Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2012-03-07

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители! Днес е първата пленарна сряда за месеца и програмата се определя от направените предложения по чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от парламентарни групи извън групата на ГЕРБ.
Първа точка, без да се подлага на гласуване, с оглед правилата на ротация, даващи първенство на Парламентарната група на Коалиция за България, ще обсъждаме предложението на Сергей Станишев – председател на парламентарната група, който е предложил да бъде включен Проект на решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на случаите на оказан системен политически натиск от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, ограничаващ независимостта на съдебната власт и адвокатурата, както и системното пренебрегване на презумпцията за невинност.
Движението за права и свободи не са предложили включване на точка.
От името на Синята коалиция народният представител Иван Костов – съпредседател на групата, предлага първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, с вх. № 154-01-65 от 23 юни 2011 г. Това ще бъде съответно точка втора.
От името на парламентарната група на Партия „Атака” заместник-председателят на групата господин Десислав Чуколов е предложил – и това ще бъде съответно т. 3, Проект за решение за налагане на 6-месечен мораториум върху цените на едро на горивата за автомобили в Република България.
Извън тези три точки, които, повтарям, не подлежат на гласуване, предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание 7-9 март 2012 г.:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител: Министерски съвет.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители: Владимир Тошев и група народни представители; приет на първо четене на 29 септември 2011 г.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносители: Иван Вълков и група народни представители.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство между Република България и Румъния, подписано на 12 декември 2011 г. в Брюксел.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана.
6. Второ четене на Законопроекта за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции. Вносител: Министерски съвет; приет на първо четене на 9 февруари 2012 г.
Точка първа за в четвъртък се предвижда да бъде:
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители: Ивайло Тошев, Емил Радев и Даниела Миткова.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител: Министерски съвет; приет на първо четене на 21 декември 2011 г.
10. Отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2011 г. Вносител: Комисията за защита на личните данни.
11. Парламентарен контрол. Предвиден е за петък, 9 март, с начален час 9,00 ч.
Режим на гласуване, моля.
Гласували 139 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 31.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Постъпили са предложения по чл. 43, ал. 3 в предвиденото по правилника време във вчерашния ден. Ще ги докладвам по реда на постъпването им.
Господин Димо Гяуров, Вашето предложение по ал. 3 считам, че подлежи на оттегляне, тъй като е включено в дневния ред по чл. 43, ал. 7 по предложение от името на господин Костов, а законопроектът е общ. Това го коментирахме.
Димо Гяуров (СК, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващото по време предложение е от госпожа Мая Манолова, която предлага като точка в дневния ред за настоящия период, за тази седмица, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
Госпожо Манолова, имате думата.
Мая Манолова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В средата на месец декември миналата година с колегата Милена Христова внесохме този законопроект за промени в режима на гражданската регистрация. Причината е ясна: възникнало напрежение сред българските граждани във връзка със затегнатия режим за гражданска регистрация и изискването гражданите, които сменят постоянния си адрес, да представят нотариален акт за собственост на имота, в който живеят. По този начин хората, които промениха през миналата година местоживеенето си и не разполагаха с нотариални актове за жилищата, които обитават, тоест живеят в незаконни сгради или такива без надлежни документи за собственост, имаха проблем при регистрирането на постоянен адрес, а оттам и невъзможност да получат лични документи, лични карти. Това създава сериозни проблеми за всеки гражданин без лична карта, защото не може да получи социални помощи, да започне работа, да постъпи в болнично заведение. Това се отнася най-вече за социално слабите български граждани, особено до ромите, които са поставени в невъзможни условия да прекарат тежката зима на криза при това управление. (Шум от ГЕРБ.)
Това беше причината да внесем този законопроект. Аз лично не разбирам бавенето от страна на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по правни въпроси, още повече тези дни МВР алармира, че хората без лични документи са над 100 хил. души. Предстои смяна на личните им карти и всички, които са променили местоживеенето си и нямат надлежни документи за самоличност, ще бъдат поставени пред невъзможността да получат такива предвид затегнатия режим за гражданска регистрация.
Нашето настояване е за включване на този законопроект в дневния ред или, най-малкото, за по-успешни действия от страна на парламентарното мнозинство. Ако не харесвате нашия законопроект, внесете собствен такъв, но този проблем на социално слабите български граждани трябва по най-бърз начин да бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за включване в програмата ни за тази седмица – Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация с вносители Мая Манолова и госпожа Христова.
Гласували 132 народни представители: за 45, против 44, въздържали се 43.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Прегласуване – госпожа Христова.
Милена Христова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, с оглед на резултатите от проведеното сега гласуване, аз вярвам, че има достатъчно воля да се приеме решение да се включи в дневния ред нашето предложение, защото този проблем наистина съществува. Ние го обсъждахме в Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Тогава, по предложение на председателя, неговото разглеждане в комисията беше отложено с идеята да бъдат направени цялостни промени в раздела, който засяга гражданската регистрация.
Уважаеми колеги, този проблем съществува. Той засяга не само социално слабите български граждани, а и тези, които живеят в незаконни жилища, голямата част от хората от ромски произход, но засяга много български граждани, които по една или друга причина нямат нотариален акт за собственост. Получава се така, че когато родителите имат издаден документ за самоличност, техните деца нямат възможност да получат такъв. Получава се така, че хора, български граждани, които плащат данък сгради, плащат такса смет, обитават от години жилищата, не могат да извадят лична карта на адреса, на който живеят от години наред.
Така че проблемът е всеобхватен, съществува и аз се надявам отново да помислите – затова правя процедурно предложение за прегласуване – и да подкрепите нашето предложение, за да можем да разгледаме този въпрос и да намерим най-правилното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението за включване на законопроекта в програмата.
Гласували 136 народни представители: за 46, против 54, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от господин Десислав Чуколов – заместник-председател на групата на „Атака”, който предлага по реда на чл. 99 от правилника да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов във връзка с подписания от него Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз в Брюксел.
Господин Шопов ще ни представи предложението.
Павел Шопов (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, в шума на станалите скандали миналата седмица от вниманието на широката публика, на българската общественост и на нас самите убягна най-важното събитие, а то е подписването на Пакта за стабилност в Брюксел, сторено от министър-председателя.
Всички знаем, че този акт означава в огромна степен ограничаване на суверенитета на българската държава и поемане на ангажименти, които са с далекосрочни последици и за десетилетия напред. Преди подписването на този акт ние от „Атака” много пъти искахме, настоявахме, внасяхме подобни предложения – министър-председателят да дойде в Народното събрание, за да чуем от него какви ще бъдат параметрите. Само в едно негово идване, което беше инцидентно и не специално в тази връзка и за тази цел, той даде общо взето някакви мъгляви обяснения за това какво възнамерява да подпише. Така че той замина за Брюксел без санкцията на българското Народно събрание, която трябваше да бъде с изрично решение и да му определи едни ясни правомощия, а не тези мъгливи, с които той замина.
След подписването в Брюксел на това споразумение беше редно и е редно, може би тази седмица, той трябваше да го направи непосредствено след завръщането си от Брюксел, но и тази седмица не е късно да заповяда тук и да даде обяснение за параметрите на подписаното, а не ние да го научаваме от медиите и да гадаем някои неща, да му бъдат зададени някои въпроси и по същество той да отговори на поставени от нас въпроси. Затова молим да бъде подкрепено нашето искане за поканването му, явяването му и изслушването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за включване като точка в програмата ни на изслушване на министър-председателя на Република България.
Гласували 132 народни представители: за 38, против 57, въздържали се 37.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Процедура – господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Най-невероятното е, че имаше против това предложение, което е абсолютно законно – не друго, а министър-председателят да дойде в Народното събрание, да изложи и да обясни какви са параметрите на едно съдбоносно за всяка от страните в Европейския съюз и за нас споразумение, подписано в Брюксел. Поне тези, които бяха против, да бяха постъпили като колегите си и да гласуват „въздържали се” от кумува срама. Не мога да си обясня това нежелание и Вие, като колектив от народни представители, групирани в Партията ГЕРБ, да стоите на амбразурата и да защитавате министър-председателя не за нещо друго, а за да дойде да изпълни законово и конституционно свое задължение.
В момента се провежда заседание на Министерския съвет. Ясно – министър-председателят е тук, много наблизо до сградата на Народното събрание, до залата, до всички нас. Нищо лошо няма в това да му бъде съобщено желанието на Народното събрание – да бъде викнат и да дойде да отговори на поставените въпроси. Явно е, че заседанията на Министерския съвет се провеждат все във време, което съвпада със заседанията на Народното събрание и това се използва като допълнителен мотив, начин за извинение – както ученикът използва бележка за извинение, за да не присъства в клас, в час, за да не дойде да отговори на поставените въпроси.
Нищо няма да го правим министър-председателя, няма да го мъчим, няма да го тормозим. Само ще го питаме за нещо, което... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Той много се възгордя, заяви по медиите, че е подписал нещо добро – нека дойде тук…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, господин Шопов. Благодаря Ви.
Павел Шопов: ...да видим колко добро е това, което е подписал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване предложението от името на групата на „Атака”.
Гласували 128 народни представители: за 36, против 60, въздържали се 32.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Следващото по време предложение е от господин Ангел Найденов, заместник-председател на групата на Коалиция за България, който предлага да бъде включен Проект на Декларация по повод присъединяване на България към Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз, неговите държави – членки, и цитираните в предложението държави.
Господин Найденов, имате думата.
Ангел Найденов (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! В рамките на около един месец в страната бяха проведени редица протести срещу подписаното от българското правителство Търговско споразумение за борба с фалшифицирането. Тези протести бяха и продължават да бъдат част от едно по-общо противопоставяне на граждани и на политици срещу рисковете за правата и свободите на хората, които са заложени в това споразумение.
Огромната част от хората оцениха споразумението като противоречащо на интересите им. Заявиха, че процесът на преговори е протекъл непрозрачно и настоятелно поискаха българското правителство да оттегли подписа си, а парламентът да не пристъпва към ратификация.
Разбира се, споразумението има и една друга страна – защитата на авторските права. Тема, която е достатъчно важна, която не бива да се игнорира и по която трябва да се търсят решения.
Това, което се случи след всички протести, беше, че българското правителство спря процедурата, тоест под някаква форма я замрази. Това „замразяване” носи опасения. Според нас това не е достатъчно. Според нас парламентът трябва да се произнесе под определена форма, да изрази мнение и същевременно да стане част от това общо противопоставяне на рисковете за правата и свободите, за интересите на хората.
Ние предлагаме това да стане под формата на декларация, която да бъде подкрепена по възможност от всички парламентарни групи и да се изрази обща позиция.
Освен произнасянето, декларацията ще даде възможност в българския парламент да се проведе и необходимият дебат по всички страни, които третира Търговското споразумение за борба с фалшифицирането. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова Ви моля да подкрепите предложението ни проектът за декларация да влезе в програмата на Народното събрание за тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме.
Гласували 137 народни представители: за 47, против 67, въздържали се 23.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Господин Миков – прегласуване.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, внесеният от нас проект за декларация цели обществото да получи категорична гаранция, че България няма да влезе в процедура по ратификацията на АСТА.
Обещанията на министър-председателя, както една голяма част от тях, много често се променят в зависимост от някакви новонастъпили обстоятелства. В българския парламент като че ли има всеобщо съгласие, че АСТА нарушава съществено правата на българските граждани, че българското законодателство предоставя достатъчно механизми за борба с пиратството, че българските закони са отишли много по-напред от законодателните решения в други страни, включително и такива от Европейския съюз, в защитата на интелектуалните права.
В този смисъл ние предлагаме декларацията на парламента, с която той да заяви своята воля, веднъж, че е за защита на правата на българските граждани срещу нарушаването им и намесата в тях, и, на второ място, че парламентът последователно ще предприема мерки за защита на авторското право и за борба срещу пиратството – един от предметите, които се уреждат в АСТА.
В този смисъл една такава декларация ще даде отговор на българското общество за действителната воля на Народното събрание относно по-нататъшното придвижване на толкова спорен документ, какъвто е АСТА. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на прегласуване, моля.
Гласували 133 народни представители: за 43, против 68, въздържали се 22.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Господин Десислав Чуколов предлага в програмата за тази седмица да бъде включен Проект за решение относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането – АСТА.
Имате думата, господин Чуколов.
Десислав Чуколов (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, нашето предложение е свързано отново със Споразумението за борба с фалшифицирането, за което говориха и колегите от БСП. В случая ние предлагаме Народното събрание да задължи правителството да изтегли своя подпис. По този начин даваме на правителството и мандат да стори това.
Знаете, че тази тема се разисква в българското общество. Повечето политически сили излязоха със свои декларации по случая, изложиха своето становище, само Народното събрание като институция не е взело отношение. С нашето предложение тази точка да влезе в дневния ред, ние ще сторим точно това – Народното събрание да вземе отношение, да задължи правителството и да му даде мандат.
Това е крайно, а не половинчато решение, защото онова, което предлагат от Коалиция за България – да се приеме декларация, то тя ще изрази отношение към случая, но няма да задължи правителството, няма да се подходи толкова категорично към тази тема.
Знаете, че това споразумение беше подписано още на 26 януари тази година. Ние реагирахме няколко дни след това, внасяйки това решение. Затова сега го предлагам на Вашето внимание – да влезе в дневния ред за тази седмица и да го гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението.
Гласували 122 народни представители: за 36, против 43, въздържали се 43.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на господин Павел Шопов, който предлага проекти за решения за попълване състава на четири постоянни комисии.
Господин Шопов, имате думата.
Павел Шопов (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Поставяме съвсем резонно, логично и естествено един въпрос, който винаги съм наричал от тази трибуна домашен въпрос за Народното събрание. Той е устройствен проблем и се отнася до постоянните комисии в Народното събрание. Парламентарната група на Политическа партия „Атака” няма свои представители в тези комисии, които сме посочили. Налага се някой от нас без право на глас да ги обикаля, да следи какво става там – нещо, което не е в реда на нещата и което не е нормално и редно за българския парламент като устройство на неговите подразделения, съставляващи органи на действия.
Не искаме нищо повече, освен законното по правилника – един народен представител да може да участва в две комисии, тоест депутатите от Политическа партия „Атака”, които са разпределени в по една комисия или в никоя комисия, да бъдат разпределени в тези комисии, в които има вакантни места. Касае се дори до една комисия, която не знам как работи в момента – това е паритетната Комисията за борба с корупция и конфликт на интереси и парламентарна етика – комисия, в която, когато беше съставена, всяка от политическите сили има свой представител. Месеци наред Политическа партия „Атака” няма свой представител в тази важна комисия.
Призовавам Ви, а това ще го правим във всички следващи заседания – да бъде зачетено правото на политическа партия „Атака” и нейната парламентарна група съобразно правилника на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението.
Гласували 116 народни представители: за 34, против 53, въздържали се 29.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от народния представител господин Станилов, който предлага да бъде включен Проект на решение за прекратяване договорите за отдаване под наем, концесии или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми.
Имате думата, господин Станилов.
Станислав Станилов (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашето предложение се отнася до многобройните аварии и свързаните с тях нещастия за българските граждани, които се случват в кризисни за природата периоди и от това страдат много български граждани. Не знам колко души в залата знаят, че България е на първо място в Европейския съюз по броя на изкуствените водоеми – малки и големи, които бяха построени по времето на социализма с различни цели – напояване, рибовъдство и така нататък.
След промяната по време на прехода те бяха отдавани на концесия, на аренда, под наем с различни договори, по-голямата част от които бяха сключени без условия за поддръжка и отговорности за стопанисването им.
В тази връзка ние предлагаме да приемем акт на Народното събрание, с който всички тези договори да бъдат прекратени и отново да бъдат сключвани договори при ясни параметри на права, задължения и поддръжка и да се носят отговорности. Мисля, че това наше предложение няма политически изрази. Напротив, то трябва да обслужва българските граждани.
Колеги, призовавам Ви да гласувате нашето предложение, за да приключи този етап на крайно безхаберие по отношение на тези водоеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 93 народни представители: за 11, против 28, въздържали се 54.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Няколко съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 29 февруари до 6 март 2012 г.:
Законопроект за Националната политика за младежта. Вносител е Ивелин Николов Николов и група народни представители. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Разпределен е и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за подпомагане и развитие на младежта. Вносител – Деница Гаджева. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Съпътстващи са Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Вносител – Захари Георгиев. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Законопроект за ратифициране на измененията на чл. 25 и 26 от Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на държавата Израел за военно сътрудничество във връзка с провеждане на военни тренировки и учения. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика и отбрана. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносител – Христо Бисеров. Водещата е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители – Емилия Масларова и Драгомир Стойнев. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстваща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Вносители – Емилия Масларова и Драгомир Стойнев. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията. Вносител – Христо Бисеров. Водещата е Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Законопроект за изменение на Закона за горите. Вносител – Христо Бисеров. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители – Емилия Масларова и Драгомир Стойнев. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по бюджет и финанси.
На 2 март 2011 г. с вх. № 203-16-12 в Народното събрание е постъпил Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на финансите за 2011 г. С мое писмо отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 5 март 2012 г. с вх. № 203-02-6 в Народното събрание е постъпил Отчет за изпълнението на утвърдените политики и програми на Министерството на вътрешните работи за 2011 г. С писмо на председателя на Народното събрание отчетът е изпратен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по бюджет и финанси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 5 март 2012 г. с вх. № 203-10-8 в Народното събрание е постъпил Отчет за степента на изпълнението на утвърдените политики и програми по бюджета на Министерството на правосъдието за периода 1 януари – 31 декември 2011 г. С писмо на председателя на Народното събрание отчетът е изпратен на Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 5 март 2012 г. с вх. № 202-00-12 в Народното събрание е постъпил Отчет за степента на изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет за 2011 г. С мое писмо отчетът е изпратен на всички постоянни комисии на Народното събрание. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 29 февруари 2012 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за общ индекс и цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за декември 2011 г.

Преминаваме към точка първа от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА СЛУЧАИТЕ НА ОКАЗАН СИСТЕМЕН ПОЛИТИЧЕСКИ НАТИСК ОТ МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – Цветан Цветанов, ОГРАНИЧАВАЩ НЕЗАВИСИМОСТТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ И АДВОКАТУРАТА, КАКТО И СИСТЕМНОТО ПРЕНЕБРЕГВАНЕ НА ПРЕЗУМПЦИЯТА ЗА НЕВИННОСТ.
Вносители – Сергей Станишев и група народни представители.
Господин Миков ще представи предложението.
Имате думата, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, последните две години и половина се наложи като трайна тенденция системното оказване на политически натиск върху съдебната власт и върху отделни нейни представители по конкретни дела от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Всичко това сериозно засяга авторитета на правосъдието и ограничава независимостта на съдебната власт.
Чрез своите публични изказвания вътрешният министър системно насажда недоверие в съдебната власт, представя пред обществото оценки и квалификации по отношение на неприключени съдебни производства и актове на съда. Оказва се системен натиск върху съда да не зачита презумпцията за невинност. Типични примери в това отношение има много. Всички помнят, включително и от тази трибуна, поведението по случая в Горна Оряховица, всички си спомнят коментарите от тази трибуна по случая в Кърджали, всички знаят случая с лекарите от Благоевград. Вчера беше наказан полицейският инспектор от Ботевград, който е упражнявал полицейско насилие, макар че от тази трибуна вътрешният министър се произнесе по доста категоричен начин за вината на непълнолетните от Скравена.
Уважаеми дами и господа народни представители! Съзнателно и целенасочено се отправят обвинения към съда в съпричастност към извършването на тежки престъпления. Това поведение на вътрешния министър е недопустим опит за въздействие върху вътрешното убеждение на съдиите, което подкопава фундамента и принципите на правовата държава, нарушава основни конституционни принципи и текстове от действащата Конституция.
Ескалацията на арогантността на вътрешния министър достигна своя апогей с обвиненията към председателя на Съюза на съдиите госпожа Мирослава Тодорова, че обслужва интересите на организираната престъпност и че умишлено е забавила дело за изнасилване на две момичета. По-късно се разбра, че става въпрос за забавяне, което е във фазата, за която отговаря държавното обвинение, а не съдът.
Това изказване провокира справедлива ответна реакция на магистрата, която на свой ред заведе дело за клевета. Безпрецедентен случай в най новата българската история, а сигурно и в повече от 120-годишната история на Третата българска държава – магистрат съди за клевета член на кабинета, представител на изпълнителната власт.
Потресаващо беше изявлението на министъра, в което той заяви, че занапред операциите по залавяне на освободен с акт на съда обвиняем, ще се кръщават на имената на съдиите. След този подаден сигнал последва полицейска операция с наименованието „Ралица”, което беше персонално насочено към председател на съдебен състав, изменил мярка за неотклонение на обвиняем. Последваха някакви смешни обяснения, че „Ралица” нямало нищо общо с председателя на съответния състав. Цялото общество обаче разбра, че именно такива гнусни милиционерски номера са стил на поведение в отношението към съдебната власт.
В опит да оправдае проблемите, които изпълнителната власт има по отношение на борбата с организираната престъпност и корупцията, със своите изказвания министърът на вътрешните работи дискредитира както съдебната власт, така и независимата българска адвокатура. С абсурдния призив Висшият съдебен съвет да контролира адвокатурата, тъй като адвокатите внасяли, забележете, дисбаланс в процеса, господин Цветанов демонстрира освен непознаване на фундамента на правовата държава, постави и под съмнение правото на независима адвокатска защита на гражданите в справедлив съдебен процес, и то в условия, когато България не е постигнала състезателност в наказателното производство, когато органите на държавното обвинение имат значителни законови предимства в доказването на престъплението. И въпреки това резултатът от тяхната работа много често е твърде спорен.
Войната между институциите прехвърли границите на българската държава и провокира Европейската асоциация на съдиите – най-представителният орган на магистратите от стария континент, да вземе отношение по проблема. Така един от основните изводи в Доклада на Европейската асоциация на съдиите за независимостта на съда в България беше, че нереалистичните очаквания за тежки присъди и предположения и дори обвиненията на министъра на вътрешните работи за корупция и липса на компетентност от страна на съдиите излагат на риск независимостта на съдебната система и сериозно нарушават върховенството на закона.
Експертизата на международната организация за независимостта на съда е изпратена и до Европейската комисия, и до Съвета на Европа, и до Венецианската комисия. Един такъв акт от страна на Европейската асоциация на съдиите поставя България в твърде срамно положение по отношение на спазване на европейските стандарти за независимост на съдебната власт.
Постоянните нападки и обвинения към съдебната власт неминуемо се отразиха и върху констатациите на Европейската комисия в Междинния доклад за напредъка на България по механизма за верификация и партньорство. Липсата на взаимодействие между институциите, генерирала от постоянни нападки на вътрешния министър, води до липса на реални резултати и това неминуемо се отразява в констатациите на годишните доклади.
В препоръката си от доклада през юли 2011 г. Комисията обърна внимание именно на подобряване на съдебната практика, организацията на прокуратурата и сътрудничеството между съдебната власт, полицията и другите административни органи. Това не беше изпълнено и заради това през февруари техническият доклад отрази поредните негативни констатации.
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветанов носи основна отговорност за отсъствието на ефективно взаимодействие между институциите за справяне с престъпността и корупцията – тежки, последователни констатации в последните доклади на Европейската комисия.
Нещо повече, той преднамерено и целенасочено възпрепятства това взаимодействие чрез непрекъснати обиди и клевети по адрес на представители на независимата съдебна власт, които не рядко квалифицира и като мафия. Дори министър-председателят Борисов няколко пъти беше принуден публично да се разграничи от поведението на министъра си, като поиска той да поднесе извинение.
Вчера чухме нещо като извинение, макар че при такива условности, които за пореден път показват, че едва ли не има и част на неразбиране на проблема за независимостта на съдебната власт, за конституционните принципи в правовата държава, за демократичното устройство, което не търпи намеса – нито публична, нито тайна, в работата на една независима по Конституция власт.
Компрометирането на съдебната власт от страна на вътрешния министър ще води и занапред до тези тежки констатации за липса на реформа в съдебната власт и за липса на добри резултати в борбата с организираната престъпност.
Уважаеми народни представители, предвид гореизложеното, предлагаме да се създаде временна анкетна комисия с оглед изключителната важност на този проблем – натискът върху съдебната власт от страна на изпълнителната и като критерии от докладите на Европейската комисия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам.
Тази комисия да изясни кои са причините, случаите и да потърси, да предложи на Народното събрание решения, които да свалят тези обвинения към България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията е открита.
Моля народни представители, които желаят да участват в нея, да дадат знак.
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, много е тъжно, че разглеждането на този въпрос става по реда на извънредния способ за вкарване на точка и на проблем в дневния ред – по чл. 43, ал. 7. Напрежението и проблемите в последно време, особено предвид изцепките на вътрешния министър, са толкова много, че въпросът трябваше да бъде поставен на разглеждане съвсем регулярно.
Ние от Политическа партия „Атака” сме правили няколко опита проблемът да бъде внесен в пленарната зала – искахме изслушване на вътрешния министър, желаехме чрез зададен въпрос до него да отговори на поставени въпроси, които днес се разискват. Това наше искане беше отклонено, беше направено всичко възможно Цветанов да не се изправи да отговаря тук. Слава Богу, че съществува възможността по чл. 43, ал. 7, въпреки по друг начин формулирано това искане от БСП да стигне до пленарна зала. Тук трябваше да бъде вътрешният министър, защото той е основният виновник за този дебат. Дано чува това, което си говорим тук. Би било редно да му бъде съобщено, че има такъв дебат, в който името му ще бъде споменато много пъти и ще бъдат разисквани най-вече проблеми, които е създал самият той.
Когато говорим за намесата на изпълнителната власт и на вътрешен министър в работата на съдебната власт, разбира се, ние имаме много богата предистория. В тази връзка е имало случаи и една абсолютна повтаряемост не през един мандат и не с един вътрешен министър. Бих казал по-скоро, че няма вътрешен министър и няма управление, няма министър-председател и правителство, които да не са се опитвали да сложат ръка върху съдебната власт и да я подчинят. Това, бих казал, е някакъв безусловен рефлекс на изпълнителната власт, която винаги се опитва, в нарушение на Конституцията и на основни начала в парламентарната държава, да контролира или да обвинява съдебната власт или съдебната система в някакви нарушения. Разбира се, много често, предвид многобройните проблеми в съдебната система и произтичащи от съдебната власт, има основания за критики, разбира се, има основания за отправяне на упреци, но това не означава, че може и трябва да бъдат осъществявани посегателства. В по-далечно време изпълнителната власт смени цял съдебен съвет, за да си нагласи и да си постави удобни висши магистрати – председателят на Върховния касационен съд. Бяха правени конституционни нарушения от най-драматичен и най-драстичен характер. Това продължи и през следващото, и по-следващото, и в миналото, а сега виждаме и в сегашното управление.
В това отношение от тази трибуна винаги сме заявявали, че една политическа сила в България има огромно влияние върху съдебната система. Парадокс е, че точно тази политическа сила поставя въпроса толкова коректно днес – всъщност това е една индулгенция за БСП. БСП стига до положението да пледира и да бъде защитник на независимата съдебна власт и система пред вас. Тотално вие от ГЕРБ за тези две и половина-три години докарахте нещата, че легитимирате БСП – политическата сила, която държи огромна част от магистратите и има изключително влияние в съдилищата и във Висшия съдебен съвет, и в Конституционния съд, в защитник на съдебната власт и независимото съдийско мнение и усмотрение.
Разбира се, най-драстичният случай беше този, за който преди време ние от „Атака” на няколко пъти се опитахме да заострим вниманието и той да бъде разгледан тук – преките директни обвинения на министър Цветанов по отношение на магистрати, и то на председателката на Съюза на съдиите в нещо, което, меко казано, е абсолютно несъстоятелно. Прави чест, че случаят беше отнесен до съда с обвинение, с квалификация при председателката на Съюза на съдиите.
Дори на министър-председателя му стана неудобно и за да отправи тази критика към Цветанов, явно и на него му е писнало и му е дошло до гуша от изцепките на вицепремиера в това отношение.
Вчера се появи нещо изключително смешно, то дори не беше забелязано от вестниците колко е комично – опитът на Цветанов да влиза в ролята на един Архимед едва ли не и да говори за скачените съдове – съд - Министерство на вътрешните работи - полиция. Нелепи сравнения на човек, който явно си няма хал-хабер от основни начала в държавното устройство, от конституционната уредба на държавата, от съотношението между изпълнителна власт и съдебна власт. Това е смехотворно и с допълнителни краски сочи и описва несъстоятелността на този министър на вътрешните работи, който на всичко отгоре е и вицепремиер.
Просто му препоръчвам да прочете малко книжки, ама от най-елементарно естество, дори не за Юридическия факултет, а тези, които в други ВУЗ-ове, в Икономическия например, дават най-обща представа за държавата, правото и конституционното устройство, за да не прави такива смешни съждения, които днес се поемат от медиите и се тиражират във вестниците, като едва ли не успешно сравнение и опит от негова страна да направи едно мечешко, съвсем неуместно и несръчно извинение.
Предложението, което днес разглеждаме, от страна на БСП, се явява единственият начин за предизвикване на дебат по този изключително важен въпрос.
Ние от „Атака” винаги сме казвали, че съдебната система и съдебната власт няма да се оправят с нелепи и смешни първосигнални обвинения на този или онзи от нас, или на някой министър, па макар и той да е вицепремиер.
За преодоляване на огромните проблеми в съдебната власт трябват системни мерки, които произтичат от промяна в Конституцията, и то сериозна промяна в Конституцията, гласуване на пакет от закони, някои от които ние сме предлагали и сме пледирали в тази зала. Днешният дебат, при всички случаи, е много полезен. Дано някой да си вземе най-после нещо от него. Този някой трябваше да присъства тук, в пленарната зала, или поне да се справи с протоколите от заседанията. В тази връзка ние ще гласуваме, разбира се, в подкрепа на предложението на БСП. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, ние също изразяваме учудване, че управляващото мнозинство на няколко пъти не подкрепи и отхвърли предложението Проектът за решение за съставяне на Временна анкетна комисия за упражняване на системен натиск върху съдебната власт. Същевременно неотдавна, след едно изявление на вицепремиера, мнозинството се съгласи, че има такъв проблем. Дори го включи в предмета на дейност на една друга анкетна комисия.
Ако Вие наистина сте съгласни, че съществува такъв проблем –натиск върху съдебната власт, то трябва да се съгласите, че с този проект за решение ние назоваваме коректно субекта на този натиск. Опитът Ви да подмените субекта на натиска върху съдебната власт, да посочите някакви други опозиционни фактори, които не разполагат с какъвто и да е ресурс, за какъвто и да е натиск, е, меко казано, несериозно. Това е част от общата схема на политическо противодействие, което се опитвате да реализирате за подмяна на политическата отговорност.
Проблемът със системния натиск върху съдебната власт обаче, който се упражнява от изпълнителната власт, не е тривиален проблем, уважаеми госпожи и господа. Това е проблем, който има пряко отношение с конституционните устои на Република България, защото дискредитира основополагащи конституционни принципи за разделяне на властите и за върховенството на закона.
Ще го кажа тихо, за да направите усилие да ме чуете: в България от три години тече опасен процес за налагане на правораздаване по целесъобразност. Нека да бъда още по-ясен: тече опасен процес на упражняване на системен натиск върху съда да правораздава по политическа целесъобразност, а не по законосъобразност.
Това е част от процеса на овладяване на съдебната система. Има добре организиран, добре систематизиран опит за овладяване и подчиняване на съдебната система.
Уважаеми колеги, допусне ли се това, ще допуснем изграждането и на последния елемент на една власт, която най малко може да бъде определена като демократична.
Ще завърша изказването си с вчерашното извинение на вицепремиера Цветанов. Когато чух анонса изведен в чиста форма, че Цветанов се е извинил на съдебната власт, честно казано, аз бях приятно изненадан, докато не прочетох второто изречение. „Ако някой се е почувствал засегнат, моля да бъда извинен” – казва той. Дотук добре, но второто изречение е: „Никога не съм поставял всички съдии под общ знаменател”. И аз тук питам: кой е общият знаменател? Определението, че обслужват мафията, което означава, че част от съдиите не са под този знаменател, но други продължават да стоят под този знаменател?! Тоест, под формата на обвинение се повтори една ужасна, недопустима обида.
Дори и да има проблеми в съдебната власт, аз ще припомня, че тази съдебна власт има своята изпълнителна власт в лицето на Висшия съдебен съвет, има нова конституционна фигура на Инспектората към Висшия съдебен съвет, има Етична комисия на Висшия съдебен съвет. Те нямат никаква стойност, защото има морални цензури в българското общество, които ще решат кой съдия е правилният и кой съдия обслужва мафията.
Уважаеми госпожи и господа, непременно трябва да се създаде тази анкетна комисия, за да се спре чрез изясняване на всички факти и обстоятелства, чрез даването на публичност още веднъж на публично известните скандални опити на подчиняване на съдебната власт, да се спре този процес на ерозиране на конституционните основи на Република България. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Местан? Няма.
Господин Костов иска думата.
Иван Костов (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Вярно е, че докладите на мониторинга на Европейския съюз върху България са негативни в частта за съдебната власт. Това е вярно.
Вярно е, че се повтарят едни и същи критики и че практически няма напредък. Вярно е, че е задача на всеки политик да се опитва да дава идеи, да дава предложения и да участва при изработването на решения, за да не се случва така, че следващият доклад да е по-остър от предишния, а да се види волята на всички заангажирани в политиката на страната за решаване на тези въпроси. Това е вярно.
От тази гледна точка господин Цветанов има правото като политик да изразява тези позиции, да предлага идеи. С това съм съгласен, както впрочем всеки един от нас.
За съжаление обаче тези позиции не водят до положителни промени. Аз не бих застанал на позицията да защитавам всички съдии в страната, всички прокурори, защото това ще бъде неразумна позиция. Вярно е, самите факти показват, че има десетки необясними случаи, че има нарушения, че се прикриват нарушения, обвързаности, че се хващат хора от съдебната система с подкупи и така нататък. Това са верни неща. От тази гледна точка е трудно човек да заеме страна. Не може да има прав в съдебна система и крив министър на правосъдието, и крив министър на вътрешните работи.
Кое обаче според мен не е наред в цялата работа в тази конфигурация, която се опитва да отговори на критиките?
Първо, не е наред самата структура на кабинета. Много пъти съм говорил това нещо, но сега ще го повторя още един път. Министърът на вътрешните работи отговаря за целия сектор за сигурност, включително за съдебната система и на практика на него му е възложено да координира тези стъпки, които страната трябва да направи, за да се стигне до положителни промени, да се види, че има воля и че нещо се решава, тоест на него му е възложено. Само че той има достатъчно собствена власт и според мен е в конфликт на интереси.
Защо? Защото той е тази страна, която готви доказателствата, изяснява фактите, които служат като материал прокуратурата да изготвя обвинението. Тоест, ако в съда ние имаме прокуратура – обвинител, и защита – на обвиняемия, зад прокурора непосредствено се нарежда Министерството на вътрешните работи. В този смисъл има заинтересованост на Министерството на вътрешните работи и фактите, и обстоятелствата, каквито и да са – коректни или некоректни, да водят до присъди там, където те са подали материали на прокуратурата, за да повдигне обвинение. И обратно – там, където МВР си е затваряло очите, там, където нарочно не работи по определени случаи и прочее – там да няма движение на прокуратурата, да няма обвинение, да няма дела и така нататък.
В този смисъл някак си се създава паралелна линия на търсене на справедливост. Един вид справедливостта е там, където е Министерството на вътрешните работи, подготвило фактите и обстоятелствата за изготвяне на обвинителния акт, и обратно – няма справедливост там, където то не е участвало. И ако съдията счете, че са некачествени фактите и доказателствата, може да си спечели гнева на съответния министър, както в случая с Цветанов. Това е сериозен порок в самата система на властта.
Бих приел част от тези изказвания, част от този натиск да бъде упражняван от председателя на Висшия съдебен съвет, от министъра на правосъдието. Нормално е, той председателства и представлява Висшия съдебен съвет, да има завишена чувствителност към обществените реакции и да ги съобщава по някакъв начин на колегите си. Това ми се струва, че е нормално. Но не е нормално министърът на вътрешните работи поради обстоятелствата, които сега излагам, да се прави на единствения, отговарящ за този напредък, защото очевидно напредък няма.
От тази гледна точка призовавам колегите си да подкрепят комисията. Надявам се, че комисията ще изясни всички обстоятелства и ще стигне до някакви сериозни изводи, именно по отношение на това как да не чертаем гранична линия между това кои са прави и кои са криви, а имайки предвид недостатъците в правоохранителните органи в Министерството на вътрешните работи и в съда, да намерим верните решения. Защото вярното решение в случая би трябвало да бъде ясна идея какви промени трябва да бъдат направени в законите, за да има ефикасна съдебна реформа. Защото ние се срещаме точно с това явление – политически натиск, обаче персонализиран, неопределен, недефиниран, в основата си с противоречиви интереси, с конфликт на интереси по отношение на съдебната система.
Мисля, че съдебната система е твърде голяма, за да бъде подлагана на натиск – твърде голяма, твърде независима, твърде защитена от Конституцията и така би трябвало да бъде, за да бъде подлагана на натиск от когото и да било. Въпреки че, пак казвам, да се прилага натиск върху нея е здравословно, и то от страна на всички политици, щом като ние сме съгласни, че там има неща, които не могат да бъдат търпяни и които са източник на негативите.
И още една важна линия, поради която считам, че трябва вече, черпейки основания от доклада на Европейската комисия, включително от последния, да се създаде тази комисия. Тя се състои в упрека към така наречената намеса в назначенията на висшите нива в съдебната система. Има упрек към нашата страна затова, че се търпи вмешателство и че има политическо вмешателство при висшите назначения в съдебната система.
Това вмешателство от кой може да дойде? Кой всъщност има потенциала да се намеси в тези назначения? Това е пак същият този вицепремиер, който отговоря. Като е видял, че не може по друг начин, решава да слага хора, които ще свършат работа, така както на него му се привижда, че ще свършат работа, а в същото време се стига до ново забатачване на проблемите.
Тоест, този упрек – за политически натиск, няма къде да бъде насочен, към кой е на практика?! Той не може да е към друга институция, а е към вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветанов.
Това е вторият аргумент, по който аз призовавам колегите да подкрепят създаването на тази комисия. Трябва да се изясни имало ли е такъв политически натиск и най-важното – дава ли този политически натиск резултат? Дава ли резултат този политически натиск примерно по замазване на изборни нарушения? Ако дава – дайте да установим тези неща, да видим практически какво се е случило, защото по този начин се създава една порочна основа, същият този министър да заявява тук от трибуната разни заплахи срещу този и срещу онзи във връзка с изборния процес.
Аз мисля, че той не би трябвало да знае какви ще са резултатите от изборите примерно след две години, докато той съвсем убедено твърди, че някои хора няма да ги има в залата. Той откъде знае, министърът Цветанов, кой ще бъде в залата? Какво – ще открадне гласове като в Плевен ли?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Имаше предвид, че хората не Ви подкрепят персонално.
Иван Костов: Не, това за хората, хората го казват, Вие не можете да говорите от името на хората. Въпросът е какво ще направи – той ще открадне гласове като в Плевен и след това ще замаже тази кражба в съда с подставени съдии? Какво ще направи точно?!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Хората няма да Ви гласуват доверие на Вас персонално.
Иван Костов: Вие оставете хората на мира. Не можете да говорите от тяхно име и не ме апострофирайте. Това, което говоря, е голямо предизвикателство към интелекта на този министър на вътрешните работи, човек, който е организирал изборите, човек, който има елементарна интелектуална съобразителност, тоест елементарно може да се ориентира в ситуацията, никога не говори по този начин, защото това са директни заплахи. „Не говорете много тук, в залата, защото няма да Ви има.” – като че ли тази зала е клуб на ГЕРБ и в тази зала се влиза със съгласието на неформалния шеф на ГЕРБ. Тази зала не е такова нещо! Той не може да знае резултатите от изборите. Аз си мисля, че може това нещо да го твърди убедено само тогава, когато има зад гърба си съдии, които му дават възможност да замаже ето такива кражби.
Затова пледирам да има временна анкетна комисия и да бъде подкрепена от Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Казак, имате думата за изказване.
Четин Казак (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, фактът, че всички парламентарно представени политически сили извън управляващото мнозинство декларираха принципната си подкрепа за този проект за решение, е красноречив за това, че наистина такъв проблем съществува, той е реален и остър обществен въпрос. Този проблем е реален не само защото не остана човек в България, който да не е убеден, че има такъв натиск, политически натиск върху съдебната система, не само защото и Европейската комисия вече почти открито намеква в последния си междинен доклад за наличието на такъв проблем, а и защото министър-председателят на Република България Бойко Борисов го заяви открито точно преди оповестяването на този междинен доклад. Тоест и министър-председателят вече призна, осъзна, че има такъв проблем и една основна част от вината за тези негативни оценки, които се съдържат в доклада, носи и неговият вътрешен министър със системния си подход на конфронтация със съдебната власт.
За три години „усилия” за подобряване функционирането на съдебната система ние достигнахме до този Междинен доклад на Европейската комисия, който за пръв път вече си спести авансово изтъкваната оценка за наличието на политическа воля за решаването на проблемите в съдебната система. Това показва, че Европейската комисия вече й омръзна да дава авансово своята подкрепа за декларирани намерения, когато те не са подплатени с реални резултати. Не са подплатени с реални резултати, защото от самото начало на управлението на ГЕРБ и специално поемането на ресора „Сигурност” от вътрешния министър Цветан Цветанов започна този системен процес на конфронтация, на натиск, на оказване на недопустимо влияние върху съдебната система с едничката цел тя да бъде подчинена и да започне да раздава угодни на властта решения и присъди.
Винаги, когато дадено съдебно решение се отклоняваше от тази воля или от тези усилия за насочването им в тази „правилна” посока, беше заклеймявана, осъждана, квалифицирана, че работи в услуга на мафията и на организираната престъпност. Неслучайно са тези резултати. Тук искам да обърна специално внимание на управляващата партия – неслучайно над България надвисва сериозната опасност, уважаеми колеги, в Юлския доклад на Европейската комисия България да се открои ярко от своята съседка Румъния и има сериозната опасност в този доклад да се включи препоръка на Европейската комисия за продължаване на мониторинговия процес върху България, за разлика от Румъния.
Аз искам да предупредя най-официално за тази опасност, за да не стане дума след това кой носи отговорността, кой е виновен и кой ще понесе последствията от едно подобно развитие на нещата. Защото, ако това стане, категорично е ясно, че вътрешният министър трябва да понесе най-сериозната политическа и институционална отговорност, ако тази опасност се реализира.
Ако това стане и тази опасност се реализира, категорично ще е ясно, че министърът на вътрешните работи трябва да понесе най-сериозната политическа и институционална отговорност, защото, както стана дума от изказванията, той носи, той пое сам, по своя инициатива цялата отговорност по отношение на взаимодействието между изпълнителната и съдебната власт за сметка на тоталното обезличаване още от първия ден на ролята на министъра на правосъдието, който по принцип и по своята длъжност би трябвало да играе тази функция на посредника между изпълнителната и съдебната власт заради позицията си на председателстващ във Висшия съдебен съвет. Но, не! Министърът на вътрешните работи още от първия ден иззе всички тези функции и започна да се произнася по всичко, касаещо съдебната власт, и негативните резултати не закъсняха.
Тази ситуация, която е в противоречие, крещящо противоречие с духа и записа на Конституцията по разделението на властите и неписаните правила за нуждата от тяхното ефективно взаимодействие в името на постигането на общодържавните цели за ефективно правораздаване, доведоха до тези негативни оценки и на Европейската комисия, и усещанията, които преобладават в българското общество. Всякакви, вече постфактум, извинения, на които сега ставаме свидетели, видите ли – и двете власти били скачени съдове и той никога не бил генерализирал и така нататък, идват много късно. След три години на конфронтация и липса на ефективен, добросъвестен и добронамерен диалог, никого не могат да убедят, специално в съдебната система, че те са искрени и са осъзната позиция на човек, който е разбрал вината и грешките си и има намерение да ги поправи. Препоръките, видите ли – нека съдиите и всички ръководители на звена в съдебната система да минават през изпита на обществото, да представят своите платформи и така нататък не само пред конституционно установения кадрови орган на съдебната система Висш съдебен съвет, са меко казано несъстоятелни. Защото в България, уважаеми колеги, съдиите са магистратите и, както всички знаете, те трябва да се подчиняват само и единствено на закона. Те трябва да прилагат закона и да се съобразяват само и единствено с него, а не с преобладаващото обществено мнение, защото съдебната система в България не е конвент, не е трибунал, който да раздава присъди съобразно общественото мнение. Всеки, който мисли обратното, значи не познава устоите на правовата държава.
Аз бих посъветвал министъра на вътрешните работи – ако има такава идея, нека тогава да я разширим. Нека тогава преди всяко назначение да подлежат на широк обществен дебат и кадровите промени в Министерството на вътрешните работи – от ниво ръководител на областна дирекция на полицията нагоре. Нали те също са много важни фигури за обществото, от които зависи ефективната борба с престъпността? След като имаме такава идея за съобразяване на магистратите с общественото мнение, нека това да се разшири за представителите и на Министерството на вътрешните работи. Защо за едните трябва да бъде тайно, политически целесъобразно, а за другите – не? Въобще нека бъдем последователни, ако искаме да робуваме на криворазбрания популизъм.
Уважаеми колеги, в крайна сметка, искам да призова управляващата партия. Премиерът го призна, признайте го и Вие – има проблем! Затова подкрепете тази комисия, която има едничката цел да разкрие досегашните слабости и да предложи ефективни способи за тяхното предотвратяване в бъдеще! Защото дори сега да отхвърлите този проект за решение и да не се създаде тази комисия, проблемът е достатъчно общоизвестен и споделен в общественото мнение, той е признат и от Европейската комисия, така че той не може да бъде скрит. Единственото, което може да направите, е да отложите неговото решаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Мая Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нереалистичните очаквания за тежки присъди и обвиненията на министъра на вътрешните работи за корупция и липса на компетентност от страна на съдиите излагат на риск независимостта на съдебната система в България. Вътрешният министър критикува решение на българския съд по един агресивен и негативен начин. Тази линия на поведение на министъра увеличава и без това високото недоверие, което обществеността има към съдебната система. Това, уважаеми дами и господа, не са мои разсъждения, това не е мнение на представител на опозицията, това не са думи на засегнат от нападките на вътрешния министър магистрат. Това са констатации в доклада на една уважавана международна организация – Европейската асоциация на съдиите, за ситуацията в България за недопустимия натиск на изпълнителната власт върху съдебната система. Този доклад не е от вчера. Той е от 27 април миналата година и е приет на общо събрание на тази организация в началото на месец май в Малта. За съжаление, нещата оттогава досега не са се променили. Напротив, ескалират в продължаващите нападки и атаки на министъра на вътрешните работи срещу отделни съдии, в изказванията му по отделни дела, често висящи, в оценките, които дава по мерки за неотклонение и други актове на българския съд.
Своеобразен връх в този процес е екстравагантната идея на МВР да кръщава полицейски акции с имената на български съдии, като в процеса на дискредитация на съда се включиха и видни функционери на Политическа партия ГЕРБ. Забележете, какво е изявлението на председателя на Парламентарната група на ГЕРБ господин Велчев за остроумния почин на МВР да кръщава полицейски операции с имена на съдии и по-специално за кръщаването на полицейска акция с името на съдия Ралица Манолова: „Защо трябва да пазим авторитета на корумпираните съдии?” – пита господин Велчев в едно интервю пред българска медия.
От къде, питам аз, господин Велчев в този случай знае, че става дума за корумпиран съдия и така с лека ръка, без притеснение, хвърля това обвинение по отношение на български съдия? Но, както се казва, лошият пример е заразителен и щом министърът на вътрешните работи си го позволява от висотата на своята позиция, то може да го направи всеки – всеки може да обиди, всеки може да обвини български съдия.
Тук се изкушавам да припомня едно позабравено решение на съда в Страсбург, което, забележете, е от началото на миналата година и в което България е осъдена – осъдена е за едно много по-безобидно изявление, произнесено от длъжностно лице по едно висящо дело. Тогава един прокурор си позволява по едно висящо дело да каже, цитирам, че няма съд, който да го убеди, че подсъдимият е невинен за това престъпление. Съдът в Страсбург казва, че по този начин длъжностното лице нарушава презумпцията за невиновност и единствено съдът може да каже кое лице е виновно и за какво престъпление.
Представяте ли си, ако многобройните и далече по-драстични изказвания на вътрешния министър стигнат до Страсбург – изказвания, с които предварително се обявяват за престъпници лица само въз основата на шумни полицейски акции и предвид съществуващия висок обществен и медиен интерес?
Обяснимо обаче това решение на съда в Страсбург е удобно забравено и войната срещу съдебната система е в ход и тя се използва според обстоятелствата. Съдебната система е необходимият и удобен грешник всеки път, когато правителството трябва да оправдава проблемите си с Шенген, неуспехите в битката с организираната престъпност или някой от негативните доклади на Брюксел. Крилата фраза: „Ние ги хващаме, те ги пускат”, постигна своето логично и, бих казала, драстично развитие в една друга фраза, а именно, че съдът е в услуга на организираната престъпност. И това обвинение, което цитирам, беше отправено не срещу който и да е съдия, а срещу председателя на Съюза на съдиите в България.
Какво е внушението? Че някои съдии нарочно четат оправдателни присъди, защото, видите ли, са в услуга на организираната престъпност. И какво е очакването? Че всеки съдия, независимо от доказателствата, събрани по едно наказателно дело, трябва да произнесе осъдителна присъда по делата с широк обществен интерес, ако иска да е чист, ако иска да не попадне в категорията на корумпираните съдии или на тези, които вътрешният министър твърди, че са свързани с организираната престъпност, независимо от това какво е събрано в кориците на едно дело, само защото подсъдимият предварително е обявен за престъпник.
Така, уважаеми колеги, изпълнителната власт прокарва една ясна разделителна линия в съдийското съсловие, като разделя съдиите на две групи. Едната група – на правилните съдии, които правилно мислят и правилно действат, които подкрепят действията на вътрешния министър и които комуникират с него. И друга група – на така наречените неправилни съдии, които критикуват управлението на съдебната система и които, представете си, си позволяват да поставят под съмнение правото на МВР да се произнесе предварително още при ареста на едно лице, че то е престъпник и трябва да бъде осъдено.
Не знам всъщност колко хора от седящите в тази зала си давате сметка колко опасно е това и на какъв натиск е подложен всеки един съдия, за каква дилема става дума за всеки един, когато трябва да се произнесе в ситуация с недоказано обвинение, с негодни доказателства, само защото общественото очакване и публичният натиск е да бъде осъдено дадено лице!
Давам Ви следния пример с делото в Перник, по-скоро случая в Перник, който във всички случаи ще стигне до съда. Предвид твърденията и очакванията, че разследването е предварително провалено, представете си на какво ще бъде подложен съдията, който ще трябва да се произнесе предвид очакването на хората да има наказани и осъдени по този драстичен случай!
Затова аз считам за напълно резонно искането на 46 уважавани български адвокати по наказателни дела, които поискаха да бъдат оповестени имената на така наречените правилни съдии – на тези, които си комуникират ежедневно с министъра на вътрешните работи и които го подкрепят, за да могат тези адвокати да осигурят на своите подзащитни правото на независим и безпристрастен съд и на справедлив процес. Това, разбира се, едва ли ще се случи – едва ли някой ще оповести имената на тези съдии. Но по отношение на едно от тези имена със сигурност няма никакво съмнение – аз няма да издам някаква тайна, която някой от присъстващите да не знае, като кажа, че например председателят на Софийския градски съд съдия Янева е един от тези правилни съдии. Разбира се, аз няма как да си позволя да коментирам каквото и да е от нейната професионална дейност, но няма как да не кажа това, което е публично известно или това, което е публично оповестено от самата нея, а именно, че за времето, през което тя е председател на този съд, е издала три пъти повече разрешения за специални разузнавателни средства. Каква е нейната официално изразена позиция за използването на специалните разузнавателни средства? Имам предвид указанието, което беше отправено до МВР и до ДАНС, което драстично се разминава с мнението на останалите български съдии, оповестено вчера на един много широк съдийски форум. Правилният съдия Янева посъветва МВР и ДАНС да искат специални разузнавателни средства за максимално допустимия за това срок, при това с едно искане да искат по няколко специални разузнавателни способа, докато форумът на съдиите в България вчера предложи точно обратното, а именно съдът да има възможност да прекрати преждевременно използването на дадено специално разузнавателно средство поради недостатъчна ефективност.
Оставям изводите и разсъжденията по това разминаване между мнението на един правилен съдия и на останалите съдии на слушащите дебата в тази зала, но това е един от допълнителните аргументи да бъде създадена подобна комисия. Защото, според мен – казвам го най-искрено, тази комисия наистина ще помогне да бъде изяснен и прекратен проблемът с войната в институциите в България и да получим наистина един следващ по-добър доклад от Брюксел.
Надявам се, че създаването на такава комисия ще накара МВР да се занимава по-малко със съдебната система или поне временно ще ограничи екстравагантните идеи, които това ведомство има по отношение на съдебната система, например лансираното вчера предложение за публично обсъждане на дейността на съдии, които кандидатстват за административни длъжности, за публично обсъждане на решенията и присъдите, които са произнесли български съдии в присъствието, включително на жертви на престъпления. Надявам се, че всеки си дава сметка за какъв публичен линч на съда става дума, защото всеки знае, че винаги по едно дело има две страни, едната от които остава неудовлетворена от решението. Или например идеята, която също беше лансирана вчера, а именно МВР да участва в прерайонирането на съдебните райони, при положение че съдебната география е правомощие на Висшия съдебен съвет – един наистина конституционно определен орган.
Надявам се, че поради всички тези причини мнозинството ще вземе решение да подкрепи една такава комисия, защото правото на безпристрастен съд и справедлив процес наистина е фундаментално право на всеки български гражданин. Няма как да се преструваме, че такъв проблем не съществува. Създаването на една такава комисия ще помогне наистина за прекратяване на войната между институциите и ще спести и на управляващите, и на нас срама на един още по-негативен доклад на Брюксел през това лято.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви.
Мая Манолова: Моля за удължаване на времето, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Поискано е удължаване на времето – моля, направете това за всички парламентарни групи.
Има ли реплики? Няма желание за реплики.
Има думата за изказване народният представител Георги Терзийски.
Георги Терзийски (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз счетох, че съм длъжен да взема думата, за да се изкажа по този проблем, защото знам, че има обществени очаквания парламентът да вземе нужната позиция и становище по този тежък обществен проблем.
Естествено аз ще подкрепя създаването на тази парламентарна анкетна комисия и искрено се надявам, че всички народни представители ще подкрепят създаването на тази парламентарна анкетна комисия, която касае оказването на натиск върху и срещу съдебната система. От една страна, ние виждаме, че има едно тенденциозно дискредитиране на Народното събрание. От друга страна, има оказване на един сериозен натиск върху съдебната система от страна на изпълнителната власт и конкретно от министъра на вътрешните работи.
Ние като народни представители сме длъжни да защитим авторитета на институцията Народно събрание. Освен това сме длъжни да защитим очакванията, които обществото има. Тоест, да се сложи бариера и да бъде поставено ограничение върху една такава намеса върху самостоятелна институция, каквато е съдебната система.
Естествено, създаването на тази парламентарна анкетна комисия не е самоцелно или заради защита на съдебната система, тя е достатъчно функционална, за да може сама да осъществи такава защита. Създаването на такава анкетна комисия освен защита на авторитета на Народното събрание, има за цел да защити общия принцип – принципа за ненамеса върху една независима власт, защитаване принципа за независимост на различните власти, а това е защита на правовата държава, която е една от гаранциите за отстояване на демокрацията и защита на човешките права.
Сега искам да се обърна конкретно към управляващото мнозинство. Създаването на такава парламентарна анкетна комисия, уважаеми колеги, не е атака срещу Вашия вътрешен министър, а е защита за правителството, което Вие сте излъчили. Защо?
Преди няколко дни в едно свое изказване апелирах сумите от бонусите да бъдат внесени във Фонда за лечение на деца. Сега виждам, че министър-председателят с апела си да бъдат върнати тези бонуси предвижда те наистина да бъдат внесени във Фонда за лечение на деца.
Ще се обърна към него с едно разсъждение, което защитава общия принцип, с който се обърнах и към Вас. Господин министър-председател, има един закон на диалектиката, който гласи, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Какво искам да кажа с това? Искам да кажа, че идва момент, в който прекомерното количествено натрупване води до сериозни качествени изменения. Ние в парламента създаваме няколко парламентарни анкетни комисии, които се занимават с полицейско насилие, натиск, оказван върху съдебната система, натиск, оказван върху граждани. Това са количествени натрупвания, които могат да доведат до качествено изменение на този етап. Господин министър-председател, ако Вие не вземете нужните мерки сега, може количествените натрупвания да станат достатъчно големи, за да станат заплаха за цялото правителство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Стоилов, заповядайте, имате думата.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Смятам, че предложението за създаване на временна комисия, която да проучи случаите на натиск, упражняван от страна на министъра на вътрешните работи върху органи на съдебната власт, е основателно и обосновано. Въпреки това обаче то няма как да бъде прието. Няма как да бъде прието поради факта, че няма как мнозинството да приеме да бъде извършена пълна диагностика на политическия двигател на партията, на човека, който до голяма степен управлява процесите в нея. Вие ще отхвърлите това предложение.
Искам обаче да Ви кажа как обикновено се натрупват проблемите в системите за сигурност, в частност в Министерството на вътрешните работи. Такива случаи от близкото минало могат да бъдат поучителни, защото когато започне да се увеличава напрежението и недоверието вътре в МВР, включително на хора, които могат да имат ключови позиции или по-широко – сред служители на системата, ерозията, идваща отвътре, започва да се пренася навън, да търси своите адресати. По този начин атаката върху МВР се формира като обществена, медийна и друга атака. Дали това ще стане, докато продължава мандатът на правителството или не, е трудно да се каже. Това обаче са много сериозни въпроси и смятам, че трябва да им обърнете внимание.
По този причина публичният дебат е по-добрият вариант – това, което може да допринесе с конструктивен подход тези проблеми да бъдат ограничени.
Вярно е, че министърът на вътрешните работи, може би заради предстоящата дискусия, може би приемайки донякъде препоръките на премиера, смекчи тона при комуникацията със съдебната власт. В случая обаче това частично признание не снема целия проблем. Не твърдя, че ако ние поставим въпроса, както е формулиран, следва да прехвърляме проблема от болната на здравата глава, защото изцяло здрава глава в правозащитната система в България няма. Следователно по-добре е да бъдат оценявани усилията и трудът на отделните полицаи и отделните магистрати, като се въздържаме от крайни обобщения какво е състоянието на всеки един от елементите на правозащитната система.
Разбираемо е също защо политическите представители в законодателната и в изпълнителната власт понякога са по-чувствителни към критиките отвън и по-настойчиви в усилията да се постигнат бързи резултати. Защото не органите на съдебната власт, а политическите представители са тези, които поддържат европейската комуникация и носят пряко отговорност пред гражданите. Те трябва да отговарят, всички ние трябва да отговаряме включително за недостатъците и пропуските в съдебната власт. Това може да бъде донякъде обяснението за част от тези напрежения. Въпреки това те не позволяват да се прекрачват определени институционални граници, които могат силно да засегнат доверието към съдебната система, да разколебаят силно усилията на хората, които искат да прилагат закона и да бъдат неподатливи на различни зависимости.
На Ваше място мисля, че щеше да бъде по-добре да приемете това предложение, дори да го разширите, като изследвате не само случаите на натиск от страна на МВР върху органи на съдебната власт, но включително и икономическите зависимости, които проникват в съдебната власт, защото това е другият сериозен проблем, пред който тя е изправена. Въпросът е да се потърсят именно тези средства, които до минимум да ограничат такива въздействия, защото ние по-често и по-лесно сме свидетели на политическия натиск, докато икономическият остава прикрит поради съчетаването на множество еднопосочни интереси, имащ обаче не по-малки последици, а в някои случаи дори двата се комбинират.
Обърнете внимание на другия проблем – за някои от прословутите свидетели на обвинението. Шестват няколко души по различни дела и се създава впечатлението, че главно върху тях се крепят обвинителните тези. Не е ли странно обаче да възприемаме подхода на един увлекателен български сериал „Под прикритие”, който изглежда е създал погрешно впечатление в министъра на вътрешните работи, че ако един свидетел на обвинението извърши престъпление, той е невинен, защото просто обслужва целите на обвинението – такава постановка в наказателното право няма. Нека тези хора, давайки полезната информация и разкривайки евентуални престъпления, в същото време да не бъдат под чадъра на МВР, защото може да се окаже, че освен чадър на МВР, върху някои от тях има и финансов чадър, тъй като са участвали в големи финансови, включително банкови измами. Тук тази нишка трябва да бъде разплетена, защото могат да се открият известни интересни сюжети и известни участници!
Това са големите проблеми, които показват скритите механизми на властта. Не мисля, че по-голямата част от аудиторията в тази зала е съставена от наивници, които най-малкото не искат да забележат тези проблеми и зависимости. Смятам, че по-скоро съществуващите политически граници в свободата на избора са тези, които пренебрегват изучаването и изследването точно на тези проблеми, които вероятно ще ни дадат отговор на много от критиките на българските граждани и европейските институции.
Тази комисия всъщност не е толкова средство за натиск върху ръководството на МВР, а тя може да бъде един много полезен терен, върху който да се види механизмът, по който се осъществява голямата част от властта в България, на тази сенчеста и тъмна власт, на която не би трябвало да бъдем подвластни. Вотът днес ще определи също отношението към един много по-сериозен проблем от това, което излиза на повърхността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по дискусията? Не виждам.
Закривам дискусията.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала – предстои гласуване.
Подлагам на гласуване следния проект за:
„РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на случаите на оказан системен политически натиск от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, ограничаващ независимостта на съдебната власт и адвокатурата, както и системното пренебрегване на презумпцията за невинност
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна анкетна комисия със задача да изясни случаите на оказан системен политически натиск от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, ограничаващ независимостта на съдебната власт и адвокатурата, както и системното пренебрегване на презумпцията за невинност и правата на гражданите.
2. Комисията се състои от 11 народни представители – по двама представители от всяка парламентарна група и един независим народен представител.
3. Избира състав на комисията...”
В случай че приемем това решение, след това ще бъде попълнен съставът.
„4. Временната анкетна комисия се избира за срок от два месеца.”
Моля, гласувайте за това решение.
Гласували 125 народни представители: за 49, против 74, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
За отрицателен вот – народният представител Димитър Лазаров.
Димитър Лазаров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Защо гласувах против предложението за това решение? Защото преди няколко години министър-председателят на предходното правителство, министърът на икономиката и министърът на правосъдието дадоха една пресконференция в Министерския съвет – тук представителите на медиите сигурно добре помнят – по повод едно решение на състав на Търговското отделение на Софийски съд по повод Кремиковци. И там, в тази пресконференция, заявиха, че този състав на съда, тези съдии трябва да бъдат дадени на прокурор, уважаеми колеги. За това става въпрос. Тези хора сега внасят проект за решение, видите ли, ние трябва да видим защо някой е изразил мнение, презумпция за невинност и така нататък. Вижте за какво става въпрос: състав съдии да бъдат дадени на прокурор, защото са се произнесли по повод Кремиковци – нещо, което не е устройвало правителството!
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Така ли трябва да бъде?
Димитър Лазаров: Не че правителството не може да оспорва това решение, като не е съгласно. Да бъдат разследвани от прокурор?! Уважаеми колеги, това и Вишински не си е позволявал. Затова гласувах против. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Втори отрицателен вот има ли? Няма.
Половин час почивка. Продължаваме в 11,35 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, внесен от Иван Костов и Димо Гяуров на 23 юни 2011 г.
Разпределен е на Комисията по правни въпроси – няма постъпил доклад.
Господин Гяуров, имате думата от името на вносителите.
Димо Гяуров (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, макар и твърде малко на брой в пленарната зала, надявам се да привлека Вашето внимание с предложението за разглеждане на законопроекта, който сме внесли с колегата Иван Костов. Той има много простичката цел – да въведе ред в сложните политически взаимоотношения в Народното събрание и да сложи край на срамното двусмислие по темата за субсидиите на политическите партии.
Законопроектът цели промяна в чл. 25 на Закона за политическите партии и отпадане на част от текста, тъй като в сегашния текст се съдържа известно противоречие.
Второто предложение на чл. 25, ал. 3 влиза в противоречие с други разпоредби на закона – с чл. 25, алинеи 1 и 2, с чл. 26, както и с чл. 16, ал. 5 от Правилника на Народното събрание. Получава се така – все едно не народният представител, не дадените за политическата партия гласове, а субсидията е важният и определящият елемент.
Аз мисля, че е съвсем редно, морално и отговорно да сложим край на всичко това. Поне за мен няма спор, че е абсолютно недопустимо, от една страна, да забраняваме прехвърчането на народни представители от една парламентарна група в друга, а същевременно пък да разрешаваме субсидия, която се полага на дадена политическа сила в резултат на събрани гласове на избори, да бъде предоставяна на друга партия.
Това е мотивът на нашето предложение. Мисля, че е в интерес на всички парламентарни групи, на всички народни представители, в интерес на претенцията ни за морал час по-скоро да сложим край на този проблем. С оглед на това предлагаме на Вашето внимание разглеждането на този законопроект, който сме внесли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията е открита.
Моля народни представители, които желаят да участват в нея, да дадат знак.
Господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, ще разгледаме този важен въпрос в необичайно празна зала. Явно колегите народни представители имат по-важни проблеми за решаване.
Към всички Вас, колеги, имам следния въпрос: какво може да бъде по-важно от това да има прозрачно финансиране на политическите партии? Кой въпрос може да бъде по-важен?
Аз си спомням много добре, че когато се създаваше Партия ГЕРБ, имаше едно основно обещание – за открито управление.
Какво се получава на практика? Поне двама висши представители на Партия ГЕРБ признаха, че има движение на парите, които се полагат на независимите депутати, и партията – и в двете посоки, като се оплетоха в своите обяснения. Гледката никак не беше приятна. Това е много тежък потенциален конфликт на интереси. Докога ще продължи да го има това нещо?
Би трябвало субсидията да върви с партията. Субсидията не върви с депутатите – върви с политическата сила, която се е явила на изборите и е получила доверието на хората.
Няма логика, не искам да обиждам никого, не искам да засягам независимите депутати, те да влязат с една партия, сега да покажат принадлежност към ГЕРБ, а има един, който е показал принадлежност към БСП, и тяхната субсидия да бъде пренасочена. Мен ако питате, да бъде по много неясни критерии изхарчена впоследствие. Тоест тази практика трябва да бъде прекратена.
В момента ГЕРБ има конюнктурна полза от това – така си гарантира мнозинството. И си казва: „Тази конюнктура в момента ни е благоприятна. Защо да я променяме? Екстра сме си тук с независимите народни представители – те си ни подкрепят, декларирали са принадлежност към ГЕРБ и заедно си гласуваме много неща”.
Само че, уважаеми дами и господа, видяхте какво показаха последните изследвания на „Транспарънси Интернешънъл” – България върви към влошаване по отношение на критериите за прозрачност и корупция.
Когато самото мнозинство е формирано на такива неясни принципи, какво очаквате? Как очаквате възприятието в обществото да бъде добро по отношение на финансирането на политическите партии?!
Искам да Ви кажа, че ако сега не бъдат взети мерки (като усещам настроението на депутатите от ГЕРБ и тази непринудена радост по темата, мисля, че няма да приемете този законопроект), ще продължите сегашната практика на скрито финансиране, защото става въпрос точно за това – за скрито и, бих казал, непочтено финансиране.
В крайна сметка, уважаеми колеги, ако говорим за това България каква европейска страна трябва да стане и къде искаме да отидем, това е един много важен тест. Спомням си много добре и ще направя паралел с Партия НДСВ. Колеги, не се засягайте, но и те се държаха по подобен начин – щяха да управляват три-четири мандата. Между другото на парламентарните избори през 2001 г. те имаха и повече гласове от Вас. Държаха се по подобен начин – бяха апатични към много теми, не им обръщаха внимание, рядко участваха в дебатите, рядко имаха становище. Към нас, от СДС и Синята коалиция, имаха подобно на Вашето отношение, като казваха: „Къде сте Вие? Ние ще управляваме България в следващите 50 и повече години”. Само че какво се получи? Всичките тайни договорки, които НДСВ правеше, им изядоха главата. Колеги, Вие от ГЕРБ действате по същия начин. Къде Ви е откритото управление? Къде Ви е честното, принципно, прозрачно управление? Къде отидоха всички тези неща?
И най-накрая, за да не говоря прекалено дълго, тъй като виждам, това си личи, че започвате да се отегчавате от тази тема, искам да Ви кажа само следното, което винаги ще Ви напомням: в този парламент и във всеки парламент има лична отговорност. Тоест Вие може да изберете между две неща, няма трети път. Прозрачност, принципност или скрити договорки. Трети път няма. В момента Ви даваме шанс да изберете прозрачност и принципност. Да, скритите Ви договорки до момента крепят правителството, крепят мнозинството, крепят приемането на много безпринципни закони. Това са обаче двата избора.
Дано да има хора с чест и достойнство, които да изберат правдата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване думата има господин Ангел Найденов.
Заповядайте, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Политическото и парламентарното номадство винаги са извеждали на преден план въпросите за политическия морал, за лоялността и за отговорността пред избирателите. Продължението на тези разсъждения ме отвежда и до въпроса: при напускане на дадена парламентарна група, не следва ли съответният народен представител да напусне и парламента? Бързам веднага да кажа: вярно, това е друга посока на разсъждение. Държа веднага да подчертая, че лично аз не съм привърженик на това схващане. Такова схващане обаче съществува и има своите привърженици.
Не възприемам народните представители като безлични и бездушни същества, които присъстват в парламента единствено и само по волята на партийно решение или по волята на партийния лидер – със сигурност, това има определящо значение, за да попаднеш в листите на кандидатите за народни представители. Същевременно не бива да забравяме факта, че всеки един от народните представители има своите личностни качества, професионални умения, своя авторитет и влияние в средите, от които произхожда, разбира се, има и своите политически ценности и е носител на определени идеи.
Да се върна към аргументите по темата и разсъжденията по предложенията на колегите от Синята коалиция. Факт е, че има така наречения свободен мандат и със сигурност мнозинството народни представители споделят необходимостта от наличието му. По същество това е изстрадан и дълбоко мотивиран политически и правен принцип, конституционно схващане, което е залегнало в основните закони на всички либерални демокрации.
Тук обаче ми се ще да задам въпроса: какво общо има свободният мандат със свободната субсидия? Според мен – нищо.
Днес номадството – преминаването в различни парламентарни групи, прелитането от група в група, няма нищо общо с политическите, с идейните и с ценностните различия. Днес същностните политически различия, несъгласието с определени политически позиции и поведение по същностни и значими политически събития и въпроси са подменени от далеч по-прозаични причини – финансовият интерес и персоналната зависимост. Това според мен извежда на преден план и днешната тема за финансирането на политическите партии. Финансиране и тема, които не са единствените и съответно не са основните въпроси, които трябва да разглеждаме, но са достатъчно важни. По-важна според мен е темата и се учудвам, извинете ме за израза, колегите от Синята коалиция, че толкова повърхностно се разглежда въпросът за политическата корупция, за подмяната на представителността, за неясното и странно формирано мнозинство, което, за съжаление, днес ни управлява.
Сред причините, довели до това мнозинство, със сигурност мога да посоча и финансовата субсидия, която по смисъла на Закона за политическите партии, се отпуска на партията на база на получени гласове. Вярно е, че при съответния избор депутатите в много голяма степен персонализират партията, но да припомня още веднъж – субсидията е за получени гласове, и се отпуска, за да се финансира дейността на партията и чрез това да се пресече изпадането на съответната партия в зависимост от други неясни източници на финансиране. Да не служи на интересите на своите финансови благодетели.
Едва ли е необходимо да припомням на народните представители или поне на част от тях, които помнят, източника на тези решения в Закона за политическите партии. Те обаче бяха плод на доста продължителна дискусия и в обществото, и в Народното събрание, за да стигнем до тези решения в Закона за политическите партии.
Има нещо не просто смущаващо, според мен е абсолютно неприемливо да декларираш принадлежност към определена партия, за да получиш достъп до финансови средства, дадени на партията, от която излизаш, за получените от нея гласове на парламентарните избори. За съжаление това се превърна не просто в практика в сегашното Народно събрание, това ще остане и като белег на сегашното Народно събрание.
Уважаеми дами и господа народни представители, можем да променим това състояние и е хубаво да го направим още днес –при обсъждането на предложението, което правят колегите Костов и Гяуров. За да не остава, ако щете, и трайното впечатление, че декларираната принадлежност прикрива единствено финансовата привързаност.
Държа веднага да подчертая, че Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи предложението, което е направила.
До този момент има три предложения, свързани с финансовата субсидия, съответно с практиката, която се наблюдава в сегашното Народно събрание, ще подчертая още веднъж – абсолютно неприемлива, и тези предложения са били подкрепяни от Парламентарната група на Коалиция за България независимо, ще кажа, от ехидното подмятане на господин Мартин Димитров. Да, има декларирана принадлежност към БСП. Да, тези средства постъпват в определена сметка и не се ползват. Във всеки един момент, постъпвайки по силата на определени разпоредби, наредби, в това число и на министъра на финансите, ние сме в състояние да върнем тези средства.
Имаше предложение да се направи анкетна комисия за проучване на начина, по който се изразходват средствата. Това предложение беше подкрепено. Имаше предложение да се поиска от Сметната палата проверка на постъпването и изразходването на тези средства – ние подкрепихме и това предложение.
Имаше призиви средствата да не се ползват и да се върнат. Подкрепяме и това предложение.
Отиваме на четвъртата стъпка – подкрепа на предложението за промяна в Закона за политическите партии, за да бъде всичко ясно, прозрачно и да няма неясни финансови зависимости, които да бъдат сред основанията за формиране на нови мнозинства.
Призовавам народните представители, най-вече от мнозинството:
Първо, да кажат каква част от средствата, които са постъпили чрез декларираната принадлежност от независими народни представители, са изразходвани, да кажем, за дейността на Партия ГЕРБ? На кои от народните представители са изплатени суми, средства, въз основа на каквито и да е документи, които са представени от тях? Колко са тези средства?
Второ, призовавам народните представители да подкрепят и предложението, което е направено чрез Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
От отношението към тези два въпроса може да се съди и доколко искрени и честни са съответно и тезите, и призивите за прозрачност, честност и обективност на съответното управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Дъбов – за изказване.
Димитър Дъбов (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, в 40-то Народно събрание, когато се прие Закона за политическите партии във вида, в който е сега, доминираше разбирането, че по някакъв начин българският парламент трябва да направи така, че да намали до минимум влиянието на бизнеса и спонсорите на политическите партии. Поради тази причина се стигна до идеята за държавно финансиране под формата на субсидии, на базата на брой получени гласове на политическите партии. Проблемът беше доразвиван. В началото бизнесът имаше възможност, макар и ограничен, да финансира, докато сега тази възможност е изключена. Същевременно нарасна и субсидията, която политическите партии получават – средства спрямо гласовете, получeни на изборите. Сега това може да се извършва само от физически лица и то до 10 хил. лв.
Мисля, че е изключително правилно предложението, което се прави. Провеждаме избори и една политическа партия получава Х на брой гласове – 300, 400, 500 хиляди, в дадения случай това няма значение. На тази база партиите започват да получават своите субсидии. Ако не се лъжа, всички партии, които са минали 1% – не само парламентарно представените, получават тази субсидия. Изведнъж тук, в българския парламент, без да са проведени нови избори, без да се знае каква е подкрепата за една политическа партия, тази субсидия се пренасочва към други партии. Ние отиваме на вариант скрито финансиране или допълнително финансиране на други политически партии. Ако става дума например за 10 души, които прехвърлят субсидиите си, това са милиони левове, близо 2 млн. лв. Ако са 20, стават 4 млн. лв. Това са неща, които, според мен, българският парламент не би трябвало да допуска и би трябвало да приемем това предложение за решение, което днес се прави.
Самите ние сме забранили парламентарното номадство и отиването в други парламентарни групи, които представляват определена партия, а същевременно средствата за дейност отиват в тези парламентарни групи. Няма никаква логика.
Аз също смятам, както и останалите, да подкрепя това, което се предлага от колегите Гяуров и Костов, и мисля, че трябва да положим усилия всички заедно да не допускаме повече тази несправедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Лъчезар Иванов.
Лъчезар Иванов (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа, внимателно слушах дебата и изказванията на преждеговорившите. Тъй като голяма част от моите колеги от Политическа партия ГЕРБ не са присъствали в предното Народно събрание, аз съм длъжен като човек, който обича да казва нещата такива, каквито са и да ги назовава с истинските им имена, да кажа откъде и как започна проблемът, за да се стигне до днес.
Проблемът започна с промяна на Закона за политическите партии. Тук голяма част от колегите, които присъстват, добре ще си спомнят от кого беше внесен. За да няма никакви съмнения по въпроса, ще кажа, че той беше внесен от Коалиция за България. Но нека да видим защо беше внесен този закон. Не поради причините, които бяха изказани преди малко от преждеговорившия, а причините бяха съвършено други. Тук присъстват хора от Политическа партия „Атака” и много добре си спомнят защо и как беше внесен този законопроект. Тогава си спомняте, че Политическа партия „Атака” беше разцепена и беше изключително важно да бъдат спечелени гласове от Политическа партия „Атака” в подкрепа за гласувания на Коалиция за България. (Реплики от БСП. Ръкопляскания от независими народни представители.)
Говоря хронология. После ще ме апострофирате. (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без реплики от място!
Лъчезар Иванов: Когато ние говорим в момента за номадство и за получаване на политически дивиденти от номадството, би трябвало да припомним първо причината, която преди малко аз изказах.
Първият опит за разцепление на дадена политическа група в парламента беше извършен от Коалиция за България с този закон и бяха привлечени и отцепени хора.
Второ, кога беше нанесена корекция към Закона за финансирането? Уважаеми дами и господа, когато говорим за финансирането на така наречените независими депутати, и за да няма никакви спекулации – веднага бързам да кажа, че аз бях такъв в предния парламент, за да няма каквито и да е инсинуации, искам да споделя, че през 2008 г. беше внесен законът именно за получаване на тези субсидии и определянето на даден народен представител към коя политическа партия се определя, за да могат да бъдат превеждани тези пари. Така че, когато говорим тук за каузи, когато говорим за прозрачност, би трябвало действително дълбоко да се замислим кога, по какъв начин и защо беше поставено началото именно на политическото номадство. Забележете, което, според мен, е по-страшно, това е привличането и отдаването на финансови средства на хора, които са се определили към дадена политическа група в парламента. Това не бива да бъде забравено, когато говорим в момента за такъв важен политически въпрос.
Друго нещо. Когато говорим за номадството, прозрачност, както тук ни призоваха, мисля, че Политическа партия ГЕРБ още със създаването си, бих казал, с малкия си политически опит още с влизането в Народното събрание, мисля, че обединихме всички, тук присъстващи в тази зала, именно с промяната на нашия правилник – на Народното събрание, и категорично поставяне на ясен знак именно за спирането на това явление. Забележете, че не само на думи, но и в днешния правилник е залегнало – мисля, че тогава всички, които участваха в изработването на Правилника на Народното събрание, единодушно се съгласихме именно върху този обединяващ момент – да бъде спряно номадството. В момента се използва от определени представители на политически сили – не споменавам имена, за да бъде правен PR. Но аз пак ще се върна към това: трябва да видим кой всъщност отвори вратата именно за това политическо номадство. Защо беше отворена тази врата? И сега, когато в момента се появява проблем, те казват: О, не, ние нямаме нищо общо. Ние в момента сме твърдо против. Човек трябва да бъде последователен.
Да, аз ще припомня, в интерес на истината, че действително Синята коалиция тогава не подкрепи това предложение. Това е в интерес, така да се каже, на справедливостта и в интерес на тук дебатираната тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Иванов! Има събития, които са се случили сами по себе си и са вън от интерпретацията. Когато се интерпретират по един или друг начин, стават факти за една доктрина. Има такова събитие, което се е случило в парламента. Вие развихте порочната интерпретация на това събитие – някой имал за цел нещо да прави и да моделира. Дори да е така и Вие сте го осъзнали, въпросът е: защо се възползвахте, защо материализирахте това, което смятате за порочно? Това е първият ми въпрос. Аз съм участвал в това гласуване.
Уважаеми колеги, проблемът беше такъв: когато партии са се регистрирали в коалиция и става дума за гласовете, които е получила коалицията, да има вътрешно разпределение в партиите на коалицията, да могат народните представители да се самоопределят, за да бъде ясно как се разпределя вътре полученото срещу гласовете на регистрирания за участие в изборите субект. Това беше постановката. Ако тя е записана витиевато и неудачно в този текст, защо се възползвахте днес? Това е въпросът. Колегите предлагат да го прекратим, и ние нямаме друг избор с Вас, освен да го отречем и да го прекратим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Иванов.
Лъчезар Иванов (ГЕРБ): Уважаеми господин Божинов, благодаря за направената реплика. Ще започна отговора на това с думите: „Не ме гледайте какво правя и какво пиша, а какво говоря”.
Много ясно и точно казах кой отвори вратата за този проблем. Отговарям конкретно на въпроса Ви за възползването – какво Вие, господин Божинов, разбирате под възползване? Нима ние накарахме народните представители да напуснат своите парламентарни групи. (Реплика на народния представител Георги Божинов.) Момент, искам да бъдем обективни – нима ние от Политическа партия ГЕРБ сме виновни, след като правилникът, който Вие гласувахте и създадохте, дава възможност да се възползват от правото да се определят?
Мисля, че проблемът, който поставяте, се измества от релсите, върху които Вие поставихте този локомотив да върви. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Сидеров.
Волен Сидеров (Атака): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Нека да уточним първо какво предстои да гласуваме с това предложение на сините – става дума за поправка в Закона за политическите партии, такъв какъвто беше приет в предишния парламент. Става дума за конституционен и правен нонсенс – да заявяваш декларация към политическа партия, което няма никакъв юридически смисъл.
Ние всички знаем, че към политическа партия можеш да заявиш членство, да бъдеш член на една партия или да не бъдеш. Такова положение – деклариране на принадлежност, без да имаш членска книжка и без да си член на партия, е противоречие с правните норми и със Закона за задълженията с нестопанска цел.
Би трябвало от юристите от страна на ГЕРБ, господин Иванов се изказа, но аз пледирам към юристите. Госпожо Фидосова, кажете няколко думи за това как възприемате днешния текст в Закона за политическите партии, който позволява един депутат да напусне парламентарната група и с една декларация от няколко реда да заяви принадлежност към друга партия, без да бъде член на тази партия, дори да претендира, че си остава член на друга партия. Това е абсолютен нонсенс, госпожо Фидосова. Вие сте опитен юрист, призовавам Ви да кажете няколко думи, ще Ви бъдем благодарни.
Сега за хронологията и за появата на този текст – действително, тук господин Божинов каза нещо много, много вярно. Този текст, дами и господа народни представители, госпожо Цачева, и към Вас се обръщам, Вие също сте опитен юрист, този текст беше създаден специално, визиращ ко-а-ли-ци-и-те в случаите, когато партиите нямат коалиционно споразумение помежду си. Точно това визираше този текст, който беше приет и предложен от Коалиция за България тогава. Причината за създаването на този текст действително бяха, господин Иванов преди малко припомни, опитите за привличане на депутати от Партия „Атака”, която тогава беше в ко-а-ли-ци-я. Тогава в парламента бяхме коалиция „Атака”, състояща се от 5 партии. Точно този текст целеше да регламентира отношенията между депутати, напуснали една партия или парламентарна група, които искат да се определят към друга партия, но в коалицията. Тъй като и Коалиция за България е коалиция от няколко партии, в случая Синята коалиция е коалиция от партии и този текст визираше отношения между депутати, които са в тази коалиция, но примерно искат от една партия да отидат към друга.
В случая днес, в днешния ден, Партия ГЕРБ третира, интерпретира, тълкува неправомерно този текст. По-точно финансовият министър тълкува неправомерно текста и на базата на декларация на напуснал група депутат, той прехвърля парична субсидия към посочена партия. Това всъщност е неправомерно тълкуване на текст, който визира само и единствено коалиции.
По тази причина ние атакуваме действията на финансовия министър във Върховния административен съд. Надяваме се, разбира се, на точно, конкретно и правдиво правосъдие, защото текстът, за който много правилно от Синята коалиция сега искат поправка, визира коалиции.
Господин Иванов каза, че Коалиция за България са отворили врата. Те са отворили врата дотолкова, доколкото текстът е написан обтекаемо. Той позволява тълкуване. Заради неправилното тълкуване, което днес става и е практика, господин Иванов, идват проблемите, за които говорим. Вашата управляващата партия в момента неправилно тълкува този текст и на това неправилно тълкуване базира прехвърлянето на субсидия.
Всъщност става едно нарушаване на вота на хората, защото хората са гласували за дадена партия, тя получава държавна субсидия на брой получени гласове, а след това става една деформация, едно извращение на този принцип. Излиза, че партиите, които не са влезли в парламента, тяхната държавна субсидия по никакъв начин не може да бъде променяна, а за партии, които са влезли в парламента – може да бъде променяна. Това е двоен стандарт. Този двоен стандарт трябва да се заличи.
Текстът, който предлагат от Синята коалиция, го премахва, тъй като отпада деклариране на принадлежност към друга партия. Мисля, че ГЕРБ тук би трябвало да се съгласят с този текст, да го приемат и да го изчистят. По този начин, господин Иванов, ще затворят вратата, която тогава е била отговорена. Ако е било направено нещо непрецизно, дайте да го прецизираме сега. Нека да отпадне този текст.
Призовавам депутатите от ГЕРБ да аргументират взетата от тях позиция. Когато отпадне този текст и от Вас, дами и господа народни представители от ГЕРБ, ще отпадне съмнението, че действате корупционно към определени народни представители, напуснали своите групи, които получават пари и става дума за много сериозни суми. Всичко това променя по принцип представата ни за демокрация. В България демокрацията се представлява от политически партии. Нека да не самопринизяваме сами ние, народните представители, понятията от политиката.
Политическата партия не е нещо лошо. Това е инструментът, с който група хора от обществото изразяват и защитават своите идеи. Тази партия, нейните функции са регламентирани в законите. Законът казва, че тази партия започва да получава държавна субсидия от момента, в който получи над 1% от избирателите. Сега в момента всъщност този закон се нарушава, така че подходете разумно, държавнически.
Колкото до спекулациите с държавната субсидия на партията, която е по-широка тема, аз предлагам, за да няма спекулации, нещо кардинално. Тогава дайте да махнем държавната субсидия за партиите. Нека партиите да не получават държавна субсидия. Тогава този въпрос се изчиства и няма никакъв смисъл от декларирането на принадлежност. Аз съм убеден, че тогава хората, които днес декларират принадлежност към Партия ГЕРБ или други партии, просто няма да го правят, защото няма да има нужда, няма да има финансово покритие.
Нека да премахнем субсидията. Нали така, госпожо Фидосова? Съгласете се с това. Партиите да не получават нито лев субсидии, да събират от членски внос, да събират от каквото законът позволява – от дарения, но без държавна субсидия. Ето тема, по която можем да седнем, една работна група от всички парламентарни партии, и да обсъждаме. Нека тогава да направим това. Изчезват всякакви спекулации – кой вземал пари, кой на кого давал и в какви евентуални финансови зависимости може да влезе народният представител. Те изчезват. Ето тема, по която предлагам да работим.
В днешния ден обаче призовавам всички народни представители да подкрепим това предложение на Синята коалиция и да изчистим всички съмнения, че може да има корупция в Народното събрание. Длъжни сме да го направим пред нашите избиратели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – Лъчезар Иванов.
Лъчезар Иванов (ГЕРБ): Уважаеми господин Сидеров, Вие сте изключително обективен човек. Мисля, че когато тук Вие развихте Вашата теза, трябва да кажем, че когато бе създаден законът и когато имаше независими народни представители, именно отцепени от Вашата коалиция, тогава не се даваха пари, нямаше субсидии. Тогава бяха други притегателните лостове и сили, Вие много добре знаете, когато част от Вашата именно коалиция бяха привлечени към БСП. Така че това е част от отговора на Вашия зададен риторичен въпрос: какво би станало, ако няма субсидии и дали независимите народни представители биха се отделяли от съответната коалиция или политическа партия? Ето го първият отговор на Вашия въпрос, който зададохте.
Вторият въпрос, който зададохте. Мисля, че Вие, като потърпевши в предния парламент, казахте така: „В една коалиция влизат няколко партии”, както Вие казахте – пет от Вас, в предния парламент. Какво се получи? Казвате политически, че всяка партия има свои представители, съответно с билет от дадената политическа партия. Знаете много добре, че в Коалиция за България има и така наречените независими, както Вие влязохте първоначално, не бяхте като политическа партия, а после се оформихте като такава.
Така че, когато говорим за коалиции, мисля, че законът, когато беше създаден в предния парламент, беше създаден именно за възможност за отделяне и опит за това, което се случи с Вас. За съжаление Вие бяхте най-потърпевши в предния парламент. За съжаление и сега Вие пак сте потърпевши. Това е, което мога да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Тодор Великов.
Тодор Великов (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Сидеров, в това Народно събрание и във всички народни събрания, които изминаха, се нагледахме на хора, които от трибуната говорят едно, а де факто правят друго.
Правилно ли е решил законодателят, още веднъж го казвам, че субсидията трябва да следва народния представител. Защо? Защото по тази българска Конституция, по чл. 67, която всички ние приемаме и подкрепяме, народният представител веднъж влязъл в Народното събрание представлява целия български народ. Няма сила, която да го задължава, Вие да го държите в някакво политическо подчинение, което много от лидерите, които присъстват днес тук, са го направили по начин – чрез записни заповеди, чрез договори за попечителство или по някакви други неща, с които Вие искате да задължите българския народен представител. Няма такава сила! Затова думата „номадство” е измислена от такива като Вас, които искате да лепнете петното върху даден народен представител, който със своите действия иска да защити интересите на българския избирател. Защото веднъж влязъл, той трябва да защитава интересите на българските избиратели.
Още веднъж Ви казвам, че това не е нормално в настоящото положение, ние да подкрепим този законопроект. Ако искате да направим един дебат, дали партиите се нуждаят от такава субсидия да извършват своята дейност, или трябва пак да търсят нечии други външни финансирания, чрез които да реализират своята дейност.
Защо никой не поставя въпроса: как се изразходва субсидията вътре в самата партия? Как председателите на партии получават заплати? Има ли решения на управителните съвети? Как се изразходва всяко едно перо, когато се получава тази субсидия?
Затова народни представители напускат Вашите партии, защото не са съгласни със стила и метода на работа, уважаеми колеги. Затова търсят нови проекти, за да могат да реализират своята политика.
Днес ние ще видим сторонници на тази идея – да се подкрепи идеята на Синята коалиция, но тя се подкрепя точно от такива председатели, които формират частните партии в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Сидеров.
Волен Сидеров (Атака): Дами и господа народни представители! От тази трибуна ние сме длъжни да бъдем обективни и точни, когато говорим по такива важни въпроси. Също така сме длъжни да бъдем коректни към процедурата, по техниката на това как действат държавните институции.
Вие знаете много добре, господин Великов, затова как се разходват субсидиите – има Сметна палата за тази цел. Всяка партия представя отчет и ако Сметната палата някъде установи нарушение или отклонение от законовото изразходване на субсидията, следват съответните действия. Така че има начин. Не задавайте въпроси, на които знаете отговора. Това е едното, което искам да Ви кажа.
Другото е, че тезата, която развивате, че народният представител като влезе, той представлява целия народ – да, така пише в Конституцията. В същото време обаче в Конституцията пише, че политиката в България се прави чрез политически партии. Нека да не обезсмисляме това основно средство на представителната демокрация. Ако Вие го оспорвате, тогава предложете да няма политически партии, предложете каквото и да значи това – анархия, комунизъм, болшевизъм, фашизъм, каквото искате, но да няма политически партии, да няма и парламент, може би, защото политиката се прави през политически партии – не през синдикати, не през обществени неправителствени организации, а през партии.
Така че престанете да насаждате внушението, че партия е нещо лошо като понятие. Защото всички Вие, които говорите тези неща, сте влезли в парламента с бюлетината на политическа партия.
А кой, как защитава идеята е нещо, за което няма уред за измерване, господин Великов, измислен от човечеството. Всеки може да претендира, че защитава някакви идеи, но в крайна сметка избирателят си казва думата и дава гласа си за определена политическа сила. Ако Вие искате да развивате идеи, които са лично Ваши, уникални и никоя друга партия не може да ги изрази, има начин, има процедура за това. Кандидатствате за независим народен представител – има такава възможност, събирате инициативен комитет, подписка, кандидатствате, участвате в изборите, избират Ви като независим и тогава гордо може да се наричате независим представител. В момента Вие не сте независими, защото всеки от Вас е влязъл с бюлетината на дадена партия. Хората са гласували за партия Х, Y, Z, а не за независимия депутат Тодор Великов. Излезте като независими, спечелете си изборите, влезте и никой нищо няма да Ви казва. Защитавайте идеите, които смятате.
Но по този начин се получава спекулация, обезсмисля се представителната демокрация и на практика се подменя вотът на избирателите. Това е най-важното, което трябва да имаме предвид и да обсъждаме – подменя се вотът на избирателите.
Нито един човек, с който съм разговарял при тези събития, които стават сега – с напускане на депутати, нито един не е изразил подкрепа за напуснал депутат. Всеки казва: „Няма ли начин тези хора да напуснат парламента и това да го пише в Конституцията?”. Е, ето още една тема за конституционните юристи – да направят така, че депутат, напуснал парламентарната група, да напуска парламента, да отиде да създаде инициативен комитет, да се яви на избори и да влезе като независим. Това е честният начин към избирателите, другото е подмяна на вота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – госпожа Вяра Петрова.
Вяра Петрова (ГЕРБ): Госпожо председател, колеги! На основание чл. 73, ал. 1 искам да направя предложение за увеличаване на срока за даване на предложения в Закона за социално подпомагане с шест дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за увеличаване срока на предложения между първо и второ четене в Законопроекта за промяна на Закона за социалното подпомагане.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Господин Терзийски, слушаме Ви.
Георги Терзийски (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, драги журналисти! С истинско облекчение видях проекта за този законопроект. И аз, Георги Терзийски, с дълбока убеденост ще го подкрепя.
Когато влязох в Народното събрание – влязох шест месеца по-късно, и никога не съм бил член на парламентарна група, влязох като независим. Считах, че е въпрос на лоялност от моя страна да застана до политическата група на тази партия, от която съм участвал в парламентарните избори.
Има една сложна дилема – това е дилемата за политическата позиция и за субсидията, която е обвързана с този член. Аз считам, че те трябва да бъдат разкъсани. Защо?! До момента никога не съм бил зависим, а от няколко седмици аз съм и свободен (шум и оживление), защото с решение на управителния съвет политическата партия ме освободи от редиците си.
След изборите през 2010 г. изразих несъгласие с новата политическа линия, която имаше лидерът на партията и която пое партията. Никога не съм бил член на партията, не съм бил член на политическия съвет, не съм бил член и на парламентарната група, но считах, че е въпрос на лоялност година и половина, докато партията беше с изразена позиция на опозиция в парламента, да отстоявам тази позиция, която съвпадаше и с моите вътрешни убеждения. След като се разминаха като политически възгледи и убеждения, стигнахме до този разрив.
Драги журналисти, за съжаление, най-често задаваният въпрос, който ми отправяте, е: „На кого прехвърли субсидията?” Не съм я прехвърлил на никого и с удоволствие бих гласувал да се приеме този законопроект, защото повече този въпрос няма да ми бъде задаван. Предпочитам да ми бъде задаван въпросът: каква е моята политическа позиция, каква е позицията по отношение на законопроектите, които отстоявам или критикувам, а не на кого съм прехвърлил субсидията? Считам, че е порочно субсидията да бъде обвързана с политическата позиция, с възгледите и идеите на един народен представител.
Затова съвсем убедено ще подкрепя този законопроект. Надявам се, че Вие също ще го приемете, защото той дава свобода на народния представител да изрази политическата си позиция не въз основа на субсидията, която е прехвърлил, а въз основа на дълбокото си убеждение и на съвестта си, а и на отговорността, която носи към избирателите и народа. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Ремзи Осман – за изказване.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! По тази тема се говори доста време. За да не останат колегите с впечатление, че няма да изразяваме наша позиция и дали имаме друга позиция, различна от това, което се каза до този момент от страна на парламентарната група, аз ще взема отношение от името на групата. Може би ще се повторим с колегите, които преди малко говориха в подкрепа на законопроекта.
В самото начало заявяваме, че ние ще подкрепим законопроекта, внесен от народните представители господин Иван Костов и господин Димо Гяуров.
Това не противоречи на нашата позиция от предишното Народно събрание, д-р Лъчезар Иванов.
Мисля, че и господин Божинов преди малко я изложи.
Тогава идеята на законодателя беше за коалициите. Имаше един спор как да се разпредели субсидията вътре в коалицията на парламентарните групи и затова се прибягна до това да се заявят декларации за принадлежност към съответните политически сили. Ако тогава това е било правилно и тези текстове са били достатъчни, във връзка с всички въпроси, които възникват със субсидията на политическа партия, днес виждаме, че има злоупотреба с правото. Ние като законодатели не можем да останем безучастни – това не е адресирано към нито един независим народен представител, никой да не го приема лично, това е принципен въпрос и това са конституционни текстове.
Защо се дава една субсидия за политическата партия?
Уважавам мнението на господин Тодор Великов, но законът изрично казва – субсидията за една политическа партия се дава, мисля, че и преждеговорившите казаха, за брой получени гласове. Брой получени гласове! Не казва даже брой депутати! За да се стимулира оформянето на политически идеи, тоест гражданите да бъдат представлявани от своите политически партии.
Колеги, ненапразно преди малко изрично беше развито, че законодателят е посочил, че партии и коалиции, които са получили над 1%, въпреки че не са в Народното събрание, не са представени в Народното събрание, получават субсидия.
В случая неоснователно „Ред, законност и справедливост” е отрязана от субсидията. Партии, които имат 1% извън парламента, получават субсидия, „Ред, законност и справедливост” е влязла в Народното събрание – една група не получава субсидия. Не съм адвокат на нито една партия, но това са фактите. Не може партия, която даже не е успяла да влезе в парламента, да получава субсидия, а тези, които са тук, не получават.
Колеги, чрез тези декларации ние нямаме притеснения. В края на краищата никой не можеш да задържиш насила в една парламентарна група, ни най-малко го свързваме с това, че определени наши колеги са напуснали нашата парламентарна група, но е аморално и не е много правилно да заявяваш чрез декларация или молба – няма значение, принадлежност към една партия, а да членуваш в трета партия. Никъде по света това го няма. Никъде го няма! Аз не съм го видял с моя скромен опит. За пръв път се получава едно разминаване и като народни представители, като законодатели, ние сме длъжни да поправим тази грешка.
В аналите на парламента ще остане, и това е нещо много интересно, тези, които се занимават с изследователска дейност, утре, вдругиден да защитят докторат: какъв е бил нашият пример в България. Ще бъде много интересна тема, но не е много коректно към избирателите.
Уважаеми народни представители, между другото, никой досега не е повдигал този въпрос – за позицията на българското правителство с официално писмо до Страсбург, няма да кажа делото. Официалната позиция на българското правителство във връзка с едно дело, което тече, е, че субсидията за политическа партия е според броя на получените гласове. Това се казва изрично в писмо до Страсбург, подписано от министър-председателя. Всеки, който се интересува, може да намери това писмо. Субсидията не е според броя на депутатите от парламентарната група.
Получава се разминаване: правителството изразява една позиция в писмото до Страсбург и мислим, че така ще заблудим съда в Страсбург. Да се пуска друга позиция в Народното събрание и в публичното пространство, не е много правилно.
Колеги, да не Ви отегчавам. Някои говорят, че не е нужно партиите да бъдат субсидирани, а било правилно субсидията да следва депутатите – това не само е неправилно. Всеки може да се кандидатира за независим народен представител. Ще дам един прост и много ясен пример: когато се съставя правителството, защо не се възлага мандат за съставянето му на независимите народни представители? Не съм чул в нито една държава с развита демокрация мандат да се дава на независими народни представители. Дава се на парламентарни групи, които отъждествяват политически партии и коалиции – такава е идеята. Така е възприел и у нас законодателят по Конституцията – мандатът се възлага на парламентарни групи, съставени от политически партии, според големината им.
Струва ми се, че тази не грешка, за времето си това е било правилно, но днес виждаме нещата да се променят и е време този проблем да бъде изчистен от законодателя. Нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта. Всеки, който желае да направи партия или да развие някакъв проект, да го развие, да се яви на избори, ако спечели над 1%, добре, получава субсидия. Обратното означава 400 партии в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Корман Исмаилов – първа реплика.
Корман Исмаилов (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Осман, само в един аспект на това, което казахте, ще си позволя да Ви репликирам. Влизаме в дебат какво е партия, кои представляват партията и ролята на народните представители, които са попаднали в парламента и представляват една партия.
Погледнато от тяснопартийния прозорец и камбанария, да, нещата изглеждат много добре от гледна точка на ръководството на една партия, която трябва да държи народните представители и те изцяло и по всичко да се съобразяват с директивите и решенията на партията. Често пъти обаче решенията и директивите на партията или на ръководството й се изкривяват от това, което гласоподавателите и тези, които подкрепят партията, мислят и искат.
Доколко и кой представлява партията и народните представители, които я представляват, доколко те са партията? По принцип съм съгласен с мотивите, погледнати от партийна гледна точка, но има пък други елементи, които демократизират партията и поставят под контрол и натиск ръководствата на партиите, особено когато става въпрос за нецелесъобразно използване на субсидиите, за мътно, проблемно, прикрито използване, не в интерес на работата на народните представители и на партията, а малко встрани. Разбирате какво искам да кажа и какво имам предвид. Тогава тези процеси не са вредни и не са опасни за партията.
Мисля, че така поставени нещата, има логика в това, което се случва. В следващия парламент обаче тези текстове могат да се обсъдят и да се заложат като промени още в началото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Дъбов.
Димитър Дъбов (КБ): Уважаема госпожо председател! Господин Осман, ако правилно съм Ви разбрал, затова Ви правя реплика. В Закона за политическите партии е казано, че субсидията се разпределя на брой гласове към политическата партия. Разпределянето по-нататък на средствата по парламентарни групи става със заповед на министъра на финансите.
Моят въпрос, който не разбрах от Вашето изложение, е: може ли със заповед на министъра на финансите да се променя записаното в Закона за политическите партии?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин Дъбов, разбира се, абсолютно не може да се променя със заповед на министъра. Има си текстове в закона, които много ясно указват, че според получените гласове тази политическа партия получава субсидията си. Нито е работа, нито е право, нито може това един министър.
Друг е въпросът, че някои се опитват да практикуват това. Но същият този министър, когато говорим за становището на българското правителство до Страсбург, дава абсолютно друго становище. Това е от официалното писмо на правителството до Страсбург. Следователно има едно разминаване и много ясно трябва да се каже тук, от трибуната, то ще стане достояние и на всички журналисти: кога правителството говори истината и кога защитава интереса на политическите партии.
Що се отнася до казаното от господин Корман Исмаилов, ние говорим за промени в Закона за политическите партии, внесени от народни представители. Това са текстове от закона, които по една или друга причина, ако не са работещи, трябва да бъдат променени. Прочетете и текстовете от Конституцията и ще видите, че става въпрос за политическите партии – те получават субсидията, а не независимите народни представители. Аз не съм измислил това. Това е воля не само в българския парламент, а в почти всички държави с развита демокрация. Единствено в България има трансфер на политици, както и трансфер на футболисти! (Шум, оживление.) Не може обаче държавата да стимулира трансферът на политици и създаването на проекти да бъде по примера на футболистите! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – народният представител Иван Костов.
Иван Костов (СК): Госпожо председател, следих внимателно, колкото можах, дебата. Искам да заема колкото се може по-разумна позиция.
Вярно е, че депутатите не могат да бъдат третирани като крепостни на една определена политическа партия. Вярно е, че те изразяват волята на всички избиратели. В този смисъл, депутатът може да преустанови подкрепата за собствената си политическа партия и да отиде и подкрепи друга партия. Това се случва дори в страни, където има двупартийна демокрация. Това се е случвало, наблюдавало се е и сега се случва, това е така – не може депутатът да бъде лишен от правото за свои политически симпатии. Никой не поставя това под съмнение, защото то е и конституционно закрепено.
Второ, по отношение изразходването на субсидията от политическите партии. Този закон не решава въпроса. Може да има много пробиви в разходването на субсидията, може да се разходва не по предназначение – сигурно защото законът не е изпипал този текст, има известно колебание в текста и е дадена твърде голяма свобода на политическите партии да решават дали да се държат като неправителствени организации с благотворителна цел, или да се държат като политически организации. При едно много насилено тълкувание може и това да се счита и то е заради слабостта на текстовете в закона.
Трето, как да се даде подкрепата на политическите партии? Европейската демокрация познава различни механизми. Може да се даде на базата на гласовете на избирателите. Може да се даде на базата на събран членски внос, като се добавят пари към събрания членски внос. Има различни техники. В този смисъл не може да се твърди, че ние сме избрали най-доброто решение. Дори може да се даде на база брой депутати. Нашият закон обаче в случая дава субсидията на базата на получени гласове. И въпросният чл. 25 на Закона за политическите партии, ал. 3, третира един частен случай – частният случай, когато формацията в парламента не е на една партия, а е една коалиция от партии. Когато е на коалиция от партии, се разпорежда как да бъде разпределена субсидията, защото вътре може да има депутат, който да няма ясна принадлежност към коя да е от партиите, които съставляват коалицията. И в този смисъл той трябва да направи волеизявление, че принадлежи към еди-коя си партия от коалицията, за да може тя да получи субсидията. Това е смисълът на текста на чл. 25, ал. 3. Това е сърцевината.
Според мен неправилно господин Дъбов атакува сегашния финансов министър чрез въпроса си, зададен към преждеговорившия депутат. Тълкуванието е на Пламен Орешарски. Това е първото тълкувание. Тук господин Лъчезар Иванов е прав. Той даде абсолютно порочно тълкувание, което беше в полза на тройната коалиция, за да бъдат атакувани и разпаднати няколко парламентарни групи. Това е истината. Посели сме ветрове, сега жънем бури.
Само че не са прави и тези, които твърдят, че трябва да се стои непременно на оная погрешна позиция оттогава, отпреди няколко години. Защото има една формация, това е Синята коалиция, която през цялото време настоява за едно принципно решение и е хубаво, че това беше казано тук. Ние сме единствените, които сме преценили всички рискове и сме предложили решение, и сме готови да работим, да предложим още по-добри решения, за да не се стига до злоупотреба с тази субсидия.
От тази гледна точка аз призовавам народните представители да подкрепят законопроекта, защото има тежък морален проблем. Въпросът не е в мотивацията на независимите народни представители, а в неяснотата на мотивацията. Тук един независим народен представител сигурно прави голям принос към това решение, ще го изчакам да направи приноса си пред госпожа Менда Стоянова. Ето какво казвам, то е важно и се отнася за тях, защото все пак е определена гледна точка: ако народните представители нямат в поведението си съмнение, че са станали независими, за да се трансферира субсидията от политическата партия, с която са влезли в Народното събрание, към друга политическа сила и след това не се е появила обратна зависимост, тоест ако не се е формирало финансово мнозинство в Народното събрание, тогава поведението им наистина става абсолютно неясно и то поражда всички въпроси към тях самите. И заради това е прав Георги Терзийски да идва и да казва: „Дайте, решете този въпрос, за да не ми задават тези въпроси на мен”. Защото непрекъснато ще го има съмнението в техните мотиви.
Аз тук даже не стигам дотам да твърдя, че всички народни представители нямат принос за избирането си като народни представители. Напротив, има хора, които със собствения си авторитет, със собственото си присъствие в населените места имат своя подкрепа. И тази подкрепа е станала основа за тяхното избиране. Ето, гледам например господин Димитър Колев. Той е вероятно един такъв народен представител. Тоест, не може да се каже, че никой няма основание. И това не може да се каже.
Но може да се каже следното, може да се каже така: всякакви мнозинства е виждало Народното събрание, всякакви използвания на това средство като оръжие срещу политическия опонент сме виждали. И това е вярно. Но за първи път в самото мнозинство има подозрения, че е формирано на базата на финансова обвързаност. Тоест, че мнозинството е финансово, не политическо. Ако ГЕРБ иска радикално да реши този въпрос, така че да не може да се постави към него и народните представители, които твърдят, че са независими, да нямат задължение да обявяват принадлежност към ГЕРБ, което е синоним на членство в партията, а останат да ги подкрепят, след като субсидията се премести, тогава самата позиция на мнозинството ще бъде много по-добра, много по-силна, трудно атакуваема. Тогава ще се окаже, че ГЕРБ са морални, честни и почтени, не искат чужди пари, не ги взимат, не ги преразпределят, каквото и да правят с тях, защото те отказват да отговарят какво правят с парите. Отказват да отговорят на комисията. И в този смисъл ГЕРБ ще си бъде цялата в бяло, народните представители, които са независими, ще имат пълна аргументация за това, че по убеждение гласуват за ГЕРБ, искрено, защото споделят принципите и ценностите на тази партия.
До това да излязат всички в бяло и ние, Синята коалиция, внасяйки този законопроект, да бъдем прави, е едно натискане на бутона. Призовавам ГЕРБ и независимите точно в този момент да покажат, че това е тяхната позиция – ГЕРБ е морална партия, която държи на собствения си облик, не иска да използва, да разпределя, да дарява чужди пари, които се полагат на други партии, независимите народни представители са изцяло мотивирани от политическите си мотиви, от своите споделени с ГЕРБ политически ценности, недоволни са от техните лидери, които са направили нещо, което те не приемат. Натискате бутона, давате ход на това нещо, пада тази част от законопроекта и всичко се решава. И аз ще бъда, искрено казано, силно удовлетворен, защото и в моите представи ще се възстанови вярата в българската демокрация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов – първа реплика.
Георги Божинов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! Избраният от Вас тон и казаното не будят възражение. Искам да направя само две уточнения под формата на реплика.
Вие коректно изредихте европейската и демократична практика за подпомагане на партиите. В България обаче е избран един по-фундаментален принцип – не по броя на депутатите, а броят на получените гласове, за да може да се развие идеята, че освен парламентарно представените партии и извънпарламентарно представените, прескочили определен праг, получават субсидия. Ако беше на брой гласове, нямаше да има тази подкрепа за партиите, които не са я минали. Тук нямаме различия.
За другото обаче, Вие бяхте категоричен, независимо дали при единия министър или при другия, че става дума за порочно тълкуване на един текст. Това се каза и от господин Сидеров, и от ДПС, и от нашата група.
Сега въпросът не е морален – и затова Ви репликирам – не е дали ще бъда целият в бяло. Въпросът е по-сериозен. След като признаваме, че в резултат на това порочно тълкуване има неправомерни действия, гласуването на ГЕРБ днес вече ще бъде не тест за моралност, а за нещо много по-сериозно. И аз вярвам, че ще бъде политическо самоубийство, не бели или други одежди, ако те не подкрепят Вашето предложение. Защото няма как да го обяснят. Тук вече стана ясно, че тази интерпретация води до порочни действия. И аз Ви моля в дупликата, с която ми отговаряте, въпреки че много хубаво казахте „в бяло или не”, но не е въпрос само за това. Аз вярвам, че ГЕРБ ще подкрепи Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Корман Исмаилов.
Корман Исмаилов (независим): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Господин Костов, с думите си Вие ни занимахте с партийните си рискове и страхове. Изразихте своята загриженост за управлението на страната и мнозинството, което управлява – с каква воля, власт и сила го прави.
Вие внесохте и внушения по отношение на това независимите народни представители по какъв начин вземат решение дали да подкрепят определени закони, предложения, текстове, внесени от мнозинството или от опозицията.
Това са Ваши съмнения, страхове, намерения и идеи, които са Ваш проблем. А аз виждам, че независимите стават все по-сериозен фактор и допринасят за много по-различна гледна точка. Мотивацията – всеки тук е абсолютно самостоятелен, и аз вярвам, че действа с оглед на свободната си воля. Във времето Вие ще го видите. Гласуванията, казвам го от моите наблюдения и опит, в началото са едни, в този период – сега, са други, след време ще станат различни. Това е съвсем естествено и нормално.
Но при партиите нещата са много по-закостенели и мисля, че основният проблем е там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – Дарин Матов.
Дарин Матов (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костов, станах, защото разбрах, че преди малко явно става въпрос за мен – когато разговаряхме с госпожата председател на Комисията по бюджет и финанси, на която аз съм член.
Ако трябва да Ви цитирам, аз с интриги и чужди пари не се занимавам. Акцентирам цялото си внимание върху работата си като народен представител в Четиридесет и първото Народно събрание. Неслучайно коментирах това с госпожа Стоянова, защото според мен има много по-важни законопроекти, които трябва да обсъждаме, а не да си губим времето с това, което Вие казахте досега.
Освен всичко друго, господин Костов, аз не съм длъжен да Ви слушам и няма да Ви слушам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
Иван Костов (СК): Разбира се, господин Матов – не сте длъжен да ме слушате. Можете демонстративно да направите каквото желаете. Аз подозирах, че госпожа Менда Стоянова желае да ме чуе. Вие дали ще бъдете с гръб към мен, или с лице, дали ще ме слушате, или ще изпадате в някакви състояния, то си е Ваша работа. Вие мен не ме интересувате –аз съм го показал.
Второ, внушенията, господин Исмаилов, не са мои! Те са на всички наоколо. „Журналистите”, каза Ваш колега, „ме питат и все едни и същи въпроси ми задават”. Това не са мои внушения – те и Вас питат! Тоест и те се съмняват във Вашата мотивация.
За Вас може да е безразлично и да са партийни изказвания – това, което казвам, то е, защото вероятно не сте внимавали през цялото време.
Аз говоря със загриженост за демокрацията в страната! Затова се занимавам с мнозинството – защото не мога да кажа кой управлява България!
Като ме пита някой, а ме питат най-различни хора, защото много хора ме познават: „Кой управлява България?”, трябва да казвам: „ГЕРБ и някакво финансово независимо мнозинство”.
Какво да отговоря? Коя е политическата сплав, която управлява България? Коя е политическата воля? Кой стои зад Вас – независимите народни представители, е една голяма загадка! Тя не е загадка само за мен.
Тъй като има и подозрение в мотивацията Ви, всичко това се превръща в много лоша атмосфера в Народното събрание.
Затова Ви призовавам да гласувате „за” законопроекта, за да покажете, че нямате нищо общо с тези подозрения, че това са чужди внушения! Така ще разведрим атмосферата на това Народно събрание!
Специално се обръщам към Вас – това е Вашият момент на истината! Всичко, което говорите, е вярно и Вие сте подкрепили този законопроект – така излиза; или не е вярно, обаче искате нещо да внушавате, без да можете да направите този решителен ход.
Това е Народното събрание – кара народните представители да гласуват от време на време и трябва да вземат едно от двете решения.
Що се отнася до репликата на господин Георги Божинов. Вижте, вярно е, че въпросът от законова гледна точка е по-важният въпрос, отколкото морала. Аз не спекулирам с морала. Просто се опитах да покажа моралната страна пред мнозинството. Но те имат елементарна защита, когато бъдат атакувани през тълкуванието на закона.
И защитата е следната, Лъчезар Иванов я каза. Защитата е: Вашият, предходният министър на финансите даде тълкувание, което сегашният министър не може да промени и точка. Тоест има защита зад това тълкувание и зад тази злоупотреба(председателят дава сигнал, че времето е изтекло), защото е чужда – тя е заварена злоупотреба.
Заради това си позволих да се обърна към народните представители от ГЕРБ – моето лично убеждение е, че нямат никаква нужда да носят това бреме. Аз вярвам, че ще го хвърлят от себе си с гласуването по този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение от господин Терзийски.
Георги Терзийски (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Костов, благодаря за оценката, която направихте. Наистина считам, че съм прав, защото моята позиция е плод на дълбокото ми убеждение за справедливост. В българското право в момента субсидията на партиите се определя на базата на брой получени гласове на последните парламентарни избори.
Какво се оказва? Че партии, които не са парламентарно представени, получават субсидията си в целия размер за сметка на парламентарно представени партии, които по една или друга причина губят свои представители – те получават не размера на субсидията, която е пропорционална на гласовете, които са получили.
Това от чисто правен аспект е противоречие. През есента на 2010 г. аз самият бях инициатор на подписка, която да бъде внесена в Конституционния съд, за отмяната на този принцип. Според мен – не правово отношение по този въпрос.
Друг е и аспектът, по който можем да разсъждаваме. Освен чисто юридически, въпросът съдържа много морални и много политически аспекти, които са поставени пред всеки един от народните представители – въпросът за собствената позиция, за политическата позиция. Ако приемем, че един народен представител е влязъл с гласовете на определена политическа партия, то поставяме въпроса: какво става, ако определена политическа партия в даден момент промени политическата си позиция?
Ето защо считам, че стояща над всичко е позицията, че един народен представител става народен представител на абсолютно всички гласоподаватели, на целия български народ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо председател.
По същия начин ако на последните избори общински съветници са влизали с позицията и тезата, че ще бъде уволнен Бойко Борисов, сега, когато не се настоява за неговото уволнение, те трябва ли да напуснат общинските съвети? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – народният представител Емил Василев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – народният представител Емил Василев.
Емил Василев (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
С риск да повторя някой от преждеговорившите, ще го направя, защото в момента изразявам становището на парламентарно представената Политическа партия „Ред, законност и справедливост” (РЗС).
Уважаеми колеги, искам дебело да подчертая, че в случая не става въпрос за пари, а за морал. Поне така ние в РЗС гледаме на казуса с така наречените партийни субсидии.
Откъде всъщност идва проблемът? На няколко пъти ми се налага да влизам и като процесуален представител по дела пред Върховния административен съд, дори утре има поредно дело във Върховния административен съд. Съгласно Закона за политическите партии и във връзка с действащия през 2009 г. Закон за избиране на народни представители, независим е народният представител, който се е кандидатирал като такъв и е бил избран като такъв – тоест извън партийна листа. Същевременно в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание независим народен представител е този, който е напуснал парламентарната си група. Получава се един дуализъм в разбирането що е независим народен представител.
Министерството на финансите възприема тълкуванието, което е в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като пренебрегва всъщност това, което се съдържа и което според РЗС би трябвало да бъде истинското разбиране за независим народен представител – това, което е в Закона за политическите партии и в Закона за избиране на народни представители, понастоящем отменен. Действително имаме куриоз.
Всъщност порочното тълкувание, че субсидията следва народния представител, би довело до това, че ако всички депутати от Коалиция за България напуснат парламентарната си група, Коалиция за България ще престане да взема изобщо субсидия, ще получава нулева субсидия. Или ако всички депутати от Парламентарната група на „Атака”, или всички депутати от РЗС напуснат, ще се окаже, че съответните партии ще получават нулеви субсидии. Очевидно това е абсурд.
Другият абсурд е с извънпарламентарните партии, както примерът с НДСВ – имат над 1%, имат право на субсидия, но нямат народни представители. Уважаеми колеги, в момента НДСВ взема по-голяма субсидия отколкото някои от парламентарно представените партии. Това е абсурд.
Оттук-нататък нещата обаче отиват в посока кой има полза от това и изобщо има ли някой полза от това положение? Мисля, че никой няма полза от това.
Излезе доклад на Сметната палата, от който стана ясно, че независими народни представители са декларирали принадлежност към политически партии, различни от тези, с които са влезли в парламента. Оттук-нататък под медиен натиск в обществото започнаха да възникват съмнения защо това е направено и срещу какво? Разбира се, приемам декларациите на колеги независими народни представители. Имам им доверие, че не са вършили сделки с това. Убеден съм, че някои от тях са абсолютно коректни. Съмненията обаче в обществото остават, тоест положението, което в момента имаме, реално погледнато вреди на авторитета на политическата система като цяло и в частност на политическите партии, и на парламента. Нямаме интерес от това, управляващите също нямат интерес от това – да понасят упреци, че влизат в сделки, а в повечето случаи такива сделки всъщност няма. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо председател.
Затова казах, че тук въпросът опира до морал, и смисълът на политическото управление, както много пъти съм казвал, е политическата стабилност. Ако не бъде променено настоящото положение, ще се генерира политическа нестабилност и съмнения в обществото за политическа корупция, от което всички ние нямаме полза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Разискванията са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Гласували 139 народни представители: за 52, против 35, въздържали се 52.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Костов.
Иван Костов (СК): Уважаема госпожо председател, взех процедура да поискам прегласуване, защото ми се ще да се прецени още веднъж какво означава гласуване „въздържал се” и „против” за този законопроект. Имената на независимите народни представители, които са подкрепили законопроекта, ще станат ясни. Имената на останалите, които са гласували „против” и „въздържал се”, са в защита на това, от което искаме да се избавим – атмосферата, която искаме да подобрим.
Искам да кажа, че освен целите в бяло, ще има и цели в черно или цели, изцапани в подозрения след това гласуване. Затова в последен шанс, моля народните представители да преценят още веднъж.
Не Ви трябват тези пари! На ГЕРБ казвам: въобще не са Ви нужни тези средства. Нямате нужда от такова гайле, както се казва. Защо го носите това гайле? Хвърлете го, ето сега имате златен шанс. Иначе се раждат страшни подозрения и те ще се засилят след това гласуване. Моля да се прегласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуваме.
Гласували 138 народни представители: за 53, против 36, въздържали се 49.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА ШЕСТМЕСЕЧЕН МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ЦЕНИТЕ НА ЕДРО НА ГОРИВАТА ЗА АВТОМОБИЛИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители са Волен Сидеров и група народни представители.
От името на вносителите думата има господин Павел Шопов.
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, проблемът непрекъснато излиза на дневен ред в обществото. Всички сме свидетели на протестните движения на граждански организации по един въпрос, който е в пряка зависимост с икономическите интереси на българските потребители и на българските граждани. Въпросът с цените на горивата може да бъде решен и нещата могат да бъдат регулирани само със силата на държавната регулация, на държавната машина. В случая Народното събрание може и е редно, и е съвсем нормално, след като се види, че на практика цените на горивата са без какъвто и да е контрол и са в резултат на картелно споразумение на производителите или на вносителите на горива, а те са малко, не може да се създаде свободна пазарна икономика и пазарен принцип в това отношение, което да премахне монопола на „Лукойл” и на малкото на брой вносители, единственият начин е държавата да регулира цените на горивата с един акт на Народното събрание. Преди няколко месеца имаше поредното издание на проблема и в резултат на силното недоволство сред потребителите и на разразилите се тогава протести беше наложен за кратко време – за около един месец, мораториум, който показа своето въздействие, който показа своя ефект. Видя се, че по този начин тогава цените на горивата бяха укротени. Сега се намираме пред още по-драстично увеличение.
Нашето предложение за решение за налагане на шестмесечен мораториум върху цените на едро на горивата за автомобилите в Република България не е случайно. Ние говорим за цените на едро, тъй като цените на дребно са производни от тези на цените на едро. Трябва да бъде дадена възможност на продавачите и на дистрибуторската мрежа, където не може да бъде наложен контрол, предвид на големия брой субекти, които участват на този пазар, да могат плюс-минус да регулират вече установените и върху цените, върху които е наложен мораториум върху цените на едро.
Затова ние, като вносители, настояваме да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията е открита.
Моля народните представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Пейчев.
Огнян Пейчев (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще направя едно много кратко изказване. Горивата не трябва да се замразяват, господин Шопов, горивата трябва да се намаляват. Приключих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
За изказване – Емил Димитров.
Емил Димитров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми вносители, може би имате право с вашия Проект за решение. Аз просто бих ви подсетил как да го допълните – вкарайте вътре и цените на яйцата, и примерно да остане отворен, ако утре баничките станат скъпи, примерно и тях ги регулираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – проф. Станилов.
Станислав Станилов (Атака): Това изказване беше без мотивация, но то е ясно мотивирано – тъй наречените принципи на свободния пазар. Само че в България свободен пазар няма, в България има монополи и затова тези принципи тук не се прилагат. Затова пораснаха и цените на горивата, и цените на яйцата. Друго няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Димитров? Няма да ползвате.
Други народни представители?
Господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, виждам, че в залата няма никакъв интерес по един толкова важен въпрос, защото цените на горивата, които летят непрекъснато нагоре с всеки ден, се отразяват върху цените на всички стоки надолу по веригата. Понеже тук беше споменато за яйцата и за баничките, ехидно и, бих казал, съвсем елементарните опити за остроумничене, ще кажа, че и цените на яйцата, и на баничките също се увеличават и вървят нагоре, защото и в тях е отразен, вложен е онзи ценови скок на горивата, който се опитваме да обуздаем.
Ако гледаме сериозно на тези две реплики или изказвания, под каквато форма бяха направени, ще видим, че и тук стои тезата за по-малко държава и по-малко намеса на държавните институции и органи в ценообразуването. Типична либерална теза, виждане на папагалстващите неолиберали от различни времена, от различни епохи в периода на така наречената демокрация, които доведоха до един абсурден модел – модел, при който държавата да няма своите права да се намеси и да защити потребителите в стратегически области и отношения.
Свободната пазарна икономика е съвсем друго понятие. Тя е свързана със зората на капитализма и с класици на икономическата мисъл от минали времена и векове, пък и сега. В тази връзка можем само да ги подкрепим. Само че това няма нищо общо с това, което се случи в България преди 15-тина години – най-големият производител и рафинерия на нефт, тогавашният „Нефтохим –Лукойл” да бъде харизан за жълти стотинки. Цяла една империя със земята, със съоръженията, с дистрибуторската мрежа, със складовете, с нефтопроводите и тръбопроводите, на цената на горивата, които са се намирали в нея като суровина и като готов материал тогава, спомняме си, че при най-скромната оценка – 1 млрд. 700 млн. долара, рафинерията беше харизана, беше продадена за около 130-140. Това стана по времето на управлението на СДС. И сега колегите от СДС и от Синята коалиция непрекъснато говорят, всъщност подкрепят обуздаването на тези цени и се възмущават от това увеличение на цените. Трябва да напомним този срамен факт за продажбата на това стратегическо предприятие, което е част от националната сигурност, защото още тогава можеше да се предвиди и да се приеме, че се касае до монопол. Продажбата на този монопол е страшно нещо, то е още по-страшно от държавен монопол, когато стане частен. Всичко това е факт, който не буди каквито и да е съмнения, за да сме изправени пред тази ситуация в момента.
До този момент винаги е имало спорове около преценката на цената на горивата – за пазарната, за производствената цена, за себестойността на горивата, защото никога не е имало обективни и ясни критерии, с които държавата да се нагърби, да ги състави, да излезе и да се произнесе.
В това отношение на българските потребители са длъжници няколко по ред правителства, като всичко е оставено на една комисия – Комисията по енергетика, която непрекъснато е скривала истината, завоалирала е истинските проблеми и е оставила производителите и монополът „Лукойл” да диктува цените по начин, по който това е било изгодно.
Преди малко споменах, че вече имаме опит в обуздаването на цените на горивата. Има такава практика от миналата година – под силния обществен натиск, това беше направено. То оказа своя ефект. Тогава напук на всички папагали, които повтаряха мантрата за свободния пазар и за формирането на цените на горивата по свободния начин, стана ясно, че държавата може да влезе в своята роля и да направи своето.
Сега скокът на цените е още по-драстичен, тоест още по-драматичен. Оправданието за покачването на цените на нефта на световните пазари и борсовата цена е несъстоятелно. Виждаме, че цените на горивата се покачват пропорционално с по-голям темп и с по-голяма бързина, отколкото тези на международните пазари. Тоест, само това е въпрос, с който трябва да ни светне лампичката, че в бранша става нещо съвсем нередно.
От друга страна – в България, където акцизите все още не са от най-високите в Европейския съюз и до дни ще се изяснят цените на горивата, трябва да има цена на труда за производство, за рафиниране на нефта, дистрибуцията му до потребителите. Абсолютно ясно и безспорно е, че е несъстоятелно цените за българските потребители да са някъде по средата от тези на европейските, и то при средни заплати десетократно по-ниски от тези в Европейския съюз. Това също е аргумент, който трябва непрекъснато да се има предвид, и държавата, със своите възможности, със своята регулаторна роля, да влияе и на нормалността на това съотношение.
Ние днес поставяме този проблем в съзвучие с проведените граждански движения и инициативи. Може би удар в празно пространство беше проведеното миналата събота и неделя движение, протестиращо пред Народното събрание с така наречената мръсна газ. Тогава в парламента нямаше никой, ние не бяхме информирани дали техните искания са внесени при ръководството на Народното събрание, не знаехме какво съдържат те, не сме получили от тях исканията им и в качеството на политическа сила и парламентарна група.
Ние подкрепяме тези движения и искания на българските граждани за укротяване на цените, което, пак повтарям, може да стане по един-единствен начин: чрез налагане на мораториум на цените на едро, което ще се отрази и при продажбата и дистрибуцията на горивата и на цените им на дребно. Затова настояваме да подкрепите нашето решение за мораториум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Петър Димитров.
Петър Димитров (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Шопов, по принцип доста трудно е да стане това, по простата причина, виждате, че цената на петрола върви нагоре.
Вие забравяте главния ортак. Онези, които търгуват с петрола, все пак добиват, преработват, съхраняват, дистрибутират – те извършват дейност. В цялата тази работа има един ортак и това е държавата. Държавата взема над 50% от тази цена, без да е орала, сяла, без да е жънала – просто прибира.
Знаете, че акцизът е на тон, така че той не може да се пипне. Най-лесното, което може да се направи в тази ситуация, е ДДС-то да бъде замразено на нивата примерно от 1 март. Държавата няма да бъде ощетена, но държавата да печели от ръста на ДДС-то затова, че цената става непоносима, е изключително тежко. Това е по силите на държавата, докато това, за което говорите, до голяма степен е пазарен механизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Господин Димитров, мисля, че Вашата реплика е в подкрепа на всичко, което казвам. Всичко това, което Вие изрекохте, е абсолютно вярно. Свалянето на цената на акцизите е един вариант за намаляване на цените. Той е възможен и не бива да бъде изключван. Ние предлагаме и този, разбира се.
Когато обаче Вие казахте думата „ортак”, че има и друг ортак, в първия момент помислих, че Вие ще го наречете. Той не е официален и не знам дали трябва да го назоваваме тук. Все пак ние знаем и Вие знаете, освен че държавата печели от дейността на „Нефтохим” и на „Лукойл”, тоест вземайки, получавайки акцизи и всичко полагащо се като данъци и във връзка с работещите там – работни места и работници, на всички ни е ясно за връзката между управляващите и висшето ръководство на „Лукойл”, на рафинерията, на монополиста. Там въпросите остават на едно много скрито ниво – тесните връзки, подозренията, всички етюди и сценки на управляващата политическа партия, които се разиграват от дълго време насам, остават в момента уж неясни. Те обаче са твърде прозрачни. Оттук можем да зададем въпроси за финансиране на управляващите като политическа партия; за това, което те получават и получиха за предизборната кампания; за етюда, който се разигра със средствата за измерване на постъпващи и изходящи продукти от нефтокомбината, за които и до този момент не е ясно в какво състояние са.
Има един втори план на нещата и на отношенията. Това също е обяснение, че затова управляващите не желаят да сложат таван и да замразят цените на горивата на „Лукойл”. Разбира се, нищо скрито няма да остане. Ще мине време и ще се види какви са истинските отношения между управляващите и „Лукойл” – монополистът, който ощетява българските потребители ежедневно с милиони сигурно, които изтичат някъде за сметка на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Докато слушах последните изказвания, прегледах внимателно – има сравнителен сайт на Европейския съюз, в който са посочени така наречените маржини/маржове при дизела и при бензина в съответните страни, това са разходите за рафиниране, транспорт, дистрибуция и така нататък.
Как може да разберете дали един пазар на горива е конкурентен? Той е конкурентен, когато тези маржове са ниски, тоест има ли конкуренция, рафинериите, търговците ще слагат по-ниски маржове.
Какво показа бързата справка, на която данните са с днешна дата - това, което ще Ви кажа, е актуално за днес? За дизела има цели осем страни с по-ниски маржове от България – това са Естония, Ирландия, Люксембург, Малта, Румъния, Словакия, Швеция и Великобритания. Тоест развити страни слагат по-малки надценки на дизела, в сравнение с България. В България надценката е 0.209 евроцента, а в тези осем страни надценката е по-ниска, което означава, че ние имаме проблеми с функционирането на пазара на горива.
Какво става с бензина? Понеже изказването на господин Шопов беше достатъчно дълго, аз успях да направя тази справка и за бензина. Ако беше продължил и още малко, щях да подготвя и няколко други сравнения.
Въпросният маржин за бензина, както уточнихме вече, са разходите за рафинерия, транспорт, дистрибуция, преработка и така нататък, е 0.147 евроцента. Има цели десет страни в Европейския съюз с по-нисък марж и това са Австрия, Чехия, Естония, Финландия, Ирландия, Литва, Румъния, Словения, Швеция и Великобритания.
Това, което предлагат от Партия „Атака”, за съжаление не е решението. Решението не е мораториум. Решението е да си отворим очите и да видим, че на пазара на горива няма истинска конкуренция – това показват тези данни. Щом като в най-бедната страна в Европейския съюз така наречените търговци и производители слагат по-високи маржове от Великобритания, от Швеция – „нещо има гнило в Дания”, има нещо сериозно гнило на пазара на горива. Това, което трябва да бъде направено, е, че трябва да има истинска конкуренция в този отрасъл.
Това, което направи правителството на ГЕРБ – допусна една съществена грешна. Съществената грешка е, че усложни вноса на горива, с което увеличи пазарния дял на „Лукойл” и така конкуренцията намаля. Този пазар вече не е конкурентен. Това е проблемът, който трябва да чуете всички Вие – този пазар има проблеми с конкуренцията.
Питам всички Вас днес: къде е Комисията за защита на конкуренцията? Членовете на Икономическата комисия знаят, ние ги викахме, сезирахме, дебатирахме с тях, обяснявахме се и те казаха, че една година щели да изследват този пазар. Четох преди три дни, че сега вече били готови с някакво изследване. Колеги, ние остаряхме, докато те изследват пазара на горива! Бяхме млади в началото на тяхното изследване, вече остаряхме.
Идва логичният въпрос: кога ще дойдат да докладват пред парламента и да представят данните, защото предварителните данни, които изнесоха в медиите, говорят за нарушена конкуренция? Затова става въпрос, колеги – нарушена е конкуренцията на пазара на горива. Има господстващо положение. Това е проблемът, който трябва да бъде решен. Този проблем се решава с отваряне на вноса, с разрешаване на конкуренцията, с това да има повече фирми на пазара. Така се сваля цената.
В мен се поражда следното съмнение, което го има и в депутатите от Синята коалиция, че в ГЕРБ има желание да бъдат толерирани монополистите, че има желание тяхното монополно положение да бъде бранено, че няма желание да бъде отворен този пазар, че тази ситуация в момента върши работа на управляващата партия.
Колеги, неслучайно Ви прочетох ситуацията страна по страна. Не може маржинът, добавката, ако щете печалбата във Швеция или във Великобритания, да бъде по-ниска, отколкото в България. Това не може да продължава повече по този начин. Трябва Комисията по защита на конкуренцията да си влезе във функциите и да започне да глобява монополистите, да защитава конкуренцията. Трябва правителството да си влезе във функциите, да отвори вноса, да има истински пазар.
Иначе какво се получава? Цената на петрола и на горивата в България ще бъдат по-високи от много европейски страни. Преди няколко дни цената на дизела в България беше по-висока от Испания, от Словения и от Словакия. Това е нечувано! Цената на дизела в България преди няколко дни беше по-висока от тази в Испания, колеги! И неслучайно хората протестират. Вие, ако не осъзнавате – имаме жесток проблем, който трябва да бъде решен с категорични мерки. Въпросните монополисти трябва да разберат, че има държава и тази държава няма да седи и да гледа, а ще вземе мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Червенкондев.
Диан Червенкондев (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Днес разглеждаме интересен въпрос, който в момента, ако приемем предложението на колегите от „Атака”, означава, че ние ще поставим под въпрос един от основните принципи на Европейския съюз, а това е всички държави – членки в Европа, да имат функционираща пазарна икономика. Да, това важи за всички сегменти и сектори, където има немалък брой участници в тях. Да, в България имаме една рафинерия, един производител, но имаме и отворен пазар, който е част от цяла Европа, и на него участват около 300 вносители. Тези вносители, в случай че имат необходимост и съответно цена, внасят горива неограничено. Тези над 300 вносители в момента държат над 60% от пазарния дял на горива в България – над 60%.
Ако в случая говорим за господстващо положение, монополно положение, както каза и господин Димитров: в момента има Комисия за защита на конкуренцията. Икономическата комисия сезира Комисията за защита на конкуренцията. Естествено такава проверка, господин Димитров, не може да стане от днес за утре – да излезе някой от трибуната и да каже: „Да, има монополно положение, има срастване, връзки” и не знам си какви други приказки, които са характерни за устата на някои политици, но един независим държавен орган трябва да направи сериозна проверка.
Трябва да направи проверка дали има съглашателство, дали има злоупотреба с монополно положение. Ако е така, знаете всички, че съгласно Закона за защита на конкуренцията глобите, които комисията може да наложи за изправяне на пазарната среда, са твърде високи – до 10% от годишния оборот. За вносители и за участници в този сегмент това означава страшно големи суми. Обаче нека да се докаже. Ние не можем без компетентния орган – в случая Комисията за защита на конкуренцията, българският съд или който и да било друг, да раздаваме присъди, да нанасяме глоби и да казваме, че в момента имаме монополен пазар.
Ако има такъв, нека съответно да се докаже. Аз се запознах с публикации, че има очаквания за съвсем скорошен доклад от страна на Комисията за защита на конкуренцията – в рамките на няколко дни, поне така пише в някои медии.
Тук бяха представени някакви нови авангардни теми за регулация на цените чрез промяна на ДДС-то, стопиране маржа на ДДС-то, които може би не са приложени в нито една страна или това означава промяна на принципа на този косвен данък, който е върху принадената стойност.
Нека да оставим комисията реално и спокойно, която е единственият компетентен орган в момента, който следи за свободните пазарни отношения в България, да излезе с доклад. Тогава в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, в парламента, ако искате, може да дебатираме за резултатите от нея – доколко е била обективна и реална.
Фактът, пак Ви казвам, че над 60-65% от пазара на горива в България е от внос и съответно от други участници, които не са свързани с основния производител, доказва, че имаме пазарна икономика. Нека не забравяме – при пазарна икономика, цената на който и да било продукт се определя единствено и само от търсенето и предлагането и съответно цените на съседните държави.
Освен горивата можем да направим аналогия и с цените на някои хранителни продукти – меса, сирена и така нататък, където в съседни нам страни има и по-евтини от България – дайте тогава да фиксираме и тях. Нека това да става по законен ред: чрез решение на Комисията за защита на конкуренцията и евентуално глоби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – Михаил Михайлов.
Михаил Михайлов (СК): Колега, комисията е сезирана преди 11 месеца. Лично аз преди година и четири месеца имах питане към господин Трайков за цената – на 10 декември 2010 г., сега сме март месец 2012 г. Тогава министърът също беше на моето мнение, че наистина механизмът, по който се формират цените, не е прозрачен. Не може тази Комисия за защита на конкуренцията, която е на седеммилионна държава, да минават десет месеца и тя все още да няма... Къде ще я прави тази проверка? В една малка държава на 111 хил. кв. км! Това е просто безумие!
Това, което се случва, и ние, депутатите, които сме избрали тази комисия, търпим това нещо – да се подиграва, да чакаме 10 месеца за едно становище: има ли монопол на пазара на дизела? Естествено, че има монопол! Веднага ще Ви кажа защо има монопол. Как може за 10 дни да се свали цената с 10 ст. без да има никаква видима причина, а в един момент – преди един месец, да бъде 2,68-2,72, при условие че министър Трайков каза, че днешната цена се образува с 90 дни назад. Тоест гледате каква е международната цена на барела 90 дни назад и тогава се формира цената – горе-долу това е. Цената, като я върнете ноември месец, ще видите, че е била 92, сега в момента е 104. Разбирате ли, че няма никакъв пазарен механизъм. Никакъв пазарен механизъм! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Това, което господин Сидеров предлага – да се замразят цените за шест месеца. Цените са 1,75-1,80 – това е нормалната цена. Това е нормалната цена! Не – 2,50-2,60! Абсолютно безумие е това, което се случва! Вие да сте видели някъде разлика повече от една стотинка в бензиностанциите в България – няма. Идете в Гърция, идете в Холандия, идете, където и да е, разлика между магистрална и градска бензиностанция е между 8-11% – мога да Ви го покажа,8-11% разлика в бензиностанциите. В България – максимум една стотинка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Червенкондев.
Диан Червенкондев (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Колега Михайлов, много ми е интересно как преценявате, че Комисията за защита на конкуренцията не си е свършила работата по две причини? Как според Вас се прави една проверка има ли монопол или няма? Като върви по пътя, гледа бензиностанциите и цените на горивата – това ли е?! (Реплика от народния представител Михаил Михайлов.)
Не! Аз не случайно казах, че има над 300 вносители, 300 свободни стопански субекта, които преценят и решават на какви цени ще продават, съответно правят и себестойността.
Ако комисията трябва да определи – тя какво може да определи, има ли съглашателство, има ли непазарен подход, да се събират, да се разбират и да казват: „Не, ние ще продаваме на такава или такава цена”. Тя трябва да провери всичките тези вносители, да види има ли някаква кореспонденция между тях, има ли съответно непазарен подход, да се събират, да се направи един неофициален картел, а не в момента да се казва: „Не си е свършила работата”.
Това, че цените са близки, това, че разликата е стотинка или две, не означава, че те са се събрали. Просто всеки си преценява на каква цена ще продава. Това е ролята на комисията – да установи дали наистина има съглашателство, ако няма – всеки е свободен да продава на каквато си иска цена, да се съобразява с конкурента. Това е пазарен подход, но не означава, че трябва да става всичко под масата или съответно непрозрачно.
За да се свърши една такава работа, считам, че е доста задълбочена и може би такъв срок е нормален, не мога да кажа, не съм работил в Комисията за защита на конкуренцията, но, разсъждавайки нормално би следвало да бъде по този начин, а не да направят една обиколка из България и да видят бензиностанциите на какви цени продават. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Шопов, вероятно за удължаване на времето.
Павел Шопов (Атака): Да, госпожо председател.
Предлагам да се удължи работното време до приключването на точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Колеги, има едно изказване, което е заявено, и след това преминаваме към гласуване. Коректно е да приключим с тази точка. (Реплики.) Припомням, че тази точка в програмата е по реда на ал. 7. Ако днес не приключим с гласуване, отиваме за следваща първа сряда.
Гласували 76 народни представители: за 51, против 10, въздържали се 15.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието, защото кворумът е от 61 гласа.
Прегласуване.
Димитър Чукарски (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам прегласуване на направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението за удължаване на времето, до приключване изчерпването на тази точка с гласуване.
Гласували 81 народни представители: за 71, против 5, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Господин Сидеров, имате думата.
Волен Сидеров (Атака): Дами и господа народни представители, нашето предложение за Проект за решение за налагане на шестмесечен мораториум върху цените на едро на горивата за автомобили в България е повикано от необходимостта, тоест хората искат това нещо, тъй като искат да имат някаква сигурност в тези цени на бензина.
Тук преди малко изказалият се депутат каза, че цените били не толкова, колкото искаме да ги замразим, а по-ниски. Това е въпрос, по който може да се спори.
Ние искаме поне те да не се повишават занапред. Защото това ражда несигурност в хората – те не знаят утре, вдругиден, след седмица с какви цени ще ги посрещат на бензиностанцията.
Искам да кажа няколко думи за легендата, наречена „Пазарна икономика”, и нейната защита и пропагандиране от някои по-млади представители на неолиберализма тук.
Господин Червенкондев, пазарната икономика предполага и пазар на труда. В България нещата са половинчати, тоест ако говорим за пазарна икономика при цените на продуктите за потребление, то ние не говорим за пазар, за цена на труда, а тя също влиза в пазарната икономика, нали така? И понеже тя влиза, но не се взима предвид от правителства подред, сега в България имаме парадокса бензинът да струва колкото в Люксембург.
Знаете какъв е стандартът на живот в Люксембург. Там минималната заплата е 1558 евро, тоест това са 3000 лева и нагоре. У нас тя е 270 лв., а имаме еднаква цена на бензина. Така е! Да не давам за пример други държави в Европа, които са с много-много по-висок стандарт на живот, с 12-13 пъти по-висок стандарт на живот, а същата цена на бензина. Ако смятате, че това е нормален принцип на пазарната икономика, то който и разсъждаващ с акъла си българин да питате, той ще Ви каже: „Плюя ви аз на пазарната икономика!”
Ние трябва да имаме адекватност между цените на продуктите и това, което се получава като доходи. Тъй като такава адекватност няма, пред Вас, управляващата партия, имаща цялата власт в България, стоят два варианта – или да сложите мораториум върху цените на продуктите, които са от първа необходимост. Те не са лукс. Както е казал Остап Бендер: „Автомобилът не е лукс, а необходимост”. Купуването на бензина е необходимост, тъй като движението не може да спре. Това не е стока, която отиваш да си купиш ей-така, по прищявка. За такъв тип стоки Вие трябва да имате следната политика – или да ги направите нормални за достъп до средния гражданин, или да вдигнете рязко доходите, както ние предлагаме също така по този въпрос. Ако Ви интересува, можем да говорим допълнително.
Тъй като рязкото вдигане на доходите в момента не е по Вашите сили очевидно, значи може да се направи този шестмесечен мораториум. Подчертавам срока, шестмесечен! Не казваме, че е завинаги, за десетки години и прочие, а за шест месеца, през които да се вземат мерките, за които тук се спомена – дали ще е намаляване на ДДС, дали на акциз, дали някакви други форми на икономическа намеса, или установяване на монопола от страна на Комисията за защита на конкуренцията и така нататък. За тази комисия, между другото, ще се съгласим, че не работи, защото тя досега трябваше да установи монопола, трябваше да установи картелните споразумения.
Как се установяват картелни споразумения? Преди малко господин Михайлов каза много ясно – цените са еднакви, а това е косвено доказателство, че има картелно споразумение. Няма да намериш никога подписан договор между фирма Х и фирма Y – дайте, да продаваме на една цена. Тези неща не стават с документи, нали така? Знаете го, те стават устно, те стават задкулисно. Но доказателството, че има картелно споразумение, са еднаквите цени на бензиностанциите – не една или две стотинки, а половин стотинка разлика няма, абсолютно еднакви цени. Това значи, че има споразумение. Това значи, че потребителят е ощетен.
Идеята, амбицията и функцията на едно правителство трябва да бъде да защитава гражданите, потребителите си от един такъв икономически, как да го наречем, примерно терор, защото всекидневно българинът плаща цена, колкото люксембургецът, а получава 12-13 пъти по-ниски доходи. Това е несправедливост, която е не само чисто морална, тя е абсолютно съпоставима с пазарната икономика.
Тук кореспондирам с апологетите на неолиберализма, които продължават да говорят за пазара, за невидимата ръка на пазара, само че, господин Димитров, невидимата ръка на пазара отдавна е ампутирана от глобализма. Защото времето на Адам Смит – ХVІІІ век, е минало. Адам Смит визираше национални икономики, работещи в един свят на общуване.
Днес на практика ние нямаме национални икономики. Те са потопени, те са засенчени, те са разрушени на практика от транснационалните или наднационалните корпорации. Монополът е установен със самия стил, начин и вид капитализъм – турбокапитализъм го наричам, който шества, властва и предизвиква световната икономическа криза. Това трябва да се преосмисли. В момента на България като част от тази глобална система не й остава друго, освен да регулира определени цени.
Стана дума и за хранителни продукти, господин Червенкондев. Да, там също имаме подобни сравнения. В Германия има хранителни продукти от първа необходимост, които са по-евтини, отколкото в България при 10-12 пъти по-високи доходи. Това отново е тема, която трябва да заинтересува – виждам, че тук се е появил министър Трайков, би трябвало да го интересува от сутрин до вечер, но не виждам такива признаци.
Така че призовавам да приемете този мораториум като стъпка, водеща към по-нататъшни подобрения за българския потребител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Има думата господин Огнян Пейчев.
Огнян Пейчев (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз имам един въпрос към господин Сидеров – защо точно сега се поставя този мораториум, когато в момента цените на петролните продукти са най-високи? Това буди в мен някакви съмнения и нека господин Сидеров да отговори защо не поставим мораториум, когато цените на петролните продукти бяха най-ниски? Странна работа се случва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Танчев.
Светлин Танчев (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще бъда много кратък. Днес говорим за цените на петрола, хвърляме тук и цените на другите неща, но виждам, че малко от Вас добре познават икономиката. Изненадвам се! Господин Димитров също засегна тази тема.
В икономиката има едно понятие „икономика на скалата”, а то гласи, че колкото по-малък е един пазар, колкото по-малък е един дистрибутор, той не може да достигне изгодна цена и това ще е по-скъпо. Колкото е по-голям пазарът – ако говорим за Германия, ако говорим за Англия, разбира се, че те могат да договорят по-ниски цени, просто защото оборотът, продажбата там е много по-голяма. Така че ние с нашия малък пазар няма как да се борим.
А правителството да се меси в бизнеса и да налага цени, е най-погрешната практика и мисля, че това е доказано в световен мащаб. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Сидеров.
Волен Сидеров (Атака): Относно репликата – защо точно сега, ще кажа, че някои народни представители, събудили се от летаргичен сън, се появяват на трибуната, само за да репликират на „Атака”. И нищо повече! Защо точно сега? Защото цените застрашават да растат още. Нима ние можем да допуснем, да предположим какви цени ще има утре?
А тези цени на петрола и на горивата водят до покачване на други цени. Сега, в момента, виждаме, че цените на хляба и продукти от първа необходимост започват да скачат, защото цените на горивата се повишават. С това се оправдава този скок на цените. Искаме да го преустановим, за да можем да преразгледаме цените. Може да се окаже, че цената на бензина и на горивата може да бъде по-ниска, доста по-ниска, както казаха тук някои колеги. Но това изисква период на обсъждане – разумно, както един колега от ГЕРБ тук казва, на тази цена ли – може да се окаже, че реалната цена е по-ниска. Но, за да го установим, ни трябва мораториум от шест месеца. Това е мотивът защо мораториум, защо сега. Защото започва да скача и цената на хляба. Затова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – Иван Николаев Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател. Разбирам неудобството, че вече минава 14,00 ч., но действително трябва да завършим тази точка.
Преди всичко искам да кажа, че така формулираното предложение или проекторешение за налагане на 6-месечен мораториум, естествено, не може да бъде прието поради две причини. Първо, защото противоречи на елементарните принципи на пазарната икономика; вторият аргумент, казан и от колегите, налагането на такъв мораториум в момент, когато цените имат исторически връх, би означавало, че следващите шест месеца те трябва да се запазят. При нестабилния пазар на течните горива не само в България, в региона, но и в Европа и по света, не можем да кажем дали те няма да намалеят. Нарастването на цените може да бъде само за определено ниво, след което поради невъзможност да функционира целият пазар на горива, те по неизбежност започват да падат. И какво става? – Ние шест месеца ще държим високи цените на горивата на този исторически връх, това просто е неприемливо!
По повод на дадените идеи къде, върху кой сегмент трябва да се действа по отношение на тези цени, нека да припомня, че цената на течните горива се формира от четири компонента: цената на суровия петрол, акциза върху горивата, ДДС върху горивата и така наречения маржин. Като имаме предвид, че акцизът е на стойност, която сме поели като ангажимент да въведем с нашия Договор за присъединяване към Европейския съюз, като имаме предвид, че има единна ставка по Закона за ДДС, ние практически не можем да действаме върху тези два сегмента. До голяма степен не може да се действа и върху цената на суровия петрол, който повече или по-малко е публично известен от стоковите борси. Остава всъщност последната компонента, която е маржинът. Какво съдържа маржинът? Това са преди всичко производствените разходи на компанията; на второ място, заплатите на целия персонал, транспортните разходи и разходите за дистрибуция в мрежата. Тъй като средните заплати в България са най-ниски в Европейския съюз, очевидно не те дават големия маржин, за който говореше моят колега Мартин Димитров. Също така и транспортните разходи на малката като педя България не са големи. Оказва се, че последната компонента в маржина, която не е общоизвестна, ще я съобщя сега – печалбата, е определено висока, или производствените разходи са твърде високи. В първия случай, ако печалбата е висока, очевидно трябва да бъде намалена в интерес на запазване на по-ниски цени. Във втория случай, ако производствените разходи са големи, това означава, че производственият процес в „Лукойл” е неефективен и трябва сериозно да бъде преустроен.
Господин Червенкондев заяви, че по същество в България има десетки вносители на течни горива. Нека все пак да Ви кажа, че това е само част от истината. За да има национална дистрибуция на течни горива, е необходимо тези вносители да имат големи данъчни складове, в които да съхраняват количествата течни горива. Част от вносителите, за които говори господин Червенкондев, са вносители на малки количества, които служат за задоволяване на конкретните нужди на конкретни производствени предприятия. Не може с непрекъснат внос на течни горива от цистерни да бъдат зареждани бензиностанциите.
В потвърждение на казаното от мен: в отговор на мой въпрос министърът на финансите потвърди, че над 80% от данъчните складове на течни горива в страната се държат именно от „Лукойл”. По повод на това ще отбележа, че не по Ваше време, а при предишното управление бяха въведени такива административни ограничения за регистриране на данъчен склад, че реално „Лукойл” се възползва и държи практически 80% от тези данъчни складове. По такъв начин другите вериги от бензиностанции са принудени да държат течните си горива именно в данъчните складове на „Лукойл”, да плащат наем за това и в крайна сметка цената им да е практически еднаква с цената, на която предлага „Лукойл”.
Не може да бъде аргумент и това, че България е малък пазар, защото прибалтийските република са на много по-малка площ и въпреки това там има сериозна конкуренция. Високите цени са в резултат на това, че те са монополни в България. Само конкуренцията ражда високо качество и ниски цени.
По тази причина споделям напълно недоволството от изключително бавните действия на Комисията за защита на конкуренцията. Ако не се лъжа, именно министър Трайков, който е в залата, когато преди 11 месеца имаше подобни протести и изключително високи цени, поиска да се извърши анализ от Комисията за защита на конкуренцията. След 11 месеца, сега, към края на месец март те ще ни представят този анализ. Уверявам Ви, че ако нямаше протестите от последно време, отново нямаше да видим такъв анализ. Интересно ми е как се произнасят в рамките на анализа, който претендират, че са направили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Червенкондев.
Диан Червенкондев (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Иванов, репликата ми е свързана с две точки. Първо, за данъчните складове, наистина всички вносители трябва да имат лицензирани и регистрирани данъчни складове в Агенция „Митници”. Знаете много добре защо е направено това и защо трябва да бъде спазвано, и защо мерките и изискванията са високи. Това е заради борбата срещу сивата икономика, срещу контрабандата на горива. При един отворен пазар без граници в рамките на Европейския съюз много добре знаете, че евентуално горива ще се внасят отвсякъде, без да се плати необходимият акциз и необходимото ДДС, което е основен приходоизточник на държавата.
Що се отнася до маржа с цените, както казахте с господин Димитров, докато се изказвахте, отворих информационния сайт на Европейската комисия. Актуалното, което се вижда към 7 март 2012 г., е, че България за цени на гориво, бензин 95 е на последно място. Заедно с Румъния сме почти в края по цени на най-евтино гориво. (Показва сайта на таблет. Шум и реплики.) Да не забравяме обаче, че Румъния добива собствен петрол и съответно има доста повече рафинерии. Същото е и съотношението с дизела. Има само две-три страни с по-ниска цена на горивото без наложените данъци, без наложеното ДДС.
Да казваме, че България продава най-скъпото гориво или че горивото е нетрадиционно скъпо, ето го сайта към днешна дата, всички можете да го отворите: имаме най-ниската цена на бензин 95 и съответно по цени за дизел-гориво сме на трето място отзад-напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Николов – втора реплика.
ВАЛЕНТИН А. НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Иванов, за да не се изказвам, ще Ви направя реплика. Мисля, че нещата малко се бъркат. Ако можехме да решим проблема с мораториум, бих го подкрепил, но не смятам, че ще стане така. (Реплика от народния представител Иван Николаев Иванов.) Говоря по принцип във връзка с този въпрос. В Кипър беше сложен такъв мораториум, но за жалост се оказа, че не можаха да регулират пазара по този начин. Това са доста остарели социалистически методи, които не дават резултат. Явно трябва да постигнем по-голяма конкурентна среда.
Мисля, че за цените на горивата в нас трябва да светне лампичка във връзка с енергийната ефективност, във връзка с насърчаването на електромобилите в България. Тепърва горивата ще бъдат източник на високи цени не само в България, но и в Европа. Знаем новите директиви във връзка с увеличаването на акциза на горивата от всякакъв вид. Това трябва да ни накара и да ни провокира да работим за енергийната ефективност, да насърчаваме производството или спестяването на енергийни източници, особено за България, която внася енергия.
Относно това, което казвате за цената на труда в България, във връзка с по-ниските акцизи и така нататък, това важи за регулиран пазар. Този пазар е нерегулиран. Ние говорим за пазар. Пазарът има точка, където търсенето и предлагането се засичат. Ако имате по-ниска себестойност, печелите повече. Ако имате по-висока себестойност от тази цена, тогава излизате от пазара. Говорим за пазар. Ако в България няма пазар, то трябва да излязат доказателства за това.
Има един регулатор, който се казва Комисия за защита на конкуренцията. Доколкото знам, сега ще излезе съответният доклад. Нека да видим какъв е докладът. Мисля, че е добре в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма или в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да има дирекция, която да следи пазара, да го наблюдава. Има страни в Европа с такава дирекция. В момента, когато възникнат съмнения за картел или изкривяване, веднага необходимите доказателства се дават на Комисията за защита на конкуренцията и се реагира максимално бързо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Николов.
Трета реплика?
Нямате пълни две минути по оставащото време.
Мартин Димитров (СК): Ще бъда много кратък, госпожо председател.
Икономика на скалите, както каза един колега от ГЕРБ, всъщност се нарича икономия от мащаба, колеги. Все пак понятията трябва точно да се цитират.
Господин Иванов, имам следния въпрос – за да бъде еднаква цената на повечето бензиностанции и това без картелно споразумение как може да стане? Как може да стане така, че цената на бензина и дизела да бъде една и съща в цялата страна? Ето това е въпросът ми към Вас.
Искам да Ви питам следното нещо: Вие, хора, искрени ли сте? Вие вярвате ли, че без картел тази цена е една и съща в България? Сега, ако се съберем тук и вземем да смятаме цени, можем ли независимо един от друг да постигнем една и съща цена за каквото и да е било, колеги? Нека да не бъдем наивни. Вече чувам, че не сте искрени. Тук говорим: това да докажем, онова да докажем. Ама, ние знаем за какво става въпрос. Вие, господин Трайков, не знаете ли за какво става въпрос? Има монопол в България. Има монопол, има картелни споразумения. Затова цената е една и съща. И докога ще си затваря очите българският парламент и ще се правим на ударени е въпросът, колеги? И това ми е репликата към Вас, господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, по реда на отправените реплики това, което каза господин Червенкондев, напълно споделям, че трябва да има данъчни складове, защото това е мощно средство в борбата със сивата икономика. Да има данъчни складове, но не да има специално създадени административни бариери. (Реплики от ГЕРБ.) Така е, аз съм получил много писма още в предния парламент, защото се изтъкват такива аргументи за издигане на тези бариери… Това не е единственият случай, когато администрацията чрез действия подрежда нещата така, както може би им е наредено.
Относно цените, които Вие заявихте, това не е маржинът, за който говоря аз, говореше и господин Димитров. Вие говорите за крайната цена, но тази крайна цена за жизнения стандарт на България е изключително висока, най-високата историческа цена в страната. И Вие искате да кажете: тъй като като крайна цена другите са по високи, нека тя да се запази. Това ли искате да ни кажете? Аз Ви казвам какъв е пътят, по който тя трябва да бъде намалена. А тя може да бъде намалена с повишаване ефективността на производството, тоест производителността на труда в този монополист „Лукойл”, на второ място – чрез намаляване на печалбата. Защото, и тук правя директен упрек към правителство, то не създаде еднакви изисквания. Иска се от малките бензиностанции, от дребния бизнес да изпълни изискванията за свързване към информационната система на Агенция „Митници” онлайн, а в същото време се променя Наредба № 3 за контрола на течните горива, с което се дава на „Лукойл” още близо две години за инсталирането на измервателните устройства в термина „Росенец”. С двете години, които изминаха, това са четири години. Е, как тази голяма компания със световно име не може за четири години да инсталира измервателните си уреди, които онлайн да подават към Агенция „Митници” информация за количествата, които влизат и излизат от терминала „Росенец”. Извинете, но всеки непредубеден народен представител трябва да се замисли, че има нещо, което, както се казва, не е в ред.
По отношение на енергийната ефективност, за която говори господин Валентин Николов, категоричен привърженик съм – България трябва… И добре е, че е тук министър Трайков да заявя, че ние чакаме вече трета година съществените промени в Закона за енергийна ефективност, които да отразят последните директиви и изисквания на европейското законодателство в тази област. Влиза Законът за енергетиката, чакаме Закона за енергийната ефективност, защото Вие знаете, че по разходи на единица брутен вътрешен продукт България е на последно място в Европейския съюз. Така че тук ние нямаме никаква разлика в нашето виждане. Ниската себестойност ражда по-висока печалба. Ето това е случаят при нас – ниска себестойност, поради евтина работна ръка, и големи печалби. Това Вие го казахте с това, което заявихте. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо председател, с една дума – господин Димитров, еднаквите цени не могат да бъдат в резултат на свободна конкуренция на пазара. Няма никакво съмнение, че това е в резултат на определено споразумение. Дали Комисията за защита на конкуренцията ще достигне до него – не зная, като знам досегашната й практика. Но ако не достигне, трябва да дадат ясни доказателства, че няма такова споразумение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Разискванията са закрити. Преминаваме към гласуване.
Преди това ще прочета проекта за:
„РЕШЕНИЕ
за налагане на шестмесечен мораториум върху цените на едро на горивата за автомобили в Република България.
Предвид постоянно нарастващите цени на горивата за автомобили, пряко свързаната с това слаба покупателна способност, ниския стандарт на живот на българските граждани и опасността от намаление на потреблението Народното събрание
РЕШИ:
Налага шестмесечен мораториум върху цените на едро на горивата за автомобили в Република България.”
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 7, против 18, въздържали се 55.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависими