Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1994-05-11

Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес, в светлия християнски празник - денят на светите равноапостоли св.св. Кирил и Методий, откривам лятната сесия на Народното събрание.
В съзнанието на нашия народ образите и делото на светите братя са символ на промяната, на началото на една цивилизация. И както в началото на българската държава е словото и обръщането към Бога, така и днес можем да кажем, че в основата на нашата държава след края на тоталитарните режими в Източна Европа е парламентаризмът.
Истински демократичен парламент е този, в който се чува гласът на народа. И в този глас всички трябва да се вслушат така, както някога дори и велики ханове и боили са се вслушали в словото Божие, открили са Бога и нашата писменост.
България има нужда от решителни промени, от продължаване на политиката на икономически реформи. Това е гаранция и за нейното реално включване в семейството на европейските народи, за възмогване на националното ни достойнство. Хората в България желаят промените и ние трябва да отговорим на този глас народен. И нека не забравяме, че България може без всеки от нас, но ние не можем без нея.
На всички пожелавам добро здраве и сили, за да се изпълни народната воля.
Откривам сесията. (Ръкопляскания)
Най-напред ще ви запозная с постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 27 април - 11 май.
На 27 април народният представител доктор Мими Виткова е внесла законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по здравеопазването, Комисията по правата на човека.
На 27 април Мариела Митева и група народни представители са внесли решение за преобразуване и даване статут на висше училище на Висшия педагогически институт в град Шумен. Проектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по образованието и науката.
На същия ден Захари Райков и група народни представители също са внесли проект за решение за даване на статут на университет на Висшия педагогически институт "Константин Преславски" в Шумен. Проектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по образованието и науката.
На 28 април Любомир Начев и група народни представители са внесли законопроект за изменение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
На 29 април Министерският съвет е внесъл законопроект за Държавно предприятие "Български държавни железници". Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите и Комисията по транспорта.
На 9 май Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Италия, подписано на 13 април 1994 г. в София. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по външна политика, Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия.
Пред вас е програмата за работата на Народното събрание в периода 11-13 май. Моля, гласувайте тази програма, след което ще докладвам предложенията за изменения в нея.
Гласували 184 народни представители, за 175, против няма, въздържали се 9 народни представители. 1/2.
Програмата се приема.
Постъпили са три предложения за промени.
Предложение на парламентарната група на Съюза на демократичните сили. На основание чл. 37, ал. 1 от правилника се предлага точка първа от дневния ред за днешното заседание да бъде "Проект за решение във връзка с отмяна на решение на Великото Народно събрание от 24 януари 1991 г. относно злонамерено разгласяване на данни за народни представители". (Единични ръкопляскания от блока на СДС) Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 198 народни представители, за 88, против 45, въздържали се 65.
Предложението не се приема. 1/3.
Постъпило е предложение от парламентарната група на СДС - на основание чл. 37, ал. 1 от правилника точка първа от дневния ред да бъде питането от народните представители Стефан Савов, Златка Русева, Екатерина Михайлова, Иван Костов и Николай Христов относно финансовата политика на правителството, внесено на 23 март 1994 г., продължаване на разискванията и гласуване на решението.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували общо 199 народни представители, от тях 83 за, 65 против, 51 въздържали се.
Предложението се отклонява, но то присъства в програмата като точка първа за петък.
Господин Савов, заповядайте, имате думата от името на парламентарна група.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние всички очаквахме, че може би ще можем да се обърнем и с: уважаеми господин министър-председател и уважаеми господа министри! За съжаление, както виждаме, банките отново са свободни.
Господин председател, господин Беров дойде тук преди повече от две седмици, за да направи една декларация, която нашата парламентарна група нарече празни приказки. И се оказа, че действително тези приказки са били празни, защото господин Беров за съжаление все още, след като направи тази декларация, все още не може да състави кабинет.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (от място): Той има кабинет!
СТЕФАН САВОВ: Вие сте прав, господин Маринов, обаче да направи онези структурни и персонални промени.
Нашата парламентарна група смята, че освен че господин Беров говори празни приказки, освен че е сламен човек, който се намира под натиска сега на няколко парламентарни групи и прави най-груби пазарлъци, каквито не би трябвало да се правят в парламента или правителството, той излъга парламента, защото каза, че на днешна дата ще дойде да обяви структурните и персонални промени.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили смята и е сигурна, че това е един позор за нацията! Господин Беров беше болен - добре, хайде, човешко е. Показахме нашата НЧ/КП 2/1. човещина. Но тази страна е вече повече от два месеца неуправляема. Тази страна гине. Тази страна затъва все повече в мизерия.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Нашата страна!
СТЕФАН САВОВ: Тази страна е наша страна, да. Тя е сега вече наша, а по ваше време беше съветска. (Шум и реплики от БСП и ръкопляскания от СДС) Така че недейте ми прави забележки за "наша страна" или чия. Тя е била винаги наша страна, винаги наша родина, докато вие поискахте да я направите съветска република.
Но се връщам на темата. Може ли да се търпи министърпредседателят да не може да направи тези пазарлъци, тези бих казал срамни пазарлъци? Възможно ли е това? И вие, господа, търпите това нещо. Но смятам, че на българския народ става все по-ясно кой е виновен. Ако господин Беров е един човек, който не е в състояние да управлява страната, той трябваше да си подаде оставката. Ако господин Беров не може да се спогоди с вас, също трябва да си подаде оставката. Но тази страна не може да стои така, защото с всеки ден тя затъва все повече в кашата.
Разбира се, за вас е удобно. Вие се радвате на това, защото колкото по-зле - толкова по-добре. Това е вашият лозунг. Това е било винаги ваш лозунг. И сега отново се показва, че вие нито за момент не сте се отказали от старите лозунги.
И тъй като чух от лявата страна нещо за Унгария, бих казал, че в Унгария - да, в Унгария господин Гюла Хорн пусна германците да бягат на Запад, докато вие ги предавахте и на границата ги разстрелвахте. Вие! Защото между вас има и доста бивши служители на Държавна сигурност.
И още нещо, унгарската комунистическа партия, която премина на социалистическа, поиска прошка от народа. А вие никога не поискахте прошка от народа. И затова народът няма да ви приеме вас!
Така че аз отново се обръщам към господин председателя на Народното събрание: не е ли време Народното събрание, нашето Народно събрание да призове господин Беров да изпълни своето обещание, защото страната не може да се води от хора, които не изпълняват своите обещания. Или с други думи, простичко казано на български език, лъжат!
Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от СДС) 2/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Когато се открива сесията на парламента, министър-председателят е длъжен да бъде в залата, да стои там и да гледа председателя на парламента право в очите! (Възгласи: "Браво!" и бурни ръкопляскания от СДС) И още утре той ще дойде тук и ще седне. Това е парламентаризмът.
Продължаваме нататък. 2/3. Има едно предложение на господин Будимов, което не мога да подложа на гласуване, тъй като няма становища от Законодателната, Икономическата и Бюджетната комисии, а то е свързано със законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност.
С това програмата е приета. Каквото имаше да се казва, се каза. Започваме работа по дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС
Има думата председателят на Законодателната комисия, за да докладва законопроекта на първо четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
Семейният кодекс е един закон, независимо от названието, съгласно Закона за нормативните актове той е закон, в който ние само един път трябваше да вникнем и да направим някои промени с оглед конкретна необходимост.
Междувременно обаче няколко наши колеги - госпожа Мариана Христова с още седем колеги и други, са направили предложения за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Тези предложения на колегите са раздадени на уважаемите народни представители и по този начин се прави искане, което според мен е напълно основателно, да се направят няколко промени в сега действащия Семеен кодекс.
Комисията по здравеопазването, която се е занимала с проектите, които са пред нас, също така много задълбочено е вникнала в така направените предложения и са дали свои допълнителни предложения, свързани с предложението на госпожа Мариана Христова.
При това положение Законодателната комисия разгледа направените предложения, които са свързани главно с осиновяване на деца от чужди граждани и деца с физически и психически недъзи.
Ние смятаме, че това е един въпрос, който трябва да бъде разгледан от Народното събрание, говоря чисто юридически, професионално, и да бъдат направени съответните обсъждания тук, в залата, като естествено бихме се радвали на всички онези предложения, които ще постъпят допълнително от народните представители, РД/ВР 3.1 за да можем, като правим сегашните изменения, да включим и всичко онова, което е необходимо, което е свързано с тях.
При това положение Законодателната комисия предлага на уважаемите колеги да гласуват положително, да дадат своя положителен вот за така направените предложения. Законопроектът категорично не противоречи на Конституцията и на правната уредба. Той е в синхрон с принципите на българското законодателство, с принципите на гражданското законодателство и по-специално с принципите на семейно-правните концепции, които са възприети у нас.
Предлагам на уважаемите колеги да гласуват положително за законопроекта, като аз ще моля докладчиците или докладчика госпожа Мариана Христова да изясни подробно своите мотиви, защото именно те ще мотивират уважаемите колеги към едно или друго гласуване.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на председателя на Законодателната комисия.
Госпожа Христова, заповядайте от името на вносителите.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! От името на вносителите ви моля да подкрепите внесения законопроект. Както сте видели, като вносители сме се подписали колеги от различни парламентарни групи. Целта на измененията, които предлагаме в Семейния кодекс и допълненията към него, могат да се групират в три групи въпроси.
Първият от тях е свързан със задължението на България да приведе своето вътрешно законодателство в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето, която България е подписала. Във връзка с разпоредбите на тази конвенция защитата и закрилата на децата у нас трябва да бъде съобразена с онези изисквания на чл. 19, 20 и 21, които са свързани и с възможността на едно дете, поставено при неблагоприятна социална обстановка, да бъде дадено за осиновяване, възможността едно дете да бъде предоставено за осиновяване на гражданин от чужда държава, както и задължението на държавата да вземе мерки тогава, когато е налице опасност за живота и здравето или развитието на детето, за неговото оставане в безопасна среда. 3.2
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията международните договори са част от вътрешното законодателство. Така че предлаганите от нас промени са свързани именно с привеждане в съответствие на вътрешните норми на Семейния кодекс в съответствие с нормите, които сме подписали в Конвенцията на ООН за правата на детето.
Конституцията в чл. 14 издига принципа на защита на семейството, майчинството и децата от държавата и обществото. В тази посока уредбата в Семейния кодекс наистина е длъжник на българските деца.
Уредбата на статута на децата у нас се нуждае от едно цялостно уреждане, от един нов закон. Група народни представители в това Народно събрание работи по този въпрос и се надяваме на следващата сесия на парламента, ако парламентът оцелее след тези бури, да можем да поставим за разглеждане един цялостен законопроект за измененията. Сега обаче ви предлагаме изменения в няколко текста.
На първо място предлагаме изменение, което да бъде свързано с правото да се предоставят деца за осиновяване от тези, които са изоставени от своите родители и се намират в домовете за деца и юноши, като родителите трайно не проявяват интерес към тяхното развитие.
На всички от вас е известно, че огромен брой български деца се намират в дом "Майка и дете", в домовете за деца и юноши. Те или са намерени и са предоставени на тези домове за отглеждане от органите на властта, или са оставени там от някои от своите родители, които в продължение на един продължителен период от време не проявяват никакъв интерес към развитието на своите деца. 3.3
Досега законодателството предвиждаше една сложна процедура такива деца да бъдат предоставени за осиновяване. Непременно се искаше децата да са престояли в дома повече от една година и да е налице една процедура по закона, която да осигурява присъствие на техните родители в залата, където се допуска осиновяването по искане на пълнолетни лица, за които съгласието на дома е налице.
На първо място, предлагаме да се измени срока на престой на тези деца в дома - от една година на шест месеца. И предлагаме също така да не се иска непременно присъствие на родителя в съдебната зала, а да е достатъчен само фактът на тяхното уведомяване. Така, както ГПК предвижда възможности по чл. 50.
Това ще даде възможност на огромен брой български деца, които веднъж лишени от грижите на своите родители, втори път поради тяхната немърливост са лишени от възможността да се сдобият с нови семейства, които да се грижат за тях и тяхното развитие.
Втората промяна е свързана с възможността български деца да бъдат осиновявани от чужденци.
Уважаеми колеги, съгласно разпоредбата на чл. 20 от Конвенцията и чл. 21 от същата осиновяването се допуска само, когато са изчерпани всички възможности детето да бъде предоставено за осиновяване в държавата, на която е гражданин.
Аз искам да Ви прочета няколко текста, които са били в основата на предложението, което сме направили и с които сме се съобразили във връзка с предлаганото изменение.
"Държавите-страни, признаващи или допускащи системата на осиновяване, ще осигурят най-добрия интерес на детето и да са водещо съображение при вземане на решение за осиновяване и те ще осигуряват осиновяването на детето да се допуска само от компетентни органи, които ще решават в съответствие с приложимия закон и процедурите и на основата на всички налични и достоверни данни, че осиновяването е възможно с оглед статута на детето - що се отнася до родители, роднини и законни настойници и ако е необходимо, заинтересованите лица да са дали, след като са били съответно информирани, своето съгласие за осиновяване ББ/ЗТ 4.1. на основата на консултиране, ако такова е необходимо.
Признават, че осиновяването в друга страна може да се разглежда като алтернативна мярка за отглеждането на дете, ако детето не може да бъде дадено на семейство за отглеждане и осиновяване или не може да бъде по никакъв подходящ начин отглеждано в родната си страна. Осигурява детето, което ще бъде осиновено в друга страна, да се ползва от гаранции и стандарт, еквивалентни на съществуващи в случай на осиновяване в собствената му страна".
Всичко това ни задължава тогава, когато се говори за законовата уредба на осиновяване от чужденци, законът да задължава съответните органи да са изчерпали всички възможности за осиновяване на българско дете от български граждани.
В чл. 20 на същата конвенция държавите се задължават да осигурят условия на това дете, които да му дадат възможност за приемственост при отглеждането, съобразена с етническите, религиозните, културните и другите езикови специфики.
Именно по тази причина предлагаме и законът да сложи норма, която да задължи лицата и органите, работещи по предоставяне на едно дете за осиновяване, да изчерпат възможността за осиновяване на дете в България и чак тогава да го предоставят за осиновяване на чужди граждани.
Особено внимание моля да отделите на разпоредбата, свързана с осиновяването на деца с физически и психически недъзи.Обичайно е когато едно семейство реши да осинови дете, целта на това осиновяване е в семейството да расте едно здраво дете, което след време ще поеме грижите за възрастните си родители или осиновители. При осиновяването на деца с физически или психически недъзи очевидно, че този център се измества. Всеки един от нас чете тревожни съобщения в нашите вестници и в чуждия печат, свързани с търговията с човешки органи. Българските деца трябва да бъдат защитени от закона срещу такава възможност. По тази причина ние предлагаме разрешението за даване на съгласие за осиновяване на дете с психически или физически недъзи да бъде извършено по сложна процедура.
Следващото изменение е свързано със задължението на държавата да вземе незабавни мерки за настаняване детето на безопасно място, когато поведението на родителя представлява опасност за неговото развитие, за неговото здраве или живот. 4.2 С такава функция предлагаме да бъде натоварена прокуратурата, която незабавно да има право да настани детето в детско заведение и да започне процедурата по ограничаване на родителските права.
Във връзка с тези съображения вносителите ви молим да подкрепите законопроекта на първо четене.
Аз искам да благодаря от името на вносителите на Комисията по здравеопазването и лично на нейния председател господин Карев, които проявиха особено внимание към този въпрос и на обсъждане в тази комисия бяха предложени няколко допълнения, които вносителите приемат. Аз например приемам изменението, което предлага тази комисия, а и всички вносители го приемаме, детето да бъде предоставено за осиновяване само на гражданите на държави, които са подписали Конвенцията за защита правата на детето.
Уважаеми дами и господа, още веднъж ви моля да подкрепите законопроектът, който сме внесли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Мариана Христова за тези подробни мотиви, които тя изнесе от името на вносителите.
Имате думата за изказвания.
Господин Васил Гоцев, заповядайте!
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Материята е важна, няма никаква политика в нея.
Но аз обаче не съм убеден в необходимостта от внасянето на този законопроект. И ще ви кажа защо.
Първо, така, както е внесено - какво обсъждаме ние? Законопроектът, който е на първата страница, който е даден от колежката Христова или онова, което се предлага на обсъждане от Комисията по здравеопазването? Очевидно трябва да обсъждаме онова, което ни дават вносителите. А когато дойде то да се разглежда в пленарна зала или в Законодателната комисия, да се вземат предвид бележките, които друга комисия е дала.
Ако вземете първият член - 53а, има една първа алинея с едно изречение, което е и заглавие. Но то няма нормативно съдържание. Пише дословно: "Осиновяване на деца от чужди граждани и деца с физически и психически недъзи." И следва втора алинея. 4.3 Явно е, че нещо не е доизпипано в този законопроект, който ни се дава.
На второ място, тук се казва, че осиновяването на деца от чужденци - във втората алинея - и в третата "трябва да стане със съгласието на Министерство на труда и социалните грижи". Защо трябва, за да се осинови едно бебе или едно дете, Министерство на труда да си даде съгласието? Аз нито от правна, нито от някаква друга гледна точка виждам необходимост от това. Да даде съгласие министър на правосъдието е разбираемо. Да види какво е законодателството в страната, в която отива детето, какви са нормите. Но министърът на труда да си дава съгласието - е просто ненужно.
По-нататък се третират въпросите за децата, които са с известни недъзи. И ако оставим лошо съставения текст на законопроекта, остава идеята, която в момента е дадена като нормативно съдържание на една наредба, която се спазва и която действа - да не се предоставят деца на чужденци (не знам дали знаете тази наредба вие), освен ако те не са от брак на български граждани или от ромите, или от арабски деца, или ако не са с физически недъзи.
А какво означава това? Преди малко госпожица Русева сподели с мен, че ние искаме да дадем лесен път да се освободим от онези деца, за които някак си нямаме желание да се грижим. Това ли искаме да направим с този закон? Защо ще даваме на чужденците децата, които са болни? Защото не ни трябват в България ли? Защо ще даваме на чужденците децата, които са от бракове на роми с българи? Защото не искаме да се увеличават ромите в България ли? Очевидно такова нещо не можем да дадем.
Онова, което е важно, е не дали български гражданин е искал да вземе чуждото дете и да го осинови или не и само ако не иска да го осинови български гражданин, да го дадеш на чужд гражданин. А да видиш дали този, който ще осинови детето, ще му създаде условия, в които това дете да живее добре. Осиновяването е нещо (в учебниците го пише), което замества семейството. Това е нормалното да бъде. И онова дете, на което се създадат добри условия за живот - дали са те в българска или в чужда среда 4.4 - ще трябва да се даде разрешението. И да не се даде разрешението, ако средата е лоша. Представете си, че български граждани пожелаят да осиновят едно дете. А те са хора, които са компрометирани, които не могат да му създадат добри условия. Ние ще предпочетем ли да дадем детето на тези граждани, вместо да го дадем на чуждия гражданин, който ще му даде по-добри условия за живот.
Ние стоим пред една действителност, където деца се продават. И това се знае. Ние трябва да браним нашите деца. Но това трябва да го правим със системата на изискванията за осиновяване, които да бъдат включени в онези норми, които съдът, който постановява осиновяването, да види дали са налице. 5.5
И тогава съдът, който постановява, ако ние турнем един текст, в който да кажем нещо за запазването на нацията, за възпитанието на детето в духа на страната, в която се е родило, тогава, ако съчетаем с другото, съдът ще откаже да осинови детето един чужденец и просто детето няма да бъде осиновено. Но ако всичко е налице, и детето ще бъде добре гледано от чужденеца и с това няма да се накърнят интересите на онези, които ние трябва да браним, тогава детето ще трябва да бъде осиновено.
Тази материя, както и много материи в Семейния кодекс, подлежат на третиране. Даже ако щете, понеже говорим за изменения, може сериозно да се помисли дали трябва да остане разпоредбата, че не може дядо да осинови внучето си, освен при определени условия, която беше създадена навремето, за да не се използват правата на активните борци и пенсиите да се дават... в един момент, а пък в друг момент се имаше предвид децата на изселените да не могат внуците им да ги осиновяват... Такива са били съображенията за тези норми. Сега обаче те не съществуват.
За да приключа, аз ще кажа: предлаганият законопроект не е добър и аз не препоръчвам на залата да го гласува. Заедно с това е необходимо да се създадат изменения и допълнения в тази част на Семейния кодекс, както и в много други части, които заслужават. В настоящия момент има една наредба, която действа. Тя доста солидно охранява децата, за да не бъдат продавани в чужбина, и тя е достатъчна.
И преди да свърша, искам да ви кажа: защо трябва да минат две години, за да се каже детето да се осинови ли от чужденец? Защо две години? Колкото по-рано осинови детето един човек, толкова повече детето ще се привърже. Едно добре развито детенце на две години вече има някакъв спомен. И няма защо да трябва споменът му да бъде такъв, че е живяло в обстановката на едно сиропиталище.
И последното: защо трябва шест месеца само да не е потърсено детето? В условията на живота понякога човек има и подълги срокове, в които не може да поиска детето. Особено в сегашната кризисна ситуация, където чисто по финансови причини може да се пречи на детето да го потърсят родителите. Шест месеца е много малко, за да може един детски дом да осинови едно дете. ЦМ/КП 5/1. И чия ще бъде преценката дали детето са го потърсили шест месеца или не? Учителката ли ще каже това? - Няма я процедурата.
Изобщо законопроектът е несъвършен и аз ви призовавам да не гласувате за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Гоцев.
Реплики, изказвания? - Реплика от госпожа Мариана Христова. Заповядайте!
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, искам да възразя на господин Гоцев, може би защото това, което съдържа законопроектът, е зле изтълкувано. Ние с него работим заедно в Законодателната комисия и много често сме на едно становище. Но тук в случая неговото твърдение е невярно.
Децата с физически и психически недъзи не са изключени от възможността да бъдат осиновени. С изменението, което предлагаме ние, усложняваме режима да могат такива деца да бъдат осиновявани от чужденци с оглед опасността, която наистина съществува. Тя представлява реален факт - част от децата да се изнасят и с цел да бъдат донори на органи, което не бива да допускаме за българските деца.
По отношение на ограниченията, задължение да сложим ограничение за осиновяването от чужденци ни дава самата конвенция. И ако конвенцията е част от вътрешното законодателство, както се казва в чл. 5, ал. 4, то ние сме задължени да съобразим вътрешното си право с нея.
И още един момент искам да посоча пред вас във връзка с твърдяното от господин Гоцев. Над 200 български деца за една година са дадени за осиновяване от чужденци. Това, уважаеми колеги, е твърде сериозна бройка. Внася се една такса от 80 хил. лв. и кандидадът за осиновяване сочи детето, което иска да осинови. Не бива да се търгува с българските деца. Още повече, че стерилитетът в българското семейство е също сериозен факт и че наистина се налага, ако на едно българско дете се потърси начин и форма за отглеждане в семейство, да се изчерпят всички възможности осиновяването първо да стане у нас, за да могат да се съхранят и неговите права: да остане български гражданин, да учи родния си език, да се ползва от всички ценности на своята 5/2. етническа принадлежност.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Христова.
Господин Гоцев, да отговорите на репликата, ако желаете? Не.
Има ли други желаещи за изказвания? - Господин Владислав Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Тъй като в становището на Комисията по здравеопазването изрично, а и колежката Христова сподели пред нас, че се съгласява с предложенията, направени от комисията, позволете ми да спра вниманието ви не върху текста на страница първа, който ни се предоставя, а вече предложения от комисията и одобрен от вносителя текст.
Действително и аз си задавам въпрос дали е необходимо детето да е навършило 2-годишна възраст, за да може да бъде осиновявано от чуждия гражданин. Още повече, че в чл. 57 към – 3 от предлагания законопроект се предвижда, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато детето е настанено без договор за отглеждане от общественото заведение и в продължение на повече от шест месеца родителят не го е потърсил. С други думи, в този случай едно дете, което в продължение на дълго време остава без родител, дезинтересирани са родителите от съдбата на детето, то продължава да бъде без родители, въпреки че нито един български гражданин не желае да го осинови, а налице е пък чуждестранен гражданин, който би сторил това. Тук виждам едно вътрешно противоречие в замисъла на законопроекта, който колегите предлагат.
Това разпореждане в – 3 към чл. 57 е действително рационално, за да могат да бъдат осиновявани деца, по отношение на които родителите са загубили какъвто и да е интерес, не само родителски. Но от друга страна пък, като се има предвид разпоредбата по отношение на чужденците, явно е вътрешното противоречие между двете идеи в закона.
Считам, че в ал. 4 на предлаганото изменение на чл. 53 не е необходимо министърът на правосъдието да дава разрешение тогава, когато става въпрос за чуждестранно лице, поради прос5/3. тата причина, че вече условията, при които едно чуждестранно лице би могло да осинови едно дете, са дадени в самия законопроект, който ни се предлага. При това положение, след като знаем процедурата на осиновяването, явно е, че не е необходимо разрешението да бъде давано от министъра на правосъдието, а от заведението, където е било настанено детето, и, разбира се, с решението на съда. Така че според мен тук разрешението на министъра на правосъдието не е необходимо.
Аз се учудвам обаче и на ал. 5 от предлаганото изменение на чл. 53, по силата на което чуждестранният гражданиносиновител се задължава периодично да предоставя на Министерството на правосъдието сведения за състоянието на детето до навършването на пълнолетие. Ами ако това не е допустимо във вътрешното законодателство на осиновителя-чужденец, как би могло да се осъществи на практика? Тук явно ще влезем в колизия с вътрешното законодателство на осиновителя-чужденец, а и практически това е невъзможно, поради което явно тази норма, още неприета, би била мъртва. Поради което аз бих си позволил да посъветвам вносителя да коригира това свое становище. 5/4. В предлагания – 5 се говори за случаите, при които би могло при искане на прокурора да бъдат ограничени или да бъдат лишени родителите от техните родителски права върху децата. Изброени са условията, при които това е възможно, но според мен едно твърдо основно условие е пропуснато, а именно възпитанието. Не само грижата за живота и за здравето на детето е необходима за самото дете, пък да не говорим и за обществото, но и неговото възпитание. Ако родителите са лица с престъпни наклонности и възпитават децата си в престъпни навици, защото има и такива, джебчиите например, те се обучават от ранна възраст, за да станат джебчии, за съжаление има такива лица в нашето общество, при тези случаи, при доказан такъв един факт - че родителите не възпитават детето си в интерес на самото дете и на обществото ни, смятам, че прокурорът също би трябвало да има възможност да направи предложение за ограничаване или даже за лишаване от родителски права върху детето от страна на родителите им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Даскалов. Кой още иска думата?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Може ли една реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте за реплика, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз имам една съвсем кратка реплика и не зная как точно ще се впише в дискусията, но разполагам със съвсем конкретна информация, има консумирани вече такива случаи, че чуждестранни граждани със сериозни отклонения и понеже съм на тази трибуна се въздържам да дешифрирам детайлно характера на тези отклонения, по вестниците пише, да, осиновяват български деца. Тук става дума за сигурността, за здравето на тези български деца. Именно заради това аз смятам, че трябва да има бариера и сериозни предпазни мерки в закона. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Друг иска ли думата за реплика? Господин Даскалов, имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Аз действително съм съгласен с колегата, но това е при решението дали детето да бъде осиновено или не. Тогава, тогава, но предложеният тук текст говори, че ВТ/ВР 6.1 осиновителят-чужденец, с други думи осиновяването вече е факт, би трябвало периодично да уведомява за състоянието, здравословното предполагам, не се пише, но се предполага, здравословното, психическото и въобще целият статус на детето да бъде съобщаван. На кого? Сигурно, явно на нас, на българската държава. Но това явно практически е невъзможно да бъде осъществено. Ако това не стане, каква ще бъде санкцията по отношение на този чужденец, който живее някъде накрая на света? Това едно.
Второ, нещо още по-лошо, колега, ако действително са настъпили онези обстоятелства, от които Вие се страхувате? Към момента на осиновяването такива обстоятелства не е имало и съдът въз основа на доказателствата е решил, че е в интерес и на детето, и на обществото, то да бъде осиновено от чужденеца "Х", но впоследствие чужденецът "Х", да кажем, заболява. Ние не сме в състояние, там вече действат други закони в тази държава и затова аз приветствам това допълнение, което е в текста, че се отнася само за страни, които са ратифицирали съответната спогодба. Предполага се, с други думи, че там, в тази страна, ще има подобно законодателство, което ще даде възможност на прокурора да поиска от съда да бъдат отнети родителските права на този осиновител, който вече не е в състояние да изпълнява качествата на родител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Даскалов. Иска ли още някой думата по законопроекта? Няма желание за изказване. В такъв случай се гласува Законът за изменение и допълнение на Семейния кодекс на първо четене.
Моля, режим на гласуване. Гласува се проектът за Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
Гласували са 167 народни представители, за са 131, против са 15, 21 се въздържат. Законопроектът е приет на първо четене.
Тъй като има направени допълнителни предложения ще следва Законодателната комисия да ги разгледа за второто четене.
С това точка първа е изчерпана.
Точка втора от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ
На заседанието може да присъства генерал Петко Ангелов - секретар на Министерство на вътрешните работи, но за да присъства в залата трябва да получи разрешение от вас, уважаеми колеги. 6.2
Моля, режим на гласуване. Гласува се генерал Петко Ангелов да присъства при разглеждането на законопроекта. Моля, гласувайте.
Гласували са 145 народни представители, за са 104, против са 39, въздържат се 2. Присъствието на генерал Ангелов се приема. Може да заповяда. Предложението е направено от Министерство на вътрешните работи.
Моля господин Джеров да заповяда и да докладва второто четене на Закона за националната служба за сигурност.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, от Министерския съвет е внесен за разглеждане законопроект за Националната служба за сигурност. Този законопроект е бил подробно разгледан от Комисията по националната сигурност и от Законодателната комисия и въз основа на техния доклад Народното събрание прие на първо четене този законопроект.
И по време на разглеждането на законопроекта на първо четене, и след това, след заседанието на Народното събрание са представени пред Комисията по националната сигурност и пред Законодателната комисия редица предложения. И въз основа на тяхната съвкупна преценка Законодателната комисия, разбира се в синхрон с Комисията по националната сигурност, предлага първа част от този Закон за нацицоналната служба за сигурност на вниманието на уважаемите колеги. 6.3 Въпросите като принцип са изчистени, въпросите от гледище на принципите на законодателството са изчистени, от гледище на съответната служба - имам предвид Министерството на вътрешните работи - въпросите са изчистени, тъй че концептуални противоречия няма, те са възприети така, както са внесени от Министерския съвет, така както Комисията по национална сигурност възприе тези принципи и както Законодателната комисия изясни някои нормативни принципи в този проектозакон.
По предложение на Законодателната комисия глава трета от внесения проектозакон - това са бившите членове 11 и 12 са отпаднали, защото юридически те в никакъв случай не могат да останат да съществуват. Става дума за това, че органите на Националната служба за сигурност по смисъла на този закон са офицери, сержанти, извънщатни сътрудници по сигурността. Аз не бих искал да изразя действително невъзможността орган на една служба да бъдат офицерите и т.н. Колегите от Комисията по национална сигурност се съгласиха с това виждане, защото то е един правен абсурд, при което положение си позволяваме да поднесем на вашето внимание първите две глави, първите два раздела заедно с общите положения на така внесения от Министерския съвет законопроект.
При положение че става дума за един нов законопроект, ще започнем с гласуване на неговото заглавие. Струва ми се, че различия няма, но все пак народните представители имат последната дума. Предлага се следното заглавие на този закон, с който почваме втората точка от дневния ред: "Закон за Националната служба за сигурност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли, господин Джеров, предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: До този момент няма постъпили предложения. Ако постъпят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Те могат да бъдат редакция на наименованието на закона.
Тъй като няма други предложения за промяна в името на закона, моля режим на гласуване. Гласува се наименованието: "Закон за Националната служба за сигурност". Моля, гласувайте.
От общо гласували 140 народни представители, за 133, против няма, 7 се въздържат. Приема се наименованието на закона. БП/КТ 7.1
Господин Джеров, моля да продължите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към същността на законопроекта.
Глава първа със заглавие: "Общи положения" и чл.1 с едно изречение: "Този закон урежда организацията и дейността на Националната служба за сигурност (НСС)".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложения към този текст?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се на второ четене глава първа: "Общи положения" и текстът на чл.1.
От общо гласували 141 народни представители, за 135, против няма, 6 се въздържат. Приема се текстът на второ четене.
Господин Джеров, имате думата за следващия текст.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Имам процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Михайлов, имате думата по процедурно предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (ПСН): Благодаря Ви, уважаема госпожо председателствуваща. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз имам възражение по начина, по който на второ четене се приема този изключително важен закон за Националната служба за сигурност. Странно е и недопустимо е да има такова нещо. Това не е четиво с продължение. Не можем на второ четене да гласуваме такъв закон на някакви части и парчета, без да имаме въобще цялостните предложения по всички текстове на този закон за второ четене. Това е смешно и недопустимо. Това противоречи на парламентарната практика. И аз правя процедурно предложение да се прекратят разискванията на второ четене, докато Законодателната комисия не си свърши работата и не представи всички направени предложения на всички текстове. Това, което в момента ни се дава, обърнете внимание, уважаеми дами и господа, на стр.4 подточка 3, което е записано, е странно: "следва продължение".
Аз не искам да коментирам повече подобен начин на поднасяне на второ четене на подобен изключително важен законопроект и моля Ви, уважаема госпожо председателствуваща, да подложите на гласуване моето процедурно предложение за прекратяване на разискванията дотогава, докато Законодателната комисия не приведе 7.2 Закона за Националната служба за сигурност за второ четене в адекватен вид.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Противно становище?
Има думата господин Дърмов да изрази противно на Вашето становище, господин Михайлов.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, д-р Михайлов току-що влезе и явно е пропуснал началото. Но искам да обърна внимание, че това е наша нормална практика. Не един закон, за да може нашият парламент да изпълни своето основно конституционно задължение, а именно приемане на закони, съобразно ритъма на работа на Законодателната комисия е разглеждал определени закони, дори много важни закони съобразно възможността, с която те постъпват от Законодателната комисия в пленарната зала.
В тази връзка аргументацията на д-р Михайлов я намирам за неособено убедителна и правя противно предложение, а именно ние да продължим работата по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Има процедурно предложение да се прекратят разизскванията по мотив, който бе посочен. Моля с гласуване да изразите отношението си към предложението на д-р Михайлов.
От общо гласували 181 народни представители, за процедурното предложение са 71, против са 78, 32 се въздържат. Отклонява се предложението.
Продължаваме със следващия текст. Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо председателствуваща. Преминаваме към чл.2 от Законопроекта за Националната служба за сигурност.
Чл.2: "Националната служба за сигурност е специализирана контраразузнавателна служба на Министерството на вътрешните работи за защита на сигурността и конституционноустановената държавна власт в Република България срещу насилствена промяна".
Това е съдържанието на чл.2, който очертава функциите на Националната служба за сигурност. 7.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли постъпили предложения, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Даскалов има думата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги народни представители! По този текст от закона имаше не само възражения в Комисията по национална сигурност, но, доколкото си спомням, и в Законодателната комисия имаше възражения. Тези възражения би трябвало да бъдат отразени и значи би следвало тук да бъдат докладвани.
В предлагания текст се говори за държавната власт. Аз много моля вносителят да даде пояснение какво разбира под "държавна власт", защото властите в Република България са три.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): То е паднало.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Не е паднало, защото сега беше прочетено.
Аз моля вносителят да даде обяснение, доколкото виждам, вносителят е тук, не господин Дърмов, господин Дърмов само подкрепя вносителя, нали така? Ще помоля вносителят - представител от министерството, да ни обясни какво се разбира под "държавна власт", защото тези органи осъществяват защитата и нейната сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Дърмов има думата за реплика. 7.4
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Първо искам да обясня, че Софийският университет се намира през две преки, както казва една моя колежка.
Второ, искам да поясня, че дълбоко уважавам господин Даскалов, но няма да се съглася с него, тъй като аналогична беше неговата позиция и в Законодателната комисия.
Изглежда политическата поръчка, както казва нашият колега Ангел Димов, на СДС "остатъчно движение" е именно тоя закон да не мине през парламентарната зала. (Шум в блока на СДС) И в тази връзка колегите от СДС се държат точно като недообразовани асистенти, където, след като не може да влезнем по същество на материята, тръгват към терминологично изясняване. Това, което уважаваният от мен господин Даскалов се опита да аргументира, се отнасяше за "обществено устройство", което фигурираше в първоначалния вариант, но след като господин Гоцев направи необходимата редакция, текстът, който беше предложен, е приемлив и за двете страни.
Така че много моля, колеги, нека да не се правим на недоучени асистенти от университета, а като политически отговорни мъже да застъпваме конкретни позиции тук.
И в тази връзка аз не мога да приема предложението на господин Даскалов вносителят да дава разяснения по определени термини. Освен това в университета горе има една хубава библиотека, там има всякакви речници и ако някой има някакви проблеми с възприемането на текста, нека да си направи съответната библиографична справка.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Даскалов, имате думата за Вашата дуплика.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Съжалявам, че онова, което ще кажа, няма да бъде дуплика, защото и онова пък, което каза господин Дърмов, въобще пък не беше реплика. А не можеше да бъде реплика, господин Дърмов, защото онова пък, което аз казах, беше един въпрос към вносителя. Вие дали ще се противопоставите или не е отделен въпрос.
А това, че аз не изпълнявам политическа поръчка, достатъчно доказателство е онова, което Вие казахте - че колегата СД/КП 8/1. Гоцев е поддържал нещо друго от онова, което аз поддържам. Ами като как така ще поддържаме ние различни политически поръчки?! Хайде малко по-сериозно да си кажем!
Така че аз все пак моля представителят на Министерството на вътрешните работи да даде разяснение какво се разбира от гледна точка на вносителя това, за да разберем онова пък, което ние знаем като "начинаещи асистенти" дали отговаря на това, което пък вносителят е замислил. Просто ще моля за разяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тъй като генерал Ангелов не е със статут на министър, за да може да вземе думата, ще трябва залата да гласува това. Той изрази желание да участва в дебатите. Все пак нека да сме точни.
Моля, режим на гласуване. Гласува се представителят на Министерството на вътрешните работи, неговият секретар генерал Петко Ангелов при желание да участва в разискването на законопроекта от името на вносителя. Моля, гласувайте.
Гласували са 150 народни представители, за са 130, 17 са против, 3 се въздържат.
Секретарят на Министерството на вътрешните работи генерал Ангелов при желание може да участва в разискванията. Поискахте думата. Заповядайте, господин Ангелов.
ГЕНЕРАЛ ПЕТКО АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Уважаеми дами и господа народни представители, съвсем накратко. В първоначалния текст, който ние предложихме, формулировката беше "установената държавна и обществена система в Република България". Впоследствие тази формулировка придоби настоящата форма.
Какво се има предвид? И в Конституцията властите са определени, основните три власти - законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Това се има предвид на практика - държавното устройство, установеното от Конституцията държавно устройство.
Аз повече няма какво да добавя. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Джеров, налага ли се някаква промяна в текста след направените изказвания? 8/2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, в основния проект, изготвен от Министерския съвет, внесен в Народното събрание, в чл. 2 се говори за "защита на сигурността и конституционно установената държавна и обществена система в Република България". Това е във внесения проект.
В Законодателната комисия беше възразено срещу думата "обществена система" и то е съвсем основателно. Обществената система вече не може да остане като термин в закона. И затова беше променено.
Всъщност възражението на господин Даскалов е свързано с това, което беше вече направено. И затова в раздадения проект, а също така в проекта, който току-що докладвах, не се говори за "установената държавна и обществена система", а се говори за "установената държавна власт в Република България". По този начин (аз не знам господин Даскалов дали ме чу) ми се струва, че ние изправихме онази юридическа и политическа неточност, която беше допусната в първоначалния проект. И не знам какво ще бъде становището на господин Даскалов в тази връзка, но ми се струва, че предложеният проект отговаря на всички изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Даскалов, имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Далеч съм от мисълта да кажа, че не защото господин Дърмов го обяснява, а колегата Джеров, а защото аргументите, които колегата Джеров изнесе, бяха убедителни, с които аз съм съгласен, поради което оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на чл. 2, така както е предложен от Законодателната комисия. Имате го и пред себе си.
Гласували са 155 народни представители, от тях за са 139, 1 е против, 15 се въздържат.
Текстът е приет на второ четене.
Господин Джеров, моля да продължите със следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият текст това е чл. 3, който има следното съдържание:
"Чл. 3. Ал. 1. Националната служба за сигурност осъществява дейността си в изпълнение на функциите по чл. 14 от За8/3. кона за Министерството на вътрешните работи.
Ал. 2. Други дейности могат да се възлагат на Националната служба за сигурност само със закон."
Има и още една трета алинея във внесения от Министерския съвет проект, която трета алинея има следното съдържание:
"При осъществяване на своята дейност органите на Националната служба за сигурност действат и в условията на поверителност."
Законодателната комисия предлага този текст да отпадне.
Също така е постъпило предложение от Комисията по националната сигурност тази алинея, която отделих в доклада си, да отпадне. Ако ръководството на Комисията по националната сигурност иска, нека да аргументира становището си за отпадане на тази трета алинея за поверителността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Гоцев иска думата. Заповядайте. 8/4.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Разбира се, че изпълняваме политическа поръчка и аз се учудвам - съжалявам, че го няма господин Дърмов, който е професионалист в тази област, или е тук. Защо се изненадва, че народните представители биха изпълнявали политическата поръчка? Всеки народен представител изпълнява поръчката на тези хора, които с неговите убеждения са го изпратили в Народното събрание. И аз се изненадах от тона, който имахте към господин Даскалов. Съвсем друго беше поведението ви в Законодателната комисия.
По чл. 3, ал. 1 - ние в Законодателната комисия се разбрахме, и господин Джеров това нещо го има в протоколите, че не трябва да се препраща към член от Закона за вътрешните работи, а трябва да се изпише чл. 14 така, както това е ставало в Закона за полицията. И там има препращане, но препращането е изписано, а не е с чл. 14. Защо? Не само от гледище на техника това е по-добро, но и от гледище на промени в законодателството. Сега правим закон, който се надяваме да трае дълго време. А междувременно другият закон може да претърпи някакви промени. Заради това не бива да бъде така.
В Законодателната комисия се прие с гласуване - и господин Джеров това ще го докладва, - че не трябва да бъде казано чл. 14, а да бъде изписано. И ние сега бихме желали да чуем изписването, за да го гласуваме.
Що се касае до ал. 3, която Законодателната комисия предлага да отпадне, тя наистина трябва да отпадне, защото тя не казва нещо друго, освен, че тези служби трябва да забулват някаква тайна. И ние всички се съгласихме (сега господин Дърмов потвърждава, че е съгласен с това) да отпадне ал. 3, за да бъдат нещата нормални така, както са в една нормална обстановка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Дърмов има думата. Заповядайте!
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз ще се съглася с това, което каза господин Гоцев. Наистина е по-нагледно ако се пренесе текстът от Закона за МВР. И аз ще ви го прочета, за да може да се направи съпоставка. Текстът горе-долу ще изглежда НЧ/ЗТ 9.1 по следния начин:
"Ал. 1, т. 1. Националната служба за сигурност наблюдава, установява, организира и противодейства самостоятелно или съвместно с други държавни органи на дейности, които са свързани с:
а/ разузнаване в полза на чужди сили;
б/ нарушаване единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната;
в/ прилагане на сила или използване на общоопасни средства, с които се застрашава или уврежда националната сигурност;
г/ насилствена промяна над конституционноустановената държавна и обществена система в Република България.
2. Събира, обработва, съхранява и предоставя на държавните органи информация за защита на националната сигурност и националните интереси в случаите и по реда, определени със закон.
3. Съдейства на държавните органи и организации за създаване и функциониране на национална система за опазване на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна и упражняват контрол за спазването й.
4. Самостоятелно или съвместно с други специализирани органи защитава стратегически и животоосигуряващи за страната дейности и обекти."
Като ал. 2 ще стане това, за което стана дума, че понататък всяка една друга дейност трябва да бъде поставена със закон.
Сега обаче искам да изразя едно малко по-различно мнение, независимо, че Комисията по национална сигурност беше приела ал. 3, а именно за поверителността, да отпадне.
Уважаеми колеги, в дадения случай законодателят няма предвид именно спазването на държавната и служебна тайна в системата на контраразузнаването. С това се визира един от методите за работа на контраразузнаването, а именно така нареченото "прикритие", създаването на прикрития, с които те да могат да осъществяват своята дейност срещу чужди разузнавателни централи. Това съществува в цял свят. Дори в Съединените щати (аз съжалявам, че съм го оставил вкъщи) има един специален акт, където конкретно се регламентира дейността на Федералното бюро за разследване по прикритията. 9.2
Така че аз много моля, нека да преосмислим още веднъж и да оставим този текст. Министерството на вътрешните работи да подготви детайлно разработване на базата на чуждия опит именно законодателно регламентиране на дейността на контраразузнаването по прикритията. Защото това няма да касае само контраразузнаването. Дори на Централната служба за борба с организираната престъпност, борейки се срещу мафията, ще й бъде необходимо да формира прикритие. Така че аз много моля, нека да преосмислим още веднъж. И аз апелирам да остане ал. 3, за да могат да имат те законодателната брънка, за която по-нататък да усъвършенстват законодателно своята работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Даскалов, имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще помоля да подложите на гласуване така прочетения текст от колегата Дърмов, по отношение на който вече няма възражения.
Но аз се противопоставям на една допълнителна алинея трета, в смисъла, за който господин Дърмов говори, поради простата причина, че се внася едно ново понятие, едно понятие, което го нарекохте, колега Дърмов - тъй като нямам текста - "прикритие". Това "прикритие" ако бъде употребено в този текст на закона, законодателят просто е длъжен в един следващ текст, или на друго място, но трябва да обясни какво се разбира под "прикритие". С други думи ще трябва да се обяснят всички онези дейности и поведение на службите тогава, когато се намират в състояние на прикритие. Правилно ли се изразих, не знам.
На мен ми се струва, и аз ще помоля да приемете това, че този проблем ще бъде разгледан от Министерството на вътрешните работи, от съответната служба и явно това ще бъде предмет на един подзаконов нормативен акт, поради което моля да го приемете това и да гласуваме тези две алинеи, без третата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Имате думата за допълнения към текста, предложения.
Господин Гоцев, имате думата по процедурен въпрос. 9.3
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Дами и господа! Така, както беше прочетен текста от господин Дърмов, е доста дълъг. Аз не виждам как ние тук сега можем да го осмислим и да го гласуваме в някаква редакция.
Затова аз предлагам процедурно да отложим приемането на чл. 3 и като ни се представи в Законодателната комисия един текст, който да възпроизвежда чл. 14 от Закона за вътрешните работи, съответно редактиран и синхронизиран, ще го приемем там, а заедно с това ще огледаме още един път въпроса трябва ли или не трябва да има поверителност.
Така че предлагам да се гласува отлагане приемането на чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Гоцев.
Моля, режим на гласуване. Гласува се предложението разглеждането на този текст да бъде отложено. Моля, гласувайте!
Гласували общо 152 народни представители. От тях 94 за, 37 против, 21 въздържали се.
Приема се предложението. Гласуването и по-нататъшното обсъждане на този текст се отлага.
Господин Джеров, имате думата. 9.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай преминаваме към глава втора, която има заглавие "Устройство и управление на Националната служба за сигурност".
Раздел първи със заглавие на раздела "Устройство на Националната служба за сигурност".
Член 4 се предлага с две алинеи.
"Чл. 4, ал. 1. В Националната служба за сигурност се създават звена за оперативни дейности, анализ и планиране, координация, учебна и административна дейност и централизирана, автоматизирана обработка на информация и оперативна документация.
Ал. 2. В службите "Национална сигурност" на Столичната дирекция и на регионалните дирекции на вътрешните работи се изграждат звена за оперативни дейности, анализ и планиране, автоматизирана обработка на информация и оперативна документация."
Това е съдържанието на чл. 4 с неговите две алинеи.
Нашата колежка госпожа Петя Шопова е направила предложение чл. 4 да отпадне. Предполагам, че тя има предвид, че този текст има малко повече правилников характер. Не виждам госпожа Шопова, но независимо от нейното отсъствие в момента постъпило е от нея предложение за отпадане на чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата. Господин Дърмов иска думата. Заповядайте.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз и в комисията изразих противно становище на госпожа Шопова. Но ние правим един закон, който частично е устройствен закон именно на тази служба в Министерство на вътрешните работи. И за да не може в един добър момент тази служба да бъде използвана за конкретни политически цели, мисля, че нейната структура трябва да бъде фиксирана именно в закона, така както това беше направено в Закона за МВР, и така трябва да бъде направено именно и в Закона за Националната служба за сигурност.
Така че аз смятам, че не трябва да бъде възприето предложението на уважаваната колежка Шопова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Михайлов иска думата. Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, в някаква степен РД/ВР 10.1 моите аргументи са близки до направеното като предложение от господин Дърмов. Съвсем адекватно е в раздел първи да бъдат изписани всички тези моменти, които имат устройствен характер, така щото да не се регламентира такава важна дейност и особено такова важно, като структура, звено от Министерство на вътрешните работи, каквато е Националната служба за сигурност, с правилници. Най-разумно е този устройствен момент да бъде поставен и да бъде залегнал в самия закон.
Малко смущаващо обаче е в чл. 4, ал. 1 назоваването на тези звена и най-добре е специалист в тази област да каже дали тези звена са достатъчни, дали това отговаря, както се казва, на периметъра на действие на службата и дали редът, в който тези звена са изброени тук, е адекватен. Дали не е разумно например да се започне не с оперативните дейности, като звено, анализ и планиране - на второ място, координация - на трето място, учебна и административна дейност като отделно звено на следващо място и т.н., а да речем да се започне с информацията, след това с анализа и планирането, след това с координацията, оперативната дейност и т.н. Но разумно е специалист в тази област да даде своето мнение. Това би подредило по съответен ред тези бъдещи или вече звена, които съществуват в Националната служба за сигурност, в един по-адекватен ред.
И що се отнася до чл. 4, ал. 2, мисълта ми е, че изписването на службите "Национална сигурност" на Столична дирекция и на регионалните дирекции на вътрешните работи не съм убеден дали трябва да стане тук, в чл. 4, ал. 2, след като в чл. 4, ал. 1 се изписва Националната служба за сигурност какви звена трябва да има.
Моето предложение е, ако има възможност, генерал Петко Ангелов да вземе отношение по изреждането на тези звена, дали това е адекватно поставено и като степен на важност, а и като необходимост за определяне в устройствено отношение на чл. 4.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря д-р Михайлов.
Заповядайте, генерал Ангелов. Искате думата, имате я.
ГЕНЕРАЛ ПЕТКО АНГЕЛОВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че присъствието на този член в закона е необходимо, първо. 10.2
Второ, подреждането на функционалните звена в двете алинеи е сравнително, бих казал, точно. То не може абсолютно да се прецизира, защото оперативната дейност на службата е основната дейност. Тя стои на първо място. Анализът и планирането е втората основна дейност, която се прави на базата на оперативната информация и на оперативната дейност. Координацията е изключително важна. Сега, дали административната и учебна дейност трябва да бъдат след автоматизираната обработка на информацията трудно може да се прецени. Може, разбира се, и обратният порядък да бъде, но така или иначе, първите три основни дейности са достатъчно точно прецизирани.
Защо в ал. 2 са дадени тези звена. Там мисля, че не възникват някакви особени въпроси. Мисля, че всичко е точно казано. Там няма такива административна и учебна дейност. Единствено в Националната служба се извършват подобен вид дейности. В службите в регионалните дирекции е дадена възможност само основните видове дейности да се изграждат като функционални звена.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Без координация в региона може ли?
ГЕНЕРАЛ ПЕТКО АНГЕЛОВ: Разбира се, че това е основно задължение, това е функционално.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: А защо не е изписано?
ГЕНЕРАЛ ПЕТКО АНГЕЛОВ: Не е изписано, защото координацията е функция на Националната служба. Това е нейна основна функция да координира цялостната работа на всички регионални структури. Тя е на по-ниско ниво тази координация. Регионалната служба е подчинена на националната служба. Затова може би не е заложена координационната функция, защото тя винаги минава през Националната служба, докато координационната функция на Националната служба е разпростряна до всички нейни регионални звена и тя е тази, която извършва между отделните звена координацията, а не отделната регионална служба да си извършва координация с останалите подразделения.
Това е, което бих могъл да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Няма други предложения към текста, освен това на госпожа Шопова той да отпадне. Така че първо трябва да се гласува предлонието на госпожа Петя Шопова чл. 4 да отпадне. 10.3
Моля, режим на гласуване. Гласува се това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 152 народни представители, за предложението са 6, против - 127, 19 се въздържат.
Предложението се отклонява. 10.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (извън микрофоните): Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма.
В такъв случай се гласува текста на глава втора "Устройство и управление на Националната служба за сигурност". Наименованието на глава втора, раздел първи. Наименованието "Устройство на Националната служба за сигурност" и текстът на чл. 4.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 145 народни представители, 126 са гласували за, против - няма, 19 се въздържат.
Текстът е приет на второ четене.
Думата има господин Джеров да докладва следващият.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 5. Националната служба за сигурност осъществява ръководни, координиращи, контролни и методически функции и непосредствено извършва дейност, свързана със сигурността на страната на цялата й територия".
Това е предложението по чл. 5. Новопостъпили предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Доктор Васил Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (ПСН): Благодаря Ви, госпожо председател! Моето изказване по чл. 5 е продиктувано от това, уважаеми колеги, че има голяма степен неяснота какво точно означава този член. "Националната служба за сигурност осъществява ръководни..." - по отношение на какво? "... координиращи..." - между какво и какво? "...контролни..." - върху кого? "и методически функции и непосредствено извършва дейност, свързана със сигурността на страната на цялата й територия" - кой е обектът на всичко това? Какви са тези ръководни функции? По отношение на всички държавни институции? Ръководи ли ги? Координира - кои? Отделни те служби - кои? Централните, националните служби, военните служби - кои служби? Нещо, което е крайно неясно, неуточнено и според мен съдържа в себе си висока степен на неяснота.
И моето предложение е чл. 5 или да отпадне, или в Законодателната комисия да бъде преработен така, щото да се даде отговор на въпроса какъв е неговия смисъл и по отношение на кого са всички тези изписани функции в чл. 5. ББ/ЗТ 11.1
Това е моето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие правите две предложения, господин Михайлов. Едното е текстът да отпадне. А другото е да се отложи гласуването след допълнително уточняване.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (извън микрофоните): Може би второто е това, което е адекватно да се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, благодаря Ви.
Господин Дърмов има думата. След това, господин Даскалов, и на Вас ще я дам.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Независимо, че тонът ми в първоначалното изказване беше малко по-остър, все пак изглежда по същество съм бил прав.
Уважаеми д-р Михайлов, в дадения случай става дума, че централното звено координира, ръководи, контролира и осъществява методически функции над териториалните звена на службата за сигурност. И паралелно с това има възможност да осъществява самостоятелна оперативна дейност.
Така че, много ви моля, колеги, нека да пристъпим понататък към гласуване на текста в закона. А той е много необходим, за да не може централната служба извън тези свои задачи да поставя паралелни или някакви други дейности върху териториалните звена.
Аз мисля, че този текст задоволява всички. Но нека и генерал Ангелов вземе отношение по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие реплика ли правихте или изказване?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (извън микрофоните): Не знам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Даскалов, реплика ли ще правите или изказване? За да знам дали да давам след това думата на д-р Михайлов.
Доктор Михайлов, имате думата за дуплика.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (ПСН): Благодаря Ви, госпожо председател! При положение, че в чл. 4 става дума за това, че Националната служба за сигурност, като национална структура, има всички тези функции по отношение на собствените си звена в регионалните дирекции на вътрешните работи, това защо не е изписано? Така може да се подразбере не, ами директно се разбира, че става дума за подобна дейност на Националната служба за сигурност 11.2 по отношение на държавни институции, други служби или други звена не само в обсега на Министерство на вътрешните работи. В този смисъл изписването за кого става дума всичко това като дейност, никак не е излишно. И не е вярно, че се подразбира от само себе си. Не могат да се подразбират разни неща.
Това е моята дуплика. И в един закон трябва да стане ясно Националната служба, каквато е Националната служба за сигурност, има тези функции по отношение на собствените си звена ли или въобще. По отношение на всички, независимо какви?
Моето предложението беше и си позволявам отново да го повторя - този текст, за да се усъвършенства, да бъде върнат обратно в Законодателната комисия да се дообмисли, да бъде коригиран. Аз не съм внесъл писмени предложения за корекцията и затова не мога да си позволя конкретно предложение по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Даскалов, имате думата за изказване.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволих си да разменя мнение с господин генерала и стигнахме действително до заключение, че липсва нещо в този текст. И може би именно това, че Националната служба осъществява ръководни, координиращи, контролни и методически функции по отношение на нейните звена. Или не знам точно какъв ще е точния израз - може би регионални звена.
В този смисъл, така или иначе, ако господин генералът, който е вносител на законопроекта, помогне с текст, бихме могли да го гласуваме. В противен случай, ще моля да отложите, както и предходния текст, за да го прецизират. Явно, че тук липсва нещо.
Ако това не бъде коригирано, поставяме веднага въпроса, че има една тавтология с чл. 3, ал. 1, защото и там се говори за функции. Но тук функциите, както ми беше обяснено от господин генерала, тези дейности се отнасят по отношение на регионалните звена на самата служба.
При това положение явно е необходимо едно прецизиране на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Нино Ставров искаше думата. Заповядайте! 11.3
НИНО СТАВРОВ (СДС): С риск да бъда сред иронизираните от господин Дърмов, искам да не се съглася с него и да дам още един такъв пример. Военното контраразузнаване на цялата територия отговаря също за елемента от сигурността на страната. То ще бъде ли подчинено и координирано от службите, за които става дума тук?
Затова аз смятам, че този текст просто трябва да се отложи и да се доработи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Дърмов иска думата за реплика. Заповядайте!
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ако господин Ставров не беше член на Комисията по национална сигурност, нямаше да взема отношение. Но мисля, че като такъв, той трябва да знае, че военното контраразузнаване е в структурите на Министерство на отбраната и то единствено само взаимодейства с Националната служба за сигурност.
В тази връзка мисля, че въпросът Ви е изцяло некоректен. На всичкото отгоре Вие дълго време сте работили във военно поделение и трябва да знаете на кого е подчинено военното контраразузнаване.
НИНО СТАВРОВ (от място): Аз знам, но от текста не се знае!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ставров, искате ли думата? Не.
Господин Даскалов, искате да допълните Вашето изказване с конкретен текст? Заповядайте! 11.4
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Пак във връзка с уточняването, което направих с господин Генерала, и текста, който той беше така любезен да ми предостави, би следвало чл. 5 да гласи: "Националната служба за сигурност осъществява ръководни, координиращи, контролни и методически функции по отношение на своите териториални служби (това е новото: по отношение на своите териториални служби) и непосредствено извършва дейност"... и т.н. до края, включително и думата "територия". Фактически едно допълнение към текста е това "... и методически функции на териториалните си служби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ама вижте как звучи: Националната служба за сигурност осъществява функции на териториалните си служби. (Оживление)
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: "... и методически функции по отношение на своите териториални служби". Така е по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин генерал, искахте думата. Все пак добре е уважаемите народни представители да чуят мнението на специалиста. Заповядайте!
ГЕНЕРАЛ ПЕТКО АНГЕЛОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз считам, че с това допълнение, което беше направено от господин Даскалов, текстът може да бъде приет.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И последно как ще изглежда текстът? Допълнението, господин Даскалов, как да бъде? Как ще бъде формулирано допълнението?
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: "... функции по отношение на териториалните си служби..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, благодаря Ви.
Доктор Михайлов, поддържате ли предложението си да бъде отложено гласуването?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Поддържате го. Тогава на основание чл. 54, ал. 1 предложенията за гласуване се подреждат по следния начин: първо се гласува предложението на господин Васил Михайлов, а то е да се отложи гласуването за следващо заседание, след като текстът се доредактира от Законодателната комисия. След това се гласува предложението за допълнение, ако ЦМ/КП 12/1. бъде отхвърлено, и целият текст.
Моля, гласува се предложението за отлагане на текста за следващо заседание.
Гласували са 155 народни представители, за са 66, против 77, 12 се въздържат.
Предложението за отлагане на гласуването се отклонява.
Следва да се гласува предложението на господин Даскалов, който направи това предложение след направените дебати. То е: след "функции" да се добави изразът "по отношение на териториалните си служби".
Моля, гласува се това предложение за допълнение към текста.
Гласували са 151 народни представители, от тях за са 133, 11 са против, 7 се въздържат.
Приема се допълнението към текста.
И тъй като няма други предложения, господин Джеров тук ми подсказва, че може вече да се гласува целият текст. Ще помоля господин Джеров да го прочете.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай след направеното гласуване чл. 5 ще има следното съдържание, за което сега ще трябва да гласуваме: "Националната служба за сигурност осъществява ръководни, координиращи, контролни и методически функции по отношение на териториалните си служби и непосредствено извършва дейност, свързана със сигурността на страната на цялата й територия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме на второ четене текста на чл. 5.
Гласували са 159 народни представители, от тях за 157, против няма, 2 се въздържат.
Текстът е приет на второ четене.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 6 си е в редакцията, която е предложена от вносителя Министерския съвет.
"Чл. 6. Службите "Национална сигурност" в Столичната дирекция и в регионалните дирекции на вътрешните работи отговарят за състоянието на сигурността на съответната територия."
Няма постъпили предложения по този текст. 12/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Никой не иска думата.
Моля, гласува се текстът на чл. 6.
Гласували са 146 народни представители, за са 140, против няма, 6 се въздържат.
Текстът е приет на второ четене.
Господин Джеров, имате думата да продължите със следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С това завършихме раздел първи от глава втора и трябва да преминем към разглеждане и гласуване, разбира се, на раздел втори.
Раздел втори има заглавие: "Управление на Националната служба за сигурност". 12/3.
Първият текст от този раздел е чл. 7 и той има следната редакция:
"Директорът на Националната служба за сигурност:
1. организира, ръководи и отговаря за дейността на службата;
2. информира министъра на вътрешните работи и главния секретар за състоянието на сигурността и се отчита пред тях;
3. координира дейността на Националната служба за сигурност с другите служби от министерството и с другите държавни органи;
4. ръководи участието в международното сътрудничество със съответните служби на други държави и с международни организации;
5. осъществява служебен и дисциплинарен контрол върху дейността на служителите от сигурността".
Това е съдържанието на предложения чл. 7. По него няма постъпили предложения. Само по т. 2 бих се обърнал към господин генерала дали е достатъчно, дали се разбира "информира министъра на вътрешните работи и главния секретар"? Дали не трябва да се допълни: "главния секретар на Министерството на вътрешните работи"?
Иначе според мен би трябвало да се допълни, но бих помолил господин генералът да вземе отношение по този въпрос. За да бъде точен текстът, а не да се чудим какво значи главен секретар. Винаги в правоприложението може да се поставят въпроси, а нашата задача тук е да редактираме текстовете така, че да не започнат въпросите от първия ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Дърмов иска думата. Заповядайте!
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз съм съгласен с това, което каза господин Джеров. Наистина може да се допълни "главният секретар на МВР", но този въпрос, който искам да поставя пред вас, фигурира в някои от предложенията, които в обобщения материал на Законодателната комисия бяха на последната страница, а именно въпросът за професионализма на ръководителя на Националната служба за сигурност. ВТ/ЗТ 13.1
От една страна ние имаме традиция и в устройствения закон, и в Закона за полицията, който приехме, фиксирахме един определен образователен ценз и професионален стаж за тези ръководни звена, тъй като когато залагахме основния принцип на разделението, акцентирахме именно на професионализма.
И в тази връзка аз мисля, че като една втора алинея би следвало да бъде добавено, че за ръководител на Националната служба за сигурност може да бъде назначено лице български гражданин с висше образование и имащо стаж по специалността най-малко десет години, нещо, което бихме могли да фиксираме. (Реплика от блока на СДС, която не се разбира)
Добре, в тази връзка няма да споря, ако искате да бъде по средата, на седем, за да не изпадаме в ... не, вижте какво, ние имаме демократични промени, господин Куртев, от пет години, така че петгодишен стаж е достатъчна бариера срещу некомпетентността, защото всички ние бяхме свидетели, когато тази служба беше ръководена от един честен, но не особено компетентен в тази насока човек.
Така че това е моето конкретно предложение - да запишем една алинея втора, където да се фиксира именно висшето образование и необходимия професионален стаж. Моето мнение е за десет години, но няма да спорим, ако колегата Ставров предложи пет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Дърмов, може ли да дадете текста? Господин Гоцев, имате думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа, аз първо не знам има ли писмено предложение, направено по съответния ред за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има предложение.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Ако има писмено предложение, аз зная, че вие ще го гласувате, но това ще бъде отново една провокация срещу европейските демократични институции. Съжалявам, че господин Боков го няма. А, тук е. Нека той бъде добър да каже на своите членове на парламентарната група дали се чувства добре, когато в Съвета на Европа докладчикът за България каза какво е положението в България по един косвен повод, преди още да е докладвал онова, което е видял. Господин Боков знае онова, което знам и аз - че две бяха нещата, които направиха най-силно впечатление. 13.2 Това е изискването на този стаж за съдиите и за полицията. Просто недейте предизвиква отново и да приемете нещо, което ще срещне реакцията на всички онези, които са против възстановяването на нещо, което е било. Не може да се иска да ръководи Националната служба за сигурност този, който преди това я е ръководил. (Шум и реплики в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Даскалов иска думата. Заповядайте!
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, това което господин Дърмов поддържа, би следвало да бъде политиката на министъра на вътрешните работи. С други думи политиката на министъра на вътрешните работи трябва да бъде в посока такава, че да назначава кадърни, дългогодишни, ако щете, но така или иначе кадърни свои служители. Това е едно.
Второ, такава една разпоредба просто не й е мястото от законодателна гледна точка вътре в този закон.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Два закона има.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Да, разбира се, защото вие ги гласувахте, господин Дърмов. Но просто не му е тук мястото.
А политиката на съответния министър, просто той има интереса, а и е задължен да провежда такава политика - кадърни, способни хора, които да имат достатъчен трудов стаж, защото за едни пет години може да е твърде малък, за други - твърде дълъг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Доктор Михайлов искаше думата. Кажете, господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Поради което правя процедурно предложение текстът да не бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Михайлов, имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (НЕЗАВИСИМ): Благодаря Ви, госпожо председател.
По раздел трети в чл. 7 наистина е малко неясно. "Директорът на Националната служба за сигурност информира министъра на вътрешните работи и главния секретар за състоянието за сигурността и се отчита пред тях". Това допълнение, че става дума за главния секретар на МВР е съвсем в реда на нещата, за да е ясно за какъв главен секретар става дума. Вярно е, че той е много ключова фигура. Вярно е, че в устройството на Министер13.3 ството на вътрешните работи той е, както се казва, професионалното звено, което би могло, не, задължено е да има поглед върху контраразузнавателната дейност. Проблемът тук е друг - законодателят дали има предвид, че информирането на министъра на вътрешните работи и на главния секретар става едновременно. Той е длъжен едновременно да информира главния секретар и министъра на вътрешните работи. Става въпрос за отговорността, тъй като информацията, дадена на тези двамата, както се казва, едновременно на двете лица, е отговорност. Ако той информира само главния секретар, трябва ли, длъжен ли е главният секретар да информира министъра? Тук не е много ясно за какво става дума. Възможно е да се счете, че министърът на вътрешните работи е политическо лице, че той, както много обича да се изразява господин Дърмов, е честен, но некомпетентен. И в този смисъл той не разбира от тази дейност. Тоест може да бъде пропуснат и да не бъде информиран. Опасно е да направим една алюзия, но тя е вярна. Господин Ставров сигурно също мисли така, главният секретар да не се яви в ролята на началник на Генералния щаб, както е в Българската армия по отношение на министъра. Това би било много опасен момент, тъй като отговорностите на министъра ще бъдат в такъв смисъл свързани с неговата информираност, тоест той може да бъде изолиран от отговорността, която трябва да носи той, а не главният секретар.
И в този смисъл намирам, че текстът е непрецизен, неясен или най-добре е да бъде казано така: че "директорът на Националната служба за сигурност информира министъра на вътрешните работи за състоянието на сигурността и се отчита пред него". Не е задължително главният секретар да бъде информиран, но сигурно министърът, получил конкретната информация по състоянието на сигурността, ще е необходимо да информира главния секретар, а той вече в оперативен план да решава въпроси, свързани с неговата компетентност.
Това раздвояване на отговорностите, свързани с получаването на конкретна информация, би трябвало да се избегне в този законопроект и моето предложение е за отпадане на това "да информира и главния секретар на МВР за състоянието на сигурността". Нека остане само информацията към министъра на вътрешните работи, 13.4 който отговаря и за тази част на дейността на Министерство на вътрешните работи. Това е моето предложение и мисля, че има адекватност и логика в него.
Това е, уважаеми дами и господа, моето предложение за отпадане на този текст, който бе прочетен - за главния секретар на МВР. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да отпадне точка втора предлагате?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо председател, просто става дума за информирането на министъра, което е нещо задължително. Той носи отговорностите. Да не се подразбере, че той има възможността да информира главния секретар и толкова и по този начин министърът, смятайки се за политическо лице, в някаква степен да бъде изолиран от конкретна информация, свързана със сигурността на страната. Това беше замисълът, аз се опитах да го развия и моето предложение е да отпадне "и главният секретар". Толкова, благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, благодаря Ви.
Господин Дърмов има думата за реплика. 13.5 МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Михайлов, взимам думата във връзка с въпроса, който Вие повдигате пред себе си и пред пленарната зала. Ще се върна малко назад.
Във Великото Народно събрание, когато приемахме Закона за устройството на МВР, залагахме един двоен принцип в устройството на Министерството на вътрешните работи, тъй като тогава се предвиждаше именно тази промяна, която ще става доста често в правителството, и заложихме, от една страна, политическия принцип, който се олицетворява от министъра, и на долно ниво - съответни териториални началници, и професионалния принцип, който ще бъде олицетворяван от главния секретар, ръководителите на съответните служби и звената вече на съответната територия. И мисля, че текстът е много коректен, защото именно той дава възможността информацията да минава чрез двата канала, а именно професионалния - главният секретар и политическия - министърът на вътрешните работи. Именно те трябва да фигурират комулативно, за да не се стига до изолация на едно от лицата и оттук до дезорганизиране работата на Министерството на вътрешните работи. Мисля, че трябва да фигурират и двете лица в съответния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Нино Ставров.
НИНО СТАВРОВ (СДС): Колеги, аз предлагам едно компромисно решение: информира едновременно министъра на вътрешните работи и главния секретар за състоянието... и т.н. По този начин ще се избегнат всякакви съмнения за спекулации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направени са всичките възможни предложения по текста. Моля господин Джеров да ги систематизира, за да бъдат гласувани.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Едното предложение е на Законодателната комисия за съдържанието на чл.7, което е координирано с предложението на Министерския съвет и с предложението на Комисията по национална сигурност.
Предложението на господин Михайлов, току-що направено, е "главният секретар" да отпадне. Така ли е, господин Михайлов?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Да. БП/КТ 14.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Значи т.2 да бъде: "Информира министъра на вътрешните работи за състоянието на сигурността и се отчита пред тях".
Това е едното предложение във връзка с т.2 на чл.7.
Господин Дърмов предлага нова алинея 2 на чл.7 със следното съдържание: "За директор на Националната служба за сигурност може да бъде назначено лице - български гражданин, с висше образование, притежаващо най-малко 10 години професионален стаж".
Това са направените предложения. Тук гледам в раздадения материал на Комисията по национална сигурност от 20 април 1994 г., че госпожа Петя Шопова предлага да се изработи текст за образователен ценз и за трудов стаж за заемане на ръководни длъжности в НСС.
Това е, което имаме пред нас, госпожо председателствуваща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата госпожица Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми народни представители! Аз мисля, че по този закон трябва да бъдем много внимателни, защото ето сега има предложения към чл.7, които не могат да бъдат включени във всичките тези точки, т.е. за това какъв трябва да бъде директорът на Националната служба за сигурност, т.е. какъв човек може да бъде назначен на тази длъжност. Според мен от гледна точка на законодателната техника трябва да има отделен текст. Защото в чл.7 всичко това е, ако мога така да го сравня, не знам да не ви прозвучи лошо, една длъжностна характеристика: какво може, организира, ръководи, информира, координира и т.н. И той би могъл да бъде формулиран в един отделен текст и да го дискутираме като отделен текст, и да го гласуваме като отделен текст. След това вече при подреждането примерно той може да мине преди чл.7, да се каже, че за директор на Националната служба за сигурност могат да бъдат назначавани такива и такива лица. Тук има предложения и на господин Дърмов, доколкото разбрах, и на госпожа Шопова. Но не бива да подлагате на гласуване това в текста, в който се разглеждат функциите. Просто от законодателна гледна точка това е смесване и текстът не звучи правно, ако мога така най-общо да се изразя. 14.2
Затова ви моля да гласуваме чл.7 с предложенията за функциите, а отделен текст, който да бъде чл.7а или чл.6а, да го гласуваме отделно.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните): Правилно е, аз го приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Даскалов има думата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! До този момент такъв текст не беше предложен. Този текст беше предложен в момента от колегата Дърмов. Истина е, че в Комисията по национална сигурност като принцип от някои колеги е било изразено становището, че не е зле да бъде създаден текст с подобно съдържание. Но текст с подобно съдържание не е внесен съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в съответния срок, поради което аз ще Ви моля да не подлагате на гласуване предложението на господин Дърмов за отделен текст. Още повече, че вече поради изложените съображения този текст може да бъде предмет на една наредба даже, ако щете, този текст може да бъде предмет на политика на министъра, но законодателната техника просто налага текст от подобен род да не бъде съдържание на закон.
Затова Ви моля поради тези съображения да не подлагате на гласуване предложението на господин Дърмов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата госпожа Соня Младенова.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Аз споделям аргументите, изказани преди мен от колежката Златка Русева за това, че систематично и законодателно изискванията за образователен ценз и професионални качества на заемащите длъжностите в тази служба не трябва да бъдат точно посочени в чл.7. Обаче законодателната практика изисква и синхронизиране с вече приетите от нашето Народно събрание закони, които формират правата и задълженията на силовите служби в Министерството на вътрешните работи. В тези закони, които ние сме приели досега и действуващи в живота, е прието да има определен образователен ценз и определени изисквания по специалността. 14.3
Това, което ние днес трябва да приемем, е да гласуваме чл.7 такъв, какъвто е предложен от Министерския съвет, но предложенията, направени в писмен вид от госпожа Петя Шопова и подкрепени от госпожица Русева, ние да бъдем така добри да отложим като гласуване за следващ ден, за да може Законодателната комисия да извърши простата техническа дейност на съпоставка с вече гласуваното и действуващо законодателство, за да изключим възможността за грешки и разнолика практика в живота.
Така че моето предложение е следното: да подложим на гласуване чл.7 какъвто е. И моля Ви предложенията на госпожа Шопова, т.е. нека законодателно да го цитирам, направени на 20 април 1994 г., които господин Джеров съобщи, за чл.7а.
Уважаеми колеги! Ние с вас сме гласували във всяка една от всичките дейности да има определени изисквания за ценз. И вие много добре знаете защо.
Уважаеми колеги! В законодателството трябва да има синхрон, а не лични пожелания и лични амбиции. Затова цитирам какъв да бъде текстът, чието гласуване да отложим за друг ден, защото онова, което е изказано, трябва да има законодателна форма:
Чл.7а - основната алинея: "Директор на Националната служба за сигурност може да бъде български гражданин - и тук следват текстовете, както са посочени в Закона за полицията, в Закона за Националната следствена служба и т.н. и да се гледа Конституцията в съответния текст, с висшето образование, с работата по специалността и т.н.".
След това: "За заместник-директори на Националната служба за сигурност, български граждани с висше образование, респективно (полувисше образование), както се приеме в Законодателната комисия. Аз ги казвам текстовете. Петя Шопова е спазила процедурата. 14.4 Уважаеми колеги, дайте да се уважаваме! Видях го тук написано. Хубава работа, че не е направено точно с точките и със запетайките.
И така, госпожо председател, моля да подложите на гласуване чл. 7 такъв, какъвто е внесен от Министерския съвет, и направеното от госпожа Шопова предложение, уточнено от госпожица Русева и от мен, да бъде подложено на гласуване за отлагане и допълнителна работа в Законодателната комисия с оглед синхронизиране на текста със "Закона за устройство на Министерство на вътрешните работи, Закона за полицията и всички други закони, приети от Народното събрание, отнасящи се до специалните служби".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Начев искаше да направи реплика на Вас, господин Даскалов. Разбра се в хода на дебатите, че той към Вас е насочил репликата.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Точно така беше. Но, уважаеми колеги, това, което госпожа Соня Младенова токущо каза, до голяма степен съвпада и с това, което аз възнамерявах да изложа като реплика на изказването на господин Даскалов.
Действително ние имаме нужда от един специален текст, в който изрично да се запишат условията, на които трябва да отговаря директорът на Националната служба за сигурност, колега Даскалов. Не е мястото в един подзаконов акт да се урежда въпросът дали това следва да бъде български гражданин, може ли лице с двойно гражданство да заема този пост и т.н. И така, както в Закона за Министерството на вътрешните работи и в Закона за полицията ясно сме посочили какви са минималните условия, на които той трябва да отговаря, така трябва да го направим и по отношение на този закон.
Как да излезем процедурно от ситуацията? За да не се затрудняваме повече, аз подкрепям предложението сега да гласуваме текста на чл. 7. До следващото заседание ще подготвим текст, който да бъде поставен на гласуване под условния номер 7а. Той ще бъде обсъден от Народното събрание и вече в зависимост от варианта, който ще се приеме, ще получи своето място после при систематизирането на отделните членове. СД/ВР 15.1
Но използвам възможността, че съм взел думата, да отправя и един въпрос към генерал Ангелов, който е свързан с дискутираната тема за това на кого трябва да докладва и по какъв начин директорът на Националната служба за сигурност. Заложено е той да докладва на главния секретар. Според мен тук е налице една промяна на принципа, по който в момента са уредени тези взаимоотношения.
Господин генерал Петко Ангелов в момента е ресорният секретар и отговаря за дейността на Националната служба за сигурност. В проектозакона се предлага да се докладва на главния секретар. Означава ли това, че главният секретар оттук нататък ще отговаря за дейността на Националната служба за сигурност, господин генерал, или в случая се има предвид, че той професионално ръководи Министерството на вътрешните работи, в това число и Националната следствена служба, а успоредно с това ще има отново секретар, който ще отговаря за съответния ресор? Моля Ви да внесете яснота по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Начев, нека преди това господин Даскалов да отговори на Вашата реплика. И господин генералът, ако желае, ще има думата.
Господин Даскалов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! С първото предложение на госпожа Младенова съм съгласен да бъде гласувано така, както е предложен текстът. Но второто предложение, което тя направи и което госпожица Русева е подкрепила... (Реплика на госпожа Златка Русева от място, която не се разбира)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, тя не е подкрепила...
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Госпожа Младенова е останала с впечатление, че Вие подкрепяте...
За съжаление обаче, госпожо Младенова, текст, предложен от вносителя или от когото и да е другиго, до този момент няма. При това положение не може да се отложи приемането на един текст в бъдеще по предложение на няколко колеги със съдържанието, посочено от тях. Това просто е недопустимо. Допълнителен текст до този момент не е предложен. А той е нов текст впрочем, не е допълнителен, а е нов текст, защото третира една съвсем нова материя. Затова този нов текст не може да бъде поставен нито сега на гласуване, нито пък да бъде отлагано разискването по 15.2 отношение на него с оглед на някакъв текст, който в бъдеще да бъде подлаган на гласуване.
Затова аз Ви моля да подложите на гласуване чл. 7, без да дадете възможност на това предложение на госпожа Соня Младенова като процедура да бъде осъществено.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това беше отговор на господин Даскалов на репликата на господин Начев.
Господин Джеров, имате думата. Направиха се много и най-различни предложения. Може би е добре текстът на чл. 7, както е, да се гласува, за да приключи безспорното.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз бих предложил, госпожо председател, следното. Има предложен текст по чл. 7. Ние на него трябва да спрем вниманието си. Постъпило е предложение за отпадане в т. 2 на думите "и главния секретар на МВР". Това е, което ще трябва да се гласува с оглед на този текст, който определя единствено функциите на директора на Националната служба за сигурност.
Госпожа Соня Младенова беше съвсем точна, че в един текст не може да се слагат два различни момента. Всеки текст е за себе си и трябва да съдържа някакво единство. Това е задължение по Закона за нормативните актове.
При това положение чл. 7 моля да бъде поставен на гласуване в два смисъла: първото, за отпадане на думите "и главния секретар на МВР", има постъпило предложение в т. 2, и след това самият чл. 7 да бъде поставен на гласуване така, както е, относно функциите на директора на Националната служба за сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Джеров.
Гласува се първо предложението да отпаднат думите "и главния секретар на Министерството на вътрешните работи" в т. 2. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували са 150 народни представители, за предложението са 42, против са 90, 18 се въздържат.
Отклонява се това предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение т. 2 трябва да бъде: "Информира министъра на вътрешните работи и главния секретар на Министерството на вътрешните работи за състоя15.3 нието на сигурността и се отчита пред тях". (Реплика на господин Владислав Даскалов от място, която не е ясна)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: На МВР.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нали точно това докладвах?! Помолих за тази промяна. Ще повторя: предлагам т. 2 да бъде малко изменена в името на точността - "Информира министъра на вътрешните работи и главния секретар на Министерството на вътрешните работи за състоянието на сигурността и се отчита пред тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, да гласуваме ли отделно текста?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, аз смятам, че това е едно уточняване, госпожо председател, то се налага.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Това даже не е и допълнение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: То не е допълнение, то е едно належащо уточняване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. Аз съм длъжна да попитам, тъй като текстът е много специфичен и специалистите могат да възразят.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на чл. 7, така както е предложен от Законодателната комисия, с точки от 1 до 5 включително.
Гласували са 148 народни представители, за са 138, против са 4, 6 се въздържат.
Текстът е приет на второ четене.
Кажете, господин Джеров. 15.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Извинявайте много, постъпило е предложение "информира едновременно министъра на вътрешните работи и главния секретар". За тази дума, за това допълнение "едновременно". Текстът е гласуван, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Но дали ще се приеме това допълнение?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Е, ако се приеме, приеме. Но е постъпило. Пропуснах да го докладвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: След като вносителят желае, поддържа това предложение и господин Джеров е следвало да го докладва, моля за вашето внимание за още едно гласуване, след това ще има почивка.
"Информира едновременно министъра на вътрешните работи и т.н."
Моля, гласува се това допълнение към приетия вече текст към точка 2, след "информира" да се добави "едновременно министъра на вътрешните работи и главния секретар на Министерството на вътрешните работи".
Моля, уважаеми колеги, гласувайте. Става дума за добавяне на думата "едновременно" след "информира".
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 159 народни представители, за предложението са 65, против него са 18, въздържат се 76.
Отклонява се.
Давам 30 минути почивка и продължаваме. (Звъни)
(17 ч. и 50 м.)
РД/КП 16/1.
(След почивката)

18 ч. и 20 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 8. Заместник-директорите на Националната служба за сигурност:
1. организират, ръководят и контролират дейността по направления, определени от директора на Националната служба за сигурност;
2. информира директора за състоянието и проблемите по съответните направления;
3. координира дейността на териториалните служби;
4. заместват директора в негово отсъствие."
Това е предложението. Няма допълнения към същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Иска ли някой думата по текста?
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): За кой текст става дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Член 8. Господин Джеров докладва чл. 8 така, както е предложен от Законодателната комисия.
Няма предложения, няма желаещи да вземат думата.
Моля, режим на гласуване. Гласува се на второ четене текстът на чл. 8. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 131 народни представители, от тях за са 130, против няма, 1 се въздържа.
Член 8 се приема на второ четене.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 9. "Началниците на направления в Националната служба за сигурност:
1. организират, ръководят и отговарят за дейността по съответното направление;
2. информират директора и неговите заместници за резултатите от дейността им и се отчитат пред тях."
Това е предложението на Законодателната комисия, съвместно с Комисията по националната сигурност. Не са постъпили пред16/2. ложения за промени в този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма предложения. Думата не се иска.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на чл. 9 на второ четене.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 130 народни представители, от тях за са 128, против няма, 2 се въздържат.
Текстът е приет на второ четене.
Господин Джеров, имате думата за следващия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият текст е чл. 10. "Началниците на служби "Национална сигурност" в Столичната дирекция и в регионалните дирекции на вътрешните работи:
1. осъществяват непосредствено ръководство на службите и отговарят за тяхната дейност;
2. информират съответните директори на Столичната дирекция и на регионалните дирекции на вътрешните работи за състоянието на сигурността;
3. отчитат резултатите от дейността си пред директора на Националната служба за сигурност."
Това е предложението на Законодателната комисия. Това е последният текст всъщност от главата, която разгеждаме - разде втори.
ПРЕДСЕДАТЕ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Иска ли думата някой от колегите? Думата не се иска. Предожения няма.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на чл. 10.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 129 народни представители, от тях за 127, против няма, 2 се въздържат.
И този текст се приема на второ четене.
Другите текстове по-нататък. Това е само готовата част, която е направена.
Господин Дърмов, имате думата. 16/3. МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Взимам думата, за да отбележа още веднъж и да бъде отразено в протокола. Преди почивката ние дискутирахме надълго и нашироко проблема с образователния ценз и професионалната подготовка на ръководителя на Националната служба за сигурност и постигнахме един определен консенсус текстове да бъдат подготвени...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): А, не е...
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Това бяха и Вашите думи, госпожице Русева!
...в Законодателната комисия те да бъдат внесени като отделни текстове и когато Законодателната комисия има определена готовност, да ги внесе в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Дърмов.
С това точка втора е изчерпана. Дотук две точки вече са приключени.
Точка трета е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА.
Господин Джеров, моля отново да вземете думата и да докладвате становището на Законодателната комисия по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Но ми се струва, че министърът на околната среда би трябвало да бъде тук, защото точно неговото министерство помоли за ускоряване на работата по внасяне в пленарна зала на този законопроект. Би било добре, когато го разглеждаме, да имаме съответното компетентно присъствие на ръководящото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, Вашата забележка е напълно основателна. В момента се прави справка чрез Правния отдел дали ще присъствува министърът на околната среда или негов представител.
Докладвайте го, ако обичате!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ. ББ/КТ 17.1
Министерският съвет на Република България е одобрил законопроекта и го е внесъл за разглеждане от народните представители. В подробните мотиви към този законопроект Министерският съвет е изяснил основанието или целта на внасянето на този законопроект и онова, което би се постигнало, ако той влезе в сила.
Или с други думи Министерският съвет е изпълнил своите задължения съобразно Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане.
Както казах, мотивите са подробни и в тях са отразени всички онези моменти, които биха могли да ни помогнат за решаване на този въпрос.
Председателят на Народното събрание е разпределил този законопроект на две комисии - Комисията по околната среда и на Законодателната комисия.
Комисията по околната среда е разгледала подробно този законопроект така, както личи от раздадения материал. В становището, което е раздадено, се отразява, че Комисията по околната среда счита, че при изготвяне на законопроекта са взети предвид действуващите универсални и регионални договори, включително и Конвенцията, която е подписана на 21 април 1992 г. за опазване на Черно море от замърсяване. Взети са предвид изискванията и разпоредбите на действуващия национален закон на Република България - Законът за морските пространства.
Също така са взети под внимание задълженията на нашата страна по някои международни договори, както и изискванията и препоръките на Кодекса на Международната морска органазация за изграждане и съоръжаване на подвижните небрегови сондажни единици.
При изработването на законопроекта са използувани найновите действуващи чуждестранни закони, като Закона на Съединените американски щати от 1990 г. за замърсяване с нефт, Закона на Дания от 1980 г. за опазване на морската среда и Правилника на Великобритания от 1983 г. за предотвратяване замърсяването с нефт.
Комисията по околната среда в раздаденото становище подкрепя законопроекта и предлага няколко изменения. Те са свързани с чл.2, с чл.6, чл.8, ал.1 и 2, чл.9, чл.23 и – 1, т.1 от Допълнителните разпоредби към този законопроект. 17.2
Законодателната комисия също така е разгледала законопроекта на своето заседание. Взема предвид, че при изработването на този законопроект е използуван международния опит. Използувани са и законодателствата на другите държави, което поставя България в съответствие с правните изисквания и на Европейската общност.
Приемането на този закон е особено значимо за нас, защото ние граничим с едно море, което има връзка с другите морета, океани и поставените за регламентация отношения в този законопроект, много често възникват и не само в нашите морски пристанища.
При това положение Законодателната комисия предлага на уважаемите народни представители да гласуват законопроекта на първо четене, тъй като той не е в противоречие с Конституцията и е създаден при спазване на принципите на българското право.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Джеров. Вие докладвахте становището и на двете комисии. Различия няма. Има направени допълнителни предложения.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И все пак, ако има представител на Комисията по околната среда, би било полезно да изясни предложенията за промени в около 5 текста. Защото все пак ние ще преминем към първо четене и ще бъде полезно да се каже кое се възприема и кое не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, уважаеми народни представители!
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Има ли Комисия по околната среда? Има ли председател на Комисията по околната среда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако някой колега от комисията иска, може да вземе отношение. По правилник докладването на становищата от другите комисии е задължително, когато има различия със становището на Законодателната комисия.
Господин Даскалов, искате думата по процедурен въпрос? Заповядайте!
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който ни се представя, е от особено значение за всеки гражданин на тази страна. Пък даже не и на тази страна - и за нашите съседи. 17.3
Аз считам, че по този закон би следвало да се произнесе освен специализираната комисия към Народното събрание, но смятам, че няма да е зле да се произнесе и съответното министерство.
Поради това правя процедурно предложение освен представители на Комисията по околната среда в едно от следващите заседания, ако не днес, да бъдат извикани представители на правителството от съответното министерство, които да вземат отношение към законопроекта и въобще към проблематиката с цел да се избегнат някои неточности, нередности тогава, когато ще работим вече по съществото на второто четене, конкретно по текстовете на закона.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Даскалов. Министър Босевски всеки момент ще дойде в Събранието, поканен е.
Аз се обръщам към вас, уважаеми госпожи и господа народни представители. Имате думата, като прочитам текста на правилника при докладване на законопроектите.
"Законопроекът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на Законодателната комисия и становището на вносителя и на съответната постоянна комисия, когато те се различават от предложението на Законодателната комисия".
Може би въздържането на членове от Комисията по околната среда да вземат думата е обстоятелството, че мнението съвпада с това на Законодателната комисия.
Но всеки има думата.
Така че, заповядайте!
Господин Валентин Василев иска думата. Заповядайте.
За становището на комисията или за изказване?
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС - извън микрофоните): Становището на комисията не е ли прочетено?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не е, не е прочетено. Господин Джеров го докладва общо. 17.4
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този законопроект е внесен преди повече от година и половина в парламента и аз съм радостен, че най-сетне влиза в пленарната зала. Той е един от седемте специализирани закона, които правителството на Съюза на демократичните сили беше обещало да подготви след приемането на основния закон за опазване на околната среда. Този закон мина през Комисията за околната среда още преди повече от година и получи пълно одобрение.
Законът е важен, защото до ден днешен българската морска акватория не бе защитена по отношение на опазването на чистотата на водите както от замърсяване от сушата, така и от замърсяване от самото море - от плавателни съдове, от разни дейности, от изхвърляне на отпадъци в морската вода както от кораби, така и от сушата.
Това пречеше както на вътрешните контролни органи на нашата страна да санкционират тези замърсители от сушата и от морето, така също пречеше и на нашата държава да взима бързи и ефективни мерки срещу замърсителите, които не са български юридически лица, кораби, които се опитват да изхвърлят в нашата акватория течни и твърди отпадъци. И това пречеше на нашите органи, които са оторизирани да защищават страната ни и да се явяват пред международни съдилища.
Този закон бе изготвян дълго време от голям екип, в който са участвали хора от Министерството на околната среда, от Министерството на транспорта, от Министерството на отбраната и т.н., т.е. от всички министерства и всички институции и институти, които имат отношение към опазването на морската среда.
В него са предвидени както правата и задълженията на всички тези служби, така и отговорностите, които трябва да понесат нарушителите на закона, независимо от това дали замърсяват морето от сушата или замърсяват морето от плавателни съдове.
Санкциите, които бяха предвидени и аз мога да спомена, че нямаше различия в начина, по който трябва да бъдат налагани от институциите, които трябва да ги налагат, а също така и от органите, които да упражняват контрол... Може би аз предлагам и за второ четене ще дадем предложение да се помисли върху стойността на санкциите, които се налагат, тъй като те бяха опреЦМ/КП 18/1. делени преди две години при една стойност на долара под 20 лв. Един долар тогава беше под 20 лв. И аз смятам, че тези санкции са изключително малки, особено за чуждите нарушители - кораби, които влизат и изхвърлят в нашето море някакви отпадъци, които са забранени.
Законът взима предвид всички международни спогодби, които ние сме подписали, включително Конвенцията за опазване на Черно море, която ние не само подписахме, но и ратифицирахме в нашата страна; международни споразумения, които са свързани с корабоплаването, с контрола по корабоплаването. И моето предложение е този закон да бъде приет на първо четене, а за второто четене ние ще предложим някои малки поправки както по отношение на санкциите, за които стана дума, така и по отношение на някои други текстове, които в този период от време, в който законопроектът лежа в Народното събрание, преди да влезе в пленарната зала, ни направиха впечатление.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин Васил Гоцев иска думата. Заповядайте!
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Законопроектът, който е внесен, е от особена важност, защото в нашето законодателство до този момент няма регламентация на опазването на околната или природната среда, на морските води извън онова, което го има в Закона за морските пространства. Там обаче разпоредбите са свързани повече със санкциите около нарушението, а не с принципите, около които трябва да се спазва замърсяването. И ако ние гледаме законопроекта на първо четене, ще видим - тези, които не сме специалисти, че от правна гледна точка е добре разработена материята в нейните части в онова, което представлява като забрана, и онова, което представлява като протекция на околната среда.
Аз обаче искам да спра вниманието на главата във връзка с отговорността - глава четвърта "Гражданска и административнонаказателна отговорност".
Тази глава се нуждае от една основна преработка. Колкото се касае до гражданската отговорност и до правото на иск, там са възпроизведени текстове от Закона за задълженията и до18/2. говорите, които са абсолютно ненужни. Или не толкова ненужни, колкото могат да бъдат опасни. Затова защото ако се изброи лимитативно за какво се отговоря и ако не е обхванато всичко онова, за което може да се отговоря, ние всъщност ще направим едно стеснение на принципа на чл. 82 от Закона за задълженията и договорите, че подлежат обезщетения на всички преки и непосредствени вреди, ако се касае до договорната отговорност или на всички вреди по чл. 51 от деликтите, тъй като материята тук в по-голямата си част ще бъде деликтна отговорност и в много редки случаи може да имаме една комулация между деликтна и договорна отговорност - в случай примерно на един договор, сключен между корабособственика и пристанището, в което корабът ще отседне. Следователно тази глава трябва просто много внимателно да се разработи и това ще стане на второто четене.
Колкото се касае за административната отговорност, има нещо, което е съвсем погрешно. Има текст, който предвижда глоба за нарушителите - собственика, който е нарушител. Но собственикът в тези случаи много рядко ще бъде физическо лице, което може да бъде глобявано. Това ще бъдат юридически лица, а юридическите лица не могат да бъдат глобявани по общите принципи на правото и това просто е една грешка на този, който е съставител на закона.
Ние трябва да се обърнем тук към действащия Закон за морските пространства, който, бих казал, че много прецизно разглежда материята за глобите, когато се касае до физически лица, и за санкцията, имуществена санкция, наречена там, когато се касае до юридически лица. Терминологията по този закон е сполучлива. Тя трябва да бъде спазвана и тук, за да могат наистина юридическите лица да бъдат санкционирани. Това също е нещо, което много внимателно трябва да се разгледа при второто четене.
Разбира се, съгласен съм с казаното от господин Василев, че тука санкциите са съвършено занижени. Те трябва да съответстват вече на настоящия пакт на лева, който имаме. Но не съм съгласен, че трябва да бъдат различни за български нарушители и за чуждестранни нарушители. Нарушителят е нарушител, независимо дали е българин или чуждестранен и той ще трябва да понесе отговорността такава, каквато е: гражданската отговорност до размера, който законът постановява, а администра18/3. тивната санкция в едни рамки на по-голяма и по-малка част съобразно това кой ще бъде действителният нарушител.
С всички мои забележки аз смятам, че законът може да бъде гласуван на първо четене, а на второ четене тези неща и може би много, много бележки, които ще направят специалистите, които за съжаление сега отсъстват от залата, ще ги направят и трябва да се приемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Гоцев.
Думата има господин Василев за реплика.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Аз съм съгласен с господин Гоцев, но искам да напомня, че когато приемахме Закона за околната среда, който беше основен, там Законодателната комисия, след като няколко дни внасяхме този въпрос, накрая реши, че наистина юридическите лица трябва да бъдат санкционирани. И там се въведе понятието санкция, за да може да се плаща голямата сума, която съответства горе-долу на щетата, която е нанесена на природата. А физическото лице, което е отговорно, да бъде глобявано. Така че това нещо е уточнено вече в един приет закон - основния закон и всички специализирани закони след това трябва да следват този принцип. Иначе ще има разнобой в законодателството. Това е едното.
И второто, което се спазва също в този закон, е, че тези санкции отиват отново във фондовете за околната среда, както е прието в основния закон. Така че аз не виждам противоречие с господин Гоцев. Просто, ако трябва, някои неща да се доуточнят.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Никакво противоречие нямаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Имате думата.
Възражения срещу законопроекта няма. Мълчанието може би се приема като подкрепа. Но най-добре е да се провери с гласуване. 18/4.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене проекта за Закон за опазване на морската среда. Моля, гласувайте.
Гласували са 154 народни представители, за са 153, против няма, 1 се въздържа. Законопроектът за опазване на морската среда е приет на първо четене.
Следващият законопроект е -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ
Той също се разглежда на първо четене. Господин Джеров, имате думата до докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред. Това е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за горите.
Действащият в момента Закон за горите е в сила от 1958 г. Той е претърпял досега три изменения, последното от които е от 1979 г.
Глава шеста от закона, членове 42 и следващите, съдържат наказателни разпореждания, като предвидените наказания се свеждат до глоби с размер от 10, 100 и 200 лева. Размери, които в годините до 1979 г. са били ефикасни, но днес те не представляват всъщност никаква санкция. Ако погледнем текстовете, ще видим, че в чл. 42 се предвижда, просто като цифри, глоба от 200 лв., глоба от 10 до 100 лв., глоба до 500 лв., глоба под 100 лв., глоба от 10 до 100 лв. Това са текстовете или така, както са сложени санкциите в този действащ закон, всъщност те не представляват никаква заплаха за нарушителите и всеки човек може да извърши нарушение, за което ще заплати 10-20-30 лв., тоест въобще няма да бъде санкциониран.
Народният представител господин Трифон Митев е внесъл законопроект за изменение на предвидените в тези текстове глоби, по който начин се осъвременяват наказанията.
Законодателната комисия на своето заседание се запозна с предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, както и със становището на Комисията по земеделието и предлага на уважаемите колеги да гласуват на първо и второ четене, позволявам си направо да предложа първо и второ четене, на този законопроект, за да бъдат осъвременени глобите. ВТ/ЗТ 19.1
Комисията по земеделието има собствени предложения, като тя даже по отделни текстове предлага и едно по-голямо зави шение на глобите. Становището на Комисията по земеделието е раздадено на 8 април 1994 г. и при това положение бихме могли съвместно да имаме предвид както предложенията, подписани от заместник- председателя господин Георги Николов, така и предложенията на вносителя на законопроекта. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Господин Гоцев, искате думата по процедурен въпрос? Заповядайте.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Джеров, доколкото си спомням в Законодателната комисия има внесен и друг Закон за горите и даже мисля, че... Моля, има или няма?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, има нов цялостен.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Цялостен има. Следователно като има два закона по една и съща материя, по правилник те трябва да бъдат разгледани еднакво. И в Закона за горите има много по-важни неща. Това е чии да бъдат горите, да се върнат ли горите на техните собственици, което трябва да стане, отколкото глобите, които наистина са занижени и е лесно да се направят.
Процедурно предлагам поради необходимостта от това да се възстанови собствеността на горите на техните собственици, този закон да даде повод за бързото съвместно разглеждане на двата законопроекта, така както е по правилник. (Единични ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георги Николов има думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Силистра): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин Гоцев, Вие сте напълно прав. Аз искам да поясня пред уважаемите народни представители, че пет законопроекта има за нов Закон за горите. На тези пет законопроекта един от основните вносители е Министерският съвет. Това е една материя, която мисля, че всички добре осъзнаваме, че е доста сложна и изисква доста време за подработка. 19.2
В Комисията по земеделие обаче постъпи този кратък, малък законопроект от народния представител Трифон Митев, к който касае една превантивна мярка, която на настоящия етап е необходимо да се вземе с промяната на сега действащия Закон за изменение размера на санкциите и глобите.
И господин Гоцев, това, което предлага Комисията по земеделие, се различава от размерите, които предлага народният представител, като сме се съобразили с текстовете, които почти единно са отразени във внесените нови законопроекти за Закона за горите.
Затова аз моля Вие да се съгласите и да дадем ход на разглеждането на внесения от народния представител господин Трифон Митев кратък законопроект, тъй като ние ще решим бързо и оперативно онова, което можем да направим със завишените санкции, които трябва да се вземат за опазването на гората.
Това е моето несъгласие, с което мисля, че след това пояснение, уважаемият господин Гоцев ще се съгласи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георгиев, имате думата.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз по принцип съм съгласен с това, което каза господин Гоцев, защото то поначало съответства и на разбирането на правилника. Но ми се струва, че в Законодателната комисия, когато разгледахме, макар и кратко този законопроект, тъкмо в тази светлина взехме становище всички там че това изменение, което се внася от народния представител, би трябвало да се разгледа веднага, защото то се отнася само за наказателно-административните разпоредби в сега действащия Закон за горите.
А онзи друг проект за закон, който е внесен, пак със заглавие "проектозакон за горите" е обемист, голям и според мен той трябва да се разгледа общо с всички онези проекти, които са свързани с възстановяване на собствеността върху горите, тоест във връзка с реституцията и на горите, както и пък за държавния горски фонд, което е отделно. 19.3
Сега, ако ние пристъпим към разглеждане на тези дребни по обем, но значителни по своето съдържание изменения, които се предлагат от колегата народен представител, то ние фактически ще можем да сложим в известна степен стоп на това хищническо изсичане на горите, което е налице сега. То в никакъв случай не се разпростира върху онези въпроси, свързани с реституцията, държавния горски фонд и т.н., тоест предстоящите други закони, които в тази връзка ще се разглеждат. Колкото по-бързо направим това сега, за да могат да бъдат санкционирани по-сериозно нарушителите, толкова повече ще очакваме, че с другите закони все пак ще можем да реституираме нещо от горите или ще можем да съхраним нещо от горите, защото те се изсичат хищнически ежедневно.
В този смисъл предлагам да преминем към разглеждането на този законопроект по същество, а онова, което каза господин Гоцев, след това, когато му дойде времето, да го гледаме. Аз мисля, че то ще бъде скоро. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Райчевски иска думата. Заповядайте. 19.4
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да подкрепя предложения законопроект. Искам да изложа съвсем накратко мотивите си за това. Вярно е, че има много законопроекти за гората, които трябва да бъдат приети по-рано или по-скоро. Но тъй като работи това Народно събрание и начина, по който то започва да работи, ме кара да мисля, че едва ли това ще бъде скоро. Приемането на този законопроект е належащо от още едно съображение. В много райони, които съм посетил в моя избирателен район и в други - в Странджа, в Родопите, в Източна Стара планина, масово се изсичат гори, които подлежат на реституция. Това създава една силна тревога в населението. При мене и при други мои колеги постоянно постъпват оплаквания и писма с искане да бъде забранена сечта. Ясно е, че забраната на сечта не е в нашите възможности и в нашите правомощия. Затова предлагам поне като превантивна мярка да се увеличат санкциите срещу незаконната сеч.
Затова предлагам да пристъпим непосредствено към разглеждане на този законопроект.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Даскалов, по същество или по процедура?
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): По процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте. Аз моля господин Джеров за внимание, тъй като има един малък правен спор.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Колегата Джеров предложи законопроекта да го гласуваме и на второ четене. Ще моля да оттегли това свое предложение, тъй като в текста на законопроекта действително има много неща, които, ако се приеме на първо четене този законопроект, на второ четене би следвало те да бъдат коригирани.
Вземам повод от изказването на господин Василев по отношение на законопроекта за морската среда, доколкото си спомням, и за нарушителите на чистотата на моретата, специално на Черно море, и за начина на определяне на санкцията. Аз използвам случая да споделя, че би следвало действително и тук да бъдат поканени съответните специалисти от министерството, за да могат БП/КП 20/1. да посочат един критерий за определяне на санкциите. При тази инфлация, на която сме свидетели, трудно бихме могли да посочим едно число, което да отговаря на действителната вреда, която се нанася. Затова според мене по-добре е, може би било по-добре глобата да се отнесе по някакъв математичен начин към размера на нанесената вреда. По този начин няма отново да се налага след известен период от време изменение на размерите на тези глоби, които сега в този законопроект се предлага да бъдат изменени.
Затова моето процедурно предложение е да бъдат повикани специалистите и пред тях да изложим това наше съображение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека все пак да дадем думата и на вносителя на самия законопроект господин Трифон Митев.
ТРИФОН МИТЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание предлагам законопроект за изменение на Закона за горите, отнасящ се до два основни момента: първо, даване на юридическа самостоятелност на горските стопанства; и второ, изменение в частта на глобите при нарушение на Закона за горите, което е съществената част от законопроекта. Мотивите ми са следните.
Първо, необходимо е много време, което не работи в полза на горите, за обсъждане и приемане на цялостния Закон за горите.
На второ място, юридическата самостоятелност ще даде възможност на горските стопанства да провеждат по-целенасочена дейност в общата политика на държавата по отношение на горите с всички произтичащи от това права и отговорности.
По отношение и на измененията на глобите за нарушения на Закона за горите мога да кажа, че се цели глобите да бъдат приведени в съответствие с днешните стойности на лева и с нарастващите престъпления срещу българските гори. Сега действащите санкции са в размер от два лева - чл. 65 от Закона за горите до 200 лв. Тези глоби са били високи в сравнение с доходите на българските граждани през 1958 г. например, когато е приет Законът за горите, или за 1968 и 1977 г., когато е допълван 20/2. и изменян. Но днес глобите в закона могат само да предизвикат снизходителни усмивки у нарушителите и ниско самочувствие у хората, работещи в системата на Комитета по горите, изправени пред необходимостта да защитават и своя труд, и дървесните видове в България.
Приемането на предложените изменения на глобите ще даде възможност да се експериментира тяхното приложение в живота и при необходимост да се променят с приемането вече на цялостния Закон за горите. Целта е да се защитят българските гори, да се опазят по-ефективно ценните дървесните видове в България.
За никого от нас не е новост изсичането на ореха например. Печатът е изнесъл досега достатъчно тревожна информация за унищожаване на ценни дървесни видове с комерчески мотиви.
Защитавайки горите, ние ще защитим и водосборните райони в страната. Повишението на глобите ще бъде не само една бариера пред престъпленията срещу българските гори, то ще съответства и на труда на хората, призвани да се грижат за тях, ще подсили мотивацията в усилията им за защитаване на горите, защото нерядко са изправени пред пряката опасност за здравето и живота си.
Не е за подценяване обстоятелството, че с повишените глоби ще се увеличи приходът на средства, с които да се отстраняват пораженията, нанесени от нарушителите.
Приемам предложенията по отделните числа, направени от Комисията по земеделието, както и препоръката да се промени и сега действащия чл. 53 от Закона за горите. Тези предложения не променят логиката и целта на законопроекта. Те го привеждат в по-голямо съответствие с реалностите в живота.
С извинение пред вас моля вместо "цифри" в законопроекта да се чете "число" или "числа", което мисля, че е по-правилно.
Този законопроект има смисъл само ако по-скоро бъде гласуван в пленарната зала и да влезе в действие. В него няма политически амбиции, има само грижа за горите.
Благодаря на специалистите от Горското стопанство Стара Загора, и от Комитета по горите, които работиха по законопроекта, както и на колегите от Законодателната комисия, Комисията по земеделието и други народни представители, направили възможно обсъждането му днес. 20/3.
Обръщам се с молбата към вас да подкрепите законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитър Георгиев иска думата.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Аз сега вземам думата по съществото на законопроекта. Преди малко взех отношение по повдигнатия от господин Гоцев процедурен въпрос. И аз благодаря, че той не настояваше на искането си в смисъла, който го изрази.
Моето предложение е, уважаеми колеги народни представители, да подкрепим на първо четене внесения законопроект от колегата народен представител Трифон Митев, и в никакъв случай да не преминаваме към второ четене на законопроекта, тъй като от това, което ще кажа, макар и накратко, вие ще забележите, че са налице известни несъвършенства и несъответствия с действащото ни законодателство в други области. Очевидно налага се да променим основно тази глава, която се предлага да бъде променена, а именно административно-наказателните разпоредби към едно значително увеличаване на размерите на административните наказания и глоби, тъй като е налице едно хищническо унищожаване на гората. Вярно е, че сами по себе си глобите няма да решат въпроса, ако хората, които ще прилагат този закон, не го хванат в ръцете си и не го прилагат с цялата му строгост.
И в този смисъл аз искам добре да се чуе от органите, които ще се занимават с този въпрос - това са горските стопанства, съответните регионални и по-нагоре техни подразделения, както при съставянето, така и при издаването на наказателните постановления, да няма пропуснати нарушители. И тогава, когато се прилага този закон, той ще има и своя ефект.
Защо не можем да преминем веднага към второ четене? Затова защото законопроектът така, както се предлага, не е съобразен с действащото законодателство и по-специално с Наказателния кодекс. Аз искам да обърна внимание на колегите народни представители, че освен административно-наказателната защита на горите, визирана в Закона за горите и специално в тази глава, която ние ще изменим днес, има и наказателна защита срещу посе20/4. гателство върху горите и производните от тях и това са разпоредбите в чл. 235 и следващите от Наказателния кодекс.
Тези разпоредби, които сега ви се предлагат, трябва да бъдат съобразени с действащите разпоредби за наказателната отговорност при едни такива посегателства.
Ако ние прочетем внимателно разпоредбата на чл. 235 от Наказателния кодекс и я сравним с предлаганото изменение в разпоредбата на чл. 42 от Закона за горите, ние ще видим, че фактическите състави са почти едни и същи. Разликата е в това, че в Наказателния кодекс се говори: ако се касае до немаловажни вреди. 20/5.
И в този смисъл искам да обърна внимание на вносителя на законопроекта и въобще на сегашния законопроект. Не може да отпадне изречението или част от изреченията, които казват: ако размерът на вредата е до толкова лева. Защото размерът на вредата има голямо значение за това дали ще квалифицираме деянието като административно нарушение и то ще бъде санкционирано по Закона за горите, или ще го квалифицираме като престъпление и ще отговаря по престъпния състав на чл. 235 и следващите от Наказателния кодекс.
Ето защо за пълно отпадане на тази част от изречението не бива да говорим. Би трябвало да говорим, ако размерът на вредата например е не по-малко от 1000 лв. или не по-малко от 2000 лв. В този смисъл да посочим една цифра, която счетем, че е необходима. Аз бих я посочил, да речем, в порядъка на около 2000 лв. А готов съм на дискусия по този въпрос и на друга цифра, ако вие счетете за по-разумно едно друго предложение. Но във всички случаи трябва да определим размера на вредата, до която ако е налице, нарушителят ще носи наказателно административна отговорност, а не наказателна отговорност. И това е за всички останали текстове, за които се предлага да отпаднат съответните размери на вредите, както са посочени по текстовете.
Заедно с това искам да обърна внимание, че веднага се налага изменение на Правилника за приложение на Закона за горите в тази му част, касаеща административно-наказателното производство и отговорност затова, защото ако има несъответствие, ще се получат и различия при санкционирането. И особено (аз обръщам внимание на специалистите върху това) се налага веднага да бъде изменена и тарифата, по която става изчисляването на нанесените вреди. Именно тази тарифа с нови завишени цифри за отделния дървесен материал, включително и производните от него, върху които се посяга от съответните нарушители - било то нарушители по Закона за горите, било то престъпници, именно и тази тарифа веднага трябва да претърпи известно изменение по пътя на завишаване на стойностите на цената на съответния дървесен материал, от който се формира размерът на вредата.
Ето, в тази последователност трябва да бъдат разгледани предложенията. И в този смисъл аз намирам, че нямаме сега никаква СД/ЗТ 21.1 готовност да преминем към второ четене, тъй като бихме направили един несъвършен закон, некореспондиращ най-малко с Наказателния кодекс и с ония му разпоредби, които говорят за престъпления срещу горския фонд и т.н.
В този смисъл аз предлагам отново по принцип да гласуваме на първо четене законопроекта, а след това като отиде в Законодателната комисия, да се съобразим и с тези неща, за които стана реч преди малко в моята пледоария.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Джеров, ако няма други мнения, имате думата за обобщаване на първото четене. 21.2 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Въпросът налага просто бързина в неговото разрешаване. Не искам да повтарям мотивите, които изнесох преди малко и които колегите споделиха. Мина времето, когато 10, 20, 50 лв. е санкция за когото и да било. Тъй че ако работим с такива санкции, това просто означава, че нямаме текстове.
Съгласен съм с друго обаче, това говорихме и с господин Георги Николов, налагат се някои доуточнявания. И затова аз бих си оттеглил предложението за второ четене. Бих помолил да минем законопроекта, ако колегите, разбира се, са съгласни, да го гласуваме на първо четене и в най-скоро време да може да внесем в Народното събрание от страна на Законодателната комисия едни прецизни текстове, за конкретните нарушения да има и съответни санкции.
По другия въпрос тепърва аз също считам, че в скоро време ще имаме възможност да гледаме един цялостен Закон за горите, в който да спазим изискванията на чл.18 от Конституцията, при което положение да разграничим земите на двете категории - онези горски територии, които са държавни, и онези, които трябва да бъдат реституирани. Това е един въпрос, който тепърва предстои. Но сега моля да се обединим около това да гласуваме законопроекта на първо четене и Законодателната комисия да го подготви за внасяне за второ четене, като същевременно бъдат съобразени и съответните санкции.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Моля, режим на гласуване. Гласува се на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за горите с вносител народният представител Трифон Митев. Моля, гласувайте.
Гласували са 159 народни представители, за са 153, против няма, 6 се въздържат.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за горите е приет на първо четене. Точката е изчерпана.
Следващ законопроект е Законопроектът за моряшките паспорти. Гласувано е първото му четене да започне. СД/КТ 21а.1
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законопроект за моряшките паспорти, първо четене.
Това също така е един законопроект, който е изработен от Министерския съвет на Република България и преди половин година той е внесен в Народното събрание за разглеждане.
Може би името на закона да не звучи толкова задължаващо, но това е един закон, който трябва колкото се може по-скоро да мине през пленарната зала като крайно наложителен.
Министерският съвет е изтъкнал съображенията, които налагат в този момент, при натоварената законодателна програма на нашето Народно събрание, да бъде гласуван този законопроект. Министерският съвет изяснява, че моряците, с които са комплектувани екипажите на българските кораби, пътуват и удостоверяват самоличността си извън границите на страната с моряшки паспорти. Издаването и въобще регламентът на тези моряшки паспорти се намира в един закон от 1956 г., както и Правилникът за прилагане на този закон от 1973 г.
Естествено е, че настъпилите съществени промени в законодателството налагат днес не само изменения, но и ново уреждане на тези правоотношения.
Законът за задграничните паспорти, който беше изменен в началото на 1991 г., промени изискванията и условията за издаване на задграничните паспорти на българските граждани. Тези изисквания съществено се различават от изискванията при издаване на моряшките паспорти независимо от общите цели. По тази причина Законът за задграничните паспорти определя, че редът за издаване и ползуване на моряшките паспорти се урежда с отделен закон. И в този законопроект, който е внесен сега тук, в пленарната зала, удовлетворява това изискване. 21а.2 Новото в предложения проект е промяна на режима за издаване, съхраняване на личните паспорти на моряците. Необходимо е също така да бъде взета предвид Конвенция # 108 на Международната организация на труда за националните удостоверения за самоличността на моряците, която е ратифицирана през 1978 г.
Законопроектът изчерпва проблемите по издаването, по ползването, съхраняването, сроковете на валидност на моряшките паспорти в контрола по тази дейност. Отпада необходимостта от правилник за прилагане на закона за изменение и допълнение на други действащи нормативни актове.
Или както се вижда от тези съвсем накратко дадени мотиви наложително е в най-скоро време този законопроект да стане и действително закон.
Законопроектът е раздаден на три комисии - Комисията по национална сигурност, Комисията по транспорта и Законодателната комисия.
Комисията по националната сигурност е разгледала този закон в края на миналата година и подкрепя законопроекта във вида, предложен от вносителя.
В становището, което е подписано от председателя на Комисията по националната сигурност, се изтъква, че настъпилите изменения в законодателното регулиране на режима за пътуване на български граждани в чужбина, както и откриването на муждународния пазар за наемане на български моряци, налагат изменения на Указа за моряшките паспорти.
Предложеният от Министеркия съвет законопроект е съобразен с новите изисквания на Закона за задграничните паспорти и Конвенция # 108, която преди малко споменах.
Комисията по транспорта също така в края на миналата година е разгледала законопроекта и смята, че настъпилите съществени промени в законодателството, регулиращо режима и условията за излизане на българските граждани извън границите на страната, както и откриването на международния пазар за наемане на български морски лица, налагат отменяне на действащия в момента указ.
Необходимо е и пълното привеждане на изискванията на закона с изискванията на Конвенция # 108 на Международната организация на труда за националните удостоверения за самоличност на моряците, ратифицирана от Република България през 1976 г. А теРД/ВР 22.1 зи изисквания могат да бъдат спазени единствено с приемането на един нов закон.
Комисията по транспорта по принцип одобрява законопроекта, но на стр. 2 от своето становище изразява няколко предложения по чл. 3, 4 и 5. Допълнително се дават предложения за промени в чл. 11, 12 и 13.
Законодателната комисия в свое заседание обсъди законопроекта. Смята, че и той е приоритетен и трябва да бъде разгледан по-скоро, за да може България да има в тази област закон, който да бъде съвременен и да бъде съобразен с последните изисквания на международното публично право.
При това положение Законодателната комисия предлага на уважаемите колеги да гласуваме на първо четене предложения законопроект. От прегледа на текстовете се установява, че Законът за моряшките паспорти е съобразен с Конституцията на Република България. Той съответства на принципите на нашето законодателство и е в съответствие с изискването на международните задължения на нашата страна.
Моля законопроектът да бъде поставен на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Джеров.
Господин Джеров докладва становищата и на трите комисии. Искам да се обърна към председателите на другите две комисии господин Слатински и господин Ремзи Осман дали биха искали да вземат думата, ако смятат, че има нещо различно?
Господин Осман казва, че няма какво да допълни. Становището е раздадено.
Имате думата, уважаеми колеги, за мнения по законопроекта.
Господин Стойко Пенчев иска думата. Заповядайте.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложеният Закон за моряшките паспорти освен изразените становища на трите комисии - Законодателна, транспорт и национална сигурност, аз искам да подкрепя като аргументирам изготвянето на Закона за моряшките паспорти с определени елементи, които досегашното законодателство на практика затрудняват дейността на екипажите, затрудняват дейността на извеждане на морски лица, работещи извън територията на Бълга22.2 рия на кораби под чужд флаг и затрудняват дейността на нашето каботажно плаване.
В тази връзка чл. 3 на Конвенция # 108, ратифицирана 1978 г., сочи, че удостоверението за самоличност на моряците се съхранява постоянно в моряка.
Указ 1731 от 10.10.1976 г. допълва Указ 115, като в изменението на бр. 62 от 1961 г. и второто изменение на "Държавен вестник" бр. 8 от 1975 г. се сочи – 2, чл. 8, ал. 2 изменено така: "Моряшките паспорти се съхраняват от притежателите, като чл. 3 на Указа за личните паспорти."
В същото време Правилникът за приложение на Указ 115 влиза в колизия с тези международни документи и гражданското законодателство.
Член 35 сочи, че тези паспорти се съхраняват в ДИК (Държавната инспекция по корабоплаване). Този подход на практика нарушава и международното законодателство, и гражданското законодателство. 22.3 Освен това съгласно Кодекса за търговско мореплаване в чл. 1 е посочено, че се прилагат по отношение на моряшките паспорти гражданското законодателство. А чл. 3 показва, че големият обхват на търговското корабоплаване налага този подход.
На практика правилникът, влизайки в колизия със законодателството и с конвенцията, създава изключително обременен режим на работа с моряшките паспорти и гражданските паспорти.
Вторият важен момент е, че Законът за моряшките паспорти дава възможността структурата на контрола да бъде по-радикална и да дава възможност за наблюдение на движението на хората, които работят на кораби под чужд флаг.
Третият важен момент, това е, че Комисията по транспорта е посочила някои изменения, които не са от особен характер. И това ми дава основание да се обърна към вас и да направя предложението утре да бъде внесен на второ четене Закона за моряшките паспорти. По този начин ние ще ускорим ... Да започнем сега и утре да го завършим. Утре да бъде първа точка с цел да бъде довършен, тъй като законът действително е много наложително необходим колкото се може по-бързо да влезе в действие.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пенчев, Вие имате предвид сега да се постави на гласуване да започне второто четене, тъй като няма постъпили предложения освен няколко дребни. Добре.
Господин Даскалов иска думата. Заповядайте!
Кой още иска думата?
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Действително практичната стойност на настоящия закон може би за някои колеги ще се стори, че е твърде ограничена, защото касае определен кръг от лица. Но от друга страна практичната стойност затова е от особено значение, защото може би някъде става и пречка за осъществяване на служебните задължения на тези, наречени в законопроекта, морски лица.
Затова съвсем правилно е предложението на колегата, който настоява и аз се присъединявам към него, ако колегите приемат на първо четене този законопроект, да преминем към неговото второ четене, като утре, разбира се, продължим нашата работа ББ/ЙА 23.1 като този законопроект бъде първа точка, защото така или иначе би било редно ние да го завършим. Още повече, че законопроектът по обем не е голям и не само, че няма някакви съществени предложения за изменения и допълнения към този законопроект, но той по съществото си не би могъл да създаде някакви конфликти в пленарната зала.
Поради това моля колегите да подкрепят законопроекта, както и предложението, което беше направено от колегата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Даскалов.
Господин Джеров, Вие ще вземете ли думата?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение, при този консенсус, който се получава в залата, предлагам да поставим на първо четене законопроекта да бъде приет и да преминем към второ четене, като утре той остане първа точка до завършване. Не е дълъг, по него няма да имаме някакви спорове, които ще отнемат много време и може би за час, час и половина утре законопроектът ще бъде закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Моля, режим на гласуване! Гласува се на първо четене проекта за закон за моряшките паспорти.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 144 народни представители, 140 са гласували за, против - няма, 4 се въздържат.
Проектът за закон за моряшките паспорти е приет на първо четене.
Поставям на гласуване предложението на господин Стойко Пенчев, подкрепено от господин Даскалов и господин Джеров, сега да започне второто четене на законопроекта и утре да продължим с оставащите текстове в началото на заседанието.(
Моля, режим на гласуване! Гласува се предложението на господин Стойко Пенчев - да продължим с второ четене и оставащите текстове да се докладват утре в началото на заседанието като точка първа да бъдат догласувани.
Резултатът: от общо гласували 134 народни представители, 131 са гласували за, против - няма, 3 се въздържат.
Приема се предложението.
Продължаваме с второто четене на законопроекта за моряш23.2 ките паспорти.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря много за този консенсус.
Първо трябва да поставим на гласуване самото заглавие: "Закон за моряшките паспорти".
Алтернатива до този момент няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се заглавието на законопроекта: "Закон за моряшките паспорти".
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 131 народни представители, 124 са гласували за, против - няма, 7 се въздържат.
Приема се наименованието на закона на второ четене.
Господин Джеров, имате думата. 23.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 1. Морските лица удостоверяват самоличността си и преминават границите на Република България с моряшки паспорт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По текста няма предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласува се текстът на чл. 1.
Гласували са 138 народни представители. За са 135, против няма, 3 се въздържат.
Приема се текстът на второ четене.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожо председател! Трябва да минем към чл. 2. Член 2 е доста дълъг. Той е свързан и с една конвенция и аз ще моля да отложим и да продължим утре от 3 ч. с чл. 2, като ще помоля да бъде поканен и министърът на транспорта, както и евентуално друг представител на Министерския съвет, за да можем съвместно да продължим работата като точка първа по законопроекта за моряшките паспорти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Искам да прочета какво бе прието днес и няколко съобщения:
Уважаеми колеги, днес бяха приети следните закони и законопроекти:
На първо четене бе приет законопроектът за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
На второ четене бе приет част от законопроекта за Националната служба за сигурност.
На първо четене бе приет законопроектът за опазване на морската среда.
На първо четене бе приет законопроектът за изменение и допълнение на Закона за горите.
На първо четене бе приет и започна второто четене на законопроекта за моряшките паспорти.
Две съобщения:
Комисията по земеделието ще проведе заседанието си на 12 май, четвъртък, от 9 ч. в зала 507 на бул. "Дондуков" 2. ЦМ/ВР 24.1
Комисията по бюджета и финансите ще заседава в четвъртък от 10 ч. в зала 411, на бул. "Дондуков" 2 при следния дневен ред:
1. Законопроект за приемане на декларация за присъединяване към Фонда за социално развитие на Съвета на Европа.
2. Законопроект за местните данъци и такси.
Лека вечер! Приятна почивка!
Утре пленарното заседание е от 15 ч. с продължаване второто четене на законопроекта за моряшките паспорти.
Закривам заседание. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 45 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданв
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ:Трифон Митев
Илхан Мустафа