Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1993-03-09

Председателствували: председателят Александър Йорданов
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното извънредно заседание на Народното събрание. Както добре ви е известно, на предишното заседание ние решихме във връзка с изпълнение на законодателната програма за 1993 г. да провеждаме извънредни пленарни заседания всеки вторник от 15 ч. за времето да великденската ваканция. Това решение се отнася именно за тези законопроекти, които бяха включени в законодателната програма, т.е. в деня вторник други въпроси извън законодателната програма няма да се гледат.
Също така искам да извиня пред вас тези народни представители, които по една или друга причина, свързана с метеорологичната обстановка в страната, не могат да присъствуват на днешното заседание.
Позволете ми в началото да прочета списъка на постъпилите законопроекти и проекти за решение за обсъждане от Народното събрание в периода 3-8 март.
На 4 март е постъпил законопроект за ратифициране на актове на ХХ конгрес на Всемирния пощенски съюз. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по външна политика, Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
На 4 март е постъпил законопроект за малките предприятия. Вносител е Асен Мичковски, независим депутат. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
На 4 март е постъпил законопроект за горите. Вносител е народният представител Невен Пенев. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по земеделие, Комисията по околната среда и Икономическата комисия.
На 4 март е постъпил проект за решение за избиране на управител и подуправители на Българска народна банка. Вносител е народната представителка Вержиния Велчева. Проектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по бюджет и финанси.
На 5 март е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Вносители са народните представители Тодор Тодоров, Коста Андреев и Маньо Манев. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по земеделие.
Днес в дневния ред има 4 точки. Първа точка, това е второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход. Той е приет на първо четене на 25 февруари т.г.
Моля господин Джеров да заповяда да докладва първа точка от дневния ред.
Малко ще изчакаме.
Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Всъщност така, както се бяхме разбрали между комисиите, господин Венцеслав Димитров като председател на Комисията по бюджет и финанси трябваше да докладва законопроекта, но поради причини на времето същият не може днес да бъде в нашето заседание, поради което помоли аз да докладвам законопроекта, като имате предвид, че авторът на законопроекта господин Венцеслав Димитров и Комисията по бюджета и финанси подкрепя внесения от него законопроект. Става дума да гласуваме на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход. Предложението 42.2 обхваща няколко параграфа. Първо общо, след това конкретно ще ви докладвам по съществото.
– 1 засяга таблицата на чл. 4.
– 2 създава нова, трета алинея с ново съдържание към чл. 4.
– 3 прави промени в таблицата на чл. 13 изцяло, той предлага нова таблица.
И – 4 създава към чл. 13 нова ал. 1а със съответно съдържание, което ще ви докладвам.
При това положение смятам, че Вие си спомняте дискусията, която беше проведена тук при първото четене и направо бихме могли да преминем към доклад на отделните точки, по-точно казано, параграфи. Заглавието не трябва да се гласува, защото заглавието е стереотипно - законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
– 1. В чл. 4 таблицата се изменя така: месечен доход... Сега да ви чета ли? Моля ви, сега да ви докладвам ли цифрите или те са раздадени и не трябва да ги чета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Джеров, само за момент. Започваме четенето на законопроекта на второ четене. Всичко досега трябва да е ясно. Вие четете отделните предложения, залата ги гласува. Има искане сега на председателя на Икономическата комисия за някакво становище. Заповядайте, господин Мичковски.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не знам по силата на какво се е достигнало до това недоразумение, но ние изработихме нашите конкретни предложения за второто четене на закона в съгласие с това, което бяхме обещали след първото четене. Тези предложения са заведени в необходимия срок в Народното събрание. На всичкото отгоре те са отпечатани, но народното представителство не ги е получило. Ние имаме редица предложения за изменение на законопроекта, предложен от господин Венцеслав Димитров, и по силата на това обстоятелство на мен не ми се струва възможно вие да игнорирате становището на Икономическата комисия при второто четене на закона. Това просто е недопустимо! На всичкото отгоре ние почти примирихме противоречията си с господин Венцеслав Димитров относно 42.3 таблицата по чл. 4 и таблицата по чл. 13, т.е. възприемаме неговия подход за цифров необлагаем минимум, както и ставките, които той предлага. Но просто ние искаме с тази промяна на Закона за данъка върху общия доход да вкараме редица други изменения, които водят до коригиране на облагаемия доход, до премахване на някои явни несправедливости, свързани с облагането на пенсионерите и т.н.
Просто аз съм изненадан, че нашите предложения не са в залата пред народните представители. Господин Джеров добре знае за това. Ние сме му дали навреме и в срок нашите предложения за второ четене на закона. 42.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението на Икономическата комисия за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход е раздадено на народните представители.
Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, нека да бъдем прецизни както винаги. Има един внесен законопроект от господин Венцеслав Димитров. Той е внесен и гласуван на първо четене. Икономическата комисия беше дала своите възражения. Те също бяха обсъдени и в края на краищата базовият документ или базовият проект, който гледаме, е този, който е внесен от предложителя.
По-нататък. В момента, говоря за официално, в момента получих едно предложение на Икономическата комисия с дата 8 март. В него се правят много съществени предложения за изменение и допълнение на ЗДОД. Това са четири страници. И чл.1 се обхваща, и чл.4, и чл.5, и чл.8 (умишлено ги цитирам, за да бъда правилно разбран), и чл.7, и чл.13 и т.н.
Или ще гледаме на второ четене приетият на първо четене законопроект, който обхваща само два текста - чл.4 и чл.13, или ще правим едно голямо изменение на Закона за данъка върху общия доход, който трябва да тръгне по общите правила на нашия правилник. И то тогава вече ще мине на първо четене, на второ четене. Но това е осми март, т.е. вчерашна дата. И сега, когато се разписвах за присъствието си тук, не съм получавал никакви материали. Тъй че аз не мога да кажа дали е раздадено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Николов, процедурно предложение.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Георги Николов, Българска социалистическа партия и коалиция, Свищов.
Аз се изненадвам, че залата по този начин беше информирана. Не е вярно, че в последния момент ние сме внесли. На 8, това е вчера, е депозирано, преснимано е вчера, подготвено е за раздаване на народните представители. Не знам кой е разпоредил СД/КТ 43.1 да не се раздава този материал. И аз моля, госпожице Русева, нека да погледнем реално. Ние ще сменим, господин Джеров казва тук - логики в закона. На господин Димитров е една логиката, на този законопроект е друга. И ако ние възприемем тук на второ четене само двете таблици, каквато практика имаше, господин Джеров, 20 февруари 1992 г., всъщност две таблици, а приехме две страници закон, аз ви моля да отложим днес разискването, да имат възможност... Това е допълнение, което ние заявихме миналия път. И аз се изненадвам, че част от текстовете, които бяха направени при първото чете тук и са отразени в стенографските протоколи, не са взети предвид. Да имат възможност народните представители да се запознаят внимателно и да минем утре закона спокойно, защото намерихме компромисния вариант. Да не отиваме към минимална заплата в таблиците, да използуваме както досега, но нека и онези текстове, които ни създадоха в петък проблеми, тук да им намерим законодателно решение.
В този смисъл аз предлагам, господин председателю, да отложим за утре законопроекта, за да имаме време и не тук даа дискутираме.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има направено предложение за отлагане гледането на този законопроект за следващо заседание. Моля, режим на гласуване. Гласуваме за това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 157 народни представители, за - 146, против - 7, въздържали се - 4. Предложението се приема.
Минаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Моля, господин Джеров, докладвайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По Законопроекта за изменение и допълнение на НПК (Наказателно-процесуалния кодекс). Стигнахме до – 5 включително, който е гласуван, и трябва да преминем към – 6.
– 6 гласи: "Създава се нов чл.192а със следното съдържание. Първо заглавието: "Предварително производство срещу неизвестен извършител". 43.2
Съдържанието на трите алинеи на чл.192а:
"/1/ Когато се образува предварително производство срещу неизвестен извършител, наред с действията по разследването, които трябва да се извършат, прокурорът или следователят възлагат на съответните органи на Министерството на вътрешните работи издирването на извършителя на престъплението.
/2/ В случаите на предходната алинея, когато преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъплението, съответните органи на Министерството на вътрешните работи предават делото и събраните материали на следователя".
И последна, трета алинея: "Следователят, ако прецени, че е необходимо, продължава следствени действия по предоставените му данни. В противен случай или ако събраните от него доказателства не са достатъчни за повдигане на обвинения срещу лицето, връща делото на съответните органи на Министерството на вътрешните работи за продължаване издирването на извършителя на престъплениетто".
Това е предложеното съдържание на новия чл.192, включен в – 6 от законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ако няма нови предложения...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Писмено внесени предложения.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колежката ще моля да ги докладва... Предложението от групата на БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Въпросът е дали писмено са внесени.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Писмено, навреме е, господин председател. Своевременно, още при гласуването на предходните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. За протокола: Ана Караиванова, 31.Ямболски избирателен район. 43.3
Нашето предложение е ал.2 да звучи така (не знам дали колегите имат текстовете пред себе си): "В случаите на предходната алинея, когато съответните органи на МВР преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъплението, предават събраните материали на следователя".
Ал.3 да отпадне.
Съображенията ни какви са? Колеги, ние разбираме, че със закон искат да закрепят връзките между следствието и оперативно-издирвателните служби, които са нарушени, както и по-нататъшните връзки. Това е една от причините борбата с престъпността да не върви, съвсем да е западнала. На другите няма да се спирам. Но не може при оперативно-издирвателните служби да стои делото. След като се образува делото, за него тече срок. Следствени действия има единствено право да извършва следователят. Той може да възложи да извършват издирвателни действия по оперативните методи, но следствието стои при него непрекъснато. Защото, ако разгърнете и видите правомощията на прокурора по чл.176 от Наказателно-процесуалния кодекс, той може по всяко време да изиска делото, да го провери, да го прочете, да разпореди извършването на допълнителни следствия и действия. И през цялото време той трябва да знае при кой следовател се намира това дело.
Второ. Сроковете текат от образуването на делото, а не от откриването на извършителя. А в основния брой случаи делата се образуват срещу неизвестен извършител.
Трето. Ако е налице ал.3, че следователят, ако прецени, че е необходимо, продължава следствените действия, а ако не, той връща на оперативния работник, влиза в противоречие с чл.239 от НПК. След изтичане на сроковете прокурорът спира и връща на следователя. Не може следователят, няма в нашия Наказателнопроцесуален кодекс случай, в който следователят да връща на някой друг орган.
Друг е въпросът, че би трябвало тук да има едно друго изменение, както беше преди 1975 г. в стария Наказателно-процесуален кодекс - след спирането прокурорът изпращаше не на следователя, а в опреративните служби. Тогава се счете, че с това се създава липса на възможност за контрол за законосъобразност на прокурора и се промени принципът да стоят при следователя. 43.4 Но тук не може следователят да възлага и да изпраща делото. Делото през цялото време трябва да стои при следователя, който извършва следствени действия, а прокурорът упражнява надзор върху следователя, не и върху оперативните служби. И затова ние предлагаме да се каже "материалите" предават оперативните служби, а не делото. И в тази връзка да отпадне и ал.3.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Караиванова. Няма други вдигнати ръце.
Господин Джеров, най-напред гласуваме редакционната поправка или новата редакция на ал.2. 43.5
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, която беше предложена от колежката преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме поправката, предложена от госпожа Караиванова. Моля, режим на гласуване, моля, гласувайте!
Гласували общо 159 народни представители. От тях 91 за, 57 против, 11 въздържали се.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ако обичате, да поставите на гласуване следващото предложение - да отпадне предложената ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на госпожа Караиванова ал. 3 на чл. 192а да отпадне. Моля, гласувайте!
Гласували общо 155 народни представители. От тях 86 за, 60 против, 9 въздържали се.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай ще трябва да бъде поставена на гласуване предложената само първа алинея на чл. 192а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме ал. 1 на чл. 192а. Моля, режим на гласуване, моля, гласувайте!
Гласували бщо 148 народни представители. От тях 145 за, 1 против, 2 въздържали се.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към – 7. Предлага се чл. 193а да се измени така, или да добие следното съдържание:
"Чл. 193а. Прокурорът може да раздели следственото дело:
1. при условията на чл. 31а;
2. когато е образувано за множество престъпления и това затруднява или забавя предварителното производство."
Това е предложеното от комисията съдържание.
Постъпило е предложение от госпожа Велислава Дърева точка 2 да отпадне. Бих помолил да аргументира предложението си. НЧ/КП 44/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението е направено. Аргументирано, неаргументирано...
Заповядайте, господин Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че предложението на госпожица Дърева е основателно. Предлага се в чл . 193а прокурорът да раздели следственото дело, когато е образувано за множество престъпления и това затруднява или забавя предварителното производство. При множество престъпления, уважаеми дами и господа народни представители, се касае за съвкупност от престъпления или за усложнено престъпление, при което съвкупността е привидна. Под претекст, че се затруднява следствието да се освободи следователят да си извърши работата е недопустимо в наказателния процес. Тези престъпления са свързани от факта, че един и същи субект ги е извършил. Как ще му се определи на него наказанието? Как ще се приложат правилата за наказване при съвкупност, когато може най-тежкото наказание да се увеличи с една втора, понеже ще се обхванат само една част от множеството престъпления, а другите няма да се обхванат и по такъв начин ще се даде възможност на престъпника да не бъде наказан или да не бъде наказан справедливо. Аз мисля, че това е недопустимо.
Аз недоумявам как е възможно да се предлага (не знам дали това юрист го е предложил) в Наказателно-процесуалния кодекс и моля юристите от дясната страна да кажат, тъй като те са предлагали вероятно този текст, възможно ли е когато едно лице е извършило множество престъпления, да спрем производството за половината и да го съдим само за половината, т.е. на парче? Това е недопустимо в наказателния процес. Нали трябва да се даде цялостна оценка на престъпната дейност и да се наложи едно справедливо наказание по правилата на съвкупност от престъпления.
Аз ви моля, дами и господа народни представители, единодушно да отхвърлите този текст, който представлява някакво недоразумение.
Благодаря ви! 44/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Михайлов!
Заповядайте, господин Мицев, по процедурен въпрос!
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тъй като видно е и от изказването на господин професор Михайлов, а и се подкрепя едно подобно становище от мнозина колеги в залата, че е по-разумно да отложим гледането на изменението и допълнението на Наказателно-процесуалния кодекс и да преминем към следващата точка от дневния ред.
Наред с това правя и едно друго предложение: да обсъждаме промените в Наказателно-процесуалния кодекс и в присъствието на господин министъра на правосъдието и господин министъра на полицията, т.е. на вътрешните работи. Това е моето предложение и моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, второто едва ли има защо да го подлагам на обсъждане. Министрите са длъжни да следят работата на Народното събрание и да се интересуват предварително от дневния ред.
Първото предложение обаче е перфектно - също за отлагане на гледане и на този законопроект.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме да се отложи гледането на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Моля, гласувайте!
Гласували общо 164 народни представители. От тях 143 за, 2 против, 19 въздържали се.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СТАНДАРТИЗАЦИЯТА.
Най-напред думата по този законопроект има Законодателната комисия - според правилника. 44/3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроект за стандартизацията, внесен от народния представител господин Красимир Найденов.
Като увод на доклада трябва да ви кажа, че това е третият пореден законопроект през януари м.г. Постъпи предложение от правителството за промяна на сега действуващия закон. След това постъпи предложение от господин Найденов, мисля, за промяна на закона. И пред нас сега вече е третото предложение, защото първите две са оттеглени, за нов законопроект за стандартизацията.
Законопроектът, както ви казах, е внесен от народния представител господин Найденов. Разпределен е по съответния ред на Икономическата комисия и на Законодателната комисия. Господин Мичковски е тук и ми се струва, че и той ще докладва становището на Икономическата комисия. Аз ще се спра на становището на Законодателната комисия, единствено.
В работата на Законодателната комисия участвува и вносителят на законопроекта, който защити необходимостта от приемането на нов Закон за стандартизацията в съответствие с европейските стандарти.
Господин Найденов започна членовете на Законодателната комисия с положителното становище на Комитета по стандартизация и метрология по законопроекта, което се подкрепя и от Министерския съвет.
В развилата се дискусия бе обърнато внимание върху два правни момента, които се отнасят до автоматичното препращане на българските към международните стандарти и приетите определения за стандартите от международните организации. Препоръчва се да не се поема предварително задължение за автоматично влизане в сила на международните стандарти, предприети от Европейската общност и да се прецезират текстовете, които уреждат този проблем при второто четене на законопроекта.
Вносителят, господин Найденов, прие по принцип направените забележки и препоръки и се заангажира да ги вземе под внимание тогава, когато мине през първото четене и законопроектът бъде подготвен за второ четене.
Като взеха предвид специфичния характер на материята, третирана в законопроекта, членовете на Законодателната комисия се 45.1 обединиха около становището, че законопроектът може да се одобри на първо четене от народните представители, след което се налага една сериозна работа върху законопроекта. Естествено, както винаги, ще бъдат взети предвид и всички направени предложения от уважаемите народни представители, които те ще направят днес при първото четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля господин Найденов, като вносител, да представи законопроекта. Господин Найденов, заповядайте, Вие сте вносител, имате предимство пред комисиите.
КРАСИМИР НАЙДЕНОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Проектът на Закон за стандартизацията беше внесен на 8 януари м.г. и за съжаление материята, която този закон третира, се развива изключително динамично в преходния период.
Старото правителство, правителството на господин Филип Димитров, предприе кардинални структурни промени в тази област, като с постановление натовари един орган, т.нар. Комитет по стандартизация и метрология да извършва част от дейността по стандартизация. През тази година, през която този орган функционира, чиято дейност беше оформена с едно постановление, което частично третира материята на закона, се натрупа много допълнителен положителен опит в тази област. И като отчете точно този елемент, Икономическата комисия на последното си заседание стигна до убеждението, че Министерският съвет отново трябва да вземе отношение по внесения законопроект. Тъй като този законопроект е концептуален в тази област, той касае в много аспекти бюджета. И моето мнение, като вносител, е такова, че би трябвало в Икономическата комисия отново да се вземе мнението на правителството.
Аз предполагам, че след малко господин председателят ще даде думата на председателя на Икономическата комисия, но аз се солидаризирам с него, а мисля, че и тук присъствуващите членове на комисията бяха на същото мнение, че ще бъде полезно за комисията, а може би и за Народното събрание, да чуем мнението на правителството по този въпрос. Така че моето предложение, колкото и да изглежда странно, като вносител, е да отложим първото четене на този законопроект. 45.2
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Найденов. Направено е процедурно предложение за отлагане и на този законопроект. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте за това предложение на вносителя.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 133 народни представители, за това предложение - 109, против - 11, въздържали се - 13.
Минаваме към последната точка от днешния дневен ред - първо четене на законопроекта за лекарствените средства.
Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е внесен на 3 юли м.г.
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря господин председател. Законопроектът за лекарствените средства е гласуван и влиза в приоритетната законодателна програма на Народното събрание. Разпределен е на 7 юли на 4 комисии - Комисията по правата на човека, Икономическата комисия, Комисията по здравеопазване, която всъщност е основната комисия и Законодателната комисия.
Постъпили са становища от всички комисии, които по принцип подкрепят внесения законопроект, но всяка една от комисиите прави свои предложения за доусъвършенствуване на така внесения законопроект.
Законодателната комисия, като последна в поредицата, разгледа също така законопроекта. Разбира се с оглед специфичността на материята предлага на уважаемите народни представители да изхождат от доклада, от становището на Комисията по здравеопазването и поддържа следното виждане. 45.3
Законодателната комисия, както обикновено, разгледа законопроекта на първо четене заедно с председателя на Комисията по здравеопазването д-р Георги Карев, който подчерта, че със законопроекта се предлага за първи път да бъдат уредени нормативно производството, регистрацията и търговията с лекарствени средства, предназначени за хуманна медицина. Освен регулирането на взаимоотношенията между производители, търговци и потребители на лекарствени средства е гарантиран и контролът върху тяхното качество. Тъй като законопроектът регламентира само проблемите на лекарствените средства, предназначени за хуманната медицина, членовете на Законодателната комисия обсъдиха въпроса дали в проекта не следва да се уреди материята и за лекарствените средства за ветеринарната медицина, т.е. дали тези два въпроса трябва да бъдат регламентирани различно в два отделни закона или това трябва да стане с един закон. Доктор Карев изрази становище, че тези въпроси имат специфичен характер и са уредени в отделен закон или те трябва да бъдат разделени и регламентирани с два отделни закона.
В хода на обсъждането възникна дискусия по заглавието на законопроекта, като ние предлагаме то да бъде изменено с оглед съответствието му със съдържанието на закона. Така, както то е дадено, не може да се схване точно за какво става дума или то не е в пълна кореспонденция със съдържанието на законопроекта.
Законодателната комисия подкрепя като цяло законопроекта и препоръчва на народните представители да го приемат на първо четене, като се вземат предвид бележките и препоръките на специализираните комисии и както казах преди малко, главно на Комисията по здравеопазването.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Сега искам да помоля председателя на Комисията по здравеопазването д-р Георги Карев да представи становището на комисията. Заповядайте, д-р Карев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ КАРЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. ВЙ/КП 46/1.
Още преди да прочета становището на Комисията по здравеопазване, искам да отбележа, че ние не възразяваме срещу предложението на Законодателната комисия по отношение на заглавието на закона. Действително това спокойно би могло да бъде закон за лекарствените средства в хуманната медицина, за да няма никакви колебания относно екзактността на това заглавие. Що се касае до това, което се обсъждаше за включване на ветеринарните лекарствени средства, много ясно е, че това предложение не издържа критика.
На три свои заседания - на 22, 28 юли и 9 септември, Комисията по здравеопазване разгледа законопроекта за лекарствените средства, внесен от Министерския съвет. Комисията по здравеопазването счита, че предложеният законопроект не противоречи на Конституцията на Република България и на действащите в страната закони.
Необходимостта от този закон се обуславя и от факта, че редица проблеми, свързани с производството и търговията с лекарствени средства, са уредени непълно от сега съществуващата нормативна уредба, което прави невъзможно упражняването на ефективен държавен контрол в тази област. Предложеният законопроект регулира взаимоотношенията между производители, търговци и потребители на лекарствени средства, предназначени за хуманната медицина в съответствие с принципите на пазарната икономика и утвърдените в страната и по света стандарти.
В същото време по нов начин и в съответствие с практиката на други европейски страни е уредено регулирането на цените на лекарствените средства.
За първи път в българското законодателство се уреждат проблемите, свързани с клинични изпитвания на нови лекарствени средства върху хора. В тази област правата на пациента са защитени както чрез създаването на специални комисии по етика на клиничните лекарствени изпитвания, така и чрез стриктното регламентиране на реда и условията на тези изпитвания.
Същевременно след проведените обсъждания съвместно с представители на Правния отдел на Министерството на здравеопазването и на Националния институт по лечебните средства Комисията по здравеопазването предлага следните изменения и предложения по законопроекта за лекарствените средства: 46/2.
1. Заглавието на закона да бъде Закон за лекарствените средства и аптеките. Пак повтарям, че ние не държим абсолютно на тази формулировка и бихме приели и предложеното заглавие от Законодателната комисия.
2. Към чл. 2, ал. 1 да се добави нова ал. 2 със следния текст: "Лекарствени средства, които съдържат кръв или кръвни съставки или се получени от човешки органи или тъкани, или части от тях могат да бъдат предмет на продажба по ред, определен със закон."
И ал. 2, 3 и 4 стават съответно 3, 4 и 5.
3. В чл. 3, ал. 1, точка 2 след думите "човешки организъм" да се добави изразът "с лечебна цел".
4. В чл. 3, ал. 2, точка 5 думата "средства" да се замени с думата "форми".
5. В чл. 5, ал. 1, точка 2 да отпадне изразът "по какъвто и да е начин".
6. В чл. 5, ал. 1, точка 2 изразът "може да се очаква успех от лечението без появата на странични ефекти" да се замени с израза "се отрича възможността за поява на странични ефекти, ако такива не са изключени".
7. В чл. 5, ал. 2 изразът "съвременните познания на медицинската наука" да се замени с израза "съвременната медицинска наука".
8. В чл. 6, ал. 1, точка 3 да стане "международното непатентно наименование на активните съставки на латиница и тяхното количество в съответните измерителни единици".
9. В чл. 6, ал. 3 цифрата "8" да се замени с числото "10".
10. В чл. 6, ал. 4, точка 1 след думите "лекарственото средство" да се добавят думите "на латиница".
11. В чл. 6, ал. 4, точка 2 след думите "активна съставка" да се добавят думите "на латиница".
12. В чл. 6, ал. 4, точка 5а да отпадне текстът "като по възможност се посочват някои диагностични критерии".
13. В чл. 6, ал. 4, точка 5ж предложеният текст да се замени с текста "клинични симптоми при предозиране необходимите спешни мерки, поддържаща терапия и специфични антидоти". 46/3.
14. В чл. 6 след ал. 4, точка 7 да се създаде нова ал. 5 със следния текст: "Данните по предходните алинеи трябва да бъдат написани на български език с изключение на наименованията, за които се изисква да бъдат на латиница".
15. В чл. 7 след думите "се включват подробни" текстът да стане "клинични, токсикологични, фармакодинамични и фармакокинетични данни".
16. В чл. 10, ал. 2 в края на точка 1, в чл. 12, точка 3 и чл. 15, ал. 1 - навсякъде след думата "лекарствените" да се добавят думите "видове и".
17. В чл. 17, ал. 1, точка 1 след думата "молба" да се добави изразът "по образец, утвърден от Министерството на здравеопазването".
18. В чл. 18, ал. 2 да отпаднат думите "или на руски език".
19. Член 20 да придобие следната нова редакция: "За регистрация на хомеопатични лекарствени средства се представят:
1. писмена молба по образец, утвърден от Министерството на здравеопазването;
2. разрешително за производство на предлаганите за регистрация видове и форми хомеопатични лекарствени средства;
3. мостри;
4. регистрационно досие в два еднообразни екземпляра, което съдържа:
а) списък на предлаганите за регистрация видове и форми хомеопатични лекарствени средства;
б) данни от съответната фармакопея или друга стандартизационна документация;
в) данни относно състава, указанията и начина на употреба."
20. Член 23 от законопроекта да стане чл. 22. 46/4.
21. Ал. 2 на горния член да се измени така:
"Преди да вземе решение за регистрация на лекарственото средство, министърът на здравеопазването взема становището на специализирана комисия, в която се включват равен брой представители на Министерството на здравеопазването, професионално съсловните организации на лекарите, стоматолозите и фармацевтите, организации, извършващи задължително здравно осигуряване по закон и немедицински специалисти.
Комисията се произнася в едномесечен срок с мотивирано становище. Редът и условията за работата на комисията се определят от министъра на здравеопазването".
22. Добавя се нов член 23 със следния текст:
"В тримесечен срок от подаване на документите за регистрация на хомеопатични лекарствени средства, НИЛС ги разглежда и представя на министъра на здравеопазването становище за "за" или "против" регистрацията".
23. Чл. 22 от законопроекта да стане чл.23а. В същия член след думата "сроковете" изразът "по член 23, ал.1" да се замени с израза "по чл.22, ал.1 и чл.23".
24. Чл. 24, ал.1 да придобие следния вид:
"В седемдневен срок от получаване на становището по ал.2 на чл.22 или по чл.23 министърът на здравеопазването издава решение за ..." и по-нататък текстът продължава до края така, както е в законопроекта.
25. В чл.27, ал.1 в последния ред да отпадне изразът "ако това застрашава пряко или косвено здравето на хората".
26. В чл.27, ал.3 след израза "стесняване на показанията", да се добавят думите "разширяване на".
27. В чл.29, ал.2 изразът "като се вземе становището на притежателя на регистрацията" да се замени с "като се вземат становищата на НИЛС, комисията по чл.22, ал.2 и притежатели на регистрацията".
28. В чл.30, ал.2, цифрата "3" да се замени с цифрата "2".
29. В чл. 35, ал.1 изразът "Комисията по етика" да се замени с "Комисията по етика на клиничните лекарствени изпитвания"
30. В чл.35, ал.2 цифрата "5" да се замени с цифрата "9". ВТ/НП47.1
31. В чл.35, ал.3 думата "публични" да се замени с думата "открити".
32. В чл.36, след точка трета, да се добави нова т.4 със следния текст: "Изискванията, на които трябва да отговарят лицата, ангажирани пряко в клиничните изпитвания в здравните заведения, визирани в т.3".
33. В чл.37, ал.1, т.1, цифрата "3" да се замени с цифрата "4".
34. Чл. 37, ал.1, т.3 да получи следната нова редакция:
"Лицето, което ще бъде включено в кличното изпитване е дало писмено съгласието си, след като е било писмено уведомено от неучастващ в изпитването лекар за същността, значението, обхвата и евентуалните рискове от изпитването".
35. След т.3 на чл.37, ал.1 да се създаде нова т.4 с със следното съдържание: "На лицето, върху което се провеждат клинично изпитване, е осигурена безплатна консултация с неучаствуващ в изпитването лекар, ако то е пожелало това".
Номерацията на точките от 4 до 9 става съответно от 5 до 10.
36. В чл.37, ал.1, т.6, старата т.5 изразът "в тази област" да се замени с израза "след придобиването на специалност в съответната област".
37. В чл.38, т.4, след израза "информиран от лекар", да се добавят думите "неучаствуващ в изпитването".
38. Да се създаде нов чл.39а със следния текст:
"В здравно заведение, в което се провеждат клинични изпитвания, се създава Комисия по етика на клиничните лекарствени изпитвания, която следи за спазване на законовите разпоредби при провеждане на клинични изпитвания, съдейства на участвуващите в изпитването при осъществяване на техните права и при констатиране на нарушения, уведомява ръководителя на съответното здравно заведение и Комисията по чл.35, ал.1".
39. В чл.43 след израза "случаите по чл.31" да се добави "т.1 и т.2".
40. В чл.51, ал.1, т.2 да отпаднат думите "и фармацевти".
41. След чл.52 да се създаде нов чл.52а със следния текст: "Производителите и търговците с лекарствени средства на едро са длъжни да представят в НИЛС данни относно количествата 47.2 видовете и стойността на произведените и продадените лекарствени средства, по ред, определен от Министерския съвет".
42. В чл.57, ал.3 да отпаднат думите "приземни или надсутеренни".
43. Чл. 57, ал.4 да получи следната нова редакция: "ВМ населено място, където няма здравно заведение или лекарски кабинет, не може да се открива аптека".
44. В чл.58, ал.1, т.2 думата "сдружение" да се замени с думата "сдружения".
45. В чл.58, ал.2, т.4 думите "две години" да се заменят с думите "една година".
46. В чл.58, ал.2, т.5 да се добави изразът "за престъпления, свързани с упражняване на професията и за стопански престъпления".
47. В чл.58, ал.6, последният ред да отпаднат думите "на едро".
48. В чл.60, последното изречение да стане: "Правилникът за дейността му се утвърждава от министъра на здравеопазването".
49. В чл.62, ал.4, т.1 изразът "търговското дружество или кооперацията" да се замени с израза "Сдружението на фармацевтите".
50. В чл.67, ал.2, изразът "от списъка на регистрираните в страната" да се замени с израза "от всички видове фармакологични групи".
51. До чл.71, ал.1 се предлага заместващ текст: "Вносът и износът на лекарствени средства се извършва с разрешение от Министерство на здравеопазването, въз основа на становище на НИЛС".
52. Към чл.71 да се добави нова ал.5 със следния текст: "Вносът и износът на лечебни растения, части и извлеци от тях, се регламентира с отделна наредба на Министерството на здравеопазването".
53. В чл. 72, т.1 след думата "институти" да отпадне съюзът "и".
54. В чл.75, ал.2 след думите "и търговия с" да се добави думата "определени".
В края на същата алинея да отпадне и изразът "в определени райони на страната". 47.3
55. В чл. 75, ал.3 да отпадне думата "премии".
56. В чл. 77, ал.2, след думите "лекарствени средства", текстът в алинеята да се замени с израза: "както и на всички лекарствени средства, отпускани по лекарско предписание, освен ако е предназначена за медицински специалисти".
57. В чл.79, ал.1, т.1 след думата "помещенията" съюзът "и" да се замени с запетая. След думата "съоръженията" да се добавят думите "и условията".
58. Чл.82, ал.1, т.2 да получи следната нова редакция: "Сезира държавните инспекции за териториално-устройствен и строителен контрол, с оглед спиране на строителството, когато констатират нарушения на хигиенните норми и изисквания при строителството на обекти и съоръжения за производство и продажба на лекарствени средства".
59. В чл.94 цифрата "3" да се замени с цифрата "6".
60. В чл.96 изразът "може да постанови" се заменя с думата "постановява".
61. В чл.98, ал.2 думата "шестмесечен" да се замени с думата "едногодишен".
62. В допълнителните разпоредби –1, т.7 след думите "лекарствената форма" текстът да се измени както следва: "опаковането, етикетирането и съответния контрол върху качеството".
63. Т.17 от същия – 1 да получи следната нова редакция: "Биоеквивалентни са лекарствените средства, съдържащи едни и същи активни съставки, в еднакви количества, в една и съща лекарствена форма, които при приемане притежават еднаква степен и скорост на абсорбция, определена по тяхното съдържание в биологичните течности".
64. В т.18 от същия – 1 на втория ред след думата "производството" вместо запетая да се постави двуеточие.
65. След – 2 от Преходните и заключителните разпоредби да се създаде нов – 3 със следния текст: "Министерският съвет определя реда и условията за набавяне, съхранение и обновяване на държавния резерв от лекарствени средства".
Съответно номерацията от – 3 до – 9 да стане от – 4 до – 10. 47.4
В заключение Комисията по здравеопазване смята за напълно основателни мотивите на вносителя, одобрява законопроекта за лекарствените средства и подкрепя внасянето му в пленарната зала на Народното събрание за първо четене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на доктор Карев за това изключително прецизно становище на комисията, която той ръководи.
Има думата представителя на икономическата комисия да вземе отношение към законопроекта - председателят на икономическата комисия или господин Николов. Заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, Георги Николов - БСП и коалиция, Свищов.
Икономическата комисия обсъди законопроекта за лекарствените средства на свое заседание. На заседанието присъствуваха представители на Министерството на здравеопазването и от Националния институт по лечебните средства. С оглед спецификата на комисията ние обърнахме главно внимание на три глави, а именно шеста, седма и девета. Комисията предлага обединяване на въпросите за търговията, които сега са в две глави - търговия на едро и дребно, в една глава седма, а аптечната дейност, фактически, което по същество е цялата глава седма, да се обособи в самостоятелна глава.
Икономическата комисия не приема чл.57 - ограничения да не се откриват аптеки на разстояние по-малко от 150 метра като задължително изискване, тъй като след като има конкуренция, може на всяко кръстовище да има аптеки, друг е въпросът дали те ще бъдат ефективни. От тази гледна точка чл.57, ал. 1 и 2 се предлага да се преосмислят в сегашния вид, както са включени, с предложение те да отпаднат.
Като специализирана комисия ние имаме значителни бележки, които ще ги предложим при второто четене по глава девета, касаеща БП/МС 48.1 лекарствените средства. Очевидно тук се налагат редица конкретизиращи текстове. Вижте само чл.73: "Държавата контролира цените на лекарствените средства чрез система от мита, данъци, такси, субсидии и премии". По този начин тя не контролира цените. А в случая става дума и за регулиране на цените. Достатъчно е една дума само да се добави. Корекции се налагат в чл.84 в двете алинеи, в чл. 85. Като тук бих желал да обърна внимание и на вносителите на законопроекта. В ал.2, чл.75 е казано, че Министерският съвет може да освобождава търговците изцяло или части от данъци. Уважаеми колеги, известно е, че по Конституцията само със закон могат да се въвеждат данъчни облекчения или отежнения, поради което такъв текст не може да фигурира в този закон. Ние ще помогнем, доколкото е възможно като специализирана комисия, за изчистване на такива спорни въпроси във въпросните глави, а вероятно при по-внимателно четене и по някои други, касаещи износа, вноса на лекарствени средства, като предоставяме основно по законопроекта да се признесат другите комисии, които са тясно специализирани. При положение, че се внесат и тези изменения, които господин Карев докладва, ние ще подкрепим законопроекта и при следващите четения.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата комисията по правата на човека. Има ли представител на тази комисия, който да представи становището на комисията?
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): То е раздадено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ако няма, то е раздадено, има го всеки народен представител и то е подготвено достатъчно прецизно. Има ли народен представител, който желае да вземе думата по този законопроект? Заповядайте, доктор Виткова.
МИМИ ВИТКОВА - ПЕТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, АХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Държавната политика в областта на здравеопазването се изразява 48.2 преди всичко в отношението на държавата към развитието на здравната мрежа, снабдяването на населението с лекарства и подготовката на медицински специалисти. От тук произтича особената значимост на предложения от правителството Закон за лекарствените средства. Всички проблеми, които съществуваха и допълнително възникнаха в последните години по лекарствоснабдяването, налагат приемането на закон, който да гарантира богата гама, сигурно качество и поносими цени на лекарствата. В същото време законът не бива да противоречи на пазарната логика на производство и търговия с лекарствени средства, където държавата задължително участвува като регулатор на този особен по своята значимост и характер на стоките пазар.
Законопроектът прави опит да регулира взаимоотношенията между производители, търговци и потребители на лекарства. Акцентът е поставен преди всичко върху разрешителния режим за производство и търговия на лекарствени средства. Въвежда се регистър на разрешените за производство и търговия лекарства. По законов ред се уреждат проблемите, свързани с клиничните изпитвания на нови лекарствени средства върху хора съобразно Хелзинкската декларация за правата на човека. Предвижда се в закона държавно регулиране на цените на лекарствените средства.
Уважаеми дами и господа! Становището на комисията по здравеопазване отразява мнението на членовете на комисията от парламентарните групи на СДС и ДПС, тъй като то е изработено във време, когато нашата парламентарна група временно преустанови участието си в работата на Парламента. Не бяхме известени за заседанието, поради което не можахме да изразим своето становище и пред законодателната комисия. Поради това ви моля да проявите разбиране и приемете изложенията на представителите на парламентарния съюз на БСП и коалиция в залата като първа възможност за отношение към разглеждания законопроект. Позицията на всеки от нас трябва да изхожда от текста на чл.52, ал.5 от Конституция та, който възлага на държавата контрола върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и търговията с тях. Тъй като законопроектът третира преди всичко разрешенията за производ48.3 ство и търговия с лекарствени средства, то и държавният контрол едностранчиво е разработен. Превантивният и текущ контрол на производството и търговията не е цялостно представен.
Проектозаконът представлява компилиран, обработен текст от смесването на законови наредби за лекарствата на няколко западноевропейски страни, предимно германски. В отделни свои части, като регистрация на лекарствените средства, той представля ва по-скоро правилник за приложение. Подробното изложение на отделни глави от закона за сметка на други вероятно е причината да не са споменати много от подзаконовите актове, необходими за неговото прилагане. С това е пропусната възможността законът да има само рамков характер, а отделните основни дейности, регулирани от него, като производство, регистрация, търговия, продажба на лекарствата да бъдат регламентирани с такива правилници. Законовата уредба на всички западни страни в областта на лекарствата се базира на цяла поредца от закони и подзаконови актове, така че не е реално с един единствен закон да покрием цялото многообразие от дейности, свързани с производството и употребата на лекарства в една държава.
При консултация на проекта с регионалното бюро на световната здравна организация са изказани същите забележки, че законът съдържа много подробности, предмет на подзаконови актове. Липсва или съвсем бегло се разбира връзката на закона с други съществуващи или в процес на подготовка законови актове като Закона за интелектуалната собственост, Търговския закон, Закона за конкуренцията, Закона за кръводаряване и кръвопреливане. 48.4
При обсъждането в Здравната комисия на последния закон търговията с кръвни биопрепарати беше прехвърлена към Закона за лекарствата, а сега виждаме, че в него не става и дума за особеностите както на производството, така и на търговията с биопрепарати.
В закона не е ясна съвсем логиката по пътя на създаването на едно ново лекарствено средство от идеята до регистрирането му за широка употреба, преминавайки през етапите на предклиничните изпитвания, клинични изпитвания, отговорности по следене за ефикасност и безопасност на употребата му.
Всички тези етапи трябва да бъдат юридически регламентирани, като се посочи на какви принципи трябва да отговарят те и коя е институцията, отговорна за това.
При вземането на решения за регистрирането на едно лекарство в проектозакона излишна тежест се дава на фармацевтичната експертиза за качеството на лекарствата, като се подценява медицинската такава от гледна точка на клинична ефективност и безопасност.
Твърде странно е построен законът. Като една единствена институция Националният институт за лекарствени средства осъществява почти изцяло неговите разпоредби. Тази институция извършва анализите, води регистрацията и осъществява контрола. Институтът и предлага на министъра на здравеопазването да разреши или не регистрацията, производството и търговията с лекарствени средства.
Премахването на Комисията за лекарствени средства като институция, поставена между експертите от Националния институт за лекарствени средства и министъра на здравеопазването, съставена от специалисти фармаколози, фармацевти и терапевти, и заместването й в чл. 23, ал. 2 с комисия, съставена, цитирам, "от представители на професионални организации, немедициниски специалисти и производители" ще доведе до сриване на цялостната държавна политика в областта на лекарствата.
Оценката на качествата на едно лекарство от предклиничните данни за неговата фармакология и токсикология, фармацевтичната експертиза, резултатите от клиничните изследвания и данните за ефективност и безопасност трябва да става с колективно решение СД/МД 49.1 на компетентен държавен орган. Задачата на експертите в целия този процес е да поднесат наличната информация за дадения препарат във форма, удобна за анализ и оценка, а Министерството на здравеопазването, чрез свой компетентен орган, да поеме цялата отговорност за лекарствената политика в страната.
В представения проект експертите се назначават от едно лице - директора на Националния институт за лекарствени средства. Не става ясно на кого и как служи подготвената от тях експертиза - директно на министъра на здравеопазването, което е абсурд за всеки препарат той да се произнесе компетентно, или на комисията от неспециалисти, която законът предвижда да се произнесе преди решението на министъра.
Неизвестно защо вносителите, които взаимствуват от немското законодателство, са пропуснали да вземат предвид, че в Германия има 14 специализирани комисии по отделните лекарствени направления - кардиологични, психиатрични и други, които оценяват всеки медикамент, преди да бъде разрешен в страната.
Такъв специализиран орган има и в Дания, в страна, която работната група посети в хода на подготовката на законопроекта.
Премахването на институцията Комисия за лекарствени средства и заменянето й с някакво непрофесионално образование е опит за съсредоточаване на права в Националния институт за лекарствени средства и дава възможности за облагодетелствуване на отделни лица, след като е известна битката за лекарствения пазар. Дори и в момента, при валидността на Наредба # 16 на Министерството на здравеопазването, се заобикаля законът и в аптеките се продават нерегистрирани от Комисията за лекарствени средства медикаменти. Ето списъка (показва) на такива, намерени в аптечната мрежа. С това търговецът не внася в държавния бюджет предвидената такса от 500 долара за всеки медикамент. Може би част от нея се внася в нечий друг бюджет, а болните консумират лекарства с неизвестно качество. Това е извършено с едноличното решение на ексминистъра на здравеопазването, а видно от документите, с които разполагам, и с едноличното решение на директора на Националния институт за лекарствени средства. 49.2
Е, господа, днес ни се предлага да узаконим тази недопустима практика. Можем ли да изложим на такъв риск здравето и живота на хората с "благородния" мотив за скъсяване процедурата на регистрация?! Известно на всички е, че в гамаглоболина на реномирани западни фирми в Националния институт за лекарствени средства при анализите, които бяха извършени преди две години, се откри вирусът на СПИН. Ами ако този гамаглоболин беше в списъка на еднолично разрешените от министъра лекарства?! Нима трагедията във Франция на заразяване със СПИН от кръвни биопрепарати не е сериозен урок за всички нас, след като пред съда застанаха един министър-председател и един министър на здравеопазването?!
Не искам да се връщам към известната на всички история с "невинното" лекарство против главоболие талидомит, което стана причина за раждане на стотици деца с вродени малформации в цяла Западна Европа. Дори да коригираме дискутирания по-горе проблем за Комисията по лекарствени средства, възможността за еднолично решение не се премахва. Чл. 32, ал. 1 на предложения проект дава право на министъра на здравеопазването да регистрира лекарства само на основание на регистрация, издадена от компетентни органи на други държави. Ами ако лекарството е регистрирано в Бангладеж или Уганда, нима може да бъде достатъчно основание тази регистрация, за да се регистрира и у нас извън установения ред?!
Разделите за внос и износ на лекарства и цени на лекарствените средства са разработени повърхностно и не отразяват държавната политика в това направление. Липсата на нормативна уредба даде възможност в България за няколко месеца да се появят вече стотици търговци на лекарства на едро. След като страни с традиции във фармацевтичната промишленост и търговията с медикаменти като Швейцария имат само 6 такива едрови търговски организации, Дания - само три, към тези търговци не се предявяват никакви изисквания за номенклатура на предлаганите лекарства. Чл. 47 гласи, че те са длъжни да предлагат в търговската си листа лекарствени средства от всички фармакологични групи. Ами ако не предлагат? Това не е задължително условие за получаване 49.3 на разрешение за търговия или за отнемане на такова.
Глава осма - за вноса и износа на медикаменти - изчерпва държавната политика едва ли не само с чл. 71, ал. 4. "Министърът на здравеопазването може да забранява или да ограничава износа на лекарства." Защо? - Не става ясно. С митнически облекчения какво ще стимулираме - развитието на собствена фармацевтична индустрия или вноса на готови форми? Това е също въпрос на държавна политика.
Данъчната политика в областта на лекарствопроизводството и търговията с лекарствени средства е също държавнически и юридически нерегламентирана. Тя трябва да обхваща определени лекарствени производства, със законови възможности за динамичната им промяна по видове, а не за лекарствени средства в определени райони на страната, както предвижда чл. 75, ал. 2.
Във всички бивши окръжни аптечни обединения, както и в централното, извън държавния резерв на лекарства съществуваше оперативен резерв и по всяко време, където и да възникне спешна ситуация, този резерв бързо се насочва към нуждаещите се здравни заведения, без да се чака по-дългата процедура за правителствено решение за деблокиране на държавния резерв. Тези запаси днес ги няма, защото никой не може да си позволи да блокира оборотни средства. Правилно би било този резерв да бъде съхранен в рамките на държавните търговски фирми, като за него фирмите не плащат данък върху оборота.
В раздела, разглеждащ аптечната дейност, освен че тя не е цялостно регламентирана, никъде не се говори за правото на собственост на аптеките, а само за даване на разрешение за такава дейност. Уточняването на този въпрос ще допринесе за в бъдеще да се избегнат възможни спекулации и злоупотреби при тълкуването на закона. След като няма специален Закон за аптеките, материята, която урежда цялостно тяхната дейност, трябва да бъде детайлно разработена в тази глава.
Законът не предвижда възможност за създаване на аптечни филиали за продажба на определен набор готови лекарствени форми, които да бъдат ръководени от помощник-фармацевти. Това ще създаде сериозни затруднения в снабдяването на селските райони с лекарства. 49.4
По света се предлагат лекарства и в аптечни пунктове към големи супермаркети или други търговски структури, докато при нас тази дейност е стеснена само в рамките на аптека, ръководена от фармацевт с висше образование, без регламентиране на възможност за създаване на нейни филиали, пунктове и други. 49.5
Спорният в момента въпрос аптеката е ли или не е здравно заведение не намира отговор в законопроекта. Ако разделът за аптеките бъде приет в този вид, резултатът ще бъде, че държавата не може да разкрива аптеки, т.е. всички държавни аптеки трябва да бъдат закрити.
Не се говори никъде за нуждата от професионално наблюдение на производството, вноса, износа, търговия - извинете, преференциално - и употреба на лекарствените прапарати, които влизат в списъците на Световната здравна организация за наркотичните вещества, психофармата, допинг и др. Приемането на специален закон за тези вещества може и да има определени положителнии страни, но при всички случаи институцията, която ще се занимава с тези въпроси трябва да е неразделна част от тази, която реализира на практика цялостната държавна политика в областта на лекарствата.
Рекламата на лекарствени средства не е регламентирана в закона се разрешава свободно за всички регистрирани у нас лекарства. Аспиринът е регистриран и широко употребяван медикамент. Но какво ще означа неговото свободно рекламиране за деца до 3-годишна възраст, където той причинява сериозни увреждания? Не можем да виним журналистът за подобна реклама, след като законът не урежда превантивния контрол върху рекламните материали от компетентни органи.
Изхождайки от конституционния текст, задълженията на държавата към производството и търговията с лекарствени средства, законът не предвижда създаването на държавна институция в рамките на Министерството на здравеопазването, оторизирана да провежда държавната политика в този важен обществен сектор. Напротив, цялостният дух на закона свежда до минимум участието на Министерството на здравеопазването в осъществяването на тази държавна политика. И се възлагат отговорности единствено на министъра на здравеопазването, като завземането на съответни решения той е лишен и от компетентна експертна оценка.
Доста небрежно е подходено и към едно основно положение за правилното интерпретиране на един закон, определянето ии правилната употреба на основните понятия в него. В случая някои НЧ/КТ 50.1 от понятията са неточно определени, като биоеквивалентност, за други липсва такова определение, например генерично име, за трети то води до двусмислено разбиране, като понятието "лекарствено средство".
Твърде важният раздел за контрола е разработен преди всичко в насока на контрол върху помещенията за производство и търговия, и върху качеството на медикаментите. Контролът върху най-съществените нарушения, като продажба на неразрешени лекарства и произволното определяне на цените не са вменени със закона в дълг на нито един контролен орган, макар че са предвидени санкции за тези нарушения. Нито Националният институт за лекарствени средства, нито ХЕИ - двете институции за контрол, предвидени в закона, могат да контролират цените на лекарствата. Това е задължение на друга, неупомената в закона институция.
Смятам, че представения в Народното събрание Законопроект за лекарствените средства е необходим закон, но приемането му в този вид ще допринесе повече вреда, отколкото полза. Той се нуждае от нова логика, което значи ново написване. Ако вносителят, тъй като той е предишното правителство, в лицето на новия Министерски съвет приеме направените принципни бележки, сам трябва да достигне до този извод. Корекциите на текстове между двете четения ще бъде практически написване на нов закон. От наша страна имаме готовност за задълбочена дискусия и конкретни предложения. По-добре е да забавим приемането на закона, отколкото да създадем законен хаос в лекарствоснабдяването на населението.
Тъй като вносителят не изтегли досега законопроекта, а изводите са, че този законопроект не е обсъден достатъчно задълбочено, то аз предлагам народните представители да гласуват против този вид на законопроекта и той да бъде върнат в Министерския съвет за цялостна преработка. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Виткова! Други изказвания? - Няма.
Господин Вълканов, заповядайте!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Без да съм специалист по тази материя ще си позволя да взема отношение към тази проблематика. Член съм на Комисията по здравеопазването. Освен това и като юрист имам какво да кажа по текстове50.2 те на законопроекта.
Вие чухте д-р Карев. Той направи твърде много предложения, които всъщност са една косвена критика на проекта, който ни е предложен за обсъждане. Това са около 40-50 предложения, всяко от което разкрива едно твърде критично отношение към законопроекта. Чухме след това и д-р Виткова, която подложи на много сериозен и обоснован анализ целия законопроект.
Аз намирам, че тези критични бележки са достатъчно основание да се присъединим към предложението проектът да бъде върнат за дообсъждане и преструктуриране - изцялостно преработване.
Имам да направя бележки и по заглавието, и по системата на законопроекта, а по-конкретни бележки имам вече по Глава четвърта относно критичните изпитания, които могат да бъдат правени с гражданите.
Аз намирам, че д-р Карев е прав, че заглавието на закона не обхваща цялата материя и може би наистина е целесъобразно освен Закон за лекарствените средства това да бъде и Закон за аптеките. Изобщо една корекция в това отношение според мен е необходима.
Много по-съществена е, струва ми се, бележката, която може да се направи за систематиката на закона. Ако четем чл.1 от закона, ние ще видим, че той има за предмет първо производството, след това регистрацията, след това вноса и износа и накрая търговията. Следователно виждате, че тук, в заглавието, в чл.1 не се говори за клинични изпитания, не се говори за контрол, а те са включени в материята на закона. Те са глави от закона.
От друга страна въпроси, които могат да бъдат обединени под заглавието "Търговия" са разположени в няколко отделни г глави. Например има глава за "Търговия с лекарствени средства на едро", след това "Търговия с лекарствени средства в аптеката и на дребно" и т.н. Тази материя според мен може да бъде много успешно обединена в една единствена глава - "Търговия".
И сега искам по-особено да спра вашето внимание върху Глава четвърта, която както казах се посвещава на клиничните изпитания на лекарствените средства и защитата на човека по време на тяхното провеждане. Както се досещате в случая става 50.3 дума за една материя, за една област, в която много сериозно могат да бъдат засегнати правата на човека, на човешката личност. И ние всички се нуждаем от най-сериозни гаранции, че няма да бъде злоупотребено с тази възможност - да се извършват клинични изпитания върху хората.
Бих искал най-напред да посоча, че според мен е съвършено недостатъчно Комисията по етика, която ще позволява да се извършват клинични изпитания, да се състои от най-малко 5 души. Това е един твърде малък брой от специалисти, като имаме предвид, че в тази комисия трябва да има поне 2 души, от които поне един юрист, след това психолози, социолози, представители на религиозните общности.
Според мен във всички случаи е необходимо да има не само юрист, психолог, социолог и още някой друг специалист от другите материи, но и още доста голям брой лекари. Така че според мен не по-малко от 9-10 души трябва да бъде тази комисия. 50.4
По-нататък намирам, че е съвършено неправилно решенията на тази комисия да не могат да бъдат атакувани пред никакъв друг орган. Нейните решения да са окончателни, да не могат да бъдат обжалвани. Не бива да има такъв акт, особено в тази област, който да не може да бъде атакуван пред някакъв висшестоящ орган. Намирам, че всяко решение на комисията ще следва да може да бъде атакувано пред министъра на здравеопазването.
Твърде целесъобразно е заседанията на комисията да са публични. Това е казано в ал. 3 на чл. 35. Но аз смятам, че ще бъде още по-добре, ако тези заседания на комисията бъдат предварително обявявани, да се знае, че в този ден, комисията в този час ще има заседание, за да могат наистина да дойдат и хора, които ще проявят съответен интерес към нейните решения.
Бих искал, уважаеми колеги, в тази комисия да може да се опонира много сериозно, не само от самия заинтересован, този, който дава своето съгласие за експеримента, но може би ще бъде целесъобразно да има един официален опонент на този, който прави предложението за клинично изпитание, човек, който да има тази задача да изтъква именно вредните последици от предлагания експеримент. Не да бъде наравно с другите и да казва доброто и лошото в случая, а именно това да изтъква колко вредно ще бъде изпитанието за съответното лице.
Бих искал да попитам авторите на проекта как стои този въпрос евентуално за заплащането на лицата, които се съгласяват да бъдат подложени на подобни експерименти. Ще има ли заплащане в тези случаи? Заплащането, според мен, е твърде неприемливо, твърде опасно. То създава особен вид зависимост и би трябвало да се обсъди много добре дали то ще бъде етично, хуманно и от гледна точка на целите на законопроекта целесъобразно? (Реплика от блока на СДС) Не, питам, не, няма го. Питам, д-р Карев, този въпрос как стои? Не е уреден, по текстове няма такова нещо наистина, но питам дали би могло да се получи евентуално някаква ситуация?
Чл. 37, ал. 3, т. 4 поставя някои чисто правни въпроси. Тук се говори за "непълнолетни и техните законни представители". Искам да кажа, че непълнолетните нямат законни представители. Само малолетните имат законни представители. РД/МД 51.1 Непълнолетните биват асистирани от своите родители или попечители. (Д-р Георги Карев реплекира от място) Да, ако сте го отбелязали, това е съвършено правилно.
Подобна забележка трябва да се направи и по отношение на чл. 38, т. 2.
И сега още една бележка във връзка с чл. 37, т. 1. Тук се казва, че "клиничното изпитание на лекарствени средства може да бъде предприето върху хора само в случаи, че първо, има разрешение за това, издадено по реда на чл. 35, ал. 3". Тоест, препраща ни към комисията, която е натоварена с тази функция. И след това вече се дават съответните изисквания. Излиза, че тези изисквания не стоят пред самата комисия, че тя има някакъв свой регламент, който ще следва, и едва след това, когато тя вече дава своето съгласие, ще трябва някой друг да преценява дали са налице и тези други допълнителни изисквания, освен съгласието на комисията. А всъщност тези изисквания стоят пред самата комисия и текстът би трябвало да бъде така и редактиран. Да се каже, че "комисията, която дава своето съгласие, всъщност се ръководи от тези съображения, от тези изисквания".
Изобщо, колеги, аз смятам, че целият законопроект, при очевидно добрата воля да се решат въпросите разумно, не е постигнал своите цели. И ще бъде добре, д-р Карев, ако нашата комисия се съгласи да го върне за едно ново обсъждане... (Реплика от блока на СДС: "Докога ще чакаме?") Е, това е едно предложение, което правя. Бихме могли в най-скоро време да се съберем. (Шумни реплики в блока на СДС) Разбирам, разбирам, че имате своите съображения, но по-добре е да забавим проекта с 1-2 седмици, отколкото евентуално след това да се мъчим да коригираме много съществени грешки в проекта.
Това е, което исках да кажа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Други за изказване мнения? - Няма. Д-р Карев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм изключително изненадан от такава една, бих казал, деструктивна позиция на 51.2 представителите на най-голямата в момента политическа сила в този парламент. Но моята неприятна изненада започна още на заседанието на Законодателната комисия, когато почувствувах едно тяхно подобно отношение по въпроса. Искам да кажа, че има достатъчно други случаи, когато ние се изненадваме по аналогичен начин. Защото, извинете, непрекъснато се тръби в червения и жълтия печат за страхотната престъпност в България, а когато стана въпрос тук за промени в Наказателния кодекс и по отношение на незаконното оръжие, и по отношение на умишлените палежи, се гласува "против", и понеже бяхме малко в залата, тези предложения бяха отхвърлени. Сега е нещо подобно.
Има в България спекула с лекарства. Има лекарства, които се продават на много високи цени. Този закон урежда по един действително добър и категоричен начин тези неща и излиза, че във връзка с някакви негови несъвършенства ние трябва да го връщаме в министерството и да го протакаме още Н-месеца и, пази Боже, още 1 или 2 години. Ами в крайна сметка възникват подозрения, че тези, които в момента си пълнят гушите в резултат на спекулата с лекарства, имат някакво лоби тук, в този парламент, и това лоби е категорично против приемането на този закон. Защото една от главните му цели е именно да се пресече спекулата и именно да вкара цените в едни разумни релси. И няма защо да правите, господа, учудени физиономии, защото нашите са още поучудени от вашата позиция.
Вярно е, господин Вълканов, и права е госпожа Виткова, че наистина има несъвършенства този законопроект, но в крайна сметка тези несъвършенства биха обусловили само една по-обемиста и по-енергична работа между първото и второто четене. Ако ние това нещо го върнем, а за мен мотив за такова връщане беше в Законодателната комисия и абсурдното искане да имало глава за ветеринарните лекарства в него, някакси нещата се връзват и човек без да е по природа мнителен, е принуден да стане мнителен от вашата позиция по един такъв законопроект, който е, бих казал, чисто технократски. Вие винаги апелирате да не политизираме нещата, но сега вашата позиция е такава, че човек е принуден да си прави всякакви изводи по този въпрос. 51.3
Този закон е не просто навременен, не просто необходим, това е един много закъснял закон и просто всеки ден по-нататъшно закъснение се отразява крайно зле и на пациентите, и на аптечната мрежа, и на здравеопазването като цяло в тази страна.
Този законопроект не регламентира нещата, свързани с производството. Но за да стане ясно колко страшни са нещата в търговията с лекарства, съм длъжен да кажа няколко думи и по отношение на производството на лекарствени средства. 51.4
Нашите основни производители на лекарства в София, в Разград, в Дупница компенсират своята жестока неефективност с високи цени на лекарствените средства, които определят и върху които дефакто имат монопол, защото антибиотици - само в Разград, а инжекционни форми - само в София. Това е монопол. И освен това на тях им е по-изгодно да изнасят, отколкото да произвеждат за вътрешния пазар. Обаче какво изнасят? Не изнасят готови лекарствени форми, а изнасят субстанции, които субстанции са евтини и това нещо за цялата страна е в ущърб.
И сме богати на технологии, обаче не истински производствени технологии, а лабораторни технологии и оттам идва един страшен парадокс, че България произвежда и изнася много субстанции, а 90 на сто от собственото лекарствено производство на България се осъществява с чужди, с вносни субстанции.
И всичко това - от страна на производството - създава една такава атмосфера, в която в търговията действително се благоприятства спекулата с лекарства. Тази спекула има своето бих казал социалистическо начало, защото след разграждането на ДАО, на Държавното аптечно обединение търговията на едро се пое от три големи обединения, от три големи фирми - АД "Медифарма", "Маймекс" и "Фармахим", които използват материалната база и хубавите международни връзки, установени от техните предшественици, за да извършват основната външнотърговска дейност.
Освен това около 30 бивши поделения на ДАО изпълняват едни хибридни функции - едновременно те са снабдители и едновременно са собственици на държавните аптеки - нещо, което функционално е разделено в нормалните страни и тяхната основна роля се свежда до това да свързват основните гросисти с аптеките.
Тези фирми пък, които реално внасят лекарства - те са страшно недоволни от Постановление на Министерския съвет 219, което лимитира за тях 2 на сто - за вносителя, но не като печалба, а като надценка върху покупната цена. И понеже понякога се привеждат парите предварително, после се получават лекарствата или пък първо се внасят лекарствата, а после се привеждат парите - тъй нареченото консигнационно внасяне - има различни механизми, които правят така, че тези вносители действително да губят. И тези два процента, макар че за средния българин изглеждат ВЙ/МС 52.1 или пък първо се внасят лекарствата, а после се привеждат парите - тъй нареченото консигнационно внасяне - има различни механизми, които правят така, че тези вносители действително да губят. И тези два процента, макар че за средния българин изглеждат като абсолютни суми много големи, но фактически те не устройват вносителите. И вносителите също са в затруднено положение, и може би това 219-о Постановление на Министерския съвет трябва да се промени.
Оттам нататък - 25 на сто е търговската надценка, която си делят гросистите или дистрибуторите и аптеките. Добре обаче аптеките при техните огромни средства, които отиват за издръжка твърдят, че лъвския пай от тези 25 процента го прибират гросистите, а аптеките нямат достатъчно средства за издръжка, включая за заплати, за осветление, за отопление. Да не говорим за огромните наеми, които частните аптеки сега са принудени, пък и другите аптеки, които паднаха под реституция - огромните наеми, които са длъжни да плащат.
По-нататък. В организацията на самите аптеки също така има огромно негативно наследство онаследено от реалния, развития и т.н. социализъм. То не беше бригадна организация на труда в аптеките, то не беше комплексно обслужване в аптеките, то не беше заемане на места на магистър-фармацевт от помощникфармацевти и като куриоз трябва да ви кажа, че много години директор на Аптечно управление в Перник е бил помощник-фармацевт - по надлежния партиен ред, който беше утвърден. И т.н., и т.н. Всичко това са страхотни аномалии, които имат нужда да бъдат изживени, да бъдат неутрализирани.
И накрая стигаме до въпроса за безплатните лекарства. Те не са обект на този закон, но сега Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалните грижи са просто на финала на изготвяне на своите наредби по отношение на безплатните лекарства. Министерство на здравеопазването - по отношение на хронично болните, а Министерството на труда и социалните грижи - по отношение на тези хора, които ще получават безплатни лекарства по социални индикации на базата на своя семеен доход, сравнен със средната или с минималната работна заплата. Но така или иначе добрият тандем, добрата комбинация е между този закон и тези две наредби, които в момента се готвят от тези две министерства. И затова казвам - този закон е ненавременен и не е необходим, той е много закъснял, защото той урежда максималната производствена печалба на производителя, която сега не е уредена; урежда максималната печалба на вносителя, урежда максимал52.2 ната търговска надценка при търговия на едро и при търговия на дребно; прави така, че ако лекарството мине през много посредници - те ще си делят една и съща търговска надценка и тогава на всеки от тях ще се падне по малко и всеки от тях ще се стреми през по-малко посредници да мине тази стока и по-скоро да стигне до пациента, а това в крайна сметка е в интерес именно на пациета.
И аз не разбирам защо... Доколкото аз си спомням, без да съм абсолютно сигурен, на 22 и 28 юли, когато сме гледали законопроекта, парламентарната група на БСП не беше в стачка. Другото гледане е на 9 септември. Хайде, 9 септември, голяма, светла дата, бивш национален празник. Извинено е, да кажем, за социалисти да отсъстват от комисия на 9 септември, обаче на 22 и 28 юли, доколкото си спомням, комисията работеше на пълна пара. Едното заседание го проведохме заедно с Комисията по правата на човека, с господин Ходжа. Да не говоря за това, че вносителите през цялото време бяха там и можеха да отговорят на всичките критики на госпожа Виткова и на господин Вълканов. Можеха да отговорят, можеха да се внесат корекции. Тук се поднасят едни теоретични идеологеми, които биха направили смешен и белгийския, и швейцарския закон, извинете.
Никой закон от тази сфера не може да бъде перфектен и не може да бъде всеобхватен, но не съм съгласен с това, че от една страна той не бил всеобхватен, а от друга страна в него се уреждали неща, които били обект на подзаконови актове. Това е абсурд! Това е противоречие!
Наистина е така. Законът се мъчи да уреди материята доколкото е възможно, а някои неща се оставят за подзаконови актове, които са в ръцете на този, който ще осъществява и ще контролира изпълнението на закона. Просто аз апелирам към пленарната зала - пак казвам - няма моралното право никой от тук присъстващите, защото всички сме говорили за лошото състояние на лекарствоснабдяването, за високите цени, за това, че то пада върху пациентите, че изтичат по канала на безплатните лекарства огромни общински средства и когато идва един много добър, макар и неперфектен законопроект вместо да поработим мъжки и да го направим какъвто трябва до второто четене, вие искате да го връщаме и министерството да пише нов закон. Аз ви казвам, че 52.3 и след една година министерството няма да внесе този нов закон и анархията ще продължава и тогава нека хората се запитат кой, аджеба, бил заинтересован от тази анархия.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на доктор Карев.
За реплики - господин Велко Вълканов, господин Мулетаров и госпожа Виткова.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, да, казвам, че съм изненадан от изявленията на доктор Карев - няма да кажа. Не съм изненадан.
И все пак се чувствам в някаква степен засегнат, защото бях уличен в това, че съм едва ли не представител на някакво лоби. Аз зная, че не съм представител на никакво лоби, доктор Карев, но мога да се питам вече при тази Ваша позиция дали Вие не сте представител на някакво лоби. Да, питам се.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Не съм! Не съм, но има нужда от този закон!...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Дали не сте Вие представител на някакво лоби, защото зная съвсем сигурно, че аз не съм! А Вие - не знам дали не сте! Питам Ви Вас сега, защото аз искам да Ви кажа, че бях ръководен изключително от конструктивно отношение към законопроекта. Посочете ми една моя бележка, която да нямаше конструктивен характер, една бележка, с която самия Вие да не сте съгласен!
ГЕОРГИ КАРЕВ: Нали бяхте в комисията!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Не бях... Не бях на това заседание. Това е...
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Да си бил!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Аз съм имал причини да не бъда. Но сега правя конкретни предложения и Вие не може да кажете, че моите бележки не са конструктивни. Изцяло са конструктивни!
И второ. Аз правя общо конструктивно предложение да обсъждаме този законопроект не някъде другаде, а в нашата комисия, доктор Карев! Там да поработим мъжки, както казвате Вие. Вие не искате това! 52.4
Вие не искате! Вие искате да ни изнудите... (Реплики от залата) Точно така! С тази необходимост от закона искате да ни накарате да приемем един закон, който е явно недобър. Аз Ви го казвам като приятел, а не като човек, който Ви прави опозиция заради самата опозиция. Бъдете сигурен в това!
И накрая ще Ви кажа още нещо, докторе! Вие, който толкова време живяхте и при социализма, и при седесаризма, би трябвало да знаете, че преди имаше и лекарства, и евтини лекарства, и нямаше спекула! А сега за една година има всичко - и пълно отсъсттвие на лекарства, и спекула, и какво ли не още! При Вашата власт! (Шум, реплики, ръкопляскания от БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, никога не съм подозирал, че и лекарствата могат да разгарят политически страсти. Лекарствата са за да лекуват, а не да карат хората да стават нервни. (Шум и реплики в залата)
Само спокойствие! Всичко ще стане така, както трябва.
Заповядайте, господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Действително това е един законопроект от изключително значение за здравето, включително за живота на всички нас и смятам, че политизирането му просто създава предпоставки за злепоставяне не само на народните представители, но и на Народното събрание.
Аз в репликата си към господин Карев искам да го попитам: как да си обясним, след като той сам ни каза, че най-подробно законопроектът е обсъждан в комисията - и от Законодателната комисия са присъствали, и експерти, и представители на Министерството на здравеопазването са били - и от 98 текста, колкото съдържаше законът, той направи предложение по 60 текста да бъдат изменени те, да отпаднат или да бъдат променени. Какво говори това? Че действително законът не е прецизен.
И от гледище на нормотворчеството аз се присъединявам към неговите бележки. Искам да Ви кажа, че за първи път, за първи път аз виждам една инструкция, внесена в Народното събрание, която замества закон. Не искам в никакъв случай да оспорвам тревогите, които доктор Карев сподели с нас във връзка с неблагоприятното състояние на лекарствата, на средствата, на аптечно52.5. гоприятното състояние на лекарствата, на средствата, на аптечното обслужване и т.н. Но този закон не решава тези проблеми, доктор Карев! Той не ги решава! За съжаление! А трябва да ги реши!
Щом той не отговаря на тези жизнени проблеми, които Вие посочихте, безспорно той се нуждае от допълнително обсъждане и допълване. Вътре в него има будещи недоумение изрази и терминологии. Фармакопея! Посочено е, че фармакопеята е качество, а след това се казва, че качеството отговаря в лекарствените средства на фармакопеята. Погледнете преходните разпоредби да видите какви глупости сте написали! То просто е недопустимо за едно Народно събрание!
Не искам да Ви посочвам други текстове. В чл.44 се казва, че производител въз основа на получаваното разрешение за производствени средства има право да търгува, в преходните разпоредби се казва, че производителят на лекарствени средства е лицето, което търгува. Ами търговецът къде е по Търговския закон, след като в същия член 44 се казва, че търговецът и производителят са търговци?! 52.6
Има крещящи противоречия, недоразумения в този закон. Вие това трябва да го приемете и не трябва да се страхувате от критиките, които бяха отправени. Те не са към вас. Те са към вносителите на закона. Защото това, което сега ние вършим, те трябваше да го направят на много по-раншен етап.
И затова аз изцяло споделям предложението. Ако искаме действително да отговорим на тази крещяща нужда за по-бързо уреждане на този жизнено важен въпрос, трябва час по-скоро законът да се върне за преработване, за доизработване в комисията. И там да се създаде работна група с представителите и с вносителите, които да подготвят един нормален текст за приемане и за първо четене. Този закон е негоден за първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мулетаров. Госпожа Виткова, също две минути за реплика.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз също съм в недоумение, че едно друго становище, по един чисто неполитически въпрос беше достатъчно политизирано от председателя на Комисията по здравеопазване, като включително освен моето изложение и неговото беше доказателство за необходимостта от основна преработка на този законопроект.
Колеги, законопроектът действително е с дефектна логика. Недейте бърка необходимостта от този закон с неговото качество. Необходимостта е голяма, но качеството му е лошо. И това мисля, че добре успях да откроя в моето изложение.
Д-р Карев, извинявайте, но за мен, предполагам, че и за много други колеги в тази зала не е без значение какъв законопроект приемаме. Тоест не е важно да приемем някакъв законопроект и след това да мислим каква материя сме уреждали с него. Конкретно в здравеопазването ние имаме вече много богат опит. Първо разрешихме частната практика без осигурителна система, след това започнахме да мислим какви са последиците от това.
Първо закрихме Медицинска академия, сега тепърва мислим какво сме направили с този законопроект.
Аз лично не мога да се съглася, че ще гласувам този законопроект и с него ще узаконим възможността за спекула, която вие казахте, че едва ли не има представителство от лявата страна ВТ/НП 53.1 на залата.
Дефектен е законът, д-р Карев. Трябва да се съгласим, че дефектите му са толкова големи, че те не могат да бъдат коригирани само в Законодателната комисия между двете четения, ако приемем този път на законопроекта от залата нататък.
Затова моето предложение е, ако вие смятате, че не е възможно да бъде върнат на правителството изцяло, то да бъде върнат в специализираните комисии, имам предвид и нашата, където вносителят, това е новият Министерски съвет, да дойде, да чуе нашите забележки, вероятно вече ги е чул, и да чуем и ние неговото становище. Защото забележките са принципни. Те не се свеждат до съюза "и" и до промяна на запетаята. Това са принципни забележки и ние действително трябва да дискутираме по тях. Тази възможност в здравната комисия не сме имали, д-р Карев. Прегледайте протоколите. Нашата група е участвувала, едва когато вие обсъждахте това, което в момента прочетохте като редакция на становището на здравната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на д-р Виткова. Д-р Карев, заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): На д-р Виткова. Просто не съм съгласен, че законът имал дефектна логика. И ако нещо в него може да се промени, аз смятам, че би могло и нашата комисия да поработи върху тази промяна между двете четения.
Но по отношение на това, което каза господин Мулетаров, че по еди колко си текста съм направил забележки, първо, не съм ги направил аз, а ги е направила комисията, и никак не ме е страх от критика, а просто искам този законопроект да бъде създаден и гласуван по-скоро на второ четене. И смятам, че това не може да стане, напротив, че законопроектът се препъва с опитите той да бъде върнат в Министерския съвет. На Законодателната комисия усетих, че големи надежди има този Министерски съвет да изтегли законопроекта. Той обаче, слава богу, не го изтегли. След като не го е изтеглил, ние трябва да му го върнем, допълнително да го работи - един законопроект, който не е негово дело.
Затова нека между първото и второто четене да работи не само Законодателната комисия, да работи и нашата комисия, ако трябва на едно, ако трябва на две заседания, но да го подобрим. 53.2
Аз обаче съм много смутен от тази практика, която е прецедент в този парламент, хора от една комисия да се дистанцират, да се разграничават от становището на комисията като цяло, за това че не са били на съответните заседания. Ами, да са били и да са работили там и да носят солидарно отговорност с цялата комисия. Просто това е някаква перверзия - хора от комисията да излизат тук и да се дистанцират от едно становище, в което биха могли да участвуват със своята конструктивност, обаче така или иначе те не са участвували.
И в този ред на мисли, накрая просто казвам на господин Вълканов, че лобито, в което той се съмнява, че аз участвувам, е едно единствено - това е лобито на българското здравеопазване, лобито на лекарите, лобито на фармацевтите и лобито на българските пациенти. Това са трите лобита, в които аз участвувам, и него крия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на д-р КаревПредседателят участвува само в последното лоби. Д-р Петров, за изказване, заповядайте. Всички ще станем пациенти рано или късно.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (СДС): За протокола Петър Христов Петров, 11. Ловешки избирателен район, Съюз на демократичните сили.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, този закон беше обсъждан в Комисията по здравеопазването неколкократно, за да не кажа многократно. И всичките тези поправки и пълноти, които д-р Карев изнася, се дължат не на неговата дефектност или не толкова на неговата дефектност, а на прецизното отношение, което комисията е имала към този закон. Досега аз не съм чувал друг проектозакон, на който да му се дават толкова прецизни бележки, дори и запетайките да се оправят. И недейте да критикувате закона заради стриктните поправки, които комисията е искала да направи.
Аз искам да успокоя топката и да не разгарям политически противоречия в един чисто медицински, в един чисто здравен закон. Искам да изкажа само някои съображения, които биха могли да се имат предвид при второто четене на закона. 53.3
Първо, по отношение на това аптеката здравно заведение ли е или не. Аз като лекар не мога да приема, че аптеката не е здравно заведение. В няколко от проектите, първите проекти на този закон, беше записано, че аптеката е здравно заведение. В последната му редакция обаче, която ни беше представена в комисията, това нещо деликатно беше замълчано и никъде не пише, че аптеката е здравно заведение. Аз не мога да се съглася аптеката да има един и същи статут с един зеленчуков магазин, с един бутик или с едно кафене, щом тя не е здравно заведение. И за лаика е известно, че аптеката е здравно заведение не само за това, защото продаващите в нея са с бели престилки. Защото фармацевтичният факултет доскоро беше в състава на Медицинската академия, защото аптечното дело е подчинено на Министерството на здравеопазването, а не на Министерството на промишлеността, защото фармацевтът не е обикновен продавач на лекарства, но той е и консултант на болните и той е последната инстанция при изпълнението на рецептата. Той е длъжен да провери правилността на рецептата и да не я изпълни, ако тя е в противовес с фармакопеята. Или с други думи той е последната бариера при даване на лекарството. Нима това не е задължение само на един здравен работник?
Съществува и една друга опасност. Ако ние приемем, че аптеките не са здравни заведения, аз не знам как ще се използва този тригодишен мораториум за реституцията на аптеките. Тогава те ще трябва веднага да се получат от техните собственици и да се закрият. 53.4
Вторият въпрос, по който искам да се изкажа, това е въпросът за болничните аптеки. Много по-целесъобразно и поикономично е, ако болничните аптеки са към здравните заведения, а не към бившите държавни аптечни обединения. На много места това нещо вече се прилага. Такъв е случаят и с моя град, в който живея - гр. Тетевен. Какви са предимствата? Предимствата са, че в почти всяко здравно заведение има свободни медицински длъжности, с които може да се изгради щатът на една аптека, която е болнична към здравното заведение.
Второ, болниците разполагат със собствен транспорт и не е необходимо да се оскъпяват лекарствата с транспортни средства допълнително.
Трето, съществува възможност, при положение, че болничните аптеки са към здравното заведение, лекарствата да се закупуват направо от заводите или от фирмите-вносители и да се премахнат всички тези многократни прехвърляния на лекарства от фирма на фирма, от инстанция на инстанция. Трудността е само една - че за да се почне по този начин да работят болничните аптеки към здравните заведения, са необходими първоначални средства, които да се задвижат. След това вече като всяка частна аптека, като имаш първоначален капитал, работата се оправя. И би трябвало Министерството на здравеопазването да помисли по какъв начин могат да се осигурят такива средства, за да може ако не всички, поне по-голяма част от болничните аптеки да минат към здравните заведения.
По отношение на това кой има право да разкрива частни аптеки, аз напълно се солидаризирам с това, което е предложено в законопроекта. Частни аптеки трябва да разкриват само магистърфармацевти. Не само да ги разкриват, те трябва и да работят в тези свои частни аптеки. Решителен противник съм да се разкриват вериги от здравни аптеки с един частен собственик, защото това ще доведе до монопол, това ще доведе до още по-голяма корупция.
Сериозно трябва да се помисли за съдбата на помощникфармацевтите. Когато обсъждахме Закона за ветеринарното дело, имаше голяма борба за това да се даде ли право на ветеринарните фелдшери да имат право на частна практика или не. Аз смятам, БП/КП 54/1. че до голяма степен това зависи и за помощник-фармацевтите в момента. При разкриване на много частни аптеки и при явното отпадане на държавни и общински аптеки съществува опасността голяма част от помощник-фармацевтите да останат без работа. Те биха могли да бъдат помощници в частните аптеки, които се оглавяват от магистър-фармацевти. Но аз смятам, че на тях трябва да се даде възможност да имат право да разкриват частни дрогерии, в които да продават превързочни материали, дезинфекционни средства и лекарства, за които не се иска отпускането им с рецепта. С това смятам, че ще се реши справедливо един въпрос и с помощник-фармацевтите.
Всички други дребни съображения, които имам, аз ще ги предам писмено за второто четене на законопроекта, а и сме ги споделили в комисията. Аз бих гласувал на първо четене за този законопроект, въпреки изложените съображения от представителите на БСП, но с условието, че действително за второ четене всички тези съображения се вземат предвид от комисиите. Ако ние върнем законопроекта отново, не знам на кого ще го върнем. Сменил се е само министърът. Правният отдел на Министерството на здравеопазването е същият и същите представители ще дойдат, които три пъти идваха в комисията да защитават законопроекта. Същите представители ще дойдат и от Инситута за лекарствени средства, които бяха тогава едни и сега са същите. Защо тогава трябва да го върнем, за да чуем само съображенията на колегите от комисията от БСП? Ами те имат пълната възможност да ги изразят и сега.
Благодаря. (Частични ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на д-р Петров. Реплика, господин Харизанов.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (СДС): Петър Харизанов, 24. Софийски избирателен район. Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че както и други хора са забелязали, в този проектозакон има доста противоречия с други наши закони. Например тезата, че само магистър-фармацевти могат да имат аптеки, бърка веднага правоспособността с правото на собственост и се явява в противоречие с Търговския закон. Този закон не може да бъде в противоречие с Търговския закон. Там се казва как се откриват търговски предприятия и кой има такива права. 54/2.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Това не е търговско предприятие.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Правото на собственост не се свързва с правото на правоспособност. Вътре може да продава и да ръководи такава аптека лице, което има правоспособност, но този, който е собственик на аптеката, няма нищо общо с това. Иначе ще стигнем до следния абсурд, че например собственици примерно на предприятия за градски транспорт трябва да бъдат само шофьори, които имат правоспособност да карат автобуси или пък собственици на авиационни компании могат да бъдат само пилоти, които имат право да карат граждански самолети.
Има и още едно нещо, което също така е в противоречие с точно тази клауза. Това противоречие е със Закона за приватизацията. Много от тези предприятия са вече преобразувани съгласно Търговския закон и затова са точно търговски предприятия. Те са преобразувани и в момента по Търговския закон. А по Закона за приватизацията е ясно кои имат право да придобиват право на акции и дялове - това са всички ония служители и работници, които работят в предприятието, независимо дали те са магистър-фармацевти или не са.
Освен това в този закон се прави опит да се елиминира конкуренцията - принципът е един аптекар, една аптека на 150 м един от друг. Извинете, но такива неща са изобщо недопустими. Прави се опит за запазване на известна пазарна територия за хора, които имат определена професия. Това нещо смятам, че е недопустимо.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Харизанов. Доктор Петров, за дуплика, заповядайте.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Това реплика ли беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е реплика, да.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (СДС): Репликата на господин Харизанов беше фактически не срещу мен, тя е срещу закона, защото аз не съм измислил това нещо, което застъпвам. И действително в сегашното положение, както е на Търговския закон, аз затова апелирам, че ние трябва категорично да кажем, че аптеката е здравно заведение. Ако ние не кажем, че е здравно заведение, ще се получи точно така - конкуренции и не знам какви си други работи. А пък това нещо не може да бъде. Разберете! Аз не мога да се 54/3. съглася, че един барман ще има право да открие една частна аптека, като си назначи магистър-фармацевт и утре, когато не му отърва, че не печели с тази рецепта, да я направи на кръчма и да затвори аптеката. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви. Ситуацията е ясна. От една страна, имаме компетентното становище на специализираните постоянни комисии в Народното събрание, докладът изчерпателен, подробен на Комисията по здравеопазването, която препоръчва законът да бъде одобрен на първо четене от пленарната зала. Имаме становището на Законодателната комисия, която подкрепя като цяло законопроекта и препоръчва да се вземат предвид бележките и препоръките на специализираните комисии и на народните представители в периода до второто четене. Имаме също така становището на Икономическата комисия, която, искам да ви обърна внимание, препоръчва да се ускори приемането на законопроекта, като определящи бъдат становищата на Комисията по здравеопазването и Законодателната комисия. И на последно място, но не и по значение, имаме становището на Комисията по правата на човека, която счита, че законопроектът следва да бъде подкрепен при първото четене, а в периода очевидно на второто четене и тази комисия прави своите предложения. 54/4.
Има два пътя, по които трябва сега да се ориентираме да постъпим, кой от тях да изберем.
Първият е според направеното вече предложение, това е в процедурата на чл. 54 от правилника, ал. 1, точка 2 - предложение за отлагане за следващо заседание. Така го тълкувам като направено... Има предложение за отлагане. Ако отпадне предложението за отлагане, което според мен е желателно, тогава се гласува за и против закона на първо четене, като в периода между двете четения очевидно, че ще заседава комисията - и Законодателна, и специализирана. Ще дойдат представители на Министерския съвет, за които се каза, че очевидно са същите, които са били и преди няколко месеца и едва ли са си променили позициите.
Процедурно предложение? Заповядайте.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, аз не зная Вие въз основа на какво - само на правилника или на това, което слушахте в залата, направихте своето предложение. Но за да не бъде деформирано, изкривявано моето предложение, аз го повтарям: законопроектът да бъде върнат поне в специализираната комисия, и то конкретно здравната, която явно е основната, където с участието на изпълнителната власт, т.е. на вносителя, законопроектът да бъде приведен в годен за работа в пленарната зала вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Виткова, знаете колко много Ви уважавам, но точно такава процедура не е предвидена в правилника. Връщане в комисията няма. Има формула "отлагане за следващо заседание", през което време се предполага, че комисията, ако желае, ще го гледа, ако не, няма да го гледа. Но понеже становището на комисията е позитивно и във всички комисии е позитивно, мисля, че е логично да се вслушаме в гласа на специализираните комисии. И в периода между двете четения ще стане и това, което Вие също искате. Практически той ще бъде върнат в комисиите да се гледа и да се направят забележките. Това е смисълът и на времето между първото и второто четене.
За да няма противоречия, аз ви предлагам да гласуваме законът да се приеме на първо четене. Който е за - за, който СД/КП 55/1. е против - против. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте. Ще изчакаме всички народни представители да влязат. Три минути ще бъде гласуването.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 184 народни представители, за 89, против 58, въздържали се 37.
Законопроектът не се приема на първо четене.
С това днешното заседание... (Неодобрителна реакция в блока на ПС на БСП)
За какво става дума? Процедурно предложение? Заповядайте, господин Хубенов. Моля за момент!
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ето какво представлява работещият парламент! (Шум и други реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Хубенов.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): От името на парламентарната група на БСП и коалиция правя процедурното предложение да продължим своето заседание с обсъждане и приемане на законопроектите за ратификация на международни актове. Има готовност по 11 ратификации, за които времето все не достига, колеги. А някои от тях са много важни и спешни. И обсъждането на законопроектите за ратификация по редица от тях, които са свързани с финансови санкции от страна на международни институции към България, вече дори е закъсняло.
Затова правя процедурното предложение да продължим работа днес с обсъждането на тези законопроекти за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това, което мога да направя, е да дам думата на парламентарни групи. Но има решение на Народното събрание, което ни задължава да работим единствено по законодателната програма. (Неодобрителна реакция в блока на ПС на БСП, реплика: "Защо дойдохме?", шум и други реплики)
Моля, госпожа Михайлова. За мен заседанието почти вече е приключило.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително решението на Народното събрание от миналата седмица за извънредни заседания във вторник беше такова, че такива извънредни заседания ще има само за законо55/2. дателната програма на парламента.
Днес на Председателския съвет не се обсъжда въобще дневният ред точно заради това, защото има решение на парламента да се работи във вторник по законодателната програма, а не по други въпроси. И ако този въпрос сега почне така да се разглежда процедурно - да поставяме въпроси за различни точки в дневния ред, - ние правим нарушение на правилника, без обсъден и гласуван дневен ред, каквото се сетим, да си гласуваме, каквото в момента ни е удобно.
Ние не сме против ратификациите и нашата група не се противопоставя да се разглеждат, но просто няма процедурна възможност това да стане сега. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така. Това е точното тълкуване и право на ситуацията.
Закривам днешното заседание. Утре 12,30 ч. - Председателски съвет, в 15 ч. - редовно заседание. (Звъни)
(Закрито в 17 ч. и 40 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Александър Йорданов)
СЕКРЕТАРИ:(Руслан Сербезов)
(Илиан Илиев)