Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1994-07-20

Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Йордан Школагерски.
Секретари: Георги Петров и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, народните представители да заповядат в пленарната зала, за да им съобщя една приятна новина. (Звъни)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Както винаги е било в историята на България, българският парламент никога не е бягал от своите отговорности.
Днес всички вие получихте един солиден том с български закони за избиране на Народно събрание, обхващащ периода 1879 - 1991 г.
Този том е подготвен от библиотеката на Народното събрание, в сътрудничество с Правния отдел и е доказателство, че парламентът не бяга от своите отговорности, свързани с проблема за изборите.
Може да се каже, че в момента, извън декларациите на политическите сили, това е единственото сериозно доказателство че българският парламент сериозно гледа на проблема за предсрочните избори и се готви за тях.
Аз препоръчвам народните представители наистина да се запознаят с всички възможни избирателни закони, които българската парламентарна практика има. МС/НП 122.1
Нашата политическа история свидетелства за активно законотворчество в областта на изборите.
Показателно е, че за първите 55 години, например от 1879 г. до 1934 г. е имало избори 23 пъти. Създавани са и са прилагани различни видове избирателни системи, богат арсенал от видове кандидатски листи, видове изчислителни методи и така нататък.
Още първият закон от 1880 година развива принципите на Търновската конституция и установява изключително демократично за времето си избирателно право.
Мажоритарна система например в България има от 1880 г. до 1912 г. При това нашата страна е една от първите страни в света, която в отговор на усложения и обогатен политически живот още през 1910 г. въвежда пропорционална система на местни избори. В следващия период постепенно се провежда тази система и на национално равнище.
Още много информация ще откриете в предлагания том и надявам се, че той ще застане и на вниманието на цялата българска общественост.
Убеден съм, че националната традиция и политическият опит в изборното законодателство ще бъдат добра основа за депутатите от Тридесет и шестото Народно събрание да търсят и постигнат верните решения за предстоящите бъдещи избори.
Сега ще ви запозная с постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 14 20 юли тази година.
На 15 юли Министерският съвет е внесъл Законопроект за ратифициране на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлените образци от 6 ноември 1925 г., в редакцията й от 28 ноември 1960 г. и на Допълнителния акт от Стокхолм от 14 юли 1967 г.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по външна политика.
На 17 юли народният представител Стефан Караджов е внесал проект за решение за частично преустановяване приложението на чл. 18, буква "а" от Закона за всеобщата военна служба.
Проектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по национална сигурност. 122.2
На 19 юли Васил Михайлов ...
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (от място): Какъв е тоя, бе? Той е независим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ... народен представител е внесъл Проект за решение за повишаване отговорността на изпълнителната власт.
Проектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по национална сигурност.
Общо в този период са постъпили три законопроекта.
Пред вас е програмата за работата на Народното събрание за периода 20 - 29 юли 1994 г.
След това ще ви информирам за направените, ако има такива, предложения.
Моля, гласувайте тази програма.
Гласували 179 народни представители, за 167, против - 2, въздържали се 10 народни представители.
Програмата се приема.
Предложения за промени към програмата няма.
Две от предложенията са отразени, включени са в нея от Председателския съвет и искам да посоча, че специално предложението, което група народни представители направиха във връзка с включване в програма на първо четене на Законопроекта за спорта, този въпрос бе обсъден днес на специално заседание на Председателския съвет.
Мога да зарадвам народните представители, а и всички, които се вълнуват от проблемите на българския спорт, а така също и на всички, които милеят за българската култура, нейните ценности и личностите, които я представят, че през есента в парламента ще се гледат онези необходими промени в законодателството, свързани с културата и със спорта, което ще даде възможност много по-добре да се осъществява процеса на финансиране на културата и на спорта, чрез съответните облекчения, финансови, за хората на частния бизнес, които искат да помагат за развитието на българската култура и на престижния български спорт.
Тоест, няма предложения по програмата.
От името на парламентарна група, господин Христо Марков.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Групата народни представители, Парламентарната група на СДС държи предложението за гласуване 122.3 и приемане на първо четене днес на Закона за спорта по няколко съображения.
Законопроектът за спорта е приключен в комисията много отдавна ..., (неразбираема реплика от господин Александър Маринов от блока на БСП) ... Господин Маринов, и Вие като член го знаете.
Не е минал и няма становище само на една единствена комисия и това е Комисията по бюджета и финанси.
Господин Димитров ще вземе отношение по това, защото преференциите, касаещи финансирането на спорта не касаят в такава значителна степен структурата на държавните бюджетни предприятия.
Така че ние молим законопроекта за спорта да бъде поставен на гласуване, за влизане най-напред като точка в дневния ред и респективно, за неговото приемане.
Не е фатално това, че няма писмено становище на Комисията по бюджет и финанси, след като има писмени становища на останалите специализирани комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Марков.
Както казах, този въпрос бе обсъден днес на заседание на Председателския съвет и трябва да изчакаме становището на Законодателната комисия.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Процедурно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, заповядайте. 122.4 ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз искам да направя по-скоро процедурно разяснение, защото съм и вносител на това предложение, аз съм и председател на Комисията по бюджета и финансите. Мисля, че от нашата комисия принципно възражение не би могло да има. Вярно е, че ние сме претрупани напоследък с много текуща работа, но ние сме взели отношение по Указ # 56, където са преференциите за спорта, за културата и сме дали своето предложение, което, тъй като не можахме да се обединим в комисията, сме го предложили да се гласува в пленарната зала. Преференции се предвиждат също така, ние сме ги взели тези в Закона за данъка върху общия доход. Така че това са единствените допирни точки между Закона за спорта и нашата комисия.
Така че не бих желал вие да смятате, че нашата комисия няма отношение, след като експлицитно е посочено нашето отношение по преференциите в Указ # 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Господин Джеров, по същия въпрос ли? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Благодаря. Като реплика на председателя искам да кажа следното. Не че няма становище на Законодателната комисия, няма становище на Икономическата комисия, на Комисията по бюджета и финансите и на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Нека не остава впечатлението, че има някакви трудности в случая. Проблемът практически е решен и в най-скоро време това ще се отрази в работата на законодателния орган.
Сега започваме работа по точка първа от дневния ред.
Има думата председателят на Законодателната комисия да докладва точка първа, а именно Законопроекта за ратифициране на допълнителния протокол към Временното споразумение по търговия и свързаните с нея въпроси между Европейската икономическа общност и Република България.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Бях улеснен, че няма да чета цялото заглавие, което е доста дълго. Министерският съвет в края на миналата година, на 21 декември 1993 г., е одобрил допълнителния протокол, упълномоСБ/КТ 123.1 щил е господин Евгени Иванов - постоянен представител на нашата република към Европейските общности - да подпише от името на републиката ни допълнителния протокол по предходната точка и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон подписания допълнителен протокол.
Председателят на Народното събрание е разпоредил законопроектът да бъде разгледан от четири комисии - Комисията по външната политика, Комисията по бюджета и финансите, Икономическата комисия и Законодателната комисия. И четирите комисии са разгледали законопроекта.
Комисията по бюджета и финансите със своето становище от 6 юли 1994 г. препоръчва на Народното събрание да приеме и ратифицира протокола и измененията. Заедно с това комисията препоръчва Народното събрание да вземе решение за публикуване на цялото споразумение в "Държавен вестник" в луксозно издание, при условие че за целта се осигурят необходимите средства.
Това е предложението на Комисията по бюджета.
Комисията по външната политика смята, че допълнителният протокол ускорява либерализацията на вносния режим на българските стоки и предлага на Народното събрание да гласува в положителен смисъл.
Икономическата комисия със своето становище от 26 януари 1994 г. смята, че допълнителният протокол ускорява либерализацията на вносния режим и има съществено значение за подобряване на достъпа на българските стоки до пазарите на Европейския съюз. В тази връзка Икономическата комисия предлага на Народното събрание да ратифицира със закон допълнителния протокол.
Законодателната комисия разгледа така внесения от Министерския съвет законопроект, разгледан от трите специализирани комисии и предлага на Народното събрание на основание чл.85, ал.1, т.8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон подписания допълнителен протокол към Временното споразумение по търговията.
При това положение, господин председател, има консенсус между четирите комисии и ако няма изказвания, бихте могли да поставите на първо четене законопроекта. 123.2
Позволявам си да ви предложа, ако няма направени предложения, да преминем и към второ четене на законопроекта.
По отношение предложението на Бюджетната комисия Народното събрание да гласува специално решение за обнародване в луксозен вид на този нормативен материал, предоставям на председателя на Бюджетната комисия, ако счита, да докладва и предложи отделно решение по този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Други мнения и становища?
Господин Димитров, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Джеров, в хода на обсъждането на този законопроект за ратификация при нас имаше специалисти от Министерството на търговията и, естествено, от Министерството на външните работи. И там ни увериха, че от Програма "ФАР" са отпуснали определена сума за отпечатване на това издание в луксозен вид и естествено е хубаво това издание да се отпечата като издание на "Държавен вестник", за да има законова сила.
Така че аз се затруднявам, защото въпросът е юридически, как точно да бъде оформен за вземане на решение от Народното събрание, но наистина бихме могли да ратифицираме споразумението и впоследствие да вземем решение за неговото отпечатване в луксозен вид. Ще поискам Вашата юридическа помощ за оформяне на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Други мнения и становища няма.
Моля, гласуваме на пъро четене Закона за ратифициране на Допълнителния протокол към Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската икономическа общност и Европейското обединение за въглища и стомана и Република България и към Европейското споразумение между Европейските общности и техните страни-членки и Република България.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 159 народни представители, за 155, против 1, въздържали се 3.
Законопроектът се приема на първо четене. 123.3
Направено бе предложение за преминаване на второ четене.
Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 150 народни представители, за 147, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Заглавието е: "Закон за ратифициране на Допълнителния протокол към Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската икономическа общност и Европейското обединение за въглища и стомана и Република България и към Европейското споразумение между Европейските общности и техните страни-членки и Република България.
Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол към Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската икономическа общност и Европейското обединение за въглища и стомана и Република България и към Европейското споразумение между Европейските общности и техните страни-членки и Република България".
Това е съдържанието на законопроекта. 123.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Други мнения и становища няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на второ четене законопроекта така, както той бе докладван от председателя на Законодателната комисия. Моля, гласувайте!
Гласували общо 166 народни представители. От тях 163 за, няма против, 3 въздържали се.
Законът се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯ НА ВРЕМЕННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ТЪРГОВИЯТА И СВЪРЗАНИТЕ С НЕГО ВЪПРОСИ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ, ЕВРОПЕЙСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА ВЪГЛИЩА И СТОМАНА - ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - ОТ ДРУГА СТРАНА.
Моля, председателят на Законодателната комисия да докладва законопроекта на първо четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, Министерският съвет на 21 декември миналата година одобрява допълнително договорените условия между Република България и Европейските общности относно влизането в сила на Временното споразумение по търговията и свързаните с него въпроси на 31 декември 1993 г.
Този законопроект е постъпил в Народното събрание и е разпределен на четири комисии: Комисията по външна политика, Комисията по бюджета и финансите, Икономическата комисия и Законодателната комисия. Четирите комисии са разгледали законопроекта и са излезли с писмени становища.
Комисията по външна политика със становището си от февруари 1994 г. счита, че измененията на чл. 51 и чл. 52 от Временното споразумение водят до ускоряване на влизането му в сила и са от съществен национален интерес и предлага на Народното събрание да гласува.
Комисията по бюджета и финансите със становище от 6 юли тази година е разгледала тези законопроекти и препоръчва на Народното събрание да ги приеме и ратифицира. И тук пак се прави предложение от страна на председателя на комисията господин Венцеслав Димитров Народното събрание да вземе решение за публикуване на цялото споразумение в "Държавен вестник" в луксозно НЧ/НП 124.1 издание, при условие, че за целта се осигурят необходимите средства.
Становището на Икономическата комисия е също така положително и предлага на Народното събрание да гласува внесения законопроект.
Законодателната комисия на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България предлага да се ратифицира със закон измененията на чл. 51 и чл. 52 от Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейските икономически общности, Европейското обединение за въглища и стомана - от една страна, и Република България - от друга страна.
И тук, господин председател, си позволявам да предложа да поставите на гласуване, ако бъде приет на първо четене, да преминем след това и към второ четене за окончателно приключване на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров. Становища и изказвания няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене Законопроекта за ратифициране на изменения на временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейските икономически общности, Европейското обединение за въглища и стомана - от една страна, и Република България - от друга страна. Моля, гласувайте.
Гласували общо 161 народни представители. От тях 157 за, няма против, 4 въздържали се.
Законът се приема на първо четене.
Направено бе предложение за преминаване към второ четене.
Моля, режим на гласуване. Гласувайте това предложение.
Гласували общо 154 народни представители. От тях 151 за, няма против, 3 въздържали се.
Предложението се приема.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Моля, председателят на Законодателната комисия да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законпроектът има следното заглавие и с съдържание: 124.2
"Закон за ратифициране на изменения на Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейските икономически общности, Европейското обединение за въглища и стомана - от една страна, и Република България - от друга страна.
Член единствен. Ратифицира съгласуваните чрез размяна на писма между Република България и Европейските общности изменения в чл. 51 и чл. 52 от Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси, както следва:
1. – 2 на чл. 51 се изменя така: "Това споразумение влиза в сила на 31 декември 1993 г.
2. Текстът на – 1 на чл. 52, който гласи: "В случаи, че това споразумение влезе в сила след 1 януари, но преди 30 юни 1993 г. за целите на част втора и трета от това споразумение и на протоколи ## 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 към него думите "дата на влизане в сила на споразумението ще означават" се заменят със следния текст: "В случай, че това споразумение влезе в сила след 1 януари, но не по-късно от 31 декември 1993 г., за целите на част втора и трета на това споразумение и на протоколи ## 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 към него думите "дата на влизане в сила на споразумението означават".
Това е съдържанието на внесения от Министерския съвет законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Други мнения и становища няма и това е естествено. Когато се защитават националните интереси на България едва ли може да има различни становища и мнения.
Моля, режим на гласуване.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта така, както той бе докладван от Законодателната комисия. Моля, гласувайте!
Гласували общо 161 народни представители. От тях 157 за, няма против, 4 въздържали се.
Законът е приет.
Искам да подчертая, че и двата приети току-що от Народното събрание закона създават благоприятни условия за участието на България в процесите на европейската интеграция и конкретно това е практическа защита на националните интереси на нашата страна, което от своя страна създава възможност за хиляди хора 124.3 в България да запазят своите работни места, българските стоки да излязат в по-големи квоти на пазарите на общността и поетапно да се намалят митата за много от тези стоки. Практически това означава хляб, сигурност за много български семейства.
Продължаваме по-нататък към следващия законопроект, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТОВЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪЮЗ ПО ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА
Моля, председателят на Законодателната комисия да докладва законопроекта на първо четене. 124.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги! Министерският съвет на Република България е одобрил Конституцията на Международния съюз по далекосъобщенията и Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщенията. Двата акта са подписани на 22 декември 1992 г. в Женева. Решението на Министерския съвет е от 16 март т.г.
Законопроектът е разпределен на три комисии - Комисията по външната политика, Икономическата комисия и Законодателната комисия. Независимо от това Комисията по радио и телевизия също така е обсъдила така внесения от Министерския съвет законопроект и е дала своето писмено становище.
Икономическата комисия със становището си от 13 този месец счита, че участието на България отговаря на външноикономическите интереси на страната и счита за целесъобразно присъединяването към новоприетите основни документи, двата документа на съюза.
Комисията по външната политика също така изразява своето положително виждане и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон внесения законопроект.
Комисията по радио и телевизия е разгледала двата акта на Международния съюз на далекосъобщенията. Констатира необходимостта от ратифициране както на Конституцията, така и на Конвенцията.
Поради обстоятелството, че участието ни в Международния съюз по далекосъобщения е от изключително важно значение както за развитието на далекосъобщенията у нас, така и за издигане на международния престиж на страната ни, Комисията по радио и телевизия счита, че в най-бързи срокове проектът трябва да мине през Народното събрание и предлага да бъде гласуван на първо и второ четене така внесеният законопроект.
Междувременно е постъпило и едно писмо от Комитета по пощи и далекосъобщения с подписа на неговия председател г-н Марков, в което се отнася въпросът до парламента с молба за по-бързо разглеждане на този законопроект. Изтъква се съображението, че участието на България в дейността на тези международни институции, още повече в ръководните и работните им органи, СД/МБ 125.1 е от изключително важно значение както за развитието на съобщенията у нас, така и за издигане на международния престиж на страната ни.
Председателят на комитета информира, че ръководството на ръководния орган е проявило изключително разбиране за финансовите затруднения на България в резултат на ембаргото на Югославия и е взело решение за редуциране на членския ни внос от една на четвърт контрибутивни единици. Облезява се цифрата 320 хиляди швейцарски франка. Понастоящем членският внос, който България внася, е в размер на 7000 долара, а в централния орган - 75 713 щатски долара.
При това положение, господин Председател, си позволявам да Ви предложа, ако няма изказвания, да поставим на първо гласуване така внесения законопроект, след което да поставите на вота на народните представители предложението за преминаване и към второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Мнения, становища? - Няма.
Моля режим на гласуване. Гласуваме на първо четене Закона за ратифициране на актове на Международния съюз по далекосъобщенията. Моля гласувайте!
Гласували 148 народни представители, "за" 146, "против" няма, "въздържали се" 2 народни представители.
Законът се приема на първо четене.
Направено бе предложение за преминавне към второ четене. Моля, гласувайте това предложение!
Гласували 163 народни представители, "за" 161, "против" няма, "въздържали се" 2 народни представители.
Предложението се приема.
Преминаваме към второ четене на законопроекта. Моля председателят на Законодателната комисия да докладва закона за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Закон за ратифициране на актове на Международния съюз по далекосъобщения".
Член единствен - "Ратифицира Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, подписани на 22 декември 1992 г. в Женева." 125.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Мнения, становища? Няма.
Моля режим на гласуване! Гласуваме на второ четене Закона за ратифициране на актове на Международния съюз по далекосъобщения. Моля, гласувайте!
Гласували 165 народни представители, "за" 163, "против" няма, "въздържали се" 2 народни представители.
Законът се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред. На дневен ред е
РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА.
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, единствено Министерският съвет е оторизиран по силата на Закона за пенсиите да внася в Народното събрание проекторешение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. В конкретния случай Министерският съвет със своето решение от 4 юли 1994 г. е одобрил проект, с който да бъде предложено на Народното събрание да вземе решение за отпускане от 1 юли 1994 г. на лична пенсия за особени заслуги към държавата и нацията в размер на 2340 лева месечно на Никола Василев Терзиев - Желязото.
Председателят на Народното събрание е разпределил проекторешението на Комисията по културата, на Комисията по труда и социалното осигуряване и на Законодателната комисия. Трите комисии имат свое становище.
Комисията по културата в писменото становище с дата 13 този месец е разгледала въпросът за даване на пенсия на художника Никола Терзиев - Желязото, участник в почти всички национални изложби, многократно награждаван, като негови творби се намират в Националната художествена галерия и в редица други галерии на страната, и предлага с оглед приноса на известния наш скулптур към българската култура и изкуство да бъде отпусната личната пенсия. 125.3126
Комисията по труда и социалното осигуряване също така единодушно с оглед затрудненото материално положение на господин Терзиев, предлага на Народното събрание в най-кратки срокове да гласува решението.
Законодателната комисия в своето заседание на 13.II. тази година разгледа проекта и счита, че от правна гледна точка предложението е направено по установения ред, не противоречи на законодателството на Република България и предлага на народните представители да гласуват предложеното решение.
Тъй като става дума за решение, то се гласува само нса едно четене. За да завърша с докладването, ще ви прочета и проекторешението.
"РЕШЕНИЕ

за отпускане на пенсия за особени заслуги

към държавата и нацията

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 27 от Закона за пенсиите
РЕШИ:

1. Отпуска от 1 юли 1994 г. лична пенсия за особени заслуги към държавата и нацията в размер на 2340 лв. месечно на Никола Василев Терзиев-Желязото.
2. По отношение на пенсията, отпусната с това решение да се прилагат съответните разпоредби на Закона за пенсиите.
3. Изпълнението на решението се възлага на министъра на труда и социалните грижи."
Това е докладът, господин председател.
Това е и проекторешението, което ще трябва да се постави на гласуване след станалите изказвания, разбира се.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата за изказване председателят на Комисията по културата, господин Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще бъда съвсем кратък, защото искам само да допълня това, което господин Джеров прочете от становището на нашата комисия. ВЙ/НП 126.1
Художникът Желязото е един човек, който непрекъснато, цял живот е работил без да има трудов стаж. Това беше много възможно за дейците на културата в миналото. И точно, защото няма трудов стаж той е останал без пенсия. Това е още едно допълнително съображение, за да помоля народните представители да уважат проекта за решение и да гласуват за него.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ганев.
Госпожа Константинова, заповядайте за изказване.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. Аз също апелирам към всички ви да гласувате за това решение, тъй като става дума за Николай Терзиев-Желязото, който е изключително надарен човек - и художник, и скулптор. Живее в голяма бедност. Пенсията, която решаваме да му отделим е съвсем минимална - 2300 лева. Грехота е, ако не приемем това решение!
Но аз бих помолила всички свои колеги в бъдеще да отпускаме такива пенсии и на други хора на изкуството - писатели, художници, музиканти, които живеят в крайна мизерия. И като начало това решение, дай Боже, да поведе след себе си и отпускане на пенсия на такъв голям писател като Ивайло Петров, например, и на редица други хора на изкуството с големи национални заслуги, превеждани, на които картините са изнасяни извън България, защото това са хора, които носят славата на нашата родина подобно на спортистите! Затова си позволявам да апелирам за тях!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Други мнения и становища няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията.
Решението гласи: "Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 27 от Закона за пенсиите
Р Е Ш И:

1. Отпуска от 1 юли 1994 г. лична пенсия за особени заслуги към държавата и нацията в размер 2340 лв. месечно на Никола Василев Терзиев-Желязото.
2. По отношение на пенсията, отпусната с това решение 126.2 да се прилагат съответните разпоредби от Закона за пенсиите.
3. Изпълнението на решението се възлага на министъра на труда и социалните грижи."
Моля, гласувайте това решение, предложено от Министерския съвет.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 157 народни представители, за 157, против няма, въздържали се няма.
Решението се приема единодушно.
Очевидно днес е ден за важни законопроекти. Преминаваме към следващата пета точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (продължение).
Моля, председателят на Законодателната комисия да докладва законопроекта или заместник-председателят на Комисията по отбраната и националната сигурност.
Господин Йончев, заповядайте, за да докладвате законопроекта. 126.3 ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, гласувахме и чл.19 и прекъснахме заседанието на чл.20.
На чл.20, след като прочетохме текста, имаше предложение от господин Даскалов там, където не е споменато "по предложение на Министерския съвет" да отпадне. След като разменихме аргументи той беше така добър след приключване на дебатите на микрофона да каже, че оттегля това предложение. Така че сме в положение завършени дебати по чл.20.
Ако не възразявате, мога да го прочета отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Дакалов обаче може би е на друго мнение. Господин Даскалов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което изнесе колегата Йончев е така. Той пропусна само да отбележи и другото, по отношение на което постигнахме съгласие, а именно да отпадне т.9 от текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз не виждам в текста т.9, значи е отпаднала.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Това беше предложение от предварителния текст. Тя е отпаднала. Имаме пълно съгласие в това отношение.
Да прочета ли текста?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Чл.20. Президентът на Републиката:
1. назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и присвоява и отнема висши военни звания по предложение на Министерския съвет;
2. обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие с този закон;
3. привежда Въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна готовност по предложение на министър-председателя и началника на Генералния щаб;
4. утвърждава плана за организационното изграждане на Въоръжените сили и мобилизационния план на страната по предложение на Министерския съвет;
5. утвърждава стратегическия план и оперативните планове за действие на Въоръжените сили по предложение на началника на Генералния щаб; НИ/МБ 127.1
6. утвърждава по предложение на Министерския съвет структурата на Българската армия и другите въоръжени сили и свързаната с тях специализирана структура на Министерството на отбраната;
7. присвоява първо офицерско звание;
8. утвърждава уставите на Въоръжените сили по предложение на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Моля режим на гласуване. Гласуваме чл.20 от законопроекта. Моля, гласувайте.
От гласували 152 народни представители, "за" 140, "против" 11, "въздържал се" 1 народен представител. Член 20 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Чл.21. При военен конфликт, или война, президентът на Републиката:
1. обявява положение на война, военно или друго извънредно положение, съгласно Конституцията и този закон, при въоръжено нападение срещу страната, или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, когато Народното събрание не заседава;
2. координира външнополитическите усилия за участие в международните организации и структури за сигурност с цел прекратяване на военния конфликт, или на войната;
3. взема решение за действията на въоръжените сили и утвърждава планове за прекратяване на военния конфликт, или за водене на войната;
4. координира дейността на Министерския съвет, на Министерството на отбраната и на Генералния щаб, свързана с военните действия и с отбраната;
5. ръководи Върховното главно командване, издава диирективи и разпореждания за подготовката на страната и Въоръжените сили за война и за водене на военни действия;
6. обявява провеждане на допълнителна мобилизация и привежда в изпълнение военно временните планове по предложение на Министерския съвет;
7. въвежда режим на ограничаване на информацията, свързана с отбраната на страната;
8. внася предложение в Народното събрание за сключване на мир." 127.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Имате думата за мнения и становища.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Писмено са предложени следните неща.
От Комисията по национална сигурност, че изпълнява функциите си на върховен главнокомандващ чрез Върховното главно командване.
Господин Васил Михайлов предлага трета точка да отпадне. Това е "вземане на решение за действията на Въоръжените сили и утвърждава планове за прекратяване на военния конфликт, или водене на война". Нямаме мотивация.
Предлага да отпадне и т.4.
А господин Димитър Куманов предлага радикално предложение чл.21 да отпадне.
Това са предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има ли други предложения?
Има думата госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председаттел, уважаеми колеги! Моите предложения са свързани с редакции и затова не е нужно да бъдат внесени писмено.
Първото нещо, което на мен ми прави впечатление е т.1 от чл.21, която смятам, че не е добре редактирана и предлагам да добие следното съдържание. Да започне така, както е "обявява положение на война, военно или друго извънредно положение" и тук бих помолила господин Йончев да каже само запетая, или точка и запетая да бъде, да продължи с "при въоръжено нападение срещу страната, или при необходимост от неотложно изпълнение на международните задължения, когато Народното събрание не заседава", и тук вече да дойде "съгласно Конституцията и този закон". Защото всъщност правомощията на президента във всички тези случаи, за които става въпрос в този текст винаги трябва да са съгласно Конституцията и този закон. Не може да се счита, че съгласно Конституцията е само обявяването на положение на война, военно или друго положение, а останалите функции, които са изредени, да не бъдат съобразени с Конституцията и закона, който създаваме. Иначе се създава едно впечатление, че правомощията му са определени от Конституцията само в първата част на текста, а втората част е само по силата на този закон. 127.3
Аз считам, че и във втората част на текста важат разпоредбите на Конституцията, независимо, че те си важат дори и да не е записано, просто за чистота и да е изяснен текстът, за да не се изправим пред хипотеза, в която да има решение на президента и да има нужда от вземане на решение от Народното събрание и по силата на този закон да се стигне до впечатлението, че това не е нужно да стане от парламента.
И още нещо в тази насока. Казано е "когато Народното събрание не заседава". Така е. Когато Народното събрание не заседава президентът може да обяви тези действия, но въпреки това, по силата на Конституцията и на решенията на Конституционния съд, дори и да не заседава Народното събрание, дори и да е разпуснато, то ще бъде свикано. И това е един въпрос, по който ние много говорим и имаше внесени проекции за изменение на Конституцията именно за този период, в който Народното събрание ще бъде с прекратени правомощия и може да възникне хипотеза за
,
в която да е необходимо решение на Народното събрание.
127.4 Смятам, че е задължително да се промени редакцията на т.1 на чл.21, за да не създадем текст, който да противоречи с действуващите правни норми в Конституцията и закона. (Реплика от Димитър Йончев) Да, аз затова ви обърнах внимание дали да е със запетая или с точка и запетая, но ми се струва, че запетаята ще бъде достатъчно, тъй като няма други запетаи в този текст и е достатъчно за разграничаване.
И още един въпрос искам да поставя във връзка с други текстове на този закон. Аз го поставих в Законодателната комисия и там се проведоха доста дебати. Става въпрос за същия член, т.5, където се говори, че Върховното главно командуване издава директиви и разпореждания за подготовка на страната и въоръжените сили за война и за водене на военни действия.
Мен лично ме смущава и аз искам и в пленарна зала да го поставя този въпрос - думата "директиви", макар че ми беше обяснено, че този термин се използува в армията. Имаше доста дебати и мисля, че от всички политически сили се изказаха резерви дали трябва да съществува точно този термин в един закон. Искам просто пред залата още веднъж да го поставя. Думата "директиви" не ми звучи добре. Никъде досега в закон в Република България не е споменавана думата "директиви".
И още нещо, просто да ви обърна внимание, по силата на Закона за нормативните актове е казано какви всъщност нормативни актове могат да се издават и там са изброени всички видове закони, разпореждания, постановления, наредби и т.н., но никъде не става дума за "директиви". А всъщност ние сега в този закон, това е първият текст, с който се сблъскваме, има го и по-нататък в други глави от закона, се създава това понятие "директиви", което чисто като правно понятие мен ме смущава, че не е уредено в правния мир и не съм сигурна, че ако остане по този начин в закона и бъде гласуван този текст с тази дума, ще има пълното съдържание, независимо че явно сред военните има тази практика, създадена е, използува се, но това, че има практика, не значи, че ние трябва да въведем един нов нормативен акт.
Това са съображенията, които аз имам, по този текст. Затова предлагам думата "директиви" да отпадне и да си остане: "издава разпореждания". Смятам, че ще обхване всичките случаи, РД/КТ 128.1 в които може да се издадат съответните актове в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Михайлова. Господин Щерев има думата.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: Това е второ четене. Има ли писмени предложения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е за редакционни промени.
АТАНАС ЩЕРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз също смятам, че при това второ четене някои редакционни промени биха могли да бъдат направени, особено по първи абзац, пети и шести и те са следните.
Според мен е изпуснато условието, че при обявяване на война, военно и т.н. положение, президентът трябва да е налице, когато не заседава Народното събрание. Тоест, той трябва да бъде в страната. Той трябва със закона да бъде задължен, когато не заседава Народното събрание, той да бъде в страната, защото представете си една ситуация, в която само той има правото да обяви военно положение и еди-какво си, Народното събрание не заседава, но президентът го няма в страната.
Второ, по отношение на т.5 "Ръководи Върховното главнокомандуване, издава директиви и заповеди". Мен ме смущава не толкова "директиви", колкото "разпореждания". Като офицер от запаса аз зная, че разпорежданията се издават от родовете войски и въобще това не е работа на върховния главнокомандуващ. Може би много по-правилно е да се каже: "издава директиви и заповеди" или "издава заповеди".
А що се отнася до разпорежданията, те са съответно на специализираните военни органи.
По отношение на т.6 предлагам т.6 да остане: "Обявява провеждане на допълнителна мобилизация", като се въведе една нова т.7 "Привежда в изпълнение военновременните планове по предложение на Министерския съвет".
Това са дейности, които са доста различни по своя характер и са с изключителна важност. Именно затова предлагам да бъдат в две отделни точки.
Благодаря ви за вниманието. 128.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Щерев.
Искам да подчертая, че на второ четене се обсъждат само текстове, които са внесени между двете четения писмено, с изключение на някои редакционни поправки, по които Народното събрание може да вземе веднага становище.
Реплика от професор Стоилов към господин Атанас Щерев.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да правя по същество реплика към закона, но моля да не профанираме дискусията. Когато отсъствува президентът на тази страна има вицепрезидент. А когато отсъствуват и двамата, господин председател на Народното събрание, Вие ще изпълните тази функция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Точно така. Отдавна се готвя за това.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Така че моля Ви, дайте да не усложняваме обсъждането на тези норми от закона, да не създаваме една такава полусмешна обстановка.
Моля тези, които професионално не са въведени в тази материя, да седят да слушат и да се учат.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Стоилов, нека да не драматизираме проблема. Лошото е, че и председателят на парламента обича да отсъствува от страната.
Господин Даскалов, заповядайте за изказване.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ако вникнем в съдържанието на чл.21 ще видим, че до голяма степен... (реплика от Драгия Драгиев) ако не вникнем, колега Драгиев, тогава няма да разберем, че голяма част от съдържанието на чл.21 се съдържа в чл.19 и в чл.20 от законопроекта.
Точка първа от чл.21 говори, че президентът обявява положение на война, когато Народното събрание не заседава. Тази точка обаче смятам, че е противоконституционна, тъй като обявяването на положение на война е фиксирано като изрично правомощие на законодателната власт в лицето на Народното събрание. Даже и когато Народното събрание не заседава, не може да бъде със закон 128.3 регламентирано нещо друго, след като то вече е регламентирано императивно в Конституцията. При положение че се намираме в състояние на война в резултат на чужда агресия, то официалното обявяване на война ще стане пак от Народното събрание, макар и не с тази експедитивност, с която би действувал президентът, поради простата причина, както казах, че това са изрични прерогативи на Народното събрание, фиксирани в Конституцията.
Затова моля народните представители да гласуват против тази точка, а и против целия текст и ще ви моля да ми дадете възможност да се аргументирам.
Съгласно т.2 от предлагания текст, президентът на страната координира външнополитическите усилия и прочие, и прочие с цел предотвратяване на конфликт или на война.
Воденето на външната и вътрешната политика е работа на Министерския съвет. Това е съгласно Конституцията. Явно е, че и тази точка противоречи на Конституцията, тъй като пък в общата външна политика спада и онази част, която цели предотвратяването или пресичането на военна провокация, военен конфликт или на война. Защото това е част от външната политика на държавата. 128.4
Щом като е част от външната политика на държавата, а съгласно Конституцията външната и вътрешната политика са прерогативи на Министерския съвет, явно е, че с този закон не може друго да бъде регламентирано. И явно е, че тази точка от предлагания текст противоречи на Конституцията.
Съгласно т.3 - "Президентът на страната взима решения за действията на въоръжените сили и утвърждава планове за пресичане на въоръжена провокация".
На мен това ми се струва, че произтича естествено от неговата функция на върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
Ако следва да изброим функциите на главнокомандващия, то тогава би трябвало твърде подробно тези функции да бъдат изразени в закона. Но ние тук посочваме само една от множеството функции, така че считам, че това е пък излишно.
Щом като не можем изчерпателно да изброим абсолютно всички функции при изпълнение задължението на президента, в качеството му на върховен главнокомандващ, то по-добре е даже и тази една да не съществува.
Съгласно пък т.4 - "Президентът координира дейността на Министерския съвет, Министерство на отбраната и на Генералния щаб, свързана с военните действия и с отбраната".
Аз считам, че тази функция е по-скоро на Консултативния съвет, който вече съществува и не би следвало да бъде натоварван президента с такава функция, поради простата причина, че това са изпълнителни действия, които също противоречат на Конституцията, ако бъдат вменени в задължение на президента.
Т.5, това е едната тавтология. Като видим чл.19, в който се казва, че "Президентът на Републиката е върховен главнокомандващ на въоръжените сили", а в т.5 четем: "ръководи Върховното главно командване". Е, много естествено. И че много естествено е, .... (реплики от блока на БСП).
Ами, точно така е. Щом като е върховен главнокомандващ, какво означава, не означава ли, че ръководи върховното главнокомандване? Това само фикция ли е, това нещо абстрактно ли е, да си върховен главнокомандващ? И понеже, ако считате, че е фикция и абстракция, тогава би трябвало да кажем, че той ръководи Върховното главно командване. МС/ЗТ 129.1
А щом като е върховен главнокомандващ, това означава, че ръководи Върховното главно командване и много естествено е, че изпълнявайки тези функции, той има право да издава съответните разпореждания, заповеди и въобще поднормативни актове.
Така че считам, че и тази точка е излишна.
Аз считам, поради изложените съображения, че и т.7 противоречи на статута на институцията на президента и тук му се вменява в задължение той да въвежда режим на ограничаване на информацията. Нещо, което би следвало да бъде прерогатив на Министерския съвет, на министерството, евентуално на отбраната или на Министерския съвет, който да ограничи информацията, свързана с отбраната на страната. Но това е един акт на изпълнителната власт и не би следвало да смесваме функциите на президента и да ги принизяваме толкова ниско с тези на изпълнителната власт.
Поради тези съображения, моля да предложите за отпадане на целия текст на чл.21.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Даскалов.
Има думата господин Мирослав Дърмов.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз ще обвържа изказването си с една процедура.
Господин Даскалов, ние водим отдавна дискусия по съдържанието на този закон. Той имаше възможност да се запознае с него и в Комисията по националната сигурност и в Законодателната комисия, за да не се изявява на трибуната на Народното събрание с такива правни шедьоври като "поднормативен акт" нещо, което е много особено.
Аз просто ще приведа един текст от Конституцията, във връзка с предложеното от него отпадане на т.1 от текста.
В чл.100, ал.5 от Конституцията се казва, че "президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народно то събрание не заседава. В този случай то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението." И мисля, че предложеният текст е изцяло в съответствие с Конституцията. 129.2
Но тъй като едни и същи въпроси се повтарят непрекъснато и ако беше погледнато две страници по-нататък, където ставаше дума за Института на Върховното главно командване мисля, че много от аргументацията нямаше да бъде изложена тук и да се губи ценно парламентарно време.
Така че моето процедурно предложение е и аз моля, то да бъде гласувано - ние да пристъпим към гласуване по раздели и глави на предложения законопроект. Това е един обемен законопроект, по който ние все пак трябва да се произнесем. И за да няма възможност да бъде злоупотребявано с търпението на народното представителство, едни и същи народни представители да застъпват абсурдни тези, независимо, че два текста преди това те са гласували точно противното.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Дърмов.
Отговор на репликата от господин Дърмов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин Дърмов, мое право е като народен представител да взимам по всяко време на пленарното заседание становище по проектите и взимайки становище, въобще не се чувствам гузен, че губя ценно парламентарно време. Никак не съм гузен, напротив, много се надявам да ви уверя в правотата на моите аргументи, но ако не успея, Вие ще го изразите това с вашето гласуване.
А що се касае по същество това, което Вие говорите.
Ами, много Ви благодаря, че цитирахте текст от Конституцията. Това още веднъж доказва излишното наличие на такъв текст, който преповтаря съдържанието на Конституцията.
И процедурно, ако ми разрешите, господин председателю, след като поставите на гласуване отпадането на текста и това не получи подкрепа на народните представители, ще Ви моля след това да подложите на гласуване текста точка по точка. (Реплики от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата за изказване господин Ставров.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Имам процедурно предложение. (Шум и реплики от блока на БСП) 129.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Ставров, заповядайте!
НИНО СТАВРОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Колеги, малко съм притеснен от заклинанията на господин Дърмов. Направил съм писмено предложение за отпадане на т.5 - "ръководи Върховното главно командване, издава директиви..." и т.н.
Вижте, тези неща са разписани в предходните членове, а са и записани в чл.22, т.7 за Министерския съвет, където му е вменено в дълг да ръководи общото ръководство, да осъществява общото ръководство и мобилизацията на въоръжените сили.
От какво се притеснявам, за да предложа това нещо?
Тук казва така: "Предложение за подготовка на страната за...", а чл.21 говори: "при военен конфликт и война президентът ..." и т.н.
Значи, подготовката е един процес, който предполага нещо, което е станало преди да дойде момента на военния конфликт и на войната. Е, тогава, тук има нещо, което се преповтаря, което е просто излишно и което е разписано на много, много места.
Затова, аз поддържам моето предложение т.5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ставров.
Ситуацията е ясна.
Започваме да гласуваме поред.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Има предложение за прекратяването на дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Бучков, заповядайте. Очевидно последно изказване. (Шум и реплики от блока на БСП)
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Не ни е за първи път да приемаме някои законни текстове, които не са прецизни, или казано направо са били и калпави. Така че това не бива да ни учудва.
По-лошото е друго, че се защитава една позиция, която не намира здрав смисъл нито в Конституцията, не намира опора и в логиката. Какво имам предвид? 129.4
Ал.1 на чл.21 дава възможност на президента да обявява положение на война, военно или друго извънредно положение, обаче когато Народното събрание не заседава.
Но в самата Конституция, изрично е казано, че "той незабавно свиква Народното събрание". Или с други думи, това негово действие трябва да бъде съпроводено с едно последващо действие, за да бъде перфектно, а това е именно свикването на Народното събрание. Откъсването на текста само в едната му хипотеза, изкуствено, така както е предвидено в Конституцията, направо води до предоставяне на права на президента, които Конституцията не му е разрешила. Защото Конституцията изисква: "незабавно свикване на Народното събрание". Тоест, то да санира неговото решение и ако това не стане, действията на президента вече подлежат на известна отговорност. И затова трябва Народното събрание именно да се свиква.
Не давайте неограничени права и не прикачвайте Конституцията! Би било абсурдно, независимо кой е президент.
Щом искаме да имаме една гаранция, на една парламентарна държава, трябва да спазваме тези гаранции, а Конституцията ги е дала. 129.5
По-нататък.
В ал. 3 е написано: "Взема решения за действията на въоръжените сили и утвърждава планове за прекратяване на военен конфликт или за водене на война".
Извинете много, ама това е една безсмислица! Какви решения ще взема за прекратяване на военните действия или за продължаване на войната? Това е въпрос, който или военен - тогава, когато става въпрос за правата на главнокомандващ да води военни действия, или прекратяване на военния конфликт означава сключването на мир, означава прекратяването на военните действия. А това е изрично от прерогативите на Народното събрание в точка 10 на чл. 84.
Просто се учудвам кой е този автор на този текст, който ще каже президентът в даден момент какво да прави. Той го прави или като главнокомандващ, или като президент, но когато се касае за сключването на мир, за прекратяването на военните действия, Народното събрание е това, което ще решава. Така го е казала Конституцията. Ако не се съобразите с нея, можете да гласувате този текст.
И по-нататък. "6. обявява провеждане на допълнителна мобилизация". Извенете много, но Конституцията има предвид два вида мобилизация - пълна или частична. Каква допълнителна мобилизация може да има, ако е обявена пълна мобилизация? Тя върху какво ще дойде отгоре? Ако е частична, можем да имаме един път частична, втори път частична, но тя не е допълнителна. Абсолютно безсмислен текст! Преценете го и вижте, че един такъв текст е неработещ текст. Защото като е обявена пълна мобилизация, каква допълнителна ще има върху нея? Ами пълната обхваща всичко!
Ето защо смятам, че или чл. 21 трябва отново да се прецизира, да не се гласува сега, да се обмислят тези неща, а не да се поддържа една теза, която е направо абсурдна и в противоречие с Конституцията. Разберете, това касае устоите на българската държава. Това е много сериозен въпрос и го направете както е в духа на Конституцията.
Поради което аз предлагам текстът на чл. 21 да се отложи. На базата на направените предложения вносителят или докладчикът да прецени отново и да ни предложи или по-съвършени текстове, СБ/ЛТ 130.1. или чл. 21 изцяло да отпадне, тъй като е уреден с Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Бучков.
Господин Йончев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз смятам, че трябва да приемем редакцията, която ни предложи госпожа Михайлова. Мисля, че е коректна редакция както тя точно я прочете. И това не ни затруднява. Освен, разбира се, писмените предложения, които ще гласуваме.
Що се отнася за отпадане на думата "директива", аз ви моля във всички подобни случаи да уважим професионално тази практика, тъй като нямаме с какво да заменим термина, той няма нищо общо с политическата му употреба. Това е универсален термин, който ангажира определено ниво на командване - най-високото с насочващи инструкции, които са свързани, примерно, директива за настъпление, директива за отбрана, за извършване на крупните действия. Ако там смените термина, просто няма да бъдем разбрани. Нямаме право от гледна точка на правната естетика да нарушим вътрешната дейност във войската. Ако се налага според вас, аз съм съгласен, в кухнята на закона да сложим послетекст, който да изяснява, ако трябва. Но тази практика трябва да си остане.
Що се отнася за президента, всички аргументи, които бяха казани тук, са елементи от една дискусия. Но аз много моля колегите да обърнат внимание на общата хипотеза на този член. Държавата по време на война има друг, съвсем различен от мирновременния тип управление. Използвали сме фигурата на президента. В Конституцията основната му функция, активната му позиция е по време точно на тази извънредна ситуация. Както виждате, той координира дейността на Министерския съвет вече, той не просто се занимава с това, с което се занимава в мирно време по отношение на външна политика или нещо друго. Той носи вече изключителната отговорност, персонифицира усилията на страната, превръщането във военен лагер и воденето на война. През цялото време в хармония с Конституцията и в съответствие с нейните текстове.
В този смисъл от чл. 100, точка 5 на Конституцията е взета само една от двете хипотези - как той може да обяви война или военно положение. И след това сме прибавили в закона напълно коректно, че действа в съответствие с Конституцията. Всичко, 130.2. което следва, е описано там. Той попада под неговите разпоредби. Ясно е, че тук няма никакво противоречие. И аз не бих искал да възпроизвеждаме дискусията в нейния професионален вид, а да се грижим за закона от гледна точка на неговата коректност и възможност да управлява тази сфера. Иначе се боя, че просто няма да ни стигне времето.
Предлагам освен направените предложения, които бяха прочетени писмено, да гласуваме и редакцията на госпожа Михайлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Създава се малко сложна ситуация. Ще се опитам да я изясня на основата на това, което аз запомних от тази дискусия.
Най-напред гласуваме предложението гласуването по чл. 21 да се отложи.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Не, първо предложението за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така ли беше - първо имаше за отпадане? Добре, най-напред гласуваме направените предложения от господин Владислав Даскалов и от господин Куманов, който е направил предложението си писмено, за отпадане на целия текст.
Гласуваме за отпадането на целия текст.
От общо гласували 170 народни представители за отпадането на целия текст 55, против 107, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Гласуваме направеното предложение от народния представител Васил Михайлов, подкрепено от народния представител Емил Бучков, точка 3 от чл. 21 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 179 народни представители за 48, против 114, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Направено е предложение за отпадане на точка 4 от чл. 21 също от д-р Васил Михайлов, подкрепено от господин Бучков.
Моля, гласуваме за отпадане на точка 4.
От общо гласували 170 народни представители за 48, против 110, въздържали се 12.
Предложението не се приема. 130.3.
Направено бе предложение за отпадане на точка 5 от текста от народния представител Нино Ставров.
Моля, гласуваме това предложение.
От общо гласували 163 народни представители за 47, против 105, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
направено бе предложение за отпадане на точки 6 и 7 от народния представител Владислав Даскалов.
Моля, гласуваме за отпадането на точки 6 и 7.
От общо гласували 161 народни представители за 48, против 102, въздържали се 11.
Предложението не се приема. 130.4.
Направено бе предложение от народния представител Емил Бучков за отлагане на гласуването по чл. 21. Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението за отлагане на гласуването.
Гласували общо 173 народни представители. От тях 63 за, 101 против, 9 въздържали се.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на предложението на госпожа Катя Михайлова по чл. 21, т. 1. Става дума за редакционна поправка, която има следния характер, уточнен от госпожа Михайлова, заедно с господин Йончев като докладчик по този законопроект:
Член 21 да придобие следния вид: "При военен конфликт или война, президентът на Републиката, съгласно Конституцията и този закон: (и следва както е по-нататък текста) обявява положение на война, военно или друго извънредно положение при въоръжено нападение срещу страната и така нататък", тоест изразът "съгласно Конституцията и този закон" се извежда над отделните точки, тъй като всички тези точки попадат под шапката на Конституцията и този закон.
Затова гласуваме най-напред редакционната забележка на госпожа Михайлова.
Моля, гласувайте за тази забележка.
Гласували общо 167 народни представители. От тях 162 за, няма против, 5 въздържали се.
Редакционната забележка се приема.
Сега гласуваме целият чл. 21, заедно с гласуваната редакционна поправка. Моля, гласувайте!
Гласували общо 175 народни представители. От тях 122 за, 4 против, 49 въздържали се.
Член 21 е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин Йончев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ:
"РАЗДЕЛ ЧЕТВЪРТИ

Министерски съвет

Чл. 22. Министерският съвет:
1. приема плановете за организационно изграждане на въоръжените сили и мобилизационните планове и ги предлага на президента на Републиката за утвърждаване; НЧ/НП 131.1
2. предлага уставите на въоръжените сили за утвърждаване от президента на Републиката;
3. приема по предложение на министъра на отбраната общ държавен военновременен план и възлага изпълнението му;
4. приема военновременен проектобюджет по предложение на министъра на финансите;
5. ръководи и контролира производството и търговията с военна продукция и продукцията със специално предназначение;
6. определя нормативи и ред за натрупване, съхраняване и използване на суровини и материали за военно време;
7. осъществява общото ръководство на мобилизацията на въоръжените сили и привеждането на националното стопанство от мирно във военно положение;
8. организира дежурство и оповестяване за привеждане от мирно на военно положение и за природни бедствия и крупни производствени аварии;
9. утвърждава изисквания към транспортната, енергийната, съобщителната и складовата системи, населените места и стопанските обекти за съответствие с нуждите на отбраната;
10. приема нормативни и други актове, свързани с отбраната на страната."
Към члена, който прочетох, има постъпили писмено следните предложения:
Предложение на Йордан Ганев - т. 2 да отпадне.
Предложение на Николай Слатински - за нова т. 11 "Утвърждава нормативните документи по предказарменото обучение на младежта по предложение на министъра на отбраната".
Предложение на Димитър Куманов и група народни представители за нова редакция, която в голямата си част повтаря текста, който ви прочетох. Ако някой от тази група иска да се аргументира, защото тук мотиви няма.
Това са постъпилите предложения.
Аз лично подкрепям предложението на господин Слатински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Вземам думата по процедурен въпрос, господин председателю. Ще помоля колегата Димитър Йончев да прочете онези от предложенията на групата народни представи131.2 тели, които Вие казахте, само онези от тях, които са в различие с предложения законопроект ... да, на Димитър Куманов ..., за да можем евентуално да ги оценяваме и да бъдат подлагани на съответно гласуване. Тъй като те са предложени в писмен вид, даже и обстоятелството, че господин Куманов не е в момента в залата смятам, че не е основание тези предложения да не бъдат подлагани на гласуване.
Но все пак аз моля колегата Йончев да изрази становище по тези предложения и да гласуваме онези от тях, които не представляват само редакционна промяна, а представляват промяна на съдържанието по същество, както и онези, които са с редакционна промяна, колегата Йончев да си каже становището - кое от двете предпочита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Нека да чуем и господин Ганев
Имате думата, господин Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз малко ще видоизменя моето предложение. Поначало считам, че не е работа на президента да утвърждава воинските устави. Като отчитам цялата своеобразност и цялата значимост на един устав в армията, все пак, според мене, той е по-скоро един правилник за вътрешен ред, отколкото закон. Изхождайки именно от това съображение, аз смятам, че е неправилно да се вменява в задължение на президента на Републиката да утвърждава тези устави. Изхождайки от това, е предложението ми за отпадане.
Но може би все пак трябва да се каже, че тези устави се утвърждават ако не от министъра на отбраната, в най-добрия случай от Министерския съвет, но не и от президента.
В този смисъл, господин председателю, правя известно видоизменение на моето предложение, като предлагам вместо "президентът" да бъде вписано "Министерският съвет". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ганев!
Господин Дърмов има думата за реплика. 131.3 МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, въпреки моето уважение към господин Ганев ние не можем да подложим на гласуване неговото предложение, тъй като в предишния текст вече утвърдихме, че именно президентът е този, който утвърждава уставите на Въоръжените сили на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ганев има право на дублика.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Не мога да разбера защо господин Дърмов така ме репликира. Докалкото си спомням, не сме говорили за устави на армията по-рано. Сега говорим за устава на армията и аз сега си правя предложението. Излишно е да спорим, ще гласувате против и въпросът се урежда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте. Има думата народният представител Емил Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): За протокола: Емил Филипов, БСП и коалиция.
Чисто редакционна поправка, господин Йончев. В т.8, ред втори е написано "за привеждане от мирно на военно положение", а в т.7 е написано "от мирно във военно положение". Разбира се, правилното е "във военно положение" и така трябва да бъде и в т.8.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. Други желаещи? Заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да предложа на вашато внимание две редакционни поправки:
Точка 4 - "Приема военновременен проектобюджет по предложение на министъра на финансите и министъра на отбраната". Няма да развивам надълго и нашироко тезата защо и министърът на отбраната, но министърът на финансите едва ли сам ще може да предложи точно такъв военновременен проектобюджет, от какъвто се нуждаят Въоръжените сили.
И второто, в т.9 има една чисто техническа грешка "населените места и стопанските обекти в съответствие с нуждите на отбраната", а не "за съответствие с нуждите на отбраната".
Благодаря ви. СД/МБ 132.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз. Редакциите са ясни, не е проблем. Други желаещи няма.
Господин Йончев, да започнем да работим! Не зная защо има дискриминация към водещия заседанието и липсват направените писмени предложения, защото по-лесно се поставят на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Колеги, аз смятам, че за гласуване имаме предложението на господин Слатински, по което не станаха разисквания.
Съгласен съм с прибавянето на министъра на отбраната, тъй като в други моменти в закона ние това съгласуване сме го заложили. Но тук за военновременното не беше заложено, макар че няколко текста по-нататък пак се говори за "съвместно". Мисля, че е съвсем коректно да включим и министъра на отбраната.
Що се отнася за предложението на господин Даскалов, да прочета предложението на господин Куманов. Господин Куманов по целия закон има доста много предложения, но той е приел един начин на предлагане, който не е много обичаен. А той по-късно ми даде мотивите си. Но текстът, който господин Куманов предлага, не представлява разлика от текста, върху който се прави предложението, а представлява смесица на самия предложен текст, с някои вътрешни размествания на думи, с прибавяния на някои неща. И човек трябва да извърши специален вид дейност, за да освободи предложения от господин Куманов текст от основния текст, да види какво всъщност е предложено и да потърси нещо съществено.
В този смисъл господин Даскалов ми помогна и показа, че последният пункт от предложението на господин Куманов има характер на различие от останалите. Другите съвпадат по смисъл. Последният му текст е: "13. При въоръжена провокация, военен конфликт или война въвежда ограничаване на информацията". Ние това го гласувахме за президентските пълномощия. Тук ако приемем това предложение, предлагам ви да помислим, че те осъществяват ограниченията на информацията по това решение, което прави президентът. Но дали това е нужно... Иначе, ако сложим и в двата органа едно и също право, една и съща функция, ние залагаме конфликт, но трябва да се разбере кой го прави. Така че по този въпрос...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точка 7 - "въвежда режим на ограничаване на информацията"... 132.2
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Ние това го гласувахме. И затова, ако сега приемем предложението на господин Куманов и прибавим към Министерския съвет същото съдържание в отделна точка, няма да бъде ясно на изпълнителя кой трябва да го прави. Ако имате някакво предложение вие да кажете, ще го чуя, но друго нямам. Аз Ви предлагам да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин Владислав Даскалов, след това господин Мирослав Дърмов и веднага започваме да гласуваме. Но гласувано предложение и дадени правомощия, имаме принципи, знаете го.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Аз мисля, че няма да противоречи на духа на самия закон, независимо от онова, което изложих като съображения против това да бъде прерогатив на президента. Но след като вече веднъж е станало прерогатив на президента въз основа на гласуването на народните представители, според мен няма да противоречи на духа на закона поради простата причина, че Министерският съвет като оперативен орган по-бързо би могъл да прецени и по-бързо би могъл да въведе онези ограничения, за които става въпрос. (Разяснения на докладчика господин Димитър Йончев, които не се чуват).
Тогава по-добре би било да добавим в предходния текст "президентът по предложение на Министерския съвет". Защото цялата информация за необходимостта от тези ограничения, за които става въпрос, се намира в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, цялата информация е в главнокомандващия, събрана е на едно място, по време на война всичко е помощен орган.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Да, Вашите разсъждения действително са правилни. Тогава обратното е правилно - Министерският съвет осъществява ограниченията по разпорежданията на президента съгласно предходния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Дърмов, заповядайте. 132.3 МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Дано не става война! Но искам да обърна внимание на колегите. Аз затова предложих да гласуваме по глави, защото материалът е логически свързан и когато стигнем накрая на главата ще разберем, че става дума за Върховно главнокомандуване, където се обединяват всички възможности за отбраната на страната, така че аз отново повтарям процедурното си предложение - нека ние да гласуваме по раздели и глави.
А що се отнася до предложението на господин Слатински, както и при предложението на господин Ганев - в т.10 "Приемане нормативни и други актове, свързани с отбраната на страната" тя включва именно и предказармената подготовка като елемент. Аз съм напълно съгласен с това, но нека да подчертаем, че те не са отделен елемент извън отбраната. Те са включени вътре в самата отбрана. Говорим за предказармената подготовка, така че неговото предложение е логично. Аз го подкрепям, но то е написано в т.10 на самия чл.22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Господин Йончев, да преминем към гласуване... Започваме да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Да. Първо е предложението на господин Слатински. То е формулирано като самостоятелна точка. Мога ли да прочета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, прочетете го.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Точка единадесета: "Утвърждава нормативните документи по предказарменото обучение на младежта по предложение на министъра на отбраната".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, а въведено ли е като институт и задължително предказарменото обучение?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Да. Съществува институтът. Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Щом съществува нямаме пречки.
Извинявайте, колеги! Моля за внимание! Гласуваме предложението на господин Слатински, което се изразява в следното: в чл.22 да има нова точка. Тя би трябвало да бъде 10 по хронология, ВЙ/КТ 133.1 а т.10 да стане т.11, защото тук имаме конкретно правомощие, а после имаме рамковото пълномощие, което е: "Издаване на други актове". Или така нареченото "общо пълномощие", затова... (Шум и реплики в залата) Той предлага да имаме нова точка 11, но по логика не можете да дадете конкретни пълномощия, след като сте дали общите пълномощия.
Затова, господин Слатински, да считаме ли, че това Ваше предложение е за нова точка 10, а сегашната 10 да стане т.11.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (от място): Съгласен съм. Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Съгласни сте. Моля ви, гласуваме... (Шум и реплики в залата)
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Предказармено обучение" има друг смисъл. Колегите предлагат да се казва "предказармено военно обучение", но "предказармено" не се употребява за общото образование. Аз не съм завършил предказармено 7 клас или предказармено 11 клас, аз съм завършил средно..., основно...
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Текстът е паразитен!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Недейте го усложнява! Смисълът е невъзможно да се изтълкува погрешно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е за военния закон!
Гласуваме предложението... (Шум и реплики в залата)
Много ви моля, от място недейте да викате!
Гласуваме предложението на господин Слатински за т.10 да бъде: "Утвърждава нормативни документи по предказарменото обучение на младежта по предложение на министъра на отбраната".
Режим на гласуване. Гласуваме това ново съдържание на т.10.
Не се увеличават гласовете. Моля ви, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 163 народни представители, за 138, против 4, въздържат се 21.
Приема се предложението на господин Слатински.
Моля, гласувайте предложението сегашната редакция на т.10 да стане т.11 от закона. Като в точката, която сега гласувате има една редакционно несъвършенство: "приема нормативни и други актове, свързани с отбраната на страната". Добре е "и други" да отпадне. 133.2
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 157 народни представители, за 147, против няма, въздържат се 10.
Приема се и това предложение.
Започваме да гласуваме предложенията така, както са направени.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Следващото предложение е на господин Йордан Ганев т.2 да отпадне.
Аз искам да попитам господин Ганев дали не е склонен да възприеме президентът като главнокомандуващ в тази хипотеза и да не отпада точката.
ЙОРДАН ГАНЕВ (от място): Оттеглям предложението си.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Оттегляте го? Благодаря Ви, господин Ганев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Следователно, не се подлага на гласуване това предложение.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: В такъв случай остава да гласуваме целия член.
Редакционните поправки ние автоматично ги приемаме. Аз предполагам, че предлозите "за", "на", "във" не трябва да ги гласуваме отделно. Те са съвсем коректни редакционни поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Но има още една поправка в т.13. Тук го има като самостоятелно предложение за въвеждане ограниченията на информацията. Този текст е гласуван и това правомощие е приведено на главнокомандуващия. Дали ще го възложи той със своя заповед на Министерския съвет или на друг орган, това е чисто негово правомощие.
Гласуваме целия текст с три редакционни поправки: в т.4 "от министъра на финансите и отбраната"; в т.8 вместо "във военно положение" и в т.9 вместо "за" - "в съответствие с нуждите на отбраната".
Режим на гласуване. Гласуваме целия текст на чл.22.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 166 народни представители, за 165, против няма, 1 се въздържа.
Приет е чл.22 така, както беше уточнен с редакцията и с новата му точка 10 и 11. 133.3
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Член 23. Министерският съвет може да създава служби за подпомагане осъществяването на функциите му в областта на отбраната."
По този член писмени предложения не са постъпили, като не зная дали има такива предложения в текста на господин Ставров. Той ще каже, защото господин Ставров предложи писмения си текст, след като бяхме съставили списъка, малко преди гледането на закона в Законодателната комисия. Само неговите предложения не са включени тук. Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А къде е списъкът на господин Ставров?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Той е в господин Ставров. В момента го няма, но предполагам, че ще се върне. Сега ми дадоха текста на господин Ставров. В чл. 23 няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 23, по който няма възражения.
От общо гласували 153 народни представители, за 152, няма против, 1 се въздържа.
Член 23 е приет.
Имате думата за чл. 24
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, ще ви помоля да погледнете в началото на текста чл. 16. Ние вкарахме в текста, ако сте си отбелязали, четвърти член в "общото ръководство на отбраната", наречено "министър на отбраната". Това гласувахме. Следователно сега сме задължени да въведем тук раздел , озаглавен "министър на отбраната". И тези членове, които следват - 24 и 25, да влязат в този раздел.
Предлагам ви да гласуваме това. "Раздел . Министър на отбраната".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Гласуваме за предложението да има раздел и той да носи заглавието "Министър на отбраната".
Моля режим на гласуване, гласувайте за това предложение.
От общо гласували 174, за 174, няма против, няма въздържали се. Това предложение се приема единодушно.
Имате думата за чл. 24.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Член 24. (1) Министърът на отбраната ръководи провеждането на държавната политика в областта НИ/ЛТ 134.1. на отбраната на страната.
(2) Министърът на отбраната е гражданско лице."
Има постъпили следните писмени предложения.
Комисията по национална сигурност предлага: "Министърът на отбраната е специализиран орган на изпълнителната власт в провеждане на държавната политика в областта на отбраната в страната". Смисълът е почти същият.
Предложението на господин Йордан Ганев. Той предлага в ал. 1 думите "Министърът на отбраната е специализиран орган" да се заменят с думите "Министерството на отбраната, ръководено от министъра на отбраната е специализиран орган". Но ако тук наистина сме приели вече раздел "Министър на отбраната", би трябвало словоредът да е обратен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И не е по-добър, отколкото е основната редакция.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Аз виждам знак от господин Ганев, че ми дава свобода на действие.
Предложение от господин Димитър Куманов и групата. Той предлага: "Министърът на отбраната провежда държавната политика в областта на отбраната на страната и ръководи Министерството на отбраната, чрез което се привеждат в изпълнение постановленията и решенията на изпълнителната власт, отнасящи се до ръководството на Българската армия."
Това е предложението на Димитър Куманов по начина, по който ви обясних, че той прави предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожа Михайлова е съвсем точна, когато обърна внимание чрез мен, че органът е министърът на отбраната, а Министерството на отбраната е сградата и служителите му. Така че органът е министърът.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Колеги, задължен съм да ви прочета и последното предложение, за да сте съвсем коректно информирани. Комисията по национална сигурност предлага освен това нова ал. 3: "Министърът на отбраната е пряк началник на целия личен състав на Министерството на отбраната."
Това нещо комисията е предложила, моля ви да се съсредоточите, защото текстът звучи коварно, но е много коректен. Въвеждането на такава алинея, според комисията, се налага от нуждата да се приведе в съгласие този член по-късно с чл. 64, в който се казва, че "Началникът на Генералния щаб е пряк началник на 134.2. целия личен състав на Българската армия", а министърът е началник на личния състав на Министерството на отбраната. Това са над хиляда души. Трябва да се знае кой ги командва. Не ги командва началникът на Генералния щаб.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Даже са 1200.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Не издаваме военни тайни сега.
Този статут не е присъщ на министъра на отбраната, който не може да бъде пряк началник на войската, но той може да бъде пряк началник на наличния състав на министерството и в този смисъл това е текст, който хармонизира един от по-нататък спорните текстове с този. Не го възприемайте скандално. Моля да се съсредоточите. Той не е съвсем лишен от основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! По чл. 24, ал. 2 предлагам "Министърът на отбраната е гражданско лице" да се замени с "Министърът на отбраната е цивилно лице", тъй като граждански лица са и цивилните, и военните.
Един закон, освен с юридически термини, той трябва да съдържа и понятия, които са общоприети за всеки гражданин от тази страна.
На второ място, според мен, като една допълнителна алинея в този член би могло да бъде отбелязано нещо по отношение на военната подготовка на министъра на отбраната. Например, министърът на отбраната трябва да бъде офицер от запаса затова, защото може да се изпадне в комичните ситуации, когато министърът на отбраната въобще не е бил на военна служба, когато е признат за негоден за военна служба, или когато е служил в някакви родове войски, които, по мое мнение, ако не се отбележи нещо за тази военна подготовка на министъра на отбраната, това ще се отрази на боеспособността на армията било в мирно, било във военно време.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Йордан Ганев. 134.3.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Искам да разясня моето становище и да оттегля моето предложение.
Бих спорих с госпожа Михайлова дали министърът е орган. Според мен, министърът не е орган.
Затова смятам, че това, което се предлага в закона министърът на отбраната ръководи - е най-правилното и най-точното. А нека да имаме предвид, че когато говорим за Министерство на отбраната, ние говорим за структурата на министерството, а не за сградата.
Благодаря ви.
С други думи, господин председателю, оттеглям моето предложение и се присъединявам към това, което е предложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, бих помолил господин Щерев отново да формулира своето предложение, защото явно не стана ясно на господа народните представители тук. Тъй като мисля, господин Щерев, че и Вашето предложение не сте го обмислил добре, тъй като Вие предварително, ако разбира се уважаемите наши колеги народни представители гласуват в подкрепа на Вашето предложение, предварително казвате и ние ще задължим всяко едно следващо правителство на България да използва офицер от запаса като военен министър. Но мисля, че не това е рацио легис на този законопроект.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (от място): Това не може да се гласува.
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Сигурно и аз съм съгласен с репликата Ви от място.
Просто, господин Щерев, бъдете така добър да си оттеглите предложението, защото това е звук от удар в празно пространство.
Все пак мисля, че идеята и тук господин Йончев ми подсказва, идеята е съвсем друга - да бъде цивилно лице. Един известен български политически деец, родом от гр. Ресен в момента, не в България, който е казал "Со кротце, со благо" 18-та година е военен министър, първият цивилен военен министър на Третото царство - Андрей Ляпчев и много добре се е справил с нещата.
Друг е въпросът, господин Щерев, че когато говорим за чл. 25, тогава можем да имаме различни вече становища. Пак Ви повтарям, моля Ви, от името на повечето народни представители, РД/ЛТ 135.1. да оттеглите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Фактически предложението е за цивилно лице. На български цивилно е гражданин, гражданско лице. Защото юс цивилис е гражданско право, юс генциум е международно право, право на народите. Или с други думи ние взимаме един синоним, една и съща дума я превръщаме, понеже едното е от латински дошло, а другото е чисто българска дума.
Така че аз също моля господин Щерев да си оттегли предложението, защото се касае за едно и също. Цивилно лице значи гражданин на латински или да употребим българската дума "гражданско лице". Това е най-правилното, което мога да предложа и смятам, че ще се сподели и от другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Господин Щерев, Вие желаете думата, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Аз просто държа на двете предложения, като разбира се има и в това, което се опонира, здрав разум. Но, според мен, аз изложих доводите за едното - цивилно лице в този текст, а също така и за военното образование.
Аз разбирам доводите на господин Мицев и разбирам, че голяма част от запасните офицери са политически оцветени, но аз съм абсолютно сигурен, че в едно близко бъдеще, а да не говорим за недалечно бъдеще, най-способните, най-образованите хора в тази страна ще бъдат запасни офицери и те няма да бъдат оцветени вече, както е било досега.
Така че, когато се прави един закон за въоръжените сили за бъдещето, ние трябва да имаме и това предвид - подготвеността на евентуалния министър на отбраната.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Господин Сталийски, заповядайте, Вие имате опит като цивилен министър.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! По първия въпрос - касае се за един превод, вместо "цивилно" - "гражданско лице" 135.2. и това е нормално.
Второ, откакто станах министър на отбраната, аз бях гражданско лице, за разлика от някои, които стават тук на трибуната, съм служил и то пълния срок - Първи армейски артилерийски полк. Е, бях по-млад, не отидох на фронта, но ако трябваше, бих отишъл.
С тези пет души министри, като министър на отбраната, с които се видях, трима от тях бяха служили, двама не. Но те бяха министри, защото бяха политически лица. Винаги съм казвал и като министър и сега повтарям тук пред Народното събрание министърът на отбраната се занимава с политика, а началникът на Генералния щаб се занимава с войската, независимо от това, че аз не бях в най-прекрасни отношения с началника на Генералния щаб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Сталийски.
Имате думата, господин Йончев. Започваме с предложенията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Колеги, намираме се в 24ти член. Напълно споделям превода, както тук вече го наричаме, гражданско лице от латинския термин цивилен.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Не е вярно това.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Що се отнася до другия проблем. Другият проблем ми се струва, че беше много точно изразен от господин Сталийски. Въпросът, според мен, е следният. Ако въведем изискванията за запасна квалификация на един военен министър, ние създаваме ограничителни условия, което не може да бъде определено защо. Напротив, би трябвало да е възможно да бъде и запасен. Но това не означава да бъде само запасен, защото стеснявате много кръга. Освен това поемате една отговорност, която едва ли е померна. Въпрос на министър-председателя на един сформиращ се кабинет е какво ще предпочете да му води там политиката. Истинска опасност има, както намекна господин Сталийски, началникът на Генералния щаб да не е бил служил. А ако се отнася за министъра, това е съвсем друг въпрос. Той спокойно може да не е служил. От тази катедра толкова пъти слушах примери за министърката на отбраната на една северна страна, да не ги забравяме. 135.3.
Така че нямаме особено затруднение да приемем най-широката възможна формула за министъра. Той просто трябва да бъде невоенно лице. Това е, което искаме да кажем, а как правистите най-добре ще ни кажат как звучи в юридически смисъл "невоенно лице", това вече е техен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така, това е едно. Но аз поставям най-напред пред залата да помислят, ако ще прегласуваме предложението на комисията за ал. 3, не следва ли тя да бъде ал. 2? Защото имате кой е министърът, какво прави - уточнявате го с ал. 2, тогава и накрая завършвате, че министърът на отбраната е гражданско лице.
Заповядайте, господин Мицев. 135.4. МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Искам да апелирам към по-голяма съсредоточеност на нашите колеги-юристи и нека те да се върнат в по-раншните курсове на Юридическия факултет, където ясно е казано: "Гражданин е онова физическо лице, между което и съответната държава съществува трайна административно-правна, политическо-правна и т.н. връзка".
И това е така. А "физическо лице" в случая, който употребява господин Йончев, трябва да се каже "цивилно лице".
Ако се каже "гражданско лице" няма да бъдем точни. Има граждани на една страна, но може да има и бипатриг - може да е гражданин на България и гражданин на Франция, примерно. А има в България лица апатриги, които са лишени от гражданство. Например чилийските емигранти преди години се водеха лица апатриги защото Чили ги беше лишил от чилийско гражданство и нямаха българско гражданство или статут на български граждани.
Затова нека да не смесваме понятията и да си оставим така, както е предложено - "цивилно лице", което разбира се не ограничава кръга от субекти, които евентуално могат да бъдат министри на войната - било то запасни офицери, запасни подофицери или пък хора, които не са служили. Въпреки, че помоему е непростимо министър на войната да не бъде човек служил. Както помоему апелирам към следващите народни събрания винаги министър- председателят на България да е бил войник и да е ходил войник.
Благодаря. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Реплика, господин Дърмов.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз възразявам върху направеното предложение за нова алинея 3.
Първо, ние въвеждаме "военно".
Ако се възприеме логиката, че апаратът на Министерство на отбраната е цивилно мисля, че изпадаме в противоречие с доктрината за административното право, защото апаратът обслужва министъра и разбира се, че той ще ги ръководи.
Ако обаче възприемем разсъждението, че Българската армия и Генералният щаб са елементи от Министерството на отбраната и той като пряк началник може да ги ръководи, тук допускаме тази МС/МБ 136.1 философия, която ние фактически изменяме с приемания закон, тъй като и при сега действуващия закон именно министърът на отбраната си е пряк началник и ние няма нужда да приемаме един такъв нов демократичен закон. Затова аз възразявам срещу предложената алинея 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чухме различни становища.
Залата е спокойна, преминаваме към гласуване.
Първото предложение, което е най-голямо, господин Йончев, е предложението на Вашата комисия за нова алинея.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Аз смятам, че господин Дърмов изказа един от аргументите.
Моята лична позиция е, че има и други аргументи, които могат да създадат усложнения с тази алинея.
Лично аз ще гласувам против нея, но да ви кажа един от аргументите. Както вие прецените.
"Пряк началник на целия личен състав" е изцяло военна терминология. Тя предполага хора в униформа, които имат рекламентирани отношения. В този смисъл е "пряк началник на целия личен състав", защото терминът "началник в армията" има определено от текстове съдържание. Докато един ръководител на едно ведомство е с много по-слаба форма ръководител, отколкото един началник в армията, облечен с допълнителна власт е началник. И затова, след като министърът ще бъде цивилно лице, както вече се уточнихме, по-добре е да не му преписваме тая строга форма на началничество върху всъщност цивилни лица в шапката там, на ведомството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вероятно имате опасения, че ще се обиди министърът на външните работи, че не пишем и за него, че е началник на личния състав?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Ония имат невидими средства, те са по-лесни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре.
Чухте коментара. Аз не мога да отмина, никой не оттегля това предложение на комисията.
Подлагам го на гласуване. Чухте коментара.
Гласуваме да има алинея и то трябва да бъде алинея 2 "министърът на отбраната е пряк началник на целия личен състав на Министерството на отбраната". Като че министърът на вътрешната търговия не е лишен от това? 136.2
Режим на гласуване, гласувайте.
По време на гласуването, погледнете чл.25, т.1 - "министърът на отбраната ръководи Министерство на отбраната".
Изрично предвидено правомощие ние го преместваме в друг текст.
Моля ви, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 178, за - 10 човека, против - 138, 30 се въздържат.
Отклонява се това предложение.
Следващото предложение е вече в самия текст - "гражданско" или "цивилно лице".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Аргументите за "цивилно" бяха като че ли по-ясни, макар че приемаме една чуждица. Другото е езиково тълкуване.
Затова, аз съм склонен да приемем предложението "цивилно лице". (Неразбираема реплика от блока на СДС, от господин Ромил Попов).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Доктор Попов, обратна е аргументацията. Вие сте на верен път, но с обратна аргументация.
Като казвате, че е "цивилно лице", та който е униформен не е ли гражданин на тая страна? Това е вярната... а затова, за което говорите, дано никога не ни наричат така.
Моля ви, подлагам на гласуване предложението да бъде "цивилно лице" вместо "гражданско лице".
Това изрично трябва да го гласуваме.
От общо гласували 156, за предложението - 143, против 3, въздържат се 10.
Прие се "цивилно лице".
Гласуваме целия текст на чл.24 с неговите две алинеи, както и с поправката, която аз ви я прочитам: "Министърът на отбраната е цивилно лице".
Режим на гласуване, гласуваме целия текст на чл.24 с двете му алинеи.
От общо гласували 166 народни представители, за - 162, против - няма, 4 се въздържат.
Член 24 с неговите две алинеи е приет.
Тридесет минути почивка (звъни).
18 ч. и 5 м.
136.3
(След почивката)

18 ч. и 50 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Продължаваме заседанието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Чл. 25, ал. 1. Министърът на отбраната:
1. ръководи Министерството на отбраната;
2. ръководи българската армия чрез началника на Генералния щаб;
3. осъществява и подпомага осъществяването на гражданския контрол върху българската армия;
4. съгласува съставянето на проект за военноотбранителния бюджет и го обосновава при обсъждането на законопроекта за държавния бюджет и докладва за състоянието и материално-техническото осигуряване на българската армия;
5. участва в разработването и актуализирането на проект за доктрина за националната сигурност и го представя в Министерския съвет;
6. разпределя бюджета на Министерството на отбраната и осигурява финансовото и материално-техническото обезпечаване на българската армия;
7. формира кадровата политика в системата на Министерството на отбраната и чрез началника на Генералния щаб ръководи кадровия процес в българската армия;
8. развива международно сътрудничество и сключва международни договори по решение на Министерския съвет;
9. формира, осигурява и ръководи изпълнението на социалната политика в Министерството на отбраната и българската армия;
10. ръководи гражданската защита;
11. ръководи предказарменото обучение и спортните организации на Министерството на отбраната;
12. ръководи Централния военен архив и Военния архив на Министерството на отбраната;
13. ръководи органите по охрана на труда в Министерството на труда и в българската армия;
14. издава правилници, наредби, инструкции и заповеди.
Ал. 2. Министърът на отбраната внася в Министерския съвет по предложение на началника на Генералния щаб: Ст.Б/НП 137.1
1. проект на военна доктрина на страната; 2. проект на числеността, структурата и плана за организационното изграждане на българската армия;
3. предложения за назначаване и освобождаване на висшия команден състав в българската армия и за присвояване и отнемане на висши военни звания; 4. проект на общ държавен военновременен план;
5. предложение за обявяване на обща или частична мобилизация."
Аз бих предложил на уважаемите колеги, когато обсъждаме този член, да имат пред погледа си и текста на следващия, тъй като те са смислово свързани.
По чл. 25 има постъпили следните предложения:
Предложение на господин Йордан Ганев да отпадне т. 2 от ал. 1.
Предложение на господин Видьо Видев за същата точка - да отпаднат само думите "чрез началника на Генералния щаб".
Предложение на господин Николай Слатински да се създаде нова точка след сегашната 11 със следното съдържание: "Създава звено в министерството за подпомагане и грижи към военноинвалидите и пострадалите".
Предложение на господин Васил Михайлов, което съвпада с предложението на господин Видев.
По чл. 25 Димитър Куманов предлага същия текст, само че развит в 21 точки, които по същество представят същата материя. Принципно ново няма.
Господин Ставров предлага чл. 25, ал. 2 да започне така: "Министърът на отбраната внася в Министерския съвет:" и продължава текстът.
Това са постъпилите писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата проф. Марков за процедурно предложение.
ПЕТЪР МАРКОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Процедурно предлагам т. 2 в чл. 25, ал. 1 да бъде разгледана в присъствието на министъра на отбраната.
Бих искал да насоча вниманието ви към някои несъответствия 137.2 на този текст с това, което е написано, имам предвид първия вариант, първо четене, не знам, нямам на разположение текста на второто четене. Но във всеки случай в чл. 62 се обявява, че общото ръководство на българската армия се осъществява от министъра на отбраната чрез началника на Генералния щаб. Става дума за общо ръководство. По-нататък. В чл. 64 на първия текст се говори за това, че ръководството на българската армия се осъществява от началника на Генералния щаб. Така че има доста и формални несъотвествия. Затова моля да се приеме това процедурно предложение да се разгледа въпросът в присъствието на министъра на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата госпожа Екатерина Михайлова също за процедурно предложение.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата от името на Парламентарната група на СДС, за да подкрепя предложението, което направи проф. Марков, и то да засяга не само текста на чл. 25, а и на чл. 26. Да бъдат разгледани и да присъства на дискусията и на гласуването министърът на отбраната. Ние го бяхме поканили по време на заседанието в Законодателната комисия, за да чуем неговото становище. Това е един от най-важните текстове на Закона за отбраната и въоръжените сили на България и от изключително значение е да чуем становището на министъра на отбраната, съответно, разбира се, и от представителите на Генералния щаб. Но така или иначе от тяхна страна има представител тук. Но ние също държим разискванията по тези два текста, защото те са свързани с много други текстове по-нататък в закона, да станат в присъствието на министъра, който да изрази своето становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Господин Дърмов, заповядайте.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Началникът на Правния отдел, който изразява становището на министъра, би могъл да изрази становище. Това - първо.
Второ, министърът е вносител на този законопроект. Той изрази впоследствие някакви разсъждения по темата, но това е като гражданин и като интелектуалец, може би и като военен историк. 137.3
СТАНИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Но не и като министър.Така ли?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Вижте какво, ако той не е съгласен с провежданата политика от мнозинството, може да си подаде и оставката. (Шум и реплики в СДС) И мнозинството може да оттегли доверието си към ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, без диалог!
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Но в интерес на работата по закона аз приемам ние да не обсъждаме т. 2 от чл. 25, просто да го отложим до пристигането на министъра и да продължим работата по целия текст на закона. Вие другите точки не ги оспорвате?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): И ал. 2.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Значи ние отлагаме т. 2. (Шум и реплики в СДС) Става дума за ал. 1, т. 2. И ал. 2. Добре, в интерес на работата по закона ние отлагаме разискванията по тази част от члена и продължаваме работата по-нататък.
СТАНИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря ви за изказванията. Трябва да ви ги разтълкувам.
Вероятно предложението, което се направи, е за отлагане на разискванията за следващото заседание на основание чл. 54, ал. 1, т. 2, когато да се даде възможност да присъства министърът на отбраната. Впоследствие се получи диалог в залата, че това отлагане трябва да бъде само по т. 2.
Предложението е на господин Петър Марков. Затова аз моля, господин Марков, уточнете за целия текст ли става дума или за т. 2 на ал. 1.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Въпросът е принципен. Целият текст!
ПЕТЪР МАРКОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, моето предложение се отнася именно за чл. 25, ал. 1, т. 2. Това е, което казах по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, разбирам, чл. 25, ал. 1, т. 2.
И Вие, госпожо Михайлова, правите предложение допълнително за целия текст.
Имате думата. 137.4 ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Нашето предложение, подкрепяйки проф.Марков, беше, първо, ако приеме парламентът за целия чл.25, за да не го раздробяваме на части, точки и подточки. Но ако това не се възприеме - целият чл.25 да се отложи, то тогава ние поддържаме това, което казва господин Марков - чл.25, ал.1, т.2, но и поддържаме да се отложат разискванията и по ал.2, защото там има същият проблем, който се отнася за т.2 на ал.1. Разбирате ли?
И затова ние всъщност предложихме, за да не става това объркване, защото по останалата част на текста няма спорове и всъщност основните дебати по чл.25 ще бъдат в тези два пункта, да се отложи целият този текст, но в случаи, че залата не приеме, то тогава поне тези два пункта - ал.1, т.2 и ал.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Сталийски, аз нарушавам правилника в момента, като дискутираме процедурни въпроси, но, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Нещата са съвсем прости. Аз не познавам този човек тук (сочи първите банки), това е юридически съветник или юрисконсулт на Министерството на отбраната. Когато аз бях министър, не съм викал никакви юридически съветници, защото достатъчно разбирам от право.
Става дума за следното: дали министърът на отбраната с един закон, който може би ви звучи смешно, но вие знаете, вероятно и колегата знае, Законът за отбраната беше издаден след като беше наредбата-закон. Това го знаете много добре. Едното е 52, другото е 58. И Министерството на отбраната... Да не говорим, тук няма популизъм, няма Добри Джуров, няма всички тези неща, които са ви пределно ясни. Добри Джуров управляваше Българската армия. Тогава нямаше цивилен състав към Министерството на отбраната. Никога няма да вдигна ръка... Моят баща е раняван три пъти, има 4 ордена за храброст, аз съм служил в Българската армия, да бъда келнер като министър на отбраната на началника на Генералния щаб. Там е спорът! НЧ/КТ 138.1
Нека дойде Валентин Александров, който работи и при Луджев, и при мен, и да изрази своето становище.
Аз съм против министъра на отбраната да бъде подлога на началника на Генералния щаб! (Шум и реплики от ляво)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Обобщиха се три предложения.
Едното предложение е на д-р Марков - за т.2, другото предложение е на госпожа Михайлова, която подкрепя т.2 и ал.2, и господин Сталийски, разбирам Ви, че Вие предлагате за целия текст.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Вие ще прецените по правилник може или не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Може. Затова предлагам най-далечното предложение за отлагане на целия текст.
Режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Сталийски за отлагане на целия текст. И аз мисля, че той трябваше да каже и още нещо: той казваше министърът се занимава с политика, началникът на Генералния щаб командува армията.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Точно така и не отстъпвам от това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Режим на гласуване. Гласуваме предложението за отлагане на чл.25.
Гласували общо 178 народни представители. От тях 72 за, 95 против, 11 въздържали се.
Отклонява се предложението целият текст да се отложи.
Отиваме на второто предложение, което е предложението на госпожа Михайлова, предложение за отлагане на ал.2 и т.2 на ал.1.
Режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
Гласували общо 174 народни представители. От тях 73 за, 73 против, 28 въздържали се.
Отклонява се и това предложение.
Подлагам на гласуване третото предложение, предложението на господин Петър Марков да се отложи разискването на т.2 от ал.1.
Режим на гласуване. Гласувайте за това предложение.
През това време обръщам внимание на докладчика. Господин Йончев, при доклада трябва да помислите за разликата между т.5 на ал.1 и т.1 на ал.2. 138.2
Гласували общо 175 народни представители. От тях 82 за, 56 против, 37 въздържали се.
Отклонява се и това предложение.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Това не се отнася за тези, които са в дясно, а за тези, които са в средата и в ляво. Един текст като този се изменя само за 20 секунди! И това да ви стане ясно. И това ще стане! Никога министър на отбраната в България не е бил келнер!
Процедурно предложение: 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: От името на парламентарна група ли? От името на парламентарна група.
Заповядайте, госпожо Михайлова. 138.3
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Тъй като смятаме, че е задължително да присъствува на обсъждането на този текст министърът на отбраната, защото всичките уважения към началника на Правния отдел, но министърът на отбраната е фигурата, за която всъщност ще се разисква в този закон, и мисля, че залата трябва да чуе точно неговото становище. Защото никъде - нито в Конституцията, нито в закона се говори за хората като орган, защото министърът на отбраната е органът, който издава актовете, който се разпорежда, който носи отговорността, никъде не се говори за началника на който и да е отдел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Какво е Вашето предложение?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Просто, извинявайте, не става въпрос в случая конкретно за Вас. Нашата група счита, че е задължително присъствието на министъра в тоя момент. И след като залата отказа отлагане на текстовете за следващото заседание, то затова нашата група иска половин час почивка, за да може да дойде господин министърът и да изкаже своето становище, независимо че мнозинството, което го подкрепя, явно не иска да чуе становището на министъра, който избра и го поддържа. (Шум и реплики в залата) Ние като опозиция обаче искаме да чуем министърът на отбраната и Ви молим за половин час почивка. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, сега какво мога да направя? (Реплика от блока на БСП и коалиция: "Разискване!") Разискване? При искане на половин час почивка ще я дам, нямам избор. По правилника... (Шум и реплики) Така е, не сме го ограничавали.
30 минути почивка. (Звъни) Министърът беше длъжен да бъде тук.
(19 ч. и 12 м.)
СД/ЗТ 139.1
(След почивката)

19 ч. и 35 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Часът е 19,35 м.!
Продължаваме заседанието! (Звъни)
Господин министър, имате думата.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Процедурно!
Колеги, тъй като ние днес доста време пропуснахме в почивки, правя процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Противно мнение? Моля, господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, тъй като предстои гласуване, моля да бъде проверен кворума в залата. (Реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Колеги, имам едно предложение. Дайте да изслушаме господин министърът, за да отметнем тази работа и да продължи дискусията. Явно в тези 20 минути господин министърът ще се вмести.
Нека да не усложняваме днешното заседание. Работихте достатъчно.
Затова - това е моето предложение, ако стигнем до консенсус - господин Дърмов, да оттеглите Вашето предложение...
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (встрани от микрофоните): Тогава и аз ще оттегля моето предложение...
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Не, не го оттеглям!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, това е тактика на СДС - да проваля кворума по този закон, така че е в тяхното право да я прилагат, но аз настоявам за удължаване на работното време с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. Продължаваме тогава по този начин. ВЙ/ЗТ 140.1
Предстои гласуване. Проверка на кворум, моля. Режим на регистрация.
Квесторите, уведомете, че има проверка на кворум!
Трите минути изтекоха.
В залата има регистрирани с карти 101 човека. (Реплики)
Пардон... Моля! 9 човека присъстват нерегистрирани. Стават общо 110 човека.
В залата липсва кворум, поради което закривам заседанието. (Звъни)
Регистрацията за проверка на кворума не може да се даде по партии, тъй като такава програма в компютъра няма.
Заседанието ще продължи утре в 15 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 21 юли, четвъртък, от 10 ч. в зала 411 на "Дондуков"2.
Господин министър, много Ви моля, утре в 15 ч. да бъдете в залата.
(Закрито в 19 ч. и 40 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Георги Петров
Илиян Илиев