Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1994-09-09

Председателствували: председателят Александър Йорданов и зам.-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание
Най-напред ще ви запозная с постъпилото заявление от господин Пламен Атанасов Йовчев - народен представител, който на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание уведомява за решението си да напусне Парламентарния съюз "Демократична алтернатива за републиката". (Оживление в залата)
Ще ви запозная с новопостъпилите питания след 28 юли 1994 г.
Първо, постъпило е питане от народния представител Златимир Орсов към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно даренията, направени на регионалните дирекции на вътрешните работи от търговски дружества, еднолични търговци и граждани за времето от 1 януари 1993 г. досега.
Срокът за писмен отговор е 7 септември 1994 г.
Второ, постъпило е питане от народния представител Тошо Пейков към министър-председателя Любен Беров относно персоналните промени в ръководството на Комитета по туризма.
Срокът за отговор е 16 септември 1994 г. 31.1 Ст.Б/МД
Постъпило е писмо от Министерството на вътрешните работи, с което на основание чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се моли срокът за отговор на питането на народния представител Златимир Орсов да бъде продължен със 7 дни.
Постъпило е също писмо от министъра на науката и образованието господин Марко Тодоров, с което уведомява, че проверката по повод актуалния въпрос за проблеми в училище "Железник" в гр. Стара Загора, отправен от народния представител Трифон Митев, може да бъде направена след започване на учебната година и затова господин министърът моли срокът за отговор да бъде продължен.
Моля следните народни представители, на които ще съобщя имената, да заповядат и да получат отговор на свои питания и въпроси към съответните министри.
Народният представител Веселин Иванов - писмен отговор на питането си до министър-председателя Любен Беров.
Народният представител Веселин Иванов - писмен отговор на питането си също до министър-председателя Любен Беров.
Народният представител Емил Капудалиев - писмен отговор от министъра на транспорта Кирил Ерменков.
Народният представител Минчо Минчев - писмен отговор от министър Стоян Александров.
Народният представител Минчо Минчев - писмен отговор на питането си до министъра на вътрешните работи Станислав Даскалов.
Народният представител Гинчо Павлов - писмен отговор от министъра на търговията Кирил Цочев.
Народният представител Емил Филипов - писмен отговор от министъра на земеделието Георги Танев.
Народният представител Емил Филипов - писмен отговор от министъра на промишлеността Румен Биков.
Народният представител Емил Костадинов - писмен отговор от министъра на образованието и науката Марко Тодоров.
Народният представител Йордан Куцаров - писмен отговор на питане до министър-председателя Любен Беров.
Народният представител Йордан Куцаров - писмен отговор от министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов. 31.2
Народният представител Васил Златаров - писмен отговор на питане до министър Христо Тотев.
Народният представител Стефан Стефанов - писмен отговор на питане до министър Ивайло Знеполски.
Господин Савов, имате думата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Натоварен съм от парламентарната група на Съюза на Демократичните сили да прочета следната декларация:
"Днес се навършват 50 години от 9.IХ.1944 г. - дата, която очертава един съдбовен водораздел в новата българска история. Още в началото, за да поискам от вас няколко минути внимание, искам да декларирам, че нашата парламентарна група няма намерение и желание да оскърби костите на нито един българин, който е оставил живота си в името на някакви идеи или в името на дълг, бил той отечествен или друг, който днес с помощта на перспективата на времето разбираме, че не е имал нищо общо със справедливостта и човешката солидарност.
Девети септември е безспорно една историческа дата. В края на най-кръвопролитния световен сблъсък - Втората световна война - България, която полагаше непрестанни усилия да стои колкото се може по-далеч от разприте за всемирно надмощие и господство, бе въвлечена окончателно в конфликт, който предопредели съдбата на нашата злощастна съдба за близо половин век.
Ние заявяваме, че не можем да чествуваме 9 септември 1944 г. Защото тази дата бе предопределена от непредизвиканото нахлуване на Червената сталинистка армия и то след като с усилията на последните български правителства България беше се изтръгнала от хватката на една друга тоталитарна диктатура тази на хитлеризма. С помощта на оръжието на Съветската армия бе свалено едно демократично правителство - това на Константин Муравиев.
Девети септември бе сигнал за развихрянето на кървава вакханалия, при която без съд и присъда бяха избити повече от 20 000 души българи, изпълнявали отечествения си дълг. Голяма част от тях съставляваха цвета на българската интелигенция. 31.3 Последва и т.нар. народен съд, чиято главна цел беше унищожаването на политическите противници на комунизма, на онези, които можеха в бъдеще да изразяват свои идеи, свои мисли, различни от тези на новите управници.
Девети септември бе началната дата на редица престъпления против нацията, които започнаха да се редуват с жестока методичност. Бяха избити и хвърлени в затворите довчерашните съюзници от Отечествения фронт. Последваха безкрайни процеси на идейни противници, като по този начин се обезкръви окончателно политическият елит. Числото на убитите и хвърлените в затворите след 9 септември надхлърли многократно това на онези, пострадали в бурните събития от 1923 до 1944 г.
Национализацията на индустриалните и занаятчийските предприятия не само че нанесе тежки щети на народното стопанство, но прекърши и волята на най-предприемчивата част от българското общество. Един от най-тежките удари бе разбиването на твърдината на българския народностен дух, култура и душевен мир, селячеството, което от господа на своята съдба се превърна в аргатин на комунистическите господари и дерибеи.
Българската православна църква, която в продължение на векове крепеше българщината, бе проникната от комунистическата агентура. Тя бе обезличена и на практика религията бе обречена на постепенно унищожаване. Същата съдба бе отредена и на другите вероизповедания. 31.4 Трудно е в едно късо изложение да се опише и изреди всичко, което донесе със себе си режимът, установил се на 9 септември. Мегаломанските планове в стопанството, довели до изграждането на огромни неефективни заводи, които днес не струват и пет пари, разрухата в земеделското стопанство... (Реплики и неодобрителни възгласи от блока на БСП), милиардите дългове в долари - това е само част от тъжната история на нашето стопанство. Би могло да се каже, че в българското общество навлязоха разсипията, корупцията и подкупът, пороци, слабоизвестни в миналото ни.
Накрая, нека наречем всичко това с една дума - болшевизацията на България, която ни отдели от цивилизована Европа и ни тласна към най-отвратителните прояви на азиатщината. България се превърна в несвободна страна, сателит на Съветския съюз, като на два пъти бяха правени опити да се присъединим към него и загубим и този остатък от независимост, който ни бе останал.
По-страшно от материалните загуби бе обстоятелството, че във фаталните десетилетия след 9 септември 1944 г. бе прекроена българската душевност и манталитет. Днес става все по-ясно, че ще трябва да минат още много години, за да се възстанови българската национална същност.
Поради всичките тези причини ние се противопоставяме на честването на 50-годишнината от 9 септември 1944 г. - дати на кръвопролития, раздори, унищожения, дати на омраза, ненавист и унижение не могат да бъдат народни празници.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Има думата за изказване народният представител Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги...
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Безпартиен!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Безпартиен съм, но не съм апартиен... (Реплики и възгласи от блока на СДС) Аз имам позиции по всички въпроси, които се поставят. ББ/ВР 32.1
Уважаеми колеги, изслушах много внимателно изказването на господин Савов. Аз мога да го разбера. Но бих искал в чисто човешки план да му кажа, че не трябваше той именно да взема отношение по този голям ден от нашата история. Господин Савов е прекалено заинтересован от събитията, които станаха на 9 септември.
ЗЛАТКА РУСЕВА: Той говори от името на групата, а ти от кое име говориш?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Именно неговият баща, като член на Министерския съвет на Багрянов, е един от тези, които носеха огромна отговорност за избиването на партизаните и ятаците, той е този, който осигуряваше милиони за заплащането на убийствата на нашите антифашисти.
Искам решително да възразя срещу отношението към Съветската армия.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Освободителка!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Да, това е наистина армия-освободителка, без която Източна Европа изобщо не можеше да бъде освободена. Бих искал да ми посочите една източноевропейска страна, която можеше да бъде освободена без помощта на Съветската армия. Бих искал да ми посочите една западна страна, която можа да се освободи без помощта на армиите на Съединените щати и Англия. Нима Франция се освободи сама?
Искам да изразя своето отношение към Народния съд, който беше предмет също на обхулване. Искането за Народен съд беше искане на цялата нашата демократична общественост след 9 септември. Нека напомня, че Никола Петков в своя призив, прочетен на 9 септември, в т. 7 изрично иска народен съд за всички тези, които са издевателствали спрямо своя собствен народ.
Аз съм съгласен, че след 9 септември имаше и редица деформации и нарушения на законността, но бих искал да подчертая, че в огромния брой случаи става дума не за политически преследвания, а за преследвания, които бяха насочени срещу една банална престъпност. Например в лагерите в Ловеч от 1200 души над 1000 души са криминални престъпници, осъдени за многобройни престъпления.
Изобщо бих искал да подчертая с цялата решителност, че е съвършено невъзможно със събития, настъпили по-късно, да 32.2 се прави преоценка на събития, настъпили по-рано. Аз например бих искал да попитам: нима обстоятелството, че след 10 ноември бяха извършени толкова безобразия в нашата страна, толкова престъпления, че се разгроми нашето народно стопанство, нима всичко това трябва да се обясни с датата 10 ноември 1989 г., само защото всичко това е станало след именно тази дата!
За мен няма съмнение, че 9 септември е наистина голям исторически ден. Разбирам, една част е огорчена, една част не иска да чества. Това е нейно право, естествено. Но огромната част от нашия трудов народ смята 9 септември не само за край на фашизма, на монархо-фашизма, но на началото на едно огромно стремление към социално обновление, към създаването на нов социален строй, хуманистичен, човешки, социален. По този труден път ние допуснахме грешки, но те само потвърждават нашето стремление към нов тип обществени отношения.
Недейте да участвате в нашия празник, но не ни и пречете. Ние няма да ви пречим, ако решите да чествате вашия ден - 9 юни 1923 г.
Използвам случая да отправя поздрав до всички наши антифашисти, демократи - истински, хора, които милеят за България, да им пожелая живот и здраве и бодър дух, за да продължат делото на 9 септември в името на нашата скъпа родина България.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Велко Вълканов.
Актуален въпрос от народния представител Мирослав Дърмов относно финансирането на семинара на тема : "Полицейската бруталност и правната защита на малцинствата". Въпросът е към министърпредседателя Любен Беров.
Моля, господин Дърмов, да зададете Вашия въпрос.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! От средствата за масова информация разбираме, че проведеният семинар на тема "Полицейската бруталност и правната защита на малцинствата" е бил подкрепен финансово по линия на програмата "ФАР". Несъмнен е приносът на международните организации за подпомагане развитието 32.3 на демократичните процеси в страните от Централна и Източна Европа и за усилията за преодоляване на икономическите и социални трудности. Въз основа на опита, който притежават при решаването на проблеми от подобен характер, намирам формулираната тема на семинара като опит да бъде изместено вниманието на широката общественост от тежките икономически и социални проблеми на гражданите и да бъде насочена енергията към осъществяването на такива проблеми, които дори и да бъдат крайно решени, няма да допринесат значително за отстраняването на основните трудности в обществото.
Тези съображения и информацията, че гореспоменатият семинар е финансиран по линия на програмата "ФАР" ме мотивират да се обърна към Вас със следните въпроси:
Първо, вярно ли е, господин министър-председател, че проведеният в Парк-хотел "Москва" семинар на тема: "Полицейската бруталност и правната защита на малцинствата" е финансиран по линия на програмата "ФАР".
Второ, какво е отношението на българската изпълнителна власт към финансирането на форуми от страна на международни организации и други частни и обществени организации на теми, които дори и само като заглавие намаляват престижа на българската държава в един или друг аспект или поне подменят реалните проблеми на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Дърмов.
Моля, господин министър-председателю, заповядайте за Вашия отговор. 32.4 МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Преди да отговоря ще ми позволите да кажа две неща. Аз не намирам за нормално ние днес да даваме отговори на въпроси, които са от преди два-три месеца, които са загубили своята актуалност.
И второ, не виждам логика в това аз да отговарям на всичко, вместо ресорните министри, които знаят много повече по даден въпрос. Утре вие ще ме запитате как върви борбата с безплодието в част от жените. Аз няма да мога да ви отговоря, тъй като не участвам пряко, макар че бих могъл да говоря. Така че дайте за бъдещото правителство да изоставим тази фалшива практика. Питайте ресорния министър: приятелю, какво именно си направил по това? А иначе, аз трябва да го питам него, той да ми даде писмен отговор, обаче аз не съм авторът на действието. Ако искате повече подробности, пак трябва той да дойде и да даде повече указания.
И така, като последен път, когато отговарям за чужда сметка, в случая от името на Виктор Михайлов като министър на вътрешните работи, дължа да ви кажа, че този семинар, за който става дума, е прове4ден на 10-11 юни в Парк-хотел "Москва" и е организиран от Международната Хелзинкска федерация за човешки права и от "Проект права на човека" (поделението му за България) в рамките на по-широкия проект "Подпомагане на човешките права и гражданското общество в Централна и Източна Европа", осъществяван в сътрудничество с програмата "ФАР" - Демокрация на Европейския съюз. Той е спонсориран и от Института за Отворено общество в Будапеща.
Госпожа Брижит Дьофур, ръководител на проекта, е открила семинара. Тя е заявила, че основна цел на проекта, част от който е и този семинар е да бъдат подпомогнати неправителствените правозащитни организации в Прибалтика, България, Румъния и т.н. Изразила е задоволство от дейността на Димитрина Петрова, местен координатор на федерацията, която запознава световната общественост със случаите на безпримерна полицейска бруталност срещу циганското малцинство - функция от бруталността на цялото общество към ромите. Нарече семинара постижение на демокрацията в България.
Изказванията на останалите участници в семинара са били предимно в областта на собствената им дейност, като са НЧ/ЙА 33.1 преобладавали теоретични формулировки на полицейско насилие.
Министерството на вътрешните работи не е поемало ангажименти при организирането и провеждането на посочения семинар. На същия е присъствала само госпожа Маруся Тошкова, началник сектор "Пресцентър и външни връзки" при Дирекция на националната полиция, което влиза в нейните функционални задължения.
По-подробен отговор оставям при стенографите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Любен Беров.
Господин Дърмов, заповядайте!
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър-председател! Аз се извинявам, че се обръщам директно към Вас, но посочената тема беше лансирана още преди година и половина и тогава семинарът се проведе в Италия и беше финансиран от програмата "Фулбрайт". На този семинар бяха изтъкнати реалните проблеми, които касаят малцинствата в страната, а те са преди всичко на общинско ниво, касаещи необходимостта от средства, които трябва да бъдат вложени в подобряване на структурата на общините.
В тази връзка ние смятаме, че по линия на програмата ФАР (програма Демокрация) се финансират определени мероприятия, които частично изместват темата и биха могли да бъдат много по-полезни, влагайки необходимите средства от международните организации в подобряването на микроструктурата в определените градове, където има компактни маси от подобно население.
В тази връзка аз ще се обърна към моите колеги от Икономическата комисия. Изглежда има нещо, което все пак до голяма степен затруднява директния адресант, а именно необходимостта от инвестиране в инфраструктурата и отклонява средствата в насоки, които едва ли биха допринесли реално за подобряване правата на малцинствата. Затова аз ще помоля моите колеги от Икономическата комисия да преразгледат програмите, по които са отделени средства за финансиране на подобни мероприятия. Аз мисля, че това не е единственото мероприятие, което се провежда в подобна насока в последно време. Благодаря. 33.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Дърмов.
Актуален въпрос от народния представител Гинчо Павлов относно заповед Р-13 от 9 май 1994 г. на Министерския съвет. Въпросът е към министър-председателя Любен Беров.
Заповядайте, господин Павлов!
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, господин Беров, подобен въпрос бях отправил и до господин Матинчев, но от средата на юни той просто не се явява в дните на парламентарен контрол.
На 9 май е издадена една странна заповед Р-13 на заместник-министър председателя, странна като звучение, защото звучи като да речем указ на вицепремиера, президента. Странна е и като съдържание. Предпочитам да я цитирам дословно:
"На основание чл. 10 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с Постановление # 7, нареждам извършване на спешна проверка в "Слънчев бряг" ЕАД във връзка с протестните действия на работещите в туристическия комплекс по отношение законообразните действия на съвета на директорите на "Слънчев бряг".
Проверката да се извърши от комисия в състав: председател Георги Николов, първи заместник-председател на Комитета по туризма; членове - Тодор Теохаров, старши съветник в отдел "Местна администрация", Братой Копринаров, изпълнителен директор нао "Слънчев бряг" ЕАД, Иван Чираков, председател на инициативен стачен комитет (нещо, което не съществува и между другото той е един от арендаторите). В работата на комисията да вземат участие представители на КНСБ и КТ "Подкрепа"."
Създадената с тази заповед на господин Матинчев комисия е изцяло от заинтересовани лица, като изключим господин Теохаров, но господин Теохаров още на другия ден с писмо до Вас Ви обръща внимание върху нецелесъобразността на състава на тази комисия.
Аз няма да говоря за поразиите, които тя нанесе в Слънчев бряг. За тях достатъчно се писа.
Възникват обаче следните въпроси:
Първо, заповедта се основава на чл. 10 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в 33.3 предприятията. Там е казано следното (също предпочитам да го цитирам): "Министрите и председателите на комитетите упражняват правата на едноличен собственик на капитала в държавните предприятия, еднолични търговски дружества съобразно отрасловата им компетентност, освен ако в акт на Министерския съвет изрично е предвидено друго."
Мен ме интересува в кой акт на Министерския съвет е казано, че господин Матинчев може да издава подобна заповед и да упражнява правата на едноличен собственик на капитала в "Слънчев бряг". Апропо, при мен пристигна и документ от Главна прокуратура, в който се казва, че заповед Р-13 от 9 май 1994 г. на заместник-министър председателя Евгений Матинчев не е индивидуален административен акт и не може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
И тук нещо по-интересно: с този управленски акт не се упражняват правата на държавата като едноличен собственик на капитала в "Слънчев бряг" ЕАД. Значи от към основания тази заповед е неправомерна. Така поне твърдят от Главна прокуратура.
Второ, заповедта е мотивирана от протестните действия на работещите в туристическия комплекс "Слънчев бряг". Аз притежавам и ще приложа, ако са Ви необходими официални писма и от КНСБ, и от КТ "Подкрепа", подписано от Вашия приятел доктор Тренчев, че синдикатите в Слънчев бряг не са забелязали никакви протестни действия в комплекса. Интересно как ги е забелязал господин Матинчев, та веднага спретва комисия за спешна проверка?
Всъщност за какви протестни действия става въпрос, господин Беров?
И трето, както казах в началото, актуален въпрос, свързан с проблема "Слънчев бряг" съм отправил и към господин Матинчев, но неговото отсъствие просто затруднява да се получи някакъв отговор. Затова Ви моля да отговорите каква е неговата роля, а и каква е Вашата роля, тъй като в този период Вие бяхте на работа, а заповедта е подписана от Вашия заместник.
Каква е ролята на господин Матинчев и Вашата в цялата тази история? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Павлов.
Господин Беров, моля, заповядайте за Вашия отговор! 33.4
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Няколко неща искам да споделя.
Първо, тук се задава въпрос за заповед, която е издадена в началото на май т.г., т.е. буквално преди четири месеца. Не е ли малко късно да коментираме каква е тази заповед, когато вече курортният сезон и в "Слънчев бряг", и във всички наши планински и черноморски курорти е приключен? Той мина успешно тази година.
Второ, ако има някакви вини в тази заповед, то тя не е издадена от мен, издадена от заместник-премиера господин Матинчев, който съгласно разпределението на работа в Министерския съвет има акт за това, отговаря за туризма. Всеки от вицепремиерите, разбира се, и премиерът отговаря за дадена група от ведомства. Комитетът по туризма, където спада "Слънчев бряг", е в неговия ресор.
И трето, което искам да кажа, доколкото в отделенията са ме учили да броя, в момента в залата има 35, най-много да бъдат 40 народни представители, което е много далеч от каквато и да е сянка за кворум.
И така, давам отговор от името на министър Матинчев. Министър Матинчев ще бъде в София, той в момента е в Кайро, знаете, че възглавява нашата делегация на Конференцията по демографията в Кайро, и ще бъде тук в понеделник. Идущия петък, на 16 септември, той ще бъде тук и ще може да даде повече подробности по заповедта, която той е подписал, не съм я подписал аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Беров.
Моля, господин Павлов, за Вашето отношение към отговора на министър-председателя.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател.
Господин Беров, аз моля да не ме вините, че един въпрос, внесен в парламента преди три месеца, по независещи от мен обстоятелства се налага да получа отговор днес. РД/КП 34/1.
И второ, за мен беше важно Вашето твърдение, че господин Матинчев има право да упражнява правата на собственик на капитала на държавата в предприятията, а Главна прокуратура твърди тъкмо обратното в своето писмо до мен. Между нас казано, за мен е нужна стенограмата с Вашия отговор, а не някакъв диспут на тази тема.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Павлов.
Актуален въпрос от народния представител Емил Костадинов относно извършвани изследвания чрез кръвни проби на деца от районите Велинград, Гоце Делчев и Смолян.
Моля, господин Костадинов, да развиете своя въпрос.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Този актуален въпрос действително е депозиран на 29 юни. Разбира се, не по Ваша вина отговор до ден-днешен не съм получил. Най-малко мисля обаче, че съм виновен и аз.
В пресата междувременно се появиха множество коментари по въпроса - компетентни и некомпетентни, добронамерени и недобронамерени, отклоняващи тезите и търсещи външни други ефекти. Проблемът в този период претърпя сериозно развитие и за да бъда максимално коректен, аз ще прочета актуалния въпрос така, както е формулиран още на 29 юни. Става дума за проучване на кръвните проби за утвърждаване на ДНК-маркери.
В изследването са включени 1000 деца между 8 и 14 години, живеещи в районите на Велинград, Гоце Делчев и Смолян. Кръвта ще бъде изследвана в град Скопие, Република Македония, за да се изясни етногенезисът на българите мохамедани. Ръководител на това проучване е професор, кандидат на медицинските науки доктор Георги Петров от ВМИ - Стара Загора, а изследванията ще се извършват в Центъра за нови технологии при македонската Академия на науките - гр. Скопие, под ръководството на академик Георги Ефремов и със сътрудничеството на Центъра по клетъчномолекулярна биология в гр. Огаста - САЩ.
Моите въпроси към Вас, добавям, отнесени към момента на депозирането на този въпрос, господин министър-председател, 34/2. са следните:
1. Запознато ли е правителството и правителствени или държавни институции с този проект и съдействали ли са за неговото стартиране?
2. За започналото вземане на кръвни проби в здравпунктове на населените места от цитираните райони уведомено ли е Министерството на здравеопазването?
3. Смятате ли, че колективът на ВМИ - Стара Загора, добросъвестно извършва своите изследвания, без да подозира истинската му цел?
4. Смятате ли, че са гарантирани меродавни и обективни резултати от това изследване при липса на контрол в лабораториите в Скопие и Огаста? Известна ли е методологията на изследването?
5. Как като български премиер оценявате подобно изследване, отнасящо се до свръхпринципиалния въпрос за националната идентичност на население, чийто етногенезис е безспорно български? Противната теза е примитивна и за отстояването й е необходима голяма доза преднамереност или невежество. След като става дума за национален интерес, редно ли е заобикалянето на официалните български правителствени институции, ако това действително е факт, да остане несанкционирано?
6. Вземано ли е изрично съгласие на участвалите в изследването деца, след като се взема кръв за анализ на ДНК?
7. Как може да бъде обяснен интересът на велика сила, каквато е САЩ, синхронизирано със Скопие, да финансира такова изследване?
8. Не смятате ли, че в случая българи, а може би и български институции са поставени в услуга на престъпното намерение за доразвиване на концепциите на Новакович, Цвиич и други, търсещи съюзници срещу българската идея и дълбокия български родов корен на славянското население в Македония и допълнително ерозиране на неговата етнонационална идентичност като прекрачват всякакви граници и норми?
9. На този фон как може да бъде обяснено безразличието и бездействието на официалните институции към дейността на незаконната организация ОМО "Илинден"? 34/3.
10. Как бихте оценили в тази връзка намеренията на преподаватели в Американския университет в Благоевград и някои български политици-безродници за създаване на международен институт за югоизточноевропейски изследвания със седалище в Благоевград и с цел изследване етническите групи в Югоизточна България в миналото и настоящето?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Моля, господин министър-председателю, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Дами и господа народни представители! Аз разбирам добрите подбуди на въпроса, обаче това е до голяма степен излишно.
Първо, трябва да отбележа, че правителството не е сезирано за подобни проучвания.
Второ, не е сезирано Министерството на здравеопазването.
И трето, което е най-важното и което трябва да ви кажа, това е, че ние проверихме още навремето, когато този въпрос беше актуален, сега вече е въпрос на история, такова проучване не е проведено на практика. Някои са имали намерения, то си е тяхна работа, нали, аз мога да имам всякакви намерения, друго е да проведа някакви действия, нали?
Проучването не е проведено и поради това по-нататък просто няма защо да шумим.
А това защо в Американския университет в Благоевград е създадена такава и такава структура, то аз смятам, че това не е дело на правителството. Американският университет в Благоевград е утвърден с решение на Народното събрание, доколкото помня, по време на Великото Народно събрание, и той има право като автономно висше учебно заведения да създава всичко, което, разбира се, пряко не противоречи на законите на страната. Не съм член на управата на университета и затова не мога да отговарям повече за това, което той е правил.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин министър-председателя. 34/4.

Моля, господин Костадинов, за Вашето отношение към отговора.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): За мен най-важно е, че този проект не е стартирал. В този смисъл се надявам, че някаква превантивна роля е изиграна в тази посока. Аз очаквах малко по-детайлен отговор от Вас, но най-важното е това, че проектът не е стартирал и се надявам, че няма да бъде допуснато подобно упражнение в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Актуален въпрос от народния представител Емил Капудалиев относно незапочнатия строеж на мост на река Дунав в областта Видин-Калафат.
Моля господин Капудалиев да заповяда да развие своя въпрос. Господин Капудалиев отсъства.
Актуален въпрос от народния представител Васил Михайлов относно ревизията за ликвидация на Организацията за съдействие на отбраната и предприетите мерки за търсене на отговорност за злоупотреби с финансови средства.
Моля господин Васил Михайлов да заповяда, за да развие своя въпрос. Народният представител Васил Михайлов отсъства от залата.
Актуален въпрос от народния представител Захари Захариев относно намеренията на правителството по проекта за изграждане на нов нефтопровод от Русия до пристанищния комплекс Бургас.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин министър-председател, през месец август-септември миналата година възникна идеята за изграждането на нов нефтопровод, който би трябвало да изведе нефта, добиван в Южна Русия и бившите съветски средноазиатски републики през пристанищния комплекс Бургас до гръцките егейски пристанища, или по-конкретно до района на Александрополис.
Този проект, от една страна, би облекчил изключително много нефтените доставки от Русия и бившите съветски азиатски републики към Европа, а от друга страна, би допринесъл и за 34/5. решаването на все още сложните проблеми, свързани с енергийния баланс на нашата страна. Едновременно с това този проект би дал възможност за включването на български национален капитал в един широкомащабен международен проект с участието както на руски и гръцки капитал, така и финансово участие на най-големите нефтени компании от Западна Европа и САЩ.
Осъществяването на самия проект би дало възможност за създаването допълнително на хиляди нови работни места и би гарантирало пълноценно натоварване на българската индустрия. 34/6.
Преди около месец, разбира се от датата, когато е пуснат този въпрос при посещението на министъра на външните работи на Република Гърция в Москва президентът на Русия Борис Елцин обяви открито пълната подкрепа на тази инициатива от страна на руските власти.
В средствата за масова информация се появиха сведения, че въпросът е бил дискутиран и по време на посещението на министъра на външните работи на България в Атина на 23 и 24 май т.г.
Успоредно с това обаче в международния печат се появяват сведения, че в момента се оказва силен натиск за провалянето на този проект, с цел осъществяването на някои стари, но не толкова ефективни варианти за извеждането най-вече на азербайджанския и казахстанския нефт по друг нефтопровод през територията на Република Турция към нейното Егейско крайбрежие.
Имайки предвид горното, бих искал да Ви запитам, господин министър-председател, има ли правителството на Република България официално становище по този изключителен, бих казал жизненоважен проект, който трайно би се свързал с перспективните стопански интереси на нашата страна?
Второ, при наличието на положително отношение към този проект, в което не се съмнявам, какви стъпки е предприело или възнамерява да предприеме правителството на Република България с цел по-бързото негово осъществяване?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Захариев.
Моля, господин министър-председателю за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Аз не виждам как бих могъл сериозно да отговарям на тази зала, в която в момента присъстват даже и някъде към 20 и няколко души.
Аз не разбирам защо председателят на Народното събрание не провежда проверка на кворума и не закрива заседанието. Просто е обидно при такива условия да работи българския парламент. МС/МБ 35.1
Шест, девет, десет, четиринадесет, петнадесет, шестнадесет, деветнадесет, двадесет, двадесет и четири, двадесет и пет, двадесет и шест души. Единият в момента си излиза - 25.
Прощавайте, това е срамота!
Но, така или иначе накратко по зададения въпрос, да не кажете, че не желая да отговоря.
Проблемът за изграждането на петролопровод от Бургас до Деде Агач или Александрополис, както е сега, винаги, в смисъл откакто е бил поставен като проблем е имал подкрепата на правителството и доколкото зная утре или в понеделник, не съм сигурен в датата, министър Тотев ще има среща по покана на господин Папулис, министърът на външните работи на Гърция, ще има среща с необходимите гръцки органи, които технически подготвят нещата и с гръцката компания, която е поела ангажиментът да построи парчето, което преминава по гръцка територия. Това ще бъде един своеобразен вал, минаващ непосредствено до гръцко-турската граница.
Този проект среща подкрепата и на Русия, така че няма никакви проблеми и той ще бъде изграден. Вчера говорихме с министър Тотев по въпроса колко би струвало и какви са сроковете на изграждане. Той смята, че за две години това може да бъде направено от наши и гръцки фирми - наши за нашата територия, гръцки - за гръцката територия и да бъде готово в рамките на две години, т.е. някъде до към края на 1996 г.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Моля, господин Захариев, за Вашето отношение към отговора.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: Уважаеми господин министър-председател, със задоволство изслушах Вашия отговор.
Едновременно с това обаче все пак мисля, че срещата на господин министър Тотев с "Прометеус-газ", това е името на обединението в Гърция, което се занимава с този въпрос, едва ли може да даде окончателен отговор на онези аспекти на проблема, които са свързани с нашата собствена територия и с нашето собствено дялово участие в необходимостта от изграждането на 35.2 една международна финансова и стопанска структура.
Защото предполагам, че вие сте информиран, че стойността на проекта ще възлезе, по първоначални предвиждания беше около 500 милиона долара, впоследствие цифрата се коригира на 800 милиона долара с отчитане на процесите на инфлация.
Това е първият етап, говоря, който ще ни позволи по този нефтопровод да минават 20 милиона тона нефт, първоначално. Пълният вариант знаете, че е за 40 милиона тона нефт.
От тази гледна точка между другото все още обаче остава открит въпроса какъв процент от изпълнителската работа ще поеме българската страна? Какъв процент от технологиите, които ще бъдат включени вътре в този проект ще бъдат осигурени от българската индустрия?
И разбира се, аз, това е въпрос на правителството, но ми се струва, че би трябвало да се формира една специална експертна комисия към Министерския съвет, която да се заеме с изясняването на тези въпроси, които до голяма степен между другото и връзват ръцете на нашата дипломация в нейните конкретни усилия за извоюване на максимално изгодно за България присъствие в този проект.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Захариев.
Актуален въпрос от народния представител Атанас Матеев, относно статута, функциите, задълженията и правата на парламентарния секретар на министерствата.
Господин Матеев отсъства.
Актуален въпрос от народната представителка Клара Маринова, относно спешно решаване на проблема с покриването с качествен телевизионен сигнал на община Ивайловград.
Заповядайте, госпожа Маринова.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър-председател, аз също съжалявам, че се обръщам към Вас с този въпрос, тъй като за съжаление в Правилника за дейността на Народното събрание не е уреден 35.3 проблемът със задаване на актуални въпроси и питания към председателите на комитетите.
В случая, моят актуален въпрос се отнася до компетенциите на Комитета по пощите и далекосъобщенията.
Но, аз си позволявам, въпреки дългия престой на актуалния въпрос да го потвърдя днес в пленарната зала, защото и до ден днешен проблемът не е решен. И не става дума само за община Ивайловград. Аз използвам този повод, за да обобщя проблема за всички гранични райони по южната граница на България, включително и южните черноморски селища.
От публикации в пресата научихме ред подробности за това как се покрива изцяло сигналът на Българската национална телевизия и отчасти на Българското национално радио с допълнителни предаватели на турска територия.
Също така съм наясно с проблема, че той не е само вътрешен, български, и не е само междудържавен - между България и Турция. Той се решава, за съжаление от Международна организация в Женева, която се занимава с честотния спектър в Европа.
Но за съжаление, господин Беров, имам усещането, че и изпълнителната власт в България не направи възможното в преки преговори, разговори и консултации с турската страна да се намери приемлив вариант за прекратяване дейността на някои предаватели по северната за Турция и южната за България граница, така че да не се навлиза в честотния спектър на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Настойчиво Ви моля, наистина от името на хиляди български граждани, които все още се надяват, че ще имат възможност да гледат Националната телевизия и да слушат Националното радио.
Съзнавам колко е неудобно в момент, когато Вие сте в оставка да настоявам за тяхната молба да се вземат спешни мерки, но така или иначе председателят на Комитета по пощите и далекосъобщенията, неговите експерти, а и междуведомствените комисии, в т.ч. и за поддържане на двустранни контакти продължават да изпълняват своите функции.
В заключение, не би било възможно все още в действащите структури на Министерския съвет да се вземат спешни мерки 35.4 за двустранни преговори с турската страна за прекратяване, макар и временно на тези предаватели, които заглушават българските национални предаватели?
Благодаря Ви предварително за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Маринова.
Аз искам да поясня на г-н Любен Беров, че е естествено и нормално, когато става дума за парламентарен контрол в залата да бъдат главно тези народни представители, които са задали свои въпроси и се интересуват от съответните отговори. Не е нужно цялото народно представителство да слуша това, което е от интерес само на един народен представител.
Единствено, когато се приемат самите актове на Народното събрание и когато трябва да има гласуване, правилникът предвижда, ако няма присъстващи необходимият брой народни представители в залата да се направи проверка на кворума.
По същия начин съм убеден, че и в Министерския съвет в някой смисъл, когато се решава конкретен въпрос, не е нужно да присъстват всички министри. Ето в днешния ден половината отсъстват, но въпреки това Министерският съвет активно работи.
Заповядайте за Вашия отговор, господин министър-председателю, на актуалния въпрос на народната представителка Клара Маринова. 35.5 МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Споделям напълно загрижеността на госпожа Маринова. Мога да ви кажа, че сме направили възможното, то не е много, за да установим фактите и да поискаме едно ограничаване на предаванията. Споделям нейната препоръка и Министерството на външните работи при първа възможност, при контакти с турския посланик или при друг подходящ повод, ще постави наново въпроса пред турската страна за поне временно ограничаване на тези техни предавания, за които става дума. Разбира се, това е въпрос на добра воля, тъй като те казват, че имат право на подобни предавания.
Друго, което е направено. Ще ви кажа, че извън тази международна процедура бе решено да се продължи изграждането на телевизионна и УКВ радиостанция "Шейновец", която съгласно проекта осигурява сигнали за обслужване на населението в южната част на Хасковска област и захранване с несмутен и достатъчно силен сигнал на телевизионните ретланслатори в района. Необходимите средства - около 25 милиона лева, са осигурени.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател. Госпожа Маринова, Вие предварително благодарихте. Благодаря Ви и аз.
Минаваме към следващия актуален въпрос на народния представител Драгия Драгиев. Имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър-председателю, уважаеми колеги! Този актуален въпрос също така поради различните причини и събития, които се случиха в този парламент, се забави. Но въпреки това, с оглед на обстоятелството, че третира един изкуствено създаден център на напрежение, този въпрос стои и аз съм длъжен да го поставя, още повече че законодателно изцяло не е изчистен.
Става въпрос за това, че на 9 декември 1993 г., въз основа на незаконосъобразно решение на Общинския съвет - Раднево бяха предсрочно прекратени правомощията на председателя на общинския съвет Стоян Кадиев. СД/ЙА 36.1
Със заповед # 6 от 1994 г. на областния управител изпълнението на решението беше спряно и на основание чл. 72, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация беше отнесено до Старозагорския окръжен съд. Предложението за отнасяне беше направено от окръжния прокурор при Окръжна прокуратура - Стара Загора, към което бе приложено и становище на началник отдел "Местна администрация и общински ред" при Министерския съвет на Република България господин Димитър Бонгалов, където изрично са посочени отделните закононарушения, допуснати при вземане на решението. С решение от 22 април 1994 г. на Старозагорския окръжен съд решението беше отменено като незаконосъобразно. Решението на съда е окончателно, а съгласно чл. 220, ал. 2 от Гражданско-процесуалния кодекс решението е задължително за страните, включително и за общинския съвет. Въпреки това обаче при новото встъпване в изпълнение на задълженията си председателят насилствено е отстранен от работа от наети лица, за което обществеността в страната бе неколкократно информирана, а срещу извършителите се водят следствени действия.
Общественото напрежение в града и протестите на съветниците на СДС и БЗНС са причината за настоящия актуален въпрос, който гласи гледното:
Кой е компетентният орган в Министерския съвет, който следва да задължи областния управител да изпълни постановеното от съда решение и да осигури безпрепятствено изпълнение задълженията на председателя на общинския съвет в града, още повече че и до този момент областният управител не е взел становище по това решение?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Драгиев.
Имате думата, господин министър-председателю.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Драги народни представители! Въпросът, който е поставен, е въпрос на разделение на властите и предполагам, че всички сте запознати с него. Знаете, че в България има съдебна власт. Тя дали работи или не работи това е отделен проблем, за това аз не отговарям.
Поставеният въпрос за това има ли компетентен орган в Министерския съвет, който следва да задължи областния управител 36.2 да изпълни постановеното от съда решение, трябва да ви кажа, че такъв орган няма, защото не е предвидено в закона областният управител да контролира изпълнението на съдебни решения от страна на общински съвет.
По-подробен отговор предоставям на стенографката. (Министър-председателят Любен Беров оставя писмен отговор на масичката на стенографите)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Господин Драгиев, имате думата.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин министърпредседателю, за отговора. И все пак обаче аз като юрист съм длъжен да кажа две неща.
Първо, не се касае в случая за приложение на така наречения "голям въпрос" (визирам чл. 8 от Конституцията за разделение на властите), тъй като в ГПК няма производство, което да дава възможност по реда на изпълнителния процес да се въведе в изпълнение на задълженията съответният, а в случая председателят на съвета.
Кое беше основанието, което ме накара аз да се обърна към Вас с този въпрос и да считам, че областният управител е този, който следва да спомогне за изпълнение на решението на съда? Това е обстоятелството, че в закона има изричен текст (имам предвид за местното управление), където се казва, че областният управител е длъжен да следи за спазването на законността в съответната подчинена нему област.
Следователно в тази по-обща формулировка ние трябва да търсим и основание за възможността да бъде реализирано и това негово правомощие. Защото именно изпълнение на едно влязло в сила решение, което дава възможност на председателя на съвета да продължи да изпълнява функциите си, означава спазване на законността, за което е длъжен да бди областният управител. Противното би означавало прехвърляне на отговорности, което води до беззаконие.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Драгиев.
Актуален въпрос на народния представител Стоян Иванов. Заповядайте. Актуалният въпрос е относно решение и действия 36.3 на Агенцията за приватизация по повод приватизацията на "Слънчев бряг" ЕАД.
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю! Аз считам, че моят въпрос, въпреки че е подаден още на 19 юли, не е загубил своята актуалност що се отнася за действията на Агенцията по приватизацията по повод приватизацията на "Слънчев бряг" ЕАД.
На 14 март 1994 г. агенцията взима решение за откриване на процедура за приватизация на "Слънчев бряг" ЕАД и за моя изненада решението е взето на основание чл. 3, т. 2 от Закона за приватизация, този, който действуваше в момента, а не сега с поправките. Съгласно този член 3.2 решението за приватизация на предприятия със стойност на дълготрайните активи до 200 милиона лева се взема от Агенцията за приватизацията, но за предприятия с активи над 200 милиона лева - от Агенцията за приватизацията с одобрение на Министерския съвет. А активите на "Слънчев браяг" ЕАД, което се създаде на основата на седем ООД-та преди две години, аз съм виждал акта за учредяване на ЕАД, е някъде около милиард и половина, милиард и шестотин милиона лева. Тоест, за да вземе това решение агенцията, би трябвало предварително, преди да бъде публикувано от "Държавен вестник", да бъде одобрено от Министерския съвет. А токава одобрение няма. Това, разбира се, не е кой знае какво нарушение на закона, поне формално, но все пак това показва едно отношение на Министерския съвет може би към процеса на приватизация на такива големи обекти, структуроопределящи в един отрасъл като примера, за който се каза, че ще бъде водещ в бъдещото развитие на икономиката на страната.
По този повод аз исках да питам: Министерският съвет умишлено ли, т.е. подведен ли е бил при взимането на подобно решение във връзка с капитала на дружеството, от Агенцията за приватизацията имам предвид, и какво ще предприемете евентуално за отстраняване на това нарушение.
Искам още нещо да кажа по повод на действията на агенцията в "Слънчев бряг".
През 1991-1992 г. са сключени доста договори за аренда и наем, дългосрочни договори за три, за пет години. След приемане 36.4 на Закона за приватизацията ръководството на дружеството не е поискало, както е записано в закона, разрешение от Комитета по туризма като висшестоящ орган за потвърждаване на отдаването под наем на тези активи (там има органичение от 5 на сто от активите на дружеството), нито пък агенцията е поискала от своя страна да бъде изпълнен закона. 36.5 Ето, днес е 9 септември, а решението за приватизация е взето на 14 март, след пет дни изтича шестмесечният срок, в който тези договори трябва да бъдат прекратени, а и те би трябвало да бъдат обявени за безсрочни веднага след взимане на решението за приватизацията на 14 март. Аз мисля, че това не е направено. Може би това се подразбира, че е по силата на самия закон, но все пак ако това не е направено, тези хора по силата на поправките в закона може да претендират за участие в приватизация вече по новата схема за така наречената малка приватизация - чл. 35 от закона. Това според мене не бива да се допусне и аз искам да ви запитам ще се заеме ли правителството с този въпрос, отнемайки инициативата на Агенцията по приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Драги народни представители, две неща искам да ви кажа по този повод.
Първо, понеже аз не движа пряко тези въпроси, поисках мнение от Агенцията по приватизация и тя съобщава, че нарушение на приватизационната процедура няма и никакви действия не са били предприети от Министерския съвет, щом няма такива нарушения.
Освен това тя съобщава, че са неоснователни съмненията, че наемателите и арендаторите по неправомерно сключени договори за наем и аренда ще черпят права по чл. 35 от Закона за приватизацията, казани накратко.
Оставям по-подробен отговор на стенографите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Благодаря Ви, господин министърпредседател.
Господин Иванов!
СТОЯН ИВАНОВ (от място): Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодарите Вие, благодаря и аз.
Актуален въпрос на Петър Балабанов, народен представител, относно анулирани конкурси на ВАК.
Имате думата, господин Балабанов.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, бЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин БП/ВР 37.1 председателстващ, господин Беров, колеги! През последните 50 години в България се изучиха и получиха степени и звания няколко десетки хиляди научни дейци. Между тях е и нашият президент господин Желю Желев, между тях са и много от седящите в тази зала.
Голяма част от тези хора се сблъскваха с въвеждането на много далечни от науката критерии, когато се налага да се оценява тяхната и на техните колеги дейност. Печална бе ролята на Висшата атестационна комисия в стотици случаи. Малко на брой хора, като сегашния президент господин Желев, успяха да получат признание от нея въпреки нарежданията на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Тогава за него мнозина учени гласуваха по съвест, а не по партийно указание. Но това бяха редки изключения.
Ето защо едно от най-важните очаквания на нашата научна общественост беше, че в механизмите, които оценяват степента на постигнатите научни резултати от отделните изследователи, ще бъдат премахнати елементите на политизация и елементите на административен диктат.
За съжаление връх взе теорията, пропагандирана от тази трибуна от колеги като господин Панев, които заложиха на нова политизация, които заложиха на ново налагане на ненаучни критерии. И ето, виждаме, че членове на ВАК отново бяха назначени по политическа поръчка и като следствие на това започнаха да изпълняват политически поръчки и да издевателстват над българските учени. Защото мотивите, с които ВАК е отхвърлила, анулирала конкурсите за четирима старши сътрудници, мои колеги от Археологическия институт и музей при БАН, по друг начин, освен като издевателски, не могат да бъдат определени.
Аз зная, господин министър-председател, макар и в оставка, че Вие сте съпричастен към тези проблеми и много добре ги познавате. Ето защо разчитам не толкова на Вашия отговор, а на това, че Вие ще помогнете на българските учени да се преборят с тази страшна язва в нашия обществен и научен живот.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Балабанов. 37.2
Господин министър-председател, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Вие разбирате, че това е проблем, който трябва да бъде поставен пред министъра на образованието и науката Марко Тодоров, който е жив и здрав. Така че аз не бих могъл да давам по-конкретен отговор. Помолих го да даде писмен отговор. Ако имате въпроси към него, той би могъл допълнително друг път да Ви даде повече пояснения, тъй като това е и негово дело, негово задължение.
Иначе по повод на това да помогна в бъдеще на българските учени за едно по-справедливо, бих казал, процедиране на ВАК, аз се съмнявам въобще в бъдеще дали е необходима ВАК. Но това трябва да реши един бъдещ закон за висшето образование и за научните степени и звания, какъвто все още ние нямаме.
Благодаря за вниманието. Оставям отговора при стенографите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател. Господин Балабанов, можете да се запознаете с отговора.
Народните представители Трифон Митев, Тодор Тодоров и Маньо Манев имат въпрос. Заповядайте, господин Митев, да развиете вашия въпрос, който е с тема: "Осигуряване на Дирекцията за борба с градушките".
Имате думата, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, сМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми господин министър-председателю, от името и на колегите Тодор Тодоров и Маньо Манев е моят актуален въпрос към Вас.
От няколко години с изключителна острота пред парламента и пред правителството се поставя въпросът за финансовата издръжка на Дирекция "Борба с градушките". Въпреки всеобщото признание от ефективността на тази дейност в селското стопанство, финансови и технологични проблеми, стоящи пред институцията, остават нерешени.
Нашият въпрос към Вас, господин министър-председател, е, първо, какви са вижданията на Министерския съвет за по-нататъш37.3 ното развитие и укрепване на Дирекция "Борба с градушките", какви са конкретните разпореждания на Министерския съвет, свързани с благоприятното решаване на натрупалите се сериозни финансови проблеми на системата в момента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Митев.
Господин министър-председател, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Драги народни представители, и това е въпрос, който е погрешно зададен към мене или поне е зададен по формалната причина, че министър-председателят отговаря за всичко в тази страна. Това е въпрос, по който трябва да отговори министърът на земеделието. Той е дал такъв отговор.
Това, което аз мога да кажа, знаейки все пак всичко това, което се движи през Министерския съвет, е, че последното решение е ДЗИ да дава 50 на сто и ние, Министерският съвет, да дава от държавния бюджет 50 на сто за осигуровките по градушката. Това не се изпълнява в момента, имаме затруднения с ДЗИ. Проведени са разговори напоследък по повод на паднали градушки в края на лятото, но засега резултат няма.
Това е, което мога да ви кажа. По-подробен отговор оставям при стенографите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Митев, имате думата за отношение.
ТРИФОН МИТЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, хРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър-председателю, въпросът затова беше поставен към Вас, защото разговорите и преговорите на министерствата и другите органи под Вашето равнище всъщност бяха безплодни и безрезултатни. Действително има едно писмо, което всъщност посочва последно решение на Министерския съвет от 1 август т.г., ДЗИ да изпълни своите задължения към Дирекцията "Борба с градушките" в срок до 1 септември, но действително това нещо не стана.
Именно това е нашата тревога, че когато отделните министерства не се разбират и ДЗИ не поема своите ангажименти, към кого друг да се обърнем, освен към министър-председателя?
Разчитаме, че в сроко време Министерският съвет ще вземе отново отношение по този въпрос, защото там остава и техника, 37.4 и хора и знаете още колко много неприятни последици могат да дойдат от изоставянето на градушките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Митев. Това е един въпрос, който в края на краищата ще удари в джоба ДЗИ и ще го стимулира да го реши.
Има думата народният представител Златимир Орсов, за да развие своето питане относно предприетите от Министерския съвет мерки за изпълнение на – 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър-председателю, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поводът за това питане стана заявеното в декларацията на Министерския съвет още при приемането на бюджета за тази година, че Икономическата политика на правителството ще бъде насочена към насърчаване на производството на стоки и услуги от българските предприятия и организации.
С цел да подпомогне Министерския съвет в осъществяването на тази своя дейност, група народни представители от Парламентарния съюз за социална демокрация предложиха в Закона за бюджета да се включи един текст, който даваше възможност на Министерския съвет да приеме един подзаконов акт, с който да разшири вътрешния пазар за българските производители на редица стоки и услуги.
Аз съзнавам ясно, че вече е немислимо да се очаква Министерският съвет да се възползва от възможностите, които му дава този – 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета, поради това че вчера Вашата оставка беше приета. Но тъй като въпросът е твърде важен и той предполагам ще стои и пред следващото, и пред по-следващото правителство, аз ще си позволя да изложа съдържанието на нашето питане.
С – 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 1994 г. Народното събрание задължи Министерския съвет да определи реда и начина, по който учрежданията и организациите на бюджетна издръжка, включително и тези, които получават средства от извънбюджетни сметки, ще задоволяват потребностите от стоки и услуги. Въз основа на този текст от закона Министерският съвет можеше да разшири съществено вътрешния пазар на българските производители, като задължи организациите и учрежденията, 37.5 които получават средства от бюджета и от извънбюджетните сметки, да купуват определени стоки и услуги само ако те са произведени в България. Това щеше да даде възможност и за намаляване на търсенето на конвертируема валута и можеше да бъде мярка за стабилизирането на лева.
Когато предлагахме този текст в Закона за държавния бюджет, ние имахме предвид следните стоки, господин министърпредседателю. Тези стоки бяха известни и на министъра на финансите. Списъкът, който сега ще прочета, беше обсъждан на едно съвещание в Министерството на финансите, той беше и официално внесен в канцеларията на Народното събрание до приемането на бюджета. 37.6 Та за какви стоки можеше да става дума и за кои стоки можеше да бъде разширен вътрешният пазар за българските производители?
1. Работно облекло, специално работно облекло и лични предпазни средства.
2. Униформено облекло, униформени отличителни знаци.
3. Обувки.
4. Хранителни продукти и напитки.
5. Цимент, тухли, керемиди и редица други строителни материали, които се произвеждат в България.
6. Мебели и друго обзавеждане.
7. Пътнически автобуси, включително и автобуси за градския транспорт (известни са нашите възможности в това отношение).
8. Тежкотоварни автомобили и автомобилни надстройки.
9. Моторни масла.
10. Постелен инвентар.
11. Изолирани и неизолирани проводници и кабели.
12. Телефонни апарати и централи.
13. Автомобилни гуми.
14. Инструменти за сервизно обслужване на автомобили.
15. Акумулатори.
16. Сапун, перилни и миещи препарати.
17. Електрокари, мотокари и електротелфери.
18. Селскостопански сечива и инвентар.
19. Хладилници.
А сигурно можеше и други стоки да бъдат включени в този списък и да се създадат едни по-добри условия за реализацията на произвежданите от българските производители стоки от изброения списък.
Сега аз Ви моля, господин министър-председателю, да отговорите само на това: не беше ли възможно Министерският съвет да се възползва от възможностите, които му даваше – 14 от Преходните разпоредби на Закона за бюджета и по този начин да подпомогне българските производители на тези стоки, за които говорих? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Орсов. ВТ/КТ 38.1
Господин министър-председателю, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Колеги, това е въпрос, зададен на практика към министъра на финансите и към министъра на търговията господин Цочев. Това, което аз мога да ви кажа като обща информация, подробен отговор ще предоставя на стенографките, но да го чета бих отнел много време на залата и това е излишно. Общо ще ви кажа, че ние сме направили онова, което е възможно в рамките на нашите задължения по линията на асоциирането към Европейския съюз. А и по линията на това, че ние кандидатстваме за ГАТТ, сме направили възможното, за да осигурим, да защитим по-добре положението на някои български производители, някои от които спомена господин Орсов. Това е указано в отчета на правителството за изпълнението на тримесечната програма, в името на която то получи вот на доверие на 26 май тази година.
По-подробен отговор предоставям на стенографите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председателю.
Господин Орсов, можете да изразите отношение към отговора.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министърпредседателю, аз няма да задавам допълнителни въпроси. Искам само да Ви напомня, че бюджетът беше приет много преди да Ви бъде гласуван вота на доверие за тази тримесечна програма.
И второто нещо, че ако споразуменията с различните международни организации не дават възможност да бъдат разширени чрез бюджета възможностите на българските производители да продават стоките си на вътрешния пазар, то тези споразумения може би не са ни необходими. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Хасан Али, който от свое име и от името на група народни представители ще развие своето питане относно мерките за решаване проблеми, свързани с българското тютюнопроизводство.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми колеги! На 13 юли група народни представители от всички парламентарни групи внесохме питане във връзка с тежките промени на българското тютюностопанство. Питането отправихме към господин министър-председателя за това, че различни министерства имат отношение към този проблем. 38.2 Това също говори, че тези проблеми са общонационални, а не са на отделна парламентарна група или отделна партия, тъй като питането е подписано от 50 души народни представители от различни парламентарни групи.
През последните години българското тютюностопанство изпадна в тежка криза - загуба на традиционни наши пазари, рязко намаление на производството на тютюн и тютюневи изделия, неизплащане на тютюна и свързаните с това социални проблеми на тютюнопроизводителите. Намаляха и приходите за държавния бюджет. Не се изпълнява Законът за тютюна.
Чрез фонд "Тютюн" не е изкупен нито един килограм тютюн - реколта 1993 г. Все още не са изкупени 1800 т тютюн - реколта 1993 г., от които 1000 т в община Кирково, Хасковска област.
Почти не се прави нищо за прибиране на вземанията от частни фирми в размер на милиард и половина лева вече няколко години и вземанията от други държави.
Безработицата в тютюнопроизводителните райони е в застрашителни размери. Районите около южната ни граница се обезлюдяват.
Какви мерки предприема Министерският съвет за разрешаването на проблемите, свързани с българското тютюностопанство?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Хасан Али.
Господин министър-председателю, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Драги народни представители, и това е въпрос, за който пряко не отговарям аз. Това е въпрос на министъра на земеделието, който е дал подробен отговор. За да го прочета, би трябвало да чета може би поне около 25 минути.
С две думи ще ми позволите само да кажа, че наистина нашето тютюнопроизводство е изправено пред сериозни проблеми. Общо намалява потреблението на тютюн в световен мащаб, знаете какви са причините, а при това специално нашите пазари за тютюн, които имахме някога в бившия Съветски съюз, полека-лека отпадат.
Отпадат, първо, поради въведените високи мита. Напоследък ние имаме определени разговори да заобиколим тази бариера, но само Всевишният може да каже доколко ще успеем. Опитваме се да я заобиколим чрез създаването на смесени предприятия, тъй като 38.3 нямаме друг избор. Изнасяме наш тютюн в тютюнопреработващи предприятия в Русия и там караме уж нашия тютюн да го преработват на ишлеме. Някой хубав божи ден руснаците ще кажат: "Не, ние си имаме наши предприятия" и ще се прекрати работата.
Така че проблемите, които са надвиснали над нашето тютюнопроизводство са, бих казал, сериозни, намалява даже потреблението на тютюн в страната. Това, което е възможно да прави Министерският съвет, го правим и ще го правим и в бъдеще. По-подробен отговор предоставям при стенографите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Предпоследният въпрос. Да, заповядайте. Вземете отношение. 38.4
ХАСАН АЛИ (ДПС): Благодаря на господин министър-председателя за отговора.
Господин министър-председател, отправихме с моите колеги това питане към Вас затова, защото не само министърът на земеделието, който е подготвил Вашия отговор, има отношение към този проблем. Съгласно Закона за тютюна и тютюневите произведения доста са министрите и министерствата, които имат ангажименти към българското тютюново стопанство. Д-р Танев отговаря за тютюнопроизводителите и е председател на Управителния съвет на фонд "Тютюн", но "Булгартабак" е към министър Цочев. Министърът на финансите има ангажименти за фонд "Тютюн" и т.н.
Господин председател, моите колеги освен това питане направиха предложение и за разискване по този въпрос, защото са доста проблемите, свързани с българското тютюново стопанство. Моля, когато има кворум в пленарната зала да предложите за гласуване това предложение. Предложението е депозирано в ръководството на Народното събрание. То е подписано от 50 души народни представители.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Ръководството ще направи необходимото.
Има думата, за да развие питането един от народните представители, които са го задали - Златимир Орсов, Кирил Желев, Юрий Борисов. Кой желае думата?
Господин Орсов, имате думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми проф. Беров.
За разлика от предишното питане, смятаме че това все още е в много висока степен на актуалност и поради това ще задам, ще развия изцяло съдържанието на питането, което сме отправили до Вас.
Става дума за системата за контрол върху цените на основните хранителни продукти и възможностите за нейното функциониране. Не само през последните седмици и няколко месеца цените на много от стоките с особено важно значение за жизненото 39.1 ВЙ/МД равнище на населението се покачиха значително по очевидно спекулативни причини. Например, не може да се обясни с повишаването на производствените разходи увеличения от няколко десетки лева за килограм на цената на месото с кости или на захарта, реализирана напоследък.
Самият Вие, господин министър-председателю, в отговора си на актуален въпрос в Народното събрание на 17 юни т.г. признахте, че силно превишаващите цени на дребно над цените на производителя за олиото и големите разлики в тези цени по райони в страната са спекулативно раздути и незаконни.
Господин министър-председателю, населението на страната не се чувствува защитено от създадената система за наблюдение и контрол върху цените на стоките и услугите с особено важно значение за жизненото му равнище. Очевидно е, че тази система или по начало не е годна да работи, или, което според нас е по-вярно - не работи, защото органите, натоварени да упражняват наблюдение и контрол върху цените не изпълняват задълженията си и няма кой да ги застави да ги изпълнят.
Откровеното признаване на причините и острата критика срещу нарушителите на законите, в т.ч. и срещу спекулантите от страна на правителството може би имаше някакво значение за хората през първите няколко месеца на 1993 г. Сега обаче това е крайно недостатъчно.
Ние, а и хората в страната искаме от Вас и правителството Ви резултатни действия в борбата срещу незаконното увеличаване на цените на най-важните за жизненото равнище стоки и услуги и това е задача, бягството от която не може да се оправдае с оставката на правителството в момента.
В Програмата на правителството за основните му намерения до септември 1994 г., за която Народното събрание гласува доверие на Министерския съвет е поет ангажимент за привличане на данъчните и общинските органи - подчертавам, и общинските органи на Федерацията за защита на потребителите и синдикатите в контрола върху наблюдаваните цени. Обещали сте още и рязко засилване на санкциите. Нито ние, нито населението на страната забелязахме да изпълнихте тези обещания. А и в отчета на правителството, както вчера беше забелязано от моя колега Георги Пирински в 39.2 2-3 скромни реда е казано нещо по този въпрос.
Във връзка с това Ви моля да отговорите на следните въпроси:
Първо. В отговора си на актуален въпрос от 17 юни Вие заявихте, че предния ден - на 16 юни - Министерският съвет е решил в 10-дневен срок, т.е. до 27 юни Министерството на търговията, на финансите, на промишлеността, МВР, Националната комисия по цените, Държавният ветеринарно-санитарен контрол и ХЕИ да извършат проверка на цените на олиото и на други стоки в обхвата на 41 постановление и 73 постановление на Министерския съвет от 1994 г. и да предприемат предвидените в закона мерки за санкциониране на нарушителите. Какви са резултатите от изпълнението на това решение на Министерския съвет? Колко проверки са извършени? Колко лица са санкционирани? Оказа ли това влияние върху цените на наблюдаваните стоки и какво е то?
Обещахте също програма на Министерството на търговията за облекчаване на режима на вноса на стоките, застрашени от спекулативно покачване на цените. Срокът за представянето й изтече на 24 юни. Готова ли е програмата, приета ли е и какво предвижда?
Второ. По какъв начин Министерският съвет е включил в дейността по контрола над цените Федерацията за защита на потребителите и синдикатите?
Трето. Как изпълняват задълженията си по контрола над цените кметовете на общините? Санкционирали ли сте някои кметове за неизпълнение на задълженията им на основание на чл. 4, ал. 1 от Указ # 115 от 1988 г. и чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания? Ще припомня, че там е предвидена глоба до 10 000 лв. за въпросните кметове.
Четвърто. Защо все още не е внесен в Народното събрание проектът на Закон за защита на потребителите, както сте обещал в програмата за основните правителствени намерения до септември 1994 г.?
Министърът на търговията внесе ли в Министерския съвет обновен Закон за борба със спекулата, на коя дата и каква е съдбата му?
Пето. Кои областни управители не внасят в Националната комисия по цените ежемесечните си доклади за резултатите от 39.3 контрола върху цените? Колко обобщени доклади по този въпрос е представила в Министерския съвет Националната комисия по цените и какви са основните изводи в тях?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз.
Господин министър-председателю, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители. И това пак е въпрос, който пряко не се отнася до мен, макар да отговарям за всичко в тази държава. Това е въпрос към министър Цочев. Той е подготвил един отговор, който би отнел към половин час.
Накратко ще резюмирам нещата.
Първо, ще ви кажа, че ние взехме някои мерки за контролиране и регулиране на цените на някои стоки, които бяха наймного засегнати от спекулативни намерения на определени среди. Това е въпросът за олиото. Ние изтърпяхме, преглътнахме всички псувни, карикатури и т.н. и стигнахме до момента, когато при условията на пределни цени на олиото вече започна да се преработва новата реколта от слънчоглед и опасността от спекулативни машинации с цените на олиото вече отмина. Критичният период обаче беше поне към 1 месец. Ние го удържахме като правителство.
По другите въпроси - дали сме привлекли Федерацията на потребителите. Оказа се, че без специален Закон за защита на потребителите, който при това Народно събрание, при тази конфронтация трудно би могъл да мине... Това е причината, поради която ние не успяхме да активизираме повече Федерацията на потребителите, която в момента е една, бих казал, доста анемична организация.
Опитът ни да привлечем синдикатите в тази дейност по контролиране на цените и борба със спекулата не се увенча с успех, тъй като синдикатите отказаха да помагат в това отношение на практика. А на думи понякога: "Е, добре, ще видим..." Но на практика така или иначе те не дадоха своята подкрепа главно поради причината, че синдикатите в България в момента са твърде политизирани и те повече се занимават с политически проблеми и правене на правителства, със сваляне на правителства, отколкото със синдикални проблеми. Нека да ги видим какво ще направят 39.4 след като вече правителството си подаде оставката.
Питате защо не са били взети по-строги мерки. Внесен бе законопроект за допълнение и изменение на Закона за борба със спекулата. Това обаче не мина през Народното събрание, а при наличното положение това, че вие ще наложите някому глоба от 10 хил. лв. - на някой спекулант, който е спечелил 1 млн. лв. - това са смешни неща. Той ще ви плати веднага 10 хил. лв. срещу квитанции и край! Или пък ще обжалва евентуално наложената глоба и процедурата на обжалване може да откара до 2 години. И то, ако има съд, който да свърши работата.
Та, както виждате, има много неща, които не зависят от правителството. Това, което е могло то да направи го е правило.
По отношение на кметовете - сред някои кметове ние срещнахме категорична съпротива. Те казват по повод на контрола над цените и борбата срещу спекулата: "Ние няма да се караме с нашите търговци." "Нашите търговци" в смисъл тези търговци, които са на територията на дадената община. Е, какво да направим с тези кметове? Да ги арестуват ли? Не върви!...
Това е, което можеше да бъде направено. По-подробен писмен отговор представям от името на министъра на търговията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин Орсов, за отношение към питането. 39.5 ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министърпредседателю, ако Вие бяхте подготвили такъв Закон за защита на потребителите, както обещахте в програмата си, убеден съм, никаква конфронтация в Народното събрание нямаше да има за приемането му. Депутати от всички парламентарни групи са задавали въпроси във връзка с контрола по цените, при това в един и същи смисъл, че всички парламентарни групи биха желали системата за контрола върху цените да работи добре и потребителите да бъдат защитени от спекулантите.
Като спомена за 10 000 лева г лоба, имах предвид не спекулантите, а кметове. А това да глобите един кмет с 10 000 лева, не е дребна работа.
Давам си ясна сметка, че кметът ще обжалва, че събирането на тези пари няма да стане веднага, че то може би ще се проточи година. Но самият факт, че е наложена санкция за неизпълнение на задължение, въпреки че тя не е реализирана докрай и има време до окончателното й реализиране, смятам че е от съществено значение за насърчаването най-меко казано, на кметовете да си свършат задълженията по нормативните актове за контрола върху цените.
В противен случай, колкото и добри закони и постановления да бъдат приети, те няма да имат смисъл. Затова има санкция, за да бъде налагана на онзи, който не изпълнява съответния нормативен акт.
Освен това нашата информация за отношението на Националната комисия за цените към Федерацията на потребителите се различава много съществено от това, което Вие казвате. Във Федерацията за защита на потребителите е получено едно писмо от Националната комисия по цените, в която нейният председател заявава, че Комисията по цените няма нужда от структурите на федерацията, че тя има достатъчно сили сама да се справя със спекулантите.
Самият председател на Националната комисия по цените г-н Пехливанов си спомням как заяви веднъж по радиото, че спекулантите били изиграли Националната комисия по цените. Докато тя се организира да осъществи контрол върху цените, те вече били изкупили съответни количества, скрили ги в складовете и т.н. Сл.Р/МБ 40.1
Следователно, въпросът не е в конфронтацията в Народното събрание. Това не е пречка и според мен не е било пречка Министерският съвет да разработи закона и да го внесе в Народното събранТова не е направено. Ако бяхте го внесли и тук наистина при приемането му имаше конфронтация, с основание щяхте да обвините Народното събрание - ето на, направихме ви закон, вие не го приемате. Обаче Вие и това не сте направили.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Предложение за изменение на закона имаше.
ВЛАДИМИР ОРСОВ: Опитвам се да кажа на господин на министър-председателя, че не е точен най-малкото в отговора. И поради това аз не бих могъл да бъда доволен от неговия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И последното питане към министър-председателя е от народните представители Димитър Велев и Клара Маринова. Господин Велев имате думата, за да го развиете.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, въпросът ми е свързан с проблема за общинската собственост. С – 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация беше извършено изменение в Закона за собствеността, където беше дефинирана държавната и общинската собственост. С – 7 от същия закон в седем точки са посочени обектите, които с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините, между които обектите на общинската инфраструктура с местно значение, на здравното, образователното, културното, търговско, битово, спортно, комунално обслужване и др. С други думи, екслеге по силата на закона тези обекти стават общинска собственост.
Въпреки тези разпоредби, обаче, общините срещат големи трудности при обособяване на общинската собственост, в основата на които стоят и правни неуредици, относно деактуването на държавната собственост и, бихме казали, бюрократично отношение от страна на централната администрация.
Така например, кметската администрация в Димитровград още от 1992 г. е предприела всички необходими действия за леги 40.2 тимиране на собствеността на общината, чрез писмено уведомяване на всички институции, имащи отношение към този проблем, в тч. предприятия, висшестоящи организации и министерства. Образувани са индивидуални преписки, като е поискано деактуване от Министерството на финансите, съгласно Наредбата за държавните имоти.
Със заповеди на министъра на финансите са били деактувани отделни обекти, които са актувани като общински. Освен това с други заповеди се отменят предишните, в резултат на което се създава хаос и несигурност в разрешаването на този проблем.
Като цитираме кметската администрация в Димитровград, имаме предвид, че тя най-активно действа в тази насока. Но проблемът е за всички общини в страната.
Подобна ситуация носи съответни правни, финансови и икономически последици, които са достатъчно сериозни и изискват ясно и своевременно решение.
Нашето питане беше отправено към Вас в период, когато Министерският съвет действаше в редовен мандат. Но все пак бихме Ви попитали: смятате ли да регламентирате нормативно с подзаконов акт реда и процедурата за легитимиране на общинската собственост и разграничаването й от държавната.
И второ, какви действия ще предприема Министерският съвет за изпълнение на Преходните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация относно прехвърлянето собствеността на държавни обекти в собственост на общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Велев. Имате думата, господин министър-председателю.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Ще бъда сравнително кратък. Параграф 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация казва, че изпълнението му е възложено на министър-председателя. Тези актове на министър-председателя не могат да бъдат задължителни за общинските съвети като органи на местното самоуправление. Нещо повече, тези съвети имат конституционно право да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техните права. 40.3
Разбира се, обществената необходимост от ясно разграничаване на общинската и държавната собственост е налице. Никой не е очаквал обаче, че това ще стане лесно и бързо. Явно е обаче, че досегашните темпове на това разграничаване са незадоволителни и това го признавам.
Във връзка с това съществен принос трябва да кажа, че има неуредената нормативна база. Налице е колизия, т.е. противоречие и на закони.
Така например в чл.21 от Закона за собствеността е предоставено правото на Министерския съвет да урежда стопанисването и управлението на общинска собственост.
В чл.22 от Закона за местното самоуправление компетентен орган, който урежда въпросите за ползване на общинската собственост е общинският съвет.
Нека това да не звучи като оправдание от наша страна или упрек към народните представтиели, но ни липсват и законите, указани в чл.17, ал.4 от Конституцията. 40.4
По втория въпрос - какви действия ще предприеме Министерският съвет в тази насока. Бих казал, че процесът на деактуване на държавната собственост ще се децентрализира от Министерството на финансите към областните управители. За целта вече имаме съгласието на министъра на финансите, а към областните администрации създадохме управления "Държавни имоти".
Друго, което трябва да отбележа, е, че Министерският съвет подготви указания по прилагането на – 7 от преходните разпоредби на Закона за местното самоуправление, които ще бъдат издадени след приемането на съответната наредба.
В Министерския съвет чрез Министерството на транспорта и Комитета по енергетика бе направен безуспешен опит по прехвърляне на транспортни фирми на "Градски транспорт" и районни отоплителни централи в собственост на общините. Много малко общини показаха готовност да поемат тези фирми. Ще ви кажа, че и аз да съм кмет, ще гледам да си имам спокойствието, пък нека държавата да си троши главата с отоплението и другите неща.
Министерството на териториалното развитие и строителството засега частично удовлетвори искането на общините по отношение на водоснабдяването и канализацията, създавайки смесени фирми. Тенденцията е контролният пакет от акциите на тези фирми да бъде в ръцете на общините.
По-подробен писмен отговор предоставям на стенографите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Велев, имате думата.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министър-председател, благодаря Ви за отговора. За мен той е задоволителен, поне по отношение на това, което все пак е предприел Министерският съвет. Надяваме се тези мерки, които сте предприели, макар и в период на оставка, все пак да бъдат доведени докрай и това, което казвате Вие - ако децентрализирате тази дейност към областните управители, ние смятаме, че въпросът ще бъде решен побързо.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин велев. СБ8КП 41/1.
С това да благодарим на господин министър-председателя за отговорите на 16 актуални въпроси и питания.
Преминаваме към отговори на министъра на финансите.
Първият актуален въпрос ще зададе народния представител Захари Захариев относно мерките, които ще предприеме Министерството на финансите за разрешаване на социално-битовите проблеми на служителите от Консулството на Република България в Москва.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, бих искал да кажа, че става дума за проблем, свързан с посолството, не само с консулството в Москва и въобще за финансовото обезпечаване на нашето задгранично представителство на територията на Русия. А това се отнася, разбира се, и за страните от ОНД вече.
Преди всичко трябва да посоча, че в Москва не е извършван отдавна ремонт както на служебната сграда, така и на жилищата. Наличното обзавеждане е използвано 17 години, поради което е напълно амортизирано, некомплектовано и фактически непригодно за по-нататъшна употреба. Необходима е подмяна и на автомобилния парк на посолството. Мнозинството от наличните автомобили отдавна е било за бракуване, поради което от 1991 г. не са минавали на технически преглед. По-нататъшното им използване представлява реална опасност за живота на хората там.
Не може да бъде отминат и въпросът за валутните заплати на служителите от посолството. Съгласно данни на ООН Москва е вторият най-скъп град в света след град Токио. При това положение с база 800 щатски долара дипломатите в Москва са поставени в крайно трудно финансово положение не само по отношение на другите посолства в Москва, но и в сравнение със служителите на всички останали задгранични представителства на Република България.
Не смятам, че е нормален и размерът на командировъчните на пътуващите от България в Русия и ОНД и на служителите от посолството във вътрешността на Русия. Те възлизат все още на 10 щатски долара на ден за командированите от България и на 5 щатски долара дневно за командированите във вътрешността на Русия. 41/2.
Бих искал също да напомня, че в периода 1991-1993 г. жилищният комплекс в посолството е реализирал чист доход в размер на 1 млн. щатски долара и 24 хил. германски марки. Тоест сблъскваме се с парадоксалната ситуация, че, от една страна, посолството носи приходи, а от друга страна - то изобщо не може да използва един минимален процент за решаването на своите найнеотложни проблеми.
Като имам предвид горното, позволявам си да Ви задам, господин министър, следните въпроси.
Известни ли са на Министерството на финансите изложените по-горе проблеми на служителите от посолството ни в Москва? Какво възнамерява да предприеме министерството за решаване на тези социално-битови въпроси в българското посолство в Москва? Ще се стабилизира ли финансовото положение на служителите от посолството, както това е направено за останалите задгранични български представителства, още повече като се има предвид, че Русия е един от основните партньори на нашата страна. Нашите трайни интереси са свързани неотлъчно с тази държава. Четвърто, ще се премахне ли тази финансова дискриминация към командированите български граждани в Русия и ОНД и съответно във вътрешността на тези страни на служителите от посолството. Напълно логично е, разбира се, Вие да започнете своя отговор с постановката, че проблемът се отнася преди всичко към Министерството на външните работи. Но позволявам си да се обърна към Вас с тези въпроси, защото в Министерството на външните работи бях информиран, че те са били повдигнати пред Министерството на финансите, но за съжаление не били срещнали съответната очаквана от тях реакция.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател. Аз се извинявам, че трябва да отговарям в празна зала...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Но Ви слуша целият народ.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: За съжаление за мен тези питания към министри, на които вече е приета оставката, са абсолютно безпредметни. И когато държавата гори и ние се чудим как да вържем двата края, вместо да се приемат закони, които 41/3. са животоспасяващи, ние тук си обясняваме някои неща. Всички упреци и по въпросите, по които отговаря професор Беров, касаят Министерството на финансите. Защото всеки иска нещо - и за тютюна, и за пенсиите, и за сеитбата, и т.н. Но не може да се раздава нещо, което го няма. Ние така или иначе сме длъжни и ще отговаряме, но просто моята молба е към председателството да помисли: ако вие ще държите това правителство дълго време в такова състояние, дали трябва да продължи точно тази практика или вместо това да използвате тези дни да приемате закони, от които страната се нуждае. Аз нямам право да ви давам съвети, но просто чисто човешки ви го казвам. Аз ще помоля за сбогом да ми дадете някога два часа, за да изложа моето виждане за състоянието на икономиката и за това, което ни чака. Защото ни чака за съжаление катастрофа, ако продължаваме така. И вие ще си направите изводите за кабинетите, за изборите, за политиката, която трябва да се води, и т.н. Просто чистосърдечно ще споделя това, което виждам и което съм успял да натрупам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министър, длъжен съм веднага да Ви отговоря, че във всяко заседание на Народното събрание Вие можете да дойдете, да поискате думата и по нашия правилник никой не може да Ви откаже да говорите по тези въпроси. Очакваме Ви в най-скоро време.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря. Ще се възползвам от тази възможност.
Конкретно на питането на народния представител господин Захариев. Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на служителите в дипломатическите и консулските представителства на Република България бе приета с Постановление на Министерския съвет # 98 от 21 май 1993 г. и е в сила от 1 юни 1993 г. Следва дебело да се подчертае, че с тази наредба се решиха по един твърде задоволителен за нашите условия начин редица финансови, осигурителни и социално-битови въпроси на служителите в дипломатическите и консулските представителства. Бяха увеличени валутните и левовите заплати, въведоха се допълнителни възнаграждения във валута за всяко дете до 18-годишна възраст и неработещите съпруги, пребиваващи в дадена страна заедно със съответния служител. Подобриха се в определена степен социалнобитовите условия. 41/4. Може смело да се твърди, че едва ли има друга категория държавни служители у нас, за която през последните пет години да са предприети такива съществени мерки за подобряване или за запазване на социалния статус, както по отношение на служителите ни в дипломатическите и консулските представителства в чужбина. Разбира се, аз веднага съм длъжен да призная, че все пак съпоставено с това, което получават дипломатите и служителите в мисиите от другите страни е значително по-високо от това, което получават нашите. Но аз казвам все пак, сравнявайки статуса на тези държавни служители с останалите в България.
Конкретно за Русия. През миналата година с въвеждането на новата наредба валутните заплати в щатски долари на нашите служите там бяха увеличени с 33 на сто. Отделно бяха въведени допълнителни волутни възнаграждения за пребиваващите заедно със служителя и неработещи съпруги и деца. Може да се каже, че по този начин средната номинална заплата в щатски долари на служителите в посолството ни в Москва нарасна с около 70 на сто. Възможно е и навярно е така, реалната покупателна способност на тези заплати през изтеклия едногодишен период в известна степен да се е понижила поради изпреварващия ръст на инфлацията в Русия в сравнение с девалвацията на рублата към щатския долар. Но вярно е също и това, че едва ли има много страни в света, където базисните заплати на нашите дипломати са доста повече от 10 пъти по-високи от средната заплата за дадената страна, какъвто е случаят в Москва. За сведение, в много страни заплатите на нашите дипломати, които господин Захариев счита, че са със стабилно финансово положение, малко се отличават по размер от социалните помощи за безработни в тези страни.
Освен това съгласно статистическия бюлетин на ОНН от март т.г. за издръжката на живота в отделните държави и данните, които служат за ориентир за определяне размера на заплатите на дипломатите, Москва съвсем не е определен като един от найскъпите градове в света, макар че снощният репортаж по телевизията подсказа такова нещо. При база сто за издръжка на живота в Ню Йорк, за Москва този индекс е 76, което означава, че икономически в значителна степен е оправдана известната съществуваща разлика между номиналната заплата на нашите дипломати в САЩ и Русия. Освен това прословутото затягане на коланите, което за съжаление ББ/ЙА 42.1 е принудено да осъществява преобладаваща част от нашия народ, в пълна степен се отнася и за нашите служители в дипломатическите и консулските представителства в чужбина.
Независимо от всичко това Министерство на финансите съвместно с Министерство на външните работи и Министерство на труда и социалните грижи ще направи един по-задълбочен анализ на настъпилите промени в издръжката на живота в отделните страни, в това число и в Русия, и на тази база ще предложат на Министерския съвет налагащите се евентуални промени в размерите на базисните заплати на служителите в нашите дипломатически и консулски представителства в чужбина. Имайки предвид обаче състоянието на бюджета, както състоянието на платежния баланс, това едва ли би могло да се осъществи до края на настоящата година. Аз лично се съмнявам какво може да се направи и в следващите няколко години.
По въпроса за състоянието на сградата на посолството в Москва, жилищните сгради, имуществото и автомобилния парк далеч по-компетентен и изчерпателен отговор би могъл да даде министърът на външните работи, тъй като тези проблеми са найвече от неговата компетенция. Доколкото сме запознати, в момента се осъществява основен ремонт в хотелския комплекс, за която цел ще се изразходват над 600 хиляди щатски долара. Другите необходими ремонти, подобрения, замяна на имуществото и автомобилния парк ще се осъществява в зависимост от бюджета за следващата година, който парламентът ще приеме.
Що се отнася до размера на командировъчните пари за държавните служители при командировките им в Русия и другите страни от ОНД, действително този размер е твърде нисък. Но едва ли това може да се окачестви като финансова дискриминация към командированите български граждани специално за Русия и ОНД. Аналогичен е размерът на дневните и квартирни пари за останалите страни от Източна Европа, а и за някои държави, като Гърция например. В момента в Министерство на финансите се актуализира таблицата за размерите на дневните и квартирни пари за служебни командировки и специализации в чужбина, като се стремим да бъдат отстранени някои аномалии в нея, в това число и ниският десет доларов размер на дневните пари, които се надявам да бъдат осъществени от началото на следващия месец. 42.2
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Захариев, имате думата за отношение към отговора.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър! Аз съм удовлетворен от Вашите отговори, които между другото показват, че действително повдигнатите от мен въпроси са обект на внимание от страна на ръководеното от Вас министерство. Между другото, въпросът беше зададен към Вас, но, разбира се, той има определено значение и макар индиректно, също е адресиран и към министъра на външните работи. Защото ако той сам не се погрижи за проблемите на своите служители и за проблемите на своите подведомствени структури, няма, разбира се, кой да движи неговите въпроси.
За мен беше по-важно, че Министерство на финансите все пак е отворено към тези проблеми и има представи за тяхната сериозност.
В тази връзка само бих си позволил една препоръка. Все пак не е ли удачно да се помисли за онези наши посолства зад граница, където има обективно доказани нужди в насоките, за които говорихме, и които са сериозни приходоизточници, т.е. формират сериозни приходоизточници, какъвто е случаят в Москва главно чрез хотелския комплекс, все пак да се позволи определени части от тези приходи да остават за покриване на обективните нужди на съответните посолства.
Благодаря Ви.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ (от място): Има специална заповед за това.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: Да аз знам, че има, но още веднъж тази заповед да се преразгледа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Захариев.
Има думата народният представител Гинчо Павлов, за да развие своя актуален въпрос относно дейността на ЕООД "ШипкаФуат Гювен" - Варна. 42.3
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги, господин Александров! Този актуален въпрос за съжаление също е със стара рождена дата - от месец юни тази година.
Аз имам писмен вариант на отговора му, подписан от Вас, който не е прозвучал от тази трибуна. Подобен въпрос зададох на 3 юни на господин Матинчев. Тук е и стенограмата от този ден. Притежавам и документи, свързани с фирмата "Шипка-Фуат Гювен", действаща в безмитната зона в Свиленград. От съпоставката между тях е видно, че:
Първо, господин Матинчев твърди, че "Фуат Гювен" действа на базата на перфектно сключен договор. При мен е копие от този договор. Още в първа точка е написано, че сумите за изграждане на бензиностанцията се инвестират от фирма "Шипка-Фуат Гювен" Варна. Такава фирма действително има и е регистрирана по българския търговски закон. А ето и Вашия отговор: "Тъй като в Министерството на финансите е предоставено друго фотокопие на договор от 16 октомври 1992 г., в т. 1 на който като инвеститор и наемател е посочена фирма "Шипка-Фуат Гювен" - гр. Варна, е възложена допълнителна проверка, целяща да изясни коя фирма фигурира в оригиналните договори". Мен ми е чудно какво означава това "друго фотокопие на договора". Все едно фотографът да снима Матинчев, на снимката да излезе Стоян Александров, а отдолу да пише Гинчо Павлов.
Като знам кой е мандатоносител на правителството, мога да предполагам какъв ще бъде резултът от тази проверка.
Второ, господин Матинчев твърди, а и според документите е така, че единствен клиент на безмитната зона е "Фуат Гювен". Точка 8 от чл. 2 на Правилника за управление и стопанисване на Свободната безмитна зона - Свиленград гласи така: "На територията на зоната се извършва: пааркинг, ремонт, поддръжка и зареждане с гориво и смазочни материали на транспортните средства, машините и механизмите на клиентите на зоната". Клиент на зоната, както твърди господин Матинчев, както и нормативните документи твърдят, е лице, с което предприятието, стопанисващо зоната, поддържа договорни отношения. Ето какво твърдите Вие: "В този, както и в други подобни пунктове в "свободните безмитни зони 42.4 могат да зареждат само чуждестранни транспортни средства на клиенти на зоните при осъществяване на дейностите, посочени в чл. 2 от указ 2242, но не и транзитно преминаващи страната транспортни средства".
Господин Александров, кои са другите клиенти на Свободна безмитна зона - Свиленград и зареждат ли се във въпросната бензиностанция транзитно преминаващи средства, както и такива на неклиенти на зоната?
Трето, господин Матинчев твърди, че "Фуат Гювен" е вложил над 100 хиляди долара и е сключил договор за ново строителство за още 500 хиляди долара. От документите, които притежавам, е видно, че "Фуат Гювен" е сключил договор с безмитната зона за строителство на втора бензиностанция, забележете, за масова продажба на горива. Документите мога да Ви ги предоставя.
Вие твърдите, че при проверката е установено, че чуждестранната инвестиция е в размер на 38 хил. и 800 щатски долара, като с анекс към договора от месец декември 1993 г. е предвидено разширение на обекта и допълнителна инвестиция за 40 хил. 627 щатски долара или общ размер на инвестицията 79 хил. 427 долара.
Очевидно един от вас двамата не е прав, да не казвам лъже.
За това Ви моля, господин Александров, за Вашата окончателна версия за случая "Фуат Гювен". Аз не крия намеренията си да занимавам прокуратурата с този проблем и се надявам, че ще ми помогнете да й предоставя стенограма с логично обоснован Ваш отговор.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Павлов.
Имате думата, господин министър.
Времето напредва. Един апел: да спазваме правилника с времето. 42.5 МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да изразя своята благодарност към господин Гинчо Павлов за въпроса, който ми задава, тъй като искам открито от трибуната да споделя, че в момента съм подложен на невероятен натиск да направя нещо, което според мен не е редно и за съжаление този натиск е от представители от всички парламентарни групи. Даже в коридорите тук се носят и гласно обвинения, че аз съм затънал до гуша в далаверите с братя Василеви и на тази основа създавам проблеми на други бензиностанции, в частност и на тази, за която е направено питането.
Аз бих помолил, ако това е в компетенция на парламента, нека да направи парламентарно разследване. След като един министър е замесен в далавери, петролни и други, той трябва да си понесе своето или пък най-малкото да бъде сезирана прокуратурата и да се докаже в какво точно съм замесен и в какво съм затънал с братя Василеви и защо толерирам братя Василеви, а в същото време се опъвам спрямо другите.
Проблемът е много принципен и аз помолих вместо да ми поднасят да подписвам документи в коридорите сега, когато съм в оставка, и да правя второ "Сапио", нека да се произнесе Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите и ако те са категорични за това, което искат аз да направя с подписа си, да излязат с писмено становище и да има решение на парламента. Тогава ще го изпълнявам.
Аз се учудвам от едно: как може депутати от всички парламентарни групи, дори указът да е такъв, когато се вижда, че се ощетява държавата, да бъдат привърженици на точно едно такова поведение вместо да сезират парламента и да проявят инициатива евентуално да се промени нормативният документ, ако въпросът е така. Жалко! Болно е действително!
Моята позиция е ясна. Аз не познавам безмитна зона в света, в която се извършва търговия на дребно. Не знам такова чудо. Ако някой знае, да отидем да видим. Да ме заведат. Това, което се прави у нас в безмитните зони е точно: зареждането на резервоарите на колите, които влизат в безмитната зона само да заредят, е абсолютно за мен търговия на дребно. И ако все пак някой юрист така тълкува указа, то да бъде добър именно да коригиНЧ/КТ 43.1 раме указа, а не да узаконяваме нещо, което е против държавните, националните интереси. Тъй като имам чувството, че голяма част от депутатите не правят разлика между валутната търговия, която ние осъществяваме по реда на Постановление # 15 и възможността да се извършва търговия във валута в безмитните зони.
Ние имаме валутни бензиностанции на границата, но те са на особен режим. Там се зареждат транспортните средства, които излизат от страната, или да кажем, които влизат. Но там не се зареждат транспортни средства, които циркулират вътре в страната.
Аз нямам предвид тази бензиностанция, която по едно стечение на обстоятелствата е на границата и може да служи и като валутна по режима на Постановление # 15 поне в частта за колите, излизащи за Гърция. Няма никаква пречка.
Но тук става въпрос за нещо принципно. Защото има и безмитна зона в Пловдив, има десетки искания за безмитни зони. Ние можем ли да позволим в безмитните зони да се изграждат бензиностанции и всеки, на когото му хрумне, да влиза в бензиностанцията, да зарежда без акциз и без мита. Това е големият проблем. Толкова ли сме богати, че да си позволяваме точно това?
И понеже действително вече трудно се поддържа, за съжаление мои колеги от Министерския съвет се поддадоха и подписаха един поднесен им документ, аз отказах вчера и няма да подпиша каквито и да са последствията за мен.
И затова искам просто да апелирам към Икономическата комисия и към Комисията по бюджета и финансите да седнем да обмислим сериозно този въпрос, въобще за статута на тези безмитни зони. Защото аз мога да кажа от тази трибуна, че някои от изпълнителните директори на тези безмитни зони се разполагат с тези безмитни зони като с бащиния, че си сключват договорите, които искат, и си ползват лични комисионни и че голяма част от тези безмитни зони са именно свърталища на спекулата и на търговията. Защото всички далавери с уиски, с цигари и други, са точно в безмитните зони.
Защо в тези безмитни зони не е изградена една производствена мощност? Защо в тези безмитни зони няма една инвестиция, с изключение на едно предприятие в Русенската безмитна зона за кафе? Колко години са тези безмитни зони в България? Някой ще 43.2 направи ли специален нормативен документ, на базата на който въобще ще трябва да се регистрират безмитните зони и какъв е смисълът на тези безмитни зони?
Най-лесният начин за един директор да се препитава, да си издържа безмитната зона, е да открие бензиностанция вътре, за да може с тази бензиностанция поне да си покрива издръжката на администрацията в безмитната зона. И тя може да спи, може никаква дейност повече да не осъществява. Това е един сериозен проблем. Това е една от малките язви на нашата икономика. И ние не можем да бъдем безразлични към това, което става там.
Тук този въпрос специално, за безмитната зона в Ново село за съжаление в някаква степен се политизира. Аз не искам да го разглеждам в този аспект. Аз разглеждам общо проблема. Но че има нещо, което не е редно и в конкретния случай то е очевадно. Първото е именно този проблем, че се прави търговия на дребно там. Там влизат коли само да заредят. Те нямат дейност в безмитната зона. Това не са коли на безмитната зона, не са коли, които стоварват или товарят в безмитната зона. Той минава границата на Капитан Андреево, влиза, зарежда и тръгва за някъде. Може да напусне страната, може и да върти в страната. Идва един пътнически автобус с туристи от Турция, зарежда там и може из цяла България една седмица да прави екскурзия. Каква е гаранцията, ако ние нямаме никакви ограничения, че един прицеп, който може да сложи два тона газьол в резервоарите си само на 500 м няма да разтовари този газьол и да го продаде на черно, без акциз и без мито? Или ще ми кажат: да, ама вие ще го контролирате. Как да го контролираш това? В тази зона влизат десетки и стотици автомобили всеки ден. Ето ви един сериозен проблем.
И вторият момент е: действително с тази фирма, която е построила бензиностанцията в безмитната зона, нещата от чисто юридическа гледна точка не са изкристализирани. Веднъж има регистрация като чуждестранна - "Шипка фуат Гювен", Турция, след това със същото наименование с регистрация във Варна. Има и още една регистрация. Ние не знаем в крайна сметка кой е сключил реалният договор - сега го изясняваме - с ръководството на безмитната зона. Коя: турската или варненската фирма? А статутът е коренно различен. Дори от тази гледна точка. 43.3
Аз ще се опитам да отговоря съвсем накратко все пак на господин Павлов, да кажа и това, което сме предприели и в което аз съм обвиняван. Даже ми казаха, че съм бил даден на прокурора, казаха ми, че съм си привишил правата, че нарушавам закони. Възможно е това. Аз ще си понеса отговорността. Ако действително съм си привишил правата, аз съм го направил, тъй като такива са ми разбиранията и смятам, че защитавам един държавен интерес.
Нормативното основание за изграждане и даване под наем на пункт за продажба на дизелови горива на фирма "Шипка фуат Гювен", Турция в свободната безмитна зона - Свиленград е разпоредбата на чл.9, ал.3 от Правилника за прилагане на Указ # 2242 за свободните безмитни зони, по силата на която по договореност с предприятието, стопанисващо зоната, заинтересованите чуждестранни юридически и физически лица и смесените сдружения могат да проектират и изграждат обекти с производствено и стопанско предназначение срещу правото на ползване на тези обекти и за сметка на наемите за определен срок.
Съгласно чл.17 от Указ # 2242 за свободните безмитни зони в тях могат да се извършват производствени, търговски и други свързани с тях стопански дейности, между които конкретно в т.6 е посочено зареждането на кораби и други транспортни средства, извършващи международни превози. Няма никаква пречка, ако безмитната зона е на границата, на пристанището, да дойде един кораб, да бъде зареден този кораб не толкова само за собствения му ход, а да бъде зареден например да транспортира гориво от безмитна зона Варна, закъдето искате. Или да дойде една цистерна и да натовари 50 т мазут и да я закара в Македония. Този вид дейност, разбирате ли, а не резервоара и търговията на дребно.
От извършената от данъчната служба в Свиленград проверка относно законосъобразността при изграждането и отдаването под наем на пункта за продажба на дизелови горива е установено, че договорът е сключен с фирма "Шипка фуат Гювен", Турция, т.е. между предприятието, стопанисващо зоната и чуждестранно юридическо лице, което е в съответствие с Указ # 2242 и Правилника за прилагането му - чл.9, ал.3.
При проверката е установено, че чуждестранната инвестиция е в размер на 38 800 щатски долара, като с анекс към договора от месец декември 1993 г. е предвидено разширение на обекта и 43.4 допълнителна инвестиция за 40 627 щатски долара. Или общият размер на инвестицията е 79 427 щатски долара. 43.5
Тъй като в Министерството на финансите е представено друго фотокопие на договора от 16.10.1992 г. т.1, на който като инвеститор и наемател е посочена фирма "Шипка-Сюабгюбен" гр.Варна е възложена допълнителна проверка, целяща да изясни коя фирма фигурира в оригиналните договори, съхранявани в свободна безмитна зона Свиленград и фирмата с оглед преценка в съответствието им с Указ 2242 и Правилника за прилагането.
За съжаление веднага мога да ви кажа, ако шефът на зоната играе със собственика на бензиностанцията, той винаги може да подмени договора и пред нас да покаже този договор, който трябва. Трябва да бъда откровен. От тази проверка кой знае какъв ефект едва ли би имало, но ние сме длъжни просто да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Дано не Ви чуе прокорурът, който отговаря за това, защото е чисто престъпление, ако го направят.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Да, това вече е друг въпрос., ако го докажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Само като ви подменят оригинала с едно фалшифицирано копие, това е чисто престъпление.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: В този, както и в други подобни пунктове в свободните безмитни зони по наше становище могат да зареждат само чуждестранни транспортни средства на клиенти на зоните при осъществяване на дейностите, посочени в чл.2 от Указ 2242, но не и транзитно преминаващи през страната транспортни средства.
Със съвместно писмо на Министерство на транспорта, Министерство на финансите и Министерство на търговията на основание – 5 от Заключителните разпоредби на Указ 2242 е уточнено, че правата по чл.17, т.6 от указа, във връзка с чл.93, т.6 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, третиращ освобождаването от вносни и износни мита, митни сборове на нормалните резервоари на моторните превозни средсства, извършващи международни пътувания, могат да се ползват за зареждане на нормалните резервоари на влекачите на товарни автомобили с чуждестранна регистрация, извършващи международни превози.
Посочено е също, че зареждането следва да се извършва в работно време на митническото учреждение в свободната безмитна зона, след като се установи, че превозното средство напуска РД/МБ 44.1 страната, а зареденото количество се вписва от митническия служител в международния превозен документ.
Това са нашите разпореждания, това е отстъпката, така да се каже, която ние направихме, ограничението, заедно с двамата мои колеги министърът на транпорта и министърът на търговията.
При извършената проверка не е установено да е започнало изграждането на нова бензиностанция в свободна безмитна зона Свиленград.
Позволете ми, понеже така или иначе свързвам този въпрос с валутните бензиностанции и в частност такива бензиностанции засега има действително братя Василеви. Само с две думи да поясня, за да има яснота и тези, които ме обвиняват, да имат аргументи, да се обосноват в обвиненията срещу мен.
Ако не се лъжа през 1992 г. се проведе търг за валутни бензиностанции, финансов министър беше Иван Костов, аз бях на данъчното управление, а като председател на Комисията за валутна търговия аз бях назначен още през 1991 г. Тогава не работех в системата на Министерство на финансите. Имаше една комисия от 13 човека, представители на различни институции - банки, министерства и т.н. И първото раздаване на валутни магазини беше направено през 91 г., а 1992 г. беше даден лиценз за осъществяване на търговия с петролни продукти, като бяха обявени търгове само на Капитан Андреево и на Калотино. Търгът разбира се, беше публикуван в съответните вестници, условия и т.н. За обекта на Калотино имаше няколко оферти, но най-приемливата беше на братя Василеви. Те направиха няколко милиона еднократна инвестиция плюс други ангажименти, които трябва да имат, като допълнително отчисления в приход на бюджета в полза на митниците в полза на полицията. А за Капитан Андреево имаше една единствена оферта само на братя Василеви. И там еднократната инвестиция беше много малка - един милион, но просто нямаше други конкуренти. И независимо, че за мен тази еднократна инвестиция от един милион беше нищожна в сравнение с печалбите, които те реализират от валутните бензиностанции, юристите казаха, че ние нямаме възможност да анулираме търга, защото нямаме условие да има няколко участници, и просто спечелиха и този търг братя Василеви. Като комисията просто предоставя правото на Главно управление 44.2 "Митници" да сключи договорите с фирмите, които са спечелили конкурсите за валутна търговия, за магазини или бензиностанции, като митниците и полицията за тези, които трябва да посочат точно мястото, където трябва да бъде построена бензиностанцията, а тя трябва да бъде в зоната за митнически контрол. Тоест, ти трябва да минеш през пътна митническа проверка и след това да заредиш, или да влезеш във валутен магазин. Такива са изискванията, такъв е редът. За съжаление, във времето, което даже не работех в Министерство на финансите, някои от валутните магазини, а специално по бензиностанциите, някои от тези бензиностанции не са построени точно, съгласно изискванията на Постановление # 15 на Министерския съвет и препоръките на комисията, поради което възникнаха и определени спорове за строителството и на Калотино и на Капитан Андреево. Тъй като там има един друг момент - бензиностанцията е отредено да бъде построена в един район и е съобразно целият устройствен инженерен проект, трябваше да се изтеглят съоръженията и за митнически и паспортен контрол, и тя да остане в зоната след паспорта и митнически контрол. Но за съжаление този проект още не е реализиран. Митническите и паспортни контроли са даже зад бензиностанцията и в някаква степен те се явяват в нарушение, тези бензиностанции, но те са построени с изричното съгласие на Главно управление "Митници" и на Полицията, направени са инвестиции по няколко милиона и сега евентуалното запечатване на тези бензиностанции означава най-малкото Главно управление "Митници" да обезщети цялата инвестиция, която е направена.
Въпреки всичко имаше един период, когато ние запечатихме бензиностанцията на Калотино, тъй като беше в зоната извън митническия контрол и при едно посещение, което аз имах с началника на Главно управление "Митници" на Калотино видях в какво стъстояние се намира районът на митницата, то беше една мърсотия просто, да не смееш да слезеш от колата и да стъпиш, а това е обликът на държавата, чужденецът когато влиза в страната първо с това се с това се сблъсква, и тогава ние, след дълги дискусии, се разбрахме, че ако митниците поемат ангажимента, че ще гарантират коли, които се зареждат в тези бензиностанции, няма да могат да се връщат във вътрешността на страната, а ще напускат нашата 44.3 държава, ако се поема ангажиментът, че ще се поддържа чистота на района и т.н., да продължат да работят тези бензиностанции до окончателното изграждане на инфраструктурата на отделните райони. 44.4
"Братя Василеви" са изпратили на фирмата снимки за това как са поставили бордюри, може да се види, няма действително възможност колата да се върне обратно, чистотата и т.н.
Аз ще ви дам и една справка, само за данъците, които те са платили.
За м. юни те са платили в полза на митниците 139 хил.лв., в полза на Главно управление "Митници", на митница Калотина 65 млн., на полицията - 65 млн., на митница Свиленград - 65 млн., на регионална Дирекция на полицията в Хасково - 116 хил., данък върху печалбата 1 834 000, или всичко за м. юни от двете бензиностанции те са внесли 2 282 208 лв. Това е за м. юни.
За м. юли общият размер на внесените вноски е 1 767 503 лв. Ние имаме справка за всеки месец за това.
Така че, където аз съм дълбоко потънал в далавери с "Братя Василеви" аз мога да докажа как стоят нещата там в действителност, но не искам да се връзват двете неща. Казвам още веднъж - валутни безиностанции, които са по режима на 15 постановление с безмитните зони и специално бензиностанции в безмитните зони.
Явно, че по този въпрос трябва да се подискутира. Трябва парламентът, може би и изпълнителната власт да инициира. А пък може да се тълкува по друг начин указа и да се коригира указът, или пък ако вие прецените, че така трябва да бъде, че такъв ще бъде режимът на нашите безмитни зони и тук ще направим прецедент в света, като ще позволим в нашите безмитни зони да се прави търговия на дребно като се зареждат резервоари, просто да е ясно и да осъществяваме именно тази повеля на парламента.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Гинчо Павлов.
ГИНЧО ПАВЛОВ: Благодаря, господин председателствуващ.
Искам само да напомня, че когато на 3 юни повдигнах този въпрос господин Матинчев ме заплаши със съд. Сега съм твърдо убеден, че съдът трябва да се занимае с един от нас двамата, било с мен, било с господин Матинчев. 45.1 МС/МД
Господин Александров, Вие изложихте една принципна, една мъжка позиция, но би било редно според мен, когато споменавате за натиск от страна на депутати от всички парламентарни групи да сервирате и конкретни имена.
Аз благодаря все пак за Вашия отговор и процедурно, господин председателствуващ, понеже съм от хората, които празнуват днешния ден, моля, питането, което днес излиза и което следва да бъде удостоено с писмен отговор, да не занимаваме сега аудиторията.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Следващото питане?
ГИНЧО ПАВЛОВ: Имам и питане след актуалните въпроси. Да не го развиваме тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, имате питане - 11-о, след актуалните. Съгласен сте да бъде с писмен отговор, а не да се отговаря сега.
Благодаря Ви за това.
Георги Божинов - актуален въпрос относно договор за прехвърляне в полза на Кредитна банка и Дисконтова къща-ЕООД на вземания дължими на "Булгаргаз" от "Химко" и "Кремиковци".
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми господа министри, колеги народни представители!
Питане по този въпрос вече правиха народните представители Георги Пирински и Кръстьо Трендафилов. Актуалността на въпроса, който поставям на 19 юли по същия повод се потвърждава от факта, че Министерският съвет проведе след тази дата няколко заседания, в които включи в своя дневен ред въпроса за прехвърлянията в полза на Кредитна банка и Дисконтова къща на вземания, дължими на "Булгаргаз" от "Химко" и "Кремиковци".
Актуалността на въпроса се потвърдава и от факта, че при верижно нарастващата взаимна задлъжнялост на държавните предприятия за пръв път се апробира вариант на уреждане на взаимните вземания.
На второ място, тази актуалност и острота на проблема произтича от същността на самия договор.
Понеже мои изказвания по този въпрос бяха повод да ми 45.2 бъдат отправени персонални заплахи, искам още един път да кажа - според мен така известният от 28 май 1994 г. договор между "Булгаргаз" и Дисконтова къща и Кредитната банка е неизгоден за държавата.
Този договор се нарича от министър Христо Тотев в негова докладна записка, отправена до Министерския съвет за негово заседание от 1 август по т. 8 "перфектен договор".
Аз не приемам този договор за перфектен не само защото Министерският съвет намери достатъчни основания да го анулира, а защото вземания като задължение в размер на 4 млрд и 100 млн лв. се разменят срещу строително-монтажни работи на 3 газопровода на стойност 1 млрд и 300, това първо.
И второ, цесионерът, станал вече собственик по силата на този неперфектен според мен договор, поставя предприятията в условия, в които за тях няма шанс да оцелеят.
И така, уважаеми господин Александров, аз мисля, че има и трети вариант за уреждане на вземанията, особено за структуроопределящи предприятия и в тази насока поставям моя въпрос.
Съгласно постановление # 77 от т.г. задължението на "Химко" и "Кремиковци" за потребения газ са подведени под режима на събиране на държавни вземания. Така чл. 27, ал. 2 от постановлението изисква несъбраните вземания на "Булгаргаз" за продажбата му, доставена през 1991-1993 г. по силата на междуправителствени споразумения да се събират по реда на закона за събиране на държавните вземания.
Във връзка с горното моля, господин министър, да отговорите на следните два въпроса.
Първо. Какви са месечните и годишни суми, от които държавният бюджет се лишава в резултат на този договор като внесени разлики между вътрешната и доставна цена, отчисления от печалбата на ДФ "Булгаргаз" и други и съществува ли каквото и да е било оправдание за допускането на подобни загуби?
Второ. Вече е ясно, че Министерският съвет отклони този вариант на договора, но вижда ли ръководеното от Вас министерство и неговият колектив някаква възможност за частично облекчение на задълженията на "Химко" и "Кремиковци" с цел най-пълна защита на интересите на фиска, както и на търговските интереси на двете държавни дружества? 45.3
В подкрепа на тезата, че това са добри платци ще приведа само няколко цифри от справката за извършените плащания на получения природен газ от фирма "Химко"-ЕАД, Враца, извършени преводи и записи на заповед към 30.I.1994 г.
Така например на 19 април 1994 г. са преведени 105 962 000 с валута.
Десетина дни по-късно, на 27 април - 120 157 000.
На 19 май - 132 826 000, и т.н.
Такъв платец се продава при тези условия на частни юридически субекти. Изгодата за държавата е съмнителна, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател!
Проблемът е твърде деликатен, сложен и едностранчив отговор на него трудно би могъл да се даде.
Дори и последните цитирания, които направи господин Божинов, са некоректни, тъй като те правят в момента... (Господин Георги Божинов подава справка на министър Стоян Александров)
Не, като цифри, не, не! Като цифри аз не ги оспорвам.
Става въпрос, че от "Химко" има категорично искане, че за да оцелее аз трябва да му разсроча задължения за милиарди за 3 години и то по чл. 35. Тоест, без лихви. Трябва да го разглеждаме точно в контекста му на истината, на цялата. 45.4 И оттук големият проблем е въобще ние ще кажем ли "да" на цесиите като възможност или не, тъй като всички опити да се съберат държавни вземания на база на Закона за събиране на държавните вземания, в т.ч. и на база на конкретни текстове в Закона за бюджета, засега не дават резултати, тъй като никой не спазва елементарни правила и дисциплина в тая държава, тъй като многократно съм поставял въпроса за взаимоотношенията на фирмите с банките, с финансово-кредитната система.
И на тази основа държавният бюджет има да събира милиарди. Всеки един грамотен икономист знае, че парите струват различно във времето. Едно е от четири милиарда да събера аз три милиарда сега, а друго е да ги събера след три години или въобще да не ги събера. Това е големият проблем. И ние можем да седнем и да изчисляваме какъв е истинският ефект или загубата от една отстъпка от 15, 20 или 25 на сто, ако събирането се направи сега или ако то си остане като възможност. А не се знае утре какво ще стане. Утре ще се промени конюнктурата на световния пазар и същият този платежоспособен "Химко" може да спре да плаща. И не само "Химко", ние поставяме въпроса пред "Химко", но забравяме "Кремиковци", който пък не може да плаща, а цесията е към двете - към "Кремиковци" и към "Химко", и т.н.
Аз не говоря конкретно за тази сделка, говоря по същество, по същество, след като има да се събират милиарди.
Аз бях принуден да внеса в Министерския съвет искане да се обявят в несъстоятелност и да бъдат продадени някои активи на някои големи длъжници към бюджета, към финансово-кредитната система. За съжаление бюрокрацията в Министерския съвет е такава, че моят материал два месеца въобще не се вкара в дневния ред на Министерския съвет, просто не иска да се обсъжда. Това означава, че всеки от отрасловите министри дърпа чергата към себе си. Той не иска да помогне да се затегне финансовата дисциплина и да се внесат парите в приход на бюджета. А бюджетът си има константни, задължителни разходи всеки месец, трябва да плаща пенсии, трябва да плаща субсидии, трябва да плаща еди-какво си и т.н.
Така че и в Министерския съвет, когато се водиха големите дискусии за договори от такъв род, се имаше предвид именно това - ние ще кажем ли "да" по принцип на цесии или не. А вторият въпрос е вече за икономическата изгода, за цената на цесията. СД/ВР 46.1 Вторият въпрос! И тъй като този договор, който се оборваше, действително беше неперфектен, затова ние като казахме "Добре, ние ще подкрепим по принцип такъв род сделки", ние предявихме много претенции, тъй като и за мен не беше ясно кой възлага изграждането на газопроводите, кой определя приоритетите, кой определя цената на метър газопровод, кой определя еди-какво си и т.н., и т.н., и т.н.
Всичко това обаче може да бъде отработено при добро желание на двете страни. Ако решат цесионерите да го направят и ако смятат, че при изкристализиране на условията това пак им е изгодно, да го направят, ако не - да се откажат. И затова Министерският съвет по принцип отхвърли този договор в този му вариант, но не затвори вратата, а оставя възможност, като имаше два варианта: единият е с анексии към този договор да бъдат изчистени всички други проблеми, а вторият е да бъде разработен един нов договор, в който да бъдат конкретно уточнени нашите претенции и който договор да отмени другия договор.
Посоченият договор, както Вие отбелязахте, беше обсъждан в пленарната зала на 15 юли т.г. Мисля, че министър Биков даде определена позиция по него. Министерството на финансите в изпълнение на заповед на Министерския съвет # Р-20 от 29 юни 1994 г., с писмо изх. # 000005-85 от 14 юли 1994 г. е взел отношение по този договор в рамките на поставените му от Министерския съвет задачи.
Разчитането между "Булгаргаз" и държавния бюджет започва от 1991 г. До този момент, в съответствие с 44-то постановление на Министерския съвет от 1988 г., приходите от постъпления на природен газ, получаван за изплащането на българското дялово участие по Спогодбата за участие в усвояването на Ямбургското газово находище и строителството на газопровода Ямбург, западната граница на СССР, са ползвани за погасяване на левовите кредити, отишли за формиране на дяловото участие.
Считано от 1991 г., получаването на кредити за участие в строителството по спогодбата става икономически неизгодно, поради което се приминава на финансиране на разходите по спогодбата с приходите, реализирани от погашенията с природен газ, на формирания дълг на бившия СССР по Спогодбата за Ямбург. 46.2
От този момент възникват и задълженията на "Булгаргаз" към републиканския бюджет за внасяне на разликите между получените средства от продажба на природен газ, получен в погашение, както и на ценовите разлики между доставните и продажни цени и действителните разходи по формирането на дяловото участие по спогодбата за Ямбург.
Разходите по изграждането на транзитните газопроводи са извършени за сметка на бюджета до 1990 г. След този момент те са разчитани за сметка на задълженията към бюджета по природен газ, доставян в погашения по Ямбург и по транзитните такси.
С Постановление # 151 на Министерския съвет от 1993 г. и Постановление # 77 от 1994 г. се решиха нормативно взаимоотношенията на "Булгаргаз" - ЕАД, с републиканския бюджет по повод на приходите и разходите, свързани с изпълнението на междуправителствените спогодби. Внесените в бюджета суми по задълженията от 1991 г. са в размер на 1 млрд. 293 млн. лева. За 1992 г. "Булгаргаз" е внесъл 650 млн. лева само. През 1993 г. в бюджета не са постъпили въобще средства от продажба на природен газ поради голямата вътрешна задлъжнялост на предприятията към "Булгаргаз", както и поради отнасяне на част от задълженията към националния фонд "Енергийни ресурси". Вие виждате.
В резултат на извършената проверка в "Химко" - ЕАД, "Кремиковци" - ЕАД, и "Булгаргаз" - ЕАД, от Управление "Държавен и финансов контрол" към Министерството на финансите е направено заключение, че очакваната загуба за бюджета от неизпълнението на чл. 27, ал. 1 от Постановление # 77 на Министерския съвет, т.е. на задължението на "Булгаргаз" да внася ежемесечно в държавния бюджет разликите между всички приходи от продажби на природен газ по вътрешни цени, определени от Министерския съвет, и фактически направените разходи по доставката, реализацията и извършените текущи инвестиционни разходи по изпълнението на междуправителствени спогодби, е в размер на 1 млрд. 390 млн. лева по предварителни данни.
С включването на текста на ал. 2 от чл. 27 на Постановление # 77 на Министерския съвет, на "Булгаргаз" - ЕАД, се даде възможност да събира по реда на Закона за събиране на държавните вземания своите несъбрани вземания. Макар че ако трябва да бъда откровен, някои юристи смятат, че това не е юридически издържано. 46.3 Но това е друг въпрос. Събирането им по този ред може да бъде съобразено и с финансовите възможности на длъжниците, като се предвидят съответни отсрочки. "Бургаргаз" - ЕАД, не се е възползвал от този привилегирован начин, особено що се отнася до вземанията му към "Химко", а е пристъпил към сключване на договора за цесия с кредитна банка и дисконтова къща, както вие посочихте.
Решаването на поставения от Вас въпрос не е единствено от компетенцията на Министерството на финансите. След изпълнение на Заповед # Р-20 от 29 юни 1994 г. на Министерския съвет от страна на Министерството на финансите и Министерството на промишлеността, Министерството на териториалното развитие и строителството, Комитета по енергетика, Министерският съвет е този, който следва да вземе решение за саниране на договора за цесия. В случай на такова решение Министерството на финансите е длъжно да се съобрази и да съблюдава съответния ред за събиране на държавното вземане. В противен случай, въпреки сключения договор, държавното вземане следва да се събира по реда на чл. 4 от Закона за събиране на държавните вземания.
Допълнително бих посочил, тъй като отговорът беше подготвен по-рано, мисля, че е разработен един нов договор, пълен договор, в който са отразени много от препоръките, които бяха дадени от членовете на Министерския съвет, в такъв смисъл: цесионерите да нямат право да обявяват в несъстоятелност двете предприятия, да не упражняват монопол върху продажбите им. Даже мисля, че има и едно задължение, което беше спорно - да не участват в приватизацията тия предприятия, което беше много дискусионно, но и такъв ангажимент има.
Приложени са пълни справки на натрупаните задължения на "Булгаргазстрой" ли или как беше това предприятие, или "Газбулгарстрой", по извършено вече строителство, което трябва да бъде разплатено. Направени са справки точно по години (по години!) какво строителство ще бъде извършено, на каква стойност, как ще бъде осъществено разплащането на това строителство. Освен това мисля, че е дадена възможност възлагането на строителството да бъде на конкурсна основа. Всички тези неща са изчистени в един нов договор и мисля, че той трябва да бъде отново санкциониран от Министерския съвет. Какво ще бъде окончателното решение, вече аз лично засега не мога да се ангажирам.
Благодаря. 46.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министър, с Вашия отговор ме навеждате на следните мисли. Бюджетът е онова, което дава издръжката на цялата държава. Ние с разделението на властите сме оставили само Вие да се занимавате с попълване на бюджета, а всички черпят от него. Във Вашето изложение има място за интервенция на прокуратурата, която да работи цяла година по този проблем.
Господин Божинов, имате думата. 46.5
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз благодаря на господин министъра за коректния и изчерпателен отговор. Той показа колко много въпроси са открити и с това опроверга първоначалната си теза, когато за първи път се появи днес на парламентарната трибуна, като посочи, че питанията, които му отправят народните представители, изяждата така необходимото за законодателство време. Без да намерят своите отговори тези открити въпроси, господин Александров, не може да се право добро, пълно и работещо законодателство.
Аз само два-три въпроса бих искал да формулирам, които се породиха у мен.
Първо, в приходната част на бюджета е посочено перо, което се получава от разликата в цените, на които получаваме природния газ и на които по непазарен механизъм българската държава натоварва държавните предприятия. Аз не съм сигурен дали сметката е направена добре, защото онова, което идва директно в бюджета от ръста по непазарни механизми на входа на предприятието, дали не носи по-големи загуби, когато тяхната продукция става непродаваема, когато от това следват съкращения на работници, когато тези предприятия престават да плащат данък печалба и всички други данъци. И аз смятам, че сметката е криво направено.
Второ, възниква въпросът и Вие го формулирахте - цесията има ли място или не. Сигурно да, сигурно има място, но само в случаите, когато държавата е определила своите приоритети и структуроопределящите предприятия, които не могат на лека ръка да бъдат включени в този кръг. Защото вие много добре знаете цесионерът какво искаше от "ХИМКО". Той веднага искаше трансформация на неговите задължения във валутни кредити при лихва, която не познава нито една банка.
И второ, цесионерът поиска от "ХИМКО" при 650 хиляди тона месечно производство на карбамид, както му казват урея търговците, за разлика от химиците, той искаше 60 до 80 на сто да си разпореждат. По 10 долара сложете на тон, това правеше 400-500 хиляди долара печалба за себе си само от това, че той ще определя на кой да се купи. БП/КП 47/1.
Не може държавата, която има стратегия, която държи на определена структура, която ще стимулира тази структура, безкритично да предоставя по този начин онези предприятия, които правят гръбнака на икономиката.
Благодаря Ви за този отговор и смятам, че с Вашите отговори Вие поставихте повече въпроси, отколкото бяха отговорите, и може би това беше по-полезно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народната представителка Вержиния Велчева да развие своя актуален въпрос относно дейността на пирамидални структури на финансовия пазар.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Господин министър, в последно време се появиха дружества, за чиято дейност съществуват сериозни основания да се предположи, че са изградени на така наречения пирамидален принцип, т.е. че чрез продажба на нови акции се изплаща дивидент на старите акционери. Достатъчно е само да се погледнат по-внимателно рекламните материали на тези дружества, за да се прозре тази истина. Подобни дружества, като например "Ист Уест Интернешънъл холдинг груп" и някои други предлагат високи дивиденти, без на практика да е известна друга дейност извън продажбата на акции и изплащането на дивиденти. Този начин на функциониране налага от само себе си извода, че животът на подобни дружества е ограничен във времето в по-късен и в по-дълъг срок и техният фалит би подронил сериозно доверието в цялата финансова система, тъй като засегнати ще бъдат и голям брой граждани.
Когато отправях този актуален въпрос, вече бяха известни някои събития в Румъния, малко по-късно нашумя случаят "МММ" в Русия, а сега с пълно основание можем да очакваме подобен скандал и в България. Аз съзнавам, че финансовото министерство не би могло да направи кой знае какво, но все пак има някои механизми, чрез които своевременно дейността на подобни дружества може да бъде ограничена и спряна.
Моите конкретни въпроси са: разполага ли финансовото министерство с информация за дружества, които финансират своята дейност от продажба на акции, т.е. такива пирамидални структури, правена ли е данъчна проверка на подобни дружества и отговарят ли техните финансови отчети на изискванията на закона и изобщо има ли такива отчети. 47/2.
И на трето място, какви контролни мерки предвижда финансовото министерство до приемането на Закона за ценните книжа и фондовите борси, за да се предотврати възможността чрез дейността на подобни дружества и техните неизбежни фалити да се подкопава доверието във финансовата система?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря и на двамата и на Вас, господин председателстващ за възможността да отговоря, и на госпожица Велчева за този изключително актуален въпрос. Даже аз бих могъл да споделя с вас, че по време на почивката имах възможност почти ежедневно да занимавам господин Джеров, господин Ескенази и редица други юристи не толкова по повод на събитията в Русия, а действително за тази опасност, която реално съществува у нас с тези структури.
Най-интересното е, че в България много неща се осъществяват, без да има правила на играта. И тези различни фондове или както ги наричат са само една от възможностите за такива импровизации и груби нарушения на законите.
Аз се опасявам - разбира се, няма да цитирам имена, но аз смятам, че в България в момента има не по-малко от четирипет такива пирамиди, които ще гръмнат съвсем скоро, както московското "МММ". И жалкото е за този наивен български народ, който може би е оставен да се спасява сам, както намери за необходимо, който така лесно се предоверява на всякакви такива инициативи и идеи, на обещания за високи печалби. И не зная как трябва да се опари голяма част от българския народ, за да разбере, че не може да се подхожда така наивно и така наивно да си жертваш парите, да ги влагаш при някой, който ти дава само голи обещания.
За съжаление юристите на Министерството на финансите, на които съм поставил този въпрос, казват, че ние нямаме пълномощия да се намесим и да спрем тази дейност. И трагедията е, че може да се регистрира едно дружество по Търговския закон като акционерно дружество и да осъществява по същество операции с ценни книжа без всякакви правила на играта, да върти милиони левове на хората. И аз не зная, вие ще прецените дали не трябва някакъв мораториум да се обяви от парламента, ако дей47/3. ствително е така, това е по-скоро юридически въпрос, да се спре, докато не е станало късно.
И не е само този въпрос. Аз нямам възможност сега да ви кажа. Същото е и с частното застраховане. Как може без Закон за застраховането, без наредби за застрахователен надзор да се осъществява от който си иска застрахователна дейност? И което е най-странното, поради подкупността на голяма част от нашите държавни ръководители закараха най-големите държавни структури да се застраховат в тези нестабилни частни застрахователни дружества. Не дай си Боже да стане нещо, тези застрахователни дружества няма да могат да платят нищо. 47/4. И опитът ни миналата година да парираме в Министерския съвет крупните държавни структури да се застраховат задължително в ДЗИ, чиновниците в Министерския съвет ни изпързаляха по протоколното решение и направиха един езуитски текст, т.е. можете да си правите каквото искате. И това са редица други дейности в тази държава, които се осъществяват без ясни правила на играта.
И когато говоря за крайно належащи закони, един от тези закони, който изобщо не търпи отлагане, това е Законът за борсите и за ценните книжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Абсолютно!
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Как ние ще оперираме с милиардите облигации за лошите кредити с тези хиляди акционерни дружества, които се създават с тези фондове, без да имат елементарни правила?
Аз ходих в Израел специално да проуча този въпрос. Че там въобще не можеш да започнеш дейност, докато не получиш изричното разрешение. При нас може да се регистрираш както си искаш и да си правиш каквото си искаш. Аз се съмнявам вече, че, ако в някой съд запиша предмет на дейност на дружеството "пране на пари", няма да ми регистрират тази дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не е необходимо да го записвате. По закон можете да го вършите.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Да. Ето в този аспект това е сериозен проблем, на който, с риск да не бъдете удовлетворени от отговора, който ще дам, искам да го поставя на вашето внимание и взаимно да търсим определено решение.
Но все пак конкретно ще се опитам да отговоря.
По функции Министерството на финансите упражнява контрол по отпечатване на ценните книжа, в това число и акциите на търговските дружества, банки и др. Нормативните основания за него са съдържат в Наредба # 3 за отпечатване на облигации, акции, входни билети и други ценни книжа от 25.07.1990 г. на Министерството на финансите, която и като обхват, и като предназначение не може да отговори на нуждите на един развиващ се, свободен пазар на търговията с ценни книжа. ВТ/КТ 48.1
За издаване на разрешение за отпечатване на акции и облигации при нас съгласно Наредба # 21 за прилагане на Тарифа 12 за таксите, които се събират в Министерство на финансите по Закона за държавните такси от 21.05.1993 г. на Министерство на финансите, търговските дружества освен образците, макетите представят копие от съдебното решение за регистрация, учредителния документ и устава.
Контролът, който органите на министерството упражняват преди отпечатването на акциите, е документален и е свързан с доказване легитимността на дружеството и спазване на всички изисквания на Търговския закон, свързани със задължителните реквизити в съдържанието на акциите, уставно регламентиране правата на акционерите, ненакърняване размера на държавното участие в смесените дружества с държавно участие и други законови нарушения, свързани с представянето на капитала.
В обявения предмет на дейност по документи не са установени случаи на деклариране на дейност, изградена на посочения от вас пирамидален принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Преиздаване на нови акции.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: След създаването на фондовите борси, регистрирани, както всички знаем, по общите условия на Търговския закон, без наличието на специална законова уредба и задължително необходимия за това разрешителен лицензионен режим, на министерството станаха известни дружества, които търгуват на вторичния пазар с акции, които не са отпечатвани под наш контрол и за които министерството няма информация.
Липсата на законодателство за търговията с ценни книжа и фондови борси, действително застрашава нормалното създаване на тези пазари и може да разруши доверието на инвеститорите, но във функциите на Министерство на финансите не е предвидено държавно регулиране на тези пазари и налагане на санкции.
На настоящия етап, за да защитим до известна степен интересите на инвестиращите в ценни книжа, изискваме доказателства за покритие на капитала и стриктно спазване на търговските закони. По този начин ние обхващаме само онези дружества, които са отпечатвали акции под контрола на Министерство на финансите. Останалите, които търгуват на фондовите борси и неорганизираните пазари, са извън нашия контрол. 48.2
Ако в Преходните разпоредби на законите, които ще приеме парламентът, се предвиди, че допуск до вторичните пазари ще имат само ценни книжа, печатани под контрола на Министерство на финансите, реакцията на пазара още в настоящия момент ще се промени. За съжаление не са малко случаите, когато органите на министерството установяват, че още при съдебната регистрация се допуска регистриране на дружества, на които уставът не отговаря на изискванията на Търговския закон и това затруднява значително процедурата.
Що се отнася до въпросното акционерно дружество "Ист Уест интернешънъл холдинг груп", Министерство на финансите на два пъти е отказало издаването на разрешение за отпечатване на акции по учредителната емисия поради недоказване покритието на капитала. Дружеството е регистрирано с минимално изискващ се капитал за акционерно от 1 млн.лв. със съдебно решение от 25 февруари 1993 г. на Софийския градски съд и е внесен съгласно изискванията на чл.174 от Търговския закон само 25 на сто от него.
Двадесет дни след създаването си със съдебно решение от 18 март 1993 г. то извършва промяна в наименованието си, превръщайки се в "Холдинг груп", учудващо защо не в статута си, а само в наименованието. Учредители са две физически лица, едното от които държи 99 на сто от акциите. Впоследствие са регистрирани осем дъщерни на холдинга дружества с ограничена отговорност, в 7 от които едноличен собственик е само "Ист Уест интернешънъл холдинг груп" и в едно същите в сдружение с едно събирателно дружество. Пет от тях са учредени с минимално изискващия се за дружествата с ограничена отговорност капитал от 50 000 лв., две с капитал от 180 000 лв. и едно от 165 000 лв.
Не бих искал да коментирам създадената чрез Търговския закон правна възможност за учредяване на акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала и аналогичното им пренасяне в холдингови обединения на същите структури, поради което ви предоставям копия от съдебните решения за регистрацията на "Ист Уест интернешънъл холдинг груп" и оставям на вас да прецените доколко тя има пирамидален характер. 48.3
В заключение мога да кажа, че предотвратяването на заплахата, която застрашава финансовите пазари от сериозно подриване на доверието в цялата финансова система, е изцяло в законодателния орган - парламента, който трябва в най-близко време да гласува Закона за ценните книжа и фондовите борси.
Има и друг въпрос - правени ли са проверки, за данъци и т.н. Тук също бих искал да взема отношение и по този въпрос.
Във връзка с прилагането на чл.5 и 11 от Закона за данъчното производство и Наредба # 4 за данъчната регистрация, обнародвана в "Държавен вестник", бр.75 от 03.09.1993 г., подлежат на задължителна данъчна регистрация местните физически и юридически лица, клоновете и поделенията на местните юридически лица, търговските представителства на чуждестранните фирми, чуждестранните физически лица и клоновете на чуждестранните лица, които съставят баланси.
В изпълнение на посочените нормативни и поднормативни документи данъчната администрация разполага с необходимата информация за дружествата, които осъществяват стопанска дейност по смисъла на Търговския закон. 48.4 На основание чл. 10 и чл. 11 от Закона за данъчната администрация териториалните данъчни управления и данъчните служби имат задълженията да осъществяват контрол върху определянето, събирането и отчитането на данъците, таксите и другите държавни вземания, както и да извършват данъчни проверки и ревизии.
От направената справка в Столичното управление на данъчната администрация се установи, че даденото ни за пример в питането на госпожица Велчева Акционерно дружество "Ист Уест интернешънъл холдинг груп" е регистрирано под данъчен номер 1220000881 от 15 септември 1993 г. в Данъчна служба "Средец". В предметът на дейност на акционерното дружество се включва комисионната дейност под шифър 04002, търговско представителство под шифър 04006 и посредничество под шифър 04007. Същото дружество е регистрирано в Софийски градски съд с фирмено дело 4637 от 1993 година. Банковата сметка на дружеството е # ... да не го казвам тук ... В една от банките. Сега, дали е само тя, не мога да гарантирам. Това са данни, с които разполага данъчното.
"Ист уест интернешънъл холдинг груп" АД не е регистрирано за целите и по реда на Закона за данък върху добавената стойност. От датата на данъчната регистрация до настоящия момент не е извършена данъчна проверка на дружеството, поради което данъчната администрация не може да се произнесе по повдигнатия въпрос.
Предвид на тези обстоятелства отговор на питането ще бъде получен допълнително след осъществяване на проверка и контрол от страна на данъчните органи в посоченото дружество и в други подобни холдингови дружества със същия предмет на дейност.
Действително, изводът до който стигнахме с господин Ескенази, с господин Джеров и с някои други юристи беше, че на този етап това, което можем да направим е да влизаме и да правим данъчни проверки и оттам евентуално да провокираме намеса, но аз мисля, че по законодателен път трябва да търсим друго решение, защото, казвам, това са изключително опасни структури. Не искам тук специално да кажа, че този случай е такъв, но по моя оценка, вие вече ги знаете, те са вече прословути, някои строят градове на бъдещето, държави-слънце и т.н. Всичко това са химери, пясъчни кули и просто всичко това ще се сгромоляса и много скоро. ВЙ/ЙА 49.1
И ако има нещо, което ще взриви тази държава това няма да е толкова бюджет и дефицит, а това ще бъде краха на банковата система и на тези структури, които са изградени. И тогава вече и Господ да ни е на помощ от гледна точка на хиперинфлация и някои други решения. Не напразно казвам, че са нужни изключително спешни мерки от страна на парламент, изпълнителна власт и то изключително непопулярни и драстични мерки. Драстични мерки! Защото просто нещата отиват към много трагичен край. Това е мое лично наблюдение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин министър.
Госпожице Велчева, имате думата.
ВИРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Аз благодаря за този отговор.
Наистина, към този момент финансовото министерство освен данъчни проверки едва ли би могло да направи нещо друго. И въпреки, че този парламент върви към избори може би все пак някакво решение трябва да се вземе, защото тук беше споменато само едно от тези дружества, но по толкова примамлив начин звучат и рекламите на други като "Лайф Чойс интернешънъл" и да не изброявам още имена.
Остава единствено да вярваме в някакъв здрав разум на гражданите да не се подлъгват просто по такива обяви, които звучат прекалено прималиво и да помислим как да се реши този въпрос, защото наистина може да се стигне до срив във финансовата система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Иво Атанасов по актуален въпрос относно разходите ...
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): При тези астрономични суми, за които се говори тук, моят въпрос е за сравнително малка сума и затова няма да губя време. Няма да го развивам само ще кажа за тези, които ни слушат в залата или по радиоапаратите, че става дума за опорочения конкурс за държавен герб от Министерството на културата по време на госпожа Елка Константинова.
Известно е, че тогава беше обявен конкурс за държавен герб. Известно е, че беше създадена комисия начело с господин 49.2 Христо Дерменджиев - един човек, когото наскоро вестник "Нощен труд" показа не само като човек, който е славил въоръжената борба на партията срещу монархофашизма, но и който е бил брутален преписвач, т.е. не е можел дори да слави партията със свои думи. Та, един такъв човек беше сложен начело на тази комисия. И нищо чудно, че първия път заданието не беше изпълнено от нито един от участниците в конкурса. Наложи се господин Дерменджиев да обяснява хералдиката на участниците в конкурса и в края на краищата се стигна до там, че почти всички представени проекти бяха противоконституционни в смисъл, че вместо един лъв имаха по три лъва и бяха с корона почти всички.
Господин Дерменджиев каза пред Комисията по културата, че нямало изрично изискване от Конституцията гербът да бъде лишен от корона. Той очевидно не си спомня или пък "кой да му каже, Тодор Колев го нямаше даже" - тогава той беше в Канада че във Великото Народно събрание на два пъти с квалифицирано мнозинство се гласува гербът да бъде без корона.
Очевидно някой е трябвало да му каже на този господин. Този някой вероятно е госпожа Константинова като министър тогава.
И, господин министре, питам Ви каква е сумата, която е изразходвана за този конкурс и кой все пак би трябвало да връща тези пари. Вярно е, че тук става дума за по-малка сума, но все пак с нея бихте могли да платите пенсиите на триста души за един месец.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Има думата министърът на финансите, за да отговори на въпроса за разходите по герба.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Великото Народно събрание по наша информация не е вземало решение за изготвяне на герб на Република България, както се твърди от господин Атанасов, което да е публикувано в "Държавен вестник". Ако има, би трябвало да ни бъде предоставено. Ние не го знаем.
Тридесет и шестото Народно събрание е приело решение от 19 февруари 1992 г., с което е възложило на Министерския съвет в срок до 15 април 1992 г. да осигури изработването на държавен герб и държавен печат на Република България. Посоченото решение 49.3 е публикувано в "Държавен вестник" бр. 17 от 28 февруари 1992 година. В него не е отбелязано дали трябва да има или не корона на герба.
С решение # 154 от 24 април 1992 г., "Държавен вестник" бр. 36 от 5 май 1992 г. Министерският съвет е обявил конкурс за проект на държавен герб на Република България като е утвърдил програма за провеждане на същия, който е обнародван в посочения "Държавен вестник". Темата на конкурса е била "Изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит".
Със заповед # Р-38 от 4 май 1992 г. Министерският съвет е назначило жури за разглеждане резултатите от конкурса.
Министерският съвет е задължил Министерството на финансите да осигури на Министерството на културата необходимите средства за провеждането на конкурса. Съставена е план-сметка, одобрена от Министерството на финансите за 389 хил. и 500 лв. по отделни пера като са изразходвани 334 хил. 196 лв.
Журито с председател Христо Дерменджиев е съставило протокол от 20 септември 1992 г., от който е видно, че след продължително обсъждане е одобрило три проекта, както следва: на първо място "Парк 2+ПЛ" е мотото на автор с проект "МИ 21". На второ място е "Гербер 2" с мотото на автора на проект "ЗА 15" и на трето място "Омега" с мотото на автора на проекта "ФУ 41".
Посочените проекти са били съответно наградени. 49.4 Журито е предложило на Министерския съвет да даде възможност на класиралите се на първо, второ и трето място автори да направят съответни поправки на своите проекти в 15-дневен срок от излизане решението на същия.
На заседанието си от 28 септември 1992 г. Министерският съвет е разгледал резултатите от конкурса за герб на Република България и с протокол # 83 е приел одобрения от журито на първо място проект за герб "Парк 2 + ПЛ".
Видно от съответните решениня на Народното събрание, Министерският съвет и от програмата за провеждането на конкурса не е отбелязано дали следва да има или не корона на проектогерба.
От извършената проверка в Министерството на културата считам, че няма нарушение на финансовата дисциплина относно изплатените суми за провеждането на конкурс и изготвянето на герб на Република България, поради което липсват предпоставките за търсена на имуществена отговорност в условията на Закона за финансовия контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър. Има думата думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Искам да внеса само една корекция. Наистина Великото Народно събрание няма решение за утвърждаване герб на България, но както много добре знаете, то прие Конституцията на Република България. В един от последните членове на Конституцията е показано какъв трябва да бъде гербът на България, какви са неговите елементи.
Вярно е, че в Конституцията не е записано изрично дали трябва да има корона или не. Но стандартна практика в такива случаи е да се погледнат стенограмите от съответните заседания. И ако госпожа Константинова като тогавашен министър беше направила това, а тя много добре го знае, тъй като е и велик депутат, щеше да знае, че на два пъти в тази зала с квалифицирано мнозинство е отхвърлена короната в герба. В Конституцията не е посочено дали гербът трябва да бъде и с петолъчка, нали? Но няма нито един проект с петолъчка, който да е утвърден. Така че в Конституцията не може всичко да се посочи. Тогава се прибягва до стенограмите. СР/ВЙ 50.1
Аз уважавам Вашето мнение, господин министре, но ми се струва, че когато допуснем един министър, каквато беше госпожа Константинова, да хвърля 300 хиляди лева на вятъра, да се раздават пари и в края на краищата да нямаме един конституционносъобразен герб на България, утвърден, какво да кажем за случаите, за които Вие дадохте преди малко отговор - за разните безмитни зони, за разни акционерни дружества и т.н.? Сле като не можемд да хванем един министър за ушите и да му кажем, че е сгрешил и да го подведем под отговорност?
Така че от тази гледна точка, уважавайки Вашето мнение, не мога да го приема. Благодаря.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Такъв е Законът за финансовия контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. Има думата народният представител Стоян Райчевски да развие питането си към министъра на финансите.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, моето питане относно изплащането на бежанските облигации е от месец април тази година. По този въпрос тук съм ви занимавал вече няколко пъти и по ирония на съдбата ще трябва отново да Ви го задам, като министър в оставка.
Въпросът, тъй както е зададен, вече не е съвсем актуален. Но аз ще го поставя отново, защото вярвам на Вашата професионална добросъвестност, че Вие ще използвате тази трибуна да кажете някои полезни думи за десетките хиляди български граждани, които са заинтересовани от неговото решаване.
Въпросът е: уважаеми господин министър, кога ще започне изплащането на бежанските облигации по спогодбата "Моллов Кафандарис", за които в бюджета на Република България са предвидени 30 млн. лева по чл. 1, ал. 1, т. 4.8.
Вторият въпрос е: по какъв ред ще става то?
Във Вашето правителство за миналия бюджет бяха предвидени 20 милиона лева, от тях не бе изплатен нито един лев. Ето, сега вече правителството е в оставка. От предвидените 30 млн. лева за тази година също не е изплатено нищо. 50.2
За да не Ви задавам уточняващи въпроси, аз просто ще Ви кажа какви проблеми поставят при мен избирателите, за да може да обобщите Вашия отговор.
Но преди това ще Ви моля да не цитирате само буквално министерските разпореждания, които бяха издадени след моето запитване във връзка с изплащането, а просто да кажете някои Ваши идеи и Ваши препоръки, или Ваши становища, от които неща биха могли да се възползват специалистите и Вашите колеги в следващото правителство, а и Вашето, ако продължи работата си като служебно.
Проблемите са такива. Начинът на регистрация затруднява гражданите. Защото не всички банкови служители, не всички институции, които са оторизирани да извършват това, се отнасят съвсем добросъвестно. А и самите разпоредби на Министерския съвет предвиждат една сложна процедура, изисква се една предварителна регистрация, доказване на самите граждани, че са потомци или наследници на бежанци, които са получили някога по съответния ред тези облигации.
Това създава доста проблеми. Първо, на самите облигации е написано, че те се изплащат на приносителя. В онова време бежанците, като малоимотни и бедни, са били принуждавани и заставяни просто от необходимостта да продават или залагат тези облигации срещу някакво имущество и някакви средства.
Не е ли редно онези, които са ги придобили по този начин, след като са заплатили за тях или са отдали свое имущество, сега да бъдат възмездени?
И нещо друго. Проблеми създава и това как ще бъдат преизчислявани. Все пак тези облигации навремето са били гарантирани в доларова стойност, доларово покритие.
Това са проблеми, които Вие също знаете. И аз, за да не Ви отнемам повече време, за да мога да дам повече възможност Вие да изкажете своето становище, Ви моля да отговорите на този въпрос, макар че вече има министерско разпореждане как да стане изплащането на тези облигации. Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата министърът на финансите. 50.3
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: И аз благодаря на господин Райчевски за този въпрос. Разбира се, аз мога да отговоря чисто протоколно. Бих могъл и да развия въпроса в тези направления, в които той конкретизира питането си. Но това би било едно собствено виждане на един министър, който няма да може да реализира тези си идеи, поне във времето.
Аз още миналата година посочих, че записът от 20 милиона просто ще си остане фиктивен запис, тъй като той беше под условие, при положение, че ще се изпълни бюджетът. Тогава ясно беше, че приходите в бюджета не могат да бъдат постигнати. Значи тези 20 милиона, първо като ресурс не могат да бъдат осигурени и, второ, ние не можем да започнем да плащаме, без да имаме предварително разработена процедура, ред, механизъм. 50.4
Многократно съм поставял въпроса, че най-доброто, което можехме да направим за тези хора, е да ги обезщетим с правото с тези облигации да придобият собственост. Това беше и за мен най-нормалното и най-безболезненото. То можеше и да стане. Прояваваше се обаче невероятно упорство, не знам какви други интереси да не е точно този механизъм, а да бъде плащане в брой, макар че аз съм го казвал, че колкото нашата държава става по-зле и колкото повече се намаляват нейните възможности, толкова повече претенции за стари отпреди години вземания се предявяват. Сега решихми и репресираните да оправим - точно в най-тежките времена, сега решихме и бежанците да оправим, утре ще решим нещо друго, трето. Ето и този случай с дълга с Германия също ни се представя едностранчиво. Защото там има лични интереси, има хора, които имат претенции към Германия и евентуално, ако ние не вземем от Германия, те ще предявят претенциите си към държавата. Така че в държавата нищо няма да дойде от това, което от Германия бихме взели, а нещо повече, претенциите на отделните граждани са повече, отколкото би могло да се вземе. Тоест, нищо не се прави случайно в тази държава. Лошото е, че се намират все много подходящи моменти, когато да си поставят тези въпроси.
Истина е, че това е един проблем, който стоеше пред нас и в изпълнение на – 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България на заседанието си от 12 май 1994 г. Министерският съвет разгледа и прие проект на решение за извършване на регистрация на облигациите от българския държавен заем 1923 г. до спогодбата "Моллов" "Кафандарис". В петмесечен срок, считано от 1 юли 1994 г. в поделенията на Държавна спестовна каса се извършва регистрация на облигациите по спогодбата и заплащането би трябвало да започне в момента, след като изтече тази регистрация. Би трябвало, но аз искам да бъда съвсем откровен пред вас. Не напразно се въведе тази регистрация и не напразно се въвежда една по-сложна процедура на регистрация, като ние в крайна сметка не знаем какво ще плащаме. Ние не знаем колко облигации ще бъдат предявени, ние не знаем именно как ще преизчислим стойността им, как ще осъвременим стойността им и на тази основа ние трябва да се разберем. Ст.Б/МБ 51.1 Ние можем да приемем една стойност за обезщетяване, но реализирана във времето и можем да приемем много по-малка стойност, реализирана за по-кратък период от време. Това е въпрос на политика, това е въпрос на съобразяване с възможностите на държавата. И не напразно от тази гледна точка се искаше при регистрацията да се доказва собствеността върху тези облигации, тъй като, ще бъде също откровен, нашата информация е, че използвайки наивността на много от тези хора недобросъвестни граждани и структури са изкупили или са иззели просто една голяма част от тези облигации и ще ги предявят, за да се облагодеталстват лично, а не за да бъдат решени проблемите на хората, истински притежатели на облигации. Затова макар и по-сложна, смятам, че това е почовешка процедура, по-нормална процедура, отколкото без всякакви условия всеки един приносител да заяви и той да бъде регистриран.
Що се отнася до отношенията на служителите, те са главно на ДСК, не на банките, истина е, че имаме сигнали, че на много места те правят това с неохота. една от причините въобще малка част от държавните ценни книжа да бъдат в населението също са поради неохотата на банките и на Държавна спестовна каса да ги предлага на населението. Предпочита се да ги задържат със себе си и т.н.
Полагаме усилия с председателя на ДСК, но за съжаление не сме в състояние да заставим хилядите служители добросъвестно и с разбиране да се отнесат към проблемите на тези граждани.
Така както вървят нещата от гледна точка на тези срокове, които са дадени, независимо че в бюджета са заложени ресурси, независимо че засега събирането на приходите по бюджета върви нормално, аз смятам, че и новият кабинет няма да успее с бюджета за 1994 г. да направи реално плащане по тези облигации. Защото вие сами си помислете: Ако, да кажем, ние ще изчислим в крайна сметка да бъдат платени 100 милиона, а ние сме заложили 100 милиона, на кого по-напред да платим? Дори и този въпрос ще възникне.
Така че проблемът е доста деликатен. Аз се надявам, че специалистите в Министерството на финансите се отнасят вече с разбиране, приели са го със сърце, работят по този проблем и ще предложат възможни варианти. Не е изключено отново парла 51.2 ментът да се произнесе по окончателното решение на този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министъ.
Господин Райчевски, имате думата за отношение към отговора.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Аз благодаря на министър Стоян Александров за сериозността, с която се отнесе. Той потвърди всъщност, че оплакванията на гражданите са основателни за не добро информиране по места в ДСК. Основателни са и моите опасения, че действително като че ли правителството си кара както миналата година, независимо че бюджетът му може би не стига, и може би не е формиран както трябва, въпреки че имаме обратните твърдения. Явно е, че с този въпрос трябва да се занимава и следващият парламент вероятно. Дано не е така. Дано все пак банковите служители, дано все пак служителите и експертите в министерството, които ще останат там и ще продължат да работят, да изготвят един по-съвършен и по-справедлив механизъм.
Искам да ви уверя, господин министър, че искрената ми воля е не да се облагодетелстват от това онези, които по спекулативен начин са натрупали облигации, а само гражданите, които имат право на това и които имат най-голямата нужда от тяхното обезщетяване.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Райчевски.
Следващото питане е на народната представителка Мариела Митева относно контрола върху цените на стоките и услугите и особено важно значение за жизненото равнище на населението и икономиката на странта.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Известно е, че проблемът с цените става все по-актуален в България. За изтеклите осем месеца цените са се увеличи с около 70 на сто. Известно е също така, че много надежди се възлагаха на едно постановление на Министерския съвет, с което се 51.3 увеличи кръгът на наблюдаваните стоки и се разшири кръгът от контролни органи, които следят за правилното ценообразуване. В кръга на тези контролни органи съгласно това постановление бяха включени и органите на финансовия контрол и данъчната администрация наравно с общинските администрации и Националната комисия по цените.
Така или иначе проблемът обаче става остър и за гражданите не е ясно каква роля изигра това постановление и доколко то съумя да се справи със спекулата, осъществявана от недобросъвестни търговци при продажбата на стоките.
Ето защо в тази връзка моите въпроси към г-н Александров са: Колко проверки са извършили органите на финансовия контрол и данъчната администрация в областта на цените и колко нарушения са били констатирани; каква е общата сума на глобите, които са наложени, и колко от тях са събрани и са постъпили в държавния бюджет?
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Митева. Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Въпросите са от тежки по-тежки. Просто не знам вече песимистично или оптимистично да ви отговарям.
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): Откровено.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Ако трябва откровено да отговарям, първо, никога не съм възлагал надежди, че с постановление или с контрол нещо може да се оправи. 51.4 Не напразно бях категорично против фиксирани цени на олиото, защото станахме смешни с последните изпълнения на кабинета. И с редица други стоки е така.
Също още когато се готви постановлението, изразих определени свои съображения, че не е задача на данъчната администрация, на финансовия контрол, когато престъпността е на всяка крачка, те имат толкова много други ангажименти, имат ангажименти главно да събират данъци и да правят ревизии, да се отклонява вниманието и да правят такива проверки по цените. Въпреки всичко обаче ние записахме и мисля, че данъчната администрация и финансов контрол се включиха в борбата. Ние имаме специализиран орган, вие го знаете много добре - тази комисия по цените. Аз си задавам въпроса обаче дали е оправдано нейното съществуване въобще, тъй като борбата беше да получат пълномощия. Получиха ги, обаче резултатите май са никакви, защото гледах това, което те са разкрили. Разкрили са главно от умрели държавни структури, а истинските спекуланти и др., тях почти не ги пипат, защото или не смеят, или те успяват по някакъв друг начин да се откачат.
Там, където общините приеха присърце проблема, там има резултати, тъй като постановлението дава възможност от наложените санкции да се издържа една администрация. Еталон в това отношение, може би и на други места има, е Добричката община, където бяха ангажирани много хора - пенсионери, безработни, които добросъвестно изпълняват задълженията си и в същото време получават едно прилично възнаграждение към пенсиите или като допълнителен приход. Но разбира се, в повечето места общините не сметнаха за свое задължение да осъществят такъв контрол и на тази база няма някакви резултати.
По-конкретно за питането Ви към служителите на Министерство на финансите. С Постановление на Министерския съвет # 73 се възложи, както казах, на органите на данъчната администрация и държавния финансов контрол да осъществяват и контрол по цените на стоките с особено важно значение за жизненото равнище на населението и икономиката на страната. В изпълнение на горецитираното постановление и преустановяване на необоснованото и в редица случаи спекулативно завишаване на цените на стоките са извършени проверки от данъчната администрация в страната, като е потърсено съдействие от общинската администрация и от органите ББ/ВР 52.1 по цените. Проверката е насочена предимно към търговците на дребно и дистрибуторите, които най-често не спазват и умишлено нарушават нормативно установените търговски надценки. До момента са започнали проверки в повече от 2700 търговски обекта. Тъй като търговските надценки са еднократни и се разпределят между участниците в търговската дейност на договорна основа, се налагат редица насрещни проверки във фирмите-производители и дистрибуторите. От приключилите проверки са установени неправомерни доходи в размер на 494 хил. лева и са наложени съответни санкции, предвидени в Указ # 115 от 1988 г. На нарушителите са съставени 369 акта за нарушение и са издадени съответни наказателни постановления. Размерът на неправомерните доходи и санкциите не е определящ, тъй като за голяма част от тях е в ход процедура по обжалването и ние не знаем какъв ще бъде крайният изход.
Но още веднъж бих посочил, че не органите на данъчната администрация и финансов контрол трябва да бъдат в основата на контрола по цените, от една страна, и, второ, и вчера, и днес беше поставен въпросът, че по възможно най-бързият начин трябва да бъдат внесени корекции в Закона за борбата със спекулата, за да може да има ефект от санкциите. Защото когато той се облагодетелства със стотици хиляди и милиони левове, а вие му наложите някаква санкция от няколко хиляди лева, даже и помалко, то просто не действа превантивно, да не кажа възпитателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, госпожо Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Бих искала да кажа, че лично аз съм удовлетворена, че органите на данъчната администрация и на финансовия контрол въпреки своята претовареност са започнали да изпълняват това постановление. Въпреки че са много ангажирани, все пак, струва ми се, че проблемът с цените е толкова остър, та те биха могли да отделят и малко повече време за осъществяване на този контрол.
Лично аз смятам, че не е възможно да се създава нова държавна администрация, която да осъществява специално контрол по цените и очевидно тежестта ще падне именно върху Националната 52.2 комисия по цените, върху общинската администрация и тези органи, въпреки че това едва ли е най-съвършеното разрешение.
Не смея да призовавам министъра на финансите в рамките на оставащото време до избора на ново правителство, ако има такова, или до провеждането на избори да съдейства Министерският съвет да приеме по-ефективни мерки срещу повишаването на цените, макар че, ако това стане, сигурна съм, всички български граждани ще останат доволни.
Разбира се, и парламентът ще приеме изменения в Закона за спекулата. Тези изменения сигурно ще осигурят налагането на достатъчно санкции. Но все пак, струва ми се, че тук основната роля, която ще се играе, е именно от изпълнителната власт. Определено според мен Министерският съвет е този, който в рамките на своите компетенции, с помощта на държавната администрация може да осъществява такъв контрол.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз, госпожо Митева.
Остават още въпроси, но тъй като работното време на парламента изтича, ще прочета едно съобщение:
"Заседанието на Комисията по опазване на околната среда ще се проведе на 14.09.1994 г., сряда, от 9 ч. в зала 411 на бул. "Дондуков" 2.
Уважаеми колеги, благодаря ви за участието днес.
Благодаря на господа министрите.
Следващото заседание е в сряда, 14 септември, от 15 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 13 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:Йордан Школагерски Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Руслан Семерджиев Ведат Сакаллъ