Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1994-04-21

Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, - откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Най-напред ще ви запозная с парламентарния контрол за утре, петък, 22 април.
Утре следва да се отговори на следните актуални въпроси и питания.
1. Заместник-министър председателят и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев следва да отговори на акту¬ални въпроси от народните представители Елена Поптодороеа, Румяна Куртева и Донка Дончева, Звездалин Кафеджиев и на питания от народните представители Стефан Савов, Иван Костов, Златка Русева, Екатерина Михайлова и Николай Христов, както и на питания на народните-представители Гинчо Павлов и Христо Марков.
- 2-. Заместник-министър председателят и министър на търго¬вията Валентин Карабашев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Гинчо Павлов и Тошо Пейков и на питане от народния представител Руслан Сербезов.
3. Министърът на отбраната Валентин Александров следва
да отговори на питания от народните представители Георги Карев
и Тошо Пейков.
4. Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Едвин Сугарев и Христо Марков.
С "писмо" № ТСГ4-02-5 и № 104-04-6 от 20 април е поискано отлагане на срока за отговор на питанията от народните представители Красимир Найденов и Веселин Иванов.
5. Министърът на транспорта Кирил Ерменков следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Тошо Пейков и Христо Марков и на питания от Васил Златаров.
6. Министърът на промишлеността Румен Биков следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Маньо Манев и Петър Балабанов и на питане от народния представител Христо Марков.
7. Министърът на науката и образованието Марко Тодоров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Костя Караиванов.
8. Министърът на правосъдието Петър Корнажев следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Евгени Друмев, и на питане от народните представители Васил Златаров и Тошо Пейков.
9. Министърът на културата Ивайло Знеполски следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Петър Балаба¬нов и на питания от народните представители Иван Тосев, Невен Пенев, Иво Атанасов и Захари Захариев.
10. Министърът на външните работи Станислав Даскалов следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов и народния представител Евгени Друмев, и на питане от народния представител Стоян Райчевски.
В заседанието утре няма да участват министрите Стоян Александрови- Георги Танев - поради отсъствие от страната, и министър ^Танчо Гугалов - поради заетост.
- Има постъпили--предложения за- промени в дневния ред.
- Постъпило е предложение - от Парламентарната група на Движението за права и свободи. На основание чл. 37, ал. 3 от правилника се -предлага като- точка- първа—от дневния ред да бъде включен проектозаконът за-, амнистия и -възстановяване на отнето имущество на български граждани от турски произход при напускане на страната през периода май-септември 1989 г., който е внесен от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Законопроектът е разпределен съответно на Законодател¬ната комисия, Икономическата комисия и Комисията по правата на човека.
Има становище от Комисията по правата на човека. От останалите две комисии няма становище. Не мога да го подложа на гласуване за включване в дневния ред.
Има направено предложение от народния представител Пламен Денчев, също на основание чл. 37, ал. 3 от правилника.
Предлага точка първа на днешното заседание да бъде реше¬нието на Народното събрание за даване на гаранции за снемане на отговорност при възникване на ядрени вреди в АЕЦ "Козлодуй".
Всъщност става дума за това точка 6 от сегашната програма на Народното събрание да стане точка 1.
Моля, гласувайте това предложение.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложенията не се дебатират, не се обсъждат.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Е, как, като няма становище на комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Става дума за проекторе¬шение, по което е изтекъл срокът за произнасяне на комисията.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте!
Гласували 194 народни представители, за 106, против 72, въздържали се 16 народни представители.
Предложението се приема.
Направено е предложение от народния представител Златимир Орсов точка първа от дневния ред да бъде второто гласуване на проектозакона ~за~ устройство на съдебната власт. -- -Моля, гласувайте това предложение.
Гласували-- -193— народни представители, за 114, против 78, въздържал се 1 народен представител.
Предложението се приема.
Направено е предложение от народния представител Стойко Пенчев точка първа на днешното заседание да бъде законопроект за ратифициране на споразумение за японска безвъзмездна помощ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от свое име и като администратор на безвъзмездните фондове, отпускани от Япония.
Законопроектът е разпределен на съответните комисии. Има становища от пет комисии. Няма становище от Законодателната комисия и не мога да го подложа на гласуване за днешния дневен ред.
Постъпило е предложение от група народни представители, между които Ивайло Ловджиев, Иван Будимов, Емил Костадинов, Емил Юруков, Александър Маринов, Георги Марков, Маргарит Мицев, Емил Бучков и други, много на брой, точка първа от дневния ред да бъде проект за решение за даване статут на университет на Висшия педагогически институт в Благоевград. Внесено е от група народни представители на 21 октомври 1993 г.
Проектът е бил разпределен на Законодателната комисия и Комисията по образованието и науката. Има становище от Коми¬сията по образованието и науката. Няма становище от Законода¬телната комисия, но тъй като проектът е внесен отдавна, срокът по него е изтекъл, става дума за проект за решение и няма пречки да бъде включен за обсъждане в програмата на Народното събрание.
Моля, режим на гласуване. Гласувайте за това точка първа да бъде проект за решение за даване статут на университет на Висшия педагогически институт в Благоевград.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 191 народни представители, за 91, против 36, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение на основание чл. 37, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от парламентарната група на Съюза на демократичните сили точка първа от днешния дневен ред да бъде питане от народните i пред¬ставители Стефан Савов, Иван Костов, Златка Русева, Екатерина Михайлова и Николай Христов относно финансовата политика на правителството, внесено на 23 март 1994 г.
Моля, гласувайте за това предложение.
От общо гласували 192 народни представители, за 84, против 39, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от парламентарната група на Съюза на демократичните сили на основание чл. 37, ал. 1 от Пра¬вилника за организацията и дейността на Народното събрание точка първа от дневния ред за днешното заседание да бъде проект за решение във връзка с отмяна на решение на Великото Народно съб¬рание от 24 януари 1991 г. относно злонамерено разгласяване на данни за народни представители.
Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 201 народни представители, за 90, против 37, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Преминаваме към първа точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Моля председателя на Законодателната комисия да докладва продължението на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, дами и господа! Това е една от последните глави - "Инспекторат".
"Чл. 34. Ал. 1. Към Министерството на правосъдието се създава инспекторат, който:
1. проверява за организацията по образуването и движе¬нието на съдебните, прокурорските и следствените дела;
2. прави анализ на свършените дела и актове;
3. предлага на Министерството на правосъдието система за повишаване на квалификацията на съдиите, прокурорите, следо¬вателите, съдии-изпълнителите и нотариусите за всяка кален¬дарна година;
4. проверява за организацията по образуването и дви¬жението на изпълнителните и нотариалните дела;
5. предоставя информация за констатациите си на Висшия съдебен съвет.
Ал. 2. Инспекторатът не проверява дейността на Върхов¬ния касационен съд и Върховния административен съд."
Това е съдържанието на първия текст от глава трета, наречена "Инспекторат".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Няма други предложения.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма, господин председател, защото тя днес е изработена и тук са взети предвид всички напра¬вени предложения и от Върховния съд, от Главната прокуратура, от останалите съдебни институции, включително и от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 34 от законо¬проекта.
От общо гласували 180 народни представители, за 171, против 1, въздържали се 8.
Член 34 се приема. Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 35.
"Чл. 35. (1) За инспектори в инспектората се назначават лица, които отговарят на изискванията за съдия от Апелативен съд, прокурор от Апелативна прокуратура и следовател от Национал¬ната следствена служба.
(2) За инспектори на съдиите-изпълнители и инспектори на нотариусите се назначават лица, които отговарят на изискванията за съдия от окръжен съд.
(3) При освобождаване от заеманите длъжности в инспекто¬рата лицата по ал, 1 и 2 заемат съответстващите им длъжности и запазват придобития ранг."
Това е чл. 35, с което, ако бъде приет, се приключва глава "Инспекторат".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Господин Гоцев, заповядайте, имате думата!
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тук. ще допуснем една грешка, ако го гласуваме така. В Законодателната комисия бяха премахнати текстовете за рангове и само за съответствие в длъжност. Така че, тук предлагам изречението на ал. 3 да свърши до "длъжности" и да няма "запазване на придобития ранг", защото никъде в пред-шесващите текстове не се говори за придобит ранг. Тези няколко думи са остатък от онова, което Законодателната комисия отхвърли и което вие сега преди малко не гласувахте.
Така че, предлагам изречението да свърши до "длъжности".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Други мнения, и предложения няма. :- - Гласуваме най-напред за отпадане на израза "и запазват придобития ранг".
Моля, гласувайте направеното предложение от народния представител Васил Гоцев.
Резултатът: от общо гласували-...166 народни представители, 106 са гласували за, 20 против, 40 се въздържат.
Предложението на господин Гоцев се приема.
Сега гласуваме чл. 35 така, както е докладван с гласу¬ваното вече отпадане на израза в края на изречението на ал.3.
Моля, гласувайте чл. 35 от законопроекта! Резултатът: от общо гласували 173 народни представители, 1.57 са гласували за, 12 против, 4 се въздържат. Чл. 35 се приема.
Преминаваме към точка втора, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА ГАРАНЦИИ ЗА СНЕМАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ ПРИ ВЪЗНИКВАНЕ НА ЯДРЕНИ ВРЕДИ В АЕЦ "КОЗЛОДУЙ"
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва проекта за решение.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Искам думата по процедурен
въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата господин
Денчеа.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХ1Д, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Във връзка с т. 2 предлагам процедурно да бъдат допуснати. в залата господин Шеваршидзе, председател на Комитета по енергетика и господин Янко Янев, председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
Благодаря ви.
Господата са тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме направеното предложение господата Никита Шеваршидзе и господин Янко Янев да бъдат допуснати в пленарната зала по време на дебатите по проекторешението за даване на гаранции за снемане на .отговорност . при „възникване на ядрени вреди в АЕЦ "Козлодуй".
т Моля,-гласувайте това предложение.
Резултатът: от общо гласували -174 народни представители, 135 са гласували за, 20 против, 19 се въздържат. ■Предложението се приема.
Моля, господата Шеваршидзе- и^Янее- да заповядат в пленарна
зала.
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председа¬тел, дами и господа народни представители! Министерският съвет в началото на годината - 16 февруари 1994 г. е предложил на Народното събрание да утвърди типовата форма на анекс за даване на гаранции за снемане на отговорност при възникване на ядрени вреди, който да се прилага към договорите за доставка на оборудва¬не и осъществяване на услуги за АЕЦ "Козлодуй" - съгласно приложе¬нието до присъединяването на Република България към Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрени вреди от 1963 г. и да упълномощи заместник-министър председателя, отговарящ за енергетиката, да подписва така утвърденият типов анекс към всеки конкретен договор.
Съответно на това имаме становището на Комисията по външната политика, имаме становището на Комисията по енергетика и енергийни ресурси, имаме становище и на Законодателната комисия.
Комисията по външната политика дава своето положително становище към така внесения документ.
Комисията по енергетика също така излага, че е обсъдила в свое заседание въпросния анекс и счита, че до приемането на закона и ратификацията на конвенциите е целесъобразно Народното събрание да приеме решение за утвърждаване на типовата форма.
Законодателната комисия също така в свое заседание на 13 април 1994 г. разгледа предложения от Министерския съвет проект за решение. Съвместно с господин Пламен Денчев председате¬лят на Комитета за използване на атомната енергия господин Янко Янев и началника на управление "Международно право" към Министер¬ство на външните, работи -господин Альоша Неделчев разгледахме подробно отделните текстове на този анекс.
Аз ovx си позвоPMJ: да изразя следното становище от името 4 9 3?кон'; г; ■"■ ■'rtyra комисия .
■j" правна страна беше поставен въпросът дали е допустимо предварително да се приемат правила, които евентуално биха залег¬нали, ако приемем Виенската конвенция, след като тя бъде ратифици¬рана. Тук малко се върви авансово и това е основният въпрос, който Законодателната комисия поставя - доколкото то е допустимо, редно и законосъобразно.
Не следва ли, това е въпросът, който си поставя Законода¬телната комисия, не авансово да се взема решение, а това да стане тогава в момента, когато ние се присъединим към Виенската конвенция, ако разбира се се присъединим, щото това е въпрос на вот на народните представители.
От друга страна, доколкото се предвижда проектът да не обхваща конкретни случаи, а да се даде бланкетно уреждане на отговорността, свързана с доставката на ядрено оборудване, би следвало да се прецени дали това е допустимо от гледна точка на законодателната практика. Говорим за отговорност, която отго¬ворност в правото е малко по-конкретна, отколкото да се даде съвсем общо.
И с оглед на това беше изразено становището, че приемане на решение, с което се утвърждава типова форма за анекс за снема¬не на отговорност към договора за доставки, без договорите да бъдат конкретизирани, е недопустимо.
В комисията беше изслушано експертното становище, че тъй като в чл. 33 от действащия у нас Закон за използване на атомната енергия за мирни цели е предвидена отговорност за вреди от облъчване, настъпили при авария на ядрен материал или ядрено съоръжение, да се носи от организацията, на която е предоставено ядреното съоръжение, или която използва, съхранява или превозва ядрения материал, решението ще бъде в съответствие с действащото законодателство.
Ако този текст, който току-що ви цитирах - чл. 33, регу¬лира отношенията изчерпателно, в такъв случай би трябвало да кажем, че проектът за решение или вземане на едно решение е излишно. Или е уреден въпросът, в който случай няма нужда да правим нещо повече, или въпросът не е уреден и тогава трябва
да видим нашата взаимозависимост от евентуалното приемане и участие във Виенската конвенция.
Моля, уважаеми колеги, да вземете предвид тези чисто правни съображения и съобразно това вие да определите вашия вот.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин
Джеров.
Имат думата вносителите - господин Пламен Денчев, замест¬ник-председател на Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател! Аз не съм вносител, искам да уточня това. Вносител е правителството. Аз ще си позволя да ви запозная със становището на Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
Комисията разгледа повторно този проблем, отчитайки всички въпроси, които бяха поставени от Законодателната комисия, и в тази връзка комисията предлага алтернативен текст за решение, което е депозирано в Народното събрание на 14 април. Текстът е следният:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Консти¬туцията на Република България

РЕШИ:
1. Дава съгласие приложимо право за договорите за доставка на оборудване и осъществяване на услуги за АЕЦ "Козлодуй" по предоставената безвъзмездна помощ в размер на 24 млн. екю, съглас¬но споразумението между Европейската банка за възстановяване и развитие. Правителството на Република България и НЕК-АД, подпи¬сано на 16 юни 1993 г. в Лондон, да бъде Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрени вреди от 21 май 1963 г., като страните приемат юрисдикцията на Софийски градски съд за искове за вреди, причинени от авария от ядрени съоръжения или ядрен материал.
2. Дава съгласие Министерският съвет да гарантира изпълне¬нието на задълженията на оператора по договорите по т. 1."
И за да не вземам втори път думата искам да обясня, че с този алтернативен текст всъщност ние отговаряме на основния въпрос - трябва ли да се депозира типов анекс за различни догово¬ри с различни фирми и този текст да бъде одобрен от Народното събрание. В случая Народното събрание не се ангажира с типов анекс, а само принципно дава възможност приложимо право по догово¬рите да бъде Виенската конвенция.
И второ, по този начин, използвайки възможността за приложимо право, не задължава априори Народното събрание да ратифицира Виенската конвенция, тъй като ние конкретизираме, че използваме приложимо право само и единствено за този договор, който е точно цитиран - договорът, сключен между Европейската банка за реконструкция и развитие и НЕК-АД с гарант правителство¬то .
Тъй като доста въпроси възникват, аз предполагам, че поканените господа, които са отговорни за реализирането на този договор, ще отговорят на вашите въпроси. Но принципно искам да обърна внимание на всички колеги, че става дума за използване¬то на безвъзмездна помощ в размер на 24 млн. екю, която се използ¬ва за доставка на оборудване за повишаване на безопасността на атомните реактори в АЕЦ "Козлодуй".
Това е целта на този договор. И ако България не приеме използването на тези средства тя би поставила АЕЦ "Козлодуй" в неизгодна ситуация спрямо Европа главно и с това ние в никакъв случай няма да защитим интересите на държавата.
Искам да ви обърна внимание и на това, че в момента, ако все пак се поддържа една относително по-ниска цена на енергия¬та, тя е най-ниска в цяла Европа, в България, това се дължи главно на това, че производството на енергия от АЕЦ "Козлодуй" е с най-ниска себестойност. Спирането на първи до четвърти реак¬тор по анализи на Световната банка би предизвикало повишаване на цената на енергията с 40 на сто. Очевидно това не е изгодно за страната и затова ние сме длъжни да правим всичко възможно и необходимо, за да повишаваме експлоатационното състояние, да подобряваме експлоатационното състояние на АЕЦ "Козлодуй", за да отговорим на нуждите на обществото в това отношение.
Изхождайки от тези принципни въпроси, аз моля да бъдем разбрани правилно и вие да подкрепите становището на Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Денчев, като представител на комисия.
Вносителите желаят ли думата? Вносителите, ако желаят нещо да допълнят? Нямат.
Започваме тогава дебатите. Господин Васил Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! В момента сме изправени да вземем едно много сериозно решение, което няма никакъв полити¬чески елемент, свързано е с въпроси на национални интереси и с правни аргументи, които ще се постарая да ви изложа.
Аз оставям настрана, че този анекс, бланкетно споразу¬мение и общи условия, явно превод, защото на български език, ако го имате пред себе си, не звучи така, както би трябвало да звучи... Но това оставям настрана. Това не е въпрос, който се разглежда.
Настрана оставям и въпроса, че има друго предложение, което е внесено: да кажем, че ще се прилага като приложимо право Виенската конвенция, защото такова проекторешение ние нямаме представено по съответния процедурен път и не можем да го раз¬глеждаме.
Недейте ми маха с ръка. В Законодателната комисия... Първо, някакси неприлично е изпълнителната власт да маха с ръка на народен представител, а Вие мисля, че не сте и в изпълнител¬ната власт...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Той е народен представител. (Оживление)
ВАСИЛ ГОЦЕВ: И второ, господин председателят на Законода¬телната комисия е този, който докладва какво ние трябва да гласу¬ваме . Той ни дава да гласуваме онова решение, което предлага да утвърдим един анекс с три общи условия, една клауза от договор при общи условия. Това е, което ние в момента разглеждаме.
Поначало не е невъзможно една нератифицирана конвенция да бъде източник на право, ако към нея препрати вътрешното право. Следователно чисто юридически е възможно да се вземе едно такова решение. Но, за да се вземе едно такова решение, трябва всеки от нас, който гласува, да познава добре Виенската конвенция и да знае какво е приложимото право, което то дава на България да бъде прилагано, затова защото, ако изхождаме от чл. 33 на закона, който действа и който беше споменат от господин Джеров, ние ще видим една много прецизна правна формулировка, която е била дадена с интересите на страната на всеки гражданин. Тази формулировка какво казва? - При авария от този, който експлоатира или този, който оборудва едно атомно съоръжение, отговаря преди всичко организацията, която го експлоатира и която го оборудва. И това е нормалното винаги и във всеки подобен случай.
Но поради това, че тази организация може да няма възмож¬ност да заплати онова - поради огромния мащаб на щетите - над онова, което тази организация има възможност да плати, ще отго¬варя българската държава. Само при условие, че конкретната орга¬низация няма възможност да заплати причинената от нея щета.
Във Виенската конвенция дали има нещо подобно или Виен¬ската конвенция кара изобщо страната, която ползва съоръжението, да плати, независимо от изпълнителя, който е и доставчикът, това не мога да кажа, зашито и аз не познавам Виенската конвенция. Ако това е желанието на вносителите - да бъде приложимо право Виенската конвенция, тогава ние просто трябва да отложим разиск¬ването и добре да се запознаят специалистите с Виенската конвен¬ция, което да докладват на Народното събрание и то да знае какво ще приеме и какво ще трябва да се реши.
Колкото се касае до анекса, правен абсурд е, както каза господин Желев, Народното събрание да гласува една клауза "при общи условия". Онези, които са работили гражданско и търговско право, знаят, че клаузите "при общи условия" са наречени в литера¬турата "вълчи ями". Това значи яма, която е покрита с нещо отгоре и не се вижда и в която можеш да пропаднеш без сам да съзнаваш колко и докъде ще стигнеш с това, в което пропадаш.
Ако законите в нормалните и развитите страни напоследък, в новите законодателства казват, че общите условия важат само тогава, ако са писмено дадени и приподписани от този, който ги приема, толкова повече това трябва да важи за едно Народно събрание, което ще трябва да уважи общи условия.
Народното събрание трябва да види цялостния договор, за да види в рамките на този цялостен договор какво трябва да бъде общото условие.
Какво ни се предлага тук? Понеже не се прочете, ще го докладвам. Предлага ни се в случай, когато стане една атомна авария, да не отговаря този, който я предизвика. Това ще бъде вероятно чуждата фирма, която ще поправя централата или може да бъде българска, но не знам дали ние разполагаме с такива фирми, а да отговаря директно българската държава. Лошо е редакти¬рано. Казано е "да го защитават", но това е по своето същество.
Българската държава в последния момент да заплати всички обезщетения...
Представете си сега: аз не зная имената на фирмите, които могат да вършат такава дейност. Но това са вероятно фирми, за които техният бюджет многократно надхвърля бюджета на българ¬ската държава. И ако една такава фирма си свърши недобросъвестно работата и произведе една такава ядрена авария, в която ще бъде засегната не само България, а ще бъдат засегнати може би и съседни страни, тогава всички ония искове за причинени щети в България и в съседни страни няма да ги понесе дори до размера на своето имущество фирмата, която е причинила щетата, е ще ги понесе изцяло българската държава.
Ами не е ли по-разумно да бъде така, все пак ние имаме интерес от това да ни се инвестира, да ни се поправи? До един размер, докогато имуществото на организацията, която е причинила щетата, може да го понесе - да го понесе тя, а над онова вече, ако тя няма възможност, да го понесе държавата. Така както е казано в този член 33 на нашия закон, който мисля, че беше от 1986 г.
Така че аз лично не препоръчвам на Народното събрание да гласува този бланкетен анекс, защото този бланкетен анекс ни прави подвластни на онази организация, която ще върши работата, а Народното събрание ще овласти всяка организация, която върши работата, да бъде гарантирана по този начин.
Ако аз знам организациите, ако това е една организация с някаква световна известност, която е абсолютно недопустимо да направи такава една авария, може би, за да получим парите, да бъдем в синхрон с европейските и световни мащаби, да се съгла¬сим да направим това. Но знаем ли ние дали господата н/3м$ да сключат договор с една друга организация? Същата, която тук примерно ми подсказва госпожица Русева, която е строила Чернобил и тази организация да допусне една авария? И тогава не тази организация да плаща, а да плаща българската държава.
Аз мисля, че е разумно всички да откажем единодушно гласуването на това решение с този анекс. А ако се предложи друго решение: за приложимо право на Виенската конвенция, тогава много внимателно специалистите да прегледат това решение - тази конвенция, в тази й част; юристите да я видят и да дадем нашето мнение пред Народното събрание дали да се гласува или не.
Предлагам да не се гласува предложеното от Министерския
съвет.
ОБАЖДАТ СЕ: Правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Васил Гоцев.
Реплика от господин Пламен Денчев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Извинявайте много! Вие сте народен представител! Аз се обърках!
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, -НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа! Аз съжалявам, че днес много ме бъркате с изпълнителната власт. Може пък да е за добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Защото проблемът е актуален.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз искам да обърна внимание на следното. Господин Гоцев каза, че не е представен алтернативен текст. Това не е вярно. Алтернативният текст е представен по съответния процедурен ред и той е раздаден на всички народни представители. Подчертавам! Подчертавам това!
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Не е минал в комисията.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ; Второ, дали трябва да познаваме Виенската конвенция? Според мен всеки, който желае това, може да познава тази конвенция, тъй като тя е депозирана от правителството в Народното събрание и има предложен законопроект за ратифициране на Виенската конвенция. Ако господин Гоцев не я е чел, това е негов проблем. Но той би трябвало да я е чел и аз имам чувство¬то даже, че я е чел, тъй като някои от аргументите, които посочи, говореха точно за това.
Аз съм съгласен и се радвам, че той всъщност по принцип не оспорва алтернативното решение, което предлага комисията. Вие не оспорихте, че такова решение може да бъде взето. В такъв случай не виждам никакви сериозни основания да не бъде прието това решение, след като народните представители разполагат с Виенската конвенция и след като няма никакви основания да бъде отхвърлено предложениетотя да бъде приложимо право в този конкретен случай по конкретния договор.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Денчев. За отговор има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Много моля всички да бъда извинен пред колегата, за когото помислих че е в изпълнителната власт и че не е народен представител. Вижте какво, в Законодателната комисия такова алтернативно решение не е разглеждано и понеже не е разглеждано, не го знаем. И ако има такова предложение, просто трябва да отложим разискванията, да го видим в Законодател¬ната комисия и да вземем становище по него.
Дали аз познавам Виенската конвенция или не, няма никакво значение. Има значение вие, които ще гласувате, дали я познавате и дали някой ви я доклада, за да знаете какво ще гласувате. Аз не съм готов да докладвам Виенската конвенция,
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Гоцев. Има думата господин Янко Янев, председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
ЯНКО ЯНЕВ: Господин председателю, дами и господа народни представители. Бих искал да внеса известни разяснения по темата, за която става дума. И първото нещо, по което искам да внеса разяснение, е така нареченият чл. -33, ал. 1 от действащия в момента Закон за използване на атомната енергия за мирни цели.
Аз ще прочета точно члена от текста: "За вреди от облъч¬ване, настъпили при авария на ядрен материал или ядрено съоръже¬ние, отговаря организацията, на която е предоставено ядреното съоръжение или която използва, съхранява или превозва ядрения материал."
В действиящия текст на закона в момента единствено и само АЕЦ "Козлодуй" отговаря, или Националната електрическа компа¬ния, към която АЕЦ "Козлодуй" е клон, за каквото и да било да стане в АЕЦ "Козлодуй". Нито доставчика на съоръженията, който е бившият Съветски съюз, или Русия в момента, нито който и да било от доставчиците не носи никаква отговорност, освен оператора на ядреното съоръжение. Тоест нашето национално законодателство в момента е напълно в унисон с текстовете на Виенската конвенция. Не съществува държава в света, в която доставчикът на ядрено оборудване да може по някакъв законов начин да бъде държан отговорен за последствията. Той има много сериозна логика в изграждането на културата на безопасност при експлоатация на ядрена енергия, а именно този, който експлоатира, негово е задължението да провери качеството на оборудването. Негово е задължението да организира по най-добър начин експлоатацията на атомната централа, за да не допусне такова събитие, при което могат да настъпят, разбира се, последствия за гражданите и за обществото.
Нещо повече, което искам да кажа - аз искам само с две думи, няма да ви отнемам повече времето - с няколко думи е за фонда за ядрена безопасност, който е към Европейската банка за реконструкция и развитие. Този фонд беше установен с решението на групата на седемте държави, след което този фонд беше потвърден от групата на 24-те държави от Европейската общност. А парите, които се намират, или средствата, които се използват за подобрява¬не на безопасността, тъй като то не е само грижа на нашето прави¬телство и на нашия парламент, аз се радвам, че за пръв път се провежда такава дискусия- по ядрена безопасност, то е грижа на целия свят, но тези пари се гласуват от държавите с точно опреде¬лен срок, тъй като те влизат в техните национални бюджети. Всяко едно забавяне - а ние сме в момента на нивото на забавяне със седмици - ще доведе до това, че оборудването няма да може да бъде произведено до момента, до който то може да бъде платено, което автоматически означава, че ние няма да можем да модернизира¬ме или по-скоро да обезопасим АЕЦ "Козлодуй" на онова равнище, на което всички ние желаем. И не само ние, а и цялата европейска общественост.
Така че мене ми се струва, че трябва да се отчита този факт. Анексът, който е обект на дискусията, в момента има действащ такъв анекс, който е подписан от правителството на господин Димитър Попов през 1991 г,, този анекс дори не визира Софийския градски съд, както е изискването на нашия закон. Нещо повече, мис¬ля, че нашият парламент би следвало - разбира се, аз не съм този, който ще дава съвети на парламента, съвършено не бих желал да се ангажирам с едно такова нещо - но присъединяването ни към Виенската конвенция е присъединяване към международните механизми и международното законодателство в областта на ядрената безопас¬ност. И ние не можем да стоим настрани от него, дотогава, докогато ние сме ядрена държава. А ние сме,- тъй" като експлоатираме атомна енергия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Янев. От името на парламентарна група има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Не е вярно това, че няма държава в света, в която доставчикът да не носи отговорност. Не мога да съм точен в годината - 1962 или 1963 г. в Италия има създаден Закон за гражданска отговор¬ност за използване на атомната енергия за мирни цели и там тази отговорност е много добре разработена. По същото това време има материали в Организацията на обединените нации за отговорност¬та при използването на атомната енергия за мирни цели. И големият италиански професор Араджио Руиц - син, е автор на тези разработ¬ки. Така че това, което казахте, просто не е вярно, както че няма държава в света. Аз никога не смея да кажа какво е в света, защото целият свят никой не го познава. Вероятно има държави, в които има и така, има и така. Но нека да не направим грешка да гласуваме нещо, което не знаем какво е.
Виенската конвенция - в момента гледаме материалите - е депозирана тук, за да бъде ратифицирана. Ние ще прегледаме много внимателно кази конвенция. Аз пак повтарям, ако се касае до нещо бързо, което ще изпуснем, ако не го получим, нека да го направим вместо всичко друго в следващото заседание на Законо¬дателната комисия, даразгледаме това алтернативно решение. Няколко души, които ще проявят интерес, нека да прегледат внима¬телно текстовете на конвенцията в това отношение. Но ние не бива да се съгласим българската държава да поеме отговорност за всички аварии, които доставчикът даже ще направи, не само изпълнителят, но дори и доставчикът. И аз именно това предлагам. Понеже явно първото вече не се поддържа с анекса, поддържа се второто, което е дадено и което не е минало в Законодателната комисия, предлагам да гласуваме отлагане на разискванията и Законодателната комисия в едно следващо заседание след проучване на Виенската конвенция да вземе становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Васил Гоцев. Той всъщност прави предложение по силата на чл. 39, ал. 2, т. 4 от правилника.
Моля режим на гласуване. Гласуваме за отлагане на разиск¬ванията по тази точка от дневния ред.
От общо гласували 196 народни представители, за 167, против 7, въздържали се 22. Предложението за отлагане на разисква¬нията се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИИ ЗА ОСОБЕНИ
ЗАСЛУГИ
Моля, председателят на Законодателната комисия да доклад¬ва проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, основанието за разглеждане на поста¬вения пред нас въпрос е чл. 27 от Закона за пенсиите. Това е един текст, който беше създаден от Великото Народно събрание, който гласи: "Пенсии за особени заслуги към държавата и нацията се отпускат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет".
Това е правното основание на решението, което предстои да гласуваме.
Министерският съвет на Република България със своето решение е определило една група граждани да получат съответни пенсии.
Става дума за:
Иван Василев Ненов
Вера Тодорова Недкова
Георги Димитров Павлов (Павлето)
Преслав Борисов Кършовски
Мара Костадинова Йосифова
Венко Колев Станев и
Любен Тодоров Гайдаров
Налице са и биографични справки. Аз не знам дали трябва да ги чета. Те са били на разположение на уважаемите колеги.
И, Министерският съвет предлага на Народното събрание на тези лица да им бъде отпусната от 1 август 1993 г. лична пенсия за особени заслуги към държавата и нацията в размер на 1350 лв.
Това е едното проекторешение и Законодателната комисия предлага на уважаемите народни представители да гласуват този проект, защото той е и конституционосъобразен, и законосъобразен, и Народното събрание може да гласува отпускането на пенсии на тези граждани, чиито имена преди малко изредих.
Налице е и едно второ предложение.
Това второ предложение е внесено от народния представител господин Стефан Стефанов. Той предлага да се отпусне пенсия на скулптора Никола Василев Терзиев - Желязов.
Неговото предложение е мотивирано, направено в съответната форма, но има едно абсолютно правно възражение. Това решение не може да бъде гласувано от Народното събрание, аз затова почнах с текста на закона, защото"пенсии за особени заслуги към държавата се отпускат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет'.' И след като за него липсва направено предложение от Минис¬терския съвет, то не може да влезе в пленарната зала и не може да бъде гласувано.
Тъй че, моля уважаемите колеги, уважаемите народни пред¬ставители, да гласуват проекторешението, което е внесено от Министерския съвет и, както ви казах, става дума за отпускане на месечна пенсия от 1350 лв., считано от 1 август 1993 г. на
Иван Василев Ненов
Вера Тодорова Недкова
Георги Лимитров Павлов (Павлето)
Преслав Борисов Кършовски
Мара Костадинова Йосифова
Венко Колев Станев
Любен Тодоров Гайдаров.
При тях правните предпоставки за отпускане на пенсията са налице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин
Джеров.
Може би финансистите и икономистите ще вземат отношение към размера на пенсиите, тъй като искането е от август 1993, а сега сме април 1994 г.
Има думата господин Сепетлиев.
Проф. Димитър Сепетлиев, заповядайте.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ПСН): Уважаеми господин председателю, драги колеги!
Смятам, че законопроектът трябва да бъде гласуван от всички наши народни представители. Подкрепям този законопроект, но искам известно допълнение да внеса в него.
Сумата от 1350 лв. е съвсем малка и незначителна, предвид цените, които са тук, на нашия пазар.
Предлагам сумата да нарасне на 2500 лв.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Вчера се предложи минимумът да се даде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата за изказване народният представител господин Койчев.
След това народният представител Йордан Ганев.-
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпо¬дин председател!
Уважаеми колеги, аз ще говоря от името на парламентарната комисия по труда и социалното осигуряване.
Ние своевременно сме дали положително становище, още в края на м. юли, в подкрепа на предложеното решение на Министер¬ския съвет, но днес на. редовно заседание на комисията преразгле¬дахме и актуализирахме проекта за решение на Министерския съвет.
Считаме, и това трябваше да бъде изтъкнато от Законода¬телната комисия, че решение с материално-правна норма със стара дата не може да се приеме. И днес комисията прие едно такова становище - пенсиите да бъдат отпуснати по новия максимален размер на пенсиите, който в момента е три социални пенсии по 780 лв., или номинална пенсия в размер на 2340 лв. на всеки един от посочените 7 художници, считано от 1 май 1994 г.
Това е нашето предложение. Искам да уведомя многоуважаемо-то народно представителство, че ущърб от така забавеното наше евентуално положително парламентарно решение за художниците има, но то не е в абсолютно изражение, тъй като по-голямата част от тях са с пенсии над средната за страната и те са актуали¬зирани по механизмите, по които се работеше през изтеклите девет месеца от постъпване на решението.
Така че нашето предложение е да бъдат отпуснати максимал¬ните номинални пенсии в размер на 2340 лв., считано от 1 май тази година.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Койчев.
Има думата народният представител йордан Ганев, предсе¬дател на Комисията по културата.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви господин председателю!
Благодаря Ви и за това, че подчертахте, че съм предсе¬дател на Комисията по културата, защото точно като такъв поисках да взема думата.
Нашата комисия още навремето се занима с това предложение за решение на Министерския съвет и единодушно го поддържа.
Трябва да ви кажа, че също така единодушно ние заставаме зад предложението на господин Койчев за актуализиране на тези пенсии, защото даже и за 1993 г., когато бяха дадени на хора като Иван Ненов например пенсия от 561 лв., на Вера Недкова - 561 лв. и т.н., даже и тогава това бяха смешни цифри за хора, които имат такива големи заслуги за българската култура.
Така че като поддържаме всичко това, което се каза както проекта за решение, така и актуализацията, ние бихме искали също така да настоим непременно оттук нататък пенсиите да бъдат актуализирани така, както ще се актуализират всички други пенсии.
Бих искал да кажа две думи и за предложението за Никола Василев Терзиев - Желязото. Вярно е това, че трябва да мине през Министерския съвет. Нашата комисия излезе с изрично станови¬ще по този въпрос, становище, което е изпратено до министъра на културата и до председателя на Министерския съвет, в което ние искаме непременно, час по-скоро да бъде внесен в Народното събрание и този проект.
Използвам случая да подчертая това още един път и да призова Министерския съвет час по-скоро да внесе и за този наш заслужил творец предложението за пенсия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Йордан Ганев,
Има думата господин Емил Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, убеден съм, че ние ще гласуваме единодушно това предложение на Министерския съвет и становищата на комисиите. Но аз бих помолил, господин Джеров, от законодателна гледна точка да помислим дали не можем да запишем това, което предложи господин Ганев - персонални пенсии в размер на три социални пенсии. Тоест няма да фиксираме сега сума, ще фиксираме три социални пенсии.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: То е така.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Благодаря. При това положение смятам, че трябва да прекратим дебатите и да пристъпим към гласуване.
"ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Направени бяха по същест¬во две предложения. Едното е на професор,Сепетлиев с точно фикси¬ране на сумата.-Той предлага - това да бъдат две хиляди и петстотин лева.
Второто предложение е на господин Койчев, господин Йордан Ганев и господин Филипов - вместо сума в левове да бъде записано тримесечни_социални пенсии.—Това-от само себе си гарантира тяхното актуализиране съобразно актуализацията, на пенсиите, инфлацията и т ,н.
Господин Сепетлиев, поддържате ли своето предложение?
Господин Сепетлиев не поддържа предложението си, присъединява
се към направеното предложение. ^
Най-напред гласуваме точно това допълнение. В т. 1 на решението да се запише след израза "в размер" "три социални пенсии".
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): То го има в закона. Няма нужда да го записваме сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожо Митева, моля за разяснение.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП. БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Мисля, че тук става въпрос за две предложения. Едното предложение, на господин Филипов, е в закона да не се фиксира сума, а да се каже, че пенсията, която ще получават тези художници, ще бъде в размер на три социални пенсии.
Другото предложение е на Комисията по труда и социалното осигуряване, която фиксира сумата, без да казва, че във всички случаи това ще бъдат три социални пенсии.
Лично аз предпочитам да се фиксират три социални пенсии, за да се знае, че когато и да се измени размерът на социалната пенсия, автоматично ще се изменя и размерът на пенсиите на художниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа
Митева.
Господин Койчев, заповядайте.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да обърна вниманието ви, че пред¬ложението на Комисията, по труда и социалното осигуряване подкрепя логиката на проекта на - решението на Министерския съвет. Към .1.август 1993 г. максималната пенсия в България беше по закон, както е три социални пенсии, три по 450 или 1350 лева. Ние актуа¬лизираме това решение в същата пропорция. В момента, от 1 януари 1994 г. социалната пенсия е 780 - лева и номиналната максимална пенсия не може да бъде по-голяма от 2340 лева. И към днешна дата или към 1 май, както предлагаме, автоматично на тези пенсио¬нери ще бъдат добавени към пенсията 280 лева, които се дават абсолютно на всички пенсионери в България. Това е принципът. И номинално определената пенсия оттук нататък влиза във всички механизми на компенсиране и на индексиране. Тя става определена изчислена пенсия, която се записва в досието и по-нататък се борави при нейното актуализиране.
Така че не е необходимо да преписваме Закона за пенсиите в едно решение, тъй като той го регламентира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тоест Вие поддържате цифрата 2340 лева вместо цифрата 1350.
Господин Филипов, Вие поддържате ли предложението си вместо цифра да има израз . "три социални пенсии"? Поддържате това предложение.
Има думата господин Илиан Шотлеков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В съображенията, които тук се изтъкват - дали да бъдат три социални пенсии или да бъде фиксирана сума, трябва да се има предвид, че ако запишем три социални пенсии, тези хора след това няма да получават компенсации, защото социалната пенси-я е стриктно-определена. Докато ако запишем сума, те ще получават и компенсациите, които се предвиждат по отделните постановления.
Именно това беше основната идея на Комисията по труда и социалното осигуряване да иска да се запише сума. Такова беше и становището на Главно управление "Социално осигуряване". И нека народните представители да имат предвид това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ - АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Шотлеков.
Господин Филипов, оттегляте ли сега предложението си? Имате думата.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан" Стамболов" и - СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз смятам, че самият израз "три социални пенсии" означава и съответните компенсации, тъй като всеки, . който получава пенсия_, получава и компенсация. Ако не е така, тогава предлагам направо да се запише в решението: "Три социални пенсии и съответните компенсации за периода? С това се приключва.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Направено бе предложение най-напред от господин - Койчев да бъде записано числото 2340 лева вместо 1350 в проекта за решение.
Най-напред гласуваме това предложение. Моля, гласувайте.
От общо гласували 171 народни представители, за - 165, лротив няма, въздържали се - 6.
Това предложение се приема.
И второто предложение, което трябва да гласуваме, е вместо от 1 август 1993 г. да се запише "от 1 май 1994 г.". Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 156 народни представители, за - 146, против - 4, въздържали се - 6.
Предложението се приема.
Сега гласуваме целия текст на проекторешението, което има две точки, заедно с направените промени.
Моля господин Джеров да го докладва точно.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение се предла¬га на гласуване следния текст:
"РЕШЕНИЕ
ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИИ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ На основание чл. 86, ал 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 27 от Закона за пенсиите Народното събрание
РЕШИ:
1. Отпуска от 1 май 1994 г. лични пенсии за особени
заслуги към държавата и нацията в размер на 2340 лв. месечно
на:
Иван Василев Ненов Вера Тодорова Недкова Георги Димитров Павлов-Павлето Преслав Борисов Кършовски - Мара Костадинова Йосифова Венко Колев Станев Любен Тодоров Гайдаров.
2. По отношение на пенсиите, отпуснати с това решение,
да се прилагат съответните разпоредби на Закона за пенсиите.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Изпълнението на решението се възлага на министъра на труда и социалните грижи."
Това е съдържанието, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме проект за решение за отпускане на пенсии за особени заслуги.
Моля, гласувайте.
Резултатът: от общо гласували 171 народни представители, 169 са гласували за, против - няма, 2 се въздържат. Решението е прието.
Сега давам половин час почивка. (Звъни)
(16 ч. и 50 м.)
(След почивката) 17 ч. и 35 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Процедурен въпрос? Заповядайте, господин Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! От името на Парламентарната група на СДС искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): 30 минути почивка!

(17 ч. и 38 м.)
(След почивката) 18 ч. и 25 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (Звъни): Продължаваме заседанието. Четвърта точка от нашата програма е
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА РЕДА ЗА ПРИЕМА¬НЕ НА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважае¬ми колеги! Вчера в Председателския съвет и след това в кулоарите имахме отново тревога с прочутите коридори. Имахме уверение, че днес ще получим една точна справка кога, кои, какви самолети минават над нас. За съжаление обаче разбираме, че мисля само господин Лютфи е получил тази справка, а тя никак не е така, бих "казал, тя е много тревожна. И след като правителството миналия път с транспортния конвой показа може би именно това, че то практикува много отдавна да пропуска по един или по друг начин било през въздушното пространство, било през територията на страната чужди войски или войски на ООН, но нищо не знаем, аз се чудя защо досега не получаваме тази справка! Или в послед¬ния момент пак тогава ще трябва да решаваме нещата на барабан.
Аз чух цифра, която не мога тук да заявявам, защото нямам документа и бих искал господин Лютфи да чуем, но цифрата е просто невероятна, което не мога да си представя дори, защото говори, че на ден минават по няколко самолета! (Реплики от залата) С какво и аз не знам.
Но нека господин Лютфи, не го виждам тук, да ни каже поне -какво- са му казали. Те, освен справката, сигурно нещо са му казали. (Реплики от залата)
Вижте, няма значение Филип Димитров или господин Беров, или който и да било. Ние, като Народно събрание, трябва да знаем тези неща. Така е.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Трябва да знаем, така е.
СТЕФАН САВОВ: Защото този закон за въздухоплаването ли беше, точно не мога да си спомня, четох го, действително там четири инстанции всъщност7- давате разрешение. Това са Минис¬терство на външните работи, Министерство на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на транспорта.
На мен ми се струва, че е имало една практика, която се е основавала на този закон и изпълнителната власт е именно действала по този закон, а не е взимала предвид чл. 84, т. 11 от Конституцията.
Аз така си обяснявам и този фарс, който се разигра миналия четвъртък, тази гротестка или театър на абсурда, както го наре¬кох, просто защото изпълнителната власт сякаш много късно се усети, че трябва да поиска от нас разрешение.
Добре, явно е, че няма може би още искане от правителство¬то, но и този факт, че пък вчера, след като имаше тревогата за този самолет и след два часа-три изведнъж този транспортен полет се отмени, без да ни се дава обяснение защо пък се отменя - "Дели¬катността на товара" - така беше писано. Но на мен ми се струва, ако господин Лютфи е тук, нека да дойде и да ни даде поне някаква, бих., казал, справка за това, което става. Това са действително въпроси, които са от огромно значение за страната, нека да не кажа за сигурността още, но все пак безспорно е, че са от голямо значение и интересува всички нас. Но аз се чудя защо всичко това пак се бави!
И господин председателю, аз правя едно процедурно предло¬жение - да гласуваме господин Лютфи да ни запознае поне с това, което той знае. Защото той знае нещо. Това го разбрахме.
Моля поставете на гласуване този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Савов, току-що направих справка и господин Лютфи не е в парламента.
Заповядайте, госпожо Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Ние наистина имаме нужда от такава справка. Съобщено беше, че е подготвена справката, която вчера поиска Председателският съвет. Явно е, че тя не е разпространена още. Би следвало да се разпространи. Какво е съществено?
Същественото е, че правителствените органи, след приема¬нето на Конституцията на страната - 1991 г. юли, не са отчели новата ситуация. Във Великото Народно събрание доста сериозно беше дискутиран въпросът за националната сигурност и беше създа¬дена една от гаранциите, а именно, задължение всички превози, било по въздуха, по земята, по воден път, които са свързани с въоръжение, с войски, да получават санкцията, съгласието на Народното събрание.
След развитието на конфликта в Югославия, Народното събрание прие още една допълнителна гаранция с декларацията, която приехме през април 1993 г.
И мисля, че стана добре, независимо от това, че ние не сме доволни от крайния резултат на гласуването в петък миналата седмица, че Народното събрание осъзна своята функция и своята отговорност по тези въпроси, които са му възложени като компетент¬ност от Народното събрание. Именно затова бих казала, именно затова мисля, че освен Народното събрание и някои други органи и правителствени, а и органи зад граница, осъзнаха ролята, функ¬циите и волята на Народното събрание да поеме тази своя отговор¬ност. Може би затова, поне за мен.не е случайно, че вчера беше оттеглено искането, именно защото стана ясно, че не може да мине така леко.
Във връзка с това използвам случая да повторя нашата позиция и нашето искане да бъде свикан именно по този въпрос Консултативния съвет за национална сигурност. Но по-съществено от това е Народното събрание да се опита, чрез своите комисии по националната сигурност и външната политика, да приведе на езика на едно ясно, точно, категорично и принципно решение пози¬цията си, приета, в декларацията от миналата година.
Така че материалът, който трябва да ни се даде, информа¬цията, е единият въпрос.
Другият е събранието да си довърши работата, да приеме едно принципно решение и оттук нататък да няма никакво оправдание за когото и да било, никакви самодейности, никакви опасни за страната решения- от единични -лица, било то и с пагони, или без пагони, без санкцията на Народното събрание.
Така че аз споделям, тревогата на господин Савов. Споделям тревогата на всички депутати по този " въпрос и мисля, че сега е моментът, а може би следващата седмица, ние да приемем такова решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре.
Господин Лютфи вдига ръка. Заповядайте, господин Лютфи. Май ще стигнем без решение, господин Лютфи да даде разяснение по този въпрос.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също участвах в съвещанието на Председателския съвет, когато се разбра, че от 1991 г. досега много пъти правителствата през този период са давали разрешение през нашето въздушно морско пространство да преминават "самолети и други превозни средства (Оживление)
Действително справката дойде днес в 11 ч. Справката се намира при мен, но е обемиста. Там има цифри, има дати, има години. Справката има един надпис "За служебно ползване". С текста ще разполагат членовете на Комисията по външната политика и на Комисията по националната сигурност.
ВАСИЛ-ГОЦЕВ (от място): И всеки народен представител,
който я поиска.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Докато аз не се запозная със справката, нямам какво да кажа тук, пред този отговорен форум. Това е едното.
Само едно обаче искам да ви кажа, само една цифра ще си позволя да кажа: В периода юни 1991 г. до април 1994 г. през въздушното пространство на Република България са преминали 2494 самолета. (Оживление) Това трябва да се провери, трябва да се прочете - какво са съдържали и така нататък.
Така че аз, изцяло споделяйки тревогата за тези преминавания, умолявам, господин председател: нека да се запознаят всички
парламентарни групи обстойно и в детайли с тази справка, след
което парламентът да вземе необходимото решение, което да съответства на Конституцията.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, на господин Юнал Лютфи.
Заповядайте, господин Савов.
Мене ми се струва, че надписът "За служебно ползване" е надпис, който дава възможност на всеки депутат да се ползва от справката.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!. Аз съм малко озадачен не от това, което каза господин Лютфи, а от това, което са му предали. Когато бях на Председателски съвет, ние изрично поискахме от тази справка да бъдат извадени всичките тези полети или както сега разбираме кораби, които са минавали през нашата морска акватория, или морска територия (не знам точно как се казва), но които са свърза¬ни с две решения на Народното събрание. Едното е за Кувейт, другото е за Камбоджа. Направено ли е това нещо?
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Направено е.
СТЕФАН САВОВ: За Руанда, Бурунди ли са били тези самолети тогава? (Оживление)
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Ще трябва да се запознаем.
СТЕФАН САВОВ: Действително ние ще трябва да се запознаем, но по какъв начин? На мене ми се струва, че в справката, без да издавате някаква тайна... При надпис "Служебно ползване" в края на краищата всеки депутат ще може да се запознае, защото не може в пленарната зала да взимаме решение без всеки депутат да бъде запознат. Ако това е действително някаква държавна тайна, тогава ще направим закрито заседание. Ако е държавна тайна.
Но все пак дори и Комисията по външната политика и Комисията на господин Слатински мъчно биха се запознали с такъв обемист материал, ако не се дадат някакви допълнителни данни от правителството, от съответните органи, които са издавали...
Аз просто не знам. Въобще не оспорвам. Както казахте вие, тази цифра е огромна. Мен ми се струва, че по някакъв начин ще трябва да се систематизира.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Именно за това става дума, а трябва време за това нещо.
СТЕФАН САВОВ: Трябва време, разбира се, обаче самата комисия няма да може да го свърши сама. Тя ще може да го извърши само с помощта...
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Естествено.
СТЕФАН САВОВ: Добре, господин Лютфи, Вие с какво впечатление оставате? Че една такава проверка, едно обсъждане след това в Народното събрание - това ще изисква може би, както аз виждам, месеци.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Не.
СТЕФАН САВОВ: Вие ще дойдете да кажете, но все пак и ние да разгледаме това нещо. В такъв случай какво става с първоначалното искане на правителството да даваме съгласие в блок или серия, за което не ми беше ясна точно разликата какво е серия и какво е в блок... Но така или иначе това означава, че трябва да даваме някак си едно генерално пълномощно, бих казал по-простичко, което ми се струва, че е съвсем трудно да направим. Така че вие как виждате нещата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин
Савов.
Господин Лютфи, дайте разяснение тогава.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин председател, уважаеми колеги! Аз не мога да дам разяснение по нещо, което не съм чел. Аз съм чел само заглавието и съм хвърлил око отгоре-отгоре.
Но, господин Савов, искам да Ви кажа, че материалът не е много обемист. Той е около 8-10 страници. Аз мисля, че няма да представлява трудност, ако утре всеки един от нас разпо¬лага с този материал - ще може да направи своето обобщение. Тъй като не е секретен материалът, а е само за служебно ползва¬не, трябва на Председателския съвет, а след това, ако трябва и тук, в залата, да решим как да се проведат дебатите по този въпрос и как да се вземе най-накрая решение по него.
Така че нека да не драматизираме случая. Много време не е необходимо. Един ден, дори половин ден е абсолютно необходим човек да вникне, да прочете материала и да направи съответното обобщение. Това е, което мога да ви кажа. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинявайте колеги, нека да кажа две думи и ми се струва, че ще стигнем до едно общо решение.
Действително на Председателски съвет се постави този въпрос, след като получихме информация, че освен за случаите, за които Народното събрание е дало съгласие или е давало разреше¬ние за прелитане над нашата територия, е имало и други случаи. Щом справката е тук, смятам, че на председателя на Народното събрание нищо не му пречи, а моите права са само да ръководя това заседание, иначе аз бих го разпоредил с голямо охота да се размножи тази справка и да се раздаде на всички народни представители...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Срещу подпис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН. ШКОЛАГЕРСКИ: Решаването дали ще бъде срещу подпис или няма да бъде срещу подпис, е въпрос, който ще се реши вътре в Председателския съвет или от самия председател. Ние ще уведомим, поемаме ангажимента аз и господин Кадир, още днес да уведомим председателя за искането на народното представи¬телство и той да се разпореди за извършването на тази работа. Струва ми се, че тя е в полза, на всички нас.
При това положение, господин Савов, няма нужда от гласува¬не. Ние ще поставим въпроса служебно пред него като воля на залата.
СТЕФАН САВОВ (от място): Една дума ще ми позволите ли още?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, кажете тази една дума.
СТЕФАН САВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз силно се съмнявам - може би господин Лютфи по-точно ще каже, че ако ние имаме тази справка: минал самолет еди какъв си по еди какъв си маршрут, от това нещо ще станем много по-умни... Защото на нас ще ни липсва най-важният елемент. Защото ако тази справка е за над 2000 случая, а това значи кажи речи по четири, полета от юли до април... не мога точно да кажа. Който е по-добър с математиката, ще направи сметка, но може би са повече, защото това се горе-долу 9 месеца... Но на мен ми се струва, че тази справка най-малкото за нас ще трябва да бъде с посочването на това всекм полет кой го е поискал, защото това е важното.
Защото ако ние вчера някак си се усъмнихме, това беше,
че докато при предишния случай с конвоя имахме едно писмо от
генералния секретар, вчера беше от един капитан Дики подписано
желанието да премине този самолет.
Какво прави още това правителство, че не дава тази справ¬ка? Там трябва да пише по чие желание, кой е разрешил и всичко това да го има. Защото иначе - че минали самолети или минали морски съдове, това не е достатъчно в никакъв случай. Има ли такова нещо, господин Лютфи?
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Има искания.
СТЕФАН САВОВ: Има исканията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Значи можем да го решим в Председателски съвет, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ: Само една дума. Вижте, госпожа Ананиева, президентът свиква Консултативния съвет, когато иска, тъй че не е задължително. Ако ни свика, добре. Но аз споделям това, което Вие казахте, че в края на краищата това е Консултативен съвет, ние можем да изкажем нашето становище, но решение не можем да вземем. Тук, в Народното събрание тези въпроси ще трябва да бъдат решени.
ПРЕДСДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Прав сте, господин Савов, така е.
Уважаеми колеги, беше необходимо това разяснение, получихте го. Стигнахме до решение, което удовлетворява всички, господин Даскалов. Заповядайте по същия процедурен въпрос.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. На днешното заседание в Комисията по национална сигурност беше споменато за съществуването на тази справка, за която господин Лютфи говори. Но когато служителят от съответното министерство споделяше за справката, в тази цифра той отбеляза, че има също и граждански самолети. Това е едното.
Второто, което е, е, че тази цифра обхваща случаите тогава, когато е било поискано преминаването на самолети над нашето въздушно пространство. Не са отразени в справката слу¬чаите, когато действително поисканото преминаване е било осъществено, поради което аз отправям една молба към господин пред¬седателя - да натоварите председателя или самата Комисия по външна политика да си изиска - към господин Лютфи е моята инди¬ректна молба - чрез Вас да се натовари Комисията по външна поли¬тика да изиска от Генералния щаб една справка за случаите, които действително са преминали, над нашето въздушно пространство. Защото от тези две хиляди четиристотин и толкова случая, за които господин Лютфи говори, явно е имало случаи, когато пък не е осъществено такова летене над нашето въздушно пространство. Затова моята молба към господин Лютфи специално и към комисията е да се изиска от Генералния щаб една справка, от която да е видно кои са действителните случаи на преминаване във въздушното пространство и то на военни самолети, така както го изисква Конституцията в чл. 84. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Изчерпахме този въпрос. Когато се разглежда в Председателския съвет, имайте доверие малко на този Председателски съвети. Всичко, каквото е необхо¬димо като справки, ще бъде изискано и ще бъде направено.
СТЕФАН САВОВ (от място): Не е изчерпано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тогава имате думата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги. Лошото в случая е, че тази справка, която ни е дадена, от пръв поглед погледнато не е компетентна. От нея не се разбира кога са били военни, кога са били цивилни. И най-важното - не са извадени тези, които са свързани с операцията в Кувейт, а ние сме ги покрили, има решение. Значи каква справка ни давате? Това е просто смешна справка. Затова са 7-8 страници, 4 страници интродукция, което го знаем - кой издава, Генералният щаб и т.н. и след това една сумирана справка, от която, ако вие сте разбрали, аз не съм разбрал. Казва се, че голяма част са цивилни полети, че най-важното е, че има и във връзка с Ку¬вейт и т.н. Моля ви се, да поискаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Обезателно.
СТЕФАН САВОВ: Нека да направим тези неща. Председателят на Народното събрание още днес да поиска. Аз се надявам, че в Генералния щаб има все пак отговорни лица, които са на служба и в неработно време, защото ако Генералният щаб работи само в работно време, тежко и горко на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Стефанов.
Аз мисля, че Председателският съвет като види тази справ¬ка и не го удовлетворява, ще поиска точно такава справка, каква¬то е необходима.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и гос¬пода, аз не виждам защо обсъждаме този въпрос.
Първо, има изказвания, които, от далеч от истината. Те просто не разбират някои неща. Дадени са 2494 разрешения за прелитане - това не можем да го смятаме въобще за някаква се¬риозна данна, понеже има полети, които не са осъществени, има и блокови разрешения. Съгласно едно такова например блоково разрешение, което е дадено, в момента на господин Йорданов, до месец октомври - 1994 г. всеки ден над нашата страна могат да прелитат от 15 и повече самолета, т.е. броят на тези прелитания не може да се установи на практика. Така че няма смисъл да об¬съждаме. Могат да минат и 10 хиляди самолета в това време от 1991 г. до тази.
- -Второто,- което е, -тези-справки се пазят само една година, т.е. за 1991, за 1992 и за 1993 г. ние няма да имаме резултат. Кой-лце . ни каже" точно кблко_ самолети?Тези блокови разрешения са така: от тази до тази дата могат да преминат определен брой самолети. Колко ще преминат - кой ще ги даде? Аз не виждам сми¬съл дори да се включваме във всички тези обсъждания и да водим тези неща, а подробна справка не мисля, че някой може да ви даде в момента, поне доколкото познавам тази технология, защото 15 го¬дини съм бил в тази авиация.
Така че аз предлагам да спрем да обсъждаме този проблем. Той просто не е актуален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Стефанов, точно това бяха моите думи. Председателският съвет ще види справката. Участват представители на всички политически сили и ще реши какво да направи.
Има думата господин Дърмов.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че въпросът е много комплексен и в тази връзка искам да поставя въпроса така. Ние имаме една-Конституция, която приехме в 1991 г., в която е записа¬но, че в едногодишен срок трябва да се променят тези законови актове, които й противоречат. Същевременно обаче правителствата, започвайки от Вашето правителство, господин Савов, започват да издават- тези разрешения на базата именно на два закона, които реално противоречат на текстовете на Конституцията.
Затова проблемът е следният: да се изискат паралелно със справките и текстовете на двата закона, които регламентират дейността на администрацията, и същевременно да се приеме акт на Народното събрание за в бъдеще, защото подобни искания за -прелитане са почти ежедневна практика и то дори по няколко пъти на ден.
Това ми е въпросът - паралелно с информацията да се прегледа и законовата основа, на базата на която се издават разрешенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ние познаваме законовата база. Това беше изказването на господин Савов и на госпожа Анание¬ва - за принципното решение.
Започваме да разглеждаме проекта за решение на Народното събрание за реда на приемане на второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватиза¬ция на държавни и общински предприятия.
Проектът за решение ви е раздаден, уважаеми колеги. Би трябвало да има кой да га докладва. Обръщам се към председателя на Законодателната комисия, а тук ме информират, че е имало обсъждане и остава само гласуването. Но въпреки това преди да го гласуваме един човек трябва да го прочете.
Господин Джеров, Вие ли ще го прочетете? Или аз да го прочета?
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (от място): Преди да го прочетете искам думата по процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте за процедура.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги:. Ние отново се връщаме в едно положение, в което бяхме миналата седмица без особен резултат. В момента се оказва, че няма и кой да докладва този проект за процедурно решение.
Логиката подсказва, че такъв един проект за процедура би следвало да се приеме и уточни тогава, когато вече имаме нещо налице в съдържателната -страна на въпроса, а именно Закони за допълнение и изменение на Закона за приватизацията да бъде вече подготвен в Икономическата комисия, разбра се, че и в Бюджет¬ната комисия ще се гледа. Сега вече ние твърдим, че трябва и в Законодателната, разбира се, но това е въпрос на дебати и решение.
Именно затова. моето процедурно предложение, изхождащо от тази предпоставка, е на основание чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложим разискванията по т. 4 от нашата програма и да преминем по-нататък.
Същевременно правя второ процедурно предложение на основа¬ние чл. 36 - нека все пак преди гласуването, има такава възмож¬ност, ние ви молим за това, да се провери кворумът в залата, като този път за разнообразие нека да се преброят физически присъстващите лица тук. Защото явно е и един най-повърхностен поглед в залата показва, че тук няма повече от 70 до 80 човека. И смешно ще бъде, ако камерите покажат състоянието на залата и отчитаните на светлинното табло карти.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, госпожо Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЙ1Д, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма как да се отложат дебатите, тъй като те на практика приключиха. Беше изчерпано времето на основните опониращи парламентарни групи и ние сме във фазата на вземане на решение.
Така че аз предлагам да гласуваме внесеното процедурно решение.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (от място): Не е изчерпано времето.
НОРА АНАНИЕВА: Вашето време е изчерпано.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (от място): Остават ни пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинявайте, няма да правим, скандали. Давам следната информация. Господин Кадир е ръководил заседанието и дава следната информация: 8 минути е траело едно изказване и 22 минути е траело другото изказване. Общо 30 минути е изчерпал Съюзът на демократичните сили за изказване и след това е дадена почивка.
СТЕФАН САВОВ (от място): Сега искаме още 10 минути съгласно правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тогава не е било поискано такова удължаване, но сега можете да го поискате. Заповядайте, искайте още 10 минути.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Бяхме останали с впечатлението, че господин Венцеслав Димитров и тук разменените реплики се внесе яснота, че ние искаме още 10 минути, т.е. една трета от времето съгласно правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, вие можете да получите това право. Всички парламентарни групи го получават. Въпросът е дали ще се използва времето.
Вие предлагате на основание чл. 54, т. 2 ли?
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (от. място): Не, на основание чл. 39, ал. 2, мисля, че е т, А или 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие искате на основание чл. 39, ал. 2, т. 4 отлагане на разискванията по този въпрос. Искате увеличение на времето си, а искате и проверка на кворума.
Преди да гласуваме отлагането на разискванията се иска проверка на кворума и тя е основателна. Ще я направим. Вие искате проверка на кворума с преброяване на присъстващите в залата.
Затворете вратите и не пускайте никой да излиза и никой да влиза.
Моля секретарите да преброят присъстващите в залата. Ние броим кворума. Който е в Народното събрание, може да пожелае да влезе.
Дежурните парламентарни секретари моля да преброят лицата, които са в залата. Тук. ми дават информация, че днешните дежурни парламентарни секретари са господата Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ.
Моля да извършат преброяване. Чакам резултата. (Преброя¬ване)
Според преброяването в залата присъстват 124 души. (Шум в залата)
При това положение изпълнихме задължението си.
Поставям на гласуване процедурното предложение за отлага¬не. Които са за приемане на предложението за отлагане на разисква¬нията, моля да гласуват със зелено. Които са против, да гласуват с червено.
Заповядайте по процедурен въпрос, господин Бучков.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първоначалното образование ни учи елементарна аритметика. Осемдесет реда по осем души - са осемдесет. Запълнени ли са тези седалки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Преброяването е извършено от секретарите, докладвано е на председателя. Нямам основание да не го приема. Затова, много ви моля, излишно е.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Преброяваха се по два пъти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не е броено два пъти. Средната редица не е броена два пъти. Единият брои едната поло¬вина, другата половина - другият. Точно така беше.
Това ми дават секретарите. Оставете. Аз не предизвиквам скандали, моля ви, виждате.
Моля ви, режим на гласуване! Гласуваме предложението за отлагане на разискванията.
Секретарите ми носят това, те носят отговорност за това. Всички са тук и виждат.
Господин Папаризов съобщава, че не му включва картата. Той гласува против.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Искам думата по процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: В процес на гласуване сме.
От присъстващите в залата по преброяването - 124 човека. В гласуването са участвали 114, но никой не дава за и против.
Резултатът: 20 народни представители са гласували за, против 92, 2 се въздържат.
Отклонява се това предложение.
Ето ги 124 (обръща се към депутат от Съюза на демократич¬ните сили). Може да не желаете да гласувате. Вие стоите в залата и съм убеден, че не сте гласували. Разбира се, Вие поискахте ръчно преброяване.
Сега заповядайте.
Направих ръчно преброяване.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Чисто формално поставям на препреброяване, както има процедура... Има процедура за прегласуване. Моля ви се, средната редица беше броена и от единия, и от другия народен представител. Учениците от първо отделение знаят как да броят. Предлагам да се препреброи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма начин това да го направим. Повторна проверка, прегласуване можем да направим с карти. При преброяване...
Кажете, имате думата за процедура. Разбирам, че отиваме към положение да не работи парламентът. Добре.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Въпросът не е просто да се работи, госпожа Ананиева, а какво ще се работи и това го казахме преди малко.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Защо ви няма в залата?
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: Правя едно процедурно предложение, а то е: на основание чл. 39, ал. 2, т. 1 предлагам процедурно закриване на заседанието, тъй като в лявата страна има не повече от 40 до 50 човека. Бяха изкарани 96.
Това, първо, е перфектно процедурно предложение. И тъй като то трябва да бъде поставено на гласуване, отново на основа¬ние чл. 36 правя процедурно предложение за проверка на кворума, но този път с разменени секретари. Нека секретарят от БСП и коалиция да брои средата и дясната част на залата. Ще му бъде по-лесно, явно, а господин Ведат Сакаллъ да брои лявата част.
Това е процедурното ни предложение, за да може да върви, ако върви по-нататък работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: На основание чл. 39, ал. 2, т. 1 можете да правите предложения за прекратяване на заседанието. И правите това предложение.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Отказват се от своето предложе¬ние за удължаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН: ШКОЛАГЕРСКИ: Предупреждавам всички народни представители, които се намират - в парламента, да влязат в залата. Задължително чакаме в рамките на трите минути да влязат хората в залата.
Разбирам и виждам всичко, господа. Разбирам и виждам всичко, но на моето място същото ще правите. Когато се реши да не се работи, знаете, че няма сила, която да го преодолее.
Моля ви, затворете вратите. Всички народни представители, които са в кулоарите, да влязат.
Какво желаете, госпожа Ананиева? Заповядайте!
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, CMC, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Мисля, че е недопустимо по този начин да се разиграва парламен¬та. Аз- протестирам против това онези, които не желаят да работят в парламента, да пречат на останалите. В момента в дясната част на залата има няколко колеги, не искам да квалифицирам тяхното поведение, които се забавляват от възможността парламентът да изглежда смешен. Ако те смятат, че по този начин СДС ще спечели изборите, съжалявам много, с всяко социологическо проучване все повече се срива влиянието на СДС и то именно, защото хората узряха по-бързо, отколкото някои народни представители. Хората чакат от нас реална работа. В момента се занимаваме с едно проце¬дурно решение, което трябва да ускори приемането на Закона за масовата приватизация.
Уважаеми граждани, които ни слушате, тези, които написаха на своите знамена "Приватизация",но направиха и правят всичко възможно да не се стигне до масовата приватизация, на практика толерират, подпомагат тайната, скритата приватизация, спекулата, натрупването на пари (ръкопляскане от блока на ПС на БСП), ограб¬ването на хората, разграбването на българската индустрия. Ние протестираме против това поведение и настояваме ръководството на Народното събрание да продължи работата. Очевидно те не желаят да дискутират, те не желаят да приемат този закон. И вече една седмица или две седмици ни разиграват по този недопустим начин.
Колегите се отказаха от допълнителното време от 10 минути, поискаха допълнително прекратяване на разискванията, което озна¬чава фактически отказ от по-нататъшни дебати. Ние също няма да дебатираме повече.
Моля да подложите на гласуване процедурното решение,
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, от името на парламентарна група.
Ще давам думата до безкрайност.
От името на парламентарна група иска думата, господа!
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз съм безкрайно учуден първо от това, че госпожа Ана¬ниева, явно афиширана, си позволи да се обърне към гражданите, което е недопустимо от парламентарната трибуна (смях и неодобри¬телни възгласи от блока на БСП и коалиция). Да се обърне пряко, с обръщение към гражданите - това не е митинг - затова.
И второ, Ви умолявам да направите всичко - щом се твърди, че трябва да се работи в този парламент, да се спестяват по възможност предизборните речи. Защото наистина, ако гражданите в момента слушат, аз много се съмнявам, че по това време слушат, госпожа Ананиева, първо ще си помислят, че става дума за някакъв съдбовен закон. Става дума за едно насилено, измислено, изкуствено процедурно решение, внесено именно с цел да се бави и блокира работата на парламента, а не по същество за Закона за приватиза¬цията.
И преди малко аз лично заявих, че такова решение може да се гледа и е хубаво да се гледа, когато този закон бъде готов. Нека той бъде готов първо, госпожа Ананиева и уважаеми колеги, а след това да се приемат процедурите по неговото внасяне в залата. Това е нормалното. И който слуша и има уши да чуе, ще го разбере.
Социологическите проучвания са нещо доста относително. Ние сьщо четем социологически проучвания. Такива имаше и на изборите през 1991 г., когато на СДС се даваха 18 на сто. И аз съм много щастлив, когато в сегашните социологически проучва¬ния на СДС се дават по 18-20 на сто. Това просто значи, че пак ще спечелим изборите. Това е цялата работа.
И госпожа Ананиева в случая имплицитно потвърди това
нещо.
Уважаеми господин председателю, трябва да бъдем точни, когато говорим от тази трибуна. Точка процедурна -. прекратяване на разискванията, няма и такова процедурно предложение аз не съм правил, поне в тези процедури към чл. 39. Аз направих предложе¬ние за отлагане на разискванията, което по никакъв начин не означава, че ние се отказваме от своите 10 минути. Направих предложение за прекратяване на заседанието, което е нещо съвсем различно.
И в този смисъл аз отново настоявам тези мои две процедур¬ни предложения да бъдат приведени в действие и да се вземат съответните мерки, като нека този път господин Сакаллъ преброи лявата част на залата наистина и, господин председателю, трите минути, които Вие обявихте официално, отдавна минаха, така че нищо не пречи да преминем към процедурата на проверка на кворума. Благодаря ви. (Шум и реплики в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, неслучайно се прави всичко това и неслучайно се прави при този председател. Но какво да направя?
Чл. 39, ал. 2, т. 1 допуска искане процесуално за прекра¬тяване на -заседанието. Преди прекратяването на заседанието се иска проверка на кворум.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (от място): Беше направена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тя беше направена в предишното, при прекратяването. То беше за отлагане. Разбирам Ви. Но преди всяко гласуване може да се иска проверка на кворума.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Режим на регистрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не можем да гласуваме решението преди да проверим кворума.
Обявявам триминутен режим на регистрация. Благоволете да се регистрирате, господа, всички, които сте в залата.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (от място): Процедурата беше за преброяване. (Шум и реплики в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважих я, както виждате. Не бяхте доволни и от тази процедура. Сега да видим режима на регистрация какво ще покаже.
Очаквам, че след това ще се направи и искането за проверка на хората - преброяване.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Никога не е допускано досега. Когато сме го искали хиляди пъти, не е допускано нито един път. Няма практика в парламента на броене на овце.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имам отчета на монитора и мога да ви кажа как върви гласуването, ако искате. (Шум и реплики на депутати от БСП)
Присъстват общо 108 народни представители. От Парламен¬тарния съюз за социална демокрация - 89, от СДС - 2 и от ДПС - 9.
При общо 108 човека в залата липсва необходимият кворум, поради което прекратявам заседанието. (Звъни)

(Закрито в 19 ч. и 25 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ: Руслан Семерджиев, Ведат Закалка