Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1993-07-07

Председателствали: заместник-председателят Йордан Школагерски и
Секретари: Ведат Сакаллъ и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Добър ден, уважаеми колеги. Има необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Народното събрание.
На 30 юни е постъпил Законопроект за допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове и Наказателния кодекс. Вносител е народният представител Христо Бисеров. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по национална сигурност и Комисията по правата на човека.
На 30 юни е постъпил Законопроект за ратифициране на гаранционното съглашение (проект "Енергия") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Минисерският съвет. Разпределен е на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите и Комисията по външната политика.
На 30 юни е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносител е народният представител Стоян Райчевски. Разпределен е на Законодателната комисия.
На 1 юли е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Вносители са народните представители Константин Размов и Манол Тодоров. Законопроектът е разпределен на Законодателната комсиия, Комисията по земеделието. НЧ/НП 117.1
На 2 юли е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител е народният представител Векил Ванов. Разпределен е на Законодателната комисия и Комисията по труда и социално осигуряване.
На 2 юли е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносител е Николай Слатински и група народни представители. Разпределен е на Законодателната комисия и Комисията по национална сигурност.
На 2 юли е постъпил Законопроект за нов Наказателен кодекс. Вносител е народната представителка Петя Шопова и група народни представители. Разпределен е на Законодателната комисия.
Постъпили предложения за промени в дневния ред:
Постъпило е предложение от народния представител Златимир Орсов, с което моли да бъде включена в част първа законопроекти включени в законодателната програма, разглеждането на второ четене и приемането на Закона за добавената стойност. Има становище на Икономическата комисия. Днес на Председателски съвет беше разгледано това предложение и Председателският съвет се обедини единодушно да предложи на Народното събрание и като решение на Председателския съвет да бъде включен този закон в точка втора реално за днес, а фактически като точка трета във вече приетата програма на част първа. Затова нямаме пречка. Законопроектът се раздава. Касае се да започнем неговото приемане на части. Законопроектът е тежък и голям по обем, затова днес ще поставим на разглеждане за приемане на второ четене от него на първите три текста.
Които са за включване в част първа, като точка трета на раздадената програма и точка втора за днешната ни програма за приемане на второ четене Закона за добавената стойност, моля да гласуват. Обявете режим на гласуване и гласуваме.
Квесторите, моля ви, поканете народните представители да влязат в залата. Има режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували общо 124 народни представители. От тях 123 за, няма против, един въздържал се.
Включва се в част първа на нашата програма Законопроекта за добавената стойност. 117.2
Постъпило е предложение от народния представител Златимир Орсов с пет точки. Без да отнемам време на Народното събрание, докладвам само двете точки, които могат да бъдат гласувани. Това е да бъде включена като точка, веднага след Законопроекта за ратификация на споразумението за разсрочване на външния дълг на Република България с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, точката годишен отчет на директора на Агенцията за чуждестранна помощ. Това е в сегашната програма, която вие имате, да бъде точка 10.
Които са за приемането на това изменение на програмата, моля да гласуват. Обявете режим на гласуване и гласувайте за това предложение.
Гласували общо 125 народни представители. От тях 114 за, 8 против, 3 въздържали се.
Приема се. 117.3
Следващото предложение е да бъде включена като точка единадесета в раздадената ви програма доклад на Анкетната комисия за определяне състоянието на отбранителната промишленост и търговията със специална продукция.
Моля обявете режим на гласуване и гласувайте за това предложение. По-скоро уточнете решението да бъде включена в програмата като точка и да бъде точка дванадесет.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 123 народни представители, за приемане на тази точка - 119, против - 3, въздържа се 1.
Включваме като точка дванадесета от втората част на програмата доклад на Анкетната комисия за определяне на състоянието на отбранителната промишленост и търговията със специална продукция.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Пушкаров в качеството му на председател на Временната анкетна комисия за определяне състоянието на отбранителната индустрия и търговията със специални продукти и насоките за излизане от кризата, с което той уведомява, че има седем подписани екземпляра от доклада на Временната анкетна комисия и като има предвид характера, предлага обсъждането да стане на закрито заседание.
И тъй като господин Пушкаров е тук, обръщам внимание на следното, че съгласно чл. 34 от правилника закрито заседание се прави, когато се поиска от една десета от народните представители.
Би трябвало да се преподпише Вашето предложение, господин Пушкаров, и да го валидизирате за утре да го включим в програмата за разглеждане.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Уведомявам народните представители, че с писмо от 7 юли 1993 г. Министерският съвет изтегля – 2 от законопроекта за Търговския закон и изменението на Наказателния кодекс. Тоест, оттегля – 2, който се отнася за изменението на Наказателния кодекс.
Съгласно чл. 69, тъй като не е започнало гласуване за приемането на този законопроект, не е необходимо да се постановява РД/ЛТ 118.1. решение, защото след като чл. 69 дава право на Министерския съвет като вносител да оттегли целия закон, той може да оттегли и една част от него. А вие знаете, че – 2 има значението на самостоятелен законопроект и затова няма да бъде подлаган на гласуване днес. Параграф 2 от законопроекта, който се връща на Министерския съвет поради оттеглянето му.
Господа, с това приключихме работата по изменение на дневния ред.
Заповядайте, госпожа Миленова. По време на Вашето изказване обявявам, че допускам фоторепортерите в залата.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Колеги народни представители, господин председател! Имам честта и приятното задължение да поднеса на българския парламент от името на гръцкия парламент една икона на майка Богородица, като жест на приятелство на гръцкия народ и на гръцките депутати, на приятелство и на добри чувства към нашия народ, чиито представители ние сме.
Това е един подарък, който ви предоставям, но за съжаление без присъствието на другия наш колега, който беше с мен и с други представители на България в Халкидики на международен семинар по въпросите на православието и неговия принос за нова бъдеща Европа. Това беше отец Стефан. Аз много съжалявам, че той не присъства в залата, но надявам се, че поне от коридорите неговите колеги са чули.
Така че това е подаръкът на нашия парламент. Връчвам Ви го, уважаеми господин председателстващ. Съхранявайте го добре. И дано всички да се държим така, че и господ да ни помага в нашите дела! (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Миленова.
Приемам този подарък на нашия парламент с благодарността към гръцкия парламент и разпореждам да бъде зачислен в инвентарната книга на парламента!
Пристъпваме към изпълнение на част първа от нашата програма.
Моля кой от Законодателната комисия ще докладва? Господа заместник-председатели, разберете се. 118.2.
Аз ще докладвам на Народното събрание, че в миналото пленарно заседание, когато е отложено приемането на законопроекта, са станали продължителни и задълбочени разисквания по законопроекта. Разискванията се разделят на две характерни части. В едната част се говори за необходимостта от приемане на законопроекта, що се касае до неговата част - част четвърта - несъстоятелност и почти единодушни народни представители са били против приемането на – 2 за изменение на Наказателния кодекс.
Досега не е чуто само становището на Икономическата комисия, но не виждам господин Мичковски. Кой друг от Икономическата комисия...? (Реплики от залата: "Кой закон?") Част четвърта на Търговския закон - несъстоятелност.
Господин Стоилов, заповядайте. Имате думата. 118.3. ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в Икономическата комисия този въпрос беше поставен, но знаейки, че при обсъждането в залата на законопроекта за фалитите, възникна едно смущение у депутатите, че без материята, касаеща предпазния конкордат, или като част на този Закон за фалитите, или като паралелен закон, някак си настроенията бяха да не продължава обсъждането на този проектозакон.
На заседание на Икономическата комисия ние получихме уверението на заместник-министъра на правосъдието господин Павлин Неделчев, че работата върху законопроекта за предпазния конкордат е във висока степен на готовност, т.е., че законът има висока степен на готовност и в близко време може да ни бъде представен, за да могат депутатите да се уверят, че тези въпроси са разработени. На това свърши работата на Икономическата комисия. Това е, което мога да ви докладвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Аз бих успокоил народните представители, защото в дискусията има и този елемент - двата закона да се приемат едновременно.
Уважаеми господа, вие виждате обема на този закон. Ние на второ четене ще можем да го поставим едва в края на септември или началото на октомври, но можем да уверим представителите на правителството, че те ако не внесат Закона за предпазния конкордат, Народното събрание няма да постави на разглеждане за приемане на второ четене тази глава от Търговския закон.
Желаещи за изказване? - Няма.
Тогава преминаваме към гласуването...
Господин Мулетаров, вие имате ли да забележите нещо?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Забележката следва да бъде за заглавието на законопроекта с оглед оттеглянето на втората част, а именно предложение за изменение и на Наказателния кодекс от вносителя Министерския съвет. Заглавието на проектозакона следва да остане само: "Закон за изменение и допълнение на Търговския закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров! ВЙ/ВР 119.1
Гласуваме Закон за изменение и допълнение на Търговския закон и приемането му на първо гласуване. Той се състои в част четвърта, озаглавена "Несъстоятелност" и развита в текстове от чл. 607 до 754.
Моля, обявете режим на гласуване. Гласуваме, както сме приели да казваме, макар и малко неточно - гласуваме за приемане на първо четене на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон.
Моля ви, гласувайте за приемането на закона.!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
От общо гласували 130 народни представители, за приемане на законопроекта гласуват 124, против - 1, въздържат се 5 човека.
Приема се на първо четене Законът за изменение и допълнение на Търговския закон.
Заповядайте, господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, искам да обясня отрицателния си вот.
Не че съм против приемането на закона за първо четене, а поради това че процедурно се допусна да бъде нарушен Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Съгласно чл.69 вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на обсъждането му при първото гласуване! Обсъждането, а не самото гласуване и след като е започнало обсъждането Министерският съвет като вносител не може да го оттегля или да прави изменения по него. Това може да стане само с решение на Народното събрание.
Ето защо, господин председателстващ, аз много моля винаги да бъде спазван правилникът, за да може да не се допускат такива несъобразности в дейността особено при приемането на такъв извънредно важен закон за нашата страна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков!
Нищо друго не бих могъл да Ви кажа, освен да Ви прочета разпоредбата на правилника: "Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване", с което съжалявам за съдържанието на Вашето изказване. 119.2 Преминаваме към т. 2 - Второ четене на законопроекта за данъка върху добавената стойност.
Кой ще докладва от Законодателната комисия?
Господин Бучков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Пристъпваме към второто четене на законопроекта за данъка върху добавената стойност.
Господин председателю, моля да се гласува заглавието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване заглавието на закона - Закон за данък върху добавената стойност.
Които са за приемане заглавието на закона, моля да гласуват.
От общо гласували 123 народни представители за 121, против 1, въздържали се 1.
Заглавието на закона е прието - Закон за данък върху добавената стойност.
Имате думата, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Глава първа. Общи положения.
Чл. 1. Този закон урежда данъчното облагане на сделките със стоки и услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, чухте съдържанието на чл. 1. Вие го знаете и от раздадения ви проект. Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! У членовете на Икономическата комисия възниква някакво смущение дотолкова, доколкото в новата редакция са отпаднали елементи от текста на чл. 1, които още в самото чело на закона сочат какви сделки се имат предвид, с какви стоки и услуги. Вярно е, че по-нататък в текста на закона има един член - 18 по старата номерация - в който изрично се казва, че стоките и услугите, които идват от внос, подлежат на същия режим, както и стоките и услугите, които са произведени на територията на страната. Може би това е основанието на Законодателната комисия да изчисти текста на чл. 1 в редакцията, в която беше приет от Икономическата комисия. Ако не възникват СБ/ЙА 120.1 никакви смущения при това изчистване и е достатъчно, че в чл. 18 имаме норма, която визира ясно стоки и услуги, обект на внос, аз, така да се каже, снемам смущението си. Вероятно това ще успокои и колегите от Икономическата комисия.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря. Има думата професор Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Законодателната комисия обсъди много внимателно и задълбочено чл. 1 от законопроекта за данък върху добавената стойност. Имаше даже съмнения дали този закон, който урежда данъка върху добавената стойност, е в съответствие с конституционните разпоредби и какъв трябва да бъде предметът, очертан в чл. 1. След много обширни обсъждания ние стигнахме почти единодушно до тази редакция, която заместник-председателят на Законодателната комисия господин Бучков ви предложи. Тя не се отклонява от замисъла, който е имала предвид Икономическата комисия, с изключение на ограничените вещни права. Но тук е много неточно, неясно и сделките върху имущества или ще попаднат в сделките със стоки и услуги, или с осъществяването на друга търговска или стопанска дейност. И затова опасенията на моя колега професор Стефан Стоилов не са основателни, защото след малко, като стигнеме в чл. 3, там изрично се предвижда, че по този закон се облагат сделките, при които се осъществява стопанска дейност. И в този смисъл се изключват вещните права, каквито данъци има за сделки при учредяването на вещни права. Те ще преминат в други закони, а не в Закона за добавената стойност.
Ето защо, господин председателю, аз си позволявам тук да апелирам към уважаемите дами и господа народни представители да гласуват за текста, който е предложен от Законодателната комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Има думата госпожа Ана Миленкова. 120.2
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тъй като между чл. 1 и чл. 3 има една връзка, която в крайна сметка е твърде очевидна и ако изкажем информацията, която отдава текстът на чл. 1 и чл. 3 заедно, то тогава няма да бъдат породени тези съмнения, за които говориха колегите досега.
Затова моето предложение е редакцията на чл. 1 да придобие следния вид като съдържание, което е общо в момента за чл. 1 и чл. 3: "По този закон се облагат сделките със стоки и услуги, с които се осъществява стопанска дейност с място на изпълнение територията на страната, включително континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на безмитните зони, антрепозитните складове и търговските обекти за безмитна търговия". Тоест предлагам сливане на двата текста, тъй като и логическата връзка между чл. 1 и чл. 3 е очевидна. По този начин това ще бъде новата редакция на чл. 1 и това, което се възпроизвежда в чл. 3 ще отпадне.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Миленкова.
Има думата за реплика професор Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Аз искам да направя реплика на колежката Ана Миленкова. Първо, от формална гледна точка това предложение се прави след като започва на второ четене законопроектът, но по-важно е друго, че по този начин се смесват двата текста: и в единият, който трябва да очертае кратко предмета на регулирането в този закон, и чл. 2 и 3, които поясняват съдържанието на отделните елементи, съдържащи се в чл. 1 на този закон. Това предложение, което тя направи, ми се струва, че ще внесе една неяснота, смесване на различни идеи.
Ето защо, аз бих я помолил да оттегли своето предложение, да не внася усложнения сега в текста, тъй като това нейно предложение, ако беше обсъдено днес в Законодателната комисия, щяхме да имаме възможност да изложим подробно аргументи против това 120.3 предложение. Тъй като ако тръгнем по тази логика, ние трябва да обединим и чл. 2 с чл. 1, така че членове 1, 2 и 3 да станат един член, в който няма да има достатъчно яснота.
Аз съм съгласен, че има една последователност между чл. 1, 2 и 3, тъй като чл. 1 урежда предмета на Закона за данъчното облагане на сделки със стоки и услуги, а чл. 2 обяснява понятието сделка по смисъла на този закон, с изключения, и чл. 3 обяснява по-ясно кои сделки по обхват и по териториално действие се обхващат от този закон. Всеки закон следва една такава последователност и логика. Ако се приеме предложението на госпожа Миленкова, ще се внесе неяснота и непоследователност в закона.
Доколкото разбирам, тя настоява за своето предложение, и Вие господин председателю, ще го подложите на гласуване. Ето защо аз апелирам към народните представители да не го приемат.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате право на дуплика, госпожо Миленкова. 120.4
АНИ МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): От формална гледна точка няма абсолютно никаква пречка да бъде направено предложението, тъй като то не предвижда абсолютно нищо ново, а просто промяна в редакцията. Така че няма пречки по правилника това предложение да бъде направено в пленарната зала на второто четене.
Аз дори съм го направила и в Законодателната комисия. И по принцип то не беше оспорвано, просто не е гласувано в Законодателната комисия.
Що се отнася до това дали ще се внесе яснота, мисля, че това може да стане с два отделни текста. Защото чл. 1 не казва абсолютно нищо повече от това, което казва чл. 3. Но с два отделни текста не постигаме нищо друго, освен законодателно разточителстване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Миленкова. Колеги, има ли други желаещи? Няма. Господин Бучков, Вие имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Предложението на госпожа Миленкова действително беше направено в Законодателната комисия, но то не бе възприето.
ГЛАСОВЕ ОТ БСП: Не беше обсъждано.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Не беше обсъждано.
АНА МИЛЕНКОВА (от място): Не беше обсъждано.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Не беше обсъждано, защото свърши заседанието. Недейте заблуждава.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Ако трябва да бъде поставено на обсъждане, то тогава трябва да се върне текстът, да се върне целият закон в Законодателната комисия и наново да се разгледа. Ако поставяте така въпроса.
ГЛАСОВЕ ОТ БСП: Няма такова нещо! В залата може да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Много ви моля, колеги, който не е присъствал на заседание в Законодателната комисия, да не взима становище. Това са факти, а не мнения. (Шум в БСП)
Въпросът е следният. Законодателната техника изисква изясняване на проблема, който ще третира даден закон. Затова ние приехме чл. 1 да определи материята, която ще регулира този закон. СР/ЛТ 121.1.
В чл. 3 се постави вече съвсем друг проблем, а именно кои сделки ще се облагат и по място на тяхното осъществяване.
Действително на пръв поглед може да се приеме, че се отнася до редакция. Но разберете, това не е само редакция, това е едно подреждане не само по време, но подреждане по изискването на законодателната техника.
И в този смисъл това нещо беше одобрено в Законодателната комисия, така както изясни проф. Михайлов.
Ако има някакви други становища, кажете. Но ако се касае за нов текст, т.е. за прередактиране, или трябва да върнем наново въпроса в Законодателната комисия, но не може да се гласува тук сега на второ четене новият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте.
ХРИСТО ТОДОРОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група "Нов съюз за демокрация" моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Обявявам половин час почивка. (Звъни)
16 ч. 07 м.
121.2.(След почивката)

16 ч. и 50 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Продължаваме заседанието. Уважаеми колеги, в Народното събрание е господин Бисер Славков - заместник-министър на финансите, който желае да присъства в залата при обсъждането на текстовете от Закона за данъка върху добавената стойност. Затова, както знаете, ние приемаме решение.
Предлагам следното решение: да се разреши на господин Бисер Славков да влезе в залата и да участва в разискванията. Обявете режим на гласуване и гласувайте за това предложение. Гласуваме за това заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков да бъде допуснат в залата.
От общо гласували 125 народни представители, за допускането на господин Бисер Славков гласуват 124, против - няма, 1 се въздържа. Приема се решението.
Моля квесторите, поканете господин Бисер Славков!
Заповядайте, господин Славков!
Моля за внимание, колеги! Господин Бучков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, времето за почивка беше използвано, за да се обсъдят постъпилите редакционни промени на текста. Всички стигнаха до становище, че фактически не се касае за някакво принципно различие, а по-скоро се касае за редакционна промяна.
При това положение, като се има предвид подреждането на текстовете в представения ви проект, просто предлагаме да се възприеме това на Законодателната комисия, по простата причина, че, първо, бяха употребени два часа време, за да се стигне до тази избистрена редакция, и второ, се дава едно разчленение в чл. 2 - какво са сделки, и в чл. 3 - кои сделки се облагат.
При това положение аз предлагам от името на Законодателната комисия и моля колегите да пристъпим към гласуване на така предложените текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков! Това, което казахте, е абсолютно вярно. Действително двете предложения са равностойни, но разчленяването им в три ВТ/ВР 122.1 текста, така както предлага Законодателната комисия, очевидно дава улеснение при приложението на закона. Поради това започваме да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): Да го прочета отново?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Глава първа - "Общи положения".
"Чл. 1. Този закон урежда данъчното облагане на сделките със стоки и услуги".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тъй като двете предложения са равностойни, гласуваме ги по време на постъпването им в пленарната зала. Гласуваме най-напред предложението на Законодателната комисия, така както го прочете пред вас заместник-председателят на същата господин Бучков. Обявете режим на гласуване. Моля, гласуваме Глава първа - "Общи положения" и чл. 1 от законопроекта, така както ви е раздаден.
От общо гласували 132 народни представители, за - 123, против - няма, 9 се въздържат. Приема се Глава първа - "Общи положения" и чл. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Имате думата за чл. 2, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Чл. 2. Сделка по смисъла на този закон е прехвърлянето на права върху стоки или извършването на услуги с изключение на предоставянето в залог на стока, освен ако залогът е преминал в собственост на кредитора".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Желаещи да се изкажат? Не виждам желаещи. Моля Ви, обявете режим на гласуване и гласуваме за приемането на чл. 2 така, както го прочете господин Бучков.
От общо гласували 126 народни представители, за приемането на чл. 2 - 121, против - няма, 5 се въздържат. Член 2 е приет. 122.2
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Член 3. "По този закон се облагат сделките, с които се осъществява стопанска дейност, чието място на изпълнение е на територията на страната, включително континенталният шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на безмитните зони, антрепозитните складове и търговските обекти за безмитна търговия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Мулетаров! Имате думата, господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, уважаеми народни представители, искам само едно предложение да направя за заменянето на думата "антрепозитните", която е много рядко използвана, да бъде заменена с "разпределителните складове" - по-българска, по-понятна и това ще даде по-голяма яснота в закона.
Моля да подложите на гласуване промяната само на тази дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров? Друг желаещ?
Имате думата, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Действително господин Мулетаров е прав, но касае се за един международен термин и при нашите взаимоотношения с други фирми, с други държави бихме могли да го приемем, защото той е международен термин и се употребява във всички страни, където има развита търговия в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има едно междинно предложение, господин Бучков, да се приеме предложеният "антрепозитни складове". Струва ми се, че това обединява и решава въпроса.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Разбира се, както вие франко може да го преведете на български, обаче франкото си е франко, фобът си е фоб, кафът си е каф. Това са международни термини, които ние не можем да ги избегнем, но съм съгласен, аз лично съм съгласен и не възразявам. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. На мен ми се струва, че при това положение нещата се обединяват, господин Мулетаров. Ако желаете, заповядайте. МС/КП 123/1.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, аз не мога да възприема аргументите на господин Бучков, тъй като в този закон, мястото на изпълнението, изрично пише в този текст е "на територията на страната". Ние не правим текстове, в които да пишем чуждици за чуждестранните граждани. Още повече, че този закон се прилага само на територията на Република България и това налага с по-голяма прецизност да погледнем този текст. Той нищо няма да пречи, ако остане тази чужда дума, обаче разберете, че законът обхваща много широки слоеве от населението и е за предпочитане всяка дума да бъде ясна и да не поражда никакво затруднение в тези, които ще прилагат и които ще изпълняват този закон. Така че аз държа на предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви!
Господин Папаризов иска думата. Заповядайте, господин Папаризов!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП " Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателстващ, все пак става дума за складове под митнически контрол и това е доста по-общ термин от "разпределителен" или какъвто искате. Ако искате да замените думата "антрепозитни", заменете го със "складове под митнически контрол", защото те може да са консигнационни, разпределителни и всякакви други. Още повече, че този термин, мисля, че го има в Закона за митниците, за такъв склад под митнически контрол. Но мисля, че има и термина "склад под митнически контрол".
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов!
Господин Бисер Славков иска думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа народни представители! В случая става дума за склад, който има характер на един предварителен склад, в който стоките ще бъдат до момента до уреждане на съответните задължения - митнически, данъчни и други. И в този смисъл аз предлагам, просто това, което и господин Папаризов каза, да се съобразим с този термин и нека да си остане наистина "антрепозитен склад". Той си е добил вече една абсолютна популярност в икономическите среди и ще бъде пределно ясно за онези, 123/2. които осъществяват такива сделки, какво означава.
Ако стане "разпределителен склад", значително ще се стесни и няма да отговаря на замисъла, който е заложен в този случай.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Славков!
Господа, нали ние ще се интегрираме към Европа? Нали приемаме една обща международна терминология? Тя е специфична.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофона): Тя не е само европейска, тя е терминология в целия свят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А, тук господин Бучков добавя, че тя не е само европейска, тя е терминология в целия свят.
При това положение аз бих ви предложил да не превеждаме, защото предложението на господин Мулетаров е да се преведе. Неговият превод е неточен и не отговаря на съдържанието на този термин "антрепозитни складове".
Моля ви, поради което (шум и реплики в залата), аз мисля, че... Моля?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Складове под митнически контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, но в това, което обяснихте Вие, господони Папаризов, "складове под митнически контрол", в изказването на господин Славков имаше също обяснение, че и това не съвпада точно. Става дума за верния превод и за всеобхватния и точен превод.
Господа, при това положение аз ви моля да се обединим около предложението на Законодателната комисия, тъй като предложението е за превод, а не за заместващ термин.
Обявете режим на гласуване! Подлагам на гласуване чл. 3 така, както го прочете господин Бучков, който се предлага от Законодателната комисия.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 126 народни представители, за приемането на чл. 3 104, против 6, въздържат се 16.
Член 3 е приет така, както го предложи Законодателната комисия. 123/3.
Уважаеми колеги, поради изчерпване на първа част от дневния ред, преминаваме към разглеждането на част втора.
Господа, готови ли сте? Поставям на разглеждане за приемане на първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Забелязвам интересен момент - и двамата заместник-председатели са вносители на този закон. Затова много ви моля единият от вас да докладва становището на Законодателната комисия, а другият да защити законопроекта като вносител.
Вие ли ще докладвате, господин Мулетаров? Имате думата. 123/4. ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! На 14 април 1993 г. е внесен законопроект за допълнение на Закона на Гражданскопроцесуалния кодекс от група народни представители. Законопроектът е разпределен само на Законодателната комисия, която на 13 май е обсъдила на свое заседание същия и счита, че законопроектът за допълнение на Закона за допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс е изцяло процесуалноправен въпрос, че с него се защитават конституционните права на гражданите. Законопроектът не противоречи на конституционни разпоредби. Напротив, решава един изключително сложен проблем на някои граждани, които не могат да се ползват от разпоредбите на досегашната уредба на Гражданскопроцесуалния кодекс. Ето защо Законодателната комисия, като взе предвид необходимостта от приемането на този законопроект, реши единодушно да предложи на народните представители той да бъде приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Вносителят Емил Бучков има думата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Представеният пред вас проект за законопроект цели да премахне една несправедливост, която е резултат може би на някакво бързане от страна на законодателната власт и не е предвидила възможност за висящи производства да им се даде съответно правната защита. Касае се за следното нещо.
По изменените текстове на Гражданския процесуален кодекс, когато се касаеше за решение на Върховния съд, можеше да бъде направено предложение за преглед по реда на надзора, което да бъде разгледано от Пленума на Върховния съд, чието решение е окончателно.
Има такива случаи, в които е направено предложение за преглед пред Пленума на Върховния съд, т.е. започнала е процедурата и след изменението на Гражданскопроцесуалния кодекс изведнъж това положение остава неуредено и всички тези висящи производства се прекратяват като биват злепоставени гражданите, за които е направено съответното предложение по реда на надзора пред пленума.
По този начин нищо ново не се иска, нищо повече не се иска, освен прекратеното производство да продължи и да стигне СМ/ВР 124.1 до своя естествен край. Защото в противен случай, гражданите се лишават от съответната правна защита и от правната възможност да получат едно решение въз основа на направеното предложение за преглед по реда на надзора.
Ето защо, аз ви моля да подкрепите проекта, касае се за много малки случаи. Тъй като не виждам по-голямо обсъждане по този въпрос, ще ви моля, да се подложи и на второ четене, за да може да бъде приет самият закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Бучков, много Ви моля, вземете отношение за систематичното място на този Закон за допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс в общата структура на Гражданскопроцесуалния кодекс.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Той е Параграф единствен и в Параграф единствен на Закона за допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс, т.е. когато се е извършвала промяната, има Параграф единствен и там трябва да бъде в допълнението на Гражданскопроцесуалния кодекс. Това, което мога да предложа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Допълнителните разпоредби към Гражданскопроцесуалния кодекс към основните текстове?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Не, вижте какво. Има допълнения, съжалявам, че нямам пред себе си закона, Гражданскопроцесуалния кодекс. Защото тогава точно щях да Ви посоча, когато е правено изменението, има допълнение и това трябва да бъде към допълнението Параграф единствен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Желаещи да вземат думата? Има думата народният представител Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз подкрепям Закона за допълнение на Закона за допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс така, както е посочен. Вярно е това, което говори тук господин Бучков, че ако ние го приемем, всъщност възстановяваме една справедливост, която не е огледана, когато е гласувано предишното изменение и допълнение на закона през 1992 г. В сега действащия Гражданскопроцесуален кодекс, в една Преходна разпоредба към Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, която 124.2 ние сме гласували през 1992 г., е казано, че заварените при влизането в сила на този закон висящи дела се разглеждат по досегашния ред.
Този текст, който сега се предлага, със съдържанието, което предполагам, че го имате, но ако сега не е пред вас, аз ще си позволя да го прочета, всъщност урежда нещо, което е било пропуснато да се уреди тогава.
Подлежат на преглед от Пленума на Върховния съд и тези предложения за преглед срещу решения на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд, направени до 21 април 1990 г., които са били оставени без разглеждане от Пленума на Върховния съд и образуваните от тях дела са били прекратени въз основа на отменяването на т. 3 на чл. 5 от Закона за устройство на съдилищата, "Държавен вестник" бр. 31 от 17 април 1990 г. и изменението на чл. 227 от Гражданскопроцесуалния кодекс, "Държавен вестник" бр. 31 от 17 април 1990 г. Член 227 от Гражданскопроцесуалния кодекс, за който става реч, беше изменен на два пъти. Става дума за изменението от 1990 г.
Съгласно това изменение, молбите и предложенията за преглед се разглеждат от тричленен състав на Върховния съд, а когато решението е постановено от Върховния съд, от петчленен състав. После се казва каква е процедурата. И последната алинея, решението по предходните алинеи не подлежат на преглед по реда на надзора. Това е една нова разпоредба, приета с изменението на закона в "Държавен вестник" бр. 31 от 1990 г. Ако ние оставим нещата така, както всъщност са били оставени без доглеждане тогава, и не кажем, че висящите производства пред Пленума на Върховния съд трябва да бъдат довършени, ние всъщност лишаваме всички хора от възможността да може Пленумът на Върховния съд да се произнесе по решение на състави на Върховния съд, които са били атакувани при възможността на чл. 227 отпреди изменението, т.е. възможност, която беше прогласена от действация закон тогава, така че могат да подлежат на преглед по реда на надзора пред Пленума на Върховния съд и решение по преглед по реда на надзора на отделни състави на Върховния съд и на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд. Ето защо смятам, че се възстановява една справедливост и в този смисъл ви предлагам да прогласуваме предложеното от Законодателната комисия изменение. 124.3
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Георгиев! След Вашето изказване нещата си отидоха на мястото.
Господин Мулетаров, прочетете текста на закона, за да го подложа на гласуване. 124.4
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за допълнение на Закона за допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс, обнародван в Държавен вестник, "Известия", бр. 12 от 1952 г., изменен и допълнен в бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и бр. 90 от 1961 г.; поправка бр. 99 от 1961 г.; изменен и допълнен в "Държавен вестник" бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и бр. 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г. и бр. 62 от 1991 г. с параграф единствен.
В параграф единствен на Закона за допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс се добавя следното изречение: "Подлежат на преглед от пленума на Върховния съд и тези предложения за преглед срещу решения на общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд, направени до 21 април 1990 г., които са били оставени без разглеждане от пленума на Върховния съд и образуваните по тях дела са били прекратени въз основа на отменяването на точка 3 на чл. 5 от Закона за устройството на съдилищата, "Държавен вестник", бр. 31 от 17 април 1990 г., изменението на чл. 227 на Гражданско-процесуалния кодекс, "Държавен вестник", бр. 31 от 17 април 1990 г.".
Господин председател, бих предложил само едно допълнение в първата част на параграф единствен.
В параграф единствен на Закона за допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс да се добави: "Допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс, "Държавен вестник", бр. 62 от 2 август 1991 г.", за да бъде конкретизирано точно годината и публикуването на това допълнение на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров, това е необходимо. Моля квесторите, поканете народните представители да влязат в залата. Други желаещи за изказване няма.
Обявявам режим на гласуване. Моля, гласувайте за приемане на първо четене на Закона за допълнение на Закона за допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс. НЧ/ЛТ 125.1.
Гласували общо 127 народни представители. От тях 125 за, няма против, 2 въздържали се.
Направено е предложение от господин Бучков законът да бъде поставен на приемане с второ гласуване. Господин Бучков, поддържате ли Вашето предложение? Благодаря Ви. Господин Бучков поддържа своето предложение, затова го поставям на гласуване.
Които са съгласни законът да бъде поставен на второ четене и приет с второ гласуване, моля да гласуват.
Гласували общо 126 народни представители. От тях 125 за, 1 против, няма въздържали се.
Приема се предложението.
Поставям на второ разглеждане за приемане с второ гласуване на закона.
Господин Мулетаров, имате думата за докладване на заглавието на закона.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за допълнение на Закона за допълнение на Гражданския процесуален кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, гласуваме за заглавието на закона. Моля, режим на гласуване. Гласуваме.
Гласували общо 124 народни представители. От тях 122 за, няма против, 2 въздържали се.
Приема се заглавието.
Имате думата, господин Мулетаров, да докладвате параграф единствен.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф единствен. "В параграф единствен на Закона за допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс, "Държавен вестник", бр. 62 от 2 август 1991 г. се добавя следното изречение: "Подлежат на преглед от пленума на Върховния съд и тези предложения за преглед срещу решение на общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд, направени до 21 април 1990 г., които са били останали без разглеждане от пленума на Върховния съд и образуваните по тях дела са били прекратени въз основа на отменяването на точка 3 на чл. 5 на Закона за устройството на съдилищата, "Държавен вестник", бр. 31 от 17 април 1990 г. и изменението на чл. 227 на Гражданския процесуален кодекс, "Държавен вестник", бр. 31 от 17 април 1990 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров. 125.2.
Моля, обявете режим на гласуване. Гласуваме за приемане на второ четене на параграф единствен на закона.
Гласували общо 123 народни представители. От тях 122 за, няма против, 1 въздържал се.
Законът е приет на второ четене. Благодаря ви, колеги. 125.3. Минаваме към следващата точка от нашата програма -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СЪГЛАСУВАНИЯ ПРОТОКОЛ ЗА КОНСОЛИДАЦИЯ НА ДЪЛГА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - вносител Министерския съвет.
Моля да имат готовност заместник-председателите на комисиите да докладват заедно със заместник-председателя на Законодателната комисия. Кой ще я докладва, господа?
Господин Мулетаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, уважаеми народни представители! Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на съгласувания протокол за консолидация на дълга на Република България. Законопроектът е разпределен от председателя на Народното събрание на Комисията по външната политика, на Икономическата комисия, на Комисията по бюджета и финансите и на Законодателната комисия.
Трите комисии са разгледали законопроекта и са излезли със становища, че той не противоречи на действащото законодателство, като предлагат на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 да бъде ратифициран предложения законопроект.
Комисията по бюджета и финансите също препоръчва на Народното събрание подобно решение.
Икономическата комисия също предлага да се приеме законопроекта за ратифициране на съгласувания протокол.
Законодателната комисия след като обсъди предложения законопроект и се съобрази със становищата на трите комисии прие, че предложения законопроект е съобразен с изискванията на Конституцията на Република България. Той отговоря на интересите на страната, във връзка с практическото осъществяване на съгласувания протокол за консолидиране на дълга на Република България и ще допринесе съществено за обслужването на външния ни дълг.
Законодателната комисия смята, че поради липса на противоречия с действащата нормативна уредба и с който и да е закон, законопроектът може да бъде приет от Народното събрание, поради което излиза със същото предложение.
Господин председател, моля Ви, ако законопроекта бъде приет на първо четене, да предложите на народните представители РД/ЙА 126.1 да гласуват за приемането на второ четене при положение, че не постъпят предложения във връзка с предложения законопроект.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Уважаеми колеги, кой от вас желае думата? Външната политика ли най-напред? Заповядайте, господин Ишпеков. Има думата заместник-председателя на Комисията по външната политика господин Филип Ишпеков.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП ИШПЕКОВ: Господин председателю, колеги! Комисията по външна политика на свое заседание на 3 юни разгледа проекта за закон за ратифициране на съгласувания протокол за консолидация на дълга на Република България и даде следното становище.
Първо, комисията смята, че с практическото осъществяване на съгласувания протокол за консолидиране на дълга на Република България ще се облекчи обслужването на външния официален дълг на нашата страна в един период, който е критичен за провежданата у нас икономическа реформа. Това от друга страна ще даде възможност за пренасочване на средства за стимулиране на икономическия растеж в България.
Заедно с това навременното осъществяване на функциите и условията, залегнали в съгласувания протокол, ще позволи да бъде подобронне доверието към България на международния кредитен пазар.
И второ, комисията предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията да ратифицира със закон съгласувания протокол.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ишпеков.
От името на Икономическата комисия професор Стоилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми с две изречения само да ви докладвам становищата на Икономическата и на Бюджетната комисии.
Смисълът на тези становища е, че предложения за ратиф фикация съгласуван протокол ще се отрази положително на усилията на правителството за привличане на официално финансиране и чуж126.2 дестранни инвестиции за икономическото развитие на страната.
Двете комисии предлагат да бъде подкрепена ратификацията на този протокол.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.(
Желаещи да вземат отношение по закона? - Няма.
Моля ви обявете режим на гласуване. Квесторите, предупредете народните представители, които се намират в кулоарите, че съм обявил режим на гласуване, да влязат в залата!
Моля ви гласувайте за приемането на закона!
Прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 131 народни представители, за - 131. Законът за ратифициране на съгласувания протокол за консолидация на дълга на Република България е приет единодушно на първо четене.
Постъпило е предложение да бъде подложен на разглеждане на второ четене и приет с гласуване същия закон.
Които са за приемането на това предложение, моля да гласуват.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 128 народни представители, за приемане на това предложение са 128.
Поставям на второ четене за приемане с второ гласуване на Закона за ратифициране на съгласувания протокол за консолидиране на дълга на Република България.
Имате думата, господин Мулетаров. 126.3
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за ратифициране на Съгласувания протокол за консолидация на дълга на Република България.
Член единствен. Ратифицира съгласувания протокол за консолидация на дълга на Република България, подписан на 14 декември 1992 г. в Париж".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Мулетаров, сега ще направим две гласувания.
Гласуваме най-напред заглавието на закона.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Заглавие на закона е, господин председател: "Закона за ратифициране на Съгласувания протокол за консолидация на дълга на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, обявете режим на глусаване и гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 129 народни представители, за приемане на заглавието на закона на второ четене - 129. Няма против. Няма въздържали се.
Имате думата да прочетете член единствен, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Член единствен. Ратифицира Съгласувания протокол за консолидация на дълга на Република България, подписан на 14 декември 1992 г. в Париж".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Моля, обявете режим на гласуване. Гласуваме за приемане на член единствен на второ четене.
Благодаря ви. Прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 126 народни представители - за приемането на закона на второ четене са гласували 125, няма против, един се въздържа.
Законът за ратифициране на Съгласувания протокол за консолидация на дълга на Република България е приет на второ четене. Благодаря ви, колеги.
Тъй като няма време, с оглед обявената почивка да започнем точка шеста, моля за следното: продължаваме с ратификациите. Моля, представителите на икономическата, на финансовата и на ВЙ/НП 127.1 Комисията по външната политика да бъдат готови за съдокладите си по приемането на законите за ратификация.
Половин час почивка. (Звъни)
(17 ч. и 50 м.)
127.2
(След почивката)

18 ч. и 35 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието със следващата точка от дневния ред - законопроекти за ратификации.
Господин Мулетаров, моля докладвайте.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, съгласно приетия дневен ред следващата точка е Закон за ратифициране на Двустранното споразумение между Република България и Компания еспаньола де сегурос де кредито а ла експортасион, С.А. за разсрочване на външния дълг на Република България.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет и е разпределен от председателя на Народното събрание на Комисията по външната политика, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите и Законодателната комисия. Трите комисии са изготвили своето становище и предлагат законопроектът да бъде приет от Народното събрание, тъй като той отговаря на интересите на страната и е свързан с разсрочването на външния дълг, което има изключителна значимост в момента.
Законодателната комисия, след като се съобрази със становищата на трите комисии и установи, че законопроектът не противоречи на разпоредбите на Конституцията, че същият е в интерес на страната и е в съответствие с вътрешното законодателство, предлага Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на двустранното споразумение между Република България и Компания еспаньола де сегурос де кредито а ла експортасион С.А. за разсрочване на външния дълг на Република България.
Уважаеми господин председател, моля, ако по законопроекта не постъпят предложения при приемането му на първо четене, да подложите същия на гласуване и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата господин Юнал Лютфи да прочете становище от името на Комисията по Външната политика.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Становището на Комисията по външната политика относно Законопроекта за ратифициране на двустранното Ст.Б/НП 128.1 споразумение между Република България и Компания еспаньола де сегурос де кредито а ла експортасион С.А. за разсрочване на външния дълг на Република България, внесен от Министерския съвет на 12 април 1993 г.,е следното. Финансовите условия на споразумението са идентични с тези на останалите 12 подписани споразумения с държави, официални кредитори на Република България, и са конкретизация на принципите, включени в Парижкия протокол от 17 април 1991 г. Влизането в сила на посоченото споразумение ще доведе до облекчаване на обслужването на външния дълг на страната за периода от следващите шест години, който е критичен за осъществяване на икономическата реформа у нас.
Комисията препоръчва на Народното събрание на основание чл.85, ал.1, т.4 и т.8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразумението по точка първа.
Това е нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Има думата господин Георги Николов от името на Комисията по бюджета и финансите.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свиков): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На 24 юни Комисията по бюджета и финансите разгледа няколко законопроекта за ратифициране на споразумения за разсрочване на външния дълг на Република България, внесен от Министерския съвет. Конкретно първият законопроект това е обсъжданият в момента Законопроект за ратифициране на Двустранно споразумение между Република България и Компания еспаньола де сегурос де кредито а ла експортасион С.А. за разрочване на външния дълг на страната.
Използвам излизането си на трибуната, за да кажа, че Комисията разгледа и останалите три проекта, които по програмата предстои да бъдат приети, а именно за ратифициране на Споразумение за разсрочване на външния дълг на Република България с държавите - официални кредитори: Кралство Белгия, Кралство Дания, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Комисията подкрепя и четирите законопроекта и предлага на Народното събрание да ратифицира тези споразумения със закон.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи да вземат отношение по законопроекта? 128.2
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председателю. Упълномощен съм от името на Икономическата комисия да изразя нашето становище както по този законопроект за ратифициране на Двустранното споразумение между Република България и Компания еспаньола де сегурос де кредито а ла експортасион С.А., така и с Кралство Белгия, Кралство Дания и с Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за разсрочване на външния дълг на Република България. Всички споразумения, които споменах отговарят на току-що ратифицирания закон, на общото споразумение, постигнато с Парижкия клуб и естествено е, че след като ние удостоверихме, така да се каже, съвпадението на тези споразумения с рамковото споразумение, предлагаме всички тези споразумения, които са залегнали в нашата програма, да бъдат ратифицирани.
Смятам, че не е нужно да вземаме отношение по всеки законопроект, дотолкова, доколкото Законодателната комисия вече докладва, че няма различия в становищата на отделните комисии и не се налага другите комисии да вземат отново отношение дотолкова, доколкото нямат различно становище. Разбира се, ние в Икономическата комисия сме се ръководили главно от това съответстват ли тези двустранни споразумения на общото, а това е така и по тази причина ние предлагаме те да бъдат ратифицирани.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Други желаещи да се изкажат?
Господин Мулетаров, да приемем на първо четене този законопроект. 128.3
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, проектозаконът е със следното съдържание и заглавие: "Закон за ратифициране на Двустранното споразумение между Република България и "Компаня еспаньола де сегурос де кредито а ла експортасион, С.А." за разсрочване на външния дълг на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме закона на първо четене. От гласували общо 126 народни представители, за предложението са гласували 126. Приема се законът на първо четене.
Направено е предложение днес законът да бъде приет и на второ четене.
Който е за предложението днес да бъде приет законът на второ четене, моля да гласува. Моля режим на гласуване.
От гласували общо 122 народни представители, за предложението са гласували 122. Приема се.
Господин Мулетаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Заглавието на закона, господин председател, е: "Закон за ратифициране на Двустранното споразумение между Република България и "Компаня еспаньола де сегурос де кредито а ла експортасион, С.А." за разсрочване на външния дълг на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
От гласували общо 121 народни представители, за предложението са гласували 121. Приема се. Няма против, няма въздържали се.
Господин Мулетаров, имате думата по текстовата част на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член единствен: "Ратифицира Двустранното споразумение между Република България и "Компаня еспаньола де сегурос де кредито а ла експортасион, С.А." за разсрочване на външния дълг на Република България, подписано на 26 февруари 1993 г. в Мадрид."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на законопроекта.
От гласували общо 123 народни представители, за предложението са гласували 123, против няма, въздържали се няма. Текстът на закона се приема. СР/ЛТ 129.1.
Господин Мулетаров, моля да преминем към останалите законопроекти.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, абсолютно сходни с приетия законопроект са и следващите законопроекти с Кралство Белгия, с Кралство Дания и с Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Министерският съвет е внесъл за трите двустранни споразумения един общ проектозакон. Тъй като те трябва да бъдат ратифицирани с всяка държава поотделно, ние следва да гласуваме и на първо, и на второ четене поотделно споразуменията с всяка от двете страни. Затова ще ги чета поотделно със становищата на комисиите. 129.2. Първото от тях е: "Закон за ратифициране на Споразумение за разсрочване на външния дълг на Република България с Кралство Белгия, подписан на 11 март 1993 г."
Това е съдържанието на закона, господин председателю. Той е разпределен на Икономическата комисия, на Бюджетната комисия, на Комисията по външната политика и на Законодателната комисия. От трите комисии по него са изготвени становища, че законопроектът трябва да бъде приет, че той е в интерес на Република България и е свързан с изключително неотложното разсрочване на външния дълг.
Законодателната комисия след обсъждане прие, че законопроектът не противоречи на текстовете на Конституцията и на вътрешното законодателство и предлага законопроектът да бъде приет на първо четене, а ако не се направят съответни предложения, и на второ четене.
Господин председателю, тъй като представителите на Икономическата и Бюджетната комисия изразиха становище при предшестващия законопроект, който е сходен с този, и по тези три, моля само да попитате за отношението - дали ще бъде споделено от Комисията по външната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Юнал Лютфи от името на Комисията по външната политика.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председателю, Комисията по външната политика, след като обсъди проекта за Закон за ратифициране на Споразумението за разсрочване на външния дълг на Република България, взе следното решение:
Първо. Споразуменията, подписани:
а) с Кралство Белгия - на 11 март 1993 г.;
б) с Кралство Дания - на 12 март 1993 г. и
в) Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия - на 25 март 1993 г., са в съответствие със съгласувания Протокол за консолидация на дълга на Република България, подписан от българската делегация и правителствата на държавите - официални кредитори.
Влизането в сила на тези двустранни споразумения е едно от условията за евентуално ново разсрочване на падежи за 1993 г. в Парижкия клуб. ВТ/ВР 130.1
Комисията предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон споразуменията по т. 1.
Благодаря Ви, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Юнал Лютфи!
Някой да желае да се изкаже по законопроекта? - Няма. Господин Мулетаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Първият законопроект, господин председателю, е: "Закон за ратифициране на Споразумение за разсрочване на външния дълг на Република България с Кралство Белгия, подписан на 11 март 1993 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване! Гласуваме законопроекта на първо четене. Моля квесторите да бъдат по-активни, да поканват народните представители да влязат в залата.
От общо гласували 126, за - 126. Законопроектът е приет на първо четене.
Направено е предложение законопроектът да се докладва и на второ четене. Моля, режим на гласуване! Гласуваме за това предложение.
От общо гласували 127, за - 127, против и въздържали се - няма.
Господин Мулетаров, да докладваме законопроекта на второ четене. Първо заглавието.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Заглавието на законопроекта е: "Закон за ратифициране на Споразумение за разсрочване на външния дълг на Република България с Кралство Белгия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме заглавието на законопроекта.
От общо гласували 127, за - 123, против - няма, 4 се въздържат.
Останалият текст, господин Мулетаров! 130.2
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф единствен. "Ратифицира двустранното споразумение между Република България и Кралство Белгия за разсрочване на външия дълг на Република България, подписано на 11 март 1993 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на законопроекта. Моля, побързайте, колеги!
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От гласували общо 124 народни представители, за 123, 1 се въздържа.
Законът за ратифициране на споразумение за разсрочване на външния дълг на Република България с Кралство Белгия е приет.
Господин Мулетаров, преминаваме към законопроекта за ратифициране...
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Преминаваме към следващия законопроект със същия предмет на дейност и съдържание, а именно "Закон за ратифициране на споразумение за разсрочване на външния дълг между Република България и Кралство Дания".
Законопроектът е разпределен на същите комисии, както предшестващия - Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите и Комисията по външната политика. Дадени са становища в положителен смисъл. Бяха споделени и тук.
Законодателната комисия, изхождайки от становищата на трите комисии и от това, че законопректът, както и предшестващите, не противоречи на вътрешното законодателство и на Конституцията, предлага той да бъде приет, тъй като отговаря на интересите на нацията ни във връзка с външния дълг на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Желаещи да вземат отношение по законопроекта? - Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме законопроекта на първо четене.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 126, за 126, против и въздържали се няма.
Законът е приет на първо четене.
Направено е предложение да се приеме законът и на второ четене. Да има обсъждане по него.
Моля, режим на гласуване - законът да бъде приет днес и на второ четене. МС/КП 131/1.
Добре, че няма трето четене, господин Мулетаров, както беше преди.
Моля, квесторите, насочете народните представители към залата от коридорите!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От гласували общо 123, за 121, против няма, 2 се въздържат.
Господин Мулетаров, да докладваме и този законопроект на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, заглавието на законопроекта е "Закон за ратифициране на двустранно споразумение за разсрочване на външния дълг на Република България с Кралство Дания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме заглавието на закона.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 125, за 125. Против и въздържали се няма.
Господин Мулетаров, текстовата част.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член единствен. "Ратифицира двустранното споразумение между Република България и Кралство Дания за разсрочване на външния дълг на Република България, подписано на 12 март 1993 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме за член единствен от законопроекта така, както беше прочетен от господин Мулетаров.
Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 124 народни представители, за 123, против няма, 1 се въздържа.
Законът е приет и на второ четене.
И последният законопроект за ратифициране. 131/2. ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Последният законопроект за ратифициране, господин председател, е законопроекта за ратифициране на двустранно споразумение за разсрочване на външния дълг на Република България с Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Законопроектът, както и предшестващите е разпределен на трите комисии - икономическа, външна и бюджетна. И трите имат становища и бяха изразени тук.
Законодателната комисия също се произнесе. Счита че законопроектът отговаря както на интересите на страната, така също и не противоречи на вътрешното законодателство и Конституцията на Република България. Поради което предлага, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 от Конституцията да бъде приет от Народното събрание.
Господин председател, моля Ви ако не постъпят предложения на първо четене да поставите законопроекта за гласуване и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи да се изказват? Няма. Всички представители на комисиите се изказаха.
Моля режим на гласуване. Гласуваме законопроекта на първо четене.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 126, за 126. Законът е приет на първо четене.
Господин Мулетаров, Вие направихте ли предложение да бъде приет закона и на второ четене?
Моля да гласуваме за предложението на господин Мулетаров, законът да бъде разглеждан днес и на второ четене. Режим на гласуване. Моля прекратете гласуването.
Предложението се приема.
От общо гласували 122, за 122.
Господин Мулетаров, заглавието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Заглавието на законопроекта господин председател е:
Закон за ратифициране двустранно споразумение между Република България и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за разсрочване на външния дълг на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. ГласуСМ/ЙА 132.1 ваме заглавието на четвъртия законопроект. Моля режим на гласуване. Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 124, за 124 народни представители. Против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член единствен. Ратифицира двустранното споразумение между Република България и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за разсрочване външния дълг на Република България, подписано на 25 март 1993 г. в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Гласуваме член единствен на законопроекта.
Моля режим на гласуване. Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 126, за 126. Против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Господин Орсов имате думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, от името на Парламентарния съюз за социална демокрация искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Две съобщения.
Комисията за младежта, спорта и туризма ще проведе заседа- ние утре 8 юни от 9 часа.
Комисията по външна политика ще има редовно заседание утре 8 юни в 9 ч. и 30 м. в зала "Изток".
Клуб на народния представител - Национална художествена галерия - съвременна българска живопис. От колекцията на Националната художествена галерия, откриване на колекцията на галерията на 8 юни от 14 часа.
Комисията по бюджета и финансите ще има заседание утре от 9 ч. и 30 мин. 132.2
Давам половин час почивка и закривам заседанието.
Утре от 15 ч.
(Закрито в 19 ч. и 25 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Йордан Школагерски)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:
(Ведат Сакаллъ)
(Илиан Илиев)