Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1993-06-16

Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Най-напред ще ви информирам за постъпили законопроекти и проекти за решения за обсъждане в Народното събрание в периода 9 - 16 юни.
На 10 юни е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител е народният представител Константин Тодоров. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по вероизповеданията, Комисията по труда и социалните грижи.
На 10 юни е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход. Вносител е народният представител Галактион Табаков. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по вероизповеданията.
Също на 10 юни е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху оборота и акцизите. Вносител е народният представител Галактион Табаков. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюдюжет и финанси и Комисията по вероизповеданията. РД/ЗТ 476.1
На 11 юни е постъпил проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители на проекта са народните представители Николай Слатински заедно със свои колеги. Проектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по национална сигурност.
На 15 юни е постъпил законопроект за ратифициране на споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция за разсрочване на външния дълг на Република България въз основа на Парижкия протокол от 14 декември 1992 г. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по външна политика и Комисията по бюджет и финанси.
На 15 юни е постъпил проект за решение за насрочване на предсрочни парламентарни избори. Вносители на проекта за решение са Минчо Минчев, Гинчо Павлов и Евгени Друмев. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия.
На 16 юни е постъпил проект за решение за създаване на зони около сградите, ползвани от президента на Република България и Министерския съвет, в които не могат да се провеждат събрания, митинги и манифестации. Вносител е Министерският съвет. Този проект за решение ще бъде предоставен на Законодателната комисия, Комисията по правата на човека.
Тук искам да отбележа, че Министерският съвет не може да внася проекти за решения в Народното събрание. Всъщност този текст, който прочетох, ми беше поднесен от Правния отдел. Всъщност не е конституционно съобразен. Така че този проект за решение ще бъде изтеглен.
Постъпило е заявление от народния представител Емил Бучков, с което ни уведомява, че на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника на Народното събрание от днес, 16 юни, напуска Парламентарната група на Движението за права и свободи и моли да бъде регистриран като независим народен представител. (Ръкопляскания от блока на СДС)
До председателя на Народното събрание е изпратено писмо от господин Филип Димитров, с което известява, че в качеството си на народен представител се отказва от правата си по чл. 70 от Конституцията на Република България. (Шум и реплики в залата) 476.2 Става дума за отказ от имунитет.
Във връзка с това искам да ви информирам, че депутатският имунитет е неделим от депутатския мандат. Единственото изключение е предвидено в чл. 70 от Конституцията, а именно, снемане на имунитета при извършено тежко престъпление, за което по закон се предвижда лишаване от свобода повече от пет години или смърт. Това е чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс. Процедурата по снемане на имунитета в този случай започва само по искане на главния прокурор на Република България и завършва с решение на Народното събрание за или против снемането на имунитета. Това е чл. 100 от Правилника на Народното събрание. В конкретния случай е налице отказ от имунитет от страна на народен представител. Депутатският имунитет е установен в интерес на цялото Народно събрание и отказ от него от страна на отделен народен представител е недопустим. В този смисъл е и решението на Конституционния съд # 10 от 1992 г. по конституционно дело # 13 от 1992 г. Както добре е известно, решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи, длъжностни лица и граждани - чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд.
От изложеното от мен следва, че отказ на народен предста-в вител от депутатски имунитет е недопустим и не поражда правни последици.
Програмата за работа на Народното събрание ви е раздадена за периода 16 - 24 юни. Става дума за проект на програмата.
Най-напред нека да гласуваме този проект за програма, а след това пристъпваме към направените предложения от парламентарните групи.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 194 народни представители, за - 190, против - 4, въздържали се няма.
Проектопрограмата се приема. 476.3 Преди да пристъпя към предложенията, искам да ви информирам, че е постъпило предложение от група народни представители - 63, които на основание чл. 87, чл. 88 и чл.89 от правилника предлагат на 18 юни да се извърши изслушване на главния прокурор на Република България г-н Иван Татарчев, като той бъде поканен да дойде пред Народното събрание и да даде сведения за:
Първо - състояние и структура на престъпността в Република България през 1992 г. и през първото тримесечие на 1993 г.
Второ - приоритетите на прокуратурата в борбата й срещу престъпността.
Трето - причините за ниската ефективност на дейността на прокуратурата по реализирането на наказателната отговорност на извършилите престъпление лица.
Четвърто - спазването на закона от прокурорите и взетите мерки по допуснатите от тях нарушения.
Сега трябва да подложими на гласуване това писмено предложение, като същевременно напомня на вносителите, че трябва да представят проект за решение за процедура, което съгласно практиката при изслушванията досега може да се гласува в деня на изслушването.
Който е за това на 18 юни да бъде извършено изслушване на главния прокурор в Народното събрание, моля да гласува.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 201 народни представители за това предложение 121, против - 64, въздържали се - 16. Предложението се приема. (Реплики от блока на СДС)
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили бе предложила т.1 да бъде закон за изменение на конституцията на Република България. Този въпрос бе обсъден на Председателския съвет и се взе становище, че Законодателната комисия утре ще разгледа този въпрос, тъй като срокът по чл. 154, ал. 2 от Конституцията изтича на 18 юни. И след като Законодателната комисия има становище, ще го предложим в Народното събрание за включване като точка в дневния ред.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на СДС т. 2 от част втора да бъде изслушване на годишния отчет на Агенцията за чуждестранна помощ. МС/ВЙ 477.1
Моля, гласувайте това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 203 народни представители, за са 79, против - 54, въздържали се - 70 народни представители. Предложението не се приема.
Постъпило е предложение т. 1 от част втора да бъде решение за избиране на Управител и подуправители на БНБанка.
Господин Стефан Савов, заповядайте по този въпрос. (Реплики от блока на БСП: "Буш", "Буш")
Моля, за тишина в залата!
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
На Председателския съвет ние се съгласихме първо да изслушаме доклада на Управителя на Народната банка и след това да
гласуваме за Управител и заместник-управители. Приехме, че ще минем първо всичките тези въпроси със сертификациите и след това първият въпрос, който ще обсъдим, ще бъде именно докладът, отчетът по-скоро, което е естествено, и след това вече ще гласуваме за новия Управител или същия, въобще които ще бъдат посочени от нас. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Савов! Преминаваме по-нататък.
Постъпило е предложение т. 1 от част втора други законопроекти и проекти за решения да бъде законопроекти и проекти за решения във връзка с разсекретяване на досиетата. (Ръкопляскания от блока на СДС, "Браво!")
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение.
Става дума за т. 25 да стане т. 1.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 205 народни представители, за - 98 народни представители, против - 26, въздържали се - 81 народни представители. Предложението се отклонява. 477.2
Постъпило е предложение от Парламентарната група на СДС точка първа от част втора да бъде законопроекти и проекти за решения, свързани с Националната разузнавателна служба. По предложение на народния представител Златимир Орсов точката е отпаднала от програмата с гласуване на 13 май. Сега е направено предложение отново да бъде включена в програмата като точка първа от част втора. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители, за - 77, против 56, въздържали се - 71 народни представители. Предложението не се приема.
С това предложенията по дневния ред са изчерпани.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Моля председателят на Законодателната комисия господин Александър Джеров да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, твърде трудно е, когато един законопроект се приема на части в продължение на месеци, когато от него отпадат някои части, връщат се за преразглеждане и отново влизат в пленарната зала, да бъде спазвана абсолютната точност.
Последното гласуване беше извършено от пленарната зала на 2 юни 1993 г. Народният представител господин Йордан Ганев и председател на Комисията по културата предложи отпадане на точки 9 и 10 от – 2 на допълнителните разпоредби, в които се дава определение на думите "видеозаписване" и "видеозапис".
В тази връзка народните представители гласуваха за отпадане на двете точки на – 2, както и навсякъде в закона, където са гласувани думите "видеозапис" и "видеоносителите" да отпаднат. По този начин тези думи отпадат и в текстове, в които бяха гласувани и в които те трябва да останат.
Поради това моля и предлагам на народните представители да гласуват отпадането на думите:
Първо. И "видеозаписи" в чл. 72, в чл. 73, в заглавието на глава десета, в чл. 102, в – 2, точка 6 и в – 5, ал. 1.
Второ. Думите "или видеозаписи" в чл. 76, ал. 3 и "или видеозаписа" в ал. 4. ВТ/ЛТ 478.1.
Трето. Думите "или видеоносителите" в чл. 76, ал. 4.
Четвърто. Думите "или на видеозапис" в чл. 85.
Пето. "И видеоносителите" в чл. 87, ал. 1.
Шесто. Думите "на видеозаписи" в чл. 90.
Седмо. Думата "видеозаписите" в чл. 101.
По този начин тези думи, които цитирах в седемте точки, ще останат в другите текстове така, както го изисква законът и както е необходимо.
Има още две предложения, но ще моля първо да се произнесете по така направеното от мен предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Ескенази, заповядайте. Имате думата за изказване.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, аз напълно подкрепям направеното предложение, тъй като просто е допусната грешка. Ако ние не гласуваме сега тези поправки така, както бяха прочетени от господин Джеров, ще се получи всъщност парадоксалната ситуация, че няма да се санкционира видеопиратството. Най-малкото това, а и редица други неблагоприятни последици.
Така че няма никакво съмнение също така, че в предложения чл. 72 просто технически е пропуснато едно парче от изречение. Това също обезателно трябва да се поправи.
В чл. 86 очевидно има смислова разлика между излъчването като действие и излъчено като произведение.
Все пак във връзка с това предложение, тъй като човек, гледайки един закон, до последния момент вижда неща, които трябва да бъдат поправени, предлагам там, където се предлага да се заличи "и видеозаписи" от – 2, точка 6, всъщност редакцията да придобие вида: "...и производители на видеозаписи".
Става дума за следното нещо: това е дефиницията на ползвателите на произведения. Това са издатели, различни организации, които публикуват произведения и т.н. И вече тук могат да се появят не продуцентите на видеозаписа, защото ние не признаваме специални права на продуцентите, затова ги наричаме производители. Аргументът ми е, че за ползвателите са въведени редица задължения във връзка с договорите, които сключват с носителя на авторски права. И още едно предложение - допусната е една грешка в чл. 77, който има две алинеи, които са на практика с идентично съдържание. 478.2. Това не е фатално, но след като поправяме текста на закона, аз предлагам ал. 2 на чл. 77 да отпадне и в ал. 1, която ще бъде единствена, да имаме само посочване на – 5, а не специално на – 5, ал. 2.
Аргумент: посочването само на – 5, ал. 2 означава, че създаваме монопол на организациите за колективно управление на авторските права върху събирането на възнаграждения за разгласени изпълнения и произведения. Сега ние се отърваваме от един монопол, а препращайки към ал. 2 на – 5, където се третира само събирането на възнаграждения от такива организации, ние на практика отново създаваме този монопол. 478.3.
Ако посочим само – 5, това означава, че ние даваме възможност събирането на възнаграждения от всякакви ползватели - радио, телевизия, заведения, барове и т.н. да става по желание или, в зависимост от желанието на автора - или чрез организацията за колективно управление, на която той е дал пълномощията, или пък иначе да търсят самия автор.
Следователно, резюмирам, подкрепям изцяло предложението, с две поправки:
Първо, от т. 1 да отпадне – 2, т. 6, а в отделна точка да се изведе, че в – 2, т. 6, където се казва: "и видеозаписи", да бъде: "и производители на видеозаписи".
И второ предложение, в чл. 77, ал. 2 да отпадне, а в ал. 1 позоваването да бъде само на – 5, без да се посочва ал. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ескенази.
Моля, господин Джеров, уточнете още веднъж текстовете на точките.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз мисля, че в случая имаме безспорни положения. И затова моля да бъде поставено на гласуване направеното преди малко предложение от мен - текстът да бъде в седем точки, като в т. 1 думите: "и видеозаписи" да останат без "– 2, т. 6".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Вие предлагате да поставим на гласуване цялото предложение от седем точки, без т. 1, – 2, т. 6.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точно така, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са общо 166 народни представители, за - 153, против няма, въздържали се - 13. Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Второто предложение, което представям на вниманието на уважаемите народни представители, току-що направено от господин Илко Ескенази, е: "в – 2, т. 6 СР/ЗТ 479.1 вместо "и видеозаписи", текстът да бъде: "производители на видеозаписи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Моля режим на гласуване. Гласуваме направеното предложение - в – 2, т. 6 вместо думите: "и видеозаписи", да бъде: "производители на видеозаписи".
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували са 157 народни представители, за - 145, против няма, въздържали се - 12. Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение е: ал. 2 на чл. 77 да отпадне, а в ал. 1 на чл. 77 - позоваването на ал. 2 да отпадне или в ал. 1 думите: "ал. 2" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря, всички разбраха предложението.
Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 176 народни представители, за - 160, против няма, въздържали се - 16 народни представители.
Приема се предложението.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение е: в чл. 72 накрая след думата "записи" да се добавят думите: "радиои телевизионните организации, върху своите програми".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Гласуваме това предложение. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
От гласували 184 народни представители за това предложение са 169, против - няма, въздържали се - 15 народни представители. Приема се предложението.
Преминаваме по-нататък. 479.2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение е в чл. 86, ал. 1, точка 3 думата "излъчено" да стане "излъчването".
Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 167 народни представители, за 158, против няма, въздържали се 9 народни представители.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И последното предложение е да отпадне чл. 102, тъй като поради гласуваното отпадане на глава ХII чл. 102 със заглавие "Приложим закон при наименованията на периодичните издания, радио- и телевизионните организации и техните програми" трябва също така да отпадне.
Предлагам уважаемите народни представители да гласуват за отпадане на чл. 102.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: По този начин...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: ... приключваме гласуването на Закона за авторското право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение.
По този начин чл. 103 става чл. 102.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не само това. Аз не бих могъл да гарантирам, че точно чл. 103 ще стане чл. 102, защото отпаднаха и други текстове и може да се получи в края едно друго пренареждане както в основните текстове и членове, така и в параграфите. Но аз го цитирам по раздаденото на народните представители тяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 161 народни представители, за 153, против няма, въздържали се 8 народни представители.
С това Законът за авторското право и сродните му права е окончателно приет. (Ръкопляскания) Това е един закон, който е от изключителна полза за нашето общество, главно за творческите и мислещи хора в България.
Сега преминаваме към следващия законопроект. Процедурно? Заповядайте, господин Орсов. СД/КП 480/1.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, следващото предложение е първо четене на проекта за изменение на Търговския закон и Наказателния кодекс.
Ръководството на Парламентарния съюз за социална демокрация ме упълномощи да поискам на основание чл. 39, ал. 2, точка 4 от правилника отлагане на разискванията по тази точка за следващо заседание, а днес - преминаване към третата точка от част първа.
Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Защо? Какви са аргументите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аргументи - имат желание да се премине към следващата точка.
Едно противно становище. Заповядайте, госпожа Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, тъй като са от изключителна важност тези промени както в Търговския закон, така и в Наказателния кодекс, ние сме учудени, че искат отлагане. Ако има някакви основателни причини, но тази точка стои вече, ако не се лъжа, втора седмица, за втори път е в седмична програма. И тъй като една част вече е гледана, част от нея, както казват, ние сега трябва да го завършим. И аз не разбирам защо трябва да отлагаме завършването. А още повече, че това са приоритетни законопроекти, които ги виждаме в първата част. Досега не е имало възражения, има становища. Просто няма никакви мотиви да се отлага това гласуване. Безсмислено е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Орсов, може би отново думата...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, след като има настояване за изясняване на мотивите, аз ще ги съобщя.
Както казах и преди малко, става дума за отлагане за следващото заседание, т.е. за утрешното заседание, а не за някакво безкрайно отлагане на разглеждането на този въпрос във времето. Искаме това отлагане, защото смятаме, че това време, което ще имаме до утре, ще бъде полезно за дискусията по първото гласуване на проекта за изменение и допълнение на Търговския закон 480/2. и на Наказателния кодекс. И смятаме, че ако то бъде гледано утре, днес биха могли да бъдат избегнати недоразумения и неясни въпроси във връзка с предложения проект за закон.
Така че предлагам ви и ви моля да поставите на гласуване нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме направеното предложение за отлагане на разискванията по точка втора за следващото заседание. Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители, за това предложение 85, против 87, въздържали се 7 народни представители.
Предложението не се приема.
Преминаваме към точка втора.
Заповядайте, господин Джеров, с Вашия доклад. 480/3. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Продължаваме с работата си по изменение и допълнение на Търговския закон.
Имахме възможността преди повече от две седмици да чуем доклада и да гласуваме втората част от Търговския закон. Първата част беше гласувана от Великото Народно събрание и обхващаше понятието "търговец" и петте търговски дружества. С това основната част на Търговския закон беше приключена.
Миналият месец гласувахме на първо четене допълнение - изменение на Търговския закон, но то беше главно в следващата, втората част, ако мога така да се изразя, на Търговския закон, включваща в себе си нормите във връзка с търговските сделки. Съобразно новите постановки, в търговските сделки бяха направени някои промени в Закона за за дълженията и договорите. При това положение тази втора част вече се подготвя за второ четене.
Пред нас сега е третата част на Търговския закон. Това е частта, която обхваща несъстоятелността. Това е едно естествено продължение, на което също така трябва да спрем много сериозно нашето внимание.
С предлагания законопроект се дава правната уредба на несъстоятелността. Това е един институт на търговското право, който завършва организацията на търговската дейност. Правната регламентация на несъстоятелността има за цел също да подпомогне структурната реформа в нашата страна. Освен това, с приемането на четвъртата част на Търговския закон ще бъде завършена кодификацията на търговската дейност. Законопроектът възстановява духа и традициите на българското търговско право от началото на този век и възприема новите тенденции в съвременните правни системи. Използван е европейският и световен опит: законодателството на Германия, Франция, Италия и Съединените щати. Проектът бе представен за рецензия на експерти от Харвардския университет и специалисти от Американската асоциация на юристите.
Със законопроекта се предлага в съдържанието на Търговския закон да се включи част четвърта със заглавие "Несъстоятелност". В нея се уреждат материално-правните и процесуално-правните предпоставки за обявяване в несъстоятелност на неплатежоспособни и свръхзадлъжнели търговци. НЧ/ВЙ 481.1
Материята е разпределена в пет глави.
Първата глава, в тяхната последователност - 34-а, тя дава общите положения за несъстоятелността - цел, предпоставки, инициатива, начало и подсъдност на цялото производство. Обща предпоставка за обявяване на всеки търговец в несъстоятелност е неплатежоспособността. За търговските дружества с ограничена отговорност, акционерните, командитните с акции, предпоставка за несъстоятелността е предвидено да бъде свръхзадлъжнялостта, тоест, случаите, когато разполагаемото им имущество е явно недостатъчно за покриване на задълженията.
Глава 35-а, със заглавие "Управление на несъстоятелността", е основа на законопроекта и е разделена в 11 раздела първи до единадесети. Несъстоятелността като особено съдебно производство изисква подробно уреждане правомощията на органите, които провеждат това производство. На първо място, това е съдът по несъстоятелността, който определя делегираният съдия. Под надзора на последния се извършва управлението на несъстоятелността, имуществото на длъжника: запечатване, опис, оценка, запазване и ликвидиране. Отстраняването на търговеца от управлението и разпореждането с имуществото изисква назначаването на синдик, фактически управител на имуществото по време на производството по несъстоятелността.
Глава 36-а съдържа особени правила за търговските дружества. Това са нормите, които се отнасят до някои особености на търговските дружества. На първо място, това е предвидената за дружества с ограничена отговорност, акционерните и командитните дружества с акции, специална хипотеза за обявяване в несъстоятелност при свръхзадлъжнялостта, тоест, случаите, когато разполагаемото им имущество е явно недостатъчно за покриване на задълженията.
От друга страна, са предвидени разпоредби за обявяване в несъстоятелност на неограничено отговорните съдружници при събирателните и командитните дружества, и командитните дружества с акции.
Глава 36-а урежда по-нататък положението на личните кредитори, събирането на невнесеното капиталово участие, облигациите на приносител, частния конкордат. 481.2
Глава 37-а е за престъпните деяния по несъстоятелността. Тя е твърде лаконична с препращащата си норма за измамлив и непредпазлив банкрут към общия Наказателен закон.
Във връзка с това предложеният законопроект предвижда промени в Наказателния кодекс за правно регулиране на материята относно престъпленията, свързани с несъстоятелността.
Последната глава в проектозакона, която евентуално ще бъде последна част, финална, на Търговския закон, е глава 38- "Признаване и допускане на решения на чуждестранни съдилища по несъстоятелността". Разпоредбите на тази глава въвеждат някои условия за признаване от българските съдилища на чуждестранни решения по несъстоятелността, като например: изпълнимост на решението в държавата, където е постановено, съобразяване с обществения ред, редовното призоваване на страните по делото и липсата на влязло в сила решение на българския или друг съд по същия спор.
Предвидена е и възможността за обезпечителни мерки, както и регламентирането на подреждането на кредиторите, давностните срокове и частичното удовлетворяване. Изпълнението на чуждестранното съдебно решение се осъществява по реда на българския закон.
И, както преди малко казах, имаме отделна част в законопроекта, с която се предвиждат изменения в Наказателния кодекс. Тези изменения имат за цел въвеждането на санкции за търговците, които не заявят своевременно пред компетентния съд обстоятелството, че са изпаднали в несъстоятелност. Санкции се предвиждат и за търговците, които при настъпила неплатежоспособност или при обявена несъстоятелност, с цел да увредят интересите на кредиторите си, се разпореждат с имущество, предоставят кредити, удовлетворяват кредитори по избор или водят търговските си книги в нарушение на закона. Предвиден е и квалифициран състав в случаите на вреди в особено големи размери. 481.3
Предлагам на уважаемите народни представители да гласуват положително за предложения законопроект. От гледище на Конституцията има пълно съвпадение с изискванията. Освен това този законопроект или тази бъдеща част по Търговския закон е абсолютно в синхрон с досегашните части от Търговския закон. Няма да бъде внадена част вътре, а просто ще бъде едно продължаващо допълнение към Търговския закон.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Има ли желаещи да вземат думата за изказвания? - Господин Орсов, заповядайте. Започваме дебатите на първо четене.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОП Т, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСм, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Законът, който сега разглеждаме, е наистина един много важен закон и много необходим за икономиката на страната. Въз основа на неговите разпоредби в продължение на десетилетия ще се осъществява производството по несъстоятелността и въз основа на тези разпоредби в продължение на десетилетия ще работят търговците в страната.
Като имам предвид изключителната важност на този закон, аз не си обяснявам пасивното отношение на народните представители към предложените изключително важни законопроекти и още повече не мога да си обясня отношението на Законодателната комисия към предложения законопроект.
Както споменах и на 2 юни при обсъждането на третата част от Търговския закон, в становището на Законодателната комисия има много малко думи - по-малко от броя на текстовете в законопроекта. А сега вместо да прочете становището на Законодателната комисия, господин Джеров чете мотивите на Министерския съвет към внесения проект за закон.
Не мога да разбера също и нагласата този закон да мине на бърза ръка, като че ли всички негови проблеми могат да бъдат оправени между първото и второто гласуване и по време на второто гласуване.
Според мен недостатъците на този закон за несъстоятелността не могат да бъдат оправени между първото и второто гласуване, тъй като те са от твърде принципно значение. Какво имам предвид? ЦМ/ЗТ 482.1
В мотивите към законопроекта се твърди, че той - цитирам: възстановявал духа и традициите на българското търговско право отпреди Втората световна война и възприемал прогресивните тенденции в търговското право на съвременните развити правни системи.
Искам категорично да заявя, че това не е вярно!
Не е вярно, защото традициите на българското търговско право са били такива, каквито ги сочи законът в края на ХIХ в., а не и в третото десетилетие на ХХ в. През 1932 г., тоест, преди Втората световна война, в България е бил приет Закон за предпазния конкордат. С този закон е внесена една нова философия в правилата за несъстоятелността, уредени преди това в Търговския закон от 1897 г. Тази нова философия, внесена през 1932 г., сега не е отчетена при законопроекта за несъстоятелността, който ни се предлага.
Освен това този закон е почти едно дословно преписване на стария Търговски закон от 1897 г. Това преписване е стигнало дори дотам, че са възпроизведени някои архаични термини, съдържащи се в закона от миналия век, като именно: доброволно спазаряване, а в чл. 658, ал. 6 се говори за прислугата на търговеца... Смятам, че поне езикът на закона е трябвало да бъде осъвременен, ако не и философията му.
Преписването от стария Търговски закон на България от 1897 г. според мен е и направо вредно. Вредно, защото този закон е приет преди 96 години и е приет при една отдавна отминала и безвъзвратно отминала в България епоха в технологичното развитие, а също в социалното и икономическото развитие на България и на света. Правилата от тази отминала епоха, а именно началото на индустриализацията в най-напредналите държави, сега когато България отдавна е индустриална държава и когато Конституцията изисква изграждането на правова, демократична и социална държава - тези правила отпреди 96 години не ни трябват.
Днес тези правила на стария Търговски закон, преписани в проекта за закон, който ни се предлага, са неадекватни на т технологичното, икономическото и социалното ниво, на което се намира България и поради своята неадекватност са вредни. 482.2
Не е вярна и тезата в мотивите към законопроекта, че той бил възприемал най-новите тенденции в съвременните правни системи. Новите тенденции в съвременните правни системи във връзка с несъстоятелността са укрепване на предприятието и едва ако това се окаже невъзможно и обществено неоправдано, пристъпване към осребряване на актива и плащане на задълженията на кредиторите.
Може би е необходимо да се знае, че онова, което се смята за нормално във въпросните високоразвити индустриални държави, е удовлетворяване на 5 на сто на претенциите на кредиторите чрез производството за несъстоятелността.
Законопроектът, който ни се предлага, изповядва друга философия. Неговата философия е едно бързо и почти неотвратимо производство за осребряване на актива на несъстоятелния и съразмерно удовлетворяване на кредиторите му.
Съвременните тенденции, към които уж се бил придържал този закон, съдържат съвършено друга философия и друга концепция. Тя не е заложена в проекта за закона, който се предлага на нашето внимание и моето дълбоко убеждение е, че философията на предложения ни проект за закон трябва да бъде променена. В смисъл, найнапред да се търси укрепване на предприятието или на търговеца, изпаднал в несъстоятелност или предстоящ да изпадне в несъстоятелност, като се даде възможност на самия търговец или на неговите кредитори да предложат проект за оздравяване на предприятието и едва ако този проект не бъде одобрен от съда, да се пристъпи към производсвото по осребряването на актива на несъстоятелния и удовлетворяването на неговите кредитори.
Липсата на тази съвременна концепция в предложения ни проект за закон според мен изцяло се дължи на това, че този закон е изцяло или почти изцяло преписан от Търговския закон от 1897 г. Това, което казвам изисква на първо място изменение на чл. 607 от предложения проект за закон, който съдържа целите на производството по несъстоятелност. Вярно е, че там е записано, че несъстоятелността се извършва и в обществен интерес, по-скоро при спазване на обществен интерес, но главната цел е съразмерно удовлетворяване на кредиторите от имуществото на изпадналия в несъстоятелност търговец и все още мъглявото ограничение - при спазване на обществен интерес. 482.3
При липсата на традиция в производството по несъстоятелността тази твърде обща формулировка - спазване на обществения интерес - не може да служи за целите на българското стопанство и заради това тя трябва да бъде конкретизирана във възможно най-голяма степен. Една такава конкретизация би могла да се изразява в записването на цели като укрепване на предприятието, запазване възможностите на търговеца да поднови дейността си, запазване на търговското му име и, разбира се, във възможната максимална степен удовлетворяване на кредиторите на търговеца.
Това е, уважаеми колеги, съвременната концепция за несъстоятелността и аз се обръщам към трите парламентарни групи в Народното събрание, изключвам Парламентарния съюз за социална демокрация, от което име говоря, да се произнесат по предлаганата от нас промяна в целта на производството по несъстоятелността, тъй като ако бъде прието изменението на целта на производството, ще се наложи създаването на нови раздели в тази част от Търговския закон и съществени изменения на важни разпоредби от предложените текстове на Търговския закон.
В момента в европейските държави върви една сериозна актуализация на уредбата на несъстоятелността. Така през 1989 и 1990 г. във Федерална република Германия е приет почти изцяло нов вариант на закона, уреждащ несъстоятелността, създаден въз основа на принципите, за които стана дума преди малко - преди всичко укрепване на предприятието, запазване на търговското име на търговеца и запазване на възможността му да поднови покъсно своята търговска дейност. Ето защо е необходимо и нашето законодателство да се съобрази наистина с тези тенденции, за които в мотивите към проектозакона се твърди, че се следват.
Аз няма да се спирам на конкретни разпоредби от предложения проект за закон, тъй като това би удължило прекалено много изказването ми и тъй като те са построени върху тезата, че трябва да се промени целта на законопроекта, затова бих искал да се дискутира най-напред целта на производството по несъстоятелността и едва тогава, ако бъде прието предложеното от нас изменение в целта на производството, да се спрем между първото и второто гласуване на конкретните разпоредби от проекта за закон. Това, което се предлага на нашето внимание, е поВЙ/КП 483/1. скоро една уредена съдебна разправа с длъжника, а не някаква модерна процедура за несъстоятелността.
Във връзка с това, че предлагаме съществено изменение на целите на производството по несъстоятелността, на мен ми се струва, че е целесъобразно Народното събрание да обсъди предложението, което сега ще направя, а то е: Народното събрание да излъчи една временна комисия за работа по Търговския закон, която временна комисия да обедини в себе си представители на различни постоянни комисии, заинтересовани и имащи отношение към предмета на правната уредба на част четвърта от Търговския закон. Смятам, че няма да бъде добре, ако тази част се разглежда само и единствено от Законодателната комисия, тъй като според мен това би дало една твърде едностранчива гледна точка върху разпоредбите.
Завършвайки, ще кажа, че ако този проект за част четвърта на Търговския закон бъде приет в този му вид и бъде приложен точно така, както е записан, това означава, че в продължение на 2 до 6-8 месеца около 80 или 90 на сто от големите предприятия в страната могат да бъдат обявени в несъстоятелност, което ще бъде катастрофа за икономиката. Това ще бъде катастрофа не само икономическа, а и социална, тъй като въпросът опира и до безработицата в страната.
Завършвайки с принципните си бележки, отново повтарям апела към останалите три парламентарни групи - те да се произнесат по предлаганото от нас изменение в целта на производството по несъстоятелността, и второ - да се произнесат по нашето предложение за създаване на временна комисия по Търговския закон, която да обедини представители на онези постоянни комисии в Народното събрание, които имат отношение към материята, която се урежда, за да бъде дадена една по-добра и адекватна на състоянието на българската икономика уредба на проблема с несъстоятелността.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Орсов.
Реплики няма.
Господин Дако Михайлов има думата за изказване.
Имате думата, господин Михайлов. 483/2.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Дако Михайлов, СДС.
Аз споделям донякъде възраженията, ако мога така да кажа, на колегата Орсов, но считам, че поначало сега не е моментът да обсъждаме целта на тази част четвърта в Търговския закон. Поначало крайно време беше действително да се приеме тази част от Търговския закон, а именно уреждане на въпросите във връзка с несъстоятелността и престъпните деяния от обявените в несъстоятелност.
Поначало проектът урежда тези въпроси, урежда общите положения за обявяване в несъстоятелност - това са целта и предпоставките, урежда съдът, който е компетентен да разгледа тези въпроси, урежда задълженията на районните съдии, на нотариусите във връзка с обявяването в несъстоятелност. Дадени са в закона подробно правомощията на делегирания съдия, на синдика, дадени са органите по несъстоятелността, събранието на кредиторите, съдебният конкордат, описът на имуществото, разпределението на масите и т.н. Всички тези въпроси са подробно регламентирани и уредени в закона, но когато по-подробно се спре човек и се вгледа в някои текстове, действително не може да не му направи впечатление, че просто някои термини даже не се употребяват днес в нашия говорим език. Защото този закон, колегата Орсов е прав, но той е от 1897 г. и той е претърпял някои изменения. Това са през 1919 г., 1929 г., 1932 и 1934 г., но просто има текстове в самия закон, които противоречат и на Конституцията, и на Наказателно-процесуалния кодекс, на нашето действащо право и аз не мога да се съглася, че действително ние можем да ги приемем, независимо дали ще приемем целия закон на първо четене или после при измененията на второ четене.
Уредени са някои правомощия, които просто, както ви казвам, противоречат на закона. В чл. 622 е уреден въпросът какво следва да направи прокурорът, когато му се изпрати преписката или материалите от делото по несъстоятелността и там просто се дават указания какво следва да прави прокурорът. Аз не мога да разбера защо в един граждански закон ще се, така да се каже, ще се намесва в работата на прокуратурата, че прокурорът може да използва вещи лица и т.н. Прокуратурата много добре и прокурорите много добре знаят каква е тяхната работа и когато има данни за извършено престъпление, просто е излишно в един граж483/3. дански закон да се уреждат тези въпроси, които са уредени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Мен ме тревожи по-скоро чл. 223, именно това задържане на обявения в несъстоятелност, което е предвидено по тази част от Търговския закон.
Вижте, колеги, дадено е правото на съда при постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност да бъде задържан търговецът, ако има данни и - забележете - и улики за извършена измама. Това просто е несъвместимо както с Конституцията, така и с Наказателния кодекс, така и с Наказателнопроцесуалния кодекс. Забележете, един граждански съд, едно стопанско отделение, така наречените сега в окръжните съдилища, ще преценяват дали има улики за извършено престъпление и то за измама. Още повече, че в момента той трябва, той може да бъде задържен. В закона даже не е и посочено каква измама дали ще говорим за измама, уредена в общата част на Наказателния кодекс, или говорим действително за умишлен фалит. При положение, че за измама се предвижда наказание до 6 години лишаване от свобода, ние този човек или съдът ще го задържи още веднага в съдебно заседание. Аз не мога да се съглася за едно такова задържане, още повече, че целите на обявяване в несъстоятелност, това е именно запазване на масата или това е едно принудително изпълнение, универсално принудително изпълнение по съдебен ред срещу имуществото на длъжника, а не срещу неговата личност. 483/4.
И ми се струва, че тези текстове поначало противоречат на Конституцията.
На Конституцията противоречат и текстовете, с които се дава право на синдика да проверява кореспонденцията на обявения в несъстоятелност. В закона са дадени много широко правомощията на делегирания съдия. Но там има разпоредби, които просто противоречат на Гражданско-процесуалния кодекс. На делегирания съдия се дава правото той да извършва разпити и, забележете, посочено е, че обясненията на обявения в несъстоятелност служат за доказателство. Как ще се провежда този разпит? В съдебно заседание ли, извън съдебно ли, как е уреден този въпрос поначало в закона не е посочено. И каква стойност ще имат тези разпити, които делегираният съдия ще извършва? Има доста несъответствия в... (Реплика от блока на БСП и коалиция) Точно така. Ако делегираният съдия ще извършва разпитите в съдебно заседание с протокол, е едно, но така, както е посочено в закона, че той може да извършва разпити, аз така не мога да се съглася, защото противоречи на ГПК.
Дадени са правомощия на делегирания съдия, което просто противоречи на основни норми. Подробно е уреден въпросът как се прави отвод на съдията. Не е необходимо чак толкова подробно, а не е посочено дали той може да бъде в родствени отношения със синдика. И за съпруга нищо не посочва.
Поначало, аз ви казах, принципът е да се запази масата на този длъжник, а не да посягаме върху личността на този човек. Ако по този начин, така както е посочено в закона, ние приемем съдът да задържа обявения в несъстоятелност, аз имам чувството, че затворите ще ги напълним само с неплатежоспособни търговци. Законът действително преди 50 или 60 години може тогава да е служел на уреждане на тези обществени отношения, но при сегашното развитие ми се струва, че просто е недопустимо да съществуват такива норми в един , още повече в един граждански закон. Говори за мярка за задържане! Не може да се разбере това какво е - мярка за неотклонение ли е? Ако е мярка за неотклонение, защо трябва да бъде само задържане. Тогава нека да приемем мерките, които съществуват в Наказателно-процесуалния кодекс, а не РД/ЛТ 484.1. само задържане.
Аз искам да кажа, че за второ четене аз ще си направя конкретните предложения, но по принцип не съм съгласен действително с тази цел, която се влага в обсъждания от нас днес законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Михайлов. Има думата народната представителка Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз също съм съгласна с изказването на колежката Русева, че този закон е много важен. Само че не виждам защо като е много важен, залата е полупразна! И именно, когато приемаме такива важни закони, мисля, че още на първо четене бихме могли да изложим всички принципни становища, а не едва за второ четене да започваме да изясняваме философията, концепцията на закона и тогава да се получават такива ненормални за мен законодателни явления, като една година след приемането на първо четене не може да бъде приет например Законът за устройство на съдебната система именно защото и на първо четене препуснахме така формално през него.
Колеги, изцяло съм съгласна, боя се да не преповторя колегата Дако Михайлов, но Конституцията в чл. 5 ни е задължила, че тя е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. А в този закон четвъртата част на Търговския закон, според мен, минимум два текста, а и според по-голямата част на Законодателната комисия поне в заседанието така беше, противоречат на Конституцията. Това може би и според мен се дължи на буквалното преписване на стария закон, без да е съобразен с Конституция, която имаме от преди близо две години. Това са по-точно текстовете на чл. 623 и 685 от Търговския закон.
В чл. 623 колегата Михайлов вече посочи, че е предвидено задържане под стража и то забележете текста "съдът е длъжен да разпореди задържането на несъстоятелния", т.е. в императивна форма. Ами ако е болен, тежко болен? Дори Наказателно-процесуалният кодекс ни задължава да се съобразим, когато вземаме мярка за неотклонение със здравословното състояние, а тук, безапелационно и императивно е дадено, че е длъжен да го задържи. И понататък се сочи "ако има улики за измама". 484.2.
Самият термин "улики" е един остарял термин от наказателно-процесуалното право, който вече не се употребява. Той доскоро съществуваше, макар и не в чистия си вид, в чл. 205 от Наказателно-процесуалния кодекс, където следователят можеше да вземе мярка за неотклонение на уличено лице, т.е. още няма данни за престъпление, но има някакви улики, че може би е извършило, а прокурорът да го задържи. Сега този текст още от 1990 г. е отменен. Така че по Наказателно-процесуалния кодекс не се позволява задържане на уличено лице, освен на обвиняем или за 24 часа заподозрян, а да задържаме по един граждански процес, това на мен също ми намирисва на Средновековие, където е ставало изпълнение върху личността.
По-нататък е посочено, че щом има улики за измама, измамата, колеги, е престъпление, а и в ал. 3 се сочи, че ако има, може да задържи и съучастниците. Съучастници има само при извършване на престъплението. И тогава аз питам - щом става въпрос за престъпление, може ли съдът да задържа, след като в чл. 127, точка 1 от Конституцията единствено на прокуратурата е възложено да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпление и да поддържа обвинение. Съдът е решаващ орган. Пред него се развива състезателното производство, но никога досега не е могло по негова инициатива да започва едно наказателно производство. Само прокурорът или частният тъжител при престъпленията, които се преследват по частен ред.
Още повече, ако се мисли, че няма гаранции, че лицето, което е извършило престъпление, няма да бъде наказано, в чл. 617, ал. 2 е посочено, че за заседанието, в което започва производството по несъстоятелността, се призовава и прокурорът.
В чл. 618, ал. 2 също е посочено, че преди да постанови решението си, съдът е длъжен да изслуша прокурора. Ами за какво друго тогава участва прокурорът, освен ако не да види данни за престъпление и тогава да се започне самостоятелно, по свой път, така както го задължават процесуалните закони, производство за разкриване на престъплението.
И още повече, че в чл. 622 е предвидено съдът още веднъж задължително да изпраща материалите и доказателствата на прокурора и той е длъжен да се произнесе. 484.3.
По-нататък навсякъде в този текст 623 се говори за вземане на мярка "задържане под стража". А мярка "задържане под стража", уважаеми колеги, съгласно чл. 152 от Наказателно-процесуалния кодекс се взема само за извършено престъпление.
Смятам, че всички ще сме съгласни, че изпадането в несъстоятелност не във всички случаи се дължи на извършено престъпление. Има обективни причини, конюнктура и т.н., поради които един длъжник може да изпадне в несъстоятелност. Трябва ли да го задържаме тогава!
Ако пък се мисли, че може да се задържи лицето и без да е извършено престъпление, то този текст противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която ние ратифицирахме и нейният четвърти протокол, в чийто чл. 1 изрично е посочено "Никой не може да бъде лишен от свобода само поради невъзможността да изпълни договорно задължение".
Същият текст има и в Международния пакт за политическите права. 484.4.
И няколко практически въпроса, които на някому може да се струват твърде дребни, но за тези, които ще бъдат задържани, а и за органите, които ще прилагат този закон са твърде важни.
Колеги, когато съдът задържи едно лице, а за гражданско нарушение, така да се каже, къде ще го постави? В арестните помещения на следствените отдели? Не може, и колегата Сталийски подсказва същото, защото там се държат хората, които следователите разследват за престъпление. В затвора? Ами сега ние не сме в унисон с европейските конвенции, че на едно място се държат осъдени лица, с влязла в сила присъда и лица подсъдими и обвиняеми, които се считат за невинни и знаем какви са реакциите от местата за лишаване от свобода. Че там вече взеха да надвишават обвиняемите броят на осъдите.
По-нататък колеги, съгласно чл. 59 от Наказателния кодекс, времето през което осъденият, забележете, осъденият е бил задържан се приспада от наказанието лишаване от свобода, дори и от поправителния труд. Ако, не дай Боже, някой надлежи, тоест, задържането му е по-голямо, по-продължително по срок отколкото наложеното му наказание, то да оставим длъжностните лица, които в старо време даваха доста обяснения, но и лицето, което е било задържано повече, има право по Закона за отговорността на държавата да потърси съответното обезщетение. Питам, по този текст, за какъв срок ще го задържите? За колко време? Несъстоятелността може да продължи с месеци, с години, производството. През това време той все задържан ли ще стои и кой ще му плати после вредите и от кое ще му приспаднете това, че е бил задържан?
На второ място, смятам, че противоречи на Конституцията и чл. 685, където е предвидено синдикът да проверява цялата кореспонденция на обявения в несъстоятелност. Изрично е посочено писмата, телеграмите, телексите, телефаксите, адресирани до несъстоятелния, трябва да се предават на синдика, който има право да ги отваря. Е, една гаранция, че можело да присъства и несъстоятелният.
Колеги, чл. 34 от Конституцията изрично е посочил, че свободата и тайната на кореспонденцията са неприкосновени. Освен изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт и когато това се налага за разкриване или предотвратяМС/ЗТ 485.1 ване на тежки престъпления. Тоест, такива наказуеми с над 5 години лишаване от свобода. А дори и в престъпленията, които са посочени тука, за изменение на Наказателния кодекс в тази част, повечето от тях не са тежки. Дори и да се смята, че е такова престъпление, защото се наказват с лишаване от свобода до две, до една или до три години, с изключение на квалифицирания случай. Не би могло по този начин да се заобиколи не, ами пряко да се наруши Конституцията, поради което смятам, че този текст, както и чл. 623 трябва още при първо четене изрично да гласува залата, че трябва да отпаднат като противоречащи на Конституцията.
Колеги, аз имам и някои бележки по предвидените изменения в Наказателния кодекс, но мисля да ги представя за второ четене, защото така както са дадени престъпленията, така както са посочени, струва ми се, че доста широк е обхвата им. Например в чл. 227в "който вземе заем като знае, че не може да го издължи...". Ами той, изпадналият в несъстоятелност, може би търси начини да се спаси, а освен това съдебната практика досега е безпротиворечива, че лицето, което е взело заем без да може, или да има намерение да ги върне, се наказва за измама.
Освен това малко, така лекомислено, да кажа, е подходено и при формирането на престъпния състав на чл. 227д. Твърде лесно можем да вкараме всекиго за непредпазлив банкрут, особено сега при една такава обстановка, неуредена, при един преход при преминаване от един вид икономика към друг, твърде лесно може да се окаже всеки в затвора за едно така необмислено, или от незнание извършено деяние. Затова мисля, че те трябва много внимателно да се огледат тези тези текстове, но казах вече, конкретни предложения ще направя за второто четене.
Но, така и така изменяме Наказателния кодекс, аз имам и две конкретни предложения за още две промени в текстове, които се намират в същата глава. Единият от тях е чл. 241 от Наказателния кодекс, който е остарял и не отговаря на съвременната регламентация, тъй като сочи, че "лице, което наруши монопола на външната търговия...", а вече знаем, че монопол на външната търговия няма. Поради което предлагам думите: "монопола на" да 485.2 се заменят с "режима на", защото пък твърде много нарушения на режима на външната търговия са констатирани, а лицата не могат да бъдат, поради това несъвършенство на текста, не отговарящ на променените закони, не могат да бъдат наказани.
И освен това, в чл. 242, ал. 3, визиращ контрабандата, предлагам да се допълни текстът, сега е посочено "в големи размери", а предлагам едно допълнение с изключение на ал. 1, буква "д", тъй като при едно от многобройните изменения на Наказателния кодекс не е предвидено, че едно и също обстоятелство "големите размери" веднъж е взето като основен обективен признак на състава, а това е по чл. 242, ал. 1, буква "д", и втори път в ал. 3 го наслагваме като квалифициращо обстоятелство, с което се повишава отговорността за това деяние. Нещо, което е недопустимо, според мен, а и съдебната практика е доста затруднена в прилагането на тези два текста.
Освен това, предлагам, и едно изменение в чл. 28, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Уважаеми колеги, цялото производство почти по несъстоятелността, виждате, че се движи от окръжния съд. А престъпленията са нови, тези които се предвиждат, ще трябва да се прилагат от по-опитни съдии.
Затова предлагам и престъпленията, предвидени в тази глава, независимо от измененията, които ще настъпят по чл. 227в до "е" да бъдат подсъдни на окръжния съд, поради което да се добави това в чл. 28, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
За информация БСП имат общо време за изказване, остават само 2 мин. Двадесет и осем минути са се изказали досега. (Неразбираема реплика от блока на БСП) Какво? Разпределено е по правилника, 30 мин. на парламентарна група.
СОНЯ МЛАДЕНОВ (от място): По процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Процедурен въпрос ли имате? Да. 485.3
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, вземам думата, за да направя процедурно предложение, което се свежда до следното. Освен изказаните съображения от колегата Дако Михайлов по внесения предмет на нашето внимание законопроект, и съображенията и аргументите, които пред нас се изнесоха от колегата Орсов и колегата Караиванова, аз се питам защо ние не подложим на гласуване, и за това излизам пред вас, утре, а не днес, да приемем на първо четене законопроекта.
Съображенията ми за това са и следните. Не виждам официален представител, който да беше овластен от името на Икономическата комисия да вземе думата по така направения законопроект. Защо? Вижте, дори само в частта - това е търговска дейност, това са икономически показатели. Аз съм дълбоко убедена, че всеки от нас вярва в това, че не ги разбира тези проблеми в тяхната дълбочина. Вижте например как звучи една от абсурдните норми за изменение на Наказателния кодекс, а именно 227д: "Търговец, който води лекомислено търговските си дела и участва в рисковани предприятия". Извинете ме, търговията е поначало риск. А трябва икономистите да кажат в какви случаи на икономически решения би могло да се прибегне до наказателна санкция.
Освен това тука има една друга абсурдна теза. То е просто преписана тая наказателна санкция от Наказателния закон преди 1942 г. Затова е и това несъответства и с Конституцията, и с текущото законодателство, които ние с вас променихме стъпка по стъпка.
Вижте какъв абсурд има, това ми прилича на Закона за собствеността на гражданите, в най-близкото ни тоталитарно минало. "Който прави лични или семейни разходи очевидно несъобразено с имущественото му състояние". Моля ви! Кой е критерият, който да съобрази моите потребности в духовната сфера например за потребяване на книги или плочи с музикални записи? Че аз ако имам такава слабост, ще поема риска да взема заем с намерение да си го върна, но ще си добия тези духовни блага за себе си. Някой, който няма абсолютно никакво отношение към тия въпроси, ще каже, че аз виждате ли, водя търговската си дейност по несъобразен начин като харча такива средства за семейството си и затова ще трябва да ме задържат. И още... 485.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Младенова, чухме процедурния Ви въпрос.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Свършвам, господин Кадир. Следващият, абсурден въпрос, който моля колегите, между днешното и утрешното заседание да отворят проекта на закона и да помислят. Колеги, заложена е златна мина за това онези, които са по-силни финансово от вас, ако вие се занимавате с търговска или стопанска дейност да ви глътнат. Набеждават който и да е от вас, или тези, които са извън залата за това, че той трябва да бъде, обявяват несъстоятелност и на 24-ия час той се вижда задържан в съда и неговите работници практически отиват на улицата без никаква защита. Да оставим настрана...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Младенова, Вашето е изказване. Ще го запиша към БСП и ви се изчерпва времето на цялата група.
СОНЯ МЛАДЕНОВ: Да, благодаря Ви, колега! Моля Ви, да приемем днес, че Народното събрание не бива да гласува законопроекта на първо четене по принцип за това, защото ако го гласуваме на първо четене по принцип физически и процедурно няма да има възможност Законодателната комисия да поправи грешките. Освен това не виждам становище и официално и на Комисията по правата на човека. Така че след гласуване на процедурното ми предложение, Ви моля, господин председателю, да направите необходимото за следващото заседание тези две комисии да имат официално становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Несъгласие от парламентарна група? Господин Драгиев има думата. 485.5
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз смятам, че не е уместно да отлагаме днес приемането на закона, по следните съображения: извинявайте, но има теория на риска. И не икономистите, а цивилистите ще кажат какво се включва в понятието "риск". Ами, дайте да махнем тогава и договора за изработка, защото там изпълнителят на свой риск се задължава да направи нещо. Този аргумент съвсем не може да бъде поддържан.
На второ място, големите щели да "глътнат" малките, ами, така е навсякъде, който го е страх да не го "глътнат", нека да не се хваща на хорото.
Трето, може ли в този случай... Това са несериозни неща.
Този въпрос се постави още в Законодателната комисия. Има две възможности - да се махне наказателното преследване или да останат текстовете такива, каквито са. Този въпрос ще се реши на второ четене. Има направени предложения и в едната, и в другата насока. Така че да приемем закона по принцип. Всички тези понятия, за които г-жа Младенова тук обърна внимание, са обяснени. Те могат да бъдат обяснени, така че няма никакви проблеми и нямаме нужда нито от икономисти, нито от каквито и да било други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Съгласно чл. 46 и чл. 47 само едно противно становище може да се изказва, господин Михайлов. Друго процедурно ще направите ли? Нека да решим за това процедурно. Господин Даскалов също чака.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, аз ще бъда кратък.
Има едно нарушение на процедурата. С изменението и допълненията на Търговския кодекс се предлагат изменения и на Наказателния кодекс. Ние сме приели, че не може с един закон да се изменя друг закон. Това е една практика, която е вече утвърдена в този парламент и ние трябва да я спазваме.
Нещо повече, предлагаха се даже промени в Наказателнопроцесуалния кодекс. И затова, след като чух, вярно е, че Законодателната комисия прие набързо този проект, но след като чух много аргументирани изказвания тук за несъвършенства в този ВТ/ВЙ 486.1 проект, аз мисля, че или трябва да създадем работна група, или трябва да го върнем на Министерския съвет, за да се доработи и тогава да се внесе отново.
И аз Ви моля да подложите това мое предложение на гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кое е Вашето предложение? Аз не можах да разбера кое е Вашето предложение.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Да се върне проектът на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма, щом не се приеме на първо четене, то се връща на Министерския съвет.
Господин Даскалов, имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, след като се разясни процедурният въпрос на проф.Михайлов, че не може да бъде поставен на гласуване, аз моля да не поставяте на гласуване и предложението на колежката Соня Младенова, тъй като по същия въпрос вече беше гласувано от страна на Народното събрание. Ние решихме по същото предложение, Вашето предложение, господин Орсов, преразказано едва ли не със същите думи от госпожа Младенова малко по-късно, с една по-подробна от друга гледна точка аргументация.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Не е същият въпрос. Той беше за отлагане на разискванията, а това е за гласуването.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Така или иначе обаче Народното събрание отклони предложението в следващото заседание да бъде отложено разглеждането на първо четене на този законопроект.
Що се касае за всички тези съображения, които бяха изнесени тук, както от госпожа Младенова, така и от Вас, господин Орсов, и от господин Михайлов, това са именно възраженията по принцип, които възражения и Законодателната комисия, а и цялото Народно събрание би следвало да има предвид при второто четене на закона и там вече да се съобразяват с така направените възражения и забележки. Нещо повече, в Законодателната комисия се надявам да бъде благодарна на всяко едно конкретно предложение с текст евентуално за поправки, за корекции или за изменение на този законопроект. 486.2
Но да отлагаме гласуването за следващия ден, това просто не може, тъй като ни задължава предходното решение на събранието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Даскалов, понеже в началото водеше господин Йорданов, беше ли направено предложение за отлагане на разискванията от господин Орсов?
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (встрани от микрофоните) : Да, можете да направите и справка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, не, понеже ще загубя много време.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: От господин Оорсов беше направено предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Беше ли гласувано това нещо?
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Беше гласувано и беше отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Орсов, при това положение?
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Тъй като явно господин Орсов иска да ме опровергае, дословно той поиска да бъде отложено, като цитира точно правилника за работата на Народното събрание, точният текст, с цел да бъде отложена дискусията и гласуването...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (встрани от микрофоните): А ние вече проведохме дискусия.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: ...дискусията и гласуването на първо четене на настоящия проектозакон, поради неговата сложност и той във второто си изказване се мотивира. По този въпрос вече има гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря. Господин Орсов, какво ще кажете? Уточнение? Направете уточнението.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, вярно е, че направих предложение да се отложи разглеждането на тази точка от дневния ред и това предложение не беше прието, поради което законът беше и разгледан.
Сега госпожа Соня Младенова прави предложение не за отлагане на разглеждането на закона, а за отлагане на гласуването по вече разгледания проект за закон. Така че няма съвпадение 486.3 между моето и нейното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Точка за отлагане на гласуването в правилника няма.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (встрани от микрофоните): Хайде, де!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител Илко Ескенази.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, това е един много голям закон, поради което едно негово детайлно обсъждане би отнело страшно много време. Аз ще се спра само на два-три момента, с оглед на неговото доусъвършенстване при второто четене.
По принцип, подкрепям законопроекта така, както е представен, въпреки че той страда, разбира се, от някои дори и съществени недостатъци. Все пак мисля, че те могат да бъдат поправени при обсъждането на второ четене.
Споделям изказаните резерви по отношение на измененията и допълненията в Наказателния кодекс и дори считам, че ако приемем да гласуваме законопроекта днес или утре, бихме могли да гласуваме неговата същинска част - Търговският закон, а за Наказателния мисля, че съвършено основателно се изтъкна, че ние нямаме такава практика да гласуваме с даден закон изменения в Наказателния кодекс. 486.4з
Това е практика, която досега сме спазвали много стриктно. И мисля, че е редно да бъде разглеждан като отделен законопроект. Обвръзката, която се търси от вносителя, не обосновава и никога досега не е обосновавало смесването на един гражданскоправен закон с един наказателен закон.
Спомнете си през последната година и половина колко пъти се е предлагало с даден законопроект или с допълващ друг законопроект да се вкарат и наказателноправни норми. Мисля, че досега винаги сме спазвали разделянето.
Така че аз твърдо считам, че отделно трябва да бъде разглеждан закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
По Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, така както ни е даден без Наказателния кодекс. Искам да изразя общото си удовлетворение, с оглед на първото четене, както по систематиката, така и по съдържанието.
И с оглед на второто четене искам да направя няколко бележки. Едната е, като се започне с чл. 1 на този законопроект чл. 607. В него се казва, че "производството по несъстоятелността има за цел съразмерното удовлетворение на кредиторите от имуществото на изпадналия в несъстоятелност търговец".
В крайна сметка нали на това почива удовлетворяването на вземанията, в зависимост от това дали те са привилегировани или са обикновени вземания? И не е в това целта на съразмерното удовлетворяване. Съразмерно удовлетворяване имаме само при непривилегированите вземания.
Ето защо според мен още в чл. 1 е допусната една, нека да приемем че е грешка, но текстът трябва да бъде в смисъл, че целта на производството по несъстоятелността е удовлетворяване на кредиторите. А дали то ще е съразмерно или несъразмерно, ще се определя в зависимост от поредността на удовлетворяване на вземанията.
Втората ми и най-съществена бележка е, че акцентът в този закон на практика е поставен върху несъстоятелността на едноличния търговец. Забележете колко оскъдни са особените правила за търговските дружества. В тази насока при второто четене би следвало да бъде допълнена тази материя.
Четейки закона, вие виждате, че всичко е ориентирано всъщност към едноличния търговец. И нещо, което е по-важно, СР/ЛТ 487.1. няма особени правила при несъстоятелност на такива търговски дружества, които оказват влияние върху цялата страна. Имам предвид банки, застрахователни дружества и други подобни. Не би могло да се приложат тези елементарни правила към несъстоятелността и ликвидацията на една банка. Най-малкото в следните отношения: първо, проектозаконът предлага в изключителни случаи, когато не може да се преустанови дейността, тя да бъде водена от синдика. Не мога да си представя случая, при който фалира една банка и един синдик може да управлява делата на банката.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): А "Кремиковци" представяш ли си как ще бъде?
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Отделно става дума и за някои крупни предприятия. Но това е въпрос за намиране на подходяща формулировка за второ четене. Типичният случай, който лесно може да се обособи, понеже става дума на всичкото отгоре и за търговски дружества, които се регламентират от специален закон - това са банки и застрахователни дружества, могат да бъдат дефинирани. Иначе голямо предприятие е малко трудно да се дефинира. Но може да се помисли за второ четене.
Освен това не бива да забравяме, че несъстоятелността на една банка или застрахователно дружество може да окаже изключително негативни социални последици, за което не е помислено в този законопроект. Фалирането на една банка може да се окаже, че поставя пред изключителни изпитания маса служители.
Ето защо ми се струва, че би следвало да се предвидят особени правила, така както ги има в други страни, че привилегировани са вземанията на вложителите до определен размер. След като се удовлетвори, обикновено се удовлетворява фиска, разноските по изпълнението и след това трябва да бъдат привилегировани вземанията на служителите. При застрахователните дружества трябва да бъде намерен друг критерий - вероятно "застраховки живот", някои други по-важни застраховки.
Ние не можем да оставяме в пазарната икономика незащитени масовите вложители и лицата, масата, която сключва застрахователни договори, особено като се има предвид, че при застраховането няма абсолютно никакъв контрол. Ние нямаме орган за застрахователен контрол, който да следи каква е ликвидността в застрахователните дружества, как те водят делата си и т.н., и т.н. 487.2.
Има, разбира се, една резерва, която искам да споделя с вас. Наистина тази поредност на вземанията не е поначало предмет на такъв закон, който урежда процедурата по несъстоятелността. Но доколкото, това е много важен въпрос, който не можем да отхвърлим за следващата година, в съответните закони, аз предлагам тази материя, специално - изменение в поредността, привилегироваността на вземанията, особено по отношение на банките и застрахователните дружества, да бъде уредена точно тук.
Следващият момент, който ми се струва, че отново заслужава да бъде някак си доуреден в този аспект, това е заявяването на вземанията. Някак си не ми звучи, че отделните служители, които могат да бъдат 20-30 или 100 хиляди, които в повечето случаи са хора, които си нямат понятие от несъстоятелност, да не четат и "Държавен вестник", ще изпаднат в по-неблагоприятно положение, тъй като няма да заявят своите вземания. За такива случаи трябва да се предвиди служебно синдикът да подрежда тези вземания, които са по влоговете и по застрахователните полици. Това ще бъде едно облекчение за гражданите. А от друга страна не представлява голяма трудност за синдика, тъй като в крайна сметка това е документация, която съществува.
Това не е някакъв си неизвестен кредитор, с някакъв договор, който може и да не фигурира в документацията на дружеството.
И за да обобщя в тази насока, бих препоръчал при доработката едно активно участие на вносителя, в дадения случай Министерският съвет, за да бъдат уредени по този начин процедурите при несъстоятелността за банки, застрахователни институции, кредитни институции (тук трябва да се помисли за някои особени кредитни институции). И вече, както се подсказва от залата, може би и за някои големи предприятия.
Песимист съм, че може да бъде намерена формулата. Но тук специално става дума за уреждане на несъстоятелността в обществен интерес, така както гласи още чл. 1 на този проектозакон, че "целта на закона е удовлетворение на кредиторите при спазване на обществения интерес".
Мисля, че това не е изключение, което нарушава принципите на пазарната икономика и равнопоставеността на длъжници и т.н. 487.3. Навсякъде има такива социални функции при масовите вложители и при застраховките.
И може би последната бележка, въпреки че едва ли тази празнота може да бъде поправена в този закон. Както сте забелязали вероятно, урежда се съдебният конкордат, без да има разпоредби за предпазния конкордат.
Между впрочем това, което господин Орсов подсказва за тези големи предприятия, обикновено при такива предприятия, които имат отражение върху националната икономика на дадена държава или пък чийто фалит би могъл да се отрази съществено на икономиката на страната, се преминава към предпазен конкордат.
Обяснението от вносителя, доколкото си спомням беше, че ще има отделен закон за предпазния конкордат.
По принцип е редно предпазният конкордат да бъде тук. Но това е една материя, която не се свежда до поправка или допълнение с няколко текста. Аз изразявам моята критична бележка, че предпазният конкордат трябва да бъде в този закон. Но отчитам и реалността, че не сме в състояние, дори вносителят да бъде много ангажиран, да се направи специална глава за предпазния конкордат - раздел, глава, няма значение. Не мисля, че ще сме в състояние ние тук, в тази зала и в комисиите, специално Законодателната комисия, сега да започнем да работим предпазния конкордат.
С това приключвам моето изказване. Повтарям, че подкрепям законопроекта. Той би могъл да бъде гласуван на първо четене, с резервата по отношение на измененията на наказателния закон, които са отделен законопроект.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. Господин Гоцев, имате думата. 487.4.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Ние в момента разглеждаме един изключително важен закон и може би един от най-големите закони, който регламентира във всички страни обмена. Аз смятам, че колкото и да желаем бързо да го приемем, ще бъде полезно това, което се предложи от някого, не помня от кого, да се върне на Министерския съвет за три нещо.
Първото е това, което каза господин Ескенази. Наистина сравнителноправно предпазният конкордат някъде се намира в отделен закон от Търговския закон. Но това са законодателства, където функционират двата закона едновременно.
Предпазният конкордат - за тези, които не са юристи са една процедура преди съдебната в много случаи, които предотвратяват настъпването на онази процедура, която тук е разгледана, в този закон. И аз се питам: ако ние приемем, да кажем, до ваканцията, което вероятно ще стане, Търговския закон и нямаме закон за предпазния конкордат, всъщност ще имаме едно осакатено търговско право. По-разумно е тези неща да станат едновременно. Не се работят бързо текстовете на предпазния конкордат, не са много живите хора, които могат да направят тези текстове. Защото никой от нас, тук присъстващите, в тази зала, не е работил търговско право, няма специална подготовка по търговско право и затова трябва да търсим и сравнителноправна справка, и опита, и мъдростта на по-възрастните, които все още са живи и които са работили тази работа. Но Министерският съвет има и специалисти, има и възможности, ще вземе и ще обработи тази глава.
Заедно с това е необходимо да се направят изменения и допълнения и на Наказателния кодекс, и на Наказателно-процесуалния кодекс.
Аз се присъединявам към това, което каза колегата Младенова, за текстове, които могат да будят недоумение и даже смях. Мен ще ме гледат дали добре се храня или..., аз пък не съм за библиотеката, аз повече бих говорил за храненето, дали каня гости или не каня гости, защото в очите на някого съм бил ощетил кредиторите си с това. Такъв текст очевидно не върви. А, разбира се, ако беше само това, то може да се поправи при второто четене. Но ние опираме и до процедурата, при която става СД/КП 488/1. задържането, за която пък колегата Караиванова говори, че те не са неща много прости - да те задържат и да те задържат извън правилата на Наказателно-процесуалния кодекс.
В началото, поради моето незнание, че такива текстове съществуват в много от цивилизованите страни, аз бях категорично против изобщо да съществуват такива разпоредби. Справка, която аз си направих, показва, че на много места това го има. Това са страни с утвърдена демокрация, страни, които не може да ги обвиним в тоталитаризъм. Но аз не мога да кажа, че текстовете, които има тя, са в такова противоречие с основни текстове на Конституцията, каквото би станало, ако ние днес приемем тези първи текстове.
Наказателни текстове трябва да има. Трябва да има и процедура, в която да не можеш да излъжеш кредитора си в един обмен граждански, търговски, пазарен, какъвто ще имаме. Но това трябва да стане там, където му е мястото и където нашата Конституция казва, че му е мястото - Наказателно-процесуалния кодекс за задържането и Наказателния кодекс за съставите, за които става дума.
И повтарям, аз не съм против това да има задържане в такива случаи, вече не съм против това, като видях, че това е навсякъде. Не съм против това да има текстове наказателно да те осъдят за определено деяние. Но съм за това тези текстове да бъдат внимателно огледани и да отидат на своето място.
И затова аз лично подкрепям предложението да не бъде гласуван Търговският закон на първо четене, а да бъде изпратен на Министерския съвет, за да се съедини с текстовете на предпазния конкордат и съответно да има изменения и допълнения на Наказателния кодекс и на Наказателно-процесуалния кодекс.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Гоцев, ние ще бъдем затруднени, не сме Върховен съд да връщаме с указания. Направо ще отхвърлим на първо четене, понеже такова предложение е направено.
Няма други за изказвания. Колеги, нека да гласуваме направените предложения.
Първото предложение е на проф. Димитър Михайлов и на господин Гоцев. Съгласно чл. 54 гласуването се извършва по след488/2. ния ред. Предложение за отхвърляне - това означава да се отхвърли на първо четене законопроектът. Това отхвърляне означава, като прочетат протоколите, че Министерският съвет трябва да се произнесе допълнително.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението за отхвърляне.
Господин Даскалов, имате нещо... (Реплика на Владислав Даскалов от място, която не се разбира)
Господин Даскалов, тъй като господин Орсов ми възрасява, че е направил предложение за отлагане на гласуването за утре. Има и друго предложение.
Моля, прекратете гласуването. Анулирам гласуването, тъй като има нещо, нередно в лявата страна.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): В лявата страна няма нищо нередно, тя просто иска половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В ораторите на лявата страна може да има нещо нередно... Почивка искахте ли?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Изглежда, зает в говоренето, не чухте. Парламентарната група на БСП и коалиция иска половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Отменете глауването!
Давам половин час почивка. (Звъни)
17 ч. и 17 м.
488/3.
(След почивката)

18.00 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, дебатите на първо четене върху Закона за изменение и допълнение на Търговския закон и на Наказателния кодекс са изчерпани.
Има направено предложение да се отложи гласуването на законопроекта на първо четене.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение!
Преди това, моля, отменете гласуването. Господин Савов поиска думата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Парламентарната група на СДС се съгласява с това предложение - да отложим гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Господин Мичковски по същия въпрос. Заповядайте!
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Икономическата комисия започна разглеждането на този изключително важен законопроект и следващата седмица тя ще бъде готова със становище по него. Аз се присъединявам към направеното предложение да бъде отложено гласуването за следващата седмица. Комисията ще настоява след изработването на становището си то да попадне по най-бързия начин в пленарната зала за първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мичковски.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за отлагане на гласуването на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон и на Наказателния кодекс. Моля, гласувайте.
Гласували общо 198 народни представители. От тях 192 за, 2 против, 4 въздържали се.
Предложението се приема.
Сега в пленарната зала е министърът на вътрешните работи господин Виктор Михайлов, който поиска думата на основание чл. 83, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 50 от ПравилНЧ/ЛТ 489.1. ника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, имате думата, господин Михайлов.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Най-щеше да подхожда по част от въпросите, с които ще ви занимая, да вземе думата главният прокурор, но тъй като той не взема, нещата опират до моите хора, които са задължени практически да следят за спазването на обществения ред и сигурността на гражданите. Аз се чувствам задължен да ви запозная със ситуацията преди всичко в столицата, около протестните действия за разтуряне на многоуважаемия парламент, президента и правителството. (Смях в залата и ръкопляскания от СДС)
Дами и господа, като казвам това, се позовавам на декларацията на вицепрезидента госпожа Блага Димитрова. (Ръкопляскания от БСП и реплики в залата) Добре, дайте да не спорим. Значи, решаваме парламентът... (Реплики и шум в залата) Имам, госпожа Русева...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Михайлов, кажете това, което искате да кажете, без да се влиза в диалог с народните представители. Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Дами и господа! В момента аз не оспорвам правото на никой в тази държава, съгласно чл. 39, да изрази своето виждане писмено, устно или по какъвто и да е друг начин, но аз категорично възразявам против това полицията да бъде поставена за откуп при споровете между институции, политически сили и т.н.
Разрешението, което господин кметът на Столичната община даде за откриването на палатковия лагер...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Е правилно! (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскания от СДС)
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: ...е незаконосъобразно. (Протести от СДС) Първо, защото мероприятието, което се провежда, не съответства на Закона за митингите и демонстрациите. Защото ако вие приемете, че това мероприятие съответства на този закон, то тогава то трябваше да се прекратява всяка вечер от 22 до 6 часа сутринта. (Шум и реплики в залата)
Аз пак ви казвам, че аз не оспорвам правото на гражданите да изразяват своето недоволство от която и да е институция или 489.2. гражданин, но тези протести, съгласно Конституцията чл. 39, ал. 2, не могат да бъдат в ущърб на честта, достойнството, правата на други граждани и на функционирането на държавните институции.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): На кои хора?
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: На България, госпожа Стефанова. По тази причина аз поисках от господин кмета да определи едно подходящо място, където да могат хората да изразят своето отношение по начина, по който те изберат, без да пречат на функционирането на държавните институции.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): В Бояна ли да отидат?
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Ами, ако намерите, госпожа Русева, че Бояна е удобно място - идете.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Да, защото президентът е там!
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Това, от една страна като фактическа обстановка. Значи кметът разрешава провеждането на това мероприятие в нарушение на закона и на Конституцията. (Шум в залата) Прокуратурата не взема отношение по решаването на този проблем и полицията остава да обере луфтовете между бездействието на съдебната власт и незаконните действия на част от изпълнителната власт. (Шум и реплики от СДС) Самият съвет призна, че заповедта на господин Краус за затваряне на ул. "Леге" е незаконосъобразна и вчера в свое решение, в което потвърди затварянето на ул. "Леге", отмени заповедта на господин Краус, след като и аз я бях отменил.
Искам да знаете, че в резултат на подобни действия фактически се блокира работата на изпълнителната власт. (Смях в залата) За да твърдя това, аз ще ви приведа няколко примера. 489.3. Например, пълното бездействие на прокуратурата в днешната ситуация, когато има спор за законност.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Дайте под съд прокуратурата!
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Второ, от една седмица насам прокуратурата в редица региони на страната и в София...
СТЕФАН САВОВ (от място): Ние не се занимаваме с прокуратурата. (Реплики от СДС)
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: ... по нареждане на заместникглавния прокурор господин Костов, отказва да подписва документите, с които се упражнява правото за използуване на специалните разузнавателни средства.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Къде е Конституционният съд? (Шум и реплики в залата)
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: За ваше сведение това е още едно посегателство върху възможностите на полицията да изпълнява функциите си в борбата с престъпността. (Реплики от СДС)
Поведението на прокуратурата - не казвам на господин Татарчев, защото ние с него проведохме разговор и той е на друго становище и вероятно в скоро време ще подпишем една наредба, с която ще сложим ред - не знам доколко другите прокурори ще изпълнят неговото решение, е в призивите, които вие отправяте към своите симпатизанти да саботират действието на изпълнителната власт.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Прочетете Конституцията! Не намесвайте главния прокурор! (Шум и реплики в залата - и в блока на СДС, и в блока на коалицията БСП)
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Столичната голяма община в последно време издаде редица незаконосъобразни актове...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Ти ли ще кажеш? Има Конституция! Има Конституционен съд!
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Столичната голяма община в последно време издаде редица незаконосъобразни актове... (Силен шум и тропане по банките от блока на СДС; силно недоволство и продължителни възгласи: "Оставка!" от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за тишина в залата. (Възгласите: "Оставка!" и тропането по банките от блока на СДС продължават) ЦМ/КТ 490.1
Моля за тишина в залата, за да изслушаме докрай министъра. (Възгласите и тропането от СДС продължават)
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: (Смее се) Знам, че не искате да го чуете... (Викове: "У-у-у!" от СДС)
Знам, че не искате да го чуете, защото вие го организирахте, господа, които викате: "Оставка!" Но гледайте да го спазите по реда на закона. (Възгласите "Оставка!" и тропането по банките продължават в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Понеже в залата няма необходимата атмосфера за продължаване на заседанието, давам 15 минути почивка.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Няма да си я дам! (Силно недоволство от СДС, ръкопляскания от коалицията БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам 15 минути почивка. (Звъни) 490.2(След почивката)

18 ч. и 30 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме заседанието. (Реплики от залата) Моля?
От името на парламентарна група - господин Стефан Савов.
(Реплика от БСП и коалиция: "То пък една група...")
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Искам да обясня с няколко думи както пред вас, така и пред българската общественост, която следи с интерес парламента за нашата реакция към изявлението на господин Михайлов. (Шум и реплики в залата от Парламентарната група на БСП и коалиция)
Колкото и да викате, хората чуват в България! (Шум и реплики в залата) Продължавайте да викате! Продължавайте да викате!
Уважаеми госпожи и господа, господин Виктор Михайлов дойде тук не за да изложи едно свое становище, а за да плаче или да се оплаква от местната власт, от кмета, от прокуратурата и т.н. Съгласно чл.149 от нашата Конституция, Конституционният съд е този, който решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местното самоуправление, централните изпълнителни органи.
Господин Виктор Михайлов, който дойде тук и започна с това, че сме искали да разтурим президента. Ние не искаме да го разтурим. Ние, напротив, искаме да го сложим в правия път... (Ръкопляскания от СДС, провиквания, шум в залата)... Трябва да познава Конституцията, а ако има да се оплаква, просто Народното събрание не е съд, той трябва да се обърне към Конституционния съд така, както се... (Реплики от БСП и коалиция) Това е едно.
Аз не говоря дълго, тъй че и сега ще бъда къс.
Освен това, господин председателю, господин Беров бил дал изявление в "24 часа". Може би трябва да се проверят дали са ВЙ/КТ 491.1 верни, дали отговарят на истината, че ходел дегизиран на нашите митинги сигурно да брои дали сме 50 или 100 души, но има тук в Закона за митингите, събранията и манифестациите, че маскирани с цел да се затрудни тяхното разпознаване не се допускат. (Смях от СДС, провиквания)
Тъй че, уважаеми господин председател и уважаеми господин главен прокурор или вече не знам към кого да се обърна - нека господин Беров си свали брадата или мустаците или не знам какво и тогава да посещава нашите митинги.
И трето, заради което аз се обръщам пак към всички институции - в същия този Закон за събранията, митингите и манифестациите има един член - 174а, който ще ви помоля да изслушате внимателно. Казано е: "Който с насилие, измама заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите се наказва с лишаване от свобода до 2 години". На мен ми се струва, че министър Михайлов би трябвало да си излежи тези 2 години, защото заплашва нас, че провеждаме митинги и манифестации.
Благодаря ви много. (Реплики от БСП, бурни овации от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Савов.
От парламентарни групи - господин Христо Иванов като представител на Новия съюз за демокрация. (Реплики, викове от СДС)
Сега моля за спокойствие и тишина. (Шум в залата)
ХРИСТО ИВАНОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Свидетели сме на открито декларирани намерения за дестабилизация на институциите на властта (шум на неодобрение от СДС) и предизвикване на обща политическа криза. Като средство за постигане на тези намерения се използува уличният натиск, нагнетяване на социалното напрежение, политическия шантаж и накрая - играта с човешки живот. Разчита се на страха от насилието и грубата сила.
Изливайки злобата на своето безсилие хора, нямащи нищо общо с ценностите на демокрацията за пореден път малтретираха 491.2 психически и физически съпредседателя на Новия съюз за демокрация проф.Петър Марков. (Реплики от СДС, викове, шум в залата)
Затова, уважаеми колеги народни представители, аз обръщам вашето внимание на следния текст... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за тишина в залата!
ХРИСТО ИВАНОВ (НСД): ... Народното събрание изразява сериозна загриженост във връзка с опитите чрез изостряне на напрежението обществото да бъде тласнато към хаос. Тревожен е фактът, че тези опити се предприемат с активното участие на народни представители. Представители на политическата сила, обявила се за единствен носител на демокрацията на практика рушат нейните основи, подкопават демократичните институции и правовия ред. (Реплики от СДС) Това става в момент, когато е налице остра нужда от данъчни, търговски, социални и други закони за провеждане на реформата, когато страната е залята от вълна на престъпления, ежедневно се нарушава спокойствието и се застрашава сигурността на гражданите.
Зачестиха случаите, когато народни представители участвуват в неразрешени от закона форми на политическа агитация, провеждани в грубо нарушение на обществения ред. Нарушава се Законът за митингите, събранията и манифестациите, който не разрешава провеждането на улични акции около сградите на Народното събрание. (Освирквания от СДС, викове: "Агент Александър!", "Александър!") Тези действия нарушават нормалната работа на органите на властта, на президента, Министерския съвет и парламента. (Шум в залата, реплики от СДС) Полицията и органите на прокуратурата изостават в изпълнението на своите задължения по опазване на обществения ред и осигуряване спокойствието на българските граждани. Народни представители, кметове и други представители на органите на местното самоуправление вместо да изпълняват своите задължения, рушат българската държавност, противопоставяйки се на законите в страната. Задача на всички парламентаристи е да защитят интересите на българския народ чрез създаване на законова база за утвърждаване на демократичните промени в страната при съблюдаване правата на всички граждани.
Призоваваме органите на полицията и прокуратурата да изпълнят своите задължения съгласно действуващите закони и осигу491.3 рят условия за нормална работа на Народното събрание, президента и правителството.
СТЕФАН САВОВ (от място): Ченге! (Шум в залата, освиркване от СДС)
ХРИСТО ИВАНОВ (НСД): Тяхно задължение е да гарантират реда и осигурят спокойствието на българските граждани. (Шум в залата)
Ние оставаме верни на дадената клетва и заявяваме категоричната си воля да спазваме Конституцията на Република България и да съдействуваме за изграждане на гражданско общество и правова държава.
Обръщаме се към българските граждани, към техния разум и политически реализъм да се противопоставят на политическия авантюризъм и да отстоят гражданския мир и законността на страната.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Досието! Досието! (Шум в залата, викове, реплики от СДС)
ХРИСТО ИВАНОВ (НСД): Предложеният проект за Декларация на българския парламент е подписан от представители на различните политически сили, на различните парламентарни групи и е достоен отговор на Народното събрание на атаките срещу демократично избраните институции.
СТЕФАН САВОВ (от място): Александър! Александър!
ХРИСТО ИВАНОВ (НСД): Проектът е внесен по надлежния ред и е направено необходимото предложение за включването на проектодекларацията в дневния ред на утрешното ни заседание.
Аз съм убеден, че предложената декларация ще бъде подкрепена от всички народни представители, за които парламентаризмът, законността и демокрацията нямат алтернатива.
А що се отнася до досиетата, господа, не се притеснявайте! Ние сме готови със законопроект за тяхното отваряне! (Викове: "У-у-у!", освиркване, провиквания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Продължаваме заседанието.
Благодаря на господин Христо Иванов.
Започваме с втората част... (Шум в залата, реплики, провиквания, депутати от СДС скандират: "Досиетата!" "Досиетата!) 491.4
Сега пристъпваме към първа точка от част втора, това е точката - попълване състава на ръководствата на постоянни комисии.
Според чл. 19 на Правилника на Народното събрание, ал. 2, ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до двама заместник-председатели. Както е добре известно в момента не всички комисии са се възползвали от възможността да имат двама заместник-председатели. Квотите са заети от парламентарните групи и сега предложения за попълване на тези квоти прави Парламентарната група на Българската социалистическа партия и коалиция. Аз сега ще чета тези предложения за заместник-председатели на комисиите и ще ги подлагам на гласуване.
Предлага се за заместник-председател на Комисията за младежта, спорта и туризма да бъде избран господин Фидел Косев. (Реплики от залата: "Той е вече избран.")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така. Избран е. Междувременно докато мен ме е нямало някой го е избрал. Да му е честито.
По-нататък. Комисия по административно и териториално устройство за заместник председател се предлага господин Дончо Конакчиев. (Реплики от залата) И той ли е избран? - Да. Значи той е избран. Да му е честито.
За заместник-председател на Комисията по бюджета и финансите се предлага господин Георги Николов от Свищов. Моля режим на гласуване, гласуваме това предложение. Гласуваме за господин Георги Николов да стане заместник-председател на Комисията по бюджета и финансите.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 201 народни представители, за - 140, против - 27, въздържали се - 34. Решението се приема. Господин Георги Николов се избира за заместник-председател на Комисията по бюджета и финансите.
Давам думата на господин Стефан Савов, като председател на парламентарна група. Моля за тишина в залата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз искам да кажа, че ние, Парламентарната група, сме наясно, че тези места принадлежат на Парламентарната група на Социалистическата партия и коалиция. Тука както РД/ЗТ 492.1 гласуваме вие виждате, че е с различни гласове, това е просто предпочитание на едни към други, като личности, но поначало ние смятаме, имаме това съгласие, че действително тези места трябва да бъдат заети от ваши представители.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов. Това внася допълнително яснота в нашето гласуване.
За заместник-председател на Комисията по вероизповеданията се предлага господин Милен Чакъров. Моля режим на гласуване.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Да го видим кой е той?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има желание господин Чакъров да се представи. Моля гласуваме това предложение.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 186 народни представители, за - 145, против - 26, въздържали се - 15.
Решението се приема.
Направено е предложение за заместник-председател на Комисията по външна политика да бъде избран народният представител Филип Ишпеков. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте това предложение.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 187 народни представители, за - 117, против - 63, въздържали се - 7.
Предложението се приема и става решение.
Направено е предложение за заместник-председател на Комисията по жалбите и предложенията на гражданите да бъде избран народният представител Кирил Желев. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте за това предложение.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 194 народни представители, за - 121, против - 48, въздържали се - 25.
Господин Кирил Желев се избира за заместник-председател на Комисията по жалбите и предложенията на гражданите.
Направено е предложение за заместник-председател на Комисията по здравеопазването да бъде избрана народната представителка д-р Мими Виткова. (Бурна реакция от блока на СДС) Моля режим на гласуване. Гласувайте за това предложение. 492.2
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 195 народни представители, за - 121, против - 55, въздържали се - 19.
Д-р Мими Виткова се избира за заместник-председател на Комисията по здравеопазването.
Постъпило е предложение за заместник-председател на Комисията по земеделието да бъде избран народният представител Георги Николов от Силистра. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте това предложение.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 196 народни представители, за - 186, против - 3, въздържали се - 7 народни представители.
Георги Николов от Силистра се избира за заместник-председател на Комисията по земеделието.
За заместник-председател на Комисията по културата се предлага народният представител Иво Атанасов. (Възгласи: "Ее-е" от групата на СДС) Моля гласувайте това предложение.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 186 народни представители, за - 107, против - 67, въздържали се - 12 народни представители.
Предложението се приема. Господин Иво Атанасов се избира за заместник-председател на Комисията по културата. 492.3
Направено е предложение за заместник-председател на Комисията по образованието и науката да бъде избран народният представител Георги Попов. (Шум и реплики в залата)
Моля, режим на гласуване, гласувайте това предложение. (Шум и реплики от блока на СДС)
Господин Попов, може да станете да ви видят народните представители. (Шум и реплики в блока на БСП)
Професор Георги Попов, поправям се. (Шум и реплики в залата) По технически дисциплини. Професор по техническите дисциплини.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 203 народни представители, за - 146, против 35, въздържали се - 22.
Професор Георги Попов се избира за заместник-председател на Комисията по образованието и науката. (Единични ръкопляскания в залата)
Постъпило е предложение за заместник-председател на Комисията по околната среда да бъде избран народният представител Георги Божинов. (Шум и реплики в блока на СДС) Моля, гласувайте това предложение. (Весело оживление в залата и реплики в блока на СДС)
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 202 народни представители, за - 115, против 66, въздържали се - 21.
Георги Божинов се избира за заместник-председател на Комисията по околната среда.
Направено е предложение за заместник-председател на Комисията по правата на човека да бъде избран народният представител Евгени Друмев.
Моля, режим на гласуване, гласувайте това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 186 народни представители, за - 129, против 33, въздържали се - 24 народни представители.
Господин Евгени Друмев се избира за заместник-председател на Комисията по правата на човека.
Направено е предложение за заместник-председател на Комисията по радио и телевизия да бъде избран народният представител Иван Гайтанджиев. МС/ЛТ 493.1.
Моля, гласувайте това предложение. (Шум в блока на СДС)
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Имам предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: За тази?
Но ние вече гласуваме, господин Лютфи. Само да приключим гласуването.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 192 народни представители, за - 118, против 67, въздържали се - 7 народни представители.
Господин Иван Гайтанджиев се избира за заместник-председател на Комисията по радио и телевизия.
Господин Юнал Лютфи иска думата като представител на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Заповядайте!
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Движението за права и свободи беше представено в ръководството на тази комисия с починалия Свилен Капсъзов.
Той беше заместник-председател от Парламентарната група на ДПС.
На негово място предлагам от името на нашето Движение за права и свободи да бъде издигната кандидатурата на госпожа Шерифе Мустафа. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря! Направено е предложение за заместник-председател на Комисията по радио и телевизия да бъде народната представителка Шерифе Мустафа.
Моля, режим на гласуване, гласувайте това предложение.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 193 народни представители, за това предложение 139, против - 20 народни представители, въздържали се - 34.
Госпожа Шерифе Мустафа се избира за заместник-председател на Комисията по радио и телевизия.
Направено е предложение за заместник-председател на Комисията по труда и социалното осигуряване да бъде избран народният представител Никола Койчев.
Моля, режим на гласуване, гласувайте това предложение.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 199 народни представители, за - 134, против 55, въздържали се 10 народни представители.
Господин Никола Койчев се избира за заместник-председател на Комисията по труда и социалното осигуряване. 493.2.
Направено е предложение за заместник-председател на Комисията по енергетика и енергийните ресурси да бъде избран народният представител Пламен Денчев.
Моля, режим на гласуване, гласувайте това предложение. (Шум и реплики в залата)
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 192 народни представители, за - 132, против 36, въздържали се - 24.
Господин Пламен Денчев се избира за заместник-председател на Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
И последното предложение е за заместник-председател на Комисията по транспорта да бъде избран народният представител Стойко Пенчев. (Шум и реплики в блока на СДС)
Моля, режим на гласуване, моля, гласувайте това предложение.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 186 народни представители, за - 107, против 67, въздържали се 12 народни представители.
Господин Стойко Пенчев се избира за заместник-председател на Комисията по транспорта.
На избраните честито, на нестаналите заместник-председатели надеждата умира последна.
Продължаваме по-нататък.
Моля, господин Джеров да докладва следващата точка от дневния ред, а именно законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение между Финишекспорт кредит ЛТД и Република България. 493.3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, "Кредитно споразумение между "Финиш-експорт-кредит" ЛТД и Република България за средносрочен заем в размер на 10 милиона щатски долара, гарантиран от правителството на Република Финландия, подписано на 22 декември 1992 г. в гр. София".
С решение # 16 от тази година Министерският съвет е решил, че одобрява това кредитно споразумение и предлага на Народното събрание да го гласува. Председателят на Народното събрание със своето разпореждане от 20 януари 1993 г. е разпоредил това кредитно споразумение на Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите, на Комисията по външната политика и на Законодателната комисия.
Съответно на това законопроектът е разгледан от четирите комисии и последователно Комисията по бюджета и финансите в доклада си от 18 февруари 1993 г. дава становище, че препоръчва на Народното събрание да ратифицира споразумението.
Комисията по външната политика е на мнение, че кредитното споразумение е сключено при благоприятни за страната условия и ще създаде възможност за увеличаване на средствата за осъществяване на стопански цели, свързани със стимулирането на икономическия растеж и предлага на Народното събрание да гласува за ратифициране на законопроекта.
Икономическата комисия в становището си от 10 февруари 1993 г. също така препоръчва на Народното събрание да ратифицира кредитното споразумение.
Законодателната комисия е разглеждала също така законопроекта и счита, че законопроектът те конституционосъобразен и той трябва да бъде гласуван от Народното събрание на основание член 85, ал. 1, т.4 от Конституцията на Република България със закон.
Поради това предлагам на уважаемите народни представители да приемат на първо четене законопроекта за ратифициране на кредитното споразумение между "Финикс-експорт-кредит ЛТД" и Република България, както преди малко прочетох цялото негово название. ВТ/ВЙ 494.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров. Моля, режим на гласуване...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Чакай, как така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме закона на първо четене.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Няма ли да има дискусия по закона? Аз за пръв път чувам председателя да казва, че няма да има дискусия по закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не съм казал, че няма дискусия. Погледнах към залата, ръце не се вдигат... (Шум и реплики в залата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: На някого, ако не му се работи, да каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така, започваме дискусия по законопроекта.
Има ли желаещи да се изкажат. Господин Венцеслав Димитров, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители, аз от мястото си позволих да протестирам срещу един такъв съкратен начин на обсъждане на такива важни ратификации, някои ще кажат по-малко важни, други ще кажат по-важни и т.н. Но наистина процедурата най-малкото би трябвало да се спазва. Освен това би трябвало да се даде думата на народните представители да се изкажат по законопроекта и не е лошо не само господин Александър Джеров като председател на Законодателната комисия да представи мненията. Те са раздадени, става дума за докладите на отделните комисии, но дайте възможност на всичките комисии да изкажат своите съображения. Защото наистина някои работи от законодателна гледна точка могат да изглеждат перфектни, от гледна точка на Комисията по външната политика да изглеждат, че ще стимулират растежа, обаче аз ще Ви кажа, господин председателю, че аз не съм съгласен Комисията по външната политика да се произнася за това кой заем стимулира растежа и кой заем не го стимулира.
Комисията по външната политика, аз затова се намесих в процедурата на гласуване, която Вие обявихте, но исках да обърна внимание на този факт и смятам, че всички колеги ще ме подкрепят. Комисията по външната политика си има прерогативи, 494.2 от които тя не би следвало да се отклонява. Мисля, че Икономическата комисия е тази, която е в правото си да каже дали заемът стимулира растежа или не. Комисията по бюджета и финансите би следвало да каже дали заемът е изгоден или не, а Комисията по външната политика ще каже от гледна точка на нашите външнополитически отношения дали заемът ще ни навреди нещо или ще помогне за тяхното развитие. И мисля, че всяка комисия следва да си спазва периметъра на дейност, който й е определен.
Точно затова искам да се произнеса - дали стимулира растежа или не. Ние предварително никога не знаем дали един заем стимулира растежа или не. Знаем, че комунистическата държава през предишните години взе доста заеми. Знаем, че сега външният дълг надхвърля цифрата 12-13 милиарда долара. Беше ли стимулиран икономическият растеж или не? Вие кажете! Напротив! Тези заеми затормозиха икономическия растеж в България. Тези заеми, благодарение, не знам и аз как да го кажа, дали трябва по-меко или по-твърдо да се произнасям, на слабоумието на някои икономически експерти, които бяха овластени тогава да взимат пари. По такъв начин те развиха нашето стопанство, или по-скоро не го развиха, че то стана зависимо от външни кредити. И по един естествен начин се дойде до спиране на изплащането на тези кредити от нашата страна, защото няма по-големи възможности.
Господин председателю, колеги, ефективността на един заем не зависи от условията, които са залегнали вътре в заема, защото в него не пише точно как ще се използват тези пари, къде ще се инвестират, какво ще се финансира, какво ще се произведе с тях, как ще се увеличи експорта, как ще се изплатят и т.н. Това нещо, разбира се, в един заем не може да го има. Ние обаче бихме могли да отправим едно пожелание, макар и това да не е фиксирано в закона, тук, от тази трибуна именно това правителство, може би и някое от следващите правителства или повечето от правителствата, които следват, да използват този заем ефективно с цел да стимулират експорта. Такива едни пожелания би трябвало да отправим към правителството при използването на всеки един заем.
Но сам по себе си, прочитайки условията на заема, да кажем, че заемът стимулира растежа, това тук не бихме могли да го кажем. 494.3
Сега конкретно. Нашата комисия разгледа конкретно условията на заема. Смята, че те са стандартни заеми на групата на 24-те. И затова препоръчва на народното представителство да ратифицира закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров. Аз не дадох думата на отделните комисии, тъй като според чл. 65, ал. 3 думата на специализираните комисии се дава само когато техните становища се различават от това, което предлага Законодателната комисия.
Има ли други желаещи за изказване?
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Няма. Моля режим на гласуване. Гласуваме на първо четене Закон за ратифициране на Кредитното споразумение между Финишекспорт кредит ЛТД и Република България. Моля гласувайте.
Моля, гласувайте.
От гласувалите 153 народни представители, за законопроекта са 152, против няма, въздържал се - 1 народен представител.
Законът се приема на първо четене.
Имате думата, господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Процедурно искам да предложа да преминем веднага към второ четене, тъй като не бяха направени някакви възражения срещу законопроекта за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Моля народните представители да гласуват направеното предложение за това законопроектът да бъде разгледан и на второ четене.
Моля, гласувайте.
От гласувалите общо 153 народни представители, за предложението са гласували 153.
Приема се.
Моля господин Джеров да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагам на уважаемите народни представители да гласуват следния законопроект: Закон за ратифициране на Кредитното споразумение между Финишекспорт кредит ЛТД и Република България. СР/ЛТ 495.1.
Член единствен: "Ратифицира Кредитното споразумение между Финишекспорт кредит ЛТД и Република България за средносрочен заем в размер на 10 млн. щатски долара, гарантирано от правителството на Република Финландия, подписано на 22 декември 1992 г. в София".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на законопроекта. Моля, гласувайте.
От гласувалите общо 141 народни представители, за текста на законопроекта са гласували 141, против няма, въздържал се един.
С това законопроектът се приема на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА СРЕДНОСРОЧЕН ЗАЕМ.
Моля господин Джеров да докладва становището на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, на 26 ноември 1992 г. във Виена е подписан договор между Република Австрия и Република България за средносрочен заем в размер на 210 млн. австрийски шилинга.
Министерският съвет в своето заседание на 16 декември 1992 г. е одобрил този договор и предлага на Народното събрание да гласува закон за ратифициране на договора.
Председателят на Народното събрание е разпределил така внесения законопроект на Комисията по външната политика, на Комисията по бюджета и финанси, Икономическата комисия, Законодателната комисия. И четирите комисии единодушно препоръчват на Народното събрание да ратифицира договора.
Законодателната комисия счита, че законопроектът трябва да бъде ратифициран на основание чл. 85, ал. 1, точка 8 от Конституцията на Република България и предлага на уважаемите народни представители да гласуват законопроекта.
При положение, че няма различие, предлагам след това да гласуваме за поставяне на законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме законопроекта на първо четене.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От гласували общо 136, за текста на законопроекта са гласували 135, 495.2. против няма, 1 се въздържа.
Направено е предложение от господин Джеров законопроектът да се гласува и на второ четене.
Моля, гласувайте за това предложение.
От гласували общо 133 народни представители, за предложението са гласували 133. Приема се.
Господин Джеров, имате думата. 495.3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагам на второ гласуване следния законопроект:
"З А К О Н

за ратифициране на договора между

Република Австрия и Република България

за средносрочен заем

Член единствен. Ратифицира договора между Република Австрия и Република България за средносрочен заем в размер на 210 млн. австрийски шилинга, подписан на 26 ноември 1992 г. във Виена."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме за закона на второ четене.
Общо гласували 144 народни представители, за 144.
Приема се законът.
Следващата точка, господин Джеров, - за договора с Албания.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Този път имаме пред себе си договор за приятелство, а не кредитно споразумение. (Весело оживление) Подписан е на 14 февруари 1993 г. в гр. Тирана Договор за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Албания.
Министерският съвет е одобрил така подписания договор със своето решение под номер 91 в заседанието на 18 март 1993 г. Със същото решение се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон така споменатия определен договор.
Разпределен е на две комисии. Едната е Външната политика, другата е Законодателната комисия. Комисията по външната политика в становището си с дата 1 април 1993 г. счита, че "договорът отразява сегашното състояние на двустранните отношения и необходимостта от тяхното активизиране на базата на новите реалности в двете страни, в Европа и в света. Договорът е съобразен със съвременните демократични норми и стандарти в международния живот и отговаря на интересите на Република България".
Законодателната комисия предлага на основание чл. 85, ал. 1, точка 1 от Конституцията на Република България Народното събрание да ратифицира със закон договора за приятелство и сътрудничество между републиките България и Албания, подписан на 14 февруари т.г. СД/КП 496/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Джеров.
Господин Татарлъ няма търпение. Господин Татарлъ, имате думата.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): За протокола: Ибрахим Татарлъ, 2. Бургаски избирателен район, ДПС.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители! Пред нас е представен законопроектът за ратификация на договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Албания, подписан на 14 февруари 1993 г. в Тирана от президентите на двете страни - д-р Желю Желев и Сали Бериша. Това е поредната двустранна спогодба на Република България с балканските страни, сключена през последните три години на периода на прехода от тоталитаризъм към демокрация.
На 7 октомври 1991 г. беше скрепен договор за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност с Република Гърция, на 27 януари 1992 г. - договор за приятелство, сътрудничество и добросъседство с Румъния; на 6 май 1992 г. - договор за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност с Република Турция.
По този начин в скоро време Република България ще поднови своите дипломатически отношения и договори почти с всички държави на Балканите на нова концептуална основа, в духа на интегрирането във всички главни структури на нова Европа.
Обсъжданият проектозакон за ратифициране на договора за приятелство и сътрудничество по своя характер, обхват и функции е базисно двустранно споразумение, което очертава насоките на развитие на двустранните отношения за един дълъг период от време - 20 години. Тя е съобразена с новите реалности в двете страни, на Балканите, в Европа и в света.
Искам да подчертая голямото значение на отношенията с Република Албания като важно, приоритетно звено и елемент на балканското направление на европейската политика на Република България.
В преамбюла на новия договор с основание се подчертава традиционното приятелство и сътрудничество между българския и албанския народ. Това действително е така. Те имат многогодишна история. 496/2.
Бих искал да обърна внимание върху това, че особено след Освобождението нашата страна се превръща в една от опорите на националноосвободителното албанско движение. Известно е, че София и някои от по-големите градове у нас, като Пловдив, Варна и други, стават едни от важните задгранични центрове на албанската емиграция в света. Тук са съсредоточени значителни албански колонии на Балканите. Издават се албански вестници, списания и книжнина. Такива са "Дрита" ("Светлина"), "Шкюпея е Шкюпъние" ("Страна на орлите") и други.
Създават се албански дружества и комитети. В нашата столица работят такива дейци на албанското националноосвободително движение като: Юсуф Али от 1879 г., който издава вестниците "Тарла", "Надас", "Диккат" и особено брошурата "Текущи разговори, достойни за внимание", написана на турски, издадена в български превод, представляваща един от първите манифести и програми на албанската националноосвободителна борба.
Тук с години развива дейност друг голям албански общественик и борец като Митхат Фрашери.
Не може да отминем, без да отбележим изданията на френски, български, на гръцки, на албански и на турски на книгата на Шемседин Сами Фрашери "Албания - каква е била, каква е и каква ще стане" в периода 1901-1907 г. Този трактат на големия писател, мислител и борец се оценява като манифест и програма на борбата на албанския народ за държавна независимост. В нея е изложен проект на бъдещата конституция на свободна Албания. Тази подкрепа на българската общественост продължава от последната четвърт на ХIХ век до началото на ХХ век.
Царство България поддържа обявената независимост на Албания на 28 април 1912 г. , потвърдена от Лондонския мирен договор от 17 април 1913 г. Още през април 1914 г. се установяват дипломатически отношения между двете държави. Българско дипломатическо представителство се открива в Дурацо (Дуръс).
На 19 май 1914 г. при връчването на акредитивните писма на дипломатическия представител Тодор Павлов министър-председателят и министърът на външните работи на Албания Турхан паша заявява, че "от днес нататък двете приятелски правителства влизат в официална връзка". И добавя, че и Албания скоро също ще 496/3. изпрати свой представител в София.
За съжаление на 23 април 1915 г. Албания е окупирана и превърната в протекторат на Италия. А в края на Първата световна война е поделена между Италия, Сърбия, Черна гора и Гърция. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Татарлъ, говорете по договора, много Ви моля!
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Едва през месец януари 1920 г. Албания отново извоюва своята държавна независимост. България де факто признава нейната независимост. 496/4.
На 22 октомври 1922 г. са възстановени официалните дипломатически отношения между двете страни. Същата година Константин Бошнак връчва акредитивните си писма на Александър Стамболийски, министър-председател и министър на външните работи на България. През 1926 г. Албания открива своя легация в София, начело с пълномощния министър Рауф Фико. През 1936 г. се разменят пълномощни министри. Такъв в Тирана е бил Янко Пеев.
Но историята на Албания е пълна с превратности. През април 1939 г. тя е окупирана от Италия, затова след освобождението й Петко Стайнов, министър на външните работи на България на 13 ноември 1945 г. поставя въпроса за възстановяването на дипломатическите отношения между двете страни, на което се съгласява албанското правителство.
През 1946 г. български пълномощен министър в Албания става Георги Станкулев, а управител на албанската легация в България - Теодор Хаба. През 1954 г. легациите са издигнати в посолства. (Шум в залата и протести срещу дългата историческа справка)
Моля ви, това е мое право. Аз съм народен представител. Нямате право да ме пресичате. Време имам достатъчно.
Даже при влошаване на отношенията със СССР на българското правителство са възложени защитата на правата на Албания, на албанските граждани там. В един кратък период на изостряне на отношенията, от 1985 г. същите се подобряват.
През целия период не пресекват добрите българо-албански отношения. Периодически у нас са организирани чествания на важни събития от албанската история. В това отношение специални заслуги има Институтът по балканистика при Българската академия на науките. Цяла група български учени работят по проблемите на Албания.
Договорът за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Албания открива нов етап в българо-албанското сътрудничество. В неговата основа е залегнала философията на Устава на ООН, на заключителния акт от Хелзинки, Парижката харта на нова Европа и другите документи на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Същият е проникнат от новата доктрина за сигурност на всички държави, участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, взаимното доверие и изгода между тях. И в този договор още един път са изявени НЧ/ЗТ 497.1 принципите на съвременното международно право. Договорът си поставя благородната цел - развитието на сътрудничеството и укрепване на разбирателството и стабилността на Балканите. Страните заявяват своята готовност за осъществяване на регионални проекти в това отношение, като те се разглеждат като неразделна част от процесите на създаване на единна Европа - чл. 4.
В тази посока са насочени и мерките във военната област. Предвижда се да се съдейства за намаляване на въоръжените сили и въоръженията на няколко равнища. Първо, в Европа, но колкото е възможно по-ниско и балансирано равнище, достатъчно за отбраната - чл. 4, второ, намаляване на регионалния дисбаланс във военната област. Трето, двустранно сътрудничество във военната област. Посочени са пътищата за това.
Предвидено е сътрудничество в различните области на икономиката, включително инвестиране и преки капиталовложения, опазване на околната среда и екологията на Балканите. Голямо място е отделено на обмяна в областта на културата, размяната на дейци на изкуствата, науката и културата. Голямо значение има съвместната дейност в борбата срещу международния тероризъм, незаконния трафик на наркотици, незаконната търговия с оръжие.
Този договор заменя договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между двете страни от 16 декември 1947 г.
Искам да обърна внимание накрая върху това, че сегашният договор е прецизен в процедурно отношение. Неговият текст предварително е бил одобрен от Министерския съвет с протокол # 10 от 4 януари 1993 г. и внесените изменения в него. След подписването му от президентите на двете страни е одобрен от Министерския съвет на 18 март 1993 г. Същият след ратифицирането ще влезе в сила. Така че в изработването и приемането на договора са взели участие всички компетентни официални институции, като се започне от Министерството на външните работи, Министерският съвет, Президентството и се стигне до Народното събрание. По този начин са спазени необходимите конституционни и международноправни изисквания. В това отношение договорът е перфектен.
Няма никакво съмнение, че договорът единодушно ще бъде ратифициран от Тридесет и шестото Народно събрание и ще изиграе важна роля в по-нататъшното развитие на българо-албанското приятелсво и сътрудничество и ще допринесе за стабилността на Балканите. 497.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Татарлъ. Има ли някой за реплика? - Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме законопроекта на първо четене.
Гласували общо 138 народни представители. От тях 134 за, няма против, въздържали се - 4.
Приема се на първо четене.
Господин Джеров, Вашето предложение?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Правя процедурно предложение: с оглед липсата на противодейсвие или на различие по въпроса, поставен на разглеждане, законопроектът да бъде поставен на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Джеров.
Гласували общо 145 народни представители. От тях 136 за, 3 против, 6 въздържали се.
Приема се предложението на господин Джеров.
Имате думата за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагам на второ четене, второ гласуване следният законопроект: Закон за ратифициране на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Албания. Член единствен - ратифицира Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Албания, подписан на 14 февруари 1993 г. в гр. Тирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване.
Гласуваме закона на второ четене.
Гласували общо 141 народни представители. От тях 137 за, няма против, 4 въздържали се.
Господин Джеров, следващата точка.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме със следващия договор за приятелски отношения и сътрудничество.
Пред нас е законопроекта за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Полша. Договорът е подписан на 25 февруари 1993 г. във Варшава. Министерският съвет на 31 март 1993 г. одобрява този договор и предлага на Народното събрание да ратифицира същия със закон. Разпределен е в Народното събрание на Комисията по външна политика и на Законодателната комисия. 497.3
Комисията по външна политика е на мнение, че договорът отразява дълбоките политически и икономически промени в двете страни, качествено новите реалности в Европа и света. Тази комисия предлага законопроектът да бъде гласуван от народните представители.
Законодателната комисия се присъединява и предлага също така ратификацията на договора със закон, тъй като съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията договорът подлежи на ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Полша.
Гласували общо 142 народни представители. От тях 142 за.
Господин Джеров, предложението. 497.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Процедурно предложение: моля законопроектът да се постави и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля гласувайте предложението на господин Джеров.
От гласували общо 134 народни представители, за 133, против няма, 1 се въздържа. Приема се.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законопроект за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Полша.
Член единствен. Ратифицира Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Полша, подписан на 25 февруари 1993 г. във Варшава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля гласувайте законопроекта на второ четене.
От гласували общо 148 народни представители, за 148.
Приема се.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С този законопроект отиваме в кредитната област. Пред нас е Гаранционно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка по договор за заем между "Български пощи и далекосъобщения" - Дружество с ограничена отговорност и Европейската инвестиционна банка в размер на 70 млн. екю, подписано на 28 септември 1992 г. в София и Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по договор за заем между "Български пощи и далекосъобщения" - Дружество с ограничена отговорност и Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 32 млн. екю, подписано на 18 януари 1993 г. в гр. София.
Министерският съвет в заседанието си на 8 март 1993 г. е одобрил и двете гаранционни споразумения и предлага на Народното събрание ратификацията. ЦМ/ЛТ 498.1.
От страна на Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите и Комисията по външната политика, както и Законодателната комисия са постъпили становища в положителен смисъл.
Икономическата комисия препоръчва на Народното събрание да го ратифицира. Комисията по бюджета и финансите реши да препоръча на Народното събрание да ратифицира споразуменията и Комисията по външната политика също така предлага ратификация.
Законодателната комисия се присъединява към тези становища и предлага на уважаемите народни представители на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 8 от Конституцията на нашата република да ратифицира със закон двете гаранционни споразумения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля гласувайте законопроекта на първо четене.
От гласували общо 139 народни представители, за 137, 2 се въздържат, против няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, правя процедурното предложение да преминем към второ гласуване на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля гласувайте предложението на господин Джеров.
От гласували общо 132 народни представители, за 129, против няма, 3 се въздържат.
Приема се.
Господин Джеров, моля докладвайте за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагам за гласуване на второ четене следния законопроект:
Заглавие: Закон за ратифициране на Гаранционно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка и Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Член единствен. Ратифицира Гаранционното споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка по договор за заем между "Български пощи и далекосъобщения" - Дружество с ограничена отговорност и Европейската инвестиционна банка в размер на 70 млн. екю, подписано на 28 септември 1992 г. в гр. София и Гаранционно споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по договор 498.2. за заем между "Български пощи и далекосъобщения" - Дружество с ограничена отговорност и Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 32 млн. екю, подписано на 18 януари 1993 г. в гр. София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля гласуваме законопроекта на второ четене.
От гласували общо 139 народни представители, за 137, против няма, 2 се въздържат.
Приема се.
Преминаваме към разглеждането на точка седма от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА ДЪРЖАВЕН ЗАЕМ С ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ И С ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА.
Господин Джеров, имате думата по точка седма.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По точка седма от дневния ред това е решение за даване съгласие за сключване на договор за държавен заем с Европейската банка за възстановяване и развитие и с Европейската инвестиционна банка.
Има решение на Министерския съвет от 22 декември 1992 г. Разпределено е на Комисията по бюджета и финансите, на Икономическата и Законодателната комисии.
Икономическата комисия дава съгласие да се водят преговори и да се подпишат договорите и препоръчва на Министерския съвет преди окончателното съгласуване и подписване на договора да уведоми Народното събрание.
Комисията по бюджета и финансите дава съгласие да се водят преговори и да се подпише договор с Еворпейската банка за възстановяване и развитие и с Европейската инвестиционна банка и препоръчва на Министерството на финансите да внесе в Комисията по бюджета и финансите в срок от един месец цялостна оценка на дълговата поносимост на страната.
Законодателната комисия на основание чл. 84, точка 9 от Конституцията на Република България предлага Народното събрание да гласува проекторешението.
Това е проекторешение и следователно то ще бъде гласувано само на едно четене. Затова ще ви го прочета: 489.3.
Проект
Р Е Ш Е Н И Е

за даване съгласие за сключване на договори за

държавен заем с Европейската банка за възстановяване

и развитие и с Европейската инвестиционна банка

Народното събрание на основание чл. 84, точка 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да сключи договори за заем за съхранение и развитие на основната пътна мрежа с Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 43 млн. щатски долара и с Европейската инвестиционна банка в размер на 20 млн. екю.
Това е предложението, господин председател. Моля да бъде поставено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам този проект за решение да се допълни с втора и трета точка съобразно становищата на Икономическата и на бюджетната комисия. И двете имат смисъл. Предложението на Икономическата комисия означава - това го има в текста - да се получи възможност да видим условията на този заем. 498.4. За съжаление целият проект е внесен в Народното събрание, без да е пратен проектът на това споразумение и мисля, че е разумно Икономическата комисия да се запознае с него. Също така е целесъобразно според мен и предложението на Бюджетната комисия, което пък изисква една цялостна оценка на възможностите на страната да получава нови кредити. Затова моля господин Джеров да допълни решението и с тези два текста.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Папаризов, защо не прочетете текстовете?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Фактически моето предложение е т.2 на документа на Икономическата комисия и т.2 на съответното становище на Бюджетната комисия да влязат като т.2 и 3 в проекта за решение. Господин Джеров ги прочете и може да ги прочете отново.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай заради коректността: на решението уводът не се изменя и:
"Реши:
1. Дава съгласие на Министерския съвет да сключи договори за заем за съхранение и развитие на основната пътна мрежа с Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 43 млн.щат.дол. и с Европейската инвестиционна банка в размер на 20 млн.екю.
2. Препоръчва на Министерския съвет да внесе в Народното събрание информация за икономическите и финансовите условия на договорите за заем преди тяхното окончателно съгласуване и подписване.
3. Препоръчва на Министерството на финансите да внесе в Народното събрание в срок един месец цялостна оценка за дълговата поносимост на страната, за сключените досега договори, като се обърне особено внимание на сключените заеми след 1990 г.".
Така би трябвало да бъде изразено проекторешението в трите му точки.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Джеров, може ли без думите: "препоръчва" и все пак там не "Министерство на финансите", а "Министерският съвет". ВЙ/КТ 499.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И в двете точки, когато в момента се вземат материалите невинаги може съвсем адекватно да се реагира...
В такъв случай втора и трета точка ще бъдат: "Министерският съвет да внесе в Народното събрание", а в т.3: "Министерство на финансите да внесе" императивно, без уводните думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме прочетения текст с допълненията.
Докато гласувате:
Комисията по бюджета ще проведе заседание на 17 юни, четвъртък, от 10,00 ч. Дневен ред - ратификациите.
Комисията за младежта и спорта има заседание на 17.06., четвъртък, от 9,00 ч. в кабинета на бул. "Дондуков" 2.
Моля, прекратете гласуването. Посочете резултата.
От гласували общо 132 народни представители, за - 139, 3 се въздържат...
Закривам заседанието. (Звъни)
Утре от 15,00 часа.
(Закрито в 19 ч. и 59 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:
Руслан Сербезов
Илиян Илиев