Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1993-11-12

Председателствували: председателят Александър Йорданов и  заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание. Най-напред ще ви запозная с новопостъпилите питания след 5 ноември 1993 г.
1. Постъпило е питане от народния представител Васил Златаров към министъра на търговията Валентин Карабашев относно освобождаването на изпълнителния директор на агрокомплекс АД. Срокът за отговор е 19 ноември 1993 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Петър Балабанов към министър-председателя Любен Беров относно решаване на наболелите въпроси в българското образование, наука и култура. Срокът за отговор е 19 ноември.
3. Постъпило е питане от народната представителка Елисавета Миленова към министър-председателя Любен Беров относно политиката на българското правителство за предпазване на младото поколение от чужди на българската държавност религии и религиозни образувания. Срокът за отговор е 19 ноември.
4. Постъпило е питане от народната представителка Елисавета Миленова към министъра на правосъдието Петър Корнажев относно резултатите от проверката за регистрацията на религиозните организации. Срокът за отговор е 19 ноември.
5. Постъпило е питане от народния представител Васил Златаров към министъра на земеделието Георги Танев относно промените в Ликвидационния съвет в с. Поликраище, Ловешка област. Срокът за отговор е 19 ноември.
6. Постъпило е питане от народния представител Иво Атанасов към министъра на здравеопазването Танчо Гугалов относно наредбата за безплатни лекарства. Срокът за писмен отговор е 25 ноември.
7. Постъпило е питане от народния представител Тошо Пейков към министъра на промишлеността Румен Биков относно съдбата и управлението на фирма "Яворец - ЛМЗ" - ЕООД. Срокът за отговор е 19 ноември.
8. Постъпило е питане от народния представител Тошо Пейков към министъра на земеделието Георги Танев относно промените в ликвидационните съвети в селата Стояново, Слатина и Владиня, Ловешка област. Срокът за отговор е 19 ноември.
9. Постъпило е питане от народния представител Тошо Пейков към министър-председателя Любен Беров относно изграждането на ловно-технически участък и прекратяване на голата сеч на широколистна гора. Срокът за отговор е 19 ноември.
Постъпило е предложение от Парламентарната група Нов съюз за демокрация. На основание чл. 32, ал. 2 от правилника се предлага да се гласува във вторник, 16 ноември, от 15 ч. да се проведе извънредно заседание на Народното събрание с точка от дневния ред - недоверие на Министерския съвет на Република България.
Според чл. 85 от правилника разискванията по проекторешение за гласуване на вот на недоверие започват не по-рано от три дни от постъпването на предложението. Тоест, спазени са евентуално за вторник изискванията за тези три дни. Също така самият акт на гласуването на проекторешението не може да стане по-рано от 24 часа след приключване на разискванията. Тоест, ако Народното събрание приеме, че във вторник от 15 ч. ще има дебати по този вот на недоверие, то в сряда, след евентуалното приключване на дебатите, тоест, в късните часове, може да се проведе гласуване. 96.2
По редица причини в късните часове в сряда не може да се проведе гласуване. Затова ще се проведе в четвъртък и това е най-разумното. Да не обяснявам причините.
Искането е перфектно. Иска се заседание за вторник. Сега не знам възражения има ли, няма ли?
Моля, гласувайте това предложение за извънредно заседание във вторник от 15 ч. с точка - гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували - 189 народни представители, за - 86, против - 89, въздържали се - 14.
Не се приема. Значи във вторник няма да има извънредно заседание.
Министър-председателят първо иска думата. Заповядайте, господин Беров. 96.3 МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Още през миналата седмица изявих желание за изказване пред Народното събрание с намерение да обясня какви са най-неотложните законодателни приоритети на правителството и да призова към минимален консенсус за тяхното приемане, защото те не са политически обременени и са от национално значение.
Междувременно Парламентарната група на СДС поиска поредния вот на недоверие на правителството. В него правителството вижда нов повод да се обърне към тези, които искат да го чуят в парламента и в обществото, тъй като исканият вот на недоверие ще доведе неизбежно до ново забавяне в законодателната работа на Народното събрание. Отговор на правителството по вота на недоверие вие ще получите, както е по правилника, следващата седмица и ще имате възможност да вземете отношение по него.
Въпросите, които искам да поставя сега, не зависят от това как ще гласувате по този вот. Каквото и да бъде правителството, което ще управлява България в следващите седмици или година, то ще се сблъска със същите проблеми, за които след малко ще говорим.
Не предлагам дебати по тези проблеми сега. Просто размислете. А в друго заседание, ако желаете, бихте могли да вземете отношение.
Не искам никого да обидя или да предизвикам. Аз не съм конфликтен човек, освен ако не ме предизвикат много. Предлагам размисъл над въпроса кое е основното препятствие или поне едно от важните препятствия по нашия общ път в служба на страната и възможните начини за преодоляването на това препятствие? Говоря за общ път, тъй като България не се намира в безвремие. В България се извършва сложен преход от административно-командна към пазарна икономика при твърде неблагоприятни вътрешни и външни условия. Имам предвид наследения огромен външен и вътрешен дълг, непосилните затруднения от ембаргото, сушата, крайно ограничените наши пазари при недостатъчна конкурентоспособност на нашата продукция и т.н. Те ни налагат преориентиране на нашите външнополитически, а и външноикономически приоритети с оглед възможната реализация ББ/КТ 97.1 на националните възможности на България. Правителството се старае и ще се старае да изнася пред обществеността реалното състояние, но и цялата тежест на проблемите на страната и на отделния човек, защото решаваме общонационална задача. За това се изисква общонационално съзнание.
Вече измина близо година от 30 декември 1992 г., време, достатъчно за размисъл над изминатия път. Вярвам, че повечето от вас не са забравили, че това е "ничие" или дори "сламено", според някои изказвания експертно правителство без партийна ангажираност, бе избрано на 30 декември 1992 г. именно поради това, че тогава нито една от двете основни политически сили в страната не пожела да управлява. Всяка от тях добре знаеше какво предстои (в смисъла на неизбежни трудности), при преодоляването на които би коствало част от наличния и политически капитал на дадената партия. А държавата трябваше да продължи да съществува. Тя не можеше да бъде обявена в отпуск, докато междупартийните спорове намерят някакво решение. Именно това трудно положение наложи да бъде сформирано едно непартийно, едно неоцветено правителство. Аз знаех тогава, че на това правителство не му предстои нищо хубаво в един от най-трудните етапи на нашата най-нова история. Етап на остра конфронтация, упадък на нравите и растяща безогледност както в политиката, така и в междуличностните отношения, в престъпността и дори в търговията. Не съм очаквал радости и благодарности по този трънлив път, който обаче някой все пак трябваше и трябва да извърви. Вече близо една година ние, приятели и понякога противници, работим заедно, макар и трудно с кавги, реплики и всевъзможни хули, работим заедно за изпълнението на гласуваната от мнозинството от вас на 30 декември 1992 г. правителствена програма за по-нататъшно провеждане на реформата. Правим това заедно заради заобикалящите ни около 8 милиона български граждани, чиито общи интереси понякога тълкуваме различно.
Досега полагах усилия да намаля конфронтацията и да изведа постепенно нашия държавен кораб от бурното море към едни по-спокойни води, където бихме могли да положим началото на един относително нормален или поне по-достоен политически живот. Вече е намалено темпото на инфлацията, почти е спрян по-нататъшният спад в индустриалното производство. Връщането на земята е ускорено и обещаните 55-60 на сто до края на годината ще бъдат 97.2 изпълнени. Не можем да отречем, разбира се, че нямаме и много сериозни проблеми. Можем да спорим дали нашето придвижване в споменатата програмна насока винаги е било в съответствие с оптимално формулирания за момента общонационален интерес в многото ежедневно решавани от правителството конкретни проблеми. Можем да спорим дали нашето придвижване напред е могло и дали може да бъде по-бързо или по-бавно в трудната и противоречива обстановка на преход, в която бе избрано това правителство. Можем да спорим и дали дейността на отделни министри е достатъчно ефективна. Но, струва ми се, на мнозина от вас е ясно основното, поне според мен, препятствие за нашата оптимална съвместна (на законодателната и на изпълнителната власт) работа в служба на интересите на страната. Смятам, че е налице едно задълбочаващо се несъответствие между законодателната, бих казал пропускателна способност на парламента, и обективната нужда на страната от голям брой нови законодателни актове за правно осигуряване на провежданата реформа, за решителна смяна на системата след преломната 1989 г., за да успеем по този начин действително да направим процесите в нашата страна необратими.
Вие избрахте това правителство на 30 декември 1992 г. в името на една конкретна програма, която изисква точно определено по-нататъшно обновяване на съществуващата нормативна база. Още през месец януари 1993 г. правителството предложи на парламента да приеме една законодателна програма, в отговор на което Народното събрание гласува програма за цялата 1993 г., съдържаща 45 законопроекта. Вие си спомняте, че тя бе публикувана в "Държавен вестник". От тази програма са приети само 10 закона. 97.3 В началото на настоящата есенна сесия правителството отново отправи апел за приемането до края на годината на 42 степенувани по неотложност приоритетни законопроекти (до голяма степен повтарящи неизпълненото). Впоследствие поискахме приемането на поне 17 най-спешни закони. Беше ни казано, че едва ли може да се говори за повече от десетина закона до края на годината.
До днес, вече повече от два месеца от началото на сесията, са приети само 3 от предложените приоритетни законопроекти и е започнало второ четене на още 2 от тях.
Това положение не може да продължава повече така. Правителството в някои области (като например борбата срещу рязко увеличената престъпност), е принудено да работи до голяма степен с вързани ръце от законова гледна точка и не може да реализира напълно своята програма. То не може да пристъпи и към провеждане на заявената масова приватизация, тъй като предложеното преди два месеца съответно изменение на закона още не е стигнало до пленарната зала. Подобно бавене пречи и на събирането на бюджетните приходи. Например проектът на закон за акцизите е внесен в парламента на 9 юни 1992 г., а от февруари т.г. все още стои приет само на първо четене.
В рамките на възможното (без да влиза в противоречие с наличните закони) правителството е вземало и взема решения за възможното подобряване на работата в някои невралгични области на нашия обществен живот. В близките седмици например, за подобряване на работата на полицията в борбата срещу престъпността ще бъдат проведени редица конкретни мероприятия, като например:
- създаване на организация за обединяване на усилията на службите, действащи непосредствено в борбата с организираната престъпност;
- по-оптимално използване на наличните материални, финансови и кадрови ресурси;
- организиране на целеви квалификационни курсове за ръководни и изпълнителски кадри в полицията; ЦМ/ВЙ 98.1
- повишаване взискателността и контрола;
- повишаване охраната на уязвими обекти и т.н.
Тези допълнителни мерки не могат обаче сами за себе си да дадат сериозен тласък за подобряване на борбата срещу престъпността. Наложителни са непременно и някои минимални бързи изменения и допълнения в наличното законодателство, които да влязат в сила преди неопределеното по време приемане на цялостни закони в дадената област. Такива изменения и допълнения са необходими и в някои други области, за да се улесни и ускори провеждането на приватизацията, аграрната реформа, нововъведенията в армията, подобряването на висшето образование и т.н.
Поради това, без да се нарушава законодателната програма на парламента до края на тази година, смятам, че ще бъде полезно за всички, ако наред със споменатите текущи административни мерки, възможно по-спешно бъдат гласувани или догласувани на второ четене законите за съдебната власт, за акцизите, за полицията, за промените в Закона за пребиваването на чужденци в България и в Наказателно-процесуалния кодекс.
Към тях следва да се добавят непременно и предложеният кратък закон относно така наречените "лоши кредити", Законът за общественото осигуряване, без който не може да започне реформата в тази област, Законът за изменение на Закона за приватизацията, без който не може да стартира обявената от нас масова приватизация и Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - само няколко текста относно неверните клетвени декларации и масивите от трайни насаждения.
Полезно би било преди цялостното приемане на предложения от кабинета нов Наказателен кодекс, да бъдат приети срочно само няколко най-актуални текста, като например наказанието за рекет.
Би следвало да се приеме и законът за държавния герб, чийто проект вече е внесен. Не може една държава, създадена преди 1300 години, в момента да няма герб. Заедно със закона за герба трябва да бъде приет и краткият закон за държавния печат.
Разбира се, отделно от тази своеобразна законодателна бих казал програма минимум за до края на годината, ще върви 98.2 и приемането на закона за фалитите и за предпазния конкордат (по които поне според мен не може да има някакви по-значими спорове) и също така е необходимо приемането на неизбежния за предстоящите ни преговори с международните финансови институции закон за бюджета, който е вече обсъден на първо съгласуване в кабинета и ще бъде внесен следващата седмица в парламента.
Миналия петък една депутатка от място се оплака, че "искат да ни превърнат в конвейер"... По този повод бих казал, че нека всеки прави това, за което е избран. И аз съм превърнат в конвейер при 12- до 14-часов работен ден. (Оживление)
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: "Е-е-е, как издържате?..."
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Да, издържам, както виждате, щом съм пред вас.
В други страни работят по-малко, обаче в тези други страни не се провежда реформа за цялостна смяна на една социалноикономическа система. Да не забравяме това.
И така, възможно е коригирането на някои механизми за ускоряване на работата на парламента при минимален консенсус, което е жизнено необходимо според мен за страната. Парламентът има голям ресурс от работно време и други процедурни възможности за ускорена оптимална работа. Смятам, че законодателните инициативи на правителството са от общонационален характер и не се отразяват върху политическите взаимоотношения в парламента.
Смятам, че без едно значително ускоряване на законодателната работа на парламента страната ще бъде изправена пред един опасен правен вакуум и забавяне на реформите, което ще затруднява все повече и нашето придвижване напред, независимо от това кой в бъдеще ще бъде начело на изпълнителната власт.
При това дължа да отбележа, че трудният преход още не е приключил и ни предстоят нови неизбежни изпитания, причините за които са наследени. Например, след гласуването на Закона за фалитите практически ще започне преструктурирането на индустрията и отчасти на някои други сфери, което ще означава закриване на редица вече изпаднали в тежко финансово положение нерентабилни или лишени от пазари предприятия. Това ще доведе и до неизбежна вълна на увеличаване на безработицата. 98.3
Това експертно правителство пое управлението на страната в момент, когато трябваше да бъдат плащани много предишни (от десетилетия) грехове и да се осъществяват на практика някои компромисни реформени закони с редица подводни скали по техния път. Аз вече изпих наполовина тази горчива чаша, която беше свързана с този път.
Като народ ние днес представляваме едно сложно преплетено неравно кълбо от противоречия - противоречия между хора с различна политическа ориентация, между хора от различни забогатяващи или обедняващи професии и съответно различни социални слоеве с нееднаква материална обезпеченост. Противоречия между боричкащи се лични амбиции, прикрити с фалшиво политиканстване и т.н. Това кълбо от противоречия и наследени проблеми вече десет месеца, с ваша помощ, някак подбутвам или търкалям напред към една набелязана с програмата от 30 декември 1992 година цел - а това е именно по-нататъшното провеждане на реформата на основата на пазарната икономика и демокрацията. Ако трябва да изпия и другата половина от чашата, създайте минимум условия за това или може би бихте предложили друг кандидат за тази чаша.
"Кандидати за славата" в нашата малка страна дал Господ - и мъже, и жени...
Дами и господа народни представители, ако парламентът като цяло или като мнозинство не може да намери един приемлив изход от очертаната обстановка, с или без предложената своеобразна законодателна програма-минимум, то нека се признае, че страната е пред една непреодолима патова политическа криза и в такъв случай трябва да се върви не към предсрочни, а към незабавни избори.
Вярвам, че всички ние достатъчно милеем за бъдещите дни и успеха на България, за да я жертваме в един неясен политически хазарт.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БСП и ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Пирински, непосредствено след гласуването искахте думата, но премиерът Ви изпревари. (Недоволство от страна на г-н Савов) Непосредствено след първото гласуване вдигаха ръка, моля Ви се, господин Савов. Не е свършено, понеже премиерът 98.4 изпревари думата и зае мястото си на трибуната. Моля ви се! (Реплики) Оказа се по-чевръст премиерът... (Смее се)
Имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера3"): Господин председателю, аз исках да предложа и предлагам от името на Парламентарната група на Съюза за социална демокрация да прегласуваме решението за извънредното заседание във вторник по следните причини:
Първо, струва ми се, че не е нужно след това изложение, което чухме, да се убедим в колко голям дълг е парламентът пред обществото с онова законодателство, което той срочно трябва да приеме (реплики от СДС), за да отговори на претенциите на обществото, които са съвсем основателни към парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кажете някакви други мотиви. Премиерът не беше се изказал, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Парламентът за съжаление през последните месеци е със силно понижен авторитет, рейтинг в очите на хората и за съжаление има основание за това.
ИВАН КУРТЕВ (от място): Благодарение на вашата дейност.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Основанието е, че парламентът не приема достатъчно бързо онези закони, които са жизнено необходими, за да действа правителството по-енергично и по отношение на престъпността, и за стабилизиране на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дайте някакъв друг мотив, господин Пирински. (Смях и единични ръкопляскания от блока на СДС)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има много хора в България днес, които не са недоволни от това развитие на нещата, които биха искали този рейтинг да намалее още повече. Аз не вярвам, че има такива хора в тази парламентарна зала, тъй като нееднократно и лично господин Савов, и от другите парламентарни групи са подчертавали, че ние сме именно парламентарна, а не друга република. Че именно тук, в парламента, независимо от всичките противоречия и различия, които има между нас, трябва да търсим онези решения, които са нужни на обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пирински, трябва да оспорвате гласуването на някакво основание. 98.5 Основанието ми, господин председателю, е следното. Струва ми се, че парламентарната зала не беше съвсем наясно във всички парламентарни групи за какво точно се гласува. Нещо повече, парламентарната зала не си даваше ясна сметка, за това че Парламентарната група на СДС, която предлага да се проведе дебат във връзка с вот на недоверие до един ще гласува против този дебат във вторник, което е съвършено необяснимо. След като господата са толкова загрижени за политиката на правителството, би трябвало да се предполага, че те час по-скоро ще искат да подложат на дебат тази своя загриженост.
Оказва се, че е точно обратното, господин председателю. Те просто искат да провалят редовната законодателна програма на парламента. Именно поради тази причина, защото ние решително не сме съгласни с подобни провали, искаме да се прегласува гласуваното решение.
Благодаря Ви. Моля Ви да го поставите на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Само едно обяснение искам да дам. Писмено постъпи при мен от господин Премянов искане, някои депутати са останали с впечатление, че в момента гласуваме недоверие към правителството. Разбирате ли. (Шум в залата от блока на СДС)
Господин Савов, имате думата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В тази зала изглежда, че има народни представители като уважаемия господин Премянов, които смятат, че залата е пълна с идиоти. Но, слава Богу, не е така.
Аз не бих искал сега да взема 10 минути парламентарно време, както многоречивият господин Пирински. Десет минути говорихте, аз Ви засякох, господин Пирински. И сега бих могъл и аз 10 минути да говоря по въпроса. Но аз бих искал първо да питам господин председателя - защо дадохте възможност на господин министър-председателя да изнесе дългоочакваното от нас негово експозе, което трябваше той да направи още завчера. Не е негова работа в деня на парламентарен контрол той не може да го направи. Защото всяко експозе на министър-председателя изисква, разбира се, и следват дебати. Това е съвсем ясно. Това е именно във всяка парламентарна държава, господин Пирински.
Може би в Съветския съюз не е било така, защото не е била парламентарна държава. Но в парламентарните държави един СМ/ЛТ 99.1. министър-председател да изнесе експозе и да няма дебати, това въобще не е възможно. Така че аз смятам, че тръгнахме и днес по онзи път, по който не трябва да вървим.
Мисля, че именно вие с вашето яростно настояване толкова време да се гласува първо Законът за Висшия съдебен съвет, блокирахте работата на парламента, а сега отново искате да се покажете едва ли не, че по вашия рунд дайте да работите. А ние дали ще работим, не зная. Дайте да работите. Българският народ да работи.
Мисля, че всичко това е толкова ясно на българския народ, че няма накъде повече. Но преди всичко, господин председател, по чл. 56, ал. 2 може парламентарната група незабавно, само след гласуването да иска повторно гласуване. Тук имаше прекъсване от страна на господин министър-председателя. Той си е ваш, вие си гласувате за него. Той ви е прекъснал. Разберете се с него. А иначе, защото все пак и Вие казахте няколко думи, аз бих казал, че действително нарекох навремето господин Беров "сламения човек", което ще рече марионетка, човек на много господари, но сега след тази реч разбирам, че това е "благият човек". Това е благият човек, който внесе мир в страната, който просто така направи, че в тази страна да няма проблеми, че в тази страна хората да бъдат доволни, че в тази страна социално слаби да няма, както каза господин Матинчев - заместник-председателят. Но това са си въобще ваши проблеми.
Разбира се, мисля, че на все повече хора става ясно, какво е това правителство. Но ако ще има дебати, ние ще вземем думата, защото би трябвало да има дебати, господин председател. А иначе, ние се противопоставяме на повторно гласуване, защото текстът на чл. 56, ал. 2 е съвсем ясен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви, режим на гласуване. Прегласуваме искането за извънредно заседание във вторник. (Шум от блока на СДС. Тропане по банките от страна на блока на СДС) Не гласуваме вот на недоверие към правителството, а да се работи във вторник. Сега гласуваме. Господин Пирински не можа да обясни точно.
СТЕФАН САВОВ (от място): Ти изпълняваш политическа поръчка на комунистите.
РЕПЛИКА: Изпълняваш комунистическа поръчка, за да останеш на завет. 99.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не изпълнявам. Аз съм говорил и с председателя, господин Савов. Вие ще кажете, че съм виновен за изказването и на министър-председателя, може би. Точно порано да се отървем от правителството, един ден по-рано. Няма нищо лошо. (Шум от блока на СДС)
Нито едно прегласуване досега не сме отказвали. Поне това е така. Поне от шест месеца насам е така.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 217, за 130, против 85, 2 се въздържат. (Шум от блока на СДС)
Има думата господин Сталийски. само да не ме изкараш и мен комунист, господин Сталийски, че нямам книжка.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ползвам случая да ви кажа една притча за отрицателния вот. Извадихте оръжието и гласувахте против Татарчев и Григоров.
Второ действие, може би ще се намери един герой, който ще върне тук в парламента това, което вие гласувахте. И тогава трябва да намерите 123 души. Трудно ще ги намерите, а ако ги намерите, след това следва второто полувреме. Знаете къде е 6 на 5 за "Левски". И накрая ще отречете.
Сега искам да ви кажа още нещо.
Навремето Търговският закон имаше един чл. 3, който се казваше "пишманлък". Ще се пишманлите много, защото България на болшевиките никога няма да прости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Сталийски. Писмени отговори по питане на Любомир Начев, от министъра на земеделието. Заповядайте. Трети отговор от министъра на земеделието и от министъра на културата.
От министъра на труда и социалните грижи питане от народния представител Константин Тодоров. Заповядайте да получите отговора.
Недялка Трайкова има писмен отговор от министъра на земеделието.
Господин Косев също от министъра на земеиделието има писмен отговор.
От министъра на вътрешните работи господин Карамолла, Ана Караиванова има писмен отговор от министъра на правосъдието. 99.3.
Има думата да развие актуалния си въпрос към министърпредседателя господин Беров народният представител Димитър Луджев. В залата ли е?
Господин Луджев, актуален въпрос, отправен към министърпредседателя на Република България, заедно с госпожа Радка Василева са отправили актуалния въпрос. Касае пътуването на министрите, може би в чужбина.
Имате думата, госпожа Василева. 99.4. РАДКА ВАСИЛЕВА (НСД): Уважаеми господин министър-председателю, зная, че още миналата седмица Вие бяхте готов с отговора на въпроса, който бяхме отправили към Вас, но тук искам да Ви уверя, че здравословни бяха причините, поради които ние с господин Димитър Луджев не можахме да присъстваме в залата и да развием този въпрос към Вас. Предполагам, че той е затруднил сътрудниците Ви, тъй като се отнася към един период доста продължителен, касаещ пътуванията на министрите в чужбина и мисля, че въпросът е твърде конкретен, не се нуждае от допълнително разясняване. Но за онези, които не знаят същността на въпроса, бих искала да кажа, че той засяга три въпроса: всъщност на чии разноски, по какви причини и кога са пътували министрите от кабинета Ви в чужбина. Очаквам отговора на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Беров, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, за времето от 31 декември 1992 г. до този момент, в който аз оглавявам правителството на Република България, дължа да ви уведомя, че министрите от кабинета са осъществили 126 командировки в чужбина. Министрите, знаете, са 16 души.
Аз бих разделил актуалното питане на няколко подвъпроса. Що се отнася до поканите за пътувания, те са от официални институции на съответната приемаща страна, а причините за пътуванията са различни за всеки конкретен случай. Но обикновено те са за важни, официални срещи, за подписване на междудържавни договори, спогодби, провеждане на разговори и т.н.
Заповедите за командировки са на ваше разположение, ще ги предоставя на Народното събрание и всеки народен представител може конкретно да се запознае кой министър за какво е пътувал в чужбина и кога.
По-конкретно, като министър-председател аз съм осъществил девет командировки. Всички разходи са били за сметка на Министерския съвет.
Двамата заместник-председатели - Валентин Карабашев 15 командировки. Разходите за 13 от тях са за сметка на Министерския съвет, 1 за приемащата страна и 1 за приемащата страна и бизнесмени. ВТ/ЙА 100.1
Евгений Матинчев - 8 командировки. Разходите за 7 от тях са за сметка на Министерския съвет и 1 за приемащата страна.
Христо Тотев - 9 командировки. Разходите за 7 от тях са за сметка на Министерския съвет, 1 за "Главбулгарстрой" и 1 за сметка на "Техноекспортстрой". Разбирате, това са държавни фирми.
Станислав Даскалов - 6 командировки. Всички разходи са само за сметка на Министерския съвет.
Танчо Гугалов - 4 командировки. Всички разходи пак са само за сметка на кабинета.
Петър Корнажев - 1 командировка. Разходите са пак за сметка на Министерския съвет.
Виктор Михайлов - 6 командировки. Разходите за 5 от тях са за сметка на Министерския съвет, 1 командировка е била за сметка на приемащата страна.
Валентин Александров - 11 командировки. Разходите за 10 от тях са били за сметка на Министерския съвет и 1 за сметка на приемащата страна.
Стоян Александров - 8 командировки, само за сметка на Министерския съвет.
Румен Биков - 9 командировки, само за сметка на Министерския съвет.
Валентин Босевски - 5 командировки, по-нататък да не изброявам, всички са само за сметка на Министерския съвет.
Ивайло Знеполски - 2 командировки.
Кирил Ерменков - 5 командировки.
Георги Танев - 10 командировки, от които 8 са за сметка на Министерския съвет, 1 за сметка на предприятието "Хидромелиоративни системи" и 1 за сметка на приемащата страна.
Марин Димитров - 3 командировки, само за сметка на Министерския съвет.
Мишо Вълчев, покойния - 2 командировки, 1 от които е за сметка на приемащата страна.
И Нейчо Неев - 13 командировки. Всички са били за сметка на Министерския съвет.
Също така дължа да ви уведомя, че за някои от командировките пътните и дневните са за сметка на Министерския съвет, а квартирните разходи са за сметка на приемащата страна или обратно. Предоставям материалите. 100.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министърпредседателю. Дайте папката.
Нямате нищо допълнително. Госпожа Василева, имате ли да добавите нещо?
Господин Луджев, понеже госпожа Василева разви въпроса, само трябва да заявите дали сте доволен от отговора или не.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Точно това ще кажа.
Господин председателю и колеги, доволен съм от статистическия отговор, който беше даден на въпроса. Този въпрос съвсем не беше зададен случайно. Ако трябва да се отговори съдържателно, мисля, че ще бъде малко по-различен отговорът. Просто не бих желал втори път да се задава този въпрос, но не бих желал също да виждам членове на кабинета в най-тежки моменти за страната да пътуват седмици в едни и същи краища на света и то много отдалечени от нас. (Реплика от блока на БСП: "А Стоян Ганев ...?")
Така че този въпрос е зададен точно заради това, като един знак, една молба от наша страна за една по-голяма ефикасност в работата на кабинета, една по-голяма ефикасност в използване на средствата на Министерския съвет за целенасочени действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Луджев.
Има думата народния представител Йордан Куцаров. След него Христо Марков. След това Свобода Стефанова, след нея Петър Петров. Нека да бъдат в залата.
Господин Куцаров, имате думата.
ЙОРДАН КУЦАРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председателю, господа министри, на 15 октомври т.г. по повод на актуален въпрос, зададен от народния представител Георги Петров господин министър-председателят Любен Беров отправи следното пожелание, цитирам: "Дайте да не губим времето на Народното събрание, така или иначе ценно, с неща, които не са проверени и разбира се, понякога не са верни".
След това, отговаряйки на въпроса господин министърпредседателят заяви дословно следното, цитирам: "На зададения въпрос кои заместник-министри в кои управителни съвети участват, дължа да ви уведомя следното: в седем ведомства заместник-министрите, които са обикновено по трима във ведомство, не участват. От останалите ведомства участват общо в управителни, надзорни и т.н. съвети девет заместник-министри, които ще ви спомена поименно", край на цитата. Следва списък от девет имена. 100.3
Господин министър-председателю, въз основа на проверени данни, с които разполагам, твърдя, че изнесената от Вас информа- ция не отговаря на истината. Тоест веднага след призива си да не губите времето на Народното събрание с неверни сведения, Вие самият изнесохте пред него такива сведения. Смятам, че това е сериозен инцидент и някой трябва да поеме отговорността за него.
Преди да задам въпроса, трябва да Ви уведомя и за следното нещо: в процеса на търсене на допълнителна информация по дадения въпрос, установих с пълна категоричност, че списъците на управителните съвети на фирмите, подведомствени на определени им министерства и държавни ведомства, са една от най-строго охраняваните тайни на тези ведомства. Досега не съм успял да се добера например до списъците на управителните съвети на подведомствените фирми на Министерство на здравеопазването. Присъстващият тук министър Гугалов знае, че от около три седмици правя най-отчаяни усилия да направя това, но и досега не съм получил съдействие нито от него, нито от някой от неговите подчинени.
И така, въпросът ми към Вас, господин-министър-председателю, е следният: смятате ли, че изнасянето на невярна информация пред Народното събрание е достатъчен повод за Вашата или на някой от Вашите министри оставка? Благодаря. 100.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Куцаров.
Господин Беров, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! По повод на актуалния въпрос на депутата Георги Петров, на 15 октомври аз изнесох подробна информация кои заместник-министри от различни министерства в какви управителни и надзорни съвети участват. Моята информация се базира на официални писма, изпратени и подписани от съответния министър до мен. Така че аз не мога да измисля друга информация.
Що се отнася до твърдението, че моята информация е непроверена и невярна, дължа да заявя, че всяко едно твърдение в нормална държава би следвало да се доказва. И ако господин Куцаров има такива сведения, аз много моля той да ги представи. Още повече, че участието на заместник-министри в управителни и надзорни съвети не противоречи на нито един закон или подзаконов нормативен акт в Република България.
И накрая, дължа да уведомя, че поради техническа грешка в предишния ми отговор бе пропуснато Министерството на здравеопазването, но неговите данни са депозирани. Ако имате допълнителни въпроси, тук е министър Гугалов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Беров.
Господин Куцаров, имате думата.
ЙОРДАН КУЦАРОВ (СДС): Дами и господа, не знам кой разбра какъв е отговорът на зададения от мен въпрос. Аз поне не разбрах дали ми беше отговорено въобще.
Надявам се, че след като повторя въпроса, ще стане ясно на всички.
Въпросът беше: смятате ли, че изнасянето на невярна информация пред Народното събрание е достатъчен повод за Вашата или на някой от Вашите министри оставка?
Тук не ставаше дума въобще дали е бил повдиган някога преди този въпрос, дали е доказана тази информация или нещо подобно. Смятате ли, че това е достатъчен повод? Аз не чух отговор. А колкото до доказателството, след малко ще Ви го предам. НЧ/ЛТ 101.1. Доказателството е, че разполагам със заповед, с която се назначава д-р Илко Семерджиев за член на Управителния съвет на фирма "Медифарма 91" АД, считано от 1 юли 1993 г. Той не беше изброен във Вашия списък, той не беше споменат в деветимата души, членове на управителния съвет. Към момента на изнасяне на информацията от господин Беров той беше заместник-министър, уважаеми защитници и адвокати.
Така че, господин Беров, за мен изнасянето от Ваша страна на невярна информация е доказан факт. И аз не чух отговора на този въпрос от Вас - дали този факт би трябвало да повлече след себе си нечия оставка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря. Не сте доволен от отговора.
Има думата народният представител Христо Марков, относно отпускане на сумата 1 млн. лв.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Въпросът ми е съвсем кратък, господин министър-председател. Става дума за един проблем на село Ситово. По необясними причини отпадна сумата, която беше заделена за четвъртокласната пътна мрежа, въпреки че самото село е на повече от 1300 м надморска височина, комуникациите й и особено връзката на село Ситово с гр. Пловдив е затруднена вече от много години именно поради липсата на една съвсем минимална според мен сума от около 1 млн. лв., с която да се приключи с довършителните работи на пътя с. Ситово - Пловдив.
Бих желал да чуя, след като в 90 на сто тази сума беше заделена само за селищата на бившия Смолянски окръг, защо село Ситово, което е също в Родопския масив и също минава в тази категория на високопланинските села, беше пренебрегнато, въпреки че няколко пъти кметът на селото е отправял това предложение било към Министерството на строежите, било към министър-председателя на Република България.
И все пак, ще има ли някаква надежда за довършителните работи на пътя село Ситово - гр. Пловдив?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин министър-председател имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! В действащата класификация на републиканската пътна мрежа, в нейната част за четвъртокласната пътна мрежа няма такъв споменат път 101.2. от село Ситово до град Пловдив. Има споменат третокласен път от Пловдив през Първенец, Милково и Михалково до километър 31ви и от този път има отклонение с дължина 3 км, който свързва село Ситово с град Пловдив. Но това е третокласен път.
Строителството на път, за който става дума, като отклонение от с. Ситово до Пловдив може да се финансира на нормативно основание със средствата за четвъртокласната пътна мрежа, определени по Закона за държавния бюджет. Това се решава от една междуведомствена комисия. Тази Междуведомствена комисия за разпределение на средствата за четвъртокласната пътна мрежа е разгледала предложението по едно писмо на областния управител на Пловдивска област за включване на този именно път от 3 км в програмата за 1993 г. Междуведомствената комисия обаче е отклонила предложението за включване на пътя в програмата, поради една главна причина: съгласно заповед на председателя на Комитета по горите е разрешено на община Родопи, тъй като към нея се числи с. Ситово, и е разрешено да извърши реконструкция на пътя от с. Ситово върху площ от държавния горски фонд, но след като се направи вноска във фонд "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища" в размер на 212 хил. лв., които са определени съгласно Наредбата за вноските по чл. 8 от Закона за горите. Тази вноска не е внесена и на това принципно основание пътят не е включен в програмата, заедно с още два други обекта от Пловдивска област. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Господин Христо Марков е доволен от отговора.
Свободка Стефанова не я виждам. Тя е тук, в тяхната стая.
Питане от народния представител Петър Петров. Господин Петров, имате думата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер и господа министри! На общоградски митинг в гр. Тетевен, организиран от Обединен демократичен съюз, Партия за справедливост, със седалище на Управителния съвет в същия град бе изразено голямо недоволство от въвеждането на абонаментна такса по 5 лв. на месец за притежаване на електромери от гражданите. 101.3.
Като народен представител от този град съм упълномощен да запитам: по силата на какъв закон се налагат данъци на населението в цялата страна за собствените им електромери и не е ли това едно своеволие от страна на Националната електрическа компания?
По същата логика може да последва верижна реакция и да се въведат такси за водомери, хладилници, бойлери, перални и т.н., а това ще бъде венец на абсурда. Апетитът идва с яденето, а апетитите на Националната електрическа компания са толкова големи, че цялата приходна част на държавния бюджет не би й стигнала.
При положение, че гражданите закупуват електромерите си и заплащат техните ремонти, а новите цени на електроенергията след шоковото повишаване са толкова високи и подходящи само за зоната на Екватора, смятам, че тази придобивка е най-малкото ненавременна. Неслучайно никое друго правителство досега не си е позволило това.
"Ес модус ин ребус" - има мярка в нещата, господин премиер! Не считате ли, че мярката е вече прехвърлена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин министърпредседател, имате думата за отговор. 101.4.к МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители! С едно постановление на кабинета от миналата година - Постановление # 262 - бе утвърдена тарифата за цените на електроенергията, която регламентира месечен абонамент на електромер в размер на 5,00 лв. за потребителите, ползуващи електрическа енергия за битови, подчертавам - за битови нужди. Това е направено не от нас. Ако народният представител протестира, то тогава нека да не протестира против нашия кабинет. Това е направено от предишния кабинет на дата 28 декември 1992 г., т.е. два дни преди избирането на новия кабинет. Съжалявам много.
В тарифата понятието "на електромер" е записано за полесно възприемане от потребителя на понятието "абонат", тъй като вие разбирате, че думата не е българска.
Въвеждането на двучленна тарифа за битовите абонати тогава е направена с цел да осъществи съответствие на структурата на заплащаните суми от абонатите с действителната структура на разходите за разпределение на електроенергията за битови нужди.
Принципът на плащане на абонаментна такса се прилага в почти всички напреднали страни - Франция, Англия, Германия, Белгия, Холандия, САЩ и други, където такава такса е въведена в зависимост от мощността, която ползува всеки един потребител за битови нужди.
Абонаментната такса у нас наистина се приема негативно от населението. И това до голяма степен се дължи на факта, че не беше изяснено чрез масмедиите нейното значение и факта, че тя е за сметка, т.е. влиза в размера на увеличението на цената на електрическата енергия, извършено от 1 януари 1993 г.
Освен посочените по-горе мотиви тази такса има вече и положително въздействие, тъй като някои абонати премахнаха ненужните им електромери и по такъв начин намаляват собствените си и на националната електрическа компания разходи.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Господин Петров, имате право на уточняващи въпроси, понеже Вашето е питане. СД/КТ 102.1
ПЕТЪР ПЕТРОВ (СДС): Благодаря на господин премиера за отговора. Той беше такъв, какъвто го очаквах. По-важното е да бъде чут от тези, които са засегнати, а това са всички български граждани. А те едва ли ще бъдат доволни, защото ограбването им дори с благородни цели за държавата си е ограбване.
Споменът за лошото има дълга следа, споменът за доброто си отива бързо. По-съзвучен с техните мисли сега сигурно е изразът на поета Стефан Цанев: "Не допускайте никакво насилие над себе си дори то да е от обич".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин министърпредседателю.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Съжалявам много... В началото на въпроса си депутатът употреби една стара латинска максима и отбеляза, че може би аз съм прехвърлил границата на онова, което е поносимо. Аз съжалявам много, но на тази част от въпроса би трябвало да отговори господин Филип Димитров. Но не го виждам в момента в залата. Затова именно и съжалявам. Към него беше... (Реплика от място на господин Иван Куртев, която не се разбира) А, добре, ще бъде хубаво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря. Той отговаря в сряда, господин Куртев. Ще го попитаме в сряда.
Господин Минчев... Този проблем май че е решен - за бежанците.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Да, този проблем е решен и въпросът не е толкова актуален, но така или иначе аз бих желал все пак да се чуе.
Господин министър-председателю, на 22 юли 1993 г., отговаряйки на моя въпрос относно настаняването на бежанци-мюсюлмани от Босна и Косово в България, Вие заявихте следното: "Правителството не е предприемало действия за заселване на бежанци от Босна и Косово. Няма и такива намерения. Нямаме данни от договорни източници, че мюсюлмани от Босна и Херцеговина се готвят да пристигнат в България като бежанци. Общо взето мога да кажа, че към днешна дата няма действия по посока строителството на лагери, приемателни пунктове или конкретни проекти за заселване на наши територии". (Цитирам отговора на господин министърпредседателя) 102.2
На 26 октомври 1993 г. вестник "Стандарт" излезе с материал под заглавие "На Капъкуле отказаха да приемат бегълци от Босна и Херцеговина". От материала става ясно, че 95 мюсюлмани в региона на град Мостър с редовни документи и входни визи за Турция са били върнати от граничния пункт "Капъкуле" и са си устроили импровизиран лагер в халето на Граничния контролнопропускателен пункт "Капитан Андреево". Седмица преди това отново са били върнати 95 мюсюлмани на наша територия.
Моят въпрос, господин министър-председателю, е следният: известни ли са на българското правителство тези факти и как то реагира на поведението на турските гранични власти, защото в България вече реално се формират бежански лагери на мюсюлмани от Босна и Херцеговина?
Естествено, господин министър-председателю, на мен ми е известно, че този въпрос беше решен, стана ясно пак от пресата, но въпреки всичко за мен е интересно да чуя Вашия отговор как правителството реагира на едни такива опити на определени сили да пробват рефлексите ни.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин министър-председателю, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители! Пробването на рефлексите показва, че рефлексите работят. И накратко бих отбелязал, за да не губим излишно време.
Наистина на 20 октомври 1993 г. 95 граждани от Босна и Херцеговина влязоха в страната с наети от тях автобуси. Същият ден групата напусна Република България през пункта "Капитан Андреево".
След 3 дни престой на турския граничен пункт, на 23 октомври 1993 г.... (Те бяха влезли от Видин. Чувам един коментар тук.) На 23 октомври им е било отказано разрешение за влизане в Република Турция и са били върнати обратно със същия транспорт, с който именно те транзитно са преминали през България.
Бежанците от Босна и Херцеговина са превозени с автобуси до ж.п.гара "Свиленград", след което са били освободени автобусите. 102.3
През нощта на 23 срещу 24 октомври 1993 г. групата е направила опит повторно да влезе в Република Турция с влак. Но отново е била върната от турските гранични органи по шосейното трасе. Те са ги извозили по пътя.
За случая е било информирано Министерството на външните работи за неотложна намеса и запознаване на международните организации, имащи отношение към бежанците от Босна и Херцеговина. 102.4
Вследствие на взетите мерки на 1 ноември, т.г., след проведени две срещи между представителите на нашия граничен пункт Капитан Андреево и граничните власти на турския граничен пункт Капъкуле е било постигнато съгласие турската страна да приеме групата от 95 бежанци от Босна.
Относно посоченото в питането обстоятелство, че седмица преди това отново са били върнати 95 мюсюлмани на наша територия Националната служба за сигурност в МВР не разполага с информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Господин Минчев, имате думата.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви господин министър-председателю за отговора.
Аз съм изненадан от бързата реакция. Може би това се дължи най-вече на представители на нашите служби за сигурност, които реагираха толкова бързо.
Но аз съм сериозно обезпокоен от непрекъснатите опити, както се изразих и преди малко, да се пробат рефлексите на България как ще реагира по един или друг проблем. А те се натрупват. Става лавина от проблеми и в един момент просто количествените натрупвания минават в качествени изменения. Благодаря Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Господин министърпредседател, останалите депутати ги няма в залата, така че Вие сте свободен.
Господин Тотев, към него ще има въпрос от народния представител Христо Марков.
Господин Куманов, имате думата, понеже Христо Марков го няма в залата. (Реплики от блока на БСП)
Като няма депутати, няма да отговарят на мене. (В пленарната зала влиза госпожа Свободка Стефанова)
Моля, изчакайте малко. Госпожа Свобода Стефанова идва.
Господин Беров, много Ви моля, нека да уважим дамата. (Възгласи на неодобрение от блока на БСП)
Все пак е колежка, много ви моля! Господин Беров няма да има нищо против. МС/ЗТ 103.1
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа!
Аз слушах внимателно съобщенията тая сутрин на председателствуващия и не чух моя актуален въпрос да е включен. (Възгласи на неодобрение в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Питайте, цялата зала. Два пъти четох.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА: Но, така или иначе, предполагам, че уважаемият господин министър-председател се е подготвил, затова в кратце ще изложа моя актуален въпрос. Той е свързан с евентуалната възможност на някои български предприятия да са в търговски отношения с "Верахим" - Гюргево.
Тъй като тази информация, съвсем неофициално, е постъпила при мен от журналист, който е записал думите на господин Петреску, аз не смея да твърдя, че тази информация, предоставена от господин Петреску по тоя начин е достоверна.
Но актуалното питане е отправено към господин премиера. Именно, ако съществуват такива търговски отношения, да се направи всичко възможно те да бъдат прекратени, за да може да бъде улеснен господин министър Босевски в контактите му с румънската страна.
Аз много моля да разберете моята загриженост. Въпросът не е тенденциозно поставен. Въпросът е съвсем добронамерен, тъй като контактите, които поддържа господин Босевски винаги приключват с тенденциозност от страна на румънския му колега. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Беров, прощавайте, че Ви върнахме от пътя!
Сутринта бяха съобщени новопостъпилите питания. А тези, на които ще отговаря днеска, бяха съобщени вчера.
Имате думата, господин Беров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Господин председателстващ, дами и господа народни представители!
Направена бе проверка по повод на питането на госпожа Свободка Стефанова. И от проверката бе установено, че еднолично АД "Каучук" - Пазарджик, това е бившият завод "Русинов" и еднолич103.2 ното АД "Динамик" - София не са в договорни отношения с "Верахим" в Гюргево за доставка на суровини.
Но еднократно "Каучук" е получил 20 т вулкацити през август т.г. Но тъй като качеството на суровината не е отговаряло на изискванията на българските производители, договор за други доставки, извън тия 20 т, не е бил сключен.
Търговски контакти между български заводи и "Верахим" в Гюргево не съществуват, което ще подпомогне българският министър на околната среда при воденето на екологични преговори с неговия колега от Румъния. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Стефанова, ще вземете ли отношение?
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Беров, благодаря Ви повторно! Извинявам се от името на колегите.
Актуален въпрос, отправен към господин Тотев. Народният представител Димитър Куманов...
Господин Куманов, да развиете актуалния си въпрос.
Христо Марков да се готви.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Ще го извикам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма какво да го викаш. Ако е тука!
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Димитър Куманов, СДС.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър на териториалното развитие и строителството, уважаеми колеги!
В драматичната обстановка, в която живеем, има малко въпроси, по които де факто съществува един общ консенсус. Това е несъмнено и въпросът за отиването на България към Европа, за влизането ни в европейските институции, колкото е възможно в по-кратък срок.
Поради това неизгодно за всички нас, за целия български народ е и явяването на бариери по този път.
В момента, имам предвид датата на подаване на моето питане, над Главно управление на строителни войски, което се намира на една от най-оживените транспортни артерии на столицата "Цар Борис III" и по която минават всеки ден десетки, а може би и стотици хиляди хора, включително и чужденци, над фасадата 103.3 над главния вход на това представително здание стои като символ старата петолъчка на комунистическата държава.
Този символ вече не съществува и не е поддържан официално от никого. Той не съществува в Конституцията, не съществува дори и в символиката на преименуваната БКП в БСП. Следователно, той няма никакво място в нашия политически живот, в изявите на нашата държавност и особено на фасадата на едно представително учреждение.
Не бива да забравяме, че тази петолъчка беше символът, който стоеше върху 40 хил. танка на болшевишката империя, насочени към Европа, върху десетки хиляди самолети и милиони войници, готови в удобен момент да унищожат свободите и цивилизацията на Запада и да им донесат комунистическото безправие, бедност и деградация на личността.
Поради това Западът не е безразличен и в момента към възможностите за едно, бих казал, възкресяване на комунизма по същество, дори не и като символика, а де факто, което ни поставя в крайно неблагоприятни положения спрямо всички западни институции и държави при всички преговори. Защото така или иначе, независимо от нашите желания, ние се намираме в положението на младши политически партньор. Не толкова Западът има нужда от нас, колкото ние от Запада.
Във връзка с тези мотиви, конкретните ми въпроси към господин министъра са:
1. Уважаеми господин министре, възнамерявате ли да разпоредите на тази подчинена на Вас държавна организация да свали въпросният символ на комунизма и в какъв срок?
Още повече, че Главно управление на строителните войски разполага с предостатъчно собствени квалифицирани кадри и техника, за да изпълни с лекота подобна задача. 103.4
И второ, ще поискате ли, като политически отговорен член на правителството, официално обяснение от началника на Главно управление на строителни войски за запазването на тази отдавна вече неконституционна емблема на най-представително място в повереното му държавно учреждение?
Просто ние работим срещу себе си, често пъти и поради невнимание. Трябва да избягваме подобни ситуации и подобни факти.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Уважаеми господин председател, ... (реплика от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Пет минути има право, понеже е питане, а не е актуален въпрос, съобразявам се с тази работа, моля ви се.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Мога ли да отговоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да. Спазвам правилника. Да, имате думата.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Уважаеми господин председател и уважаеми господин Куманов! На Вашето питане ще отговоря кратко.
Първо, то вече няма предмет, тъй като още на втория ден след питането въпросната каменна петолъчка, която е останала върху един остарял фриз върху сградата на ГУСВ е подменена и в скоро време на нейно място ще има друга емблема.
Второ, незабавно след питането, е поискано обяснение от началника на Строителни войски, който като новоназначен не е огледал толкова подробно сградата, за да заличи този забравен символ.
Искам и друго да кажа. Тази петолъчка първо не е на главния вход на ГУСВ.
Второ, действително е закрита от тополите и във времето, когато е била гледана, много трудно може да бъде открита.
И последното, което за мен, като все пак отраслов министър е важното, на началника на Главно управление "Строителни войски" в момента задачите му са да осигури работа за своите поделения, това е първото, и обучението на срочнослужещите. РД/ЗТ 104.1
Но действително, ако за останалите символи, така както ги казахте, те 1990 г. още са заличени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Куманов, в Евксиноград има една сграда, която се казва "Тунела", където има петолъчки във всички стъкла, разбирате ли. Най-представителната сграда, господин Сталийски знае, изработени са в самото стъкло вътре, обаче много красиво са изработени.
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Извинете, тук се касае за символ, поставен на фасадата на държавно учреждение. А не е обикновена декорация. (Реплики от блока на БСП)
В тази връзка искам да съобщя на колегите си, а и на всеки, който се интересува, че на скорошната среща на Комисията по национална сигурност и на Комисията по външна политика с представители на политическия департамент на НАТО съвсем директно ни беше казано, че ние не можем да бъдем третирани, въпреки нашите искания, наравно със страните от Вишеградската тройка, тъй като те са направили много повече за отрицанието на комунизма, отколкото ние. Просто сами се поставяме в неизгодно положение. (Реплики от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Христо Марков. Господин Марков, много сте написали, обаче имате само 2 минути. Обобщете.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Актуалният въпрос ми е във връзка с учредяване и регистриране на акционерното дружество "БИС-Атланта" - АД Пловдив. Въпреки настояванията преди всичко на синдикатите, аз съм задължен да прочета актуалния въпрос във връзка с прекратяването на строително-монтажния комбинат в Пловдив и последващите реорганизации на правоприемниците.
Цялата социална база от почивни станции, кухни и столове за хранене, общежития и няколко административни сгради в Пловдив и региона са спорни по отношение на предоставянето, стопанисването и управлението им от държавна фирма "БИС - Пловдив". Въпреки това за десет броя основни сгради и други постройки към тях със застроена площ общо около 28 хил.кв.м и дворни места за около 38 хил.кв.м., господин Тотев с писмо # 260044 от 23.06. 104.2 дава съгласие държавна фирма "БИС - Пловдив" преобразувана в "БИС - Пловдив" ЕООД да участвува в учредяване на ново акционерно дружество "БИС-Атланта" с непарична вноска, като тя се изразява във вещно право за ползване за срок от 35 години. Оценката на вещното право за тези 35 години е направена за 45 млн. и 109 хил.лв. Тази стойност е капиталовото участие на "БИС - Пловдив" в новоучреденото вече акционерно дружество. Другият акционер- учредител е акционерно дружество "Атланта - Пловдив", регистрирано с частния капитал на трима души в размер на 2 млн. и 100 хил.лв. Участието в новообразуваното дружество се изразява в план за капитални вложения в бъдещи парични вноски в размер на 43 млн. и 340 хил.лв. Парична вноска от този акционер не е направена нито като имущество, нито досега един лев. Всеки един от тези обекти може да функционира, да се ръководи и управлява самостоятелно, може да се извърши приватизация на всеки един поотделно, както е предвидено в Закона за приватизацията. Повечето от тях са с луксозно строително изпълнение, напълно обзаведени.
Срещу Вашето съгласие, господин Тотев, за учредяването на новото акционерно дружество "БИС-Атланта" няколко пъти са правени съвместни и на двата регионални пловдивски синдиката протестни действия, но не е предприето нищо.
По случая за новоучреденото акционерно дружество "БИСАтланта" е писано в централната преса и в регионалните пловдивски вестници.
Въпросите ми са защо сте дали съгласие, будещо ново съмнение за такъв начин на учредяване и участие в акционерното дружество? Не е ли налице скрита приватизация?
Към Вашето министерство е образувана комисия за преструктуриране и приватизация. Учредяването и участието във въпросното дружество не е внесено за разглеждане от този специализиран орган, не е искано становището на синдикатите. Неизяснени въпроси за имуществото, предоставено на бившите поделения на СМК - Пловдив и ДФ "Прима" при образуването им като държавни фирми и търговски дружества не са изпратени експерти от министерството, които са запознати с имуществените въпроси, счетоводните записвания за тях. 104.3
С включването знаете ли Вие какви счетоводно-икономически последствия и бъркотии се създават и колко работни места ще следва да бъдат закрити и защо? Съгласието за участие в дружеството сте дали преди държавното ЕООД "БИС - Пловдив" да е възникнало като юридическо лице. Вписването му не е обнародвано в "Държавен вестник" към момента на Вашето съгласие. Нещо повече, регистрираното от съда дружество "БИС-Атлант" АД е обнародвано преди да е възникнало ЕООД "БИС - Пловдив", тоест, без един съдружник.
И двата акта, Вашето писмо-съгласие и регистрацията противоречат на закона. Какви са били причините за експресната подготовка за регистриране на новото дружество? Кога и какво ще направите за защита на държавните интереси в този случай? Ще извършите ли действия за прекратяване като юридическо лице на акционерното дружество "БИС-Атланта" АД Пловдив, с което да се отстранят закононарушенията или ще го оставите като модел за скрита приватизация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Христо Марков.
Господин Тотев, носите много голяма папка, ще прочетете ли всичко?
МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Няма да чета цялата папка.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Марков! Фирма "БИС-Атланта" е създадена изцяло с държавно имущество. С имуществото на държавните фирми се разпорежда органът, който ги е преобразувал. Фирмата е преобразувана в еднолично търговско дружество с държавно имущество и съгласно чл. 3 на 265-о Постановление на Министерския съвет от 1992 г. органът, който управлява държавния капитал е отрасловият министър. Комисията за преструктуриране и приватизация към министерството е помощен орган и решенията й се утвърждават от министъра. Така че дали ще разгледа участието на някое еднолично дружество в други дружества със смесено участие или не, е от моя компетентност. Независимо от това през тази комисия е разгледано предложението за образуване на "БИС - Пловдив" в еднолично дружество.
Управлението на държавния капитал не е от компетентност на синдикатите. Там точно бяха възникнали скандалните отношения. Те поискаха в това предприятие, което е образувано като 104.4 самостоятелно от разделянето на бившето СМК - Пловдив и където е съсредоточена главно социалната база, печалбата да бъде разпределяна между останалите бивши членове на СМК. Такова нещо нямаше нито по време на действието на Правилника за икономически механизъм, нито по Указ 56. И сега с Търговския закон също не се предвиждат и затова сега като казвате действия, действията ми са, че синдикатите ги помолих учтиво да напуснат кабинета и да не разговаряме повече по тези въпроси.
Участието на ЕООД "БИС - Пловдив" във въпросното акционерно дружество не е заобикаляне на закона под наименованието "скрита приватизация", а в съответствие с чл. 147, ал. 2 от Търговския закон, респективно 265-о Постановление на Министерския съвет от 1992 г. Още повече, че държавното участие във въпросното акционерно дружество не е апорт на недвижимо имущество, а ограничено вещно право на ползване, при което няма промяна в собствеността.
Голямата социална база има действително нужда от средства за поддържането и стопанисването й. Едно от тези решения в това отношение е привличането на частни инициативи. Тук с това апортиране се увеличават и работните места и няма да се дойде до негативни резултати.
Пловдивският окръжен съд с решение # 8294 от 26.07.1993 г. на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 174 вписва в търговския регистър новоучреденото дружество "БИС-Атланта" с акционери-учредители с ограничена отговорност "БИС - Пловдив", регистрирано. Така че през тази юридическа проверка в съда във фирменото отделение е минало.
Същата е юридическата проверка по отношение на законността на акта е минала и в нашето министерство.
Аз не възразявам, ако представлява някакъв интерес и действително има социално напрежение, наново да преразгледаме нещата. Но една от синдикалните организации след като видя начина за стопанисване, за управление на това дружество, оттегли исканията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Тотев.
Господин Марков, аз благодарих от Ваше име. Нямате нищо против. 104.5
Господин Тотев, към Вас повече въпроси няма.
Преминаваме към питане, отправено от народния представител Васил Златаров към министъра на вътрешните работи. Господин Златаров, имате думата. 104.6
ВАСИЛ ЗЛАТАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! На 7 юли т.г. Тинко Димитров Къндев от град Сунихдол се е опитал на два пъти да убие Пламен Петров Стоянов от същия град. Първият път с пистолет, белгийско производство, номер еди-кой си, калибър 7,65 и номер на пълнителя 9831, за което има разрешение от началника на Полицейското управление в гр. Павликени. А вторият път - с ловна пушка. От своя страна Тинко Димитров Къндев също е подал оплакване за побой и опит за убийство срещу Пламен Петров Стоянов.
Във връзка с гореизложеното Ви питам:
Първо, какво е направено до сега от органите на МВР в района за установяване истината по случая.
Второ, защо се въоръжават лица като Тинко Димитров Къндев, щом се стига до такива резултати.
И, трето, въоръжени ли са по същия начин и други лица от Сухиндол и ако да - кои са те и с каква цел са въоръжени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Златаров.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането на г-н Златаров относно опита за убийство в Сухиндол.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В отговор на поставените въпроси в питането, отправени от г-н Васил Златаров относно изнесеното от него за случая в гр. Сухиндол, мога да кажа следното.
Във връзка с прието оплакване, направено от Пламен Петров Стоянов, че вечерта на 7 юли 1993 г. съгражданинът му Тинко Димитров Къндев е стрелял по него с пистолет, в Районно полицейско управление в гр. Павликени е била заведена преписка и извършена предварителна проверка. Материалите от проверката били изпратени и на Районната прокуратура в гр. Павликени с намерение за образуване на предварително производство. На 28 юли с постановление на районния прокурор е било образувано предварително следствие срещу Тинко Димитров Къндев по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс - закана за убийство, и по чл. 339, ал. 1 от Наказателния кодекес относно намерените и иззети от Къндев две ловни пушки, чието незаконосъобразно притежаване от него и свързаните с това ББ/ВЙ 105.1 обстоятелства, са предмет на доказване по този текст. По същество към следственото дело е приложена и жалба на Тинко Къндев срещу Пламен Стоянов, заведена в Районната прокуратура в Павликени. Следственото дело е приключено с обвинително заключение и изпратено в районната прокуратура в Павликени с мнение за предаване на Тинко Къндев на съд по споменатите по-горе текстове.
Лицето Тинко Къндев работи в кооперация "Гъмза" гр. Сухиндол като началник отдел "Материално-техническо снабдяване". В качеството му на длъжностно лице с цел осъществяване охрана на предприятието, пренасянето на ценни книжа и големи парични суми е бил предложен заедно с още двама служители на кооперацията с писмена молба на председателя й инж. Драгиев, заведена под # 1714 от 1 юни 1993 г. в Районно полицейско управление - Павликени, за издаване разрешение за носене на оръжие. При спазване на необходимите законни изисквания, представена е и проверка на съответните документи, на Тинко Къндев било издадено официално разрешително за носене на оръжие, както и заповед за зачисляване и съхраняване от него на пистолет АП 7,65 милиметрово. Къндев е бил инструктиран от полицейските органи за правилата по употребата, охраната, съхраняването, отчитането на зачисленото оръжие, за което се е бил подписал в официална декларация. Пистолетът на Тинко Къндев е бил отнет от Пламен Стоянов по време на инцидента и впоследствие предаден в органите на полицията. На законово основание началникът на Районно полицейско управление - Павликени, до 9 юли 1993 г., когато след инцидента между Къндев и Стоянов не са издавани разрешителни - до 9 юли са издадени 6 разрешителни за носене на оръжие при различен ограничителен режим на представители на изпълнителната власт и служители на фирми с цел самоохрана, охрана на обекти, на парични суми, ценни книжа, както следва:
1. Йордан Йорданов - кмет на гр. Сухиндол - 1 пистолет;
2. Трифон Драгиев - председател на кооперация "Гъмза" - Сухиндол - 1 пистолет;
3. Иван Коджабашев - служител на кооперация "Гъмза" - 1 пистолет;
4. двама пазачи от клона на "Балканбанк" - гр. Сухиндол - 1 пистолет; 105.2
5. Христо Чолаков - служител в автостопанство - Сухиндол - 1 карабина "Манлихер".
Действията на органите на полицията са напълно законосъобразни.
Не отговаря на истината твърдението на г-н Анев, секретар на Българския демократически форум - гр. Сухиндол, изнесено в изложението му до г-н Златаров, за въоръжаване на бойни, на комунистически, или каквато и да била друга политическа група, в района на гр. Сухиндол с оръжие от страна на полицията.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Господин Златаров, имате думата.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Благодаря на господин министъра за отговора. Въпросът е дали се злоупотребява с това, което се разрешава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Златаров.
Господин министре, към Вас повече въпроси няма.
Преминаваме към питания, отправени към заместник-министър- председателя и министър на търговията г-н Карабашев.
Има думата да развие питането си народният представител Иван Куртев. Господин Куртев, заповядайте. Да се готви г-жа Соня Младенова.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! В България се извършва незаконна приватизация на държавния винен износ. Вино, произведено от държавни предприятия, се поема от частни фирми, които го изнасят главно в Англия. Постигнатите цени от 2.99 до 2.49 лири стерлинги се подбиват от частния износител на 1.99 лири стерлинги. Според вестник "Стандарт" кандидатите за приватизация на "Винимпекс" Домен Бояр и фирма "Елтекс", тоест, конкурентите - съсипват държавния износител, за да го приватизират по-лесно. Това е нарушение на Закона за конкуренцията, открито преливане на държавни пари в частни фирми.
Ще си позволя накратко да ви припомня историята на целия този процес, за да Ви облекча и при отговора. 105.3
Износът на вино, който осигуряваше 30 на сто от валутния приход на селскостопанската ни продукция, се извършваше от държавата и по-точно от фирмите "Винимпекс"- София, и нейната дъщерна фирма "Ди Ви Си" в Лондон. Днес двама частни бизнесмени поеха този износ в ущърб на валутния приход на държавата. Ще Ви припомня изнесеното по този въпрос до момента в печата.
Маргарит Тодоров е бил шест години представител на "Би Би Си" в Лондон, след това се връща и оглавява "Винимпекс". Следващата му стъпка е да създаде заедно с г-жа Роза Георгиева частна фирма със същия предмет на дейност. Благодарение на престоя си в Лондон като държавен служител, той добре познава английския пазар и партньори. Остават загадка липсващите милион и половина английски лири стерлинги, "вложени" за реклама на "Ди Ви Си" - Лондон, констатирано от извършената ревизия. По случая има и дело # 4 и се води от Пламен Цанков. 105.4
Директорите на държавните винопроизводителни предприятия в Сухиндол, Преслав, Бургас и Стара Загора са уговорени да дават продукцията си за износ не на държавния износител, а на държавния конкурент. Сега вече към тях трябва да прибавим и предприятията в Славянци, Ямбол, Поморие, Асеновград.
Никой от Министерството на промишлеността или от Министерство на търговията не реагира на това нещо. Имаше публикации, подкрепени с документи - няма реакция. Писа се как в Англия се тиражира слухът, че "Винимпекс" фалира. Представител на Би Би Си - Лондон сигнализира с нотариално заверен документ за хвалбите на госпожа Георгиева, че властниците в България са в ръцете й ... Отново мълчание.
С помощта на заместник-министър бе преобразуван лозаровинарския комбинат в Сухиндол в кооперация "Гъмза" Върховният съд обяви това за незаконно. Свален бе генералния директор на "Винимпекс" Рафи Ковсепян и заменен с Иван Петров - бивш служител на конкурентните фирми "Розим" и "Домейнбояр". В същото време става и обратното: директорът на Би Би Си Владимир Ишпеков минава на редовна работа в "Домейнбояр".
С подписа на заместник-министър Ненчев нелегитимната "Гъмза" получи за по-малко от 4 милиона предприятие, чиято реална стойност е 140 милиона! Преписката е в Националната следствена служба под # 3439 от 1992 година. Подобен случай сега има в Перущица.
Заместник-министърът на търговията Бързашки довършва преливането на държавни пари в частни джобове под формата уж на приватизация на винения износ. От публикации в "Стандарт" и "24 часа" се вижда, че той е приел предложенията на "Домейнбояр" и "Елтекс" и вместо да се спрат незаконните щети и пропуснати ползи на държавата от нелоялната конкуренция, Ваш заместник узаконява нещата.
Днес "Домейнбояр" завършва съсипването на държавния винен износ като прави дъмпинг на постигнатите от държавата цени. От 2,99 до 2,49 аглийски лири държавни цени "Домейнбояр" провежда промоции във веригите с цени 1,99 лири стерлинги.
Държавата ни обеднява, губейки износа на вино и подарявайки го на двама души. Защо бе съсипан държавният износ на вино? ЦМ/ЙА 106.1 Защо държавата не контролира продукцията на своите винкомбинати? Кой я изнася и защо го прави в ущърб на България?
И понеже знам, че ще ми възразите за това, че някои от проблемите, които поставям, не са от компетентността на Вашето министерство, тук са засегнати доста министерства и аз го поставям към Вас, понеже сте заместник-министър-председател, който наблюдава тези министерства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Куртев.
Господин Карабашев, имате думата като заместник-министърпредседател.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Куртев! Във въпроса, който развихте устно, има и някои части, които не бяха поставени в писмения въпрос, който получих, в писменото питане и които действително не са свързани пряко с компетенциите на моето министерство, но естествено бих могъл да Ви дам отговор след проучване на необходимите данни. Имам предвид операциите около кооперация "Гъмза", за която в момента нямам необходимите данни, за да мога да Ви отговоря.
Що се отнася до питането, което засяга моето министерство, то съдържа няколко твърдения, които се нуждат от самостоятелни отговори и аз бих искал да се спра поотделно на всеки от тези отговори.
Първото Ви твърдение е, че вино, произведено от държавни предприятия, се поема от частна фирма, която го изнася главно в Англия. Във връзка с това искам да подчертая, че в условията на развиващата се пазарна икономика в България, свобода на договаряне или забрана на ограничаването на конкуренцията е несъстоятелно да се твърди, че вино произведено в държавни предприятия, не може да се изнася и чрез частни фирми.
Между другото в момента над 40 на сто от стокообмена на България с чужбина се осъществява от частни фирми, докато производството в много по-голяма степен е от държавни фирми. Явно е, че голяма част от продукцията на държавни фирми не само във винопроизводството се изнася от частни фирми.
Независимо от това обаче държавната търговска организация "Винимпекс" - еднолично акционерно дружество, все още е 106.2 основният износител на български вина за английския пазар главно.
Второто Ви твърдение: постигнатите цени 2,49 до 2,99 лири стерлинги се подбиват от частния износител на 1,99 лири стерлинги, което съсипва държавния износ, за да го приватизира по-лесно.
Бих посочил, че Министерството на търговията не определя цените на българските вина за износ и не носи отговорност за това. Провежданата ценова политика от цитираната частна фирма "Домейнбояр" е резултат на нейни самостоятелни действия.
Освен това моята информация е, че в резултат на създадената конкуренция през 1993 г., е подобрена асортиментната структура на износа и качеството на българските вина.
Третото твърдение: в България се извършва незаконна приватизация на държавния винен износ. Ако се имат предвид действията на "Винимпекс" ЕАД, насочени към привличане на съакционери в задграничното си дружество "Би Би Си" Лондон, то бих искал да подчертая, че за целта е обявен публичен конкурс, въпреки че случаят не попада под действието на разпоредбите на Закона за приватизацията, освен във връзка с – 10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, който изисква в случай на намаляване на държавното участие чрез привличане на съакционери, да се иска съответното разрешение от органа по чл. 3 на закона, който в дадения случай е Агенцията по приватизацията. И всъответствие с изискванията на този параграф е направено необходимото запитване в Агенцията за приватизация.
Между другото, решението за подобно повишаване на капитала на "Би Би Си" е напълно в компетенцията на Съвета на директорите на едноличното акционерно дружество "Винимпекс", така че те могат да вземат съответното решение. Разбира се обаче те са информирали и мене като упражняващ функциите на собственик по отношение на "Винимпекс" от името на държавата.
Като участници в конкурса са се явили двама кандидати, единият от които е с непълна документация и на когото е дадена възможност, въпреки изтеклия срок, да доразвие своето предложение.
Разговорите с участниците се намират в първоначален стадий и ще приключат успешно само в случай, че бъдат удовлетворени обявените конкурсни условия и бъде дадено разрешение от Агенцията за приватизация. Конкурсните условия са съобразени с възможностите на "Винимпекс" ЕАД в настоящата ситуация.
Същевременно защитата на държавните интереси се гарантира 106.3 от следните обстоятелства и условия, които се поставиха:
Не се предлага продажба, а разширяване на акционерния капитал. Новите акции ще се закупуват от акционерите на цена не по-ниска от номинала, макар че, ако се направи преоценка на активите, ще се види, че всъщност цената на дружеството е по-ниска от номинала на капитала.
Запазват се 50 на сто участие на държавата в английското дружество.
"Винимпекс" ще гарантира запазването и увеличаването на количествата вина за износ чрез "Би Би Си" Лондон.
Запазва се и търговската марка на английското дружество.
Понеже Вие цитирахте доста материали от пресата, аз бих обърнал внимание на уважемите народни представители да прочетат един доста поучителен материал в днешния брой на вестник "24 часа", където се обяснява как се е стигнало до това действително "Би Би Си" да загуби много от своята стойност като предприятие. Повечето от тези действия обаче са били през миналага година и са инспирирани от ръководство, назначено от предишното правителство.
В обобщение бих искал да кажа, че цитираната "приватизация" не може в никакъв случай да се окачестви като незаконна. Същевременно действията на "Винимпекс" ЕАД, насочени към привличане на съакционери и увеличаване на капитала на "Би Би Си" Лондон са обосновани, тъй като това е най-бързият път за извеждане на аглийското дружество от тежкото финансово състояние, в което е попаднало след некомпетентните действия през миналата година и началото на тази година. А от това дружество зависи в голяма степен реализацията на българските вина на английския пазар.
Отчитайки цитираните по-горе конкурсни условия, не може да се твърди, че такава "приватизация" би донесла загуби на държавата.
Освен това, когато слушам подобни твърдения, много се учудвам кой в България е привърженик на частната собственост и пазарната икономика и кой не е.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Господин Куртев, имате думата за уточняващи въпроси, допълващи въпроси. 106.4 ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Очевидно тук не може да влезнем в спор нито имаме това време, нито имаме това право, затова аз съм ви приготвил две папки не с вестникарски изрезки, а с конкретни документи. Като едната папка ще дам на Вас, а другата папка - на Комисията за корупцията, ръководена от госпожа Караиванова, за да се види, че не е само във вестниците това, което се пише и обясненията на нещата, аз няма да искам от статията във вестник "24 часа", днешният брой, а точно в тази Комисия за корупцията. Защото, съгласен съм с вас, че ние ще правим приватизацията. Но приватизацията по този начин, по който се прави да съсипва държавния износ, да се подпомагат две лица или две частни фирми и то съзнателно, защото нямам документи само по един въпрос и това е доуточняващият въпрос сега, който ще Ви задам, като предварително Ви казвам, че за него нямам документи. Просто съм го чул като слух.
Вярно ли е, че в момента ще бъде продадена сградата на Би Би Си в Лондон, която е купена навремето за 1 500 000 лири стерлинги срещу 100 000. Просто искам от Вас да чуя уверение, че това не е истина. Защото, ако е истина, то тогава очевидно ще трябва да подготвя нова папка за госпожа Караиванова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Защо до нея?
ИВАН КУРТЕВ: Защото има Комисия по корупцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карабашев ще допълните ли нещо? Имате думата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Господин председател, по допълнителния въпрос, който го постави господин Куртев, мога да го уверя, че нямам такава информация. Но това дружество, което функционира във Великобритания, функционира по правилата и търговските изисквания на тази страна. Неговото ръководство е в пълномощията си да осъществява определени сделки. Разбира се, онези, които не противоречат на българското законодателство, тъй като там има и наша собственост. Но не съм чул за това, че се канят да продават някаква сграда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Госпожа Поптодорова има думата по процедурен въпрос. СМ/КТ 107.1
Само да няма гласуване, че няма народни представители в залата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, моля Ви не оповестявайте така на обществеността състоянието на залата. Тези, които сме тук сме достатъчни, надявам се.
Моят процедурен въпрос е свързан с едно становище, което е раздадено от администрацията на Народното събрание под # 10211579 от 08.10.1993 г. Сбъркана е датата също така.
Това становище, което днес получават народните представители претендира да бъде становище на Комисията по вероизповеданията.
Искам да уверя ръководството на Народното събрание, както и народното представителство, че никога не е обсъждано и внасяно подобно становище от името на комисията. Нещо повече, мотивите, които придружават становищата са изцяло едностранни, продиктувани от лични цели и личен интерес на все още председателя на Комисията по вероизповеданията физик, Христофор Събев.
Оставям настрана подписа, който слага архиепископ, това е вече предмет на друг разговор.
С една дума, господин председателствуващ, аз настоявам, първо да бъде официално взето предвид моето възражение срещу несъстоятелността на това становище, което, повтарям, не е становище на Комисията по вероизповеданията.
Второ, във вторник искам спешно свикване на Председателския съвет по въпроса за оставката, която настоятелно е искана и от мен, и от колегите в Комисията по вероизповеданията. Има и депозирано искане от една парламентарна група за оставката на сегашния председател на комисията. Не само поради очевидна неспособност да ръководи делата й и работата й, но и поради вече няколко на брой целенасочени заблуждения и дезинформиране на общественото мнение чрез средствата за масова информация, в порядъка на еднолични изявления, а и на народното представителство с този по същество неверен документ.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега изслушваме актуални въпроси и питания. 107.2
Госпожа Соня Младенова, имате думата.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Моето питане е към господин министъра на търговията Валентин Карабашев и се свежда до следното.
Първо, защо е подвел Министерския съвет да издаде подзаконов нормативен акт на 27 септември 1993 г., с което е нарушил чл.17, ал.3 и 4 от Конституцията на страната и е позволил да се национализира част от собственост на частно-правни юридически лица в 7 акционерни дружества, впоследствие е отпаднал "Рудметал", а останалите "Електроимпекс", "Машиноекспорт", "Булгарлизинг", "Фармахим", "Химимпорт", "Техноимпорт-експорт", вместо да се използува законната възможност за защита на интересите на държавното ръководство?
Вторият въпрос, улесняващ отговора по първия. По каква причина е създаден прецедент в най-новата българска история, по силата на който държавата е посегнала на частна собственост на граждани, учредили акционерни дружества.
И третият въпрос, при какви обстоятелства се наложи изземването от Вас на функциите на министъра на финансите по отношение на частната собственост на държавата?
Аргументите ми за това са следните.
В течение на две години две правителства правят многократно усилия за слагане на ръка върху действието на външнотърговските предприятия в миналото. Това не е случайно, но аз ще запазя отговора на този въпрос за себе си и за вас и за тези, които ни слушат с репликата след това.
Искам да мотивирам пред вас как е станало всъщност вземането на разпореждането в Министерския съвет и при какви доказателства.
Това заседание на Министерския съвет е проведено, както казах, на 27 септември и точката, за която става дума е # 4.
В същото заседание на Министерския съвет около 7-8 точки, всички останали са отпаднали в него ден, но със силово решение. т.4 и 5 са гледани.
Аргументите на господин Карабашев, за да внуши погрешното убеждение в Министерския съвет. А именно, че при действието 107.3 на Търговския закон, министърът на търговията не е в състояние да упражнява пряко административното ръководство върху външнотърговските дружества и тяхната задгранична мрежа. По същина това е оплакване от съществуващата в страната система на управление и пряко признание за неспособност да се изпълнява функцията на министър на търговията.
Например предлага се в докладната записка, обосноваваща необходимостта от създаване на така наречения Консолит Конкомерс следното.
Основна задача на казаното от търговското дружество е посочена защитата на държавните интереси в областта на външната търговия. При това положение, като се има предвид и седалището на учреденото с разпореждането на Министерския съвет вече дружество, а именно пл. "Княз Александър Батенберг" # 12, т.е. Министерство на търговията, съществуването на Министерство на търговията се превръща в един твърде непозволителен за държавния бюджет разкош.
Интересът ми и подходът на изготвяне и на приетия по същество утвърден от Министерския съвет устав на това дружество, в който се посочва в чл.10, ал.2, че това е най-важното и това е основния ни мотив за изготвяне на питането. Държавата не отговаря за задълженията на дружеството и малко по-надолу, отбелязано е, че и дружеството не отговаря за задълженията на държавата.
Иска ми се искрено да вярвам обаче, че на господин Карабашев му е известно, че държавата в конкретния случай ще отговаря до размера на капитала на дружеството. В случая той е 45 млн. 883 000 лв. Няма лихви за този момент.
Интересът ми е и предметът на дейност на дружеството, който е заложен. И ако трябва да го изразим с една фраза, той се свежда до заобикаляне на реда за приватизация в страната и чужбина.
Освен това изземването на акциите във външнотърговските дружества от едноличните дружества, техни акционери е грубо нарушение на Търговския закон и Законът за счетоводството. Да не говорим за възможните увреждания на кредиторите на въпросните дружества, на които вероятно ще бъде ангажирана имуществената отговорност на държавата, така че в най-лошия случай стават над 90 млн.лв. щетите за държавата. 107.4
Предложението за създаване на правителствена комисия за регистриране и контрол на задграничните дружества с българско държавно участие, разкривайки друг аспект на компетентността на господин Карабашев. Като освен това пряко заплашва българските интереси в чужбина.
Ще оставя настрана обстоятелството, че в предложението за подготвяне на такава правителствена комисия и лично описание на нейните функции, тя щяла да работи под ръководството на министъра на търговията и съобразно свои собствени правила, които Министерският съвет тепърва ще доуточнява.
В докладната записка обаче откриваме, че комисията следва да извършва проверки на място чрез изпращане на специалисти, включително и от Министерство на търговията и в чужбина. Вероятно господин министърът на търговията, както и много други в страната, не знаят, че задграничните дружества с българско участие са юридически лица, съгласно законодателството на държавата на регистрацията им. И че нито една суверенна държава не допуска на своята територия да бъдат извършени действия от държавен орган на чужда страна.
Поради това обстоятелство правителствената комисия не би могла да изпълнява тази мечтана функция, без основателен риск, най-малко от дипломатически скандал.
Идеята обаче за чуждите юридически лица да плащат данъците си в България, притежава определена привлекателност и аз се учудвам, че до този момент господин Стоян Александров не я е прегърнал, за да попълни празнотите в българския бюджет. Ще оставим настрана, защо правителството в същото време внася в този парламент и във всеки един на една правова държава, едни специални законопроекти за избягване на двойно данъчно облагане.
В заключение ми се иска да кажа и други обстоятелства.
Изложената ценна идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да оставим време и за отговор.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Нека БСП да поизпита АСП, а ДПС да помълчи.
Имам две изречения и трябва да ги кажа.
Изложената ценна идея в правителствената комисия, цитирам, аз цитирам през цялото време, в известен смисъл да координира 107.5 и работата на министерството по отношение на провежданата държавна политика в областта на външната търговия, слага му окончателно кръст на дейността на Министерството на търговията в отрасъл "Външна търговия" и никак не кореспондира с изявеното от господин Карабашев желание и мерак, не зная точно как да го кажа, за създаване на така наречените търговски представителства в чужбина отново. Запазвам си правото на реплика след малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате право на допълващи въпроси, уточняващи въпроси.
Господин Карабашев, имате думата. 107.6 ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, многоуважаема госпожо Младенова, преди да премина към същността на отговора на Вашето питане, бих искал да подчертая, че отговарям като министър на търговията и заместник-министърпредседател, а не като член на АСП. Така че няма да бъде изпитвано АСП. А аз предполагам, че и Вие питахте от свое име, а не от името на БСП. Също така съм абсолютно убеден и се надявам, че питането Ви е свързано с принципни виждания по въпроса, а не с някои лични или интереси на определени групировки.
По отправеното до мен питане считам да Ви дам следния отговор.
Първо. Предложеният от мен проект на разпореждане на Министерския съвет е плод на продължителна и целенасочена работа на екип на Министерството на търговията и отразява принципни моменти, които следва да се имат предвид при управлението на държавното имущество изобщо. Така че тук не става дума за някакво подвеждане на Министерския съвет. Министерският съвет е един много сериозен орган, той не може да бъде подведен от един министър. Освен това приемането на т. 4 и 5 от дневния рред на даденото заседание на Министерския съвет няма нищо общо с отменянето на други точки от дневния ред. Винаги всяка точка си има някаква собствена история и няма никаква връзка между отделните точки.
Приетият от Министерския съвет акт отразява и наболялата необходимост от създаване на действащо звено за контрол и опазване на държавното имущество в мното предприятия от сферата на външната търговия. Моето предложение е свързано и с писмото до мен от главния прокурор на републиката Иван Татарчев от 18 август 1993 година, в което се изразява сериозна загриженост по отношение на външнотърговските дружества и опазване на държавните интереси в тях.
Създаването на "Консулиткомерс", еднолично ООД е пряко есвързано и с опитите на Министерския съвет максимално да се ускорят процесите на приватизация при спазване на законовите изисквания за това, подчертавам, а не чрез заобикаляне на закона.
Без да се разпростирам, ще подчертая, че доскоро външнотърговските дружества, в т.ч. примерно "Химимпорт", "Рудметал", "Булгарлизинг" и други се ползваха със специфичен правен статут, ВТ/ЙА 108.1 който най-малкото не съответстваше на принципите на Търговския закон, Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, както и на редица подзаконови актове на Министерския съвет, примерно на 265 постановление от 1992 година.
По-голямата част от тези дружества са регистрирани преди действието на Указ 56 за стопанската дейност по Наредбата за стопанските сдружения от 1987 година. Тази наредба не е предвиждала отразяване в капитала на дружеството на държавното участие, поради това в същите съдружници са само отделни държавни предприятия.
По време на създаването на тези дружества характерът на управлението, както и действащата нормативна база, не са създавали проблеми при въздействието върху дружествата. Тоест все едно е било дали ще бъде отразен в капитала внесеното от държавата имущество или не и като акционери или съдружници са фигурирали единствено държавните предприятия, много от които само са записали, че ще участват, записали са капитал, но не са го внесли до ден днешен реално.
Впоследствие с няколко препращащи разпоредби, например чл. 7 от постановление # 2 от 1988 г. и – 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Търговския закон съществено се променя правния статут на тези дружества и те стават търговски дружества, в които част от акционерите са други държавни предприятия.
Следва да се отбележи, че въпреки че са създадени като държавни предприятия, въпреки че при действието на Указ 56 те продължават да бъдат такива, до днес те не могат да бъдат считани за дружества с държавно участие по смисъла на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Участието на държавата в тях е опосредствано от други, почти винаги еднолични дружества с държавно участие. Отделните дружества - акционери, на практика не са особено заинтересовани от упражняване на правата по своето участие. Често пъти то е много малко, примерно около половин процент от капитала и не носи нито доход, нито реални управленски правомощия. Разбирате, че в тези предприятия в много случаи се формира ситуация, при която собственикът липсва, което означава, че менъджерите на 108.2 предприятието играят ролята на собственик, макар че те не са такива.
Както виждате, при тази усложнена от правна гледна точка ситуация многократно се намаляват възможностите за контрол върху дейността на тези дружества и защита на държавното имущество, факт, който сериозно обосновава интервенцията на Министерския съвет.
Второ, друг голям проблем, наложил моето предложение за акт на Министерския съвет, е приватизацията на тези дружества. От една страна при липсата на реални правомощия на общото събрание от страна на Министерския съвет или отделните министри е невъзможно да бъде взето валидно решение за приватизация, на което и да е от дружествата. От друга страна и самият Закон за приватизацията изрично не предвижда като обект на приватизацията продажба на акции от опосредствено държавно участие, по аргумент за противното от чл. 1, ал. 3, т. 1 на закона. Липсата на правна възможност и ред за продажба на тези дружества преди всичко отблъснаха сериозни инвеститори, а от друга страна създадоха и проблеми при някои успешни приватизационни сделки, примерно участието на някои от предприятията в царевични продукти, приватизирано през месец май.
Трето, сериозна беше и нашата загриженост по повод опитите за скрита приватизация на някои от тези дружества.
Възможностите за подобни неправомерни действия в голяма степен са породени от особения правен статут на визираните дружества. Типични са случаите на "Булгарлизинг" и "Машиноекспорт". Дори и Прокуратурата установи наличието на нарушения в тази насока, но не предприе досега никакви действия за защита на държавното имущество. Специално по случая "Булгарлизинг" има преписка на Градската прокуратура в София. Агенцията за приватизация беше визирала Главната прокуратура по случая, има крещящи нарушения на Закона за приватизацията. Или с други думи осъществена е скрита приватизация на "Булгарлизинг".
Четвърто. Правителството на господин Филип Димитров също разбра проблемите на управлението на опосредстваното държавно участие в тези дружества и се опита палеативно да реши въпроса като прие разпореждане 93 от 14 август 1992 година. Но поради съпротива на ръководителите на някои от дружествата това разпо108.3 реждане не успя да реши и натрупаните проблеми.
Пето, изрично искам да подчертая, че с разпореждането на Министерския съвет не се засягат интересите на гражданите. Доколкото определени частни лица са придобили акции в едно или друго дружество, те запазват правата си върху тях, стига придобиването да не противоречи на законите на Република България. Още повече, че разпореждането касае само акциите на държавните предприятия, еднолични търговски дружества или държавни фирми. Тоест не се засягат дори и интересите на банките - акционери, в дружествата, независимо от процента на държавното участие в отделната банка.
Шесто. Не може и дума да става за изземване правомощията на министъра на финансите с въпросното разпореждане на Министерския съвет. Неговото основание за издаване, както и изричната норма на чл. 1, ал. 2 от Закона за образуване на едноличните търговски дружества с държавно имущество, изрично дава власт на Министерския съвет да определя органа, на който се възлага упражняването на правата по отношение управлението на отделните търговски дружества. В този дух е и постановление на Министерския съвет # 265 от 1992 г., което изрично предижда министрите и председателите на комитета към Министерския съвет да упражняват правата на държавата като притежател на капитала в търговските дружества с държавно имущество съобразно, отрасловата им компетентност. Изключение е налице само по отношение на дружествата от военнопромишления комплекс, изключение, визирано в ал. 3 на същия член 3 на 265 постановление.
Министърът на финансите нито е имал, нито пък има някаква изключителна компетентност по управление на държавното участие в търговските дружества. Допълнителен аргумент са и текстовете от отмененото 98 постановление на Министерския съвет от 1992 година, което регламентираше въпроса пък през миналата година.
Като заключение на моя отговор искам да подчертая, че разпореждането на Министерския съвет не само не накърнява интересите на държавата, то създава единствено законосъобразната и практически полезна форма и механизъм за упражняване правата на държавата и опазване на държавното имущество в една деликатна сфера - външната търговия. Създаването на "Консулиткомерс", еднолично ООД е и единствената възможност за успешни и законосъобразни приватизационни процеси в търговските дружества от 108.4 тази сфера. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодарим Ви и ние за обширната информация. Госпожа Младенова, имате думата. 108.5
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Това е третият рунд на нашата среща с господин Карабашев. Сега сме се обявили като противници.
Първата среща на Министерството на търговията, още в ръководството на Филип Димитров в правителството, започва с атака на всички външнотърговски дружества в съдебната система, където не само посоченото "Булгарлизинг" (мисля, че казахте, господин Карабашев), но и "Машиноекспорт" и други външнотърговски обединения бяха дадени на съд както от прокуратурата, така и от други спомагателни органи. Но за съжаление и за по-голямо тяхно добруване, съдебната система отхвърли Вашите претенции за завладяването на тези външнотърговски предприятия.
Това ми даде основание навремето, на 10 май тази година, да подам искане за задължително тълкуване на Конституцията на страната именно по отношение на това кой е разпоредител с частната, кой с публичната собственост, кой е разпоредител - но не притежател, разпоредител, не стопанин - с държавната собственост, с общинската собственост и едни такива неща, по които Вие сте давали становище по конституционно дело # 11.
Така че в днешния ден ние с Вас на практика уведомяваме Народното събрание за това, че Вие сте направил следното: знаейки, че е образувано конституционно дело # 11 през май месец тази година внесохте именно законопроект за изменение на Закона за приватизацията, който е гледан няколко пъти в Икономическата комисия от август месец до 27 септември (аз съм си отбелязала тук два пъти), с който Вие предлагате измененията, за които днес говорихте именно в ал. 3 на чл. 1, точка 1 на Закона за приватизацията.
Какво искате да направите Вие с Вашия акт на администриране - разпореждането на Министерския съвет? Искате по същество да заблудите нас като народни представители, че виждате ли, поставяте ни пред свършен факт. Вие сте заложили всички тези пунктове в проекта за закон, които Ви пречат, но по същество не знаете как ще се развият дебатите тук, в пленарната зала. И някой може да е в час, да внимава за какво ще стане дума. Вие искате да ни поставите пред свършен факт с тази администрация.
Що се отнася до правомощията на господин министъра на финансите за това доколко е квалитетно или не 265-то, 92-ро НЧ/ЛТ 109.1. и други постановления на Министерския съвет, искам да Ви кажа, че всички те са в нарушение на чл. 106 от Конституцията. Защото чл. 106 от Конституцията, ако я четете правилно, не говори за "притежател", а говори за...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Младенова, ще задавате ли уточняващи въпроси? Имате право на два въпроса.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Искам да кажа, че не съм доволна от отговора и ме оставете да се мотивирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Значи Вие приключвате вече?
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Да.
Освен всичко друго, господин Карабашев, моите аргументи се базират на официалните доводи на юристите във Вашето ведомство и в Министерския съвет. И аз съм безкрайно доволна, че и ние от БСП, и аз в това число, и тези хора, които Ви съветват, мислим по един и същи начин правно. А те са Ви казали да не правите това, което Вие сте направили в Министерския съвет.
И аз ще изчета само едно изречение, ако ми позволи господин председателят...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Стават вече 3 минути.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Нека да станат пък, всеки ден...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма начин. Не може. Аз трябва да спазвам правилника.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: При акционерните дружества обаче при липса на изричен текст в устава този въпрос е от компетентност на Съвета на директорите, респективно на Управителния съвет - чл. 236 от Търговския закон. Защото, господин Карабашев, са Ви обяснили: дълготрайните финансови активи на предприятията могат да бъдат внесени в капитала на търговските дружества или да бъдат само част от имуществото им, без да са внесени в капитала. При положение, че те са внесени в капитала, би следвало капиталът да бъде намален по реда на Търговския закон и т.н., и т.н.
Ако акциите са част от имуществото на дружеството с ограничена отговорност, разпореждането с тези активи също би било от компетентност на съответния министър. Но това трябва да каже Конституционният съд, а той още не се е произнесъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Говорихте 5 минути. Господин Шапатов, тя е от вашата парламентарна група, така че не ми се сърдете на мен. 109.2.
Преминаваме към отговор на питания, отправени към заместник-министър председателя и министър на труда и социалните грижи господин Евгений Матинчев.
Питане от народния представител Хюсеин Карамолла. Господин Карамолла, заповядайте на трибуната!
ХЮСЕИН КАРАМОЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моето питане е към заместник-министър председателя господин Евгений Матинчев относно установената легитимност на главния мюфтия Хаджи Фекри Сали Хасан.
Уважаеми господин заместник-министър председателю! Системното и публично оспорване легитимността на главния мюфтия Хаджи Фекри Сали Хасан и неправомерното дублиране на неговите функции от други лица създава социално напрежение в мюсюлманското вероизповедание. Поради това и във връзка с отправената до Министерския съвет молба на главния муфтия, поставям своето питане:
Първо, считате ли, че главният мюфтия Хаджи Фекри Сали Хасан е легитимен, като имате предвид избирането му на Национална конференция на мюсюлманите и неговата регистрация?
Второ, какви мерки са предприети или бихте предприели спрямо онези, които дублират неговите функции, без да имат легитимната правоспособност за това?
Моля за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря. Господин Матинчев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Хюсеин Карамолла! За Министерския съвет, за Дирекцията по вероизповеданията и за мен като заместникминистър председател, отговарящ по тези въпроси, въпросът е ясен. Ясен за нас е също и отговорът на този въпрос.
Главният мюфтия на мюсюлманското вероизповедание в Република България е Фекри Сали Хасан. Той е избран въз основа на утвърдения по чл. 6 от Закона за изповеданията устав на мюсюлманското изповедание, приет от Националната конференция, проведена на 19 септември миналата година.
Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет е регистрирала по чл. 16 от Закона за изповеданията главния 109.3. мюфтия Фекри Сали Хасан и Висш духовен съвет на основание протокол от избора, проведен от Националната конференция съгласно сега действащия устав на вероизповеданията.
Претенции на други лица да изпълняват функциите на главен мюфтия са неправомерни. Те нямат законно основание. Регистрираното по Закона за лицата и семейството от Разградския народен съд мюсюлманско изповедание в Република България, ръководено от д-р Недим Генджев е сдружение с нестопанска цел. То няма статут на вероизповедание по смисъла на Закона за изповеданията.
По тази причина ръководството на сдружението, подчертавам, няма никакво законно основание да дублира функциите на Главното мюфтийство и няма представителни, нито разпоредителни права.
Претенциите към легитимността на Фекри Сали Хасан, свързани с изискването главният мюфтия да има навършена 40-годишна възраст, са неоснователни. Защото това условие не е фиксирано нито в утвърдения устав, нито почива на конкретно формулирани постановки в главния мюсюлмански религиозен закон - "Шериата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И "Шериата" знаеш, господин Матинчев.
Господин Карамолла, имате ли нещо допълнително към господин Матинчев? 109.4.
ХЮСЕИН КАРАМОЛЛА (ДПС): Аз изразявам благодарност от отговора на господин Матинчев, но все пак това напрежение, което съществува, трябва да се доведе, според мен, чрез изпълнителската власт до властите, които наистина проявяват безгрижност от това, което се прави именно от лицата, които бяха посочени.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Госпожа Елисавета Миленова, имате думата да развиете питането си към заместник министър-председателя Евгений Матинчев.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателствуващ, аз ще питам министъра на труда и социалните грижи. Като такъв ще го попитам, не като заместник министър-председател.
Моето питане се отнася за хората, които имат най-малко. И затова аз ще го прочета дословно, да не взема да сбъркам и да задам още един въпрос на господин министъра, за който той не е подготвен.
Уважаеми господин министър, по повод отчета на Агенцията за чуждестранна помощ в Комисията по труда и социалното осигуряване се създаде група за набиране на допълнителна информация за дейността на тази агенция, в която група съм включена и аз. По този повод поисках информация от ръководителите на звена, които са в сферата на социалните грижи - домове за болни, сираци, самотници и други по списъка на министерството, които са 267, мисля, на брой. В отговорите на всички тях се съдържаше молба за помощ за осигуряване отоплението през настъпващата зима.
Това ми дава повод да Ви попитам, уважаеми господин министър:
- Знае ли ръководеното от Вас министерство как ще осигури пари за отопление на живеещите в тези домове на нещастието?
- Знаете ли изобщо какво става с парите, отпускани на общините за социални грижи? Извършвате ли проверка за тяхното правилно изразходване?
- Посочило ли е министерството, ръководено от Вас, обективни критерии за издръжката им по райони? СД/ЗТ 110.1
- Как се осъществява връзката между министерството, регионалните и общинските нива при формиране на бюджета в социалната сфера?
- Как е определен минималният базов доход на лице като основа за осигуряване или допълване на доходите на гражданите?
- Имате ли разработена нормативна база, в това число нормативи, ценоразписи за отделни видове социални услуги, като се има предвид, че една част от извършваните им услуги гражданите заплащат сами?
Задавам тези въпроси към Вас, господин министър, почти в края на 1993 г., защото аз, заедно с моите колеги народни представители гласуваме сумата в бюджета, а Вие като министър сте длъжен да изразходвате най-ефективно. Знаете ли колко е изхарчено и колко още трябва?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Матинчев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Госпожи и господа народни представители, господин председателствуващ, уважаема от мен госпожа Миленова! Това е вторият отговор, и то почти непосредствен преди предишния, по който говоря - по системата за социалните грижи и социалното подпомагане - и за съжаление трябва да Ви разочаровам. Министерството на труда и социалните грижи не разполага със средствата, които се предоставят на общините за тази цел.
Има един нюанс, и с това ще започна: от методическото ръководство на Министерството на труда и социалните грижи за домовете за стари хора; домовете за деца и лица с физически увреждания, с умствена изостаналост, с психически разстройства, и само някои други форми за социално обслужване. Например домовете за сираци и за болни хора не са включени в системата за социални грижи. Такава е системата.
Финансирането на цялата тази система е на основата на децентрализиран принцип. След анализа на данните от отчета за миналата година предложенията на общините, анализа на техните потребности, отчитането на демографската структура на населението, 110.2 ръста на безработицата, както и други показатели, Министерството на труда и социалните грижи разработи разчети за макроравнището както за тази централизирана част от подпомагане към министерството, така също и за общините. И както споменах още миналия път, те бяха изпратени до кметовете и до ръководителите на центровете за социални грижи с оглед осигуряването на минималните средства за нормалното функциониране на системата социални грижи през тази година.
По този разработен от министерството проект общият размер на средствата по раздел "Социални грижи" е 4 млрд. и 480 млн. лв. И аз с голяма тревога информирах народните представители, че приетите от общинските съвети бюджети са по-ниски с 23,97 на сто. Смешно е да казвам тази цифра, но една четвърт парите, които общините бяха заложили за тази цел в бюджетите, се разминаваха с нашите виждания.
Много е неприятно да ви кажа, че тази прогноза в реализация на бюджетната политика на общините да залагат по-малко пари, отколкото ние предвидихме като министерство по нашите незадължителни за тях разчети, се оказа вярна. В много райони помощи и социални грижи са в много тежко състояние.
И сега да мина на фактите. Със Закона за държавния бюджет, който вие приехте като народни представители, общинските съвети са задължени да определят и да изразходват бюджетните средства при съблюдаване на определени приоритети. В тези приоритети по ваше настояване са включени социалните помощи и издръжката на социалните заведения.
Но веднага искам да ви кажа, уважаеми народни представители, че не всички общини по различни свои съображения се съобразяват с това изискване на закона.
Отчетните данни за деветмесечието показват, че начислените суми за социални помощи са 1 млрд. и 646 млн. лв., а фактически изплатените - 1 млрд. и 355 млн. лв.
Една от функциите на Министерството на труда и социалните грижи в областта на социалните грижи е именно осъществяването на контрол по целесъобразното и законосъобразното изразходване на определените с бюджетите на общините средства за социални грижи. Този контрол се осъществява от определени лица. Това 110.3 са сътрудници на министерството, областните координатори, регионалните центрове за социални грижи. От страна на Министерството на труда и социалните грижи и на центровете за социални грижи се предприемат мерки за преодоляването на възникналите затруднения.
Средствата за подпомагане обаче в системата на министерството са максимално прецизирани. Почти не се отпускат еднократни и периодични помощи, които са една правна възможност за гражданите. Преминава се към по-широко прилагане на натуралната форма за подпомагане с оглед по-ефективното изразходване на средствата и насочването им към най-застрашените слоеве от населението.
През м. август 1992 г. за първи път беше въведен базов минимален доход като основа за определянето на месечните социални помощи. Още от миналата година размерът на тези помощи се постави в зависимост от основните жизнени потребности. Базовият минимален доход беше изчислен чрез кошница от 22 хранителни стокови групи и енергията за отопление и осветление. Нормативите в кошницата бяха разработени от научна група към Националния център по хигиена и медицинска екология.
Така определеният размер на базовия минимален доход беше приет също така от Тристранната комисия по социалното осигуряване и социалното подпомагане. И ако наблюдавате начина, по който индексираме, индексирането на този базов минимален доход е най-чувствителен в сравнение с другите плащания, по които сме решили във връзка с привеждането на доходите в известно съотношение с инфлацията. 110.4
Бих казал, уважаема госпожо Миленова, че социалното обслужване в различните му форми е регламентирано с различни нормативни актове. Те не са от характера на закони, а те са от характера на правилници и наредби.
Едно искам да кажа, че забавянето на Закона за социалното подпомагане и социалните грижи вече повече от една година ни пречи сериозно да внедряваме нови форми и да създадем организация на институциите на съвременно равнище.
Лицата, които са приети за обслужване от системата на социалните грижи заплащат такси, съгласно тарифата за местните такси към Закона за местните данъци и такси, която е съобразена с реалната издръжка в съответното заведение. Тази реална издръжка обаче не включва разходите за Фонд "Работна заплата" и "Държавно обществено осигуряване" на обслужващия персонал, както и редица разходи по издържане на материално-техническата база.
Успоредно с това се прилага и друг критерий за диференциация на таксите - според дохода. След заплащането на таксите на лицата трябва да останат за лични разходи не по-малко от 20 на сто от личния доход, ако са настанени в заведения за социални грижи и не по-малко от 40 на сто, ако се обслужват от домашния социален патронаж.
В случаите, когато лицата нямат достатъчно лични доходи за да покрият реалната издръжка, разликата остава за системата на бюджета на социалните грижи.
Госпожа Миленова, действително се натъкваме на много сериозни недостатъци при функционирането на системата. Наблюдаваме, че при обслужването на хората, които ползват тази форма не се изпълняват всички нормативни указания, които сме дали за комплексно извършване на услугата.
Освен това констатираме, че не винаги качествата на храната са добри. Някои хора действително са ми предлагали да видя какво им се предлага като храна.
Освен това тези безпомощни хора не са защитени и от някои посегателства, които извършват лица, отишли в домовете за почистване, или лица, на които сме възложили някои грижи за тези болни и немощни хора. МС/НП 111.1
Така че много хора казват: "Действително заплащаме, но услугите, които получаваме не са на действителното равнище по отношението на количество и на качество". Имаме редица неща, които за съжаление просто времето не ни стига или възможностите да открием, да реагираме чрез прилаганите форми на контрол от страна на министерството.
Няма да скрия от вас, че това състояние, тази двойнственост и диференцираност на бюджетите за социални грижи и социално подпомагане сериозно ни безспокои.
Например, по някои параграфи по общините констатираме неизползвани средства за социални помощи, а в други региони, безработица над 85 на сто, помощите не могат да се плащат вече месеци наред поради липсата на средства.
Може би за тази година ще помоля за вашата подкрепа за известно централизиране на средствата за решаване на найнеотложните проблеми, свързани със социалните помощи и социалните грижи като една временна мярка, която ще ни създаде по-големи оперативни възможности за решаване на проблемите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Матинчев!
Госпожа Миленова, едва ли ще имате въпроси.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА
(ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз обичам когато ме рабират какво питам, господин Кадир. Затова ще си позволя да задам конкретни два въпроси, уточняващи, за господин министъра, защото той от всичко, което съм написала е разбрал и това, което не съм написала.
Затова, аз Ви питам, господин Матинчев, как ще ми отговорите на следния въпрос. Благоевград, при всичко това, което казахте, един от тези хора, които заплащат част от услугите си, плаща 400 лв., а в София - 1200. И какво се прави, когато се окаже, че Благоевград е по-скъп град отколкото София, но въпреки това в София по-скъпо плащат бедните хора за услугите, които им извършват тези социални звена за подпомагане?
Как ще се направи така, че тези хора, които всъщност ощетяват най-бедните хора да получат възмездие? Защото, ако няма по райони диференцирано колко трябва да струва това, което 111.2 трябва да заплаща пенсионерът или социално слабият човек, няма как да се потърси отговорност.
Друго щеше да бъде, ако министерството каже колко трябва да струва и останалото да се доплаща от работната заплата на некадърния служител. Изобщо, всичко, което Вие казахте, аз разбирам, че знаете, че се дължи на това, че все още по отношение на отношението към труда, в хората, особено тези, които никога не са били безработни, те са най-много безотговорни, според мен.
И аз зная, че Вие имате сигнали от много градове, че така се злоупотребява с тяхното нещастие.
Така че аз Ви питам, как ще реагирате изобщо, имате ли механизъм за реагиране и как ще стане така, че общината да си разпасва пояса, защото аз зная в София места, в които не е известно защо толкова скъпо струва храната, например в Първа градска болница, и че са изяли парите за три месеца.
На каква основа те избират офертата, с която да купуват храните? Въобще, всички тези неща, господин Матинчев, които стават, как смята министерството да ги предотврати за следващата година, която няма да е по-лесна отколкото тази.
А що се отнася до Закона за социалното подпомагане, ако той е само в този вид, който вече веднъж беше гледан, не съм сигурна дали ще направи кой знае каква промяна в системата. Затова, както казват: "Разгеле, че ми отговаряте така обстойно на този въпрос". Може би министерството трябва още веднъж да си види подготвения Закон за социалното подпомагане.
Аз искам да ми кажете за Благоевград и София, ако обичате. господин Матинчев.
Приборите може да са златни в Благоевград. 111.3 ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаема госпожо Миленова, неразбирането на казаното и разбраното е явно един факт. Аз мисля, че обясних много точно няколко неща.
Първото, че от закона не смятаме да се отказваме. Ако имате лични съображения по него, аз Ви моля да ги изкажете при първото четене на закона, за да се имат предвид за второто четене на закона. Но този закон вече престоява повече от една година в парламента.
Второ, по въпроса за общините мисля, че бях пределно ясен. Не трябва да битуваме на някакви представи, че министърът може да нареди дори на един кмет. Той това право няма. А се касае и за общински съвет - колко определят по параграфи, за какво определят парите за социалните грижи, как организират службите, които са техни - аз просто нямам възможност да влияя на това. И Вашето емоционално изказване, че виждате ли, в тези служби имало така наречените некадърници, вижте, тях ги има навсякъде. И това, че са назначили някъде хора в общините с неподходящи качества, възможно е, но какво може министерството да направи по отношение на това, за да му бъде търсена отговорност?
И сега, може би най-неприятното, което ще Ви кажа, е, че все пак зад социалните грижи стоят определени икономически принципи. Следователно някъде в един регион тази дейност може да струва по-скъпо, когато имаме отдалеченост на селата, когато имаме някои специфични условия за обслужването и за прилагането на конкретните форми, да кажем, обслужване по домовете, тази система може да ни струва по-скъпо. В друга система, като имаме предвид възможностите да се използват услугите на местни заведения за тази цел, тази дейност може да струва съответно по-евтино. Но, госпожо Миленова, трябва да знаете, че за това колко струва определена услуга се правят разчети на място. Ние само едно сме задължени - да се ползва възможно най-евтината и конкурентно представената услуга. Много добре знаете, че сме допуснали в социалното подпомагане редица частни фирми. Естествено, ще изберем услугите на тази, която има по-малко надценки, и тази, която ни предлага по-евтина себестойност на услугите.
Така че, госпожо Миленова, това, колко струва обслужването, то трябва да бъде извършено, то трябва да бъде извършено СБ/ВР 112.1 съобразно нормативните правила, наредби и правилници, а едно министерство, в което минимална част от персонала му се занимава с контролни функции по тази цел, просто не е в състояние да огледа навсякъде и да въдвори навсякъде тази справедливост, за която Вие говорите.
Очакваме по-голяма активност и Ви моля, не атакувайте единствено министерството за това. Не може за конкретна дейност, подчинена на общините, във всичко да търсите единствено само Министерството на труда и социалните грижи и неговите органи, които намаляваме, и това Вие отлично го знаете, поради недостиг на бюджетни средства непрекъснато.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Госпожо Миленова, заповядайте.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Матинчев, не се сърдете, аз не нападам само министерството. Но нямам правото да нападна кмет. Нали така? А тук пред всички, които слушат радио "Хоризонт" стана ясно, че донякъде министерството носи отговорност, а отнякъде нататък носят кметовете и техните общински съветници.
Само че, господин министър, докато няма как за несправяне с работата да бъде ваш служител наказан с част от заплатата, докато не въведете тези механизми, просто не може да стане само с контрольори от вашето министерство.
И сега, що се отнася до офертите, за които Вие казахте, че избирате най-евтината, Вие избирате най-евтината, обаче някои не избират най-евтината. Вие нямате механизъм засега и го казахте, поради това че липсва този закон, нямате този механизъм, с който като видите, че три пъти е направена не най-евтината, а найприятелската оферта, този човек, колкото и да е умен, да не е там, където получава своята заплата.
И все пак, господин министър, аз съм притеснена наистина за тези звена, които са под разпореждане на Вашето министерство и които наистина не знаят откъде ще вземат пари за отопление. Аз се надявам, че Вие няма да ги оставите на студа. Обещайте!
Благодаря. 112.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата по процедурен въпрос архиепископ Христофор. (Реплики от БСП) Така пише с печата на Народното събрание. Аз уважавам печата на Народното събрание.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да обърна внимание върху това процедурно нарушение, което извърши нашата колежка Елена Поптодорова. Защото днес не е ден, в който се разглеждат нещата, които тя постави. Но това не е първото й нарушение, защото тя много често отсъства от заседанията. И за това, за което тя постави въпрос, въобще не е присъствала.
Нещо повече, с нейно съдействие и под нейно ръководство е извършено нападението на Дряновския манастир и бодигардовете на Максим са го превзели, за съжаление, със съдействие на полицията. Има факти по този въпрос. Но и много други нарушения.
Това е, което исках да кажа.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Каква е тази процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За да има равнопоставеност. Много ви моля! Госпожа Поптодорова взе думата по процедурен въпрос и той взе думата по процедурен. И обясни за архимандрит Киприян.
Искам да се възползвам от правилника и да дам 10 минути почивка. След това ще продължим с министъра на земеделието.
Десет минути почивка. (Звъни)
(12 ч. и 10 м.)
112.3(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Питане от народния представител Стойчо Шапатов относно действията на Общинската поземлена комисия в община Родопи и Ликвидационния съвет в с. Брестовица.
Заповядайте, господин Шапатов да развиете Вашето питане.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа народни представители, господин министър.
Моето питане се състои от две части.
Първата част се отнася до работата на Общинската поземлена комисия в община Родопи, Пловдивски окръг, и втората засяга дейността на Ликвидационния съвет в с. Брестовица, Пловдивски окръг, във връзка с ощетяване на собствениците на земеделска земя в противоречие със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Поради напредналото време ще започна направо. Председателят на Ликвидационния съвет в с. Брестовица, Пловдивски окръг, господин Павел Ташев е ощетил собствениците на земеделска земя в с. Брестовица, нарушавайки системно, грубо и безцеремонно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Същият е обсебил около 90 дка площ, засята с домати от ликвидационния съвет, използвайки наемни работници през летния период. Той присвоява огромни суми от продажбата на доматите за себе си и за свои близки роднини. Допуснато е да се разпилеят и унищожат, да се разграбят основни производствени фондове за стотици хиляди лева.
През 1993 г. са изоставени от ликвидационния съвет хиляди декари плодородна, обработваема земеделска земя. Трактори и друга селскостопанска техника стоят заключени и не се раздават на правоимащите. Имуществените дялове не са определени, резултатите от досегашната работа на Ликвидационния съвет в с. Брестовица се пазят в пълна анонимност.
В с. Брестовица е изграден инициативен комитет, който е упълномощен да изрази от името на собствениците несъгласие с плана на земеразделянето, в който не са спазени принципите ВЙ/ВР 113.1 и са игнорирани до голяма степен правата на притежателите на земеделски земи. Възраженията на правоимащите не се обсъждат и в резултат на незаконните и безотговорни действия на Общинската поземлена комисия в община Родопи, Пловдивски окръг, също така и на Ликвидационния съвет в с. Брестовица социалното напрежение с всеки изминат ден нараства с тенденция да прерасне в самоуправни действия с нежелателни последици.
Моето питане към Вас, господин министър, е извършена ли е проверка от Министерството на земеделието на Общинската поземлена комисия и Ликвидационния съвет в с. Брестовица в присъствието или с участието на правоимащите и каква е Вашата оценка за досегашната работа на тези органи. Не считате ли, че следва да се отстранят от заеманите длъжности онези лица, които не са компетентни, доказали са своята корумпираност и които нарушават системно законите на страната и инструкциите и указанията на ръководеното от Вас Министерство на земеделието?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Шапатов.
Моля, господин министър, заповядайте за отговор на народния представител.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители.
Действително председателят на Ликвидационния съвет в с. Брестовица, област Пловдивска, Павел Тошев е използвал служебното си положение и е обсебил 90 дка от общо 135 дка доматени насаждения. Той е нарушил изискванията на методическите указания на Министерството на земеделието и не е спазвал и стопанисвал добре сградния фонд и техниката на ТКЗС в ликвидация. По тази причина наредих областната земеделска служба да изготви предложение за освобождаването му от длъжността председател на ликвидационния съвет.
А сега към проблемите на земеразделянето в с. Брестовица. В основната си част те са изкуствено създадени и в дълбоката си същност са резултат от политическо противопоставяне. В голяма степен процесите са подобни с тези на с. Цалапица. Министерството на земеделието многократно е правило безрезултатни опити да регулира конфликтите. Контролът върху дейността на общинската 113.2 поземлена комисия може да се каже, че е почти непрекъснат. Осъществяват го ръководители на Управление "Поземлена реформа". Мой заместник също няколко пъти е бил в региона. Търсено е и е оказвано съдействие за спиране на политическата конфронтация от народни представители.
За да бъда по-ясно разбран, ще открехна малко вратата на "кухнята". Има вероятно основателни сигнали, че кметът на селото, избран с листата на СДС, облагодетелства лица от бившата номенклатура на БКП. Има сигнали, че хора от бившите ръководни кадри са давали подкупи, за да им бъдат определяни най-добрите земи в плана за земеразделянето. Има още сигнали, че представители на други политически сили правят изявления, че тук няма да има план за земеразделянето, докато не бъдат удовлетворени нашите искания. Не е от компетентността на Министерство на земеделието да извършва разследване по тези сигнали, но фактът е налице - в с. Брестовица не може да се изготви план за земеразделянето, който да не бъде атакуван от гледна точка на неговата законосъобразност. Основна причина за това са лозята в землището, за чието разпределение не може да се намери перфектна законна форма, нито се постига съгласие между собствениците.
От 1 до 15 т.м. представител на поземлената комисия е командирован постоянно в селото, за да приема жалбите на собствениците. След изтичане на законно установения срок за подаване на жалбите ще бъдат разгледани и онези, които са основателни, ще бъдат удовлетворени.
Това, което става в Брестовица и в някои други села на страната е спъване провеждането на реформата от различни инициативни комитети. В закона еп редвиден ред и процедура за обжалване и настоятелно моля тя да бъде спазвана от всички!
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на министър Танев.
Моля, господин Шапатов, ако имате допълнителни уточняващи въпроси да ги зададете.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз се отказвам от правото си на допълнителни въпроси поради напредналото време. 113.3
Удовлетворен съм от отговора и от бързите мерки, които Министерството на земеделието е предприело за отстраняване на допуснатите закононарушения.
Искам, господин министър, да заявя тук, пред Вас, че депутатите от листата на БСП и коалиция от 17. Пловдивски избирателен район сме готови да посредничим, ако има добра воля и от страна на депутатите на СДС, тъй като въпросът не е политически в с. Брестовица, той е по-скоро икономически. Внушенията за политически пристрастия в случая имаха основание допреди няколко месеца, но сега нещата са стигнали дотам, че не може да се говори за политически противоречия. Ние сме готови и подаваме ръка на колегите от СДС, за да може действително да се тушира напрежението в с. Брестовица и в някои други населени места на Пловдивски окръг, като с това се надявам да допринесем с нашите скромни възможности за ускоряване на поземлената реформа на територията на Пловдивски окръг.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Шапатов.
Актуален въпрос от народния представител Златимир Орсов относно определяне на реда, по който размерът на ползваните земи ще се приспада от подлежащите на възстановяване земи.
Заповядайте, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин министре.
Известно е, че – 4е от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи изисква от Министерството на земеделието да определи цитирам - реда, по който размерът на ползваните земи ще се приспада от подлежащите на възстановяване земи, т.е. става дума за следното: ползувателите, коити са получили земи по реда на редицата постановления на Министерския съвет, определящи системата за самозадоволяване на населението с основни хранителни продукти, да станат собственици на тези земи не като платят, а като заменят земята, която ползват, със земя, върху която им се възстановява собствеността. 113.4
Задължението на Министерството на земеделието да издаде тази наредба датира от 7 април 1992 г., когато в сила влезе Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет от това Народно събрание от СДС и ДПС.
През м. юли народният представител Маньо Манев зададе въпрос към тогавашния министър на земеделието господин Стоянов, с който въпрос той попита същото - кога ще бъде готова наредбата по – 4е от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за земята. Тогава министър Стоянов отговори, че до десетина дни тя ще бъде готова. Минаха обаче 15 месеца от юли 1992 г. досега и тази наредба все още не е готова.
Вие разбирате, че големият социален проблем - земите по – 4, може да бъде облекчен, ако най-после се уреди редът, по който да бъде извършена тази замяна. Още повече, че земите на държавата, които са предоставени за ползване, представляват около 70-80 на сто от целия размер на земите, дадени за ползване, т.е. те са някъде около 800 хил. декар. Ако бъде уреден този въпрос, то държавата ще придобие едно немалко количество земя чрез тази замяна.
Затова Ви моля, господин министър, да отговорите кога най-после ще бъде издадена тази наредба.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Орсов.
Моля, господин министър, за Вашия отговор. 113.5 МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Първо, благодаря на господин Шапатов за това, което той предложи. Защото това значи облекчаване на реформата в тези райони.
А сега по въпроса на г-н Орсов.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители. Питането на господин Орсов е основателно. Проблемът за изготвяне на наредба-указание или друг документ от този род, с който да се уреди редът и условията за извършване на заменките по – 4, не е избягнало от вниманието на Министерство на земеделието. Съставянето на такъв документ обаче е в пряка зависимост от определяне цената на земеделските земи като земя. Тъй като обаче изготвяне на наредба за цената на земеделската земя от работната група на Министерския съвет по обективни причини се забавя, ние не сме в състояние да уточним реда и условията за заменките. По наредбата се работи. В едномесечен срок от приемането на наредбата за цените за земеделската земя имаме готовност да представим и наредба за заменките. Предполагам, че това ще стане не по-късно от края на месец ноември.
А колкото за десетината дни, може би моятя колега, когото аз уважавам, просто не е догледал нуждата от цената на земята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на министър Танев. Моля, господин Орсов, да заявите дали сте доволен или не от отговора на министъра.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3): Уважаеми господин министре, аз не мога да не съм доволен от обещанието, което дадохте, към края на месец ноември да бъде готова поне едната наредба и в едномесечен срок - другата. Но искам да обър на внимание, че и досега има наредба за цената на земята. Друг е въпросът, че предстои едно актуализиране. През тези 15 месеца, или през тези 10 месеца, когато бяхте министър, също имаше наредба за цените на земята. И в духа на конструктивността аз съм готов да предоставя възможностите на експертите от Парламентарния съюз за социална демокрация за ускоряване изготвянето на въпросната наредба.
Благодаря за вниманието.
Господин председател, тъй като следващият въпрос е отново мой, актуален въпрос, аз се отказвам обаче от него, тъй като РД/ВЙ 114.1 неговата актуалност отдавна е минала, но от питането си не се отказвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тогава го направете, господин Орсов.
Господин Златимир Орсов има питане към министър Танев относно проверка на дейността на ликвидационния съвет в с. Крушаре и на председателя му Ганчо Делев. Заповядайте, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ : Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министре, аз ще почна с това, че през тази година на табелата, която стои на входа на с. Крушаре, Сливенска община, беше зачертано името "Крушаре" и беше написано "Ганчо Делево". Това иде да покаже какви съдбоносни последици имат действията на този председател на ликвидационния съвет за населението в това село. В какво се състоят неговите геройства?
Първо, господин Ганчо Делев е председател на ликвидационния съвет от септември 1992 г. и накратко нарушенията на закона, които е извършил, са следните:
Първо, сумите, които удържа от работещите в ТКЗС за работнически и детски влогове, не е превел в ДСК за месец август и септември 1992 г.
Второ, изисква от служителите в ТКЗС - Крушаре, писмени обяснения кой в коя партия членува, както и писмени декларации дали са запознати със Закона за политическите партии.
Трето, отказа да определи дяловете на основателите на ТКЗС в имуществото на ТКЗС - Крушаре, и да им ги начисли, защото нямали право да основават ТКЗС.
Четвърто, продал пресевната на ТКЗС на домостроителния комбинат в гр. Сливен, който му се издължавал в натура - тухли и цимент. Ганчо Делев получава строителните материали от домостроителния комбинат по цени на едро, но ги продава на имащите право на дял срещу дяловете им по цени на дребно. Разликата отказва да разпредели допълнително на дялове между правоимащите по чл. 27, ал. 1 от Закона за земята. По същия начин постъпва и със средствата, получени в повече от експертната оценка при продажба на основни средства на търг, а дяловете определил на базата на експертната оценка на имуществото. Не се разпределят 114.2 на дялове и приходът от почивната база на ТКЗС - Крушаре, в гр. Царево, както и самата почивна база.
От цялото имущество на ТКЗС - Крушаре, което е около 35 милиона лева, той е издал талони за около 16 милиона лева. За останалото отказва да издаде.
Шесто, в резултат на неговата дейност се е стигнало до опустошаване на сградния фонд на ТКЗС в с. Крушаре - работнически стол, склад за резервни части, административна сграда, овцеферма, цех за гранулиране на груби фуражи.
Седмо. Без да обяви търг и без спазване на другите изисквания на правилника за прилагане на Закона за земята, Ганчо Делев, в качеството си на едноличен търговец, регистриран в Сливенския окръжен съд под името "Змей-Д-Ганчо Делев", имам тук номера на решението, е купил така наречения "Цех пластмаси", който се намира на север от с. Крушаре, заедно с 23 дка земя.
Това представлява нарушение на чл. 185, буква "а" от Закона за задълженията и договорите.
Осмо, провел търгове за редица обекти в Крушаре, като бензиностанцията, разсадника, трафопоста, филтъра на комплекса за млади разплодни животни, на които не са допуснати лица, имащи право на дял. Стигнал е дотам, че е продал и редица държавни имоти, актувани с акт за държавна собственост, който номер е написан там.
Господин министър, преди да задам това питане, съм разговарял няколко пъти с г-н Тихолов, за да го запозная с нарушенията на Ганчо Делев. Предал съм му известни документи, които ги документират, както и материали от пресата и не получих съдействие. Това ме накара да направя питането.
Аз зная, че г-н Ганчо Делев е вече уволнен. Зная, че сте изпратили проверка на дейността на ликвидационния съвет. Зная, че има назначен нов ликвидационен съвет. Но проблемът е в това, че г-н Ганчо Делев се е барикадирал във въпросния "Цех пластмаси", не дава нито ключовете от касата, не дава печата, не съобщава номера на банковите сметки на новия ликвидационен съвет, в резултат на което той се лута и не може да започне по същество своята работа. Ето защо аз не желая да отговаряте на въпроса какви мерки ще предприемете по отношение на Ганчо 114.3 Делев, но настоявам да отговорите на въпроса - ще анулирате ли придобитото от Ганчо Делев в резултат на търга, така наречения "търг" цеха пластмаси заедно с 23 дка земя, което право Вие имате по Закона за административното производство. И ще съдействате ли за извършването на финансовата ревизия на ликвидационния съвет в с. Крушаре?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Златимир Орсов. Моля, господин министър, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, наистина това лице е уволнено и целият ликвидационен съвет е уволнен, подменен е с нови хора. Единственото, което ние можем да направим, е да спазим законите на страната, да поискаме намесата на полицията и, спазвайки законите, да анулираме каквото е разпиляно.
Друго не мога да направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Танев.
Моля, господин Орсов, ако имате уточняващи въпроси.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Отговорът на господин министъра ме провокира да задам два уточняващи въпроса.
Той говори, че "можем да поискаме съдействието на полицията". Аз обаче питам поискано ли е това съдействие? И ако не е, кога ще бъде поискано?
И, второ, той каза "би могъл да анулира придобиването на този цех - пластмаси, така наречен "цех пластмаси". Кога ще стане това?
Пак в духа на конструктивността, аз съм готов да посоча на г-н министъра всичките правни основания, въз основа на които той може да извърши анулирането, да не ги говоря тук от микрофона и да отнемам времето на останалите народни представители. Аз съм готов да му ги предам, включително и едно решение на Конституционния съд стои зад неговата възможност да анулира резултатите от така наречения "търг" за цеха за пластмаси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Орсов. Господин Танев, имате ли да добавите нещо? 114.4
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ (от място): Не. Благодаря на господин Орсов. Бих приел, каквото ми даде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Последно питане към министър Георги Танев от народния представител Бончо Рашков относно изпълнението на програмата на Министерството на земеделието за 1993 г.
Заповядайте г-н Рашков.
БОНЧО РАШКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Питането ми е мотивирано от големия интерес към резултатите от изпълнението на програмата на Министерството на земеделието за 1993 г. и това не е случайно. Известно е, че аграрната реформа е ключът за успешното провеждане на икономическата реформа. По тази причина правителството обяви земеделието за приоритетен отрасъл. Програмата на министерството за 1993 г. се явява първата крачка за осъществяването на обявеното правителствено намерение. В нея бяха изведени изключително, по моему, отговорни задачи и подходящи средства за тяхното решаване. Те биха могли основно да се групират в три направления: извършване на структурни промени; създаване на подходящи икономически условия и изграждане на необходимата институционална база.
От приемането на програмата изминаха почти 10 месеца. Смятам, че е време в парламента да прозвучи становището на министъра на земеделието за резултатите и прогнозата от нейното изпълнение, за зародилите се тенденции в отрасъла.
Народното събрание има потребност от пълна и обективна информация по тези въпроси, за да направи верни констатации и правилни изводи. Без да надценявам възможностите на парламентарния контрол, осъществен под формата на отговор на питания, аз смятам, че той би допринесъл в някаква степен за об служване на тази потребност.
В тази връзка си позволявам да отправя към Вас, господин министър, следното питане - как се изпълнява програмата на министерството за 1993 г. и какви са тенденциите и резултатите от това? И понеже програмата е доста обширна, си позволявам да насоча Вашето внимание към основните моменти от нея със следните уточняващи въпроси. 114.5
Първо, какви тенденции се утвърдиха при основните земеделски култури, какви ще бъдат резултатите от тяхното производство, какви са тенденциите в животновъдството, какви са прогнозите за животинска продукция. Как ще бъде изпълнена програмата в частта й за приватизацията на държавната собственост. Там беше записано, че до края на 1993 г. ще се приватизират наймалко 36 предприятия, от които 12 от Агенцията за приватизация и 24 от Министерство на земеделието. Как са изпълнени мерките за приключване на ликвидацията на организациите по # 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и какъв е е резултатът от тях. Ще бъде ли изпълнена задачата за възстановяване през 1993 г. на 44-те милиона декара земеделска земя. Министерството на земеделието изпълни ли програмните намерения за създаване на подходящи икономически условия за поощряване на селскостопанското производство.
И последно, как се провежда иновационната политика на министерството.
Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Рашков.
Моля министър Танев да заповяда и да отговори на питането на народния представител.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Питането на почитаемия депутат господин Рашков, както сами виждате, е твърде многопосочно и обемно. Аз предварително се извинявам за дългия отговор и моля за вашето търпение.
И така, по първата част на първия въпрос - тенденции при основните земеделски култури.
В отрасъла най-висок процент от обработваемата земя запазват зърнените култури. За периода 1990 - 1993 г. има тенденции към увеличение на площите съответно от 21,5 млн. дка на 24 млн. дка главно за сметка на пшеницата. Чувствително намеление има на площите на варивата и ориза, само при фасула намалението е със 120 хил. дка. Значителни структурни промени се наблюдават в групата на техническите култури. В резултат на благоприятните пазарни условия рязко се увеличиха площите на слънчогледа ББ/НП 115.1 от 2 700 хил. дка през 1991 г. на 4 694 хил. дка през 1993 г., тоест, с около 2 млн. дка. Слабата материална заинтересованост на производителите на захарно оцвекло и памук, както и други от споменатите фактори, доведоха до по-голямо намаление на площите на захарно цвекло и памук. Трайна е тенденцията за намаление на площите от тютюна - 140 хил. дка по-малко за разглеждания период. Обемни и структурни промени претърпя до голяма степен зеленчукопроизводството. Най-значително е намалението на площите на културите, осъществяващи суровина за консервната промишленост. От 289 хил. дка площите на полските домати се установиха на 170 хил. дка - 32 на сто намаление, на зеления фасул - от 65 на 35 хил. дка, 46 на сто по-малко. Аналогична е тенденцията при лука и картофите. Характерно за целия подотрасъл е преминаването на производството от обществените в частните стопанства. Площите за зеленчукопроизводство в обществените стопанства за кратък период намаля от 859 хил. дка на 173 хил. дка. Съответно делът на произведените в личните стопанства зеленчуци непрекъснато расте и се очаква да достигне 85 на сто през настоящата година. Непрекъснато се влошава състоянието на трайните насаждения. Не се създават нови насаждения, грижите за съществуващите са силно занижени, в резуултат на което са отпаднали общо 148 хил. дка. Общото намаление на лозята е с около 140 хил. дка.
По втората част от въпроса - най-общо може да се каже че е налице спад на производството при всички селскостопански култури. За периода 1990 - 1993 г. производството на зърненохлебни култури намалява с 5 341 хил. т. От 5 341 хил. т на 3 638 хил. т за 1993 г. Производството на фасул от 38 хил. т на 19 хил. т, оризова арпа от 21 хил. т на 11 хил. т, царевица за зърно от 1 221 хил. т на 1 037 хил. т, захарно цвекло от 586,4 хил. т на 113 хил. т, спадът на производството на неомаганен памук е в размер от 2000 т, а при тютюна 27 000 т общо за трите типа. Очакваното производство на полски домати е 317 хил. т - 64 на сто по-малко в сравнение с 1989 г. А на зелен пипер 146 хил. т - 29 на сто намаление. Намалението на производството при културите от групата на зърнените и техническите - пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, където е налице относително запазва115.2 не на размера на площите с тенденции към увеличение, се дължи основно на ниските добиви от декар. Така например добивът от пшеница намалява от 380 - 400 кг на 287 кг от дка през 1993 г. При царевицата от 400 кг на 189 кг от декар очаквано за 1993 г. При слънчогледа от 170 - 180 кг от декар на 97 кг от декар. Ечемик от 390 кг от декар на 265 кг от декар. Причините са в нарушението на технологиите на отглеждане на културите, свързано с неосигуряване на необходимите торове, препарати за растителна защита. Неосигурено с материални ресурси е производството на зеленчуци, в резултат на което средните добиви от декар са едва 1640 кг при доматите, 1074 кг при пипера, 637 кг при зрелия лук, 911 кг при картофите. 115.3 Занижените грижи за трайните насаждения доведоха до силно намаление на добивите от декар:
При ябълките - от 1539 кг от декар на 554 кг;
Круши - от 366 кг на 300 кг;
Сливи - от 423 кг на 300 кг;
Праскови - от 751 кг на 512 кг;
Череши - от 306 кг на 207 кг.
Следните добиви от декар при лозята са намалели с над 130 кг.
Като отчитаме неблагоприятните резултати от производството през 1993 г., трябва да имаме предвид изключително тежките агрометеорологични условия, при които то се осъществяваше. Тенденциите при основните земеделски култури се определят основно от фактори, характерни за прехода към пазарни и икономически отношения:
- либерализация на цените на селскостопанската продукция съобразно търсенето и предлагането;
- процесът на възстановяване на собствеността върху земята;
- ликвидация на съществуващите производствени структури и децентрализация на отделните подотрасли;
- липсата на постоянно действуваща финансово-кредитна система за субсидиране на селското стопанство, в резултат на което производителите не са в състояние да осигурят необходимите материални ресурси;
- загубата на пазари за реализация на продукцията;
- неефективно използуване на хидромелиоративния фонд вследствие на разрушените производствени структури и рязкото повишаване на цените на услугите и др.
По втория въпрос от питането:
В животновъдството дейността премина под знака на възстановяване правото на собственост на правоимащите граждани върху животни на основата на изчислените им дялове, а някъде и на неизчислени дялове.
В края на деветмесечието по данни на Централния статистически институт в стопанствата на населението са били налични: ЦМ/КТ 116.1
531 936 говеда, от които 324 644 крави;
3 390 345 овце;
1 175 276 свине;
16 329 000 птици, от които 6 413 000 кокошки-носачки.
Техният брой е по-голям от този за същия период на миналата година: при говедата са 65 761 броя или с 14,1 на сто, а при свинете с 1 на сто, при птиците с 10 на сто.
Въпреки реда, който се установи с Постановление # 6 на Министерския съвет, като резултат от безогледното ликвидиране на животните и птиците през миналата година и неподходящите производствени и икономически условия, общо в страната към 30 септември 1993 г. в сравнение с 30 септември 1992 г. намалението е, както следва:
- при говедата с 266 000 броя;
- при овцете - с 1 049 000 броя;
- при свинете - 677 броя;
- при птиците - с 1 615 000 броя.
По-нататъшното намаление на поголовието, за което предпоставки има и те са свързани най-вече с необезпечения фураж, ще доведе до чувствително намаление на производството на животинска продукция и до сериозни затруднения на пазара с основните хранителни продукти през следващата 1994 г.
Пак по данни на Централния статистически институт в сравнение на деветте месеца на миналата година, в страната е произведено по-малко 219 000 л мляко, от което 185 960 л краве, и 92 000 броя яйца.
По наша експертна оценка, тъй като в Централния статистически институт не разполагат с такава информация, по-малко е месото със 130 000 т, от което 100 000 т е свинско.
На база на очакваната наличност на животни и птици и предполагаемата средна продуктивност през 1994 г. се очаква производството на 320 000 т месо кланично тегло, 1 590 000 л мляко и 1 650 000 яйца.
Тези количества, като изхождаме от потреблението през последните месеци и покупателната способност на българина, са достатъчни за изхранване на населението. А за някои традиционно търсени продукти като Балкански кашкавал например, агнешко, шилешко и други, може да се реализира износ, ако пазарните условия са изгодни. 116.2
За тази цел обаче е необходимо да се решат отдавна поставените от нас въпроси за:
- нормално финансиране на производствената дейност в животновъдството;
- преференциално кредитиране на някои производства в условията на частното фермерство;
- гъвкава политика при формиране на импортните и експортни такси;
- въвеждане на защитни цени при някои основни и от жизнено значение за населението хранителни продукти.
Преминавам към третия въпрос: как ще бъде изпълнена програмата в частта й за приватизация на държавната собственост. Там беше записано, че до края на 1993 г. ще се приватизират най-малко 36 предприятия, в това число 12 от Агенцията по приватизацията и 24 от Министерството на земеделието.
Господа, в програмата за приватизация действително бяха предвидени такъв брой предприятия. За приоритетните направления за приватизация през първите години бяха определени предприятия от промишленото свиневъдство и птицевъдството, зърнопреработващата промишленост, оранжерийното производство на зеленчуци и цветя, както и механизацията и техническото обслужване на селското стопанство.
В изпълнение на приетата програма и в съответствие със Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия, Министерство на земеделието е открило процедура за приватизация на 26 предприятия. До края на годината се очаква техният брой на нарасне на 31. С открита процедура от Агенция за приватизацията са 4 предприятия. Министерство на земеделието досега е провело 20 търга и 11 конкурса. Водят се преговори с потенциални купувачи. Осъществени са 4 приватизационни сделки за 35 млн.лв. Работи се по раздържавяването на 22 предприятия.
Приватизацията на предприятията от земеделието сериозно се затруднява, тъй като:
- липсват документи за собственост;
- има големи реституционни проблеми, които пречат бързо да се установи броят на собствениците и техният дял в общото имущество на обектите; 116.3
- голяма е кредитната и друга задлъжнялост, достигаща неколкократно превишаване на стойността на дълготрайните им активи, което прави предприятията от свиневъдството, птицевъдството, рибовъдството, много фуражни заводи, машинотракторни станции и предприятия от агрохимическото обслужване, за производство на оранжерийна продукция и други трудно продаваеми. 116.4
За предприятията от свиневъдството и птицевъдството с помощта на експерти от Германия и Швейцария извършихме секторен анализ. Той недвусмислено показа, че тежката кредитна задлъжнялост и нерешаването на въпросите с дълговете прави тези предприятия непродаваеми.
Едновременно с това анализът показва, че техническата база на съществуващите свиневъдни и птицевъдни предприятия представлява добра основа за развитие на модерно частно животновъдство след приватизация на държавната собственост.
Министерство на земеделието предложи схема за ускорена приватизация на 53 свинекомплекса, включително чрез размяна на дълг срещу собственост и чрез ликвидация.
За съжаление банките-кредиторки на които най-много се разчита са на мнение, че замяната на дълг срещу собственост ще има ограничително приложение.
Уважаеми народни представители, използвам случая да ви подсетя, че практиката вече с нетърпение очаква изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия. Нормативна уредба за обявяване на предприятията в несъстоятелност и ликвидация, както и разработването на проблемите за практическото приложение на методите за изкупуване на дълг срещу собственост. Отдаването на обекти под наем с клауза за изкупуване, системата ЕСОТ и колективното кредитиране на работещите в предприятията.
Въпрос четвърти, как са изпълнени мерките за приключване на ликвидацията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ако може малко пократко, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Дванайсет страници е отговорът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тъй като до 13 ч. е заседанието.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Нямам нищо против, но много въпроси са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Може би писмено да го поставите. СМ/ЗТ 117.1
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Ако сте съгласен, извинявайте, ако сте съгласен да го получите писмено, готов съм още сега да Ви го дам.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата господин Николов.
ВАСИЛ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Имах актуален въпрос относно кадровите промени в дружество "Смеслер" - Стара Загора.
Съжалявам, че подредбата на дневния ред и изтичането на работното време не даде възможност министърът да отговори на този актуален въпрос.
Но аз го поддържам и ще чакам през седмицата отговор на него.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е въпрос към министър Танев. Така ли, господин Николов?
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Питам Вас и него, защото все пак актуалният въпрос според мен има предимство пред тези пространни слова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Вашият актуален въпрос не е включен в днешната програма.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Вие лично го прочетохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз ги обявявам, но отговорът е за друг ден. Той не е за днешния ден.
Има думата госпожа Маринова по процедурен въпрос.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): В последната минута на днешното заседание господин председателю, с дълбоко съжаление отново ще заявя, че на питането ми от 30 септември след дълги перипетии отправено към министъра на отбраната Валентин Александров, надявам се, че вече няма да боледува, че няма да ходи в чужбина толкова често. Дали е възможно следващия петък да бъде заложено като първи въпрос, след министър-председателя. (Шум в залата) 117.2
Господин председателю, дали е възможно някои неуравновесени депутати да млъкнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Няма да се обиждаме преди събота и неделя.
КЛАРА МАРИНОВА: Става дума за отговор на въпрос, отсега заявявам господин министър, че не съм удовлетворена от писмения Ви отговор. Нещо повече, аз не съм искала писмен отговор, защото тук става дума за такива тежки инциденти, които не могат да се обяснят с този писмен отговор.
Дали мога да разчитам следващия път, първият министър след премиера, да бъде министърът на отбраната Валентин Александров, за да може наистина да отговори на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не само ще разчитате, но така ще бъде.
КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Николов, направих справка сега веднага, във връзка с Вашия актуален въпрос. Самият министър е поискал отлагане на отговора със седем дни.
ВАСИЛ НИКОЛОВ (от място): Защо не беше казан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега направиха справка и сега веднага Ви го казвам.
Чета съобщенията:
Заседание на Комисията по околната среда ще се проведе на 17, сряда от 9 ч. в зала 411 на бул. "Дондуков" 2.
На 18 ноември, четвъртък от 10 ч. в зала 510 на бул. "Дондуков" 2 - Комисията по национална сигурност ще проведе заседание.
Откритото заседание на Комисията по радио и телевизия ще се проведе в четвъртък, 18 ноември от 11,30 ч. в зала 206 на бул. "Дондуков" 2.
Дневният ред ще бъде уточнен допълнително.
На 17 ноември от 10 ч. в зала 510 в сградата на Народното събрание на бул. "Дондуков" 2 ще се проведе заседание на Комисията по правата на човека при следния дневен ред: 117.3
1. Обсъждане на законопроект за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, внесен от Министерски съвет.
2. Законопроект за лекарствените средства и аптеките, внесен от народните представители Мими Виткова и Ана Миленкова.
На 17, сряда от 9 ч. в зала "Запад" на Народното събрание ще има заседание Комисията по контрол над приходите, разходите и имуществата на партиите.
Ще се гледа справка за изпълнение на Закона за изземване имуществото на партиите и организациите в национален мащаб до 31 октомври 1993 г.
Закривам днешното заседание. Следващото заседание ще бъде във вторник от 15 ч. (Звъни)
(Закрито в 13 ч. и 10 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Трифон Митев
Илхан Мустафа