Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1994-09-08

Председателствали: председателят Александър Йорданов и
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Народното събрание.
Най-напред ще ви запозная с парламентарния контрол за утре, 9 септември 1994 г.
Утре, 9 септември 1994 г., петък, следва да се отговори на следните актуални въпроси и питания:
1. Министър-председателят Любен Беров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Мирослав Дърмов, Гинчо Павлов, Емил Костадинов, Емил Капудалиев, Васил Михайлов, Захари Захариев, Клара Маринова, Атанас Матеев, Драгия Драгиев, Стоян Иванов, Трифон Митев, Петър Балабанов и на питания от народните представители Златимир Орсов, от Хасан Али и група народни представители, отново от Златимир Орсов, Кирил Желев, Юрий Борисов и от Клара Маринова и Димитър Велев.
2. Министърът на финансите Стоян Александров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Маньо Манев, Гинчо Павлов, Захари Захариев, Георги Божинов, Вержиния Велчева и Иво Атанасов и на питания от народните представители Стоян Райчевски, Мариела Митева, Веселин Иванов, Емил Филипов и Гинчо Павлов.
3.Министърът на здравеопазването Танчо Гугалов следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Златаров.
4. Министърът на външните работи Станислав Даскалов следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
5. Министърът на културата Ивайло Знеполски следва да отговори на актуални въпроси от народния представител Петър Балабанов и на питания от народните представители Иван Тосев и Невен Пенев.
В заседанието утре няма да вземат участие:
- заместник-министър председателят и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев - поради отсъствие от страната до 15 септември 1994 година;
- заместник-министър председателят и министър на търговията Кирил Цочев - поради отсъствие от страната;
- министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов поради отсъствие от страната;
- министърът на земеделието Георги Танев - поради отсъствие от страната;
- министърът на правосъдието Петър Корнаджев - поради отсъствие от страната (шум в блока на СДС) и
- министърът на промишлеността Румен Биков - поради служебна заетост в провинцията. (Шум и реплики в залата)
Започваме работа по дневния ред. Първа точка е РЕШЕНИЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С РЕШЕНИЕ # 357 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2 СЕПТЕМВРИ 1994 ГОДИНА, в което на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме оставката на Министерския съвет.
Аз моля министър-председателят да заповяда на трибуната на Народното събрание да изложи мотивите за подаването на оставката (шум в залата) и това, с което той реши да запознае народните представители.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вие знаете, че аз се появих по радиото и телевизията в петък вечерта. Там, струва ми се, пределно ясно бяха дадени мотивите за оставката на правителството, а именно това, че то е изчерпало мандата, даден му с вота на доверие от 26 май т.г. и смята, че няма правомощия по-нататък през септември да управлява страната. 19.2
Вярно , че в решението на Народното събрание за вота на доверие от 26 май бе казано септември въобще, без да бъде пояснено до 1 септември или до 30 септември...
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: И коя година.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Да, нямаше и годината може би. Но така или иначе ние сметнахме за честно в началото на септември да кажем: дотук сме, по-нататък решавайте вие парламентът.
Има, разбира се, и една втора причина, поради която кабинетът подаде оставка, а това е именно фактът, че той си отива огорчен от политически нрави в България. Но това е отделен, второстепенен въпрос.
Може би някой ще запита какво е изпълнението на тази програма, в името на която ни бе даден тримесечен вот на доверие. Това е дадено в отчета на правителството - около 35 страници помня, че бяха. В тях е казано, че в програмата се съдържат 29 задачи, обособени в отделни абзаци. От тези 29 задачи или групи от задачи, формирани по ведомства, са изпълнени 17, 10 са частично изпълнени и има 2, които въобще не са изпълнени.
Аз смятам, че при това положение още в началото на септември ние в едри линии сме изпълнили задачите, възложени ни от парламента до септември тази година. Затова именно правителството смята своята мисия за изчерпана и разкрива пътя на Народното събрание да реши онази политическа криза, която ние заварихме още в края на 1992 г.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Парламентарните групи имат възможност според правилника да вземат участие в дебатите по повод оставката на правителството. Аз моля да представят, ако имат, списък на желаещите за изказване и да започнем дебатите.
Има думата господин Стефан Савов като председател на Парламентарната група на СДС.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Аз ще се огранича само с две минути. Освен това ще говорят господин Иван Костов и господин Георги Марков. 19.3
Вие знаете, че единствената парламентарна група, която шест пъти поиска вот на недоверие на правителството на Беров, единствената парламентарна група, която не е поддържала правителството на господин професор Любен Беров, беше Парламентарната група на СДС. Съвсем ясно е, че ние и сега ще гласуваме за оставката на господин Беров, като искаме гласуването да бъде явно, а не тайно.
Аз няма да говоря дълго, моите колеги ще кажат малко повече. Но мен ми се струва, че след като месото се вдигна на непостижими за българския консуматор цени (шум в залата).
На някои е смешно може би за месото, лошото е, че на българския народ не е смешно това, както и хлябът и т.н. След като доларът продължава да се покачва, след като престъпността взема все по-страшно размери, ясно е, че ние не можем да гласуваме за правителството на Беров и ние ще гласуваме с пълно съзнание за това, което правим, за неговата оставка. 19.4
Аз бих искал тук да добавя, че е добре, тъй като в тази страна все по-малко хора обичат да носят отговорност... (Реплика от блока на БСП и коалиция: "Тя се казва България")
Господине, тази страна е България, разбира се. А тази страна достатъчно съм я обичал и я обичам. Недейте затова да правите тези ненужни забележки! (Шум и реплики в залата)
Аз смятам, че в нашия парламент много малко хора искат да носят отговорност. И все пак нека не забравяме, че ако господин Беров можеше и можа да управлява година и 8 месеца, то е именно, защото зад него стоеха редица парламентарни групи, редица личности. На мен ми се струва, че днес не можем да струпаме отговорността, така да се каже, само на господин Беров, а и на всички тези, които в продължение на година и 8 месеца, както казах, го подкрепяха неотлъчно.
Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Има думата за изказване народният представител Георги Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Уважаеми госпожи и господа народни представители! България е в навечерието на правителствена криза. Това се случва много често в много и то развити страни по света, като Италия, например, и не се приема никъде много трагично, просто защото страните са други.
Проблем на България днес е, че освен правителствена криза, България е, ако не в навечерието, то много близо до тежка обща политическа криза, която най-вече се изразява в криза на всички държавни институции.
Основният орган в българската държава, най-висшият, парламентът, се ползува с много нисък рейтинг в обществото, независимо от това, че този парламент прие някои изключително важни закони, които наред с всичко друго дадоха и нещо реално на много хора. Около 25 000 обекта бяха реституирани, търговски, стопански обекти, част от земята беше върната. Но хората бързо забравят хубавото и искат все повече и повече. И това е съвсем нормално, защото всички политически сили им обещаваха много. 20.1 СД/МД
В известна криза е дори най-стабилната институция президентската, защото президентът е избран пряко от народа и той е избран с над 50%, но остана без вицепрезидент.
В тежка криза е третата, съдебната власт. България е в навечерието на два висши съдебни съвета, на двама главни прокурори и на двама председатели на Върховния съд. Докато си приказваме общи приказки, е възможно да останем и с намалена квота и без Конституционен съд.
В сериозна криза е местната власт. Почти няма населено място в България, където кметът да не е в обтегнати отношения с местния общински съвет. И в местните органи на властта това, което се прави, в най-добрия случай е административно-правни услуги на населението.
Това повече не може да продължава така. И ако днес правителството подава оставка, правителството, което беше излъчено с над 100 гласа от Българската социалистическа партия, то е не защото проф. Беров е непочтен човек, аз мисля, че той е почтен човек, неговото име за тези две години не беше свързано, а това днес е особено важно, с корупция, но просто формулата на това правителство беше сбъркана. Проф. Беров заяви, когато беше избран тук, че има благородното намерение, и това е съвсем нормално, да изпълнява предизборната платформа на Съюза на демократичните сили, която е платформа за възраждане на България. Само че той беше избран не с гласовете на тази политическа сила, а с гласовете на Българската социалистическа партия. Все едно в Англия да спечелят консерваторите на госпожа Тачър, а правителство да направят лейбъристите и да изпълняват програмата на консервативната партия.
Наред с тази криза във властта, България в момента, за съжаление, е изправена пред недоверие към самата демокрация. Защото тези 5 години ние казвахме на хората, и то е така, и то от всичките парламентарни групи, че демокрацията е преди всичко ред и законност. Но ние не осигурихме основното на хората в момента - сигурността, и се стигна дотам - публично да бъде буквално разстрелян за сплашване на хората един обществен деец. И това в момента се говори за България, за съжаление, по света. Това дори попречи и на успеха на българските футболисти, защото 20.2 навсякъде по света се пише, че той е шеф на спортната организация в България. Иди разправяй, че имаме повече спортни, че имаме орган на управление, който е спортен, и т.н.
И всичко това ще продължава, докато не се решат наистина проблемите на Българската национална полиция.
Едно време, за да стане един човек милиционер, а беше много по-лесно, му се даваха привилегии - даваше му се софийско жителство, даваше му се ведомствено жилище. Аз не казвам, че трябва да се връщаме към привилегиите на Националната полиция, но не може да я оставим без решаване на социалните й проблеми и найвече на ведомствен жилищен фонд. Не може привилегията на българския полицай в момента да бъде това, че пътува безплатно в градския транспорт. Има си хас той да пътува с билет!
Третият проблем е проблемът на Българската армия. И той не е проблем на Генералния щаб, а български войници загиват от ръка на български войници.
И навремето дори, в тоталитарно време, Тодор Живков се сещаше да направи среща в зала "Универсиада" с майките на войниците. Но днес нито един български държавник, който отговаря поне в ресора на Българската армия, не попита българските майки с какво чувство изпращат войника в Българската армия, новобранеца, дали с чувството на гордост или с чувството на страх дали той ще се върне жив и здрав.
Една Унгари за 4 години намери сили да облече от главата до петите своята собствена армия, но ние за 4 години, за съжаление, макар че въведохме фигурата на цивилния министър на отбраната, нещо по същество много добро, не го постигнахме.
За съжаление е развален имиджът на България по света, което е крайно неоправдано, защото въпреки че България върви бавно по пътя на демокрацията, България може да се гордее единствена на Балканите за това, а то хич не е малко, че за тези 5 години, благодарение на основните политически сили най-вече, в страната не е пролята кръв и етническият въпрос, доколкото съществува, е само изкуствено раздухван в определени моменти, когато това е в интерес на тази или онази политическа сила.
И накрая, очаквам Иван Костов да говори повече, защото е специалист в тази област, но социалноикономическото положение 20.3 в страната е извън всякаква дискусия, защото цените в България са на европейско ниво, продават се стоки в западна валута, а средната пенсия общо взето на българския пенсионер, доколкото познавам близки мои хора, е 30 долара. Какви са причините, се надявам икономистите да кажат: защо не беше върната изцяло земята; защо българският народ не видя един областен управител на живо и не разбра тази функция на този човек защо не се изпълнява, а именно да опосредява връзката между централната изпълнителна власт и местната.
Какъв е изходът? Ами, изходът при всички случаи е избори през ноември. И целият въпрос е кой ноември - дали този или следващият.
Лично моето мнение е, че този ноември първо не могат да станат избори. Но дори и да станат декември, те няма да решат проблемите на страната, защото ще възпроизведат същия парламент, със същите или по-лоши муцуни, защото никоя от основните политически сили в България не се постара да се обърне и да води диалог с излезлите 5 випуска, 5 поколения избиратели от 1989 г. насам. И след като ние всички знаехме, че няма да ни стигне времето да оправим тази страна, защото преховът ще е дълъг, не подготвихме млади хора, с европейско мислене и необременени от миналото, които да поемат щафетата.
Какъв е изходът? Според мен изходът е един: мажоритарни избори, за да се даде възможност на хората сами да си издигат кандидатите, не да откриват чужди държави, не да има депутатизадочници, които ги късат в момента на изпити в някакви факултети. Който иска да е задочник, няма нищо лошо, но не може като депутат да иска да си завършва висшето образование, особено депутат, избран от една основна политическа демократична формация.
Дотогава аз мисля, че на базата на национални приоритети може да се създаде едно силно некомунистическо правителство, което да извади страната от кризата. И това трябва да бъде парламентарната група на СДС не за друго, а просто защото тя спечели изборите на 13 октомври 1991 г. (Ръкопляскания в блока на СДС, възгласи: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Георги Марков. 20.4
Има ли от другите парламентарни групи желаещи за изказване? Има ли желаещи от другите парламентарни групи? Ако няма... Има желаещи от Съюза на демократичните сили.
Давам думата на господин Юнал Лютфи от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи. 20.5 ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател на Народното събрание, господа министри, драги колеги!
Днес ние, народното представителство от Тридесет и шестото Народно събрание сме призовани да дадем оценка за дейността на правителството на професор Беров в рамките на 20-те месеца за времето, през което то ръководеше страната.
Парламентарната група на Движението за права и свободи, като кръстник на това правителство, би следвало да бъде найобективна в оценките си за изпълненото и неизпълненото от намеренията и програмата на това правителство.
На първо място би следвало да се отчете обстоятелството, че правителството на професор Беров дойде на власт в едно трудно политическо време за България.
Движението за права и свободи, поемайки мандата и отговорността за съставяне на този кабинет, беше си поставило благородната цел да притъпи остротата на политическото противоборство в парламента, кабинетът да установи конструктивен диалог със синдикатите и с останалите държавни институции и в резултат да създаде необходимата атмосфера и предпоставки за трайното решаване на проблемите в областта на националната ни икономика.
Правителството, което само се нарече правителство на приватизацията, реално положи основите на масовата приватизация, на реформата в селското стопанство, в областта на социалната сфера.
Коректно би било да отчетем реално постигнатите от правителството положителни резултати.
Имам предвид сключването на споразумението за външния дълг при максимално благоприятни условия в рамките на дадения му от парламента мандат.
В този период правителството успя да изведе България от дъното на икономическата криза. Налице е спиране на спада на производството през 1993 и 1994 г. в сравнение с 1992 г. Отчита се, макар и минимално, съживяване в икономиката през 1994 г. спрямо 1993 г.
Правителството успя през 1993 г. да намали годишния размер на инфлацията в сравнение с 1992 г. А през настоящата МС/ВЙ 21.1 година нивото на инфлацията е на равнището на тази през 1992 година, независимо от спекулативните скокове на цените и на валутните курсове през пролетта на 1994 г.
Уважаеми дами и господа, основателни са обаче критиките към изпълнителната власт за несправянето й с растящата вълна на престъпността, за забавянето на аграрната реформа.
Правителството не успя да намери необходимите механизми за контрол на спекулациите с цените на някои от основните хранителни продукти.
Налице е растящата безработица в страната.
Решаването на тези жизненоважни за българския народ и държавата проблеми зависеше до голяма степен и от по-активната и ползотворна работа на парламента.
Необходимо беше народното представителство да се обедини около идеята за излизане на страната от кризата, независимо от своите политически убеждения, а не да упражнява безрезултатен парламентарен контрол.
Тук е мястото да кажа, че в политическите противоречия и становища по намиране на изход за решаването на тези сложни проблеми, касаещи нашата икономика и социална политика, съществуваха диаметрално противоположни мнения на парламентарните групи, представени в Тридесет и шестото Народно събрание.
В резултат станахме свидетели на още един балкански политически феномен.
В поредицата от исканите шест вота за недоверие правителството получаваше необходимото парламентарно мнозинство като цифра както от ляво, така и от дясно, но на практика нито веднъж не получи необходимата реална парламентарна подкрепа при изпълнението на своята програма.
Тези тенденции бяха ярко изразени и засилени непосредствено преди лятната ваканция на парламента и особено в първите дни на есенната сесия на Народното събрание.
Движението за права и свободи отчита подадената от професор Беров и неговия кабинет оставка като една достойна постъпка на един достоен българин-патриот.
Елементарната политическа етика изисква правителството да подаде оставка, като по този начин остави народното представителство да реши по-нататък дали да има ново правителство или 21.2 да бъдат проведени предсрочни парламентарни избори с цел преодоляване на настоящата политическа и икономическа криза.
Благодаря ви много! (Единични ръкопляскания от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Юнал Лютфи.
Има думата за изказване народният представител Николай Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги!
Дълго мислих преди да се реша да взема думата в този ден. Фактът, че от основния поддръжник на правителството - Българската социалистическа партия - днес никой не се изказва може да означава поне две неща.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Чакай, още не сме започнали да се изказваме.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: Първо, че могат да се кажат много неща или, второ, че просто няма какво повече да се каже.
Всъщност двете неща означават едно и също. Каквото и да се каже за правителството на професор Беров, то вече е било казвано, най-вече от Парламентарната група на СДС. То е познато както тук, в тази зала, така и на широката общественост.
Въпреки това аз чувствам и за свой личен дълг да кажа просто няколко думи. Свой личен дълг и свое право в известен смисъл, защото имах възможността, а не бих скрил и удоволствието от името на парламентарната група да изразя и някои предварителни оценки за правителството, които впоследствие блестящо се потвърдиха.
Още със създаването на това правителство си позволих да употребя, и тогава се съмнявах в неговата удачност, едно подчертано литературно сравнение. А именно, че сюжетът на създаването на правителството на професор Беров до голяма степен напомня сюжета на едно известно произведение, а именно на Франкенщайн на Мери Шели. Едно изкуствено създадено същество, което по силата на своята собствена, абсурдна логика, защото абсурдно е заченато, се обръща срещу своя създател.
Всъщност още тогава ние констатирахме, че създаването на това правителство е насилие срещу парламентаризма. 21.3
И, за да не остане и следа от съмнение за какво точно става дума, насилието придоби и физическа форма.
Парламентаризмът беше бит със създаването на правителството на негов собствен терен тук, в тази зала, и след това беше бит физически в двора на парламента и вие всички знаете прекрасно какво имам предвид - това е побоят над господин Стефан Савов на територията на българския парламент.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): На "Раковски" ги биха повече.( (Шум и реплики от блока на БСП)
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: Завършекът на сюжета, уважаеми колеги, е очевиден. Изкуствено създаденото същество в крайна сметка унищожи своя създател и, ако може да се вярва на изявленията на мандатоносителя, той дори не е знаел за подготвяната и внесената в парламента оставка.
Аналогията е толкова плътна, че наистина се размиват границите между литературата и реалността. 21.4
На второ място, още със създаването на правителството ние пуснахме, да я наречем "крилатата фраза", че "не парламентът крепи правителството, а правителството крепи парламента". И това става особено очевидно сега, когато правителството си отива, а по чия воля аз ще си позволя да кажа след малко така, както и аз и ние го виждаме и по този начин решава съдбата и на този парламент.
А това, че именно правителството крепеше парламента, а не обратното, което е нормално, на практика, уважаеми колеги, вие го знаете прекрасно, означава следното: означава прокарване в сферата на изпълнителната власт на непредставени по парламентарен начин групови корпоративни интереси, тяхното вкарване чрез правителството в парламента и по този начин подмяна на цялата идея на парламентаризма.
И в крайна сметка, за да не бъдем дълги и да не отегчаваме гражданите на тази страна, чакащи оставката, нека си зададем въпроса за истинския смисъл на тази оставка. Всъщност чия е оставката? Чия е оставката, която ние днес безусловно ще гласуваме? Ще я гласуват и колегите от Българската социалистическа партия, които поне досега, уважаеми колеги, не се изказаха, така че аз не съм сбъркал в началото на своето изказване.
Оставката всъщност е на БСП и когато уважаемите колеги се изказват, нека да го имат и това предвид, защото то е просто очевидно. Но оставката, според нас, има още един по-дълбок смисъл. Тя не е просто оставка на БСП. Тя е оставка на всеки опит днешен и за в бъдеще да бъдат подменени принципите на парламентаризма, да се повтаря сюжетът на Франкенщайн. Оставката на правителството на проф. Беров е оставка на формулата "Беров", оставка на опитите за подмяна на парламентаризма.
И в крайна сметка доста спекулации се направиха по въпроса, кой предизвика оставката - полковниците, бойкотът или не се знае какви други сили. За нас поне са ясни 2 неща - без СДС в този парламент никаква оставка не беше възможна. Не СДС като аритметическа величина, а СДС като ясна политическа позиция, като действие на парламентарната група, ясно изразени и балансирани, и в крайна сметка при тази ясна политическа позиция в нейната светлина ставаше безкрайно неудобно положението на крепящото правителството мнозинство и то избра един ход, който в 22.1 РД/МД неговите представи може би минава за елегантен.
Но истинският фактор за тази оставка според нас и в това в крайна сметка е и особената логика на историята въпрос, по който бих могъл да поговоря с обаждащите се от лявата страна колеги и да им обясня някои неща общо-взето (бурна реакция от блока на БСП и коалиция). Става дума, че тази оставка има за свой истински фактор недоволството, нетърпимостта, което правителството със своите действия създаде в обществената среда.
Общественият протест, уважаеми дами и господа, невинаги може да има публична форма. Но точно в това е логиката на историята, той никога не остава без последствия. Той може да е в къщи, може да е на улицата, в разговор с приятели, но никога не остава без последствия. И точно тук е мястото може би на тези велики думи на Хегел, че "иронията на истонията, това е мъдростта на историята".
Тази обществена нетърпимост, повтарям, трансформирана и усетена от парламентарната група на СДС е истинският фактор за оставката на правителството. И днес ние безспорно ще гласуваме тази оставка, но това ще бъде формалният акт, с който ние ще приемем решението. Истинският, същностният акт на оставката, аз вече казах чия е тази оставка, на БСП и на подмяната на парламентаризма, хората ще потвърдят със своя вот в най-скоро време.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николай Христов.
Имате думата за изказвания. Господин Иван Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСНИ): Уважаеми господин председател, уважеми колеги народни представители! От името на Парламентарния съюз "Нов избор" искам да изкажа няколко съображения по повод оставката на правителството на проф. Беров.
Първото, което трябва да кажа е, и това не е мое откритие, че човек и добре да живее умира и друг се ражда. Аз мисля, че това е едно от великите достижения на демокрацията. А имаме шанса да прекъснем една много зловредна традиция в нашата практика от последните 4 години да плюем всяко правителство, което си отива. Аз мисля, че това даже е наше задължение, за да може тези, които ще дойдат след нас, а очевидно скоро ще 22.2 дойдат такива, да имат все пак пред себе си и един положителен пример. Няма правителство, което да е вършило само лоши неща или само добри неща. Аз мисля, че правителството на проф. Беров не прави изключение от това правило. 22.3 Искам да се спра върху мотивите за оставката на правителството, така както ние ги разбираме, да ги споделя с вас и да изкажа някои съображения за изводите от тези мотиви.
Ние сме съгласни и с текста, и с подтекста на съображенията на професор Беров, които бяха, струва ми се, много добре изложени и в петък, и вчера, и днес.
Разбира се, не приемаме в този вид писания материал като отчет на правителството. Имаме сериозни възражения срещу него в смисъл, че той трябваше да покаже в какво състояние сега се оставя държавата и какво предстои пред нея в следващите месеци от икономическа, от социална гледна точка. Поне малко повече трябваше да бъде казано. Но не това е най-важното.
Първият мотив на професор Беров е формален, че е изчерпан мандата даден му през май. Той сам каза, че никой не му е определял дали на 1 септември или на 30 септември трябваше да си подаде оставката. Следователно, става дума за една достойна демократична постъпка, която мисля, че беше направена добре от правителството и заслужава и нашите поздравления за начина, по който достойно беше направена тази стъпка.
На второ място професор Беров подсказа като подтекст, особено в своето изказване в петък, и аз съм съгласен с това, ние изразяваме подкрепа на този извод, че оставката на правителството означава оставка на политическия модел, върху който е изградено правителството. Това е краят на този политически модел, на този политически механизъм, който досега - вече две години, почти две години - мисля, че ще се съгласите всички, че толерира до голяма степен политическата безотговорност на политическите сили. Ако ние сега не направим този извод това означава, че нататък ще отговорим вратата за нов тип политическа безотговорност изходът от която е хаосът в държавата.
На трето място - един основен мотив и решаващ, бих казал, мотив, който блокира дейността на правителство и който също като подтекст беше изразен от професор Беров това е, че оставката се подава поради невъзможността да се провежда еднопосочна реформа от правителството. Сблъскването на два модела, на две виждания, на две така наречени алтернативи ... За нас е ясно, че няма две алтернативи, но има една фалшива дилема, която се извежда като лява алтернатива на истинската реформа ВЙ/ЙА 23.1 и това доведе до пълен хаос и блокиране в дейността на правителството. Мисля, че това в никакъв случай не бива да се подценява и ние трябва да си дадем сметка дали сме в състояние да изведем една ясна позиция за рамката, в която ще действа всяко следващо правителство, ако има такива.
И на четвърто място позволявам си да формулирам нещо, което беше казано доста тревожно от професор Беров, върху което ние заслужава да се замислим. Един от основните мотиви за оставката на правителството това вече е достигналата опасен праг инвазия, проникване на икономически интереси на неидентифицирани, на нелегитимирани, на политически нелегитимирани икономически групировки в дейността на правителството. Под такъв натиск, под такъв тотален натиск едва ли някое правителство може да работи. Това е резултата - отново подчертавам - от първия мотив: политическата безотговорност на политическите сили представени в парламента!
Ние считаме, че изходът от тази криза, която не е криза на правителството - това е само върха на айсберга - може да бъде преодоляна само на основата на постигане на политическо споразумение. В противен случай всички опити ще водят до един и същи изход - поставяне на партийните интереси, на теснопартийните интереси, на личните интереси на отделните политически централи пред националните интереси!
Благодаря ви за вниманието.
Ние сме за явно поименно гласуване.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Иван Пушкаров.
Има думата за изказване народният представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, господин Беров, тези няколко думи са провокирани от изказването на господин Пушкаров.
Нямах намерение да се изказвам, но онова, което той каза за фалшивата алтернатива между различните видове икономическа политика, които биха могли да се прилагат в сегашния момент според мен той пръв засегна централния проблем, който Вие, господин Беров, назовавате в мотивите за вашата оставка, която е 23.2 пред народните представители.
И аз не знам дали като слушахте тези думи досега не си зададохте въпроса дали някой е чел тези мотиви или просто се говори онова, което всеки си е намислил да говори.
Този дебат според мен има смисъл само дотолкова доколкото да извлечем някаква поука от тези двадесет и един месеца, през които Вие се стараехте да ръководите правителството на България, за което заплатихте по собствените си думи висока цена. И след тези 21 месеца заявявате Вашето желание да ви бъде гласувана оставката.
Централният проблем е към края на Вашите мотиви и се свежда до следното: как да се съчетае и възможно ли е въобще да се съчетае антиинфлационната монетарна политика провеждана от Вашето правителство с, както Вие се изразявате, с многото и противоречиви искания за по-активна намеса на държавата в инвестициите, в цените и доходите, компенсирането им, регулирането им, с повече разходи за армията и т.н. И Вие препоръчвате този именно проблем да бъде в центъра и на евентуалната предизборна кампания, пред която сме изправени. А споменавате, че този проблем би могъл да се реши и от правителство в този парламент, само че ако то се основава на едно много убедително по Вашите думи мнозинство. И препоръчвате да не се отплесваме по проблема за кюфтетата ... И смятам, че Вашата препоръка преди да разгледам въпроса по същество - Вашата препоръка за отплесването е много уместна, защото за много неща се говори - и за Франкенщайн се говори, и за не знам какво още, но проблемът е онзи, който Вие поставяте.
Господин Пушкаров казва, че дилемата е фалшива, т.е., че една политика има, няма лява, дясна. И че всеки, който твърди, че има друг начин, фактически демагогства.
Аз съм готов да си навлека подобен упрек от господин Пушкаров, но, господин Пушкаров, твърдя, че има друга алтернатива!
Тази алтернатива, господин Беров, Вие сам казвате във Вашите мотиви, че сте изложили пред Народното събрание. Струва ми се, че има печатна грешка - там пише - през есента на 1994 година. Есента сега настъпва. Вие говорите за пролетта очевидно на тази година и навярно имате предвид Вашата декларация от 27 април прочетена пред този парламент. 23.3
В какво се състои тази алтернатива? Без да спорим, че всяка политика днес, която не слага в центъра на вниманието си борбата с инфлацията е демагогска, но ако кажем само - свиваме бюджетния дефицит - Вие пишете във Вашия отчет в т. 3 и 4 на раздела за Министерство на финансите как два пъти в месеца с телеграфна отчетност се правят графици за бюджета и т.н. ... Ако спрем дотам стигаме до резултата, до който Вие сега стигате, господин Беров. Вашата антиинфлационна политика е компрометирана. Тя е на ръба на открития провал. Просто защото тя трябва да се съчетава, да се допълва с микроикономическа политика. Днес не само макроикономическа политика трябва да се води. И микрото да го търсим не с микроскопи. Не става въпрос за микроби, а става въпрос за секторна политика в областта на селското стопанство, на промишлеността, на външната търговия, политика на заетостта и политика на цените и доходите.
Във Вашата декларация, както добре си спомняте, Вие пред нас през април заявихте два възлови приоритета - единият беше стабилизирането на икономиката, а другият беше стабилизирането на сигурността, т.е. на армията. За съжаление тези няколко месеца, през които Вие действахте се оказа, че Вашето правителство не е достатъчно ефективно. Казвам го деликатно. Тоест, не успя да преодолее тези два проблема, да реши тези два приоритета.
Вие нищо не казвате във Вашия отчет защо сега не действа тристранната комисия, защо няма разумно регулиране на цените и доходите, а има надвикване. Едните казват: "Ние искаме повече компенсации!". А Вие казвате: "Е, да, но няма пари!". Това е един абсолютно безплоден спор!
Второ. Вие загатвате във Вашите мотиви, че заинтересовани кръгове, както се изразявате, през април са организирали спекулативен скок на цените и на валутния курс. Но спирате дотук. Вие не казвате кои са тези заинтересовани среди. Вие не казвате какво сте направили, за да ги ограничите. И Вие фактически си отивате оставяйки ни в неведение какво да правим със следващия опит в това отношение.
Аз съм съгласен с господин Пушкаров в смисъл, че да се говори за ляво и дясно е заблуждаващо. Алтернативата е между така нареченото свободно пазарно развитие, свободно е в кавички, 23.4 което на практика означава - ние някаква рамка очертаваме, а вътре какво става, това си е работа на пазара, на невидимата ръка. Тя, че е невидима - е невидима, но съвсем не е имагинерна, а в онези заинтересовани кръгове, за които говорите. 23.5
Другата алтернатива е регулираната пазарна икономика и Вие като специалист-историк по стопанска история и много внимателен наблюдател на развитието днес знаете, че това е тя пазарната икономика, която днес съществува по света.
Вие може би ще възразите, че сте ни дали 35 страници с примери на регулиране, които Вашето правителство предприема. Но може би много стъпки са предприети, господин Беров, можете да ни оборите с аритметика - толкова точки имаше, толкова изпълнихме, толкоз не изпълнихме, но не е допустимо да влезете в парламента днес и по въпроса за олиото да има една точка 6 в раздела на Министерство на търговията с едно изречение, в което да кажете, че "бяха предприети някои мерки за регулиране на някои стоки (като например олиото)".
Оттук нататък все пак въпросът е какво следва? Къде е изходът? Мисля, че всеки, който сериозно иска да даде отговор на този въпрос, първо, трябва да каже ясно, че отговорът не може да дойде утре или вдругиден, че страната трябва да се изправи пред едно средносрочно усилие и да направи поне три крачки - едната подготвителната и две по-широки. Подготвителната я правим в момента. Това е как да стигнем до онова убедително мнозинство, за което Вие говорите. Това трябва да стане или до края на 1994 г., или в хода на 1995 г. Но след следващите избори, които ще бъдат по-рано или по-късно, трябва да последват два периода по четири години, в които да има два парламента, които да си изкарат мандатите. Онова мнозинство, което поема управлението, трябва да може да формулира една ясна програма с етапи, в която да има, грубо казано, две основни цели - едната да се възстанови доколкото е възможно балансът в икономиката - и финансов, и валутен, и всякакъв друг. И другата е да започне да става по-конкурентоспособна нашата икономика.
От тази трибуна Лех Валенса ни говори преди известно време за тези критични пет-десет години пред страните от Централна и Източна Европа, в които те или ще се подготвят да бъдат пълноценни участници в една интегрирана Европа, или ще ги изпаднат. Другата посока е достатъчно очевидна. В света има двайсетина-тридесет страни, които имат достоен жизнен стандарт, и 150-160, където въпросът за прехраната е драматичен. ВТ/КП 24/1.
И ако ние не тръгнем в първата посока, много лесно можем да се плъзнем във втората. Каквото и да се реши, и да се търси възможност за това убедително мнозинство в този парламент, и да се отиде на избори, онези, които ще застанат пред избирателите, трябва да се мъчат да намерят верния отговор на проблема, който Вие поставяте. За съжаление, пак казвам, с дълбоко съжаление Вашето правителство не успя да намери този отговор. Затова ще гласувам за поисканата от Вас оставка.
Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Георги Пирински.
За изказване има думата съпредседателят на новата парламентарна група ДАР господин Александър Томов - Демократична алтернатива за републиката. Заповядайте, господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ДАР): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми господа министри! Днес ние обсъждаме един основен въпрос за парламента - този за оставката на досегашното българско правителство. Но аз съм съгласен с тези колеги, които казаха преди мен, че това е въпрос много по-голям, по-широк, въпрос за цялостната политическа криза в страната и въпрос за това какво предстои, за да може тя да бъде изведена от това тежко и сложно състояние, в което се намира.
Явно е, че оставката, която професор Любен Беров ни предложи, е оставка с много изходи оттук нататък.
Преди всичко аз бих искал да поставя въпроса за формулата на това правителство и не толкова от гледна точка за да го оценявам, колкото от гледна точка на това може ли подобна формула и подобни формули да работят в бъдеще.
Това правителство беше родено тогава, когато в този парламент по ред причини и на базата на много политически промени вътре в него и извън него се оказа, че ние нямаме мнозинство. Нямаше ясно парламентарно мнозинство, което да се обедини около една обща програма. Промените в СДС, в обозримия политически център, във всички останали политически групи фактически доведе до това, че ние трябваше да избираме преди 21 месеца дали да имаме нови избори тогава, веднага, или да имаме ново правителство. Формира се това, което нарекохме динамично мно24/2. зинство или мнозинство от различни политически групи, с различни политически идеи, с понякога противоположни възгледи за съдбата на страната и за нейното бъдеще, но мнозинство, което реши, че може да подкрепи едно правителство. Ясно е, че първите резултати бяха положителни. Успокои се за известен период обществеността, създаде се предпоставка икономиката да започне да разрешава някои от проблемите си. Но аз поставям въпроса: имаше ли ясно споразумение, имаше ли ясни общи тези между тези, които подкрепиха правителството. И моят отговор е, че не. Това се прояви още в началото, но особено по-късно, когато самото правителство усети слабостта си не само поради свои вътрешни грешки, но и поради обстоятелството, че по основни въпроси, които то поставяше, ние не осигурихме тук мнозинство, за да ги решим.
Следователно слабостта на кабинета не дойде само поради неговата дейност, но и от характера на самата формула, която го формира. Нещо повече, ясно е оттук нататък, че този, който подкрепя даден кабинет, трябва да поема своята отговорност. Не е възможно да се прави разделение между това. Не е възможно който и да бил той да се крие зад други, които управляват. Пряката връзка парламент-правителство, самата същност на парламентарната република изисква всичко това.
Аз не мога да ангажирам новата парламентарна група Демократична алтернатива за републиката с отговорност за досегашната дейност на кабинета, но мога до пролетта на тази година да поема своята. Затова защото до тази пролет аз съм подкрепял този кабинет.
Няма начин по друг път да можем да осъществим здрава връзка, която е необходима за бъдещето - кабинет-парламентарно мнозинство. Защото много е вероятно и след следващите избори ние да имаме нужда от коалиция, от сложни мнозинства и от това да намерим връзка помежду си.
На следващо място. Именно поради формулата, върху която беше изграден кабинетът, и върху нейното отслабване в процеса на действие на кабинета, се породи това, което много колеги нарекоха "корпоративни интереси".
Пробиваха ли тези корпоративни интереси? И аз мисля, че професор Беров няма да ми се разсърди, ако кажа да. Ние всички знаем, че такива интереси пробиваха. И аз съм задавал много 24/3. пъти въпроси на господа министрите и на господин премиера защо това става. И мога да кажа моята теза по въпроса, моя отговор че когато няма ясен парламентарен контрол, ясно парламентарно мнозинство, ясна сила и ясна отговорност, тогава несъмнено кабинетът, който почива върху такова, така наречено, динамично мнозинство, прави компромиси, започва да търси баланси, опира се ту на една, ту на друга сила, ту на един депутат, ту на друг депутат. И всичко това води до отслабване на самата дейност на кабинета, води до това, че много извънпарламентарни сили започват да търсят възможности за контрол и възможности за контрол върху отделни ключови въпроси, които трябва да бъдат решени. 24/4.
Много ми хареса поставеният преди мен въпрос - имаше ли друга алтернативна политика на това, което прави кабинетът и което правеше кабинетът? На мен ми се струва, че това е ключовият въпрос.
И аз също смятам, както господин Пирински - да! Има друга политика, има друга икономическа политика. И аз трябва да кажа, че за мое съжаление, въпреки някои ангажименти в програмата, професор Беров не я осъществи. Нещо повече, между политиката на предходния кабинет и Вашата икономическа политика имаше лек, плавен преход, но само с някои фрагментарни козметични промени. Става въпрос за данъците, става въпрос за митническата политика, става въпрос за начина, по който се регулираше бюджетът.
Вярно е, че е много лесно, когато отвън се гледат нещата. Но има и друго нещо. На мен ми се струва, че две слабости трябва да признаем на кабинета. Аз ще кажа и някои положителни негови страни.
Първата несъмнена слабост това беше антиинфлационната политика. Не мога да приема, ето, ще взема тази година, че това, което беше заложено като тези в бюджета, това, което беше заложено като концепция в борбата срещу инфлацията, беше реализирано.
Вярно е, и това трябва да признаем на кабинета на професор Беров, че то се ангажира с много непопулярни мерки, с което предишното правителство на господин Димитров, въпреки че ги беше предвидило, не се ангажира. Това е данъкът върху добавената стойност, който повлия върху инфлацията, регулирането на някои цени, свързани с енергетиката, които и предишното правителство пое, но не го направи, накрая подписването на споразумението с банките от Лондонския клуб. Тоест серия от непопулярни мерки, които този кабинет пое на гърба си. Но въпреки това, аз мисля, че въпросът с регулирането на цените, с финансовите пътища за регулиране, а не с административни спирачки не бяха използвани достатъчно гъвкаво.
Можем ли да кажем ние, че националните митнически служби работят нормално? Можем ли да кажем, че сме превърнали нашата банкова система в атрактивна? Можем ли кажем, че използваме условията на закона, за да регулираме политиката на държавните банки? Не е вярно това, че Законът за банките и банковото дело СР/КП 25/1. ограничава правителството. И че правителството няма лостове чрез Консолидационната компания, където участват половината от министрите или една трета от министрите, които са тук? Да регулира това, което правеха държавните банки?
Но аз ще ви кажа, господа министри, че ако ние продължаваме с този темп, който, за съжаление, продължи и 1992, и 1993, и 1994 г. да проваляме пари, които изтичат през банковата система, три поколения българи няма да могат да ги върнат. И ние ще станем страна на хроничната инфлация.
Не искам да гарантирам тази цифра, но съм сигурен, че през изминалите няколко месеца ние трябваше да празнуваме един печален празник или едно погребение, или една скръб. Почти съм убеден, че лошите кредите, новите лоши кредити преминаха 100 млрд. Съжалявам, че трябва да го кажа. Но това са пари, които ги провалиха държавни банки, спестовни каси и които продължават да изтичат в частни структури, и оттук - извън страната. И това не е въпрос само на упрек към вас, това е упрек към всички нас. Но това става и това ще ни тежи. Който и да поеме оттук нататък властта, поколения ще плащат за него.
И естествено, че се формираха сили в България, здрави сили, които искат инфлация. Да, те искат инфлация, защото ако дължат 100 млн., при 100 на сто инфлация задълженията им стават 50 млн. А това са сили с лобита, сили със силни, развити инфраструктури и сили, които утре ще понечат и към властта, ако този парламент продължава да се смята като врагове помежду си. И ако този парламент не може да раздели дребните си страсти и дребните си амбиции.
Така че в крайна сметка антиинфлационната политика беше това, което не може да бъде спестено като критика на правителството.
Още едно нещо, което не мога да пропусна. Съжалявам, че господин вътрешният министър се намира в момента в чужбина и не е тук. Да, ние имаме трески за дялане в парламента, имаме пропуски в законите. Не може 200 убийци да се разхождат на свобода, които са арестувани от полицията, и са ги пуснали по силата на член еди-кой си от стария НПК. Не може ние да не приемаме елементарни закони! (Глас от залата съобщава номера на члена от закона) 25/2.
Да, ще го повтори господинът, който каза номера на текста.
Но целият въпрос е в това, че въпреки всичко, което ние пропускаме в този парламент като законодателна основа, мога да кажа, че ние не направихме необходимото и правителството не направи необходимото да постави пред обществеността, да реагира за това, което става в престъпния свят!
Уважаеми господин министър-председатели, аз се опасявам, че престъпността в България не е вече обикновена престъпност, тя е икономически, организационно, а позволете ми за смелостта - и политически организирана престъпност. И тя все повече ще става такава поради простата причина, че ние изпускаме точно в този момент, когато тя никне, да я ударим. И този въпрос за престъпността е въпрос, който не може да бъде поставен като частен. Не може когато на вас ви липсват закони, да не стане вътрешният министър 5, 10, 20 пъти и да ги постави на вниманието на цялата общественост, да реагира. Или когато не сте съгласни с един или друг въпрос.
Казвам го не толкова за да отчитам Вашето правителство, не за да търся упреци за миналото, далече съм от това, но по повод на бъдещето. Просто тук има неща, които не може повече да бъдат така.
Допусна се структури на вътрешно министерство да взимат помощи от икономически структури с локални съмнителни действия, на решаването на финансови въпроси, които са наша обща грижа и вина, вероятно, на полицията, да бъдат компенсирани от локални структури, което е недопустимо от гледна точка на държавната политика и т.н.
Ще спра дотук. Има вероятно и други неща, които могат да се кажат - в индустрията, в закъснялата структурна реформа или непровеждана структурна реформа и т.н.
Аз искам обаче да се съглася напълно с господин Пушкаров за това, че ние трябва да се научим да се разделяме с кабинетите и с един по-друг тон, и с една по-друга оценка именно в името на това - да има приемственост. Каквото ще да става, един кабинет си отива, друг кабинет идва.
Някога много ме критикуваха някои членове на този парламент за това, че ходих няколко пъти при господин Димитров, независимо че стояхме на диаметрално противоположни позиции. 25/3. Че съм разговарял с него. Виждате ли, не е въпросът в това. Въпросът е, че ние трябва да се научим, че всеки поема и носи раницата на предишния.
Ето, не може да бъде спестено, когато критикуваме господин Беров, да не кажем, че той пое пасиви от предишния кабинет, включително със сериозна сума пари, която се пренесе като задължение към неговия кабинет. И нито то, нито финансовият министър казаха дума, поеха бремето на гърба си. Не може да не кажем, че това беше една почтеност, която и днес наблюдаваме.
Аз бих искал да кажа пред лицето на този парламент и пред нашата и пред международната общественост, че това правителство пое ангажименти, за които заслужава и положителна оценка.
Не може примерно да не се каже, че това правителство продължи по един успешен начин извършената преди него работа и доведе докрай подписването на едно много тежко споразумение с банките от Лондонския клуб. За мен това беше второто вграждане на България в света. Защото ако България беше вградена с приемането си в Съвета на Европа по един начин - в Европа, с това споразумение тя беше приета в световния стопански свят.
Не може да не се каже и за някои добри неща. Ето в момента ние за първа година отчитаме, никой не иска да отчете това, за първа година отчитаме по-друг растеж, от положителни елементи, които виждам, идват от тежката индустрия, положителен прираст на данъка върху печалбата, инкасирана печалба от една голяма част от предприятията. Имаме всички шансове, ако стабилизираме тази тенденция, догодина да имаме нулев и даже лек положителен растеж. Това се дължи и на господата, които са пред нас. Може би ненапълно на тях, но несъмнено и на тях, а може би преди всичко на тях.
Има и други положителни страни.
Завършвам със следното - какъв е изходът оттук нататък? Преди всичко аз смятам, че трябва да извлечем извод от това, което досега пречеше на кабинета на професор Беров да си върши достатъчно пълноценно работата и да реализира своите възможности, които имаше в себе си. Струва ми се, че оттук нататък дали ще се мине през избори, бързи или по-бавни, или не, това е отделен въпрос. Но така или иначе, ние се нуждаем от обединяване на усилията на българските политици, на отделните политически 25/4. партии около обща програма и общо споразумение.
Аз мисля, че не само господин Пирински, който каза преди малко това, че има друга политика. Но дори вземете последната книга на Збигнев Бжежински, извинете, ако на някого не му е приятно да я цитирам. И той за първи път прави завой в оценките си само от преди две години и казва: "Очевидно в Източна Европа чистият пазарен модел няма да върви, че корпоративният модел вероятно би бил по-добър".
Привеждам думата затова, защото ние трябва да помислим дали в някои основни парадигми на самата икономическа политика не се бърка. И аз смятам, че наистина има нови идеи, които трябва да се чуят. Но не под сурдинка и не в отделни изказвания, а цялостно.
На следващо място ми се струва, че каквото щем да правим оттук нататък, ние имаме нужда от споразумение, имаме нужда от силно правителство и имаме нужда от правителство, което непременно се ползва с доверие и пред вътрешния, включително финансов свят, и в международната област. Илюзия е да се мисли, че ново правителство, непопулярно, непознато вече може да реализира сериозни успехи.
Завършвам с това, което ме е упълномощила парламентарната група Демократична алтернатива за република. Ние смятаме оставката, която днес внася професор Беров, знак на почтеност и за едно навременно действие. Ето защо ние ще гласуваме за тази оставка и призоваваме това да стане явно.
Същевременно смятаме, че приемайки тази оставка, ако парламентът, разбира се, и неговото мнозинство реши това, ние не можем, колкото и да имаме критики, да не кажем едно добро и да не изразим една човешка благодарност на тези, които дадоха здраве и сили, за да може в тази страна нещо да бъде подобро.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Александър Томов.
Има ли други мнения? Има думата доктор Ромил Попов.
РОМИЛ ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господа министри, вземам думата като обикновен 25/5. народен представител в Тридесет и шестото обикновено Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Каквито са всички народни представители.
РОМИЛ ПОПОВ: Не, някои са лидери на партии, други са ръководители на парламентарни групи, аз вземам думата като редови народен представител, но като човек, изпратен от този народ, който ме изпрати с известно доверие тук.
Кои са моите мотиви, заради които аз ще гласувам с чиста съвест за оставката, са два, покрай многото други. Първият мотив е следният. От две години и половина, откакто съм в това Народно събрание, за един човек, служител на Министерството на вътрешните работи, който продължава да служи, въпреки нашите настойчиви усилия, накрая обединени от три противостоящи политически сили - моя милост (СДС), от Илко Илиев (БСП) и от представител на ДПС. Искахме да се махне един човек, който е крайно компрометиран, който срами името на служител в МВР. И въпреки това две правителства не можаха да махнат този човек. (Оживление в залата)
И когато аз преди известно време от тази трибуна заявих, че не гнилото е в Дания, както една народна представителка беше казала, а гнилостта е в Министерството на вътрешните работи. Но за тази гнилост, уважаеми господа министри, носите отговорност вие.
Пак съжалявам, че тогава отсъстваше господин Михайлов, той вечно отсъства, когато има такива щекотливи моменти. Тогава имаше тромбофлебит, доколкото разбрах, доколко е било така, не зная, като лекар го казвам. Сега пак отсъства. 25/6. Но това ми дава право съвсем актуално да поставя въпроса, защото идва и трето правителство и този човек може пак да оцелее, пак на българския феномен - връзкаджийството. Тогава беше връзката Соколов, след това беше връзката Татарчев го спасил - това са обясненията на господин Михайлов, Вашият министър от Вашия кабинет.
Аз искам да го попитам. От тази трибуна той развълнувано, просълзено ни благодари, когато приехме Закона за полицията. В този закон ясно и недвусмислено е записано, че офицер в органите на българската полиция може да бъде само лице с висше образование. А този човек изведнъж има само нещастно завършена вечерна гимназия.
Е, питам: хвърля се упрекът върху нас в парламента, че не приемаме закони, че няма закони. Защо не приложи този министър закона, след като ние преди това му бяхме казали, че той медицински е негоден? От две комисии е освидетелствуван, щеше да го освидетелствува. Негови колеги, които служат с това лице, заплашвани от него открито, си позволиха да кажат, че има и физическа разправа. Донесох четирите имета на тези лица и ги дадох лично на министъра и на господин Бацаров в неговия кабинет. Така ли беше, госпожа Шопова? Тя е свидетел. Така беше. Какво стана? Извика да сплаши онези четирима, които искаха да защитят честта на пагона. А Вашият министър като змиорка се скри там в улеите, за да се измъкне. И ще носи отговорност! С това приключвам.
Но вторият, по-важен момент, заради който аз ще гласувам, това е, което мен ме боли като лекар. Защото това правителство и моят колега господин Гугалов не направиха нищо, за да отърват тази медицина, която вече окончателно е завряна в батак и за която спасение аз не виждам скоро. Това ми е основната болка като лекар и към тези колеги, които са тук в този парламент. Защото имаше начин и възможност, господин министър-председател и господин министър Гугалов. Защото се сключиха неизгодни сделки с болниците и с разни частни аптеки, които продаваха - той ми извади цял списък, аз също съм го проверил - с тройно и петорно по-високи цени, защото така било изгодно. На кого е изгодно? Когато ние тук с кръв и пот изкопчихме 500 млн.лв. за здравеопазването, да се пилеят! И сега аз Ви питам: когато Вашият джоб е празен, Вие ще отидете ли в един магазин, защото е скъп, корекомски, БП/КТ 26.1 да купувате там? Няма да отидете. А сега нашите болници са задължени поради лошо сключени договори да продължават да купуват от тези аптеки, които продават едно лекарство, което аз знам много добре, че струва 100 лв., а там е 350 лв.!
Как може такова нещо! И ще търсите извинение! За здравеопазване става въпрос, за човешки живот, за неговото спасение. И това Министерският съвет трябва да го знае, господин министърът на здравеопазването още повече от това. Защото и в Комисията по труда и социалните грижи ние сме повдигали тези въпроси и никакво внимание.
Не може така. Когато поискахме и ни бяха обещани два извора във Велинград - два извора на общинска земя, те са наши и казахме, че ако те дадат тези 2 извора, ние ще си помогнем на бюджета, за да не искаме повече пари за лекарства, а тези пари, които ние ще икономисаме, да се дадат на друго селище, и това не се направи. Питам Ви тогава: когато ние показваме пътищата, въпреки че сме Ваши опоненти официално, но ние мислим преди всичко за това, че сме българи. И аз съжалявам, че в името на България ние по волята на милионите избиратели се намираме тук, но ние не свършихме работа или я свършихме като кучето на нивата, за което аз се срамувам.
Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ромил Попов.
От името на парламентарната група има думата госпожа Нора Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги народни представители! При най-развитите парламентарни демокрации в историята за съжаление не остават парламентите, тъй като те са обозначени с цифрите на своята поредност и с годините на своя мандат, но остават имената на министър-председателите. И може би това не е случайно, защото едно парламентарно правителство е не просто еманация на парламентаризма, на отразената в парламента народна воля, а един символ на определена политическа линия, един решаващ, изнесен на предни позиции фактор - непосредственото 26.2 управление, от чийто действия и от чието поведение зависи съдбата на нацията до голяма степен, зависи решението и на глобалните проблеми, и на човешкото ежедневие.
Разбира се, историята ще отсее обективно зърното от плявата, намерението от постигнатото, ще оцени и това правителство. Ние се опитваме сега в сложната обстановка, в която се намираме, да бъдем максимално обективни, когато преценяваме дейността на правителството на проф.Беров. И аз ще изложа пред Вас позицията, изработена от Парламентарния съюз за социална демокрация.
Когато днес пред парламента, който му даде живот, правителството на проф.Беров идва със своята колективна оставка, ние сме длъжни още сега да дадем своята оценка, колкото и съмнения да има в едната или в другата посока. Толкова повече това се отнася за парламентарните групи, които в края на 1992 г. подкрепиха този непартиен кабинет в името на една програма на националните приоритети. И вероятно в нашата оценка ще има много повече обективност в сравнение с присъщия на опозицията тотален нихилизъм, защото 20 месеца ние вървяхме заедно, споделяхме до голяма степен усилията, носехме съвместно тежестите, опитвахме се да преодоляваме въведената чрез един несполучлив за страната модел на реформа, икономическа, социална и духовна криза.
Нашата оценка, разбира се, не може да бъде само с един адресат. Днес ние трябва да си дадем сметка за цялостната ситуация в страната, за да погледнем не само в същинската правителствена дейност, но и в отговорностите на парламента вчера, днес и утре, не само в портфейла от пасивите и активите на правителството, но и в способността на парламента да поддържа една ефективна, всеотдайна и почетна изпълнителна власт.
За правителството.
Парламентарният съюз за социална демокрация с участието на широк кръг депутати-експерти подготви свой цялостен анализ за дейността на правителството. В него се стъпва върху ангажиментите, поети в програмната декларация на правителството на проф.Беров, за да се оцени по възможност цялостно и обективно постигнатото, сгрешеното, пропуснатото. Без да се спирам на съдържанието на този анализ, което под различна форма вероятно ще стигне до обществеността, а при заинтересованост от страна на господа министрите 26.3 можем да ги запознаем и с този материал непосредствено, искам да заявя от името на парламентарната група, че в най-обобщения си вид нашата оценка съвпада с голяма част от мотивите за оставка и със самия акт на подаване на оставка от правителството.
Формулата за експертен непартиен кабинет с подкрепата на динамично парламентарно мнозинство имаше своите основания - и тук бих влязла, разбира се, в полемика с някои изказани гледища - и не беше безплодна като опит да се търси многопартийна подкрепа и широко съгласие в името на национални приоритети. Но ситуацията в страната особено в течение на последните 6 месеца показа, че възможностите на тази формула вече са изчерпани. Държавата е изправена пред проблеми, които изискват нови решения, които преодоляват инерцията и преориентират реформата към нов модел, и стабилна парламентарна подкрепа, която не се влияе от себични интереси, дребнави страсти и идеологеми, а целенасочено и безкомпромисно следва политика в интерес на нацията. Такава политика и такава стабилна парламентарна конфигурация по наша оценка могат да бъдат следствие само от нов народен вот чрез предсрочни избори. В това отношение изцяло сме съгласни с оценката на проф.Беров. 26.4
Има всички основания да се смята, че и обществото в преобладаващата си част съзнава тази необходимост. Затова ние ще гласуваме за приемане на оставката на правителството на проф. Беров, оценявайки неговия достоен акт, разглеждайки тази оставка като ускорител на движението към скорошни избори още тази есен.
Конституцията осигурява необходимите предпоставки за приемственост в управлението. В името на тази приемственост, на стабилността и продължаване на реформите очакваме от правителството в оставка:
- да продължи усилията си за ускоряване на аграрната реформа, в т.ч. чрез финализиране дейността на ликвидационните съвети и цялостни мерки за финансово осигуряване на селскостопанското производство;
- да активизира дейността си за финансовата стабилизация;
- да продължи преговорите с международните финансови институции и с външните икономически партньори, за което предлагаме в решението за оставка да се включви допълнителна т. 2 (аз ще я депозирам накрая);
- да се ангажира още по-активно с борбата срещу престъпността;
- да не допусне нови експерименти с армията в обстановка на неизработена концепция за националната сигурност и военна доктрина;
- да продължи подготвителната работа за осъществяване на масовата приватизация, но и да вземе мерки срещу опасностите от скрита, извън законовата санкция на парламента приватизация, т.е. да не допусне да продължи разграбването на националното богатство, една оценка, която е споделена и в мотивите на оставката.
Сигурно това звучи прекалено като претенция към едно правителство в оставка, но ние смятаме, че България наистина е имала досега правителство от мъже, което няма да абдикира от дълга си до последния момент, до последния ден на своя мандат.
Именно в името на необходимата приемственост с добрата част от работата на кабинета, ние отново се обръщаме към прези27.1 СД/МД дента на републиката да се върне към собствената си идея от тази пролет за възлагане функциите на служебно правителство на кабинета на проф. Беров.
За парламента в условията на правителствена криза. Народното събрание трябва да поеме своята отговорност за това, че през последната година и половина не съумя да даде необходимата законодателна подкрепа на дейността на правителството. Много важни законопроекти от приоритетната програма не бяха приети или въобще не стигнаха до пленарната зала. Ценно парламентарно време бе пропиляно в системни опити да се блокира дейността на събранието най-вече от страна на опозицията. Принципно недопустимо бе в тази деструктивна дейност да се включат активно председатели на парламентарни комисии, а понякога и самият председател на Народното събрание.
Подкрепящото правителството мнозинство не успя по важни за правителствената дейност въпроси да постигне единна позиция.
Именно тези причини са в основата на толкова ниския обществен престиж на парламента.
Сега основната задача на Народното събрание е да подготви законодателно предсрочните избори. Всеки опит да се блокира тази дейност означава противопоставяне на обществения интерес и би дал път на тяснопартийни, групови и лични интереси.
Заедно с това парламентът има изключителна отговорност в решаването на неотложните проблеми на държавата в такива невралгични области като социални проблеми, финанси, приватизация, престъпност, армия, селско стопанство.
В периода на правителствена криза ние трябва да засилим парламентарния контрол, за да не се повторят неправомерните действия на правителството в оставка на СДС от края на 1992 година.
Чрез приемане на предложението за изменение на Конституцията ние бихме гарантирали парламентарния характер на държавното управление в 2-месечния период на мандата на назначеното от президента служебно правителство. По тези въпроси ние сме готови и вече започнахме провеждането на консултации и преговори с всички парламентарни формации, при това не тайно, не в ресторанти, не по родните села, а открито и делово тук, в сградата на Народното събрание. 27.2
Депозирам Ви, господин председателю, предложението, то е внесено и в канцеларията на Народното събрание, в "Деловодството", с предложение в проекта за решение на Народното събрание за приемане оставката на Министерския съвет да се добави нова т. 2 със следното съдържание:
"Възлага на Министерския съвет да продължи преговорите с международните финансови институции и други важни за страната преговори на междудържавна основа, като информира за хода на тези преговори компетентните комисии на Народното събрание."
И няколко думи накрая. Аз няма да цитирам чужди философи. Един от големите съвременни български интелектуалци - проф. Тончо Жечев, разсъждавайки върху нашите сегашни политически нрави, върху низките страсти и начина, по който се управлява държавата, и по-специално сблъсъка и конфронтацията в парламента и на улицата, се опитва да намери корените на тези явления в разминаването исторически на нашата история като народ, създаването ни като народ и формирането ни като нация. Той казва, че ние сме много древен народ, за съжаление много млада и буйна нация и затова тази древна цивилизация, която имаме на земята, невинаги намира въплъщение в едни цивилизовани политически нрави. Може би това е едно от възможните обяснения. Аз го четох с интерес.
Струва ми се, че актът на правителството, цивилизованият начин, по който беше поднесен, а до голяма степен и цивилизованият начин, по който ние днес направихме дискусията, е една стъпка към издигането ни към нация до цивилизацията, древната цивилизация на нашия народ. Дано оттук-нататък и особено след едни цивилизовани, едни честни, демократични избори, без конфронтация, без крясъци, без взаимно охулване и оплюване да дадат повече шанс на страната и на нашия народ!
Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Ананиева.
Има ли други желаещи за изказване? - Да, господин Тошо Пейков. Заповядайте.
Както сподели и господин Иван Пушкаров, нашата демокрация е от времето на Хан Омуртаг. 27.3
ТОШО ПЕЙКОВ (независим): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми министри! Искам да цитирам по памет господин Александър Томов, който преди малко каза нещо, което аз отдавна твърдя: "основни парадигми на общата и на икономическата политика са нарушени". И аз се радвам, че господин Александър Томов може би година и половина, след като аз поставям пред вас въпроси, свързани с работата на правителството, с банковата система и с полицията, той свърши част от моята работа и макар и със закъснение отправи критика към правителството. Затова аз няма да критикувам правителството, а искам да обсъдим какво ще стане след кабинета на проф. Беров.
Когато ние тук всички с вас, изпратени от народа негови представители, обсъждаме оставката на кабинета, трябва отговорно и по държавнически да си направим равносметката: а после накъде след Беров и каква е поуката от проваления 2-годишен период, за който и ние носим своята политическа отговорност; защо се провали политическият и икономическият модел; защо днешен софийски вестник написа, че всеки трети българин гладува, а всеки седми е безработен; имаме ли ние вина за това, макар че същият този вестник крепи почти 2 години една илюзия, която си отива с правителството на проф. Беров. Защото егоистичният партиен успех на една единствена партия и на 10-ина провалени политици се оказаха по-важни, макар и пагубни за България. Защото една такава партия ще отговаря пред историята, а личностите и всички ние пред децата си.
Провали се според мен стратегията на еднопартийния, на кастовия егоизъм.
Провали се методът на опожаряването и на разграбването на страната.
Провали се стратегията тип "Мартин Борма" за осигуряване на политическо завръщане на власт чрез силата на парите, откраднати по партийна линия.
Провали се икономическата диктатура на предварително създадените паразитни групировки, които дори премиерът проф. Беров отхвърли в последното си изказване с напъните им за политически рекет. Дори госпожа Ананиева най-неочаквано преди малко се загрижи за държавната собственост. Това е доказателство, 27.4 че се провалиха управляващите, но за съжаление умерените се опитват да разцепят все още съществуващата опозиция. Умерените щедро пръскат гръмки думи за утеха на своите наивни слушатели, но и те самите не си вярват.
Затова сред толкова измами и поражения всеки един от нас трябва да си отговори честно:
- трябва ли, за да прогоним старите лъжи, да си замълчим пред новите;
- трябва ли като свалихме старите диктатори, да си издигнем нови;
- трябва ли да градим пропадналата икономика, като се съгласим с обира.
И още нещо: Конституция, уж честни избори - всичко туй ни убеждаваха, че водело към свободата. И всичко това ние го минахме. Но интересно защо не успяхме както в Германия, която ни дават често за пример, да постигнем нейните успехи?! Много просто: в Германия се провали, а у нас се провежда и до днес успешно за едни, но катастрофално за България стратегията "Мартин Борма" поради мекушавост на опозицията от умерени, които също се провалиха.
И все пак накъде след проф. Беров? И нима ще се окажат прави политиците и икономистите, които предричат нови мъчителни циклични кризи на стабилизация и дестабилизация - икономическа и политическа - и виждат изход само в паричната реформа? Има ли за нашия народ надежда? 27.5
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Проекторешението за участието на български взвод в съвместното учение на територията на Полша беше предоставено на вниманието на ръководството на Комисията по външната политика днес около 13,30 часа. Ръководството на комисията смята, че това е в унисон с външната политика на нашата страна и смята, че с участието си с това бойно подразделение ние на практика ще докажем, че изпълняваме поетите ангажименти от програмата "Партньорство за мир".
Същевременно се извиняваме на нашите колеги - членове на Комисията по външната политика, че просто липсата на физическо време не позволи да направим едно заседание, на което да вземем решение. Но аз съм убеден, че нашите колеги от Комисията по външната политика ще подкрепят едно такова проекторешение, което се предлага на Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Юнал Лютфи.
Други мнения и становища няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме решение за участие на подразделение от българската армия в многонационалното учение по поддържане на мира "Мост за сътрудничество-94" на територията на Република Полша в периода 12 - 16 септември 1994 г.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 161 народни представители за 157, против 1, въздържали се 3.
С това решението се приема.
Сега ще дадем половин час почивка, след което ще продължим със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Давам половин час почивка. (Звъни)
16 ч. и 55 м.
9.1 СБ/ВЙ
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Това е ясно. Кой друг да го прави? Има една изпълнителна власт. Докато не бъде сменена, тя продължава да изпълнява функциите. Парламентът продължава да функционира, упражнява правото си на парламентарен контрол. Защо трябва да се повтарят тези работи? Според мен решението трябва да има едно-единствено изречение: "Приема оставката на правителството" и толкова. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: В своето решение Народното събрание може да приеме всяко едно решение, което отговаря на Конституцията и законите. И неведнъж в наши решения и в закони са цитирани практически разпоредбите на Конституцията. В това също има определен смисъл, а смисълът е, че повторението е майка на знанието. (Смях в залата)
Понеже се появиха противоречия и различни мнения, ще подложа на гласуване проекта на решението точка по точка.
Гласуваме най-напред точка първа, а именно: "Приема оставката на Министерския съвет". С явно гласуване с карти, моля, гласуваме точката: "Приема оставката на Министерския съвет". Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 224 народни представители, за приемане оставката на Министерския съвет - 219, против 4 народни представители, въздържал се 1 народен представител.
Оставката на Министерския съвет се приема. Честито!
Сега преминаваме към следващата точка от решението. Най-напред гласуваме предложението за отпадане на точка 2 от решението, да няма точка втора. Моля, гласувайте това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 212 народни представители, за отпадането на тази точка 94 народни представители, против 106, въздържали се 12.
Предложението за отпадане не се приема.
Направено бе предложение за допълнение към текста, а именно: "Като информира за хода на тези преговори компетентните комисии на Народното събрание". РД/КП 29/1.
Моля, гласувайте най-напред този текст за допълнение към точка 2 на решението.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 207 народни представители, за това допълнение 152, против 30, въздържали се 25 народни представители.
Предложението се приема.
Сега гласуваме точка 2 на решението заедно с направеното допълнение. Моля, гласувайте.
РЕПЛИКИ: Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Точката гласи: "Възлага на Министерския съвет да продължи разговорите с международните финансови институции, Световната банка, Международния валутен фонд, както и международните двустранни преговори, като информира за хода на тези преговори компетентните комисии на Народното събрание".
Моля, гласувайте този текст.
Моля, прекратете гласуването и посочете резулатата.
Гласували 205 народни представители, за 147, против 29, въздържали се 29.
Точка 2 се приема.
Направено бе предложение, мотивирано от господин Стефан Савов, точка 3 да отпадне, тъй като тя отговаря наистина напълно на текстовете на Конституцията.
Моля, гласувайте за отпадането на тази точка.
РЕПЛИКИ: За какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: За отпадане на точка 3, която гласи: "Министерският съвет изпълнява функциите си до избиране на нов Министерски съвет".
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 206 народни представители, за предложението на господин Стефан Савов 120, против 36, въздържали се 50.
Предложението се приема.
С това и решението на Народното събрание за приемане оставката на Министерския съвет е прието.
Сега давам половин час почивка и каня Председателския съвет в кабинета на председателя. (Звъни)
17 ч. и 15 м.
29/2.(След почивката)

18,00 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, квесторите, поканете народните представители в залата! Ще разгледаме следващата точка от дневния ред. Естествено, ако има кворум, ще продължим заседанието, но ако няма кворум...
Моля, поканете и господин Димитър Йончев, който е докладчик по следващата точка.
Няма кворум..., няма докладчик...
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма и правителство...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Продължавам почивката с още 15 минути до явяването на докладчика.
(18,05 часа)
ВЙ/ВЙ 30.1
(След почивката)

18,15 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължава заседанието.
Има думата господин Йордан Тодоров.
ЙОРДАН ТОДОРОВ (ПС "ДАР"): Уважаеми господин председателстващ, от името на Парламентарната група "ДАР" и искам провер-ка ка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По искане на Парламентарна група "ДАР", моля режим на регистрация за проверка на кворума.
Междувременно поканете докладчика по точката от дневния ред. Ако има кворум, ще продължаваме да работим, ако няма кворум - прекратявам заседанието за днес. Така е по правилника.
Моля, прекратете регистрацията и обявете резултата.
Регистрирани са общо 103 народни представители.
Нямаме необходимия кворум.
Съгласно чл. 36, ал. 3 прекратявам заседанието.
Утре от 9,00 часа - парламентарен контрол.
(Закрито в 18 ч. и 20 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:
Трифон Митев
Илхан Мустафа