Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2012-02-29

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Любомир Иванов и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, на Вашето внимание е предложен Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 29 февруари – 2 март 2012 г., както следва:
1. Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”). Вносител – Министерският съвет.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 3 февруари 2012 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 30 ноември 2011 г.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Вносител – Министерският съвет.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител – Захари Георгиев, 13 януари 2012 г.
6. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия, създадена с решение на Народното събрание на 1 февруари 2012 г. Вносители са народният представител Красимир Ципов и група народни представители.
7. Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 - 2020 г.). Вносител – Министерският съвет, продължение.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Вносител – Михаил Михайлов. Приет на първо четене на 8 февруари 2012 г.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносител – Министерският съвет.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана. Вносител – Министерският съвет.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител – Министерският съвет.
12. Отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2011 г. Вносител – Комисията за защита на личните данни.
13. Парламентарен контрол – определен за петък, с начален час 11.00 ч. Ще започнем с разисквания по питането на народните представители Пламен Орешарски и Димчо Михалевски към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков относно политиката на правителството и Министерството на финансите за допълнително изземване на резерви от държавните предприятия, след което ще продължим с отговори на въпроси и питания.
Моля да гласуваме.
Гласували 131 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 20.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Постъпили са няколко предложения за включване на точки в Програмата на Народното събрание за настоящата пленарна седмица по реда на чл. 43, ал. 3.
Първото по време е от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, които предлагат на основание чл. 99 от Правилника, да се проведе изслушване на министъра на финансите относно финансиране плащането по външния дълг в началото на 2013 г. и финансиране плащането по бюджетния дефицит за 2012 г.
Господин Димитров, имате думата да защитите предложението.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Това е едно от ключовите решения, които трябва да вземе 41-то Народно събрание, защото се очертават над 3 млрд. лв. дефицит, които трябва да бъдат покрити и финансирани. Става въпрос за 2 млрд. лв. външен дълг, които трябва да се платят в началото на следващата година – януари, 2013 г., и най-малко 1 млрд. лв. дефицит по българския бюджет. До момента правителството няма ясен план и съответно няма и Стратегия за управление на дълга, внесена в парламента, откъде ще бъдат осигурени въпросните 3 млрд. лв.
На сайта на Министерството на финансите има предложен Законопроект за инвестиране на Сребърния фонд в държавни ценни книжа – това би била една много сериозна грешка, уважаеми дами и господа. Ако последните свободни пари бъдат изхарчени по такъв начин, има следните рискове, които могат да се случат за всички нас.
На първо място, спадане на кредитния рейтинг на България, което влече след себе си повишаване на лихвените проценти, отлив на инвеститори, намаляване на растежа на българската икономика.
Сребърният фонд не може да бъде използван за покриване на плащанията по външния дълг и не трябва да бъде използван. Ако целият външен свят разбере, че българското правителство става нисколиквидно, това означава, че всички условия ще се влошат – и на инвестиране, и на кредитиране. Всичко ще стане по-лошо. Не забравяйте, че България граничи със съседна Гърция.
Поискали сме становище от Българската народна банка и от Комисията по финансов надзор по тези въпроси. Прави чест на председателя на Комисията по финансов надзор Стоян Мавродиев, който вече излезе публично и каза ясно, че идеята на правителството Сребърният фонд да бъде използван за плащане по външния дълг е грешна.
Затова, уважаеми дами и господа, искам изслушване на министър Дянков. На всички тези въпроси трябва да се отговори тук, публично. Иначе ще допуснете такава голяма грешка, която после не може да бъде поправена и ще има много висока цена както за българското правителство, така за българския парламент, но най-вече за всички граждани на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред изслушване на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков по двете теми, предложени от Мартин Димитров и група народни представители.
Гласували 125 народни представители: за 42, против 2, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаеми колеги, убеден съм, че вероятно има много случаи, когато гласуването по партиен признак е полезно и е важно. Уверявам ви обаче – този случай не е такъв.
Ако има страна в Европейския съюз, която все още няма стратегия за управление на външния си дълг през 2012 г., това е България. Не знам дали има втора такава европейска страна.
Ако с мълчанието си допуснете Сребърният фонд да бъде похарчен и България да няма свободен финансов ресурс, вече виждате как имаше съобщения във вчерашните медии за покачване на лихвените проценти. Тази тенденция започва. Тази сутрин Ви виждам във ведро настроение, неслушайки предложенията, които правим, дистанцирани, апатични – така Ви намирам в момента, уважаеми колеги, като видите, като осъмнете утре с високите лихви, като осъмнете с намаления кредитен рейтинг на България, като се чудите как да покрием плащанията по външния дълг поради липса на стратегия, ще бъдете в съвсем друго настроение. Въпросът обаче е да реагираме сега, защото има огромно забавяне, огромно изоставане, нямате идеи как да бъде финансиран целият този дефицит – никой от Вас не може да ми отговори. Има идеи на определени хора. В момента обаче няма по-важен дебат от този, който може да се случи в Народното събрание. На тези въпроси трябва да се отговори!
Вижте, имайте предвид, че и в Гърция са реагирали така апатично, подобно на Вас – приказвали са си, разменяли са си шеги и закачки, до момента, когато идва тази тежка ситуация. Когато не реагираш навреме, когато не вземеш навреме необходимите мерки, накрая става подобен сценарий.
Пак Ви питам: как ще платим близо 2 милиарда по външния дълг в началото на следващата година?! Някой от Вас знае ли?! Кажете какво правим?! Никой не знае какво правим. Това не е само отговорност на Партия ГЕРБ, това е отговорност на целия парламент, на правителството. Няма стратегия, никой не знае какво правим.
Моля от името на Синята коалиция за прегласуване, уважаема госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението за включване в програмата ни като точка изслушване на вицепремиера Дянков.
Гласували 133 народни представители: за 47, против 7, въздържали се 79.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на господин Ангел Найденов – заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България, който предлага на основание чл. 99 да се проведе изслушване на вицепремиера и министър на финансите господин Симеон Дянков относно размера на заплатените възнаграждения за 2011 г. под формата на допълнителни бонуси или допълнително материално стимулиране на служителите от администрацията на изпълнителната власт, общо и по ведомства, посочени в предложението.
Господин Найденов, имате думата.
Ангел Найденов (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! За пореден път предлагаме изслушване на финансовия министър по повод на бонусите и изплатените допълнителни възнаграждения в структурите на държавната администрация, включително в министерствата.
Това е тема, която няма да заглъхне току-така. По един или друг повод ще се появява информация за изплатените допълнителни възнаграждения и тя всеки път ще бъде повод за коментари и за различни инициативи.
Уважаеми дами и господа народни представители от мнозинството, полагате неимоверни усилия, за да отклоните вниманието от днешния скандал. Търсите аргументи къде ли не, за да оправдаете едно лицемерно поведение. За съжаление, в част от тези усилия се включва и председателят на Народното събрание, който намира всякакви поводи, за да връща питания и въпроси на тази тема. Изгражда се един защитен вал около министри и висши държавни чиновници, чиято цел е да не допусне информация за изплатените допълнителни възнаграждения в ръководените от тях ведомства.
Уважаеми дами и господа, не е ли по-лесно да приемете направеното предложение и да поканим финансовия министър, за да ни информира за общия размер на изплатените допълнителни възнаграждения и да ни представи информация какво се случва в отделните министерства и структури в състава на тези министерства, включително агенции и комисии. Целта на това изслушване не е просто да задоволи любопитство, а да ни даде представа за мащабите на това какво се случва в държавната администрация. Дотук от шест министерства, които коректно са подали информация, сумата е 12 милиона 600 хиляди лева. Искаме да знаем какъв е общият размер на изплатените възнаграждения във всички структури на изпълнителната власт и на държавната администрация. Тази информация може да бъде основа да направим анализ къде какви промени в механизма за формиране на възнагражденията в държавната администрация могат да бъдат приети, какво трябва да се промени, какви трябва да бъдат критериите и съответно какви предложения за промени в съществуващите закони да подкрепим.
Затова приемете предложението и да поканим финансовия министър за изслушване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме.
Гласували 125 народни представители: за 42, против 28, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Отхвърлихте предложението на господин Мартин Димитров, който искаше дебати как ще се обслужва външният дълг и дефицит. Сега отхвърляте предложение за изслушване на финансовия министър за най-парливата тема на българското общество – получените бонуси по време на криза, нещо, което сполучливо се определи като пир на властта по време на криза.
Аз питам: къде отиде обещанието, с което дойдохте на власт, че ще управлявате прозрачно? Така ли разбирате прозрачността?! Защо бягате от актуалните теми?
Искам още нещо да ви попитам: какво означава да замените или да заместите парламентарните дебати с писма до Сметната палата? Какво означава ГЕРБ да пита Сметната палата за бонусите, които като партия сама раздава. Какво означава един министър да пита Сметната палата дали е раздал или е получил бонуси? Няма обяснение, това е алогично, това е или шизофренно състояние, или състояние, при което този ход може да има логично обяснение само ако министрите са раздали тези бонуси в неясно съзнание, да речем са били в несвяст, не знаят какво са правили и затова питат Сметната палата: „Ние какво направихме, колко раздадохме”. Нима мислите, че това ще хване дикиш и този номер ще мине?! Колкото и панически да криете тези истини, те ще лъснат и мястото за разискването им е тази пленарна зала.
Затова, ако не сте излъгали, че ще управлявате прозрачно, ако не искате да създавате впечатлението, че не само не управлявате прозрачно, а сте най-непрозрачното управление за последните вече 22 години, прегласувайте това решение! Нямате друг полезен ход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да прегласувате предложението за включване в дневния ред изслушване на Симеон Дянков по повдигнатата тема.
Гласували 131 народни представители: за 43, против 32, въздържали се 56.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Следващото предложение на господин Десислав Чуколов за включване в програмата за тази седмица на Проект за решение относно Търговско споразумение за борба с фалшифицирането АСТА, подписано на 26 януари 2012 г. в Токио, Япония с входящ № 254 01-19 от 31 януари 2012 г.
Имате думата, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ние продължаваме да поставяме актуалните за страната проблеми. Един от най-важните от тях е въпросът с АСТА, който не е решен. Въпреки изявленията, които бяха направени от министри, тези изявления са абсолютно неадекватни. Не може да съществува фигурата на замразяването на процедурата или спирането, и едни такива мъгливи ирелевантни формулировки, с които се опитват министри, правителството и политици от управляващото мнозинство да омаят българската общественост.
Видяхте, имаше отново протест, той беше по-малък по размер като брой на хора, които присъстваха на него. Явно завоалирането и лъжите по отношение на АСТА са оказали някакво въздействие, по-малко хора излязоха, но проблемът продължава да съществува. Той е актуален, защото в международния правен мир под споразумението, подписано в Токио, продължава да стои подписът на българската страна и нищо повече.
Ние знаем, че това споразумение е много важно за ГЕРБ и ГЕРБ ще направи всичко възможно в крайна сметка България да остане в него така, както то беше подписано от упълномощения български посланик в Токио. Единственият начин е да се възприеме нашата идея, а тя е в 180-дневния срок, който тече, да бъде оттеглен подписът на страната. Това се предвижда в клаузите на самото споразумение и това е най-безболезненият начин България да излезе от споразумението, подписването на което беше голяма грешка.
Така че ние настояваме въпросът да влезе в пленарната зала и правителството, според нашето решение, както е формулирано в Народното събрание, да оттегли подписа си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване в програмата на Проекта за решение относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането АСТА.
Гласували 129 народни представители: за 38, против 47, въздържали се 44.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Следващото предложение е също на господин Чуколов, който предлага в седмичната програма да бъде включено като точка Приемане на проекти за решения за попълване състава на четири постоянни комисии.
Има думата господин Станилов – заместник-председателят на Парламентарната група на „Атака”, който ще представи предложението.
Станислав Станилов (Атака): Уважаеми колеги, това вече сме го предлагали. Ние настояваме да се включи в настоящата програма попълване съставите на постоянните комисии – Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и Комисията по околната среда и водите, като сме представили своите кандидати.
Моля Ви да гласувате нашето предложение в изпълнение Правилника на Народното събрание. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 109 народни представители: за 12, против 43, въздържали се 54.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, особено от управляващата партия, превръща се в ходене по мъките нещо, което е съвсем естествено, което е една домашна работа за парламента, тоест да бъдат попълнени комисиите с представители на отделните политически партии – нещо, което по правилник си е исконно право на всяка една парламентарна група.
В пет комисии „Атака” от месеци наред няма свои представители, като в това число се включва и паритетната Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, на която ние от „Атака” от известно време биваме викани, за да даваме някакви обяснения. И така месеци наред, повтарям, ние не знаем какво става в тези комисии, които бяха изброени, като колеги от „Атака” са само в една комисия. Тоест, имат право да бъдат членове на втора комисия.
На всички наши опити за консултации с Вас, управляващите, ни се отговаря: ще видим, ще се разберем, ще направим преизчисления на комисиите. И така седмица след седмица, месец след месец – нещо, което е просто недостойно. Вече и на нас ни е неудобно да пледираме, да желаем, да натискаме и едва ли не да молим за нещо, което е толкова естествено и толкова просто. Някои от нас обикалят по няколко комисии, за да бъдат в час за онова, което става в тези комисии, за да имаме поне някаква информация.
Имаше такива проблеми в миналото Народно събрание, но нали това Народно събрание уж нещо се промени и процедурите, и отношенията, и спазването на правилника вече са по-различни. Затова ние настояваме да приемете тази наша точка, защото това е регулярен въпрос, знаете, че гласуваме винаги рутинно по тази тема и да приемете нашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Подлагам на прегласуване предложението за включване в програмата ни Приемане на решение за попълване съставите на комисии.
Гласуваме!
Гласували 118 народни представители: за 27, против 43, въздържали се 48.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на господин Любомир Владимиров от Парламентарната група на „Атака”, който предлага да бъде включен Проект за решение за налагане на шестмесечен мораториум върху цените на едро на горивата за автомобили в Република България.
Господин Шопов, имате думата.
Павел Шопов (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От „Атака” продължаваме да поставяме актуални за страната въпроси.
Бих казал, че този въпрос е направо болезнен, защото ескалацията на цените на горивата продължава вече няколко седмици и се стигна до исторически високи нива. Каквото и да говорим, има само един начин за тяхното укротяване и за спиране на този скок. Приказките за това, че пазарът ще ги намести и либералните възгледи по икономическите въпроси, свързани с темата, не работят.
Начинът, по който проблемите могат да бъдат решени, е намесата на държавата, на повече държава в случая, защото се касае до фундаментални релации в българската икономическа система и даденостите.
Такъв мораториум беше въведен преди известно време за кратък период и той показа своя ефект. Спомняте си, че правителството въведе мораториум за увеличаване на цената на горивата в един момент – при покачване на цената на нефта на световните пазари, когато цените бяха тръгнали отново стремглаво нагоре. Пак повтарям, мораториумът показа, че това е начинът, по който може да се въздейства за решаването на тези проблеми.
Ние виждаме, че цените на горивата не касаят само участниците в движението – шофьорите и транспортните фирми, които плащат за горивата. По веригата това увеличение (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) се отнася до всички сфери на българската икономика. Затова ние настояваме за тази мярка, която не е драстична, тя е естествена. Предлагаме в програмата да влезе точката за налагане на такъв мораториум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване в програмата на проект за решение за налагане на въпросния мораториум.
Гласували 105 народни представители: за 13, против 42, въздържали се 50.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на господин Павел Шопов – в програмата ни да бъде включен Проект за Решение за прекратяване договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми.
Господин Шопов, имате думата.
Павел Шопов (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Продължаваме с поставянето на изключително важни и актуални теми и проблеми в българския парламент. За последните 10-12 години станаха няколко скъсвания на язовирни стени – ако си спомняте, на р. Ахелой преди години, в Цар Калоян и последното. Винаги динамиката и диалектиката в такива случаи са, че трагичното събитие става, вдига се шум, минава време, забравят се проблемите, те остават нерешени. Съответното правителство прави всичко възможно не за решаване на проблемите, а за завоалирането на случилото се, за бързото забравяне – по-малко електорални имиджови поражения да понесе от това, за което е отговорно.
И сега се случва същото. Новите проблеми и новите скандали изместват предишните. Правителството и така наречените социологически платени агенции отчитат дори факта на запазване или покачване на имиджа на определени министри, които се борели с проблемите.
За решаването на този проблем с поддържането на водоемите, изкуствени или естествени, една от най-важните мерки е да се уредят по нов начин правоотношенията, най-добре е да се прекратят, с така наречените наематели, концесионери или арендатори на водоемите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Времето свърши, въпреки че въпросът е много голям. Той може да бъде разискван сериозно само в пленарната зала с включването в дневния ред на предлаганата от нас точка за прекратяването на арендните, наемните, концесионните договори с частните лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Шопов за включване в програмата на Проект за Решение за прекратяване договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми.
Гласували 104 народни представители: за 9, против 42, въздържали се 53.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 22 до 28 февруари 2012 г.:
Законопроект за ландшафта. Вносители – Румен Иванов и група народни представители. Водеща – Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Съпътстващи – Комисията по околната среда и водите, Комисията по земеделието и горите, Комисията по културата, гражданското общество и медиите и Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за създаване на Временна комисия за проучване, анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения във връзка с регулирането на дейности по проучване и добив на подземни богатства при опазване на околната среда. Вносители – Валентин Николов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносители – Екатерина Михайлова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители – Ваньо Шарков и група народни представители. Водеща – Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи – Комисията по здравеопазването, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносители – Мартин Димитров и група народни представители. Водеща – Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение във връзка с разискванията по питането на народните представители Пламен Орешарски и Димчо Михалевски до заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков относно политиката на правителството и Министерството на финансите за допълнително изземване на резерви от държавните предприятия. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Огнян Стоичков. Водеща – Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Съпътстващи – Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по бюджет и финанси.
Проект за Решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия, създадена с решение на Народното събрание на 1 февруари 2012 г. Вносители – Красимир Ципов и група народни представители. (Реплика от народния представител Георги Терзийски.)
По дневния ред – процедура.
Имате думата.
Георги Терзийски (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя предложение за отпадане на точка от дневния ред, а именно т. 5, която касае първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
В същността си тази точка касае ползването на платен отпуск на родители-осиновители, като предложението е да се изравнят техните права по отношение правата на биологичните родители.
До момента от проведените дебати в комисиите, според мен, този въпрос не беше разгледан в неговата цялост.
Предложението го правя с цел организации и институции за защита правата на децата, както и инициативен комитет от организацията на родителите осиновители да се срещнат с председателите на парламентарните групи, както и с представители на Министерския съвет, за да може по-задълбочено и обстойно да се обсъди този проблем. Той наистина е сериозен.
Нещо повече, за момента предложенията, тоест докладите на Министерския съвет, са негативни. Това противоречи със самата програма на ГЕРБ, със самата програма на Министерския съвет по отношение на децата, които са оставени без родителски грижи.
Мисля, че това е сериозен проблем, който касае цялото общество и следва да се стигне до решението след необходимия дебат, след необходимото обсъждане. Ето защо предлагам да бъде отложено разглеждането на тази точка през тази седмица, за да се даде възможност на тези организации, които споменах, както и на инициативни комитети, да проведат срещи и проблемът да се обсъди в по-широк кръг и във всичките му аспекти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване процедурното предложение за отпадане от Програмата на т. 5 –Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Захари Георгиев.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 19, против 39, въздържали се 42.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
За изявление от името на парламентарна група – господин Иван Костов.
Иван Костов (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, преди 12 месеца след силни протести на гражданското общество беше наложен мораториум върху цените на горивата със съгласието на правителството и на „Лукойл”. Тогава „Лукойл” признаха, че формират цените съобразно международните и направиха този „жест” предвид наличието на протести. Какво се случи оттогава досега?
Първо, оказа се, че същият този монополист е монополизирал цялата база за съхранение, почти 80% от базата за съхранение на течни горива.
Второ, виждаме с очите си, че те се отказаха да монтират, все още не са монтирали, след като се постигна съгласие впоследствие, все още не са монтирали измервателна апаратура, с която да бъде наблюдавано движението на течните горива.
Снощи и днес Националната телевизия показва картина за това колко високи станали горивата във Франция. Дизеловото гориво има цена, казва телевизията, 1 евро и 37 евроцента, което прави 2 лева и 65 стотинки. Тази цена от 2,65 лв. е цена на дизеловото гориво в една от най-богатите страни, където средните доходи са 7 пъти по-високи отколкото в България. Минимум! Цената е по-ниска, отколкото дизеловото гориво на нашите бензиностанции, където тя е 2,70 лева.
Във Франция производствените разходи със сигурност са многократно по-високи, но цената на горивото е, както виждате, по-ниска, отколкото в нашата страна.
Преди 11 месеца с публични изявления сезирахме Комисията за защита на конкуренцията, която да спре тези монополни цени, да атакува тези монополни цени, да спре извличането на монополно високи печалби от страна на картелирания пазар на течни горива. Днес има пак протести.
Месец след нашите изявления – от април месец, или горе-долу по това време, министърът на транспорта и министърът на икономиката също поискаха от Комисията за защита на конкуренцията да изпълни дълга си и да защити пазара от монополните цени, от злоупотреба с господстващо положение, от картелиране на пазара. Нищо не е направено! Няма никакво произнасяне!
Не е валидна и тезата, че се отчитат международните цени по простата причина, че ако се отчитаха, поне цената на дизеловото гориво щеше да бъде по-ниска от цената му във Франция.
От името на Синята коалиция заявявам, че ще потърсим всички парламентарни средства да принудим Комисията за защита на конкуренцията да си свърши работата, да не се държи като „академичен орган”, както си позволи да я дефинира нейният представител, а да защити пазара.
Ще настояваме за оставката на това ръководство на Комисията за защита на конкуренцията, защото тя в действителност не защитава българския потребител, докато тези цени стоят на монополно високо ниво, фалират частните, семейните, малките и средни фирми в страната.
Това е изцяло в противоречие с обявената от ГЕРБ политика за подпомагане на малкия, среден и семеен бизнес. Къде е подпомагането, като не защитавате малките фирми от дерибейщината на монополизирания пазар, от злоупотребата с господстващото положение? Къде е Вашето съчувствие към тях?
Ние внесохме проектозакон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Ще очакваме ГЕРБ да подкрепи този закон, ако искрено се стреми да подпомогне и да води политика за запазване на работните места в частните малки, средни и семейни фирми. Очакваме вие да подкрепите този закон.
Виждаме, че известно раздвижване има, след като заявихме, че трябва да се предоговори, призовахме да се предоговори цената на газа. Виждаме, че тук идва руският шеф на „Газпром” и след като други страни успяха да постигнат намаление на тези цени, ние плащаме космически цени за газ в момента – 450 долара за 1000 кубически метра газ. Това е цена, която не плаща никой в Европа!
Виждаме, че има раздвижване в правилна посока. Призоваваме парламентарното мнозинство – първо, да даде ход на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Пред нас има категоричен отказ на Комисията за защита на конкуренцията да изпълни мисията, заради която съществува – да защити българския пазар от злоупотреба с господстващо положение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.
Преминаваме към точка първа от програмата ни за тази седмица:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 2 КЪМ ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА („БЪЛГАРИЯ – ПРОЕКТ ДУНАВ МОСТ”) И НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 КЪМ ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА („БЪЛГАРИЯ – ПРОЕКТ ДУНАВ МОСТ – Б”).
Вносител – Министерският съвет.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределен законопроектът.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Госпожа Стоянова ще ни запознае с доклада на същата комисия.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”), № 202-02-4, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
На проведено заседание на 22 февруари 2012 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране.
На заседанието присъстваха: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Галина Василева – директор на дирекция „Координация на програми и проекти”, и Нина Беленска – началник на отдел в същата дирекция.
Измененията са подписани във връзка с изтичането на сроковете за ползване на средствата по посочените договори за финансиране на проект „Мост на река Дунав при Видин – Калафат (България – Румъния)” и поради възникналата необходимост от удължаване сроковете до края на 2012 г.
Измененията предвиждат компенсиране погасяването на бъдещите траншове от заемите, поради това че Европейската инвестиционна банка е поставила условие за запазването на крайните срокове за изплащане на заемите. Удължаването на финансовите договори се налага поради усложнената и продължителна подготвителна фаза на проекта, както и поради закъснението по графиците за строителство, дължащо се на липса на нарочна регулация за строителството в граничния район.
С двата финансови договора Европейската инвестиционна банка предоставя кредити в размер на 70 млн. евро за съфинансиране на проектните и строителните работи на новия мост. Общата стойност на неизтеглените към момента средства от финансирането от ЕИБ възлиза на 29 500 000 евро, или 42 на сто от договорените кредити.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 27 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 и ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Благодаря, госпожо Стоянова.
Продължаваме с доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Вълков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Иван Вълков: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”), № 202-02-4, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
Законопроектът за ратифициране на Изменение № 1 и № 2 бе обсъден на заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 16 февруари 2012 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Галина Василева – директор на дирекция „Координация на програми и проекти” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Стефан Сотиров – началник на отдел в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерството на финансите.
Ратифицирането на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”) е на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България.
Измененията са подписани във връзка с изтичането на сроковете за ползване на средствата за финансиране на проект „Мост на река Дунав при Видин – Калафат (България – Румъния)”.
С удължаването на финансовите договори ще се осигури и съответното съфинансиране по Финансов меморандум по КФ1164/94/ИСПА, чиято валидност е удължена с решение на Европейската комисия до края на 2012 г., без да е необходимо да се търсят допълнителни средства от държавния бюджет или от други източници.
Към момента са сключени и се изпълняват всички договори за проектиране, строителство и надзор на мостовото съоръжение, както и за строителство и надзор на прилежащата инфраструктура, свързваща бъдещия мост с републиканските пътна и железопътна мрежи на обща стойност 191 721 216 евро. Изплатените до момента средства по договори с изпълнители по проекта са в размер 155 164 337,62 евро.
Ратификацията на измененията е от съществено значение и по отношение на съдържащия се в тях частичен отказ на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от правата й по член 6.08 от финансовите договори, който предвижда запазване на собствеността и поддръжката на моста от заемополучателя до погасяване на заемите. Съгласно Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на река Дунав, ратифицирано на 28 септември 2000 г., с въвеждането в експлоатация всяка една от двете страни става собственик на 50 на сто от моста и всяка от договарящите страни поема поддръжката на тази част от моста, която е нейна собственост. Тъй като погасяването на заемите се предвижда да приключи значително по-късно от въвеждането на моста в експлоатация, с измененията се дава необходимото писмено съгласие на Европейската инвестиционна банка половината от активите на моста да бъдат прехвърлени в собственост на румънската страна, като се избягва рискът от искане от страна на ЕИБ за предсрочно погасяване на заемите или на финансови глоби за неизпълнение на договорни клаузи. Конкретната процедура и стойност на активите ще бъдат уточнени след завършването на обекта.
Причините за наложилото се удължаване на финансовите договори са както усложнената и продължителна подготвителна фаза на проекта, при което срокът на договора за проектиране и строителство на моста още при сключването му надхвърля срокове на договорите за заем, така и закъснението по графиците за строителство, дължащо се на липсата на нарочна регулация на строителството в граничния район.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”)№ 202-02-4,внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Благодаря на господин Вълков.
Третият доклад е на Комисията по външна политика и отбрана.
Заповядайте, господин Здравков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Янко Здравков:
„ДОКЛАД
Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (“България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”), № 202-02-4, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 16 февруари 2012 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Измененията са подписани съответно на 14 ноември 2011 г. от заместник-министър председателя и министър на финансите и на 17 ноември 2011 г. от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията въз основа на решението по т. 4 от Протокол № 42 от заседанието на Министерския съвет на 2 ноември 2011 г.
Измененията са подписани във връзка с изтичането на сроковете за ползване на средства по посочените по-горе договори за финансиране на проект „Мост на река Дунав при Видин – Калафат (България - Румъния)” и поради възникналата необходимост от удължаване на сроковете до края на 2012 г.
Целта, която ще бъде постигната с приемането на предложения законопроект, е въвеждането в сила на Изменение № 2 и Изменение № 1 съгласно изискванията на националното законодателство и осигуряване финансирането на проект с национално значение „Изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на р. Дунав между Видин (България) и Калафат (Румъния)” до края на строителството му.
Ратификацията на измененията е от съществено значение и по отношение на съдържащия се в тях частичен отказ на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от правата и по чл. 6.08 от финансовите договори, който предвижда запазване на собствеността и поддръжката на моста от заемополучателя до погасяване на заемите.
С удължаването на финансовите договори ще се осигури и съответното съфинансиране по Финансов меморандум по КФ1164/94/ИСПА, чиято валидност се удължава с решение на Европейската комисия до края на 2012 г., без да е необходимо да се търсят допълнителни средства от държавния бюджет или от други източници.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (“България – проект Дунав мост – Б”).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Благодаря Ви, господин Здравков.
Има ли поканен представител от вносителите? Няма.
В такъв случай от името на вносителя няма да има кой да представи законопроекта.
Откривам дебата.
Желаещи за изказване?
Господин Тошев, заповядайте.
Владимир Тошев (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, изказвам се не само като народен представител от Видинска област, изказвам се като народен представител от България. Инфраструктурното съоръжение, наречено „Дунав мост 2” или както му е официалното име „Мост на река Дунав при Видин - Калафат”, е обект от национално и европейско значение. Самият факт, че за около месец тази тема влиза за трети път в дневния ред на Народното събрание, показва нейната важност. Считам, че с днешните дебати и решението, което ще вземем, ние ще приключим тази тема и следващият ход ще бъде откриването на моста.
Необходимо е както при дебатите, които имахме с министър Московски, и днес да проявим пълно единодушие, за което Ви призовавам. Този акт, който днес ще приемем, ще даде сигурност основно на строителите – испанската фирма изпълнител FCC, ще им гарантира финансирането за нейните дейности до завършването на моста. Само припомням един факт. По последно договориране с Европейската комисия от август миналата година строежът на мостът трябва да бъде окончателно завършен, готов и предаден за експлоатация на 29 ноември тази година.
Това, което е малко известно, бих искал да Ви го припомня в подкрепа на необходимостта от утвърждаване на това ново дофинансиране.
Първо, никой от нас не бива да се съмнява в необходимостта от „Дунав мост – 2” не само за региона, който между другото е изключително важен фактор, защото ще даде един тласък на достъпност до Северозападна България, каквато до момента липсва и е една от причините този край да бъде най-изостаналият в цяла Европа.
Второто е, че България няма да получи никакво финансово натоварване от това ново споразумение по простата причина, че тези пари ще бъдат дадени от финансовия резерв, който е сключен още през 2005 г. при Финансовия меморандум за финансиране на моста с петте финансиращи институции. Дори имаме плюсове. Плюсовете са в това, че, както беше посочено и в доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, делът на България и Румъния в моста е 50 на 50.
Искам да Ви припомня обаче един факт. През 2000 г. България и Румъния сключиха споразумение – до изплащане на инвестициите за моста, всяка от държавите ще получава от приходната част по неговата експлоатация такъв дял, какъвто е вложила при неговото строителство. Тоест, докато мостът бъде изплатен – разчетите са между 11 и 17 години, никой не може да каже по-точна цифра, защото това зависи от много фактори – България ще получава такъв дял от приходната част на моста от неговото експлоатиране, какъвто вложим. Така че, ако сега ние повишим нашия дял, съответно ще получаваме по-големи средства от това нещо.
Няколко причини, които не бяха ясно формулирани в докладите на комисиите по обясними причини. Защо се налага това ново дофинансиране?
Първо, при самото договориране на моста и спечелването на тръжната процедура от испанската фирма цената е силно занижена, но такива си били условията на тръжната документация на конкурса. Ясно е било тогава, че с тази цена не може да бъде построен мостът.
Второто е, че самата базисна документация, на която е стъпило договорирането на моста, е била недостатъчно пълна и коректна, което налага поръчване на геодезия от изпълнителите, след което се оказа, че тя не е достатъчна, не е пълна и не дава достатъчна сигурност и гаранции за построяването на моста, и се добавя втора. Оттам излизат промени в проектните инженерни решения, сменят се фундаментите на моста от железни на железобетонни, което значително подобрява гаранционния 120-годишен срок за експлоатация на моста, но оскъпява неговата стойност. Освен това, от около 60 метра пилони се налага те да бъдат увеличени в зависимост от мястото, където се намират, от 75 на 80-90 метра. Така че всичко това налага допълнително финансиране.
Отделно от това румънското законодателство забавя стартирането на строежа от румънска страна с 13 месеца поради простите причини, че при тях законодателните условия са такива. И двете страни в процеса след договориране строежа на моста и стартирането му в началото на 2007 г. влизат в Европейския съюз и оттам протичат процеси на промяна на законодателството, което значително променя изходните условия в националните законодателни бази и отношенията им с изпълнителя.
Така че всички тези фактори и, разбира се, други по-дребни, налагат второ дофинансиране на моста. Пак Ви казвам – това е в рамките на финансовия резерв, няма да се увеличи тежестта на националното финансиране. Договорирано е с останалите финансови институции, които имат отношение към кредитирането на моста, договорирано е с Европейската комисия, за да можем в края на тази година да пуснем в експлоатация „Дунав мост – 2”. Моля Ви, подкрепете това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Има ли реплики? Няма.
Желаещи за други изказвания?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Няма да се обърна към вносителите, понеже ги няма, господин председателю, и аз се учудвам, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Отбелязахме този факт.
Петър Мутафчиев: Да, чух, но все пак да напомня и на народните представители, че при такъв важен закон не може да не присъстват вносителите, не може да не си кажат мнението.
Благодаря на господин Тошев, че се опита да изиграе ролята на вносител, включително и по отношение на бъдещите договорености между Министерството на транспорта и изпълнителя за това каква ще бъде крайната стойност на моста.
Искам обаче да припомня нещо: днес ние гласуваме Споразумението между българската страна и Европейската инвестиционна банка за удължаване срока за заемите с нашите кредитори за строителството на моста – нищо повече. Оттук-нататък, след като гарантираме тази сума до 2012 г. – да, има резерв, ако има конкретни договорености между правителството и изпълнителя и обосновани причини да бъде увеличена стойността – да, ще бъде увеличена. Нека обаче да не прехвърляме темата точно по този въпрос.
Важен момент тук е, че има закъснение. Да, от самото начало имаше закъснение около 5 месеца и то се дължеше основно на обективни причини, касаещи допуска до румънска страна – имаше забавяне от тях. Имаше проблеми с геоложките проучвания, промяна на проекта на моста поради някои изменения – всичко, което беше казано от преждеговорившия. Това дава основанието обективно да подходим към този въпрос и аз съм убеден, че Европейската комисия прояви разбиране към българската страна, давайки си сметка именно за това, че тези причини не са субективни, а обективни.
Ние ще подкрепим удължаването на срока. Искам обаче да се обърна към управляващите: нека наистина декември месец 2012 г. мостът да бъде завършен. И още нещо към народните представители от Видинския край от всички политически сили – нека инфраструктурата, която бяхме гарантирали с Оперативна програма „Транспорт” да започне да се работи за моста, говоря за пътя Мездра – Ботевград – четирилентовия, говоря за автомагистрала „Струма”.
Уважаеми дами и господа, и да имаме мост, аз го казах на парламентарния контрол, ако ние не построим пътищата –автомагистрала „Струма” и пътя от Враца до Видин, така че да създадем възможност автомобилният транспорт да има лек преход само за страни от Европейския съюз с облекчен режим, дай Боже и да влезем в Шенген, направете и това – да няма гранични пунктове, така че движението да бъде още по-лесно. Надявам се, че ще изпълните този ангажимент към българските граждани.
Нека да говорим и за това, че железопътната линия по отношение на строителството й трябва да бъде включена поне в първия етап за периода 2013 - 2020 г. Разбира се, това е модерна, скъпа като съоръжение железопътна линия за 160 км/час – една част от нея е в ново трасе. Ако искаме България да бъде модерна страна, отговаряща на всички изисквания по отношение на железопътния транспорт в Европейския съюз, този проект, колкото и скъп да ни се струва, трябва да бъде реализиран.
Обръщам се към Вас: нека всичко по отношение на инфраструктурата, водеща до моста, което вече три години се бави, да бъде засилено като приоритети на българското правителство, за да можем да усетим ефективността на това съоръжение, което мисля, че е важно не само за България, а и за целия Европейски съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Реплики?
Първа реплика – заповядайте, господин Тошев.
Владимир Тошев (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Мутафчиев, благодаря Ви!
Под формата на реплика искам да Ви благодаря за това, че подкрепяте изграждане на инфраструктура. Може би за първи път официално тук аз го чувам, не че Вие го правите за първи път, защото това е изключително важно. Репликата „асфалта яде ли се, или се полага на пътя” няма да я споменавам сега.
Важно е наистина, много пъти съм го казвал и Ви благодаря, че го подкрепяте, защото „Дунав мост - 2” увисва във въздуха. Той опира в двулентово шосе от Видин, на изхода на Видин до Ботевград.
Само за информация – доколкото ми е известно, юли месец започва реално строителство на участъка Ботевград - Мездра-Новачене - Скравена, за да се избегнат тези завои, започва строителството. Също така факт е, че се проектира новата железопътна линия Видин – Лом - София. Надявам се в новия планов период на Европа да бъде финансирана и да бъде изградена.
Ще бъда много радостен и горд с това, че ние с Вас стартираме този разговор тук – ако успеем до 2020 г. също да направим скоростно четирилентово шосе Видин - София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Други реплики? Няма.
Господин Мутафчиев, желаете ли дуплика? Не желаете.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост - Б”), № 202-02-4,внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието, с което законопроектът е приет на първо четене.
Процедура – заповядайте, госпожо Стоянова.
Менда Стоянова (ГЕРБ): Господин председател, тъй като не постъпиха предложения за някакви промени в законопроекта, предлагам на основание чл. 70, ал. 2 да подложите на второ гласуване така предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Стоянова за провеждане на второ гласуване.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Преминаваме към процедура за второ гласуване, откривам дебата.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова:
„ЗАКОН за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост - Б”).
Член единствен. Ратифицира Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост - Б”).”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Тъй като няма представители на вносителите, сме в режим на дебат по второто гласуване на законопроекта.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Михалевски, преди малко пожелахте думата. Заповядайте.
Димчо Михалевски (КБ): Уважаеми господин председателстващ, благодаря, че ми дадохте думата.
Уважаеми колеги, ние подкрепихме този законопроект и сега ще го подкрепим на второ четене, но в интерес на истината трябва да кажем две много важни неща.
Първо, за да не спекулира някой, че ние сме против моста, напротив, „за” моста сме. Това са го показали всички правителства досега, започвайки от 2000 г., от 2001 до 2005 г., предното правителство и настоящото. Обаче аз имам едни много сериозни възражения.
Когато цялото това нещо се замита под килима, включително и в дебата, който беше преди няколко седмици тук, че едва ли не всичко е наред, че няма никакво влияние върху държавния бюджет, видите ли, ние тук само взимаме едни допълнителни пари от Европейската инвестиционна банка. Да, така е, ние удължаваме днес с решението договорът да бъде валиден. Обаче аз искам да поставя един много важен въпрос.
Когато се правеше този конкурс преди няколко години и когато очевидно цената, която беше дала компанията FSS, беше съмнително ниска, още тогава имаше възражения от българското правителство към Делегацията на Европейската комисия, под чийто контрол се извършваше този търг, и ние казахме: „искаме гаранции, че след това по никакъв повод за моста и прилежащата инфраструктура няма да се искат допълни средства”. Факт е, че за двата договора – за моста и за прилежащата инфраструктура, увеличението е над 70 млн. евро. Факт е, че когато кандидатства испанската фирма FSS с идеен проект – такива бяха условията по Жълтата книга на Фидик, тя каза, че в рамките на тези средства ще направи проект, който е устойчив.
Какво се случи? Когато беше разработен работният вариант на проекта и се представи на Техническия експертен съвет, се оказа, че пилотите, за които преди малко нашият колега правилно отбеляза, са стоманени и тези стоманени пилоти ще имат годност, след съответното намаляване на диаметъра им от корозия, около 30 години. Тоест след 30 години нямаме гаранция за моста. По настояване на българските експерти от Университета по архитектура, строителство и геодезия проектът се преработи със стоманобетонови пилоти. Само че имаше гаранция, уважаеми колеги, виждам, че не Ви е интересно, имаше гаранция, че няма да се увеличава стойността на обекта по този повод. Стойността на обекта по този повод се увеличи и това беше допуснато от настоящото българско правителство.
Освен всичко друго се забави срокът за реализация на прилежащата инфраструктура поради едно абсолютно неразумно решение на настоящото българското правителство от началото на 2010 г., което забрани да се дават търговски открития за добив на инертни материали, за които FSS беше кандидатствала, беше намерила от къде да вземе материалите за прилежащата инфраструктура. Правителството ги забави с 8-9 месеца, което стана основание по Правилата на Фидик след това те да поискат увеличение на цената. Забележете, те увеличиха цената на прилежащата инфраструктура, довеждаща до моста, без да сложат един грам бетон или грам желязо допълнително.
Затова този проект не е добре управляван. Той е много важен за България и закъснял, защото Сърбия стои отстрани, но не трябва да си затваряме очите, че всъщност ние ще дадем сега едни 140 милиона и повече лева за нещо, което всъщност трябваше да бъде направено за по-малко пари. Така че това е нещото, което трябва да се каже и да не се замазва всичко и да го замитаме под килима, че всичко е наред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Има ли реплики по отношение на господин Михалевски? Има.
Заповядайте, господин Тошев.
Владимир Тошев (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Тук не правим никакви упражнения. Фактите, които изнесе господин Михалевски тук, в основата си са верни. Припомня неща, които тяхното правителство е свършило. Ние сега нищо не замитаме.
Факт е, че втората фирма, която е предложила – немска фирма, консорциум, може би, ако тогавашното правителство е настояло да спечели истинският изпълнител, мостът щеше да бъде готов.
Другото, което е, че този идеен проект е одобряван не по времето на това правителство. Тези пилоти не са сменяни по времето на това правителство. Изпълнителят предлага, инженерът проверява. Между другото, това увеличение не е от 26 милиона, а от изпълнителя е искано 40 милиона. Всички предложения са ревизирани от инженера и се стига до тази сума, за която ние сега искаме удължаване на срока за нейното финансиране.
Аз не виждам точно какво замитаме в момента, след като за един месец – пак повтарям, колеги, за един месец „Дунав мост - 2” е тема на Народното събрание и всичко с цифри, с факти, с история, с проекти го изкарваме тук, в това Народно събрание. Не разбирам какво замитаме в момента?! Единствената цел на това правителство и на тази парламентарна група – надявам се, че ще ни подкрепите и на второ четене за тази ратификация, е мостът да бъде готов в края на месец ноември. Това е единството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин Михалевски, желаете ли дуплика? Не желаете.
Други желаещи за изказвания?
Имате думата, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, един безспорен въпрос за удължаване на срокове се превърна в дискусия по отношение на размера плащане. Преди известно време – една-две седмици, този въпрос се реши. Сега става въпрос само за удължаване срока на едно международно споразумение.
Второ, ползвам тази процедура, за да кажа на господин Тошев, че няма как правителството да ги натисне да сключат договора на дадена цена. Има процедури и търгове. Цената, която са дали, беше дъмпингова, беше ясно. Ако тогава не беше тръгнал договорът на тази дъмпингова цена, нямаше да има „Дунав мост”, защото се смениха геополитически приоритети – отваряния, политика на Балканите. Така че нека остане историята да съди кое правителство, кой, какво, що.
Уважаеми господин председател, предлагам да прекратим тази дискусия. Очевидно има подкрепа от всички страни. Дайте да не превръщаме един безспорен въпрос в спорен.
Предлагам да прекратим дискусията. Да гласуваме. Естествено следва удължаването на срока от онова, което сме приели в Народното събрание преди две седмици, за увеличаване на финансирането.
Предлагам да прекратим и да вървим нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Знаете, господин Миков, че правилникът не позволява такова прекратяване. Това зависи от волята на народните представители дали желаят да продължат да се изказват или не.
Има ли реплики към господин Миков. Няма.
Господин Давидов, искахте думата. Заповядайте.
Веселин Давидов (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, това, което виждам, е всъщност изместване фокуса на дискусията от едно държавническо решение, което трябва да се вземе от всички. Нещо, за което вярвам, че всички сме убедени, всички са „за” моста. Изместване на дискусията на едно популистко ниво дали, кога, при какви обстоятелства са били удълженията.
Ако трябва да коментирам, този договор е сключен по време на предишното правителство. Ако трябва нещо да се допълни, то е, че всичко трябва да се разглежда на фона на световните тенденции в тази политика.
На господин Михалевски сигурно му е известно, че при много от тези големи западни компании се наблюдава една такава тенденция още на етап офериране. Те развиват така наречения Клеймс мениджмънт. Тоест още на етап офериране те знаят и слизат може би понякога под реалистична цена на дадено съоръжение. Това обаче е една световна тенденция, която се наблюдава и на други места в Европейския съюз и която е едно предизвикателство пред държавите, пред съответното управленско ниво на дадената държава. Тоест това са едни стандартни процеси. За всеки от частния сектор е ясно, че по-добър партньор в един договор от държавата няма, защото една държава не може да фалира – изключвам другите актуални неща.
В крайна сметка не е коректно да се измества фокусът върху едни обстоятелства, които са зависели изцяло от един договор, подписан по ваше време. Мисля, че трябва да се концентрираме, да гледаме напред и на всички ни е ясно, че за да се случи този мост, е необходимо всички да подкрепим даденото предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Благодаря, господин Давидов.
Има ли реплики към господин Давидов? Няма.
Други желаещи за изказване има ли?
Заповядайте, господин Иванов, имате думата.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вероятно нямаше да взема думата, но след като чух, че едва ли не се води спор дали това или предишното правителство са сключили договора за този мост, искам да кажа и на господин Давидов, и на останалите, че още в 2000 г. правителството на Иван Костов посочи като приоритет номер едно в Пакта за стабилност в Югоизточна Европа построяването на Дунав мост. Тогава, заради ембаргото с Югославия, България беше изолирана от останалата част на Европа.
Този мост се строи вече 12-а година. Причината да се строи почти колкото Кьолнската катедрала е обстоятелството, че следващите правителства се постараха да уредят свои фирми за обществени поръчки.
Искам да кажа ясно, че един бивш министър на транспорта – Николай Василев, забави моста близо две години, защото искаше да го раздели между инфраструктурата и строителството на моста и да не се спазват европейските изисквания.
По отношение на сегашното правителство трябва да се знае, че то не изпълни всичко, което е необходимо, за да дисциплинира изпълнителя. Правителството е възложителят и трябваше да дисциплинира изпълнителя, за да завърши моста в срок и при много по-ниско допълнително заплащане.
Нека действително до края на годината мостът да бъде завършен, в което продължавам да се съмнявам, защото трябва стриктен контрол от страна на изпълнителната власт върху изпълнението му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Реплики към господин Иванов има ли? Други изказващи се?
Още веднъж подканям желаещите в залата за изказвания. Няма.
Закривам дебата и преминаваме към второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав Мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”) № 202 02 4, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
Моля да гласуваме, колеги.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
С това на второ гласуване е приет Законопроектът за ратифициране на споразумението.

Колеги, преминаваме към следващата точка в дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР.
Госпожа Стоянова ще докладва.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Господин председател, моля за процедура.
Моля в залата да бъдат допуснати господин Борислав Богоев – заместник-председател на Комисията за финансов надзор; господин Евгени Тончев – директор дирекция „Правна” в Комисията за финансов надзор; госпожа Милена Бойкова – директор в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” от Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Моля да гласуваме за допускане в залата на посочените от госпожа Стоянова лица.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля квесторите да въведат лицата, за които гласувахме допуск до пленарната зала.
Госпожо Стоянова, заповядайте по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 102-01-77, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2011 г., приет на първо гласуване на 3 февруари 2012 г. – проект за второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Има ли изказвания, колеги? Няма.
Моля да гласуваме текста за наименованието на закона.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: По параграфи 1 и 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Има ли изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 и § 2 по предложение на комисията и по вносител.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Изказвания има ли, колеги? Няма.
Режим на гласуване по отношение на подкрепения от комисията текст за наименованието на подразделението.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: По § 3 до § 7 включително комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Има ли изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване от § 3 до § 7 включително по предложение на комисията и по вносител. Нали така?
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: По § 8 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 91:
а) в ал. 3 след думите „допълнителни сведения и документи” се добавя „или са представени по инициатива на заявителя допълнителни сведения и документи”, а думите „10 дни” се заменят с „10 работни дни”;
б) създава се нова ал. 6:
„(6) Комисията уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазари за издаденото потвърждение на проспект и предоставя копие от потвърдения проспект едновременно с уведомяването на заявителя за издаденото потвърждение”;
в) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея:
аа) в изречение първо, след думите „публичното предлагане”, запетаята се заличава и се добавя „след предварително уведомяване на Европейския орган за ценни книжа и пазари и”;
бб) създава се изречение четвърто: „В случаите по тази алинея, чл. 28, § 4 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган за изменение на Решение № 716/2009 ЕО и за отмяна на Решение 2009/77 ЕО на Комисията, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1095/2010” не се прилага.”;
г) досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 6” и „Алинея 6” се заменят съответно с „ал. 7” и „Алинея 7”.
2. В чл. 92в:
а) в ал. 1 след думите „компетентните органи на приемащите държави” се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”;
б) в ал. 4, изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „като едновременно с това уведомява и Европейският орган за ценни книжа и пазари”.
3. В чл. 92г:
а) създава се нова ал. 5:
„(5) Комисията публикува на интернет страницата си и актуализира списъка на получените сертификати по ал. 1 и 4, като всяка оповестена по тази начин информация се публикува за период, не по-кратък от 12 месеца.”;
б) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея накрая се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”;
в) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея накрая се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”;
г) досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея:
аа) в изречение първо след думите „компетентния орган на изпращащата държава” се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”;
бб) в изречение второ след думите „Европейската комисия” се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”.
4. В чл. 92ж:
а) създава се нова ал. 1:
„(1) При осъществяване на своите правомощия и осъществяване на функциите си по този закон и актовете по прилагането му комисията си сътрудничи с Европейския орган за ценни книжа и пазари и му предоставя информация за изпълнение на задълженията му съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1095/2010 г.”;
б) досегашната ал. 1 става ал. 2 и в нея в изречение първо думите „чл. 91, ал. 6” се заменят с „чл. 91, ал. 7”;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея изречение второ думите „по ал. 1” се заменят с „по ал. 2”;
г) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
д) създава се ал. 6:
„(6) Когато не получи своевременно исканата информация или съдействие или когато й бъде отказано получаването на такава информация или съдействие, комисията може да уведоми Европейския орган за ценни книжа и пазари с оглед осигуряване на съдействие в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010.”
5. В чл. 100п, ал. 1:
а) създава се ново изречение второ: „Комисията уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазари за преценката си по изречение първо.”;
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
6. В чл. 100 се създава ал. 3:
„(3) Изискванията на ал. 1 и 2 не се прилагат за емитенти от трета държава при съответно прилагане на чл. 100п.”
7. В чл. 100ч, ал. 1:
а) създава се ново изречение второ: „Комисията уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазари за преценката си по изречение първо.”;
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
8. В чл. 100я:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Когато искане на комисията за сътрудничество по ал. 1 бъде отхвърлено или когато по такова искане не са предприети своевременно действия, комисията може да уведоми Европейския орган за ценни книжа и пазари с оглед осигуряване на съдействие в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010.”;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея накрая се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”;
в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „Европейската комисия” се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”;
г) досегашната ал. 4 става ал. 5.
9. В чл. 116в, ал. 1:
а) създава се ново изречение първо: „Публичното дружество приема и прилага политика за възнагражденията на лицата, които работят за него, като изискванията към политиката за възнагражденията и нейното оповестяване се определят с наредба.”;
б) досегашният текст става изречение второ.
10. В чл. 120а, ал. 2:
а) създава се ново изречение второ: „Комисията уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазари за преценката си изречение първо.”;
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
11. В чл. 148г:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Когато искане на комисията за сътрудничество по ал. 1 бъде отхвърлено или когато по такова искане не са предприети своевременно действия, комисията може да уведоми Европейския орган за ценни книжа и пазари с оглед осигуряване на съдействие в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010.”;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея накрая се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”;
в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „Европейската комисия” се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”;
г) досегашната ал. 4 става ал. 5.
12. В чл. 148д, ал. 3:
а) създава се ново изречение второ: „Комисията уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазари за преценката си по изречение първо.”;
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
13. В § 1в от Допълнителните разпоредби се създава т. 9:
„9. Директива 2010/78/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на директиви 98/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (ОВ, L 331/120 от 15 декември 2010 г.).” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Едно уточнение. При четенето не Ви спрях, защото текстът е много сложен. Стори ми се, че в точка „г”, в началото на текста: „бб”, след това в „г” имаше една дума „съответно”, която беше пропусната при прочитането.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: За протокола ще прочета буква „г”:
„г) Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 6” и „Алинея 6” се заменят съответно с „ал. 7” и „Алинея 7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Още нещо – в чл. 100, това е т. 6, думичката „с” (това е номерацията на чл. 100, както после в „ч”, „я”, но това е „с”) беше пропусната буквичката „с”.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: За протокола ще прочета още веднъж:
„6. В чл. 100с се създава ал. 3:”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Колеги, има ли изказвания по така прочетения текст? Няма.
Подлагам на гласуване § 8 по редакцията на комисията, съобразно предложението на Менда Стоянова направено в комисията.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Госпожо Стоянова, благодарим Ви.
С това може да се счита, че сме гласували и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор.

Има време до почивката да започнем с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЛИЗАНЕТО, ПРЕБИВАВАНЕТО И НАПУСКАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА.
Госпожо Милева, заповядайте за доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Галина Милева-Георгиева-ГЕОРГИЕВА: Господин председател, правя предложение във връзка с второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 102-01-70, внесен от Министерския съвет на 31.10.2011 г., да бъдат допуснати в залата: Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, Мария Рангелова – началник на отдел „Правни въпроси” в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, и Людмила Николова – експерт в „Европейски съюз и международно сътрудничество”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Колеги, има ли възражения по това процедурно предложение? Обратно становище? Не виждам.
Режим на гласуване за допускане в залата на посочените от госпожа Милева лица.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля квесторите да въведат в залата лицата, за които гласувахме достъп.
Госпожо Милева, имате думата за доклада.
ДОКЛАДЧИК Галина Милева-Георгиева: „Закон за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Желаещи за изказвания има ли? Няма.
Колеги, гласуваме наименованието на закона по вносител и § 1 – също по вносител.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Галина Милева-Георгиева: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „лична карта или паспорт” се заменят с „валидна лична карта или валиден паспорт”.
2. В ал. 2 думата „паспорт” се заменя с „валиден паспорт”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Изказвания има ли? Няма.
Гласуваме § 2 по комисия, както беше прочетен от госпожа Милева.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Галина Милева-Георгиева: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 7, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР, или оправомощени от директорите длъжностни лица”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 3 според формулировката на комисията и прочетения текст от госпожа Милева.
Гласували 68 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависими