Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1993-07-08

Председателствали: заместник-председателят Йордан Школагерски и
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Господа, има необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Народното събрание.
Съобщения за парламентарен контрол на 9 юли 1993 г., петък.
Утре, петък, 9 юли 1993 г. следва да се отговори на следните актуални въпроси и питания.
Министър-председателят Любен Беров следва да отговори на актуални въпроси на народните представители Христо Марков, Гинчо Павлов, Минчо Минчев, Стойчо Шапатов, Костя Караиванов, Евгени Друмев и на питания на народните представители Стефан СТефанов и Невен Пенев.
Министърът на транспорта Кирил Ерменков следва да отговори на актуален въпрос на народния представител Стефан Стефанов.
Министърът на промишлеността Румен Биков следва да отговори на актуален въпрос на народния представител Стоян Райчевски и на питания на народните представители Васил Михайлов, Ивайло Ловджиев и Йордан Ройнев.
Министърът на отбраната Валентин Александров следва да отговори на питания на народните представители Тошо Пейков и Емил Юруков.
Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов следва да отговори на актуални въпроси на народните представители Христо БП/НП 133.1 Марков, Павел Шопов, Васил Златарев, Васил Михайлов, Петър Тодоров, Стоян Райчевски, Минчо Минчев и на питане на народния представител Стоян Райчевски.
Министърът на финансите Стоян Александров следва да отговори на актуален въпрос на народния представител Стефан Стефанов и на питане на народния представител Тошо Пейков.
Министърът на научата и образованието Марко Тодоров следва да отговори на актуален въпрос на народния представител Захари Захариев.
Заместник-министър председателят и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев следва да отговори на актуален въпрос на Мими Виткова.
Заместник-министър председателят и министър на търговията Валентин Карабашев следва да отговори на питане на народния представител Йордан Ройнев.
Министърът на правосъдието Петър Корнажев не може да участва в заседанието на 9 юли поради предварително запланувана среща с председателите на окръжните съдилища от цялата страна, която ще се проведе в град Смолян.
Постъпило е писмо от председателя на Парламентарната група на СДС господин Стефан Савов, до председателя на Народното събрание, с което уведомява, че Парламентарната група на свое заседание на 30 юни 1993 г. при тайно гласуване е изключила Марин Димитров Тодоров от състава на групата. На основание чл.13, ал.3 и чл.15, ал.3 от правилника следва да ви уведомя за постъпилата молба от проф. д-р Марин Димитров Тодоров. С тази молба проф. д-р Марин Димитров Тодоров уведомява Председателството и Народното събрание, че напуска Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и желае да бъде зачислен като независим депутат в Тридесет и шестото народно събрание.
Постъпили са следните предложения за изменение на дневния ред.
Председателският съвет днес с консенсус ви предлага в част първа на програмата да бъде включена нова точка - второ четене на Законопроекта за усройството на съдебната система. Вносител - Председателският съвет.
Моля режим на гласуване. Гласуваме да бъде включена нова точка в първа част на нашата програма - това е второ четене на Законопроекта за устройство на съдебната система, глава първа.
Гласували са общо 125 народни представители. Поради неизправност на средството за гласуване народните представители Поптодорова и Бахри се обадиха при председателя, че гласуват за. При това положение от общо гласували 125 народни представители, гласували за 120, против 1, въздържали се 4.
Включва се в част първа като точка втора в днешната програма като второ четене Законопроекта за устройство на съдебната система. 133.3 Постъпило е предложение от народния представител Златимир Орсов, с което моли да се включи нова точка първа във втората част на нашата програма за днес - "Второ гласуване на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба". Той ви е раздаден, уважаеми колеги. Моля ви, режим на гласуване! Гласуваме.
От общо гласували 124 народни представители (121 гласуват с карта, 3 гласуват без картите), за - 118, против - 1, въздържат се 5.
Включва се като точка първа на втората част на програмата "Второ гласуване на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба".
Уважаеми колеги, моля за внимание! Не един път парламентът е поставян да решава сам такива въпроси. При наличие на консенсус, ако всички сте съгласни, не става дума за консенсус между отделните парламентарни групи, а между всички народни представители, при наличие на такъв консенсус поставям пред вас следния въпрос:
Постъпило е предложение от Министерския съвет Народното събрание да гласува решение, с което да изрази съгласие за водене на преговори и упълномощаване за подписване на договор за заем с Европейската банка за развитие в размер на 30 милиона екю. Заемът е предназначен за финансиране на малки и средни предприятия.
Тъй като утрешното заседание е за парламентарен контрол, днес е нашето последно работно заседание за седмицата, ако не приемем днес това решение, то във вторник, когато трябва да започнат разговорите и нашата делегация трябва да бъде в Брюксел, тя няма да може да участва в тези преговори и ще пропуснем тази възможност да получим тези 30 милиона екю.
Затова поставям пред вас въпроса. Ако има един против от вас, моля, нека да вземе думата. Ако няма против, при наличие на общо съгласие между вас, аз ще поставя на гласуване да бъде включено като точка втора на раздел втори.
За протокола, с по-голяма точност е: Европейската инвестиционна банка. При поставянето на гласуването ще го продиктувам точно.
Няма никой против. Тогава предлагам да гласуваме следното решение:
Като точка втора на раздел втори от нашата програма да бъде: "Гласуване на решение за даване на съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за заем за инвестиционно финансиране на малки и средни предприятия в размер на 30 милиона екю".
Моля, режим на гласуване! Гласувайте за включването на тази точка в дневния ред.
От общо гласували 126 народни представители, за приемането - 125, против - няма, 1 се въздържа.
Започваме работата по програмата. Моля, кой от Законодателната комисия ще докладва? Господин Бучков, Вие ли?
Продължаваме разглеждането на Закона за данък върху добавената стойност. Имате думата, господин Бучков. Слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Продължава гласуването на
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ. 134.2
Член 4, ал. 1. Мястото на изпълнение на сделката със стоки при данъчно облагане е както следва:
1. мястото, където стоката се монтира, инсталира или сглобява, когато се прехвърля собствеността върху стока, която се монтира, инсталира или сглобява от или за сметка на изпълнителя;
2. мястото, където стоката се намира до превоза й, когато тя се превозва и не се монтира, инсталира или сглобява от или за сметка на изпълнителя;
3. мястото, където стоката се намира към датата на прехвърляне на собствеността, когато тя не се превозва.
Ал. 2. Мястото на изпълнение на сделка за услуги е както следва:
1. мястото, където се намира имотът, когато услугата е свързана с недвижим имот;
2. мястото, по което се извършва превозът, когато се извършва транспортна услуга;
3. мястото, където фактически се извършва услугата, когато:
а) услугата е свързана с културни, спортни, научни, образователни и развлекателни мероприятия;
б) услугата е свързана с транспортна обработка на стоки;
в) услугата представлява оценка на движима вещ.
4. при наемане на стока, която се изнася от наемателя в друга страна, място на изпълнението е мястото на ползването на стоката, с изключение на наема на транспортни средства;
5. мястото на изпълнението е мястото, където се намира обектът, за който е предназначена услугата, при:
а) прехвърляне на собственост или предоставяне на лиценз, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друг обект на интелектуална собственост;
б) извършване на рекламна дейност;
в) извършване на специализирана услуга от консултант инженер, счетоводител, юрист или друг специалист, както и от консултантско бюро;
г) обработка на данни или предоставяне на информация;
д) сключване на споразумение за въздържане от определени действия; СМ/ЛТ 135.1.
е) извършване на финансова услуга;
ж) извършване на застрахователна услуга;
з) осигуряване на персонал.
Ал. 3. Извън случаите по предходната алинея, мястото на изпълнение на сделка с услуга е мястото, където изпълнителят постоянно осъществява своята стопанска дейност, или има обект, от който се извършва изпълнението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Преди да Ви дам думата, току-що бях уведомен, че е пристигнал заместник-министърът на финансите, господин Бисер Славков и моля да гласуваме традиционното решение, с което да го допуснем в залата, за да участва в разискването по приемането на закона.
Които са за допускане на господин Славков в качеството му на заместник-министър на финансите да участва в разискванията по приемането на закона, моля да гласуват.
Благодаря ви. Прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 124 народни представители, за 124. Моля господин Бисер Славков да заповяда в залата.
Има думата народният представител Емил Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, този член е много съществен и съвършено правилно някъде има някои сложни изречения, които се налага да бъдат сложени, даже и да има тавтология. Но ми се струва, че поне на едно място можем да опростим изречението. Става дума за чл. 1, ал. 1, точка 1.
Предлагам на втория ред, изразът, който започва: "която се монтира, инсталира или сглобява" да отпадне и да се получи като цяло следното изречение: "Мястото, където стоката се монтира, инсталира или сглобява, когато се прехвърля собствеността върху такава стока от или за сметка на изпълнителя". Да се включи думата "върху такава стока".
Става дума тук за комплексните обекти. Знаем кои са тези обекти. Това са обекти, които включват много строителномонтажни работи, машини, съоръжения, ноу-хау, именно това има 135.2. предвид тази точка. Струва ми се, че редакцията, която предлагам, е по-ясна и по-кратка, без да има ненужна тавтология. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Филипов. Друг желаещ?
Господин Филипов, аз имам чувството, че това повторение е необходимо с оглед самото прилагане. Да правим по-художествени текстове не е по-добре, да правим по-точни, нищо че има повторение. Но това е Ваше право, ако се откажете, оттеглите текста.
Други желаещи народни представители?
Господин Славков, да чуя Вашето мнение по този текст. 135.3.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! В текста, който е смесен, наистина се допуска отново едно повтаряне, което подчертава процеса, който се извършва на монтиране, инсталиране и сглобяване. Това обаче е направено от гледна точка на точността, тъй като това е елемент на определяне на разчетните взаимоотношения между изпълнителя и получателя в случая.
И предвид на тази точност мисля, че наистина, господа народни представители, трябва да остане този текст така, както е предложен от Законодателната комисия.
Благодаря.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Славков.
Господин Филипов оттегля своето предложение.
При това положение други желаещи да се изкажат? Заповядайте. Има думата народният представител Иван Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председател, колеги! Аз мисля, че Филипов не трябва да оттегля своето предложение. Съвсем разумно е. Какво ще натоварваме един текст, който направо ни прави, дето се казва, луди - три пъти се повтаря едно и също нещо.
Имаме две неща, които трябва да изпъкнат в този текст - кое е мястото на сделката.
На първо място, мястото на сделката е място, където се прехвърля собственост.
И на второ място се описват отделните възможни операции типологизирани. Това е "монтира, инсталира и сглобява". Аз даже много трудно мога да направя различието между "инсталира" и "сглобява". Това е една много сложна материя, но допускам, че от икономическа гледна точка може да има различие.
Затова аз поддържам мнението на господин Филипов. Трябва да опростяваме нещата, а не да ги усложняваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Бучков, нека да чуем и мнението на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Действително текстът в този си вид е малко тежък. Обаче има се предвид следното. Доставка на машини, съоръжения или както се казва оборудване, които поначало РД/ЛТ 136.1. се доставят в отделни детайли и се сглобяват, монтират или инсталират, за което има специално понятие от техниката, т.е. правят се инсталационни съоръжения от изпълнителя, т.е. от доставчика или за негова сметка. В този случай освен стойността на самите машини и съоръжения влиза и стойността на монтажа.
И затова тук е предвидено, че това е място на изпълнението, за да може в данъчната база да се обхване и стойността на самия монтаж и той да се обложи по този закон.
Поради тази причина действително текстът така, както е даден, е малко тежък, но в замяна на това е достатъчно ясен и никога не би породил някакви съмнения или спорове относно неговото съдържание.
Като го сравните с точка втора, ще видите разликата. И затова ние дълго се колебахме. Това което изтъкна господин Пушкаров, е така, че текстът е тежък, но по-сполучлива редакция и по-ясна, за да се избегнат всякакви спорове в практиката, тъй като се касае за данъчен закон, който трябва да бъде достатъчно ясен, уверявам ви не можахме да намерим по-сполучлива редакция.
Затова предлагам текстът да се приеме в този си вид, както е предложен от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Въпреки поддръжката на господин Пушкаров, при оттеглянето на предложението от господин Филипов, и при обясненията на господин Бучков, ако няма други изказвания, моля режим на гласуване.
Приемаме чл. 4 така, както беше докладван от заместникпредседателя на Законодателната комисия и обсъден от вас. Моля ви режим на гласуване и гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 130 народни представители, за приемането на чл. 4 127, против няма, 3 се въздържат.
Член 4 от Закона за данъка върху добавената стойност е приет.
Господин Бучков, имате думата да докладвате съдържанието на чл. 5.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Член 5 се състои от три алинеи. 136.2.
Ал. 1. За дата на изпълнение на сделката се приема датата на издаване на данъчната или опростената фактура или тази, на която най-късно е следвало да се издаде.
Ал. 2. Когато сделката е за периодично изпълнение, всяко плащане за съответния период се смята за отделно изпълнение.
Ал. 3. В случаите, при които данъчна или опростена фактура не се издава, за дата на изпълнение на сделката се приема поранната от двете дати - датата на прехвърляне на собствеността върху стоката или извършване на услугата и датата на плащането, включително частично плащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Уважаеми колеги, имате думата. Кой желае да вземе отношение? Заповядайте, господин Пушкаров. Има думата народният представител Иван Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председател, колеги! Имам един въпрос към представителя на Министерство на финансите.
Става дума за ал. 2 "Когато сделката е за периодично изпълнение, всяко плащане за съответния период се смята за отделно изпълнение". Тук могат да настъпят много разнообразни прецеденти, които да поставят в привилегировано и в някои случаи в ощетено положение изпълнителите по отделната сделка. Имам предвид, че невинаги при такива случаи договорни сумата на разплащането е свързана или е адекватна на физически изпълнения обем на задължението от страна на изпълнителя. Да кажем, такъв е случаят при строителите. Строителите изпълняват по определена технология строителството, а изплащането се извършва по друг режим. Разпределението на порциите, по които се изплаща даден обект не е свързано винаги с размера на извършеното строителство.
Сега бих искал да получа отговор, наистина прецедентът е сложен, но заедно с това трябва да мислим и за хората, които ще бъдат поставени евентуално в по-трудно положение, от гледна точка на данъчното облагане, ако влязат в този режим, и затова бих искал да чуя мнението на представителя на Министерство на финансите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров. 136.3.
Друг народен представител желаещ да вземе думата? Няма.
Господин Славков, чакам Ви да вземете отношение. 136.4. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, текстът на ал. 2 предвижда случаите, в които ще има поетапно изпълнение на определена сделка - поетапна сделка. Това поетапно изпълнение е предмет на договаряне и в него трябва да се определят отделните етапи. И второ, трябва да има разпределение на сметната стойност по тези етапи.
Така че на база на фактическото изпълнение на отделен етап трябва да се извърши плащането вече на тази база и облагането с данък върху добавената стойност.
Господин Пушкаров вероятно има предвид авансови вноски, които се правят, с оглед да бъде открито финансиране и да започне изпълнението на сделката, тъй като той приведе за пример строително-монтажна дейност.
Тук трябва да подчертая, че в случая авансът, който се превежда, не означава плащане. Авансовата сума се превежда по определена сметка, като едно осигуряване с парични средства, за да започне фактически изпълнението на отделните етапи. И то не влиза в тази облагаема стойност, за която тук се третира - при поетапно изпълнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Славков. Аз мисля, че това обяснение беше нужно. И благодаря на господин Пушкаров, че го постави за всички народни представители, за да се добие яснота за съдържанието на текста.
Има ли други, които желаят да се изкажат? - Няма.
Моля, режим на гласуване! Гласуваме чл. 5 с неговите три алинеи, както беше докладван от господин Бучков.
От гласували общо 130 народни представители, 125 са гласували за, против - няма, въздържали се - 5.
Приема се чл. 5 с неговите три алинеи.
Имате думата, господин Бучков, да прочетете текста на чл. 6.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Член 6 се състои от седем алинеи:
"Ал. 1. Стойността на сделката е сумата, определена от страните без данъка по този закон.
Ал. 2. Стойността се определя, както следва:
1. Когато плащането е със стоки или услуги, стойността се определя по пазарни цени. СР/ВР 137.1
2. Когато плащането е в чуждестранна валута, стойността се определя в български лева, по курса, обявен от Българска народна банка към датата на изпълнението.
Ал. 3. Когато се прехвърля собственост върху стока или се извършва услуга, която подлежи на облагане с други данъци или такси, в т.ч. акцизи, стойността на сделката включва и тези данъци или такси. Това не се отнася при прехвърляне на собствеността върху сгради и части от тях.
Ал. 4. В стойността на сделката не се включва сумата на отстъпката или намалението.
Ал. 5. Когато сделката е между свързани лица и начислената стойност е по-ниска от пазарната цена на съответната стока или услуга, за стойност на сделката се приема пазарната цена.
Ал. 6. Когато плащането срещу прехвърляне собствеността върху стока или услуга се извършва изцяло или отчасти със земя, стойността на сделката се определя по пазарната цена на стоката или услугата.
Ал. 7. Когато се прехвърля собственост върху сграда или част от сграда и начислената стойност на сделката е пониска от базисната пазарна цена на сградата или нейната част, за стойност на сделката се приема базисната пазарна цена."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков! Има думата народният представител професор Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз имам една малка редакционна поправка в чл. 6, ал. 2. Обърнете внимание на текста, който е предложен: "Стойността се определя, както следва: когато плащането е със стоки или услуги, стойността се определя по пазарни цени". След това отново в т. 2 се повтаря: "Стойността се определя", макар че това е казано в началото на изречението.
Ето защо, господин председател, за да се избегне повторението на израза: "Стойността се определя" - в т. 1 и т. 2, те да се заличат и изречението да придобие следния смисъл: 137.2
"Ал. 2. Стойността се определя, както следва:
1. по пазарни цени, когато плащането е със стоки или услуги;
2. в български лева по курса, обявен от Българска народна банка към датата на изпълнение, когато плащането е в чуждестранна валута."
Аз мисля, че тази редакционна бележка не променя съдържанието, напротив, подобрява в езиково и стилово отношение текста и съответства на възприетия от самата Законодателна комисия начин на редактиране на чл. 4.
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Има думата народният представител Иван Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С риска да ви омръзна днес, но материята е много важна, много сериозна и много заплетена, за пръв път се приема такъв закон и това оправдава донякъде и моята активност. А освен това тихата обстановка в залата допринася за добра работа.
Имам няколко съображения по чл. 6.
Първото ми съображение е свързано с точка 2 на ал. 2. Когато плащането е в чуждестранна валута, стойността се определя в български лева по курса, обявен от Българска народна банка към датата на изпълнение. Искам да ви прехвърля към чл. 5, който определя датата на изпълнение. Датата на изпълнение по ал. 3 на чл. 5 е по по-раншната дата от двете дати - на прехвърлянето на собствеността и на извършване на плащането. Значи ще се получи един парадокс или един прецедент, когато сделката ще се приеме по датата на изпълнение на извършване на услугата или изпълнение на сделката, а плащането ще закъснее. Тоест датата на плащането ще бъде различна от датата на изпълнение на сделката. Това ще означава, че фирмата, гражданинът, организацията ще получат по един курс, който действа в момента на изплащането съответно левовата равностойност, а ще бъдат обложени по друг курс. Мисля, че тази разлика е несправедливо да се отнася към данъчно облаганото лице.
Затова предлагам, когато плащането е в чуждестранна валута, да се взема за дата на изпълнение само датата на изСБ/КП 138/1. плащането. Така ще има еднаквост и няма да се накърнява интересът на търговците.
Това е първото съображение.
Второто съображение, което беше предмет на много дълги дискусии в Бюджетната комисия няколко пъти и на други обсъждания, специално по данъка върху добавената стойност, това е проблемът, който присъства в ал. 5 и в ал. 6 на чл. 6. Свързан е с базовото понятие пазарна цена. Тук споровете са много големи. Аз се присъединявам към това, което предложи професор Михайлов, но искам да отида по-нататък, тъй като и в данъчната администрация, и в данъчното производство този момент на определяне на пазарна цена като базово понятие не е изяснен. Кой определя пазарната цена, която ще служи по-нататък като основа за определяне на размера на сделката? Това е важно понятие и аз бих искал да разбера от Бисер Славков каква последно остана регламентацията на този въпрос? Кой и по какъв начин ще определя размера на пазарната цена, която се взема предвид при условията на чл. 5 и на чл. 6, за да изясним нататък как трябва да вървим. От начина на определяне на пазарната цена, излишно е да ви го казвам това, зависи и размерът на облагаемата стойност.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров.
Други желаещи?
Господин Славков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Двата въпроса, които постави господин Пушкаров, безспорно имат своето основание. В първия въпрос, който касаеше чл. 6, ал. 2, точка 2, и връзката на този текст с чл. 5, ал. 3, когато имаме възможност за две дати, по които да се определи изпълнението на сделката и предвидения случай за избиране на по-ранната дата. Аз моля да имате предвид, че тук става дума за различни хипотези, които не могат да бъдат смесени и поради това не може да се допусне и този момент, при който данъкоплатецът ще бъде поставен в онеправдано положение. Защо? Точка 2 от чл. 6, ал. 2 касае преди всичко разплащания, които се базират на чуждестранна валута, и минават през съответната левова равностойност. 138/2. Това са случаите, които касаят винаги плащанията с издаване на фактура и те фактически се отнасят към чл. 5, ал. 1. Докато ал. 3 на чл. 5 касае случаи, при които имаме извършване на сделка, без да се издава фактура. Например това може да стане с касова бележка или някакъв друг документ. Общо взето, тук е хипотезата за продажби на населението. В тези случаи ние не можем да отведем към извършване на сделки, които са заплащани с чуждестранна валута и да преизчисляваме тяхната левова равностойност.
Поради това двете хипотези са различни и няма да бъде допуснато смесване.
Вторият въпрос е още по-основателен, тъй като касае пазарната цена. Аз бих искал да отбележа два момента. Първият е, че в заключителните разпоредби има един параграф 3а, който дава една дефиниция на това що е цена на свободен пазар. Този текст за съжаление наистина е бланкетен, но аз искам да споделя, че реално практиката показва, че пазарната цена при сегашните ни условия може да бъде определена по два начина. Първият начин е ако стоката, която е предмет на сделката, е борсова стока, тогава трябва да се вземе борсовата цена и тя да се приеме като пазарна цена. Втората възможност е ако тази стока не е борсова, тогава трябва да се вземе по статистически данни цената, т.е. от статистическия бюлетин и да се определи така наречената пазарна цена. С други думи, засега няма възможност данъчната администрация самостоятелно, по свои наблюдения да определя пазарната цена.
Разбира се, ако това е необходимо, би следвало в – 3а да бъде добавено с оглед да се изясни смисълът, който е заложен тук под цена на свободен пазар на стока или услуга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Пушкаров, заповядайте.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председател, колеги! Аз съм съгласен с направената уговорка от Бисер Славков, ако приемем и ако поемем ангажимента, че в чл. 3а от преходните разпоредби уточним начина и режима на определяне на пазарната цена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров. 138/3.
Има думата народният представител Йовчо Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, уважаеми колеги! Това, което беше изложено тук като определение на пазарна цена, е съвършено недостатъчно, тъй като при множеството пазарни цени, в това число даже позовавайки се на борсата, когато стоката е борсова, пшеница, която може да бъде с увредени качества или в смес с друго зърно, не може да бъде продавана по борсова цена. Както пазарната цена не може да бъде статистическа цена. Ако бъде статистическа, Законът за статистиката трябва да бъде задължен с този закон по какъв начин да публикува, да определя цените, за да могат те да служат на данъчните власти като база за възприемане на една или друга пазарна цена. Тук се крие една опасност данъчните власти сами да започнат да определят пазарната цена и стойността, която те ще облагат. И това може да става твърде субективно. Тоест производителят, търговецът не са защитени по някакъв начин, така че облагаемата стойност по този закон да бъде тази стойност, която той е платил, или тази, която той е вложил.
Аз смятам, че тук са необходими малко повече разяснения. Може би представители на Икономическата комисия или на Комисията по бюджета и финансите, които са гледали малко по-внимателно понятието пазарна цена, да дадат малко по-аргументирани обяснения. Това, което заяви представителят на Министерството на финансите, не удовлетворява и не създава сигурност на данъкоплатеца, че неговите интереси биха могли да бъдат защитени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Русев.
Има думата народният представител Атанас Папаризов. 138/4.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Аз имам по-скоро два въпроса към господин Славков: съвпада ли това, което е записано в ал.2 със Закона за счетоводството, защото аз доколкото си спомням когато плащането е в чуждестранна валута, то се остойностява в български лева по деня не на изпълнението, а на плащането. И ако съм прав, ако тук ще бъде в деня на изпълнението, тази разлика за осчетоводяването на стоката, от една страна, и за плащането на данъка няма ли да създаде някакви проблеми? Може би аз бъркам и затова моля господин Славков да каже дали тук има съвпадение със Закона за счетоводството или не.
Предполагам, че в ал.1 все пак се има предвид, че става дума за стойността на стоките, това на един бартер, която се определя по пазарни цени от страните. Защото по-горе е казано: "стойността на сделката е сума, определена от страните, без данъка". За да няма това съмнение, че данъчнияте органи определят, предлагам да се добави: "определя от страните по пазарни цени", за да бъде по-ясно. Тоест, да има едно повторение в ал.2, т.1, да звучи така:
"Ал.2. Стойността на стоките се определя както следва:
1. когато плащането е със стоки или услуги, стойността се определя от страните по пазарни цени".
Да повторим още веднъж "от страните", за да става ясно, че това не са все пак данъчните органи. Те могат да контролират, разбира се, този процес, но процесът на определяне на стойността по един бартер е доброволен. И ако се има предвид това, което се има предвид по-горе, в ал.1, е редно може би да повторим това "от страните", за да няма някакво погрешно разбиране.
Благодаря.
Но, разбира се, бих искал господин Славков да каже дали правилно разбирам смисълът или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има ли други?
Господин Славков, имате думата ако няма други.
Господин проф. Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, има много основания във НЧ/НП 139.1 въпроси като този, който постави господин Пушкаров. Но от всичко, което сме чели и използвахме като база при дискусиите си в Икономическата комисия, а и в самата Бюджетна комисия, става ясно, че колкото по-съвършена, развита е търговската практика, толкова по-малко са вероятностите да се отиде при определянето на така наречената "базисна пазарна цена" към нещо, което оцетява някоя от страните чувствително. И обратно. Да вземем например пазара на недвижими имоти. Колкото по-развита е тази сфера, толкова повече къщи има, които купуват-продават, обслужват този оборот, толкова повече индекси се състезават.
И вие ще се съгласите, господин Пушкаров. В България вече буквално за година и нещо се появиха някои индекси на къщи, които обслужват покупко-продажбата на недвижими имоти. И ако се стъпва на тези индекси и се вземе и категорията по райони в големия град или населени места, по категории жилищни сгради, ако вземем за пример жилищни сгради, получава се една възможност сравнително точно да се отиде към определяне на базисната цена, в случая пазарна, независимо от това какво контрагентите ще се договарят, което в единият случай може да ощети фиска, а в другия случай да ощети данъкоплатеца, за което вие говорите.
Повтарям, практиката със своето развитие ни предлага все повече възможности за едно по-адекватно определяне на пазарната цена. Това у мен се е сложило като убеждение и от четеното, и от практиката такава, каквато се развива сега в страната. Затова взех за пример сферата на покупко-продажба на недвижими имоти, където вече пръкнаха и първите два индекса, които са и един приличен ориентир, според мен, на втората година от създаването на пазар, за което претендираме, обслужващ това, което вас ви вълнува с основание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Господин Пушкаров има думата за реплика.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин професоре Стоилов, това е един от малкото случаи, когато съм съгласен с Вас донякъде. Защо? Защото това, което казахте е вярно като една обективна основа за определяне на пазарната цена. Това обаче не ме успокоява докрай, защото моето предложение и моето виждане и в Бюджетната комисия, а и сега е, че докато не са създадени всички пазарни условия, цялата пазарна инфраструктура, която да дава стабилна 139.2 информация, много бих искал процесът на определянето, или актът на определянето на пазарната цена да бъде акт поне между две институции, за да има известен вътрешен самоконтрол. Да не е само данъчната администрация, която ще вдига и ще сваля летвата при определянето на пазарната цена.
Иначе аз съм съгласен с посоката, в която Вие изложихте, че ние ще стигаме постепенно до един обективен механизъм. Но докато стигнем до него опасността да се залита, а аз знам обикновено накъде се залита, една администрация обикновено залита в посока на по-високо изземване. Данъчна администрация. Следователно, поне още един орган, да кажем статистиката или Комисия по конкуренция или по цените, която да участва в този процес като един контрапункт.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за реплика народният представител Йовчо Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, уважаеми колеги! Това, което проф. Стоилов посочи за цените на недвижимите имоти, това е така. Но сделките с недвижими имоти са една незначителна част от общия стопански оборот на националната икономика. В този смисъл и даже в развитите пазарни икономики тези, които имат вековна история, не се стига до такава статистика, която да обслужва определянето на продажната цена като облагаема цена, облагаема стойност от данъчните власти.
Вие можете да намерите редица стоки, които се дават от - до, в някакви рамки са се движили цените, а за преобладаващата част от стоките няма да се намери никъде такава статистическа информация, която да послужи за определяне на величината на продажната цена. Една статистическа информация може да даде повод на данъчните власти за проверка на цената, но не може да бъде основание за определяне на абсолютната величина на продажната цена.
И в този смисъл аз смятам, че би могло да се приеме предложението, което лансира господин Пушкаров - в случаите, когато се констатира от данъчните власти значително отклонение от продажната цена, заедно с друг орган, официален, да бъде 139.3 определяна величината на продажната цена за съответните сделки. Това може да бъде Българската търговско-промишлена палата, може да бъде Комисията за конкуренция, може да бъде участието и на Националния статистически институт. Но не трябва тук да бъде оставен необезпокояван, независим данъчния орган, който сам субективно да определи тази величина, която е от жизнено значение за интересите на данъкоплатеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Русев. Други реплики?
Проф. Михайлов има думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Ползвам правото на реплика не толкова за да възразя на колегата Стоилов, колкото да предложа едно конструктивно решение, както и на другите изказвания.
Вие си спомняте, че в ал.2 аз предложих в т.1 и т.2 да отпаднат думите "стойността се определя", тъй като това е казано в началото на ал.2.
С оглед предложението на господин Папаризов, че това трябва да стане от страните по пазарни цени, това е казано в чл.6, ал.1, че това става от страните. Но за по-голяма яснота аз ви предлагам следната редакция, която ще удовлетвори това искане.
"Ал.2. Стойността се определя както следва:
1. от страните по сделката по пазарни цени, когато плащането е със стоки или услуги.
2. в български лева по курса, обявен от Българската народна банка към датата на изпълнение, когато плащането е в чуждестранна валута".
И по спорната ал.5, когато се касае за сделка между свързани лица, предлагам към края едно допълнение: "Когато сделката е между свързани лица и начислената стойност е по-ниска от пазарната цена на съответната стока или услуга, за стойност на сделката се приема пазарната цена, определена по начин, установен от данъчния орган". Дали ще бъде борсата, дали ще бъдат експерти - това ще решим. 139.4
Що се касае за понятието "пазарна цена", нека това да го оставим за преходните разпоредби и по-специално – 3, за да вървим по-нататък към гласуването на текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Аз ще кажа две думи не в порядък на някакво непременно утвърждаване на онова, което съм казал, че е истина от последна инстанция. Но съгласете се, колеги, че има сфери, в които това е сравнително по-леко установимо. Вярно е, че поголяма част от сделките са в сфери и за обект имат стоки и услуги, при които нямаме такава повече или по-малко обективирана основа чрез пазарно формирани индекси. Но аз не схващам закона, че това няма да става при едно договаряне все пак и опиране от страна на данъчните органи към онова, което в момента са пазарни цени за даден вид стока "Х". 139.5 И още нещо. Не трябва да се изпуска изпредвид и тук ще се съгласят всички колеги обстоятелството, че в момента ние работим в една среда, в която почтеността в тази сфера е доста накърнена. Самият факт, че за 20-30 милиарда оборот фиска е прибрал под половин милиард сам по себе си е показателен. И ако ние искаме все пак да осигуряваме с приеманите закони някаква защита на фиска трябва да не страхуваме толкова много, както се проявява това в някои от репликите.
Господин Пушкаров, моите уважения. Това, че много рядко сте съгласни с мен е Ваш въпрос и Вие от това само губите.
Благодаря.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Но когато губя не зная какво печеля! ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Господин Славков, имате думата. Господин Георгиев, на Вас ще дам след това думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители. Моля по първия въпрос за пазарната цена просто да отбележим някои моменти, тъй като се получава в известна степен смесване. Генералното правило е дадено в чл. 6, ал. 1 и там наистина става дума за пазарна цена, която се определя между двете страни по сделката и по този начин, който са определили я документират. Те просто я записват в съответната фактура на базата на която се извършва и сделката. Докато в чл. 6, ал. 5 се говори вече за определяне на пазарна цена, но това е в случаите, когато тя се договоря между свързани лица и фактически се лансира една по-ниска цена на сделката. Следователно, тук реално се създава една хипотеза при която двете страни създават една облагаема стойност значително по-ниска от тази, която е пазарната и по този начин се заобикаля облагането с данък върху добавена стойност.
Ето, само в този случай при тази хипотеза става дума за определяне вече на пазарна цена. И вероятно най-лекият начин в случая да се дефинират точно нещата е в този заключителен – 3а, когато се определя що е свободна пазарна цена и да се дефинират тези начини, по които тя може да бъде установявана. Тогава ще има наистина пълна гаранция, че това няма да създаде ВЙ/ЙА 140.1 свобода за данъчната администрация самостоятелно да определя тази пазарна цена.
Пак подчертавам - става дума само за случаите в ал. 5 на чл. 6. Да, за свързаните лица. Във всички останали случаи въпросът не стои.
Вторият въпрос господин Папаризов постави по отношение на отчитането на разчетите във валута от гледна точка на Закона за счетоводството. Моля да имате предвид, че тук налице са два момента - единият момент е когато възниква вземане по дадена сделка в чуждестранна валута. Тя може да възникне с момента на фактурирането и тя наистина се регистрира към датата, когато възниква това задължение, т.е., по курса на валутата към датата на възникване на задължението. Заедно с това обаче, когато се върши плащането се извършва плащане, при което това задължение в чуждестранна валута се преостойностява в левове по курса към деня на плащането. Следователно, възниква една курсова разлика, която задължително по Закона за счетоводството подлежи на разчитане. Тоест, тя може да отиде в увеличение на задължението към платеца, респективно, към намаление на задължението на платеца съобразно курса към момента на плащане сравнен с този към момента на възникване на вземането.
И вторият момент - това задължение вече, ако стане към 31 декември е подложено на специално регулиране, на специална преоценка по Закона за счетоводството в случаите, когато може да възникне увеличение на това задължение от това, че курса на валутата се покачва. Така че тези моменти от гледна точка на Закона за счетоводството са изчистени и те показват този преразчет докато тук се взема за плащане дата на изпълнението, за да се определи вече другата база, която е от гледна точна на облагаема стойност за облагане с данък върху добавена стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Славков.
Има думата народният представител Димитър Георгиев.
След това е Георги Николов от Свищов.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз споделям съмненията и опасенията, които се чуха тук в изказванията на господата народни представи140.2 тели Йовчо Русев, Иван Пушкаров и други относно възможността при такава формулировка за пазарната цена да се стигне до злоупотреба с право от страна на органите на администрацията и те да вложат в това понятие нещо по-широко, а понякога да ощетят и хората. Вярно е това, че големи суми не са събрани, но за това не са виновни търговците в известен смисъл, а за това има вина и онази администрация, която трябва да стъпи здраво и да ги гони и да събира данъците, които те дължат.
Във всеки случай обаче не може да има различен подход когато се определя пазарната цена по чл. 1, ал. 2, т. 1 и тази за свързани лица. Във всички случаи подходът ще бъде един и същ и по отношение на едните и по отношение на другите за определяне на пазарната цена.
Аз смятам, че ние бихме могли да избегнем или да намалим опасенията, които бяха споделяни тук от споменатите от мен народни представители и които имам и аз ако възприемем термина: "Средна пазарна цена".
На средната пазарна цена можем да й дадем едно определение в преходните или заключителни правила, в което да кажем, че в нея освен пазарната цена за даден вид стока, за която е в страната ще се съобразяваме с пазарната цена за определен вид стока, която върви на борсата в даден момент, както тук се подхвърли. Може би ще има и някакъв коректив свързан със съответния регион затова защото нека да си кажем, че можем ли да говорим за пазарна цена сега на даден вид стока за цялата страна?
Вие знаете, че свободните, пазарни цени, по които вървят цели групи стоки на различните региони са различни като стойности. Може разликите да са минимални - с един-два лева повече или по-малко, но когато става дума за прехвърляне на големи количества стоки сумите се увеличават.
Ето защо аз предлагам като разсъждение без да предлагам в текста, но като разсъждение в дебатите първо да умуваме по термина "средна пазарна цена", а в преходните разпоредби да кажем какво би съдържала тази средна пазарна цена без да сме изчерпателни, но да определим едни рамки или едни принципи, върху които тя да се изгражда и да държи сметка за тези неща, за които изказаха съмнения останалите народни представители и каквито съвмения изказвам и аз. 140.3
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Георгиев.
За реплика има ли?
Господин Славков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители.
Просто е трудно да се постави на един критерий данъкоплатец, който е редовен, както е в случая на чл. 6, ал. 1 и данъкоплатец, който умишлено се опитва да заобиколи облагането, както е в ал. 5 - случаите на свързани лица. Това просто е неравностойно положение за тези, които са си редовни данъкоплатци и тези, които се опитват чрез свързаните лица да осъществяват сделки и да заобикалят облагането с данък върху добавената стойност. Това просто мисля, че не бива да се допуска в текста на чл. 6 в ал. 1 и 5.
Що се касае до втората част от предложението на господин Георгиев за средна пазарна цена то тогава какво да правим? Ние изчисляваме някаква средна статистическа цена и това го правим с определена тенденция предварително да изчислим съобразно някакви и пак предварително възприети критерии. Тя спира да става пазарна цена, ако ние приложим този начин.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Има думата народният представител Георги Николов по текста. 140.4 ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Свищов (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! За първи път Народното събрание започва работа над такъв закон, при който се срещат и доста нови термини. Ето защо аз предлагам поне в този чл. 6 да прецизираме използваните думи.
Алинея 7 предлагам да има следната редакция: "Когато се прехвърля собственост върху сграда или върху (да се добави) част от сграда и определената стойност на сделката е по-ниска от базисната..." и да продължи нататък.
В чл. 6 ние казваме: "Стойността на сделката е сумата, определена от страните", а в ал. 5 въвеждаме "начислена стойност". Стойност се изчислява или определя, стойност не се начислява, поради което предлагам в ал. 5 думата "начислената" в края на първия ред да се замени с "определената стойност", така както е във всички останали алинеи, и в ал. 7 след думата "или върху част от сграда", думата "начислена" да се замени с "определена".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председател, колеги, вероятно нарушавам значително правилника, но материята е много важна. Аз моля господин Георгиев да се откаже от първото си предложение, т.е. да изравни режима на определяне на пазарната цена по чл. 6, ал. 1, защото той наистина е друг в сравнение с режима в ал. 5. Става дума за две наистина различни от икономическа гледна точка състояния. В единия случай самите страни определят пазарната цена, тя е договорена, фактурирана и данъчният орган я приема. В другия случай данъчният орган, виждайки голямо отклонение в цената благодарение на опита и оценявайки, че лицата са свързани, подлага на преоценка вече установената стойност между лицата.
Искам да кажа обаче, че тук навлизаме в едни абсолютни дебри, които се усложняват от факта, че данъчният орган определя кои са свързани лица. Това е съвсем друг въпрос, по който не искам да отварям скобата, защото тя е много тежка.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (от място): В закона е казано.
ИВАН ПУШКАРОВ: Казано е, ама е казано абсолютно неясно. Аз имам доста противоречия с начина, по който е казано. Защото БП/ВР 141.1 ако изходим от начина, по който е казано в другия закон, всеки две лица могат да бъдат подложени на това съмнение. Аз специално ако се хвана, наистина мога да докажа във всяка сделка, че две лица по някакъв начин са свързани. Но това е друг въпрос.
За ал. 5 аз подкрепям предложението на господин Георгиев като възможен изход, като ограничение, летва по отношение на данъчните органи, да въведем понятието "средна пазарна цена". Нека данъчният орган да се чувства ангажиран и подпрян от понятието "средна", а по-нататък в Преходните разпоредби, чл. 3, ал. 2, ние можем да определим рамки или принципи, на които да отговаря средната пазарна цена специално за чл. 5.
Това е моето предложение като изход, който мисля, че е благоразумен и би подпрял данъчната администрация в нейните действия, така че тя да се съобразява поне донякъде с общоустановилите се пазарни отношения.
Благодаря ви и извинявайте за моята прекалена активност!
Господин професор Стоилов, ползвам случая да Ви кажа, че човек, когато губи, не знае какво печели. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз! Има думата годподин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Все пак мисля, че трябва да се намери разлика между двете пазарни цени, за които става дума, между свързани лица и пазарната цена, определена по-горе между страните. Не трябва ли просто като изход не да въвеждаме нов термин "средна пазарна цена", а да кажем: "цената съгласно – 3а", защото в – 3а пише нещо съвсем друго, не пише "пазарна цена", ако това не е променено, а се казва: "цената на свободния пазар". Кой ще е терминът?
Предлагам да се приеме "цената по – 3а" и оттам да уточним всички неща, да се знае, че става дума за две различни цени.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други желаещи за изказване по чл. 6? - Няма.
Господин Бучков, имате думата по право по предложенията, които се направиха. 141.2
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, преди да пристъпим към направените предложения, искам да взема отношение по отделните текстове.
По ал. 2, т. 2. Тук се постави въпросът коя е датата, към която трябва да се изчислява валутният курс - към датата на изпълнението или датата на плащането.
Трябва да ви кажа, че меродавен момент е винаги датата, към която е трябвало да се изплати стоката. В този смисъл, когато ставаше въпрос за неизпълнени задължения във валута, Арбитражът присъждаше винаги курса към датата, към която е трябвало да се изплати стоката. Вие знаете, че при покупко-продажба веднага с предаването на стоката трябва да се изплатят и парите. И затова ми се струва, че най-правилният текст е към датата, когато е следвало да се изплати, независимо дали е платена или не.
По ал. 5. Става въпрос за сделка между свързани лица. Свързани лица са роднини, близки и т.н. Приема се за база пазарната цена, когато стойността, определена между тях, е била пониска, защото те са искали да укрият плащането на данъци и да избегнат по-високо данъчно облагане. Обаче тук се явява една несправедливост. В ал. 4 изрично е казано, че в стойността на сделката не се включва сумата на отстъпката или намалението. Когато вече се касае за свързани лица, никъде за тази отстъпка или намаление не се говори. С други думи, свързаните лица никога не могат да правят обичайната отстъпка или обичайното намаление, което е прието в търговския обмен. Поради тази причина ми се струва и затова предлагам на вниманието на специалистите ал. 5 в този си текст, както е, да добие следната редакция: "Когато сделката е между свързани лица и определената стойност е пониска от пазарната цена на съответната стока или услуга, за стойност на сделката се приема пазарната цена, намалена с обичайната отстъпка", или се добавя само "намалена с обичайната отстъпка".
По ал. 7. В ал. 7 е употребен терминът "базисна пазарна цена". Такава цена, доколкото си спомням, няма. Има базисна цена. Пазарната цена е различна от базисната цена. Тя е винаги по-висока. Бихме могли да направим справка, защото базисна цена - да, но базисна пазарна цена не може да има. 141.3
Заради това е правилно да отпадне терминът "пазарна", той ще си остане "базисна цена" без "пазарна" цена. Пазарната е много по-висока. Вие сега ще видите, ако базисната цена на едно жилище в София е 80-90 хил. лева, пазарната му цена е 500-600 хил. лева.
Поради тази причина аз предлагам в ал. 7 да отпадне "пазарната", а да си остане само "базисната цена".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Папаризов, господин Бучков направи изказване от свое име, така че можете да репликирате. 141.4
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Аз само искам да помоля господин Бучков да обсъди и друга възможност, която може би той не отбеляза, когато я предложих. В ал. 5 казах, че се приема цената по – 3а. Фактически – 3а покрива изложените от него съображения - отпада думата "цена". Ще зачета. Там е: "Цената на свободния пазар на стоката или услугата е сумата, без данъка върху добавената стойност, която би била платена за идентична стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани, при същите условия". Тоест, ако отстъпката е обичайна, тя се взима предвид. Това е такъв термин, който покрива фактически съображенията на господин Бучков.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Славков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господа народни представители! В ал. 4 на чл. 6 се говори за отстъпка. Става дума за търговска обичайна отстъпка, която намалява реално облагаемата стойност. Ако този текст там го няма, то означава, че търговската отстъпка, размерът й, стойността й ще влезе в облагаемата стойност. И за да се избегне този момент, е дадено правилото в ал. 4. Докато когато става дума за сделки между свързани лица, то тук вече обичайната търговска отстъпка не може да оказва някакво влияние. Тя може и е нормално да се отчете. А тук става дума вече за цена, която е под пазарната, минус на тази обичайна търговска отстъпка.
Ето това вече е разликата, която реално показва, че се прави опит за укриване на доходи и на облагаема стойност при този оборот. Предвид на това текстът, който е в ал. 5, е съвсем приемлив и отчита и влиянието на тази обичайна търговска отстъпка.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "ЕРа-3"): Само една бележка. Ако и господин Славков е съгласен, понеже господин Бучков, мисля, СД/ЛТ 142.1. че би се съгласил, в – 3а може би да запишем, когато се стигне до там, в определението "включително обичайната търговска отстъпка". Но това да стане в – 3а, а тук текстът да е чист - цената съгласно – 3а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Димитър Георгиев има думата.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, от проведените дискусии досега по този текст се вижда, че постъпват доста много нови предложения. Някои са съществени по своето съдържание, с известно отклонение от текстовете, които до този момент се предлагат от Законодателната комисия.
Аз лично за себе си оценявам, че всички, които тук предлагат допълнения или изменения, го правят с необходимата сериозност и отговорност от сложността не само на текста, а и на този закон и на обществените отношения, които той ще регулира.
Затова аз ви предлагам, господин председателю, ако няма други предложения по този текст, да приемем решение да върнем неговата разглеждане в Законодателната комисия на базата на многото предложения и по този начин да излезем за следващото заседание с изчистен чл. 6 (може би там трябва да дойдат и вносителите на предложенията), а ние да продължим с чл. 7 и чл. 8.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Чухте предложението. Моля режим на гласуване. Гласуваме предложението за отлагане на разискванията.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): По този член! (Реплики от блока на ПС на БСП: "По чл. 6!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По чл. 6 само, да. Само по чл. 6! Господин Димитър Георгиев уточни, че се касае за чл. 6. Подлагам на гласуване неговото предложение.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (от място): Аз искам да се противопоставя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И да се противопоставите, господин професоре, ще се приеме предложението на господин Георгиев. 142.2.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да се противопоставя на това предложение.
Аз мисля, че се разви една доста сериозна дискусия и ние стигнахме до единодушие. Ние нямаме вече различия, които трябва да обсъждаме в Законодателната комисия. Единственото, което искам да посоча, освен редакционно в ал. 2, става дума за ал. 5, няма защо да препращаме към – 3, защото в самия – 3а ние ще обясним какво значи "пазарна цена" и това ще се прилага. Никога в един закон предшестващ текст не препраща към следващ текст, а последващите текстове изясняват предшестващите.
И затова, господин председателю, ако подложите на гласуване, аз моля дамите и господата народни представители да не приемат, защото иначе няма да бъде особено полезна нашата работа. Ние непрекъснато ще връщаме в Законодателната комисия, а във вторник трябва да продължим другите глави от същия текст. И аз не виждам никакви основания, освен това предложение на господин Георгиев за някакви средни пазарни цени, каквито не може да има и които се отрекоха от другите, какво друго ще обсъждаме в Законодателната комисия.
Затова, ако Вие подложите на гласуване това предложение, аз ви моля, уважаеми дами и господа народни представители, да имате предвид моите съображения, че текстът е готов и можем да го приемем сега.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е процедурно предложение. Чухме противното становище съгласно правилника, господин Стоилов. Подлагам на гласуване предложението на господин Димитър Георгиев. (Стефан Стоилов, от място: "Има още съображения!") Само едно възражение тук се направи, много ви моля - да се отложат разискванията по чл. 6, с оглед да бъдат прецизирани текстовете и уточнена терминологията. И продължаваме след това със следващия текст.
Моля режим на гласуване. Гласуваме предложението за отлагане на разискванията по чл. 6.
От общо гласували 124 народни представители, за отлагане 20, против - 77, 27 се въздържат. 142.3.
Тогава започваме да гласуваме, господин Бучков. (Реплика от блока на ПС на БСП: "Алинея по алинея!") Алинея по алинея ще бъде.
Господин Стоилов... 142.4. СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, не трябва да се съжалява, че не се прие предложението за отлагане. Тъй като е ясно, че нашите условия, въпреки че сме в движение няма свободни и несвободни пазари. Има пазар. Има пазарна цена. Ще се съгласят изказалите се при които прозвуча за някаква средна пазарна цена, че също нямаме сериозни икономически основания да боравим с такива категории. Това е нещо като дървено желязо. Това е пазарна цена или не е пазарна цена. Тя не може да бъде минимална, максимална и средна. Така че без смущение ние можем да продължим обсъждането на този текст, така както беше докладван и приемам внушението, отпращаме към член еди кой си или даже без отпращане. Говорим за пазарна цена, там даваме дефиниция. Там трябва да се потрудим да бъде максимално точни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря. Господин Бучков, може би алинея по алинея трябва да гласуваме за предложенията. Ще бъде трудно.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви господин председателстващ, бих искал да задам един въпрос към представителите на Законодателната комисия. Не се ли получава този проблем, за който говори професор Михайлов, поради факта, че част от определенията са в чл. 1 и 2. А част от другите определения, с които борави закона, като стока, услуга, стопанска дейност, цена на свободния пазар са в допълнителните разпоредби? Не е ли редно всички определения да отидат отпред, да се допълни текста на чл. 1 и 2, да не се получава проблема за който говори професор Михайлов и още от самото начало да ни е ясно какво е приложното поле на закона. Какво е стока? Какво е цена на свободен пазар и т.н.? Това е въпрос разбирам на законодателна техника, но ако тези допълнителни разпоредби бъдат включени в общата част на закона, няма ли да бъде по-добре да се избегне проблема който имаме тук. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: По начало, съгласно изискванията и на законодателната техника и на закона действащия за нормативСМ/ЙА 143.1 ните актове определенията се слагат като допълнение към даден закон. Поради тази причина, тези термини, които имат определящо значение не могат да бъдат изнесени напред в самия закон. Накрая е казано, така както вие ще видите, в проекта който имате пред себе си е определено кои са свързани лица.
Така че това е и законодателната техника, и изискването на Закона за нормативните актове, който действа в момента.
Яснотата идва от другаде. Яснотата ще дойде от краткото, точно и прецизно съдържание на отделните текстове, а накрая там където е необходимо ще има и съответното пояснение.
Конкректно да пристъпя, тъй като ще трябва да гласуваме този текст, да пристъпя към допълненията които се направиха по него.
Чл. 6, ал. 1. Стойността на сделката е сумата определена от страните без данък по този закон. По този текст няма никакви предложения. И аз моля господин председателстващ да го подложим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля гласуваме ал. 1 на чл. 6. Няма предложения по този текст.
Моля прекратете гласуването, посочете резултата. От общо гласували 123, за текста на ал. 1 са 122 народни представители, 1 се въздържа.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: По ал. 2 има предложение от професор Михайлов, текста да добие следния вид: "Ал. 2. Стойността на стоката се определя както следва:
РЕПЛИКА: Защо стойността на стоката?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Стойността се определя както следва: т. 1 от страните по пазарни цени когато плащането е със стоки или услуги.
Това е една редакционна фактически поправка по-съвършенна е тази редакция и предлагам да се гласува ал. 2, т. 1. По предложението на професор Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме за прочетения текст, предложението на господин професор Михайлов за редакционна поправка на ал. 2, т. 1.
Моля преустановете гласуването и посочете резултата. От гласували общо 128 народни представители, за 117, против 1, 10 се въздържат. Приема се предложението на професор Михайлов. 143.2
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: По ал. 2, т. 2 има три предложения на професор Михайлов в български лева по курса обявен от БНБ към датата на изпълнение, когато плащането е в чуждестранна валута.
Този текст е правилен, обаче има и предложение на професор Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Не съм професор, но ще стана професор.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Към датата на плащането, не към датата на изпълнението, към датата на плащането.
Има и трето предложение, което направих аз към датата на която е следвало да се извърши плащането или различието е: когато се извърши към датата на изпълнението, към датата на плащането или когато е следвало да се извърши плащането.
Защото при тези три дати, меродавният момент, който трябва да се изчисли курса, не кога фактически е платено, а кога е следвало да се плати. Това е моето становище, вероятно професор Пушкаров ще обоснове друга теза. 143.3
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председател! Първо, искам да кажа, че не съм професор. Но като гледам професор Стоилов, и аз ще стана професор сигурно.
Второ, оттеглям си предложението. Защото смятам, че обяснението на Бисер Славков фактически е правомерно. Тоест фактурирането на сделката съвпада както с плащането, така и с термина "дата на изпълнението".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Господин Бучков, тогава кой текст трябва да гласуваме сега?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ (от място): Господин Михайлов да каже дали поддържа неговото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов, поддържате ли Вашия текст?
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз исках да уточня, че аз, както казах, само променям редакцията и я правя по-добра, а по същество предложението е на Законодателната комисия. И след като господин Славков изясни какво се разбира "към датата на изпълнението" и след като господин Пушкаров се съгласи с това, аз моля и господин Бучков, който гласува за този текст в Законодателната комисия, да се приеме така, както е предложен от Законодателната комисия с моята редакция само.
Благодаря Ви, господин председател. Аз моля и господин Бучков да се съгласи с това, за да вървим по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, може да подложим първо неговото предложение на гласуване за промяна. Ако не се приеме, тогава Вашето вече.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Аз искам само да се изяснят нещата, да се разбере за какво става дума.
Датата на фактурата е от днес. Тя пристига в купувача, който трябва да плати след два дни и той веднага изпълнява плащането, веднага го прави. Е, добре, ама между тези два дни ще има разлика в курсовете на чуждестранната валута. РД/КП 144/1.
Но да не утежняваме нещата, аз си оттеглям предложението и когато се получи някакво несъответствие или някаква неудача, длъжен съм да подчертая, че съм изяснил за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Бучков. Обаче редно е да прочетем текста, който трябва да гласуваме сега, господин Бучков, за протокола.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Ал. 2. Точка 2. в български лева по курса, обявен от БНБ към датата на изпълнението, когато плащането е в чуждестранна валута."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме за прочетения текст.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 124 народни представители, за 113, против 1, въздържали се 10.
Приема се предложението.
Господин Бучков, сега ал. 3.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Да, ал. 3: "Когато се прехвърля собственост върху стока или се извършва услуга, която подлежи на облагане с други данъци или такси, в това число акцизи, стойността на сделката включва и тези данъци или такси. Това не се отнася при прехвърляне на собствеността върху сгради и части от тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения няма.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме за текста на ал. 3. Текстът е на Законодателната комисия.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От гласували общо 123, за 122, 1 се въздържа.
Приема се ал. 3.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Ал. 4. В стойността на сделката не се включва сумата на отстъпката или намалението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тук има ли предложения?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А имате ли друга алинея без предложения?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Шеста алинея е без предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прочетете и шеста алинея. 144/2.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Ал. 6. Когато плащането срещу прехвърляне на собствеността върху стока или услуга се извършва изцяло или отчасти със земя, стойността на сделката се определя по пазарната цена на стоката или услугата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на ал. 4 и на ал. 6, по които няма предложения.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От гласували общо 127 народни представители, за 126, против няма, 1 се въздържа.
Приема се текстът на ал. 4 и ал. 6.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: По ал. 5 има направено предложение. Вместо "начислената стойност" да се постави изразът "определената стойност"; и накрая да се добави текстът след "пазарната цена" - "намалена с обичайната отстъпка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме първо за замяна на думата "начислена" с "определена". (Реплики от залата) Какво друго предложение.
Господин Бучков, има ли някакви уточнения?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Колеги, вижте ал. 4, когато се отнася за покупко-продажба между лица, които нямат нищо общо помежду си, не са свързани, се намалява цената с отстъпката. Когато се касае за свързани лица, за роднини, тази отстъпка не може да намери приложение.
Смятам, че това е несправедливо. Помислете върху текста.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Не е така.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Така е.
Добре тогава, щом се отнася до ал. 5, тогава текстът би трябвало да добие следната редакция: " Стойността се определя по пазарната цена, определена съгласно ал. 4".
Хайде да сложим този текст, за да видите, че е по-точен. Защото ал. 4 ви дава отстъпката, а тук не дава никаква отстъпка.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Алинея 4 касае всички сделки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов, имате думата. 144/3.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, аз мисля, че трябва да приемем ал.5 така, както е предложена от Законодателната комисия. Предложението, което преди малко направи господин Бучков, а той го направи и в своето изказване преди това, е неразбиране, че в ал.4, която ние приехме, изрично е казано: "В стойността на сделката не се включва сумата на отстъпката или намалението". Това е съвсем естествено, да не се включва тази сума и по отношение на сделки между свързани лица.
Второто предложение, което направи Папаризов - изрично да кажем тук към кой параграф препращаме, няма нужда, тъй като в самия параграф ние ще отговорим на всички случаи в предшествуващите членове. По този начин аз оттеглям своето предложение за текста: "определена по начин, установен от данъчния орган".
А що се касае до предложението на господин Димитър Георгиев - за средна пазарна цена, той го лансира като някаква идея, а не като конкретно предложение. Освен това икономистите го отрекоха.
При това положение, господин председател, предлагам най-напред да поставите на гласуване текста така, както е предложен от Законодателната комисия. Благодаря ви.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Трябва да бъде "начислената стойност".
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Трябва да бъде "определената стойност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Папаризов, няма ли да оттеглите предложението си? (Господин Папаризов се съгласява да отпадне неговото предложение)
Гласуваме предложението на господин Георги Николов думата "начислената" да се замени с "определената".
От гласували общо 124 народни представители 113 са гласували за, против - няма, 11 се въздържат. Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Има още едно предложение - накрая да се прибави текстът: "намален с обичайната отстъпка", аз съм направил това предложение, господин председател, или "пазарната цена - с отстъпката по ал.4". Сл.Р/НП 145.1
Защото, колеги, разберете, става дума за случаите, когато вие ще си продадете стоки между ваши близки. Докато чуждите хора ще могат да ползват по-ниската цена, намалена с отстъпката между вас и вашите роднини и други, вие няма да може да ползвате тази отстъпка. И свързаните лица, това са близките, които ще видим по-нататък, в допълнителните разпоредби, няма да се ползват от тази привилегия, която се отнася до всички останали. Помислете си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какво ще гласуваме сега, господин Бучков. Вашето предложение или предложението на господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ако разрешите, господин председател, аз искам да оттегля своето предложение - вместо "пазарната цена", да пише "цена на свободния пазар", при разбирането, че когато редактираме – 3а там ще уточним термина. И там ще има термин - пазарна цена.
За да няма проблеми, аз съм готов да приема текста, както е предложен от Законодателната комисия, но термините в последствие да бъдат изравнени. А там, доколкото разбрах господин Славков, той би предложил текстът, който имаме сега да се допълни с "обичайната търговска отстъпка". И фактически да покрием и искането на господин Бучков. Тоест, това да влезе в заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Бучков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Предлагам да се гласува предложението, което е направено в смисъл, накрая на текста да се прибавят думите: "намален с обичайната отстъпка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Бучков.
От гласували общо 133 народни представители, за предложението на господин Бучков са гласували 39, против 61, 33 се въздържат.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текстът, както е даден от Законодателната комисия, с приетата вече поправка думата "начислена" да стане "определена".
Моля, гласуваме текста на чл.6, ал.5. 145.2
От гласували общо 125 народни представители, 118 са гласували за, въздържали се 7, против няма.
Господин Бучков, имате думата по ал.7. 145.3
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: По ал. 7 са направени предложения думата "начислената" да бъде заменена с "определената" и да отпадне изразът "пазарната цена", а да остане само "базисната цена". Този термин е употребен два пъти в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, първо гласуваме думата "начислената" да бъде заменена с "определената".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 129 народни представители, за 123, против няма, въздържали се 6.
Господин Бучков, следващото предложение беше да отпадне изразът "пазарната цена", а да остане само "базисната цена" в ал. 7.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 121 народни представители, за 109, против няма, въздържали се 12.
При това положение гласуваме за текста на ал. 7 с приетите вече промени, с което приключваме чл. 6.
Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: От общо гласували 128 народни представители, за 126, против няма, въздържали се 2.
Приема се текстът на ал. 7.
Ще гласуваме за приемането на целия текст на чл. 6, така както беше приет по алинеи.
Гласуваме целия чл. 6 с всички седем алинеи и поправките, така както са приети по време на гласуването на алинеите.
От общо гласували 125 народни представители, за 125.
Член 6 е приет единодушно.
Имате думата, господин Бучков, да докладвате чл. 7.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Чл. 7. Облагаема сделка е всяка сделка, която не е сделка за износ, освободена сделка, сделка с благородни метали, по която получател е Българска народна банка, и прехвърляне на собствеността върху предприятие като цяло."
Струва ми се, че в текста след "която не е" следва да се сложат две точки, защото и граматически, и словоредно е поправилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата госпожа Мариела Митева. СБ/КП 146/1.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Аз също бих искала да направя предложение за редакционна промяна, защото според мен двете точки само няма да оправят нещата. Но бих искала изразът "облагаема сделка е всяка сделка, която не е сделка" да бъде заменен с израза "облагаеми са всички сделки, с изключение на: сделка за износ, освободена сделка" и т.н. текстът продължава до края.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Митева.
Има думата народният представител Иван Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председателю, уважаеми колеги! Аз мисля, че тук има един много съществен проблем в поскледната част на чл. 7, когато от облагаемите сделки се изключва прехвърлянето на собствеността върху предприятие като цяло. Първо, понятието "предприятие" по условията на Търговския закон не може да бъде дефинирано. Какво точно означава, кое се прехвърля?
Второ, ако е едноличен търговец или фирма на едноличен търговец, ако е някакъв тип фирма, то чрез такива прехвърляния могат да се извършат много спекулативни операции, които да избягват сделки. Да се създават икономически структури, най-общо казано, и тези икономически структури след това да бъдат продавани срещу директен внос на стоки.
Аз моля Бисер Славков да се изкаже по този въпрос. Тук се съдържа една опасност да се отвори една значителна врата, при която данъчните власти и данъчната администрация да се окажат с вързани ръце при контролирането на един нерегулиран внос чрез такива даже фиктивни продажби на фирми или на части от тях. Аз даже не знам как трябва да бъде определено тук и какво са имали предвид вносителите, когато са включили този текст. Много моля да се спрем върху това и всички колеги, които смятат, че е целесъобразно това, което аз казах, да вземат отношение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров.
Заповядайте, господин Славков. 146/2.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Текстът в тази част има предвид, че когато става дума за сделки, по-скоро за операции, които посочи господин Пушкаров, те са свързани главно със сливане, вливане или обединяване на предприятия. В тези случаи ние сме предложили в законите, които са за преките данъци данъкът върху печалбата и данък общ доход да се въведат процедури по отношение на такива операции. Така че когато ще се прехвърлят по един от възможните начини предприятия чрез сливане, вливане или обединение, да се известява данъчната администрация, за да може тя да влиза в съответната процедура по ликвидация. По този начин да се установят всички активи и пасиви, имущества към момента на извършването на тази операция и да се извърши подоходното облагане към съответния момент.
Именно това е презумпцията, по която те могат да бъдат установявани, докато в случаи, когато става дума за данъка върху добавената стойност, то вече възникват редица проблеми, както господин Пушкаров правилно отбеляза, за определяне на стойността на тези предприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Славков. Професор Стоилов, Вие ли желаете думата?
Да, заповядайте, господин Пушкаров! Вижте, няма да се формализираме за реплики и дуплики. Имате думата - изказвайте се.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председател, колеги! Опасността, за която аз сигнализирам, остава в сила. Аз мога да създам фирма срещу определени активи, които да внеса, и тази фирма след това да я продам на чужденец и срещу нея, без облагане, съответно да внеса на бартер определена стока. Даже и фиктивна продажба да направя и тя ще мине абсолютно неуловена от мерника, от механизма на данък добавена стойност.
Така че нещата просто трябва да обмислим как да ги решим. Аз мисля, че този текст трябва да отпадне. Какво бихме загубили, ако отпадне този текст? Какво бихме загубили, каква възможност? Евентуално чужда инвестиция, когато участва при закупуването примерно на царевични продукти - тогава не се облагат. Така разбирам. Ако е така, тогава ще влезе по Закона за чуждестранните НЧ/ЛТ 147.1. инвестиции и там режимът е ясен. Тук съществува сериозна опасност и аз поддържам моите опасения и моля и други да се изкажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Господин председател, колеги! Моля за вашето внимание. Имам такова предложение на базата на направените досега - "облагаеми са всички сделки с изключение на сделките за износ и освободените сделки". А в освободените сделки, за които предвиждаме отделна глава, ще се поставят сделките с благородни метали, на които получател е Българска народна банка, прехвърляне собствеността върху предприятия като цяло, като този проблем допълнително се изясни.
Или с други думи текстът да остане само така: "Облагаеми са всички сделки с изключение на сделките за износ и освободените сделки".
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Мисля, че е правилно.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Ако приемате едно такова предложение, като най-синтезирано, кратко, ще ви моля...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков. Виждам по залата, че Вашето предложение е най-сполучливо. При това положение аз искам само да задам един въпрос на госпожа Митева: поддържа ли нейното предложение? Поддържа Вашето предложение, господин Бучков. А сега го формулирайте точно и да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Дължа да кажа, че това предложение е въз основа на предложението на госпожа Митева. Не е само мое.
"Облагаеми са всички сделки, с изключение на сделките за износ и освободените сделки".
(Реплика от залата, която не се чува) Не в преходните разпоредби. Ние имаме отделна глава кои са освободени сделки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господа, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Бучков за редакцията на чл. 7.
Гласували общо 126 народни представители. От тях 114 за, 1 против, 11 въздържали се.
Приема се редакцията на чл. 7 така, както я предложиха господин Бучков и госпожа Мариела Митева.
Член 8, господин Бучков. 147.2.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Чл.8: "Сделка за износ е:
1. прехвърляне на собствеността върху стока, която се превозва от изпълнителя, или от негово име до свободните безмитни зони, антрепозитните складове или търговските обекти за безмитна търговия или извън територията на страната, континенталния шелф и изключителната икономическа зона.
2. извършване на услуга изцяло във връзка с дейността на получателя в свободните безмитни зони, в антрепозитните складове, търговските обекти на безмитната търговия и извън страната.
3. извършване на поправка, ремонт, монтаж, обработка или друга промяна на стоката, която е внесена с тази цел и която след това подлежи на износ.
4. превозът между две места извън страната.
5. превозът от място в страната до място извън нея и или обратно.
6. превозът между две места в страната, когато той е част от международен въздушен превоз."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Пушкаров, заповядайте.
Емил Филипов - след това. И Мариела Митева ...
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председател, колеги.
Имам едно съображение, което предлагам на вашето внимание. То е свързано с две неща.
Първо е свързано с термина "свободни безмитни зони". Това е неуточнено понятие. То се е промъкнало и в чл.1 вероятно, но ще предизвика доста сериозни проблеми по-нататък от икономическа гледна точка, как да се тълкува, защото зоните могат да бъдат или свободни, зони за свободна търговия, свободни зони ВЙ/НП 148.1 или безмитни зони. В двата случая става дума за съвършено различни неща от икономическа гледна точка и по режим на функциониране. Следователно, тук трябва да се спрем на едно от тях. Аз предлагам да остане "безмитни зони". Разбира се, ако това не противоречи на досега приетите текстове в началото на този закон.
И второто съображение, което споделям с вас, а то е по-скоро въпрос към Бисер Славков, дали консигнационните складове влизят в понятието антрепозитни складове, защото по режим на своето икономическо функциониране консигнационните складове също могат да представляват определена форма за осъществяване на износ с отложено плащане съответно за определен период. Мисля, че това заслужава да се изясни.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров. Има думата народният представител Емил Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, поддържам господин Пушкаров. Трябва да помислим действително, защото това са две различни зони свободна търговия и безмитна зона. Нека да се върнем към чл.3 от вчера и тогава да уточним, но т.1 и т.2 са близки по своята същност, а има разлика в двата текста. Затова предлагам редакция в т.1, за да се изравни с редакцията в т.2. Тя е следната - в т.1 на третия ред да отпадне думичката "или" и на четвъртия ред да отпадне думата "територията". Текстът да придобие следния вид: "Прехвърляне на собствеността върху стока, която се превозва от изпълнителя или от негово име до свободните безмитни зони, антрепозитните складове, търговските обекти за безмитна търговия или извън страната, континенталния шелф и изключителната икономическа зона."
При това положение текстовете на т.1 и т.2 ще съвпаднат в своята същност като подреждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Божилов.
Прередихме госпожа Митева. Нищо, тя ще ни прости. Разбирам Вашето кавалерство, но грешката е моя. 148.2
СТЕФАН БОЖИЛОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги.
Сред нас - колегите, които седим там, отзад - възникна въпросът защо е включен само въздушният транспорт. Разбирам тезата, но при нас в чисто практичен план се появиха случаи хипотетично, че това би могло да се отнася и за, да речем, за водния транспорт от Русе да речем чрез жп линия или от Бургас обратно. Затова смятам, че не е изяснен и би трябвало да се добави "всички видове".
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Правилно. Това е правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Госпожа Митева има думата.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Аз имам възражения срещу редакцията на т.5, която звучи така: "Превозът от място в страната до място извън нея или обратно".
При положение, че в чл.8 се дава определение на това какво е сделка за износ очевидно изразът "или обратно" е някакво недомислие или недоглеждане. Не знам точно, защото ако е "превозът от място в страната до място извън нея" това безспорно е износ, обаче като кажем "или обратно" това става внос и по силата на този закон то се облага с данък. Заради това аз предлагам да отпадне в т.5 в края на изречението изразът "или обратното".
ПРЕДС. ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Митева.
Господин Славков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители.
Бяха направени няколко предложения, от които на първо място беше това за свободните безмитни зони. Действително, уместно е предложението и аз считам, че терминът също ще бъде по-точен, ако се говори за безмитни зони.
Второто е по отношение на т.6 за превоза. Тук наистина е допуснато едно ограничение, което трябва да се коригира, тъй като част от един общ международен превоз може да се получи не само при ползване на въздушен, но също така и при шосеен транспорт, тоест автомобилен транспорт, или жп транспорт.
Следващият въпрос беше по отношение на т.5 - "превозът 148.3 от място в страната до място извън нея или обратно". Наистина редакцията като че ли наистина не е много удачна и първият поглед наистина веднага навежда на мисълта, че става дума за внос. Все пак тук трябва може би да се съобразим и аз предлагам на вашето внимание за преценка, че става дума за това, когато в определени случаи дадена българска организация може със своя транспорт да докара чрез използване на превоз стоки, които в последствие ще бъдат отправени за износ. В този смисъл мисля, че този текст като идея трябва да се запази. Друг е въпросът за редакцията. Наистина има нещо, което малко смущава, малко може да доведе до някои двусмислия.
Благодаря ви.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Това е временен внос ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Славков.
Господин Бучков желае да зададе един въпрос на господин Славков.
След това думата ще е на господин Кольо Парамов.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Аз моля господин Славков да изясни текстовете, в които само се говори за превоз, че това е стойността на превозната услуга, а не стойността на самата стока, защото ако е стойността на стоката - тя е дадена погоре в т.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте. Има думата народният представител Кольо Парамов.
КОЛЬО ПАРАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Едно допълнение към т.6 - "превозът между две места в страната, когато той е част от международен превоз или между две безмитни зони".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Парамов.
И сега - има ли други предложения и желаещи да се изкажат?
ЕМИЛ БУЧКОВ (от място): Аз искам да се изясни въпроса, който зададох на господин Славков. Въпросът беше само за превоза ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Славков. 148.4 ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати! В т. 4, 5 и 6 става дума за превоз, това означава таксата за извършване на превоз на определени стоки, т.е. самата услуга на превозвача, срещу която той получава определено възнаграждение. Именно тази дейност тук е приравнена като сделка за износ и не подлежи на облагане. А що се касае до стоките, те са дадени в предходните точки.
Постави се въпрос и от господин Пушкаров по отношение на консигнационните складове. Тук обаче проблемът е значително по-сложен. В случая консигнационният склад има определен обем количество от стоки, които вероятно вие имате предвид, че ще бъдат изнасяни впоследствие и това ще се третира като реализиран износ. Ако това Ви е въпросът, то самото оформяне на сделката от този консигнационен склад ще си върви по общия режим за оформяне и спазване на митническите формалности и ще се третира като сделка за износ. Самият склад обаче в случая не бихме могли да го поставим на едно равнище с антрепозитния склад, имайки предвид, че това ще бъде в една митническа зона, която ще бъде свързана вече със следене и контролиране на определени митни сборове, в т.ч. и данъчни задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Славков. Има думата господин Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председател, уважаеми колеги, имам предвид извън това, което каза Бисер Славков, две неща: първо, че в безмитните зони вече откриват наши организации консигнационни складове. Те стават по-привлекателни за търговия с български продукти и производства, защото безспорно ползват преференцията на безмитна зона. Консигнационният склад означава, че с отложено плащане те оставят значителни количества от този продукт, които за определен период се разпродават. Това е първото, което имам предвид. И те не са антрепозитни, а са консигнационни, защото характерът на стоката е такъв.
И второ, имам предвид и обстоятелството, че български организации откриват свои консигнационни складове в други страни. Например в Македония има консигнационен склад за български метали и метални изделия и този консигнационен склад представлява място, където се извършва износ с много продължителен период на отлагане на плащанията и по същество той трябва да бъде обхванат. БП/ВР 149.1 Ако се обхваща по другия, обикновения митнически режим като износ, аз съм съгласен, но ако не влиза - и подозирам, че не влиза, - то би трябвало да го обособим и да го включим като отделна категория. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров! Господин Славков, заповядайте!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Господин председател, господа народни представители, аз благодаря за това уточнение, но тук тогава трябва да изясним и някои допълнителни неща. Ако ние имаме такъв консигнационен склад, който е зад граница, и изпращаме стоки, то те се оформят на времен износ и едва след като се извърши реализацията от този консигнационен склад зад граница, те минават и се преоформят в редовен износ. И аз мисля, че в този случай ние ще усложним нещата от гледна точка на реализацията на тези стоки в подобни складове. Така че налице са две операции по износния режим в случая и съобразно тях вече трябва да се процедира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Славков. Други желаещи? Господин Бучков, да минем към систематизиране на предложенията и да гласуваме текста.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: По чл. 8. Предложенията са да отпадне думата "свободните" и да остане "до безмитни зони, антрепозитните складове" или остава "търговските обекти за безмитна търговия или извън страната, континенталния шелф и изключителната икономическа зона". Ще ви прочета изцяло т. 1: "Прехвърляне на собствеността върху стока, която се превозва от изпълнителя или от негово име до безмитните зони, антрепозитните складове, търговските обекти за безмитна търговия или извън страната, континенталния шелф и изключителната икономическа зона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков. Бихте ли минали на т. 2.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Точка 2: "Извършване на услуги изцяло във връзка с дейността на получателя в безмитните зони, антрепозитните складове и търговските обекти за безмитна търговия или извън страната".
Точка 3: "Извършване на поправка, ремонт, монтаж, обработка или друга промяна на стоката, която е внесена с тази цел и която след това подлежи на износ". 149.2
Точка 4: "Превозът между две места извън страната.
Точка 5: "Превозът от място в страната до място извън нея". Да отпадне думата "обратно" - това е предложението на госпожа Митева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: След това Кольо Парамов направи предложение.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: То е по т. 6. Точка 6 съгласно предложението на господин Парамов добива следния вид: "Превозът между две места в страната, когато той е част от международен превоз или между две безмитни зони".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожа Митева, заповядайте!
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Имайки предвид възраженията на господин Славков, аз предлагам да отпадне изразът "обратно" и да бъде заменен с израза "или от място извън страната до място в нея, когато се отнася за временен внос".
Получава се така, че всеки превоз вътре в страната ще бъде облаган с този данък. По силата на този закон ние облагаме и всеки внос. А превозът, с който се извършва вносът, при това положение няма да бъде облаган.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: А ако е реекспорт?
МАРИЕЛА МИТЕВА: Ако е реекспорт с друг превоз... Аз заради това предлагам да се добави в този смисъл "и да не бъде облаган". Само реекспортът, защото иначе се променя принципът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Митева! Заповядайте, господин Пушкаров!
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председател, колеги! Аз си позволявам да изкажа едно съображение по повод предложението на госпожа Митева. Защо стесняваме обхвата на действие на закона само до временния внос - транспорт на временен внос, не разбирам. Може да не е даже изобщо внос. Това може да е стока, която е българска, и такива случаи има, например предприятие или българска фирма строи в Русия, има собственост, която е българска собственост, и я внася, не се променя собствеността, но той я транспортира в България и си я докарва. Докарват машини даже. 149.3
Изобщо не бива да стесняваме обхвата на действие на закона, да изпуснем една значителна възможност за допълнителни приходи от превоз, който е отвън навътре.
Така че нека да оставим "или обратно". Това дава достатъчно възможности. Моля Ви, госпожа Митева, мисля, че бях убедителен.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Този член изключва от облагане!
ИВАН ПУШКАРОВ: А-а-а, този член изключва...! Да. Аз говоря от позициите, че той включва. Да, извинявам се. Абе, друго е да бъде човек професор! Наистина ще се старая да стана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Пожелавам Ви го и аз.
ИВАН ПУШКАРОВ: Правилно, правилно, господин Стоилов. Сега съм в позицията на Вуте - имам мнение, но съм против него. (Весело оживление)
Наистина мисля, че сега от позицията, от която госпожа Митева направи своето предложение, май че трябва да изключим "или обратно".
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: А-а-а, не!
ИВАН ПУШКАРОВ: Изкажете и вие съображението, моля ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров. Сега да видим дали все направо или обратно.
Господин Бучков, остана само тази редакция на точка 5 и сме готови да гласуваме целия текст.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Да.
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): За да няма спорове, оттеглям предложението си.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Госпожа Митева си оттегля предложението и остава в текста "или обратно". Така както е предложен от Законодателната комисия, включително накрая думите "или обратно".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, отделните предложения, направени по точка 1, са редакционни и не бива да бъдат гласувани отделно. Второ, в точка 2 - също. В трета, четвърта, в пета няма. В шеста има само една добавка, която е редакционна и уточняваща, която се приема - "или между две безмитни зони". СД/КП 150/1.
Тогава да гласуваме само добавката...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): Ама в текста отпада "въздушен" и се добавя "или между две безмитни зони".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, благодаря Ви, господин Бучков. Предложението, което беше направил господин Кольо Парамов, е да отпадне "въздушен превоз" и да се добави "или между две безмитни зони". Гласуваме това предложение и след това гласуваме целия текст. Моля ви, режим на гласуване.
От общо гласували 134 народни представители, за 128, против няма, въздържат се 6.
Приема се поправката в точка 6. (Реплика на господин Иван Пушкаров, която не се разбира)
Да, да, аз чувствам, че в точка 5 (има още малко време) има нужда от уточняване. Имате думата, господин Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председателю, колеги! Трябва да уточним точка 5 с риска да си навлечем неприятности пред хората, които ни слушат. Но наистина мисля, че трябва да отпадне думата "или обратно". Защото това означава, че ще освободим от облагане фактически превоз, който представлява внос в страната. А не бива това да го допускаме. Значи да стесним освободените от облагане само до износните сделки, включително и превоза, който се отнася до износни сделки, т.е. представлява износ сам по себе си, а да се вкара в режима на облагане като внос съответно транспортът, който се отнася към вноса. Значи с отпадането на думата "или обратно" постигаме този резултат.
Призовавам ви да гласуваме да отпадне последната част от точка 5 "или обратно".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров.
И в тона на кавалерството това предложение пак ще го актуализираме - на госпожа Митева и на господин Пушкаров.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме предложението в точка 5 да отпаднат думите в края на изречението "или обратно".
От общо гласували 122, за отпадането 102, против 4, 16 се въздържат. 150/2.
Отпадат думите "или обратно".
Гласуваме целия текст, уважаеми дами и господа народни представители, така както беше прочетен от господин Бучков, с приетите от вас поправки в точка 5 и 6 и с редакционните предложения в точка 1 и 2. Моля, режим на гласуване. Гласуваме за приемането на целия чл. 8 - "Сделка за износ е...", със своите шест точки.
От общо гласували 127 народни представители, за 124, против 1, въздържат се 2.
Уважаеми колеги, предложените ни текстове за днес от Закона за данък върху добавената стойност са приети. С това изчерпихме първата част от нашата програма. С изтичането на времето се предотврати гласуване за отлагане днес да бъде разгледан Законът за съдебната власт, защото получих съобщение, че министърът на правосъдието господин Корнажев е заминал за Смолян, където провежда национално съвещание с председателите на окръжните съдилища.
Давам 30 минути почивка. (Звъни)
18 ч. и 25 м.
150/3.(След почивката)

19 ч. и 15 мин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Продължава засе- данието на парламента, втората част на програмата. Ще разгледаме на второ четене и приемем с второ гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за срочната военна служба в Република България. Заповядайте господин Мулетаров, имате думата. Найнапред заглавието на закона, да го приемем него.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Проектозаконът господин председател, внесен от Министерския съвет е озаглавен: "Закон за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба в Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Колеги, моля за внимание. Режим на гласуване. Гласуваме наименованието на закона или заглавието на закона - Закон за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба в Република България.
Моля ви режим на гласуване. Гласуваме заглавието на закона.
Моля ви прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 123 народни представители, за 122, против 1. Няма въздържали се. Прието е заглавието на закона.
Имате думата господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председателю, аз предлагам след като прочета двете алинеи на предложения за изменение чл. 47 да пристъпим ... Аз моля за внимание, тъй като има изключващи се предложения и е много важно как ще гласуваме.
Най-напред ще прочета предложенията в първоначалния проект на закона, така както са направени от Министерския съвет, след което ще предложа да гласуваме отзад напред предложенията. А именно първото да бъде на депутата Георги Костов, който предлага да отпадне държавна поръчка. И ако тя отпадне, тогава ние се изправяме пред положение, че остава да действа сегашната редакция на сега действащия закон.
Затова най-напред прочитам закона във вида в който е предложен.
– 1. Чл. 47 се изменя така: "Младежите приети по държавна СМ/ЙА 151.1 поръчка във висши учебни заведения като редовни студенти се отлагат от редовна военна служба до дипломирането им, но не по-късно от навършване на 26 годишна възраст.
Ал. 2. Младежите отложени от редовна военна служба по здравословни причини, които са постъпили във висши и полувисши учебни заведения се отлагат до завършването, но не по-късно от навършване на 26 съответно на 23 години.
По така предложения и приет на първо четене чл. 47 имаме фактически три отделни предложения.
Първото предложение на г-жа Савка Йовкова, която предлага да се създаде нов член 47, тя предлага едно "а", но то трябва да бъде евентуално ал. 3 и аз предлагам това да бъде ал. 3 със следното съдържание: "Младежите приети за редовно обучение по държавна поръчка във висшите учебни заведения и са записали редовно второ висше образование, се отлагат от редовна военна служба до дипломирането им, но не по-късно от навършване на 28 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Мулетаров, това предложение на госпожа Йовкова няма отношение към съдържанието.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Няма отношение към съдържанието на първа и втора алинея. По-нататък, във връзка с ал. 1 на основния предложен текст има предложение за ново съдържание от господин Любомир Начев със следното съдържание.
Чл. 47 , ал. 1 нова: За следване във висши и полувисши учебни заведения, отлагане от редовна военна служба не се допуска. Постъпилите във висшите и полувисшите учебни заведения преди влизане в сила на настоящия закон се отлагат до завършване на образованието, но най-късно до навършване на 26 годишна възраст за следващите във висши учебни заведения и до навършване на 23 годишна възраст за следващите полувисшите учебни заведения.
И ал. 2 на същия текст: "Младежи отложени от редовна военна служба по здравословни причини, които постъпят в полувисши или висши учебни заведения се отлагат от редовна военна служба до завършване на образованието си, но най-късно до навършване на годините по предходната алинея.
Третото предложение, господин председател е в предложения проект за изменение на чл. 47, така както прочетох ал. 1 и 2 151.2 се предлага от народния представител Георги Костов да отпаднат думите "по държавна поръчка".
Аз предлагам ние най-напред да гласуваме отзад напред предложението на господин Костов, защото ако приемем неговото предложение, ние фактически се връщаме към първоначалния текст, който сега действа в закона и който аз за инф ормация на господа народните представители бих си позволил да прочета за яснота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз Ви моля за това.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Той е следният: "Младежите, приети във висши учебни заведения като редовни студенти се отлагат от редовна военна служба до дипломирането им, но не по-късно от навършване на 26 годишна възраст."
Фактически в тази първа алинея е поставена само "по държавна поръчка". И ако тя отпадне както предлага господин Костов, ние се изправяме пред сега действащия текст и става безпредметно изменението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин мулетаров, нека да изчистим нещата. Сега действащият текст е съставен навремето, когато нямаше друг вид обучение, освен в държавно висше учебно заведение. Сегашният текст, сегашната поправка, която се прави със закона е да се приравни или този текст да действа по същия начин, но сега при различните форми на висше образование. Така че това е основното в случая.
Подред искат думата най-напред господин Костов, след това господин Любомир Начев, господин Стефан Стефанов и господин Бучков.