Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2012-02-15

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник председателите Анастас Анастасов и Христо Бисеров

Секретари: Любомир Иванов и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов (звъни): Налице е кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание следната Програма за работа на Народното събрание за седмицата от 15 до 17 февруари 2012 г.:
„1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносител – народният представител Четин Казак, 13 януари 2012 г., продължение от миналата седмица.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен еко фонд за финансиране и изпълнение. Вносител – Министерският съвет, 13 януари 2012 г.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносител – Министерският съвет, 9 декември 2011 г.
4. Проект за Решение за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия за проучване дейността на президентската институция по упражняване правото на помилване, по опрощаване на несъбираеми държавни вземания и по даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него за времето на двата мандата на президента Георги Първанов и вицепрезидента Ангел Марин. Вносители – Яне Янев и група народни представители, 3 февруари 2012 г.
5. Първо четене на Законопроекта за отнемане на незаконно придобито имущество, вносители – Красимир Велчев и група народни представители, 17 януари 2012 г.; и на Законопроекта за гражданската конфискация, вносители – Христо Бисеров и група народни представители, 18 януари 2012 г.; точка първа за четвъртък, 16 февруари 2012 г.
6. Проект за Решение за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация. Вносител – Министерският съвет, 13 януари 2012 г.
7. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно презгранични операции за Air Policing (Въздушна полиция). Вносител – Министерският съвет, 2 декември 2011 г.
8. Второ четене на Законопроекта за резерва на Въоръжените сили на Република България. Вносител – Министерският съвет, 2 декември 2011 г., приет на първо четене на 26 януари 2012 г.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител – Министерският съвет, 13 януари 2012 г.
10. Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020). Вносител – Министерският съвет, 6 януари 2012 г.
11. Законопроект за ратифициране на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз. Вносител – Министерският съвет, 10 февруари 2012 г.; точка първа за петък, 17 февруари 2012 г.” Когато приключи тази точка в петък, продължаваме с
12. Парламентарен контрол, докъдето стигне времето.
Подлагам на гласуване така предложената Ви програма за работа на Народното събрание.
Гласували 158 народни представители: за 114, против 17, въздържали се 27.
Програмата е приета.
По реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили две искания.
Първото е с основание чл. 99 от правилника ни и е от народния представител Павел Шопов – същото е за провеждане на изслушване на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов във връзка с обстоятелствата, свързани със скъсването на язовирната стена, наводнението на с. Бисер, както и мерките, взети за преодоляване на последиците от бедствието.
Господин Шопов, заповядайте да представите искането си.
Павел Шопов (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Минаха десетина дни от инцидента. Влязохме в световния обмен на новините. Това е тема № 1 в България – непрекъснато кадрите са по телевизиите, изпълват вестниците. В нашата зала един път е ставало дума по въпроса – когато миналата седмица БСП поиска да бъде изслушан вицепремиерът Цветанов по темата. И още веднъж – когато станахме с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите.
През това време в залата (на мястото, където трябва да се проведе дебатът, основното място за дискусия и за отчет на правителството по въпроса) не беше казано абсолютно нищо. Пълно скриване – министрите надничат като варшавски редници от люковете на БТР-ите, докарахме и еврокомисар. Всичко е в сферата на пропагандата.
В България висят много въпроси по темата, но явно те се завоалират. Още не е ясно какъв е броят на загиналите. Все излизат нови хора, които се търсят.
Въпросът с репарирането на щетите. Навсякъде се говори, че хората нямали застраховки, като че ли това не е щета, която трябва да бъде репарирана изцяло от собственика на вещта, която е причинила щетата. Основен юридически въпрос, който също трябва да бъде решен.
Толкова дни след инцидента все още не е ясно кой е собственикът на язовира! Някой може ли да каже в залата? Изобщо в България все се отмества този въпрос. Той остава висящ.
На всичко това трябва да бъде даден отговор в залата от министър-председателя. Той трябва да бъде изслушан тук и в рамките на чл. 99 от нашия правилник да му бъдат зададени съответните въпроси – да стане ясно какво е положението по всички тези и други въпроси. Затова моля да подкрепите нашето предложение за изслушване на министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря Ви, господин Шопов.
Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 150 народни представители: за 50, против 35, въздържали се 65.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
За прегласуване – господин Шопов, заповядайте.
Павел Шопов (Атака): Вижте, стана система управляващата партия и управляващото мнозинство да неглижират исканията на опозицията за изслушване на един или друг министър или на самия министър-председател. Браните ги по всевъзможен начин, като че ли това ще ви скрие от проблемите. Това е лоша услуга за самите вас, тъй като отговорите на министрите или на министър-председателя по тези наистина драматични проблеми, ще отмият част и от вашата отговорност, ще сведат, ще снишат напрежението, което съществува в страната. Това за нас от „Атака” е най-лошото – управляващите да се скриват по този начин, по който вие го правите, от въпросите, които могат да бъдат зададени тук, и отговорите, които могат да бъдат само от полза на управляващите.
И миналия път стана дума за това и ви го казвам – това е инцидент по скалата на тези, които, когато се случат и когато произтекат в една държава, водят до свалянето на правителството, до подаването на оставка на правителството. В нормалните държави такива инциденти водят не дори до искане за вот на недоверие, а автоматически с това отиване на правителството, слизането от управлението, което е морален акт, което е поемане на отговорност. Защото отговорността е огромна.
Защото още един въпрос витае тук от 2-3 дни, че в последните 2-3 години не са били превеждани каквито и да е средства от държавния бюджет за поддръжка на язовири, на водоеми. И този въпрос се постави. На този въпрос ние щяхме да искаме отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Оспорвате гласуването, господин Шопов, или резултата?
Павел Шопов: Просто осъзнайте се – нищо лошо няма в това министър-председателят да дойде тук, да покаже солидарност с онова, което е станало, и да отговори на въпросите. Затова поставям искането за повторно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на повторно гласуване предложението на господин Шопов и група народни представители за изслушване на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов през тази седмица по повод на наводнението в с. Бисер.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 49, против 49, въздържали се 50.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Следва предложение от народния представител Ангел Найденов и група народни представители, с което на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се иска за периода 15-17 февруари 2012 г. да бъде включен Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на случаите на оказван системен политически натиск от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, ограничаващ независимостта на съдебната власт и адвокатурата, както и системното пренебрегване на презумпцията за невинност.
Господин Найденов, предполагам, че Вие ще представите искането. Заповядайте.
Ангел Найденов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, трета година всички ние – и политици, и медии, и цялото българско общество, сме свидетели на една постоянна ескалация на негативното отношение, което демонстрира министърът на вътрешните работи към съдебната система и към адвокатурата. Зад, на пръв поглед, импровизациите по медиите на вътрешния министър, лесно могат да се открият не просто нападки срещу съда и адвокатурата, могат да се открият целенасочени опити за натиск върху съдебната система, за оказване на едно недопустимо въздействие върху съдиите, с оглед на техните решения, могат да се открият недопустими форми на отношение към една независима власт в страната, което, разбира се, даде основание и на Европейската асоциация на съдиите да каже, че в България съдебната система е поставена пред сериозна опасност, от гледна точка на своята независимост и даде основание да се говори за сериозно въздействие върху независимостта на съдебната система.
Естествено, липсата на взаимоотношение и достатъчно взаимодействие между институциите, което е резултат на постоянните нападки от страна на вътрешния министър, не останаха само в докладите и на Европейската асоциация на съдиите, те бяха отразени и в Годишния доклад по мониторинга за взаимодействие и контрол. Всъщност, уважаеми дами и господа, ние имаме най-негативния доклад, който до този момент е изработван по този механизъм за ситуацията в България. Няма никакво значение дали ще го наричате технически междинен с оглед на неговото неглижиране, тенденциите, които отразява този доклад, са факт. И те са резултат от постоянните нападки от страна на вътрешния министър. В тази ситуация имаме основание да предложим българският парламент да реагира и то да реагира чрез една анкетна комисия, която да проучи всички случаи на оказан натиск върху съдебната система от страна на вътрешния министър.
Моля ви да подкрепите това предложение, като по този начин ще демонстрирате еднакво отношение с предложението, което е направено за създаване на Анкетна комисия по изясняване на случаите, свързани с дейността на президентската институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ангел Найденов и група народни представители за включване като точка в Програмата на Народното събрание на Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 50, против 71, въздържали се 30.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Господин Бисеров – процедура за прегласуване, Заповядайте.
Христо Бисеров (ДПС): Господин председател, уважаеми дами и господа, правя процедура за прегласуване, защото е редно парламентът да се държи адекватно към проблема. Имаме много остър, негативен доклад от Европейската комисия, имаме оценка на министър-председателя, че една от най-важните причини за този негативен доклад е отношението, публичното поведение на вицепремиера и министър на вътрешните работи. Какво повече искаме като фактология, за да заемем позиция по това? Става въпрос за оценката за България от Европейската комисия. Какво повече искаме?!
Господин Велчев дава интервю с една теза, министърката на правосъдието дава интервю с теза. Спорът е налице – в българското общество съществува спор по въпроса. Ако съществува спор, ако съществува проблем, ако министър-председателят признава, че съществува проблем, най-нормалното е българският парламент да се държи адекватно и да създаде такава комисия. Благодаря ви.
Моля да прегласуваме точката в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря, господин Бисеров.
Подлагам на прегласуване направеното предложение.
Гласували 154 народни представители: за 57, против 76, въздържали се 21.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Господин Румен Петков – по дневния ред.
Заповядайте за изказване.
Румен Петков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение за отпадане на т. 4 от дневния ред – първо, поради нейната неконституционност.
Очевидно е, че президентът не подлежи на парламентарен контрол. Очевидно е, че атаката срещу господин Първанов е мотивирана от страха от неговото активно включване в политиката. Очевидна е несъстоятелността на едно такова решение.
Когато това решение се прави – тези, които го правят, трябва да си дават ясна сметка, че от утре всяко едно предложение за анкетна комисия за разследване, включително и на действащия президент, трябва да бъде подкрепено. Останалото на не съвсем парламентарен език се нарича помиярщина.
Когато правим такова предложение трябва да си даваме сметка, че има утре. И това утре ще се изсипе с пълна сила върху сега действащия президент, като започнем от разходите за тоалетна хартия и необходимостта те да бъдат парламентарно контролирани, и се стигне до негови евентуални пътувания в чужбина, с кого се среща, какви разходи се извършват и така нататък, така че, когато се тръгва на една такава крачка, трябва да си даваме сметка каква е перспективата.
Този, който предлага анкетната комисия, той иска да съсипе президентската институция. Той иска да я унищожи в много кратък период от време и когато това предложение бъде гласувано, трябва да се направи една разпечатка, и всички, които са подкрепили искането за такава анкетна комисия днес, утре трябва да подкрепят другото искане – за анкетна комисия за действащия президент.
И не на последно място – защо ще гледаме този 10-годишен период? Журналистическо проучване показа, че в предишни периоди от време са извършвани два пъти повече – и помилвания, и актове, които се предлагат да бъдат разглеждани от тази анкетна комисия. Нека не налагаме двойните стандарти, които впрочем са типични за управляващото мнозинство днес, и да си даваме сметка, че има утре. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Обратно становище? (Шум и реплики от КБ.)
Да, затова питам. (Реплики от КБ.)
Такова е, госпожо Манолова – предлагате нещо, и има противно становище на това, което вие предлагате.
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Господин Петков е прав, за това че президентът не подлежи на парламентарен контрол в същинския смисъл – в този смисъл, според който в нашия правилник това представлява парламентарния контрол с въпроси и отговори, с питания към министрите.
Президентът има възможността да идва в Народното събрание и право на парламента е да го изслушва, той да бъде питан, той да дава становище и мнение по определени теми и въпроси – нещо, което миналият президент не направи нито веднъж в рамките на това Народно събрание, пък и не го правеше и в предишните народни събрания.
Ако си спомняте, колеги, в началото на Четиридесет и първото Народно събрание имаше инициатива за бламиране на президента, за импийчмънт, точно на това основание, че президентът не идваше в Народното събрание и не изпълняваше това свое конституционно задължение, не в правото на парламентарен контрол, разбира се. И тогава един от вносителите на този акт, който ние в момента обсъждаме, Яне Янев всъщност спаси президента от бламиране. Спомняте си, че имаше тогава конституционно мнозинство за гласуване на импийчмънт на президента. Нали така беше?
Ние от „Атака” и преди да се постави този въпрос сме поставяли темата за помилванията, за правомощията и за евентуален указ от страна на президента по отношение на правомощията на вицепрезидента, но нещата оставаха като глас в пустиня, без отзвук, без отклик.
Не е правилно това възражение, което се прави от страна на БСП. Една такава тема има своето място за разглеждане в Народното събрание, затова ние от „Атака” ще гласуваме за създаването на такава комисия във връзка с правомощията на вицепрезидента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Петков т. 4 от Програмата за работата на Народното събрание за тази седмица, а именно Проект за решение за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия за проучване дейността на президентската институция, да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 41, против 85, въздържали се 14.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
За прегласуване – заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя формално предложение за прегласуване не защото очаквам, че някой от депутатите от дисциплинираното мнозинство ще промени начина на своя вот, а за да констатирам нещо, което е очевидно и за всички седящи в тази зала, а и за всички български граждани. Това са напъните на парламентарното мнозинство да вкара тази точка в дневния ред и на българския парламент, и на българското общество.
Миналата седмица, в четвъртък, в два без пет, станахме свидетели на една бездарна акция, проведена от независимите народни представители заедно с ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ. Те се опитваха буквално в два без пет да вкарат тихомълком тази точка в дневния ред, за да мине гласуването за тази комисия, която ще контролира президента, по терлици, просто никой да не разбере, да стане в последния момент – един прийом, който е абсолютно типичен за ГЕРБ.
Искам просто да кажа и да се запише в парламентарния протокол, че наистина с включването в дневния ред на една подобна точка се извършва един тежък прецедент. Това е недопустимо и срамно за българския парламент. И да кажа още веднъж, че се отваря широко една врата занапред. Видяхме го и от включването и на представителите на „Атака”.
Очакваме включване и от други, не по-малко кресливи, народни представители по темата срещу президентската институция…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Моля, без да обиждате народните представители!
Мая Манолова: Да, …какъв дебат ще се случи!
Това означава, че всяко следващо парламентарно мнозинство ще може да направи на маймуна президента, който беше излъчен от ГЕРБ. Това е удар и срещу президентската институция, и конкретно срещу президента Плевнелиев, защото след този прецедент няма кой да спре следващия парламент да направи направо постоянна комисия за проверка на президентската институция.
Дайте си сметка, осъзнайте се какво правите и изобщо не започвайте тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Румен Петков за отпадането на т. 4 от програмата на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 136 народни представители: за 37, против 88, въздържали се 11.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 8 февруари 2012 г. до 15 февруари 2012 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси, Комисията по културата, гражданското общество и медиите, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по външна политика и отбрана.
- Проект за решение за прекратяване на договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми. Вносители – народният представител Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по околната среда и водите, Комисията по земеделието и горите, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по правни въпроси.
- Проект за решение за налагане на шестмесечен мораториум върху цените на едро на горивата за автомобили в Република България. Вносители – народният представител Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
- Законопроект за младежта. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Подпомагаща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
- Законопроект за ратифициране на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Подпомагаща е Комисията по външна политика и отбрана.
- Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на случаите на оказан системен политически натиск от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, ограничаващ независимостта на съдебната власт и адвокатурата, както и системното пренебрегване на презумпцията за невинност. Вносители са народният представител Сергей Станишев и група народни представители.
- Проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009 2010 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по здравеопазването, Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси, Комисията по земеделието и горите и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители са народните представители Ивайло Тошев, Емил Радев и Даниела Миткова. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по бюджет и финанси.
- Проект за решение за спиране на преизчисляването на основното месечно възнаграждение на народните представители. Вносител е народният представител Красимир Велчев и група народни представители.
- Проект за декларация по повод присъединяване на България към Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави членки, Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените американски щати. Вносители са народните представители Сергей Станишев, Михаил Миков и Ангел Найденов. Разпределен е на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по културата, гражданското общество и медиите, Комисията по правни въпроси и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
На 10 февруари 2012 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за средната работна заплата и списъчен брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение до четвъртото тримесечие на 2011 г.
Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Преди да продължим с програмата, има искане за изявление от името на парламентарна група.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Екатерина Михайлова (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Упълномощена съм да Ви запозная с Декларация на Парламентарната група на Синята коалиция.
„В началото на февруари Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искане на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 25, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Аргументите на Върховния административен съд да иска произнасяне са, че Конституционният съд е провъзгласил сходен текст за противоконституционен със свое Решение № 10 от 1997 г. Атакуваният текст дава възможност да се разкрият сътрудниците на бившата Държавна сигурност и сродните й организации, за които няма запазени, произхождащи от тях документи.
Във връзка с това Парламентарната група на Синята коалиция се обявяваме в защита на атакуваната законова норма, защото:
Първо, законът беше приет по настояване на Европейския съюз и със съгласието на основните политически сили. Това направи ефикасно действието му.
Второ, прилагащата закона комисия доказа своята обективност и безпристрастност и затова работата й не бива да бъде ограничавана.
Трето, осветени бяха голяма част от лицата в държавните институции, медиите, обществените организации и други. Много от тях представляват държавата или различни нейни органи, влияят върху ценностите и възпитанието на българските граждани.
И четвърто, текстът на атакувания чл. 25, т. 3 от действащия закон включва много повече изисквания, за да бъде разсекретено определено досие, отколкото разпоредбата от предходния закон, която през 1997 г. беше обявена от Конституционния съд като противоконституционна.
Днес се прави опит за втори път да се скрие част от истината за миналото на страната ни. Ще напомним, че през 1997 г. затова България не скъса истински с комунистическото си минало.
Призоваваме конституираните заинтересовани страни – Народното събрание, Президента на Република България, Министерския съвет и министъра на вътрешните работи да подкрепят пред Конституционния съд действащите текстове от Закона за достъп до досиетата.
Вярваме, че постигнатото преди години съгласие по тази тема ще намери защитници и днес сред политическите сили и институции.
Не бива да допуснем да се скрие отново истината. Надявам се, че парламентът и Комисията по правни въпроси ще са първите, които ще излязат с отношение към този атакуван текст от закона.
Надявам се, че този път ще успеем – институциите, които могат да заявят позиции, да защитят този текст и да се стигне до това да не се отмени този текст, който според мен в тези години наистина направи така, че да можем да погледнем какво се е случвало в годините и да знаем кои са хората около нас, и то на позиции, които са решаващи за българската държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.

Точка първа от програмата ни е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Вносител – колегата Четин Казак.
Това е продължение на разискванията от миналата седмица.
Преди да продължим, само да Ви уведомя за времето, което е останало на парламентарните групи: на Политическа партия ГЕРБ са останали 35 минути; Коалиция за България – близо 6 минути; Движението за права и свободи – 11 минути; Синята коалиция има 21 минути; „Атака” – 20 минути; независимите народни представители – 12 минути и 48 секунди.
Продължаваме с разискванията по тази точка.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от народния представител Четин Казак на 13 януари 2012 г.
Гласували 105 народни представители: за 21, против 81, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът не е приет.
Господин Казак – процедура за прегласуване.
Заповядайте.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване със следния апел.
Уважаеми колеги, нека поне веднъж бъдем народни представители със съответното самочувствие и чувство за отговорност към институцията, от която сме част. Нека поне веднъж излезем от ролята си на функция на Министерския съвет, на правителството. Нека поне веднъж демонстрираме, че все пак България е парламентарна република. Защото тази тенденция, това поведение, което Вие в момента демонстрирате, с нищо не допринася за утвърждаване авторитета на Народното събрание. Особено пък с подобни популистки ходове, които правите и сега. Тогава, когато част от правителството явно не спазва политическото решение на Партия ГЕРБ за замразяване на доходите и за нераздаване на премии – всички научихте за тези факти – Вие тръгвате отново в челните редици на популизма! Нека поне малко, уважаеми колеги, да бъдем парламентаристи, а не послушни изпълнители на ролята на тъй наречената изпълнителна власт. Благодаря. Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на прегласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от народния представител Четин Казак.
Гласували 105 народни представители: за 24, против 78, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът не е приет на първо гласуване.

Точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНО ФИНАНСИРАНЕ ОТ ФОНДА ЗА ИНСТИТУЦИОНАЛНО РАЗВИТИЕ НА СВЕТОВНАТА БАНКА ЗА УКРЕПВАНЕ НА КАПАЦИТЕТА НА НАЦИОНАЛНИЯ ДОВЕРИТЕЛЕН ЕКО ФОНД ЗА ФИНАНСИРАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Вносител е Министерският съвет на 13 януари 2012 г.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Донева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Евдокия Манева – заместник-министър на околната среда и водите, и госпожа Венета Борикова – началник отдел в дирекция „Политика по изменение на климата”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 85 народни представители: за 83, против 1, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА:

„ДОКЛАД

относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен Еко Фонд за финансиране и изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.

На заседание, проведено на 2 февруари 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на околната среда и водите: Ивелина Василева – заместник–министър, Венета Борикова – началник на отдел в дирекция „Политика по изменение на климата”, и Камелия Георгиева – ръководител на проекти в Националния доверителен Еко Фонд.
Законопроектът беше представен от госпожа Ивелина Василева.
Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен Еко Фонд за финансиране и изпълнение е подписано от министъра на околната среда и водите на 8 декември 2011 г. Съгласно споразумението Световната банка е одобрила безвъзмездно финансиране в размер на 203 000 щатски долара за период 30 месеца с финансов принос от страна на Еко Фонда в размер на 20 000 щатски долара за труда на екипа на Еко Фонда, офис пространство и оборудване, зали за обучение и транспортни разходи за обучението по процедурите на Световната банка за възлагане на поръчки. Одитът на проекта ще бъде включен в редовните годишни одити на фонда.
Основните мерки, свързани с Националния доверителен Еко Фонд, финансирани в рамките на проекта на Световната банка, включват:
- изработване на нова стратегия и план за действие във връзка със законовите функции на Еко Фонда;
- възстановяване и разширяване на контактите и връзките на Еко Фонда в партньорски мрежи;
- укрепване публичната идентичност на Еко Фонда чрез провеждане на годишни публични събития и дефиниране на корпоративната идентичност на Националната схема за зелени инвестиции.
Средствата по споразумението за субсидия ще се отчитат от Министерство на околната среда и водите чрез специална банкова сметка, открита в БНБ, като от нея средствата ще бъдат прехвърляни в банкова сметка на Еко Фонда, който ще управлява разходването им. Със заповед на министъра на околната среда и водите ще бъдат определени хората, които ще подписват документите за теглене на средствата и ще се регламентира редът за предоставяне на целеви средства по гранта на Министерството на околната среда и водите на Еко Фонда.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 20 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен Еко Фонд за финансиране и изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Докладът на Комисията по околната среда и водите ще бъде представен от председателя на комисията госпожа Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението
между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен Еко Фонд за финансиране и изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.

На свое заседание, проведено на 26 януари 2012 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроекта за ратифициране на споразумението.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите – госпожа Венета Борикова – началник на отдел в дирекция „Политики по изменение на климата”, госпожа Силвия Рангелова – началник на отдел в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международното сътрудничество”.
От името на вносителите, законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от госпожа Борикова, която подчерта важността на проекта, като посочи, че споразумението касае искане на Министерството на околната среда и водите от август 2010 г. към Световната банка за подпомагане институционалното развитие на Националния доверителен Еко Фонд във връзка с изпълнението на новите му функции в рамките на Националната схема за зелени инвестиции, възлагани съгласно Закона за опазване на околната среда.
След действия по кандидатстване и одобрение, Световната банка одобри безвъзмездно финансиране в размер на 203 000 щатски долара за период от 30 месеца, със съответен нефинансов принос от страна на Националния доверителен Еко Фонд в размер на 20 000 щатски долара за труда на екипа на фонда, офис-пространство и оборудване, зали за обучение и транспортни разходи, свързани с обучението по процедурите на Световната банка за възлагане на поръчки.
Одитът на проекта ще се включи в редовните годишни одити на Националния доверителен Еко Фонд, като споразумението е подписано от министъра на околната среда и водите на 8 декември 2011 г.
Подкрепата на Националния доверителен Еко Фонд в областта на стратегическото планиране, укрепването на техническия и управленски капацитет се очаква да допринесе за изпълнението на новите изисквания от Националния доверителен Еко Фонд като отговорни институции за проектите за позеленяването в рамките на Националната схема за зелени инвестиции, като също така и в бъдеще да увеличи привличането на финансиране за проекти в околната среда от европейски и други международни източници.
Основните мерки, които се финансират в рамките на проекта на Световната банка, са: изработването на нова стратегия и план за действие във връзка с новите функции на Националния доверителен Еко Фонд; възстановяване и разширяване на контактите на Националния доверителен Еко Фонд в партньорските мрежи; укрепване на публичността на фонда чрез публични събития и дефиниране на корпоративната идентичност на Националната схема за зелени инвестиции; създаване на електронни формуляри за кандидатстване и обучение на екипа.
Предвижда се средствата по Споразумението за субсидия да се отчитат от Министерството на околната среда и водите чрез специално създадена целева банкова сметка, открита в БНБ. Средствата от тази сметка ще се прехвърлят в банкова сметка на Националния Еко Фонд, който ще управлява разходването им. Със заповед на министъра на околната среда и водите ще се определят хората, които могат да подписват документи за теглене на средства и ще се регламентира редът за предоставяне на целеви средства по гранта от Министерството на околната среда и водите на Националния доверителен Еко Фонд.
Съгласно изискванията на Световната банка между Министерството на околната среда и водите и Националния Еко Фонд е сключено Допълнително споразумение, регламентиращо взаимодействието между двете институции, свързано със Споразумението.
След откриването на дебата отношение по внесения законопроект взеха народните представители Георги Божинов, Искра Михайлова, Костадин Язов и Петър Курумбашев. След приключване на дебатите Комисията по околната среда и водите с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” единодушно подкрепи законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен Еко Фонд за финансиране и изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Колева.
Госпожо Колева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Юлиана Колева: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен Еко Фонд за финансиране и изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.

На свое заседание, проведено на 18 януари 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта. На заседанието присъстваха представители на Министерството на околната среда и водите и началник отдели в дирекция „Политика по изменение на климата”.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Борикова.
С разпоредбите на чл. 142а-142з от Закона за опазване на околната среда на Националния доверителен Еко Фонд се възлагат функции в рамките на Националната схема за зелени инвестиции и през месец август 2010 г. Министерството на околната среда и водите се обърна към Световната банка с искане за подпомагане на институционалното му развитие.
Укрепването на техническия и управленския капацитет на Националния доверителен Еко Фонд ще подпомогне изпълнението на новите изисквания за проектите за озеленяването в рамките на Националната схема за зелени инвестиции, ще привлече финансиране за проекти в околната среда от европейски и други международни източници.
Световната банка одобри безвъзмездно финансиране в размер на 203 000 щатски долара за период 30 месеца и нефинансов принос от страна на Националния доверителен Еко Фонд в размер на 20 000 щатски долара за труда на екипа на Националния доверителен Еко Фонд, офис, оборудване, зали за обучение и транспортни разходи за обучението по процедурите на Световната банка за възлагане на поръчки.
Споразумението е подписано на 8 декември 2011 г. от министъра на околната среда и водите.
Предвижда се да бъдат финансирани от Световната банка изработването на стратегията и план за действие на Националния доверителен Еко Фонд във връзка с новите му функции, възстановяване и разширяване на контактите и връзките на Националния доверителен Еко Фонд в партньорската мрежа, създаване на електронни формуляри за кандидатстване и обучение на екипа в сферата на схемите на зелени инвестиции.
Средствата по споразумението за субсидия се предвижда да се отчитат от Министерството на околната среда и водите чрез специално създадена за целта банкова сметка, открита в БНБ, като средствата по нея ще бъдат прехвърляни в банкова сметка на НДЕФ, който ще управлява тяхното разходване.
В съответствие с изискванията на Световната банка между Министерството на околната среда и водите и НДЕФ е сключено споразумение, което регламентира взаимодействието между двете институции.
След проведената дискусия и обсъждане единодушно с 23 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен Еко Фонд за финансиране и изпълнение, № 202 02–3, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря Ви, госпожо Колева.
С Доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Владислав Димитров.
ДОКЛАДЧИК Владислав Димитров: Благодаря Ви, господин председател.

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен Еко Фонд за финансиране изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.

На редовно заседание, проведено на 19 януари 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Вследствие искане на Министерството на околната среда и водите, отправено през месец август 2010 г. към Световната банка, е одобрено безвъзмездно финансиране в размер на 203 000 щатски долара за подпомагане институционалното развитие на НДЕФ във връзка с изпълнението на новите му функции в рамките на Национална схема за зелени инвестиции, възлагани съгласно чл. 142а-142з от Закона за опазване на околната среда. Споразумението със Световната банка е подписано от министъра на околната среда и водите на 8 декември 2011 г.
Подкрепата за Националния доверителен Еко Фонд в областта на стратегическото планиране, укрепването на техническия и управленския капацитет ще допринесе за това фондът да изпълни новите изисквания по проектите в рамките на националната схема за зелени инвестиции, както и в бъдеще да увеличи финансирането за проекти в околната среда от международни източници.
Законопроектът не влиза в противоречие с принципите на външната политика на Република България.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен Еко Фонд за финансиране и изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен Еко Фонд за финансиране и изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура – заповядайте, госпожо Донева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Господин председател, правя процедурно предложение по чл. 70, ал. 2 от нашия правилник законопроектът да се приеме на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на гласуване процедурното предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ гласуване в днешното пленарно заседание.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ГоспожоДонева, заповядайте да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА:

„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Република
България и Международната банка за възстановяване и
развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за
институционално развитие на Световната банка за укрепване
на капацитета на Националния доверителен Еко Фонд (НДЕФ)
за финансиране и изпълнение

Член единствен. Ратицифира Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен Еко Фонд за финансиране и изпълнение, подписано на 8 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, както беше докладван от госпожа Донева.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът е приет на второ гласуване.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Вносител – Министерският съвет, на 9 декември 2011 г.
С доклада на Комисията по здравеопазване ще ни запознае председателят на комисията госпожа Атанасова.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК Десислава Атанасова: Благодаря, господин председател,

„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен
от Министерския съвет на 9 декември 2011 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 януари 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроекта.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов, председателят на Националната асоциация на частните болници, представители на други заинтересовани министерства и ведомства, на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Стефан Константинов. Той посочи, че предлаганите изменения и допълнения имат за цел продължаване на реформата в областта на здравеопазването, които са свързани с оптимизиране на съществуващите в страната лечебни заведения и тяхното планиране на национално ниво и предвиждат:
- създаване на възможност за оказване на първична извънболнична медицинска помощ от сега съществуващите лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ – диагностично-консултативни центрове, медицински и медико-дентални центрове с цел осигуряване на навременен и улеснен достъп на пациента до извънболнична помощ и на комплексност при оказването на медицинска помощ;
- закриване на центровете за кожно-венерически заболявания поради липса на необходимост от съществуване на такъв вид лечебни заведения и поради голямото им сходство с дейността на съществуващите медицински центрове;
- законодателно регламентиране на дейността „дневен стационар”, която да включва дейности по прием, диагностика, лечение и наблюдение на пациенти, които не изискват пренощуване в лечебно заведение. Предвижда се възможността тази дейност да бъде осъществявана в различни видове лечебни заведения, като в диагностично-консултативния център, медицинския и медико-денталния център, дневният стационар ще замени досега съществуващата възможност за разкриване на до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа;
- въвеждане на нов начин на планиране на лечебните заведения в страната, което да се извършва само на национално ниво чрез Националната здравна карта. Предлага се промяна и в същността и значението на областната здравна карта, която следва да отразява конкретното състояние на медицинската помощ в областта;
- предвижда се промяна в съдържанието на Националната здравна карта, която да включва обобщена информация от областните здравни карти, необходимия брой и разположението по области на лечебните заведения, които се планират на национално ниво; максималния брой лечебни заведения за болнична помощ по видове, с които Националната здравноосигурителна каса може да сключи договор за всяка област; максималния брой лечебни заведения за болнична помощ, прилагащи високотехнологични методи на диагностика и лечение, с които НЗОК може да сключи договор и/или които се финансират от републиканския бюджет, и тяхното географско разпределение по райони; средната осигуреност с болнични легла общо и по видове на 1000 души население за страната;
- въвеждане на нов механизъм за сключване на договори между НЗОК и лечебните заведения за болнична помощ, като в случаите, когато общата осигуреност с болнични легла в областта е по-голяма от средната за страната и осигуреността с болнични легла по отделните видове е по-висока от средната за страната, Националната здравноосигурителна каса ще провежда избор на лечебните заведения, с които да сключи договор по критерии, определени от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса по предложение на управителя.
Със законопроекта се предвиждат и промени, свързани с дейността на лечебните заведения по отношение на:
- намаляване броя на ликвидаторите на лечебните заведения – търговски дружества;
- въвеждане на задължение за предоставяне на информация за дейността на лечебните заведения, които разходват публични средства;
- въвеждане на ограничение за едновременно заемане на длъжността „началник на лаборатория” в лечебно заведение за болнична помощ и ръководител на самостоятелна медико-диагностична лаборатория;
- осигуряване на възможност за служебна промяна на нивото на компетентност на болничните структури;
- въвеждане на изискване предоставянето на удостоверение за вписване в регистъра на съответната съсловна организация в процедурите по чл. 40 и 47 да се осъществява по служебен път;
- осигуряване на възможност за отнемане на разрешението за лечебна дейност по молба на лечебното заведение.
Предлага се промяна и в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, която има за цел да се създаде възможност медицинските изделия за вземане, диагностициране, преработване и съхранение на кръв и кръвни съставки, необходими за центровете за трансфузионна хематология и многопрофилните болници за активно лечение, в чиято структура има отделения по трансфузионна хематология, да се осигуряват и предоставят безвъзмездно на посочените лечебни заведения от Националния център за трансфузионна хематология, а не от Министерството на здравеопазването. По този начин ще се подобри организацията на работата на структурите от системата по трансфузионна хематология в страната и взаимодействието между центровете по трансфузионна хематология.
Със законопроекта се изпълняват и две от мерките, предвидени в Решение № 560 на Министерския съвет от 2010 г. за приемане на План за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация, свързани с облекчаване на административните режими по Закона за храните.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването отправиха конкретни въпроси по предвидените в законопроекта промени във връзка със закриването на съществуващите към момента центрове за кожно-венерически заболявания, промяната на съдържанието на областните здравни карти и Националната здравна карта, въвеждането на изискване за минимален брой легла и на максимален брой лечебни заведения, с които Националната здравноосигурителна каса може да сключва договор, и ограничаване правото за едновременно заемане на длъжността „началник на лаборатория” в лечебно заведение за болнична помощ и ръководител на самостоятелна медико диагностична лаборатория.
Представителите на съсловните организации в сферата на здравеопазването, Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и представителите на Националната асоциация на частните болници единодушно заявиха, че подкрепят необходимостта от реформиране на системата на здравеопазването в България, но възразиха срещу подхода, с който тази реформа се осъществява чрез предлаганите изменения и допълнения на закона.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за” – 9, „против” – 4, „въздържали се” – 5, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Сега ще чуем доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заповядайте, господин Божилов.
ДОКЛАДЧИК Иван Божилов: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! „На свои редовни заседания, проведени на 25 януари и 1 февруари 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
На заседанията присъстваха Стефан Константинов – министър на здравеопазването, Людмила Василева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност” и доктор Емилия Ташева от Министерството на здравеопазването, Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Василева.
Законопроектът цели продължаването на реформата в областта на здравеопазването чрез оптимизиране на съществуващите в страната лечебни заведения и тяхното планиране на национално ниво. Предвижда се възможност за оказване на първична извънболнична медицинска помощ от сега съществуващите лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ.
Със законопроекта се предвижда и закриване на центровете за кожно-венерически заболявания, като им се дава възможност те да се пререгистрират и да продължат да съществуват като диагностично-консултативни центрове или като специализирани болници за осъществяване само на дейности на дневен стационар.
Регламентира се и дейността „дневен стационар” – прием, диагностика, лечение и наблюдение на пациенти, при които не е необходимо пренощуване в лечебното заведение.
Актуализират се изискванията към минималната леглова база за различните категории медицински заведения с цел да се гарантира свободен достъп на пациентите до болнична помощ.
Изменя се и начинът на планиране на лечебните заведения, като се предвижда то да започне да се извършва само на национално ниво, чрез националната здравна карта.
Въвежда се изброяване на високотехнологичните методи на диагностика и лечение за нуждите на планирането на лечебните заведения, които ги прилагат. Предвижда се също националната карта да определя и максималния брой лечебни заведения за болнична помощ, прилагащи тези методи, които се финансират по договор с Националната здравноосигурителна каса и/или от републиканския бюджет.
Предлага се и изменение в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол поради преобразуването на диспансерите в центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. В Раздел VII от приложение № 1 към чл. 3 от закона се актуализират наименованията на редица лечебни заведения в резултат на извършването на тяхното преструктуриране. От списъка се заличават дружествата „Лаборекс” ЕАД и „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Сливен” ЕООД, и се включва „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания – Шумен” ООД.
След представянето на законопроекта господин Емил Караниколов поясни, че промените в Закона за приватизацията и следприватизационен контрол предвиждат заличаване на „Лаборекс” ЕАД и „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Сливен” ЕООД, които са в процедура по ликвидация.
Народният представител Недялко Славов зададе въпрос как предложените изменения в Закона за лечебните заведения ще спомогнат за осигуряване на регион Смолян и другите отдалечени и труднодостъпни региони на страната с по-лесен достъп до медицинско обслужване. Той попита още дали с промените относно областните здравни карти не се ограничава възможността за провеждане на политика на местно ниво в сферата на здравеопазването. В допълнение отправи и въпрос относно това дали дневният стационар е клинична пътека, и дали ще се налага сключването на допълнителен договор с Националната здравноосигурителна каса за извършване на тази дейност.
Народният представител Ана Янева попита как в практически план промените ще осигурят по-бърз и лесен достъп на пациентите до здравна помощ и пожела по-подробна аргументация на нуждата от закриване на центровете за кожно-венерически заболявания.
Заместник-председателят на комисията Петър Димитров попита защо не се остойностява лечението на всеки пациент, за да се знае колко струва то на болницата, която го извършва.
В отговор на поставените въпроси представителите на Министерството на здравеопазването отговориха, че относно обезпечаването със здравни услуги на труднодостъпните райони промени в текстовете на закона не се предвиждат. Същевременно в разработването на националната здравна карта е залегнало изискването задължително да се осигури достъп на населението до здравни услуги. Доктор Ташева поясни, че с промените, предвидени в материята, регулираща областните здравни карти, се цели равнопоставеност относно достъпа на всеки пациент до здравна помощ, чрез планиране на национално ниво, като това планиране се извършва на база средната осигуреност с болнични легла за страната. Предвижда се още и Националната здравноосигурителна каса да въведе обективни критерии за качество и това да се разглежда като приоритет при сключване на договори.
Относно дневния стационар бе пояснено, че ще бъдат адаптирани клинични пътеки. Беше отбелязано, че центровете за кожно-венерически заболявания са с по-сложно финансиране и дейността им може да бъде поета от многопрофилните болници, например, без това да ощетява пациентите.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13, „против” – 1 и „въздържали се” – 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Божилов.
От името на вносителите – желаете ли да вземете отношение, господин министър? Не.
Откривам дебатите.
Моля народните представители, които желаят да участват в тях, да дадат знак.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
Джема Грозданова (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще говоря по-кратко и по-общо за законопроекта. Смятам, че предложените промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения са приемливи от гледна точка на ползвателите на медицинските услуги, а също и от гледна точка на държавата, в смисъл на провежданата държавна политика в здравеопазването.
Това са първите рамкови промени, първите крачки, които биха довели до последващите стъпки, които ние трябва да проведем, променяйки другите нормативни актове, които са свързани в сферата.
Моята идея, а смятам и на колегите е такава, е, че трябва да вървим към така наречения Кодекс за здравеопазването, който да включва текстове от всички закони, обхващащи сферата, а също и текстове, които да не се променят всяка година, когато ние приемаме националните рамкови договори. Това е нещо, което ние можем да направим. Естествено, ще има реакции от страна на лечебните заведения. Смятам, че законът трябва да се промени немалко между първо и второ четене, но не е лошо и е добре да го приемем по принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Гумнеров.
Кирил Гумнеров (независим): Уважаеми колеги, да, аз смятам, че като цяло законът не е лош, но не е лошо да се вслушаме все пак и в гласа на Комисията по здравеопазването, която странно защо този не лош закон не го прие и той не мина. Аз не споделям мнението на много наши колеги тук, в тази зала, които от тази трибуна може би няма да излязат да го кажат, но навън, в кулоарите казват, че някои от тези текстове са лобистки. Аз не смятам така, но определено има текстове, които нямат логика. Има текстове, които най-меко казано вместо да подпомагат достъпа до здравни услуги, ще пречат на достъпа на обикновения човек, на нормалния човек до здравни услуги. Аз ще Ви цитирам § 10, чл. 23, в който се правят следните изменения – накрая се добавя „не по-малко от 60 легла за многопрофилните болници” и в ал. 2 се добавя „не по-малко от 30 легла, когато става дума за специализираните болници”.
Уважаеми колеги, само допреди няколко месеца са лицензирани клиники, които са имали от 16 до 20 легла, защото имаше една Наредба № 49, която казваше, че минималното изискване на легла е 10 плюс 6 за интензивно лечение. Представете си хипотезата – някой си е купил едно парче земя в центъра на София, Варна, Бургас, няма значение къде е, построил си е една клиника, вкарал е няколко милиона в тази клиника, закупил е за милиони техника, привлякъл е специалисти и е направил 20 легла, а министерството съответно му е дало разрешение да работи. Сега в момента с промяната на този закон, ако той наистина е построил клиника в центъра на един град, той няма възможност да дострои още един етаж, за да направи още 10 или 15 легла, колкото са му необходими, за да получи лиценза. В момента с този закон, ако чл. 23 в тази му форма бъде приет, означава, че на него този лиценз ще му бъде отнет от министерството и съответно клиниката няма да може да работи.
Аз задавам въпроса: има ли обществото полза от този ход? Лично аз много се съмнявам, защото нито ще се пренасочат пациенти, каквато беше едната от тезите – от частните клиники едва ли не към държавните, защото в държавните клиники, моите уважения, работят изключителни специалисти, но нямат техника, която да отговаря на стандартите, които имат частните клиники.
Пак казвам, не смятам, че този текст е лобистки, смятам, че този текст е пропуск от страна на министерството или на хората, които са създавали този закон, но този текст ще удари един огромен брой от клиниките в България.
Ще Ви дам пример по отношение на ал. 1 – за многопрофилните болници, които се изисква по новия закон да имат не по-малко от 60 легла. В момента в България има една или две многопрофилни болници – държавни, които са под 60 легла. Какво правим с тях – затваряме ли ги?! Примерно болницата в Белене – имаше един списък, която нямаше 60 легла. Затваряме ли ги?! Ще затворим сега 70-80 специализирани очни, ортопедични и така нататък клиники, които няма да могат да изпълнят изискването за 30 легла.
Затова казвам, между първо и второ четене министерството да поеме ангажимент, че този текст ще бъде променен. Да, от днес ние вкарваме някакви стандарти, тези стандарти да са 30 легла, но нека да добавим в текста, че това не важи за болниците, които са досега лицензирани, при заварено положение. Нормално е, държавата е поела един ангажимент, дала е едно разрешение на тези хора да работят допреди 1-2 месеца и сега в момента изведнъж тръгва сама срещу собствените си решения и ги затруднява.
Аз имам забележки само в този текст и Ви казвам честно, че ако той не бъде променен между първо и второ четене и не бъде поет ангажиментът да бъде променен, аз няма как да подкрепя този закон, защото той ще затрудни хората и ще намали качеството на обслужването в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Юлиана Колева – първа реплика.
Юлиана Колева (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гумнеров, не са само две държавните болници, за съжаление. Аз искам да отправя едно напомняне към министъра на здравеопазването, че неговата предшественичка обиколи всички области и даде изрични разпореждания – безалтернативни, всяка болница да коригира легловата си база според това, което тя счита за правилно, като условие да се продължат договорите със Здравната каса.
В тези условия множество многопрофилни болници намалиха леглата си под 60 точно поради тази причина – поради предишната политика на Министерството на здравеопазването в тази посока. Сега е невероятно некоректно от гледна точка, включително и на цялостната политика на ГЕРБ, тези болници да бъдат отново накарани да преструктурират легловата си база, за да отговорят на новите сегашни условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Гумнеров.
Кирил Гумнеров (независим): Госпожо Колева, аз Ви благодаря. В интерес на истината знам, че са много повече болниците, които не отговарят, включително и държавните, на тези изисквания, но не исках да го казвам, за да не поставям в неудобно положение министерството, което в момента със собственото си разпореждане, с промените в този закон ще удари здравеопазването в България.
Аз искам да отбележа нещо друго. Спомнете си, че тези промени бяха вкарани в една наредба съвсем скоро и тя беше отхвърлена от Конституционния съд. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Извинявайте, от Административния съд, грешката е моя. Спомнете си това, уважаеми колеги, сега същите тези промени, които бяха отхвърлени от Административния съд, ние се опитваме да ги вкарваме в закон.
Нали Ви е ясно, става дума и за колегите от ГЕРБ, че тези изисквания – специално в чл. 23, противоречат на цялостната политика на правителството. Нали идеята е колкото може по-бързо да се обслужват пациентите, да се наливат по-малко пари в тези лечебни заведения, за да не се утежнява бюджетът на Здравната каса, да не се утежнява държавата. Ние какво правим – увеличаваме леглата с един административен акт. Аз не знам доколко това отговаря на цялостната политика, но смятам, че е против нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Десислава Атанасова.
Десислава Атанасова (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Чувствам се длъжна да взема думата веднага след изказването на колегата и да внеса яснота относно гласуването на Комисията по здравеопазването. Комисията по здравеопазването предлага отхвърляне на този законопроект, тъй като имаме равен брой гласове „за” и „против”, съгласно нашия правилник той не може да бъде подкрепен. Бих казала, че всички народни представители от ГЕРБ гласуваха „за” подкрепа на законопроекта и въпреки това ние няма да си спестим направените и на заседанието на Комисията по здравеопазването забележки, а и аз ще се опитам да аргументирам някои от тях тук, в залата, и ще се радвам министърът да вземе отношение.
Не бих говорила за философията на закона, въпреки че тя се обсъжда именно на първо гласуване. Аз искам да подчертая, да обърна внимание на конкретни разпоредби, които съм на мнение, че трябва да бъдат прецизирани между първо и второ четене – разпоредби, които от правно-техническа гледна точка биха могли да създадат проблеми при прилагането на закона и които смятам, че всички колеги от Здравната комисия ще подкрепят да отпаднат.
Започвам по същество.
Още в началото на предложения ни законопроект – в § 1, се предлага редакция на чл. 4, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, който по същество повтаря основен принцип, заложен в Конституцията на Република България, но в същото време и на заседание на Комисията по здравеопазването беше изразено становище, че би могла да създаде предпоставки за двусмислено тълкуване.
Считам, че и съществуващата в момента разпоредба на Закона за лечебните заведения е по-прецизна и действително гарантира равнопоставеност между всички лечебни заведения. Такова становище са изразили и Националната здравноосигурителна каса, и Българският лекарски съюз, и Асоциацията на частните лечебни заведения, както и пациентските организации.
По отношение § 2 в законопроекта за изменение и допълнение на закона се предлага лечебните заведения да подават своеобразен обем информация. Само че аз мисля, че тук наистина трябва да има добро прецизиране и нова редакция, защото настоящата редакция, предложена ни от Министерството на здравеопазването за ал. 4, според мен е неточно формулирана – не се посочва органът, на който ще се предоставя тази информация, както обемът и естеството на информацията, механизмите за осигуряване на защита на получената информация, редът и начинът за предоставянето й. С разпоредбата се предвижда само една част от тези детайли да бъдат разписани в наредба на министъра на здравеопазването. Аз считам, че тези основни изисквания трябва да бъдат разписани в тялото на закона, а не в подзаконов нормативен акт, като по този начин ще се гарантира законосъобразността и прозрачността на процесите по събирането и обработването на тази информация.
От друга страна, всички лечебни заведения са търговски дружества по смисъла на Търговския закон и са задължени ежегодно да подават годишен финансов отчет, който се обявява в Търговския регистър. И в момента тези годишни финансови отчети, както и всички вписвания, са достъпни и информацията е налична в Агенцията по вписванията.
От трета страна, за всяка извършена медицинска дейност лечебните заведения се отчитат пред НЗОК, за което впоследствие по договор между тях и Националната здравноосигурителна каса им се изплащат направените разходи. Със средствата от бюджета на НЗОК и от здравните осигуровки на всички нас се заплащат само медицински дейности, извършени от лечебните заведения, при условие че са покрити всички изисквания и критерии на НЗОК, тоест разходите, свързани с основната дейност на лечебните заведения.
А другите административно-спомагателни, стопански и други видове разходи, свързани с осъществяването на дейността, не би следвало да са необходима информация за НЗОК, ако тази информация ще се изпраща там.
Предполагам, че тази редакция на ал. 4 е свързана с въвеждането на диагностично свързаните групи, но може би трябва да е много по-детайлно разписана, и то наистина в тялото на Закона за лечебните заведения, а не в подзаконов нормативен акт, за да не се окаже в един момент, че една наредба ще противоречи на основните разпоредби на закона.
Освен това и във връзка с коментираната предходна алинея се предлага разпоредба, с която всички лечебни заведения за болнична помощ следва да създадат информационни звена. В същото време пак не се посочва каква ще е тяхната структура, организацията и дейността на тези информационни звена, квалификацията на служители, както и видът на информацията и на кой орган тя ще бъде предоставена. Предполагам, че това ще стане в подзаконов нормативен акт или в Наредба № 49 за дейността и вътрешния ред на лечебните заведения, но може би е добре тук също да има детайлно разписване на тези правни норми.
По-нататък, в следващите – от § 3 до § 8, касаещи от чл. 8 до чл. 17, се предлага отмяна на текстове, които в следващите параграфи се преместват в други членове и алинеи без промяна на съдържанието на разпоредбите.
Бих искала да кажа, че е изключително трудно да се проследи каква е целта на тези предложения, защото те в предходни алинеи се отменят. По-нататък се създават нови алинеи с идентично съдържание и смятам, че по този начин се нарушава последователността на закона.
По отношение на създаването на възможност определени видове лечебни заведения да извършват едновременно дейности по първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, също смятам, че текстовете трябва да бъдат прецизирани, защото може това объркване на правните норми да доведе до редица проблеми в системата, като ограничаване избора на пациента, промяна на договорните връзки с НЗОК, затрудняване на контролните механизми на контролните органи както от Националната здравноосигурителна каса, така и структурите на Министерството на здравеопазването.
Няма да обръщам внимание по същество на вече коментирания § 10, който се отнася до заложеното изискване за минимален брой легла в специализираните и многопрофилни болници. Само ще кажа, че на заседание на Комисията по здравеопазването обърнахме внимание, че има решение на Върховния административен съд за отмяна на тази разпоредба. Освен това, не смятам, че една специализирана болница, каквато например е Очната болница, би могла да има хоспитализации едновременно на 30 пациента. Смятам, че няма особен смисъл от тази промяна.
Положителна е идеята в многопрофилните и в специализираните болници да има възможност за откриване на дневен стационар. Мисля, че безапелационно всички членове от Комисията по здравеопазването я подкрепят. В същото време обаче би могло да се създаде противоречие в нормативната база.
Какво имам предвид? Има разпоредба, която предвижда, че специализираната болница може да осъществява само дейност на дневен стационар с минимален брой 10 легла. Считам, че така предлаганата разпоредба противоречи на сегашното определение в Закона за лечебните заведения за специализирана болница, тоест лечебно заведение за болнична помощ, в което има отделение и клиники по една медицинска или дентална специалност. Основните функции и предназначение на този тип лечебни заведения включват изпълнението на критерии за достъпност и качество на медицинската помощ, посочени в чл. 19 от настоящия Закон за лечебните заведения.
И не на последно място, следва да се посочи, че понятието „Дневен стационар” не е нито медицинска, нито дентална специалност към настоящия момент. В същото време, съгласно Допълнителните разпоредби на внесения законопроект „Дневен стационар” е звено, извършващо дейности по прием, диагностика, лечение и наблюдение на пациенти, при които не се изисква пренощуване в лечебното заведение. Предвидено е, че дневен стационар може да се открива като самостоятелно обособено звено в клиника или в отделение на лечебното заведение. Тогава възниква въпросът как точно специализираната болница на база горе цитираните определения ще е едновременно болница и ще може да извършва само дейността на звено – клиника или отделение, дневен стационар, което по своето естество и предвидено в този законопроект не изисква болнично лечение и пренощуване, а едновременно с това трябва да отговаря на изискванията, които в момента са дадени в Закона за лечебните заведения? Смятам, че тези промени изцяло си противоречат с настоящия режим на Закона за лечебните заведения.
По-нататък също се наблюдава разместване на действащи разпоредби в различни членове от закона. Говоря за § 13, 14, 15 и 16, които по смисъл и съдържание са същите. Предлага се тяхното отпадане в една разпоредба, а в следваща се предлага създаването на нови членове и алинеи. Смятам, че така има смислово накъсване на разпоредбите и се нарушава логиката на закона и наистина трябва сериозно да бъдат прецизирани.
Разбира се, бих се спряла и на смисъла на този законопроект – съдържанието на Националната здравна карта. Бих искала да попитам защо в § 17 от съдържанието на Националната здравна карта отпадат критериите за достъпност и качество при оценка на лечебните заведения? Държа да отбележа, колеги, че същите тези критерии фигурират в Закона за здравното осигуряване и са задължително условие за сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса, което, от своя страна, в така предвидената разпоредба смятам, че също създава противоречие между разпоредбите на Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване по отношение на една и съща материя.
И на последно място, смятам да отбележа и промените, предвидени в § 32, а именно промяната на чл. 68, ал. 4, която касае управлението на самостоятелните медико-диагностични лаборатории. И в комисията обсъждахме, че с въвеждането на подобна разпоредба би могло да се отнеме съществуващото право на определен кръг от лица, заемащи определена длъжност, от права, което може би ще ги постави в неравностойно положение спрямо останалите специалисти. И за да стене ясно на колегите, които не участват в Комисията по здравеопазване, с предвидената промяна в чл. 68, ал. 4 се въвежда изрична забрана началник на лаборатория да не може да бъде ръководител на самостоятелна медико-диагностична лаборатория.
В същото време обаче разпоредбите на чл. 81 от Закона за лечебните заведения твърди друго – има норма, която работи, а именно, че лекари и лекари по дентална медицина с основна или профилна медицинска специалност, които работят в лечебно заведение за болнична помощ, могат и да регистрират индивидуална практика за извънболнична специализирана помощ. Това, което ни направи впечатление, е, че в горе цитираните разпоредби никъде не се визират длъжности, а се визират медицински специалности, поради което отново считам, че ще има противоречие между сега действащите норми на Закона за лечебните заведения и предложените редакции.
Бих искала министърът на здравеопазването да отговори дали е съгласен с така направените бележки, дали смята, че са коректни и би ли се отказал от някои от текстовете, които коментирахме? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Доктор Адемов – за изказване.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! На нашето внимание са поредните промени в Закона за лечебните заведения. Казвам поредните, защото управляващите още в началото на мандата на 41-то Народно събрание промениха значителна част от текстовете на Закона за лечебните заведения с надеждата да подобрят структурата и функционалните характеристики на лечебните заведения в България и на дейността здравеопазване като цяло. За съжаление, ефектът от промените, които бяха направени тогава, доведе до необходимостта и потребността отново да се променя Законът за лечебните заведения.
На заседанието на Комисията по здравеопазването уважаемият господин министър заяви, че Законът за лечебните заведения заедно със Закона за здравето, заедно със Закона за здравното осигуряване са трите основополагащи закони в системата на здравеопазването, които определят функцията, начина за финансиране и дейността на системата на здравеопазване. Изхождайки от тази негова оценка, очакванията към министъра на здравеопазването и неговия екип бяха да бъде предложен на вниманието на Народното събрание един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, който да генерира съгласие. Защото това е третият министър на здравеопазването в рамките на правителството на ГЕРБ и очакванията към него са изключително завишени.
Вместо да се предложи законопроект, който да генерира съгласие, предложеният проект генерира точно обратното. Аз не можах да разбера кой всъщност подкрепя този законопроект, освен министъра на здравеопазването? Защото Лекарският съюз категорично отхвърля предложения проект. Нещо повече – предлага той да бъде върнат и оттеглен. Този законопроект не се подкрепя и от Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. Както разбрахте преди малко, този законопроект не се подкрепя и от Комисията по здравеопазване, която е водеща комисия по този законопроект. Вярно е, че представителите на ГЕРБ в тази комисия гласуваха изключително свенливо подкрепа за този законопроект с надеждата да отговорят на партийната лоялност, а не като съгласие с предложените текстове. Преди малко чухме от председателя на комисията аргументи, с които се подкрепя законопроектът. Уважаеми колеги, със същите аргументи опозицията отхвърля този законопроект.
Тогава какво трябва да правим оттук нататък с този законопроект? Аз сега ще се опитам с няколко думи да кажа защо нашата парламентарна група не подкрепя този законопроект.
На първо място, това, което беше казано и преди малко – формата на собственост не може да бъде основание за неравнопоставеност между лечебните заведения. Изключвам факта, че това е конституционен текст. Едва ли има нужда в този закон от подобен текст, още повече, че и сега съществува този текст в закона, макар и под малко по-различна форма. Но, уважаеми колеги, забележете, този принцип и сега се нарушава от министъра на здравеопазването и не само от него. Защото приемо-спешните отделения в държавните болници и реанимационните отделения се финансират от държавата, а в останалите болници не се финансират. Така ли е или не е така? Министърът на финансите в края на миналата година неясно по какви критерии определи няколко държавни болници, на които раздаде по 1 милион. Няма лошо в това, че ги раздава, но на базата на какви критерии? По какви принципи, господин министър? На базата на критерия, че отишъл в един областен център и обещал тези пари да бъдат дадени. Ако това са правилата на играта, елате тук от тази трибуна и го кажете.
На следващо място, от формата на собственост произтича и така нареченият аргумент за равнопоставеност и конкурентноспособност между лечебните заведения. Очевидно е, че няма как останалите болници, извън държавните болници, да бъдат конкурентоспособни и равнопоставени, защото държавата инвестира – забележете – с парите на всички данъкоплатци в държавните болници, за да може те да оказват комплексно лечение, за да може те в крайна сметка да поемат тежките случаи.
Що се отнася до това дали частните, общинските и по-малките болници селектират случаите, господин министър, във Ваши ръце е в рамките на законодателството да вкарате текстове, които да разпишат точния алгоритъм, с който да се приемат пациенти в лечебните заведения. Вярно е, че има един текст, който казва, че никой не може да отказва обслужването на спешен пациент – ако този текст не е работещ, направете така, че да бъде работещ!
И ни кажете от тази трибуна коя болница – частна или общинска, сте наказали за нарушение, за което Вие говорите в Комисията по здравеопазването. Ако тя е върнала спешно болния, кажете тогава коя е тази болница и приложете съответните административни мерки.
На следващо място, по отношение смесването на специализираната извънболнична помощ с общопрактикуващите лекари.
Уважаеми господин министър, Вие добре знаете, че това са отделни юридически лица. Явно е, че сте мотивиран от надеждата тези центрове да бъдат окрупнени, за да могат да оказват комплексна помощ. Обаче Вие изпускате едно много важно обстоятелство – общопрактикуващите лекари са тези, които са вход на системата. Така нареченият гейткипър трябва да селектира болните, да лекува тези, които могат да бъдат лекувани в доболничната помощ, за да не стигат пациентите до скъпата болнична помощ! Това е тяхната роля.
Сега вкарвайки ги в рамките на така наречените медицински центрове или диагностично-консултативни центрове, ставайки част от това лечебно заведение, записаните при тях пациенти няма как да избират други специалисти, освен тези, които са в центровете! След като управлението на тези центрове е едно и също, след като и финансовите ресурси, които постъпват в това лечебно заведение, се разпределят между участниците в тази система, няма как болният да бъде изпратен от общопрактикуващия лекар при друг специалист. И обратно – ако той е диспансеризиран при друг специалист, при всички положения трябва да се върне в лечебното заведение, където е общопрактикуващият лекар. Затова ние категорично не приемаме смесването на извънболничната първична медицинска помощ със специализираната медицинска помощ.
На следващо място, няколко думи по един от най-важните въпроси в този законопроект – така наречената Национална здравна карта.
Господин министър, Вие заявихте в комисията, че този текст съществува от края на 1998 г. На практика заявихте, че този текст е неработещ, затова искате планиране и равномерно разпределение на лечебните заведения чрез тази Национална здравноосигурителна каса. Добре, регулация има във всички страни, но тук става въпрос за свръх регулация, защото броят и видът на лечебните заведения не могат да бъдат определяни административно от който и да е министър на здравеопазването! Вярно е, че в законопроекта е написано, че Министерският съвет е този, който одобрява Националната здравна карта, но при всички положения това става по предложение на министъра на здравеопазването! Отнема се възможността на местните общности, които би трябвало най-добре да познават потребностите на съответните региони, да правят каквито и да е предложения, защото областната здравна карта на практика вече придобива информационен характер. Затова ние няма как да подкрепим този текст.
Според нас броят и видът на лечебните заведения се определят от срещата между предлагането и търсенето на тази услуга, защото точно предлагането и търсенето – пресечната точка на тези два подхода определя броя на лечебните заведения, а не някое административно решение, което да каже: „Да, тук ще има болница, но при положение че отпадне някоя от съществуващите в предходната година”.
И без да има разписани в закона критерии, се дава възможност на Националната здравноосигурителна каса да подбере лечебните заведения, с които да сключи договор, забележете, при положение че министърът е издал разрешение на съответното лечебно заведение за извършването на дейност! След като министърът е дал разрешение на лечебното заведение, това означава, че лечебното заведение отговаря на медицинските стандарти, на критериите за качество, на това да има необходимата апаратура, да има необходимите специалисти и при монополист Националната здравноосигурителна каса се отнема възможността на това лечебно заведение да се възползва от публичен ресурс. Откъде накъде? За нас това е категорично неприемливо разбиране, заложено в законопроекта и не сме склонни да подкрепим това предложение.
На следващо място, по отношение на дневния стационар – действително е положителна мярка, но защо се отменя на практика 48-часовото наблюдение от медицинските центрове и от диагностично-консултативните центрове? А се задължават лечебните заведения за болнична помощ да разкриват 10 легла, наречени в рубриката дневен стационар.
Вярно е, че това се прави с цел намаляване на разходите, вярно е, че има такива заболявания, но нали разбирате, че за да може да се източва Касата, в рамките на дневния стационар ще бъдат приети и болни, които не отговарят на критериите да бъдат лекувани в рамките на един ден? Тези, които бъдат приети в дневния стационар и по някакъв начин, не дай си Боже, се усложни тяхното състояние, един път ще ползват пари от дневния стационар, втори път ще ползват пари по клинични пътеки от лечебното заведение за болнична помощ! Това са аргументи, които са изключително важни и трябва да бъдат взети предвид заедно с аргумента, че работата е свършена наполовина – регламентиран е дневният стационар, без да има каквото и да е финансиране за тази дейност.
Тук беше казано и за текста, който регламентира – началникът на лаборатория не може да бъде ръководител на самостоятелна медико-диагностична лаборатория. Излиза, че ако в едно населено място, където има само един лабораторен лекар и той е началник на лабораторията, не може да работи в извънболничната помощ. Защо другите специалисти могат да работят, а точно този началник на клинична лаборатория не може?
В лабораториите, в които освен началника, има и ординатори – други лекари в това звено, те могат да работят в извънболничната помощ, но текстът казва, че началници на лаборатории не могат да работят. Защо?
Знаете ли до какво ще доведе този текст? Никой няма да иска да бъде началник!
Аргументът – при положение че работи на две места, качеството на оказваната помощ в медико-диагностичните лаборатории се нарушава, не е състоятелен аргумент, защото има критерии, по които да се проверява дали една лаборатория работи качествено или не. А не с административен подход с един текст да се каже: „След като си началник, нямаш право да работиш в извънболничната помощ; тези, които не са началници – имат”. Какъв е този критерий изобщо не ми е ясно.
На следващо място, по отношение на това да се регламентират високо технологични и диагностични процедури и те да се планират на национално ниво. Да, тук напълно съм съгласен, защото действително тази дейност, която центровете извършват, е високо специализирана; апаратурата, с която работят, е изключително скъпа – при всички положения трябва да бъдат достатъчно натоварени, за да оправдаят своето съществуване и целта, с която са разкрити.
В заключение. Уважаеми колеги, нашата парламентарна група на заседанието на Комисията по здравеопазването не подкрепи този законопроект. Няма да го подкрепим и сега в залата, защото според нас той излишно централизира дейността, излишно въвежда нови регулации, нови ограничения, които не са в полза на системата на здравеопазването. Този законопроект по никакъв начин не подобрява досегашното функциониране на системата на здравеопазването и затова той не заслужава подкрепата на народните представители от нашата парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат участие в дебатите?
Има заявки за изказвания – това обаче ще се случи след почивката.
Обявявам почивка до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Моля народните представители да влязат в залата, заседанието продължава.
Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказване?
Доктор Желев, заповядайте.
Евгений Желев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа, уважаеми колеги! Виждам, че интересът към законопроекта намалява, намаля съществено, но той няма и защо да е сериозен интересът, защото този законопроект по принцип нищо ново не предлага, освен една скрита мисъл. Скрита, скрита... Покрай цялата еквилибристика от текстове за промени в законопроекта, ясно си личи желанието за административно-команден начин при намаляване броя на лечебните заведения. Нищо повече!
Само че в една пазарна среда и действията, и съществуването на субектите, регистрирани по Търговския закон, не виждам как това може да се случи по този начин. Отделен е въпросът дали, и това сме го говорили, дали здравето е стока – не е. В такъв случай пък минаваме към другия въпрос: „Ами, тогава как като търговски дружества съществуват болниците?”.
Въпроси, въпроси, въпроси... Много въпроси, на които е крайно време, според мен, да седнем и да си отговорим или поне да започнем да си говорим – всички, различните представители на партийните групи тук, в парламента. Така – на парче, и преди, и сега, няма как да се решат сериозните проблеми в здравеопазването, затова най-разумният подход би бил този законопроект да не се гласува и действително да се предизвика преди това един добър разговор, сериозен обществен дебат за това какво смятаме ние като народно представителство да правим със системата на здравеопазването. Тази система не работи в момента. Тя е в дълбока криза.
Няма да правя изказване по същество, защото и председателят на комисията госпожа Атанасова го направи, и д-р Адемов, а и преди това изказващите се. Няма смисъл да се повтаряме.
Моят призив е, ако намерите сили да се противопоставите на партийната политика, и да отхвърлим законопроекта.
Сигурно няма да го направите, колеги от ГЕРБ, защото за пореден път сте заложници на партийната дисциплина. Така е. Ще трябва да преглътнете всичко онова, което казахте и да го подкрепите за честта на пагона, за да не бъде поредният бламиран от вас законопроект на правителството. И ставате пак заложници на грешен подход от страна на администрацията. Ваша работа, но ако действително от всички тези дебати тук днес излезем малко по-мъдри и намерим сили да седнем и да говорим сериозно по проблемите, може би ще имат полза най-вече хората. Иначе по този начин – с поредните уговорки, че този законопроект, нека сега да мине, пък после между двете четения ще видим какво ще го направим, не ви носи никакъв политически дивидент. Напротив!
Колеги, ние няма да го подкрепим естествено. Няма смисъл да го подкрепяме. В предложените в законопроекта текстове съществуват сериозни разминавания със закона, с тенденциите в закона, даже с Конституцията. Предлагам и вие да направите същото и да седнем и да говорим сериозно за системата на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики? Няма реплики.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Петров.
Красимир Петров (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички знаем добре, че на първо четене би трябвало да говорим за духа на закона и евентуално дали това, което се предлага в него, би било полезно за системата на здравеопазването.
Аз смятам, че като най-важно в този закон би трябвало да си отговорим на един въпрос: дали ние сме съгласни, че в нашето здравеопазване цари един весел хаос – весел, за някои; щедър към други и много трагичен за трети. От кога цари този хаос? Преди малко останах с впечатлението, че това е от около две години и половина, от управлението на ГЕРБ.
Много добре знаем, че една от основните критики и към предните правителства беше именно несъвършената система, която цари в здравеопазването. И този хаос, господа – и отляво, и отдясно, е бил организиран както се оказва не само поради некадърност, но и поради много точни интереси в продължение на 20 години. За 20 години е забъркана една такава каша, която сега ГЕРБ трябва да се опитва по някакъв начин да я оправи.
Всъщност въпросът е дали е допустимо да има някаква държавна регулация в здравеопазването, или просто то трябва да бъде оставено на самотек, както е в момента. С други думи казано – дали държавата действително трябва да регулира важните неща за българските граждани – тези, от които зависи тяхното здраве, или просто трябва да остави доста субекти да печелят добри пари за сметка на здравните вноски.
Тук чух много интересни думи за равнопоставеността в здравеопазването. Няма такава, господа! Това е един абсолютен мит. Не може да бъде равнопоставена една болница, която лекува 4-5 добре платени от Касата състояния с друга, която приема всички, лекува най-тежките случаи, господин Адемов, и която...(Реплика на народния представител Хасан Адемов.)
Сега ще ви обясня, знам го!
...и която има огромна социална функция. Тук чух някакви захаросани приказки за частните клиники, които едва ли не денонощно работят по спешност. Абсолютна глупост! И ако забелязвате, в закона е отбелязано, че всички болници трябва да оказват 24-часова спешна помощ във възможния обем, след което да транспортират пациента до клиника, където да му бъде оказана спешна помощ в необходимия обем.
Може ли да познаете отведнъж какво представлява „възможен обем” за всички частни клиники? Може би, извинявам се, с изключение на „Токуда” и на „Хигия”. Това в най-добрия случай е транспортът до Окръжната или до Университетската болница. Вие го знаете това великолепно, знаете го добре!
Колкото до думите, някои спешни отделения в някои от окръжните болници получават държавна субсидия, тя е изключително недостатъчна. Изключително недостатъчна! (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Доктор Адемов, Вие сте реаниматор и прекрасно знаете, че сумата от 500 или от 300 лв. е абсолютно недостатъчна за леглоден в реанимация. Съгласен ли сте? Тогава? (Шум и реплики.)
На кого да дадат? Да дадат на тези частни клиники, които работят само добре платени и несложни случаи ли? Нека да си говорим честно! Нека да си говорим абсолютно честно, че в частните клиники се работи сегментът, който е добре платен и е сравнително прост за изпълнение. Така е, между другото, по целия свят. И няма защо да осъждаме колегите, които работят там. Напротив, това е абсолютно ясно – всяка една частна клиника е открита, за да печели. Въпросът е какво правим с другите клиники, които поемат действително най-тежките случаи. Какво правим с тези болници, които поддържат 24-часови екипи? Коя частна клиника поддържа 24-часов екип? Това са глупости, извинявайте! И вие много добре го знаете. (Реплики.)
Добре, „Токуда”. Няма да ги махнем, напротив! Нека да останат, но нека да има съвсем ясен регламент, по който тези болници, които изпълняват огромна социална функция, отново ще повторя, да са диференцирани по някакъв начин.
В противен случай, и вие това го знаете много добре, в тях просто не остават добри специалисти. Кой ще бъде този недобре с главата си млад специалист, който ще бъде в приемно Спешно отделение 12 часа, и това е през три дни, който ще има по 12 нощни и накрая ще получи заплата от 800 лв. и ще остане там да работи? Кой ще е той?
Ами, погледнете какво става в нашите окръжни болници, където се носи точно 24-часовата спешност. В тях няма вече млади хора. Не го ли знаете това нещо? По какъв начин ще ги задържим там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Поиска се увеличаване на времето.
Продължете, моля.
Красимир Петров: С мерките, които са досега, няма да стане. Това става по една съвсем проста причина – в тези болници се лекуват най-тежките случаи, по-леките случаи, които са добре платени от Касата, се прехвърлят към частните болници. Между другото, в 90% от случаите там те са лекувани и оперирани от същите лекари, които са в държавните болници. Разбира се, само от някои. Това трябва ли да продължава по същия начин?!
Какво ще стане с държавната политика в здравеопазването след 10 години? Кой ще ни лекува? Ако трябва да направя аналогия, дами и господа, по време на шок, а в момента здравеопазването ни е в шок, организмът насочва кръвта към жизнено важни органи – сърце, бъбреци, мозък. В случая в българското здравеопазване кръвта, тоест финансовите постъпления са насочени главно към силиконовите подплънки, нека така да го сравня. (Смях.)
Призовавам Ви да подкрепите този законопроект, защото въпреки всичко той е опит за крачка напред. Той е първият опит в продължение на 3 години за някакво действително заявление за реформа. Много съм учуден, и завършвам, че едва сега, след 3 години, се сетихте да поискате диалог в комисията. Ами, господа, досега къде бяхте? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики?
Доктор Желев – първа реплика, заповядайте.
Евгений Желев (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър! Колега Петров, поставихте много сериозни и точни въпроси. Дали трябва да има регулация? Разбира се, че трябва да има регулация. Въпросът е каква и по какъв начин? Защото от начина, по който я третирате в този законопроект, излиза, че Касата ще сключи договор само с вече съществуващи болници. Ами оттам нататък?!
Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм подкрепи законопроекта. Но аз ще задам въпрос на колегите: Вие готови ли сте да гласувате текст за промяна на Търговския закон, който казва: Абе, който направил фирма, направил, оттук нататък пазарът е ограничен, няма фирми, в криза сме. Може ли?! Ами, не може!
Готови ли сте Вие като управляващи да кажете: „Вижте, ситуацията е сериозна, сложна, ресурсът не достига. Затова публичният ресурс – в държавните болници, в частните – кеш”. Тогава ще правите регулация, както искате. Можете ли да го направите? Ами, не можете! Аз за това казвам – време е да седнем да поговорим сериозно върху системата на здравеопазването, дори и това, за което говорих последно. Има и такъв начин, ако ни стигне смелостта, но трябва да променим цялата система. Така на парче няма как да стане тази работа.
За диалог призовавам, още когато бях министър, защото тези проблеми и тогава стояха. Те не са от една, две, три години. Те са от онази система, която промени една друга система. Никой не си направи труда да направи цялостна преценка – за тези 20 години какво се случи в здравеопазването? Това ли e начинът, по който трябва да вървим? Изчерпа ли се тази система? Потребителят доволен ли е и ако не е доволен, как ще го направим по-добре като организация, за да задоволим нуждите на това население? Затова казвам, че трябва сериозно да говорим, а така – на парче, няма как да решим проблема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Втора реплика?
Доктор Шарков, заповядайте.
Ваньо Шарков (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Винаги, когато има някакъв законопроект, който касае здравеопазването, започваме да говорим някакви неща, които са отпреди 20, 30 години, как всички ще реформираме системата, колко важна работа ще свършим и не говорим по закона.
Затова имам един въпрос към д-р Петров: кой точно проблем решава този закон и колко други ненужни проблеми създава? Когато си отговорим на този въпрос, ще видим, че няма смисъл да го подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Трета реплика има ли? Няма.
За дуплика – д-р Петров, заповядайте.
Красимир Петров (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, ще започна от втория въпрос.
Доктор Шарков, прави се опит за регулация за откриването на нови болници. Тоест прави се опит за прекъсването на досегашната практика да се откриват безброй нови болници, които работят в един определен сегмент.
Между другото, тук ще отговоря на д-р Желев. Не виждам нищо чак толкова страшно, при положение че за местата, в които е пределно ясно, че са наситени със специалисти и с болнични легла, има регулация. Не виждам абсолютно нищо страшно в това, че, да речем, ако има 10 частни болници на едно място и в закона съвсем ясно е написано, че Здравната каса ще сключва договор с десет от тях, ако се появи единадесета, нека се конкурира в такъв случай с тези десет. Какво е страшното тук? Нищо! (Шум и реплики от КБ.) Вие нали сте за конкуренцията? Ето Ви я конкуренцията – появява се нова частна болница, която работи по-добре от другите и ги измества на пазара. Просто и ясно.
Колкото до идеята на д-р Желев, аз съм абсолютно съгласен – действително трябва диалог. В никакъв случай не съм казал, че законопроектът е перфектен. Напротив – аз самият виждам много неща, които могат да бъдат коригирани между първо и второ четене. Доктор Желев, призовавам този диалог да бъде направен тогава – между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Доктор Адемов поиска лично обяснение.
Заповядайте, д-р Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Възползвам се от процедурната възможност за лично обяснение, за да кажа на уважавания от мен д-р Петров разликата между философията на законопроекта и философията, която ние от Движението за права и свободи изповядваме вече в продължение на доста години.
Разликата е, че Вие сте привърженици, д-р Петров, на централизирания модел – казахте го във Вашето изказване. Вие сте привърженици на идеята за държавно общественото начало, ако щете. Вие сте привърженици на малките реформи. Така каза господин министърът. Вие сте привърженици на това да има по-голяма регулация, да има по-голяма централизация, административната власт да бъде в ръцете на чиновниците. Вие сте за това да финансирате, ако щете, структури, а не дейност.
Ние сме за конкурентен модел, защото в основата на конкурентния модел е качеството на оказваната медицинска помощ. Според нас броят на лечебните заведения трябва да се определя от пресечната точка на предлагането и търсенето. При положение че финансовият ресурс е ограничен, негово величество пациентът е този, който казва: „Тази болница ще съществува, другата няма да съществува”, а не администраторът в Министерството на здравеопазването, който и да е той, с цялото ми уважение към сегашния министър.
За какво иде реч в този законопроект? Националната здравна карта пренебрегва мнението на местните общности. Националната здравна карта дава възможност дори на министъра на здравеопазването – пак повтарям, който и да е той – служебно да променя нивата на компетентност. Това го пише в законопроекта!
Какво означава това? Означава, че Вие искате да централизирате модела с надеждата да го управлявате по-лесно. Повярвайте ми, централизираният модел никога не води до нещо добро! (Народният представител Красимир Петров иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Съжалявам, д р Петров, във Вашето изказване имаше изрично обръщение към д р Адемов. Той използва Вашето име, за да Ви отговори на онова, което го попитахте. Влизаме в безметежен кръг.
Други изказвания?
Заповядайте, д-р Шарков.
Ваньо Шарков (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, накратко ще засегна някои неща, защото доста от нещата, които могат да бъдат казани критично към този законопроект, вече бяха изброени.
Има проблем и той е в това, че този закон в този му вид може да бъде приет на първо четене от пленарната зала. Може, защото има необходимото мнозинство, което без замисляне може да приеме всеки законопроект.
Въпросът обаче е когато променяме всеки един от основополагащите закони в здравеопазването – Законът за здравето, Законът за лечебните заведения или Законът за здравното осигуряване, както се говореше преди, то всяка промяна трябва да бъде насочена предимно към пациентите, да бъде осигурен техният бърз достъп до получаването на навременна медицинска помощ. В същото време всеки от тези законопроекти и всяка промяна трябва да гарантира на хората, които се грижат за здравето на гражданите, че ще работят в нормална и предвидима среда и няма да изпитват затруднения след поредната промяна в закона.
Всъщност нищо такова не се случва в този законопроект. Причината да не се случва е във вече изброените неща. Беше изтъкнат проблемът със смесването на извънболничната, първичната извънболнична и специализираната извънболнична помощ.
Ако идеята е да възстановим поликлиниките, нека да се каже, че ги възстановяваме, че възстановяваме участъковите лекари и да се върнем към онова здравеопазване, което е било преди време.
Беше засегнат проблемът с лабораторните лекари. Защо създаваме проблем за част от лекарите, при положение че те и без това са малко и не достигат, при положение че има куп други специалности, от които няма кой да работи, има недоокомплектоване на лечебните заведения за болнична и за извънболнична помощ. А ние създаваме допълнителен проблем с приемането на подобни текстове!
Здравната карта също е проблем. Аз дори започнах да си мисля, че навремето не е трябвало да записваме в никакви текстове термина „здравна карта”. Защото който и да дойде на власт, всеки полудява на тема „здравна карта”, всеки иска да прави нова здравна карта. Областните управители си дават становищата, после не им приемат становищата, сега пък техните становища ще бъдат колкото за информация. А те са най-близо там и най-добре би трябвало да познават ситуацията в съответната област.
В нито едно изказване не чух една смислена причина, поради която трябва да бъде подкрепен законопроектът, един проблем, който решава този законопроект. Преди малко чух твърдение, че законът е добър, защото той ще регулира по административен път откриването на нови болници и ще спре откриването на нови болници.
Господин председател, ако това е основание да нарушим Конституцията, за да приемем подобни текстове в закона, мисля, че най-малко подобава на Народното събрание да върши подобна глупост.
Пак Ви призовавам: ако има поне една причина, един проблем, който решава този закон, излезте и го кажете, за да мерим някакви аргументи и да застанем в негова подкрепа. За съжаление досега нищо такова не беше казано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики?
Заповядайте за изказване, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ще се опитам да обобщя всичко, което беше казано за този законопроект в изказванията до този момент. Ще пропусна изказванията на опозицията, защото очаквано ние сме критични към този законопроект и заявихме ясно нашата позиция по време на заседанието на Здравната комисия.
Какво казаха до този момент управляващите? Като започнем от изказвания от сорта „Законопроектът е приемлив”, „Законопроектът не е чак толкова лош”, „Законопроектът трябва да бъде ремонтиран и поправен между първо и второ четене”, минем през изказвания като „Законопроектът ще удари сериозно многопрофилните болници”, в кулоарите се говори за лобистки интереси при прокарването на този законопроект и до познатото до болка „Виновни са предишните”.
Казано с други думи, онова, което казаха депутатите от ГЕРБ по отношение на този законопроект, са две основни тези. Първата е, че законопроектът не става, че е ненужен, че той не решава, а създава допълнителни проблеми и отваря един абсолютно безсмислен дебат; и втората теза – че меденият месец между министъра и членовете на Здравната комисия приключи. Отношенията са обтегнати и това е видно въпреки дипломатичния тон, включително на председателката на Здравната комисия. (Шум в ГЕРБ).
Този законопроект е едно от препъни-камъчетата в тези отношения, защото този проект не се харесва на нито един от членовете на Здравната комисия – нека си го кажем откровено. Той не се подкрепя от съсловните организации – не се подкрепя от Българския лекарски съюз, не се подкрепя от Зъболекарския съюз, не се подкрепя от Здравната каса, не се подкрепя от пациентските организации. Всъщност никой не харесва и не подкрепя този законопроект, но той въпреки коректните забележки на членовете на Здравната комисия, включително от ГЕРБ, на една предварителна фаза беше вкаран нарочно в този му вид. Беше вкаран на инат от здравния министър. И затова на инат трябва да бъде приет тук, в тази зала! Защо? За да не се разочарова здравният министър за пореден път. Защото, както вече разбрахме от медиите, той е разочарован от Здравната комисия, той е разочарован от Националната здравноосигурителна каса, която си позволява да има собствено мнение по проблемите на финансирането на болничните заведения. Той е разочарован от Българския лекарски съюз, който си позволява да го критикува. Той е разочарован от Изпълнителна агенция „Медицински одит” и нейната бивша шефка, която отказва да изпълнява поръчки. Той обаче не трябва да бъде разочарован от парламента.
Понеже аз съм депутат от опозицията, нямам ангажимент да очаровам министъра и затова ще кажа направо: този законопроект не става и няма да бъде подкрепен от никой от депутатите в тази зала, върху който не тежи партийната повеля на ГЕРБ! Защо? Тук ставаше дума за духа на закона, за философията на закона. Най-проблемното на този законопроект е, че той няма дух, няма философия! Това са някакви наброски, които усилват хаоса, който в момента съществува в здравеопазването. Тук ще се съглася с д-р Петров.
Ние няма да го подкрепим и по една основна причина – защото това е поредният удар срещу болничната помощ. Това е продължение на политиката на това здравно министерство за редуциране броя на болниците. Забележете, всички болници, които издържаха на драконовските мерки до този момент – на това да им бъде врътнато кранчето на финансирането, с безумно високи стандарти, с високи критерии, с изисквания за апаратура, с изисквания за брой специалисти – всички, които покриха тези изисквания, сега ще бъдат ударени чисто административно, хей така, поради прищявката на някой чиновник. Или може би не заради тази прищявка, а заради една добра мотивация, но не със средства, които са в интерес на здравеопазването.
Ще Ви кажа направо: този законопроект носи в себе си сериозен корупционен заряд. Защото не можете да ме убедите, че трябва да се остави на преценката на един чиновник с коя болница да сключи договор за финансиране от Здравната каса и на коя да врътне кранчето на публичните пари. Къде са критериите?!
Аз не съм съгласна и с д-р Петров, даже не е вярна и тази спорна теза, че законопроектът слага стоп на новооткритите болници. Изобщо не съм сигурна, че един шеф на Здравната каса ще сключи договор със съществуващата общинска болница, а няма да сключи договор с новооткритата частна болница. Подлагам на съмнение тази Ваша теза. Напротив, ще допусне обратното. Ще се аргументирам със случаи от практиката, даже мога да се върна към регион Кюстендил, където миналата година общинската болница в Дупница беше пред закриване заради интересите на частната болница в Дупница. Това ще продължава, защото този закон не дава ясни критерии за преценка – с кои болници ще бъдат сключени договори за финансиране от Касата, и с кои – не. Той развързва абсолютно ръцете за административен произвол. Абсолютно!
Какво означават отново въведените критерии за брой легла? На маймуни направихте шефовете на болници, защото предшественичката на д-р Константинов искаше – и то с административни заповеди, с команди, както тя си действаше, от болничните директори да редуцират болничните легла. Тя закриваше легла, сега Константинов ще ги кара да откриват легла, за да отговарят на критериите за сключване на договор с Касата.
Извинявайте, каква е тази процедура „откривам болнични легла” – „закривам болнични легла”. Аз не я разбирам. Дали откриването на още десет легла води до подобряване на качеството на здравеопазването? Аз го подлагам на съмнение. Това са също едни формални мерки, които целят да ударят именно общинските болници. Да кажем, какво като нареди, като в казарма, и открие още 30 легла една общинска болница? Тя няма да може да отговори на критериите за използваемост на леглата и утре ще бъде ударена и отсечена от финансиране от Касата. Ето това прави този законопроект!
Прави и нещо друго. Колкото и грамотен, компетентен и в час да е министърът, извинявайте, защо да е негова решаващата дума при определянето на основни показатели в Националната здравна карта? Защо ще се събират комисии по области с областни управители, с шефове на Каса, с медицински специалисти, с шефове на болници, да кажат какви са потребностите на тази област – това ще бъде взето за сведение, а в крайна сметка ще решава министърът. Прекалено голямо доверие имате на този министър, като му развързвате ръцете абсолютно субективно, да взема толкова важни за здравеопазването решения.
Знам какво ще отговори министърът. Той има едно дежурно оправдание. Държи се точно като виенски наблюдател по отношение на здравеопазването – „Виждате ли, има едни болници, които вече не отговарят на никакви критерии и за нищо не стават”. Кой докара до това състояние болниците?
Тези две години и половина също имат своето значение. Когато им беше врътнато кранчето на тези болници, когато те бяха финансирани по една трета от клиничните пътеки, когато бяха принудени да осигуряват техника и да назначават специалисти, тоест да правят разходи, в крайна сметка да сключат договори по половината пътеки – ето това е обяснението на тяхната задлъжнялост в момента.
Тук не приемаме също така аргумента и извинението: има едни пари, които са N на брой, видите ли, ние разполагаме с тези пари и трябва да режем живо месо, трябва да режем болници. И това не е вярно, защото пари в здравеопазването има и това са парите от здравните вноски на българските граждани. Първо, милиард и четиристотин милиона се взеха от тях, после – 340 милиона, тази година още 100 милиона. Вземаме ги от Касата, даваме ги на Министерството на здравеопазването. И защо ги даваме? Да си харчи министърът, както прецени.
Това записахме в бюджета на Касата тази година. Здравният министър може да похарчи тези 100 милиона за каквото си поиска и никой няма да го контролира. И за какво ги харчи здравният министър? От информацията от вчера става ясно, че Министерството на здравеопазването са си раздали бонуси за 10 млн. лв. Сметнете, докторе, ако 5 милиона от тези 10 са отишли в Министерството на здравеопазването, колко малки болници можеха да бъдат спасени от тези пари? Колко малки болници? (Реплики.) Добре, може би те са преразпределени на специалисти, които имат ниско заплащане и трябва да получат допълнително стимулиране, например, в Спешната помощ. Обаче трябва ли това да става чрез раздаването на бонуси – нерегламентирано и по субективната преценка на някой в министерството, или трябва да са ясни критериите, че на тези хора в Спешната помощ трябва да им се вдигнат възнагражденията.
Как така? Какво според Вас значи централизация? Значи ли, че министърът сам трябва да определя броя на болниците, кои да бъдат финансирани, колко пари и на кого да бъдат давани?
Мисля, че този законопроект е вреден и че всеки един от народните представители, който се интересува от това здравеопазването да стане по-добро, по-качествено и по-достъпно за хората, няма как да го подкрепи.
Песимист съм и по отношение на отговорите, които ще чуем от министъра на тук поставените въпроси. (Реплики.) Не от мен, не очаквам да ми отговори, но поне да отговори на шефа на Здравната комисия от неговата партия. Поне изчакайте да чуете какво ще Ви каже, преди да декларирате партийна подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Гумнеров.
Кирил Гумнеров (независим): Госпожо Манолова, ще си позволя да не се съглася изцяло с Вас в смисъл, че Вие казахте, че е неприемливо един чиновник да определя с коя болница Здравната каса да има правото да сключи договор. Аз смятам: не, че не е приемливо, а че ние всички тук трябва да забраним тази възможност.
На всеки, който е в системата, е ясно – дадеш ли на един чиновник шанса да решава с кого ще работи, накъде ще отидат паричните потоци – такъв рекет ще настъпи, такава корупция, за каквато не сте и мечтали. Ако целта на този закон е няколко души да станат милионери с помощта на административни средства, предлагам – по-добре дайте ни списък с хората, за да гласуваме те да станат милионери, а не да си играем със здравето на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Благодаря за репликата.
Ако приемете този текст, уважаеми колеги, това ще означава, че Вие или не сте прочели доклада на Европейската комисия, или не Ви пука какво пише в него. Защото това ще бъде следващата стъпка – не само липса на борба срещу корупционни практики, но и създаване на законодателство, което да улеснява, което да стимулира такива корупционни практики. Да, това е истината! Не знам защо всички се притесняваха до този момент да го кажат. Тогава, когато дадем възможност на един чиновник да решава коя болница ще получава пари от Касата, означава да създадем корупционна среда около този чиновник. Тук ще си играят не само на наши и ваши, на по-близки и по-далечни от ГЕРБ, а на други интереси – кой си плаща за това да бъде финансиран от Касата?
Тогава, уважаеми господин Петров, тъй като това няма да могат да го сторят общинските болници, новосъздадените болници, от чиято конкуренция Вие се притеснявате, ще имат една широко отворена врата.
Освен това нека да не забравяме какво каза Върховният административен съд по отношение на регулацията с брой легла на специализираните и многопрофилните болници. Върховният административен съд каза ясно, че една подобна промяна противоречи на българската Конституция. Там ставаше дума за една наредба. На преден план беше изтъкнато противоречието с действащия закон, но в мотивите на съда се казва ясно, че това са едни противоконституционни промени, които усложняват реализирането на един важен конституционен принцип – принципът за достъпност до здравни грижи.
Така че един такъв закон, освен пътя към Конституционния съд и проблемите, които ще създаде на хората, друго няма да направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Лично обяснение? Заповядайте.
Красимир Петров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няколко пъти се поставя въпросът за това, че именно общинските болници ще бъдат изместени от пазара, тоест те биха могли да не сключат договор с Касата, искам да кажа, че е изключително важно да преценим дали трябва да има един гръбнак на здравеопазването от болници, които да поемат най-нелицеприятните случаи. Съгласете се, че ако всичко бъде оставено само на пазарен принцип, много ми е интересно по какъв начин ще принудите една болница да поема най-тежките случаи, които са най-губещите. Кой ще Ви лекува тогава?! Във всяка една цивилизована държава има един гръбнак на здравеопазването от болници, които са дофинансирани и от държавата. Това е напълно нормално, тъй като именно те извършват най-тежката дейност и тази дейност, която е абсолютно социално насочена.
Според мен няма нищо по-просто и по логично от това да се направи една истинска здравна карта, неслучайно казвам истинска, защото тази, която беше направена преди няколко месеца, бе повлияна от местните фактори. Вие прекрасно знаете, че от Вашите райони – от тези, които Вие сте избрани, няма областен управител, няма човек, който е включен в регионалната комисия за определяне на здравната карта, който да не отстъпи пред местните интереси. Не трябва ли все пак да има някаква обективна преценка?!
Аз веднага мога да Ви дам пример с отделения, които бяха останали във Варненска област, които първоначално трябваше да бъдат затворени, след това обаче под въздействието на местни фактори изведнъж тези отделения, които трябваше да бъдат затворени, отново се появиха – да речем хирургичното отделение в град Провадия, което просъществува точно 3 месеца, след което се самозакри. Това Вие го знаете прекрасно. Няма нищо по-просто от това именно в тази Национална здравна карта да бъдат указани съвсем ясно здравните заведения, които оказват действително спешна помощ – в пълния й обем, и които задължително трябва да сключат договор с Касата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Именно това ще бъде механизмът, по който те ще бъдат защитени, а по този начин ще бъдат защитени и правата на гражданите, ще бъде осигурено тяхното квалитетно обслужване. Благодаря. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Петров, времето изтече. За лично обяснение ще имате възможност да развиете тезата си като изказване.
Други народни представители?
Доктор Цеков.
Пламен Цеков (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нека да се върнем малко към законопроекта. Чухме различни мнения и становища. Аз лично съм удовлетворен от дебата, защото и хора, които са далеч от медицината, изказаха становища, което означава, че темата вълнува всички. За пореден път е доказателство за това, че здравеопазването не може да бъде по силите само на един човек, тоест управлението на здравеопазването. Който и министър да беше внесъл такъв законопроект – не д-р Константинов, и от опозицията да е, който и да го беше внесъл този законопроект, по същия начин щеше да протече дебатът.
Като изключим някои от точките, събирането на информация безспорно трябва да се случи. Разбира се, трябва да е ясно къде отива тази информация, кой борави с нея и за какво ще я използва, какъв ще е достъпът до тази информация. Наистина информация трябва да има, защото до момента ние не знаем точно как се изразходва публичният ресурс, за който така много милеем всички, но само на думи, а на практика теоретично. Дори и теоретично ние не знаем къде отиват парите на данъкоплатеца и как се разходват, какво се случва с тях по пътя им между Касата и болничните заведения. Това трябва да се случи.
Да, леглата – може би съдът с право ги е отменил, аз не знам неговите аргументи, но ние трябва да знаем, че в условията на една пазарна икономика и когато здравеопазването в България се подчинява на тази логика, леглото е основна производствена единица, тоест върху нея се осъществява оборотът в едно лечебно заведение. Не е все едно дали ще имаш 20-30 или 1000 легла. Възможностите за манипулация върху 5 легла са едни, а върху 100 са други. Ние трябва да знаем, че за да има икономическа ефективност при разходване на средствата, трябва много точно да контролираме броя на леглата, защото чрез тях можем да контролираме и пациентопотока.
Наистина може би има спорни моменти и всеки един от нас в зависимост от нивото си на познания ще интерпретира предложението за леглата по свой начин. Ние трябва ясно да си кажем колко легла са необходими на България, как те трябва да са разпределени на територията на България, за да можем така да обезпечим населението на България с човешки и материален ресурс, че във всички точки на страната то да може да получи ефективна и адекватна помощ.
Що се отнася до най-спорната тема – здравната карта, аз също изпитвам сериозни притеснения – най-вече за господин министъра, защото така поднесеният ни законопроект дава възможност еднолично да се решава какво да се случва в системата на здравеопазване и най-вече в болничната помощ. Да, може би централизацията дава някакво успокоение, че министърът – независимо кой е той, ще може да реагира своевременно и бързо, така че да не допусне неконтролирано разрастване на болничната система и от тази гледна точка поставяне под съмнение изразходването на публичния ресурс. Ние виждаме как вече той концентрира върху себе си целия негатив на предложеното решение.
Аз смятам, че ние можем заедно за първи път да забравим, че сме управляващи и опозиция, да седнем и между първо и второ четене да помислим за такива механизми на регулация, които да ни освободят от страха, че ще попречим на едва прохождащата конкуренция в здравеопазването. Казвам „едва прохождащата”, въпреки че всички тръбим колко много частни лечебни заведения има. Да, но едва от 6-7 години се създават тези лечебни заведения и със сигурност имат място в системата на здравеопазването.
Голяма част от нещата, които каза колегата Петров, са точно така – частните лечебни заведения търсят възможно най-малкото съпротивление, за да могат да оцеляват в една конкурентна среда, защото частните болници се създават с частни капитали, зад тях не стои държавата, и може би там стремежът е също да има печалба, но в крайна сметка в основата е възвръщаемостта на капитала, който е заложен. Да, защо ние не направим такива механизми за регулация, че да не обвиняваме за пореден път, че частникът е грозно нещо, едва ли не частникът е мошеник и то само в здравеопазването. Във всички останали сфери на нашия стопански живот частникът е толериран, виждаме, че се сваля корпоративен данък, стремежът е да се привлекат чужди инвестиции, чужди инвеститори в различни сфери на нашия икономически живот, но само в здравеопазването, разбирате ли, са най-големите разбойници – в частната сфера.
Аз знам, че в държавното здравеопазване, което е гръбнакът, и в момента 75% от ресурса на българското здравеопазване минава през държавните болници, там наистина се поемат изключително тежките случаи. Там е всичко, което никой не желае, то попада там и в крайна сметка колегите от държавните болници са принудени някой път, а и не някой път, а много често, с цената на ниските си възнаграждения да се грижат за човешкия живот.
Но аз смятам, че ние трябва да насочим усилията към контрол не само върху частните лечебни заведения, но и върху държавните лечебни заведения. Ако картата може да ни даде и министърът може да ни предложи такъв механизъм, чрез който ние да гарантираме на данъкоплатеца, че в държавното лечебно заведение той ще получи също добра помощ, но това да не става за сметка на работещите там, аз смятам, че няма да има човек, който да не подкрепи това нещо.
Аз мисля, че колкото и да сме черногледи, колкото и да сме страхливи по отношение на регулаторните механизми, такъв механизъм трябва да съществува. Но той трябва да почива на ясни критерии, да е базиран на ясен анализ – икономически, кадрови и материален, така че в максимална степен субективният фактор да бъде елиминиран и да дадем възможност на министъра на здравеопазването да осъществява своята методична дейност върху системата на здравеопазването, а не той да се явява последната инстанция на контролиращ орган. Защото по този начин ние ще обезсмислим безбройните институции, на които това е вменено със закон.
Да, някой ще каже, че отново заставаме като Матросов на амбразурата да браним един закон заради партийната дисциплина. Ние, членовете на Здравната комисията от ГЕРБ, сме казали нашето мнение за законопроекта, изразили сме нашите резерви. Председателят на Комисията по здравеопазването изключително аргументирано тук, от тази трибуна, преди час каза своите опасения, каза и добрите страни на този законопроект.
Аз ви предлагам още веднъж, може би се повтарям, нека да забравим различията си и да знаем, че всички ние сме пациенти на тази система и заедно да се постараем между първо и второ четене да коригираме нещата, които смятаме, че са притеснителни за всички нас.
Ще се позова на изказването на госпожа Грозданова, която каза в началото, че този законопроект удовлетворява тези, които са ползватели – пациентите и държавата. Но нека да помислим и за тези, които са между тези две нива – за работещите в здравната система.
Аз съм убеден, че можем да намерим консенсус и за първи път от 10 години да измислим или да направим такъв регулаторен механизъм, който може би няма да бъде най-съвършеният, но да постави началото на едно добро желание и на една добра практика за регулиране на възникването на нови лечебни заведения, както и за отпадането на такива, защото не е достатъчно само да спрем създаването на едни лечебни заведения. Ние знаем, че ще има такива, които ще отпадат.
В същото време аз в никакъв случай не мога да приема тезата, че на новосъздадена болница ще й трябва една година да функционира, за да докаже, че може да работи със Здравната каса. Сградата не работи, а работят лекарите. Ако в една нова болница влязат специалисти, които имат зад гърба си 10-15-20 години трудов стаж с хиляди болни, преминали през ръцете им, и са се доказали като такива, ще трябва ли още една година да ги изпробваме дали те стават за лекари.
Аз смятам, че като цяло можем да подкрепим този законопроект, а между първо и второ четене, ако трябва дори да бъде удължено времето, ние да положим усилия, да намерим рационалното в идеите, които са заложени, и да подкрепим министъра в желанието му да направи нещо, което никой досега не искаше да направи или не посмя да го направи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – д-р Шарков, първа реплика.
Ваньо Шарков (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми д-р Цеков, винаги съм бил на мнение, че наистина когато става въпрос за здравеопазване, трябва да се загърбят партийните интереси и винаги трябва да се търси максимално възможният консенсус при приемането на промени в законите, касаещи здравеопазването. Само че, уважаеми колега Цеков, това нещо трябваше да стане преди влизането на закона!
Преди влизането на закона трябваше да стигнем до тези моменти, които могат да бъдат пресечна точка и да получат подкрепата на максимална част от представителите в пленарната зала.
Между първо и второ четене ще променим пет основни неща в закона, като започнем с промяната на § 1, който очевидно не става. След това ще променим текстове, които съдът отмени. Вие много добре чухте на заседанието на Комисията по здравеопазването защо съдът отмени наредбата, в която беше записан броят на леглата, с аргумента – и то е записано в съдебното решение, където пише, че това нещо ще доведе до закриване на лечебни заведения и ще се увеличи достъпът на пациенти до болнична помощ. Това беше аргументът на съда.
Ще променим начина, по който е разписано изграждането на Национална здравна карта. Значи, ние ще променим между първо и второ четене – колкото и малко философия да има в този законопроект, ние ще я променим тотално. Какъв е смисълът да го правим между първо и второ четене, а не беше направено преди да влезе законопроектът?
И накрая, това, което казахте – извинявайте, леглото било основна производствена единица. Тогава лекарите сигурно са оператори на тази основна производствена единица?! Аз си спомням, че навремето имаше едно определение за овчарите, че са оператори на биологична единица, а сега разбрах, че леглото било производствена единица. Сериозен напредък?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – доктор Цеков, заповядайте.
Пламен Цеков (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми д-р Шарков, моят призив да обединим усилията по този така важен законопроект, макар и закъснял, е навременен, според мен. Защото „По-добре късно, отколкото никога!”.
Що се отнася тук за цъканията на някои колеги отсреща, има трибуна, могат да излязат и да си кажат мнението съвсем спокойно. Аз заставам зад всички мои думи, които съм казал, с цялата отговорност, разбира се.
Що се отнася до производствената единица, може би пропуснах да сложа кавичките на думата „производствена”. Но всички знаят, и Вие много добре знаете, като бивш директор на болница, че върху леглото минават пациентите и на базата на средния престой върху едно легло можеш да изчислиш колко пациенти ще минат за месеца и за годината и по броя на леглата можеш да направиш бюджета. Всички знаем как върху едно легло при шест дни и половина среден престой на пациент могат да минат максимум 4 или 5 човека на месец, но има болници, които показват оборот върху едно легло повече от 30 човека. Как се случва това нещо?
Ето, законопроектът е дал възможност за дневен стационар. Защото досега болниците бяха принудени на базата на минималния престой, който има, да крият дневния стационар. Те го маскираха, въпреки че има пациенти, които влизат за един ден, оперират се, краткотрайна манипулация, и си заминават. Ето, в този законопроект това несъвършенство за момента е дадено, но аз твърдо стоя зад мнението, че леглата трябва да бъдат контролирани, особено в системата в България, и начина на заплащане – ако ние имахме чисто бюджетно финансиране, както беше до 1999 г., тогава никой не държеше сметка колко са леглата. Защото се знаеше – дават ти бюджет от 1 милион и дали с него ще лекуваш 5 хиляди или 3 хиляди души никой не ти държеше сметка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма желаещи.
Министърът на здравеопазването господин Стефан Константинов иска думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Дискусията, която се разви на която бяхме свидетели, даже е много интересна. В нея се чуха сериозни доводи и аргументи, имаше тенденциозни изказвания и цитати от законопроекта, имаше моменти, в които се показваше, че не е разбрано за какво става въпрос, стигнахме и до див популизъм и опит за интригантстване кой-кого харесвал и в какви отношения бил – вие ще познаете всеки от изказващите се към коя група стои.
В крайна сметка не е важно министърът на здравеопазването от какво е разочарован или не е. Важно е обществото от какво е разочаровано или не в здравеопазването. А обществото общо взето е разочаровано от нашето здравеопазване. След като обществото е разочаровано, министърът трябва да предложи мерки. И министърът ги предлага, в смисъл Министерският съвет.
Сега се говореше за корупционни практики, но аз си мисля дали всички, които се притесняват от евентуалните корупционни практики, не защитават интересите на всички тези, които през годините, въпреки толкова доброто ни здравеопазване, непрекъснато обаче източват ресурси и потъват средства. Всичко уж е хубаво, а хората са недоволни?! Аз с този кратък увод спирам общите приказки.
Един законопроект има една основна идея. В него има важни неща, които я прокарват, има и други неща, които не са чак толкова важни. Всъщност, ако трябва така да разгледаме на първо четене коя е основната идея, тук се каза от няколко души, беше посочено и беше хваната същността – в крайна сметка трябва ли чл. 29 от сега съществуващия закон, съществуващ вече повече от десетилетие, който казва, че чрез здравната карта се осъществява националната здравна политика, да го изпълним със съдържание, или не? Трябва ли да оставим всичко на търсенето и предлагането, или държавата трябва да има регулаторни функции? Ето това всъщност е основата на този закон.
Трябва да Ви кажа, че винаги съм бил дясно мислещ човек, винаги съм подкрепял десни партии и съм гласувал, винаги съм бил за пазарната среда, за взаимоотношенията, но когато някой каже, че основата е търсенето и предлагането, пазарната среда и всичко трябва да е подчинено на Търговския закон в здравеопазването, освен че ми става ясно, че този човек не разбира нищо от здравна политика, мисля, че това е твърде авантюристично. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Ако обаче стане като политика – поведение на хора, които са овластени, го намирам вече и за безотговорно.
Според мен истината е тази: търсенето и предлагането са много важни – това са механизми, които трябва да стимулират добрите практики в здравеопазването. Но също трябва да има и регулация. Няма държава, която да не прави регулация. Най-капиталистическите държави също въвеждат регулации, люлките на пазарната икономика също имат различни регулации.
Големият въпрос е: как да направим тази регулация, че да не влезем в конфликт с пазара и същевременно да защитим хората? Естествено, тук спираме до Здравната карта и до лечебните заведения. Какво казваме всъщност с тази Здравна карта?
Тук се каза един мит – че министърът еднолично ще определя. Не, разбира се, че ще има комисии. За какво са ни тези комисии? Те трябва да кажат вижданията на местното население, на местното управление какво трябва да бъде в техния регион. Те могат да кажат, че ще им е нужна още една болница – има такива региони. Има региони, където пък кметовете или другите ще кажат: „Много са ми болниците, нямам толкова специалисти и това ми поставя проблем”. Това нещо трябва да го има и, разбира се, че може да бъде ползвано.
Защо обаче и на национално ниво трябва да има някакво мнение? Знаете, че има много области в страната, чиито крайни градове граничат по-скоро с центъра на друга област. Всъщност не от всеки град в областта ходят винаги в областния център. Ние сме много малка държава и разделянето на 28 политики в здравеопазването няма как да се случи. Затова трябва да има някаква санкция на министерството, след което има и Министерски съвет. Ние живеем в толкова прозрачно общество, че всеки ще зададе въпроса: „Защо тази карта е направена така, а не иначе?”. Нали някой ще трябва да се мотивира?
Още един мит. Не знам защо се казва, че с този законопроект ние ще ликвидираме болниците. Няма такова нещо. Този законопроект има цел да направи така, че всички български граждани да получават базова помощ!
Не мога да разбера народни представители, които са от левицата и казват колко лошо е това да се случи – могат ли да отидат да кажат това в районите, в които се затварят лечебни заведения? Между другото, нито едно лечебно заведение не е затворено заради вземане на лиценза от Министерството на здравеопазването. Те се затварят, защото нямат финансов ресурс, а нямат финансов ресурс, защото специалистите им отиват в други лечебни заведения, започват да се въртят и остават без приход на средства, без пациенти.
Но може ли тогава някой от тези народни представители да отиде и да каже: „Не се притеснявайте, Вашето лечебно заведение тук се затваря, но от началото на годината са отворени пет нови лечебни заведения в София, Пловдив и Бургас?”
Това е истината. И сега въпросът, който е популистичен, който вероятно някой ще ми зададе: кой дава лицензиите на тези лечебни заведения? Дава ги министерството, защото то изпълнява закона, защото законът му е казал, че щом една болница отговаря на тези и тези изисквания, то трябва да й даде лиценз. Това трябва така да остане, защото ние трябва да имаме свобода.
Но ние не говорим за това кой има право изобщо да прави болница или не, а кой може да ползва ограничения ни публичен ресурс – Здравна каса и бюджет. Ето тук е мястото на пазара. Да кажем – нека го ползва най-добрият. Това е духът на закона.
Защо се притеснявате да има конкуренция? Да, критериите не били ясни. Нека да напишем в критериите десет неща, които Касата трябва да направи. И не чиновникът в министерството, а Надзорният съвет на Касата, защото тя е обществен орган. Ще го гледат 10 човека, 100 човека. Нека да ги има ясните критерии. Ето това е – да вкараме конкуренцията. Това е разбирането.
Ако се зададе и следващият дебат, винаги в удобни моменти се пита: колко каси трябва да имаме, нещата ще си дойдат на мястото. Нали не си мислите, че ако има две, три, четири или пет здравноосигурителни фонда, всеки ще бъде задължен да сключва договор с всяка болница? Така че не може да искаме в едни моменти да сме за пазарната икономика, но когато не ни харесва, да обръщаме нещата обратно.
Това е ядрото, основата на закона.
Има и много други неща, които се споменаха. Това са леглата. Веднага ще разсея всички съмнения защо е сложен този текст. Той е сложен, защото за да бъдат ефикасни тези структури, които ползват публичен ресурс – не каквито и да е, трябва да имат някакъв обем от дейност. Да се избегне това селектиране и работа по точно определени дейности. Вярно – доходоносни, вярно – добре управлявани клиники, които обаче в крайна сметка не помагат особено на общественото здравеопазване, а ползват огромен ресурс.
Разбира се, има дейности – не е нужно хората да лежат и не е нужно една очна клиника да има 30. Това беше идеята – да има възможност специализирани болници за еднодневно лечение да бъдат регистрирани. Но, пак Ви казвам, това не е същината на закона.
Тъй като това въвежда много питания, ето една от темите, от които аз съвсем спокойно мога да се откажа. Имаше въпрос: би ли министерството ревизирало свои виждания? Щом има такава дискусия и виждаме, че не може да се намери общото съгласие, ето една от темите – леглата не са ни основното.
Ако ние направим Здравната карта, ако ние променим начина на финансиране, болниците с големи структури, през които минават реално пациенти – от най-лекия до най-тежкия случай, ще имат повече пари, те ще останат на хоризонта на работа със Здравната каса или с фондовете. Тук съм склонен да приема, че това не може да е същината на закона и можем да направим връщане назад от предложенията, които имаме.
Нещо друго, което се каза – за лабораторията. Всъщност идеята там каква е? Един лекар управлява една лаборатория. Не казваме, че не може да я притежава – един лекар може да притежава десет лаборатории. Искаме да кажем, че във всяка клинична лаборатория трябва да има лекар със съответния ценз, който да гледа изследванията и да е компетентен.
Няколко човека попитаха: защо поставяме в такова неравностойно положение едни медицински специалисти? Учудвам се, че никой не се сети да каже: а защо поставяме цялото общество в неведение – да имаме 700 лаборатории, в половината от които със сигурност знаем, че няма необходимите лекари?
Запитвали ли сте се това дали е хубаво за хората? Аз смятам, че не трябва да внасяме заблуда. Това е принципен въпрос и ако имаме смелостта да го направим, нека да въведем принципно разграничение за всички. Но, виждайки отпора само за една дисциплина да се въвежда подобен подход, не знам докъде би стигнала смелостта на всички ни, включително и на Министерството на здравеопазването да предлага подобен подход.
Категорично Ви казвам, че гастрольорството, обикалянето на лечебни заведения не е в услуга на пациентите, то е вредно и за самите лекари. Те се изморяват, те правят грешки в желанието си да постигнат по-добри резултати. Парите са ни определена величина и те, ако работят на едно място, където нещата са строго регламентирани, ще могат да си изкарат там доходите. Въпреки може би първоначалната съпротива, ще разберат, че това е добрият вариант. Това е идеята на предложението за лабораториите. Но и това предложение не е основно. Пак Ви казвам, има далеч по-важни неща.
Тъй като е първо четене на законопроекта, аз бих Ви призовал да не гласувате по партийна дисциплина. Тук такава няма. Знаете, че никой не е събирал Парламентарната група на ГЕРБ, за да й казва: „Вие трябва да гласувате така или иначе”.
Гласувайте по съвест. Искаме ли да направим нашето здравеопазване така, че държавата да носи реална отговорност? Всички се обръщат и казват: „Какво прави държавата?”, а държавата, поне в лицето на Министерството на здравеопазването, е с вързани ръце. Тя наблюдава процесите и може да каже: „Съжалявам”.
И пак една скоба ще отворя – много лечебни заведения се отвориха, прекрасни са. И тук дебатът общински-държавни-частни болници е несъстоятелен. Ние не ги делим на такива. Това е архаично. Нека, ако някъде се направи голяма, хубава частна болница, аз съм съгласен да затворим държавната и специалистите да отидат там, за да не харчи държавата пари. Паралелното им съществуване в някои случаи е много грешно.
Но пак да Ви попитам: като се направиха толкова много лечебни заведения – хубаво, защо удовлетвореността на българите от здравеопазването непрекъснато намалява?
Процесите не са толкова прости, колкото понякога искаме да ги изкараме.
И се връщам към финалните си реплики – не гласувайте партийно! И сега се обръщам към представителите на всички политически партии: просто помислете дали искаме да направим нещо хубаво, дали искаме да въведем някакъв ред и правила в здравеопазването? Повярвайте, по отношение на лечебните заведения за болнична помощ, в момента този ред е твърде, твърде незадоволителен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разискванията са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Моля народните представители да заемат местата си!
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 81, против 31, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Госпожа Донева – процедура.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Госпожо председател, правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник, срокът за внасяне на писмени предложения по Законопроекта за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, приет на първо гласуване на 9 февруари тази година, да бъде удължен със седем дена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по Закона за виното и спиртните напитки със седем дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Госпожа Атанасова – процедура.
Десислава Атанасова (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 срокът между първо и второ четене на току-що приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения да бъде удължен на максималния възможен – 28 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласуваме.
Гласували 100 народни представители: за 98, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА ПАРЛАМЕНТАРНА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ПРЕЗИДЕНТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ ПО УПРАЖНЯВАНЕ ПРАВОТО НА ПОМИЛВАНЕ, ПО ОПРОЩАВАНЕ НА НЕСЪБИРАЕМИ ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ И ПО ДАВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО И ОСВОБОЖДАВАНЕ И ЛИШАВАНЕ ОТ НЕГО ЗА ВРЕМЕТО НА ДВАТА МАНДАТА НА ПРЕЗИДЕНТА ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА АНГЕЛ МАРИН.
От името на вносителите – господин Яне Янев има думата.
Яне Янев (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди всичко искам да акцентирам на мотивите, върху които е базиран проектът за решение.
Ще започна с това, че институтът на помилването неизменно присъства в правната система на новата българска държава още от създаването й през 1878 г.
Под една или друга форма той съществува във всички европейски страни. Фактически той съпътства цялата история на развитието на цивилизацията.
Необходимостта от такъв институт, разбира се, е извън съмнение. Помилването е преди всичко акт на хуманност. То е и въздаване на справедливост не според буквата на закона, а като значително по-пряк израз на волята на суверена, тъй като обикновено се осъществява чрез държавния глава. То може да е израз и на политическа целесъобразност в полза на държавата.
В една правова държава с разделение на властите то е своеобразна част от механизма на техния взаимен контрол, тъй като орган извън съдебната власт фактически отменя решение на съда.
Упражняването на правото на помилване е изключително висока морална и държавническа отговорност. Проблемът е, че упражняването на това право в Република България е извън механизма на взаимен контрол на властите и като нормативна уредба, и като практика. То се третира от един съвсем кратък принципиален текст в Конституцията и по-точно чл. 98, т. 14, който го определя като прерогатив на Президента на републиката. По вече установена традиция то се прехвърля, като се делегира на вицепрезидента.
Има и текст от едно изречение в Наказателния кодекс – чл. 74, който определя формите на помилване.
Всички останали законови разпоредби, доколкото съществуват, имат за предмет правните последици от помилването, но не и постановяването на акта.
Наистина би било твърде спорно да се нормират изчерпателно условията, при които държавният глава може да помилва. По същността си помилването е изключение. То е акт по целесъобразност, а не по законосъобразност.
Поради субекта на упражняването му, то до голяма степен е и конституционна материя, но у нас се е стигнало до другата крайност – да няма разпоредби на ниво закон, които да определят реда, отговорностите, а оттам и публичността на действията на президентската институция и отчетността й пред суверена.
Нищо не задължава президента, респективно вицепрезидента, дори да мотивира акта на помилването.
Решенията на Комисията по помилване са публични чрез участието без право на глас на представители на неправителствени организации, но това фактически е съвещателен орган и е въпрос на добра воля на президента дали да постанови акта на помилването според становището му. Опасностите от подобна практика са очевидни – от помилване по чисто субективни мотиви, през помилване по политически, разбирай, в определени случаи – по партийни съображения.
Вносителите на настоящия проект не твърдят непременно, че такива мотивации са били налице при актовете на досегашните държавни глави, но обществеността трябва да е сигурна, че няма под каквато и да било форма защита на организираната престъпност. Това го изискват и основните принципи на правовата държава.
Някои факти, които доказват, че проверката е необходима.
По данни от официалния сайт на Президентството от началото на 2002 г. до началото на 2012 г. вицепрезидентът Марин е помилвал 533 лица – 93 изцяло и 440 с частично опростена присъда, което прави средно по 53 на година. Днес излезе допълнителна информация от министъра на правосъдието, от която става ясно, че 85 лица, които са осъдени за длъжностни престъпления и не могат да заемат постовете, които са заемали, на практика с тези присъди са помилвани и хората, осъдени от висшата държавна администрация, могат отново да се върнат на постовете си. Нещо повече, хора, които са били осъдени на 2, 3, 5 или повече години затвор, от днешното публично становище на министъра на правосъдието става ясно, че изобщо не са въдворени в затворите.
По-нататък става ясно по официални данни на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието, че повече от половината от помилваните са били осъдени за тежки престъпления с присъди над 10 години лишаване от свобода, значителна част от които за убийства. Почти всички останали са с присъди от 1 до 10 години и само единици са с присъди под 1 година. Зад всеки един от тези укази всъщност стои отхвърляне на мнението на съда. Съвкупно това са много сериозни числа.
Те могат да се тълкуват и като бламиране на съдебната система от страна на президентската институция, защото ако направим едно елементарно сравнение, ще видим, че Джордж Буш е помилвал за двата си мандата 189 души, Барак Обама за 2011 г. – едва 17 души, а Владимир Путин от 2003 г. до 2007 г. – 187 лица, а 2008 г. само едно-единствено лице, Дмитрий Медведев за 2009 г. – 28 души. Тоест държавните глави на две от най-големите страни са упражнявали правото на висша държавна милост неколкократно пъти по-рядко отколкото съответната българска институция, при това мащабите на САЩ и Русия са несравними с нашата страна.
Огромният процент от укази за помилване не са приподписвани от министър-председателя или съответния министър, както разпорежда чл. 102, ал. 2 и 3 от Конституцията, а днес стана ясно с официален отговор на министъра на правосъдието, че изобщо не са приподписвани въпросните укази.
Над актовете за помилване е наложена странна секретност. С аргумента за защита на лични данни, указите не се публикуват в „Държавен вестник”, няма ги на интернет страницата на Президентството, а имената на помилваните не се съобщават от Министерството на правосъдието при искане от медиите или правозащитни организации, въпреки че постановените преди това осъдителни присъди са публични. Президентството прави обществено достояние някое конкретно помилване само ако прецени. Стига се до абсурда – когато някой е обявен за престъпник, това се знае от всички, но когато държавният глава реши, че той е преодолял престъпното у себе си, това вече е държавна тайна.
Съмненията, които предизвика в обществото практиката на помилването, налагат Народното събрание да се възползва от правото си на парламентарно проучване, за да може да удовлетвори обществените очаквания за прозрачност, мотивираност и законност на решенията на висшите държавни институции, но и ще даде особено значение, като проучи и цялата правна уредба.
Опрощаването на несъбираеми държавни вземания и помилването като смисъл, като нормативна база и като практика имат различия и много сходства. За разлика от помилването, основен аргумент на опрощаването е постоянната фактическа невъзможност на длъжника да погаси дълга си, а оттам и на държавата да осъществи вземането. Хуманността и другите аргументи са на втори план, но те очевидно не могат да се пренебрегнат.
Конституционният законодател е преценил, че опрощаването е отговорност от по-висок ранг. Президентът не може да делегира това си право на друг орган, включително и на вицепрезидента. Сходствата са преди всичко в правния и фактически механизъм за прилагане на принципа и те са в негативен план. Нормативната база на ниво закон е също така крайно ограничена, въпреки че тук обективните критерии могат да се формулират значително по-точно. В аналогична комисия по опрощаването могат да участват, пак без право на глас, представители на гражданското общество, но това е възможност, а не императив.
Указите не се публикуват. Остава неизвестно дали са приподписвани от премиер или министър, в случая министъра на финансите. Нищо не задължава държавния глава да мотивира, още по-малко да отчита публично пред нацията решенията си, а става дума в крайна сметка за държавни пари и те не са малко.
Вносителите на настоящия проект считат, че посочените по-горе съображения за необходимостта от анкетна комисия за помилванията са в пълна сила и по отношение на несъбираемите държавни вземания.
И накрая, временната комисия следва да установи също как президентската институция е прилагала правомощията си по чл. 98, т. 9 от Конституцията, а именно по даване и възстановяване на българско гражданство, освобождаване и лишаване от него.
Анкетната комисия въз основа на цялостно проучване на практиката по този казус до момента трябва да установи как да се преодолеят неуредените законодателни проблеми и да се преустановят корупционните практики, ако съществуват такива.
Тук е мястото, завършвайки, да кажа, че вносителите не са имали идея и цел да превръщат комисията в следствие, прокуратура, трибунал и каквото и да било. Има трайно установена парламентарна практика и затова по отношение на предмета на дейност на комисията ще внеса след малко съответни изменения и допълнения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Процедура – господин Четин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 45, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за отлагане на разискванията по тази точка. Аргументите ми са следните.
В проекта за решение, който е предмет на обсъждане, има подточка „б”, която гласи: „да установи има ли укази на президента по реда на чл. 104 от Конституцията за възлагане на правомощията по чл. 98, т. 9 и т. 11 от Конституцията на вицепрезидента за първия и втория мандат и какви са правните последици от тези факти”.
Уважаеми колеги, знаете много добре, че по този въпрос в момента има висящо производство пред Конституционния съд, който е именно органът, който е запитан от Върховния административен съд какви са правните последици от евентуалната липса на втори указ за оправомощаване на вицепрезидента. Този въпрос вече е повдигнат на най-високо конституционно ниво и единственият орган, който има правото да се произнесе по него, е Конституционният съд. Недопустимо е Народното събрание, докато Конституционният съд не се е произнесъл по този въпрос, въобще да разглежда един подобен казус. Именно затова мисля, че е недопустимо тази точка да бъде разглеждана, тъй като това е преюдициален въпрос по отношение на цялостния предмет на дейност на анкетната комисия и евентуално може да бъде разгледан, след като Конституционният съд се произнесе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратна процедура?
Заповядайте.
Емил Василев (независим): Преди малко направих специална проверка – в Деловодството на Конституционния съд няма входирано такова искане от страна на Върховния административен съд, за което говореше преждеговорившият. По принцип това беше заявено и от председателя на Върховния административен съд и беше оповестено в медиите, че той възнамерява да свика Пленум на съдиите във Върховния административен съд и на пленума да бъде взето решение дали да бъде сезиран Конституционният съд, или да не бъде сезиран – ако бъде сезиран, с какви мотиви.
Уважаеми колеги, в случая ни се предлага да гласуваме една процедура с мотиви, които всъщност нямат нищо общо с обективната истина. За мен нормално възниква въпросът: след като действително няма такова сезиране на Конституционния съд и след като процедурата по свикване на Пленума на Върховния административен съд дори не е стартирала – как и на какво основание ние бихме могли изобщо да гласуваме такава процедура, поради което правя обратно предложение, чиято формулировка оставям на Вас, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще стане ясно по начина на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Четин Казак, на основание чл. 45, ал. 2, т. 4 разискванията по решението за създаване на временна парламентарна комисия да бъдат отложени.
Гласували 115 народни представители: за 36, против 77, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Мая Манолова – процедура по прегласуване.
Мая Манолова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване, защото е абсолютно основателно предложението на народния представител Казак затова, че няма как парламентът да предреши едно дело и един казус, който е от компетенциите на Конституционния съд.
Не мога да знам в кое деловодство и по какъв начин народният представител Емил Велинов е търсил входиране на едно подобно искане, отправено от Върховния административен съд. (Реплика от народния представител Емил Василев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Василев.
Извинявай, колега – Василев. Обаче би следвало колегата, който е адвокат, да знае, че спор за конституционносъобразност на акт може да бъде отнесен до Конституционния съд и без да се свиква Пленум на Върховния административен съд от конкретния съдебен състав. Точно такова намерение декларираха върховните административни съдии. Точно такава е и информацията в медиите от днес за отправяне на едно подобно искане. (Реплики.)
Така че Вие няма как да го проверите в Деловодството, защото това не е процедура, която да върви през Деловодството на Конституционния съд, което Вие контролирате по някакъв начин. Достатъчно е съдебният състав да е отправил подобен въпрос, подобно питане относно конституционносъобразност на указ до Конституционния съд. Това е нормалната съдебна процедура. Моля Ви да не заблуждавате пленарната зала.
Искането ми е за прегласуване с мотиви, че ако не бъде отложено разглеждането на тази точка, Народното събрание ще си присвои произнасянето по един въпрос, който е от компетенциите на Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване процедурното предложение. (Шум и реплики.) При прегласуване няма обратна процедура. (Шум и реплики.)
Ще Ви дам думата, след като... (Реплика от народния представител Емил Василев.) Поставила съм на гласуване, а след това ще имате възможност за лично обяснение, въпреки че поименно не сте споменат. (Реплика от народния представител Емил Василев.) По друг начин, с друга фамилия – става реч за друго лице, такова лице... (Смях. Оживление.) ... Велинов.
Върви гласуване на предложението за отлагане на разискванията на господин Казак.
Гласували 125 народни представители: за 38, против 85, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Лично обяснение – Емил Василев. (Шум и реплики отляво.)
Мисля, че обяснението му няма да бъде на тема името. (Шум и реплики.) Спомена се поименно и има право на лично обяснение. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Не мога да знам какво точно ще обясни.
Имате думата, господин Василев.
Емил Василев (независим): На казаното по отношение на мен от госпожа Мая Велинова (шум и реплики), в което имплицитно се съдържаше обида, че аз съм правно некомпетентен, искам да Ви го върна и да кажа, че Вие сте правно некомпетентна, без да Ви споменавам изобщо името. Защо? Защото трябва човек да си плюе на дипломата – един юрист да застане пред цялото Народно събрание и да говори абсолютни правни глупости, както Вие преди малко. Състав на Върховния административен съд може да спре едно дело, когато види, че в една правна норма в даден закон има противоконституционност и тогава да сезира Конституционния съд.
Когато става въпрос за казуса, за който говорим – указ за отнемане на българско гражданство, който обаче е обжалван във Върховния административен съд, се получава така, колежке, че всъщност няма как съставът да коментира указ на президента или пък на вицепрезидента. Той няма такива правомощия. Подобно тълкувание може да направи само Конституционният съд.
Така стоят нещата. Затова се възползвах и от правото си на лично обяснение, за да стане ясно, че се правят опити от самото начало на дебата залата да бъде манипулирана от хора отляво, и то чрез откровени лъжи, директни лъжи. Защото не вярвам Вие да сте слаб юрист, поне моите впечатления са за това, че сте добър юрист. Излиза, че тогава директно заставате и лъжете – това е истината.
От това се чувствам засегнат, когато колега застава и лъже пред всички. От това се почувствах засегнат, колежке, без да Ви споменавам името. Моля друг път да не го правите, защото не е коректно.
Ние сме политици, ние сме законодатели, върховната власт и сме длъжни да говорим истината, да сме честни и почтени, първо, към себе си, а след това и към българския народ, които са ни изпратили тук. Затова отсега Ви казвам – спрете да лъжете! (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, имаше възможност за процедурни предложения. Поименно бе споменат господин Емил Василев, който в отговор на личното си обяснение няма как да не се обърне към онзи, който го е споменал.
Преминаваме към разискванията по проекта за решение.
Процедура по начина на водене – госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаема госпожо председател, започва един наистина сериозен дебат и искам да Ви предпазя от една грешка, която допускате напоследък, а именно да прилагате двоен стандарт по отношение на изказващите се от ГЕРБ и подкрепящите ги независими депутати, и изказванията на депутати от опозицията.
Когато създадете прецедент, в който дадете възможност на един народен представител да се обяснява, без да бъде обиден директно, няма как да не дадете същата възможност на друг народен представител, който е станал обект на неговите обиди.
Затова, уважаеми колега Василев, искам да Ви цитирам едно официално съобщение в медиите от днес, от което става видно, че делото по случая с указа на Първанов и Марин вече е в Конституционния съд. Това е официалната информация от българските медии – от преди няколко часа, и затова изказаното предположение,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, влезте в процедура по начина на водене. Недопустимо е да се обръщате към други народни представители освен към онзи, който води заседанието в момента. Ще Ви отнема думата!
Мая Манолова: ...че поводът е сезиране на съдебния състав, който...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, злоупотребявате с правото си на процедурно предложение.
Мая Манолова: Нека депутатите да преценят кой лъже – дали аз или колегата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има току-що прието решение на Народното събрание, с което бе отхвърлено предложението за отлагане на разискванията. В случая – не зачитате решението на Народното събрание.
За изказване – проф. Станилов.
Станислав Станилов (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Излизам да напомня на почитаемото Народно събрание, че в Конституцията има клауза, която задължава Президентът на републиката да бъде изслушван един път в годината за неговата дейност.
Ще Ви напомня, че когато тук имаше предложения за импийчмънт на Президента, това беше една от точките, по които за неизпълнение на Конституцията той трябваше да бъде отстранен. Искам също да напомня, че вносителите на това проекторешение, което е сега за комисия, гласуваха в полза на Президента и той оцеля.
Ние от „Атака” ще гласуваме това проекторешение за създаване на такава комисия с чиста съвест, тъй като в миналия парламент сме внасяли на два пъти предложения за решения на Народното събрание Георги Първанов да дойде тук и да бъде изслушван, и да изпълни Конституцията, но той не изпълни Конституцията нито веднъж. При едно такова изслушване може да се произведе дебат, в който да бъдат поставени болните въпроси, които са изброени в мотивите на проекторешението на вносителите.
Искам да напомня също, че всички тези помилвания и давания или отнемания на гражданство могат да служат и за политически инструмент и ще Ви дам пример. Цветелин Кънчев – така нареченият Дон Цеци, бяха му отнети депутатските правомощия и имунитет, беше осъден на затвор и след това беше помилван от същия този Президент.
Това е само един малък пример и аз предлагам на всички – и на опозиция, и на управляващи, да хвърлим камък в това блато, колеги, ако и да ни опръска с нещо. Защото като сме почнали да ровим, трябва да ровим докрай и никой не бива да бъде пощаден. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Станишев поиска думата, след него – госпожа Михайлова.
Имате думата, господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Става дума за едно предложение от господин Янев, представителите на неговата политическа сила и ГЕРБ, което не цели нищо друго освен политическа изгода и дивидент.
Аз искам да спра вниманието върху няколко по-дълбоки аспекта. Първо, по отношение на баланса на властите в Република България. Никъде в Конституцията не е дадено право на Народното събрание, въпреки че сме парламентарна република, да контролира дейността на Президента, който е институция, равно отдалечена от другите власти, обединяваща нацията, с намерения, които са уж проучвателни, които са уж за изясняване на истината, от обществен интерес, но се цели друго – естествено атака срещу бившия Президент Георги Първанов и бившия вицепрезидент Ангел Марин, но и нещо друго – преподчиняване по същество на президентската институция. Това е много лош прецедент.
Както беше много неразумна, чисто политическа инициативата за импийчмънт на Президента, която беше внесена в първата година от работата на този парламент. Добре, че не стана, иначе щяхме да станем за резил пред целия свят.
Сега искате отново да повторите това упражнение, което не цели обективна истина. Още повече, стана ясно, че въпросът ще бъде разглеждан от Конституционния съд, има и други механизми, така че се целят само политически ползи за управляващите и удар срещу бившия Президент и вицепрезидент. Това най-малкото не е почтено.
Второ, вярно е, че правото е състезателна дисциплина – винаги има различни тълкувания. Извинявайте, уважаеми колеги, никъде в Конституцията не е определено, че действията на указите на Президента са ограничени във времето, в рамките на съответния мандат. Още повече, след като пълномощията на вицепрезидента Ангел Марин не се променят в рамките на втория мандат и самият указ дори не е издаден поименно, а посочвайки длъжността на вицепрезидента, дори правно би могло да се прецени, ако например новият Президент – господин Плевнелиев, прецени че функциите са същите, не би трябвало да издава нов указ за госпожа Маргарита Попова. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Това е чисто юридически и правен въпрос, по който Конституционният съд очевидно ще се произнесе.
Това, което Вие правите, си е чиста политическа операция, за да може да се въртят теми, които да носят дивидент за Вас. Не Ви прави чест този подход!
Искам отново да обърна внимание върху това, че не е работа на Народното събрание да проучва и установява дейността, по-конкретно законосъобразността на Президента и вицепрезидента. Президентската институция не попада в обхвата на парламентарния контрол. Всеки един политик, държавник си носи политическата отговорност пред обществото. Вие се опитвате да вкарате всичко в една политизирана комисия, защото е ясно, че тази комисия ще бъде доминирана от ГЕРБ и от вашите присъдружни народни представители и политическата целесъобразност ще бъде водеща в тази дейност, както направихте и по отношение на комисията, която уж трябва обективно да изясни обстоятелствата около случаите с Перник, полицейското насилие и други.
Това, което предлагате и имате намерение да гласувате, в крайна сметка няма да заблуди никой като искреност на намеренията. Намеренията Ви са чисто политически, в тях няма никаква добронамереност и обективност и затова Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
В такъв случай аз ще репликирам господин Станишев.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Станишев, точно защото българската Конституция много прецизно е разписала правомощията между различните власти и е определила правомощията, в това число и на държавния глава, какъвто безспорно е Президентът, има текст в Конституцията – чл. 98, т. 14, в който се казва:
„Чл. 98. Президентът на Републиката:
14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.”
Любен Корнезов (КБ, от място): Негово право!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дали е право или задължение – това е друга тема, господин Корнезов!
Но в случаите, когато Народното събрание не е информирано по основни въпроси от кръга на компетентност на Президента, може ли според Вас, господин Станишев, Народното събрание под някаква форма да се информира, след като Конституцията казва, повтарям: „Президентът на Републиката информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия”? Това е моята реплика към Вас. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаема госпожо Цачева, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно е, че правото на информация е право, а анкетната комисия е контрол. Има разлики между тези две понятия и тяхното съдържание, особено в юридическия аспект.
Пак обръщам внимание – за никой няма съмнение, че целите на тази комисия са политически. Дайте да не се прикриваме зад юридически спорове. Конституционният съд е единственият, който може да се произнесе легитимно по този въпрос, а не една анкетна комисия на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Заповядайте за процедура, госпожо Петрова.
Кристияна Петрова (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да бъде удължено работното време на Народното събрание до изчерпване на точка четвърта. (Шум и реплики.)
Любен Корнезов (КБ, от място): Не може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Господин Михаил Миков – обратно процедурно предложение.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Има свикани комисии, има дневен ред, има поканени шефове на ДАНС и МВР – за СРС-та, какво става. Има дневен ред в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. И сега няколко независими народни представители, господин председател, искат да Ви прередят дневния ред и Вие да им уйдисате на акъла! Затова сме „против”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Колеги, пристъпваме към гласуване на процедурното предложение на госпожа Кристияна Петрова.
Гласували 123 народни представители: за 76, против 44, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Господин Местан – заповядайте за процедура за прегласуване.
Лютви Местан (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Явно, мнозинството е взело решение да приеме проекта за решение за съставянето на тази анкетна комисия. Въпросът обаче е защо е толкова важно това да се случи точно днес? (Реплика от ГЕРБ.)
Защо разискванията да не приключат утре и утре да се вземе това решение, за което вече имате явна политическа задача, която трябва да се изпълни? Ще Ви кажа защо. Защото искате да придадете изключителност на един абсурден казус! Искате да придадете изключителност на проблема, за да го решите на продължаващо заседание след края на пленарното заседание. И жертвате нормалния ритъм на парламента, на постоянните парламентарни комисии. Знаете ли защо? Много е просто! За да кажете, че това е дневният ред на българското общество. (Викове от ГЕРБ: „Е-е-е!”) Не е това дневният ред на българското общество.
Дневният ред на българското общество е това, което чухме от 46 адвокати, които искат да знаят кои са съдиите, с които комуникира министърът на вътрешните работи.
Дневният ред на обществото е опитът да се подчини съдебната власт на волята на изпълнителната власт. Но отказахте вкарването на тази точка от дневния ред – за анкетна комисия. На Вас Ви трябва подмяна на темата. Това е онова, което правите.
Затова мисля, че ако парламентът все пак има свои представители, които имат съзнанието, че стигаме до дъното на падението на българския парламентаризъм, не просто да подкрепят предложението за отлагане на разискванията, а, премислили тази вечер, утре да гласуваме прекратяването на разискванията по тази абсолютно недопустима точка.
Настоявам за прегласуване решението за удължаване на работния ден на парламента. Това е абсолютно необосновано! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Уважаеми колеги, ще прегласуваме предложението на госпожа Кристияна Петрова – за удължаване на работното време днес до изчерпване на точката.
Гласували 128 народни представители: за 83, против 42, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Сега има думата госпожа Екатерина Михайлова.
Екатерина Михайлова (СК): Благодаря, господин председател.
Моля за удължаване времето на нашата парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Моля да удължите времето и на всички парламентарни групи.
Екатерина Михайлова: Благодаря много, господин председател.
Уважаеми колеги, аз смятам за добре, че започва този дебат днес в българския парламент. Защото за това какви са указите на президента и какво може да се контролира и какво не, струва ми се, че за първи път се води дебат в това Народното събрание. Казвам: „в това”, имайки предвид откакто съществува новата ни Конституция. Защото и когато е приемана новата ни Конституция, при справка в стенограмите може да се види, че около този текст не е имало дебат. Депутатите са знаели какво правят.
Оказа се, че двадесет и няколко години след това не знаем какво е разписано в българската Конституция.
Ще започна с това, че текстовете на основния ни закон предвиждат два вида укази.
Единият вид укази – на Президента, са укази, които по никакъв начин не биха могли да подлежат на парламентарен контрол.
Вторият вид укази – укази, които подлежат на приподписване от министър-председателя или ресорния министър, подлежат на контрол, защото подлежи на контрол министърът с неговия подпис. Тоест през контрол на министрите може да се проследи цялата комплексна дейност.
Тук ще кажа още нещо. Хайде да се върнем и да погледнем какво пише и в учебниците, и в Решение № 13 на Конституционния съд от 1996 г. Контрасигнатурата (да кажа какво е контрасигнатура – това е приподписване на указа или на какъвто и да е друг акт на монарха от съответния представител на изпълнителната власт) възниква, когато абсолютната монархия започва да се променя в конституционна, а постепенно и в парламентарна. Възниква, за да може да се реализира политическа отговорност за определени действия и тя да се търси през министъра или министър-председателя.
Затова ако българският парламент иска да осуети процеса за това как определени дейности, които подлежат на приподписване, да бъдат извършвани, то може да се направи анкетна комисия и аз мисля, че даже е добре да се направи, за да не се превръщат в държавна тайна определени дейности.
Откакто е повдигнат въпросът, аз чувам неща, които лично мен ме смущават много, ако са истина. Например, че имаме опрощаване на вземания, без да бъдат приподписани от министър. Ако това е така, то означава, че имаме сериозен проблем, защото е казано, и то не само е казано в Конституцията, но и в Конституционно решение № 13/1996, че приподписването на указа на Президента от министър-председателя или от съответния министър на основание чл. 102, ал. 2 от Конституцията е акт, с който правителството приема указа и споделя отговорността за неговото издаване, включително политическата отговорност, която би могла да бъде реализирана от Народното събрание по реда на парламентарния контрол съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 62 от Конституцията. С това се поема задължение и за съдействие по привеждане на указа в действие и неговото изпълнение.
Приподписването е конститутивен елемент за действителността на указа.
Уважаеми дами и господа, аз се опитах да вляза в страниците не само на Президентството, но и на съответните министерства, за да получа повече информация, да разбера дали тези укази наистина са приподписани или не, тоест влезли ли са в действие или не. Не получих тази информация, защото тя не е публична, не е осветена.
Тук искам да се обърна към Народното събрание и ще предложа конкретни текстове. За да не нарушаваме Конституцията, а в същото време да осветлим и да имаме знание какво точно се прави и дали то се прави по силата на Конституцията и закона, аз предлагам промяна на текстове в проекта за решение, за да бъдем издържани от гледна точка и на Конституцията, и на решението на Конституционния съд.
Затова, господин председател, предлагам промяна в заглавието на комисията: Решение за създаване на Временна парламентарна комисия за изясняване на институционалните практики за помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него за времето от 2002 г. до настоящия момент.
Точка 1 да стане:
„1. Създава Временна парламентарна комисия за изясняване на институционалните практики за помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него за времето от 2002 г. до настоящия момент.”
Точка 2 да придобие следния вид:
„2. В изпълнение на правомощията си по предходната точка, Временната парламентарна анкетна комисия да изготви доклад, който да съдържа резултатите и изводите от изясняването на институционалните практики, в това число да впише в доклада необходими ли са законодателни промени.”
Останалите – т. 3, 4, 5 и 6, които са предвидени, могат да останат в същия вид. Смятам, че ако в този вид бъде прието решение от Народното събрание, то ще бъде в синхрон с Конституцията, а в същото време ще даде възможност процесът да се осветли, да се разбере какво се случва в държавата и ако трябва – да бъдат предприети определени законодателни действия, така че дейността по издаване на укази, които имат досег с изпълнителната власт, да бъде сложена на вярното място, да може да се прави и парламентарен контрол не само като колко укази са издадени или колко са приподписани, а именно ефективен парламентарен контрол, какъвто би трябвало да има, за да има информираност – и пак ще кажа – и осветеност на тази дейност, която според мен е важна.
Господин председател, предоставям Ви предложенията, за да можете да ги поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Преминаваме към реплики.
За първа реплика има думата господин Радославов.
Александър Радославов (КБ): Господин председател, искам удължаване на времето.
Първо, искам да благодаря на колежката Михайлова. Тя доста се е постарала, прегледала е нормативните документи. Лично на мен ми става ясно, че има споделена отговорност от страна и на съответните представители на изпълнителната власт. След като те приподписват даден указ, очевидно е, че това не е само воля на Президента, а и на министър-председателя и съответния ресорен министър.
Вие поставяте въпроса на принципна основа. Репликата ми е: защо да е от 2002 г.? Щом искаме да решим нещата принципно, предлагам – това е репликата ми – след като има президентска институция от 1989-1990 г. насам, да се прегледа всичко, да се види дали всичко е в унисон с правото и с това, което Вие тук разяснихте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли втора реплика? Няма.
Госпожа Михайлова – дуплика.
Екатерина Михайлова (СК): Благодаря. Все пак ако се връщаме назад, трябва да имаме предвид, че най-назад можем да се върнем до 1991 г., откогато действа новата Конституция. Нямам против, ако искате целият период да бъде осветен. Проблемът с указите възниква през 1996 г. Затова е и конституционното дело. Указът не е приподписан от един от министрите и тогава имаше публични политически сблъсъци – доколко е валиден този указ. В крайна сметка Конституционният съд се произнесе, че когато става въпрос за укази, имащи отношение към съдебната власт, не е нужно да бъдат приподписвани, а дори и да са били приподписвани до този момент, това е било нещо в повече.
Оттам започва и по-новата практика – от 1996 г., когато има по-голяма яснота като тълкуване, защото явно традициите и опитът се трупат, когато има натрупване на казуси, на решаването им и дебатиране в парламента.
За съжаление, аз казах, че това е първият дебат в българския парламент по темата за указите на Президента и кои укази какъв характер имат. Това не се е случвало преди двадесет и няколко години, когато е правен основният закон, за да има яснота. Това е нещо, което в крайна сметка е ново за България, защото не сме минали през тези етапи, през които са минали други страни и са воювали за това парламентаризмът и демокрацията да могат да влияят върху държавния глава.
Аз лично нямам против да изследваме от 1991 г. Както прецени Народното събрание. Смятам обаче, че трябва да се освети този процес. Не може да не знаем какво се случва в държавата и дали са законни тези действия, които са извършени, и последиците, които, разбира се, са много сериозни, във всяка една от областите на тези компетенции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Следващият, който се е записал за изказване, е господин Четин Казак. Заповядайте.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Шекспир беше казал, че животът е театър, а аз бих казал, че парламентът се превръща в цирк. Парламентът се превръща в цирк тогава, когато се разиграват такива евтини постановки за забавление на публиката, вместо да се концентрира върху истинския дневен ред на обществото и върху истинските, реалните проблеми на днешния ден. Но, както и да е. Понеже така или иначе Вие, уважаеми управляващи и подкрепящи ги, желаете този цирк да се разиграе днес, тогава не ни остава нищо друго, освен да се опитаме максимално да направим представлението по-разумно и по-малко фарсово.
Първо, искам да поставя един въпрос с желание да се възползват засегнатите колеги от правото на лично обяснение. Бих искал да попитам госпожа Фидосова, господин Тодор Димитров, господин Лазаров и други видни членове на Правната комисия защо не са сред подписалите този проект за решение? Нека да кажат защо – дали защото тяхната правна подготовка е поставила някакви вътрешни ограничения в желанието или нежеланието да се подпишат под това решение, или просто не са били потърсени? Защото толкова абсурден от политическа страна проект за решение отдавна не е бил внасян в Народното събрание. Толкова явно несъстоятелно, недопустимо от правна и от конституционна гледна точка. И аз затова за себе си не се учудвам, че видните юристи в Парламентарната група на ГЕРБ не са сред подписалите. Защото, както вече казах, първо, с това решение по недопустим начин се предлага Народното събрание да се намеси в изключителните конституционни правомощия на държавния глава, на президента, защото с това решение се изземват функции на Конституционния съд, който единствен по Конституция има право да се произнесе по конституционността както на законите, така и на указите на президента. И който единствен има право да тълкува и Конституцията, и евентуалните правни последици от нарушаването на конституционен текст, каквото е изискването за преупълномощаване на вицепрезидента от президента.
Какви са конституционните и правните последици от липсата или наличието на указ за преупълномощаване може да реши само и единствено Конституционният съд, ако бъде сезиран за тълкуване на Конституцията. Няма право Народното събрание никъде, в нито един текст, най-малко в Конституцията му е вменено правомощие да тълкува Конституцията или правните последици от евентуалното нарушаване на Конституцията. Така че само на това основание това решение трябва да бъде отхвърлено. То не трябваше въобще да бъде допускано за разглеждане в пленарната зала.
На второ място, то съдържа една задача на тази комисия, която вече реално е безпредметна. Както казах, точка „б” – да установи има ли указ на президента по реда на чл. 104 от Конституцията за възлагане на правомощията.
Уважаеми колеги, какво ще проучва тази комисия има или няма? Самият президент Георги Първанов каза, че няма. Сегашният президент и вицепрезидентът госпожа Попова също казаха, че няма. Какво ще проучвате има ли или няма? Естествено, то е ясно, че няма такива укази. Въобще тази точка няма предмет, тя е абсолютно излишна.
На следващо място, и в заглавието, и в т. 1 от решението се казва: „за проучване дейността на президентската институция”. Уважаеми колеги, особено юристите, Вие знаете, че няма правен термин президентска институция. Няма конституционен термин „президентска институция”. Има президент и вицепрезидент. Това е органът, това е държавният орган. „Президентска институция” е вестникарски термин. Това е термин от ежедневното говорене. Не може в нормативен акт и то от най-високо ниво да се запише такъв термин, който не съществува в правния мир.
На следващо място, тази комисия, уважаеми колеги, ако наистина бъде сформирана, аз мисля, че някои хора си търсят работа до края на мандата. И специално тези, които явно вече са решили да влязат в нея, ще ми е интересно кого ще предложите да я оглави. Явно си търсят работа, явно нямат достатъчно работа, след като са се заели с такава огромна, непосилна задача да проучват десет години назад указ по указ, казус по казус всички досиета, свързани с гражданство, отнемане, даване, възстановяване, с помилванията всички казуси, с опрощаването на несъбираеми задължения и така нататък.
Уважаеми колеги, ако тези народни представители имат желание да се занимават с това, нека то да не бъде за сметка на бюджета на Народното събрание. Нали правим икономии. Ако искат, да седнат и да си проучват.
И тук се обръщам и към госпожа Екатерина Михайлова. Госпожо Михайлова, ако искате прозрачност, ако искате осветляване, не занимавайте бюджета на Народното събрание със създаването на такава анкетна комисия. Имате прекрасната възможност по Закона за достъп до обществена информация да поискате цялата тази информация – има ли укази или няма, приподписани ли са от съответния министър или не са приподписани. Можете да се обърнете към сегашния Президент и към сегашния министър-председател. Аз съм убеден, че сегашните лица, които изпълняват тази длъжност, няма да затаят тази информация, ще откликнат положително на Вашето искане по Закона за достъп до обществена информация и ще Ви предоставят цялата тази информация, без да е необходимо да създавате специална анкетна комисия за това и по такъв недопустим начин да изкривявате конституционния запис и да вменявате на парламента недопустимо правомощие за парламентарен контрол върху Президента и вицепрезидента.
Това са само някои от основанията, с които ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепим този проект за решение. Той е откровен политически акт, целящ да отклони общественото внимание от реалните процеси и проблеми на страната, който е недопустим правно и конституционно и който е обречен на неуспех. Но той наистина създава опасния прецедент оттук нататък, ако бъде приет, от него да се възползват всички следващи мнозинства за постфактум разправа със съответния Президент и вицепрезидент.
И затова, ако наистина сте принципни, уважаеми колеги, специално от най-дясната страна на залата, аз също Ви приканвам да приемете разширяване на периода за проверка. Хайде, да не бъде от 1991 г., но от 1997 г. насам. Щом си търсите работа, нека да бъде поне всеобхватна и цялостна тази работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики? Няма реплики.
За лично обяснение – госпожа Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Екатерина Михайлова (СК): Благодаря, господин председател.
Въпросът не е дали аз и по какъв начин ще получавам информация. Въпросът е дали може да се осъществява парламентарен контрол върху актовете, които са приподписани от министър-председателя или от ресорните министри. За това иде реч. Това е нещото, което трябва да бъде осветено, да е ясно и да може да бъде поставено от всеки народен представител – не от мен, не от Вас (реплика от народния представител Четин Казак), в този, в следващия парламент. Това в момента седи като държавна тайна в България. Това не е редно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Други изказвания?
Господин Шопов първи вдигна ръка.
Павел Шопов (Атака): Уважаеми колеги, много пъти, когато от „Атака” искахме да се гледат заменките, да се гледа геноцидът над българския народ по време на турското робство, да се гледа въпросът за лихвите, Ваши лидери ни питаха: „Толкова ли са Ви важни тези закони?”. Да, много ни бяха важни, много са ни важни и ще продължат да бъдат важни – тази материя ще стои пред нас