Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1994-09-22

Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателите Кадир Кадир и Йордан Школагерски
Секретари: Георги Петров и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Днес, 22 септември, е Денят на независимостта на България.
През 1908 г. на този свят ден е провъзгласена независимостта на Княжество България и е потвърдена нейната воля за самостоятелно съществуване, за добросъседски и приятелски отношения на Балканите и в Европа. С този акт всъщност завършва многолетната борба за национална независимост на нашата родина.
Господин Михайлов, заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (независим): Благодаря Ви, многоуважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, както току-що чухме от господин председателя, днес е 22 септември 1994 г. Но през 1908 г. на тази дата е обнародван един манифест към българския народ, в който се казва следното:
"По волята на незабменния Цар Освободител великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи - поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи на 19 февруари 1878 г., сломи робските вериги, що през вековете оковаваха България, някогаш тъй велика и тъй славна!
От това и до днес - цели 30 години - българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевляван от техните завети, неуморно работи за ВЙ/КП 118/1. уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и по онова на обозепочившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член на семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за своя културен, икономически напредък. В това направление нищо не бива да спъва България, нищо не трябва да пречи на преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска!
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят. Фактически независима, държавата ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свято дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословията на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо българско царство и заедно с народа си дълбоко вярваме, че този ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят. (Ръкопляскания)
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 г., 22-ра годишнина от нашето царуване.
На първообразния, със собствената ръка на Негово Величество подписано: Фердинанд I.
Приподписали: министър-председател и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията Малинов, министър на външните работи и на изповеданията Паприков, министър на вътрешните работи Такев, министър на народното просвещение Мушанов, министър на финансите Салабашев, министър на правосъдието Кръстев, министър на войната генерал-лейтенант Николаев, министър на търговията и земеделието Ляпчев." 116/2.
Това е манифестът, който слага началото на независимата българска държава!
Това, което ние можем да направим като народни представители, е да помислим дали има по-велик ден за българската държавност от обявяването на нейната независимост.
Срамно е, че досега този ден е работен, неофициален, непразничен ден. В този смисъл е и предложението, което имам и което е направено в проектозакона - 22 септември да бъде национален празник на България! (Ръкопляскания от залата)
Това е ден, който няма равен на себе си!
Това е венецът на Освобождението, на Съединението, това е началото на независимата българска държава! (Бурни ръкопляскания)
Благодаря ви, дами и господа, за вниманието! (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на доктор Васил Михайлов.
Думата има господин Стефан Савов, председател на парламентарната група на СДС. Заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не вземам думата като председател на парламентарната група, а като председател на Демократическата партия, защото грешат някои, че този ден не се е чествал.
5 октомври така, както е по нов стил, е нашият празник - на Демократическата партия, на който всяка година... Да, госпожа Стефанова, когато Вие се усмихвате... Ние го празнуваме и тази година ще го празнуваме! И ще Ви поканим да присъствате на концерта, който ще дадем!
Но искам да кажа, че този празник е дело и на хомогенния кабинет на Демократическата партия. (Ръкопляскания) И не от някой си Малинов... И не от някой си Николаев, а това са Александър Малинов! Данаил Николаев! Герои! Герои - Данаил Николаев... И трябваше да прочетете пълните имена, а не както са в царская свит, защото делото на независимостта е до голяма степен дело на тези велики български държавници!
Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов. 118/3.
Моля народният представител от 21. избирателен район господин Чавдар Койчев Коев, който е обявен за избран за народен представител на 12 септември 1994 г., в изпълнение на изискването на чл. 76, ал. 2 от Конституцията на Република България да заповяда при председателя на парламентарната трибуна, за да положи клетва.
Моля народните представители да станат.
Моля, повтаряйте текста на клетвата:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа.
Заклех се!" (Народният представител Чавдар Коев повтаря клетвените думи)
Благодаря. (Ръкопляскания)
Моля, заповядайте, за да подпишете клетвения лист. (Народният представител господин Коев подписва клетвения лист)
Ще ви запозная с реда за парламентарен контрол.
Утре, 23 септември, петък, следва да се отговори на следните актуални въпроси и питания:
1. Министър-председателят Любен Беров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Емил Капудалиев, Васил Михайлов, Атанас Матеев и Георги Петров и на питане от народния представител Тошо Пейков.
2. Министърът на здравеопазването Танчо Гугалов следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Златаров.
3. Министърът на финансите Стоян Александров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Маньо Манев, Васил Златаров, Лорета Николова и Тошо Пейков и на питания от народните представители Стоян Райчевски, Веселин Иванов, Емил Филипов, Ана Караиванова и Минчо Минчев. 118/4.
4. Министърът на земеделието Георги Танев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Милко Енчев, Стойчо Шапатов, Маньо Манев, Тодор Тодоров, Мариела Митева, Златимир Орсов, Иван Будимов, Ангел Димов и Георги Петров и на питания от народните представители Тошо Пейков, Стойчо Шапатов, Стоян Райчевски, Недялка Трайкова и Атанас Матеев.
5. Министърът на промишлеността Румен Биков следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов и на питания от народните представители Христо Марков и Веселин Иванов.
6. Министърът на околната среда Валентин Босевски следва да отговори на актуален въпрос от народната представителка Ана Миленкова.
7. Министърът на културата Ивайло Знеполски следва да отговори на актуални въпроси от народната представителка Елка Константинова и народния представител Петър Балабанов и на питания от народните представители Иво Атанасов, Иван Тосев, Невен Пенев и Елка Константинова.
В заседанието утре няма да вземат участие: заместникминистър председателят Евгений Матинчев и заместник-министър председателят Кирил Цочев, поради отсъствие от страната; министърът на науката и образованието Марко Тодоров, поради отсъствие от страната; министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов, поради служебна заетост; министърът на правосъдието Петър Корнажев, поради болест.
Има направени предложения за промени в дневния ред.
Постъпило е предложение от госпожа Нора Ананиева, като председател на Парламентарната група на БСП и коалиция, точка първа от дневния ред за днес да бъдат проекти за Закон за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове и проекти за Избирателен закон.
Моля режим на гласуване. Гласувайте това предложение.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 210 народни представители, за 99, против 97, въздържали се 14 народни представители.
Предложението на БСП не се приема.
Постъпило е също така още едно предложение, свързано РД/НП 119.1 с проекта за закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от народния представител Бончо Рашков.
Този законопроект не мога да го поставя на гласуване, тъй като има становище само от Комисията по земеделие и няма становища от Икономическата комисия, Комисията по административнотериториално устройство и местно самоуправление, и Законодателната комисия.
С това проблемите по дневния ред са изчерпани.
Заповядайте, госпожа Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Гласуването по първа точка е достатъчно ясно. Мисля, че част от Народното събрание и част от колегите не си дават сметка за краткия живот на това Народно събрание и за необходимостта да осигурим едни нормални условия за честни и свободни избори с достатъчни гаранции за това, че те ще бъдат проведени въобще. Но ние не искаме да драматизираме ситуацията. Разчитаме, че в следващите дни всяка парламентарна група достатъчно сериозно ще обсъди обстановката и ще прояви воля за бърза подготовка на новия Избирателен закон или поправки в действащия Избирателен закон.
Конкретно взимам думата по второто предложение.
Известно ви е, че бяха внесени поредица от законопроекти за изменение и допълнение на Закона за земята. Една от тези необходими поправки, мисля, че би срещнала подкрепата на цялата пленарна зала, става дума за – 4 - за удължаване на срока на гражданите, които ползват така наречените "пустеещи земи" и към 30 септември би следвало, като събрание, да им дадем шанс да посъберат пари и да могат да ги изкупят и да предотвратим назряващите, а вече някъде избухнали социални конфликти с хора, които с нищо не са виновни за това, че от каменисти, пустеещи земи са направили градини. Става дума за 1 200 000 парцела.
Мисля, че тук ползвателите не са от една или друга политическа сила, а са избиратели и са граждани на Републиката, избиратели на целия политически спектър.
Затова молбата ми е да включим въпроса в дневния ред. Ние имахме вече разговор с господин Джеров и той прояви готовност, 119.2
ако остане само тази поправка в Закона за земята и се изтеглят всички останали, въпросът да се гледа в залата. Вносителите изрично заявиха готовността си, могат да го направят тук изрично, изтеглят всички останали текстове, с изключение на – 4.
Така че става дума за – 4 за правата на ползвателите на пустеещи земи, за един фатален срок - 30 септември, за който ще бъде късно да го удължим през следващите дни. Затова ви моля да имате добра воля. Ние още днес ще предложим за утре първа точка да бъде само този текст - – 4 от Закона за земята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Ананиева.
Аз се обръщам към председателите на комисиите, които прочетох, и които не са гледали този въпрос, да направят съответните консултации както със Законодателната комисия, така и с вносителите. И като се направи предложение за утре, да го гласуваме утре в дневния ред като точка първа, ако наистина става въпрос само за изменение на срока. 119.3 Сега се намираме в ситуацията на точка първа
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
тъй като вчера от името на Парламентарната група Демократична алтернатива за републиката бе направено предложение за отлагане на точката за следващото пленарно заседание. Предложението бе прието и сега се намираме, днес, в така нареченото следващо парламентарно заседание. И сме в тази точка.
Ние вече гласувахме правилата. Направени бяха съответните изказвания, като в момента Парламентарната група на СДС има още 18 минути за изказване, тъй като увеличихме времето; Парламентарната група на БСП има 12 минути за изказване; от другите парламентарни групи се изказа само Парламентарната група на Движението за права и свободи, но и тя има още достатъчно време за други изказвания; другите не са взимали думата.
Има ли желаещи за изказване по тази точка от дневния ред? Виждам, че няма желаещи за изказване.
В този смисъл пристъпваме към гласуване ...
От името на парламентарна група ли? Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група искам да повторя още веднъж позицията, която изразихме в петък по време на пленарно заседание, а именно, че ние няма да подкрепим вече и на първо четене проекта за изменение на Конституцията, защото считаме, че с гласуването в петък на мнозинството в този парламент на решение за избор на Висш съдебен съвет, беше нарушена и то грубо Конституцията и че с хора, които нарушават Конституцията, ние просто не можем да изменяме съществуващата днес Конституция.
Затова още веднъж заявявам от името на Парламентарната група на СДС, че ние и на първо четене няма да подкрепим предложения законопроект. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Други мнения и становища? Няма.
Тогава се намираме в ситуацията на чл. 6 от приетите правила за процедурата относно изменение и допълнение на Конституцията на Република България, който гласи, че след като са НЧ/ЙА 120.1 приключили разискванията законопроектът за изменение и допълнение се поставя за гласуване по принцип. Той се смята за приет на първо четене ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо ...
Господин Лютфи, по процедура ли? Добре, заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Ще искаме почивка от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи от 20 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам двадесет минути почивка.(Звъни)
(15 ч. и 40 м.)
120.2
(След почивката)

16 ч. и 20 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме заседанието. Има думата г-н Ибрахим Татарлъ.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Г-н председателю, уважаеми народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи се събра и обсъди въпроса доколко е удачно точно този ден, в този час, в този момент да се обсъждат допълнения и изменения на Конституцията. Вие всички разбирате, че това е един много важен акт, който засяга принципите на парламентаризма, и следва да подходим с разум, с мъдрост към решаването на такъв един голям въпрос.
Известно е, че този въпрос стои от дълги месеци в Тридесет и шестото Народно събрание. Беше време, когато почти всички парламентарни групи бяха съгласни с тази промяна - с удължаването на пълномощията на Народното събрание. Такъв прецедент имаше и във Великото Народно събрание, но очевидно са настъпили някои промени в становищата на отделните парламентарни групи.
Затова ние смятаме, че е необходимо време да се изяснят позициите на парламентарните групи, да се обсъди този въпрос, да се осъществят контакти, да се изчистят въпросите и едва тогава би могло да се отиде към разглеждането на този въпрос.
По тези съображения Парламентарната група на Движението за права и свободи прави предложение разглеждането на този въпрос да се отложи за по-късно време.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Ибрахим Татарлъ. Моля режим на гласуване. Гласуваме предложението за отлагане на разискванията по този въпрос за друго заседание на Народното събрание. Моля, гласувайте!
Гласували 168 народни представители, за - 110, против 34, въздържали се - 24 народни представители.
Предложението се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред. Моля г-н Николай Слатински да заповяда и да докладва като председател на Комисията по национална сигурност Закона за отбраната и въоСД/МД 121.1 ръжените сили.
Преди това обаче, г-н Татарлъ, заповядайте отново, имате думата, ако е по процедурен въпрос.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Г-н председателю, уважаеми народни представители! Ние разглеждаме един приоритетен законопроект за отбраната и въоръжените сили. Парламентарната група на Движението за права и свободи предлага, макар правителството да е в оставка, да бъдат поканени министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб да присъствуват при обсъждането на законопроекта. Моля да бъде подложено на гласуване това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Не е необходимо да бъде подложено на гласуване. Просто аз моля да се предаде на министъра и на началника на Генералния щаб да заповядат в пленарната зала. (Гласове от залата: "Ще ги чакаме ли?", "Да ги чакаме!") Не може Народното събрание да чака министрите. Парламентът си работи, те ще дойдат.
Г-н Слатински, заповядайте. Мисля, че стигнахме до чл. 70 или го отложихме с гласуване. Сега ще проверим.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Но, г-н председателю, преди да започна да чета поредните членове, позволете ми да кажа само една дума.
Аз съм абсолютно убеден, че Законът за отбраната и въоръжените сили трябва да бъде приет. И ако все пак действително парламентарните групи са отписали този закон, нека не си играем на самозаблуждение, нека не заблуждаваме и не лъжем армията. Защото да се лъже армията най-малкото е неморално, а понякога е и опасно. Ако ще приемаме закона, да го приемаме, а така да запълваме дупки и да приемаме по 5 члена и след това да се искат почивки, да се искат прекъсвания, да се искат отлагания на разглеждането - според мен не е най-правилният път за защита на интересите на армията и на страната. Просто апелирам към народните представители да направят всичко възможно законът да бъде приет. (Неразбираема реплика от блока на БСП и коалиция)
Аз не обвинявам никого, но ми се струва, че Народното събрание е отписало този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не е вярно, г-н Слатински, нека по същество да караме! Важно е армията да не ни отпише нас. 121.2
Процедурен въпрос? Заповядайте.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Няма да отправям персонални обвинения към този, който току-що обвини парламента, макар че имам основание.
Правя процедурно предложение. Тъй като изтичат последните дни на Тридесет и шестото Народно събрание, а този закон е един от най-важните, по които то е работило, аз ви предлагам да съкратим времето, което е нужно за неговото приемане, и да продължим работата по закона, като гласуваме по глави този закон. Това означава, че ние ще можем още днес да отхвърлим по-голямата част от работата и действително ще го приемем, а няма да лъжем армията, г-н Слатински. Призовете колегите си от Съюза на демократичните сили да приемат това процедурно предложение, за да дадем на армията този закон, който тя чака. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Г-жа Шопова, заповядайте. 121.3 ПЕТЯ ШОПОВА (ДАР): Искам да възразя на това предложение на господин Хубенов. Вероятно, тъй като е от Законодателната комисия, той не познава текста. Текстовете са такива, че не могат да бъдат приемани глава по глава, а текст по текст, тъй като има въпроси, по които трябва да се постигне съгласие в самата пленарна зала. И нека от тази трибуна да не апелираме, че от този момент нататък бихме могли да го приемем на второ четене. Ние можем да работим максимално добре, ако всеки ден работим в определеното за това време, но реалистично е да се каже, че този закон може да бъде приет на второ четене, ако парламентът продължи да работи по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Господин Хубенов има правото да направи това предложение. То е по силата на чл. 68, ал. 1, където ясно се казва, че на второ гласуване законопроектите се обсъждат и приемат глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Тоест предложението е перфектно.
Алинея 3 на този член казва, че гласуването се извършва по реда на чл. 54, което ще рече, че най-напред, ако залата приеме да се гласува глава по глава, трябва да се докладват всички предложения в съответната глава за промени в отделните членове. Най-напред се гласуват предложенията по реда на чл. 54 за заместване, за поправки, за допълнения и след това - практически основното предложение, което ще бъде самата глава.
Това е тълкуването на правилника.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Процедурно. Уважаеми господин председател, уважаеми господин Хубенов и тези, които подкрепят неговите възгледи. Ако искате по-бързо да бъде приет този закон, моля ви се, оттеглете Вашето предложение. Току-що уважаемият господин председател Ви каза как би трябвало да се процедира, ако искате Вие да се гласува глава по глава. Тоест, ще бъде прочетена цялата глава, след това ще почнат да се правят предложения. Предложенията ще бъдат: за този член - това, за тази алинея - това, за следващия член - това, за следващата алинея - това. И аз не бих желал на бъда на мястото на господин Слатин122.1 БП/ВЙ ски, аз съм имал възможност тук, от тази трибуна да докладвам закони, който ще систематизира цялата тази работа. След всеки член или след всяка група от членове, или след всяка глава ще трябва да се правят почивки, за да се уточняват нещата. Така че, господин Хубенов, ако наистина няма предложения по отделните членове, всеки член той го прочита и веднага се гласува, щом няма предложения. Много по-трудно ще бъде Вашето предложение да бъде прието - глава по глава, защото ще има много повече предложения и ще стане една бърканица наистина, господин Хубенов. И по този начин затормозяването ще бъде наистина голямо.
Така че аз апелирам към вашата парламентарна група. Вие ако искахте да бъдат приети някои закони, включително поправки в Избирателния закон, нямаше да форсирате толкова много отделни процеси. Защото се очертава така, че още утре парламентът може да бъде разпуснат и страната да бъде хвърлена в хаос. Така е, госпожо Ананиева. Вие сте юристка, доколкото знам. А, така, Вие ще я хвърлите в хаос. Отворете Избирателния закон и ще видите там какви работи пише, от които ще Ви настръхне косата, ако Вие не ги приемете. Така ли е? А, така! Значи Избирателният закон трябва да бъде подготвен за избори и всички, като отидем към избори, трябва да отидем с един поправен Избирателен закон, така ли е? И с приет военен закон.
Така че, ако търсите някъде вината, трябва да се обърнете, господин Хубенов, към тези, които стоят на банката до Вас и които форсираха процеса. Но ако искате да работим, дайте да правим смислени предложения. Иначе наистина ще трябва да се взимат почивки не само от парламентарните групи, но ще се взимат и служебни почивки, за да се дооправят текстовете. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата господин Маринов от името на Парламентарната група на БСП.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, ако нещата оставаха само в тази зала, репликата беше ненужна. Но тъй като те не остават само в тази зала, би трябвало да сме наясно с две неща. 122.2
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Времето!
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: От името на парламентарна група знаете, че мога да се изкажа по всяко време.
Първо, по отношение на бавенето на избирателните закони е много ясно защо се получава това. И вчера, и днес вие отхвърляте приемането на тази точка като точка номер едно, което влиза в драстично противоречие с декларираното от вас желание да отиваме на избори. (Шум в блока на СДС) Но по-важно е другото - че и от парламентарната трибуна, а не само от страниците на вестниците, се внушават едни апокалиптични видения какво ще се случи, ако парламентът не успее да приеме поправките в Избирателния закон. Аз съм съгласен, че това ще създаде определени трудности. Но не е много трудно да се дешифрира например кой днес има функциите на временните изпълнителни комитети, посочени в предишния избирателен закон.
Така че моля тези, които не желаят избори, някои са го заявили открито и това им прави чест, други твърдят, че искат избори, а работят против изборите, да не заблуждават обществеността, а още по-малко да не внушават едни страхотни картини какво ще се случи. Ще отидем на избори с един недостатъчно съвършен избирателен закон, но това е по-добре, отколкото да продължава агонията на сегашния парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Маринов.
Гласуваме предложението законът да се приема глава по глава. Моля гласувайте.
От общо гласували 183 народни представители, за 82, против 82, въздържали се 19 народни представители.
Предложението не се приема.
Моля, господин Слатински, докладвайте чл. 70 от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ:
"Чл. 70. Воинските задължения на гражданите обхващат дейности по изпълнение на военна служба в мирно и военно време, алтернативна служба в мирно време, служба в запаса и задължения по военния отчет". 122.3
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля гласувайте чл. 70 от законопроекта.
От общо гласували 137 народни представители, за 125, против 3, въздържали се 9 народни представители.
Текстът се приема.
Преминаваме по-нататък. 122.4
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Член 71 е предложение на Комисията по национална сигурност.
"Чл. 71. Гражданските права и свободи на военнослужещите, с изключение на ограниченията по Конституцията и този закон, са гарантирани от уставите и правилниците за преминаване на службата във Въоръжените сили."
Има предложение на господин Стефан Стефанов за нова редакция: "Гражданските права и свободи на военнослужещите, с изключение на ограниченията по Конституцията и този закон, са гарантирани от уставите и правилниците за преминаване на службите във Въоръжените сили".
Доколкото виждам обаче в момента, това е същия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ясно.
Моля, гласуваме чл. 71 от законопроекта.
От общо гласували 150 народни представители, за 147, против няма, въздържали се 3.
Текстът се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: "Чл. 72, ал. 1. Воинските задължения за наборна военна служба могат да бъдат заменени с алтернативна служба със срок, не по-малък от 3 години.
Ал. 2. Условията и редът за изпълнението на алтернативната служба се определят със закон.
Ал. 3. Безсрочната военна служба и срочната военна служба са доброволни."
Напомням, че става дума за кадровата военна служба и военната служба по договор, а не става дума за наборната военна служба. Така е по терминологията, възприета в Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме чл. 72 от законопроекта.
От общо гласували 160 народни представители, за 153, против 1, въздържали се 6.
Член 72 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: "Чл. 73, ал. 1. Военната служба се изпълнява на територията на Република България. Ст.Б/НП 123.1
Ал. 2. Условията и редът за изпращане на военни части и военизирани формирования извън територията на Република България и за протичане на военната служба в тях, се определят от Народното събрание.
Ал. 3. Отделни военнослужещи могат да изпълняват задачи или да се обучават извън територията на Република България при условия и по ред, установени със закон, или с международен договор".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложения няма. Моля гласуваме чл. 73 от законопроекта.
От общо гласували 143 народни представители, за 143, против няма, въздържали се няма.
Член 73 се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Сега нека да бъдем повнимателни, защото тук е по-сложно.
"Член 74, ал. 1. Народното събрание определя с конкретно решение вида на формированията, режима, мястото и срока на всяко участие на български въоръжени сили съгласно сключения международен договор. Условията, при които отделни невъоръжени специалисти в това число и военнослужещи, участват в миротворчески операции, а така също и участието на Република България само с техника и екипировка се определя с наредба на Министерския съвет.
Ал. 2. Участниците в международните операции по предходната алинея получават възнаграждения и обезщетения и се застраховат при условия и по ред, определени от Министерския съвет".
Ще ви прочета най-напред предложението на вносителя:
"Ал. 1. Български граждани могат да участват в международни сили за хуманитарни операции при условия и по ред, определени от Народното събрание. С решението на Народното събрание се определят режимът, мястото и срокът на участие на въоръжени формирования, съгласно сключения международен договор.
Ал. 2. Българските граждани, приети на служба в международни сили за хуманитарни операции, придобиват статут на военнослужещи в съответствие с решението на Народното събрание и при условията на подписания договор и разпоредбите на този закон, независимо от предишния им статут.
Ал. 3. Военнослужещите по предходната алинея получават възнаграждения и обезщетения и се застраховат при условия и 123.2 по ред, определени от Министерския съвет".
Тук има едно предложение, което съм направил аз:
"Ал. 1. Български граждани могат да участват в миротворчески операции, организирани от международни организации, в които Република България членува. Народното събрание определя с конкретно решение режима, мястото и срока на всяко едно участие на въоръжени формирования съгласно сключения международен договор. Условията, при които отделни невъоръжени специалисти, в това число и военнослужещи участват в миротворчески операции, а така също и участието на Република България само с техника и екипировка се определят с наредба от Министерския съвет.
"
Алинея втора е алинеята, която вече прозвуча като алинея втора на окончателното предложение.
Алинея трета е предложението на Министерския съвет.
Аз бих ви призовал да гласувате предложението на Законодателната комисия и Комисията по национална сигурност. То отразява моето предложение и аз го оттеглям. Тоест, предлагам да бъде гласуван заместващият текст. Няма възражения в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Преди да гласуваме този текст, гласуваме в залата да бъде допуснат ген. Любен Пандев от Министерството на отбраната, за да присъства при приемането на закона.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 132 народни представители, за 125, против 2, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Добре дошъл на господин Пандев в Народното събрание!
Сега гласуваме предложението на комисията за заместващия текст.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 149 народни представители, за 135, против няма, въздържал се 1.
Член 74 се приема.
Преминаваме по-нататък. 123.3
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ:
"Чл. 75. На военна слулжба се приемат лица само с българско гражданство."
Предложението на вносителя е "На военна служба не се приемат чужди граждани." Мисля, че по-удачно и по-точно е първото прочетено предложение и предлагам да го гласуваме. То е: "На военна служба се приемат лица само с българско гражданство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има изказвания - заповядайте, господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Така, както е формулиран текстът, не е достатъчно ясен и точен. Би трябвало да се чете така: "На военна служба подлежат и се приемат...", защото не само се приемат, а подлежат. Тези, които са срочнослужещи, те подлежат на военна служба. Затова предлагам да се добави, като изразът стане: "На военна служба подлежат и се приемат лица само с българско гражданство". Защото военната служба е и повинност в даден момент, тогава когато трябва да се изслужи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Бучков.
Господин Невен Пенев иска думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Подкрепям това предложение.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Аз мисля, че тук трябва да има една редакционна поправка и моля председателят на комисията да обърне внимание. Според мен текстът трябва да звучи така: "На военна служба се приемат само лица с българско гражданство..." защото изразът: "Лица само с българско гражданство" повдига у мен следния въпрос: а ако едно лице има две гражданства - българско и някакво чуждестранно гражданство, значи ли, че то може да бъде прието на военна служба?
Предлагам редакционна поправка.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Аз си мисля, че точно текстът, който предлагам аз, не дава възможносот на лица с двойно гражданство да служат в българската армия. ЦМ/ВЙ 124.1

НЕВЕН ПЕНЕВ: Това ли е замисълът?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Това е замисълът. Поне аз поддържам тази теза. Ако залата поддъръжа друга теза, можем да подложим на гласуване.
Може би не е станало ясно. Тезата, за която аз пледирах пред вас, е: на военна служба се приемат лица, които имат само българско гражданство. Докато господин Пенев предлага: да се приемат само лица с българско гражданство, тоест, не се отрича правото им да имат и американско гражданство... Затова аз мисля, че формулировката на Законодателната комисия е точна и подкрепям допълнително предложението на господин Бучков. Ако няма възражения, можем да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Шопова, заповядайте за изказване.
ПЕТЯ ШОПОВА (ДАР): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Текстът, по който работим, текстът на вносителите на Министерския съвет, има още една алинея, която гласи: "На кадрова военна служба в състава на въоръжените сили могат да се приемат и жени на длъжности, определени от министъра на отбраната, по предложение на началника на Генералния щаб или от ръководителя на другото ведомство" - има се предвид ведомството в състава на въоръжените сили. Не зная защо след комбиниране на текста е отпаднала тази норма. Не е ли това дискриминация?
Внасям от името на вносителите отново тази алинея.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Господин председател, аз щях да предложа това да стане отделен член, защото систематично не му е мястото тук. Тук се урежда кой има право да служи като гражданин. Това е и предложение на господин Стефан Стефанов - също като ал. 2, но мисля, че систематично мястото му не е тук. Бих ви предложил веднага след този да създадем нов член. Не зная какво ще кажат колегите отляво по този въпрос. Ако не, можем да минем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Какво да гласуваме най-напред? Предложението на господин Бучков? 124.2
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Заместващият текст и предложението на господин Бучков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме заместващия текст най-напред заедно, с редакционното допълнение на господин Бучков, а именно: "На военна служба подлежат и се приемат лица само с българско гражданство".
Моля гласувайте този текст.
"Добре дошъл!" на министъра на отбраната.
Гласували 146 народни представители. За 128, против 3, въздържали се 15 народни представители.
Текстът на чл. 75 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Господин председателю, тук постъпи възражение на господин Велко Вълканов. Той казва: оказва се, че наличието на още едно гражданство създава привилегия, защото то води до освобождаване от едно основно задължение. (Шум и реплики в залата)
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Как така ще има всички права, а няма...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Господин Вълканов, не ми се карайте. Аз не чувам какво искате да ми кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ние няма да влизаме в дебати по този въпрос. Ако има предложение, да се повтори гласуването, да се дебатира още известно време, нямам нищо против.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Аз много се боя, че просто не е ясно какво всъщност става тук. Предлага се текст, който трудно може да се приеме. Неговият смисъл е такъв: щом едно лице, което е български гражданин, по някакъв начин получи още едно друго гражданство, автоматически бива освободено от това много важно основно задължение да бъде част от нашата армия, да бъде войник от нашите въоръжени сили. Как така? Получава си по някакъв начин някакво гражданство, поданство и автоматически той се оказва с една привилегия спрямо нашите граждани. Освободен е от основно задължение. Той си има всички права на българския гражданин, а няма да има едно основно важно задължение - да служи в армията. 124.3
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): То е и чест.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: То е и чест, и всичко. И ето на, оказва се, че той бива освободен от това само защото по някакъв начин, по някакъв повод, с някаква връзка е придобил още едно друго гражданство. Ами че това е съвършено нелогично и аз се боя, че просто тук не стана ясно какво всъщност става.
Моля ви да подложите на прегласуване този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Вълканов. Той прави едно перфектно предложение да прегласуваме този текст и ако го отхвърлим, ще дадем нова редакция на текста или ще го отложим. Така или иначе, има предложение за прегласуване поради неяснота в текста и пр. (Оживление в залата) 124.4
Обратни мнения, реплики към предложението на г-н Вълканов за прегласуване? (Оживление в залата, шум и реплики)
Моля, режим на гласуване.
Гласуваме отново текста на чл. 75 така, както бе докладван... (Оживление, шум и реплики в залата)
Най-напред прегласуваме, ако се потвърди с гласуване...
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Може ли процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте.
Процедурно предложение.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители, този въпрос не е толкова елементарен, колкото изглежда на пръв поглед.
Съгласно Закона за българското гражданство се допуска граждани в България да имат двойно гражданство. Те могат да са само български граждани, но могат да придобият и друго гражданство като български граждани.
Обаче обратната хипотеза - чужди граждани, живеещи в друга държава може да пожелаят да придобият българско гражданство. Тези граждани през това време, независимо от възрастта им, може да са служили вече в друга армия, в другата държава, където имат друго гражданство. И ние ще ги поставим в едно неравнопоставено положение - те да служат 2 пъти в своя живот в 2 държави, в 2 армии.
Затова, аз предлагам въпроса да не го решаваме сега. Да бъде отложен. Имаме и бездруго отложени текстове.
Да се обсъди в двете комисии - в националната сигурност и законодателната, да се огледа от всички аспекти и да го поставим отново в залата.
Процедурното ми предложение е да отложим въпроса за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ние имаме предложение първо за прегласуване.
Мислете как ще прегласуваме текста. МС/МД 125.1
Гласуваме отново чл. 75 така, както бе докладван от комисията.
Моля, гласувайте.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Има процедурно предложение за отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Първо трябва да го прегласуваме. А после ще го отлагаме.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той има заместващ текст. След това ще искаме отлагане.
След това има други текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ние в момента гласуваме предложението на комисията и на г-н Бучков, който направи редакционна поправка. И го приехме. То бе оспорено.
Сега прегласуваме и ако отпадне, отиваме към основния текст, за който има предложение за отлагане. Този правилник го научих наизуст.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Трябва да се отложи, за да решим какво ще правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: В момента прегласуваме предложението на комисията с редакционната поправка на г-н Бучков.
Който иска текстът да отпадне, да не се приеме - гласува червено.
Който иска да потвърди отново текста - гласува зелено.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 160 народни представители, за чл. 75 - 36, против - 87, въздържали се - 37.
Чл. 75 не се приема.
Сега гласуваме предложението за отлагане гледането на чл. 75.
Моля, гласувайте предложението за отлагане.
Гласували 155 народни представители, за - 153, против 1, въздържал се - 1 народен представител.
Чл. 75 и неговото гледане се отлага до уточняване на текста.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: По-нататък, аз ви предлагам да гласуваме следния текст, който е по предложение на вносителя. 125.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имаше на г-жа Шопова някакъв текст.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Да, това съвпада с предложението на г-жа Шопова и на г-н Стефан Стефанов.
Нов член: "На кадрова военна служба в състава на въоръжените сили могат да се приемат и жени на длъжности, определени от министъра на отбраната, по предложение на началника на Генералния щаб или от ръководителя на другото ведомство."
Това е предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: "... и ръководителите на другите ведомства" - кои ще бъдат тия ведомства?
ЕМИЛ БУЧКОВ (от място): Министерство на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Околната среда... (Оживление в залата, шум и реплики)
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Има предложение на г-н Стефан Стефанов за друга редакция.
"Длъжностите в състава на въоръжените сили, на които могат да се приемат на кадрова...", а ние я нарекохме "срочна служба", "... жени се определят от министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб или от ръководителя на другото ведомство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кое е това друго ведомство?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Където има въоръжени сили - Българската армия и ние ги изредихме нататък другите съставни части на Въоръжените сили. Включително, Министерство на транспорта, Строителните войски и Комитетът по пощите и далекосъобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Г-н министър, може ли по-ясен текст да се измисли или да остане този текст?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ (от място): Ако се добави само "в които има Въоръжени сили".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Може би: "... на другото ведомство, към което има войски".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, министърът на отбраната, г-н Валентин Александров, да прецизираме текста!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми г-н председател, господа народни представители, да не усложняваме нещата. 125.3
Аз смятам, че ако след последната дума "друго ведомство" се кажат: "други ведомства, имащи военни поделения" въпросът става съвършено ясен за това кой може да прави предложение и кой не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Толкова.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: "... други ведомства, имащи..." или "които имат Въоръжени сили".
"Въоръжени сили" - не. Тук трябва да се прецизира текстът.
"Военни подразделения" - и край. За да се знае. Ако искате пък, да ги изброим. Но така е най-добре. (Оживление в залата, шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Г-н генерал, имате думата.
ГЕНЕРАЛ ПАНДЕВ: Бих желал да подпомогна малко г-н министъра и всички в залата.
Навсякъде в закона, където е използуван терминът: "другите ведомства" или "друго ведомство" да се подразбира, и това в началото на законопроекта е добре посочено. Ведомствата, в чийто състав има военни поделения или въоръжени формирования, които се считат за част от Въоръжените сили.
Аз мисля, че текстът би могъл да остане в този си вид, но ако се прецизира с едно допълнение няма да измени неговия дух.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Г-жа Шопова, имате думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ДАР): Аз мисля, че някои недоразумения биха могли да бъдат изчистени, ако ние следим стриктно текста на вносителите. Така беше и с предишния текст.
Недоразумението дойде от факта, че кадровата служба се смеси с цялата служба.
Сега тук се поставя на обсъждане един текст и аз го внесох така, както беше предложен от Министерския съвет, в който има понятието "Въоръжени сили и Българска армия".
Българската армия е част от Въоръжените сили, но освен това в състава на Въоръжените сили има и "други съставки", това е думата може би, която трябва да употребим, така, както сме ги гласували в предишни текстове. 125.4
Следователно текстът, който е предложен от Министерския съвет е прецизен, защото той обяснява: "на кадрова военна служба в състава на Въоръжените сили...", това е голямото понятие "... се приемат и жени на длъжности...".
Основната част на Въоръжените сили е Българската армия. В Българската армия това го решава министърът на отбраната, по предложение на началника на Генералния щаб. А в другите ведомства, които са част от въоръжените сили се решава от ръководителя на съответното ведомство.
Смятам, че текстът е изключително прецизен. "Другото ведомство" се отнася към Въоръжените сили и ви моля да подкрепим проекта на вносителите така, както е направен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Г-н Слатински, има ли някъде определение какво означава "друго ведомство"?
Г-н генералът каза, че в началото има.
Вие сте докладчик, трябва да ги знаете тези неща. 125.5
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Да, има в началото, но за да е по-ясно за четящия този закон, може би да приемем предложението на господин министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той започва да чете този закон от началото. Щом го има в началото, тогава ще стане повторение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Затова ви предлагам следното:
"На кадрова военна служба в състава на въоръжените сили могат да се приемат и жени на длъжности, определени от министъра на отбраната, по предложение на началника на Генералния щаб и от ръководителя на другото ведомство, включващо в състава си военни подразделения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване, гласуваме това предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Само искам ви кажа, че нашият термин е "срочна", а не "кадрова" и затова прочитам още веднъж:
"На срочна военна служба в състава на въоръжените сили могат да се приемат и жени на длъжности, определени от министъра на отбраната, по предложение на началника на Генералния щаб или от ръководителите на другите ведомства, включващи в състава си военни подразделения".
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Поясни какво значи "срочна"! Тя не е наборна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Те поясниха в началото.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Ние сме пояснили. Тя е безсрочна, срочна и наборна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Наборната я направиха срочна. Тази дума вчера я смениха, господин министър. А кое беше съображението?... Така приехме вчера. Вместо "наборна", гласувахме "срочна". Или вместо "договорна" гласувахме?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Господин Слатински, не бива да приравняваме срочната на наборната. Нали така? Да не направим тюрлюгювеч! 126.1 ВТ/ВЙ
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Чакайте, сега...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да отменя ли гласуването или да обявя резултата?
От общо гласували 133 народни представители, за 120, против няма, 13 се въздържат.
Приема се текстът. Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Един момент, господин Дърмов пося съмнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тогава да ви дам почивка? За да си разсеете съмнението, господин Слатински.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Мисля, че е време за почивка. Можем да направим една полагаща ни се почивка, за да проверим нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Или да прескочим? За полагаща се почивка има още доста време. Доста време има. Или да оставим за следващия парламент да продължи закона? (Оживление и възгласи в залата) Както решите!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: По нашия термин "кадровата" е "безсрочна". По договор е срочна, наборната си остава наборна.
Значи предложението, което трябва да утвърдим, е "на безсрочна военна служба в състава на въоръжените сили..."
Господин Дърмов, всъщност не на срочна, а на безсрочна военна служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какво става сега? Объркахме ли нещо?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Може би да направим почивка, защото със сменената от Законодателната комисия терминология, можем да се объркаме дори ние. Нека да направим почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз мислех, че докладчикът е служил в армията или не е служил?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Докладчикът не е служил в армията все още.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е служил, да. Има разлика между срочна и безсрочна. Колко почивка ви е необходима, за да можете да се съберете? Някой да предложи това нещо.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Пет минути. 126.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Щом са само пет минути...
Госпожа Шопова, имате думата. Ние сме гласували "срочна", вместо "безсрочна", господин Слатински?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (встрани от микрофоните): Според мен такава е терминологията, да - "безсрочна".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Дърмов, има ли разлика между "срочна" и "безсрочна"?
ПЕТЯ ШОПОВА (ДАР): Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група "ДАР" моля за половин час почивка, в която да се уточнят текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Давам половин час почивка, за да направите разлика между "срочна" и "безсрочна". (Звъни)
(17 ч. и 15 м.)
126.3
(След почивката)

18 ч. и 05 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Господин Слатински, докладвайте текста.
Преди гласуването аз ще поставя въпроса за регистрация и за кворум.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Преди да докладвам текста, искам да кажа само, че недоразумението се дължи на това, че в проекта на вносителя навсякъде се прави разлика между договорна и кадрова военна служба, но в дадения случай те са искали да кажат кога могат да бъдат приемани жени на професионална военна служба и затова са употребили в този смисъл термина "кадрова".
Сега, когато ние вече сме се уточнили кадровата военна служба да бъде наричана безсрочна, а службата по договор - срочна, текстът ще придобие следния вид:
"На безсрочна и срочна военна служба в състава на Въоръжените сили могат да се приемат и жени на длъжности, определени от министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб или от ръководители на другите ведомства, които включват в състава си въоръжени формирования."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по текста? Няма желаещи.
Ако не се получат гласове над 121, аз ще прекратя заседанието. Първото гласуване ще има значение на проверка на кворум.
Режим на гласуване. Гласуваме чл. 76.
Моля, квесторите, предупредете, че това гласуване ще продължи три минути и има значението на проверка на кворума.
Моля ви, присъстващите в залата, гласувайте! Това е равно на регистрация.
Гласовете се увеличават. Ще почакаме още малко. (Шум в залата) Моля ви! Нали сме се събрали, за да работим!
Трябват ни два гласа.
ГОСПОДИН АТАНАСОВ (встрани от микрофоните): И аз гласувам. В момента съм без карта. Включете ме в гласуването. ВЙ/КП 127/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Без карта ли сте? (Шум и реплики в залата) Без карта сте?
В залата има 121 човека.
Продължаваме, господин Слатински.
От 120 в залата - дайте ми за и против.
От общо 121 в залата, 120 за, няма против, 1 се въздържа.
Обявих го... Той е без карта...
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Но той гласува вече с картата! Той гласува два пъти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това ще проличи в следващото гласуване. Бъдете спокойни. (Шум и реплики в залата)
Продължавайте нататък.
Приема се текстът.
РОМИЛ ПОПОВ (от място): Но това не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Но той обяви при мен, че не е регистриран.
Вижте, сега ще проверим със следващото гласуване. То ще излезе... (Реплики от залата)
Е, мога ли да не вярвам на един депутат, когато застава пред мене и казва... (Реплики)
Да го проверя?! Е, какво да направя...
Ако Вие ми кажете, няма ли да Ви повярвам, доктор Попов? Ще го проверим сега.
Четете следващия текст, а това ще се провери.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: "Чл. 77. Ал. 1. Всички военнослужещи в Република България полагат следната клетва: "Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, безпрекословно да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята родина и ако се наложи, да отдам живота си за нея, за воинската чест, за славата на бойното знаме! Заклех се!".
Ал. 2. Положилите клетва военнослужещи подписват клетвен лист."
Това е текстът. 127/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи да се изкажат? Има ли предложения?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Има предложение на господин Стефан Стефанов за нова ал. 3: "Отказът от полагане на клетва се счита за отказ от военна служба".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Кога е направено това предложение?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Направено е по съответния ред и е включено в материала, по който докладвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: То не изменя съдържанието на клетвата.
Алинея 2 е също... Следователно това е предложение за ал. 3.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Ако има някакви възражения, нека да бъдат обосновани. Аз мисля, че това е една резонна нова алинея и я подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Най-напред гласуваме предложението да има ал. 3, която да бъде със следното съдържание...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: "Отказът от полагане на клетва се счита за отказ от военна служба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Режим на гласуване. Гласуваме това предложение - да има ал. 3 с това съдържание, което ви беше прочетено от господин Слатински.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Общо са гласували 111 човека.
Дайте резултата по партии.
От Парламентарния съюз за социална демокрация - 95 гласували.
От Съюза на демократичните сили - 1.
От Движението за права и свободи - 1.
Останалите са вероятно от независими, които не се регистрират.
Искате думата по процедура? Процедура - да Ви дам и да не Ви дам, в залата няма необходимия кворум. (Шум и реплики в залата.
Заповядайте. Заповядайте, давам Ви думата, госпожо Томова. 127/3.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, идвам под формата на процедура да помоля господин Слатински да се извини на депутатите, които остават да гледат закона, и да помоли собствената си парламентарна група, ако е в нея или не е в нея, или е замразен, или е размразен, но тя да участва в гласуването.
Не хвърляйте вашите камъни по нашите глави!
Ето ви тук представител на едното ведомство, ето ви и на другото. И обяснете кой саботира Закона за Въоръжените сили.
И вместо покъртително да ни молите в днешното заседание, господин Слатински, защо не ни молихте преди два месеца за това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. (Шум и реплики в залата)
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Никой не е поискал проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз прочетох тези, които са се регистрирали. (Шум и реплики в залата)
Това ще бъде и за в бъдеще, господа!
Затова поради липса на кворум - в залата са регистрирани 111 човека, прекратявам заседанието.
Заседанието ще продължи утре от 9 ч. (Звъни)
(Закрито в 18 ч. и 20 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:(Кадир Кадир)
(Йордан Школагерски)
СЕКРЕТАРИ:(Георги Петров)
(Илиян Илиев)