Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1993-10-01

Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото народно събрание.
Най-напред ще ви запозная с новопостъпилите питания след 24 септември 1993 г.
1. Питане от народния представител Емил Костадинов към министъра на промишлеността Румен Биков относно нанесени щети на "Млечна промишленост" ООД, Благоевград.
Срокът за отговор е 15 октомври 1993 г.
2. Питане от народния представител Червенко Крумов към министъра на културата Ивайло Знеполски относно финансовата подкрепа на някои периодични издания.
Срокът за отговор е 15 октомври 1993 г.
3. Питане от народния представител Георги Игнатов към министър-председателя Любен Беров относно прилагането на Постановление на Министерския съвет # 20 от 1993 г.
Срокът за отговор е 15 октомври.
4. Питане от народните представителки Клара Маринова и Мариела Митева към министъра на отбраната Валентин Александров относно тежките инциденти напоследък в Българската армия.
Срокът за отговор е 15 октомври. СБ/ВР 1.1.
5. Питане от народния представител Фидел Косев към министъра на финансите относно изпълнението на Закона за бюджета на Република България за 1993 г.
Срокът за писмен отговор е 15 октомври 1993 г.
Моля народния представител Лъчезар Тошев... него го няма.
Моля Емил Костадинов да заповяда да получи отговор на свои писмени въпроси към Министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов.
Заповядайте!
Народният представител Веселин Иванов да заповяда да получи писмен отговор от министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов.
Народният представител Христо Марков да заповяда да получи писмен отговор от министъра на отбраната Валентин Александров.
Народният представител Петър Балабанов да заповяда да получи писмен отговор на питане към министъра на отбраната.
Народният представител Христо Марков да заповяда да получи писмен отговор от министъра на земеделието на свое питане.
Днес според това както е гласувало вчера Народното събрание ще продължим работата и гласуването на второто четене на Закона за данъка върху добавената стойност.
Моля, режим на гласуване, за да гласуваме тази точка, предложена вчера, да влезе днес в дневния ред. Моля, гласувайте това вчерашно предложение.
От гласували 159 народни представители, за - 132, против - 26, въздържал се - 1.
Приема се.
Моля да гласуваме господин Бисер Славков - заместникминистър на финансите да взема участие в заседанието.
От общо гласували 152 народни представители, за - 136, против - 15, въздържал се - 1 народен представител.
Приема се.
Моля господин Славков да заповяда в залата.
Моля заместник-председателят на Законодателната комисия господин Спас Мулетаров да докладва законопроекта. 1.2.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Тъй като законопроектът беше приеман не с последователност на текстовете, а в различни негови части, пред нас останаха за приемане окончателно текстовете от чл. 23 до чл. 36 и – 10, 12, 13, 14, 15 и 16 от Преходните и допълнителни разпоредби.
Първият текст, който следва да бъде приет, това е чл. 23 със следното съдържание:
"Чл. 23. Не се начислява данък, когато:
1. стоката влиза в безмитните зони, антрепозитните складове и в търговските обекти за безмитна търговия;
2. вносът е освободен от вносни митни сборове;
3. стоката е предмет на временен внос, транзит и реекспорт;
4. при внос на благородни метали за Българската народна банка."
По този текст, господин председател, предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря!
Моля, гласуваме текста на чл. 23 от законопроекта.
От общо гласували 155 народни представители, за - 150, против - 1, въздържали се - 4.
Член 23 се приема.
Преминаваме по-нататък. 1.3. ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Преминаваме към чл. 24 с три алинеи и следното съдържание.
"Чл. 24, ал. 1. Данъчен кредит е налице, когато:
1. получената от регистрираното лице от полагаема сделка или от внос стока или услуга се използва за извършване на облагаеми сделки или сделки за износ, които не са освободени сделки, свързани със стопанската му дейност, както и на сделки с благородни метали, по които получател е Българската народна банка;
2. регистрираното лице притежава данъчна фактура, данъчно дебитно известие или митническа декларация за стоката или услугата.
Ал. 2. Данъчен кредит не е налице, когато:
1. стоката или услугата са за представителни мероприятия;
2. стоката или услугата са свързани с придобиването, поддръжката и експлоатацията на леки, лекотоварни автомобили, микробуси и мотоциклети, освен когато извършването на сделки с тях е основна дейност на регистрираното лице.
Ал. 3. Данъчен кредит е сумата от начислен данък върху добавената стойност, която подлежи на приспадане или възстановяване от държавния бюджет на регистрираното лице, получило стоката или услугата, или осъществило внос."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Други предложения?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: По текста, господин председател, има предложение от народния представител Георги Николов, направено в съответствие изискванията на правилника в следния смисъл: сегашната ал. 3 на чл. 24 да стане ал. 1, а предложените ал. 1 и 2 - съответно 2 и 3.
И второто предложение: в сегашната ал. 2, т. 2 запетаята след думата "леки" да се замени със съюза "и". Това са предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Мисля, че предложенията са ясни - едното е редакционна поправка, другото е структурна.
Моля, гласуваме първото предложение на господин Николов, а именно ал. 3 да стане ал. 1, а съответно ал. 1 и 2 да станат ал. 2 и 3. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 164 народни представители, за - 148, против - няма, въздържали се - 16 народни представители. Предложението се приема. БП/ВР 2.1.
И второто е една малка редакционна поправка в текста на новата ал. 3, т. 2: след "леки" да има съюза "и".
От общо гласували 161 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - 20. И тази поправка се приема.
Сега гласуваме целия чл. 24. Моля, режим на гласуване!
От общо гласували 154 народни представители, за - 141, против - 1, въздържали се - 12. Член 24 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл. 25 със следното съдържание и две алинеи.
"Ал. 1. Правото на приспадане или възстановяване на данъчния кредит възниква след изтичане на данъчния период, през който е получена данъчната фактура, дебитното известие или митническата декларация;
Ал. 2. Правото на приспадане или възстановяване не възниква, ако данъчната фактура, дебитното известие или митническата декларация са издадени преди датата на регистрацията под този закон."
Господин председател, по този текст не са постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля режим на гласуване! Гласуваме текста на чл. 25 от законопроекта.
От общо гласували 167 народни представители, за - 137, против - 4, въздържали се - 26. Текстът се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл. 26 с единствена алинея и следното съдържание:
"Данъкът, подлежащ на внасяне от регистрираното лице, се определя за всеки данъчен период и представлява разликата между начисления от това лице данък и размера на данъчния кредит." По текста няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване! Гласуваме текста на чл. 26 от законопроекта.
От общо гласували 160 народни представители, за - 133, против - 3, въздържали се - 24. Член 26 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл. 27 с единствена алинея и следното съдържание: 2.2.
"Чл. 27. Данъчен период е интервалът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация". По текста, господин председател, предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване! Гласуваме текста на чл. 27 на законопроекта. От общо гласували 156 народни представители, за - 136, против - 4, въздържали се - 16. Текстът се приема. Продължаваме по-нататък. 2.3.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 28 с четири алинеи.
"Ал. 1. Данъчният период бива едномесечен и тримесечен.
Ал. 2. За регистрираните лица, чийто облагаем оборот е над 10 млн.лв., данъчният период е едномесечен, а всички останали по свой избор определят своя данъчен период.
Ал. 3. Направеният избор се отразява в регистрационния формуляр и повторен избор не може да се прави преди изтичането на 24 месеца.
Ал. 4. Регистрираното лице с тримесечен данъчен период, чийто облагаем оборот привиши 10 млн.лв., е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на 12-те месеца да уведоми писмено за това данъчната служба. Същото се отнася и за всяко регистрирано лице с едномесечен данъчен период, чийто облагаем оборот надхвърля 50 млн.лв."
По този текст, господин председател, има единствено предложение от господин Георги Николов със следното съдържание:
Първо, предлага се в ал. 2 на чл. 28 след думите "облагаем оборот" да се добави изразът "за 12 месеца".
Същото предложение се прави за ал. 4, където след думите "облагаем оборот" се предлага също да се добави "12 месеца".
В ал. 4 се предлага думата "надхвърли" да се замени с "превиши".
Това са двете предложения на господин Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Най-напред гласуваме предложението в текста на ал. 2 след думите "облагаем оборот" да се включи "за 12 месеца". Същият срок "за 12 месеца" да се включи и в текста на ал. 4.
Моля, режим на гласуване. Гласувайте това предложение.
Гласували общо 157 народни представители. От тях 125 за, няма против, 32 - въздържали се.
Приема се.
Второто предложение е в текста на ал. 4 вместо "надхвърли" да се запише "привиши".
Моля, гласувайте и това предложение.
Гласували общо 142 народни представители. От тях 122 - за, няма против, 20 - въздържали се.
Поправката се приема. НЧ/ЗТ 3.1
Сега гласуваме целият текст на чл. 28 на законопроекта. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте!
Гласували общо 134 народни представители. От тях 121 - за, няма против, 13 - въздържали се.
Чл. 28 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 29 с четири алинеи.
"Ал. 1. Регистрираното лице е длъжно да внесе определения по реда на чл. 26 данък в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, за който се отнася данъкът.
Ал. 2. Регистрираните лица с едномесечен данъчен период, чийто облагаем оборот за 12 месеца е над 50 млн.лв., внасят данъка на две вноски.
1. първата вноска - авансово, след изтичане на половината от данъчния период до 28-о число на месеца в размер на половината от сумата на определения за внасяне данък за предходния данъчен период.
2. Втората вноска - в 14-дневен срок след изтичане на данъчния период, определена като разлика между сумата на дължимия данък за периода и изплатената авансова вноска.
Ал. 3. Регистрираните лица по предходната алинея, които извършват стопанска дейност със сезонен характер се освобождават от задължението за авансово внасяне на данъка.
Ал. 4. При наличие на извънредни обстоятелства и искане на регистрираното лице, данъчната служба може да удължи срока за внасяне на данъка до следващия данъчен период. За времето, през което задължението е отсрочено, се дължи законна лихва".
По прочетения текст, господин председател, предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 29 на законопроекта. Моля, гласувайте!
Гласували общо 156 народни представители. От тях 132 - за, 4 -против, 20 - въздържали се.
Текстът се приема.
Преминаваме по-нататък. 3.2
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 30 с единствена алинея: "Когато за определен данъчен период сумата на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата се възстановява на регистрираното лице от държавния бюджет в 30-дневен срок от подаването на справката-декларация".
По текста няма предложения, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 30 на законопроекта. Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители, за - 137, против - 3, въздържали се - 17. Текстът се приема. Преминаваме понататък.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 31, с три алинеи.
"Ал. 1. При изменение стойността на облагаема сделка, за която е бил начислен данък, се изменя и начисления данък. Ако преди изменението е била издадена данъчна фактура, то се документира с данъчно дебитно известие при увеличение и с данъчно кредитно известие - при намаление.
Ал. 2. Когато въз основа на данъчното дебитно известие регистрираното лице увеличи данъчния си кредит, промяната се отразява в справка-декларация за периода, през който е било получено дебитно известие.
Ал. 3. В случаите, извън предходната алинея, изменението се отразява в данъчна декларация за периода, през който е издадено данъчното дебитно или кредитно известие".
По прочетения текст не са постъпили предложения, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 31 на законопроекта. Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители, за - 140, против 2, въздържали се - 14. Текстът се приема. Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл. 32 с единствена алинея:
"Ако регистрираното лице произведе стока - предмет на облагаема сделка и използва стоката за изпълнение на задължение по освободена сделка, върху пазараната цена на стоката се начислява и дължи данък".
По текста няма предложения. ВТ/ЙА 4.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 32 на законопроекта. моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители, за - 138, против 3, въздържали се - 11 народни представители. Текстът се приема. Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият член е 33 с три алинеи.
"Чл. 33, ал. 1. Когато местно регистрирано лице получи услуга в страната от лице, чието седалище е извън страната, получателят начислява и внася данък върху стойността на сделката, ако начисленият данък не е данъчен кредит по чл. 24, ал. 2".
Господин председателю, посочвам ал. 2, тъй като с приетите изменения на чл. 24, ал. 1 стана ал. 2. Затова не е необходимо да се гласува. Просто трябва само да бъде нанесена само корекцията. Така че да се чете чл. 24, ал. 2.
"Ал. 2. Ако лицето, което получава услугата, е регистрирано по този закон, начисленият данък се посочва в справкатадекларация за данъчния период, включващ датата на изпълнение на сделката.
Ал. 3. Ако лицето, което получава услугата, не е регистрирано по този закон, данъкът се внася и декларация се подава в срок от 14 дни от датата на изпълнението на сделката".
По този текст, господин председателю, е постъпило единствено предложение от господин Николов, което е съвсем коректно редакционно и най-вероятно се касае до пропуск в ал. 3. Той предлага пред думата "декларация" да се посочи думата "справкадекларация", тъй като така е възприето и в ал. 2, и в останалите текстове от закона. Така че предложението на господин Николов е пред думата "декларация" да се постави "справка-декларация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме предложението най-напред на господин Николов. Вместо думата "декларация" в текста да се впише "справка-декларация".
Моля, режим на гласуване, гласуваме това предложение.
Гласували 142 народни представители, за - 123, против 4, въздържали се - 15. Предложението се приема.
Гласуваме текста на чл. 33 от законопроекта. Моля, 4.2 режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители, за - 125, против 3, въздържали се - 22. Текстът се приема. Преминаваме по-нататък. 4.3
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 34 с единствена алинея: "Когато произведената от регистрираното лице стока се използва за лично потребление, за същата се дължи данък, начислен върху пазарната цена освен в случаите по чл. 35".
По текста няма предложения, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 34 на законопроекта. Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От гласувалите 149 народни представители за са 131, против няма, 18 се въздържат.
Приема се текстът.
Господин Мулетаров, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл. 35 с единствена алинея: "Данък не се начислява когато регистрираното лице се разпореди със стока, за която платеният от него данък не е данъчен кредит".
Предложения, госпожо председател, по прочетения текст няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на чл. 35. Чухте го от господин Мулетаров.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От 159 гласували народни представители, за 143, против няма, 16 се въздържат.
Приема се текстът.
Остава още един текст - този на чл. 36 в тази глава.
Моля, господин Мулетаров да докладвате текста и евентуално предложенията по него, ако има.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл. 36, който съдържа една алинея със следното съдържание: "Регистрирано лице, което отдава под наем земя или сгради на други регистрирани лица има право да избере тази сделка да се третира като облагаема. Този избор остава в сила най-малко 24 календарни месеца и се отнася за всички сделки на лицето свързани с отдаване под наем на земя и сгради".
По този текст, госпожо председател, е направено единствено предложение от господин Георги Николов, който предлага последВЙ/ЙА 5.1 ният съюз "и" след думата "земя" и преди "сгради" да се замени с "или" и да стане вместо "земя и сгради" - "земя или сгради". Друго предложение няма по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Гласуваме направеното предложение от господин Николов в края на второто изречение да се чете: "Под наем на земя или сгради".
Моля режим на гласуване.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 149 народни представители, от тях за 139, против няма, 10 се въздържат.
Приема се тази поправка.
И моля режим на гласуване. Гласува се текстът на чл. 36.
Прекратете гласуването и изпишете резултата.
От 144 гласували народни представители, за 132, против няма, 12 се въздържат.
Приема се и този текст.
Господин Мулетаров, какво още остава за гласуване?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Госпожо председател, с приемането на този текст ние приключихме приемането на закона във всичките му основни глави. Остават да се приемат шест параграфа от последната глава "Преходни и заключителни разпоредби".
Искам да уведомя и моля ви да вземете отношение - господин Георги Николов е направил предложение предварително, писмено, към приетите текстове да бъде прибавена една нова алинея, а именно към чл. 40 под номер четири. Ако прецените моля Георги Николов да мотивира предложението си, след което трябва да гласуваме дали това би следвало да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мулетаров, Вие като заместник-председател на Законодателната комисия считате ли, че има пречка да се обсъди това предложение?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз считам, че няма пречка, тъй като тази алинея хвърля яснота и господин Николов ще обясни точно с какво тя ще допълни закона, тъй като не става въпрос за изменение на текст, а става въпрос само за допълнение с една нова алинея. Смятам, че няма пречка ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тя направена ли е в необходимия срок? 5.2
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Николов, заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми колеги, вчера Народното събрание гласува окончателно освободените сделки в специален параграф. Главно по този повод именно възниква потребността от включване на нова алинея четвърта към чл. 40, тъй като е възможно на практика едно лице да извършва и освободени, и неосвободени, необлагаеми сделки. Този въпрос досега не е уреден, ето защо съгласувано с Министерството на финансите, което след това господин Бисер Славков вероятно ще мотивира допълнително, се налага да включим в чл. 40 нова алинея четири със следното съдържание: "Регистрирано лице, което през календарната година извършва облагаеми и освободени по този закон сделки подава справка-декларация и за цялата календарна година". Това се налага, за да може да се извърши изравняване на извършените вече плащания за отделните периоди за цялата година. Мисля, че това е достатъчно, за да подкрепите тази алинея. С нищо ние не нарушаваме възприетите вече парламентарни правила.
Благодаря ви за разбирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Имате думата.
Господин Славков, заповядайте. Заместник-министърът на финансите има думата. 5.3 ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина тук просто се явява една необходимост от чиста данъчна техника да се проследи този процес, тъй като вече по гласуваните текстове се определиха принципите, при които закупуването на определени стоки, суровини и т.н. ще бъдат признавани за данъчен кредит, когато е плащан данък върху добавената стойност при тяхното закупуване.
Също така вече с тези текстове се допусна, че определен данъчен субект ще може едновременно да извършва и облагаема сделка и освободена сделка.
И третият момент. С приетите текстове се прие, че справките-декларации ще бъдат на месечен и тримесечен период. Това означава, че вече трябва да се следи пропорцията между размера на облагаемите и необлагаемите сделки при всеки данъчен субект, за да може да се установи именно размерът на полагащия се данъчен кредит. Това движение на пропорцията за отделни периоди ще бъде различно, поради което се явява необходимостта в края на годината да се прави изравняване. То е с цел и двете страни в този процес да бъдат в коректни взаимоотношения, т.е. да не бъде ощетен и данъкоплатецът, и държавният бюджет.
Предвид на това, моля да гласувате за този механизъм.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Други мнения? - Няма желаещи да се изкажат по този нов текст.
Моля, режим на гласуване. Гласува се нова ал.4 към приетия вече текст на чл.40.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 153-ма народни представители, от тях за - 149, против - 1, 3 се въздържат.
Приема се тази нова алинея към чл.40.
Господин Мулетаров, какво още има за гласуване?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Госпожо председател! Остава да се приемат, както посочих, от Преходните и допълнителни разпоредби на закона 6 параграфа, които не са приети.
Те са: – 10, който е със следното съдържание: РД/КТ 6.1
"Редът и условията за възстановяване на данъка върху оборота за стоки, закупени от регистрираните по – 7 лица и намиращи се на склад към датата, от която започва прилагането на закона, се определят от министъра на финансите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли предложения към текста?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Този текст от вносителите беше посочен условно, в смисъл, че ако се приеме повече от една данъчна ставка, той не трябва да съществува. Но тъй като е приета една данъчна ставка, текстът следва да бъде подложен на гласуване и да се приеме, понеже съответствува на останалите текстове от закона. Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на – 10.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 149 народни представители, от тях за - 133, против няма, 16 се въздържат. Приема се текстът.
Господин Мулетаров, моля Ви следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Госпожо председател! Предстои да бъдат гласувани следващите два параграфа 12 и 13. В тях има срокове, които са свързани с последния – 16 от закона. Те са зависими от това на коя дата ще влезе в сила този закон.
Първоначалното предложение беше законът да влезе в сила от 1 януари 1994 г. Но това предложение съществуваше в първата половина на 1993 г., когато се започна обсъждането на закона. Сега предложението на Министерство на финансите, споделено от Законодателната комисия, е законът да влезе в сила от 1 април 1994 г.
Ето защо, ако това предложение се приеме, тогава тази дата трябва да бъде посочена и в – 12 и – 13. Затова, госпожо председател, аз предлагам най-напред да бъде подложен на гласуване – 16, с който да приемем датата и годината, в които законът влиза в сила, след което да преминем към – 12 и – 13.
Ако няма възражения по това предложение, аз бих прочел текста на – 16. Той е със следното съдържание:
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мулетаров, нека да попитам има ли възражения първо да се гласувва – 16, който да определи откога влиза в сила законът? Има ли възражения? 6.2
Заповядайте, проф.Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! По процедурата нямам възражение. Но аз предлагам на събранието да приемем един по-достатъчен срок 1 юли. А ако Министерство на финансите е в състояние да ускори прилагането съответно на подготовката си, която то частично е започнало, Народното събрание няма пречка да се съгласи тогава с въвеждане на закона от 1 април 1994 г.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Те са си направили сметка.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Вижте какво, те са си направили сметка, но голяма част от присъствуващите в тази зала също имат представа в другите страни в какво време е необходимо да се подготви законът и т.н. Няма никакви пречки.
Така че аз предлагам срокът да бъде 1 юли 1994 г. И повтарям, при възможност събранието ще се съгласи впоследствие да бъде въведен законът от 1 април 1994 г.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Проф.Стоилов, това означава промяна на закона, внасяне на законопроект за изменение и то само за срока. (Реплики и шум в залата) Ама значи нов законопроект все пак.
Заповядайте, господин Славков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което прави Министерството на финансите, е на базата на един разчет, който извършихме с оглед на подготовката, която трябва да се въведе. Това е едно технологично време, което е разчетено, че би било достатъчно за един минимум за въвеждане на закона в действие. Всяко едно забавяне би усложнило доста нещата, особено моля да имате предвид съставянето на проектобюджета за 1994 г. Предвид на това, моля 1 април 1994 г. да бъде приет.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Трендафилов. 6.3
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз поисках думата само за минутка да подкрепя предложението на министерството. Тъй като според мен би трябвало цялата наша политика да се нагоди към датата 1 април 1994 г., а ако се срещнат трудности, по-лесно е да отложим срока, отколкото обратното, да сме дали един дълъг срок, на който да се е нагодила цялата наша фискална политика и после да го изменяме.
Така че подкрепям Министерство на финансите със срока 1 април 1994 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: От изказаните мнения се установи, че няма против – 16 да се гласува сега.
Моля, господин Мулетаров да прочете текста, както го предлага Законодателната комисия. 6.4
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Текстът на – 16, предложен от Законодателната комисия, в съответствие с предложенията на Министерство на финансите е следният: "Законът влиза в сила от 1 април 1994 г., с изключение на – 7, 8 и 9".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Професор Стоилов, поддържате ли Вашето предложение?
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай, гласуваме първо текста, тъй като това са алтернативни предложения. Моля за внимание, уважаеми колеги!
Гласува се първо текстът, както бе прочетен от господин Мулетаров и е предложен от Законодателната комисия, съгласувано с Министерството на финансите. "Влизане в сила от 1 април 1994 г. с изключение на...".
Моля, режим на гласуване. Гласува се първо този текст. Ако не се приеме, алтернативният текст на проф. Стоилов.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 159 народни представители, за са 139, против - 5, 15 се въздържат. Приема се текста и то така, както е предложен от Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: След приемането на – 16 и на срока и на датата, от която влиза в сила законът ние следва да пристъпим към приемането на – 12, където се възпроизвежда тази дата.
А – 12 е със следното съдържание: "Този закон се прилага и спрямо сделки, сключени преди 1 април 1994 г. и подлежащи на изпълнение след тази дата". Други предложения няма, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма други предложения. Моля, режим на гласуване, гласува се текста на – 12 с уточнената вече дата.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 151 народни представители, от тях за са 143, против - 1, 7 се въздържат. Приема се този текст.
Господин Мулетаров. МС/ЗТ 7.1
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият параграф от Преходните и заключителни разпоредби е 13-и със следното съдържание: "Този закон се прилага и за сделки, сключени преди 1 април 1994 г. по които е извършено плащане, но липсва насрещно изпълнение и за които не се дължи данък върху оборота. В този случай за дата на изпълнение на сделката се приема датата на предаването на стоката или извършването на услугата".
По този текст, госпожо председател, не са постъпили други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря господин Мулетаров. Моля, режим на гласуване, гласува се текстът на – 13.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 147 народни представители, за са 140, против няма, 7 се въздържат. Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият – 14 е със следното съдържание: "Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите".
Няма предложения и не може да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, благодаря, господин Мулетаров.
Режим на гласуване, гласува се текстът на – 14.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 141 народни представители, за са 139, против няма, 2 се въздържат. Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Последният параграф, който следва да приемем от Преходните и заключителни разпоредби е – 15 със следното съдържание:
"За прилагането на този закон министърът на финансите издава правилник". Няма предложения по текста, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Последно гласуване по закона. Това е текстът на – 15.
Моля, прекратете гласуването и изпишете резултата.
Гласували са 147 народни представители, от тях за са 143, 1 е против, 3 се въздържат. Приема се текстът.
С това Законът за данъка върху добавената стойност е приет на второ четене. (Единични ръкопляскания от депутати в залата) 7.2
За работата свършена добре и в срок, давам 15 мин. почивка като моля председателят на Временната парламентарна комисия за развитие на планинските райони, тъй като това ще бъде следващата точка, да уточни какво ще се докладва от представения доклад и какво е положението по предложеното проекторешение, за да не губим време. Затова е тази почивка. Петнадесет минути почивка. (Звъни)
(10 ч. и 32 м.)
7.3
(След почивката)

10 ч. и 55 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Уважаеми колеги, продължаваме заседанието. Следващата точка е
ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПЛАНИНСКИТЕ И ПОЛУПЛАНИНСКИТЕ РАЙОНИ.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля ви, заповядайте в пленарната зала. Докладът е изключително важен и е необходимо да бъде чут.
Напомням на уважаемите народни представители, че Временната парламентарна комисия бе създадена на основание чл. 20 и чл. 79 от Конституцията на Република България, както и на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание със следния мандат:
1. Със съдействието на компетентните държавни органи, институти и експерти да извърши проучване и да дефинира проблемите на планинските райони и тяхното население, свързани със стопанската дейност, здравеопазването, образованието, културата, комуникациите, демографското развитие, миграцията и заетостта.
Втората точка от мандата им е въз основа на извършените проучвания и опита на западноевропейските и други страни комисията да изготви и представи пред Народното събрание доклад с предложения за законодателно и програмно осигуряване на развитието на планинските райони.
Председател на комисията е господин Петър Марков. Заместник-председатели са господата Ариф Мустакли и Йовчо Русев. Те са направили доклада и той е раздаден на уважаемите народни представители, прочетен е от тях. Има представен и проект за решение от страна на комисията. Това са рамките, в които ще се занимаваме по тази точка.
Моля уважаемия господин Марков - председател на комисията, да заповяда да вземе думата и да докладва за изпълнението на мандата на временната парламентарна комисия.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МАРКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители!
На основание на чл. 20 и чл. 79 от Конституцията на Република България, както и на чл. 29 от своя правилник Народното ЦМ/КП 8/1. събрание реши да образува Временна парламентарна комисия със следния мандат:
1. Със съдействието на компетентните държавни органи, институти и експерти да извърши проучване и да дефинира проблемите на планинските райони и тяхното население.
2. Въз основа на данните от извършите проучвания, както и на опита на други страни да бъде изготвен и представен пред Народното събрание доклад с предложение за законодателно и програмно осигуряване на развитието на планинските територии на България.
За членове на временната комисия бяха избрани народните представители: Ариф Али Мустакли, Йовчо Маринов Русев, Емил Бисеров Юруков, Звезделин Векилов Кафеджиев, Йордан Атанасов Ройнев, Красимир Щилянов Стефанов, Ремзи Дурмуш Осман, Спас Атанасов Мулетаров, Стоян Чилов Райчевски и Филип Борисов Ишпеков.
С участието на експерти на Министерството на териториалното развитие и строителството и на Националния център по териториално развитие и жилищна политика към комисията беше създадена работна група, която разработи програма за проучване по селища, общини и области на проблемите на планинските райони, която работа беше възложена на общините и кметствата чрез областните управители.
С изключение на областния управител на Ловешка област, областните управители на всички останали области създадоха организация с широко участие на експерти от кметствата, общините и на местни специалисти и институти, заинтересовани от решаването на проблемите на планинските райони. Следва да бъде отбелязано, че най-активна и резултатна дейност бе развита в Софийска област.
С участието на специалисти от Националния център по териториално развитие и жилищна политика бяха проведени срещи и съвещания в София, Перник, Дупница, Кюстендил, Благоевград, Ботевград, Рила, Етрополе, Симитли, Сапарева баня, Драгоман, Брезник, Бобов дол и други селища в страната. Проведени са срещи с областните ръководства на Софийска, Пловдивска, Бургаска, Варненска, Русенска, Монтана и Хасковска области. Опитите на работната група за среща с областното ръководство на Ловешка област останаха безрезултатни поради надменното отношение по тези проблеми на областния управител Ботев. Цялостни разработки предста8/2. виха областните управители на Софийска, Пловдивска, Варненска и Хасковска област.
Провеждането на проучването от страна на Временната парламентарна комисия бе посрещнато с много голям интерес и заинтересованост от общините, кметствата и от населението на планинските райони. Това се обяснява с факта, че досега такова широко допитване не е извършвано и че административните териториални ръководства и населението имат много идеи и същевременно се чувстват изоставени в усилията си да създадат нормални условия за живот, труд и доходи за обитателите на планината.
ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Резултатите от обстойното проучване на състоянието и проблемите на планинските райони на България бяха предоставени на вашето внимание преди известно време. В една по-обстойна форма, предназначена за използване от съответните специализирани организации, тези резултати са обобщени в разширен доклад, депозиран в канцеларията на Народното събрание. Ето защо с оглед ограниченото време, с което разполагам, ще се спра преди всичко на въпроса за необходимата нормативна база, която да обезпечи развитието на планинските територии на България при новите обществено-политически и икономически условия.
Планинските територии на нашата страна са районите с над 500 м надморска височина. От физико-географска гледна точка районите с надморска височина около 400 м се приемат за полупланински. В така определения обхват се включват 67,1 хил. кмЅ, което представлява 60,3 на сто от общата територия на страната. В планинските райони живеят около 2,5 милиона души или 28,2 на сто от населението на България. То е съсредоточено в приблизително 3 хиляди населени места, представляващи 56 на сто от общия брой на населените места у нас. В тези райони е 25 на сто от обработваемата земя и 72 на сто от горите. В тях се намират 96 на сто от запасите на антрацитни въглища и 76 на сто от медната руда. Особено внимание и отговорност за държавата представляват планинските райони с над 1000 м надморска височина, в които понастоящем живеят над 100 хил. души.
В демографско отношение планинските райони имат следните особености: ниска гъстота на населението - около 48 души/кмЅ при 81 души/кмЅ средно за страната, засилени миграционни процеси, 8/3. прогресивно намаление на селското население, водещо до обезлюдяване на отделни села, а и на цели райони. Общият брой на извършващите трудова дейност лица в тази част на страната през 1992 г. е бил 800 000 души и е с 68 хил. души по-малко в сравнение с предходната година, т.е. с около 8 на сто. 8/4.
Характерно е застаряването и на работната сила. Показателят "неработещи на издръжка на един работещ" има много по-висока стойност в сравнение със средния за страната коефициент. Безработицата е типична за населението на планинските райони. Проблемът за безработицата е изявен най-остро в Родопския край, където всички общини с изключение на няколко имат равнище на безработица над 20 на сто. Например в общини Неделино и Ракитово тя надминава 50 на сто. Аналогично е положението и в старопланинските райони. Невъзможно е в рамките на това обсъждане да бъде охарактеризирано тревожното, да не кажем трагично състояние на социалната инфраструктура - здравеопазването, просветата, културата, търговското и битовото обслужване, транспорта и комуникациите.
Доколкото проблемите на планинската част от страната се включват в регионалната политика, целесъобразно е да бъдат очертани параметрите на този по-общ проблем.
Регионалната политика е обособена сфера в рамките на държавното регулиране. Тя притежава собствена система от цели, форми и механизми на въздействие и административна структура за реализация. Очертават се две основни концепции относно нейния характер - преобладаване на пазарните сили или активна намеса на държавата.
При първия подход изцяло се разчита на пазарния механизъм, за да се постигне желаният прогрес в структурата на икономиката на региона и до вплитането на териториалните фактори в общата система от фактори на икономическия растеж. По същество държавната намеса се свежда само до косвено регулиране и то главно в изграждането на социалната и техническа инфраструктура, както и до покриване на разходите за социални дейности на финансово слабите общини. Всички организации, работещи за печалба, независимо от териториалното им разположение, се поставят при еднакви икономически условия по отношение на данъчния и кредитен режим. В тези условия националният, а и чуждестранният капитал сами определят мястото на своята икономическа активност по територията на страната, а работната сила свободно се придвижва и сама поема отговорността и социалния риск за това. По този начин се очаква в стопанския оборот по-интензивно да се включат найблагоприятни природо-географски условия и териториални ресурси СБ/КП 9/1. и на тази основа да се стигне до икономически напредък в определени райони. Ако държавата се намеси, нейната регионална политика следва да се ограничи само до облекчаване протичането на естествените процеси.
При втория вариант държавната намеса на регулиране на регионалното развитие доминира над пазарните принципи. Налагането на този вариант се свързва с преодоляването на отрицателната инерция в регионалната икономика с оглед да се избегне цялостното деградиране на икономиката и социалния срив в голям брой общини и селища. С по-широкото държавно присъствие се очаква и намаляване на етническото противопоставяне в районите със смесено население. В своя краен вид регионалната политика от този тип се свързва с изграждането на система от икономически и административни методи, посредством които държавата е в състояние да упражнява пълен контрол върху териториалното разполагане на инвестициите.
В рамките на различното съчетаване на тези два крайни подхода се вместват и схемите на регионалната политика в отделните страни и тяхната модификация през отделните периоди.
С оглед правилната ориентация към една от тези две основни възможности при опита по законодателен път да бъдат решени проблемите на нашите планински райони или пък ориентирането към тяхното комбиниране е необходимо да се вземат предвид някои основни фактори, от които по-съществените са:
- отрицателен икономически растеж и кризисни явления;
- растящ или висок бюджетен дефицит и държавен дълг, ограничаващи средствата за регионално преустройство;
- противоречие между динамично развиващите се производства и необходимостта за поддържане заетостта в регионален аспект;
- ограниченост на природните и материалните ресурси и необходимост от провеждането на ресурсоспестяваща и екологосъобразна политика;
- развитие на структурна криза, която се превръща в криза на цели райони.
При тези типични за нашата действителност условия би било подходящо да се намери сполучлива оптимална комбинация между чисто пазарния и директивно-държавния регулаторни механиз9/2. ми. Общите очертания на тази комбинация се свеждат до следните изходни предпоставки:
- стимулиращи регулатори за привличане на капиталовложения в планинските райони;
- подбиране на мерки с ограничително-забранителен характер;
- създаване на регионални инвестиционни компании;
- създаване на инфраструктурна управленска среда;
- регионално програмиране;
- изграждане на агенции за регионално развитие;
- привличане на чужди капитали;
- научно-техническа политика.
По-конкретните особености на този подход биха могли да бъдат сведени до:
- субсидиране на инвестиции, водещи до откриването на нови работни места;
- кредитни облекчения за капиталовложения в планинската част на България за изграждане на нови предприятия, като размерът на субсидията да бъде обвързан с обема на капиталните вложения;
- прилагане на селективни подходи за стимулиране в зависимост от характера на инвестиционните проекти. Условие за получаване на помощ да бъде жизнеспособността на проекта, както и неговата икономическа значимост - създаване на регионални инвестиционни фондове. Те могат да представляват допълнителна помощ на финансирани от тях малки и средни предприятия.
Юридическите и физически лица, които осъществяват инвестиционния кредит в планинските райони, би трябвало да се ползват следните кредитни облекчения:
- кредит в определен размер с по-нисък лихвен процент от пазарния;
- отсрочка на плащанията по кредитите от една до три години;
- дългосрочен характер на предоставения заем при фиксиран лихвен процент;
- гарантирани заеми, при които гарант е държавата или общината. 9/3.
Върху тази основа решенията за управление на регионалното развитие и в частност на планинските райони следва да се търсят, както това вече бе отбелязано, в умелото съчетание на средствата за държавно регулиране и пазарния механизъм. Това изисква разработването на концепция за развитието на планинските райони, която да бъде обвързана с формирането на законовите и институционалните рамки на пазарното стопанство.
Преди всичко тази политика следва да се формулира не след, а паралелно със създаването на новото икономическо законодателство. Досегашната законодателна дейност обаче показва известно игнориране на регионалния компонент.
Необходимо е добре да бъде преценена необходимостта от разработването на Закон за планината. Опитът на редица европейски страни, като Франция, Германия, Швейцария, скандинавските страни, както и тези на Балканския полуостров и по-конкретно Румъния, планинските територии са обект на детайлна законодателна инициатива. Ако се има предвид, че 60 на сто от територията ни е планинска и че 28 на сто от населението обитава планинските райони, очевидно е, че проблемите на планината имат очертанията на национален проблем.
Алтернативната постановка - тези проблеми да се разглеждат паралелно - в рамките на други законодателни инициативи е нежелателна поради следните причини:
- липсва възможност за цялостно балансиране и вътрешно добре мотивирано законодателно решение;
- липса на време дотолкова доколкото проблемите на планинските райони се нуждаят от спешно решение, което в рамките на този подход е невъзможно. 9/4.
Всичко това дава достатъчно основания да се спрем на възможно ускорено компактно законодателно решение.
Все пак присъствието на регионалния компонент е целесъобразно да се търси преди всичко в Закона за чуждестранните инвестиции, банковото дело и кредита, защита при безработица и насърчаване на заетостта и опазването на околната среда, приватизацията и др. Така например в Закона за чуждестранните инвестиции в системата от общи условия евентуално биха могли да бъдат направени допълнения, за да се включат преференциални условия за трансфер и репатриране на печалба и други в случай на локализиране на капитали в планинските райони. Законът за приватизацията също така би могъл да предвиди условия за прехвърляне на част от получените средства за попълване на ресурсите на фондовете за регионално развитие. Има данни, че подобен подход е възприет в Унгария и в някои други постсоциалистически страни.
От друга страна, създадените специализирани фондове като например "Малки и средни предприятия" и "Структурно преустройство" към Министерството на промишлеността биха могли да включат при оценката критерии, отчитащи регионалната потребност. В по-голяма степен тези условия могат да бъдат взети предвид при използването на фондовете на Министерството на труда и социалните грижи.
Политиката по отношение планинската част на нашата страна в много голяма степен зависи от новите законодателни решения по отношение на административно-териториалното устройство и деление на страната, местното самоуправление и местната администрация и от начина за формиране на републиканския и местни бюджети.
Основните регулационни механизми на политиката спрямо планинските райони естествено е един от елементите на новата регионална политика и следователно евентуално създаденият Закон за планинските територии би трябвало да се намира в пакети от закони, отнасящи се именно до регионалната политика. Би могло да се помисли доколко не би било целесъобразно той да съдържа част, отнасяща се до проблемите на планинските територии. Чрез този закон е необходимо да се регулират диспропорциите в териториалната структура на страната, в това число и на планинските. БП/КП 10/1.
Същественото съдържание на този закон трябва да реализира Конституцията, която в нейния чл. 20 постановява, че държавата създава условия за балансирано развитие на отделни райони на страната и подпомага териториалната организация и дейностите чрез финансова, кредитна и инвестиционна политика.
Регионалните стимули, резултат на действието на този закон, представляват финансови помощи, предоставени от държавата за поощряване на предприемаческата дейност и за ориентиране на нейното разположение в предварително избрани зони с цел намаляване различията в икономическото състояние на територията на страната.
Законът за планината е необходимо да определи правата и задълженията на съответните държавни институции, които имат отношение към състоянието на проблемите на тази част от страната.
В една по-конкретна форма обект на законодателна инициатива следва да бъдат демографската ситуация, състоянието и перспективното развитие на селищата, икономическият, трудов, промишлен, селскостопански и инфраструктурен потенциал на планинските райони.
Полезно би било регламентирането на граждански институции, които да могат да образуват сдружения и асоциации с цел развиването на икономиката на отделни общини и райони, обединени от общи интереси.
Други съществени обекти на законодателна инициатива в рамките на Закона за планината биха могли да бъдат: държавните и обществени фондове за развитие на планинските райони; устройство на земеделските земи, пасищата и ливадите; условия за използване на изоставени и необработваеми земи; взаимоотношения между горското стопанство, общините и населението; развитие на производството на екологически чисти суровини и хранителни стоки; организация и насърчаване на туристическата дейност; търговия, занаяти и сезонни дейности; използване на водните ресурси; планинските национални и регионални паркове; защита срещу природни бедствия в планината.
Тази примерна схема на закона може да бъде разширена или ограничена в зависимост от обхвата и взаимовръзката на този закон със законите за околната среда, земеделието, бюджета, туризма, за социалното осигуруване, здравеопазването, култура10/2. та, данъчните закони и др.
Непосредствената връзка и зависимост на отделните проблеми, свързани с въпроса за развитието на планинските територии, със значителна част от новото законодателство налага идеята парламентът да определи Постоянна комисия за планинските и полупланински райони.
Институционално звено в системата на изпълнителната власт е Министерството на териториалното развитие и строителство. То осъществява функции по разработването и провеждането на регионалната политика, в т.ч. и в планинските райони. При наличието на достатъчни основания към този орган на държавната власт може да се формира и специализирано звено с експертно-координиращи функции за развитието на тази част от територията на страната.
В структурата на местната администрация и местното самоуправление основни звена за провеждане на политиката за развитие и устройство на планинските райони да бъдат агенциите за регионално развитие.
Обект на законодателна инициатива е необходимо да бъде и постановката, свързана с контрола и санкциите по провежданата регионална политика.
ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Анализът на проблемите, свързан с планинските райони, показа, че някои от тях е трудно или невъзможно е да бъдат отлагани. Пренебрегването им води до по-нататъшното задълбочаване на кризата в социалното и икономическото положение на редица общини и населени места в тях. До евентуалното приемане на предлагания закон решаването на подобни неотложни проблеми може да се урежда с нормативни документи на изпълнителната власт постановления и решения на Министерския съвет, национални програми и др. Основната идея, която може да се има предвид при оформянето на такъв вид документи, е да се помогне решаването на конкретни проблеми в конкретни планински територии. В тези нормативни актове на изпълнителната власт да се цели стимулирането на инициативата на самоуправляващите се териториални общности. Предметният обхват на действие на съответните постановления, решения, програми и други трябва да бъде съобразен с необходимостта от разрешаване на остри проблеми в сферата на безработицата, здравеопазването, използването на природните ресурси, инфраструктурата, екологията и т.н. Териториалният обхват на 10/3. действие на нормативните документи на изпълнителната власт би трябвало да се определя не само от критерии за повторяемост на икономическите и социални проблеми в отделните териториални единици, а и от специфичността и остротата на изявите им в някои планински територии.
Направеният в рамките на мандата на комисията анализ дава основание настоятелно да се препоръча на съответните органи на изпълнителната власт спешно нормативно уреждане на следните остри и нетърпящи по-нататъшно отлагане проблеми:
- въпросът за заетостта на населението в общини с голяма безработица и преди всичко в Родопите и Източна Стара планина;
- въпросът за образованието и здравеопазването в планинските общини с голям брой селища и малобройно население;
- въпросът за снабдяването с най-необходимите хранителни и нехранителни стоки;
- поддържането на четвъртокласните пътища и транспорта;
- водоснабдяването на планинските селища;
- изработването на преференциална икономическа и финансова стратегия. 10/4. В по-далечна перспектива усилията би трябвало да се насочват с оглед на:
- създаване условия за снабдяване на селскостопанските производители с машини и съоръжения, подходящи за работа в планински условия;
- стимулиране на занаятчийството и агротуризма с цел осигуряване на допълнителни доходи;
- развитие на центрове за преработка на специфични за планинските райони продукти;
- създаване на сдружения и съюзи за производство и преработка на продукти на планинското земеделие.
В изпълнение на решение на Народното събрание представям на вашето внимание проект за решение на Народното събрание, което след малко ще бъде разгледано.
Госпожи и господа народни представители! В заключение ще си позволя едно в известна степен емоционално отклонение. Съдбата на България е неразривно свързана с планината. Тази планина, която в продължение на векове съхрани българщината. Ето защо даже само поради това тя заслужава една по-добра съдба. Нека направим това, което е по силите ни за нея и за нейните скромни, трудолюбиви и непреклонни обитатели, съхранили през вековете горнилото на българския дух. Благодаря. (Ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря на господин Марков. Традиционно изказванията или дебатите са по проекта за решение. Той е раздаден на народните представители, но тъй като има становище на Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление, давам думата на нейния председател д-р Йордан Тодоров да запознае народните представители със становището на комисията по доклада. След това думата ще има господин Кафеджиев. Има ли други, които желаят да се изкажат?
ЙОРДАН ТОДОРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Ще ви прочета становището на Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление по доклада на Временната парламентарна комисия за развитие на планинските райони. Докладът на Временната парламентарна комисия за развитието на планинските райони съдържат комплексен анализ и дефинира проблемите на планинските и полупланинските райони НЧ/ЙА 11.1 на България, както и предложения за програмно и законодателно осигуряване на тяхното развитие.
В проучването са участвали широк кръг от специалисти на Министерството на териториалното развитие и строителството, Националния център по териториално развитие и жилищна политика, представители на други министерства, областни управи, общини и кметства.
В Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление след дискусия се оформи следното становище:
"Предлага на Тридесет и шестото Народно събрание:
1. Да приеме доклада на Временната парламентарна комисия за развитие на планинските райони като цялостно изпълнение на възложения й мандат.
2. Да възложи на правителството:
а) в кратки срокове да изготви програми за преодоляване на най-острите и актуални проблеми на населението по отделни планински масиви;
б) да изготви проект на закона за планината.
По третото предложение на временната комисия - да се създаде постоянна комисия за развитието на планинските райони след обсъждане бе проведено гласуване. От 15 гласували двама бяха "за", девет "против", четири "въздържали се".
Главният мотив да се гласува против бе преобладаващото становище от членовете на комисията, че Министерският съвет е този, който трябва по спешност да разработи регионални програми за решаване проблемите на планинските и полупланинските райони, който незабавно да започне да изпълнява".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Тодоров. Думата има господин Кафеджиев.
Нека да ви прочета ораторите, които пожелаха да вземат думата. Това са господата Дончо Конакчиев, Райчевски, госпожа Ананиева, господата Радко Пандурски, Емил Филипов и Йовчо Русев.
ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всички ние се запознахме с доклада на Временната парламентарна комисия за развитието на планинските райони, в който бе направен обстоен анализ на състоянието и перспективите за развитие на планинските 11.2 райони. Вярвям, че всички са с впечатление от изнесената информация за тежките социално-икономически условия, в които живее и работи населението от тази територия на нашата страна.
На няколко места в доклада бе посочено, че населените места в планинските райони от Пловдивска област са в най-критично социално-икономическо състояние. Аз бих уточнил, че това се отнася най-вече за Смолянския регион, който е един от най-тежко засегнатите райони в страната от икономическата криза. Размерът на безработицата, който е най-синтезиран показател на социалноикономическото състояние, отдавна е преминал търпимите граници, представлява сериозен социален проблем с всички негативни последици за населението от този край.
Така например в община Борино размерът на безработицата е над 75 на сто, в община Неделино - над 70 на сто, в община Доспад - над 65 на сто, в община Девин - над 55 на сто.
Защо се стигна до тази утежнена ситуация? В региона са създавани и развивани в по-голямата си част производствени единици, без да се правят необходимите проучвания, анализи и прогнози, без да се отчитат икономическите реалности като местни суровини, пазари, транспортна достъпност. Водена е една недалновидна, неоправдана от субективните условия за района икономическа политика. В резултат на това много малко фирми бяха подготовени и успяха да се адаптират към новите пазарни условия. Спряха изцяло своята производствена дейност множество фирми, цехове, а други съкратиха значително обема на произвежданата продукция. Освободено бе голямо количество работна ръка.
В повечето общини от региона работната ръка е заета особено в рудодобива. Такива са общините Мадан, Рудозем, Златоград, Лъки и Баните. В община Смолян е изградено уранодобивно предприятие. Поради ниската рентабилност на рудодобива и високата себестойност на произвежданата продукция, изискваща значителни бюджетни субсидии, се наложи преориентирането на производствената политика в този отрасъл.
В резултат на направените проучвания и анализи Министерският съвет прие Постановление # 140 за преструктурирането на рудодобива и закриването на неефективните производствени мощности. По подобни съображения е прието от Министерския съвет и Поста- новление # 163 за спирането на производството на уран. Предвижда 11.3 се освобождаването на голямо количество работна ръка. Като обективен фактор за тежкото социално-икономическо положение на Смолянския регион е неговият специфичен планинските характер, ограничеността и неплодородието на земеделската земя. Средно за Смолянския регион на домакинство се падат по 2,5-3 декара. За разлика от равнинните райони в планината поради сложния и насечен релеф, разпокъсаността, маломерността и невъзможността за механизация разходите за единица продукция са значително повече, което утежнява ефективността на земеделското производство. Тежките условия за труд, ниските доходи от единица продукция са причина за стачката на тютюнопроизводителите. Това е верен показател, че земеделието не е алтернатива за икономическото развитие на планинските райони.
Тежките условия на живот на населението в Смолянския регион се дължат и на окаяното състояние на техническата инфраструктура. В над 60 на сто от населените места в Смолянска, Маданска, Рудоземска, Златоградска и Неделинска община съществува режим на водоползване, като населението получава вода половин или един част в денонощие. Не са осигурени дори минимални питейни и хигиенни условия на живот. Особено фрапиращ е случаят с водоснабдяването на гр. Мадан, миньорски град, където населението получава на 20 дни по един час вода. И забележете, причината не е липсата на вода, а поради това, че водоснабдителните мрежи са силно амортизирани и с години се строят и не са завършени. 11.4 Същото е положението и с пътната мрежа. Много населени места са откъснати от общинския център и до тях се достига само с автомобили с висока проходимост. За Смолянски регион само 54 на сто четвъртокласната пътна мрежа има асфалтово покритие, като се знае, че Смолянският регион е специфичен и се обслужва само от автомобилен транспорт.
Съобщителната система е слабо развита. В много населени места има само един телефон. Четиридесет на сто от общините не са свързани автоматично с националната съобщителна мрежа. В критично състояние е и социалната инфраструктура - здравевопазване, образование, култура.
Уважаеми дами и господа, решаването на разкритите проблеми в планинските райони е свързано с формирането и провеждането на адекватна държавна политика. Опитът на европейските страни, както бе посочено и в доклада, показва, че при новите социалноикономически условия е наложително осъществяването на специална политика от законодателната и изпълнителната власт в планинските райони. В тази връзка е наложително Временната парламентарна комисия за развитието на планинските райони да бъде трансформирана в постоянна парламентарна комисия със задача да изработи Закон за устройство и развитие на планинските райони и да изготви становище по другите закони, които са пряко или косвено свързани с развитието на тези райони в страната. Тази комисия ще осъществява политиката на законодателната власт в планинските райони.
Необходимо е изпълнителната власт да създаде национален специализиран орган, който да координира дейността на всички министерства, ведомства и държавни институти, имащи пряко или косвено отношение по проблемите на планината. Същият орган чрез проучване, анализи, прогнози и концепции да изготви проекти за усъвършенствуване на нормативната основа, третираща развитието и устройството на планинските райони, чрез създаването на пакет от нормативни актове, с които да се допринесе за отварянето на планинските райони към националното пространство, от една страна, и решаването на специфичната им проблематика, от друга. Разработването на пакет от документи, осигуряващи решаването на жизненоважни проблеми чрез постановления, регионални програми за развитие, проекти. РД/КТ 12.1
Необходимо е да се създаде държавен фонд за подпомагане развитието на планинските райони. Необходимо е да се създадат регионални органи за управление развитието и устройството на планинските райони.
Така например с помощта на Програмата "ФАР" в град Смолян се създаде регионална Агенция за развитие на Смолянския регион. Тъй като създаването на нормативната база и органите за управление на развитието и устройството на планинските райони е един попродължителен процес за решаването на неотложните и нетърпящи отлагане проблеми, каквито са безработицата и подобряването на техническата и социалната инфраструктура, е необходимо парламентът да препоръча на кабинета в решенията, които ще вземе във връзка с доклада на Временната парламентарна комисия, да предприеме следните спешни мерки:
1. Спешно разработване на програми за заетост за общините с размер на безработицата над 40 на сто, както и тяхното обезпечаване с финансови средства за 1994 г.
2. Преференциално заделяне на финансови средства в държавния бюджет за 1994 г. за решаване на критичните проблеми във водоснабдяването, пътната мрежа, съобщителните системи, екологията в населените места от планинските райони.
3. Приоритетно заделяне на финансови средства за решаване на неотложни проблеми в социалната инфраструктура: здравеопазване, социално осигуряване, образование и култура. Необходими са преференции и защита на селскостопанското производство в планинските райони.
Уважаеми дами и господа народни представители! Необходимост от специална политика на законодателната и изпълнителната власт по отношение на планинските райони е продиктувана от конституционната постановка за задължението на държавата да създава равнопоставеност на всички граждани да живеят и се трудят при еднаква жизнена среда. Това налага да се приложи принципът на националната солидарност, основа за преразпределението на държавните ресурси за подпомагане развитието на планинските райони.
Другата алтернатива е обезлюдяването на 60 на сто от територията на страната, което е безспорна тенденция, течаща сега. Такава политика би имала опасни последици от екологична, 12.2 икономическа и социална гледна точка. Затова е необходима помощта и солидарността на цялата нация за достигането в планинските райони средното равнище на страната по няколко основни критерия - заетост, техническа инфраструктура, достъп до образование, здравеопазване, култура, стабилност на стопанската дейност.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега има думата господин Дончо Конакчиев.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Аз мисля, че днес проблемът, който е на дневен ред на пленарното заседание на парламента, е проблем с особена значимост. И затова ще си позволя пред вас да изложа някои съображения по обсъжданата тема, които струва ми се имат по-принципно естество.
Ние за първи път във вече некратката история на работата на този парламент поставяме директно проблеми на големи части от територията на страната, нещо повече, бих казал, проблемите на териториалната организация на това общество. Бързам да кажа още в самото начало, че аз се удивлявам на факта и изразявам несъгласие с този факт, че в нашата работа, нашата законодателна работа, тези проблеми на териториалната организация на обществото реално липсват. Ние нямаме приети закони и като задължителен елемент на провежданата реформа тези проблеми изостават. Това не само че усложнява и изостря нещата, начина на живота на хората в отделните региони, но това е съществена пречка и за провеждането на реформите в останалите обществени сфери. Това е съществена пречка за провеждането на реформите в икономиката в нейната цялост, социалните аспекти, духовния живот, а ако щете няма да прескоча и проблемите на националната сигурност. Без стабилна и добре работеща териториална организация на обществото нито един обществен процес не може да протича. Съгласете се, че всичко това, което става във всяко едно общество, в България и в другите страни, то става някъде по територията на страната или на всяка една страна. То реализира своите връзки и в този смисъл аз се възползувам от проблема, който днес обсъждаме, да апелирам към ръководството на парламента, да апелирам към всички нас, депутатите, да обърнем значително по-голямо внимание на проблемите на 12.3 регионалната политика и на местното самоуправление. Възползувам се от случая да апелирам и към цялата общественост, също така и към медиите за едно по-голямо внимание.
По доклада, който обсъждаме.
Аз лично се отнасям с голямо уважение към доклада, който ни е представен. Запознах се не само с този вариант, който ни раздадоха, а и със значителна част от подробните разработки. И не мога да не изкажа своята положителна оценка за извършената работа от комисията и ще бъда един от тези, които ще гласуват за приемането на доклада и за констатацията, че тази Временна комисия е изпълнила качествено, съвестно, с професионална задълбоченост своята работа.
Искам да се възползувам пак от случая, че говоря пред вас по микрофоните и може би ще ме чуят и многото експерти, и многото специалисти от страната, които са участвували в работата по подготовката на този доклад, в качеството си на депутат, но имащ професионални интереси в тази област, просто да благодаря за извършената работа.
Бих искал да отбележа една характерна особеност на този доклад. Добре е използуван, критично е подходено, нашият опит, използуван е голям чуждестранен опит. Това беше споменато и от докладчика. Аз специално отбелязвам този момент в изказването си, защото България има много богат опит по отношение на регионалната политика. България беше водеща и сегашното изоставане в това отношение през последните 2-3 години е неоправдано. България беше водеща сред международните институции, сред страните, включително в Европа със своя опит, със своя подход, със своите действия по отношение на регионалната политика.
И тук действително, отново подчертавам, критично е използуван този опит, видяни са и положителни, видяни са и отрицателни страни, но има какво в новите условия да пренесем да видим както по отношение решаването на въпросите на заетостта, на инвестициите, на социалните проблеми и на фундамента на всичкото това - финансовото осигуряване на регионалната политика.
Нека все пак от гледна точка на съдържанието на представения ни доклад се опитаме ясно да разграничим двете страни, двете страни на необходимите обществени действия за решаване на регионалните проблеми. Това са: 12.4
Първо, регионалната държавна политика, достатъчно добре застъпена в доклада, поради което аз няма да се спирам на този аспект.
И това е проблематиката на местното самоуправление. Тук бих казал, че би могло още повече да се доразвият нещата, тъй като отново за съжаление, и позволете ми критичността към всички нас, и със заслуги именно на нас, депутатите, в последно време проблематиката на местното самоуправление не просто изостава, а тя се задушава, тя се смачква.
Спомнете си, че именно в тази зала се гласуваха ограниченията на стабилните приходоизточници за местната власт. Именно в тази зала лишихме местните органи на властта от данъчни служби и редица други такива действия, които тук се предприеха. Естествено, без да могат органите на местната власт да имат възможност да реализират своите решения местните проблеми биха се задълбочавали. 12.5
Аз тук отново искам да припомня и да апелирам към ръководството на парламента и към всички нас за ускоряване движението на тази проблематика, както по отношение на общата й част, така и по отношение на такива съществени моменти като местните финанси.
Не може да се проведе реформа нито в данъчното дело, нито в другите сфери на финансовото осигуряване на обществото, ако местните финанси се загърбят. И смея да ви припомня, уважаеми дами и господа, че група депутати внесохме законопроект за местните финансии преди повече от година и половина. Още пролетта на миналата година.
След това беше внесен още един законопроект, който третира тази материя. И в тези законопроекти ги има нещата, които сега временната анкетна комисия отново ни ги предлага. Там става дума за фондове, там става дума за едно активно отношение за регулиране на процесите по територията на страната. Така че, нека си сложим ръката на сърцето и се опитаме да коригираме своето действие в това отношение.
По решенията, и с това ще завърша, аз считам, че на преден план трябва да се изведе спешното решаване на най-острите проблеми на тези територии. Някои проблеми, свързани със законопроекти. Междупрочем, имам резерви към това, че трябва да създадем постоянна комисия, на която да възложим разработването на законопроекти. Мисля, че технологията за разработване на законопроекти не е тази да се създават комисии, на които парламентът да възлага.
Успокойте се, господине, слушайте, може би ще научите нещо. Рядко Ви се случва да слушате, Вие сте винаги неспокоен. С предимство би трябвало да се..., пречите ми да говоря с Вашето ръкомахане и други звуци, които издавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, моля само за времето да се съобразявате.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Би трябвало да се обърне приоритетно внимание, действително на най-общите въпроси, тъй като след много кратко време ние ще се занимаваме с проекта на бюджета за следващата година. Вероятно там трябва още да намерят МС/ВЙ 13.1 отражение тези проблеми.
От друга страна, има и едно съдържателно съображение, което ме кара да имам съмнения по тази част от проекторешението.
Вижте, проблемите на планината не са проблеми само на планината, както някои казват, че проблемите на давещия се са негова грижа. Проблемите на планината са проблеми на цялото общество. Те не би трябвало да се затварят в едни или други структури. Те трябва да се решават комплексно, като намират своето и икономическо, и социално, и екологическо, и духовно, и пр. отражение. Нещо, което безспорно налага един комплексен подход. Може би това би било и по-добрата форма за атакуване на тези проблеми в по-дългосрочна перспектива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Конакчиев. Думата има г-н Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Вземам думата не за да коментирам доклада. Той беше достатъчно изчерпателен. Изчерпателни бяха и изказванията на моите колеги, само не знам защо г-н Конакчиев така се смущаваше от мен, от моите ръкомахания. С какво съм му попречил не разбрах.
Аз подкрепям направеното предложение в проекторешенията комисията да се превърне в постоянна. След като ние направихме постоянна комисия по оръжейния бизнес и оръжейното производство, ще е срамота пред българския народ и особено пред планинското население, да не се отнесем с подобаващата грижа и загриженост към него.
Имам няколко съображения по доклада, по тезите, развити в него. Казано бе действително, че 60 на сто от територията ни е планинска и следва да помислим за някакви законодателни и други нормативи, осигуряващи някакви преференции за тази територия. Малко е наивно да вярваме, че ще успеем в тази ситуация, в която се намира страната ни, да осигурим такива подобни преференции за 60 на сто от територията. Може би предметът на дейността на тази комисия трябва да се конкретизира. Трябва да разграничим в две насоки проблемите.
Първо, имаме планинско население във вътрешността на страната, а имаме планинско погранично население. Аз мисля, 13.2 че много по-тежко е положението на планинското население в пограничните райони. И първа наша грижа трябва да бъде решаването именно на неговите проблеми, без естествено да се пренебрегват и другите.
Каза се колко тежко е състоянието на Родопския край, но мисля, че едва ли има някой планински край с по-тежко и поокаяно положение от Странджанския, въпреки че това почти не бе споменато в доклада.
Направиха се добри предложения в цялото наше законодателство да се прокарват идеи, подкрепящи планинските или полупланинските райони. Освен това, направи се предложение за специален закон за планината.
Но мисля, че първото, което трябва да направим ние всички тук, не само тази комисия, която може би Народното представителство ще утвърди като постоянна. Първото, което трябва да направим тук, е да приемем закона за горите и по-специално да се възстанови собствеността върху горите в България. Няма стопански отрасъл, който да повлияе по-благотворно на планинското население от горско-стопанската дейност.
Възстановяването на собствеността върху горите, възстановяването на горските кооперации ще създаде поминък и ще реши много от проблемите, които ние сега може би напразно ще се опитваме набързо да решим с някакви укази, с някакви постановления. Знаем за постановлението за Странджа-Сакар, знаем и за постановлението за Родопския край.
Затова, аз използвам случая, правейки това свое изказване, да призова народните представители и по-специално комисиите в които се намират тези закони за гората и други сродни закони, да побързат със своята работа. Защото, ако ние реално искаме да помогнем на планинското население и на пограничното население, то е да приемем час по-скоро тези закони.
И във връзка с това искам да съобщя, че се получиха много тревожни сигнали от Родопите, от Странджа и от други планински райони, че в някои горски масиви, които подлежат на реституция, в момента се извършва поголовна сеч и техните собственици, тоест техните бивши и настоящи, тоест и бъдещи собственици, с основание се тревожат от това състояние. Благодаря за 13.3 вниманието и ви подканвам да подкрепите предложението комисията да се превърне в постоянна. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Райчевски. Думата има госпожа Нора Ананиева. Следващият оратор е господин Йовчо Русев, след него господин Радко Пандурски. 13.4 НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, БФСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като този доклад се забави много, имахме възможност да се запознаем подробно. Аз с удоволствие прочетох един професионално подготвен доклад по материя, която би следвало да обедини парламента в грижата да се решат някои проблеми.
Вземам думата наистина, за да благодарим на колегите, да подкрепя идеята за създаване на постоянна комисия и едновременно с това да кажа, че този доклад освен всичко останало ни насочва към необходимостта от целенасочена държавна политика и разкрива цялата несъстоятелност на илюзиите, че можем да се събудим от утре в една държава, в която държавата няма да се занимава с целенасочени програми и няма да решава специфични въпроси на нацията. Тоест, онези, които разбраха либерализма като принцип всеки да се оправя, както намери за добре, доведоха до някои усложнения и до тежки социални проблеми в тези региони на страната.
Последното нещо, което искам да кажа, може би като отзвук на позицията на господин Райчевски, е, че нещата наистина не се свеждат само до реституцията. Ние в сферата на голямата икономика, на производството, на индустрията приехме достатъчно реституционни закони, но от това не се съживи производството. Явно е, че става дума за мерки по правителствена линия, в много поширок смисъл. Явно е, че става дума и за законодателно уреждане на редица въпроси. Аз не мисля специално, че реституцията на горите ще създаде сама по себе си поминък, ако правителството със съответен държавен орган или специализиран орган, или като възложи компетенции, не направи цялостни разработки.
Така че това е един от уроците от работата на тази комисия. Един урок, който за съжаление нашите журналисти не са научили. Затова рано сутринта, когато водиха разговор с професор Марков, се опитваха да излязат от положението, че е имало такива програми и че са били полезни. Но казват: това не бяха точно такива, каквито трябваше да бъдат... Да, сега времето е друго. Сега принципите са други. В новата обстановка трябва да се провежда целенасочена регионална политика. ЦМ/ВР 14.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Думата има господин Йовчо Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като подготовката на доклада изискваше включването на широк кръг специалисти, кметове, общински съвети, сред планинското население се узна, че парламентът се интересува от неговите проблеми. И това запали една нова искра на надежда, че това население няма да се чувства изоставено и пренебрегнато от основната власт в България - законодателната власт. И тази надежда ние не трябва да я пречупим като по един или друг начин не вземем тези адекватни решения, които според мене комисията се опита да предложи заедно с доклада.
Тенденциите, които са отбелязани в актуалните проблеми на планинските райони към датата на представяне на доклада 30 март, не само че не са се изменили, напротив - те са се развили, задълбочили и са станали много по-остри.
Аз ще си позволя да цитирам няколко примера. Вземете земеделското производство. Добивите от редица земеделски култури в планинските райони се върнаха с 60 години назад и отново в планината от декар засята пшеница се получават 60 килограма. Нещо, което застрашава планинското земеделие. То не можа да устои даже и когато се кооперира. Кооперациите в планината не можаха да създадат такава икономика и това принуди да се отиде към одържавяване и на кооперативните стопанства, за да може да се осигури поминък. Аз не съм за този подход, но не може държавата да изостави такова рухване, такова връщане, което застрашава от обезлюдяването на огромни планински територии.
Да вземем другите проблеми, тъй като преди малко се цитираха случаите с безработицата. Един такъв град като Котел, който има културно население - културно население не само българи. Висока е културата на циганите, които обитават града. Висока е културата на турското население в Котелската община. Но безработицата е над 40 на сто с тенденция към нарастване. Сред турското и циганското население е около 90 на сто безработицата! Очевидно една държавна политика се налага и затова има достатъчно примери, така, както често искаме да се обърнем към една цивилизована Европа. 14.2
Аз съм сигурен, че ние тук - депутатите от планинските райони - ще стигнем до убеждението да направим една обща група в парламента на депутатите, избрани с гласовете на планинците. И аз съм сигурен, че ние ще стигнем до необходимостта да създадем една национална асоциация на депутатите, на председателите на общинските съвети и на кметовете от планинските райони, за да може да създадем една широка основа за инициативите, идеите, проектите и предложенията както по бъдещия законопроект, така и по други актуални проблеми.
Към Европейската общност е създадена парламентарна група на всички страни, които обсъждат проблема за планината не само като национален проблем на една или друга страна. И българските планини са в общия ансамбъл на планинските масиви на континента Европа. И те не трябва да са откъснати. По тоя повод една бъдеща комисия трябва да установи контакти и с Европейския парламент, и с Европейската общност, за да може да се възползваме от опита и някои от ресурсите, с които те решават своите проблеми.
Искам да вярвам, че депутатите, които не се намират в тази зала, независимо къде са в момента, ще дойдат тук, за да гласуват и да подкрепят предложенията за решение във връзка с този изключително важен доклад.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Русев!
Думата има господин Радко Пандурски.
РАДКО ПАНДУРСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Открай време населението в планинските райони се е препитавало от скотовъдство, дърводобив, овощарство и по малко земеделие. След като хората и населението от балканските и полубалканските райони беше насилствено може би изселено от тези планински села, сега полека-лека започва да се връща. То започва да отглежда овошки: сливи, ябълки, круши и т.н., отглежда картофи, малко царевица и разбира се добитък. (Оживление в блока на БСП)
Миналата седмица поставих въпрос пред господин министърпредседателя за обезщетяването на това население, чиято реколта е унищожавана от развъдения дивеч от бившето УБО. Аз получих незадоволителен отговор. Затова моето предложение е в препоръките към министерството да се постави въпросът за обезщетяването на тези граждани. 14.3.
А откъде да бъде обезщетено това население? Ще кажа, че има заделени средства за бедствени случаи, откъдето могат да се вземат пари. Освен това горските лесничейства, държавните лесничейства получават западна валута срещу ловуване в тези стопанства. Тези стопани биха могли да бъдат обезщетени именно от тези приходи, които се получават от горските лесничейства.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Пандурски!
Думата има господин Емил Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ХБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Има едно неписано правило, че тези, които са в края на дискусията, трябва да бъдат по-кратки. Искам само да допълня казаното от Йовчо Русев, че всички сме планинци. Когато човек погледне нашите избирателни райони, ще види, че от Варненски до Михайловградски и от Софийски до Бургаски район всички имат планински и полупланински общини. Така че едва ли има депутат, който да не се чувства планинец, макар че може да не се е родил и израснал точно по тези места.
Смятам, че днес на нашето внимание е представен може би един от най-добре разработените доклади и по един от найважните въпроси, по които парламентът е създавал анкетна комисия. Изцяло подкрепям казаното от всички колеги до момента и особено от докладчика професор Петър Марков. С удоволствие изслушах неговото есе накрая за планината и нейното място в нашата история.
Имам две конкретни предложения за нашето решение:
Първо, задължава Министерския съвет в законопроекта за бюджета за 1994 г. да предвиди целеви средства за планинските райони на основата на препоръките в доклада на комисията, тъй като бюджетът ще ни бъде предложен в много близко време.
И второ предложение допълнително - може би четвърта или пета точка, както се прецени - докладът на комисията да бъде изпратен за сведение на общините от планинските райони. Уважаеми колеги, струва ми се, че това ще бъде един знак на уважение и за това как се отнася парламентът като цяло към тези райони на страната.
Накрая правя едно процедурно предложение. Струва ми се, че ще има и други предложения или допълнения към проекта 14.4 за решение. Още повече, че имаме два проекта за решение, които са представени: единият е на самата комисия, ръководена от професор Петър Марков, и вторият - от Комисията по административнотериториалното устройство и местното самоуправление. Сигурно и други колеги ще направят подобни предложения.
Освен това важен е въпросът да приемем ли или да не приемем да имаме постоянна комисия по планинските райони. Нека да приемем с консенсус и да помолим комисията да работи до сряда по проекта за решение на базата на тези предложения, които правим, парламентарните групи да обсъдят проблема на Председателския съвет - да има или да няма постоянна комисия, и окончателно решение да вземем в сряда, може би като точка първа.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Филипов! Много разумно предложение правите и Ви благодаря за това.
Господин Илиев има думата.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изразявам предполагам и вашето удовлетворение, че най-после този тежък проблем е в залата и се дискутира - проблемът на хората в полупланинските и планинските райони. Става ясно на всички нас, че в последните две-три години проблемите на хората в тези райони останаха извън вниманието на изпълнителната и законодателната власт. 14.5
Предлаганите мерки и идеи в доклада одобрявам, но в същото време ми прави впечатление, че те не са и нещо ново. Напомням на всички ви известните 31 постановление на Министерския съвет, 121 постановление, ако не се лъжа в номера. Разбира се, не зная дали точно цитирам номерата. Прилаганите преди няколко години мерки за стимулиране на икономиката и прехранването на населението в тези райони даваха резултат, но те даваха резултат в други икономически условия, в друга икономическа система. Днес ние сме длъжни да дадем нови механизми, които да стимулират развитието на планинските и полупланинските райони. Тези механизми трябва според мен да бъдат преди всичко икономически лостове, а не административни мерки.
Ето защо аз може би в своите разсъждения клоня към това да няма специална комисия, а да се обърне внимание на Комисията по земеделие, Икономическата комисия, Законодателната комисия, които да отделят специално внимание на разработваните закони с цел стимулиране на тези райони.
Един от основните проблеми в планинските райони според мен е инфраструктурата. И когато ние приемахме бюджета на държавата преди известно време, бяха заделени специални средства за инфраструктурата, пътищата, образованието, съобщенията, водоснабдяването. И ако остане постоянна комисия по планинските райони, аз бих препоръчал на тази комисия да отдели специално внимание за контрол на тези средства - къде са, отделени ли са и дали се използват по предназначение.
Не трябва да се забравя и още един проблем. По силата на различни постановления преди няколко години държавата пое финансови ангажименти пред хората, подписали декларации, че ще живеят в полупланиските и планински райони. Държавата беше поела ангажимент за опрощаване на известна част от кредитите за жилищно строителство на хората, живеещи в тези райони. Хиляди кредити бяха изтеглени, а днес държавата забравя този свои ангажимент спрямо тези хора.
Ето защо аз предлагам в проекта за решение да има и текст в смисъл, че задължаваме Икономическата и Бюджетната комисия в скоро време да обсъдят този проблем и да предложат на Народното събрание механизъм за възстановяване на поетите от страна на държавата ангажименти към тези хора. СтБ/ЙА 15.1
Присъединявам се към съжденията на колегите, че Народното събрание е длъжник на населението от тези райони със забавянето на разглеждането на Закона за горите. Защото, разбира се, реституцията няма сама по себе си да реши тези проблеми, но в планинските райони няма обработваема земя или ако има, тя е много малко. Ние възстановихме земята на хората в полета, а в планинските райони хората останаха без възстановена собственост върху горите.
Ето защо другото ми предложение е в проекта за решение да се предложи на Председателския съвет законът за горите да бъде от приоритетните закони за нашата работа в близко време. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Илиев.
Думата има господин Веселин Иванов.
Има още двама оратори - това се господата Будимов и Юруков. Явно темата е много важна и интересна и се увеличават желаещите да допълнят нещо.
Заповядайте, господин Иванов.
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Аз ще бъда съвсем кратък и ще споделя едно свое опасение от регионализирането на проблема. Всъщност някои изказвания потвърждават тези мои опасения. И в недалечното историческо минало в резултат на това ние сме допускали съществени грешки. Всъщност причината да се допуснат тези грешки са и в системите за избор на Народното събрание, където преобладаващата част от депутатите са от по-големите градове. Искам да кажа, че някои от по-малките градове и региони в страната са пренебрегвани и някои от явленията, бих казал, дори над национални явления в посоката на обсъждания проблем са пренебрегвани и състоянието им и до ден днешен не е на онова равнище, поне което те представляват като даденост.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Те формално си имаха депутати, но не ходеха там.
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: Не, господин Карев. Вярно е това, че формално са имали депутати, но да вземем примерно един проблем, за да демонстрирам мислите си, тъй като може би посоката на моите разсъждения не е ясна. Водоснабдителния комплекс "Рила", 15.2 за който знаете, че още Великото Народно събрание изгражда няколко комисии, които обсъждаха този проблем, стигнаха до становище и решение и изведнъж този проблем отново се поставя сега за решаване, като отново неговият приоритет е водоснабдяването на София. А регионът, който аз представлявам, също е планински регион и там проблемите с водоснабдяването са много остри. Получава се един парадокс, че реално там, където природата е дала на населението, те не могат да получат това, което е им е дала природата. И в тази насоченост на своите мисли аз предполагам, че ще изразя мнението и на други колеги, които представляват такива райони, че би трябвало в перспективата на нашето мислене и най-вече на посочените решения да се очертаят националните приоритети в това направление. Аз се солидаризирам тук и с това, което каза господин Дончо Конакчиев, но и нашата законодателна уредба, и новото общество, което сме тръгнали да градим, дава редица възможности и предимства и на местните органи, на местните структури за управление да поемат и своята инициатива, и своя риск и да развият някои от природните дадености.
Така че онова, което би трябвало да остане като задължение на държавата, би трябвало да бъдат именно тези национални величини и национални ценности. Ще илюстрирам може би за последен път района, който представлявам, с това, че там се намира найтоплият гейзер на Балканския полуостров - в Сапарева баня, както и едно национално духовно светилище на България - Релският манастир. И може би от освобождението на нашата държава от османско иго почти нищо не е направено, за да се развият тези дадености.
Затова аз апелирам да се прескочи, да се преодолее регионалното мислене и да отидем ние всички наистина към развитие, към усъвършенстване на националните ценности, националните величини, които са природни дадености.
Завършвам с това, че също изказвам своето голямо задоволство от доклада, който е изготвила комисията, най-вече от неговия висок професионализъм и възможностите, които дава за асоциативност и за бързо мислене. Аз лично няма да подкрепя създаването на отделна постоянна комисия, което е заложено в решението, тъй като мисля, че едва ли има постоянна комисия на Народното събрание, която да не се занимава с отделни въпроси и страни на този проблем. Но завършвам с надеждата и с изразената ми 15.3 воля, че един съществен и за съжаление неоформен под формата на законодателство проблем ще намери своето решение и бъдещото развитие, което подобава да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Иваноов.
Думата има господин Будимов. 15.4 ИВАН БУДИНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Няма съмнение, че ние трябва да се стремим към едно глобално, цялостно решение на проблема, без да тръгваме от местнически интереси, популизъм и т.н.
Аз искам да обърна внимание върху един тревожен факт, който в момента се наблюдава в България. Знаете, че водата и хляба са основните проблеми на населението. Искам да засегна въпроса за водата. В България питейната вода, това богатство, в момента е пред унищожение. Не са добре маркирани вододайните и водосборните зони, съзнателно или не, в резултат на което се извършва поголовна сеч в такива вододайни и водосборни зони или подмяна на един растителен вид с друг, тоест, широколистни с иглолистни.
Конкретно предложение към решенията, които трябва да вземем, е Министерският съвет да издаде постановление за незабавно спиране на каквато и да е сеч във вододайните и водосборни зони. Само един пример: преди 30 години България беше в Европа на първо място по ресурси на питейна вода. Днес тя е на едно от последните поради тази безогледна сеч.
Второ, комуникациите. Ще ви кажа, че в района на Огражден много села нямат вода, ток, пътища.
Ето защо в решенията предлагам да залегне и предложението да се направи, изработи национална програма за комуникации в тези планински райони. Има села, които живеят, както в 13 век, уважаеми дами и господа.
Трето, ние сме пред прага да достигнем до онова състояние на нашето скотовъдство, при което кожата на едно животно да струва по-скъпо от месото. Такъв е случаят с агнетата тази година. Подведени, в кавички, разбира се, от изявленията на различни държавни служители, те се втурнаха да отглеждат агнета, кози и други домашни животни. Оказа се, че няма кой да ги изкупи. И в момента в България агнетата не са изкупени, уважаеми дами и господа. Свалят ги хората на пазара в градовете и ги продават на една цена, много по-ниска от тяхната себестойност.
Ето защо предлагам, специално за агнетата, Министерският съвет да включи в своите протекционистични програми и агнешкото месо. ББ/ВЙ 16.1
И последното, което искам да кажа, един немаловажен проблем, това е проблемът със здравното обслужване и образованието в тези планински райони. Един проблем, изключително сериозен. За една планинска област от 14 села има една скапана, счупена линейка, която непрекъснато е в ремонт и се налага майките да раждат по къщите, акуширани от баби. А това нещо нашето здравеопазване, нашата страна не бива и не може да допуска.
Много са проблемите. Младите семейства, които са в тези планински райони, са оставени на произвола на съдбата. За тях
е необходимо също да се помисли.
Така че, от тази трибуна апелирам да приемем така предложения доклад и така направените предложения, като се обединим около това, че проблемът не е местен, а проблемът е национален.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Будинов.
Думата има господин Емил Юруков. Последният, дал заявка за изказване, е господин Георги Петров.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Израз на проблемите на планинските и полупланински райони в момента вие всички сте свидетели и ги има, е стачката на тютюнопроизводителите и то тютюнопроизводители, които са абсолютно от планински и полупланински райони. Това е вярно и колегата Русев, който каза, че добивите от селскостопанските култури са ниски, но си има причини и за това нещо. Една от основните причини, която съществува, това е засушаването. Но и другата, която не беше построена през всичките тези години като ресурс в тези райони, това е изграждането на язовири и микроязовири, които да спомогнат при такива бедствени положения.
Аз усещам шуменето от лявата страна на колегите, но вие ги създадохте тези тежки условия и сега населението в планинските и полупланински райони се оказа в това тежко състояние. Защото, колкото и да мучите, във времето на вашето управление и сега се опитват някои хора, като госпожа Ананиева, да обвиняват либералната политика, която се води. Но вие не разбрахте, че може да се води там само социална пазарна политика, а не с тези демагогии, с които вие излизате на трибуната. Добивите 16.2 са ниски, но какво създадохте? Едни изкуствени постановления, като 22-ро и 31-во, които създадоха една... Аз лично съм го взел това 22-ро, но нищо не помогна, господа, на такива хора. Като задържаха специалисти в тези райони и сега се оказаха именно те безработни - инженери и техници, които ги насочиха в едни имитиращи

производство - цехове, които бяха дъщерни към някои майки-заводи и сега се оказа, че тези цехове са заключени и те няма да бъдат пуснати никога от вашите съветски пазари. Защото всички бяха ориентирани там. След като отворите пазарите, само тогава те могат да просъществуват. Дори и да се приватизират, няма кой да ги купи. Защото една друга особеност съществува - през 45-те години вие оставихте в тези райони... Не можахте да изградите нито пътни, нито телекомуникационни мрежи. Така че това нещо предстои на главите на други хора, които ще управляват тази страна. Дано те да я изградят.
Една от основните причини, за да има чужди инвестиции в тези райони, за да се развият, това са телекомуникациите, пътищата и телефонните връзки. Основното - никой инвеститор няма да занесе парите си там, където не може да отиде и с хеликоптер.
Така че не се афектирайте от тези истини, защото това е така. На практика, който не вярва, ще го заведа в районите, където тези неща отговарят на истината. Да не говорим в здравната мрежа - там нещата са още по-сложни. Много от колегите ги изразиха, че за да осъществиш едно транспортиране на един болен, би трябвало наистина да го носиш, както в старо време, с носилки близо 6 километра, за да стигнеш в населено място, където има телефон.
В областта на животновъдството има какво да се направи. Също и в областта на туризма.
Това са едни от богатите на ресурси планински райони, в които много малко внимание обърнахте вие навремето, а сега остава други да решат тези проблеми. Ами, господа, за да има още села без ток, представете си какво управление сте имали.
Основно по доклада - не може да хвърляме обвинения в една или друга посока. Според моите виждания, наистина е необходимо Министерският съвет да внесе един законопроект, който да 16.3 е приоритетен за тези райони, защото сами сме свидетели на напрежението, което е създадено в момента, а именно от тези райони - Кърджалийско, Хасковско, Благоевградски район - всичките от планинските райони са скочили на стачки, защото социалната политика, която вие водите, господа от Социалистическата партия, има пълен провал. Така че, помислете добре що за социалистическа партия сте.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплики?
Има думата господин Мухтанов.
ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Господин Юруков, популизма Ви ме накара да изляза на трибуната.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (от място): Реплика ли ще ми правите?
ТОШО МУХТАНОВ: Реплика Ви правя.
Абсолютен популизъм. Вие не искате да видите нещата в очите. Селското ни стопанство е в критично състояние поради глупавите решения и поправки, които направихме в Закона за земята. Това, на първо място. 16.4
Ние разбихме заедно с вас селскостопанските структури, които трябваше да орат и да сеят.
Известно ли ви е, че има оптимални срокове за сеитба, които миналата година не бяха спазени? Знаете ли, че пшеницата, като се засее в оптималните срокове, а те приключват сега за селскостопанските райони... Миналата година не бяха спазени. Пшеницата през декември трябва да брати, това не беше постигнато. Тя мръзне, когато не е братила. Освен това пшеницата трябва да се наторява.
По ваша вина, когато ние трябваше да приемем Закона за есенните селскостопански работи, той стана такъв, че трябваше да го прилагаме за пролетните селскостопански работи. Чудеха се селските стопани какво да правят. (Шум и реплики в блока на СДС) Вие бяхте против този закон. Трябва да се хвърлят хербециди. Селските стопани не знаеха откъде да вземат пари за тази работа. (Реплики от блока на СДС: "От БСП!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По-спокойно, моля!
ТОШО МУХТАНОВ: Накрая дойде сушата. Вие се хванахте за сушата, за да обявявате неблагополучията, които ни сполетяха в резултат на това засушаване - че са ниски добивите. Никога в България за 50 години не са събирани толкова ниски добиви, колкото през това лято. Някъде беше засято и не беше събрано, защото няма кой да го събере, г-н Юруков! (Шум и реплики в блока на СДС)
Това е резултатът на вашата политика.
Говорите, че няма язовири. А кой построи досегашните язовири? Колко построихте вие миналата година? Няма и да има! Защото няма бюджет, защото икономиката не работи, промишлеността не дава средства. И селското стопанство не дава средства. А пък напоителните системи, които имахме и които западните специалисти ни препоръчват да поддържаме, бяха разграбени в резултат на ликвидаторите, които назначихте. Така че, недейте изкривява нещата. Говорете по съвест, по сърце, като българи! Недейте защитава само една партия и да се опитвате да убеждавате българския народ, че Господ ни е сбъркал. Вие сбъркахте! (Шум и реплики в блока на СДС) ВТ/МД 17.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Г-н Спас Мулетаров има думата за втора реплика. Моля, личните пререкания в кулоарите.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Уважаема г-жо председател, уважаеми народни представители, г-н Юруков за съжаление беше член на Комисията за проблемите на планинските и полупланинските райони, която в продължение на близо година работи съвестно, добронамерено, без политизиране на изключително отговорните проблеми, които не са решени в най-развитите страни. Във Франция и в Швейцария има Закона за горите. И когато ние разглеждаме един национален въпрос, с проблеми, които засягат цялата нация, над 60 на сто от територията на страната и над 50 на сто от населението, да говорим некомпетентно, полуинтелигентно и неграмотно е обидно за народните представители. (Възгласи "Е-е-е!", ръкопляскания в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля да не се нарушава добрият тон в залата.
Сега като за привършване на седмицата се загряваме, вместо да отидем по-спокойни в семействата си и при избирателите си.
Г-н Койчев има думата за трета реплика. Д-р Карев, ще Ви дам думата. Вдигна преди Вас ръка, но ще Ви дам думата, д-р Карев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Г-н Юруков, аз знам, че няма да ми отговорите и въпреки това ще Ви дам, поне за Вас, въпрос с понижена трудност. (Шум и реплики в залата. Възгласи "А-а-а!")
Аз съм депутат от северозападния ъгъл на България. Вие сте депутат от югозападния. Кое Ви облекчава? Ще Ви питам какво е станало за тези 45 години във Вашия ъгъл.
Ще започна първо от Вашата родна община. Доколкото знам Вие сте от община Сатовча. Каква индустрия и какви работни места имаше до 70-а, не казвам до 44-та година?
Вие няма да изкривите душата си, че във Вълкосел има читалищен дом, в който, ако Народното събрание падне, ще може да ходи там да заседава в по-добри условия. И това е построено 17.2 от онази власт. (Шум и реплики в блока на СДС)
Вие знаете, че в такива запуснати села като в Хаджидимовска община, в Сатовчанска община са слагани предприятия, които по всички правила на пазарните отношения са губещи, но са създавани, тъй като Вашите съграждани и земляци, слава Богу, са привързани към своя род и корен и са трудноподатливи на онази емиграционна мода, която съществуваше, поминъкът отиде при тях, вместо те да тръгнат по градовете и да търсят своето препитание.
И г-н Юруков, кажете има ли нова къща под два етажа във Вашия роден край? Какво е това? Грешна социална и грешна икономическа политика ли? И тези дългове, които е натрупала държавата са именно от общото разпределение, от общия държавен джоб, е за такива изостанали райони. И единици са селищата, в които няма водоснабдяване, а още по-малко - ток. Единици са, това са махали.
И това беше построено през 40-те години. Знам, че няма да отговорите.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (встрани от микрофоните): Ще Ви отговоря.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Държа умно да ми отговорите.
(Весело оживление в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Хайде сега, моля ви, без квалификации. Напомням да се спазва Правилникът.
ЕМИЛ ЮРУКОВ: Понеже сте много тъп, ще Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, г-н Юруков, за дуплика.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): В правото си на дуплика бих искал да отговоря на колегите, които малко ги събудих, бяха заспали. Това беше нужно накрая да го направя, защото наистина това е истинската картина, която ви представих.
Г-н Мухтанов говори за пшеници, не знам за какво, за сеитби, за кооперации някакви. Г-н Мухтанов, вижте какво, в тези планински и полупланински райони хората си взеха земите в реални граници и там тези Ваши комунистически кооперации няма да ги направят. Тая няма да стане!
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Цъфнаха, като ги взеха! 17.3
ЕМИЛ ЮРУКОВ: Индивидуално хората си работят и вие целенасочено в Закона за пролетно-летната сеитба умишлено не дадохте на частните собственици да вземат кредити. И това беше един от разколите, защото зеленчукопроизводството в България 1 млн. и 200 хил. дка се сеят точно от частници, а вие на тях не им дадохте това право. (Реплика от блока на БСП: "Защо ние? Вие!")
И сега в предстоящия закон... Вие, бе, комунистите! Защото това са ваши закони, облагодетствувате само житниците, там, където е печелившо.
Ако г-н Мухтанов не може да прави сметки, да дойде, аз ще му ги направя. (Весело оживление, смях в блока на БСП. Възгласи: "О-о-о!")
Г-н Мулетаров искаше да оправдае бившото управление. Това е нормално. Той е бил прокуроор на тази държава и много работи ще иска да ги оправдава от тази трибуна, но това съдбата негова ще си го отреди.
Г-н Койчев, какво сте били построили? Ами, вижте какво, ако мислите, че тези хора нищо не са дали на тази страна, хвалете се, че вие сте го построили. Все пак тези хора се разселваха. Вие знаете ли, че от Кърджали сееха в Благоевград тютюн, от Гоцеделчевско сееха в Добруджа нагоре, за да могат да изкарат пари вас да хранят, защото сте били вечно на издръжката на държавната хазна. (Шум и реплики в блока на БСП, възгласи) И тези хора с пот и труд са създали това, което го имат. Но сега се оказа, че имуществото на цяла България, което го има, е ипотекирано пред западните банки. Сега какво ще го правят тези хора? Трябва да го изплащат по някакъв начин, заради вашето некадърно управление. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики в блока на БСП, ръкопляскания и възгласи "Браво!" в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Залата наистина се оживи точно преди края на заседанието, но въпросът явно е важен. Последен оратор - г-н Георги Петров. Не зная д-р Карев дали ще иска думата. Но ако я искате, ще Ви я дам. Моля за внимание още малко. 17.4
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз няма да политизирам нещата, защото смятам, че бяха достатъчно политизирани, а не е това целта, за да политизираме, г-н Добрев. Мисля, че Вие ще имате възпитанието да ме изслушате.
НИКОЛА ДОБРЕВ (от място): Естествено, аз винаги съм Ви слушал.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Да, зная, че Вие сте възпитан човек и аз винаги съм го твърдял това.
Но ще се отнася до Българския земеделски народен съюз, ние имаме още в нашата програма ясна концепция за развитието именно на районите и за подпомагане на тези планински и полупланински райони на България. Разбира се, ясно е, че държавата трябва да направи преференции, защото какво става на практика? България е една от малкото страни, която граничи, така да се каже, със свои територии. Знаем, че още от Берлинския мирен договор тя беше разпокъсана на 5 части. Но какво стана?
Да вземем примерно Странджа-Сакар. Странджа-Сакар е един, бих казал, китен кът от нашата родина. Обаче там е обезлюдено. Имаше постановления, знаем, не се изпълниха. Следователно какво трябва да направим? След като излязоха толкова постановления и не се изпълниха, ние трябва да приемем един закон, защото аз уважавам усилията на тази комисия, която слага, така да се каже, началото за подпомагане на тези планински и полупланински райони. Но ние трябва да приемем един цялостен закон, с който да дадем съответните преференции на тези хора. 17.5 Защото видно и знайно е от всички нас, че преди 9 септември 1944 г. в планините е гъмжало от стада овце и едър рогат добитък. Това е знайно. Знайно е, че тези стада намаляха. Няма да коментирам и няма да казвам сега - кой, що, как, защото е излишно, но намаляха стадата. Казвам крайната фаза.
Какво трябва да направим? Именно в тези райони - в планинските и полупланинските райони да се развива животновъдство. Там може да се засяват картофи, но знаем също картофите... Тук има депутати от Смолянския район и от други места и знаят как се изяждат те от прасетата, как са... Просто те са... Това трябва да се свърже също със застраховането, тъй като те губят, те имат голяма загуба, имат тези хора, които се занимават със земеделие в планинските и полупланинските райони.
Също аз съм за това - да бъде приет колкото се може повече Законът за финансовото кредитиране за есенната сеитба, защото много беше прав преждеговорившият, който каза, че действително предвид на климатичните условия в планините трябва да се засее, защото в някои полупланински райони може да се засяват житни култури. Именно това налага да се отпуснат тези кредити за финансово кредитиране на земеделските стопани час по-скоро. Крайният срок за засяване знаем е 10 ноември, но ние не трябва да чакаме 10 ноември. Това е за равнинната част. Това е крайният срок за равнинната част, но за полупланинските, за планинските райони там, където могат да се засеят някои житни култури, там срокът е далеч по-кратък, далеч по-близък и ние не трябва да чакаме последния момент, защото знаем колко бавно после - пък и самите търговски банки колко бавно отпускат средства именно за това кредитиране. Това са едни неща, които мисля, че не трябва да се съмняваме всички в тях.
Освен това аз бих се спрял и на някои райони, примерно, както сега получих скоро писмо - в местността "Барикадите" в Копривщица се извършва масова сеч на горите, които се намират там. Вие сте ходили, може би някои от вас и знаят колко красива е тази местност и затова след като се получи реституция, след като бе приет Законът за земята крайно време е според мен да приемем и Закона за горите, тъй като не е нормално хората, които са собственици на тази земя, на тези гори да заплащат твърде ВЙ/МД 18.1 висока цена, за да закупят дърва, за да могат да се греят. Това са повече стари хора, защото знаем, че в планинските и полупланинските райони останаха само старите хора.
Аз няма да се повтарям тук с другите, за да кажа колко е по-тежко битовото обслужване, здравеопазването в тези райони, което е самата истина, тъй като това бе казано, но, разбира се, в тази насока също може да се направи нещо именно с този закон. Него ние би следвало да приемем като парламент, който уважава себе си, за да можем да решим глобално нещата, не да ги решаваме на парче, защото знайно е, че когато искаме нещо да се отложи или да не се реши - се създава комисия. Поне в България е така.
Затова аз ви благодаря. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, г-н Петров.
Има ли още желаещи да се изкажат?
Преди процедурното предложение има ли желаещи за изказване? Д-р Карев, Вие се отказвате? Добре. Благодаря Ви.
Г-н Русев с процедурно предложение. Заповядайте.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Г-жо председател, уважаеми колеги. Аз смятам, че целта на доклада не би била постигната, ако той не бъде обсъден в парламентарните групи и решението не се вземе в присъствието на болшинството от депутатите. Затова се обръщам към ръководствата на парламентарните групи да разгледат, да обсъдят направените предложения за решение и като първа точка на заседанието в сряда да бъде гласувано предложението за решение. Именно тогава аз смятам, че това решение ще бъде едно по-мъдро решение, отколкото ако сега го вземем - в тази полупразна зала.
Затова предлагам, г-жо председател, ако е необходимо да го подложите на гласуване и ако няма възражения просто да бъде отложено вземането на решението и да бъде предвидено в т. 1 на заседанието в сряда.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Г-н Русев, вместо полупразна се казва по-точно полупълна зала... (Шуми и реплики) 18.2
Направени бяха няколко предложения за допълнение към решението. Ние и друг път сме практикували така - когато се правят достатъчно предложения и то важни съответно комисията въз основа на протоколите и стенограмите на заседанието отчита тези предложения и ги взема предвид към проекта за решение.
Ясно е, че проф. Марков Вие ще трябва и Вашата комисия ще трябва да подготвите за другата седмица да допълните проекта за решение и може на Председателския съвет в сряда или по общия ред във вторник до 18 ч. да предложите това да бъде т. 1 в сряда. Но, очевидно е, че парламентарните групи се нуждаят от това да разгледат направените предложения за допълнение към проекта на решението.
Виждам, че се кима одобрително от всички присъствуващи, така че не е необходимо да се поставя на гласуване.
До края на работното време остават 15 мин. Аз се нуждая от 5 мин. за съобщенията. Считате ли, че е необходимо да поканя някои от останалите министри да отговаря на въпроси? Няма да има време...
Благодаря за участието на всички в тази задълбочена дискусия и независимо, че градусът се повиши това още веднъж показва колко проблеми има, които трябва да се решат за населението от планинските и полупланинските райони.
Преди да закрия заседанието няколко съобщения:
Комисията по околната среда ще заседава от сряда от 9 ч. в зала 411 на "Дондуков" # 2.
Комисията по земеделието ще заседава в четвъртък, 10 ч. в зала 507 на "Дондуков" # 2.
Комисията по жалби, предложения и петиции на гражданите ще заседава в четвъртък от 11 ч. в стая 304 на "Дондуков" # 2 с дневен ред: "Продължаване разискванията по информацията за издирването и състоянието на реституираните имоти на Католическата църква в страната".
Комисията за младежта, спорта и туризма ще заседава в четвъртък от 9 ч. в кабинет 521 на "Дондуков" # 2.
Следващото заседание е в сряда от 15 ч.
Закривам днешното заседание. 18.3
Желая ви добра почивка и радост сред близките ви. (Звъни.
(Закрито в 12 ч. и 45 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Александър Йорданов) ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Снежана Ботушарова)