места, организирани от спасителните служби.
В това тежко време нашето присъствие при тези хора им даваше допълнителен кураж.
Моля ви, дами и господа, нека не спекулираме! Това не е PR акция! Ако смятате, че четири дни престоят на трима министри на мястото на бедствието е PR акция, аз не смятам така. Аз лично стоях там, видях го с очите си, преживях го и това, казвам Ви и Ви давам думата си, че не е PR акция.
Нека да помогнем на тези хора и да не използваме това бедствие, за да се разделяме отново и да водим политически дебат. Тези хора имат нужда от нас и сега, защото бедствието продължава. Цяла нощ техника от „Напоителни системи” е работила по дигата на Свиленград, защото след овладяване на първоначалната ситуация идват тежки времена. Очаква се снеготопене.
Да се мобилизираме всички! Вие като народни представители също имате възможност да помогнете на тези региони. Оказва се, но аз няма да го спомена поименно, че от това село има депутат в настоящото Народно събрание. Той е родом от там. Този човек не дойде поне роднините си да види. Нека да не казвам аз кой е. Те – хората, го знаят кой е!
Ние ще продължим да бъдем там, където сме необходими. Когато министри, когато вицепремиер са на място, нещата се случват по-бързо и това в първите часове на криза е много важно за хората. Моля Ви, наистина за последен път, от това да не правим политически дебат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към отговорите на въпроси към министъра на отбраната генерал Аню Ангелов.
Двама народни представители – господин Ангел Найденов и господин Венцислав Лаков, задават въпроси, които изискват общ отговор.
Първият въпрос на господин Ангел Найденов е относно възможностите на вертолетите „Кугър” за летене в сложни метеорологични условия, особено през зимата.
Въпросът на господин Лаков е относно наличие на противообледенителна система на хеликоптери „Кугър”.
Господин Найденов, имате възможност да развиете въпроса си, след това – господин Лаков, ще процедираме с общ отговор от страна на министъра.
Слушаме Ви, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! В понеделник в средствата за масова информация имаше изявление на министър-председателя, че хеликоптерите „Кугър” не могат да работят при зимни условия, защото нямат противообледенителна система, има риск да паднат, че стават само за полети и то през лятото до морето, и за работа в пустиня.
Това изявление, господин министър, беше в момент на една ужасна трагедия с жертви от наводненията в с. Бисер.
Достатъчно емоционалното изказване нямаше как да не привлече внимание и на медиите, и на българските политици и обществото. Няма как едно подобно изказване да не предизвика интерес към сделката за закупуване на хеликоптерите, още повече, че става дума за една от най-скъпоструващите сделки по доставка на въоръжение в Българската армия и за модернизацията й. Няма как и да не предизвика коментар едно подобно изказване и забележки от страна на министър-председателя по отношение на способностите на Военновъздушните сили, в частност по отношение на хеликоптерите „Кугър”.
Но още повече, господин министър, че в един типичен стил министър-председателят използва тази възможност да прехвърли отговорността за всичко върху неговия предшественик господин Станишев. Естествено цялата отговорност по това, че „хеликоптерите не могат да летят при зимни условия и да работят в зимни условия” – на предишното управление.
В тази връзка, господин министър, интересно е да получим отговор на въпроса: пригодени ли са да работят хеликоптерите „Кугър” в зимни условия? Имат ли противообледенителни системи и за какво става дума тогава, когато се твърди, че те не могат да работят, имало е риск да паднат, и че те не са в състояние да осъществят съответно отговорности, задължения, задачи по действия в един наводнен район?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, господин Лаков, да развиете своя въпрос по темата.
Венцислав Лаков (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да доразвия въпросите на колегата Найденов.
Във Ваше изявление на 6 февруари тази година, господин министър, Вие казахте след изявленията на премиера Бойко Борисов: „Спрете с тези въпроси! Не е вярно!”. Това беше по повод противообледенителната система на хеликоптерите.
Преди да задам въпроса си искам да поздравя, искам да благодаря на пилотите, на спасителите от 24-а авиобаза, които проявиха неимоверен професионализъм. Браво на момчетата, че успяха да си свършат работата, въпреки че и метеорологичните, и финансовите условия, при които са принудени да работят, са доста тежки.
Въпросите ми са: колко от 12-те хеликоптера, които са закупени за 358 млн. евро – толкова беше стойността на сделката, в момента са в летателна годност? Наистина имат ли те противообледенителна система и нужните консумативи за нея? Съществува ли рамково споразумение за поддръжка на вертолетите „Кугър”, и ако не съществува, защо не е сключено досега?
Искам да се върнем малко в историята: кажете кой е консултант по сключване на тази сделка и придобиване на тези хеликоптери, защото информацията е много противоречива? Те оборудвани ли са достатъчно с необходимите им системи? Верни ли са твърденията, че министерството изчаква пловдивска фирма да получи лиценз за ремонт и поддръжка на хеликоптерите и едва тогава да се заеме с възстановяването на машините с летателна годност?
И последното, най-важното, което интересува зрителите, пък и всички нас като депутати: премиерът или Вие излъгахте българската общественост, българските данъкоплатци, за реалното състояние на нещата? Могат ли тези машини да прехвърчат над Балкана или не могат? Кой каза истината, кой спести истината? Благодаря предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За общ отговор – генерал Ангелов, министър на отбраната.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа Найденов и Лаков! Преди всичко бих искал да Ви припомня, че договорът за доставка на вертолети е сключен от Министерството на отбраната с френската фирма „Юрокоптер” след конкурс през месец януари 2005 г. при първоначална цена, както спомена господин Лаков, 358 млн. евро. През месец януари 2006 г. се подписва анекс, с който цената за доставка на вертолети се увеличава на 383 млн. евро, и в тази цена се включва цената на избраната схема за финансиране чрез отделен договор и банков депозит в банка „Сосиете Женерал”, който е подписан от министър Близнаков тогава. Не са открити документи относно наемането на консултант от Министерството на отбраната нито по договора с „Юрокоптер”, нито по договора с банка „Сосиете Женерал”.
Тъй като част от въпросите са от техническо естество, а аз не съм специалист и още по-малко авиационен инженер, ще Ви запозная със справката, предоставена ми от командира на Военновъздушните сили.
В състава на Военновъздушните сили са приети на въоръжение 12 броя вертолети „Кугър”, които са постъпили в периода 2006-2010 г. Към момента са изправни 11 броя вертолети, като за 5 от тях предстои изпълнението на технически инспекции, а един вертолет е за ремонт.
Всички вертолети имат противообледенителна система и са доставени с такава. Ограничения за използване на вертолети „Кугър” според сезона няма, тъй като те са сертифицирани да изпълняват задачи в температурен диапазон от плюс 50 до минус 30 градуса. Вертолетите имат необходимото оборудване и възможност да се използват в сложни метеорологични условия, полети в облаци и нощем. В инструкцията на екипажа е записано като ограничение, че преднамерено влизане в зона с обледенение е забранено. Целта на противообледенителната система е да осигури безопасен полет при непреднамерено, внезапно влизане в зони с обледеняване, докато екипажът излезе от опасната зона.
При изпълнението на задачи за търсене и спасяване на 6 февруари 2012 г. се е пилотирало под облаци при тежки метеорологични условия, с видимост 1 км, долна граница на облаците – 100 м. Екипажите са пилотирали ниско над релефа на местността. Трите вертолета са летели с включена противообледенителна система, понеже съгласно инструкцията системата трябва задължително да бъде включена при температура по-ниска от нула градуса. Това е справката.
Уважаеми господа, Министерството на отбраната има рамково споразумение с „Терем” ЕАД за изпълнение на технически инспекции след 500 летателни часа до края на тази календарна година. В момента тече процедура по Закона за обществените поръчки за сключване на договор за интегрирана логистична поддръжка на вертолетите „Кугър”. Процедурата ще бъде абсолютно прозрачна. В нея се допускат и чуждестранни, и български фирми. Категорично не е вярно, че се чака някаква българска фирма да получи лиценз за ремонт и поддръжка на вертолетите, за да се възложат на нея тези дейности. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплика?
Господин Найденов, заповядайте.
Ангел Найденов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз зададох този въпрос, за да получа яснота по истината относно доставката на хеликоптерите, макар че зная детайлите по тази доставка. Но нека още веднъж да повторя: хеликоптерите са доставени с такива системи, и второ – основният договор за доставка на хеликоптерите е сключен през месец януари 2005 г., преди господин Станишев да стане министър-председател, а господин Близнаков да стане министър на отбраната.
Господин министър, не искам да мисля, а и не искам да кажа, че министър-председателят на Република България е излъгал в понеделник. Не искам и да мисля, че той е бил заблуден умишлено, защото в такъв случай някой трябва да понесе отговорност. Става дума за изявление на министър-председателя пред медиите и пред цялото българско общество. В такъв случай съм склонен да мисля, че той се е изказал прекалено непредпазливо, доста неуместно по нещо, което очевидно не познава, и че се е опитал да влезе в дребни политически заяждания със своите предшественици, без да си дава сметка за сериозността, важността и отговорността на момента, в който прави подобно изявление. Аз си мисля, че това наистина е изключително неуместно изказване, особено в този драматичен момент, в който то е направено. На всичко отгоре, това е изказване, което хвърля незаслужено петно върху способностите на българските офицери, военнослужещите във Военновъздушните сили, върху звеното, което се занимава с хеликоптерите. Незаслужено обвинение към способностите да се изпълняват задачи в такъв момент.
И още нещо, господин министър. Аз си позволих да задам този въпрос, защото е хубаво да се познават обективните страни на всеки един от проектите за модернизация и на доставките на основно въоръжение и платформи за българската армия, за да не се създава впечатлението или, не дай Боже, да се утвърждава убеждението, че всяка подобна сделка е някаква голяма далавера, в която не се държи сметка за параметрите или конкретните показатели на въоръжението и на платформите, които се доставят за българската армия. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Дуплика желаете ли, господин министър? Не.
Заповядайте за реплика, господин Лаков.
Венцислав Лаков (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От отговора Ви, господин Ангелов, стана ясно, че министър-председателят е поизлъгал, след като каза, че тези хеликоптери не могат да прехвърчат през Балкана. Аз Ви предлагам да се качим двамата, да поканим и него и да тестваме, защото нито Вие сте специалист, нито аз, нито пък, както става ясно, и министър-председателят. Предлагам да направим една проба дали можем да прехвърчим през Балкана в тези условия, които са били тогава.
По-неприятното е, че по информация в медиите само три от машините са с летателна годност – поне моята информация е такава, а не 11, както твърдите Вие.
Другото, което буди безпокойство, е, че въпреки обявената обществена поръчка не са ясни параметрите и възможностите, по които ще бъде осъществена тя. Съществуват основателни опасения, че отново ще се случи това, което става и със самолетите „Спартан”. Тоест сключихме договор за поддръжка, който е неимоверно скъп в сравнение с подобни договори с други страни. Вярвам, че министерството ще си свърши работата.
И още веднъж Ви призовавам – дайте да се качим на тези хеликоптери и да установим на място може ли, или не може да се премине през Балкана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Дуплика?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Найденов и Лаков! Най-напред искам да кажа, господин Лаков, че Вашата парламентарна група е известна със съмненията си. Съмненията не доказват нищо. Когато се проведе тази процедура, заповядайте, ще Ви включим като наблюдател да гледате как се провежда процедурата.
От друга страна обаче, искам да Ви благодаря за високата оценка, която дадохте във Вашето изказване по отношение на действията на летците на трите хеликоптера на 6 февруари сутринта, които едва изчакаха да се вдигне мъглата, когато видимостта беше до 60 м, за да могат да излетят и да спасят три човешки живота.
Аз съм щастлив, че летците в 24-а вертолетна база, и не само те, и българската армия като цяло непрекъснато е в помощ на населението и изпълнява достойно своята мисия. Аз съм благодарен и искам да изкажа благодарност на всички военнослужещи – от генерала до войника, които участваха както в района на бедствията в Свиленград, в Харманли, в Любимец, в село Бисер, така и по цялата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Следва въпрос от народния представител Ангел Найденов относно предсрочното освобождаване от длъжност на бригаден генерал Валентин Цанков – аташе по отбраната във Вашингтон, САЩ.
Заповядайте, господин Найденов, да развиете въпроса.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, ще си позволя и от името на моята Парламентарна група Коалиция за България във Ваше лице да поздравя всички участници в спасителните операции, разбира се, като започнем от военнослужещите от 24-а вертолетна база и минем през участниците в модулните групи, които участваха в спасителните операции по преодоляване на последиците от наводненията. Нямам никакво съмнение в способности им и отговорно изпълнение на техните задачи.
Но, уважаеми господин министър, с Ваша заповед от месец юни на 2010 г. сте назначили бригаден генерал Цанков на длъжността аташе по отбраната в САЩ. Назначението е със срок три години и е до месец август на 2013 г. Всъщност това назначение е в резултат на проведен конкурс въз основа на Ваша заповед, съответно подбор и предложение на комисията, която е назначена да проведе конкурса.
Следователно Вие, господин министър, сте приел, че генерал Цанков отговаря на всички условия за заемане на длъжността и съответно не сте установил обстоятелства, които да очертават несъвместимост с изискванията за заемането на тази длъжност.
В тази връзка, господин министър, е интересно да се разбере, че 7 месеца по-късно с шифрограма той е отзован в България. След доста дълго умуване и протакане му е връчена заповедта за освобождаване – през месец март 2011 г.
Моят въпрос в тази връзка, господин министър, е: какви са основанията за освобождаване на бригаден генерал Цанков от заеманата от него длъжност – господин министър, ще си позволя да добавя – на фона на изявление, което сте направили, че след като генерал Цанков е в списъка на лицата с установена принадлежност, той ще бъде отзован и съответно ще бъде прекратен договорът за военна служба, който е сключен с Вас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, бригаден генерал Цанков е освободен с моя заповед от 7 февруари 2011 г. от длъжност „аташе по отбраната във Вашингтон – САЩ” на основание чл. 26, т. 14 от Закона за отбраната и въоръжените сили, който гласи: „Министърът на отбраната назначава и отзовава представителите на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в международни организации, аташетата по отбраната, военните аташета и служителите в службите към тях и ръководи тяхната дейност”. Това е основанието, за което ме питате, на което съм освободил господин Цанков.
Това мое правомощие произтича и по разпоредбите на чл. 68, ал. 2 от Закона за дипломатическата служба – отменен. В текста му, който е бил в сила при съставянето на заповедта за освобождаването, гласи: „Предсрочното прекратяване на дългосрочната командировка на служител по чл. 65, ал. 3 се извършва от ръководителя на съответното ведомство по негова преценка или по мотивирано искане на министъра на външните работи”. С оглед на гореизложеното не е налице какво и да е законово изискване за мотивиране на заповедта, разпореждаща отзоваването на генерал Цанков като военен аташе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Заповядайте за реплика, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, от отговора Ви разбирам на практика, че няма мотиви в заповедта.
Костадин Язов (ГЕРБ, от място): Как да няма?!
Ангел Найденов: Не оспорвам правото Ви да отзовавате. Естествено, че можете да отзовавате, след като можете и да назначавате.
Въпросът е, че в наредба по отношение на условията за заемане на длъжността „военен аташе” има определени изисквания за предсрочно освобождаване на военнослужещия, който се назначава на тази длъжност. Между тези шест основания аз никъде не виждам основанието „лично желание на министъра”. Защото тук няма друго основание, което да бъде отнесено към причините за освобождаване на генерал Цанков. Негласното основание, господин министър, е установяване на принадлежност към служителите на Държавна сигурност и Военното разузнаване.
Кое е интересното в случая? Генерал Цанков е завършил военно училище със специалност „Разузнаване”. Той никога не е крил, че е завършил „Военно разузнаване”. Завършил е академично образование отново със същата специалност – „Военно разузнаване”. Е, какъв да бъде генерал Цанков, включително и като служител на „Военна информация”?!
Интересно е и още нещо. Вие сте го изпратил като военен аташе именно при тези условия на завършване – и на военното училище, и на Военната академия. Тоест той не е крил тази принадлежност към професията „Разузнаване” и е приет със съответните дипломи, акредитации и основания за назначаване като военен аташе. И никой не е възразил срещу това назначаване!
Господин министър, мисля че тук има едно абсолютно противоконституционно и незаконосъобразно поведение от Ваша страна. Разбира се, не е моя работа да търся последиците от подобно поведение. Има други структури. Но това е моята квалификация. Смея да Ви кажа, че като цяло отношението Ви – Вашето и на Вашето управление, е проява на двоен стандарт и на лицемерие по отношение на хората, които са с установена принадлежност, още повече, че тук става дума не за агенти, не за нещатни и негласни сътрудници, не за някаква друга категория служители, а за военнослужещ с образование и професия „Разузнаване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, в редиците на военното разузнаване служат много офицери, които са завършили „Разузнаване” и военно училище с профил „Разузнаване” и служат прекрасно.
Второ, да ми вменявате някаква противоконституционност на моя акт – Вие правите някакво несъществуващо сравнение между посланик и военен аташе. Такова сравнение въобще не съществува.
И трето, по време на Вашето правителство, господин Найденов, господин Цанков след неговото отзоваване като аташе във Великобритания през 2007 г., стои три години в щат и получава заплата, без да работи. Три години! И когато аз станах министър, го извиках. По-скоро той дойде при мен и ми постави въпроса да взема решение – дали да продължи да служи или да бъде освободен. Аз му казах: „Добре, ще помисля” и го назначих на тази длъжност. По нататък аз няма на никого да позволя да ограничава моите законови права по какъвто и да е начин! Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря и аз.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с питания и въпроси към министъра на правосъдието госпожа Диана Ковачева.
Следва питане от народния представител Яне Янев относно политиката на Министерството на правосъдието за борба с корупцията в съдебната власт.
Господин Янев, заповядайте да развитието питането.
Яне Янев (независим): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо министър, в Годишния доклад „Индекс за възприятието на корупцията” на Международната неправителствена организация „Прозрачност без граници”, на която доскоро бяхте изпълнителен директор, се посочва, че равнището на политическата и административната корупция в България е достигнало най-лошите си стойности от 1999 г. насам. Според доклада страната ни вече се намира на последно място в Европейския съюз, като през тази година е изпреварена дори от Гърция, която беше в дъното на таблицата през 2010 г. Изследването показва трайно негативна тенденция от 2009 г., когато е измерено ниво от 3,8 пункта, което се срива през следващите две години съответно на 3,6 и 3,3. България заема 86 място в глобалната класация сред 183 държави. Най-добро място страната ни е заемала през 2004-2007 г., когато индексът е бил 4,1 пункта – сочат данните на Вашата организация. С 86-тото си място в изследването за нивото на корупция, България се нарежда веднага след Тайланд, а същият резултат като нас имат Ямайка, Панама и Шри Ланка. Според анализатори, коментиращи тези оценки, основен проблем в България продължава да бъде качеството и ефективността на публичните институции, като особено се набляга на наказателния процес, както и на правосъдния процес като цяло.
Във Ваше интервю Вие заявявате, че един от Вашите основни приоритети ще бъде противодействието на корупцията в съдебната система, като специално подчертавате значението на професионалния подход.
В същото интервю обосновавате и тезата за необходимостта от реформа в съдебната власт, която да е европейска, съобразен с членството ни в Европейския съюз и националните особености.
Във връзка с това Ви питам: каква стратегия ще използвате за противодействие на корупцията в сферата на правосъдието? Каква е цялостната политика на воденото от Вас министерство? Считате ли, че нереформираната съдебна система и корупцията в нея могат да се приемат като една от основните причини за отказа на някои водещи страни, членки на Европейския съюз, да подкрепят членството ни Шенген? Смятате ли, че без промени в действащата Конституция на Република България е възможно да се осъществи реална съдебна реформа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народните представители!
Уважаеми господин Янев, във връзка с поставеното от Вас питане Ви информирам за следното. Относно Националната стратегията за противодействие на корупцията в сферата на правосъдието и цялостната политика на Министерство на правосъдието за борба с корупцията в съдебната власт бих могла да кажа, че Министерството на правосъдието продължава да работи по реализиране на целите, заложени в Стратегията за продължаване на реформата в съдебната система в условията на членство в Европейския съюз, която е приета през м. юни 2010 г. Тя се осъществява от правителството в партньорство със съдебната власт. Именно тази стратегия определя борбата с корупцията и противодействието на нерегламентираното влияние върху съдебната система, като основен критерий за успеха и необратимостта на реформата. Тя включва цялостен инструментариум за осъществяване на политиката на антикорупция. Неделими елементи от него са осъществяването на собствената за съдебната система Стратегия за превенция и борба с корупцията, както и прилагането на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, който има силно влияние с отчетлив антикорупционен елемент. Създадената практика – проверките на Етичната комисия да водят до дисциплинарни санкции, включително най-тежките, а именно уволнения, имат силен възпиращ ефект по отношение на корупцията в съдебната система.
На следващо място е изработването на вътрешни за съдебната власт механизми за приложението на Закона за конфликт на интереси като гаранция за превенция на корупционни практики. Тук трябва да бъдат също споменати укрепването на процедурата за разследване и наказване на престъпления, извършени от магистрати, засилване на проактивните действия на Инспектората към Висшия съдебен съвет за проверка на сигнали и данни за корупция.
Като част от гаранциите за среда, препятстваща корупционните практики, стратегията обозначава стриктно прилагане на принципа за случайно разпределение на делата, изграждането на унифицирана система за сигнали и жалби за корупция в съдебната власт, изработването на критерии за натовареност, публичност на съдебните решения и мотивите в тях.
Публичността и отчетността на съдебната система са основните гаранции за превенция и противодействие на корупцията. Част от цялостната политика на Министерството на правосъдието в полето на антикорупцията бяха извършените изменения в Закона за съдебната власт миналата година.
Във връзка с тези промени бих искала да подчертая, че те са именно в посока на постигане на по-голяма прозрачност, отчетност, почтеност и професионализъм. Това са и европейските правила и стандарти.
По отношение на въпроса дали считам, че нереформираната съдебна система и корупцията в нея могат да се приемат като една от основните причини за отказа на някои държави – членки на Европейския съюз да подкрепят членството на България в Шенген? Бих казала, че факт, върху който почива непроменената българска позиция в това отношение – че няма формална обвързаност между критериите за членство в Шенген и мониторинга върху правосъдната система, като общо пространство с политически, вътрешнополитически и законови измерения, Европейският съюз има своите допълнителни интеграционни елементи, каквито са Шенген и Еврозоната. Системите за интеграция между държавите членки без съмнение оказват влияние една върху друга в ситуация на криза, каквито са дадените реалности, и могат да предизвикат инициативи за промяна в съществуващите правила или за въвеждане на допълнителни мониторингови механизми върху конкретни държави. Тоест извън установените технически критерии, както е в случая с Шенген, има и политически измерения при решение за членство. Особено важно в случая е, че България е изпълнила техническите критерии за присъединяване, което е безусловната европейска оценка и това беше подкрепено и от Европейския парламент.
В контекста на перспективата на засилена интеграция на държавите членки в областта „Правосъдие и вътрешен ред” важна цел за България остава продължаване на реформата и постигане на напредък на наблюдаваните показатели от механизма за сътрудничество и оценка.
По отношение на третия въпрос – необходимостта от промени в Конституцията на Република България. От известно време публичност намериха много предложения за промяна в Конституцията. Със сигурност всички тези предложения трябва да бъдат много сериозно дебатирани в обществото. Смятам, че и в Народното събрание също трябва да бъдат обсъждани. Продължавам да мисля все пак, че Конституцията е стожер, който в други държави се променя изключително рядко и към този въпрос следва да се подхожда наистина с повишено внимание. Слабостите в ръководство на съдебната система, които бяха изведени на преден план, смятам, че могат да бъдат преодолени на законово, а някои от тях и на подзаконово ниво чрез ясни и усъвършенствани правила за избори и растеж в съдебната система. Предстои подготовка на промени в Закона за съдебната власт, които са насочени именно към подобен ефект. Критиките за бавно правосъдие, недостатъчно убедителната съдебна практика са насочени по-скоро към оптимизация на наказателноправната сфера, отколкото към конституционните разпоредби. В ход е изработването на изцяло нов Наказателен кодекс. Надявам се след приемането му следващата година да бъдат извършени и съответните промени в процесуалните закони. Също така предстои и разработването, което вече стартира на практика, на административнонаказателен кодекс и в този смисъл мога да кажа, че законодателните усилия за подобряване на съдебната система на практика не са все още изчерпани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Господин Янев, заповядайте за два допълнителни въпроса.
Яне Янев (независим): Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за предоставената информация. Смятам обаче, че в годината, в която предстои избор на нов Висш съдебен съвет, който трябва да се случи максимално бързо предвид сроковете, заложени в Закона за съдебната власт, би следвало Министерството на правосъдието във Ваше лице и като председател на Висшия съдебен съвет да бъде модератор на процеси, гарантиращи прозрачност. Защото ако има необходимата прозрачност, тя ще бъде и своеобразна форма на превенция срещу корупционни практики, които сме наблюдавали през годините.
Моят конкретен въпрос към Вас е: към Министерството на правосъдието имате специално заделени финанси за обучителни семинари, в това число и взаимодействие с Националния институт по правосъдие. Смятате ли, че Вашият представител в института защитава интересите на воденото от Вас министерство и заделили ли сте специални средства за обучение и семинари, които да дадат възможност за тази прозрачност, особено сега при стартиране на процедурата за избор на нов Висш съдебен съвет? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За отговор – заповядайте, госпожо Ковачева.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Янев, абсолютно сте прав! Да, тази година наистина е много важна във връзка с предстоящите избори на членове на Висшия съдебен съвет.
Прав сте наистина, че обучението е много важно. Това, което според мен много сериозно предстои, е изработването на достатъчно ясни и прозрачни критерии за номиниране и избор на членове на Висшия съдебен съвет, за което вече са предприети конкретни мерки. В графика на законодателната програма в Министерския съвет е вече включено, че до месец юни ще бъдат направени предложения от страна на Министерството на правосъдието и внесени дори и по-рано в Народното събрание за изработването на конкретни процедури, които наистина да гарантират не просто прозрачен избор, но и прозрачен процес на номиниране на тези, които ще кандидатстват за позицията „член на Висшия съдебен съвет”. В този смисъл наистина са предприети конкретни мерки. Вие сте прав като засегнахте и въпроса за необходимостта от дискусия. Да, категорично е необходима такава дискусия, включително и днес продължава с неправителствени организации. Днес следобед в министерството съм поканила Обществения съвет към Министерството на правосъдието точно по конкретни въпроси, свързани с препоръките от доклада на Европейската комисия.
По отношение на дейността на Националния институт по правосъдието. Категорично смятам, че това е една от институциите, която се справя добре. Това беше отбелязано и в Доклада на Европейската комисия, който излезе преди няколко дни. Обучението на магистратите наистина върви добре, с много добри темпове. Важно е обаче и по отношение на тяхното кариерно израстване правилата и процедурите, предвидени в Закона за съдебната власт, да бъдат прилагани адекватно, което на практика ще се види в следващите няколко месеца, защото цикълът започна едва през месец септември миналата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За отношение – заповядайте, господин Янев.
Яне Янев (независим): Уважаема госпожо министър, много е важно тук в пленарната зала, където след време ще бъдат избирани 11 членове на Висшия съдебен съвет, още сега да сме наясно с определени срокове.
Срокът за избор на членове на Висшия съдебен съвет, е един месец преди изтичане на мандата им, тоест мандатът изтича на 3 октомври, до 3 септември те трябва да бъдат избрани. Няма как това да се случи на 3 септември, поради годишната ваканция на парламента. Тоест, те трябва да бъдат избрани най-късно до края на месец юли. За да бъдат избрани до края на месец юли и стартират прозрачни процедури, трябва да сме наясно, че Законът за съдебната власт от Ваша страна, трябва да е внесен за разглеждане в Министерския съвет най-късно до 15 март, за да може Министерският съвет да го представи в парламента, за да мине всички процедури по първо и второ четене най-късно до края на март да бъде приет. Ако Вие не приемете тази интензивна процедура и законът не се приеме до края на март, рискуваме да попаднем в същото състояние и в същите критики, каквито имаше по отношение на избора на членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет и договорките да станат задкулисно, непрозрачно и отново в доклада, който очакваме, да имаме проблеми, защото ние сами сме си ги създали.
Много е важно от Вас, като модератор в този процес, максимално бързо този закон да бъде факт. В обществото тече противоречива информация, едва ли не, че новият Висш съдебен съвет ще бъде разделен на две – едната част за избор на съдии, другата част – за избор на прокурори и следователи. Как ще стане това при тази конституционно закрепена норма и ред други информации, които не са от полза на заздравяването на съдебната система? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Следва въпрос от народния представител Георги Пирински относно становище на Министерството на правосъдието по доклада на ОССЕ за Избори 2011.
Господин Пирински, заповядайте да развиете въпроса си.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, госпожо министър, колеги! Въпросът ми към министър Ковачева е следният: на 27 януари миналия месец, от тази трибуна, министърът на външните работи заяви, че ще може да подготви доклад с предложение по доклада на мисията на ОССЕ за изборите, след като получи становищата и предложенията от компетентните институции, сред които посочи и Министерството на правосъдието.
Въпросът ми в тази връзка, госпожо министър, както знаете, е какви предложения от компетентността на оглавяваното от Вас министерство ще изготвите за отстраняване на нарушенията и недостатъците, констатирани от наблюдателите на ОССЕ? В какъв срок ще ги представите на министъра на външните работи?
Допълнителни основания да Ви задам този въпрос дава и докладът от онзи ден на Европейската комисия, където както знаете, по нов начин е поставен въпросът за фалшификациите на изборите и където ясно се казва, че въпросите за фалшифициране на изборите се разследват от прокуратурата. По-нататък – отказващи санкции за купуване на гласове за нарушения, както и пълна прозрачност във финансиране на политическите партии са задължителни, забележете за какво: за доверието на обществото, в способността на властите да противодействат на организираната престъпност и корупцията! В текста се препраща именно към доклада на мисията на ОССЕ.
Голямо недоумение будят не само у мен, госпожо министър, изявленията Ви от вчера сутринта, че този доклад не се отнася до дейността на правителството. Вие носите особена отговорност, като министър на правосъдието, за да бъде адекватно отразена цялата критика, която се съдържа и в доклада на ОССЕ, и в доклада на Еврокомисията по отношение на функционирането на правосъдието в България, включително и по отношение на изборите.
Един от процесите, който се наблюдава, е на много странна практика на съдилищата в България, нещо, което господин Божинов повдигна миналата седмица, на едно много лековато в много случаи и непонятно бягане от разглеждане по същество и търсене на отговорност за фрапантни нарушения. Отговорът Ви ще бъде следен не само от мен с особен интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Ще си позволя да започна отзад напред с Вашия коментар. Да, наистина аз вчера казах, че докладът не оценява дейността на правителството и продължавам да го твърдя, защото това е доклад, който оценява напредъка на България. Освен правителството, което разбира се, че безспорно е оценявано, е оценявано и Народното събрание, господин Пирински, оценявана е съдебната система, прокуратурата и съда. В този смисъл, наистина голям брой институции, освен правителството, са оценявани, тоест не само към него са критиките на Европейската комисия.
По отношение на конкретния въпрос, който ми задавате, миналият петък в пленарното заседание на Народното събрание, вече се проведе разискване по питането към министъра на външните работи Николай Младенов, във връзка с предложенията на доклада на мисията на ОССЕ за наблюдение на Избори 2011. Беше гласувано решение, с което на Комисията по правни въпроси беше възложено в 3-месечен срок да подготви предложения, с които да бъде отговорено на препоръките в доклада.
На същото заседание на Вашия въпрос отговори вицепремиерът Цветан Цветанов, така че аз съвсем накратко ще добавя следното:
С писмо от 11 януари 2012 г. Министерството на външните работи ни е уведомило, че е публикуван окончателният доклад на Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ и е отправило молба към Министерството на правосъдието, за да подготви предложения във връзка с изготвянето на консолидиран коментар по констатациите и препоръките в доклада.
На 26 януари тази година е получено още едно писмо от Министерство на външните работи, с което се съобщава, че е публикуван и доклад на наблюдателите от ад хок Комитета на ПАСЕ, съдържащ констатации и препоръки от наблюденията на последните президентски избори у нас.
Този доклад също трябва да се има предвид при изготвяне на коментарите и заключенията и препоръките на международните наблюдатели.
По тези материали в момента се работи на експертно ниво и очаквам съответните специалисти в министерството да ми дадат своите изводи и предложения.
Предварително, преди да е готова финалната оценка, бих могла да кажа, че недостатъците, които са посочени в доклада от наблюдателите на ОССЕ, са изцяло в компетентността на Народното събрание. Това е органът, който е подготвил и приел Изборния кодекс.
Министерството на правосъдието винаги може да окаже съдействие на експертно ниво и ще го направи, ако е необходимо. Категорично заявявам такава готовност.
В доклада на ОССЕ например са посочени проблемите, както и Вие го казахте, с явлението купуване на гласове, съставянето на избирателните списъци, компетентността на изборната администрация.Това са наистина много важни въпроси, те са от съществено значение и трябва да бъдат обсъждани.
По наше мнение, в доклада има и препоръки, които обаче не могат да бъдат осъществени от Народното събрание при обикновена законодателна процедура, защото биха изисквали промени в Конституцията.Очевидно първо се налага задълбочено обсъждане, за да бъдат направени сериозни и обосновани предложения за промени в изборното законодателство.
Освен това, ще си позволя да подчертая, че парламентът е този, който може да направи необходимите промени.
Министерството на правосъдието ще подкрепи усилията на доразвиване и усъвършенстване на нормативната уредба за изборния процес в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплика?
Господин Пирински, заповядайте.
Георги Пирински (КБ): Госпожо министър, струва ми се, че от Вас и парламентът, и обществото очакват по-друг вид отношение от това, мога да го кажа чиновническо, бюрократично, което проявявате.
Вие вчера сте признала сама пред телевизията, че нарушенията били административни, поради лошата организация на изборите. Днес ни казвате, че всичко зависи от Народното събрание. Предлагате да организираме изборите ли? Казвате, че Народното събрание трябва да приеме законодателство. Основен вносител в Народното събрание е правителството. Министерството на правосъдието в случая е основно отговорно за изборното законодателство. Практиката, отделни народни представители да внасят законопроекти, които трябва да бъдат отговорност на правителството, е изцяло порочна.
Вие не споменахте нищо по въпроса как се установява купуването на гласове, защото едно от оплакванията на прокурора е че не може да се използват специални разузнавателни средства при хващането на такива случаи. Ваша персонална отговорност като министър е най-накрая да представите резултатите от работата на една работна група, създадена миналата година по това време, след едни безпрецедентни скандали със злоупотреби със СРС, които и досега остават висящи във въздуха.
Пак повтарям, от Вас се очаква да подхождате към тези въпроси и като отговорен член на правителството, и като довчерашен представител на структурите на гражданското общество, които през последните една-две години са особено загрижени за провеждането на справедливи, честни и демократични избори.
Силно Ви препоръчвам да изоставите тази позиция – не се отнася до нас, парламентът трябва да решава въпросите, и да потърсите много активно взаимодействие през правителството. Защото Вие ми съобщавате какво е направило Народното събрание миналата седмица в дискусията, но то отхвърли нашето предложение за решение от пет точки, като първата беше правителството да предприеме онези административни мерки, които са наложителни, и от неговата компетентност, а не само да се крие зад Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Желаете ли дуплика?
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин Пирински, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Пирински, Вие по-добре от мен знаете историята на приемането на Изборния кодекс. (Реплика от народния представител Георги Пирински.) В неговото изработване не е участвало Министерството на правосъдието. В този смисъл, както вече заявих, ние наистина бихме участвали и бихме дали експертна оценка на всички препоръки. Факт е и смятам, че много сериозно трябва да се прецени дали преодоляването на проблемите, които на практика възникнаха по време на миналите избори, които в по-голямата си част от тях бяха организационно-технически, би следвало да бъдат адресирани с промени в Изборния кодекс. Това трябва да бъде преценено много внимателно. Освен Народното събрание, смятам, че тук трябва да се включи и Централната избирателна комисия, защото все пак ЦИК беше органът, който провеждаше изборите.
Що се отнася до проблема за купуване на гласове, това е много сериозен проблем. Между другото това е престъпление, както знаете. И купуването, и продаването на гласове е регламентирано в Наказателния кодекс. Има много дълга дискусия дали наказанията са достатъчно тежки. Това също би могло да бъде обект на дискусия. Знаете, намесва се и темата за това, дали следва разследването да бъде съпътствано с използването на специални разузнавателни средства. Тоест дискусията е много сериозна и едва ли в момента можем да я решим.
Отнасям се много сериозно към темата за изборите, за купуването на гласове, но наистина не смятам, че водещата роля е на Министерството на правосъдието. По-скоро би следвало експертна дискусия. Експертна, но с участието, разбира се, на Министерството на правосъдието, ако бъде поканено, Народното събрание и ЦИК. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Следва въпрос от народния представител Мая Манолова относно изпълнение на укази за помилване и за предоставяне на българско гражданство.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете въпроса.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Задавам Ви този въпрос, свързан с указите на вицепрезидента Марин, за предоставяне на българско гражданство и за помилване, неслучайно, а защото този проблем беше поставен според мен съвсем изкуствено в центъра на общественото внимание. Това не беше случайно, а защото управляващите трябваше по някакъв начин да отклонят публичното внимание от едни изключително важни въпроси, свързани с обедняването на хората, с мизерията, с фалитите на фирми, с размазващите европейски доклади. Доколко успяха, това е друга тема, но така или иначе въпросът с тези укази беше напомпан като популистки балон и много хора се интересуват каква е истината.
Предлагам Ви ние с Вас да хвърлим известна светлина по отношение на този въпрос. Още повече, че Вашата предшественичка госпожа Попова в качеството си на вицепрезидент, макар и не толкова агресивно, даде своя принос в раздухването на въпроса, като заяви, че продължава да търси, видите ли, указ на президента Първанов, с който са възложени правомощия на вицепрезидента Марин след повторното избиране на президентската двойка през 2007 г.
Затова Ви питам: по време на своето министерстване госпожа Попова, в качеството си на министър на правосъдието, колко указа за предоставяне на българско гражданство е приподписала, колко указа за помилване е привела в изпълнение и дали във всеки един от тези укази е посочено основанието, въз основа на което вицепрезидентът е могъл да извършва тези правомощия. Дали е бил цитиран указ на президента Първанов за възлагане на тези правомощия, и дали госпожа Попова има основание две години и половина по-късно да търси такива укази в Президентството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Имате думата за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да отговаря съвсем кратко и много конкретно на Вашия въпрос за изпълнението на указите за помилване и предоставяне на българско гражданство.
Относно указите за помилване Ви уведомявам, че за периода месец септември 2009 г. – месец ноември 2011 г. в Министерството на правосъдието са получени и изпратени за изпълнение в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” 33 броя укази на Вицепрезидента на Република България за помилване на осъдени на лишаване от свобода лица. Указите за помилване са били издадени на основание чл. 98, т. 11 от Конституцията на Република България, Указ № 53 от 23 януари 2002 г. на Президента на Република България и във връзка с чл. 74 от Наказателния кодекс.
Указите, изпратени за изпълнение в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” през посочения период, съдържат резолюция от съответния министър на правосъдието до съответния заместник-министър на правосъдието или главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Относно изпълненията на укази за предоставяне на българско гражданство, Ви уведомявам, че за периода месец септември 2009 г. – месец ноември 2011 г. в Министерството на правосъдието са постъпили общо 285 броя укази на вицепрезидента на Република България за придобиване, освобождаване или възстановяване на българско гражданство. В указите е посочено правното основание за издаването им, а именно чл. 98, т. 9 от Конституцията, Указ № 53 от 23 януари 2002 г. на Президента на Република България, във връзка с чл. 36 от Закона за българското гражданство.
Посочените укази са преподписани от министъра на правосъдието по повод изрично искане от администрацията на президента на Република България с посочено правно основание чл. 102, ал. 2 от Конституцията на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за отговора. Нека да се опитаме заедно да разшифроваме онова, което Вие току-що ми казахте, а именно, че министърът на правосъдието Попова е привела в изпълнение 33 указа за помилване и е приподписала 285 указа за предоставяне на българско гражданство, като във всеки един от тези укази е цитиран указът, с който президентът Първанов възлага правомощията си на вицепрезидента Марин.
Така че още с приподписването на първия вицепрезидентски указ министър Попова е знаела какво е основанието за това. Така че най-малкото тя няма какво да търси в президентството, тъй като е ясно, че вицепрезидентът е оторизиран да упражнява тези правомощия с Указ на президента Първанов от 2002 г.
Няма да обяснявам тук дали е следвало да има последващ указ. Ще кажа само, че указите не са ограничени във времето – указ се отменя с друг указ, и че няма прекъсваемост между мандатите на вицепрезидентската двойка. Ще посъветвам юристите на ГЕРБ да се запознаят с Решение № 2 от 1991 г. на Конституционния съд. То ще им послужи и при предстоящия дебат за сформиране на една комисия, която да проверява дейността на президента.
Ще Ви обърна внимание на нещо друго, на факта, че министърът на правосъдието, приподписвайки указа на вицепрезидента, придава валидност на този акт. Тоест министърът на правосъдието във всеки един от тези 253 случая се е съгласил, че указът на президента е конституционносъобразен – целесъобразен, поел е отговорност заедно с вицепрезидента за целесъобразността на този указ и е поел ангажимент за неговото изпълнение. Тоест отговорността между вицепрезидента с всеки един указ за предоставяне на българско гражданство или помилване е споделена със съответния министър на правосъдието. За справка може да се погледне Решение № 13 от 1996 г. на Конституционния съд.
Това, което искам да кажа е, че министър Попова – сега вицепрезидент Попова, във всички случаи е била наясно с процедурата по предоставяне на българско гражданство и на помилване и във всеки един случай се е съгласила, че тази процедура е изрядна и няма как да бъде другояче, тъй като предоставянето на българско гражданство се прави съвместно от Министерство на правосъдието и от Президентството, даже активната и решаващата роля е на министъра на правосъдието, на една комисия, която се намира под негово ръководство и във всяка една такава ситуация, конкретното предложение за предоставяне на българско гражданство се прави от министъра на правосъдието. Нека да е ясно за всички, които се интересуват от този казус, че отговорността във всеки един случай е споделена между министъра на правосъдието и вицепрезидента и няма как да бъде другояче, предвид действието на българската Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Госпожо министър, ще вземете ли думата за дуплика? Не желаете. С това въпросите към Вас се изчерпват. Благодарим Ви за отговорите, които ни дадохте.
Колеги, преминаваме към въпроси и отговори към Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката.
Първият въпрос, на който ще отговори господин Игнатов е въпрос от народната представителка Мая Манолова относно закриване на учебно заведение в ромски квартал в гр. Кюстендил.
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате възможността да развиете въпроса си в рамките на две минути.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, задавам Ви настоящия въпрос в качеството си на народен представител от Кюстендилски избирателен район и във връзка с изявление на кмета на община Кюстендил – в началото на тази година, че има намерение да закрие ромското училище и ромската детска градина в ромския квартал в Кюстендил.
Искам да Ви уверя, че това изявление на кмета породи сериозно напрежение не само сред ромското население, но и сред населението в гр. Кюстендил, сред българите в община Кюстендил и притесненията на хората са основателни, защото кметът буквално каза, че независимо от това какво е общественото мнение, той ще затвори ромското училище в квартала и детската градина и ще ги премести на друго място в града. Забележете, той не каза, че иска децата от ромското училище да постъпят в смесени паралелки в община Кюстендил. Той каза, че затваря едно ромско училище в ромския квартал и открива същото ромско училище някъде в центъра на този град.
Според мен това е абсолютно превратно разбиране за интеграцията на ромите, даже ще кажа направо, това е проява на вторична сегрегация, защото затваряме ромско училище, отваряме същото ромско училище.
Само за справка ще кажа, че и в момента част от ромските деца учат в смесени паралелки в гр. Кюстендил. От 900 ромски ученици – 300 учат в смесени паралелки в български училища, а 600 – в ромското училище.
Кметът не каза защо предприема тези действия, нито в каква последователност, нито откъде ще намери финансиране за тази своя дейност. Единственото, което каза е, че го прави с подкрепа на Министерство на образованието и затова аз сега Ви задавам този въпрос дали подкрепяте кмета в тази негова инициатива? Само в скоби ще кажа, че той допълни, че всъщност в сградата на ромското училище ще настанява роми, чиито жилища мисли да премахне поради незаконно строителство или ще превърне тази сграда в училище за ромски родители. Как гледа Министерството на образованието на този проблем, който е сериозен за гр. Кюстендил?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, във връзка с поставения от Вас въпрос на 16 и 17 януари комисия на Министерство на образованието, младежта и науката и Държавната агенция за защита на децата извърши проверка в Четвърто основно училище „Иван Вазов” в гр. Кюстендил и ОДЗ „Мечта” – филиал в кв. „Изток”. Комисията проведе разговори с директора и помощник-директора на училището, с учителския колектив, с кметския наместник на кв. „Изток”, с директора на ОДЗ „Мечта”, с господин Петър Паунов – кмет на гр. Кюстендил и с госпожа Даниела Годинова – изпълняваща длъжността областен управител. Имаме уверението на кмета, че усилията на общината категорично не са насочени към преместването на детската градина, а към нейното развитие и подобряване качеството на предучилищното образование, с оглед спецификата на възрастово-психологическите особености на децата. Предстои да бъде реализиран и проект за работа с родителите на децата от детската градина.
По отношение на училището комисията констатира, че посещаемостта на учебните занятия ежедневно варира от около 38% до 50% от списъчния състав на децата и учениците. По мнението на педагогическия персонал това е сравнително постоянното ядро от деца и ученици, които редовно и ежедневно посещават училище, деца на семействата, които имат по-добър социален статус и статут в общността и които проявяват по-голяма загриженост за образованието на децата си. Причините за по-честите неизвинени отсъствия са комплексни – обучителни, етнически, семейни, психологически и икономически. Те са и една от причините за отпадане на учениците от училище, проблем който стои ежедневно на вниманието на училищното ръководство и общината. Проблемите в образователния процес на децата от ромски произход са и вследствие от тежките условия на живот в част от общността на кв. „Изток” – гр. Кюстендил, липсата на нормални условия за живот и развитие, поставят децата в комплексен дефицит от образователно ниво за възрастта. Образователният процес се нуждае от богато онагледена база, като по този начин децата ще придобият интерес и с по-голяма лекота ще усвояват съдържанието и процеса на отпадане от училище ще намалее.
Това е и целта на община Кюстендил, чието ръководство не предвижда закриване на основното училище, а преместването му в нова сграда, осигуряването на по-добра материална база, на спокойна обстановка за провеждане на учебните занятия, което е в интерес и на учениците и на учителите. В този смисъл възникналото напрежение е резултат от недостатъчната информираност на заинтересованите страни и на обществеността относно статута и бъдещото развитие на училището, поради което на 23 януари 2012 г. в Кюстендил се проведе Кръгла маса на тема: „Образованието – готови ли сме да защитим интересите на децата”. Предстои да бъдат организирани беседи и срещи със заинтересованите страни и с обществеността относно статута и бъдещото развитие на училището. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Госпожо Манолова, имате думата за реплика.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин министър, Вие така и не отговорихте на моя въпрос: дали кметът на община Кюстендил има подкрепата на Министерството на образованието в неговото начинание по закриване на учебните заведения в кв. „Изток”, в ромския квартал, а според мен би следвало да го направите ясно тук от тази трибуна, защото наистина има сериозно напрежение в ромския квартал и в самия град Кюстендил.
По време на въпросната Кръгла маса, която Вие цитирате, въпреки желанието на общинската администрация да избяга от темата за закриването на ромското училище, въпросът беше поставен изключително остро и от представители на родителите и на учителския колектив и кметът така и не успя да извади нито един сериозен аргумент, нито да посочи къде, как и с какви финансови средства мисли да прави това преместване. Не е ясно и каква е целта на едно подобно начинание, предвид че в новото ромско училище нищо няма да се промени. Децата са същите, учителите са същите, той не обяви никакви стъпки, никакви мерки, които да подобрят качеството на образованието.
Освен това, както Вие справедливо отбелязахте, един от основните проблеми е посещаемостта. Искам да Ви уверя, че този проблем няма да бъде решен с преместването на ромското училище някъде другаде в град Кюстендил. Както справедливо отбелязахте, част от проблема е и поради мизерстващото положение на ромските семейства, които много трудно ще могат да изпратят децата си в друго училище. Още по-трудно ще бъде за учителите да ги събират по домовете, предполагам сте наясно със спецификата на подобни училища, където това е част от техните задължения, макар и нерегламентирана.
Ще Ви предоставя подписка от жителите на ромския квартал с многобройни подписи срещу закриване на ромското училище. Уверявам Ви, че тази идея не се приветства и от българското население в град Кюстендил.
Очаквам от Вас да отговорите ясно дали въпреки Стратегията за работа с ромите, която казва, че не подлежат на закриване такива училища, а подлежат на подобряване на посещаемостта и качеството, в Кюстендил Вие ще провеждате заедно с кмета някакъв неясен експеримент, различен от общата правителствена политика по темата образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин министър, желаете ли думата за дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! Ние с кмета заедно няма да провеждаме каквото и да било, защото имаме различни задължения и различни правомощия.
Проверката показа, че не става дума за закриване, а за преместване на училището в по-добра материална среда. Вие познавате това училище добре. Има ли ограда двора на училището? – тук-таме. Има ли често каруци с добитък, коне и всякакви неща в двора на училището? – тук-таме.
Мая Манолова (КБ, от място): Вие били ли сте там?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Да. Ще ги видите.
Минава ли който си иска през двора на училището? – да.
Мая Манолова (КБ, от място): Не, разбира се.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Има само двама пазачи в това училище в различни смени. Въпросът остава дискусионен. Тепърва ще се водят разговори. Проверката и информацията, която имаме от господин кмета, показват, че не става дума за закриване, а за преместване на децата в по-добри условия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Преминаваме към питането от народния представител Валентина Богданова относно мерките на Министерството на образованието, младежта и науката за намаляване на младежката безработица в България.
Госпожо Богданова, имате думата да развиете питането си.
Валентина Богданова (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, колеги! В края на 2011 г. Европейската комисия прие нова инициатива, която се нарича „Възможности за младите”, като комисията настоява държавите – членки на Европейския съюз, да предприемат решителни действия за намаляване на младежката безработица, в това число за предотвратяване на преждевременното напускане на училище, да подпомагат младежите да придобият подходящи за пазара на труда умения, да осигуряват трудов стаж и обучение на работното място, да помагат на младите да намерят своето първо работно място.
Това е един много важен проблем, очевидно не само за България, но при средно ниво на младежката безработица в Европейския съюз от 21%, по данни на Националния статистически институт този процент за България е 23,3%. Общо взето, всеки четвърти български младеж е безработен.
Тези дни, може би преди месец излязоха и данните от едно изследване на Европейската фондация за подобряване на качеството на живот. Според данните в него България оглавява една твърде мрачна класация. Според техните изследвания в България е най-висок процентът от младежи, които са едновременно без работа, без образование и не са включени в никакви форми за придобиване на квалификация. За България този процент на младежи на възраст между 15 до 24 години е 21,8%. С най-добри нива е Холандия с 4,4%, Румъния е с 16%. България стои твърде зле. Питам Ви, защото мисля, че проблемът е важен за всички ни.
Какви мерки предприема Министерството на образованието, младежта и науката за разрешаването на този тревожен проблем, свързан с очевидно повишаващите се нива на младежката безработица?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин министър, заповядайте за отговор на питането.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Богданова, още от началото на мандата поехме ясни и конкретни ангажименти пред младите хора в страната и ги изпълняваме. В резултата на това разработихме Национална стратегия за младежта (2010-2020 г.), както и План за действие за нейното изпълнение.
Тук искам специално да подчертая, че за първи път през последните 20 години българското правителство представя цялостна дългосрочна визия за развитието на младите хора в страната. В документа приоритетно място заемат именно конкретните мерки в областта на младежката заетост и насърчаването на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора в страната. В тази насока работим съвместно с Министерството на труда и социалната политика.
През изминалата година Министерството на образованието, младежта и науката разработи нова Национална програма за младежта (2011-2015 г.), чрез която се финансират дейности в подкрепа на младите хора. Акцентираме в няколко приоритетни области: насърчаване на личностното развитие и икономическата активност, превенция на социалното изключване и гражданска активност на младите хора в страната.
Ще продължим да изграждаме и разширяваме мрежата от младежки информационно-консултантски центрове, които предоставят информационни и специализирани консултантски услуги за младите хора по отношение на обучение, заетост, самонаемане, различни инициативи и кампании във всички региони на страната.
Подпомагаме и развитието на младежкото доброволчество, както и младите хора в неравностойно положение.
Искам да подчертая и факта, че в България на голяма популярност сред младежките организации се радват европейските програми „Младежта в действие” и Програмата за учене през целия живот. Те са администрирани от Министерството на образование, младежта и науката. Тези програми през 2011 г. са най-успешните европейски програми у нас, тъй като средствата по тях се усвояват на 100%.
Под ръководството на Министерството на образованието, младежта и науката функционира и Междуведомствена работна група в областта на младежката заетост в изпълнение на структурния диалог в обновената рамка на сътрудничество в областта на младежта. Изготвен бе аналитичен доклад за състоянието на младежката заетост в страната с конкретни насоки за действие.
Регулярно чрез средствата на структурния диалог нашето министерство търси младежкото мнение по тези въпроси. През периода 2010-2011 г. са осъществени четири анкетни проучвания по въпросите за заетостта на младите хора в страната.
През 2012 г. мерките на правителството в областта на пазара на труда и човешките ресурси ще бъдат приоритетно насочени към младите хора до 29-годишна възраст. С решение на Министерския съвет беше приет Национален план за действие по заетостта през 2012 г., в който е залегнала Националната инициатива „Работа за младите хора в България” (2012-2013 г.), с основна цел ограничаване на високата младежка безработица. Инициативата обхваща пакет от мерки, програми и дейности за активиране, мотивиране, насърчаване, информиране и консултиране, обучение и заетост на младите хора до 29-годишна възраст за периода 2012-2013 г.
В заключение мога да отбележа, че правителството предприема целенасочени и разнообразни мерки за насърчаване на младежката заетост, които са в синхрон с препоръките на Европейската комисия, отразени в новата инициатива „Възможности за младежта”.
Само преди няколко дни беше внесен за разглеждане в Министерския съвет и Законопроектът за младежта.
Тъй като въпросът е изключително сериозен, няма да занимавам аудиторията с това, че проблемът не е възникнал сега – през 2009, 2010 или 2011 г. По мое лично мнение основната причина за младежката безработица е нивото на образованост на младите хора. Тук има процес през годините. Има наистина изключително голям проблем за България. Повтарям: нивото на образованост на част от нашите младите хора не дава възможност те да бъдат наемани на работа.
Предприемат се мерки – при разгръщането на питането ще Ви дам информация и по този въпрос – това наистина обаче е проблем на всички. По този тема, независимо от политическите различия, трябва да стигнем до консенсус и с общи усилия да се заемем с решаването на този въпрос.
Вие знаете, че в България тези проценти са тежки. В Испания младежката безработица е 34 или 38% в момента. За нас обаче е важно какво става в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Госпожо Богданова, имате възможност да зададете два допълнителни насочващи въпроса.
Валентина Богданова (КБ): Благодаря, господин председателю.
Господин министър, наистина бих искала коментарът по този проблем да продължи, защото стратегиите, структурният диалог и каквото се сетите още дефинират проблема, но не го решават. Ако погледнем отново към статистиката, която предлага Националният статистически институт, тоест тя е официалната българска статистика, безработните младежи през третото тримесечие само за миналата – 2011 г., са 60 хиляди! Колкото един випуск, който напуска българските средни училища. И е добре, ако търсим съгласие, то да бъде около конкретни мерки, а не около послания в едно бъдеще, което очевидно има нужда от конкретен прочит днес.
Между другото, Вие сте прав, че са различни категориите младежи, които не намират работа. Едните от тях бяха упоменати в задаването на въпроса – те са заявени като проблем от Европейската фондация за подобряване качеството на живот. Това са младите хора без образование, които отпадат от училище или имат ниско образование. Проблемът е свързан със сериозни икономически и социални проблеми на семействата. Но има и млади хора с висше образование, завършили иначе атрактивни специалности, към които пазарът на труда не проявява интерес.
Има и една много интересна категория млади хора с висше образование, с много висока квалификация, с висока езикова култура, които също се оказват като ниво на подготовка много по-високо, отколкото е равнището на българския бизнес, който не е в състояние да ги потребява.
Между другото, в цялото това говорене става ясно, че ние се лишаваме не просто от възможностите на тези хора без образование, но и на тези, които сме създали като един изключителен ресурс. Същата тази статистика сочи една изключително тревожна тенденция. Да, в Испания може да е по-високо нивото на безработица, но обърнете внимание: пак националната статистика сочи много интересна тенденция за младите хора между 20 и 34 г., които напускат България трайно в периода 2007-2010 г. Ако през 2007 и 2008 г. нивата са относително ниски като сравнение с това, което се случва в България днес, през 2008 г. – малко по-ниско, само през 2010 г. броят на младите хора на тази възраст, на която те са подготвени, знаещи, можещи – напускат България, е повече от 9 пъти по-високо.
Ще ми се да Ви задам един въпрос, който е не по-малко важен от този, с който Вие започнахте.
Въпросът ми е следният: какви конкретни мерки би предприело Министерството на образованието, младежта и науката дори заради конкретния си ресор – младеж, за осигуряване реализирането на младите хора с високо образование, с висока квалификация в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин министър, заповядайте за отговор на допълнително поставените въпроси.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Богданова, аз си мисля, че нашата грижа трябва да бъде повече за тези млади хора, които са без или с ниско ниво на образование. Образованият човек, дори в момента да е безработен, има много повече шансове. Той може да създаде собствена ниша в пазара, има повече възможности.
Това, което се предприема. Общият размер на средствата, които бяха планирани и инвестирани в младежта през 2011 г. от институциите в страната, които са разписани във финансовата рамка на плана за действие, беше 259 млн. 105 хил. 57 лв.
Най-много средства са отделени за направленията: насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора (там са 207 млн. 961 хил. 391 лв.) и подобряване на достъпа до информация и качествени услуги (24 млн. 523 хил. 694 лв.).
Ако разделим проблема на две – образовани и високообразовани млади българи, които са без работа или трудно намират работа, да започнем от това, което казахте – завършили престижни специалности, към които пазарът на труда не проявява интерес. Това, което правим: активно работим с университетите да преминат в режим на активно изследване на пазара, което означава, че те трябва да станат по-гъвкави и да мислят за структурите вътре в университетите, не като за твърди, вечно установени структури, а динамично променящи се според нуждите на пазара на труда.
Едновременно с това имаме проблем – развиващият се бизнес в България търси специалисти, а тях ги няма. Те предлагат, да речем, в IT сектора стартова заплата за добри специалисти (млади хора, току-що завършили) 3000-3500 лв. За голямо съжаление, точно поради липсата на тази гъвкавост висшите училища все още не създават този голям брой специалисти, от които пазарът на труда има нужда.
Така че работим активно с висшите училища в това направление. Работим активно с центровете за продължаващо обучение във висшите училища, които трябва да осигурят квалификация и преквалификация на специалисти, които се търсят.
Големият проблем са тези, които са почти неграмотни или слабограмотни или слабообразовани млади хора. Техният процент е доста голям. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
За тях се предприемат мерки по линия на ученето през целия живот, за да получат някаква квалификация и да бъдат преквалифицирани. Казвам, че този проблем е изключително тежък. Той не се е родил през 2009, 2010 или 2011 г. Затова единственото, което заявявам, е сериозното отношение към него. Моля всички заедно да се заемем с решаването на този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Госпожо Богданова, имате думата да изкажете отношение.
Валентина Богданова (КБ): Уважаеми господин председателю, господин министър, колеги! Естествено, че проблемът като възможност и като база не се е родил днес. Проблемът е, че днес измеренията му са твърде тревожни – те са тревожни и за Вас, и за мен. Искрено се надявам и за всички, които присъстват в тази зала, и за тези, които ги няма. Ние рискуваме да говорим за една категория младежи с изключително сериозен проблем, към която имаме очевиден ангажимент – това са хората, които нямат образование, които трудно могат да го постигнат, които отпадат от училище. Между другото, въпросът, който постави колегата Манолова, е част от този сериозен разговор.
Но е категоричен, неоправдан лукс да се лишаваме от тези, които могат със своя ресурс да бъдат изключително полезни на България, на българската икономика, включително и на възможностите да се решават проблемите, свързани с хората, които не могат сами да се справят.
Аз се блазня да поставя един проблем, който за мен продължава да е важен. Той е заложен в Стратегията за научни изследвания – аз съм го коментирала няколко пъти. Един текст вътре – че България е страната с най-много инженери на глава от населението, с най-много търсени инженери, тоест липсващи в българския бизнес.
Ако не водим разговора в тази посока, ако останем с констатациите на проблемите и вътре няма конкретни решения, които днес са ни нужни, а не стратегически послания утре, просто много ще сбъркаме.
Аз се надявам да чуя в предстоящите разговори, от които няма как да избягаме, разговор за конкретните ни мерки, идеи и послания днес, за да можем да водим по-сериозен разговор за възможностите на всички ни утре. Това е големият проблем и той изисква компетентност и управленска воля.
Няма към кого друг да се обърна, освен към Вас, защото Вие сте министър, който отговаря за младежта, а въпросният Закон за младежта, ако е във вида, който аз познавам, нищичко няма да реши от този иначе много важен проблем. Но това е друг разговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Станислав Тодоров Станилов от Парламентарната група на Политическа партия „Атака” относно декларация за неразпространение на служебна тайна в Техническия университет.
Господин Станилов, имате думата да развиете въпроса си.
Станислав Станилов (Атака): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Избиратели ми изпратиха екземпляр от декларация за неразпространение на служебна тайна в Техническия университет и неговите филиали.
По моя проверка текстът на тази декларация нарушава чл. 1, ал. 3; чл. 26, алинеи 1, 2 и 3; чл. 34, ал. 4; чл. 35, ал. 1 и § 10, алинеи 1 и 2 на Преходни и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация.
Освен това прилагането на тази декларация нарушава смисъла на Закона за висшето образование в честта му за академичната автономия, като вкарва в своеобразна сива зона цялото функциониране на едно от най-големите висши учебни заведения в България.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемете за отмяна на посочената декларация и какви санкции ще понесе ректорът на Техническия университет?
Приложил съм Ви и факсимиле от декларацията. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, в отговор на поставения от Вас въпрос относно декларацията за неразпространение на служебна тайна в Техническия университет – София, изразявам следното становище.
Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на класифицираната информация служебната тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местно самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентирания достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би навредил друг правно защитен интерес.
Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон.
Висшите училища не са държавни органи или органи на местното самоуправление и поради това не са включени в кръга на субектите, за които законът предвижда да създават и съхраняват информация, която по своя характер е служебна.
Във въпросната декларация е записан текст, че същата се подписва на основание чл. 126, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда, съгласно който при изпълнение на работа, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на това задължение е определено от законодателя като неизпълнение на трудовите задължения по чл. 187, т. 8 от Кодекса на труда, за което може да бъде наложено дисциплинарно наказание, но не се дължи обезщетение, каквото е предвидено в т. 6 от декларацията.
Подаването на декларацията не е предвидено като задължение за работника или служителя, следователно, тъй като подаването на въпросната декларация не е предвидено в Кодекса на труда, в Закона за висше образование или в друг закон, регулиращ правоотношенията в областта на висшето образование или науката, подписването или отказът да бъде подписана въпросната декларация е факт без правни последици.
В Министерството на образованието, младежта и науката до момента няма постъпили сигнали, свързани с разисквания случай.
Ако ми предоставите някаква допълнителна информация, от наша страна може да бъде извършена проверка на основание чл. 10, ал. 2, т. 7 от Закона за висшето образование, съгласно който министърът на образованието, младежта и науката упражнява контрол върху висшите училища по спазването на този закон.
За извършената проверка и резултатите от нея ще бъдете уведомен своевременно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин Станилов, заповядайте за реплика.
Станислав Станилов (Атака): Благодаря Ви, господин министър, за този отговор.
Аз във Вашите демократични настроения, в характера и личността Ви никога не съм се съмнявал и мисля, че даже Вие се отнесохте с малко хумор към цялата работа.
Аз нямам намерение да събирам допълнителни сведения.
Самият факт, че е разпространена такава декларация сред служителите и преподавателите на университета, което е безспорно, защото такива хора ми донесоха декларацията, молейки ме да запазя имената им в тайна, което аз правя, самият този факт си заслужава да се извърши една проверка дали наистина ректорът е съставил такава декларация, факсимиле от която Вие имате, дали наистина я е разпространил и с какви намерения.
Той може да има някаква автономия, но искам да Ви кажа, че самото съставяне и разпространение на тази декларация е за сигнал до Главна прокуратура. Защо да сигнализирам главния прокурор и защо да се разправяме по този начин, като Вие с една проверка като министър можете да свършите тази работа?
Не знам дали си спомняте един наш разговор, когато аз казах, че примерно, бих внесъл поправка в Закона за висшето образование и може би ще го направя, когато представите новия закон, че освен всички досегашни връзки между министерството и автономните висши учебни заведения, ректорът, след като бъде избран от академичния съвет, трябва да се назначава със заповед на министъра, за да може да отговаря пред него за административните нарушения, които в нашите висши учебни заведения, Вие много добре знаете, че са безкрайни. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Желаете ли думата за дуплика? Не желаете.
Преминаваме към питане от народния представител Георги Пирински относно липсата на квалифицирани кадри за производството.
Господин Пирински, заповядайте. Имате възможност да развиете питането си.
Георги Пирински (КБ): Уважаеми господин министър, питането ми е свързано с повтарящи се констатации, които са известни на обществото. Те се свеждат до следното: в България има много хора без работа, но няма хора, подготвени за работа. Като основна причина в много случаи са сочи липсата на връзка между теория и практика в учебните програми.
Много предложения са правени. Една от системите, която е позната и е обяснявана и в България, е въвеждането на система за професионално образование, при която ученици от горните класове сключват трудови договори с предприятия, където да се обучават по дадена професия. Констатацията е, че за да задейства такава система, е необходимо преди всички да се променят съответните учебни планове.
Питането ми е: считате ли, че подобна система за връзка на образованието с практиката е ефективна поначало и приложима в България? Какви мерки предприемате за преодоляване на проблема за липсата на квалифицирани специалисти за различните производствени дейности?
Аз съм формулирал питането си най-общо за кадри за производството, но както и Вие съзнавате, спектърът на такава липса е много широк. Той обхваща и висококвалифицирани специалисти, инженери, мениджъри, специалисти в областта на маркетинга, също и квалифицирани изпълнителски кадри по целия кръг специалности – стругари, монтьори, електротехници, шлосери, чертожници и така нататък.
И един допълнителен аспект на проблема е, че при много голяма част от влизащите в активна възраст млади хора, като че ли самата нагласа за трудова реализация е доста занижена, да не кажем отсъстваща.
Знаем, че един от сериозните проблеми е ранното напускане на училище. Очевидно е, че една немалка част от младежите търсят начин да съществуват и да преуспяват по нерегламентиран начин, чрез дейности, които са на ръба и отвъд регламентите, да не говорим за производство, за създаване на ценности. Какво бихте ни казали по този кръг въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Имате думата, господин министър, за да отговорите на така формулираното питане на господин Пирински.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, необходимостта от участие на учениците от ХІ и ХІІ клас на професионалните гимназии в реалните производствени процеси в предприятията е безспорна.
За реализирането на посочения във Вашето питане модел за обучение не се изисква наличие на нови учебни планове. Действащите учебни планове за професионално образование дават всички възможности учениците от професионалните гимназии да имат договори с предприятия. Възможност за това дава Законът за професионалното образование и обучение, който в чл. 30 регламентира, че практическото обучение може да се провежда в предприятия на юридически и физически лица и в учебно производствени бази към предприятията.
Едновременно с това в професионалните гимназии те усвояват необходимата им теоретична професионална подготовка по избраната от тях професия и общообразователния минимум за придобиване на средно образование.
Практическото обучение съставлява най-малко 40% от задължителната професионална подготовка, като в много от действащите към момента учебни планове то е повече от регламентирания минимален брой часове. Важна особеност на структурирането на действащите учебни планове е обстоятелството, че по-голямата част от практическата подготовка на учениците е съсредоточена в 11-и и 12-и клас. При тази структура на учебните планове предлаганата система за връзка на професионалното образование с практиката действително би била ефективна и тя е приложима в България, но при едновременното и задължително изпълнение на следните две обстоятелства.
Първо, организация на учебния процес, седмично разписание в професионалните гимназии, позволяващо определен ден или дни учениците да работят на реални работни места, особено в 12-и клас.
И второ, осигуряване от страна на бизнеса на реални работни места, отговарящи на спецификата на изучаваната от учениците професия и сключване на трудови договори с тях.
Неосигуряването на което и да е от двете условия, би възпрепятствало прилагането на ефективна система за връзка на образованието с практиката. При такава организация на практическото обучение ролята на предприятията е значителна. Освен конкретно работно място за обучавания, фирмата трябва да ангажира и свой работник наставник, който да отговаря за практическото обучение на ученика. Такова задължение за работодателите на този етап не е нормативно регламентирано.
Независимо от това, опит и постижения в тази посока не липсват. Предприемат се изменения в нормативната уредба, които имат за цел създаването на законово регламентирани условия за подобряване на връзката между бизнеса и образованието като въвеждане на модулни учебни планове и модулни учебни програми. Тяхното прилагане, както и разработването от всяко училище на собствен график за разпределянето на модулите, ще позволят учебната практика на учениците да се провежда в определени периоди на реални работни места и то в течение на учебната година. Разбира се, при заявена готовност на фирмите за това. Предвижда се избираемата професионална подготовка да се разработва заедно с местния бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин Пирински, имате възможността да зададете два допълни, насочващи въпроси към господин министъра.
Георги Пирински (КБ): Първият въпрос, господин министър, е: съществува ли в министерството изградена система за наблюдение върху онези професии и специалности, за които фирмите заявяват липса на кадри? Имате ли изградена система за анализ на това къде, какви кадри липсват, в кои отрасли, в кои райони и причините, поради които търсенето на едни или други специалисти остава без предлагане?
И вторият въпрос е: все пак тези наредби и нормативи, за които говорите, звучат някак си във времето неясно кога ще задействат и по какъв начин ще задействат. Не считате ли, че проблемът е много остър и много срочен, горещ проблем, който иска управление, който иска отношение, адекватно на остротата на проблема?
Не можем просто да регистрираме тази липса. Не можем да регистрираме случаи, когато фирмите сами си създават учебни звена, сами си подготвят кадри, без да сме създали една много тясна връзка и диалог между фирмите и учебния комплекс – учебните заведения и министерството. Това е, което липсва – тази много жива, интензивна, ежедневна връзка, за да се създаде съответната нагласа за създаване на кадри, каквито могат да намерят реализация. Иначе министерството си приема наредби, създава едни или други регламенти, не се знае как се прилагат те. Фирмите в много случаи се отказват да търсят кадри, където се счита, че би могло да ги има и си създават свои учебни звена, а проблемът се задълбочава независимо дали го виждаме, или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Моля за отговор на допълнителните въпроси, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Професионалното образование и българското образование като цяло в известна степен са функция на българския бизнес. Иначе такава система, за която питате, съществува. Неслучайно ние постоянно се намесваме и много често подкрепяме професии, към които през последните години няма интерес, а има нужда от тях. Въпросът за диалога между бизнеса и образованието стана особено актуален през последните години, и това е хубаво, защото българският бизнес също е млад. Той е много по-млад, разбира се, от нашата образователна система. Придобивайки все повече мощ и сила, бизнесът осъзнава, че има нужда от активен контакт и диалог с образователните институции.
Това, което се предприема, което стартира наистина и е модерно за страната, в момента например е стартирането на проект за ученически и студентски стажове и практики, където учениците и студентите ще бъдат длъжни вече да имат по 240 часа работа на определено място с работник наставник, а много често има изискване с тях да бъде учител или някой от младите преподаватели в университетите. Двеста и четиридесет часа, които ще бъдат заплатени. За професионалното образование, за учениците бюджетът е 30 млн. лв. за 2012 г. и 2013 г. и 53 670 ученици ще минат през цялата тази система. Те ще получат и стипендия от 300 лв. за тези 240 часа.
Освен това в действие е Националната програма за модернизиране на професионалното образование чрез инвестиране на средства по линия на държавния бюджет и съфинансиране от страна на бизнеса. Имаме и рамково споразумение между много институции за подкрепа на тези мерки. Но отново повтарям, понеже обикновено бизнесът винаги е недоволен от образователните институции, някъде с право, имаме нужда от активен двустранен диалог. Последните години дават много добри примери в това отношение, въпреки апокалиптичната картина, която можем да видим в медиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин Пирински, имате възможност да вземете думата за отношение.
Георги Пирински (КБ): Това, което остава като впечатление, господин министър, от това, което заявихте, е, че очевидно се съзнава сериозността на проблема – има определени действия, както казахте, и ресурси, които са заделени. Едновременно с това все още съществува това разминаване или недостатъчно добро взаимодействие с работодателите. Единственото, което бих предложил, е да се постараете достатъчно настойчиво да приканите работодателските организации за отговорен диалог с Вас.
Бихте могли да предложите подобно обсъждане и в Народното събрание с Комисията по труда и социалната политика, тъй като наистина няма навик в България за прилагане на такива форми и се иска определена, ако щете, пионерска работа. Независимо че в миналото е имало различни форми, в сегашните реалности, в които живеем, те са разрушени, така че можете само да разчитате на подкрепа от Народното събрание. Убеден съм, че тук няма да има разделение по парламентарни групи.
Бихте могли да бъдете максимално настойчив, тъй като наистина има голям контингент от ученици в горните класове, които напускат и не завършват образованието си, или пък не намират реализация, след като завършат гимназия. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Благодаря Ви, господин Пирински.
Колеги, с това се изчерпват въпросите към министър Игнатов.
Изтече и времето за парламентарен контрол.
Преди да закрия заседанието, така както повеля нашият правилник, трябва да обявя, че следващото заседание на Народното събрание ще се състои на 15 февруари 2012 г., сряда, от 9,00 ч.
С това закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,10 ч.)

Председател: Цецка Цачева

Заместник-председатели: Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Павел Шопов

Секретари: Любомир Иванов

Любомир Владимиров